Т А Р С К А АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
ИЗВЕСТИЯ КНИГА XIX
СБОРНИК
ГАВРИЛ КАЦАРОВ
СТАТИИ ПОСВЕТЕНИ ПО СЛУЧАЙ
СЕДЕМДЕСЕТГОДИШНИНАТА МУ
4 ОКТОМВРИ 1874 — 4 ОКТОМВРИ 1944
ЧАСТ ВТОРА
СОФИЯ
19 5 5
ЧАРСКА АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т Е
археологически институт
ИЗВЕСТИЯ КНИГА XIX
СБОРНИК
ГАВРИЛ КАЦАРОВ
СТАТИИ ПОСВЕТЕНИ ПО СЛУЧАЙ
СЕДЕМДЕСЕТГОДИШНИНАТА МУ
4 ОКТОМВРИ 1874 — 4 ОКТОМВРИ 1944
ЧАСТ ВТОРА
софия
19 5 5
СБОРНИК КАНАРОВ
SERTA KAZAROVIANA
ПЕЧАТНИЦА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУК И ТЕ
TYPIS EXPRESS IT 0FF1CINA ACADEMICA
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НА У КИТ Е
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
ИЗВЕСТИЯ КНИГА XIX
СБОРНИК
ГАВРИЛ КАЦАРОВ
СТАТИИ ПОСВЕТЕНИ ПО СЛУЧАЙ
СЕДЕМДЕСЕТГОДИШНИНАТА МУ
4 ОКТОМВРИ 1874—4 ОКТОМВРИ 1944

academia litterarum bulgarica
INSTITUTUM ARCH AEOLOGICUM
EPHEMERIDES VOLUMEN XIX
SERTA
KAZAROVIANA
COMMENTATIONES GRATULATORIAE
GABR1ELO KAZAROV
SEPTUAGENARIO OBLATAE
PARS ALTERA
SERD1CAE MCMLV
BULLETIN DE L’INSTITUT ARCHEOLOGIQUE BULGARE
VOL. XIX
INSUNT
БЕШЕВЛИЕВ Веселии, Латинските местни имена в Мизия и Тракия. (Beschewliew W.,
Die lateinischen Ortsnamen in Mosien und Thrakien) ................................... 279
БОБЧЕВ Сава, Един митреум в Сердика (Митреум в Сердике)................................   207
BRITCHKOFF Marie, One question d’arcliitecture antique (Бръчкова Мария, Архитектурни
паралели)............................................................................. 361
БЕЛКОВ Велизар, Сведенията на Темистий за Тракия (Сведения Фемистия о Фракии)............ 245
БЕЛКОВ Иван, Драгойново — един тракнйски селищен център (Welkov Iwan, Dragojnovo
— ein thrakisches Siedliingszentrum) .................................................. 85
ВЕНЕДИКОВ Иван, Два иовооткрити паметника за религията на траките през римската епоха
(Venedikov Ivan, Deux nouveaux ex-voto)..............................................  195
ГЕОРГИЕВ Владимир, За произхода на древното население на североизточпата част иа Балкан-
ский полуостров (О происхождении древнего населения северовосточной части Балкан-
ского полуострова)..................................................................   305
ГЕОРГИЕВ Георги, Мраморна статуетка от Благоево, Разградско (Georgiev Georgi,
Eine Marmorstatuette aus Blagoevo, BezirK Razgrad)...................................... 1
ГЕРАСИМОВ Тодор, Портрет на Севт III върху монети (Gerasimov Todor, Effigie de
Seuthes III sur monnais) ............................................................. 123
ГЕРОВ Борис, Към въпроса за лозарството вДолна Мизия през римско време (Oerov Boris,
Zur Frage des Weinbaues in Untermbsien).............................................   187
ГЪЛЪБОВ Иван, Каменни гробниии от Несебър (Galabov Ivan, Tombeaux en pierre de
Nesebar).............................................................................  129
ДАНОВ Христо, Към историята на полусвободните селяии през античната епоха (К истории
полусвободных крестьян в античной эпоху).............................................  111
ДЕЧЕВ Димитър, Култът на Артемида в областта на средна Струма (Detschew Dimeter,
Der Artemiskult im Gebict des mittleren Strymon)....................................... 95
ДРЕМСИЗОВА Цветана, Надгробии могили прн село Янково (Dremsizova Cvetana,
Tumuli pres du village de lankovo)..................................................... 61
ДУЙЧЕВ Иван, Най-ранни връзкн между първобъ. гари и славяни (Первоначальная связь между
протоболгарами и славянами)........................................................... 327
КОЙЧЕВ Никола, Материали от гробнн находки в Новозагорско (Материалы могильных находок
в Новозагорском районе) . ...........................................................   55
ИВАНОВ Теофил, Два надписа от античния град при Разград (Ivanov Teof il, Zwei Inschrif-
ten aus der antiken Stadt in der Nahe von Razgrad).................................• .	167
МИКОВ Васил, Произходът на куполните гробници в Тракия (Происхождение купольных гробниц
во Фракии)............................................................................  15
МИЛЧЕВ Атанас, Трако-кимерийски находки в българските земи (Фрако-киммернйские находки
в болгарских землях) ................................................................. 359
МИРЧЕВ Милко, Един нов ефебски декрет о/ Дионисополис (М i г t s с h е w М i 1 к о, Ein neues
Ephebendekret aus Dionysopolis) ...................................................... 225
МИХАЙЛОВ Георги, Към исторнята на Тракин през IV и III век пр. н. е. (Mihailov
Georgi, Contribution а 1’histoire de la Thrace du IVе et IIIе siecle avant notre ere) . .	149
МИЯТЕВ Кръстю, Една надгробна скулптура от двореца в Търново (М i j a t е v Кг., Une sculp-
ture funeraire du palais de Tarnovo)..........................................  .	• . .	339
ОГНЕНОВА Люба, Сребърни съдове от деценалията на император Лициннй (Ognenova
Luba, Plats en argent du decennaire de 1’empereur Licinius)........................... 233
ПЕТКАНОВ Иван, Към надписа върху кеоемидата от Главиница (Petkanov Ivan, A propos
de 1’inscription sur la tuile de Glavinica).....................................  .	.	271
СТЕФАНОВ Стефан, Предримски паметници от Novae (Доримские памятники из Novae)....	49
ЦОНЧЕВ Димитър, Паметници от античното селище при Исперихово (Памятники античного
селища возле с. Исперихово)............................................................   .	219
COMMENT ATI ONES KAZAROVIANAE  .............................................’............ 375
CORRIGENDA............................................................................... 387

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ институт
Книга XIX, 1955
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
от Георги Георгиев
Измежду всички археологически паметници, конто се отнасят към III—II хи-
лядолетие пр. и. е., пластичните човешки изображения от глина, кост, мрамор и
злато, намерени в голямо количество в българските земи, са привличали най-често
вниманието на чуждите и наши изследвачи. По-специално с мраморните статуетки
са се занимавали Ан. Чилингиров* 1, Р. Попов2 и В. Миков3. Г. И. Кацаров4 при раз-
личии случаи също се е занимавал с тия изображения. Поради тази именно при-
чина сметнах, че ще доставя най-голямо удоволствие на юбиляра, моя многоува-
жаван учител, комуто дължа в значителна степей интереса си към проблемите на
праисторията, ако му посветя този малък принос, в който публикувам за пръв
път една уникална по своя характер мраморна статуетка (обр. I)5.
Статуетката се съхранява понасгоящем в Народния археологически музей в
гр. Разград. Според сведенията, конто ни изпрати Николай Хамбарджиев, дирек-
тор на Народното основно училище „Хр. Ботев* в Благоево, Разградско, статует-
ката е открита случайно при оране на 12 април 1927 год. от Цоню Драганов в
местността „Дермендере*, на 3 км североизточно от същото село, в съседство с
буйния извор „Драганов кайнак*. Статуетката е намерена във фрагментарно съ-
стояние, плитко заровена в земята. Изглежда че счупването е станало в момента
на намирането й. Други археологически находки не са били намерени заедно с нея.
Статуетката не е запазена напълно. Главата й е отчупена от тялото заедно с
шията. Торсото също не е цяло. Лявата половина на гръдната облает е отчупена. От
нея е запазена само китката с пръетите. От дясната половина на гръдната облает
1 An, D. TschiUngirow, Zwei Marmorfiguren aus Bulgarien, PZ VII 1915, 3/4 Heft, 215 f.
’ P Попов, Предисторически мраморни идоли, намерени в България, ПАИ III 1925, 91 сл.
’ В. Миков, Идолната пластика през новокаменната епоха, ПАИ VIII 1934, 206 сл. * О a writ
I. Kazarow, Vorgeschichtliches aus Bulgarien, WPZ XII 1925, 37 сл.; същият, Neue neolithische
FundstAtten in Bulgarien, WPZ XV 1928, 35 сл., Abb. 1; Гаврил И. Кацаров, Предисторически на-
ходки от Пирдопско и имею иа Пирдоп, ПАИ XV 1946, 167 сл., обр. 56 и 57.	5 Изказвам бла-
годарност на Т. Иванов, загдето ми обърна вниманието върху статуетката. Той я е видял в учи-
лищната сбирка в с. Благоево, Разградско.
2
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
са запазени рамото, подмишничната част, част от дясната гръд, горната част на
коремната облает, която отчасти е покрита от ръцете. Запазена е само долната
Обр. 1. Мраморна статуетка от Благоево, Разградско
а) откъм лицето Ь) в профил; с) откъм гърба
Abb. 1. Marmorstatuette aus dem Dorf Blagoevo, Kreis Razgrad (г/2 nat. Gr)
a) Vorderansicht; b) Seitenansicht; c) Hinteransicht
третина на дясната предмишница заедно с китката и пръетите на ръката. Липсват
глезените и ходилата на статуетката.
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ^БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО	3
Статуетката е изработена от бял среднозърнест мрамор. Тя е имала значи-
телни размера. Главата й, заедно с шията, е висока 8'8 см, а торсото — 2Г5 см.
Изглежда че височината на цялата статуетка е била около 32—33 см. По своите
размера тя се нарежда до мраморните статуетки от Цикладските острови, конто
имат приблизително същите размера1. Статуетката от Благоево засега е най-голя-
мата култова човешка фагурка от мрамор, намерена в североизточната част на
Балканския полуостров. Както ще видим, тя е и най-добре моделираният екзем-
пляр на мраморната пластика в тая част на Полуострова.
Статуетката представя права, необлечена жена със скръсгени ръце. Женските
белези — гърдите, коремната облает и половият триъгълник — са добре очертаии.
Тя е плоска. Моделирана е еднакво добре както от предната, така и от зад-
ната страна. Главните анатомически части на човешкото тяло — главата, гръдната
облает, респ. гърбът, половият триъгълник заедно с бедрата, респ. седалищната
облает, са моделирани в отделяй плоскости. Скулпторът е имал за образец строго
определен женски тип. Той е бил много наблюдателен и е имал известии позна-
ния върху анатомията на човешкото тяло. Това се наблюдава както при модели-
ровката на главата, така и на останалите части на човешкото тяло. Главата е срав-
нително голяма, вис. 7’3 см, шир. 62 см, деб. 37 см. Тя има овално удължена
форма. Носът, очите и устата са добре моделирани. Носът е силно изпъкнал.
Дълъг е 2’6 см, широк — ГЗ см, висок — 1 см. Очите имат продълговата, баде-
мовидна форма. Те са очертани от долна хоризонтална и горна дъговидна врязана
линия. Дължина 2'6 и 3 см, ширина 09 см. Външният ъгъл на лявото око е слабо
извит нагоре. Зеницата е представена с кръгла вдлъбнатинка, издълбана в средата
на окото. Устата са предадени чрез изтъкване на преден план на зъбите посред-
ством шест плитки вдлъбнатинки, наредени дъговидно една до друга, по средата
между носа и брадичката. Устата при косгените2 и никои от глинените фигурки3
са означени често по същия начин, само че при тях понякога освен вдлъбнатин-
ките под носа има и една хоризонтална рязка. Ушите са представени във форма
на продълговати странични израстъци с дължина 3’8 см. Израстъците са изтъ-
нени и пробити с по четири дупки с диаметър 0*6 см. Дупките не са били пробити
изведнаж, а на два пъти чрез срещуположно издълбаване. Те са отчасти отчупени.
В тях са били окачени медни халкички (обици), като украшение. За това свидетел-
ствуват никои костени човешки фигурки с подобии дупчици на ушите, в конто са
запазени халкички, ковани от мед4. Челото е отделено от темето с плитко врязана
дъговидна рязка. Отгоре главата е заоблена, а отзад — плоска. Косата не е озна-
чена. Шията е къса (вис. Г8 см) и дебела (4’2 на 27 см). Тя има елипсовидно се-
чение. В долния й край е запазена част от извивката, конто евързва главата с
тялото. Тази извивка ни дава възможност да реконструираме статуетката така,
както тя е показана на обр. 2 а, Ь, с.
Гръдната облает има сравнително малки пропорции по отношение на главата
и останалите части на човешкото тяло. При нейното моделиране скулпторът е
обърнал внимание върху гърдите и ръцете. Последните са кръстосани и поста-
вени върху горната част на коремната облает. Свити са при лакгите. Пръстите
са означени схематично с плитки, едва забележими резки. Тези на дясната ръка
1 Н. Th. В о s s е г t, Altkrcta’, Berlin 1937, Abb. 409 сл. 2 H. П e т к о в, Класификация на
плоските костни идоли в Балкано-Дунавската облает, ГПАМ II 1950, 25 сл., обр. 5, 7, 8, 9, 11.
s В. Миков, Идолната пластика, обр. 128, 129, 3, 9.	4 В. Миков, ц, с., обр. 137.
4
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
са поставени върху пръстите на лявата ръка, като отчасти ги закриват. Това
е типичен жест, който има символично значение. Той придава спокойствие и
тържественост в позата на изображението. Аналогично или подобно третиране на
Обр. 2. Мраморна статуетка от Благоево, Разградско
а) откъм лицето; Ь) в профил; с) откъм гърба
Abb. 2. Marmorstatuette aus dem Dorf Blagoevo, Kreis Razgrad
a) Vorderansicht; b) Seitenansicht; c) Hinteransicht
ръцете показват и статуетките: от Су лица, Старозагорско, която по много свои
белези се приближава до нашата статуетка, от Новозагорско, от Борец (Салалий),
Пазарджишко1, от Цикладските острови2 и много други. Върху китката на дясната
ръка се забелязва плитка вертикална рязка. Тя се намира точно на мястото на
1 В. Миков, Идолната пластика, обр. 139 и 140, 1, 2.	2 Н. Т h. Во s s е г t, ц. С., Abb. 407,
409—411, 418/19; J. Wiesner, Vorgriechiscbe Idole, AA 52, 1937, Abb. 3 и 4,
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
5
гривнената става (articulus radiocarpicus) и представя вероятно гривна. Части
от гривни, изработени от мрамор, са открити в Русе и Караново, Новозагорско.
Средната част на корема (regio abdominalis media) е изпъкнала като при бре-
менна жена. Широка е 9'2 см. Пъпът (umbilicus) е предаден с вдлъбнатинка. Малко
по-ниско от пъпа, в двете странични части на хълбоците, са издълбани две ямички,
големи колкото пъпа, конто по всяка вероятност очертават мястото на предните
хълбочни израстъци (spina ilica ventralis).
Половият триъгълник (regio abdominalis caudalis) има форма на равнобедрен
триъгълник. Страничните му върхове завършват в хълбоците. Двете долин резки
очертават слабинните гънки. С ясного очертаване на подобия триъгълник скулпто-
рът е искал да изтъкне особеностите на пола.
Бедрата и надбедрията са плоски. От подбедрията е останала горната част.
От върха на половин триъгълник започва вертикалната рязка (дълж. 6*3 см),
конто разграничава краката. Последните са разделени малко по-долу от колената
с широк изрязък (1'2 см). Както отбелязахме вече, глезените и ходилата са отчу-
пени. По аналогия с други глинени и мраморни статуетки и главно с такива, про-
изхождащи от Цикладските острови1, трябва да се приеме, че пръстите на кра-
ката, подобно на пръстите на ръцете, са били означени по същия начин.
Анатомическите познания на скулптора личат при моделирането на задната
част на тялото. Тази част е също добре изработена и загладена. Гърбът е плосък
и равен. Скулпторът е предал гръбначния стълб с леко изкривяване напред. В
долната част на гърба обаче се чувствуват очертанията на нормалното му изкри-
вяване назад (cyphosis). В тая облает на гърба са издълбани т. н. лява и дясна
горни странични поясни ямички (trigonum lumbale). Тези ямички имат диаметър
09 см и дълбочина 0'3 см. Те са също едно указание, че скулпторът е имал из-
вестии познания по анатомията на човешкото тяло. Подобии ямички са означени и
върху някои костени фигурки, например от Русе2.
Седалищната облает (regio glutaea) рязко се отдели от гърба и краката. Тя е
по-силно развита от останалите части на тялото. С това е подчертан женският пол.
В горната си част тя е ограничена от една хоризонтална линия, която отговаря на
горния ръб на хълбочната кост (crista ossis ilii). Долната й граница не е така
рязко очертана. Тя преминава в задната част на бедрата, без да е предадена се-
далищната гънка. Задколенните ямички са рязко очертани. Добре са предадени и
мускулите на прасетата.
Трябва да се предполага, че отделни части на тялото и главно чертите на
лицето — очите и устата — са били боядисани с червена боя. Следи от боядисване
не са запазени по повърхността на статуетката. За подобно боядисване ни подсе-
щат глинените статуетки, по конто често пъти има следи от червена охра. По
очите и устата на мраморната статуетка от Богданица, Асеновградско, още личат
слаби следи от червена охра3. Червената боя е имала символично значение, изразя-
вала е живот. Тя е била поставяна на късчета в малки, плитки съдчета с дупчица
на дъното в гробовете на умрелите (хокери) от тая епоха. Скелети с червена боя
са открити в селишната могила до Русе4.
Статуетката е изработена с помощта на кремъчни оръдия (ножове и резци).
Тя е изгладена с пясъчник. Оръдията от мед, конто са били познати през тая
1 В. Миков, Идолната пластика, обр. 133 (Габарево); Н. Th. Bossert, ц. с„ Abb, 409 сл.
2 Г; Георгиев и Н. Ангелов, Разкопки на селишната могила до Русе през 1948—1949г., ПАИ
XVIII, 1952, обр. 156, 1, 2, 5; обр, 157, 7.	3 В. М и к о в. Приноси към предисторическата епоха у
нас,ПАИXII, 1938,обр. 164.	4 Г. Георгиев и Н. Ангелов, ц. с., 182 сл.
6
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
епоха, не са били използувани за обработване на мраморни предмета, тъй като
медта е по-мека от мрамора. Кремъкът има обаче сравнително голяма твърдост.
Затова той е бил широко използуван за изработване на оръдия на труда. Косте-
ните фигурки са били изрязвани също с кремъчни оръдия. Двете ямички върху
гърба и ямичките на корема са били извъртени с помощта на куха кост, вода и
пясък, т. е. по същия начин, по който са били пробивани Дупките на каменните
брадви през тая епоха.
От описанието на статуетката се вижда, че тя е изпълнена в натуралистично-
схематичен стил. Схематичността се проявява в строгата симетрия, конто е прока-
рана при общото моделиране на човешкото тяло. Тя се обуславя от конвенционалния
тип на женския образ. По своята художествена форма изображението се съгласува
със стила на изкуството от тая епоха в бьлгарските земи.
Важен е въпросът за датуването на статуетката. За да събера повече данни
за точного местонахождение и датуването на статуетката, през м. май 1954 год.
посетих мястото, гдето е била намерена. Установих, че на около 1 км североиз-
точно от „Драгановия кайнак", на левия бряг на рекичката Дермендере, се на-
мира малка селищна могила. Близостта на могилата до местонахождението на ста-
туетката е от важно значение за правилното й датуване. При това се знае, че
всички досега намерени у нас мраморни статуетки (от Сулица, Старозагорско, Борец,
Пловдивско, Гюндийската могила до Нова Загора, Новозагорско, Разград, Зора,
Старозагорско1, Челопеч, Пирдопско2, Бикозо. Новозагорско3 *, Съдиево, Новозагор-
ско*, и Богданица, Асеновградско5), произхождат от селищни могили. Затова, въп-
реки че мраморната статуетка не е намерена в самата селищна могила, а малко по-
далеч от нея, трябва да се приеме със сигурност, че тя произхожда от могилата.
Може би статуетката е била пренесена от обитателите на ранносредновековното
селище, което се простира по височината над „Драгановия кайнак". Ако все пак
би могла да съществува известна несигурност относно първоначалното местонахож-
дение на статуетката, то не може да има никакво съмнение относно датуването и
културатл, към конто принадлежи. Материалите, конто се намират по повърхността
на могилата, показват, че последната е била обита вана през втората половина на
третото хилядолетие пр. н. е. (каменномедна епоха). Затова статуетката трябва да
се свърже с културата на селишните могили от същата епоха. Тая култура се раз-
вива с голям размах в Балкано-Дунавската облает. Разград със своята околност е
бил един от многото центрове на тая култура. Свидетелство за това са многоброй-
ните селищни могили в тая облает. Източно от Разград, до брега на р. Бели Лом,
се намира Хисарлъшката могила. В горните слоеве на тая могила е намерена една
мраморна статуетка заедно с различии находки от каменномедната епоха. По-голям
интерес между тях представя горната част на една костена човешка фигурка.
На ушите на фигурката са окачени халкички от мед, а около шията й е увита
тънка медиа телчица6. Мраморните статуетки от Сулица, Старозагорско, Богда-
ница, Асеновградско, и останалите подобии мраморни статуетки, конто са открити
досега у нас, са намерени също заедно с находки от каменномедната епоха
(медни предмета, графитна керамика и пр.). Най-сигурни данни за стратиграфското
1 В. Миков, Идолиата пластика, обр. 139; 140, 2, 5, 1, 4, 3. '- Н. Петков, Гииова могила
до с. Челопеч, Пирдопско, РП 1 1948, обр. 57 д. 3 П. Дет ев, Селишната могила при Биково в Бъл-
гария, AR 111 1951, 4, обр. 214 А. ’ Непубликувана статуетка в Археологический музей в Нова
Загора. 5 В. Миков, Приноси, обр. 164. 6 В. Миков, Идолиата пластика, обр. 137 (Разград).
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
7
разположение на мраморните статуетки от съшата епоха ни дават проведените
през последните години разкопки на селишната могила до Караново,Новозагорско1.
В четвъртия културен пласт, в североизточния сектор на могилата, на дълбочина
2*10 м, заедно с характерни за каменномедната епоха находки (керамика с гра-
фитни и инкрустирани орнаменти, медни предмети, костена пластика и пр.) бяха на-
мерени за пръв път, при системни разкопки, три добре моделирани човешки фи-
гурки, иэработени от ситнозърнест бял мрамор. Тези статуетки и данните, конто
притежаваме за останалите подобии скулптурни произведения от българските земи,
ни дават основание да приемем, че мраморните статуетки, в това число и техният
най-типичен представител — статуетката от Благоево, произхождат от най-горните
слоеве на каменномедния пласт на селищните могили. А културата на тези слоеве,
както се посочи, се датува към втората половина на третото хилядолетие пр. н. е.
И стиловата анализа на статуетката от Благоево ни насочва към същата епоха.
Важно е да се подчертае в случая, че в ушните дупки на статуетката са били по-
ставени медни халкички (обици). Такъв е случаят и с костената фигурка от Раз-
град, както и с никои костени фигурки от Караново, Новозагорско. Този факт
също показва, че статуетката от Благоево трябва да се отнесе към каменномедната
епоха.
Каква идея е била въплътена в женския образ на разглежданата статуетка ?
За да се отговори на тоя в същност най-труден въпрос, който повдига тя, трябва
да се обърнем най-напред към морфологическите данни, конто ни дава самата тя.
Видяхме, че при моделировката на статуетката най-силно са подчертани ония части
на тялото й, конто определят нейния женски характер, изтъкват женското начало в
нея. А това са на първо място силно развитият й таз и добре моделираната коремна
облает. Прави впечатление, че при моделировката на тая част от човешкото тяло
скулпторът е положил най големи старания. Затова пък той е постигнал и добри
резултати. Подчертаването на коремната облает не ще да е било случайно. Ясно е,
че това е било з пряка връзка с основната идея — идеята за плодородието,
която е била въплътена в женския образ. И всички останали женски белези (седа-
лищната облает, двете поясни ямички над нея, половият триъгълник и гърдите,
конто са моделирани доста сполучливо, изразяват също идеята за плодородието
Жестът, който изразяват ръцете, според някои изеледвачи2. е най-характерният бе-
лег тъкмо за статуетките, конто се евързват с култа на плодородието. Този
жест и спокойната поза показват, че статуетката е представена в момент иа »из-
молване“ на плодородието от всемогъщата природа, срешу стихните на която то-
гавашното общество е било все оше много безеилно. Жестът символизира следова-
телно плодородието. Идеята за плодородието, взета в нейното многообразие, ще ни
стане още по ясна, ако вземем под внимание и конкретните исторически условия,
при конто се е развивала пързобитното общество в края на третото хилядолетие
пр. н. е. Прэучванията на археологическите паметници, добити от разкопките на
селищните могили в последните няколко години (Караново, Новозагорско, Русе,
Капитан Димитриево, Пещерско и пр.), все по-ясно очертават земеделско-скотовъдния
характер на културата на племената, конто са населявали българските земи през
III—II хилядолетие пр. н. е. Както изтъкнахме вече, Североизточна България и осо-
1 Разкопките са ръководени от В. Миков и Г. Георгиев. Непубликувани материали в
Народния археологически музей — София. 2 С. Н. Бибиков, Поселение Лука-Врублевецкая на
Днестре, МИА СССР 38, М.-Л. 19оЗ, 251.
8
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
бено областта на Делиормана (Лудогорието), гдето е намерена статуетката, е била
сравнително гъсто населена през тая епоха. Главният поминък на племената, конто
са населявали тая облает, е било примитивното (мотично) земеделие и скотовъд-
ството. На тая земеделско-скотовъдческа производствена база са могли да се
развият тъкмо такива култове, конто са евързани с идеята за плодородието, взета
в най-широк смисъл на думата. Както е известно, този вид пластични човешки
изображения с култово значение се срещат на широка територия (Егейската облает,
Мала Азия, Балкано-Дунавската облает, Днепро-Днестърската облает и пр.)1.
Това свидетелствува за широкого разпространение на култа на плодородието веред
племената, конто са населявали тая обширна облает през III—II хилядолетие пр. н. е.
На края ще се занимаем накратко с въпроса, местно произведение ли е ста-
туетката или е внесена от Егейската облает по пътя на натуралната размяна. По-
вёчето от изеледвачите приемат, че пластиката от глина, кост и мрамор се е раз-
вивала самостоятелно в различии центрове в течение на III—II хилядолетие пр. н. е.
Композиционният принцип, прокаран в пластиката, свидетелствува за общ произход
на идеята, въплътена в женския образ. Пластичните изображения във всяка от-
делка облает се отличават със свои характерни белези.
Ан. Чилингиров и особено Р. Попов и В. Миков са изтъкнали някои от харак-
терните белези на пластичните човешки изображения от българските земи — бе-
лези, конто ги отличават от подобните изображения от Егейската облает. Техните
констатации се потвърждават както от стиловата анализа на статуетката от Бла-
гоево, така и от анализа на останалите човешки изображения, открити напоследък в
българските земи. Направим ли макар и най-бегло сравнение на нашата статуетка
с някои от мраморните статуетки от Егейската облает, например със статуетката
от остров Сирое2 * *, ще се убедим в гореказаното. Двете статуетки имат много общи
черти. Така например те си приличат по размери и композиция. Още при първото
разглеждане обаче бият на очи стилните отличия на двете статуетки. Въз основа
натях те са характеризирани и причислени към два различии центра на развитие
на мраморната пластика. Най-съществени различия се забелязват при моделирането
на главата. Главата на статуетката от остров Сирое има щитовидна форма, а тази
на статуетката от Благоево е овално-продълговата. Тя е по-голяма и по-широка.
Шията на статуетката от Сирое е тънка и висока, а тази на статуетката от Бла-
гоево — къса и широка. По-големи различия има в моделировката на лицевите
черти. Върху лицето на статуетката от Сирое е представен релефно само носът.
Други лицеви черти и части на главата не са изобразени. Очите и устата, например,
не са моделирани. Те изглежда са били рисувани, както показват някои мраморни
скулптурни изображения от Егейската облает1. Напротив, главата на статуетката
от Благоево е моделирана с всички лицеви черти. Тези черти са специфични не
само за тая статуетка. Те са характерни и за някои други мраморни статуетки, на-
мерени в българските земи. Общо погледнато, статуетката от Благоево има повече
натуралистични черти, а статуетките от Цикладските острови са представени по-
схематично. Стилните особености, конто отличават тия две групи мраморни скулп-
турни изображения една от друга, може би се дължат на особеностите на антро-
1 V. Muller, Die friihe Plastik in Grlechenland und Kleinasien, Augsburg 1929; J. Wiesner,
Vorgriechische [dole, AA 52, 1937, 252 сл.; В. Миков, Идолната пластика, 183 сл. и цитираната там
литература; С. Н. Бибиков, ц. с., 204 сл. и цитираната там литература; Д. Гарашанин, Нео-
литска камеиа пластика у Срби;и, Старииар, нова сери;а, кн. 11, Београд 1951, 7—12.	2 Н. Th. Bos-
sert, u. с., обр. 409. s Р. Wolters, Marmorkopf aus Amorgos, Ath. Mitt. XVI 1891, 46 сл.
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
9
пологическия тип в Егейската облает и в североизточпия дял на Балканский полу-
остров, конто тогавашните скулптори са взели под внимание при моделировката на
женския образ. За съжаление, антропологическият тип на населението в българските
земи от втората половина на третото хилядолетие пр. н. е. още не е установен с
положителност1, за да се види доколко мраморната статуетка от Благоево и всички
останали пластични изображения действително отразяват чертите на антропологи-
ческий тип от тая епоха.
Както е отбелязал вече Р. Попов2, мраморните човешки изображения имат
много общи стилни черти с глинените и костените човешки изображения от съ-
щата епоха. Схематичните човешки изображения от гост, конто са характерни за
Балкано-Дунавската облает от втората половина на третото хилядолетие пр. н. е.,
подобно на статуетките от мрамор, имат по няколко дупки в ушната част и вдлъб-
натинки под устата. Очите, гърдите, пъпът и някои други подробности от човешкото
тяло при тези фигурки са означени с плитки кръгли вдлъбнатинки. Подобно на
статуетката от Благоево, върху задната надседалишна облает на една костена фи-
гурка от Русе3 са означени двете горни странични поясни ямички (trigonum lumbale).
Като се изключат някои особености на костената фигурка от Русе, например моде-
лировката на гръдната облает и главно на ръцете, което е обусловено от материала
(костта), от който е направена, тази фигурка има много стилови прилики със ста-
туетката от Благоево. А пък мраморните статуетки от Разград, Богданица, Асенов-
градско, от Гюндийската могила до Нова Загора, трите непубликувани статуетки
от Караново, Новозагорско, и др. с много свои белези наподобяват в значителна
степей костените фигурки. Изглежда че в гях е вложен същият сюжет както в
мраморните статуетки.
Но не само с костената човешка пластика статуетката от Благоево има сти-
лова прилика. Някои от глинените статуетки с добре моделирани лицеви черти от
Балкано-Дунавската облает4 сочат също за стилова близост с мраморната статуетка
от Благоево.
Изтъкнатите самобитни стилни особености на мраморната пл-астика подкрепят
и затвърдяват изказаното от Р. Попов мнение, че тя се е развивала самостойно в
българските земи наред с глинената и костената пластика през каменномедната
епоха. Мраморната пластика у нас от същата епоха не се е намирала под непо-
средственото влияние на Цикладската мраморна пластика. Общите белези, конто
сближават мраморната пластика на Цикладските острови и на българските земи, и на
първо място сюжетът със скръстените на гърди ръце, се дължат, както изтъкна
напоследък С. Н. Бибиков6, на общия произход на идеята, конто е въплътена в
женския образ. Този образ е получил различно скулптурно третиране в различните
области.
1 К. Дрончнлов, Предисторически черепи в България, ПАИ II 1923—1924, 187 сл.
Срв. Т. С. П а с с е к, К вопросу о древнейшем населении в Днепровско-Днестровском бассейне,
сб. „Советская этнография*, № 6/7, 1947; същата, Периодизация трипольских поселений (111—II
тысячелетие до н. э.), МПА СССР 10, М.-Л. 1949, 237; Г. Ф. Дебен, Т. А. Трофимова и
Н. Н. Чебоксаров, Проблемы заселения Европы по антропологическим данным, 430 сл. (сб.
„Произхождение человека и древнее расселение человечества*, М. 1951).	2 Р. Попов, ц. с., 105 сл.
з Г. Георгиев и Н. Ангелов, ц. с., обр. 156, 1. 1 В. Миков, Идолиата пластика, обр. 128
и 129; Н. Пет ко в, Материали за проучваие на предисторическата епоха в България, ПАИ XIII,
1939, обр. 337 (Михайлово, Старозагорско); J. Н Gaul, The Neolithic Period in Bulgaria, ASPR,
Bull. 16, 1948, Pl. LVI, 3—5 (.Война*). 5 С. H. Б и б и к о в, ц. с., 237.
Ill
I I ОРГИ ГЕОРГИЕВ
Може да се каже с положителност. че разглежданата мраморна стату-
етка е изработена в пьрвобитното селище, коего се е намирало на гранипата мг жл\
днешните села Благоево и Балкански. Разградско Понеже в тази част на стра-
ната ни няма мраморни кариери, то трябва да се приеме, че мраморният къс, от
който е моделирана статуетката, е донесен от южноб ьлгарските гариери за мрамор
по пътя на взаимообразната натурална размяна, кояю през 1ая епоха е била прак-
тикувана между отделяйте племена. Гакава размяна е засвидетелствувана и от
други някои археологически находки, например мидата Spondylus.
Идеята за плодоротието, която е вьплътена в женския образ, се е развила на
местна почва в българските земи в течение на цялото грето хилядолетие пр.н. е.
Тази констатация се потвгрждава от стратш рафските наблюдения конто притежа-
ва.ме за относителната хронология на фигуралната пластика, в това число и на
мраморната пластика, получени от разкопките на селищните мокли до Караново,
Новозагорско, Капитан Димитриево, Пещерско, Ясатепе (Пловдив), Челопеч, Пир-
допско, и другаде. Сега по безспорен начин може да се каже че глинената пла-
стика в българските земи е най-стара1. Тя дагира от началото на третото хиля-
долетие пр. н. е. Костената пластика се развива през втората половина на съшото
хилядолетие. Мраморната пластика се появява през първата половина на третото
хилядолетие пр. н. е.; през втората половина на съшото хилядолетие тя прежи-
вява нов разивет, като се ра шина самостоятелно на местна почва.
Тези данни пог азват, че идеята за плодородието и култът на плодородието
се появяват в българските земи около началото на третото хилядолетие пр. н. е.
Подобен е случаят и със северната част на континентална Гърпия (Тесалия) и зе-
мите на север от Дунава, чак до Украйна. Тая идея е проникнала в българските
земи от старите центрове на културата в източното Средиземноморие, Мала А зия
и Египет, гдето е била развита през IV— Ill хилядолетие пр. н. е. и е била въилъ-
тена в пластиката’.
Казавото дотук за мраморната статуетка от Благоево, Разградско, и въпросите
конто повдига тя въобще за мраморната пластика в б ьлгарските земи, може да се
резюиира в следните няколко извода
1.	Статуетката от Благоево, Разгратско, е местно произве тение на мраморната
пластика, която Се е развивала в българските земи, и главно в Тракия, през вто-
рата половина на третото хилядолетие пр. н. е. (каменномедна епоха). През тая
епоха в българските земи процъфтява висока за времето си самобитна култура.
Това е културата на селищните могили. По своя сюжет и стилните си особености
мраморната пластика от тая епоха се свързва с едновременнага й костена и гли-
нена пластика.
2.	В женския образ на статуетката от Благоево е въплътена идеята за пло
дородието, взета в широк смисьл на думата. Трябва да се прелполага, че статует-
ката е била грижливо съхранявана на специално място в жилищею, я е била из-
ползувана при извършването на различии култови действия във връзка с празни
ците на плодородието, на събуждащата се и умираща природа.
1 I Георгиев, Изложба на бита и култграта на докласовото и раннокласоного обше
ство в нагните земи ИАН Х\ III 1952, 409 Срв. С II Ьибиков ц. с, 204 сл
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
11
3	Статуетката от Благоево както по размерите си и по натуралистично-схема
тичните си стилни особености, така и по идеята, вьплътена в нея, е най-типичният
представител на мраморната пластика в североизточната част на Балканский полу-
остров през каменномедната епоха (>300—1900 г. пр. н. е ).
Eine Marmorstatuette aus Blagoevo, Bezirk Razgrad
Die Marmorstatuette wurde zufallig beim Ptlugen in der Umgebung des Dorfes
Blagoevo Bezirk Razgrad, ini Jahre 1927 entdeckt (Abb. 1—2). Sie wurde in der Nahe
des Siedlungshiigels, aus dem sie stammt, gefunden.
Die Statuette ist aus weissem, mittelkor. igem Manner ausgearbeitet. Sie wurde
in fragmentarischern Zustand seicht ini Boden verscharrt, aufgefuiiden. Der Kopf ist
vom Leib weggebrochen. Vom rechten Arm sind die Schulter und die Hand mit den
Fingern erhalten. Es fehlen die Knochel und die Fusssohlen.
Die Statuette stellt eine stehende, unbekleidete Frau mit gekreuzten Armen dar.
Hire Hbhe scheint 32-33 cm gewesen zu sein. Sie ist aut alien Seitrn gleichmassig
gut durchmodelliert. Der Bildhauer liatte einen streng bestimmten Frauentypus als
Vorbild. Er beobachtete scharf und liatte gewisse Kenntnisse in der Anatomie des
menschlichen Kbrpers. Dies ist bei der Modellierung sowohl des Kopfes wie auch
der ubrigen Korperteile ers’chtlich.
Der Kopf ist verhaitnismassig gross: H<4ie 7’3 cm, Breite 62 cm, Dicke 3’7 cm,
Er hat erne langlich ovale Lorm Die Nase springt stark liervor und weist anne-
noide Zuge aut. Sie ist 2’6 cm lang, 1’3 cm breit, 1 cm lioch. Die Augen haben
langliche Mandelform. Sie werden durcli eine untere horizontale und obere bogenfor-
mig eingeschinttene Lime uinrandet. Lange 2’6	3 cm, Breite 0’9 cm. Der iiussere
Winkel des linken Auges ist schwach nacli oben gezogen. Die Pupille ist nut einem
runden Griibchen dargestellt. Der Mund wird durci sechs flache Griibchen angedeu-
tet. Die Ohren werden in der Lorin langliclier, seitlicher Ansatze mit einer Lange
von 3'8 cm dargestellt. Die Ansatze sind zugespitzt und mit je 4 Lochern mit einem
Darchinesser von 0’6 cm durchbohrt. Die Locher wurden nicht auf einmal durchsto-
cben, sondern von beiden Seiten aus ausgehohlt. Sie sind zum Teil abgebrochen Darin
waren kupferne Ohrringe als Schmuck eingetiigt. Die Stirn ist durch einen leicht ein-
geritzten, bogenforinigen Schnitt vom Scheitel getrennt. Der Hals ist niedrig (Hohe
1’8 cm) und breit (F2/2’7 cm;.
Die Brust^egend hat ini Verhaltnis zum Kopf und den iibrigen Korperteilen ver-
haitnismassig klenie Proportioned Die rechte Brust, die erhalten ist, zeigt rehefartige
Modellierung. Die Arnie sind gekreuzt und auf den oberen Teil der Bauchgegend
gelegt Sie sind bei den Ellbogen abgewinkelt. Die Finger sind schematisch mit seich-
ten, kaum bemerkbaren Stricken angegeben. Die Linger der rechten Hand sind uber
diejenigen der linken gelegt. Dies ist eine typische Geste, welche die Fruchtbarkeit
symbolisiert. Sie verleiht der Pose der Figur Ruhe und Feierlichkeit. Auf dem Hand-
gelenk des rechten Armes bemerkt man einen seichten vertikalen Streifen. Er befindet
sich genau an der Stelle des Handgelenkes (articulus radiocarpicus) und stellt wahr-
scheinlich ein Armband dar.
12
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Der mittlere Teil des Bauches (regio abdominalis media) ist gewolbt wie bei
einer schwangeren Frau. Breite 9'2 Cm. Der Nabel (umbilicus) ist durch ein Griib-
chen gebildet. Etwas tiefer, in den beiden seitlichen Teilen der Htiften sifld zwei
Griibchen in der grosse des Nabels ansgehohlt, die aller Wahrscheinlichkeit nach den
Platz der vorderen Hiiftwiilste bezeichnen (spina ilica ventralis).
Die Schamgegend (regio abdominalis candalis) hat die Form eines gleichschen-
keligen Dreiecks, dessen seitliche Spitzen in den Hiiften enden. Die beiden unteren
Einschnitte bezeichnen die Leistenfurchen. Mit den klaren Umrissen der Schamgegend
wollte der Bildhauer die Eigenheiten des Geschlechtes hervorheben.
Die Schenkel sind flach. Von den Unterschenkeln verblieb nur der obere Teil’
Von der Spitze des Schamberges beginnt eine vertikale Linie (Lange 6'3 cm), die
die Beine begrenzt. Die letzteren sind etwas unter dem Knie durch einen breiten
Ausschnitt (1'2 cm) getrennt. Nach Analogic der anderen Ton- und Marmorstatu-
etten und hauptsachlich solchen, die von den Kykladen stammen, muss angenommen
werden, dass die Zehen wie die Finger auf die gleiche Weise dargestellt waren.
Die anatomischen Kenntnisse des Bildhauers zeigen sich auch beim Modellieren
der Riickseite des Kdrpers. Sie ist auch gut ausgearbeitet und geglattet. Der Riicken
ist flach und eben. Das Riickgrat ist leicht nach vorn gekriimmt. Im unteren Teil
des Riickens sind die Linien der normalen Riickkriimmung angedeutet (cyphosis). In
diesem Teil sind das sogenannte linke und rechte seitliche Griibchen (trigonum lum-
bale) ausgehohlt. Diese Griibchen haben einen Diameter von 0'9 cm und eine Tiefe
von 0'3 cm.
Die Gesassgegend (regio glutaea) wird vom Riicken und den Beinen scharf ge-
trennt. Sie wird stark betont. In ihrem oberen Teil ist sie von einer horizontalen
Linie begrenzt, die dem oberen Rand des Hiiftknochens (crista ossis ilii) entspricht
Ihre untere Grenze ist nicht so scharf umrissen. Sie verlauft in den hinteren Teil
der Schenkel ohne Angabe der Gesassfalte. Die Kniekehlen sind scharf angegeben.
Auch die Wadenmuskeln sind gut wiedergegeben.
Es muss angenommen werden, dass einzelne Korperteile und besonders die Ge-
sichtsziige — die Augen und Ohren — rot gefarbt waren.
Die Statuette ist mit Hilfe von Feuersteinwerkzeugen (Messer und Meissel) gear-
beitet. Sie ist mit Sandstein geglattet. Die beiden Riickengriibchen und die Bauch-
griibchen wurden mit Hilfe eines hohlen Knochens, Wasser und Sand ausgebohrt.
Die Statuette stammt aus der zweiten Halfte des dritten Jahrtausends vor u. A.
(Steinkupferzeit) und wird mit der Siedlungshiigelkultur des Balkan-Donauraumes
in Verbindung gebracht. Sie ist ein lokales Werk der Marmorplastik, die sich in
dieser Epoche in den bulgarischen Gebieten und hauptsachlich in Thrakien ent-
wickelt hat.
Die Statuette wurde in dem Siedlungshiigel, der sich an der Grenze zwischen
den heutigen Dorfern Blagoewo und Balkanski, Kreis Razgrad, befand, aus einem aus
den siidbulgarischen Marmorbriichen auf dem Wege des Naturalaustausches zwischen
den Stammen gebrachten Marmorstiick hergestellt.
Auf Grund neuer stratigraphischer Angaben und der Stilmerkmale der plasti-
schen Menschendarstellungen wird festgestellt, dass die Tonplastik in den bulgarischen
Gebieten die alteste ist; sie stammt aus dem Anfang des dritten Jahrtausends vor u.
A. Die Knochenplastik entwickelt sich in der zweiten Halfte des dritten -Jahrtausends
МРАМОРНА СТАТУЕТКА ОТ БЛАГОЕВО, РАЗГРАДСКО
13
vor u. A. Die Marmorplastik erscheint in der ersten Halfte desselben Jahrtausends;
in seiner zweiten Halfte erlebt sie eine neue Bliite, indem sie sich auf lokaler Grund-
lage entwickeit.
Sowohl ihren Stilmerkmalen, wie auch ihrer Idee nach wird die Marmorplastik aus
der Steinkupferzeit an der Knochen- und Tonplastik aus derselben Zeit gekniipft.
Der Verfasser betrachtet die Wechselbeziehungen der Marmorplastik aus den bul-
garischen Gebieten und den Kykladen. Er stellt fest, dass sich die Marmorplastik in
beiden Gebieten selbststandig entwickeit hat. Dies gilt besonders ffir die Entwick-
lung dieser PJastik in der Steinkupferzeit der bulgarischen Gebiete. Die gemeinsa-
men Merkmale der Marmorplastik aus beiden Gebieten lasst sich auf dem gemeinsamen
Ursprung der in der weiblichen Gestalt verkbrperten Idee zuriickzufiihren. wahrend
ihre Unterschiede auf ihrer lokalen Entwicklung beruht. Dies wird auch von anderen
Forschern und in der letzten Zeit besonders von S. N. Bibikov betont.
In der weiblichen Gestalt der Statuette ist die Idee der Fruchtbarkeit im wei-
ten Sinne des Wortes verkdrpert. Ein Zeugnis hierfiir sind die stark betonten weib-
lichen Attribute. Dafiir spricht auch die typische Geste der H^nde. Diese Geste und
die ruhige Pose zeigen, dass die Statuette in einem Moment dargestellt ist, wo sie
von der Natur die Gaben der Fruchtbarkeit erfleht.
Der Verfasser stellt fest, das der Hauptunterhalt der Stamme vom dritten bis
zum zweiten Jahrtausend vor u. A. in den bulgarischen Gebieten primitiver Ackerbau
und primitive Viehzucht war. Auf dieser Produktionsbasis von Ackerbau und Vieh-
zucht konnte sich die Fruchtbarkeitsidee und der mit ihr zusammenhangende Kult
entwickeln. Diese Idee tauchte auch in den bulgarischen Gebieten am Anfang des drit-
ten Jahrtausends vor u. A. auf. Sie drang zusammen mit anderen kulturellen Errun-
genschaften aus den alten Kulturzentren im dstlichen Mittelmeergebiet, Kleinasien und
Agypten auch ilber das Balkangebirge und verbreitete sich nOrdlich der Donau bis
zur Ukraine und dem mittleren Lauf der Donau entlang.
Die Marmorstatuette aus Blagoevo, Kreis Razgrad, ist sowohl nach ihren Aus-
massen und ihren naturalistisch-schematischen Stileigenheiten, in denen sie sich haupt-
sachlich von den ihr ahnlichen Skulpturen auf den Kykladen unterscheidet, wie auch
nach der in ihr verkbrperten Idee der typische Vertreter der Marmorplastik im nord-
pstlichen Teil der Balkanhalbinsel in der Steinkupferzeit (2300—1900 vor u. A.).
Georgi Georgiev




• • •
5 *: 1








Б Ь Л I АР С К А АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т I
ИЗВЕСТИЯ НА APXF.O/1OI ИЧЕСКПЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX. 195,3
ПРОИЗХОДЪТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
от В. Миков
Известно е, че куполни гробници, освен в критско-микенската ооласт, са стро-
гай през разтични времена и в други, и то в отдалечени една от други области
Тесалия, Етрурия, Мала Азия, Тракия и Крим1. В зависимост от формата на плана,
рпмерите на помещенията, технического изпълнение и особено различните куполни
покрития гробнипите вьв всяка една от тези области образуват самостоятелно
развита и обособени архитектурни типове. Тракийските гробници също образуват
самостоятелно развит тип куполни гробници. Но форма те стоят най-близо до ми-
кенските. а по време — до тези от Мала Азия и Крим.
Проблема га за произхода на купотните гробници е разглеждана многократно,
цялостно или поотделно за всяка едва облает. Въпросьт за произхода на купол-
ните гробници в Тракия обаче вьзниква етва след 1931 год., когато бяха открити
двете куполни гробници при .Мезек и Вълчепол, Свилен: радско. Тогава Б. Филов,
имайки пред вид, че Тракия още през втората половина на второго хилядолетие се
е намирала под силното влияние на критско микенската култура и че през IV в.
пр., н. е. в тази облает продължанат да се строят куполни гробници, се опита да
докаже, че тракийските куполни гробници произхождат от микенските и че те са
един от най-късните техни представители Той, макар и да признана, че досега
в Тракия не са открити no-стари паметници от тоя вид, допуска, че тук такива
грзбници са строени и по-рано2. Твьрдението обаче на автора е неприемливо, за
щото не е възыожно през един период от приблизително хиляда голини (1400—
400 г. пр. н. е.) в Тракия да са строени куполни гробници, от конто до днес ла не
е открита поне една по-стара от V в. пр. н. е. Своите изводи той гради още и
върху архитектурната форма и строителната техника, без да вземе под внимание,
че през този дълъг период в някои области, северно от Микена, са строени, макар и
доста примитивно, подобии гробни паметници.
К. Bittel е на друго мнение по въпроса за произхода на куполните гробници
в Мала Азия и Тракия. В краткого си изложение върху този вид паметници той
смята, че малоазийските и тракийските куполни гробници не стоят във връзка с
1 В. Ф. 1 ай ду ке вич, Боспорское царство, М. Л. 1949 263.	’ куполните гробници при
Мезек, ИАИ XI 104.
16
В. МИКОВ
микенските и че те са възникнали много по-късно и независимо от тях*. Освен
това авторьт отбелязва, че при обяснението на куполните гробници в Тракия осо-
бено значение имат долмените в тази облает2.
При проучване произхода на надгробните могили у нас, вреди няколко го-
дини, ние бегло засегнахме и куполните гробници в Тракия, гато гм сравнихме с
долмените в Сакар и Странджа планина, без обаче да направим някои по-сигурни
изводи3.
Arif Miifid Manzel по повод откриването на втората куполна гробница до Лозен-
град (Къркларелъ) се занимава no-подробно с куполните гробници, като обръща
по-голямо внимание на тези от Тракия. Той се спира на куполните гробници от
всяка облает поотделно, но се въздържа от по-определено изказване относно тех-
ния произход и връзката помежду им. Задоволява се да отбележи само, че иро-
блемата с куполните гробници оше дълго не ше бъде разрешена и при разреша-
ването й Мала Азия ще изиграе важна роля4.
В своя труд Бос в орское царство В. Ф. Гайдукевич се спира между
другите надгробии паметници накратко и върху куполните гробници около Панти-
капайон (днес Керч). Той счита, че този вид паметници са пренесени „отвън образци“
и че при нужда да се построят такива монументални гробници за богатите знатни
от Мала Азия, Етрурия, Тракия и Керч строителите майстори се обръшали към ми-
кенските гробници-толоси като към изходни образци5- Той приема, че на местна почва
куполните гробници се развиват самостоятелно, като по този начин се създават
нови типове. Авторът, като има пред вид, че през VII —VI в. пр. н. е. в Етрурия и
Мала Азия е продължавал строежът на монументални гробници по примера на
микенските, допуска, че античните строители не са забранили микенското наслед-
ство до възникването на подобии гробници и в Тракия’*.
Ясно е, че мненията за произхода на куполните гробници извън Микена, и то
главно за тракийските гробници, не се съгласуват. Повечето от авторите безспорно
не са си поставили конкретно задачата за произхода на куполните гробници в
Тракия, а странично са засегнали и този въпрос. Авторите, конто по-специално са
се занимавали с тракийските куполни гробници,са изхождали при своите обяснения
единствено от микенските куполни гробници. Те не са взели под внимание факта,
че'в земите на траките се срещат гробни паметници, по-стари от куполните гроб
ници, построени върху същия микенски принцип —с коридор и погргбално отделение,
именно долмените и скалните гробници. Обстоятелството, че в Тракия съществуват
долмени и особен вид скални гробници, ни дава основание да приемем по-скоро.
че тракийските куполни гробници почиват на по-стара строителна традиция и са
възникнали и са се развили на местна почва. Следователно тези гробници се явяват
като по-нататъшно развитие на по-старите от тях долмени и скални гробници.
За да изясним появата на този вид куполни гробници като резултат на едно
местно развитие, предхождано от долмените и скалните гробници, а, от друга
страна, за да потърсим евентуалната зависимост между това развитие и микенските
гробници, необходимо е преди всичко да разгледаме, макар и накратко. известимте
до днес куполни гробници в Тракия.
1 К. Bit tel, Klelnaslatlsche Studien, Istanbul 1942, 94.	2 К. Bit tel. ц. c., 93.	’ В. M и
ков, Произход на надгробните могили в Българня, ГНМ VII 1942, 30.	4 Arif Miifid Manzel,
Trakya Kirklareli kubbell-mezarlan, Ankara 1943, 54.	5 В. Ф. Г а й д у к е в и ч, и. с., 266 в Ibid
ПРОИЗХОДЪТ НА К,\ ПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ	17
В земите, обитавани от траките, главно одрисите, досега са открити двана-
десет куполни гробници: две при Лозенград, по едва до Мезек и Вълчепол (Сви-
ленградско), Малко Белово (Пазарджишко), Казанлък, Розовеп (Пловдивско), Долно
Левеки (Панагюрско), Лясково (Асеновградско), Янково (Коларовградско) и две
при Копринка (Казанлъшко) — обр. 1. Само първите шест от тях са проучени по
основно, за три притежаваме откъелечни сведения и несигурни данни, а последимте
две, открити напоследък, не са публикувани'.
В една могила до Раклица, недалеч от Лозенград, разкопана през 1891 год.,
била открита непок ьтната куполна гробница, обърната с входа към юг (обр. 2 а). Тя
е грацена с обработени от всички страни, с изключение на външната, каменни
блокове с различии дължини и широчини, без спойка помежду им. Състои се от
коридор и кръгло отделение. Коридорът, конто не е на една ос с куполното отделе-
ние, е покрит с хоризонтално поставени каменни плочи. Той има дължина 2’05 м,
широчина 1'15 м и височина 1’82 м. От него без преход се преминава в куполното
отделение, което има диаметър 3'92 м и височина 3'15 м. Формата на купола на-
подобява по-скоро нисък пресечен на върха конус, отколкото кошер, ст ьпил върху
един цилиндър, изграден от три реда блокове. Лицата на блоковете, от конто е из-
граден куполът, са издялани конкавно и образуват концентрични пояси, разделени
чрез изпъкнали ръбове. В помещение™ е имало каменно легло, разни предмета и
конски кости. В гробницата е бил погребай мъж. Материалите, намерени в кръг-
лото отделение, показват, че гробницата е строена през първата половина на IV в.
пр. н. е.* 2
Гробницата при Мезек, открита през 1931 год., представя най-голям интерес
от всички куполни гробници, известии до днес в Тракия. Тя се намира в южната
половина на могилния насип, с отвор, обърнат към изток. Изградена е от добре
обработени, близки по размери каменни блокове, евързани помежду си с железни
скоби. Състои се от дълъг коридор, две правоъгълни отделения, три врати в ку-
половидно отделение (обр. 2 Ь). Коридорът има дължина 20'65 м, широчина Г55 м
и височина 2'50 м. Той е покрит с двускатен фалшив свод от косо отсечени бло-
кове, надвесени един над друг. Първото отделение, гюкрито по същия начив като
коридора, има дължина Г25 м, широчина Г50 м и височина 3'20 м. Второго от-
деление, покрито като първото, има дължина 2'15 м, широчина 1'77 м и височина
3'52 м. В куполното отделение се влиза чрез вход, широк долу 0'73 м, горе 0'69 м
и висок 1'42 м, конто отвътре се затварял с две бронзови врати. Кръглото отде-
ление има пресечен на върха кошеровиден купол с диаметър 3'30 м и височина
4'30 м, стесняването на конто започва постепенно още от основата. В дъното на
куполовидного отделение, срещу входа, има каменно легло. В гробницата, по-
голямата част от съдържанието на конто е ограбено по-рано, са намерени множе-
ство предмета, вторични погребения и конски кости. Разнообразните материали от
гробницата показват, че в нея покрай мъжа са погребани и жени. Гробницата се
отнася към средата на IV в. пр. н. е.:|
1 Куполната гробница при Пловдив, открита през 19.52 г., по квалратиня план на погребалното
си отделение, засволено чрез иапречно поставени в ъглите каменнн блокове, съществено се отличава
от кошеровнднитс микенски и тракийски гробници и затова тя не е включена в настоящий труд-
2 F. \V. Hasluck, A Tholos Tomb at Kirkkilise, AnBSA XVII (1910—1911), 77: ArifMufid
Manzcl, u. c„ 39. 3 Куполните гробници, 91.
2 Сборник Гаврил Канаров
00
Обр. 1. Карта на разпространението на куполните гробници и лолмените
Рис. 1. Карта распространения купольных гробниц и дольменов
В. МИКОВ
ИРОИЗХОДЬТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ	19
През същата 193] год. до Вълчепол (Куртулен) бе открита друга куполна
гробница. Тя лежи в южната половина на могилния насип с вход, обърнат на юг.
Гробницата е градена от добре обработени и с еднакви височини в поясите каменни
блокове, свързани с железни скоби. Състои се от правоъгьлно преддверие-коридор
и крыло отделение (обр. 2 с). Преддверието, с дължина 2 м, пшрочина 1’70 м и
височина 2 60 м, е засводено чрез напречно поставени в ьглите каменни блокове.
Входът към кръглото отделение е чисок 1’20 м, широк долу 0-6.5 м и горе п-63 м.
Кръглото отделение има пресечен на върха си кошеровиден купол с диаметър
3-57 м и височина 3’15 м, стесняването на който, подобно на горната гробница,
започва от основата. В гробницата са намерени само късове от глинена амфора и
кости от кон. Ако съдим по профилувания архитрав над външния вход и про
фила, който обгражда вратата между преддверието и купола, белели, характерни за
един по-развит архитектурен стил, то можем да отнесем гробницата към втората
половина на IV в. пр. н. е.1
През 1938 год. близо до Лозенград бе открита втора куполна гробница, гор-
ната част на която е разрушена. Тя също се е намирала в южната половина на
могилния насип и е обърнгта с отвор към юг. Гробницата е изградена с добре
обработени от всички страви, с изключение на външните, каменни блокове. Те са
с почти еднакви размери и п.тътно прилягат един към друг без спош а помежду
си. Състои се от правоъгьлно преддверие-коридор, дълго 3'55 м. и широко 4’85 м,
и крыло отделение с диаметър 6’80 м и приблизителна височина 6’60 м (обр. 2d).
Входът между двете отделения е широк в основата 1-10 м. Кръглото отделение,
според реконструкцията на автора, е било засводено с кошеровиден купол, стес-
няването на който започва, както при последните две гробници, от основата.
Вътрешността на купола е измазана с фина варова мазилка и е украсена с 12
червено оцветени, широки, изпъкнали пояси, конто са излизали от ключовия ка-
мък на купола и стигат до основата на кръглата стена. В кръглото отделение,
срешу входа, има каменей саркофаг, в който са намерени само късове от черно по-
лирани и с червен цвят съдове, а до него кости от кон2. Гробницата не е дату-
вана точно, но добре обработените и еднакви по размери каменни пояси показват,
че втората куполна гробница при Лозенград е строена през края на IV в. пр. н. е.
' При прокопаването на път през една могила, недалеч от Малко Белово, през
1942 год. бе открита една полуразрушена куполна гробница, разположена в южната
половина на насипа, с отвор обърнат на запад. Тя е градена от добре обработени
каменни блокове, наредени успоредно от двете страни в тесни и широки пояси и
свързани помежду си с железни скоби. Празното пространство между блоковете е
запълнено с дребен блокаж. В гробницата, която е без коридор, се е влизало през
вход, широк в основата Г05 м.я Кръглото отделение, чийто диаметър е 4'65 м, е
имало кошеровиден купол, стесняването на който, по всичко личи е започвал от
основата (обр. 2 е). Гробницата, ако съдим по профила, който обгражда входа, по
редуването на тесни с широки пояси от каменни блокове и по някои късове от
глинени съдове, може да се датува към края на IV в. пр. н. е., а не към V в. пр
н. е., както смята авторът на публикацията3.
1 Куполните гробници, 91.	2 А г t f М fi f I d M a n z e 1, u. c„ 38.	3 Ив. Белков. Новом
критата куполна гробница при Малко Белово, ГНМ VI 1942, 40	* И в. В е л к о в, и. с.. 42.
20
В. МИКОВ
а	е	с
Обр. 2. Разрез и план на куполните гробници : а) Лозенград А, Ь) Мезск. Свиленградско, с) Вълче
пол, Свиленградско, d) Лозенград В, е) Голимо Бедово, Пазарджишко, 1) Казавлък
Рис. 2. Разрез и план купольных гробниц : а) Лозенград А, Ь) с. Мезек, Свилеиградского района,
с) с. Вылчспол, Свнленградского района, <1) Лозенград В, е) с. Голимо Белово, Пазарджнкского района
f) Каза илы к
ПРОИЗХОДЬТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ГРАКИЯ	21
Случайно при разкопаването на една могила до Казанлък през 1944 год. бе
открита напълно запазена, но ограбена по-рано куполна гробница. Гробницата се
намира в южната половина на могилния насип с отвор, обърнат на юг. Тя, за раз-
лика от всички други гробници от гоя вид, е градена с тухли, свързани с хоро-
сан. Състои се от допълнително преддверие, коридор и кръгло отделение (обр. 2f).
Преддверието, което е изградено от грубо изчукани каменни блокове, споени с кал,
има правоъгълна форма, при дължина 2'60 м и широчина Г84 м. Коридорът, конто
е покрит с двускатен фалшив свод, има дължина Г96 м, широчина Г12 м и ви-
сочина 2'25 м. Входът към кръглото отделение е широк долу 0’61 м, горе 0’53 м
и висок Р22 м. Откъм вътрешната страна той е затварян с единична металическа
врата. Погребалното отделение има форма на кошероеидно-камбанен купол с пре-
сечен връх, покрит с един ключов камък, при диаметър на кръга 2‘65 м, височина
3'25 м и диаметър на върха 0’40 м. Засводяването на купола започва още от осно-
вата. Вътрешността на гробницата — подсвете и стените на коридора и на куполното
отделение — е измазана с фина варова мазилка, и, най-важното, стените са изпъл-
нени с живопис. В куполното отделение са намерени остатьци от два дървени
саркофага, незначително количество предмети, а в преддверието — кости от кон.
В гробницата са били погребани мъж и жена. Гробницата, като съдим по някои от
предметите, открити в нея и в могилния насип, по градивния материал и прекрасните
стенописи, може да се отнесе към края на IV в. и началото на II! в. пр. н. е?
През 1851 г. при Розовец (Рахманли) била открита една куполовидна гроб-
ница, за конто се знае, че била изградена с издялани каменни блокове, имала ко-
ридор, от конто през една врата се влизало в кошеровидно помещение. В гробни-
цата е имало човешки скелет с шлем и „корона" на главата и други предмети2.
Гробницата е датувана към края на V или началото на IV в. пр. н. е.я
Случайно при разкопаването на Дудова чукара (могила) до Долно Левеки
през 1906 г. е била открита една купотна гробница. Според един ненубликуван
рапорт от първия директор на Народния музей, В. Добруски, научаваме, че гробни-
цата е била изградена от 5 ре да каменни блокове, скрепени с железни скоби,
имала малък коридор и куполовидно отделение с диаметър 2 м и приблизителна
височина 2 м.4 Кога е градена гробницата, с положителност не може да се опре-
дели. Тя едва ли е строена по-рано от средата на IV в. пр. н. е. и по-късно от
края на същия век.
Преди много години иманяри разкрили една куполна гробница при Ляс-
ково, която по форма схожда с гробницата при Малко Белове, но с тази разлика, че
е градена с грубо обработени каменни плочи, без спойка помежду им. В купол-
ното й отделение, което имало диаметър 3 м и височина 3 м, се е влизало на-
право, без коридор5.
При разкопките, проведени през 1949 г., в една от могилите при Копринка
бяха открити основите на напълно разрушена куполна гробница, която се нами-
рала в южната половина на могилния насип и била с отвор, обърнат към юг. Гроб.
ницата изглежда е била построена от тухли, след изваждането на конто са оста-
нали само основите на външната оградна стена около тухлената постройка. От за-
1 В. Миков, Античната гробница при Казанлък, София 1953 г. - Мнрозренис, 1851, 81 ,
К. и X. III кор и п л, Могили, Пловдив 1898, 123 и сл. 3 Падгробннте могили при Дуванли-
Пловдивско, София 1934, 231.	1 В. Миков, Произвол на надгробнитс moi или в Быпария, 29.
5 Ив Белков, Из гънките на Родоните. Бъл1арска мисъл, VII 1932, 418.
22
В. МИКОВ
пазените основа се вижда, че гробницата е имала: 1. преддверие, изградено от обра-
ботени правоъгьлни камъни, свързани с кал, дълго 3'10 м и широко 1 м, 2. пра-
воъгълно отделение, дълго 2’70 м (респ. 1'90 м) и широко 2’30 м (респ. 1'50 м)
и 3. кръгло отделение, с диаметър 5’40 м (респ. 4’60 м), изградени от речни
камъни, примесени с кал'.
През 1950 год. при разкопките, проведени до Янково, в южната половина на
една могила са открити основите на разрушена куполна гробница с отвор към из-
ток. Гробницата е била изградена с много добре обработени от всички страни, с
изключение на външната, и с почти еднакви размери каменни блокове, без спойка
помежду им. Състои се от преддверие, дълго 1*85 м и широко 4-12 м, правоъгълно
отделение, дълго 1.58 м и широко 1'50 м, и крыло помещение с диаметър 2 м.
Гробницата отвътре била измазана с фина варова мазилка. В преддверието са наме-
рени кости от кон1 2.
От горного изложение се вижда, че тракийските куполни гробници по своето
разположение в могилата, план, форма, тектоника, начин на погребение и предназна-
чение напълно се схождат помежду си и същесгвено се отличават от куполните i роб-
ници в другите области. Всички гробници се намират в южната половина на мо-
гилния иасип с отвор, обърнат към никоя страна на слънцето и близо до перифе-
рията на могилата (обр. 3). Те имат коридор и камера с куиолно покритие вън
форма на пресечен на върха кошер. В погребалното отделение се намира каменно
легло или каменей или дървен саркофаг. Умрелите, както личи от човешките скелети
и от леглата на саркофазите, са погребвани в тях без изгарине на трупа. В иове
чего от 1робнипите по-късно са погребвани и други членове на семейството. Раз-
гледани обаче поотделно, тези паметници, въпреки видимата прилика имат ре-
пица различия, а именно: 1. в размерите — по-дълъг или по-къс коридор, допъл-
нителни отделения или преддверия пред входа и различии соотношения между
диаметьра на основата на кръга и височината на купола; 2. във вътрешното офор-
мяване — начина на засводяване на коридора и куполното отделение; 3. в архи-
тектурно оформяване на входовете и вътрешната украса; 4. в технического изпъл-
нение — иззидване с по-груб или по-добре обработен градивен материал с раз-
личии или еднакви размери; 5. в градивния материал каменни блокове, плочи,
тухли и хоросан. Като добавим към това и намерените в тях предмети, ще можем
да приведем куполните гробници в Тракия в хронологически ред — необходимо
условие, въз основа на което ще можем да проследим развитието им и същевре-
менно да ги свържем с по-старите от тях гробни паметници скалните гробници
и долмени.
От данните, с конто разполагаме днес, заключаваме, че куполните гробници в
Тракия са строени само през един кратък период, повече от стотина години — от
края на V до началото на 111 в. пр. н. е. Като най-стара куполна гробница, ако
съдим по археологическите материали, засега можем да смятаме гробницата при
Розовец, датувана към края на V или началото на IV в. пр. н. е. Как обаче е из-
глеждала тази гробница, ние не знаем.
1 Сведенията за тази гробница дължа на М. Чичикова, мл. научен сотрудник в Археологический
институт при Бълг. акад, на науките, на която тук изказвгм благодарност. Втората гробница при
Копринка е открита в началото на тази година, след като статията беше нршотнсна за печат.
2 Данните за тази гробница дължа на Цн. Дремсизова, урезник на Ар.\еоло1нческии музей в Кола
ровград, на която изказвам благодариост.
ПРОИЗХОДЪТ,.НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ	23
Първата гробница при Лозенград, конто е изградена през първата половина
на IV в, пр. н. е„ идва на второ място. За това говорят не само археологическите
материали, намерени в нея, но и следните особености: недостатъчно гладко издя-
ланите и с различии дължини и ширини каменни блокове, деценгрирани по отно-
Ь
Обр. 3. Разрез на могилния насип и гробннците до: а) Казанла.к, Ь) Татарево, Хасковско
Рис. 3. Разрез курганной насыпи и гробницы около: а) Казанлыка, Ь) с. Татарево,
Хасковского района
шение на камерата, равно покрит коридор и, най-после, приблизително конусоко-
шеровиден купол, засводяването на конто започва от третия ред на основния
цилиндър (обр. 2 а). Всички тези белези, както ще видим по-нататък, са характерни
повече за по-стария тип монументални каменни гробници, отколкото за по-късните.
Гробницата при Мезек е построена през средата на IV в. пр. н. е. Тя засега
се явява като най-съвършен и развит „микенски тип" куполна гробница в Тракия
(обр. 2 Ь). Това наше твърдение градим върху следното: 1. размерите й, конто да-
леч на,дхвърлят тези на всички известии тракийски куполни гробници; 2. разпределе-
нието, което, съпоставено с това на останалите гробници, е по-богато, а именно —
дълъг коридор, две правоъгълни отделения, три врати и висок кошеровиден купол,
стесняването на конто започва от кръглата основа с диаметър по-малък от не-
говата височина, и 3. техническо изпълнение —- иззидана от добре обработени
и почти еднакво големи квадри, свързани с железни скоби. Този най-съвършен
тип тракийска куполна гробница е резултат на най-голямата политическа мош и
имуществено състояние на владетелската класа в Тракия преди македонского
владичество. Загубили своята политическа независимост, а следователно и своите
материални блага през времето на Филип и особено след Александър, тракийските
знатни, макар и силно повлияни от елинската култура, продължавали традицията да
строят, обаче с по-малки размери и с по-разновидна конструкция и вътрешна ук
раса куполни гробници.
По късните гробници по отношение на куполното отделение до известна сте-
пей запазват своята форма. Що се отнася обаче до вътрешното архитектурно
оформяване и особено до коридора или преддверието, разликата веднага проличава.
24
В. МИКОВ
От нуждите зависят и размерите на преддверието, а това определи и неговото
покриване. Гробницата при Вълчепол, датувана неопределено през втората поло-
вина на IV в. пр. н. е., засега се явява първата, която се отклонява от тра-
диционната форма. Куполът и запазва напълно кошеровидната си форма, с тази
само разлика че диаметърът на основата му е поголям от височинатэ, а това е
белег, конто показва по-напреднал строеж Преддверието, което има приблизи-
телно квадратна форма, макар и архитектурно по-добре оформено, което също
говори и за по-напреднал градеж, е покрито, както видяхме, чрез поставяне на
каменните блокове в ъглите (обр. 2 с). Този по старинен начин на покриване, не-
познат в микенските гробници, а известен от малоазиатската гробна архитектура,
свидетелствува, че майсторите-строители през това време, т. е. в периода около
Александър или малко преди него, още не са използували цилиндричния свод.
Гробницата при Малко Белово, макар и без коридор, по разположение в мо-
гилния насип, ориентиране и форма не може да се отдели от общия тип тракийски
кошеровидни гробници. Стесняването на купола и тук започва от кръглата основа.
Със своего архитектурно оформяване на входа тя се доближава до гробницата
при Вълчепол. По отношение на градежа обаче тази гробница напълно се отдели
не само от последната, но и от всички предходни гробници. Редуването на по-
тесни с по-широки пояси от добре обработени откъм вътрешно и външно лице
(обр. 2 е) двойни успоредни квадри, празното пространство между конто е запъл-
нено с дребен блокаж, се явява като нов, още по-напреднал начин на градеж, ха-
рактерен за елинистическата епоха или за времето след Александър Македонски.
Липсата на коридор при тази гробница може засега да се обясни с предположе-
нието, че тя е предназначена за погребение само на едно лице.
Разпространението на новата строителна техника през елинистическата епоха
и силното културно влияние, което елинската култура е упражнила върху знатните
траки, са се отразили и върху по-нататъшното „развитие* на куполните гробници.
За това „развитие" особено много са допринесли материалните възможности на
местните знатни през времето на Лизимах, както и нуждата от по-широко гробно
отделение. Новият 1радивен материал — мною добре обработени, плътно приле-
пени един до друг и почти еднакви по размери квадри, тухлите, хоросанът и ма-
зилката—са довели безспорно до по-голямо съвършенство, гехническо изпълнение и
вътрешна украса, но същевременно и до отстъпление от първоначалната форма на
плана. Втората куполна гробница при Лозенград, която е i радена, както отбеля-
захме, с много добре обработени и почти с еднакви размери каменни блокове
(обр. 2 d), измазана с фина варова мазилка и украсена с оцветени изпъкнали пояси,
след гробницата при Малко Белово се явява като втора куполна гробница, градена
под влиянието на новата строителна техника. Нейният широк в основата си и по-
нисък купол, също както при Вьлчеполската гробница, говори за по-напрелнала
форма. Преддверието й по своите значителни размери (3‘55X4,S5 м) не ще да
е било покрито с плосък или друг вид покрив, а с пилиндричен свод. Всички
тези нови елементи — добре обработени и еднакви по размери квадри, широ-
кият купол, цилиндричният свод на коридора, фината варова мазилка и широ-
ките изпъкнали пояси — са достатъчно убедителни факта, за да приемем, че тази
гробница е изградена през време, когато културните придобивки от Изтока, освен
в гробната архитектура на трако-македонската облает, са намерили широк прием и
при изграждането на гробниците на знатните траки през това време.
ПРОИЗХОДЪТ НА КУПОЛНИТЕГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
25
По-нататъшното „развитие" и промяната в плана и формата на тракийските
куполни гробници е резултат на все по-силното разширение на елинската култура,
на усвояване на новата строителна техника, както и на материалното състояние и
елинизиране на знатните траки и, най-после, на настъпилите политически промени в
северните части на Полуострова през края на IV и нач; лото на 111 в. пр. н. е. Като
нов елемент в плана на по-късните гробници се явява едно допълнително преддве-
рие пред коридора. Гробницата при Янково, подобно на втората куполна гробнипа
до Лозенград, е градена с много добре обработени, еднакви по големина каменни
квадри и е измазана с фина варова мазилка. Нейните малки размери обаче и
традицията едновременно със знатния тракиец да бъде погребай и неговият кон
се явяват като важни условия за промяна на плана чрез построяване на допълни-
телно правоыълно отделение пред входа на гробницата. Подобно допълнително
преддверие намиралге и при гробнициге до Копринка и Казанлък. Преддверията и
при трите гробници нямат никаква конструктивна връзка със самите гробници и
се явяват като продължение па оградната стена около тях. Те, ако съдим по пред
дверието на Казанлъшката гробница, са изглеждали като висок навес. Как точно са
били покрити коридорите и по какъв начин са били засводени погресалните камери
при гробниците до Янково и Копринка, ние не можем да кажем. Новият градивен ма-
териал — тухлите, конто у нас, а възможно и на Балканския полуостров, най-рано
се явяват в този паметник, са предизвикали, доколкото това виждаме в Казанлъшката
гробница, сыцествени изменения и във формата на куполното отделение. Двускат-
ният покрив на тесния коридор на последната гробница се доближава до дромоса
на най-развития тракийски тип куполна гробница — именно на тая до Мезек. Кръглото
й отделение обаче, за разлика от всички куполни гробнипи, е засводено с камбанен
купол вместо с кошеровиден. Линията на свода при нейния купол, който е ре-
зултат на новия градивен материал — тухлите, не образува изпъкнала дъга,
както при другите гробници, а завива в по-голямата си долна част в конкавна
крива, а към върха на купола — в конвексна крива (обр. 2е). Тази нова, особена
форма на купола, характеризува Казанлъшката гробница като най-късен и по-
следен „завършен" тип куполна гробница, която от своя страна се поставя на
последно място между тракийските куполни гробнипи. Фината варова мазилка и
особено живописната украса в Казанлъшката гробница се явяват като още един от
выжните елементи, конто определят последно място по време и на тази гробница
между всички тракийски куполни гробници — именно последното десетилетие на
IV или първото десетилетие на III в. пр. н. е.
В заключение, от така начертаната хронология се вижда, че в тракийските ку-
полни гробници все пак има едно „развитие". Това „развитие" се явява като отра-
жение на политико-икономическите условия, при конто са били поставени знатните
траки в момента на изграждането на отделните куполни гробници. Като най-стар
тип днес може да се счита първата гробница в Лозенград, а за най-развит тип -
гробницата до Мезек. След нея вече се изграждат по-малки, обаче с по-грижливо
техническо изпьлнение гробници, докато се стигне до последния тип — гробници
с преддверие пред коридора и с промяна във формата на купола, каквато е тази до
Казанлък. Последната гробница днес се явява като завършък и с нея спира не
само по-ната! ыпното развитие, но и въобще изграждането на този интересен тип
гробни паметници в Тракия, и то в резултат на изчезването на материалните блага
и загубването на властта от знатните траки в началото на 111 в. пр. н. е.
26
В. МИКОВ
Всички данни, конто използувахме при установяване на една по-точна хроно-
логия на тракийските куполни гробници. са сумирани в следната таблица:
Гробница	Градивен материал	Свръзка	Мазилка	Пред- дверие	Коридор	Право* ъгълно отделение	Купол
Розовец	кам. блок	?	—	—	?	—	?
Лозенгрсд А	•	—	—	—	равно покрит	—	Конусо-кошеро- виден, релефен
Мезек		желез пи скоби	—	—	двускатеп	2 преддв.	кошеровиден, гладък
Д. Левеки			—	—	?	—	?
Вълчепол	*		—	—	блокове в ъглите	—	кошеровиден, гладък
М. Белове			—	—	—	—	я
Лясково	кам. плочи	—	—	—	—	—	я
Лозенград В	кам. блок	—	варова	—	цилиндър (?)	—	я
Янково	•	хоросан	-	право- ъгълно	7	—	?
Копринка	тухли	?	?	»	?	—	?
Казанлък	тухли	хоросан	варова		двускатен		кошеро-камба- нен, гладък
Преди обаче да пристъпим към изясняване на въпроса за произхода на тракий-
ските куполни гробници, нала га се да хвърлим бегъл поглед и върху куполните
гробници извън Тракия. Най-стари постройки от тоя вид са гробниците от критско-
микенската облает. От тях най-типични са микенските кошеровидни гробници, конто
добиват особено развитие между XVI—XIV в. пр. н. е. Тези паметници, както се
знае, се характеризуват със своите големи размери, план, форма на куполното от-
деление и техническо изпълнение. Гробниците се състоят от лълъг коридор, конто
в някои от тях достига до 35 м дължина, и от кошеровиден купол с диаметър
до 14'30 м и височина до 13'20 м. Стесняването на купола започва още от осно-
вата на кръга. Гробниците са градени с големи, обработени каменни блокове. По-
късните микенски гробници, конто обикновено са с по-малки размери, са градени
от недобре обработени каменни блокове. Микенските гробници са просъществу-
вали до XII в. пр. н. е.1
Куполни гробници продължават да се строят и през X—VIII в. пр. н. е., но
вече в Тесалия. Тези гробници обаче, ако съдим по размерите, технического из-
пълнение и разположението им, по-правилно е да се смятат за обикновени гроб-
ници, отколкото за монументални постройки от типа на микенските гробници. Те-
салийските гробници се състоят от къс коридор, по който направо се преминава в
крыла или овална камера. Те са изградени от неправилни no-големи или по-малки
каменни блокове. Коридорът, който има дължина от Г60 — 5'60 м, широчина от
0'60 — 1'20 м и височина от 090 — Г20 м, е равно покрит с големи каменни
плочи. Погребалното отделение има диаметър от 2'30 — 5'50 м и приблизителна
височина от 1'30 — 3 м. Как е изглеждал куполът при тези гробници, не знаем, тъй
1 О. Karo, М. Ebert, RL, VII 193.
ПРОИЗХОД'ЬТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
27
като в нито една от тях той не е запазен. Тесалийските куполни гробници са стро-
ени в естествени височини и за разлика от всички останали памечници от този
тип — наблизо една до друга1 11.
Куполните гробници в Етрурия, конто се датуват между VII—VI в. пр. н. е.,
представят значително отклонение от микенските гробници както по техническо
изпьлнение, така и в архитектурного си оформяване. Гробниците се състоят от
кьс коридор или преддверие и крыла или овална погребална камера с диаметър
от 2’38 — 10 м. Камерата е засводена по най-различен начин, но винаги нейното
покритие има по-разлата форма-'.
Малоазийските куполни гробници, конто са градени между VII—IV в. пр. н. е.,
също така по отношение на формата и куполното покритие представят голямо
разнообразие. От Мала Азия е известна само една, но за съжаление оше непуб-
ликувана кошеровидна гробница-’1- Останалите куполни гробници имат квадратно и
в редки случаи кръгло погребално отделение, засводено обикновено с нисък и
конусовиден или пирамидален купол, добит чрез надвесването на каменните блокеве
във вид на обърнати стъпала или чрез поставяне на каменните блокове в ъглите4.
Към някои от кръглите камери са пристроени по една пли две ниши6.
Керченските куполни гробници, конто са строени около IV в. пр. н. е., съ-
ществено се отличават от другите куполни гробници по своята монументалност и
архитектурно оформяване. Гробниците се състоят от по-къс или по-дълъг коридор
и от голямо погребално отделение с кръгла или квадратна основа и с различно
покритие на купола. От керченските гробнипи само една има погребално отделе-
ние с кръгла основа и кошеровиден купол, стесняването па конто, както при ми-
кенските и тракийските гробници, започва от основата, обаче лицевата страна на
блоковете не образува конка.ша плоскост, а отстъпчив кошеровиден купол6. Но-
гребалните отделения с квадратна основа са засводени с висок конусовиден или
пирамидален купол чрез наддаване на каменните блокове вт в вид на обърнати
стъпала7.
От горного, макар и твърде кратко изложение, се вижда, че куполните гроб-
ници извън Тракия по време, план, форма на погребалното отделение и техническо из-
пълнение сыцествено се отличават едни от друти. Тук не е мястото да обясняваме
да^и съществува някаква връзка между куполните гробници в отделяйте области
и датч те се нчмираг в зависимост от микенските гробници. Също така излишно
е да се спираме и да търсим връзки, конто, възможно е, са съществували между
едновременните куполни гробници от Мала Азия, Керч и тракийските куполни
гр юници. Налага се обаче да обърнем внимание на факта, че тракийските куполни
гробници, както отбелязахме в началото, са единствените, конто по план, форма на
погребалното отделение, а в повечето случаи и по техническо и-пълнение стоят
най-близо до микенските. Това обаче още не значи, че те кроизхожлат направо от
микенските и че са се развили от пренесени микенски образпи.
Тракийските куполни гробници не стоят изолирани от другите гробни памет-
ници в нажата страна. У нас те не се появяват от един път като напълно развиты
ити пренесени отвъп образци. Тези гробници са възникнали и са се развили на
1 \V. А. II curt ley and Т. S. Sreat, The Tholos ТошЬс of Mannariane, BSA XXX
(1930—1931), 11, 33. z A r i f M ii f 1 <1 M a n z e 1, ц. c., 42. 3 1 bi <1. 46. 4 1 bi d, 46. ь I b 1 d. 48.
11 В. ф. I a /I д у к e н и ч, ц. c„ 246.	7 Ibid. 250 и сл.
28	в. миков
местна почва. Те се явяват, както вече казахме, в резултат от по-нататъшното
развитие на по-старите скални гробници и долмени по време на разложилата се
вече родова община и образувалото се класово общество у траките.
Куполните гробници в Тракия са разпространени в една ограничена облает, в
конто се срещат и непознатите в съседните страни скални гробници и долмени
(обр. 1). Това съвпадение не е случайно. Между едните и другите паметници съще-
ствува пряка зависимост и тясна генетическа връзка. Тази връзка, при оскьлните
и слабо проучени материалы днес, трудно може да се докаже. Все пак има указания,
конто ще ни послужат като база, за да набележим и установим връзката между
куполните гробници от една страна и скалните гробници и долмените от друга.
Преди да се запознаем със скалните гробници и долмените и установим тях-
ната връзка с куполните гробници, ще се спрем най-напред върху друг вид памет-
ници, следи от конто засега са открити само из Родопите — именно кръглите
Храмове. Макробий споменува за храм на траките върху хълма Зилмисос. Храмът
имал кръгла форма с отворен в средата покрив1 11. Това единствено известие, и то
от по-късна епоха, не може обаче да бъде използувано, тъй като липсват други
исторически данни и археологически материали по този въпрос. Останки от уеди-
нени крыли постройки се срещат по много върхове на Централните и Източните
Родопи. Те обаче още не са проучени. През 1927 год. в една малка могилка на
височината „Потреба" при Девин са разкрити наполовина основите на кръгла по-
стройка с диаметър около 5’30 м, градена с груби камъни, без връзка помежду
им. От нея произхожда малък каменей жертвеник с изображения върху четирите
му страни2. Само въз основа на жертвеника не може да се определи кога е гра-
ден този „храм". Следи от подобии крыли градежи срещаме и по височините Света
гора до Ягодина, Девинско, на върха Перелик, при Равен, Крумовградско и др.3
Дали съществува някаква връзка между кръглия тракийски храм и кръглото
отделение в куполните гробници, засега не може да се установи.
Скалните гробници представят фурнообразни или нискокуполовидни отделе-
ния, издълбани в скалите и често снабдени с малко преддверие. Обикновено те са из-
сичани в ниски скали и то така, че входовете им лесно да се замаскират с насип
от камъни и пръет. Срещат се само в Източните Родопи в близко съседство с
останки от тракийски крепости4. До днес са известии само 13 такива гробнипи —
девет в Кърджалийско5, три в Крумовградско и една в Момчилградско6. В окол-
ността на Овчово, Кърджалийско, се намират 4 скални гробници. От тях по-
1 Г. И. К а и я р о в, Тракийските беси, ИИД VI 1921, 41.	- ПАИ VI, 337.	3 Освсн основи
от кръгли храмове у нас има it други паметници, конто ио форма твърде много се схож дат с ку-
половидните отделения в куполните гробници Тона са кошеровидните ями. конто бяха открити в на-
сипа на Кукова могила до Дуванли, Пловдивско (Над1робните могили при Дуванли Пловдивско, 12),
и други .могили в Южна България и кошеровидните вдлъбнатини. конто и днес се виждат високо
в скалите, нал фурнообразната гробница при Соколско, Момчилградско (обр. 5 Ь), при Срелна Арда,
Кърджалийско, както и на други места из Родопите. Възможно е тези ями и вдлъбнатини да
стоят във връзка с култа на мъртвите у одрнсите 1 Скалните гробници из Балчишко и Прова
дийско (X. и К. Шкорпнлови, Североизточна България в географическо и археологическо
отношение, СбНУ VII 56 и VIII 27—31) нямат иишо обшо с фуриообразиите гробници от Ро-
допите. Последните гробници се отличават и от скалните гробнипи около Мадара и Калуге-
рнца (ИРАИК X) и от скалните гробнипи в южните склонове на Странджа лланина (X и К. Ш к о р-
11 и л. Археологически бележки из Странджа планина, ИАД III 253 сл )	5 И в. Be л ков, Няколко
тракийски и средновековни крепости по долината на Арда, ИИД XVI—XVII 1940, 72. Сведения
на автора
ПРОИЗХОЛЪТ НА KJ ПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
29
на основата 2‘oU м и височина 2 м.
Обр. 4. Разрез и план на скалната гроб
ннца при Овчово, Момчнл! радско
Рис. 4. Разрез и план гробницы в скале
около с. Овчово Момчнлградского
района
добре е запазена гробницата, конто се намира в южния склон на хълма в съ-
седство с тракийската крепост. Тя има кръгла основа с диаметър 2’50 м ви-
сочина на купола Г50 м и почти елипсовиден отвор, висок 1 м и широк 0-60 м.
В средата срещу входа има „седалище*, вероятно за поставяне на умрелия. Оста-
налите три гробници, конто се намират при Джебел, са по-интересни. Едната от
тях има форма на пресечен конус с диаметъ]
а другата, конто наподобява долмен, има
тераса отпред, предна камера и куполо-
видно отделение с диаметър 2’50 м и висо-
чина 1’60 м (обр. 4). Гробниците при Веж-
ница и Равен, Крумовградско, по форма и
големина напълно схождат с тези от Кърда
жалийско. От тях по-интересна е еднат
от двете гробници при Равен, конто има
фурнообразен купол при елипсовидна основа
с диаметър 2’30,1'80 и височина Р60м, при
височина на отвора Г40 м и широчина
0’80 м. Скалната гробница при Соколско има
почти същите размери (обр. 5а).
Всички тези гробници са отваряни по-
рано, и затова по отношение на тяхното да-
туване не сме напълно сигурни. Като имаме
пред вид обаче, че тези гробници се нами-
рат в съседство с тракийски крепости и се-
лища, обитавани от VI в., а възможно и по-
рано, докъм 1 в. пр. н. е., то следва да
приемем, че и те са от същата епоха. Кога
точно, в началото или към края на този пе-
риод, са издълбавани скалните гробници,
мъчно може да се определи. Ние сме
склонни да приемем, че те са работени по-скоро през началото, т. е. през V в.
пр. н. е., отколкото по-късно. Това мнение се подкрепя и от матергалите, открити
случайно през 1932 г. в една от двете скални гробници до Широко поле, Кърд-
жалийско. Двете гробници са изсечени наблизо една до друга в ниските скали в
полите на височината Хисар-козу, където личат останките от тракийската крепост.
В по-добре запазената гробница, конто има диаметър на основата 270 м и висо-
чина Г70 м, са намерени човешки скеле^ железни оръжия (?), два глинени съда,
в единия от конто е имало горели кости, и една дъговидна, халщатски тип фи-
була. Въз основа на глинения съд, и главно на фибулата (обр. 6 и 7), гробницата
може да се отнесе приблизително към VII—VI в. пр- н. е. Във втората гробница е
имало човешки кости, глинен съд и други предмети, конто били унишожени от
разкопвачите1.
От горното изложение е ясно, че скалните гробници по план и форма могат
да бъдат приети като прототип на тракийските Kyi олни гробници. Някои от скал-
ните гробници имат коридор и кръгла засводена камера, а други — само камера,
1 Сведенията за тези гробници събрах при моята обнколка по долината на Арда през 1953 юл
от един от участннците при отварянето на гробниците.
30
В. МИКОВ
без коридор — вето, което по-кьсно виждаме. че е застьпсно и в куполните гроб-
ници в Тракия. Крьглото отделение при скалпите гробници има форма на фурна
или ниськ купол, а кръглото отделение при куполните гробнини е засводено с по-
Обр. 5. а) Скалната гробница при Широко поле, Къп шалпнско и Ь) Скалии ндлъбиатини
до ('.околско, Момчилгра icko
Рис. 5. а) Гробница в скале около с. Широко поле, КырджалиПского района и Ь) Ниши
в скале около с. Соколско, Момчцлградского района
нисък или по висок купол. У кредите и при двата вита паметници са погребвани
направо.
Ьръзката между скалните и куполните гробнипи те си изясннм още по-добре,
като се запозчаем и с другия тич 1робни паметници, именно лолмените, конто,
както се знае, са издигани през новокаменната и бронзовата епоха в различии и
отдалечени една от друга области на стария свят. Във всяка облает те образеват
самостоятелно развит тип гробни паметници, конто но план и време съшествено се
различават едни от други1. Долмените в Тракия по своята Форма, план и размери,
градивен материал и време образуват самостоятелно разнит обособен тип гробни
паметници, конто не стоят в никаква връзка с долмените в другите страни.
Проблемата с долмените у нас не е поставяна на разглеждане по-сериозно.
Тези паметници още отрано са обърнали вниманието на изеледвачите на нагните
старини, но техните изучвания имат повече осведомителен характер. Братята
Шкорпил първи са изеледвали долмените по северните склонове на Сака))
планина, конто, както те мислят, били издигани от галатите (келтите)2. За лол-
мените в Източните Родопи кратки бележки дава Ст. Бончев. конто ги смята за
много стари паметници'. По-подробно отново с долмените в Сакар планина се
занимава Г. Бончев, който ги отнася към неолитната епоха4. На лолмените в
’ Megalith-Grab, Ebert RI VIII 97 и сл.: А М. Tallgrcn, Snr les monuments me^alithiqircs du
Cattcase occidental, ESA IX 1931, I. -‘ Бр. 1П ко p п и ло в н, Паметници из Бългярско, София 1888
12—28. 3 St. В о п t s с It е f f, Korrcspondenzblatt der Dentsclien antliropologisclien Gesellschaft,
Munchen 1896.	4 Г. Бончев, Мегалитни паметници в С.акар планина. СбПУ XV11I 1901, 639—703.
ПРОИЗХОДЬТ НА КУПОЛНИТЕ I РОБНИЦИ В ТРАКИЯ
31
Странджа планина и повторно във връзка с тези от Сакар планина се спира
К. Шкорпил, който, макар че основно се занимава с устройство™ им, не допри-
нася нищо ново за изяснение на техния произвол и датуване1. Той огбелязва
между другото, че това са гробни паметници от предисторичестата епоха По-
късно и ние имахме случай да направим разкопки в никои долмени и по-подробно
да изследваме долмените
в Сакар планина. Тогава
ние установихме, че тези
гробни паметници са изди-
гани между VIII —VI в. Пр-
H. е.2
Долмени у нас днес
се срещат в най-източните
части на Родопите, Сакар
и Странджа планина'. Ка-
къв е общият им брой, за-
сега не се знае, тъй като
тези паметници са подло-
жени на безобразно уни-
щожение4. Непокътнат дол-
мен засега у нас не е за-
пязен. На голяма част от
тях липсват плочите от
коридора или покривните
плочи, на други са запа-
зени по три, четири и в
редки случаи повече плочи.
Днес само в землищата на
Обр. 6. Шинен съд от скалната ipoomnia при Широко поле
Момчи.и радско
Рис. 6. Глиняный сосуд из гробницы в скале около с Ши-
роко поле, Момчилградского района
селата Младиново, Оряхово и Михалич (Свиленградско), Черепово и Остър камък
(Харманлийско), Българска поляна, Хлябово, Крушево и Крумово (Тополовградско),
Обр. 7 Бронзова фибула от скалната гробница
при Широко поле
Рис. 7. Бронзовая фибула из гробницы в скале
около с. Широко поле
Г. Дервент (Елховско), Бе.те-
врен, Мадлеш, Г. Ябълково и
Граничери (1 рудовско), Забер-
нево и Звезден (Малкотърнов-
ско) и на няколко места из
Странджа нската облает в ту река
Тракия са запазени по един
или два долмена с повече плочи
(обр. 8).
Излшпно е да се спираме
на всички запазени днес дол-
мени поотделно, тъй като по-
голямата част от тях са проу
чени5. Тук ще дадем една обща
1 К. Шкорпил, Мегалитнн паметници и могилища, София 1925, 5	2 В. М и к о в, Раз
копки в Сакар планина, ГНМ VI 1932—1934, 108.	3 Следи от долмени има и в зе.млшпето на Тича,
Котленско, а до прели 50—60 год. долмени е имало и в западайте и средни части на Средна гора
4 Според Г. Б о н ч е в. ц. с., 694, прелн 50 год. само в северните склонове на Сакар планина е имало
около 474 полуразрушени и добре запазени долмени. 5 Срв. Б р. Ш к о р п и л о в и, Г. Б о н ч е в и др
32
В. МИКОВ
характеристика на този вид паметници, след което по-нолро<>но ще се спрем само
на няколко от по-заиазените долмени от нсеки тип. Долмените се срещат поединично
или по-често на групи и от по 3—4 и повече заедно. Те са разположени обикно-
вено на по-високите места на възвишенията и платата и по-рядко се виждат по
склоновете и из долините.Тези паметници се намираг винаги в съседстно с тракий-
ските крепости или селища. Долмените са изградени от големи, по-често груби и по-
рядко обработени каменни плочи, с размери: дължина от 1 3’50 м, широчина от
0*60—2’10 м и дебелина от 0’15—0'60 м. Те се състоят от по една и в по-релки
случаи от по две нееднакви задна по-голяма и предна по-малка, правоъгълни
камери и коридор, построени н една ос и свързани помежду си с малък, слабо
стеснен, засводен отвор, пробит в основата на прелната плоча (обр. 9 ab). Всяко
отделение, включително и коридорът. е изградено обикновено от четири плочи (ог
тях предната е обща), и то слабо наклонени навыре и по-рядко отвесно поставени,
покрити с по една хоризонтална и в много редки случаи с по две или повече
плочи, перифериите на конто излизат вън от намерите и коридорите. Коридорът
при долмените има дължина от 0'60 -Г30 м, широчина 090—ТЮ м и нисочина
0'60—1’30 м. Преддверието в двукамерните долмени е дз,лю от Г20—Т60 м, ши-
роко от Р20—Т80 м и високо от Г10—1'70 м, а погребалната камера и при
двата типа има дължина от Г90 -3’10 м, широчина от 160—2’20 м и височина
от 1’10—Г90 м. Върху долмените са насипвани малки могили от дребни камъни
и пръст, конто са достигали до 3 и повече метра височина, при диаметър на
основата от 8—12 м. Могилите са били обгражлани с кръг и в редки случаи с
квадрат от големи необработени каменни блокове. Долмените се намират в тожната
половина на могилния насип с отвор, обърнат към някоя страна на слъннето1 и то
така, че входът им допира до каменния кръг, един камък от който служи за за-
тваряне на входа. Мъртвите в долмените са погребвани направо, без изгаряне на
трупа. В тях по-късно са погребвани и други членове на семейството.
Тракийските долмени, според тяхната големина и план, разделяме на три
главны типа: 1. еднокамерни долмени, 2. двукамерни долменни и 3. долмени гроб-
ници. Всеки тип по-нататък, в зависимост от технического изпьлиение и форма, се
раздели на групи. Еднокамерните долмени се подразделят така: а; долмени с груби
каменни плочи, б) долмени с обработени плочи и в) долмени със „засводена" по-
гребална камера. Двукамерните долмени са: а) от груби каменни плочи, б) с обра-
ботени плочи и равен покрив, в) двойни долмени, г) долмени с обща стена и
д) долмени със „засводени камери". Долменните гробници са: а) двукамерни и
б) многокамерни. Разликата между отделните типове и особено групи долмеии,
както и археологическите материали, намерени около или в някои от тях, ни дават
възможност да установим една приблизителна хронология и на този вид гробни па-
метници и успоредно с това да проследим и тяхното развитие от най-примитивния
до последния по-напреднал и „завършен" тип.
От трите типа долмени най-разпространени са еднокамерните2. От тях най-
често се срещат долмени от първата трупа, т. е. такива. конто са изградени от
по-дебели и груби каменни плочи. При изграждането на някои от тези долмеии,
за задна, а често и за една от страничните плочи на погребалното отделение е
1 Г. Б он ч ев, и с., 662: К. Ill кор пи л. ц. с, 6; В. Миков, Пронзход на надгробните
могили, 27.	2 Г. Бов чев, ц. с., 664.
ПРОПЗХО.ТЫ НА КУПОЛНИТЕ 1'РОЬНИПИ В ГРАКИЯ
33
Обр 8. Разрез и планове на долмени: а> Странджа планина, Ь) Младнпово, Снилен
градско, с) Голимо Гуково, Гргловско, <i) Странджа планина и е) ! ьлга] ска поляна
Тонолош радско
Рис. 8. Разрез II планы дольменов : а) Странджа Планина Ь) с Млатиново, (.пилен
। раде кого района, с) с. 1 олямо Бсково, Грудовского района <1) ' гранджа Планина и
е) с. Ьолгарска Поляна, Тополовградского района
3 Сборник I акрил Канаров
34
В МИКОВ
използувана грубо изравнена скала. Тези долмени се отличават по примитивния си
градеж — неправилни и нееднакво дебели плочи, конто не допират плътно едва
до друга и помежду им са образувани по-големи или по-малки отвори. Камерата
при тези долмени, в сравнение с камериге при останалите паметници от този тип, е
a	l>
Обр. 9. Долмени. а) Остър камък, Харманлийско и Ь) Оряхово, Свиленградско
Рис. 9. {ольмены: al с. Остыр Камык, Хармаплпйского района и Ь) с. Оря
хово, Свиленгралского района
по-голяма. За пример тук те посочим останките от един долмен при Михалич,
при който камерата има дължина 2*10 м, широчина Г90 м и височина 1’40 м.
Само въз основа на грубото си техническо изпълнение и големива, при гипсата на
други данни, невъзможно е да се определи по-точно кога са изграждани този най-
примитивен тип долмени. Множеството кьсове обаче от глинени съдове, намерени
около тази трупа долмени при Хлябово, Крушево, Дервишка могила, Лефка и Ми-
халич, ни показват, че те са строени към VIII VH в. пр. в. е. (обр. 10 и 11)'.
Еднокамерните долмени, изградени от грубо обработени каменни плочи и с
равен покрив се срещат по рядко. Плочите при тези долмени имат по-правилна
форма. Предната и задната плоча имат повече трапезоидна и в редки случаи
Щравоъгълна форма. Плочите са по-тънки и сравнително по-еднакво изравнени.
Често страничните плочи в двата си края откъм вътрешната си страна са из-
дълбани с широки жлебове, за да се прикрепят по-п.дътно към предната и задната
плоча. От тая трупа тук ще се спрем само на два долмена до Младиново, от конто
единият доскоро беше напълно запазен9. Последният долмен, който се намира в
Тачовата нива, е изграден от обработени плочи, конто плътно се допират една
до друга. Коридорът му има дължина 0’85 м, широчина 072 м и височина 0’62 м.
От него през отвор, висок 0’62 м и широк 072 м, се влиза в погребалната камера,
дълга 1’90 м. широка 1’30 м и висока 1’10 м. В долмена е намерен човешки скелет и
глинен съд. Почти същото устройство има и долменът в местността Керез-тепе. От
него липсват само двете покривни плочи. При разкопките, проведени в него, се
разкриха три човешки скелета поставени един до друг (обр. 9 Ь). Ако съдим по
технического изпълнение на долмените от тази трупа, то можем да допуснем, че
те принадлежат на по-късен градеж. Към това заключение ни довеждат и mi о
1 Изслелванпя иа автора 2 В. М и к о в, ц., с., 103.
ПРОН’ХОДИТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
35
жеството късове от глинени съдове, намерени не само около долмените при Мла-
диново, но и при Оряхово, Дервишка могила, Лефка и др. Следователно. въз основа
на тези данни, долмените от последната трупа могат да се отнесат към VII—VI
в. пр. н. е. (обр. 10 и 11),
Обр. 10. Късовс от глинени съдове от Младиново, Свилеиградско
Рис. 10. Черепки глиняных сосудов из с. Младиново, Свиленградского района
От еднокамерните долмени, покрити с
двускатен покрив с пресечено било, засега е
известен само долменът „Капаклийка1* до Оря-
хово. Той е с разрушен коридор, но с добре
зап^зена камера. Последната е изградена от
7 правилно оформени плочи с приблизително
еднакви размери относно дължините, широ-
чините и дебелините. При изграждането на
камерата плочите са разпределени по следния
начин: една на лицевата и една на задната
страна, по две на страничните и една на по-
кривната. Предната и задната плоча са поста-
вени отвесно и имат трапезоидна форма и от-
сечени горни ъгли. Долните плочи на стра-
ните са поставени легнали по дьлжината си
и са слабо наклонены навътре, а следващите
над тях са с още по-голям наклон навътре.
Обр. 11. I линей съд от Лефка,
Свилеиградско
Рис. 11. Глиняный сосуд из с. Лефка,
Свиленградского района
като не се допират във върха, а се свързват помежду си посредством хоризон-
тална плоча. Изграденият по този начин долмен има камера с пзралелопипедна
форма, дълга 2'15 м, широка 1'90 м и висока Р61 м, и вход висок 0’52 м и
36
В. МИКОВ
широк 042 м. Около долмена не се намериха никакви материали, конто ноне
отчасти биха ни помогнали да определим времето на нзграждането му. Сыю-
ставен обаче и сравнен с пре.тходните долмени, ние не можем да не отбележим, че
тук имаме един по-напреднал етап относно [радежа mv. От друга страна, като
вземем пред вид, че еднокамерните долмени от предходната трупа, градежът на
конто е по прост, са датувани въз основа на намерените оюло тях материали към
VII — VI в. пр. н. е., то естествено е, че понапредналият и развит тип долмен
може да се приеме, че е граден по-късно, вероятно към VI в. пр. н. е.
Двукамерните долмени се срещат, макар и по-ограчичено, из цялата Сакарска
и Странджанска облает'. Двукамерните долмени, изградени от груби плочи, са
твърде малко разпространени. При нзграждането на някои от тези долмени, както
и при еднокамерните, за задната или за една от страничните плочи на главната ка-
мера е използувана грубо издялана скала. Тези долмени също така са строени от
неправилни и груби плочи, конто не допират плътно една до друга. Най-добре
запазеният двукамерен долмен от тази rpvna се намира в местността Фетваджик
при Граничар (обр. 9 с). Долменът е нзграден от груби, неправилни плочи, дебели
от 0'30—0'68 м. Главната му камера е широка Г55 м, дълбока РЗО м и висока
Т25 м, предната камера е широка Г50 м и дълбока Г30 м, а коридорът — дълъг
Г25 м и широк 0’80 м-. Тази трупа двукамерни долмени, ако вземем под внимание
по-примитивния им градеж, който напълно се схожда с градежа на първата трупа
еднокамерни долмени, както и някои незначителни късове от глинени съдове, на-
мерени около гях, можем да отнесем към най-ранната епоха на нзграждането на
тези паметници, именно VIII—VII в. пр. н. е.
Двукамерните долмени изградени от обработени плочи и с равен покрив, в
сравнение с всички групи долмени от този тип, са по-разнространени. Тази трупа
долмени са изградени обикновено от обработени плочи с правилни форми, почти
еднаква дебелина и добре изравнени ръбове. Задната, както и двете лицеви плочи
на камерите са поставени отвесно. Те имат слабо трапезоидна и в редки случаи
правоъгълна форма. Страничните и покривните плочи са правоъгълни. Те са евър-
зани в много случаи с напречните челни плочи посредством жлебове, издълбани от-
към вътрешната им страна, гдето, запънати, напречните плочи създават сигурност
,за устройството на долмена. Но-добре запазен двукамерен долмен с обработени
плочи се намира в местността „Змеюви дупки**, до Г. Буково. Главната камера на
този долмен е широка Р50 м и дълга 2'08 м, предната камера е широка Г12 м
и дълга Г15 м, а коридорът — широк 0’90 м и дълъг 1’10 м‘. Тази трупа дол-
мени, като имаме пред вид обработените и по-правилни плочи, технического изпъл-
нение, което напълно се схожда с това на еднокамерните долмени с обработени
плочи, и главно множеството късове от глинени съдове, намерени около тях, можем
също така да отнесем към по-късно време — именно VII—VI в. пр. н. е.
Двойните долмени и тия с обща стена не се отличават по градивен мате-
риал, техническо изпълнение, план и големина от двукамерните долмени с обра-
ботените плочи и равен покрив, освен по това, че вместо един в долменните могили
намираме по два успоредни, наблизо един до друг или с обща стена долмени
(обр. 9е). Тези долмени, конто повече преобладават в Странлжанската облает, ако
вземем под внимание факта, че те напълно се схождат с двукамерните долмени,
изградени от обработени плочи, можем да отнесем също към VII—VI в. пр. н. е.
1 В. Миков, ц. с., 103. а К. Ill корпи л, ц. с., 27—28	3 К. Ill корпи л, ц. с., 31.
ПРОИЗХОДЪТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
37
От всички групи двукамерни долмени най-интересни са долмените, покрити
двускатно с пресечено било. От тази трупа днес са известии само два долмена,
конто се намират в землището на Бьлгарска поляна. От тях по-добре е запазен
долменът в местността „Бялата трена който е изграден от 15 обработени плочи
с различии размери, но с почти еднакви дебелини (обр. 9Ь). Задната плоча и ли-
цевите плочи, конто, подобно на тези при еднокамерния долмен от Оряхово, са
поставени отвесно, имат трапезоидна форма с отсечени горни ръбове. Страничните
и покривните плочи са правоьгълни. Главната камера, която има дължина 2'30 м,
широчина 1'85 м и височина 174 м, е изградена по същия начин, както камерата от
долмена „Капаклийка", с тази само разлика, че задната му стена се състои вместо
от една от две отвесно поставени една до друга плочи. Предната камера, която
има дължина 175 м, широчина 1'45 м и височина 1'65 м, е изградена, както
главната камера, с едннствената разлика, че една от страните. вместо да има две
плочи една над друга, се състои от една плоча с необходимата височина. Коридо-
рът е дълъг само 070 м и широк Г54 м'. Особената, по-развита форма на двата
долмена при Бьлгарска поляна, както и незначителните късове от глинени съ-
дове, намерени около тях, показват, че и те могат да се отнесат към VI в. пр. н. е.
Долменните гробници се срещат по-рядко. По значителни останки от такива
гробници се намират до Мадлеш, Младиново и други места из Странджа и Сакар
планина. Те, освен че са строени отделно от долмените, но и по план същественс
се отличават от тях. Тези гробници по-скоро могат да се сближат с гробниците,
изградени с големи каменни плочи, тато например в Башова могила при Дуванли,
Брезово и пр., от конто се отличават по това, че вместо от едно отделение те се
състоят от по няколко, построени наблизо една до друга или прилепени една до
друга правоьгълни камери, покрити с хоризонтални плочи и с могилен насип2.
Долменните гробнипи могат да се датуват към VI—V в. пр. н. е.
От горного описание и обяснение можем да направим следните изводи: едно-
камерните и двукамерните долмени, изградени от утуби каменни плочи, трябва да
се приемат като най-ранни и начални и да се отнесат към VIII—VII в. пр. н. е.
Колкого се отнася до втория тип еднокамерии и двукамерни долмени, естествено
те са по-нови. Те, освен че са изградени от обработени плочи, но в тях се устано-
вява и по-съвършена конструкция. Свързването на страничните плочи с напреч-
ните посредством жлебове е явление, коего не може да се отмине и да не се
отбележи като едно развитие за под' брена конструкция и стремеж за по-съвър-
шена устойчивост на долмените. Този по-напреднал тип долмени би следвало да
се отнесе към по-късна епоха, респ. VII—VI в. пр. в. е. Като последен „най развит"
тип долмени се явяват тези с двускатен покрив и пресечено било. Гробната ка-
мера на този тип долмени, съпосгавена с обикнсвената камера на предходните
долмени, представя една стъпга напред, която се изразява преди всичко в усложне-
ната форма. За да стигне до една по-сьвършена конструкция, тогавашният строи-
тел е трябвало да има опит в тази насока, ето защо правилно е в този ред на
мисли да се приеме, че долмените „Капаклийка" и „Бялата трева", като по-съвър-
шени по форма и конструкция, са по-късно дело — откъм VI в. пр. н. е. От всички
типове долмени най-голямо разнространение имат еднокамерните, .Много по-малък
е броят на двукамерните, а долмените с двускатен покрив и пресечено било се
срещат още по-рядко.
1 К. Ill к о р и и л, и. с., 46. 2 К. III кори и л, и. с,, 52 . В. Мико в, Разкопки в Сакзр планина.
38
В. МИКОВ
По план близостта между скалните гробници и долмените е очевидна. Двата
вида гробни паметници се състоят от малък коридор и погребално отделение.
Имат почти еднакви размери и височина на погребалното отделение — по-малка от
диаметъра на основата му. Те са едновременни и, доколкото днес е установено, ум-
релите в тях са погребвани без изгаряне на телата. И двата вида паметници били
покривани с насип от камъни и пръст. Разликата във формата на погребалното от-
деление — при едните ниско куполовидно, а в другите пресечено пирамидално —
в случая не е от особено значение. Тази отлика се дължи на това, че едните са
дълбани, а другите градени. В палеогенните варовици и мергели из Кърджалийско
и Крумовградско лесно са издълбавани фурнообразни и с други форми гробници
От кристалните шисти и гнайса из най-източните части на Родоните, Сакар и
Странджа планина били отцепвани без особена трудност големи каменни плочи,
с конто още по-лесно били изграждани правоъгълните отделения на долмените.
Нарастването на производителните сили и промяната в обществено-икономи-
ческите отношения у траките през периода между VIII—IV в. пр. н. е. се отразява
и в надгробните съоръжения. Скалните гробници, и по-специално долмените и то
последният им „завършен11 тип, добиват ново качество и преминават в нова форма
каменна гробница. Гробниците се изграждат вече по-солидно и то от обработени
каменни блокове. Формата на погребалното отделение, и по-специално неговият
двускатен „свод" с пресечено било, говори за куполообразно покритие на камерата,
обстоятелство, което ни навежда на предположението, че в случая сме пред про-
тотипа на самото куполно покритие. Това наше предположение се подкрепи от мо
гилната гробница при Татарево, Хасковско, която се явява като типичен пример
в това отношение. Тази гробница е разкрита в южната половина на една могила
(обр. 3 Ь), която се намира върху най-високата част на хребета, североизточно от
селото и непосредствен© гожно от „Хисаря". Тя е изградена с обработени ка-
менни блокове, обаче с различии дължини и широчини, без спойка помежду им.
Гробницата е обърната с отвор на юг. Състои се от коридор, правоъгълно пред-
дверие и правоъгълно погребално отделение (обр. 12 и 12 а). Коридорът е изграден
с грубо обработени каменни блокове и е покрит с равен покрив Има дължина
Г82 м, широчина РОЗ м и височина Г64 м. От коридора, през правоъгълен вход,
висок Г20 м и широк 0’71 м (обр. 13), се влиза в правоъгълното отделение. По-
следнего има дължина Г64 м, широчина Г28 м и височина 1'75 м- Покрито е с
двускатен фалшив свод с пресечено било. Стесняването на покрива започва след
втория ред на отвесната стена. Всеки скат се състои от по три реда нееднакво
широки, отсечени в долните си ръбове блокове. Скатовете се съединяват в би-
лото посредством хоризонтално поставени блокове. От преддверието, през втори
вход, висок Р2б м и широк при основата 0-68 м, се влиза в главного погре-
бално отделение. То има неправилна правоъгълна форма при средна дължина
1’72 м, широчина 2-20 м и височина Г95 м. Отдепението е покрито по същия
начин, както преддверието -— с двускатен фалшив свод с пресечено било, скато-
вете на конто обаче вместо от по три се състоят от по четири каменни блока.
Стесняването на покрива и тук започва след втория ред на отвесната стена.
Гробницата от Татарево, както ясно се вижда, по положение в могилния
насип, ориентиране, размери, план и форма напълно схожда с наи-къснше еднока-
мерни и двукам«рни долмени. Особено поразителна е приликата във формата
на покритието на камерата и коридора, която намираме между тази гробница и
най-напредналия последен „завършен" тип долмени с пресечения двускатен
ПРОИЗХОДЪТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
39
покрив—„Капаклийка" и главно този от „Бялата трева“. От последния „завършен"
тип долмени, конто отнесохме към VI в. пр. н. е., Татаревската гробница се от-
личава само с по-съвършеното си и богато изпълнение — именно, вместо от ня-
колко големи слабо обра-
ботени плочи, тя е изгра-
дена от множество, макар
и с различии размери, обра-
ботени каменни блокове.
Тази гробница твърде мал-
ко се отличава и от най-
стария тракийски тип ку-
половидна гробница —
именно първата гробница
до Лозенград, датувана
през първата половина на
IV в. пр. н. е. Гробницата
при Татарево по разполо-
жението си в могилния
насип, ориентиране на вхо-
да, равно покрития кори-
дор, каменните блокове с
различии размери, асиме-
тричното положение на ко-
ридора и преддверието
спрямо погребалното от-
деление напълно се схож-
да с първата гробница
до Лозенград. Съществена
прилика се забелязва и
между погребалните отде-
ления и в двете гробни.
ци1. Стесняването на дву-
скатния покрив при една-
та и на купола при друга-
та гробница, започва респ
от втория и третия ред
на основата. Разрезът на
покритието при Татарев-
ската гробница почти на-
пълно се схожда с ко-
нусо-кошеровидния купол
на гробницата при Лозен-
град. Единствена по-съще-
ствена разлика между две-
те гробници се явява във
формата на погребалното отделение. При едната то е правоъгълно и има фалшив
двускатен покрив с пресечено било, а при другата е кръгло и покрито с конусо-
1 В. Миков, Произход на иадгообните могили, 29 и сл.
I. МИКОВ
Обр. 12-а. План на гробницата при Татарево, Хасковско
Рис. !2-а. План гробницы около с. Татарево, Хасковского района
ПРОИЗХОДБ1 НА КУПО.П1И1Е I РОБИНИИ В ТРАКИЯ
41
кошеровиден свод. Появата на куполното покритие е резултат на по-нататьшния
пронес на имуществено разслоение и окончателно оформяване на владетелската
класа, за погребалния ритуал на която било нужно по-голямо погребално отде-
ление, където освен знатния покойник и членовете на семеиството му е тряб-
вало да бъде погребай nei овият кон и да
бьдат поставени голям брой предмети. През
времето, когато са изграждани най-старите ку-
полни гробници в Тракия (V IV в. пр. н. е.)
местните майстори не познавали цилиндричния
свод. За да изградят и покрият i олямо и со-
лидно погребално отделение — „вечно жи-
лище" на владетеля, те са прибягнали към
известната в древпостта от микенските гроб-
ници кръгла постройка с кошеровидно покри-
тие. Иоследното в сравнение с всички други
познати през гова време форми и покрития
се явява като най-просто, но същевременно
най-солидно и издръжливо по отношение на
високия могилен насип. От друга страна това
отделение заедно с коридора стой най-близо
до местните традиционни форми на погребал,
ните отделения в долмените и фурнообразните
гробници и. главно, напълно отговаря на по-
гребалния ритуал, установен за владетелите
(обр. Н).
Всичка казано дотук по отношение на трите вида тракийски гробни памет-
ници може да се сведе квм следниге ре лове. I енетическата връзка между скал-
ните гробници, долмените и куполните гробници е напълно ясна. И трите вида па-
метници са разпространени в ограничена географска облает Южна България,
т. е. в земите, обитавани от одрисите, с център Сакар планина, Странджа и I Уточ-
ните Родопи (обр. 1). Тези паметници почиват на принципа — голямо погребално
Обр. 13. Входът към преддверието в гроб
нипатя то Татарево. Хасковско
Рис. 13. Вход в преддверие в гробнице
около с. Татарево, Хасьовского района
отделение с коридор, вхо ът на който е обърнат към никоя страна на слън
пето и е близо до периферията на moi илния насип, с оглед в тях ла бъдат noi реб-
вани и други членове на семейството и да се извършват жертвоприношения, свър-
зани с култа към мъртвите. Умрелите и в трите вида паметници са погребвани
направо без из1аряне на телата. Този вит паметнипи са строени през епохата от-
към началото на VIII в. до края на IV в. пр. и. е., която отговаря на по-нататъш-
ното нарастване на производителниге сили и производствените отношения, през
периода на постепенното разла1ане на патриархално-родовия строй, развитието на
социалнхго неравенство и създананего на класи и племенни обединения на траките
в една държава. Трите вида паметници, в зависимост от общесгвено-икономиче-
ските отношения, бавно са преминавали от количество към качество. Най-раз-
пространени и същевременно най-стари са еднокамерните и двекамерните дол-
мени, изградени по-наблизо едни до други с големи, груби каменни плочи, в
конто са погребвани, ако не всички, то по-голямата част от членовете на рода.
По-рядко се срещат и са по-к'ьсни долмените. строени от обработени плочи, скал-
ните гробници и долмени с двускатния покрив и пресечено било, в конто са по-
гребвани отделили се от рода сьстоятелни и властвуваши лица. Най-малко на
В. МИКОВ
Обр. 14. Разрези на погребалннте отделения в: 1) скална гробница от Равен, Крумовградско, 2) долмен от Хлябово, Тополов-
градско, 3) долмен от Оряхово, Свиленградско, 4) гробницата до Татарево, Хасковско, 5) куполната гробница (А) до Лозенград,
б) куполната гробница до Мезек, Свиленградско и 7) куполната гробница до Казанлък
Рнс. 14. Разрезы склепов: 1) в гробннце в скале с. Равен, Крумовградского района, 2) в дольмене с. Хлябово, Тополовград-
ского района, 3) в дольмене с. Оряхово, Свиленградского района, 4) в гробннце около с. Татарево, Хасковского района, 5) в ку-
польной гробнице (А) около Лозенграда, 6) в купольной гробнице около с. Мезек, Свиленградского района и 7) в купольной гроб-
нице около Казанлыка
ПРОИЗХОДЬТ НА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
43
брой и най-късни, но в най-широкэ облает разпространени са куполните гробници.
В тях са погребзани знатните одриси от най-висшата родова аристокрация на управ.
ляващата класа, конто освен власт и сила са притежавали и големы богатства, а
това са отделните тракийски князе — местни владетели, конто строго са се при-
държали кьм традицията да бъдат погребвани направо, без изгаряне, и то за-
едно с други членове от семейството, както са погребвани и техните прадеди в
долмените, скалните гробници и гробниците от типа при Татарево.
В допълнение на горните изводи и във връзка с погребалния ритуал въз-
никват и следните два въпроса: 1.3ащо у одрисите мъжете са погребвани направо,
а не чрез изгаряне. както тогава са погребвани умрелите у всички тракийски пле-
мена? и 2. Зато заедно с мъжа е погребвана и неговата жена, както и други
членове от семейството, обичай, незасвидетелствуван у никое друго тракийско
племе ?
Според съобщението на Херодот богатите траки са погребвани чрез изгаряне
и заравяне в земята1. От тези общи сведения не е ясно кои именно състоятелни
траки има пред вид Херодот — управляващата ли класа, прадедите на която по-
рано са погребвани в долмените, а по-късно в куполните гробници, или сытоятел-
ните траки, погребвани в гробниците или в гробове като тези при Върбипа2, Руец3
Дуванли4, Сърневец5 и други, или пък, както ще видим по-дол\, той правы раз
лика в начина на погреб“нието между мъжете и жените. Ако сведенията на Херо-
дот не са достатъчно точни, то археологическите данни установяват, че с изклю-
чение на долмените, скалните и куполните гробници и един малък брой гробници от
различии краища на страната, както богатите, така и бедните мъже траки са по-
гребвани чрез изгаряне на трупа, а жените тракийки са погребвани направо6. До
днес в надгробните могили до Дълбоки7, Розовец8, Брезово9, Царевброд10, Торос11, Ори-
зово12 и в някои некрополи от западните тракийски области, като напр. Ьайлово13 и
др., са открити гробове на мъже, погребани направо. Тези гробове са по-малки по
размери, изградени само за един индивид. В тях не са намерени нигакви следи,
от конто да се вижда, че заедно с мъжа е погребана и жена му. От какъв етни-
чески произход са били тези мъже, трудно може да се определи. Като имаме пред
вид обаче, че тези гробове в сравнение с гробовете, в конто трупът е бил изгарян
са твърде малко на брой и че в една част от тях, покрай другите материали, са
намерени и предмети, каквито често се откриват в скитските гробове от V—IV в.
пр. н. е., и особено като вземем под внимание факта, че племената и народите на
по-ниска степей на обществено-икономическо развитие по отношение на погребал-
ните обичаи са най-консервативни, то можем да допуснем с голяма вероятност,
че погребаните в тези гробници липа не са били траки. В тези гробове са погре-
бани може би лица от друг етнически произход.
1 Херодот у Г. И. Каца ров и Д. Дечев, Извори за старата история и география на
Тракия и Македония, София 1949, 24.	2 X. и К. L1I к о р п и л, Могили, Пловдив 1898. 131.	3 И в.
В е л к о в, Нови могилни находки, ПАИ V 37.	1 Надгробните могили при Дуванли, Нловдивско.
София 1933, 62, 102, 122. “ Д. Цо и ч ев, Антична могилна гробница при Сърневец, ПАИ XIV
1940 1942. 66. ' В. Миков. Произход на надгробните могили, 24. Д П. Димитров. Тра-
кийската гробна находка от с. Дълбоки, РП IV 211. к X. и К. Шкориил, ц. с., 127 Падгроб-
ните могили, 163. X. и К. Шкориил, ц. с., 140.	111 Р. Попов, Могилните гробове при
Енидже, ПАИ VI 100.	11 Ив. Белков, ПАИ XII 417. Д Ц о н ч е в, Антична могилна гроб
ница при Оризово ГНМПл I 17	13 Р. Попов, Некрополът при Байлово ПАП 1 77
44
В. МИКОВ
Все във връзка с погребалните обичаи Херодот съобщава, че траките, конто
живеят над крестонците, са погребвали заедно с мъжа и неговата жена1. Макар че
и тези сведения са общи, ние можем вече да ги отнесем и към одрисите. До днес
не само „над крестонците" или в областта но долна Струма и Места, но и никъде
из вьтрешността на древна Тракия и Мизия не е открит могилен или какъвто и
да е гроб или гробница с погребение на повече от един индивид или пък с мате-
риали, от конто да се разбере, че заедно с мъжа е погребана и неговата жена2.
Изключение правят само долмените, скалните и куполовиднит е гробници, т. е. греб-
ните паметници, разпространени самов земите на одрисите. Те, за разлика от всички
други видове гробнипи, са били, както отбелязахме вече, достъвни за погребение
на други членове от семеиството. В тях по-късно са погребвани и други лица и
вероятно са извършвани и никои жертвоприношения, свързани с i улта на мьртвите,
а по-късно— в куполните гробнипи — с култа към владетеля. От досегашните, маг ар
и твърде оскъдни археологически данни знаем, че всички тракийски племена с
изключение на одрисите, и прели VIII в. пр. н. е. или преди първите долмени са
погребвали мьртвите чрез изгаряне на телатаТ Този обичаи, въпреки промяната
на обществения строй и преминаването на траките към по-висо, а степей на обще-
ствено-икономическо развитие, бил запазен до много късно време (VI—V в. пр. н. е.).
Как обаче одрисите са погребвали своите умрели преди издигането на долмените
(VIII в. пр. н. е.), ние не знаем. Установихме обаче, че одрисите през следващите
векове, от изграждането на първия долмен до най-късната куполна гробница, са
погребвани без изгаряне и че заедно с мъжа са погребвани и други членове на
семейството. Като прибавим и консерватизма по отношение на култа към мъртвите
можем да допуснем, че одрисите са погребвали своите мъртви и по-рано по съшия
начин. Голямото различие, което намираме в начина на погребение на мьртвите
между одрисите и останалите тракийски племена, ни дава основание да твърдгм,
че такова различие е съществувало и по отношение на първичната им етничеш а
принадлежност. Следователно можем да приемем, че одрисите са били първона-
чално от друг етнически произход. В допълнение на горното трябва да отбележим,
че е невъзможно сродни и съвместно живеещи племена при еднакви географски ус-
ловия и с почти еднаква степей на обшествено развитие, какъвто е случая! с
одрисите и околните тракийски племена, да имат съвършено различен начин на
пбгребение на мъртвите.
Дали долмените са възникнали на местна почва или са пренесени отвън, за-
сега с положителност трудно може да се отговори на тоя въпрос. Трябва да от-
бележим обаче, че до днес не познаваме нито един гроб или гробница от нашите
земи, по-стар от VIII в. пр. н. е., който бихме могли да свържем с долмените. Дол-
мени и фурнообразни гробници липсват в другите части на Балканский полуостров.
Най-близки области, в конто се срещат този вид паметници, е територията, разполо-
1 Херодот, в Извори. 23.	- Двата гроба със скелети на майки с по едно лете от могила
1 при Царевброц нямат нито общо с много но-къспите тракийски Гробове (Р Попов, Могил-
ните гробове при Енидже, 97). ;| На много места у пас са разкритн погребения, главно хрни с
останки от горели човешки кости (Кутово — Видинско, Оряхово, Върбица — Плсвеиско, Асенов-
град, Равен — Крумовградско, Дяково — Станке Димитровско, Митровии — Михайлов) ралско и пр.),
конто с положителност могат да се датуват преди VIII в. пр. н. е., обаче нито едно от нахолшиата
не е изследвано и проучено навреме. Откритията са станалп случайно, при конто намервачите са
унищожили всичко. Кратки бележки притежаваме само ла гробното поле от Кутово (Ли Чили и
г и р о в, Предисторически находки край Дунава. ПАЯ II 1911. 150). Върбица, Асеповград и Равен
(сведения на автора).
ПРОИЗХОДЫ ПА КУПОЛНИТЕ ГРОБНИЦИ В ТРАКИЯ
45
жена покрай североизточните брегове наЧерно море. Долмените от тези места обаче
не само по устройство и форма се отличават от тракийските долмени, но те са и от
една много по-ранна епоха. Най-късните долмени от тази облает се датуват към
началото на бронзовата епоха* 1. Долмените в Палестина и Сирия, конто се състоят
обикновено от едно отделение или често образуват двойни долмени, също така се
отнасят към по-стара дата и нямат нищо общо с тракийските долмени2. Ако дол-
мени липсват другаде из Полуострова, то в югозападните му области са известии
друг вид гребни паметнипи, конто твърде много се доближават до тракийските
долмени. Това са споменатите по-горе най-късни гробници-толоси от Тесалия, главно
при Мармариане, Капакли, Кардица, Диминии, Сескло и пр. (обр. 15), датувани към
X—VIII в. пр. н. е.3 Тесалийските ку-
полни гробници, както вече видяхме,
по големина, разположението си на-
близо една до друга, ориентиране на
отвора към някоя страна на слън-
цето, погребение на умрелите без
изгаряне на трупа4 и близост по време
(най-късните тесалийски гробници са
откъм VIII в. пр. н. е., приблизително
към което време можем да отнесем
и най-старите тракийски долмени) не
се отличават от еднокамерните дол-
мени. Разлика между двата вида
гробни паметнипи се явява в градив-
ния материал и техните планове. Дол-
мените са изградени от определен
брой големи каменни плочи и имат
правоъгълна погребална камера, в
конто от коридора се влиза посред-
ством отвор на предната плоча. Те-
салийските гробници пък са построени
от различии по големина и брой ка-
менни блокове и имат погребално отделение с кръгла или елипсовидна основа, в която
от коридора се влиза без преход—направо. Като сравним обаче тесалийските гроб-
ници със скалните фурнообразни гробници, ще видим, че и тази малка разлика почти
изчезва. Погребалното отделение и в единия и в другия вид паметник има кръгла или
елипсовидна основа, в която се влиза направо от коридора, без преход. Прили-
ката, която намираме между долмените и скалните гробници от една страна и те-
салийските гробници от друга, близостта им по време и място, както и еднаквата
степей на обществено-икономическо развитие на племената от Тесалия и Тракия
в момента на нзграждането на тези паметници показват, че между двата вида
паметници има известна връзка.
От изложеното дотук в заключение можем да кажем следното. Куполните
гробници в Тракия са изградени само в периода от края на V до началото на
1 А. М. Tallgren, Sur les monuments megalithiques, 40. В Крим се сретат каменни гробници
от типа на долмените, конто обаче нямат нищо общо с нашите долмени (ibidem). 2 Megalith-
Grab, Ebert RL VIII 110.	3 W. A. Heurtley and T. S. Skeat, The Tholos Tombs, 53.
1 W. A. Heurtley and T. S. Skeat, u. c., 12.
Обр. 15. План па „куполните* гробници до Марма-
риане в Теса, ия
Рис. 1.5. План „купольных" гробниц около Марма-
риане в Фессалии
46
В. МИКОВ
III в. пр. н. е. Тракийските куполни гробници образуват самостоятелно доразвит
вид гробници с коридор и кошеровидно погребално отделение. Но план, форма и
отчасти техническо изпълнение те стоят най-близо до микенските куполовидни
гробници. Тракийските гробници обаче не са в никаква зависимост и пряка връзка
с микенските гробници, нито пък представят пренесени по-късно микенски образпи.
Те са се развили на местна почва и се явяват като понататъшно развитие на по-
старите от тях скални фурнообразни гробници и долмени, от конто се отличават
само по значително по-големите си размери и техническо изпълнение. Умрелите и
в трите вида паметници са погребвани направо. В тях по-късно са погребвани и
други членове от семейството. Долмените и скалните гробници от своя страна се
явяват като местно развитие на по-старите и близки по време и място тесалийски
гробници-толоси, градени между X—VIII в. пр. н. е. Бедните тесалийски гробници
имитират микенските кошеровидни гробници, конто изчезват, както се знае, със
загубването на материалните блага на мест ните знатни. Следователно от изчезва-
нето на типичните микенски куполовидни гробници (XII в. пр. н. е.) до появата на
първата най-стара тракийска куполовидна гробница (IV в. пр. н. е.), т. е. в един
период от около 800 години, в земите, северно от Гърция. именно в Тесалия и Тра
кия, са строени по принципа на микенските гробници примитивни паметници с
коридор и погребално отделение, конто се явяват като междивна връзка между
най-величествените микенски гробници и много по-късните, макар и с по-малги раз*
мери, солидни и с прекрасна техника тракийски куполовидни гробници.
Происхождение купольных гробниц во Фракии
Известно, что купольные гробницы строились не только в Критско-Микенской
области, но в различные времена и в Фессалии. Этрурии Малой-Азии, Фракии и в
Крыму. Вопрос о происхождении купольных гробниц вне Фракии рассматривался
многократно. Несмотря на то, что в землях, обитаемых фракийцами, было открыто
12 купольных гробниц (рис. 1), вопрос об их происхождении до нынешнего дня
не рассматривался основательно.
Из всех купольных гробниц более тщательно исследованы две гробницы возле
города Кыркларелы (рис. 2 а) и гробницы у сел Мезек и Волчегюл, Свиленг радского
района (рис. 2 Ь, с), Малко Белово, Пазарджикского района (рис. 2d), и возле города
Казанлык (рис. 2 е). О гробницах при Розовец, Пловдивского района, Долно Левеки,
Панагюрского района, и Лясково Асеновградского района, есть только отрывочные
ине совсем положительные данные, а о гробницах при Копринка, Казанлыкского рай-
она, и у Янково, Коларовградского района, которые открыты в последнее время,
будут обнародованы сведения очень скоро.
Фракийские купольные гробницы по своему разположению в курганах, по
ориентировке входа к солнечной стороне и вблизи периферии насыпи ,рис. 3 а, Ь),
по плану и форме куполовидного отделения образуют особый тип купольных гроб-
ниц, в которых умершие непосредственно погребались. В большинстве гробниц
позднее погребались и другие члены семьи. Они строились с конца пятого до са-
мого начала третьего века нашей эры. Во фракийских купольных гробницах заме-
чается „развитие" по отношению к строительной технике, главным образом в
ПРОИЗХОДЫ НА КУПОЛНИТЕ I РОЬНИЦП В ТРАКИЯ
м
форме купольного отделения, которое с цилиндрической конической формы пере-
ходит в ульевидную и заканчивается ульевидным колокольным куполом в Казан-
лыкской гробнице.
Древнейшие купольные гробницы во Фракии являются вполне развитыми мо-
гильными сооружениями. В результате исследований установлено что они строились
не по заимствованному изше образцу, а развились на местной почве с более старин-
ных могильных памятников к которым относятся скальные в виде нишей гробницы
и дольмены. Купольные гробницы, а также и последние два вида могильных памят-
ников распространены в ограниченной области, в которой формировалось одрисское
государство (рис. 1). Скальные гробницы представляют собой нишевидные или
низко куполовидные отделения диаметром в 2—2’5 м и высотой до двух метров,
часто с преддверием, выдолбленным в скалах (рис. 4 и 5 а).
Эти гробницы относятся к VII- VI в. до нашей эры (рис. 6 и 7). Но плану, по
форме и по способу погребения мертвых скальные гробницы можно принять как
прототип купольных гробниц во Фракии.
Дольмены во Фракии по форме, плану, размерам, технике и по времени обра-
зуют самостоятельно развитый тип памятников, возникших независимо от дольме-
нов в других странах. Дольмены у нас встречаются только в Восточных Родопах,
Сакарских и Странджеских горах (рис. 1). Дольмены выстроены из больших, в
редких случаях грубо обработанных, плит. Они состоят из одной прямоугольной
камеры и коридора, а иногда и из двух неодинаковых таковых. Каждое отделение
выстроено в большинстве случаев из четырех немного наклоненных внутрь плит,
покрытых одной горизонтальной и в редких случаях двумя и более плитами, ко.
торые образуют двухскатное покрытие (рис. 8 а, рис. 8 b и рис. 9 a. b, с, d, е).
Дольмены находятся в южной половине кургана, с входом, обращенным к солнеч-
ной стороне. Позднее в дольменах погребали и других членов семьи. Эти памятники
выстроены в VIII—V веках до нашей эры (рис. 10 и И). Стариннейшие дольмены
однокамерные и двухкамерные, выстроенные из грубых каменных плит (рис. 9).
Дольмевы, выстроенные из i рубо обработанных каменных плит, относятся к более
поздней эпохе (рис. 9 с). Позднейшие дольмены имеют двухскатное покрытие с пере-
сеченной поверхностью.
Дольмены и скальные гробницы совсем похожи дру! на дру! а и по плану
(коридор и погребальное отделение), и по высоте погребального отделения (висота
меньше диаметра основы). Умершие в памятниках обоих типов погребались без
сожжения трупов. Эти памятники относятся к одному и тому же времени. Разница
в форме погребального отделения — в одних низко куполовидное, а в других пе-
ресеченное пирамидальное, в данном случае не имеет значения. Это различие яв-
ляется результатом технического выполнения — одни выдолблены, а другие вы-
строены.
С ростом производительных сил и перемены в общественно-экономических
отношениях у фракийцев в VIII—V в. до нашей эры, скальные гробницы и особенно
дольмены последнего законченного типа развиваются в новую форму каменных
гробниц, которые строятся из хорошо обработанных камней. Двухскатный пересе-
ченный свод познейших дольменов уже оформляется в куполовидное покрытие.
Как переход от самого раннего типа купольной гробницы к позднейшему и „раз-
витому“ типу дольмена можно принять курганную гробницу у села Татарево. Хас
ковского района. Эта гробница находится в южной половине кургана с входом,
обращенным на юг (рис. 3 а). Она выстроена из хорошо обработанных и неодина-
48
В. МИКОВ
ковых по своим размерам камней. Состоит она из коридора, прямоугольного отделе-
ния и погребального отделения (рис. 12 и 12 а). Покритие этих двух отделений
двухскатное с пересеченной поверхностью. Эта гробница по своему плану, форме и
размерам не отличается от позднейших двукамерных дольменов, особенно от доль-
менов с двускатным покрытием и пересеченной поверхностью. Она мало чем отли-
чается и от купольной гробницы стариннейшего типа, открытой при Кыркларелы.
Между скальными гробницами, дольменами и купольными гробницами во
Фракии существует генетическая связь. Все эти три вида памятников распростра-
нены в ограниченной области, обитаемой в первое тысячелетие до нашей эры одри-
сами (рис. 1). Эти могильные памятники имеют одно и то же устройство — погребаль-
ное отделение и коридор со входом, обращенным к солнечной стороне, и доступны
и для более поздних погребений. Умершие погребались непосредственно там. Гроб-
ницы этого вида строились между VIII и IV в. до нашей эры.
На местной ли почве возникли дольмены или они являются памятниками, пе-
ренесенными извне, на этот вопрос ответить трудно. До сих пор в Болгарии
не известна ни одна могила или гробница древнее восьмого века до нашей эры,
которую можно было бы связать с дольменами. Ближайшими по времени, по рас-
положению, ориентировке, способу погребения или по плану параллелей фракий-
ским дольменам можно указать на гробницы-толосы в Фессалии. Большое сходство,
которое мы находим между скальными гробницами и дольменами, с одной стороны,
и фессалийскими гробницами-толосами, с другой, показывает, что между могильными
памятниками этого вида существует связь (рис. 15).
Басил Миков
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ПРЕДРИМСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NOVAE
от Стефан Стефанов
Теренът на Novae при Свищов е зает от ниви и лозя. При оран и копан на
повърхността постоянно излизат много паметници на културата като единични и
случайни находки. В миналото, когато музейното дело у нас бе в началния си ста-
дий на развитие, чрез разни антиквари много от тези паметници се изнасяха извън
страната и попадаха в чужди музеи. По-после някои от тях се прибираха в На-
родния музей — София. Едва от основаването на музея в Свищов (1926 г.) почти
всички намирани в Novae старини, с малки изключения, се прибират, систематизират
и подреждат в този музей. Намерените досега старини не са проучвани системно,
пък и не са правени още разкопки. Като единични находки само някои от тях са
публикувани в наши1 и чужди2 археологически издания. Наред с античните памет-
ници в Novae често лопадат и паметници от предримската епоха, някои от конто
са прибрани в Свищовския музей. Тъкмо тези предримски паметници са и предмет
на насгоящата статия.
Инв. № 2065. Половина от глинено съдче (букел), 7 см високо, 10 см широко
в коремната облает. Запазени са една дръжка с издатък на горния край, широка
уста във форма на издут квадрат с заоблени ъгли и тясно столовато дънце. Че-
тирите по-слабо издути стени на коремната облает се евързват помежду си почти
под прав ъгъл чрез вертикален дъговидно издут навьн ръб. Съдчето има тъмно-
кафяв, възчерен цвят, а по стените, с изключение на шийката, ясно личи фирнис
и канелюри.
Този вид керамика, украсена с канелюри и издутини по коремната облает,
D6chelette отнася към края на бронзовата епоха3 4. От бронзовата епоха датува и
нашият съд. За съжаление този вид съдове у нас не са проучени, макар и да има
вече намерени такива във Видинска околия. Единият от тях, намерен в предисто-
рическото селище до Ново село, се пази в Софийския народен музей, а други два—
1 ИАД II 1911, 11, 57; III 1912-13, 43, 46, 192, 193, 199; VI 1916-18, 166; VII 1919—20,
148; ИАИ 1 1920—21, 144; III 1925, 252; IV 1926-27, 315; V 1928, 315, 320—3'25; VI 1930—31,
265—279, 315. 2 О.П1 XXVII 1931, 115—124; XXX 1936, 65 сл.; XXXI 1939, 126 сл. 8 J. D ё-
chelette, Manuel d’archeologie II, Paris 1924, 383, 384 сл., fig 152?, I534.
4 Сборник Гаврил Kauapoi
50
СТЕФАН С1ЕФА1ЮВ
от с. Балей се намират в колекпията на музея и гр. Ви.тин. Кам кой период на
бронзовата епоха трябва да отнесем сьдчето от Novae, е трудно да се каже, по-
Обр. 1. I линено съдче
Рис. 1 Небольшой глиняный сосул
неже то е случайна
находка без каквито
и да било други срав-
нителни материали.
IIне. .\Ь 1223. Лък
от масивна дъговидна
бронзова фибула, дъ-
лъг 6 см, сП сил-
но врязани прешлени,
12 см чиаметър. Краи-
щата на лъка са тъпо
отчупени. 11атина вьз-
черна. Подобии фи-
були с многопрешле-
нест льк от типа на
т.н. двупримчести фи-
були с по елна спи-
рална навивка са на-
мерени при Гласинац1
в Босна. У нас такива
фибули са намерени
при Влатпко село. Врачанско2, при Каравелер Старозагорско, при Ресен, Тър-
новско3, друга — от неизвестно местонахождение4, а също от Сталинско и Плов-
дивско, сега в местните музеи5. При всички тези фибули лъкът е с разли-чен
брой прешлени — от 3 до 22. Подобно на фибулите от Гласинац, те всички
принадлежат към този тип двупримчести халщатски фибули, към който трябва
да отнесем и фибмлата от Novae. Времето, към което те са употребявани, не може
да се определи съвсем точно Може да се каже само, че те се срещат в първата
желязна епоха между VIII и V в. нр. н. е.
Освен досега известните, намерени у нас и публикувани 28 фибули от тъй
наречения тракийски тип, от Novae произхождат и други две фибули от този тип,
сега в колекцията на Свищовския музей.
Инв. № 1016. Бронзова фибула от ог'ла тел, 3'4 см дълга и 1 -6 см висока, слабо
покрита с тъмнозелена патина. Дъювидният лък е надебелен по средата (заоблен
на гърба и сплескан отделу), а към краищата е отьнен. На претния край чрез
сплескване самата тел образува иглодържателна пластинка (ножна), извива нагоре
и назад, а после минава напред във форма на буква S. На края завършва с конична
топка. Задният край на лъка завива на дясно в еднопримчеста спирала, която пре-
минава в игла.
Подобии по форма на описаната фибула у нас са намерени: една при Червен,
Асеновградско6, две от гробна находка при Троян7, една от Влашко село, Врачанско8,
1 Р. Попов, ПАИ II 1923 24, 120.	2 Р. Попов, ц. с., 119, обр. 53 Е. зр. Попов,
НАД III 1913, 296 С.1., обр. 221, 222.	1 Р Попов, РИМ София 1921, 159, обр 148	5 Р. П о
п о в, Си. БАН VI, обр. 9.	' В. Миков, Предисторически семпла и нахсдиша, София 1933.
143 сл., обр. 103—Ь; ПАИ V! 1930—31, 173 обр. 143 н обр 143 ы—15, обр. 143 ш. ‘Б Филов
НАД 1 1910, 156, обр. 1 б, в. ” Р. Попов, ПАИ II 1923—24, 128, обр. 6 О А.
ПРЕДРИМСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NOVAE
51
конто се датуват към V—IV в. пр. н. е. и предхождат старите форми на латенските
фибули1. Те всички са известии като трети вид от тракийския тип фибули у нас.
Следователно и фибулата от Novac, която принадлежи към третия вид, се отпася
към V—IV в. пр. н. е.
Инв.№ 1016. Дъговиден льк от сребърна фибула, 3’2 см дълъг, Рб см висок,
с възчерен, цвят. Заобленият лък е надебелен по средата и отънен към кранты а
Задният край завива на дясно в
еднопримчеста спирала и преминава
в игла, която е счупена. На предния
край от сплескване на самата тел
се образува иглодържателят, след
който фибулата е отчупена при из-
вивката нагоре. Поради това трудно
е да отнесем нашата фибула към един
от четирите вида тракийски тип фи-
були, за да я датуваме с по-голяма
точност. Но понеже се знае, че тези
четири вида фибули се отнасят към
V—IV в. пр. н. е.2, безспорно и на-
шата фибула трябва да отнесем към
съшото време.
Към тези фибули може да се
прибави и още една, произхождаща
от същото място; тя принадлежи
обаче на един друг тип, който се
среща малко по-късно.
Инв. № 1869. Бронзова фибула
без игла, слабо покрита с тъмно-
Обр. 2 Разни фибули
Рис. 2. Разные фибулы
зелена патина, 3'5 см дълга, 1’5 см висока. Дъговидният лък от тънък лист, силно
разширен по средата, издут към гърба, образува куха полусфера. Към краишата
лъкът е силно стеснен и надебелен. Задният край, спуснат надолу, преминава в
обла тел с две навивки от дясно и посредством хорда, която извива отвътре,
преминава на ляво. Тук телът е отчупен, но ясно личи, че след две навивки от
ляво, като образува билатерална спирала, преминава в игла, сега отчупена. Пред-
ният край се спуща също надолу в тясна надебелена пластинка, долният край
на която извива нагоре и образува иглодържател (обр. 2ri). Личи, че лъкът е
бил с удължение нагоре, сега отчупено. Гърбът на полусферата е украсен с успо-
редно наредени в три реда малки релефни квадратчета, по средата с точка. Соед-
инят ред, обграден с линии, е по-дълъг, а страничните два — по-къси (обр. 2 щ).
Доколкото е известно, фибули като гореописаната от Novae се намират за
пръв път у нас. Подобии на нея обаче са намерени другаде, а именно: с една по-
лусфера на лъка при Steinsburg в Romhild (Саксония), при Heiltz-l’Eveque (Марна),
а с две полусфери — при Чертоза до Болония (Италия), в околността на Salins
при Юра (Франция)3 и др. Те всички са билатерални с по две навивки и хорда от-
вътре (тази от Чертоза е и без хорда). Последните три фибули Dechelette смята
1 Р. Попо в, ц. с., 132.	2 В. М и к о в, п. с., 172—178.	5 J. D ё с h е 1 е 11 е, Manuel d'ar
cheologie 111 1927, 190, fig. 269 (на I ред първа в ляво), 338, fig 350 i ~з.
52
СТЕФАН СТЕФАНОВ
за гвърде обикновени в северните провинции през халщатсгата епоха, конто одно-
временно се явяват в Южна Германия, Швейцария и Пзточна Франция към края
на сьщата епоха, а фибулата от Чертоза и тази от Steimburp той отнася и към на-
чалото на латенската епоха1.
Все към началото на латенската епоха са и други подобии билатерални фи-
були с удължен иглодържател, намерени в Чехословацко, конто се отнасят към
типа на т. н. „бубинкови" фибули2 *. Последимте са също с една полусфера на лъка
и хорда под него с тази само разлика, че пружината им е навита повече от
два пъти.
Трудно е да отнесем фибулата от Novae към един от горепосочените образци,
защото характеризиращият, я удължен край на иглодържателя е отчупен и не
знаем как е завършвал. Но понеже от него е отчупена тънка пластинка, той не
ще е завършвал с масивна топка, както чехословашките фибули според Filip,
обр. 250, нито пък със сфера, както фибулата, посочена от Decbelette, обр. 350з.
Остава да сравним нашата фибула само с фибхлите, конто той посочва в обр. 3501,2.
Обстоите лството, че иглодържателът на
Обр. 3. Сребърна гривна
Рис. 3. Серебряный браслет
нашата фибула при отчупването си етвърде
тънък, няма защо да ни смущава при гази
аналогия, понеже постоянно изменящата
се дебелина и форма на лъка ни дава осно-
вание да допуснем едно ново леко наде-
беляване и премии?ване в полусфера, обър-
ната към лъка, както при фибулите, по-
сочени от Decbelette на обр. 3501.2, за
да отнесем и нашата фибула към края
на халщатската или началото на латен-
ската епоха. По всичко изглежда, а най-
вече по фината изработка, че фибулата
от Novae не е дело на местен тракийски майстор. Трудно е да се каже как тази
фибула е попаднала у нас. Не може да се твърди, че като единична находка без
други сравнителни материали тя е дошла чрез обмяна по търговски път. Не-
допустимо е да приемем, че е пренесена случайно Внесена или изработена на мя-
стото, тя е доказателство обаче за тесните културни и търговски връзки, конто са
евър-шали земите по Средния и Десния Дунав.
Инв. № 1011. Черна сребърна гривна от неусукана четириръбеста тел с квад-
ратно сечение, в средата надебелена и отънена към краищата. На значително раз-
стояние сплеснатите в ленти краища се допират един до друг. Върховете им пре-
минават в тънък тел, двукратно навит в спирала върху плоскостта на двете ленти,
а след това посредством пет навивки минава и върху самата гривна. Вътрешни
размери на гривната 5’9 см на 5’4 см диаметър.
Подобии гривни от четириръбеста тел у нас са намерени: една сребърна при
Малка Брестница, Тетевенско4, две сребърни при Голяма Желязна, Троянско, две
златни при Скребатно, Гоцеделчевско, и една златна при Зараево, Поповско4 По
грубата си изработка и стил всички тези гривни имаг белези, конто повече или
1 J. Dechelette, ц. с , 190, 337 сл. 2 J. Filip, Archeoloijicke rozhledy V 1953 св. 4,
514, обр. 250.	» В. Миков, ИАИ VI 1930—31, 164, 'обр. 145.	1 В. Миков, ИДИ XVII 1950.
148, обр. 85, 152, обр. 89, 153, обр. 90.
ПРЕДРИМСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ NOVAF
53
по-малко се срещат в гривната от Novae, а именно: 1. гривната от Зараево е от
неусукана четириръбеста тел, 2. гривната от Скребатно е с изчукани в тънки пла-
стинки краища, 3. първата гривна от Скребатно и гривната от Зараево завършват
със спирални навивки, наиравени от утънените в обла тел краища на гривната.
Вьз основа на тези белези, характерни за гривните от халщатската епоха у
нас, застъпени и в гривната от Novae, последната със сигурност можем да отне-
сем към края на сыцата епоха. Но за разлика от горепосочените гривни с отворени
краища, конто образуват двойни спирали, нашата гривна е затворена. При това тя
е с единични спирали и телът, който ги образува. не прекъсва при самите спирали,
а прави навивки и върху самата гривна — в единив случай върху двете пластинки,
а в другия — върху ръбестата тел.
Сигурен аргумент за датуване на гривната от Novae е и металът, от който е
направена — среброто. А известно е. че през халщатската епоха обикновено на-
китите са работени от злато или сребро. В такъв случай трябва да приемем, че
изтъкнатите по-горе различия между мотивите на гривната от Novae и споменатите
образци говорят само за един нов, непознат досега вариант на тракийската хал-
щатска гривна, каквато е нашата.
Разгледаните по-горе паметници се отнасят към бронзовата, халщатската и
латенската култура у нас, носители на коя го са траките. Въз основа на това можем
да твърдим, че на мястото на античния Novae е същесгвувало значително тракийско
селище непрекъснато близо 1000 години преди римското завоевание на нашите
земи. Освен споменатите вече паметници, доказателство, че на мястото на Novae е
съществувало старо тракийско селище са и гребните могили, разположени южно и
югозападно от него, конто по всяка вероягност крият и тракийски погребения, а
също така и находките от предримски монети. В Novae са намерени монети от
Филип II (5 броя), от Александър Велики (3 броя), от Севт 111 (1 брой), от Лизи-
мах (2 броя) и от Кавар (30 броя). У Йорданес1 се среща за Novae още назва-
ние го Euscia, което е може би предримското име на този град.
Поради публикуването досега само на антични паметници се твърдеше, че
Novae е антично римско селище2, вьзникнало най-първо при военен лагер превър-
нат по-после в град от император Траян в началото на II в. на н. е., и не се е
подозирало, че на мястото му е съществувало тракийско селище. Така се мисли и
за останалите римски градове, че повечето от тях са възникнали самостойно и изо-
лирано от тракийските селища. Установеното вече съществуване на тракийско се
лище на мястото на Novae говори за врьзката между тракийските и римскитс се-
лища и дава основание да се твърди, че през римско време тракийските селища
не са били пренебрегвани, а се разраствали в още по-големи селища, конто под
силното влияние на по-високата римска култура загубвали примитивния си тракийски
облик и се превръщали в цветущи римски градове.
Само бъдегците разкопки ще разкрият по-изобилни и по разнообразии мате-
риалу системното проучване на конто ще даде възможност да се изяснят много
проблематични въпроси за живота не само на античните римски градове у нас, но
и за неразривната им връзка с по-старите тракийски селища.
1 Jord an Is Cietica, ed. Mommsen, 101.	- E P о 1 a s c h e 1ц PW XVII 1125 и сл.
54	Стефан стефаной
Доримские памятники из Novae
Автор обнародует глиняный сосуд (рис. 1), четыре фибулы (рис. 2 а-г), брон-
зовый браслет (рис. 3), найденные в развалинах античного Novae. Эти материалы
свидетельствуют о том, что на этом месте существовало старинное фракийское
населенное место в бронзовую, халштатскую и латенскую эпохи.
Ст. Стефанов
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ институт
Книга XIX, 1955
МАТЕРИАЛИ ОТ ГРОБНИ НАХОДКИ В НОВОЗАГОРСКО
от Н. Койчев
Тук обнародваме няколко интересни паметници, намерени в Новозагорско и
постъпили в музея в Нова Загора. За съжаление всички тези находки са били
открити случайно, поради което са останали и непубликувани досега. Макар че за
техния произход може да се каже много малко, тези материали имат значение за
културата на древна Тракия, за чието проучване проф. Г. И. Канаров е направил
толкова много в своите многобройни публикации.
1.	Железен меч, намерен в землището на с. Загорци, Новозагорско, през
1932 г. (обр. 1). Мечът е бил намерен вероятно в някоя разорана надгробна могила
и представя част от унищожена находка, в която е имало и други предмети.
Мечът от с. Загорци не е достигнал до нас цял. Горната част на дръжката
му е отчупена и липсва. Долната част е завършвала с два странични предпазителя,
чието предназначение е било да пазят ръката при бой. Листът на меча има ромбо-
видно сечение и излиза право от дръжката. Той е двуостър и е разширен значително
при дръжката, за да получи здравина, и в средата, по-близко до върха, за да даде
сила на удара при замах. С тази си форма нашият меч се явява като оръжие,
приспособено колкото за пронизване, толкова и за сечене.
Между железните мечове, открити досега в нашите земи, няма нито един с
тази форма. Кръстовидната дръжка също е рядкост не само у нас, но и на
Балканския полуостров. Меч с подобии предпазители при дръжката, със същото
разширение при нея и към средата на листа, със същия издаден ръб по дължината
му, е известен от разкопкитс при Додона. Смята се, че той принадлежи към архаичния
период — между IX и VI в. пр. н. е.1
Мечът от Загории принадлежи очевидно към същия тип и следователно ще
трябва да се датува към същото време. Той добива особено значение, защото
свидетелствува за старите културни връзки, конто са съществували между нашите
земи и Гърция, отгдето очевидно неговата форма е достигнала до нас.
2.	Две бронзови гривни, намерени при с. Любенец, Новозагорско, конто вероятно
също представят част от загубена гробна находка (обр. 2 и 3).
1 DA П 1902, обр. 3605
И. КОЙЧЕВ
Двете гривни имат напълно еднаква форма. Те са направени от бронзова,
спирално увита тел. Всяка от тях има по двадесет завоя. Сечението на тела, от
който са при, отвени, е кръгло по средата. При последните че-
Обр. 1. Железсн меч
Рис. 1. Железный меч

тири завоя обаче при горния и долния край на всяка една
от нашите гривни телът добива постепенно триръбеста форма
и сечението му става триъгълно. Към краищата на двете
гривни телът преминава в плоска метална ивипа и образува
плоска спирала.
Едната от гривните има диаметър 1 T9 см, а другата
1(>‘Ь см. Подобии гривни от спирално навит бронзов тел са
известии и от други краища в нашата земя. Гривните от
Паревец, Врачанско1, са направени от бронзов тел с кръгло
или полукръгло сечение, а гривната от Видии2 — от плоска
метална ивица. За тези гривни може да се каже обаче, че се
отличават значително от нашите както по размерите си, така
и по украсата си. Нашите две гривни са много по близки до
бронзовата гривна от Алекария, която в двата си края има и
украса във форма на грубо стилизирани змийски глави3.
Спирални гривни с украса на края във форма на спи-
рала досега у нас не са намирани. Но нашите гривни могат
да се сближат с простите гривни, украсени със спирали на
краищата, конто са намерени в Тракия. На първо място тук
трябва да се споменат двете златни гривни от Скребатно, Го-
цеделчевско, конто са направени от усукан златен тел и за-
вьршват на всеки край с по две спирали4. Подобна гривна
е намерена и в Северна България в с. Зараево, Поповско5.
Тпя от намерените досега у нас спирални гривни, конто
се ноддават на датуване, принадлежат на V в. пр. н. е. Сле-
дователно и нашите гривни могат да се отнесат най-късно
към това време. Разбира се от само себе си, че те могат
да бъдат и малко по-стари. От което и време да са обаче
на тоя период, който завършва с V в. пр. и. е„ те безспорно
ни показват, че богатиге находки, конто се срещат в Севе-
розападна България, могат да се очакнат и в Южна Бъл-
гария. Очевидно гривните от Любенец не са внесени отвьн и
са дело на месте» майсгор, който не е подражавал на гръц-
ките майстори, а е работел с традициите на местното занаят-
чийстзо.
3.	Бронзов шлем (обр. 4 а, б, в), намерен от Стоян Бадев
при разрушаването на една малка могилка, разположена на
около 500 м северно от с. Сборище Новозагорско.
Шлемът има продълговата форма и е излят от бронз.
Без бузните предпазители той е висок 20’9 см. Долният му
край е с тесен профил. На предната част над челото, над мя-
стото, гдето е трябвало да защити очите на лицето, което го е носело, про-
1 Р. Попов, Предпсторически изследвания па Врачанското поле, ИАИ II 124. - Р. Попов,
Гробни находки от халтатскага епоха, СпБАИ XVI 107, 4. ’ Р. Попов, ИАИ VII 354, обр. 103
4 В. Миков, 1ракпйски накитии иредмети, ИАИ XVII 152, обр. 89.	5 В Миков, ц. с., 153, обр. 90
МАТЕРИАЛИ ОТ ГРОБНИ НАХОДКИ В НОВОЗА1 ОРСКО
57
филът минава нагоре под формата на вежди. Между веждите се спуща надолу
едно езиче, сьщо така с профил, за да защити носа.
По форма шлемът от Сбо-
рище се доближава извънредно
много до шлема от Юруклер1, но
се отличава съществено от нею
по подвижн ите си набузници. От
двете страни на нашия шлем, на
мястото, гдето се постават набуз-
ниците, на около 1 см разстояние
една от друга, има малки бронзо-
ви тръбички. Набузниците, конто
са били намерени заедно със шле-
ма, имат също подобии тръбички.
Очевидно, когато набузниците се
поставяли на шлема, трьбичките
им образували, заедно с тръбич-
ките по двата края на шлема,
един проход, през който се е пре-
Обр. 2-3. Бронзовн гривни
Рис. 2—3. Бронзовые браслеты
карвало вероятно телче, за да дъ]. жи
от този тип, с подвижни нгбузьипи,
набузниците прикрепени към шлема. Шлем
досега у нас не беше намиран. Наистина
а	б
Обр. 4 а, б. Бронзов тилем
Рис. 4 а б. Бронзовый шлем
някои от така наречените „тракийски шлемове11 имат набузници, прикрепени по
същия начин2. Така прикрепените обаче набузници са украсени със стилизувани
1 Ив. В е л к о в, Нови мотилни находки, HAH V 41, обр. 51. Т Иванов, Предпазно
въорьженпе на тракиеи, PH I 99 и сл.
р
58	н. коПш-.в
снопчета от косми на бралата, която
са разпространени в Тракия през V и
е изобразена вьр.ху тях. Този вид шлемове
VI в. пр. н. е. Шлемьт от Сборище се ог-
шлем може да ни послужи един набузник, намерен в
личава от тях по форма.
За датата на нашия
един шлем, внесен в нашите земи
трябва да се отнесе към IV в.
подвижно прикрепен към шлема. Това очевидно е
една работа 01 IV в. пр. н. е. Но за съжаление
и rvK не знаем към какъв тип шлемове е при-
надлежа л този набузник. Във всеки случай ясно
е, че почти всички находки в Тракия на шле-
мове с подвижны набузнипи трябва да се да-
туват към IV в. пр. н. с.
Ако се съди по хубавата изработка на нашия
ш тем. трябва да се мисли, че е бил внесен отвън
от никой голям промишлен центьр в Гърция. Този
цент ьр не е работил само за Тракия, но и за
свързаната с ноя Южна Русия. II затона подобии
шлемове се намират и там. За нас е важна една
находка, намерена в могилно погребение при 11а-
стирско2, която се пази в Киевским музей. Тя е
датувана в IV в. пр. н. е. Намереният в нея
шлем по нищи не се отличава от нашия. Норади
всичко това ние сме склонни да видим и в шлема
от с. Сборище
от юг, конто
пр. н. е.
4.	Бронзова хидрия, намерена през 1930 г.
от Иван Каракънев, жител на с. Нова ма
хала, между селата Нова махала. Казанлыпко,
и Николаево, Новозаюрско (обр. 5).
Хидрията е висока 43 см и има диаметър
на устието 13’7 см. Тя е запазена добре.
Липсва само една от хоризонталните п дрьжки.
Устието й е украсено със зрънчест и яйцевиден
орнамент. Хоризонталните дрьжки излизат от
по една брэнзова розета, а отвесната п дръж-
ка завършва в долния си край с релефмо из-
образена сирена. Дад н е бюст с р.тзперени
крила. Начинът, по който е стилизувано лицето
и косата, напомни работите ст началото на V в.
пр. н. е. Дръжката в долния крап под бюста
на сирената завършва с палмета, украсена с ла-
стери, конто са стилизувани като волути. Сто-
лът на хидрията е украсен с яйцевиден орна-
мент. Сыцата хидрия е издадена с погрешни
данни за местонахождението и и заразмерите й:’.
Обр. 5. Бронзова хидрия
Рис. 5. Бронзовая 1идрия
1 UAH XII 434. обр 218 Труды отдела
В. 3. Рабинович, Шлемы скифскою периода
от с Дьлбоьи ( т Загорско, PI1 IV 216 1
истории первобытной културы, 1 1енинград 1941
х I. II. Димитров, 1ракийска гроона находка
МАТЕРИАЛИ от гровни находки в НОВОЗАГОРСКО
59
Нашата бронзова хидрия трябва да се отнесе към началото на V в. пр. н. е.
Очевидно и тя е била част от някоя богата гробна находка, каквито в Тракия
се срещат често.
*
Разгледаните дотук паметници, макар и намерени случайно, попълват една
празнина в изучаването на тракийската култура в Новозагорско. Известните до-
сега материали от този край са твърде малко. Очевидно първите три паметника —
мечът и бронзовите гривни — са работа на местни майстори. Напротив, ние имаме
оснозание да смятаме, че хидрията и бронзовият шлем са внесени отвън. Те спадат
към онези материали, конто богатите тракийци са купували чрез посредничеството
на гръцките колонисти. Всички разгледани паметници обаче показват несъмнено,
че в Новозагорско има не само богата находки, но и такива, конто твърде
много могат да изменят представата ни за к' лтурата на старите траки. Богатата
облает, в която те са намерени, изглежда че още отрано е създала добри условия
за търговия. Така, в този край се долавя едно ранно влияние от юг, напр. във
формата на меча от с. Загорци, каквото никой не би могъл да подозира.
Материалы могильных находок в Новозагорском районе
В статье рассматриваются следующие могильные находки, которые сохраняются
в музее города Нова Загора: 1. Железный меч, ввезенный из Греции, принадлежащий
архаической эпохе между IX и VI в. до нашей эры (рис, 1); 2. два браслета
сделанные из бронзовой спирально скрученной проволоки, каковые встречаются и
в других местах Фракии и представляют собой местное производство V века
до нашей эры (рис. 2 и 3); 3. бронзовый шлем с подвижным забралом, принадлежа-
щий IV веку до нашей эры (рис. 4 а, б, в); 4. бронзовый сосуд для воды начала
V века, который является частью какой-то богатой могильной находки, каковые во
Фракии встречаются часто (рис. 5).
Н. К о й ч е в

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
от Цв. Дремсизова
На 32 км южно от Коларовград, по течението на р. Камчия, е разположено
с. Янково. В неговата околност се издигат няколко групи от надгробии могили.
През последните години бе разкопана групата от могили, конто се намират на Г5 км
западно от селото по пътя за с. Кълново, понеже някои от тях бяха застрашени
от унищожаване.
Групата се състои от четири могили, разположени в една редина с посока
север-юг, на разстояние една от друга от 20 до 100 м.
Насипът на могилите в разрез е почти един и същ. Различие се явява в
дебелината на отделяйте Пластове. Могила IV е разорена почти до основи. Насипът
при останалите могили има следния вид: най-отгоре — чернозем с дебелина 20—40 см;
под него върви дебел глинест пласт със жълт цвят, характерен за долните слоеве
на почвата в тоя край; еледва смесен пласт от глинеста почва и чернозем; а най-
отдолу има само дебел пласт от черна пръет, от която е издигната основната могила.
МОГИЛА ПЪРВА
Тя е най-южната от четирите могили. Била е разоравана дълго време, поради
което е станала значително по-ниска. Сега е висока 4’6 м, с диаметър 41 м.
Могилата е била копана през 1924 г. от К. Иванов и Н. Минчев, от с. Янково.
Поради смъртта и на двамата не можахме да се доберем до сигурни данни за
състоянието, в което са открили гробницата. Според сведенията на местни жители,
след откриване на строеж в могилата, собственикът й, подпомогнат от други селяни,
извадил голямо количество дялан и ломен камък. Така те разрушили гробницата,
съставена от две помещения: четвъртито и кръгло. При входа на последнего бил
намерен череп и два съда от глина.
Разкопките обхванаха югоизточната част на могилата, тъй като северозападната
й страна е заета от ниви. Разкопани бяха 200 кв. м. В насипа се срещаха фрагменти
от амфори и късове керамика със шнуровидна украса. На 7 м от периферията на мо-
гилата, на дълбочина 2'8м, бяха открити 4 блока от пясъчник с размери: единият —
0’53 X 0‘34 X 0'50 м; вторият — 0’48 X 0’34 X 0*50 м; третият — 0’46 X 0'30 X 0’37 м;
62
ЦВ. /IPFMCH3OBA
четвъртият -  0-65 и48 0\к> м. Иървите два блока от едната страна са леко
вдлъбнати във вид на полудъга.
Когато изкопът достигна нивото, на коего е насипана могилата, беше открита
разрушената гробница (обр 1). Запазен е само първият ред блокове, на височина
41) см. Гробницата е с посока изток-запад, с вход на източната страна. Има дължина
Обр. 1. Могила I. Гробницата
Fig. 1. Tumulus I. Lc tombeatt
Обр. 2. Могила I. План на гробницата
Fig. 2. Tumulus I. Plan du tombeau
1'1 м, ширина — от източната страна — 6 м, а от западната — 4'5 м. Вьтрешността
на гробницата е облицована с каменни блокове от бял пясъчник. Външната й страна
е оформена от големи неправилни кам пни. Пространство™ между облицовката и
вьншния зид е запълнено с по-дребни камъни, споени с кал. Така дебелината на
зи^а достига Г2 м. Облицовъчните блокове са без спойка.
Гробницата се състои от преддверие и две помещения— правоъгълно и кръгло.
Северният зит на преддверието и на правоьгълното отделение е разрушен, но
благодарение на подложката от чакъл, планът на гробницата може да се възстанови
(обр. 2).
Преддверието излиза извън корпуса на гробницата с по 075 м от всяка страна.
Има дължина Г84 м и ширина — 3’55 м. Блоковете, с конто е градено, са по-
грубо издялани. Върху тях има следи от бяла хоросанена мазилка с дебелина 5 мм.
Подът е направен от чакъл и речей пясък. Преддверието се съединява с право-
ъгълното помещение с вход, широк 1 м, снабден с враг със същата дължина и
широчина 0’6 м. От вътрешната страна той е изрязан във вид на ста.пало с ширина
16 см. И) Прага и по страничните блокее няма никакви следи за прикрепване
на врата.
Правоьгълното помещение е дълго Г95 м и широко — Г55 м Подът му е
образуван от три каменни плочи. Над тях има подложка от дребни речни камъни
и пясък, а върху нея — хоросанена мазилка, съставена от счукана на дребно керемида,
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ CI-.JIO ЯНКОВО
63
пясък и вар. Тя има дебелина 3 см. За пентралната част иг гробницата — крьглото
помещение — води вход, широк 0’8 м и дълбок 0 7 .м.
Крьглото отделение има диаметър Р98 м. Блоковете, конто го оформят, имат
лицева повърхност, гладко вдътбана само хоризонталш». Отстрани са грубо одялани
колкото да прилегнат един до друг, а задната им страна е необработена. Подът
на това помещение е разрушен. Само в южната страна са запазени следи от него
Обр. 3. Могила 1. Блокът с галписа
Fig. 3. Tumulus I. Bloc portant ttne
itiscnpt юн
Обр. 1. Могила 1. Блокът с рслефпата украса
Fig. -1. Tumulus I. Bloc avec decoration
en relief
Обр. 5. Могила 1. Жертвен блок
Fig. 5. Tumulus 1. Pierre a immolation
бледожълта хоросансна мазилка,
украсена с червени ромбове. Тази
мазилка лежи върху плочести ка-
мъни. Също такава мазилга, но без
украса от ромбове, покрива юж-
ния зил.
В преддверието на гробни-
цата се разкриха скелетите на два
коня, легнали на лявата си страна,
почти един върху друг. Между
челюстите им се намериха железни
юзди, а върху края на гръбнака —
счупени части от амфора. В се-
верната част на преддверието се
натъкнахме на фрагмента от гладко
издялан пясъчников блок (обр. 3)>
с размери 0’43 X 0'21 0’18 м. Върху лицевата mv страна е бил издълбан над-
пис, от който е запазена само буквата А. Тя е старателно издьлбана. Жлебът
й има триъгълно сечение. Хастите й са дълги 22 см. При този блок се намериха
още 2 блока: първият е с правоъгълна форма 0’64 > 0’79 IF39 м; върху едната
му страна минава релефно изпъкнала ивица с ширина b см, която в ьгъла завършва
с полукръг (обр. 4). Вторият блок е с две квадратни страни (0’45 > (F45 м и
дебелина 0’10 м). Върху лицевата му повърхност са издълбани два квадрата, в
който е вписан леко вдълбан кръг (обр. 5).
От насипа на правоъгълното помещение цроизхождат 9 златни маниста,
бронзова лампа, триръбеста бронзова стрела и 2 части от горяла кост. Пред входа
64
ЦВ. ДРЕМСИЗОВА
на кръглото отделение се намериха две разчупени съдчета от глина. На 5 м се-
верно от северозападния ъгъл на гробницата се разкри редина от камьни с обща
дължина 2’1 м, която върви успоредно с периферията на могилата. Между ка-
мъните се откриха две бойни топки — едната запазена напълно, а другата счу-
пена на 2 части. Тази стеничка е служела да придържа пръстта на могилата.
Подобна редица от камьни се откри и в южната страна.
Находки от гробницата
1. Златни мъниста, на брой 9 (обр. 6,), съставени от две кухи полусфери.
украсени с петолистна розета.
2. Бронзова
лампа (обр. 7,), дълга, заедно с фитилника, 11 см, диаметър
8’2 см. Има полусферично
тяло и объл фитилник с ху-
ниевиден отвор. Дискът на
лампата е зает от широк от-
вор с профилиран назъбен
край. От самия ръб на устието
излиза висока дръжка. В на-
чалото и има две птастинки с
дупчици в средата, на конто
е било прикрепено капачето.
Горната й част, оформена във
волска главичка, е предадена
схематично: муцуната е от-
Обр. 6. Могила I. Материали от гробницата
Fig. 6. Tumulus 1. Materiaux provcnant du totnbeau
делена от шията с две успо-
редни диагонални линии; ноз-
дрите и очите са предадени с кръг
чета, носът и веждите — с полудъги
а гънките на шията — със ситно изря-
зани линии. Ушите са дръпнати назад
и украсени с три врязани чертици-
Отстрани на главата има рога, сега
отчупени. Волската главичка по своето
схематично третиране напомня аму-
лета от IV в. пр. н. е., открит в не-
крополе на Аполония1.
3.	Стрела от бронз, триръ-
беста, скитски тип, дълга 4'3 см.
4.	Коп чета от кост, три броя
(обр. 62), с кръгла форма, диаметър
Обр. 7. Могнла I. Съдове от i робницата
Fig 7. Tumulus I. Vases provenant du tonibeau
3,	2'6 и 2 см. Опакото e плоско, лицевата част долу е полусферична. а горе
във вид на нисък цилиндър. В средата имат дупкэ с диаметър 7 мм.
5.	Съд (обр. 72) от глина с къса цилиндрична шийка, крутовидно тяло и
пръстеновидно дъно. В горната част на тялото са поставени две прилепнали дръжки.
Съдчето е изработено от доброкачествена глина с розовокремав цвят. Кръговете
1 И в. Венедиков, Разкопките в некропола па Аполонпя, РП I София 1948 2о. обр 27
НАДГРОБНИ MOI ИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
6.5
под рьба на устието, в основата на шийката и в горната част на тялото са рису-
вани с черна или червена боя. Съдът има височина 14 см, диаметър на отвора
2 см, на тялото 10 см и на дъното 3’8 см.
6.	Съд от глина (обр. 7,), подобен по форма на гореописания. В долната част
на тялото има 5 врязани успоредни линии, а по-горе — следи от червени ивипи.
Височина 11’5 см диаметър на отвора 2'5 см, на тялото 8 см и на дъното 3 см.
Двата горни съда по отношение на материал, форма и украса стоят най-близко
до йонийската керамика, позната от някои находища у нас1.
7.	Юз ди от желязо — 2 броя (обр. 7). Кнебелите са дълги 22 см, плоски, с
разширени краища във формата на буква S, към средата стеснени и образуваши
2 халки. На тях е прикрепен зъбалец, дълъг 14 с.м, съставен от две пилиндрични
железни пръчки с по една халка на всеки край. Във външните халки освен кнебела
е вмъкната и друга халка, предназначена за повода. Янковските юзди можем да
причислим към т. н. гръцки тип юзди, срещани от началото на V в. до края на
IV в. пр. н. е.2
8.	Фрагмента от амфори 3 дъна, 5 части от устия и 18 къса от телата.
Те са изработени от доброкачествена глина с керемиденочервен цвят.
9.	Фрагменти от съд, работени на ръка от недоброкачествена глина, укра-
сени с шнуровидни ивипи, на места оформени в езичести дръжки.
МОГИЛА B'lOPA
Тя отстой на 32 м северно от могила първа. Има неправилна конусовидна
форма със стръмна северна страна и полегата южна. Пръстта за натрупване на
могилата е взета от близката околност, гдето и сега личат значителни ями. Висока
е 15*16 м, с диаметри: изток-запад - 77'80 м и север-юг — 52'60 м. Проучването
на могилата започна от югоизточната страна с два изкопа с обща площ 750 кв. м.
Между тях оставихме едно лребро" с ширина 2 м.
В източния изкоп бе открита гробницата. При окончателното й разчистване
се установи, че е запазена само външната й страна (обр. 8). Тя има форма на
правоъгълник, конто завършва с абсида в западната страна. Преминаването на
абсидата в правоъгълник става чрез два отстъпа навън, разположени несиметрично,
вследствие на което се получава разкривяване. Външната страна на гробницата е
градеча от ломен камък, споен с кал. За лицевата страна са употребени по-правилни
и гладки камъни, между конто се срещат дялани блокове и архитектурни фрагменти
(колона, база, корнизи и др.), използувани вторично.
Гробницата има дължина 7'25 м и широчина 5'30 м. Зидовете са запазени на
височина 2'20 м до I м. Най-голяма височина има абсидната част. Цялата вътрешност
на гробницата се оказа изпълнена с нападали камъни от външния зид и нръет.
В предната половина на гробницата попаднахме на три дялани блока, очевидно
част от зид, наредени перпендикулярно спрямо северната стена и опиращи се в
нея. Техните правилни форми, посоката и разположението им показват, че това
са блокове, останали от вътрешния градеж на гробницата. Пред този зид се разкри
скелет на кон, легнал на лявата си страна с глава на север. Между челюстите му
1 Ив. Гълъбов, Аполонийски приноси, ИДИ XVIII 103 и сл. 2 ИАД VI 9, обр. 16; 28,
обр. 26 ; ПАИ V 47. обр. 65.
5 Сборник Гаврил Канаров
66
(IB. ДРЕМСИЗОВА
са намерени: желязна юзда, върху гръбначния стълб, на 20 см от крайния шиен
прешлен — бронзова тока, а до опашните прешлени — два фрагмента от амфора.
От абсидната част на гробницата произхождат гърло от амфора и две горени чо-
вешки кости. Непосредствено до южния зид имаше натрупан дебел пласт трошляк,
получен от дялане на камъка.
Въпреки пълното разрушаване на гробницата, все пак можем да намерим
опорни точки, по конто да възстановим нейния план. Трите блока, намерени in situ.
Обр. 8. Могила II. План на гробницата
Fig. 8. Tumulus II. Plan tin tombcau
представят част от зида, който е отделял
корпуса на гробницата от преддверието.
Двата първи блока идеално прилепват един
до друг, а третият прави отстъп навътре
до 10 см. Този отстъп не е случаен. В него
е влизал блокът, който върви перпендику-
лярно спрямо горния зид и е образувал
дясното крило на преддверието. Скелетът
на кон, открит в тази част на гробницата,
потвърждава предназначението на това по-
мещение, още повече че имаме напълно ана-
логичен случай в първата гробница. Абсид-
ната извивка на външната част на гробни-
цата се явява в резултат на една вътрешна
извивка, т. е. на един зид от корпуса на
гробницата, който е имал кръгла форма. А и
слабата дъговидна извивка, която се забе-
лязва в горната част на абсидния зид, го-
вори за едно помещение със сводообразна
конструкция, каквато имаме в гробница първа.
Между преддверието и кръглото отделение
остава място за камера, подобна на тази в
пързата могила. Нейният северен зид е започвал непосредствено западно от
първия блок на зида на преддверието. Той не би могъл да почва по-навън, защото
следният блок има грубо одялана страна, която е била скрита от блокажа.
г Така, вьтрешното разпреде«тение на гробницата от втората могила е напълно
аналогично на гробницата от могила първа.
На 3 м югозападно от абсидата, високо в жълтия пласт, се разкри скелет на
един друг кон, паднал на лявата си страна. Черепът му липсва.
Находки от гробницата
1.	Тока от бронз (обр. 9,), дълга 9'5 см, широка 4'5 см. Правоъгълната й
форма е леко заоблена в двата ъгла. Правата страна е направена от обла пръчка;
нейните краища излизат навън от правоъгълника. Върху тях и в средата на срещу-
положната страна е излята по една полусферична пъпка с къса шийка. Досега у
нас са открити 6 подобии предмета, произхождащи също от погребения1. Те оставят
необяснени. Янковската тока разрешава този въпрос. Тя представя част от конско
снаряжение — тока, която разпределя предните и странични ремъци.
1 И в. Белков, Разкопки около Мезек и тара Свиленграл, ИАН XI 137. обр. 130; ИАД VI 26.
обр. 24 а; ПАИ XI 65, обр. 70.
НАДГРОБИИ МОГЦ.1И ПРИ Н ЛО ЯНКОВО
67
2.	Юз да от желязо (обр. 9.,). За кнебели служат две обли, извити вьв форма
на S прьчки, външната част на кои го е снабдена с но една халка. Под нея
излиза встрани извита пръчка. Зъбалецът се състои от 5
крайни са неподвижни. Двете обли прьчки имат дължина
между тях е 13 см. Най-сходни с юрната юзда са тези
Руец, Търговищенско2. Въз основа
халки, от конто двете
25 см, а разстоянието
от Панапорище1 и от
на другиге материали те се отнасят
към IV в. пр. н. е.
3. Фрагменти от амфори-
пръснати из насипа (2о части от тела
на амфори, 15 къса ог дръжки, 3
дъна и 8 части от устия).
Вторично употребени
материали
В градежа на гробницата, както
споменахме по-горе, се откриха ар-
хитектурни фрагменти, употребени
вторично. Всички са издялани от бял
пясъчник. Такива са:
1.	Част от колона, отчу-
пена по дължината си (обр. 10.,). Височина
е набраздена от канелюри с ширина
Обр. 9. Могила II. Конско снаряжение
Fig. 9. Tumulus II. Eqnipenieiit equestre
и диаметър по 35 см. Повърхността и
5 см. I [ялата колона е била покрита с бяла
мазилка, дебела 3 мм, от която
са останали незначителни следи.
2.	Част от база, ионийски
тип (обр. 10,). Състои се от ква-
дратна плинта и един торос. Раз-
мери 34 25 15 см. Върху то-
роса е запазена част от мазилка
със син цвят, а върху плинтата—
мазилка с яркочерчен цвят.
3.	Части от к о р н и з и
Обр. 10. Могила II. Вторични материали
Fig. 10. Tumulus II. Materiaux divers
следи от мазилка с бял, жълт и яркочервен
(обр. 10 .), чийто разрез има следния
профил: две плоскости, а между
тях торос с профилувана повьрх-
ност, ограничена от два жлеба.
Върху някои фрагменти личат
цвят
ВТОРИЧНИ ПОГРЕБЕНИЯ
В южния сектор на могилата разкрихме 5 вторични погребения на дълбочина
от 0’80 до I м от повърхността на могилата. Строежьт на гробовете е един и същ.
Обикновено четири плочи заграждат гроба: двете са по-дълги и образуват надлъж
ните страни, а другите две са по-къси. Отгоре гробът е покрит съшо с няколко
плочи. При всички гробове, с изключение на гроб първи, е станало разместване и
пропадане на плочите.
1 ИАД VI 28, обр. 26.	2 Ив. Белков, Нови могилни находки, ИАИ V 47
68
ИВ. ДРЕМСИЗОВА
Погребение 1
На 1'50 м южно от линията на абсидата на гробницата се откри гроб. За
разлика от следвашите гробове само този е изграден от дялани блокове. Дъното
му е покрито с плоча. Има размери 0’55 > 0’30 м, а дълбочина 0'15 м. До западната
страна на гроба се намери разчупена сива урна, а от другата страна — три
фрагмента от груба, изработена на ръка паница с червен цвят. Вътре се откри
погребение чрез изгаряне. Костите бяха събрани в източната половина на гроба
заедно с накитите, конто мъртвепът е носел в момента на изгарянето. В западнага
половина на гроба се намериха бронзово огледало, лекит, пръстеновидно съдче и
още едно глинено. В последното бе поставена паничка, покрита с черен фирнис.
Погребален инвентар
1. Арибаловиден лекит (обр. И,) от глина,
фирнис, изтрит на места. Шийката е отделена от тялото
покрит с черен лъскав
чрез врязана окръжност.
Обр. 11. Могила II. Съдове от гроб 1
Big. 11. Tumulus II. Vases provenant du tombeau 1
Плоска, пръстеновидна дръжка с
два жлеба. Височина 8’8 см, диа-
метър на устието 3‘3 см, на тяло-
то 8-1 см и на дъното 6’8 см.
2. Паничка (обр. 11.J, покри
та с лъскав черен фирнис, висока
1*5 см, диаметър на отвора 5 см,
1 на дъното 4 см. Издути навън
• J страни и дъно във вид на ниско
! | 'столче. Върху външната страна на
". чдъното врязани две окръжности
полегати линийки. Подобии па-
нички са открити при разкопите в Дуванли1, некропола на Аполония2 и др.
3.	Пръстеновидно съдче, разчупено, изработено от бледорозова глина
Личат украси от червени и черни ленти. Съдчето е изпълнено с бяла материя3.
4.	Съд от недоброкачествена глина (обр. 11-,)> работен на ръка, съставен от
цилиндрична шийка, издуто тяло и плоско дъно. В основата на шийката, върху
двете срещуположни страни има по една дупчица. Висок 8-5 см, диаметър на
отвора 7’1 см, на тялото 9 см и на дъното 7 см.
5.	Кръгло огледало от бронз с диаметър 10’4 см. (обр. 13,). Дискът е
плосък, със слабо подвит навън ръб. Огледалото е било снабдено с желязна
дръжка, следи от която са запазени върху опаката страна. Подобии огледала са
известии и от други погребения на жени4.
6.	Копчета от злато, два броя (обр. 12,). Формата им е полусферична, с
диаметър 1-4 см и 8 мм. Отвътре са кухи.
7.	Висулка от сребърна пластинка и стъклено мънисто с червен цвят
(обр. 122), дълга 2'2 см.
8.	Висулка от сребърна пластинка и мънисто, сега отчупено, дълга 1’8 см
(обр. 123).
1 И в. Белков, Могилни гробни находки от Дуванлий, ИАИ VII 32, обр. 29.	3 Ив. Ве-
не ди ков, ц. с., 15, обр. 16 и 18.	3 Химическият анализ, извършен от Чавдаров, завеждаш хими-
ческого ателие при Соф. археологически музей, установи, че се касае до останки от растителни ма-
сла. Тук изказваме благодарност на Чавдаров за тая му услуга. * Ив. Вене ди ков, ц. с., 15,
обр. 16, 18; ИАИ VII 32, обр. 29.
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО янково
69
9.	Обица от сребро във форма на сърп, дълга2*3 см (обр. Г2Д
10.	Обица от сребърна пластинка, изрязана в кръг с диаметър Гб см
(обр. 125).
11.	Лък от сребърна фибула със змиевидна форма, дьлъг 4’2 см (обр. 12т).
12.	Предмет от сребърна тел във форма на буква S (обр. 12Ь). Краищата
Обр. 12. Могила П. Материали от гроб 1
Pig. 12. Tumulus II. Materiaux provenant <1u tombean I
му са с конусовидни израстъчета. В средата телът преминава в две халки, между
конто е вмъкната трета, спирално завита халка. Дължина 31 см.
13.	Герд ан, съставен от следните мъниста: едно бронзово, едно от зелена
стъклена паста с инкрустации в бяло, едно от глина с правоъгълна форма, пет във
вид на тристранна пирамидка, едно с цилиндрична форма и две със сферична.
Размерите им са 1 —Г7 см.
14.	Халка от бронз с три двойни израстъка (обр. 12«). Аналогични халки са
открити в погребенията при Брезово. некропола на Аполония1 и др.
15.	Предмет от глина във форма на пирамидка с височина Гб см. (обр. 12<ф
16.	Предмет от глина във вид на пнтка с вдлъбнатина в средата (обр. 12ю).
Височина 5 мм и диаметър ГЗ см.
17.	Предмет от глина с почти квадратна форма и с размери Г5 X 1’6 см.
Ъглите му са източени в малки израстъци (обр. 12цД
Предмети от глина с подобна форма се намират без изключение при погре-
бения на жени. Те нямат някакво практическо предназначение. Допустимо е да
символизират предмети, свързани с всекидневния бит: например предметът с кръг-
лата форма символизира хляб. Особено е типичен случаят при находката на по-
добии предмети в некропола на Аполония, между конто ясно се различават кравай,
хляб, миниатюрни съдчета и др.2
Погребение '2
На Зм южно от предходния гроб се откри друг, направен ог неправилни
плочи с необичайно големи размери. Двете плочи от дьлгите страни и покривната
1 ПАИ VI 11, обр. 8 и 28 ; 11 в. Венедико в, ц. с , 22, обр. 25	2 И в. Be н ед „ков, и. с.,
11, обр 7
70
Г IB. ДРЕМСИЗОВА
имат дължина 2 м. До северозападната страна бяха натрошени части от амфора.
В гроба не се откри погребение.
Погребение 3
Почти в сыцата редина се откри още един гроб, отстоящ на 2’60 м от гроб 2.
Вътрешните размери на гроба са РЮХО’бО м. Върху плоча в западната му по-
ловина бяха поставени изгорените кости. Между тях се откриха части ст железен
пръстен, едно стъклено и две глинени мъниста. В източната половина на гроба
бяха наредени огледало, лекит и сива каничка.
Погребален инвентар
1.	Огледало от бронз, по форма и размери напълно сходно с огледалото
от гроб 1 (обр. 131). Снабдено е било с дръжка, сега разчупена.
2.	Арибаловиден лекит от глина (обр- 13а), покрит с черен фирнис, по-
Обр. 13. Могила II. Инвентар на гроб 3
Fiq;. 13. Tumulus II. L’inventaire du tombeau 3
изтрит на места. На лицевата стра-
на е изрисувана единадесетолистна
палмета, а от двете й страни —
два триъгълника. Височина 7'7 см,
диаметър на устието 3 см, на тя-
лото 4’5 см и на дъното 3 см.
Подобии лекити са известии и от
други находища.
3.	Каничка от глина със сив
цвят във форма на два пресечени
конуса, съединени в основите си
(обр. 13з). Дъното завършва с пръ-
стен. Дръжка съединява ръба на
устието с най-широката част на тялото. Височина 9’8 см, диаметър на отвора 7 см,
на тялото 9 см и на дъното 5’2 см. Този тип канички са едни от характерните
съдове при тракийските погребения1.
4.	Мънисто от жълта стъклена паста с цилиндрична форма. Височина и
диаметър 1 см. На четирите срещуположни страни личат кръгчета със син цвят
върху бял фон.
5.	Мънисто от глина с неправилна цилиндрична форма и с девет израстъка.
Височина Г5 см, диаметър 1’3 см.
6.	Мънисто от глина с форма на неправилен четириъгълник със страна
Р5 см. На ъглите му конусообразни израстъци.
7.	Пръстен от желязо. Запазена е част от плоска халка с елипсовидна
пластинка.
Погребение 4
Откри се на 2 м южно от погребение 3. Има същото устройство както и
предходните гробове. Вътрешните му размери са 0'70 на 0’50 м. До северната му
страна беше поставена голяма урна, а до устието й — каничка. И тук погребе-
нието е извършено чрез изгаряне. Костите бяха пръснати из целия гроб. До за-
1 Р. Попов, Некрополи при с. Байлово, ИАИ I 72, обр. 56.
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
71
падната странична плоча, която беше хлътнала, се откри натрошено лекитче, а в
пръстта — три фибули.
Погребален инвентар
1.	Урна от сива глина с кратеровидна форма (обр. 14). Височина 25‘5 см,
диаметър на отвора 36 см, на дъното 15 см. Горната част е оформена от къса
шийка, отделена от тялото чрез врязана
линия. Ръбът на устието е плосък и силно
издаден навън, а дъното завършва с ниско
столче. Снабдена е с две пръстеновидни
дръжки, прилепнали към шийката. Урни
с подобна форма са известии от могилите
при Дуванли', Езерово2 и др.
2.	Каничка от червена глина с ци-
линдрична шийка, издуто тяло и ниско
столче (обр. 15г). Под профилирания ръб
на устието минава вдлъбната лента, ши-
Обр. 14. Могила II. Урна от гроб 4
Ei<j. 14. Tumulus И. Uriie provenant
рока 1‘5 см. Снабдена е с обла дръжка.
Напълно сходни с нашата каничка са тия
от Мумджилар3, Аполония4 и др.
3.	Арибаловиден ле кит с червена палмета. Височина 9 см, диаметър иа
отвора 3 см, на тялото 5 см и на дъното 3‘7 см. Покрит е с тъмнокафяв фирнис
(обр. ISx).
4.	Фибула от бронз, тракийски тип, направена от обла тел, дълга 5'8 см.
Иглодържателят завива под прав ъгъл и завършва с конусовиден израстък.
5.	Фибула от бронз, напълно сходна с гореописаната, дълга 4 см.
6.	Фибула от бронз с увит лък. Дължина 3’8 см.
Погребение 5
На 2'5 м южно от гроб 4 лежи гроб 5. Покривната му плоча се оказа про-
паднала в самия гроб. До южната странична плоча се откриха каничка и част от
/1аница. Вътрешните размери на гроба са 0'70 на 045 м. В северната половина на
гроба върху две плочи бяха поставени изгорени кости. Между тях се намериха
пръснати три мъниста от гердан и една халка. В останалата част на гроба се
разкриха сива каничка, два лекита, паничка и малко съдче.
Погребален инвентар
1. Каничка от сива глина с крушообразна форма и почти цилиндрична
шийка (обр. 162). Последната е отделена от тялото чрез врязана линия. Плоска
дръжка с широк жлеб по средата излиза от ръба на устието и завършва в ши-
роката част на тялото. Височина 18'6 см, диаметър на отвора 9’3, на тялото
13'6 и на дъното 8’5 см. Този вид канички са известии от погребенията в Ма-
дара, Байлово’1 и др.
1 Надгробните могили при Дуванли, 151, обр. 176.	2 ПАЛ 111 211, обр. 122.	3 Г. Фсх ер,
Могилпи находки от Мумджилар, ПАИ VIII 102, обр 90|. 1 1. Иванов, и. с., 46, обр. 55-
5 Р. Попов, Могила I, „Сб. Мадара", I 217, обр. 210 А; Р. Понов, Некропо.тьт при с. Бай-
лово, ПАИ I 72, обр. 56.
72
ИВ. ДРЕМСИЗОВА
2. Каничка от кафява глина с крушообразна форма (обр. 171). Дъното е с
нисък пръстен. Дръжка плоска. Височина 10'3 см, диаметър на отвора 5 см, на
тялото 8'5 см и на дъното 5 см.
3.	Па ниц а от сива глина с ко-
нусообразна форма (обр. 16]). Ръбът
на устието е завит навътре. На 2 см
под него минава врязана линия. Висо-
чина 12 см, диаметър на отвора 20 см,
на дъното 10 см. Подобии паници са
познати от всички тракийски находища.
4.	Паничка от сива глина с
форма на пресечен конус, обърнат с
основата си нагоре (обр. 17;1). Долната
част е оформена във високо столче.
Височина 8’2 см, диаметър на отвора
13’3 см, на дъното 9 см.
5.	С ъ д ч е от сива глина, рабо-
тено на ръка (обр. 172). Височина 60 см,
диаметър на отвора 2'6 см, на тялото
5 см и на дъното 2’5 см.
Обр. 15. Могила II. Съдове от гроб 4
big. 15. Tumulus II. Vases provenant
du tombeau 4
6.	JI e кит от глина с ро-
зовочервен цвят (обр. 17j). Къса
цилиндрична шийка и сферично
тяло. Устие хуниевидно. Широка
плоска дръжка. Шийката, дръж-
ката и горната част на тялото са
покрити с чернокафяв фирнис. Ви-
сочина 12’2 см, диаметър на от-
вора 4’7 см, на тялото 9’4 см и
на дъиото 5’5 см.
7.	Ле кит, напълно сходен
с предходния. Запазена е горната
йу част и дъното.
Аналогичен на горните два
лекита е лекитът открит в могила 1
/	2
Обр. 16. Могила II. Съдове от гроб 5
Pig, 16. Tumulus II Vases proxenant
du tombeau 5
при с. Мадара1.
8.	Мъни сто от морава стъклена паста. Има цилиндрична форма с дължина
3‘6 см, диаметър 1*9 см. Около отворите има по шест пъпки от жълта паста, а
в средата — инкрустации от бяла паста
9.	Мънисто от глина със сферична форма, диаметър 1 см.
10.	Мънисто от глина с квадратна форма, страна 1 см.
11.	Халка от бронз с диаметър Т5 см.
М О I И Л А Т Р Е Т А
Тя отстой на 23 м северно от могила втора. Има конусообразна форма с
полегата южна страна. Пръстта за натрупването на могилата е влета непосрелствено
1 Р. Попов Могила 1. „Сб. Мадара*. 1 216, обр 209
НАД1РОБНИ МОГИ.1И ПРИ CIJ1O янково
73
от източната й страна, където днес има видима падина с дълбочина 2 м. Проучва-
нето на могилата започнахме също от югоизточната страна с два изкопа: източен
с площ 200 кв. м и южен с площ 4’40 кв. м. На О’оО м от повърхността на моги-
лата в южния изкоп се появиха зидове от една правоъгълна гробница. На нивото
на горните камъни и на 1’50 м
от северозападния ъгъл на гроб-
нипата беше открито огнище с
диаметър 1 м, изпълнено с черна
пепел и въглени на дълбочина
5 см. Между тях се откриха и
фрагменти от съд с шнуровидна
украса, обгорял от огън. При по-
степенного слизане надолу на
места се показваха части от ам-
фори. Когато достигнахме нивото
на околния терен, разкри се из-
цяло и самата гробница. Тя се оказа
Обр. 17. Могила II. Съдове от гроб 5
Fig. 17. Tumulus 11. Vases provenant
du tornbeau 5
също разрушена. Запазена беше само вън-
шната й страна на височина от 3—1 м, изградена от ломени камъни, споени с кал.
За различие от другите две гробници тук строежът е по-старателен (обр. 18).
Гробницата е обърната към север-юг с вход към юг. Тя има правоъгълна
форма с две крила, конто фланкират фасадата. Дясното крило се издава 2'20 м,
а лявото Г98 м. Южната страна на корпуса на гробницата е дълга о-20 м, север-
ната — 5 м, източната — 5'80 м и западната — 5’5() м. Дебелината на крилата е 1 м.
Същата дебелина, без облицовката, имат и останалите зидове. В основата на северния
външен зид се вижда цокъл с ширина 0’30 см и височина 0’10 см. Вътрешният
градеж на гробницата е унищожен с изключение на двата реда блокове в север-
ния зид на гробницата. Бие на очи, че тези два реда блокове са гладко издялани
и прилепват идеално един към друг. Те имат размери: дължина от Г16—0’36 см,
височина от 20—30 см и ширина около 50 см. Долната редица е издадена по-навън,
тъй че образува цокъл с ширина 1() см. Макар и да не е запазена облицовката на
страничните зидове, указание за нея дава подложката, направена от плочести камъни.
Тя има ширина 0’45 м. На места ясно личат леглата на измъкнатите блокове. Вто-
рияъ ред облицовъчни блокове от северния зид на гробницата се издава симе-
трично с по 18 см от двете страни над долния ред, който образува покъла. Това
показва, че такъв цокъл е имало и на останалите страни.
Гробницата се дели на две отделения от един напречен зид: вътрешното —
с размери 2’25 на 2'10 м и външното 2'25 на 2 м. Последнего е било отворено
отпред и е изпьлнявало ролята на преддверие. Зидът, който разделя двете отделе-
ния, има ширина 0’95 м, за което съдим по запазената подложка, направена също
от плочести камъни. Във вътрешното отделение има значителни останки от подова
подложка, съставена от чакъл, пясък и трошляк, произхождащ от дялане на камъка.
Подът на преддверието е покрит с неправилни плочи.
Във вътрешния северозападен ъгъл на външната част камъните от блокажа
вървят на зисочина Г40 м полегато. Това подсказва, че гробницата е имала стре-
ховиден покрив.
При разчистване на вътрешното отделение на гробницата, главно в източната
му половина, се намериха натрошени и разбьрьани човешки кости, фрагменти oi
железни плочки, бронзови халки, части от фибули и късове от с вдове
74
цВ. ДРЕМСИЗОВА^	бдо^С
Непосредствен*) до външната страна Пре^пава np*bCT и НеГ°^л Бл°къТ
размери 0-65X0-46X0*20 м. Той е поставен в здр	се е опира
жение е съобразено с източния зид на гро ниц	представя част	лираНа
е с добре изгладена повърхност. Изглежда»	отКри част от
водещо към преддверието. На 0'30 м западне от не
колона.
Обр. 18. Могила III. План на гробницата
Fig. 18. Tumulus III. Plan du tombeau
От насипа пред гробницата произхождат две железни скоби, обвити в олово,
три дъна и осем части от телата на амфори, и дъно от голям съд. Пред лявото
крило на гробницата се разкри скелет на кон, легнал на лявата страна с глава на
изток. Крайниците му бяха свити в ставите. До опашните прешлени на коня се
намериха фрагменти от амфора. Втори скелет на кон лежеше в дясно от гробницата
в същото положение като първия. Върху костите на таза се намериха натру-
пани 9 части от амфора.
Находки от гробницата
1. Халки от бронз —937 цели и 50 фрагмента (обр. 191
кичка от обла тел с островърхи краища, конто се разминават
б) халкичка от същата бронзова тел, но с форма
ъгли. Размерът им е 1-6 на 0’8 см.
и 2), два вида : а) хал-
с диаметър 6-—8 мм-
на правоъгълник със заоблени
2.	Копче от бронз със слабо конусовидна горна част огоаннч.н
зана окръжност. Долната част е във вид на нисък пилив	°Т Вря‘
(обр. 19з).	цилиндър. Диаметър 2 см
3.	Фрагменти от железни плочкн (обр. 194) във вил ня
форма, отчупени от двете страни, широки 1-4 См обпаадп» ° Ленти с пРавОъгълна
тири тесни ленти, слепени така, че едната лента застъ™™ °Т ДВе* Три или че
големите фрагменти са разделени на ивици в зависимое/™/Л6Дната <= 3 мм_ По.
делни ленти. Върху една плочка бе намерена апликирана бп«Р°Я ”а Мепените от-
бронзова халка, а върху
Надгробии могили при село янково
75
останалите плочки има ясны релефни отпечатъци от подобии халки (обр. 19?)- По
е и следи може да се вьзстанови редът, по който са били апликирани халките.
л .дни е :а наредени в хоризонтални редици в долния край на всяка тясна
лента на разстояние една от друга 5 мм и са запоени здраво за железните плочки.
II осег в кръглото отворче на почти всички халки има останки от спойката.
Върх} опаката страна на една от плочките има запазена част от лепена материя.
4.	Фрагменты от желязо, източени във вид на продълговати пръчки, за-
о лени от едната страна. Една от тях е извита във форма на дъга (обр. 19s и б)-
Всички изброени дотук материалы са части от предпазно въоръжение. Като
вземем пред вид, че върху две ребрени кости има оцветяване в зелено, причинено
с т съприкосновение на костта с бронз, че върху една плочка е запазена материя
Обр. 19. Могила III. Части от ризницата
Fig. 19. Tumulus 111. Fragments de cuirasse
от дреха, че пръчковидните железни фрагмента, конто от едната страна имат добре
заоблен край, а от другата страна са отчупени, са могли да служат като крайна
ивица на някакъв предмет и да го обточат и че фрагментът с дъговидна форма
говори за някаква извивка на тоя предмет, следва да приемем, че в случая имаме
на лице ризница, съставена от железни ленти, споени една с друга. Цялата й по-
върхност е била апликирана с бронзови халки, наредени във вертикални и хори-
зонтални редици. Към украсата на ризницата принадлежи и бронэовото копче.
Състоянието на ризницата не позволява да се възстанови нейната форма и голе-
мина. Напълно аналогична направа има ризницата, открита при едно погребение в
Браничево1. Различието е само в това, че при ораничевската ризница отделните
ленти са по-широки и вместо бронзови украси има изчукани релефни кръгове с
точка в средата.
5.	Фрагменты от фибули, тракийски тип.
6.	Фрагменты от чернофирнисова керамика: 6 къса от две панички, дъно
от съд с врязана петолистна палмета от вътрешната страна, дъно във вид на
сложно профилирано столче, две части от лекит с орнаментиран пояс.
1 Находката не с публикувяня.
ЦВ. ДРЕМСИЗОВА
76
части от каничка със сив цвят,
от голям съд, снабден с високо
шнуровидна украса.
5 части от устия и <27 къса от тела
7. Фрагменти от местен тип керамика: э
дън 1 от глинена паница също със сив цвят, дъно
столче; 5 фрагмента от съд, работен на ръка, с г
8. Фрагменти от амфори: 8 да,на, 5 *
на амфори.
М О 1' И Л А ч Е Т В Ъ Р т А
Това е най-северната могила. От постоянного Р“°Раване ^^ина от 30 ДО
ч.г.елно намалени. Има височина 0*70 м и диаметър 32 м.	коемъ-
40 см в южната част на могилата се откриха няколко кремъчни отл >
чсн връх от стрела, бойна топка от камък, късове мазилка и три камен
с трапецовидна форма. Пръснати из насипа, се намериха и фрагменти от съд
работени на ръка от груба глина, характерни за керамиката от неолитната епоха.
Те произхождат от никое неолитно селище около могилата и са попаднали в
прьстта при натрупването й.
В центъра на могилата на дълбочина 0'60 м се разкри скелет на възрастен
човек, поставен направо върху земята с посока север-юг. Краката са успоредни, а
ръцете, свити в лактите, лежат до брадата. Лицевите кости, части от лакътните и
стъпалата са почти изгнили. При това положение скелетът има дължина 1*57 м. До
лявата бедрена кост се намериха три фрагмента от груба керамика. На 30 см се-
верно от скелета се разкри втори скелет, полуизгнил, принадлежащ на дете на
8—9 години. Запазени са по-добре само части от черепа, челюстите и крайниците.
Непосредствено до черепа лежеше захлупена паница, цялата напукана. При нейното
изваждане се оказа, че тя е покривала купчина от изгорени кости. Между тях бе
поставена фибула от бронз. В съседсгво имаше малко съдче със цилиндрич-
на форма, разчупено на части. В ляво от черепа се откри второ съдче с дръжка,
а в него бронзова гривна.
Погребален инвентар
1.	Паница с конусообразна форма и плоско дъно, цялата разчупена. Ръбът
на устието объл и завит навътре.
2.	Съдче от кафява глина с форма на пресечен конус, обърнат с основата
нагоре (обр. 20). Дъно плоско. Масивна пръстеновидна дръжка, издигаща се дъ-
говидно високо над ръба на устието и завършваща при дъното. Външната страна
на дръжката в горния край е изтеглена във вид на триъгълна плочка. Височина
5 см, диаметър на отвора 6 см и на дъното 5'5 см.
3.	Съдче от сивочерна глина с почти цилиндрична форма
Цялото начупено.
Горните съдове са работени на
пясък и дребни кварцови камъчета.
4.	Фибула от бронз, възлест	г__ <ж АСисл
страни имат профилирани пръстеновидни надебелявания. Десният i
оформя в рогче, което след две спирали се изтънява в игла, а левият
в трапецовидна плочка. Долната страна на плочката завива навътре и об ”"**
иглодържателя. Подобии фибули са известии от няколко находища рЭЗу
ската епоха1.
и плоско ДЪНО.
ръка от недоброкачествена глина, смесена с
тип (обр. 210 с широк и дебел
ми»»	—
лък, чиито
край на лъка се
преминава
ва
от халщат-
1 Б. Дякович, Халщатски и латенски фибули ИАИ
Родоните, ГПНБ 194U-41, 24, обр. 2.	У	1 35' обР- >9; В. МикОв п
’ н’зкопки из


НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
77
5. Г р и в н а от обла бронзова
нават. Диаметър 4 см. Сходни с нея
тел (обр. 212). Краищэта са плоски и се разми-
са гривните, открити в с. Беленци, Врачанско’.
Обр. 20. Могила IV. Съд от глина
Fig. 20. Tumulus IV. Vase еп argile
Обр. 21. Могила IV. Бронзови фибули и гривни
Fig. 21. Tumulus IV. Flbules et bracelet en bronze
ВИДОВЕ ГРОБОВЕ
При описания по-горе некропол, както видяхме, се срегцат три вида Гро-
бове: земен гроб (могила IV); гроб, правоъгълно оформен от няколко каменни
плочи (вторичните погребения в могила II), и градени каменни гробници (моги-
лите I, II и III).
Земният гроб е най-ранен (VI в. пр. н. е.). За това съдим по погребалния ин-
вентар. В тази епоха още не са познавали зиданата гробница. Всички открити до-
сега гробници у нас се датират не по-рано от началото на IV в. пр. н. е.а Есте-
ствен© е тези гробнипи да се явяват в епохата, когато в общественото развитие
на траките се оформя класовото деление. Тогава аристокрацията, натрупала вече го-
леми богатства, издига монументални гробници.
ГРАДЕЖ И ПЛАН НА ГРОБНИЦИ ТЕ
Градежът на гробниците не е нещо оригинално. Това е градежът, познат от
гробниците при Мезек8. Лозенград4 и други места. Разрушеното състояние, в
което открихме гробниците, позволява да се обясни по какъв начин е ставала
връзката между облицовъчните блокове, за което досега се правеха догадки. Сега
се установява, че блоковете, наредени в хоризонтални редици, са градени с суха
зидария без всякаква спойка, докато тези от свода са съединени в хоризонално
и вертикално положение с железни скоби, споени с олово.
Една новост, която е типична за градежа на горните гробници, е оформянето
на външните зидове. Докато при гробниците от Казанлък, Копринка, Казанлъшко6,
и др. вътрешният зид е обграден от блокаж без особено конструктивно значение,
тук той представя солиден зид, който поема голямата тежест на насипа. При
това майсторьт е държал не само за конструктивного му значение, но и за не-
говия външен вид. Това старание да се придаде по-красива външна форма на
гробницата е особено подчертано при втората, гдето простата геометрична форма
1 Р. Поп ов, Единички находки от бронзовата и халщатската епоха, МАИ III 296, обр. 220.
2 Един преход към гробницата от с. Янково е тази, която открихме в околността на с. Браничево
през 1950 г. Там гробницата е иззидана само с ломени камъни, споени с кал. 8 ПАИ X 80, обр. 94;
86, обр. 98.	1 2 МАИ XI 92, обр. 104.	6 Гробниците не са публнкувани.
78
ЦВ. ДРЕМСИ.ЗОВА
абсида посред-
ла вътреШН0Т°
гьлника,
е заменена с един по-сложен вид
ством две диагонални чупки. Този
разпределение:1 .
- ..............
............. .	выипен вид отгов< Р стенИ в правоъ
преддверието и правоъгълната кам<ра
а кръглото отделение — в абсидата.	.чгпчлен от ситноз'ьрнест
Вътрешният зид на гробницата (облицовката)	на мястото на градежа,
стен бял пясъчник. Самото дялане на блоковетс е » побнипата или в саМ
както това личи ог изобилието на трошляк, открит ок	строителна техника,
наснл. В гратежа и на трите гробници виждаме една и сы *	спрем само
Първата и втора гробница имат един и същ план, ат доскоро бяха из-
нз гробница 1. Всичко казано за нея се отнася и за гро ница • ^алканСКИЯ полу-
вестни 10 подобии гробници, открити главно в южната част на
остров. Сега техният брой нарасна на 14l.	пои
Нашита гробница по своя план стой най-близо до гробницата елементи
Мезек’. Правоъгълното помещение и кръглото отделение са съществените ткале
в тях. Различието се явява в липсата на преддверие при гробницата от ур
Преддверието не е типичен елемент за куполната гробница. Само при две от тях
Казанлък и Мезек — има преддверие. Но и в двата случая изглежда, че то не е
конструктивно свързано с корпуса на гробница, а иззидано впоследствие С друг
строителен материал. Преддверието при янковските гробници или е пренесено от
т. н. «македонски тип* гробници, при конто то се явява като съществен елемент,
или представя една практическа необходимост. То е било открито, както това се
вижда от запазените блокове с надписа и релефната украса, намерени в него. Те
имат свэето оправдание само при едно открито преддверие, което дава възможност
да се вижда фасадата. Блокът с надписа е имал същото положение, както профи-
лираният камък на вратата при гробницата Курткале. В такъв случай той е имал
дължина 110 до Г 20 м. Върху него е било издълбано името на погребания. Като
имаме пред вид разстоянието пред буквата А и самите размери на буквата, може
да допуснем, че е било съставено от 4 или 5 букви. Начертанията на ^буквата А,
както и старателната изработка говорят за V—IV в. пр. н. е. Блокът с надписа
над входа допуска да е имало и отстрани каменни рамки, върху конто той е ле-
жал, както това показва гробницата при Курткале3 и др. А и обстоятелството че
отворът на входа при сегашното положение е необичайно широк за едно гообнп
помещение, е още едно потвърждение за неговото обрамчване. Тъй като пъп
прага не се виждат никакви следи за приспособяване на врата, трябва да поиеме J
Ро^еУп и др°РЪТ " 6 ЗЭТВаРЯЛ ° KaMMHa ПЛ°Ча’ КаКТ° "РИ Гробн“ от Мезе?’
Блокът с релефната украса произхожда също от фасалатя »•>
къде е стоял той, каква украса е образувал в съчетание с други nonn«6B“«aTa’ "°
са въпроси, на конто би могло мъчно да се отговори. РелесЬнятп ДОбни бл°кове,
която виждаме в единия му край, позволява да предположим полУ°кр'Ьжност
оформила напълно в съседните блокове и заедно с тях е обо ’ Чв укРасата се е
тив, който не може да се възстанови само по един блок разУвала завършен мо-
Положение™, в което открихме правоъгълното помешен»,.
вито и да са архитектурни части, не позволяват да възстян ' ” ЛИпсата на как-
вид и покривната конструкция. Аналогиите, «онто бих^^Х ВсТТЯ
‘ ИАИ хТГб’^Г Копринка’	н оиисвапите яве. г НАИ х	”И ПО'
ПАИ А1 16, Обр. 10.	ПАИ X] 79 в pj.
X* 82, обр.
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
79
мешения, неминуемо ни карат да приемем тук засводяване с големи плочи, поста-
вени в ъглите или стреховидно.
Кръглото отделение е съществената част на гробницата. Откритите в насипа
олок ве от градежа на гробницата дават достатъчно давни за устзновяване на не-
овата * *орма и засводяване. То може да бъде или кошеровидно, при което из-
“И жата е започвала непосредствено от земята, или долната чгст да представ» ци-
линдър. а горната — купол. Обстоятелството, че никои от блоковете имат само
эиз нталчо вдлъбната позърхност с липе на правоъгълник, е сигурно доказател-
с~во. че Янковската гробница принадлежи към втория вид. Намерените няколко
ка с трапепоьидна лицева повърхност са очевидно от купола. Те са вдълбанн
эизонтално и вертикално, което вдълбаване е необходимо условие, за да се по-
лучи гладка конкавна повърхност.
По своя архитектурен стил гробница I се явява като по-късен етап в разви-
тието на куполната гробница у нас. Отличителните елементи на този стил са: на-
липнете ня преддверие, оформянето на външната страна в зидове, хоросанената ма-
зилка, хоризонталният праг над вратата, върху който е било нздълбано името на
догребания, и релефната украса.
робница III принадлежи към тъй наречения „македонски тип“, който се
среща главно в трякийско-македонската облает. За архитектурния план на този
вид гробници са характерни преддверието и правоъгълното или квадратно по-
мещение.
Същите тези елементи са на лице и при гробница III. За различие от извест-
ните досега гробници този вид фасада на нашата гробница е фланкирана от две
крила. Само лицевата страна на крилата е била облицована, а всички остана ли зи-
дове са от ломен камък. Тази облицовка не е започвала от самия ъгъл, който е
добре изграден от ломен камък, но на около 1 м навътре от него. Крилата имат
чисто декоративно значение — да оформят архитектурно постройката и да й при-
дадат по-голяма монументалност. Фрагментът от колона, намерен пред преддверието,
допуска гробницата да е имала отпред колони, както е при гробниците от Старо
ново село1, Солун2 и др.
Вътрешното отделение се явява напълно аналогично на помешението при
гробницата от Ветрен3. Докато при другите гробници има формата на удължен
правоъгълник, тук то представя почти квадрат. Новото, което прави впечатление, е
цокълът, който се явява като преход между грубата основа и фината облицовка.
Но той има и друго предназначение — да помогне за правилното нивелиране на
зидовете. Гробницата е била със стреховиден покрив.
Досега куполни гробници имахме открити само на юг от Балкана. Описаните
две показват, че този архитектурен тип се среща и на север. Като съпоставим го-
лемия брой (14; такива гробници у нас с единствената досега известна куполна
гробница от Южна Русия4, все повече се убеждаваме, че този вид гробници се
явява като един характерен местей архитектурен тип.
ПОГРЕБАЛНИ ОБИЧАИ
В некропола се срещат два вида погребения: чрез трупополагане и чрез из-
гаряне. В могила IV се откриха 3 погребения. Двете са извършени чрез трупопо-
1 Ив Белков, Тракнйска гробница при Старо ново село, ГПНБ 1925, 172.	2 ИАД II 265
• Ив. В е « е л в к о в, Тракийска гробница при с. Ветрен, ИАИ XV 194.	4 В. Ф. Гайдукевич.
Бос пор с кое царство, Москва 1949, 246, обр. 39.
ЦВ. ДРЕМСИЗОВА
80
___	тпетото чрез
7 8 години, а рд погр£"
лагане и принадлежат на вьзрастен мъж и дете н кости, насочва К1>
изгаряне. Фибулата, която се намери между изгоре	ането ИМ
бение на жена.	„а^ырто и разрУ1132 пя.з-
Погребенията в зиданите гробници поряди огр количество безреДн
не би лоха открити в пьрвоначалния си вид. Малкото погребаните, пола
хвърляни кости все пак могат да дадат указание за Р° гр^рзан с опрсДеле
и начина на по1ребение. Погребалният инвентар, конто ? Така» при Ж^нСКИТ
страни от бита, дава също указание за пола на погре анит помада, а при МЪЖ
погребения се откриха огледала, мъниста, панички за пудра
ките — оръжие, предпазно въоръжение, съдове за вино и ДР- основателей бе-
Наличието на конските погребения и при трите гробници е ед ^амеренияТ череп
лег за тега, че главного погребение в тях принадлежи на мъж. оебрени кости,
пред входа на кръглото отделение в гробница I, а също и ззпазените	погребе-
прешлени и части от костите на крайниците в гробница III показва ’ ^ницИ —
нието на мъжете е извършено чрез полагане на трупа при куполните послед-
в кр ьглото помещение, а при правоъгълните — във вътрешното отделение,
ните не са открити никакви следи от погребални легла или саркофаг.
Освен тоя вид погребения изгорените човешки кости, намерени и в трит
гробници, показват, че имаме и още един вид погребение, извършвано чрез изга
ряне. То, както може да се съди от намерения инвентар, принадлежи на жена.
Само при гробница I може да се уточни мястото на женското погребение и то е
в правоъгълното помещение, където се намериха мънистата и съдчето за бла-
гоухания.
В гробница III освен погребение на мъж и жена е имало също такова
дете. То е било извършено чрез трупополагане. Намерените ребра, а още повече
и няколкото млечни зъба ни дават указание за възрастта на детето — 8 до 9 го-
дини. Погребенията в гробница III по своя брой, по начина на извършването им и
по състава на погребаните в нея лица — мъж, жена и дете, се явяват напълно
аналогични на погребенията в могила IV.
Вторичните погребения в могила II са извършени чрез изгаряне. По инвен-
тара те се определят като погребения на жени. Това води до мисълта, че могилата
е била един семеен некропол, гдето освен убитата при
жена са били погребани по-късно и останалите негови
некропол е известен от Южна Русия1.
Известният обичай, да бъдат убивани и погребвани
неговите коне, намира потвърждение при изеледваните
и на
см ьртта на вождя иегова
съпруги. Подобен семеен
заедно с господаря си и
чая имаме убити по 2 коня. Нового е, че един от конете при”могил^ П ТРИТ6 МУ’
вен и погребай не в преддверието на гробницата, а върху насипа
погребение, както и огнището от могила III, намерено
непосредствено над гробницата, потвърждават, че натрупванетп
извършено наведнаж, а на части и в по-продължително време
жавало с религиозни обреди и пиршества.	*	0 се е
При конските погребения наблюдаваме и друг един Фя^
върху скелета на коня. Изглежда, че сме изправени същ0 пп₽ Начупени амфори
вършват излияния след убиването на конете.	Д °бичая да се u
1 в. Ф. Гайдукевич, Боспорское царство 284, обр. 52
вен и погребай не в преддверието на гробницата, а върху насипа'на мп С °безгла'
плгпйЛл„„„ ---- -	—	могилата. Това
СЪЩО върху насипа, лежащ
на могилата не е
- Придру.
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
81
Съдовете, цели или фрагментирани, открити непосредствено до всички вто-
рични гробове, както и пред и около гробниците, говорят, че погребението е било
придружено с угощения, ia което свидетелствува Херодот. Подобии пиршества
са характернн и за обичаите у скитите1.
ПОГРЕБАЛЕН ИНВЕНТАР
Погребзлният инвентар, макар и да не е изцяло запазен, е твърде разнообра-
зен и помага да се уяснят някои въпроси. Керамиката е импортирана и местна.
Първата е предимно чернофирнисова и се състои от панички, лекити и кантароси.
Бдни от сътонете са покрити с черен лъскав фирнис, характерен за ранната ати-
ческа керамика, а други с тъмнокафява матова отсянка. Последният вид съдове
се среща изключително при вторичните погребения. Двете съдчета от могила I са
импортирани от някоя йонийска занаятчийска работилница. Амфорите също са
вноси и. Откритите на няколко места значителни находки от монети в Коларов-
градско, сечен и в Аполония и Одесос, свидетелствуват, че местного тракийско на-
селение е търгувало посредством тези две черноморски колонии2.
Местната керамика заема съществено място в гробния инвентар. Тя е два
вида: а) съдове, работени на ръка от груба, недоброкачествена глина, и б) съдове
от добре пречистена глина със сив или керемиден цвят. Към първата трупа спа-
дат предимно паници с конусообразна форма, гладки или с шнуровидна украса, и
малки съдчета с цилиндрична форма, със или без дръжки. Втората трупа съдове
се отличават с добрата си техника и по-голямото разнообразие на форми. Това об-
стоятелство вече говори за силно развито местно производство. Съдовете от т. н.
„сива керамика" са известии и от други тракийски находища, датиращи от края на
IV в. пр. н. е.
Железните предмети — ризницата, разновидните юзди, скобите и др. — са местно
производство. Те се явяват напълно аналогични на находките от Юруклер3, Търго-
вище и Браничево4. Това показва, че и едните и другите предмети са изработени от
едно и също железарско ателие или от работилници, конто са били във връзка
помежду си и си влияели взаимно в начина на техника, изработка и модели.
ДАТА НА ПОГРЕБЕНПЯТА
Погребенията от горните могили обхващат времето от VI в. до началото на
III в. пр. н. е. Най-ранни са погребенията от могила IV, датирани от погребалния
инвентар около VI в. пр. н. е. След тях идват погребенията, извършени в зида-
ните гробници. Куполните гробници у нас се явяват в началото на IV в. пр. н. е.
Такива са гробниците при Ризовец5 и при Долно Левеки6. След тях идва гробни-
цата ог Лозенград7, строена през първата половина на IV в. пр. н. е., а почти
всички останали гробници са от втората половина на IV в. пр. н. е.
Двете куполни гробници от Янково заемат едно от последните места в ре-
дицата на куполните гробници, открити досега у нас. Техният архитектурен тип. в
конто се чувствуват елементи, имащи за цел да подчертаят архитектурната украса
и особено фасадата, са указание за една по-късна дата. Един важен елемент за да-
1 Гайдукевич, ц. с., 254.	2 ИАИ XV 236; ИАИ XVII 319.	8 Ив. Белков, Нови
могилни неходки, ИАИ V 47.	4 Находките пе са публикунани. 6 Надгробните могили при
Дуваили 16Л. в Вълг< ист> библ. 1V, I 1929, 33.	7 ИАИ XI 92.
6 Сборник Гаврил Канаров
82
ПВ. ДРЕМСИЗОВА
туване е и фината варова мазилка, характерна за гробниците от края на IV в.
пр. н. е. А като прибавим и находките, все повече се убеждаваме, че гробниците
са строени в последните десетилетия на IV в. пр. н. е Поради разрушеното със-
тояние на гробницата от могила II и липсата на погребален инвентар не бихме
могли да определим коя от двете гробници е по-ранна.
Гробницата „македонски тип” се явява почти едновременно или малко по-
късно от куполната гробница. От този вид гробници най-стари у нас са тези от
Ветрен и Юруклер, конто имат стреховидев покрив. Датувани са от първага по-
ловина на IV в. пр. н. е. Гробницата от могила III е също със стреховиден покрив.
Сравнена с гробницата при Юруклер, която се намира в този край, Янковската
гробница показва особености на един по-развит архитектурен стил, а следователно
и една по-късна дата — втората половина на IV в. пр. н. е. Инвентарът потвърж-
дава тази датировка.
Вторичните погребения, извършени след окончателното натрупване на могила
II, произхождат от края на IV в. пр. н. е. и началото на III в. пр. н. е. Погребал-
ният им инвентар, който е твърде сходен, показва, че няма значителна разлика по
време между отделимте погребения. Ако съдим по пръстеновидното съдче и черно-
фирнисовия лекит, от тях най-старо е погребение 1. Гробовете 4 и 5 са едни от
най-късните.
Погребенията от Янковския некропол се отличават не само с монументалните
гробници и огромните могили от пръст, но и с богатия и разнообразен инвентар,
от който е запазена незначителна част. Няма съмнение, че погребаните са при-
надлежали към представителите на богатата класа. Последната, макар и да се е
намирала отчасти под гръцко влияние, е залазила напълно своите традипионни
обреди: ритуално убийство на жената, конски погребения, угощения, обредни
огнища. Общата тенденция към разкош, към погребване на умрелите с въоръже-
нието им и конското снаряжение са все характерни прояви на обичаите и тради-
циите на тракийските племена.
Tumuli pres du village de Jankovo
Aux proches environs du village de Jankovo (arrondissement de Kolarovgrad)
se trouve un groupe de quatre tumuli de l’£poque des Thraces, qui furent 1’objet
d’6tude ces dernieres annees.
Des vestiges de tombeaux murfs ont et£ decouverts dans la moitid sud-est
des trois de ces tumuli. Leur interieur aurait ete revetu de blocs tailies de gres
blanc, tandis que le cote exterieur — forme par de grands blocs irreguliers soud£s
de terre. Les deux tombeaux ont la forme de coupole, cependant que le troisieme est
rectangulaire — .type macedonien*.
Les tombeaux a coupole ont un meme plan: vestibule, chambre rectangulaire et
piece circulaire. Le vestibule etait a ciel ouvert (fig. 2 et 9).
Par leur style architectural, les tombeaux dans les tumuli 1 et II apparaissent
comme une etape plus tardive dans le developpement des tombeaux a coupole chez
nous. Les £lements distinctifs de ce style sont: cote exterieur mure, prdseuce d’anti-
НАДГРОБИИ МОГИЛИ ПРИ СЕЛО ЯНКОВО
83
chambre, enduit de mortier, bloc horizontal au-dessus de la porte avec inscription et
ornements en relief.
Le tombeau du troisieme tumulus (fig. 20) se compose d’un vestibule et d’une
chambre quasi-rectandulaire. Sa fagade est flanquee de deux ailes prdsentant un inte-
ret purement deco rat if.
Les enterrements dans les tombeaux n’ont pas dte decouverts dans leur dtat
premier. Les quelques ossements cassis et dissemines permettent d’admettre qu’il
s’agit d’enterrements par deposition de depouilles mortelles (hommes) et par incinera-
tion (femmes).
Les squelettes de chevaux decouverts dans I’aniichambre du tombeau ddnotent
que J’enterrement principal est celui d’un homme. Dans la tombe III fut decouvert
aussi un enterrement d’enfant.
Le tumulus II represente une necropole familiale. En plus du tombeau murd, on
у a ddcouvert egalement six tombeaux secondaries avec enterrements de femmes par
incindration.
Dans le tumulus IV sent accomplis trois enterrements: deux par inhumation et un
par incindration — femme.
Le foyer a ciel ouvert, la pierre a immolation et les objets (entiers ou fragmen-
tes) devant les tombeaux temoignent que les enterrements avaient dte acompagnds de
cdrdmonies rituelles et de festins.
L’inventaire funeraire, tres varid, eclaircit certaines questions ayant trait A la
condition sociale des inhumes, aux rapports commerciaux entre les tribus indigdnes et
les pays situds au sud et a 1’est, aux influences culturelies, etc.
Les enterrements de la necropole de Jankovo embrassent la pdriode entre le
VLidme siecle et le debut du 111-ieme siecle avant notre dre. Les enterrements les plus
anciens sont ceux du tumulus IV qui appartient au Vl-ieme siecle avant notre dre.
Dans 1’ordre chronologique viennent ensuite les enterrements dans les tombeaux
murds qui datent de la fin du IV-ieme siecle avant notre dre.
Les enterrements secondaries suivent de prds 1’enterrement principal dans le
tumulus II.
Cvetana Dremsizova

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИМ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ДРАГОЙНОВО — ЕДИН ТРАКИЙСКИ СЕЛИЩЕН ЦЕНТЪР
от Иван Белков
Далеко на юг, в дъното на Първомайска околия, се издига характерен пла-
нински масив от Източните Родопи, известен под името Драгойна. Дичен връх тук
е Големият връх, наподобяващ грамаден конус, легнал тежко върху планината.
Около този масив се редят селата Езерово, Драгойново, Брегово, Искра (Попово),
Пилашево (Буково), Воден. Благодарение на благоприятните условия за живот —
изобилие на вода, главно в северните склонове, масивът Драгойна се очертава като
голям селишен център още в древността. Тези селища са били концентрирани
особено много в днешното землище на Драгойново.
Селото Драгойново, разположено в северните ниски склонове на Драгойна,
било познато по-рано под името Козлук, наследено уж от името на близката сред-
новековна крепост Козлец. Селището около крепостта при идването на турните се
разпръснало, като голяма част от населението заминало към Златоград и Беломо-
рието, но по-късно започнало наново да се завръща. На сегашното място селото
се настанило към 1750 година, като предварително селището било обиколено с
бразда: Ралото било теглено от два вола-близнака с орачи двама братя-близнака.
Единият брат водел воловете, а другият държал ръчката на ралото. Самото желязо
на палешника било донесено от две каази. Това се правело, за да се запази селото
от болести.
Южно от Драгойново, на терасата в местността Доброва келеме, или Добра-
келеме, Доброва, се намира една надгробна могила. Южно от тази могила, върху
терасата на едно голямо пространство, съществувало значително тракийско селище
от IV—III в. до н. е., ако се съди по останалите фрагменти от глинени съдове.
Източно от Доброва се вижда и друга подобна могила — Циганската чука. Тук е
позната и Петеловата чука, която се намира на около 3 км източно от селото. на
десния бряг на Бреговската река. Петеловата чука била разкопавана преди Осво-
бождението и в могилата била разкрита една каменна гробница. Близко, югоизточно
от селото, е Трендафиловата чука. Всички могили са разположени на високи,
отворени места.
Непосредствено южно от Драгойново планинският масив Драгойна се увенчава
с характерния за областта и видим отдалече Големия връх. Самият връх, горе
86
ИВАН ВЕЛКОВ
слабо скалист и обраснал с храсталак, е обиколен отвред с крепостна стена, градена
с обикновени ломени камъни без хоросанна спойка. Стените са дебели 1’20 1'30 м.
В североизточната част на крепостта се забелязват и части от стена, градена с
по-едри блокове от пясъчник, чужд на близката скалиста околност. Някои от тези
блокове са и добре обработени. Всички подобии камъни са разрушени, а много и
отнесени. Трябва да се предполага, че тези камъни са били вградени в никоя
врата. Крепостта в тази си част е по-достъпна. Билото по цялото си протежение
на север към селището е познато под името Калевипдето.
Крепостта има неправилна кръгла форма с размери 60 на 70 м. Из вътреш
ността се забелязват и следи от постройки, също доста много фрагменти от глинени
съдове, някои украсени с релефни пояси, рядко наръбени с остро оръдие. На
тераските, между отделяйте групи скали по билото на юг, се срещат също доста
останки от глинени съдове. На запад от крепостта се спущат стръмни, почти
отвесни скали, известии като Орлов камък или Камен, също Жълти камен. За
подобии тракийски крепости, съградени на скалите, пише вероятно Тацит1, когато
говори за последните героични борби на траките срещу римляните (26 год. от н. е.).
Източно от Големия връх се издига по-малък, но силно скалист връх. Тук
по-право се издигат само трупа скали, образуваши Малкото връхче. В североза
падната част на връхчето има малка тераска, подградена някога със зид. сега напълно
разрушен. На тераската и около скалите се срещат навред много фрагменти от
глинени съдове, някои с наръбена периферия на устието, с недобре пречистена
пръст, вътре черни, вън кафяви. Срещат се също дебели и тьнкостенни глинени
съдове, някои вече по-добре изпечени, и съдове, конто достигат до римската епоха.
В скалите на Малкото връхче трябва да предполагаме съществуването на едно
тракийско светилище, което стой във връзка със съседната и близка крепост на
Големия връх, също и със селищата около Драгойново. 1 ледкаia от скалите на
юг и изток към родопските разклонения, както и на север към полето е най-
широка
Западно от Големия връх дълбоката долинка, изпълнена с живописни скали,
е богата с изобилии извори. Поради това изобилие на вода изложените на юг
склонове на т. н. Килицки кайрак с Килицкото дере са били използувани още в
древността като селище. Тук навред склоновете са осеяни с ранна предримска
' керамика, подобна на тази от Големия връх.
Долу, ниско в долинката, позната под името Килията, е изграден параклис
Св. Нетър, а малко на север е и параклисът от най-ново време Св. Павел. Южно
от параклиса Св. Петър, в самата долинка, се намира пай-старото църквише. Гук
скалите образуват нещо като пещерка, сега обърната също в параклис. Това е
Старата килия. На срещния склон, южно от Старата килия, на голямо пространство
има изградени десетки изкуствено подградени тераски, пригодени като трапези за
събора, който става на Петровден. Никой обаче не помни koi а именно тези тераски
са пригодени за трапези. На север пак от Старата килия, по Язлата, се намира,
макар и на рядко, ранна керамика, парчета от големи глинени кюпове и др
Южно или малко югоизточно от Драгойново, на около 1 км разстояние, се
издига Г’олемият Асар, за разлика от Малкия Асар или Гробето, едно широко
терасовидно плоско възвишение, разположено между две долинки, което се издш а
постепенно към височините на Драгойна.
1 Anna!. IV 46 и сл.
ДРАГОЙНОВО — ЕДИН ТРАКИЙСКИ СЕЛИЩЕН ЦЕНТЪР
87
Още при включването на двете долинки, конто обграждат Малкия Асар, се
забелязват следите на стар път, малко издълбан и разширен в скалната околност.
Тук, в най-северните спусъци на Малкия Асар, около стария път се забелязват
първите останки от преградни зидове, конто се разклоняват, вземат различии посоки
встрани, изпълват цялата тераса на юг, изток и запад и се губят далеч в гористите
Обр. 1. Драгойново. Огра дени дворове на Малкия Асар
Abb. I. Befestigte Hiife in Malkija Asar
88
ИВАН БЕЛКОВ
склонове на планината. Едко пространство от близо 500 X 500 м е прорязано от
тези зидове, конто обграждат по-малки или много по-големи и обширни дворове
(обр. 1). Зидовете, обикновено дебели 140—РЗО м, са градени във външната си
страна с едри каменни блокове, някъде забити дълбоко в земята, та изглеждат
сета като кромлехи. Вътрешността на зидовете е била изпълнена с по дребни ломени
камъни. Никъде зидовете не издават една права линия, една геометрическа права.
Те следват характера на местността и не образуват при чупките прави ьгли, а
завойте са винаги заоблени. Цялата околност е скалиста, но дворовете навред са
почистени от камъни. Само при по-широките проходи, конто се сливат на север
със стария път, после се разширяват в центьра и се разклоняват встрани, ка
мъните не са почистени.
В западната част на първите северн и дворове се забелязват затру пани основи
от групичка постройки (обр. 1 А). Около тези постройки се срешат в по-голямо
изобилие по-дебели и по-тънки тухли, части от широки керемиди и други. Забелязва
Обр. 2. Фрагмент от глинена клочка от Драгойново
Abb. 2. Fragment cincr Toiilatte ань Dragojnovo
се в зидовете и слаба хоро-
санна спойка, смесена с пя-
сък. Наблизо е намерен фраг-
мент от крыла, добре изле-
чена тънка глинена плочка,
с врязани и релефни украси,
получени чрез щемпелуване.
Плочката, чието предназна-
чение е неизяснено, е имала
пьрвоначално диаметърОТбм
Сега тя има размери 11 6 см
при 11 мм дебелина (обр. 2).
Останки от някакви по-
стройки се виждат и близо
до долинката в югозапад-
ния ъгъл на дворовете, също
на срещуположната източна
по-особен характер. Те приличат
страна (обр. 1, В, С). Тук постройките имат малко
по-скоро на големи многоьгълни защитни кули (п'уо«<). Останки от някакво изоли-
рано малко кръгло помещение се виждат и на терасата в по-южната част на дво-
ровете (обр. 1 D).
Навред из тези обгпирни укрепени дворове се срещат съвсем слаби останки
от тънки тухли, части от глинени съдовс, повечето тънкостенни с недобре пречи-
стена пръет, вътре сиви, вън кафяви или керемиденочервени. Керамичният материал
наподобява много фрагментите от ыинените съдове, намирани в съседното близко
тракийско селище в Добракелеме. Тук се среща някъде и по-късна керамика, до-
към VIII в. от н. е., която пък може би има връзка със съседното укренено селище
около средновековната крепост.
Тези укрепени дворове не стоят тук изолирани. Така, непосредствено източно
от Малкия и Големия Асар, се издига една широка, много скалиста трапезовидна
тераса, известна в източната си част като Църквището. На запад от Църквището,
почти в центъра на терасата, се вижда една поляна, очистена гладко oi камъните,
със следи на ограда от зид, граден без хоросанна спойка. В югоизточната част
на терасата личат следите на един циклопски зид, граден с много едри камьни,
ДРАГОЙНОВО — ЕДИН ТРАКИЙСКИ СЕЛИЩЕН НЕНТЪР
89
забити някъде дълбоко в земята, както това се среща на Малкия Асар. Този зид
се слива на изток със скалите, конто тук се спущат стръмно към долинките на юг
и изток (обр. 3).
Като завива на север, този зид следва характера на местността и достига до
втори зид, който обгражда отделен двор — едно пространство с диаметър до 50 м,
Обр. 3. Драгойново. Оградени дворове в Църквището
Abb. 3. Befestigte HOfe in Carkvisteto
разделено на две от един проход. От двете страни на прохода се виждат останки
от няколко постройки с отделяй малки помещения (обр. 3 А, В). Около постройките
се срещат тухли, широки керемиди и фрагменти от ранна керамика. Всички оградни
зидове имат и тук същия строеж — големи едри камъни на лицевата страна и
9(J
ИВАН ВИЛКОВ
пълнеж от по-дребни камъни по средата. Зидовете достигат дебелина обикновено
до 1’20 м. като в строежите те са 0’60 -070 м.
Трябва да се отбележи и голямото изобилие на вода в близост, източно от
Църквището, гдето сега под пътя за Буково (Пилашево) са изградени три чешми.
Западно от първата чешма се виждат в склона следите на дебел зид без хоросанна
спойка, който е преграждал вероятно източните ниски склонове на Църквището,
осеяни с по-ранна, предримска и римска керамика. Следите на по-късното римско
селище личат добре в профилите на новия път Драгойново Буково. А това селище
се простирало далеч на север из лозята по посока на Драгойново.
Около самите чешми се намира също доста керамика от римската епоха.
Освен това тук между чешмата, източно от Църквището, и близката Здравчова
чешма, при входа на свинарника на ТКЗС Драгойново, личат следите и на друз
солидно изграден преграден зид, който е включвал вероятно изворите на римското
селище.
На изток, недалеч от тези извори, се издига слабо скалисто могилно възви-
шение, известно под името Свето Танас. На скалистото теме на възвишението на
две места се виждат струпани камъни, вероятно от кръгли помещения. Хоросан и
други находки липсват.
Още по на изток, вече близко до Езеровското землище, до Цвятковата чешма,
се виждат също така на неголямо пространство, в силно скалиста местност, купища
натрупани камъни от някаква постройка и огра дни зидове, подобии на тези от
Църквището и Малкия Асар.
Последнем ли наново обширните дворове на Малкия Асар, ще се види, че те
нямат обща непрекъсната защитна стена, но всички дворове. сами за себе си,
представят отделни малки крепости. Една стена, която изглежда не е свързана с
отделен двор и е изпълнявала обща защитна роля, е изградена на самия вход на
северната страна. Много от другите стени са разрушени, камъните отнесени, особено
много при строежа на съседната и съвсем близка средновековна крепост. Мъчно е
да се каже колко са били високи стените. Може би в горните си части тези стени
да са имали и дървени прегради. Навред около основите на зидовете обаче и в
дворовете се виждат разхвърлени много отделни камъни, особено по-дребни от
пълнежа. Тук има твърде много още неизяснени въпроси, конто ще могат да
бъдат разрешени само при разкопки на малкото останки от постройки, конто се
намират в горните няколко обекта.
В областта на Драгойново, както се вече спомена, имаме една позната и от
други места характерна тракийска крепост. Тук наблизо до крепостта е свети-
лището, а ниско долу в Добракелеме е и обикновеното, широко разпростряло се
тракийско селище жб/n/, за разлика от	също така често споменавано от
Ксенофонт в Анабазиса по време на неговия поход в Югоизточна Тракия в каче-
ството му на съюзник и съветник на Севт от средата на втората половина на V в.
до н. е.1 Ксенофонт не говори изрично за укрепени места в тази част от вътреш-
ността на Тракия, която той имал възможност да преброти. понеже не се е
натъкнал вероятно на такива места. Но Ксенофонт споменава за укрепени селища
край морето, конто Севт обещал на Ксенофонтовите офицери (-/«шоу 1л1 ИчАапц
TEieiXioutvov)2. Безсъмнено такива укрепени селища е имало и във вътрешността на
1 X р. Данов, Югоизточна Тракия по сведенията на Ксенофонт, ИИБИ при БАН. 3—4
1951, 299 и сл. 1 Хсп. А и a b. VII 2, 36.
ДРАГОЙНОВО — ЕЛИН ТРАКИЙСКИ СЕЛИЩЕН ИЕНТ'ЬР
91
Тракия. Такова селище може да смятаме това при съседното село Воден, а също
при Драгойново. Погледнат ли се солидните строежи на укрепените дворове при
Драгойново, трябва да приемем, че селището те да е принадлежало на някой
местен вожд или на негов приближен. Ксенофонт изрично съобщава за села, конто
принадлежали и на Севт1 и с конто последният дарявал щедро своите приближени2.
Селището при Драгойново носи освен това един по-особен характер. Това
селище със своите обширни дворове ще да е било свързано вероятно и с добре
развитото скотовъдство в Тракия, особено в планинските места. Омир нарича
Тракия „майка на овце“:!, а в Одисеята се говори за киконите в Южна Тракия,
конто притежавали овце, кози и говеда4. Равнината на Тракия и близките родопеки
разклонения ще да са били богати с едър и дребен добитък. Ксенофонт съобщава0
че при едно нападение със Севт в земята на тините те заловили освен пленници
две хиляди говеда и десет хиляди овце — една сравнително дори неголяма цифра
за онези планински и скоювъдни по онова време места. В същност богатството на
племенните вождове, пък и на дребните и средни свободни селяни в онази епоха,
се състояло в броя на добитъка, който те са притежавали. Сам Севт на едно място
казва: „Пари нямам, обаче имам 600 вола, около 4000 овце и пр.*6 Съобразно с
развитото скотовъдство къщите и дворовете на траките са били заградени обик-
новено с високи плетищач Тацит също загатва вероятно за тези огради, видими
доскоро още на много места в нашата страна4.
Като разглеждаме тези заградени дворове в Драгойново, трябва да обърнем
особено внимание върху един пасаж от Есхиловата трагедия „Перси*, представена
в Атина в 472 г., където се говори за жилищата на траките.
В 475 г. Атина, продължавайки своята политика на ликвидиране на останалите
още персийски опорни точки в Тракия, изпратила военна експедиция срешу град
Ейон, разположен на устието на р. Струма. Атинската войска била командувана от
Кимон. Някои тракийски племена от вътрешността застанали на страната на персите
и безпокоели атиняните. Ето защо се наложило войската на Кимон да навлезе
навътре по течението на реката, да пали и унищожава селищата на траките. В този
поход заедно с Кимон участвувал и Есхил. Тук Есхил е имал възможност сам да
види тукашните жилища на траките и когато три години след това била пред-
ставена трагедията „Перси*, той нарича тия жилища с думата АлмеАос, като говори
освен за тях и за укрепени градове в равнината9.
Текстът в „Перси*, ст. 869 и сл., гласи:
oi'tu yiQvuoriur JiF/dvov-; . lxf"
АоГЛк iict miooixii
fioijxinv F.-rar/Mt’,
/.iuva< i)n- ai xar<i xiL,i"r f-
f Ilhltlit’VU -IF'li Circyui'.
Схолиастът обяснява думата елаглос с /лагЛада.
1 Anab. \ II 3, 16: .шрчот ка>и>р' 1'/а>г.	2 Anab. VII 7, 1: ai <V xitiiuu artai yoar hiivutrti
.i" Уп йог МуЛооМч,.	9 Ilias XI 222.	4 Odyss. IX 45 п сл. 5 Anab. VII 3, 48. 6 Anab. VII
7, 53 :	Л' eiaxoaioi-c xai -taopata raToaxui/iuu. 7 * Arab, ibidem : > al yap at olxiai xvxhp па
(fiFOiavtHoTro нгуа/.ок;	тйг joojkiuor faxa. * Annal. IV 49: simul equi armenta, nt moi
barbaris, iuxta clausa, eqestate pabuli exaniniari. 9 За тин събития u за участието на Есхил срв.
Р. Р е г <1 г i z е t, Scaptesvle, Klio X 1910, 8 сл и посочената там литература.
92
ИВАН ВЕНКОВ
Тези редове са създавали винаги затруднения на редина коментатори. Никои
от тях ги свързват с един пасаж у Херодот, гдето се говори за наполните жилища
на траките*. Това мнение се приема и от Г. И. Канаров2. В превод3 това място
гласи: „На тоя цар (Дарий) бяха подчинени крайбрежните градове на Стримонското
море до колибите на тракийците и извън това море оградените с крепости градове
по сушата...“. Думата елсщЯоч обаче във всички случаи, където се среща в гръцката
литература, няма значение, което да може да се сближи с наколни жилища, пък и
не отговаря на българското „колиби".
Самата дума ЕлииЯоч, както и паралелните й форми ЁлигЯог. /'лагЯ/с (оттам и
умалителната форма ЯлисЯгот), има двояко значение: 1. обор, кошара, мястото, където
пренощува добитъкът, и 2. жилище4.
Такова двояко значение има и еднокоренната с е.тысЯос, елсотЯои, тлшАл; дума
avh], която първоначално означава заградено място със стена, в което има жилище
и обори за пренощуване на хора и добитък5, и по смисъл се доближава до нашата,
дума „двор*, „дворище"6. Но докато alh] и паралелната му форма «’Як, Ак (оттам
и умалителното «гхгои) дават представа за двор в неговата цялост, ЁлоеЯоч’, ЕлаиЯик
htav/л; поради представкзта 1л1 добиват значението на „всичко, което принадлежи на
двора или се отнася към него", и загатват за съставните му части, каквито са
жилището за хората, оберите за добитъка и др.
Най-старото споменуване на думата елш-хоч’ се среща в Одисеята в смисъл на
„дворище"': щ/Ям д’, a fioi fivrjoTliQEs теддчакл хатЁХЕщаг, лоЯЯ« uev адтдч }уш krfiooouai
«ЯЯи д 'zlxcuoi dtoooooi, н; о хе лагта; ivi^/.ijotooiv InailoK.
В тоя смисъл е употребена думата ЕлагЯо»- и у Софокъл в трагедията „Едип
nap“s: fiar/Eiva д’ г/д»; г’dud т’els Е.тиг’Я’ lyd> ijh.uvuv игто; т’е; та Лагоа orathra, И у Леонид
Тарентински (Ill в. пр. н. е.): ЕлаеХаройп’''. Към това се прибавя глагЯк също в
смисъл на „дворище" у Плутарх10, във връзка със събития през.321—320 г.: rdc xma
tI/v %(OQar (във Фригия) 1ла1’ЛЕ1; xai тет(1ОЛ1’(>у1аь, oivfiaTtav xai (Jooxi/fiarwv ytnovoa;.
Особен e случаят с една от книгите на Библията", гдето става дума за
дворища, конто не са заобиколени със стена, а навярно с плет или с дървена
ограда13: ти дк oixiai ai lv ЕлайЛеогг al; o/’x eotiv tv aiaais ttTyo; iv xvx)m.
C Imndoi се означават и жилишата на тракийците не само в споменатото
МЯСТО у ЕСХИЛ, НО И у АпОЛОНИЙ РОДОСКИ11 12: ЕСТЕ Hoai aoToioi Пат>/(1 luos luPaoiAEVafV
*n)vix(r &Q4ixbjv, oi' r’ai'Tiu vaiETaovoiv, Sijfiov алооп’aevui l.aoi леггИеохоу imwloif tx vrjwv... •
Към това място схолиастът казва14: алагЯогч. та; елш’/.ег;, та; fiardfra; т] хатахцуотгхш;'
та; olxta; тг~П’ (~)i>qxa>r елоцИыч- or Aijftvioi. Срв. СЪЩО И ЛикофрОН15 (III В. пр. н. е.),
който говори за Kututotw (K'tfuiti>l<tiv) елааХа, т. е. за жилища на кимерийците. Освен
това ЁлаиЯи се среща в смисъл на „жилища" и в Софоклевата драма „Едип в
Колон"16.
1 Н d t. V 16 Р е г «I г i z е t. ц. м. 2 G. Каха row, Bcitriige zur Kuiturgeschiclite der Thraker,
Sarajevo 1916, 27.	3 Преводът e сноред .Извори за старата история и география на Тракия и
Македония", II изд., 1949, 38.	1 W. Р а р е, Griechisch-deutsclies Worterhuch, Н G. I I d d е I-
R. Scott, A Greek-English Lexicon, Oxford 1925: Ba illy, Dictionnaire Grec-fraticais, s. v. ’ Mau,
KE II 2401 s. «<’zy.	11 H. ['еров, Речник на бьлгарски език, I 280, обяснява думата .двор* така
.място около къша с ограда от плет, зид и пр.“ 7 * * Odyss. XXIII 356—378.	4 Soph. Oed. К.
1138—1139.	“ Anthologia Palatinit VI 262. Pint. Eum. 7.	" Septnaginta, I.evlt. 25, 31.
12 В I id del — Scott. Lexicon, погрешно се тълкува	на това място c ttnwalled village —
„неукреиено иоселище”. 13 A poll. Rhod. Argon. I 798 и сл. " S c h о I. ad ApoIl Rhod. vetera,
rec. Welidel, 61.	I:’> I. у cop hr on 695.	|l: Soph. Oed Col.669
ДРАГОЙНОВО — I ДИН ТРАКИЙСКИ СИЯНИИ п ЦННТ1.Р
93
От особено значение е, че н тракийски и етруски се срещат изв ьнре.цно често
лични имена, чиято първа част съвпада с агАо- в глаг/ек, peen. f.kuJmv, какнито са
трак.	Av/jji’fieioTu-;, Iv/urAia, zl i'Zov<Vi7/i/s-,	li/oikfi-Hu.;, ii'Aw-
nuQic и етр. aulatnt, Aulestes, auiustni, aulni и др. и чиято съкратена форма гласи
zlrlc*,-, aule, aulu. А това показва, че ‘far/.o;, респ. в смисъл на дворище, т. е.
на заградено със стена място, което обхваща жилища и обори, си води началото
от предисторическата скотовъдна култура на Егейската облает, като при това не
трябва да се забравя, че в тая облает влиза и Тракия1
Dragojnovo — ein trakisches Siedlungszentrum
Der Verfasser gibt Aufschluss uber das Dragojna-Massiv in den ostliclien
Rhodopen, Bezirk Parvimai, das sich als ein grosses Siedlungszentrum im Altertmn
erweist. Die Siedlungen, die dazu gehoren, sind besonders stark iin L'mkreis des an
den nordlichen Abliangen des Massivs gelegenen Dorfes Dragojnovo konzentriert. So
befindet sich auf dem eigentlichen Ciipfel von Dragojna, deni Golemija Vrach, eine
thrakische I estung (4. 1 Jh.) von der Art, von welcher Tacitus wahrscheinlich sprichl
Anu. IV 48. Ostlicli von dieser Eestung, liegt auf dem benachbarten niedrigeren
Eelsgipfel ein fiir diesen Orl charakleristiches thrakisches Heili.gtum (siehe Iw. Welkow
Der Eels im Kultus der Thraker, Festschrift far Rudolf Egger I 28). Unbefestigte
thrakische Siedlungen befinden sich auch an dem Ort Kilicite, westlich des Ciolenrija
Vrach sowie an dem Ort Dobrova siidlich des Dorfes Dragojnovo.
Das Interessante in dieser Hinsicht ist jedoch die thrakische Siedlung an dem
Ort Malkija Asar oder Cirobeto, siidlich des Dorfes Dragojnovo. Hier werden flof-
mauern bemerkt, die sich in verschiedene Richtungen verzweigen und eine gauze
Terrasse von nahezu 500X500 ш fallen, bine ganze Reihe von Mauern unizaunen
kleinere oder grossere Hofe (Abb. 1). Die meist 1*20—F30 in starken Mauern bestehen
aus da und dort tief in die Erde getriebenen Steinbldcken und sind in der Mitte mit
kleingebrochenen Steinen aufgefullt. Sie bilden nirgends eine gerade geometrische
Linie. Die ganze Terrasse ist hier felsig, jedoch die Hole sind vollig von Steinen
gesiiiibert.
Im westlichen Teil der ersten nordlichen Hole sind i’berreste einer kleinen
Gebaudegruppe zu bemerken (Abb. 1 A). Die Mauern haben Mortelbindung. Reste
irgendwelcher Bauten sieht man auch in den Ecken der Sudseiten der Hofe (Abb.
1 В, C). Hier haben die Bauten einen besonderen Charakter. Sie gleichen eher grosser),
vieleckigen Wehrtiirmen.
Diese befestigten Hofe stehen nicht vereinzelt dar. Unmittelbar ostlicli von
Malkija Asar, befinden sich auf einer tafelformigen Felsenterrasse, die in ihrein
ostliclien Teil unter dem Namen Carkvisteto bekannt ist, ebenfalls mil Mauern
umgebene Hofe. Die Mauern tragen denselben Charakter und bestehen aus demselben
Baumaterial wie in Malkija Asar. Aber auch in Carkvisteto sieht man in eineni einzehien,
durch einen Durchgang in zwei Halften geteilten Hof einige Bautenreste.
1 ('ъноставянето на тракийските и етргските имена, конто съдържат елемента av/o- и заклю
ченнето от това съпоставнне дължа на Д. Чечен.
94
ИВАН БЕЛКОВ
Die Siedlungen bei Dragojnovo haben besonderen Charakter. Sie standen wahr-
scheinlich mit der in Thrakien gut entwickelten Viehzucht in Verbindung. Die um-
mauerten Hbfe in Dragojnovo erinnern uns an eine Stelle aus der im Jahre 472 in
Athen aufgefiihrten Tragodie des Aschylos, „Perser“, in welcher von den Wohnungen
der Thraker die Rede ist. Aschylos, der im Jahre 475 mit Kimon am Feldzug zur
Aufreibung der in Thrakien urn Struma noch verbliebenen persischen Truppen teilnahm.
bot sich die Gelegenheit die Wohnungen der Thraker an Ort und Stelle zu sehen»
Eben deshalb nannte er drei Jahre nach dem Feldzug, als im Theater die Tragodie
,Perser* aufgefiihrt wurde, diese Wohnungen enavloi (v. 470), wobei er ausser von
diesen auch von befestigten Stadten in der Ebene spricht (siehe P. Perdrizet, Scap-
-tesyle, Klio X 1910, 8 ft.).
Einige der Kommentatoren der Tragodie des Aschylos vergleichen ЁлигЛш mit
der Stelle bei Herodot V 16, wo von Pfahlbauten bei den Thrakern die Rede ist.
'EnavXoi hat jedoch in alien Fallen, wo es in der griechischen Literatur angetroffen
wird, nicht die Bedeutung von Pfahlbauten. Es bedeutet tatsachlich einen ummauerten
Platz, wo Vieh und Menschen iibernachten, d. h. wo es Wohnungen und Stalle gibt
wie es auch bei ш’Ь/ der Fall ist (siehe Mau RE II 2401). Deshalb hat das Wort
enavloi, als pars pro toto gebrauclit, auch doppelte Bedeutung: 1. der Stall, die
Htirde zum Obernachten des Viehes, Viehstand, Viehof, Fold for cattle at night,
stabulum, etable und 2. Wohnsitz, Dwelling, Home, habitatio, sedes (s. W. Pape, Grie-
chisch-deutsches Worterbuch; H. G. Liddel-R. Scott, Greek-Englisch Lexicon und
Bailly, Dictionnaire Grec). Jedoch wahrend avh] eine Gesamtvorstellung fiir Hof gibt
lenkl uns ЁлаъЯос im Sinne von „das was zum Hof gehort" auf dessen Bestandteile
hin, wie dies vor allem die Wohnungen und Stalle sind.
Auf alle Faile umgeben die zahlreichen erhaltenen Mauerfundamente in Dragoj-
novo Hofe, in denen offenbar Vieh und Menschen Unterkunft gefunden haben. Es
ist sehr wahrscheinlich, dass Aschylos in Thrakien an der Kiiste des Agaischen Meeres
solche Hofe gesehen hat, die auch in anderen Teilen Thrakiens verbreitet waren und
die er als typische thrakische Wohnungen mit dem Wort emwkm bezeichnete.
Es ist zu bemerken, daG A-zaiAoc, enavlov, Enavhs nicht nur in Thrakien sondern
auch in Griechenland (vgl. Soph. Oed. R. 1138, Oed. Col. 669) und in Kleinasien
(vgl. Plut. Eum. 7) begegnet und dass in einer Reihe von thrakischen und etruskischen
Namen die Stammsilbe von елаи/ос enthalten ist (vgl. die thrakischen Namen
Avlov^eXfus, Avlovnev&ris AvluvnoQis, Arlo; und die etruskischen Namen aulustni, Aule-
stes, aulu, aule). Darausschliesst Detschew, dass in arHoc (als Bestandteil von ёлогЯо?)
und in tahj sich die im Agaischen Gebiete verbreitete prahistorische Viehzucht
widerspiegelt.
I w a n W e I к о v
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЯЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА
от Д. Дечев
За разпространението на култа на Артемида в областта на Средна Струма
говорят намерените там седемнадесет оброчни плочки. Четири от тях (I, обр. 1—4)
произлизат от местността „Скаличките1*, която се издига над тара Леву ново. На-
вярно на това място е имало светилище на богинята. С още по-голямо право съ-
щото може да се предположи и за хълма при с. Ласкарево1, на който се възви-
шава църквата Св. Спас. Към това ни насочват откритите там шест оброчни
плочки с образа на Артемида (II А, обр. 5—7 и II -Б, обр. 8—10), от конто пър-
вите три са били съзидани една до друга над западните врати на самата църква.
На плочки от това светилище е попаднал почти преди един век и френският ар-
хеолог Пердризе при пътуването си в Югоизточна Македония2. Богинята вероятно
е имала светилище и на рида, който се пада на северозапад от с. Сливница, тъй
като там са намерени други четири оброчни плочки с нейния образ (III 1—3,
обр. 11—14). Освен това до нас са дошли още три такива плочки: една от гради-
щето при с. Ширбаново (IV, обр. 15), друга от с. Пиперица (V, обр. 16) и трета от
местността „Средок“ при с. Палат (VI, обр. 17). Всички плочки са от местен мра-
мор с изключение на последната, която е от пясъчник. Височината им се движи
между 25 и 48 см, широчината — между 16'5 и 42 см и дебелината — между
3’5 и 7 см.
Срещу току-що споменатите седемнадесет оброчни плочки с образа на Арте-
мида в областта на Средна Струма се наброяват само шест оброчни релефа на
тракийския херос: един от Палат (ГНМ VI 54, обр. 27), два от Ширбаново (п. т.,
56—57, обр. 30 и 31), един необнародван от околността на гр. Сандански и два от
Белица (ГНМ VI 55, обр. 29 и Кацаров, Denkm. des thrak. Reitergottes № ПО
обр. 45). А това показва, че в областта на Средна Струма култът на Артемида е
бил много по-разпространен от тоя на хероса. Впрочем това твърдение остава в
сила, дори ако прибавим към шестте оброчни релефа на хероса и четирите над-
гробии плочи с образа му, от конто едната е от Пиперица (ИАИ XIII 39, обр. 54,
1 Известно също и под името Долни Орман.
2 Вж. Perdrizet, RA 1904 I 20.
96	Д. ДЕЧЕВ
другата от Поленика (ГНМ VI 58, обр. 32), а третата и четвьртата от Браня (ГНМ
VI 58 и 92, обр. 33 и 82).
2.
Херодот споменя като тракийско божество и Артемида'. Античните лексико-
графи са установили, че гръцкият историк с нейното име означава в същност тра-
кийската богиня Бендида-'. А тъй като в историческата епоха областта на Средна
Струма е била обитавана от тракийското племе меди1 2, то ние имаме основание да
предположим, че под образа на Артемида там е била тачена богинята Бендида.
В подкрепа на това предположение се явява обстоятелството, че през историчес
кото време в северозападна Мала Азия е имало и медовитинци, чието название
ни показва, че медите и витинците са представали първоначално две напълно
сродни племена или две поделения на едно и също племе4. Поради това истори-
чески засвидетелствуваният култ на Бендида у витинците5 *, конто в лретистори-
ческата епоха са се изселили от областта на Долна Струма в Мала Азия, е бил без
съмнение присъщ и на останалите в Европа меди. Но и придошлите на мястото
на изселилите се витинци другоплеменни траки са споделяли също култа на Бен
дида. Това проличава от извънредно голямото зачитане на Артемида, респ. на Пар
тенос, в разположените между долните течения на Струма и Места градове Амфи-
полис, Газор, Филипи и Неаполис, включително и остров Тасос, в което, както с
пълно право се твърди, се отразява култът на Бендида". От особено значение е
случаят с града Филипи, който ни поднася 74 скални релефа с образа на Арте-
мида, респ. с образа на приравнената с нея Диана*, докато тракийският херос е
застъпен в самия град и територията му само с 29 посвещения, от конто 9 са
оброчни и 20 надгробии*. И тъй, в областта между Долна Струма и Долна Места,
включително и остров Тасос", както и в областта на Средна Струма, култът на
застъпваната от Артемида Бендида е бил много по-разпространен от тоя на хе-
роса. В това отношение тия две области рязко се различават от Мизия и Тракия,
гдето засега броят на оброчните плочки с образа на хероса е 40 пъти по-голям
от тоя на посвещенията на Артемида"’. Заслужава да се отбележи най-сетне, че
1 Herod. V 7:	Ле aejiovrai (of (9gyixrf) /tovrovg tovofie, ’ Ami xai tiovvaov xai " 4oteuiv.
2 H e s у c 11. s. /?ггй,< »/ " 4otfiiic, H/jaxiaii: P a I a e p h, De incred. 31 (32): халойог r>)v ’ Аштг Hpaxes
Bevfav \ Schol. Plat. Resp. I 372a: HirStc tap' avtois (fAnativ) i; "Aoteaic xahaiai. 3 За тракий
ското племе мели вж. Lenk, RE XIV 541.	1 Към това заключение нн насочва Herod VII 75’
€ippixes - - - огто< Лё biafiavtec vis ri/v ' Aoiijt г.к).г)Ич}ааг Bt&vroi, то Лё .тоотсро,- гш/лгго, roc avtoi ityovoi
Stpvuvioi, oixroTtts Asti ^tovuori ; S t Г a b. VII 3, 2: xai avzoi A’ of 'I>ovyes Hoiyrc rroi, finrixtor ti
rflvos, xada.tep xai .IZvpWrc xai He/ipvxes xai Maiio/hAh'Voi xai Rifh-roi xai Hvrai \ Steph. R у 7.
126,1 : Maiftoi' Ffh'o- Hoaxys, -tAijainv .IZrixzAor/ac' nAx tnvttov urzaflaTtrs tives As ]rd prop rd агиягпаг
xriueva ttj; (~)p<ix>;s xai\ .VaxcAoi’fac .IZarAo/ffrh’i’or rxZ>/i7paav“ (цитат ОТ неизвестен ПИСател). 5 За
това свидетелствува посветеннят на Бендида месец ВетЫЛгюе във витинскня калеидар (вж. К о а а с к,
RE III 270 s. Bendideios) и монетата на внтинския нар Никодем I от III век пр. н. е., върху която е
нзобразена облечената в къса дреха Бендида както държи в лесницата си две дълги копия, а в ле
вицата си — един къс меч (вж. Ed. Meyer, RF 111 523 s. Bithvnia). Вж. С о I I a r t, Philippes,
ville de Macedoine 112, 443. Неаполис съвпада с днешиа Кавала, а Газор е бил разположеи в север-
ната част на равнината при Филипи. 7 Collart, 431.	8 Coll art, 424 и сл.	9 В Тасос
тракийският херос бива изобразяван само върху надгробии плочи. До нас не е дошла оттам нито
една оброчна плочка с изображението му. 10 Seiire, RECi XXV 1912, 41, бел. 6, излизайки от на-
ходките до 1912 г., установява, че броят на оброчните плочки с образа на хероса е 25 пъти по го-
лям от тоя иа посвещенията на Артемида Но от 1912 г. досега към тях са се прибавили нови на
ходки, конто ни нозволяват да приемем, че засега броят на оброчните плочки на хероса е 40 пъти
по-голнм от тоя на посвешенията на Артемида.
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА	97
единственото посвещение, в което богинята се назовава с тракийското си име Бен-
дида, произхожда от областта между Долна Струма и Долна Места1, и че от-
там и от остров Тасос са дошли до нас шест надписа, в конто божеското име е
употребено като лично име'2 *.
3.
Според Хезихий Бендида е ловна богиня, която е въоръжена с две копия8
Оттук следва, че тя е господарка и покровителка на дивеча и на неговия при-
плод и като такава властвува в планините и горите. От друга страна Херодот раз-
казва, че жените у траките и пеонците, когато принасяли жертва на Артемида
(т. е. на Бендида), не поднасяли даровете си без пшенична слама4. От тия думи
на гръцкия историк може да се заключи, че Бендида е била тачена и като бо-
гиня на плодородието. А тъй като плодородието зависи не само от подпочвените
сили, но и от небесната влага и слънчевата топлина, Хезихий с пълно право я
счита тъй също за хтонична и уранична богиня5. Освен това самого име на бо-
гинята като произведено от и.-е. корен bliendli- „свързвам, съчетавам", ни
заставя да приемем, че тя е покровителка и на хорската плодовитост и като та-
кава закриля брака и родилките, а също и невръстните момичета с оглед към
бъдещото им майчинство. Но току-що споменатите аспекти на Бендида се споде-
лят и от Артемида5, поради което гърпите са отъждествили двете богини. Обаче
траките са съзирали в Бендида и божеството, което е могло да осигури на женския
пол и продължението на живота му в задгробния свят, както това е смогвал да
стори тракийският херос по отношение на мъжкия пол7. Тъй Бендида се проявява
като женски корела г на хероса и като такава може да го замени до известна сте-
пей. Впрочем наличността на две ловни божества у траките, каквито са херосът и
Бендида, може да се обясни само с въздействието на минойската религия върху
прединдоевропейското население на Тракия, което има свой дял и във формира-
1 За това посвещение вж. Perdrfzet, ВСН 24, 1900, 307, и Sa la С. ВСН 47, 1923, 74.
2 За тия надписи вж. IG XII 8, 478 и 622; ’Eq >/и. 1909, 22, № 34; ВСН 45, 1921, 171 № 33 и 173
№ 46; ИАИ 1950 XVI 14 № 11. За употребата па божески имена у траките като лични вж. К a z а -
TOW, Klio VI 1906, 169.	8 И е S у С h. S. JZzo;*^or’ ri/r fterAiv, Koatlros iv f>(mTTO.ig exd/.facr>
rjroi on bio uuaf BxZtygrocrctTo, oifiaviar if xai jrftoviar (Zo;‘/«f yao txnlorr foiif хЪ/оог;), i] on дно Яор/пс
угрет	ovoa' oi on Лго p’o>i« r/n, го 76zos ка1 то »}2'oi'' tip' yiio or/.QVijr Bevfliv x«Z ’Amsiiiv
vofudovoir. Ако тук се приписва на Бендида аспектът па лунка богиня, то това се дължи на последва-
лото в по-късната епоха приравняване на Артемида с лгната, поради което в някои плочки тя бива
изобразявана с луней сърп на главата (вж. Collart, ц. с., 437—438 и Мсб. XVI 31, 5).	1 He-
rod. IV 33:	<~)n>i'ixiac тай tag ПаютИас vvvaiTcag, ineav fhaoai тД ‘Aoii/iibi rij [taoihjij), oi'x
arcv .ivootv xu/.diajs iivn'-aa: id if nd. Оттук следит, че и пеонците, конто са били неносредст-
вени съседи на мелите откъм запад, са сиоделяли култа на Бендида. Това се обяснява иредоста-
тъчно с факта, че пеонците са били смесено трако-илприйско плене, както може да се заключи и от
местните им имена, конто отчасти са тракийски, отчасти илирийскп (вж. L е п k RE XVIII 2407).
5 За хтоничния аспект на Бендида говори и змията в посветената па Артемида плочка от При-
лепско у Вули!). Спомсник I XX 143, № 350, доколкото в нея Артемида застъпва Бендида. 6 За
аспектите на Артемида вж. Wernicke. RE II 1336—1440 и Nilsson, Gesch. der griech. Re-
ligion I 453 и сл. ' За аспектите на тракийскпя херос който представя прототипа на Диониса,
вж. Д е ч е в, ИАИ XV111 42 и сл. Заслужава да се отбележи, че лицата, който поднасят посвеигения
на Артемида, като застъпница на Бендида, са обикновено от женски пол (вж. S е у г i g, ВСН I.I
1927, 217).
7 Сборник Гаврил Канаров
98
Д. ДЕЧЕВ
вето на тракийската народност1. Без съмнение двете минойски ловни божества
ndmw Ihjmov „господарят на дивеча" ижяти„господарката на дивеча“ пред-
ставят прототипа на тракийския херос и на Бендида2. Но докато в Тракия и
Мизия тракийският херос е смогнал да стане най-популярното божество, в областта
на Струма и Места (включително и Тасос) мястото му заела Бендида под образа
на Артемида. Последното обстоятелство се обяснява с влиянието на континентална
Гърция, гдето лота доразвивайки се в Артемида, е изтикала почти напълно
лбтоь DiKiwr ''. Във всеки случай върху външния облик както на Артемида, така и
на Бендида, е оказала известно влияние минойската лота Ihjiivtv „господарката на
дивеча". Подобно на нея Бендида и Артемида са били схващани като ловджийки-
пешеходки. Но докато Артемида бива изобрази вана с тул, стрели и лък, Бендида
застава пред нас с к°пие в ръка1. Освен това Артемида бива облечена в къс хи-
тон, препасан през талията с пояс, и съпровождана почти винаги от елен или
сърна, а понякога и от куче в противоположност на Бендида, която застава пред
нас с животинска кожа върху хитона, с наметало от груба материя върху гърба и
със заострена в горния край шапка. Под влиянието на гръцката култура обаче
Бендида бива приравнена и по облекло и по въоръжение с Артемида. Такъв е
случаят с 60 посвещения от Филипиг' и с дадените тук 13 оброчни плочки от
областта на Средна Струма (I 1,3, 4, обр.	1, 3, 4,	II А	1—3,	обр. 5—7, II	Б 1—3,
обр. 8—10, III 1, 2, 4, обр. 11, 12, 14, IV,	4, обр.	15/.	Все	пак следи от	тракий-
ската представа за Бендида се додавят в	седем посвещения	от Филипп7	и в три
оброчни плочки от областта на Средна	Струма	(1 2,	обр.	2, III 3, обр. 13, VI,
обр. 17), в конто Артемида е въоръжена не с лък. а с късо копие, с което се
кани да убие елена, респ. сърната, като я е хванала с лявата си ръка за главата*.
Още по-сигурни са следите от тракийската представа за Бендида в други седем
релефа от Филипп, в конто Артемида като дарителка на безсмъртието държи в
лявата си ръка бръшлянов клон9.
• Hue разполагаме с езпкови давни. копт показват, чс тракийската иародност се с образу-
вала чрез кръстосването на това население с придошлите от изток ираннн (вж. Д е ч е в. Характери-
стика на тракийския език 54—57).	- За лотос {hjowv и лота /ЬрнЪг вж. Nilsson, I 274—275
и 799 (Nachtrag zti 287).	3 Вж. Nilsson, 287—288, 457, 471.	1 31 копието като прнсъпю на
Бендида оръжие говори нзображението й върху една монета на Никодем I (вж. тукстр. 96, бел. 5). Освен
това в рисунките на две вази от Атина и в една теракота (Hartwig. Bendis, 1897, обр. 6, 7, 5)
богинята се явява въоръжена съшо както в спомепатата монета с две копия, а в два релефа от
Атина и в една статуйка (Hartwig табл. 1—2, обр. 3) тя държи в дясната си ръка патера, като
с лявата си ръка се подлира на копие. 5 Вж. Col! art, д. с.. 431—432.	6 По същия начин е
изобразена Артемида и в споменатите у Канаров VI А 506—507 плочки, към конто трябва да
се прибавят и релефите, издадени от Вулн1], Споменик I.XXI, № 509 от Чепигово, № 350
от Прилепско и № 183 от Кнчево, а също и находката от Гаганина, Берковско, ИАН XIV 270.
Същественото в оброчнпте плочки е изобразяването на Артемида като богиня, въоръжена с тул
и лък. Поради това в никои плочки бива изоставено изобразяването на сърната и кучето (вж. тук
III 2 и 4, обр. 12 и 14: Добруски, Известия па Нар. музей № 117, обр. 59 от Глава Папега : ИАН
III 252 от Свищов; ИАН XIV 270 от Гаганина, Берковско и др.), а в други плочки липсва кучето (вж.
тук I 4, обр. 4; ИАН IV 112 от Брестовеп, Плевенско; Вули)), Споменик I XXI № 350 от Прилепско
и др.). Освен това вж. и плочката от Чепигово у Вули!;, Споменик 1.ХХ1 № 509. гдето липсва сър-
ната, в замяна на което се явяват две кучета едно след друго в ход на дясно. 7 С о 11 а г t, и. с., 432.
8 Тук трябва да се отпесе и плочката от Садина, Поповско, ПАИ IV 95, доколкото Артемида,
ако и да държи в левииата си лък, се кани да запрети с десницата си копие срещу сърната.
9 Вж. С о I I а г t, ц. с„ 433 и сл.
КУЛТ'ЬТ НА АРТЕМИДА В ОМАС ТТЛ НА СРЕДНА СТРУМА
49
Докато в областта на Струма и Места (пък и в Тасос) ловната богиня се
изобразява винаги като пешеходка, в Мизия и Тракия под влиянието на силно
разпространения там култ на хероса-конник тя приема в редина оброчни плочки и
образа на ездачка1.
4.
Плочките от областта на Средна Струма могат да се сведат към два гръцки
първообраза в зависимост от положението, което заема деснипата на богинята.
В единия първообраз, конто е възпроизведен тук в 14 плочки (I 2—4, обр 2—4,
II А 1—2, обр. 5—6, П Б 1—3, обр. 8—10, 111 1 -4, обр. 11 — 14, V, обр. 16 и
VI, обр. 17), богинята пешеходка се опитва с извърната нагоре десница да извади
стрела от тула или да запрати копието срешу дивеча2. В тругия първообраз,
от конто тук са повлияяи само три плочки (1 1, обр. 1, 11 А 3, обр. 7 и IV,
обр. 1.5), богинята пешеходка държи в спуснатата наделу десница току-шо изва-
дената от тула стрела1. И двата първообраза са статуарно засвидетелствувани4.
Богинята проявява спрямо елена, респ. сърната, двояко отношение: 1. като
покровителка на дивеча и изобшо на животпите, поради което еленът, респ сър-
ната и кучето, й се умилкват, както тук проличава от I 1,3. 4 (обр. 1, 3, 4), II Б 2
(обр. 9) и IV (обр. 15) и 2. като ловджийка, която се опитва да улучи със своето
оръжие елена, респ. сърната, и да им нанесе смъртен удар, като при това бива
подпомагана от кучето, какъвто е тук случаят с 1 2 (обр. 2), II А 2 (обр. 6), II Б
1, 3 (обр. 8 и 10) и VI (обр. 17)".
Бързият ход на богинята и присъщото на ловеца озъртване в няколко по-
соки се изтъква по особен начин в I 4 (обр. 4) и в 11 Б 2 (обр 9), като лицето й е
извърнато на ляво, а нозете и въпреки това остават в ход на дясно. Тук трябва да се
отнесат и I 2 (обр. 2), II Б 1 (обр. 8) и III 1 (обр. 11), гдето, ако и краката й да са в ход
на дясно, лицето й е извърнато към зрителя. Така се явява известно несъответ-
ствие между положението на лицето на богинята и това на нозете, което обаче
напълно е избягнато в I I (обр. 1), II А 2 и 3 (обр. 6 и 7), IV (обр. 15), VI (обр. 17),
гдето богинята е застанала с лице към зрителя, и в 1 3 (обр. 3), II А 1 (обр. 5), II
Б 3 (обр. 10), гдето тя е изобразена в ход на дясно.
Схващането, че Артемида като господарка и покровителка на дивеча вла-
ствува в горите и планините, намира тук израз в Ill 1 (обр. 11), като на ляво от
богинята се очертава разлистен клон от някакво дърво". Ако в И Б 3 (обр. 10) пред
Артемида стой жертвеник, от конто се опитва да избяга сърната, то с това се
1 Към изброените у Кадаров, RE VI А 5051 о -« рслефн на Артемида като ездачка се при-
турят по-новите находки от Станимака, ПАИ VII 302: от Пелшнат, Плевеиско, ПАИ \ III 51. обр. 35;
от Тенча-мекиш, Търновско ИАИ VIII 92—99, обр, 79 — 84; от Хаджиеве, Пазарджитко. ПАИ XI 203
№ 8. Sen re, RECi XXV 1912, 39 забелязва, че това изобразяване на Артемида проявява голямо сход-
ство с релефите на тракийскня херос. 2 Така е изобразена богинята и в релефите, за конто става
дума в бел. 5 и 6, стр. 98.	3 Едва ли могат да се намерят др\ гаде оброчни плочки с подобно изо-
бразяване на богинята. 1 Вж. възпроизведените в Reseller’s I ex i коп I 603 и 1009, v
Baunieister, Denkmaler des klass. Alferiums I 132e, и у R e i n a c h, Repertoire de la statuaire
grecque et roniaine 1 309, pl. 576 статуи на Артемида, респ. на Диана 5 Това двояко отношение
между богинята от едва страна и сърната, респ. елена и кучето, от друга страна проличава и в ре-
лефите от Филипп (вж. Collart, 432), както и в плочките, споменатп в бел. 6, стр. 98. в По
тоя начин е загатната гората и в релефа от Филипп v С о 11 а г t. табл. LXXII и LXXIII, от
Ай-Тодор у Ростовцев, Изв, арх. ком., 40 16. № 14, и от Вълчидръм, Ломско, Мсб, XVI.
31, № 5,
100
Я. Д1-Ч1 в
загатва, че тоя вид животно представя най-ценната жертва, която почитателите и
могат да поднесат1.
5.
В композиционно отношение се различават дна вида оброчни плочки от
областта на Средна Струма. В единия вид богинята се явява на предеп план, а
еленът, респ. сърната, а понякога и кучето — на заден план, какъвто тук е случаят
cl 1—4 (обр. 1—4), II А 1 и 2 (обр. 8 и 9), 111 1 (обр. 11), IV (обр. 15), V (обр. 1b)-.
Поради това задната част на елена, респ. на сърната, бива напълно затулена от
богинята или донякъде очертана между’ краката й, конто поради късия й хитон
оставят открити. В другия вид композиция не само богинята, но и еленът, респ.
сърната и кучето, стоят на преден план, поради което изображенията им са дадени
едно до друго. За това поднасят примери 11 А (обр. 6), II Б 3 (обр. 10)3.
Тенденцията да се опростотворят гръцките първообрази, която води към вар-
варизуването им, се долавя преди всичко в III 1 (обр. 11) и VI (обр. 17), гдето
богинята е представена гола и тъй става излишно изобразяването на облеклото и.
На тая тенденция се дължи навярно и сливането на извитата назад десница с гор-
ната част на тула в I 2—4 (обр. 2—4), II Б 2 (обр. 9), III 1 (обр. И), понеже така
става ненужно да се очертае ръката заедно с пръстите, както това е сторено в 11
Б 1 и 3 (обр. 8 и 10). Тук заслужава да се отбележи и липсата на тетива в II Б 2
и 3 (обр. 9 и 10), непълното изобразяване на лъка в I 3 и 4 (обр. 3 и 4)
и неотбелязването на горния край на високите обута на богинята в 1 4 (обр.
4) и II 2 (обр. 9)4. Изработването на такъв вид плочки е спестявало на ка-
меноделеца доста труд и време и затова тяхната цена е била сравнително ниска
и следователно достъпна и за най-бедните слоеве на местното население, който
в краен случай са могли да се задоволят и само със смътното контурно очер-
тание на богинята, каквото ни поднасят 111 2—4 (обр. 12—14).
Но още по-съществено отклонение от гръцките пьрвообрази представя заме-
няването на пластичността им с плоскостного и линеарно предаване на сюжета,
което впрочем е характерно и за западного римско провинциално изкуство”. Тъй,
сърната и кучето, а също и лъкът в I (обр. 1), II А 1 (обр. 5), IV (обр. 15) са очер-
тани линеарно, докато богинята и съпровождащите я животни в I 4 (обр. 4), 111 1
(обр. 11) и VI (обр. 17) са предадени с плоскости, конто рязко се отделят от оста-
налата площ на плочката. В 1 2 и 3 (обр. 2 и 3) и в II Б 2 и 3 (обр 9 и 10) обаче
се съчетава плоскостного с линеарного третиране’ като върху плоскостта, която
заема хитонът, са изобразени диплите и препасванията му с отделни линии. По-
ради това двойне препасаният хитон в I 2 (обр. 2) прави впечатление на дреха,
съшита от три отделни плата. Пластично е изобразена цялата ловна сцена само в
V (обр. 16) и в II Б 1 (обр. 8). Изглежда, че линеарного и плоскостного очерта-
ване, като наследено от праисторическата епоха, не е могло да бъде напълно изти-
кано от гръцко-римското пластично изкуство6.
1 В плочката от Глава Панега у Добр у с к и, 11зв. на Нар. музей, № 119 също е изобразен
жертвеник' 2 Тоя начин на изобразяване е присыл и на споменатнте в бел. 5 и 6, стр 98, плочки.
з Такъв е случаят и с релефа у С о 11 а г t, табл. I.XXIV, I. 1 Изброените тук случаи на опро-
стотворяване на гръцките първообрази се срещат много често и в релефнте. сноменати в бел. 5 и
6, стр. 98.	5 Вж. Arnold Stober, Zur Entstehung und Bedeutnng der provinzialriimlschen
Kunst, OJh XXVI 1930. 12 и сл., 23 и сл. 6 Вж. Stober, ц. м., 33.
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА
101
КАТАЛОГ
/. Плочки от Левуново, сега частно притежание
1	(Обр. 1). Размери 32X18’5X4 см. Горен край заоблен. Артемида en face, обле-
чена в къса горна дреха с полуръкави, под която се подана спуснат до коленете хитон.
През кръста пояс с гайки. На него прикрепен ремъкът на закрития от гърба на боги-
нята тул. Краката обути във високи обуща. Вчесанага коса се завършва отгоре с кок.
Куче насочва муцуната си към снуснагата надолу десница, в която богинята държи току-
що извадената от туда стрела. В лявата ръка, превита нас грана, държи лък. Елен,
чиято задна част е затулена от краката на богинята, издига главата си към долния край
на лъка.
Обр. 1. Оброчна плочка от Левуново
Abb. 1. Weihrelief aus I evurovo
Обр. 2. Оброчна плочка от Левуново
Abb. 2. Weihrelief aus Levunovo
2	(Обр. 2). Размери 28 X 22— 26’5 X 4 см. Горен край заоблен. Артемида с лице
към зрителя и с крака в ход на дясно. Облечена в двойно пренасан хитон. Косата су
марно нредадена. С извитата назад дясна ръка вади от гула стрела, която поради лип-
сата на лък замества копието. Към десния край на хитона се втурва кученце. С лявата
си ръка, изправена настрана, богинята е прихванала муцуната на сърнага, като е изтег-
лила нагоре шията й.
3	(Обр. 3). Размери 32X16’5X4 см. Рамка отдолу и опоре. Артемида в ход на
дясно. Облечена в двойно пренасан хитон. Косата отгоре с кок. С извитата назад дясна
ръка вади стрела от туда. До извитата нагоре лява ръка следи от лъка. Кученце под-
скача зад десния крак на богинята. Сърна, чиято задна част се очергава между нозеге
на богинята, си е извила врага и главата към нея.
4	(Обр. 4). Размери 32 >< 18—20X3’5 см. Артемида с лице обьрнато на ляво и с
нозе в ход на дясно. Облечена в двойно пренасан хитон. Буйна та коса сумарно прела
102
Д. ДЕЧЕВ
дена. С извитата назад дясна ръка вади стрела от туда. С протегнатата напрел лява
ръка прихвата средна га част на непредаденпя изцяло лък. Сърна с вирната нагоре глава
се очертава до левия крак па богинята.
Обр. 3. Оброчна плочка от Левуново
Abb. 3. Weihrelief aus I.evunovo
Обр. 4. Оброчна плочка от Левуново
Abb. 4. Weihrelief aus I.evunovo
//. Плочки от Долни
Орман (сега Ласкарево)
А. Съзидани над западни ге врати на църквата Св. Спас
1 (Обр. 5). Размери 25X18 см. Артемида в ход на дясно. Облечена в къс под-
гъпат хитон, пренасан през крьста с пояс. Останалите подробности поч!И както в ре-
лефа от Левуново I 1 (обр. 1).
Обр. 5	Обр. 6	Обр. 7
Оброчни плочки от Долин Орман
Abb. 5	Abb. 6	Abb. 7
Weihrelief aus EJolni Orman
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСПА НА СРЕДНА СТРУМА
103
2 (Обр. 6). Размери 32 X 35 см. Артемида cn face. Облечена в къс подгьнат хитон,
препасан през кръста с пояс. Нзвитата назад дясна рька вади стрела от туда, който е
закрит от гърба п. Изправепата напред лява рька държи лък. Пред богинята елен в
скок на дясио. Под повдигпатите му предни крака се втурва куче, което се опитва да
възснре бягсгвото му.
3 (Обр. 7). Размери 25	18 см. Артемида както в релефа от Левуново I 1 (обр. 1),
но без кучето и елена, конто там съпровождат богинята.
Б. Съхранявани в Музея на град Сандански
1 (Обр. 8). Размери 34 > 27X6 см. Релефното поле в рамка. Горен край за-
облен. Артемида както се е разкрачила. Облечена в къс подгъиат хитон, препасан с пояс
през кръста. Вчесаната на две страни коса се завьршва опоре с кок. Обута във високи
обуща. С издигнатага назад рька богинята посяга към тула, а в лявата ръка, извита на-
пред, държи лък. Пред богинята в скок млад едиогодитпен елен (по мнението на
акад. Иван Буреш). Задната му част се очертава между позете й. Едро куче с гердан
на шията се опитва да го догони.
Обр. 8. Оброчна плочка от Толин Орман
Abb. 8. Weihrelief aus Dolni Orman
Обр. 9. Оброчна плочка от Долин Орман
Abb. 9. Weihrelief aus Polni Orman
2 (Обр. 9). Размери 35  28 X 5 см. Долен и торен край заоблени. Артемида с
лице обърнато на ляво и с нозе в ход на дясио. Облечена в двойню препасан хитон. Но-
сата сумарно очертана. С нзвитата назад дясна рька богинята вали от гула стрела, а в
протегнатата напред лява рька държи л ьк, чиято тетива не е изобразена. Пред богинята
се иодава елен. Около дясната долна част на хитона нодскача кученце.
3 (Обр. 10). Размери 34X32X4—6 см. Горен край заоблен. Релефното поле в
рамка. Артемида в ход на дясно. Облечена в кьса горна дреха, препасана иод мишците,
под която се спуща хитон до коленете. Обута във високи обуща. Носата забрадена. С из
дигнатата назад дясна ръка посяга към тула, а в лявата ръка държи лък. 11ред боги
пята четириъгълен жертвеник с многоставен завършек горе и долу и с гирлянда на
104
д днчгв
предка га му страна Вьрху
нею сьрна в скок на (ясно. Срешу нея се втурва куче с
гердан на шнята.
Обр. 10. Оброчка клочка от Долпи Орман
Abb. 10. Weilirelief aus IJolni Oinian
III.	Плочки от Сливница, сега частно нри’пежание
1 (Обр. 11). Размери 48 42 о—7 см. Релефното поле в рамка. Артемида гола
с липе напрел и с крака в ход на дясно. Косата спуспага ог двете сграни па лицею.
Обр. 11. Оброчпа плочка от Слившим
Abb 11. Weilirdief aus Slnnica
Обр. 12. Оброчка плочка от Слившша
Abb. 12. Weihreliel aus Slivnica
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА
105
С издигнатага назад десница се опптва да извадн or туда стрела, а в протегпатата на-
страна ръка държи лък. Между краката й се очертава задната част на едена, а пред
тях останалата му час г, и го в ход па дясно. Богинята се съпровожда от две кучета, от
конто едното се нахвърля върху дясното бедро, а другого се насочва към шията на
елена. В горния десен ъгъл на плочката разлисгеп клон от дърно.
2	(Обр. 12). Размери 26 X21 —22X4’5 см. В релефтого поле личаг смътните
контури на Артемида en face, облечена в двойно пренасан хи гон. Долавяг се също следи
от протегнатага настрана лява ръка, в която сигурно е държала лък, и следи от дясната
ръка, извита нагоре кьм неозпачеиия там тул.
3	(Обр. 13). Размери 49 < 16 X6 см. В смьгнп контури Артемида en face, обле-
чена в пренасан к ьс хи гон. В извитата нагоре дясна ръка държи кьсо копие.
Обр. 14. Оброчна плочка от Сливнииа
Abb. 14. Weihrelief aus Slivnica
Обр. 13. Оброчна плочка от Сливнииа
Abb. 13. Weihrelief aus Slivnica
4	(Обр. 14). Размери 32 IS '4 см. В контури Артемида en face, облечена в къса
горна дреха, под конго се снуща хи гон до коленеге. В uporei на гага пасграна лява ръка,
как го изг.тежла, е държала лък.
IV.	И.п/чка от IПирбаново, сега с .Музея на гр. Сандански
Обр. 15. Размери 23 26 20	3’5 см. 1 ориага 1ява част липсва Релеф както
в плочката от Левуново 1 1 (обр. 1).
юь
Л. , IF 41.В
Обр. 15. Оброчна плочка от Шпрбапово
Abb. 15. Weihrelief aus Sirbauovo
lz. // ючка от Пиперица, сега в Музея на гр. Сандански
Обр. 16. Размери 20	15—19	7*5 см. (о.тен край заоблен. Горната половина и
дяснага страна на релефа липсваг, Вьв фрагмента са запазепп долната част на нодгь-
Обр. 16. Оброчна плочка от Пиперина
Abb. 16 Weilirelief aus Piperica
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА
107
натия хитон, страничният край на препасаната през кръста хламида (?) и нозете на боги-
нята в ход на дясно, между конто личи задната част на куче. Незапазената десница на
богинята е била извита нагоре към тула. Надпис: Ovoicvuvia.
VI. Плочка от Палат, сега в Музея на гр. Сандански
Обр. 17. Размери 31 у 26X5’5 см. Релефът изцяло в контурни очертания. Ар-
темида en face, без всякакво облекло. В издигнатага нагоре ръка е държала без съм-
Обр. 17. Оброчнз плочка от Палат
Abb. 17. Weihrelief aus Palat
пение късо копие, което обаче вече не личи в релефа. В иротснатата настрана рька
тя е прихванала глава га на неясно очертаната сърна. Откьм дясната страна на богинята
се втурва куче.
Der Artemiskult im Gebiet des mittleren Strymon
/
Fiir die Verbreitung des Artemiskults im Gebiet des mittleren Strynion zeugen
17 Votivplatten, von denen 4 von Levunovo (Abb. 1 — 4), 6 von Dolni Orman (Abb.
5—10), 4 von Slivnica (Abb. 11 —14), I von Sirbanovo (Abb. 15), 1 von Piperica
(Abb. 16) und 1 von Palat (Abb. 17) sind. Gegeniiber diesen 17 Votivplatten mit dem
Bildnis der Artemis zahlt man in demselben Gebiet nur 6 Votivreliefs des thrakischen
Heros, von denen 1 in Palat, GNM VI 54, Abb. 27, 2 in Sirbanovo, daselbst, 56—57,
Abb. 30 und 31, und 1 bei Sandanski (nocli nicht verofl'entlicht) sowie 2 in Belica,
GNM VI 55, Abb. 29 und Kazarow, Denkmal des Vhrakischen Reitergottes № 110,
Abb. 45, gefunden worden sind.
Da das Gebiet des mittleren Strymon vom thrakischen Stamm der Maiden be-
siedelt war (s. Lenk RE XIV 541), durfen wir annehmen, dass dort unter der Gestalt
der Artemis die Gottin Bendis verehrt worden ist. Diese Annahme wird von dem L’m-
stand bekraftigt, dass im nordwestlichen Kleinasien auch Maidobithyner (vergl. Strabon
Vll 3,2 und Stephanus von Byzanz 426, 1) lebten, deren Name zeigt, dass die Bi-
thyner, die nach Herodot VII 75 aus dem Gebiet des unteren Strymon nach Klein-
108
Д. ДЕЧЕВ
asien iibersiedelt sind, und die in Europa verbliebenen Maiden zwei vollig verwandte
Stamme oder zwei Teile eines und desselben Stammes waren. Dies berechtigt uns zur
Annahme, dass die Maiden sich an den bei den Bithynern bezeugten Bendiskult auch be-
teiligt haben (liber die Abbildung der Bendis auf einer Mlinze des Nikomedes 1 siehe
Ed. Meyer RE III 823 unter Bithynia und liber die bithynische Monatsbezeichnung
siehe Knaack RE III 270 unter Bendideios). Jedoch auch den andersstammigen Thra-
kern, die nach der Auswanderung der Bithyner das Ciebiet im unteren Strymon ein-
nahnien, ist der Bendiskult nicht fremd geblieben. Dies wird auch durch die Tatsacbe
bestatigt, dass in den am unteren Strymon und unteren Nestos gelegenen Stadten der
Artemiskult, der einzelne fur Bendis charakteristische Ziige aufweist, viel verbreiteter
ist als derjenige des thrakischen Heros (vgl. Collart, Philippes 112, 443). Von beson-
derer Bedeutung ist, dass Artemis bzw. Diana in Philippi mit 74 Felsenreliefs, der
thrakische Heros dagegen nur mit 9 Votivreliefs (vgl. Collart a. a. O. 431 und 424
u. ff.) vertreten ist. Somit war der Kult der mit Bendis identifizierten Artemis nicht
nur im Gebiet des mittleren Strymon, sondern auch im Gebiet zwischen dem unteren
Strymon und dem unteren Nestos viel verbreiteter als der Heroskult. In dieser Be-
ziehung unterscheiden sich diese zwei Gebiete stark von Mosien und Thrakien, wo
die Zahl der Votivplatten mit dem Herosbild vierzig Mai diejenige der Artemis
ilbersteigt.
Nach Hesychius s.	ist Bendis eine JagdgOttin, die mit zwei Speeren be-
waffnet ist. Daraus folgt, dass sie die Herrin und Beschiitzerin des Wildes und des-
sen Nachwuchs ist. Andererseits erzahlt Herodot IV 33, dass die thrakischen Weiber
wenn sie der Artemis (d. h. der Bendis) opferten, ihre Gaben nicht ohne Weizenstroh
darbrachten. Aus diesen Worten des griechischen Historikers kann geschlossen werden,
dass Bendis auch als Gottin der vegetativen Fruchtbarkeit verehrt worden ist. Da
aber die Fruchtbarkeit nicht nur von den unterirdischen Machten, sondern auch vom
himmlischen Nass und der Sonnenwarme abhangig ist, wird Bendis von Hesychius,
a. a. O., mit vollem Recht auch als chtlionische und uramsche Gottin betrachtet. Aus-
serdem veranlasst uns schon der Name der Gottin, der aus dem i.-e. Stamm bhenah-
„verbinden, vereinigen" abgeleitet ist, zu der Annahme, dass sie a’ich die Beschiitze-
rin der nienschlichen Fruchtbarkeit ist und als solche die Eiie, die Wochnerinnen
/und die unmlindigen Madchen im Hinblick auf deren kiinftige Mutterschatt behiitet.
Di. ebon erwahnten Aspekte der Bendis aber sind auch der Artemis eigen, wes-
wegen die Griechen die beiden Gotinnen identifizierten. Die Thraker erblickten je-
doch in Bendis auch die Gottheit, die dem weiblichen Geschlecht die Fortdauer seines
Lebens nach dem Tode sichern konnte wie dies der thrakische Heros in bezug auf
das mannliche Geschlecht zu tun pflegte. So zeigte sich Bendis als weibliches Kor-
relat des Heros und konnte ihn als solche bis zu einem gewisseii Grade ersetzen.
Ubrigens kann die Anwesenheit von zwei Jagdgottheitcn, wie dies Heros und Bendis
sind, nur mit der Einwirkung der minoischen Religion auf die vorgeschichtliche Be-
volkerung Thrakiens erklart werden (liber die Rolle dieser Bevolkerung in der Bil-
dung der thrakischen Vblkerschatt (siehe Detschew, die Charakteristik der thrakischen
Sprache 115—118). Zweifellos stellten die beiden minoischen Jagdgottheiten .Jaw;
1Ь](м7»' „der Herr des Wildes" und noma „die Herrin des Wildes" den Pro-
totyp des Heros und der Bendis dar. Jedoch wahrend der Heros in Thrakien und
Mosien die popularste Gottheit werden konnte, vermoclite auch Bendis im Gebiet von
Strymon und Nestos (einschliesslich Thassos) den Rang einer solchen Gottheit zu
КУЛТЪТ НА АРТЕМИДА В ОБЛАСТТА НА СРЕДНА СТРУМА
109
erreicben. Der letzte Umstand erklart sich durch den Einfluss des Kontinentalen Grie-
chenlands, wo die sich zur Artemis weiterentwickelnde лота ih/ixov den лото;
fast vollig verdrangt hat.
Jedenfalls iibte die minoische лота (s. Nilsson, a. a. O., 467) auf das
Aussere der Artemis und der Bendis einen gewissen Einfluss aus. Ahnlich wie sie
wurden Bendis und Artemis als jagende Fussgangerinnen aufgefasst. Wahrend Ar-
temis aber mit Kocher, Pfeilen und Bogen dargestellt wird, erscheint Bendis mit dem
Speer in der Hand vor uns. Ausserdem unterscheiden sich die beiden Gottinnen auch
in ihrer volkstiimlichen Tracht (vgl. Hartwig, Bendis, Tafel 1 u. 2, Abb. 3). Jedoch
unter dem Einfluss der griechischen Kultur wurde Bendis in bezug auf Bewaffnung
und Tracht mit Artemis identifizicrt. Das ist der Fall bei den 60 Felsenreliefs von
Philippi (siehe Collart, Philippes, 431—432) und bei den hier gegebenen Votivplatten
von dem Gebiete des mittleren Stryrnon (Abb. 1, 3—12, 14, 15). Immerhin begegnen
Spuren von der thrakischen Gestaltung der Bendis in 7 Felsenreliefs von Philippi
(siehe Collart a. a. O. 432) und in drei Votivplatten vom Gebiet des mittleren Stryrnon
(Abb. 2. 13, 17 insofern in denen Artemis nicht mit Bogen sondern mit einem kurzen
Speer bewaffnet ist. Weit sicherer sind die Spuren von der thrakischen Auffassung
der Bendis in anderen sieben Felsenreliefs von Philippi, worm Artemis als Spen-
derin der Unsterblichkeit in der linken Hand einen Epheuzweig halt (s. Collart,
a. a. O. 432).
Wahrend die Jagdgottin im Gebiet von Stryrnon und Nestos stets als Fussgan-
gerin dargestellt wird, erscheint sie in Mosien und Thrakien unter dem stark verbrei-
teten Kulf des reitenden Heros auch in der Gestalt von Reiterin.
In den Platten vom Gebiet des mittleren Stryrnon unterscheiden sich in Abhan-
gigkeit von der Haltung der rechten Hand der Gottin zwei Typen. In dem einen
Typus, der ausserhalb des Gebietes des mittleren Stryrnon ausschliesslich Verwen-
dung fand, greift die Gottin mit der rechten Hand nach dem Kocher zuriick, um
daraus einen Pfeil zu holen (Abb. 3—13). In dem anderen Typus, der, wie es scheint,
nur hier begegnet, halt die Gottin schon den geholten Pfeil in der parallel der
Kleidung gesenkten Hand (Abb. 3 und 13). Beide Typen sind sonst auch statuarisch
vertreten.
Es sei zuletzt auch bemerkt, dass in den Weihreliefs der Artemis die Plastik
sehr oft durch das lineare und flachenhafte Element ersetzt wird, wie dies auch in
der westjjrovinzialromischen Kunst sich beobachten lasst (vgl. Stober, Zur Entstehung
und Bedeutung der provinzialromischen Kunst OJh XXVI 12 f. und 23 f.). So ist
z. B. das Reh und der Hund (teilweise auch der Bogen) in den Abb. 3, 7, 17 linear,
bzw. zeichnerisch wiedergegeben, wahrend die Gottin und die Tiere Flachen ein-
nehmen, die mit scharfem Umriss von der ubrigen Reliefsflache abgesondert sind.
D. Defschew

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ ИА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПОЛУСВОБОДНОЕ СЕЛЯНИ ПРЕЗ
АНТИЧНАТА ЕПОХА
от Хр. Данов
Сведенията, с конто науката разполага по положението и ролята на полусво-
бодните селяни като един от осиовните производители на материални блага в някои
части на Балкански полуостров и на Мала Азия през античната епоха, не са нито
особено богатн по съдържание, нито пък особено многобройни. При това те се от-
насят предимно, за да не кажем изключително, до елинистическата епоха. Въпреки
това обаче тези сведения дават възможност да се изяснят и уточнят до известна
степей някои от термините за различните категории полусвободни производители
на материални блага, конто били в употреба през тая епоха.
Изхождайки от съображението, че изясняването и уточняването на социалните
термини, конто са били в употреба през определена исторически епоха. е от го-
лямо значение за правилното разбиране и на онова, което е предхождало тази епоха,
тук са събрани и разгледани социалните термини, конто са били в употреба у ан-
тичните гръцки и римски извори по отношение на известии категории полусво-
бодна производители на материални блага в посочените области през елинистиче-
ската епоха.
При едно по-внимателно преглеждане на античните писмени извори, литера-
турни и епиграфски, за историята на нашите земи от средата на IV в. пр. н. е. до
установяването на римского владичество в тях читателят се натъква на не едно
известие, че някои тракийски или съседни с тях племена били завоювани от съ-
седни с тях по-силни чужди племена или пък от някои гръпки полней и че те се
намирали спрямо своите господари в положение, твърде подобно на онова на ило-
тите в Спарта спрямо спартиатите, или дори в положението на робите в останала
Гърция спрямо своите господари. Нека разгледаме съдържанието на най-характер-
ните от тези известия, като, доколкото това е възможно, спазваме хронологиче-
ский ред на изворите, в конто се намират въпросните сведения.
Тъй, Теопомп от Хиос, един от най-авторитетните историци на древна Гърция
през IV в. пр. н. е., който живял и работил повече от половин век след Ксенофонт
и в чиято .История на Филип II Македонски" е имало интересни описания на бита
112	ХР. ЛАНОВ
на траките и на други негръцки племена, населяващи севернобалканските земи, съ-
общава, че ардиейците (’.lorWoi), едно илирийско племе, което живеело недалеч от
далматинския бряг, имало триста хиляди проспелати (.-т£ж«стс7.аго<), т- е- полу-
свободни селяни, конто те използували по сыция начин, по конто спартиатите из-
ползували илотите1. Доколкото ми е известно, терминът проспелати се среща в
гръцката писмена традиция единствено тук, но неговото значение е доста ясно. То
едва ли е различно от значението на термина пелати	конто обикновено
означава полусвободни селяни. От по-късно време се узнава за подобии отношения
и между други севернобалкански племена. Тъй, Агатархид от Книдос, един гръцки
писател от II в. пр. н. е. съобщава2 в своята „История на Европа", че дарданците,
т. е. непосредствените западни съседи на траките, притежавали според едни из-
вестия хиляда, а според други даже и повече роби (Аоглсх), конто в мирно време
били карани да обработват земята, а във време на война сбразували отреди под
предводителствого на своите господари. Това известие на Агатархид заслужава
според мен не по-малко внимание от приведеното преди него съобшение на Тео-
помп, защото и то произхожда от перото на един добре осведомен писател, ка-
къвто бил именно книдосецът Агатархид3.
Известията за полусвободните производители на материални блага в източ-
ната половина на Балканский полуостров стават толкова по-конкретни и по-об-
ширни, колкото областитс, за конто те се отнасят, се намират по-близо до край-
брежните райони на Тракия.
Тъй, от фрагментите на „Историята", съставена от видния историограф на
елинистическата епоха Филарх (272—220 г. пр. н. е.), и то от фрагментите на VI
книга, се узнава4 5. че византийците експлоатирали никои завоювани и покорени от
тях трако витински племена по същия начин, по който лакедемонците властвували
над илотите. В случая прави впечатление това, че и Филарх, подобно на Теопомп
по-рано (вж. неговите сведения за ардиейците), сравнява положението на завою-
ваните и покорени от византийците трако-витинци от околностите на Византион" с
снова на илотите в Спарта.
По всичко изглежда, че описаните от Филарх отношения между византийците
и завоюваните и покорени от тях трако-витинци били много стари и че те водели
началото си още от нремето, когато мегарските преселници основали града Визан-
тией на територия, която те завоювали от местного тракийско население. Според
нас има на лице достатъчно основания да се твърди, че въпросните отношения
между мегарските пришълци и завоюваното от тях витинско население продъл-
жили да съществуват и към края на III, пък и през II в. пр. н. е., т. е. и през пе-
1 A then. VI 271 с: „го	ft zi'j Ьп’теда tar ’bihzzw&r ' Aobtaiov^ 4401 xrmijo&ru
rtgoo.tt/.azotT (оалед Fiirorwr тшаиогга iit’gt.aba;u. - A t h e П. 272 d: „ ’	b b Iwzbioc ft if/
oy5o>; xai zgiaxoaiij rm Ergco.ziaxibv JagbavFif 4 dorxorc xeXFfjoiiai тот tuv уйлог;,. .. гот At >ai
Meiov? toizant A’ FXaOTOT iv нет Finijry yFoigvFivt ft .то/.®;/»;1 be '/.o/iZF.oilai утеипта nnmTti; тот thm beo-
3 Агатархид служел като личен пратеник и парламентьор на Птолемей VI Филопатор
(181—146 г. пр. н. с.); по-късно той бил началник на кабинета на видния обществен дееп и писател
в Египет Хераклид Лембос, който, както изглежда. бил родом от гр. Калатис на западная бря1 на
Черно море и познавал отблизо северните области па Балканский полуостров. 1 A t h е п. VI 101 с-
„ Фт/.аоуеи; Ь3 ет ехту lozoniarr xai lirJarTiovc г/ tjai отта> lit th'viur beozidaat Attxzbaivortvre to/т r/7.(urw>’“.
5 В случаи e необходимо да се има пред вид, че Византион владеел и други територии в ма
лоазийска, пък и в европейска Тракия. По вънроса за несвободнитс тракийски селяни на територията
на Византион вж. напоследък кандидатската дисертапия на В. II. Невская, Византий в классиче-
скую и эллинистическую эхохи, М. 1953 г.. 38—42.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПОЛУСВОБОДШПЕ СЕЛЯНИ ПРЕЗ АНТИЧНАТА ЕПОХА ] 13
риода на „но-нататъшното развитие на робовладението и на формите на извънико-
номическата принуда”1 в елинистическата епоха. Тъй, когато Полибий сьобщава
съдържанието на мирния договор, сключен между Византион и витинския пар
Прусий I през 219 г. пр. и. е„ той нише изрично, че по силата на въпросния до-
говор Прусий се задължавал да върне на византийпите без откуп „земите, укреп-
леннята, полусвободните селяни („лайте"—zaoi'v) и военнопленниците"2.
Подобии, но още по-характерио изразени форми на зависимост на местното
малоазийско (респ. тракийско) население от съседен елински полис се наблюдават
в отношенията, конто сыцествували между племето мариандинци и жителите на
съседния с. него гръцки полис Хераклея Понтийска. ЛАариандинците, конто населя-
вали североизточната част на областта Мариандиния в Мала Азия, били, както из-
глежда, също от тракийски произход и изпаднали под властта на жителите на Хе-
раклея Понтийска по пътя на завоевания, като капитулирали пред елинските робо-
владелци. Главният писмен извор за взаимоотношенията между мариандинците и
хераклейците е Страбон'1, но той черпи според собствените му думи от Теопомп.
Запазените у Страбон сведения за мариандинците гласят: „Мариандин, който вла-
ствувал над една част от владяната от мнозина в миналото Пафлагония, се пре-
селил впоследствие в областта на бебриките и останал там. Той оставил обаче името
си на напуснатата от него страна. Разказва се също, че милетските гърци, конто
били първите основатели на Хераклея4, превърнали в илоти мариандинците, конто
владеели по-преди това място. Мариандинците могли да бъдат продавани от гър-
ците, но в никакъв случай не вън от пределите на своята територия, защото те
се били споразумели по тези условия помежду си, по същия начин както тъй на-
речената трупа на мноитите, която се намирала в полусвободно положение (бук-
вално: в положението на тети) спрямо критяните или както пенестите били за-
висими от тесалийците".
От горния пасаж, който се е залазил у Страбон, се вижда, че гръцките пи-
сатели от елинистическата епоха сближавали по положение малоазийските мариан-
динци било с тъй наречените мноити на остров Крит, било с пенестите в Тесалия.
Тъй като положението на пенестите в Тесалия е изяснено отдавна в съветската
наука5 и в тяхно лице ние можем да виждаме един вид обществени (държавни)
роби, в каквито те били превърнати по пътя на капитулацията пред тесалийските
завоеватели, необходимо е да се спрем за малко на положението на критските
мноити. От едно място у Страбон6 се вижда, че за някои други категории полу-
свободно население на остров Крит, конто се означавали обикновено с термините
клароти и афамиоти, т. е. роби на частни лица или частни роби, мноитите били
r'lov/.oi го? гоггог, т. е. обществени (държавни) роби- Съветската изследвачка КаЗа-
манова7 изказа неотдавна правилното предположение, че мноитите обработвали
онези държавни земи, конто не били поделени между гражданите, като подкрепя
своего предположение с едно място от Атеней (VI 264), гдето този автор пре-
дава едно съобшеиие на Созикрат. Според последний общинного робовладение у
критяните се наричало мноя.
1 За хронологическите предел» на елинизма срв. опита за периодизация на К. К Зелы и,
Основные черты эллинизма, ВДИ, 1953, № 4. 150.	2 Р о 1 у b. IV 52, 7.	3 St га bon. XII 542, 4.
4 За немилетския произход на Хераклея Понтийска и за грешката на Страбон вж. RE VIII 433.
•За тесалийските пенести вж. Р. Р. Шмидт, Из истории Фессалии, 14ГАИМК, выв. 101, 75 сл
S t г а b о п. VIII 5.4.	7 Л. Н. Каза манова, Рабовладение на Крите в VI—IV вв. до н. э.,
ВДИ 1952, № 3, 33.
8 Сборивк Гаврил Канаров
114
ХР. ДАНОВ
Ето зато приведено то по-горе сведение от Страбон за положението на хера-
клейските мариандинпи, юето снедение той черни от Теопомп и според което ма-
рнандинците се намирали в положение, сходно с положението на притеките мноити
и на тесалийските пенести, ни дава правого да приеме м, че и мариандиьците били
един вид държавни роби на хераклейците. Причините за превръщането на мари-
андинците в държавни роби на гр. Хераклея били, както се вижда от изворите,
същите, конто обусловили възникването на пенестията в Тесалия, на илотията в
Спарта, на мноята на о. Крит, на проспелатията у ардиейците, на дулеята у дар-
данците и др. п. Това било преди всичко завою ван ето и покор я ван ето на
местното население от чужди завоеватели1.
Античните писатели, конто и през елинистическата епоха остават верни на
класовите позиции на гръцките писатели от VI и V в. пр. н. е., се стараят доста
често да прикрият или най-малкото да замажат завоевателния, грабителски и екс-
плоататорски характер на властвуването на гръпките робовладелци над загоюга-
ното и покорено негръцко население. Особено типичен пример в това отношение е
начинът, по който видният стоически философ, историк и етнограф Посейдоний от
Апамея (11 в. пр. н. е.) е обяснявал положението на подчинените и експлоатирани
от Хераклея мариандински селяни. Въпросното мисто у Посейдоний гласи: „Стои-
кът Посейдоний в IX книга на своята „История" казва, че миозина, конто не са в
състояние да се управляват сами поради слабия си разсъдък, се предават сами в
служба на по-разумните, за да могат, като се сдобият чрез тях с онова, което им е
необходимо, да им се отплатят чрез работа, за която те са годни. Тъкмо по този
начин мариандинците се подчинили на хераклейците, като им обещали да бъдат за-
винаги зависими от тях, но се условили да не бъдат продавани никога вън от пре-
делите на територията на хераклейците, а само в границите на своята собствена
страна"2.
От това място се вижда твърде ясно, че дори и един толкова всестранно
образован и развит писател, какъвто несъмнено бил стоикъг Посейдоний, не бил в
състояние да преодолее идеологията на класата, от която е произхождал и е пред-
ставил завоюването, потискането и експлоатацията на гръцките робовладелци над
лварварите“ като положение, което било напълно в реда на нещата3. Като не за-
бравяме, че в основата на пенестията, илотията, дулеята, мноитията, проспелатията
и пр. лежи преди всичко завоюването, ние имаме всичкото основание да се съмня-
ваме във версията, запазена у Посейдоний, според която мариандинпите се подчи-
нили на хераклейците само за това, зашото „не били в състояние да се управ-
ляват сами поради слабия си разсъдък". И мариандинците, подобно на пенестите,
илотите, дулите, мноититс, проспелатите и др., изпаднали в описваното от елини-
стическите писатели положение, след като били завоювани и покорени от хераклей-
ците. „Идиличният" термин дорофори (Лсию^бсхи), т. е. приносители на дарове, който
елинистическият поет Евфорион4 употребява по отношение на мариандинците, не е
в състояние да прикрие ни най-малко действителиото положение, в което се нами-
рали мариандинците и по времето на този поет, а още по малко историческите ко
1 Ред. бел. Според Pat sc li, O.Ih 1907 X 173, тъй наречените лпсюпйА-гси v ардиейците
и боё/.сч у дарданците представят остатъци от тракийското население в западната половина на
Балканский полуостров, което е било завоювано и покорено от спускашите се там илирийци
2 FGr Н 2,8.	3 Вж. и В. Ф. Гайдукевич, Боспорское царство, М.-Л. 1949, 150. J Евфорион
бил съврсменник на историка Филарх.
КБМ ИСТОРИЯТА НА ПОЛУСВОБОДНИТЕ СЕЛЯНИ ПРЕЗ АНТИЧНАТА ЕПОХА Ц5
рени на това тяхно положение. ААариандинците били наистина „приносители на да-
рове“ за гръцките робовладелци в Хераклея, но те в никакъв случай не се поми-
рявали драговолно със своето положение.
Към прнведените дотук сведения за полусвободните производители на мате-
риални блага от малоазийските и някои балкански области, конто сведения се на-
мират у античните автори, могат да се прибавят и някои сведения от епиграфски
характер. Тъй, в един гръцки надпис1 от гр. Зелея (в малоазийска Мизия-Троада)
се говори за фригийски селяни, конто се намирали в зависимост от гръцките ро-
бовладелци в Зелея и конто, както изглежда, били задължени да обработват дър-
жавните земи на този полис. Въпросният надпис е от 334 г. пр. н. е„ т. е. още от
самото начало на елинистическата епоха, но въпросните фригийски селяни и.зпад-
нали в зависимост от зелейците дълго време преди IV в. пр. н. е.
В един гръцки надпис2 * от гр. Приена от 333 г. пр. н. е. се съобщава за едно
негръцко племе	(„полянци"), което, обитавайки долината на р. ААеандър,
било очевидно задължено да обработва земите на Приена по тези места и проя-
вявало неведнаж своята неприязън към приенските робовладелци. Това се вижда
и от един друг надпис'1 от Приена, който се датува между 306 и 281 г. пр. н. е.
В него се казва изрично, че теритоуията на гр. Приена „била често опустошавана
от живеещите в съседство с града магнети и от останалите „полянци“. Ясно е, че
в случая става дума за сьщите или намиращи се в същото като споменатите малко
преди това .-re&«c („полянци") положение, за конто се говори и в приенския надпис
от 333 г. пр. н. е.
Полусвободните селяни в малоазийска Тракия били, тъй да се каже, нещо
обичайно за производствените отношения, конто съществували в други значи-
телни гръцки полней в Мала Азия през елинистическата епоха. Онова, което е осо-
бено характерно обаче за тези отношения, и то както в Мала Азия, тъй и, както ще
видим малко по-сетне, по западния бряг на Черно море, пък и в Боспорското
царство (на дн. Кримски полуостров), е тяхното сравнително по-бавно раз-
витие. Във връзка с това аз бих желал да припомня част от формулировката на
известния съветски учен Зелин4 за двата пътя на развитие на робовладелското об-
щество през елинистическата епоха. Според тази формулировка единият от тези
пътигца бил сравнително б а вен и водел през експлоатацията на полусвободного
селячесдво и на постепенного развитие на класическото рсбовладение, предимно в
градовете, пряко наличността на многобройни много по-примитивни форми на роб-
ството. За Мала Азия последнего се вижда особено нагледно от един надпис5, про-
изхождащ от тъй нар. Тракиокоме, т. е. Тракийско село, което се намирало в окол-
ностите на гр. Кизик. Жителите на това село, което спадало към територията на
Кизик, се намирали в положение, което било подобно на положението на подчине-
ните и зависими от Византион витински селяни, или пък на онова на маргандин-
ските полусвободни селяни, конто живеели на територията на Хераклея Понтийска.
Че основният поминък на тези „тракиокомети" (жители на тракийското село) и
през римската императорска епоха било земеделието, може да се съди и от факта,
че надписът, който съобщава за тях, представя в същност посвещение на Зевс Ха-
лазийски Созонт, т. е. на „Зевс —• изпращащ градушка и спасител [от нея]“.
1 Syll.-ч 279. s SyllA 282.	’ D ittenber^cr. OGII, 11:	xai ini-c
a/j.or; ffrAttic". 1 К. К. Зелин, Основные черты эллинизма (Социально-экономические отноше-
ния и политическое развитие рабовладельческих обществ восточного Средиземноморья в период
эллинизма), ВДИ 1953, № 4, 149.	5 G. Mendel, Catalogue des sculptures 111 837.
116
XP. 1АНОВ
Сведенията за наличността на полусвободните селяни от източната половина
на Балканский полуостров могат да се допълнят и с някои данни, конто могат да
се узнаят от епиграфски паметници, намерени в Северна Добруджа. В тези епи-
графски паметници, конто доскоро бяха застъпени само в латинска редакция, се
говори покрай другого и за lai consistentes, т. е. за лай, уседнали в селата (vici)
около Истрия и Томи'. Блаюдарение на остроумного досещане на румънския учен
В. Първан двамата сьветски учени Щаерман и Ранович доказала съвсем убеди-
телно, че в случая с lai се предана не името на някакво тракийско племе леи2
или ле ей3, но латинската транскрипция на известния ни термин лаои. Тук, в се-
верния сектор на западния бряг на Понт, тия лаои, конто живеели в територията
на Истрия и Томи, подобно на лаоите в територията на Византион, са били по
всяка вероятност прикрепени към земята, обработвали я и давали по-голямата част
от богатия урожай на гръцките, а по-сетне и на римските робовладелци. Тези по-
лусвободни селяни в Северна Добруджа оставили името си (лаои) и на някои ме-
стности и по-специално на някои от значителните укрепителни съоръжения на грък-
ките полней, на чиято територия те и живеели. Тъй, от един гръцки надпис, на-
мерен неотдавна в Истрия, който е издаден и изтълкуван от младия и надежден
румънски учен И. Стоян4, се говори за <Я той Хеуоинт- muxw лйоуое, т. е. за онези,
конто живеели край (в) тъй наречената кула на лаоите (или на полусвободните се-
ляни) и заедно с другите тракийски селяни участвували в отправената до Адриан
жалба срещу потисничеството, производите и експлоатацията на римската власт
Във всеки случай Щаерман и Ранович успяха да докажат убедително, че и в окол-
ностите на западнопонтийските полней, както и в околностите на елинските полней
в Мала Азия е имало полусвободно местно население, което, както нзглежда, даже
и през римската императорска епоха е продължавало да се нарича „лаои“ь.
Прегледът на изворите, в конто се срещат разгледаните по-горе социални тер-
мини, показва, че особеностите- конто огличават надписите като извори от първа
ръка от литературните паметници, конто са извори от втора ръка, дават своя от-
печатък и върху термините за различните категории завоювано и покорено насе-
ление. Надписите, колкого и малко да са засега на брой, отбелязват по-отчетливо
някои локални черти на съответннте категории полусвободно население. Това важи
особено за надписите от Мала Азия, в конто покореното и експлоатирано насе-
ление се означава съе своите местни имена: фригийци, .wWis, т. е. „полянци",
„магнети“, „тракиокомети", т. е. жители на тъй нар. Тракийско село, и др. Сведе-
1 За по-раншния епиграфски материал за лайте в Северна Добруджа вж. V. Ра г van, Hrstrfa
VII, Bncurejti 1923, 99 и сл., 105. 129 и сл. - Както иредполагаше пеправнлно румънският учен
R. V u 1 р е, Histoire ancienne de la Dobroudja, 187 и сл — Ped. бел. Обаче Vulpe, Studii cercetari
de Istorie veche IV— 1953, 3—4, 733, отстояна и досега възгледа, че lai принадлежат към тракийското
племе 1аи<Го1, като при това отхвърля споделяното от Balmu§, Studii, ц и., 723, че те представят полу-
незавиенми селяни, каквито са били тъй нарсчепите /.по» през елинпстическата епоха. 3 Както
приемах и аз самият неправилво в книгата си „Запалният бряг па Черно море в древността", 1946,71.
1 J. Stoian, О inscriptie Inedita din Hrstrfa, Pl.ingerile (aranilor ba$tina$i de pc teritoriul liistrian
impotriva apasarii roniane, в Studii $i cercetari de Istorie veche, II. № 2, 1951 r., 137—157, изд. на Акад
на Науките на Рум. Нар. Република. 5 Наличността на полусвободни селяни и в 1>оспорското цар-
ство и то чак през П в. от н. с. се установява чрез един надпис от 151 г. от н. е. (вж. I a t vs с h е v>
IPE II 353). Там четем, че посветените на Афродита от никой си Летодор земи заедно с иаселява-
шите ги полусвободни селяни ле/апи (срв. разглелания вече термин проспелзти от нашите земи).
конто с течение на времето били намалени, сега били възстановени отново. * Вж. особено Е. М'
Штаерман, ВДИ 1946, № 2, 85 сл., и А. Р а п о в и ч, Зависимые крестьяне в эллинистической
Малой Азии, ВДИ 1947. № 2, 28—38 = Ранович, Эллинизм и его историческая роль. 1950, 146 сл-
К'ЬМ ИСТОРПЯТА ПА ПОЛУСВОБОДНИТЕ СЕЛЯНИ ПРЕЗ АНТИЧНАТЛ I ЛОХА 117
нията пък у елинистическите писатели изразяват положението на полусвободною
население с по-общи термини, конто били в употреба през елинистическата епоха,
каквито са роби, лаои, пелати, проспелати, мноити, „приносители на дарове" и пр.
Понякога обаче литературните извори съобщават и етническата принадлежност на
дадена категория полусвободни производители на материални блага. Такъв е слу-
чаят с известието на Филарх по отношение на подчинените тракийски селяни от те-
риторията на Византион, конто той означава с гехния етникон—витинци. Твърде
характерно е обаче, че тъкмо един много по-достоверен автор от Филарх, какъвто
е Полибий, който е живял и по-късно от него, нарича сыцото население вече не
„витинци", а го означава с термина „лаои", който е общият и най-употребяван
термин през елинистическата епоха. По този начин Полибий е изразил може би из-
вестии промени, конто били настъпили в положението на полусвободните тракийски
селяни от околностите на Византион, а може би той предава само твърде точно
сьдържанието на договорния текст, в който е бил употребен именно терминът
лаои като най-обичайния термин за полусвободни селяни през елинистическата епоха.
Никои от античните автори на Прага на елинисти^есьата епоха, какъвто бил
например Теопомп, който проявявал подчертани интереси към бита на негръцките
народности от западнобалканските области, означават според мене не съвсем слу-
чайно подвластните на ардиейците племена с термина проспелати. По този начин
Теопомп е изразил сполучливо обстоятелството, че покореното и робуващо на ар-
диейците население се е намирало в положение, което е отговаряло на положе-
ние™ на илотите в Спарта, т. е., че и у ардиейците са съществували форми на роб-
ство, съответствуващи на нивото на производителните сили, което били достиг-
нали илирийските племена на адриатическою крайбрежие на Балканский полу-
остров. Заслужава в тази връзка да се спрем за малко на факта, че понякога по-
късни и добре осведомени писатели са изразявали положение™ на полусвободните
категории население и с термина „роби" (дог/Mi). Такова е в нашия случай изве-
стието на Агатархид от Книдос, който означава завоюваното и покорено от дар-
данците население с термина „роби" (do7-/.oi). Струва ми се. че употребата на този
термин не може да ни накара да мислим, че в Дардания робите са се намирали в
същото положение както робите в Атина, Милет, Мегара, Коринт или някой друг
от напредналите в своего развитие гръцки полней- Впрочем и самият Агатархид
уточнява значението на употребявания от него термин, като казва, че в мирно време
робите у дарданците били длъжни да обработват земята на своите господари, а
във време на война ла образуват отреди под тяхно командуване. По този начин
самият Агатархид ни подсказва, че робите у дарданците били в положение, сходно
на снова на проспелатите у ардиейците и на илотите в Спарта. По-голямо уточня-
ване върху положението на разгледаните категории полусвободно население в из-
точната половина на Балканский полуостров се постига когато се привлекат све-
денията на Филарх върху положението на зависимите и експлоатирани от Визан-
тион витински селяни и особено сведенията на Теопомп върху положението на по-
лусвободните и експлоатирани от Хераклея Понтийска мариандински селяни. Фи-
ларх, както видяхме по-горе, съобщава, че византийците потискали и експлоатирали
завоюваните и покорени от тях витинци по сыция начин, по който лакедемонците
държали в подчинение и експлоатирали илотите1. Но еще по-пълни и по-изясня-
1 От пай-новата съветска литература вж. по този въпрос „Хрестоматия по истории древнего
мира“ под редакцией акал. В. В. Струве, II, Греция и Нллинпзм, М. 1951. 88 и сл., както и „История
древнего мира” под ред. В. II. Дьякова п М. II Никольского, М. 1952, 273 сл. Срв. и ста
тиите „и.титизм" и „илоты* в Большая Советская -Ршиклопелпя, 17, 543 544
118
ХР. ЛАНОВ
ващи това положение са сведенията на Теопомп за положението на мариандин-
цита, конто били покорени и експлоатирани от гръцките робовладелпи в гр. Хера-
клея Понтийска. В случая Теопомп сравнява положението на мариандинците не
само с положението на илотите, но и с онова на мноитите (държавните роби) на
остров Крит, пък и с положението на пенестите в Тесалия.
Въпреки значителното разнообразие на социални термини, което се наблюдава
в разгледаните по-горе сведения, може да се каже, че тези термини се отнасят не
съмнено до полусвободни категории селско население. Но употребяваните в изво-
рите социални термини за означаване положението на едни от основните произво-
дители на материални блага в източна и в малоазийска Тракия, свидетелствуват,
макар и не всякога достатъчно ясно, и за начина, по който възникнали въпросните
категории полусвободно селско население. Те, подобно на голяма част от селяче-
ството в другите области на античния свят, възникнали от първобитно-обшинния
строй като резултат от разлагането на родовата обшина и зараждането и оформя-
нето на ранните робовладелски отношения'. Твърде често в хода на историческото
развитие части от тези земеделци-общинници бивали завоювани и покорявани било
от по-силни съседни племена, било от елинските полней. Такива именно завогсвани
и покорени племена или пък части от тях били и проспелатите на ардиейците, ро-
бите на дарданците, „витинците“ или лаоите на Византион, мариандинците на Хера-
клея Понтийска, лаоите на Истрия и Томи и други подобии. Тези полусвободни
селяни били лишени от своята (племенна) собственост и били заставяни да обра-
ботват в мирно време земите на покорилото ги чуждо племе или полис, а във време
на война —- да служат твърде често у тях в помощните отреди.
Дали обаче положението на покорените и зависими от Византион витински се-
ляни или онова на покорените и зависими от Хераклея Понтийска мариандинци е
било напълно еднакво с положението на подчиненото и зависимо от ардиейците и
дарданците население ? Едва ли може да има съмнение по отношение на това, че
покореното и зависимо от елинските колонии местно население не е могло да бъде
в напълно еднакво положение с положението на население™, което било подчи-
нено и експлоатирано от някои чужди и по-силни от него племена. И едва ли
може да и та съмнение по-нататък и по отношение на това, че земите на витин-
ските селяни, конто били владени от жителите на Византион, или пък земите на
мариандинците, конто били обсебени от жителите на Хераклея Понтийска, били за-
владени от тях, когато елинските пришелци основали своите колонии сред мест-
ните тракийски (респ. малоазийски) племена.
По време на основаването на гръцките колонии по бреговете на Мала Азия
обаче, както в техните метрополии (в случая Мегара за Византион и Хераклея Пон-
тийска и Милет за Истрия и Томи), тъй и в самите тях съществували робовла-
делски производствени отношения. Покорените от Византион Хераклея Понтийска
Истрия или Томи тракийски (респ. малоазийски) селяни били превърнати в полу-
свободно население, което принадлежало на цялата държава и било означавано с
разгледаните по-горе термини (витинци, лаой, мариандинци, лай и пр.). И тук. както
и в други случаи, елинските колонисти, завоювайки областите, в конто основали
своите колонии като Хераклея, Истрия, Томи и др., покорили завареното по тези
места тракийско население. „Ако заедно със земята бъде завоюван и самият човек
1 По този вънрос вж. повече у К. К, Зелин. Основные черты эллинизма, В/ПI 1953. № 4, 148.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПОЛУСВОБОДНИТЕ СЕЛЯНИ ПРЕ.З АНТИЧНАТА ЕНОХА 1 19
като органическа принад.тежност на земята, то той бива завоюван като едно от
производствените условия и по такъв начин възникват робсткото в крепсстната за-
висимост, конто бързо извращават и видоизменят първоначалните форми на всички
колективи, като сами стават основа на последните"'.
По-горе бе изтъкнато, че за основа на обществото както във Византией, тъй
и в Хераклея Понтийска по време на завоюването и подчиняването на местною
население служели (особено в занаятите) робовладелските прсизводстгени отно-
шения. Съветските изеледвачи'-’ с пълно право изтъкват това обстоятелство в про-
тивовес на погрешните концепции на редица буржоазни учени, според конто във
Византион, Хераклея Понтийска и други градове съществували крепостям отно-
шения. Невская отбелязва, разбира се, и това, че в селското стопанство на тези по-
лней, освен обичайните робовладелски отношения, съшествували и своеобразии усга-
новяващи се робовладелски отношения. В ьпросното своеобразие се съетояло в това,
че гръцките колониста, след като завоювали част от територията на местные тра-
кийски племена, започнали да експлоатират тракийските селяни като държавни
роби от типа на илотите в Спарта, на пенестите в Тесалия или пък на мноитите
на остров Крит.
Проучването на социалните термини, конто били в употреба на гръцкия език
през елинистическата епоха по отношение на производителите на материални бла1 а
в източна и малоазийска Тракия, показва, че и изучаването на въпросите на робо-
владението в нашите земи през тази епоха може да бъде по-успешно, когато то
става при паралелното изучаване на положението и ролята в производството на
другите категории непосрелствени производители на материални блага. Изучаването
на положението на последните през елинистическата епоха показва, че основната
маса от селското население доставила на гръко-македонските, пък и на местните
робовладелци, многобройна работна сила. Макар че в сравнение с масата на пялото
население броят на робите тук да не е бил много голям, все пак робството, особено
в крайбрежните райони и в югоизточната част на Тракия, определяло характера на
обществения строй. Развитието на елинистическото общество, в което били въвле-
чени до голяма степей и някои балкански райони, довело дотам, че не само
броят на робите се увеличил, но и тяхното относително тегло в стопанството на-
раснало, като особено в градовете се разпространила и придобила по голямо зна-
чение /ласическата форма на робството. Не е случайно това, че в гръцките по-
лней по егейския бряг на Тракия е имало тъкмо през елинистическата епоха сто-
тици роби, съередоточени в ръцете на само един робовла делец'.
Проучването на приведените по-горе антични известия за положението на ня-
кои категории от основните производители на материални блага в източна и ма-
лоазийска Тракия през елинистическата епоха, въпреки очевидната осктдност на из-
ворите, потвърждава до голяма степей правилността на изтъкнатите схващания на
съветските историци.
1 К. Маркс, Форми, предшествуващи капиталистического производство, изп. на БКП, София
1953, 24.	2 Вж. В. И. Невская, Византий в классическую и эллинистическую эпохи, М. 1953.
41 сл.; срв. и В. В. Струве, К вопросу о специфике рабовладельческих обществ древнего Во-
стока. .Вестник Ленинградского Университета “, серия обществ, наук, № 9, 81—92.	3 Срв. Di odor.
XXX 6 (отнася се до Абдера).
120
ХР. ДАНОВ
К истории полусвободных крестьян в античную эпоху
Автор, считая, что выяснение и уточнение социальных терминов в опреде-
ленную историческую эпоху, имеют больнюе значение для правильного понимания
и того, что предшествовало эту эпоху, в настоящем труде собрал и рассмотрел со-
циальные термины, которые употреблялись в античных греческих и латинских пись-
менных источниках по отношению известных категорий полусвободных производи-
телей материальных благ в некоторых областях Балканского полуострова и Ма-
лой Азии,
При более внимательном рассмотрении античных письменных источников об
истории этих областей, оказывается, что в сочинениях античных греческих писа-
телей, а также и в ряде греческих и латинских надписей, находится не одно све-
дение о том, что некоторые фракийские или соседние с ними племена были завое-
ваны и покорены более сильными чужими племенами или же некоторыми поли-
сами, и что они по отношению своих хозяев находились в положении очень сход-
ным с положением илотов в Спарте по отношению к спратиатам, или в положении
пенестов по отношению к фессалийцам в Фессалии, или даже в положении рабов
в остальной Греции по отношению своих юспод.
Особенно характерны сведения Феопомпа о так называемых проспелатах, ко-
торые были завоеваны и покорены иллирийским племенем ардиейцев, и о мало-
азийском племени мариандинцев, которые были подчинены греческим рабовла-
дельцам из города Гераклеи Понтийской. Но не менее характерны и существенны
и сведения Филарха о рабах у дарданцев, а также и сведения этого же автора и
Полибия о покоренных и находящихся в зависимости от Византии фраковитинских
крестьянах, которые у Полибия означаются характерным для эллинистической эпохи
термином „лаои". Сведения Феопомпа о положении покоренных и эксплуатируемых
городом Гераклеей Понтийской мариандинцев заслуживают по мнению автора осо-
бого внимания, потому что их положение было сходным не только с положением
илотов в Спарте, но и с таковым мноитов на острове Крите и пенестов в Фесса-
лии. Но так как мноиты на Крите, а также и пенесты в Фессалии были как бы
государственными рабами, то можно принять, что и мариандинцы были как бы го-
сударственными рабами Гераклеи Понтийской. Очень сходным было положение, по
мнению автора, и других категорий полусвободного негреческого населения, ко-
торое жило на территории греческих голисов в Малоазиатской Фракии или же по
побережью восточной половины Балканского полуострова, о чем узнается по ряду
эпиграфических текстов (греческих и латинских).
Автор подчеркивает и то, что полусвободные производители материальных
благ в указанных областях были так сказать чем-то обычайным в них, но он оста-
навливается и на том обстоятельстве, чю характерной чертой этих отношений яв-
ляется их значительно медленное развитие. О последнем свидетельствуют особенно
наглядно некоторые надписи римской императорской эпохи, а также в Малой
Азии и на западном и северном берегу Черного моря. Из них видно, что
эти полусвободные крестьяне продолжали существовать и во втором веке на-
шей эры.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПОЛУСВОБОДНИТЕ СЕЛЯНИ ПРЕЗ АНТИЧНАТА ЕПОХА 121
Обзор самых типичных сведений и письменных источниках о положении по-
лусвободных производителей материальных благ в указанных областях бросает из-
вестный свет и иа своеобразие рабовладения и этих землях и до эллинистической
эпохи. Исследование социальных терминов, которые были в употреблений в гре-
ческом языке в эллинистическую эпоху по отношению к производителям матери-
альных благ в этих областях, нас учит с другой стороны, что и изучение вопросов
рабовладения в эллинистическую эпоху может быть успешным, когда проводится
параллельно с изучением положения и роли в производстве и непосредственных
производителей материальных благ и других категорий.
Хр. М. Данов

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИ ЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ПОРТРЕТ НА СЕВТ III (323—311 Г. ПР. Н. Е.) ВЪРХУ МОНЕТИ
от Т. Герасимов
От тракийския владетел Севт III са познати две емисии монета с изображение
на конник. Върху лицето на едните има глава на Зевс (обр. 1)’, а върху тия от
втората емисия — глава на мъж с брада и диадема (обр. 2, 3 и 4)1 2.
Преди повече от двесте години Кари обърна внимание върху тази глава3.
Обаче оттогава досега тя е останала без внимание от страна на нумизматиците и
археолозите. В нумизматичната литература тя се означава като глава на Зевс4 или
просто като брадата глава без каквото и да е друго определение6. Тя обаче не
може да се смесва с главата на Зевс, тъй като повезката на косата има особена
форма, съвсем различна от лавровия венец на Зене, а също така и лицето е с
много индивидуални черта. Повезката (диадемата) показва, че тази глава не е на
някой възрастен бог, а на владетел. В случая се
касае за портретен образ на самия Севт III. В него
този тракийски владетел е представен с дълга коса
и брада. Косата отпред покрива по-голямата част от
челото и ние добиваме впечатление, че то е ниско.
Отзад тя се спуска по тала и закрива и ушите.
Челото е месесто. Непосредствено под него започва
носът, представящ една права линия, конто преди
върха му се пречупва косо надолу. Това предава
особена форма на носа. Надочните дъги са силно
развити. Под тях се виждат изпъкналите очи. Дол-
ната челюст е покрита с гъста брада. Лицето на
Обр. 1. Бронзова монета
на Севт Ill
Fig. 1. Monnaie de bronze de
Seuthes III
Севт e слабо и с изпъкнали
скули. Погледът на владетеля е устремен напред. Той издава един съсредоточен
1 Н. Муш мо в, Монетите на тракийските царе (=: Сборник Дякович, София 1927, табл. II
75—77; III 78—97; Е. Babe Ion, Traite II, t. IV, f. IV Paris 1930, табл. CCCXXXI 15, 16 и 17.
2 M у hi м о в, табл. II 72—74; Babeion, CCCXXXI 13 и 14. 3 Cary, Histoire des rois thraces
etc., Paris 1752, 29. В рисунката на табл. I 1 диадемата около главата не е представена. 1 Муш-
м о в, 281, 72—74; ВМС, Tbrace, London 1877, 203.	5 A. S а 11 е t, Beschreibung d. antiken, Miinzen, I
Berlin 1888 ; В. Д о б p у с к и, Исторически поглед върху нумизматиката на тракийските царе, СбНУ
XIV 1897, 604; Sy Hoge nummorum graecorum, Thrace 11, Copenhagen 1943, № 1072.
124
Г. ГЕРАСИМОВ
волев характер. Гравьорът на монетния печат, колкото и да е бил затруднен от
дребния размер на монетното поле (20 мм в диаметър), е успял чрез сръчно гра-
вирани подробности да предаде доста пластично индивидуалните черти на владетеля.
Ние споменахме, че диадемата, която обхвата буйната коса на Севт, прави
впечатление с необичайната си форма. Тая форма се отличава от царската диадема
във вид на тясна панделка, позната от портретните образи на владетелите от
елинистическата епоха по техните монети и някои скулптурни образи от бронз и
мрамор. С такава повезка са представени Александър 111 Велики1, Лизимах2, един
от по-късните тракийски владетели, Мостид4 * и пр. Този знак на царско достойнство
е бил въведен от Александър Велики по подражание на лентовидната повезка.
носена от персийските царе4. Освен споменатата диадема, по портретите на диадохите
срещаме повезка във вид на обръч от дебела овална тел от злато". Понякога този
обръч е представен увит от тясна панделка6. По-друга разновидност лредставя
диадемата около главата на сирийския цар Селевк, налравена от лавров венец, увит
с тясна лента7. Какъв знак на царско достойнство е поставян на главата на тра-
кийските владетели преди Севт III, ние не знаем, тъй като липсват писмени и
археологически свидетелства за това.
В някои богати могилни погребения от IV в. пр. н. е. са намерени златни
лаврови венци8. С такъв венец е изобразен и знатният покойник в стенописната
Обр. 2. Бронзова монета на Севт III
Eig. 2. Monnaie de bronze de
Seutlies III
Обр. 3. Бронзова монета на
Севт III
lig. 3. Monnaie de bronze
de Seuthes III
украса на гробницата при гр. Казанлък". За тези погребения се предполага, че са
на местни тракийски владетели. Обаче въпросните находки не ни дават право да
твърдим, че откритите златни венци са носени приживе като знак на княжеско
или царско достойнство, тъй като подобна форма венци от по-евтин материал —
позлатен бронз и глина — са намерени и в гробове на лица с по-ниско обшествено
положение1". Следователно тия златни лаврови венци са имали предназначение само
1 К. Lange, Herrscherkopfe des Altertums ini Munzbild Hirer Zeit, Berlin 1938 95; ,1. В a be Ion
Le portrait dans Lantiquite dapres les rnonnaies, Paris 1942, табл. HI 8; K. Gebauer, Alexanderbildnis
mid Alexandertypus, AM 63i64, табл. 16, 4.	2 О. Brendel, Ein Bikinis des Kotiigs Lysimaclios
von Thrakien, Die Antike IV 1928, 317 и табл. 29.	3 H. My шмов, табл. \ 1 162, 163.	4 D а г-
remberg-Sagl io, Dictionnaire II, Paris 1892, 120; RE V 1905, 303.	’A. Hekler, Die Bildnts-
kunst der Grieclien und Riinier, Stuttgart 1912, табл, 122,123 ; К. L a n g e, Kiipfe auf gnechisclien Miinzen,
Die Antike XVI11 1942, 201, 36.	' C It. Picard, I.e Demetrius Poliorcetes etc., Mon. Pint 41, Pans
1946, 73.	 J. В a b e 1 о n, табл. IV 5; Lange, 62. м Могилният некропол прн Дуванлий, София
1934, 162 сл.; HAH XI 1938, 78; необнаролван венец от гробницата при Стрелча. Ilanai юрско.
"С. V е г d i а п i, Hellenistic Peinting in a thractan tomb, AJA 1945,402; В. Миков, Античната гроб
ница при Казанлък, София 1954. II, габл. IX, XXIX. •" Такииа венци са намерени в некрополе на
Аиолония. Срв. Ив. В е н е д и к о в, Ра.зь.оики и ироучванин II 1948, 12.
I1OPTP1 I НА СМИ 1П (323-311 I ПР. II I.) ВЫ’Х.У MOIII III
125
за погребалния обрел. Засега вьпросът за формата на знака на достоинство и
власт у одриските владетели преди Севт 111 остана открит. Но вес пак нсобичаънгта
формана диадемата —венец от скачени едно за друго лаврови листа—в монетния
портрет на Севт не може да се сближи с никоя от досега познатите по памет-
ниците и писмените извори видоне диадеми. И затова тя си остава изолиран случаи.
В портрета на Севт прави впечатление и дългата коса, покриваша челото и
тила на главата, както и брадата. И тези външни белези сочат, че Севт не е
следвал установения от Александър III Велики обичай да се бръенат брадата и
мустаците и да се подрязва късо косата, който обичай е бил бързо възприст както
от владегелите, тъй и от обикновените граждани’. С безбрадо лице и къса коса
са представени всички елинистически владетели на Балканский полуостров и в
Азия2. Изглежда, че Севт по неизвестни подбуди се е придържал към обичая у
траките да се носи дълга коса и брада и не е последвал примера на Александър
и диадохите.
За дългата коса и брада у траките имаме сведения у някои от старите автори.
Така у Омир траките са наречени	'. Според Ариан с този термин се
означавало, че косата се оставила да расте дълга по тила на главата4. Овидий
свидетелствува, чс траките носели дълга коса и брада'. Други авюри, като говорят
за прическата на старите траки, подчертават, че косата у тях била права, гладка-
И прическата и формата на брадата на
Севт е подобна на косата и брадата у
мизите и у траките, изобразени върху ня-
кои от метопиге на Траяновия тропеон в
Добруджа11. и у даките. претставени в ре-
лефната украса на траяновата колона в
Рим . Сь'цо и косата на Севт е гладка. Та-
зи нейна особеност е дадена в монетния
образ посредством услоредни врязани чер-
ти. Обаче тракийските владетели подир
Севт 111 (доколкото от тях са достигнали
до нас портретни образи) са следвали
устаноцекия от Александър обичай да се
бръене брадата и подстригва късо косата".
За предаване образа на Севт върху
монетите му гравьорите са използували
някаква скица или копие от статуарен
портрет на владетеля. Като потвърждение
на това предположение служи една под-
робност в монетния образ, която не се дъля
вьора, а е съзнателно възпроизведена, така
Обр. 4. Бронзова монета на Севт 111
(увеличена)
Fig. I Monnaie <1е bron/e de Seuthes
(agrandie)
и на случайност или хрумване на гра-
както е била видя на от него върху
1 .1. Six, Ikonographiscbe Stiidlen, PM IX 1894, 105.	2 Babeion, табл. Ill 7, 8 . IV 1—7: V
1—8: VI 1—7.	3 G. К aza row. Beitriige zur Kultiirgeschiclite der Thraker, Sarajevo 1916, 109-
1 Ka/arow, u. c., 109. заб. 3.	5 Ovidii Tristia V 7, 18, Epistulac ex Ponto I 5, 74; 111 5.6'
« A. F u r t \v il n g 1 e r, Das Tropaion von Adamklissi, Munciieii 1903, 499 и табл. IV 2; V 1 , VII 3'
7 С. C 1 c h о r I ti s, Die Reliefs der Traiansilule, Berlin 1896 I табл. XIX 61: XX 64; Lil, XV 236; XI VIIj
354—357 u C 362.	4 Мостид (около 200 г. up н. e.). вж. M у ш м о в. Монетите на тракийските царе,
табл VI 162, 163, Сазала II (48—42 г. пр. и. е.), Мушмов, VII 180, Реметалк I, ц, с., VII 188—194-
126
Т. ГЕРАСИМОВ
дадения за копиране образ на Севт в естествена величина. Това е кичурът коса,
измъкната изпод диадемата.
Подобен мотив с къдрици коса, щръкнали над повезката на косата, намираме
и в репликата от мрамор на един сева загубен портретен бюст или статуя на
тракийския цар Лизимах’. И в този портрет скулнторът е моделирал кичури коса,
разпилени над царската диадема, конто по този начин внасят по-голяма естественост
в официалния портрет. Очевидно и в двата портретни образа майсто] ите, съгласно
реалистичните тежнения в елинистическата скулптсра, са вмькнали този мотив в
прическата на портретираните лица.
Върху опакото на занимаващите ни тук монети с портретната глава на Севт III
е представен самият цар, с характерната дълга коса и брада, на кон в скок
на дясно. В някои екземпляри, чиито печати са били изработени от по-сръчни
гравьори, се виждат и дълги тесни панталони, в конто е обут владетеля?. Под
коня има лавров венец. Този символ на победа подсказва. че тук Севт е пред-
ставен като победител. Конният образ на тракийския владетел може да се сближи
по основната си идея с изображението на македонский цар Филип II на кон с
кавсия на главата, което намираме върху една емисия от тетрадрахми. Тук Филип
е представен като повелител с характерния жест на дигнатата нагоре дясна ръка'.
Монетите на Севт са единствен пример в античната нумизматика, в който
обратите и от двете страни на монетата се отнасят до личността на самия владетел.
Но докато предната страна на монетата обикновено се запазва за образа на
божеството, считано като митичен прадед или покровител на владетеля, тук в
нашите монети лицето е заето от портретната глава на Севт. Току-шо изтъкнатата
особеност във въпросните монети на Севт ни дава основание да приемем, че тази
емисия е била пусната в обращение при особени обстоятелства. Монетите в
древността са били една от главните регалии на власт. С тях се прокламирала
личността на новоиздигнатия цар или се подчертавала пред поданиците или неговия
противник независимостта на владетеля1 * *. С такава именно цел са издадени и
монетите с образа на Севт Ill. Тях можем да свържем с обявяването на Севт за
независим тракийски владетел след разпадането на македонската монархия подир
смъртта на Александър 111 Велики в 323 г. пр. н. е. и с борбата му срещу Лизимах,
новия претендент на територията на някогашната одриска държава.
' Филип II завоювал земите на одриското царство в 357—356 г. пр. н. е. За
да държи в покорност свободолюбивите траки, далновидният македонски владетел
си послужил с местните тракийски князе. Той не само закрепил положението на
заварените, но и поставил нови владетели в Тракия4. Един от тези династи, конто
са управлявали от негово име разни дялове от територията на някогашното одриско
царство, е бил и Севт III. Той се е държал лоялно до момента, в който е усетил
отслабването или изчезването на централната власт в македонската държава 11
затова след смъртта на Александър Велики побързва да се обяви за независим
владетел. Като него са постъпили и други местни тракийски князе, конто, подир
изчезването на обединяващата личност в македонската държава, са почувствували
здрава почва под себе си. Засега знаем имената на още двама такива отцепници и
то само по техните монета. Единият е Аден", а другият—Скосток®. Техните монети
1 О. Brendel, и. с., табл. 29. Мушмов, Античните монети на Балканский полуостров
и пр., София 1912, табл. LVI, 8.	“ .1. В a b е 1 о п, Ее portrait, 74 сл 1 Н. Bengtson, Die Stra-
tegic in der hellenistischen Zeit I 1937, 42 сл. 5 Sylloge nummorum graeconim, Tlirace III 1943
№ 1177—1187.	My in мои. Монетите на тракийските царе, 214, 67 и 68.
ПОРТРЕТ НА СЕВТ Ill (323 311 1. ПР. II. Е.) ВЬРХУ МОНЕТИ
127
по стил и изработка са съвременни на Севтовите монети. Монетите на Аден се
намират пръснати в пространство™ между горното течение на р. Тунджа и Б\р-
гаския залив’. Монетите на Скосток произхождат от находки, локалтирани между
Одрин и Стара Загора'-. Изглежда че Севт III е управлявал нал по-голяма облает
и затова е могъл да поддържа една значителна
за времето си войска, състояща се от 20000 пе-
хотинци и 800(1 конники, която в началото нр
съпротивата му срещу Лизимах, новият упра-
вител на Тракия е могъл да постави с успех
срещу силите на последний. Ние знаем, че при
първата среща между двамата Лизимах не е
успял да срази Севт”.
Множеството едини 'ни и колективни на-
ходки от монети на Севт, произхождащи от
Карловско, Казанлъшко и Айтоско, ни показ-
ват, че територията на Севтовата независима
държава се е намирала южно от Стара пла-
пина, по горното течение на р. Тунджа. Моне-
тите от тези находки принадлежат на девет
различии поминала. Това разнообразие от па-
рични знаки с различии стойности е явен приз-
нак за нараснала търговия и организиран пазар
в държавицата на този тракийсги династ.
Обр. 5. Бронзова монета на Севт III
(увеличена)
Fig 5 Monnaie <1с bronze de
Seuthes III (agrandie)
В заключение трябва да подчертаем, че главата на Севт III върху монетите е
наи-ранният портрет на владетел от елинистическата епоха. Той предхожда с 30 го-
дини портрета на Деметрий Полиоркет (292 г.), изтькван досега като пръв владетел,
който е дръзнал да постави собствения си образ върху монети4. Портретът на
Севт III е същевременно и най-старият портрет на тракийски династ. Досега бяха
известии образите само на Мостид, Садал, Реметалк I и Котис Vй.
Effigie de Seuthes 111 (323—311) sur monnaies
On сопка it deux emissions monnaitaires du dynaste tlirace Seuthes 111 avec image
de cavalier. Sur la face des unes est representee une tete de Zeus (tig. 1), tandis
que sur celles de la seconde emission — une tete d’homme avec barbe et diademe
(fig. 2, 3 et 4). Il у a plus de deux cents ans que Cary a attire I’attention sur cette
tete, mais celle-ci n’en deineure pas monis insuffisamment etudiee Dans la litterature
1 Множество монети от този владетел бяха намерени при разкопкше на tp. Севтополис при
с. Коиринка, Казанлъшко. 2 Този тракийски династ не бива да се смесва с едпоименния владетел,
чието име намираме върху тетрадрахми с името на Лизимах. Вж. Т. Герасимов, Находка от сре-
бърни монети на Александър Великн, Лизимах и Скосток от Пловдив, ГПБМ 1940—1941. 105
1 Диодор XVIII 14, 2—4 (— Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София
1949, 195).	* 1 Е. Newell, The Coinage of Denietrios Poliorcetes, London 1927, 86 сл.; J. Babel on,
H. c., 76. ь Муш mob, ц. с., табл. VI 162 и 163; VII 180—182. VIII 201 -209.
128
Т. ГЕРАСИМОВ
la tete avec diademe est designee comme tete de Zeus ou simplement tete barbue.
Elie ne peut cependant etre identifiee a la tete de Zeus parce que son diademe est
d’une forme particultere (voir fig. 3 et 5), tandis que le visage possede des traits in-
dividuels. Il s’agit en 1’occurrence d’une effigie — portrait de Seuthes III lui-тёте.
Ce dynaste thrace, a la difference des rois helienistiques contemporains, est
represente avec barbe et cheveux longs a 1’instar des Th races dans les metopes du
Tropaeum Traiani en Dobroudja et les reliefs sur la colonne Trajane a Rome. Ses
cheveux sont ceints d’un diademe tresse de feuilles de laurier, jointes les unes
aux autres.
Pour representer 1’effigie du dynaste sur ses monnaies, les graveurs ont utilise
quelque esquisse ou copie du portrait statuaire du souverain. Un menu detail plaide
en faveur de cette supposition. C’est la boucle de cheveux retombant sur le diademe.
Nous trouvons un motif semblable avec boucle de cheveux sur une tete du portrait
en marbre du roi thrace Lysimaque.
Sur 1’envers de la monnaie я 1’effigie de Seuthes, celui-ci est represente a cheval
esquissant un saut a droite (voir fig. 2). Seuthes est represente avec barbe et cheveux
longs. Les monnaies en question sont le seul exemple de monnaies dont les deux
faces soient occupees par des effigies du souverain.
Ces monnaies sont incontestablement frappees apres que Seuthes fut proclame
roi independant de Thrace en 323.
L’effigie de Seuthes III sur les monnaies en question est 1c portrait le plus
ancien de souverain de 1’epoque helienistique. 11 precede d’environ 30 ans le portrait
de Demetrius Poliorcete, consider jusqu’a present comme le premier souverain qui
ait eu 1’audace de faire graver son effigie sur des monnaies.
T. Gerasimov
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУК И ТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИ ЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
от Иван Гълъбов
През май 1952 г. несебърският жител Вангел Хр. Вацгелов при изкопни
работи пред къщата си, близо до „Водопойната чешма“, южно от шосето, което води
от Несебър за Поморие, открива каменна гробница с ценни златни, керамични и
бронзови предмета, конто постъпиха в Бургаския народен музей. През август същата
година, в рамките на общата си научно-изследователска работа в Несебърския
некропол, Бургаският народен музей включи за проучване и терена около откритата
гробница. Постигнатите резултати бяха във всяко отношение интересни, но от
най-голямо значение беше фактът, че се откриха още три каменни гробници, напълно
запазени или само отчасти повредени и ограбени, та можаха да се уяснят редипа
въпроси, свързани с погребалните обичаи в елинистичния Несебър, а също така и
с живота на града през същата епоха.
Първото съобщение за каменни гробници от Несебърския'‘некропол датува
от 1911 г., когато проф. Г. Кацаров публикум (резултатиТ£ от изследраните от него
три каменни гробници1. По-късно, когато започват изкопните работи за къщите от
бежанския квартал, биват открити и уйищожени множество каменни гробници. За
някои от тях съобщава пак проф. Г. Кацаров2. а преди това и Ив. Ветров’. *
Сведения за доста гробници бяха събраци и от. «ас ,по време на разкопките,
който се провеждаха от страна на Бургаския народен музей през периода 1948—
1952 г. Така, значителен брой са били открити при подравняването на терена за
днешното футболно игрище, което се намира южно от шосето Несебър — Поморие и
западно от съвременните гробища на града. Две каменни гробници са били раз-
рушени в двора на Наумови при копаене на яма за отходно място, а северно от
шосето, в двора на Хр. Минков, е открита една гробница от „айтоски камъни*.
Значителен брой подобии погребални съоръжения бяха открити и по време
на нашите разкопки, общо 12 гробници, разпръснати по цялото пространство от
почивната станция на административное служители на югоизток до «Водопойната
чешма* на северозапад. Изобщо, като се прегледа разположението на всички изслед-
1 АМ~ XXXVI 1911, 308—316 и НАД 11 1911, 264-265	2 ИАИ VII 1933, 281—289.
« МАЙ VI 1932, 311.
9 Сборник Гаврил Кацаров
130
ИВАН ГЪЛ'ЬБОВ
вани от нас гробници и на тези, за конто имаме сведения, се вижда, че те са били
откривани на всяко място в съседство с погребения, .направо в земята. Само край
яВод опойната чешма*, се наблюдава пб-голямо сгрупирване на каменни гробници и
по-богати погребения.
При прегледа на устройството на гробниците аз излизам преди всичко от тези,
който са изследвани по време на разкопките, тъй като датировката на останалите
материали остава несигурна.
Голяма част от гробниците са оформени по един и същ начин — те са
правоъгълни помещения, дълги средно около 2 м, широки около 0'66 м, с дъл-
бочина около 0’80 м. Стените са образувани от дебели каменни плочи, отвътре
изглддени, ртвън — грубо оформени. По-грижлива работа се наблюдава в гробница
К» 12/52, гдето камъните на запазените стени отвътре са кантирани. Стените са
Обр. I. Гробници №Xsl/50 н 4/50
Fig. 1. Tombeaux №№ 1/50, 4/50
изграждацидбез свързващ материал, като височината се е образувала обикновено от
два реда каменни блокове, долните с по-голяма височина от горните.. Отгоре
гробниците са били покривани с_ продълговати, грубо оформени блокове, конто не
прилепват плътно един към друту та образувалите се между тях празнини в някои
случаи са били попълнени с псдребни камъни, както това добре се вижда напр.
при гробница № 1/50 (обр. 1). Все пак разстоянията между камъните са били
такива, че дсички гробнипи, дори и тези, конто са останали неограбени, са изпълнени^
отвътре с пръст.
Една от гробниците, открита при изравняването на футболното игрище, е
била покрита, както се разбира от обясненията на работниците, взели участие в
нейното отваряне, по друг начин — два дълги добре оформени правоъгълни камъка
се издигали над стените на гробницата стреховидно по нейната дължина. Един от
тези камъни е запазен. Той има размери 3*16 м дължина, 0’55 м ширина и 0’30 м
дебелина. Гробницата при отварянето се оказва ограбена. Намерена е само една
златна обица. Липсата на инвентар не позволява сигурното й отнасяне към елинн-
стичната епоха.
Към типа на описаните по-горе гробници спада и гробница № 15/52, изградена
както останалите, но поста вена в четвъртия изкоп, с размери: дължина 3 м, шир.
F60 м, дълбочина Г20 м, изсечен доста внимателно във варовитата скала (обр. 2).
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
131
• Иначе нейното устройство не се отличава от това на останалите гробници. Оче-
видно в случая не се е гонело някакво по-специално оформяне на погребението,
а изсичането на ямата се е наложило поради това че на същото място дълбочината
на земния насип не е позволявала устройването на гробницата, та се е наложило да
се слезе и в скалата. Че това е така, личи и от оформянето на съседния гроб
№ 12/52, който също е нзграден в изсечения варовик, но поради релефа на терена
не се е наложило оформяването на един такъв правилен изкоп както при № 15/52-
По-значителни и по-дълбоки различия има прн другите случаи. На първо
място ще трябва да се спомене една гробница, открита случайно през 1952 г. при
копаене на отходно място за почивната станция на Хасковския Червен кръст и
изследвана от мене (обр. 3). Тук към самото помещение за погребване, дълго 2'10 м,
широко 0'65 м, дълбоко 0'95 м, устроено както останалите гробници, откъм северната
Обр. 2. Гробница № 15/52 преди отстраняването
на покривимте камъни
Fig. 2. Tombeau № 15/52 avanl le deblai des pierres qui le recouvraient
му тясна стена e прилепена една по-малка камера с размери: височина 0'45 м,
дължина 0’55 м и ширина 0'33 м. Тъй като гробът е бил ограбван в миналото,
не е известно дали тази камера е била покрита отгоре, а не е възможно да се
установи и точното й предназначение. По време на откриването цялото това
отделение беше изпълнено с множество фрагменти от керамични съдове, някои от
конто са силно обгорели, други само опушени, заедно с пепел и въглени. Би могло
да се допусне, че втората камера е имала специално предназначение да прибере
остатъците от жертвеното угощение. Това предположение има всички изгледи да
улучва истината въпреки обстоятелството, че част от фрагментнте на обгорелите
съдове се намират и в северння край на самата гробница. Тук те вероятно са
попаднали от съседната малка камера при ограбването на гроба1.
Не по-малък интерес представляват и двойните_гробници, за конто съобщава
проф- Г. Кацаров2 и от конто по време на разкопките не бе разкрнта нито една.
1 Подобно устройство има гробницата, открита в с. Кюлевча, Коларовградско, от Р. Попов,
Мадара I, София 1934, 75—76, обр. 52, но тъй като и тя е била разграбена преди проучването й.
малко помага за уясняване на предназначението на тези погребални съоръжения. 'г Вж. заб. 1 на
стр. 129. За двойни гробници в Калатис съобщава и Th. Sanciuc-Saveanu, Dacia IX—X 1945
244 и сл., обр. 2 н 4, но за съжаление и те са без инвентар, който би могъл да даде възможност
за датуване.
132
ИВАН ГЪЛЪБОВ
Както се вижда от намерения инвентар в гробовете, открити в двора на Добри
Василев, и този тип гробници е от елинистичната епоха.
Съвсем уединен сред горните погребения стой гроб № 13/52, който е оформен
като известниге от Созополския некропол керемидени гробници. Трупът е бил
поставен под две варовикови плочи, образуващи стряха. Плочите имат значителни
размери — едната 165 м X 0’98 м X 0’15 м, другата Г65 м X (У85 м X 0‘18 м.1
Голяма част от материала, с който са оформени гробниците, е вземан на място.
Това са плочи от същата тази основна варовита скала на терена, от която и сега
местните работници вадят камъни за строеж2.
Обр. 3. Гробницата при почивната стан-
ция на Хасковския Червен кръст
Fig. 3. Le tombeau prfes de la maison de
repos de la Croix Rouge de Haskovo
всички случаи може да се разбере
Забележителен е обаче фактът, че за уст-
ройството на гробниците е използуван и анде-
зитен туф, познат под названието „айтоски ка-
мък*. Според събраните сведения две гроб-
ници (едната открита при изравняване на фут-
булното игрище, другата — в двора на Н. Мин-
ков) са били изцяло изградени от горния ма-
териал. Докато обаче за тяхното датуване ня-
маме опорни точки, в един друг случай —
гробница № 16/52 — един блок от същата
скала е употребен при погребение с елини-
стични метериали. Като се има пред вид, че
най-близките находища на тази скала са край
гр. Айтос, този факт се явява от голямо зна-
чение за уясняване на връзките на Несебър с
местного население от вътрешността.
При разполагането на гробниците не се за-
белязва издържана система в орнентирането на
гробовете3. Така напр. гробовете №№ 1/50,
4/50, 12/52, 13/52, 15/52 и 16/52 са разположени
с посока изток-запад, №№ 1/48, 2/48 и 19/52
имат посока северозапад-югоизток, два гроба —
№№ 10/49 и 16/50 са обърнати на сецерчог^и
гроб № 10/50 — на североизток-югозапад. Не във
точного положение на главата поради това че
гробниците са отваряни и скелетите разрушени. Същото обстоятелство не позволя-
ваше до 1952 г. да имаме по-пълна представа за инвентаре на тези погребения,
но на лице бяха указанията, че при погребаните ще да са били оставяни богата _
дарове. За това говореше на първо място начинът, по който е ставало ограбва-
нето. Внимателното проучване показваше, че нарушаването на първоначалния вид
на гробниците ще да е ставало скоро след самото погребение: от гробниците е от-
махван само един камък от покрива (обр. 1), обикновено този, който е към главата,
гдето са били най-ценните предмети на украса, и оттам е било извършвано ограб-
1 РП II, София 1948, 10 и сл. 2 За основната скала в района на Несебърския некропол
вж. Г. Б о и ч е в, Петрографски бележкн за Черноморский бряг между иос Емиие и с. Кюприя, ПСп
LXI 1900, 362 и сл., особе но 365—369. 3 По този въпрос вж. A. Brueckner — Е. Pernice, AM
XVIII 1893, 73—191, особено 156 и сл. и A. Brueckner, Der Friedhof am Eridanus bei Hagia Tria-
da zu Athen, Berlin 1909,
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
133
ването. То е ставало набързо, както се вижда напр. от обстоятелсгвото, че при
гроб № 1/50 една от оставените—в него театрални маски се намери изхвърлена
вън от гроба, докато другата лежеше в него; още по-добре личи това при гроб
№ 16/52, чиито камъни са разместени, но ценните златни предмети останали на
място. Очевидно крадците са били изненадани по време на работата си.
От горните обстоятелства се вижда, че ограбването в повечето случаи е могло
да стане още докато се е знаело за разположението на трупа и предметите по него
и преди те да са били засипани с проникналата през покривните фуги пръст. Във
всички случаи примамката за това рисковано и не много леко предприятие са били
значителните скъпи предмети, поставени като дарове в гробовете. Друго указание
за това бяха едва забележимите следи от тънки ^златни нишки в гроб № 10/50,
докато разкопките през 1952 г. напълно потвърдиха предположението, че в разглеж-
даните каменнн гробници са били погребвани заможни месемврийски граждани.
Обр. 4. Стригила и железен пръстен
Fig. 4. Strigile etbbague en fer
Както трябва да се очаква, в гробовете се откриха предмети, свързани с
някогашните всекидневни занимания на погребаните. Така, в мъжките погребения
се намериха железни стригили — при № № 10 49, 4/50 и 19/52 (обр. 4 а), в гроб
№ 1/50 — две театрални маски, а в гроб № 10/49 — надгробна плоча със сцена
от училнщния живот. Освен това в гробница № 19/52 се намери една мега река.
куцичкад в гроб 12/52 — една разрушена алабастрова купа и т. н.
Една друга интересна особеност, обща както за всички гробници на мъже,
така също и за тези, конто съдържат предмети на женска украса е, че те съдържат
по една строшена стбмничка'от един и същ вид и от еднаква глина. Фрагментще
биваха намирани разпръенати по целия под на гробниците. Положението иа късовете,
обстоятелството, че и при най-внимателна работа не можеха да се съберат всички
части за цяла стомничка, и фактът, че при случайте, гдето можеха да се извършат
точни наблюдения, фрагментите се намнраха под скелета, всичко това даваше
основание да се заключи, че стомничките са били строшавани по всяка вероятност
вън от гроба, а късовете са били хвърляни в гроба вероятно от присъствуващите
на погребението. Това е една ценна подробност относно погребалните обичан, върху
конто сме, общо взето, така лошо информнрани1.
lErw. Rohde, Psyche 23 225 и сл.
134
ИВАН ГЪЛЪБОВ
За инвентаре на женските погребения ние сме сравнително по-добре информи-
рани поради случайного запазване на няколко погребения в района на „Водопойната
чешма*. В тях се намират също така мегарски купички (гроб, открыт от Вангел
Хр. Вангелов, инв. № 1288, обр. 5), стъклени купи (при № № 13/52 и 16/52, обр. 6),
глинени съ, ове (при № 15/22), стъклени алабастри (при № 15/52, инв. №№ 1354, 1355,
1356), бронзови огледала (при 16/52 и открития от Вангел Вангелов, инв. № 1300),
стъклени маниста (при 15/52, инв. № 1381) и т. н.
Като отпращаме към дадения по-долу каталог на находките от гробниците,
тук обръщаме внимание на редица по-важни проблеми, конто се поставят във връзка
с разглежданите погребения.
Обр. 5. Релефна украса от „мегарска*
купичка
Fig. 5. Decoration еп relief d' une
coupe de Megare
Обр. 6. Купа от chhi.o стъкло
Fig. 6. Coupe en verre bleu
На първо място стой въпросът за тяхното датува не. Едно обстоятелство е
особено важно в това отношение: фактът, че във всички гробници се намериха —
както вече се посочи — фрагмента от един и същ тип канички работени от
еднаква глина, говори, че те всички произхождат от сравнително къс период от
време. Хронологичните граници се определят от една страна от обстоятелството,
Че в едни от гробовете се намират късните образци на чернофирнисовата керамика
от края на IV и първата половина на III в. пр. н. е.1, а в други—купички с релефни
украси, познати под названието „мегарски1*, конто се появяват по всяка вероятност
от средата на III в. пр. н. е. насетне2. За същото време говорят билатералната
фибула от златната апликация, намерена в гроб № 16/52 (обр. 7), а така също и
начертанието на надписа3 от стелата на учителя. При датировката на гробниците
трябва да се има пред вид още един факт. Тъй като в останалите гробове от
Несебърския некропол едновременно с ^мегарските** купички се срешат и месем-
врийски монети от IV в. пр. н. е., то тяхната поява в Месемврия не може да бъде
1 С о u г Ь у, Les vases grecs й relief, Paris 1922, 185 сл.
съшите хронологичии указания предлагат и златиите предметы
2 Ibidem 437.	3 Приблизително
от гробовете. За това вж. по-долу.
Каменни гробници от несебър
135
Обр. 7. Златиа аграфа с брон-
зовата фибула към иея
Fig. 7. Agrafe еп or avec fibule
en bronze
от много по-късна дата от края на IJI в, пр. н. е.1 По този начин разглежданите
гробници попадат изцяло в границите на 111 в. пр. н, е., като за хронологията на
никои от тях могат да се дадат и jio-точни установки.
Особен интерес представят златните предмети от инвентара на гробниците.
Както в гроб № 15/52, който бе непокътнат, така и в гроб № 16/52, отчасти раз-
рушен, но със запазен инвентар, около шията на погребаната се намеря тънка и
тясна златна ивичка (обр. 8 а, 9 а), усукана очевидно около кордон, който е изгнил.
От подобна ивичка са несъмнено и златните пла.
стинки, конто е намерил и В. Вангелов в разкопания
от него наблизо гроб. В гроб № 16/52 златната ивичка
свършва в двата си края с оформени малки халкички,
при конто се намериха две малки изображения на
Виктория със слънчев диск (обр. 8 в, г). Очевидно
двете златни изображения с женски глави(обр. 10 в,г.
и с малки дупчици в горната част са били при.
крепени към краищата на златната нвичка, наме-
рена заедно с тях от В. Вангелов. И при трите
погребения върху гърдите се намериха златни аграфи,
конто имат златни пластинки (обр. 8 б, 9 б, 11) и
се закрепват към дрехата с бронзови фибули, както
това личи при два от намерените екземпляра. В
гроб 15/52 и в откритата от В. Вангелов гробница
се намериха две златни верижки (обр. 9 в, 10 д)}
конто, както се вижда от случая при гроб № 15/52, са лежали на гърдите.
От множество златни украси, за конто става дума и по-долу, трябва да се
обърне особено внимание на златния пръстен във вид на змийче (обр. 12 и 13),
намерен на ръката на погребаната и изработен — за разлика от всички останали
златни предмети — в познатия трако-скитски стил2.
Наличието на този пръстен, който мъчно би се явил в гроб на грък поради
вкорененото у него пренебрежение към всичко неелинско— „варварско* е едно
сериозно указание както за етническия произход на притежателката на пръстена,
така и на всички погребани в съседство с нея. За това могат да се приведат и
други аргументи, на първо място, че цялата тук открита трупа гробове, към която
принадлежат вече разгледаните №№ 12/52, 13/52,15/52, 16/52 и 19/52 и откритият
от В. Вангелов, пък и погребенията №№ 10/52, 11/52, 14/52, 17/52 и 18/52, стой
напълно изолирана от останалата част на Несебърския некропол, в неговия западен
край, най-близко до населената с траки вътрешност на страната. Като се има
пред вид, че в близост са се намирали две могилни погребения3 и че сгрупирването
на горните гробове е станало въпреки наличието на трудности, предлагани от
1 Може би е чиста случайност, че в гробниците не се намира ни една монета. Определянето
на монетите дължа на Т. Герасимов, за което му изказвам и на това място своята благодарност.
2 Ние притежаваме от Несебър още един пръстен (обр. 14 а) във вид на змия, произхождащ от
случайно открит детски гроб. Коленцата от верижката (обр. 14 г), късчета от златни ивички и
малките кукички с изображения на гълъбчета (обр. 14 б, в) говорят, че н тук тоалетът те да е бил
оформен както при разглежданите погребения. 3 Едната могила е била разрушена прн изгражда.
нето на водопроводния резервоар (ИАИ VII 1933, 284). Според сведенията на един от работни-
ците, гърдите на открития там скелет са били покрити с тънък златеи лист, който при откриването
се разрушил. Другата гробница е била разрушена при строежа на къщата на Хр. Н. Ламбров.
136
ИВАН ГЬД'ЬБОВ
терена, съвсем оправдано ни се вижда допущането, че то е станало поради етни-
чески причини, т. е. касае се за гробове на траки, жители на Месемврия, конто, ако
и да са силно повлияни от гръцката култура, все пак са пазели своето на одностно
самочувствие1.
Но златните предмети, намерени в горните гробове, имат значение и в свет-
лината на новите възгледи за тракийската торевтика2 и за евентуалните центрове,
в конто тя е цъфтяла. Разгледани от тази гледна точка, нашите материали показват
значителен връзки с произведения от други краища на елинистичния свят. Така,
пръстен, подобен на намерения от нас с аметистов камък (обр. 9 г), е известен от
Обр. 8. Златна аграфа, златна лента и изображения на Нике, също от злато
Fig. 8. Agrafe еп or, bandeau en or et representations de la deesse Nik6 en or
Крит от IV—III в пр. н. е., сега в Британский музей3. Амфорки като висулки на
обици (обр. 15) са познати от екземпляри от северното Причерноморие, отнасяни
към IV—III в. пр. н. е.4 Мотивът върху аграфата (обр. 7) е известен от плочки,
намерени в гроб от Еритрея, чийто инвентар се отнася към III в. пр. н. е.5 Двете
1 Като се има пред вид, че аграфите не са познати напр. в Созополския иекропол и че в
замяиа на това се срещат в три случая тъкмо в този така добре обособен кът на Несебърския
иекропол, струва ми се оправдано допущането, че в случая те играят ролята на златните нагръдници,
познати от тракийските могилни гробници. Формите и размерите не се противопоставят на това
допущане, а наличието на елинистични украсни мотиви е само още едно указание за това силно
взаимодействие, иа което е било подложено население™ на гръцките колонии от западного Черноморце.
По тези въпроси вж. иапоследък Блаватская, Западнопонтийские города, Москва 19-52 г., особено
62 и сл. За златните нагръдници вж. също Д. П. Димитров, РП IV, София 1949, 232 сл. Не е
без значение и обстоятелстпото, че сред значителния брой _мегарски“ купички, открити в Несебър,
само тая, която произхожда от гроба, разкрит от В. Вангелов в тук разглеждания кът от некрополе,
е от черносива глина. 2 Срв. Ми и ц ев и ч, ВДИ 1949, № 2, 196—220; СА XIII, 1950, 217—238,
и Б л а в а т с к а я, 59 и сл. За значението иа златарските ателиета, конто са работали за .вар-
варските* земи вж. RE VI А 1763 сл. 3 F. Н. Marshall, Catalogue of the Finger rings greck,
etruscan, London 1907.	4 Русские древности, вып. И, СПбг 1889, 58, обр. 76.	6 AM XXVI, 1901,
363, обр. XV.
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
137
златни мъниста с форма на т. н. херкулесов възел са известии от Мезешката
гробница1.
Несъмнено майсторите, конто са работили тези украси, са познавали добре
тогавашните модни образци в елинистичния свят и са ги възпроизвеждали успешно.
Те са се мъчели да удовлетворят в това отношение желанията на своите клиенти
дори в случаи, когато не са разполагали с всички необходима технически средства.
Типичен е случаят с висулките от гроб № 16/52 (обр. 8 в, г). Съвсем ясно е, че
майсторът е искал да предаде образа на Нике, носеща с високо вдигнати ръце
пламтящия диск на слънпето. Този мотив е познат от доста елинистични обици2,
Обр. 9. Златна аграфа, златна ивичка, златна верижка с опалови зъриа и два златив
пръстена с аметистови камъии
Fig. 9. Agrafe en or, cordon en or, chainette en or sertie d’opales et d*ux bagues en
or avec des amethystes
но му e липсвала подходяща матрица. Тази трудност той превъзмогва по един
находчив, но заедно с това и наивен начин, като в една пластинка с очертанията на
крилата човешка фигура, на чийто горен край е прикрепен слънчевият кръг, той
изчуква фигурата на жена, загърната в плащ. Едно разрешение, което хвърля
светлина както върху вкуса на клиентите, така и върху техническите възможности
на ателието, което е изпълнявало поръчките.
1 ИАИ XI 1938, 78, обр. 30, 12.	- Срв. напр. F. Н. М а г s h а 11, Catalogue of the Jewellery
in the British museum, London 1911, № 1845 от III в. пр. н. e. от гроб край Болсена, № 1847 от
IV—111 в. пр. н. е. от Кефалония и пр. За техниката на този начин на работа вж. Bliimner,
Technologic u. Terminologie der Gewerbe und Kiinste bei Oriechen und Romern, Leipzig, IV 1886,
239 сл.
138
ИВАН ГЪЛЪБОВ
Още по-интересен в това отношевие е змиевидният пръстен (обр. 12). И тук
златарят е имал образци, познати в елинистичния свят1, но той ги е третирал
съвсем свободно, като е следвал несъмнено вкуса на своя клиент, а вероятно и
своя собствен художнически усет, за да създаде едно ценно произведение на
т. н. трако-скитски стил.
Обр. 10. Златна верижка с опалови зърна, висулкн с женски глави
и две пръстеновидни апликации (?)
Fig. 10. Chainette en or avec des opales, pendentifs a t?tes de femmes
et deux appliques (?) en forme de bagues
Така, анализата на златните украшения от гробовете също свидетелствува за
дълбоко преплитане на две художествени светоусещания, за срещането на два
свята, конто от близкия контакт, в който са живели, е трябвало да намерят фор-
мулата на своето съвместно съществуване. Дирим ли мястото, гдето те са могли
да бъдат изработени, ние не можем да не се спрем на Месемврия, която е била
тъкмо един от пунктовете, гдето светът на гръпките колонисти е влизал в досег
с местното тракийско население2. Че елинистична Месемврия е имала свои §ла-
тарски ателиета, говори фактът, че част от разглежданите предмети са лаправени__________
от тънка и чуплива златна тенекия, слелователно не са били предназначени за
1 Срв. от севериото Причерноморие S. Re i nach, Antiquites du Bosphore cim6rien, Paris 1892,
61, табл. XVIII, 10 и 11, гдето се казва : .Le motif s’est souvent rencontr6 dans les tumulus de Panti-
capee"; Marschall, Jewellery, 150—151, определени като гръцко-римски тип, повечето с неизвестно ме-
стонаходище. Подобен пръстен е известен и у нас от гробницата в с. Горняни, Неврокопско, намерен с
две Филипови сребърнн тетрадрахми, ИАИ XI 1938, 209, обр. 91.	2 Като оставям настраиа досега
известните свидетелства в това отношение, особено публнкувания от нас договор между Садал и
месемврийпи (ИАМ Бург. I, 1951, 7—22), тук трябва да се припомни и наблюдението, че в един
от разглежданите гробове е вграден блок от анлезитеи_туф. който ие е могъл да попадие случайно
от Айтос, гдето му са най-близките находища. В такъв случай е ясно, че широката употреба на този
материал през следващата римска епоха в месемврийските строежи е започнала още в еливистлчно
време. Така, ние имаме още едно пряко свидетелство както за експлоатирането иа айтоските залежи
от андезитен туф от местното тракийско население, така и за търговията с този материал оше от елн-
иистична епоха.
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
139
ъосене, а са били изготвяви специално_за погребението на починалия,икакто и фак-
тът, че по тези златни предмети, конто при носене от живия собственик са били
повредени, се забелязват стари златарски поправки1.
Намерените материали в разглежданите гробове дават възможност да се
хвърли поглед не само на етническите отношения в града, но и да се спечелят
редица опорни точки за обрисуване картината на икономическия, ссциалния и кул-
Обр. 11. Златиа аграфа с митологическа сцена
Fig. И. Agrafe en or avec une scene mythologique
турния живот в Месемврия през елинистическата епоха. Вън от всякакво съмнение
стой фактът, че -каменните гробници с богатите_си_погребални дарове са били пред-__
\назначени за представителите_на богатата класа, в която_______са_ участвували както
.гърци, така и преселили се в града траки, ^начителното количество злато в гро-
убовете, богатите вносни предмети и скъпи дрехи2, намерени в гробовете, всичко
това косвено говори за значителните боГатстваДкоито са се съсредоточили в ръ-
цете на управляващата класа. Състоянието на некропола, който е разкопаван, не
позволява по-широки заключения, но от досегашните наблюдения се налага впечат-
лението за сравнително общо благоденствие в града. Впрочем погребенията, конто j
не са ставали в гробници, наистина рядко съдържат златни предмети, но в замяна
на това имат ценни екземпляри от тогавашната вносна керамика.	'
Материалите, намерени в разглежданите гробници, дават възможност да се
разбере източникът на това благосъстояние в града. Значителният брой е,гипетскц
стъкденипи^и стъклени мъниста, множество „мегарски11. купички, конто носят
всички белези на този тип съдове, работени в Делос, говорят за дейни търговски
връзки на града с тези отдалечени краища на елинйстичния свят. Наличието на
късна чернофирнисова елинистична керамика свидетелствува, че и Атина е участву-
вала в търговията с Месемврия, а златотканите Платове3 и др. дават да се
1 Например една от обиците и верижката, намерени в открития от В. Вангелов гроб. 2 При
изследвансто на гроб № 15/52 на различии места по скелета се намериха тънки златни нитки, конто
очевидно произхождат от златотъкана лреха на погребаната. За тях срв. Елинистическая техника,
Сборник статей под редакцией акад. И. И. Толстого, Москва—Ленинград, 1948, 245 и сл. 3 За тях
вж. Blume г, ц. с., 1, Leipzig 1875, 155 и сл. За значението им в икономиката на Пергаы вж. М.
Rostovtzeff, Notes on the economic policy of the Pergamene kings в Anatolian Studies'presented to
Sir W. M. Ramsay, Manchester 1923, 380 сл.
140
ИВАН ГЬЛЪБОВ
разбере, че Мала Азия е изпрашала тук своите високо ценени произведения. От
друга страна Месемврия е имала и с_вътрешността близки търговски отношения,
за конто има достатъчно данни. За някои от тия данни става дума по-горе.
Благоденствието, в което е живяла елинистична Месемврия, е намерило своето
отражение и в културния живот на града, който е имал както имназион/ така и
угеатър/ Както в останалата част от гръцкия свят1, така и в Месемврия изтъкнатият
артист е заемал предно място сред тогавашното общество. Така, откритият през
1950 г. „гроб на артист", изграден по познатия образец, е бил ограбен по същия
начин, както са ограбени и почти всички останали богати гробници от Месемврий-
ския иекропол. Богати предмети ще да е имало и в също така ограбената „гроб-
ница на учителя" от града.
Обр. 12. Спиралевиден златсн пръетен в трако-скитски ст гл
Fig. 12. Bague d’or en forme de spirale de style thraco-scythe
Въпреки всички тия указания за сравнително охолен живот в Месем. рия, по-
рочнлте страни на едно общество със задьлбэчени класови различия се проявяват
и гук многократно в консгагираного разрушаване и ограбване на гробниците2.
КАТАЛОГ
на материалите, намерени в тук разглежданите гробници
В откритите през 1948 г. три каменни гробници, разграбени напълно — само
отделни керамични късове.
В гробница 10/49 — късове от стомничка, един железен гвоздей, късове от
желязна стригила, инв. № 1046, и една мраморна стела, инв. № 977. Последната
е строшена на три къса, конто да ват почти цялата стела. Завършва горе с фронтон _
и акротерии,_В квадратно, вдлъбнато поле, изобразена сцена от училищния живот.
Над нея стой името на погребания Jljjnc Абшшшго?, инв. № 977. Височина 0'595 м,
широчина долу 0’27 м, дебелина 0’075 м.
В гробница 1/50— късове от стомничка, железен гвоздей, следи от бронзови
предмети и две театрални теракотни маски — една трагична и една комична, инв.
№ 1222 и 1223.
1 М. Bieber, The History of the Greek and Roman Theater, Princeton 1939, 155 и сл. 2 По
този въпрос вж. RE XIII, 1735; Erwin Roj/le, ц. с., 2s, 340 и сл. (особено бел. 5).
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
141
В гробница 4/50 — късове от стомничка и от окислена желязна стригила.
В гробница 10/50 — разпръснати късове от стомничка, долна част от врете;
невиден лакримарий, късчета от железен пръстен, от бронзова гривна (?), бронзови
халкнчки и бронзова фибула (?), отделни късчета от златни нишки и плоско костено
пръстенче.
В гробница 12/52 една силно фрагментирана алабастрова купа, гвоздей и фраг-
ментирана стригила.
В гробница 13/52 — стъклена купа от синьо стъкло, което по повърхността
се отдели във вид на луспи със седефен цвят. Ръбът на отвора се възвива на-
вътре. От външна страна, покрай него и малко по-долу минават по два надебелени
хоризонтални ръба. Долу, на дъното. отвън врязана малка окръжност (обр. 6).
Височина 0’10 м, диаметър на отвора 0'172 м.
Обр. 13. Сътият пръстен, глодан от обратната страна
Fig. 13. I a meme bague (1’envers)
В гробница 15/52^— късове от стомничка, късове от гърне, едва забеле-
жими следи от златни нишки. Освен това се намериха и следните предмети:
Пръстен от златна пластинка,горе с елипсовидно, високо профилирано раз-
ширение, което обхвата елипсовиден аметист, сега отделен от мястото си заедно
с малка златна елипсовидна пластинка, която му е служила за подставка, инв.
№ 1330 (обр. 9 г). Максимална височина без камъка 0'028 м, големият диаме-
тър на елипсовидното разширение 0027 м, малкият — 0'019 м.
Пръстен от златна пластинка, горе с елипсовидно, внсоко профилирано раз-
ширение, което обхваща малък аметистов камък. Елипсовидната пластинка отде-
лена отчасти от пръстена, а халката разкъсана, инв. № 1331 (обр. 9 д). Височина
с камъка 0'02 м, големият диаметър на елипсовидното разширение 0'016 м, мал-
кият — 0'012 м.
Обица, златна — обръчът за закачане завършва с два пегаса, а висулката
представя малка амфорка, украсена с филигран, инв. № 1332 (обр. 15 а). Макси-
мален диаметър на обръча 0*027 м, височина на амфорката 0'03 м.
Обица, златна като горната, инв. № 1333, (обр. 15 б). Максимален диаметър
на обръча 0'027 м, височина на амфорката 0'031 м.
Огърлица, златна — тънка верижка, която завършва с две златни коленца с
включени в тях два червеникави опалови камъка. Коленцата оформени като живо-
тинска муцунка, инв. № 1334 (обр. 9 в). Максимална дължина 0'032 м.
Аграфа, златна — елипсовидна златна пластинка, украсена с филигран. В
средата е имало седем камъка, от конто останал само един — белезникав, непро-
зрачен, разсипващ се на малки люспици. Пластинката е фрагментирана през сре-
дата и отчасти в еднння край. Отзад запазени следи от бронзова фибула, с която
142
ИВАН ГЬЛЪБОВ
аграфата се е закрепвала към дрехата. инв. № 1335 (обр. 9 б). Големият диаметър
0081 м, а малкият — 0'045 м.
Пръстен, златен — тясна ивица, спиралевидно навита и завършваща с живо-
тинска глава. Главата завършва с два камъка — единият добре полиран аметист,
другият с неправилна форма и неполиран» инв. № 1336 (обр. 12 и 13). Максимален
външен диаметър 0'021 м, максимална дължина 0'061 м.
|Мъниста—две, златни, с форма на т.н. херкулесов възел. Едното е прити-
снато в средата, инв. № 1337 (обр. 9). Дължина 0'026 м, ширина 0'01 м, дебе-
лина 0'007 м.
Лента, златна, усукана. Краищата завършват с по една халкичка — единият
край фрагментиран, но запазен, инв. № 1338 (обр. 9 а). Ширина на лентичката
0 012 м.
Обр. 14. Спиралевиден пръстен, коленца от верижка и кукички с гълъбчета,
всичкн от злато
Fig. 14. Bague en forme de spirale, maillons d'une chainette et petits crochets avcc des
colombes, le tout en or
Мъниста, златни — четири броя, кухи, къжеловидна форма, инв. № 1339. Дъл-
жина 0'013 м, диаметър 0'01 м.
Мъниста, златни—девет броя, кухи, с форми като горните, но с украса от
филигран, инв. № 1340. Дължина 0'012 м, диаметър 0'01 м.
Мъниста, златни — осемнадесет броя. Всяко от тях има следния вид: къжело-
видно мънисто чрез стволче и две халкички се съединява с прегъната пластинка,
през която минава конецът на огърлицата. На външната страна на розетата има
по една седмолистна розета от филигран, инв. № 1341. Ширина на една пла-
стинка 0 005 м, дължина на мънисто заедно със стволче и халкичка 0 01 м, диаме-
тър на мънистото 0'005 м.
Гълъбче от кафявозеленикав камък. През тялото отвесно минава дупка, чрез
която се е закачвало, инв. № 1342. Максимална височина 0'012 м, максимална
дължина 0'016 м.
Алаба строн от стъклена, непрозрачна паста, на някои места със синкаво-
седефена иризация, на други — с тъмнокафява, черна покривка. Украсата от жълти
и бели жици във вид на типичная папратовиден орнамент. На раменете на съда
КАМЫШИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
143
два израстъка, инв. № 1354. Височина 0’138 м, диаметър на отвора 0’03 м, на
търбуха 0’039 м.
Алабастрон от стъклена, непрозрачна паста, подобен на горния. През шията
фрагментиран, а после сделен. На раменете имало два израстъка, но единият лип-
сва, инв. № 1355 Височина 0153 м, диаметър на отвора 0’037 м, на търбуха 0 042 м.
Алабастрон от стъклена,непрозрачна паста, като горните, но значително по-
малък. На раменете два израстъка. инв. № 1356. Височина 0’092 м, диаметър на
отвора 0’029 м/на търбуха 0’03 м.
Пръетен, железен, силно окислен. Халката му в известна част фрагментирана,
инв. № 1380 (обр. 4 б). Диаметър при сегашното състояние 0’03 м.
Обр. 15. Златни обнци
Fig. 15. Boucles d’oreilles en or
Мъниста, стъклени — на брой 32, с разнообразна форма, като човешки фи-
гурки, като големи цилиндърчета, като къжели, топчета с „очички“, с лентовидна
украса, с надлъжни нарези, във форма на макарки, триъгълни, пресечени конуси
и т. н., инв. № 1381.
Мъниста (две) с къжеловидна форма, от червеникав полублагороден камък,
инв. № 1382. Максимална дължина 0’01 м, диаметър 0’007 м.
Цилиндърчета (три), запазени, от дърво, покрай фрагмента от други. Всяко
цилиндърче има следното устройство: в центъра на едната основа провъртяна
малка дупчица, а по продължението на оста на цилиндъра от другата основа излиза
малък цилиндричен израстък; отстрани, точно между двете основи, провъртяна,
перпендикулярно на оста друга дупчица, инв. № 1383 (обр. 16 а). Височина с
израстъка заедно 0’0108 м, без него 0’009 м, диаметър 0’0105 м.
Каничка от сивочервена глина, в горната част покрита с тъмнокафява, черна
покривка. Тялото й представя ниска, камбановидна форма; ръбът на устието, от-
части фрагментиран, се разширява хуниевидно навън. Дръжката излиза от ръба
144
ИВАН ГЬЛЪБОВ
на устието, издига се нагоре и с долния си край се залавя за най-издутата част
на търбуха, инв. № 1353. Височина при дръжката 0’062, без нея 0’053 м, диа-
метър на отвора 0’042 м, на търбуха 0 064 м, на дъното 0’029 м.
Гърне от керемиденочервена глина, в горната част покрытое по-яркочервена
боя, на някои места потекла при нанасянето. Устието — сега възстановено — се
издава с ръба си навън, шията невисока. Търбухът леко се стеснява надолу,
до невысок пръстен - столче, инв. № 1431. Височина 0’21 м, диаметър на отвора
0’17 м, на търбуха 0’18 м, на дъното 0’08 м.
В гробница 16/52 — късове от стомничка и стъклена купа, освен това и
следните предмети:
Аграфа, златна — тънка елипсовидна пластинка в средата с изображение на
ерос. Отзад добре запазена, но силно окислена бронзова фибула с двустранна спи-
рала, инв. № 1343 (обр. 8 б, 7). Дължина на голямата ос на елипсата 0’069 м,
на малката ос 0’039 м.
Висулка от златна пластинка — горе кръгче с осей спици и къси лъчевидни
израстъци, закрепено с малка ивичка към неясна фигура с крила, в която е изчу-
кана права жена, загърната в дълъг плащ, инв. № 1344 (обр. 8 в). Максимална
височина 0’05 м, максимална ширина 0’032 м.
Висулка, подобна на горната, но с тъмни петна и отчасти фрагментирана,
инв. № 1345 (обр. 8 г). Максимална височина 0’048 м, максимална ширина 0’024 м.
Лента златна, усукана, по краищата отчасти фрагментирана. В единия край
и в средата по една дупчица, инв. № 1346 (обр. 8 а). Ширина на лентата 0’012 м.
Огледало от бронз, значително окислено. На обратната му страна, разпреде-
лени в няколко групи, врязани концентрични окръжности, инв. № 1428. Диаме-
тър 0’151 м.
В гробница 19/52 — силно окислени гвоздей, фрагментирана червена стомничка,
фрагментирана „мега река ° купичка и една стригила желязна, силно окислена,
фрагментирана, на три къса, но почти изцяло възстановена, инв. № 1337 (обр. 4 а).
Максимална дължина 0’20 м, ширина 0’019 м.
От гробницата, разкрита от Вангел Хр. Вангелов, постъпиха в музея следните
предмети;
Аграфа, златна, с елипсовидна форма. По ръба минава орнамент с изглед на
усукано въже. В средата сцена от 4 човешки фигури — в центьра се намира
една гола мъжка фигура; главата леко извита на дясно, а ръцете разтворени; от
дясно и зад мъжа — облечена женска фигура, към която лети горе от дясно малък
ерос. Още по-надясно—облечена мъжка фигура в енергично движение на дясно.
В крайната дясна част на полето неясна глава на животно. В ляво от централната
мъжка фигура голо дете, в движение на ляво и с неясен предмет в ръка, инв.
№ 1301 (обр. 11). Голям диаметър на елипсата 0’087 м, малък 0’042 м.
Огърлица от злато, запазена отчасти — златна тънка верижка, която евършва
с две коленца, оформени във вид на лъвски муцунки с два червени опалови ка-
мъка, ннв. № 1306 (обр. 10 д). Максимална дължина 0’15 м.
Висулка от злато — женска глава с грануляция, а тялото с листовидна
форма и грануляция, инв. № 1302 (обр. 10 в). Максималня дължина 0’11 м, макси-
мална ширина 0’024 м.
Висулка като предходната. На диадемата.. както и иа горната част, малка
дупчица, която очевидно служела за прикрепяне, инв. № 1303 (обр. 10 г). Мак-
симална дължина 0’109 м, максимална ширина 0’023 м.
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
145
Апликация (?), златна, във форма на пръетен с кръгли изрези, в долния
край разкъсана, инв. № 1304 (обр. 10 а). Височина при сегашното състояние 0’028 м.
Апликация подобна на горната, фрагментирана от едната страна, инв.
№ 1305 (обр. 10 б). Височина при сегашното състояние 0’023 м.
Късове от златни ивички, разрушени при ваденето, инв. № 1307.
Купичка с релефни изображения от сивкава глина, покрита с черна, нелъс-
кава материя. Купичката има висока полусферична форма; отдолу дъното с ниско
кръгче, на което е щемпелувана розета. Релефните изо-
бражения са разположени в три водоравни пояса —
най-горе венец, следва фриз от препускащи биги с ероси
в тях и най-долу лаврови и дъбови листа, инв. № 1285
(обр. 5). Височина 0^072 м, диаметър на отвора 0’116 м
на дъното 0’035 м.
Г возле й^_ железен,. силно окислен инв. № 1286
(обр. 17 а). Дължина 0’08 м.
Халкичка, малка, бронзова, значително окислена
с три надебелявания по нея, инв. № 1287 (обр. 17 б).
Диаметър 0’01 м.
Халкичка, бронзова, окислена, леко сплескана,
инв. № 1288 (обр. 17 в). Максимален външен диаметър
0’028 м, вътрешен 0’02 м.
Халкичка, бронзова, окислена, с ръбести страни,
Външен диаметър 0’026 м, вътрешен 0’017 м.
Обр. 16. Дървени цилиндърче-
та и фрагментирана бронзова
фнбула
Fig. 16. Petits cylindrcs en bois
et fragments de flbule
en bronze
инв. № 1289 (обр. 17 г).
Халкичка, бронзова, слабо окислена, леко сплескана, инв. № 1290 (обр. 17 д).
Външен диаметър 0’026 м, вътрешен 0’021 м.
Халкичка, бронзова, слабо окислена, инв. № 1291 (обр. 17 е). Външен диа-
метър 0’022 м, вътрешен 0’02 м.
Халкичка, бронзова, тънка, слабо окислена, инв. № 1292 (обр. 17 ж). Диа-
метър 0’0155 м.
Халкичка, бронзова, с леко неправилна форма, окислена, инв. № 1293
(обр. 17 з). Диаметър 0’018 м.
Висулка, бронзова, конусообразна> в горния край фрагментирана, куха, инв.
№ 1294. Височина при сегашното състояние 0’031 м, диаметър в основата 0’005 м.
Колелце от камък, с бежовозеленикав цвят, леко сплескано, инв. № 1295
(обр. 17 и). Външен диаметър 0’019 м, вътрешен 0’06 м.
Фибула, фрагментирана на две, бронзова, окислена, с двустранна спирала.
Дъгата и иглодържателят са оформени от плоска ивичка. Инв. № 1296 (обр. 166)-
Дължина 0’031 м, ширина при спиралата 0’015 м.
О г л е д а л о, бронзово, отчасти фрагментирано. Липсва дръжката. Обратната му
страна с изпъкнал ръб по края и с врязани концентрични окръжности. Подобии
врязани концентрични окръжности и по лицёвата страна, край ръба на огледалото,
инв. № 1300. Диаметър 0’19 м.
В гробницата, разкрита при двора на Хасковския Червен кръет, се намериха
множество керамични фрагменти, някои от конто значително деформирани от го-
лямата топлина. Доколкото може да се съди, късовете са от плитка чернофирни-
сова паничка с бели рисунки. От по-големи съдове са и следните по-добре за-
пазени материали:
10 Сборник Гаврил Канаров
146
ИВАН ГЪЛЪБОВ
Лакримарц-Я от яркочервена глина, покрит с хубав червен фирнис с черни
петна. Липсва устието и част от търбуха. Има вретеновидна форма, долу леко раз-
ширена в столче. На плещите две малки прилепени дръжки, а над тях и под тях
по две врязани вдлъбнати линии, изпълнени с розова боя. Под горните линии бяла
щрихова украса, инв. № 1314. Височина при сегашното състояние 0'188 м, диа-
метър на търбуха 0'108 м, на дъното 0'053 м.
Обр. 17. Халкичкн от бронз, колелце от сивозелен камък, окислен гвоздей
Fig. 17. Anneaux en bronze, une rouelle en une pierre gris-vert, un clou охубё
Лакримарий от червена глина, съставен от няколко къса; липсва част от
търбуха. Вретеновидна форма с удължена шийка и долна част. Столчете разши-
рено, но недобре оформено, та лакримарият не може да стой прав, инв. № 1315.
Височина 0'231 м, диаметър на отвора 0'036 м, на търбуха 0'09 м, на дъното
0'043 м.
Лакримарий от червена глина с вретеновидна форма. Липсва шийката, а
търбухът е напукан, инв. № 1316. Височина при сегашното състояние 0'126 м,
диаметър на търбуха 0'061 м, на дъното 0'032 м.
Tombeaux en pierre de Nesebar
Les tombeaux en pierre de la n£cropole de Nesebar, decouverts lors des fouilles entre-
prises par Je Musee national de Burgas, possedent maintes particularites qui les unissent
eu un groupe. Ces tombeaux auraient ete sans doute destin£s aux riches habitants de
Nesebar de 1’£poque hell£nistique. Un grand nombre d’entr’eux auraient ete pillees et
Ja maniere dont cela a et£ commis moptre que la violation de leur integrity aurait
КАМЕННИ ГРОБНИЦИ ОТ НЕСЕБЪР
147
eu lieu реи аргёэ 1’inhumation elle-meme. La cause en serait les dons pr£cieux que
les proches parents laissaient a leurs morts. Les quelques tombeaux intactes ou peu
d£t£riores decouverts en 1952 nous donnent une idee complete de 1’aspect originaire
de ces objets. Ils consistaient en objets d’or — agrafes, boucles d’oreilles, chainettes,
bagues, etc. Une bague en forme de serpent enroule, ex^cutee dans le style thraco-
scythe bien connu, est d’ une valeur particuliere. Ce fait, ainsi que d’autres indica-
tions, nous autorisent a admettre la presence dans les villes pendant 1’epoque helleni-
stique d’habitants thraces dont les riches representants faisaient partie de la classe
dirigeante. Les autres objets travailles sur des modfeles connus de 1’art hellenistique,
proviennent, ainsi qu’on est en droit de I’admettre, d’ateliers locaux de Nesebar.
D’autre part, des coupes m£gariennes d’ateliers de D£los, des modules plus r£cents
de c£ramique en vernis noir, des ustensiles en verre d’ Egypte, des vestiges de vete-
ments tissue d’or qui ont fait la сё1ёЬгйё de Pergame, indiquent que Nesebar entre-
tenait un commerce actif d’outre-mer avec ces pays lointains.
La decouverte dans un des tombeaux d’un bloc de tuf d’and6site, connu par son
usage frequent dans les constructions de l’£poque romaine a Nesebar, presente un
interet non moins grand. La presence de ce bloc, qui n’a pu etre ni isolfe ni acciden-
tellement tombfe ici de 1’emplacement le plus proche de cette roche pr£cieuse en tant
que materiaux de construction pr£s d’Aitos, montre que Г exploitation de la carriere
de Nesebar par la population thrace indig£ne aurait commence d£ja a 1’epoque hel-
lenistique.
La date de ces tombeaux peut £tre Пхёе avec certitude, grace aux modfeles plus
recents de c£ramique en vernis noir, aux coupes de M^gare, aux fibules bilaterales,
etc. trouves dans les tombeaux. Ceci nous autorise a rapporter les ustensiles fun£-
raires ici £tudi£s au Ill-ieme 81ёс1е avant notre ёге.
I v. G a 1 a b о v

БЪЛГАРСКА академия на наукйте
известия на археологический институт
Книга XIX, 1955
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРЕЗ IV—III В. ПР. Н. Е.
от Георги Михайлов
През 1950 г. беше публикуван един ценен епиграфски паметник от античната
Месемврия, който представя декрет на тази гръцка колония в чест на тракийския
владетел Садал и договор между двете страни1. Този важен надпис хвърля нова
светлина върху отношеннята между гръцките колонии и тракийския хинтерланд,
като поставя наред с това и проблеми, засягащи изобщо историята на тракийските
царства. За съжаление началото на 'декрета и краят на договора не са запазени.
Текстът гласи:
----------та? 2adaiai <5? ха dwa-
[тоу ijayicta areipavcoaai di avrov
[од] oreipdvax eve[()]y&av e6vra тас покос
5 Aiowaioic ev tax 'OediQan' beboobai di av-
тан xai ixyovoic nokteiay xai nQogeviav
xai nQoedQiav ev toic dymoiv xai eionXow
*	xai Ixniow aovZei xai danovdel, oterpa-
vova&ai di avrov xai xa&* exactov eviav-
10 rov otetpavax otatifaayy nevrrptovta'
ruv de tapuav rov oqxov xai rdj d/*oioy<a[c]
yQdipayux els ordlav h&ivav xdiia уда/л-
/лата dva&e/iEv etc rd leQov tov *Ati6/.-
i.wvoc лада тас отакк ta>v nQoydvwv
15 Mmpvr)atios xai TaQOvavov xai Mtjdiata
xai Kmvoc.
’ 0/aoi.oyia 2adaia xai Meaoa/ufjQiavwv’
c£ rives xa exnlmtovri Meaaa/afioiavtov
fei? r]d>> 2ddaia dnodidovrec tow vav).-
20 [aw-------orajTtfoas xai yfuardr^QO-
-----------L" ----------------------]
2 ред: дк Гълъбов, roi; к а м ъ к ъ т. 18 ред: atuvic ха Г ъ л., a? uvit ха Данов3, correxi.
1 Ив. Гълъбов, ГНМБург. I 1950,7-712.	* Хр. Даиов, ГСУФИФ, 47, 1951/52,110—140
150
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ
19 ред [лом т]аг Гъл., pic т|«г A. Wilhelm у Данов, 11]. га»•«[; «<?»• —] I. ei 1 Rob er I.
Bull.. epi^r. 1953, 39 n. 133. обаче ревизията на камъка потвържлава четепсто на I ълъбов при
послелната буква ннма никакви следи от срелпа ласта, която да се евързва с лявата наклонена ласта,
та да метем .4 вместо 1. Освен това Данов е дотекал две трешки в ред 18 Июач-йнатб» и гх.и'ягют»-
Вземайки пред вид главно формата на буквите, издателят на надписа Ив. Гъ-
лъбов отстоява възгледа, че датата му не ще да е много далеч от края на IV в.
пр. н. е. Освен това, спирайки се на въпроса кой е споменатият в надписа вла-
детел, Гълъбов отхвърля възможността, че се касае за асгеец, и приема, че имаме
работа с одриски цар. Наскоро след това с паметника се занимава и Хр. М Данов’.
Критикувайки схващанията на Гълъбов, той смята, че надписьт по формата на
буквите си е, по всяка вероятност, от средата или по-скоро от втората половина
на 111 в. пр. н. е. и че се касае за астейски владетеле
При тези противоречиви мнения историческата стойност на надписа намалява,
тъй като той не може да бъде използуван като сигурен документ при установя-
ването историята на Тракия. Затова се налага да се направи преоценка на
историческите факти и обстоятелства, евързани с нашия документ и неговата епоха.
Както правилно изтъква още първият издател, месемврийският надпис повдига
следните два въпроса: от кое време произхожда той и кои са споменатият владетел
и неговите прадеди. Тези два въпроса са евързани тясно помежду си и не могат
да бъдат разглеждани отделно един от друг и затова те ще се преплитат и при
нашата работа.
Един от елементите за датуването на надписите е стилът на буквите. Това
обаче е относително сигурен метод, при който може да се уточни най-много до
четвърт век, а обикновено датуването има амплитуда до половин столетие. Поради
това и споменатите изеледвачи са могли да датуват месемврийския декрет или
не много далеч от края на IV в. (Гълъбов), или от средата и по-скоро ог втората
половина на III в. (Данов), a J. и L. Robert предпазливо определят буквите му като
грижливо издълбани от ранноелинистическата епоха. При този метод трябва да се
излиза, по-възможност, от местните паметници, към което правилно се е насочил
вече първият издател3, но за съжаление материалът от Месемврия, който може
да се датува, е много оскъден. Позоваването на материали от безразлично кои
области на гръцкия свят, към конто прибягва и то не всякога сполучливо вторият
коментатор4, внася едно по-голямо колебание в това отношение. Според нас, като
вземем пред вид епиграфските материали от Месемврия и нашего Черноморие и
изобщо стила на елинистическото монументално писмо в неговото развитие, месем-
врийският надпис сочи по-скоро към първата половина отколкото към втората
половина на III в. За да достигнем обаче до по-положителни заключения, ние трябва
да привлечем други данни, върху който именно ще се спрем по-долу
Централната фигура в надписа, Садал, е силен тракийски владетел - жителите
на Месемврия се задължават да му плащат ежегодно трибут в доста голям размер,
50 златни статера, под учтивата формула „златен венец“, а при всеки отделен
случай на злополука с месемврийски кораб, изхвьрлен на Садалова земя, да му се
1 Вж. заб. 2 на стр. 149. Вж. и .1. et 1 . Robert, Bull, vpigr . 19.53. 38 с.ъ, №133 (срв.
и Bull. epifjr., 1952, 34 № 87a).	:1 На това обьрна внимание и A. Wilhelm, O.Jli. 14. 1911, 5(>сл
Вж. и A. Rehm, Haiitlbuch der ArchJolouje, 1 1939, 218, заб. 3, вгиреки че този автор слага ah-
цента върху местните азбуки 1 На мною места lull се е возовавал на факси.милета с печатни
букви, а не на снимки.
К'Ь.М ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРЕЗ IV—III В. IIP. II I
151
давя също така известна сума. И по-рано естествено, за поддържане добрите
отношения между двамата съседи, месемврийците са почитали и редина прадеди
на Садал, като им давали привилегии и в известии случаи може би и трибут
Следователно в това отношение Месемврия поддържа традиционна политика спрямо
двора на нашия владетел. По кое време са възможни такива отношения ? За да
отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме положението на Тракия в края
на IV в. и през III в., като привлечем в случая както историческите сведения, така
и археологическите материали, понеже тези два вида данни се подкрепят взаимно.
Най-напред ще засегнем епохата на Филип II. Александър и Лизимах, след което
ще преминем към келтското владичество.
В Тракия никога не е имало Силна държава. Дори и кОгато е съществувала
една по-здрава централна власт, какъвто е бил случаят при най-силните одриски
владетели Терес I и Ситалк, на чело на отделяйте области и племена са стояли
местни владетели, парадинасти, конто понякога се чувствували толкова самосто-
ятелни, че са могли да секат монети1. И когато Филип насочва апетитите си към
Тракия, там имаме една раздробена държава.
От първите победи на Филип (356, 352—351, 346 г.) до окончателното по-
коряване на Тракия (342—341 г.) прокараните от него промени не засягат в страната
царския институт по принцип, но съдбата на отделните владетели. Едни от тях му
се подчиняват, като Керсеблепт, който след неуспешната си съпротива му се
покорява, но след това се отмята отново, други влизат в съюз с него, като
Амадок, а трети, вероятно по-дребни владетели, той просто замени с други2 *. Обаче
след покоряването на Тракия Керсеблепт бил свален от престола, а вероятно и
Терес. Страната била поставена под управлението на един македонски стратег.
За да осигури новите си придобивки и да използува природните им богатства,
Филип основал редица колонии. Какво е било сега отношението на македонский
цар към тракийските династи ? Дали е запазвал едни, а други е поставил на мястото
на свалените? По този въпрос изворите не ни осведомяват изрично и за това има
противоречиви мнения’, но все пак биха могли да се намерят косвени данни за
разрешението му. Естествено при присъствието на един македонски стратег не
може да се говори за запазването дори номинално на някакъв централен владетел,
какъвто е бил отчасти Керсеблепт. Но съществуването на местни династи под
македонска опека едва ли трябва да се постави под съмнение. За това говори
преди всичко обстоятелсгвото, че линкестите, пеонците, агрианите и илирийиите,
след като били покорени от Македония, са залазили своите династии. Но ако
можем да се съмняваме дали военачалниците на някои тракийски контингента в
Александровата войска, като Ситалк, са принадлежали на залазили царската си
власт фамилии4, то съществуването по времето на Александър на един Севт, който
1 Това имаме при Сиарадок, брата на Ситалк. За положението в Тракия преди Филип II вж
Я. Тодоров, Тракийските царе, ГСУИФ, т. 19, 1932—33, 5 сл. с приведената там литература.
- За похоаите на Филин в Тракия вж. Г. 11. Каца ров, Цар Филип 11, 126 сл., 136 сл.. 154 сл.,
211 сл. Към този период се отпася снова място от първата Олпнтийска реч иа Демостен (дьр-
жана през лятото па 349 i., но засягаша събития около 351 г.), гдето се казна .1/erd raita
llayuouf, Маугцаии .trirff Hr riio'/.fj’ rrjijf.iinat; riymi fyri’ r,~ Ншицг. fit’fkft rorj тйг txflat.dn cor, <5/
r.aiuoi»/<!«,- co,,- fiaoi/.iuiT ijolh'rriai (I 13)—(болестта па Филип ее пала през зимата на 352—351 i ), както
и пасажът у И з о к р а т, V, 21 (към 346 г.): d.c4o//c Ф Aiooz//. nF,	Фо.сопк косслсс/оси
Вж. у Н. Bengtson, Die Strategic in der liellenistisclien Zeit, Miinchen 1937 1, 42 със заб. 3
Вж у И. Bengtson. 42 сл със заб. 3	1 Вж. Il Bengtson, 13.
152
1E0PII1 МИХАИЛОВ
още в 330 г., очевидно във връзка с въстанието на Мемнон, се опитва да влезе в
отношения с Атина, явно с антимакедонски характер’, и през 325 г. вдига и
въстание, не може да не ни накара да приемем, че имаме князе в Тракия с известна
територия и власт като продължение на положението при Филип. Тук обаче могат
да ни подпомогнат и археологическите находки. През V—IV в. в Тракия се явяват
редица погребални съоръжения, строени от местните владетели и парадинасти. На
първо място се хвърлят в очи тъй характерните за IV в. каменни гробници, наме-
рени на доста места в Тракия. В повечето случаи те не могат да бъдат датувани
точно, защото са били ограбени или разрушени. Няма никакво съмнение обаче, че
някои от тях трябва да се отнесат към времето на Филип, какъвто е случаят
с голямата гробница от Курткале при Мезек. Тези гробници са имали понякога
по-продължителен живот, както личи от факта, че в гробницата от Малтепе, която
е не по-рано от първата половина и не по-късно от средата на IV в., имаме две
вторични погребения от времето на Александър Македонски или малко след
неговата смърт. От втората половина на IV в. произхожда Казанлъшката гробница,
както и тази при Ветрен и някои други. Тези големи постройки могат да принад-
лежат само на лица от царско потекло.
Естествено, режимът, който установил Филип в Тракия през 342—41 г., не е
могъл да не се отрази и върху гръцките колонии по нашия черноморски бряг
Ние имаме изричното сведение, че Аполония сключила съюз с Филип, т. е. под-
чинила му се, и несъмнено съседната Месемврия е направила същото, а малко по-
късно (339 г.) и Одесос. Всичко това променило отношенията между тракиге и
черноморските гърпи. Сега не само че гърците били освободени да плащат данък
на тракийските династи, конто им осигурявали свободна търговия с вътрешността,
но и самите траки е трябвало да плащат данък и да доставят помошни войски на
Македония.
Положението в Тракия при Филип продължило и при неговия наследник
Александър. Но за Александрово време, както вече казахме, имаме и изрични
сведения за династи, конто са чакали само удобен момент да добият своята
свобода. Тук не става дума за някои планинци-граки, конто вероятно и при
Филип са залазили своята независимост, но за един владетел като Севт III. Въста-
цието на Севт не е случайно явление, но е продължение на онези тенденции, конто
намираме и преди това в Тракия. Що се отнася до гръцките градове, въпреки
липсата на исторически сведения, трябга ла приемем, че и тук положението е било
същото, както при Филип и въстанието на Севт надали е имало сериозно отра-
жение върху тях преди смъртта на Александър, още повече, че всички градове на
гръцкия свят са запазвали своята вътрешна автономия.
След смъртта на Александър Тракия е била отделена от Македония и датена
на неговия пълководец Ли зим ах. Обаче Лизимах е трябвало ла отвоюва своя га
провинция2. Още при идването си той е трябвало да се справи със Севт, който
се опитал да му попречи да се установи там. Борбата била продължителна и
отначало останала нерешена. Положението на Лизимах не е било много сигурно и
с право се изтъква, че ако до 314 г. той не взема активно участие в борбите на
диадохите, то се дт.лжи именно на горното обстоятелство. Но и по-късно, в 315 г.
1 Вж. И. В е г v е, Das Alexanilerreicli auf prosopooraphisclier (intiidlatje, II 353, № 702.	? 3a
Лизимах и неговите борби вж. стегнатия прешел на I II. Канаров, Келтнтс в стара 1ракия и
Македония, СпБАН, 18, 1919, 41 54, и (ie\ с г, RE XIX' 1, 1 c.i. s. J ysiuiaclios.
1\1>М ИСТОРИЯТА НА ГРАНИН ПРЕВ IV 111 В. ПР. Н. Е.
153
Севт участвува във вьстанието на I [строг, Калатиг н Олесос грешу Лизимах. Във
всеки случай положението на Лизимах в Тракия се е напълно утвьрлило едва
след военните предприятия грешу Антигон (3U4 г.) и неуспешните скитски походи
(299 ? и 292—291 г.). Лизимах обаче се е стараел да поддт ржа мира не само със
сила, но и с мирни средства. Едно от тях е било установяването на роднински
връзки, което се е практикувало широко у диадохите. То е било едно от обикно-
вените политически средства на Филип II, който е имал седем жени, повечето
вероятно наложнипи, между конто намираме една гетска принцеса Меда, дъщеря
на Котела, цар на север от Балкана. Сега синът на Филип 111, Антипат ьр, който
бил цар на част от Македония, бил женен за Лизимахова дъщеря. Друга Лизи-
махова дъщеря, Арсиноя 1, била омъжена за Птолемей Фила де лф. Трета иегова
дъщеря била дадена за жена на гетсгия цар Дромихайт, който победил и дори
пленил Лизимах. И най-после, сам Лизимах е имал като втора жена една одриска
принцеса, от която е имал син Александър1. Подобии роднинсьи връзги са го
евързвали без съмнение с мнозина тракийски династи. Всичко това i овори за
компромисното постигане на мира в Тракия и за привличането на по главните
царски фамилии към Лизимаховия двор. Каква е била съдбата на Севт 111, изворите
не ни казват, но като имаме пред вид горното, ще трябва да приемем че този
тракийски цар се е примирил с господството на Лизимах. Подобно ше да е било
положението и на другите тракийсги владетели.
И така, при тримата македонски царе тракийските владетели са се
подчинявали на победителя и, сменявани или несменявани, те са запазвали само
местного си значение като племенни управители без политическа власт. При първа
възможност те са гледали да възстановят своята независимост. Съшото отношение
1 Paus. I 10, 4: _1л*с«гЛо*>с—'fyrruixo^,— l/.t'Safi'luo;, kx
ЪМосо/Ло.- lytyurn oi (sc. hniiia/t,,). Според B. Niese, Gesch. der griech. und mak. Staatcn, 1 10? сл.,
най-старпят сип на Лизимах. който е бил определен и за иегов наследник, но виоследствие (284 г.)
станал жертва на интригите на мащеха си Арсиноя, е бил също син на тази тракийска принцеса.
Гона схвашане обаче нс иочива на изворите. Едва ли първата жена на Лизимах, от която произлизал
Аотокт.л (Л1 е П1 П О II, I'lIG. Ill о32, Я: тат ittnoior rr7,r литЛтаг .тлАНу/гг.-оо»1 f .lyuitox/.tu—tx .тчотыкат
•V <j <•< /’/г ai-ча I’unav), е била тракийка. По-скоро политические отношения на Лизимах с Маке
дония при установяването му в Тракия говорят в нолза па схвашането, че първата мт жена била
Никея, дтпцеря на Антипатър и вдовица на Нердпка, който загива в 321 г. (срв. Berve, 1?Е XVII I,
220 сл. s. Nikaia 2), въпреки че изворите не дават нищо в това отношение. Според Berve, и. с..
Никея се оженва за Лизимах „zu unbekannlem Zeitpunkt", обаче ако Агатокъл е пейп сив, което е
най-вероятпото, трябва да приемем, че тази женитба с стаиала наскоро след 221 год., зашото в 299 !.(')
виждаме Агатокъл да участвува в похода срешу Гетите, а това иредполага една вьзраст ионе
18—90 готипп. Борбите на Лизимах с одриския пар Севт, конто с различии перипетии продвлжават
до 313 г., ни карат да приемем, че женитбата му с одриската прпииеса е станала или около 315 г
(вж. ио-горе) или пък—и това е по-вероятно —след 313 г., когато е по-прнемливо да приемем, че отно
шенията между диамата владетели се уреждат не само със сила, но и ио мирен начин. Това ни кара
пък да предположим, че тази одриска принцеса е била близка на Севт, може би иегова д-ыцеря '1ази
женитба по всяка вероятное! е станала преди 302 г., когато Лизимах се оженва за Амастрис Грябна
да се допуске, че или Никея е умряла — нейната по-нататъшна съдба не се знае, вж. Berve. и м. —
и след нейната смърт Лизимах е взел тракийката, или пък че тазя одриска принцеса е била иегова
наложница, което положение не е било обидно за една тракийска гринцеса при съшествувашия у
траките обпчай да имат мною жени. Срв. к Geyer, RE XIV 1, 29 s. I ysimachos  „ben Erauen
gegenuber ist auch I ysimachos Reizeii mcht unempfijngtich gewesen, doch ist nlcht zn erweisen, dass
er, wie Pint., Comp. Denietr. el Anl. 4, behanptet, mehiere Erauen zn gleicher Zeil gehabt hat,
abgeseben natiirlich von .X’ebcnfraueii". Лизимах e имал мною лена: според .1 п s 1 i п. XVII 2, 1
приживе м\ \мрели 15 лена
154
I ЕОРГИ МИХАИЛОВ
към македонската власт са имали и гръцките градове по нашил бряг. Наред със
свооодата си тракийските владетели са гледали да възвърнат и приви.тегироваиото
си положение по брега, което им осигурявало не само доход под формата на
данък и подаръци, но и облаги от гръцката търговия с вьтрешността. Затова
интересите на траки и гърци са налагали в дадени моменти общи действия срещу
македонската власт, за конто говори изтъкнатият по-горе случай през времето на
Лизимах. Царуването му обаче е тежело и на черноморските градове, конто са
служели като негови опорни пунктове. В тях е имало постоянно гарнизони, конто
са лежели на гърба на местното население, плащали са трибут и пр. Кто защо
смъртта на Лизимах и унищожаването на неговата държава е било истинско
освобождение не само за тракийските царе, но и за гръцките градове. Типичен е
случаят с Одесос и Месемврия, чието значение нараства именно оттогава, та
Одесос наскоро става най-важният търговски град на север от Балкана, а Ме-
семврия — на юг от него, както може да се съди по монетосеченето на тези два
града и колективните находки на монети от III в.'
Обаче това положение в Тракия след Лизимах е траяло сравнително кратко
време, тъй като между 279 и 277 г. тук се настаняват келтите, образувайки свое
царство със столица Тиле2. Следователно, налага се да направим кратък преглед
на келтския период и да видим какви промени са станали преди тези 6()-ина
години, до унищожаването на царството им при Кавар. Преди всичко трябва да
се занимаем с въпроса докъде се е простирало това царство и кои земи са
попадали под неговото влияние. Сведенията, с конто разполагаме, са оскьдни, но
все пак могат да ни насочат към някои определени заключения.
Целият южен бряг на Тракия не е принадлежал към това царство, макар че
някои негови пунктове са били под келтски контрол. След смъртта на Селевк
Никатор (281 г.) градовете по този бряг са били предмет на спор между Антиох I
и Птолемей II. В тази борба Птолемей успява да образува един обръч от сьюзници
около своя противник, между който особено важно място е заемал Византион. За
да излезе от това притеснено положение, неговият син Антиох II Теос дохожда в
Тракия в 2b0 г. (или 255 или 250 г.) и насочва своите военни действия едновре-
менно и срещу Византион и съюзените с него градове, и срещу келтите3. Тази
'кампания обаче е без успех и ние виждаме тракийския бряг, особено Марония,
Енос, Тракийският Херсонес със Лизимахия паднали в ръцете на Птолемей 11
(246—245 г.), който вероятно поддържал приятелски отношения с тиленците, от-
кт.дето набирал наемници4. Тези места остават египетско владение чак до времето
на Птолемей IV (221—205 г.). Хинтерландът на Хелеспонт се е намирал обаче в
ръцете на келтите. Само непосредствената близост на това царство е заставила
Византион да им плаща огромната сума от 80 таланта годишно. Но за тая близост
говори и самият текст на Полибий, който е и единственият извор за келтското
царство; „Келтите... дошли до Хелеспонт, но не се прехнърлили в Мала Азия, а
останали там, за щ ото околностите на Византион много им допадали.
След това те сразили тракийпите и като превърнали града Тиле в столица на
своето царство, поставили византийците в крайно опасно положение“\ Във връзка
с това трябва да търсим и къде се е намирал град Тиле. Единственият извор е
1 В. Pick н. К. Reeling, Die Miirizen von Dacien und Moesien, II I, 520	( рв I И
Кац аров, Келтите, 54—72.	3 I. Михайлов, Ралкопки и проучвания, II 1948, 64-00	4 В
N i e s e, Gescli. der griecli. und niak. Staaten, 11 138.	“ Polyb IV 46.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРЕЗ IV-[II В. IIP. И. Е.
155
Steph. Byz. s. v., който го поставя близо до Хемус (тиг Ai'noi’ rui/oltn-). Той не ни
дана право да поставим Тиле в Туловско поле, косто се намира, според представите
на старите, в Хемус, защото и Средня гора е част ог нея; св ьрзването на двете
имена почина на въшпно съзвучие. В случая се касае по-скоро до определяне
мястото на един нов географски обект според една известна плавина. Такъв е
например по-късно случаят с Vixu.-w/.k '1от(юг, конто се намира на стотина
километра от Дунава. Следователно тази „близост" на 'Ги.т- до Хем\с може в
сыцност да означава значително разстояние и мене ми се струна, че ако вземем
пред вид текста на Полибий, трябва да поставим Тиле някъде между среднею
течение на Марина и долното течение на Тунджа1.
Върху положението на градовете по нашия черноморски бряг ще се спрем
малко по-долу, като засега споменем, че келтите не са могли да превземат ните
един от тези градове. На север тяхната власт не е прехвърляла Стара планина, както
приемат някои’2.
Обикновено се приема, че тракийските племена, конто живеели близо до еги-
петските владения в южна Тракия, са успявали поне периодически да отхвърлят
келтското иго и че покрай келтското царство е продължавало да сыцествмва и
одриското'. Хр. М. Данов пък настоява за значително астейско царстве/. Да
разгледаме самите данни по този въпрос.
В един почетен надпис от Делфи6 * * * от 270—269 г. пр. н. е.” се чествува един
Котис, син на Раиздос. Въз основа на израза av<ivfi'>on<>ihu xal nir глб^/огото' ain'n лои-
teilav („да се поднови проксепията, която той има“) Pomlow* смята, че несъмнено се
касае за подновяване на онази проксения, която била дадена преди 85 години на
синовете на пар Керсеблепт, внуци на Котис 1, както ни учи един друг делфийски
декрет от 356—3 S55 г.4 — следователно, че се касае за одриско царство. Имаме
ли сериозни основания да приемем, че в случая става дума за подновяване на
проксенията на Керсеблептовите синове и за потомци на този одриски пар ? Дори
Я. Тодоров'-1 иска да евърже това подновяване, макар и съвсем предпазливо, с някое
важно и тържествено събитие, сиреч с възстановяванего на одриската държава,
макар и в малък размер, през време на келтското владичество. Но одриската
държава на Керсеблепт трябва да се постави на изток от Марина; на запад от
нея се е намирало царството на одриса Амадок, а още по на запад — това на
Бериса'д, който е произлизал от някаква местна династия (сапейска ?)'”. Къде би
1 Факты, че през келтската епоха в Тракия нямаме отникъде другаде находки а само една един
ствена от с. Кръп, Казаплъшко, за която единствен» е сигурпо, че пронзхожда от това време и е от
тракийскп пронзхсд, ни кара да направим точно обратного заключение, че келтите гук са имели
сравнително най-слабо влияние. Вж. по-долу стр. 158 -Наир. A. Schmidt, Abhandl. ztir alt. tie-
schiclite, 110 сл. 3 A. S c h tn i d t, u. c„ 115: I. И. Канаров, Келтите, 69.	1 Вж. по горе яз-
ложението.  S у 1 I? 438.	' За тази дата вж. Т. Wale k. Pie delphische Aniphiktyonie in der /eit
der aitolisclien I lerrschaft 1911. 97, 183 ; а за датата 265 264 г. вж. h. Р о in t о w, RE IV 1901, 2621 и
S у I I? 138 заб. 1: Ci. Colin, Bouilles de Delphes-, 111, 2, 1909—1913, 90 сл. Другите предложена цати
249—248 г. (Н. Pom tow, RE IV 2624) или около 212 г. (Р. Perclrizet, ВСН 20. 1896, 176, от
koi от о А. .1. R е i и а с 11. ВСН 34, 1910, 267. заб. 3) не са вероятии.  S \ II.3 438 заб. 3. За зна
чението на глагола Агаггш, -ш-ши вж. S у 1I.3 292, заб. 1.	* За тази дата — още по-точно пролетта
на 355 г (въз основа па архонта и булевтите) вж. I Bourg net, Eonilles Delphes, III 1, 392 и
Ci. L) a ti x. Chronologic delpliiepie 13. Предположен него, че декреты сс отнася към 281 г., е малко
вероятно: за него вж. v Я. Т о д о р о в, Тракийските царе, 58—61 (с литературата). и М Гон ев Цело
морски нреглед, 1 190 — 193.	'' Тракийските паре, 71.	10 М Г о н е в, Беломорски нреглед,
I 190-206.
Ibb	I I-.OPI И .МИХАЙЛОВ
могъл да бъде локализиран Котис, син на Райздос? Като вземем пред вид обстоя -
телстното, че този владетел е в приятелски отношения с Неапол—Канала, където
негов приближен човек (проксен?) е бил споменатият в надписа Тирил, трябва да
предположим, че нетовото царство се е намирало в хинтерланда на Неапол, може
би някъде по южните склонове на Родопите. При наличието на келтското царство
и неговото доминиране над областта източно от Марина чак до Византион, тесните
връзки на Райздосовия син Котис с Неапол и Тирил могат да се обяснят само гео-
графски. Следователно ние се намираме в областта на Берисад и неговия син
Кетрипорис, но не и в областта на Керсеблепт. Поради това „подновяването на
проксенията" ще се отнася до някаква друга проксения, дадена на дедите на Ко-
тис, конто нямат нищо общо с Керсеблепт и синовете му. Както и да е, за нас е
важно, че царството на Котис е било на запад и може би доста далеч от Марица.
В Бургас биде намерен един надпис, който несъмнено произхожда от Апо-
лония и принадлежи, според датировката на A. Wilhelm, на средата на III в.1
Касае се до декрет в чест на Райскупорис, сина на пар Котис, който е бил изве-
стно време заложник в Аполония. Но тоя Котис не може да бъде идентичен със
споменатия по-горе Котис. син на Райздос, тъй като той е бил някакъв малък
тракийски династ в хинтерланда на Аполония, някъде в Странджа, и е бил прину-
ден да поддържа добри отношения с този град, дори с цената на заложничеството
на своя син. Следователно неговото царство не може да се простира от Созопол
някъде докъм Кавала, още повече че мжду Странджа и Марица се били наста-
нили келтите. При това положение споменатият в делфийския декрет Тирил от
Неапол едва ли би могъл да поддържа толкова тесни отношения с един далечен
дребен владетел. Съмнения относно идентичността на двамата котисовци и принад-
лежността на Котис от бургаския надпис към одриската династия вече изказва
В. Lenk-', като припомня, че името Райскупорис се среща по-късно в сапейската
династия. Обстоятелството обаче, че сапейската династия се издига и установява
във Виза едва през втората половина на I в. пр. н. е., като дотогава е имала само
твърде ограничено местно значение, говори, че тя не е могла да владее в средата
на 111 в. Странджа. От друга страна пък Котис е бил, както казахме, слаб цар и е
живял в хинтерланда на Аполония. Той не е могъл да има никаква връзка със
санеите. И така, едно второ слабо царство е имало някъде в Странджа.
От нумизматиката ни са известии няколко тракийски владетели, конто се по-
ставят през първата половина на III в. — Орсоалтий, Керсибаул и Скосток. От
първите двама имаме три монети александров тип — една тетрадрахма с легеи-
дата /luoMtois Оцашшг и две други с легендата	Кцкщяи'киг. Според мие-
нието на Т. Герасимов’ това са модерни фалшификати, поради което имената на
тези двама владетели трябва да бъдат заличени от списъка на тракийските царе.
Другояче стой работата със Скосток, когото Мушмов определи като Скосток II и
за автентичността на чиито монети няма спор. Едва ли може да се приеме, че
имаме работа с келтски владетел, тъй като по времето на Филип II имаме друг
владетел със същото име — Скосток I. При това самото му име е тракийско, а не
келтско или скитско (срв. тракийските имена ’Ana - тикк, 2,'лаоа- и др.). По-
голямо затруднение създава определянето на точного време на този владетел.
1 G. К'aza row, OJlr 15, 1912, Beibl. 95—100. RE VIA, 131 s. Tlirake (Gesclnchte).
3 Ha T. Герасимов дължа пенни сведения но нумизматичната част, за което му изказвам тук благо-
тарностга си.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ 1114:3 IV—III В. ИР. И. Г.	157
След прегледа, който направихме за положението в Тракия при Лизимах, едва ли
може да се приеме, че Скосток е бил владетел по негово време и то след 305 г.
когато Лизимах се провъзгласява за цар (монетите имат легента /->nw/.n»c . Irotint/>n.
I'xoowy.ui’). Предположенного, че имаме работа с тракийски благоротник или княз,
който се е провъзгласил за владетел след смъртта на Лизимах, като е пуснзл мо-
нети от Лизимахов тип и прибавил към името на диадоха и своего име, също
както и Лизимах при установяването си в Тракия е сякъл монети с името на
Александър и своего име, е най’приемливото. По всяка вероятност този цар трябва
да се локализира в Сестос или в неговата облает, гдето Лизимах е имал монетар-
ница, използувана и от него1. Ако се съди по малкия брой монети, конто Скосток
е сякъл, трябва да приемем, че той едва ли е царувал дълго време след смъртта на
Лизимах и че най-вероятно е загинал в борба с келтите през 279—277 г. Имайки
пред вид, че от 216—245 г. егейският и хелеспонтийският бриг са вече в ръцете
на Птолемеите, едва ли можем да твърдим, че Скосток е живял през втората по-
ловина на 111 в.
Данов застъпва възгледа, че по време на келтите съществували многобройни
царе, конто залазили, както изглежда, в общи черти положението, което имали при
Филип, като се позовава на етин пасаж от Полибий (IV 15—46), който описва по
следния начин неудобствата на Византион'2: „Византийците водят непрекъсната и
трудна война с тракийците, тъй като последните обкръжават територията на Ви-
зантион... Наистина византийците са били винаги добре въоръжени и са побежда
вали варварите, но въпреки това те не са смогнали досега да сложат веднъж за-
винаги край на войната, защото в Тракия има много племена и много владетели
Победят ли едного от тях, тутакси на неговото място се появяват други трима,
още по-силни от първия. Византийците не постигат нищо с отстъпки, с платане на
данъци и с договори... Положението на византийците се влошило извънредно
много, когато на всичко отгоре се прибавили и галатите под предводителството на
Комонторий. Тези галати... дошли до Хелеспонт, но не се прехвърлили в Мала
Азия, а останали там, защото околностите на Византион много им допадали. След
това те сразили тракийците и като превърнали града Тиле в столица на своето
царство, поставили византийците в крайне опасно положение... [По времето на
Кавар[ царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от тракий-
ците, кбито на свой ред станали господари на византийците". Ако разгледаме вни-
мателно пасажа, ще видим следното: преди идването на келтите около Византион
има множество племена и множество владетели, конто Полибий представя като
главатари на разбойнически племена; положението на византийците се влошило
още повече при келтите, конто победили траките и царете им. След унищожава-
нето на тиленското нарство траките на свой ред станали господари на византийците,
т. е. заместили келтите, по чието време не могли да имат облаги от този град.
Ние видяхме, какво е положението при Филип, Александър и Лизимах: действия,
за конто говори Полибий не са възможни при тези владетели, особено в тази
южна и важна за тях облает; дори през първия период на Лизимаховото царуване
един Севт е бил възможен на север — около Хемус, в Подбалканската долина и
по среднего течение на Марица, но не и край Пропонтида, където Лизимах се
установява здраво още с идването си и малко по-късно иревртща Лизимахия в
1 Срв. Н. Му in мо в, Монетите на тракийските царе, Сборник Дяковнч 231 сл. 2 Вж. Да
нов, ц. с., 137.
158
ft:opi и Михаилов
своя столица. Следователно описваното от Полибий положение е могло да сыце-
ствува след Лизимах до идването на келтите, т. е. когато нямаме онези сравни-
телно силни царства, на конто Филип слага край, а имаме само дребни племенни
вождове. Но за да даде тази картина, Полибий е имал пред вид преди всичко съ-
бития от първата половина на II в. пр. н. е., конто засягат някои тракийски пле-
мена в областта на Византион, както това самият Данов е посочил доста отдавна.
И тъй, Полибиевият пасаж не дава опорни точки в подкрепа на вьзгледа на Да-
нов, че келтите са променили съвършено малко положението, което са заварили в
Тракия1.
Един напълно сигурен факт е, че градовете по Пропонтида, Хелеспонт и
егейския бряг не са били в келтски ръце. При това в хинтерланда на Неапол е
съществувало царството на Котис, син на Райздос, а в хинтерланда на Аполо-
ния — царството на Котис, баща на Райскупорис. Келтите не са владеели Месем-
врия и Аполония и едва ли може да се поддържа сериозно, че тяхната власт на
север е прехвърляла Балкана. Между тия пунктове се е намирало келтското цар-
ство, което следователно е обхващало Тракия на юг до някъде по долното течение
на Марица и било надвиснало над Византион.
Преди да направим обаче нашите заключения за отношенията на келтите към
граките и техните владетели, трябва да разгледаме икономическото положение на
Тракия по това време.
Както споменахме по-горе, през V—IV в. и началото на 111 в. до идването на
келтите в Тракия има материали, конто говорят за благосъстоянието на страната.
Достатъчно е да споменем богатите погребения в могили и гробници, намерени в
Брезово, Дуванли, Казанлък, Старо ново село, Ветрен, Рахманли, Мезек, Лозенград
и др., конто дават една много характерна в това отношение картина за цяла
Тракия. Тази картина се допълня от колективните находки на монети, по-голя-
мата част от конто се отнасят към македонското владичество преди келтското на-
шествие2.
Положението в черноморските градове не е по-различно. Така, Аполония по-
казва в това време особено голям разцвет, и някои от намерените тук археологи-
чески паметници имат особена художествена стойност. Градът още от началото на
V в. почва да сече монети, и то до края на V в. изктючително сребърни, а през
IV в. и бронзови. Гробните находки в аполонийския некропол през V—IV в. са
богати. Макар и в по-малка степей същото може да се каже и за Месемврия,
където също така имаме скулптурни паметници, конто говорят за благосъстояние.
И там през V в. имаме сребърни монети. Гробните находки обаче са по-бедни от
аполонийските и изглежда, че през IV в. този град не се радва на голямо благо-
състояние. Това вероятно се дължи и на конкуренцията на Аполония, която е залазила
своето предно положение. От градовете на север от Балкана най-добре икономи-
чески е Истрос, докато другите колонии като Одесос и Калатис, конто ни предла-
гат известии данни за интензивна търговия, почват да играят по-голяма роля едва
след Лизимах. Голяма част от търговията с вътрешността на Тракия и Мизия е
минавала през Аполония, Месемврия и Одесос: гърците са внасяли занаятчийски
произведения срещу сурови продукти и роби, конто били заплащани отчасти и в
1 Полибий и сведснията му за източната половина на Балканский полуостров, София 1942. 43 сл
-За самите находки вж. НАД IV 271—273; ИАИ 1243:11229; V 382 ; VIII 472 ; XI 316, 317,
319, 320: XII 453 ; XIII 345; XIV 283; XV 235; XVII 319, 322, 325
К ЬМ ИСТОРИЯ)Л НА ТРАКИЯ HIT ! IV—111 В. IIP. II. 1
1о9
пари. Тепърва владичеството на Лизимах се отразило зле върху благосъстоянието
на черноморските градове, тъй като икономическата политика на този владетел
спрямо тях е била особено жестока. Нему са били нужни сретства за проне жда-
ната от иегова страна завоевателна политика, конто събирал чрез големи данъци
от гръцките градове. Присьствието на лизимаховите гарнизони в тях е нанасяло
значителни щети на населението, а борбата, която е трябвало да водят тези гра-
дове в известии моменти за отстояване на своята независимост, е прибавила също
така своя дял за влошаване на икономическото им положение1.
Ние трябва да проследим и икономическото положение през малкия период
от няколко години между смъртта на Лизимах и келтското нахлуваие, когато тра-
кийските династи и гръцките градове добиват отново своята независимост.
Ако се обърнем най-напред към вътрешна Тракия, ние ще видим, че карти-
ната в това време се коренно променя. Онова благосъстояние, което преди малко
изтъкнахме, тук вече не съшествува нямаме гробници, нямаме могилни находки —
традицията в това отношение изведнъж се прекъсва. Единственият сигурен мате-
риал от това време е малката могилна находка от с. Крън, Казанлъшко2 *. Това
говори ясно за разорение на заможните кръгове в Тракия, към конто са прина
длежали и отделиите владетели.
По-друга картина ни предлагат черноморските градове. Смъртта на Лизимах
ги освобождава от това изстискване на жизнените им сокове, а установяването на
келтите не е дало възможност на нито един от диадохите да ги анексира Раз-
бира се, присъствието на келтите не е могло да не се отрази върху някои от тях,
но това е станало в различна степей. Нека бегло разгледаме поотделно какво е
било положението на най-близките до келтското царство градове — Аполония, Ме-
семврия и Одесос.
„Ние предполагаме — казва Т. В. Блаватская’’, — че до 277 г. западнопон
тийските градове не са имали никакъв контакт с келтите Но част от келтите,
която под командата на Керетрий, се отправила в Тракия, очевидно срещнала там
силна съпротива — те достигнали до морския бряг в района на Лизимахия едва
две години след започване на настъплението си. Тук те били разбити от Антигон
Гонат и принудени да отстъпят навътре в Тракия. Част от келтите още по-рано
преминали в Мала Азия. По такъв начин келтските пълчища достигнали терито-
риите близо до западнопонтийските градове значително отслабени" Келтите не са
превзели нито един черноморски град, обаче няма съмнение, че са заплатвали ви
наги близките гръцки колонии, каквато опасност е висяла и над граповете по
Пропонтида. За това говори един надпис от Истрос от III в от н е., когато този
град се е притекъл на помоги на Аполония4, както и един друг от Аполония, който
ни осведомява за критичното положение на тоя град и на Месемврия по същото
време6. Известно омекотяване е имало може би малко по-късно, при Кавар. За
съществуването на враждебни отношения или най-малко за отсъствието на прия-
телски отношения говори обстоятелството, че търговията с черноморските гра-
1 Вж и 1. В. Блаватская, (ападнопонтийскпе города в VII—1 веках до в. э , Москва
АН СССР, 1952, 64 сл. 2 Вж. Р. Понов, ИВАН \ 1929, 287, № 26 и 27. Находката от с До-
бра.тьк, Асеновградско, Р. Попов. ГНМ 1921. 173, № 38 и сл., може да б ьде според Ив. Веиедиков
и от по-ранно време, защото такива извптп мечове. за каквито тук се касае, има и през V—IV в up-
п. е. J Т. В. Блаватская, 107.	1 X р. М. Данов ИВАН \П 1938, 217	5 I Михай
лов, Р11. II 63 сл
160	ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ
дове, както и с градовете по Пропонтида, се прекъсва. Келтите не заместват тра-
ките в това отношение. Наред с отсъствието на археологически материали в Тракия
за това говори и липсата на колективни находки на монети от тази облает1. Сега
търговията на черноморските градове е насочена на север от Хемус, кт дето те
пласират както своего местно производство, така и внасяпите отвън стоки. Най
зле келтското владичество се отразило върху Аполония, която явно запада по ня-
мане на хинтерланд, но наред с това вероятно играят роля и други елементи, на
първо място конкуренпията между отделните градове и преди всичко старата
конкуренция между нея и Месемврия. Сега тя търгува само с Черноморието и
някои други части на гръцкия свят®. Нейните емисии се състоят вече само от
медни монети. Находките от некропола. конто могат да се припишат на това
време, са доста бедни:|.
Докато през по-раншната епоха Аполония има предимство пред Месемврия,
сега става обратного. Както изтъкват Pick и Regling4, Месемврия, както и Одесос
разцъфтяват, за което говори засилилото се монетосечене. Поради отрязването на
тракийския хинтерланд, месемврийците не само насочват търговията си към Се-
верна България, но и засилват връзките си с Черноморието и с останалия гръцки
свят5. Това благосъстояние личи и от гробните находки, конто сега имат значи-
телно по-богат инвентар0. Положението на Одесос е аналогично на това на Ме-
семврия.
И така, горният преглед ни кара да направим следните заключения. Келтското
царство при така очертаните негови граници е отрязало вътрешността от морето.
Страната е била разорена, всякаква тракийска власт в покорената територия е
била премахната с изключение на някои места по периферията, каквито са Странджа
и южният бряг. Възможно ли е при това положение един силен владетел като
Садал, който диктува и то ултимативно доста тежки условия на Месемврия (<<<
у.а дгтагог та/юта <>те(раг<Ъош Ar avror). ля се разпорежда в хинтерланда, който е бил
под контрола на келтите? Отговорът може да бъде само отрицателен. Ако през
това време месемврийци са платали някому данък, това е било на келтите. Но да
се запитаме: възможно ли е Садал да бъде поставен и по времето на Лизимах?
Ние видяхме какво е положението на тракийските владетели при този диадох,
именно, че Севт III е постепенно ликвидиран, а наред с него несъмнено и сыцест-
вувашите други дребни парадинасти. За това по необходимост трябва да приемем,
че един самостоятелен Садал не е могъл да съгцествува тогава. Най-естественото
обяснение, което от само себе си се иалага след нашето изеледване, е, че по
времето на Лизимах Садал е бил местен княз, подчинен на централната власт, без
всякаква самостоятелност, наред с други местни князе, сведени до положението на
местни благородници. Веднага след смъртта на Лизимах той се обявява за неза-
висим владетел, подобно на Скосток II, и царува до нахлуването на келтите, конто
ликвидират царството му. Икономическото положение на Месемврия през III в.
показва, че след тежките години при Лизимах и след Садал, който също е полу-
чавал доста големи контрибуции,тя е успяла да си извоюва по-голяма самостоятелност и
1 Единствената сигурна ко.тективна находка на монети нризхожла от областта по морето (ИАИ
IV 322). Т В. Блаватская, ц. с., 116—142. 3 РГ1 II 10—27 Този резхлтат се потвьрж-
дана и от разкопките през следвантте 1947—1949 г., конто оше не са нтбликуваии. 1 Die Mimzen
von Dacien itnd Moesien, II 1, 520 сл. 5 Вж. и T В. Блаватская, ц. с., 116—142.	в Ив.
Гълъбов, тук, стр. 129—147
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРЕЗ IV—111 В. ПР. Н. F.
161
като е отблъсвала келтския напор както ст,с сила, така по всяка вероятност и с
данък или подаръци по примера на Византион, е постигнала значително благо
състояние.
Хр. М. Дайон твърди, че имаме работа с петима ранни представители на астей
ската царска династия, чието седалище по-късно било сигурно вБизия, и че „ако прие-
мем, че Котис е баща на Садал, би трябвало да виждаме в лицето на Медист. Та-
рутин и Мопсиестий нещо като дядото, прадядото и прапрадядото на Садал. По
този начин, ако приемем: 1. че Садал е живял към средата или по-скоро към вто-
рата половина на III в. пр. н. е.; 2. че неговите	са упрявлявали средно между
20 и 30 години, ние бихме могли да допуснем, че Мопсиестий — прапрадядото на
Садал — е бил н ай-мал кот о (к. м.) съвременник на цар Филип 11“’. Това обаче
значи, че по времето на Филип И наред с Керсеблепт, в чиито владения са влизали
астейските земи и който е пай-главният и най-силен противник на Филип от
всички тогавашни тракийски владетели, е съшествувало на астейска земя астейско
царство, което е имало власт чак под стените на Месемврия; че като се почне
„най-малко” от Филип, през неговото царуване и това на Александър, Лизимах и
келтите имаме една здрава династия, която не е била поклащана от бурите на тези
променливи времена и то в територия, която е била най-достъпната за чуждо
завоевание — територията на астите. Възможно ли е следователно да допуснем,
че през времето на келтското владичество е могло да има един владетел Садал
в онази територия, която Данов определи така : „През II, а по всяка вероятност и
през втората половина на III в. пр. н. е. (когато според Данов е царувал Садал)
астите владеели или най-малкото упражнявали влияние върху една територия,
която, независимо от това, че през още по-напредналата елинистическа епоха се е
простирала по брега на Черно море чак до Босфора, навътре в Тракия достигала
докъм лнешните градове Сливен и Ямбол”'2. Прегледът. който направихме по-горе,
ни показва, че по време на келтското владичество нито един тракийски цар не би
моп,л да владее територия до Сливен и Ямбол, където са се разпореждали
келтите, и под носа им да диктува такива условия на Месемврия. Ако ли пък
предположим, че би могъл да сыцествува някакъв астейски цар на юг към
Византион или по-нагоре към Странджа, то би ли могъл той да доминира над
Месемврия ? Какво би било неговото положение, ще ни лекаже примерът на Котис.
Той е бил принуден да даде сина си Райскупорис за заложник в Аполония, която
е била по това време далеч по-слаба от Месемврия. Следователно едно такова
предположение се явява повече от неестествено. Астите са били винаги племе, което
никога не е играло някаква особена роля. Не напразно ние ги срещаме за пръв път
сноменати едва у Полибий във връзка със събития от първата половина на II в.
пр. н. е. Малкото исторически сведения за това племе3 не ни позволяват да
направим заключението, до което е достигнал Данов. Месемврийският надпис в
чест на Je[,«or?] гщ- Ьдон ’.lords4, който говори за известно значение на един
астеец, е единственият по-сериозен факт. Но за съжаление той стой изолиран,
твърде късен е по отношение на Садаловия надпис, именно от II в. пр. н., и не
предполага по необходимост съществуването на астейско царство. Идеята обаче
на Хр. М. Данов за астейското царство почива на едно хрумване на U. Kahrstedt’’,
според което „владетелите с имена Котис и Садал се редували посменно”
1 Тъй според Данов, ц. с, 130.	- Данов. 120.	3 Нитуванн у Данов, 127 сл. и
137 сл. 1 11 СЮ 2053 1).	RE XI 1553 сл.; (5. К a za row, RE Suppl. VI 647 сл
11 Сборник Гаврил Камарон
162	ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ
хрумване, колкото оригннално, толкова и лишено от доказателствена сила. „Астей-
ската“ династия ни е позната през I в. пр. н. е., когато се установила като владе-
телска династия, и нейното съществуване трае сравнително малко, като е била
заменена от сапейската. В нея това редуване се повтаря два пъти. Ако действи-
телно споменатите в надписа лица бяха асти, и то по права линия, то и тук
трябваше да имаме редуване на имената Котис и Садал, докато в същиост
надписът ни поднася пет различии имена. Нещо повече дори — спорен е въпросът
дали тази династия е действително астейска. Единственият аргумент в полза на
това схващане е, че предполагаемата и столица Бизия се намира в територията
на астите. Затова, докато К. Patsch и U. Kahrstedt допускат една астейска династия,
М. Rostovtzeff, G. Kazarow и М. Holleaux говорят за одрнсн1. Действително досега
името Садал не е засвидетелствувано между одриските владетели на V—111 в.,
но при обстоятелството, че то се среща в различии части на Тракия, не е изключено
да го срещнем и между одрисите и техните царски родове. Ако проследим имената
на одриските царе, ще видим, че там имаме и имена, конто се срещат само веднаж,
като например Спокес и Бастарей. И за да завършим с този въпрос, трябва да
отбележим, че с нищо не може засега да се докаже, че споменатите в надписа
пет лица са били царе, конто са се наследявали един друг по дадения в надписа
ред, както предполага Данов. Възможно е да имаме и владетели, и други лица от
царски произход. Затова много правилно първият издател изоставя този въпрос,
като изтъква само, че името Котис се носи от много владетели, че Медист се на-
зовава и третият син на Керсеблепт в надписа от Делфи2, и че останалите две
имена, Тарутин3 и Мопсиестий, се срещат изобщо за пръв път в тракийските
царски династии. И така, от само себе си се налага заключението, че Садал е бил
одриски владетел.
Най-после бих желал да се спра на още един въпрос, който също така би
могъл да ни даде опорни точки. В надписа се казва. че ежегодно на Садал трябва
да се дава венец на стойност 50 златни статера, а при всеки случай на изхвърлен
месемврийски кораб на Садалова земя ще се заплаща от навлото му известна сума,
изчислеиа в статери и хемистатер. Какви биха могли да бъдат тези монети ?
Известно е, че у нас през първата половина на IV в. вървят кизикските статери,
конто са се ползували с голямо доверие. Но след като Филип почва да сече тази
монета, Кизик спира емисиите си на статери и „филипките" завладяват пазара.
По-късно те са заместени от Александровите и Лизимаховите статери. След смъртта
на този диадох монети от неговия или Александровия тип почват да секат и
черноморските градове по нашия бряг, и то преди всичко тетрадрахми, като статери
в съвършено малко количество пускат Истрос, Томи, Калатис, Одесос, Византион
и Перинт, и то в различии времена, като се почне след 300 г. (Перинт), но повечето
от края на 111 в. (след 221 г. Византион), през II, та чак през I в. (Истрос и Томи)4 5.
Месемврия сече само тетрадрахми, но не и статери6. Следователно в случая се
1 За мненията вж. у В. LenkI, RE VI А, 1937, 442 сл. с литературата. към която трябва да се
прибави и М. Hol lea их, RF.G 32, 1919, 33 сл. Etudes d’epigraphie et d’histoire grecques. I 156 сл.
2 S у 11. 3195. 3 Към посочените у Ив. Гълъбов примера за това име трябва да се прибавят и
цитираните v .1. et I.. Robert, Bull, epigr. 1953, 17 №63. (z= Г. Zucker, Sitz. Berlin. Ak., Klasse fur
Sprachen, Lit., 1951, № 1. 1952, 20—21).	1	За тези златни статери вж. Head, Н№, 269, 273—276.
5 У А. Н. 3 о г р а ф, Античные монеты. 100, се споменава и Месемврия. Дадените обаче там моно-
грами върху статерите не са монограми на градовете, а на магистратите, следователно статерите с
монограм ME не принадлежат на Месемврия
КЪМ ИС1ОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРИЗ IV III В. IIP Н. Е.	]ЬЗ
касае не за заплащане в месемврийска монета, а в някаква общопризната единица.
Това се потвьрждава и от обстоятелството, че таксата върху изхвърлените кораби
ще се заплаща в статери и хемистатер, т. е. сумата е била изчислена в някаква
месемврийска монета и след това приведена в златен еталон, което именно не дава
пълна сума в статери, а в статери и хемистатер. В случая хемистатерът би
могьл да представлява монета за сметки, но още по вероятно е, че се касае за
действителна монета. Златни хемистатери са секли Кирена, Атина, Филип II, Алек-
сандър Македонски, Пир, Тарент, Сиракуза, Китион и някои други1. Като имаме
пред вид, че Александровите статери са се ползували дълго време с доверие и че
международни плащания могат да стават в монета, която не е излязла от между-
народния пазар, ние трябва да приемем. че в случая не може ла се касае нито
за кизикски статери и хемистатери, конто престават да се секат около 350 г.2, нито
за атински, тъй като Атина престава да сече злато в 339 г.3, нито дори за
Филипови, но или за Александрови — приемайки, че Александровите статери са
вървели в международните сделки още 30—40 години след неговата смърт, — или
за Лизимахови статери. Лизимах не е сякъл хемистатери, така че, ако в случая се
касае за истинска монета, тя би могла да бъде само Александрова. Този хемистатер
не би могъл да бъде на друтите царе или градове, конто споменах по-горе (Пир,
Тарент и пр.), защото техните монети никога не са били в обращение по нашито
места. При това положение споменатите монети ни насочват също към първата
четвърт на III в.
Комбинирайки материалните данни на надписа, именно стила на буквите. който
сочи към първата половина на III в., с историческите и археологическите данни на
епохата, ние стигаме до извода, че един Садал не е могъл да съществува като
самостоятелен владетел нито във времето на Лизимах, нито по време на келтите.
Обстоятелството пък че династията на която той е принадлежал и която се е
ползувала доста време с повече или по-малко влияние в Месемврия, не може да
бъде поставена по време на келтите, изключва от своя страна съществуването на
Садал непосредствено след уиищожаването на тиленското царство. Съществуването
обаче на тази династия като независима, малко или много преди Филип, и като
подчинена на македонците, от Филип до Лизимах. е нещо напълно естествено. Нейният
последен представител в надписа е бил по времето на Лизимах подчинен тракийски
династ, който веднага след смъртта на диадоха в 281 г. се е провъзгласил за неза-
висим и тази иегова независимост е траяла няколко години до идването на
келтите — докъм 277 г. Следователно тази царска династия не може да бъде
астейска: Садал е принадлежал към един от клоновете на одриската династия
Contribution a 1'histoire de la Thrace du IVе et IIIе siecle avant notre ere
En 1950 fut publie un document epigraphique de 1’antique Mesambria, гергё-
sentanf un decret de cette colonie grecque en 1’lionneur d’un roi thrace, Sadalas,
et un trait£ entre les deux parties (Ivan Galabov. Annuaire du Mus£e de Burgas I
1950, 7—12). Cette inscription jette une nouvelle lumiere sur les relations entre les
1 Reg ling, RE VII I, 1912, 5 s. v. a Head H№ 522
3 Head HN2 373—375,
1Ь4
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ
colonies grecques et I’arriere-pays thrace, et pose en meme temps des problemes
concernant, en general, 1’histoire des royaumes thraces. Prenant en consideration sur
tout ta forme des lettres, 1’editeur de 1’inscription, Galabox, estime que sa date ne
serait pas tres eloignee de la fin du IV-ieme siecle avant notre ere. Au reste, Ga-
labov est d’ avis que ledit Sadalas est un dynaste odrysien. Ce monument fut pen
apres 1’ objet d’ etude aussi de la part de Hristo Danov (Annuaire Univ. Sofia 47.
1951—52, 110—140). Critiquant Galabov, Danov estime que 1' inscription, de par le style
de ses lettres, date probablement du milieu du Ill-ieme siecle avant notre ere on,
plutot, de la seconde moitic du meme siecle, et considere Sadalas comme dynaste
astien. En presence de ces opinions contradictoires au sujet de la date de I’lnscnp-
tion et la nationalite du nomine Sadalas, il iniporte de reconsiderer les faits et
les circonstances historiques ayant trait a 1’ inscription et a 1’ epoque a laquelle elle
appartient.
Vu le style de I’ecriture monumentale hellenistique dans son developpement, en
general, 1’auteur estime que 1’inscription de Mesambria appartient a la premiere plutot
qu’ a la seconde moitie du Ill-ieme siecle avant notre ere. Mais, en se basant sur le
style des lettres seulement, on ne peut preciser la date de Г inscription qu’a un demi
siecle pres. Aussi n’est-il pas possible en Foccurence d’arriver a des conclusions plus
positives que si Гоп recourt a d’autres donnees, ce qui est d’ailleurs 1’objet du pre-
sent article.
L’auteur part du fait que Sadalas est un roi thrace puissant a qui les habitants
de Mesambria payaient un tribut annuel. En quelle epoque pareils rapports sont-
ils possibles? Pour repondre a cette question l’auteur examine la situation en Thrace
a la fin du lV-ienie siecle, en prenant en consideration taut les t£moignages litte-
raires que les documents archeologiques. Lors de 1’occupation de la Thrace par Phi-
lippe, les refornies operees dans le pays par ce dernier ne touchent pas a 1’institu-
tion royale en principe, mais au sort des dilferents souverains: les rois plus puis-
sants tel que Kersebleptes et Teres seraient detrones, d’autres, inoins importants —
gardes ou remplaces, mais tous etaient sans pouvoir politique et directement soumis a
la Macedoine. Cette situation a continue aussi pendant le regne d'Alexandre et de
Lysimaque — temoins	les rapports	historiques et les inhumations somptueuses
dans les tumuli et les	tombeaux de	Brezovo, Duvanli. Kazanlak,	Staronovo selo,
Rahmanli, Mezek, Lozengrad et autres, qui ne peuvent appartenir qu’a des person-
nages de souche royale.	Toutefois, les	rois thraces s’efforqaient a	reconquer!r non
seulement leur liberte,	mais encore	leur situation privilegi6e sur	le littoral de la
Mer Noire. D'autre part, les interets commerciaux, dans certains cas obligeaient
les colonies grecques a metier une politique commune avec les Thraces, tel le cas du
soulevement pendant le regne particulierement oppressif de Lysimaque. Mais la situa
tion a foncierement change apres I’etablissement des Celtes en Thrace au cours de
la periode 279—277. A la lumiere des rapports historiques, Г auteur etablit que
tous les dynastes thraces dans le territoire occupe par les Thraces entre I’Henius, la
Mer Noire (sans les colonies), les Rhodopes et au sud jusqu’a Byzance avaient et£
ecartes du pouvoir. Des rois thraces ne se sont maintenus que sur la frontiere sud
du royaume celte: un faible royaume thrace dans 1’hinterland d’Appolonie, un autre —
dans Г hinterland de Neapolis—Kavala. Cette conclusion est confirmde par des donnees
archeologiques. La prosp£rite d’antan des royaumes thraces a deja disparu. 11 n’y a
plus de tombeaux, ni trouvailles tumulaires — la tradition en ce sens cesse brusque-
ment, — ni trouvailles numismatiques collectives.
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТРАКИЯ ПРЕЗ IV—III В. ПР. Н. Е.
165
En consequence, 1’auteur arrive a la conclusion suivante : un roi tel que Sa-
dalas, qui dicte irrevocablement a Mesambria des conditions assez lourdes, ne pou-
vait commander en maitre dans 1’hinterland soumis au controle des Celtes. Si en ce
temps les habitants de Mesambria payaient tribut, ceci ne pouvait etre qu’aux Celtes
et non aux Thraces, comme c’est le cas avec Byzance. A 1’epoque de Lysimaque
Sadalas etait un dynaste, soumis au pouvoir central, d£pourvu de toute autonomie
de pair avec d’autres princes, reduits a la condition de nobles. Aussitot apres la
mort de Lysimaque, il se proclame souverain independant a 1’instar de Skostokos II
et regne jusqu’a 1’invasion des Celtes qui mettent fin a son royaume.
D’apres Danov, 1’inscription nous offre les noms de cinq des tout premiers re-
presentants de la dynastie des Astiens, connue jusqu’a present depuis le I-er siecle
avant notre ere, dont le premier, Mopsyestis, avail ete le contemporain de Philippe 11.
Cela implique, cependant, a 1’epoque de Philippe, 1’existence simultanee de Kerse-
bleptes, dont les domaines comprenaient des terres des Astiens et qui etait 1’ad-
versaire principal et le plus puissant de Philippe d’entre tons les rois thraces, et celle,
en territoire d’Astica, d’un royaume des Astiens donts la dynastie, pendant le regne de
Philippe II, Alexandre et Lysimaque et lors de l’6tablissement des Celtes en Thrace,
serait demeuree intacte en ces temps agites, et cela en territoire qui, selon Danov,
atteindrait a I’intfrieur de la Thrace jusqu’aux villes actueiles de Sliven et Jambol
et, partant, aurait et£ le plus accessible a la conquete etrangere. Mais, ce tour d’ho-
rizon historique montre I’inadmissibilite de ce point de vue, d’autant plus que les
Astiens n’ont jamais joue un role important dans 1’histoire de la Thrace; par ailleurs,
la controverse demeure ouverte sur la question suivante: les dynastes ayant nom
Cotys et Sadalas, existant quelque part dans cette region au I-er siecle avant notre
ere, auraient-ils etc des Astiens ou seraient-ils des Odryses? En consequence, il у
a lieu de conclure que Sadalas, qu’on ne peut situer apres l’an£antissement du royaume
celte, etait un dynaste odrysien. Enfin, abordant la question de savoir quels pour-
raient etre les stateres et hemistateres cites dans 1’inscription, 1’auteur conclut qu’il
s’agit en 1’occurrence probablement de monnaies d’Alexandre, ce qui nous porte a si-
tuer 1’inscription fgalement au debut du lll-ieme siecle avant notre ere.
Ainsi done, Sadalas aurait appartenu a 1’une des branches de la dynastie des
Odryses et aurait etc dynaste thrace tributaire de Lysimaque, mais apres la mort du
diadoque en 281 il se serait proclame independant et comme tel aurait regno quel-
ques annees jusqu’a I’arrivee des Celtes en 279—277.
Georgi Mihailov

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУ КИТЕ
И 3 В Е С Т И Я НА А Р X Е О Л О I И Ч Е С К И Я ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
от Теофил Иванов
1. Един нов паметник от времето на Реметалк II
На 2 км източно от Разград, в местността, известна под името „Хисарлъка“
или „Хисарлъшко кале“, се намират развалините на укрепен град от времето на
римското владичество в нашите земи1. През 1953 г. (от 9 април до 30 ноември)
Археологическият институт и музей при Българската академия на науките, подпо-
могнати със средства от Министерството на народното здраве и социалните грижи,
предприеха разкопки и проучвания на това място с цел да се хвърли светлина
върху бита и културата на населението, което е обитавало неизвестная античен
град. В наСтоящата статия публикуваме само два новооткрити епиграфски памет-
ника, конто произхождат от западната част на „Хисарлъка", на около 60—70 м
източно от предполагаемата линия на западната градска стена.
Първият паметник се намери употребен вторично като настилка на двор на
една късноримска или ранновизантийска сграда, изградена от ломени камъни, евър-
зани с бял хоросан. Той представя правоъгълна плоча, изработена от бял едро-
зърнест мрамор (обр. 1). Отдясно липсва около една трета част от първоначалната
дължина на плочата, както това се установи, след като направихме възможните
допълвания. Плочата е дълга сега 0'93 м, широка 0'62 м и дебела ОТ8 м. Преди
счупването тя е била дълга 1’50 м. Лицевата страна на плочата е съвсем гладка,
а гръбната страна е грубо издялана. От последняя ред на надписа става ясно, че
плочата е принадлежала към един жертвеник (ра>,шк). Както изглежда, жертвеникът
е имал квадратна или правоъгълна основа, заградена от четирите страни с мра-
морни плочи. Върху новооткритата плоча е било издълбано посвещението. Фактът,
че по гръбната страна на нашата плоча няма никакви следи от хоросан, свидетел-
ствува, че самата плоча е служела за стена на жертвеника, а не само за облицовка
на изграден от камъни или тухли жертвеник. Жертвеници с четвъртита основа се
1. К. 111 кор пи л, Абоба-Плиска, ИРАИК X 19()5, 489 сл.; същият автор, Опис на старините
по течението на река Русенски Лом, София 1914, 37 сл., обр 35; Ан. Ив. Ява шов, Раш рад, не
говото археологическо и псторическо минало, 1 1930, Зи сл., обр. 29.
168
ГЕОФИЛ ИВАНОВ
срещат по-рядко, отколкото разпространеният тип жертвеник, изработен от един
каменей блок, профилиран отгоре и отдолу1. Подобии жертвеници на разглеждания
жертвеник от „Хисарлъка* при Разград са се издигали покраи северната страна
на градския форум в Nicopolis ad Mruni (при с. Никюп, Търновско)’2.
Надписното поле започва на 4 .5 см под горната релефна ивица (широка 4’5 см
и висока 1 см), част от която е повредена. То отстой на 15’5 см от левия край и
на 19 см от лолния край на плочата. Надписът се съетои от седем реда. Разсгоя-
нието между редовете е 2 см. Буквите са издълбани доста грижливо. Интервалите
между буквите не са спазени строго. Така например първите три букви на 4 ред
О2Г I имат много по-големи интервали помежлу си, отколкото останалите букви в
Обр. !. Мраморна плеча от „Хисарлъка* при Разград
Abb. 1. Marmorplatte aus „Hisarlak" bei Razgrad
надписа, а пък началните букви на думата JP5V. 11’7’0 У на същия ред са издъл-
бани доста наблизо. Височината на буквите е 3’2 см, само началната буква /’ на
1 ред е висока 4’2 см. Характерно за надписа е изписването на буквите: А, (~), К,
.1/, //, Р, 2, Q и др. (обр. 2). Сыците палеографски особености имат надписите от
1 в. на н. е„ намерени в гр. Сталин, гр. Балчик" и другаде.
Началната дума на 1 ред />’.\YIAEYONTO2 еиздълбана по-късно, отколкото
останалата част на надписа. Много добре се забелязва изчуканото място, гдето е
имало друг израз, който е бил унищожен и заменен с думата />. 127. !/•.’ YONTOE.
При издълбаването на думата HAYIAEY0YT02 каменоделепът не е разпределил
равномерно буквите по цялото поле Първите седем букви P.12IAEY имат обик-
новен интервал помежду си, докато останалите пет букви ...О.\/'О~ са разре-
дени, понеже е останало голямо пространство. Обаче характерът на буквите на до-
1 Reis ch, RE 1 1672.	- Сава Н. Г> о б ч е в, Nicopolis ad Istruni, Снимки и оиити за ре-
ставрации, ИА11 V 1928—29, 72, обр. 83.	3 К. III кор и ил. Аитичпи паметници ог Западного
черноморско крайбрежие. ПАИ XIV 1940-42, № № 15 и 22; Ct. I. К aza row, Die Denkmiiler des
thrakischen Reitergottes in Bulgarien. Budapest 1938, Nr. 974, обр. 469; К a 11 n k a, ADB 20.
г
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
169
бавката BASIAEYONTOS е същият както на останалите букви с изключение на бук-
вата 2.
Допълнен, надписът от „Хисарлъка" при Разград гласи така:
BaoiAevortos &/?qxa>[r ' Рос/лфшхоо],
ffaoifEos Eotvos viojvov [xai fiaoiXecos]
c PotfiT)idb<ov D-vyatQiSov [xai ' P>y/xoi'7rd(jt[-
cos St &Qqx&v SvrdoTo[v v/ov].
5. ’AstoUcorios EmaiwyfE\v ytvoqtros]
otqanjyds ’AvyiaMv xa[l................................
xry; xai ' Pvotxfjs tin’ fia>[fPiv т’ё&г/хе].
Според съдържанието надписът ce състои от две части. Първата част (1—4 ред)
съдържа данни за времето, когато е бил издигнат жертвеникът, а втората част
(5—7 ред) посочва лицето, което се е погрижило за жертвеника.
° N Т о Г ©PAKI"
BASTAE QYKOTYOZYin.NO'
POIAAHTAAK О Y0 Y TATPl Z\O'
E39PAK FlNAYNAY "ГС
АГТОА AQNIOYE TTTAIKEN GC
STPATHroEANXIAAOYK^
KHYKAIPY Y1KHXT0NBQ. '
Обр. 2. Факсимиле на гръцкия надпис върху жертвеника
Abb. 2. Facsimile der griechischen Inschrift auf der Ara
От запазената част на надписа узнаваме, че посвещението е станало по вре-
мето на един тракийски цар, който бил внук по баща (того?) на цар Котис и внук
по майка (&vyaxQidr)s) на цар Реметалк. В 4. ред следва израз, който поставя същия
цар в родствени връзки още и с друг тракийски владетел, чието име не е запа-
зено. Той носи тит лата Swaowjs, а не fiaotkvs. Тези опорни точки, подкрепени и до-
пълнени от сведенияга на Тацит (Ann. II 64—67) за последните тракийски царе
’ през първата половина на I в. на н. е., ни насочват към тракийския цар Реметалк II,
сина на Рескупорис. Напълно аналогичен пример за попълване загубената част
на нашия надпис се явява един надпис от Bizye, сега Виза, който тук предавай
изцяло. Той гласи1:
[’Ал6лА[а)Г1 Eai[xn[>jr(o drtjfiitjxtjp ’AmMa>yi[[os
’'EfyntuxevSov, ||[y£i’dJW£]»,os	r]w>' mqi ’zlr/l
[ia/.o[v толшг m[i]| ['Ро^ацтаЛхог’ 0@q[[xo>jv Svvdowv,
||[/?a]ot2fco? A'6r[v|o?] viwvov яа[1| p’]aotZeoj?| ‘ Potfiijtalxov
HvyatQiSov, || ePqaxovmQt\o}Q St 0qqxojt | Svvdotov
Като съпоставим новооткрития надпис от Разград с надписа от Виза, виж-
даме пълна прилика в родословието на Реметалк II и в реда, по който са изброени
неговите родствени връзки с цар Котис и цар Реметалк I. Още с откриването на
въпросния надпис от Виза Десау установи, че братята Реметалк I и Рескупорис са
1 Dessau, Eph. epigr. IX, 696 ; Н a s 1 u с k, BSA 12, 1905—1906, 175.
170
ГЕОФИЛ ИВАНОВ
синове на цар Котис’, а не на цар Садал, както се беше изказал Момзен2. Раз-
градският надпис потвърждава по безспорен начин правотата на схващането на
Десау. О г друга страна двата надписа ни дават възможност да разкрием какви
са били брачните връзки между членовете на тракийската царска династия на са-
леите. Така например узнаваме, че Рескупорис се е оженил за дъщерята на своя
брат Реметалк 1. Нейното име не е засвидетелствувано досега нито от един писмен
или епиграфски паметник. От този брак се е родил Реметалк II, който бил кръстен
на дядо си по майчина линия. Кто защо Реметалк II се явява внук по баща на
цар Котис и внук по майка на Реметалк 1.
За Реметалк II и жена му Питодорида става дума в друг надпис от Виза3,
положен в светилището на всевишния бог за спасението на владетелите от опас-
ността, която ги е сполетяла през койлалетската война (21 г на н. е.). Десау
смята4, че Питодорида е дъщеря на цар Котис, си на на Реметалк I. Следователно
Реметалк 11 е бил женен за дъщерята на своя братовчед. Върху родствените връзги
на Реметалк II и Питодорида хвърля светлина един надпис от град Созопол (ан-
тичната Аполония/'. Според този надпис Реметалк II е внук (г/сагос) на цар Котис
и на цар Реметалк. Прави впечатление, че в случая не се прави разлика между
vuorui (внук по баща) и	(внук по майка), както е например в Разград-
ския надпис. Думата ruw<>< е употребена в значение изобщо на „внук". Ако до-
пуснем, че думата monk- означава само „внук по баща", не би могло да се намери
тракийски владетел, който да е „внук по баща" одновременно на цар Котис и на
цар Реметалк I. Реметалк III, син иа убития в 19 г. на н. е. Котис, е действително
„внук по баща" на цар Реметалк 1, но по отношение на цар Котис той се явява
негов правнук. Питодорида в Созополския надпис е внучка (на цар Ре-
металк и на цар Полемон. В случая става дума за Реметалк 1, който е баша на
баща й Котис, и за понтийския владетел Полемон, който е баща на майка й Ан-
тония Трифена, омъжена за Котис, сина на Реметалк I. И при родословието на Пи-
тодорида виждаме че думата РтутснА// е употребена в значение само на „внучка",
без да се прецизира дали е по бащина или майчина линия. Калинка обаче е на
мнение”, че споменатите в Созополския надпис Реметалк и 11итодорида са деца на
Котис и Антония Трифена. Оттук следва, че Калинка има пред вид Реметалк III.
По-горе споменахме кои са сьображенията против подобно идентифициране.
Надписът от Разград и този от Виза изясняват един важен въпрос, а именно
двойствената политика на римските императори Август и Тиберий към подвласт-
ните им тракийски владетели. В това отношение двата надписа иапълно подкрепят
и допълват сведенията на Тацит за Тракия през първата половина на 1 в. на н. е.
След смъртта на Реметалк 1 император Август е разделил тракийската земя между
брат му Рескупорис и сина му Котис7. При тази подялба Котис е получил „поле-
тата, градовете и съседните на Гърция места" (Тас. Ann. II 64), а Рескупорис „не-
обработените, дивите и близките до неприятелите земи" (Тас. Ann. П 64). Отначало
двамата владетели са живеели в привидно съгласие, за което свидетелствуват се-
чените монети с образа на Котис и с името иа Котис и Рескупорис* Обаче Рес-
купорис е бил алчен за власт. Той нарушил дружеските отношения, понеже искал
1 Dessau, 696.	2 Mommsen, Eph. epigr И 254, 255 и 262. D е s s a u, 694.	1 I b i-
d e ni, 695.	5 К a 1 i n k a ADB 157. I b i d e rn, 143.	7 Г. И Канаров, Принос към ста-
рата история на София, София 1910, 12 сл.; Patsch, Beitriige zur Viilkerkunde von Sudosteuropa.
V Aus 500 Jalircn vorriiiiiisclier und roniisclier (lescliiclite Siidostenropas. I, Wien und Leipzig 1932,
128 cw. * H. Муш mob, Монетите на тракиПските царе, Софии 1927, 245, табл. VIII 209.
ДВА НАДПИСА 0'1 АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
171
да заграби земите, предадени на племенника му Котис и да стане единствен вла-
детел на Тракия. Той започнал да нахлува в територията на Котис и да унищо-
жава тамогпните крепости. Нещо повече, той дори се е осмелил да улови с хитрост
Котис и да го убие (19 г. на н е.) Император Тиберий на свой ред успял с хит-
рост да привлече Рескупорис в Рим. Там, в присъствието на овдовялата сьпруга
Антония Трифена, Рескупорис бил осъден и изпратен на заточение в Александрия,
гдето бил убит. Тракия била отново разделена, този път между сива на Реску-
порис Реметалк II и децата иа Котис. Норади тяхнито малолетне е управлявал вре-
менно римският бивш претор Требелен Руф (Тас. Ann. И 67).
От споменатите надписи от Виза и Разград се установи! а, че римляните не са
признали Рескупорис за (кю/лек, а само за dtwion/s1. Тази титла той е залазил през
цялото време на управление. Напротив, Котис, синът на Реметалк I, е бил удо-
стоен с титлата iiaw,tv$, както показва един надпис от град Калатис’’, гдето четем :
/JrzaP.t'os Котт-; tor 'PuuirjTaAxu. В началото на своето управление Реметалк 11 е
носил също така титлата	За това свидетелствува първият надпис от Виза.
Разградският надпис ни разкрива два момента от управление™ на Реметалк 11:
единия, когато той е бил все още	и втория, когато е бил признат от Ти-
берий за	Засега титлата (laoizetC не е позната за Реметалк II от друг па-
метник. Самият факт, че върху Разградския надпис е бил съзнателно унищожен
текстът в началото на 1. ред и на негово място е била издълбана думата риойн-
uvwc, ни кара да предполагаме, че първоначално там е стояла титлата Лп-аотг^-, която
по-късно е била заменена с новопридобитата титла //ашлгтч*, понеже първата титла
вече не е отговаряла на царското достоинство на Реметалк II. Тази поправка е за-
сегнала само титулатурата на Реметалк II, докато останалият текст се е залазил
непременен. Въпреки че каменоделецът се е стремял да унищожи напълно първия
текст, все пак за щастие са останали слаби следи от някои букви. Така например
в края на изчуканото поле се забелязват следи от буквите ... V. 12'7'01', както
това отчасти се вижда и от фотографската снимка на надписа (обр. 1). Несъмнено
това е част от думата 1 YXAXTOY, във връзка с която стой думата HPAKQX в
родителей падеж. От друга страна родителният падеж на думата Лггаоп/с може да
бъде в зависимост само от един предлог, който изисква този падеж. II в това от-
ношение има известии опорни точки за възстановяване на самото начало на над-
писа.,Така например в началото на 1. ред се виждат три точки, две от конто са на-
редени в отвесна посока и трета точка — горе в дясно. Вероятно това са следите
от буквата Нспосредствено след трите точки личат ясно две отвесни хасти и
една хоризонтална хаста върху тях. Това е буквата 77. След това между по-къс-
ните букви 2’ и I има две. точки, наредени една под друга в отвесна посока. След
буквата 7 се забелязват отново две точки в отвесна линия. Под буквата А се вижда
ясно една точка. Въз основа на тези данни трябва да се предположи, че е бил на-
писан предлогът YI1EP. Между предлога глкд и титлата Аггбоп»- оСтава иразно
място за дума от няколко букви. Между буквата Г и буквата О личат следите
на буквата А. Вероятно търсената дума е била YF/AX. Следователно първоначал-
ният текст в началото на надписа е гласил така : " 1'тео <ъ-г>1отог. Предлага-
ното четене съдържа 17 букви — точно толкова, колкото биха могли да се по-
берат в изчуканото поле. Броят на буквите в следващите редове със същата дъл-
жина на полете е около 16—17
1 Dessau, 703.	- rheophile Sauciuc — Saveanu Callaris, Dacia 1 14U
172
ТЕОФИ I ИВАНОВ
От всичко казано дотук се установява, че когато посветителят е поставил
жертвсника, Реметалк II все още е бил Лтотт»;ч-. 11о възниква нт,проект кога той
е бил удостоен с титлата р'даяляч и какви причини са допринесли за това. От Тацит
(Ann. II Ь7) знаем, че Реметалк 11 е бил против бащините си планове. Той е водил
проримска. капитулантска политика, с която е предизвикал възмущснието на храб-
рите и свободолюбиви траки, който оказали силен отпор на рмската завоевателна
политика в Тракия. В 21 г. на н. е. Реметалк II е воювал на страната на римля-
ните срешу въстаналите тракийски племена — койлалетите, одрисите и диите. Са-
мият Реметалк II бил обсаден в град Филипопол, но успял да се избави чрез излаз
когато между обсадителите настъпили разпри, и бил пристигнал на помош рим-
ският легион, командуван от претора на Мизия Публий Белей (Тас. Ann. Ill 38),
Няколко години но-късно, в 26 г. на н. е., тракийските племена отново вдигнали
оръжие срещу римляните, конто се онитали да набират войници между тях. Ре-
металк II присъединил към наличната си войска останалите му верни сънародници
и се отправил на война срещу въстаналите траки, оказвайки помощ на римския
военачалник Попей Сабин. Траките се сражавали с голямо себеотрщ ание, ксето не
скрива и самият римски историограф Тацит (Ann. IV 46—51), но на края борбата
завършила с победата на римляните. С тези прояви на греданост тъм римския им-
ператор Тиберий тракийският владетел Реметалк II изглежда е спечелил благово-
лението на императора и е бил повишен от	в Paodevt. Това е станало по
всяка вероятност между 21 г. и 26 г. на н. е. или може би малко по-късно. За
съжаление липсват сведения за съдбата на Реметалк II след 26 г. Своята лоял-
ност към Рим Реметалк II е проявил, като сякъл монети с образа на император
Тиберий и със своя собствен образ1. Оттук може да се направи изводът, че по-
правкам в Разградския надпис е стана ла между 21 г. и 26 г. на н. е.
Втората част на надписа от Разград съдържа също така интересни данни за
историята на Тракия през първата половина на I в. на н. е. Посветителят на жер-
твеника е Аполоний Ептайкент, който бил стратег по времето на цар Реметалк II.
Бащиното му име показва, че той е тракиец. Името ЕлтшхегРос; се среща в редица
епиграфски и археологически паметници'-’. Пьрвото име ’. 1.тш/Фг<ос говори за ели-
низация на заможната тракийска класа — явление, което е започнало много по-от-
рано. Същият стратег Аполоний Ептайкент е известен от първия надпис от Виза,
гдето той се споменава като стратег само на Анхиало (отрат^/ос та»- ’.b’jp'aA»
ro.Tfor). В Разградския надпис той е стратег вече на няколко стратегии, между
конто на първо мяСто стой Анхиало. Несъмнено е, че Анхиало е била първата стра-
тегия, която той е управлявал. По-нататък в надписа се говори за стратегията ' Р>-
aixi'i (7 ред), която засега е неизвестна. В загубената дясна част на надписа между
името на страгегията Анхиало и стратегията Ризике е било написано името на още
една стратегия. Завършъка на името на стратегията -хф; виждаме в началото на
7 ред. Броят на буквите, конто могат да се поберат в липсващата част на 6 ред е
около 11—13, както може да се установи от допълванията в по-горните редове,
гдето текстът е сигурно установен въз основа на първия надпис от Виза Трудно
е да се определи с положителност какво е било написано в загубената част, но
все пак биха могли да се направят известии предположения. Обстоятелството, че
разглежданият надпис произхожда от околността на Разград, ни кара да допуснем,
1 Head HN" 286.	2 К a I i n к а. № 34 от Pizos, 1 55, 62: Г. И. Канаров, Антични намет-
ший из България, ИАН II 1923—24, 78, обр. 26.
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
173
че в надписа е било споменато името на стратегията, в която е влизало тракий-
ското селище при Разград. Единственият писмен извор, който дава имената на стра
тегиите оттатък планината Хемус, си остава Географията на Птоломей, който е
живял по времето на Марк Аврелий (161-—180 г.). Макар че неговите сведения се
отнасят за една по-късна епоха, все пак някои стратегии са съществували и през
II в. на н. е. Ето какво четем у Птоломей (Geoyr. Ill 11, б): „Стратегии (воевод-
ства) в тая облает откъм двете Мизии и около планината Хемус от запад нататьк
сатия: Дантелетсга (	Сардикийа a QacAiJoj), Усдикесийска (Wo<V//-
от]), Селетийска (J’bzz/ynx;))".
От реда, по който Птоломей изброява стратегиите, се вижда, че най-източ-
ната стратегия в облаегта северно от планината Хемус е Селетийската стратегия.
Борис Геров локализира	в областта, която се намира източно от терито-
рията на град Nicopolis ad Istrum и западно от територията на Марцианопсл1. Съ-
щата стратегия е засвидетелствувана и епиграфски. В оброчния надпис от Свърлж
(по пътя Ниш — Княжевац)2 3, който се отпася към средата на I в. на н. е, т. е
само с около две десетилетия по-късно от Разградския надпис, се среща страте-
гията У)1Л1]ик)1 oc>fiy>j. Но добавката оушф показва, че по край	оллтиф „пла
нинска Селетика", е имало и	леЛит'ч (срв. Jtrih/.i/Tixijc л/Ь/асииъ в същия
надпис). Тъй като Разград и околността му заемат полянски терен, то Епташ епт
е бил преди всичко стратег на	xelhaoiu	При това не е изключена възмож
ността и двете стратегии да са били поставени под един стратег, та би могло да
става дума и за стратег ла	респ.	2rzz>;r Такъв е навярно и сл\
чаят в надписа от с. Гърмен, Неврокопско, гдето в 5 ред пред	липснат
3 до 5 букви, коль ото имаме в	Пор щи това би могло да се допълыи 6
ред на нашия надпис така:	А'е/.х/дъ. Но не трябва да се забравя. че в над
писа сс споменава и стратегия ПЛ^иф която не се среща у Pto1. Ill И, 8 и сл., та
не е изключена и възможността да е стояла на мястото на предполаганата от пас
стратегия лйоа ZMrjrtxtj и никоя друга неизвестна досега стратегия.
От Разградския надпис можем да съдим за cursus honoruni на стратега Апо-
лоний Ептайкент. В сравнение с първия надпис от Виза Разградският надпис се
явява по-късен, понеже освен Анхиало в него се изброяват още стратегии, пол-
властни на Аполоний Ептайкент. Изглежда че стратегиите са изброени по реда, по
който той ги е приел. Трудно е да се отгадае дали те са били в непосредствена
близост една с друга или пък са били разпръенати, както например е случаят със
стратегиите, споменати в надписа от Свърлиг. Но би могло да се допусне, че те
са били все пак наблизо, на север от Хемус и на юг и запад от Анхиало, както
може да се съди по самото местонахождение на разглеждания паметник4.
Новооткритият надпис от Разград хвърля светлина и върху територията на
тракийското полунезависимо царство, което било под властта на Реметалк II. Както
е добре известно, едно от най-важните задължения на тракийските васални царе
към римските завоеватели е била зашитата на Тракия откъм североизток, отгдето
1 Б. Геров, Северната граница на провинция Тракия, ИАН XVII 1950, 27. IGR I. 677.
3 Вж. Г. Баласчев, Мпнало 1] (1911), 5—6. 174—177 и В. Бешевлиев, Един забравен пад
пис от Nicopolis ad Nestum, СнБАН, ИФ кл., 1.ХХ 33, 201 сл. 1 Вт.ппосът за стратегиите в Рим-
ска Тракия е подробно разгледан от Д. II. Д и м и т р о в, За стратегиите и територинте в Римска
Тракия, ГНМ VI 1932—34, 123 сл. и пит. там литература; Schwa hn, RE Suppl. VI 1156; Н.
Bengtson, Die Strategic in der hellenistischen Zeit, Munchen 1944, I 229 сл., II 310 сл.
174
ТЕОФИ.1 ИВАНОВ
скитите, гетите и бастарните постоянно нападали градоветс и селишата в Малка
Скития (днешна Добру джа), който били в римски ръпе. При подялбата на Тракия
по времето на император Август на Рескупорис била дадена тъкмо областта, обър-
ната към неприятелските племена. От крепостта Калиакра произхожда една мра-
морна плоча с издълбан гръцки надпис, който е доста повреден’. В първия ред
се споменава, че паметникът е бил поставен по времето на пар Реметалк (' Г.тго [и«л-
лйоч 'РоиирйЬал-. . .). Издателят на надписа М. Мирчев предполага, че в надписа
става дума за Реметалк I, понеже в землището на съседното с. Българево много
често са се намирали монети от същия цар. Това мнение е в пълно съгласие с
писмената традиция и тъй се фиксира една от крайбрежните точки, i дето е имало
тракийски гарнизон. При втората подялба на Тракия при император Тиберий, Ре-
металк II е наследил земите на баща си Рескупорис'2. В това отношение надписът
от Разград е важен, понеже потвърждава сведението на Тацит. Засега античното
селище при Разград представя най-северната сигурно засвидетелствувана точка на
Реметалковото царство. Обаче трябва да се очаква, че северната граница в сын
ноет е била още по на север. Римската провинция Тракия (след 46 г. от н. ед е
включвала несъмнено територията на Реметалк II. До откриването на Разградския
надпис северната граница на провинция Тракия се поставяше по линията, която
минава северно от Нови пазар, Коларовград и Попово3. Сега тази линия се из-
мества на север към Разград. Черноморските градове на север от планината Хемус
не били подчинени на Рескупорис и Реметалк II. Те били под римска власт. Така
например град Одесос още от 15 г. на н. е. е влизал в римската провинция Мизия
За II в. е вече установено, че античният град, построен в местността „Хисарлъка“
при Разград, е принадлежал към Мизия. Оттам произхожда един надпис от вре-
мето на Антонин Пий (138—161 г.), в който се споменава името на долномизий-
ския императорски наместник Юлий Крае* 1.
Въз основа на съдържанието на надписа жертвеникьт от „Хисарлъка* се от-
нася към третото десетилетие на I в. на н. е. Това е период, изпълнен с героич-
ната борба на полунезависимите тракийски племена, конто твърдо са се съпротив-
лявали на все по-засилващата се римска агресия в Тракия, въпреки предателската
и угодническа политика на тракийските паре За това време знаем много малко,
понеже писмените извори са оскъдни и откъелечни, а също така епиграфските и
археологическите материали са още малобройни. Его зато новооткритият надпис по-
пълва сведенията ни за историята на Тракия в навечерието на римското владиче-
сгво. От друга страна от него узнаваме, че в околността на днешния Разград е
съществувало старо тракийско селище още преди римляните да построят кастела
в „Хисарлъка*. Има вероятност тракийското селище да се е простирало в равни
ната, източно от „Хисарлъка*, оттатък реката Бели Лом, в местността, която се
нарича «Селище* или „Хисарлъшко селище*5. Изобщо тук са на липе всички ус-
ловия за възникването и просъществуването на едно селище. Местността изобил-
ствува с извори, конто и днес задоволяват нуждите на Разград с вода. Само на
няколкостотин метра от «Селище* се изд ига Хисарлъшката селишна могила от
каменномедната епоха6. Изглежда че тракийското селище е било важен пункт, щом
като самият стратег Аполоний Ептайкент, най-висшият официален представител на
1 М. Мирчев, ИАДС IX 19оЗ, 113 сл. 2 Pat sell, ц. с., 133.	2 1 еров, и с., 27.
1 Ibidem, 27 сл., заб 3.	5 Я ваш о в, ц. с 35. Ibidem, 3—30.
ДВА НАДПИСА О1 АНТИЧППЯ I РАД ПРИ РАЯ РАД
175
тракийския владетел Реметалк II, е поставил жертвеник в светилшцето на селището.
Трудно е да се отгадае кое е било божеството, на което е бил издигнат жертве
никът, понеже в посвещението няма никакви давни за това. Но трябва да се пред-
положи, че то е било главно божество, почитано от официалната власт. Неговото
име не е било изрично споменато, понеже жертвеникът е бил положен в свети-
лището.
2. Към въпроса за локализирайето на античиия град Абрит
През м. февруари 1954 г. при изкопнитс работи на Министерството на на-
родного здраве и социалните грижи е бил случайно намерен веред развалините на
антична сграда един варовиков олтар’. Той е профилуван отгоре и отдол}. Висок
е 0 78 м, широк 0’42 м и дебел 0’42 м. Олтарът е отчасти повреден, както се вижда
от приложената фотоснимка (обр. 3). Върху липевата м\ страна е издълбан ла-
тински надпис в седем реда. Посвещението в чест на божеството е издълбано в
1. ред. Надписът гласи (обр. 4):
[Her/cull saerfum).
[PJro salute \ntoni[ni]
Aug. Pii et Veri Caes(aris).
Veteram et c(ives) R(omaui)
5. et consistentes
Abrito ad l [an](abas)
posueru[nt]
Височината на буквите в 1. ред е 7 см, а на останалите 4’5 см. Като разделителен
знак е употребен бръшлянов лист: 1. ред след думата HERCVLI, 3. ред — след AVG,
4. ред — пред ЕТ, след ЕТ, пред С и пред R, 6. ред — пред AD.
Жертвеникът е посветен на Херкулес. Към името ва божеството няма епитет
Оше няколко века преди римского владичество в Долна Мизия култът на Хе
ракъл е засвидетелствуван като официален култ в гръцките градове по западного
черноморско крайбрежие — Калатис (дн. Мангалия) и Дионисопол (дн. Балчик)2.
Върху автономии монети на тези градове, най-ранните от конто са на македон-
ский владетел Александър Велики, се среща изобразена глава на Херакъл. През
римската епоха образът на Херкулес се появява и върху автономните бронзови
монети на градовете Марпианопол, Одесос и Томи, конто влизали в Долна Мизия.
По времето на император Адриан (117—138 г.) град Одесос е сякъл два типа
монети с образа на Херкулес. Засега това са най-ранните паметници за култа
на Херкулес в Долна Мизия. Но за да се установи доколко култът на Херкулес
е бил популярен и кои са били неговите почитатели и цазпространители в на
шите земи, трябва да се обърнем към археологическите и епиграфски памет-
ници, конто по-цялостно отразяват религията. Култът на Херкулес е бил на осо-
бена почит веред римската войска, която се явява и неговият най-активен разпро-
странител3. Его защо паметниците, посветени на Херкулес, се срещат главно в зе-
1 Дължа да мзкажа благодарное! на асистента при Разградския м\зеб Георги Купснов, който
ми сьобти за находката и ми пзирати прение на надписа и фотоснимка. 2 Ь. Д я к о в и ч, Оброч
ни барелеФи иа Херкулес в България, Г11НБ 1922, 21 сл. 3 М. Rostov tzeff, The Social and
Economic Historv of the Roman Empire, Oxford 1926, 346, 596. заб. 6 Я. Тодоров, Паганиэмьт
в Долна Мизия през първнте три века след Христа, София 1928. 68 сл
17В
ТРОФИ.’1 ИВАНОВ
мите, гдето са квартирували римски легиони и помощви воиски. С изграждането
на римския лнмес по дунавското краибрежие и с построяването на кастели и кули
във вьтрешността на завладените и превърнати в римски провинции земи се съз-
дали благоприятни условия за проникването и укрепването на култа на Херкулес
дори и там, гдето по-ран > е бил непознат. В това отношение не прави изключсние
Фиг. 3. Жертвеник с латински па шне от , Хисар-
лъка" при Разград
Abb. 3. Ara mit latcinischer Inschrift ans „Hisarlak" bei
Kazerad
и Долна Мизия. Многоброини на-
ходки от Северна България показ-
ват нагледно разпространението на
този култ. Между войнпшките боже-
ства Херкулес е идвал на второ мя-
сто след вър.ховния бог Юпитер, как-
то ни свидетелствува един надпис
върху жертвеник от Tropaeuin Traiani
(дн. с. Адамклиси в Добруджа)1, из-
дигнат в чест на Юпитер, Херкулес,
I [ерера и Либер. Посвешението е на-
правено от един войник от XI Клав-
диев легион „за здравето на импс-
р iTop Антонин Пий и цезаря Авре-
лий", т. е. Марк Аврелий Вер. Преди
да се открие Разградскнят жертве-
ник, този паметник се смяташе за най-
ранния, сигурно дятуван паметник за
култа на Херкулес в Долна Мизия.
I [овоткригият жертвеник на Хер-
кулес е вторият официален паметник
от Долна Мизия, който се отнася към
царуването на Антонин Пий, както
ще видим по-долу. Но той не е един-
ственият паметник от Разград, евър-
зан с култа на Херкулес. От разва-
лините на античния град в местността
„Хисарлъка" и от непосредствената
до нея околност произхождат още
три находки. Едната находка прсд-
ставя фрагментирана мраморна плоча
с четвъртита форма, върху която е изобразен Херкулес в борба с немейския лъв2.
Две бронзовн плочки с изображение на Херкулес принадлежат към колективната
находка от оброчни дарове, който се намериха през 1922 г. в местността „Малки
Юк“, северно от „Хисарлъка", оттатък реката Бели Лом Е2дната плочка има форма
на едикула3, в средата на която се вижда Херкулес с кривак в едната ръка и
с лъвска кожа в другата ръка. До левия му крак е изобразен глиган. Върх\
втората плочка с крыла форма Херкулес стой изправен до един пламтящ жерт
веник4. Тези макар и немногобройни находки, допълнени и с новооткрития па-
1 СП 111 11214.	2 Г. 11. Кацаров, Аптпчни памстнппи из Болгарии, ПА [ И 1911, 184
сл., оСр. 9 , вж. също Ява ш о в, 47 сл , обр. 41.	:! К a z а г о , 189, № 4. обр. 4.	1 Ibidem,
189, № 15, обр. 15.
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ I РАД ПРИ РАЗГРАД
177
метник, показват ясно, че култът на Херкулес е бил разпространен и в античния
град при Разград. Доколко култът на Херкулес е бил проникнал въп вътреш-
ността на Долна Мизия и по-специално в областта около сегатния град Разград
ни показват няколко релефи и статуйки от Разградска, Поповска и Търговищенска
околия, конто топографски стоят в
тясна връзка с римския град при
Разград. Така например от с. Горо-
цвет (Ютюклер)1, Разградско, е из-
вестна една силно фрагментирана
мраморна плоча със сложна компози-
ция, централна фигура в която е
Херкулес, възлегнал върху лъвска
кожа. По сюжет и по композиция
тя много напомня релефа на Херку-
лес от Мадара'-'. В с. Крепча’, По-
повско, била намерена бронзова ста-
туйка на Херкулес. В с. Стража (Стра-
тидже)4, Търговищенско, един рома-
низуван войник на действителна служ-
ба е посветил варовнкова статуйка
на Херкулес, който бил представен
в борба с немейския лъв, както мо-
же да се установи от запазената част
на статуйката.
Занимавагцият ни жертвеник от
Разград има официален характер. Той
е бил поставен „за здравето на Ан-
тонин Август Пий и цезаря Вер*.
Несъмнено, в случая става дума за
император Антонин Пий и за него-
вия наследник — цезаря М. Aelius
Aurelius Verus5, който преди осино-
вяването се е наричал М. Annins Ve-
rus. Това е бъдещият император
Марк Аврелий (161 —180 г.). Вторият
осиновен наследник на Антонин Пий
Обр. 1. Факсимиле на латинския надпис върху
жертвсника
Abb. 4. Facsimile der lateiiiischcii Inschrift
auf der Ara
e бил синът на Ceionius Commodus, L. Aelius Verus, който след осиновяването e
получил името L. Aelius Aurelius Commodus*’. Следователно по времето на Анто-
нин Пий само първият осиновен наследник е запазил името си Verus. От надписа
узнаваме, че жертвеникът е бил положен във времето между 138 и 161 г. Ня-
маме други данни, въз основа на конто да установим по-точна датировка. Нашият
паметник предана титулатурата на Антонин Пий и на неговия цезар Вер в най-крат-
1 Г. И. Канаров, Античнп паметнипи из България, ПАИ IV 1926 -27, 101 сл., обр. 48
- Релиеф на Херкулес от Мадара, НАД II 1911, 85 сл., обр. 1.	3 S. Reina ch, Statuettes de
bronze du Musee de Sofia, RA XXXI 1,897, 23 1, обр. 291.	1 К а цар о в, ИАН IV 1926—27, 100,
№ 23. В. Nicsc, Crimdriss der nimisclien Geschichte. Miinchen 1923, 338. B Ibidem.
12 Сборник Гаврил Кацаров
178
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
ката форма. Върху паметници от Коларовград1 *, Силистра", Истрия4 и другаде
срещаме титулатурата на двамата в пълната и в съкратената форма.
От „Хисарлъка“ произхожда един официален, вероятно, строителен надпис.
също от времето на император Антонин Пий и долномизийския наместник Юлии
Крас, който показва, че в „Хисарлъка" е имало оживена строителна дейност, били
са създадени условия за мирно развитие и процъфтяване на града. А времето на
Антонините се характеризува тъкмо с икономически и културен разцвет на въз-
никналите по-отрано римски селища. Многобройните паметници от Долна Мизия
с посвещения „за здравето на Антонин Пий и цезаря Вер“, в това число и нашият
паметник от „Хисарлъка", показват благодарността на населението за грижите на
императора. Поради това той не е бил поставен от отделно, частно лице, a or
името на цялото население на канабното селище при Abritus. Веднага трябва да
се отбележи, че досега не се знаеше, че при Abritus е имало канабно селище. В
това отношение новооткритият надпис прави ценен принос към историята на Abritus
през царуването на Антонин Пий, както и към въпроса за същността на канаб-
ните селища, за тяхното възникване, население и пр.
Сведенията за съществуването на канабни селища през първите два века на
н. е. дължим само на епиграфските паметници4. У античните писатели от топа
време думата canabae не се среща. Тя е засвидетелствувана по-късно. Отначало ду-
мата canabae е означавала леките постройки-бараки, конто прилружавашите всй-
ската дребни търговци, занаятчии, лавкаджии и др. построявали недалеч от укре-
пения лагер, за да задоволяват най-непосредствените нужди на всйвипите. Обик-
новено разстоянието от канабите до лагера не е било по-голямо от 1 км, както
това е установено например за Carnuntuni. Канабите са били под контрола на вой-
ската. С преместването на лагера на друго място и канабите се вдигали и настаня-
вали на новото местоназначение. Те са били в пълна зависимост от легиона. Обаче
има случаи, когато един легион се е установявал за по-дълго време на едно и
също място. Тогава канабите се превръщали в канабни селища, гдето към първо-
началните жители се прибавили и нови, главно изслужили войници - ветерани, конто
много често не се връщали в родните си места, а се заселвали в земята, гдето са
прекарали дълги години и гдето са ги свързвали брачни връзки, създадени още
през време на службата. По такъв начин ветераните се явяват една от съставните
части на населението в канабните селища. От такива постоянни канабни селища
към лагерите възникнали редица центрове, конто се разрасли в муниципии и ко-
лонии. За да не изброяваме всички подобии градове, ще се задоволим да споменем
само някои от Долна Мизия, като например Durostorum" и Troesmis”. Durostorum
е бил първоначално канабно селище на XI Клавдиев легион a Troesmis — ка-
набно селище на V Македонски легион. От един надпис узнаваме, че при импе-
ратор Адриан, с личного негово благоволение, канабното селище на XI Клавдиев
легион при Durostorum било признато за муниципий7, т е. за селище с градско
управление и граждански права на пълноправните му жители. Същото е станало
и с Troesmis. Интересно е да се отбележи, че засега нямаме паметници, конто пря-
ко да указват, че са съществували канабни селища при Ratiaria (дн. с. Арчар, Ви-
1 К а 11 n k a, ADB, 128.	- CIL III 7474.	3 V. Ра г van, Histria VII, 55 сл., № 46 (от-
печатък от A. R. — Mcmorille Зесрппи Istorice. Seria ill, Tom. II. Mem 1)	1 S c Ii u I t e n, RE III
1451 —1456. CIL III 7474.	' CIL 111 6166.	7 Я. Тодоров, Durostorum. София 1927, 23.
1ВА НАДПИСА OI АНТИЧНИЯ 1 РАЛ ПРИ РА <1 РАД
179
динско), Oescus (дн. с. Гиген, Никополско), Novae (дн. местността „Стъклен" при
Свитов) и другаде, гдето са квартирували римски легиони.
Докато споменатите канабни селища са разположени по Дунавския лимес ка-
набното селище при Абрит се явява първото подобно селище от вътрешността на
Долна Мизия, в границите на днешните български земи. Навярно то е било раз-
положено на изток от „Хисарлъка", оттатък реката Бели Лом, в местността .Се-
лите" или „Хисарлъшко селище"1 *, която отстой само на 200 300 м. Повърхността
тук е изкуствено издигната около Г5—2 м над околното ниво на равнината
вследствие на затрупаните развалини от сгради, каквито са откривани при обра
ботване на земята. Селището обхваща площ от около десетина декара. Оттук про
изхождат множество находки от римската и ранновизантинската епоха, като на-
пример бронзови монети or 1 до VI в. (най-късните от император Юстиниан), гли-
нени съдове, между тях и лампи, глинени тръби от водопровод, каменни тег-
лилки, една голяма статуя на лъв, изработена от варовик, и др., конто сега се пазят
в Разградския музей. Твърде е възможно канабното селище да е възникнало на
мястото на едно по-старо, тракийско селище от времето преди римского влаличе-
стно в Мизия и Тракия. А че действително при „Хисарлъка" е съществувал живот,
преди там да се построй укрепеният град, се установи от надписа от времето на
тракийския владетел Реметалк II, който тук публикуваме.
Населението на канабното селище при Абрит е било разнородно, както можем
да съдим от разглеждания надпис. То се е състояло от три главни части, изброени
в следния ред: ветерани, римски граждани и заселници (veterani et cives Romani
et consistentes). И при този надпис, както и при други от по-рано известии над-
писи, прави впечатление, че на първо място се поставят ветераните, последвани от
римските граждани, и на края останалите заселници, ако такива е имало в да-
дено канабно селище. Момзен смяташе, че канабите са били предимно войнишки
селища, обаче неговото предположение претърпя промени, след като са увеличи
броят на надписите, в конто се говори за канаби. Напоследък се приема, че ка-
набите представят селища на .римски граждани без гражданско право при по-
стоянен лагер на легион". От времето на Траян до Септимий Север всички ка-
набни селища били признати за муниципии или колонии-’. Следователно втората съ-
ставна ,част на канабното селище, cives Romani, са упражнявали своего гражданско
право едва след като канабното селище е било възведено до степен на муниципий
или колония3. С термина consistentes се е означавало останалото население на ка-
набното селище. Така в надписа от Силистра като жители на канабното селище
на XI Клавдиев легион се посочват само c(ivibus) R(omanis) et consisstentibus (sic).
В този случай не са споменати ветераните. Трябва да се предположи, че пеня
тието cives Romani включва и ветераните, конто при уволнението от действителна
служба са придобивали римско гражданско право, както ни показват военните ди
пломи. Иначе не би могло да се допусне, че в канабното селище, възникнало край
римския лагер, не са се заселили ветерани от XI Клавдиев легион. Много по-честа
е употребата на думата consistentes като пояснение на израза veteram et c(ives)
R(omani), отколкото като самостоятелно понятие за определена част от населението
на канабното селище. Тази именно употреба на думата consistentes е заблудила
Scliulten4 да не долови значението на consistentes като понятие за означаване на
1 Я ваш о в, 35. Вж. VII отчет на Раз! радското археологически дружество за 1931 1 Я.
Тодоров, 21. заб. 1	3 Ibidem. 23	1 Schulte n, Rl 111 1453.
180
ТЕОРИЯ ИВАНОВ
отделна част от население™, и се е помъчил да го унифицира с онези случаи, гдето
consistentes е само пояснение. Затона при тълкуването на Силистренския надпис
той допуща, че между съюза et и consisstentibus трябва да се допълни думата ve-
teranis или пък трябва да се премахне и съюзът et като излишен. Същата грешка
е възприел и Янко Тодоров в труда си Durostorum, стр. 21, заб. 2.
Обикновено в надписите, в конто става дума за canabae, се споменава и името
на легиона, към който те принадлежат. Durostorum е бил car.abae на XI Клавдиев
легион (CIL III 7474), Troesmis—canabae на V Македонски легион (CIL III 6166), Арп
lum—canabae на legio XIIIG emina (CIL III 1100) и пр. Обаче канабното селище, спо-
менато в надписа от .Хисарлъка" при Разград, не се свързва с някой легион, а
се локализира при Abritus, който в случая трябва да се схваве като кастел, т. е.
укрепено селище. Тази особеност се дължи на обстоятелството, че легионитс са
били на гарнизон главно по Дунавския лимес, докато във вътрешността на Долна
Мизия са били разквартирувани помощни войски, придадени към съответните ле-
гиони. Те са били конни (alae), пехотни (coliortes) и смесени поделения (coliortes
equitatae)1. Помощните войски са били премествани от едно място на друго, по-
ряди което канабните селища при латерите на такива войски не са били означа-
вани с името на помощната войска, а по-скоро с името на съществуващия кастел.
Такъв е и случаят с канабното селище при кастела Абрит, тъй като за известно
време през II в. той е бил постоянен лагер на cohors II Lucensium2, чисто присъствие
в Долна Мизия е установено още за Флавиево време въз основа на една военна
диплома (CIL XVI № 22). Тя е била на гарнизон в Долна Мизия и в Траяново
време, както свидетелствуват две дипломи, едната от 105 г. (CIL XVI № 50) и
другата от преди 114 г. (CIL XVI № 58). Самата кохорта, както може да се за-
ключи от Разградския надпис3, е била смесена, съставена от пехотинци и конници.
При Антонините тя е все още в Долна Мизия. Към средата на II в. от н. е. една
част от нея е била на гарнизон в Таврически Херсонес. При Северите я намираме
вече в Тракия. Следователно на лице е и помощна войска, която е била прида-
дена към дунавските легиони по всяк а вероятност към XI Клавдиев легион, който
е лагерувал в Дуросторум (днес Силистра) и чиито ветерани са били заселени при
Разград4. Ценно допълнение към тук разглеждания надпис представя един из-
вестен от по-рано надгробен паметник, намерен в Аквилея (Северна Италия)5, който
е издигнат в памет на центуриона от XI Клавдиев легион Vai. Longinianus, родом
от кастела Абрит в Долна Мизия (. . . tus in Moesia infer, castell. Abritanor.). Това
e първият и единствен засега надпис, в който се говори изрично за кастела Абрит.
Тук също така за пръв път се явява формата Abritani за означение на жителите
на Абрит. Вторият паметник, в който е засвидетелствувана формата Abrittenus, т. е.
абритец, е една военна диплома от Траяново време (14 август 99 г.), намерена в
Олтина, Силистренско6, доколкото Abrittenus може да се свърже с град Abrittus
в Долна Мизия, а не с Abrittene в Mysia (Мала Азия)7. С това се изчерпват епи-
графските паметници, на брой всичко три, конто съдържат данни за античния
1 Б. Г е р о в, Романизмът между Дунава и Балкана, част 1, от Август до Хадриан I СУ ИФФ,
XLV 1948—49, 40, част 11, Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики,
ГСУ ИФФ, X1.VII 1952, 55 сл. - Wagner, Die Dislokation der rornisclien Auxiliareiiformationen
n den Provinzeri Noricnni etc., Berlin 1938, 161 сл.: вж. ci.nio Б. Беров, Романизмът, 1 41, 11 57.
3 Г. 14. Канаров, ИАИ II 1923—24, 80 сл. 1 I. И. Канаров, НАД II, 1911, 181. СИ
V, 942. в СП. XVI. № 44.	7 К u b i t s с li е k, OJli 17, 1914, 160.
IBA НАДПИСА ОТ АШИЧИИМ (PAI ПРИ РАЗ! РАД
181
Абрит Всички оставили сведения, loino са много пс-многобройни, дълж! м на ан-
тичните писатели.
Но докато в епиграфските паметнипи от времето на Антонин Пий (117-—161 г.)
градът Абрит се назовава Abritus, у античните явтори, конто принадлежат на
Hi VI в., името му се предава с формите ' (Dexipp. Chron., i'rg. 22), Abrytus
(Ainni. Marc XXXI 13, 12 16), Abrittus (lord. Roni. 284, (jet. 430), ’'A/Toanros (Hier
Synecd 636 8), * l/wzrws (Procop. De aed. IV 11).
Античните историографи споменават Абрит само във връзка с военните дей-
ствия на император Деций1 * * * V, който в 251 г., опитвайки се да пресече пътя на го-
тите, конто се връшали от Филипопол в отвъддунавските им земи, и да им от-
неме богатата плячка и големия брой пленники, се сблъскал с тях в околността на
Абрит и там загинал, като попаднал в някакво блато (срв. Dexipp. Cliron. frg. 22 и
Amin. Marc. XXXI, 13 12—16“), което e било от значение за досегашното локали-
зиране на античния град Абрит. Обстоягелството, 1,е Хиерокъл поставя
т. е. Абрит на последно място между седемте градове на Мизия 11, а Прокопий
(De aed. IV 11), който не отдели Скития от Мизия, споменава между градовете на тия
две провинции и Абрит, е допугцало да се приеме, че Абрит се е намирал в най
източната част на Долна Мизия, с други думи на значително разстояние от „Хи
сарлька" при Разград. Тъй се обяснява, че К. Шкориил е поставил Абрит при
с. Антаат (сега с. Абрит, Толбухинско) и го е отъждествил с тамошното кале, ако
и да не е ясно от публикацията на К. Шкорпил, въз основа на какво е локали-
зирал Абрит при с. Аптаат, недалек от сегашната румъно-българска граница
Може би сравнително големите размери на кастела, а също и наличието на
бтатисти места в околността му и намерените там археологически паметници
са подтикнали К. Шкорпил да търси там Абрит. В резултат на неколкократ-
ните разкопки в Аптаатското кале, проведени най-напред от К. Шкорпил, а след
това и от румънските археолози след Първата световна война, досега в Аптаат
ското кале или в неговата околност не е намерен епиграфски материал от който
да се установи, че дейсшително там се е намирал град Абрит, където е за
гинал римсгият император Деций1. Във всеки случай под влиянието на Шкорпил
Miller в своя труд Itineraria Romr.ua е поставил Абрит, ако и да не се споменува
в Итинерариите, на пътя, който, както се предполага, започвал от Марцианопол и
е вървял по средата на Добруджа, покрай Tropaeum Traiani и Ulmetum, на север
към Дунав4.' Изобщо мнението на К. Шкорпил си е пробило път в научната ли
тература и много видни учени поставят Абрит в Добруджа5. Друга трупа учени
приемат отъждествяването на К. Шкорпил само като възможно6. Понеже с. Ап-
гаат се намира доста навътре в К)жна Добруджа, мною учени допущаха, че Депий,
в стремежа си да пререже пътя на оттегляшите се готи, бил трыъал от Novae по
край Дунав и е дал сражение при с Аптаат. От военностратегическа гледна точка
1 Wittig, RE XV 1272. 2 Bruno Rap pa port, Die Eintiille tier Goten in das rdmi
schc Reich bis aui Constantin, I eipzig 1899, 1 сл.; I u d \v i g Schmidt, Gescltichtc der dentschen
Stiinime bis zum Attsgang der Volkcnvaftdentng. Die Oslgermanen, Mtinchen 1934, 207 сл.; Schiller,
(iescliiclitc der rotnischen Kaiserzcit, Gotha 1883, I Bd., <S06, заб. 5.	3 К. и X Шкорпил, Па
петиции от Одесос-Вариа, 4. Н. К i с р е г t, Formae orbis antiqni, Berlin 1908 картата на Тракия
използува писменото сведение на Карел Шкориил. Вж. също К Шкорпил Абоба-Плиска,
ПРАНК X 1905, 5, 493 сл. 1 Miller, Itineraria Rontana, Stuttgart 1916, табл. 157, стр. 507 -8
R. Vttlpe, Histoire ancieitne de la Dobroudja, Bucarest 1938, карта AF’ 2, стр. 269. Вя R.
V u I pe, it. c., 269 et passim 1 К a I i n k a. ADB 349 сл.
182
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
е трудно да се обясни, че Деций е допускал военните действия да се развият в
една равнина, незащитена и неподхождаша забоен театър. каквато есбластта около
с. Аптаат, толкоз повече като не се забравя, че император Деций е познавал добре
провинция Долна Мизия, понеже преди да стане император, той е бил нейн упра-
вител. При това също така трябва да се има пред вид и обстоятелството, че побе-
дителите готи са знаели за приготовленията на Деций. Те са се стремели час по-
скоро да напуснат Долна Мизия и да се прехвърлят оттатък Дунав. Едва ли ге-
тите са предпочели да извьрвят толкова дълъг път, за да минат покрай село Ап-
таат. По-вероятно е те да са преминали през никой от проходите на Хемус, както
това са направили и по-рано, когато са се отправили от Nicopolis ad Istrum за
Филипопол, и са избрали областта между Nicopolis ad Istrum и Марцианопол,
която може би не е била здраво укрепена. Трябва да се предположи, че пътят
им не е водел за Nicopolis ad Istrum и за Novae, защото в Novae император
Деций и долномизийският наместник Требониан Гал са организирали римската вой-
ска. А съшо така за тях е бил рискован и много дълъг пътят през Марцианопол и
оттам на север към с. Аптаат, понеже освен приведеното по-горе отображение те
са имали горчивия опит от обсадата на Марцианопол преди похода им за Фили-
попол, която е завършила с неуспех. Следователно готите са били принудени да
изберат най-късия и същевременно най-безопасен път за своите земи.
Всичко това идва да подкрепи предположението ми, че въз основа на новоот-
крития надпис античният град Абрит трябва да се отъждестви по-скоро с развали-
ните в местността „Хисарлъка1* при Разград, отколкото с Аптаатското кале. Оттук
следва и изводът, че предложеното от Томашек отъждествяване на „Хисарлъка** с
Ittoi'odarft (Ptol. Ш 10, 6) е крайне несигурно1. Древният писател Амиан Марцелин
(XXXI 13, 12—16) изрично говори за блато в околността на град Абрит. II в това
отношение днес разполагаме с известии данни. По долината на река Бели Лом се
срещат и сега големи блатисти места’2, конто ни да ват основание да допуснем, че
блата и мочурища са съществували и през античността и може би много по-про-
сторни и по-дълбоки, отколкото сега. Реката Бели Лом събира водите си от много
други по-малки притоци, конто при проливни дьждове повишават нивото на ре-
ката и водите й се разливат в равнината. Водите се задържат за по-дълго време
в по-ниските места и по такъв начин възникват мочурища и блата. Разград вече
на няколко пъти е ставал жертва на стихийни наводнения, предизвикани от прииж-
дането на водите на Бели Лом. Все във връзка с наличността на блата недалече
от Разград трябва да приведа името на село Тръстика. разположено на 20 км южно
от Разград. Старого му име е Сазлъ, което на ту реки език означава „камып" (бла-
1 То ma sc lie k, Die alten Tliraker И 2,70; Patsch. RE IV 2235.	- Тук те споменсм само
някои ио-значителни заблатявания по долината на река бели .Том с техпите приблизителни размери.
конто се менят в зависимост от годишния сезон :
а)	На около 2 км югоизточно от с. Ушинци, Разградско, което отстой от Рал рад па 1> км по
въздутпна линия, отляво на шосето Коларовград — Разград се простира блатисю място. дълго около
650 м и широко около 250 м.
б)	На около 2 км североизточно от с. Осеней, Разградско (на 10 км от Раз1рад), кнкпо от въз-
витението „Снври тепе”, отдясно на реката Вели Лом има заблатяване с дължпна около 650 м и ши
рина около 500 м.
в)	На 300 м северозападно от с. Дряновец, Разградско (иа 12 км северозападно от Разград по
въздушна линия), покрав реката Вели Лом има блато, дълго около 750 м и широко около 700 м
г)	На около 400 м източно от с Езерче, Раирадско (на 15.5 км по въздушна линия от Раз
1рад), е разположено езеро (блато), дьлго около 350 м и широко около 150—200 м
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
183
тисто растение). Това показва, че по време на т\рското робство около селото е
имало плато, в което е растяла тръстика. Следователно съображението на К.
Шкорпил, че Абрит е идентичен с раавалините на ^птаатското кале, понеже в
околността му се намират блатисти места, не може да служи за сигурно и един-
ствено доказателство. Засега при наличните данни най-приемливо е да се локали
зира град Абрит в местността „Хисарлъка" то град Рагг рад.
Zwei Inschriften aus der antiken Stadt in der Nahe von Razgrad
Bei den vom Archaologischen In<titut der Buigarischen \kademie der Wissen-
schaften durchgefiihrten Ausgrabungen (1953) wurden zwei Inschriften in dem Ort
.Hisarlak" gefunden, der zwei km von Razgrad (Nordostbulgarien) entfernt ist.
1. Eine rechteckige Marinorplatte, rechts abgebrochen. Lange 0’93 m, Breite
062 m und Dicke 0'18 m (Abb. 1 u. 2) In die Platte ist erne griechische Inschrift
von 1 Zeilen eingemeisselt. Sie lautet:
llaoiAevui-wg 0@axw|» P(xut]iaA,xuv[
fiuoiAevib Кбтго; viwvov [xai /5ао<2.н,><]
PuiurjraAxov ili'ymyidur [xai Расхитит-
tus it Qqoxmv di'i'doro[i /тоГ].
5. . Г.юЯ/.согю,' Emaixtvito[i j’trciaeros]
oryar?/;'<k' Лг%нйиг xa[i......................]
xi}< xai Proixiji to> /Ja>[ <<ov оунЬ/хе].
Der Altar wurde zur Zeit des thrakischen Koriigs Remetalk II, Sohn des Resku-
poris und Enkel vaterlicherseits des Konigs Kotis und F.nkel mutterlicherseits des Ko-
nigs Remetalk 1 errichtet. Der Titel i>(mxev<; fur Remetalk 11 begegnet hier zum ersten
Mai. In der Inschrift von Bizye, BSA 12, 1905—1906, 175, tragen Remetalk 11 und
Reskupons den Titel Amrorr/j. Das Wort //aooierorro,- wurde spater an der Stelle
eines anderen getilgten Textes eingemeisselt, der nach den erhaltenen Spuren von
Buchstaben — r ITrio ryfa< ^eraoror zu lesen ist. Demzufolge war Remetalk II, als der
Altar errichtet vVurde, imnier noch «Vraon/s. Es entsteht die Frage, wann Remetalk
II von Kaiser Tiberius als д’аомегД- anerkannt wurde und welche Griinde dazu beitru-
gen. Es ist bekannt, dass Remetalk II gegen die Plane seines Vaters war (Tac. Ann.
II 67). Er fiihrte eine proromische Politik, welche die Entriistung der freiheitsliebenden
thrakischen Stiimme, der Koilaleten, der Odryser und der Dier hervorrief. In Folge
dessen erhoben diese Stiimme im Jahre 21 die Waffen gegen die romischen Eroberer
und gegen Remetalk II (Tac. Ami. Ill 38). Im Jahre 26 aber sandte Remetalk 11 den
Romern Hilfstruppen gegen die aufstandischen Thraker, die sich weigerten Rekruten
zu liefern (Tac. Ann. IV 47). Es scheint, dass Remetalk II dadurch seine Treue zu
Kaiser Tiberius bekundete und letzterer ihn mit dem Titel	auszeichnete. Dies
muss zwischen den Jahren 21 und 26 geschehen sein.
Der Widmer des Altars, *. 1.ти/Дю>7о< E:naixErih>v, war der Strateg dreier Strate-
gies unter denen Anhialo an erster Stelle genannt wird. Danach folgte im verlo
renen Teil (6. Z.) der Name einer anderen Strategic. Von dieseni Namen ist nur der
Schluss -xf^ am Anfang der 7 Zeile erhalten. Es ist schwierig festzustellen, was
184
теофил Иванов
bier die Inschrift enthielt, da es sich auch uni eine aus den schriftlichen Quellen nicht
bekannte Strategic handeln kann. Die heutige Stadt Razgrad befindet sich im Gebiet,
wo die Strategic Afzzi/пх// lag, die Ptoi. Geogr. Hi 11, 6 in den dstlichsten Teil des
Gebietes nordlich vom Haemusgebirge veriegt. Dieselbe Strategic wird in der tn-
schrift von Swarlig (IGR 1 677) — JD/zz/nxi/ь — erwahnt. Jedoch der Zusatz
oQeivrji; zeigt, dass es neben der Snfyrixr/ oqfivii auch eine A’//z//nx/) nPuaoia vorhanden
war. Da Razgrad und seine Umgebung in einem ebenen Gelande liegen, war Eptai-
kentus vor allem Strateg von A'zy.zmx/) .-tedtaoia. Dabei ist die Moglichkeit nicht aus-
geschlossen, dass beide Strategien einem Heerfiihrer unterstanden, sodass von einem
aTQiniiyd; лаог^ J’cAAz/nw/s, resp. А^А/пхтА die Rede sein konnte. So ist wahrschein-
lich auch der Fall mit der Inschrift aus dem Dori Garmen, die aus Nicopolis ad Ne-
stum stammt, weil dort vor .Si/Ar/nx»/ etwa 5 Buchstaben, soviet wir in лйощ haben,
fehlen. Deshalb konnte in der 6. Zeile x«l .vda,/s -ez/.z/w- erganzt werden. In der hier
behandelten Inschrift wird eine bisher unbekannte Strategic	erwahnt, deren
Lage unbekannt bleibt. Hier ist auch der cursus honorum des Strateg Apollonius Eptai-
kentus gegeben, der in der Inschrift von Bizye BSA 12, 1905—1906, 175 N I, aber
nur als Strateg von Anhialo benannt wird (отр<ш;;’о\- тмг ле-qi ’Лг%гаАсл' тйтюг). Zwei-
fellos ist die Inschrift von Razgrad spateren Datums als die Inschrift von Bizye.
Die Inschrift von Razgrad ist die erste Inschrift aus der Zeit des- Remetatk II.,
die nordlich vom Haemus gefunden wurde. Sie unterstiitzt den Bericht des Tacitus
(Ann. II 64), dass Reskuporis die den feindhchen Stammen, unter denen Geten, Sky-
then und Bastarnen zu verstehen sind, benachbarten Gebiete von Augustus erhalten
hat. Dasselbe Gebiet erbte auch sein Sohn Remetalk II.
Die behandelte Inschrift zeugt fur das Bestehen einer alfen Thrakersiedlung noch
bevor die Romer die befestigte Stadt an dem Ort „Hisarlak* errichtet batten. Es ist
noch nicht festgesetzt, wo sich diese Siedlung befunden hat. Ostlich von „Hisarlak*
jenseits des Flusses Beli Lorn sind Spuren einer Siedlung vorhanden, wo frilher ro-
inische und byzantinische Munzen (vom I bis VI Jh.) gefunden wurden.
In der Inschrift von Razgrad wird nicht erwahnt, welcher Gottheit der Altar
geweiht wurde. Es scheint, dass der Altar im Heiligtum der obersten Gottheit der
antiken Siedlung aufgestellf war, besonders wenn man berucksichtigt, dass sein Widmer
der Strateg Apollonius Eptaikentus Vertreter der hochsten Obrigkeit war.
2. Ein Kalkstein-Altar, Hohe 0*77 m, Breite 0’42 m und Dicke 0’42 m (Abb. 3
und 4). Auf seiner Vorderseite ist eine lateinische Inschrift eingemeisselt, die sich
uber 7 Zeilen erstreckt. Die Hohe der Buchstaben in der I. Zeile betragt 7 cm und
in den iibrigen Zeilen 4'5 cm. Die Inschrift (Abb. 4) lautet:
\Her\culi sacr(um).
\P\ro salute Antoni{fii\
Aug. Pit et Vert Caes(aris).
Veteran! et c(vves) R(omani)
et. consistentes
Abrito ad c\an\(abas).
posueru\nt].
Der Altar ist dem Herkules geweiht. Dies ist schon das vierte Denkmal von
„Hisarlak* bei Razgrad, das mit dem Kult dieser Gottheit verbunden ist. Die Errich-
tung des Altares wird in die Zeit des Kaisers Antoninus Pius und des Casar M.
ДВА НАДПИСА ОТ АНТИЧНИЯ ГРАД ПРИ РАЗГРАД
1 85
Aurelius Verus (138—161) datiert. Das Neuc. das die Altarinschrift b'etet, ist, dass
hier zuni ersten Mai die Existenz von Canaben bei Abritus erwahnt wird. Man lernt
daraus, dass die Canaben bei einein Kastell waren, wo sich Hilfstrnppen befanden,
die oft von einem Ort zuni andern versetzt wurden. Castelhmi Abritanorurn ist aus
dem Grabmal eines Zenturions bekannt, der in diesem Kastell geboren wurde und
und in Aquileia starb (C1L V 942). Aller Wahrscheinlichkeit nach gehort der Altar
zur antiken Stadt in „Hisarlak". Er wurde von keinem anderen Ort gebracht, da bei
den bisher in „Hisarlak" durchgefiihrten Ausgrabungen iestgestellt wurde, dass es
sogar bei abermaliger Verwendung eines Denkmals als Baumaterial sich stets um Denk-
maler handelt, die von der befestigten Stadt se’bst oder von den ausserhalb Hirer
Stadtmauer befindlichen Nekropoleti und Heiligtiimern eiitnomnien sind. Die bekannten
Inschriften, in denen von Canaben die Rede ist pflegen an dem Ort, wo sie aufge-
stellt worden waren, gefunden zu werden. Es konnten viele solcher Beispiele aufge-
zahlt werden. Wir erwahnen nur die Denkmaler von Durostorum (C1L 111 7474), Troes-
mis (C1L 111 6166) und Apuiuni (C1L III 1100). Anderseits ist die gauze Canabenbe-
volkerung, veterani et c(ives R(omani) et consistentes, Widrner des Altares. Daraus
folgt, dass das Heiligtum, worin der Altar aufgestellt war, sich in der Canabensied-
lung selbst oder eher in der Kastellsiedhing, zu der die Canaben gehorten, befand. Auf
Grund dieser Erwagungen kann man annehmen, dass das Kastell Abritus mit den
Ruinen an dem Ort „Hisarlak" bei Razgrad identiscli ist. Aus einer Grabinschrift ist
ersiclitlicli, dass cohors II Lucensium im zweiten Jahrhundert fest in „Hisarlak" sta-
tioniert war. Diese Tatsache sollte man niclit ausser acht lassen (sithe Wagner,
Die Dislokation der romischen Auxilaren formationen in der Provinz Noricum etc.,
Berlin 1938. 161).
Ungefiihr 200—300 m im Osten von „Hisarlak" Jiegen Ruinen einer Siedlung,
in welcher roniische mid byzantinische Miinzen vom 1 bis VI Jh., Keraniikfragmenle
aus derselben Zeit und andere Eunde entdeckt wurden. Dieser Ort heisst „Seliste"
oder „Hisarlasko Seliste". Er umfasst eine Elliche von 10—12 Dekar und seine
Oberflache erhebt sich 1'5—2 m uber das umliegende Geliinde. Es ist moglich, dass
hier eine Canabensiedlung lag, die vielleiclit an Stelle einer iilteren Thrakersiedlung,
deren Bestehen die erste Inschrift dieser Veroffentlichung bezeugt, entstanden ist.
Bisher wurde Abritus mit den Ruinen des „Kaleto" beim Dorf Aptaat in der Do-
brudyi nahe der jetzigen bulgarisch-rumanischen Grenze idenlifiziert. Diese Meinung
wurde von den Briidern К. u. H. Skorpil lanciert. Sie wurde auch von einer bedeu-
tenden Zahl Gelelirter ubernommen. Jedoch von Aptaat-Kale lelilen epigraphische
Deiikmiiler, in denen ausdriicklich das Kastell Abrit erwahnt wird. Nach der Entde-
ckung des Herkules-Altares ist es schwer anzunehmen, dass Abritus sich beim Dorf
Aptaat, dem heutigen Dorf Abrit, befindet und dass Hisarlak mit der bei Ptol. Ill
10,6 erwalmten Stadt laoi'orWa identiscli ist, wie dies von Tomaschek, Die alien Thr
Il 2, 70 behauptet wird. Im Lichte der Angaben, die nns die neu entdeckte Inschrift
von Hisarlak liefert, konnte man annehmen, dass Kaiser Decius im Jahre 251 in dem
Bestreben, den uber den Haemus aus Philippopel nach ihren Gebieten jenseits der
Donau zuriickkehrenden Goten den Weg abzuschneiden und ihnen die reiche Beute
und die vielen Gefangenen zu entreissen, mit diesen in der Umgebung von Razgrad
zusammenstiess und dort umkam als er in einen Sumpf geriet (Dexipp. Chron., fg. 20,
mid Amm. Marc. XXXI 13,12—lo). Ubrigens gibf es in der Umgebung von Razgrad
aucii heute noch Mbglichkeiten fiir Sumpf bi Idling bei starkem Regen nurch den Beli-
1Й6	'ГЕОФЙЛ ИВАНоб
Lom-Fluss. Zwanzig km sQdlich von Razgrad liegt das Dorf Trastika d. h. ,Sehilf“
(Ubersetzung des tQrkischen ,Sazla“), dessen ‘Name als Beweis dienen kann, dafl in
der Vergangenkeit dorf einen Sumpf gab, in welchem Schilf und andere Sumpfpflan-
zen wuchsen. Deshalb kann das Vorhandens?in sumpfiger Stellen urn das Dorf Ap-
taat wohl kaum als Beweis gelten, dass das „Kaleto“ bei diesem Dorf und die an-
tike Stadt Abritus identisch sind.
Teofil Ivanov
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ И Н С Т И Т У1
Киша XIX, 1955
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛОЗАРСТВОТО В ДОЛНА МИЗИЯ ПРЕЗ
РИМСКО ВРЕМЕ
от Борис Геров
Повод да напиша тия бележки ми даде едно място в Corpus iuris civilis,
което, доколкото ми е известно, не е било разглеждано досега. Касае се за Digesta
XLVIII 19, 16. Саммит текст гласи:
„Claudius Saturninus libro singular! de poenis paganorum’: Aut facta puniun-
tur, ut furta caedesque, aut dicta, ut convicia et infidae advocationes, aut scripta, ut
falsa et faniosi libelli, aut consilia ut coniurationes et latronum conscientia quosque
alios suadendo iuvisse sceleris est instar. Sed haec, quattuor genera consideranda
sunt septem modis: causa, persona, loco, tempore, qualitate quantitate, eventu... Locus
tacit, ut idem vel furtum vel sacrilegium sit et capite luendum vel minore supplicio.
Tempus discernit... furem diurnum a nocturno... Evenit, ut eadem scelera in quibus-
dam provinciis gravius plectantur, ut in Africa messium incensores, in Mysia vitium,
ubi metalla sunt, adulteratores monetae. Nonnumquam evenit, ut aliquorum maleficio-
rum supplicia exacerbentur, quotiens nimium multis personis grassantibus exemplo
opus 'est*.
В превод тоя текст гласи: „Клавдий Сатурнин в единствената книга за нака-
занията на цивилните лица' (казва): Или се наказват делата, както кражбите и
убийствата, или думите, както обидите и лъжезащитата пред съда, или писанията,
както лъжливите и клеветнически памфлети, или намеренията, както заговорите и
съмишленичеството с разбойниците, и каквото престъпление е извършено чрез съ-
вети към някои други. Но тия четири вида трябва да се разглеждат по селем на-
чина: според причината, лицето, мястото, времгто, качеството, количеството, резул
тэта... От мястото зависи дали едно и също престъпление да бъде кражба или
светотатство и да бъде наказано със смърт или с по-малко наказание. Времето от-
дели... дневния крадец от нощния... Случва се, че едни и съгци престъпления в
някои провинции се наказват по-тежко, както в Африка подпалвачите на посевите,
в Мизия (вредителите) на лозята, а където има рудники, фалшификаторите на мо-
1 Пол ра^ап! се разбира тук цивилното население в противоположное! на военните лива (вж.
Koine шапп RE Will 2296 s. patjanus 2).
I «8
Г,(ФИС I I.POB
нети. Понякога ce случва, че наказанного на никои престъпл< ния с< yio.it мяв»,
когато е необходим назидателен пример за появили се многоброннп jазбойници".
Преди да се занимаем със самого сведение, палата се та си уясним вопроса,
шли тук гействителпо се касае ia римската провинция Мизия. Ооикнонената
форма в латински език за Мизия на сенер от Балкана е Moesia, .ч за областта Ми
зня в Мала Азия—Mysia. В грьпки език и за диете области се употребяяа t-дна и
сына форма Мгот Пог. влияние на грыпага форма и в латински език се среща
писане Mysia вм. Moesia. В епиграфските намет нипи тона нисане е често. Приме-
рите са дадени \ Флус'. В поезията сыно така е засвидетелсчвувана формата
Mvsia-. В Corpus juris civilis, който е решавши в случая, защото нашият пример е
взет оттам, се срещат употребени еднакво, както за Долна така и за Горна Мизия,
формите Moesia' и Mvsia* с превес на последната. У по-кт сни автори също така
се срещат употребени и двете форми”. Формата Mysia не би moi ла а бъде пречка,
за да приемем, че в разглеждания т\'ка текст действително се касае за Мизия на
север от Балкана. Изричното упоменаване в текста на никои провинции", като
пример за какнито са посочени огромната римска провинция Африка и Мизия, по-
казва, че tvk не става дема за областта Мизия. която, нлизайки в пределиге на
провинция Азия, нико!а не е била самостоятелна провинция При това в Corpus
juris civilis нямаме пито един случай, в който ла се говори за нея.
И така Mysia в юридическия текст, който разглеждаме тук е нес ь.мнено рим-
ската провинция Мизия. Но tvk се явява въпросъг, за коя от двете Мизии. Горна
или Долна, се отнася този текст. Обстоятелството, че се говори само за Мизия, а
не за Горна или Долна Мизия, не огиачава още, че вьпроснияг текст се отнася
кг>м неразтелената оше Мизия, т. е. към Мизия преди 8(> г. на н. е. В юридиче-
ската литератхра имаме доста случаи, при конто е ясно, че се говори само за I орна
или само за Долна Мизия, без те да са обозначени изрично като superior (primai6
или inferior (secunda)’. По-големият брой на такива случаи за Долна, отколкото <а
Горна Мизия ни кара да приемем, че в разглеждания юридически текст се има
пред нид по скоро Долна Мизия. отколкото I орна Мизия или пък двете Мизии заедно.
Tvk ние идваме до въпроса, koi а е било вьведено това по-тежко наказание за
вредителите на лозята в Мизия. Засега се приема че Клавдий Сатурнин, авторы на
кншата „За наказанието на цивилните лица“, от която е взет в Digesta въпросният
текст, е живял по времето на Адриан (117—138) или по времето на Антонин Пий
(138- 1(>1) и двамата му приемнипи (161 — 16Q)4. Следователно наказателните раз-
поредби, конто дава юва място от кншата, са могли да възникнат най-късно през
пьрвото десетилетие на вгората половина па II в. По-нататт.к в уточняване на вре-
iJltiss KI. XVI 1188. -Ovid. Pont. IV 9, 77.	:1 Xovell Cl XIII 2 (375 1.), CXI VIII
566 i.), XXXIX (535 rj. Cod. II cod. 1 325=Cod. lust XI 7. 1 (386 г ), Cod. Inst. XII 59. 10 (при им-
ператор .Icon). 1 Novell. ( XXXI 3 (545), I XV (538). XI 1, I (537). Cod. Tlieod XII 1 96 <383),
Dig. XI IX 15,9(198—201) Cod. hist. XII 59,10, 3 (при император ,'Ieoii J). C’cxl Thcixf X 11 17. 1 <412i
Cod. Tlieod. XII, 6, 3 (377 i ). Dig. I, 22. 3 (началото на III в.). .Marcel! Coni, към 535 i.
Cod. Tlieod. 1 32,5—Cod. lust XI 7, 4 (386 i.). Cod. Ilicod. XII 1, 96 (383 r.i, VII 6, 3 (377 i ),
Xovell. I XX (538 i.). Novell. XI I, I (.537 гj. Cl XIII 2 (575 г.) ( XI X III (566 i ) Cod. Tlieod ХТ1 17, 1
(112 i ). s Toll би могъл да ce отъжлестви с с (поимепния Унравптсл на провинция Белгика при
Адриан (117 — 138) пли с Клав тй Сатурнин. който с бил претор при Марк Аврелий и Луций Вер
(161 169)и то когото са били отправит две наредби на Антонин Ний (Dig. ХХТ1, 1,6, 7) срв. Ген!
(cl, <iescliiclitc der riini. I iterator 111 85. Спорет Karlotva, Ronitsclie Reclitsgeschiclile 1 729,
no i имеиата на двамата lopncin Claud. Sattiruiniis и Veiiuleitis Saturninos ce iptiecmo липе (,)
Claudius X’eiitdeiiib Saturninos, което e линяло no времето на Антонии Ний и Марк Авре шй
KI..M В I.ПРОСА П .'ЮСАТ’СТВОТО В IO. HIX МНП1Я ПРИЗ P1I.MCRC) BPI Ml
189
мето ние итваме до етн период, през конто топа не е могло да стане Както е
известно, в 92 г. Домициан забранил в Италия да бьдат превръщани в лозя зася-
ваниге с житни храни плоти, а в провинциите според тая паредба лозята е тряп-
вало да бьдат унищожени изпяло или наполоиина1. Иаистина крутата мирна на До
мициан, която е имала за цел да покровителствува производство!о на вино н
Италия2 *, не е могла ди бъде приложена изпяло, но нгйпото bi действие се чув
ствувало и през управление™ на Траян. То се разкрива в стремежа да не се па-
малява засятата сьс житни храни плот за сметка на засаждсиията с овошни дър-
вета, лозя, маслини или градински растения. Тепърва ко времето на Адриан тая
наредба престзнала окопчателно да биде в сила. Със закон Адриан позволил да
бьдат засаждани с лезя и маслини изост,звените необработени земи конто ио-рано
били засявани с житни кхлтури4.
Следователно въвеждането на това най-голямо нагазание за вредителите на
лозята в Мизия, с което закоподателят несъмнено е целял да защити или да по-
ощри лозовпте култури н тази провинция, не е moi ло да стане нито при (оми-
циан — след 92 г, нито при Траян, когато разптредбите на Домициан все още не
са били напьлно обезсилени.
По можем ли да приемем, че тази разпоредба е възиикнала преди 92 г. ?
Прети да отговорим на тс я въпрос пека се спрем накрап о вьрхх сьстоянието на
лозарстното в Мизия в предрнмската сноха и през 1 в. на в. <., токолкото за ioia
имаме сведение у античшпе автори Местата са събранн и сбработени v акад. I.
И. Кацаров в книгата му Beitriige zur Kiilturpesclnclite der Thraker, Sarajevo 1916,
40 сл. Ранните сведения от Омир ло римската епоха се отнасят главно до южните
части на Тракия в съседство с Едейско и Мраморно море. Те рисе ват Тракия като
страна, в която лозарстното и виноделието са били достшнали висока стелен на
развитие. За земите на север от Балкана античните антори н говорят пряко, освен
Помпонии Мела (II 2, 16) който говори за лозарство в Тракия. Но пот Тракия той
ра.збира цялото пространстве) между Дунав, Черно море и Илирик и следователно
включил в нея и Мизия. При това свелението му е от такав характер както те
видим по-нататък, че непременно те трябна да го отнесем предимно към Мизия
Своето съчинение „De chorotjraphia“, където се съдържа въпросното сведение,
Помпоний ,Мела е съставил през петото десетилетие на I в. на н. е. (при Калигула
или Клавдий), а изворите му възхождат към по-старн географски описания, стета
вени оте през I в. пр. н. е.’’ Но нт имаме и косвени сведения кото говорят
за култивиране на лозата в Мизия през предримсгата епоха. От Страбон на\чаваме,
че дакийският пар Бхребиста (около средата на I в. пр. н е.) заповядал да бьдат
изкоренени лозята11 Ако в Дакия на север от Дунава е била култивирана тогава
лозата, то несъмнено същото е ставало и на юг от Дунава. Разпространснието на
Дионисовия култ още в предримската епоха в черноморски е гръцки гра лове е
едно указание за това .
Преименуването на гръцката колония Аптт-’г в ЬоггоотоА се евързва от
Вайс4 с лозарството в тоя град9.
1 Срв. Schiller. Gcschichte der roinischen Kaiscrzeit, 1. 533. Re in a ch, RA 1901, Il 353 ca ,
и дадепата гач литература. R e i n a c li. п, м Suet. Domit. 7	1 Ros towt zew, Siudicn zur
Gcschichte des riiffiischen Kolonats 393: Gesellschaft und Wirtscliaft ini rdinisclien Kajserreich. I 321
< рн. I e ti i t e 1. 11 212.	' S t г. VII, 3. 11 срв. К a z a г о u, Beitr.itje. 25. To тор im, I lai a
нилмът в Долна Мизия. -SO сл. , Данов, ‘апа.тият бря1 иа Черно морс 97 сл. s * \V е ss Die
Dobrudscha im Altcrtum, 21 Iona ионе ои трябвало да приемем за Odessiis u |)кипsopolis.
I ou
Г.ОРИС I Г РОВ
Ясно е, че лозата в Мизия е била култивирана както в предримската епоха,
така и през I в. на н. е. По лл.зарството не е било важен и жи<нен клон от сто-
панството, който да се нуждае от особената закрила на римского законолателство1.
През I в. на н. е. Италия е главният производител на вина, който е продовол-
ствувал западните провинции и дунавските земи. Ндрото производство в Италия е
давало възможност цените на вината да бъдат ниски и конкурентноспособни. Изди-
1ането на Аквилея като първостепенен търговски център се дължи до голяма сте-
пей и на износа на вино за дунавските провинции. Ако действително кризата в
произнодството на вино, която настьпила при Домициан и за която ни говори
Марциал1’, се дължала и на дакийските войни, то това е едно сериозно основание
да приемем значението на долнодунавския пазар за италианските вина. При това
политического положение в Мизия като новосъздадена гранична и още нес миро-
творена провинция, изложена на непрестанни нападения от северу още слабо ко-
лонизирана и лишена от по-значителни градски центрове е било пречка за разви-
тието на интензивно земеделие. II гака, ние смятаме, че вьвеждането на по голямо
наказание за вредителите на лозята в Мизия не е могло та стане през I в. на н. е.
поради изтъкнатите съображения. То е било възможно тепърва от времето на
Адриан нататък, когато са престанали да действуват ограничителните разпоредби на
Домициан. Следователно това постановление за зашита на лозовите засаждания в
Мизия е могло да възникне през един период от 30—40 години, при управлението
на Адриан и Антонин Пий.
И гака, ние стигаме до въпроса за причините, поради конто в Мизия е нала-
гано по-тежко наказание на вредителите на лозята, отколкото в другите провинции
В разглеждания от нас текст не е указано това наказание. У юридическите писа-
тели вредителството върху лозата се наказва еднакво с вредителството върхс плод-
ните дървета и тори по-строго, както това личи от Dig. XXXVII 7, 2: Gaius libro
prime ad legem duodecim tabularum: Sciendum eos, qui arbores at maxinie vites ce-
ciderint, etiam tamquam latrones puniri, в превод: „Гай в първата книга към Два
надесетте таблици: трябва да се знае, че тия, конто отсичат дървета и най-вече
лози, се наказват също както разбойниците"4. I ай, конто е живял по сыцото
време, през което е живял и Клавдий Сатурнин. следователно дава съществува-
щото наказание за този род вредителство, а наказанието на разбойнипите (latro-
nes) според Dig. XLVIH 19. 28,	16 е пробождане с вила (кол) или хвърляне на
дивите звярове. 1Це трябва да приемем, че наказанието на мизийските селяни за
този род преетьпление е било по-тежко и от това наказание.
По-надолу ние ще се опитаме и от самия текст на Клавдий Сатурнин да
определим характера на причините, конто са наложили такова едно по-тежко нака-
Грат Томи по лхмите на Овидий (Trist. III. 12. 13) не е имал в своята околиост лозовн засаждсния.
Обаче самите стихове на Овидий
quoqttc loco est vitis. <lc palniite [jemma niovetur
nam procttl a Getico litore vitis abest ;
qtioque loco est arbor, turgescit in arbore ramus
nam proctif a Geticis limbus arbor abest.
показват преувеличение, mo ее отнася до липсата па п.рвета. което ни кара да смятаме. че такъв е
бнл случаят и с лозата	1 Мизия пред това време е била ироизводнтелка на жита Както е изве
стно. при Нерон управитслят на провинция Мизия изпратил в Рим голямо количество жито от Мизия
(СИ. XIV 3608 и К а / а г о w. Beitriiqc 39).	" Mar I. 111 56. 57 ; срв. R о s t о v t / е 1 к < icsellscliaft,
1 18, 244, 276 . 307. Геров, Ромапизмът между Дунлва и Галкана <!'СУИ*1>, 45) Г 7 сл.
1 Срв Mommsen I.e droit penal romaiii, III 16»>
КЬМ ВЫ1РОСА ЗА .IO3APC1BOIO В ДОЛНА ливня IIPI i PJIMf.KO В!>1 Ml
1'11
зание в Мизия. Текстът ясно указва на едно ст ществуващо и трайно нравно ио
ложение по времето, през което нише авторът, и различно от положението в тр\
гите провинции. Не се касае за временна мярка, за временно увеличение на нака
занието, наложено поради зачют идите престъпления, за юето говори текстът след
разглежданото от нас място. Тоя текст именно, който започва с „попякога се
случва*. не обяснява предходния, а дава нов случай. Той обяснява категорията
tenipus. докато нашият случай обяснява категорията locus. Обшото в двата текста
е това, че те осветляват тия две катеюрви в широки рамки за разлика от приве
дените в текста преди това примери кьм тия две' катеюрии, конто ги осветляват
в съвсем тесви рамки. Следователно би било неправилно да обясняваме първия
текст с втория и да смятаме. че по тежкото наказание за вредителите на лозята.
което се предвиждало и прилагало в Мизия, е било предизвикано от временне, за-
честили посегателства върху тях.
Сравнението на трите примери у Клавдий Сатурнин за валагаие на по-тежки
наказания в някои провинции показва, че причините, конто са потикнали законо-
дателя към тия мерки, не са били от едно и също естество. Най-ясен е случаят с
фалшифицирането на монетите. При самите рудници и в тяхната околност. където
често се обработвали металите, в случая злато и сребро, възможностите и изкуше-
нията за фалшифициране са били твърде големи. Това е налагало тук да се взе-
мат специални мерки, за ла бъдат опазени интересите на държавата, която с малки
изключения е имала монопол върху сеченето на златни и сребърни монети1 * *. Слу-
чаят с по-тежкото наказание на подпалвачите на посеви в провинция Асфрика (се-
гашната Тунизия и съседните й области) е малко по-друг. Както е известно, през
императорската епоха, тя се развива в богата земеделска облает с изкуствено иа-
появане, при което дъждовните води са били събирани i рижливо и използувани
рационално’. Поради сухия климат през летните месеци случайните или умиш-
лени пожари4 на снопи или узрели вече жита са могли ла се разпространят върх\
големи площи и да нанесат щети, конто са щели да засегнат не само едрите земе-
влалелци на Африка, но по-нататък и продоволствието на Рим и на другите го-
леми градове в Италия. Тия особени условия на тая провинция при античвия спо-
соб на производство са наложили да се вземат специални мерки за опазване на
реколтата, ако такива мерки не са били уиаследени тук от картагенското законо-
дателство, защото, както е известно, тая част на Африка е била голям производн-
тел и износител на жита още през елинистическата епоха
Нан-труден за обяснение е случаят с по-тежкото наказание на вредителите на
лозята в Мизия. По-горе иие видяхме, че то не е било временна мярка, наложена
от изключителни обстоятелства, така както не са били временно увеличени нака-
занията за фалшифицирането на монетите в райоиите на рудниците, нито за пот-
палването на реколтата в провинция Африка. Времето на Адриан или по скоро ва
Антонин Пий, когато е била въведена тая мярка в Мизия, както видяхме по-горе.
е период на бързото развитие на градовете, на земеделието, скотовъдството, на
създаването на занаяти, изобщо на постепенното икономическо еманципиране и кул
1 (а наказателните разноредбн вив връзка със сеченето па монети вж Dili- М VIII 13 8 19
18: 19. 38. R о s t о v I / е f I. Gesellschaft 11 60.	* (is ell, liisloire .inclemic de I'Airiqiie du
nord, I 169.	1 Причинителите на vmihh.tchii пожарн порази вражда млн зарази грабене в i ра ю
вете са били наказвани сьс смърт (Die, XI VIII 19, 28, 12), обикновено чрез изгаряне, а вън от i ра-
цовете — малко по-лско.
192
БОРИС ГЕРОВ
турно издигане иа провинцията, която през тоя период не е била смущавана от
никакви вьншни нападения1. Причините за тая покровителствена мярка, която не-
съмнено е целяла да поощри лозарството в Мизия, за нас не са съвсем ясни. В при-
веденото и по-горе (стр. 189) място у Помпоний Мела II 2, 16: (Thracia) vitem fre-
quentius tolerat; sed пес eius quidem fructus natural ac mitigat, nisi ubi rigora obiectu
frondium cultores arcuere, в превод: „(В Тракия) по-често се среща лозата, но и
нейният плод узрява и омеква само тогава, когато лозарите, покривайки я с листа,
са я залазили от студа“,ние виждаме отразена нуждата да се покриват с листа или
заравят през зимата лозите, за да бъдат предпазени от измръзване, както това се
практикува и сега в Северна България и в пэ-студените части на Южна България.
Но само трудността при отглеждането била ли е достатъчна да предизвика една та-
кава мярка ? Може би тук е играло роля също и отношението на цивилното насе-
ление към тая култура, ако приемем, че лозата е била отглеждана предимио от
колонистите. Това са само догадки, за конто нямаме никаква реална опора в па-
метниците.
Във всеки случай развитието на лозарството в Мизия към края на II в. и
през III в. е вече на лице, било че се е дължало на тази законодателна мярка, било
че е било част от общия стопански подем на провинцията. За това ние имаме ука-
зания в нзобразителното изкуство. Върху долното поле на обречен релеф на Зевс
и Хера от Арчар2 е представен лин или бъчва на кола, теглена от волове. В Дио-
нисовата трупа от Павликени:| е изобразено грозде или някакви други плодове,
носени в панер от малък силен. Върху три надгробии плочи от III в., конто про-
нзхождат съответно от Камено поле, Кунино, Врачанско, и от Тетевен4, е изобра-
зеи транспортът на вино: голяма бъчва върху двуосна кола, запрегната с два вола.
Без да смятаме, че изчерпваме целия археологически материал по въпроса,
което не е и наша цел, нека минем към сведенията за лозарството през тая епоха
в Тракия, на юг от Балкана, конто естествено са едно косвено потвърждение за
развитието на лозарството и на север от Балкана. Тук указанията за сравнително
по-високо развито лозарство са по-конкретни. Надписът от Анхиало (Поморие)5,
ПОСветен на Аполон от тракиеца AvAov^evij; Arlov^eveos Атёр wjfc favtov оштщна-; xai
ia»’ ацлёкшг, показва, че се касае за лозарско стопаиство, вероятно от немалък
масщаб. За износа на вино от Тракия за Дакия6 при Север Александър (222—235)
свидетелствува вероятно надписът от Аспарухово, Старозагорско7 *. Според тълку-
ването на Вилхелм дадеиото в надписа четение tW/глоео? rijc Aaxia? ще трябва да
се осмисли в о/Утлодо ri}s Aaxias*. В такъв случай тоя тьрговец на вина е имал
седалището си в Augusta Trairna, откъдето е изпращал своята стога в Дакия. Не
само монетите на Pautalia9, но и нзобразителното изкуство свидетелствува за раз-
витието на лозарството в Тракия през II и III в. На един Дионисов релеф от Асе-
новград10 и на друг релеф с Дионисова сцена от с. Герен, Пловдивско11, е пред-
ставено производството на вино.
1 Срв. Романизмът II, 9 (ГФФ 47).	2 Kazarow, Anz. Wien. Akad. phil. hist. KI. 1947,
№ 25, 300 сл. (ИБАИ XVIII 1952,26).	3 НАД III 1912, 28 сл., № 24.	•» Димитров, Над-
гробните плочи от римско време в Северна България, 35 сл., № 50, 51, 52.	5 C1G 11 2054.
6 Наистина в Дакия по това време е имало лозя (срв. CIL 111 14493 vinearum iugera dua; срв. R о -
stovtzeff, u. с., 1 324), но производството иа вино е било недостатъчно за сравнително голе-
мите градски центрове на провинцията. 7 Кацаров, ГНМ 1922—25, 120 сл. (SEG ill 537): срв.
и Rostovtzeff, и. с„ 1 339. к Liddell — Scott, A Greek—English Lexicon, s. v. “Head
287, срв. Kazarow, Beitrilge, 40 сл. 111 Kalinka ADB № 144; Kazarow, Bcitrage 41,
fig. 9.	11 ГНМ 1921, 205, № 3.
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛОЗАРСТВОТО В ДОЛНА МИЗИЯ ПРЕЗ РИМСКО ВРЕМЕ
193
Според Евтропий1 и Аврелий Виктор2 император Проб (280 г.) позволил да
бъде засаждана лозата в някои провинции, между конто и Мизия, и съдействувал,
за нейното разпространение. У Евтропий се говори изрично за Горна Мизия, у
Аврелий Виктор само за Мизия. От местата у двамата автори, както и от Scripto-
res Historiae Augustae'1, където се говори за същата мярка на Проб, става ясно,
че тия сведения се отнасят само за Горна Мизия. Долна Мизия едва ли е била
засегната от тая мярка, защото лозарството в нея е съществувало през 11—111 в. и
не само не е било ограничаваио, но, напротив, се е ползувало от особена за-
крила на закона. Две от споменатите по-горе надгробии плочи4 от северното под-
ножие на Балкана, иа конто е нзобразен транспорт на вино, са тъкмо от втората
половина на III в., около времето на Проб.
Zur Frage des Weinbaues in Untermdsien
Der Verfasser behandelt eine bisher noch nicht beniitzte Mitteilung uber den
Weinbau in MOsien die in Dig. XLVIII, 19, 16 enthalten ist. Auf Grund des Textes und
des Gebrauchs der Form Moesia und Mysia in der Rechtsliteratur gelangt er zu dem
Schiuss, dass diese Stelle aus den Digesten sich nicht auf Mysia in Kleinasien, son-
dern auf die Provinz Moesia inferior bezieht. Die betreffende Mitteilung, die von ei-
ner schwereren Bestrafung der Rebenbeschadiger spricht, wurde in Digesta aus dem
Buch des Claudius Saturninus „De poenis paganorum“ genommen, der unter Hadrian
oder Antoninus Pius und dessen beiden Nachkommen (138—169) gelebt hat.
Indem der Verfasser die Moglichkeiten fur die Einfiihrung einer solchen schwe-
reren Bestrafung der Rebenbeschadiger in Mosien wahrend des I Jh. bis zum fiir
aiie Provinzen geltenden Verbot der Rebenzucht des Domitian vom Jahre 92 und
dessen Guitigkeit bis zur Zeit des Hadrian erwagt, zieht er die Schlussfolgerung, dass
der Erlass fur die schwerere Bestrafung der Rebenbeschadiger unter Hadrian oder
Antoninus Pius herausgegeben worden ist. Die Griinde fiir diese Schutzmassnahmen
konnen nicht mit Sicherheit festgestellt werden. Vielleicht hat die bei Pomponius Mela
Il 2, 10 arigefuhrte Schwierigkeit beim Weinbau und vielleicht auch die Feindseligkeit
der Landesbevolkerung, soweit die Reben vorwiegend von den Koionisten ange-
pflanzt wurden, eine Rolle gespielt. Der Verfasser fiihrt sowohl Materiale aus den bil-
denden Kiinsten wie auch epigraphische Materiale an, aus denen ersichtlich ist, dass
der Weinbau im III u. IV Jh. beiderseits des Balkangebirges entwickelt war. Demnach
ist die Mitteilung, wonach der Kaiser Probus den Weinbau in Mosien gestattete, auf
Obermosien zu beziehen.
Boris Gerov
1 Entrop. Brev. XVII 2: opere militari Almam montem apud Sirmium et Aureum apud
Moesiam snperiorem vineis conseruit et provincialibus colendos dedit. 2 A u r e 1. Victor XXXV11 2 :
Hie Oalliam Pannoniamque et Moesorum colles vinetis replevit. 3 Vop. Prob. XVIII. 4 Дими-
тров, Надгробните плочи, 35 сл., №№ 50, 51.
13 Сборник Гаврил Канаров

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книг# XIX, 1955
ДВА НОВООТКРИТИ ПАМЕТНИКА ЗА РЕЛИГИЯТА НА ТРАКИТЕ
ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА
от Иван Венедиков
Проф. Гаврил И. Кацаров е дал многобройни изследвания върху старата исто-
рия на Тракия. В своите статии той засяга всички епохи и области и темите му са
най-разнообразни и интересни. Голяма част от изследванията на бележития наш
учен са посветени на религиозните паметници на Тракия през римската епоха.
Може да се каже, че тяхното изучаване е изключително негово дело.
Щастлив съм по случай чествуването на 80-годишнината на проф. Кацаров да
публикувам два новооткрити паметника из религията на старите траки, като Сми-
там, че с това, като негов ученик, продължавам хубавото му начинание, което той
постави със своите многобройни публикации.
1. „ПОЯВАТА НА ДИОНИС НА ОСТРОВ НАКСОС" В ЕДИН
РЕЛЕФ ОТ ТРАКИЯ
През 1953 г. жителят на с. Краинци, Станкедимитровско, Кирил П. Биволов
открил един интересен паметник (обр. 1). Той представя една четвъртита плоча от
бял мрамор, украсена с релеф. Горната част на плочата е завършвала с ажурна
трупа. От нея са запазени само части. На долния й край е издълбан къс надпис,
отделен с жлеб от релефа. В сегашното си състояние паметникът е висок 31 см,
широк 29 см и дебел 7 см.
Левият долей ъгъл е повреден и поради това началото на надписа е загубено.
В запазената част се чете:
... Aioyevt); Movxiavov teQevs
ba>Qw
Буквите N, Н и 2 в името Аюу&ф са лигирани. Подобии сложни лигатури се
срещат в надписите от края на 1J в. от н. е. и по-късно. £ навсякъде е четвъртита.
Буквите са издълбани доста небрежно. Имат височина 1 см.
От съдържанието на този кратък текст се вижда, че нашият паметник е бил
оброчен дар. Вероятно в загубеното начало на надписа е стояло името на боже-
ството. на което се посвещава релефът. Посветителят е означен с имената Aioyevqs
196
ИВАН ВЕНЕДПКОВ
Могшагог. От тези дне имена нито личното Ь.рич,,- пито батиною Мтаагп,- moi ат
да се смятат за тракийски. Освен тона в надписа < дадено и общественою поло-
жение на посветителя — knuw т. е. жрец. Лице със същото име и длъжност до-
сега в други паметници не се споменава.
Над надписа е издълбано вьв висок релсф изображен! е. На вреден план по
цялата широчина на плочата пай-доле е прелставева пинала на astcHaia си страна
жена. Тя е с гръб към зрителя. Главата и е обърната нагоре. Нредадена е в нъ-
Обр. 1. Оброчна плоча от Крапнпп
! i«. 1. Stole votive de Kr.n'nci
лен профил. Лицето й е изработено с потребности. Очите и изглеждат затвореви.
Косата й е събрана отзад. Тя е издигнала двете си ръце нат главата и китките и
са поставени една над друга. Върху ръцете й е преметната мантия, която се от-
пуща край тялото й, като го оставя открито. В красиви гъньи мант мята вада върху
краката й, като ги закрива до глезените. Начинът, ио който е извита главата. по-
зата на ръцете и краката, свити в коленете, и положението на мантията показват
ясно, че античният майстор иска да представи една жена, която спи неспокоен сън.
Пред краката на жената, облстнат върху полите на мантията, е представен
малък ерос. Той дреме полулегнал. От крилете м\ се вижда само едното — леко
ДВА НОВООГКРИТИ ПАМЯТНИКА ЗА РЕЛИГИЯТА НА ГРАНИТЕ
197
отпуснато. Коленете му са свити. Дясната му ръка е дигната към рамою, като че
ли търси тул със стрели, конто не се вижда. В лявага ръка, отпусната край тя-
лото, той стиска лъка. Под дясната ръка на спящата жена е представен още един
ерос. Той спи, облегнал главата си на възглавница. Крилете му са напълно отпус-
нати. Протегнатата му дясна ръка държи неясен предмет. При коленете на легиа-
лата жена е представен трети ерос. Той също спи, като е поставил главата си на
възглавница, конто не е закрепена върху нищо и виси като че ли във въздуха.
Краката му са върху коленете на спящата жена. Дясното му крило е полуотво-
рено, като че ли е готов да скочи всеки момент.
Зад тази трупа от спяши фигури се намират други четири фигури. Те са раз-
делени от една височина: първите две остават по-напред, по-близо до спящата жена,
а другите две са по-далече, зад височината, и затова са изработени в по-малки
размери. Първата от тези четири фигури. в дясно и най-напред, е брадат силен.
Долната част на тялото му е закрита от изображение™ на спящата жена. Главата
му е плешива. Лицею му е изобразено с подробности. Под очите личат скулите.
Има мустаци и брада. Облечен е в дреха с ръкави, конто правят гънки при кит-
ките и над лактите. Лявата му ръка е издигната нагоре. В нея той държн тимпан,
по който се готви да заудря с дясната ръка. До него, както това се вижда от ти-
пичната му усмивка, е представен сатир. Той е гол. Косата закрива ушите му. Ли-
цето му е широко, носът—сплеснат. Тялото му е изобразено с подчертана муску-
латура. Ръцете му са силно раздвижени. Долната част на краката му не се вижда.
По свитою му дясно коляно личи, че той е представен в бързо движение, като че
ли тича. Зад него тича втори сатир. Той е представен по същия начин, само ли-
цею му е дадено в три четвърти и ръцете му се намират в друге положение.
В левия край на плочата е четвъртата фигура, една менада, гола до кръета, да-
дена в пълен профил. Косите й са събрани на венец около главата. Бузите й са
надути. Тя е поела въздух и свири на двойна флейта. Долната част на тялото й
е покрита с мантия, евързана на възел отпред. Краката й, пък и краката на втория
сатир, са закрити от височината, конто ги отдели от останалите изображения в
релефа.
Всички фигури от тази част на паметника са дадени в много висок релеф,
който добива скулптурни тенденции. Навсякъде фигурите се отделят рязко от
фона и имат ясно очертани закръглени форми, което свидетелствува за добре за-
пазени черти на римского класическо изкуство.
Фигурите на горния край на плочата са били изработени, без да се оставя
зад тях фон. Те са образували ажурна трупа, конто е доминирала над релефното
изображение със своите резки очертания. За съжаление от тях е запазена твърде
малка част. От ляво се е намирала една малка фигура, висока около 15 см, както
може да се мисли от запазената част от десния крак. Фигурата е била обле-
чена. Тя се е подпирала на един камък, очевидно за да се пренесе част от те-
жестта й върху по-широка каменна маса и да стане по-устойчива. Тази фигура е
държала в ръката си овчарска тояга с извит като кука долей край. Наистина
трудно е по запазените части да се установи точного положение на фигурата.
Овчарската гега обаче показва, че тя трябва да се обясни като изображение на
сатир. От цяла редица паметници се вижда, че сатирите, конто съпровождат Дио-
нис, твърде често държат в ръцете си този атрибут.
От фигурата, която е стояла в средата на ажурната трупа, са запазени само
краката до глезените. Доколкото може да се съди по тяхната големина, тя ще е
198
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
имала височина 30—35 см ие най-голямата фигура в паметника. Следователно тя е
заемала не само централно място, но е била и централка фигура. Най-сетне в дес
ния край, горе, над плочата, е имало и още етна фигура. От нея е запазено още
по-малко — само остатък от каменна маса, изобразяваща вероятно скала, на която
е била облегната фш урата, и пред нея следи от е дно копито.
Заедно с плочата е било намерено и едно изображение на Пан с необработен
гръб — една от загубените фигури на паметника (обр. 2). Изображението е високо
Обр. 2. Статгетка на Пан
Elg. 2. Statuette de Pan
18 см, без краката, който са от-
чупени и липсват. Пан е пред-
ставен с козите си рога и ро-
шава коса. Лицето му е подроб
но и майсторски изработено. Два-
та края на наметалото му са
евързани на вьзел на i ърдите
Ръцете му са отчупени. Краката
му са предетавени обрасли с Ко-
зина. Той е бил стьпил на еди-
ния си крак, докато другият е
бил облекчен. Присъствието на
копитото върху горната част на
релефа возводява да се мисли
че Пан се е намирал тъкмо в
десния край на ажурната трупа,
представена върху него. И тъй
като тънките кози крака не са
били достатъчно здрави, за да
издържат фигурата, трябвало тя
да се облегне на една скала,
върху която да падне тежестта
и. Следователно върху горната
страна на паметника от Крайний
е бил представен от ляво сатир,
а от дясно — Пан. Сега не е
трудно да се определи и централ-
ното изображение, коего се е на
мирало но средата. Сатир и Пан
са обикновените спътници на бога
на плодородието и виното Дио-
нис. В цялата редица паметници Дионис е представен придружаван от Пан и
един или два сатира. При това във всички паметници от този вид Дионис е
изобразен по-висок от своите спътници. Тага например в изображението от Сер-
дика1 Дионис е представен да прегрвща с едната си ръка Пан, докато от другата
му Страна се намира сатир, който държи в ръката си тояга. Няколко паметника от
Павликени- съгцо така представят Дионис с неговия тиасос Пан, сатири, силени
и менади.
1 I. И Канаров, Принос към историята на Софии (1910) 43 оор 4	’ Е Филов Ил
брани паметници от Народная музей, НАД III 25 и сл.
1ВА HOBOOIKPHTH I1AMEI11IIKA ЗА РЕЛИГИЯТА НА ГРАНИТЬ
199
Всичко това води до заключение™, че в релефа от Крайний централно мисто
е било дадено на Дионис. Обстоятелството, че долната част на паметника съдържа
изображения на сатири, силен и менада, тясно свьрзани с Дионис, подкрепи това
предположение. Новото, което носи този паметник, е в неговия сюжет, не срешан
досега в оброчните паметници от Тракия. За прьв пьт Дионис тук се свьрзва с
една спяща жена, на която сыцо е дадено пентрално място. Ясно е, че Дионис и
спящата жена се намират в тесни врьзки.
Античният майстор се е ностарал да представи мястото, гтето се разнграва
сиената като пресечен терен, в който има височина. Следователно той е имал за
тема на своя релеф едно определено място на земяга, гдето Дионис се е явил.
На юза място се намира някаква жена, която спи. Нейният ст.н е неспокоен и мъ-
чителен, както това се вижда ясно от ней
нага поза. Причинага за нейното безпо-
койство сыцо така е изяснена добре в ре-
лефа. Това е любовта, както грябва да
се заключи о г прис ьствието на трите
ероса около нем. Именно към тази спяща
жена, назенз от трите ероса, прнблнжа.
ват спътниците на Дионис. В противопо-
ложност на спящата трупа те вснчки са в
нанрегнато движение: силенът се готви
да удари тимпана, сатирите тичат, менада-
та надува днойната флейта — една кар-
тина на радост и тържество. И над тях се
откроява фигурата на Дионис, следван от
Иан и един сатир.
От митовеге за Дионис има само един
момент, който може да се свърже с по-
добен сюжет. Това е поя вата на Дионис
на остров Наксос. Гръцкото предание за
06р. 3. Мелалион от Псринт
l ie. 3. Medallion de Pvrintlie
тази божествена епифания се свежла към следното. Kora го Тезей отшиъл на ост-
ров , Крит, дъщерята на критския владетел Минос — Ариадна му помага да се
завьрне благополучно след победата си. Пленен от нейната красота, Тезей я взнма
със себе си на връщане. Той обаче спира на остров Наксос и тук я изоставя
Гръцкото предание се е помъчило да заглади това изоставяне, като свьрзва зами-
наването на Тезей сьс съветите на Атина и Хермес и сьс заплахите на Дионис
Ариадна, изоставена и измъчвана от любой, лежи на морския бря1. Тук я намира
Дионис. Когато вижда спящата Ариадна и остана очарован от красота!а и той я
отвежда със себе си на планината Дриос. Тя става иегова жена и Зевс й пода-
рява безс.мъртие.
Че наистина релефът от с. Крайний е представил появата на Дионис на остров
Наксос, се вижда от сходството му с други римски релефи конто имат същия сюжет
На първо място тук грябва да се спомене един медальон от времего на Ал.
Север, сечен в гр. Перинт (обр. 3)*. На едната страна на този медальон е предста-
вен като централна фигура Дионис — прав, гол, както дьржи в рьката си тирс
Пред него лежи Ариадна, обърната с гръб към него и опряла на едната си рька
1 S. Re in ас II Repertoire de rebels (irecs et Romanis. II 197, 2
200
ИВАН ВВН1-ДИКОВ
главата. Другата й ръка е издигната нагоре. От дясната страна на Дионис се на-
мират малки фигурки на Пан и силен, а от лявата страна и два сатира. Очевидно
сюжетът на медальона от Перинт и релефът от Краинци е един и сын. Същият
сюжет се среща и върху в цяла редица паметнипи от римската епоха. Към тях при-
надлежи и релефът от Baltimore1. Върху една от дългите страни на този саркофаг
е представено бакхическо шествие, съставено от множество силени. сатири и мевади.
В средата е изобразен Дионис, който е прегърнал един сатир и държи за ръката
козоногия Пан. В долния десен край на релефа е представена спящата Ариадна
в поза, която се доближава до изображението върху медальона на Ал. Север.
Известии са още много паметнипи, в конто Ариадна е представена по същия на-
чин2. Между тях заслужава да се изтъкне изображението, тълкувано като изоста-
вянето на Ариадна от Тезей. Вижда се морето и корабът, на който се готвят да
се качат Тезей и неговите спътници, напущащи о-в Наксос, и изоставената на брега
Ариадна, дигнала една ръка над главата си в знак на отчаяние и облегната на
другата3.
Същия сюжет намираме и в живописта. Върху една от стениге на „къщата
на китариста" в Помпей е изобразена появата на Дионис на остров Наксос. Ари-
адна е в поза, подобна на тази в релефа от Крайний. До нея се намират два ероса.
Зад тях, в дълбочина, се виждат сатир и силен. Сатирът тича и помага на спьт-
ника си да се изкачи на една височина, за да дойде при спящата Ариадна. В ляво
от Ариадна се намира Дионис, следван от Пан. Следват и други фигури. Живо-
писта познава и други изображения, подобии на това от „ вилата на китариста“С
Те всички се отнасят към елинистическата епоха.
Близостта обаче на изображението от „вилата на китариста" с релефа от Крайний
е по-голяма не само защото тук Ариадна е представена под закрилата на ероси.
Има също така и известна връзка в композиционно отношение. Фреската от Пом-
пей дава този сюжет в две групи, от конто едната е около спящата Ариадна, дру-
гата — около Дионис. В релефа от Краинци сюжетът е даден по същия начин,
само че, съобразявайки се с характера на паметника, античният майстор е поста-
вил тези две групи не една до друга, а една над друга. Очевидно това е удобно
в скулптурата. Гравьорът на медальона в Перинт е развил композицията по същия
.начин, но в по-съкратен вид.
Всичко това дава основание да се мисли, че релефът от Краинци, фреската
от „вилата на китариста" и медальонът от Перинт са инспирирави от едно голямо
произведение на древността, в което е била представена появата на Дионис на
остров Наксос. До това произведение от елинистическата епоха трите паметника
стоят много по-близо от всички останали паметници със същия сюжет.
Оригиналният сюжет на новооткрития паметник — появата па Дионис на остров
Наксос — е чисто гръцки. Без съмнение той илюстрира широкото ра.зпространение
на елинизма в нашите земи през римската епоха. Художествената изработка, с
която се отличава, не остава ни най-малкото съмнение, че той е дело на добър
майстор, който е работил в някой голям град, може би в Пауталия. Макар и да
съдържа малко податки за датуване, този паметник не би moi ъл да се отнесе към
кьсна епоха. Релефът все още не показва някаква тенденция към оплоскостянане
и ако той не може да се постави в края на 1 в. или в началото на 11 в. от н. е.,
1 S. К е i п а с Н, II 139, 217, 529 : III 22, 292, 309.	2 S. I? и i и а с li. II 147.	’ О 1 ц a I- I i а,
Le piiture della easa del citarisia, Monuiiienii della piitura antica, I 19.	1 DA I 421, обр. 510.
ДВА НОВООТКРИТИ ПАМЕТНИКА ЗА РЕЛИГИЯТА НА ТРАКИТЕ
201
за това пречи само сложната лигатура, употребева в надписа. Ето зато като най-
вероятна дата би могъл да сс смята краят на II в. от н. е.
II. О В РО ЧЕН РЕЛЕФ НА КТ II И TIP И ЮНОНА ОТ К Р И В О Д О Л
В околността на с. Криводолска махала Врачанско, се намират оте неизслед-
вани развалини от римски сгради. Между тях с била намерена случайно една го-
лима плоча от бял мрамор. Тя има четвъртита форма. Дълга е «9 см, широка 61 см
и дебела 9 см. Върху нея е изработен релеф, заграден в проста четвъртита рамка.
На горната и долната й страна има надпис. Двата горни ъгла на плочата са отчу-
пени. Поради това от надписа на горната рамка липсва значителна част, а съшо
така и от изображението. 11овърхността на плочата е очукана и отделяйте фшури
в релефа са значително пострадали.
От надписа върху горната рамка се чете само /. О. Л/. ЕТ, т. е. I(ovi) O(pti-
то) M(aximo) et. От заназения текст се вижда, че плочата е била посветена на
lupiter Optinnis Maximus и на никое друто божество. 11 тъй като обикновено в
посвешенията Юпитер се почита заедно с Юнона, би трябвало тук да се доптлни
lunoni reginae.
По-добре е запазен надписът на долната рамка:
Aur(elius) Victorinas Victoris fil(ius)
princeps vici Tautiomosis
l(ibens) v(otuni) s(olvit) m(erito)
Съкращението fil(ius) e написано по средата между първите два реда, така
че при чег^нето изглежда като добавено по-къего, и то не на края на първия ред,
а малко по-горе от вторим ред. Логически обаче то се отнася към края на първия
ред, където трябва да стой след името Victoris.
Във втория ред има няколко букви повредени и несигурни. В думата princeps
второто р не се чете, в думата vici от крайното / е запазена само горната част, в
Tautiomosis и е доста повредено и несигурно, а над крайното is има повреди от
по-старо време, конто затрудняват четенето. Буквите в надписа са издълбани вни-
мателно и грижливо. Нолегатата хаста на А* навсякъде е с извивка ня долния край,
както това се среша особено често в надписи от втората половина на II в. и по-късно.
Од съдържанието на надписа се вижда, че паметникът е бил оброк в чест на
lupiter и luno, даден от никой си Aur. Victorious, син на Victor. Името на посве-
тителя Aurelius навежда на мисълта, че нашият паметник принадлежи към края на
II век или по-късно, тъй като разпространението на това име в нашите земи стой
във нръзка с царуването на Марк Аврелий. В надписа е дадено по-нататък обще-
ственото положение на Аврелий Викторин — princeps vici Tautiomosis. Лице с
подобно име и обтествено положение от друг надпис в Мизия досега не е известно.
Извънредно интересен е въпросът с титлата на посветителя. Тази титла до-
сега не е известна в Римската империя. Наистина титлата princeps е широко раз-
пространена. Обикновено тя се дава на лица, конто са ми пали през магистратурата
на даден град и са добили правоте да участвуват в градския съвет. Така се раз-
бира princeps coloniae, princeps civitatis, princeps municipii и пр. Освен това се
сряца и princeps territorii. Службата princeps vici обаче досега не е отбелязана
никъде. За сыцеству ването на такава служба би могло да се мисли наистина, като
се има прет вид. че селата в римските провинции са имали съшо своя магистра-
тура. Така например известии са надписи от Мизия, в конто се говори за magistri
202
ИВАН В1-НЕДИКОВ
и quaestores на разни села1. Наличието на една титла princeps vici обаче говори не
само за селска магистратура, но и за селска квазимунициииална уредба на дадено
село, която ла има на чело съвет. Тексты на нашия надпис не дана никаквн по-
дробности за длъжността и засега още не знаем дали тази уредба действително
е сыцествувала, или просто Аврелий Викторин си е присвоил титлата като бивш
inagisier vici нещо като кмет, понеже лицата, конто са стояли начело на грал-
ските магистратури, са носели тази титла. Дори ако последеото не се приеме за
вярно, все пак нашият надпис е важен извор за нарасналото зшпеиие на селото в
Мизия през края на П и началото на III от н. е.
Най-сетне надписът дава и още едно важно сведение за античната география
на нашите земи. Той посочва името на селото, в което посветителят е изпълнявал
длъжността си, Tautiomosis. Очевидно името е съставено от два компонента, от
конто първият се среща и в други имена: наир. Tautomedes dux Daciae Ripensis,
споменат в Зо5 г.-’ Вторият компонент тук се среща за пръв път. Разбира се, къде
се е намирало селото Tautiomosis, със сигурност не може да се каже, но би могло
да се предполага, че Аврелий Викторин е поднесъл своя оброчен дар или в свети
лището на селото си, или някъде наблизо. Следователно, ако Tautioniosis не се на-
мира при Криводолската махала, то е било някъде наблизо до нея.
От казаното дотук се вижда, че надписът върху паметника от Криводолска
махала дава пяла редица важни сведения за миналото на нашите земи. Не по-малко
е интересен и представеният върху него релеф.
Централно място в него заемат Юпитер и Юнона, на конто е посветен па-
метникъг. Те са представени стъпили върху колесница с четири колела и теглена
от четири коня. Юпитер е прав, с дълга коса и брада. През дясното му рамо е
преметната мантия, която покрива долната част на тялото. В дясната си ръка държи
скиптър, а в лявата — юздите, конто е хванал близо до главите на конете Зад
Юпитер, стъпила също на колесницата, е представена Юнона. Глава га й е покрита
с було, което се спуща към раменете й. Облечена е в дълга дреха и намегната с
мантия, която остава дясното й рамо открито. В лявата си ръка държи скиптър,
а с дясната се готви да приеме излияние от олтар. Олтарът е представен зад ко-
лесницата.
Конете, конто теглят колесницата, са в бързо движение. Предните им краха
са' издигнати. Под тях се вижда жертвеник с горяш върху него огън. Под конете
е представена да пълзи към жертвеника крилача змия — изображение, което се
среща за първи път в Тракия. Над конете е изобразен орел с разперени криле.
Зад Юнона е представена още една богиня. Тя не е стъпила на колесницата,
а на една височина зад нея. на която се намира и олтарът. Част от главата й
липсва; от запазената част се вижда, че и тя е носела бело. Тя е облечена в дълга
дреха, но няма мантия. В лявата си ръка държи голяма запалена факла, около
която се увива змия. Дясната й ръка е спусната надолу и държи житни класоне.
Очевидно това е едно изображение на Церера.
Пред колесницата, върху една схематично означена с права линия височина,
са представени още две фигури. За съжаленне главите им са отчупени. Фигурата
отляво е на мъж. Той е гол, наметнал през дясното си рамо късо наметало. В ля-
вата си ръка държи калуцей. Дясната си ръка е протегнал над главнте на конете
1 В. I о б р v с к и, Материали ио археоло! пята на Вългария Мсб Will 756 и 53 от йамено-
поле. Ве.юслатинско; V. Par\ an, Histria Х'Н 6-1, 44—53 и лр. - Cod. Theodos XIV' 1, 13
IBA НОВООТКР1НП ПЛМЕ1НИКА А Р1.1ИГИЯТА HA IPAKHII
203
и в нея държи кесия. Ясно е, че тук е изобрази! Меркурий. До него, прав и юл,
е заставал друз мьж. Ио дебелия крива! конто стой н десницата м\, и по льв-
ската кожа, преметната врез лявата му рька, в тази фигура трябва за разпознаем
Херакьл.
Целият релеф се огличава с грубата си наработка 1ицата са дадени сумарно,
без подробности. ciнките на дрехите схематично Особено оие на очи нес ьраз-
< '"[> I Обро'ип плоча <п Кривололска масала
I ig. I. Sick \ dice de Krivodoska uiahala
мерността в изображения™ на к< нете главите им са големи телата - малки При
тяхното представяье един зал inyi липсва ctino чувство за перспектива В релефа
се отразява напълно вкусьт на етин ртзехяатял селянин, чужд на хуложеивс ните
традиции на античного изкуство
Вопреки всичките си художествен!! нсдс статз ни обаче релефът върху оброч-
ната плоча от Криводолска махала е в жен намет ник за изучававе на рели мята
на траките нрез римската епоха поради резким си сюжет Изобразяването на Юпи-
тер и Юнона (Зевс и Хера) в колесница т.н от Гракия не се среща В нашнте
земи то е известно досега само от гри памятника: единия от с. Сухаче, Ьелосла
тинско, втория от Арчар, Видинско, и тр< тия от Moi илово, Плонтивско. В тези
паметници Зевс и Хера са представени по сыция начин, както и в тук разглежда-
ния релеф Различия™ са сьвсем незначителни.
Оброчната плочка от Сухаче , сьс своята прими!инна израбозка. е също явно
направена по порьката на етин непретенпиозен посветите л. В нея Зевс е предста-
вен хвърлят мьлнията, а Хера държи един неясен предмет Оброчната плочка от
Могилово', Пловдивско, е пак дело на един примитивен майстор. Зевс е предста-
вен там с мьлния в дясната рька, с орел, кацнал на лявата, и Хера сьс скшнър. Под
краката на конете пълзи към мальк олтар змия. Един много по-добре изработен
ИХ I III 43, оор 135 (1 Sc иге. Rlj’i, \Х\ I 1413 234. «ор 5; ( о о k, /eus II S2<J ofip 7Ь5.
- L I ч к о в и ч 1 IIHI М 19 '6, 13 обр. b
204
ИВАН ВЕПЕДИКОВ
паметник сьс сыция сюжет е оброчната плочка от Арчар (Ratiaria)'. Произхождаща
от един град, гдето е имало добри майстори, тази плочка е изработена доста по-
грижливо. II в нея Зевс държи мълния, а на другата му ръка, с която е хванал
юздите, е кацнал орел. 11од краката на конете пълзи змия.
Новото, което дава релефът от Арчар, е второю поле с релеф, под изобра-
жението на Зевс и Хера, върху което е представен кораб за превозване на грозде.
Това изображение показва ясно, че Зевс и Хера се схващат като божества на пло-
дородието. Зевс, който праща мълнията и дъжда, е бог-дарител на плодородието.
Още по-ясно тази представа е изразена в паметника от Криводолска махала. При-
съствието на Церера — богиня на плодородието — не остава и най-малка следа от
съмнение, че посветителят — селянин е искал да изобрази тъкмо Юпитер и Юнона
не само като властители на небето в тяхната колесница, но и като божества на
плодородието и изобилието. Присъствието на Меркурий, бога на търговията и бо-
гатството, и на Херакъл, олицетворение на силата, в оброчния паметник от Криво-
долска махала също така свидетелствуват за това. В оброчни паметници от Тракия
Херакъл се представя заедно с Дионис, който е също бог на плодородието'2. В това
отношение извънредно интересни са два паметника, в конто Дионис и Херакъл
са представени в колесница, теглена от пантери3.
Присъствието на змията под краката на конете е също един интересен сим-
вол на плодородието4, който се среща често в Тракия. Змията е свързана със зе-
мята, гдето прекарва половината от всяка година.
Цредставата за божество на плодородието, мълнията и дъжда, теглено в ко-
лесница от буйни коне и съпроводено от змия, е чисто тракийска и другаде не се
среща. Тази идея е минала и в християнската епоха и е дошла до наши дни в ле-
гендите и преданията на българския народ5. И затова до днес св. Илия, който
според старите наши вярвания праща мълнията и дъжда, се изобразява препускаш
по облачною небе със своята колесница.
Всичко това дава основание да се мисли, че и нашият паметник е дело на
един поримчен тракиец, който въпреки латинскою си име и лативските имена на
божествата, на конто посвещава оброчния си дар, живее с религиозните представи
на тракийското население, от конто не може да се отдели.
Двата паметника, конто разгледахме тук, са посветени на божествата на пло-
дородието. В релефа от с. Крайний посветителят е жрец, вероятно от Пауталия,
или някои друг значителен град, в който са работели добри майстори. Той, съо-
бразно със своею обществено положение, е посветил на Дионис, бога на плодоро-
дието, един паметник с рядък сюжет, зает or грьцката митология, и с висока художе-
ствена наработка. Обратно, посветителят на релефа от с. Криводолска махала —
един поримчен тракиец — селски първенец, е поднесъл в дар на Юпитер и Юнона
един паметник със сюжет, взет от местната религия, и дело на местен селски май-
1 G. Kazarow, Ап/, der Wien Akad. phil. hist. Klasse, 1947, № 25, 300 и сл. ; Л. Дсчев,
Една семейка триала в религията на старите траки, ПАИ Х\’1Н 26, обр. 8.	- Г. И. Канаров,
Светилитето на Зевс и Хера при с. Копиловцп, Кюстендилско, НАД IV 104, табл. XVI 1.	3 1)Н
Melanges 334. № 36; Ростовцев, Светилнше Фракийских богов в Ай-Тодоре, ИИАК 1911, № 13;
Добруски. МСб. XVI 1900, 9(1, № 11, обр. 47, от Пловдив; Б. Филов. НАД III 1912—1913,
31, обр. 26, от Панагюрише. 1 Д. Дечев, ц. с., 23.	5 Cook, Zeus, II 820 и сл.
IBA H( iBOOIKI'HI 11 ПЛ.М1 I ПИКЛ <Л I’f . 11 111 1Я I Л II \ ГРАКИТ1:
20. >
стор. Но з и тези два паметника, така различии и по сюжет и по изработка, се
крие една и сына идея. II в оброка на градския жрец, и в оброка па селския и пр
венец се оглежда дтшата на един земеделски народ, в колю владее грижата <а
изобилна реколта. дарявана от божсствата на плодородието.
Deux nouveaux ex-voto
A loccasion du SO-ienie anniversaire du proiesseur (i. I. Kazannv, J’antenr pub-
lic deux reliefs nouvellement decouverts. Le premier a c16 trouvc an village de Krainci
air. de Stanke Dimitrov (Dupnica), le long de la Struma. II represente 1'appari-
tion de Dionysos dans Pile de Naxos. Du relief est conservee la figure d'Ariadne en-
touree de trois Eros. Vers elle se dirigcnt un vieu.x silene tenant tin tyinpan. deux
satyres et une baccnante qui joue de la flute. Au-dessus du relief est represente un
groupe ajoure. En son milieu figurait Dionysos. ’ gauche un satyre, et a droite
Pan. De Dionysos ne sont conservees cjne les deux jambes, du satire partie
dune janibe et du pedum qti'il portait et de Pan partie des jambes, ainsi que torse
et tete sans bras. Le relief est bien execute.
Par son sujet, le monument de Krainci se rapproche beaucotip d’un incdaillon de
Permthe de I’epoque d’Alexandre Severe et dune iresque dans la villa du guitanste
i Pompei. II aurait etc fait sur la commande du pretre Diogene Miicianus. 11 taut done
le rapporter a la fin du ll-ienie siecle de notre ere.
Le deuxieme monument provient du village Krivodolska mahala (arrondissement
de Vraca) et represente Jupiter et Junon sur un char tranie par quatre chevaux. In
serpent aile rampe sous les pieds des chevaux; derriere le char se trouve Ceres et
devant — Hermes et Israeli's Le monument est intcressant tain par sa representation
que par 1’inscription au has. II est execute sur la demande d’Aurelius Victorinus qui
porte le titre de princeps via Tautiomosis. Aucune autre inscription ne temoigne d’un
titre pareil qui prouve 1’existance dans les villages de Mesie d une organisation qtiasi-
nnniicipale ou bien 1’usurpation du titre de princeps par un magistral de village. Le
monument de Krivodolska mahala date egalernent de la fin du Il-ieme ou du delnn
dn lll-ieme siecle de notre ere. Par sa facttire grossiere, il porte I’emprcinte du gout
de paysan
Les deux reliefs represented! de I’interei en taut que monuments de la religion
dans les pays habites par des Thraces pendant I’epoque romaine. Ils sont incontests-
olement en liaison etroite avec le dcveloppemeiit de I’agricullure dans nos terntoires
a I’epoque romaine, etanf donne qu’ils representent les dieux d< la fecondite.
lean Venedikox
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т Е
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ЕДИН МИТРЕУМ В СЕРДИКА
от С. Н. Бобчев
Още при издаване материалите за топографията иа Сердика споменахме, че
откритите през 1931 г. останки от антична сграла в изкопите на Македонский дом
на ул. „Пиротска* (сега ул. .Жданов') имат твърде особен план и изглежда да са
от светилище на някакво чуждо на римските култове божество1. През 1949 г., при
един нов случай на сътрудничество със С. И. Покровски, който през 1931 г. е
наблюдавал от страна на Народния археологически музей откриването на въпрос-
ните останки и е снел техния план, ние предприехме едно ново проучване както
на всички данни (скици, фотографии, описания и др.), снети тогава при разкопките,
така и на огромния сравнителен материал, какъвто представят сградите с подобен
план и вид от края на римската епоха, от която е и нашата. Така се появи на-
стоящият малък принос из областта на античните религии през едно от най-важ-
ните за тяхната история време — религиозния синкретизъм и появата на християн-
ството, който посвещаваме на нашия уважаем юбиляр проф: Г. И. Кацаров.
При разкриването й античната сграда се е намирала с нивото на пода си на
около четири метра под днешното ниво на тротоара на югоизточния ъгъл между
улиците .Ломска* и .Жданов* и на около 22 метра южно от този ъгъл, близо до
вътрешната градска стена на Сердика (обр. 1, 2 и 3). Тя е ориентирана с дължи-
ната си точно по посока изток-запад и се състои от три продълговати помещения,
от конто средното има запазена дължина 18'50 м и ширина 6'50 м до главните
зидове. Южното помещение е 13 м дълго и 2-80 м широко и е разделено с два
напречни зида от по-късно време, за което говори твърде различната и несвързана
зидария (обр. 4, 5 и 6). То е било засводено с кухи керамични тръбовидни грънци-
цилиндри, от конто е намерена една комбинация от две споени с варов разтвор
цели парчета, както се вижда на образ 7. Северною помещение е също 13 м
дълго, но е 3'25 м широко и съдържа основните зидове на едно полукръгло
обзидване, вероятно басейн, с вътрешен диаметър 2'70 м, обърнато с лице към
средняя кораб. Няма данни нито за по-високите стени, нито за евентуалното по-
криване на този .басейн*, за да допуснем, че това са основите на някаква недо-
1 С. Н. Бобчев, Сердика, Материали за топографията и пр. на града, София 1943, 46.

208
С. Н. БОБЧЕВ
пустима и по чисто практически причини ниша с кръгъл гръб към тясно правоъгълно
помещение. Отвън, на западната стена на северного помещение, е прибавена една
каменна плоча (или блок) с ширина, равна на помещението. Покрай северната стена
на централното помещение е долепен плътно друг зид с дебелина Г25 м, но без
Обр. 1. Изглед иа олтарната (западната) стена на
митреума (по фотография, снета при разкрпването)
Рис. 1. Вид алтарной (западной) стены митреума (по
фотоснимку во время раскопок)
зидарска връзка със стената,
конто е дебела само 080 м.
Западната стена на средното по-
мещение е твърде масивна, но
дебелииата й не е установена.
Покрай нея отвътре има твърде
особена и характерна супер-
струкция. Върху един зид, на
разстояние 2'20 м и успоредно
на западния външен зид, са на-
мерени in situ две подставки
на колони-бази върху постамен-
ти-стилобати от един къс с не-
дообработени профили и с долей
диаметър на колоната, от конто
има фрагменти, 0'35 м (обр. 8).
Зад тия бази и под тях са из-
зидани самостоятелно две затво-
рени, кухи, добре измазани като
за резервоари за вода, пространства, долното дълбоко 0'25 м, а горного 0'60 м. И
двете са Г20 м широки и са покрити хоризонтално с тухли, споени здраво с
варов разтвор. Горната повърхност на тия пространства е на 015 м над горната
повърхност на базите. Западна-
та стена е била иззидана, от-
дели© от подиума с резервоа-
рите, със смесена зидария с Пла-
стове от по шест реда тухли
с формат 31X31X5 см и фуги
б см дебели. Тая стена била за-
пазена на височина около 2’5 м.1
Същата имала две малки полу-
кръгли ниши, симетрично раз-
положени на Г50 м от пода на
помещението, високи Г60 ми
засводени с четвърт сфера. Съ-
що такива, но по-малки ниши,
от конто едната правоъгълна, е
имало и в западните краища на
северната и южната стена. По
долната повърхност на запад-
Обр. 2. Стравичен изглед па олтариата (западната) стеиа на
митреума (по фотография, снета при разкрнването)
Рис. 2. Вид алтарной (западной) стены митреума сбоку (по
фотоснимку во время раскопок)
1 Твърде голямото изключение на смесената зидария (opus mixtum) с 6 реда тухли и само С
0’60 м дебел каменей пласт се обяснява със сравнително късата стена и с предназначеиието й да бъде
по възможност по-здрава и да съдържа засводени с тухли ниши.
Сборник Гаврил Канаров
ул. Ломска
ЕДИН МИТРЕУМ В СЕРДИКА
Обр. 3. План иа иитреума в Сердика (по чертежа на С. И. Покровски)
Рис. 3. План митреума в Сердике (по чертежу С. И. Покровского)
210
С. Н. БОБЧЕВ
ната стена е имало отвърстия на три глине ни водопроводни тръби за оттичане на
вода, вероятно от резервоарите.
На около 2'50 м източно от продълговатото средно помещение са намерени
in situ две подставки на колони от бази и постамента от едно парче, подобии на
горепоменатите, но по-големи, с диаметър 0’45 м.
Обр. 4. Пишите в югозападния ъгъл иа митреума (по чертеж
на С. И. Покровски)
Рис. 4. Ниши в юго-западном углу митреума (по чертежу
С. И. Покровского)
В разкопаното пространство са намерени от С. И. Покровски още и следните
предмети:
1.	Част от мраморна плоча с двуредов непълен гръцки надпис (обр. 9)1.
2.	Праг на врата — каменна плоча с размери Г45 на 0 56 м, съответно из-
Йълбана за оси на двукрилна врата.
3.	Кръгъл каменей съд — блюдо с диаметър 22 см (обр. 9).
4.	Къс от долей край на колона от сив варовик с диаметър 43 см (обр. 9).
5.	Част от малък ионийски капител от варовик (обр. 9).
6.	Част от малък пиластър с две полуколонии от бял варовик (обр. 9).
7.	Две монети от Аркадий (според С. И. Покровски).
От горното описание на останките и от сравнението на плана на зидовете на
тая антична постройка с известии подобии постройки от това време, каквито са
митреумите2, могат да се установят ред характерни сходства, конто ни позволяват
да окачествим нашата постройка като митреум от края на III или началото на
IV в., който е бил обезличен и използуван по-късно, след преправки, и за други
цели (вж. реставрирания план и разрез, обр. 10 и 11).
1 Публикуваи от В. Бешевлиев, Епиграфски приноси, София 1952, 30. № 45. г В Hedern-
heim, Stockstadt, Poetovio, Carnuntum, Sarmizegetusa, Dura Europos, Рим—Барберини и др., както и
многобройните (около 80) митреуми, изброенн у F г. Cumont, Mysteres de MItlira, Н, Bruxelles 1896.
ЕДИН МИТРЕУМ В СЕРДИКА
Обр. 5. Разрез с—d (по плана — обр. 3) през митреума (по чертежа на С И. Покровски. допъл-
нен от С. Н. Бобчев Допълнените части са с пунктир).
Рис 5. Разрез с—d (по плану рис. 3) митреума (по чертежу
С. И. Покровского с дополнениями С. Н. Бобчева. Дополненные части указаны пунктиром)
212
С. Н. БОБЧЕВ
Съображенията ни за това са следните:
Храмовете на източното божество Митра са твърде характерни по своя план
и вид благодарение на особеностите на култа му. Особеностите на митреумите са:
1. Правоъгълен, твърде продълговат наос (spelaeum), обикновено вкопан и засво-
ден, но с по-леко преддверие. Тоя наос, за разлика от наоса при другите езически
храмове (главно гръцки и римски) и подобно на ония в християнските, е събирал
богомолците, членове на религиозната община. 2. Участието на верующите през
време на богослужението в полулегнало положение върху ниски (от 0’70 до
1*20 м над пода) подиуми от двете страни на една средна пътека (кораб) в
иаоса, която е от Г50 до 4 м широка1. 3. На края на тая пътека, пред западната
стена на митреума, с лице обикновено към изток, се издигал подиум-олтар, а на
самата стена, над олтара, е бил поставен голям релеф на бога Митра — тавроктон.
Обр. 6. Разрез а—Ъ (по
плана, обр. 3) през юж-
ною страннчно помеще-
ние на митреума(по чер-
теж на С. И. Покровски)
Рис. 6. Разрез а—Ъ (по
плану, рис. 3) южного бо-
кового помещения митре-
ума (по чертежу
С. И. Покровского)
Обр. 7. Тръба от печена
глина, употребена при за-
сводяването на митреума
(по чертеж на С. И. По-
кровски)
Рис. 7. Труба из обож-
женной глины, употребляв-
шаяся при сооружении
сводов митреума (по чер-
тежу С. И. Покровского)
Върху широкия зидаи олтар е могло да се изкачва обикновено с няколко стъ-
пала, седем или по-малко. 4. Храмът се е строел до изворна вода, така че тя е
могла да се вкара във вътрешността му в басейни, резервоари, фиали и пр. за
ритуални потапяния, умивания и др. (fons perennis в култа на Митра). Тия малки
водни хранилища се разполагали обикновено от двете страни или само от дясно
на средната пътека, вградени в подиумите, а също и в зидарията на олтара, както
е например в Дура Европос, или даже при входа между преддверието и наоса9.
Всички тия особеностн при архитектурного оформяване на митреумите липсват
в храмовете или светилищата на другите божества от онова време, а в нашата
сграда, макар и в разрушен вид, те са на лице. Така, от втората и, според нас,
главната тяхна особеност — страничните подиуми — има сигурии останки. Това е
зидът (само в основи) с широчина 1*25 м. Наистина от другата страна тоя зид не
е намерен, но то не значи, че той е липсвал там, а само че е изчезнал, както и
други зидове на сградата, например от преддверието. Още повече това може да
1 Вж. С u m о n t 280 (митреумът в Сармизегетуса). 8 RE XV s. Mithras.
ЕДИН-МИТРЕУМ fe СЕРДИКА
Обр. 8. Подставки на колони с бази от митреума (по скици на С. И. Покровски)
Рис. 8. Пьедесталы с базнми колонн митреума (по чертежам С. И. Покровского)
to
‘-
оо.
214
с. н. Бобчей
ЕЛ Е E0Y21 К (I
0EKAAN0E/
Обр. 9. Архитектурни и други фрагменти от митреума (по скици на С. И. Покровски)
Рис. 9. Архитектурные и другие фрагменты из митреума (по чертежам С. И. Покровского)
Обр. 10 Реставриран план и разрез на митреума (по С. Н. Бобчев)
Рис. 10. Реставрированный план и разрез митреума (по С. Н. Бобчеву)
 ЁДИН МИТРЕУМ В СЕРДИКА
215
се приеме, като се има пред вид, че тоя зид не е бил свързан органически с
главния ограничителен зид на помещението.
Първата особеност, продълговатият spelaeum, у нас е ясно изразена чрез
съотношението 1:3 на ширината към дължината му. Третата особеност е подчер-
тана силно както с двете колонии подставки, лявата in situ, а дясната, поставена
впоследствие на около 0’60 м по-горе, и двете с диаметър на колоните 0'35 м, т. е.
тъкмо за малката aedicula, тъй и с олтарната надстройка с вградените резервоари
Обр. 11. Реставриран изглед на вътрешността на митреума (по С. Н. Бобчев)
Рис. 11. Вид реставрации внутренней части митреума (по С. Н. Бобчеву)
А крайната масивна западна стена показва, че тя е имала някаква особена задача,
която не може да бъде друга, освен да носи тежкия каменей релеф на Митра,
обикновено около два метра широк, толкова, колкото е и разстоянието между
колоните. Двете малки ниши отстрани сигурно са били във връзка с двата
спътника на Митра.
Най-сетне софийският минерален извор, който и сега минава надълбоко под
сградата на Македонский дом, е могъл да бъде като извор също неразделна част
от нашия митреум и да е давал вода за полукръглия басейн, взидан в десния
подиум, както и за олтарните резервоари.
Ако се запитаме за предназначението на продълговатите помещения, от конто
южното е било зисводено, както личи от останките, то поради липса на сигурни
указания, можем да приемем едното от тях за необходимата към всеки митреум
216
С. Й. БОБЧЕЁ
ритуална „кухня" за подготвяне и поднасяне на хляб и вино на богомолците, а
другого — за склад. Всички други прибавки към типичния план на митреума,
като например разпределителните стени в южного помещение, конто са явно от
по-късно време, отворите в южната стена на средното помещение и в западната
стена на южного помещение, могат да се обяснят с използувавето на митреума и
през по-късно време за други цели1. С това може да се обясни и обстоятел-
ството, че в него не са намерени и предмети от инвентара му.
Като се съди по детайла и изработката на базите за колоните, те трябва да
произхождат от първоначална сграда, която датува от III век. Затова пък смесената
зидария на западната стена по формата на тухлите и дебелината на фугата, както
и другите прибавени стени, датуват от по-късно време.
Тъй като в България за пръв път се открива сграда на митреум2, и то в
Сер дика, в място, гдето римските легиони никога не са били на постоянен гар-
низон, то се поставя въпросът: може ли да се разшири и приеме и за Балкана
твърдението на някои гермаиски археолози, че култът на Митра се среща по Рейн
само по германский лимес, зает от римската войска, или най-много в големите
градове, но не и в по-малките провинциални места3.
От намерените в България многобройни оброчни и други релефи на Митра
ние можем да заключим, че тоя култ е бил един от най-разпространените през Ill
и началото на IV век и то ве само в градовете, гдето е квартирувала римска
войска. Такъв оброчен релеф е намерен и в София, и то недалеч, на около
100 метра югоизточно от останките на нашия митреум4 s.
В образи 9 и 10 ние се опитваме да дадем една вероятна, но основана на
данните реставрация на вътрешиия изглед на сердикийския митреум.
Митреум в Сердике
В 1931 году, при закладке оснований Македонского дома на улице Пирот-
'ской (теперешней ул. Жданова), в центре Софии, были открыты стены античной
постройки с своеобразным планом. Была сделана подробная съемка и фотографии
этих стен, дающие возможность исследовать и растолковать эти интересные
остатки Сердики (рис. 1, 2, 3).
Постройка представляет собой удлиненный прямоугольник, расположенный на
восток, с сохранившейся длиной в 18'5 метров и шириной в 15'85 м; она разделена
по длине на три параллельные отделения. Среднее помещение представляет собой
продолговатый зал, шириной в 6'5 м, со сводами, как и боковые помещения,
из глиняных труб, о чем имеются данные (рис. 4, 5, 6, 7).
1 Покровски е отбелязал в дневника си: .Здание перестраивалось. Это доказывают разные
высоты двух пьедесталов для колони In situ. Пол бани (?) повышался несколько раз (три раза). Самый
нижний пол постлан кирпичами.* 2 Като изключим пешерния митреум в с. Крета (Никополско),
който не ни е добре познат, защото не е даден планът му (вж. Ив. Белков, ИАИ VIII 82),
s Lehnert, Der Tempelbezirk, Matronae Vaccalinehae, bei Pesch BJb № 125, 156.	1 Добрусин.
Материали и пр., МСб XI 96, и МСб XVI—XVII 37—38 и фиг. 16.
6дйН мит№ум в сеРдиКА
217
По сторонам этого отделения были низкие подиумы. Основания правого поди-
ума сохранились. В этом подиуме сделано полукруглое облицованное углубление.
Кладка облицовки не выходит за пределы уровня подиума, вследствие чего можно
полагать, что оно предназначалось для собирания воды.
Западная сторона этого же центрального помещения ограждена массивной
стеной, перед которой находился высокий подиум. В нем также сделан «резер-
вуар* для воды, а подиум фланкирован двумя пьедесталами с базами для колонн
in situ (рис. 8). По сторонам, в массивной западной стене находятся две небольших
полукруглых ниши, вероятно для статуй.
Из подробного описания и сравнения с планами подобных очень характерных
и многочисленных построек митреумов эпохи упадка Римской империи видно, что
между ними и нашим зданием есть поразительное сходство. Особенности ми-
треумов, как культовых сооружений известны, и именно о них говорится данном
случае.
В Болгарии впервые открыто здание-митреум, хотя культовых барельефов
Митры открыто много. Но нахождение его, именно в Сердике, которая не была
местонахождением постоянного гарнизона, говорит о том, что культ Митры распро-
странялся всюду не только легионами. Если судить по способу стройки: ка-
менные пьедесталы со базами для колонн, с чистой выработкой и деталями, и за-
падная стена с со мешанной кладкой, то эта постройка должна принадлежать к концу
третьего или началу четвертого века, но, вероятно, она переделывалась позднее для
других целей (рис. 10, 11).
С. Н. Б о б ч е в

ВЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУ К И Т Е
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ПАМЕТНИЦИ ОТ АНТИЧНОЮ СЕЛИЩЕ ПРИ ИСПЕРИХОВО
от Димитър Цончев
Северно и североизточно от с. Исперихово (Айдиново), Пещерска околия, се
намират останки от тракийски селища и могилни некрополи. Повечето от тия се-
лища са били разположени в плодородната низина при подножието на височината
Бабабаир. Те всички са отбелязани в картата към статията ми „Римският път
Philippopolis—Tugugerum—Bessapara*1 2. Най-голямото от тия селища се намира на
1 км североизточно от селото, в местността Пашалъка, която се включва главно
между днешните шосета за с. Огняново (с. Марица) и с. Новосело. Могилните
некрополи на това селище са няколко (вж. въпросната карта). От следите му са
известии засега доста римски и колониални монеты от II до IV в., архитектурни
паметници, зидове от постройки и др. В източната му част се намираше едно из-
куствено възвишение (вис. 1'5 м, диам. 45 м), наричано Клистепе (Черковна мо-
гила) и зачитано доскоро като оброк Св. Георги. От развалините му е дошъл до
нас един гръцки надпис, от който се вижда, че през римско време селището е
влизало в територията на гр. Филипопол’. В посочената карта то бе отбелязано
от мене като стара църква.
Всичко това ми даде повод да предприема разкопаването на Клистепе, което
се извърши през есента на 1951 г. и пролетта на 1952 г. Разкопките се проведоха
под мое ръководство с участието на асистента Христо Ив. Джамбов. Разкри се
старохристиянска църква, която предоставих нему за обнародване. Тук аз давам
само античните паметници.
От намерените следи под пода на църквата се установи, че първоначално на
това място е имало друга сграда, която е била напълно разрушена, преди да се
построй самата църква. От тази първоначална сграда тук-таме се намериха пад-
нали части от зидове, в конто се редуват тухли, дълги 30 см, широки също толкова
и дебели 4’5—5 см, с червен хоросан, дебел 4'5—5 см (обр. 1). В зидовете и под
подсвете на различните отделения на църквата се намериха вградени редица архи-
1 Д. Цончев, Римският път PliilippopoUs — Tugugerum — Bessapara, ГНМПл II 1950, 59—83.
2 В. Добрусин, МСб XVI 104, Ns 8 ; Д. П. Д и м и т р о в. За стратегиите и териториите в Рим-
ска Тракия, I НМС 1936, 137; Е. Kai Inka, ADB 42.
220
ДИМЙГЬР ЦОНЧЁВ
тектурни части, жертвеници и пр., произлизащи от други сгради и места. Те са
следните:
1.	Половината от мраморен жертве ник, горе и долу профилуван, вграден в
югозападния ъгъл на притвора и изваден от иманяри, висок Г52 м, широк 0*52 м
(обр. 2). Отдолу, в основата му, има жлеб за закрепване чрез металически скоби.
Другата му половина е вградена в югозападния ъгъл на наоса, без да е извадена.
2.	Горна част от друг мраморен жертвеник, вградена в южния зид на при-
твора, висока 0'3 м, широка 0'4 м (обр. 3).
Обр. 1. Останки от тухлен зид — Исперихово, Пе-
шерска околия
Рис. 1. Остатки кирпичной стены—Исперихово, Пе-
шерского района
Обр. 2. Част от мраморен жертвеник —
Исперихово, Пешерска околия
Рис. 2. Часть мраморного жертвенника —
Исперихово, Пешерского района
3.	Два архитектурни правоъгълни камъка от трахит (единият повреден), н
двата края с жлебове във форма на лястовича опашка. Единият е дълъг 1*1 м и
широк 0'55 м (обр. 4), а другият е дълъг 1*3 м и широк 0’55 м. Те произлизат
вероятно от антична постройка, в конто са били заловени с металически скоби.
Сега те са вградени в зидовете на северозападните допълнителни и късии при-
стройки на църквата.
4.	По-голямата част от дорийски капител, обща височина 0*13 м, височина на
абака 0*055 м, със страна 0*34, височина на ехинуса 0*04 м, диаметър на колоната
0*3 м (обр. 5).
ПАМЕТНИЦИ ОТ АНТИЧНОГО СЕЛИЩЕ ПРИ ИСПЕРИХОВО
221
5.	Грубо одялан сиенитен блок, дълъг 1'2 м, дебел 0'6 м, широк 1'1 м, игра-
лен в основите на най-северозападния ъгъл на късните допълнителни пристройки
на църквата.
6.	Добре одялан сиенитен блок, дълъг 2'15 м, широк 0 6 м, дебел 0'3 м, от-
крит в източния двор на църквата.
Обр. 3. Част от мраморен жертвенна —
Исперихово, Пещерска околия
Рис. 3. Часть мраморного жертвенника—
Исперихово, Пещерского района
Обр. 4. Камък от антична постройка —
Исперихово, Пешерска околия
Рис. 4 Камень от античной постройки—
Исперихово, Пещерского района
7.	Римски железен палешник, дълъг 0'335 м, намерен под пода на едно от
северозападните помещения на църквата, което вероятно е служело за склад на
храннтелни припаси, както се вижда и от други там открити предмети. Такъв
римски палешник е известен и от селището в местността „Ташев кайнак“, отстояща
северно от с. Брестовица, Пловдивска околия1.
8.	Бронзова колониална монета от император Север Александър (222—235),
сечана в гр. Deultum, намерена под пода на наоса в югоизточната му част.
9.	Йо-голямата долна част от мраморна надгробна плоча, намерена в пръсте-
ния под на най-северозападната допълнителна пристройка на църквата, висока
0'95 V, широка 0'8 м, дебела 0'16 м (обр. 6), с клин отдолу за закрепването й
върху гроба и с висок релеф, който представя покойника като тракийски хероС
(инв. № 3416). Запазените отстрани колони показват, че плочата се е завършвала
отгоре с фронтон. Хероизираният покойник е изобразен както се е отдал на лов2;
той е облечен в къса, плътно првлепнала към тялото му дреха и развяваща се
назад хламида; главата, ръцете и ходилото на десния му крак са отчупени. От
коня, който е представен с буйна грива и юзда, не са запазени главата, опашката
и десният преден и задеи крак. Под коня, в ход на ляво, има глиган, чиято задна
част се закрива зад кръгъл, горе и долу профилуван жертвеник, и в ход на дясно —
куче, което го дебне. Зад коня права мъжка фигура с отчупена глава, облечена в
1 Д. Цончев, Антпчни паметници от Южна България, ИАИ XVII 1950, 236, обр. 169.
* За тоя начин на изобразяване на тракийскня херос вж. G. I. К a z а г о w, Denkm. des thrak.
Reitergottes, 6 В.
222
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
къс безръкавен хитон, вероятно обута, държи в дясната си ръка две копия1. Пред
коня — женска фигура еп face, облечена в дълъг диплест хитон и с було на гла-
вата, държи в лявата си ръка патера, а в дясната — неясно очертан предмет, конто
поставя върху жертвеника. На
Обр. 5. Част от римско-дорийски капител — Испе-
рихово. Пешерска околия
Рис. 5. Часть римско-дорического капителя — Испе-
рихово, Пещерского района
10. Горен ляв ъгъл от мраморна надгробна плоча, намерен под пода на
наоса, висок 0’7 м, широк 045 м,
№ 3415); имало е и фронтон,
чийто ляв край заедно с изображе-
нието на щита и на част от копието
на конника се е залазил, а отстрани
вероятно с колони, каквито виждаме
в предходната плоча; освен това тук
се долавя и част от левия й акро-
тер. От хероизнрания покойник, кой-
то, облечен в хитон и развялата
се назад хламида, се е отдал на лов,
е оста нал непокътнат само бюстът.
Ясно личи и част от гривата на коня.
ГЪлемите размери на тоя фрагмент
показват, че цялата плоча е имала
навярно широчина до 1 м и висо-
чина до 2 м.
Големите размери на тия две
надгробии плочи, конто се различа-
ват съществено от тия на обикнове-
ните оброчни плочки на тракийския
херос, клинът отдолу на по-добре
запазената от тях и надписът на по-
следната показват, че тук се касае
действително за надгробии релефи на
хероизирани покойници — vioi ijoaie^.
долната рамка следният трире-
ден надпис:
Т([то?) ФЫ(Аю<;)
ZvxovScdctjs £a>r earn?
(п'еИг^яе xal г»; ov/iPlti).
Височина на буквите 003 м.
Пред и хсй — бръшлянов
лист. Надписът следва да се
отнесе към III век. Посветителят
е поримчен тракиец. За първата
част на тракийското му име
Zi'xov-Saimjs срв. Zvxov-hjotg2, а
за втората—срв. dalotos3, Aaiorjs*.
дебел 0’2 м (обр. 7), с висок релеф (инв.
Обр. 6. Мраморен иадгробен релеф — Исперихово
Пешерска околия
Рис. 6. Мраморный надгробвый барельеф — Исперн-
хово, Пещерского района
1 За правата мъжка фигура, която в някон оброчии плочки на тракийския херос стой зад коня,
като е прихванала с ръката си опашката му, вж. G. I. Kazarow, ц. м., 10; D. Tsontchev, Le
sanctualre thrace pres du village de Batkun, 44 № 5, pl. XXXIV 135; 47,, № 6, pl. XXXV11 147, 55
ПАМЕТНИЦИ ОТ АНТИЧНОТО СЕЛИЩЕ ПРИ ИСПЕРИХОВО
223
Каква постройка е имало преди издигането на църквата, за каквато ни гово-
рят нейните останки, не може да се установи въпреки предприетите отделяй раз-
копки. Против схващането, че тая постройка е представила езическо светили-
ще, говори липсата на оброчни
плочки. Трябва да предполага-
ме, че намерената част от тух-
лей зид под пода на църквата
(обр. 1) е по-скоро част от нея,
останала тук при преправянето
й, каквото се установи, че е
ставало на два пъти. За това
нн подсеща и самият зидов
строеж, който е характерен за
ранновизантийската епоха, от-
гдето следва, че и самата църк-
ва принадлежи на тая епоха (V
век). И тъй, малката постройка,
която е съществувала преди
църквата, е била със светски,
а не с религиозен характер.
Наличността на изброените
тук паметници доказва, че ан-
тичного селище при Исперихово
е’просъществувало през римска-
та и ранновизантийската епоха
(II—VI век), макар то да не е
още проучено изцяло. Обстоя-
телството, че големите сиенитни
камъни, конто споменахме по-
тере, са вградени в зидовете на _______ „
Обр. 7. Мраморен надгробен релеф -~ Исперихово»
северозападните допълнителни	Пещерска околия
и късни постройки на църквата, Рис.7. Мраморный надгробный барельеф — Испери-
както и обстоятелството, че меж-	х0В0, ПещеРского района
ду останките на самото селище
не са намерени други постройки с такива грамадни архитектурни елементи, ни
дава известно основание да приемем, че тия големи камъни са били дока-
рани от разрушеии сгради във Филипопол. За това говорят и скромните размери
и слабият строителен материал на откритата църква, издигането на която показва.
че старата езическа религия на траките в селището е била заменена с новата —
християнската.
№ 48, pl. XLIX 185.	2 Вж. Ggaxixd XIII 1940, 27 Н. 3 Вж. Е. К al Inka, и. м., 116; Д, Д е-
чев, Античнн паметници ПАИ XII 1938, 289.	4 Вж. D. Tsontchev, ц. и., 45.	5 За релефите
на хероизирани мъртъвци вж. G. I. К aza row, RE Suppl. Bd III 1140 и 1145 и сл.
224
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
Памятники античного селища возле с. Исперихово
В километре, к северо-востоку от села Исперихово (Айдиново), Пещерского
района, в местности Пашалыка, находятся следы древнего фракийского селиша, ко-
торое существовало в период римской и ранне-византийской эпохи. В 1951 и 1952 г.
при раскопках были открыты в его восточной части остатки старо-христианской
церкви, выстроенной первоначально в пятом веке (рис. 1) и затем дважды переу-
строенной. В стенах и под полом найдены следующие замурованные античные
памятники: две части мраморных жертвенников (рис. 2 и 3), два архитектурных
камня (рис. 4), части мраморной капители (рис. 5), два сиенитных камня — один хо-
рошо, а другой грубо обтесанный, железный римский лемех, бронзовая монета Се-
вера Александра (222—235), отчеканенная в Deultum, и части двух больших мра-
морных надгробных барельефов умерших героев. Размер одного из них: выс. 0’95 м.,
шир. 0’8 м. и толщ. 0'15 м (рис. 6). На нижней его рамке находится надпись:
Т(1хо$) $).a((hos)
Zvxovicimjs £<ov ёагпф
avefhjxe xai тд avpfiiqj
Другой имеет следующие размеры;: выс. 0‘7 м, шир. 0'45 и толщ. 0'20 м
(рис. 7).
Димитр Цончев
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
Книга XIX, 1955
ЕДИН НОВ ЕФЕБСКИ ДЕКРЕТ ОТ ДИОНИСОПОЛИС
от Милко Мирчев
Върху историческото минало на Дионисополис са се спирали редица изсле-
дователи1, обаче всичко писано досега за историческото развитие и политическо
устройство на града, за бита и културата на неговото население се основава до
голяма степей на аналогични данни за другите градове-колонии по Черноморието.
Единствената причина за това е. че ние все още нямаме едно системно проучване
на терена на стария град. За това и всички находки, свързани с историческото ми-
нало на Дионисополис, имат случаен характер. Случайна находка е и тук публи-
куваният надпис.
През 1935 г. в гр. Балчик при поправка на градската канализационна мрежа
на страничната улица срещу градските хали, недалеч от мястото на откритата през
1907 г. римска гробница2, бе намерена мраморна плоча с гръцки надпис, зазидана
в стара стена. Плочата е правоъгълна, висока 0’79 м, широка 0’59 м и дебела
0’08 м. Отзад е одялана грубо. Горните ъгли са пречупени. Съхранява се в музея
в гр. Сталин под инв. № II 3642 (обр. 1).
Паметникът представлява ефебски декрет, изпълнен външно в типичната и
познаТа за този вид паметници форма у нас3. Дълбокото надписно поле е огра-
дено с архитектонична рамка: от двете страни се издигат грижливо изработени
витлообразни колони със сложно профилирани бази и коринтски капители; върху
двете колони лежи дъговиден, профилиран архитрав. Празните триъгълни полета,
конто обикновено в други случаи са запълиеии с човешки фигури, тук са укра-
сени със стилизувани растителни орнамевти. Върху долната част на рамката, в слабо
вдълбано релефно поле, са представени три двойки от спортуващи голи ефеби. Пър-
1 О. Та fra 11, La citd Pontique de Dyonysopolis etc., Paris 1927; R. Vulpe, Histoire anclenne
de la Dobroudja, Bucur. 1938; X p. M. Данов, Западннят бряг на Черно море в древността, София
1947, 97 и сл.; Pick-Regling, Die antiken Miinzen von Dacien und Moesien I, 1, Berlin 1898, 125
и сл.; T. В. Блаватская, Западпопонтийскне города в VII—I в. до н э„ Москва 1952.	2 К. и X.
Шкорпил, Балчик, ИВАД V 1912, 47исл. 3Sala6-§korpH, Nekoltk archeologickych pama-
tek z vychodnlho Bulharska, Praha 1928, стр. 26 и сл.; E. Kalinka, ADB 114, 115; M. Мирчев,
Гръцкн епнграфски паметници от Черноморското крайбрежие и вътрешвостта, ИВАД VIII 1951, 37.
15 Сборник Гаврил Кацаров
226
МИЛКО МИРЧЕВ
вата двойка от ляво представя борба, втората — юмручеи бой, а третата — готовя
за скок младежи с халтери в ръце1. Поради грубого и неясно предаваие на фигу-
рите същата двойка би могла да се вземе и за борци-боксьори. Полето между
първата и втората двойка е запълнено с две палмови вейки. В надписното поле,
под самия дъговиден архитрав, са представени две coronae donaticae, а между
тях — кантаровиден съд-урна за теглене на жребие. И двете корони са кълбовидни
Обр. 1. Мра мориа плоча от Сталин
Abb. 1. Marmorstele aus Stalin (Varna)
и със същата украса, която намираме върху короната на един ефебски декрет от
Одесос2.
Полето под короните е запълнено изцяло от декрета-списък. Надписът е раз-
положен в двадесет и три реда с височина на буквите 1 см. В не много вдълбаните
букви са запазени следи от червена паста (обр. 2).
'Ayadfji rvyrj
'Em apytegecos xal novragyov idlas natQidos
M(oqxov) AvQ(f]).ioi') 'AvrmatQOv Пала, -i-egeuv de ttovvoov
Avg(t]Xiov) D.avida Aioyevovs xal AvQfrjMov) Ац/шхрап’тос Nov/j.rp'ioi',
6. vlov de nj? noXews • Avq(i]Mov) Aira 'Avumirpov, em agyov-
1 Karl Bliimel, Sport der Hellenen, Berlin 1936,35, 83, 126.	2 T. Герасимов, Corona
donatica върху един списък на ефеби от Одесос, И AH XIII 1939, 382.
ЕДИН НОВ ЕФЕБСКИ ДЕКРЕТ ОТ ДИОНИСОПОЛИС
227
Обр. 2. Надпис върху плочата от Сталин
Abb. 2. Die Inschrift auf der Stele aus Stalin
IWV T(i)V ЛЕ(>1 Avq(i']AiO>') <~1е6/ЛУГ]Цг]] WV HvOwtUws, l(f>t]fiaQ-
ХОагтос  Avq(i)Hov) &EayEvou? Kavilov, &4E<pt]paQXOvvtOb
j).VQ(t]Xiov) riQOxXoV 	 <Jl ETXQlfrivTES Е(рТ]^ОГ
A!'q(ijhos) Oeo^o)qoq Mooyiovoc;
10. Ai’o(ij2.io?) Mbvxiavos ’lovXiov
Avq(tjXlOs) Feqwv Oi'oXeq'iw
AvQ(tjXiOi) UooEidtM'io? "Япн ve(o<)
Avq(>]Xio?) ПеОохХф 'Ermaiov
Ai'Q(rflios) Пооп&ткх;
15. Avq(цХю<;) 6е66о)(ю<; OvoXeqIov
Ai’Qftjkos) Eeqwv ' HoaxXEibov
Avq( tjXicx;) BiatWQ MaXEdovos
Ai'Q(ijhoi) rivxayv 0Eim)
Ai'Q(>j/.ioi) OExudq Aqei/3oAov
20. Aupfijho$) *A&w6da)QO<; OvcAeq’iov
Al<o(ijhos) KXavfitos &Е1ЛГ]
Avo(/j?.io<;) diovvoodaypoe ^siyrjoov
AvQ(ijAioc) 'A^aydQOi; Zr/viovoq
Ai'Q(i]hoq) ГТобхАо? 0Eayevov?
AeoftjAio?) NEixofj.ij^r]i; ^еАцгоГ'
^IvQftjiux;) 'Eoriaio? Oat]
Avgfyflio$) Novuijrios ZsAt]rov
AvQ(ijho^) BixtWQ Ba).£(>iayov
ФХаоткк ’А>’п'лат(>ос
lv(>(t]Aioi) Meqxovqio? ’Pioh]
Aco(r]hos) ’ AvTinaiQog ZovnEQian’oe
Avoft/kuK) ravQ&i'&K Пала
Ai<()(t]Xio$) r Yxecio? KaXhx(xitov<;
Avq(i/Xioq) ЕтХл1хю< dfa^iftov
luefyAios) AafieQi? Пала
Avq(>]Xio?) I[’ E]]qiw?Koqk Aovxiov
Avq(tjXio^) KXavdiot; EEQ/navov
Avq(Y]Xioi;) Evev^t)!; ’Лоют'ой
228
МИЛКО МИРЧЕВ
В превод; „На добър час!
Когато главен жрец и понтарх на родината си бе
Марк Аврелий Антипатър, син на Папас, жреци на Дионис
— Аврелий Главкия, син на Диоген, и Аврелий Демофонт. син на Нумеиий,
5. а Аврелий Атас, син на Антйпатър, иосеше титлата „Син на града*,
и когато председател на архонтите
бе Аврелий Теомн, син на Питокъл, ефебарх —
Аврелий Теаген, син на Кантий, а заместник ефебарх —
Аврелий Прокъл Втори, следните лица бяха провъзгласени за ефеби:
Аврелий Теодор, син на Мосхион 10. Аврелий Мукиан, син на Юлий Аврелий Геронт, син на Варелий Аврелий Посейдоний, син на Атас, младият Аврелий Питокъл, син на Хестией Аврелий Посейдоний 15. Аврелий Теодор, син на Валерий Аврелий Геронт, син на Хераклид	Аврелий Прокъл, син на Теаген Аврелий Никомед, син на Силен Аврелий Хестиай, син на Таес Аврелий Нумений, син на Силен Аврелий Виктор, син на Валериан Флавий Антипатър Аврелий Меркурий, син на Ролес Аврелий Антипатър, син на Суперион
Аврелий Виатор, син на Македонеца Аврелий Гликон, син на Тейпес Аврелий Виктор, син на Дрейбал 20. Аврелий Атенодор, син на Валерий Аврелий Клавдий, син на Тейпес Аврелий Дионисодор, син на Сигер Аврелий Александър, син на Зенон	Аврелий Гуртитис, син на Папас Аврелий Хикесий, син на Каликрат Аврелий Сулпикий, син на Максим Аврелий Валерий, син на Папас Аврелий Хермодор, син на Лукий Аврелий Клавдий, син на Герман Аврелий Евтих, син на Азиатеца.”
В надписния текст погрешно стой Оебцггц’ вместо Оеб/иуг]? (р. 6), и 2qh66wqo<;
вместо 'Ее/мИшок (р. 21). Ортографски особености представят то/»? вместо rvyrji
(р. 1), EvxQilkevtK вместо eyxQi'&hrtEi; (р. 8), IZaytjQo? вместо ^луг^юч (р. 22), £ei2.7]v6?
вместо SAijvfc и Naxoav^iy; вместо	(р. 10 и 12). Лат. v се пре-
дава с ov и с /51: Bi>awQ ~ Victor, Ooodepto? ~ Valerius. AafteQis застъпва Late-
rals (р. 21)2.
В лигатури са следните букви: 2 р. WE, NT THE; 3 р. NT, WN; 4 р. НМ,
WNT, MHN; 5 р. THE, WE, NT; 6 р. TWN, TWNUE MNHE; 7 p. NT, HT, NTE,
HB; 8 p. NK, NTE, HB; 9 p. WP, WN; 10 p. NE, MH, HE, HN; 11 p. WN;
12 p. WN, NE, MHN, HN; 13 p. HE, TWP; 14 p. WN, NT; 15 p. WP, ME; 16 p.
WNHP, NT, WN; 17 p. WP; 18 p. WN; 19 p. TWP; 20 p. HN, WP; 21 p. ПН,
WP; 22 p. WP, HP; 23 p. HNWN, HE.
В надписа са употребени едновременно и кръглите С и е и ъгловатите Е
и Е. Също така О в някои случаи заема цялата височина на реда, а в други е пре-
даден с малко кръгче.
Декретът-списък съдържа имената на ред младежи, конто след внимателна
проверка иа възрастта и произхода им3 са били обявени {eyxQi&Evw;) за ефеби.
Актът е датуван, за съжаление, само с имената на редица местни длъжиостии
лица, което не дава възможност за точното установяване на времето на издава-
нето му. Появата обаче на nomen gentile Averfa°$ като втори praenomen пред почти
1 За това име вж. Dio Cass. 67, 15.	2 За предавапето на лат. -ius с гр. вж. L е и -
mann-Hofmann, Lai. Qrammatik, 94.	3 Вж. Koch, RE V 1269.
ЕДИН НОВ ЕФЕБСКИ ДЕКРЕТ ОТ ДИОНИСОПОЛИС
229
всяко име в надписа ни показва ясно, че паметникът произхожда от времето след
издадената от император Каракала в 212 г. constitutio Antoniniana. Този акт, който
давал римско гражданско право на всеки свободен гражданин от римската им-
перия, е бил ознаменуван от новите римски граждани с приемането на родового
име на Каракала—Аврелий като свой втори praenomen1. Това ние установяваме на-
пример и в един ефебски списък от Одесос от 215 г.2 и в друг подобен от Атина
от 221 г.3 В надписи обаче от малко по-късно време намираме преномена Avqi/Aicc,
редуван с	или Jr'&os4. Очевидно е, че масовото приемане на общия пре-
номен Аврелий е било кратковременно явление, което не продължило повече от
едно или две десетилетия. Следователно нашият надпис не би могъл да бъде по-
късен от тридесетте годней на III в. и данните, конто могат да се извлекат от
него за обществения живот на Дионисополис, се отнасят именно към това време
от съществуването на града.
Самият паметник — ефебски списък, заедно с намерените досега в града два
фрагмента6 от рамки на подобии списъци, ни показва ясно, че в Дионисополис е
сыцествувал обичайният за гръцкия лбАк ефебски институт. Косвено сведение за
неговото сыцествуване ние намираме и в свързаната с тоя институт длъжност
TfvuvaciaQxn^, конто четем в един надпис на града от същото време®. Първото от
служебните лица, с конто е датуван надписът, е М. Авр. Антипатър, син на Папас,
който заема длъжностите dp/repEifc и логгар/»??. Същият освен nomen gentile At’p»/-
Azo? e взел и преномена Manxes1. Длъжностната титла понтарх, която носи глав-
ният жрец, разрешава окончателно въпроса за участието на Дионисополис в хек-
саполиса и потвърждава правилното допълване на името на града в един надпис
от Одесос”. Досега ни бяха известии паметници с имена на понтарси само от гра-
довете Томи, Истрос, Калатис и Одесос®. Изразът novmoxns tijs idlae natpldos показва
не само участието на Дионисополис в хексаполиса, но и факта, че градът е бил
удостоен с правоте да дава и той ръководител на койнона. Нашият надпис иде
да потвърди и изказаното от никои учени предположение, че понтарх е могъл да
бъде само тоя, който или във времето на избора за тая длъжност или преди това
е бил dpxtepEv?, т. е. жрец на официалния римски култ10, длъжност, която естествено
е стояла на чело на иерархическата стълба и е съществувала в Дионисополис. Като
доказат^лство за това може да ни послужи както изразът iols fyivovot rove oefiao-
tovg в един надпис от града11, така и фактът, че двамата жреци на Дионис, който
е xrlcTtjs12 и Inww/bio^ на града, стоят на второ място. След тях следва Аврелий
Атас, син на Антипатър, който носи титлата vlos rijs лбкеак. Тая почетна титла,
която по всяка вероятност се е давала на лица за известии техни заслуги към
града, досега не бе отбелязана в паметници, намерени в нашите земи. Тая титла и
подобните на нея OvymtjQ лбЛссос, natrjQ /tovAfjs,	ffcnMjs, &vy6xr)Q тог dr/дои сре-
1 Изключение правн името иа ефеба в 14 р., 2 кол., чието семейство се е ползувало с граж-
дански право от по-рано. 2Salad-§korpil, 26. 8 * CIG 1177. 1 ADB 96, 114. 5Salad-§kor-
pi I 32. Вторият фрагмент с размери 20X18 см е непублнкувая и представя долният ляв ъгъл
от рамката с релефво изображение на едната фигура от първата двойка бореши се ефеби. 8 1GRP I
664.	7 Аналогичен е случаят при името иа архонта в ефебския декрет от Одесос, вж. S а 1 а С-
S к о г р 11 26.	8 X р. М. Д а н о в, Из древната икономическа история на Черноморието, ИАИ XII
1938,242 и сл. 6 IGRP I 630, 635, 651, 658, 660.	10 R. V u 1 р е, 204; Я. Тодоров, Паганизъмът в
Долна Мизия, София 1928, 33.	11 М. Мирч ев, 36.	12 Arch. Zeitung VIII (1850), стр. 141, циту-
вано по В. Латышев, Епиграф. этюды, Журналь М. Н. Проев. 1896, отд. кл. филол., 4.	13 ADB
95.
230
МИЛКО МИРЧЕВ
щаме по надписи и монети особено често в М. Азия1. Върху паметниците от за-
падного Черноморие ние я срещаме само веднаж в един почетен надпис от Томи2
заедно с титлата мос wv Ilovwv. Следвашото лице от редицата длъжностни лица
в надписа е Аврелий Теомн, син на Питокъл, председател на съвета на архонтите.
Употребеният тук израз Im ag%6vtmv t<w mgi срещаме и в надпис от Олбия3. Това
е първият засвидетелствуван архонт на Дионисополис. За един друг архонт-епоним
от града се загатва само в израза ад^а? lip ngdiryv agxyv, който намираме в един
почетен надпис, датуван от същото време4 *. В края на редицата длъжностни липа
следват имената на ефебарха — ръководителя на ефебите Аврелий Теаген, син на
Кантий, и на иеговия помощник— антефебарха Аврелий Прокъл Втори. Трябва да
отбележим, че тук за пръв път срещаме длъжността т>те<рг]Аадх<оу- Със съшото зна-
чение тая длъжност срещаме във формата йтгру^аохо^ в един надпис от Кизик15. Освен
това трябва да приемем, въпреки мнението на Oehler6 7, че ефебарсите, а следова-
телно и техните помощници — антефебарейте, са били избирани измежду ефебите
конто поради своята по-голяма възприемчиюст и похватност в сравнение с оста-
налите ефеби са били назовавани яданы топ- етру/Зют, т. е. „първи измежду ефе-
бите“. Това личи особено ясно в два от ефебските декрети от Одесос, г ъдето сре-
щаме изразите лдшты тшт iqnjfiwv xai ыруРадхоА и ot де eioiv etpyfioi ... agwroj <5 e<py-
/tapzo?8. При това положение ще трябва към следващия в нашия надпис спистк на
30-те ефеба да включим и двамата първи ефеба, избрани за ефебарх и антефе-
барх. Всички ефеби, с изключение на един (р. 14, кол. 2), носят родового име Aigy-
hog и всички, с изключение на двама (р. 14), са означени с личного и бащино име
Извлечените дотук данни за обществения живот в Дионисополис биха могли
да се допълнят с някои сведения и за неговото население. Ние знаем, че населе-
нието на отделните селища по това време се е състояло от местни граждани, чуж-
денци и роби и че само синовете на гражданите са се ползували с привилегията
да стават ефеби. Също така трябва да се приеме, че броят на чужденците и ро-
бите в селището е завиеял от икономическото му състояние. Все пак, ако сравним
броя на ефебите в нашия паметник, конто са 32, с броя на ефебите в надписа от
Одесос6, който е почти от същото време и съдържа имената на 66 младежи, ние
можем да получим известна, макар и относителна представа за съотношението в
броя на населението на Дионисополис и Одесос. От друга страна имената на длъж-
ностните лица и ефеби могат да нн дадат известии сведения за народностния лик
на града през това време. Между имената преобладават такива с латински про-
изход. Така, от 37 лица, упоменати в надписа, трима имат и двете си имена ла-
тински Movxuo'os 'luvUov (10 р., 1 кол.), Bixtwg Balegiavov (13 р., 2 К.) и ЛоиХтпхкк
Ma^tfiov (19 р., 2 к.), осем ефеба имат латински собствени имена: ПдйхЛк (8 р. и
9 р., 2 К.), Megxovgio^ (15 р., 2 К.), Biatug (17 р., 1 К.), Ovimeog (19 р., 1 К.), Aafitgis
(20 р., 2 к.), Khivdios (21 р., 1 к. и 22 р., 2 к.), а латинско бащино име намираме при
други шест ефеба: Kantov (7 р.), OvaXegiov (11, 15 и 20 р., 1 к.), Zovnegiaivoc (16 р.,
2 к.) и Aovxiov (21 р., 2 к.).
Сравнително големият брой на латинските имена както в нашия надпис, така
и в ефебския декрет от Одесос от 215 г., сочи за известно засилено романизуване
1 Lie be nam, Strfdteverwaltung in Romischen Kaiserreicbe, 1900, стр. 131 и сл.; A. H. Зог-
р а ф, Античные монеты, МИД № 16, 85. 2 IGRP I 634. 3 IGRP I 854. 1 IGRP I 664. 8 CIG
3665. 6 Oehler, RE V 2736, е на мнение, че ефебарсите не са ефеби, а специалии чиновниин-
7 SalaC-SkorpIl, 26.	8 ADB 114.	8 S a I a d - § к о г р 11, 26.
ЕДИН НОВ ЕФЕБСКИ ДЕКРЕТ ОТ ДИОНИСОПОЛИС
231
на местното гръцко и тракийско население поне по отношение на имената. Този
вид романизуване е било в същност само външен израз на включването на експлоа-
таторската трупа от местното население в състава на господарствуващата класа* 1.
За присъствието на малоазиатски преселници в Дионисополис говори както
етниконът ’Атаги? (р. 23, к. 2), така и имената Шла? (р. 2, р. 17 и р. 20, к. 2), Атта?
(р. 5 и р. 12, к. 1), 0алг]? (р. 18 и р. 21 к. 1), 0аг)? (р. 11, к. 2), от конто последните
две имена се срещат у нас за пръв път2.
Тракийският народностей елемент в града е застъпен в надписа, ако съдим по
запазените тракийски имена, само с трима ефеби: MeewvQio? PwAjjc (р. 15, к. 2)3,
Гоио&тМк Пала (р. 17, к. 2)4 и OHxtcoq Aoeifiafov (р. 19, к. I)6. Като имаме пред вид,
че траките, особено живеещите в градовете, са се намирали под силното гръцко
и римско влияние, можем да приемем, че доста траки се крият и под чисто гръц-
ките или латински имена в списъка.
В заключение ще трябва да кажем, че новият паметник от Дионисополис, кол-
кото и да е обикновен по вид и съдържание, все пак ни дава възможност да
хвърлим известна светлина върху миналото на града от времето, когато той, а и
всички провинциални градове в римската империя, са изживявали последните го-
дини на своята привидна самостоятелност. Изравняването на обществения живот в
цялата империя, провеждано чрез постепенного ликвидиране на традиционните
учреждения и призилегии на гръцките градове, засегнало и ефебския институт. Съз-
даден първоначално като институция за военна подготовка на младежите, бъдещи
пазители на родния си град, по-късно ефебията се превръща в обикновена школа
за телесно и духовно възпитание на синовете на свободните граждани от бога-
тата робовладелческа класа. Загубвайки все повече и повече своего истинско пред-
назначение и вътрешно съдържание, ефебията е била окончателно ликвидирана в
края на века с про >еденото от Диоклетиан ново държавно устройство.
Ein neues Ephebendekret von Dionysopolis
/
Das Denkmal wurde 1953 in der Stadt BalciK gefunden und stellt eine Mar-
morplatte mit folgenden Ausmassen dar: HOhe 079 m, Breite 0'59 m und Dicke
0’08 m. In einetn architektonischen Rahmen mit reiiefartiger Darstellung, oben von
einer corona donatica und einem kantharformigen Gefass und unten von drei Paaren
kampfender Epheben (Abb. I), ist eine griechische Inschrift mit 23 Zeilen sorgfaltig
eingemeisselt, deren Buchstaben 1 cm hoch sind (Abb. 2).
Der Text der ersten 8 Zeilen der Inschrift enthalt die Namen des Archiereus
der auch Pontarch est, der beiden Priester des Dionysos, des Sohnes der Stadt und
des Vorsitzenden des Archontenkollegiums. Es folgen darauf die Namen des Ephe-
1 A. Pa нови 4, Восточные провинции римской империи I—III в., Москва 1949, 38.	2 Името
вату; се среша в египетски панируем (вж. Preisigke, Namenbuch). s Dio Cass. 51, 26 споме-
нава гетския пар	Срв. и първата । оловина на името Рокотегеа? в тракийския налиме от Езе-
рово. 4 Името срещаме за пръв път. Втората му половина отговаря напълно на втората
част иа тракийското име	в един иадпис от Одесос (вж. М. М и р ч е в, 3), с което отпада и
даленото там тълкуване за точната форма на името. 6 Срв. Dribalus CIL 3, 3888; fgn/tahc 1РЕ
1, 50.
232	МИЛКО МИРЧЕВ
barchen und des Antephebarchen. Danacb werden in zwei Kolonnen die Namen von
30 Epheben aufgezahlt.
Nach dem haufigen Gebrauch des Gescblechtsnamens AvqMkk kann das Denkmal
aus der Zeit zwischen den Jahren 212 und 230 stammen. Demnach ist dasselbe bald
nach der Veroffentlichung der constitutio Antoniniana errichtet. Der Text bringt den
Beweis, dass Dionysopolis zum Bestand der Hexapolis gehorte. Aus ihm erfahren
wir den Namen des bisher unbekannten eponymen Archonten. Hier treifen wir auch
zum ersten Mai den Titel vid? nJ? лоАеео? und das Amt ayre<pr]ffaQxwv. Die Inschrift
gibt uns indirekten Aufschluss fiber die Bevolkerungszahl und Angaben fiber die eth-
nische Zusammensetzung der Bevolkerung zu Beginn des 3. Jahrhunderts.
Milko Mirtschew
ЕЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
Книга XIX, 1955
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕЦЕНАЛИЯТА
НА ИМПЕРАТОР ЛИЦИНИЙ
от Люба Огненова
1.
През февруари 1952 год. в околностите на тара Червен бряг, на 2 км северно
от село Реселец, в местността «Биволски камък*, случайно са били изкопани три
сребърни съда1.
В местността, където са намерени съдовете, не са правени проучвания. но
повърхността й е осеяна с камъни и фрагменти от глинени съдове и керемиди.
При случайно направените изкопи са намерени римски глинени лампи и една мо-
нета от Гордиан III (238—244). В непосредствено съседство, източно от «Биволски
камък”, в местността „Езерото” има извор, а западно от него — развалини, конто
според преданията принадлежат на църква2.
Трите съда според намервачите лежали в развалините на някаква сграда, по-
строена с ломени камъни и кал и то там, гдето се е прекъсвала една от стените
и гдето се смята, че е имало праг. Големият сребърен съд е захлупвал двата по-
мадки съда, поста вени един в друг.
Намерените съдове са следните:
1.	Сребърен разлат съд с диаметър 0’40 м и тегло Г260 кг (обр. 1 a, 6)s,
Състав на сплавта — 86% сребро, 4*21 % злато и малко олово4.
От плоско дъно с диаметър 11 см стените на съда се извиват късо и след
това се пречупват в хоризонтално первазче, широко 2*3 см. Ръбът на съда е на-
дебелен надолу. Дъното е по-дебело и околовръст по периметъра се надебелява,
като на външната страна образува изпъкнал пръстен с диаметър 11 см, който
служи за столче (обр. 1 б). От вътрешната страна дъното на съда и первазът иа
периферията са украсени с плитко врязани резки. Украсата на дъното представя
1 Съдовете са нзкопаии от работницы на Държавното строително обединение — трупа Чер-
вен бряг. 2 Оттук е взет и един отломък от колона за престолен стьлб на църквата в се-
гашното село Червен бряг. 3 Инвентарей № 7939 на Античния отдел иа Народния археологически
музей при Българската академия на иэуките. 1 Анализът е направен от химика при музея Д.
Чавдаров.
234
ЛЮБА ОГНЕНОВА
Обр. 1 а. Сребърен съд от Червен бряг—вътрешна страна
Fig. 1 a. Plat en argent de Cervenbreg — intdrieur
Обр. 1 б. Сребърен съд от Червен бряг — външ”а
страна
Fig. 1 b. Plat en argent de Cervenbreg — extdrieur
многолистна розета с диаметър
3'80 см, заобиколена на два пъ-
ти от по два концентрични кръ-
га. Первазът на периферията е
украсен с успоредни чертички,
от външната страна ограничени
с начупена линия, която прида-
на на орнамента вида на не-
прекъсната редина листенца. На-
дебеленият ръб също е наря-
зан с къси успоредни чертички
(обр. 1 а).
От направените наблюдения
се вижда, че съдът е бил из-
лит и след това изгладен със
струг и цизелиран. Той е про-
пукан на няколко места от уда-
рите на кирката на намервачите
и почти цялата му повърхност
е покрита с лилава патина.
2.	Сребърен съд с диаметър
0'277 м и тегло 0'620 кг (обр.
2 а, б)1. Състав на сплавта —
91 % сребро, 4’17 % злато2.
Съдът е образуван от сре-
бърен лист, плоско изкован и
прибран отвесно по периферията
в накъдрен перваз, висок 2'3 см.
В центъра той е украсеи с ме-
дальон, ограничен от зрънчест
кръг, с диаметър 3'80 см, запъл-
нен с императорски портрет в
профил, обкръжен от надпис
(обр. 3):
LICIN1VS 1NVICT AVG ОВ
DIEM X SVORVM
Императорът е представен с
лице обърнато на дясно, с късо
остригана коса и брада и тънки
провиснали мустаци. Главата е
увенчана с венец от лаврови
листенца, привързан на тила.
Челото е ниско, с хоризонтални
бръчки, а очите, широко отво-
рени под дъговидно извити тън-
ки вежди, се взират напред.
1 Инвентарей № 7940.	2 Анализът е направен от химика при музея Д. Чавдаров.
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕЦЕНАЛИЯТА НА ИМПЕРАТОР ЛИЦИНИЙ
235
Носът е подчертано прав, уст-
ните тънки, а брадата малко
издадена напред, но разширена
край челюстга. Вратът е дебел
и широк колкото главата. Тън-
ко надиплена дреха, прикрепена
с кръгла аграфа на дясното ра-
мо, обгръща шията. Косата и
брадата са предадени с къси
наклонени резки. На места кон-
турите на профила и зрънче-
стият кртг са удвоени поради
първия несполучлив удар на пе-
чата. Около медальона са вря-
зани, на известно разстояние
един от друг, пет концентрични
крьга
На външната страна, в сре-
дата на съда, с отбелязано с
пунктир (обр. 4 а, б):
О FLAV NICAN1
MBN
Първият знак е по-малък от
останалите, знакът Fee коси
хасти, а знакът А е без напреч-
на хаста.
По повърхността на външ-
ната страна на съда личат ясно
плитки драскотини, между кон-
то има и графити. С тънко
острие, ^литко и небрежно, са
надраскани в кръг (обр. 5):
PRO GERONIVS
3.	Сребърен съд с диаметър
0'265 и тегло 0'635 (обр. 6 а, б).1
По състава на сплавта н по
своя вид той е еднакъв с пред-
ходния съд и се различава от
него само по размера на диаме-
търа. Образът на императора
тук е по-ясен, само че не са
отпечатани гънките на дрехата
и косите по връхната част на
главата (обр. 7). Около меда-
Обр. 2 а. Сребърен съд от Червей бряг — вътрешна страна
Fig. 2 a. Plat en argent de Cervenbreg — interieur
Обр. 2. б. Сребърен съд от Червен бряг—вънгпна страна
Fig. 2 b. Plat en argent de Cervenbreg - ext£rieur
1 Инвентарей № 7941.
236
ЛЮБА ОГНЕНОВА
льона няма врязани концентрации кръгове, какгито има предходният съд. И тук,
на външната страна на съда, е нанесен с пунктир надписът (обр. 8):
О FLAV NICANI
MBN
Тук буквата N е обратно изчукана.
Освен това на същата страна има графит, който представя едро начертаната
с тънко острие буква R (обр. 9).
Обр. 3. Сребърен съд от Червен бряг — детайл
Fig. 3. Plat en argent de Cervenbreg — d6tai1
По външната страна на последните два съда личат следи от изчукване, до-
като вътрешната им страна е заглаждана в концентрични кръгове. По това се вижда,
че първоначално е бил изкован един сребърен диск, който допълнително е бил
изгладен със струг и оформен в съд чрез прибирането и накъдрянето на перифе-
рията. Медальонът в центъра на съдовете е от по-светло сребро и там, където се
споява и слива с метала на съда, окръжността му е неравно накъдрена а по външ-
ната страна на съда личат следи, причинени от удара при отпечатването на меда-
льона. Няма съмнение, че в центъра на гладката повърхност на блюдото е било
поставяно едно сребърно ядро, колкото е било необходимо за релефността на
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕЦЕНАЛИЯТА НА ИМПЕРАТОР ЛИЦИНИЙ
237
медальона, и след това е бил удрян печатът. Съдът отново е бил заглаждан там,
гдето е ставало прилепването, и за да се замаскира неравната окръжност на сплес-
натото ядро при единия съд, са врязани и пет концентрични кръга.
2.
Трите сребърни съда от Червен бряг спадат към групата съдове от скъп ме-
тал, известии с името discus или missorium, употребявано в къснолатинскня език*.
Обр. 4 э. Надпис върху сребърен съд от Червен бряг — снимка
Fig. 4 a. Inscription sur un plat en argent de Cervenbreg — photographic
Първият голям съд има обикновена форма. Въпреки изящната линия и добрите
си пропорции, той е нзлят и набързо цизелиран с мотиви, конто не го отличават
по нищо от подобии съдове, изнасяни из пазара. Украсата е плоскостна, линеарна
и схематична, а това напомни общите тенденции на изкуството през IV в.2
Двата еднакви сребърни съда представят особен интерес с императорскня
медальон в средата, с надписа, изчукан на външната
страна, и дори със своята еднаква форма на съда. Фор-
мата е възгруба, въпреки качественото сребро, от което
са направени, и въпреки майсторски изработения импе-
раторски портрет. Досега съдове с подобна форма не
са известии у нас. Най-близки по форма са няколко гли-
нени съда, намерени в римския некропол при с. Попо-
вица, Асеновградско, датувани по намерените там мо-
нети на император Лициний (308—325)3.
Двата съда с медальони от Червен бряг са свързани помежду си не само по
изработка, форма, еднакъв медальон и един и същ надпис, изчукан с пунктир, но
и по размери. Теглото им е почти еднакво. Вторият съд обаче е пригоден да
влиза в другия, като има по-малък диаметър. Това се забелязва и при други
напълно еднакви по своя вид сребърни съдове, намерени един в Друг4.
•-Л	s.;
Обр. 4. б. Надпис върху
сребърен съд от Червен
бряг — факсимиле
Fig. 4 b. Inscription sur un
plat en argent de Cerven-
breg—fac-simild
1 H. Leclercq, Disque, Cabroi Diet. 1173; E. Pot tier, Missorium, D—A, 1941. г На това
ми обърна внимание проф. Д. П. Д и м и т р о в. 3 Съловете мн бяха показанн в Пловдивския му-
зей от др. Д. Цончев, за което му благодаря. 1 Н. Leclercq, Poinfons, Cabroi Diet. 1242—46;
В. Ф. Гайдукевич, Боспорское царство, Москва—Ленинград 1949, 467; В. W. Pharmakowsky, Die
Funde in Stidrussland im Jahre 1904, AA 1905, 60, обр. 5.
238
ЛЮБА ОГНЕНОВА
Много от известните сребърни съдове носят образи на императори с надписи
около тях. Сребърният съд от Женева носи образа на император Валентиниан, об-
кръжен с надпис:
Largitas D(oniini) N(ostri) Valentiniani Augusti1
Обр. 5. Графит върху сребърен съд от Червен бряг
Fig. 5. Graffite sur un plat en argent de Cervenbreg
Върху сребърния съд от
Мадрид сцената с образа
на император Теодосий е
обкръжена от надпис:
D(ominus) N(oster) Tbeodos-
sius Perpet(uus) Augus-
tus) ob diem felicissimum
X (decennalium)2
А при двата сребърни съда
от Пантикапейската гроб-
ница бюстът на Констан-
ций е обкръжен с надпис:
D(omini) N(ostri) Constant!
Augusti votis XX3
По същия начин и вър-
ху съдовете от Червен
бряг императорският образ
е обкръжен от надпис:
Licinius Invict(us) Aug(ustus) ob diem X (decennalium) suorum
Съшата форма ни поднася надписът върху една почетна арка на Диокле-
тиан и Максимин — ob felicissimum diem XX (vicennalium) vestrorum4.
От надписа около императорския портрет става ясно, че и съдовете от Червен
бряг, както и другите гореспоменати съдове са свързани с една важна дата от ца-
руването на изобразения император, а именно — десетгодишнината от провъзглася-
ването му за император. Това дава възможност да се установи 318 г. като дата
г на изработването на съдовете, тъй като тогава се пада десетгодишнината от цару-
ването на Лициний (308—325). Известно е, че при тържествени случаи император-
ските работилници са секли възпоменателни медальони, конто императорите са по-
дарявали на дворцови хора, високопоставени лица, началници на легнони и др.Б
Тези медальони носят образа на императора — официалния портрет, в който, заедно
с чертите на императора, се търси да се изрази и върховната власт, с която той е
снабден6. Медальони с императорския образ са били дарявани и на чуждестранни
владетели. Предмети с портрети на императора са били изпрашани на чуждестранни
князе, за да се потвърди един съюзен или покровителствен договор7. Образът на
императора или забележителни епизоди от неговия живот са били изобразявани и
1 Н. L е с 1 е г с q, Disque, Cabrol Diet. 1187—88, обр. 3783 ; В r e h i e r, Genava IV 1926, 147—151,
обр. 1; XX 1948, 114, обр. 86.	2 H. Leclercq, и. с., 1177—1180, обр. 3776; Wissowa, Decen
nalia, RE IV 2, 2267; A. Grabar, L’empereur dans 1’art byzantin, Paris 1936, 85.	3 В. Ф. Гайду-
кевич, 466, обр. 82 : В. W. P h a r tn a k о w s k v, 60, обр. 5.	4 W i s s о w а, ц. c., 2266.	5 F r.
Gn ecchi, I medagiioni romani I, Milano 1912 XXVII. e A. Grabar, 4.	7 Ibidem, 6.
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕЦЕНАЛИЯТА НА ИМПЕРАТОР ЛИПИНИЙ
239
Обр. 6 а. Сребърен съд от Чегвен бряг — вътрешна страна
Fig. 6 a. Plat en argent de Cen enbreg — int£rieur
Обр. 6 б. Сребърен съд от Червен бряг — външиа страна
Fig. 6 b. Plat en argent de Cervenbreg — extdrieur
240
ЛЮБА ОГНЕНОВА
върху съдове, употребявани в дворците1. А това изглежда е продължение на едва
стара традиция, зашото още през елинистическата епоха срещаме в средата на
един сребърен съд медальон с портрета на един владетел, представен като Херакъл2.
Съдовете от Червен бряг свидетелствуват за ознаменуването на десетгодиш-
нината от царуването на император Лициний. Портретът му върху медальоните на
съдовете е един от неговите
Обр. 7. Сребърен съд от Червен бряг — детабл
Fig. 7. Plat en argent de Cervenbreg — d6tail
от една златна монета6, но особено с неговия
официални портрети, конто е
бил изработен под надзора на
специални институции и пряката
отговорност на едно високопо-
ставено длъжностно лице — co-
mes sacrarum largitionum3. В
този портрет чествуваният им-
ператор трябвало да бъде пред-
ставен в на величествения си
вид. Той е увенчан с лавров
венец, а образът му е предаден
с начина на новата естетика,
появила се по времето на Дио-
клетиан и особено подчертана
по времето на Константин, и то
в ателиетата на Балканский по-
луостров и Илирик4. Шията е
мощно развита и i онтурите на
главата и тила се сливат в една
права линия. Широкоотвореното
око е особено подчертано, а ко-
сата и брадата са схематизи-
рани, като образуват линеарно
очертани плоскости, запълнени
с еднообразни къси резки.
Портретът на Лициний е бли-
зък до тези на неговите съвре-
менници, т. е. до портрета на Кон-
стантин (306 —337) върху една
златна монета от Сердика6 и «а
Максимин Даза (305—311) пак
предполагаем бюст от Кайро7. Обра-
зът на Лициний от медальона на сребърните съдове не се различава от неговия
образ върху монетите8, особена прилика има с този върху една златна монета от
Сердика, съхранявани в Пловдивския музей'1. Върху съдовете изработката е малко
1 J. Ebersolt, Les arts somptaires de Byzance, Paris 1923, 30—31.	2 E. Per nice, Helle-
nistiche silbergefasse, Berlin 1898, табл. I. 3 J. Ba be Ion, Le portrait dans I'antiquite d’aprts les
monnaies Paris 1942, 158.	4 Ibidem, 143—144.	5 Dellbriick, 56, обр. 23.	6 Babeion,
табл. XXVIII 9.	7 R. Dellbriick, Antike Portrats, Bonn 1922 обр. 26, табл. 54.	8 H. Cohen,
Description historique des monnaies frappees sous I’empire romain, Paris 1862, VI, табл. II, обр. 9. 1561
Fr. G n e с c h I, 1, табл. 28, № 7, 57, 3.	9 Дължа да изкажа благодарността си на Т. Герасимов за
гипсовия отливък на монетата и на Д. Цончев за съдействнето, което ми оказа.
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕНЕНАЛИЯТА НА ИМПЕРАТОР ЛИЦИНИЙ
241
по-груба. Брадата закрива част от челюстта и не минава под нея само в тясна ивица,
както е предадена при златната монета (обр. 10).
Както при съдовете от Червен бряг, така и при другите подобии съдове се
срещат освен надписите, свързани с императорский образ, и надписи, изчукани на
външната страна и по страните на съдовете. Тези надписи обикновено се свързват
с лицето, на което се подарява съдът1, с майстора или работилницата, от която е
Обр. 8 а. Надпис върху сребърен съд от Червен бряг — снимка
Fig. 8 а. Inscription sur un plat en argent de Cervenbreg — photographie
излязъл2. Тъй би следвало и надписът, изчукан на външната страна на нашите
съдове, да се свърже с лицето, на което са били подарени, или с тяхното изра-
ботване. За разрешаването на този въпрос особено допринася една колективна
находка от сребърни предмети, намерени около Сирмиум, в околията на Шабац
(Югославия)3. Това са шест сребърни плочки, върху две от конто срещаме съ-
щото име, което имаме и върху съдовете от Червен бряг. Върху едната плочка
надписът е абсолютно същият: О FLAV NICANI MBN, а върху другата —
О FLAV NICANI VASC. Вторият надпис е ясно разчетен: o(fficina) Flav(ii) Nicani
vasc(ularii)4. За първия надпис обаче не е дадено тълкуване на съкращенията.
И тук имаме същото лице Flavius Nicanus, отбеля-	_ _
зано в родителей падеж, и тук имаме съкраще- z. V; /	1 :
нието о и следователно първата част на надписа
пак ще се разчете като o(fficina) Flav(ii) Nicani.	ДЛ :/•
Втората част на надписа би трябвало да бъде рав-	*
ностойна с тази от разчетения надпис и под съ- Обр 8 б Надпис върху сребърен
кращенията MBN да се крият определения на длъж- съд от Червен бряг — факсимиле
ностите на Флавий Никан. При това, щом имаме Flg' 8 lT1^cr,Pti°n sur un Plat en
.c .	r >	argent de Cervenbreg — fac-simiie
веднаж officina и щом Флавии Никан е наречен
веднаж vasculanus, то и съкращенията MBN трябва да стоят във връзка със
занаята му.
В съдовете от Червен бряг главният елемент е медальонът. Съдовете са на-
правени заради него, а не обратното, както би следвало да бъде. А медальонът
стой по-близко до монетосеченето, отколкото до коването на съдовете, и е по-скоро
дело на monetarius или nummularius, отколкото на vascularius argentarius. Освен
1 Гайдукевич, 422.	2 L е с 1 е г с q, 1176—1180. з CIL II! 6331. ‘Ibidem.
16 Сборник Гаврил Канаров
242
ЛЮБА ОГНЕНОВА
това, известно е, че занаятите на vascularii argentarii и nummularii са били много
често смесвани1 и то не само в практиката2, айв едиктите3 *.
През IV в. става и едно уедряване на ьолегиите на занаятчиите и колегията
на т. н. collectarii или nummularii наследява функциите на цялата familia monetalis*.
Всичко това ни навежда на мисълта да свържем последната буква от съкраще-
нията N, която се отнася до названието на занаята, с nummularii.
Обр. 9. Графит
върху сребърен
съд от Червен
бряг
Fig. 9. Graffite
sur un plat cn
argent de Cer-
venbreg
А като имаме пред вид, че на чело на занаятчийските колегии е
стоял magister6, то можем да предположим, че под първата буква
М се прие името magister. А след като приемем това тълкуване
на съкращенията М и N, трябва да потърсим във връзка с тях и
значението на съкращението В.
Между извънредните удостоявания на магистрите на колегиите
е било и удостояването им при обществените игри с почетното кре-
сло, наречено bisellium. Така удостоеният магистър получавал тит-
лата bisellarius8. Тази е единствената от титлите на магистъра,
която може да се съкрати с буквата В и следователно може да
приемем, че в случая се касае за bisellarius. И така, надписът на
гърба на двата съда, приготвени по случай десетгодитнината от
царуването на Лициний. може да се разчете по следния начин:
o(fficina) Flav(ii) Nicani m(agistri) b(isellarii) n(ummulariorum).
Титлата bisellarius се дава за специални заслуги от декурио-
ните, със съгласието на народа7, и то само в муниципиите8. За-
сега е установено, че веред муниципиалните гра-
дове у нас само в Рациария е било въведено
това удостояване9. За първи път в този град е
бил почетен с титлата bisellarius един магистър
на колегията на фабрите по времето на Северите10.
През IV век Рациария (Арчар) е център на
Крайбрежна Дакия11 и несъмнено в администра-
тивно и икономическо отношение най-важният
град в тази облает. Тук има отдавна организирано
занаятчийство, чиито първенци са били зачитани,
удостоявани с bisellium и с званието magister bi-
sellarius. При това Крайбрежна Дакия е родният
край на Лициний и чествуването на деценалията
на императора не е могла да мине неотбелязана
в Рациария. Официалните паметници, конто са
евързани с това чествуване, логично е да се евър-
жат с центъра на провинцията. При това, мя-
стото, където са намерени съдовете — Червен
Обр. 10. Отливка от златна монета на
император Лициний
Fig. 10. Moule d’une monnaie en or de
I’empereur Licinius
1 G. Humbert, DA 406.	2 E. Ruggiero, Dizlonario epigrafico, Roma 1895,1657.	3 Hum-
ber t, 408.	1 J. P. Waltzing, Etude historique sur les corporations piofessionelles chez les Ro-
mains, Louvain 1895, I 657.	5	W a 11 z i n g, I 385. e Ibidem I 399.	7 E. D a g 1 i o, Biselliun,
DA 712.	8 Ruggiero, 1007; E. Saglio, 712. 9 R u g g i e го, I 1007.	10 CIL III 8086 ; To c I-
lescu, Arch, epigr. Mith. Ill 45, Nr. 18.	11	E. H о n i g m a n n, Le synekdemos d’Hierocles et 1’opus-
cule giographique de Georges de Chypre, Bruxelles 1930, 6552.
СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ДЕЦЕНАЛИЯТА НА ИМПЕРАТОР ЛИЦИНИЙ
243
бряг — спада сыцо в Крайбрежна Дакия. Всичко това ни кара да предположим,
че съдовете са били изработени в Рациария, гдето около 318 г. е работила една
колегия от nummularii.
Съдовете от Червен бряг, изковани по случай деценалията на император Ли-
циний, са явно произведение на местното занаятчийство. Те са изработени от един
занаятчия, чието развитие дори можем да проследим, а това допринася изобшо за
изучаването на занаятчийството у нас през римското владичество. При това, сре-
бърните съдове, направени и вероятно подарявани по времето на привидното при-
мирие на съимператорите Константин и Лициний, издават и съществуването на
привърженици на Лициний в крайдунавската облает.
Plats en argent du decennaire de I’empereur Licinius
En 1952, dans les environs de la gare de Cervenbreg, Bulgarie du nord, ont
ete decouverts par hasard trois plats en argent.
1.	Plat en argent a bords eyases de diantetre 0’40 cm et pesant Г260 kg (fig.
1 a, b). Le plat est coute, poli et cisete au centre et a la p£riplterie.
2.	Plat en argent d’un diametre de 0’277 cm et d’un poids de 0’620 kg (fig 2 a, b).
1) est battu et poli. En son centre est imprinte un medaillon, entoure de 1’inscrip-
tion: Licinius Invict(us) Augfustus) ob diem X (decennalium) suorum. L’empereur
Licinius у est represents de profil droit (fig. 3).
Sur le cote exterieur du plat, au milieu, une inscription pointiltee: FLAV
NICANI MBN (fig. 4 a, b), cependant parmi des egratignures un graffite: Pro Ge-
rontus (fig. 5).
3.	Plat en argent d’un diametre de 0’265, pesant 0’635 kg (fig. 6 a, b, 7). 11
est identique au precedent qui le contenait. Sur 1’envers est marque la meme in-
scription: FLAV N1CANI MBN (fig. 8 a, b) et au milieu des egratignures on distin-
gue un graffite R (fig. 9).
L’inscription autour du ntedaillon temoigne que les plats sont fabriques a i’occa-
sion de la'celebration du d£cennaire de l’empereur Licinius en 1’an 318.
En prenant en consideration une trouvaille collective en argent trouvee dans les
environs de Srem (Jougoslavie) et la presence sur 1’une des plaque d’une inscription
identipue a celle qui figure sur les deux plats de Cervenbreg et sur une autre:
o(fficina) Flav(ii) Nicani vasc(ularii) nous parvenons a la lecture suivante de I’inscrip-
tion meme: o(fficina) Flav(ii) Nicani m(agistri) b(isellarii) n(ummulariorum).
Les plats de Cervenbreg, battus a ^occasion du decennaire de l’empereur Li-
cinius, sont de toute evidence 1’oeuvre de 1’artisanat local. Ils sont fabriques par un
artisan local dont on peut meme suivre le progres, ce qui facilite en general 1’etude
et la connaissance des metiers chez nous pendant la domination romaine. Au reste,
les plats en argent, fabriques et vraissemblablement domtes en cadeau pendant 1’ar-
mistice apparent entre les coempereurs Constantin et Licinius, trahissent 1’existence
d’adherents de Licinius dans la region riveraine du Danube.
Luba Ognenova

Б Ъ Л Г А Р С К А АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ институт
Книга XIX, 1955
СВЕДЕНИЯТА НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ
от Велизар Белков
Като разглеждаме античните и късноантични нзвори за Тракия, веднага из-
пъква обстоятелството, че твърде малък е броят на тия историци и писатели,
конто са познавали вътрешността й от личен оглед. Такъв автор е реторът Теми-
стий — една от значителните фигури в политический и духовен живот на късно-
римската държава. Имайки възможността да посети долнодунавските провинции
през 368—369 г., в някои от своите речи той ни е предал важви подробности,
конто илюстрират добре тяхното сопиално и икономическо състояние, както и тях-
ната материална култура. Ние смятаме за необходимо да разгледаме тук тия ценни
подробности, тъй като историците, конто досега са използували Темистий предимно
като извор за историята на готите през 60—70-те години на IV в. от н. е„ не са им
оказали достатъчно внимание1.
Роден към 317 г. в Пафлагония, може би в Абуиотейхос3, Темистий е послед-
иият по-значителен представител на софистиката, който се е проявил главно като
пропагандатор на Аристотелевите и Платоновите философски трудове. По своя со-
циален произход Темистий е принадлежал към господствуващата класа на късно»
римската държава. Банда му, който бил едър земевладелец в Пафлагония, също се
е занимавал с философия и е бил близък до висшите императорски кръгове. Като
член на сената в Константинопол Темистий бил натоварван с важни държавни по»
ръчения. Известна е също така голямата му преподавателска дейност в Констан-
1 Тъй като Темистий липсва в нашите библиотеки, никой български учен не се е занимавал до-
сега с неговите сведения за Тракия. В нашата научна литература има само една кратка бележка за
този автор у Хр. Данов, Към историческия облик на дрсвна Тракия II, ГСУИФФ, т. 43, 1946/1947,
64. Сведения на Темистий за политическата история на готнте са използувани от L. Schmidt, Ge-
schichte der deutschen Stamme. Die Ostgermanen, II Aufl., Munchen 1934, 229—233, и от С. P a t s c h.
Beltrage zu Volkerkunde von Siidosteuropa. Ill Die Volkerbewegung an der unteren Donau in der Zeit
vom Diokletian bis Heraclius. 1 Teil; Bis zur Einwanderung der Goten und Taifalen, SB Akad., Wien
208, 1928, 39 11. R. Vulpe, Hfstoire ancienne de la Dobroudja, Bucarest 1938, 311, 472, споменава само
накратко значителните мероприятия на Валент в Добруджа. 2 Така според F. W i 1 h е I m, Zu The-
mistius Or. 27, Byzantin. neugr. Jahrbiicher, VI 1927/28, 451—452. За това e загатнал още E. Baret,
De Themistio sophista et apud imperatores oratore, Parislii 1853, 7.
246
ЁЕЛИЗАР БЕЛКОВ
тинополската школа, която в средата на IV в. е добила широка известност. Уме-
нието му да се приспособява към императорите и да ги възвеличава осигурило на
Темистий, въпреки езическия му мироглед, едно високо положение и той бил
привлечен в двореца като ретор и съветник. Ние го виждаме между приближе-
ните на Констанций II, Юлиан, Йовиан, особено при Валент и Теодосий I. Послед-
ният дори му предоставил за възпитание сина си и бъдещия император Аркадий.
След 388 г. сведенията за Темистий изчезват. Къде и кога е починал, не знаем1.
Ние ще се спрем тук върху тия моменти от живота на Темистий, конто са
му позволили да се запознае лично със състоянието на долнодунавските земи.
Тия моменти са свързани с първата готска война (367—369 г.), когато Темистий е
посетил Тракия заедно с император Валент, който престоял тук цели три години.
През това време Темистий е посетил Марцианопол, Истрос, Новиодунум. кастела Cius
край Хърсово, може би и Томи. Затова и сам Темистий, като характеризира своите
сведения за долнодунавските земи, казва: „Ще говоря не по слух, а това, което сам
видях*. Описвайки пък преминаването на Дунава, заявява, че си спомня като оче-
видец деня, когато станало това преминаване2. Въпреки тия изявления обаче трябва
да бъдем твърде критични към сведенията у Темистий, като имаме пред вид па-
негиричния му и силно реторичен тон, с който той прославя император Валент.
Първата готска война, траяла от 367 до края на 369 г., е значително съ-
битие в политическата история на източната половина на Балканский полуостров,
когато за пръв път, след близо стогодишен мир, били водени военни действия
между готите и империята3. Повод за избухването на войната било пленяването на
няколко хиляди готи в Тракия, дошли тук като съюзнипи на Прокопий. Заловени
ог римските войски, те били разпределени по крайдунавските градове, вероятно
като роби‘. Завързалите се прегорори межу Валент и готите не довели до ника-
къв резултат и през зимата на 366/367 г. ние намираме император Валент в Мар-
цианопол, главния град на Долна Мизия, в усилена подготовка за война. Два указа,
издадени на 10 и 30 май 367 г. в Марцианопол, посочват, че императорът се на-
мирал все още в града. Оттук той заминал към Дунава и преминал реката върху
мост от кораби при Дафне, срещу Трансмариска, дн. Тутракан. Следователно Ва-
лент с войската си ще да е минал по пътя Марцианопол—Дуросторум и оттук
по крайбрежния път е стигнал до мястото на преминаването6 * * * * Il. Намерени пътни
1 За Темистий срв. Christ-Schmidt-Stahlin, Geschichte der griecbischen Literatur, II,
6 Aufl., Miinchen 1927, 1004—1014; Stegemann, RE V A, 1642—1680 с допълнителните библио-
графски указания на 1648 и 1680. За дейността на Темистий в школата на Константинопол през IV в.
срв. Fr. Schemmel, Die Hochschule von Konstantinopel im IV Jhd., Neue Jahrbiicher fur das klass.
Altertum XXII 1908, 147—168. s Them. Or. X, 136 d (p. 163B): igio 6c ovx axoijv a).).ozglav, dAA*
wv avzog ycyova teazfc; 132 d (p. 1581..,): "Ш* eywyc ozav cwozjaa> zijv гщсоаг гцу ixeirrjv fjg iyero/up
avzo^zrjg...	3 Главните извори ca A m m. Marcellinus, Hlstoriae XVII 4, 1 ; 5, 1—9; E u n a-
pius, fr. 37 (FHG IV 28); Zosimus IV 10(184—185, ed. Воппае) и Темистий. По-пълно из-
ложение на фактический материал у Р a t s с h, ц. с., 39 сл.; Schmidt, 229—233 и в RE VII А,
2106-2111.	1 Eunapius, fr. 37 (FHG IV 28) и Zosimus, IV 10 (184.,) ‘Amm. Marcel-
Il nus XXVII 5, 2. Изтъквато e, че Амиан тук греши, като поставя Дафие на десния бряг на Дунав,
когато в съшност селишето се е намирало на левия, дн. румънскн бряг (вж. Р a t s с h, 47 и дадената
там литература). За пътя Марцианопол — Дуросторум срв. К. Miller, itineraria Romana, I, Stuttgart
1916, 587—588. В. Бешевлиев, Латинските местни имена от Мизня и Тракия (вж. тук, по-лолу)
предполага, че този път е минавал през четирнте станции Koviozgig, Пя).цаг^, “ASeva, ТТикког. К.
Шкорпнл, Некоторый из дорог восточной Болгарии, ИРАИК X 1905, 482 сл. и 489 сл., е проследил
останки от три римски пътя в тази част на България: два от Кадъкьойското граднше към равни-
ната на Абоба — Плиска, и трети от Русе, през античиия град край Разград, свързваш се с пътя
Марцианопол — Nico polls ad Istrum — Мелта.
сведенията на темистий за тракия
247
колони от времето на Валент при Расово на крайдунавския път и при Йедил-
кьой (Miri^tea), вероятно от крайморския път, сочат, че във връзка с минаването
на войските през тия години са били взети сериозни мерки по поправянето на
тукашните друмове1.
След безуспешни опити да се срещне с ядрото на готските снли, през есента
Валент преминал обратно Дунава, вероятно на същото място, и на 25 септември
367 г. ние го намираме в Дуросторум, дн. Силистра®. Оттук той се върнал с вой-
ската на зимен лагер в Марцианопол, където прекарал зимата през 367/368 г. На
28 март 368 г. в Марцианопол била тържествено отпразнувана петгодишни-
ната от възцаряването на императора (т. н. quinquennalia). За това тържество бил
повикан и Темистий от Константинопол, който произнесъл тук, в Марцианопол,
VIII си реч, известна под името У/я’тоет^е^бг3.
През тия години Марцианопол се превърнал в един от най-значителните гра-
дове на Тракийския диоцез. Той заемал важно кръстопътно място; през него
минавали пътищата от Константинопол за Дуросторум, дн. Силистра, и от Одесос,
дн. Сталин (б. Варна), за Nicopolis ad Istrum, дн. развалини до с. Никюп, Търнов-
ско, и Мелта, дн. Ловеч; освен това имало път от Марцианопол за Новиодунум,
изходния пункт за действията на Валент по долни Дунав. Тригодишното му пре-
стояване в Марцианопол превърнало града във временна столица на империята.
Тук дошли видни административни чиновници, императорската фамилия, сенатска
делегация, в която участвувал и Темистий, и константинополският епископ Ев-
доксий4 *.
Неколкократното презимуване на войските на Валент в града между 367 и
370 г. безспорно е оказало значително въздействие върху засилването на промиш-
леното и занаятчийското производство в Марцианопол6. Тук е имало, както се
знае, военна „фабрика", която в това време ще да е работала доста усилено
поради нарасналите нужди на войската. Темистий подчертава, че тукашните кастели
били снабдени с многобройно и доброкачествено оръжие — стрели, машини и вся-
какъв вид друго оръжие®. То е било изработвано във военните „фабрики" на
Марцианопол и Адрианопол, конто са спадали към източната част на империята,
където се разпореждал Валент. Тия градове се намирали и най-близко до долни
Дунав7. Нир предполагаме, че и някои отрасли от занаятчийството, във връзка с
поддържането на войската, също са достигнали значителен разцвет. Всичко това е
повишило благосъстоянието на градската аристокрация и намерило отражение в
значителната материална култура на града. Зосим не напразно го нарича в това
време „най-голям град в Тракия"8. Градът не е разкопаван систематически, но
1 C1L III 12518 и 13755. 2 Cod. Theod. X 1,11; XII 6,14. Съчннението на О. Seek, Regesten
der Kaiser und Papste 1919 не ми бете достъпно. 8 Срв. pg у д, 1659, Patsch, 47 и дадената
литература, Н. Scbolze, De temporibus librorum Themistli, Diss., Gottingen 1911, 29.	1 3a Мар-
цианопол вж. RE XIV 1505—1511. Срв. ouie Patsch, 50 сл. За престоя на Евдоксий в Марциа-
нопол съобшава Philostorgius, Hist, ecciesiastica IX 7 (Patrol. Graeca LXV 573).	6 A m m. Mar-
cell inus, XXVII 5,6, подчертава, че Марцианопол бил избран за зимна квартира като място,
което подхожда за това. 6 Them. Or. X 138b (164з2):	6г т] piv ^qovqIu>v та 6г yoovpia
атдаиытыт, oi отратмигш 6г ол1а>г, та 6г ол/.а xaliovc aim xai аО'ра'геСас; 136 а (р. 162ц): тоД 6г луоо-
ifhpce... xai 6л).а > at xai (гг/%аггцгага, алатта м? то го/атот г^цтаоргта. ? Not. D I g-
п f t a t u hi Or. XI 18—39. Срв. R. Grosse, Romische Militargeschichte, Berlin 1920, 99—104,
“ Zos Im us, IV 10.
248
ВЕЛИЗАР ВЕЛ К Об
отделяйте находки, намирани тук, потвърждават едно такова твърдение. Така, на-
скоро в античния Марцианопол, край дн. с. Река Девня, бяха открити значителии
мозаики и то от годините иа Валент1.
През лятото на 368 г. Валент не можал да премине Дунава поради неговото
пълноводие и прекарал край vicus Carporum, село около дн. Хърсово, заселено с
карпи2. През тия месеци изглежда било построено и укреплението край селото,
за което пише Темистий като очевидец на строежа. През зимата 368/369 г.
императорът престоял пак в Марцианопол, което е засвидетелствувано от десети-
ната указа, издадени в този град3.
Съществен момент от престоя на Валеит през тази зима, свързан с Темистий,
е празнуването рождения ден на малкия Валентиниан и станалото тържество по
случай встъпването му, заедно с Флавий Виктор, в първо консулство. По този по-
вод Темистий произнесъл IX си реч — Потдетгчхбд Ovaievuviaytp vetp4. Едва ли
изказаните съмнения за престоя на Темистий през тази зима в Марцианопол са
състоятелни, тъй като сам той си пригомня за този престой в края на 368 г., ко-
гато бил отпразнуван рожденият ден на Валентиниан6, пък и в един пасаж от X
си реч той прославя Валент, загдето викал философите при себе си всякога, когато
по необходимост прекарвал някъде из страната, и имал обичай да презимува
веред литературни занимания®. Поради това ние сме склонни да приемем схваща-
нето на тия, конто поддържат. че и през зимата на 368/369 г. Темистий е бил в
Марцианопол.
През месец юли 369 г. Валент с войската си заминал за Новиодунум веро-
ятно по пътя Марцианопол—Новиодунум. Запазена е една пътна колона, намерена
по този път до Аптаат, където между други императорски имена се чете и името
иа Валентиниан7. Това е доказателство, че и по тоя път, както и по другите пъ-
тища в Североизточна България и Добруджа, се е строило през тия години.
Присъствието на Валент в Новиодунум е засвидетелствувано от два указа,
издадени в града на 3 и 5 юли 369 г.8 Темистий е придружавал Валент в Новио-
дунум, тъй като самият като очевидец си спомня за голямото преминаване на
Дунав от войската с цялото й снаряжение, като подчертава и това, че никога до-
сега нямал смелостта да измине като член на делегация такъв дълъг път9. Сега
той бил включен в сенатската делегация, която била дошла през лятото на 369 г.
в Долна Мизия, за да настоява пред императора да прекрати войната. Темистий
1 М. Мирчев, Попова мозайка в с. Река Девня, ИВАД VIII 1951, 119—121.	2 A mm. Mar-
cel 1 i п u s, XXVII 5, 5. Карпите са били заселени тук по времето на Аврелиан или Диоклетиан.
Patsch, 48, убедително локализирва селото около Хърсово. 3 Pats ch, 50.	4 RE V А, 1660.
Според някои речта бнла изпратена в Марцианопол и прочетена в отсъетвието на Темнстий. Срв.
Scholze, ц. с., 36—37.	5 Patsch, 50—51 (според Them. Or. IX, 121b , р. 144й—1454).
** Them. Or. X 130 а (155ц— п): oi> 61 (Валент, б. м.) npooxaieis тойс 9x20009 oi'f xdv dnoxvaiat, xai
олбаог ov yodvov zov ezovq ini /wpas /zevzic агаухц	цеха rw»> idyaiv. 7 За ТОЗИ ПЪТ ВЖ.
Шкорпил, ц. с., 492—493; М. М н р ч е в, Латински епиграфски паметници от Черноморието,
ИВАД IX 1952, 70 сл., и Шкорпил, Паметнипи на Одесос-Варна, Варна 1898, 5.	8 Cod. Theod.
X 16,2; X 21,1. Във връзка с тия укази трябва да се отбележи една интересна подробност за функ-
ционирането на императорската канцелария през тази година в лолнодунавските земи. В един от
указите. Cod. Theod. X 21,1, е отбелязано, че е издаден на 3 юли, а получен на 18 юли сыцата го-
дина в Марцианопол, гдето се е намирал тогавашният comes sacrarum largitionum Архелай, до ко-
гото бил адресиран указът. Следователно указите били придвижени за 15 дни от Новиодунум до
Марцианопол. 9 Them. X, 132 с (158ю сл.) : Kaior /йг оог xai z<> xzoaiouoihu tor "'lozgov ai-v zfi
zoti noXifzav napaaxevij xai 6i^ iye^ffc drdatazov noirioi'tai ztjt xolrular, oza&ftoi'$ zdoov; xai zdoovs
Saovg ov6i zigea/tevovies nzonozz луой&еТг i&aQgijoaftzv.
СВЕДЕНИЯТА НА ТЁМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ
249
изтъква, че Валент върнал няколко делегации на готите, но приел тяхната1. Тя
се срещнала с Валент в гр. Истрос, вероятно след завръщането на императора от
отвъддунавските земи (дн. Бесарабия), където, въпреки споменатите от Зосим
жестоки мерки против готите, не можал да ги покори2. В Истрос Темистий произ-
несъл няколко речи, т. н. Orationes Istrienses ad Valentem habitae, конто за съжа-
ление не са запазени. За тия речи той пише: тоотта /лег tv rij ffaodidi mila, тоошта fit
Im тф 'Ioiqm dieiXeynEVOQ3.
H. Schenkl дори предполага, че e открил фрагмент на една от тия речи.
Според него тук се говорело за варвари или за несгоди на императорските войски
в страната на варварите4. Вероятно за Истрийските речи става дума в X реч, къ-
дето Темистий, след като съобщава, че императорът почел сенатската делегация,
подчертава своите усилия да убеди Валент да сключи мир. Той бил изпитал го-
леми трудности, когато говорил за човеколюбие пред императора6.
Сведенията за Истрос от втората половина на IV в. са доста оскъдни, за да
имаме по-голяма представа за материалната култура на града в това време, ко-
гато през лятото на 369 г. тук са дошли Валент, Темистий и сенатската делегация.
Единствен Амиан Марцелин пише, че значението на Истрос било западнало, като
го нарича „някога твърде могъщия град Истрос"6. Наскоро обаче румънски ар-
хеологи разкриха значителни останки от късноантичнн сгради в Истрос и пътя
край него11.
Изтъкнато е също, че посещението на Валент в Томи, за което пише Созо-
мен, е станало именно през 369 г„ а не през 371 г., когато императорът не се е
намирал в Тракия8.
След тия събития, през късното лято на Зо9 г., бил сключен мир между
Атанарих и Валент. Темистий е присъствувал на подписването на договора, което
станало на един кораб веред Дунава, вероятно край Новиодунум. След това им-
ператорът се завърнал в Марцианопол, където останал до 31 януари 370 г.9
В началото на февруари 370 г. Валент се завърнал в Константинопол. На
едно от първите заседания на сената, в присъствието на самия император, Темистий
произнесъл десетата си реч Eni тЦс elQijvT)s Ovakcvu, с която прославя делата на
императора по долни Дуна в — миролюбието му и проявените от него лични ка-
чества през последната война с готите. В тази реч, която представя ценен извор
за иСторията на долнодунавските провинции Мизия и Скития, са запазени много
важни и интересни данни, каквито липсват в другите писмени източници на IV в.
от н. е10.
1 Them. X 133 а (158^ СЛ.): аЯЯа ffaoO.evg za>v fiev	ло)).а$ алёперлуег eiq zovnioaz ngea-
fteias an(>axroi'c, zi/r Al rj/iereyav хатц&ев&г]. 3 Според Zosimus, IV 10, Валент давал награда за
всяка отсечена готска глава. 3Them. Or. XI, 144а (р. 171»). Вж. Н. Schenkl, BeitrBge zur
Textgeschlchte der Theinistius, SB Akad. Wien 192, 1919,1 Abh. 79; REV' A, 1668; Scholze, ц. c„
37.	4 Schenkl, 51.	5 Them. X 133a,b (158ao сл.): xai, eoixev, vneg Sxv&zuv vpeis eyeioo-
zovi'ioaze zpii.oooq lav, zl/v	iMav те ovoav xai bixaiov &vfiov xazaziQa*veiv. "floze fioi zoze (zaliota
epyor rjv zov$ vaip tptl.av&Qo.ziaz koyovg Ix/zelezdv xai bnxvivai ztp fjaoilri ozi [lal.l.ov ларалктриот
zan- avaiQoivzfuv of oiofwtff. (iomq /zev otiv xai %а1ела>е, alia avvrnel&t] xai el^e xai...	6 A m m.
Marcellinus, XXII 8, 43.	7 За тия находки вж. Studi cercetari de istorie veche, An. IV, 1953,
1—2,99—104. 8Sozomen. Hist, ecclesiastica (Patr. Graeca 67, 1344 —1345). Литературата no
въпроса у RE VII A, 2108. 9 Изворите за сключването на договора и условията у Р a t s с h, ц. с.,
53; Schmidt, 232—233. 10 Подробности за речта в RE V А, 1660; Съшо Scholze, ц. с., 38.
Използувам случая да изкажа най-сърдечна благодарност на моя чехословашки колета D-r Radislav
Hose’r от Университета в Бърно, който бе така любезен да мн изпрати фотокопия от интересуващите
ме места от Темистий.
250
ВЕЛИЗАР БЕЛКОВ
В тази реч Темистий дава сведения за воденето на войната и сключването
мира, за годишиата издръжка, плаща на от империята на готите, за дунавската
флота, за търговските връзки между готите и империята, за строителната дейност
и снабдяването с храни и оръжия на гарнизоните по дунавския лимес, за морал-
ния упадък на войниците в тия кастели и във връзка с това за отношенията
между войската и тукашното селско население и най-после за кастела при
Хърсово.
На сключването на мира не ще се спираме, тъй като то е разглеждано не-
колкократно преди нас. Ще се задоволим само да предадем в превод съответните
пасажи от десетата реч: „Троянската река отстъпи пред разгневения срещу тро-
янците Ахил, но се бунтуваше с разпенени вълни против младежа. А Истър, конто
бе свързан с мост против волята му, когато императорът го премина, за да воюва,
сега благоприятствуваше на този, конто се стремеше към мир и предлагайте охотно
спокойствие на триерите, върху конто се водеха мирните прегогори. Корабите се
люлееха по течението на реката като в пристанище и човек би казал, че са заста-
нали на котва. И веднага от първите думи той (Валент, б. м.) им обясни, че им
позволява да прибират своите плодове, и се приближи по-близо, но ие пожела да
слезе на брега. А те, едно неизброимо множество, се втурнаха безредно към брега,
кротки и смирени, и тогава за първи пъти римляните можаха да видят без страх
толкова хиляди скити".
„О блажени Атриде, щастливепо, благословен от боговете (II. III 182) би ка-
зал някой, като гледа двата бряга на реката: единия, блестящ от войниците,
конто, строени, гледаха това, което става, със самочувствие и спокойствие, а дру-
гая, изпълнен с натрупана безредно тълпа от хора, паднали като молители на зе-
мята. Някой дори би казал, че си по-щастлив и от Агамемнон. Защото той беше
облажаван само от тия, конто предвождаше, а ти и от тия, конто командуваше, и
от тия, на конто прощаваше".
„Ксеркс не беше мъжествен зрител на оная морска битка против елините, но
седеше под шатър, засенчен със златен покрив, белег по-скоро на изнеженост, от-
колкото на богатство. А императорът показа и при сключването на мира твър-
достта, която скитите не понесоха по време на войната, като стоя на кораба срещу
'слънцето, когато то беше по-жарко и от самото себе си, в една и съша стойка,
без да мръдне от сутринта до надвечер"1. Като очевидец на цялата церемония Те-
мистий дава интересна картина: от едната страна били строени римските войски, а
на отвъдния бряг били струпани няколко хиляди готи. Самият император стоел
целия ден върху кораба, на който били уреждани формалностите по подписването
на договора. Що се отнася обаче до описанието на настроението на готите и на
римските войски, не трябва да се забравя, че целият разказ е даден, за да
подчертае „великодушието" и „миролюбието" на Валент, който „дарявал" мира,
една от основните идеи на речта. Ето защо на това описание трябва да се по-
гледне твърде критично. В случая е необходимо да се има пред вид и фактът, че
образът на „коленичилите варвари” пред „могъщите римляни* е твърде обикно-
вен в късноримскага панегирична литература. Така, в панегиричната реч за импе-
ратор Юлиан, която се приписва на Клавдий Мамертин (държана на 1. I. 361 г.),
се казна следното по повод пътуването на Юлиан по Дунава: „Колко търже-
ствено бе неговото плуване, когато непрекъснат ред хора от двата пола, от всички
1 Them. X 133b-133b-134a (159в сл.)
СВЁДЕНИЯТА НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ
251
съсловия, въоръжени и невъоръжени, покриваха десния бряг на прочутата река,
докато на левия бряг се виждаха варвари, конто, коленичили, отправяха жалки
молби1*1.
Говорейки за условията на мира, Темистий изтъква, че той не видял да се
брой злато, сребро и кораби да пренасят облекло, т. е. предметите
давани от империята на тия племена, с конто имала договорни и федератни отноше-
ния2. Част от тях (облеклото) ще да е била предмет и на търговска обмяна.
Освен тук Темистий говори и на други места за дуиавската флотилия: при
двойното преминаване на Дунава от римските войски, за което Амиан Марцелин
изрично съобщава, че е станало по мост от кораби — в 367 г. при Дафне и в
369 г. при Новиодунум3. При сключването на мира Темистий съобщава, че на-
близо били спуснали котви триери. а също и бЯх«?, по-голям, търговски кораб4.
Дунавската флотилия имала военно и стопанско значение и ние разполагаме
с миогобройни сведения за нейното оживено движение през IV в. от н. е.Б
Станциите на тази флотилия в Крайбрежна Дакия, Долна Мизия и Скития били
Рациария, Егета, Апиария, Трансмариска, Флавиана, Алтинум, Новиодунум, Inplatey-
pegiis8. От повечето писмени сведения се вижда, че тия дунавски кораби били
главно речни кораби (lusoriae, naves amnicae, л/.ша лиш/иеТа). През първата поло-
вина на V в. поддържането им било занемарено и станало нужда в 412 г. да се
излезе със строго нареждане за тяхното поправяне и снабдяване със съоръжения.
В издадения по този случай указ се определи броят на корабите по мизийската и
скитска граница, който трябвало да се поддържа непрекъснато — 100 за крайбре-
жието на провинция Мизия и 125 за това на Скития7.
Във връзка със снабдяването на дунавските градове с храни Зосим твърди
(вж. по-долу), че големите търговски кораби (б7.х«бе?) стигали до делтата на Ду-
нав и там претоварвали храните на речни кораби. Оттук трябва да се заключи,
че големите кораби не са могли да преминат навътре по реката. Ето защо споме-
наването на един такъв кораб (б^ха?) у Темистий буди известно недоумение. Ве-
роятно тия по-големи плаватели и съдове са били изработвани в дунавските рабо-
тилници и са били предназначени само за движение по реката. В този смисъл
може да се разбере и съобщението на Теофилакт Симоката за движение на б/хббе?
по Дунава в края на VI в.8
От особена ва> ност за нас са сведенията на Темистий за търговската обмяна
между готите и Източната римска империя. Така, той пише, че преди войната, т. е.
в епохата Константин—Валент, когато отношенията били приятелски, готите
могли да търгуват свободно, където пожелаят, по многобройните паза-
рища и тържища9. Тия тържища били разположени покрай Дунав, из градо-
1 Panegyric! latini, cd. Baehrens, XI, 7.	2 T h e m. X 135 a (16112 сл.): ovdel? tide yjivalor
anaoiilitor/ierov tnis [faQ/idpois, ovx ay; vgor zdl.arza rdca xai zdaa, ovx eo&ijzos rails ye/uhofiivas, ovy a
^Qozepov vnouirovics Siezri.ot/ier. 3 Amm. M a r c e 111 n u s, XXVII 5, 2; 6.	1 T he m. X 132 d (158>i;
159l2—u).	5 В 361 г. при Юлиан — Zosimus, III 10; в 358 г. при Констанций II — A m m. Mar-
с е 11 i п u s, XVII 12,4 ; в 376 г., когато флотата бездействувала, остготи успели да преминат в Тракия—
Amm. Marcellinus, XXXI 11, 2; в 383 и 386 г. при Теодосий 11 — Zosimus, IV 35, 36. За
оживеното корабоплаване по Дунава в античността срв. RE IV 2123—2132.	6 Not. Dignitatum,
Or. XXXIX 20, 35; XL 22, 28, 36. » Cod. Theod. Vll 17, 1. Вж. Grosse, ц. c„ 73-75. « Theoph.
Simocatta (de Boor) VII 10,3.	3 Them. X 135c (161^ сл ): o>oze olbl zds l/ixo^las ai/zois ovbe
ids avoids, as eat zijs яротёрас zdot[vt]s ёт1 obelus eiyor oxoi flovi.oirzo zzoieiaOaz, rvr ex' etoi'olas r.yviv
d</rjxev, ‘A/.l.d xalzot roi> xlfjdovs Гяао/окгод xoirov zols eth'eozv dftqjozeQozs 1л zfjs dfzotflrjs rdzv ev
cvra/J.ayfidzcov, 6vo floras ziolets tcov лога/гф nQoowxiafUvwr ё/ллодш xateoxevdoazo.
252
венизар белков
вете в Крайбрежна Дакия, Мизия и Скития, през където преминавали търговските
пътища за отвъддунавските земи. Една такава ауооа край брега на Дунав, както
съобщава Приск, съществувала твърде отдавна1. Във всеки случай Темистий
твърди, че печалбата от взаимните търговски връзки била голям а,
което сочи, че тия връзки през този период са били доста оживеии. „Така, казва
Темистий, той (Валент, б. м.) се стараеше по асякакъв начин да покаже, не че
толкова обича мира, но че щади варварите. Затова той не им позволи сега да
имат по своя воля тържища и пазари, каквито те при предишния мир можеха да
устройват, където си пожелаят. И макар че имаше обща печалба за двата народа
от взаимната обмяна на необходими стоки, той устрой тържища само в два града,
разположени покрай реката'2.
Търговските пунктове са възникнали по тия места на Дунав, където римля-
иите държали и отсрещните селища като предмостови бази и укрепления, каквито
са били: Ескус — Сукидава, Трансмариска — Константиниана Дафне, Диерна —
Трансдиерна, и др.3 Диерна например е бил значителен експортен център на ке-
ремиди за „варварския* свят, а построеният при Ескус мост е имал не само во-
енно, но и стопанско значение. В самия Ескус са иамирали и многобройни монети
от IV в. — например едно гърне с няколко хиляди монети (11 килограма), главно
от Константин и неговите наследници*. В Сукидава, срещу Ескус, се срешат също
многобройни монети от императорите Константин, Констанций, Юлиан, Йовиан,
Грациан. След това монетните находки намаляват. Това е времето, когато се пре-
късват и редовните икономически връзки между готите и империята. Римски мо-
нетн от IV в. се намират и северно от Дунав, по пътя към Ромула, както и в
самото селище — на 50 км северно от реката6.
Темистий добавя, че след сключването на мира Валент устроил тържища
само в два града покрай Дунав, където могла да става търговската об-
мяна, за да можело по-лесно да се контролират движенията иа готите в импе-
рията6. Имената обаче на тия градове не са дадени поради реторичния похват от
това време да не се споменават градове с „варварски" имена7. Предполага се, че
един от тия градове е Дафне, на левия бряг на Дуиава, срещу Трансмариска,
което е възможно и вероятно8. Установяването обаче на другия град е доста
трудно. Тоя град едва ли би могъл да бъде Ескус, тъй като той се на мира в Край-
брежна Дакия, следователно в Илирик, където се разпореждал Валентиниан, а не
Валент. От дунавските селища в Долна Мизия и Скития, конто са спадали в из-
точната част на империята, остава да избираме между Нове, Дуросторум, Аксио-
пол, Тресмис, Новиодунум. Ние сме склонни да обърнем по-голямо внимание на
последний град. Новиодунум е бил разположен край дн. Исакча. Той е имал зна-
чително речно пристанище и тук Валеит преминал реката в 369 г., тъй като Ду-
нав по тия места е бил по-лесно проходим. Тук бил сключен и мирният договор
между Атанарих и империята. През кьсноантичната епоха в града е имало силен
военен гарнизон. Това е давало възможност да се контролират добре готите, иещо,
на което Темистий обръща особено внимание. През града е минавал крайдунав-
1 Priscus, fr. 7 (FHG IV 76). 2 Вж. стр. 251, заб. 9. 3 Patsch, 4. « Т. Гера-
симов, ИБАИ XII 454. 5 Вж. С. Schuchardt, АЕМ IX 1885, 230. * Вж. стр. 251, заб. 9.
7 Срв. С h г I s t - S с h m I d t- S t 8 h 1 i n, Grlech. Literaturgeschichte, IIе, 1004, заб. 9. s Patsch,
53; RE VII A, 2190.
СВЕДЕНИЯТА НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ
253
ският път, който го свързвал с Томи, Истрос, Калатис и с градовете покрай ре-
ката. Оттук излизал и път за Марцианопол. Най-после Новиодунум е бил разпо-
ложен много близко до главните поселища на готите, конто по това време обита-
вали дн. Бесарабия1.
Многобройни проблеми възникват при разглеждането на въпроса за търговията
между готите и империята: за стоките, конто са били обменяни, за народността
на търговците, за значението на търговията за развитието на парично-стоковите
отношения в Тракия през IV в. от н. е. и пр. През IV в. Мизия и Скития са играли,
без съмнение, транзитна роля. От тук естествено са минавали всички търговци,
конто са идвали било по сухо, било по море. Без да имаме конкретни данни, ние
все пак сме иа мнение, че и немалко местни хора са участвували в тази търговия.
Какви са били стоките, конто са били предмет на обмяна? Ние можем да на-
несем някои отделни данни. Амиан Марцелин съобщава, че готите настоявали
енергично за сключването на мира през 369 г., понеже поради водената война па-
зарите били затворени и те страдали от липсата на хранителни продукти2. Теми-
стий съшо обръща внимание, че за готите била от голямо значение ежегодната
издръжка със зърнени храни, т. н. aariQi чт>, която те получавали до времето на
Валент, след което тя била отменена3.
Продуктите, за конто знаем със сигурност, че са изнасяни от империята, са
били виното, зърнените храни, маслото (oleum), солта, всякакъв вид оръжие, сурово
и обработено желязо, а също и злато4. Към стоките, изнасяни от империята,
трябва да добавим и облеклото. Ние посочихме по-горе, че Темистий отбелязва,
че не бил видял кораби да пренасят облекло за готите6. За нас би било важно
да знаем доколко и каква част от тия стоки са били произвеждани в самата
Тракия и изнасяни оттук. Изворите обаче засега не ни дават подробни сведения
по тия въпроси6.
Готите продавали преди всичко роби. Амиан Марцелин съобщава, че по вре-
мето на Юлиан търговци от Галатия продавали ежедневно готите, без разлика на
техните съсловни различия1. През IV в. робите от готски произход били най-раз-
пространените роби в империята8. Говорейки за моралния упадък на крайдунав-
ските гарнизони и за користолюбието на военните командири, Темистий пише в
своята X pev, че тукашните фрурарси и таксиарси наподобявали
повече търговци, отколкото военни лица, тъй като се стараели
да купят колкото може повече роби и да ги п реп ро д а д ат9. Тук
Темистий разкрива същите тия деяния, за конто Амиан Марцелин (XXXI кн.) съоб-
щава, че били вършени от висшите военни и административни чиновници по долни
Дунав при преселването на готите през 376 г. в Тракия. Те продавали готите и тех-
ните деца в робство и дали с това повод за избухването на въстанието на вест-
1 За Новиодунум — RE XVII 1191—1194; R. N е t z h a tn m e r. Die christlichen Altertfimer der
Dobrudja, Bucarest 1918, 188. 2 A m m. Marcellinns, XXVII 5,7. 3 Them. X 135 b (IGljo):
8t ye xai to ovvq&es ali&v onr/^caiov ларрргГто. 1 Cod. 1 u s t i n. IV 41, 1 ; 2 IV 63,2. Вж J.
Marquardt, Rdmische Staatsverwaltung I2, 1881, 563; срв. Go th of red us към Cod. Theod. VII,
16,3.	5 Вж. стр. 251, заб. 2.	® Върху ред въпроси, свързани с промишленото и занаятчийско
производство в Тракия през IV в., се спирам в моята дисертация «Градът и селото в Тракия и Да-
кия през IV—V в. от я. е.‘	7 A mm. Marc ell in us, XXII 7,8. 8 Ю. Кулаковский
История Византии, Киев 1910, 1 89 сл. 9 Them. X 136b (16221 сл.): tp(>ov@d(>xas & xai -lafidpxac
e/uroffovr fidHox xai lar ауЗралоЗюг xanijAovg, oTg toito fiovov еруоя лросеяеио, лХеГста fiiv lijvrjoaaOai,
лЛеГсга 31 xai ane/ij-ioX^aai.
254
ВЕЛИЗАР БЕЛКОВ
готите1. Сведенията у Темистий допълват и разширяват представата ни за морал-
ния облик на долнодунавските военни командири от 60—70-те години на IV в. Това,
което съобщава Амиан Марцелин, не е било изолирано явление, а стара практика.
Но независимо от известии различия, обективният резултат и в двата случая бил,
че количеството на робите в долнодунавските провинции се е било увеличило
през второто десетилетие на втората половина на IV в. от и. е., което е факт от
немалко значение за социално-икономическото развитие на тия провинции.
Темистий, подчертавайки заслугите на Валент относно строителиите мероприя-
тия по дунавския лимес и грижите по материалното обезпечаване на настелите,
изтъква, че били построени нови кастели и поправени старите,
конто били порутени. Ниските крепостни стени били издигнати
по-ви со ко и разширени на дебелина там, където имало нужда.
Валент осигурил изобилие от вода в настелите, от липсата на
която по-pa но страдали, т. е. прокарал водопроводи в настелите.
Н а в с я къ д е б и л и из п ра т е н и го л е м и запаси храни. Пристанищата
на съседното море били поправени. Кастелите били попълнени с
нови войници. Многобройно ново оръжие, стрели и други ма-
шини били доставени2. От досегашните учени ед ни не са обърнали доста-
тъчно внимание на тия твърдения на Темистий, а други ги споменават само, като
добавят, че тия сведения са лишени от реални доказателства3. Ние свързваме
обаче тия пасажи у Темистий със законите, издадени от Валент в Марцианопол
през годините на готската война, някой от конто добре потвърждават сведенията
на нашия автор. В този случай и самите укази вече могат да се използуват като
извори за историята на долнодунавските земи през IV в. от н. е.
Нека почнем от пасажа, в който Темистий говори за складирането на големи
запаси от храни в тукашните кастели. На 3 май 369 г. Валеит, който се намирал в
Марцианопол, иаредил до началника на i рефектурата Ориент Ауксоний да докара
храни от съседните области във военните лагери4 *. По-пълно описание на това
събитие е запазено у Зосим. Откъде са били натоварени храните, ие знаем. На
товарни кораби (o2xwV?) обаче те били превозени до делтата на Дунав. Оттук
храните били претоварени на речните ьораби и разпределени по складо-
ветена градовете, разположени покрай Дунав6. За вида на храните
не са казва нищо, но ние знаем, че военните складове по лимеса трябвало да
притежават оцет, вино, сланина, ечемик и плява6.
За нас е важен и интересен фактът, че в края на 60-те години на IV в. в Мизия
и Скития (дн. Северна България и Добруджа), конто минават за много плодородии
области, е било необходимо внасянето на значителни хранителни припаси, предна-
значени за изхранване на увеличените войски. Това показва, че в тия години по
1 A mm. Marcellinus, XXXI 4,9—11. 2 Them. X 136 а (162у сл.): Sta tovto yap xai т&х
ердоядйох та ftix tpxoS6fii;oex ex xatxijs, та Se ахёатт]ае xaTazezgififiiva, Tots <5* nQooHfojxe то ёхбёох,
vyxn’s ftix д x&afiaitoTegox rjx, na^ovs Si onov tovtov ngooedei, vSoto: Si atf&oxiax, q таитр лдотерох
inie^zTo, тдоу&г Si {hjoavgovs алахтахои xai Atftexas Trjs yeiTxiuarjs &ai.dcarjs, xai атдатиатад ex xaTaio-
yov, xai tpgovoovs тих dgt&itdx ov iftevSoftexovs, xai onia xai /Hit) xai духахщшта, алахта els то сала-
тах е^чтаоцёха. 3 V u 1 p e, 472.	1 За Ауксоний—RE П, 2622. Срв. Cod. Theod. \ II 4, 15: Sicut
fieri per omnes limltes salubri prospectione praecipimus species annonarias a vicinioribus limitibus pro-
vincialibus ordinabis ad castra conferri et invito oneris (Cod. lust. — in veteranis) castris constituti mi-
lites duas alimoniarum partes ibidem de conditis sumant nec amplius, quam tertiam in partem ipsi ve-
here cogantur. 6 Zosimus, IV 10 (185® сл.).	6 Hist. Augusta, Vita Gordiani 28, 2.
СВЕДЕНИЯТА НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЧ
255
причини, конто засега не са ни напълно известии, произведените земеделски и ско-
товъдни произведения са били достатъчнн само за изхранване на местното населе-
ние. В един важен стопански документ от средата на IV в. се подчертава, че Да-
кия и Мизия се самозадоволявали, т. е. произвеждали колкото било необходимо
за тях самите1. При това царуването на Валент до 376 г. е било сравнително спо-
койно от .варварски" нашествия. Каквито и да са причините, конто бъдешите
проучвания сигурно ще доловят, те безспорно се коренят в цялостната икономи-
ческа и социална криза, обхванала античната робовладелска формация и проявила се
различно в отделните провинции.
Сведението на Темистий за набирането на нови войници и за попълването на
гарннзоните на настелите намира потвърждение и в един указ на Валент, издаден
също в Марцианопол на 31 януари 368 г. В него той забранява да се вземат за
войници хора от императорските имения в тия провинции, откъдето обикновено
са били набирани войници. Той разрешавал те да се набират само от тия провинции,
където се плащало военен данък, за да може по този начин да се компенсира от-
стъпката, която им се прави2. За нас би било важно да знаем откъде са дошли вой-
ниците, конто през тия години попълнили гарннзоните на тукашните кастели. Това
обаче не е указано нито у Темистий, нито в указа. Като имаме пред вид, че Тра-
кия е била страна, откъдето винаги са се набирали много войници, особено през
късноантичната епоха3, може да се предположи, че в случая между провинпиите,
където е имало императорски имения и откъдето не били взети войници, била и
Тракия4.
Към данните за снабдяването на настелите с оръжие, храни и всичко необ-
ходимо до последната подробност трябва да се привлекат няколко конституции, за
конто още преди 200 години известният коментатор на Codex Theodosianus—Gotho-
fredus бе предположил, че може би имат известно отношение към готската война.
Това са указите за внасянето на военно облекло (militaris vestis), за реквизиции
на коне и за бастагариите.
На 17 септември 368 г. Валент наредил от Марцианопол военного облекло
да се доставя между 1 септември и 1 април6. По това време главните му военни
сили, както съобщава Амиан Марцелин, били изтеглени около Марцианопол на
зимна квартира6. Естествено, на войската били необходими дрехи, за да може да
се облече'през зимните месеци, когато студовете в Долна Мизия и Скития са го-
леми. Провинциите в Тракийския диоцез заемали едно от челните места в пла-
щането на този особен военен данък. Една конституция от 377 г. (9 годнни по-
1 Exposltio totius mundi et gentium, § 57 (GGM II 525): Dacia et Mysia sibl quidem
sufficientes. 2 Cod. Theod. VII 13, 2. Това различно положение на провинциите по набирането
на войници е подчертано и в указ от 380 г.—С о d. Theod. VII 13,9. Срв. Grosse, ROmische Mili-
targeschichte 210 сл. Относно плащането на военния данък вж. Amm. Marcellinus, XXXI 4, 4. Инте-
ресно е сведението на Хезихнй от Милет, който изтъква, че Валент, нуждаейки се от средства за на-
биране на войници, бил прииуден да продаде голяма част от държавните земи — Hesychius
М 11 е s i u s, fr. 6 (FHG IV 155). 3 Многобройни сведения за войници от Тракия през късноан-
тичната епоха са посочени от В. Бешевлиев, Един загадъчен надпис от VI в., Разкопки и про-
учвания IV 1950, 125—127. Особено е характерно сведението на анонимния автор на «Описанието
на целия свят' — Expositlo totius mundi... (GGM II 523): Thracfa provincia et ipsa dives in
fructibus et maximos habens viros et fortes In bello. Propter quod et frequenter inde milites tollerantur.
1 За императорските имения в Тракия през късноантичната епоха знаем малко. Известна е една
вила Мелантиада край Цариград — RE XV 436.	5 Cod. Theod. VII 6, 2.	6 Amm. Marcel.
11nus, XXVII 5, 5.
256
ВЕЛИЗАР ВЕЛКОВ
късно) определи точно количеството на внасяното облекло. Четирите тракийски
провинции, а именно Тракия, Европа, Родопа, Хемимонт били задължени да до-
ставят по една военна дреха на 20 iugera или capita (данъчни единици, на конто по-
чивало изчисляването на данъка). За Мизия и Скития пък, конто по това време
пострадали от готските нашествия през 376—377 г., било направено известно облек-
чение, като едно военно облекло се доставило срещу 30 от посочените данъчни
единици* 1.
Що се отнасн до конете, конто местного население е било принудено да дава
като реквизиции, наложила се поради войната, важни данни могат да се извлекат
от една конституция, издадена от Валент в Марцианопол на 30 май 367 г. С ней
се определи, че за в бъдеще вместо коне колоните и другите зависими
с ел я ни, конто били задължени да ги дават, трябвало да плащат по 23 солиди
на кон. Указы подчертава, че тия солиди трябвало да се плашат честно на проку-
раторите2. Gothofredus правилно обръша внимание, че това се е правело, зашото
местного селско население, натоварено с тази тегоба, давало слаби и лов и коне,
като се стремило да измами съответните чиновници. Това е било форма на паси-
веи протест от страна на населението, което е страдало през тия години от мно-
гобройни ангарии и тежести, изрично споменати от Темистий, например при описа-
нието на строежа на кастела при Хърсово.
Относно останалите строителни мероприятия на Валент, споменати по-горе,
ние не разполагаме в момента с допълнителен сравнителен материал. Къснорим-
ските кастели не са достатъчно проучени у нас и затова липсват реалии доказа-
телства. Ние сме убедени обаче, че при бъдещи проучвания и тия сведения иа
Темистий ще бъдат подкрепени. Много важно е неговото съобшение за поправ-
ката на пристанищата на съседното море. В случая се касае за при-
станищните градове на Черно море Одесос, Томи (през лятото на 369 г. оттук е
минал Валент), Калатис, Истрос (през същото лято тук са били Валент, Темистий
и сенатската делегация). Ние обръщаме внимание върху известната епиграма от
с. Войвода, Новопазарско, гдето се говори за поправката на някакво пристанище.
Приема се, че епиграмата произхожда от Одесос и принадлежи на IV в. от н. е.3
Най-после иека се спрем на построяването на укреплението при Хърсово,
край тогавашния кастел Cius. Самият Темистий е присъствувал на строежа и сам
заявява, че ще опише това, което е видял лично. Намерен е също така и строи-
телният надпис на това укрепление, издигнат след завършването на кастела, сигу-
рен коментар към съответните пасажи у Темистий. Въз основа на географските
особености, посочени от Темистий, и на мястото на нахождението на надписа Patsch
убедително е поставил строежа до Хърсово4. Описаиието на Темистии е възбуж-
дало интерес у никои учени, тъй като то е единственото описание от очевидец иа
построяването на едно късноантично укрепление, обаче и досега не е отдалено
нужного внимание на това описание като важен извор за строителната дейност
през IV в. от н. е.6
1 Cod. Theod. VII 6, 3. За тия данъчни единици срв. Marquardt, Rbmische Staatsverwal-
tung II2, 1884 ‘225.	2 Cod. Theod. XI 17,1.: De equorum collatione. Vicenl et term' solid! per
singulos equos, qul a colonis atque ab obnoxiis exlguuntur, ips! magis iugiter quam fraude procuratorum
nostrorum equi offerantur. 3 Срв. последнего четеие на този надпис у J. S t г о u х, Eine Hafenin-
schrlft von der Kiiste des Pontus, SB Akad. Berlin, Phil. Hist. KI., 1949, № 1. Epigraphische BeitrSge
1, 1—23.	1 Patsch, 48сл. ; RE VII A, 2108.	5 Някои като N. lorga, Histoire des Roumaines
1937, II, 76—77, съвсем неубедително н производно отиасят описанието иа Темистий за паметника
СВЕДЕНИЯ!А НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ	257
Мястото, избрано за строежа, е било много удобно. Заемайки възвищението
на един малък полуостров, то е давало добра възможност за добър обглед на
местността и при това е било трудно уязвимо. Преди това готите предприемали
през съседния блатнст залив нападения в околността и затова някои от предиш-
ните императори започнали издигането иа укрепление, но го изоставили. Темистий
сам видял приготвените основи. По-нататък нашият автор изброява най-необходи-
мите строителни материали: камък (Мдк), печени тухли и керемиди (лД'п'/о? олп/)>
вар (xovla), материали, конто изобщо липсвали в околността на мястото и трябвало
да се докарват отдалече. Това било възложено иа местното население, навярно
като ангария. Темистий разказва, че хиляди впрегатни животни (vm^vyia) прена-
сяли отдалече материалите. При строежа били използуваии стрити керемиди
(ovviEtQifmevov xEQafwv), необходими за направата на хоросана. Този пасаж пред'
ставя едно от редките спомеиавания през IV в., при това точно датиран (368 г.),
за употребата на хоросана при късноантичните градежи. Строежът е бил извърш-
ван от самите войници, нещо, което ни е известно и от други места* 1. Темистий
прославя императора, че в строежа взели участие всички присъствуваши — от
последний войник до императора и неговите приближени. Известно е, че изди-
гането на подобии укрепления е било винаги много наложнтелно и строежът е
бил форсирван. Така, в един надпис от 371 г. е посочено, че кастелът Commercium
в Долна Панония е бил построен за 48 дни®. По-нататък е твърде важно споме-
наването на removes и ДОоЛоуес?, зидари и строители, конто са ръководели строежа.
Доколко те са били местни майстори или военни чинове, за съжаление не знаем3.
Те>ао»к и	в Тракия не са ни засвидетелствувани досега нито епиграфски,
нито литературно. Знаем само за Itboveyol*.
Най-добрият коментар на Темистий в случая е намереният, макар и фрагмен-
тиран, надпис, направен по поръчение на командирите, конто са ръководили воеи-
ните части, взели участие в строежа. Това са били т. н. примани (primani), за конто
не е установено точно към кой легиои са принадлежали. От имената на команди-
рите са дадени Марциан, трибун, и Урзицин, препознт. Посочено е и името на воен-
ния управител на провинция Скития — дукса Флавий Стеркорий6.
Темистий, както видяхме, съобщава, че Валент построил много нови и попра-
вил някои полуразрушени кастели. Пряко потвърждение имаме за укреплението
при кърсово. Ние обаче обръщаме внимание надвата кастела — Gratiana, вероятно
до Карсос, и Valentiniana, с неустановено местонахождение. Сигурно те са от вре-
при Адамклиси (Tropaeum Tralanl). Доказано е напълно определено, че разказът на Темистий се
отнася за бурга при Хърсово. Литературата у RE VII А, 2110. Вж. и V u 1 р е, ц. с., 153.	1 Срв.
например надписите от тия години: CIL III 83, 3653, 5670а-	2 CIL III 3653. ’Them. X 137 d
(1646): elms av avio/iatov; /лёг tpiQea&ai zoi>s Xi&ovs, айго/латг/т S'e rr/v niiv&ov, tcxtovwv <5e avev xai ki&o-
aviivat го inieeiyio/ia. 4 Тгхгохед са известии ОТ ОксиринхОС ОТ 316 Г. ОТ В. е. Срв. StOck-
1 е, SpatrCmische und byzantinische Zunfte, Leipzig 1911,88.	5 Надписът e отдавва известен и мно-
гократно коментнран и допълваи : CIL III 6159=7494 = D е s s au ILS 770, add. Ill p. CLXXII = Fle-
b i ge г - S c h m i d.t, Inschriftensammlung ... Denkschriften Akad. Wien, 60,1918, Phil. Hist. KI. № 167.
Подробна литература no допълването на лявата му половина у RE VII А, 2110. В надписа се споме-
нават т. и. quinquennalia, празнувани в 368 г., на което тържество Темистий държал VIII си реч (вж.
по-горе). Според съдържанието си надписът се поставя в 368 г. или 389 г., след сключването на
мира с Атанарих. За primani се предполага, че илн са части от leg. I Iovia_, който бнл разположеи на
лагер в Егисос и Новиодунум (вж. за него RE XII, 1407), или пък от leg. 1 Flavia Gemina (за него
— V u 1 р е, 311 и заб. 4).
17 Сборник Гаврил Кацаров
258
ВЕЛИЗАР БЕЛКОВ
мето на Валент, както сочат имената им, произведени от имената на Валентовите
съуправители Валентиниан и Грациан1.
Стронтелната дейност на Валент е била немалка, и то не само в долнодунав-
ските земи, както се вижда от Темистий и от споменатите пътни колони, но и в
другите провинции2. Твърдеиието на Темистий, че целият дунавски бряг бил
осеян с укрепления, преизпълнени с войници конто били сиабдени с добро оръ-
жие, според нас отговаря на истината. Неговото настоятелно твърдение обаче, че
всичко това е било занемарено от предишните императори и че Валент имал в
това отношение големн заслуги, едва ли може да се приеме3. Цялата политика на
императорите от Диоклетиан до Валент е била насочена към поддържането на
лимеса в изправност. Само няколко годиии по-рано император Юлиан взел мерки
за укрепяването на всички градове в Тракия и проявил особена грижа за касте-
лите край Дунава, за да не липсва нищо на тия, конто бранят империята, както
казва Амиан Марцелин4. В 365 г. Валентиниан със строг указ до управителя иа
Крайбрежна Дакия Тавтомед наредил да се приведат в изправност всички кули и
укрепления в провинцията6.
Що се отнася обаче до сведенията на Темистий за моралния облик иа коман-
дирите и войниците от Дунавския лимес, то те се допълват от Амиан Марцелин и
са до голяма степей достоверии. Темистий се е движил с главния щаб на Валент
и без съмнение е знаел добре отношението между войниците и местното населе-
ние. Ние посочихме по-горе как фрурарсите и таксиарсите се занимавали с търго-
вия на роби. Темистий добавя, че те съкрашавали част от Войниците, за да им
присвояват заплатата. А самите войници са използували своите възможности, като
на големи групи грабели и обирали местното население. Нашият автор ги нарича
не войници, а разбойници6. Според него те во дели война не срещу „варварите", а
срещу поданиците на империята, срешу местните селяни7. Темистий говори за по-
рицание (дедук) от страна на селяните и подчертава, че войниците са се страху-
вали от тях. Това ии навежда на мисълта, че е имало оплакване и до императора,
а може би и въоръжена съпротива.
Авторът обяснява всичко това със слабата грижа на императорите към вой-
ската, в резултат иа което войниците и командирите обеднели и били принудени
да грабят. Според него това било премахнато с мероприятията на Валент. Ние
обаче посочихме, че от една страна грижите за тукашните кастели ие са преста-
вали през IV в., а от друга страна, че Амиан Марцелин изтъква дейното сътрудниче-
ство на селското население в Тракия — роби, колони и рудари — с въстаналите готи в
376—378 г.8 Всичко това сочи, че причините за недоволството не са били временни
и затова Валеит не е смогнал да ги премахне. Темистий се стреми да прослави
императора. Ето зашо, излизайки от своите класови морално-философски схваша-
1 За Грациан — RE VII 1830. Споменава се освен в Not. Dignitatum, Or. XXXIX, 27 и у
Procopius, De aedificiis IV II (149ц — Haury). Валентиниан се отбелязва само у Procopius,
IV 11 (МО?). Vul ре отбелязва тия кастели, но не ги свързва определено със сведенията у Темистий.
2 Данните са посочени в RE VII А, 2130.	3 Them. X 138b (16418—16624). 4 Amm. Marcel-
linus, XXII 7,7.	5 Cod. Theod. XV 1,13.	6 Them. X 136c (16231): Sieaxetgovzo ovv алапах^ае
zfjs ох&ф ov xa&’eva xai Svo pdvov, aM' rjSt) xai хата i.ox°vs ла1 оНацоЬд, iy/ozai Sfjdev, ovoozgaxz&zaz,
zpoigia za }.cupvQa ozofia^orzes. 7 Them. X 138 C (I65o): xai zgvrpr] fiev e^rlz/lazai z&v xazakoytov
negiov ria Si dvzeiofjxzai z&v avayxriwv, Sz’qv ol tpQOVQOiivzes ovx avayxaZovzai avzi zan> fiagfidgcov no-
lepetv zoTg vmjxdm; xaxsivwv juev antyerihu Sid za$ anovSag, rpegsiv Se xai ayeiv to's yea>f>yovvzag Sia zqv
evSuav...	8 Amm. Marcellinus, XXXI 6, 6—6.
СВЕДЕНИЯТА НА ТЕМИСТИЙ ЗА ТРАКИЯ
259
яия за ролята и значение?© на монарха, той принизява редица важни социални
явления от своята епоха и ги прави зависими от волята на отделната личност, в
случая от тая на императора, без да се задълбочи в тяхната същност. Теми-
стий обаче е залазил важни сведения, конто ни позволяват да разкрием тежкото
положение на тукашното селско население, тормозено от ангарии и насилия от
страна на военни и административни чиновници. Това състояние ни е добре из-
вестно и от другите провинции.
Сведения Фемистия о Фракии
В статье рассматриваются сведения о Фракии, которые дает Фемистий в своей
десятой речи. В связи с этим более подробно говорится о тех годах его жизни,
когда он вместе с Валентом посетил земли по нижнему течению реки Дуная. Это
годы Первой готской войны (367—369). Тогда Фемистий посетил Марцианополь,
Истрос, Новиодунум, castellum Cius близ Хырсово. Вот почему, независимо от
панегирического тона десятой речи, сведения Фемистия основываются на личных
впечатлениях (Them. ed. Dindorf, Oratio X, стр. 1581Б, 163e).
В связи с пребыванием Валента, Фемистия, сенатской делегации и др. в Мар-
цианополе, подчеркивается большое значение этого города, когда его благосостоя-
ние вероятно было значительным. Исходя из соответствующих мест десятой речи,
устанавливаются предметы, служившие империи разменной монетой при платежах
.Варварам" (стр. 16112_14), некоторые данные о дунайской флотилии (например
стр. 15821, 15912_14) и даются сведения о торговле в землях по нижнему течению
Дуная. Высказывается предположение, что одним из двух городов, упомянутых
как торговые центры, был вероятно Дафне, а другим, может быть, Новиодунум.
Относительно товаров, которые экспортировались из империи, источником служит
Cod. lustinianus IV 41, 1; 42,2; 63, 2, при чем прибавляется и одежда (стр. 16114).
Что же касается готов, то они доставляли прежде всего рабов. Обращается вни-
мание на стр. 16221_24, где раскрывается моральный облик командиров в районе
нижнего течения Дуная, которые покупали и перепродавали .варварских* рабов.
Эти факты подтверждаются и Аммианом Марцеллином (XXXI 4, 9—11), который
указывает, что эти деяния совершались и в 376 году. В результате этого в 60—70
годах количество рабов во Фракии увеличилось. Подробно рассматривается деятель-
ность Валента в области строительства и снабжения в низовьях Дуная (стр. 1627 _1Б),
связывая данные Фемистия с некоторыми указами, изданными Валентом в Мар-
цианополе, а именно, Cod. Theod. VII 4, 15 (об этом указе см. и Зосим IV 10), Cod.
Theod. VII 13, 2, VII 6, 2, XI 17, 1. Таким образом на передний план выступает и
вопрос об отношении указов Валента и Диоклетиана, изданных в мизийских и
фракийских городах, по отношению к местным событиям и лицам. В связи с све-
дениями о поправке пристаней ближайшего моря (стр. 16212) приводится известная
эпиграмма села Войвода. Далее рассматривается описание стройки крепости близ
Хырсово (стр. 163Б—164эт). В данном случае обращается особенное внимание на
материальную сторону — на выбор места, на строительные материалы, между кото-
260
ВЕЛИЗАР БЕЛКОВ
рыми упоминается и раствор извести и песка (стр. 16417), и на тяготы, которые
должно было нести местное население (стр. 164!-3).
В конце рассматривается отношение войск к местному населению, выражав-
шееся в насилии и терроре (стр 16231_33, 16б2-10). Сведения Фемистня о том, что
крепости были оставлены прежними императорами на произвол судьбы — неверны,
и представляют собой желание прославить Валента.
Велизар Белков
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
Книга XIX, 1955
UNE QUESTION D’ARCHITECTURE ANTIQUE
par Marie Britchkoff
Outre les documents bien connus sur lesquels sont fond£s les etudes de 1’ar-
chitecture antique: les restes dfedifices antiques, la tradition et les femoignages dans
les oeuvres des anciens £crivains, les documents qui se rapportent й des construc-
tions de batiments, — il existe encore une source non moins importante, les repre-
sentations des edifices dans divers objets qui nous sont conserves. Cette derniere
source est particulierement importante dans de nombreux cas quand les edifices
(connus pour la plupart sous le nom de „petite architecture") ont completement dis-
paru sans laisser la moindre trace et quand nous manquons egalement de temoi-
gnages Serifs. Un tel edifice pouvait etre represente d’une maniere ou d’une autre sur
differents objets antiques. Pourtant la reconstruction d’un batiment selon une repre-
sentation antique est assez difficile et il n'est pas du tout certain qu’elle corresponde
entierement й son prototype1. II ne faut pas oublier non plus que 1’auteur d’une telle
representation n’etait pas architecte, mais ou un peintre, ou un sculpteur,ou un cise-
leur, meme un simple ma^on. En outre, celui qui reproduisait un batiment antique de-
pendait de son modele et de la matiere9 dans laquelle la copie devait etre re-
produce.
C’est pourquoi tres souvent dans les edifices represents le prototype n’est plus
reconnaissable. Pareillement il est clair qu’entre 1’imitation et 1’original il у a tou-
jours quelque difference, mais quand 1’imitation n’est pas faite d’apres un original,
mais d’aprSs une copie, la difference forcSment sera encore beaucoup plus grande.
C’est ce qu’il faut prendre en consideration dans notre cas oil il s’agit des copies
des anciens batiments.
1 Fiechter E., Die baugeschichtliche Entwicklung des antiken Theaters, 1914, p. 106: ....so
muss man sagen, dass eine in alien Teilen unzweifelhaftc Obersetzung vom Bild in die wirkliclie Archi-
tektur niemais moglich sein wird*. 2 * * * * * P. e. les monnaies exigent une representation plate et, vu que
1’espace a la disposition du ciseleur etait limite, il pouvait reproduire seulement les parties principaies
du batiment qu’Ii devait ciseler, ou celies qu’il trouvait importantes. C’est pourquoi le тёте batiment
etait represente sur diverses monnaies d’une maniere differentc bien que la matiere, la technique et
1’espace fnssent les memes.
262
MARIE BRITCHKOFF
Si nous avions a noire disposition piusieurs reptosentations d’un meme Edifice,
surtout si elles avaient et£ faites d’apres de bonnes copies, le travail de la repro-
duction deviendrait plus ais£, grace a la possibility d’en faire une £tude рага11ё1е, et
la r£ussite plus ou moins certaine. Une etudeparaltele, comparative de diverses represen
Fig. 1. Fresque de la Casa di Sirico — Pomp6i
Обр. 1. Фреска от Casa di Sirico — Помпей
tations d’un meme bailment nous aide a d£-
couvrir les erreurs de la гёа1Нё mal interpr£-
(ёе1: les contradictions dans la perspective,
les fausses dimensions, etc., — et nous rap-
proche de 1’explication del’image.de la dёter-
mination approximative de Edifice prototype.
Parmi la masse des reptosentations d’ar-
chitectures antiques, je voudrais prendre
quelques exemples quoique bien connus,
mais pas encore bien ехр^иёз par rapport
au batiment гергёвеЖё, — et les soumettre
a une ё!и(1е parallele dёtaillёe.
Nous examinons d’abord une fresque-du
4е style а Ротрё! (fig. I)2. C’est une niche
plate, саггёе, 5игтоп1ёе au milieu d’un bal-
daquin plat, qui appuie ses deux ехкётИёз
sur 1’architrave des ailes. De chaque со!ё
saillissent deux ailes (pareilles a des pa-
vilions) avec deux minces colonnes par de-
vant et deux demi-colonnes par derriere,
de style indёfini. En haut se trouve la toi-
ture profile, le plafond a caissons et den-
ticules. Les deux colonnes sur le devant
sont Junies par deux cloisons basses.
Sur une tessera de bronze3 (fig. 2) nous
voyons trois intercolumnia d^gale largeur. Sur quatre co-
lonnes doriques(?) est зйиёе 1’architrave avec deux fron-
tons aigus sur ses deux angles et une coquille <ntre eux.
Dans les intercolumnia sont р1асёеБ trois statues de Moneta.
La mosaique de la coupole de S. Georges a Salo-
nique4 (fig. 3) de la fin du 4е ou du commencement du
5е siecle nous montre de riches architectures Une niche
profonde a par der^re une arcade au lieu d’un mur, sa
voute est dёcorёe d’une coquille, le bord de a voute est
огпё de pierres p^cieuses. Les deux ailes saillantes sont
rbunies a la partie du milieu par une colonnade. L’architrave
richement огпёе est розёе sur des colonnes corinthiennes;
ses deux coins recouvrent deux frontons triangulaires. Dans
les intercolumnia ех1ёпеигз se trouvent des rideaux ti^s
et deux chandeliers. Sur cet ёdifice s’eleve un autre ёtage
de la demi-hauteur du premier, qui ne nous т1ёгеБ8е pas.
Fig. 2. Tessera en bronze —
Vienne
Обр. 2. Бронзова тесера—
Виена
1 F i е с h t е г, 106. 2 Casa di Sirico. Niccolini F., Le case e monumenti di Pompeji, 1 pl. 2
3 Du 2—3 siecie a Vienne, RM, 1907, pl. IV7. 1 Diehl — Saladin, Les monuments Chretiens,
de Salonique, 1918, pl. 1 1.
UNE QUESTION D’ARCHITECTURE ANTIQUE
263
Une plaque d’ivoire (fig. 4)1 a Milan du 6е si£cle represente trois intercolumnia,
dont le central est plus large et surmonte d’une voute огпёе d’une coquille; les deux
ext^rieurs portent un fronton triangulaire avec une croix sur la cime. L’espace entre
la voute et les frontons est rempli d’une palmette. Les ailes exterieures ont des cloisons,
des rideaux tir£s et une lampe suspendue. Au milieu on voit Saint Menas de bout et deux
chameaux couch£s.
Du meme stecle pro-
vient une repr£sentation du
Codex Rossanensis (fig. 5)2.
Saint Marc est assis dans
une niche (ou dans une ap-
sic) large. Sur le mur de
derri£re se trouvent deux
fenetres a moitie couvertes
par de rideaux en diago-
nal. L’apsis est flanqu£e de
deux colonnes avec chapi-
teaux corinthiens (comme il
nous parait), leurs bases
sont triples, les futs ont des
bandes d’or. Sur les colon-
nes repose 1’architrave plain
avec un arc огпё d’une co-
quille et deux pyramides
avec une boule sur la cime.
Une'miniaturede 1’Evan-
gile d’Etschmiadzin3 (fig. 6)
represente la Sainte Vierge
Fig. 3. Mosaique de Г 6gl;se S. Georges — Salonique
Обр. 3. Мозайка от църквата Свети Георги — Солун
sur un trone dans une large apsis. La voflte de l’apsis est remplie d’une coquille, son
bord est огпё de pierres pr6cieuses. Les deux autres niches ont deux colonnes corin-
thiennes surmontees d’un fronton. Derrifcre se trouve un toit en pente. On voit dans
les intercolumnia ех{ёпеигБ des rideaux avec des franges.
Les representations ёпитёгёев ci-dessus different I’une de 1’autre: par la ma-
ture dans laquelle elles sont ехёси1ёе$, par le butauquel elles ё!а1еп! destinees et par
l^poque diffёrente ой elles ont apparu. En dёpit de cela elles semblent etre pareilles.
D’apres leur sujet, — fr^pendamment des quelques diffёrences non essentielles, —
elles denotent une filiation. Il s’agit d’un batiment en trois parties dont une aedicula
au milieu (apsis ou niche demi-circulaire et уой!ёе) large par devant et ouverte. Cetie
partie centrale doit etre Бирроэёе profonde, senh-circulaire et уои1ёе car elle ren-
ferme: le baldaquin suspendu (fig. 1), ainsi que Гаге огпё d’une coquille4, dont les
1 D e 1 b г й c k, Consulardiptychen, 26. fig. 11; G rae ve n, Elfenbeinwerke, 47.	2 Munoz,
Codex Rossanensis. pi. XV. 3 Le manuscrit date de Гаппёе 989, quelques images et ce qui est сИё
ci-dessus sont du 6е sifecle ; S t r zy g о w s k i, Byzantinische Denkmaler, I 69, pl. VI, 1; Macler,
L’Evangile агтётеп. 1920; Ainaloff, Les fondements heltenistiques de 1’art byzantin, 1900 (russe), 65.
‘Munoz, 6, sortant d’autres боппёев suppose justement que l’apsis 6tait profonde et circuiaire.
264
MARIE BRITCHKOFF
extremes sont poses par erreur sur 1’architrave (fig. 2, 4, 5) Au contraire, le balda-
quin et la coquille appartiennent a ГпИёпеиг de 1 aedicula (comme les statues de Mo-
neta), ainsi que noue le montre les repr£sentations sur les figures 6 et 3 qui sont
plus proches de la reality et semblent provenir d’une source meilleure.
Comme exception le mur par derriere dans la mosaique (fig. 3) est гетр1асё
par des arcades; dans la miniature (fig. 5) il a deux fenetres1; dans la mosaique et
dans 1’Evangile 1’arc est огпё de pierres pr£cieuses. Les ailes de cet Edifice sont
saillantes (fig. 1 et 3); elles sont moins £troites que la niche centrale (comme excep-
ion sur la fig. 2 tous les intercolumnia sont egaux) et ont 2X2 colonnes £ventuel-
Fig. 4. Relief en ivoire — Milan
Обр. 4. Релеф от слонова кост — Мнлано
lement deux pilastres par derriere (fig. 1).
Le peintre de la miniature (fig. 5) omet
une colonne sur chaque cot£ du front, peut-
etre pour avoir de la place pour Sophia a
droite et S. Marc й gauche. Sur le toit
plat des ailes il у a un fronton triangu-
laire; la figure 1 nous les montrent sans
fronton, la figure 5 — sous la forme de
pyramides et sur la figure 6 elles sont гё-
unies par le toit en pente. La partie пИё-
rieure de Г intercolumnia est Гегтёе par
des cloisons plus ou moins hautes (fig. 1, 4);
la partie Бирёпеиге est munie de rideaux
(dans la fig. 5 ils sont sur les fenetres).
Ce motif est enrichi de lampes suspendues
(fig. 4) et de chandeliers (fig. 3).
Dans ces quelques exemples1 2 nous
voyons se гёрё1ег comme motif fonda-
mental la facade en trois parties. L^difice
гергё5еп1ё appartient a la petite architecture
plutot васгёе que profane.
D’oii les imitateurs pouvaient-ils puiser
la mati£re de leurs images et que voulaient-ils repr£senter? Il ne faudrait pas attri-
4iuer a la seule fantaisie des ехёси1еигв ces repr£sentations qui se гёрё!еп! de si£cle
en 81ёс1е. Ргёс15ётеп1 la гёрёШюп constante de ce motif nous атёпе a supposer que
c^tait un batiment bien connu et tres гёрапби. Nous renconirons la facade en trois
parties ou a trois portes dans les путрЬёез3, dans les portails4, dans les temples6,
etc., mais particuli£rement sur les facades des зсёпез (scaenae frons6) et dans le 4е
1 Confr. les fenetres pareilles sur la mosaique d’une villa en Syrie (E1 d e r k i n, A. J., Arch.
1936, 342).	2 II у en a beaucoup d’autres :
a) Le manuscrit Dioscurides, foi. 5; Strzygowski, Byzantinische Denkmaier III, 23;
Komstedt, Vormittelalterliche Malerei, 29.
b) Les mosafques de la mosquee des Omojades й Damascus; Sem inarium Kondako-
vianum 111, 213; Mon. Piot XXX, p. 111.
c) Vat. gr. Reg. 1 487 v. (9е siecle).
d) Vat. gr. 1613, 286, 197 (de 1’аппёе 1025).
3 P. e. ies Nymphees a Schuchbe et Amman: J. d. J. 1902, 122. 1 Le portail du тагсЬё a Mi-
let ; le portail du nord a Hossn Soleiman : К r e n c k e r - Z s c h i e t s c h m a n n, pl. 32, 45. La Porta
Caesarea й Salona, etc.; Kahler: .1. d. J, 1942, 43, fig. 45, 51.	5 Krencker-Zschietsch-
mann, Rdmische Tempel in Syrien, 1938, fig. 277.	8 Fiechter, 112.
UNE QUESTION D’ARCHITECTURE ANTIQUE
265
style de РотрёР qui a етргип!ё ses representations d’architecture fantastique aux
theatres contemporains et a 1’architecture monumentak. La muraille de la scfcne a eu
a travers les epoques ses transformations successives ce qui fait conclure aux savants
que la voie du motif d’architecture theatrale1 2 sktendait de 1’Orient vers 1’Occident3.
Les recherches de Krencker-Zschietschmann nous indiquent oil nous pouvons
chercher I’ancienne patrie de notre motif. A la page 277 ils ecrivent: „Une chose ty-
pique dans 1’architecture de la Syrie est I’entr^e de la muraille de la facade presque
toujours en trois portails“. — Les nom-
breuses planches et les multiples plans de
cet ouvrage nous fournissent une matiere
abondante et persuasive sur cette question4.
Nous voyons que la partie principale du
temple syrien, son sacro-saint, c’est 1’adyton
qui etait situ£ r£gulierement au fond de la
cella6. C’est une aedicula, ou une apsis
pos£e sur un podium, avec deux pavilions
des deux coks, ou avec une colonnade par
devant. II faut souligner qu’ il у avait deux
formes de 1’adyton en Syrie: Lybanon et
Hermon.
La substruction du type Lybanon n’a pas
de fatjrde fernke, mais trois ouvertures8
avec trois escaliers qui menent vers 1’adyton
lequel a aussi trois parties (trois nefs) ct
deux pavilions (ou deux baldaquins) ouverts
a colonnes7. Si nous compa rons nos гергё*
sentations avec cet adyton syrien, nous
pouvons conclure indubitablement qu’el les
reproduisent 1’adyton du type Lybanon.
Le peintre de la fresque de Ротрё! a
fait 1’adyton ё!апсё, mince, ornamental. Le
Fig. 5. Miniature du Codex Rossanensis
Обр. 5. Миниатюра от Codex Rossanensis
mosai'ste le repksente somptueux pareil a un palais8. La tessera nous le fait voir
compktement plat: Г1п1ёпеиг et Гех!ёпеиг sont sur le meme plan. Dans les autres
repksentations 1’adyton se trouve der^re la composition des figures afin de remplir
1’espace vide. Cependant, les parties essentielles cancteristiques de 1’adyton у sont
maintenues.
Le second type d’adyton est Hermon; il consiste en un mur ferrrk, avec un po-
dium, sans colonnade, йм8ё en trois parties. La fatjade est регсёе d’une епкёе pnn-
cipale et de deux petites portes de chaque с61ё. On peut supposer qu’entre ces portes
se trouvaient des niches огпёев de statues9.
1 Pompei: Reg. VIII, 2, 23; Reg. 1, 3, 35, etc. 2 Cube, Die Romische scaenae Irons, 1906,
10; v. G er к a n, Das Theater von Priene, 1921,113. 3 Fiechter, 102 ; v. Gerkan. 1 Kren-
cker-Zschietschmann, fig. 155, 277, 392; pl. 55, 76, 86, 91, etc. 5 L у c i a n, De dea syr.
31, dans la description du temple a Hierapolis dit: .... dans I’intfrieur du temple il у a le &й).аиос oil
se trouvent les images des dieux*. La conception de 1’adyton est egale a celle du	J. d. J.
1902, 97; Krencker-Zschietschmann, 281. “Krencker Z s c h i e t s c h m a n n, 288,
fig. 155.	< Confr. la reconstruction de 1’adyton du petit temple a Baalbek ; В a a I b e к v. II, pl. 65;
J. d. J. 1902, 98; Krencker-Zschietschmann, fig. 413. “Alfoldi: RM 1936, 131
3 Krencker-Zschietschmann, 291, fig. 277, pl. 55, 76, 86, 91.
266
MARIE BR1TCHKOFF
Je crois que ce type d’adyton se reproduit dans la representation suivante. C’est
une dalle fun£raire du 2е siecle au Vatican1 (fig. 7). La plus grande partie est оссирёе
par une aedicula plate avec une coquille dans la voute. Une porte a deux battants
est ouverte et nous laisse voir I’inscription dans 1’aedicula. Devant la niche il у a une
collonade avec une voOte en forme de tonneau et a caissons (confr. fig. 8)2. A droite
et * gauche on voit une architrave droite sur deux colonnes qui ressemblent a des
Fig. 6. Miniature d’ Evangile
Обр. 6. Миниатюра от евангелие
pilastres corinthiens; la partie sup^rieure
de I'architrave avec des acrotfcres en forme
de palmettes est seule visible. Pour le ma-
<;on qui a fait ce monument, Г inscription
fun^raire etait la chose principale, c’est
pourquoi il a n£glig£ les autres parties du
batiment et n’a meme pas laiss£ de place
pour representer les portes lat£rales et
les autres colonnes. Cette grande porte
a du etre emprunt£e au second type
d’adyton; la colonnade devant I’aedicula —
au premier. Les trois parties de la facade
de Г edifice sont indiquees, mais pas гёа-
lisees compietement.
Dans les images etudiees plus haut il
manque, afin de pouvoir comparer avec
I’adyton, la substruction avec J’escalier du po-
dium; seulement dans la mosaique (fig. 3)
’adyton est represente un peu eieve sur
un podium bas. Cela pourrait nous servir
peut-etre de preuve que 1’ adyton etait ori-
ginairement un batiment independant3.
Les temples etudies par Krencker-Zschie-
tschmann sont dates du Iе au 3е siecle, mais
la forme originaire et plus ancienne de I’adyton syrien doit etre cherchee certai-
nement dans les legal xa^vfiai etudiees par Oelmann4 et datees а Г aide d’une inscrip-
ti6n (3е siecle av. n. ё.). Elles etaient des batiments en trois parties, independants,
sacres de la Syrie antique. Leur partie centrale etait ouverte et flanquee de deux
ailes ouvertes ou fermees. Dans certains lieux la partie centrale est precedee d’un
portique6.
Ce batiment tres antique etait adopte par les Grecs au temps de I’Helienisme; ils
en avaient fait usage dans leur architecture sacree et dans la vie civile en forme
d’aedicula, d’exedra, de pavilion3, etc. Son application semble avoir ete tres repandue,
comme nous permettent de le croire les nombreuses repetitions des di verses epoques
meme plus recentes. Les edifices memes ne sont pas conserves, leurs vestiges ne sont
pas parvenus jusqu’a nous, parce qu’ils etaient faits d’une matiere legere et pas du-
rable. Plus tard les Romains ont transporte le modele de ce batiment comme 1’heri-
tage de I’Orient vaincu a 1’Occident. Au temps des Romains — epoque de vastes
1 Lapidarium n. 152.	2 On pent confronter la voute a tonneau avec le petit temple A Baalbek
3 Beyer H., Der syrisclie Kirchenbau, 1925, 146.	1 Bonn, .lahrb. (127) 1922, 222; Vogue, La Sy-
rie centrale, pl. 6.	5 О e 1 m a n n, 236,	6 Oelmann, 236; Britschkoff, Die Muschel in der
antiken Kunst, 53,
UNE QUESTION D’ARCHITECTURE ANTIQUE
267
constructions — cet Edifice trouve une large adaption en Occident, ainsi qu’en Orient
comme Je prouve la presence de I’adyton dans les temples syriens. Certes au cours
des temps cet adyton s’ est d£velopp£ en deux types principaux, mais quand et de
quelle manure il ne nous est pas encore possible de poursuivre. Pourtant nous les
retrouvons au 1-er sifecle, d£ja bien distincts 1’un de 1’autre.
Les Romains suivant leur caract£re special de transformer 4 leur maniere tout
ce qu’ils avaient pris des autres pays dans de differcnts domamcs (cela se rapporte
sp£cialement я 1’ art remain tardif) — ont aussi varie
au moyen de melange et d’enrichissement notre motif
d’architecture. C’est ainsi que le batiment syrien change
d’aspect: on lui ajoutait un fronton triangulaire ou
rond1, une voute a tonneau, une ccquille, un second
Sage, un podium, etc.
En ce qui concerne les cloisons et l,s rideaux
ils ont efe d£ja connus dans le temps de I’Helfenisme2
et tres souvent adapt£s par les Romains. Dans notre
exemple plus antique (la peinture de PompS) il у a
des cloisons; nous pouvons en d£duire qu’au temps
d’Auguste elles Saient employ£es dans 1’architecture
th£atrale, d’ oil les peintres de PompS puisaient leurs
motifs3. Mais les innovations et les variations romai-
nes, comme nous le voyons, n’ont pas change comple-
tement le motif originaire qui se laisse facilement re-
connaitre.
11 serait desirable de trouver et d’indiquer la
source, le prototype immediat de chacune de nos re-
presentations. Le manque de litterature et de photo-
graphies n£cessaires ne nous permet pas de faire une
recherche pareille. Nous pouvons seulement Snettre
quelques braves suppositions.
Le peintre de la fresque pompeienne (fig. 1) devait certainement avoir une fa-
cade th£atrale devant ses yeux, ce qui est prouv£ aussi pour le 4-e style (en gSiSal)4.
La mosaique (fig. 3) semble avoir emprunte son motif d’interieur a un palais ou
a une facade thStrale6.
La plaque d’ivoire (fig. 4) est d’une provenance orientale; l’£difice pr£sente res-
semble beaucoup a I’adyton syrien8. Le Cod. Rossanensis (fig. 5) se rattache л 1’art
des couvents de 1’Asie-Mineure ou de la Syrie. 11 avait de tres bons modeles helfe-
nistiques7.
Le manuscrit armfnien (fig. 6) a pris le motif (d’aprfes la conclusion des sa-
vants qui ont fait des recherches) de la composition represents a une des mosai'-
ques du 5е ou 6е siecle8.
Fig. 7. Monument funeraire —
Vatican
Обр. 7. Надгробен паметник —
Ватикана
1 v. Gerkan, 112. 2Rostowzeff, Die Dekorative Malerei in Kertsch, 1906, 221: .C’est
un usage heltenistique de couvrir les Intercolumnia avec des tapis ou des rideaux": В r i t s ch k о 11, 23.
3 F1 e c h t e r, 107.	1 Pagenstecher, Alexandrinisclie Studien, 1917,40: .... Italien das ailes
Ostliche aufgriff und ve-rwendet, blieb es vorbehalten das Theater ins Privathaus zu verlegen*; Fiec ti-
ter, 107.	5 A 11 01 d i RM 1935, 131; Weigand, 11® congres international des 6tudes byzantines,
1927,112. “Krencker-Zschietschmann, pl. 91.	7 Munoz, 27;Kondakofl, Histoire
1, 130; Ain al о ft, 76.	8 A i n a lo 11, 58; S t r zy go w s k i, 67; Macler, 12.
268
MARIE BR1TCHK0FF
Fig. 8. Le petit tempi e — Baalbek
Обр. 8. Малкият храм — Баалбек
Pour la tessera (fig. 2) et pour la pierre du Vatican (fig. 7) nous ne pouvons
pas trouver un point d’appui pour les exphquer.
Il est tr£s interessant de mentionner en conclusion qu’il existe une analogic frap-
pante entre le Hermon-adyton et 1’iconostase orthodoxe1. L’iconostase a la meme po-
sition, elev£e de quelques marches, la meme muraille fermee qui separe le sacro-
saint et les memes trois portes dont la centrale est la plus grande. Holtzinger2 avait
deja justement suppose que l’apsis avec
la collonade de devant eut ete le ргё-
d£cesseur duquel venait se develop-
per l’iconostase. Holl3 et Strzygowski4
ont reconnu dans la fa^.-de th£atrale le
module de l’iconostase.
L’iconostase de l*£glise orientale
n'existe pas avant le 6е siecle6. Quand
il n’etait pas encore invente, le sanc-
tuaire de l’£glise £tait separe par des
cloisons, des rideaux6 et des collona-
des. Je ne crois pas qu’il eut ete pos-
sible que 1’eglise orientale creat son
sanctuaire au 6е siecle, en prenant
comme module un edifice profane et
payen surtout une facade theatrale com-
me le supposent Holl et Strzygowski.
En premier lieu cela £tait incompatible
au point de vue reiigieux et puis parce que dans ce temps-la les bailments des
theatres, sp£cialement dans la partie orientale de 1’Empire. etaient deja detruits
et ne pouvaient servir que comme carriere7.
L’iconostase montre des traits analogues avec la facade theatrale non parce que
I’architecte inconnu a copie ce motif d’un theatre, mais parce que l’iconostase et la fa-
cade theatrale avaient une source commune. Nous ne connaissons pas un seul exemple
d’un theatre transform^ en une eglise et sa facade employee comme iconostase. Nous
connaissons par contre de nombreuses transformations de temples en eglises сЬгё-
tiennes8.
Par consequent, il est possible de supposer, sans pouvoir I’averer pourtant par
des exemples concrets, que le motif de l’iconostase etait emprunte я I’adyton du temple
syrien. La forme et la position de Г adyton correspondaient parfaitement aux besoins
de I’eglise, c’est pjurquoi 1’eglise orthodoxe a conserve cette forme de l’iconostase
jusqu’ a nos jours.
Ainsi la phrase conclusive de Holl, p. 383, ou il dit: „L’ancienne accusation des
Occidentaux contre les Orientaux que leur service sacre etait theatral тёте au sens
propre...“ n’est point du tout justice par rapport a l’iconostase.
1 Krencker-Zschietschmann, 293.
1889, 153. з ArchiV fur Rel. Wlss. 1906, 383.
8 Paulus Sllentiarius, 86, 2; Rohault de
k a n, 85. “Deichmann, J. d. J. 1939, 105
2 Holtzinger — Die altchristliche Architektur,
4 J. H. Studies XXV11, 1907, 121. 6 Holl, 373.
Fleury, La messe. III, 116, 241.	7 v. Ger-
UNE QUESTION D'ARCHITECTURE ANTIQUE
269
Архитектурни паралели
Един от важните извори за античната архитектура са изображенията на раз-
личии постройки (храмове, дворци, театри и др.), конто ни поднасят монетите, стен-
ната живопис, мозайките, плочи от камък, слонова кост и метал, миниатюрите на
ръкописи и други подобии. Те са особеио важни, ако изобразената сграда не е
запазена. Реконструкцията на изобразените антични постройки обаче е трудна и не
винаги сигурна, тъй като авторът на дадения предмет, върху който е копирал
сградата от оригинала или от никое копие, е допускал грешки в размерите, перспек-
тивата и др. Често пъти един и сын обект от античната архитектура е предаден
в различии случаи по различен начин в зависимост от материала, върху който се
прави изображението и от ограниченото за тая цел пространство (напр. върху мо-
нетите). Но когато разполагаме с няколко изображения от един и същ или нему
сроден сюжет, възстановяването на оригинала става, разбира се, по-лесно.
Приведените седем примера (стенна живопис от Помпей, бронзова тесера.част
от мозайката на солунската пърква св. Георги, плочка от слонова кост, миниатюра
от Cod. Rossanensis, миниатюра от Ечмиадинското евангелие, надгробна плоча),
конто избрахме измежду многото изображения на антични сгради, въпреки раз-
личния си произход, различната епоха и нееднаквата цел, за която са били пред-
назначени, са сходни и проявяват общи черти на едиа и съща определена по-
стройка. Тя проличава във фасадата им, разделена на три части или с три отвора,
от конто средният е по-широк. Такъв тип постройки представят тъй наречените
ieqcu. xcAvfcu в Сирия (от началото на I-то хилядолетие пр. н. е.) и адитоните на
храмовете в тая страна (от I до III в.). Той се състои от една ниша, фланкирана с
две крила, отворени или затворени. Сгради от тоя тип са били навярно много раз-
пространени, но не са се запазили, понеже са били правени от лек материал.
През време на елинизма гърците са възприели тоя тип сгради и по негов об-
разец^а строили своите екседри, едикули и павильони, а понякога и своите бази-
лики. По-късно, когато римляните завладяват Мала Азия и Сирия, те също въз-
приемат тоя архитектурен мотив и масово го използуват в театрите, нимфеите,
градските порти, храмове, вили и др.
Така в течение на много векове ние срещаме тоя строеж, обогатен с раз-
личии архитектурни добавки и украшения, конто нее пак не пречат да доловим в
него основния сирийски мотив.
Заслужена да се отбележи, че и иконостасът, който се въвежда в православ-
ната църква през VI в., е сроден с тоя мотив и навярно си води началото от ади-
тона на сирийските храмове.
Мария Бръчкова

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ институт
Книга XIX, 1955
КЪМ НАДПИСА ВЪРХУ КЕРЕМИДАТА 01 ГДАВИНИЦА
от Иван Петканов
През 1947 г. биде намерена при с. Главинипа до гр. Пазарджик една голяма
керемида с надпис. За тая находка пръв съобщи В. Бешевлиев, който разчете бук-
вите1 и установи, че се отнася до латинско полук^рсивно писмо от V или VI ьек.
Той обаче не разтълкува текста, а изтъкна, че само едно задълбочено разглеждане
на надписа от езиково гледише може да установи истинския характер на езика, на
който той е написан.
За по-голяма прегледност тук давам и самия надпис в главни букви2
f TOBUSTALETETOCERAMOFECETFEDE
MOBAFGETETOCERAMOFEGETFECOI
SORGETNO
NOCASOIATOR (.) ACONITFCASOIA
IAE
Разчитането на буквите, може да се каже, не дана повод за някакви особени труд-
ности, като се изключи само един знак, четен от Бешевлиев като Z, а от Георгиев
като V. Този знак, действително, представя епиграфска рядкост. Образно той стой
по-близо до Z или L, но в даденото от Георгиев тълкуване на надписа този знак
придобива значение на F.
Самият текст според Георгиев, е написан на народен латински език и има
следното съдържание:
t T(etolo) bustale, teto, ceramo fecet fede(li)
m(arito) Bafge.Teto, ceramo feget feco(lo?).l-
sorge(t?) no-
ri ocaso, iator, L(?) Aconi T. f. Caso; la
i, ae.
Този текст у него добива на класически латински език следния вид:
1 В. Бешевлиев, Един загадъчен надпис от V—VI в., РП IV 1949, 123—130.	2 Надписът
тук е даден според четенето на Вл. Георгиев, Надписът от с. Главиинца и неговото значение
за историята на на род имя латински езнк, РП IV 1949, 131—147.
272
ИВАН ПЕТКАНОВ
Г Titulum bustalem, tectum^ ceramum fecit fideli
marito Baucis Tectum, ceramum fecit figulus
Insurget non occasus, viator, L.(?) Aconius (Titi) f(ilius)
Cassus-, viam i, ave.
Така Георгиев идва до следиия превод на текста: „Надгробният надпис, покрива
и керемидите (или керамичните произведения) направи (поръча да направят) на
верующия (или верния си) съпруг Бавкида. Покрива и керемидите направи май-
стор (керамик). Ще възкръсне невредим, пътниче, Л. (?) Аконий, син на Тит, Касус;
върви по пътя (си), (продължавай пътя си), сбогом". В допълнителните си обяснения
на текста Георгиев изказва и предположението, че във FECO може да се крие ня-
какво собствено име. В такъв случай второто изречение на надписа трябва да се
преведе така: „Покрива и керемидите направи Ф.* Той допуска и други тълку-
вания на крайното изречение на надписа в зависимост от възможното двояко зна-
чение на първата му дума isorge или isorget. В единия случай това изречение ще
гласи: „tnsurge non occasus viator L Aconi (voc.?) T. f. Cassus, viam i, ave*, t. e.
„Дигни ce (— възкръсни) невредим, пътнико Л. А., син на К.; продължавай пътя
си, сбогом“. В другия случай то ще гласи „Insurget non occasus viator L А. Т. f.
С., viam i,ave* в смисъл: „Ще възкръсне невредим пътиикът Л. А. ...“Така раз-
тълкуваният от Георгиев надпис представя, тъкмо заради своя изцяло народно-ла-
тински облик, един рядък и много ценен документ за романското езикознание.
Кръстният знак, поставен в самото начало на надписа, би ни дал известно ос-
нование да го отнесем към V в.1 Обаче фонетичните и морфологичиите му особе-
ности са от естество, което позволява да го отнесем към една по-ранна епоха. Осо-
бено убедително говори за това запазването на крайното t (срв. fecet, feget, isor-
get). Известно е, че крайното t изчезва твърде райо в произношеиието и следова-
телно и в писмото, като преминава през междинната фаза d, преди да отпадне на-
пълно. Ние имаме още във II в. случаи на смесване на крайното ted. Последов-
ното запазване на крайното t тук ни учудва още повече като вземем пред вид, че
надписът е на чист народен латински език, в който не може да се съзре абсо-
лютно никаква следа от литературно влияние. Другояче стой въпросът с почти
всички останали езикови паметници от по-късната римска епоха, в конто могат да
се редуват форми с крайно t или d или с напълно изчезнало изгласно t. В тоя ред
ва мисли нека отбележим и запазването на други крайни съгласни, като п в поп
и на г във iator. Изобщо тия констатации да ват повод надписът да се отнесе по-
скоро към III—IV в. Във всеки случай едва ли в VI в. може да се срещне писмо
на народен латински език, в което да са запазени тъй последовно крайните съ-
гласни t и г.
Обстоятелството, че тук срещаме старинния, синтетичен облик за бъдеще
време isorget вместо романския, аналитичен облик insurgere habet, isorgera, ни за-
ставя да причислим надписа спокойно към IV в., дори и по-рано. Това заключение
може да отпадне само ако се окаже, че isorget не е бъдеще, а сегашно време, за-
щото в глаголите от III спрежение облиците за тия две времена съвпадат, като не-
удареното крайно i преминава в е (insurgit-. isorget). От друга страна известно е,
1 Известно е, че обикновеният кръетен знак върху християнски надписи започва да се появява
масово особено през V век, когато хрнстиянството се утвърждава свободно и победоносно, но това
не изключва появяването на тоя анак и по-рано. Срв. О г a z i о Marucchi, Manuale di Arc? eologia
cristiana, Roma 1923, 207.
КЪМ НАДПИСА ВЪРХУ КЕРЕМИДАТА ОТ ГЛАВИНИЦА
273
че употребата иа сегашно време е твърде разпространена в народния латински
език. Така в Peregrinatio ad loca sancta (края на IV в.) никъде не се среща облик
за бъдеще време. Изобшо новият облик за бъдеше време е вече почти затвърден
в VI в. и ако се окаже, че той също се среща и в нашите земи, тогава пак ше
трябва да дойдем до заключението, че в нашия иадпис формата isorget, бидейки
по-старинна форма, говори също тъй за по-ранна принадлежност на надпис?. Във
всеки случай аналитичният романски облик за бъдеще време е тъй яко вкоренен в
езика от VI в. насам, както синтетичният латински облик за това време в езика до
IV в. За terminus a quo на тук разглеждания надпис може да бъде определен III
век, тъй като във II век все още се прави разлика между ударено й и ударено
о<б1. Иначе в нашия случай бихме очаквали isurget вместо Isorget.
За да се изясни напълно четенето и тълкуването, което ни поднася Георгиев,
считам за необходимо тук да се разгледат някой места и думи от самия надпис.
Така, в първото изречение на надписа прилагателното fede(li) трябва да се
преведе с „верующ*, както впрочем е сторил и Георгиев, който пише: „В християн-
ските надгробии надписи fldelis се употребява обикновено в смисъл на „верующ*
и затова тук прилагателното е преведено „верующ", а не „(благо)верен'2. Дей-
ствително, от друга страна, поставянето на ma.ri.to „съпруг" до fede(li) би могло да
ни подмами да приемем значението „благоверен* или „верен*. Но това би стояло,
в противоречие със стила на един християнски надпис от IV в.
Една трудна за тълкуване дума в същото изречение на надписа е безспорно
BAFGE. Георгиев предполага, че BAFGE застъпва женското лично име от гръцки
произход Baucis „Бавкида", род. падеж Baucidis. Против това говори обстоятел-
ството, че в по-сетиешния гръцки език първоначалният дифтонг аи пред беззвучии
съгласни минава в с/, а пред звучни в av, поради което очакваме Baucis да даде
в народния латински език формата Bafke(de) = Baucidem, а не формата Bafge(de)
като не изпущаме пред вид, че в тоя език винителният падеж по начало е един-
ствената флексионна форма. Освен това рядката употреба на гръцкото лично име
Baucis едва ли би позволила да се изпусне завършъкът -de =-dem на винителния
падеж и да се допълни по смисъл от четеца на надписа. Така става напълно прав-
доподобно, че петте букви BAFGE, от конто първата е предполагаемо В (над-
писът на това място е счупен3), представят просто инициали със значение например
на b(e)a(tb) f(amolo) [или f(edele)] G(risti) (l)e(su) или на класически латински език
beatus famulus [или fidelis] Christi lesu „блажен раб на Исуса Христа" или „бла-
жен верующият в Исуса Христа*4 *. Подобии изрази се срещат в надгробии над-
писи, както и в християнски химни и песни; те са дори толкова известии, особено
в химните, че не се сметнало за необходимо да се предадат тук изцяло, но само с
инициалите им. Така например в един надпис върху керемида от IV в. или от на-
чалото на V в. се чете fideli in Christo Ihesum^ „на верующия в Исуса Христа*.
1 Вж. Е. Bourciez, Elements de linguistique romane, Paris 1930, 42—43.	2 Вж. Вл. Геор-
гиев, ц. с., 135. 3 Вж. Вл. Георгиев, ц. с., 132. 1 Беззвучните Гис между гласив от
една страна и а, или о, или и от друга страна преминават почти повсеместно през VI в. в
съответните звучни dug (срв. С. Battistl, Avviamento allo studio del Latino voigare, Bari 1950,
156). В нашия текст тези съгласни остават оше непроменени (срв. думите iator и Aconi). Все пак
това състояние на въпросните съгласни тук трябва с известна резерва да бъде взето като фактор,
който определи една по-ранна епоха за съставянето иа надписа, тъй като романските говори в източ-
нюе страни се показват консервативни по отношение иа изменеиието иа беззвучните съгласни между
гласна н а, о, и (срв. Е. Bourciez, 165).	6 Вж. СП. X 8076.
18 Сборник Гаврил Канаров
274
ИВАН ПЕТКАНОВ
От друга страна Gristi = Christi, Esu =Iesu в току-що предложено™ тълкуване на
BAFGE могат да бъдат напълно редовни форми от становището на фонетиьата на
народния латински език, гдето начално CR=GR се среща (срв. crassu =grassul), а
lesus добива най-разнообразни облици, включително и Esus и Hesu2, ако и Н да е
отпаднало от векове насам в произношение™ на народния латински език и, следо-
вателно, и в писмената народна реч.
Във второго изречение на надписа затруднение създава формата FECO, за
която Георгиев предполага, че застъпва figulus— «керамик* или пък означава име
на лице3. FECO обаче е комплекс от две думи fecet coniuge, на класически ла-
тински език fecit coniux „направи съпругата*. Подобии изрази и съчетания се сре-
щат доста често в надгробии латински надписи. Може би и поради това съобра-
жение не е била поставена дори и чертица над думите като знак на съкращение.
Не са редки плеонастични, тавтологични и анаколутни строежи в народни надписи,
какъвто случай имаме и в нашия надпис, гдето глаголът fecet се повтаря: веднаж
стой самостоятелно и след това се явява втори път в комплекса FECO. Такъв е
случаят и в следния надпис4:
D. М. Octavi Prisci fecit
feet Turrania Рас ata
co..................
t. e. „На подземните богове на Октавий Приск направи съпругата му Турания Па-
ката...* Анаколут и тук имаме в първото изречение, чийто подлог е открито из-
разен тепърва във второго изречение. По тоя начин може да се обясни и нуждата
да се повтори в нашия текст изречението teto ceramo fe(get) co(niuge), за да бъде
тъй изявен подлогът co(niuge), понеже в първото изречение сыцествува възмож-
ността BAFGE да не е лично име и следователно да не е подлог, а да представя
съкратена форма на израза, с който вече се занимавахме.
В третото изречение началните думи isorget non ocaso Георгиев превежда с
израза „Ще възкръене невредим*. В същност тоя превод е отчасти неясен, отчасти
ненапълно точен. Преди всичко isorget, клас. лат. insurgit от insurgere, значи „ста-
нам*, „дигам се*. Известно е, че за „възкръевам*, това ново християнсьо понятие,
църковно-латинският език употребява resurgere, surgere, а също и suscitare, ге-
suscitare. Никъде в църковно-латинския език, пък и изобщо в латииския език,
както и в романските езици insurgere няма значение на „възкръевам*. Това важно
обстоятелство Георгиев не е взел достатъчно под внимание, а то е от основно зна-
чение за правилното разбиране на цялото изречение и в частност за сполучливия
превод на думите isorget non ocaso. Какъв е пък смисълът на ocaso =клас. лат.
occasust Тая форма е причастие от глагола occidere, който значи „падам, сгромо-
лясвам се, залязвам, угасвам; унищожен съм, разрушен съм, умирам*. Тя се среша
и като съществително име със значение „залез, смърт, умиране*, макар и твърде
нарядко, както в латински, тъй и в никои романски езици, например в италиански
и испански. Като причастие със значение „паднал*, „умрял* тая дума се среща
1 Едно романско далматинско име с начално GR вместо CR (Grisovanno > Xgvcoyovof) ни дава
Р. S к о к, ZRPh L IV 1934, 476 и 478—479. Срв. и итал. Crisostomo и Grisostomo, а съшо и скорми
като Hristo, Risto у Е. Diehl, ILChr. Ill, Berolini 1931.	2 Вж. MGH Scriptorum re rum Me-
rovingicarum 11, Index под H, 541. s Вж. Вл. Георгиев, ц. с., 137.	4 CIL VI 4992.
КЪМ НАДПИСА ВЪРХУ КЕРЕМИДАТА ОТ ГЛАВИНИЦА
275
извънредно рядко в класическия латински език, и то изключително в поезията1;
и действително това причастие не се е предало по-нататък в романските езици. Из-
ключено е и тук, в тоя народен език, да има ocaso това значение. Такава упо-
треба е изключена и поради чисто формална причина, тъй като в случая би тряб-
вало да очакваме определената гла полна форма non est occasus (= не е умрял).
Следва, че ocaso може да има всички останали по-горе изброени значения, но ие
и значението „паднал', „умрял'. Конкретно тук ocaso се отнася към един по-
койник; неговата съпруга, авторка на надписа, предупреждава минавашия пътник,
че лежащият в гроба „ще стане, ще се дигне (=isorget) непорушен, запазен, не-
покътнат, цял-целиничък (=поп ocaso)'. С други думи, по своему, тая жена от на-
рода вместо обичайния глагол resurgere, който стой при подобии случаи, е упо-
требила израза isorget non ocaso, за да потвърди вярата си във възкресението. И
тъй изразът isorget non ocaso по същество е равен на resurget „ще възкръсне*.
Така изтълкувана, тая част от изречението показва, че следващата дума iator
( = клас. лат. viator) може да бъде отнесена не само до случайно минаващия път-
ник; тя не би могла да се изтълкува като подлог в изречението, който би имал
форма на винителен падеж =viatore(tnf. Формите viator като звателен падеж и
fede(li) marito като дателен падеж говорят, че някои падежни форми са още живи;
те също ни насочват към една сравнително по-ранна епоха на надписа.
Крайната част на надписа ia i, ае = клас. лат. viam i, ave би трябвало да се
отнесе до покойника, тъй като авторката, която навсякъде е действуващо лице в
тоя надпис, няма защо да завършва с обръщение към пътника (това би могъл да
направи покойникът, но тук случаят не е такъв), а по-скоро към собствения си по-
ложен в гроба съпруг. Така, тия думи биха имали значение на прощален израз:
„на добър път, сбогом' и наистина те дохаждат непосредствено след самото име
на покойника.
От всичко казаио доту к следва да заключим, че надписът трябва да приеме
на народния латински език следния облик:
t T(etolo) bustale, teto, ceramo fecet fede(li)
m(arit)o b(e)a(to) f(amolo)[nm f(ideli)] G(risti) (l)e(su). Teto
ceramo feget fe(cet) con(iuge) T
,sorget no-
n ocaso, iator, L.(?) Aconi T. f. Caso, ia
I, ae.
А на класически латински език той ще гласи:
/ Titulum bustalem, tectum, ceramum fecit fideli
marito, famulo [или fideli] Christi lesu. Tectum, ceramum fecit fecit
eoniunx. In-
surget no-
n occasus, viator, L. (?) Aconlus T(iti) f(ilius) Cassus. viam
i, ave,
Българският му превод ще бъде: „Надгробният надпис. покрива и керемидите
направи на верующия си съпруг, блажения раб на Исуса Христа. Покрива и кере-
мидите направи, направи съпругата. Ще стане (ше се дигне) непокътнат, пътниче,
Л.(?) Аконий, син на Тит, на добър час, сбогом!'
1 Вж. MGH АА XIV 9, 219 : .occasus in armis'. 3 Срв. тук казаното за винителен падеж
като единствена флексионна форма, етр. 273.
276
ИВАН ПЕТКАНОВ
Най-сетне нека отбележа, че обясненията, конто среща ме у Георгиев относно
фонетичните особености на народния латински език, не винаги са напълно задово-
лителни. Така например у него срещаме следното твърдение: ,В по-голямата част
от късно латинските диалекти с пред е и i преминава в ts или Л Това явление
е общо за цялата облает на романските езици от V век насам с изключение на
сардински (логудорски) и на далматинския романски диалект, срв. велиотски kaina
= cena, placar = placere*1. Това твърдение не е пълно по отношение на далма-
тински. Същата непълнота срещаме и у Bourciez2, когото е следвал Георгиев. Исти-
ната обаче е, че далматински запазва с = k само пред романско е, а пред ро-
ма нско I преминава в Л: kaltaina, vtfaln, tic (=итал. taci), Л7, ienk, kutaina и др3.
На друго място в своя труд Георгиев твърди, че преходът на кратките гласни
I и и в е и о е общ за всички латински диалекти от III век насам и привежда за
това доказателства от самия надпис: tetolo (< titulum), fecet (< fecit) и т. н.,
isorget < insurget и т. н.4 Това твърдение, така изнесено, се нуждае от допъл-
ване. Известно е, че има романски диалекти и езици, конто не следват тая норма.
И там трябва да разграничим случаи с ударено i кратко и и кратко и с неуда-
рено i кратко и и кратко. При първия случай почти всички сардински диалекти
(логудорски, кампидански, пък и до голяма стелен галурски и южнокорсикански)
запазват i и и: pilu, sikku (кл. лат. pilus, siccus), furru, gula (кл. лат. furnus, gula)
и т. н., румънски и албански също запазват кратко ударено и: рум. furnu, алб.
fare; рум. guta, алб. guta (кл. лат. gutta). Краткого неуда рено и също тъй се за-
пазва особено в сицилиански, в южноиталианските диалекти, в румъиски и в някой
сардински и корсикански диалекти: tempu, bonu, maritu, turdu (кл. лат. tempus,
bonus, maritus, turdus); за краткого неударено i въпросът е малко по-сложен и тук
е безпредметно да се занимаем с него5.
Що се отнася до c=g във fecet ~ feget, това явление се нуждае от обяс-
нение. Известно е, че с пред е или I още в най-ранната епоха почва слабо да се
артику лира® и да преминава постепенно към по-мек изговор, за да достигне почти
навред в романските езици до палаталите t, ts и тям подобии. В нашия надпис по
всичко изглежда, че с пред е е добило вече по-мек изговор (един по-ранен етап
имаме в албанского k’-. клас. лат. caelum, нар. лат. celu, алб. qell), поради което у
цисача се явява известно затруднение в предаването на тоя звук със с = k. При
това затруднение писачът ще да е прибягвал в никои случаи, както в feget, до
близкого вече g, като се е възползувал от свободата, създадена от обстоятел-
ството, че с и g служат да изобразят вече нови звукове, по-близки един до друг,
отколкото старите, класическите с и g. Това произношение между с и g на ня-
когашното с пред е и i е потвърдено като че ли и в други паметници, гдето въ-
преки силата на писмената традиция се е допуснало все пак подобно смесване —
обстоятелство, което говори за създаването на един нов звук, който ие е нито
c—k, нито g7. Така, в надписи от нашите земи се срещат форми със с вместо g,
като vircinio, collece, coniuci, immarcebam, dilice ntiaF. Подобии явления са познати
1 Вл. Георгиев, ц. с., 135. 2 В о и г с 1 е г, ц. с., 168. 3 Срв. В а г t о 1 i, Das Dal mat i-
sche, Wien 1906, B. 11 376. 4 Вл. Георгиев, ц. c., 141. 6 Все пак вж. P. E. G u a г п e r i о,
Fonologla romanza, Milano 1918.	6 Вж. E. Kieckers, Hist, lateinische Grammatik 1 111—117, и G.
De vo to, Storea della lingua di Roma, Bologna 1940, 301. Вж. и бел. 3 на стр. 273. 7 И това фо-
иетично явление ни отвежда по-близо до IV отколкото до VI век (срв. С. В a 11 i s t i. u. a. 146).
я Вж. Ив. Венедиков, Фонетика на латинските надписи от българските земи, Известия на семи-
нарите при Ист.-филол. факултет, София 1942, 236—237; G. S е u г е, Arch£ologie thrace, RA 1916, 381;
Н. Schuchardt, Vokalismus d. Vulgarlateins III 192.
КЪМ НАДПИСА ВЪРХУ КЕРЕМИДАТА ОТ ГЛАВИНИЦА
277
и другаде в историята на романската езикова общност. Така, в кимрийски имаме
формите nadoZZg<natalicius „коледен*, selsig<salsicium „кремвирш* и др. под.1 Но
особено ярко са изявени тия случаи в южносардинските диалекти, като в едни от
тях се срещат формите fager, faguer < клас. лат. facere, faghet < клас. лат.
facet, deghe <клас. лат. decern и др. под., а в други се редуват, точно както в
нашия текст, форми със с покрай форми със g : fakere < клас. лат. facere, но
piagere < клас. лат. placere2 * *. Тоя вид фонетични явления обикновено се обяс-
няват с подриване от палатално естество на слабо артикулираното с, поради
което се е превърнало почти в g8.
A propos de 1’inscription sur la tuile de Glavinica
Au sujet de 1’inscription en latin vulgaire sur la tuile de Glavinica de laquelle
se sont occup£s r6cemment BeSevliev (Razkopki i proucvanija na Narodnija muzej,
Sofia 1949, 123—130) et particulierement Georgiev (ibid. 131—147), 1’auteur du pre-
sent article a voulu apporter certaines nouvelles remarques et certaines rectifications
qui concernent soit I'interptetation phon£tique, soit la signification de certains termes.
Pour une plus prompte orientation, void le texte meme: T(etol)o bustale,teto, ce-
ramo fecet fede(li) m(arito) Bafge [= Baucide ou bien B(e)a(to) ffamolo ou edele)
G(risti) (I)e(su)]. Teto, ceramo feget fe(cet) co(niuge). Isorget non ocaso, iator, L(?)
Aconi T. f. Caso, la i, ae.
En premier lieu, 1’auteur attire 1’attention sur quelques assertions incomptetes
que Гоп rencontre dans le travail de Georgiev oil 1’on lit, par exemple, que c dans
le groupe c-j-e, aussi bien que dans le groupe c+Z, se palatise dans 1’ancienne lan-
gue romane de la Dalmatie et que le passage de i et de и en e et о serait commun
a tous les dialectes latins £ partir du 111-e sifecle.
En second lieu, pour ce qui concerne le sens de certains termes, une mention
particuliere nterite ici surtout BAFGE et FECO ainsi que 1’expression .isorget non
ocaso*. BAFGE aurait ici le sens de B(e)a(tus)f(amulus ou idelis) Q(risti) (= Christi)
E(su) (=Jesu) car f pour v exige une consonne sourde aptes et on ne voit pas au-
trement pour quelle raison le sujet devrait etre r£p£te (tautologie). De son cote FECO
est une abteviation de fecet coniux et 1’on est done en presence d’une espece de tau-
tologie ou plutot d’anacoluthe (cfr. C1L VI 4992). Pour ce qui regarde 1’expression
.isorget non ocaso* il faut rappeler tout d’abord que .isorget* n’a nulle part le sens
de „ressusciter*, mais uniquement celui de ,se lever*. De son cote, ocaso, participe
de „occidere*, a le sens de „ruin£*> „eteint*, „detruit* etc. Par consequent, 1’expres-
sion .isorget non ocaso* equivaut a „il se tevera intact*, e’est-a-dire „il ressuscitera*
D’autres remarques moins significatives se rapportent aux termes fedeli, iator,
ia, i, ae et surtout au traitement de -c- que 1’on rencontre aussi sous la forme de,
g- dans feget pour fecet.
1 H. Schuchardt, KZ 1872, 293.	2 M. L. W a g n e r, Historisctie Lautlehre des Sardlschen
Halle 1941, 72—73. 76.	8 Вж. Camiilo Blelleni, Stratificazloni storiche nella civilta della Sar-
degne antica, 11 Ponte № 9—10, 1951, 1024: .intacco palatale della c leggermente strisciata e transfor-
mata quasi In g."
278
ИВАН ПЕТКАНОВ
Quant a 1'indication de 1’epoque oil le monument а 6t6 £crit, 1’auteur est d’avis
qu’il se rapporte plutot au III—IV-e siecle qu’au V—VI-е siecle; certains traits de
morphologie et surtout de phon£tique, 1’emploi du present „isorget" comme un futur
et la conservation de t final entre autres, ont leur importance a ce propos.
Ivan Petkanov
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
Книга XIX, 1955
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
от В. Бешевлиев
Един от най-забележителните и величествени творения на римското строи-
телно изкуство са били безспорно военните пътиша (viae militares), конто са свърз-
вали и най-отдалечените точки на обширната римска империя със столицата Рим.
Остатъци от тези пътища се намират и сега в землищата на много селища в Бъл-
гария. Сведения за римските пътища у нас дават на първо място Tabula Peutin-
geriana1, Itinerarium Antonini Augusti et Burdigalense2, Ravenatis Anonymi Cosmo-
graphia3 и Procopii De aedificiis4 *. На второ място идват случайните споменавания
на пътища и станции в Passio Sancti Alexandra6, Theophylactis Simocattae Histo-
riae®, Notitia Dignitatum7, lordanis Romana et Getica8, Хиероклес, Птолемеовата гео-
графия и др. подобии извори. След горните писмени извори най важни са самите
остатъци от пътищата и техните станции, т. н. милиарни или пътни колони и други
надписи, свързани с тях9.
1 Използувано е нзданието иа К. Miller, Itineraria Romana, Stuttgart 1916 — TP или Miller.
2 Itjneraria Antonini Augusti = IA et Burdigalense = IB, ed. O. Cuntz, Leipzig 1929.	8 Ravenatis Ano-
nymi Cosmographia et Guidonis geographica, ed. J. Scbnetz, Lipsiae 1940 =. RC. 4 Използувано e из-
данието на J. H a u г у, Lipsiae 1913 = Aed. 6 Д. П. Димитров, Пътуването на Св. Александра
Римски през Тракия, ИАИ VIII 116 и сл. 6 Използувано е издан мето на G de Boor, Lipsiae 1887.
7 Използувано е издаиието на О. S е е с k, Berolini 1876 — ND. 8 Използувано е нзданието на Т h.
Mommsen, Berolini 1882.	9 Тук давам н съкрашенията на някой по-често привеждани съчинения;
Battlstl — С. Battisti, Avviamento allo studio del Latino Volgare, Bari 1950.
Bourciez — Ed. Bourcies, Elements de linguistique romane, Paris 1946.
БурсьепЕд. Бурсье, Основы романского языкознания, Москва 1952.
DSA — Ch. Daremberg et Edm. Saglio, DictionnairedesAntiquites grecques et romaines,
Paris 1873.
Герое, Ромавизъм II — Б. Ге ров, Романизъмът между Дунава н Балкана от Хадриан до
Константин Велики, ГСУ фил. фак. XI VII 1952 г.
Grandgent = C. Н. G randgen t, Introductione allo studio del Latino Volgare, Milano 1814.
ИРАН = Известия русского археологического института въ Константинополе, т. X, София 1905.
J ire de k, Heerstrasse = C. Jiredek, Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel
Prag 1877.
Leumann-Hofmann z= M. Leumann und Job. Bapt. Hofmann, Lateinische Gram-
matik, Munchen 1928.
280
В. БЕШЕВЛИЕВ
Писмените извори съобщават само за най-често използуваните пътшца. Те са
следните: 1. Белград—Цариград, 2. Крайдунавският път, 3. Ratiaria—Naissus, 4.Oes-
cus—Philippopolis, 5. Melfa—Nicopolis ad Istrum—Marcianopolis, 6. Durostorum—Mar-
cianopolis, 7. Marcianopolis — Anchialus, 8. Tomis — Anchialus, 9. Serdica — Pautalia,
10. Ranilum—Aquae Calidae, 11. Aquae Calidae—Anchialus, 12. Anchialus—Apollonia,
13. Anchialus—Perinthus. От надписи и други някои археологически паметници и
писмени сведения могат да се установят със сигурност още следните пътища:
1. Ratiaria—Montana, 2. Oescus—Serdica, 3. Novae—Melfa, 4. Novae —latrum—Nico-
polis ad Istrum—Augusta Traiana, 5. Abrittus—Marcianopolis, 6. Marcianopolis—
Odessos, 7. Pautalia—Germania, 8. Serdica—Philippi, 9. Philippopolis—Nicopolis ad
Nestum.
С тези две групи очевидно не се изчерпват всички съществували някога у
нас римски пътиша. За известии места трябва да се приеме a priori, че през там
са минавали или че са били свързани с римски пътища, въпреки липсата на све-
дения за това в горните три вида извори. Така например мъчно може да се до-
пуске, че през Родопите не са минавали римски пътища, конто са свързвали Бяло
море с Пловдив. В итинерариите обаче са споменати, както изглежда, само онези
пътища, конто са имали в момента някакво важно, навярно военно значение. За
отбелязване е, че намерените досега милиарни колони произхождат почти изклю-
чително от следните три пътя: 1. Белград—Цариград, 2. Крайдунавския път и
3. Abrittus—Marcianopolis—Anchialus. Това сигурно не е случайност. Изглежда, че
те са били държани в пълна изправност, понеже главно по тях е ставало дви-
жениего на войските.
1.	КРАЙДУНАВСКИЯТ ПЪТ
Преди завладяването на Балканский полуостров от римляните по десния бряг
на Дунав едва ли е съществувал някакъв непрекъснат път. Реката Дунав е била
естественият и най-добрият начин за сношаване на крайбрежните селища. Обаче
след установяването на римската власт и създаването на Дунавската укрепителна
система, т. н. limes, построяванего на един добър път, който да свързва по сухо
отделяйте укрепления и градове, седалища на по-големи гарнизон и и лагери на ле-
гйОни, станало необходимост. Постройката на Крайдунавския военен път е започ-
нала навярно едновременно с лимеса още в самото начало на римского владиче-
ство1. Във време на Траян пътят е бил окончателно готов. Достигналите до нас
Mateescu = G. G. Mateescu, Ephemeris Dacoromana I.
Patsch, BeitrUge — C. Patsch, BeitrSge zur Volkerkunde von Siidosteuropa. III. Die Volker-
bewegung an der unteren Donau in der Zeit von Diokletian bis Heraklius. 1. Teil bis zur Abwanderung
der Goten und Taifalen aus Transdunavien, SB Akad. Wien, phil.-hist. Ki., Bd. 208, 2. Abhandlung
Wien 1928.
KE = Pauly-Wissowa, Real-Encyclopadie der ciassischen Altertumwissenschaft.
Skok, Revue = P. S k о k, De 1’importance des llstes toponomastiques de Procope pour la con-
naisance de la latinit£ Balkanique, Revue internationale des etudes Balkaniques Ill, Beograd 1937—38,
47—58.
Skok ZRP = Статин на П. Скок в Zeitschrift fur romanische Philologie:
Swoboda, Limes = Er. Swoboda, Forschungen am Obermosischen Limes, Wien 1939.
Tomaschek = W. Tomaschek, Die alten Thraker. 11 Die Sprachreste, Wien 1894.
Vetters, Dacia Ripensis = H Vetters, Dacia Ripensis (Akad. Wien Schriften der Balkankom-
mission, Antiquarische Abteilung XI 1).
1 За Крайдунавския път вж. Brandis, RE IV 2123 и сл., особено 2128 и сл. и 443 и сл.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
281
милиарни колони от този път произхождат от по-късно време. Намерените в ру-
мънска Добруджа колони са от времето на императорите Септимий Север (193—211),
Максимин (235—238), Гордиан (238—240), Валериан (253—260) и Диоклетиан
(284—305). У нас са намерени досега само от времето на Гордиан и Аврелиан
(270—275)1. Прокопий в Aed., като изброява военните строежи покрай Дунав,
следва очевидно Крайдунавския път в посока от запад към изток. Следователно пътят
не само е съществувал още, но укрепленията по него са били възстановени. А от
движението на византийските войски срешу аварите и славяиме в i р; я на VI в.,
което описва Теофилакт Симоката, се вижда, че пътят през тази епоха е бил все
оше използуваем. Това са последните сведения за Крайдунавския път. Вероятно
след настаняването на славяните отсам Дунав и образуването на българската дър-
жава пътят е бил изоставен и запустил, тъй като е бил загубил вече своето военно
и стратегическо значение.
От IA, IB, TP, ND, Прокопий и Теофилакт Симоката могат да се установят
следните селиша и укрепления по Крайдунавския път от устието на р. Тимок до
град Силистра: Dorticum, 'lovbaios, Bwgyovahov, Торрес, Крата, ФХа>деп1ага, Romu-
lianum, Aoyyiava, IIwteoeqiov, Ad Malum, Bononia, Nofioj (dat.), Ratiaria, Mioxcaiava, Re-
metodia, A Imus, Tptxeoa, Pomodiana — Cumodina — Поготед/т, Cebrus, Biygmari — Re-
gianum, "Ovoq nvpyoc, Augustae, 'Ae&affri, Variana, Valeriana, Pedoniana, Ouvwv <ppov-
piov, Ilakailolov, OesCus, Utus, Aarudagia, AovxeQvaQiafiovgyov, Asamum, Securisca, 6bo-
доорбтАк, Dimum, KovroSijficv, Novae, Aatapxlov <ppovpiov, latrum, Scaidava, Trimam-
mium, Sexagintaprista, Tigra, Appiaria, Ma^miov оууршцата, Kumbr ippovpiw, Transma-
risca, Altinum, Candidiana, Nigriniana, Tegulicium, Z'ahovmpyos, Durostorum. 3a no-
голямата част от тези имена редът, в който са дадени, навярно отговаря и на тях-
ното географско местонахождение. По произход горните местни названия са : 1) тра-
кийски, 2) келтски, 3) гръцки и 4) латински. Вероятен или сигурен латински про-
изход имат следните имена:
В ovgyovaXTov. Това име се споменува само у Прокопий (Aed. IV 6, 22).
То представя навярно гръцка транскрипция в род. падеж на латинското Burgus
altus. Burgus е наименование, както е известно2, на малки укрепени кули, обикно-
вено покрай римския лимес. Следователно Burgus altus значи „високата куда* или
„високият бург". Тук би могло да се приеме сыцотака и латински винителен падеж
с изпаднало -т. В такъв случай обаче бихме очаквали по-скоро формата да за-
вършва на -о.
То Кд(ола<; ёgwца се среша съшо само у Прокопий (Aed. IV 6, 23). Скок
(Revue 53 и сл.) приема, че името гласи Crispas и че тази форма е латински име-
нителен падеж в множествен© число за женски род с окончание -as вм. -ае. Тук би
могло по-скоро да се приеме, че Кр'юлас е латински винителен падеж за посока
или че стой вместо латинския израз Ad Crispas, както се е наричала една станция
в Африка (Mauretania Caesarienis, вж. Miller 915 и RE IV 1719). Прокопий обаче
дава често имената на крепостите в родителей падеж, който зависи от някакво съ-
ществително или само от члена3 * то по образеца Tpo'njg лтоВе'&рор, например: rd ‘Akficv
— Aed. IV 6, 26, rd Ma^eiitov — Aed. IV 7, 6, rd той (“)paoov — Aed. IV 11, 145, 23,
i Добруски, МСб XVI—XVII 107, № 11 и МСб XVIII 756, № 52: К. В. Шкорпил в
ИРАН X 443 и сл. 2 RE XIII 576, Ка паров; ИАИ IV 108 и сл.; В. Бешевлиев, Епиграфски
приноси, София 1952, 34; Swoboda, Limes 12. s D. Tabakovitz, Sprachliche und textkri
tische Studien zur Chronographie des Theophanes Confessor, Uppsala 1926 и ел.
282
В. БЕШЕВЛИЕВ
Tov aylov &eoid)Qov — Aed. IV 11, 147, 3, ri(>ofiivov — Aed. IV 11 и пр. Този обрат
не е чужд и на други писатели от същата или по-късната епоха, например Тео-
филакт Симоката: VII 2, 3 то ПитЛ <pqov(>iov, VII 2, 16 то Лтадйси <pqov(jiw и пр.
Следователно KqIotuk представя гръцки родителей падеж от Кд’юла, който пояснява
поиятието то едуца. Названието Кд'юяа е очевидно женската форма на латинското
прилагателно crispus, при което се подразбира някакво съществително от женски
род, като например turris, static и пр., или се отнася до някакъв вълнообразен
терен. В ND, Or. XLII 25, като седалище иа Auxilium Crispitiense се дава Crispitia.
Едва ли може да има съмнение в това, че Crispitia и Crispa са две наименования
на едно и също място. Следователно това селище е съществувало вече в IV в.,
когато е възникнала Notitia dignitatum1. Местното име Crispitia е образувано от при-
лагателното crispus със суфикса -itia, с който в класическия латински език са били
образувани, както е известно2, съществителни от прилагателни, изразяваши някакво
душевно настроение, напр. laetitia към laetus. В късния латински език обаче, и то
предимно в източната част на римската империя, той е добил гслямо ргзпростра-
нение и се явява и при други прилагателни, напр. longitia от longus3. Такъв е слу-
чаят и при Crispitia.
Ф кшеегт lava. Това местно име се среща само у Прокопий (Aed. IV 4,
124, 1) в списъка на подновеиите укрепления в областта на Aquae, Тимошко. То се
е залазило и досега под формата Флорентин ка го име на село въ Видинско, един
от редките случаи на запазено старо латинско название у нас. Ф^шептсага или Flo-
rentiana е образувано очевидно от латинското лично име Florentius, характерно за
късната епоха, със суфикса -ianus. Кой е бил този Florentius, не може да се каже.
По всяка вероятност той ще да е бил военно лице, което е стояло в някакво от-
ношение спрямо постройката на укреплението.
Romulianum, Aurel. Victor, epist. 40,15 =	IV 4, 124, 2. Според
Г. Кацаров4 тази крепост се е намирала при село Ясен, Видинско. За произхода
на това местно име ние сме добре осведомени благодарение на писателя Аврелий
Виктор. Според този автор император Галерий (293—311) построил дворец в Ro-
mulianum, което било наречено така в чест на майка му Romula, и пожелал да
бъде погребай в това селище6.
, Aoyyiava. Това местно название, което се среща само у Прокопий (Aed.IV
6, 10), е произведено от латинското лично име Longinus. И тук не може да се
каже с положителност, кой е бил този Лонгин. Все пак би могло да се допусне,
че това е легатът на един легион (навярно VII Клавдиев) Лонгин, за когото исто-
рикът Дион Касий (LXVIII 12. 1 и сл.) разказва, че се бил самоотровил, за да
улесни похода на Траян срещу Децебал. Разбира се, това предположение би било
приемливо, ако би могло да се установи времето, през което е било построено
укреплението.
Howtotgior. Това име е известно само от Прокопий (Aed. IV 6,23). Спо-
ред Maltretus, един от издателите на Прокопиевото съчинение Aed., името трябва
да се чете попк l&w. С това Maltretus е посочил правилния път за тълкуваие на
името. Очевидно първата част на Ilovteoi&ov представя латинската дума pons, с
1 За датата на Notitia dignitatum вж. Е. Polaschek, RE XVII 1077 и сл. Н. Vetters, Dacia
Ripensis 13, допуска също възможността двете названия да се отнасят до едно и също селище.
zLeumann-Hofmann 210 D. 3Бурсь姧68 Б и 195 A. G г a n d g е n t 27 § 37.	4 OJh.
XXVII 1932, 168. Б Срв. Patsch, Beitrage Ill 12 Заб. 2, V 224; Е п s s 1 i n RE XIV 2517 и сл.
ЛАТИНСКИ ТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
283
която са образувани множество латински местни названия, например: Pons Aeni,
Pons Hadriani, Ponte Longo, Ponte Vetere и пр.1 По-трудно e да ce каже какво оз-
начава втората част. Maltretus изглежда я смята за гръцката дума egiw „вълна*.
Обаче това тълкуване е малко вероятно. Неубедително би било и едно тъл1 уване
на -cqiov като транскрипция на латинското прилагателно в множествено число
aeni и гръцкото окончание -от в смисъл иа въздушни, т. е. висещи мостове
.pontes aerii*. От приведените по-горе примери за местни названия с pons се
вижда ясно, че първата част на сложного местно име е сигурно Потте-, t. е. ponte
— аблативна форма от pons, в която обикновено се явяват местните названия в
итинерариите. Следователно втората част гласи -oeqiov. А това представя по всяка
вероятност латинска форма за родителей падеж на -i и гръпкото окончание -«•
от личното име Sergius, и то във вулгарната форма Serius2. Следователно мест-
ното название е гласило първоначалио ponte Sergii > ponte Serii, или със сливане
на двете И в едно — ponte Seri. Не е изключена обаче и възможността във вто-
рата съставна част да се крие някакво туземно, не латинско име на река, например
на р. Тополовица, срв. Ponte Ucasi на пътя Белград—Цариград.
Ad Malum, Malum. Това име се дава като станция на Крайдунавския път
в ТР и RC IV 7. На пръв поглед това название би могло да се изтълкува като
латинско. То би могло да бъде прилагателното malus, при което се е подразби-
рало някакво съществително, напр. burgus, или същесзвителното malus „ябълка*,
или malum „мачта*, и да се отнася до никоя таберна, срв. сегашни названия на
ресторан™ и хотели като „Старата круша*, „Zur Tulpe' и пр. O6ate не е изклю-
чена възможността malum да има туземен произход. Miller, издателят на ТР 502,
допусна, че Malum може да бъде името на река Тополовица при Видин. По веро-
ятно изглежда да се приеме, че Malum е друго име на града Bononia. В полза на
това предположение говорят две обстоятелства: 1) в IA 219, на мястото на Ad
Malum се явява Bononia и 2) в IA, също и в ND се среща друга една Bononia на
Дунава като станция на Крайдунавския път в Pannonia Inferior над Sirmium, дн.
BanoStor. Тази станция в ТР, RC и в надписи се нарича Malata8. Това съвпадение
два града да се наричат с едно и също име, покрай което се явява по едно второ
име с еднаква първа част, едва ли се дължи на случайност.
Malum и Malata може би трябва да се свържат с Malvese, RE XIV 927, и озна-
чават „висок бряг* или „височина*, срв. Alta Ripa, станция на Крайдунавския път.
Дали Malum не е превод на Bononia и дали в случая не играе известна роля и на-
родната етимология, като Bononia се извежда от bonus, на което се противопо-
ставя malus? И тъй, латинският произход на Ad Malum не е напълно сигурен.
No РФ (dativ.) се споменува само у Прокопий (Aed. IV 6, 21). Това е оче-
видно латинското прилагателно novus, при което се е подразбирало навярно burgus
или castellum.
Ratiaria. Най-старото споменуване на този град се намира у Птолемей (III
9, 3). Като римска речна станция той е съществувал според Premerstein4 още около
12 г. н. е. По-късно според ND, Or. XLII 38 и 43 е бил седалище на XIV легион и
на една част от римската дунавска флотилия. Името на това селище се е запазило
и до днес във формата Арчар. Названието Ratiaria се свързва правилно от Р. Gau-
1 Вж. показалеиа у Miller 975 и сл. XLVI11, заб. 1, съшо и DSA IV 559 и сл. 2 В a t li-
st i 147.	3 III 703, 2.	1 Olh 1 (1898), 169; Геров, Романизъмът 11 69 и сл.
284
В. БЕШЕВЛИЕВ
kier1 с латинската дума ratis „сал” или ratiaria „сал”, „вид кораб”. Като успоре-
дици той посочва местни названия като в Египет, Ratiatum в Галия, Maxula
Rates при Картаген и др., конто дължат своя произход на саловете, прехвърлящи
пътници и стоки през реки. Томашек (69) е наклонен да го свърже с ratiarius2, ако
името не е келтско. По-малко вероятно е да се свърже Ratiaria с rete „мрежа”
или retiarius „гладиатор с мрежа”, като се изхожда от формата Retiaria.
Мшяат!ага. Това име се среща само у Прокопий (Aed. IV 6, 25). На ла-
тински то е гласило първоначално turis Mocatiana. Mwxauava представя латинско
прилагателно, образувано от тракийското лично име Mucatus или Mocatus и Мо-
cazia (CIL XI 28) от Mocatia. Тези тракийски имена принадлежат към личните
имена, образувани от основа Muca-, Моса-, Мисо- и пр.3
Р о modi ana се дава като станция на Крайдунавския път само в ТР. Във
RC вместо това стой Cumodina. На тези две имена у Прокопий (Aed. IV 6, 28) из-
глежда да съответствува Пиитеда> (асе.). Дали тези имена са различии или погрешни
предавания на едно и също местно название, не може да се каже с положител-
ност. По окончание формата Pomodiana принадлежи към местните названия с ла-
тински суфикс ianai. Формата Cumodina може да се свърже с тракийските местни
названия на -dina като BaooMva, BelEdiva и др. За формата ПоутеЗю Томашек (65)
посочва с въпросителен знак на латинското puiidus. Обаче тази форма стой може
би вместо *IIovie-6wa. Следователно точното тълкуване на въпросното местно на-
звание е засега несигурно.
'Piyiav6v. Птолемей III 10, Regiano RC, което е по място може би едно и
също с Biyoavaij = Biygavai = Piyiavai (?) у Прокопий (Aed. IV 6, 28), не изглежда
да е от латински произход. Regiano напомня местното име Regiana в Испания
(IA 415, 1).
Augustae в ND, Or. XLII 17, Avyovoxes у Прокопий (Aed. IV 6, 29), Avyov-
mai у Теофилакт Симоката (I 4, 1), на устието на р. Огоста6, която е наречена така
по името на този град, е бил според Прокопий стар град, възобновен от Юсти-
ниан I. Там е квартирувал един cuneus equitum Dalmatarum. Името на града е
образувано очевидно от прилагателното augustus®, при което се е подразбирало
някакво съществително от женски род, може би пак turres7.
BaQiava (дн. може би Лесковско кале) се споменава у Прокопий (Aed. IV
6, 31) като стар град, възобновен от Юстиниан. Във ND Or XLII 18 и 31 името на
този град гласи Varina или Variniana. Последната форма е навярно погрешна.
Според ND през IV в. тук е станувал един cuneus equitum Dalmatarum и Prae-
lectus legionis quintae Macedoniae. От Codex lustinianus II 3, 25 ее вижда, че им-
ператор Диоклетиан е пребивавал в този град през 294 г. Следователно градът е
съществувал вече преди тази дата. В Codex lustinianus името на града е дадено
в същата надежна форма Variani, както Sirmi, Viminacii, Byzantii, Develti и пр. от
Sirmium, Viminacium Byzantium, Develtum и пр. За това може да се приеме, че
именителният падеж е гласил Varianum. У Прокопий името е дадено, както личи
от контекста, в среден род, мн. число. В IA 220, 3 градът се нарича Variana. Оче-
видно това местно название принадлежи към латинското лично име Varius или
Varus. Обаче не може да се каже по чие име градът е наречен така.
1 DSA IV 814 и сл. под ratis. Срв. и RE I 2 R 265 и сл. 2 Срв. DSA IV 812. 8 Вж. Ма-
tcescu 107, заб. 3 и 123, заб. 3 и 4. 4 Mateescu 184. 6 ИРАНX469 6 За градове с
името Augusta вж. RE II 2344 и сл. 7 ИРАН X 469.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
285
Valeriana се споменува в IA 220, 4 като станция на Крайдунавския път и
след това у Прокопий (Aed. IV 6, 31j, който дава името във винителен падеж,
ж. род Ba^Quivav и съобщава, че това селище е било укрепено за пръв път от
Юстиниан. Това местно название е образувано от латинското лично име Valerius.
И тук за личността на този Валерий не може да се каже нищо положително.
Pedonianis (аЫ.) се среща в ТР и RC, но под формата Pedolanis. Навярно
това местно название е гласяло в именителен падеж, мн. число, ср. род Pedoniana
и принадлежи към латинското лично име Pedo1. Разбира се, и в този случай ие
може да се каже кой е бил този Педон. Според Шкорпил Pedoniana или Valeriana
се е намирала на мястото на Видинското кале2.
IlaXazlokov се споменува у Прокопий (Aed. IV 6, 34) като предмостово
укрепление на десния бряг на Дунав срещу Swifada на левия бряг, дн. Celei. На
това място, както е известно, е бил построен мост от Константин Велики3. На-
вярно оттогава произхожда и укреплението ПсАахиАт-. У Теофилакт Симоката (VIII
5, 5 и 6, 3) то се нарича IJaldotoXov. Формата Ualmiolcv = Palatiolum е образувана
очевидно от palatium или palatum с умалителен суфикс -olus, употребяван особено
често в късния латински език, срв. ostiolum от ostium. Втората форма ПаЛатокя
= Palastolum е произлязла от първата, като съчетанието -ti- се е асибилирало,
което е дало междинните форми4 Palatsiolum > *PalatsoIum, срв. 'Pa^aoia у Хие-
роклес от Ratiaria. От последната форма чрез метатеза на -ts- в -st- се е получило
Palastolum = ПаХаоиАот. Срв. у Малала (429 18) Ziirras < Т^тик, (413, 17) Km^tiQ <
Kovt^is. Обратного явление представя българското диалектично „цвол“ от „ствол*,
„цъкло* от „стъкло*.
Л an idaQtac се среща само у Прокопий (Aed. IV 6, 36), като име на кастел,
който се е намирал на границата на Илирик и е бил възобновен от Юстиниан.
Това название е произведено очевидно от латинското прилагателно lapidarius, при
което се е подразбирало някакво съществително от женски род, вероятно turris.
Формата Aamdaeiag може да бъде род. падеж, ед. число, като се тълкува „Кастела
на Лапидария*, а също и вин. падеж, мн. число, като се приеме, че стой вместо
един първоначален израз ad turres Lapidarias. Първото тълкуване обаче се явява
най-вероятно. Това название може да се сравни със станпията Lapidaria на Алпий-
ския пт>т от Брегенц за Комо® в ТР. При тази станция се подразбира понятието
taberna, mutatio или jcasa. Според Кейпе (цитуван у Miller) станцията се е нами-
рала на каменисто място.
AovxeevaQiafioveyov е било според Прокопий (Aed. IV 6, 36) наимено-
вание на една самотиа куда, която Юстиниан превърнал в кастел* 6. Това име, което
в текста на Прокопий е дадено в род. падеж, ед. число, е съставено очевидно от
Lucernaria и burgus. Philippide7 приема, че първата част представя растението Lu-
ceinaria— „Kerzenkraut*, „свещулка*. Според това кулата се е намирала на място,
гдето е растяло това растение. Скок8 обаче, като приема, че lucernarius е друга
форма на латинското прилагателно lucernaris, сближава горного име с изрази като
burgus specula to rius, burgus centenarius и смята, че това значи „Burgus, von dem
aus man Lichtsignale zu geben pflegte*. Това тълкуване e напълно правилно. Обаче
1 Вж. показалците HaCIL III р. 2404 и Dessau ILS III I, 224. 2 ИРАН X 469.	8 Patsch,
Beitrage III 45 и заб. 1.	* L e u m a n ti - H о f m a n п 215 и сл.; Б у p с ь e § 69 б. 6 RE XI1 774.
6 За тези самотни кули вж. Swoboda, Limes 13 и заб. 48.	7 Orlginea RomSnilor, Ja$i I 1923, 433.
8 S k о k, Revue 55, заб. 37 и 56; ZRPH 50, 529 и сл. и заб. 3 на 530.
286
В. БЕШЕВЛИЕВ
твърдението на Скок, че думата burgus може да бъде от женски или мъжки род
и че в случая била от женски род, е напълно производно. В същност прилагател-
ното lucernaria е принадлежало първонагално към латинската дума turn’s. Следо-
вателно името е гласило turris lucernaria. Впоследствие думата turns, както това
е в много случаи, е била изпусната и се е употребявало само прилагателното lu-
cernaria като име. По-късно към това име вече е била прибавена допълнително
равнозначещата на turris германска дума burgus, с която се е слила в едно пяло
и се образувало сложного местно название Lucernariaburgus. В Glossarium Pliilo-
xeni1 съществително lucernarius се тълкува с гръцката дума Av^rorxos, т. е. „имащ
или носещ лампа“. Следователно lucernarius като прилагателно ше има сыцото зна-
чение. Според това turris lucernarius ще зиачи „куда, снабдена с лампа*. По про-
тежение на римскии лимес е имало, както е известно, сигнални кули, конто със
светлинни средства са съобщавали за нападение на неприятели или за други неща2.
Такава сигнална куда ще да е била и AovxeQvaQia/tovtryoc. В подкрепа на това се
ивива и географското местоположение на тази гула. Прокопии пише изрично че
ти се е намирала почти на самата граница на Илирик. Следователно въпросната
куда се е издигала никъде на изток от Сомовит, по височините над р. Осъм. От
тези височини е могло да се дават светлинни сигнали на запад към крепостта Utum
и града Oescus, седалище на V Мак. легион, конто са лежали в низина. Близо до
тази куда се е намирал град Asamus, в който през IV в. са квартирували според
ND, Or. XL 19, 4 milites praeventores, т. e. войници, на конто е било възложено
да предупреждават за нападения. По всяка вероятност кулата е била построена
за тяхната служба.
Securisca се споменува в ТР (тук под формата Securispa), IA 221, 2, RC
IV 7, ND, Or. XL 11, Прокопий (Aed. IV 7, 4) и Теофилакт Симоката (VII 2, 19 и
VIII 6, 7) под формите KovQioxa, KaQloxa, дн. Черквица. На пръв поглед това име
изглежда като латинско, произведено от прилагате/ното securus или съществител-
ното securis със суфикс -Isens, който, както е известно3, в късния латински език е
добил широко разпространение. Обаче, ако Securisca се сравни с местни названия
от нелатински произход като Transmarisca, Tifiioxa, ‘Eeyioxt], AoqIoxoq и др.4, то това
предположение се явява малко вероятно, Holder6 го смята за келтско. Следова-
уелно латииският произход иа Securisca е съмнителен.
Kwto&rjnov (gen.) се среша само у Прокопий (Aed. IV 7, 5), който съоб-
щава, че укрепленията му били подновени от Юстиниан. Първата част Кто-
представя очевидно гръцка транскрипция на латинского числително quintus или на
личного име Quintus6, а втората може да се свърже със съседното местно на-
звание Dimum. По-малко вероятно е да се касае за погрешна латинска транскрип-
ция на числителното Quintodecimum, т. е. ad Quintodecimum (lapidem). Следова-
телно Quintodimum, при което първата част е числително quintus, а втората — ме-
стного название Dimum, би могло да се тълкува като ,петия милиарен стълб от
Dimum* и да представя съкратен вид на израза ad quintum a Dimo. Но ако пър-
вата част е личното име Quintus, то това местно название ще значи „Квинтовия
Dimum*, т. е. някакво селище или крепост, наречена „Квинтово* за разлика от
1 Corpus gloss, lat. Il s. v. 2 Вж. Limes в RE XIII 581 и сл. 3 Leumann-Holmann
230 F, Grandgent 34. Battistl 210 и 212 и сл,Бурсье§ 197 в. 1 За тези имена вж.
Mateescu 1 171, J о k 1, в Eberts Reallcxlkon 297.	6 Altceltischer Sprachschatz II 1427.	8 Leu-
mann-Holmann 126, 4; Battistl 127.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ	287
близкия едноименен град Dimum. И двете тълкувания са възможни. По начина на
образуването в първия случай ще се касае до сложно име от типа Lupofontana, а
във втория — от типа luliovalle1. Konodijnov е може би идентично с развалините
на крепостта на дунавския бряг между Белене и Свищов2.
Novae се споменава често в изворите и то като седалище на Първи Ита-
лийски легион13, дн. развалини при Стъклен, Свищовско. Този град се среща под
това име около средата на I в. от н. е. Novae като название на станция се среща не-
рядко по римските пътища4. То представя множествено число от латинското при-
лагателно novus, при което се подразбира съществително от женски род, напр. ta-
bernae, casae или canabae. Скок6 приема, че тук се подразбира „aquae*, което е
малко вероятно.
Trimammiuni се споменава най напред от Птолемей (III 10, 5). Следова-
телно той е съществувал още през II в. от н. е. Като станция на Крайдунавския път
той се дава в PT, IA 222, 2 и RC. Според ND, Or. XL 20, през IV в. тук са ста-
нували milites Constantini. За това название би могло да се приеме, че е от ла-
тински произход, и да се тълкува като образувано от tri- „три* и mamma „гръд*
със значение „тригърдие". Така биха могли да бъдат наречени три съседни въз-
вишения. Сравни подобии латински местни названия: Trimontium, Tripontium и др.
Томашек6 смята името за тракийско.
Sexagintapristay Sexantaprista или само Prista7, дн. Русе се среша най-
напред у Птолемей (III 10, 5). Следователно това селище е съществувало още през
II в. Етимологията на името е съвършено ясна. Първата част е латинското чи-
слително sexaginta или къснолатинското sexanta8, а втората prista, което може да
бъде или множествено число, ср. род, от една неотбелязана странична форма на pri-
stis (от гръцкото ле<ог«;), вид боен кораб9, или едно първоначално prista, ж. род,
(срв. Ileumj у Птолемей) е било схванато по-късно поради числителното sexaginta
като колективно в ср. р., мн. число. Че тук действително се касае за мн. число, се
вижда от аблативната форма с локативно значение Pristis в ТР и IA. Забележи-
телна е формата ’E^evrdnQiara у Прокопий. Първата част ’Egevta- от Х’е-гота- е без
начално Z под влияние на гръцката форма ё^хогта или дори новогръцкото е^тта,
която форма по това време вече е съществувала, Уподобяването на а пред п в е
е станало по всяка вероятност пак на гръцка почва.
Ар pi aria се споменава в ТР и IA, RC, ND, Прокопий и др.10, а жителите й
вече у Птолемей. От един надпис, намерен в развалините на тази крепост11 (дн.
при с. Ряхово, Русенско), се вижда, че това селище е вече съществувало в края
на I в. от н. е. Според Томашек (II 53) това название е от тракийски произход.
Обаче то може да се изтълкува и като латинско, като се свърже с apiarium „пче-
лина*, apiarius „пчелар*. В полза на латинския произход говори и латинският су-
фикс -arias (срв. Ratiaria, Lapidaria, Lucernaria). Единствената пречка би била геми-
натата. Двойното р се дължи може би на многобройните латински думн с начало
арр- и на името Appius.
1 В. Бешевлиев, Една особеност в образуването на сложимте местни названия от латински
произход в Мизия и Тракня в Изв. на Института за български език, I кн., 239.	2 ИРАИ X 459.
3 За този град вж. RE XVII 1125 и сл., Геров, Романизъмът II, 98 и сл. 4 Вж. RE XVII 1129 и сл.,
1136 н сл. 5 ZRPh 54, 443. 8 II 76. 7 За формите и местата, гдето се срещат, вж. RE 2 R,
II 2026. 8 Leumann-Hofmann 126, Grandgent 208, 380 ;Бурсье§99г. 3 DSA IV
657, s. Pristis. 10 Вж. RE II 237.	11 В. Бешевлиев, Епнграфски приноси № 122.
288
В. БЕШЕВЛИЕВ
J/aferriov, rd (scil. dxvQcb/Liata) ее среща само у Прокопий (Aed. IV 7, 6).
Тези укрепления са наречени така по името на никой си Maxentius, едва ли по
това на едноименния император. За забелязване е, че докато при другите на-
звания иа крепости, произведены от лични имена, се употребяват съответните при-
лагателни, тук е използуван за съшата цел родителният падеж. Това стой може
би във връзка с късния произход на крепостта.
Kvvraiv rpQovQiov се споменава също само у Прокопий (Aed. IV 7, 6),
който съобщава, че това укрепление по-pa но не е съществувало, а е било по-
строено от Юстиниан. Според Наигу, издателя иа Прокопий, вместо Kwrwv трябва
да се пише Кгчпбу. Тук би трябвало да се поправи по-скоро само на Kovrov, срв.
Kvrwbj/мп). Kwrwv или Kwtov е очевидно латинското числително quintum, при
което се е подразбирало lapidem, т. е. ad quintum lapidem. Следователно крепостта
е била построена при петия милиарен стълб, броен вероятно от Апиария. Това тъл-
куване се подкрепи от следното място у Прокопий (Aed. IV): (pqovqiw re allo
diatpegovrajs Ixvqov dv£Ott]oe veov Tt61ea><; Styyrjbovov dxtm /ualiota orj/udovs diiypv, ол£@ "Ox-
rafiav l.dyoj rw dwn xalovoiv. Срв. също станцията Ad Quintum в TP.
Nigrinianis ее среща като станция на Крайдунавския път в ТР и RC IV 7
(дн. Кадъкьой, ИРАН X 458) в тая аблативна форма с локативно значение. По про-
изход това местно название е прилагателно, произведено от латинското лично име
Nigrinus или Nigrinius, което е образувано от прилагателно niger. У Прокопий
(Aed. IV 11) в списъка на поправените от Юстиниан крепости покрай Дунава е да-
деио и името MayQoflalle В следния географски ред: Noflae, Ixedefld, Tiyoa, MavQO-
/ЗоНе, 'Altlva. Това MavQoflalle, което трябва да се чете очевидно MaveofSallr, отго-
варя, както показва географският ред, на Nigrinianis. На латинското лично име Ni-
grinus или Nigrinius съответствува на гръцки Мащхк. Следователно MavQo/ldlle е
образувано от личното име MavQos и flalle по същия начив, както ‘lovlid^allai (с -ai
вм. -е) пак у Прокопий1. Думага fialle е латинското vallis и то в обичайната абла-
тивна форма при местни имена, срв. Valle Cariniana в IA в Панония, Valle Domi-
tiana в 1А в Добруджа. При Nigrinianis или по скоро Nigriniana се подразбира пак
valle. Следователно MavQoflalle у Прокопий представя гръцки превод на латин-
ското Nigriniana. По-късио Nigriniana е било схванато като мн. ч., ср. род, и за-
г това в итинерариите се явява във формата Nigrinianis.
Candidiana се споменува като станция на Крайдунавския път в IA 223, 2,
а като седалище на milites primi Moesiaci през IV в. в ND, Or. XI 24 (дн. гради-
щето при с. Попина, ИРАН, X 458). Според Прокопий (Aed. IV 7, 9). това укреп-
ление е било възстановено от Юстиниан. Названието Candidiana може да е произ-
ведено от латинското име Candidus към прилагателното candidus „вял*. Обаче
според данните на итинерариите двете укрепления Candidiana и Nigriniana са се
намирали наблизо едно до друго2. Затова не е изключена възможността едното
име да е предизвикало създаването на другого.
Теgulicio в TP, Tegulitia в RC, Teglicio в IA (също в ND, Or. XL 25) е
също станция на Крайдунавския път (дн. Ветренско кале, ИРАН X 457). Според
ND през IV в. тук са станували milites Moesiaci. Tegulicio или синкопирано Teg-
licio3 представя в същност аблативна форма от рядкото прилагателно tegulicius
1 За това вж. В. Бешевлиев, Една особеност и пр., 239 и сл. 2 ИРАН X 448 и сл.,
519 н сл. * * 8 За синкопата вж. Letimann-Hofmann 92 исл.; Grandgent 120 и сл., 219
В a 111 s 11 92, 114 и сл.; Б у p с ь e 45.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
289
«покрит с керемиди*1. В именителен падеж това име е гласило навярно Teguli-
cium, от което Tegulitia в Равенската космография представя може би мн. число.
При Tegulicium се е подразбирало някакво съществително в среден род, навярно
castellum. За отбелязване е, че по римските пътища се срещат и други станции с
имена, произведени от tegula, например Tegula в IA 85 1, Tegulata или Teglata
в ТР III 1.
SakxwnvQyos се споменава само у Прокопий (Aed. IV 7) между укреп-
ленията, поправени от Юстиниан. Първата част на това име представя латинската
дума saltus, а втората — гръцката т>оуо?. Следователно това местно название е
хибридно. Не е ясно обаче дали първата част Sahov- представя гръцки роди-
телей падеж, което е по-вероятно, или латинската основа на думата saltus, свър-
зана направо с гръцкото nvgyoc. Според Скок2 Sahmnvgyo? „iet wohl kein Konipo-
situm... sondern пидуос ist ein griech. Erklarungszusatz zum wahren Kastelnamen
saltu „Wald*. Това мнение e много натегнато, за да бъде вярно.
II.	BONONIA — NAISSUS
Няколко стари историци споменават в северозападния край на България едио
селище с латинското име Castra Martis, на което развалииите се отъждествяват от
В. Миков с тези при с. Чичил или Макреш, Кулско. Църковният историк Созомеи,
който описва събитията между 324 и 421 г., го дава като град в Мизия (Каатда-
hoqzis, noli? vrj? Mvalas)3. Според Прокопий (Aed. IV 6, 33) Kdoxga Мади? е едиа от
възобновеиите от Юстиниан крепости, конто се намирали настрана от Дунав. У
Хиероклес (655, 5)4 * се споменава като седалище на архиепископ. Формата и значе-
нието на Castra Martis е ясно — «Марсова крепост*. У Йорданис® тази крепост се
нарича Castramartena urbs. Сложното прилагателно Castramartenus е образувано от
Castra Martis със суфикса -enus — -туо? за прилагателни, произведени от местни на-
звания. По всяка вероятност крепостта Castra Martis е била свързаиа чрез път с
близкия дунавски бряг, може би с Bononia.
III.	RATI ARIA—NAISSUS
На пътя Ratiaria — Naissus до река Тимок в итинерариите е отбелязана само
една станций, а именно Conbustica в ТР VII 5 или Combusticia в RC IV 7. Това
местно название представя прилагателно, образувано със суфикс -icus или -ictus6
от combustus, comburo, както donaticus от donatus, dono или congestions от conges-
ts, congero. Трудно e обаче да се каже какво съществително и от какъв род се
е подразбирало при това прилагателно, дали от женски, например turris, mansio,
taberna, casa и пр., или от ср. род, мн. число, напр. loca, castra и пр.. Срв. стан-
цията Combusta в Галия (Miller 128).
IV.	OESCUS —NAISSUS
В достигналите до нас итинерарии не е отбелязан път от Oescus за Naissus.
По всяка вероятност обаче такъв път е съществувал. Една от най-важните станции
на този път е бил, както с право се досеща Б. Геров7, градът Montana или още
1 За прилагателните на -iclus вж. Leumann-Hofmann 213 и сл. ;Grandgent 31, 39;
Battisti 211. 2 ZRPh. 50, 531, заб. 2. 3 Mlgne PG LXVI1 1605. « Er. Honigmann, Le
Synekdemus d’Hleroklfes, Bruxelles 1939, 20. 6 Getica,ed. Mommsen 126, 18. 6 Leumann-Hof-
mann 214 и 230.	7 За северната граница на провинция Тракия вж. ИАИ XVII 13 и Геров, Рома-
низъмът 86 н сл.
19 Сборник Гаврил Канаров
290
В. БЕШЕВЛИЕВ
municipium et civitas Montanensium1. Най-старото споменуване иа града е от 134 г.
в един надпис, в който се съобщава, че тук е квартирувала cohors I CL, Sugam-
brorum®. По-късно този град е бил седалище и на други войскови части, с което
се подчертава ясно неговото военно значение. Montana е ж. род от прилагател-
ното montanus, от mons „планина*.
V.	OESCUS— PHILIPPOPOLIS
Римският път Oescus—Philippopolis е отбелязаи със станции в ТР и отчасти в
RC. Тези станции са: Esco, Ad Putea, Storgosia, Dorionibus, Sostra, Ad Radices,
Montemno, Sub Radice, Viamata, Augustae, Philippopolis. От тези станции, като се из-
ключат началните Oescus и Philippopolis, шест имат латински имена, а три ту-
земни. Латински са следните:
Ad Putea, т. е. „при кладенците*, дадена в ТР, се среща като име на стан-
ция и на други римски пътища (Miller XLVIII, заб. 1).
Dorionibus в ТР е аблативна форма с локативно значение от Doriones,
което е мн. число от личното гръцко име Dor ion = Ашс>!ол>. Навярно така са се на-
ричали притежателите на таберната, която се е иамирала до станцията и по името
на която е била наречена по-късно самата станция. Подобии случаи—стаицията да
носи името на таберната, се срещат често по римските пътища, например: Rufini
Taberna, Ad Grecos, Ad Fratres, Ad Sorores и др.® (срв. у иас „Петрохаи*). Сьор4
обаче приема, че Doriones няма нишо общо с гръцкото име AwqIwv, и го свързва
с фригийското племе iokiwes, като го сравнява с имена на крепости у Прокопий
като 2aQ/Li<neg, АсА/иатас и др. Мнението иа Сьор е неприемливо, понеже сравне-
иието е неправилно. Крепостта АсЛ/шжк у Прокопий е наречена така не поради
това, че тя се е намирала в облает, населена с далматинци, а поради това, че там
са станували войници от numerus Dalmatarum. По същия начин се обяснява и
името на крепостта
Ad Ra die е s, т. е. „при полите на планината*. При това име се подразбира
очевидно думата montis и затова не се касае за извор на река, както мисли Mil-
ler XLVIII, заб. 1, 1. В случая се има пред вид планината Хемус (вж. следва-
щото име).
Моп tem.no или Montenino в ТР, Emon в RC, което издателят Schnetz смята
за погрешно писане на Haemo, т. е. Haemus Mons. Формата Emon може да бъде и
латинска транскрипция на гр. АТцог. Montemno, което е пак аблативен падеж с ло-
кативно значение, трябва да се чете Monte Emno. Втората част Emno е написана
очевидно погрешно вм. Emo = Haemo. Словоредът Mons Haemus показва, че името
на станцията е по-старо от III в., когато се явява Haemus mons или Haemi Mons
(срв. Haemimontus, Emimontium). Станции, наречени по името на планини, се сре-
щат често по римските пътища, напр. Monte Aureo, Monte Seleuco и др. (вж. Mil-
ler 973 и сл,)
Sub Radice, т. е. „под полите на планината* се споменава като станция в
ТР, а в ND, Or. XL 4 В като седалище на cohors prima Aureliana. Това име, при
което се подразбира montis, може да се сравни със станции като Sub Lucu и Sub
i Вж. RE XVI 201.	2 Геров, Романнзъмът 13. ’Miller XLVIII, заб. I, 7.	’ G.
S е u г е, Trtsors de monnaies antiques en Bulgarie, Revue Numismatique 1923, 41 и сл.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
291
Saltum по други римски пътища (вж. Miller 91 и 182). В ND мястото, гдето се
споменава Sub Radice, гласи така: .In provincia Thracia: cohors prima Aurehana,
Sub Radice-Viamata*. От приведения текст не личи ясно дали се касае за някакво
по-точно определяие на мястото на Sub Radice или под Viamata трябва да се раз-
бира някаква станция, съседна на Sub Radice, гдето е станувала също част от Co-
hors prima Aureliana. Последното приема В. Аврамов1 и поставя предполагаемата
станция при с. Михилци. Според Томашек II 90 тук имаме име на някакъв ста-
ропланински връх. Това предположение е невероятно. Многобройните названия на
пътища, като via Appia, via Cassia, via Latina, via Salaria, via Nova, via Triumphalis
(Miller 981,7), също via militaris, via consularis, via praetoria и пр., показват ясно,
че и названието Viamata е от същия вид и че трябва да се разчлени на via и mata,
а по-малко вероятно на via amata. Следователно първата част иа това сложно име
представя очевидно латинската дума за „път* via. Втората част mata е навярно
рядкото латинско прилагателно matus или mattus „влажен*. Следователно via mata
ще рече .влажен път*. Ако се приеме, че via mata определи по-точно мястото на
станцията Sub Radice, то в такъв случай тази станция се е намирала на път, който
е минавал през мочурливи места. Ако пък се допуске, че via mata е име на
станция, то тя ще е лежала в мочурливи местности.
Augustae В един латински надпис от Хисаря се чете vetus Augusta aria,
което според Д. Дечев2 е старото име на Хисаря и е тъждественс с крепостта
Avyovmat у Прокопий (Aed. IV 11, 146, 31). Развалииите на Хисаря се смятат от
повечето изследвачи за една от неотбелязаните в итинерариите станции на рим-
ския път Oescus—Philippopolis3 *. Ако отъждествяването на Дечев е правилно, то в
такъв случай и тая станция носи латинско име
VI.	DOROSTOLUM — MARC! ANOPOLIS
В ТР е отбелязан път между Dorostolum и Marcianopolis с единствена меж-
динна станция Palmatis, която се споменава и в RC под изопачената форма Ра-
ratis. Прокопий IV 7, 12 дава Па).цатц като име на крепост, възстановена от
Юстиниан заедно с още няколко съседни крепости, конто по всяка вероятност се
намирали на споменатия път, както нзброените на съшото място крепости по Край-
дунавски^ път. Това ясно личи от следните думи, отнасящн се до кастела ’Абоа,
една от съседннте до нея крепости (Aed. IV 7, 13): uv <5?/ dy/zara xai vqovqiov
’AStra xaivovQyijaat edei/мпо, ела Air)vexet fhalay^iivovTet 2xlafir]vol (iaQfiaQOt eviavOa
ive&Qtvovrit те xexQv/afiivtot &el rovt туде i dviet а/?ата enoiow rd exeivt] %a>Qia. Следо-
вателно може да ce приеме, че пътят е имал следните станции: Kowjotqk, ПаХратк,
’Adiva, TiJmIwv. От тези четири станции само е сигурно тракийско название.
KovrioTQit е очевидно гръцка транскрипция6 на латинското прилагателно
equestris, equester „конен*, при което се е подразбирало иякакво съществително
от женски род (срв. Colonia Equestris, дн. Нион на Женевского езеро, което в ТР
е даден и като станция®). Изчезването на началното е се дължи може би на по
грешного му тълкуване от гледище на гръцкия езнк като члевна форма за женски
1 За Траяновня път от Карпатите през Дунава и Балкана за Пловдив вж. НАД IV 234 в сл
2 ГПНБМ за 1935—1936, 47 н сл. 3 Miller 587, другояче В. Аврамов, ИБАД IV 235.	* Ма
teescu I 184.	6 Miller 125, RE XVII 1190 № 5.	6 Histoire Anclenne de la Dobrudja, Bucarest
1938, 329 et 334, срв. и S k о k, Revue 52.
292
В. БЕШЕВЛИЕВ
род, мн. число: т (Kovijotqis)', срв. обаче крепостного име Kwtra>= Equino(?) у Про-
копий (Aed. IV 4, 120, 40).
Palmatis, Пакцтк у Прокопий се Приема от Томашек II 64 (срв. Mateescu
I 154, заб. 4, 6), както изглежда, за тракийско и се свързва с Palma, име на село в
Пловдивскэ. Обаче Palmatis може да бъде от латински произход и да представя
аблативна форма с локативно значение от един именителен падеж в мн. число РаЬ
matae, Palmata или Palmati, образуван от латинското прилагателво palmatus, при
което се подразбира някакво съществително от съответния род.
Tl).i xiajv е била според Прокопий (Aed. 7, 14) нова крепост, построена от
Юстиниан. Издателят на Прокопий Наигу смята това име за гръцка транскрипция
на станцията Teglicio, което е неприемливо, понеже тази станция се е намирала на
брега на Дунав (вж. за нея по-горе), a Tihxlwv според Прокопий е лежала далеч
от брега. Названието Tilixlayv може да се свърже по-скоро с латинската дума tilia
„липа”, от което би могло да се произведе прилагателно на -ictus, следователно *ti-
licius покрай tiliacius или tiliaceus. Не е ясно обаче дали формата Tihxicw е гръцки
родителей падеж, мн. число от tilicia или tiliciae, или представя транскрипция на
tilicium, както изглежда, че приема R. Vulpe. Названието Tdixla»’ може да се
сравни с крепостного име ТеедетспЛоис = Tredecitilius1, дадено пак у Прокопий
(Aed. IV 4).
VII.	ABRITTUS — MARCIANOPOLIS
В достигналите до нас итинерарии не е отбелязан път между Marcianopolis
и Abrittus и оттам през Tropaeum Traiani за вътрешността на Добруджа и ду-
навския бряг. Обаче тези два важни центъра не са могли да не бъдат свързани с
път. И действително следите на този път са откритн от Шкорпил2. Единственото
местно название от латински произход по този път, което е дошло до нас, и то в
дателна форма, е (ev 'Afcnrcu тсЪ кеуоцегы) фбоср &efifioovl(t)3. Тук според Декси п,
който ни предава това име, е загинал императорът Деций през 251 г. в борба с
готите. Названието дюрф ОецРоигкр е очевидно гръцка транскрипция на латинското
Forum Sempronium или Sempronii. От текста на Дексип, така както е предаден у
Георги Синкел, излиза, че Forum Sempronii е друго нме на Abrittus. Това обаче е
малко вероятно. Срв. многобройните градски имена с forum, между конто се на-
мира и един друг forum Sempronii (вж. RE VII 63 и сл. и Miller 306).
У Прокопий в списъка на мизийските крепости веднага след Abrittus се спо-
менава крепостта 'Povfioima, т. е. Robusta4, може бн castra. Изхождайки от мно-
жество случаи в Прокопиевите списъци, гдето едно до друго са дадени съседни
крепости, и от обстоятелството, че по пътишата, построени тепърва от римляните,
станциите носят латински названия, доколкото не се касае до съществуващи от
по-рано туземни селища, може да се приеме, че Robusta е била също станция на
пътя Abrittus—Marcianopolis. В списъка се споменава и крепостта MovtEQEyivE—Monte
Reginae, която може би принадлежи също тук.
VIII.	MARCIANOPOLIS —ANCHIALUS ИЛИ AQUAE CAL1DAE
Пътят Marcianopolis—Anchialus или Aquae Calidae е отбелязан в ТР и отчасти
в IA и RC. Имената на никои от станцинте, или по-право на никои укрепени пунк-
1 Срв. S к о k, Revue, 49. 2 ИРАИ X 492 в сл., и особено 499 и сл. 8 F. Jacoby FrgH II,
Berlin 1926, Chron. Frg 22.	1 За и вы. о вж. Grandgent 112 н сл.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
293
тове, са дадени и у Прокопий и Теофилакт Симоката. В итинерариите се споме-
нават следните станции: Pannisso в ТР (Panusion в RC), Scatras в ТР и RC (Sca-
tris в IA) Cazalet в TP (Carsaleon в RC). Теофилакт Симоката, когато описва по-
ходите на ромейската войска срещу аварите, която се е движела редовно по пътя
Анхиало—Марцианопол, съобщава сл< дните крепости: Пдохкюгд, Saffovk&te Kavakwv,
KakPopowTit и AiPidovgyot;.
Прокопий, когато изброява подновените от Юстиниан крепости в Мизия, спо-
менава В СЛеДНИЯ ред И крепостите: MagxiavovnokiG, Biodiva, Фоааахоу, Kovoxovki,
Kovoxavgi, ’Aoikfia, ГецМо/иоогте^, бед/м И отделно ' EgxovkevTe, SxatQiva. Някои от
тези крепости, ако не всички, са лежали сигурно на пътя Marcianopolis—Aquae Ca-
lidae (бед/ла).
Пgoxkiavrj у Теофилакт Симоката (VI 4, 8) е според de Boor название на
Regio saltuosa Moesiae inferioris. Обаче от контекста на Теофилакт се вижда ясно,
че се касае до укрепления или крепост, която е затваряла някакъв проход. Може
би тя се е намирала на някакъв друг път, но все пак недалеч от пътя Марциа-
нопол—Анхиало. Ilgoxkuxvri — Procliana е образувано по същия начин като Floren-
tiana, Longiana, Valeriana и пр. и представя прилагателно към латинското лично
име Proclus.
Фooooltov, което се споменава само в Прокопиевия списък (Aed. IV 11) и
затова местонахожденнето му не може да се смята за сигурно, е гръцка тран-
скрипция на лат. дума fossatum.
Kovoxovki се среща пак само у Прокопий (Aed IV 11) н се приема от То-
машек (II 87) за тракийско название. Същото название под формата Kuvoxmhq се
споменава и в списъка на крепостите в областта на Родопите1. Kovoxovhfc) е може
би Quisquiliis, аблатив от латинската дума quisquiliae «смет* *.
Sa Povkevx е xavakiov (или Kavdktv) се среща само у Теофилакт Симо-
ката (II 11 и VI 5, 1). Иречек2 отъждествява това име със станцията Cazalet в ТР
и Carsaleon в RC. Това отъждествяване е напълно приемливо. Двете форми Ca-
zalet и Carsaleon могат да представят неправилно разчитане на едно първоначално
Canaleo. Буквата п в ТР стон по форма много близо до z и съчетанието гс3, по-
ради което буквата л би могла да бъде прочетена като z или като гс. Буквата о
заедно сргадредната чертица за съкращение би могла да бъде прочетена също по-
грешно като t, ако надредната чертица е била написана допряна до горния край
на буквата е. Така, чисто палеографски, горните три форми биха могли да се отъж-
дествят. Теофилакт Симоката изрично съобщава, че Eafiovkivre Kavakiuv било ня-
какво латинско название (buywgiw ngoo^yogig пи)4. Следователно формата Kavaktov
у Теофилакт Симоката представя транскрипция или на canalis, или на canalium
(т. е. род. падеж, мн. число от canalis). В късния латински език думата canalis6 има
още значение на „път”, особено „пряк път*. Като название на станция canales в
мн. число се среща в итинерариите, например ad Canalis (чети ad Canales) в ТР,
Miller 923, вж. също RE III 1456. Какво значи обаче първата част Eajtovkevtt6? Тази
част може да се свърже с латинските думи sabulum, sabuletum, sabula, sabulo и
sabulosus и да представя форма от неотбелязано прилагателно, образувано със су-
1 Aed. IV 11, 145, 33.	2 Die Heerstrasse 146 и сл. — бъл. превод 108	3 Miller LII.
* У Теофилакт Симоката съгласио неговите архаизнращи тенденции прилагателното intywetoc има
значение .латински*, срв. II 15, 9.	5 Вж. Thesaurus linguae latinae s. v. canalis. 6 Опит за тъл-
куване и у Ив. Дуйчев в BZ XLI (1941) 1.
294
В. БЕШЕВЛИЕВ
фикс -entus1, със значение подобно на sabulosus (срв. aquilentus покрай aquosus,
bucculentus покрай buccosus, spinolentus покрай spinosus и пр.). В такъв случай
трябва да се приеме, че местното име е гласило Sabulenti canales или Sabulentus
canalis, което е било изопачено в 2а//очЛ«те Kovaliov от местното население или от
самия Теофилакт Симоката. Обаче описанието на Eafan'levte Kavdhov, както го дава
Теофилакт, не подхожда за една песъчлива местност. Формата Canaleon, ако дей-
ствително трябва да се възстанови в ТР и RC и ако може да бъде гръцкият
род. падеж Kavalewv, показва, че името е завършвало на -оп или -um. Най-сетне,
малко е вероятно името да е предадено в именителен падеж. А това навежда на
мисълта, че в Safanvlhne се крие някакво съществително в обичайния за местните
названия аблатив с локативно значение. Затова трябва да се подири друга ьъз-
можност за тълкуването на въпросното местно название. У Прокопий в началото
на списъка Mvoias лада лота/юг 'Ioiqov (Aed. IV 11, 147, 54 и 55) са дадени едно
до друго крепостите ’EQxovlevte и Exaigiva. Последната крепост се отъждествява от
Иречек2 със станцията Scatris или Scatras в итинерариите, която е съседна на Ca-
zalet или Carsaleon. В списъците Прокопий дава често, както това се изтъкна вече
по-горе, една до друга крепостите, конто и географсьи стоят близо една до друга,
например: ’Длл/арю-—’Е^Етталдюта, Tgoofiifc—Nealotowdj, Kajvoiavuavd—Kallazx, Tiyga —
Exetega—Kofax и др. Следователно би могло да се приеме, че 'ЕдхоИоле, което
стой в очаквания локативен аблатив, е едно и <ъщо със Eafiovliwe Knvdlmv и че
ZafandEvre в текста на Теофилакт стой погрешно вместо 'Egxwltyre. Тази грешка би
могла да се обясни отчасти и палеографски. Ръкописните ей х не се различават
съществеио от ръкописните с и fa Различии са само ръкописните аир. Против
едно подобно обяснение би говорело само обстоя те лството, че Eafawlevre Kavdhcv
се среща на две различии места в текста на Теофилакт Симоката, което трудно би
могло да се обясни с погрешно четене. Все пак би могло да се допуске, че ед-
ното място е било поправено от преписрг’а въз основа на другого. Формата Нег-
culente=*Egxovltvie вместо Hercule, аблатив от Herculens — Hercules, се среща в над-
писи, например в CIL VII 1032: Deo Herculenti8. Едно евентуално Herculente Са-
nalium може да се отнася до Херкулесов храм, каквито често е имало по рим-
ските пътища и затова много станции носят името Ad Herculem (вж. RE VIII 549
и сл., също 582 и 588). По всяка вероятност от въпросната станция се е отделял
път направо за Aquae Cal'dae и затова станцията на това място е носела името
Canales.
'A oil fl а се среща у Прокопий (Aed. IV 11) като име на крепост, поцновена
от Юстиниан. Това название е очевидно транскрипция на латинското Ad Silvam
(срв. Ad Radices) и се отнася пак за Стара планина.
Ка^оцомтх се споменава само у Теофилакт Симоката (II 15, З)4 *. То
представя гръцки винителен падеж, мн. число на -ex С итацизъм. Това име е оче-
видно латинско по произход и значи „голи планини* или „голи върхове*. Обра-
зувано е по същия иачин както Kafaxov/ifia у Прокопий6. За ov=u вм. о вж. Grand-
gent 113, 2056. КсАРоцоогтек е по всяка вероятност тъждествено с ГецеПоцогутх в
1 Leumann-Hofmann 229 ; В a 11 i s t i 212.	2 J I re ё e k, Heerstrasse 147 = бълг. пре
вод 108, заб. 22, и Пътувания, 814, заб. 51.	3 За тазн форма вж. Schuchard, Vokalismus des
Vulgartateins 1, 112, RE VIII 551; Battlstl 169. ’Опит за тълкуване v Ив. Дуйчев,
СбБАН (2) 165 и сл.; В. Бешевлиев, СпБАН LXXI (1950) 212 и сл. 6 Вж Бешевлиев,
Изв. на Института за български език I 243 и сл. 6 Вж. също Бешевлиев, СпБАН LXX1 218.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
295
списъка на подновените крепости у Прокопий (Aed. IV 11). Последното име е също
от латински произход и значи „близнаците планини или върхове*. Крепостта КсЛ-
fio/uovvret или FefiMofiovviec се е намирала навярно при днешната височина Би-
берна. За тълкуването на тези две названия от Скок в Revue 53, заб. 26, вж.
моята работа1.
Aifii6ov(>ydc се среща само у Теофилакт Симоката (II 15, З)2 * и стой на-
вярно вм. Aifaftovoyoc = Livii burgus с дисимилация на второго v (срв. SuhfiovQyov и
fAhxavifiovQyov у Прокопий). В такъв случай това име ще значи „бург на Ливий* и
ще принадлежи към ония бургове, конто са били построени във времето на Ан-
тонин Пий (138—161) за защита на провинция Тракия®.
Aquae calidae в ТР и RC или &евца у Прокопий (Aed. IV 11), дн. ,Бур-
гаски бани*, са наречени така поради лековитите топли извори. Станции със също
име се срещат и в други провинции (вж. Miller 119, 664 и 946).
IX.	ЧЕРНОМОРСКИ КРАЙБРЕЖЕН ПЪТ
Черноморският крайбрежен път е имал по нашия бряг следните станции:
Koqwv Ь/лгу, Tirizis, Bizone, Dionysopolis, Gerania, Odessos, Erite, Templum lovis,
Mesembria, Anchialos, Deultum, Appolonia, Therae, Buaticum (Peronticum). От тези 14
станции само Templum lovis, дадена в ТР, дн. Гьозекен или Обзор4, носи латинско
име, което е толкова ясно, че не се нуждае от особени обяснения. За станции с
Templum вж. Miller 979.
X.	БЕЛГРАД — ЦАРИГРАД
На прочутия главен римски път Белград—Цариград1 в ТР, IB, IA отчасти и
в Acta Sancti Alexandri® са отбелязани в пределите на България следните стан-
ции: Meldia, Scretisca, Serdica, Esco Amne, Bucaraca, Terta или Sarto, Sparthon, Spa-
rata, Egerica, Exwmov, Succi, Soneio, Ponte Ucasi, Bona Mansio или Lissae, Alusore,
Bessapara, Zyrmis, Tugugero, Philippopolis, Esqm, ПадецРоМь Ranilum, Cillis, Cara-
sura, Pizos, Arzum Palae, Castra Rubra или KaoTQa^aQ^a, Rhamos и Burdipta. У Про-
копий (Aed. IV 4 и 11) в списъците на поправените от Юстиниан крепости се спо-
менават само някои от горните станции и то в същия географски ред както в ити-
нерариите. -Между известните от итинерариите станции Прокопий дава и редица
други имена на крепости, от конто някои, ако не всички, са подредени пак по гео-
графско съседство и са се намирали между известните от другаде пътни станции
или наблизо до тях.
От 28 споменати по-горе станции само една има латинско име, една — може
би латинско и три — тракийски имена, но с латински определения. Те са следните:
Esco Amne е дадено в IB, и то под формата extuomne, която е поправена
от Томашек. Поправката е приемлива. Extuomne би могло да се поправи и на Es-
cuamne. Първата част на името е очевидно Escus = Oescus, дн. Искър, а втората —
латинската дума amnis „река* в известната вече аблативна форма с локативно
значение.
1 Вж. Бешевлиев, СпБАН, LXX1 212 и ел. 2 Опит за тълкуване на името у Ив. Дуй-
чев в приведеиото съчинение. 8 Вж. В. Бешевлиев, Епиграфски принося, 33, № 55 * Ш к о р-
пилоаи, МСб VIII 36—41. Byzantinoslavica II (1930) 205 и сл. 5 За този път вж К. Лгеёек,
Die Herstrasse. * ИАИ VIII 116 и сл.
296
В. БЕШЕВЛИЕВ
Ponte Ucasi се споменава като mutatio само в IB. Името се състои от ла-
тинската дума pons «мост* в аблатив и туземното речно име Ucasus1 в родителей
падеж (срв. по-горе [Jovieoioiov = Ponte Seri).
Bona Mans io в IB или Bovofidaiov в Acta S. Alexandri, гдето e означено
като хаатооу, отговаря на станцията Lissas (т. е. Lissae) в IA 17. Следователно тя е
била тъждествена с нея2 или е била построена по-късно близо до нея и затова
носи латинското название3.
Palae, дадено като mutatio в IB, се смята от Томашек (II 64) за тракийско.
Обаче то може да се свърже и с латинската дума pala «лопата*, «мотика*.
KacTQa^aQfia у Прокопий (IV И), Castra larba в IA (231,5), Castozobra в
IB (568, 11), Castris Rubris в TP, ce отъждествява от Иречек4 със Subzupara в IA
(137 1). Miller (537 и сл.) отхвърля това отъждествяване. Освен това той смята,
че Castra larba е различно от Castra Zarba. Първата част, Castra, е латинската
дума за крепост, а втората — тракийското название на крепостта. Castra Rubra в
ТР изглежда да представя осмисляне на Castra Zarba. Формата Castozobra стой
вместо Castrozarba с дисимилационно изчезване на първото г и с о вм. а във вто-
рата част под влияние на о в първата част.
XI.	CABYLE-ADR1ANOPOL1S
От пътя Ranilum — Anchialos, който е клон от пътя Белград—Цариград, при
станцията Cabyle се е отделял според 1А (175) път за Адрианопол. Като станция
на този път е дадена в 1А (175, 4).
Orudisza ad Bargum, която Томашек (II 56) поправя на Orodista ad
Bargum. Ако четенето, дадено в IA, е правилно, което е малко вероятно, то Ad
Burgum би представило латински израз. Споменатото в Аста S. Alexandri 26 място
(голо?) BoQxia6 е може би тъждествено с Burgus, съответно Bargus в IA.
*
По-голямата част от разгледаните дотук местни названия по римските пъ-
тища могат да се подредят по начина на образуването в следните седем групи:
1)	Прилагателнина -arias, образувани от съществителни. Тези прилага-
телни се срещат само в женски род, ед. число: Ratiaria, AamdaQia, AmmQvaQia
(fiovgyov) и, може би, Appiaria.
2)	Прилагателни на -ianus, произведени от лични имена. И тези прила-
гателни се явяват предимно в женски род: BaXeQiava, Bagiava, Candidiana, Aoyyi-
vuiva, Mwxaxiava, Nigriniana, Ilfjoxhayt}, Romulianum (Pto/j.vlica’a) и G>lwQevxiava.
3)	Съчетания от предлога ad или sub (само веднаж) и съществи-
телно: Ad Malum, Ad Putea, Ad Radices, 'АсЩ1а = Ad Silvam, Ad Burgum, Sub
Radice.
4)	Съчетание на съществително с родителей падеж: Castra
Martis, Templum lovis, Ponte Ucasi, Ponte Seri, Aifiiiuvn-yui;, SahovjtvQyo? и 2a/?ov-
2«re Kovaliov.
5)	Съчетание на име с географско понятие: Esco amne и Mon-
te Emno.
1 Tomaschek II 94; Mateescu I 155.	2 Така Oberhummer RE III 697 ; J i г e ё e k,
Heerstrasse 35 н сл.=бълг. 28.	3 За формата Bovofiaoiov вж. Бешевлиев, Изв. на Института за
бълг. език. * Heerstrasse 46 и сл. = бълг. превод 37; срв. също Oberhummer RE III 1772
и АЕМ X 97. ь ИАИ VIII 130 и сл.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
297
6)	Съществително, съчетано с прилагателно: AquaeCalidae, Bona-
mansio, Boveyovahov, Via mata и, може би, SaftovlevTE Kovaliov.
7)	Composite от прилагателно или лично име и съществително със съеди-
нителна гласна -О-1: Bovondotov, Ге/леИоцогпк, KakflonovviEQ, Kwrodijnov, Mavoo flails
Castrozarba(?).
За местните названия на -iana, произведени от лични имена, в списъците на
поправените и новопостроените крепости у Прокопий Иречек2 * предполага, че те
стоят във връзка с отделните viliae, casae или turres. Това мнение на Иречек е
напълно приемлнво, що се отнася до понятието turris, и важи и за приведените
по-горе случаи, а също така и за прилагателните на -arius, ако и да не са произ-
ведени от лични имена. За защита на римските лимеси са били издигани, както е
известно9, и отделяй кули, наречени turris или burgus. За Дунавския лимес това е
нзрично засвидетелствувано4. В един надпис6 * от 184/185 г.: Imp. Caes. М. Aur.
Commodus Antoninus Aug. ripam omnem burgis a solo extructis item praesidiis per
loca opportuna ad clandestinos latruncolorum transitus oppositis munivit. В codex
Theodosianus XV I, 13 в една наредба от364 г., отправена floTautomedes, Dux Da-
ciae Ripensis, ее казва: ,In limite gravitati tuae commisso praeter eas turres, quas
oportet, si forte indigeant refectione, turres administrationis tempore quotannis locis
opportunis exstrue.
При описанието на дунавския бряг Прокопий неведнаж говори за кули (лпруо«),
напр. Aed. IV 54, 125, 3—6: та nolld rav Egvndwjv aurois d/aelei dnexexQiTo Is nvgyov
sva, /wonvQyid те d>s to eixds, елехаЛегто, avfyxonoi re dliyoi хо/шдп ev aurois idgwro ; Aed.
IV 6, 27, 129, 22—24 : xai ftollayfi de mgyov sva хата /idvaz Ёатшта cvqwv xai did tovto
evxaiaipQdvrjia тоГ? emouoiv dvra (pqovqiov eyvQo'iTatov xareaitjamo.
В един надпис от южна Нумидия6 думата burgus е придружена от прилага-
телно на -ianus, произведено от лично име: .burgurn Commodianum speculato-
rium inter duas vias ad salutem commeantium nova constitui iussit* (срв. Прокопий Aed.
IV 7, 13). Всички споменати по-горе местни названия на -tana и -aria с изключе-
ние само на fleoxliavi] се отнасят до дунавския бряг. Следователно явно е, че при
тези названия се подразбира понятието turris. При някои ст тях то е дори спо-
менато, например: Mwxattava цеу nvoyav eva хата p6vas та oqoteqo dvra xrl. (Aed.
IV 6, 25) или xai miQyov eva еотЛто ndvov, AovXEQvaQiaflovQyov xalov/aevov xrl. (Aed. IV 6,
36). С4мо за някои отделни случаи може да се предположи, че се касае и за други
понятия. Така например при Ratiaria, изхождайки от значението на това прилага-
телно, може би първоначално се е подразбирало static, а после — coIonia, при
Variana — civitas, понеже у Прокопий се нарнча milts, при Nigriniana — vallis
поради Прокопиевото Mavgoflalle.
Откъм значение разгледаните по-горе местни названия от латински произход
могат да се подразделят на следните осей групи:
1 За тези composite вж. В. Бешевлиев, Една особеност в образувавето на сложиите местни
названия от латински произход в Мизия и Тракия. Изв. на И-тута за бълг. език, 1952, 239 и сл.
2 Die Romanen in den Stadten Dalmatiens wahrend des Mittelalters, Denkschriften Akad. Wien,
Pbil.-Hist. Ci. XLVI1I (1902), 14 и сл. За прилагателните на ianus вж. съшо D. Tabachovitz,
Sprachiiche und textkritisciie Studien zur Chronik des Theophanes, Uppsala; R. A tn a n t о s, Die Suffixe
der neugriechischen Ortsnamen, Miirchen 1903, 52 и сл.; St. P s a 11 e s, Grammatik der Byzantinischen
Chroniken, Gottingen 1913,303 и сл.; RE 1, 2 R, 1183 и сл. 8 Fabric ius, Limes RE XIII 572 и сл.;
Seeck RE III 1066 и сл. * Cpa. S w о b о d a, Ltmes. s D e s s a u ILS 8913, 395.	8 CIL VIII2498.
298
В. БЕШЕВЛИЕВ
1)	Планини и височини: refiMojiovviet, КаХ^оцоЪпк, Monte Emno, Ad Ra-
dices, Sub Radice, Trimammium, Tairov (nvyyoc).
2)	Извори и реки: Aquae Calidae, Esco Amne, Ad Putea.
3)	Забележителии местности: 'AoD.pa, Combustica, Crispitia или Kolona,
ЛатдаЫа, MavQofidX^, Via mata, SafSovMvre Kavakov, TAixicov и може би Appiaria.
4)	Постройки: AovxeQvaQiafflovoyov), HcAatloXov, Поутеоедил’, Ponte Ucasi, Te-
gulicium, Templum lovis и може би ^aficnAevie. Kwahov.
5)	Укрепления: BaleQiava. Bovoyovdhov, Candidiana, Castra Martis, Castra
Zarba, Kwtwv vqovqiov, Ai^idovQyds, Aoyyiava, (AovxeQvaQia)fiovQyov, Ma^cvriov dyyQcbpata,
Mcowxiava, Nigriniana, Ilooxhavti, Romulianum, (^aXiovJnlQyo?, Фоаааюу, ФЛсодетиага
и може би Ad Burgum.
6)	Плавателни съдове: Ratiaria, Sexaginta Prista.
7)	Ханов e: Bona Mansio, Doriones.
8)	Разни: Ad Malum, Avyovcmc, Kwiodrinov, Kovtjoi^k.
Названията, конто стоят във връзка с крепости, се срещат главно покрай Ду-
навския път. Този път е бил, както е известно, предимно военен и е стоял в тясна
връзка с Дунавския limes1. Това ясно личи и в приведените по-горе писмени све-
дения. Като се изключат пътищата, конто са водели от Ratiaria или Oescus на
запад към Naissus, названия от военен характер се явяват след това по пътя Mar-
ci anopolis—Anchialos.
Латинските названия на станциите по пътя Oescus—Philippopolis имат пре-
димно граждански характер, което стой в пълно съгласие с намерения в с. Ми-
хилци надпис от времето на Нерона (61 г.), отнасящ се до същия път2. В този
често привеждан надпис се заповядва да се построят tabernas et praetoria per vias
militares, т. e. ханища и сгради за отсядане на императорския наместник през време
на пътуването му.
Ако се сравнят по брой латинските названия с тези от друг езиков произход
по петте главни пътища: Крайдунавския, Oescus—Philippopolis, Marcianopolis—An-
chialos, Черноморский крайбрежен и Белград—Цариград, ще се види, че тяхното
съотношение е различно за отделните пътища. Наи-много латински названия има
nj Крайдунавския път, а именно от около 57 достигнали до нас названия 28 са
латински, т. е. 50%, Почти същия процент показват и названията по пътищата Oes-
cfas—Philippopolis (от 10 названия — 6 латински) и Marcianopolis—Anchialos (също
от 10 названия — 6 латински). Най-малко латински названия се срещат по пътя
Белград—Цариград (от около 28 само едно изцяло е латинско и 3 — с латински
определения) и по Черноморский крайбрежен (от 14 — само 1). Този различен
процент на латинските названия не се дължи на случайност, а стой в тясна връзка
с произхода и историята на пътищата.
Известно е, че Черноморският път и пътят Белград—Цариград са най ста-
рите от петте главни пътища и са съществували още преди завладяването на Бал-
канский полуостров от римляните. Черноморският път е бил използуван от черно-
морските гръцки колонии като сухопътна връзка в бурно и зимно време. А пътят
Белград—Цариград е бил вече известен във времето на Тукидид3. Следователно
станцните на тези два стари пътя са съществували още преди идването на римля-
ните и са залазили своите първоначални названия. Само новите, не съществуващи
по-рано, или подновените станции са получили латински названия.
1 Вж. F a b г 1 с i u s, RE XII 634 и 637 и сл 2 К a I i n k a, Antik« Denkmaler in Bulgarien,
Wien 1906, № 19.	» II 97.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
299
От останалите три пътя Крайдунавският е бил построен, както е известно,
тепърва от римляните през I и началото на II в. На това именно се дължи обстоя-
телството, че почти половината от известните станции на този път носят латински
наименования.
Пътят Oescus—Philippopolis е съществувал mi же би и преди идването на рим-
ляните на Балканский полуостров като презбалканска пътека, обаче съшинският
път е бил направен от римляните, за конто връзката на Philippopolis с Oescus, се-
далището на V Македонски легион, и изобщо с дунавския бряг е била от голямо
военно значение. По-късно, през VII в., когато Oescus загубва своето първона-
чално значение, Презбалканският път бил изоставен и той завустява1. От споме-
натия по-горе надпис от Михилпи се вижда, че пътят е съществувал още във вре-
мето на Нерона. У Теофилакт Симоката (VIII 4, 3 и 4) той се нарича Траянова
пътека, понеже навярно народното предание погрешно е приписвало строежа му
на този император. От Анхиало на север през Балкана е съшествувала може би
някаква пътека и преди идването на римляните, но след основаването на Марциа-
нопол от Траян и въздигането на този град в главен град на Moesia Inferior тя е
била превърната в истински римски път.
Византийският историк Прокопий в Aed. дава множество местни названия от
латински произход или с латински окончания, когато изрежда построените или въз-
становени от Юстиниан крепости в източната половина на Балканский полуостров.
Тези крепости очевидно не са представлявали недостъпни, уединени замъци на от-
деляй местни владетели, както по-късно през феодалната епоха, а са образували
опорните точки на една обширна укрепителна система, отчасти наследена от рим-
ляните, отчасти създадена от IV в. насам за отбрана и опора срещу варварските
нашествия от север. Те са били издигнати на сгодни места по проходи и пътища,
конто са свързвали главните и големи селища на римските провинции на Балкгна.
Този така да се каже грайпътен характер на крепостите личи ясно у Прокопий ври
описанието на крепостите и укрепленията покрай десния дунавски бряг, гдето те
са дадени, както се изтъкна вече по-горе, в последователен географски ред, след-
ващ римския Крайдунавски път. Но и от реда на крепостите в списъка .Тракия*,
гдето са дадени в същия рг'д като в итинерариите на римския път Белград—Ца-
риград, както и от това, което Прокопий (Aed. IV 7, 13) съобщава за възобновява-
нето на крепостта Адина, се дохажда до съшото заключение. Тази крепост е била
възстановена, за да осигури безопасността на пътувашите по тамошните места.
Най-сетне и от названията на някои крепости се вижда, че се касае пак за пъ-
тища, например ’Hoj7/fa=ad Silvam и др.
За съжаление Прокопий изрежда имената на крепостите по области, което с
малки изключения не дава възможност за тяхното поне приблизително локализи-
ране и географско подреждане. Само в общи черти може да се каже, че спомена-
тите крепости в списъка ‘Ev x'^QV ’Axvenoiq, стоят във връзка не само с Крайду-
навския път (например	'Pw/uvliava), но и с пътищата, конто са водели
от дунавския бряг а вътрешността. Така напр. крепостта TipaxloXov е очевидно Ti-
maeus Minor, юйто е лежал на пътя Ratiaria—Naissus (срв. Miller 559). Съшото
важи и за списъка Alvoias лада лотацог 'Iotqot.
Голяма част от крепостите, изброени у Прокопий, са се намирали навярно и
но онези пътища, за конто до нас са дошли само косвени сведения чрез истори-
ците или от конто са се запазили и досега веществени следи из страната ни.
1 Т е о р 11. S i m о с a t. VIII 4, 39.
300
В. БЕШЕВЛИЕВ
Имената на споменатите в Aed. крепости, на конто латинският произход е
я вен, показват също така, че се касае за названия, свързани с военни съоръжения.
Една доста голяма трупа от крепостните названия в спистците представят прила-
гателни на -ianus, произведени от лични имена, при конто се подразбнрат пак
turris, castellum и пр. Такива имена са например: ’Ayxvpiavd, Bakevudva, Гоапага,
leof/aya, KwaQtiava, Aafjmwvim’a, Aoyyioya, Moxxovviavd, Afediava, Nofieiovouviavd, Ovq-
^Qiava, n^i/Mava, riQcotiava, ' Рыцтчаги, Ti/iiaya, Tyaoiava, Tgiaxiava, ’ Ykaotavai И много
други. Между тези названия се срещат хибридни имена ьато например Hoaniava.
Особено ясно личи военният характер при една втора трупа имена, конто са обра-
зувани с castellum, burgus, turris, vallis или praesidium, например: Kaoxekkiov, Коо-
xMovofio, MovT^iayindoteHov, ПбЪд KdoxMov (срв. Castro civitas у Miller 215), 776-
rafxovxdoiekkop, 'Piyivoxacrekkov, Ugeidig ( = Praesidiis), ПресиМо), ^AtovkxopovQyo, Tovk-
xdfiovQyo, TovqixJm (=turricula1), TwQovg ( = turres или turribus), TovQQifkK (=turribusx),
а също и ГеаХадюооаюу, KkuoovQa. Тук принадлежат и имената, дадени само в ро-
дителей падеж, при конто се подразбира пак някое от горните понятия напр.:
IIqoPIvov, tov aylov ’lovkiavov и др. Няколко крепости носят народностни имена, на-
пример BameQvac, Adk^uarag, SaQumsg, BaQ^agleg. Според Скок2 формите са имени-
телен падеж, мн. число, ж. род. Обаче това са обикновени форми за винителен
падеж, мн. число, както се посочва по-долу. 2а{?|ыотк е навярно едно и също с mutatio
Sarmatorum. В IB 565, 8 Иречек3 приема, че в случая се касае за сарматска колония ве-
роятно още от времето на Константин Велики. Крепостта zla^arac носи името си
навярно от някои квартируващ там cuneus Dalmatarum, каквито често е имало в
крепостите край Дунав, например в Dorticum4. Скок6 свързва погрешно това име
с народността далмати Имена на крепости, конто стоят във връзка с квартирува-
щата там военна част, са и 'AkaQov, т. е. (turns или нещо подобно) Alarum, род.
падеж, мн. число от alaris „войник от а!а“, и споменатата по-горе крепост Kovrjo-
tqk=Equestris. Към военните названия на крепости спадат и някои други наиме-
нования, като например 'Povfovoxa, т. е. (turris) Robusta.
Във връзка със станциите и таберните по пътищата стоят и названията като
AovkiaQK (=doliariis)6, Kovac ( = Aquas или Equas)7, ПагИцаудеа ( = stabulum Pauli),
Кпёкоуиа (срв. Ad Speluncas, Miller 962),	( = Pontias8), Xemewaac (=ad Sep-
tem casas)9,	(към scamnum?)10, SiQa/ievdac (към stramentum?)11, TovyovQiag
(към Tugurium)12, Tee&renhovc13.
За имената на -as в тази трупа Скок14 приема, че се касае пак до форми на
им. падеж, мн. число. В областите обаче, в конто се срещат горните местни на-
звания, досега не е отбелязан нито един пример за им. падеж, мн. число, ж. род
на -as въпреки големия брой латински надписи. Това окончание е било харак-
терно, както се приема16 само за западната половина на римската империя. Н а-
против, в итинерариите се срещат множество примери за местни названия на -as,
при конто стой или се подразбира предлогът ad или се касае за означение на
целта, например: Ad Aquas, Ad Cisternas, Ad Novas, Ad Statuas и пр., покрай само
1 Skok, Revue 53 и 49. 2 S k о k, Revue 53 и сл. и ZRPh 54, 444. s Die Heerstrasse 19=
бъл. np. 17.	4 Вж. Patsch, IV 2025. 3a cuneus Dalmatarum вж. R. Grosse, ROmische Militar-
geschichte, Berlin 1920, 16, 19.	5 ZRPh 54, 443.	6 S k о k, ZRPh 54, 444.	» Според ZRPh 54,
443 може би Cova вм. Cava. 8 Skok, Revue 52, ZRPh 54, 443.	9 Skok, Revue 5 1, ZRPh 54, 443-
10 Skok, ZRPh 54, 443.	11 Skok, Revue 54, срв. обаче МСб XVI 112.	12 S kok, Revue 54, ZRPh
54, 443.	13 Skok, Revue 51 и 54.	14 Skok, Revue 53 и сл. ^Grandgent 194, 357, Бур-
сье, 213 Б.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
301
Aquas (RC 50), Novas (IA 218, 1 221, 4) Romulas (RC 49), Scatras (RC, 49), Scro-
fulas (RC 50), Sycas (TP.)1 и др. Следователно в приведените по-горе местни на-
звания, конто образуват у Прокопий ясно една особена трупа, не се касае за им.
падеж, мн. число, ж. род, а за вин. падеж, мн. число, ж. род с иодразбиращ се или
изпуснат предлог ad2. Както падежната форма, така и значението на горните ме-
стни названия показват ясно, че това са били първоначално имена на таберни или
станции по римските пътища.
Във връзка с някогашното минно дело в Мизия и Тракия стоят названията
’АдуВтадк (=argentariis)3, ’Egagia (=aeraria), JJeiaMog, ФвддадаА. Мините и римската
империя са били, както е известно5, притежание на императора и затова те носят
латински названия. Формата MsioAlo/; вм. /ueicMov, както КатАЛое в Епир вм. Као-
телАоу6 *, са простонародни латински форми (срв. balneus вм. balneum’ и пр.).
Една особена трупа представят латинските крепостни имена, конто се отнасят
до селища, строежи, местности и пр., например: Bivdtuloka (=Vindemiola)8, "EgxovXa,
'EqxovXevte, KaXpeviia, AovtgoAo (към Luciolus), IIovAxga 0EoPwga, ‘Agiva ( = arena)9,
BaoiPovvov, КаРотоЪ/иРа, Aomcxpanava, MagxinEtga, МеоюпогтеРе ( = Merioponte ?), Movte-
gsyivE, Nwysw ( = NuCetum)10, IIotes ( = Pontes), EaPivigiPsg (към rivus)11, TrjEoigovtri
( = TlesimOns)12, МЫ13, AvyovoTagli, BixavoPo, Movtfimga, Tgaaswvs, Ti/iaxiolovlf>.
BaiPai ( = valvae), BigyivaotP (към virgo?), ГдагдЕтог (към grandis?), MeqIPio (към me-
ridies?), EovPagag ( = sub aras?), Tov^Eovg (към Tullius?). Някой от тях стоят може
би пак във връзка с военни съоръжения или таберни. Обстоятелството, че те се
споменават като крепости у Прокопий, показва ясно, че поне по-голямата част от
тях са се намирали на пътища или близо до пътища и са имали стратегическо
значение. В някой от тях още отрано са станували римски военни части, на конто
именно се дължат латинските наименования.
Освен споменатите в ТР, итинерариите, у Прокопий и Теофилакт Симоката
местни названия от латински произход такива названия се намират още у Птолемей
и Иорданис. Птолемей изрежда между вътрешните градове на Тракия16 още UgaolPiov
^Praesidium1’ и 0«Ша=Valla. И при две имена се касае пак за военни съоръ-
жения. Според Иорданис18 заселилите се отсам Дунав хуни били наречени Sacro-
montisi и Fossatisii. Второто име е произведено от fossatum—,лагер*. Следователно
хуните Fossatisii, подобно на castriciani и castellani19 са изпълнявали някаква военна
служба на Дунавския лимес (срв. Ovvwv (pgovgiov у Прокопий. Aed. IV 6, 33). В тази
крепост са били може би настанени въпросните хуни. По всяка вероятност и ху-
ните Sacromontisii, конто според името си са обитавали някаква местност Sacro-
montis, ще да са били натоварени с изпълнението на подобна служба.
1 Miller XLVIII. 2 Голяма част от многобройвнте формн на -а в Прокопиевите списъци
иредставят навярно съшо така акузативни форми с изпаднало окончание -т.	8 S к о к, ZRPh 54,444.
♦ Вж. J1 г е б е к АЕМ X 84; S к о к. Revue 49, заб. 8.	8 О. Н 1 г s с h f е 1 d. Die Kalserlichen Verwal-
tungsbeamten bis auf Diocletian. 2 Aufl. Berlin 1905, 145 и ся., вж. J1 г e 6 e к в АЕМ X 81.	6 P г o-
cop., Aed. IV 47. ’Grandgent 188 347; БурсьеЭби сл. 8Skok, ZRPh 54, 451.
8 S к о k, Revue 52. To ма ш er II 54 смята името за тракийско. 10 S к о k. Revue 52 и ZRPh 40.
503 заб. 3. ТомашекП 68 смята името за тракийско. 11 S к о k, ZRPh 54, 444.	12 Ibidem.
13 Skok, Revue 52 в ZRPh 54, 448. Другояче Томашек II 75.	14 Д. Дечев в ГПНБМ 1935 —
1936, 48 тълкува това име правилно като акузативна форма за мн. число. Другояче Skok, Revue
54, ZRPh 53, 443.	15 S к о k, ZRPh 54,451. » Ptolem. Ill 11, 7.	17 Срв. у Прокопий.
Aed. IV 11, ПдваМа,коетоможеби е тъждествево. 18 Getica, ed. Mommsen, 127—4,5.	18 Grosse,
u. c., 66 и сл.
302
В. БЕШЕВЛИЕВ
К. Иречек най-напред в «История Болгар* (стр. 84=бъл. пр. стр. 44) и в
Die Heerstrasse (стр. 8 = бъл. пр. стр. 9) привежда някои от разглежданите по-горе
месгни названия от латински произход като едно от доказателствата за романи-
зацията на старого предславянско население на Мизия. Тези имена, конто той дава
в латинска транскрипция, са следните: Lupifontana, Spelunca, Gemelii Munte, Fe-
raria, lulio Valle, Mauro Valle, Septem casas, Vindemiola, Vico novo и Calvo munte.
Около два десет години по-късно в Die Romanen (стр. 14 и сл.) Иречек от-
ново и по-подробно се спира върху същите имена, като унеличава значително спи-
съка им. Те били романски местни названия (Romanische Ortsnamen, стр. 14, Ro-
manische Nomenklatur, стр. 15), показвали ясно романски или романизиран отпе-
чатък (zeigen klar ein romanisches oder romanisiertes Geprage) и никак не ce сре-
щали в Тракия (im Thrakerlande sudlich von Haemus fehlen sie ganz)1. След Иречек
J. Jung в съчинението си Romer und Romanen in den Donauiandern, 2 Aufl., Ins-
bruck 1887, в заб. 3 към стр. 10 привежда част от горните местни названия също
като доказателстно за романизапията на старого население между Дуиава и Бал-
кана Мнението на тези двама учени е възприето и от други иэследователи, на-
пример иапоследък от Н. Zilliacus2. Обаче както Иречек, така и Юнг разглеждат
и тълкуват въпросните имена откъснати от историческата обстановка, сами за себе
си, без да се спират на основните въпроси, какво точно означават те, какъв ха-
рактер имат, откога могат да се датуват, дали има някаьва връзка между тях и
римската власт на Балканский полуостров и пр. Според Иречек и Юнг въпрос-
ните имена изглежда да са създадени от местного романизувано население през
VI в. или малко по-рано, т. е. в епохата, когато то вече напълно се е ромаиизу-
вало. Такова тълкуване без оглед на обстоятелствата, при конто са възиикнали
тези местни имена, е явно неприемливо. Напротив, от това, което се изложи дотук,
се вижда ясно, че местните названия от латински произход са създадени през рим-
ского владичество на Балканский полуостров в една епоха, много по-ранна от VI в.,
че те стоят в тясна връзка с римските гарнизонн, пътища и военни съоръжения по
тях, с Дунавския лимес и отчасти с мините, че те се срещат и в Тракия, макар и
рядко, което стой пак във връзка с присъствието иа военни гарвизони в тази про-
винция, и най-сетне, че под влияние на гръцкия език, който е бил широко разпро-
странен в Тракия и Мизия, те са започнали дори да се видоизменят. Следователно
местните названия от латински произход не могат да служат безукорно като до-
казателство за съществуването на романско население, нито като доказателство за
романизацията иа туземното население между Дунава и Балкана, респ. Родопите.
Die lateinischen Ortsnamen in Mdsien und Thrakien
In obigem Artikel werden samtliche Ortsnamen lateinischen Ursprungs in Mb-
sien und Thrakien ausfiihrlich untersucht, wobei fur einige von diesen geschichtliche
1 В едио пнсмо до Л. Милетич от 4. I. 1903 г. К. Иречек съобшава, че .сега напълно съм
уверен, че се е говорело тракийски оше в VI век* (вж. П. Мия те в. Из архива на К. Иречек, пре-
писка с българн. София 1953, № 242.	2 Zum Kampf der Weltsprachen im OstrOmischen Reich, Hel-
singfors 1935, 30 и сл.
ЛАТИНСКИТЕ МЕСТНИ ИМЕНА В МИЗИЯ И ТРАКИЯ
303
und sprachliche Erklarungen gegeben werden. Die lateinischen Ortsnamen kommen
vorwiegend als Stationen und Festungen an den Romerstrassen vor. Die grosste Zahl
lateinischer Namen hat die Strafie der Donau entlang mit ungefahr 50%. Denselben
Prozentsatz weisen auch die Namen an den Strassen Oescus—Philippopolisund Mar-
tianopolis — Anhialo auf. Die kleinste Zahl lateinischer Namen hat die Strasse Bel-
grad — Konstantinopel. Dieser verschiedene Prozentsatz steht in Verbindung mit der
Geschichte der Strassen selbst. Die Strassen, die von den Rbmern vorgefunden wur-
den, haben weniger lateinische Namen als diejenigen, die von ihnen gebaut wurden.
Der Verfasser ist der Meinung, dass auch die lateinischen Ortsnamen bei Prokopios
mit den Rbmerstrassen und dem Bergbau in Mosien und Thrakien in Verbindung
stehen. Ausserdem ist der Verfasser des Artikels der Ansicht, dass die lateinischen
Ortsnamen auf die romische lokale Administration und die stationierten romischen
Truppenteile zuriickzufiihren sind.
W. Beschewliew

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ ОТ
СЕВЕРОИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА БАЛКАНСКИМ ПОЛУОСТРОВ
от Владимир Георгиев
1.
Според господствуващото схващане траките били дошли в Дунавската рав-
нина от север. Това мнение бе станало аксиома у нас. То намери отражение дори
и в макета на последната История на България, т. I от 1953 год., стр. 13: „Соиз-
датели и носители на културата от бронзовата епоха в иашите земи били траките.
Техни предци били очевидно племената, конто през III и началото на II хилядо-
летие пр. н. е. живеели на север от Балканский полуостров*.
• Няма абсолютно никакви сведения, че траките са дошли на Балканския по-
луостров от север. Споменатото схвашане не представя нищо друго освен след-
ствие на погрешната теза за прародината на индоевропейците н Северна Германия.
Никои иемски учени — езиковеди, историци, археолози, етнографи и антрополози,
— излизайки от шовинистични и расистки съображения, отдавна поддържат те-
зата, че Неверна Германия и никои съседни територии били прародината на ин-
доевропейските племена. Те се мъчат да обосноват своите схващаиия с археологи
чески Дании, като свързват началното разселване на индсевропейските племена с
разпространението на т. н. „въжеста* (шнурова) керамика, конто не може да бъде
по-стара от средата на III хилядолетие пр. н. е. Във връзка с това те определят,
че индоевропейците са започнали да се разселват от Северна Германия към края
на III и началото на II хилядолетие пр. н. е. Оттук иде и схващането, че траките
са дошли на Балканския полуостров от север към началото на II хилядолетие
пр. н. е.
За езиковата принадлежност на най-древното население на територии, за конто
няма никакви други сведения, могат да се правят заключения единствено въз ос-
нова на местните имена. Особено важно е проучването на имената на по-големите
реки (води) и планини. В първобитно-общинния строй, пък и по-късно, селищата са
били често изоставяни, сменявани или унишожавани. Затова имената на селишата
не могат да ни дадат съвсем сигурни данни за най-древното население на дадена
облает. Най-важно значение имат следователно названията на по-големите реки
20 Сборник Гаврил Кацаров
306
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
(води) и планини, понеже те се запазват дълго време, независимо от смяната на
населението.
В тая статин ние ще се ограничим само върху данните, конто могат да се
изведат от имената на реките в северозападната част на Балкаиския полуостров,
т. е. областта между Дунав, Стара планина и Черно море. Преди всичко обаче
иие ще трябва да се занимаем с трите най-важни имена от тая облает 'Ioiqos,
Ai/ios и (Ilovros) Ev^ewos.
В нашата статия са дадени малко иови етимологии. В съшност етимологиите
на повечето местни имена от споменатата територия са вече сигурно установени.
Основната задача е да се направят някой изводи въз основа на топонимичния
материал.
2.
Дунав — ’Iotqos. Старого име на р. Дунав 'Iotqos е засвидетелствувано
от Хесиод (VIII в. пр. н. е.) насам. Името се определи с право като тракийско. С
епентетична съгласна t между 5 и г, то произлиза от ие. *is(a)ro-s и е сродно със
староинд. iSira- „силен, буен*, ISyati „бърза", гр. дор. taQos, ат. Ieqos „силен, мощен,
буен*, келт. Isara име на река и пр., вж. Pokorny, Idg. Et. Wb., стр. 299 и сл.
По-късно 'Iotqos се измества от името Дунав, което представя келтското название
иа средното (и горно) течение на същата река, а вероятно и иранского название
на най-долното течение на реката. Името е пренесено по долното течение на ре-
ката с нахлуването на келтите на изток. Steph. Byz. и Eustath. нзтъкват, че 'Ioiqos
се е наричал от скитите Maxoas, срв. Steph. Byz.: Jaror fi/с ij .1 ar ova is, ~1птгю^ 6
noiauds, naku Maidas xakovfiEvos. oviirpogas M rots SxMais hunroovoris ovicos bdtflh]. Ma-
idas M Myertu Is try 'Eli.iivida уХшаоаг dates. П. Кречмер, Glotta, XXIV 1936, 5 и
сл., тълкува името правилно като иранско (скитско) от *maduvas, madvas, като
сравнява вед. madati „wallen, sprudeln*, лат. tnadeo „влажен, мокър съм* и пр.
Стара планина — Alfios. Името Al^ios е засвидетелствувано от времето
на Хекагей (VI в. пр. н. е.). Античного име е запазено днес под формата Емине
като название на един нос в най-източната част на Стара планина при Черно море.
Етимологията му е установена отдавна: то произлиза от ие. *shdimo-s, буквално
„било, връх* или „(планинска) верига* (или „гора, гъсталак*) и съответствува на
староинд. sm , smart- „било, връх, граница'; ирл. sim „верига", гр. curios „храст,
храсталак, гъсталак, горичка*. Липсата на началното 5 е обяснена от Д. Дечев,
Характеристика на тракийския език, стр. 19, като влияние на гр. ci/Ms. По-вероятно
е предположението, че гърците са заели това име под формата *Saim- по времето,
когато в гръцки началното антевокално 5- още се е пазело, т. е. преди XVI в. пр.
н. е. По-късно началното антевокално $- в това име е преминало правилно в
гръцки в А-, както и при съответните гръцки нарицателни. Подобен пример ни
дава името Tqwes, което произлиза от по-старо *Trosesl. От друга страна може да
се предполвга, че консонантного съчетание sh е преминало в тракийски в h (или х).
вж. В. Георгиев, Проблемы минойского языка, 84-
Черно море — 'A^eivos (Flavios). По-старата форма на името е ’A^eivos
(Pind., Eur., Orph. Arg. и др.); по-късно, схванато по народна етимология като
a^eivoc „негостоприемен*, името е било изменено по евфемистични съображевия в
1 Вж. В. Георгиев, Вестник древней истории, 19а2, № 4, 137.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ	307
Ev^aroc (Pind., Eur., Hdt. и др.) = evgeivos «гостоприемен*. За тая промяна ни дават
сведения самите древни гръцки писатели. Етимологията на името е отдавна из-
вестна. "Ateivos е заето от ирански, срв. авест. axSaena- «тъмен, черен*1. Назваиията
Черно море, тур. Karadeniz и под. представят в същност превод иа древното
иранско название на морето. Оше от иай-древно време, поне от III хилядолетие пр.
н. е., ирански племена са обитавали земите по северното крайбрежие на Черно
море, както личи и от иранския произход на всички по-големи реки от тая облает
като Дон, Донец, Днепър, Днестър и пр. (вж. по-долу).
И така, трите най-важни имена в тая облает '/otqoc, At/ios и (Погто?) ' Arrives
са от индоевропейски произход; първите две тракийски, а третото ираиско.
Карпати — KaQndtqs. Към тия имена трябва да прибавим и друго едно
също така важно име от една съседна облает, именно името на Карпатите Kqq-
засвидетелствувано от времето на Птолемей (II в. от и. е.). То е от тра-
кийски произход: Карпат^ произлиза от ие. *(s)korpa-ta или *(s)korpo-ta «ска-
лист*, срв. алб. karpd «скала*. Думата е запазена и в нашите диалекти под формата
карпа «скала*. Както личи от липсата на метатеза, думата е от тракийски про-
изход; тя е преминала в български чрез румънски или албански.
Въз основа на тълкуването на тия особено важни географски имена може да
се твърди, че областта по долното течение на Дунав между Карпатите, Стара пла-
нина и Черно море е била населена още в най-древно време с индоевропейски пле-
мена. Това заключение се потвърждава и от изеледването на имената на реките
между Стара планина, Дунав и Черно море.
3.
Тук са разгледани имената на всички реки от североизточната част иа Бал-
канский полуостров — областта между Дунав и Стара планина, от една страна, и
Тимок н Черно море, от друга. Не са разгледани само имената на малки реки, чийто
български, турски или румънски произход е очевиден, като например български:
Суха река (Добруджа); Стара река, Голяма река, притоци на Янтра; Бързия,
приток на Огоста; Липница, приток на Цибрица; Козаровец, село и река, приток
на Цибрица; Тополовица, река във Видинско; Берковска река (Берковско); Беб-
ровска река (с. Беброво); Златаршика река (с. Злата рица); Въпбишка река (с. Вър-
бица); Еленска река (гр. Елена); Вардимско блато (Вардим, остров на Дунав);
Дълго блато (Михайловградско) и под.; турски: Бююкдере от тур. bilyiik «го-
лям* и dere «поток, ручей*; Курудере от тур. kuru «сух*; Иридере (при Кас-
пичан) от тур. igri, tri «крив*; Боклуджадере (Коларовград) от bokluk «нечи-
стотия, кал*; Коджагьолдере (приток на Топли Лом) от тур. koca «огромен, гра-
маден*, и gOl «езеро*; румънски: Балта, блато в Свишовско = рум. bait а «блато*;
Дута (гърло на блато към Дунав в Свищовско), от рум. lut «глнна*.
Анадере, приток на Провадийската река. Името е турско: апа «главен* и
dere «поток*2.
Андравица, приток на Чипровската река, която се влива в Огоста (Михай-
ловградско). Името е производно от рум. andrea диал. «стълбове, конто поддържа т
тавана на мелницата*. Първоначално то е название на местност.
1 Срв. М. V a s ш е г, Untersuchungen fiber die altesten Wohnsitze der Slaven I: Die Iranier in Siid-
russland (1923) 20.	2 Вж. В. Миков, Произход и значение на имената на нашите градове, села,
реки, планиин и места (1943), 246.
308
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
Андък, приток на Дряновската (Тетевенската) река. Срв. Андъкъ, урва към
Дунав в Свищов. Както ми съобщават Д. Дечев и Г. Цанкова името е = гр.
arrat „ров, яма* (у Кекавмен, XI в.).
Арчар — Ratiaria. Ratiaria е името на селишето, а Арчар — име на селото
при устието на реката и на самата река. От това следва, че Арчар е първоначално
име на селището, употребено по-късно и като название на реката. Арчар произ-
лиза от Ratiaria = лат. ratiaria, вероятно „място за (преминаване със) салове*,
срв. ratiariae „ вид кораб* и ratiarius „строител на салове*, производно от ratis
„сал*. Следователно името е от латино-романски произход. Вместо ч в Арчар би
трябвало да се очаква ц като резултат от лат. tj (ti пред гласна) в късния ла-
тински; ч вместо ц би могло да се обясни с особеностите на турското произно-
шение : поради липсата на ц и дз в турски твя звукове се заменят с ч и дж. Има
доста подобии примери, срв. Калугерча от Калугерица, Марковча от Марковица,
Селча от Селце, Стрелча от Стргьлецъ и пр. (вж- Миков, 95 и сл.). Обаче на-
личие™ на формата Арчарь в един старобългарски текст от XIV в.1, т. е. преди нв-
хлуването на турните в Балканския полуостров, показва, че такова обяснение е не-
правдоподобно. Формата Арчар произлиза според Ив. Дуриданов (устно съоб-
щение) от арум. *Ara\ari с протетично а пред г, характерно за арумънски, от което
в старобългарски се е получила форма *Аръчарь с нагаждане на името по сла-
вянски думи като стб. овьчарь от овьца, нб. воденичар от воденица и под. Покраи
Арчар се среща и формата Акчар: името е било тюркизирано по народна етимо-
логия, срв. тур. ak „бял*, far „цар*.
Багарещица, приток на Росица. Вероятно рекичката е наречена по името на
местността, което ще да произлиза от лично име; срв. имената на съседните рекички
Негойчовица и Царвулщица.
Баниски Лом или Баничка Лом, приток на Черни Лом. Реката е наречена
по името на село Баниска, което е производно от баня; срв. Банска, приток на
Марина, Банщица и под.2
Банщица, приток на Стара река — Ботуня, която се влива в Огоста. Вж. Ба-
ниски Лом.
Бебреш, приток на Малки Искър, който се влива в Искър. В миналото по на-
шите места е живял бобърът и В. Миков, там, 243, правилно обяснява името Бе-
бреш като производно от стб. бебръ, бьбръ „бобър*. Срв. и името на с. Бёброво
(Еленско). Името може да бъде от старобългарски или тракийски произход; срв. Вё-
Pqvxes, име на тракийско племе във Витиния, отсам или отвъд Босфора. За настав-
ката -еш срв. Мокр-еш, име на село (Ломско) = стб. мокрешь „водно място*, Ток-
меш, Голеш, връх на Странджа планина, Топлеш, приток на Паничарка, която се
влива в Янтра, от топъл, и др.3 Името BePqv-x-ec е засвидетелствувано от III в.
пр. н. е. (Ар. Rhod. и пр.). Касае се за название на племе по тотемно животно,
както Aa-x-ss, Aaoi, срв. фриг. Лаос „вълк* ; Bvovaioi племе от бебриките, Bov^aioi
племе във Фригия (и Bv^mrtioy), срв. цигански buzni „коза*, ав. buza- „козел*, ново-
перс. buz „коза, козел*, арм. Ьис „агне*, нем. Bock.
Белица, извира от местността Вонещата вода край Трявна, влива се в р. Еню-
вица, приток на Янтра. Рекичката носи името на селото Белица, което представя
производно от бял.
1 Вж. В. Беш ев лиев, Известия на Института за български език, Ill 1954.	2 Вж. Миков, 85.
Вж. Ив. Дуриданов, Местните имена в Ломско, 141.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
309
Бёрича, приток на Цибрица към устието й. Името представя потурченото бъл-
гарско название Барица с е вместо а поради вокалната хармоння и ч вместо ц,
както Селча вместо Селце и под., вж. Дуриданов, там, 138.
Божоровица, приток на Цибрица. Името е производно от божур, срв. Ив.
Дуриданов, там, 126.
Ботуня, приток на Огоста. От сыцата основа е Бутунёц, име на извор в Со-
фийской Имената са от романски (арумънски или румънски) произход; срв. рум
buti «разливам се, пръскам, струя*.
Бриша, Брайта (Бръиша) име на местност и река в с. Габъре (Белослатин-
ско). Реката носи името на местността. Вероятно от стб. брыша, брысати. Тра-
кийска етимология от корен *bhreus- «вря, кипя, извирам* не е по-вероятна.
Видбол, река и село при устието й на Дунав. Името е от румънски про-
изход, съставено от vid «празен, пуст* и bol «топче; мазна глина*. Не е ясно дали
първоначалното название е на реката или на селото.
Видима, приток на р. Роснца, която се влива в Янтра. Събира водите си от
най-високата част на Калоферския балкан между върховете Марагедик и Юм-
рукчал2. Името на реката е женски род от българското прилагателно (причастие)
видим. Реката е получила своето название по селото Видима (Троянско), наречено
по местността, «конто добре се вижда*. Срв. местните имена Вйденица (в Родо-
лите), връх, който се вижда отвсякъде и от който се гледа навсякъде, Доброглед,
име на хълм (Ломско), Бакаджиците от тур. bakmak «гледам*, име на височини,
от конто се вижда добре3, и под. Срв. чешките местни имена Vidim, Dolni Vidim,
Vidice, Vidon, Vidonice.
Видра, блато в Карабоазката низина между устието на реките Искър и Вит.
Името е = бълг. видра.
Вит — Utus. Името е засвидетелствувано от I в. от н. е. (Plin.); Ст. МЛа-
денов (СпБАН, X 1915, 42 и сл.) правилно го обяснява от ие. *iidos «вода*; за
« срв. балтославянските думи лит. udra = старобълг. вь.дра «видра* от ие. *Ud-ra,
срв. гр. vt>Qa, «водна змия*. Днешното българско име Вит произлиза от по-
старо *ыБь с характерного за славянските езици протетично в пред ы\ срв. видра
от ие. *Udra. Следователно ие. и в даден период от развитието на тракийския език
(или в съответния диалект) е преминало в у»=стб. ы. Понеже в латински и гръцки
няма такъв звук, той е бил предавай с и (или в късногръцки с oi=ii. Харак-
терно за това име е преходът на ие. d в t (изместване на съгласните), за което
ще говорим по-нататък.
Врана, приток на р. Камчия. Древното име на реката е неизвестно. Врана
(река) е женски род от българското прилагателно вран «черен*4; срв. названията
Черна (речво име). Черна вода, Черна Места, Черни Вит, Черни Искър, Черни
Осъм и под.
Герйла, приток на Голяма Камчия. Извира от варовити скали на планинската
и усойна местност Тича. Тече през с. Върбица (Преславско) край една височина,
наречена Герйла, със следи от градежи под селото. Названието на областта Гёр-
лово, по-старо Герйлово,^ производно от Герйла. Вж. В. Миков, 201, който смята
нмето за тракийско и го свързва с името на тракийския град Giridava. По всяка
1 Вж. В. Миков, 147.	2 Вж. Ж. Чайков', Географскн речник на България (1939), 76.
3 Вж. В. Миков, 263.	1 Вж. В. Бешевлиев, Известия на Института за български език, III
1954, 349 и 351.
310
Владимир Георгиев
вероятност реката е наречена по името на местността. Името може да бъде от ро-
мански произход, срв. рум. разг, gherla „затвор, тюрма*.-
Гостиля или Гостилска река, приток на Искър, наречена по името на селото
Гостиля.
Гулишка река, приток на река Чифтедере, която се влива в Черно море при
с. Обзор. Името е производно от името на селото Голица.
Девня, извори, река и селище. В по-старите български писмени паметници се
среща формата Девина1 (която впрочем може да се дължи на народна етимо-
логия, тъй като името е било свързвано с думата дева, девин). Името произлиза от
ие. *dhew-(i)na или *dhew-eina, буквално „извор, поток, течение"; срв. староинд. dha-
vate „тича, тече", dhauti- „извор, поток", (пред)гр. Avar xqi]vt]v (извор) Hes., слав.
Двина име на река от ие. *dhw-ei.na и пр. Ако първоначалната форма е била
*dhew-eina, по-старото име е гласило правилно Девина, което в съответния (севе-
роизточен) български диалект е преминало в Девня с «зпадане на гласната в след-
ударна сричка2. От същата основа са вероятно и имената на селата Дёвене
(Врачанско) и Дёвенци (Луковитско), за конто е характерно наличието иа големи
извори.
Дедевец, блато 600 м западно от блатото Геранище (Ловешко). Срв. мест-
ните имена Дядовец (Тетевенско), Дедино, производно от дядо (вж. Миков,
137 и 171).
Делейна, приток на р. Тополиица (Видинско); тече през селото Делейна и
носи неговото име.
Джерата, кладенче при с. Станево (Ломско). От рум. ger „студ* (вж. Ив.
Д у ри да н ов, 168).
Дипчандере, приток на р. Крапиц, вж. при Крапиц.
Дорусаня, поток, приток на р. Чернялка, която се влива в р. Вит. Съседните
й потопи носят имена като Бентовете, Старчовец, Дълга поляна. Следователно
рекичката носи името на местността, през която тече. Дорусаня произлиза по
всяка вероятност от До росеня (с неударено о>у) = росен (диал. рос’ън) „цвете,
което расте в горски поляни или високи плата*; срв. местните имена Росеня (Вра-
чанско), Росен (Пазарджишко) и под. (вж. Миков, 172). Или пък от До Русана
от личною име Русан. За образуването срв. местните имева от Ломско До окопа,
При бреста. При герань и под. (вж. Дуриданов, 166).
Душилница, име на село и река, приток на Цибрица. Името е от български
произход, производно от душилня или *душилник-, срв. за образуването местните
имена от Ломско Торилник, Торилниците, производни от тор, торя. За назва-
нието срв. описанието у Ж. Чан ко в, 141: . Реката тече бавно, влече само кал и
затова е почти всякога мътна. При проливни дъждове залива имотите на
селата*.
Елешница, приток на Камчия. Името представя производно от елша „Almus
glutinosa* (вж. Миков, 222).
Ёнювица. Извира от Тревненския балкан, съединява се с Марица при Кили-
фарево, приток на Янтра при Търново. Реката носи името на местността Енювица,
разположена между Килифарево и Трявна. Производно от личното име Еню,
Енюв, Еньов.
1 Вж. В. Миков, 136.
2 -ня вместо -на от вторичен произход.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
311
Заножката бара, приток на Стара река — Ботуня, която се влива в Огоста
Наречена е по името на с. Заножене, което е производно от занога «висока по-
ляна, плато*, срв. под-ножие.
Zyras (Plin.), река под Балчик, вероятно днес Батовата река. Името е тра-
кийско: ие. *sbr-ont-s или *sbra; срв. тракийските местни названия Гедрё-^еда, Deu-
sara, конто са сродни със староинд. sira, sTra „течение*, sarit f. .поток, река*,
трак. Серет, река в Румъния и др. от корен *ser- (вж. Д. Дечев, Характери-
стика на тракийския език, 18 и сл.).
Искър = "Оохюс. Името на реката и града е предадено в следните форми:
Sxtos (Hdt.) с деглутинация на О-, схванато като члена 6, 'Оохик (Thue.), Oescus
(Plin.), Oloxos (Ptol.), Uscus и Hiscus (lord.), ’loxos (Procop.), Yscos (Cod. Theod.)1.
Първоначалната форма на името е *Usk(i)jo-s- тракийското й е било предадено с
о у Херодот и Тукидид (V в. пр. н. е.), понеже ат. v по това време е означавало
и, а ат. ov е означавало и; има много примери за подобна субституция. Ст. Мла-
де нов, СпБАН, X 1915, 50 ни дава правилно етимологията на името, като
го евързва със староирл. u(i)sce .вода*, старокимр. uisc, ирл. esc „вода, мочур,
блато* от ие. *udes-kjo-, производно от ие. *udes- „вода*, срв. гр. vbos п. .вода*,
староинд. utsa-h „извор, кладенец* от ие. *ud(e)sos. От същата основа са тракий-
ските местни имена ’ 06t]o(o)6s, 'Oteoods (днес Сталин) от ие. *udes-jo-s, буквално
„воден* и Salu-vbr]oous (крайбрежна местност, река и град, днес Мидия) от ие.
*salm-udes-jo- (или *salm-udos п.), буквално „солена вода*, срв. гр. аХрг) „солена
вода*, alpvQOQ „солен* от ие. *salm-. В своите окончания имената ’O&rjofofa и
Sa).u-v(itia(o)6s са били нагодени към предгръпките имена на -r)o(o)os. За образува-
нето срв. тракийското (или илирийею) име 'ЕЬеоаа —Воден в Македония от ие.
kwedes-ja. По-късната форма Olcxos — Oescus може да бъде обяснена по няколко
начина. Може да се предположи метатеза на /, т. е. *Uskjo-s> *Ujskos; срв. ста-
роирл. uisce покрай usee (келтско влияние?). Освен това може да се допусне, че j
е предизвикало преглас на и в й: *Uskjos> *Uskos (= Yscos Cod. Theod.). В такъв
случай Oi- (=Ое-) предава й, понеже от П/Ill в. насам дифтонгът oi е преминал в
гръцки в й. От тая форма по-нататък правилно се явява Чохбе (Proc.), Hiscus (lord.),
понеже й по-късно преминава в I в гръцки език. Най-сетне може да се приеме, че
oi ( — ое) предава й, понеже в къснотракийски и е преминало в й, което по-нататък
в романския или българския език е било субституирано с г. Днешното наше на-
звание на тая река Искър съдържа вторично р. То се дължи от една страна на
въздействието по народна етимология на нашите думи искра, искря, от друга
страна на въздействието на имената на реките ’Efigoc — Ибър (горното течение на
Искър е в съседство с Ибър), Kifigos — Цибър, latrus — Янтра, вероятно и
'largos — *Истър и под. Взаимодействието на близко разположени местни имена е
известно явление2.
Кайкуш, блато в Свищовската блатна низина. Името е турско: kayo, „скала*
и ku$ „птица*.
Кайиарджа, извори при градишето Кайнарджа. Името е турско: kaynarca
„горещ извор* (вж. Миков, 178).
Калакочдере, приток на Черни Лом, наречен по крепостта Калакочкале.
Името е турско: kara „черен* и kof „овен; храбрец, юнак".
1 За формате вж. Д. Дечев, Известия на Института за български език, III 1954, 267 и сл.
2 Вж. V. Georg iev. Vorgriechische Sprachwissenschait, 176.
312
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
Камчия — Pan isos, Pan(n)ysis (Plin.), 77wwfq)o? (Ptol.), IJava^ e древното
име на днешната Камчия. Името произлиза от ие. *рап- .тиня, блато, мочурище*;
срв. гот. fani ,кал, тиия* (вж. Д. Дечев, Характеристика на тракийския език, 28),
От същия произход е името и на р. Панега, приток на Искър.
Канарадере, рекичка до Каспичан; срв. Канарска река в Средна гора. Името
произлиза от какара.
Караманджа, приток на р. Чифтедере, която се влива в Черно море при
с. Обзор. Името е от турски произход.
Коилово блато и воднотресавищна низина за пасбище и сенокос (Михай-
ловградско). Името е производно от койло „Stipa penniata* (вж. Миков, 227).
Костина, приток на Вит (Тетевенско); влече доста едри блокове от гранит,
песъчници, варовици и др. (вж. Ж. Чайков, 214). Срв. местните имена
Костенец, Костинброд и под.
Котлешница, приток на Камчия. Срв. местните имена Котля (Берковско),
Котляне (Софийско), Котел и под. (вж. Миков, 202).
Кочемина, блато в Островската блатна низина при с. Остров на Дунав.
Вероятно = тур. kocaman „огромен*.
Крапинец. Реката тече на юг от Тутракан; античното й название е неиз-
вестно. Името може да бъде тракийско. В такъв случай то е произлязло с бъл-
гарската метатеза *Кагр- > Крап- от трак. *Кагр-; срв. алб. karpe, бълг. диал. (от
тракийски чрез румънски) карпа .скала*; по значение и образуване името съот-
ветствува на нашето название Каменица, Каменец (вж. по-горе). То може обаче да
бъде и от български (славянски) произход като производно (с неударено а вместо
ъ) от диал. кръп, крап .кратък*, старобълг. кржпъ „кратък, малък*; за названието
срв. местните имена Къса река, приток на Берковската река, Мала падина, Мали
гред, Мали дол, Малка лъка, Малка слатина, тур. Кючюкдере, букв, .малка
река*, и пр.
Крапиц, приток на Росица, която се влива в Янтра. Крапиц се образува от
сливането при с. Острец (Ловешко) на двете малки реки Дипчандере и Баир-
дере. До вливането на Василовското дере реката се нарича само Дерето. Оттук
надолу тя вече носи името Крапиц. Крапиц не е пълноводна, но е буйна река и
по време на пълноводие нанася пакости на околните селища1. Дипчандере и Баир-
дере са турски имена: dip .дъно; долнище; дълбочина*, fan .камбана*, dere
.река" и bair «хълм*. Името на реката Крапиц е идентично с имената на селата
Крапёц (Врачанско, Софийско и Димитровско), както и на Крапец (Балчишко); вж.
при Крапинец. Обаче тия имена могат да произлизат от нарицателното крапец
,шаран“, както предполага Ив. Дуриданов (устно съобщение).
Куманица. Черни Осъм извира от западните склонове на връх Амбарипа;
отначало той носи името Куманица. Това е първоиачално името на местността; срв.
местните имена Куманица (махла, Врачанско), Куманова чука (Софийско), Ку-
манец (Тетевенско). Тия имена стоят във връзка с куманите (вж. Миков, 90 и 101).
Лагушница, приток на Росица. Производно от стб. лкгъ .обраснала с гора
влажна равнина или низина покрай река*. Неударено а вместо ъ.
Лепетура, приток на р. Камеиипа (Ловешко). Вероятно от романски произход;
срв. рум. lipitura .смазване, обмазване*, или lepadatura .отпадъци*, или lapida
.хвърлям камъни*. Името е вероятно сродно с местното име от Ботевградско Де-
1 Вж. Ж. Чанков, 217.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
313
пидера, което е обяснено у В. Миков, 267, като „люспест", наречено по малки
люспести каменни плочки.
Лефеджа, река, образува се от две реки Джулюнишка и Стражицка, конто
се събират в едно под с. Лефеджии, сега Бряговица (Г. Оряховско). Тук реката
се казва Стара река, а от с. Лефеджии нататък до вливането си в Янтра носи
името Лефеджа. Пролетно време залива ниви и ливади (вж. Ж. Ч а н к о в, 240 и
сл.). Реката е наречена по името на селото.
Лопушна, приток на Огоста и ре кичка в Прова дийско. Лопушница, Л о п о ш-
ница, приток на Росица в Габровско. Срв. още Лопушница до Говедарци (Само-
ковско), Лопушница, река в Рила, Лопушки връх и Лопушко езеро в Рила. Име-
ната са производни от лопуш „репей" (вж. Миков, 227).
Лом — Almus. Ст. Младенов, СпБАН, XVI 1918, 87 и сл., извежда името
от корен *al- „скитам се*. Такива „коренни етимологии* не са убедителни, понеже
образуването остава необяснено. По цялото течение на р. Лом срещаме местни на-
звания по името на дървото бряст; срв. Брестъ, Брестовете при селата Василовци
и Криводол, Брестакъ при селата Младеново (до гр. Лом), Василовци, Дреновец,
Роглец и Луковица (вж. Ив. Дуриданов, там, на съответните места). Това ни
дава право да изведем името Almus от ие. *olmo-s „бряст"; срв. лат. ulmus „бряст",
старонард. almr, нем. Ulme „бряст* и др. Преходът ие. о>а е характерен за тра-
кийския език. Понеже името означава както реката, така и града при устието й,
не може с пълна сигурност да се определи дали първоначално то е название за
реката или града. Вместо Лом в български бихме очаквали формата *Лам\ из-
глежда, че се касае за нагаждане по народна етимология към думите лом, ломя.
Същото име представя и р. Русенски Лом.
Avyivo? (Arrian.) е име на една река, която може да се смята за приток на
'Iotqog в областта на трибалите или на Янтра. Името означава приблизително „бла-
тист, блатен, мочурлив* и е сродно с лит. liiigas, liigas „мочур", гр. Zi-уаГос „тъмен,
мрачен", келт. Lugudunum, илир. Aovyew — име на едно блато и др. (вж. Po-
korny, Idg. Et. Wb. 11 414).
Мандра, рекичка, която се влива в Мандренското блато — езеро. Наречена е
по местността Мандра = мандра.
Марица извира от местността Вонещата вода при Хаинбоаз, съединява се с
Енювица при Килифарево, приток на Янтра. Името може да бъде идентично с на-
званието на р. Марица (известна от XII в.) и на р. Moqiooc (Strab.) — Марош в
Унгария. В такъв случай названието е от тракийски. произход, срв, англосакс, те-
risc „блато, мочур", нем. Marsch и др. (вж. Миков, 181).
Маришница, рекичка, която извира от Маринските кладенпи и минава покрай
колибите Маришница (Севлиевско), приток на Росица. Името е производно от Ма-
рински (кладенци).
Марла, име на местност и река в Габаре (Белослатинско). Реката носи
името на местността. Значението е вероятно „място, дето се мърлят животни
(овце и пр.)".
Медовница, село и приток на р. Лом. Името е производно от мед (метал)
(ср. Ив. Дуриданов, 126). По всяка вероятност реката е наречена но името на
селището (или местността).
Мъгър, приток на Росица, който тече покрай Магарешките екали. Д. Д е ч е в
обяснява името правилно като = рум. mdgar „магаре* (устно съобшение).
314
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
Мър(т)вата, блато на дунавския остров Бързина. Срв. имената Мъртва по-
ляна (Банско), Мъртвината, Мъртвица (Плевенско) и др. Така се наричат места,
изложени на сянка (вж. Миков, 189).
Немолйя, извор заедно с местността наоколо при с. Вълчедръм (Ломско).
Името е от румънски произход, производно от рум. namol «тиня, кал, блато* (ьж
Дуриданов, 169).
(Hdt. IV 49), Noas, Novas (Vai. Flacc.), река в съседство c 'ADqvs, ве-
роятен южеи приток на Истър в Тракия при Novae, град на Дунав между Янтра
и Осъм. Както правилно изтъква Д. Дечев (Характеристика на тракийския език,
26), името е сродно с местного име Лшооб?, Navissus, днес Ниш, дор. r<xf лцуц,
Aaxajvee Hes., ат. гшо, еол. vauat «тека“, староинд. snauti „капе* и др.
Огоста — Augustas. Предримското название е неизвестно. Реката е била на-
речена по името на римския град Augustas при устието на реката. В никои тек-
стове се среща и формата Огост, конто предполага нар.-лат. Agustus (вж. В. Бе-
ше вл и ев, Известия на Института за български език, III 1954, 341).
Орлощица, приток на Стара река — Ботуня, която се влива в Огоста. Ре-
ката е наречена по име на местност; срв. местните имена Орловец, Орлица и пр.,
произвол ни от орел (вж. Миков, 84).
Осъм — Asamus. Името е засвидетелствувано в следните форми: Asamus
(Plin.), ’АотцюЪ? (Priscus), 'Автща (f. sing, или n. plur., Theoph. Simoc.). По-старата
форма e Asamus-, 'Ао-щм трябва да се определи като промяна по народна етимо-
логия: свързване с гръцкото прилагателно атцмс:. Днешното име Осъм показва, че
трябва да се излиза от формата A'samus, при което удареното а правилно преми-
нава в о, а неудареното а се редуцира в ъ — фонетично явление, характерно за
североизточните български говори. Етимологията на името е ясна: то произлиза от
*ak'amo- „камък* или *ak’amio- «каменей*; срв. старобълг. камы «камък*, лит. аНпио
«острие*, староинд. asman- «камък* и пр.1 За названието срв. например Каменица,
река до село Угърчин в съседство с р. Осъм. Такова име носят реки, чието ко-
рите е каменисто или конто влачат камъни. Тъкмо такова е горного те-
чение на р. Осъм, например при Ловеч: до с. Александрово (под Довеч) реката
носи камъни, а по-нататък пясък. Освен това десният стръмен склон на регата
§ често скалист, особено между с. Муселиево (Никополско) и устието й (вж.
Ж. Ча н ко в, 316 и сл.).
Панега, приток на Искър, вж. при Panisos.
Паничарка, приток на Янтра при Габрово. Нейни притоци са Левичарка и
Топлеш. Производно от паница.
Перчим, блато на дунавския остров Бързина. Името е = тур. (заето в бълг.
и рум.) перчем, перчим; срв. названието Сърпето, име на едно блато край Дунав,
наречено по формата му, наподобяваша сърп.
Печинска бара, приток на р. Лом. Прилагателното е производно от печ = пе-
щера, срв. Попова печ (Белоградчишко) или от печина «скала, канара* = Пещина,
местиост в района на Брусарци и Крива бара (вж. Дуриданов, 140).
Пилатовец с притоците си Стара река, Сливовица и Преденица в местността
Гуин мост се съедииява с р. Андравица и оттук носи името Чипровска река
(вж. Ж. Чан ко в, 332). Името е изменено по народна етимология под влияние на
1 Срв. Д. Дечев, Характеристика на тракийския език, 11, Известия на Института за бъл-
гарски език, III 1954; V. Georgiev, Vorgriechische Sprachwissenschait, 79.
за произхода на древното население
315
известния по Евангелието Пилат вместо *Полатовец-, срв. Полатово, име на село в
Пловдивско, Полатпен, име на местност при Тетевен, дето се сливат Бели и Черни
Вит. Имената са производни от рум. polata „барачка, барака* или старобълг. па-
лата „чардак*1. Следователно името на реката представя производно Със суфикс
-ец или -овец от името на местността, която се е наричала Полатово или По-
лата. За образуването срв. например името на рекичката Буковец (Ловешко).
Пишурка, изворче при с. Ковачица (Ломско). Името е = пишурка «вода,
чучур с дълъг жлеб, длаб* (вж. Дуриданов, 114).
Плоска, блато в Козлодуйската низина. Вж. Пльоска.
Пльоска, блато между Лом и Орсое. Местността има форма на плоска „пло-
сък и кръгъл съд“, диал. пльоска (вж. Дуриданов, 104 и 135).
Пода, широк поток, който свързва Мандренското блато — езеро с Черно
море. Потокът е наречен по името на местността Пода.
Пог a ala, Потное;, название за р. Девня у Иорданис. Името е = гр. по-
га/лб? „река*.
Преденица, приток на р. Пилатовец, която се влива в Чипровската река.
Името на реката е вероятно название на някаква местност; произлиза от преда.
Рабишко езеро,езеро под карстовата височина Магура (—рум. magura ,могила*),
сев.-зап. от с. Рабиша, на 40 км от Видин. Производно от рум rabi(a „вид риба*
Раковина, приток на р. Видбол. Производно от рак (думата е заета и в ру-
мънски). Срв. местните имена Блашка Раковица (Видинско), Горна Раковица (Елин
пелинско), Ракьовец, приток на р. Рибене. Според Миков, 218, такива названия
получават места по-малките охлювчета, наречени раковини, конто се съдържат в
някой почви или варовити скали.
Ракьовец, приток на р. Рибене, която се влива в Огоста. Вж. Раковица.
Росица, приток на Янтра. В старобългарски и други текстове от XV—XVII в.
се среща във формата Росита2. Името може да бъде славянско или тракийско.
Етимологията му е несъмнена; срв. бълг. роса, рося, чеш. Rosi.ce.
Русенски Лом, вж. Лом.
Ръчене, малка рекичка, която извира над Цаконица (Врачанско) и при Ре-
селец (Белослатинско) се влива в Искър. Местността се нарича също Ръчене, а ре-
ката се нарича и Ръченека река. Името произлиза от стб р,учены „ручей* (вж.
Миков, 180).
Saida, Salta. Въз основа на епитетите на Асклепий	Stdbo-fSvo(o)nvus
So/.do-y.eh)vdi и на Silvanus SaLdaecaputenus, Saltecaputenus, по надписи от свети-
лището при Глава Панега, Д. Дечев (Zeitschrift fur vergleichende Sprachfor-
schung, LXI1I 1936, 236) правилно извежда старого име на Глава Панега Salta или
Saida. Името произлиза от ие. *sald- „солен* или „сладък*; срв. бълг. сладък. нем
Saiz „сол*.
Синкевица, Синковица, приток на Янтра (Габровсю). Производно от синкав.
Вж. Синовище.
Синовище, блато на 300 м западгю от блатото Геранище (Ловешко). Водата
му е бистра. Срв. местните названия Синьото езеро (Рила), Сини вир и под.
Синявица, блато в Ломско. Вж. Синовище.
1 Вж. В. Миков, 160.	2 Вж. В. Бешевлиев, Известия иа Института за български език,
111 1954, 343.
316
Владимир Георгиев
Скомля. Античното име не е запазено. Реката води началото си от Столова
плаиина, минава през селата Скомля (Белоградчишко), Ярловица и Торловица
(Ломско) и се влива в Дунав1. Името е от латино-романски произход. Селишь то и
реката са назовани по името Столова планина: нар.-лат. scamilia, ср. р., мн. число
„столовете, столчетата", заето в старобългарски, правилно е преминало в *Ско-
мьля > нбълг. Скомля. Фонетичната промяна а > о е характерна за ранните за-
емки в български език, а И е палатален звук = бълг. л'. От същия корен е и бълг.
дума (диал.) скомин, скомен от стбълг. *скомьнъ, заето от нар.-лат. scamnum
„пейка, нар. стол", срв. арум, scamnu „стол". Следователно Скомля<$сат111а пър-
воначално е наименование на планина, иа планинска местност.
Скът. Античното име на реката не е запазено. То може да произлиза от ие.
*skamb-to-s, срв. гр. оханРбс „крив", староирл. сатт „крив" и др. Названията Крива
бара, Крива река са чести у иас. Характерно за тая река е, че тя „прави много
завой' (Ж. Чан ко в, 405). Обаче славянският произход на името е по-вероятен:
Скът е стбълг. скмдъ „скъден, беден, малък*. Такова название може да бъде да-
дено поради факта, че водите на реката намаляват доста през лятото2 *, или като
Мала, Малка9 в сравнение със съседната по-голяма река — Огоста; срв. назва-
нието на извора й Речка, умалително от река.
Слана, блато в Козлодуйската низина. Срв. Слана бара (Видинско), Сланни-
цата (Станкедимитровско) и под. Такива имена носят мочурливи извори, около
конто расте възсоленикава трева (вж. Миков, 184).
Слана бара (Видинско), вж. Слана.
Стражишка река или Стража (Коларовградско). Срв. местните имена Стра-
жата (Габровско), Стражица (Горнооряховско) и под. (вж. Миков, 117).
Тимок — Timachus. Името е засвидетелствувано в следните форми: Tima-
chus (Plin.), име на река, Timachi, име на племе, живеещо по течението на реката
(РИп.), и Tipaxov (Ptol.), име на селище. Името е обяснено правилно от ие. *tt>ma-
ko-s, буквално „тъмен", срв. стб. тьма „тъмнина" от ие. *1ьта, тьмьнъ, нб. тъмен
и пр. (вж. Д. Дечев, Характеристика на тракийския език, 39). Не е ясно дали
първоначално това е името на реката или на племето, което е живяло в областта
иа тая река. По своята етимология името е сродно с племенното име от Беотия
Tiu/juxet: от ие. *tems-ik-es, производно от es- основа ие. *tem(e)s--, срв. староинд.
tamas- п. „тъмнина, мрак*, tamasa-h. „тъмноцветен", лат. tamsus „тъмен, че-
рен* и др.
Тича, приток на Камчия. Името е от български произход; срв. из-тичам, про-
тичам, тека и пр. В един Омуртагов надпис от 822 год. се среща формата Тоёт^а,
а в една приписка от 907 год. — Тыча*. Ако по-старата форма е Тыча, то в такъв
случай името произлиза от ие. *tukja и е сродно със стб. тпукъ „тлъстина*, нб.
тучен „дебел, тлъст" от ие. *tauk--, срв. тучни ливади, тучни ниви. Изглежда, че
първоначално това е название на местност.
Торловица, приток на Цибрица. Реката е наречена по името на изчезнало се-
лище. Основата е романска, а суфиксът — български. От рум. turla „куда" е било
образувано местното име Турла или *Турлдвец; срв. турското селищно име Кю-
1 Вж. Ж. Ч а н к о в, 405. г Срв. Ж. Чайков, 405.	’ Срв. Малка Арда, Малка Бистрица.
Малка Камчия, Малки Искър, Малки Лом и под 4 Вж. В. Бешевлиев, Известия иа Инсти-
тута за български език, III 1954, 349.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
317
левча от бълг. Кулевец1, производно от кула?. Името на реката Торлдвица е било
произведено с наставка -овица от Турла или от *Турлдвец, както името на реката
Тополовица от името на селото Тополбвец (Видинско) и под.3 Срв. местните на-
звания: Турлата, назъбен планински ръб, спускащ се от връх Караманджа към
Смолян; по най-високата му част има следи от старо градище (вж. Ж. Чан ко в,
462); Турла до Троян; Торлашка река, наречена по с. Торлак (Разградско), Тор-
лашки манастир, скална черква с развалини от крепост, Торлашко кале, дето
личат остатъци от кула = рум. turla (вж. Ж. Чанков, 454)4 s.
Тоша, приток на Каменица, която се влива в река Вит. Наречена е по името
на местността Тошата (Ловешко).
Трапет. Черни Осъм извира от запядните склонове на връх Амбарипа. Отна-
чало той носи името Куманица, а по-долу — Трапет, който се влива в мъчно до-
стъпно ждрело, наречено Стенито. Когато рекага излезе оттук, тя вече добива
името Черни Осъм. Името може да бъде от български или румънски (trapada,
treapada, trepada „треперя, бягам насам-нататък“); срв. Трепетущица, приток на Че-
пинската река, производно от трепет (вж. Миков, 84).
Тученица, река и местност в Плевенско, — -тученица .дебелец, тлъстина, Pin-
guicula vulgaris", вид трева (вж. Миков, 225).
Хърчене, приток на Искър, който води началото си от извора Езерото\ за-
падно от с. Каменно поле (Белослатинско) приема Паконска река. Наречена е по
ма халата Хърчене.
Цибър — KefiQo^. Името е засвидетелствувано под три форми: KiaPoo? (Ptol),
KfPqos (Procop.) и Ciambron (Geogr. Rav.); вж. Д. Дечев, Известия на Института
за български език, III 1954, 271. Предположёнието на W. Tomaschek (Die alten
Thraker II 2, 100), че името произлиза от корен *kep-, *ka(m)p- „вия се, лъкатуша”,
е невероятно: това е „коренна етимология*, с която не може да се обясни нито
фонетичната страна, нито словообразуването. Късната форма с mb представя отра-
жение на късногръцкото предаване на звука b чрез pfi, тъй като в гръцки по това
време р вече е гласило V. Формите	и	Kefioos показват, че се касае за дълго
отворено е ( = й), което на гръцки е било предавано с (i)a или е, т. е. по съшия
начин, както се предана на гръцки старобългарското п> (широко отворено е). Съ-
щото предаване намираме в 'A&qw;, latrus, leterus от ие. *etro- (вж. по-долу), в
-deva, -Аа(3а, -davov от ие. *dhe,wa и др. Следователно романизуваното тракийско на-
селение през II в. от нашата ера (поне диалектно в тая облает) е произнасяло ла-
тинското е като широко отворено е, така както то е произнасяло своя звук ё. Може
да се предполага също, че в двете форми Klafioos и K^qoq се крият диалектни
особености на тракийския език в произношението иа първоначалното ё—един ха-
рактерен белег на днешните български диалекти (л>>я или е). И така по-старата
форма на името е КёЬгоз. Понеже в арумънски ke преминава в tse6, а ё в Р, то
днешното название Цибър се обяснява много добре като заето от арумънски, т. е.
от старого романизувано население на тая облает. В някой наши западни диалекти
1 Вж В. М и к о в 95.	2 Едно възвншение край Торловица се нарича Торловишки гред (вж.
Ив. Дуриданов, 64 и 167). — Срв. Местните имена от Ломско: Буковец от бук, Глогдвец от
глог, Тополдвец от шопола и др.(вж. Дуриданов, 124).	3 И в. Дуриданов смята (устно
съобщение), че окончанието е под влияние на името на съседната рекичка Божордвица. 4 Срв. В.
Миков, 155: .Разаалините върху някой високи остри върхове са известии с вулг.-лат. Турла...'
s Срв. заемката цер (име на дърво) от лат. terms. 6 Срв. Е. Bourciez, Elements de Hnguistiqwe
jomane, 3 изд., 157 и 556. Срв. Pulpu-deva > старобълг. Плъпъ-дивъ (в текст от XII в.), нбълг. Плов-
див (чрез арумънски или гръцки).
318
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
се срещат думите цибър „бистър, чист, ясен, ведър* (Ломско, Врачанско, Ботев-
градско), цибрее се „бистри се* (Белослатинско), цибрина „ведро небе* (Дебърско)1,
„съвсем ясно, безоблачно време* (Охридско). Несъмнено, името на реката е иден-
тично с прилагателното цибър. Следователио в народния латински е съществувало
(диалектно) прилагателното cebrus „цибър*, произлязло чрез дисимилация от по-
старо *crebrus (срв. глосата crebrat и нар.-лат. (диал.) cibrum от cribrum), и нагпата
диалектна дума цибър е от арумънски произход. По-малко вероятно би било пред-
положението, че прилагателното цибър от kebros не е от латински, а от тракийски
произход. В такъв случай може да се допусне, че прилагателното произлиза от ие.
*kc(i)-bhro-s; срв. староинд. sibra-m нар. „бързо*, sibhra- „geil?“ (вж. Pokorny, Idg.
Et. Wb., 364): първоначално значение „бърз*, по-късно „бистър*, съшо както в бъл-
гарски и сърбохърватски (и словенски) значението бистър „ясен* произлиза от по-
старо быстръ „бърз*. Но тогава името не би било тракийско, понеже ke би тряб-
вало да гласи в тракийски se, освен ако се допусне, че коренът е бил *ske(i)-'2. От
друга страна може да се предполага, че трак, kebros произлиза от ие. *sk(r)e(i)-
bhro-s с дисимилация г-г>о-г. В такъв случай тракийската дума kebros „цибър,
ясен, бистър*, би била сродна с латинската cribrum, нар. лат. cibrum „сито* от ие.
*(s)krei-bhrom или -dhro-rrr, срв. староирл. cnathar „сито* от ие. *(s)krei-tro-, гот.
hrains, нем. rein „чист* и др. (вж. Walde-Pokorny, Vgl. Wb. Il 584 и сл.).
Днес Цибър е название на селото при устието на реката, както и на най-горното
й течение. Самата река се нарича Цибрица, което представя производно от Цибър-,
срв. Арчарица покрай Арчар.
Шипа Лом, приток на Черни Лом. Шипа произлиза от рум. $ipot „извор*,
при което -o-t е било схванато на български като членната форма -ът, -а. Приток
на Шипа Лом е Кайнарджа=тур. kaynarca „горещ извор*.
Шубляя, кладенче при Станево (Ломско). Дуриданов, 169, обяснява името
като производно от диалектна форма на рум. $tubelH, мн. ч. ЦиЬее „издълбана част
на дърво*, заемка от стб. стоублъ „извор*. Извори, годата на конто протича през
дълги дървени улей, се наричат Стубел (Врачанско), Стублата до Алтимир (Оря-
ховско), Стубело до Кралев дол (Софийско) и др.(вж. Миков, 179).
Янтра — "Above — I a t г u s. Името е засвидетелствувано в следните форми:
'Above (Hdt.), leterus (Plin.), latrus (lord.). Разните форми показват, че първоначално
името е гласило *etro~. В тракийски, както в старобългарски, ие. ё е преминало в
широко отворено е (=стб. п>), което по липса на съответен звук е било преда-
вано в гръцки и латински чрез a, ja, je или е, също както се предава в гръцки
българският звук п> от ие. е, срв. по-горе Kiapooe и КеРоое от Kebros. Д. Дечев
(Известия на Института за български език, III 1954, 278 и сл.) правилно извежда
името от ие. *etro- „бръз, буен*; срв. старовисоконем. atar „асег, sagax, celer* и др.
от ие. *etro-, обаче неговите обяснения за фоиетичната страна на името не са убе-
дителни. Нашето име Янтра има вторично н по народна етимология, вероятно по
янтар. Най-старата форма "Above показва от ие. t, т. е. изместване на съглас-
иата, за което ше говорим по-нататък. Д. Дечев изтъква, че в най-i орната си част
Янтра се нарича Етър, в което той вижда запазено старото име на реката без
вторично н. В. Бешевлиев посочва и формата Етерг. Това предположение е твърде
1 Вж. Д. Дечев, Известия на Института за български език, 111 1954, 211 и сл. Срв. също
Сборник за народии умотворения, XXVIII 314 и 382.	2 Вж. V. Georgiev, Zeitschrift fur verglei-
chende Sprachforschung, LX1V 1937, 104 и сл. 3 Вж. В. Бешевлиев, Известия на Института за
български език, III 1954, 342.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
319
вероятно. Обаче тъкмо там ние намираме местното име Етърът, което би могло
да се свърже с нашите местни имена Етровица, Етрополе, а те водят към друго
обяснение1. Ж. Чанков, 532, споменава името Етърската река.
4.
Остават неизяснени засега само имената на следните малки рекички и блата:
Багарещица, приток на Росица, вж. по-горе, стр. 308.
Бескут, гърло на блатото Перчим на дунавския остров Бързина.
Герйла, приток на Голяма Камчия и име на една височина край реката, вж.
горе, стр. 309.
Киевщица, приток на Росица.
Кличица, блато на дунавския остров Бързина.
Кочемина, блато в Островската блатна низина при с. Остров на Дунав, вж.
по-горе, стр. 312.
Лишаки, кладенче до с. Дългошевци (Ломско).
Тези думи обаче не могат да бъдат от древен произход.
5.
Въз основа на изследванията на речните имена от североизточната част на
Балканския полуостров могат да се направят следните заключения:
1.	Всички най-големи реки пазят своите предримски названия: Тимок,
Искър, Вит, Осъм, Янтра. От средните по големина реки пазят своето име Almus
Лом, вероятно и Панега, Девня, конто не са засвидетелствувани в античността.
Две от по-големите реки са променили своите предримски названия: Огоста (ром.)
и Камчия (тур.).
2.	Почти всички малки и най-малки реки носят ясни български названия,
по-рядко романски (арумънски и румънски) в западната част на разглежданата об-
лает или турски в източната част. Това потвърждава правилото, че, общо взето,
при масова промяна на населението малките реки менят имената си, а големите ги
пазят. Прави впечатление отсъствието на гръцки имена на реки в тая облает, което
показва, че тук никога не е имало компактно гръцко или погърчено население2.
Въз Основа на това трябва да се направи следният извод: При имена на малки и
най-малки реки от тая облает, конто са етимологически неясни от гледна точка на
български език, трябва да се търси обяснение от балканския романски език или
от турски. Запазването на предримски имена от тая категория е нещо изключи-
телно. Затова такива имена като Крапиц и Крапинец, конто биха могли да бъдат
тракийски или славянски, трябва да се смятат като по-вероятно за славянски. Та-
кива съображения ни карат да смятаме, че имена на реки като Скът са по-веро-
ятно славянски, отколкото тракийски.
3.	Наличието на доста много романски названия на реки в областта между
Тимок и Искър (Бидбол, Скомля, Цибър, Торловица, Огоста, Боту ня, Андра-
вица, Пилатовец и др.), някои от конто са засвидетелствувани още в началото на
нашата ера (Цибър, Огоста), показва, че тук дълго време е живеело романизу-
вано население. Това се подкрепя от факта, че и в съседните области, катоНишко
1 Вж. В. Миков, 144 и 177.	2 Изключение прави само ПогацСа, Питац6е = гипицбе
.река', назвавие на р. Девня у Йорданис, което представя по всяка вероятност гръцки превод на
нмето Девня (Река).
320
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
и Софийско, намираме доста много романски местни имена, а също и на места ос-
татъци от романско население. От това, както и от други данни, личи, че населе-
нието от централната част на Балканский полуостров между Дунав, Искър, Мо-
рана и Пинд е било силно романизувано.
4.	Предславянските имена на всички реки от североизточната част на Балкан-
ский полуостров между Дунав и Стара планина, от Тимок до Черно море са явно
от индоевропейски произход. От индоевропейски произход са също имената 'Iotqoc
— Дунав, — Стара планина и ’J-axo? (Ev^eivos) — Черно море.
Въз основа на всичко това трябва да се изведе заключението, че иай-древ-
ното население на тая облает е било от индоевропейски произ-
ход, защото, ако имаше някакво компактно прединдоевропейско население, то би
оставило следи в топонимията, Наистина в нащата работа не са разгледани селищ-
ните имена от тая облает: това изеледване ще бъде направено в друга статия. Но
въз основа на работата на Д. Дечев, Характеристика на тракийския език, дето
са обяснени до голяма степей прагилно почти всички антични имена от тая об-
лает, се вижда, че и те потвърждават нашето заключение.
При местните имена от споменатата облает могат да се разграничат два или
три различии езикови пласта. В една част от имената се констатира т. н. изме-
стване на съгласните (Lautverschiebung): Utus от ие. *udos, 'A&qvs от ие. *etro-,
Timachus (или ch вместо с?). Това .фонетично явление е известно от предгръпкия
език, който се е говорил в южната част на Балканскня полуостров, както и от ар-
менския език; прадедите на арменците по всяка вероятност са се преселили от
Балканский полуостров или поне от северозападна Мала Азия. Разбира се това яв-
ление не може сигурно да се установи за беззвучните съгласни, понеже слабата
аспирация на ph, th, kh обикновено не е била отбелязвана у късните гръцки и ла-
тински автори. Следователно при имена като Аорлаг^, засвидетелствувано едва от
II в. от н. е., не може да се определи дали се е извършило изместване на съгла-
сните или не.
В други имена от същата облает обаче ясно личи, че такова изместване на
съгласните не е станало, срв. "Oto]o(o)6<; — (ScA/ui-)v8i]o(o)6< от ие. tides-jo-s.
Също така може да се допу сне, че покрай пре хода k'>s (т. н. сатем — яв-
ление, срв. Asamus от ие. *ak'atn-), в тия области има и имена, конто пазят непро-
менени т. н. индоевропейски палатали. Преходът на т. н. палатали в спиранти би
могъл да се евърже както с езика (или диалекта), който запазва звучните съ-
гласни, така и с езика (или диалекта), в който тия звучни съгласни са преминали
в беззвучии. Най-сетне може да се приеме, че в тая облает е имало и трети ези-
ков пласт.
В споменатата по-горе работа Д. Дечев се опитва да докаже, че изместването
на съгласните е характерно за тракийския език и че той е тясио сроден или иден-
тичен с предгръцкия език. В такъв случай може да се приеме, че траките са най-
старото население поне на североизточната част на Балканский полуостров, при-
близително в областта на днешна България, европейска Турция, северна Гърция,
както и част от източна Югославия. Обаче обясненията на Д. Дечев на имена със
запазени първоначални звучни съгласни като ’O<fyofo)oc, 2.al/j.-vf>7)o(c)6q, Lyginus и
под. не са убедителни.
По наше мнение в по-голямата част от тая облает, която са обитавали тра-
ките в предгръцко и предкелтско време, трябва да се различават поне два ези-
кови пласта, принадлежащи на два различии индоевропейски езика: по-стар, който
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
321
се характеризира с изместване на съгласните, и по-нов, в който индоевропейските
звучни съгласни са запазени. По-нататъшни проучвания трябва да изяснят въпроса за
кой от тия два езика трябва да се запази името тракийски. Засега е достатъчно следното
заключение: изследването на топонимията от североизточната част
на Балканския полуостров показва, че най-древното население
т у к е било от индоевропейски произход. Няма сериозни осно-
вания да се твърди, че в тая облает е имало някакво древно пред-
индоевропейско население.
Същото се отнася не само за тая територия, но и за цялата облает по дол-
ното течение на Дунав и северного Причерноморие от Карпатите до р. Дон. По-
дробного разглеждане на всички речни и селишни имена от тая обширна облает
ще бъде предмет на други статии. Обаче това заключение може да се изведе и
сега, понеже имената на всички по-големи реки от тая облает, известии от антич-
ността, са от индоевропейски (ирански или тракийски) произход. Тагак (Hdt. и др.)
— Дон произлиза от иран. danu-, осет. don „вода, река*. BoQva&tvri-; (Hdt. и др.),
\<i.vanQK (Anonym. Peripl. и др.) — Днепър произлиза от иран. voutustana- „ши-
роко място* и danu-apara- „отвъдната река”, Тяге — Буг от ие. *Su-pani- „ху-
баво езеро (блато)*. Tvqijc-, Tvqu? (Hdt. и др.), Danastris — Днестър произлизат от
иран. tilra- „бръз” и danu- nazdyas- „отсамната река*, Пбосаа-, ffvQt-toc (Hdt.) —
Прут произлиза от авест. рэгДи- „брод”, *рэгэ&ша „който има бродове*1. Серет е
сродно със староинд. sarit f. „поток, река*, sdrati „тече” и пр. Alutus—Олт има
добри съответствия в литовски местни имена като Alunta, Alytiis, Alvitas, Alanta
(река), Alove.
От друга страна наличието на старинни ирански (индоевропейски) заемки в
угрофинските езици показва също така, че ирански (индоевропейски) глемена са
живеели в южната европейска част на Съветския съюз поне от средата или края
на III хилядолетие пр. н. е.2
6.
В миналото дълго време господствуваше тезата за неиндоевропейския ха-
рактер на древната топонимия от Балканския полуостров. Откриването на редица
старинни индоевропейски езипи в Мала Азия, установяването на индоевропейския
произход на т. н. предгръцки местни названия, установяването на индоевропейския
характер на критско-микенските надписи от II хилядолетие пр. н. е. предизвикаха
коренна промяна в нашите схващания.
Тези нови факти принудиха П. Кречмер да промени своята стара теория.
Според неговите последни схващания „протиндогерманският” език се разг аднал на
„индогермански” и „рето-тиренски”. Към последната трупа Кречмер причислява
езиците на пеласгите, тиренците, етруските и ретите, конто преди определяшс като
неиндоевропейски. За да може обаче да запази своята теза за Северна Германия
като прародина на индоевропейпите, той без сериозни доказателства определи
априорно като прародина на „рето-тиренците* областта на днешните Чехословгкия
и Унгария3 *. Новата хипотеза на П. Кречмер е невероятна.
1 Вж. За тия имена М. Vasmer, 74, 65 и сл., 61 и сл.; Р. Kretschmer, Glotta, XXIV
1936, 11 и сл. 2 Срв. В. И. Лыткин, Вопросы языкознания, 1953, № 5, 57 и сл., 51 и сл. 8 Вж-
P. Kretschmer, Glotta, XXX 1943, 213 и сл.
21 Сборник Гаврил Канаров
322
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
Въз основа на нагните езиковедски изследвания видният съветски учен П. Н.
Третяков, вземайки пред вид археологически и етнографски данни, стига до за-
ключение™, че прародината на индоевропейците трябва да се търси в „балканско-
дунавската* облает1. Той изтъква, че племената, на конто принадлежи високата за
своето време скотовъдско-земеделска култура от IV и III хилядолетие пр. и. е. от
Балканско-дунавската облает, са били индоевропейски. Както видяхме, тия изводи
се потвърждават и от топонимията.
О происхождении древнего населения северовосточной части
Балканского полуострова
По господствующему мнению фракийцы якобы пришли в Придунайскую рав
нину с севера. В Болгарии это мнение стало аксиомой. Оно отражено даже в ма-
кете Истории Болгарии, т. I, 1953 года, стр. 13: „Создателями и носителями культуры
бронзовой эпохи в наших землях были фракийци. Их предками были очевидно
племена, которые в третьем и в начале второго тысячелетия до нашей эры жили
к северу от Балканского полуострова*.
Нет абсолютно никаких сведений о том, что фракийцы пришли на Балканский
полуостров с севера. Вышеуказанное мнение не представляет собой ничего дру-
гого, как только следствие ошибочной концепции о прародине индоевропейцев в
Северной Германии.
Некоторые немецкие ученые — языковеды, историки, археологи, этнографы
и антропологи, исходя из шовинистических и расистских соображений, уже с давних
пор поддерживают теорию, что Северная Германия и некоторые соседние терри-
тории были прародиной индоевропейских племен. Они стараются обосновать свои
концепции археологическими данными, связывая начальное расселение индоевро-
пейских племен с распространением так называемой „шнуровой* керамики, ко-
торая не может датироваться ранше середины третьего тысячелетия до нашей эры.
В связи с этим они определяют, что индоевропейцы начали расселяться из Се-
верной Германии к концу третьего и к началу второго тысячелетия до нашей эры.
Отсюда и создалось мнение, что фракийцы пришли на Балканский полуостров с
севера к началу второго тысячелетия до нашей эры.
О языковой принадлежности древнейшего населения такой территории, о ко-
торой нет иных сведений, можно делать заключения единственно на основании гео-
графических названий. Особенно важным является исследование названий более
крупных рек (вод) и гор.
В период первобытно-общинного строя, как и позднее, поселения часто поки-
дались, сменялись или уничтожались. Поэтому названия поселений не могут дать
нам вполне достоверных данных о древнейшем населении данной области. Ре-
шающее значение, следовательно, имеют названия более крупных рек и гор, по-
тому что они сохраняются на долгие времена, независимо от смены населения.
Здесь рассматриваются названия всех рек северо-восточной части Балканского
полуострова — области между Дунаем и Балканами, с одной стороны, и рекой
1 срв. П. Н. Третьяков, Вопросы истории, 1953, № 11, 14 и сл.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
323
Тимоком и Черным морем, с другой. Не рассмотрены только имена маленьких рек,
болгарское, турецкое или румынское происхождение которых очевидно, как на-
пример: болгарские — Суха-река (Добруджа), С тара-река, Голяма-река, притоки
Янтры, и т. д.; турецкие — Буюк-дере от тур. biiyilk «большой” и dere «поток,
ручей” и т. д.; румынские — Балта, болото в области гор. Свиштова, и т. д.
На основании исследований названий рек северо-восточной части Балканского
полуострова можно сделать следующие заключения:
1. Все самые большие реки сохраняют свои доримские названия: Тимок,
Искыр, Вит, Осым, Янтра. Из средних по величине рек сохраняют свое название
Лом, вероятно и Панега, Девня, которые не упоминаются в древности. Две из
более крупных рек изменили свои доримские названия: Огоста (лат.) и Кам-
чия (тур.).
2. Почти все малые и самые маленькие реки носят определенно болгарские
названия, реже романские (арумынские и румынские) в западной части рассматри-
ваемой области, или турецкие — в восточной части. Это подтверждает правило,
что при существенном изменении состава населения маленькие реки меняют свои
названия, а большие — сохраняют их. Знаменательно отсутствие греческих на-
званий рек в этой области, что указывает на то, что здесь никогда не было ком-
пактного греческого и грецизированного населения. Исключение составляет только
Hmauia, Потаибс = nota/ifc, „река”, название реки Девня у Иорданиса, что по всей
вероятности является греческим переводом названия „Река” (Девня).
Основываясь на этом, следует заключить, что толкование названий малых и
самых маленьких рек этой области, этимологически неясных с точки зрения бол-
гарского языка, нужно искать в балканском романском или в турецком языках.
Сохранившиеся доримские названия этой категории являются исключениями. Поэ-
тому названия, как Брапиц и Крапинец, которые могли бы быть фракийскими или
славянскими, следует считать скорее славянскими. Подобные соображения застав-
ляют нас думать, что такие названия рек как Скыт скорее славяские, чем фра-
кийские.
Довольно большое число романских названий рек в области между реками
Тимок и Искыр (Видбол, Скомля, Цибыр, Торловица, Огоста, Ботуня, Андравица,
ПилатовеЦ и т. д.), часть которых упоминается уже в начале нашей эры, на-
пример Цибыр, Огоста, показывает, что здесь долгое время жило романизованное
население. Это подтвеждает тот факт, что и в соседних областях, как напр. Ниш-
ской и Софийской, мы встречаем довольно много романских географических на-
званий, а также в некоторых местах остатки романского населения. Из этого, как
и из других данных, явствует, что население центральной части Балканского по-
луострова между Дунаем, Искыром, Моравой и Пиндом было в значительной сте-
пени романизовано.
Дославянские названия всех рек северо-восточной части Балканского полу-
острова между Дунаем и Балканами от р. Тимока до Черного моря явно индо-
европейского происхождения. Индоевропейского происхождения также названия
’Zorgos — Дунай, AlfWQ — Балканы и "A^uvos (Ev$eo>og) — Черное море.
На основании всего этого можно заключить, что древнейшее насе-
ление этой области было индоевропейского происхождения,
потому что, если бы существовало какое-либо другое компактное доиндоевропей-
ское население, оно оставило бы следы в топонимии. В данной работе не рассмо-
трены названия поселений этой области; такое исследование будет сделано в
324
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
другой статье. Но из труда Д. Дечева „Характеристика фракийского языка", где
большой степени правильно объяснены почти все античные названия древних
поселений этой области, видно, что и они подтверждают наше заключение.
Названия поселений упомянутой области можно разделить на два или три
различных пласта. В ряде названий наблюдается так называемое „передвижение*
согласных (Lautverschiebung): Utus от и.-е. *udos, ’А&дос от и.-е. *etro-, Timachus
(или ch — вместо с ?). Это фонетическое явление известно из догреческого языка,
на котором говорили в южной части Балканского полуострова, а также и из ар-
мянского языка: прадеды армян, по всей вероятности, переселились с Балканского
полуострова или, по крайней мере, из северо-западной Малой Азии. Конечно, это
явление не может быть безоговорочно отнесено к глухим согласным, так как слабая
аспирация фонем ph, th, kh обычно не отмечается поздними греческими и ла-
тинскими авторами. Следовательно, в таких названиях, как Ларлот^ч, засвидетель-
ствованном лишь со второго века нашей эры, нельзя определить, произошло ли
передвижение согласных или нет.
Но в других названиях этой же области подобное передвижение согласных
не обнаруживается; срв. ’Одт]о(о)6$ — (Sa).p)vbr]o(o)6<;, от и.-е. -udes-jo-s.
Можно также допустить, что наряду с переходом k">s (т. н. са/лезг-явленне),
срв. Asamus от и.-е. ak'am-, в этой области есть и названия, которые сохраняют не-
изменяемыми так называемые индоевропейские палатальные. Переход т. н. индоевро-
пейских палатальных в спиранты можно было бы связать как с языком (или диа-
лектом), сохраняющим звонкие согласные, так и с языком (или диалектом), в ко-
тором эти звонкие согласные перешли в глухие. Наконец, можно принять, что в
этой области существовал и третий языковой пласт.
В своем труде Д. Дечев пытается доказать, что передвижение согласных ха-
рактерно для фракийского языка и что он близко родствен или идентичен с до-
греческим языком. В таком случае можно было бы принять, что фракийиы явля-
ются древнейшим населением, по крайней мере, северовосточной части Балканского
полуострова, приблизительно в области нынешней Болгарии, Европейской Турции,
Северной Греции, а также и части Восточной Югославии. Однако объяснения Д. Де-
чева названий с сохранившимися первоначальными звонкими согласными, как на
пример, ,Oirjo(o)6q, XaXuv6rjo(o)6i;, Lygintis и других подобных, не убедительны.
По нашему мнению, в большой части той области, где жили фракийцы в до-
греческие и докельтские времена, следует различать по крайней мере два языко-
вых пласта, принадлежащих к двум различным индоевропейским языкам: к более
старому, который характеризуется передвижением согласных, и к более новому, н
котором индоевропейские звонкие согласные сохранены. Дальнейшие исследования
должны выяснить вопрос, который из этих двух языков должен сохранить название
фракийского.
Сейчас же мы ограничимся следующим заключением: исследование то-
понимии северо-восточной ча ст и Балканс к о г о полу острова по
называет, что древнейшее население здесь было индоевропей-
ского происхождения. Нет серьезных оснований для утвержде-
ния, что в этой области существовало какое-то древнее доиндо-
европейское население. То же относится не только к этой территории, но
и ко всей области низовья Дуная и Северного Причерноморья от Карпат до реки
Дона. Подробное исследование всех названий рек и поселений этой обширной об-
ласти будет предметом других статей. Однако заключение можно сделать и те-
ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ
325
перь, так как названия всех больших рек этой области, известные еще в антич-
ности, индоевропейского (иранского или фракийского) происхождения. С другой
стороны, наличие старинных иранских (индоевропейских) заимствований в угрофин-
ских языках указывает также на то, что иранские (индоевропейские) племена оби-
тали в южной европейской части Советского Союза, по крайней мере, с середины
или с конца третьего тысячелетия до нашей эры.
В прошлом долгое время господствовала теория о неиндоевропейском харак-
тере древней топонимии Балканского полуострова. Открытие ряда древних индо-
европейских языков в Малой Азии, установление индоевропейского происхождения
так называемых догреческих географических названий, установление индоевропей-
ского характера крито-микенских надписей второго тысячелетия до н. э. выз-
вали коренное изменение в наших взглядах.
Эти новые факты принудили П. Кречмера изменить свою старую теорию. Со-
гласно его последней концепции, „протоиндогерманский* язык распался на „индо-
германский* и „рето-тирренсгий*. К последней группе Кречмер причисляет языки
пеласгов, тирренцев, этрусков и ретов, которые он раньше считал неиндоевропей-
скими. Но для того, чтобы защитить свою теорию о Северной Германии как пра-
родине индоевропейцев, он без серьезных доказательств определяет априори пра-
родиной рето-тирренцев область нынешних Чехословакии и Венгрии. Новая гипо-
теза П. Кречмера неправдоподобна.
На основании наших языковедческих исследований, крупный советский уче-
ный П. Н. Третьяков, принимая во внимание археологические и этнографические
данные, приходит к заключению, что прародину индоевропейцев следует искать в
Балканско-дунайской области. Он подчеркивает, что племена — носители высокой
для своего времени скотоводно-земледельческой культуры IV и V тысячелетий
до н. э. Балканско-дунайской области — были индоевропейскими. Эти выводы под-
тверждаются и топонимией.
Владимир Георгиев

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т Е
ИЗВЕСТИЯ НА АРXЕОЛОГИЧЕСКИ Я ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
НАЙ-РАННИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПЪРВОБЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ
от Ив. Дуйчев
Въпросът за отношенията между първобългари и славяни през ранното сред-
новековие представя една от важните, но за съжаление все още неразрешени за-
гадки на българската история. На истина, за този период притежаваме твърде
бедни сведения, обаче известен отговор все пак е възможен. Като оставим на-
страна въпроса за възникването на първобългарската държава1, необходимо е да
се изясни целият ход на отношенията между първобългари и славяни до това
време. Твърде прибързано би било да се твърди, че двете народностни групи са
влезли в допир помежду си тепърва през последната третииа на VII в. Това би
значело най-малкото да не се взима пред вид цялата история на VII в., а още по-
вече на VI в., когато славяни и първобългари предприемали едновременно, а по-
някога и съвместно нападения в балканските владения на византнйската империя2.
Създадената през втората половина на VI в. аварска хегемония над славяни и пър-
вобългари още веднаж поставила двете народностни групи под общо върховенство
в течение на повече от половин столетие. Общата аварска хегемония означавала,
разбира ^е, общи действия, нови съвместни борби и нападения Заслужава да се
припомни поне едно събитие, което е много добре познато3: това е обсадата на
византнйската столица през 626 г. Тук участвували авари, славяни, първобългари
и перси4. Упадъкът на аварската мощ след провала на цариградската обсада
1 Към това вж. монте статин : Protobulgares et Slaves. Annales de 1'Institut Kondakov, X 1938,
145—154; Славяни и първобългари, И всстия на Института за българска история, I—II 1951,
190—214. 2 За подробности вж. у мене: Балканският Югоизток през първата половина на
VI век. Начални славянски нападения. Беломорски преглед, I 1942, 229—270. 3 Във връзка с това
събитие вж. L. N i е d е г 1 е, Slovansk6 staro^itnosti, II 1, v Praze 1906, 230 sqq.; G. Ostrogorsky,
Geschlchte des bvzantinisclien Staates, Munchen 1940, 61 sqq.; L. Brehier, Vie et mort de Byzance,
Paris 1948, 51 sqq. 1 Извънредно показателни са в това отношение думите на Георги Пизида,
G. Р1 s i d а е Bellum Avaricum, ed. В., 55, 197—203 :
—xi.aflos ущ> Оиххы xai Sxvth)c Tw Hoi‘/.ydyv>
aitiis те MfjSos aufiyooXTiOac тф —хх&ц,
у/.ыоаых tyoxwg xai голых fteyiapaxa,
xai gtogis oxzeg xai fiuxyux avxtjufiivoi,
328
ИВ. ДУЙЧЕВ
означавал разпадане и на самата аварска държава, вследствие на което отделим
народности извоювали своята независимост. Така, придобили отново своята само-
стойност, славяни и първобългари съшо заживели отделно и се отдалечили едни
от други. Все пак постигнатата общност между двете етнически групи съставяла
важно предусловие за тяхното бъдещо развитие. Тя се явявала една стъпка към
бъдещата политическа и културна общност, която трябвало да бъде осыцествена
в пределите на първобългарската държава.
Някои изследвачи обаче, като изхождат от езикови съображения, стигат
твърде далече в предположенията си относно това общение между славяии и пър-
вобългари в периода преди възникването на първобългарската държава. Така
например покойният проф. П. Мутафчиев поддържаше, че при създаването на
първобългарската държава ,макар и съвсем различии по раса, прабългари и сла-
вяни съвсем не са били чужди едни на други. В близко съседство, а негде дори
и размесени, те дълго време обита вали отвъддунавските земи, отгдето понякога и
заедио предприемали походи срещу Византия. Съвместният им живот там не само
им позволил да се упознаят, но създал условия и за взаимного им расово про-
никване. Славянска кръв изглежда е имало и в самия Исперихов род — продъл-
жава същият учен. — Непосредственият предшественик на Кубрата е носил според
Именника чисто славянского име Г о с т у н, а Кубратовият приемник, вероятно
най-възрастният му син Баян, е наречен там още и с несъмнено славянскою име
Безмер. Сега [сиреч, при възникването на българската държава в 681 г.], съ-
брани отново в земята на юг от Дунава прабългари и славяни са се срещнали като
отдавнашни приятели..."* 1 2 Като допуска също така един твърде ранен допир
между първобългарите и славяните, акад. Н. С. Державин* твърди, че дружината
с която Аспарух се явил на Балканский полуостров, е била „подсилена вероятно
със свежи значителни славянски допълнителни части на североизток от Дунава*.
Както е известно, в текста на Именника* се съдържа единственото по своя
характер сведение, че като нкмъстннкъ на Ирник в митични времена над първо-
българите управлявал Гостун (Гостоунъ) от рода Ерми. Малко по-нататък, след
сведенията за Кубрат, се казва, че управлявал Безмер (Б«змъ|>ъ) от рода Дуло.
Тези две имена вече твърде отдавна са привлекли вниманието на изследвачите и
във връзка с тяхното тълкуванне са изказани най-противоположни мнения от
страна на учените. Спорно е на първо място отъждествяването на тези истори-
чески имена с определени личности от миналото на първобългарите. Някои из-
следвачи обаче, като свързват имената Гостун и Безмер с историята на славяните
от втората половина на VI век и началото на VII в., изказват предположения за
славянский произход на тези имена. Така, още Гилфердинг приема4, че имею Го-
filav ха&’ }цишг avzrxinjaav ftaytjv,
xai zijv lavzwv i^iovv dnioziav
rjrnr xa&’ xicziv
Срв. ibidem, 63, 409 : —IM.afituv re Uovl.yagois /le/uy/icva.
1 Вж. П. Мутафчиев, История на бглгарския народ, второ издание, София 1943, I 95—96.
2 Вж. Н. С. Державин, История Болгарии, Москва—Ленинград 1945, I 190.	3 Вж. изданието на
първите два преписа на Именника у J. J. М i к к о 1 a, Die Chronologic der tiirklschen Donaubulgaren,
Journal de la Societe finno-ougrienne, XXX 33, 1914, 1—25. Вж. и моята книга: Из старата бъл-
гарска книжнина, I, София 1943, 1—2, 162—165. Един нов препис на текста издаде напоследък
М. Н. Тихомиров, Именник болгарских князей, Вестннк древней истории, 1946, 3, 81—90.
4 Вж. А. Г ильфердинг. Собрание сочинений, I СПб 1868, 20, бел. 1 : .Гостун, может быть какой
нибудь славянин*.
НАЙ-РАННИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПЪРВОБЪДГАРИ И СЛАВЯНИ
329
стун е славянско. К. Иречек1, като говори за Ирник от Именника, добавя, че той
бил наследен от ,узурпатора от рода Ерми със славянского име Гостун*. Руският
учен Д Иловайски2 сравнява името Гостун от Именника с руското име Госто-
мысл. Известният ориенталист Ю. Маркварт още преди повече от половин столе-
тие поддържаше в съгласие с Иречек, че името действително е славянско3 *. Според
споменатия учен, възможно е да се направи оше една стъпка в отъждествяването
на Гостун: по негово мнение, той ще да е бил тъждествен с анта Келагаст (Кека-
у6отг)<), брат на Мезамир (J/e^d/oyjjos), за когото ни говори Менандър Протектор*.
Маркварт приемаше, че името на Гостун представя „само една съкратена форма
на името Келагаст". Като проследява твърде общо историята на първобългарите
към средата на VI век, казаният учен изтъква, че след нападението на „хуните*
(сиреч първобългарите) в предадите на византийската империя в 552 г.Б, за гях
не съществуват никакви известия — чак до 558 г. Именно към това време, през годи-
ните 554-555, той поставя владичеството на Гостун. Това е времето, когато антите били
наложили своего върховенство над първобългарите, поради което в родовата традиция
на първобългарите се явил владет ел със славянского име Гостун. Самого име Гостун
представило, според мнението на Маркварт, умалителна форма на името Келагаст, по-
добно на Рад-ун, Бог ун, Яр-унв. Като изхожда от недоказаните теории на чешкия
учен Ян Пайскер7 *, Маркварт поддържа и по-късно, че Гостун е принадлежал към един
вече славянизиран първобългарски род, който упражнявал господство над славя-
ните в Южна Русия®. Немного преди аварского нашествие Келагаст или Гостун,
според твърдението на покойния ориенталист, бил княз на антите, и то като пред-
сгавител на „полуславянизирани български родове* (halbslawisierter bulganscher
Geschlechter)9. За да подкрепи своите твърдения, Маркварт предлага известно
разместване в текста на Именника: вместо дадения в познатата редакция на Имен-
ника ред Гостун, Курт, Безмер, да се чете: Гостун, Безмер, Курт, при което той
прави някой не съвсем убедителни хронологически пресмятания. Така, в същност
според предположенията на Маркварт в историята на антите можело да се говори
за един „българо-антски* и един „аварски период*10. Трябва да се признае, че
всички тези разсъждения на големия учен из областта на ономастиката, полити-
ческага история и хронологията съдържат твърде хипотетичен елемент и затова
намериха мальк отзвук в научната книжнина11. Тъкмо поради това особено внима-
ние заслужават мненията на неколцина учени, конто поддържат, че името Гостун
би трябвало да се тълкува по-скоро във връзка с тюркските езици. Така, В. То-
мащек12 съпоставя името с черемишката форма kostan „смел*, с турското kustiili
„силен*, предава името под написа Kostun и обръща внимание на рода Ерми,
1 К. Иречек, История Болгар, Одесса 1878, 157.	- Д Иловайский, Разыскания о начале
Руси, Москва 1882, 214.	3 J. Marquart, Die Chronologic der alttiirkischen Inscbnften, Leipzig
1898, 78 sqq. 1 Excepta de legatlonibus, ed. C. de Boor, II. Berolini 1903, 443, 10 sqq. 5 *Mar-
quart, lb., 79—80.	° .1. Marquart, Osteuropaische un 1 ostaslatische Streifziige, Leipzig 1903,
147 n. 3.	~ За историческите схвашания га Пайскер вж. особено: L. Niederle, Revue des etudes
slaves, II 1922, 19—37. Други посочвания у мене: Slavia antiqua, IV 1954, 206 n. 56.	3 .1. Mar-
quart, Die altbulgariscben Ausdriicke jn der Inschrift von Catalar und in der altbulgarischen Fiirstenllste,
Известия Русского археологического института в Константинополе, XV 1911, 11	9 Marquart,
op. cit., 12 sqq. 10 Marquart, op. cit., 13. 11 Срв. J. В. В u г у, The Chronological Cycle of the
Bulgarians, Byz. Zeitschrift. XX 1910, 136, n. 1.	12 Вж. посочванията у Ив. Д. Шиш манов, Кри-
тичен преглед на въпроса за произхода на прабт.лгарите от езиково гледише и етнмологиите на
името .българин", СбНУК, XVI—XVII 1900, 71 (отд. отп).
330
ИВ. ДУЙЧЕВ
към който е принадлежал Гостун1. Покойният руски учен А. Куник2, от своя
страна, лише, че името Гостун наистина звучи напълно славянски, обаче добавя, че то
представя вероятно по-скоро славянизирана форма — тъй като е възможно да се
придаде с малки изменения славянска форма и на тюркски имена. Ако и да допуска
възможна готска форма Гастун, Куник не е склонен да обясни името като готско.
Вместо това той е готов да смята това име като едно иранско име, възприето от
тюрките. Най-сетне, особено решителни възражения против предположението за
славянский произход на името Гостун направи проф. В. Н. Златарски3. Неговите
възражения — ако и да са отминати без внимание от новите поддържници на тео-
рията за славянский произход на името — запазват своята доказателна сила и
затова заслужават да бъдат припомнени накратко. Според схващанията на Зла-
тарски името на Гостун не е славянско, нито пък може да се предполага, че са-
мият Гостун е бил от славянски произход. В подкрепа на това свое мнение той
правилно обърна внимание на обстоятелството, че родът Ерми, чийю потомък бил
Гостун, съвсем не носи славянско име. На второ място Златарски изтъква, че
колкото и славянски да звучи името Гостун, могат да се посочат тюркски имена
с подобно окончание. Той припомни името Охсун (’O%oovvo<;), засвидетелствувано в
един от първобългарските надписи4 *; после името Тутхон (Тотхун)6 *. Неприемливо
е обаче обяснението на нашия учен, че формата Славун (2’xAa/for>’oc)b била „бъл-
гаризирана“. Подобии славянски имена могат да бъдат посочени в миналото на
славянските народи. Достатъчно е да се припомни за името Перун1, името Сва-
рун8 и т. н. Интересни успоредици към това намираме в топономастиката. Така,
в старата Елида в Гърция е познато местното име Гаагою?], засвидетелствувано в
документ от 1674 г.9 В документ от 1568 г. се споменува един voivoda de Gas-
tuni10. Ахея и Елида носят името Gastouni в Морейската хроника11. Неубедително
е предположението, че това име трябвало да се свърже с френсьото лично име
Gaston. Като съпоставя името с полското име Gostun’, проф. П. Кречмер12 приема,
че то има славянски произход. М. Фасмер13 сравнява името с местното
наименование Гсютоид/ на о-в Корфу, добавяйки, че под влияние на албански
език имаме промяна на н в р. Заслужава да се припомни, че още В. Кънчов14 е
отбелязъл в областта на Кожани името иа селото Гостун (Гостом). Въз основа на
1 За този първобългарски род вж. повече у В. Бешевлиев, Първобългарски надписи. Год.
СУиф, XXXI 1, 1934, 74—75.	2 А Куник — В. Розен, Известия Ал-Бекрн и других авторов о
Руси и славянах, Приложение к XXXII-mv тому Записок имп. Акад, наук, № 2, СПб 1878, 132-3.
3 В. Н. 3 л а т a f> с к и, История на българската държава през средните векове, 1,1, София 1918, 383—387.
1 Вж. Бешевлиев, ц. с., 41, 71.	5 * За това име вж. В. Н. Златарски, Известия за българите
в хрониката иа Симеон Метафраст и Логотет. СбНУК, XXV 1908, 22 сл.; История, 1 1, 386.
“ Theophanes, Chronographia, ed. С. de Boor, 1, p. 436, 15 = Anastas. В i Ы i о t h., Hist,
tripert., ibidem, 287, 17.	7 За езическото славянско божестве Перун и за неговото име вж. под-
робно у И. Иванов, Культ Перуна у южных славян. ИзвОРЯСл \ 111 4, 1904, 140—174, гдето
между другою са дадени успоредици със славянски имена, окончаващи на -ун. Срв. St. R о I n i-
е с k i, Perun und Thor, Archiv f. Slav. Philologie, XXIII 1901, 462—520.	« A g a t h i a s, His-
tonae, ed. Bonn., 249, 2—3.	9 Fr. Miklos i ch—J. Mil 11 er, Acta et diplomata graeca medii aevi
sacra et profana, V, Vindobonae 1887, 196. Срв. M. V a s m e r. Die Slaven in Griechenland, Berlin 1941,
140—141. 10 K. S a t h a s, Documents inedits, relatifs a J’histoire de la Crfece au Moyen Age, V,
Paris 1890, 130. 11 J. Long non, Chronique de Moree, Paris 1911, 208, № 526: Gastoingne = Gas-
touni. 12 P. Kretschmer: Archiv f. Slav. Philologie, XXV11 1905, 235; V asm er, op. cit., 141,
отхвърля посочването на Г и л ьф e p д и н г, Собрание сочинений, I 238. 18 V a s m е г, op. cit., 77.
14 В. Кънчов, Македония. Етнография и статистика, София 1900, 280.
НАЙ-РАННИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ П'ЬРВОБЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ	331
едно посочване на А. Гилфердинг1, Фасмер привежда името lomiii и го отъжде-
ствява със споменатото от Кънчов наименование-1. Несъмнено, трябва да се приеме
за правилна тазн форма на името, която е записана от такъв познавач на македон-
ските покрайнини, какъвто беше В. Кънчон. Същият наш учен е записал освен
това името на неврокопското село Гостун3. За това село споменува и Стефан
Беркович, като го нарича „селение Гостун"4 5. Може би в нашите земи, пък и в дру-
гите славянски страни те се намерят подобии местни имена. Въпреки всичко това
обаче предположенията за славянский произход на името Гостун в нашия Имен-
ник не са приемливи. Преди всичко, неубедително е отъждествяването на Гостун
от Именника с Келагаст, брата на Мезамир, както предлага Маркварт. Частно за
името на Келагаст, изказано е мнение, че това име е от германски произход6.
Съображения от историческо естество не позволяват да се предполага твърде
ранното проникване на така силно славянско влияние веред първобългарите. Ние
познаваме цялата редица имена на първобългарските владетели и дори на чле-
нове на техннте родове дори до началото на X век. За първи път имена от несъм-
нен славянски произход се явяват веред първобългарските владетели едва през
първата половина на IX век. Такива са имената на Маламир или Маломир6, Зви-
ница7, Правота8. Към тях трябва да се прибави още името Даргамир или Драго-
мир9. Тъкмо тези славянски имена могат да бъдат смятани като безспорно дока-
зателство за същинско проникване на славянски елемент веред управляващата
„върхушка" на първобългарските ханове, и то в края на VIII или в самото начало
на IX век. Ако се приеме прочее, че имената като Гостун и Безмер са от славян-
ски произход, ще остане необяснимо как преди възникването на българската дър-
жава — значи в периода, когато все пак не е съществувала пълна общност между
двата етнически елемента — е имало известно проникване на славянско влияние
сред първобългарите, а по-късно, след като даете народностни групи зажн-
вели в пределите на първобългарската държава, това влияние се прекратило.
Прочее, трябва да се приеме че в първоначалната редакция на Именника едва
ли е стояло име в напнеа Гостун, както намираме това в българския превод на
този кннжовен паметник, запазен в късни преписи. Напротив, много по вероятно е,
че в така предаденото от Именника име трябва да съзрем никое славянско
осмисляне на известно първобългарско име, което е звучало твърде близко до
славяцеките имена от рода Перун, Славун и т. н. Може да се запитаме, кога е
била извършена тази промяна на името — дали в първата гръцка редакция или
пък в по-късния славянски превод. Втората възможност е по-вероятна. Мъчно
е да се предполага, че името Гостун представя превод например на името на Органа
(’Оеуагас), конто се споменува във византийските извори като чичо на Кубрат10.
Веред имената от тюркски и арабски произход’1 могат да се посочат множество
имена с формант -ог», конто да се съпоставят със славянизираната форма Гостун.
1 Г и л ь ф с р д и н г, ц. с., 288.	2 Vasmer, op. cit., 181.	8 К ъ н ч о в, ц. с., 195.
4 С. И. Беркович. Топографическо-етнографпческий очерк Македонии, СПб 1889, 68; срв. 234.
84; 173/4 споменува намиращото се при .града Вснче* село Гостом (.в селе Гостоме"); срв. и 348.
5 М. Vasmer, Beitrflge zur slavischen Altertumskunde, Zeitschr. f. Slav. Philol. XV1I1 1942,57 sqq.
6 Срв. за това име Бешевлиев, ц. с., 76. За това име вж. посочванията у G у. М о г a v с s i к,
Byzantinoturcica, 11, Spraclireste der Tiirkvolker in den byzantinfschen Quellen, Budapest 1943, 120.
в За това име вж. у мене, Славяни н нървобългари, 212, бел. 2.	9 За името вж. у Moravcsik,
op. cit., НО. 10 Nice ph or i archfepiscopi Con politani Opuscula Iiistorica, ed. C. de Boor, 24, 9 sqq.
Срв. M ora vc s i k, op. cit., 190. —. 3 ла та p с ки, u. c., 84 сл. 11 Вж. някои примерн у Moray-
332
ИВ. ДУЙЧЕВ
Тук е мястото да се обърне внимание на никои частични случаи на преда-
ване на славянски и първобългарски имена в нашите извори, главно от византийски
произход, за да се види какви изменения могат да претърпят тези имена. Така
например според патриарх Никифор* 1 един от синовете на Кубрат е носил името
Баян (Вшауие). За най-голяма изненада, у Теофан Изповедник2 намираме името на
този княз написано във форма Batfcuav. Изглежда че този напис на името е
стоял още в най-ранните преписи с текста на Теофановото съчинение, защото още
Анастасий Библиотекар в своя превод е записал формите Bathahias и Bathahiam3,
конто не съвсем точно предават гръцкия първообраз. Във всеки случай, в науч-
ната книжнина е възприето, като се изхожда главно от съобщението на Теофан,
че въпросният Кубратов син е носил името Батбаян4. Някой учени даже са
опитали да изтълкуват написа на това име като ВауРшагъ. Покойният П. Му-
тафчиев бе изказал мнение9, че тук имаме „едно име, първата част — баш- на
което очевидно е тюркско прозвище, означаващо по-стар брат, както днешното
бати..’ Не е мъчно обаче да се разбере как е възникнала тази форма. Очевидно
в случая имаме проста дитография на името Bcuav(os): B<ufidiav(6s), при което
началната частица Bat много лесно е била прочетена като Ваг, вследствие на което
се е получила формата Barpalav(u)s. Не е потребно да се припомни, че написът i
е могъл много лесно да бъде разчетен в ръкописите като т. Истинското име на Ку-
братовня син прочее е било Bai'ayvs „Баян*, както е засвидетелствувано от пат-
риах Никифор, докато Батбаян представя само един погрешен напис. В известии
случаи обаче може да се мисли за известно извращение на първобългарски и сла-
вянски имена, поради това че византийските автори са желаели да ги доближат
до написа на познати тям византийски имена. Такъв изглежда случаят с името на
българския хан Кардам (777—803?). Както се знае, неговото име е засвидетелству-
вано в нашите извори в написите: КадЛа/ик4, Каддаит]^ латински Cardamus9 и
очевидно погрешно Л7:(?да/юс10. Въз основа на тези написи В. Томашек11 беше из-
казал мнение, че тюрко-българската форма на името ще да е била QardamiS. За-
бележителното е обаче, че подобно име е познато от няколко други, по-късни све-
дения на византийски извори. Така например в един документ от Хилендарския
манастир от 1322 г. се споменува едно лице, което носи името АТхоЛаос КадЬацг)<;п.
Между игумените на Ватопедския манастир от началото на XIV век е познат Гдг]-
.убдкк Каодц/л>]^, от когото е запазена цяла сбирка писма”. В началото на XV в. в
с s i k, op. cit., 185: 'OZovv; 190: ’Onoi-r; 197; 231 ; EtT/ovv ; 245 ; 246 :	; 267 : Tov&ovvfoc)
268: Tovfjyovv; 278: 287: ATiroir, etc. Особено интересно e името Белгун, което, според на-
шия Синодик, е носел Асей 1: вж. статията на Ст. М л а д е н о в, Потекло и състав на среднобтлг.
Бългоунъ, прякор на цар Асеня I, СпБАН, LXV 1933, 49—66.	1 Nicephorus, op. cit., 33,
26. Срв. L. О г о s z, The London Manuscript of Nikephoros „Breviarium*, Budapest 1948, 23. zTheo-
p h a n e s, op. cit., 357 19 : 358, 9. s Anastas i us Bibliothecarius, ibidem 226, 4, 20.
1 Вж. например у Златарски, ц. с., 86, 97,98 сл., 101 сл., 112 сл., 357; С hr. Gerard,
Les Bulgares de la Volga et les Slaves du Danube, Paris (1939), 47 sqq Batbajan. 6 Срв. Morav-
c s i k, op. cit., 84.	6 M у т а ф ч и е в, История, 88.	7 Theophanes, op. cit., 467, 9, 29 ; 470,
17.; Sym. Magister, ed. Bonn., 199, 4; G. Cedrenus, ed. Boon., Il 26. 21 Jo. Zona-
r a s, 293, 4 ; 296, 4, 13.	8 G. C e d r e n u s, II 25, 17. 9Anast. Bibliothecarius, ibidem,
310, 29—30 ; 311, 11; 312, 33. “Theophanes, op. cit., 470, 10 nota 11 W. Tomaschek;
Zf f. die Osterr. Gymnasien, XXV111 1877, 685; срв. Moravcsik, op. cit., 138.	12 L. Petit —
B. Korablev, Actes de 1’Athos, V, Actes de Chilandar, Византийский временник. Приложение
к XVII тому № 1, СПб 1911, 187. ~ 13 За него вж. посочвания у A. Papadopulos-Kerameus;
Byzantinische Zeitschrift, XIX 1910, 262. — М. I. Gedeon,	'Eih/v. ’Eyttvxi. XIII 816.
НАЙ-РАННИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПЪРВОБЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ
333
Солун се споменува някакъв Иоан Кардам (Чсмптцс 1\а&Ущт)с)\ В гръцкия език,
освен това съшествуват няколко съществителни имена, конто стоят твърде близо
до това лично име, напр.: xapdafiov, хардй/ши^ог и т. н.2 Познати са също и няколко
подобии местни имена*. Очевидно, твърде мъчно е да приемем, че всички тези
лица, споменатн във византийските документи: Николай Кардам, Григорий Кардам,
Иоан Кардам са носели име от чисто тюркски произход или че самите те са били
по произход тюрки. По-допустимо е, че тук имаме едно, ако и твърде рядко византий-
ско име, чийто произход не е напълно ясен. Това ще рече, че написите на името на бъл-
гарския хан, както са дадени у Теофан и другите извори, не бива да бъдат взи-
мани като напълно тъждествени с истинското произношение ва името у самите
първобългари. Византийските автори прочее са предали името на българския вла-
детел в такъв напис, зад който не е твърде лесно да се отгатне истинската пър-
вобългарска форма на toi а име. Подобно нещо може да се каже и за първобъл-
гарския хан Савин (765—767). Неговото име, както е известно, е засвидетелству-
вано в написа	Обикновено този напис на името се тълкува като Sevin на
езика на първобългарите6. Веднага трябва да се отбележи обаче, че съшото това
име се среща във византийските извори като чисто византийско име6. Очевидно и
тук византийските автори са предали в една византинизирана форма първобългар-
ското нме, чийто истински напис ни остава непознат. Върху името Кубер (Kovfleo),
както се знае, е писано твърде много7, като са изказани различии предположения
относно истинската му форма и етимологията му. Но когато се вземе пред вид, че
във византийските извори се срещат също и имена като ГоГ^ер8 или Гой/лее', става
ясно, че това са различии написи на едно и също име, чиято етимология би тряб-
вало може би да се търси в съвършено друга насока, отколкото досега10. А когато
днес ние намираме в един византийски извор посочване за някакво местно име
Врохштб;11, несъмнено е твърде мъчно да се досеги човек12, че тук в същност
имаме само един византийски напис на чисто славянского местно име Върхот
илн Връхот13. Що се отнася до извращенията, конто някои имена могат да пре-
търпят при предаването им от гръцки на български, достатъчно е да се спомене,
че името Tovpxos от гръцкия текст на хрониката на Георги Монах14 се е превър-
нало в старобългарския превод в Коурь, като е претърпяло метатеза16.
------------ г
1 S. Kugea s, Notizbuch eines Beamten der Metropolis in Thessalonike aus dem Anfang des XV.
.lahrhunderts, Byzantinische Zeitschrift, XXIII 1920, 145: лаоа zov КаоЪаит] *vr> 'laidwqg..., 147: ало тог
/\aoinfTT) xio ‘Jornwov_	- Срв. Du Cange, Glossarium gr., S. V. xaofia/uvaxd. Срв. Мг-уа).Т) 'E/.i.r/v.
’Eyxvx/.. XIII 817: xaofia,1uov — lepidium ; 816. 3 -VeydZty 'ED.. ’Eyxvx}.., XIII 817, S. V. KaQbafioc, Kao-
ftafivla, Каоёарас и др. 4 Theophanes, op. cit., 433, 16, 17, 19, 20 ; 436, 12, 13; Nice ph.,
op. cit., 70, 3—27. 5 Срв. Moravcsik, op. cit., 224. 6 Срв. Suidae Lexicon, ed. A. Adler, 1,
197,[№ 2185; IV, 311, № 11.	' Срв. Moravcsik, op. cit., 147; H. Огё^о1’ге, L’origine et
le nom des Creates et des Serbes, Byzantion XVII 1945, 88—118. 8 Leo Grammatic., Chro-
nogr., ed. B., 264, 8. — G. Cedrenus, Hist, comp., ed. В., Il, 251, 7. Името ее явява през XI век.
’Leo Crammatic, op. cit., 247, 13, очевидно заместване на /?с«. Срв. Byzantion, VII 1932,
719: Гovfiipioi, ГovflioiQ.	10 Срв. Г. Ф е х е р, Първата поява иа прабългарнте в Македония, Обя-
снение на името Koi-fito. Македонски преглед, IV 3, 1928, 89—97, който го тълкува като Kiivar—Ию-
не р, ,синкав“, ,сив". 11 G. Cedrenus, op. cit., II 470, 7—8. За българските форми Врежот>
Градот, Кърстот, Оровот и др. п. вж. А. С е л и щ е в, Сборник в чест на Л. Милетнч, София 1933, 44 сл.
12 В. Н. Златарски, История, I, 2 (София 1927), 780, транскрибира името ,Вроют" 780, бел. 3:
Д. Ангелов, История на България, I, издание на БАН, София 1953, 136, предава името в напис
„Брохот". 13 Очевидно тук имаме чисто македонского произношение на местното име Върхът.
Срв. например подобии форми у Хр. Чочков, Град Велес, София 1929, 6 : Врежот ; 9 : Грохот, и т. Я.
14 G. Н a m а г t о 1 о s, ed. Muralt, 673, 23.	15 В. Срезневский, Симеона Метафраста и Ло-
готета списание мира от бытия, СПб 1905, 88.
334
ИВ. ДУПЧЕВ
Твърде много спорове е породило в научната книжнина също и тълкуванието
на името Безмер, засвидетелствувано в трите преписа на Именника в написа Елз-
мъ^л*. Предположенията относно неговата етимология са напълно противорс-
чиви. Като привърженик на теорията за славянския произход на разните имена,
засвидетелствувани във връзка с първобългарите, руският учен Д. Иловайски2 без
колебание приема славянски произход и на това име. Срещу това бяха изказани
мнения в полза на тюркския произход на името4, а един учен потърси дори успо-
редица в маджарския именослов4. Покойният А. Куник6, ако и да признаваше, че
името звучи съвсем славянски, изказа предположение, че неговият напис ше да е
бил извратен от никой преписвач и че вероятно в оригинала ще да е стояла фор-
мата Каоюубд, засвидетелствувана от патриарх Никифор като име на Кубратовия
син Баянн. С това име се занима специално Ю. Маркварт. Според него7 името
Безмер в Именника наподобява другите познати славянски имена, като Маламир,
Драгомир и т. н., и спада към тих по произход. Той дори допуска, че това име от-
говаря на името	което според Менандър е носел братът на Келагаст.
Ако и да принадлежал към първобългарския род Дуло, Безмер, според мнението
на Маркварт”, не бива по никакъв начин да бъде смятан за „чист хун“9. Накратко
казано, за видния ориенталист не е съшествувало никакво съмнение, че спомева-
тият в нашия Именник Безмер е познатият антски вожд Мезамир10, чието управ-
ление той поставя към 556—558 г., значи непосредствен© преди установяването на
аварското господство над анти и първобългари. Наистина, един такъв добър по-
знавай на българската история като Константин Иречек11 съшо се опита съвсем
мимоходом да свърже името на Безмер с някои местни имена в Чехия и Моравия.
Решителна съпротива на твърденията на Маркварт оказа покойны т В. Н. Злата рек и12
и неговите доводи не са опровергани. Като разглежда имената Гостун и Безмер,
покойният Златарски правилно отбелязва, че „колкото и ясно да звучат тия две
имена по славянски, лицата, конто са ги носели, по никой начин не могат да се
считат за славяни, зашото е доказано, че техните родове Дуло и Ерми не могат
да бъдат славянски, а надали ше се намери някой, който би се решил да твърди
противного*13. Според него „в името на Безмер може би ще трябва да видим сла-
вянско осмисляне или прост превод на българското първоначално име*14, и то иа
'Кубратовия син Баян. Това отъждествяване на Безмер с Боян бе възприето от Му-
тафчиев16, който обаче, като не взима пред вид критическите бележки на Златарски
и другите мнения, изказани във връзка с името, повтори, без да даде каквито и
да било докази или да изтъкне някакви съображения, че Безмер е „несъмнено сла-
вянско име*. Прочее, съмненията относно славянския произход на името остават
непоколебани. По своя облик името Безмер наподобява редина имена, като Ва-
ламер, Видимер, Теодимир, Фелимир, Ретемир, Берзимер и т. н., конто се срещат
1 Трите преписа на Именника дават еднакъв напис на името. 2 Иловайский, ц. с._
214; срв. 431.	8 Вж. посочванията за това у Шишманов, ц. с., 71,85.	4 Срв. Шиш май о в,
и. с.. 86.	5 К у н и к, ц. с. 134.	6 N i с е р h о г u s, op. cit., 33, 26, nota ad 1, 26.	’ M a r q и a r t,
Die Chronologie, 78 sqq. 8 Marquart, Die altbulgarischen Ausdriicke, 11.	9 За името срв. п
Marquart, Streifzuge, XXXVI, 147.	10За Маркварт прочее се явяват две единства: от една
страна, Келагаст и Мезамир, споменати у Менандър, а от друга — Гостун и Безмер, споменати в
Именника. За името Мезамир вж. специално у J. М е I i с h, Uber zwei Eigennamen, Sisicev sbornik,
Zagreb 1929, 107—112. 11 Вж. К. Й. Иречек, История на българите, Поправки и добавки. София
1939, 51. Срв. също посочванията у F г. Cerny, Ukazatel jmen k latinskym zemsk^m deskam brndns-
kym a olomouckym, v Brne 1914, 14, Bezmcrov, Bezmirov. 12 Златарски, История, I 1,383—387-
18 3 л а т a p с к и, ц. с., 385/6.	11 3 л а т а р с к и, ц. с., 386.	13 Мутафчиев, История, 1 96.
НАЙ-РАННИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПЪРВОБЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ
335
в германските езици'. Много вероятно е обаче, че преписвачът на Именника е пре-
дал тук в славянизирана форма някакво туранско или друго име. Заслужава да се
припомни, че в един грузински надпис се чете иранското име Boz-Mihr2. Може да
се постави въпрос дали засвндетелствураното от Именниьа първобългарсю име не
представя само една славянизирана форма на някакво ирансю име от типа на спо-
менатото име Boz-Mihr ? Подобно предположение не е изключено, като вземем
пред вид, че в ранната история на първобългарите могат да се посочат няколко
други имена, конто имат вероятно ирански произход. Така, изказано е предполо-
жение за иранския произход на името Кубрат3. След продължителните спорове за
славянски, тюркскн, маджарски или ирански произход на името Аспарух4 *, въпро-
сът за етимологията на името се поставя на правилна основа, като се вземат пред
вид данните на новооткрититс надписи от Грузия6, както и някой други подобии
имена: арменското име Aspourak, имената ’До? rApoi'yos, ' AonovQytK, ’Аоло'цих, *Jono>-
най-сетне засвидетелствуваното от Амиан Марцелин име Aspacures7, което
вероятно трябва да се чете по-скоро като Asparuces. Известно е, че българският
княз Владимир (889—893) е посочен в една от припискитс на Чивидалското еван-
гелие под името Rasate8. За отъждествяването на това име няма различия между
учените: Расате е споменат като първороден син на Борис 1, поради което твърде
вероятно е, че под това име трябва да разбираме именно Владимир”. По-спорен е
въпросът за написа и етимологията на името. Така, още хърватският учен Фр.
Рачки10 го е съпоставил със славянските имена Рашо и Ратан. От своя страна
К Иречек11 предполагайте, че истннската форма на името е Хръсхть. Иорд. Иванов
изказа мнение, че името трябва да се съпостави с името на руското божество Хоре
(\’рсъ), както и с името эдьсь в някой стари сръбски паметници. Той припомни,
че съществуват множество славянски имена със суфикса -/ид12 или -ат, но тряб-
ваше да признае, че не ев състояние да посочи „по-ясен паралел" на името Ра-
сате, както е засвидетелствувано в Чивидалското евангелие. Според заключение!о
на покойния наш славист „името не изглежда да е туранско*. Като разчита в един
откъ'с от мадарския надпис буквения комплекс JIPAl'ftUTII и го тълкува като
„някакво първобългарско име“, проф. В. Бешевлиев13 изказва предположение, че
„ако е име на мъж (на неизвестен кан?)“, то би могло да се сравни с името Ра-
сате от Чивидалското евангелие. П. Мутафчиев се ограничава да съобщн14: ,пред-
1 За тези имена срв. Б е ш е в л и е в, Първобългарски надписи, 76; Ст. Младенов, Старите
германски елементн в славянските езици, СбНУК XXV 1909, 88—89.	2 Г. В. Церетели, Эпи-
графические находки в Мцхета — древней столице Грузии. Вествик древней истории, 1948, кн. 2,
53 сл., 56 сл. 8 Gregoire, L’origine, р. 116.	4 Вж. по въпроса у Ив. ДуЙчев, Имя Аспарух
в новооткрытых надписях Грузии. Archiv Orientalni, XXI 1953, 353—356. ь И е р е т е л и, ц. с., 49
сл.. 52.	• Вж. добавките на N. S. Nyberg, Quelques inscriptions antiques d£couvertes recem-
ments en Georgie. Eranos — Eranos Rudbergianus, XL1V 1—4, 1946, 230 n. I; 231. Вж. също до-
бавките у J. Harmatta, Studies in the Language of the Iranian Tribes in South Russia, Budapest
1952,41,43—44,50. 7 Ammiani Marceilini Rerum gestarum libri qui supersunt. Recensuit
rhythmiceque distinxit C. U. Clark, I—IL Berolini 1909—1915, 444, 24—445, 2 ; 447, 12, 18; 529, 5:
Seeck, Aspacures; RE II (1896) 1709. R Вж. нзданието на приписките у Й о р д. Иванов, Бъл-
гарските имена в Чивидалското евангелие, Сборник в чест на проф. Л. Милетич, София 1933, 626—
638. Срв. също Moravcsik, op. cit., 300.	9 И в а н о в, ц. с., 633 сл. 10 F г. R а ё к i, Slo-
venski, a napose bugarski i hrvatski u Itaiiji putnici ponajvise druge polovice IX vieka. Rad Xl.ll 1878,
202, n. 19. 11 АЕМ XIX 1895, 238. Срв. Ill и ш м а н о в, ц. с., 88 и бел. 2. 12 За този род имена
вж. моята бележка в Известия на Института за българска история, 1951, 1—11 212 бел. 2. Общо
вж. Иванов, ц. с., 633 сл. 13 В. Бешевлиев, Първобългарски надписи. Добавки и оправки,
ГодСУиф, ХХХ11 5. 1936, 20: Moravcsik, op. cit., 122, предава името в написа (Ifovaoivirj.
14 Мутафчиев, ц, с., 202.
336
ИВ. ДУЙЧЕВ
полага се, че Расате е било предхристиянското име на Владимира". Струна ми се,
че за разрешение™ на въпроса за името Расате би могла да допринесе една ин-
тересна успоредица пак из ирански. Така, познато е, че един от персийските пъл-
ководци, конто са водили борбата против византийския император Ираклий при не-
говия поход в персийските земи, носи името Ра^ат^1, което е транскрибирано от
Анастасий Библиотекар Rhazates2. Не представя ли в същност написът Rasate,
който намираме в приписката на Чивидалското евангелие, друга латинска траск| иб-
ция на подобно име от ирански произход? Това би значело, че първородният син
на Борис 1 е носел едно неславянско име от ирански произход и едно чисто сла-
вянско име. Близък пример към това е случаят с Нравота, който носи едно второ
име Hai[a]v(os) от туранскн произход.
Прочее, твърденията за славянския произход на имената Гостун и Безмер от
Именника трябва да бъдат смятани за напълно произволни и недоказани. Въпреки
привидния славянски облик на тези имена необходимо е да се предполага, че тук
в действителност имаме славянизирани форми на имена от турански или ирански
произход. Както множество други исторически имена, свързани с нашето средно-
вековне, така и тези две имена представят вероятно извратени написи на имена,
чийто истински облик и етимология могат да бъдат установени само предположи
телио. С оглед на всичко това едва ли би било позволено въз основа на тези две
имена от Именника на първобългарсгите ханове да се правят някакви далечни
изводи за най-ранните отношения между първобългари и славяни. Въпреки близ-
кого съседство между тези две етнически групи, въпреки съвместните действия и
борби през първата половина на VI в. или под хегемонията на аварите през втората
половина на VI и началните десетилетия на VII в., двете етнически групи дълго
време останали сравнително чужди една на друга. Истинското общение между
първобългари и славяни било осъществено едва в пределите на първобългар-
ската държава след третата четвърт на VII в. и достигнало своего пълно развитие
към средата на IX в.
Первоначальная связь между нротоболгарами и славянами
Вопрос об отношениях между протоболгарами и славянами в раннее средне-
вековье, а именно до 681 года, представляет собой одну из неразрешенных про-
блем болгарской истории. Несомненно, что оба этнических элемента вошли в со-
прикосновение между собой не в 681 году, когда оформляется болгарское госу-
дарство, но гораздо раньше. Однако некоторые исследователи, исходя из недоста-
точно обоснованного толкования имен Гостоупъ и Бсдмър в „Именнике протобол-
гарских князей* утверждают, что уже с давных пор, до заселения протоболгар и
славян на Балканском полуострове, они были в тесной связи между собой и было
достигнуто известное «расовое проникновение*. Учитывая это, автор анализирует
имена Гостун и Безмер, подчеркивает высказанные до сих пор мнения относительно
1 Theophanes, op. cit.. 317, 22, 28 ; 319, 1. 15; 320, 1, 14, etc; Theophyl. Simo-
c a 11 a, ed. C. de Boor, 308, 15; N ice p ho r u s, op. cit,, 19, 4. 2Anast. Bibliothecarius,
op. cit., 197, 10, 15 etc.; 198, 26, etc. Към това срв. Ю. Кулаковский, История Византии, Киев
1915 III, 95 сл.: Рахзаде или RSh-Zadh.
------------UA1VpAIIHM ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПЪРВОБЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ 337
ИХ значения И ППОИСУЛмгпо....	л
л	н ^ждения, и указывает на некоторые параллели. Он высказы-
вает предположение что п „ви. л
’ в данном случае имеет место славянское осмысленные
туранского или иранского происхождения, первоначальный способ на-
чертания КОТОРЫХ Н тпиипгт,,	„	х
к ючности нам неизвестен. В связи с этим он обращает вни-
на о стоятельство, что множество имен славянского и протоболгарского (ту-
о происхождения претерпели значительные изменения в передаче наших
шиков. втор приводит как пример имя Баян, ошибочно переданное Феофаном
аян (с дитографией и ошибочно разочтенным первым слогом этого имени),
} ет имя Кардам, приводя к нему несколько византийских параллелей, а
мена Савин, Кубер, Врыхот или Вырхот и т. д. В связи с именем „Без-
задается вопросом, не скрывается ли в этой славянизированной тран-
какое нибудь имя иранского происхождения. К этому, как параллель, он
указывает на имя первого болгарского владетеля Аспаруха, которое, ссылаясь осо-
на последние эпиграфические находки в Грузии, нужно считать несомненно
иранского происхождения. Предполагаемого иранского происхождения повидимому
также и имя сына Бориса Расате (Владимир), которому можно указать интересную
иранскую параллель. Следовательно действительное общение между славянами и
протоболгарами было осуществлено лишь в пределах протоболгарского государ-
ства.
Иван Дуйчев
22 Сборник Гаврил Каиаров

* Ь Л Г A P с К А АКАДЕМИЯ НА Н А У К И Т Е
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Книга XIX, 1955
ЕДНА НАДГРОБНА СКУЛПТУРА ОТ ДВОРЕЦА В ТЪРНОВО
от Кръспо Миятев
При разкопаването на дворцовия архитектурен комплекс на Царевец в Тър-
ново през 1951 г. бяха открити и основите на една четиристълпна куполна църква,
която според намерения там къс от надпис може да се отъждестви с известната
от старобългарската литература „царска църква", построена навярно от Иван
Асен II по случай пренасянето мошите на св. Параскева ст Епиват в Търново1 * 111.
Едновременно с разкриването на църквата бяха намерени и няколко гроба, разполо-
жени в притвора и в югозападния ъгъл на самата църква. Всичките гробове се
оказаха отваряни и разграбени вероятно още при превземането на Търново от
турците в 1393 г. Грабителите са разрушили гробниците и са отнесли всичко,
което е имало за тях някаква материална стойност. В бързината си обаче те са
пропускали да приберат или да разрушат някой неща (части от облеклото, части
от нгкити), конто, колкото и малко да са сега, са все пак в състояние да хвърлят
известна светлина върху тъй слабо познатия дворцов бит на втората българска
държава. В това отношение голям интерес представят останките от гробницата в
югозападния ъгъл на наоса и, по-специално, един фрагмент между тях, върху
който ще се спрем по-подробно в настоящего предварнтелно проучване.
В състоянието, в което бе намерена, въпросната гробница представя един
вкопан в земята трапецовиден гроб, дълъг 2’20 м, широк при главата 1 м, при
краката — 075 м. Стените му са изградени с тухли и хоросан.
Зидана гробница има и в притвора на новооткритата църква Св. Параскева.
Такива гробници са намирани по-рано и в други стари търновски църкви. Едно
известие от житието на св. Сава, написано от Доментиан, ни дава доста точна
представа за вида на тези гробници, когато те са били добре поддържани. Когато
св. Сава починал (1235 г.), Иван Асен II заповядал да иззидат гроба му в при-
твора на църквата Св. Четиридесет мъченици и да турят скъп камък върху него.
След това, като го покрили със царски багър, поставили светилници и златоко-
вани кандила2. Животописецът не пояснява какъв е бил този скъп камък, с който

1 и. Иванов, Житие иа Св. Петка от патриарх Евтимия Търновски, Български старини из
Македония, София 1931, 433; В. Н. Зла та рек и, История 111 344 сл. - Злата реки. История
111 410.

Л40
КРЪСТЮ МИЯТЕВ
е бил покрит гробът, но
мраморна плоча, останки
ние можем лесно да се дос тим.
от каквито плочи се срещат често
че това ш да е била
в и около разграбените
зидани гробници.	„-пъвата Св. Параскева се е отли-
Зиданата гробница в югозападния ъгъл на цър	гппбове пл
чавала обаче от гробницата на св. Сава и другите подобии на веЯ Гр°^ ™
своето по-особено съоръжение. Нейното покритие не е оило о	който е
плоча. Тя е била надземно издигната като саркофаг, върху похл.
блла	r постя иисок оелесЬ (Ьигурата на погребания покои
е
Обр. 1. Зидана гробница в дворцовата църква на Царевец с късове от саркофага
Fi£. 1. Tombeau тигё de I’eghse palatine de Carex ec avec fragments du sarcopha^e
Надземното съоръжение на тази гробница не е запазено изцяло. То е било
разбито на части при отварянето и разграбването на гроба. Повечето от частите
са били унищожени или разнесены далеч от гроба, з^шото и при най-старателното
дирене около църквата те не можаха да се намерят. На място бяха запазени само
няколко къса (обр. 1 в дясно от гроба), конто, ако и да са далеко недостатъчни,
все пак могат да послужат за една приблизителна графическа възстановка на над-
земната част на гробницата .
Стените на саркофага са били образувани от няколко къса във вид на прО-
дълговати четиристенни призми. Две от съседните им стени са богато профили-
рани и украсени с дентикули (четвъртити зъбци), а ръбът между тях е издялан
като мощен торус. Върху така затвореното около гроба надземно съоръжение е
бил сложен монолитен покрив от пясъчник, който е имал форма на продълговато
1 Гробницата като архитектурно съоръжение ще бъде разгледана
ио-подробно на друго място.
------- ЕДНА 11 АДГ РОВНА СКУЛ ПТУ РА ОТ ДВОРЕЦА В ТЪРНОВО	341
1етвьртито корито, както се правят въобще похлупаците на античните и сред-
новековни саркофази. Вътрешната страна на похлупака е плитко и сводообразно
вдьлбана. Външната страна обаче не е стреховидна или полуцилиндрично за-
оолена, а образува хоризонтална плоскост. В тази именно плоскост е била
изваяна, без да се издига над нея, лежащата фигура на покойника. Релефът
Обр. 2. Част от похлупака на саркофага
Fig. 2. Une partie du couvercle du sarcophage
O6n. 3. Част от страяичната страна на саркофага
Fig. 3. Une partie de la partie lateral du sarcophage
e получен чрез леко
-•-> моделиране на формите и чрез вдлъбване на фона около
1	' -r.va че той е останал наоколо обгрален с плоска рамка (обр. 2). Отвес-
фигурата, така че то	1ШИ.1Ягат към подставката, или пове тези. конто
сГсе виждали, "Гбили съшо профилувани: най-от.оре дебелината иа рамката е
342
КРЪСТЮ МИЯТЕВ
образувала горния бордюр, под него се вижда един дебел торус, който обрам< ва
отвесната стена на похлупака, а в ъглите на последната е изваян по един эзено-
рамен кръст в полегнало положение (обр. 3).
От похлупака на саркофага бяха намерени само два къса, конто по една
щастлива случайност оОразуват неговата „долна* част (обр. 2). Тук се вижда ви-
соката и плоска рамка, която обгражда горната плоскост на похлупака, част от фигу-
рата и вдълбаният около нея фон. Не може да има съмнение, че върху похлупака
е била представена цялата фигура на покойника и то, ако се съди по размерите
на долната част от тялото, — в естествена величина. Фигурата е била замислена и
претставена навярно като лежащ на гроб мъртвец. Трудно е да се каже сега в
какво положение са били нейните горни части, ръцете и главата. На достигналия
до нас фра г мент (обр. 4) обаче долната част на дрехата е дадена в 3 4, а кра-
ката в профил, може би защото е било трудно на ваятеля да представи краката
обърнати нагоре и излизащи извън равнишето на рамката.
В художествено и техническо отношение изработката на саркофага, на по-
хлупака и на фигурата издават един доста несръчен майстор. Краката са пред-
С1авени безформени, анатомично неверии и не в дълбочина един зад друг, а във
височина един над друг, съобразно с перспективния похват на средновековната
живопис. Облеклото е модели рано като твърда маса, без гънки и без означение на
украсата му. Невидимите плоскости на саркофага и на похлупака не са загладени,
а заглаждането на видимите части е постигнато дотолкова, доколкото структурата
на камъка е позволявала това. Материалът е от местен произход — жълтозеле-
никав пясъчник, който се е употребявал в Търново през XIII и XIV в. и като
строителен материал. Всичко това показва, че саркофагът и релефът са работени в
Търново, и то по всяка вероятност от местен каменоделец.
Доколкото може да се съди по достигналия до нас фрагмент, фигурата на
покойника е била облечена в дълъг до под коленете сакос (оаххиД който по по-
лите и отпред по средата е имал широка ивипа. В стенописите и миниатюрите от
XIII и XIV в. тази ивица се представя обикновено като златотъкана материя, укра-
сена още и с пъстроцветни камъни. В нашия релеф такава украса не е предста-
вена. С тънки плитко вдълбани линии са загатнати само тесните бордюри на иви-
цата. Краката са обути вероятно във високи обувки със заострени върхове. Гор-
ните им краища се закриват от полата на сакоса. Обувките изглеждат като на-
правени от мека кожа, която плътно приляга към формата на крака, без да
образува отделни стъпала и токове. И тук обработката на камъка е доста не-
брежна, особено на десния г рак, който е замислен като стояш на заден план. Хо-
дилото на левия крак обаче е издялано по възможния най-грижлив начин и върху
добре заЕладената му повърхност е изваяна в нисък релеф фигурата на един дву-
глав орел в хералдична поза. Тази фигура заема почти цялата горна част на но-
гата и е така расположена, че двете и половини покриват симетрично предницата
на обувката. Още на пръв поглед тя шривлича вниманието с особено тънката си
наработка. Такава наработка не се забелязва никъде друга де по саркофага и по-
хлупака. Рисунката е съвършено правилна и напълно симетрична (обр. 5). Внима-
телно и с тънко длето са предстанени най-характерните подробности на орела:
главата с крив клюн и с едно кръгче — око, краката с коленната става и с раз-
перени прьсти, дребните пера на гърдите и крилата, стилизувани в правилни ре-
дове, докато лългите пера на крилпта и опашката со означени всяко едно по от-
343
— НАДГРОБНД скулптура от ЛВОРЕЦА В ТЪРНОВО
др\та суетна	°Р ИЗЛИЗ ? °Т една обща шия и са РазДелени една о?
на [вуглавня опеп r™ МеЖДу Тях листовидна фигурка. Очевидно е, че образы
е счел за необхп’ ЪРХ’ Н И СТЕЪС е еДинствената подробност, конто ваятелят
конника така м ИМ° изтъкне както чрез поставянето й върху ногата на по-
' ЧР Не* НОТ° осо^ено гРижливо изпълнение. Това подчертаване на
И1'Ра в нашия случай показва, че тя не е замислена и поставена
- В МНС1° КЗТ0 Сл)чаен орнамент. Напротив, тя е сьзнателно изтъкната поради
осо ена семантика, конто сигурно се е считала като задължително прина-
тлежаща кьм иконографията на покойника.
ла като задължително прина-
Обр. 4. Детайл от фипрата върху похлупака яа саркофага
Fig. 4. Detail de leffigie sur le couvercle du sarcophage
И наистина, мястото, което заема гробът в църьвата, самою надгробно съо-
ръжение надгробният релеф и облеклото на лежащата фигура показват, че тук е
бил погребай мъж с много висою обществено положение, а обстоятелството, че
гробът се намира в дворцовата църква, определи още по-тясно средата, към юято
е принадлежал покойникът.
Известно е, че обичаят да се погребват знатните мъртъвци в каменни сарко-
фаги бил пренесен от античността и в средновековието. Във Византия били погреб-
вани- в саркофази императори, императрици, патриарси и знатни светски лица1.
1 А. А V a s i I i е v, imperial porphyn Sarcophagi in Constantinople, Dumbarton Oaks Papers
IV 1У43. 3.
344
КРЪСТЮ МИЯТЕВ
<	_ пппгЪиг) ver е з tic и бял
В Цариград се пазят няколко такива саРкофаг „ариградски църкви. Освен
мрамор, конто първоначално са се намирали в Р®3 Рсведения за гробници иа
това у старите византийски писатели се срещат и м „ии11И Но нит0 п0 за.
византийски императори. За такива съобщават и пътешест	някакви
пазените саркофази, нито по писмените известия може да се	Визан-
пластични изображения на покойниците върху цариградските р	•
тийските императорски саркофази не се
различават твърде много от античните. Те
също са монолитни и имат двускатни или
заоблени отгоре похлупаци2. Мъртъвците
са били полагани в самите саркофази,
конто пък от своя стрзнз сз заемали опре-
делено място в църквите.
В саркофази са били погребвани и
киевските князе. В Десетинната църква в
Киев са били намерени в разни времена
осем саркофага, от конто два мраморни,
три каменни, два от шифер и един дър-
вен. За шиферните саркофази се знае, че
не са били монолитни, а са били съста-
вени от отделяй плочи, свързани отвътре
със железа3. Но и тук нито писмените из-
вори, нито достигналият до нас археоло-
гически материал ни дават основание да
приемем, че руските саркофази са имали
пластична фигура върху своя похлупак.
За съжаление, ние не притежаваме
никакви сведения за начина, по който са
обр. 5. Фигура на двуглав орел върху обувката били погребвани царете и болярите от
Mg. 5. Repr6sentatlon d’aigle bicephale sur la ПЪрвата българска ДЪрЖЗВЗ. В ПлИСКЗ И
Преслав досега са намерени в разкопани-
те църкви само зидани с тухли или обли.
цовани с плочи гробници в земята, покрити отгоре с плоски каменни (мраморни)
плочи. Тази традиция е продължила, както изглежда, и в Търново, гдето, както
видяхме, зиданите в земята гробници са доста чести находки.
Надгробното съоръжение от църквата Св. Параскева в Търновския дворец,
което за краткост нарекохме саркофаг, стой следователно изолирано в православ-
ния свят. По своего устройство, което се състои от подземна задана гробница и
надземно съоръжение над нея с лежаща релефна фигура върху похлупака то не
може да се сближи нито с античните саркофази, нито със саркофазите на ’визан-
тийските и руските царе, царици, боляри и висши духовна лица. Гробницата в
Търново очевидно продължава от една страна старата българска традиция на
1 .1. Е b с г s о 11, Mission archiologique de Constantinople I
stantinople, Pads 1921, 1—27 ; E b e r s о I t. Sarcopl.ages impSriaux . T^opheges ^pedaux de Con-
zantinlsche Zeitschrift XXX 1930, 583—587; Ф. A' o r * » v * 7-	* , Пе et,de Constantinople, By-
Utov.	iije 'Eiaiyia^ Bv^uvrivuv cnovb&v XV 1939 59—	t<5*' avtivatv
loglque, w- XII—XVI; Vasil I ev. Imperial porphyry Sarconhaej fi. ‘ *bets0". Mission arcMo-
хеоло!ические исследования древнего Киева. Киев 1951 108 сл * **	3 М. К. Каргер, Ар-
една надгробна скулптура от дворена в търново
345
погребване в подземни зидани гробници, а от друга — тя ни показва една новост,
успоредици за която се намират през сыцата тази епоха (ХШ и XIV в.) не във
Византия и Русия, а само в католическа Европа, Тази новост в православния
Изток е лежащата фигура върху похлупака на гроба. Та кива лежащи фигури
върху гробовете на високопоставени личности се явяват за пръв път в роман-
ската скулптура като плахи опити още през XI в. В края на XII в., а най-вече през
ХШ и XIV в. те се преврыцат в реалистични портретни статуи, който стават
и това време много обичайни във Франция, Германия, Англия, Холандия, Италия
Унгария и др.1
Между западните надгробии статуи и търновския релеф наистина не могат
да се установят никакви стилни паралели. Лежащите надгробии статуи в западна
и средна Европа са изящни кръглопластични произведения от бронз, мрамор или
алабастър. Всички те лежат на гръб върху плоскостта на саркофажния похлупак, с
молит вено скръстени над гърдите ръце. Нашият релеф в това отношение отстъпва
твърде назад. Той не се издига над плоскостта на похлупака, а е потънал в по-
следний чрез обграждащата го рамка и чрез вдълбаването на околния фон. Това
е в същност една сравнително плоска фигура, която лежи в плитко четвъртито
корито. Търновският релеф в това отношение може да се свърже само с късно-
византийската религиозна скулптура, която е добре позната както по монументални
мраморни релефи, така и по дребните скулптурни иконки от стеатит, дърво, ме-
тал или рог. Той не може да се сравнява със западните надгробии статуи и в тех-
ническо отношение. А всичко това иде да потвърди изказаната по-горе мисъл, че
този паметник е наистина произведение на местен каменоделец, който очевидно
се е опитал да въплъти една западна концепция чрез изразните средства на ви-
зантийската религиозна пластика.
Но кой е бил този знатен мъж, чиято дълговечност един български ваятел се
е постарал да изрази символично чрез надгробен релеф ? На този въпрос мъчно
може да се даде положителен и точен отговор въз основа на данните, конто ни
предлагат писмените и археологическите материали. Но все пак, един важен белег
в нашия фрагмент — фигурата на хералдичния двуглав орел върху лявата обувка —
ни сочи твърде ясно пътя, по който можем да определим почти със сигурност
поне високия ранг, който покойникът е заемал в търновската дворцова иерархия.
Едноглавият и двуглавият орел, представен в хералдична поза с широко раз-
перени криле, е отдавна предмет на изследване във византинистиката. Sp. Lambros,
A. Heisenberg, N. A. Bees, I. N. Svoronos, A. V. Solovjev, P. P. Panaitescu и др.2 са
проучили по писмените извори и паметниците появата, употребата и значението на
този мотив вьв Византия и в страните. конто през средновековието са се нами-
рали под нейното културно влияние. Поради това аз ще се спра тук само на
1 Emile М fll е. L’art religieux de la fin du Woven Sge en Fiance, Paris 1922, 391 437; Louis
В г e h i e r, Le style roman, Paris 1941. 53 сл.; A. Springer, Handbuch der Kunstgcschichte II, Leipzig
1924 239 440 сл. 2 E ~i. If. л а ц л о v c, 'О dixiyuloc arii'c tol' Rv^avriov, Niot *EkA.qvouvfaia)v VI
(1909), VI! (1910) и VIII (1912); A. Heisenberg, Aus der Gescbichte und Literatur der Palaio-
1o renzeit, Munchen 1920. 13—29; N. A. Bees, Zum Thcma des zweikdpfigen Adlers bei den Byzantinern.
Pepertorium fur Kunstwlsscnschaft 35, 1912, 321—330; cpa. Byz.Zeitschi. 22,1913,289: /. N. S/looorof,
Пш;	xai й cjjnaitgi a Aix^a/.vs wi Kvtavuov, Атина 1914; A. V. Solovjev, Les
emblemes heraldiques de Byzance et les Slaves, Seminarium Kondakovianum VII 1935, 119—164; P. P.
Panaitescu, L’aigle byzantlne sur les vetements des princes roumains du Moyen 9ge, Acad£mie
Roumaine, Bull de la section hist. XVII 1930, 66.
346
КРЪСТЮ МИЯТЕВ
онези случаи на у погреба на хералдичната фигура на орела, конто, както мисля,
могат да изяснят значението на двуглавия орел върху търновския фрагмент.
Това са на първо място скъпите копринени Платове, гдето фигурата на орела,
затворена обикновено в кръг, не е нищо друго освен прост орнамент, каквито са
и другите фигури на живогни в хералдични пози по същите Платове, а такива
Платове, носени във византийския двор, споменага още Константин Багрянородни .
Такива Платове са се употребявали или поне са били известии и в България чак
до втората половина на XIII в. Едноглав орел в хералдична поза имаме изобра-
жен два пъти като орнамент на плат в стенописите на Боянската църква от 1259 г.
В единия случай той се редува заедно с подобна фигура на грифон върху килимче в
една сцена от житието на св. Николай, а във вторня — той украсява дрехата на
един от книжниците в храма, с който беседва дванадесетгодишният Христос1 2.
Не липсват примери и в Русия. В църквата Спас-Нередица при Новгород
(около 1246 г.) мантията на Ярослав Всеволодович е украсена с едри кръгове, за-
пълнени с разни орнаменти. В кръга, обаче, който се пада на рамото на княза, е
изобразен орел3. В друг паметник — една икона от XIII в. — князете Борис и
Глеб са представени във византийско облекло, украсено с грифони и орли4 *. През
XIII, и особено през XIV в., платовете, украсени с фигури на орли, започват по-
степенно да се предпочитат за облекла на князе, деспоти и други близки царски
родственици, докато най-сетне те ставят отличителни за тяхното високо дворцово
положение както във Византия, така също в Сърбия, Влашко и България6. Така
напр. в една миниатюра от 1402 г., която представя византийския император Ма-
нуил Палеолог (1391—1425) заедно със семейството му, само вторият от синовете
Теодор, означен в надписа като деспот, носи мантия, украсена с двуглави орли в
кръгове6. Многобройни примери за такива Платове ни дават и облеклата в стено-
писните портрета в Македония и Сърбия: в Милешево (1236 г.) — Стефан Пър-
вовенчани и синът му Радослав1; в Студеница (първата половина на XIII в.) —
крал Радослав и жена му (едноглави орли)8; в Бело поле (началото на XIII в.) —
княз Мирослав9; в Призрен (църквата Богородица Левишка от втората половина
на XIII в.) — Стефан Първовенчани10; в Жича (1309—1316) — крал Радослав11; в
Лесново (1346—1347) — Иоан Оливер и Мария Ливерина12; в Раваница (1381) —
княз Лазар13; в Любостиня (1402—1405) — вдовицата на княз Лазар Милица14 и
деспот Стефан Лазаревич16; в Манасия (между 1407 и 1418) — деспот Стефан
Лазаревич16.
1 С. Porphyrog. DeCerem.l 470: S о 1 о v j е v, Les emblemes heraldiques 132 сл 2 А Гоа-
ба р, Боивеката църква София 1924, 75 и 83. а В. И. Л а а а р е в, Искусство ’ Новгорода, М.
ot,7, ’ J ' Арциховский, Одежда. История культуры древней Руси I, М 1951
S’sJ"““X, —"",я	с™.
ч е в, Словенски надписи от югозападпа България, Минало II, кн. 7, 1912 202 e v .палас
гсшца Bv^avuviov avtoxoaTOfjtov, Атина 1930, табл. 84.	7 Soloviev I
Рад о j инь. Портрета српских владара у среднем веку, Скопле 1934 16 еТГ’	’ Cfc
Mimes, 138	« S о I о v j е v, Les embKmes, 137 сл; P а д о j ч и h, Портрети 34 u p V’ “ T
Портрет. 35.	« Solovjev, Les emblimes, 139. “Soloviev l« ’ R1’. ₽адо)ЧиЬ,
чиН, Портрет, 65; Вд. Пет ков ah, Манастир Раваница, Беогад 1922^?™^’, U1 : Рад°Ь
La peinture serbe du Moyen age II. Beograd 1934, pl 182 i/c’ 44: V ’• petkovtt,
“ P а д о j ч и h. Портрет, 67, «Solovjev. Les emblimes’ 142 • p, ' 7’ „LeS embl™es, 141.
в о e в и h - M и p к о в и h - Б о к о в и b, Манастир Манасса.” = С1
Я I *4Vu, АЛ»
-i Л,
F 1НА НАЛГИ ИНА СКУ.1ПТУРА ОТ ДВОРЕНА В ГЬРНОВО	347
В Румъния тоя дворцов обичай е засвидетелствуван чрез портрета иа де-
пот Мирчо (1386 1418) в църквата на манастира Козна, Тук двуглавите орли
а изписани освен по хламидата на деспота още и по коленете на тесните му
морали1.
В България примерите са по малко, защото у нас въобше не са запаэени па-
метници от такъв род. Това обаче не значи, че българският царски двор по отно-
шение на облекл »то и знаците на болярското достоинство е правел изключение от
)бция византийско-балкански дворцов протокол. Че и у нас облекло, украсено с
двуглави орли.е билоупотр -бявано от близките царски р дственици, се вижда отедна
миниатюра в Лондонского евангелие, гдето деспот Константин, зет на Иван Алек
сандър, е изобразен с пристегнат в кръста кафтан, богато изпъстрен с двуглави
орли (обр. 6). Нещо повече: ние притежаваме вече и украсени с двуглави орли
кьсчета от истински плат, конто бяха намерени в Търново пр^з 1951 г. заедно с
други накити в един от гробовете в притвора на „парската- църква, недалеч от
гроба със саркофага.
И така, може да се смята за поюжително установено, че платовете, украсени
с фигури на двуглави орли в хералдична поза, са се употребява ли във Византия
и балканските парски дворове изключително за облекло, което отли^авало лица с
високо служебно и роднинско достоинство в двора и държавата. Изглежда, че в
Сърбия през първата половина на XIII в. облекло от такъв плат са носели и кра-
дете. Така е представен Стефан Първовенчзни в стенописнитс му портрети в Ми-
лешево и в Призрен. От в opaia половина на XIII в. в кралските портрети в Сър-
бия и Македония няма вече облекло с орли2, а в България не е известен нито
един царски портрет с такова облекло3. Орли не се срещат и по облеклата на ви-
зантийските императори, така както ние ги знаем по достигналите до нас иконо-
графски паметници.
И все пак орельт се е смягал във Византия за царски знак. Това е устано-
вено по писмените извори и по цяла редица миниатюри във византийските ръко-
писи от XIII и XIV в. Хералдичната фигура на орета не е украсявала император-
ското облекло, но тя е отличавала предмети, конто са били свьрзани с личността
на императора. Старите автори съобщават, че с фигурата на орела са означавали
императорский кораб, неговата палатка, седлото му, наколенниците му и пр.4
Много данни за орела като императорска инсигния ни дават и миниатюрите, в
конто са представени разни византийски императори от династията иа Палеолозите
през XIII, XIV и XV в. Според обичайната иконография византийските владетели
се рисунат стоящи в тьржествена поза н пълно парадно облекло и всякога стъ-
пичи върху малък подножник (suppedion), тапициран отгоре с червен плат. Към
другите елементи на офицмалната императорска иконография мнниатюристите от
XIII__XIV в. не пропускат да прибавят и фигурата на орела, която обаче, както
вече се каза по-г ipe, не е по облеклото, а върху подножника. През ХШ в. формата
на този знак като че ли не е още точно установена. Орелът е наистина в херал-
дична поза, но той се представя ту с една, ту с две глави. Така Теодор II Ласка-
1 S о 1 о v j е v, Les emblemes, 154; Panaitescu, L’aigle byzantine, 65* N. 1 о r g a - G. В a I ?,
Hlstolre de fart roumain ancicn, Paris 1922, 40; N. lorga, Domini rcmani dnpa portrete $1 fresce con-
tcrnporane, Sibiiu 1930, PI. 7 и 8. «Solov’ev, Les emblemes, 138.	3 Panaltescu, L’aigle
byzantine, 65 невярно отбелязва, че фигурата на ope. а се е носела йот българските uape. « Hei-
senberg, и. с., 16: Д'/»о i*o»* о с, и. с.. 15 сл.: Solovjev, и. с., 133: Ebe г so It, Orient et Oc-
cident, Peril 1929. 72: Ebersolt, Les arts sornpluaires de Byzancv, Paris 1923, 124.
348
КРЪСТЮ МИЯТЕВ
442 върху подножник с двуглави
са представени още ' Михаил V1JI Палеолог (1261-1282)
Андроник И Палеолог (1282-1328), но с едноглави орли върху подножника .
рис (1254—1258) стой в Мюнхенския Cod. gr
орли1; в същия ръкопис
и
г? ~ X .	,	. *
V КШШТАЛХИ ДГСП« ^AKfAHIVAIHT НМД-
4ПЧМ>|'ЛА'Щ1<ДК11Г1 1ЩЛ 11Д1.1|ИН|5ЛЛ
г	’ -• A- J
. ДОШ) lJUpib ДЛ v
Обр. 6. Миниатюра от Иван Александровото четириевангелие в Лондон
Pig. 6. Miniature du t£tr?evangilc d’lvan-Alexandre, se trouvant St Londres
Обаче в два хрисовула от 1293 г., единият в Атинската народна библиотека а
другият във Византийския музей в Атина, Андроник II Палеолог е стъпил върху
1 Heisenberg, Aus der Geschichte, 22 сл., табл. 1; А а ц п у о с Л«ияю/ш, табл. 73.	2 Н е i
senberg, Aus der Geschichte. табл. II и IB: Л«^лео , Aevxw/ли, табл. 75 и 77.
ijiha нлд( ровна ck.vjiut.vpa от двореца в търново
349
подножник с двхглави орли’. Същият император е сякъл и медни монети с изо-
бражение ня двуглав орел на < днатл страна". Оттук нататък изглежда, че като
стоянна форма на императорский знак се установява дву| лавият орел, защото им-
р.и орите от XIV и XV в., чиито пор трети познавзме по миниятюри, стоят все
VI Кантакузин
гД Иоан VII
pan's. 309 от
подножници с двуглави орли. Така са представени Йоан
13а5) —- дна пъти — в Cod. gr. pan's. 1242 от 1370—1375
1 Идеолог (1390) и Мануил II Палеолог (1391 -1425) в Supl. gr.
XV’ в.4
^т Налеолозите двуглавият орел е преминал като царски знак и у сърбите5.
1ои краем подножника на крал Милутин в Старо Нагоричино (1318/, намираме
ю и вьрху подножника на цар Стефан Душан в Лесново (1346—1347)7.
31 употребата на двуглавия орел в България като царски знак съшеству-
ва\а досега само непотвърдени предположения8. Ceia обаче ние имаме възмож-
ноет да подкрепим тази хипотеза с два български паметника, а именно една ми-
ниатюра в Иван Александровото евангелие от 1356 г. и най-вече с новооткрития
откье от похлупак на саркофаг, намерен в развалините на царским дворец в
Търново.
Въпросната миниатюра (обр. 7) е отдавна известна и многократно обнарод-
вана, но никой от нейните издатели не бе обърнал внимание върху иконограф-
ските подробности, конто се съдържат в нем. На тази миниатюра е представен
цар Иван Александър с царица Теодора и двамата си сина — Иван Шишман и
Иван Асен. По композиция и стил миниатюрата не се различава от съвременните й
изображения на императорските семейства във византийските ръкописи9. Досуш
еднакви са не само позите, но и облеклата, което показва, че през XIV в. търнов-
ският двор е бил вече изравнил царските инсигнии с инсигниите на цариградските
владетели от династията на Палеолозите. Между тези инсигнии е и фигурата на двугла-
вия орел. В търновската миниатюра царят, царицата и престолонаследникът стоят
върху червени подножници. На по-малкия син Иван Асен не е дадено това отли-
чие, защото той не се е числял към царствуващата тройка. Освен това, докато
Иван Шишман, като престолонаследник, е представен с облекло и корона досъщ
еднакви с облеклото и короната на Иван Александър, Иван Асен е даден като
деспот с безръкавен кафтан и тризъба корона, каквито носи и деспот Константин в
същия ръкопис. Подножникът на Иван Александър се отличава от останалите
подножници не само по големина, но и по своята украса: по него са изобразени
три фигури на двуглави орли точно така, както се рисуват те и в портретите на
цариградските василевси. Заслужава да се отбележи, че такива фигури няма върху
подножниците на царицата и престолонаследника, а това сигурно не е случайно,
както не е случайна и липсата на двуглави орли върху подножника на Стефан
Душановата съпруга Елена в стенописния портрет на сръбската царска двойка в
църквата на Лесновския манастир (1346—1347)10. Това показва, че двуглавият
1 Heisenberg, Aus der Gesch., 25: Л a/4 л рос, Аюшци, табл. 79 и 80.	1 2 * Т. Гераси-
мов, Неиздадени монети от Налеолозите, Разкопки и проучваиия IV, 1949, 25 сл. 8
Легишиа, табл. 81 и 82.; Ch. Diehl, Manuel d’art byznntin. fig. 432; Ebe r sо 11, Les arts somp-
tuaires, 121.	4 Solovjev, Les emblemes, 134.	8 А а цл рос, Лагмана, табл. 85.	8 Рад о j-
ч и h, Портрети, 38; Solovjev, Les emblemes, 139. Радо)чиЬ, Портрети. 56; Solovjev,
Les embternes, 139.	8 Solovjev, Les emblemes, 145, Panaitescu. L’aiglc byzantine, 65.
* Срв. напр. споменатия по-горе семеен портрет на Мануил Палеолог в ръкопис от 1402 г. в Лувър
у .1 а ц я q о с,	табл. 84.	11 Р а д о ’ ч и h, Портрети, 56. Не ми са познати и портрети на ви-
зантийски императрици, който да са представени с подножници, украсеим с орли.
3 >0
КРЬСТЮ МИЯТЕВ 
прел в българския и сръбския двор (а вероятно и в царигра/ и н щ д е
бил семеен знак, а знак, който е принадлежал само кьм отличителните белези на царя.
Обр. 7. Миниатюра в Иван Алексан^ровото четнриевангслие. Иван Александър
сьс семеПството си	1
Fig. 7. Miniature du teiraevan^fle d’lvan-Alexandre. Ivan-Alexandre et sa famine
Но във фигурата на Иван Александър в същата миниатюра има и още нещо,
СЪ'“° е °С1анало незабелязано. Царят е представен тук със сравнително къс
.еоатопиТ™ 3аКРИВа Н°3еТе’ КаКТ° е СЛУЧЭТ С поРтРетите на византийските им-
Р ори в ръкописите, и затова се виждат неговите мски, силно заострени обувки
ЕДНА НАДГРОБНА СКУЛ ПТУ РА ОТ ДВОРРЦА В ТЪРНОВО
351
от червена кожа, чиито горни краища се закриват от полите на сакоса. Върху тези
обувки, по-точно върху предниците им, са нарисувани по един двуглав орел, конто
га съвършено еднакви с двуглавите орли на подножника (обр. 8)1. По такъв
начин образ ьт на Иван Александър в търновската миниатюра се свързва съвсем
-ясно с релефната фигура от пихлупака в „царската“ църква: същият сакос с
ивица по полите и в средата, същите меки, заострени и високи обувки, същата
хералдична фигура на двуглав орел върху предницатя на обувката!
Мисля, че изводът от това поразително съвпадение не може да бъде никой
труг освен заключение™, че и днуглавият орел върху обувките е само една раз-
новидност по място на този царски знак. За съжаление, валидността на това за-
ключение по отношение на цариградския императорски двор не може засега да се
Обр. 8. Дстайл от миниатюрата в Ив. Алексндровото четириевангелие
Fig. 8. D£tal1 de la miniature du tctra£vangde d’lvan-Alexandre
потвърди по иконографски паметници, но то се подкрепя от известия на визан-
тийски писатели. Още преди 40 години Своронос бе отбелязал, че в историческите
извори става дума за царски орли между другото и върху обувки2. На същото
това сведение обърнаха внимание по-късно Ebersolt3, Heisenberg4 * * и Solovjevft, но
то, поради липса на подкрепващи го вешествени паметници, не бе използувано за
попълване на иконографията на византийския император през XIII—XV в. Георги
Акрополит (I 173, 12) съобщава, че никейският император Михаил XVIII Палеолог
отличил в 1259 г. брата си Иоан след эавръщането му от победоносвия поход в
1 В същия ръкопис има още пет портрета па Иван Александър На никои от тях се виждат
върху обувките бегло нахвърляни черти, конто не дават ясно определена фигура. Възможно е с тези
черти да са били намекнати от миниатюриста фигурите на двугл! 1ите орли. 8	Па>с
iytvvri&r] xai tl erjuaivu i dixh/'akoc dnog tou Hv(avuav, Атина 1914.	8 Ebersolt, Melanges d’hl*
stolre et d’arch^ologle byzantine, Paris 1917, 63; Ebersolt, Les arts somptualres, 124.	* Heisen-
berg, Aus der Geschichte, 16. Б Solovjev, Les embtemes, 133.
352
КР'ЬСТЮ МИЯТЕВ
Гърция, като му дал право да носи обувки с 7» с злато шити орли1. В това из-
вестие не е казано точно какви са били тези орли (едноглави или двуглави) и
затова неговите тълкувания се различават. Heisenberg смята, че в случая не трябва
да се разбират непременно двуглави орли2. Solovjev, напротив, мисли, че те са били
двуглави, тъй като, спорен него, след XII в. орлите по платовете били вече дву-
глави3. Аз мисля, че в този случай, видът на хералдичния орел не е толкова от
значение. Ние видяхме вече по-горе, че през XIII в. по императорските поднож-
ници се рисуват едноглави и двуглави орли. За нас е важен главно фактът, че в
1259 г. императорът дава за отличие на брата си знака орел, който се носи на
обувката. От известието на Георги Акрополит може да се заключи още и това,
че към средата на XIII в. орелът върху обувките не е бил още специфично импе-
раторски знак, защото е могъл да се носи и от нецарствуващи, но близки по род-
ство лица. На византийския писател Георги Францес. който е бил очевидец на тра-
гичните събития при превземането на Цариград от турците в 1453 г., принадлежи
едно още по-красноречиво свидетелство за значението на орела върху обувките.
При защитата на своята столица е загинал и последният византийски император
Константин XI. Между купищата трупове на защитниците е бил и трупът на им-
ператора, който, според Францес, можал да бъде разпознат само по украсените
му с орли обувки. От това известие се вижда, че Константин XI е защищавал
своя град в обикновено бойно облекло, което не се е различавало от облеклото на
другите защитници по обичайните императорски знаци. От последните той е имал
само своите обувки, украсени с „царските орли“ и по тези именно орли е бил от-
крит василевсът между стотиците други паднали бойци.
Известията, конто ни дават Георги Акрополит и Георги Францес за орлите
по обувките на Йоан Палеолог и на Константин XI, не се нуждаят от допт>лни-
телни коментарии при наличието на толкова много други писмени и археологи-
чески данни за семантиката на хералдичния орел като императорска инсигния.
Към тези известия сега се прибавя и съвсем автентичното свидетелство на един
веществен паметник — релефната надгробна фигура от Търново, макар че това
свидетелство не е пряко за Византия, а косвено, чрез българския царски двор4.
В нашия случай известията на Акрополит и Францес и данните на археологический
фрагмент от българската столица се взаимно допълват и обясняват; този фраг-
мент потвърждава византийските писмени извори, а същите тези извори ни по-
казват от своя страна съвсем ясно и определено какво съдържание е влагал тър-
новският майстор във фигурата на двуглавия орел, когато я е ваял така тънко и
внимателно върху обувката на един търновски цар.
Така ние достигаме до съвсем очевидния извод, че гробът в „царската*
църква в двореца на Царевец, който е бил отличен от другите гробове чрез едно
необикновено за православните погребални обичаи надгробно съоръжение, прина-
1 Heisenberg, Aus der Geschichte, 18:	awtab lyo<; тоЪ [iaoiliw:	xvavoTc nsdiXois
iyxFxoAltwtvoc xal jrQvaovfpelq devov-. 2 Heisenberg, Aus der Geschichte, 18.	3 S о 1 о v j e v,
Les emblemes, 133.	1 Като се знае колко точно e била определена иконографията на византийския
император (срв. A. G г a b а г, L’empereur dans fart byzantin. Paris 1936), ние можем да предполагаме
с голямо основание, че в стенописните императорски портрети от ХШ до XV в. е била представяна к
фигурата на орела върху обувките. Такива портрети обаче не са запазени. В миниатюрите съшо
може да се очаква този знак, макар че в почти всички обнародвани миниатюри с императорски
портрети от ХШ—XIV в. само малка част от преднината на обувките се показва изпод сакоса. Необ-
ходимо е да се направи проверка по самите оригинали, защото в репродукпиите, поряди намаленнте
размери и технически несъвършенства, такава дребна подробност не личи ясно.
WI1A ПЛДГРОГ.НА СКУЛШУРА ОТ ЛВОРЕ11А В ТЪРНОВО
353
7» жи на никой български пап Hn vnu к
[ТРОС засега не мпжр Р’ И € бил този тъРн<>вски владетел? На този
Юната (Ьигуоа не е	Д9ДС СИГ^^ен и точен отговор. Преди всичко над-
о иконе LL ЦЯЛа’/ Т0Ва’ КОеТО е запазен° от «ея- «е съдържа доста-
КИ ДаННИ’ <-амият налгробен релеф като художествено произве-
не може да се използуна като хронологически показател, защото като
нв ългария, той няма нито стилови, нито технически паралели. Той може
говори само в полза на редица предположения, а именно, че погребаният тук
ал в очите на сънременниците си едно достойно и славно паруване, че
хмрял в Тьрново и че е бил погребай в едно сравнително спокойно време
нт условия, който са позволявали да се изработи в българската столица едно
ровно съоръжение от такъв особен характер. Релефът ни загатва също, че
може да се дължи на внушение от западни образци, достигнали до Търново
олкова по силата на трайни културни връзки, колкото на едно механично пре-
насяне на този вид надгробии фигури чрез роднински връзки на българския царски
двор сьс западни дворове. В кръга на тази мисъл би могло да се предположи
на пръв поглед, че гробът принадлежи на Иван Асен И или на сина му Коломан,
ако не се знаете, че царица Анна, маджарка по произход, която би могла да уреди
един гроб по западен образец, е умряла през 1237 г., т. е. дълго преди съпруга и
сина си1. Но независимо от това, времето на тези представители на Асеневци из-
глежда още твърде рано, за да се появи на обувката им двуглавият орел. Както
видяхме вече по-горе, той се установява като характерен царски знак при Палео-
лозите през XIV и XV в.
Като се има пред вид, че Георги Тертер (1280—1292), Михаил Шишман (1323 —
1330) и Иван Срацимир (1360—1396) са означавали сечени от тях медни монети с
двуглав орел в хералдична поза2, т. е., че този знак е бил въведен вече и в тър-
новския и видинския двор, ако не още като царски, то пене като семеен. би могло
да се допусне, че нашият гроб е принадлежал на един от тези владетели. Но
и това предположение трябва да се отхвърли веднага като малко вероятно, защото
се знае, че тези владетели не са умрели в Търново.
Най-сетне ние бихме могли да поставим и хипотезата, че в гробнипата с ре-
лефната фигура върху нея е бил погребай Иван Александър (1331—1371), защото
тази хипотеза се подкрепя от много страни и изглежда засега най-вероятна. Иван
Александър е единственият и последен български цар през XIV в., който е упра-
влявал страната в относителен мир 40 го цини. При него науката, литературата и
изкуствата в България достигаг голям разцвет. В негово време у Палеолозите в Ца-
риград фигурата на двуглавия орел се установява окончателно като белег, св рз
пряко с личността на императора. Иван Александър е бил в р нин ки ръзки с
Палеолозите чрез сина си Михаил Асен и дъщеря си Кераца-Мария и най-после
това не е излишно да допълним, че в църквата Св. Симеон в Задар (Лал-
1 Вьв връзка с ______
\	navrvn-rpH похлунак. На единив скат е представена в релеф ле-
мация) се пази сребърен саркофаг с двускатен поллу «л*.	r'	Z
,	'	~ г- л	нгшти в естествена величина. Саркофагът е бил изработен
жата фигура на Св. Симеон Ьогоприимец почти в еисииспа	..
» 1380 г. от един милански зл.тар по норъка на маджарската кралина Елисавета Млада, сънруга ьа
Лудвик I Велики. Срв. М. М. В а с и h, Архитекттрз и скулптура у Далмации, ол нечетка IX до не-
четка XV в., Веоград 1922, 313 сл., обр. 224. За нроникваие на западната надгробва скулнтура в
г v	„	,	п Цегре ie vski, Slike pokojnika na nasim srednjevjekovnim
Косна, Херцсговина и Далмация вж. D. ьецецу» .	и
.	,	_	..плмлг м\чр1а v Сапаюву. Нова cepHja VIII, 19«>3, 131 — 139.
nadgrobnim spomenlclma. Гласник зсма.ъског м>зе1 У I У
а Н А Мушмов Монетите н нечатите на българските царе, София 1924, 29 сл., 86 сл., 99 н
О6Р: 35-39; N. A.MUS.HOV, Срацимнрови монети с двутлав орел. Byzantlooslavica VI. 1935-1936,
213—219.
23 Сборник I акрил Канаров
КР ЬСТЮ МИЯТЕВ
354
Иван Александър в Лондонского евангелие ние имаме по-
па рско семейство
върху подножника
от ссмейния портрет на
ложително и точно засвидетелс гну ване на факта,
само той е имал законно право да слага „пар кия
чс от цялото
орел" както
си, така и върху двете си обувки1.
И така вьпросът за личността на погребания в дворцовата църква търновски
владетел остава засега неоковчателно разрешен. Въз основа на двуглавия орел
върху обувката на левин крак може само да се приеме, че релефгт и р< [г а
отнасят по-скоро към XIV, отколкото към Ш в.
Много по-нажно за нас е положението, че над гроба на един български пар
я Търново е било напразено едно необичайно за православния вя и >	)-
рьжение с лежаща върху него пластична фигура на покойника, каквито фигури се
грешат в Западна и Средна Европа. Изолиран ли е бил този случай в Търново?
На този въпрос сега не може да се отговори със съвсем пълна увереност, но ко-
гато се търси неговият отговор, трябва да се има пред вид и една находка пак от
Търново при разкопките на тамошното археологическо дружество през месец сеп-
тември 1906 г. в църквата Св. Четиридесет мъченици. Резултатите от тез копки
са били обнародвани едва през 1912 г. от търновския учител Моско Москов, от-
качало секретар, а по-късно и председател на археологическото дружество2. Авто-
рът на тази публикация, любител-археолог, е присъствувал „по длъжнос! i
разкопки" и като очевидец „съобщава за това, което се е намерило" и което, за
съжаление, е отдавна загубено. Ето дословно какво четем у М. Москов за тази
находка:
„Най-напред се разкопа притворът и на южното дъно до самия довар се на-
мери гроб, широк 90 см, дълъг 2 42 м, висок Г25 м. Зидан е от всички страни с
тухли и вар. Гробът не се намери небутан: бил е по-рано разравян. В него се на-
мериха: 1) кости, но не целият скелет; 2) късове от оловени дъски; 3) гвоздей;
4) железни скоби; 5) много късове и плочки от мрамор. Ала най-важното, което
се намери в тоя гроб, е едно парче от мрамор, върху което е останала част от
някакво си релефно изображение, представляващо част от женска глава с корона;
главата е сложена върху възглавница, която от четиртях краища имала нещо като
пискюли, издълбани на камъка. Около самата глава има нещо като ореол. Окото
е тъй издълбано, щото представлява заспал човек. Тоя къс изглежда да е отчупен
от голям камък, представлявал е навярно цяла легнала фигура и е бил сложен
в х роба. Релефният образ представлява млада хубава жена, малко въздълголика
с тънки черти. От тоя същи камък се намери парче, върху което личи нешо като
п >ъ< ти. робът е иззидан грижливо, бил е обстлан с мраморни плочи, и самото
тял е било обвито в олово и оковано много здраво в ковчег*.
Достмгналите до нас два стенописни портрета на Иван Александър (в Бачковската костнниа
подп^ноТтТо^Т1 "РИЛ Иванов0) са толкова силно разрупени, чс по тях не се виждат иикакви
отчасти иэтпити или ся^п^г^311 л* ™ЗИ ***₽ * ^0ИЛо,1скот<) евангелие и в Манасиевата хроника са
пите Изключение nneRi^ НИ ** РИ НКИ’ В иоито Рисувачите съзн 1телно са изоставили летай-
=» » "•"—  •• -
ховете им. За отбелячнян^ •	Р лстявен мною дълъг, та от обувките се виждат само вър-
Александър не са поставени орли. Далином ТК>Рв‘ РИСуМНа КЪМ 1345 г * ВЪР*У подножника не Иван
гарският владетел не е имал ош/	6 про“Уск иа миниатюриста или пък по това време 1
се уставоаи. ' М	орел	инсигнии. това засега не може Д.
Търново 1912, 21 сл.	* зколките в ч ркови е Св. Димитрий и Св. Четиредесст в Търново.
в ЛИ А НАДГРОБНА СКУЛПТУРА ОТ ДВОРЕЦА В ТЪРНОВО
355
На това важно съобщение не бе обърнато досега нужного внимание. Въпреки
еюната очевидна предметност и подробно описание, то се считаше дори от никои
фантастично, тъй като и самата находка по своя необикновен характер ост«-
ки ie изолирана веред археологическите паметници в Търново и изобщо в Бълга-
•ия. Днес обаче тя н^ стой вече така изолирана и съобщението на стария учител
. Москов звучи не само правдоподобно и реално, но се явява и като важно до-
полнение към находката от дворповата църква на Царевец. Колкого и фрагмен-
ирани да са тия две находки, те се допълват взаимно, защото, ако и да лроиз-
ожлат от две различии находища, а може би и от различии времена, те са от-
ломки от един и същ дял на културата и бита на търновската феодална класа.
Ррагментите от надгробната статуя (или релеф) от църквата Св. Четиридесет иъ-
ченици подсилват още повече нашата хипотеза за проникването в Търново на една
за на дна културна форма и евързания с нея западен художествен жанр — надгроб-
ната статуя или релеф. Ако един ден тази хипотеза може да бъде подкрепена с
нови и по-пълноценни археологически факти, ние ще бъдем в състояние да гово-
рим много по-уверено за едно специално българско отклонение от традициите на
източната църква и за един по-свободен поглед към земната действителност. Това
ново отношение на търновското феодално общество към реалния свят не може да
се счита за случайно, защото то е намерило през XIV в. известно отражение и в
българската живопис.
Нашият фрагмент от царската гробница, ако и незначителен наглел, е още
едно ново и безспорно доказателство за пълното уеднаквяване на царските ин-
сигнии в цариградския и търновския дворец през XIV в. Към познатите досега
инсигнии фрагментът от релефа прибавя и фигурата на двуглавия орел в херал-
дична поза върху обувките, който за Византия беше само загатнат в писмените
извори, а за България беше съвсем неизвестен. Сега той може да се смята за си-
гурно установен факт както за едната, така и за другата страна.
Надгробного съоръжение от търновската дворцова църква свидетелствува най-
после чрез своето художествен© и техническо изпълнение и за това, че в Търново
е било поставено начало на едно ново изкуство, необичайно за средновековния
Югоизток на Европа — надгробната пластика. Това изкуство обаче не е имало
още нито необходимата материялна основа, нито достатъчно други благоприятни
условия, за да се развие и достигне високото равнище на западната пластика през
същото време. Търновският паметник, погледнат като битова и художествена
твэрба, принадлежи изцяло на културата на феодалната класа и, по-точно, на бита
и културата на българския царски двор. Той е отражение на нови битово-културни
концепции, проникнали в българската столица през ХШ—XIV в., но не успели да
променят нито характера, нито развитието на местного изкуство. На този паметник
липсва художественото и технического изящество, каквото би се очаквало при
едно произведение на дворцово изкуство. По качеството на своя материал и по
своето техническо изпълнение той си остава съвсем тясно евързан с всички други
произведения на изкуството в Търново през същата тази епоха, а това показва,
че материалните и творческите възможности на търновския двор през това време
не са били значително по-големи от възможностите на кой да е друг феодал в
България. Крайното обедняване на българския народ и феодалната разлокъсаност
са ясно отразени и върху всички паметници на материалната и художествевата
кудтура на Търново през епохата на втората българска държава.
356
КР. МИЯТЕВ
Une sculpture funeraire du palais de Tarnovo
1.	Pour base de cette etude prealable a servi un fragment de sculpture tumu-
laire, trouvee en meme temps que d’autres fragments dun monument funfcbre a 1 angle
de la chapelle Sveta Paraskeva au palais de Tarnovo (fig. 1).
2.	Le monument funebre n’est pas conserve en entier, mais il peut etre appro-
ximativement reconstitu£ comme sarcophage, construit de quelques pieces calcaires
richement profilees. Du couvercle de ce sarcophage n est conserve qu un tiers qui
donne neanmoins une idee suffisante du couvercle entier (fig. 2, 3, 4). La partie su-
perieure du couvercle n’est pas en forme de contre-pente ou voutee comme dans les
couvercles des sarcophages antiques et certains couvercles medievaux, mais elle est
plate et represente en relief et en grandeur naturelle la figure du defunt
3.	La figure n’est conserv£e qu’a partir des genoux jusqu’aux pieds. Elie est ha-
billee d’une tunique et porte des souliers mous et pointus. Sur le soulier gauche est
represente en faible relief et d’une technique soignee un aigle bicephale dans une
pose heraldique. La figure de l’aigle bicephale est ici le seul detail que le statuaire
a estime indispensable de relever (fig. 5). Elie est soulignee a dessein a cause de
son importance particuliere et etait consideree surement comme un attribut obliga-
toire de 1’iconographie du defunt.
4.	La place qu’occupe le tombeau dans la chapelle, le monument funebre lui-
meme et le relief funeraire, ainsi que 1’habillement de la figure etendue sur le dos,
denotent le tres haut rang social du defunt, tandis que 1’emplacement meme du tom-
beau dans la chapelle du palais determine encore plus limitativement le milieu au-
qyel aurait appartenu le defunt.
5.	A Byzance comme en Russie sont connues des inhumations en sarcophages
d’empereurs, imperatrices, princes et hauts preiats, mais ni les sarcophages conserves
ni les rapports ecrits permettent de conclure qu’il s’agit de quelques representations
plastiques des defunts sur les sarcophages. Les donnees archeologiques que nous
possedons de Pliska et de Preslav ne temoignent pas d’inhumations en sarcophages a
1’epoque du premier Etat bulgare.
6.	Le monument funebre de la chapelle Sveta Paraskeva au palais de Tarnovo
demeure isoie dans le monde orthodoxe. On n’en trouve de paralleles qu’en Europe
cent rale et occidentale et, ce, de la meme epoque a laquelle appartient aussi notre
monument.
7.	Le rang social оссирё par le defunt dans la hierarchic de la cour de Tar-
novo peut Atre determine, a 1’etat donne du monument, grace a l’aigle bicephale sur
la chaussure gauche du defunt. Du reste, 1’auteur se base uniquement sur les cas ou
est utilisee la figure heraldique de l’aigle A Byzance et dans les territoires balkani-
quep slaves, et qui illustrent 1’importance de l’aigle bicephale sur le fragment de
Tarnovo.
8.	D abord, la figure de l’aigle, ferm6e ordinairement en cercle, constitue un
simple ornement de riches etoffes de soie. De telles dtoffes ont ete connues en Bul-
gane et en Russie jusqu’A la seconde moitie du ХШчёте siecle (fresques de 1’egHse
ЕДНА НАДГРОБНА СКУЛПТУРА ОТ ДВОРЕЦА В ТЪРНОВО	357
de Boiana, de Spas-Neredica et autres). Pendant 1e XIII-teme et particulierement en
cours du XIV-i£me si£cle, les £toffes orn£es de figures d’aigles commencent peu a
peu a etre pref£r£es dans 1’habillement de princes, despotes et autres procbes pa-
rents royaux, pour devenir finalement un attribut de leur haute condition tant a By-
'ance qu’en Serbie, Roumanie et Bulgarie (fig. 6 et 7). On Svoque de nombreux
exemples de portraits en fresques et en miniatures. Meme les rois en Serbie au
cours de la premiere moitiC du-XIII-i£me siecle portent des habits orn£s d’aigles. ?-
9.	Il est Ctabli d’apres des sources £crites que 1’aigle a Byzance etait considCrC
coniine insigne royal. Aux XIILifcme — XV-i£me siecles il orne des objets ayant
irait i la personne de I’empereur: triere, tente, selle, genouilleres. Les miniatures
и ХШчёте — XV-ieme siCcles representent les souverains byzantins toujours mon-
ies sur un Jsuppedion rouge orne d’aigles (fig. 8). L’auteur cite presque tous les exem-
ples connus. Des Pal£ologues 1’aigle bicephale est passe, comme insigne royal, sur le
suppedion des rois serbes (Staro NagoriCino et Lesnovo). Le portrait de famille d’lvan
Alexandre dans 1’evangile de Londres montre que cet insigne est pass£ aussi sur le
^uppedion du roi bulgare. Le suppedion de la reine et du prince h£ritier en Bulgarie
comme en Serbie n’est pas огпё d’aigles heraldiques, ce qui montre que 1’aigle
bicephale я la cour bulgare et serbe (et probablement a la cour de Constantinople
aussi) au XlV-ieme si£cles n’aurait pas ete insigne familial, mais bien plutot insigne royal.
10.	Sur chacune des chaussures d’lvan Alexandre dans le portrait familial pre-
cite est peint un aigle bicCphale exactement pareil a celui qui est peint sur son sup-
pedion. Ainsi done, le portrait en miniature d’lvan Alexandre se trouve etre Ctroite-
ment lie a la figure en relief du couvercle dans la chapelle Broyale“: le meme habit
avec bandes sur les pans et au milieu, les memes souliers pointus, la meme figure
d’aigle bicephale sur le soulier.
11.	Les empereurs byzantins des XlV-ieme et XV-ieme siecles portaient aussi
des souliers ornes d’ „aigles royaux“. Ceci ne peut etre confirm4 par des donnCes
iconographiques, neanmoins des sources ecrites en tCmoignent (Georges Acropolites,
Georges Frantzes). Les rapports ecrits des historiens byzantins et le fragment ar-
cheologique de la capitale bulgare se completent et s’expliquent mutuellement: le
fragment confirme les sources ecrites byzantines, cependant que celles-ci illustrent a
leur tour le sens que le statuaire de Tarnovo a mis dans 1’image de 1’aigle bicep-
hale sur la chaussure d’un roi de Tarnovo.
12.	La figure funeraire ne contient pas assez de donnees pour qu’on puisse iden-
tifier avec certitude le roi inhum£ dans cette tombe.Seules des considerations subsidiaires
nous orientent vers le XlV-ieme siecle et ceci vers I’epoque d’lvan Alexandre.
13.	Le monument de pierre avec la figure plastique du dCfunt, Ctendue au-
dessus, inaccoutumCe pour le monde orthodoxe, n’aurait pas £t£ un cas isol£ а Тйг-
novo. Il у a lieu d’admettre que pareille tombe se trouverait aussi dans I’Cglise
„Sveti Ceti rideset macenici". En consequence, on est en droit de conclure a la рёпё-
tration a Tarnovo d’une forme de culture occidentale et du genre artistique occidental
qui lui est propre — le relief ou la statue fun£raire.
14.	La sculpture de Tarnovo constitue une preuve de plus a 1‘appui de la thfcse
de 1’unification complete des insignes royaux dans les cours de Constantinople et de
Tarnovo au XlV-ieme si£cle.
15.	Tarnovo a done vu naitre un nouvel art, etranger a I'Europe sud-est m£di£-
vale — la plastique funCraire. Cet art cependant n’a pas eu des conditions favora-
358	КР. МИЯТЁВ
bles A son d£veloppement. Le fragment tombal de la cour de Tarnovo est le reflet
des conceptions culturelles et de moeurs nouvelles, рёпё1гёе8 dans la capitate bul-
gare au Xlll-idme—XIV-1'ёте si£cles, mais qui n’ont pas гёиББ!’ a modifier ni le ca-
ract£re, ni le dёveloppement de Kart local. Par la qualit£ de la mati£re et son ехё-
cution technique, ce monument demeure intimement li£ a toutes les autres oeuvres
d’art a Tarnovo. Ceci indique que les possibili^s та1ёпе11е5 et сгёа trices de la cour
de Tarnovo a cette ёродие ne dёpassaient pas celles de tout autre fёodal en Bulgarie.
Kr. Mijatev
Б 1> Л Г А Р С К А А К А п р м и гт
------- — --------Д_Е М И Я НА Н А У К И Т Е
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
Книга XIX. 1955
ТРАКО-КИМЕРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
от Ат. Милчев
Находкиге, конто са предмет на настоящето изследване, са известии в науч-
ната литература под името кубански паметници1. Някои автори отнасят аналогич-
ное на тях паметници към общата източна трако-кимерийска трупа веществени
паметници2 *. Ако и повечето от тия находки да са обнародвани8, все пак техвият
егнически произход, тяхната хронология и връзката им с кимерийската култура са
останали неразяснени. Поради това считам за необходимо да ги разгледам отново в
тяхната целокупност, като изхождам от четирите сходни помежду си секири, конто
са обнародвани от Р. Попов. Ето описанието на тия четири секири: 1. Бронзова
секира (обр. 1) от неизвестно находите4 S, съхранявана в Софийския археологиче-
ски музей (инв. № 744), высока 10*2 см, широка 10’6 см. Долната част има по-
лукръгла форма и е заострена. По средата е дъговидно изрязана. В горната част
има две дупки, конто вероятно са служили за прикрепяне на дръжката към самата
секира. Най-горе се завършва с праволинейна надебелена основа, украсена с
три глави на рогати животни. Първата глава от ляво на дясно представя бик,
втората — овен, а третата — козел. Рогата са ясно очертани. 2. Бронзова
секира, намерена недалече от Тетевен (обр. 2)6, съхранявана в Софийския ар-
хеологически музей (инв. № 745), висока 12’5 см, широка 12 см. Долната част е
полукръгла и заострена и има две дупчици с неизвестно предназначение. Лип-
сват страничните дъговидни изрязвания, конто може би са отчупени. В горна-
та част има прекарана желязна ос, която, както се вижда, е служела за прикреп-
ване на дръжката. Най-горе се разширява и се образува една удължена зао-
блена основа, украсена с три глави на рогати животни. Първата глава от ляво на
дясно представя бик, втората — овен, третата — козел. Рогата, очите, а на ко-
1 Р. Попов, Култура и живот ня предисторическия човек в България, П.Метална епоха, София
1930 26—29* В. Миков, Преднсторичеон сслиша и находки в България, София 1933, 143; Водам
за Археологический музей. I. Гит и култура на докласовото и раннокласово общество в България,
София 1952 26 гТ Sulimirski, Die thrako-kimmerlsche Periode in Sfldostpolen, Wiener Pra*
historische Zeltschrlft XXV 1933, 147-151.	 P. 11 о л о в, 26-29 ; В. М и « ов. 143; Casson
S t„ Macedonia, Thrace and Illyria, Oxford 1926,141.	‘P. Попов. 27. обр. 12; Casson, 141.
6 P. Попов, 27; Casson, 141.
АТ. МИЛЧЕВ
360
«... _. ™.„ <. ...о -r- v=.x“
X“I»O	«»«-»—"”4*’
Обр. 1. Бронзова секира. Неизвестно находите
Рис. 1. Бронзовая секира
Обр. 2. Бронзова секира от Тетевен
Рис. 2. Бронзовая секира из г. TexeieH
висока 3*90 см, широка 770 см. Запазена е по-добре горната част, а долната — ос-
трието, в по-голямата си част е отчупена. Върху горната слабо заоблена част се на-
мират фигури на две животни. Може да се предположи, че е имало фигура и на
трето животно, но тя е отчупена. За разлика от разгледаните по-горе две брон-
Обр. 3. Бронзова секира от Карлуково
Рис. 3. Бронзовая секира из с. Карлуконо
зови секири, тук като украше-
ние се явяват не само главите
на животните, но и цялото им
тяло. Първата фигура от дясно
на ляво предстагя вероятно
бик, на който е запазено само
туловището. Втората фигура,
която е добре запазена, е ясно
очертан овен. За третата фи-
гура, която е отчупена напъл-
но, може да се предположи, че
е представлявала козел. 4. Брон-
зова секирр, намерена в окол-
ността на Стара Загора, съхра-
нявана в тамошния Народен му-
см, висока б‘9 см. Долната част има
аей (обр. 4)2, много добре запазена, дълга 77
Г’к ,ето на,о,,е ,'осте"е""°се стс~ -ст
------Р_-ньЛИ0 удължение, което „ еди„ин си , рай
1 Р. П о и о в, 28 ; С a s s о п 14]	2 р
и находки в България, Ссфия 1930, 143, обр 102 °" °	’ В* М” Коь’ г,Реднсторически селиша
ТРАКО-КИМЕРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛ! АРСКИТЕ ЗЕМИ	361
дъговидност. Най-горе е украсена с три 1лави на ро1ати животни. Първата глава
от ляво на дясно принадлежи на бик, втората — вероятно на овен, и тр^тата,
както ни показват рогата, на елсн. Изработката на славите не е така добра, както
в предходните три секири.
Аналогични и по форма и по стил на нашите обнародвани четири се
кири намираме в ссверокавказките области Кобан и Прикубан, а отчасти и в Зад
каика шето. Кобанският тип секири,
конто са аналогични на нашите, са
сравнително добре проучени и добре
лату пани благодарение на огромния ма-
териал, който е известен jioceia на ар-
кеологическата наука. Съветският ар-
хеолог А. А. Иесен ни дава развоя на
секирите, конто се произвеждали в кав-
казките металургически центрове, глав-
но в Кобанската облает1 от каменно-
медната епоха до края на бронзовия
период. Тук ние виждаме, че аналогич-
ните кобански секири произлизат и се
развиват напълно самостоятелно в се-
верокавказките области и то не от
бронзовата двойна секира, но от така
Обр. 4. Бронзова секира от Стара Забора
Рис. 4. Бронзовая секира из г. Стара Загира
наречения кобански тип секира, който
според А. С. Уваров има шест варианта2.
До един от тия шест варианта кобански секири, който има продълговата
форма (обр. 5)8, се доближават извънредно много нашите секири, доколкото н те
имат в долната си част полукръгла заостреност, конто се стеснява нагоре, в сре-
дата — дупка и много често в горната си част — и изображения на животни4.
Тъй като повечето от тоя тип секири, чияго родина трябва да се търси в северен
Кавказ и то главно в металургичните области Прикубан и Кобан, са открити в
гробове или в културни Пластове заедно с други материали, те могат да бъдат
датувани сравнително доста точно към началото на ранним железен период6. А. А.
Иесен ги отнася оше по-точно към така наречения предскитски период или към
късната кобанска култура — VIII/VJ1 в. пр. н. е.8 Впрочем кобанският тип брадва
съществува дълго време. До VI в. пр. н. е. ние го срещаме изготвен от бронз, а
През у]__у в> пр. н. е. се изготвя вече от желязо, както показват две такива же-
» А. А.
1935, 7-237.
Йессе н К «опросу о древнейшей металургии меди на Кавказе. ИГАИМК, вып. 120,
Древнейшая металлургия Кавказа и се роль Предней Азии. ill Международный кон-
гресс по иранскому искусству и археологии, 1939. А. А. И е с с е н, К хронологии .больших кобанских
курганов*, СА, ХИ 19-50. 199 200.	2 МАК VIII, Москва 1900,15,обр. 10—16, 18,23,25.	3 МАК
VIII 16—17 обр 12 и 13, табл. IV 4, VI, табл. VII 4, VIII 2.	4 А. Л. Лукин, Археология
Бзыбской Абхазии. Труды «тлела истории пери, культуры I, 49, табл. XI. 1 2. МАК т. VIII 16 и 17,
<бр 12 и 13 табл IV I VI J, VII 4, VIII 2. А. Л. Лукин, 49, табл. XI 1, 2. Б. Ь. Пиотровский.
Апхеотогия Закавказья,' 1949, табл. 4. А. А. Иессеи, Археологические памятники Кабардияо-Бал-
ко ии* МИА Cl СР. III табл. П 2а и 26. Б. А. К у ф т и и, Археологические раскопки в Триалети
	1Q11 ря оГп 69 А л Иессеи, Прикубанский очаг металлообработки во второй поло-
Le Н "ив начале’/тысячелетия'до' нашей »ры. КСИИМК XVIII 1947, 18-21.	» МАК VIII. 8-14.
А А И иесен Археологические памятники Кябарднно-Ралкории. МИА СССР III, 19 и 20. табл. II,
2а 'и 26 К ш^с/о древнейшей металлургии меди «а Кавказе. ИГАИМК, вы,,. 120, Л-д 1935, 130.
362
АТ. МИЛЧЕВ
Обр. 5. Бронзова
секира от Кобан
Рис. 5. Бронзовая
секира с Кобани.
лезни секири, намерени в некропола при Рухта в северната част на Осетинската
АССР1. Така, въз основа на разгледания от нас кобански тип бронзова брадва,
който се отнася към VIII—VII в. пр. н. е., ние можем по аналогия да причислим и
нашите четири бронзови секири към същото време.
Други аналогични предмети, конто тук можем да привлечем, са особе-
ният тип бронзови секири, произлизащи от кавказките земи, чиято дслна част
има сыцо полукръгла заостреност с дъговидни изрязвания, а горната част се стес-
нява и е много къса, за разлика от кобанския тип брадва, за-
вършва във форма на чук и е снабдена с дупка за прикрепяване
на дръжката2. Този тип бронзови брадви, конто са открити на
много места в кавказките земи, главно в Задкавказието, и при-
надлежат на ранножелезния период от IX до VII в. пр. н. е.,
е напълно тъждествен само в долната си част с описаната от
нас по-горе бронзова секира под № 1.
Подобии на тях са кобанските секачи или ножове с раз-
мери 8-10—12 см, конто произлизат от северните кавказки и
заггадните грузински области и принадлежат на кобанската и къс-
нокобанската култура от X до VII в. пр. н. е3 Това са плоски
ножове, който със своите широки полукръгли остриета в дол-
ната си част се приближават до нашите бронзови секири. А тъй
като А. А. Песен и Н. В. Трубникова са установили4, че кобан-
ските секачи или ножове представят оръдия на труда, конто по
своята форма напълно са отговаряли на определена цел в про-
изводство™, каквато е обработката на кожи във връзка с раз-
витото скотовъдство в планинските райони на Кавказ, ние имаме
основание да приемем, че и нашите секири, считани поради не-
размери по-скоро като култови предмети, отколкото като оръ-
служили също тъй за обработка на кожи. Това предположение
ското-
произ-
докол-
значителните си
дия на труда, са
се подкрепя от факта, че те се отнасят към VIII—VII в. пр. н. е., когато
въдството и в древна Тракия е било вече силно развитой
Аналогични предмети на нашите секири са и редицата бронзови игли,
хождащи от гробове в северокавказките кобански и прикубански области,
кото тия игли завършват отгоре с полукръгла заострена секира, украсена обик-
новено с една или повече глави или фигури на животни6 (обр. 6). Широкото раз-
пространение на тия бронзови игли в северокавказките области, а в единични слу-
чаи и в Задкавказието (Цалкинския район), позволява да заключим, че тези брон-
зови игли със секира си водят началото от северокавказките области, а не от Зад-
кавказието.
1 Franz Напёаг, Die Nadelformen des Kaukasusgebietes. ESA VIII, Helsinki 1932, 144,
6p. 39 (b. c.)	2 £ б. Пиотровский, Археология Закавказья, Л-д 1949, 61, табл. 4, 5, 6, 7-
Н. В. Трубникова, К вопросу о назначении „кобанских сечек*, КСИИМК XVIII 1947, 49—50,
п' ючЛ’и' Иессен‘ К вопросу о древней металлургии меди на Кавказе. ИГАИИМК, вып.
1Q4Q 40 X Га 1 ру бНИ кова’ К вопросу О назначении .кобанских сечек*, КСИИМК XVIII
IV 7 - Г и к°/	~~14А	6 И* КацаРов- 1емеделието в древна Тракия, Тракийски сборник,
Ат м и\ н ₽ u а Р0 в« Битът на старите траки според класическите писатели, СбБАН I 22—25:
по н р 1 иг’ оциално"икономическият и обшествено-политичсският строй на траките (VIII—IV в.
пр. н е.). Исторически преглед, год. VI, кн. 4-5, 546-548 с МАК VIII ЧП ЧЧ 41
Табл XXIV 3 YYYTY 7 • г л I/ j	’	>40. ivlAn VIII, 00— >, о р. 51,
76, 77, табл. 58.	’	' Уфтии‘ Археологические раскопки в Триалети, I, Тбилиси 1941,
-----------1^У°-КиМЕРИЙСКИ. НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ	3&3
Нне видяхме, че и чстирите бронзови секири, произхождащи от различии
•еста на Тракия и отнасящи се към VIII—VII в. пр. н. е., са украсени с глави или
\ри на животни, дадени много схематично, без никйкво подчертгване на под-
ая схематизация на украсата наблюдаваме и във всички приведени
на аналогични бронзови брадви и игли1. А това говори за един общ стил
!сжду нашите находки и аналогичните на тях северокавказки кобански и прику-
Обр. 6. Бронзови игли от Кавказ
Рис. 6. Бронзовые иглы с Кавказа
ба иски находки, а също и за културните връзки между Тракия и Северен Кавказ.
Този общ стил се споделя от огромен археологически материал в северокэвказ-
ките области, и то непрекъснато от края на бронзовия период чак до края на IV в,
пр. н. е. В дре зна Тракия този общ стил се проследява сега само в VIII—VII в.
пр. н. е. и в V IV в. пр. н. е.. Оттук не би трябвало да заключаваме, че в древна
Тракия няма едно непрекъснато развитие на тоя общ стил, развиващ се синхро-
нично и в северокавказките области, понеже нашите земи все оше не са доста-
точно проучени и всички находки от тоя стил, с конто развода!аме, са случайни.
! МАК VIII 14—69, обр. 11—18, 30, 31, 39, 40, 44-46. 51, 53, 65, табл. V 1-4, VII 1-4,
VIII 1, 2, XVI 3, XX 1, 4, XXVIB 5, XXIX 3, XXXV 3, 4, 5, XXXIX 7.
364
АТ. МИЛЧЕВ
и върхг фибулите-,
Обр. 7. Бронзов амулет от Кобан
Рис. 7. Бронзовый амулет с Кобани
Обаче украсата на нашите бронзови секири с глави или фигури на животни на-
мира пълна стилова аналогия в редина паметници от северокавказките области
Кобан в Прикубан. Тъй. изображение™ на овена върху нашите секири в общи
черти съвпада с изобразяването му върху горната част на кобанските игли1, както
и върху фибулите-, дръжките на късите мечове3 и др. Тъй също изображение™
на еле на върху нашата секира №4
намира паралели в извънредно мно-
гобройните му изобразявания в се-
верокавказките области4. Особено ши-
роко е било разпространението му
в областите Кобан и Прикубан ка-
то амулет, излят от бронз (обр. 7).
Обстоятелството, че той е бил откри-
ван в гробове заедно с други архео-
логически материали, който се под-
дават на датуване, ни позволява да
го отнесем доста точно към VIII—
VII в. пр. н. е.5 Впрочем неотдавна
такъв излят от бронз амулет, дълъг
4*3 см и широк 3*5 см, биде наме-
рен и у нас в местността Бели бряг
при с. Михайлово, Оряховско (обр. 8/.
Самата фигура е предадена много
схематично, та само по рогата и къ-
сата опашка се познава, че в случая
имаме работа с елен. На гърба му
има една непропорционално голяма
халка за окачване на шията или на пояса. Друга фигура на елен, също излята от
бронз, е открита в околността на Севлиево (обр. 9) и сега се съхранява в Софий-
ския археологически музей7. Тя се отличава с по-щателната си изработка и с по-
слабо подчертаната схематизация от тая, която наблюдаваме при всички тук раз-
гледани находки. Като аналогия на тая наша находка могат да се привлекат твърде
много изображения на елен върху бронзови колани8, върху кобанския
върху бронзовите игли с фигура на елен10 и др., конто основателно
към ранножелезния период през IX—VIII в. пр. н. е., отгдето следва,
бронзова фигура от Севлиевско принадлежи на същото време. Това
дава и от направения анализ на тая бронзова фигура (мед 80*6С%, калай
тъй като такова голямо количество калай в бронза е характерно за ранножелезния
период. Но и схематично изобразеният козел в горната част на нашите секири
тип брадви8,
са
че
се
отнесени
и нашата
потвърж-
15*80° 0),
МАК VIII 51, табл. XXVIII 5, Б. А. Куфтин, Археологические раскопки в Триадети,
I, Тбилиси 1941, 351, табл. 53. 2 МАК VIII 55, обр. 53. » МАК VIII 24, обр. 31. 4 МАК
yxyvw ГабЛ' XI 4' 5’ XXXV 10’ 1L 5 МАК V,H 661 табл* XI 41 5’ XXXV 10* 11* xxxvn
2, 3, VIII 63.	" Тук изказваме благодарност на проф. Д. П. Димитров, който ни даде
и находка ла я обнародвамс и ни сказа нужною съдействие при използуване на всички необхо-
нас10жцата Работа, намираши се и сбнркитс на Народным археологически музей —
Л аР 0 т и на др. Дымитьр Николов, който ми даде сведения, къде точно и при
човек вБт1™ е11°7КрИТЖ Та',и нахолка- ' Р. Попов, Кхлтура и живот на предисторическия
a“viH 17 и 18 табГ vm ,е“0Х и м ФИЯ ,93°’ 28’ °бр- 13-	“ МАК VHI «бл. XVI 3.
МАД III, 17 и 18, табл. VIII 2. w МАК ущ, табл ХХ1Х 3
ТРАКО КИМЕРИЙСКИ Мдугрн ,
И НАХОДКИ В Б ЫГ АРСКИТЕ ТМИ
намир* в стилово отношение пълна аналогия с
ла Си 'Р -1 изследванията на съветския г-
НОЖ.Л.ЗНИЯ период най-често е бил изобразяван планинският
рои . роя н козелът е бил почитан в северокавказкит-
снепп'но животно. Може да се предполага,
съи о почитан като свещено животно.
паметниците от Кобангката об-
археолог Б, Б. Пиотровски през раи-
-------------------• козел с големит
планински райони като
че козелът и в древна Тракия е бил
Найсетне и изображение™ на бика
върху нашите бронзони секири намира
сьию пълна стилова аналогия в намет-
ниди от Кобанската облает3. Във всеки
случай срещаните в северокавказките
области изображения на друг и животни,
какнито са коне, кучета и различии Зве-
реве. са изпълнени също в тоя общ
стил и се отнасят въз основа на пэгре-
балния инвентар, в който те са открити,
кьм ранножелезния период4. Обаче по-
добии изображения в Тракия не са за-
свидетелствувани през тоя период. То-
Обр. 8. Бронзов амулет от Оряховско
Рис. 8. Бронзовый амулет из Оряховского ра -она
ва може да се обясни засега с обегоятелгтвото, че нашите земи все още не са
добре проучени.
Обр. 9. Бронзова фигура от Севлиевско
Рис. 9. Бронзовая фигура из Севлиевского района
То? общ стил, който се характеризира със схематизация, геометризация и ор-
наментация посредством точки и кръгове, е особено ярко подчертан по отношение
I «лк VIII КЧ обп 6364 табл. XV 7, XXXV 3, 5.	2 Б. Б. Пиотровски, Археология
З.кав1" Лд 1^, 60Р; МАК VIII 65, табл. XXXV 3>5.	2 МАК VUI 67. табл. XXXV .2 и
XXXVIII 4.	4 МАК VIII 63.
366
АТ. МИЛЧЕВ
на Тракия в глинения съд, открит в околността на с. Болярово, Елховско1. На тоя
съд са изобразени четири фигури на животни. Отделните части на тялото им са
предадени тнърде схематично, га трудно може да се определи видът им, но по
всичко личи, че са кучета (обр. 10). По аналогия на подобии изображения от
Кавказ, Задкавказието0 и Михалковското ст кровище3, Боляровският съд може да
Обр. 10. Глинен съд от с. Болярово, Елховско
Рис. 10. Глиняный сосуд из с. Болярово, Елховского района
се отнесе към V—IV в. пр.
н. е. Това предположение се
подкрепя и от изобразената
върху съда тракийска фибу-
ла, която несъмнено принад-
лежи на същото време. Така,
става съвсем правдоподобно,
че и у нас тоя общ ст ил, за
който тук говорим, е про-
дължавал да съществува и
през V—IV в. пр. н. е. в
Тракия, както и в северо-
кавказките области Прику-
бан и Кобан. Впрочем М. И.
Ростовцев правилно отбеляз-
ва. че стилът на изображе-
нията от Михалковското съ-
кровище от Кобан и Зад-
кавказието се установява още в края на бронзовата епоха и в ранния же-
лезен период и непрекъснато се развива до V—IV в. пр. н. е.4 5 Към зараждането
на тоя стил може да се отнесе и Бесарабското или, както се нарича още, Бородин-
ского съкровище6.
Тоя общ стил на схематизация и геометризация се различава твърде много
от животинския или скитски стил, при който имаме силна стилизация и пълно от-
съствие на схематизация и геометризация. Ако и да се развиват от VII до IV в. пр.
н. е. синхронично, тия два стила все пак имат различен етнически произход. Без-
спорно стилът на схематизация и геометризация, към който се отнасят разгледа-
ните от нас паметници, се прелива през IV в. пр. н. е. в скитския животински стил
и оказва влияние върху него, та би могъл да се нарече и предскитски, ако и да
е просъшествувал до края на IV в. пр. н. е., и то в самия скитски период6. За да
определим обаче към коя етническа трупа принадлежат нашите паметници, главно
четирите секири, конто обстойно разгледахме, ще трябва изобщо да проследим
развоя на формата на бронзовата секира в Тракия от нейното появяване чак до
края на ранния железен период. В това отношение ние сме доста затруднени по-
1 Р. Попо в, Материали за проучване на халшатската и латенската култури в България и Ма-
кедония, ГНМ. София 1921, 175—176, обр. 180—182.	2 МАК VIII 17 и 18, обр. 14. табл. V
1 и 2, табл. \ II 4, 36, обр. 39, 40, табл. XIX 1—3 и табл. XXIII: Б. Б. Пиотровски, История
и культура Урэпту, Ереван 1914, 313- 320, рис. 95—97 и 103. » А. Лебедянская, Михал-
ковский клад., ИАИ, вып. 53, 1914, 34, табл. IV.
Russia, Oxford, 40 и 41.
6 Развоят на скитския
шата работа .Етнические и културны связи между фракийцами и скифами в VIII—IV в. до н. е. Жи-
вотинският стил в науката е определено свързан със скитската и тракийската народност.
1 М. Rostov tzeff, Iranians and Greeks in Souht
5 О. А. К p и в ц о в a -1 района, Бессарабский клад, Москва 1949, 5—27.
животински стил „рез периода VIII—IV' в. пр. н. е. е разг/едан в ка-
Р I О 1 ИМЕРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ	367
Обр. 11. Двойна брадвичка от
с. Семчиново, Пазарджишко
Рис. 11. Двусторонний топорик из
с. Семчиново, Пазарджикского района
кьдността на археологически материал от Тракия. Обаче в замяна на това
разполагаме с доста голям археологически материал от Кобанската облает,
конто улеснява разрешение^ на нашата задача.
Като най-ранна бронзова секира, известна досега в нашите земи, е двойната
нзова секира с диаметър 5’3 см, намерена в околността на с. Семчиново, Па-
ртжишко, напьлно тъждествена с критско-микенския labrys (обр. П)1. Тя е била
V наги разглеждана като култова секира2, но
ie като оръдие на труда. Безспорно тая двой-
ка секира поради своите незначителни размери
е била предназначена за култови, а не за прак-
тически цели. Такъв е несъмнено случаят с
рансилванските златни брадви от типа „келт“3.
Но това не значи, че секирата от типа на Сем-
чиновската секира първоначално е била пред-
назначена само за култови цели. По-скоро и
самата секира от Семчиново представя ва-
риант на двойната бронзова секира, конто ве-
роятно е била широко разпространена в Тра-
кия наред с други типове секири като важно
оръдие на труда. Известии ни са много случаи,
особено от периода на докласовото общество,
когато оръдия на труда, конто са играли го-
ляма роля в производството, са добивали и
култово значение. В такъв случай обаче култовият предмет запазва формата на
оръдието и е бивал изработван винаги в незначителни размери. Но тия култови
предмети не могат никога да предхождат своя първообраз, който те копират
Във връзка със секирата от Семчиново трябва да споменем седемте медни двойни
секири, конто са намерени в местността Краище при с. Калугерово, Пазарджишко4 *.
Те са плоски и почти правоъгълни по форма. Малките им размери, тясната дуп-
чица по средата, която е служила по-скоро за нанизване, а не за втикване на
дръжката, и медният им състав ни дават основание да приемем, че те не са слу-
жили като оръдия на труда. Т. Герасимов предполага, че те са били използувани
като парични разменни знаци6, но наред с това ние можем да предположим, че
те са имали в Тракия и култово предназначение. Във всеки случай подобии по
форма двойни секири, разбира се, в много по-малки размери и изработени от раз-
личии метали, са били носени в древна Гърция заради профилактичната им сила®.
Двойната секира като оръдие на труда е засвидетелствувана много добре в
находката при с. Семерджиево, Русенско7. Там е намерена двойка бронзова секира,
която има нормални размери на секира като оръдие на труда (обр. 12): дължина
на самата бра два 19’1 см, дължина на острието 7—7’2 см, диаметър на елипсовид-
1 Р. Попов, Културен живот на предисторическия човек в България, II, метална епоха, София
1930, 25, обр. 11; В. Миков, Предисторическц седина и находки в България, София 1933, 96, 108,
обр. ’ 67; К. Vol ре, L’Sge du fer dans les regions thraces, Paris 1930, 72—73, табл. Ill, обр. 15-
2 р. Попов, предисторически култови брадви в България, ГНБМ, 1925, 105, обр. 4. з М. R о s к а,
Thesaurus antiquitatum Iranssilvanicarurn, I Praehistorica, Kolozsvar 1942, 53, обр. 50.	* T. Гера-
симов, МАИ XIV, София 1943, 283. Водач на Арх. муз. 22. 6 Т. Герасимов, 283. в р. рег
drizet Cultes et mythes du Pang^c, 1910, 119—121. 7 ПАИ VII 1932—33; Археологически вести,
355 -357. обр. 105; В. Миков, Предисторически селища и находки в България, София 1933, 96 и
104; Водач за Арх. музей, 22, табл. IX 6.
368
АТ. МИЛЧЕВ
ната дупка за втикване на дръжката 1*7 на 3’4 см. Заодно с нея са били намс-
рени и три бронзови секири от типа „келт“, конто позволяват да я отнесем към
XI—X в. пр. н. е. 11аличността на едно бронзово и едно медно кюлче в находката
показва, че секирите са били изработени в нашите земи. Напълно аналогична на
секирата от Семерджиево е двойната медиа секира, която е откр|та в околюстта
на с. Рояк, Провадийско (обр, 13)’. Други две аналогични двойни бронзови се-
Обр. 12. Двойка бралва от
с. Семерджиево, Русенско
Рис. 12. Двусторонний топор из
с. Семерджиево, Русенского района
кири, дълги около 18 см, при максимална широчива
на острието 3’5 см, бидоха неотдавна открити. Ед-
ната от тях, сьхранявана в Софийския археологи-
чески музей, произхожда от околността на с. Стол,
Севлиевско (обр. 14), а другата, намираща се в
Археологическата cdnpi а на музея в с. Кръвеник,
Севлиевско, е от околността на Севлиево или Тър-
ново. И двете секири имат около самата дупка, от
едната й страна, по два малки израстъка.
Подобии бронзови двойни секири, каквито са
нашите, се срещат в средна Македония2 към края
на бронзовия период и в Акарнания, Хагия Триада,
Микена, Наксос, Атина и др.3 през последний пе-
риод на критско-микенската култура. Но напълно
аналогични на нашите секири са двойните секири,
от югоизточната европейска част на Съветския съюз,
именно от околността на с. Шчетково на р. Бук и
от околността на с. Козорезово, Полтавска облает4.
От направения анализ на двойната бронзова
секира от с. Семерджиево и <на тая от с. Стол се
установи, че първата съдържа мед 94*30 0, калай
4*80% и следи от олово, а втората — мед 95*2О°/о, калай 3*50( 0 и следи от желязо,
сяра, сребро и олово. Този почти еднакъв бронзов състав на двете бронзови двойни
секири ни дава възможността да ги датуваме приблизително към края на бронзовия
период XI—X в. пр. н. е. Малкият процент калай, 2—5%, какъвто имат нашите двойни
брадви, е характерен за бронзовите предмети от това време. Това се подтвърж-
дава и от бронзовите находки от Северна Италия, Кавказ и главно от Егейския
свят, отгдето следва, че нашите земи са били повлияни твърде много и от култу-
рата на Средиземноморието. За това свидетелствува и формата на намерената у
нас двойна секира от Семчиново, без оглед дали тя е внесена от юг6, или е мест-
но производство®. Във всеки случай двойната секира е била използувана у тра-
хите за клане на животни, принасяни в жертва на Дионис, и е била и символ на
богинята Котис7. Очевидно двойната секира е продължавала да съществува в Тра-
кия и да се доразвива и след X в. пр. н. е., както показват и двойните, но вече
железни секири от местността Нагетед в Трансилвания, конто са напълно тъжде-
ствени по форма с нашите секири и се дату ват въз основа на отьритите заедно с
1 В. Миков, 96 и 101. 2 W. Heurtley, Prehistoric Macedonia, Cambridge 1939, 231, обр.
104 (В. В.) 8 О. Mont eHu 8, La Огёсе preclassique, Stockholm 1924. 47, 153, обр. 199, 485, 486.
табл. V (8, 12, 13).	4 А. М. Т а И g г е л, La Toutid prescythique apres 1’introduction des metaux
ESA II, Helsinki 1926, 162, обр. 9o (1—4), 97 (1—2).	В. Миков, 95, 96. 6 P. Попов, Пред-
исторически култови брадви в България, ГНЕМ, 1925, 106.	7 Р. Попов, 96.
ТРАКО-КИМЕРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
369
тях стрели и гривни към VII—VI в. пр. н. е.1 Освен това двойната секира, запяз-
вайки своя старинен вид, се среща изобразена върху монетите, сечени през IV в.
пр. н. е. от тракийските царе Амадок I, Терес II и др.2 * * *, а също и върху устията
на глинени съдове8. От всичко казано относно двойната брадва в Тракия може да
се заключи, че тя се е появила в нагните земи към XI в. пр. н. е., а може би и по-
гано. и е просъществувала чак до края на IV в. пр. н. е., като е претърпяла из-
вестно развитие и видоизменение. Напротив, двойната брадва в Гърция остава не-
лроменена дори и през ранножелезния период, като запазва почти изцяло Ф°Р"
мата на микенския тип.
От общия тип цвойна бронзова секира в Тракия в процеса на нейното а
мтяе като важно оръдие на труда се създава един нов вариант, към който ние
можем да отнесем описаните от нас по-горе четири бронзови секири. Действително,
Обр. 13. Двойка брадва
от с. Рояк, Провадийско
Рис. 13. Двусторонний
топор из с. Рояк, Про-
вадийского района
Обр. 14. Двойня брадва
от с. Стол, Севлиевско
Рис. 14. Двусторонний
топор из с. Стол, Севлиев-
ского района
долната част на бронзовата секира № 1 с едната си страна повтаря точно фор-
мата на двойната секира от с. Семчиново и на тая от с. Семерджиево. Това се от-
нася до голяма стелен и за останалите три секири, описани по-горе под №№ 2, 3
и 4. Другата страна на тези четири секири се развива от една праволинейна или
заоблена основа, която, както видяхме, е украсена с три глави или фигури на ро-
гати животни. В бронзовата секира в Ст. Загора, описана по-горе под № 4, се за-
пазва това полукръгло острие не само на долната част на секирата, но и на ед-
ната страна на правоъгълната основа, върху която се намират украшенията.
От направения химически анализ на три от тия секири се установи, че секира
.V? I съдържа 89% мед, 1020% калай и следи от олово, желязо, секира № 2 ________
92’8% мед, Ь*4% калай и следи от олово, желязо и сребро, а секира № 3 __________
89’2% мед, 6*8% калай, 3*10% олово и следи от сребро и желязо. Но почти такъв
1 М. Roska, Thesaurus antiquitatum Transsllvanicarurn, 1, Praehistorica, Kolozsvar 1942, 183
обр. 224 и 225. 2 H. А. М у ш м о в, Античните монети на Балканския полуостров и монетите на
българските царе, София 1912,332 и 334, табл. XXXVI 11, 15, 16.	8 Материали, разкритн при раз-
копаването на гр. Севтополнс, но още необнародвани.
24 Сборник Гаврял Кадаров
370
Al. МИЛЧЕВ
състав имат и други бронзови предмети от нашите страни, конто с пълно право
са отнесени към края на бронзовия и началото на железния период. Това
ни дава право да предположим с известна сигурност, че и четипите секири прина-
длежат на ранножелезния период VIII — VII в. пр. н. е. Обстоятелството, че в Оми-
ровата епоха трагите се славят с производството на различии метални изделия’,
показва. че и четирите бронзови секири, за конто тук става дума, са могли да
Оъдат местно тракийско производство.
Въз основа на направения от нас стилов анализ на паметниците, конто тук
привлякохмевъв връзка с бронзовите секири от Тракия, може да се изкаже пред-
положението, че върху обширната територия, която обхваща главно северокавказ-
чите области Кобан и Прикубан и отчасти южноруските степи, Бесарабия и Мол-
давия, по-големия дял от Волиния и тракийските долнодунавски земи, се е (^ор-
мнрал още в края на бронзовия период един общ стил на схематизация и геоме-
тризация. който е просъществувал до края на IV в. пр. н. е. Проследявайки от-
части паметниците на тоя стил, ние се натъкваме на факта, че като център за раз-
пространението и развитието им се явяват северокавказките области Ксбан и При-
кубан. Там ние попадаме на обилен брой подобии паметници, докато в останалите
по-горе споменати области те се срещат само в единични находки.
Въз основа на редица антични извори (между тях и асирийски) съветският
археолог Л. А. Елницки е доказал по несъмнен начин, че северокавказките земи
през ранножелезния период са били населявани от предскитските кимерийци2. По-
ради това съвсем естествено е да се заключи, че богатата материална култура
на тия области през ранножелезния период, която отчасти разгледахме, може да
се евърже със самите кимерийци. Тяхната материална култура е оказала доста го-
лямо влияние на съседните страни и нейните произведения са се разпространя-
вали на запад чак до Днепър. Обаче находките, който ние откриваме във Во-
линия — Михалковското съкровище, в Бесарабия — Бородинското съкровище, в
Тракия — бронзовите предмета, който разгледахме, идат да подскажат, че те
са местни произведения, но под влиянието на кимерийската материална кул-
тура. Във всеки случай нашите бронзови секири от VIII—VII в. пр. н. е., конто,
като оръдие на труда, произлизат от развоя на двойната бронзова секира, се явя-
ват като важен указател за културно-икономическите връзки между Тракия и се-
верокавказките кимерийци3. При това не трябва да се изпуща изпредрид, че кул-
турата на скитите и кимерийците през VIII—VII в. пр. н. е. е била твърде
сходна4 и че в това време е съществувала и известна културна обшност между
скитите и траките, която може да се установи въз основа на огромен фактичесги
материал6.
1 Вж. Илиада, XXIII 808, XXIV 234. Срв. и X е р о д о т, VII 112.	2 Л. А. Е л ь н и ц к и й, Ким-
мерийцы и киммерийская культура, ВДИ, кн. 3, 1949, 14—26.	3 А. А. Иессеи, 109, погрешно и
безкритично възприема мнението на Т. Сулимирски, като евързва траките с кимерийците в една етни-
ческа обшност. * Мнението на В. А. Город цо в (Труды секции археологии, РАНИОН, вып. 2,
46), че кимерийската култура е доскитска и че тя не е могла да съшествува синхронично със скит-
ската, е несъстоятелно (вж. Ельницкий, 14 и сл.).	5 А. А. Иессен, К вопросу о памятниках
VIII—VII вв. до я. э. на юге европейской части СССР (Новочеркасский клад, 1939 г.), СА XVIII 110,
ТРАКО КИМРРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
371
Фрако-киммерийские находки в болгарских землях
1ре тметом этой статьи являются встречающиеся в Болгарии так называемые
। банские памятники. Хотя большинство из них уже и опубликовано, все же их эт-
ическое происхождение, их хронология и связь с киммерийской культурой оста-
лся невыясненными. Поэтому здесь они снова рассматриваются в их совокуп-
ности, исходя из следующих опубликованных секир: 1. Бронзовая секира (рис. 1)
место находки неизвестно; высота — 10*2 см, ширина — 10*6 см, с дуго-
образным лезвием; в верхней части прямое утолщенное основание, украшен-
ное изображениями голов быка, барана и козла; 2. Бронзовая секира, най-
денная в окрестностях г. Тетевен (рис. 2), высота — 12*5 см, ширина — 12 см,
нижняя часть полукруглая и заостренная, верхняя часть расширяется в уд-
линенное закругленное основание, украшенное изображениями голов быка, барана и
козла; 3. Бронзовая секира, найденная в окрестностях с. Карлуково, Луковитского
района (рис. 3), высота — 3*9 см, ширина — 1'1 см, верхняя часть слегка закру-
глена, украшена фигурами быка и барана, лезвие в нижней части отломано; 4. Брон-
зовая секира, найденная в окрестностях г. Стара Загора (рис. 4), длина 7*7 см, вы-
сота — 6*9 см, в нижней части лезвие расширяется полукругом, верхняя часть
украшена фигурами быка, барана и оленя, один из концов —продолговатой за-
остренной формы.
Аналогичные по форме и по стилю секиры мы находим в северо-кавказских
областях Кобани и Прикубанья. Самым близким по аналогии можно считать ко-
банский тип топоров, секир или ножей и игл (рис. 6), датированных VIII—VII вв.
до н. э. До сих пор наши секиры считались вследствие их небольших размеров
скорее культовыми предметами» чем орудиями труда, однако на основании кобан-
ски к сечек можно сделать вывод, что они применялись и для обработки кож. Изо-
бражения голов животных, украшающие все четыре бронзовые секиры, переданы
совсем схематически без подчеркивания подробностей. Этот схематизм украшений
проявляется и во всех приведенных нами аналогичных находках.
В стилевой связи с вышеупомянутыми секирами находится вылитая из бронзы
в форме амулета фигура оленя, недавно найденная в окрестностях с. Михайлово,
Ореховского района (рис. 8). По аналогии можно указать совершенно тождествен-
ные бронзовые амулеты Кобанской области Северного Кавказа (рис. 7). Они отно-
сятся к поздней Кобанской культуре VIII—VII вв. до н. э. Другая фигура, изо-
бражающая оленя, вылитая также из бронзы, была открыта в окрестностях г. Сев-
лиево (рис. 9). Она отличается более тщательной выработкой и менее выраженным
схематизмом, чем в исследованных выше находках, и находит аналогию в ряде
северо-кавказских кобанских фигур, основательно относящихся с IX—VIII вв.до н. э.
Общий стиль упомянутых здесь памятников, характеризующийся схематизмом
геометрическими линиями и орнаментацией посредством точек и кругов, особенно
ярко выражается в изображениях животных на глиняном сосуде V—IV вв. до н. э.
открытом в окрестностях с. Болярово, Елховского района (рис. 10), которые на-
ходят полную аналогию не только в Кобани и Закавказье, но и в Михалковском
кладе.
372
АТ. МИЛЧЕВ
Для полного выяснения этнического происхождения наших памятников и глав-
ным образом вышеупомянутых четырех секир, в статье прослеживается развитие
формы бронзовой секиры со времени ее появления до конца раннего железного пе-
риода. Известной до сих пор древнейшей бронзовой секирой у нас считается совер-
шенно тождественная критско-микенским labrys двойная бронзовая секира из с. Сем-
чиново, Пазарджикского района (рис. 11). Эта секира скорее предназначенная вслед-
ствие своих незначителных размеров для культовых, чем для практических целей,
представляет в сущности вариант двойной бронзовой секиры, широко распростра-
ненной во Фракии наряду с другими типами бронзовых секир, как важное орудие
труда. Известно много случаев, особенно в период доклассового общества, когда,
орудия труда, игравшие огромную роль в производстве, получали культовое зна-
чение. Следозательно незначительные размеры семи медных двойных секир, найден-
ных в окрестностях с. Калугерово, Пазарджикского района, плоской и продолговатой
формы, к тому-же с узким отверстием посередине, дают основание согласиться с
тем, что они не были орудием труда. Но все же они ясно копируют свой пер-
вообраз — двойную секиру, которая служила орудием труда. О том, что, во-
обще, двойная секира существовала в наших землях уже в бронзовую эпоху,
ясно свидетельствует двойная, нормальных размеров секира, найденная в окрестно-
стях с. Семерджиево, Русенского района: длина секиры 19'1 см, длина лезвия
7—7‘2 см, диаметр элипсовидного отверстия для рукоядки Г 7—3 4 см (рис. 12 .
Совершенно аналогичная медная двойная секира открыта в окрестностях с. Рояк,
Провадийского района (рис. 13). Другие две аналогичные двойные бронзовые се-
киры (8 см длины) найдены в окрестностях с. Стол, Севлиевского района (рис. 14)
и в окрестностях городов Севлиево и Тырново.
Аналогичные двойные секиры нам известны из Средней Македонии конца
бронзового периода и из городов Акарнания, Хагия Триада, Микене, Наксос,
Афины и других мест, принадлежащие последнему периоду критско-микенской
культуры. Но вполне аналогичными нашим секирам являются двойные секиры юго-
восточной европейской части Советского Союза, а именно — из окрестностей
с. Щетково, на р. Буге, и с. Козорезово, Полтавской области.
Из всего сказанного о двойной секире в древней Фракии можно сделать за-
ключение, что она появилась в наших землях приблизительно в XI в. до н. э„ а
может быт и раньше, и просуществовала до конца IV в. до н. э. Это подтверждается
и изображением секиры на монетах фракийских царей Амадока I, Тереса П и пр.
Изменение формы, появление разных вариантов в развитии двойной бронзовой се-
киры, которую мы встречаем во Фракии, подтверждает ее местное происхождение.
Наоборот, двойная секира остается в Греции неизменной даже и в ранний желез-
ный период, сохраняя почти полностью форму микенского типа.
Из общего типа двойной бронзовой секиры, как орудия труда, создается но-
вый вариант, к которому можно отнести вышеописанные четыре бронзовые секиры.
Действительно, одна сторона нижней части бронзовой секиры № 1 является
точной копией формы двойных секир из с. Семчиново и с. Семерджиево. Это отно-
сится в значительней степени и к трем секирам № № 2, 3 и 4. Все четыре секиры
могут принадлежать с известной вероятностью к раннему железному периоду
VIII—VII вв. до н. э.
На основании сделанного стилевого анализа памятников, о которых идет
речь в связи с бронзовыми секирами из Фракии, можно предположить, что на об-
ширной территории, которая охватывает главным образом северо-кавказские области
ТРАКО-КИМЕРИЙСКИ НАХОДКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
373
Кобань и Прикубанье и отчасти южнорусские степи, Бессарабию и Молдавию,
большую часть Волынии, низовье Дуная и фракийские земли, был создан уже в
конце бронзового периода общий стиль схематизма и геометрических линий, ко-
торый просуществовал до конца IV в. до н. э. Центром распространения и развития
памятников этого стиля являются в ранне-железный период северо-кавказские об-
ласти Кобани и Прикубанья. Там мы встречаем большое число подобных памят-
ников, в то время как в остальных вышеупомянутых областях они встречаются
только в единичных находках.
На основании целого ряда античных источников советский археолог Ельниц-
азал, что северо-кавказские области в ранне-железный период населялись
оскифскими киммерийцами. Поэтому, совсем естественно, можно заключить, что
атая материальная культура этих областей в ранне-железную эпоху, которую
мы здесь отчасти анализировали, можно связать с самими киммерийцами. Их мате-
иальная культура оказала довольно большое влияние и произведения этой куль-
уры распространялись на запад вплоть до Днепра. Но находки, открытые на
Волыни	Михалковский клад, в Бессарабии — Бородинский клад, во Фракии —
бронзовые предметы, которые рассмотрены здесь, говорят о том, что они
местные изделия, но под влиянием киммерийской материальной культуры. Во вся-
ком случае наши бронзовые секиры VIII—VII вв. до н. э. являются важным указа-
нием культурно-экономической связи между Фракией и северо-кавказскими ким-
мерийцами.
Атанас Милчев

COMMENTATIONES KAZAROVIANAE
b e \ la 11 о л e s. AA~ Archaologiscber Anzeiger. AB — Archaologisches Beiblatt. AM = Atbe-
M tteilungen. Anz. Akad. U ten, phil.-hist. KL — Anzeiger der Akademie der Wissenschaften in
. er. philosophisch-historische Klasse. Arch. Ert. — Archiiologiai ErtcsitG. ARW — Archiv fur Religions-
Aissenschaft. BCH — Bulletin de correspondence heltenique. BZ— Byzantimsche Zeitschrift CAH — Cam-
ndge Ancient History. IE — Indogermanische Forschungen. Odh — wsterreichische Jahresnefte. Ph\E~
ilologische W ochenschrift. PZ — Prahistorische Zeitscbrift. RA ~ Revue archeologique. A'7f~Pau!y-
A issowa, RealencyklopSdie der klassischen Altertumswissenschaft REG — Revue des etudes grecques.
— Rivista di storia antica. RM — Romische Mitteilungen. WKIPh — Wochenschrift fur klassische
Philologie. WPZ — Wiener prShistorische ZeitschrifL Zft d. Karl—Marx—Universitdt Leipzig — Wissen-
schaftliche Zeitschrift der Karl—Marx—Lniversitat Leipzig. ZNF — Zeitschrift fur Namensforschung.
Xenia — Xenia, Hommage international a I’universite national de Grece (1837—1912) a 1'occasion du 65
anniversaire de sa fondation.
Съ к ращения. БИБ — Българска историческа библиотека. БПр — Български преглед.
БТ — Български турист. ГББИ — Годишник на българския библиографски институт. ГНМ — Годиш-
ик на Народная археологически музей в София. ГПлБ— Годишник на Пловдивската библиотека.
ГПлБМ — Годишник на Пловдивската библиотека и музей. ГСУ — Годишник на Софийския универ-
ситет. ГСУИФФ — Годишник на Софийский университет, Историко-филологически факултет. ЖМИП —
Журнал Министерства народного просвещения. ИЛИ — Известия на археологический институт при
БАН (продължение на ИБАИ). ИБАД — Известия на българското археологическо дружество. ИБАИ ~
Известия на българския археологически институт. ИГД — Известия на географското дружество.
ИИБИ — Известия на института за българска история при БАН. ИИД — Известия на българското
историческо дружество. МП — Македонски преглед. МСб =. Сборник за народни умотворения на Ми-
нистерството на народната просвета. ПСп — Псриодическо списа» не. СбБАН — Сборник на Българ-
ската академия на науките. СпБАН — Списание на Българската академия на науките. СпБАН кл.
ucm-фил. — Списание на БАН, историко-филологически клон. УчПр — Училишен преглед. Фил. Обо-
зрение — Филологическое обозрение.
1899
De foederis Phocensium institutis. Diss, inaug., Lipsiae 1899, 1—48.
Историята на класическите народи, нейното значение и изучаване. — БПр VI 1899,
95—105.
1900
К Аоистотелью	XXX § 2. - Фил. Обозрение 18, 1900, 177—178
Бележки върху пеитаполията и хексзнолията нв Черно море. - ПСп 61. 1900,
463—469.
376
COMMENTATIONES KAZAROVIANAE
1901
Бележки върху античния Пловдив. — МСб XVIII 1901, 653—658.
К внешней политике Афин. — Фил. Обозрение 20, 1901, 189—192.
Die Enstehungszeit des linkspontischen Koinon.— Philologus 60, 1901, 315—316.
Einige Bemerk ungen liber Hesiods Werke des Landbaues. — Fiihling’s landwirtschaft
lithe Zeitung 1901, 9 — 10, 1—7.
Uber die Namen der Stadt Philippopolis. — PhW 1901, Nr. 50.
1902
Няколко бележки по културата на старите траки. — ПСп 63, 1902, 726—733.
1903
’ДлихЯсог Пхило^.— RE I Suppl. 109.
Der liparische Kommunistenstaat. — Philologus 62, 1903, 157—160.
1904
Об отношении Афинской политик Аристотеля к Ксенофонту. — ЖМНП юни 1904,
отд. Классич. фил. 270—277.
Старогръцка паралела към един български обичай. — ПСп 65, 1904, 160.
Zur Religion der alten Thraker. — КИо IV 1904, 116.
1905
Просбата на Скаптопаренците до император Гордиан III.— ГСУ I 1904'05, 28—38
Zum Monumentum Ancyranum. — Klio V 1905, 416.
Zur Inschrift der Scaptoparener.— WKlPh 1905, Nr. 13, 362.
Zur Geographic des alten Thrakiens. — WKlPh 1901Л Nr. 33/34, 930—933.
1906
Ьендидэ. — МИД II 1906, 30—40.
Лелата на император Август (Monumentum Ancyranum). — ГСУ II 1905 06, 209 — 244.
Из предисторията на Балканский полуостров. — ПСп 67, 1906, 255—282.
Per la Storia degli Etrusci. — RStA X 1906, 501—503.
Thraki'sches. — ARW IX 1906, 287—289.
Zur Religion der alten Thraker II. — Klio VI 1906, 169____171,
Per la Storia di Sparta. — RStA XI 1906/07, 127—131.
1907
Нови мнении г~ -----
ПСп 68, 1907, 141 — 146.
но вьпроса за егнографическото положение на старите Македонии -
COMMENT ATIONES KAZAROVIANAE
377
Епиграфски бележки. — ПСп 68, 1907, 474-475.
7ur eSC‘Z^ebun8 dvS bulgarischen Eiirsten Krum. — BZ XVI 1907, 254—257.
J<-'SC К Jte der socialen Revolution in Sparta. — Klio VII 1907, 45—57.
1908
отд.
Залмоксис. — ГСУ III IV 1907/08, 153—164.
К истории оли!архической революции в Афинах 411 г. до н.
Классич. фил. 278—283.
?. — ЖМНП юли 1908,
KarnevalbrSuche in Bulgarien. — ARW XI 1908, 407—409.
Deloptes. — ARW XI 1908, 409- 411.
Zur Asklepioskult bei den alten Thrakern. — ARW XI 1908, 573—575.
Dulopolis—Poneropolis. — RStA XII 1908, 77_____79.
1909
Етнографическото положение на старите Македонии. — Минало I 1909, 2, 156—175;
3, 265—281.
К роману Ямбула. — ЖМНП апрель 1909, отд. Классич. фил. 181 — 186.
По въпроса за похода на Александър Велики към Дунава. — ПСп 70, 1909, 469—472.
Eudalagines. — RE Nachtrag zum VI Bd.
Zur Geschichte* des linkspontischen Koinon. — Klio IX 1909, 492—493.
1910
I Io въпроса за Крумовите закони. — ПСп 71, 1910, 466—468.
Нележки за историята на София. — ПСп 71, 1910, 468.
Римски находки при с. Арчар. — ПСп 71, 1910, 853—862.
Г. И. Кацаров и К. Тачев, Новооткрита старохристиянска гробница в София. —
ИБАД I 1910, 23-28.
Принос към археологията на Ьъл1ария. — ИБАД I 1910, Ill —119.
Находки в с. Арчар (Ratiaria). — ИБАД I 1910, 216.
Принос към старага история на София, София 1910, 1—94.
Quelques observations sur la question de la nationalite des anciennes Macedoniens. —
REG XXIII 1910, 243-254.
Varnpirglnuberi in Bulgaricn. — ARW ХШ 1910, lo9 160.
1911
RA 1911 II, 73-77.
ИБАД II 1911, 46—69.
— ИБАД II 1911, 175—190.
"— AM XXXVI 1911, 308-316.
Un nouveau bas-relief Mithriaque de Bulgark. -
Нови паметници на Митра в Вългарьн -
Античии паметници иа Быв ария. I статня
Orabfund bel Messenibria. •	- и	на иванко, син Добротичев, с генуеа-
Г. и. Канаров и В. л-	> „
ците от 1387 г. — ВИД ’* ^дд „ 19ц, 264-265.
Находка	в	Месемврия.	-	ИБАД
37b
COMMENTATIONES KAZAROVIANAE
1912
Един нов релеф на гракийския конник. — ИБАД 111 1912, 125___________129.
Die Kultdinkmaler der sogenannten thrakischcn Reiter in Bulgarien. — ARW XV 1912,
153—161.
Eine nene thrakische Inschrift. — AB XV 1912, 95—100.
Zalmoxis. — Klio XII 1912, 355—364.
Zum Kultus des thrakischen Reiters in Bulgarien. — Xenia 1912, 108—114.
1913
Бигът на старите траки според класическите писатели. — СбБАН I 1913, 1—72.
Антични паметници от България. II статия. — ИБАД III 1913, 180—201.
Разкопки в Св. Кирилове. — ИБАД III 1913, 310—314.
Клегвата у езическите българи. — СпБАН кл. ист. фил. III. ИЗ—120.
Nouvelles inscriptions relatives du dieu thrace Zbelsourdos. — RA 1913 I, 340—346.
Die erste Pales-Inschrift. - RM XXVIII 1913, 195—197.
Ein neuer Beiname der Diana. — AB XVI 1913, 205—208.
1914
Към религията на стара Тракия. — СпБАН VIII 1914, кл. ист. фил., 75—84.
Добавка [към тълкуването на надписа от Езерово]. — ИБАД IV 1914, 77—78.
Свети лището на Зевс и Хера при Копиловци (Кюстендилско). — ИБАД IV 1914,
80—112.
Към Известия III 192 сл. — ИБАД IV 1914, 276.
Vorgeschichtliche Funde aus Sveti Kyrilovo. — PZ VI 1914, 67—88.
1915
Нови антични паметници от България. — ИИД IV 1915, 1—7.
Антични паметници из България. III статия. — ИБАД V 1915, 1 —19.
Хетитите. — ИБАД V 1915, 217—220.
Към въпроса за етнологическото положение на старите Македонии. — СпБАН X, кл.
ист.-фил. 1915, 119—126.
Г. И. Кацаров и Д. Дечев, Извори за старата история и география на Тракия и
Македония, София 1915, VI + 200.
Eine neue Inschrift zum griechischen Vereinwesen. — AA XXX 1915, 87—89.
Ein neues Denkmal aus Thrakien. — A A XXX 1916, 166—178.
Kleideropfer. — ARW XVIII 1915, 593.
1916
Beitrage zur Kulturgeschichte der Thraker, Sarajevo 1916, 1—172 mit 38 Abb. (Zur
Kunde der Balkanhalbinsel. II Quellen und Forschungen, Heft 5).
£gMMENTAT|QNES KAZAROVIANAE	379
1917
ogische Nationalmuseum in Sofia. — Museumskunde XIII 1917, 1—15.
1918
VowM-hkhtr^ Thraklens (Ein Reisebericht). — AA ХХХШ 1918, 2—64.
aUS BulEaritn- - PZ X *918. 187—189.
Bazopara. — KE III Suppl. 201.
Bazopara.  - -
Bdekyra. — c. 201.
Bedy. — 1. c. 202.
Brentopara. — 1. c. 216.
Busipara. — 1. c. 220.
Dabatopeios. — 1. c. 267.
Dalatarba. — 1. c. 322.
Debre. — 1. c. 327.
Denizos. — 1. c. 333.
Derbera. — 1. c. 333.
Dertallos. — 1. c. 333.
Diiesure. — 1. c. 336.
Dimissos. — 1. c. 336.
Dingion. — 1. c. 336.
Diocletianopolis. — 1. c. 336.
Dioploi. — 1. c. 338.
Diospolis. — 1. c. 338.
Dodoparos. — 1. c. 341.
Dordas. — 1. c. 412.
Drabos. — 1. c. 414.
Drasdea. — 1. c. 414.
Drongilon. — 1. c. 415.
Durotelis? — 1. c. 416.
Ebreis ((pvAijs ' Eflorj tk<). — 1. c. 417.
Edeatros. — 1. c. 418.
Egirka. — 1. c. 418.
Eisdikaia. — 1- c. 428.
Eitrizene. — 1- c. 428.
Elis. - I- c. 429.
Entribae. — 1. c- 430.
Ergissenoi. — I- c« 441.
Extuomne. — 1. c. 460.
Gaza. — 1. c- *^41 •
Geizagera. — 1- c- 541.
Gelupara. — >• c- ^42.
Germania. — 1. c-
Germatza. —
Germenne. — ’• c- °	'
Germethita. — 1- c* °	'
Gestistyrum. — 1- c-
380
COMMENTATIONES KAZAROV1ANAE
Getas. — 1. c. 587—588.
Getrinas. — 1. c. 588.
Getristaus. — 1. c. 588.
Gildoba. — 1. c. 760.
Ginula. — 1. c. 760.
Goloc. — 1. c. 796.
Gondrae. — 1. c. 796.
Goneis. — 1. c. 796.
Greseitai. — 1. c. 847.
Harpessos. — 1. c. 889.
Htbryzelmis. — 1. c. 890.
Heros. Thrakischer Reiter. — l.c. 1132—1148.
11з старата история на Македония. — Развитие I 1918, 10, 330 сл.
1919
Келтите в стара Тракия и Македония. — СпБАН 18 кл. ист.-фил. 1919, 41—80.
Kleine Funde aus Bulgarien. — AB XIX—XX 1919, 43—50.
Антични паметници из България. IV статия. — ИБАД VII 1919/1920, 1 —14.
Вази от Шаплъдере. — ИБАД VII 1919/1920, 140—141.
Елинизмът в стара Тракия и Македония. — ГСУИФФ ХШ—XIV 1917 1 18, 1 19
1920
Приноси към историята на древностга. Първа редица, София 1920, 1 —144.
1921
Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония, София 1921,
1—62, с една карта. (Географска библиотека № 3).
Старохристиянските надписи от Сердика. — Предисторически и старохристиянски
паметници от София и околността, София 1921, 37—53, табл. I—III.
Ein Mithrasdenkmal aus Makedonien. — ARW XX 1920, 236.
Ein Mithrasrelief aus Bulgarien. — AA XXXVI 1921, 344—345.
Zur ArchSologie Thrakiens. Ein Nachtrag. — AA XXXVI 1921, 346—347.
1922
Антични паметници из България. — ГНМ III 1921, 147—151.
Принос към старата история на Македония.— МИД V 1922, 1 —10.
Принос към археологията на Мариово. — Македония I 1922, 10, 6—11.
Древна Македония и Елада. — Пряпорец XXVI 1922, бр. 161 от 22 юли.
Произходът на антисемитизма. — ГСУИФФ XVIII 1922, 1—32.
Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр., София 1922,
VII -f- 1—319, с 1 табл, и 1 карта.
Die ethnographische Stellung der Paoner. — Klio XVIII 1922, 20—26.
Neue DenkmSler zur Religionsgeschichte Thrakiens. — AA XXXVII 1922, 183—202.
CO*NT*T,fW, kazarov|anar
381
1923
Inscriptions et mtin.
BCH XIA'II 1923j 275-300.S MaCe<loinc occidental,.-. Regions de Mariovo
' Or£eschichtliches
et Prilep.—
aUS Bulgarivn- - WPZ X 1923, 109-111.
1924
Ня колко бележк-ы «
109—110.	манастиря св. Тодор при Бадома. — БТ XVI 1923/24, 7,
137—145. НИЦИ НЭ реЛИ1И03Ния синкретизъм в стара Тракия. — ИБАИ I 1921/22,
дин почетен надпис от Месемврия (?). — ИБАИ I
Кьм Известия VII 8. — ИБАИ I 1921/22, 230—231.
Антични паметници из България. V статия. — ИБАИ
Тракийските беси. — ИИД VI 1924, 31—47.
1921 22, 229—230.
II 1923/24, 69—82.
Vorgeschichtiiches aus Makedonien.— Bulidev Zbormk (Strena Buliciana) 1924, 9 — 12,
Географските имена като исторически извор. — Естествознание и география VIII
1924, 5—6, 179—182.
1925
Един нов паметник на бог Долихен. — ГНМ IV 1922 25, 116—126.
Народни песни от Морихово, записани от Кр. Бинев, съобщава Г. И. Канаров. —
МП I 1925, 4, 85—93.
Езикови и народописни материали от Морихово. Записал Кр. Бинев, съобщава Г. И.
Кацаров. — МП I 1925, 5—6, 151—165.
Антични паметници от България. — ГПлБ за 1923, 197—206.
Един нов паметник за религиозната история на стара Тракия. — Сборник В. Н. Зла-
тарски 1925, 99—102.
Ролята на старите траки в предисторията и протоисторията на Балканский полу
остров и Мала Азия. — IV отчет на БАИ 1924, 17—42.
Скалният релеф при Мадара. — Мадарският конник 1925, 27—38.
Ein neues Denkmai zur Religionsgeschichte Thrakiens. — AA 1925, 41—42.
Vorgeschichtiiches aus Bulgarien. — WPZ XII 1925, 37—39.
1926
г,лгяпИя вдревността. Историко-археологически очерк, София 1926, 1-87 с 41 обр.
Ьъл Р	-] библиотекам 1).
на Копривщенската облает. — Юбилеем сборник за миналото
(Популярна археологическа
Из старата история i т
на гр. Копрившица I 1926 2	№	767_768.
Epigraph^ ausВg	Bulgarien. _ M 1926. 2-Ю.
Zum Kultus d;s thrakisc"	t
Lin nouveau dieu cel qui.
382
COMMENTATIONES KAZAROV1ANAE
1927
Антични паметници от Ьългария. VI статия. — ИЬАИ IV 1926/27, 81 —120.
Старини от Татар Пазарджик. — ИБАИ IV 1926/27, 296—298.
Задачи на бьлгарската археология. — УчПр XXVI 1927, 4, 562—563.
Няколко бележки за Хисаря. — БТ XIX 1927, 6, 84—86.
Гракийското светилище при с. Дийникли. — Сборник Борис Дякович 1927, 127—169.
Antike Denkmalcr in Bulgarien. — AA 1927, 317—346.
Une nouvelle inscription relative a 1’histoire de la Thrace anciennc. — Raccolta du
sc uti in onore di Fel. Ramormo (— Publication! della universita cattolica del sacro cuore,
Ser. IV. vol. VII 483—488).
Zur Geschichtc Alexanders des Grossen. — PhW 47, 1927 Nr 43, 1310—1311.
1928
Очерк на историята и бита на древна Тракия. — БИБ I 1928, 1, 1—21.
Das Heiligtum des thraklschen Heros bei Diniklii. — Klio XXII 1928, 232—239 mit 2 Taf.
Nene neolithische Fundstatten in Bulgarien. — WPZ XV 1928, 35—38.
Thrakisches. — IF XLVI 1928, 229.
Vorgeschichtliches aus Bulgarien. — PZ XIX 1928, 305—307.
Zur Geographic des alten Thrakiens. — Klio XXII 1928, 84—85.
Manimazos. — RE XIV 1145.
София в древността. — Юбилейна книга на гр. София 1878 — 1928, 15—27.
Македония и Елада във времето на Филип II. — ГСУ 1928, Официален отдел 17—36.
1929
Антични паметници из България. VII статия. — ИБАИ V 1928/29, 77—89.
Един нов тракийски паметник. — ИБАИ V 1928/29, 318—319.
Предисторически находки от с. Даутлий. — ИБАИ V 1928/29, 319—320.
Древна Армения и произходът на арменския народ. — ИИД VI 1929, 1—24.
Принос към древната история на Ловчанско. — Сборник Ловеч и Ловчанско I 1929,
76—85
Nene Denkmaler zur Religionsgeschichte Thrakiens. — AA 1929, 303—324.
Ein nenes Relief des dreikopfigen Reiters. — AA 1929, 231—236.
Zum Knit des thrakischen Reiters in Bulgarien. — AB XXIV 1929, 129—140.
Contribution 3 la geographic de I’ancienne Thrace. — EOS XXXII 1929, 143—144.
1930
Grabstele aus Messembria. — AB XXVI 1930, 111—114.
Thrace. — САН VIII 1930, 534-560. Vol. of plates III 1930, pl. 52—76.
Notes sur la sculpture rupestre de Madara. — Recueille Th. Uspenskij (L’art byzantin
chez les Slaves), I partie 1930, 87—91.
COMMFNTATIONES KAZAROVIANAE
383
1931
овливския митрополит
Антични известия за река Марина. — Сборник в мест на пл
Максим, София 1931, «1- °*
Mcdyzeus. — RL
Afeyac <->f6s 'ОЛ
Misccllane
altgriechischen
81 — 86.
RE XV 118,
-Jqoirnn-. — RE XV 226—230.
va: 1. Antike Pferdeamulctte aus Bulgarien. 2. Bulgarische Paralelle zu
Branch. — EOS XXXIII 1930, 297—300.
1932
Антични паметници из България. VIII статия.— ИБАИ VI 1930 31, 117—134.
Антични амулети за коне. — ИБАИ VI 1930/31, 250.
Тракия в Омировия епос. — ИИД XI—XII 1931/32, 125—135.
Антични паметници от Ловчанско.— Сборник Ловеч и Ловчанско IV 1932, 5 10.
Антични паметници от Тракия. — ГПлБМ за 1930, 211—230.
Denkmaler des Dolichenus-Kultes. — OJh XXVII 1932, 168 173.
Antike Denkmaler aus Nordbulgarien.— AB XXVII 1932, 116—124.
Tamitenus. — RE IV A, 2139.
Tasibastenus. — RE IV A, 2461.	__
Из историята на социалния въпрос в древна Гърция.- БИБ V 1932 33,1,12
Антични паметници из България. — ГНМ V 1926/31, 147—157.
1933
Нови находки от некропола на Месемврия. — ИБАИ VII 1932/33, 281—290.
Нови антични паметници от България. — ИБАИ VII 1932'33, 379—383.
Към историята на древна Тракия. — ИБАИ VII 1932 33, 397—399.
Земеделието в древна Тракия. — Тракийски сборник IV 1933, 3—9.
Произход и пръв разинет на Одриското царство в древна Тракия. — УчПр XXXII
Иширков ( = ИГД I
1933, 737—754.
Народны поверия от древно и ново време. — Сборник Анастас
1933), 191 — 196.
Myndry(tus ?). — RE XVI 1079.
Myrtenon. — RE XVI 1151.
Antike Denkmaler in Bulgarien. — AA 1933, 75—85.
... — RE XVI 1151.
Denkmaler in Bulgarien. — AA 1933, 75—85.
1934
към религията на тракийския конник. — СпБАН XLVIII
и статуйки от Мадара. — Мадара I, 1934, 159—162
Д. Дечев, Ревизия на надписа на Мадарския
1934, кл. ист.-фил.,
Принос
1—20.
Релефи
Г. И. Канаров и
1934, 419—428.
Антични паметници из България. IX статия. — ИБАИ VIII 1934
Drosica. — RE VI Suppl. 29.	’ 44~~68-
Herodes. — RE VI Suppl. 105.
конник. — Мадера I
384
COMMENTATIONES KAZAROV1ANAE
Kokelonaioi. — RE 1. c. 1182.
Messapion. — RE 1. c. 304.
Sapaioi. — RE I. c. 647—648.
Scaptopara. — RE !. c. 892.
Scyrmiadai. — RE 1. c. 1068.
Из научната дейност на Александър
София 1934, 517—521.
Балабанов. — Сборник Александър Балабанов,
1935
Krankeninkubationen in Bulgarien. — ARW XXXII 1935, 362 363.
Nene Mithrasdenkmaler aus Bulgarien. — Germania 19, 1935, 224 227.
Zuni Kult des thrakischen Reiters in Bulgarien. — Germania 19, 1935, 314 317.
1936
Нови паметници на Митра от България. — ГНМ VI 1932/34, 39—45.
Култът на Асклепий в древна Тракия. — Сборник Д-р Ст. Ватев, 1936, 125—126.
Една трагедия в македонската царска династия на Антигонидите. — УчПр XXXV
1936, 1280—1288.
Antike Denkmaler aus Bulgarien. — AA 1936, 65—76.
Ein neues Denkmal zum Kult des thrakischen Reiters. — AA 1936. 419—426.
Ein neues Relief des dreikopfigen Reiters. — ARW XXXIII 1936, 170—171.
Thrakische Religion. — RE VI A, 472—551.
Tiana. — RE VI A, 761.
Tilthazes. — RE 1. c. 1048.
Totis. — RE 1. c. 1838.
Totoes. — RE 1. c. 1838—1839.
Tottes. — RE 1. c. 1839.
Nicopolis ad Haemum (ad Istrum). — RE XVII 519—533.
Oitosyros. — RE XVII 2300—2301.
Okkolenos. — RE 1. c. 2386.
Okonenos. — RE 1. c. 2386.
1937
Un nouveau monument du cavalier thrace. — RA 1937 II, 39—42.
Г. И. Кацаров и Йорд. Господинов, Един паметник на бог Долихен.____ИБАИ XI
1937, 193—195.
Антични паметници от България. — ИБАИ XI 1936, 283—287.
1938
Държавната уредба на император Август. — Родина I 1938, 1, 76_______85.
Die Denkmaler des thrakischen Reitergottes in «Bulgarien 2 B&ide :)Textband IV 4- 190;
Tafelband 6 -|-LXXXIX Taf. und eine Karte ( = Diss. Pannonicae, Ser. II, fasc 14) Buda-
pest 1938.	f
KAZAROV1ANAE
385
COMMbbTfATlONES
Em verschollenes n i
Kleine Funde aus t"knial des Dolich
The Thr.  Bll,garien. -
Thraeian Rider and
*u ot. George.
itnus Kultus. — Germania 22, 1938, 12—13.
~	1938, 196-200.
— Antiquity XII
1938, 190—296.
Един паметник за земеделието в
П neues thraco-mithrisches Relief
Ein neues Denkmal
Orcia.
Oteudanos.
Troklimene.
zum Kult des
RE XVIII 906—907.
— RE XVIII 1870.
— RE VII A, 655.
1939
древна Тракия.
— ARW XXXVI
donauHndischen Reiter. — Pisciculi 1939, 146—147.
— ИБАИ XII 1938, 405—406.
1939, 161—162.
1940
Антични паметници из България. X статия. — ГПлБМ за 1937/39, 109—118.
Из историята на нямата търговия. — УчПр XXXIX 1940, 641—649.
Из старата история на Тракия. — Родина II 1940, 3, 5—15.
Discoduraterae. — RE VII Suppl. 128.
Goaxis. — RE VII Suppl. 223.
Zu Herodot V 4. — PhW 60, 1940, Nr 27—30, 410—411.
Ein neues Denkmal zum Kult der donaulSndischen Reiter. — Anz. Akad. Wien, Phil.-
hist. KI., 1940, Nr. I—V, 25—30.
Neue Denkmaler zur Religionsgeschichte Thrakiens. — Anz. Akad. Wien, Phil.-hist. KI.
1940, Nr. XII—XV, 106—112.
1941
Из старата история на Тракия. — Родина III 1941, 3, 83 89.
1942
г И Канаров и Ив. Кепов, Документа по Кресненского въстапие от 1878 г. —
СбБАН XXXVI 1942, кл. иск фил., Ш.	phil .hist К| 1942> 179_]85.
U 7NF 1942, 174.
Illyrisches. —
1943
България. - ИБАИ XIV 1910/42, 54—59.
Антични паметници от	я конник. _ rHM VU 1942. 32-36.
Няколко бележки върху P
1945
Нови изслелвания вьрхУ
ист.-фил,, 167
?5 Сборни* г«»р«л KeU8₽0
религията
на старите траки. — СпБАН LXX 1945, кл.
386
COMMENTATIONES KAZAROVIANAE
1946
Обредът поднасяне на чаши. — ИДИ XV 1946, 167—169.
Предисторически находки от Пирдопско и името на града. — ИЛИ XV 1946,
167-169.
1947
Archaoiogisches aus Bulgarien. — Anz. Akad. Wien, Phil.-hist KL 1947, 25, Nr. 300 —305.
1948
Към старата история на Долнострумската облает. — ГББИ I 1945/46, 16—22.
1949
Г. И. Каца ров, Д. Дечев и др., Извори за старата история и география на Тракия
и Македония, II разширено изд. София 1949, 1—488, с 1 карта.
Papaios. — RE XVIII3 934.
Parthinus. — RE XVIII4 204.
1950
Етнографски успоредици. — СпБАН LXXI 1950, кл. ист. фил., 147—160.
Принос към религията на многоглавите божества. — ИАИ XVII 1950, 1—10.
Няколко бележки за античната гробница при с. Дълбоки, Ст. Загорско. — ИАИ
XVII 1950, 232—234.
Към латинския надпис от Jaife. — ИАИ XVII 1950, 234.
1951
Pleistoros. — RE XXI 212—213.
1954
Принос към историята на древна Тракия. — ИИБИ V 1954, 155—176.
Zum Kult des thrakischen Reiters in Bulgarien. — Zft. d. Karl-Marx Univers. Leip-
zig III 1953/54, Gesellschafts- und sprachwissenschaftliche Reihe, Heft 2/3, 135—137.
CORRIGENDA
'S- 13, Z. 11 von oben, lies zuruckfuhren statt zurtickzuftihren.
Стр. 92, p. 24 отгоре, чети ртртйи вместо n&xsiva.
S. 93, Z. 9 von oben, lies thrakisches statt trakisches.
S. 94, Z. 3 von unten, lies avAoc statt avAo .
S. 109, Z. 16 von oben, schliesse die Klammer nach 17: Z. 11 von unten, lies
3—6,8—14, 16, statt 3—13; Z. 8 von unten, lies /, 7, 15 statt 3 und 13;
Z. 3 von unten, lies Abb. 1, 5, 15 statt Abb. 3, 7. 17: Z. 2 von unten,
zwischen „Here* und .Flachen* setze .in den Abb. 4, 11,17 я.
Стр. 231, p. 9 отгоре, чети Z’wAj; рместо Pwlrjq.
Стр. 246, p. 13 отдолу, чети XXV11 вместо XVII.
Стр. 257, р. 10 отгоре, чети vxotvyia вместо vxo£vyia.
Стр. 258, р. 9 и 10 отдолу, чети Валентиана и Грациона вместо Валентиан
и Грациан.
-	Стр. 272, р. 3 отдолу, чети T(iti) вместо (Titi).
Стр. 281, р. 21, 22 и 35 отгоре, чети XvvtoUpuov, Kwttitv, eovpa вместо
Kotnody/xov, Kovt&v, I'QtDtia.
•	Стр. 284, p. 8 отгоре, чети turiis вместо turis.
<	тр. 287, p. 30 отгоре, чети r.&jvia вместо
Стр. 291, р. 12 отдолу, чети lovra? вместо idriet.
«Стр. 301, р. 20 отдолу, чети две те вместо две.
ИЗВЕСТИЯ НА археологический институт
КНИГА XIX
СБОРНИК ГАВРИЛ КАЦАРОВ
ЧАСТ ВТОРА
SERTA К AZAROV JANA
PARS ALTERA
Технически контр, редактор : Стр. Славнее
Контролен коректор : Мих. Войнов
Коректор : Надежда Ноева
Дадена за набор на 26.1.1955 Излязла от лечат на 20.Х.1955
Формат на хартията 58 X 84
Печатни коли 47’5 Издателски коли 39*425
Тираж 700
ЛГ—IV—5—1955
Набрана и отпечатана в печатницата на Българската академия на науките;
София ул. Иван Вазов 13
Поръчка № 41
Цена 35-50 лева
Подвързия 2*30 лева
Цена 1955 г. — 37*80 лева