Текст
Людмил Гетов
Мъглижката гробница
L
др Памешници на културата
Людмил Гетов
Мъглижката гробница
L
др Памешници на културата
БИБЛИОТЕКА - НБУ ДАТНИК
КНИГАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ НЕ ПО-КЪСНО 01 ПОСОЧЕНАТА ТУК ДАТА
ПЛМЕТНИЦИ ИЛ КУЛГУРЛТЛ
Людмил Гетов
Мъглижката гробница
000000101362
Издателегво Бъл1а реки художник София 1988
На корш/апит Фри ат от .•робмата камера (etc) рестиврацинти) Einband Erics m dir Grabkammir Hutch der Restuurierunp) Фронтиспис / отделение с ewda kksi гробштш камера Vortitelblatr Abschnitl 1 mil Eingang zur (jrahkammer
ПА ГЕРГМ1А.
НЕЗАБРЛВИМИЯ KOBFEA И ПРИЯТЕЛ IN MFMORIAM
Лю4мил Гemot a Juiauior. Sofia
Ядро। о да тракииск.т ia политически территория след 5. в. пр и. с. и особспо прет раннослинистиче-скага сноха се лока.тизира в едва тсотрафски сраннитслтто добре обособеиа юна or торного течение на Гунджа до влинапето и в Марина. I ук ясно сс ран рани манат ipn отлелпи исни.ра горного течение на Гунджа (ди. Казаплыпко), средиото и течение при завом до Ямбол и до шот о при Мегек. На пьрвия ог гях сь-oineiciiia Севтополис, един or пай-зиачигелните тракийски сс-гитппи пепгрове, играл, както с известно, первостепенна роля в политичсската история на тра-кийските зе.ми врез периода на ранним елипизьм. Державного обединение на тракииския дипаст ( сиг III, евздадено в този район иг.в втора г а половина на 4. и иро-стл нес тиуна го до пг.рнага половина па 3. в. пр. и. е.. е би го в продвижение па почти полонии сто-тетие Наи-силпо сред тракийскитс династически дворове. Неитиква-IICIO па тона державно обедигте-иис е ретултат на опечи тра тинии на державен живот в тревна 1ра-кия. все огне живи и ci.xp.iHciBi след походите па Фи тип II Маке-топски в [ракия. конто Памира т
пай-б 1атоприя1пи условия га реа-ли гания след смирна па Зотти рион.
('свтополие бе раткопаи и про учен прели чстиридес-ет годи ни. '/(нес всички специя тис г и са единодушии, че тона е пай-зпачи-телпото постижение па бейт ар ската архсо.пл им в изс.тсдваис бита и културата на (раките Рат витисго па пет она та материатиа култура и изкуство с с тс тиа то ес-тсствспитс закономерности па епохата. Гук се развива г всички основой компонент и на ранним слини гем. но в ели,т нова, тракий-ска среда
Hoot те. ши те сграпи от ку пура та и игкуството на траките мотат та бетттг вьзетаповеии сравните тпо тобре и чрег нроучване на текни те некрополи И лиес тра кииските на иробпи moihhi. с конто е оссяна ня гага пи cipana. принлича! вниматтисто на архео-ютиге Гези жа тонн на ipennaia история на патните теми крият твертс место по т впушитс тнитс си насини со ти ото и и ра тени и богато украсепи тробпипи. служи ти каю вечни жи инна и.т ни т-пи представите ш па тракииската
(cBronuiHi. I I София 19?4
аристокрапия. Те са нзраз на характерна за тракитс и ревностно иоддържана у тях силна и непоколебима вяра в задгробння живот, в съшсствуването па един дрчг свят, продолжение на земная и съшо така близок и реален като него. Таза вяра придана а един неповторим характер на гракийските погребални обичаи. По отношение на гробната архитектура на траките мотат да се посочат два върхови момента — първият от тях се отнася ком втората половина на 5. и началото на 4. в.лр.н.е. а вторият — от втората половина на 4. до средата на 3. в.пр.н.е. Вторият освен това явно е сворзан с времето на най-го-лемия разцвет на политического обединение на Севт III в района на горна Тунджа. с центьр Севто-полис.
В Казанлъшкото поле, в непо-средствения хинтерланд на Сев-товия град, досега са открити голям брой солидно изградени гробници. преобладаващата част от конто спадат ком архитектур-ния тип на куполните гробници. Техният непрекъснато увелича-ващ се брой очергава района на Севтополис като гвърде своеобразен и извънредно интересен по отношение на паметниците на тракийската гробна архитектура. Към тях спада и Мъглижката гробница.
През лятото на 1965 година, на около 3 км западно от гр. Мъг-лиж. във връзка със строителст-вото на промишлен обект се наложи разкопаването на една тра-кийска иадгробна могила с висо-
/. Надгробии могили от некропо.ш на Сев-mono.тс
Hugclgrabcr in de г S'ckropole г on Seuthopolix
2. Надгробната моги.ш при Мъг.шж — момент от разкопките
Hugelgrab hei X-fagliscit. Мтнеп/ &’r
Ausgrubungen
6
чина 13 м и диаметър при основа-та 48 м. Тя бе част от голям мо-гилеи некропол. разположеп вър-ху сравнително голяма площ бли-зо до южниге склонове на Балкана. Рсдица случайни находки от гози район подсказваха сыцест-вуване го наблизо на значително (ракийско селите, кьм некрополи па косто са принадлежали и иад-
гробните могили.
Археологическите проучвания имаха спасителен характер. Те обхващаха цялата южна половина на .могилата, при коею на дьл-бочина 9,30 м от върха й бе oj-крито билото на гробна камера, ориентирана кьм юг По-нагагьк разкопките имаха за пел пътното разкриване на гробиината.
7
у
архитектура
Гробницата е разположена изця-ло в южната половина на могил-пия насип, като почти достига геометричния център на могила-та. Входит й е ориентиран към юг и е изградена върху пьрвичния терен. Тя има силно разчленен план, почти без аналогии сред из-вестните досега паметници на тракийската гробна архитектура. В план тя се състои от малко преддверие, фланкирано от двете си страни с по едно правоъгълно помещение, дълъг двуделен коридор (дромос), две правоъгьлии отделения и гробна камера. 06-щата дължина на гробницата въз-лиза на 21,79 м. Гробната камера и конструктивно свързаното с нея отделение са изградени от тухли, а останалата част от различии по размери ломени камъни, споени с калов разтвор.
10
3. План на гробницата. М I 100 Напре‘‘е1 разрез А-А. М I 100
Grundrifi des Grahmals. М. 1:100.
Querschniit А:А. М I 100
ЛН2В5Г
Преддверието. което е дълю 4.15 м и широко 2.65 м, не е коиструк-гивно свързано с остана ла га часг от гробницата (г. е. с дромоса) и показва известии различия и в начина на градсж, конто се отлича-ва с небрежное । и нсстабилпос!. То има и пезначително отклонение OI главна!а осова линия в плана па гробницата. Вырешпи-ге му степи имат дебелина от 1.10 м със средни запалена внеочипа около мегьр, което показва, че по всяка вероятност тс са били нред-назначеии да удьржат солидна покривпа конструкция. Две тс разно пожени ветрами от преддверие го помещения сьщо нямаг конструктивна връзка с останала-та част от гробницата. Малките им размери и нестабилният ipa-деж показва г, че те са ин радели последим по врсме. одновременно или малко по-кьепо от самого преддверие, и са евързанн с някои
неизвес1пи особеноши и пшеква-ння на погребалння обрел.
Преддверного е свързано с дромоса посредством малък огегьн навыре — но около 0,30м о г две-гс страна. Точно гук при отегьпа е бил оформен и иай-вьнншияг вход на гробница!а. снабден с маенвна двукрпла (ьрвепа врага. Ог гози вход бе заназен ншяло upaibi. изградсп ог чегири ка-менпн плочи. Вьр.ху крайни re oi гях са запазепи кры.нпе i незда, кьдего са се въргяли оси тс на двукрилага врага, залоствапа в средата със спсциалио оформен за целга жлеб. Тозн враг бе раз-криг в нроцсса на разкопкиге иод грубо изг радей, несолиден каменей зид, очевидно служил каго първа преграда кьм вьтрсгиносг-га на гробница га след породного и преустронсгво и използвапе. Дромосы па ipobinmaia пред-счавлява льды и тесен кори юр.
II
разделен чрез конструктивна фуга на две приблизи телно едиакви части. Обшата му дьлжина въз-лиза на 9,15 м. Предната му част е широка 1,80 м. като точно при фугата другата част се стеснява посредством отсгьп от по 0.10 м. По този начин двете части на дро.моса полу чават иееднаква ширина. Зидоветс му са заназеии на пьрвоначалната си височина от 2,20 м но цялата дьлжина с не-значителни и частички обрушва-ния на отделки места, включи-телно и при футата. Копстатира-но бе, че при изтраждаие на зидо-всте на дромоса с използвана сантрачиа система от хоризон-талии дьрвспи тре ти. Нуждата от нся вероятно е наложена норали пеетаон.шия традеж и сравнитсл-11о голямата им височина. Опоре. по източпия и западем зид се откриха масивпи железин (возки. разколожеки па ранни раз-
Г ltin>n,nceu palpi'i па ,'ini<inuipu»a / /W. Папречеп paipii /*/> Т/ 1
I anKwdiniii di", (irabrnali (/ I
QwrM-liniii H И I/. 1 ню
сюяиия. сигурно указание за тона. че гук покршиег о сс е сьстоя-ю от дьрвспи грели, накрепко иаредсии на осга на дромоса. Поил на преддвериего и дромоса е от добре i ра.мбовака жълтсиика-ва па цвяг глина, сьс еле in or до-пълнителна замазка.
Дромосы кореспопдира сьс сле.д-ващого помещение посредством солиден вход, оформсн вьв вид на рамка ог чегирн добре обра-богенн камепни блока два вер-гикашн. слабо иаклонени един кьм трут в горния си край, и два хортой га.пш. юанияг о г кои го служи за iipai. Долу, мри Прага.
(Вага вертикалин блока са нро-фплираин. Гака оформеиияг вход чма свен.л огвор е вне. 2,00 м п шприца юлу 1.25 м и юре 1.10 м. Не бяха oiKpnui никаквн следи OI усгройсгво та тагпаряне на входа, коею пока тва. че гой е бил obipcnieii и upc in нею е има.ю
друг, който е осигурявал досгъпа до гробницата. И четирите каменки блока на така оформения вход са измазаны с тьнък слой ва-рова мазилка с щу к с естествения бял цвяг. без допълнително оцве-т я ване.
През този вход се влиза в помещение с правоьгълен план (отделение I). пзградено по сыция начин и сьс сьщата ширина, какго и дромосьт. и конструктивно евързано с нею. Дължнната му е 3.40 м. а запазената височина на зи (овете. какго н при дромоса. е 2.20 м Аналогично е било и по-крнгиего му. сьстояшо ее от хо-рнзонта.шо нарсдени дървени гре in. коиго обаче тук. оевен вьр-ху зидовеге. са лежали н вьрху шее г вер гикании дървени грели, капо юбяващи пи.тасгри. по три па всяка стена, егъпилн вьрху малки правоыьлни подставки (баш).
Осганалата част от гробницата вкзючва оше едно правоъгьлно помещение (отделение П) и сама-га гробна камера, конто обаче са изградени от тухли, споени с хоросанов разтвор. Входът към него представлява правоъгълна рамка от четири камении блока със светъл отвор — вис. 1,32 м и ширина 0,75 м. 1ук ооаче покри-тието на помешението е осъшест-вено в традиционната за тракий-ското сепулкралио строителство техника на фалшнвия свод, получен от постепенното надвесване на всекн следваш ред тухли над предидушите. Засводяването е за-почнато още от пода. За изграж-дане на помешението са използ-вани правоыълни по форма тухли, никои от конто са с косо отря-зана още в момента на формува-нето нм страна.Там. кьдето са из-потзваин обикновенн формат» тухли, образу вините рьбове са из-чукани с пел да се получи относн-телио равна повьрхност преди из-мазването на стеиата. Поради те-жестта на мотания насип на отделив места стените са получили незначите ши деформации и про-иукваиия. Подът на помешението е хоросанов.
От тук се иреминава в гробната камера през вход, оформен какю и останалиге. Гробната камера и о।деление И са конструктивно свързаии к изградени по аналитичен начни от един и сын строи ie-1С" ма1ериал тухли, споени с хоросан.
Гробната камера в план и.ма леко |раиеиови.ша форма, получена НО вейка вероятное! нс ио предва
рителен замисъл, а поради отклонения от първоначалните размера в процеса на изграждането на гробницата. Дължината й е 3,16 м, а ширинага — при входа 2,00 м и в дъното 2,20 м. Тук засводяването е осыцествено също по средством лъжлив свод, но не за-почва от пода, а от седмия ред тухли. И тук са използвани както тухли с косо отрязана страна, така и обикновенн тухли, чиито ръ-бове след това са допълнително изчукани. Върху цвете дълги сте-ни на камерата на вис. 1,96 м от пода са запазени следи от железин куки. Подът е хоросанов.
В дъното на гробната камера се откриха останки от разрушено тухлено гробно легло, долепсио до късата стена. От го ре, където вероятно е било постлано с тухли, то е леко издигнато откъм главата подобно на възглавница. Пред него бяха запазени следи от малък подиум. В двата си края то е било профилирано. Ширината му е 0,85 м, а приблизителната височииа — 0,75 м.
До източната стена на гробната камера личат останки и очертания па друг о, по-малко легло или подиум, косто нс се поддави на вьзетановка.
При снемапс на могилпня насип па гробницаia и разкриване па билото й бяха направени важни наблюдения отпоено усгройсгво-то и начина на изг раждане па свода какго на камера! а. гака и на евързаного с нся ощелепие. УС' ганови се, че иослсднигс рсдове <ух in на западни га и изТрчпа стена нс са правом ьлни, а секюри11-
14
Гс са поставсни напречпо па над-лъжната ос на гробницата и се допират плътно одна до друга, така чс ио-голсмите им конвексни дыи сс редуват с по-малкитс кон-кавни. По този начин сс получаса сдиа широка носеща илот, върху която са наредени 13 правоъгьл-пп по формат тухли, конто обра-зуват гребспа на свода.' От цвете му сграни са запазени останки от надлъжпо поставени дървени грели, над конго лежат напречпо наредени къси дървени г редички, отгоре покрити с пласт от дребни речни камъни. Установи се, одновременно с това, че корпусът на гробницата и евързаното с нея отделение са обвити с каменна риза от едри речни и ломени камъни. споени с кал, която е имала конструктивно предназначение с оглед равномерного разпределе-ние на тежестта на могилния насип. Едновременно с това тя е изолирала и от влага.
По свояга архитектура гробницата от Мылиж се отличава съ-гцествсно от известимте досега у пас монументални тракински гробницы.Правоъгълнатаи гробна камера, позиата впрочем и от други примери в Тракия2. я ло-ближава твърде много до маке-лонските гробницы. конто обачс
Подобен начин пд 1 радеж имат някои (робинии от некрополи на Севгополнс. Вж М. Чичикова. Поява и у погреба на lyxaaia като cipome.ien магерна 1 у тракте в кр па IV и пач. на III в пр н. е.. ИЛИ. XXI. 1957.
М. Чичикова. TpaKiiiicKaia гробница от Ка.юяиово, С.тивенско. Игвссгия на археологический ИНС1И1Т1. т. XXXI. 1969
лмат полуиилпндричен свод. Фалшивият свод на Мъглижкага гробница намира аналогии както сред някои г робинии от хинтерланда на Севтополис, така и при о главна открититс гробници or Ветрен, Пазарджишко. и Татаре-во. Хасковско1. Този начин на за-тваряне и засводяване на право-ъгьлии в план помещения с широко застъпен у траките ирез периода на раниия елинизъм и ог-разява без съмненне по-стари строителни традиции.
По отношение композицията на плана Мьглижката гробница се доближава до гробниците от Та-гарево и Мезек. с разлика в из-ползвания строителен материал. Силно усложненият й план обаче е явно в разрез с първоначално възприетата идея по отношение на композицията. Това обегоя-телегво. както и наблюдения™ в процеса на разкопкнте. позволиха да се установят със сигуриост два строителни периода. Първоначално гробницата се е сьстояла само от камераза. цвете отделения и част от дромоса до фу га га. с обща дължина 13,40 м. Това се потвърждава и от факта, че цвете части на дромоса не са конструктивно свьрзани. Освен това при фугата. върху чело го на зала гния зид, се открнха поста на брой фрагмент!! от шукова мазилка, оцветена в червеио. което е сиг у р-но указание, че ппгевпге фаса тин
' В Миков Проиподы на куполниге । робшши в 1 ракия Известия на лрхсо.ю-। ическия нпсти ।\ 1. т.Х1\. 1955. е 15. оор 2-в и обр. 12 11 двеге ipooniiim ел ini радии» oi каменнн u.ivKOBC
15
С ген» на гробница га югаиа са били оцветенв вероятно наняло в червено. Към вторня строителен период се огласят продолжение го на дромоса след фугата. преддве-рпею и фланкнращите го две помещения. Тогава е бил изтрадсн п вхогът с двукрилата дървена врага. Липсваг данни за гова как е затваряна гробницата нено-средствено след пзграждането и. По отношение на етроителния материал и начина на гралеж между двата сгрои гелии периода не се копстатнрат съшествеии различия. Каменната зидария е на калов разг вор със стремеж да се изно.тзват максимално получе-тште при огцепванего лица в сравнигелно иравилни редове. Това е сигурно указание, че пре-устройството на гробницата е из-вършено в непродолжителен период от време. То очевидно след-ва да се свьрже с повторного н нзползване за нови погребения. Това без съмнение е наложило и донатрупеане на могилага, н уве-личаване на могилния насип. а едновременно с това и размерите на моги лата Към подобен извод насочват и наблюденията върху насипа по време на разкопките Сравнигелно добре запазеният и ясно очертаващ се профил на могилага в посока север — юг ии навеж.та определено на мисъзта че е била донатрупана само юж-ната и половина.
Т'‘' ЛЬс/иш/
16
Гробница га с била замислспа и просктирапа като одно едиино архитектурно пяло. Че гири те й части (от ттьрвня период) имат ие само функционалпа, ио и архитектурно-композиционна врьзка. Правы впечатление, че т. и. ам-филадпо (последователно) па-граждане на отделите помещения е рсзулгат па предварителен замисьл в ттроцееа на проект ира-нето. като с взета предвид и декора швната у краса. Така се получав;! една логична т радапия в простринствено п колорито-декоративно отношение.
Важна особенос। на тробницата от Мьглиж е изнолзнансто на тухлата като строителен материал. Цяла серия i робинии, известии доеета. свндетелстват. че в
случая се касае за една локална особеност на гракийскага i робка архитектура от хинтерланда на Севгополис, без aiia.ioiни от други райотти на Тракня. Тук до момента са от крши шее г гробници. изтрадени от тухли, с различии размери и архитектуре!! план.
конто се вмесгваг в сравнително тесни и добре очергапи хронологически рамки последи,из чет-върт на 4 в. — средата на 3. в нр. н. е
При М ы .знжката г ройница са и г-нолзвашг два пила тухли с правом ь.тна и сек торна форма, иознати от гройнииите при Севто-г голос и Ка таил ганка га гробница, с конго напьлно сымтадат нс само ио формат, но и но размери. Оевен това. подобно на никои от тях. и Мылижказа гробница има каменка риза около тухления си
кориум. Тези обе гоя । еле । ва те се окажат гвьрдс нажни и при даги-ранет о на гробницага, нредвил 'иеьствисго на тробпи находки и лоутц сшурки опорни точки.
6 I pinimi х м частот pa ipcim'ia»*111
lui. pvuu нн> ic.' iff
Gralikmnm-r l, il <lc\ :cr.\nirlcn
ДЕКОРАЦИЯ
•спите па веички помещения на
•Роопццата оитырс са пзмазани
с i.nnieiT хаетар. вьрху конто е по-. тожетга т ытка хоросанова мазилка с тпукагура. Глнненият хаетар е има.т предназначение го та нз-painni неравное! и те на стена га ттреди нолатане на хороеановня слон. Тон ее е оказал обаче в крайни сметка неподходящ като еврьзк.т меж ту егената п хороса-
IX
[[ОС | ВПОСЛСДСТНИС I ОЛЯМО ко-"ичссгво в-1а,а- ,ой сс с отдс'|и;' «ачиал в по-голямата си част '.‘.сдпо с хоросапа. Именно иора-гнтази причина малка част от оцвегснигс мазилки и стснониси-гсбяха запазсии ньрху слепите на 1робнината.
В нрелтверисю и в двстс фланки-рати го помещения нс бяха коноатирани никакни следи от измазвапе.
Цялостнага реконструкция на де-коративната система на «робни-цага се оказа вьзможиа блаюда-репие на запазсиите на отделки места върху стелите фрагмента мазилка. Това се отпася както до иоследователност га на отделяйте пояси и лехиите размори, така и по отношение на колорита.1 Стеките на дромоса са били раз-членени на хоризонтални пояси — пай-долу, непосрсдствсно до пода, е имало релефен пояс (плинт) с ширина 0.18 м. оцветен в червеио. Ширината на разполо-жените над него пояси нс може да се определи точно, но те са били в следната послсдователност: широк пояс в помпеанско червено. имитиращ ортостати. разграни-чени с отвесни врязани линии; тесен пояс в черно, над конто след-ват Други два, оцветсни съответ-
, *'о1Керва1и1оП11о-рес>аврацпо1111111е ра-00,11 йяха iBBbpiiiciiii в aie.iiieio на На-шюна цц|я ипспихг за паме!нищие на М «прата в София
7 /
камера входын отбыпре ^r<lbkafflnier InnefJseife Jes
ИО в жълго и бяло. Помежду си тс са разграничена с врязани линии.
Сыпала идея за хоризонтални пояси е спазена и при украсата на I отделение на гробницата. Тук обачс разполагаме със Сигурни Дании за размерите на вески един от тях поотделно. Над пода има тесен релефен плинт с ширина 0.13 м, оцветен в розово. Над него следва пояс в бяло. широк 0,69 м, след конто има тесен пояс в черно, широк 0,13 м. Следва-«цият пояс е в помпеанско червено, широк 0,86 м, нал който до края стенала е оцветена в бяло. Помежду си отделяйте пояси са разграничена с врязани линии. Вертикалните грели (пиластри). разположени по три на всяка стена. са били измазани и оцветени в съшата последова гелност. Подобно пластично изтькване на структурата на стенала констати-раме за първи път сред известнн-те досега тракийски гробници и то се явява нов момент в декора-тивната им у краса. Съшевремен-ио пиластрите в до.тната част на стелите играят роляга на разгра-ничаващ ортостатитс елемент.
С тените на II отделение са оцветени «зияло в бяло. с «включение на пода, който е розов. Тук мазилката се откри паднала на пода на фрагмента с различии размери. примесепи с прьст от 1 динеиия хастар.
Декоративного разчленение на с гените на гробната камера е традиционно то в оошн линии еле гва полна «ага от Казанльшка-та «робнина схема, с ясно разгра-
ничавапс па гри основой елемсн-та — цокъл от ортостати, основ-на (носеша) стена в помпеапско червсно и фриз.
Най-долнияг пояс. т. с. цокълы, включва ортостати. оиветени в бяло. по три на всяка от дълппс степи, включени между два рс-лефно изпькнали пояса, ими i пращи ред от плинти. Долните об-разуват основата на цокьла и са оиветени в розово, а горнитс, конто лежат над ортостатите, са в бяло. Височината па ортостатите е 0,61 м, а ширината на плинтите — 0.18 м. Върху западната стена до входа ортостатите са из-пяло запазени и имат дължина 0.83 м. Разграничителните ивици между тях са оиветени в наситено розово и имат ширина 0,06 м. Полето на ортостатите е очерта-но допълнително с плитки вряза-ни линии, върху конто е нанесен пунктир в червено-кафяво. По този начин по отношение на колорита си те изпъкват и създават илюзия за обемност и пластично изтъкване на стената за разлика от плоскостного им з ретиране при Казанлъшката гробница.
Над цокъла с ортостатите се е издигала гладка, неразчленена площ в помиеанско червено с неу-становена височина, иенадвиша-ваща обаче 1,30 м. От нея се от-криха запазени отделки фрагменты в ъглите на гробната камера при входа и над погребалното легло. Над стената в помпеапско червсно последователпо са разно-ложени релефен плинт с ширина
0__ - ~ —«.jyriiia
,1Э м и орнаментален фриз or редуващи се палмети и амфори
К. /роона камера чает от ортогтаппе тс
(irahkammer. Гее! eler Orthostate
иа бял фон. Части от фриза бяха запазени само върху изгочната стена, ио реконструкция та му се °каза възможна, бла! ©дарение на изнолзвапею на надналитс върху 11°ла на камера!а фра1мсити. Чад фриза, до билото па свода C'ciiaia е оцветсна в бяло.
'приил е основой слсмет в дско-
ративната у краса на гробната камера н се сьстои от една разно то-жена в центьра на композицията амфора и две други, встрани от нея. Между тях и в твага срешу-гюложни края на фриза е имало още но една палмета. Всьшност фризы композиционно ее сьстои о г ритмично редуване на чегири
•3 ’
палмети и три амфори.
Амфорите имат вретеновидно тя-ло, тънка шийка с разширено и профилирано устие и дьно с высока подставка. Двете вертикалям дръжки съединяват устния ръб с най-изпъкналата част тялото. Изняло е запазена само централ-ната амфора от фриза, която и.ма височина 0,51 м. Те са оцветени в черно, без предварително очерта-ване на формата им с контур. Вьрху тях последователно едно над друто има разположени три полета, оцветени в червено. В най-горното от тях, разположено вьрху шийката на амфората, е
24
9 Фри гът от гробната камера (слей ре-стпаврацията )
Fries т tier Grabkammer Cnach tier Restau rterung j
представена десетлистна палме-та, рисувана в сребристосив цвят. В средн от о поле, което е най-го-лямо по размери, вьрху съшия фон и със същия цвят е изображена богинята на победата Нике вьрху колесница (бига), препуска-Ща наляво. Във вдигнатата си на-г°ре ръка тя държи камшик, а в лявата — поводите на вихрено орепускашите коне. Облечена е в ]ьлъг хитон с разперени над гьр-оа й крила, конто излизат извън °Чертанията на изобразитсяноте 110-1е. Образът е силуетно трети-Ван, н0 изключително реалистнч-»
0 Особено снолучливо в ракурс
чп-’чят бяг на пре-е предаден ви'Р- ,ят
пу скатите коне _ е представен В най-долното с сЛЪкатуШ-със съшия ив^ти рчиито край-
ни само ''?:п3зйтелно поле долното V тях не «
ображенията вър.
«»х
обтечени в Д Здпазен<
S3"
на изоора*с .
мНОго трудно. Върху долното „леса запазени два, хералди-чески разположени, грифона, вдигиали високо единия си преден так Този вдяво е със силно извита назад глава, като част ст крилете и тялото му изли-Ит извън полето. Фигурата на другия грифон е запазена по-до-бре. Зад него се различава фигура на жена в почти пълен профил, облечена в дълъг хитон. В двете си ръце държи по един дълъг предмет (факли ?). Тази фигура е нарисувана почти изцяло извън рамката на полето.
Палметите са рисувани с червен цвят и се състоят от един централен лист, височината на който е почти изравнена с тази на амфо-рнте. От двете му страни има по петдыовидно извити листа, уде-белени и разширени в краищата. Така оформените палмети са об-традени от двете си страни с лъ-^гушен ластар с волути и листа.
“Рината на палметите с ласта-Ра варира от 0,59 до 0,67 м. От ^лия фр113 липсват известно ко-2ество ФРагменти. конто не По'1еНят общата Схема на ком-да п 1ЯТЭ’ анал°гия следва южнатоМеМ’ че върху срещупо-ницатаа запална стена на гроб-е подо/ имало съшо гакъв фриз Рящ СР>ен Или огледално повта-Фрагме Сюжет- Малкият брой *тя1ост.НТи 01 него не позволява
°СТНаТа му вьзетановка.
У' ^Робна ..
1,ИсЛ° — изображение вь* '"> ,е "ад вХода
Е'л.ад," Dar 4ell,"'g auf Giebetfeld uber
В триъгълното поле (фронтон) над входа на гробната камера е имало изображение, от коего липсват доста фрагмента, поради което то не може да бъде възста-новено. Композицията е разполо-жена в центъра на фронтонного поле и включва предмета на въ-оръжението — колчан с поставен в него лък и огрели, вьрху чийто горен край е преметнато свободно падашо наметало. Над колчана, надолу, се спускат четири пан-делки, краят на едната от конто завършва с ресни. Гориата част на колчана е украсена с тесен бордюр в черно, върху който със сребристосив цвят е изобразен ластар с лъкатушни извивки и во-лути. Встрани от него посредством щрих от полегати линии е на-правен опит да се предаде обем-ност. Преметнатото върху колчана наметало има охровожълт цвят, а гънките му са предадени с кафяви линии. По цялата му по-върхност без определен ред са разположени бели петна. Горни-ят край на фронтонного поле липсва, поради което в тази част изображение™ е неясно. Може ои панделките принадлежат на раз положен над колчана шлем или венеп. Вероятно на срешуполож-ното фронтонно поле, над ГР ноте легло, съшо е имало някак-во изображение, от к не са запазенн никакви чаи_ Акосесьди по запазенигекъсо£ оцвегени мазилки вър'> ' 1СГ. предиата страна на гр върхт то съшо е била .'^^тпчават отделив фрагмента с р намент. свастики и меандре
рисуваии с черно върху червсп фон.
Преобладаващага част от сгено-иисите в гробната кахгсра открихме паднали на пода, примссени с прьст, тухли и камыш от разру-шсиите тробни лет ла. Оказа се, че в краина сметка обшото им количество не е в състояние да покрие пята! а плот от степи те на каме-рата Част от тях открихме раз-прьснаги и в остана ште помещения Очевидно при шрабването на гробницата са били нанесена значите ши повреди и на нейнага текоративна украса.1 Дскоративната система на Мьт-тижката тробнипа се отпася към периода на повторного и използ-ване и свързаното с това преуст-ройство- Каква е била украсата и в иървия период, неиосредствено след и и раждането й. нс може да се установи В 1яво от фугата обаче. при продьлжението на дромоса, открихме яма с толям брой фратмеши от мазилка с ор-наменгална украса. Върху тях ли-чат изобразеии йонииска кима. лавров лист, перлов кит и други могиви, конто намираг пълна аналогия с подобии могиви от Казан тынката гробница. Явно е, чс на вгория строителен период съо1вегегва и нов етап в украсата на гробницата Откршиге в яма-
O1JC ши фрагменты бяха гкрши и на ипа ичнън i робиинл r.t
II И чгенш </>f)fiitnuuiinimi) ria te на гробната камера
tbhildunt: uuf ,kni (nrM/etd ,hr
(frabltammcr Detail
2X
га фр.и менiи oi ма шлка се oi? •i.iiiai с 110-601 a ia га си цнек ла гама и с по-ишскан рисуиък.
01 паб но iciliiHia ни ее усчанопи, че оснен ie»ii дна сына и украсим па 1 ройницам са били пии.ршени и никои часппши поправки, кои io incMiai предимно opiociaiitic и ре гсфния идиш над 1ях в 1 роб-
41
нам камера. Вьрху 1ях има япии следи oi доньлии(слно нанасяне на боя. Вьрху плинга е бил доба-веи и фшуралец фрич, ог кой|° с •aiiaien един фра1мсш с изобр^' чей на нею бягащ иаляно ноин е' щи г п ръка. Рисунка га е ci»nc'eM схемашчна, a i|<niypaia — нрс*Д’ cianena почт снлустно.
Има данни и за това, че през последний период от използването иа гробницата щуковата мазилка в дромоса е била отстранена, след което стените са измазани с калов разтвор и оцветени в бяло. Това обяснява и липсата на вся-какви фрагмента от стенните мазилки вьрху пода. Тези наблюдения насочват кьм интересния и важен извод за продължителното използване на гробницата с до-пълнителни преустройства и поправки както по отношение на плана, така и по отношение на де-коративната украса.
Ако по отношение на архитек у раза си Мьглижката гробница им™ повече или по-малко близки паралели сред паметниците на тракийското сепулкралностро^ трпство то, що се отнася до Д ,тивната й украса, тя е феномен
К: Замнете.» «го
вечно жилише на виден пред
Игната в един .од гробнниа-мавзоле.., отговар
„а венчан «“^„"^„енталнввг балния к>лг- 1рОМОсът. вход, С конто за д0СТЪПна показва. 'е тя ,_„,,лен11я гака и както за нови по рое^ ир, за извършване ш I —~ иш,
монии Н тризнш за „маме все оше оег.ш „редстави. откР.|-
явление даве Стрел43
ппа гробница при гр-
конто ние it непъ.тни подобно
(/ U '"П ФР*1в к" '<>7><1»к1 ^r‘‘'cs in t/er Crabkamnwi
киек кран
I. стр п.
а г.1
м. Векове. Г3 кн
В декоративна।а украса на Мы-лижката гробница сретамс от ново приложен ннкрустанионпнят сгил. широко застъпсп прет сли-нисзичсска га сноха в жилишната архитектура не само в сынинска Гъриия. но и в Италия. Египет и Северното Причерноморис. Към тети райони следва с основание да бъдс прибавена и Тракия. прсдвид обстоятелството, че тук досега са известии твърде много примеры, конто, с изключение на дворсца-храм в Севз ополие, са евързани предимно с паметници-те на погребалната архитектура. Декоративната система на гроб-нииата от Мъглиж обаче показва чувствителни различия в сравнение с тях. Тя ни предлага първия случай на едно своеобразно и оригинално решение на украсата на дромоса чрез редуване на различно оиветени пояси, най-дол-ният от конто дава илюзия за нокъл с ортостати. Разположе-ният над него пояс в черно ими-тира плинт, представен не релеф-но. а плоскостно. Явно декора-тивният ефект при дромоса е тьр-сен в последователного и ритмично редуване на различно оц-ветени пояси, най-долният о г конто запазва идеята за цокъл, без да нарушава плоскостта на стената чрез обемно-пластични елементи. Нарел с юва, тук за първи път е гака широко застъ-
13 И поражение тргу аифора от Фрит Ahhihlunti. uul finer Amphora ф-s Priews
пен жкчтият цвят, отделен в самостоятелен пояс, неерещан досе-га в лрхги гробниц».
В стремежа си да подсилн деко-ративния ефект и да преодолев ччветвото за монотонност. ху-дожникът е отделил особено внимание на непосредствено евърза-ното с дромоса I отделение. Т\к е приложена и доразвита същата идея за последонателност на от-делните цветов» пояси. сред конто обаяе липсва жълтият. за да се
избегне впечатлението за буквал-но повтаряне хкраезта на дромоса. Едновременно с това декора-тнвннят ефект е подсинен и с пластично подчертаните над пло-скостта на стената пиластри. конто я разенчат обемно Това е нов
го по-късно при украсата на бога-тите помпейскн жилища, изтгьл-векн в т. н. първи помпеднеки или инкру стали онен стал.
Следвапюто помещение (отделение П» е сдветено в бяло. По-
ра и с
получаването на кра-
J камера. По юзн начин, като
При украсата на гробната камера е отдалено предпочитанне на ор-наменталните мотив». Фризът от редуващи се амфори н палмети. сам по себе с» без аналогии, е из-ключително интересен както като идея. така, и като композиция. Той може да бъде предпазливо сравнен с никои паметници от друтн облает» на елинистическия свят. Изобразените тук амфори са извести» като „агонистиче-ски". откриват се предимно в ве
крополи. поради което връзката им с погребалния к> лт е несъмне-на. Те се срешат както във вид на погребални дарове. така и в некой паметништ на живописта в некрополите на Александрия. Северного Причерноморие и други области на елинистическия свят. Върхх тях. подобно на тези от гробницата при Мъглиж. се срешат близки изображения и орна-менталии мотиви—грифони. палмети. квадриги. Те в обши линия следват традишзонните схем» както по отношение на формите. така и по отношение на орнамег-талните мотиви Това се дл на факта, че в огромния е. тическн свят и в неговата гообразна култура въпреки то
ll Г Щ\т е Хгоивсти» вгкр. г ..ле». Секрвого Л
~З^НСТВЭТ0
ч>ъст®о- който
I ми ге разстояния могат да се на-блюдават сходни явления.
Явно е, че украсата на гробница-та, независимо от придържането към местните традиции, е повлияла от един художествен кръг, намиращ се вьн от същинска Тра-кия. Без съмнение това е Александрия — един от най-значител-ните културни и художествени центрове на елинистическия свят. Датирането на гробницата е трудно — тази трудност се под-силва и от факта, че тя е ограбена оше в древността и ние не разпо-лагаме с никакви предмета от гробния инвентар. В този случай следва да се изхожда преди всич-ко от архитектурния план и деко-। ративната украса.
Строителният материал и строи-телните похвата са традипионни за древна Тракия, в този смисъл тя повтаря вече познатото от друтите гробници в района на Севтополис. Правоъгьлните й в план помещения са изградени от тухли и покрити с т. н. фалшив свод. Самите тухли буквално по-втарят форма тите и размерите на тези от дрхтите гробници от района. Всичко това показва. че Мъглижката гробница хронологически се в.мества най-оощо в пе-
/5. Центрамата лифора от фриуа де-
miii п , »
Zerarale Imphora auj Fna Dttad
16. Изображение елрку амфора от фриза.
Нике на ко leenuuu
466ildung auf emer imphora Frieses
\ile out етет SlreiiuagcH
риода на съшествуването на тра-кийския град Севтополис. а именно от края на 4. до средата на 3. в.пр.н.е.
Особена прецизност в датировка-та не предлага и декоративната у краса. Прави впечатление обаче, че тук в значително по-голяма стелен са засгьпени пластичните елементи при изтъкване структу-рата на стената, белег за по-кьсна дата. Това дава известии опорни точки и при всички случаи свиде-телства. че тя е по-кьсна от Ка-
занлъшката. чиято най-късна дата. предложена засега. е между 280 и 260 година. Имайки пред-вид. че между двата периода на нзграждане и у краса на гробница-та от Мъглиж е имало поне 20 години. то най-вероятната й дата следва да се постави около или малко след средата на 3. в.пр.н.е. Специални изследвания вьрху техниката на живописта на гроб-ницата не са правени. Видно е обаче. че е работено в техника ..сухо фреско". с широко прилага-не и на еикаустика. Последното е придавало почти огледален бля-сък на стените. запазен на много места и до днес. Застъпени са че-тирите основни за Античността нвята — черен, червен. жълт и бял. както и нюансите им. Чрез смесването им е обогатявана цве-товата гама. Макар и твърде ряд-ко е използван и синият цвят. При нужда на различии места, с пел да се предаде обемност, спо-лучливо са използвани светлосян-ката и шрихьт.
Мъглижката гробница предлага релина нови неща по отношение 4п
17. Изображение на дягащ воин n.iunma над ортостатите
Abbtldung ernes fliehenden Kriegers auf de"1 Sockel uber den Ortho.,taten
на плана и декоративната си система. Тя е единствената гробница с орнаментална живопис, която подлежи на почти пълна реконструкция, с което обогатява позна-нията ни за декорацията на тра-кийскитс гробници от елинисти-ческата сноха. Мъглижката гробница, наред с другите паметницн
от този род. е важен източник за иззчаване изкуетвого не само на Тракия. но и на елинистического изкусгво.
41
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
I. ДИМИТРОВ. Д. П. За датата настеио-писите от Тракийската гробница при Казаатьк. — Археология, 1966, кн. 2
2. КИТОВ, Г. Тракийската гробница-мавзолей край град Стрелка. — Векове, 1977, ки. I
3. МИКОВ, В. Произходът иа куполиите гробници в Траки я — Известия на Археологически» институт, т. XIX, 1955
4. СЕВТОПОЛИС Т. I, 1984 (колектив)
5. ЦАНОВА, Г.. ГЕТОВ. Л. Тракийската гробница при Мътлиж. — Археология, 1973, кн. 2
6 ЦОНЧЕВА, М. Художественото на-
следство на тракийските земи София 1971
7. ЧИЧИКОВА, М. Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV — началото на III в. пр. н. е. - Известия »а Археологический институт, т. XXI, 1957
8 ЧИЧИКОВА, М. Севтополис. София 1970
9. ШУРГАЯ, И. Г. Агонистические амфоры в некрополях Северного Причерноморья. — Советская археология, 1971, ки. 3
42
РЕЗЮМЕ
НА НЕМСКИ ЕЗИК
43
das grabmal von magusch
Ljudmil Getow
Dieses Grabmal wurde 1965 bei der Erforschung eines Hiigelgrabs in der Nekropole einer groBen thraki-schen Siedlung entdeckt. Es befindet sich etwa 15 km ostlich von Seutho-polis, dem politischen und kulturel-len Zentrum des Staatsgebildes des thrakischen Herrschers Seuthes III. Die Grabanlage, die in der siidli-chen Halfte der Aufschiittung er-richtet ist, hat einen nach Siiden ge-richteten Eingang. Sie weist einen kompliziert gegliederten GrundriB । auf und besteht aus zwei den Zu-gang flankierenden Raumen, einem langen Dromos, zwei rechteckigen Partien (I und II) und der Grab-kammer. Die Gesamtlange des Hii-gelgrabs betragt 21,79 m.
Vorraum und Dromos sind aus mit Schlamm verputzten Bruchsteinen aufgemauert. Der Dromos ist in zwei Teile von ungleicher Breite ge-staltet, die konstruktiv nicht mit-einander verbunden sind. Die Wande sind in ihrer urspriinglichen Hohe von 2.20 m erhaiten. Der Gang fuhrt durch ein monumentales Tor in den nachsten Raum (Abschnitt II).
Die viereckige Grabkammer mit dem kleineren Vorraum (Abschnitt И) sind aus Ziegeln erriehtet und sind der Mittelpunkt der Grabanla-
ge. Die vorkragenden Backsteine bilden ein spitzes, satteldachformi-ges Gewdlbe. Im Hintergrund der Grabkammer gegeniiber dem Eingang befand sich ein aus Ziegeln ge-bauter Sarg.
Hinsichtlich der Bauweise ist diese Grabanlage genau so beschaflen wie die anderen bisher im Gebiet von Seuthopolis entdeckten Grab-maler. Anwendung fanden die tradi-tionellen Bautechniken und -ver-fahren der Thraker.
Die Wande des Grabmais sind mit Mortel serputzt und mit einer dun-nen bemalten Stuckschicht bedeckt. Die Dekoration ist originell ge-staltet. Die Wande des Dromos zie-ren horizontale Friese in vier Far-ben: Pompejanisch Rot, Schwarz, Gelb und WeiB. Der unterste Fries imitiert Orthostate. In Abschnitt I sind die Farben anders angeordnet. jedoch ohne Gelb. Dariiber hinaus linden wir hier ein neues Element — vertikale Holzpilaster. deren Bema-lung die gleiche ist wie die der Wande. Der Abschnitt II ist in WeiB gehalten.
Die dekorative Gliedenmg der Grabkammer ist wie damals Qblich und iihnelt generell der des Grabmais von Kasanlak — die durch Reliefsockel gegliederten Orthostate
45
Я
und die Wand sind Pompcjanisch Rot. Die Vcrzierung des ornaincn-talen Frieses besteht aus zwei Clementon — Amphoren und Palmct-ten in rhythmischer Folge. Einzelne Felder dcr Amphoren sind mil fi-guralen Darstelhingcn gcschmiickt. Auf dem Gicbcldreicck iiber dein Fingang zur Grabkammcr ist eine fragmentarischc Darstcllung crhal-len, die abcr nichl ganzlich rckonstruiert werden konnte.
Bei dem Bau und dcr Ausschmiik-kung des Grabmals zcichnen sich zwei Perioden ab. In der zweiten
wurde der Gang vcrlangcrt sowie der Vorraum mil den beiden ande-ren Riiumcn hinzugefugt. Zn jencr Zeil wurde auch die Hugelaufscliiit-lung vergroBert. Die erhaltcne De-koration wird dcr zweiten Pcriode
dcr Bcnutzung des Grabmals zuge-
wiescn.
Obwohl in dem Grabmal von Ma-glisch das fur die thrakischen Grab-anlagcn herkommlichc dekorative Schema itn allgcmcinen bcibehaltcn wurde, weist cs inchrere ncuc Mo-mente auf. Das wichtigste ist dcr mit Palmetten und Amphoren gc-schmucktc Fries, dcr in keinem an-deren dcr bisher in Thrakicn ent-deekten Grabmalcrn vorkommt. Dies ist auf den EinfluB der Kunst von Alexandria, cincm dcr bedcu-tendsten Handels- und Kulturzent-ren dcr hcllcnistischcn Welt, zuriick-zuluhren.
Das Grabmal ist ctwa um die Mittc des 3. Jahrhundcrts v.u.Z. zu datie-ren und gibt wcscntliche Aufschliis-se iiber die Kunst des altcn Thra-kiens sowie die hcllcnistische Kunst im Allgcmcinen.
46
( ЬДЫ’ЖЛИИ!
Вьведспие 5
Архитектура 10
Декорация 19
Илюлзвапа литература 42
Резюме па нсмски сзик 43
доп. Людмил Гетов
МЪГЛИЖКАТА ГРОБНИЦА
студи».
със 17 репродукции, от конто 9 цветни. 2 чертежа първо издание
Рецензент
ст и с Мария Чичикова
Редактор
Божана Балтева
Прсвод на немски език
Лоте Маркова
Художествено оформяне
Тома Томов
Художествен редактор
Иван Димитров
Технически редактор
Ангелина Ботланова
Коректор
Лилия Станчева
Снимки
Константин Таичев.
Людмил Гетов —
№ I. 2. 5. 6. 7, 8, 10. 17 Схеми
Людмил Гетов №3.4
Лит. трупа ill
Код 30/95382/7020 123 88
Дадена та лечат на 30 VI 1987 Подписана за лечат на 5 VI 1988 Итицпта от лечат на 20 VII 1988 Формат на изданието 16/60/84 Печатни ко тн 3
Издатс.тски ко ти 3
УИК 4,74.Тираж 1320
Цена 2 лв
ДП „Георги Димитров" бул. Ленин 117
Издатели во „Ьь нареки художник" Московска 37 < офия 1988
75 Ь (094)
БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК
Иаметници на kyimypama
Излезлн от печат:
ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ КАЗАНЛЪК
ГГРГАНА ПАНОВА
ЛЮДМИЛ ГЕТОВ
СКАЛНИТЕ СКИТОВЕ ПРИ КАРЛУКОВО
.1ИЛЯНА МАВРОДИНОВА
Предстоящи издания:
ПРЕСЛАВСКАТА КЕРАМИЧНА ИКОНА
ТОТЮ ТОТЕВ
ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
Цена 2 лв