•. *’ ' 1*
.	’ .'.-ч <•	'
• • . , • '.  •••
ЗИКО BA КУЛТУРА”
"^7
^РГОНЪТу	<
,> £J£73*' КОНТО «НАУКА И ИЗКУСТВО- •?
(НЕ) МОЖЕМ
ЖАРГОН — л/, езикозн.
Разновидност
на социалнитс диалскти,
служеща да отдели
езиково определена трупа
и характеризираша сс
прсдимно с експресивната
си лексика,
съставена от диалсктни.
чужди и преосмислени
книжовни думи; сленг.
А натки жаргон.
Войшааки жаргон.
Ученически жаргон.
(РБЕ.т. 5. 1987. с. 26.)

ПОРЕЛИЦЛ
„ЕЗИКОВА КУЛТУРА
Редакииоиил «Олеги»:
проф. ХРИСТО ПЪРВЕВ
ст.и-С. ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ст.н-е. ВЛАДКО МУРДАРОВ
ТАНЯ БЕХАР
ЖАРГОНЪТ,
БЕЗ КОЙТО
(НЕ) МОЖЕМ
ГЕОРГИ АРМЯНОВ
НАУКА И ИЗКУСТВО ‘
СОФИЯ
1989
Нормал но .еэиково, пскхнческо и социално явление ли е жаргонът? Мо-
же ли да се говори за жаргона като за естествена езикова (или по-точно
речам) система? Има ли мяето жаргоны в живота на днешното соцнзлнс-
тическо общество? Езиково културми ли сме, а ко знаем, а и си служим с
жаргон (ученически* студентски, професнонален)?
На тези въпросн Щс намерите отговор в киижката на м ла ди я научен
сотрудник от Института за бьлгарски езмк при БАН Георги Армянов.
Цеитраяно мясЪ в ней зэемэ речникы на наА-срешанцте дуим в сорнй*
синя ученически жаргон с тяхното тълкуване. За да не се допуске отрнцз*
телек социален ефект в него не са включенк циннии «те и вулгарннте думн
от общонародната просторечна лексика.
Кинжката « ценно помогало за всичкн* конто се ннтсрссуват от проб*
лемите на езнка и дьржат да наградят у себе си верен еэчков усет.
©
Георги Лазаров Армянок, 1989
с/о JauufoTt Sofia
88
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Ком темата за жаргона в съвремениата действнтслнсст се
масочих преди 10 годнни. Бях студент по бьлгарска филология
и на една от лекцинте проф. Христо Първев сподели, че това е
облает на болгарский национален еэик, конто изисква нови,
обективнн и эадолбочеки иэследвания. Идеята м:< хареса, ио се-
та си мисля, че може би сгм бил вътрешио подготвеи за тази ра-
бота — годнни преди това като ученик н войник събнрах таки-
ва особенн думи, но и не само това, аз ги използвах в разговори-
те си със свонте приятели. В този синем започиах Да „долбая*
проблемите на жаргона с немалка сбирка от матернали. Тук е
необходимо да обясня и още нещо.
Родих се и израсиах в София, в квартал, който според нлкои
е не само административен, но и културен пени центьр. Соуче-
ниците ми от I гимназия (сега I ЕСПУ „Днмитър Благоев*) бяха
млад жи като всички други — буйни. весели, лоши и добри.
Гимназията се славеше като един от „бастионите* иа жаргона в
столниата и това место създаваше проблема както на нас като
неговн носители, така и на учителите ни, който се бореха сре-
щу нашего „покваряване*, че Дори и иа родитеяите ни, конто пък
трябвашеда обясняват откъ'де техните деца са се научили да го-
ворят така грозно, кон са корените на нашего „разложение*. Не-
зависимо от това „разложение* (коего датира доста отпреди
9. IX. 1944 г., зашого проф Ст. Стойкое нзеледва жаргона и«
София по матернали от 30-те години, събиранн и в тази гимназия)
никои возпитайици на това училище станаха артисти, други диес
са писатели, трети муэиканти и композитора и т. н. Зиачи „поква-
ряването" ни совсем не е било страшна и неизлечима болеет.
По-големмте от мене „праскаха* жаргона коде-коде „по-страш-
но“. те го владееха до тонкост, за тях тайни в тази облает нямаше
(или аз така си мисля!}. Моего поколение се оказа наследник кв
една голяма и богата жаргонна „сокровищница*, която за сажа-
S
ленке май не успяхме да опаэим добре. Тня пък след иае си имат
своя хькровншннца*. Само че за разлива от иманетата, заритн в
зеията, конто все никой леи може да биат изровенн, нашего
жаргонно съкровище от ден на ден потъва все по-дълбоко, а н
хората, конто преди годинн вземаха от неговнте „жълтицн*. ряд-
но се сещат кие н какво са заровили.
 По-късно се премести х да уча в друге училище, в друг квар-
тал. Там стана „среша* на няколно жаргона, зашото бяхме съ-
брани ученной от различии части на София. Бсеки носеше осо-
бени жаргоннн думи със себе си, пробутваше гн на другите, ус-
вояваше техните, т. е. обогатяваше .собственна сн жаргонен реч-
ник. От тозн пронес не се роди някакво наджаргонно отроче (как-
то от диалектите може да се раэвие книжовен език), роди се само
моят интерес към жаргона. Процесът на обмяна на жаргонна лек-
сика продължи и след това — в казармата и в Университета —
където се бяхме събрали пи от всичкн части на страната. Дуните
ее редяха — един на листове, други в паметта ми, за да се стиг-
ме до овзи момевт по време на лекция, с който всъщност започ-
нах.
Изказвам дълбоката си благодарност на проф. Хр. Първев,
който ме насочи към тази тема и бете моят първн научен ръково-
днтел.
Прекланям се пред свеглата пакет на ст. и. с. Стефан Илчев,
който ми даде много сведения за първите годинн на жаргона у
вас, а сицо и за много думи, употребявани в началото на века.
Благодаря на редакцията на в. „Учнтелско дело* за това,
че се съгласи эаглавието на една иегова рубрика да стане н за-
главие на тази книга.
Благодаря на кички, i ощпо не са эабраеили, че са били млади
и са говорили на жаргон.
София, 10. I. 1989 г.	Авторът
МАЛКО ИСТОРИЯ
Деяенето на диалектите в раыките иа един език на територи-
•дни и социални се извършва въз основа иа определен характерен
белее и на функцията. конто те изпълняват в системата за кому-
ннкация. Териториалните диалекти представляват ограннчени по*
своего географско разположение езикови разновидности, конто
притежават свой собствен граматичен строеж и осиовен речни-
ков фонд и са пълноиенно средство за езиково общуваие. Те задо-
воляват напълно всички езикови иужди на определен кръг от
хора и затова в процеса на рбразуваие на нациите никои от тери-
ториалинте диалекти нога; да се развият като самостоятелен иа-
циоиалнн езици.
Неправилно ще бъде обаче да се твърди, че том един тернто-
риален диалект стане основа на Даден национален език, той вед-
яага се превръща в национален език. Процесът е много по-сложен,
зшцото върху него окаэват влияние как-то диалектите, конто не се
разглеждат като основа на този национален езих, така и писме-
ната традиция от предишии епохи, а понякога и някои социални:
диалекти (обнкновено професноиалните говори).
От друга страна, социалмнте диалекти са такива езикови раз-
новидности, конто са присъщи на определен социален колектив,
изграден иа основата иа общи производствени, класови или други
интересе. Тези езикови формирования нямат (поне в България)
собствен граматичен строеж и осиовен речников фонд, а изполэ-
ват граматичните ссобености и лексиката на определен терито-
риален диалект или иа книжовния език. Именно по тази причина
социалните диалекти не могат да прераснат в иацноналнн езици,.
же повече, че иерядко в тих влиэат думи от различии езици и
диалекти, както и сред използващнте ги ноже да има и хора от
различии националяэг.ти с изграден вече свой национален език.
Тух с мясгсто да се изленят термииите, с конто по-нататыс
ке±работим: дяалех,, говср, егциыект, жаргон и сленг, В бы-
гарската диалекталожка литература „с говор обнхновеяо се оз-
начава най-малката местра (територналиа) или социална езн-
кова единица, т. е. речта на неголям колектив, между члеиовете
на който няма други различия освеи чисто индивидуалните"1. С
диалект се означава по-голяма езикова единица, сьставена от
няколко близки говора, конто нмат еднакви основня и различ-
ии второстепенна черти. Нерядко обаче диалект може да озна-
чава и по-иалката единица, т.е. говор. Товаособено много се отнася
за изследванията по социалка лингвистика, надето двата тер-
мина се иэползват почти вннаги като синоними. Сравинтелно
по-иов е термянът социолект, от който веднага става ясно, че е
ськращение, получено от латинского sociaiis ’обществен’ и град-
кото Хекхлс 'говор, наречие*.
Що се отнася до термините жаргон и сленг, въпросът е мелко
по-сложе ’. В тези термнни у нас обикновено се влага едно и съ-
що значение, само термины жаргон е малко по-стар и в опреде-
лен период от нашата езикова история е предизвиквал неприятии
асоциации и пълно отричане на езнковия феномен, който е оз-
начавал. По наше мнение този период е вече иэживян и тук ще
предпочетем термина жаргон като по-известен и утвърден, но на
места ще нзползваме като неговн синоними и термините социо-
лект и говор.
Когато говорим за социалнн диалекта, ние ще имаме предвид
цялата система от гбвори на разлнчиите социалнн колективн.
Тези говори ногат да бъдат помежду си както в подчинено, така н
в равностойно положение.
Социалннте диалекта, към конто се числи и жаргонът, се раз-
еиват зиачнтелно по-късно от териториалните, с появата на со-
ииално разделение между хората — т. е. вероятно през робо-
влалелския строй. Независимо че за тих е загатнато още в никои
граматически трудове на рнмските философн и ораторы, те срав-
нително късно са засвидетелствани н описанн като лексика — ,
в Западня Европа през ХП1 в., а в славянскнте земи през XV—
XVI в. В бадгарската езикова терктория порадн специфичного
ни историческо развитие — турско робство, липса в продълже-
ние на столетия на официална киижнина и др. -* социалннте^
диалекта са отбелязани за първи пътедва в края на миналня век.*
Порадн това днес е много трудно да се отгатае кота са се зародили
нашнте социолекта и какъв е бил техннят път на развитие.
Но освеи раэделянето на дналектите на един общенароден
ЧГлоДюе, Ст. Бглгарсы диалектология. С.. 1968, с. 9.

език и* теэи две основки големи труни трябва да се отбележи, че
и самите соннални диалекти се поделят на няколко подгрупн,
конто се разлнчават помсжду си по определенй белези. Таха
според класовото разделение между хората в досоциалистнчески-
те общества са существу вал и (а иякъде съществуват и до днес)
така иаречените „классам жаргонн", конто обслужват предимио
управляващнте класи и прослойки. Образец за такъв жаргон в
Европа може да бъде говоры на дворцовата аристокрация във
Франция по времето на крал Луи XIV, според който вместо зъб
са назвали „мебел на устзта", вместо коса — „украса на главата”,
и т. н. У нас поради посоченнте вече причини класови жаргони
не са се развили.
Друга характерна трупа говори, влизащи в крьга нз социолек-
тите у нас е групата на тайннте говори. Те от своя страна се де-
лят на тай ни занаятчнйскн н тайни джебчийскн (или престъпнн-
чески) говори. Известям са оше под името арго. Тяхиата основна
цел еда направят неразбираемо за о к о л н и-
те обшуването между носителнте нм. При-
чините са лесни за разгадаване— както занаятчиите, така и де-
класнраннте (джебчин. мошенник, рецидивист и пр.) не желаят
непосветените в техните дела да разбират за какво си говорят.
Занаятчиите, за да не научи никой тайннте на ирофесията им,
декласнраните — за да не разбере някой плановые им и да не гн
нздаде на органите на властта. Това и едните, и другите постигат
пс няколко начина на у потреба на езнка, стигащи до съвършен-
ст о.
Първнят е, като заемат думи от по-малко познати езици и ги
натоварват с нови значения, известки само на тях самите. За
българскнте тайни говори такива езнци са най-често албанският,
гръцкият и циганският. В предишните столетня турският език
е бил доста познат на българското население н затова не с можел
добре да бъде използвак за та кава цел. Тук е мястото да отбеле-
жим, че част от тези думи по-късно са преминали в ученнческия
жаргон н са се разпространнли в цялата страна, а понякога
дори и в раэговорната реч. Такива думи днес са: сынам ’гледам’,
дошло от албанского ачькивам, пандйз ’затвор’, заето от циган-
ски. глифам ’ям, храня се', произлязло от гръцки, и др.
Другият основен начин за изработване нг непознат. нераз-
бнраем език е преосмислянето на познати кннжовни илн диа-
лектик думи. По този качин в аргото са дошли например думнте
връэвам лъжа, мамя’, цйяим ’имам,’ пердшан ’глупав, прост чо-
век*. премннали и в ученнческия жаргон.
9
Третият начни е иосителите на тайните говори сами да из*
мнслят такива думи н 'да ги разпространяват помежду си. Toft
е сравяително по-слабо застьпен, ио е много ло-ефикасен и ло-
трудеи за раэгадаване. Новосъздадените думи, както и заетите,
се' подчнняват на граматичните особеиости на кннжовния език
или на териториалните диалекти. Пример за такова арготично
словотворчество ё следното изречение, взето от тайиия зидарски
говор: ^Куфйвката извета с чудноватка на климата". За не-
посветения това изречение може да означава само, че нешо от
женски род (човек или животно) е извършнло някакво действие
някъде, с нешо, на нешо и подобии, но нищо повече от това. А
прёведено на книжовен език, изречението гласи: Т< азан ката (до-
макннята на къщата) излеэе със забрадка на главата’. От този
пример ясно се вижда. че обшувашите иа арго са постигнали
чудесно целта си.
Следващият характерен подвид в рамкнте на социалинте диа-
лекти са професионалните говори. Те представляват сбор от
думи, лряко свързани с дадена професия
и назоваваши конкретни понятия от р а-
ботната среда. Това са термииите във вся-
ка професия, без конто рпециалистнте не биха могли да
обшуват помежду сн. Такива свои говори имат както лрофе-
сните, изискваши високо образование или специализация, така
и занаятчиите. Всекн един предмет или дейност в дадена об; ict
на пронзводството или на у ката има свое име, известно на хорьга,
конто си служат с него и непроменяшо се за един сравннтелно не-
малък период от време. Мепроменлнвостга на значението на тер-
мините във времето и тяхната едноэначност във всеки един опре-
делен момент са необходими условия за нормалното обшуване
между специалистите или работниците. Професионалните диа-
лекти (говори) нямат своя собствена граматична система, а из-
ползват в повечето случаи граматнчння строй на кннжовния език
или на териториалните диалекти. Една значнтелна част от тер-
минологи ята в по-разпространените професии през гоДиннте ми-
нава в кннжовния език и става иегова неотделима част.
Друга голяма трупа социални диалекти са така наречените
професноиални жаргони. По своя та съшност те пак са сбор от
думи, с конто обаче за разлнка от професионалните диалекти
и р о ф е с н о и а л и с т и т е иазовадат л ои я к а к в в
нов, експреснвен, емоционален начин пред-
мета н явления от професноиалната сфера.
Професионалните жаргоннзми представляват не осиовни термини
10
за определенн обекта от действителностга, а техни дублнращн
названия, който не са стилисгичио неутрални. Те нзразяват
емоционалното отношение на говорения към професията, но не
разкриват някакво пренебрежение или отрипателно отношение
към именуваните обекти. Може дори да се каже, че професионал-
ните жаргони са своеобразен барометър за оценка на чувства-
та на работещия към работала му. Така в професионалння жаргон
на шофьорите срещу термина 'волан' съществуват геврёк, краайй,
срешу ’спирачки’ — кучки, вместо ’самосвал’ место може да се-
чуе мгён н др. В професионалння жаргон на музикантите тези,
конто свирят на духовн инструмента се наричат духёчи и се де-
лят на оървари ’свирачн на дървенн духовн инструмента' и
железари 'свирачи на медни духовн инструмента*.
Професионалиите жаргони са доста разпространени, макар
вниманието на ученнте рядко да се е спирало върху тях. Свое-
образен вид такъв жаргон е например войнишкнят, в който се
преплитат думи от книжовння език, тернторналннте диалекта,
ученическия жаргон и професноиалната военна терминология.
Войниците са създали експресивнн названия за почти всеки един
обект от своя военеи живот — военнн специалности, чинове, длъж-
ностн, пособия, материали, отношения и т. и. Названията посте-
пенно са били възприети н от старшините, и от офицерите. Не-
малка част от тази лексика след годнните в казармата младежи-
те пренасят в студентскня или работническия си колектив, техни-
те no-малки братя и сестри ги научават от тях и ги пускат в упо-,-
треба сред учениците и така се е стигнало до положенного, че го-
ляма част от войнишкия жаргон вече е известна несамона хората,.
конто са го създали, но и на младежите н учениците, конто не са-
и „помирисвалв" казарма, а и на почти всичкн нас. Такнва раз-
пространени думи са например: фатмак ’старшина, фелдфебел’,
известна поне от преди 50 години, фазан 'старшина-школ ни к’,
маймунка 'противогаз', зйек 'новобранец' н много други.
Последният подвид в рамките на социолектната система на-,
българския национален език са гру ловите (корлоратавиите) го-
вори. „Те са повече или п о-м алко обособени
и оформени говори, конто сесъздават иеу-
сетно и незабелязано у хора, принудени
по една или друга причина да л-ре кар ват
эаедно. Задружният живот, общ и те инте-
рес и, стремежн и желания създават мно-
1Е
ТО общо в мислеието, в то се отраэява и в
р е ч т а**’.
Груповите говори нямат някаква по-особена цел, например
ла направят рента недоступна, неразбираема за околннте,. както
е при твйиите говори, те не кзпълняват и ролята на класса раз-
личител. Тяхиата освоена черта еда изразят емоционалио-експре-
сивното отношение на членовете на дадена трупа към ежедневни-
те неща н събития от действителността. По това те рязко се раз-
личават от другите видове социолекти и се доближават само до
ярофесионалните жаргони. Лексиката в тях в по-голямата си
част представлява синониме на най-обикновенн названия, вли-
защи в основния речников фонд на обшонародния български език.
От вснчко казано дотук се очертава едка доста пъстра и ин-
тересна картина на системата от социолекти в Булгария. Пред-
ставеиа чрез схема, тази система би нзглждала така:
(В схемата съзнателно са пропуснатя вндовете професионални
диалекти и жаргони, тъй като те имат по-слаби връзки с разглеж-
дания тук социолект.)
Нашата задача тук те бъде да осветлим внимателно и трезво
проблемите, конто стоят около последний подвид — груповите
жаргони, разглеждани чрез най-характерния си представител —
ученнческия жаргон. Прелегок ни сыцо да дадем отговор и на
няколко особено важни въпроса:
1.	Нормааио езиксво, пснхическо и социал но явление ли е
жаргонът?
Оп. Вългарскл дналехнлогяя. С-. 1Ь€8, 230—240.
12
2.	Може ли да се говори за жаргона като за нормали, есте-
стоена езнкова (или по-точно речева) система?
3.	Ина ли място жаргонът в живота на днешното соцнали-
стяческо общество?
4.	Езнково културни ли сме, ако знаем, а и си служим с жар-
гон (ученически, студентски, професнонален)?
Българският ученически жаргон възннква в годините след
Руско-турската освободители война, но първите писмени све-
дения за него се свързват с публикувания през 1930 годика в
списание „Роана реч“ „Тарикатско-български речник" от Петко
Войннков и последвалите го статин от акад. Стефан Младенов и
Стефан Попвасилев.
По данни на покойник наш езиковед Стефан Илчев, който е
учил в I софийска мъжка гимназия в годините около Първата
световна война, в квартала „Ючбуизр" (Три кладенца) на тога-
вашната София е имало „общество*' от тарикати, шмекери, моше-
ници, хора с неустановена професия и социално положение и др.,
конто са говорили на странен, иераэбираем за околннте език.
През тезн годнян ученицнте от I мъжка гимназия са употребява-
ли вече около 50—60 такива особени думи, заети от този ючбу-
нарскн тарнкатски говор. От онова време са именно известннте
диес мурук ‘баща’, мангйзи ’пари’, ливада ‘глупав, прост чо-
век’, гмже ’момиче’, както и по-рядко употребяеаннте или сега
вече забравенк щуиуер ’свит, скромен човек’, цйким 'имам', шмёда
'иебръснат, брадясал човек’, мармалдд ’гъста кал’, кшшмАра
’грозна, иепривлекателна жена* и т. н.
През 1918 година в постановката на опере... а .Дарицата на
чардаша" за първи път се чува думата кибицу^м със значение
'иаблюдавам игра на картн или комар’, от конто по-късно въз-
никват кибйча със същото значение и с по-новите 'обсъждам раз-
валено някаква спортна игра' и 'стоя без работа или чакам
никого', както и кибйк 'човек, който обсъжда с познати, с дру-
гарн някаква спортна игра, в чоято обикпочено не участва'.
Тук трябва да се отбележн к една интересна особеност на уче-
нический жаргон в България — неговото неравномерно терито-
рнално разпределение в годините до 9. IX. 1944 Т. Според Стой-
ко Стойкое, първият изеледвач на българските жаргоне, до 1945—
1946 година едннствено софийским ученной са били създали свой
социален говор. В другнте градове са сыцествували само отделяй
изрази н думи, занмствани в голямата си част от софийский жар-
гон. Макар това твърдение да е доста крайне, защото има не-
I»
малки сведения за съществуването и на други градски учени-
чески жаргони преди Втората световна война, не може да се
оспори факты, че много дълго, дори и до днес, софийският жар-
гон остава най-силно развития? у нас. Все пак в наше време
«ило поряди заснлените комуиикативии връэки на столицата с
провинцията или поради други причини учеииците на всички по-
големи градове в Болгария практически имат свой социолект.
Нормално е в теэн говори да се забеляэват повечето черти, ха-
рактерни и за софийский ученически жаргон, но всеки един от
фезн нови градски социален говори притежава известен врой
свои собствени черти, конто го отделят от оснаналите учениче-
ски говори.
От друга страна, в последуйте годинн се наблюдава и прели-
ване на лексика от един ученически жаргон в друг н вече е твър-
де трудно да се установи точно къде е възиикиала определена ду-
ма и какъв е бил пътят й на эаемаие. Такнва думи от по-ново вре-
ме са «Ы 'момнче. приятелка’, по произход от цигански, но сре-
таща се днес в София, Пловдив, Варна и др., дйякш 'пия алко-
холно питие’, терем ’младежха танцова забава’ и много други,
конто са известии и се употребяват не само в столицата, ио и в
Пловдив, Бургас, Русе, Варна и другаде.
На трето място трябва да се посочи, че в развитие™ на уче-
нический жаргон у нас се забелязват периоди на известно зами-
раие, последвани от периоди на буен разцвет, на своеобразен
жаргонен „бум“, конто именно довеждат до впечатление™ за „за-
мърсяваие, опошляваие на българския език". Жаргоны съще-
стеува вопреки уследите ни в областта на културата и образова-
нного, дори с тяхна помещ става „по-културен . Той не е изчез-
нал и в Сьветския съюз, където социалистически1™ културни и
образователия традиции са доста по-стари, не е изчезиал я в та-
кнва световнонзвестни и престижна учебни центрове като Прага,
Берлин, Лондой, Оксфорд, Париж. ..
Учеиическият жаргон не престава да вълиува нашата обще-
ственост. С него се заинмават и специалиста езиковеди, и учи-,
теля, и. родители, че и ученики. Независимо от това обаче все
еще ияма едииио становище за неговата природа, за характера
ыу като средство за общуване (а той е доста коварен). Причините -
са много — недостаточно позяаване на тозя езиков феномен (а и
нежелание да бъде опоэнат), невъзможност да бъде разграничен
учеиическият жаргон от вулгарната лексика я просторечието,
лвпеа на трезвост при определяй* на сферата и времето на упс-
треба н т, н.
А ако всеки от дядовщпе ни се пореви манко в ааметта си,
14
•ще открне, че и той е бил малко пене тарикат (или се е мислел
за такъв) и че не е чаи толком далеч врёмето, когато е използ*
вал тзрикатски думи — било като член на тарикатската тайфЛ,
било катоэубрйч, който се е мъчел да нзглежда арабйя. Но всич-
ко е било с времето си и до време. После иашите дядовци (сяКаШ
кзведнъж) са станали големи и сериозяи, сыцото се е случило
с бащнте ин, става вече и с нас, а утре ще стане и с децата ни.
Раэликите са малки—баб(гге ни не са говорили на тарикатскя жар-
гон (било е иемислнмо в онеэи времена — началото на века, at-
вическнте училища.. майките ни от време на време са на-
пускали из уста по никоя „грамотна" дума, иашите сьпруги и
-приятелкн прйсхат жаргона почти като нас... Нища чудно
утре дыцерите ни да учат братята си на жаргон.
И през всичките тези деветдесет и няколко годнии сыцеству*
ванне младежкнят жаргон, пък бил той „тарикатски език", жар-
гон, сленг и т. н., е бил обявея за „грозен, развален език", „ези-
кова немара", „отжявелица", „аитисоциално , че дори и „антисо-
цналисппкско" явление, „мръсен остатки от тежкото капитали*
стнчегко ыииало" и какво ли не още. И човек започва невояио да
се пи№ как така том. наречено с толком епитети, отживило
изтьргаче на родния ни език не само е доживало до наши дни,
но дори няма и намерение да си ходи. Кои са тези „черни" сиди,
конто го крепят вече почти половин век след соцяалисТическата
ни революция?
Отговоры е толком прост и естествен, колкого е естествена
•буйната природа на младите. Просто жаргоны е езиков нэраз
на по-емоционалното възлриемане и реагираяе на младите спря-
мо света, на по-крнтнчната. а понякога и надменна, самонадея-
на, преиебрежителна оценка на нещата от живота, на традицией*
ния ред и нории на поведение. Той е социално к психически обу-
словеи езиков факт и използването му все пак не е эадължител-
но за определена вырастем трупа. То зависн в голима степей
ст възпитаиието, интелигентиостта. дори и от характера к тем*
перамента на дадев човек.
В живота на младите сыцествува определен модел на говор и
поведение и спаэвавето на „нормите" на тоэи модел е въпрос на
„право на живот* в рамките на социализм трупа. Владееието на
жаргона и на дадени елемеяти от общуването, свързани с него
« характерян само за определен кръг, ^отварят врктата. вди-
гат бариерата" За влизане в тази среда. Тяхиото непознаване ста-
ва сериозка преграда пред желаещяя да се доближн до живот на
младите. От фуга страна обаче, тези социалнн „законе" не са в
тахава стелен силан и недостьпни, както това е при соаналните
15
групп яа декласираните, особено яря запорниците г техиня го-
вор. Те лесно ногат да бъдат научена и спазмни, тъй като нямат
за дел да направят о&цуването на иосителяте си иеразбираемо
(макар то да остам за голима част от непосветените именно тако-
ва). тезя социалки нории на поведение, както и самнит жаргон,
просто вашпно отделят члевовете на определена социалиа трупа,
Леэ да я иэолират от обществото, инто пък него от нея.
Трябм да се добавн също, че иемалко думн от жаргона имен-
но поради експресивния си характер са преминали и премииават
в раэговорната реч и эапочват да се употребяват от хора съвсем
не в младежка възраст. За пример могат да послужат думи като:
,бИпкам ’работа’, наливам ’убеждавам*, кбфти 'лош, неприятен;
лошо, неприятно', скроЛвам. свйвам ндмер 'погаждам нещо лошо,
неприятно', ладом си ’имам влечение, интерес’, и&нтарджия *лъ-
жец. мошеикк', хл^чхо 'високопоставен човек’, зубрйч ’прилежен
ученик’ и много други.
Все но-често жаргонната лексика наиира място к в художе-
сгеената литература, обикиовеио при диалог, эа да се индивидуа-
лизират яли тнпнзират геронте. Силнатаемоционалност, заложена
в тезя думи, образността. ппеносната употреби, която често води
до хумористични ситуации, оцветяват литературного произве-
дение, създават неповторима атмосфера. Примерите вече са твър-
де много — от Богомил Райнов, Иваяло Петров, Дончо Цончев,
ТоНчоЖечев, Серафим Северияк, Георги Мишез, Кирил Топалов,
Иля Велчев, Божкдар Томов.. . Жаргонът живее в казармата,
във висшнте училища н ннститути, в професионалиата среда, на
«крана, в театьра и къде ли не още. Никого вече не учудват
дуки. като скАовам 'пиша двойка", барЗба ’здравеняк; носач иа
гзратз, хамалин*, авдито 'нещо, придобито без труд или за
чужда сметка', мИце 'красиво, хубаво момиче’, б$там ’давай не-
що (паря, предмета) като подкуп, за да се облагодетелствам*
и т. и.
От всичко това се вижда, че жаргонът се отлнчам с изключк-
телна жнзненост. радва се на особено внимание и елементарното
му отричане и заклеймяване не може да доведа до нищо съще-
ствено— дорн само за том. че забраненнте неща са винаги по-
интересна и по-прнвлекателни.
Жаргонът като езиком система (или подсистема) има. отно-
шения я връзки с всички елемеити от структурата на наиионалния
ни език я на воекя един от тях лава надо или взема нещо. Тези
връзки са зансчкали още с първите стъпкн на жаргона я продъл-
жамт и доднес. Тетгаже да « промеият, в определен момент мо-
же да «мат «вмени до минимум, но винаги ще има налице резул-
й Жлргекъг» бм нойте (мс)иожем
тат от тях и това се отразява върху лексикалния я граматичния
облик на разглеждания социолект. Погледнато в плана на исто-
рического развитие, лесно могат да се открият черти от начал-
ното развитие на жаргона, конто са живи и днес, както и думи
и граматични особеностн. конто вече са забравенн или изтласкани
впокрайнините на ученнческия говор. Затова е необходимою бъ-
дат разкрити откошенията на жаргона с другнте езикови снстемн
в рамките на българския национален език, да се проследят пъти-
щата на появяване или изчезване на далек внд лексика, на опре-
делени книжовни нлн диалектни модели за словообразуване, за
да ноже да се даде трезва и вярка преценка на явлението жаргон.
Това е нужно не само за науката за родния ни език, но и за учи-
тели и ученики, за литературата и културата ни, за цялата бъл-
гарска обшественост.
ЖАРГОНЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Преди всичко трябва да се подчертае. че българският жаргон
възниква и се развива върху основата на нашия кннжовен език.
От него той черни голяма част от словния си запас, неговата
граматична система до голяма стелен определи облика на думите,
техния строеж (пли скроёж) н сннтактнчните им връэки.
Характерна ссобеност при това взаимодействие е, че жарго-
иът заема наняло от инижовния език всички неиэменяемн части
на речта, конто са му необходими — наречия, съюзи, частник,
предлози. Значнтелно по-късно се появяват такива думи. създа-
дени от кладите. Другнте части на речта — съществителни, при-
лагателни. местоимения и глаголи, както и неличннте глаголни
формн — причастия и отглаголни съществителни, носителнте на
жаргона може да създадат сами, но също може и да заемат както
от кннжовния език, така и от територналните диалекти или от
другите социолекти. Понякога в речта на младите дорн се срещат
едиоврекенно кнпжовна и жаргон на дума за едно и също явление
от действителността — например стой и кёся, бАгам и еъэйрам
н много други.	
Основен белег при това заемаие на думи от кннжовния език
е промяната иа значението им, постигната най-често със средства-
та на метафората, метоннмията, синекдохата, нгрословието и т. н.
Този пронес започва още с първите стъпки иа жаргона, т. е.
вякъде в края на миналня н началото на нашия век. От онова
време са думи, като галош и ливйда ‘глупав, прост човек’, крйва
*едра, тромава жена', тйква ’глава’, кодоз 'затвор*, чешмй 'нос',
айвам 'крала' и др.
17
За разлика от други езици обаче, като например английски»,
у. нас много трудно може да се говори за обратная пронес — алия*
вне на жаргона варку книжовння език. Независимо че немалко
жаргониэми са навлезли вече в рента ин и влитературата, все
още нить един от тях не е получил правого да се нарече киижовяа
дума — заради снижеиата си стилистичиа окраска, заради често-
то дублиране със звуковия облик на книжовяи думи и най-вече
заради това, че извън ученическата (или студентската, войнишка-
та) среда жаргонизмнте губят в повечето случаи значение» си
и своята ярка стилистичиа натовареност. Към това трябва да се
добави и факты, че в последиите десетилетия влияиието на бъл-
гарския кннжовен език, осъществявано чрез редовното обучение
по българскн език и литература в училищата, чрез предавания по
радио» и т’лсвизняга, чрез статин във вестници и списания,
значителио се е засалило. Това води до повишаване на езиковата
и речевата култура на младите, до изтласкваие на циничната и
вулгарната лексика извън пределйте на общуването, а оттук и
до известно пре жстване, пресяване на жаргона.
В сыцото време диалектните и просторечните елементи в
лексиката н граматикэта иа жаргона постепенно се изместват
от книжовноезиковнте образин и иэчезват. Така например дна-
лектната членна морфема за мъжки род на съществителните н
прилагателннте в единствено число -о вече е почти изпяло за-
менена с книжовното -ъ(правопнсно -а), диалектните и про-
сторечннте местоимения он, она, оно и они се пазят само в край-
ните квартали на столицата.
Едновременно с това кннжовният език служи и като посред-
ник при иавлиззнето в жаргона иа чуждоеэнкова лексика, обик-
новеио от западните езици, конто се иэучават в училище. Част
от възлрнегите думи претърпяват промени в значението си, но
ина и такива, конто заживяват като жаргониэми, без да про.
менят семантичиия си облик — бой ’нонче’, лен 'мъж', фавн
’хубав; хубаво’, дошли от английски», шмйнкам се 'гримирам се',
лреминала от немски, и др. В този смисъл може да се говори за
известка ннтелектуализачия на ученически» жаргон, осъществя-
вана чрез эамяната на диалектна, просторечна, вулгариа и ци-
нична лексика с книжовиа и эападиоезикова, а също и чрез на-
подобяване на определена чужди граматични образин. Така по
английски граматичен модел са създаденн изпарёйшън 'махай се*,
кофтНииън лото, неприятно*, г$зпМпър 'тоалетна хартия*, НЬ
Лёйзър 'град Нови Паэар’, ОЬзъпъл я Сюеййпъл ’грааСозопол’,
по испански модел са нзмисленн бачкднёйро 'работник*, чркфре
грйнде ’високо и каменисто населено място’, по френски модел —
1«
не Mt кандърмё пЛ 'не ме убеждавай, не не кандърдисвай’, лев
апоббр е трддмдк прескочОблье 'трудно ще стане, трудно ше га
направим’, по немски — чупен зи хйген, лбпен зи м^хен 'махай*
се, гледай си работата’ и т. и.
Изключнтелио интересни са иэразите и думите, конто учеии-
цнте са создали по уигарскк образец. В тях явно е тьрсено ек-
зотичното, необнчайното, а при тьлкуването им проличава и яр-
кого чувство за хумор, коего притежават младите. Его няколко
примера за та кива „унгарски” жаргонизмк: ёптен мёкечек
'пенсионер', бёремед 'пчела', нёберемед 'оса', ёбенеберемед 'тър-
тей* и др.
Трябва да се подчертае, че това навлязане иа чуждоеэикова
лексика не се отнася в едиаква степей за различннте еэицн.
Най-силно е влняннето на английский език — главно поради мо*
дата и музнкалните влечения на младите, сравнително по-слабо
е иа френския и немския и съвсем слабо на испански и нталиан-
ски. С известии уговорхн може да се каже, че в последните два-
десетина годнни се създаде своеобразен „английски" модел на
поведение и говор, който г ..престижен” за повечето ученици от
страната.
ЖАРГОНЫ
И ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ДИАЛЕКТИ
Все najt независимо от своеобразната интелектуализация на
жаргона в него лродължават да се срещат и думи, засти преди
годинн от тернториалните диалекти. Преснлено и невярно ще бъ-
де да се твърди, че връзките на жаргона с местинте говори са мн-,
мало. И до днес продължава заемането на думи и изрази, ио про-
цесът вече е значнтелио отслабнал. Веднага е необходимо да се
каже, че диалектннте думи в жаргона с годините не са изгубили
своята образност и оригииалност, те лродължават своя активен
живот и днес и сравнително най-рядко биват заменяни от чужда
по пронзход лексика.
Неоспорим факт е, че всеки от развнтнте днес градски учени-
чески жаргони е търпял влияние на местинте диалекти. Така
върху софийская ученически жаргон най-силеи отпечатай са оста-
вили югозападиобългарскнте диалекти — най*вече софийски, бо-
тевградски, кюстендилски. Естествено, срещат се и думи, эаетн
из други български говори, но те не лават основния облик на
софийскня ученически жаргон, не определят неговнте граматич-
ни особеностн.
Не по-раэлнчно е положеннето н с другнте ученически жарго-
19
ня в страиата — пловдивският жаргон носи чертите на родоп-
скнте и западнорупските говори, бургаският се е оформил под
влияние иа подбалкански я говор н отчасти на страиджанския
и тракийскня, варненскняти русенскнят са се наградили на ос-
новата на мизийските говори и пр. Това личи както от най-бег-
лня граматичен анализ на тезя говори, така и при разглежда не-
го на словното богатство иа който и да е социолект. Така напри-
мер, макар че влиянието на западните диалекти върху софийски*
ученически жаргон се усеща най-силно във фонетичен и морфо-
логичен план, не са мал ко и възприетите лексикални единицн.
При навлизането си в жаргона те могат да променнт своего зна-
чение, ио по-често остават без изменения, защото териториалннят
диалект лродължава да окаэва коригнраща функция и трудно
допуска отклонения. Едновременио с това диалектните думн за-
едно със своего значение създават особен колорит, образност,
свежест на жаргоината фраза, т. е. постигнали са целта, към която
се стремят младите, и няма причини да се променят. Променени
по метафоричен, метонимичен или друг път са думн като:
дждсам ’ритам*>’бия'
чукундур 'цвекло'>’г лупав, прост човек'
шмъркам ’смъркам’ >’пуша’
хаквам 'хвърлям със сила’>’удрям’.
Без промяна в значението са възприетн думите: бъзлйв 'страх-
лив’, ждчоя ’ходя по малка нужда’, ллЛишън 'говоря', млатя
'бия' и др.
От друга страна, западнобългарскнте лексикални еднинцн в
софийския говор на ученицИте оказват влияние и променят по
своя граматичен образец и думите, възприети от други българ-
ски говори, от тайните говори, дори и никои думи, заети от чуждн
езици — напр. ддксим ’танцувам', дринкам 'пня', гърла 'момиче;
момиче с леко поведение* и т. и.
Изследваннята на ученическите социолекты досега показват,
че в определен момент от началното им развитие влиянието на те-
риториалните диалекти върху лексикалння и граматичння «и
облйк е било по-силно, отколкою на кннжовния език. Това
състоянне е отраэеио в „Тарнкатско-български речник" на Пет-
ко Вой ников, излязъл през 1930 година, съществува в общи ли-
нии и в първия българскн научен трудно въпроснте на учени-
ческите жаргони у нас — „Софнйският ученически говор" от
Стойко Стойкое, отпечатан през 1945 година.
Постепенно обаче, както беше споменато нече, влиянието на
диалектите намалява. Все повече черти от граматичння облик иа
2Й
жаргона (там, където те са от диалектите) се изместват от хни- „
жовни образци, думите, заети от местните говори, се заменят с >:
киижовнн или новосъздаденн или пък престават въобщс да се \
осъэнават като диалектик. Диес иа софийските ученици са абсо-
лютно непознати думи като: буткяк ’глупав’, прост човек*, ая-
лйаец ’камък’, чурим ’пуша’, луэнем 'да удар я’, перЬстим ’бия’, , 1
гурам се ’къпя се’, Ьмак 'глупав, прост човек', сарк4ф'<лко' и още
рад други.
Този пронес на изместване на диалектного е нормално явле-: -
нне в развитие») на социолектите въобще. Той може да бъде иа- '
блюдаван и в руските ученически жаргони, и в чешките младеж-
ки социалки говори, и в който и да е друг социолект.
ЖАРГОНЪТ
И ДРУГИТЕ СОЦИОЛЕКТИ
В много черти съдбата на лексиката от територналните диа-
лекта се изравнява със съдбата на думяте, навлезли в жаргона
от другите социолекта. В годииите в началото на века, порадн
разпадането на старата социално-икономическа система и масо*
вото обадиняване и пролетаризир^ие на широките народим маси,
настъпва и нромяна в облика на социолектите у нас. Постелен*,
но эамират заиаятите, заедно с тях и съответняте им говори —
на зндари, папукчии, терзнн, чалгаджии, абаджии. и др.
Носителите на тези говори се насонват към големите градо-
ве, където или се вливат в работническите редкий, или неможей- ;
кн да се справят с трудностнте в големия капиталистически град,
се сдружават с крадци и джебчии и изграждат един смесей говор .. i.
с елементи от своите предишни социалнн диалекти. Думите от
тези социолекта минават в ученическия жаргон по два начииа —
чрез нелосрадствени контакта на младежите с носителите на тай- ’ ;
ните говоря, коего е и по-често в ония годвни, и чрез четене на
вестници, списания и книги, в конто се среща такава лексика*.
Оттогава са останали думите авЬр ’прнятел’, арабйя ’великоду-
шен, добър човек*, чен& 'таен агент, кльдпам *ям, храня се*,
гйлам ’вървя’, сковам ’гледам*, iciutmu, мангйзи ’пари’, ейдже ’но- '
миче, приятелка’, а диес вече и ’момче, приятел’, бйчкам ’рабо-
та, правя’, гшндйз ’затвор’, потъци ’обувки’, а?ля ’да открадиа,
да веема* морук ’баша’, айн ’хубав; хубаво’ и т. и.	(
Никои от тези думи в тайимте говори са имали други значения,
С 1945 ТОМщЖ‘ в0’п0®0®110 блюДкое, Ст- Софийским ученически говор.
21
ио, вавлизайкн в жаргона, поради други иужди при общуването и
различиата ценностиа система на ученииите, се промеяят и за-
штат да назовават предмет» и явления от действителиостта,
конто имат подолямо значение за младите. Така например ки~
разя в апашкия говор е означивало ’крада', а в ученнческия се
променя в ’гледам’, яёфкам от 'крада* е започнало да означава
’лъжа’, х$рба от ’глупак* е станало 'слаб, хилав човек’, a6i е
имело значение ’хляб’, после е станало 'пари', а днес се употре-
бява в София само при играта на топчете, където означава ’моне-
та, топче, стъкълце, капачка и под., конто се залагат при игра-
та и могат да бъдат спечелеин’, пунтйрам е сыцествувала като
’съдействам при измама*, а сета означава 'подигравам, ими-
тарам някого, за да предиэвикам смях', и много подобии други
примеря.
Повечето от тези думи са чужди по произход — най-вече ци-
ганскн, гръцки, албански, н са едиаквн за почти вснчки тайни
говори иа Балканский полуостров, а имв н такнва, конто се сре-
щат със съшото значение и в повечето говори на европейските
крадцн, като например: бард 'богаташ', нандй ’ннщо, не’, туд-
жйр (тужйр), тузфр ’богаташ’, гйдже ’момнче, прнятелка' я т. н.
С промяната на обществения строй и премииаването към социа-
листически начин на живот значнтелио се намалн възможността
за съществуване на социалните групи на декласнраиите, а заедно
с това започна да избледиява и да се изгубва н техиият говор.
Повиши се я културата на българските ученной, среднего обра-
зование стана задължително, а с това се създаде и своеобразна
езикова преграда срицу думите от тайннте езнцн, среду цинизми-
те и вулгаризмнте в езнка на младите, с каквито иначе са доста
нзпъстрени тайните говори на крадци, джебчии, мошенник н др.
Трябва обаче да се признае, че н днес съшествуват тайни говори
на хора с антиобществен» прояви. Доста развит е говори на
т. нар. чМкджт)жии,т. е. ’хора, конто се занииават с незаконна
обмана и тьрговия на валута', ие им „отстъпва" говорът на момн-
четата с леко поведение в големите градове и др. Все пак в по-
следните годинн са вече сведен» до минимум н почта не сыцеству-
ват връэки между носвтелите на тайните престъпнически говори
и младежта у нас.
Наистина изброеиите по-горе думи продължават да жнвеят в
речта иа учеииците, но по-голямата частот лекснката, заета из
тайннте говори или от пигански, албански, гръцки и особеио от
турски с посредннчеството на аргото, е излязла вече от употреба
и е вепозиата днес на най-младнте носители на жаргона. При про-
учвания, правени в последните десетина годин» в град София,
22
се оказва, че нелознатн думн доес аг.каАрто 'наивно, глуповато
момче*, дикцэчйя 'зяпач', заети от циганскя; чекердь 'стражар',
назлъмЛ 'капризничеие', белмёэ 'глупев, прост човек’, дймана
’цигара*. свфй 'отлично', либадй 'балтон’. айнасЪз ’зле* и други,
приминали от арабски или перснйскн през турските тайни гово-
ри; тЦфа 'кражба', саркЛф 'сако', твърдя 'крала* я други, заети
от аргото на джсбчиите, и т. и.
Става ясно, че теэи думи дори и в жаргона вече се схващат
като снижена лексика и се избягват от носителнте му. Вместо тях
учеииците иэползват заети от западннте езици думи, възраждат
забравеии диалектизми или създават нови жаргонии думи, из*
ползвайкн словообразувателните възможности и модели на кни-
жовиия българскн език. По този начин и лексикалннят, и граиа-
тичиият облик на жаргона все повече се приближават до норми-
те на нашия език, макар че едва ли те се стнгне до сливане на
даете езикови системи. Тогаеа би изчезиал жаргонът, а това,
както казахме в иачалото. не би било естествеио за емоционална-
та природа на младите.
От друга страна, в рамките иа българскня младежки жаргон
стават прехвърляния на лексика от едки градски ученически
жаргон в друг. Софнйският ученически жаргон като най-стар
н иай-раэвит е давал и продължава да дава немалко думи на
своите по-млади „събратя". Но и в него се средах лексикални
единицн, заети от другите младежки говори, например елйрус
'момче, младеж', премяиала от бургаския жаргон, филйя, чбй ’мо-
миче, приятелка* и xaed, младежка танцова забава; положение
ситуация’, дошли от лловдявскяя ученически говор, и пр. Ед-
иакви за всички българскн ученически жаргони са думите гйЗ-
же, кдфти, скйвам (скйбам), скйфтам, ченг£, ямам, кльбпам,
- чдкам и много други.
Особено внимание трябва да се обърне на връзката на учени-
ческий жаргон с войнишките говори. По-напред беде казано,
че учеииците научават от своите по-голеии братя и приятели ие-
малко думи, използвани в каэармата. Но това е само едната стра-
на иа процеса. Самите войиици донасят със себе си и унотребяват
през годините на воениата служба редица думи от своя учени-
чески жаргон. Те размеият помежду си лексика от различиях*
младежки социолекти, смесват я с характерната военна термино-
логия, прибавят и професионалния си жаргон и накрал, когато
излязаг от каэармата, вече еа нослтелк на един нов, пъстьр сд-
оиолект, който отыово элиза във взаимодействие с ученический
жаргон.
Сравнително слабя са връзкито на ученическая жаргон с
23
професионалните диалект, тъй като, когато професноналистът
използва съответната терминология, той е твърде далеч от ситуа-
цнята, времето и мястото, в конто се употребява жаргоны. Та-
зивръзка е почти винаги опосредена от книжовния език и зато-
ва в ученическия жаргон намира място само онази професионална
лексика, която е възприета и се употребява и в книжовния език.
ИЗГОВОРЪТ
И ГР АМАТИ КАТА В ЖАРГОНА
jpr -представените досега примери се внжда ясно, че в едки
случаи думите прнтежават въишния облик на книжовноеэиковите
си образуй, а в други, тъй като в по-голямата си част са от софий-
ский ученически жаргон, са оформени според особеностнте на за-
ладните български диалекти. Това не само потвърждава тезата
за срещата^и смесването на книжовния език с тернториалните
говори, но и поставя въпроса за отношен исто между жаргона и
граматиката.
В яашата научна и научнопопулярна литература може да се
срещнат различии мнения по този въпрос. Спорен един автори
не може да се говори за граматнчни особености на жаргона,
тъй като той е само сбор от различии думи и съчетания, събрани
от вснчки снегами и поденстемн. Според други жаргоны при-
тежава определен, макар и дефективен, граматичен облик, който
не е еднакъв за отделяйте жаргони в страната.
На какво се дължн това противоречие? Наистяка жарго-
ны не притежава своя собствена граматична система (лоне бъл-
гарският жаргон). Той эаема граматични образин и модели от
книжовния език и от тернториалните диалекти. Жаргоны ие
еъздава свои собствени правила за граматично оформяие на лек-
сиката си. Много рядко в отделки случаи се сьздават своеоб-
разии „закони", конто промеият вече възлриета от друга езико-
ва система лексика, во не я изграждат по някакъв нов, непоз-
нат досега модел, а само я връщат към някакъв по-раишен ва-
риант. Такъв „закон“ е лепалатализацията. която може напо-
следък да бъде забелязана в софнйскня ученически жаргон. Зву-
ковете г, к и х, променяли се вече веднъж в исторического раз-
витие на българския език в а, ц и с в позиция пред гласните е и и,
сега отлове эапочват да звучат като г, к и х. В други случаи пък
се палаталнзират, г. е. омекчаватсъщкте тезн съгласни, без да
има причини и основания за това. Така покрай депалатализн-
раните кожухи вм. кожусн, хладйлники вм. хлддилници, б£м-
24
ги вм. белези н др. може да се чуе влйци от влак, вм. влакове,
крйци вм. краха, бйци вм. бикове и т. и.
Нека за пример, от който да личи граматичният облик на ня-
какъв жаргон, вземем софийский ученически жаргон, тъй като
той е иай-подробно и пълно изследван.
1.	Фоиетичната система на софийския ученически говор не се
отлнчава съществено от фоиетичната система на кннжовния бъл-
гарски език. Тя притежава съшия брой пасни звукове, ноброят
на съгласните е по-малък. Причината за това е липсата на никои
меки съгласни, а именно б, в, м, и, л, р, и х. За разлика от кии.
жовния език тук се среща и меко дз (дзяпам 'зилам', дзяна 'сби-
рам парите на никого, обикн. при игра на комар’ и т. и.). В по-
следните годинн, главно в някои чужди думи се срещат и меки
съответствня на посочените съгласни: нюуейв, бюфёт, покрай
по-старото буфёт н др.
2.	Основна особеност на разглежлання социолект е нзгово-
рът на ‘а (от старобългарското в) — правописноя — във вени-
ки положения, независимо от ударението и вида на следващата
сричка, като е. Тази черта сближава говора със западните диа-
лекти и го отдалечава от кннжовния език и съвсем нормално в
речта на младите може да се чуе само бех, нёкъде, голем, бел и
под. Напоследък се наблюдава известно разколебаване на това
положение и в много случаи се срешат дублети: на мйрта у
c;edalcp/ida, права вётър/еятър и др.
3.	В софийския ученически жаргон може да бъдат отбелязани
и повечето звуковн законн на националния български езнк, т. е.
закоиите^ присыци на кннжовния ни езнк н на тернториалните
диалекти. Характерно е изпадането (елнзията) на съгласни зву-
Кове. В много думи както от жаргоиен, така и от кннжовеи или
диалектен произход може ла се отбележи изпадане на х — лйбаа,
'несигурен, слаб', чофкйме 'откраднахме, взехме", произлязло от
чофнйхме; на в — чёра 'вчера'; на м — ндго 'много'; .на Д —
нёс, нёска ’днес, днеска* и на т в средисловие — вёсник 'банкно-
та' и в края на думата — непукйс от непукйст 'човек. който не
се вълнува от ннщо*.
В жаргона на софнйскнте ученици често може да се чуе и
уполобяване (асимнлацня) на съседни съгласни звукове, като в
един случаи то е в рамкнте на възприетото в кннжовния бъл-
гарскн език, т. е. частично, ненълно, налр. връзкйр, изговаряно
връекдр 'човек, който има високолоставени познати. приятели,
исито му пемагат и го уреждат в някакваработа, без той да има
право или предимство’, изкопйя, пронзнасяно ископйя 'да наме-
ря* и др., а в други случаи уподобяваието може да е пълно. как-
25
то се среша в некой българскн диалекти, но не е допустимо в
книжовен изгрвор. напр.: едина, едино от гддна. гйдно ’лота,
лошо’, б?ш шантдш ат 6ts шантйж ’без леки иомичета (да при-
състввтУ и т. н.
4.	Ударението в софийский ученически говор в общи линии
екато в кннжовния език, но често се срещат и отклонения. На-
блюдена сё например преместване на ударението пред правилнр-
то му място — ръка, кило, глава, мйстика ’вид удар с ръка по
главата*, и др., срвцат се и примеря, ногата та е след обичаА но-
та му място — бачкатЪр ’работник' похрай по-разпростраиено-
та бачкатор, чар покрай «до, коего порадн затъмияваието на
крайната гласна се чува като чйу и т. н.
В други случаи, както е при глаголите в минало свършено
време, ударението е почти винаги яа лоследната сричка — ги-
лйх ’ходнх, разхождах се*, кльолдх ’вдох’. бачкйх ’работих*,
млатйх ‘бих. В последиите годнни обаче се отбелязва раэколе-
баване на това правило, характерно за западннте българскн го-
вори н под влияние на кннжовния език вече може да се чуе и
айгшх покрай «лих, ’взех, хванах’ бочках покрай баякйх, лйфшс
покрай лафйх *разгоиарях* и др.
5.	Изключително характерна фонетична черта на софийский
ученически жаргон е затвърдяването иа окоичанията ца глаголи-
те и на членуваиите съществителни от мъжкн род. Така в жаргон-
ната реч в София може да се чуе само вредйтела вм. вредителя,
каруцйра вм. каруцйря, работа вм. рабдтя, кирйза вм. Kupiix
и други подобии. Тази фонетична особеиост е заета от западно-
българските територнални диалекти и се среша изключително
често в рента на носителнте на жаргона, оше повече че в обшо-
български машаб се забелязва тенденция към затвърдяване на
глаголните окончания и окоичанията на членуваиите сыцестви-
телни от мъжкн род.
По отношение на морфологията особеностнте на софийскчя
ученически жаргон са значнтелно повече, ко са и по-трудии за
описване сообразно традиционната гранатика на българския кни-
жовен език. И тук се срвцат непълноти — олределеии думи не
притежават дадена граматическа категория, например род, чис-
ло, члениа морфема, други имат еднакви форми за трите рода,
липсват жаргонни съответствия за някой части иа рента и т. и.
6.	В софийский жаргон на учеииците бъдеще време се изра-
эява с помощта на частицата че, но в последимте годинн все по-
вече се налага ше, конто, особено в централннте софийски учи-
лища, вече почти е изместнла че.
7.	Личного местоимение за първо лице единствено число е яс.
26
Напоследок като вероятна последнца от смесването на кии-
жовного да с диалектного я ее среща н формата а, но само в бъ-
деше време — й че треснем еднй кЛла 'аз ще изпия едка кока-кола'.
8.	Смесванего на книжовното с диалектного може да се на-
блюдава н при личните местоимения за трето лице, едииствеио
и множествеко число, където формите той, тя, то, те редовно
се дублират с он, онд, онб, они.
9.	Срешат се и съществителни, конто нямат форми за мно-
жествено число, например — бон 'работа', лъвър 'любовник, уха-
жор’. аов4ч' ’нещо, придобито без труд или за чужда сметка*,
кроки ‘грозен, неприятен.човек, обикн. момиче, жена’ н др.
10.	Твърде често в рента на софийските ученици се иаблюдават
и съществителни, конто нямат членни форми в единствеио число—
ръб 'глупав, прост човек'. пт 'самодоволен богат човек', льдльо
’глуповат, простоват и наивен човек* нт. н. Вместо членна мор-
фема тези съществителни се предхождат от показателното местои-
мение тдя, тдя, това — тда ръб пйче ми дйе да ми пили на гла-
вйта ’този глупак пак ще ми дойде да ми мърмори*, таа кукла
не зёме да ми избачка некой кдфти ндмер ’това момиче ще вземе
да мк погоди никоя неприятиост’, твд пуби немд ли го дир? 'то-
ва момче {коего е оше в пубертатна възраст) ияма ли го още?*
и подобии.
II.	Отличителен белег на софнйския ученически жаргон (а и
не само на него) е големият брой прилагателни с еднакви фор-
ми за трите рода и за множествено число, като: edm ’хубав, -а.
-о, -и’, мдртос 'уморен, -а, -о. -и’, пънк 'който (която, коего,
конто) е в стил пънк или по иегово подобие; модерен, -риа, -рно,
-рви*, грйги 'уморен, -а. -о, -и'.
12.	Наречията в говора на софийските ученной ногат да бъ-
дат от книжовноезиков, диалектен или жаргонен произход. За от-
белязване е, че докато наречията от прилагателни са както
книжовни (годно от прилагателкото годен 'лошо, неприятно’),
така и жаргонни (гдтино от прилагателиото гйтин 'хубаво, доб-
ре'), то наречията от съществнтелнй, от числителни и от местои-
мения са изцяло взети от книжовния език («?ра 'вчера', ведн-Аж,
ндкъде и др.).
13.	В жаргона обикновено се употребяват прости изречения,
съставеии от пет-шест думи — подлог, сказуемо, определение,
допълнение, обстоятелствено пояснение и никой предлог или съ-
юз. Твърде интересин са изреченнята, образувани само от между-
метия и частной, като следното: Л дрън де’, коего ще рече 'Ще
те ударя; Ами ако те ударя!'.
Естествеко в жаргона съществуват еще много <с<бекости, эае-
27
та от граматичния облик иа кннжовния езнк или на териториал-
ните диалекти. Важного е, че лексиката на жаргона се обединя-
ва в определена езикова система именно от граматиката и че,
макар и дефективен, жаргонът притежава определен граматнчен
строек (или скроёж), родил се иепреднамереио, спонтанно, при
срещата на западната диалектна граматична система с източиа-
та и с книжовноезиковата.
Трябва ла се подчертае. че всички посочени промени на зае-
тите граматнчни облиин са насппили при навлизането или при
употребата на дадена дума в жаргона. По този начин голяма част
от жаргоиното словно богатство се разграничава не само по зна-
чение, но и по формалин белези от подобайте нему едииицн на
речта в дналектите и кннжовния език. а това вече дава право да
се говори за граматична система на българския жаргон.
ИЗГРАЖДАНЕ
НА лексиката В жаргона
Създаването на нови думи (словообразуването) в разглежда-
ния социолект, както н в езика въобще, става по два осиовни пъ-
тя — чрез граматични средства (представки, наставки, съе-
динителни гласни) и чрез семантични. т. е. ,значенски“ способи
(метафора, метонимия, синекдоха, игрословие и др.).
От ученическите годпни у всеки от нас е останала някаква
представа за представки и наставки. Това са онези частици. кон-
то се поставят пред и (или) след корена на думите и променят в
определена степей смисъла им. Носителите иа жаргона използ-
ват съшите представки и наставки, конто съществуват в кни-
жовння български език — родии или чужди по произход—и
много рядко прибягват до словообразувателни единице, конто не
са известии или присъщн иа езика ни. С едните носителите на жар-
гона го приобщават към българския национален език, ас дру-
гите постигат своеобразна картиниост и експресивиост иа из-
рази. Така се изграждат определени словообразувателни моде-
ли, конто са задължителнн за всички носители иа жаргона и
чисто позиаване разрешава иа младите не само да общуват на
тсзи жаргон, но и да го творят.
Представки. Както е известно от българската граматпка, пред-
ставките служат за образуване на нови думи, като се поставят
пред корена на други думи. В жаргона по този начин се образу-
ват предимно глаголи, като представките се прибавят обикнове-
но пред корена на други глаголи и по-рядко пред корена на съ-
ществителни или прилагателии имена. Префиксацнята (както е
28
възприет термпиът в граматиката) в жаргона се разшйрява зна-
чително в последиите годнни, като вероятна последние от изди-
гането на културиото и образователното равннще на българските
учеиици. За такъв пронес говори н сравняването на жаргонните
матернали, събнрани Диес, с матернали отпреди 40 или 50 годнни.
Най-разпрострйнениге представки в софийский ученически
жаргон диес са:
за-: загрявам. заишбвам, закована», зачуквам, забавам, затдп-
вам. застопорАвам, забЯрсвам н'др.
из-: избдйирам, изгёмбя, изгяволАвам се. иэдЪнвам, изкАфвам
се. изкмдпвам, изкирйзя, изтупвам се и т. и.
пре-: превклАжвам, превъртам, прекйрвам, прецдквам, пре-
мАтам. престдсквам се, прегрявам-
под-: поддстрям. подбгзйквам, подстригаем и др.
Сравинтелно по-рядко се срещат представимте про-, раз-, от-,
«а-, о-.
Най-разпространената представка за образуване на сыцестви-
теяни н прилагателни имена в софийский ученически жаргон е
супер-, конто практически може да бъде поставена пред всяко
сыцествително пли при л агате.1; но, превръщайки го в име, озиа-
чаващо понятие, качество, състоянне над обнкновеннте (спо-
ред носителнте на жаргона) норми. Така се раждат например
думи, като супермдцка 'изключително красиво момиче', суперкбф-
ти 'много лот*, супергбтин 'изключително хубав’, суперндвлек
'изключително неприятен, досаден човек' и др.
Наставки. Както в кннжовния език, така и в жаргона настав-
ките са значително повече от Представките н с тях се образуват
много повече думи (съществителни, прилагателни, глаголи). По
същия начни и тук повече са иаставките, конто служат за обр'а-
зуване на съществителни имена. За това явно с,.? tara конкрет-
ността на езиковия израз в жаргона, интересът на младите към
материалния, а не към абстрактиия свят. Към това трябаа да се
добавн и факты, че количествено преобладават съществителиите
от мъжкн род. коего би могло да се обясни с преднмно момчешкня
състав на носителнте на жаргона.
По-голямата част от съшествителните от мъжкн род назо-
вават лица деятели, т. е. лица според техките професнн или за-
нимания, и лица според техните качества и признаци. Най-раз-
пространеин са иаставките:
•арАяр,- подляр, туздр, каруцдр. дървдр, пъпкйр, Хипйр, ком-
дикдр, гювечдр. гаднАр, помиАр и др.;
-ак/-як: леейк, шестая, калтдк, прйшляк, рйшпляк, троти-
нАк. биток, еъстйк. гъстаейк, бунйк и т. и.;
29
-	ач?-яч: тапбч, тыисбч, зубрбч, свалАч, къркбч, лъскбч. фъс-
кач и под.;
-	джияЛчия: кристЛладжия, пйпаджия, бдятаджия, брАйкад-
жия, брбйкаджия, гевргкмйя, чорапчйя, миризчйя и др.;
-	ец/-нец: бгзлйвец, джорАяец, пършйвец, пенсияванец. корй-
вец, джигитйец, зуняйндец;
-	пл: дихйтел, вредйтел. мъчйтел.
СраВнително по-рядко в софнйския ученически жаргон се
образуват имена с наставките -икЛник (баламурник. гълъббрник.
држкйлкик), -льо' (бъзльо, тфльо, сулъо, гбльо). -ан (възелйн,
тупая),
Вижда се. че в повечето от тези нови жаргонни съществителни
са образувани с наставки, конто са продуктивна в езика ни, т. е.
те непрекъснато се използват за образуване на нови и нови думи.
Никои от наставките са стари по произход а българския език —
например -ар/-яр се срещат още в старобългарскн, -тел е съ-
ществувала в старата епоха на езика ин, после сме я загубили и
сме я възйриели отново с посредството на църковнославянския и
руския,-джияЛчия са адаптирани тюркски наставки, но се сре-
щат и в бьлгарската книжнина още от времетонаПърватабъл-
гарска държава. Други наставки са характерны за' всички пе-
риод» на езика ни, за всички бьлгарски тернторнални диалек-
та, за цялата ни книжнина.
Сьществителнкте от женски род също запазват словообразу-
вателните модели, присъщи на книжовния ня език, явявайки се
в повечето случаи варнантк на наставките за мъжки род. Основ-
ната наставка за образуване на съществителни имена за лица
от женски пол в софнйския ученически жаргон е -на, конто се
прнбавя към съответните съществителни наринателни имена за
лииа-мъже. Така от наставките -ар/-яр са'се получили -арка/
-ярка (петбрка, сояйрка. каруцйрка, подлАрка), от -ач/яч са се роди-
ли -ачка/-ячкя (зубрачка, каАчка, мърлячка), от -джияЛчия са били
образувани -джийкаЛчнйка (кристбладжийка, пйпаджийка, пан-
Лзчйбка, брАйкаджийка). Малко по-особеио е положенного с
наставките -ак/-як —след прибавянето към тях на *жекската“
наставка -ка са се получили наставките -ачкаЛячка, конто са ед-
наквн по звуков облик с наставките -ачкаЛячка, произлезли от
-ач/-яч+-ка. По този начин са били създадени думите левбчка,
загубенАчка, гъстачка, калтачка и др. Съшествуват и други на-
ставки за образуване на съществителни имена от женски род:
-ицаЛница: мекйца, лудница, гроздоббйнща, изг^эица, мало-
Умница, куфалница и др. Тези наставки, за разлика от книжов-
яия език. не ногат да се разглеждат като „женски" варианта на
30
наставайте -мкАиик, тъй като не се срещат подобии жарго н-
ни думи, образуваии с „мъжките“ наставки.
Съществителните от среден род се образуват най-често, ка-
то към дадено сьвдесгвително от мъжкн род, коего не е задължи,
тёлно да има жаргонно значение, се прибавя умалителиата на-
ставка -че. По този начин са образувани думите брехне, сладо-
лёдче, мйксерче, пънк&рче, пандизчййче и много други.
Прилагателните в повечето случаи са създадеин, като към
съответното сыцествително се прибавят определенн наставки, най-
често -ски (бухалски, пинизчййски, маризчйаски, готски, фййн-
ски), -ей (пордчен. абсолютен, страхотен, слйстея, върхдвен),
Вижда се, че тези наставки се прибавят както към чисто жар-
гоиви думи, така и към книжовни думи, конто сами нямат ни-
какво значение в жаргона. Може обаче ла се каже, че в учеин-
ческия жаргон преобладават непроизводните прилагателни и при-
частията с функция иа прилагателни.
Както стана дума по-нзпред, в ученнческия социолект гла-
голите са значнтелио по-малко от съществителните. Обикиатн
наставки за тяхното образуване сред младите са -вам (голевая,
грухвам, дансдеам, аабёлвам, забатбчаам, эацафйрвам и др.),
-ирам/ -мирам (абортйрам, панйрам се, колабйрам. дэеустирая,
трамвайтизйрам и т. и.).
Интересно е да се отбележи, че в софийския ученически жар-
гон се срещат и немал ко наставки от чужд произход, никои от
'конто се оказват твърде продуктивна. Такива са например -ация,
с която са създадеин думи, като излагйция, преписвация, загазй-
ция, уруемкрбция, кмопйция и др., -ер (тъпунгер. баннер, лай-
нер, блйкер), -аж (кофтйж, мерсаж, шантйж, пунтйж), -еса
(бабёса, munica парцалёса, простакеса), -иера (бабиёра, глупиера.
сапуниёра) и др.
Както се вижда от иякои примеря, част от жаргонните думи
съвпадат напълно по въишен облик, т. е. по звучене, с думи от
кннжовния език или от диалектнте. Установява се също, че
тези думи са променяли своего значение и са започнали да озиа-
чават други, понякрга съвсем далечни неща. Това е нормален
процес на пренасяне иа значение», на едва дума върху друга,
пронес, който ни дава въэможвост да натоварваме една и съща
лексема с няколко значения, като по този начни разкриваме не
само известии връэки между обектнте, конто думите назовават,
ио и нзразяваме своего отношение към тези обектн.
От всички способи за семантично словообразуваие* най-раз-
*По том втрое то-подробио аж. Карастойчт, Це. Взлмрският мла-
дежхи говор. С., 1988 г.
31
престранен н предпочитай е метафоризацията. При ней назва-
нного на предмет, явление или лице се преиася върху друг пред-
мет, явление или лице. Обикиовеио този пронес се нэвършва по-
ради външна качествеиа или количествена прилика, поряди бли-
зост в определенн действия, службн или характерни черти иа
предметите или лицата. Метафоризацията освеи че дава простор
на фантазията иа учеииците, но създава и условия за изключи-
телно разшнряване на речника на ученическите социални го-
вори със стилистнчни енноними, създава своеобразна „поетична"
атмосфера, поражда смях.
Метафоричного пренасяне на значението засяга както кии-
жовноезиковп думи, така и думн, възприети от териториалните
диалекти или от иякои чужди езици. То се извършва невинагн в
рамкнте иа жаргона. Много чести са случайте, когато процесът
на пренасяне е протекъл още преди думата да бъде заета в жар-
гона, а в него вече ие е изключеио тя да прегърпи и нова промяна -
и да добне оше едко или повече нови значения. Така например
думата пинйз, която е била заета от цигански първо в тай ните
джебчийски говори и е имала значение 'гопориГ (повелителна
форма от глагола говоря), в ранния ученически жаргон — кякъ-
крез ЗО-те гоДинн — тя означава ’внимание)’, употребявано
като предупреждение, а днес вече е променена в доста далечното
оттези значения, 'начин, способ, обикн. с хитрост, с умение да се
постнгне, да се направи нещо’. Други примери за словообразу-
ваие със средствата на метафората са: кФнца ’вид панталони с
тесня, прилепиали по краката крачоли; тесин крачоли на панта-
лон', пёнджери 'очила’, кубе 'гола, плешива, обръената глава*.
чешмйчка ’нос’, печка 'тъмнокож човек, негър’, мравуняк ’мла-
дежка танцова забава, в която участват много хора', холка 'сла-
боват, тънък човек’, досиё 'ученически бележник* н още много
други.
Метонимичного пренасяне е друг, сравнително по-малко за-
стьпен начин за създаваие на жаргонни думи. При него старого
значение е в обектнвна вътрешна връзка с нового. Новата дума
може да представя.някакъв предмет или лице чрез характерна
иегова част, чрез нещо характерно, прннадлежащо на първия,
чрез обичайна служба или задължение. евързано с този предмет
н т. н. Така например при вредател 'коитрольор от градския
транспорт’ връзката се е осъществнла въз основа на обстоятел-
ството, че кокгрольорите се възприемат от носителнте на жар-
гона като хора, нанасящи им вреда, нзпълнявайки служебните
си задълження. При метонимията даден предмет може да бъде
лредставен чрез материала, от който е направен — джелёэо ’писто-
32
лет’, чрез допълкителна характеристика на лицето или действие*
то — млажам 'целувам' и т. н.
Най-типичннят подвид на метонимията е синекдохата. При
нея нанменоваиието на един предмет се намира в колнчествено
отношение с друг и освен че може да назовава предмета чрез ня*
коя негова част, може да замества множество предмета чрез един
от тях или обратно. Типичен пример за синекдоха е жаргонната
дума шапкйр 'военнослужащ', при която частотзадължителиата
воеина униформа е поела върху себе си значението 'човек, който
задължително носи шапка, като част от униформеното му об-
лекло*. Такъв е случаят и с думала каскёт 'селянин, провнициа-
лист*, така е била създадена н писЛлка 'прилежна, отлична уче-
ничка* и др.
Други начини за семантично („значенско’’) словообразуване,’ма-
ка р it по-рядко използванн от творците на жаргона, несвьрзанк
с пренасянето на значението, са игрословнето, композицията.
елипсациятз. универбнзацията, збревиаиията и т. и.
Игрословнето, може да се каже, в най-пълиа степей отрази*
ва чувството за хумор у младежнте. Новнте думи нямат неутрал-
ио значение. Те съдържат в себе сн не само различен начин на
виждане на света, но и последнего извън-жаргона и носителите
му сами по себе си съдържат комичен заряд. Игрословнето мно-
го место се основава на някакво сходство в звуковия облик
на думите (паронимия) или пък на комичния ефект, който се по-
лучав» при размяната на сричките в тях. По тезн начини са полу-
ченн успикай се ‘успокой се’, схнвомицйн 'сливова ракня', масти-
козйн 'мастика*, котарангенс ’котангенс', фйзеъзура 'фязкултура'.
секлецарка ’секретарка', дъшеа пръс 'пръска дъжд', кони Замят
'дами нанят — при танцуване’’.
Твърде 6.1ИЗО-до игрословнето стон композицията. Чрез нея
новнте жаргон ни думи се образуват от съединяването на два или
повече книжовноезикови елементи или думи, при което винагн има
и метафорично пренасяне на значение върху новополученото
съчетание. Този начин е сравнително мал ко застъпен при обра-
зуване на жаргонизмнте, но създаденнте чрез него думи са из-
ключнтелно свежи и оригиналки: страстоубййки 'мъжкн или
женски долин гати с дълги крачоли', самосаолка 'жена, конто
лесно се съгласява на интимен сексуален контакт’, алдбалйзъм
'неправдоподобна, глупава мисъл, дума или изречение*, крокожо-
бйл 'обнкн. с предлог с — neuia’, и др.
• В наук»1 тозк вид жаргонно сяоаотаорчестю се среща я под ниета
Medical Gr«k Slang.
Э Жзргоиът, без нойю (ме)кожея
!
При емпсацмвта става иэпускане на думи или на чает от
думн нли изразн. конто се разбират по логически път мн от
контекста. Такъв произход нмат изразнте entdpu бдл 'училище*,
пронзлязъл от фраэата „Учнлшцето е вторн дом", време ’парк',
получек от сентениията „Времето е пари", и др.
тяско свързан с елипсацкята е другнят посочен качни за тво-
реве иа лексика в софнйския ученически жаргон — униеерАШ*
цкята. Това е провес, при който също се изпускат думи и (или)
изразн, но опорката лексема в словосъчетанието включая в се-
ве си значението на изпуснатите елементи или думи. При това из-
иусиатите части се усещат и леско могат да бъдат въэстановеки.
Универбнзацията засяга както книжовноезнкови думи и ело-
восъчетания. така и жаргонни еэнковн фрази. Към първня вид
се отнасят иазванията криминал^ ‘криминален филм нли книга*,
пйрно 'видеокасета или филм с порнографска тематика', ковбМ-
ко ‘видеокасета с ковбойски филм* и др.. а към втория ногат да
бъдат посочени непукйап ’човек, на косого нищо не му прави впе-
чатление, който не се вълнува от нищо’, пронзлязло от жаргоино-
то не мй пука 'не ме нитересува, не ме вълнува', шдоскй 'човек,
който яедовижда’, родило се от неджкйеам недовнждам', и т. н.
Абревкацнята е сыцо много интересен начин за набиране на
словин едиинци в ученическия жаргон. При нея често се преплн-
тат метафорнчнн, метонимнчни и други похвати. Чрез абревиаиия-
та в жаргона се образуват думи от началните буквн или сричкн на
сложин наименования. Покрай това никои вече устаковеки абре-
виатури в книжовния език в жаргона получават ново значение.
При този начин съчетанията могат да пронзлизат от реалио сь-
ществуващн в книжовния език наименования, конто в жаргона
Придооиват ново, непознато порадн това значение, но също така
могат да се получат и от съчетаване иа кнкжовиа и жаргонна дума
и много рядко само от жаргонни думи. Примера за абревиатури.
изграденн само от кннжовни думи, са жаргониэми като: пушком
'място, обнкн. тоалетната в училище, където учениците се съ-
бират да пушат*, получено след съеднняване на началните част
иа думите пушачееки и комитет, по подобие на известного в
училище учком 'ученически комитет', фйэвъз ’фнзическо възпита-
мне’, ййсихо 'хайде да сн ходим* и др.
В жаргона на софийските ученици се среша доста често и дру-
га една абревнатура. получена по същия начин, но от руски по
произход думи — перекур 'почивка за изпушване на една цнгара’.
това съкращение, доколксто ни е известно, не е познато в Съяет-
ския съюз, което означава, че е създадено на бьлгарска почва
34
по подобие иа познатото перерыв *почнвка, пауза, антракт, между-
Ча<Абревиатурн. създадени от съединяването на княжовин и жар-
гонки думи или части от думи, са: ръчбач 'уяебкият предмет Тру-
дово обучение* (от ръчно башкане), мйм си ажёйс ’въэклнцаняе за
нзразяване на силно впечатление от нещо. на голямо задоволство',
получен? от иймата си джйса и произнесено по .английски" мо-
дел.
Пример за съеднняване на жаргоннн елементи в абревиату-
ра е съчетанието чбо до скйв 'довиждане, сбогом*, коего включва
в себе си думата чао 'довиждане* без Пронина н съкращението
скйв от жаргонння глагол скйвам 'виждам, гледам’. При тазн
абревиатура се получала и своеобразно повторение на значение-
то на двата елемента — 'довиждане до виждане*.
Използеането на готови абревиатурк от книжовкия език, но
натоварени с ново значение, е изключително оригинален начин
за образуване на нови жаргоннн лексикални еднници. Той е из-
раз на силно развитата фантазия на учеииците при квалифццира-
нето на предметите и явлеиията от действителността. Така из-
вестного сокращение БДЖ 'българскн държавнн железннци*
в софийская ученически жаргон се е превърнало в 'болгарски де*
Шли женй' или 'бегайте, оебели жени’. Съкратеното наименова-
ние на Внешня машннно-електротехиически институт .В. И. Ле-
нни"— МЕИ, означава ’мъжё, елегйнтни и интглигСнтни', ако
е изречено от някой, който има близък студент таи, но ако се
тълкува от човек, който няма влечение към ннженериите спецнал-
ности. то вече се е променяло на ‘мъжё ecmiemeeuo UMtumiumHu'.
Съкращението ПЯТИ — Внеш лесотехнически институт—- е при-
добило жаргонного значение 'вйсш л^снотехнйчески интитут',
ВХТИ — Внеш хнмнко-технологически институт — означава *вЛй-
эаш xiimop.'min излйзаш', ЦСКА — Централен спортеи клуб на
армията — за протквннцнте иа този клуб има значение 'центра-
лен склад за кйси и амбалйж' или 'централен склад за картдфи
и арпаджйк' н други подобии.
В рамкнте иа софнйскня ученически жаргон може да бъдат
отбелязанн и други своеобразии начини за изграждане на лекси-
ката, конто в никои трудове по въпросите на социолектите се
раэглеждат като отделяй говори и 'за конто досега у нас е спо-
менавано само веднъж. Един от тези иачинн са така иаречеиите
.оослокчхи говори", за конто преди близо сто годнни пище на-
кратко видяият българскн езнковед, фолклорнст, литературо-
35
мд и етнограф акад. Иван Шяшмаиов*. Тогава той казва. че ня*
ма сведения в Болгария да сыдествуват вече (т. е. тогава) таки-
ва говори; за тях сеспоменава само в иякои народни песни. Същ-
ността на тезн„говоря” или по-точио начини на говорена се светоч
в следното: всяка едва дума в изреченного се раздели на сричкя
и пред или след всяка от тези сричкисеприбавя едка Ровтаряща се
друга сричка {а поиякога н две н повече срнчки). По този начин
язразът става по-труден за разбиране, а к разговоры на такъв
„език” е интересен, приятен н е своего рода словесна игра. Ве-
роятно вече всеки се е сетил, че като малые е говорил на не- иля
на до- или на няквква друга сричка, вероятно си е припомнил н
изречения като следното: „Пегопешо аезапеща пене пеопетшге-
Лм йена пекапено?^, коего те рече: 'Гошо, зато не отядем на ки-
но?’. Тези говори явно са живи и дкес, макар и поизтласкани към
периферията на жаргона и употреблении само от най-маяките. И
при тях има трудности при усвояването и иитересии разновид-
ности. Такива са например „говорите", при конто пред или след
срнчката се поставят две срички, в конто гласните съответстват
на гласните в предходната или следходната основна сричка: Вла-
кара&жоро, къкъръдекере шжирикаштра дакара хокородимкири?
’Владо, кеде нскаш да ходим?' или Ролочоселечен емче додочобро-
лочо мелочомчемче — ’Росен е добро момче'.
От тези примеря ясно се вижда, че в „пословечкнте говори"
участват думи само от кннжовния език (в иякои градове в стра-
ната се включват и думи от тернториалинте диалекти). Чисто
жаргоинн думи изключително рядко се подлагат на такива про-,
меня, тъй като учениците от по-долните класове оше не са усвои-
ли нстинския жаргон, а когато той стане реален факт от тех-
иия езиков живот, те иэоставят детските си словотворчески ните-
реси и премииават към новата еэикова система. Това е нормален
езиков пронес, който (по Дании на информатори) е сыцествувал
я в немалого на века, продължава да съшествува и днес.
ЖАРГОНЫ
И ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА
И така дадохме отговор на почти всички от посТавените въ-
tipocn. Вндяхме, че жаргоны не е аитисоиналио и антисоаиали-
стическо явление, а е нормалей, психически обусловеи пронес
на поемоционално въэприемане и реагиране спрямо света. Вндях-
апГшшюь Ив- Беяежчн яма вилгнккнте т*Вия езим к пословмки
гоаеди.—евНУ, кв. XII, 1835 и ян. ХП1. 1896 г.
36
ме, че той е нормална езикова система, която независимо от бели-
те петна и дефектате си служи за общуване между младите.
Остана да отговорим на последняя, но не най-маловажння втрое,
който си зададохме в начадото — можем ля да кажем, че прите-
жаваме езикова култура, ако знаем и си служим с жаргон (тук
имаме предвнд не само ученическия жаргон, ион професноналните
жаргони на всички по-големн или no-малки затворени професно-
вални колёктивн, като лекари, спортнсти, артиста, музиКавти,
занаятчии, войннця и военнослужещи н Т. н.).
За ла отговорим на този втрое, трябва да се опитаме да вник-
нем в психнческите пронеси, конто възникват и проточат в съз-
нанието на говорешия, т. е. служещия си с жаргон. Предн
венчко е необходимо да се разбере, че говорещнят употребява
жаргон ие във всички ситуации, конто се раждат пред него, я
не през целил си живот. Затова века да си представим двама го*
ворещн А и Б, чието речево общуване ще проследим от ранного
им детство (да речей от тригодишна възраст) до момента, в който
те няма да могат да общуват иормално — забравили са, чесе
познават (порадн напреднала възраст), служебного им положе-
ние вече не разрешена водности, стенали са сернозни и т. н.
До 3—4-годишна въэраст децата не могат да си служат с жар*
гои, просто зашото еще нямат иэградени здрави езикови н рече*
ви навици. Те все еще ие са влезли осъзиато в социалнн колективн
с определени норм и, законн, условности и пр. До този момент
А и Б се учат да общуват на основната езикова система, която съ-
ществува около тях (книжовен език или териториален диалект),
а сСщуването на друга езикова система ще стане възможио едва
хогато те усвоят законите и правя лата иа, да го наречем, езика
основа. Изучили тази първа степей в езнковото общуване, те
вече лремннават в следвзшата, където неминуемо ще влязат в
първнте за своя живот социалки общности извън семейството, ще
установят първнте си контакта и ше изпълнят и изпълняват пър-
вите сн социалнн роли.
На всекн човек е известен този период от детството, в който
децата създават свои собственн, доверени думи, думи пароли,
думи кодове, конто гн идентифиинрат сред множеството други
детски еэнковн колективн н ги правят творив на соииално-эма-
чими елементи. До този момент отношението на двамата говоре-
щи А н Б към езика въобще и към езика иа техиия социален ко*
лектнв е неосъзиато активно. Те творят езиковия фон на своего
общуване, без да влагат в това творчество целенасочени уси-
лия. Все пак възможио е определени думи или изразн да останат
в съзианнето им и до по-късна въэраст, когато тяхната употреби
37
me бъде вече редовна и эадължитеяяа  дадена. ситуация. Така до-
стнгаме до момента, а който А и Б, служейки си с езика основа,
започват да сн служат и с постоянни езикови елементи, неприна-
дзежащи в едва или друга степей на тази основа. От друга отра-
ва, те могат да използват и лексикалиите едивици на езика ос-
нова, во преосмислилн Гм, подложили ги на някаква формаДиа
или смнслова промяиа, която прндобива значение само в техкня
социален краг. Това е обнкиовено вырасти иа първите училищ-
ми Власове, хогато познлиието за езика става вече сернозяо и пе-
леиасочено и когато децата могат да отделят левого от сламата",
т. е. квижовното от некнижовното. Първо, иа основата на това,
. . кое може и кое не може. те осъзнават, че пред родители и учите-
- ли не може (или вече им е забранено) да употребяват тези осо-
беии, ськровенн, темни си думички. И пояучават своя първн урок
по социология — в този момент те вече усацат, макар и да не
раэбират ясно, че в междучовешкнте отношения има изградени
Социални кръгове, общности и социални роли. В случая те се
.'/оказват а соивалввя кръгиаобучавените ив сооналната роля иа
моучаваин. Съответво техиите родители и учители изпълияват
родите на обучаващи и поучавшим. И нашите позиатн А и В
от само себе си раэбират, че тези особеиости, приятии, свежи,
техии си и т. и. думички те ще могат да употребяват свободно
сред хората, която иэпъляяват смците като техиите социални
роли.
Дотук доститвахме вече до два сериоэни извода:
1. А и Б употребяват своя особен социален език (е, пека го
наречем жаргон) след определена въэраст и след определено на-
трупване иа знания и умения за езика.
2. А и Б употребяват този свой жаргон в определен социален
кръг от хора с техиите разбираиня. знания, умения, интереси. ..
А, момент! За интервенте. Това е друг по своята насоченост, но
еднакъв по своя характер социален колектнв. В него А н Б могат
дв членуват, тъй като нмат, да предположим, еднакво хоби,
ио не са звдължени за разлнка от социалния колектнв училище,
чиито Членове са задължително. В този социален колектнв по'
интереси те могат да научат или да измислят други такива осо-
бенн думи, конто да преиесат в първвя и там, ако колектавът гн
приеме, те ше се употребяват неравно с изковннте първоколектнв-
ни думн. Това движение на А и Б от колектнв в колектнв не про-
меня принпнпно тяхното положение. Те употребяват „своята сн“
лексика само в „своя сн“ кръг. Извън него обшуват на друга
езииова система — системата, която е присыла на колектива, в
който отнват във всеки един момент. В семейството те ще гово-
38
рят по начина, во който говорят текшие родители, със съучени-
пите сн ще общуват, кахто изнскват ^аконите* на съучеиичв-
ския мнкроколехтяв, с учнтелите ще говорят, както е възпрнето —
с уважение, от иеобходимата дистанция, а коже к м ве говорят
(въпрос на необходнмост).
Така А може да каже ня Б, че си е намерил аоаш дънки, на .
родителнте си ще каже, че дънкшпе, конто са му купили, са мно-
го хубавн, а иа учнтелката... на нея може и нищо да не казал.
Тя сама ще забележи, че ученикът Дес нови панталоян, прито-
ва джиисоаи, конто не му стоят лошо, но не е жеяатеяно да ндва
с тяж на училище.
След като са се научили къде и как могат да употребяват своя
социален говор, на А и Б остана ш се научат кота и в кон случаи
да го правят. Това е най-сложянят момент от усвояването на та*
зи (а и на всяка друга) езикова система, За него се изнскват не
само знания, но и умения за езнково общуване. Естеспеио е, че
това може да стане след определена възраст, когато разговорят»-
те' нмат представа за същността и мястото на определен вид на-
казвания в тяхното общуване. С други думи, А н Б трябва да
знаят уместно ли е, ие прмнворечи ли иа естяичесхня модел на
общуване упееребата на дадена дума или фраза. За тази цел те
триова да нмат представа (съзнателно нли несъзнателио придо*
бита) за така наречените функционала» стилове на езика, конто.
изнскват определени типове нэказвания. Известаият съветскн
учен М. М. Бахтин в своята работа Лроблемът за речевнте жаи*
рове“ пиша: „Вески стал е неразрнвно евързан с нзказването и с
типичямте форми на изхаэването, т. е. с речевите жанрове. Вся*
ко изказване {...) е индивндуално и порадн това може да отра-
зи инднвидуалността на говорешия, т. е. да придобие индиви-
дуален стал*1’.
Както стана дума no-напред, ученическата възраст, в която
е иай-жив и актуален жаргоны, е възрастта иа желаннето да се
нзпъкне, да се лрнвлече внимание», да се лекаже някаква нидн*
видуалиост. Един от начините за това е упогребата на жаргона,
разбирай не само като екслресивен израз иа отношението на мла-
дите към света, но и като реакция сряду венчко традиционно,
установено с нории и разпоредби, налагашо дори н минимален
рамки в поведение» и общуване». А ако пак си послужим с
мнсъл на Бахтин: Лай-малко благоприятны условия за отрази-
ване на инднвидуалността в езика се намират в тези речевн жаи-
’Дохлый, М. М. Проблем речевых жанров, —В: Септика словесного
творчества. М.. 1986, 253—254.
да
рове, конто изясхват стандартни формн. (...) В огромного
болшниство речеви жанрове (освен лктературнохудожествеиите)
иидивидуалният стал не влиза в замнсъла на изказването, не е
едивствеиа иегова цел, а се явява, така да се каже, епифеномен
на изказването, допълииТелен иегов продукт***. И именно тух се
сблъскват желание» на младия човек да изпъкне, да прояви своя-
та индивидуалност с ограниченията, налаганн му от социалиата
среда, в която е от своего раждане или в конто е вляэъл по соб-
ствено желание. Говорещият не може да излезе извън общество»,
Той е иегов продукт и трябва да се съобразява със законкп му.
Тогава му остова да избира начина си на поведение и общуване,
за да не влезе в конфликт със заобнкаляшвта го среда. Или, дру-
гояче казано, по отношение на езиково» общуване той трябва
да избира правилно форинте иа изказване, речевите жаирове, с
конто те си служи.
. И така нашите познати А и Б трябва да преценят в кои случаи
коже да нзлолзват жаргона като средство за общуване и в кон
ве. Естествеко, когато разговорит се води между тях догмата,
то ще нмат иай-мното аъэможпости за набор. Общуването им мо-
же да бъде както на книжовен езнк, таи» и на териториалея дна*
лент или иа жаргон. Към това трябва да прибавим и различимте
фуикционални стилове на книжовната реи, т. е. различимте кия*
жоввн речеви жанрове, конто те могат да изберат.
Ако обаче те разговарят с никой друг, с родитов или учнтел,
възможносите им ще намалеят —автоматически ще отпадие
жаргоны, твърде вероятно е да отпадие н тернторналният диа-
лект и да остане самокнижовннят езнк. Изводит, който може да
се иаправи в случая, е, че от целта и насочеността на изказването
записи дали А и Б ще иэползват при общуването си жаргон.
Но да допусяем, че и двамато наши герои энаят в кои случаи
може да си послужат с жаргон и въпрекн всичко употребяват ни-
коя жаргонна дума в ситуация или на място. където това ие е
Прието или обичайно. Какъв извод ноже да си направим тогава
за тях? Езиково културин ли са те? Противно на очакваинята
никакъв едноэкачен извод не можем да направим. Защо? Просто
защото употребата на едва или друга дума от жаргона в непрн-
вичиа ситуация все още не означава ннщо. И защото. ако един
човек е културен, а следователно и езиково културен и въпрекн
това е употребил жаргояиа дума или две, то зиачи той е иная ня-
какво основание да сгори това. Схесваието на речевите жаирове
вииагн е продихтувано от иякаква основателна причина. Напри-
• бдалшя. ЛЬ М. Цат, съч., с. 254.
40
мер една от тях може да бъде. не думата, която е трябвало да упо-
треби говорешият, според него не е притежавала необходяматэ
въздействаша сила, която е нзисквала ситуацията. А е известно,
не новнте думи се явяват тогава, когато говорешият има чувство-
то, че старата дума не може да отрази вярно и в достатъчно ви-
сока емеиионална степей описвания обект от действителността.
Друга причина може да бъде желаннета да се обърне внима-
ние на определен пасаж или дума от иэказването или пък да се
разтоварн емоиионалио за малко дубликата. Причини много н
все пак остава въпросът. може ли един човек да е езиково култу-
реи, ако си служи с жаргон.
Нека сега малко да обърнем местата на думите в последнего
изречение: ако един човек е езиково културен, може ля да си
служи с жаргон? Първо. ако той е напстина езиково културен,
ше зиае кога, как, по какъв повод или случай, с каква цел и как-
во точно от жаргона МОЖЕ да употреби, без това да го злепо-
стави или да накърин социалиста му положение,
Именно това умение, т. е. тази езикова култура или култу-
ра на рента, идва по-късио, може би в последните класове иа учи-
лището или след него- Това умение се учи, то изнсква сериоэ-
но отношение към езика и уважение към събеседника.
На второ място, ако нашият лознат е нанстииа езиково кул-
tурен, той ще съумее и без помошта на жаргона да се изрази пра-
вилно, да привлече необходимого внимание върху желания пасаж
и :и дума и при това да не досади на слушатели», вито пък да гн
л .исли със скучни и бледи словоизлияния. Това съшо е уме-
ние. Хората цял живот се стремят да го постигнет. И невннагн
успявэт.
На трет о място, с течение на годините малхите момчета (или
моннчета) А и Б са помъдрелв, условностите на живота са сло-
жили своя отпечатък върху непосредните им контакта и след опре-
делена възраст те, дори и помежду си, вече не употребяват тези
мили, съкровенн, позабравени „техии си" думички. А също и
„поувехнали, извадени от хербарий" думички, както вече казват
собствените им деда. Но те не се предават. Правят последен опит .
да изглеждат клади, опитват се да научат никоя н друга модерна
жаргонна дума и да я пуснат в употреба, но пак нишо не взлиза.
Техиите връстници не ги раэбират, кладите им казват, че яе
употребяват думата както и където трябва ... И в двата слу-
чая на тях им е тъжио, а иа околннте— смешно. Не им осТава
нишо друго. освен да се примирят и да чакат внуците си, за да нм
покажат каквр са з наели навремето. Или да си пускшп по никое
лофте, когато са сами.
41
Малко по-разлнчио е положенного с така наречените профе-
сконални жаргони. Техните носители продължааат да ги „носят*
мда ги употребяват до преклонна възраст. Стига само да ие пре-
хъсиат връэката с професиоиалната си среда.Офицерът минога
ияма да забрави, че е бил кашйк ’пехотинец’ к че е носил мабмун-
ката ’противогаза’ неравно с войнийнте. Професионалнмят ски-
ор ше си спомня пял живот хак в яачалото често-често е ходил а
горста за котерички ’спирал се е със ските си в никой траст нли
бор*. Зъботехникът вечер ше си мислн колко лм настанете ’зъб*
ни протезн’ е направил през живота си'и т. и.
Но и в тези случаи замените на езнковото общуване важат
стс стшата сила. Всяка една езикова система нма своего точно
определено място и време на употреба. Едннственото изилючение
е книжовинят език, който порадн всеобхватността и богатство-
то си меже да се употребява навсякъде, без да съществува опас*
ноет ла не бъдем разбрани.
И накрая, ако трябва с няколко изречения ла обобщим венчко
казано, ше подчертаем:
Млалежхият жаргон има своего място в внешнего сопиалисти-
ческо общество. Той ие е остатък от капиталистического ни мина*
ло, а е нормално психическо и езнково явление, присъщо на всич-
ки времена и на всички общества. Жаргонът обаче има своята
определена сфера и своего време на употреба, извън конто вече
иэглежда неестествен, неприятен, говори за липса на езикова и
речева к ул тура. Зашото ла си езнково културен означава ие са-
мо да знаеш как да пишет н да говорит, но да знаеш н как да не'
го правит. Това означава съшо ла имаме правил но отношение
към жаргона, без който (не) можем.
42
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
В следващите страница ще бъдат лредставени най-често сре-
ди ните думи в н кзрази в жаргона на софийските учеинии. Част
от тези думи може да бъдат срещнатн н в градските жаргони
иа учениците от други части на България, коего, както вече бе-
ше посочево, е белее за преливането на лексика от един жаргон в
друг, а и до голяма степей говори за все още първенствуващата
роля на софийския ученически жаргон у нас. В този речник ия-
ма да намерят място циничните и вулгарните думи от простона-
родната реч, тъй като те са част от друга езикова система, а и не
определят облика на ученнческия социолект. Тези думи. неза-
висимо че все още се употребяват доста активно, не трябва ла
бъдат единственият покаэател за еэиковата култура на младите.
В повечето случаи те не се осъзнават като обйднн и груби, гово-
решият ги употребява несъзиателио в потока на речта и не иска
чрез тях да засегне или оскърби своя събесединк. Твърде редин
са случайте, когато с използването на такива думи се цели да
бъде обиден, нагрубен никой.
Необходим» са и иякои пояснения за начина на оформяне иа
думите н нзразите в този речник. В известна стелен в него са на-
мерили отражение приниипите. въз основа на конто се нзработ-
ва многотомният „Речник на българския език*. издание на Бъл-
гарската академия иа наукнте. При пр'едставяието на думите и
нзразите в нашия. речник ще бъдат спазвани иай-общо следиите
оенбвни положения:
Заглавии думи. Думите са подредени по азбучек ред. По-слож-
ните съчетания са изнесенн иакрая в отделен списък. В такива
елнсъии са отделени и жаргонните названия на градове и местно-
сти, на улицн, заведения и под.
Заглавиата дума е Дадена с различен от другите думи шрифт н
с нормализн ран праволис н на нея е означено ударението (или
ударенията). Като заглавии думи ба изведени и ссновните ком-
43
no№»nt на никои сметания, конто, разделена на съставиите си
части, не губят жаргонного си значение, например:
АРМАТУРА — ж. Оби ин. в съчет. по арматура. Като прил.
Гол, без дрехи.
Ката отделяй заглавии дум» са нзведени и никои кратки со-
четания, конто обикновеио има г значение иа една дума и могат
да бъдат тълкуванн чрез синоннми.
Съществителни имена. След заглавната дума е посечен родът
на сыцествителиото име. На никои места са далеки по Две бе-
лежки за род, налр. м. и ср., коего означава, че в жаргонната
реч на учениинте тази дума може да се срешне ката съществнтел-
но от мъжкн или от среден род (nidu, пуби и др.).
В случайте, когато жаргонизмы съществува само във форма
за миожествено число, се лава бележка мн., ед. няма, а когато
формата за едивствеио число се среша рядко, граматнческите-
бележки са дадени по модела: мн., ед. (рядко), след коего се
изписва изияло формата за елинстаеио число и чаи след това бе-
лежката за род.
Члениите форми на съшествителните от мъжкн род не се да-
ват, тъй като при тях употребата на диалектната членна морфе-
ма -о вече силно е накаляла и в общи линии коже да се каже,
че не съществуват големи отклонения от начина за членуване,
приет в българския киижовен език.
Никои съществителни от среден род по външни белези се
явяват като умалителни иа съответните думи от мъжкн род, но
по значение нямат разлика. Независимо от това при тях след
бележката ср, е постзвено и граматичиото обяснение Умал. от,
коего показва начина на граиатично словообраэуваие, умалнтел-
ността само във формата, но не означава умалителност на зна-
чением Естествено срещат се и нзключення, при конто и самого
значение е умалнтелко. В такива случаи като синоним се дава
съответнага кнпжовноезикова умалителна дума или съчетанието:
малък (малка, малко) или момче (момиче) плюс думата от мъжки
или женски род, от която е произлязло умалителното название,
например:
АВАНТАДЖИЙЧЕ — ср. Умал. от авантаджия; момче аваи-
таджия.
БУРКАНЧЕ — ср. Умал. от буркан; малък буркай.
Необходимо е също да се посочи, че умалителвостга е изклю-
чително разлространена в ученические жаргон. Тя обаче ие а
само словообразувателеи похват — с нея се изразявк н определе-
на интимност, близоет между говорещите.
44
При садествителните имена от женски род са използвани два
типа дефиниции — структурна (АВДНТАДЖИЙКА — ж. Жена
аваитаджия.) и опнсателна (БОЛ ЯРКА —ж- Жена, която е ро*
дена нли живее в гр. Велико Търново или околностите му.).
Прилагателни имена. Прилагателните са дадени обикновено
;ъв формите за мъжки род. Сам( > с.п .анте, когато се свърз-
ват едтшствено с имена от женски .реден род или женски
пол, те се дават във форма, съответстваща на рода на садествн-
телното. Тълкуването при прилагателните става по два начина:
а)	Сннониыно:
ГОТСКИ — приз. Хубав. красив, добър.
6)	Описателно:
МАРИЗЧЙЙСКИ — прид. Който е присъщ, характерен за ма-
ризчия.
В жаргона иа софийските ученици много често се срещат при-
лагателни с едка и сада форма за трите рода и за множествено
число. При тях след заглавната дума се дава бележката неизм..
например:
ПЪНК— прид. неизм. 1. Който е в стил пънк. 2. Хубав,
модерен.	'
Срещат се и прилагателни. конто в основного нли в никое
от вторичиите сн значения се употребяват като други части на
речта, най-често като садествителни. В такива случаи е даде-
на бележка -Като ......." и на мястото на многоточнето е нз-
пнсано съкратеното название на тази част на речта, чиято роля
прилагателиото изпълнява:
ДЪРТ — прил. Като свщ. Обнкн. членува,..'. Баща. роди-
тел.
Глаголи. За осковка, представителиа форма на глаголите е
избрана формата им за несвършен вид. Само когато тя липсва.
като заглавия дума е нзпнсана формата за свършен вид. След
това са отразени, както слегла: бележка за несвършен вид. фор-
мата на глагола за свършен нид (ако я има), бележка за свър-
шен вид и след това дефиницията.
ИЗВОЗВАМ —ел. несв., изаозя гл. св. Излтгвам. измамвам-
При глаголите, конто нмат една и съща форма за несвършен
вид. бележката е — гл. несв. и св.
КОЛАБЙРАМ — гл. несв, и а. Учудвам се снлно от нещо,
нзумявам се.
45
Разликнте между глаголите ио отношение на връзките нм с
прян или непряк обект на действие™, т. е. отношением преход-
ноет /иепреходност не е специално отбелязяио. тъй като то про-
личава от самата дефиниция.
Така наречеиите „средни глаголи", т. е. глаголите със „се",
конто се различааат семантнчно (по значението си) от основните
глаголи, без даса, раэбнра се, страдателни, въэвратяи или вза-
имнн форма, са дадени като самостоятелни заглавии. Това е иа-
правено с цел да се очертаят по-ясно словиите еднници в говора
на софийските ученици, за по-голяма прегледност на изложение-.
то. а и защото понякога разликнте в значенията между основная
и средння глагол са твърде големи. Граматнчните бележкн при
ередните глаголи са сыците. както при нормалиите глаголя.
ИЗЧАНЧЦАМ гл. несе., изчйнча ал. св. Изтормозвам умиш-
лено с работа или с беземнелени действия.
ИЗЧАНЧВАМ СЕ — ел. нам., изчйича се гл. а. Преуиорявам
се от работа.
На ияколко места в този речник се срещат и безличии глаголи.
Те са дадени именно в тази си форма с бележката гл. безл. и след
това най-хэрактерното сьчетание. в коего ногат да се сриинат,
апр.:
ДРЁМЕ—гл. безл. Само в съчет. дрёме ми иа сАйдера (пу-
ловера. жклётката); не мй Яреме. Не ме засяга. не ме ин-
тересу ва. не ме вълнува.
Когато при описание™ иа иякой глагол не е нредставена фор-
мата му за евършеи вид, това означава, че независимо от възмож-
ното й сыцествуване тази форма не се среща в жаргонната реч
«а софийските ученици.
Наречия. Наречията, иэмяслени от учеиините илн эаети от
другнте соцнални говори, са сравнително малко. Оше по-рядко
се срещат наречия, лроизлезли от кннжовяи думи или киижовик
наречия, получили ново значение в жаргона. Венчик те са пред-
ставенн със съответната бележка парен. Единствеиата разлнка,
която се прааи, е по отношение иа наречията, произлезли от при-
лагателни имена. При тях бележката е нареч. от прил.
ГОТСКИ — нареч. от прил. готски; хубав, добър, красив.
ДЖЪСТ — нареч. Точно.
Други части-на речта. Останалнте части на речта малко се
различават от книжовноезиковите сн образин или от съответ-
ствкята си в териториалните диалекти и эатова тук почти не са
засегиати. Тук-там в речника са дадени иякои междуметия илн
46
думи. конто в кннжовния език съответстват на «ели изрази. те
обикновеио са нензменяеми по форма н за тях граматичната бе-
лежка е неизм. При някои от тях само по външни, формалин бе-
лези е дадена и бележка за род.
ИЗПАРЁЙШЪН — м„ неизм. Махай се отивай си!
Тълкуване. Прн тьлкуваието на думите сме се стирали да
бъдем колкото се може по-краткн и ясни, но на много места то-
ва трудно може да бъде постигнато. За голяма част от жарСоииз-
мнте е достаточно само сиионнмно или елементарно описателно
тълкуване на значение?» им, за други обаче се налагат по-про-
странни обяснения за ситуаиията, мястото и времето или начина
нм на употреба- Това се налага поради нзключителната експре-
снвност, с която са натоваренн жаргонните думи и която, може
спокойно да се каже. е част от тяхното значение. Много често
жаргонизмнте са придруженн с редина паралингвистячни сред-
ства — гримаси, жестове, движения на тялото, звукоподражания
и под. Тези именно допълнения. конто дават „цвета, сочности"
на жаргонния израэ, е необходимо по някакъв начин да бъдат
списани. Най-често това е направено с по няколко думи, но се
срещат и случаи, в конто за такова обяснение са нужна изрече-
ния.
ЧУПЯ СЕ — гл. несв. Махам се, огивам он, обнкн. неэабеля-
зано. за да не ме хваяат, че върша нещо нередко, кепоэ-
волено.
ОКОШДРВАМ — гл. несв., окошйря ел. св. Арестувам, зат-
варям (в затвор или участок иа МВР).
Фразеологичии и устой тая съчетания и сложим названия.
Фразеологичните и устойчнвнте съчетания и сложимте названия
са даденн след знака О, веднага след значеиието иа думата.
към която се отнасят или чиято роля нзпълняват, т. е. единиците.
конто нмат характер или са равни на глагол, се намнрат в реч-
никовата статия на глагола, влизаш в тях, конто са равни иа
съществителни — в статнята на сыцествителиото нт. и., напр.:
ВРЪЗВАМ — гл. нссв., вържа гл. св. Излъгвам, нзмамвам. ,
О ВРЪЗВАМ ТЕНЕКИЯ. Излъгвам, нзмаивам иякого, като
го карам да ме чака на уговорена среща, без да отида там.
В случайте, когато съответиият компонент, чиято роля из*
пълнява съчетанието. няма саиостоятелно жаргонно значение,
фразеологиэмите и устойчивите съчетания са даденн прн някой
от другите си елементн, прнтежаващн такова значение:
47
ПАРТЕНКА —ж. Лъжлна слух. О ПУСКАМ/ПУСНА НЯ-
КОЯ ПАРТЁНКА. Лъжа. раэпространявам неверии слу-
хове.
Ако и това е невозможно, т. е. яито един от компонектите иа
съчетаиието не означава самостоятелно надо в жаргона, тогава
дуиата, чиято рахя изпълнява съчетаиието, се свежда как са*
мостоятелна единица в списъка. След съответннте it граматнчня
бележки се дава иояснеиието: Сала в съчет. и се изписва наняло
съчетаиието.
ПРАХОСМУКАЧКА —ж. Само в съчет. с манталитйт на
прахосмукйчка. Като крип. Който обича да краде, да прнсвоява.
Време на уиотреб*. В никои случаи след тълкуването на жар- .
токката дума се дават годиииге на иейното първо зарегистрира-
не или приблиэителннте годиян иа иейното появление и употре-
ба. Това не във всички случаи е возможно, тъй като обикновено
думите се раждят в по-малък социален колектив и когато се раз-
иространят широко, вече става невъзможно да со отхрне техният
лървоизточкик и времето ив възникването нм. В други случаи
някок думи иэлизат за известно време от употреби (сякаш за да
се разтоварят от натрупаиата емоционална енергия) и се поя-
вяват понякога след десетялетия като птицата феникс — все така
сидим, ярки, а може би н безсыъртин.
УСЛОВИИ ЗНАЦИ и СЪКРАЩЕИИЯ
L Условии зяаци
1! — Знак за нюанс в эначеиието иа никоя дума.
О — Означение за фраэеологнчио или устойчиво съчетаняе,
сложно нззваню и др. под.
— Означение за неэадължятелен елеиент в състава на фра-
эеологкчиите и устойчивите сьчетания или в сложняте
названия.
()— Означение за лекснкалея вариант на никой елемент в
състава иа фразеологичиите и устойчивите сьчетания и
сложните названия.
— — Черта над дадеиа буква — удължаване иа звука, над кой-
то се намира.
о» — Знак, че дадени дума нли значение продължава да се упо-
требява и днес независимо т равжгк си засвидетелстм-
ве в жаргона.
П. Съкращенма
бъд. вр. — бъдеще време
вин. — внннтелна форма
гл. безл. — безличен глагол
гл. несв. — глагол от несвършеи вид
гл. несв. и св. — глагол от иесвършен я свършен вид
гл. св. — глагол от свършен вид
ед. — едннствено число
ж. — сыцествително от женски род
м< — сыцествително от мъжкн род
мин. — мкиало (зд време или причастие)
мн. — мможествено число
нареч. — наречие
нареч. от прнл. — наречие, образувано от прилагате но ныв
цензы. — неизменяема дума
обикн.-— обикновено
отгл. същ. — отглаголно сыцествително
сгтриц. — отрицание; отрицателяа форма млн изречение
повел. — повелителю наклонение
под. — подобен
подигр. — подигравателна дума или израз
предл. — предлог
прнл. — прилагателно име
прнч. — причастие
сказ. — скаэуемо
сказ, онред. — сказуемио определение
ср. — сыцествително от среден род
страд.—страдателна форма на глагол, страдателко причастие
събнр. — събирателно значение
съчет. — съчетзнне
умал. — умалително сыцествително
IIL Други съкращенмя
бул. — булевард
кв. — квартал
пл. — плсщад
ул. — улица
*Ж«ргояът,
«
КРАТЪК РЕЧНИК
НА ДУМИ И ИЗРАЗИ ОТ ЖАРГОНА
НА СОФИЙСКИТВ УЧЕНИЦИ
А
АВДИКЙРАМ — ял. яссе. и гл Би-
ни от учебки занятия.
АБЕ —ср. I. Миета. Тоте, стакъл-
че и поя., която се залагат при
игра па топчете. 2. Остар. Хляб,.
АБЁНЦЕ — ср. У.'ол. от аве; нал-
ив аве.
АБОРИГЁН — л. Жвтел иа про-
винмиио селище; селянин.
АБОРТЙРАМ — сл. лес*, и а. Учуд-
вам се силно от нещо или иякого;
смайвам се, иэумяван се (1970).
АБСОЛЮТЕН — ярил. Прекрасен,
изклпчиплеи, великолепен. чу-
десен.
АБСОЛЮТНО — нарек. Много доб-
ре, прекрасно, чудесно.
АБУТ — л. Глупая, прост човек.
АВАНТА — ж. Нещо, придобито вез
труд иля Зя чужда снетка.
АВАНТАДЖИЙКА - ж. Жена
авантаджня.
АВАНТАДЖИЙЧЕ — ср. Упал, от
авантаджня; момче ааактаджия.
АВАНТАДЖНЯ — ж- Човек. кор-
те се «рейн без труд’ иля за чуж-
да снетка да снечелн нещо, да се
облагодетелстм; печалбар.
АВЁР—и. Прнятел. другар (1938) о*.
АВИАТОР — м. Човек, който на-
ша пари, останал е без пари.
АВОАРИ — Само ля. Пари.
АВТОГРАФ — » Подпнс.
АГРЕСОРКА - ж. Обняв. ля. Вы
високи обувки, тип _военни“.
АДЙОС — мая. Довиждане, ебо-
гом. ОАДЙОС МУЧАЧОС.
50
1. Довиждане, сватом. 2. Гледай си
работяга, не се бъркай в чужда
работа.
АДСКИ — приз. Който пратежаы
дмено качество в много весом
степей.
АДСКИ — карго, от прол. Много,
тв-ьрде.
АЛАБАЛЙЗЪМ — *. Неправдопо-
добна, глупава иксы. Дума или
изречение.
АЛИБИ — ср. Иэяииптелка бележ-
ха за отсъствня в училище.
АЛТ А В — ярил. I- Буев, невн-
държаи. 2. Луд. побържам, ненор-
мален.
' АМЕРИКАНЧЕ — ср. Вид жарено
топче за игра.
АМПЕ — ср. Глупая човек, прост
човек. «АМПЕ ЧУКОВ. Човек,
който се права на глупев, пераз-
брвл, незидял.
АМПУЛА — ж. Бутилы от 100 гр.
е вокцеитрмрано алкоколно пи-
тие.
АМПУЛКА — ж. Ужал. от ампу-
ла; иалка ампула.
АМЧЕ — ср. Глупев, прост човек
<t«5). .
АНГАЖЁ — ярил. иси. Зает. ак-
гажнран.
АНТЁНА — ж. Висок, слаб човек,
АНТИГЛУПЙН - ж. Подагр, на-
звание иа вякало деирство срежу
склерой (1977).
АНТИКУКУМИЦЙН — ж. Подкг-
равателно иазваняе ы лекарство
срещу склероза (1977).
АНТИКУКУРЕЗЙН - к. Подагра-
иятелно я1шнк  лекарство
свешу склероза (1977).
АПОКРЙФИ - мн.. ед. (рядно).апо-
криф, м. Неофнцнално недалеки
 лекции иа преподавать*.
АРАБЁТО — хорее. Нейстоне, вер-
но. без лежи, без тег*, сериозко.
АРАБИЯ — м. Великодушен, добор
човек.
АРАБИЯ — нареч. Овики. члекува-
во. Накстяна, верно, без лож*,
без теге, сернозно.
АРБАЙТЕР —я. Работник (1970).
АРЕНА — ж. Пространството пред
червем дъси в училище. обола,
по време на излагаем.
АРИТМЁ — ср. Учебният предмет
еритмепк*.
АРМАТУРА — ж. Обикн. в съчет.
по алеатУра. Гол, без дрели.
АРТИЛЕРИЯ — ж. Обмин, в съчет.
тйпа артяаёряя. Голям ласт за
препневане.
АСКЕ Р — м. Войник.
АФЙФ — ярил, ыизм. I. Който е
неподгопеи м училище. 2. Кой-
то ваш пара.
Б
БАБЕ — ср. Възрастяа жена. баба.
БЛЕССА — ж. Вырастил жена, ба-
ба.
БАБЁТ —ж. Само в обращение.
Вырастав жена. баба.
БАБИШКЕЛ — м. Възрасти* жен*,
баба. Друга форма: бабищ-
ip,
БАБИШКЁРА — ж. Вырасти* же-
на, баба. Друга форма:
бабушкёра.
БАБУР — м. Обвкн. в обращение.
Вырасти* жене, баба.
5АБУРЧЕ — ер. Упал. от бабур;
еырастна жена, баб*.
ВАГАЖЙСТ — at. Прекосвач и* ба-
гаж, хамелнн (1988).
БАДАНАРКА—ж. Човек, който обв-
ч* л» ласкае, Да хвали някого,
с цел Д* се обаагодетелства, да
мечели вето. оУДРЯМ (СЛА-
ГАМ, ТУРЯМ) ЕДНА БАДА-
НАРКА. Ласам, хвала някого.
за ла му угода вм за ла полу-
ча накакав. облета от него.
БАДАнАрКАМ — ае. мае*. Лыка,
мама, раэкгравам.
БАДАНАРКАМ СЕ — «а. лее*. 1.
Подигрввам се, шегувам са. 2.
Баая се. мал ее, сует* ее.
БАДАНйСВАМ —м. «««. бада-
ибсаи гл. се. Лаская, аваля веко
го, за ла му угодя или з* да лолу-
ча яякаквн облети от него. 
БАДЖАК — я. Бедро, края.
БАИ — немая. Доввждане, сбогом.
БАЙКА — м. Пазач вм прислуж-
ник в училкще.
БАЙКАМ СИ — ы. нес*. Отавам СН.
тръгвам св.
БАЙКАМ- и. ми». Правя, ра-
бота.
БАЙЧО— м. Пазач ял* прислуж-
ник в училище.
БАКЙЯ — ж. Неблагополучна, теш-
ка ситуация, от коато трудно мо-
же да « излезе.
БА КЛИЦА — ж. Глава.
БАЛА — ж. Пачка (пери).
БАЛ AM А — м. Глупев, наивен. до*
зерчнв човек.
БАЛАМУР — м. Глупев, наивен,
доверчив човек.
Б АЛАМУРЧЕ -ср. У мал. оа> бв-
лаиур: лете баламур.
БАЛАМУРНИК — я- Глупа*, наи-
вен. доверчив човек.
БАЛАМЧЕ — ср. У мал. от бала-
иа; лете белена: глупчо.
БАЛДЪР — м. Дебел края илн бед-
бЙеРЙНКА - ж. Вид тярву«
шой с дм сгранмчям дръжжя, км*
то се повдягат при кавиваие (1964).
БАЛКОЙ—я. Женски гърдн. бюст.
БАЛТИЯ— ж. Груб рктннк, обвш.
по време и* футболен нач. О
ТЁГЛЯ (УДРЯМ) ВАЛТЙЯ(ТА>
па някого. 1. Спъвам грубо
(някого) по време иа футболен
мач. 2. Попречвам (на какого),
провалам (някого).
БАЛЪК — я- Глупа*, прост чоаек.
БАМБЙНА — ж. Красиво, хубаво
моимче клн жеиа (19Б5).
БАРАКА — ж. Лота, стара, ри-
небктеяа кол*.
51
БАРАМ —ел. шее. Папам, !««
вам.
БАРВAM — м. шаг., БАрм гл. а.
Докосвам, мама.
БАРДАК —*. 1- Млмежка тан-
ном завам (1878). 2. Квартира.
ВАРОВЕЦ — л. Елегантен. пред-
ставителен  обвил. богат човек.
ВАРОВКА-ж. Жена баровец.
БАРОМЁТЪР — л. Ное.
БАСТИЛИЯ — ж. Училище сзс
строга пораия а ввеоки нзисква-
иия.
БАТАК — л. Неблагополучия, теж-
ка ситуация, от която трудно
коже да се амезе.
БАХАЛюЛЮ — л. Глупав, прост
човек (1987).
БАЦВАМ — гл. кга. бИцш гл.
са. Целумм.
БАЧ — к. Работа.
БАЧКАМ —м. кем. Работа.
БАЧКАНЕ — ср. Отгл. пщ. ом
бачкам. I. Работеве, работа, кэ-
работваие. 2. Месторавота.
БАЧКАНЁЙРО — л. Работник,
ВАЧКАТОР— л. Работник.
БАЧКЕР —л. Работник.
БАЧКЁРИН-л. Работник.
БАШАТКО — л. Банца.
БАЙТ — прпл. кекзи. За предмет —
лош, грозен, с виски естетически
качества (1977).
БЕДРО — ср. Момиче.
БЕДЪР — ж. Бедро, край.
ВЁЙБИ — ер. Прввяекателно, кра-
сиво момиче.
БЕЛЕЖКА —ж. Обикн. в смет,
змбяа болбапа. Доларом банк-
рота (1985).
БЁНГА — *. Питании.
БЕНТАДЖИЙКА - ж. Жена с ле-
во поведение.
БЁРЕМЕД—л. Пчела.
ВЁСЕН — ярил. Много яубав, с
иного внеокя качества.
БЁСНО — яореч. Много хубаво, чу-
десно. препзходко.
БЕТОН — л. Само в сказ, опрел,
бетбн сйм. Много добре съм
подготвеи за изпнтвеие.
БЕТОНОБЪРКАЧКА - ж. Стар,
пораэвален магнетофои или тра-
мофон.
БИВЕРОН*—л. Бутядка от 100 гр. с
коицеятрарано алгохолно пит.
БИБЕРОН* —л. 1. Дето, мелко
иомче. 2. Неопнтен, неумел човек.
БИБЛИОТЕКА- ж. Рестораит,
кръчма. пивиица (1973).
БЙБЛИЯ — ж. Голям, дебел, обе-
мнет учебник или книга.
БИЖУ — ярил, явил. Много куч
бав, много красив, с много ввео-
хи качества.
БИЖУ—штреч. от ярил, бижу; Ху-
баво. добре.
БИЗНЕС — л. Работа, обикн. ие-
законна и свирэана с придобява-
нето на иного пари.
БИТАК — л- 1. Бятпазар. 2. Сто-
ка, вещ, купена от бятпазар.
БИТНИК — л. 1. Мъж или момче е
дълга коса. 2. Като обр-ыцение.
Момче. приятелю.
БИЧА — гл. чеса. Рабом. О ОДИ
БИЧИ ЧУШКИ. Гледаб си работа-
та, ие се бъркай в чуждя работа.
БИЧКИДЖЙЙНИЦА - ж Хар-
кане.
БИЧМЁ — ер. Ннсък. набит, пм-
лен човек.
БЛАГ — ярей. Хубав, красив, прия-
тен.
БЛАГО — яаргч. Хубаво, привело.
БЛЁЕНЕ — ер. Учебнике предмет
пееие.
ВЛЁЯ — гл. шеи. I. Пек. обикн.
в час по пееяе в училище.
2. Плача.
БЛОКЕР — л. Човек, ко&то живее
в жалящей блох.
БЛОКЕРКА — ж. Жена, която жи-
вее в жилищен блок.
БОЗА — ж. Книга, картина, песен
и под. с нитка естетяческа croS-
ноет.
БОЙ — я. Обикн. в обращение. Мом-
че.
БОЙЛЕР* — я. Глупав, прост чо-
век.
БОЙЛЕР* — л. Пикочеи мехур.
БОКЛУК — Л. Момиче с веко по-
ведение.
БОКЛУЧОР — ж. Човек е неприя-
тен външеи вид.
БОЛТАДЖИЯ — л. Воениослужещ.
БОЛЯР — л. Човек, кобто в родеш
St
л в живее в гр. Велико Търяо*
во м* околностяте му (1976),
БОЛЙРКЛ ж. Жекли която е
шеКа или живее * гр. Велико
Търново или околностнте му.
БОМБА — прнл. неизм. Обман. в
смз. опрад. Много хубав, много
добър.
БОМБА—шрее. Много хубаво, мно-
го добре.
БОМБЕ — ер. Затворник, който нка
знания, култура, но 'е поладим
случайно, порам яевредпазлж-
ост в затвора и обвил, за малко е
там.
БОМБИ — Само мн. Женски гьр-
П, бюст.
БОМБЯ гл. лесе. Ритам силно
(никого или неспор
БОМБЯ СЕ* — ел. мем. Изсялмм
се при мтане по толките.
БОМБЯ СЕ* — ал. нем. Големея се.
перча се.
БОН — л. Хилям лева или никак-
ва друга валута.
БОНБОНЧЕ — ср. Красиво. прив-
аенателно момиче.
БОНДЖ0РНО — Здравей!
БОС — ж, 1. Рыговодвтел. начал-
инн. 2. Директор на училище.
БОС — приз. Неподготаен за учи-
лище. неэнасш.
БРАНТЙЯ — ж- I. Грозна жена,
грсзотия. 2. Лека жена, прости-
бДйКАДЖИЙКА — ж. Момиче,
коего таниува брейк.
БРЕЙКА ДЖИЯ — ж. Момче, кое-
то таицува брейк.
БРЕЙКАР — м. Момче, коего тан-
цува брейк.
БРЕЙКАРКА — ж. Момиче. коего
танцува брейк.
БРИКЕТ — Тъмнокож човек, ее-
БРЙ^А — ел. им». Бръси,- оОДИ
БРЙЧИ КОМАР И. Глемй св р«-
бет .те, ке се бъркай в чужая pl-
БГСЙКА— х. Момиче, жена, обккя.
за криткотрайна любовна връэка.
БРОЙКАДЖИЯ — ж. Мъж, който не
аодбнра секеулшпе сн партвьор-
и.
БРОЙКАМ — ел. ш. I. Харесвам,
ухажвам (некого). 2. Следи, яаб*
плавам (някого).
БРОЙЧ* — ж. Мъж, който ие под-
бора сексуалннте Си партиьорхна
БРОЙЧ1 — м. Таей агент.
БРЪМЧА — ел. леса» Хом с момк-
че.
БРЪНДЗАМ — ел. нем. ftotetu#
вам при някаква хазартна игра,
като вземам злложевегте вари кв
противника.
БУАМ — гл. год, бума ел. о». Бия»
буЗалкам — ел. нм. Лъжа» шн
БУДАЛКАМ СЕ - и. нем. Подо
разам се, юегувам се.
БУКВИ — еамЬ мн. Задник.
БУКЕТ — м. Обнкк. в смет. джЙв
буяйт. Като ярил. За момнче —
коего е болно от венеричеека
болеет.
БУЛГАРПЛОД -ж. Учебнкят пред-
мет българскн език.
БУЛДОЗЕР — м. Нахален, яапо^
ряст човек.
БУМАГИ — само мм. Учебняцк, тет-
радки. книги.
БУКА К — ж. Глупав, прост човек.
БУРКАН — ж. I. Мялишюиерска
кола. 2. Милншговерска будка в
средата влн отстрани на кръето»
вяще.
БУРКАНЧЕ — ср. Умал. мп бур-
кая (в I знач.).
БУСМАНИЦА — ж. Шамар, удар е
ръка (1938).
БУТАМ — ел. ям. Обяки. в съчет.
бутам гюайч (авймта). Давай нещо
като подарък, за да получи в
замани някаква облага.
БУТВАМ — гл. нем., бутна гл. о».
Давим нешо иато лодарък, под-
куп, за да получи в замяна ня-
каква .облага.
БУХАЛ — м. i. Нов ученик в
даден клас. 2. Ученик от, начал-
кото учялаще.
БУЦА — ж. 1. Набито, здраво мо^
мче к по-рядко момиче. 2. Като
ярил. Обякя. в сказ, олред. За
53
човек — много здрав, много си-
лен.
БУШбН — ж- Глупав, прост човек
Х1980). О ИЗБЙВАТ МИ БУШб-
НИТЕ. Ядосвам се, нервирам се
много, избухвам.
БЪЗ — ж- Страх, уплаха.
БЪЗЕ — СР- I. Само ед. Страх, уп-
лаха. 2. Страхливец.
БЪЗЙКАМ1 — гл. несв. Пипам, бър-
инхзм»
БЪЗЙКАМ* — гл. несв. Подигравам,
заказам, задявам.
БЪЗЙКАМ СЕ — гл. несв. Подигра-
вам се, шегувам се.
БЪЗЙКВАМ — гл. несв., бъзйкма
гл. св. Пнпвам, докосвам.
БЪЗЛЙВЕЦ — *. Страхливец.
БЪЗЛЙВКА — ж. Страхливка.
БЪЗЛА — ж. Страхливка.
БЪЗЛЬО — ж. Страхливец.
БЪЛГАРЁ — ср. Учебният пред-
мет българ'скн език.
БЪРБОЛЁ — ср. Стъклено топче за
игра.
БЪРКАМ — гл. несв. Само в съчет.
бъркам в мозъка на някого.
Създавам много големи неприят-
ности (на някого).
БЪРКАЧ — м. Човек, който се бър-
ка, меси се в чужди работи.
БЪРЛбГА — ж. Квартира, жилище,
дом (1970).
БЪХТЯ — гл. несв. Работа, трудя
се прк много тежки условия.
В
ВАЛЯМ — гл. несв. Бия, нанасям
побей.;
ВАСИЛЙСА — ж. Обнкн. в съчет.
Вася лиса Прекрасна. Лек авто-
мобил ЗАЗ — „Запорожец". .
ВБЙВАМ — гл. несв., вбйя гл. св.
Вкарвам.
ВЕНДУЗКА — ж. Целувка.
ВЁСТНИЦИ - мн., ед. (рядко)
вестник, м. Пари, банкнота.
BE XT — прил. Като същ. Родится.
ВИ КВ AM — гл. несв., вйкна гл. св.
Поръчвам ястне или питие в за-
ведение.
ВИТАМЙНИ — мн., ед. (рядно) ви-
тамин, ж. 1. Цигари. 2. Нарво-
тици. 3. Бутилка от J00 гр. с
концентрирано алкохолно питие.
ВКЙСВАМ СЕ — гл. несв., вкйеиа
се гл. св. Развали мн се настрое-
нието.
ВКЙСНАТ — при*, мин. страд.
като прил. Който е с развалено
настроение.
ВКЛГОЧВАМ —. гл. несв., включа
гл. св. Започвам да разбирам, до*
сещам се.
ВЛАХ—ж. Човек, който е роден
или живее в селище покрай р.
Дунав (1975).
ВПРЙГАМ СЕ — гл. несв., впрёгиа
се гл. св. Обижда се, насиърбявам
се лесно.
ВРАТА — ж. Свободен учебен час.
ВРЕДЙТЕЛ — м. Контрольор или
контрольорка в превозннте сред-
ства на градския транспорт.
ВРЕДЙТЕЛКА — ж. Контрольорка
в превозннте средства на град-
скня транспорт.
ВРЁМЕ — ср. Само ед. Пари.
ВРЪЗВАМ* — гл. несв., вържа гл.
св. Бягам от някъде или от нещо.
ВРЪЗВАМ* — гл. несв., вържа гл.
св. Излъгвам, нзмамвам. о ВРЪЗ-
ВАМ ТЕНЕКЙЯ- 1. Излъгвам,
нзмамвам някого, като го . пра-
щам да направи нещо, което не
може да стане. 2. Излъгвам, из-
мамвам някого, като го карам да
ме чзка, без да отида на срещата.
ВРЪЗВАМ® — гл. несв., вържа гл.
се. Само в съчет. връзвам /вържа
мънкнте. Наливам се.
ВРЪЗВАМ СЕ — гл. несв., вържв
се гл. св. Вживявам се много в
нещо и започвам да се ядосвам за
дреболии или без повод.
ВРЪТВАМ* — гл. несв., врътна гл.
св. Изпнвам.
ВРЪТВАМ* — гл. несв., врътна гл.
св. Удрям.
ВРЪТКАМ — гл. несв. Futuo.
ВСИЧКОЛбГИЯ — ж. Обнкн. в
съчет. тетрадка по вейчкологня
(н общознание). Тетрадка, в коя-
то ученикът сн води записки по
всички предмети.
ВТЕЛЯВАМ СЕ — гл. несв., втеля
54
се ее. с». 1. Правя се «а обиден.
2. Правя ее на яаявеи, ма глупав.
ВТЕЛЯСВАМ СЕ — ее мееа., вта-
лясам се да. се. I. Правя се я*
обиден. 2. Правя се на наивен, на
глупая.
ВЪГЛАР — *. Човея, войто е ро-
лей нли живее в гр, Пернии иля
околиостите му (J975).
ВЪГЛАРКА — ж. Жена, яоято е
родема иля живе в гр. Перияи или
ояолностите му.
ВЪЗ* — м. Бягетво от училище.
ВЪЗ* — мелем. Махай се, отимй са,
бягай.
ВЪЗОВЕ — ля., (рядно) вьз,
м. Пари (I98S),
ВЪЭВАМ — ал. леса.. Нава м. се.
Избягмж. ббклн. от училище.
ВЪЗГАМ — м. месе. Бегам, обяжи,
от училище.
ВЪЗдУХ — л- Глупав, прост човен.
О ВЪЗДУХ ПОДНАЛЯГАНЕ. Ка-
то лрил. 1. Зе човеи — много глу-
пев, много прост. 2. За песен,
книга, предмет и под. — иного
лош, с много йнски естетичесхм
«ачества.
ВЪЭДУХАР — я. I- Новей, който
не е способен да се справн с ия-
иаива работа. 2. Футболист, мой-
те рига топиата висохо и неточно.
ВЪЭЕЛ — шм, Махай се, отивай
св, бегай от тука! о БАЧКАМ
ВЪЗЕЛ. Бегам, избягвам, обикн.
от училище,
ВЪЭЕЛАН — йенам. Махай се, отя-
вай сн, бегай оттука! ВЪЗ ЕЛ АН
ГЕОРГЙЕВ. Бягаы, избягвам,
обикн. от учйлхще.
ВЪЗЙРАМ — ад. лесе, я са. Избяг-
взм.
ВЪРБА клреч. Само в съчет. иа
Върба (в ерйда (петия). Ни-
вота,
ВЪРГАЛ — ж. Бой, тобой.
ВЪРГАЛЯМ — м. леса. Бия, иа*
нзеяи тобой.
ВЪРХА — карем. Обикн. а сказ,
спред. Превьадодко, отлично, пре-
ярасио.
ВТзРХО — мрем. Обигн. 9 спая,
«пред. Превъэходно, отлично, г.рея-
расио.
ВЪТРЕ — морем. Семо в съчет. яы-
_ре <ъм. 1. Случва мн се непркят*
ноет. 2. Нямам паря, обикн. в
момент предк да толуча стипендия
или пари от родитедяте си.
Г
ГАДЕН — ярма. За човеха — лош,
неприятен, подъл. нечестен.
ГАДЖЕ—ср. 1. Любимо момиче,
приятелка. 2. Момиче, жена.
3. Любимо момче, пряятел. Ф
ГАДЖЕ КИРЙЗ. Любовна ерем
ща.
ГАДНЯР — л. Лош, неприятен, по4
дм, нечестен новей.
ГАДНЯРКА — ж. Лошв, нечестия,
подла, неприятна жена.
ГАДНЯРЧЕ — ср. Уш. от гад-
ая р; момче гадняр.
ГАЛЕРИЯ — ж. I. Последиата ре-
дина чинове в учнлпщиа стая. 2.
. Последи иге реднцн от ученически
Строй-
ГАЛОШ — м. Глупав, прост човек.
ГАЛФОН— л. Глупав. прост чо-
век (1965).
ГАРДЕРОБ — ж. Шнровоплещест,
здрав мъж (1967).
ГЕВРЕК1 — м. Волан иа автомобкл.
ГЕВЕЕЙ* —-и. Задник.
ГЕВРЕКЧЙЯ — м. Активен хомо-
сексуалнст.
ГЁЛЕ—ср. Неблагоприятен эар при 
игра на' табла, с който играм,
нмащ бит пул, ие може да го ме-
ра отиово в игра, о БЕЗ
ГЕЛЕ. 1. Като лрил. Много
яубав. с много аксона каче-
ства. 2. Като кареч. Много ху-
баво, много добре. БЕЗ ГЁЛЕ
СЪМ. Нямам равен, най-добър
съм сред околиите в иякажва дей*
ноет нля в ияжакво качество.
ГЁМБЯ — м. неся. Бия, иаиасям
побой.
ГЕНЕРАЛ — м, Голяма угаряа от
Нигера (1945).
ГЕОГЬЗИЯ — ж. Учебният пред-
мет география.
ГЕПАЛО-ср. Рма 0960).
ГЕПВАМ — ад, меое., тем ел. сщ
55
1. Xmquit. юешм. 2, Стирая-
мм. прнсвоявям,
ГЕПИ •— меизм. ЗдраВейТ О ГЕПИ,
ДА НЕ СЙ КАПО; ГЕПИ ПЕТ
ТОЧКИ. Употребям се. за да
се мрази поднгравателяо отно-
шение към вещо казано или напра-
вено. ГЁПИ ШВЕПС. Поэдрав
ст момче към момнче» с който
момчсто предлагя интимен кон-
такт.
ГЕПСВАМ *— «4- «л»., гемам ел.
се. I. Хвашвы, вэемам. 2. От-
кршзм. присвояван.
ГЙЛАМ* — ал. кеоа. Ходя, разхож-
дам се. О ГЙЛАМ ПО КАПЛИ.
Ходя бос.
ГЙЛАМ1 —ал. нм. Подходом. лри-
дичам Сэя лреха).
ГИПСЙРАМ СЕ*-гл. мя. На-
пивай ее.
ГИПСЙРАМ.СЕ» -ал. н«а. Вне*
пеиявам се. обвив, от уплаха мдн
взиенада.
ГИПСЙРАН’ — яр«ч. жин. страд,
ат гипенрам се* като прил. Пням.
ГИПСЙРАН1 - ярич. мин. страд,
от гипенрам се» като прил. Уп*
лишен. стрескат, изумен.
ГЛАРУС — м. 1. Любовник, ухажор,
обнкн. иа чуждеихи. 2. Човек,
нойте е родем или живее по Чер-
номорского храйбрежне. обмин,
около гр. Бургас.
ГЛИСТ — «. Неприятен, противен
човек.
ГЛЙФАМ — ел. нм. Ям, храня се.
ГЛЙФАНЕ — Отел. сыц. от гли-
фам; ядске, хранене.
ГЛУПЕНДЕР — ж. Глупа», прост
човек.
ГЛУПИЕР — ж. Глупав, прост чо-
Век.
ГЛЪТ ВАМ — гл. вес»., глотка гл.
ее. Само в съчет. глътым/гя4т*
на джама. Наливам се. лрепивам.
ГНУСЕН — прил. За човек — лош,
нечестен, нейочтен, неприятен.
ГОВН АР —ж. Лош, нечестен, не-
почтен, неприятен човек.
ГОВНАРКА* — х. Лоша, нечест-
на, непочтена, неприятна жена.
ГОВНАРКА» — ж. Слецналка ма-
шина э» по'гнетване на отходи»
намяли (1977)-
ГОВНАЧКА — ж. Спецнална ма-
шина за лочистване на отходии
наняли (1977).
ГОВНИШАРКА — ж. Специална
машина за почиствзне на' отходи*
кэналк (1977).
ГОВНО — ср. Лош, неприятен, не-
честен, подъл човек.
ГОЛОВОДНИК — ж. Неспособен,
нееръчен, неумел, иеиадърен чо-
век.
ГОЛОВОДНИЦА-ж. Неспособна,
иесръчня, неумела, некадъриа же-
на.
ГОРГ0ДЗИЛ — м, Грозен, непри-
влекателен човек (1973).
ГОСТЯ —ал. са. Да ударя, да яэбня.
ГОТ — лдил. неон. Обнкн. я схаз.
опред I. Красив, хубав. 2. До-
бър, великодушен.
ГОТ — нареч. Хубаво, добре.
ГОТИН — прил. 1. Красив, хубав.
2. Добър, великодушен, благо-
роден.
ГОТИНО — нареч. от прил. Хубаво,
добре.
ГОТСКИ — прил. Хубав, добър, кра-
сив.
ГОТСКИ — нареч. Хубаво, добре.
ГРАДУШКА - ж. Обнкн. в съчет.
бит от градуши. Като арил. 3»
човек — изключително грозен,
непривлекателен»
ГРАчА — ел. несв. Пая,
ГРЁЯ — ел. нм. I. Раэбнрвм, лроу-
мявам. 2. Само в съчет. с кратки
вин. фор и и на личного местоиме-
ние: ме, те, го н т. и. Беэл. Грёе
ме. I, Засяга ме, облагодетелст-
ва ме, ломага ми. 2. Не ке засяга.
не ме интересу»*, не ми помага.
ГРЙЗКАМ — ел. мм. Ям, храня се.
ГРЙЗКАНЕ — ср. Отел. пщ. от
грнзкам; хранена. ядене.
ГРЯЗНА — ел. св. Да отхяпя, д*
захапя, да хапна.
ГРОГИ •— прил. нгилм. Изморен,
тошен.
ГРОГЙСВАМ — гл. иге*., tfotitut
гл. св. Укоряаам се, язтодна»
се.
ГРОЗДАНКА — ж. Грезит риш».
56
ГРОЗДОВбЙНИЦА — ж. Грозна
жена, грозно хлипче,
ГРОЗДОМИЦЙН — л. Гротом ре-
ния (1973).
ГРУАМ — гл. нем. Бия. удрам.
ГРУ ХАМ —гл. Hta. Рабо.-я. тру-
дя «.
ГРУХВЛМ—г... нгев., грунт гл.
а. Удоям, блъгвам.
ГРЪМВАМ1 — гл нк*., rpixni гл.
с*. Иэиимм определено нолячест-
во алисходно пятнен
ГРЪМВАМ* — гл. ьесв., грамма ел.
св. Удрям, блъевам.
ГРЪМВАМ* — ел. несв., грймм
ел. св Правя силно впечатление,
нэумявам, обърквам няхого, обикн.
с думите си, с преувеличенна
истории, която пазклзваы. оОДИ
СЕ ГРЪМНИ! I. ГледаР си рэ-
богата, ме се бъркай в чуждя ра-
бот и. 2. Не мя разкаэмй неверии
работа, медей да преувелячаваш.
ГУРАМ — ел. «гее. Ходя, разхож-
дан се (1935)°-.
ГУРБЕТЧЙЯ — ж. Шофвср от Сто
панско обедннелне «Международен
автотранспорт**.
ГУРГУМЁЙ — м. Провкнпяалист,
елянин 0979).
Г* РГУМЁЯКА — ж. Проьтяа*
листка, селянка (1979).
ГУСТЙРАМ — ел. же'. я а». Бяк,
удоям я я кого.
ГУСТО - «орст. Хубаво, добре.
ГУЩЕР — л. Доларом банкнота.
ГУШЕРИНА - ж. Горещиив.
ГЬБАРКАМ — гл. несв. Подогревам,
закачай.
ГЬБАРКАМ СЕ-ел. ««J- По-
догревам се, шегумм се, прнс-
нмвям се.
ГЪБАРКАНЕ — ср. Оъгл гвц. от
гьбархам « от гьбарчзм се; по-
поднгряваке.
ГЬЗАР — м. Екстравагаитен, модр-
реи младеж.
ГЬЗАРЙЯ — ж. I. Свбир. Бистра-
патентна, модерна младеж. 2. По-
стьпкз, която нэлнэе нзвън общо-
прнетмте корми ла поведение, 3.
Модерна дреха, модеояо оСлекло.
ГЬЗАРКА — ж. Ехстравагаятно,
модерно момиче.
ГЪЗАРЧЕ — ер. Умал. от гъзар;
екстраэагэятно, модерно момче.
ГЪЗЙЦА — ж. Застарявавц сек-
салялка'жеиа (1975).
ГЪЗОБР*ЬК — ж. Неприятна ситуа-
ция, неприятно положение, от
коего трудно може да се иэлезе.
ГЪЗОВЁЙКА-ж. L К«а ирис-
ка дреха. 2. Горяатв чает, самого
от момчешка ученическа униформа.
ГЪЗОМЁТРИЯ —ж. Учебикят пред-
мет геометрия.
ГЪЗОМОТОР — м. Глупав. прост
човек (1973).
ГЪЗПАПЙР — я. Толлетн» хартия,
ГЪЗПЕЙПЪР—«- Тоалетня хартия,
ГЬЛЪБАРНИК - м. Задняя.
ГЪЛЪБЧЕ ср. Само в съчет,
пескам гъяъбче. Hanyci ам газове.
ГЪРЛА ~ ж. Привлек а ели». сея-
евпилно момиче (1965)
ГЪРЧАВ — прил. I. За чп-ч^х —
съеухрги, слаб, tbhbf. 2 За
предмет — лош, с икс» и есгсти-
ческм качества.
ГЬСТ — прил. За човек — блнзъж,
доверен.
ГЪСТАК — м. Бляэыс, доверен
човек.
ГЪСТАЛАК — ж. Близыс. дове-
рен човек.
ГЬОТФЕРЕН — ж. I. Глупав,
прост човек. 2. Пасивен хомосек-
суалист.
ГЮВЁЧ* — ж. Нещо, коего може до
се прндобне, да се слечелн, да се
постмгне без труд иля за чуждо
с метке.
ГЮВЕЧ* — ж. Младежка танпова
забава 0974).
ГЮВЕЧАР — ж. Човек, иойто гле*
да да получи, да спечели нешо
без труд за чуждо сметка.
ГЮВЕЧАРКА - ж. Жена гюве-
чар.
ГЮВЕЧАРЧЕ — ср. Умал. от по-
аечар; момче повечар.
ГЮДЕРЙЯ — ж. Слаба, евсухре-
на, грозна жена.
ГЮЛЕ — ср. Ниско, пълио момиче.
ГЮЛЕ1*— ср. Силен, тежък удар с
юмрук.
ГЯВоЛ — ж. Хктреп.
ГЯВОЛ&Я — м. ftttt. Хитрумм,
обаян, и м « освободи от ни-
жакно работа или эддължеххт.
ГЯНОЛоК —м. Хмтряна, хитрое?,
прилагай*, зя да се освободи
човек от кякажаа работа или за-
ды женке.
Д
ДАВАМ — ал. яме., дак ел. се.
Само а съчет. L Дймм/дам го
т^жко. Големея се, перча се, на-
дувам се. правд се на по-мжен,
отколкото сън в действнтелност. 2.
ДДвам аийто. Не разбирай, не
възпр иенам.
ДАНСОВАМ — м. чес*. Таниуеам.
ДАНСЯ — гл. неси. Танцувам. •
ДАРКО — я. Умен, способен, харо-
пит човен.
ДАСКАЛ* — я.. Училище.
ДАСКАЛ* — ж. Учител.
ЛАСКАЛО — ср. Училище.
ДАСКАЛЙШЕ — ср. Училище.
ДАЙН — м. Бой, повой.
ДВЙЖА' _ гл. нм». Приличаи,
яодхождам (за дрем).
ДВЙЖА* — ел. яги. 1. Хом с
момиче. 2. Тръгвам, отнвзи.
ДЕБЙЛ — я. Глупев, прост човеи.
ДЕ ГОЛ К А — вс. Вид шапка с
коэирка (1965).
ДЕЛЕГАЦИЯ — ж. иенам. Само в
повелит, иекл. Махай се, отивай
снГ
ДЕМБИ — м. Пълен, дебел човеи.
ДЁРА — гл. игсв. Бия, улови, о
ДЕРА ЛИСЙЦИ (МАЧ КЙ). Поп-
рищам.
ДЕСТИЛЙРАН — ярил. Чист, с*-
щннски. истинсии.
ДЕЯНЯ—«• Издържам, устоя-
вам, язтърпяваи.
ДЖ А БОЛ А — х. Младежка тан-
цова забава (1960).
ДЖАДЖА — ж. Дребем предмет,
обмин, част от машина или ияхви-
во устройство.
ДЖАЗОВ — ярил. Хубав, модерен
(I960)- .
ДЖАМБОРЁ — ср. Младежиа тай-
ном забава (194Q).
ДЖАНГЪР — л. Голям, силен шум.
ДЖАР — яе««и. Maxafl се. отпаа!
си.
ДЖАРАМ гл. нес*. Сайра на му-
энкален инструмент, обяни. на
хитара (1970).
ДЖАРКАМ — ал. ягсе. Свири иа
кнтара (1970).
ДЖАРНА — гл. се. Да мзсвиря, да
нзпълня някамеа медодн* на яж-
тара (1970).
ДЖАСАМ ~~ гл. ягсв. Само а съчет.
I. Маната ом arnica! Въ»лм*
шине за язразяваие иа силио впе-
чатление. силио въиействие от
нещо. 2. Шмата ем яжасаи. Мно-
го съм опитен, нямам равен на се-
бе си в някаква работа или а
Ладена облает на познанието.
ДЖВАКАМ — гл. нее*. Само а
съчет. бди ажвйкзй баластра. Гло-
дай си работата, махай се, не се
бъпиай в чужда работа.
ДЖЕЛЕЗО — ср. Пистолет.
ДЖИГИТАЕЦ - я. Чуждеяец,
обикн. от аэилтсиите страте.
ДЖИГИТАЙКА - ж. Жена от
чужда, обикн. азнатска страна.
ДЖЙДЖАН - ярил. Хубап. к а-
смв. модерен.
ДЖЙДЖАНО-, царей. Хубаво, Лоб-
ДЖЙДЖИ-БЙДЖИ - кеизк. I.
Въэнлииание, нзразяващо эадовол-
ство. въэхнщенне. 2. Любовна
връзка.
ДЖИНСАРА — ж. Джннси (1970).
ДЖОНГЪЛ — м. Бедро, крав
(1965}.
ДЖОРЕВЕЦ — л. Потомин от сме^
сея брак на бълтарин с цигаим.
ДЖОРЁВКА — я. Момиче, жена от
смесей брея иа бисерин с цигея-
ДЖОРЕВЧЕ - ср. Угии, от ржо-
реВеи; лете от смесей брак на
бълтарин е иигамха.
ДЖОФРА — ж. Грозно, непряме-
кателно момиче.
ДЖУСВАМ — ел. наев., лмусма
ы. св. Удрям (никого).
ДЖУСТ - карп. Много добре,
чудесно, прекрасно.
ДЖУСТЙРАМ - гл. несв. и ев.
58
Вм, удрям, обнкн. ПО ГЛЛМТЗ.
ДЖЪСт — ялреч. Точно, много
добре, намясто.
ДЗИНДЗЙКАМ — гл. та. Трепе*
Д^ИНДзИлЙКАМ - гл. шел. Тре-
веря от студ. Други форми:
дмидмийкам. дмндэирйкам.
ДЗуМБАР — я. Иэлълннтел ко не*
родин песня ням мелодии <1985).
ДЭУМБАРКА — ж. Изпълнятел*
ко ио народнн меня.
ДЗУРЛА — ж. Лине. физиономия.
ДЗЪРКЕЛИ — мн,, ед. (рядно)
ЖНркел, л. 1. Очи. 2. Очнла.
ДИАРИЯ — х. Глупев, прост
човек. о ПРОЛЕТНА ДИАРИЯ -
Несериозеи, немэпълннтелен,
безволен, беэхарактерем човея.
2. Многословен, проявлено при*
казлив човек.
ДИВЁЯ — гл. wee. Веселя се буй-
но, ту рея.
ДЙГАМ’ — ел. неее., дйгма гл. а.
I. Крада, присвоявам. 2. Вземам.
* ДЙГАМ» — гл. лес*., днгиа гл. се.
Отивем сн. О ДЙГАМ ГЬЛЪ*
БИТЕ. Тръгвам си, отимм си.
ДЙГАМ СТОЙКИ. Гояемея се, пер*
ча се, ежа ее.
ДЙГАМ СЕ — ел. нам., дйгив ое
гл, а, Отимм сн.
ДИКЙЗЯ — гл. ««*• Гледем, наб*
яюдавам (!935).
ДИКИЗЧЙЙКА—х. Зяпачка (1935).
ДИКИЗЧЙЯ — и. Зяпач (1935),
ДИЛИЖАНС — м. Лек автомобнл.
ДИРИЖАБЪЛ — м, Грозен, не-
приятен човек, обнкн. жена (1975).
ДЙСКО — прил. неигм. Красив,
хубав, модерен. О ДЙСКО СТОЛ-
ЧЕ. Грубо сексуално забавленне.
при коего момнчетата сменят ларт-
мьорите сн при всяка нова песен.
ДЙФЕРЕНЦИАЛ — лг. Задник.
ДИХАТЕЛ м. Учении от начал*
иото училище.
ДОСЙЕ — ср. Обнкн. в съчет. чёр*
ното доснё. Ученически бележнмк.
ДРАЙФАМ — гл. неся, Повръщам.
ДРАПЕ — ер. Soft, побей.
ДРАСВАМ — гл. нов., дрАсма
«л, со. Избягвам, обнкн. за да
не ме хванат зарадя яяноя наносе»
// Втурмм се да бягам много
бърэо.
ДРАСКАМ* —гл. нгс$ч Бигам, обжив,
от училище,
ДРАСКАМ» — гл. лесе. Мъча се,
старая се, полагам усилия Да
постигна нещо.
ДРЁМЯ — гл. меге. Самобем. В
съчет. с кратка дателяа форма
на личного местоимение. Дрём»
ми (на сбйдера (черулкатаК; вс
мм дрём». Не ме засяга, не ме
мнтересува, не ме.вълнува.
ДРЙНКАМ - гл. та. Пн л.
ДРИСКАЛНИК — м. Задник.
ДРИСКАР - аг. Момче, младеж,
който е почнтател на днекомуэн-
ката.
ДРИСКАРСКИ - прил, 1. Който е
в стал диско. 2. Който не е в
стил „хевн метал**. 3. За дрека —
конто е в светли тонове к затем.
не се харесва на почвтателяте м
стиле „хевн метам**.
ДРЙСЛЬО — м. Глупав, прост
човек.
ДРдГЕР — л. Наркоман.
ДРуГЕРКА — ж. Наркоманка.
ДРиПЛА — ж. Отпусната, раэдру-
сана, размъкната жена.
ДРУСАМ' — гл. нес». Пня влкохои-
но пятне.
ЯРУСАМ»—еж нгег. Futuo,
ДРУСАМ СЕ — ел. нк*. Бэезям
наркотнпн (1983).
ДРУСВАМ СЕ — да. лес»., хрусм
се гл. ее. Вэемам едаократна дом
наркотик.
ДРЪВЧА СЕ — гл. неса. Ежа ее*
предизвиквам някого.
ДРЪНКАЛКА - ж. Клеветннв,
доиосник.
ДРЪНКАЛО -* ж. 'Клеветник. д>
иосних.
ДРЪНКАМ* гл. нес*. Обаждпь
клеветя.
ДРЪНКАМ» — гл. нее*. Карам ее,
хокам, гълча.
ДРЪНКАМ» — гл. нео*. Настой-
чиво. непрестанно моля зв нещо,
ДРЪПВАМ* — гл. AM., Дома
гл. ел. Всмуквам еднокрапю дни
от цигара. I/ Нэпушмм ангара.
59
ДРЪПВАМ* — гл. несв., дръпна
гл. ев. Започвам иэведнъж ля се
двнжа много бгрзо, в резултат
кд коего кзпреяарвам някого или
нешо.
ДУБА РА — ж. Слаба опенка при
язпктаане.
ДУЗПА — ж. Выклинаиие, озна-
чаващо. че по яреме на иэпитване
инкой е направил грешка и шс
ну бъде поставена ниска оценка.
ОБЙЯ ДУЗПАТА на м я к о-
г о. Изгоняем, нзпъждам (някого).
ДУ ПАРА — ж. Задним.
ДУПЁ — ср. 1. Модерен, ексгра.
вэгаятеи младеж. 2. Хомосексуа-
лист.
ДУПКА1 — ж Свободен учебен час.
ДУПКА* — ж. Глупая, прост чо-
век.
ДУПКА’ — ж. Квартира, обикн. на
тавзнскн етаж.
ДУФВАМ — fti. неге, яуфна ел. св.
Избягвам, побягвам.
ДУФТЯ — гл. яесе. Да избчгзм, Да
побягнэ.
ДУХАМ — г.** н«а, Само в съчет.
ще го духам. Нина да успея да
няправя нещо, нямв да се случи
това, моего искам.
ДУХАМ — ж. Музикант. свирепа кв
духов инструмент.
ДУХВАМ — ал. км., духиа ел.
га. Избягвам, побягвам.
ДУЯ СЕ — гл. месв, Големея ее,
перча се. правя се на важен.
ДЪНКА - ж. Лъви».
ДЪНКАМ* — гл. нк». Бн», нанасяи
побей.
ДвНКАМ* — гл. неге. Пня алко*
холно питие.
ДЪНКАР м. Човек. облечен я
Дънкя и дънково яке.
ДЪНКАРА — х. Дъякн.
ДЪНКАРКА — ж. Момиче, обле-
чено в дънки и дънково яке.
ДЪНЯ' — гл. нем. Бия, нанасям
жесток побей.
ДЪНЯ* — гл. несв. Пускам радио
иля друга муэнклана уредба да
евмря? много силно.
ДЪНЯ9 — гл. месл. Пия ялкохолно
Питие в толямо количество.
ДЪРВАР — ж. !• Спортист, който
60
нграе много грубо. 2. Несръчея,
1 нсопитен човек.
ДЪРВАРЯ — л. ма. Бия. нанасям
побоА.
ДЬРВЯ СЕ — ал. я«л. Ежа се, пре*
днзвиквам някого.
ДЪРТ *- лрн.1. Като еъщ. Обикн.
члек^наио. Роднтел.
ДЪРТАНЙН — л. Вырастем, стар
човек.
ДЪРТЕЛ — м. Вырастем, стар
човек.
ДЪРТВЛНИК — х. Вырастем,
стар човек.
ДЪРТЁЛНИК — и. Вырастем,
стар човек.
ДЪРТОФАЙНИЦА - ж. Выраст-
ив, стара жена.
ДЪРТОФАЙНИЧКА - ж. Въэраст*
на. стара жена.
ДЪРТОФЁЛНИК — ж. Вырастем,
стар човек.
ДЪРТОФЕЛНИЦА — х. Выраст-
ив, стара жена.
ДЪРТОФБЛНИЧКА - ж. Вырает-
на. стара жена.
ДЮ Л И — лм., ед. (рядко) л юла,
ж. Жеискн гърлн, бюст.
Е
ЕБАВАМ — гл. кгев. Зачитан, проя-
вявам уважение към някого.
ЕБАВАМ СЕ — лл. нкв. С лредл. е.
Подигравам се ял някого, шегуваж
се с някого.
Е ВАТ ЕЛ — м. Любовник, ухажор
(I960).
ЕБЁНЕБЕРЕМЕД - * Насекомо-
го търтей.
ЕБНЁ — ср. Момиче с леко поведе*
яме.	*
ЕВАЛАРКА - междум. Браво,
много хубаво!
ЕКСПЕДЯРАМ — гл. несв. м ее.
Йзгоиваы, прогонвам.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ - ж. Отличен,
прилежен ученик.
ЕТАЖЁРКА — ж. Самолет с ярила,
разположеим в два реда, един
над Други: двуп.тощкнк.
ЕФЁ — ср Самохвалке. надут, гор-
делив човек.
бава, провеждана обяяи. през де4
ня (1930).
Ж УСТ — парен. Точно.
Ж
ЖАМАЙС — каре*. I. Нняога. 2.
Вииаги, разбира ее,
ЖАМЕ нйреч. 1. Нйкогя. 2. Вн-
иагм, разбнра се.
ЖЕЛЕЗАРЧЕ — ср. Желязио топ-
че за игра.
ЖЕ ЛЕЗЕН — «рыл, Изключнтед-
но хубав, чудесен, прекрасен.
ЖЕЛЕЗНО — нареч. Иэключнтсл-
но, хубаво, прекрасно, чудесно.
ЖЕНКА — ж. Момиче. жена.
ЖЁНСКА — прил. Като сыц, Мо-
киче. жена.
ЖЕСТОК — прил. Който притежава
определено качество в много ви-
сожа стелен.
ЖЕСТОКО — нареч. I. Много хуба-
во, прекрасно. чудесно. 2. Мно-
го лото, много слабо.
ЖИВЁЯ — ел. мс». Обики. в пове-
лит. нам. Макам се. отнвам сн.
ЖЙЦА‘ ж. Електротехмик.
ЖЙЦА* — ж. Само в съчет. т4гля
мйцк. Свмря соло на китара,
като пронэвеждам остър. режет
ЖйЗкАДЖИЯ - м. Електротех-
ИНК.
ЖМОРЯ* — гл. нем. Пия алкохолно
питие.
ЖМОРЯ* — м. ««в. Спя.
ЖМОЦАН — прил. Неспособен, ке-
яадърен чозск,
ЖОГЛЯВ — прил. Слаб, тънък, хи-
ла*.
ЖОЖО — м. Лек автомобил ЗАЗ—
•Запорожец*. оЖОЖО ВНЯЛИ-
ЦАТА. Подигравателно название
жа дек автомоблл ЗАЗ “ ^Запо-
рожец-.
ЖйЖОВЕЦ — м. Лек автомобил
ЗАЗ — „Запорожец-.
ЖУЛВАМ — гл. нм.. мулла /л.
са. Изпкваи, пнйвам.
ЖУЛЯ — м. НМ. Пик ВЛКОХОЛНО
me.
ЖУР -- м- Младежка тлнцова за-
3
ЗаБАТАЧВАл- — ед. мм.. заба-
тДчж ел. се. Обърквам някаква
работа н я докарвам до живо
положение.
ЗАБЕЛВАМ — ел. нее*., забели
ел. се. Разгдлвам, разсъблнчвм.
ЗАБЙВАМ' — гл. яссе, вабйя гл
св. С държанне, с думи, с въкш-
ноет правя ня кого да се влюби в
мене, да не хареса или да се съг-
ласк не сенсуален контакт.
ЗАВЙВАМ3 — ел. км., забив ел.
се. С думи, с дела поставим а
неудобно положение.
ЗАБЙВАМ СЕ — гл. нм.. забив се
м. се. I. Загубвам се. обърквак
пътя. посохата. 2 Застоявам се,
забавим се някъде. обккн. за того
иещо не лрнвлича. 3. Не мога да
се справя.с някаква работа, с
някаква задача,
ЗАБЛУДЕН — прмл. За човек —
глупав, прост.
ЗАБСЖДАМ’ — гл- мм.. забоя*
гл. се. С держание, с думи, с
външкост правя никой да се влю-
би р мене, да ме хареса иля да се
съгласи '«ксуалек контакт.
ЗАБОЖДАМ1 — гл. несв.. пбод*
ел. св. Получанрм, спечслвам не*
здо, обикн. по съмнителен или не-
честен начин.
ЗАВ’ЬРСВАМ — гл. км., аабър-
ша гл. се. Запозиавамсе и тр-ывам
кгто влюбск с някого, но обикн.
за кратко време. <> ЗАБЪРШИ
СЕ! L Стяга си пркказвал,
прекалпаай! с прнказките, 2. Стя-
га си сс содчазвзл. стнга ги
угодничнл.
ЗАБ*ЬРСВАМ* — ал. кесв.. эаНршк
ел. св. Огкрадвам. прксвояалм,
вземам иещо, без да пойнтам, без
да поискам разрешение.
ЗАВАРКА* — ж. Споразумение. спо-
годба. обикн. за оолучаване на
6!
ияяаква юрода, печалба по не-
честен ял и незаконен начин.
ЗАВАРКА1 — эс, Любовна авантю-
ра, завършваща обнкн. с полое
акт.
ЗАВОЙ — ж. Трудност. препятствие,
трудно положение.
ЗАГАЗАЦИЯ — ж. Провал, закъс-
Ване. трудност.
ЭАГРЯВАМ — гл. несв., загран
ал. св. Разбнраы, проумявам.
ФЗАГРЯВАМ КАТО АЛБАНСКИ
РЕОТАН. Много ба в но разбирай,
проумявам нещо.
ЗАДНИК* м. Глупав, прост чо-
век.
ЗАДНИК1 — м. Момнче с леко
поведение.
ЗАДРЪСТЕН — прил. За чо-
век — глупав. прост.
ЗАДРЪСТЕНЯК —ж. Глупав, прост
човек.
ЗАЖМОЦАН — прил. 1. За човек —
глупав, прост, некадърен, не-
способен. 2. За предмет — грозен,
лош. с миска естетическа стой-
иост.
ЗАЖМОЦАНО — нареч, Лото, ие-
првятио.
ЗАКОВАВАМ — М. мгса., заковй
ел. г». Обнкн. в съчет. звшвДвям
мирйчкмте. Спирам внезапно, ава-
рийно.
ЭАКОЛЁНИЕ — ер. Изпхтынс »
училище, прн коего са поставеяи
много слабы оценки.
ЗАКОПАВАМ — гл. несв., звжо-
яйя гл. ев. Поставим някого в
неприятна, трудна, безяэходна си-
туация.
ЗАЛУПЕН — крив. -За човек —
глупав, прост.
ЗАЛЬОХАН прил. I. За човек —
глупая, прост.-2. За предмет —
грозен, лош, с иискн естеткческм
качества.
ЗАМИНАВАЙ.— неезж. Махай се,
отивай cat
ЭАМУЗЕН —- прнл. I. За човек —
плах, свят, стеснителен. 2. За
предмет — не много хубав, не
много добре иаправен (1970),
ЗАПАЛ К А —ж. Вид удар с външна-
та страна на пръетите на ръкэта по
зааняка.
ЗАПЙВКА — ж. Събиряне на пиене.
ЗАПОТРОШКА — яс. Лек аатомо-
бнл ЗАЗ — „Запорожец**.
ЗАРЁЖДАМ СЕ — гл. н«а., зв-
редй се гл. re. Подготвяи се за
препясване, снабдивам се с лнето-
ве эа преписване.
ЗДРЧЕ — ср. Леко момнче (1986),
ЗАСПА — ж. Разсеям човек.
ЗАСТОПОРЯВАМ — гл. несв., за-
стопоря -ел. св. С действия иля с
думи траая склно впечатление на
някого, карам го да се вцепеня от
изумление,
ЗАСТРЁЛВАМ — гл. несв., застрй-
лям гл. са. С действия иди с думя
правя енлко впечатление на ня-
кого.
ЗАСТРЁЛЯН — прил. За човек. —
глупав. прост.
ЗАТАПВАМ — гл. песо., затйпя гл.
св. Отговарям остроумно на ня>
какъв преднзвикателен аъпрос иля
реплика, като с това карам тозн.
който мм е го е задал, да земълчм.
ЗАТРОМБВАМ - «л. несл., за-
тромбя ел. са. Пиша тройка по
време на изпктване илн на жон-
тролиа работа. .
ЗАФбРМЯМ — гл. ягсе.и зафЬрня
гл. ев. Органмэирам. урождай,
обнкн. забава, младежко съби-
ране.
ЗАХАРЧЕ — ср. Милиционер (1965).
ЗАЦАФДРВАМ — гл. несв., за-
цафаря гл. св. Пиша слабо оценка
по време на изпитване или на кон-
трояна работа,
ЗАЧУКВАМ — гл. несв., за<>*
кваи гл. св. Задавая много труден
эъпрос по време на изпнтване,
ЗАШИБВАМ — гл. «гее., зашйбвм .
гл. св. Задавай много труден
вълрос по време на изпитване.
ЗВЕРОУКРОТЯТЕЛ — ж. Дежурек
учител но време на междучаске.
ЗВЕРСКИ — прил. Който притежэ-
ва определено качество в много
внеока степей.
ЗВЕРСКИ — нареч. от прил. 1. Мно-
го. 9. Много хубаво, много добре.
ЗДРАВО — мешж. Здравей!
€2
ЗЕЛЕН1	при л. Keto същ., обякн.
 ср. роз я в мн. число. Доларова
банкнота.
ЗЕЛЕН1 — лрцл. За човек — глу-
пав, прост.
ЗЕЛКА — ж, Глава.
ЗЛАТЕН — ярил. Само в съчет.
злЙтсн медвлйст. Момче. коего осъ-
щестэява ннтнмнн хоктакги само
с девственк момнчета.
ЗУБКАМ — ед. кете. Уча механя*
чески, без разумно да усвоявам
материала.
ЗУБКАНЕ — ср. Отел. еъец. от
зубкам; механично учене. валом*
няне, нвнзустямне.
ЗУБ РАЧ — к. I. Ученик, който
каучава механически материала,
без разумно да го усвоява. 2.
Прилежен ученик, отличник.
ЭУБРАЧКА — ж,, Момиче зубрач.
ЗУБРЕНЕ — ср. Отгл. пщ. от
зубря; механично учеие. залом*
няне, нанзустяване.
ЗУБРЯ — ал. мсв. Уча механи-
чески, без разумно да усвоявам
материала,
ЗУБЪР -*< I. Ученик, който яау*
чада механически материала, без
разумно да го усвоява. 2. Приле-
жен ученик отличник.
ЗУБЪРКА — ж. Момиче зубър.
ЗУБЪРЧЕ — ср. Умал. ст зубър:
малък зубър.
ЗУНЕ — ср. Селянин, провинции*
лист (1945).
ЗУНЛАНДЕЦ — м. Селянин, про*
вмнияалиет (1945).
ЗУНЛАНДИЯ —• ж. Провинция
(1945).
ЗЪБАР — ж. Зъболекар.
ЗЪБАРКА — ж. Зъболекарка.
ЗЯНА — ал. кете. Спечемам не*
чий залог прн игра на комар или
ив топчет»; сбирам.
И
ИЙ*А * ж. Нечестна, яепочтена, в
често я незаконна работа, сделка
к ПОД. О ИГРАТА СПЙ. Възкли-
цапке за мзразяввне яв силно
впечатление от някого иля нешо.
ИГРАМ — ж. Човек, който се зани-
мав* с незаконен сделки (19б$).
ИГРЙЧКА — ж. Укол.. от игра;
малка игра.
ИЗБАЙЦВАМ —•«,месс., избМдам
гл. св. Направям, язработвам.
ИЗБАЙЦВАМ СЕ* — вл. мвев„
нзбййцмм се гл. св. Ставам опи*
тен. вещ я някаква работа ила
дейност.
ИЗБАЙЦВАМ СЕ1 — гл. кете.,
избййцам ее гл. св, Обличат се
елегантмо. с вкус. 2. Обличай се
много модерно.
ИЗБДРВАМ СЕ* — ел. неге., из*
бйрам се гл. те. Ставам опктен,
вещ в някаква работа клн дейност.
ИЗБАРВАМ СЕ1 - гл. мете., мз-
бйрам се гл. те. 3. Обличай се еле-
гамтно, с вкус. 2. Обличая се
много модерно.
ИЗВЙКВАМСЕ —гл. мете., извкквм
ее ел. те. Огивам някъде, за да
мога с внкаяс да освободи натру*
пената пснхнческа енергня, да се
иакрещя до наемга.
ИЗВОЗВАМ — ел. кете., нэвЬм
гд. св. Излъгвам, измамвам.
ИЗГЕМБВАМ — ел. кете.. язгймбя
ел. те. Набнвам, пребмвам.
ИЗГРУХВАМ — ал. кете., нзгрухам
ел. те. ИзнжДам (1987).
ИЗГУСТЙРАМ - м. те- Да удар*
някого^
ИЗГЪЗИЦА — ж. Грозно, лошо,
непрквлекателно нещо, създадено
с цел да бъде свръхмодерно, свръх-
оригиналио.
ИЗГЪРМЙВАМ* — ел- кете., яэ-
гърмй м. св. Удряя. О ИЗГЬР*
МЯВАМ/ИЗГЬРМЯ (ИЗПУК;
ВДМ/ИЗПУКАМ, ИЗСТРЕЛВАМ/
ИЗСТРЕЛЯМ) СИ ПАТРОНИ-
ТЕ. Иэраэходвам венчките сн
възможностя за нещо.
ИЗГЪРМЙВАМ1—ел. мете., изгърмй
ал. те. Провалим се, не успявам в
никакая работа.
ИЗГЯВОЛЯВАМ СЕ - м. кете.»
ивгяволй се ал. ее. Изхнтрям се.
ИЗДЕЯНВАМ — ал. кате., яздейня
ал. те. Издържвм. усвоявам, изтър-
пявам.
63
ИЗДЙШАМ — ел. нгсв. Нямам необ-
ходнмата подготовка.. неспособен
съм да нзвърша или да гродъл*
жа да върша нещо.
ИЗД У П ИЦА — Грозно, лощо
яещо, обикн. създадено с пел да
бъде саръхмодерно. сврьхоригннал-
но (19&I).
МЗДЪНВАМ1 — гл. кеде., изд4ия
ед. се. Поставим какого в неудобно,
неприятно положение, обикно*
вено порадн меспазване на пред-
•арителна уговорка. условие или
поряди незнаикето мн.
ИЗдЪНВАМ* — ад. нм.. изд^ия
гл. ел Пускам прокалено силио
музикална уредба.
ИЗДЪНВАМСЕ — ед. нм., яздъиэ
се ал. №. Озовавам се в неудобно,
неприятно положение, най*често
порадн незнание, неумение, нев-
нимание и това води до вреда и
за другите,
МЗДЪНКА — ж. 1. Неприятно,
неудобно, неловко, лошо пило*
жение- 2. Човек, който често из*
лада в подобии положения, на.
с когото честосеслучват неприят-
ности.
ИЗДЪНКВАМ — ел. нм., кздъи-
кам ел. №. Удрям.
ИЗДЪРВАРЯМ — гл. нм.. издър-
варя ел. ев. Удрям.
ИЗК.ЕЛИФЁНЧВЛМ — ел. »«..
и^келиф^ча гл, св. Изопачапам,
кзкрнияван, правя неправдоподоб-
но. некстинско. Друга фор*
м а: изкелмф^рчаам.
ИЗКЕЛИФЁНЧВАМ СВ — гл. ке-
де,, иякеляф^ича се ел. де. Проме-
няй се в лота, всприятпа’насока.
Друга форма: нэкелнфёрч-
вам се.
ИЗКЕЛИФЁНЧЕН ™ прыч. кик.
страд. ст изкелифенча като прил.
Изопачек, нзкривем. неистинен.
Другаформа; нзкелифйрчеи,
ИЗКЁНДЗВАМ -* ед. кеде., изк^ид-
зам ед- де. Изхождам по гол яма
нужда.
ИЗКЁНДЗАН — лрич. лик. страд,
от иэкемдзам като прил. Грозен»
лош. с апкжм естетнчесжи «аче*
стм.
ИЗКЕФВДМ СЕ — ал. нм., «ие*
фи се ел. де. Излятвам удовол-
ствие, удовлетворение.
ИЭКЁЧВАМ — гл. кеде., мзкёча
Да. де. Изтормоэвам умяшлено с
работа или с безсмксленн действия.
ИЗКЁЧВАМ СЕ — гл. мм., изкЬ
чж се ал. te. Преуморявам се,
пресилвам се, обикн- от работа,
ИЗКИРЙЗВАМ — ел. несв., изкк-
рйзя ел. де. Гледам докрай, обикн.
филм, предамке; изглеждам, до*
глеждам.
ИЗКЛЬОПВАМ — ел. кеде., изнльб*
пам ел. де. Изяждам. дояждам,
ИЗКОРКВАМ СЕ - ел. кеде., из*
коркам се гл. меде. Изплашвам се.
ИЗКОфТЙАМ СЁ — ел. меде., изкЬф-
тя ее ел. де. Ставам лош. нечестен,
иепочген.
ИЗКРёПЗВАМ ~-гл. нм.. изкрМ-
зяе» де. I. Полудявам, побърквам
се. 2. Я Деева к се много, иервирам
се.
ИЗКУКАЛ “ Прич. мин. Йелм,
у/н иэкукам като прил. I. Оглу*
пял.* 2 Склерозирал, загубил па*
Метта си.
ИЗКУКВАМ ед. ям., жэкукы
ал. де. 1. Оглупявач. 2. Склеро*
?ирам. губя паметта см.
ИЗЛАГАЦИЯ — ж. Положение,
ситуация, която злепосгавя, из*
лага.
ИЗЛУПВАМ — гл. нм., налетам
гл. де. Удрям.
ИЗНАСЯМ — ел. нм', изнеей ал.
де. Вземам. без да ме видят или
без разрешение. откраДвам. пркс-
воявам.
ИЗНАСЯМ СЕ — гл. нм., изиес!
се ел. де. Огивам ей, махам
’ тръгвзм си.
ИЗПАРЕЙШЪН » кеш. Махай
се, отнВзЙ си.
ИЗПАРЯВАМ СЕ — гл. км., из-
ларй се гл. се. Огивам си, махам
се, обикн. за да ие ме хвенат, 1 а
съи нзввршид нешо нередко, не*
позволено.
ИЗПАФКВАМ *- гл. км., изпйфма
ал. де. Изоушвам (цигара).
ИЗПЛЮСКВАМ — м- меде., иа-
64
плюсом гл. са. Изяждам. Дояж-
лам.
ИЗПЛ5)МПВАМ-гл. кесл.. нзплйм*
вам гл. св. Иэговарям, изпрк-
казвам.
ИЗПЛЯМПОТЯ—гл. св. Да изпрнкээ*
вам. да наприказвям
ИЗПОРКВАМ - гл. лесе., «пар-
кам гл. са. Изпнвам.
МЗПЛРТВАМ — гл. мсв.. нзпЬртя
гл. св. Обаждам, паклеветвэм.
ИЗПРАСКАН — прил. Модерен,
елегантен
ИЗПРДСКВАМ* — гл. несв., из*
лрйскам гл. са. Иэлълнявэм, нз-
свнрвам нещо.
ИЗПРАСКВАМ* - ел. wee., ш-
праскам гл. св. Узрим.
ИЗПРЛСКВАМ СЕ1 — гл. несв.,
мдлрйекам се гл. св. Обличая се
модерно, елегавтно,
ИЗПРАСКВАМ СЕ* - гл. несв.
изпраскам се гл. св. Придобмэам
знания и умения а нещо. усъвър-
шемстаэм се в прагенето на нещо.
ИЗПЪРЗАЛЯМ ед. Г Да имв*
жа. да нэмамя
ИЗРЁЗГВАМ — гл. несв.. кзреэмм
гл. ев. И.тритаам грубо, обнкн.
при игра на футбол.
ИЗСЕКЙРВАМ — гл. нес*., яэсе*
анря гл. св. Прспъаам. лодкосявам
гргбо при игра на футбол.
ИЗСТРЁДВАМ* - гл. несв., на-
строим гл. св. Изпитввм (1970).
ИЗСТРЕЛВАМ* - гл. несв., из-
стрёлам гл. св. Изпращам бърэо
някого да евърши нещо. О ИЗ'
СТРЁЛВАМ/ИЗСТРЁЛЯМ си
(ИЗЛУКВАМ/ИЗПУКАМ. ИЗ-
ГЪРМЙВАМ/ИЗГЪРМЙ) СИ
ПАТРОНИТЕ. Изразходвам врач-
ките си возможности за нещо.
ИЗТЕЖКАРВАМ СЕ — гл. несв..
изтежкйрй се ел. св. Похазвам ее
' като горделив, самонадеян. пре*
възхождаш другнте човек.
ИЗТИМАРВАМ — ел. несв., язти-
мАря гл. ев. Улрям.
ИЗТОШКВАМ — гл. неге.. изтдш-
кам гл. св. Изхвърлям, изб л оси-
вам насила явного, обнкн. по
време на игра с топка.
ИЗТРЕБИ! .i — м. Момнче е
леко п"К1'Лгинс.
ИЗТРПСАМ1 — гл. нссв..' нзтреса
гл. св. Изпнтвам в училище.
ИЗТРЙСАМ* — гл несв.. изтреса
гл. св. Изказвам.снэрнчам. обнкн.
глупост или н що неочзкваио.
ИЗТРЙСАМ СЕ — гл. нгса.. натре*
ci се гл. са. Идам, появявам се
ненадежно, несчахваяо или без
да съм лоханей.
ИЗТУПАН — прич. мин. страд,
от мзтупам като лрил. Елегам-
тен, модерен, хубгво облечен.
ИЗТУПВАМ — гл. несв., мзтупам
гл. гг. Обличай елегантно, модер-
но. красиво.
ИЗТУПВАМ СЕ — гл. несв., нзту*
паи се гл. св. Идаам, поя вя вам се
непадейно, неочахвано илн без
да съм покансн.
ИЗФРАСКВАМ — гл нега., нзфрйе-
кам гл. св. Улрям
ИЗФРАСКАН — прил. Елегэнтен.
модерен, хубаво облечен.
ИЗФУКВАМ СЕ — гл. несв., из*
Фукам се гл, св. Похвалвам се.
изперчвам се с нещо.
И311ЁЛВАМ СЕ‘ — гл. несв., кв*
нйпя се гл. са. Извяквам енлно.
ИЗПЕПВАМ СЕ’-гл н«г.. из*
иёпя се гл. са. Излагай се. посрам*
вам се.
ИЗЦЁПКА —ж. Неприятно, неу-
добно положение или ситуация.
ИЗЧАНЧВАМ — гл. несв., нзчАн-
ча гл. га, Изтормсзвая умншяеио
с работа или безсмкслснн лей*
ствня.
ИЗЧАНЧВАМ СЕ - вл. к«а.,
иэчйнчв се гл са. Преуморявам се
от работа.
ИЗЧАНЧЕН* — прич. мин. страд,
от нэчаяча като прил. Преумо*
реи. съекпан от работа.
ИЗЧАНЧЕН* — «рил. J. Изопачея.
я?кривсн, неистинен. 2. Лош. гро-
зен. с мнеки естетнчсски качества.
ИЗЧЁЗВАМ — гл. несв., нэчезна
гл. ев. Отнвам си. махам ос. тръг-
вам си.
ИЗЧЁТКВАМ — гл. нав.. иэчет-
нам гл. св. Поквалвам много ня*
кого, нзтъхвам нечнн заслуги.
В Жлргййът. каЛто 0№)можем
65
обмкя. без да внам основания, за
това, а за да се харесам, Да угодя
иля эа ла получа няхакви облапь
ИКОНОСТАС — м. Лице, физионо-
ИНВАЛЙДЕН - яд*м. Нестаби-
лен, несигурен.
ИНЖЕКТОПЛЯКТОР - л-1. Пред-
мет и яо-рядко човек с особенм,
ннтереснк качества. 2. Беэсмнс-
лнца.
ИНКУБАТОР — ж. Ученически
ИНСГАЛЙРАМ ™ гл- и <*
Поставим, настакявам някого илк
нешо. обикн. където не му е мя-
стото.
ИНСТАЛЙРАМ СЕ — гл. мср. я
се. НретанлвЕ-м се. разаолагам се,
обякн, без покгга нлм където не
мн е мястото.
ИСТЕРИК — м. Препадэвател по
история.
ИСТЕРИЧКА — ж. Преподавателе
по история.
ИСТЕРИЯ — ж- Учебняят предмет
история.
ИСТОРЁ — ср. Учебняят предмет
историк.
ИСТОРЕЙШЪН — м. Учебняят
предмет история.
ИТАЛИАНЕЦ — л*. Цягании.
ИТАЛИАНКА — ж, Циганка.
ИЧКЙЯ — ж. Порция алкохолно
питие.
К
КАДАЙФ* — м. Блъскаияцэ, нава-
лица.	_
КАДАЙФ* — д. Младежка танцова
забава, участняцнте в която тан-
цукат толк.
КАдРО — ср, Фотографом снимка.
КАДЯ — гл. нес*. Пуша (цигара) .
КАЙЧЕ — ср. К«о кошено яке с
гьншмн джобове (1970).
КАЛЁ — ср. Начертана иа земята
права линия, ев* конто мтрачкте
хвърлят своите тсьчета.
КАЛЕ — нареч. Само в съчет. кал4
ом. Много съм добре.
КАЛЕН — прм, За човек — по-
дъл, нечестен, непочтен.
К АЛЛА К —• м. I. Човек- 2. Селя-
нин, провннцналист.
КАЛТАК — л. Поды, нечестен, не-
лочтен човек.
КАЛЪП м. Обмин. в съчет. на
калЪпа. По време иа полов акт.
КАМБА - ж. Нос.
КАМЕНАРКА — ж. Гроздов* ра-
КАМЕНАРЧЕ — ср. Каменмо топ-
че за игра.
КАНАЛ — ль I. Мързеливец. 2.
Жрэел, о ХВАЩА МЕ КАНА-
ЛА Домързява ме.
КАНАРЧЕ — ср. Човек, който
лесно ноже да бъде нзлъгая. &
ВЗЁМАМ ЗА КАИАРЧЕ ия-
кого. Полиграмм се, като лъжа
какого, снятая го ал яаняинх.
КАНТ - м. Пари.
КАНТИК - м. Лев.
КАНУЗДРА — ж. Грозна, неприят-
на противна жена.
КАНЧЕ ср. Глава.
КАПАН — л. Ресторане, кръчма,
оявннца.
КАПАНЧЕ — ср. Умал. от калан;
ресторантче. хръчмичка.
КАПЙЯ* — ж. интересен, оригина-
лен, весел човек.
КАПЙЯ* — ж. При игра иа табла —
два едноцветни пула, постлвеив
кв едко поле, което не позволяла на
противника да поставк свой пул
на това място.
КАПУТ1 — м. Глупев, прост човек.
КАПУТ* — м. презерватив.
КАРАМАНЪОЛ — м. последовагел-
ня полови контакта на вяхояхо
мъже с една жена.
КАРАМБОЛ — л. I. Ситуация при
игра иа топчете, бнлярд н др.,
при която играчът с един удар по
топчете е у цели л повече от едно
Аруго топче. 2. Последователнк
полови контакт нс един нъж с
яяколко жени.
КАРУЦА — ж. Стар, раэдрънкаы
лек автомобил.
КАРУЦАР — м. Шофьор Лош,
неспособен шофьор.
КАСАЛНИЦА* — ж. Изпитмке а
66
училище иля коятролна работа»
при която са поставки иного
слабя оценки.
КАСАПНИЦА* — ж. Спортна сре-
ща< при която нграчнте играя?
много грубо.
КАСКЁТ — м. Селянин, провкн-
циалист (1975).
КАТЕРИЧКА — ж. Леко момиче.
проститутка.
КАТИЛ — ж. I. Лош, эъл човек.
2. Престъпннк, рецидивист.
КАФА меизж. Омрмна ми, досад-
но ми е.
КАФАН* — ж. Кафене, сладкарни-
па, бар.
КАФАН* — д>. Затвор; участък иа
МБР.
КАфАНА — ж. Кафене, сладиар'
кипа» бар.
КАФЁЗ — ж. 1. Затвор; участья на
МВР. 2. Квартира, ж и,тише-
КАФДВ —. прил. Като същ. Темно-
кож човек, иегьр.
КАЦВАМ — ел. мжв., кйцка гл. се.
Идвам неочаквано, кеиадейно. без
да сем поканен.
КАЩЙК — ж. Войник от сухопъТ-
нэте войскн.
КАШИМЁРИЯ — ж. Название на
сухопътните войскк.
КАшЛАМА — ж. Название на су*
ХОПЪТННТ? ВОЙСКН.
КАШЙРАМ — гл. несе. и са. Скри-
нам. заделам.
КАШЛЯМ — гл. неся. Поръчвам
плене нли лкене в заведение,
обикн, за да почерпя комванията,
с която еъм.
КАШОН* — ж. Глупав, прост чо-
КАШбН1 — ж. Лек аатомобнл „Тра-
бант*.
КАЙК — ж. Силен, шярохоллещест
мъж>
КАЙЧКА — ж. Снлна, широко*
ллеихеста жена,
КВАДРО — ср. Младежко домашно
увеселение, в което участват че-
тирима души. т. е, две двойки
О&О).
КВАРТА — ж. Оценка Лобър 4“.
КЁЖО — Глупав, прост човек
(1935)0..
КЁЖОВЬЦ ж. Глупав. прост во
век.
КЕМ AM — гл. «й, Имам, пржтежа*
вам (1935).
КЕМАНЁ ср. Глава (1935).
КЁМКАМ ~~ гл. мел. Имам, лрвте^
жавам (1979).
КЕНДЗ—ж. Страх, уялаха.
КЕНДЗАЛНИК -ж. Г. Задник. 2.
Уста.
КЕНДЗЁФ — ж. Тоалетиа.
КЁНЁФ — ж. Тоалетиа.
КЕНТАВЪР — ж. Цнгарн мари*
„Кент" (1975).
КЕНЦ — ж. Неточен удар, в резул-
тат на който играчът кв топчета
губи право на следващ удар.
КЁСТЕН — м. Подигравателно проз-
вище на еофиянец (1975).
КёСЯ — гл. кесл. Стоя, като чакам
продължително време ня кого.
КЕФОЧ —• ж. Глава.
КЕЧАРА — ж. Дългэ коса (1970).
КЕЧЁ — ср. Дълга коса (1970).
КИБЙКж. Запалянко по ня*
каквэ игра, който яма наввк да
се събяра с други гакнва и распа-
лено да я обсъжДа?.
КИБИЦУВАМ — ел. ш. Наблю-
давам игра на карги или на комар
(1918).
КИБЙГЧА — гл. к«са. I. Обсъждам
няяаква игра, яай-често спорт*
на, в която не участвуем. 2.
стоя без работа или като чакам
иякого.
КИЛИКАНЗЕР - л. Грозен, не-
привлекателен човек, обикн. же*
на.
КИЛИМЯВКА — ж- Стара, омач-
кана шапка.
КЙМИ — неизм. I. Един от послед-
ните лет удара при играта на
толчете „10б—200*. означзваш «Ма-
хай сеГ. 2. Остар. Все ми е од-
но, ие ме имтересува (1935).
КИНТ — ж. Лев.
КЙНТА-ж. Лев.
КИНТАЖ,- *. Събир. Пари.
КИРИЗ — ж. I. Поглед. 2. Като
ажиол. В повел, наклонение.
Гледай. виж! о ГАДЖЕ КИРЙЗ.
Любовна среща. ПЕРДЁ КИРЙЗ.
67
Тайно поглешне нэмх перде, .
зааеса и пол.
КИРЙЗЯ — ы. мет- Глелам. яаб-
люлавам.
КИРИЗЧЙЙКА — ж. Запач».
КИРИЗЧЙЯ - ж. Зяпач.
КИТАРА - ж. Глава.
КЙФЛА — ж. I. Моипче. 2. Лено
номиче, проститутка.
КЙХАМ — и. нем. Поръчвам пи-
тие идк ядене в заведение.
КЙХВАМ—-гл. нем., кйхма гл. св.
Поръчвам питие или ядене в
заведение.
КЛЁКБАР —м. Тоялетиа.
КЛЁПАМ — гл. кесв. Клеветя. обаж-
дам.
КЛЕПЯ — гл. «л». Стоя, въртя се
иа едно място» обикн. като че-
кам НЯКОГО.
КЛЁЧКА* ~ ж. Внеокопоставен.
важен» важен човек.
КЛЁЧКА» — ж. Химнкалка (1970)
КЛЙЯЦИ - мм., ед. няма. Само в
съчет. ков! клймци. Треперя от
студ.
КЛИНЧА — ел. км. Снмулнрам,
преструвам се, за да се отърва
от никакие работа илн отговорност..
КЛИНЧАР* — м. Студ» мра»,
КЛИНЧАР1 —ж. Човек. който клин*
чи; снмулант.
КЛИНЧ АРНИК “JH- Студ, мраз.
КЛОШАРКА — ж. I. Клош пола.
2. Само мм. Вид пагггалоим, раз-,
ширяващн се от коленете надолу
(i960). *
КЛЬОПАМ — гл. кем. Ям» храня се.
КЛЬОПАНДО — ср. Хранен*, яде-
не.
КЛЬОПАНЕ — Отел. <w от хльо-
пам. 1. Хранено» ядене. 2. Ястие,
гозба, 3. Храма, продукта.
КЛЬОПАЦИЯ — ж- 1. Хранене, яде-
ие. ?. Ястке, гояба.
КЛЬОПАЧКА — ж. I. Хранене, яде-
не. 2. Ястие, гозба. 3. Храпа,
продукта.
КЛЪОПВАМ — ел. кем.. ияьЬпия
гл. м. Нэяждам, хапвам.
КЛЙКАМ — гл. н«е.. к ле к на гл.
са. Съгласязам се с някого или с
нещо. обнкн. след дългя спорого
млн раэмишлеикя.
КНИГА — яг. Буталка с алкоголю
питие.
КОБЙЛА — ж. Едра, тромавв
жена.
КОВА* — гл. нем. Обякн. в Съчет,
нов! спирАчки. Спирам внезап-
но. аварийно.
КОВА1 — гл. несв. Уча механически,
без разумно да гопаметявам ма-
териала.
КОВ А НЕ —ср. Отел. същ. ст ко-
ва’: запамстяване, наяэустяване.
КОВБОЙКА*-ж. I. Вил шапка
с коэнрха. 2. Само мл. Дънки-
КОВБОЙКА1 — ж. Вядеокасета с
каубойсхи филм (1965).
КОДОШ — м. Шега» подигравкз. о
ЗА КОДОШ. За шега. за забав-
ленне. НА КОДбШ. Ha mere,
не на сераозко.
КОДОША — гл. нем. Подигравам,
задявам.
КОДОША СЕ — гл. несе. Подигра-
вам се, задявам се.
КОДОШЛЙЯ -ж. Човек. който обк-
ча да се шегува, да се задява.
КОЗЯ СЕ— гл. нем. Обикн. в отри-
цание. Ежа ее, предиэвикмм ня-
кого с държанието си (1968).
КОЛАБЙРАМ -гл. we. и м. Учуд-
взы се силно» изумявзм се.
КОМБАЙН — м. Комбинация от ра-
дио. граыофон и касетофон, съб*
рани на само (1970).
КОМБИНЕЗОН—и. Коктейл от
коняк и кока-кола.
КОМБИНЕЗОНЧЕ — ср. Умел, ст
комбинезон: малък хоктейл от
коняк и кока-кола.
КОМПОТ* — л*. При игра на мар-
та — капо.
КОМПОТ1 — м. Разнообразна, пъст-
ра компания, обнкн. по време на
младежко увеселение.	»
КОН — м. Глупав, прост човек
. ОВЧИ КОН. Изключятелно глл-
пав, прост» непечватек, нееръчен
човек.
КОНДНКАР — м. Мощении, лъ-
жец (1984).
КОНФИСКУВАМ -гл. несв. От-
крывай, вэсмам.
КОПЁЙСКИ — прил. Рускн, съвет-
скн.
68
КЙПЕЛЕ — ср. Момче, м*ж. || В ов-
ръщснке — момче.
КйПЧЕ — ср. В обращение — мом-
че, приятелю.
КОРАВЕЦ - ж. Глее».
КОРЕКОМЧЕ — ср. Момиче. обле-
чено с .носки дрехн. купеян от
магмините и» „Кореком".
КОРКАМ СЕ — гл. несв. I. Ядоемм
ее. иервнрам се, обнкн. от думите
не някого. 2, Сърдя ее, обиждям
се. 3. Обикн. я отрицание. Еже
се, предиэанкым някого с държа-
ннето сн.
КОСВАМ — гл. не*-, йен» гл. а.
Продавая.
КОСКАМ—гл. нк». Продавай.
КОСМОНАВТ — м. Ученик, който
бага от учебна занятия.
КОСТЕ НУ РКА — ж. Лека кола „Ве-
лорехс*, предназначена за нива*
Лиди. .
КОСТЮМАРА — X- Мъжкн костюм.
КбФА-ж Глава. О ОТВЙНТВА
МИ СЕ КОФАТА. Нещо ми прави
много силно впечатление.
КОФТАЖ — м. Неприятност, не*
приятие случил, ситуация.
КОФТАЖЕН — лрмл. Лот, неприя*
тем.
КОФТАРАНСКИ — прил. Лош. не-
приятен.
КОФТА РЛНСКИ — wpe*. от прил.
кофтаранекя; лошо» непочтено, не*
честно, неприятно.
КОФТАРЕН — прил. Лош, неприя-
тен.
КОФТАРСКИ —прил. Лош, не-
приятен.
КОФТЕЙШЪН — дрил. Лош, не-
приятен,
КОФТЁЙЦГЬН — лареч. от прил.
кофтейшън: лошо. непочтеко, не-
честно» неприятно.
КОФТИ — лр«л. неизм. I- За чо-
век — лош. неприятен, нечестен,
непочтен. 2. За предмет —- лош,
грозен, с ннекк естетнчесхи на*
чести. О КОФТ И ТРЪПКА. Въз-
жлнцанке, употребявзио прн слу-
чай на неприятное?, недобро раз*
мтяе иа яещата.
КОФТИ — Яарсч. от прил. нефти;
Лошо, неточтемо. имеем, не-
приятно.
КОФТ Я — ея. нем. Остер. Лъжа.
мама (193S).
КО ШАРЯ —ел. пеев. Арестумм, эат-
ва^ям я затвор или участи на
КОЩРАМБА — ж. Грозно, неприе-
лекателио момнче. Друга фор*
и а; яощрЬмба.
КОЩРАМ5ЕЛ - * Грозно, ие-
пряэлекатотно момиче. Друга
ф о р м а- кошръмбел.
КРАВА — ж. Едра, тромяаа жена.
КРАКОМОБЙЛ — м. Обикн. с пред*
.иг с — с краномобйв. Пеше.
КРАТУНА — ж. I. Глава. 2. Гяу-
пав. пенит човек.
КРЁЯЗИ — прн*. Mtu3.it. За човек—
буем, иевътржан.
КРЁЙЗИ — карен, ст поил. крейзн.
Много хубзвп. буйно, лудо.
КРЕТЕНОЗДВЪР - я Глупая,
пчост човек.
КРИСТАЛАДЖЙЙКА - ж. Моми-
че, коего се събира с приятели пред
садхэрнкца „Кристал" в София.
КРИСТАЛАДЖИЯ - м Младеж»
кии го се събира с приятели пред'
слалкарницз „Кристал" в София.
КРОКИ' — ср. грозен, неприятен
човек. обикн. момиче, жена.
КРЯКВАМ — ел. месе,, крична ел.
се. Пнйвам, нэпивам.
КРЪЧМА — ж. Обикн. членувано.
Последнего порция, последнего ко*
лнчество от злкоколна иапнтка.
КСЕРОГРАФЙНЯ — х. Жена, коя*
то раб эти на копиром апарат иКсс-
рокс* (1987).
КУБЕ — ср. Обръсната или опле-
шнвяла глава.
КУБИНКА — ж. Обикн. мм. Вкд
високн обувки, тип „военнк**.
КУКА — ж. 1. Цивилен служится иа
МВР. 2. Милиционер.
КУКЛА — ж I. Натруфемо и СИД-
но грнмнрано момиче. 2. Момиче
с леко поведение.
КУКУМЯВКА — ж. Грозна и зла
жена, обикн. с очила.
КУЛА — ж. Висок и тънък човев.
КУПОН — м. I. Младенцев гонцом
забава. 2. Оамр. Младежка там*
в»
нова забава, в чисто начало всяко
моиче кзтегля л четче с кмето на
момичето. с коего ще прекара лен
интимно вечерта. о КУпбНА
ТЕЧЕ. Нзраз, означают «мякл
време. не се баек, побърэай* я под.
КУФАЛНИЦА - ж. глава.
КУФАР' — ж. Голям, тежък иагае-
тофон.
КУФАР* — м. Пътник в лек авто-
мобил. който не поде.1 я със егтът-
икните си разносимте или не по-
мага с нещо друго.
КУФЁЯ1 — ал. кесе. Не разбирай,
не възпрнемэм. не проумявам (урок
лекция и под.).
КУФЁЯ* — гл. нем. При слушане на
модерна муэнка — изладам а транс,
в екстаз.
КУХ — прил. Глупав. прост.
КУХАР — м. Глупая, прост човек,
КУШЕТКА — ж. Момиче, с което
лесно може да се влеэе в интнмни
отношения.
КЪЛВА — ел. шел. Уча механи-
чески, без разумно ла усаоямм
материала.
КЪЛВАНЕ— ср. Отел. евщ, от
кълм; механично учеие, наизус*
тяване. аапаяетиване.
КЪЛВАЧ — м. I. Ученик, който
учи механически, без разумно да
уевсква материала. 2. Прилежен
учении, отличник.
КЪЛЦАМ — ал. кесе. Уча мехами*
чески, без разумно да усэоявам
материала.
КЪНКЬОР — ж. Ликвор.
КЬНТРИ — ср. Провинция.
КЪНЧО- м. Глупав. прост чо*
вех (1972).
КУРКАМ — гл. шее. Пня, обикн.
алкохолао питие.
КЪРКАНДО— ср. Пиеме.
КЪРКАЧ — м. Пняница. |1 Човек.
който може Да пне много.
КЪРТя — гл. шее. Спя.
КЪТ — нпреч. Мелко, нежостатъч*
но.
КЬОРВАМ гл. мем,. мйфиа гл.
се. Поглеждам, хяърляи един пот-
лед.
КЬбРЯ — гл. кеи. Глеш, наблю-
даете.
КК>НЦИ — мн., ед. (рядко) кюиец,
 м. I. Вид панталони с тесни, при-
леяиаля по хрзхата крачоли я
хорнзоитално разположенн джо-
боае. 2, Само е$. Тесен коачод.
КЮТЁК — ж. Бой. побей. О ДРАЙ-
ВАМ (ЕДИН) КЮТЕК. Бия, нане-
ся м побой.
КЮТЁЧА — гл. нем. Бия. нанесям
побой.
КЮТУК — ж. Глупав. прост, груб
човек.
КЮТЯ1 — ел. нем. Прскарван без-
грмжно времсто си, мързелувак.
К1ОТЯ* — гл, лесе. Чакам, изчак-
вам иечне действие или сгоДек
момент, за да направя нещо, ОТ
което ще имам полза.
КЯР— *. Печалба. облага.
КЙРЯ—гл. нем. Печеля, спечел-
вам (пари), обнхн. при игра иа
комар или при незаконна сделка.
ЛАЙНЕР — л. Неприятен, проти-
вен човек.
Лай но — ср. Нечестен, непочтен
човек.
ЛАЙНОМЁТ — м, Глупав, прост,
неспособен човек.
ЛАЙНЬО* — м. Нечестен, иепоч-
тен чоаек.
ЛАЙНЬО1 — ж. Мекушав, слабо*
характерен, слабоволен човек.
ЛАЙНЁНЦЕ —\Ср- У мал. от лай-
но; нечестен, непочтея човек.
ЛДЙФ — м. Лек, приятен, безгри*
жеи живот.
ЛАЙФКА — х. Момиче, което жи-
вее богато, нашнроко, а разкош.
ЛАЙФСКИ — марен. Много прият-
но, много хубаво, безгрхжно.
ЛАКОСТА — ж. Грозна, непрнвле-
кателна жена.
ЛАМЧЕ — ср. Глуповат, простоват
човек.
ЛАНГЙДРА — ж: Глупав, прост
човек (1972).
ЛАПАЧКА — ж. 1. Ядеие. хране-
на. 2. Ястне, гозба.
ЛАПЧО — м. Глуповат, простоват
човек.
70
ЛАСТИК — л. I. Неправдоподобна,
неумело изинслена история. 2.
Многословие.
ЛАФ — м. 1. Дума, приказ**. 2.
Разговор.
ЛАФЧЕ — ср. У мал. от лаф; ду-
ма, лрикаэка. разговор.
ЛАФ Я — гл. несе. Разговарям.
ЛЁБЕД — м. Слаба оценка, двойка.
ЛЕВАНТЯЕЦ — м. Несръчек. ке-
олктен човек.
ЛЕВИЩАРКИ - дм.. <6. (рядко)
левищарка, ж. Давки илв джинов
марка „Левнс**.
ЛЕГАЦИЯ - ж. Легло.
ЛЕГИТИМАЦИЯ - ж. Лице, фи-
зиономия.
ЛЕК — прил. За човек — който няма
пари.
ЛЕФКАДЖИЯ - М. Краден (1935).
ЛЁФКАМ — «л. нес». Лъжа, имя.
ЛЕФКАМ СЕ — гл. неся. Лесно се
оставим да бъда нзмамеи. излагав»
заблуден,
ЛИВАДА1 — ж. Глупев, прост во-
век.
ЛИВАДА1 — ж. Градина, парк.
ЛИГОЧ — м. Кесеряозен, разгле-
зек човек. на когото не може да се
разните, който не може да бъде
полезен в някзква работа.
ЛИМОНАДА Ж- Момиче, коего не
правя впечатление с ннщо.
ЛИТЕМАТУРА —ж Учебният пред-
мет литература.
ЛЙТВАМ — гл. нлм„ лйтиа ел. а.
Излъгвам, нзмамвам, обнкн. при
спортна игра.
ЛИТКА — ж. Учебният предмет ли-
тература.
ЛИТКАМ— гл. шел. Лъжа, мамя.
обнкн. при спортна игра.
ЛЙТКАНЕ1 — ср. Отел. от лит-
кам; лъжене, мамеяе.
ЛЙТКАНЕ1 — ср. Учебният пред-
мет литература.
ЛИТУРГИЯ—ж. Учебният пред-
мет литература.
ЛОВУТ — м. Бой, побой.
ЛОБКАМ СЕ* — ел. неся. Хзресвам
се, нрава се.
ЛОБКАМ СЕ* — гл. шее. Лесно се
оставим да бъда излъгаи. ;^ыа-
мем.
ЛОКАРЙНА - ж. Н-х.
ЛОКАТОР* - м. Ухо.
ЛОКАТОР* — я. Ученик, който мю-
го добре чува това, коего му се
подекаэва по меме на взлет.
ЛОКОВЕЦ — ж. Прнвърженвк «я
футболния клуб «Лономотнв* —
София.
ЛУД — ярма. 1. Много хубяв, шеи
го интересен, 2, Много гелем, ог-
ромен.
ЛУДНИЦА-х. I. Хубаво, инте-
ресно нещо. 2. Лошо, иеярвялю
нещо. неприятна ситуация.
ЛУНОХОД — м. Мвлнцмонерсха
кола.
ЛУПАМ — ад. меси. Бия, удрям.
ЛУПВАМ — ел. леев., лупил м. л,
Удоям, надоям удар.
ЛЪВЧЕ — ср. Напарено, самоуве-
вено момче.
ЛЪВЪР —ж- Любовник, ухажор,
ЛЪСКАМ* — гл. Uta. Хваля, лас*
кая, обекк. без да яме причин»
за това.
ЛЪСКАМ9 — ел. меся. Cat» в съчет.
дискам баступа. Онавнрам.
ЛЪСКАЧ1 — м. Хубааец (1935) о*.
ЛЪСКАЧ* — ж. Ласкател. -
ЛЬОКО — ж. Глупая, прост човек
(1945) о.-
ЛЬдЛЬО — м. Глуповат, простоват
човек.
ЛЬОХАВ — прол. Глупав, прост.
ЛЬОШКАМ — м. нес». Удрям, блъс-
кам.
М
МААМ* — гл. неся. Бия, удрям.
МААМ* — гл. шса. Работ».
МААМ* — гл. кееа. Върви бързо,
без да обръщам внимание на
това, коего става около мена.
МАГАДАГУДА — ж. Глупая, прост
човек (1973),
МАГАРЕ — ср. Игр* ля карт»,
при която всеки ее стреми да съ-
бере четнри едиаквн карт», а
губещмят трябва Да нзвика пред
венчкк «Аз съм мегере*.
МАГАРЕ* — ср. Обнкн, в съчет.
дЪлго магАре. Момчешка игра*
п
прн която една част от яграчите се
подпярат наведена а редина» а
другие скачат отгоре им м се
арусат. докато нзброят до десет.
МАГАРЦЕДЕС —* ж. I. Стар, раэ-
дрънкан лек автомобил. 2. Щего*
акта название на дек автомобял
марка „Мерцедес".
МАГЕРЯ —гя. кес*. Правя, работа,
МАГНЁТ — ж. Магнетофок.
МАГНЁТЧЕ — ср. Умал. от маг-
нет; малък магнетофсн.
МАДАМ А — at. J. Момиче. жеяз.
2, Правтедха, любовница.
МЛЙМУНАРНИК - ж. Място.
обнкк. лятаа «страда, където се
провеждзт младежки увеселения
с участяето на роксъставн.
МАЙНА ж. I. Иронично название
на пловднвчаний. 2. Обращение
между пловдявските младежн. ное-
то се имвтнра от софнянцн, за да
се яаправя смях, веселие.
МАЙНИЧКА - ж. Ужал, от май-
ка; иронично название на Пловдив-
чинки.
МАКАРЙ — жж., ед. няма. Само в
смет- хвАцамзамакарйте неко-
го. Не мога да направя пято (на
някого). ае мота да иакарвм, да
задължа за нещо (някого).
МАКАРОН ““ ж. Медеи духов му-
зикалеи инструмент, о ВЙЖДАМ
ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН. Употре-
бят се. за да се лекаже, че нещо
не може да се случи. не може да
стане, не може да бъде направено.
МАКЛЪФ — ж. Глупив, прост чо-
вех (1935) о*.
МАЛОУМНИЦА - ж. Глава.
МАМБА — ж. Обикн. в съчет *
прйвя м!мба. Обръшды някого за'
едко с дюшека. докато спи (1985Г
МАМБО — ср. I. Я Дене, хранеяе. 2*
Ястве, гозба. 3- Храня, продукта*
МОНА—«а. св. Да ударя.
МАНАЛ — ж. Начертан на зенита
триълмнхк, на който играчнте
на топчет* поставят абетата, м
която ще се играв.
МАНАФ — ж. Активен хомосехсув-
лкст.
МАНАФЧЙЯ — ж Амтавек хомо-
гексуавжт.
МАНГАЛ — м. Цнгании.
МАНГАСАР — ж. Циганип.
МАНГАСАРКА — ж. Цнганка.
МАНГАСАРЧЕ - ср. Умы. от
мангасзр; циганче.
МАНГАФА — ж. в ж. Цкгаянн.
МАНГЙЗИ — жн., ед. (рядко) мак*
гиз. ж. Парк.
МАНГИЗЛЙЙКА - Ж. Жена с мно-
го пари; богаташка.
МАНГИЗЛЙЯ — * I. Човек с мно-
го лари; богаташ: 2. Като прил.
Богат.
МАНГИЗЧЙЙКА - ж. Жена с мно-
го пари: богаташка.
МАНГИЗЧЙЯ — ж- 1. Човек с мно-
го пари; богаташ. 2. Като прол.
Богат.
МАНДАЛО — ср. I. Човек, който
не може да пази тайна. 2. Само
жк. Употребив* се. за да се изрази,
че нещо няма да стане, не може
да се нзвъради,
МАНДАХЁРЦАМ ~ ел- ДО. Кля-
тв , люлея, разнахвам.
МАНДАХЁРЦАМ СЕ — ы. до. Ба-
ни се, суетя се. раэихавам се.
МАНДЖА — ж- I. Хранена, ядене.
2. Ястне. гозба. 3. Хр&на. продук-
та. 4. Коктейл от коняк н кока-
кола.
МАНДЖАМ—лв. «все. Я«. храня ее.
МАВДЖАНЕ — ср. Оты. сыц. дам
манджам: хранена, ядене.
МАНДЖАРЕНЕ — ср. Отгл. същ.
от манджаря; хранене. ядене.
МАНДЖАРЯ — Л4. песо. Ям, хра-
ня се,
МАНЕРКА — ж. Глава.
МАНКЙРАМ — гл. ДО- и t
Правя се. че върша нещо, снму-
лкрам. 2. Бяглм от учебни заня-
тая.
МАРАБА — нгозж. здравей! Дру-
га форма: мйрхаба.
МАРЙЗ — ж. Бой. побой.
МАРИЗЧЙЙКА — ж. Побойннш
МАРИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е
прнсыц на марвэчня; побойничес-
ки.
МАРИЗЧЙЙЧЕ - ср. Умал. on
иарк.чия: дете ыарвэчия.
МАРИЗЧЙЯ — J>. Побоймк-
72
МАРЙЗЯ — гл. деве. Бия, иаяаечм
повой-
МАРКЙРАМ — де. десе. к св. Спъ*
bin с крах, обикн. по ереме на
спрртна игра.
МАСТАФST — м. Глупав, прост чо-
век.
ДАСТИКОЗЙН — м. Мастика.
МАТИиО — прил. миэм. Обикн.
в сказ, спред. Пьян.
МАТЙРАМ* — де. met, ж св. Напи-
вам.
МАТЙРАМ* — ал. дем. н св. По-
ставни някого в трудно, неудоб-
но положение» от което трудно се
намира кэход.
МАТРАКОСВАМ — вл. дем., мат-
ракбеам ел. св. Раэкарвам, ра-
знгравсм (някого).
МАТРАКУЛКА ж. Дребеи пред-
 мет, обикн. част от машина или
нвдекво устройство.
МАТРЬОШКА — аг. . Пълна, за-
кръгле:*а жена.
МАХМУР — л. Ззмаяност, нераз-
положеяке при непьяно нэтрезня-
ване след пьянство. о МАХмУРА
МИ Е С КОЧ ИЛ НА ГЛ АВ АТ А.
Чувствам се много зле след пнян-
2ТВО.
ЩЕ —- ср. I. Хубаво. прнвлекз-
гелио момиче. 2. Приятмка, лгэ-
бовнкцл. '
МАЦЕНЦЕ — ср. Умзл. ст мзде. I.
Хубаво. прижлеиателяо момиче.
2, Приятен ка, любовница.
МАЦ К А — ж. I. Хубаво, прнвлеха-
телно момиче. 2. Любовница, прня-
телка.
МАЦКОПОКЛОННИК - л. Уха-
жор. любовник.
МЕДАРКА — ж. Специална маши-
на за почистване на отходим ка-
наки.
МЕК — прил. Слабоволен, меку-
шач О МЕКА ТИ ГЛАВА. Гле-
дай сн работать, махай се, правя,
каквото мсхаш.
МЕКЯЦА — ж. Стара, измячгана
- шапка.
МЕЛЕ — ср. 1. Бдъсканнца, обикн,
по време иа ег.ортня игра. 2. Бой»
повой.
МЕН “ ж. Мъж, монче (1975).
МЁНТА — ж. Лъжец. нзмамнан.
МЁНТАРДЖИЙКА - ж. Лъжхяня,
иэмамняца.
МЁ НТ АРДЖИЙ ЧЕ - ер. Умлл.
от мектарджия; лете лъжец. из-
мамкин.
МЁНТАРДЖИЯ - м. Лъжец, из-
менник.
МЕНТАРЯ — ал. несв. Лъжа, нами.
МЕНТАЧ к. Лъжец, кэмамник.
МЕНТОСВАМ — ел. несв., меягбеан
де. се. Лъжа, мамя.
МЕНТЯ — де. wee. Лъжа, маня.
МЕРДЖАНА — эк. Лек автомабил
марка »Мериедес“
МЕРС ДЖ — неизм. I. Благодаря. 2.
Като съч- Благодарност.
МЕРЦАЛ — м. Лека кола марка
„Мерцедес".
МЁРЧО — м. Лек айтоыобил мар-
ка „Мер целее*.
МЁТАЛ — м. Почнтател на муэикял-
нмя стил ^хевм мета я “ (тежък
метален рок). || Почнтател на мо-
дата, евързака с този музикален
стил, на която са прнсъщм тъмии-
те томове.
МЕТАЛУРГ — л. Почнтател на
мчзикалния сткл „хевк метал**
<1936).
МЕТАЛЙГА — м. Почятател ив
муэнкелння стил „хеви метал**
(1987).
МЁТВАМ гл. нвев., мётна гл. св.
Излъгваи, нзмамвам.
МЁТЛА — деизм, Махай се. сти-
иай си-
МЕТЛА — ж. Дългв, сллъстена,
мръема коса.
МЁЦАМ — ел. несв. 1 Плача. 2.
Викам, обикн. по врсУ* яд по-
вой. %
МЁШАМ — гл. нвев. Лъжа. лреодо-
лявам противников играч при иг-
ра с топка.
МЁШАНИЦА — ж. Игра с топка,
подобна на футбола, при която
всех и играм се стреми да язлъже
колкого се може -ломче против-
мицн, ио голове не се отбелязват.
МЕШЁ — ср. 1. Бой. лобой. 2.
Блъсканнце, кавалица.
МЙДА — ж. Леко момиче» лека же-
на (1935).
73
МЙКСЕРЧЕ — ср. Непмямегко
леко момиче (1979),
МИЛИЦАЙ — м. Милиционер.
МИНАВАМ — ел. нна. Излагаем,
нзмамвам.
МИНАВКА — ж. I. Ситуация, при
която човек остам излъган. още-
тен. 2. Лъжа. измаиа.
МИНДЖИФЙРКАМ СЕ — ел. ши.
Ваяя се. раатаказам се..
МИСЙРКА — ж. Глупава, проста
жена, която има твърде внеоко
мнение за себе сн.
МИСЛЙТЕЛНИЦА - ж. Глава.
МИСТРЙЯ — ж. Развратна жена,
развратно момиче.
МИТНИЦА ~ ж. 1. Задник. 2. Тоа-
летав. 
МИХИКАЛКА — ж. Хяиикалка.
МИХЛЮЗ — я. Недоделан, прост
чоиех-
МИЦ — л. Милиционер.
МЙЦКА ~ м. Милиционер.
МИЦИФАЙ — л. Милиционер.
МЛАТЯ — &*. мы, Бим, нанасям
побей.
МЛЙСВАМ — гл, леев., млйсма ел.
ей. Целувам.
МЛЯСКАМ — ал. ней. Целумм.
МОЗЪК — м. Умен, на четен и
способен човек.
МОКЕТ — м Младежка танцоаа
забава (1973).
МОКЪР •— я- Човек, който е ролен
или живее в блиэост до река Ду-
мав.
МОЛИФ — неилм. Обнкн. като воп-
рос. М’гля, и« разбрах1
МОМЕНТ АЛ ЙЧЕСКИ -нареч. Вез-
нага, незабавно.
МОРГА —ж. Кабинет по химия, био-
логия, анатомия и др., към конто
обнкн. ина лаборатория.
МбРДА ж. Лице, физиономия
(1935) о».
МОРТОС ~ прцл. нензм. L Умрял.
2. Преуморем. 3. Пиян. 4. Смаян,
очарован, изумек.
МОРтЙРАМ — гл. несе. н rt. L
Умъртвямм, убнвам. 2. Съба-
рям на зенита с удар.
МОРУ К — м. 1. Баща. 2. Само мн.
Родители,
МОРУКЙНЯ Майка.
МОРУЧКА - ж. Ma«u.
МОСКОВЕЦ — м. Лек автоиовад
.Москвич".
МОТАМ — ы. нн*. Лажа. мама.
МОТВАМ — ел. ни*., м&тяа и. с*.
Излъгвам, азиатам. .
МОТКАМ — «. мн*. I. Лажа. №
и*. 2. Лика, премиями прей
тивников игра* пр* игра с топка.
МОЧАМ — гл. шс*. Ходя по има*
нужда (за момче).
МОЧКО — м. I. Малко комке. 2.
Неспособен, недорасъл за иякакаа
работа или дейност човек.
МРАВУНЯК м. Младежк* тан-
ком забава, на която присъстват
иного хора (1979).
МРАМОРКИ — мн-. *б. ням*. Вад
дънкн^ нзпранн по специалн*
технология, при коего боята ий
на места се нзтрнва и платят яи
напомни мраморна окраска (1986).
МРЕЖА — гл. тел. Ухажваи с цел
да установи интимен контакт с
момиче.
МРЪВКА — ж. Слабоват, безеилен
човек.
МРЪДВАМ — ел к«*.. мрЪяЯа
ел. с*. I. Учудвам се силно. изу-
иявам се. 2. Полудявам, побърк-
ваы се.
МРЬХЛА —ж. Глупава, недоделе .*
жена.
МРЪХЛЬО — м. Глупав. недодя-
лан човек.
МРЪЦКАМ — ел, леев. Мърморя.
гълча, авто досаждай с прнказ-
ките сн.
МУАМ — «. леев. Бия. удрям.
МУНА — гл. с*. Да удар*.
МУЗИКА — ж. I. Муэикална уред-
ба. 2; Музякален инструмент.
О ХВЪРЛЯМ В МУЗИКАТА
(ТЪЧ). Правя силно впечатление,
нзуыявам някого с действкята сн.
МУЛЬО — м. Недоделан, прост
човек.
МУЛЬОВЕЦ — я. Недодялан, прост
човек.
МУНЧО — м. Глупая, прост човек.
МУТРА — ж. Лице, физиономия.
МУФТА — ж. Нещо. прадобнто без
труд илн за чужда сметка.
74
МУФТАДЖИЙКА - ж- Жена муф-
таджия.
МУФТАДЖИЯ — *- Човек, който
гледа да се облагодетелстаа,. да
прядобне нешо без труд иля м
чужда сметка.
МУХЪЛ — * Недодялаи. прост
човек.
МУЦЕ — ср. Хубаво момиче.
МУЦИ — нареч. Много хубаво,
много добре.
МУЦКА1 — ж- Обикн. в обръщеяие.
Момиче, жена.
МУЦКА* — х. 1. Ляпе, физиономия.
2. Гримаса,
МЪГлА — ж. Рязсеян човек.
МЪГЛЬОСВАМ СЕ' — ел. несв..
мъгльбсам се ел. се. Правя ее на
разсеян, правя се» че не разбирай
к се стремя да се освободи от ня-
каква работа иля зэдължение.
МЪГЛЬОСВАМ СЕ1 - гл, несв.,
мъгльЬсам се ал. св. Изчезвам, мяма
ме за дълго време отнякъде.
М'ЬНИ — мн., ед. няма. Пари.
МЪРХОЛАК — м. Глупев, прост,
недоделан човек."
МЪРША — ж. 1. Глупав. прост
човек. 2, Огпуснат, .слабоволев,
бесхарактерен човек.
МЪРШЛЯК — м. Глупав, прост
човек. Друга форма: Mpiiu-
лак.
М*ЬСВАМ —гл. нгсе., мъсиа гл. са.
Удрям-
МЪСКАМ — ел. наев. Бия, нанасям
побой.
МЪЧЙЛИШЕ — ср. Училище.
МЪЧЙТЕЛ - ж, Учнтел.
И
НАбАрВАМ — ел. несв., найрам
ал. се. Нзмирам, обикн. нещо, кое-
то трудно коже да бъде намерено.
НАВИНАМ — гл. несв., мавйя гл.
ее. Убеждавам, скланям.
НАВЙВКА — ж. Убеждаваме.
НАВИТ — лрцч. моя. страд, ст
мавкя като прил. За човек — кой*
то лес ко се съгласива, с когато
лесно може да се р.')бере, споголи
човек.
НАВЛЕК — л. 1, Нахален, досаден
човек. 2. Човек. който идея не*
камеи на някахво място.
НАГУШВАМ СЕ— гл. нега., нагуоа
се гл. св. Оечелмм, придобивмг
нещо в голямо количество.
НАДБЯГВАМ СЕ — ел. хеса. Са*
мо в смет, бди ее надбйгваД •
бързмя ал1к. Гледай св работаТа,
махай се, нс се бърхай в чужда
работ н!
НАДИ ГАМ — ел. яссе. I. Държя се
предизвккателно. 2. Недовол-
стаем, сърдя се.
НАДУВАМ — ел. несв.. иад^я гл,
св. Сако в съчет. I. Надувам/
над^я (си) я1ркк<те). L Добиьам
внеоко самочувствие, эапочвам да
си въобразявам, че много зная я
умея да върша вевчко, 2. Перча
се, преднзвиквзм с държаннето см
«(някого). П. Нааумм/надуя шу*
шбинте на някого. 1. Из-
лъгвам, нзмамнам (някого). 2.
Вкарвэм много голове прн игра
на футбол, хзндбал, хокей и под.
НАДЪИВАМ — ел. несв., над<ж1
гл. се. Удрям (шамар, юмрук)
НАДЪНВЛМ СЕ‘ — e.t. несв., иа*
дъмя се гд са. Блъсвам се. удрям
се. пбнкн. с кола.
И А ДЪ НВ AM СЕ* — гл. несв.. иа*
дъмя се e.t. се. Нехрзнввк се до
пресита, посяждаы.
НАДЪНКВАМ СЕ — ел. яссе.,
мадънкам се гл. св. I, Нахраивам
се до лреента, преяждам. 2. Нали-
вам се.
НАДЪХАН — пр«л. За човек —
приятен, дружелюбен, сговорчив.
НАЖМйРВАМ СЕ — гл. несв.,
кяжмбря се гл. св- Напнпазл се.
НАЖМб₽ЕН“- Прич. мим. страд,
от нажиоря като* прил. Пиян.
НАЖМОРЯ "** гл. са. Да напия (ни-
кого).
НАЗУБРЯМ — гл. яесв.. назубри
гл. су. i. Научавам механически,
без разумно да усвоявам мате-
риала. 2. Научавам нянзуст.
НАКЁНДЗВАМ—гл. месв., чак^нд-
зам ал. се. 1. Наяквам. 2. Раз*
валяй, провалян, съснпвам (ня-
75
жаква работа, някакъв предмет,
и а права и др.).
НАКЕНД38АМ СЕ - гл. нссв.,
какймдмм ее ел. ев. I. Нааквам
се. 2. Уялашвам се изключнтел-
но много.
НАКЯСВАМ — «л. несв.. накйсиа
гл. ев. 1. Преяоръчваи някого за
някаква работа, без той да знае
или без да е съгласен. 2. Злепо-
ставян.
НАКОВАВАМ1 — гя. нм.. навааа
гл. св. Научавам някакъв текст
много добре, обикн. нанэуст.
НАКОВАВАМ* ~~ гл. несв., нако-
нА гл. св. Внушгваи нещо нико-
му. подучван някого.
НАК'ЬРКАН — при*. мин. страд,
от накърхам* като прил. Пкян.
НЛКЪРКВАМ’ — гл. нес*.. кагЬр-
кам ел. св. Наливам с алкохпд,
НАКЪРКВАМ* - м, шее., на-
къркам гл. са. Преодолявам про-
тивников кграч при игра с толка,
НАЛТзМ — м. Глупав, прост човек.
НАЛКХЖАН — Прин. мин. страд.
от яалюскам като npu.t. Пихи.
НАЛГОСКВАМ — ел. нес*.. налюс-
кам гл. се. Напивам с алкохол.
НАМАЗВАМ — гл. неся., нам Ажа
гл. ее. Обикн. в съчет. намЪвам/
ивмАжа гювеч. Спечелвам. полу-
чанам немо даром, без труд и
усилия.
НАМАСТЕ — кеизм. ЗдравеСП
НАНАЙ — парен. Никоса, нс.
НАПЛГОСКВАМ СЕ - гл кете.,
наллм>скам се гл. ее. Нахраивам
се, наяждам се,
НА1ТОМПАКА — прил. За жена —
временна.
НАПОМПВАМ — гл несв., иапом-
пам гл. св. Правя жена бременил.
НАПОРКАН — Прин. мин. страд.
от напором като прп.з. Пням.
НАПбРКВАМ — ел- неге.. нагфр-
кам гл. св. Напивам.
НАРЯЗВАМ СЕ — гл. я«в.. нвр^жа
се гл, се. Наливам се. о НАРЯЗ-
ВАМ СЕ КАТО ГЬОСТЕРИЦА
(ДЪРВО. КРАСТАВИЦА. СмОК.
ТАРАБА). Наливам се много.
НАСИРАМ — гл. несв., насерД гл.
ее. Само в съчет. наенрам/на-
серА пеЙэДжа. Развалки, провал
лям някаква работа.
НАСЙРАМ СЕ — гл. лесе., насерД*
ее лл. св. Излитым галямо удоэол-
стене от нещо. <> НАСЙРАМ СЁ/
НАСЕРА СЕ ОТ ГЬДЕЛ. Из-
пнтвам голямо удоволствне от ня*
какая весела случка, от някаква
ситуация, която е накаралв няко*
кого да се почувства неудобно, не-
ловко. победен и под.
НАТИСКАМ СЕ — гл. несв., м-
тйсна гл. св. Мъчз се да се вредя
в някаква работа, в нещо, обикн,
за да получа някаква из года, об-
лага.
НАТОПЙВАМ — гл. несв.. идгопй
гл. се. I. Прелоръчвам некого за
някаква работа, без той да зная
нлн без да е съгласен. 2. Злело*
ставям.
НАТРЁСКАН — прич. мин. страд,
от натрескам като прил. Пиян.
НАТРЁСКВАМ — гл. несв., яа-
трёсквм гл. се. Напнвам,
НАТЪПКВАМ СЕ - гл. несв..
иаНяча се г.1, се. Наяждам се, на-
хранвам се до преента,
НАФЙРК8АМ СЕ - гл. неся..
нафнркам се гл. се. Напнвам се.
НАФУКЛН — прил. Наперен. на-
дут. самонадеян.
НАХАКАН — прил. Наперен, на-
дут. самонадеян, груб, нахален.
НАЦЁПВАМ СЕ — гл. несв., наце-
пи се гл. св. Напевам се.
НЁБЕРЕМЕД - м. Оса.
НЕВЕСТУЛКА - ж. Неумел екк-
ор, обнкн. чужДенец.
НЕГАТЙВ - л- Тъшсокож човек,
негър.
НЕГРй — Ср. Негър.
НЕИЗЛЕЧИМ — прил. За ученик —
прилежен, отличен.
НЕИСТОВ — ярил. Много хубав»
много красна,
НЕИСТОВО — нареч. Много хуба-
ао. чудесно.
НЕОГЪЗАРЙЯ — х. Събир. Нас*
коро появнлн се екстравагантик
млэдежн.'
НЕПУКЙСТ - м. Човек. който не
се вълнува от нищо, косого нс Го
треаожн нищо.
76
НЕПУКИСТЙЧЕН — прил. 3, ЗД-
век — който показав, че не се
вълиува. не се тревожн от ннщо.
НЕРЕДОВЕН — прил. Луд. по-
бърхан.
НЕСкОПЁН — я. Подиграввтелмо
наименование на някакво лекар-
ство (нэградеио като пароним на
лекарского нАскофен“.)
НЕСПАСЯЕМ — лдо. За човек —
на хогото не е възможко да се
окаже въздействне, да му се вну-
ши ннщо.
НИЦ — мекал!. I. Не. нкхога. 2.
Като глагол в повелит, накл.
Спои, медей да лравиш (пещи).
О НЙЦ МА (БЕ). MAPOI Не е
вярно. ме може да бъде истина.
НЙЦАМ — гл. мм. Мълча.
НОКТИ — мм., ед- няыа. Само в
съчет. на (зъбп и) нбкти. Като
норе*. С голени усилия, с много
голяма трудност, едва.
НОМЕР — м. I. Неприятност, не-
приятно положение, което е нагла*
, сено за някого. 2. Лоша шега.
НУДИ — ср. Нудист.
НУДИ — прил. Нудистки-
НЮУЕЙВ — м. Лочнтател на му-
зихалния стнл „ню уейв“ (нова
вълна).
О
ОБЕЗОБРАЗЙТЕЛЕН — прил. Са-
ма е съчет. сбезобразйтелво из*
шуство. Подмгравателно название
за лоши произведения на изо-
браантелмо нзкустпо.
ОБЕЛВАМ “ гл. леев., обёля ал.
се. Разголвам, раэсъблнчвм,
ОЬЛАК — х- Аакохолно питие, при*
тотвено от мастика, снесена с
ракня нам мента.
ОБЛЙЧАМ — вл. мс/., облек!
гл. се. Само а съчет. Обличим
/облек! дъраемото пардеск» (дър-
веияте жрёхи). Унирам.
ОБРАЗ — м Интересен. приятен,
чародеи, весел човек.
ОБРЪНДЗВАМ ~ гл. нм., обръи-
дмм «л. се. Обмрзм парите ва
някого, обнкн. при игра ме комар,
толчете и др.
ОБЩОЗНАНИЕ - ср. Шеговнто
название на несъщестяуяащ учебен
предмет.
ОВЦА — ж. Глупав, прост чояея.
ОВЧАР — м. 1. Недодялан. груб,
прост човек. 2. Футболист, който
рнтэ топката высоко и далеч от
врлтата,
ОГЛУП^Н — м. Подигравлтелио
название на иесъществуаащо ле-
карство против огдупяване.
ОДЪРВЯМ — ел. неся., одървя
ел. св. Спирам (двкжеща се кола).
ОДЪРВЯМ СЕ1—ал. кем.» одйрая се
гл. ее, Вкочаннсвам се от студ.
ОДЪРВЯМ СЕ* — вл. нм.» одер-
жи се ел. св.1. Учудвам се силно.
ОКОшАРВАМ — вл. лесе., окош&ря
ал. се. Арестувам, эадържам.
ОЛИВАМ СЕ1 — ел. кссе., oat* се
гл. се. L Наливам се. 2. Прежде
ляпам.
ОЛЯН — прил. Пнян.
ОМАНГЙЗВАМ -* ел. идее., омая^
гйзв вл. се. Оборам парите ва
някого.
ОМАНГЙЗВАМ СЕ — ел. нм.»
омангйзя се ал. са.ЗДобшмм се с
пари, обнкн. като ни сн давлт
родтлите.
ОМАРЙЗВАМ — ел. нм., омарйан
ал. се. Набивам сил но (някого)
ООНЁ — ср. Тоалетна.
ОПАНДЙЗЗЛ М — ал. кесв., опам-
дъм е.г. се. ^г^увам. затварям,
ОГГЬВАМ1— ат. лм.. опйна ал. се.
putuo.
ОПЪВАМ* — вл. месе.» ояйка вл,
се. Само в съчет, опъвам /оп1м
жарти!р (жартн(рата» лмрти(рк«
те. кр!чола. крачдлите). Умкрвм.
ОРГ АНЙЗЪМ — м. Обнкн. в съчет.
по органязьм. Гол, без дрехи.
ОРЁЛ — м. Само в съчет. орёл с
ориз. Грозен човек. обнкн. жена.
ОРЕХЧЕ —г ср. Момиче с леко по-
ведение.
ОРЪФЛЯК — м. 1. Глупав, прост
човек. 2. Одърлан, опърпая човек.
ОСВЙРКВАМ — гл. atd., освйр-
яам вл. се. Свара със свирка (за
спорте» съдня или милиционер).
ОСЙРАМ — гл. несв., осера гл. св. Са-
мо в съчет. осйрам/осера пейзажа.
Развалим, провалим някаква ра-
бота или нещо.
ОСЙРАМ СЕ — гл. несв., осера се
гл. св. 1. Провалим се при някаква
работа. 2, Прекалявам с действия-
та си.	,
ОСЛУ ШВАМ СЕ — гл. несв., ослу-
шам се гл. св. Правя се на нераз-
брал, с цел да се освободи от ня-
каква работа или задължение.
ОСТЪКЛЯМ СЕ — гл. несв., ос-
. тъкля се. гл. св. Напивам се.
ОТВАРЯМ СЕ — гл., несв., отвори
се гл. св. Научавам се и свиквам
да правя нещо. О ОТВАРЯ МИ
СЕ ПАРАШУТА. Нещо става,
урежда се така, че аз имам полза,
изгода от него.
ОТВЁРКА — яс. Електротехник.
ОТВОРКОВЕЦ - м. Отворен, об-
щителен човек.
ОТКА.ЧАЛКА — ж. Човек със
странно, неестествено държание.
ОТКАЧАМ — гл. несв., откача
гл. св. 1. Полудявам, побърквам
се. 2. Учудвам се силно.
ОТКАЧАМ СЕ — гл. несв., откача
се гл. св. Освобождавам се, отър-
вавам се от някакво неприятно
задължение или от неприятен,
досаден човек.
ОТКРЁХВАМ — гл. несв., открёх-
на гл. св. 1. Научавам някого
на нещо. 2. Информирам, известя-
вам.	'' '
ОТКРЁХВАМ СЕ - гл. несв., от-
крёхна се гл. се. Научавам се,
привиквам към някаква работа и
я върша с охота.’
ОТК'ЬРТВАМ — гл. несв., откъртя
гл. св. Заспивам.
ОТЛЁПВАМ гл. несв., отлепи
гл. се. Удрям. ,
ОТЛЁПВАМ СЕ — гл. несв., отле-
пи се гл. св. Стадам от сън, съ-
буждам се.
ОТЛЙТАМ — гл. несв., отлетя
гл. св. Тръгвам си, отивам си.
ОТПЁРВАМ' — гл. несв., отпёря
гл. св. Удрям.
ОТПЁРВАМ® — гл. несв., отпёря
гл. св. Задавай (въпрос).
ОТПЁРЕН — прил. Луд, ненорма-
лен.
ОТРОВА — яс. Коктейл от коняк и
кока-кола.
ОТЦЁПВАМ1 — гл. несв., отцёпя
гл. св. Заспивам.
ОТЦЁПВАМ® — гл. несв., отнёпя
гл. св. Изпреварвам, излизам пред
някого прн ходене, тичане или
движение с кола.
ОТЦЁПВАМ СЕ — гл. несв., от-
н<ёпя се гл. св. Напивам се.
ОФАРВАМ — гл. несв., офаря гл.
св. Остригвам.до кожа.
ОФАРЕН — прич. ми&. страд, ст
офаря като прил. Остриг ан до
кожа.
ОФЁЙКВАМ — гл. невв., офёйкам
гл. св. Избягвам.
ОФЪКАН — прич. мин. страд,
от офъкам като прил. Остриган,
подстригая.
ОФЪКВАМ —гл. несв., офъкам гл.
св. Подстригвам, остригва.м.
ОЧЙ — мн., ед. няма. Женски гър-
ди, бюст.
ОЧЙСТВАМ — гл. несв., очйстя
гл. св. Убивам.
ОЧУКАН '— прил: Грозен, лош
ОЧУКВАМ — гл. несв., о чу кам
гл. св. Убивам.
ОШЛАЙФАМ СЁ — гл. св. Да при-
дрбия умения, навици, знания в
някаква дейност или облает на
познанието.
ОШУМОЛЙВАМ СЕ — гл. несв.,
бшумоля се гл. се. Правя се на
неразбрал, с цел да се освободи
от някаква работа или задълже-
ние. Друга форма: ошумо-
лясвам се.
ОШУРВАМ —гл. несв., ощуря гл.
св. Подигравам, закачай.
П
ПАДАМ — гл. несв., ладна гл. св.
I,. Удивявам се, изумявам се.
2. В съчет. с частицата си: ладам
си. Имам предпочитания, имам
влечение (към нещо). о ПАДА/
ПАДНЕ МИ ПЕРДЁТО. ПА-!
ДАТ/ПАДНАТ МИ КЕПЁНЦИТЕ.
78
Нсранрам се много, избуиаи и
започаам н върюа неовмисленм
яеща. ПАДАМ/ПЛДНА ОТ КО-
НЯ- Учудми се снано, удямвам
«. ПАДАТ/ПАДНАТ МИ МИГА-
ЧИТЕ. Заепивам. ПАДАМ/ПАД-
НА СИ НА ОНАЯ РАБОТА.
Улучвам, случаям, поладам кв
добро място, в добра ситуация, в
иэгодио положение.
ПАЛАВНИЦА — м- Момяче, жена
с деко поведение.
ПАЛАМУД — м. Глупав, прост
човек.
ПАЛВАМ " м. яй»., пйлиа ел. се.
Изпушвам цигера.
ПАНГАР — ж. 1- Младежка танцо-
ва забава, 2. Полов аят.
ПАНДЕЛА — ж. I. Затвор. 2.
Участие иа МВР.
ЛАНДЙЗ — л. J. Затвор. 2. Уча-
стие иа МВР.оПАНДЙЗ ПАЛАС.
Централният софийски затвор.
ПАНДИЗЧЙЙКА - яс. Жена, коя-
то е лежала в затвора.
ПАНДИЗЧЙЙСКИ - прил. Който
е прнсъш. иа ландкзчкя.
ПАНДИЗЧИЙЧЕ — ср, У мал. от
пандизчия; млад затворник, кла-
дем. който е бил в затвора.
ПАНДИЗЧЙЯ —	। Човек, който
е бил в затвора. 2. Затворник.
ПАНДЙЗЯ — м. лесе. « се. Затаа-
ряи/затворя в участья на МВР
или в затвор.
НАНИМАЯ — ал. неев. Разбирай.
ПАН ИРАМ — м. несв. п св. I. По-
ставим никого в неудобно поло-
жение. 2. Уплашвам.
ПАНЙРАМ СЕ — ел. нм. н со.
Стъпмсвам се, обърквам се, уп-
лашвзм се.
ПАПИРОСА — ж. Цигара.
ПАПИРОСКА - ж. Умал. от па-
пироса; цигарка, фас.
ПАРАШУТЙСТ — х. Ученик, сту-
дент, който е влязм да учи без
првемнн излитя.
ПАРАШУТЙСТ КА— ж. Ученичка,
студент, която е вляэла да учи
без приемки мзпнтв,
ПАРАШУТКИ — мн., ед. мама.
Широки, голени паиталоии или
долин гащи.
ПАРКЙРАМ СЕ - гл. несв. я св.
I. Спирам, заставам на едко мя-
сто. 2. Нэстанявам се някъде. раз*
полагай се.
ПАРТЁНКА — ж. Лъжляв, неве-
рен слух, о ПУСКАМ/ПУСНА
(НЙКОЯ) ПАРТЁНКА? Лъжа. раз-
пространявам неверен слух.
ПАРТИЗАНИМ — м. Ученик, кой-
то бяга от училище н не се приби-
ра вкыци, за ла не му .се карат.
ПАРТИЗАНКА — ж. Ученичка,
която бяга от училище я не се
прябира вкыцн, за да не и се
карат.
ПАРТЙЙКА — ж. Умел, олт пар-
тия: малка партия.
ПАРТЙРАМ — ал. несв. в ев. Тръг-
вам си, отнвам си.
ПАРТИЯ — ж. Незаконна, невест-'
на сделка.
ПАРФЮМЧЕ — ср. Моинче, което
се съгласява на интимен контакт
срешу жребия подаръци.
ПАРЦАЛЕСА — ж. Чястачка. при-
служикчка.
ПАРцАЛКА — ж. Леко момиче.
проститутка, която спи с мъже
заради дрехитс. конто й лодаря-
ПАРНАЛМАЙСТОР - м. Чистая,
прислужник.
ПАРЦАЛОСВАМ СЕ — ел. несв.,
парна яйсам се ел. св. Сдобивам се
с дрехи, конто ми ги дават, пода-
р я ват срешу проституиране.
ПАРЧЕ1 — ер. Красиво, хубаво
момиче.
ПАРЧЕ® — ср. Песен, муэииална
пнеса.
ПАС — м. Само в съчет. пйс съм,
прйвя си пйс, пас си бйчкам в
под. Мълча си, премълчавам не-
що.
ПАСБИЩЕ — ср. Градина, парк.
ПАСУВАМ — ел. несв. в св. Мъдча
си, премълчавам нещо.
ЛАТКА—ж. Слаба оценил, двойка.
ПАТЛАК — м. Пистолет-.
ПАТРОНЧЪ — ср. Бутилк. от 100
грана с концентрнраио алкохолно
питие.
ПАТАКЛАМА ай. 1. Бой. поя
79
бой. 2. Блъскэиица, на валина.
3. Беэразборнэ стр ел ба.
ПАТЪК — х. Обувка.
ПАФКЛ - ж Цигара (1988).
ПАФКАМ — ел. несв., пйфнв ел.
ев. Пуша цигарн.
ПАЧ — м. Самодоволен мързелк-
вец» готованеи.
ПАЧА' — ж. i. Безволев. безха-
рвктерен човек. 2. Слабоват, без-
силен, кекав човек.
ПАЧА1 ™ ж. I. Неочаквано и не-
приятно нещо. 2. Глупаво, без-
емнелеио нещо. о ЗАБЪРКВАМ
ГОЛЙМЛ ПАЧА. Правя голяма
мулост.
ПАЧЛИВЕН. — м. Глупав. прост
човек.
ПЛЧОСВАМ — гл. несв., пачЬсам
ел. св Объркзэм някого с думи
или с поведение.
ПАЧОСВАМ СЕ — ел. несв., па-
чЬсам се гл. св. Подкгравам се.
шегувам сег закачан се.
ПЕДАЛ — •*- Хомосексуалнст.
ПЕДЕРУГА -х. ка. X омосексу а*
лист.
ПЕДИ — м. н ср. Хомоссксудянст.
ПЕЙЗАН — ж. Човек от геровнн-
цията, селянин.
ПБКАН — прил. L Хубав, красна,
добъо. 2. О питен. умел, вещ.
способен.
ПЕЛИКАН — л. Човек, който пе-
чепа мисто пари, „пълнн си гушв-
та*. обнкн по нечестен или незако-
нен начин.
ПЁНДЖЬРИ—лея.. *3. няма. Очила.
ПЕНДЖОЕК - мреч. Само 
съчет. на пйнджоек. Накрнво, на
една страна, не както трябва.
ПЕНСИЛВАНЕЦ — » Пенсионер.
ПЕНСИЛВАНКА — ж. Пенсионер-
ка.
ПЕНСИЯ' ж. Пенсионер.
ПЕНСИЯ* — ж. Стипендия.
ПЕРА СЕ — вл. месв. Сана в съчет.
одм се пери. Глодай си работата,
махай се, не се буркай в чужди
работк!	*
ПЕРАСТЯ — ел. несв, Бия. ианасям
собой.
ПГ.РГЁЛ — л. I. Крак. 2. Широка,
голяма крачка.
ПЕРДё — ср. Човек, когато ннщо
не го тревожи. не го мнтерееува.
ПЕРЕКУР—.м. Междучаене или по-
чнвка за иэпушвзне иа една цигара.
ПЁРКА - ж. к Здрав, силен мъж.
2. Само ли. Развит», широки
районе. о НАДУВАМ (ПОКАЗ-
ВАМ) ПЁРКИ. Перча се, ежа се
с цел да преднзвикам някогообнкн.
зя бой.
ПЕРКАМ — гл. несв. Вървя. ходя.
П Ходя с иоммчс.
ПЕРКО — .’г- Глуповат, простоват
човек. О ПЕРКО НАУМОВ. Глу-
поват. простоват човек.
ПЕРУ КА — ж. Дълга коса у мъж. у
момче.
ПЕРУШГ1НА — ж. Коса.
ПЕРХИДРбЛКА — ж. Жена с
изртссна коса.
ПЕСНЯРКА - ж. Песен. Друга
форма: неснйвка.
И ИТАК — м. Вид удар с пет пръета
по глаеата.
ПЕТАРА* — ж. Бякинота от 5
лева.
ПЕТАРА3 — ж. Оценка „много до-
бър 5*.
ПЕТАЧКА — яс. Банкнота от 5
лева.
ПЁЧЕН — прил. I. Хубав. красив,
добър. 2. Олятен. умел, вещ»
способен (1975), °*.
ПЕЧЕНЕГ — м. I. Селяиня, про-
вннциалнет. 2. Цяганян.
ПЕЧЕНЕГА — м. Опнтен» умел»
вещ, способен човек.
ПЕЧКА — ж. Тъмяомож човек,
негър.
ПИКЛЙВЕЦ — м. Глупав, прост
човек.
ПЙЛЕНЦЕ — ср. Обнкн. в обраще-
ние. Момнче.
ПИЛЧАРНИК — м. Ученнчеехм
Ал _!№Ш14ик
Пйля — « ’>«•• Карам се, гьлча.
ПИНДЙЗЯ — гл. кал. Гледаи
(1936).
ПИНЙЗ — м. Начин, способ, Уче-
ние, майстерлък. О ПРОЛИВАМ
ПИНЙЗИ С дуните сн се стрема
ла излыка. ла заблулд няжого.
80
обикн. за да се лредстаая за нещо
повече от това, коего съм.
ПИНИЗЧЙЙКА - ж. Жен» пи*
янзчкя
ПИНИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е
присъщ на пннизчия; умел, хмтър,
интересен.
ПИНИЗЧЙЙСКИ-Нире*. от прол.,
пинмэчнйскн; умело, майсторскя,
хитро.
ПИНИЗЧЙЯ — м. Човек, който
прав и някаква работа хитро, уме*
ло. майсторски.
ПИНЙЗЯ-ta. лесе. Подигравам,
подкачан. эахачам.
ПЦНЙЗЯ СЕ — ел. кесе. Подигра*
вам се. шегувам се. займам се.
ПИПАЧЕВ — чеалм Като глагол.
Крала, азе мам.
ПИпОН — м. I. Продълговата гла*
•а. 2. Глупа», прост човек.
ПИРОСТЙЯ — ж. Леха жена,
проститутка.
ПИСАЛ К А — ж. Прилежна уче-
ничка.
ПИСАЛО — ср, Хнмнкалка, молив.
ПЙСВАМ — ел. wee., пйсна ал. св.
Само в съчет. онсва/пмсие мн.
Омръзва м», догяга ми.
ПйСкАМ — ел. wee. I. Карам се
на някого, гълча някого. 2.
Ядосвак, предиэвикаам някого с
думите си.
ПЙСТА — ж. Широка, просторна
улица или булевард.
ПИЦА •— ж. Повръщано (1987).
ПИЧ — м. I. Момче. мъж, 2. Човек.
на когото може ла се раэчкта.
ПИЧОВКА — ж. Момиче с по-сво-
бодно държане.
ЛЧШПАУЗА - ж. МежДучасне.
почнвка.
ПИЩОВ — и. Лист за преписване в
училище. О ЦАРСКИ ПИЩОВ.
Голям лист за лрепкеваие, в кой-
то са включемя всички подроб-
ности по темата. '
ПИЯЧКА — ж. Събирвяе на лиеие.
ПЛАКНА — гл. нес». Сь?ю в омет.
пай ям а си очйте. Г ледам, язелаж*
давам се на никое моьмче или же*
на.
ПЛЕЙБОЙ — л. Момче, мъж, който
има секеувлнв връзки с много
момичета,
ПЛОНДЕР — м. Дебел, пълен
човек.
ПЛУВКЙНЯ — ж. Жена с криви
крака.
ПЛЮВАЛНИК - я. Уст».
ПЛЮСКАМ — ел- нес». Храня се,
ям.
ПЛЮСКАНЕ — ср. Отгл. съш. от
плюскам; хракеке, ядене.
ПЛЯКАЛ — прил. Грозен, лош.
ПЛЯМПАЛО — ер. Приказлявец,
човек. който досажд» с приказан*
те си.
ПЛЯМПАМ — ел. неся. Говоря, при*
казнам.
ПЛДМПОТЯ — ел. нее». Говоря,
прихазваы.
ПОгЪРЧВАМ СЕ -* ел. де. л**
г4рча се ел. се. Излитым удо*
волствие. обикн. при полов аят.
ПОДБЪЗЙКВАМ — ал. де.. под-
бъэйкна ел. се. I. Подигравам»
закачан. 2. Подтнхван някого Х«
направи нешо, за което аз нямаж
желание или смелост.
ПОДБЪЗЙКВАМ СЕ - ел. де.,
лодбъзйкна се ел. св. Поднгравам се,
эакачам се, шегувам се.
ПОДЛЯР — м. ПоДлеа.
ПОДЛЯРКА — ж. Подла жена.
ПОДОСТРЕН - Прич. жим. стрс9.
от подостри като прил. Зв човек-**
подстригая висохо.
ПОДоСТРЯМ — ел. меге., водосгра
ел. св. Подстрнгвам високо.
ПОДПЙЧКВАМ СЕ — ел. де.+
Подигравам се, шегувам ее.
ПОДСТРЙГВАМ СЕ - вл. де.
Само в съчет. Ьдн ее гтодпрйтА.
Гледай си рвботата. махай се, ме
се бъркай в чуждп работи!
ПОКРЙВАМ СЕ — ел. нее»., пшг*
рйя ее гл. св. I. Скривим ее, за
да не ме накарат давърша някаква
работа. 2. Отвам си, тръгвам си.
ПОЛИВАМ — ал- несв., полйя ел.
св. Черпх с «лкохол по никак»*
случай.	1
ПОЛИВАМ СЕ — ел. несв. Пия.
ПОЛИЦАЙ - ж. Милиционер.
ПОМЙЯР* м. Подмазмч, подяК'
зурко.
4 Жаргенът, без хват» {н«)нож*м
81
ЛОМИЯР» — и. I. Бездомно, без*
првзорно куче. 2. Непородисто
куче.
ПОМЯТАМ — де- нм.г помйтиа
де. се. Обнки. в бъд. време. Учуд-
вам се смляо. удямваи се.
ЮйПАДЖИЙКА — ж. Момяче, кое*
то се събнра с компания пред
мметиикя не Патриарх ЕвтнмиЙ,
т. нар, .Пола* а София (1960).
ПОПАДЖИЯ — м. Момче, което се
събира с компания пред пакет-
ника иа Патриарх Евтнмий, т.
нар. „Попа* в София (1960),
ПОПНВАТЕЛНА — ж. Прилежен,
отличен ученик или ученичка.
ПОР — м. I, Нечястоллътеи. мръ*
сен човек. 2. Глупей, прост чо-
век.
ПОРКАДЖИЯ — м. Пияница.
ПОРКАМ —- вл. несв. Пня, ебнкя.
алкохолно питие,
ПОРКАЧ — м. Пиявица.
ПОРНО •— ер. Видеокасета с порно-
графски филм.
ПОРНОГРАФСКИ — врна. За пред-
мет, книга, филм и под. — лош,
грозен, с няски естеткческн качест-
ва, банален.
ПОРОЧЕН — ярил. Грозе». лош.
ПОРОЧНО — нарек. Непочтено,
нечестно, лото.
ПОРТА — ж. Клеветник, сбэждач.
ПОРТАДЖИЙКА - ж. Клевет-
ница, ебвждачха.
ПОРТАДЖИЯ—*. Клеветннх, сбаж-
дач.
ПОРТЯ — де. нес*. Клевета, обаж-
дем.
ПОСЁРКО — и. J. Малодушен, ме-
кушав човек, 2. Глупав, прост чо-
вех.
ПОЧИВ AM — вл. нм. I. Мълча.
премълчавам. 2. Само в повелит,
хак л. Глодай си работата, не се
бъркай в чужак работ»!
ПРАВЯ — гл. несв. Само в съчет.
!. Правя вятгр- Хваля, лаская
мякого, ебнкк. без Да нма нужда
или без да е заслужил, а за да
лглучз някаква нзгода. 2. Правя
главлта меха, на ня кого. На-
бмвам. лребмвам (някого). 3. Прй-
вя мвчклн, я я к о г о. Пидигра*
кам се (на какого). тегувам се (е
иякого). 4. Правя мвШва. По**
ращам. ЛрЛм аиВм, много.
Лъжа. преодолевай протнкликов
играя при игра с топка, б. ПрВвя
«Дл (^чеж>.мр1£яо, свиж*). Соз-
давай затруднения, неприятности.
7. ЛрДвя се на мотана (кде>£).
Правя ее, че не разбирай, не
проумявам. 8. Прйвя ея nic.
Молча, премъкчввам- 9. Прям см
вкива. Прям си прическа, срес-
вам се.
ПРАЗБУРГ — м, Поднгравателно
наименование на провинциален
град.
ПРДСКАМ — де. км I. Говоря без
затруднения чужд език. 2. Сви-
ря много добре на някакъв му эн-
кален инструмент.
ПРАХОСМУКЛЧКА — ж. Само в
смет. с манталнтбт мвпрахосну-
кАчде. Като прил. Който обита да
краде. да лрнсвоява.
ПРАЩАМ гл. иа., прАтя гл. св*
Само в съчет. лрйчам/лрДтя ж
зел&и хаййр (в горАта за гьби,
да nice). Излъгвам, кзмаммм.
ПРЕВКЛЮЧВАМ — гя. нес*.. пре-
«ключа и. св. Премннавам на
друга тема прн разговор.
ПРЕВЪРТАМ — ел. мм., пре-
въртД де. I. Полудевам, изгуб-
вам разсъдъка си. 2. Учудввм се
снлно. уднвявам се.
ПРЕВЪРТЙЛ — Лрич. jtw, бдет.
от лревъртя като прил. Полу-
дел, побъркан.
ПРЕГРЙВАМ - де. кем., npcrrtn
де. се. Уиорявам се. обикн. от
някаква умстаеня работа.
ЛРеДЙАМИН — м. Подиграватея-
ио название на някакво лекарство
което се вэема от възрастнк. стари
хора.
ПРЕКАРВАМ — де. ке«- прекАраи
гл. св. Излъгвам, измамвам.
ПРЁЛЕТНИК — м. Ученик, сту-
дент. влязъл да учи без приемок
излит.
ПРЁЛЕТНИНКА — ж. Ученичка,
студентка, влязла да учи без
ппнемен излит.
ПРЕМЯТАМ — ел. ям., пренИяж
82
гл. и. Лъжа. згблуждгмм. мп-
ня. обккя.  желаикето Си да на-
правя сивко впечатление или да
се иэкарам яешо ленче, откол-
кото сии.
ПРЕОБРЪШАМ - ал. ш., ира*-
. П,м гл. и. Лъжа, мана, мб-
луждааам.
ПРЕПИСВАЦИЯ' — ж Преписваяе.
ПРЕСТЙСКВАМ — гл.. яги., пре-
стаскан гл. с*. Грубо опипвам
аюмиче.
ПРЕСТЙСКВАМСЁ - гл. яги.
Лея, като се лреааемам.
ПРЕЦАКВАМ — гл. яги. пре-
ийкаи гл. «. I. Изиамваи. «ми-
вам. 2. ПотажДам. устрвймм не-
приятна нзиеиала.
ПРИБЙРАМ — гл. яги., приверА
гл. и. Откряпм, прнсвояваи.
ПРИЕМА ТЕЛ — м. Задник.
ПРИСЛУЖНИЧКА - х. Чистгч-
ка иа стъклото на лек аетомобил.
ПРИШЙВАМ — гл. яги., пришла
гл. се. Натрапвам някого иа дру-
ге лице, наиарваи го да го следи,
да бъде с него.
ПРОВЕТРЯВАМ — ел. яги. Обнкн.
в съчет. проветрквш старта Го-
воря прекалемо много.
ПРОЖЁКТОРИ —жн., ед. (рялко),
прожектор, л. L Очила. 2. Очн.
ПРОЭОРЕЦ м. Свободен учебен
час.
ПРОЗЙВАМ СЕ — ал нм. Лея без*
и а разно, без чувство, скучно,
ПРОПЛЯМПВАМ — м. несв., про-
ллймпам гл. га. I. Пропнлявам я
пркказки, в разговори (времето
• си). 2. Залочим де говоря (за
sere).
ПРОПуКВАМ — ел. несв., пропукам
ел. св. Само в съчет. пропуква/
прояука мм се черупкага. Случив
мн неприятност, засяга ме,
наврсжда мн яешо.
ПРОПУКВАМ СЕ — гл. »а.,
лропукам се ал. ев. 1. Хватят ме
при някахва тайна, скрнта работа.
2. Случае ми се неприятност. 3.
Излагям се.
ПРОПУСКАМ — гл. несв. Само в
съчет. пропуска мм ремйто. За*
бравям, не помня.
ПРОСТАКЕЙПГЬН — ж. J, Прост,
глупая човек. 2. Като прил. Прост,
глупав.
ПРОСТАКЕСА — ж. Просте, глу-
пава, иедодялена жена.
ПРОСТИТУЦИЯ —ж. Събир. Обик-
яовените кора, конто ие заемат
ияхаква ръководна или добре пл>
тенв длъжноет.
ПРОСТОСЛ'ЬРТЕН - ж. Обнкно
вен човек, който не заем* ръко ,
водна длъжнос? в не е на яисоко-
плетена работа,
ПРОФЁСОР — м. Нечетен, отЯичсн
ученик.
ПРОШЛЯК — ж- Глупав, прост
човек.
ПРЪДВАМ — г-»- ню., пръдм гл.
св. Поръчвам питие или ястие в
заведение.
ПР'ЬДЛЬО — м. Глупав, прост
чешек.
ПРЪСТ — м. Само в съчет. пож!>
вам сроден (средний ей) пръет и а
някого. 1. Изразявем несъг-
ласяе с някого. 2. Изразяваи
прееъэлодството си над някого.
ПСИХО — м. Особняк.
ПСЙХОНЕВРОЛОГЙЗЪМ - ж.
Трудна, тежка ситуация или за-
дача.
ПСИХЯСВАМ — гл. несе.. психй»
сам гл. св. 1. Полудявам, побърк>
вам се. 2, Иэпитеам удоволствне
от нещо, и зла дам в екстаэ.
ПТИЦЕФЕРМА - ж. Ученически
бележник-
ЛУАМ — гл. несв. Бия, удрям.
ПУВЕР — ж. Мледеж в пубертеты
възраст.
ПУБИ — ж. и ср. Младеж в яубер-
тетиа възраст.
ПУДРА1 — ж. Човек, който обича
да се обличи добре. Да се доиераа.
ПУДРА* - ж. I. Човек. който се
превэема. 2. Човек. който рабо* *
лепничн, подмазав се, доиарва се
пред някого.
 ПУДРЯ СЕ1 — гл. нм Обличен
се добре, докарым се.
ПУДРЯ СЕ’ — гя. несв. L Превэе-
мам се. 2. Рабозепннча. подмэз-
вам се, докарвам се пред някого.
ПУКАМ — гл. шса. Само в съчет.
83
1. Пукам/п^кма гьбиа мйяогв.
Изтормоэвам е тежке работа клк с
беэсмислемя действия някого. 2.
Пука ми; не мм вука; пука мн ив
черулката (къщуркатв}. Не ме мм*
тересува, не ме засяга. не ме тре-
вожа.
ПУКАМКА — ж- ШиоАияж от
ВНВУ.
ПУНА — м. ct. Да удар»,
ПУ НТ — м. I. Имитация, наподо-
бяване. 2. Шеге подигрзвяа.
3. Начин, способ, умение, май'
сторлък.
ЛУНТАХ —Подражание, имита-
ция. наподобвэзне.
ПУНТИРАМ — гл. кгсв. и с». Имятк-
рам, наподобянам, обикн. за да
лреднэвнкам смях.
ЛУНТОВ — прьл. Хубаи, интересен.
ПУНТОВО — норн. Умело, май-
сторскя.
ПУСКАМ — ел несв., пусиа гл. се.
Само в съчет. 1. Пускам едк!
вод4. Ходя по малка нужда. 2.
Пескам прожекторнте. Поглеждам,
вторачвлм се. 3. Пускам транс-
вирйитите. Заспивам. 4. Пус-
к«м да naci, някого. Оставим
(някого) да правя каквото си
иска. б. Пускам ръкй. Опиявам
(момиче).
ПУША •— гл. песо. Само в съчет.
ие оу хи а, нещо. Не разбирая,
не се заннмавам (с нещо).
ПУШКА — ж. 1. Момче. моего има
опят в сенсуалисте хоятвктя.
2. В съчет. удрям едмв гушка.
Осъществявам полов акт. о СТА-
РА ПУШКА. 1. Ученик от
последимте Власове на гимна-
зия™. 2. Стар войимк.
ПУШПАУЗА — ж. Междучасне,
почнвка, прея която може де се из*
пущи една иигара.
‘ ПУЯК — м. Горделив, надут човек.
ПЪЗЛЬО — х- Страхливец.
ГГЬН — х. Глупев, прост човек.
ПЪНК — м. Почитател на пънк
мо дата.
ПЪНК — прил. кгиэм. Хубае, мо-
дерен.
ПЪНКАР— м. ). Почитател на
лъня молата. 2. В обръщеяие.
Момче, приятелю.
ПЪНКАРКА — ж. Почитатели* нл
пънк йодата.
ПЪНКАРЧЕ — ср. Умал. от пън-
кар; момче пъикар.
ПЪПБШ — м. 1. Глупев, прост
човек. 2. Продългояата, иэдълже*
ha глава
ГГЪРДАЛНИК - М. Задник.
ПЪРДЯ гл. met. Поръчвам пк-
тне или ястме в заведение.
ПЪРЗАЛЯМ — ел. неге. I. Лъжа,
мамя, заблужлавам. 2. Подмерз-
аем, подкачам.
ПЪРЗУЛВАМ — гл. несв., пър~
зулна гл. го. Излъгвам. яэмамвзм.
ПЪРЦУЦА —ж. Грозна, непривле*
кзтеляа жене.
ПЪРШЙВ* — прил, За човек —
богат, с много пари.
ПЪРШИВ1 —- прил. Глупаъ, прост.
ПЪРШЙВЕЦ — м. Глугтав, прост
човек.
Р
РАБОТЯ — гл, несв. 1. Лъжа, маня,
заблужлавам. 2. Подсгрехавам, на-
съсквем. подкокоросэам. О РА-
БОТА НА ЧУЖД ТЕРЁН. Сти-
вам при чужда жена.
РАБОТЯГА - м. L Работник. 2.
Силен, здрав мъж. 3. Способен»
кадърен и работляв човек.
РАДАР м. Ухо.
РАЗБРИЦАН — прич. мин. страд,
от рлзбрицзмкато прил. Развален,
повреден.
РАЗБгЙЦВАМ—гл. несв.. pasSpitu^t
ел. се. Разваляй, разглобявам,
РАЗ БИЧ К АН — прич. мин. страд,
от разбнчкам като лрил. Раз*
вален, повреден, раэглобея.
РАЗБРЙЧКВАМ - гл. Н*
бричкам гл. со. Рэзвалям, повреж-
дай, разглобявем.
РАЗГЁМБВАМ — гл. неге., р«-
гемвя гл. се. Прсбнвам от бой.
РАЗГОНВАМ — г.>. nect.. рялгЪпп
i.i. св. Само в съчет. разгбявам/
разгбмя фамилия та на некого. 1.
Лребнаам от бой някого. 2. Из»
84
тормозим «якого, обякв. «*ТО ОТ-
мъшеяие за нещо.
РАЗДАВАМ — «л. веса. Само в
съчет. раэдйвам г» тёжко. Държа
се гордо, надменно, надуто.
РАЗДУВАМ — гл. несв.. разлук
ел. се. L Разказвам. 2. Разказвам
нещо с големн преувеличения, за
4* привлек* вкимаикето върху
себе си.
РАЗ КА РВАМ — гл. мн*. раз-
кДрам ел. се. Пркиужлзбам иякого
да св отмде, изгоняем го. И Раз-
делим се с любммия (любимгг*),
юоставям го (я).
РАЗКДРВАМ СЕ — гл. нгел.. pasiti-
р«м се гл. св. I. Реэюждям ее. 2.
Махай се, огивам си.
РАЗКАТДВАМ — гл. wee., раз-
ит! я гл. св. Набивам. пребиим.
оРАЗКАТДЭАМ/ разкатАя
ФАМЙЛИЯТА (МАЙКАТА) на
ня кого. I. Пребиаам от бой
никого. 2. ИзГОрмозваы никого,
обикн. като отмыценяе за нещо.
РАЗМИРТИКОСВАМ СЕ-«. wee.
Баяв се, кая се. суетк се.
РАЗМОТДВАМ СЕ — ал. wee.
I. Бавя се.мак се, суетк се. 2.
Губя са, оропмлявам см времето.
РАЗМЪЖАВАНЕ —• ям. няма. ср.
Подягразателио название за воз-
расти над 60 годиня за можете.
РАЗНАСЯМ СЕ — гл. wee,. раз*
неей ее ал. ее. Оганам са, тръгмам
см (1966).
РАЗНЙЩЯ — вл. се. Да набкя. да
пребяя некого.
РАЗСАДНИК — ж. Градина, парк.
РАЗОГРЕЛ — м. Изпитване в
училище.
РАЙБЕР — ж. 1. Глупав. прост
чоаев. 2. Контролер от град-
сива транспорт {1931). о КАФЕ
С РАЙБЕР Пекина за кафе,
отлравена към жена, след което
се очахва сежсуална близост.
РАКИЦЙН - ж- Ракия (1972).
РАНЧО — ср. Вила млн място край
града.
РАПВАМ — гл. нес*., рйпна гл. ев.
Удрям <> РАПВАМ /РАПНА ЕД-
НА Д'ВбЙКА Пища слаба оцен-
ка. двойка.
РАШПЛЯК — ж. Глупав. прост
човек.
РЕДЯ —гл. кем. Говоря, прнкаэвам.
раэказвам.
РЁЗГАМ — ел. кеее. Ритам грубо
при игра с топка.
РЕЗГАЧ — ж. Спорткст. футболист,
който ркта грубо свояте протнв-
ницн по време на игра.
РЕЗИДЕНЦИЯ - ж. Тоалетиа.
РЕЗНА — «л. се. Да рнтка грубо
при игра е топка.
РЕзОВЕЦ—ж. Глупав, прост човек.
РЕМАРКЕ — ср. По-ыалко братче
иля сестриче иа момнчето, което
по нареждане иа роднтелите издх*
за с кака си, когато тя огива на
разходяа с момче.
РЕМОНТ — л. Поправнтелеи из*
ПИТ,
РЕНДЁ — ср. Глупав, прост човек.
РЕНТГЕН — ж. Проверка на уче*
явческата униформа я иа прячес-
ката на входа в училище.
РЙБА — х. Глуповат, лекоаерен
човек.
РИНГ — л. Пространетвото пред
чериата дъека в училище, обнки. по
време иа кзпятваие.
РИСКУВАНЕ — ер. Учебинят пред-
мет рксуване.
РИСУВАМСЕ —ел. нсса. Грнмнрам
се.
РЙТАМ “> гл. wee. Само в съчет.
рйтаи яамбёнат*. Умнрлм.
РИТВАМ — «л. лесе., рнтна гл. ев.
Само а съчет. рйтаам/рйтиа кам-
бДматв. Умирам.
РОЖБА — ж. Обикн. в обръщенке.
Момиче.
РОКАДЖИЙКА — ж. Мбниче, кое-
то обича да танцува рок.
РОКАДЖИЯ ж. Момче, коего
обича д* танцува рок.
РОКЯСВАМ — ел. мел., рокйсам
ел. ее. Из па дам я екстаз при буйно
таицуване.
Р0ШКО — ж. Глуповат, простоват
човек.
РЪБ — ж. Глупав. прост вовек,
РЪГВАМ — ел. we., pirns гл. св.
»5
Тръгвам рязко, внезапно, в нсо-
чаквана лосокв,
РЪЖДЙСВАМ — ел. нес*-, рык-
дясжм гл. се. Жнвея, обнкн. в
лровиициятз, без да нмам възмож-
ност да се прояви, да се раэвмя.
РЪКАРОВ — меызм. Като глагол.
Крада. аземам.
РЪПОН — ж. Глупав, прост чо-
век. ,
РЬЧБАЧ — л. Учебният предмет
трудово обучение (1950).
ХАДИСТЙЧЕН - прил. много ху-
бав.
САДЯ ** ел. шее. Поставим тол чета,
абета на эекята.
САЖДИЧКА — ж. Негьр.
САЛВЕ —* нвизм. Здравей!
САМОСВАЛ м. Жена* която
лее но се съгласява на ннтамнк
контакта.
САМОСВАЛКА — ж. Жена, конто
лесносесъглясява на интамккков-
такта.
САМОСИНДИКАЛНО - мреч.
Самостоятелмо, без чужда ломот,
САНЖЁ — ср- Незаконна обмана
на валута.
САПУНЁРКА - ж- Лека кола
.Трабант*.
САРДЁЛА — ж. Глупав, вроет
човек.
САФАРИ — ср. Остар. Вид лека
пятна горна дреха, подобна на
риза. но с повече джобове.
СБРЪЧ — ж. Непрнятност,
СБЪРКВАМ ал. несв., сбърхам
ел. се. Иятормлзыи умишлено с
работа илисбегсмксленн действия.
СБЪРКВАМ СЕ — ел. несв.. сбор-
ка» се ел. св. Учудвам се склно,
удквявам се.
СВАЛЯМ — ад. шее., свала ал. се.
С держание, с думн се стремя да
намаран някого да се влюби в
мене илн да се «.гласи на интимна
блнзост.	#
СВАЛКА — ж. Флирт, ухажване.
СВАЛЯНЕ — ср. Олил. свм|. ом
смлям; флирт, ухажване.
СВАЛЙЧ — ж УхаЖор. любовник,
флирта джня,
СВАЛЙЧЕСТВО - ср. Позедекке,
държание на сваляч.
СВ АНТ А — ж. Неспособен, ие-
кадърен спортнст.
СВДТБАР м. Неолнтек, слаб
футболист, който рнтз топхата
внсоко млн далеч от вратата на
противника. '
СВЕЖ — прил. I. За човек — млад,
хубав, красив. 2. За предмет —
хубав. приятен, интересен.
СВЕЖАРКА - ж. Младо, красиво,
обнкн. непълколетно момиче.
СВЕТВАМ* — ел. шее., евйтня гл.
св. I. Раэборам, проумяаам. 2.
Обяснявам нещо на някого
така, че да го разбере,
СВЁТВАМ’ — ял. несв., свйтяа гл.
се. Удрям.
СВЙВАМ — ел. лесе., свйя «л. се.
Отхрадввм. прнсэоявам. О СВЙ-
ВАМ/СВЙЯ САРМЙТЕ на ня-
кого. Поставим някого на мя-
стото му, карам го Да мн се под-
чини. да се страхува от меяе.
СГАБУЦВАМ — гл. несв., егябуцам
ел, се. Набмвам. пребивам.
СГАБУЦВАМ СЕ — ед. шс«.. era-
буцам се ел. се. Омлюмаам се,
омърлушвам се.
СГАФВАМ — ел. месе., сгйфя ел.
св. Сбъркяам. сгрешавам, в резул*
- тат на което създавам кепркятиост.
за някого.
СГЁПЦВАМ — е-t. шее., стадиям
гл. св. Хващам (I960) о>.
СГНЯВЯ — ел. ее, Да иабкя, да
ударя (някого) (1976).
СЕДАЛКА - ж. 3aJ№HK (1985).
СЕКИРОСВАМ — гл. несв., еекк-
рйеам а«. св. Ритам, спъвам ня-
кога при игра с топка.
СЕЛИНДЖЪР м. Прозиноиа*
лист, селянин.
СЕЛИКйЗЕН — лрцд. Нестабилен,
неевгурен.
СИРЙЙЧЕ — ср. Особен вид проз*
рачио топче за Kipa с цветил
фигурка в с ре дат*.
СИФОН — м. Глупав, прост човек.
ОАЙ(ЛЕ) СИФОН (ОТТУКА).
йб
Mi»»# re. глемА ел ребогдт», не
се биржей > чуждн реботж.
СЙФЧО — *. 1. Свфвлк. 2. М1Ж.
болен от снфилнТ ft945) °*.
• СКАПАН* — ярил. Грозен, лош. е
анскн естеточеан «мести.
СКАПАН* — при». Преуморен. КЗ-
тошен.
СКАПАНО — /Мфеч. Лошо, непрн-
ятмо. медобрс.
СКАПАНЯК — м. Глупея, преет,
недолями човек.
СКАПАНЯЧКА — ж. 1. Глупев»,
просто, недоделано мокяче. 2.
Неприалскатглно, грозно момиче.
СКАТАВАМ — вл» несв.» стдтАв
гл. св. Скрмвам, прнбярам, за-
делям.
СКАТАВАМ СЕ — ел» несв.. ситАя
се гл. и. I. Скринам се. 2.
Укрнвш се. с пел ла се отървк
от вяжет работа илгзадъджсияе-
СКАТАВКА - х. Човек. който
бяга от отговоркост. от шмже*
ння.
СКЙВАМ — гх несв. а св. Глемм.
виждам; видя.
СКИФ - меш. ГледаИ
СКЙФТАМ — ел. несв.  ев. Тми»,
веждам, видя.
СКЙЦА — ж. Особняк, веселия.
СКРЙВАМ — ел. несв.. скрйе гл.
се. Само в съчет, сарйвам/скрнв
щАЙбатх Правя силно впечатле-
ние, удявявам.
СКРЙЯ СЕ —ел. се. Само я повелит,
наклоиеяке. Гледай си рабоита,
не ме эмнмавай с глупости, не се
бърквй в чужди рабств.
СКРОЯВАМ — ел. шее., еврея
ел. ее, Покготвям. уреждам. пра-
вя (шега, непрнятност н под.).
СКУКОТЕВИНА — ж. Скучна ис-
тория. книга. Фили я Др.
СЛАГАМ — вл. несв.» слбжа вл, ев.
Само К съчет. t. СлАтам/слЙжа
мАркх Спъмм с кран. 2. СиА-
гам/слЬяа (врЬэвам/въркя) чер*
Эйлата обидело. Заболевая от
венерическа болеет.
СЛАГАМ СЕ — ел. «гх» сл&жа
лл. св. Подмазали ге. угодника,
докарвам се.
СЛАДКЙШ— ж. Симпатичен, прия-
тен човек. обикн, момиче.
СЛАДОЛЕДЧЕ — ср. Лехо .момиче
СЛАД?НКЬО — м. Сиыпатячеа,
приятен човек.
СЛАСТЕН — прил. Красив, хубяа.
СЛЙВА — ж. Леке момцче.
СЛОН -- м. Дебел, тромав човек.
СЛУХАР —	1. Муэнмамт, коРто
не ноже да свярн по ноги, а на-
лтчква мелодицта само послух. 2.
Поделущаач.
СЛУХАРЯ —гл. несв. Слушан, под*
. слушаем.
СЛУЩАЛКА’ — ж. Ухо.
СЛУШАЛКА* — ж. Таек агент,
цивилен служнтел иа МВР.
СЛЪНЧОГЛЕД - л. Спецкадна
палка с форма на елънчоглед из*
палавана от сътрудкмците на КАТ.
СМИ — м. Смвсм.
СМИРЙСАН — ням. Грозен, лош. с
инсви естетячески качества.
СМИЧАРЯ ел. км. Гледам. наб-
людай и ПОЛОВ акт.
СМОТАН — ярил. I. Недодалан, не-
еръчек. 2. грозен, лош, с иксия"
естеткчеекк качества.
СМОТАНЯК — ж. 1. Недомлак.
нееръчен човек. 2. Глупав, прост
СМОТЛЬО — ж. I. Недодялан, не-
еръчен човек. 2. Глупав. прост
човек.
СМУЧА — • гл. кгев. Пия, обикн.
алкохолно пвтне.
СМЪРДЕЛ — ж. Неприятен, доса-
ден човек.
СМЪРДЯ — гл. шее. Досаждай с
мърморене.
СНЕГОРЙН — ж. Нахален, напо-
рист, пробнвен човек (1987).
СНЕЖИНКА ж. Тъмнокож човек.
негър.
СНЙМАМ — гл. шсв., снёма гл, га.
Преписвам а училище.
СНЙМАМ СЕ -• гл. нггв. Върша
нешо, от моего няма полза, ними
смксъл, няма ла спечела нищо. О
ОДИ СЕ СНИМАЙ. Махай се, гле-
дай сж работатн, не се бърхай в
чуши работа.
СОЛАРКА — ж. Содово вапмне*
87
пне на музакален анструкгкт,
оба». на китара (1970).
СОЛЯ «л. шее, Играя самостей-
телно, без да тхрся партиьорвте
см, маю сс стремя да преодолей
вовече протквнккови играем.
СОРИ — шиш. Иавииявай, съжа»
ляври.
CfWHAK •— я. Сън, спая*.
СПАРУТЕН ~~ арил. Грозен, лот,
СПАСЯВАМ СЕ — ал. и «а., ешь
ей ее гл. се, Бягаы, отнхкъде,
отърваввм се от мето.
СПЕНЦВАМ* —гл. лесе., епкицаж
ал. <м. Пиша двойка.
СПЕНЦВАМ* — гл. шов.» сп1н-
мам гл. се. Пребнвам от бой.
СПЕЦ — ж. Сръчен, умел, опнтсн,
вещ в някаква работа човек.
СПЙВКА — х. Събкраке на пиене.
СПЙНАДЖИЙКА - ж. Моынче.
жена с лево поведение, тъй като
ноже да е преяосител на СПИН
<1987).
СПИНАДЖИЯ - м. Мъж, момче»
което ходи с леки моммчета я мо*
же да бъде прено-ятел на СПИН
спин&вЪд - ж. Мъж» момче.
което ходи с леки момичета и може
да бълс преноентел яа СПИН
<1987).
СПЙНЧЕ — гр. Младо момиче с
леко поведение (1988).
СПЙЦА — ж. Хубава жене, хубаво
момиче <1975).
СПРАСКВАМ — гл. шее., серба*
кам ел. а. Пиша слаба оценка,
двойка.
СГ1УКВАМ1 — ал. шов. свахам
 ал. «с. Пиша слаба оценка, двой-
ка.
СПУК8АМ‘—гл. шее.. спукам ад.
са. Преуморяваы, вэтошавгм, обикн.
от работа.
СПУСКАМ* — гл. шее.» спусм
гл. се. Девам, снабдявам.
СПУСКАМ’ — гл. мег.. си$сиа
гл. се. Храня се, ям.
СПЯВКА — ж. Младежка таниоаа
забава <1975).
СТАБИЛЕН — прил. I. Зя човек —
ня когото може ла се разят;
серкозен. 2. Эе предмет — хубав.
краснь;
СТАВАМ — гл. шов., етйии гл. «г.
Само в 3 лице ед, * я ми, число
см, с кратно вин. местоимение.
Възбужлам се,
СТАДИОН ж. Гола, плешива,
остригала глава.
СТАР — лр«л. Обикн. члевунжжа'.
Като еша. L Стар войивк «ым уче-
ник от последуйте класове ие гим-
iiaawrra. 2. Баща. о СТАРА
ПУШКА (КРЙМКА): СТАРО КУ-
ЧЕ. Стар войвяи или ученик от .
поеледните класове на гпмиазия- 
СТЁРЕОМОН&КЪЛ - ж. Оякла с
едко счупеио стькло (1986).
СТЙНКА - ж. Стотинка,
СТОЙКА — ж. 1. Превэеыы, гле-
зотия. 2. Човек, който се прев*
эема, глезн се.
СТ0ЙКАД7КИЯ — м. Човек, кой*
то се големее, перчи се, надува се.
СТОЛЧЕ — ср. Оценка лобър 4".
СТОПАДЖИЙКА — ж. Момиче»
жена* която пътуав на автостоп.
СТОПАДЖИЯ - л. Мъж. момче,
което пътува на автостоп,
СТОПЛЯМ •— ел. шее., стйпая
гл. си. Досещам се, раэбирам.
СТОП Я ВАМ СЕ —гл. шее., ст НТ
се гл. св. Ошвам си. тръгмм си.
СТОТЙНКА — ж. Само в смет.
I, ваймам/вэймв (прйяя) за две
стотйики и я к о г о. Подигравам
се иа ияиого, шегувам се с иявого
2. ПрЙ*> m Л*^ стотйики нико-
го. Уикжавам, элепостазям, из-
лагав BBKVIU.
СТРАСТОУВЙЙКИ - яя.. ед. ия-
м1. Д*лгя ыъжжи „ли даискм юл-
ия riauti няполеоиш,. полоти.
СТРАХОТЕН — прил. Много ну
6»в. многокраеи. Друг, фор-
м я: етрашАтем.
СТРАШЕН - прил. Хуб», ирясив.
добм.
СТРЕЛЯМ — ы. нгя. Прспнсмм о»
аррие иа излит.
СТРЙЖА — гл. nice. Само а еъчет-
Ьли стрАш, иаяйики. Махай и.
глед.А ей работа», не се бъркай
в чужДн работ».
СГЬКЛА — ля., ед. няма. Очная.
88
СТЮАРДЕСА — ж. Коггролюрка
от гршккя транспорт.
СТЯГАМ — ел, нвев., ст4г«а гл. св.
Лъжа, майя, обнкн, в желанней»
сн да се измерен нещо повече от
това, коего съи. о СТЕГНИ СЕ
В КРЪСТА. Дръж се/ овладей
ее, не се предавай, не се нала-
гай. СТЙГА МЕ ШАП КАТА.
Нервен еъм к не ме едържа не
едко място.
СТЯГАМ СЕ — <м. неся., ertraa се л
гл. са. Обижаем се л«но.
СУБЛИМЙРАМ - гл. несв, и са.
Вагам от училища* замятия (1967).
СУЕК — ж. Глупав, прост човек.
СУЛЬО — ж. Прост, недоделан чо-
век.
СУПЕРМАЦКА — ж. Много хуба-
во момиче.
СУРАТ — ж. Лице, физиономия.
СУРВАКАМ — гл. несв. |. Обирай,
крада (някого) (1987). 2. При-
нуждами някого да даде пари за
нещо, без той да иска това.
СУХАр — л. Беэимтересен, скучен
в думите я делата см човек, най-
често учител.
СУХО — ср. fteuijt. I. Пари. 2.
Подкуп, рушвет.
СЦАПВАМ — гл. несв., скйля гл,
с^. i. Правя нещо лошо, съэдавам
неприятности (на някого). 2. От-
иъщаяам
СЦАПВАМСЕ — ее. месе., сц4ля се
ел, евг Преуморявам се, лресиа-
вам се, нзтохцавди се.
СЦЕНА — ж. Пространство™ пред
черната дъека а училище, обякн.
по време на мзпмтване.
СЧУПВАМ — гл. несв., счйаа гл.
св. Псебнмм. оСЧУПВАМ/ СЧУ-
ПЯ ОЧИЛАТА на някого. С
действията сн правя иэключм-
телно впечатление на някого, уди-
вявам го. СЧУПВАМ/СЧУПЯ
УШЙТЕ на н я к о г о. 1. Каз-
вам нещо невероятно, неправдо-
подобно на някого., 2. Свиря много
лото, неумело к с това преча.
дисаждам на някого.
СЬКАФЁЗНИК — ж. Сокварти-
рант.
СЪРБЁЖ — ж. Непрмятиост <1975).
С^зСУХРЕН — адо. Громя, лея. -
СЮНГЕР - л. П1Я1ВД1 (197$.
-ж. Тъмиокож
TAB А — ж. Грамофоика плоча 
дяаметър 30 сантиметра (195$.
.ТАКСЕ — ср. Лек автомобил.
ТАНА Л — ж. При игра иа топчете—
мяетого» к-ьдето се поставят ти*
четата (абетата), за конто tae с*
нгрее.
ТАНЙВАМ — м. кже. Давай, про*
давая.
ТАНЦЯ — ал. яссе. Танцувам.
ТАПА — ж. Нхсъм, набит човек.
ТАПЕШНИК - м. Детски писто-
лет аграчка, който стрел я с ткан
от корк.
ТАПИЧКА — ж. Нмсък, набит чо-
век.
ТАПИШОН - ж. Ннсък, набкг
човек.
ТАРАМБУКА*
човек, иегър.
ТАРАМБУКА’— ж. Лек автомобил
„Трабант*.
ТАРАТУНЦИ - нареч. Не е варио,
не може да бъде.
ТАРАШ — ж. ПреТъреване-
ТАРАША — гя. несв. Претьрсваи-
ТАРЕЛКА — ж. I. Чнимя. 2. Уче-
нмеска шапка.
ТАРИКАТ — ж. Хитрей,
ТАф — неилм. Само в съчет. тАф
съм. Съгласен съм.
ТАФВАМ — гл, tacc., Нфма гл св.
Крада, вэеиам.
ТАФЙРАМ — гл. несв. я ев. Крада,
вэенам.
ТАФЯ — «я. несв. и са, Крада, вэема.
ТАША К — Шега, подмгравка.
О ЗА ТАШАК. За куриоз, за те-
га, засмях. НА ТАШАК. Нашега,
не ни сернозно. ПРАВЯ СИ Т АШАК.
Подиграмм се, шагуваи се. СОЛ
(ЛЯВ)ТАШАК. Много близък, мно-
го приближен,многодоверен ч»аек.
ТВЪРД — м, несв Крала (1918) о*.
ТЕЖКАР — ж. Внсокомерен, гор-
делив, надут човек.
ТЕЖКАРЁЯ — Д*. несв, Държа се
висохомерно, надуто, голенек се.
89
ТИЧАМ — ал. неса.1. Подложкам,
приличан (за дреха). 2. Харесаам
се. правя ее, полдождам (за човек).
ТЙЧЪР — ж. Учктел.
ТЙЧЪРКА - ж. Учители».
> ТОПАЧ — л. Клеветняк, овяждач.
ТОПВАМ — м. я«»., тбпиа гл. се.
, Наклеветали, злепоепвам.
ТОПЯ — гл. наев. Клезетя, оваждак.
ТОРТА — ж, I. Дебела жеиа. 2.
। Женски задник.
ТОШКАМ — а... нем. 1. Блъсим
грубо никого при спортна игра,
2. Ратан силно толката при игра
на футбол.
ТРАЙКО — миш. Като глагол и
повелит, наклонение. Малин, не-
Дей да говориа.! о ТРАЙКО СИ
! БАЧКАМ (СЪМ). Маяча, пре-
мълчавам.
ТРАКТОР — я. Лош. раздрънкая
лек автомобил.
ТРАМБОВАМ — гл. нес». 1. Маршя-
руаам. 2. Ходя леш далго време.
ТРАМВАЙТИЗЙРАМ — ал. ней. и
ее. Травматизнран.
ТРАмПЯ — гл. несе. Разменян.
ТРАНЦИ — лис., ед. няма. Пари
(1935) а.
ТРАП — я. Глупая, прост човек.
ТРЕПАМ — гл. ига. Бия, удрян.
ТРЁСВАМ* — ал. неге., трйеяа гл.
ся. Изливая, пийвам.
ТРЁСВАМ* — гл. неся.. троена
гл. св. Удрям.
ТРЕСКАМ — ГЛ. неся. Бия, удрям.
ТРЙПЧО — я. I. Болестта трипер.
2. Маж. болен от тази болеет.
ТРОМБА — ж. Опенка „среден 3*.
ТРОМБЕ — ж. Оценка ..среден 3“.
ТРОПАМ — гл. н«в. Клеветя, обаж-
лам. издавай.
ТРОПНАТ — ярил. Трогнат.
ТРОТИЦ.ЯК — я. I. Утайка иа кафе.
2. Леко момиче. проститутка,
ТРОТОАРКА — ж. Лека жена,
кояго тарси клненти по уляцата.
ТРЬТКА — ж. Дебел, пален маж
или жена.
ТРЪТЛА — ж. Дебела, -пална жена.
ТРЪТЛЬО —я. Дебел, палеи човек.
ТУБЕРКУЛОЗЕН — прил. Неста-
билен, иесягурен.
ТЕЖКАРЯ СЕ — гл. нссс. Държа св
высокомерно, надуто, гояемея се.
ТЕКСТИЛЕН — прил. За пляж
иа който се стой с банек» вост»*
MR,
ТЕКСТА ЛЕЦ — ж. Мъж. който
стом с банекк на плажа (1985).
ТЕКСТИЛКА - х. Жена, поят»
стон с банскн на пляжа (19S5).
ТЕЛЕ -* ср. Телевизор.
ТЕЛЕГЛЕДАЧ — ж. Телевиэиоиен
зрится.
ТЕЛЕГЛЕДАЧКА — ж Телевк-
эиоямя зрителям.
ТЕЛЕКУЛА — ж. Висок и тьнък
човек.
ТЕПСЙЯ — ж. Грамофоииа плеча с
Диаметър 30 сантиметра (t965).
ТЕРЁН1 — м. Младежка танцова
забава (1965). о ГОЛ ТЕРЁН —
I. Младежка iандона забава, уча*
стнканте в който твнцуват голи.
2. Домборна комясия.
ТЕРЕН* — ж. Място за нзпятванс.
обикн. пред чернатл Aww в учи*
акще.
ТЁРЦА* — ж. Оценка „среден 3м.
ТЁРЦА* — ж. Весел», особняк.
ТЕСЛА — ж. Само * смет, прйея
(удрям) теслА на никого. Соз-
давай неприятности, преча на ня*
кого Да лостигме нещо.
ТЕСНЯК — м. Младо момиче.
ТёСИЯЧКА — ж. Младо момиче.
млада жена.
ТЁСТИС — ж. Шега, поднгравка.
ТЁТКА — ж. Момиче, жена с лош
Ниццей вид, обикн. груба; де*
б»; ла.
ТПКВА — ж. I. Глава. 2. Глупая,
прост човек.
ТИКВАр — м. Глупев, прост човек-
ТЙКВЕНИК — м. Глупев, арест
'1ПЯ-?К.
ТИМЛР — м. Бой. nt^ofi (1935) о*.
ТИМАРЯ — ел. л«и. Бия. удрям
(1935) о*.
ТИМБА — ж. Глава (1950).
ТИП - я. Човек.
ТИПЕСА — ж. I. Елегантна, дока-
пала жена. 2. Безочлми, беэ-
. огледна, оперена жена.
ТИП-ТОП — мдреч. Много добре,
много хубадо.
90
ТУЖАР — л. 1. Богат. охолеи
човек. 2. Вмокопостввен човек.
ТУЗ _ л. |. Богат, охолеи човед.. 2.
Високопоставея човек.
ТУЗАР — ж. 1. Богат, околей човея.
2.' Високопоставен човек.
ТУЗЕМЕЦ — *• Провинцналяет,
селянки.
ТУЗЕМКА — ж. Провннималистна.
селянка.
ТУЛУП —’	1- Глупав. прост
човек. 2. Дебел, пълен човек.
ТУЛЬО -» л. Глупав. прост човек.
ТУМБА—ж. Голяка трупа хора,
компания.
ТУМБЯ* — ел. «ген. Бня. удрям.
ТУМБЯ* — гл. несе Остав»и Д«
повтарям същия клас (курс) в
училище (1935) °*.
ТУНДЖА — ж. Бода (1920).
ТУПАЛДЖЙКОВ — клизм. Бия.
удрям (1975).
ТУПАЛКА* — ж. I. Удар, шамар.
2. Бой, побой.
ТУПАЛКА* — ж. Човек. клято с*
облича модно, слегантно (I960).
ТУЛАМ — гл. иесе. Бия. удрям.
ТУПАМ СЕ — гл. неге. Обличай
се модерно. екстравагантно. до
карвам се (i960).
ТУпАН — ж. Глупав прост, недо-
дяляя човек.
ТУГГАНДЖА - ж. Бой, побей.
ТУПАНИК — м. Г Удар, шамар.
2. Бой, побей.
ТУРЯМ — гл. нм.. туря гл. се.
Само в съчег. турям/туря му
Йстник (гйпел, немермакче). I.
Спирам да се эаниыавам с нещо,
не му обръщаи повече внимание.
2. Като ялреч. Много добре, много
хубаво.	'
ТУТМАНИК — м. I. Глупав, прост,
недоделан човек. 2. Дебел, явлен
човек.
ТУФА — ж. Кражба (1935).
'ТфФАДЖИЯ — * Крадеа, обир-
дЖия (1935)
ТУХЛА — ж. Дебел учебник, лево
ла книга.
ТУШ — неитм. Въэклнцакне. из-
разяващо енлмо впечатление от
нещо кам какого.
ТЪНЪК — прил. Който няма пари.
ТЪП — прил. I. Глупав, прост. 2.
Грозен, лош. с иесжм естеткчеекк
качества.
ТИТАН АР — м. Глупав, простчовек.
ТЪПЁЯ1 — ал. нм. Не разберем,
не яроумявам.
ТЪПЁЯ* —гл. нм, В лошо настрое'
нке съм, не се веселя по време на
някаква забава.
ТЪПЙЗЪМ - Ж. Глупост.
ТЪПЯР — л. Глупав, прост човек.
ТЪПКАЧ — ж. Любовник, приятел.
ТЪПКАЧ* — м. Детсго съоръжеяке,
напрввево от прехрнвеяа в единая
край метелив тръбячка, пирон и
ластик, с което се гърмк с берут
от кибрмтеня клечки.
ТЪПО — коске 1. Глупаво, без»
емнелеио. 2. Лошо, нечестно, не-
почтено.
ТЪПОТЙЯ — ж. Предмет, книга,
филм. песен к др. с ниекя есте^
тичеекк качества или конто не се
харесват на говорешия.
ТЪПУНГЕР — м. Глупав, прост
човек.
ТЪПЧО — ж. Глупав, прост човек,
ТЪРКА.1 — л. Бой, лобой,
ТЪРКАЛДЖПЯ — ж. Повойник.
ТЪРКАЛЬОСКА ~ ж. Рання, сме*
сена с мастика.
ТЪРКАЛЯМ - ел. неся. Бия, ив'
насям побей. О ОДИ ТЬРКАЛЯЙ
АСПИРЙНЧБ- Гледай ск рабо»
тага, махай се, не се бъркай в
чужде работи.
ТЪЧ — ж. Само в съчет. 1. П^леи
тьч (Аут, aiaayx. лупка, пуля,
трйа) cwt (стйвам). Неспособен»
негоден съм (ставам) за нещо .
2. XsipAMM в ТЪЧ (Йут, музякв*
та. ормйттра) никого. Учуд-
ваы, нэумявам, удивявам никого.
ТЮТЮН — ж. Цигера. Друга
форма: тутум.
У
УБЙЕЦ — ж. Като прил. За прел*
мет — който прнтежава опреде-
лено качество в много високя сте-
лен.
УВЙСВАМ — ел. нм., увйш
гя. <м. Оставам излвган, нзмамем.
91
УВЯХВАМ — ла, неев., уаёхиа
ел. св. Оставаи разочарован, из-
лъган.
УГЛСВАМ’ ел. «ео®., yricxa
«л. св. Остааам разочарован, из-
лагам.
УГАСВАМ* — ал. чеса.. угАсна вл.
св. Само в съчет. угАсмт/ угАскат
мк саещите, Виепенявам се от
изумление» нещо мн правя много
силно впечатление.
УДРЯМ — ел. шее., удАря вл. св.
Пнйаам, взпивам.
' УЛАВ — прил. I. Луд» псбърхан.
2. Глупав» прост.
УМЙРАМ — &t. меся.» умрА.гл. св.
Само в повелят. наклояекие,
МахаА се, гледай сн работата, не
се бьркай в чужак работи. оУМЙ*
РАМ ПРАВ. 1. Учудвам се сялно,
удивявам се. 2. Трудно поиасям
1 нещо, нещо мк въэдсАстм много
сияно в ме нзважда от равнове-
сие. УМРЯЛ от студ и глад.
Лош, грозен» с нкскн естеткчес*
кн качества.
УМНЙК ~ м. Глупав, прост човек.
УРУНГЕЛ —- ж. Грозен, непривле-
кателен, неприятен човек.
УРУСПЙЯ — ж. проститутка.
УСПЙВАМ — ал. неся.» усей вл. св.
Отвлнчаы вянманието на какого.
УСПИКАВАМ — вл. несв., усвккАа
ед. ев. Успокояоам.
УТАЙЧИЦА — ж. Момиче с леко
повеление (1985).
УТРЕ1ЕАН — ярил. L Грозен, лош»
с ннсхи естетическя качества.
2. Преуморен, изтошен.
УФЛЯНКВАМ СЕ - г.1, мсв. Ба-
вя се, суетя се. убнхм. за да се
отьрвз от пяк?кна работа, илн за*
дъяженнс.
УХАЙВПДЕН - л*. I. Глупав.
прост човек. 2. В съчет. иа ухай-
бидВк. Като нареч. Нкхога.
УШАТКА - ж- I. ixo. 2, Вид удар
ш-шред и на:18Д с чстнрн пръста
но ух«*то.
УШЕВ — ж. Милиционер.
♦
ФАЗАН — аг. Старшина-школняк.
ФАЙН —• прил. меи’м. Много ху*
бав, много красив.
ФАЙН — нареч. Хубаво, добре.
ФАЙНСКН — прил. Много хубав,
много красив.
ФАЙНСКИ — Нареч. от прнл.
ФаПнсхи. Ху ба ао, добре.
ФА-ЙТОН — ж. Лех ажтомобпд
(1975).
ФАЛ — ж. Нетактвчна, неуместна
постъпка.
ФАНТЕ — ср. I. Милиционер. 2.
Таен агент. 3. Карта за игра
„Вале*.
ФАР л. Гола, обръената, оплещк-
вяла глава.
ФАРОВЕ — мм,, ед. няма. Очялв.
ФАРОЙ — ж. Милиционер.
ФАРФАЛАК — ж. Нмсък, небит
човек.
ФАРФАЛЛЧЕ ~ ср. Умал. от фар-
фалак; ннско набито дете.
ФАС — ж. Цигара.
ФАСАДА — ж. Лице, физиономия.
ФАСОН — ж. Лице, физиономия.
ФАСУЛСКИ — лрцд. !. Лкен,
елементарен. 2. безынтересен, глу-
пав.
Ф ATM А К — ж. Старшина.
ФЕРМАН — ж. Дълъг урок в учеб-
ник.
ФИЕСТА — ж-. Изключителко инте-
ресно, кеобикковено. весело, буй'
яо събмтне.
ФИЗИОМУТРА ™ ж. Люк. фи-
зиономия (1965).
ФИКСЙРАМ — ел., нес*, и св. Гое-
дам, поглеждам.
ФИЛИКОСТЕР — м. 1. Кола на
Народната милиция. 2. Грозен, не-
привлекателен човек.
ФИЛИ Я — ж. Леко момиче.
ФЙЛТЪР1 - м. Цигара.
ФЙЛТЪР* — ж. Проверка на уни*
формата и прическата на входа на
. училнщето.
ФЙНЯГА — ж. Въэпитан» фин в
обкоскнте човек.
ФЙРКАМ1 — ел. несв. Пня алко-
холно пятне.
ФЙРКАМ* — гл. м«в» Тормозя
92
умишлено някого с работе иля с
беэсмислеик действия,
ФЙРКАН — прич. мин. страд.
о«1 фирмам* като прил, Пики.
' ФЛЁЙКА — ж. Слабоват, хилая
човек.
ФОНТАНЯ — м. вес*. Повръщам.
ФОРУС - ж. Дебел човек, обвкя.
жеиа.
ФРАНС — м. Нелриятност, неудоб-
но положение, възмкжняло в ре-
зултат на нечив погрешим дей-
ствия.
ФРАСВАМ — ал. net»., фрйсва гл.
ст. 1. Удрям. 2. Поставам виска
оценка прн кэпвтлаие.
ФРАСКАМ — ел. каст. Бия, удрям.
ФУКАМ СЕ “ ел. каст. Хваля се,
перча се, големея се.
ФУ КВ AM- ел. неся.. фуки» ел. о*.
I. Тръгвам разно, внезапно в
неочаквана посоха. 2. Започвам
внезапно да бягам много бързс.
ФУКЛА — х. Момиче, което обичя
да с« хвали, да се големее, да
взжнячи^
ФУКЛЬО — м. Момче, коего обнча
да со хвали, да се големее, да
вожннчн.
ФУКНЯ — Ж- Човек, който обнча
да се хвали, да се големее, да
Важничн.
ФУКНЙР — ж. Момче, мъж. който
обнча да се хвали, да се големее,
да важннчи.
ФУНТИ — жх., ед, (рядко) фунт,
м. Пари.
ФЪС — пеызж. Бегай, отявай сн,
. .махай се!
ФЪСВАМ — ел. яест., ф4сяв ел. а.
Избягвам. огивам си от училище.
ФЪСЙРАМ — гл. лесе. к ст. Ба-
гам, огивам сн от училище.
ФЪСКАМ — ел. каст. Бягам, огивам
сн от училище.
, ФЪСКАЧ — м. Ученик, който че-
сто бита от училище.
X
ХАВА — ж. 1. Младежка таяцова
вабава. 3. Ситуация, положение,
състояияе.
ХАКВДМ — ел. иа., кАкмял, м.
Удрям.
ХАЛЙПАВ — лрил. 1. Нгдъгав;
ненапълно нормален. 2. Хилая,
слабоват (!9ОД.
ХАЛКА — ж. Задник.
ХАНС — м. Обикн. в съчет. иръд-
лйвия Хаяс. Лек автомобнл „Варт-
хдЗТка — х. I. Ядене, хранено,- 2.
Събиране на ядене, гощавиа.
ХАХАВ — прил. Луд, ненормален.
ХАХО — м. Jlypt ненормален чо-
век.
ХЙЛКА — ж. Хилая, слабоват
човек.
ХИПАР - ar. 1. Привърженнк ял
хипя модата. 2. Човек с дълга
кося в ло-евободно държание (1970)^
ХИПАРКА — ж. 1. Прнвържеиичяа-'
иа хнли молата. 2. Poipaao, неуг-
ледно момиче с по-свободно държа-
ние (1970).
ХИПЪРСКИ - прил. КойТо е
прнсъш, характерен за хнпар.
ХЙШ.НИК — ж. Весело, интерес-
но. забавно, дете (1937).
ХЙЩНИЧЕ - ср. Умал. от хищ-
ник*. весело, интересно, забавно
Деге.
ХРАСТИ — ед. (рядко) храст»
ж. Пари (1937).
ХУЛИГАНКА - ж. Бутилы от
100 гр. с алкохолно питие (1965).
ХУНВЕЙБИН — м. Невъзпнтан,
буен младеж (1968).
ХвРБА — ж. Слаб, хнлав човек.
ХЪРБАВ — прил. Слаб, хилев.
ХЪРБЙЩАЛ - м. Слабак.
ХЪШ — м. Момче, мъж с тхво-
бодно държднне и обнкя. с яеуг*
Г леден външен вид.
U
ЦАЙКИ — жх., ед. няма. Очила.
ЦАЙС — м. I. Човек с очнла. 2,
Обккн, жм. Очнла.
ЦАНЦУГЕР — ж. Глулав, прост
човек
ЦАПВАМ — ал. месе., цДлва гл. се,
Пийвам, язпнвам.
ЦАР — ж. Много добър, вещ, опи-
9$
гее » impmHam в* вяижм
работ* иди  определен. облит ил
иоэииието чоик.
ЦАРСКИ — прил. Много хуил,
много Добър.
ЦАРСКИ — Норм, от прил. треки.
Много хубаво, много добре, отлич-
но, чудесно. ,
ЦДФАК — я. Слаба оиеикл, двойка.
ЦАФАРА — ж. Слаба оценка, двойка.
ЦАФЕ — ср. Слаба оценка, двойка.
ЦАФКА — х. Слаба оценка, даоб-
»«
ЦАФУНЯК—л.Слаба оценка, двойка.
ЦВАЙКА — х. Слаба оценка,
двойка.
ЦВАЙН — я. Слаба опенка, двойка.
ЦВАЙТЕР — я. Задник.
ЦВАНЦЕР - м. Задник <1975)
ЦЕЛОФАн — м. Целувка (1970).
ЦЕЛОФАНЧЕ' — ср: Уход, от
целофан; целувка,
ЦЕЛУВАМ СЕ — ел. целуна се
де. ел. Кетастрофирам.
ЦЕНЕН -г прил. Много хубав, ино-
го красив, много интересен.
ЦЕПАЧ — м- Естраден певец/
който вике по време на пеенвте*
ЦЕПЕЛЙН — ж. Момиче, жена с
леко поведение.
ЦЁПЕНЯК — м. Момячё с леко
поведение, обнкн. на възраст до
16 годинн.
ЦЕПЕНЙЧЕ - ср. Умы. от це-
пеня к: малолетне момиче с леко
поведение.
ЦЕПЕНЯЧКА — ж. Жена с леко
поведение.
ЦЕПЛЯТОР — х. Естрадеа' певец,
който вика по време на песните.
ЦЕП Я СЕ—гл. ял». 1. Викам силко.
2. Пек с много внкове по време на
песеита нлк с големн височанн.
НЙВРЯ м. се. Плача.
ЦЙМВА - ж. Глава
ЦИМБАРА - ж. Глава,
ЦИМЕНТЙРАН — прил. Сигуреи,
Лабилен.
ЦЙНГО — х, Цнгання,
ЦИРКУЛЯРАМ — де. пеа. к <*
се-
ЦЙ ФК А — ж. Нос.
ЦЙЦИНБОЛ — х. Баскетбол меж-
ду женски отборн.
ДОКАМ —* де. мм». Пни алдехол-
но пятне.
UQK8AM — де, яеее.л пЬкиа де. «в,
Пнйяам. мзпнвам.
ЦОМБИ —- мн., ед. (рждко)* цдмба,
ж. Женски гърди, бюст.
ЦУНА1 — де. ел. Да Удери, обнкн»
при катастрофа.
ЦУНА* — де. шел. Да открална, да
взема.
ЦУНКАМ — ел. лесе, Удркм с
лека кола.
ЦУЙКАМ СЕ —- де, ее. Да ката*-
строфярам.
ЦУРА — ж. Момиче, жена.
ЦУРЕ — ср. Момиче.
ЙЪ — чвмгшр. Не.
ЪК —- частица. Не.
ЦЪКЛАТ — прил. Който нося
очмда: очилвт.
ЦЪКЛИ — мп., ед. нама. Очила,
ЦЪКЛЬО — ж. Човек, който носи
очнла. *-
ЦЪФТОЧЕ — ер. I, Красиво, ху*
баво момиче, обнкн. до 17—18 год*
Ч
ЧАВКА* ar. 1. Пътинк, който
пътува без билет в преэознгге
средства на градскня транспорт,
2. Страхлвмц.
ЧАВКА1 ж. Ученик от начадимте
Власове-
ЧАДЯ — де- млел. Пуша.
ЧАЙ — ж. Красиво, хубаво момиче.
ЧАЙНИК1 — м. Парен локомотив»
ЧАЙНИК* ~ м. Човек. който яе-«
прехъенато говоря, досажда с пря-
каахкте ся.
ЧАЙЧЕ — ср. У мал. от чай; кра-
сиво, хубаво момиче.
ЧАК — м. Среша.
ЧАКАЛ — ж. Ухажор, любовник.
ЧАКАЛЪК — м. Любовна среща.
ЧАНТА — ж. Само в съчет. crip*
чйнтж*. 1. Възраетна жена. 2.
Лека жена над средне възраст.
ЧАНЧ — м. 1. Работа, ситуация,
задълженне, който иэтормозват,
нзмъчват. нзтогаанат човеха, кой-
то гн вършг 2. Тормоз, мъченне.
ОПРЪС8АМ/ПРТ>СНА «СПУК-
94
ВАМ/СПУКАМ СЁКСА ОТ
ЧАНЧ я > я 11 О Г о. Изтормов-
вам, иминам уминмеио с работа
или с бежмисленя деАстшп иного.
ЧАНЧА — ш. неся. Изммвам, тор-
мозя умншлено с работ* клв с
безсмислеви деЯставя.
ЧАО — шиш. Доикждане. сбегом.
Друга форма: «а*.
ЧАПЛА — ж. Грозна, обикн. п-
соха и слаба жеяа.
ЧАРШАФ' — я. Голям ласт. за
препвсваие.
ЧЛРШАф* — я- Дни, измена.
ЧАТ — шиш. Само в см3, опре-
деление: нН пи (стАвим). Ра»
бирам, проумяпаи.
ЧАТВАМ ~ ср. неся., чбтиа ал. сб.
Разбирай, проумявам.
ЧАТКАМ — ал. Лая. Разбирай.
ЧВОР — я. Глупая, прост вовек.
ЧЕМБЁР — я. Вид удар с puts по
глаяата, ирн който оплата длан
се постам на челото, а ударят се
Миася с вздврпване д пуекзне
иа средник прзст.
ЧЕНГЕ — гр. I. Таен агент. 2.
Милиционер.
ЧЁНДЖА —. ал. ши. Разменян не-
законно задута.
ЧЁНДЖАДЖИЙКА — ж. Жена,
момиче. което се занимай с и»
законна размякл иа калуга.
ЧЁНДЖАДЖИЯ - л. Човек, кой-
то се занимала с незаконна раз-
мяла на валута.
ЧЕПЙК — я. Обувка.
ЧЕРЕП — я. Глава.
ЧЕРЕПАХА — ж. Глава (1975).
ЧЁСЪН — я. I. Провннцквлнст,
селянин. 2. Глупав, прост човек
(1970).
ЧЕТВЁ — ср. Оценка лобър 4“-
ЧЁТИНА — ж. Щръкиала, роцта-
аа, мръена коса.
ЧЁТКА —. ж. Похвала, ласкатеа-
ство. о УДРЯМ/УДАРЯ ЕДНА
ЧЁТКА. Похвалили, золатывам,
обяки. незаслужен:.
ЧЁТКАДЖИЯ - м- Лзскзтел.
ЧЁТКАМ — и- весе. Хьаля. лас-
ми.
ЧЕШМА - ж. Нос. .
ЧИКИБОёЦ — я. Онанист.
ЧИКИДЖЙЯ — я. Онанист.
ЧИКЙЯ — ж. Шен, лтолигравка.
закачка.ф БЙЯ (ПРАВЯ) ЧНКЙИ.
Оиавирам. ПРАВЯ СИ ДУШЕВ-
НА ЧИКЙЯ. Доставай си. правя си
удоволствве, обяки. ва вреда, за
сметка иа друг.
ЧИСТА К — ядрен. Непьяно, сне-
сем.
ЧИТАНКА — ж. Правежей, отлп-
чем учеивв, .
ЧОЙНС — jh. I. Шанс, нзход, и»
бор. 2. Като прил. Иэключител-
ао хубав, изилкнителио красив.
ЧОМПЕ — иареч. Само в смет, ме
чбное. Нахркво. не шито тряб-
Ч&ПВАМ — £Л. WC4., ЧЙШ№ £4. 0*. ,
форма: чвфвам,
ЧОРАПЧЙЯ — ж. Сводам. 4
ЧиРЧИК — *• Термам при игра
1 топчете» според йойто агра-
чьт мыв право да разадсти всачкм
препятствие по лътя ва топчете
са. о НА ЧОРЧИК. Накриво, ме
както трябва.
ЧУК — ж. Глупав» прост човек.
ЧУКАМ1 —- ел. нес». Futuo. '
ЧУКАМ* — ал. яде. Само в смет.
1. Чрсаы СК ЛЙфче. рааговарям,
прмкаэвам (с иакого). 2. Ч^кам ем
срёца. Уреждаи са сревд.
ЧУКАМ СЕ —гл. неся. Сиошаваы се.
ЧУКВАМ’ —- ал. >Mca,t чукаа м. са.
. Осыцествяаам полов акт.
ЧУКВАМ1 — ал. мео»., чукаа де. са.
Само в сьчет. I. Чужвам/чужма
ся Мфч« (лаф}. Проаеждам раз-
говор, поприквпаМл 2. Ч^кваы/
чу аал смсргца. Уреждаы си ере-
ша.
ЧУК—ЧАО — мм. ввма» ср. Мо
мкче с лево поведение (I97S)-
ЧУПАНДОС — ыш. Махай се»
оттай caf ОЧУПАНДОС МЙОС.
Махай се, отнвай ск, не се бър-
кай в чужда работа.
ЧУПАРА - йсшм. Обакн. члену-
вано. Махай Се, ставай см.
ЧУПЯ1 —* сл. нссс. Прогоняем, из-
пъждам.
ЧУПЯ1 — сл, нас*. Само в смет.
95
чупя стМдв. Големся ее, перча
се. надукям се,
ЧУПЯ СЕ м. шее. 1. Мехам се.
огивам св, обикн. незабелязано,
за Да ме ме хванат. че върша нещо
передне, непоэволено. 2. Бегам
от учялише.
ЧУПКА — м<или. Обикн, членува*
во. Махай се, отивай си. оЧУП-
КА*ТРОШКА. БАБА ТИ КОКОШ-
КА. Махай се, гледай си рабо-
тать!
ЧУШКА - ж. Ное.
ЧУШКИ — норм. Не е верно, не
може да бъде.
Ш
ШАВРАНТПя — ж. Проститутка.
ШАЙБА — ж. Само в ч съчет. ].
Вр1твам/врътна ' (едий) шайба.
ОбажДаы се по телефона. 2. Ив*
рмНым/мэкрмН'шй№та кой-
кого. Измъчвам, мзтормоэван
умншлено с работа илясбезсмяс-
ленв действия някого. 2. Скрй-
вам/скрйя шййбата на някого.
-Правя мкнго силки впечатление,
удмвявам. изумявам някого.
ШАМ АНД УРА ™ ж. I. Глупая,
Прост човек. 2. Глава.
ШАДАР — ж. Само в съчет. двйжа
ее като шамйр. Двнжа се разсея-
но. невннмателно, без да обръщам
внимание ня нищо каоколо.
ШАМПОАНСКО — ср. Шампанско.
ШАНТАЖ — jk. 1. Лено момиче. 2.
Сабир. Проститутки, лежи мо*
начета.
ШАНТАЛОГИЯ' —ж. Глупост. без*
смислица.
ШАНТАЛОГНЯ* — ж. Фили, кни-
га, ttвеса я под. с много мзмнеленн
неправдоподобии, нзопаченм фак-
та.
ШАНТАНСКО — ср. Шампансмо
вино.
ШАНТОНЁРКА — ж. Момиче, же*
на с леко поведение.
ШАПКАр — м. Воеянослужащ.
ШАПО - ср. Шапка.
ШАРАН — м. I. Глупа», прост
човек. 2. Човек, който лесно може
да бъде излъгян.
ШАРЕНО — ср.'Пари, обикн. ва-
Ж — гл. неся. Язвам пари, вз-
дута, обикн. като подкуп за ве-
то ({980).
ШАШ — м. Изумление, кзменада,
удивление, оШАШ И ПАНИКА.
Много голяма паника.
ШАШВАМ — гл. неся., Учудвам,
нзненадвам. уднвявам. правя
силно впечатление.
ШАШКАМ - ал. нм., шйшна гл,
се. Учудвам, вэненэдвам, удн-
вявам, правя силно впечатление.
ШАЯК — м, Провннцмалнст, селя-
нин (1976).
ШВЕПС — я. Непълнолетно моми-
. не (1982). о ГЕПИ ШВЕПС! Груб,
вулгареи поэдрав към момиче.
с който се" предлага сексуален
контакт (1983).
ПШЁСТЕР — м. Задник.
ШЕБЁК —•	Дребен, нисък. ма-
лък човек.
ШЕМЕТ — л>. Интересен, странен,
особен човек.
ШЕРИФ — л. 1. Директор-на учи-
лище. 2. Дежурен учнтел по време
на междучасщ,-. 3. Командир иа
ученическа бригада.
ШЕРП — Човек, който мзнася
тежката работа в някакво пред-
приятие. който поема голяма от-
говор вост (1985).
ШЕСТА К — л. L Оценка „отличен
6м. Прилежен ученик, който нэ-
карпа само отличим оценки. 3.
Ученик, който учм механически,
без разумно да усооява материала.
ШЕСтАРА — ж. Оценка „отли-
чен б“.
ШЕСТЪК — •«- Поднгрвввтелнб наз-
вание на лени събота. оУ ШЕ-
СТЪК. Ннкога.
ШЕФ — м. к Директор на училище.
2. Начялннк, ръководител.
ШЁФКА — ж. 1. Днректорка на
училище. 2. Началничха, ръково-
днтелка.
ШЙБАН прил. Грозен, лош, е
виски естеткчеекк качества,
Ш^БАНО — ндрг*. Нечестно, не-
почтено, лошо.
96
ШИК прил, мизм. Хубав, кра-
сив. добър. модерен.
ШИК — нарек. Много добре, мяо*
го хубавг.
ШИКАРЕН *“ ярил. Хубав. красив»
добър. модерен.
ШИКАРНО — морен. Много даб-
ле. много кубам.
ШИКОЗЕН — прил. Хубав. кра-
сив. добьр. модерен (1970).
ШИКОЗНО — пира. Много добре,
много хубаво (1970).
Ц1ЙМБИ — м. и ср. Д^бел. пълеи
човек.
ШИТВАМ -г- ел. лесе., шитик гл.
се. Продавай но маслен път, обмин,
незаконно, зарадн пр-голя.ма ле-
ча л ба.
ШИТКАМ — г.т. нее». Пролазам но
частей път. обнкн. незаконно, за*
ради по-голяма печалбв,
ШЙШИН —' м- Дебел, лълен човек.
ШИШО м. Дебел, пълен човек.
ШКОлО — жк. «яма, ср. Училище.
ШМАТКА — ж. I. Разсеян, невня-
мателен, фаэпнлян чъсек. 2. Но-
вей. който има навик да се банк,
да се мае. да вършя бавно някак-
во работа.
ШМАТКАМ СЕ — ы несв. 1. Бавя
се. мвя се, суетя се. 2, Раэхождам
:е без определена цел и посоиа.
О МИНКАМ СЕ — ел. яссе. Грнмк*
рам се.
ШМОРЦ — я Пмеие.
ШОК — м. Вид удар по главата с
конълчетат» на свита в юмрук
рыта.
П1ОПЯ СЕ — ал, несв. Ритам садно и
неточно толката по време ив фут-
болен мзч.
ШПАЦИРАМ — ал. яссе, я се. Раз-
хождам се, обнкн. по централи»
улица (1945) ©,.
ШПИЦАРКД —• ж. Обувка с оспр
връх (1965).
ШПРИГЛА *— ж. Висох и тьнъх
човек (1975).
ШПРИЦ — м. Подсилвашо средство,
вземано обнкн. от спортистп.
ШПРЙЦВАМ — гл. «асе.,- шлрйина
ла. са. Давай лодскл.мш.н средства
на спортнетн.
ШРАЙБЯ— ал.ней.Паша (1945)о..
ШУНДА — ж. Момиче. женя с
леко поведение (1965).
ШУТВАМ — ал. - нес»., шутив гл.
ее. Ритваи. хвърлян топка.
ШУТКАМ — ал. яссе. Рктам. хвър*
лям топка по някахва цел, обнкн,
за собствен*} удаволствие.
ШУТЯ — ал. wjv. Ритам, обикн.
топка.
ШУ ШЛЯ К — я. Провкниналяст,
селян нн.	ч
ШУШЕР — л. Свит, скромен чо-
век.
Ш
ЩАЙГА — ж. Стар, рзздрънкая
мзгнетофон, клсетофон. грамофон
. И ПОД.
ШЁКА — ж. Висок, слаб човек.
ШИПДЛКА — ж. Ощялване. оУД-
РЯМ ЕДНА ШИПДЛКА. Ощип-
вам.
ШИПАНЕ — ср. Отел. същ. от
шипя; крадене, открадяаие (1965).,
ПХЙПВАМ — гл. нгс*.. щ&пка гл.
са. Отнрадвам. вэемам (1985).
ШИПЯ — ал. яеса. Крада (1985).
ШУР — прил. 1. Много хубав, мно-
го красив. 2. За човек — буен,
невъэдържан.
Ш.УРО — парен. Много хубаво.
много добре.
Ъ
•ЬНДЪРСТЁНДВАМ — ел. нес*.,,
ъкдърсгёидя ел. с#. Разбирая,
проумявам (1981).
Ю
ЮВЕЛИРЕН — ярил. Много куба»,
много красив (1981)-
ЮВЕЛИРНО — яореч. Много ху-
бзво, много добре (1981).
ЮЛАР - * Вратоврыка. •
ЮТИЯ — Ж- Пистолет (1965).
ГОРВАМ — ел. н«е.. юрка ел. «•
1. Подгоняем някого да тнча,
с яел да го иэтормозя, да го д>
7 Жаргоыът, без хоЪа ?нс) можем
97
мьчз. 2. Подкарвам, подтнкаам
няхого да бърза.
ЮРКАМ — ел. нес*. — I. Уыишле-
йо тормозя, измъчвам ияхого с
работа нли с безе миСлснн действия.
2. Карам, подткквам некого да
бързз, обикн. в някаква работа.
Я
ЯВКА — ж. Любовна ерша (1986).
ЯВРЙЯ — <*. 1. Приятел. друга?
(1975), Я. Ос тар. Глупав, прост
човек (1935).
ЯЛТА ДЖИЙ КА — ж. 1. Момиче,
което се събнра с приятели пред
слалкаркниа „Ялта* в София (днес
вече не сыиествува) (1972). 2. Ек-
стравагантно облечено момиче
(1975).
ЯЛТА ДЖИЙ ЧЕ — ср. Ум<м. от
ялтаджия: момче ялтдджя* (1972).
ЯЛТАДЖИЯ — -* Младеж, който
се събнра с приятели пред слад*
карннца „Ялта" в София (аиес
вече ие съществум) (1972).
ЯТАК — м. Човек, при кого-то избв-
галнят от училище може да Прес-
ли или да живее известно време.
ЯТАЧКА — ж. Жен», обияи. близ-
ка, прн която избягалнят от учв-
лише може да преепи или да жи-
вее известно време.
ЯХАМ — ел. нес*. Само в съчег.
Ахам метл! та. Тръгаа си. огивам
си, махам се.
ЙХВАМ — ед. н«а., йкна ел. се.
Само в евчет. ймвам/йхиа мет-
айта. Тръгвам см, отмвам си, ма-
хам се.
ЖАРГОННИ ИЗРАЗН
БАБА ЯГА НА МЛАДИ ГОДЙНИ
Много грозно момиче.
ВАР В КОСИТЕ, АРМАТУРА В
УСТ АТ А — Въэрастек, стар чо-
век, пенсионер.
Г ЛЁД AM НЯКОГО (НЁШО) КАТО
(ЧЕ ЛИ Е) ШЕСТ ЛЁВА НАНЯЛО—
Гладам учудено, неразбнращо.
ГфЛЕМИ ИЗПЪЛНЁНИЯ - Упо-
требява се, за да се изрвзи силио
впечатление от няхахво лрежя-
вяване, от някаква случка.
ДОБРА ИГРА С КРАКА (В ПАР-
ТЕР) — Неморално, непочтено,
нечестно повеление.
ДО СТО И ЕДНО И ОБРАТНО —
Обикн. в съчет. бйя до сто к ед-
иЬ и обрйтно. 1. Пр в някаква
игра — побеждавам с много го-
лям резултвт. 2, Бия много, пра-
бнвам от боЛ,
ЕКЗОТЙЧНО ГОВЁДО - Груб,
невъзпитан човек
£ЛА МЕ РЙТНИ — I. Употревя»,
се по отношение на говорешия.
за да се изразн, че късно се е се-
тил или се е усстил эа нещо.
2. Като прил. За хннга, филм,
весен и др. — много лот, много
слаб, с ннсии естегически качества.
ЁПТЕН МЁКЕЧЕК - Пенсионер,
стар, възрастеи човек.
ЗДРАВО СЕЛСКО ДОБЙЧЕ -
Груб, невъзпятак човек.
ЛЁВА РЪКА. ДЁСЕН ДЖОБ —
Крала, вземам. присвоявам.
ЛЪО СТОБОР Е ТРУДМОН ПРЕС-
КОЧАБЛЕ — Израз, улотребк-
вам, за да се нохаже, че нешо труд-
но може да бъде направено.
МАХАЛИЯ ДЖАкСЬН — Нарва,
оэяачаваш махам се, отнвам си,
избягвам.
НА БАНЯТА под пльочите -
Не казнам! (Употребява се като
отговор на въпроса „Къдеотнваш?")
НА МАРТА У СРЯДА- Като мере*.
Ннкога.
НЕ МЁ КАНДЪРМЁ ПА — Не ме
увеишвай, не ме каидърдкевай.
ОДИ СЕ СТЙГНИ, ПА СЕ ПРЕС-
КОЧИ — Гл еда fl см работдтв, не
ее бърквй в чужди работн.
ОТ СВАТБАТА НА БАБА ми -
Като прил. Много стар.
ПАДА МИ ЧЕЛЮСТНИЯ ЪГЪЛ -
Учудаам се силно. удивявам се,
нэумявам се.
98
ПАЗЯ ОКРЪЖНОСТ (ИТАЛИЯ.
ИСПАНИЯ* — Спазм» Диета за
дд ме пълнея.
ПЛЕСКАЛИ € РЪЦЁ, ПА СЕ ПРЕ»
ГЬРНАЛИ — Отншлв си, мах*
налы се. язбягяли.
ПОТЕ ЧЕ ТИ— L Стяга см приказ*
вал, прехаляваш с лрвхаэкмте си.
2. Стига си се яодмазвял, стяг» си
угодмдчнл,
ПРЕЗ ОНАЯ РАБОТА МИ Е — Не
ме интересуй, не lie ззсягз, не
ме треком и.
РОДбПСКО ОДЕАЛО - Писмена
работа, по която са отбелязанк
много грешки. ч
СЛА ГАМУСЛОЖ А	(ТУ РЯМ/ТУ-
РЯ) НАКОЛЁНКИ - Подмммм
. се, угодиича.
СПАЛ КА МОКРИ ВЁСТНИЦИ’ —
Като прил. За човек — който има
странно, особено. иеестествено дър*
жанке.
СРЁБЪРНА БАНЯ — Побелели
лисп.
СТРИПТИЗ УОТЪР — Като лрвл.
I. 3* предмет — грозен, лош, с
ннсли еететически качества. 2.
За човек —* неспособен, неумел»
несръчеи.
ШЕСТИ НОМЕР - I. Прилеже*
ученик, който мзкарва само отлмч*
ни оценки. 2. Ученик, който учи
механически, без разумно да ус*
война материала. 3. Отлична онеи*
кэ; шестмцй.
ТРИ БЕЗ ДЁСЕТ - Бутнлха от 750-
мл.чс ябълкова или плодов» ракки
(1985).
квакал съм господ ЗА шлй-
ФЕРА — Възгордял съм се много,
надул съм се.
ЧЁТВЪРТ БЕЗ ПЕТНАЯСЕ - Не
зная, няма да ти кажа! (Употре*
бява се като отговор на въпроса
„Колко е часът?“)
ЧУПЕН ЗИ ХАГЕН - Обикн. а
съчет. чупен эи хйген. лйпеи эв
мухен. Махай се» глодай си ра-
ботать не се бъркай в чужан
работи.
ШАНС ЗЙРО — Няиам набор, ня-
мам друга възможяост (за някакво
действие, работа, постъпка).
ЯП0НСКО УТРО - Коктейл. на*
правей от кампари и водка (1985)/
ЖАРГОННН НАЗВАНИЯ
НА ГРАДОВЕ, УЛИЦИ,
ЗАВЕДЕНИЯ И ДРУГИ В СОФИЯ И СТРАНА ТА
I.	НАЗВАНИЯ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА
АСЕНИ БЙЙЧ - гр. Аееиовград.
БУРГЕ ЙС — гр. Бургас.
ИЛИНОИС — гр. Елин Пепин.
КАСПЁЙЧЪН — гр. Кэспнчаи.
КУКЕРЛАНДИЯ — Гр. Перник и
омолностите му.
КУРЙЛСКИТЕ ОСТРОВИ - Поди-
гравателко название на с. Курило
край София.
КЪРДЖАЛЁЙРО - гр. Кърджалн.
ЛОС АЛАМОС — гр. Елин Пепин.
ЛОС КЪРДЖАЛЕЙРОС — гр. Кър-
джалн.
ЛОС ПАНЧОС — ездо Паичаре»,
влизащо в рамкнте на гр. София
НЮ ЗЁЙГЪР ™ гр. Нова Загора.
НЮ ПЁЙЗЪР — гр. Нови Пазар.
ОЛД ЗЁЙГЪР — гр- Стара Загори.
ПАЗАРГАДЖЙК - гр- Пазарджик.
РИО ДЕ ГОЦЕ — гр. Гоне Делчев.
РИО ДРАГАЛЁРО — с. Драгалев-
ци. алнзашо в рамкнте на гр.
София.
СЮЗЕЙПЪЛ — гр, Созопол.
СГОЗЪПЪЛ — гр. Созопол.
ФИЛИБЁТО — гр. Пловдив.
ФИЛИПЙНИТЕ — кв. Фялиповии в
София.
ХЮСТЪН — гр. Хаскоао.
99
II.	НАЗВАНИЯ НА УЛИЦИ
И ХАРАКТЕРНИ МЕСТА В СОФИЯ
АНГЛИЙСКИЙ ДВОР - грми"-
мта ск слалкарннпа на открито.
разположени откъх аижната стра-
на на НДК.
БАРБ АРОН ИТЕ — ламетнихч прел
НДК.
БЪКСТОН СИТИ — квартал „Бра-
та Бистак" в София.
ГРАФА—ул. „Граф Н. П. Игнатиев".
ДАРДАНЕЛИТЕ — кръетояишето
и* бул. „Праге*. бул.-Хр. Ботев*
 бул. „Скобелев*.
ДУПкАТА — градинката с ад*
пииеума пред НДК.
КОНЕВР’ЬЗА— пзрлгн-тите пред вра-
. тага из северного ярило на Со»
фнйскня университет „Клкиекг
Охрндскн**.
МОРЕ НИТЕ — каменмият парапет
до прееечкатэ на бул. Лоидуиов*
и ул. Стара планима*.
ПОПА — простраиството и градин*
ката около памстника на Пат-
риарх ЕатнммА на бул. „Патриарх
Евтммкй* и ул. „Граф В, П. Иг-
натиев1* в София.
РЪКСЯ — ул- „Г- €. Рахоаски*.
ТЕКСАС — част от квартал „Из*
ток", разположенз между омните
„Латинка". „Неэябрэвка* ‘и бул.
„Ленин".
III.	НАЗВАНИЯ ИА ЗАВЕДЕНИЯ В ГР. СОФИЯ ИЛИ В НЯКОИ
ДРУГИ ГРАДОВЕ. H(f ИЗВЕСТИИ НА СОФИЙСКИТЕ
УЧЕНИЦ», ПРИДРУЖЕНИ С КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА
ПРОИЗХОДА ИМ
АРАБСКОЮ — I. Закусвааяя
„Стряиджата" на, пл. „Ленин". 2.
Аперитив „Варшава*1 на бул. „Ру*
ск«м, Названного е пронзая зло
от ,фактз, че в теэн заведения
ходят много арабски турист», тъй
като а тях не се сервират яегкя със
евкнеко месо.
БАЗАТА — пивница „Мизня* на ул.
«Мнзня* и ул. „Иван Асей II*.
която се снабдяваше е алкохолни
налитки направо от Вимпром. т. е.
„базата** за снабдяваие.
БАМБУКА — несъшествувавд вече
аперитив до Народиня театър
„Иван Вам»\ днее стол-ресторамт
на МНО. Названного пронзлиза
от тръетнховите рогшки ястолове,
с конто бете обзаведено заведе-
мието.
ГУЩЕРА — бирария „Обеля". Наз-
ванного вероятно пронзлнза от
обстоятелството, че лредн време
там се е събирала трупа моше-
ямин, конто са а заиимавалн с
незаконна обмена на доларм. т. е.
j-уикрн". '
ДЕВЕТТЕ МАГАРЕТА - зэкус-
вал ня на ул. „Цар Симеон* и ул.
„Софроний Врачанскя"» в. Хоято
има картина с девет магарста.
ДОМА НА ПОКОЙНИКА - ресто-
раит „Чайка** на уя „Г. С. Раяов-
скн". Названкетое получено поради
сходството във външното оформ**
ление на двете сгради.
ЛЙВЕРПУЛ — квфе-елмкарница
„Луна* до Пионерский дворец.
Прели гоДимн там ямаше съетав.
който мзпълняваше песни на „Бий-
тълс*.
ЛИМ0НЧЕТО — мелко ресторант*
че в квартал Бояна в София. Наз-
вание™ е лроязляэло порадн я₽кл-
жълтата боя, с която с бояднеана
сградата.
МАЛ КИЯ САШКО — ресторант
„Кристал*, чийто покрив е с ку-
бета, конто прнличат малко на
100
кубетлга на храм-ламетник «Алек-
сандър Невски44,
МЛЕКОТО — млсчнивт бар (сега
снек-бар) срещу кино „Културв*.
МОНТЕ КАРЛО — аперитнВ'За-
кусвалня „Рила" на бул. „ДокДу-
ков“. Название™ се е родило по-
ради факта, че до иреДи дссетина
голяки в това Заведение нмаше
нгралнэ зала за шах и карт», в
която тайно се играете и иа комар,
както това става в за воде к нита на
Монте Карло.
МОнТЕТО — алсрзтнн-чл кивал ня
„Рила**.
МОРГАТА — вннарна „Кристал”
в София. Назван него е съзДвдено
ъъв връзиа с чуяствата. конто бу*
дм заведснисто с вътрешялто си
оформление и с факта, че е распо-
ложено под зсмята.
ПОПСКОТО — ‘механа „Българска
изба** на пл. „Ленин", разполо-
жеяа в пркзсмння стаж на Духов-
ная академия („поаското учили*
<Це“).
ПЪЦИ БАР — дневка барче на
главната улица в гр. Созопол. Наз-
ванного о дошло от нмето кв пър-
вня управител на това заведение.
РАЗШИРЁНИТЕ В£НИ - слад*
кариицв „Стадион1* на бул. „Мар-
шал Толбухин**, в която няма
места за седане я човек може да
получи разширенк веки от това.
РДЦИТЕ — закусвалня „Орлов
мост", в която често серакраха
райи с майонеза.
СЙВИЯТ КОН — гостмлинца на ул.
нНайчо Панов-, пред чиято врата
висеше табелка с иарисуван сив
кон.
ТЕНЕКЙИТЕ' — бирармя на ул.
„Арх Йордан Милюков* до Пио-
нерская дворец, чкято страда я
покркв са от тенекия.
ТРИМбНА ™- хотел-ресторант „Трм-
монциум" в гр. Пловдив.
ФЁЯТА — кафе-впермтмв (сега ре*
сторанг за спагети на бул. „Ле*
ним- и алея „П. К- Яворов4*. На»*
• ваккето преди годинн беше офк-
циално за заведенного, но днес се
свързяа само със статуя та на къ*
пета се жена (фея) в градмнката
пред ресторанта.
ХИРУРГИЯТА -• сладкарница
„Кристал-, зйщото в нея вс и ч ко е
бяло като в болница.
ЦЙЦИТЕ — ресторант „Кристал".
Нового жаргонно име е въэникнало
поряди известна "прилика между
сокрква на эавсденисто к жеаски-
те гърди.
ШАПКИ ТЕ — сладкаринца Ли*
-намо" на ул. „Басил Коларов".
Назван него на тази сладкаривца
яроизлиза от магазина за шапки,
който съществуваше срещу нея.
Според Друга версия, ъазвэннето
е дошло от чадърмте, пркличашм
шапки, под конто се нлстаяяват
посетителмтс
ШИШАрКАТА — ресторант „Бор*
в квартал Княжен:» в София, око*
до който е пълно с шншэркн, на-
падали от боровсте.
IV.	НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНН
€ УЧИЛИШЕТО И С УЧЯЛИЩНИЯ ЖИВОТ
Интересного при тези названия с,
че за повечето от тях са нэполз-
вакн имена на филин, книги и под.
В тях по един неповторим начни се
отразив» емоциоиадната натура ня
младите, тяхиата изобретателкосг,
способности км да гледат на меща-
та от учнлнщиото ежедкевке от
комична?*, веселата страна. В тези
оригннвлни мзраэи и названия не се
съдържз обидно илн отрнцателно
отношение към учклнщето, нито
пъх никакая непрнязъи към дирек-
торы и учители, те просте са плод иа
развиАрензта фантазия на нашкте
деца, на желанието вм да квалв-
фицират сю нов, необнкиовек начин
заобкхаляшмя гк свят. За отбеляэ*
ваие,е също, че днешннте ученици в
много от случайте не энаят. че теза
101
названия н мэр«$а« са от фялмя или
книги и същктвумт в£че десетя-
летня. а иерядко к ги променят
така много» че лисе е трудно да се
рачберс откъде точно са дошли.
АЗ СЪМ ЦАР — Оценка вреден 3й.
АЛЯ БАБА И 4О-ТЕ РАЗБОЙНИ-
КА — Учнтелски съест.
БАБЕТ ОТЙВА НА БОЙНА -
Ученик пред» класиа работа.
ВОЙНА И МИР — 8кыци н на ули-
цата. ,
В СВЕТА НА МЪЛЧАНИЕТО -
По арене на язпнтвзне.
ГНЕЗДО НА ОСИ - У читана
стая.
ДЕЦАТА НА ХИРОШЙМА - Уче-
ники по време на неочзкваиа кои-
тролна работа.
ДЙВОТО КУЧЕ ДЙНГО - Де-
журен ученик.
дяволът и ю те вожи зАпо-
ВЕДИ — Учеииците и лравидки-
кът за ътрешния рсл в училище.
ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ — Мо-
ментът, в който учнтелят отвари
клаення дневник.
ЗЕЛЕНОЮ ЧУДОВИЩЕ - Кла-
сен ръководнтел-
КАК СЕ КАЛЙВАШЕ СТОМАНА-
ТА — След родителем среща.
КЪС СЙНЬО НЕБЕ ~ Неделя.
ЛЪВЙНАТА ЕЛЗА — Клаенатл
ръхоаодотелха.
МОМЙЧЕТО В ЧЕРНО - Уче-
ничка.
HUE СМЕ НА ВСЁКИ киломЕ-
ТЪР — Тройкладсии.
ПАК ЩЕ СЕ СРЁЩНЕМ - Слаба
оценка, двойка.
РОДЕН И ЗА ЖИВОТ - Добра
оценка, четворка.
САЛЁМСКИТЕ ВЁЩИЦИ — Учи-
телкте в училище.
САМ СРЕД ВЪЛЦИ - Учение
пред педагогически съвет.
СИГНАЛИ НАД ГРАДА - Под-
скаэване по време на нэпкт. '
СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСЙЧКО -
Ученик.
СРЕШАЛИ сме се някога —
Много добра оценка, петниа.
СРЁЩА С ЛЯВОЛА -** Ученик пред
директора,
СТАРИ СМЁТКИ ЗА УРЕЖДА-
НЕ — Тъмен училищем коридор.
ТДЙНАТА НА ШЙФЪРЛ — Кла-
сен дневник.
ТИ СИ ЧУДЕСНА — Оценка вре-
ден 3*.
ТОВА БЕШЕ САМО ШЕГА - От-
лична оценка, шестича.
ТРОЙНСКАТА ВОЙНА - 1. Пред
учнлищиия бюфет по време на меж-
дучасие. 2. След роДнтелска среша.
УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧА-
ВАТА — Час на класния ръко-
во Дител.
УЧЙЛИЩНА БНЦМКЛОПЬДИЯ—
Ученически \мн.
ХВАНЕТЕ ГИ В БЪРЛОГАТА -
Умении.», нэбягали от учебен
час.
ХВЪРЧАЩАТА(!?)ЧЕТА на бен-
КОВСКИ Клас по време иа
междучасие.
ХВЪРЧАЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ-Гъ-
ба за нзтриване на дъеката.
ХРАМЫ НА САТАНАТА—Дирек-
торски кабинет.
ЦАР ОСВОБОДЙТЕЛ - З.ъиец
за маждучаеяе-
ЦАРСКА МЙЛОСТ — Оценка .сре-
ден У.
. 100
СЪДЪРЖАНИЕ
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР 5
МАЛКО ИСТОРИЯ 7
Жаргокът и българският книжовен
език 17
Жаргонат и «риториалннте диалек-
та 19
Жаргоивт к другите социолеггк 2!
Иэгоаорът * гракатиката а жарго-
на 24
Награждена иа лексиката в жар-
гона 28
Жаргокът в езяковата к ул тура 36
О6ЯСНИТЕЛНИ ВЕЛЕЖКИ43
Условии знаша и сокращения 46
КРАТЬК РЕЧНИК НА ДУМИ
И ИЗРАЗН ОТ ЖАРГОНА
НА СОФИЙСКИТЕ УЧЕНИЦИ 60
ГЕОРГИ АРМИНОВ
ЖАРГОНЪТ, БЕЗ КОЙТО (НЕ) МОЖЕМ
Рецензенты
Маряя Чоролссва, Владко Мурдаров
Редактор
Таня Вехар
Художнице
Николай Александров, Кнро Мавров
Художествен редактор
Кренена Фнлчева
Технически редактор
Райна Евтимова
\	Корсктор
Сениа Георгиева
Дадена за набор на 17. Н. 1989 г.
Подписана залечат на 28. VII. 1989 г.
Яэлизла ст лечат през юли 1989 г.
Печатни коли 6,50
Иэдатслскн коли 6,06
Усливко мэлателекк коли 8,41
Из да телеки' № 30124
Формат 26/60/84
Тираж 20906/к 89 г.
Цена 1,43 лв.
Код 02/9535122211/5014-28-89
Иэдателство
„Наука я нзкуспкГ — София
Печатимца
«Георги Димитров* — #ыбсл
ЦЕНА 1,43 ЛВ