АЛ. МИЛЕВ И. БРАТКОВ
Б. НИКОЛОВ
РЕЧНИК
НАЧУЖДИТЕ
ДУМИ
ВБМАРСКИЯ
ЕЗИК
Трето преработено и допълнено издание
С предговор към първото издание
от акад. Владимир Георгиев
СОФИЯ- 1970
ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО

Речникът включва чужди думи, . които ce срещат предимно в науйната и
художествената литература и в ежедневния печат. Това са думи, навлезли в
нашия език и станали общоупотребими, общодостъпни. Голяма част от тях са
от интернационалната лексика. Включени са и думи, които са излезли от упо¬
треба (предимно от гръцки и турски произход), но ce срещат в по-старата лите¬
ратура или в битови разкази,
В речника са избягнати тясно специалните термини — предмет на специални
речници, но са включени думи, които са във връзка с развитието на науката,
техниката и литературата.
Речникът е предназначен за масовия читател.
РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
АЛЕКСАНДЪР МИЛЕВ ИВАНОВ
ЙОРДАН ИЛИЕВ БРАТКОВ
БОЖИЛ НИКОЛОВ ИВАНОВ
Художник Ж. Алексиев. Худжествеи редактор P. P a к ш и е в. Техн, ре¬
дактор H. М инч е ва. Коректори Р. Брадистилова, Μ. В о й 'н и к о-
η а, Μ. И лчева, Μ. Ч е рв е н к о в а, П. Атанасова
Дадена за набор на 26. V. 1970 г. Издателски № 17882/1ΙΙ-9. Тематичен № 749
Подписана за печат на 20. X. 1970 г. Печатни коли 55. Издателски коли 45, 65.
Формат 59/84/16. Тираж 50078 Цена 5,21 лв.
ДИ „Наука и изкуство*
ДП „Георги Димитров“
8086

ПРЕДГОВОР
КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
Във всеки език има многобройни думи, заети от други езици.
Характерен пример в това отношение дава английският език, в
който повече от половината думи са от чужд произход. В нашия
език . ce употребяват доста чужди думи. Всеки българин, макар и
образован и познаващ чужди езици, среща чужди думи, чието
значение или изговор не са му познати. Това налага нуждата от
речници за чужди думи.
Чуждите думи в един език мс^ат да ce разделят на две
големи категории — заемки и чуждици. Заемки са ония думи от
чужд произход, които отдавна са възприети от нашия език и така
са 'ce враснали в него, че само специалистът може да определи
техния чужд произход. Такива са например комин (от лат. caminus),
трион (от гръцки priôni „трион“), хора (от гр. chôra „земя") и др·
Подобни думи не ce чувствуват като чужди : тяхното значение е
добре известно и затова те обикновено не ce включват в речници
за чужди думи.
Чуждици са ония думи, при които чуждият произход ce чув¬
ствува по-малко или повече, като например аероплан, кадастър,
семинар и пр. Такива именно думи ce поместват в речниците за
чужди думи. Трябва да ce има пред вид, че към тая категория ce
числят думи от най-разнообразно естество. Някои от тях са общо-
употребителни и добре познати, като кино, театър, унизерситегт,
други, като абсцес, афазия, метизация и т. н., ce употребяват по-
рядко, обикновено в специални области на науката, техниката,
изкуството.
Броят на такива думи-термини е извънредно голям. Това са
обикновено думи, употребявани в много езици, и затова те ce
определят като принадлежащи към интернационалната лексика.
Тъкмо те заемат най-голямо място в речника за чужди думи.
В нашия език има също и редица думи, главно от гръцки и
турски произход, които ce срещат в по-старата литература или
в битови разкази, но които вече са излезли от употреба или . пък

4
Предговор
са непознати за по-младите поколения, като например дограма,
заптие, каймакамин, ямурлук. Такива думи също ce включват
в речника за чужди думи.
Речникът за чужди думи има за задача да даде точното зна¬
чение на чуждата дума, нейния правопис и изговор, a също и да ■
посочи произхода й. При определяне произхода на чуждата дума
често ce явяват затруднения. В много случаи думата не е заета y
нас направо от съответния чужд език, a посредством други езици.
Така например голяма част от чуждите думи са заети y нас ' ■ чрез
руския език, но не всякога може да ce проследи пътят, по който
са дошли до нас заемките. С тия въпроси ce занимава Етимоло¬
гичният речник на българския език, a в речника за чужди думи
указанията в това ■ отношение ce свеждат до минимум.
Тоя речник си поставя за цел да включи всички по-употребими
чужди думи, като изключи съвсем специалните термини. Разбира
ce, при преценката за включването или отпадането на някои думи
има доста субективни моменти. Но все пак съставителите са ce
справили успешно с подбора на думите за един наръчен речник,
който е предназначен за широк кръг хора с най-разнообразни
интереси.
Акад. Владимир Георгиев

УВОДНЙ ДУМИ
Чуждите думи в българския език са твърде много. Разви¬
тието на науката, техниката, литературата и изкуствата постоянно
увеличава техния брой. Засилените икономически връзки на
нашата страна с други страни след Девети септември 1944 г. и
бързият темп на нашето развитие също допринасят за проникване
на чуждици в нашия език. Новите чужди думи са намерили място
в речника. Други чуждици, които вече не ce употребяват, са про¬
пуснати, макар и да ce срещат в по-старите речници. Не са
включени в речника и много чужди думи, които отдавна и дъл¬
боко са навлезли в българския език, като бебе, кибрит, комат,
ливада, панталон, пипер, тиган, шише и много други.
Разбирането на всяка чужда дума е свързано с познаването
на нейния произход. Затова в предлагания речник ce дава етимо-
логията на думите, но подробни етимологични обяснения са от¬
бягвани съзнателно, защото речникът на чуждите думи не може
и не трябва да измества етимологичния речник. Чуждата дума
ce превежда обикновено само тогава, когато сегашното й зна¬
чение или поне някое от сегашните й значения е много отдале¬
чено от това, което тя е имала или сега има в езика, от които е
заемка. Посочването на основното значение на думата улеснява
не само разбирането й, но и нейната правилна употреба.
При заемките от далекоизточните езици (тюркски, индийски,
малайски и др.) ce отбелязва само към кой език принадлежат. По
същия начин са отбелязани и руските думи, понеже те са иден¬
тични или съвсем близки на формите, с които са възприети.
От друга страна, броят на лицата, които знаят руски език, все
повече ce увеличава.
Много от чуждиците в българския език са достояние на
всички европейски езици и принадлежат на т. нар. интернацио¬
нална лексика. Това важи особено много за научните термини,
които по своя произход са обикновено гръцки, латински или
гръцко-латински. Една част от тях са образувани от собствени
6
Уводни думи
имена, но най-често no законите на словообразуването на класи¬
ческите езици. Това е отбелязано в речника. Много от тези тер¬
мини обаче не са минали направо в нашия език от гръцки или
латински, a чрез посредничеството на руски език или на някой
от западните езици. Това посредничество обикновено е отбеля¬
зано, например думата алиенизъм е минала y нас от френски, но
тя има латински произход и затова в речника е дадена по следния
начин: „алиенизъм (фр. aliénisme от лат.)". По-голяма част от тур¬
ските думи, които са дадени в речника, в същност са арабски
или персийски. Това също е отбелязано.
Повечето глаголи на -ирам— от типа амнистирам — не са
минали непременно чрез немско посредничество, както на пръв
поглед изглежда. Наставката -ира- е твърде продуктивна и ce
среща при глаголи, които не са от немски произход. Затова при
тях ce отбелязва само езикът, към който принадлежи основната
дума, от която е произведен глаголът.
Обясняването на думите става най-често чрез тълкуване по
описателен начин на тяхното значение. В много случаи чужди¬
ците нямат пълни съответствия в нашия език, което в същност
обуславя тяхното съществуване. Когато за една чуждица има
хубава българска дума, която изчерпва нейното съдържа¬
ние, не ce дава тълкуване. В други случаи след тълкуването
ce дават и синоними, които обаче не винаги са достатъчни да
разкрият напълно значението на чуждата дума. При тълкуването
на думите не ce дават подробни сведения и обяснения — ■ те са
предмет на енциклопедичен речник.
Специалните технически термини из областта на отделните
науки и клонове на техниката и изкуството не могат да ee включат
напълно в един речник на чуждите думи, който има за цел· да
даде само общоупотребимите чуждици, достояние на популяр¬
ната научна литература, на художествената литература и на. все¬
кидневния печат. Тясно специалните термини от различните кло¬
нове на знанието, изкуствата и литературата са предмет на спе¬
циални речници, които речникът на чуждите думи не може да
замени. Недостатък би било, ако в речник от предлагания вид ce

7
Уводни думи
дават много и твърде специални термини. Затова читателят ще
намери ■ в този речник само термини, които ce употребяват по-
често. За авторите впрочем е трудно да направят рязко разгра¬
ничение между повече или по-малко общодостъпни термини из
областта на някои науки. Един специалист лесно би открил ипро-
пуски“ в речника, като не намери думите, които за него са на¬
пълно известни. Медицинските и техническите термини навлизат
много в популярната научна литература, в художествената лите¬
ратура и печата. Естествено е, че те са намерили по-голямо място
в речника.
Известен брой чуждици в руския език, предимно из областта
на морското дело и техниката, са включени също в речника, по¬
неже чрез руските книги и чрез техните преводи тези думи на¬
влизат и в нашия език, a като чуждици в руския език те обик¬
новено не са дадени в руско-българските речници?
Турцизмите в съвременния ни литературен език са почти на¬
пълно изчезнали. В съчиненията на нашите по-стари писатели
обаче, a също и на някои съвременни (Д. Димов, Д. Талев, Ст.
Дичев, Н. Хайтов и др.) ce срещат много турски думи. Като ce
има пред вид, че произведенията на по-старите писатели ce из¬
дават с обяснение на турските думи, a по-новите автори сами ги
обясняват, става ясно защо в предлагания речник има много по-
малко турцизми, отколкото в другите наши речници от този тип,
Съкращения, образувани от съставни части на две или повече
думи или пък само от техните начални букви, като нармаг, БАН,
ВУЗ и др., не ce дават в речника, защото не са чуждици. Тях¬
ното място е в речник на съвременния български език. Съкра¬
щения от руски произход обаче, като напр. веер, кадет, колхоз,
совхоз и др., са дадени, тъй като те са чуждици за нас.
Значението на много чужди думи ce е .променяло и разширя¬
вало. Така отделни думи са получили по няколко значения. В реч¬
ника те са градирани по важност и по употреба.^
Ударението в чуждата дума е отбелязано. Но не във всички
случаи ударението, с което думата е утвърдена в нашия език, ce
покрива с ударението на същата дума в езика, от който е заета

8
Уводни думи
Отклоненията в това отношение са чести. Например гръцките
думи на -тиа са минали в нашия език чрез латинско посред¬
ничество и затова завършват на -ция с ударение на третата
сричка открая, докато на гръцки език имат винаги ударение на
предпоследната сричка: демокрация от гр. δημοκρατία през . да-
тински democrâtia. Гръцките думи пък от типа на побтика, лек¬
сика и др. имат в нашия език винаги ударение на третата сричка
от края, а на гръцки език то пада върху последната сричка:
козметика от гр. κοσμητικά. Отклоненията при ударението не са.
изтъкнати в речника, но читателят сам ще може да си прави за¬
ключения, като има пред вид, че по правило френските думи
имат ударение върху последната сричка, а немските — върху пър¬
вата сричка. Латинските двусрични думи имат винаги ударение
върху началната, а многосричните латински думи — върху втората
сричка от края, ако тя е дълга. Когато предпоследната сричка е
кратка, ударението пада върху третата сричка от края. Ето защо
дължината на предпоследната сричка в латинските думи е винаги
отбелязана. Гръцките думи пък са дадени с латинска транскрипция
и отбелязано ударение — остро-или извито.
В гръцки език има две произношения—старогръцко и ново¬
гръцко. Отделни букви в гръцките заемки са с двойно произно¬
шение и в нашия език. Например съгласната β (бета) ce изговаря
като б (по старогръцкото. произношение) и като в (по новогръц¬
кото произношение), ср. варварин и барбаризъм, василевс и ба¬
зилика. Двойно произношение като и и като е има и гласната η
(ета): клиръ клерикал. Много от гръцките двугласни в заемките
имат също двойно произношение. Това е резултат на различните
пътища, по които са проникнали гърцизмите в нашия език. Всички
гръцки думи, дошли в нашия език чрез посредничеството на
други езици, предимно руски и западните езици, имат старогръцко
произношение. Гръцките думи пък, заети направо от гърците,
имат новогръцко . произношение.
Много латински изрази са станали неотменимо достояние на
всички европейски езици. Te ce срещат в съчиненията по отдел¬
ните отрасли на науката и ce употребяват при научни дискусии

9
Уводни думи
и дори във всекидневния говор. Класиците на марксизма твърде·
често употребяват такива изрази. Затова като приложение към
речника [са дадени по-често употребяваните латински изрази.
Между тях са вмъкнати единични френски, английски, италиан¬
ски и немски изрази. За улеснение на читателя изразите са да¬
дени в скоби и с българска транскрипция, след която ce пре¬
веждат и обясняват.
Нарочно е отбягвана употребата на различни знаци, като
остри ъгли, звезди, точки и други подобни, които биха за¬
труднили използуването на речника. Все поради тази причина са
отбягвани и препратките, които са ограничени почти само при
дублетните форми. Често ce употребява съкращението ср.
(= сравни), за да ce насочи читателят към дума, която има сино-
нимно или близко значение с тълкуваната.
Материалът за речника е събиран от съчиненията на нашите
писатели, от научно-популярната литература, от всекидневния печат
и пр. Наред с това използувани са речниците на чуждите думи
на акад. Ст. Младенов (III изд., 1947 г.), на Г. Бакалов (II изд.,
1949 г.) и др.; '„Речник на съвременния български език“, трите
тома, издание на Българската академия на науките ; „Български
тълковен речник“ на Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н.
Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков и Цв. Тодоров, издание на „Наука
и изкуство“, 1955 г., и др.; „Словарь иностранных слов“, под ре¬
дакцията на И. В. Лехин и проф. Ф. Н. Петров, Москва, 1949 и
1955 г.; „Толковый словарь русского языка*, под редакцията на
проф. . Д. Н. Ушаков (I—IV т., 1935—1940 г.); „Fremdwörterbuch“,
Leipzig, 1954 г., и др.
* * *
Предлаганото трето издание на речника е основно прегледано,
преработено и допълнено. От речника отпаднаха множество думи,
които имат сравнително по-рядка употреба. Включени са много
нови термини от техническите, природонаучните и селскостопан¬
ските науки. От собствените имена ce дават главно тези, които
са добили и преносно значение, напр. Тартюф = лицемер.

10
Уводни . думи
Пенелопа=ярки съпруга, идр. Народностни имена по правило не
ce дават. Поместените десетина термина са на народи от .мина¬
лото, Такива термини често имат и преносно значение. Дефинициите
на . много думи от обществено-политическата,. техническата и друга
терминология са коригирани, допълнени и съобразени с новите
научни постижения. Взеха ce пред вид приемливи препоръки на
излезли рецензии и настойчиви устни и писмени искания. ’на .широк
кръг читатели. Поради това ce разшири броят на .руските думи
и турцизмите.
Авторският колектив и в третото издание ce е стара дал дава
достъпни определения, като ce отбягват пояснения на термините
чрез математически, химически и други формули и включването на
твърде . специализирани научни и технически термини. Огранича¬
вана е употребата на стилистически бележки; често ce оставя
самото съдържание да определи областта, към която принадлежи
даден термин. Тълкуването на съдържанието на многозначни тер¬
мини остава . градирано по важност и употреба — по-предно място
заема онова значение, което ce среща по-често. Разбира ce, има
случаи, при които може да ce спори кое от няколкото значения
е по-употребимо или пък първично. Това обаче не може да има
съществено значение за самото тълкуване на термина. Когато
вероятният произход на една дума е обяснен веднаж, следващата
или предходната сродна дума обикновено не ce обяснява, a само
ce посочва езикът или езиците, от които е заемка. Обикновено. ce
дават формите на оня език, от който тълкуваният термин е най-
вероятна заемка. В отделни случаи ce посочва и предполагаемият
език-посредник. До подробни и задълбочени етимологични тъл¬
кувания авторите не прибягват, защото това не е тяхна задача в
случая.
Прилагателните имена от типа „дипломатически“ и „дипло¬
матичен“ ce дават отделно само когато има разлика взначенията ;
иначе двете форми ce дават заедно. При глаголите почти не ce
дават форми за страдателен и възвратен залог, ако нямат спе¬
циално значение. Сравнително малко са допуснатите термини без
обяснения. Това са преди всичко дублетни форми, като ce тъл¬
кува оная от тях, която има по-честа употреба.

» ·
11	Уводни думи
Словното богатство е събирано от различни извори, но има.
думи, които не ce срещат в никакви речници и енциклопедически.
справочници. Такива са например дизайнер, сценография, ксеро¬
граф итайк и т. н. Те са тълкувани въз основа на отделни
статии и на дадени тълкувания и обяснения от специалисти. Са¬
мото формулиране е дело на авторския колектив.
Освен посочената литература към уводните думи на пър¬
вото издание на речника в настоящото, трето издание са изпол¬
зувани редица нови пособия, на първо място „Кратка българска
енциклопедия“ (1—5 том вкл.— 1963—1966 г.), „Българо-руско-
френско-немско-английско-италиански	автомобилен речник“
(1969 г.), „Музикален терминологичен речник“ (1969 г.), „Руско-
български технически речник“ (1957 г.), много чуждоезични спе¬
циални речници, енциклопедии и научни съчинения.
20 март 1970 г.

ТАБЛИЦА
за предаването на гръцки букви с латинска азбука
Гръцки
букви
Наимено¬
вание
Латински
букви
И 3 Г 0 B 0 p
старогръцки
J новогръцки
α
алфа
а
а
а
β
бета
b
б
в
7
гама
g
г, н
г, н, й
δ
делта
d
д
д
е
епсилон
е
е
е
ζ
дзета
z
да
3
η
ета
.	е
е
и
θ·
тета
th
th
th
ι
йота
i
и
и
κ
капа
k
к
к, г
λ
ламбда
1
л
/Л
μ	!
мю
m
м
м
V	:
ню
n
н
'	Н
ξ
кси
X
кс
КС
0
омикрон
O
0
0 л
π
пи
P
п
п, б
Ρ
ро
r
Р
Р
°, S
сигма
s
С
С, 3
τ
тау
t
т
т, д
0
ипсилон
У
ю
и
φ
фи
Ph
ф
ф
X
хи
ch
X
X
Ψ
пси
Ps
пс
пс
ω
омега
0
0
о
Двугласни
Двугласни
Латинска
транскоипция
Изговоо
старогръцки
новогръцки
а:
ai
ай
e
ε;
ei
ей
и
ос
oi
ой
и
αυ
au
av
ав, аф
ευ
eu
е y
ев, еф
ηυ
eu
ey
ив, иф
ου
on
V
У
л
y>
юй
и

13
Двугласната αι в латински ce явява като ае: σφαίρα, лат
sphaera. Ние сме запазили двете гръцки гласни, защото много от
гръцките думи не ce срегцат в латински език с транскрипция ае*
Двугласната α на латински ce предава с ое: άμοιβή, лат. amoeba.
В отделни случаи тя е предадена като oi, a в други като ое.
Несъщинските двугласни, доколкото ce срещат в гръцките
думи, включени -в речника, са транскрибирани обикновено без :, за
да не ce четат като двугласни: κωμφδία—kömödia, a не kömöidia.
Много гръцки думи са повлияни от латинското произношение.
Това важи особено за съгласната κ, която пред меките гласни ce
изговаря като ц : κέντρον, лат. centrum. На това ce дължи и двой¬
ното изговаряне на някои гръцки думи, като микрокефалия и
микроцефалия (в първия случай е запазен гръцкият изговор, a
във втория е възприет латинският). Гръцката сричка τι пред гласна
обикновено ce изговаря като ци под латинско влияние : δημοκρατία
на гръцки чети демократйа, a на лат. — демокрациа.
Ударението при двугласните ce поставя върху втората със¬
тавка, a ce изговаря върху първата при старогръцкото произно¬
шение. От практически съображения ударението е поставено върху
оная гласна, върху която ce поставя при изговор. Само при дву¬
гласната ου е запазено върху втората, защото тя ce изговаря
като една гласна.
Силното придихание (с ) е имало гласеж на х и ce предава
с h. Затова αρμονία ce предава harmonia. Според новогръцкото
изговаряне това придихание няма звукова стойност.

СЪКРАЩЕНИЯ
абр. абревиатура
ав, авиация
австр. австралийски
агр, агрономически термин
алб. албански
ам. американски
анат. анатомия, анатомически термин
англ,, английски
апт. аптекарски термин
ар. арабски
арам. арамейски
арх. архитектура
археол. археология
астр. астронбмия
афр. африкански
банк. банково дело
библ. библиография
биол. биология, биологически термин
бот, ботаника, ботанически термин
браз, бразилски
букв. буквално
вен. венециански
вж. вижте, виж
воен. военен термин
вулг. вулгарна дума, вулгарно
г грам
г. година; град
геогр. географски термин
геол.	, геология
геом.	геометрия
гр. гръцки, старогръцки език
грам, граматика, · граматичен термин
груз., грузински
дагест, дагестански
дат. датски
дипл. дипломация
евр. еврейски
ег.	египетски
ед.	ч. единствено число
езиков, езиковедски термин, езикозна¬
ние
елек, електричество, електротехника
еск, ескимоски	’
ест. естонски
етаоп. етиопски
зоол. зоология
изк, изкуствено образувана дума
икон, икономически
инд, индийски
индиан. индиански
upon, иронично
асл. исландски
исп. испански
ист. исторически термин, история
um. италиански
казах, казахстански
караиб. караибски
кг килограм
келт. келтски
кит. китайски
к. лат. къснолатински
км километър
книж. книжно, книжовно
копт. коптски
л литър
лат. латински
лог. логика
лат, литовски
литер. литературен термин, литература
м метър
мал., малайски
мат. математически
мг милиграм
мед, медицински термин
мет. металургия
метеор. метеорология
мех. механика
мин, минералогия
мит. митология
мн, ч. множествено число
монг. монголски
мор. морско дело, мореплаване
муз- музика, музикален термин
н. в. нашият век
«, е. новата ера
н. лат. новообразуван латински термин
напр . например
нар. народна дума
науч. научно, научен термин
нгр. новогръцки
нем, немски
нов. новообразувана дума
норв. норвежки
обикн. обикновено
обл, областна дума
опт., оптически

16
остар. остаряла дума
пед, псдагогика
перс, персийски
перуан. перуански
печ , печатарски термин
поет. поетически термин
пол, политика, политически термин
полигр. полиграфия
полинез. полинезийски
полс. полски
порт, португалски
праб, прабългарски
прен. преносно
прованс, провансалски
прот, противоположно
псих. психологически термин, психоло¬
гия
pad. радио
рел. религия, религиозен термин
рум, румънски
рус, руски
санскр. санскритски
сеи. семитски
синт. синтактичен термин
ошо. скандинавски
слож. сложен
собс. собствено име
спец. специално
сп.	спортен термин
ср.	сравнете, сравни
срб. сръбски
ср, гр. средногръцки, византийски гръц¬
ки език
ср. лат, средновековен латински език
cm, бълг, старобългарски
cm. гр. старогръцки
cm. сл. старославянски
стил. стилистика, стилистичен термин
събир, събирателно
съдеб. съл&бея термин
съкр. съкращение
сърб, хърв. сърбохърватски
тадж. таджикски
тат. татарски
театр. театър, театрален термин
текст., текстилно дело
техн. техника, технически термин
табет. тибетски
тур. турски
търг, търговски термин
тюрк, тюркски
укр. украински
унг, унгарски
фарм. фармацевтически термин, фар¬
мация
физ. физика
физиол. физиология, физиологически
фил, философия, философски термин
фин. финанси
финл. финландски
флам. фламандски
фот. фотография
фр, френски
хим. химия, химически термин
хир. хирургия, хирургически термин
хол, холандски
худ. художествен термин
циг. цигански
църк. църковен термин
чеш. чешки
шах. шахмат
шв. шведски
шег. шеговито
юр. юридически термин
якут. якутски
яп. японски

A
a- (гр. a- „не-*, „без-·) Отрицателна
частица, представка в чужди думи,
която пред гласна ce явява като ан- :
абазия, я^емия.
a луз. 1. Буквено означение на тона
ла. 2.- Съкращение за алт.
ааза, азй. (тур. âza) Член на съвет, ко¬
мисия, управа и подобни ; мн. ч. чле¬
нове на организация.
абй. (тур. aba от ар.) 1. Вид дебел те¬
пан вълнен плат; бало. 2. Мъжка
дреха от такъв плат, обикновено без
ръкави.
абаджилък (тур. abacilik) 1. Занаят
за производство на аба. 2. Шиене
или продаване на аби.
абаджйя (тур. abaci) 1. Шивач на аби
и други горни дрехи. 2. Търговец на
готови горни дрехи (аби, потури и
др.). 3.- Производител на аба.
абадбн (от евр. abad „разрушаващ“)
1.	мит. Ангел на тъмните сили, гла¬
ватар на дяволите. 2. прен. Гибел.
абажур (фр. abat-jour) Приспособление
от стъкло, плат или друга материя
към лампа за съсредоточаване на
светлината в определена посока или
за предпазване на очите от нея.
абазия (а- и гр. basis „стъпка“) мед.
Загубване на способността за ходене.
абак, абака1 (гр. âbax, лаг. abacus
„маса“, „дъска“) 1. арх. Горната част
на капител, обикновено с форма на
четвъртита плоча. 2. Вид сметало,
което употребявали старите гърци и
римляни. 3. мат, Специален чертеж
с нифри за механическо решаване на
уравнения.
абака3 (мал.) 1. Вид бананово дърво ;
ср. манила. 2. Вид кълчища, добива¬
ни от ликото на това дърво.
абалиенйция (лат. abalienatio) 1. top.
Отчуждаване на имот. 2. мед. Ду¬
шевна болест, лудост.
абанос (тур. abanoz през ар. от егип.)
1.	Тропическо дърво, чиято здрава и
естествено- черна, червена или тъмна
дървесина ce употребява за скъпи ме¬
бели и художествени изделия. 2.- Пред¬
мет от абаносово дърво.
абйт (лат. abbas „отец“ от сир.) 1. Игу¬
мен на католически манастир. 2. Ка¬
толически свещеник.
абатйса (лат. abbatissa) Игуменка на
католически девически манастир.
абйтство (от лат.) 1. Католически ма¬
настир с принадлежащите му имоти.
2.	Звание и длъжност на абат. 3. Жи¬
лище и канцелария на абат.
абдйл (тур. aptal от ар·) разг. Глупак.
абдерйт (гр. abderites) 1. Жител на
гръпкия гр. Абдера. 2. прен. Глупав
човек (жителите на Абдера били смя¬
тани за глупави).
абдест (тур. ab „вода“ и dest „ръка“
от перс.) Обредно умиване на ръце¬
те и краката y мюсюлманите.
абдикйция (лат. abdicatio „отказване“)
1.	Отказване от владетелски права,
от престол. 2. прен. Отказване от
някакви права или задължения.
абдикйрам (нем. от лат.) 1. Отказвам
ce от владетелски права или от пре¬
стол. 2. прен. Отказвам ce от права
или задължения.
абдбмен (лат. abdomen) анат. Корем.
абдоминален (лат. abdominalis) Коре¬
мен.
абдуктор (лат. abductor „отвеждай“)
анат. Мускул-отвеждач.
абдукция (лат.- abductio „отвеждане“)
анат. Движение, отклоняващо край¬
ник от предполагаемата средна линия,
която разделя тялото на две симет¬
рични половини.
абелйт (от собс.) Вид избухливо веще¬
ство, което съдържа амониева селит¬
ра, готварска сол и др.
аберация (лат. -aberratio- „отклонениа“)
1.	астр, Аберация на светлината —
Речник на чуждите думи в българския език

18
a б е ц е д â'p
вилимото отклонение на небесно тяло
от постоянното му място, дължащо
сс на скоростта на светлината, идва¬
ща от него, и движението на Земята
около Слънцето или около оста “.
2.	физ. Отклонения на лъчите от фо¬
куса на леша ; - разсейване, разпръс-
ване. 3. прен. Отклонение от истина¬
та; заблуда, грешка.
абецедПр (лат. abecedarius от имената
на вървите четири букви в латинска¬
та азбука : а, бе, не, де) 1. Буквар.
2.	литер. Стихотворение от средно¬
вековната религиозна лирика, на кое¬
то всеки стих започва с поредната
буква на азбуката.
“бзац (нем. Absatz) 1. Откъс, част от
текст между два нови реда. 2. От¬
стъп, празното място пред ков ред.
абзецер (нем. Absetzer) техн, Вид
усъвършенствуван екскаватор.
абиогенеза, абиогенезис (я-, гр. bios
.живот“ и genesis „раждане“) биол,
Зараждане без живо начало ; самоза-
раждане.
абиотрбфия (μ-, гр. bios „живот“ и
trépho „храня") биол. Понижаване
жизнсната сила на орган.
абисален (от гр. abyssos „бездна“) Без¬
дънен, дълбоководен.
абитуриент (лат. abituriens, entis „кой¬
то ще си върви“) Който завършва
средно учебно заведение ; зрелостник ;
ср. матурант.
аблакт£ция (лат. ablactatio) 1. мед.
Отбиване на кърмаче. 2. бот, При¬
саждане на дървета и храсти, като
ce сближават клончета, без да ce от¬
делят от стъблото.
аблатйв (лат. ablativus „отделителен“)
грам. Падеж в латински език, който
изразява отделяне, средство, причина,
място и други отношения.
Аблаут (нем. Ablaut) езиков. Отглас,
степенуване, промяна или редуване
на гласни (напр. тека и ток).
аблация (лат. ablatio „премахване“)
1..чед. Отрязване,отстраняване. 2. ге¬
ол. Отмиване, свличане, разнасяне на
скална повърхност. 3. Постепенно сто¬
пяване на ледникови маси поради из¬
паряване и механическо разрушаване.
аблегер (нем. Ableger) техн.. Приспо¬
собление към машина «за изнасяне и
поставяне настрана от нея някакво
производство (готовите тухли, отпе¬
чатани листове, изкопана руда, торф
И др.).
аблепсия (а- и гр. blépo „гледам“)
1.	мед. Слепота. 2. прен. Заслепяване.
аблефйрия (а- и гр. blepharis „ресни¬
ца“) мед. Болест на клепачите, при
която изпадат ресниците.
абнегпция (лат. abnegat io „отказване“)
1.	Отказване от изгоди, отказване от
права. 2. юр, Отменяне. 3. прен. Са¬
моотричане, жертвуване.
аболиционйзъм (англ. abolitionism от
лат. abolitio, onis „премахвдне“) 1. Об¬
ществено движение за отменяне на
закон, традиция, съществуващо поло¬
жение. 2. Движение за премахване
на робството на негрите и на търго¬
вията с роби в САЩ (от края на
XVIII и началото на XIX в.).
аболиционйст (фр. abolitionniste от
лат.) Привърженик на аболиционизма.
аболйция (лат. abolitio „премахване“)
1.	Отменяване на закон, решение идр.
2.	юр, Прекратяване на дело поради
амнистия.
абонамент (фр. abonnement) 1. Пред¬
плащана сума за ползуване или полу¬
чаване на нещо в определен срок.
2.	Право за ползуване на нещо в опре¬
делен срок срещу предплащане.
абон£т (от фр.) Лице, което има або¬
намент.
абонйрам (фр. abonner) Записвам ня¬
кого за абонат ; а б о н и р а м ce —
ставам абонат, предплашам за доби¬
ване право да получавам или да ce
ползувам от нещо чрез абонамент.
абордаж (фр. abordage) Остарял начин
за водене на морски бой от времето
на платноходните и гребните кораби,
като неприятелските кораби ce до¬
ближавали борд с борд и - битката ce
водела отблизо с цел да ce премине
върху вражеския кораб и там да ce
реши сражението.
абордйрам (фр. aborder) 1. воен. остар.
Приближавам неприятелски кораб и
го нападам. 2. прен, Приближавам и
нападам някого.
аборйген (лат. aborigines „коренните

19
абсолютизъм
жители на Лациум*) Коренен жител,
местен жител; ср. автохтон.
аббрт (лат. abortus) мед. Преждевре¬
менно прекъсване на бременност ; по¬
мятане.
абортйвен (лат. abortivus) 1. мед, Кой¬
то предизвиква помятане или бърза
и рязка промяна в хода на болест.
2.	биол. Недоразвит.
абортирам (от лат.) Помятам, правя
аборт.
абразия (лат. abrasio „остъргване“)
1.	геол.. Процес на разрушаване или
размиване на морски, езерни и др.
брегове от вълни. 2. мед. Изстъргва-
не, осгъргване лигавицата на матка,
вътрешната част на зъб и др.
абразйви (от лат. abrasi vus) Естестве¬
ни или изкуствени ситнозърнести или
праховидни вещества с голяма твър¬
дост, които ce употребяват за поли¬
ране, изглаждане и др. (напр. елмаз,
корунл и др.).
абразибнен (от лат. abrâdo „остъргвам“)
1.	Който ce отнася до абразия.
2.	Който служи за изглаждане или за
полиране на повърхност.
абракадабра (к. лат. abracadabra веро¬
ятно от гр. âbrakos „божество“ и
евр. dabar „дума“) 1. Безсмислена
дума, на която древните придавали
чудодейна сила и затова често я впис¬
вали в муски, амулети и др. 2. прен.
Безсмислица, глупост.
абревиатура (лат. abreviatüra) езиков,
1.	Дума, образувана от съкращаване¬
то на две или повече думи : наркооп,
стенлист и др. 2. Буквено съкраще¬
ние на две или повече названия :
ТКЗС — трудово-кооперативно земе¬
делско стопанство. 3. Условно съкра¬
щаване на думи при писане или в
печатан текст : и т. н., и др., и пр. —
и тъ“ нататък, и други, и прочие.
4. муз. Съкращение, употребявано в
нотното писмо.
абревийция (лат. abreviatio) 1. Съкра¬
щение. 2. = абревиатура.
абрежб (фр. abrégé) Извлечение, крат¬
ко съдържание на книга, студия идр.
йбрис ■' (нем. Abjriss) Общо очертание,
контури, скица.
абрйхт'(нем. a'brichten „сглобявам“, „на¬
гласявам“) техн.. Машина, с която - ce
създават условия да ce механизират
редица дърводелски операции.
аброгйция (лат. abrogatio) юр. 1. Право
на дадено лице да отменя закон или
решение. 2. Отменяне на закон.
абрупция (лат. abruptio) 1. мед. Счуп¬
ване на кост. 2. Прекъсване на реч,
отклоняване.
абс€нт(гр. absinthion „пелин“ презфр.)
Силно алкохолно питие със зелен
нвят, приготвено с пелин и други
билки.
абсентейзъм (от лат. absens, entis „от-
съствуващ“) 1. - Отсъствие, неявяване
на определено място, неучастие вза-
дължителни събрания и др. 2. Неявя¬
ване на избиратели при избори. 3. Не¬
изпълнение на граждански задъл¬
жения.
абсида—апсида.
абсолвбнт (лат. absolvens, entis „от¬
делящ се“). Който завършва висше
или полувисше учебно заведение, ср.
абитуриент.
абсолвйрам (от лат. absolvo) 1. Завърш¬
вам висше или полувисше образова¬
ние. 2. Опрошавам, опрощавам гре¬
хове.	,
абсолЛт (лат. absolutus през фр.) В
идеалистическата философия — веч¬
ната, неизменната, безкрайната първо¬
причина на вселената (абсолютен дух,
абсолютна идея и пр.), която е сино¬
ним на бог.
абсолФтен (лат. absolutus през фр.)
1.	Необвързан с нищо, взет сам по себе
си. 2. Неограничен, безусловен. 3. Пъ-
лсн, съвършен. 4. хим, Чисг, без
примеси.
абсолютизйрам (от лат.) Правя без¬
условен, поставям като безусловно
начало.
абсолютйзъм (к.лат. absolutism us, фр.
absolutisme) 1. пол.. Неограничена
власт, самодържавие. 2. Форма на
държавно управление, при която вър¬
ховната власт принадлежи на едно
лице (монарха) без участие на народа
в законодателството и контрола на
управлението ; просветен	аб-
солютизъм — форма на абсолю¬
тизма от XVIII в., когато монарсите

аб сорбент
са ce обявявали за привърженици на
Просвещението, борили са ce против
църковните и някои съсловни приви¬
легии и феодалите, покровителству-
вали търговията и промишлеността,
но при все това не давали свобода
на народа.
абсорбент (лат. absorbens, entis „по¬
глъщащ“) Вещество, което има свой¬
ство да поглъща (влага, пари и др.).
абсбрбер (от лат. absorbeo „поглъщам",
„смуча“) 1. Наименование на твърди
и течни вещества, които имат свой¬
ство да поглъщат и задържат опре¬
делени газове, пари или течности ;
абсорбент. 2. Съоръжения, обикно¬
вено във вид на кула, за улавяне па¬
рите на изпаряващи ce разтворители
(спирт, етер, ацетон и др.) или газо¬
ве чрез поглъщането им от шуплести
или течни вещества (въглища, про¬
мивно масло и др.).
абсорбйрам (от лат.) Поглъщам, всмук¬
вам, попивам.
абсорбция (лат. absorptio) 1. Поглъща¬
не на газове или разтворени вещест¬
ва от твърдо тяло или течност ; по¬
глъщане, всмукване, попиване. 2. От¬
слабване на светлината при премина¬
ването й през вещество поради по¬
глъщане и изразходване на част от
светлинната енергия. 3. езиков. Из¬
падане на гласна, на съгласна или
на сричка.
абстинбнт (лат. abstinens, entis „въз¬
държащ ce") Въздържател, особено
от спиртни напитки и др.
абстинбнция (лат. abstinentia „въздър¬
жане“) 1. Въздържане, особено от
спиртни напитки и др. 2. Въздържа¬
не от полов живот; отшелничество.
абстрйктен (лат. abstractus) 1. Който
ce получава чрез абстракция, добит
чрез логическо мислене ; отвлечен.
2.	Който ce получава от абстракция,
основан върху абстракция.
абстракционйзъм (от лат. abstractio
„откъсване“) Реакционно направление
в - изкуството и литературата, развило
ce в XX в., което пренебрегва дей¬
ствителното състояние и си служи с
хаотични комбинации от криви и пра¬
ви линии, геометрични фигури, цвет¬
20
ни петна и пр. в изобразителното из¬
куство, a в литературата — с неза¬
читане на езиковите норми, с - разру¬
шаване на образа и човечността, с
отричане на естествения строеж на
произведението.
абстракция (лат. abstractio „отделяне",
„откъсване“) 1. фил. Мислено извли¬
чане на съществените свойства, отно¬
шения и страни на предметите или
явленията ; умствена дейност, при
която свойства и качества на предмет
или явление ce разглеждат отделно
от тях. 2. Отвлечено понятие, теоре¬
тично обобщаване в резултат на от¬
влечено мислене.
абстрахйрам (от лат. abstraho „отвли¬
чам“) Разсъждавам отвлечено, отде¬
лям мислено съществени признаци и
свойства на предмети и явления ; a б-
страхирам ce — не обръщам
внимание, не вземам под внимание.
абсурд (лат. absurdus „неразбран“,
„глупав“) Нелепост, безсмислица, глу¬
пост.
абсурден (лат. absurdus) Който проти¬
воречи на здравия смисъл; безсмис¬
лен, глупав.
абсцбс (лат. abscessus от abscedo „от¬
стъпвам") мед. Гнойно възпаление,
загнояване; гнойник.
абсцйса (лат. abscissus „отсечен") мат.
Хоризонтална ос на правоъгълна ко¬
ординатна система.
абулйя (гр. abulia „нерешителност“)
мед. Състояние на пълно безразли¬
чие поради отслабване на волята при
нервно разстройство или преумора,
безволие при меланхолия и др.
абюдикйция (лат. abiudi catiо) юр. От¬
хвърляне на свидетел от съд, реше¬
ние на съд да не взема пред вид из¬
вестно положение, показание и пр.
отстраняване.
абюрация (лат. abiuratio „клетвено от¬
казване от нещо“) Публично отрича¬
не от убеждение или вяра.
авал (фр. aval) фин. Поръчителство,
което осигурява изплащане на задъл¬
жение по полииа, менителница, запис,
като лоръчителят ce подписва върху
тия документи.
авангард (фр. avant-garde) 1. воен.

21
Войскова част, която по време на
поход върви пред главните сили ;
предна охрана. 2. прен. Челна част,
преден отряд на обществена група.
аванкамера (фр. avant-caméra) Събира¬
телен резервоар в началото на водо¬
провод за събиране на вода.
аванложа (фр. avant-loge) Преддверие
на ложа.
аванпорт (фр. avant-port) Предна част
на пристанище, която е защитена от
вълни и е удобна за стоене на кора¬
бите на котва.
аванпост (фр. avant-poste) 1. воен. Пре¬
ден - пост от войници, поставени пред
войските или близо до неприятеля,
за да наблюдава и да предпазва от
изненади. 2. Мястото, където ce нами¬
ра такъв пост. 3. прен.. Преден отряд,
предна позиция.
авйнс (фр. avance) 1. Парична сума,
която ce получава предварително за
сметка на заплата, хонорар, наем
и - - др. 2. Суми, отпуснати на учреж¬
дение или предприятие за извършвл-
ne на необходими разходи по бюд¬
жета. 3. сп. Дадена преднина при
състезания, особено при надбягване ;
ср. авантаж (2).
авансйрам (фр. avancer) 1. Давам аванс,
давам част от уговорена сума срещу
заплата, наем и др. 2. прен.. Напред¬
вам, успявам в служба.
авансцена (фр. avant-scène) Предната
част на сцена.
авййта (ит. avanta) разг. Всичко, което
ce придобива без труд и без заслуга;
изгода, облага.
авантйж (фр. avantage) 1. Предимство,
благоприятно положение, изгода, пол¬
за. 2. сп. Даване на противника по-
леки условия, неотсъждане на нару¬
шение, щом нарушителят няма въз¬
можност да ce възползува от него ;
ср. аванс (3).
авантюра (фр. aventure от к. лат. aven-
töra „приключение“) 1. Необикновена
случка, приключение. 2. Рискована и
необмислена постъпка. 3, п^ен= аван¬
тюрист.
авантюрйзъм ^p^venturis me) 1.Склон-
ност към приключения. 2. Безприн-
asépc
ципност в обществена и полити¬
ческа дейност.
авантюрйн (фр. aventurine от - к. лат.)
1.	Разновидност на кварца, минерал
с тъмночервен или златистожълт цвят,
който служи за направа на евтини
украшения. 2. Вид цветно стъкло.
авантюрист (от фр. aventure) 1. Лице,
което обича и търси рисковани при¬
ключения. 2. Безпринципен човек.
аварйен (от ит. avaria) 1. Който ce от¬
нася до авария. 2. Който е предназ¬
начен да отстранява аварии (аварйен
трамвай, аварийна кола и др.).
авйрия (ит. avaria от ар.) 1. Значител¬
на внезапна повреда на машина, ин¬
сталация, превозно средство и др.,
която нарушава нормалната им рабо¬
та. 2. юр. Загубата, която е причи¬
нена при такава повреда. 3. прен. Не¬
сполука, нещастие, повреда.
авгиев (от собс.) Само в съчетанието
авгиеви обори — нещо твърде
замърсено (според гръцката митоло¬
гия оборите на цар Авгий не били
чистени 30 години, но Херкулес ги
очистил само за един цен, като пус¬
нал да тече през тях река).
авгур (лат. augur) Птииегадател, жрец
в древния Рим, който предсказвал
бъдещето по пеенето, полета, хра¬
ненето и др. действия на птиците ;
предсказател.
август (лат. augustus „величествен“
„свещен“) Осмият месец на годината
(в римския календар бил шести поред
и ce наричал секстилис—„ шести ме¬
сец“, но през I в. бил наречен август
в чесг на римския император Окта¬
виан Август).
августейши (лат. augustus през рус.)
остар. Височайши (титла на лица от
владетелски род).
августйнец (от собс.) църк. Католи¬
чески монах от ордена на блажени
Августин (354—430 г).
авджилък (тур. avcilik) Ловджийство.
авджйя (тур. avci) Ловец.
авенЮ (фр. avenue) Главна градска
улица с широко трасе, от което ce
открива гледка към важна обществена
пос-, ройка, паметник,планина или море
asépc (фр. avers от лат. adversus
22
a вёрсия
„обърнат“) Лииева страна на монета
или на медал.
авёрсия (лат. aversio „отклоняване“)
литер. Стилна фигура, която има за
цел да отвлече вниманието на слуша¬
телите - или читателите към друг пред¬
мет.
Авеста (перс.) Свещените книги на
древните перси, приписвани на Зороа-
стър (заедно с коментарите към тях
се наричат Зенд-Авеста).
авиатика (лат. aviaticus от лат. avis
„птица“) Наука за движението на ле¬
тателни апарати, които са по-тежки
от въздуха.
авийтор (фр. aviateur) Летец.
авийция (фр. aviation) 1. Движението
във въздуха на летателни апарати, по-
тежки от него. 2. Съвкупност от ле¬
тателните апарати на една страна или
на част ог тези апарати ; въздушна
флота. 3. Клон от науката и техни¬
ката, който се занимава с проектира¬
нето, конструирането, производството
и управляването на летателни апарати,
по-тежки от въздуха.
авивйж (фр. avivage) текст., Придава¬
не по-голяма живост - на нветовете и
по-добра гладкост, еластичност и
опип на плат чрез продължителното
му накисване в разтвор, съдържаш
специално вещество.
авиётка (фр. aviette) Малък самзлет.
авизйрам (фр. aviser от ит.) банк.
Съобщавам на клиент за извършени
финансови операции по банковата му
сметка, изпращам авизо.
авйзо (ит. avviso) !. банк. Уведоми¬
телно писмо до клиент за постъпле¬
ния или изплащания на суми по смет¬
ката му. 2. търг, Уведомително писмо
за изпратена стока, полица или сума.
3.	прен. Лек военен кораб за разузнд-
ване (някога той носил известия, на¬
реждания и др.).
авио- (от лат. avis „птица“) Първа съ¬
ставна част на сложни думи със зна¬
чение авиационен,	летате-
л е н.
авиобйза (авио- и база) Аеродрум
заедно със складове, аварийно.ре-
монтни работилници и др. за обслуж¬
ване на летателни апарати; летище.
авиоббмба (авио- и бомба) Бомба, коя¬
то се пуска от летателен апарат, пре¬
димно от самолет.
авиодесйнт (авио- и десант) Стовар¬
ване на войски чрез самолет в против¬
никова територия ; въздушен десант.
авиомоделизъм (авио- и фр. modèle)
Технически спорт, при който се
правят летателни модели на самолети
и се пускат да летят.
авиомотбр (авио- и мотор) Самолетен
бензинов, ракетен или реактивен дви¬
гател.
авиотранспбрт (авио- и транспорт)
1.	Превозване на хора, стоки и поща
чрез летателни апарати, въздушен
транспорт. 2. Транспортен параход,
пригоден да превозва само летателни
апарати, но без приспособления - за
излитането и кацането им.
авиохоризбит (авио- и хоризонт) Уред
за определяне положението на само¬
лет по отношение на хоризонта ; има
голямо значение при летене в мъгли¬
во и тъмно време.
авйста (ит. a vista „при виждане“, „при
представяне“) банк, 1. Полица, която
трябва да се плати при предявяваие.
2.	Надписът на такава полица.
авитаминоза (а- и вшпимиаоза) мед.
Болестно състояние поради недоста¬
тъчно количество на витамини в хра¬
ната.
авойр (фр. avoir) банк. 1. Пари в бан¬
ка по влогова, разплащателна или
текуща сметка, с които разполага
едно лице или учреждение. 2. Па¬
рично вземане от чуждестранен длъж¬
ник.
аврйл (англ. over „горе“ и all „всички“)
мор, 1. Обща, усилеиа работа на ко¬
раб, в която взема участие целият
личен състав. 2. Извикване на цедия
личен състав на един кораб па иалу-
бата. 3. Сигнал, с който целият еки¬
паж се извиква на палубата на кораб.
Аврбра (лат. Aurora) 1. Богиня на. зо¬
рата според рилската митология.
2.	прен. Утринна зора. 3. Името - - на
руския крайцер, който на 25. X. 1917 г.
дава сигнал за щурмуване на зимния
дворец, като ' - пръв стрелял- срещу
него.

23
автодинамйчен
австралопйтек (лат. austrSlis „южен“
и -гр. pithëkos „маймуна“) Изкопаема
маймуна, намерена в Южна Аф¬
рика. Смята ce за близка на предците
на човека.
австромарксйзъм (от собс. и маркси¬
зъм) Опортюнистическо и ревизиови-
стично течение, извращение на марк¬
сизма от австрийските соииалдсмок-
рлти (К. Ренер, М. Адлер, Фр. Адлер,
О. Бауер и др.), което ce прикрива
с лява фразеология, обяснява идеали¬
стически обществените отношения,
заменя идеята за пролетарска рево¬
люция и диктатурата на пролетариата
с теорията за мирно „социализиране“
на капиталистическата промишленост
чрез „експроприация" посредством
прогресивно-подоходен данък и „ко¬
опериране на класите".
автаркня (гр. autârkeia „самозадоволя¬
ване“)	1. Икономическа политика,
която си поставя за цел стопанското
самозадоволяване, пълна независимост
на държавата от чуждестранен внос
и развиване клоновете на индустрия¬
та, които зависят от чуждия пазар.
2.	фал. Саыозадоволсыосг като идеал
на стоическата философия за добродс-
телния човек.
автархия (гр. autarchia) Самоуправле¬
ние.
автентйчен (гр. authentikos) Същински,
действителен, неподправен, достове¬
рен.
авто- (гр. autos „сам“) Първа съставка
на сложни думи със значение соб¬
ствен, лич ен, сво й или авто-
м о б и л е н, а в т о м а т н ч е н.
автобаза (авто- и база) L Място и
съоръжения за подслоняване, обслуж¬
ване-, поддържане и ремонт на авто¬
мобили и други моторни превозни
средства. 2. Автотранспортно пред-
приятис с пътнически или товарни
моторни средства f автомобили, авто¬
буси, камиони и др.).
автобиография (авто- и баография)
1.	Описание на собствения живот.
2.	Съчинение, в което авторът описва
собствения си живот.
автоблокирбвиа (авто- и блокаровка)
техн. Автоматична система за регу¬
лиране на движението на влаковете
по жп. линия.
автобус (авто- и лат. omniMs „за
всички") Многоместен автомобил за
превозване на пътници (повече от осем).
автоваксйна (авто- и ваксина) Вак¬
сина, приготвена от микроби на бол¬
ния, който ще бъде лекуван с нея.
ав^^мия (авто- и гр. gamos „брак“)
1.	зоол. Самооплодяване в някои
низши организми. 2. бот. Самоопра-
шване при растенията.
авготйpа^вгτсcτaнцня.
автогенеза (авто- и гр. genesis „произ¬
ход“) 1. Самозараждане, първичноза-
раждане. 2. Идеалистическо течение в
биологията, според което еволюцията
в органичния свят става под влияние
на някои вътрешни, нематериални
фактори.
автогенем (авто- и гр. génos „род“)
1.	техн.. Който става сам по себе си
при твърде висока температура ; а в-
тогснно рязане и спояване
н а м е т а л и — рязане и спояване,
което става при много висока темпе¬
ратура и без инструмснти. 2. мед.
Който е ст самороден произход, са-
мовъзникващ.
автогрдв!бра (авто- и гравюра) Гра¬
вюра, направена лично от художника.
автограф /авто- и гр. graphe „пи¬
ша“) 1. Собствеиоръчен подпис. 2. Са¬
моръчен авторски ръкопис. 3. техн.
Вид апарат за копиране.
автогрйфия (авто- и гр. grâpho „пи¬
ша“) 1. Точно писмено възпроиз¬
веждане на ръкопис. 2. Начип на
приготвяне на литографски оригинал.
3.	Познаване на почерпи, на авго-
графи.
автографомания (автограф и гр. ma¬
nia „лудост“) Болестно пристрастява¬
не към събиране на саморъчни под¬
писи.
автодйн (авто- и гр. dÿ/zamis „сила“)
Лампов радиоприемник, който работи
по метода на взаимодействието на
две вълни,близки една до друга по
чсстота (фреквенция).
автодинамйчен (авто- и гр. dynamis
„сила“) Който действува със своя
собствена сила.

автодрезина
24
автодрезйна (авто- и дрезина) Дре¬
зина със собствен двигател.
автодром, автодрум (авто- и гр. dro-
mos „път“) 1. Писта за състезание
или изпитване на автомобили. 2. Път
за автомобили, автомобилно шосе,
аутобан.
автожйр (фр. autogîre от гр.) Летате¬
лен апарат, по-тежък от въздуха, със
звездообразно разположени - криле,
които ce въртят около вертикална ос.
автриитрксикйция (авто- и антокса-
кация) мед. Болестно състояние, при¬
чинено от образувани в самия орга¬
низъм отровни вещества ; самоотра-
вяне на организъм.
автоинфбкция (авто- и инфекция)
мед. Самозаразяване на организъм от
бактерии, които живеят в него.
автокйр (англ. autocar от гр. autos
„сам“ и лат. carrus „кола“) Само-
движеща ce кола с двигател с вът¬
решно горене за пренасяне на това¬
ри ; автомобилна кола за превоз, ср.
електрокар.
автокаталйза (авто- и катализа) хим..
Ускоряване или забавяне на хими¬
ческа реакция под влияние на про¬
дукти, образуващи ce при реакцията,
които играят роля на катализатор.
автокефйлен (авто- и гр. kephalé
„глава“) църк, Самостоен, независим,
който има свой върховен църковен
уπпaаиτeг;ла·ггоeφaлна църк-
в a — независима църква.
автокефйлня (гр. autokephalia) 1. He-
зависимост, самоуправа. 2. Независи¬
мост на църква от друга църква ; са¬
моуправление на църква.
автоклав (авто- и лат. clavis „ключ“)
1.	техн.. Апарат във вид на херме¬
тически затварящ ce котел с контрол¬
ни, прсдпазни и регулиращи уреди
за извършване на физико-химически
процеси при налягане, по-високо от
атмосферното. 2. мед. Парен стери¬
лизатор.
автокрйн (авто- и кран) Кран, който
е поставен върху шасито на товарен
автомобил.
автократ, автокрйтор (авто- и гр.
krâtos „сила“) Самодържец, лице с
неограничена власт, абсолютен монарх.
автократйзъм=автокрация.
автокрация (гр. autokratia) Форма - на
управление, при която неогранячена-
та върховна власт принадлежи на ед-
нолице ; еаыoдъpжавис, абсолютизъм.
автокрйтика (авто- и критика) Са¬
мокритика.
автбл (авто- и лат. ο/eum „масло")
Масло за смазване на автомобилни,
тракторни и др. двигатели ; смазка.
автолйза (гр. autolysis) мед. Самораз-
тваряне, саморазпадаие ; разграждане
на тъканите на животински и расти¬
телни организми под действието на
ферменти, които ce намират в самите
тъкани.
автолитография (авто- и литогра¬
фия) Литография, при която рисун¬
ката върху камъка ce нанася лично
от художника-автор.
автология (гр. autoJogia) езаков. Упо¬
требяване на думите в собственото им,
a не в преносно значение.
автомат (гр. automatos „самодвижещ
ce“) 1. техн. Апарат, машина, уред¬
ба или механизъм, който извършва
известна работа по точно определен
ред без намесата на човек. 2. Кукла
с механизъм, която извършва опре¬
делени действия, наподобяващи чо¬
вешките. 3. воен. Скорострелно леко
оръжие, което само изхвърля гилзата
на изстреляния патрон и пълни пат¬
ронника с нов и така стрелбата про¬
дължава автоматично ; автоматична
пушка, шмайзер, картечница. 4. прен.
Човек, който действува безсъзнател¬
но, машинално, “i
автоматизация (к. 'латГ automatisatio
от гр.) 1. Съвкупност от техниче¬
ски, организационни и др. мероприя¬
тия за въвеждане в производството
на процеси без непосредственото учас¬
тие на човека в тяхното управленис.
2.	прен. Превръщане на човешките
действия в безсъзнателни.
автоматизйрам (от гр.) 1. Въвеждам
автомати в производството. 2. Нре-
връщам ce в автомат; автомат и-
зирам ce — правя ысщомашиналыо
поради дълъг навик, превръщам ce
в автомат.
автоматйзъм (к. лат. automatismus от
25
гр.) 1. Безеъанателыоег, непроиз-
волносг на действия или движения.
2.	псих. Изпълнение на действия без
контрола на съзнанието. Получава се
в резултат на многократни повторе¬
ния ; привичка, навик. 3. Свойство на
апарати или машини да произвеждат
механични действия.
автомйтика (гр. automatikâ) 1. техн,
Дял от техниката, който разработва
методите и средствата за освобожда¬
ване на физическия труд на човека
при автоматично контролиране и
управляване на технологични процеси.
2.	Съвкупност от приспособления, кои¬
то действуват механически.
автоматйчен, автомат йчески (гр. аи-
tomatikos) 1. Който действува с ме¬
ханизъм или има автомат. 2. Който
става	механически, непроизволен.
3.	Несъзнателен, безволен, машинален.
автоматчик (рус.) 1. Лице, което работи
на автоматична машина. 2. воен, Боец,
който е въ оръжен с автомат (3).
aвтрмашИна (авто- и мишиaи) — ав¬
томобил.
автомобйл (авто· и лат. mobilis „под¬
вижен“ ; фр. automobile, нем. Auto¬
mobil) Кола, която се движи по без-
релсов път и се привежда в движе¬
ние от двигател с вътрешно горене ;
моторна кола, лека кола.
автомобилйзъм (авто- и лат. mobilis)
1.	Автомобилно дело. 2. Автомобилен
спорт.
автомотрйса (авто- и мотриса) Кола,
която се движи по релсов път със
собствен двигател.
автонйм (от гр. autos „сам“ и бпута
„име“) литер. 1. Истинското име на
автор, известен с псевдоним. 2. Отпе¬
чатана книга под истинското име на
автора.
автонбмен (гр. autonomos) 1. Който
има самоуправление. 2. Независим,
самостоен.
автономйст (от гр.) Привърженик на
самостоятелно управление или авто¬
номия.
автонбмия (гр. autonomia) 1. пол.. Пра¬
во на една област или страна да има
свои закони и да се управлява от
свои правителствени органи ; самоуп¬
авторитёт
равление. 2· Право на учреждение и
организации самостоятелно да реша¬
ват определени въпроси. 3. В идеа-
лнегнческата философия — отричане,
че нравствеността зависи от обектив¬
ните закони за развитието на общест¬
вото, и признаване на особени вът¬
решни закони на духа, чрез които се
уж самоопределя нравствената воля.
4.	прен, Независимост.
автооксидация (авто- и оксидация)
Самоокисляване.
автопилбт (авто- и пилот) Техничес¬
ко съоръжение за автоматично управ¬
ление полета на летателни апарати
(самолети, въртолети, направляемы
снаряди).
автоплйстика (авто- и пластика) мед.
Хирургическа операция, при която
разрушена част на организъм се въз¬
становява чрез присаждане на тъкани
от самия него.
aeTonnÿr (авто- и плуг) техн,. Плуг със
собствен двигател.
автопортрет (авто- и портрет) Пор¬
трет на художник, нарисуван от са¬
мия него, саморъчен портрет.
автор (лат. auctor) 1. Творец, създател
на литературно, научно, художестве¬
но, музикално и др. произведение.
2.	Писател. 3. Извършител на нещо,
деец.
автореферйт (авто- и реферат) Крат¬
ко изложение на научно съчинение,
направено от самия автор.
авторизация (к. лат. autorisatio) юр.
Разрешаване, даване право за извър¬
шване на нешо ; упълномощаване ;
вж. отоρнзаuня.
авторизйрам (от лат.) 1. Давам разре¬
шение за превсд на собствено про¬
изведение ; авторизиран пре¬
в о д — прсвод, който е направен със
съгласието на автора и е редактиран
от него. 2. прен, Упълномощавам.
авторитарен (от лат. auctoritas „влия¬
ние“, фр. autoritaire „властен“) 1. Ос¬
нован върху сляпо подчинение на
властта. 2. Който не търпи възраже¬
ния, който изключва всякаква намеса
в действията си ; насилнически.
авторитет (лат. auctoritas, нем. Auto¬
rität) 1. Общопризнато влияние изна-
авторитетен
26
чение ; сила, влияние, власт, престиж.
2.	прен, Лице, което има авторитет.
авторитетен (от лат.) 1. Който ce пол¬
зва с влияние, който заслужава пъл¬
но доверие. 2. Влиятелен, убедителен,
самоуверен ; меродавен.
авторство (от лат.) 1. Принадлежност
на произведение по отношение на ав¬
тора му. 2. Дейност на автор: съ¬
чиняване, съставяне, изобразяване.
автосеротерапия (авто- и серотера¬
пия) мед. Лекуване на болен със co-
pyы от собствената му кръв.
автосйн (авто- и гр. synclironismôs
„едновременност") Електрически апа¬
рат за предаване на механическо дви¬
жение на разстояние по електропро¬
вод.
автостанция (авто- и станция) Авто¬
мобилна станция, автомобилна аген¬
ция.
автостбп (авто- и стоп) 1. Уредба за
автоматично спиране на влак, когато
ce приближава до затворен път. 2. Спи¬
ране на автомобил от някое лице
с молба да бъде прекарано безплатно
на известно разстояние.
автострйда (ит. autostrada) Широк ав¬
томобил ен лът.
автосугестия (гр. autos „сам“ и лат.
suggestio „внушение“) Самовнушение.
автотйпия (авто- и гр. tÿpos „отпеча¬
тък“, „образ“) 1. Фотомеханичен на¬
чин за направа на печатарско клише
за отпечатване на полутонови рисун¬
ки или фотографии чрез фотографи¬
ране на оригиналите през растер и
копиране на растеровия негатив вър¬
ху светлочувствителна цинкова плоча.
2.	Полученото по тоя начин клише.
3.	Отпечатък от такова клише.
авто^мия (гр. autotomia от авто- и
гр. témnô „режа“) 1. биол. Способ¬
ност на някои живогни, напр. гуше-
рите, рефлекторно да откъсват край¬
ници или други придатъци и
части от тялото си при силно драз¬
нене като самозащита (хвашане от
човек или хищник и др.). 2. мед. Са-
ыооеакатнваые на душевно болни за
„спасяване“.
автотранспбрт (авто- и транспорт)
Автомобилен превоз.
автотрансфор^мйтор (авто- и транс¬
форматор) техн. Трансформатор за
превръщане на променлив ток с ед¬
но напрежение в променлив ток с
друго напрежение, при който първич¬
ната и вторичната верига са свърза¬
ни помежду си електрически.
автотравефузия (авто- и трансфузия}
мед. Преливане на кръв па болен от
негова собствена кръв.
автотропйзъм (авто- и гр. trépo „вър¬
тя“) биол. Способност на растеиията
да възстановяват правилния си рас¬
теж.
автотрбфия (авто- и гр. tréphô „хра¬
ня“) Саыоизхρанваве.
автофйгия (авто- и гр. phâgomai
„изяждам“) 1. Самоизяждане. 2. биол,
Поддържане на живота чрез собстве¬
ните източници на организма.
автофйлия (гр. autophilia) Самовлю-
беност.
автофрбза (авто- и фреза) техн. Поч¬
вообработваща машина, която има
двигател и барабан със зъбци.
автохипнбза (авто- и хипноза) Изпа¬
дане в състояние на хипноза по соб¬
ствено внушение, a не от хипнотиза¬
тор ; саыохипнoгианpаве.
автохром (авто- и гр. chroma	“)
Фотографическа плака, на която при
една снимка и специално химическо
обработване ce получава многоцветно
изображение.
автохромия (гр. autochrömia „запазва¬
не на собствения цвят“) печ. Способ
за получаване на многоцветен отпе¬
чатък.	.
автохтон (авто- и гр. chtho'n „земя“)
1.	Който не е дошъл отдругаде, ко¬
ренен жител и коренно население на
една страна, местен жител, ср. або¬
риген. 2. биол. Растение или живот¬
но, което ce е появило в дадсна- об¬
ласт, без да е пренесено отдругаде.
3.	Образуван - на мястото, в което ce
намира, напр. полезни изкопаеми.
авункулйт (лат. avunculus „вуйчо“)
ист, Унаследен обича“ от матриар¬
хата, при който вуйчото ce грижи
повече за сестрините си дена, откол-
кото за своите.
arâ (тур. aga) 1. Господин, господар
27
(феодално почетно звание у мохаме-
данските народи, особено у турците).
2.	Турски административен чиновник.
3.	прен, Турчин.
агава (от гр. agauos „достоен за учуд¬
ване“) 1. бот. Американско много-
цвстно растение, от чиито листа ce
получават груби влакна за изтривалки,
рогозки и подобни. 2. Здравите не-
гниещи влакна от това растение.
агале (нгр. agâlia) Бавно, полека.
нтнлынголйг (гр. âgalma „статуя“ и
litlios „камък“) Рнзноnвегев мек ми¬
нерал, от който ce правят различни
дребни потреби : вази, дръжки на
ножове, идоли и др.
агалък (тур. agalik) остар. Господа-
руване, добрувзнн; охолство.
агймен, агамйчен (гр. âgamos) Без¬
брачен.
агамет (от гр. âgamos „безбрачен")
Продукт от делене на клетка при
едноклетъчни животни и низши рас¬
тения, от които ce развива нов ор-
тн^lнаъы.
агамия (гр. agamia) 1. Безбрачие.
2. биол. Отсъствие на пол. 3. Размно¬
жаване без полов процес, чрез пъп-
куване или делене.
агапия (гр. agâpë „обич“) църк. Брат¬
ска вечеря на „любовта“, обша тра¬
пеза, на която ce хранели заедно
първите християни ; по-късно обеди
за бедните, уреждани от богатите
християни.
агамогония (гр. âgamos „безбрачен“
и gonos „рождение“) биол. Безполо¬
во размножаване чрез делене на
клстката или пъпкувннс.
агар-агар (мал.) 1. Раститслна пихтия
от морски водорасли, която ce упот¬
ребява вместо желатин в сладкарст¬
вото. 2. Култура за развъждане на
бактерии при биологични опити и об¬
работка на гънани в индустрията.
агарянин (от собс.) Мохамеданин, тур¬
чин, неверник (по името на библей¬
ската робиня Агар).
агенда (лат. agenda „което трябва да
ce направи“) 1. Бележник за вписва¬
не на предстоящи задачи. 2. църк.
Бρтоелужебын книга, служебник; треб¬
ник (у католиците и протестантите).
а г и та ция
агент (лат. agens, entis „действуваш“
1.	Представител на държава, органи¬
зация, учреждение и пр., който из¬
пълнява различни поръчения ; пъл¬
номощник. 2. Таен сътрудник, оръ¬
дие на чужди интереси или на чужда
държава за разузнаване и вредител¬
ска дейност; шпионин. 3. остар.
Деец от времето на освободителните
борби. 4. науч. Причинител на различ¬
ни явления в организъм, в природата
и пр.; агент-провокатор —
таен сътрудник на реакционна власт,
който играе двулична и подстрека-
галска роля в прогресивна органи¬
зация.
агентство (от лат.) 1. Клон, представи¬
телство па централно управление или
учреждение, което изпълнява техни
поръчения. 2. Представителство на ед¬
на държава в чужбина. 3. Посредни¬
чество, представителство. 4. Служба
или длъжност на агент. 5. Канцела¬
рия на агент.
areHTÿpa (к. лат. agentöra) 1. остар.
Малък клон на банково учреждение.
2.	Всичките агенти на едно учрежде¬
ние. 3. Шпиони и диверсапти в служ¬
ба на чуждо правителство или разуз¬
наване.
нтбвцнн (лат. agentia) 1. Учреждение,
което събира сведения от политиче¬
ски, стопански и др. характер и ги
предава на вестнини, радио, телеграф
и др. 2- Служба за продажба на път¬
нически билети, за даване реклами
във вестниците, за разпространение
на периодичния печат и др. 3. Кан¬
целария на такива учреждения.
агиогрйф (гр. hagiogrâphos) Житие-
писец.
агиогрйфия (гр. hagiogrraph.ia) 1. Дял
от църковната писменост за живота
на светците. 2. Нисане на жития ;
жнтнеnнегво.
агит- (лат. agittWïo) Първа съставна
част на сложни думи със значение
агитационен, напр. агиттаб^ло,
агитпункт и др.
агитйтор (лат. agitator) Лице, което
върши агитация.
аги^ция (лат. agitatio „подбуждане
към нещо“) 1. Устна, печатна или

агитирам
28
писмена дейност за въздействие в
полза или против известни идеи, за¬
дачи, мероприятия и пр. 2. Убежда¬
ване в полза или против нещо ; въз¬
действие; нагледна агитация —
картини. схеми, рисунки, стенв^т-
ници, лозунги и др., предназначени
в полза или вреда на известна идея,
дейност и подобни.
агитйрам (от лат. agito „подбуждам“)
Правя агитация, убеждавам в полза
или против известна идея, задача, ме¬
роприятие и пр. и призовавам на
борба.
агИтка (рус. от лат.) 1. Кратко худо¬
жествено литературно-музикално про¬
изведение с подчертан агитационен ха¬
рактер, предназначено за публично из¬
пълнение, често за скандиране. 2. Гру¬
па лица, които изпълняват такова
произведение.
αтигпpбп (съкр. от агитация и проп¬
аганда) Отдел при обществена или
политическа организация, който се
занимава с агитация и пропаганда.
агитпрбпчик (от рус.) Лице, което за¬
вежда агитация и пропаганда.
агитпункт (съкр. от агитация и пункт)
Център за организиране на агитация
и за провеждане на масова полити¬
ческа работа.
АглИя (гр. aglâia „красота") 1. Най-
младата от трите грации, богините на
красотата според гръцката митология.
2.	астр, Име на планета.
агломерйт (лат. agglomeratus) 1. геол..
Нсспоснн скала, съставена от груби
скални и минерални късове, предим¬
но от вулканичен произход. 2. Късо¬
ве руда, получени чрез агломерация.
3.	прен. Сбор от разнородни неща ;
сбирщина; ср. конгломерат.
агломерация (лат. agglomeratio) \.геол,
Процес на образуване на неспоена
скала от груби скални и минерални
късове, обикновено от вулканичен
произход. 2. Процес на получаване
едри късове от ситна или прахооб¬
разна руда чрез спичането им с въг-
лища. 3. прен. Струпване на едно
място (на население в големи селища,
на микроби и др.).
аглбсия (гр. aglossia) 1. мед. Рядко
уродство, при което липсва език.
2. Немота.
аглутинйция (лат. aggl uti natio „приле¬
пяне“) 1. езиков. Начин на образува¬
не форми в някои езици чрез приба¬
вяне към думите на отделни частици,
напр. в турски : ода (стая), одалар
(стаи), одаларда (в стаите). 2. мед,
Струпване в купчини на бактерии,
клетки и др. в организъм под влия¬
ние на про^встела — аглутини.
аглутинйн (от лат. agglutino „приле¬
пям “) Вещество, което причинява аг¬
лутинация (2).
агнДт (лат. agnates) юр. 1. Роднина по
мъжка линия. 2. Лице под башина
опека.
агнйция (лат. agnatio) юр. Роднинство
по мъжка линия.
агнбзия (а- и gnôsis „знание“) Нару¬
шаване на правилното възприемане
поради поражение в кората на голе¬
мите полукълба на главния мозък.
Човек може да вижда, но не възпри¬
ема правилно предметите, или може
да чува, но не разбира правилно чу¬
тото.
агностйк (гр. âgnôstos „незнаещ“)
1.	Последовател на агностицизма.
2.	прен. Скептик.
агностицйзъм (а- и гр. gnôsis „зна¬
ние“) Идеалистическо направление
във философията, което отрича въз¬
можността за познаване на обективно
съществуващия извън нас свят и не¬
говите закономерности.
агбгика (гр. agogé „увод“) муз. Не¬
голямо отклонение от темпото и мет-
риката за постигане на по-голяма ху¬
дожествена изразителност.
агонизирам (фр. agoniser от гр. ago-
nizomai »боря се“) Намирам се в аго¬
ния, намирам се в предсмъртни мъки,
„бера душа“.	_
агояйстика (гр. agonistikos „обичащ
борбата или спорта“) Гимнастическа
или спортна борба; атлетика, гим¬
настика.
агбния (гр. agonia) Предсмъртни мъки,
последен и мъчителен момент при
умиране.	,
агорй (гр. agorä ) 1. Главният площад
на древногръцки град, на който ста-

29
вали народните събрания, политичес¬
ки събрания, продажба на стоки и
пр. 2. Пазар.	f
агорафббия (гр. agora „площад“ и phô-
bos „страх“) 1. мед, Невроза, която
поражда страх от публичните места
и по-специално при преминаване на
големи пространства, където човек мо¬
же да бъде гледан. 2. Страх от тълпата.
агорйда — ягорида.
агрйрен (лат. agrarius) Който ce отна¬
ся до земеделието или до земята ка¬
то обект на обработване ; земеделски,
поземлен.
агрйрий (лат. agrarius) пол. 1. Едър
земевладелец в капиталистическите
страни. 2. мн. ч. Членове на бур¬
жоазна партия, която защищава ин¬
тересите на едрите земевладелци.
аграф (фр. agrafe от гр.) 1. Закопчал¬
ка на официалиа дреха. 2. арх. Ук¬
расен с резба камък, който ce намира
в център на свод на постройка и
служи за подпора.
агрйфия (а- и гр. grâphô „пиша“) мед,
Нарушаване на психофизиологичните
процеси, осигуряващи закономерна
връзка между устната и писмената
реч. която води до загубване способ¬
ността за писане.
агрегйт (лат. aggregatus) 1. Механич¬
на смес от разни съставки. 2. Маса
от еднородни частици. 3. техн. Съ¬
четание от две или повече машини,
свързани механично или технологич¬
но в група за извършване на един
общ процес. 4. техн. Сложна част
на някоя машина, която представля¬
ва завършено цяло (напр. двигатет в
автомобил). 5. геол.. Съединяване на
отделни минерали в природни мате¬
риални образувания.
агрегйтен (лат. aggregatus) Който ce
отнася или е свойствен на агрегат;
агрегатно състояние — ед¬
но от трите основни състояния на
веществата : твърдо, течно и възду-
хообразно (при водата те са в зави¬
симост от температурата).
агрежб (фр. agrégé) Във френската об¬
разователна система — лице, което
е придобило право да преподава в
средно училище, в юридическия, ме-
агронбм
ди^н^ия или фармацевтичния фа¬
култет, след като успешно е поло¬
жило определен конкурсен изпит.
агремйн (фр. agrément) Съгласие (одоб¬
рение) на една държава, с което при¬
ема за дипломатически представител
лице, посочено от друга държава.
агресйвен (лат. aggressivus) 1. Hana-
дателен, настъпателен, грабителск^
2. Враждебен. 3. хим. Разяждащ,
разрушаввац поради химическо въз¬
действие,
агрбсия (лат. aggressio) 1. пол.. Не-
предизвикано нападение, въоръжено
нападение със завоевателна цел.
2. прен. Настъпление, нападение.
агресор (лат. aggressor) Страна, която
извършва агресия ; нападател.
агрикултура (лат. agricultura) 1. Зе¬
меделие, селско стопанство. 2. Ме¬
роприятия за подобряване на земе¬
делското производство, за усъвър-
щеветвувнве на селскостопанската
техника и пр.
агро- (гр. agros, лат. ager „нива“, „no-
л е“, „земя“) Първа съставка на слож¬
ни думи със значение агрономи¬
чески, земеделски, който ce
отнася до земята, напр. агро¬
логия.
агробиолбгия (агро-н биология) Нау¬
ка за общите биологически законо¬
мерности, които имат значение за
животновъдството и растениевъдст¬
вото.
агрология (агро- и гр. logos „наука“)
Наука, която изучава почвата и поч¬
вените процеси с оглед на земедел¬
ските посеви, за да ce увеличи до¬
бивът от земята.
агромаксимум (агро- и лат. maximum
„най-много“). Съвкупност от агроно¬
мически знания и мероприятия в най-
голяма степен.
агромйнимум (агро- и лат. minimum
„най-малко“) Най-малките и най-необ¬
ходимите познания и мероприятия по
агрономия, необходими при обработ¬
ването на земята.
агромвтър (агро- и гр. métron „мяр¬
ка“) Линийка с мащаб за изчислява¬
не на площи по план.
агронбм (агро- и гр. nomos „закон")
30
агрономически
1. ^епиали^ по земеделие и селско
стопанство. 2. Лице, завършило агро¬
номия. 3. Студент по агрономия.
агрономически (от гр.) 1. Селскосто¬
пански, земеделски. 2. Свойствен на
агроном или на агрономия.
агронбмия, агрономство (гр. agrono-
mia) Наука за земеделието и селското
стопанство.
(агро- и техника) Сис¬
тема от мероприятия за отглеждане
на растенията, която обхваща начи¬
ните за обработването на земята, то¬
ренето, предпосевного манипулиране
със семената, грижите за растенията
за получаване най-голсми добиви, при¬
бирането на реколтата и др.
агрофйзика (агро- и физака) Наука
за различните физически и физико¬
химически процеси, които стават в
почвата и културните растения, a та¬
ка също и за физическите фактори,
които въздействуват върху развитие¬
то им.
агрохймия (агро- и химия) Дял от
приложната химия, който разработва
въпроси във връзка с подобряването
на растениевъдството.
ад (гр. Hades) 1. Бог на подземното
царство в гръ^ата митология. 2. Спо¬
ред християнската религия—място под
земята, където душите на гpешвиин-
те се предават на вечни мъки след
смъртта ; преизподня, пъкъл ; ср. Ха-
дес. 3. прен.. а) място на мъки и
страдания ; б) мъка, терзание ; в) без¬
редие.
адажио, адпджо (ит. adagio „бавно“,
„спокойно“) 1.муз. Бавно темпо. 2. Му¬
зикално ироизведение или част от
музикално произведение, което се
излълнявн в бавно темпо. 3. В бале¬
та — бавна лирична част на танца.
адамйнт (гр. adâmas, antis) Ï. Елмаз,
брилянт. 2. Стомана, твърд метал (у
древните гърци).
адамит (от собс.) Средновековен хрис-
тняннв-еектннт, който отричал част¬
ната собственост и се борел против
съществуващия религиозен и полити¬
чески гнет (по името на „първия“ чо¬
век Адам).
адамов (евр. по името на първия човек
според Библията) Който принадлежи
на Ад?м ; адамова глава —
изображение на череп с две кръсто¬
сани кости под него като символ на
смъртта ; адамова ябълка —
изпъкналостта на гръкляна y мъжете.
адамсйт (от собс.) Отровно вещество,
което поразява слизес-гата обвивка на
дихателните органи (по името на аме¬
риканския химик Адамс).
адаптация (лат. adaptatio „пригодявн-
не*) 1. биол. Приспособяване на ор¬
ганизъм към окръжаващите го усло¬
вия ;адаптания на очите —
приспособяване на очите към разл^яа
светлина. 2. Приспособяване, нагаж¬
даме на текст с оглед на читателите
и слушателите (обикновено се прави
по-достъпен). 3. прен, Приспособя¬
ване.
адаптирам (от лат. adapto) Приспосо¬
бявам, нагаждам.
адаптомстър (лат. adapto „приспосо¬
бявам“ и гр. métron „мярка") Уред
за измерване нднпгнннягα на очите.
адаптор (лат. adaptor „приспособител")
1.	уред за възпро¬
извеждане на звукозапис. 2. Приспосо¬
бление във фотографически апарат,
което позволява да се използуват и
по-тесни ленти или по-малки кнссткиот
размера на апарата. 3. Приспособление
за свързване на електрически уред с
контакт, който не отговаря по тип и
шепсел на неговия контакт. 4. Уред
за разчитане па филмова фонограма.
адйш (тур. ada§ от тур. ad „име“ и
перс. da§ „другар“) Едноименник,
съименник.
адвалбрен (лат. ad valorem „според
стойността“) Който съответства на
стойността.
адсекция (лат. advectio) Хоризонтално
придвижване на въздушни маси, свър¬
зано с промяна на температурата,
влажността и др.
адвентйзъм (от лат. advenio „идвам“)
църк. Протестантско учение, което
проповядва близкото повторно идване
на Христос.
адвентйст (от лат.) L Последовател на
адвентизма. 2. Протестантии.
адвербйлен (лат. ad „при“ и verbum
31
„глагол“) грам. Пригладен, опреде¬
лящ глаголно съдържание.
адвербийлен (лат. ad verbi älis) грам.
Който е с качества или със значение
ira наречие.
адвербиализация (от лат.) грам. Пре¬
връщане в наречие, преминаване на
дума от друга категория в наречие.
адвербиум (лат. adverbium) грам.. На¬
речие, „примаго-тие“.
адвокйт (лат. advocatus) 1. Юрист,
правник, който защищава дела пред
съд и давя съвети по правни въпроси.
2. прен, Защитник изобщо.
адвокатски (от лат.^. Свойствен, при¬
надлежащ на адвокат. 2. прен. Кой¬
то хитрува, който извърта нещо.
адвокатура (лат. advocatura) 1. Адво¬
катство, длъжност и служба на адво¬
кат.	2. Адвокатите, адвокатското
съсловие. 3. Помещение на адвокат¬
ска управа.
адеквйтен (лат. adaequatus) Напълно
еднакъв, съвпадащ, тъждествен.
адект-йвен ^дииективен.
адсломбрфен (гр. âdëlos „неясен“ и
morphé „образ“) С неясен образ.
аденалгия (гр. adënalgia) мед, Болки
в жлезите.
аденйт (гр. adenitis) мед. Възпаление
на лимфните възли.
аденоидйт (гр. adenoiditis) мед, Уве¬
личение на третата сливица.
аденолбгия (гр. adén „жлеза“ и logos
„наука“) Дял от анатомията, който
изучава жлезите, наука за жлезите.
аденопйтия (гр. adén и pathos „стра¬
дание“) мед. Заболяване на лимфни¬
те възли.
аденотбмия (гр. adén „жлеза“ и témno
„режа“) мед. Оперативно изрязване
нн жлези или разрязване нн жлези
за научно изследване.
адбпт (лат. adeptus „спечелен“) 1.
Лице, което е било посветено в тай¬
ните на алхимията през средните
векове.	2. Убеден последовател,
ренностен привърженик на някое
учение.
адет (тур. adet) Навик, обичай, нрав,
.х<аpнегсp.
адефйгия (гр. adëphagia „лакомия“)
Неннситеп глад.
администрация
аджамчя (гр. acami от ар.) Неопитен,
новак.
йджеба (тур. acaba от перс.) разг. Да¬
ли наистина.
адиабйта (гр. adiabatôs „непроходим“)
Кривата линия, която изразява гра¬
фически адинбатен процес ; н д и а б а
тен процес — термодинамичен
процес, който ce извършва в дадена
материална система без приток или
отток на топлина.
адиагностйчен (а- и гр. diâ и ■ gnosti-
kôs „познаваем“) 1. мед. Който не ce
поддава на диагноза. 2. Непознаваем,
който не ce поддава на познаване.
адинамйчен (а- и гр. dynamikos „си¬
лен") Немощен, слаб, безсилен.
адинамия (а- и гр. dynamis „сила“)
Безсилие, немощ (особено поради ста¬
рост, болест и пр.).
адипбза (лат. adiposis) мед. Болест
причинена от голямо натрупване на
тлъстини.
ндипозен (от лат. adeps. ipis „тлъсти-
нн“) мед, Тлъст, с тлъстини.
адитйвен (лнт. additlvus) Който ce при¬
бавя.
адиектйвен (лнт. adiectlvus) 1. грам.
С качества на прилагателно име ; при¬
лагателен. 2. Който ce прибавя към
нещо.
административен (от лнт.) 1. Който ce
отнася до управа, управителен. 2. Кой¬
то става по ннреждняе на изпъл¬
нителната власт. 3. Свойствен или не¬
обходим нн управител ; организатор¬
ски, управленчески. 4. прен.. Чинов¬
нически.
администратор (лнт. administrator) ί.
Лице, упълномощено дн управлява и
да ръководи учреждение, предприя¬
тие и др. ; управител, ръководител,
уредник. 2. Лице, което имн качест¬
ва да управлява и дн ръководи. 3. Ли¬
це, което знвеждн администрация на
вестник, списание и др.
администр£ция (лнт.абтг ni stratio) l.Op-
гани за управляване на държавни,
обществени и други предприятия ;
управа, управление. 2. Органите на из¬
пълнителната власт. 3. Длъжностните
лица, ръководният персонал нн даде¬
но учреждение или предприятис

32
администрирам
4.	Служба в редакция за техническо
ръководство и разпространяване на
вестник, списание и др. 5. Помеще¬
ние на тнкнва служба.
администрирам (от лнт. administre)
^Занимавам ce с администрация; уп¬
равлявам, ръководя, уреждам. 2. прен.
Действувам формално, бюрократичес¬
ки постъпвам, кнто спазвам само бук¬
вата нн знконн.
адмирйл (к. лнт. admirälis от ар. amir
ai· bahr „господар на морето“) 1. Най-
високото звание и чин в командния
състав във военноморски флот. 2. Ли¬
це с такъв чин.
адмнралтбйство (от нр.) 1. Върховно
управление нн военноморски сили.
2.	Министерство на флотата в някои
страни.
адмирация (лат. admiratio) Възхище¬
ние, преголямо уважение.
адмирйрам (от лнт. admiror) Възхища¬
вам ce от нещо, изрнзявнм голяма
почит.
адмиратйвен (лнт. admirativus) Който
предава или предизвиква възхищение.
адмйсия (лат. admissio) Допускане,
пенсыαвс.
адн^минйлен (лнт. ad nominalis) грам..
Приименен, който стои при име или
определя име.
Адонйс (гр. Adonis) 1. Според гръц¬
ката митология красив момък, обик¬
нат от Афродита (Венера) и превър¬
нат в цвете. 2. прен. Хубавец, красавец.
3.	бот, Лютиково цвете, вид карамфил
с големи цветове (употребява ce като
лек при сърдечни болести).
адонйчески стих (от гр.) литер. По-
еледRияτетнх на сафическата строфа,
който ce състои от дактил и спондей
( ——·— ) или от дактил и
хорей ( —' ).
адоптйт (лнт. adoptatus) юр. Осиновен.
адоптйтор (лат. adoptator) юр. Осино¬
вител.
адоптация, адбпция (лнт. adoptatio,
adoptio) юр. Осиновяване..
адоптйвен (лнт. adoptatïvus) Който ce
отнася до осиновяване.
адоптйрам (от лат. adopto) 1. Осино¬
вявам. 2. прен.. Присвоявам си (извест¬
но право или задължение).
адорйтор (adorator) 1. църк. Молител,
богомолец, поклонник. 2. Обожател,
поклонник.
адорйция (лнт. adoratio) църк. 1. Обо-
жнвнне, почитане. 2. Церемония при
избирането нн нов пнпн.
адорнамёнто (ит. adornamento) муз.
С украшение.
адреналйн (лнт. adrenalis ,прибъбре-
чен“) медЛ. Специфично вещество,
хормон, което ce отделя от надбъб-
речната жлеза. 2. Лекарство, получе¬
но по синтетичен начин, което ce
употребява при кръвотечение, астма
и др.
адрбс (фр. adresse) 1. Означаване мес¬
тонахождението нн лице или учреж¬
дение. 2. Надпис нн плик, пакет, кар¬
тичка и пр. с означаване името или
фирмата и точното място нн лицето
или учреждението, до които ce изпра¬
щат. 3. Писмено приветствие към ли¬
це или учреждение по някакъв тър¬
жествен случай.
адресйнт (к. лнт. през фр.) 1. Подател,
изпращач. 2. фин, Лице, което изда¬
ва полица.
адресйт (к. лнт. adressätus през фр.)
1.	Получател. 2. фан. Лице, нн което
е днденн полица.
адски (от. гр. Hâdës „Хндес, бог нн
подземното царство“) 1. Свойствен на
подземното царство. 2. прен. Дявол¬
ски, злобен, зъл. 3· прен.. Непоносим,
тежък, мъчче; адска машина —
снаряд с часовников механизъм, кой¬
то избухва в определено време; ад¬
ски камък (лнт. lapis infernalis) —
сребърен нитрат, вещество, което ce
употребява и за изгаряне на рани.
адскрйпция (лнт. adscriptio) Закрепос-
тявнне.
адсорббнт (лнт. adsorbens, entis „по¬
глъщащ“) хим. физ. Вещество, което
притежава способност да поемн (пог¬
лъща) в порите си или по повърхност¬
та си течни или въздухообрнзни ве¬
щества.
адсбрбер (от лнт. ad „към“ и sorbeo
„поглъщам“) техн, Апарат за осъ¬
ществяване на процеса на адсорбцн-
ята. Употребява ce за поглъщане на
пари и газове или разтворени веще-
33
аеролит
сгва чрез твърди поглъщатели (нд-
сорбенти).
адсорбйрам (лнт. ad sorbeo) Поглъщам.
адсорбция (лнт. adsorptio) Привличане
или задържане нн пНри, газове или
разтворени вещества по повърхността
на твърди тела или течности.
адстрйт (нем. Adstrat) езиков. 1. Ези¬
кът на пришелците, който е оказал
влияние върху езика нн коренните
жители и се е съхранил като мал¬
цинствен език. 2. Разновидност на
двуезичие, породило се от дългото
съвместно съществуване нн различни
езици нн еднн и съша територия.
адуктор (лат. adductor) анат. Мускул-
довежднч, който приближава крайник
към средната линия нн тялото.
адулйр (ог собс.) Безцветен, прозра¬
чен минерал, разновидност нн орто¬
клаза (по . името на местност в Ал¬
пите).	’
адулйтор (лат. adulätor) Ласкател.
адулйция (лат. adulatio) Ласкаене, лас¬
кателство.
адултер (лат. adulter) Който изневеря¬
ва на съпружеската вярност; прелю¬
бодеев
адхбзия (лнт. adhaesio) Сила нн при¬
вличане между молекулите нн твърди,
течни или газообразни вещества, ко¬
ято се проявява при допиране нн те¬
лата едно до друго ; ср. кохезия.
адйбнкт (лнт. adi unctus „присъединен“)
1. Асистент, аспирант във военно
учебно заведение, който се готви за
иреподнвател във висше военно учи¬
лище. 2. остар. Асистент. 3. Помощ-
II ик. заместник на длъжностно лице.
ндютйнт (к. лат. adiutans, antis „пома¬
гащ“) Офицер при военен началник
за изпълнение на служебни поръчки
и щнбна работа.
пбд (гр. aoidôs) литер. Древногръцки
народен певец, поет-певец.
аерйрий (от гр. aêr „въздух“) Площад¬
ка зн правене нн въздушни или сл ън-
'leiui бани, особено в санаториум ; ср.
солариум.
аерйция (фр. aération „проветряване“
от гр.) 1. Обмяна на почвения въз-
лух е атмосферния чрез обработка на
почвата и мелиорация. 2. Вкарване
нн въздух в кнннлни води, намиращи
се в биологични филтри. за дн се
ускори проветряването. 3. Проветря¬
ване нн помещения и сгради, наси¬
щане с въздух. 4. Метод за лекува¬
не чрез продължително и системно
дишане на открито.
аеренхйма (гр. aér „въздух“ и énchy-
ma „влято вещество") Тъкан нн вод¬
ни и блатни растения, която съдържа
въздух между клетките.
аеро- (гр. аег „въздух“) Първа състав¬
ка на сложни думи със значение
въздушен, въздухоплавате-
л е н, напр. аерогенен, неро¬
г н р н.
аербб (аеро· и гр. bios .живот“) Мик¬
роорганизъм, който може да съще¬
ствува само при наличността нн сво¬
боден кислород ; прот. нннероб.
аеробибн (аеро- и гр. bios „живот“)
Атмосферата кнто среда на живота.
aepoôÿc (аеро- и лат. omnibus „за
всички“) Пътнически самолет.
aeporäpa (аеро- и гара) Летище, което
обслужва гражданското въздухопла¬
ване.
аерогенен (аеро- и гр. génos »род“)
мед. Който произхожда или се носи
от въздуха, който се преднвн по въз¬
духа (зн болест).
аерогрйф (аеро- и гр. grâpho „пиша“)
1. Уред за нанасяне цветове върху
хартия, платно и др. чрез пулверизи¬
ране ; бояджийски пистолет. 2. Метео¬
рологичен уред, който едновременно
записва няколко данни : температура,
влажност, атмосферно налягане.
аерогрйфия (аеро- и гр. grâphô „пи¬
ша“) L Боядисване на тъкан чрез
пистолет със сгъстен въздух. 2» На¬
ука зн горните атмосферни слоеве.
аеродинамика (аеро- и динамика)
Наука за действуващите във въздуш¬
на средн сили и зн свързаните с тях
движения нн въздуха в присъствието
нн някакво чуждо, твърдо тяло.
аеродрум (аеро- и гр. dromos „място
зн надбягване“) Летище.
аероклуб (аеро- и клуб) Лружество,
клуб на любители на въздухоплава¬
нето.
аеролйт (аеро- и гр. lithos „камък“)
• I ! ·· ■ -uuic иа чуждите думи к българския език

аерол ифт
Метеорит, състоящ се главно от
скална материя.
аерол ифт (аеро- и лифт) Уредба зн
издигане на разяждащи течности.
земно масло и др. с помощта на въз¬
дух, вкарван под налягане в стълб
от течността.
аерология (аеро- и гр. lôgos „ннукн")
Дял от метеорологията, който изслед¬
ва явленията в свободната атмосфера,
предимно във високите атмосферни
слсеве ; има зн цел да усъвършен-
ствувн методите и уредите зн тези
изследващия ; ср. нерогрнфия (2).
аеролоция (аеро- и лоция) Подробно
описание нн въздушен път, придру¬
жено с карти, скици и др., предназ¬
начено зн подпомагане на летците.
неромняк (аеро- и маяк) Кула със
силни осветигелни тела зн показване
пътя на летците.
аерометър (аеро- и гр. mctron „мяр¬
ка“) Уред зн измерване теглото и
гъстотата на въздуха и другите га¬
зове.
аерометрия (аеро- и гр. nietréo „.ме¬
ря“) Ннукн, която изследва физичес¬
ките свойства нн въздуха и газооб¬
разните тела.
аеромеханика (аеро· и механика) Дял
от механиката, който се занимава с
равновесието и движението на въз¬
духа и газовете. .
аеромббил (аеро- и лнт. mobilis „под·
вижен“) Автомобил, привеждан в дви¬
жение чрез въздушно витло Opone-
лер), въртяно от двигател.
аеромотор (аеро- и мотор) 1. Двига¬
тел, привеждан в движение чрез въз¬
дух. 2. Двигател нн самолет.
аерон (от гр. нСг „възнух“) Лека сплав
от алуминий, мед, калай и др., която
имн високи механични свойства ; упо¬
требява се при самолетостроен^о.
аеронавигпция (аеро- и навигация) 1.
Ннукн и практика зн управляване нн
летателни апзрати по определен път,
като се използуват сигнали по радио¬
то, компаси, карти и др. 2. Ннукн зн
определяне посоката на полета на ле¬
тателен нпнрнт, без дн се използува
карта.
34
аерон&вт (аеро- и гр. nâutes „моряк“)
Летеп, въздухоплнвнтел.
аеронавтика (аеро- и навтика). 1. Нн-
укн зн движението във въздуха нн
летателни апарати, по-тежки (навига¬
ция) или по-леки (въздухоплаване) от
него. - 2. Самото летене във въздуха
с всякакви апнрнти.
аероллан (аеро- и лат. planum „плос¬
кост“, фр. aéroplane) По-тежък от
въздуха летателен нпнрнт с - непод¬
вижни носещи плоскости (криле),
снабден с двигател и витло или с
ракетен, реактивен или турбоструен
двигател ; самолет.
аероплнншет (аеро- и планшет) Уред
с карта, чрез който се направлява
полет на летателен апарат (картата
се развива и едновременно се навива
между две макари).
аеропорт (аеро- и порт) 1. Голямо ле¬
тище със специални служби, съоръ¬
жения и помещения зн излитане, ка¬
цане и пнзене на летателни апарати.
2.	Възлов пункт на въздушни линии.
аеро поща (аеро- и поща) Въздушна
пощн.
аероскоп (аеро- и гр. skopco „гледам“)
Уред зн изследване нн въздуха.
аероскбпия (аеро- и гр. skopéo „гле¬
дам“) Наблюдение нн въздуха.
аеростат (аеро- и гр. statos „стоящ“)
Летателен нпарнт, по-лек от въздуха
поради газа, с който е напълнен; ср.
балон.	-
аеростйтика (аеро- и статика) Дял
от неpоысхнннкнтн, който изследва
условията за равновесието нн газо¬
вете, предимно на атмосферния въз¬
дух, под влияние на силите, които
действуват върху тях, и действието
нн неподвижните газове върху тях.
аероснймка (аеро- и снимка) Снимка,
направена от самолет или друг лета¬
телен нпарат.
аеротйнк (аеро- и анг. tank) Басейн зн
прочистване нн водн чрез нерация.
аеротахометър (аеро- и тахометър)
Уред зн отбелязване броя на оборо¬
тите иа авиационен двигател.
аеротерапия (аеро- и терапия) мед.
Лечение с атмосферен въздух, въз¬
душна баня.

35
;ιерртранспόрт (аеро- и транспорт)
Въздушен превоз.
аеротропйзъм (аеро- и тропизъм)
Насочване корените на растение към
места с повече кислород.
аерофйр (аеро- и дб/р^аеромняк.
аерофйлтър (аеро- и филтър) Резер-
нонр, който е приспособен за прочи¬
стване нн вода чрез нерания.
аерофйт (аеро- и гр. phytOn „расте¬
ние“) бот. - Растение. което живеевъв
въздух ; ср. хидрофит.
аерофобия (аеро- и гр. phobos „страх“)
мед, Болезнен страх от въздух.
аерофбн (аеро- и гр. phôné „глас“)
I.	физ, Уред за предаване нн човеш¬
ки глнс нн далечни разстояния (пред¬
ставлява съчетание нн телефон и фо¬
нограф). 2. муз. Всеки духов музи¬
кален инструмент.
аерофор (аеро- и гр. phéro „нося“) 1.
Уред за доставяне въздух нн водола¬
зи за дишане. 2. Уред зн прочиства-
пе нн въздуха в минни галерии и др.
ае рофото—не роснимкн.
аерофотограмётрия (аеро- н фото¬
граметрия) Съставяне планове и
кнрти нн местности въз основа нн
самолетни снимки.
aерρфотогрάфия (аеро- и фотогра¬
фия) 1. Снимане от летателен нпн¬
рнт. 2. Снимка, направена от летнте-
лсн нпнрнт, предимно от самолет.
аждер (тур. от перс.) 1. Змей, хнлн
(митическо същество, което олице¬
творява буря, гръм и мълния). 2. прен.
Юнак.
Ажио (ат. aggio) 1. банк. Разликата
между номиналната и действителната
стойност нн монетите и ценните кни¬
жа. 2. Разликата, която ce плаща при
размяна -на пнри.
ажиотаж (фр. agiotage) банк. Изкус¬
твено понижаване или повишаване
цената нн борсови иенни книжа или
стоки със спекулативна цел.
ажитйто (ит. agitato) муз, Възбудено.
ажур1 (фр. à jour „нн ден“) 1. Навре¬
менно вписванс на извършена работа
н ечетоводвнтс книги. 2. прен,. Из¬
правност, всанеъевявнвс нн рнботн.
ажур2‘ (фр. à jour „нн дупчиии“) 1. Про-
.шрпн тъкан, вид дантела. 2. Ху-
азимут
дожсегвснн плетеница от тънки ме¬
тални нишки.
ажустйрам (фр. ajuster) 1. -търг. Пра¬
вилно и вярно приключвам търговски
книги и сметки, правилно завършвам
книговодство. 2. техн. Събирам части
нн машина, сглобявам.
нзнзОл (ст. евр.) Зъл дух в пустинята,
комуто принасяли в жертва козел —
според сврейскатн религия. Оттук
изразът „козел опущения“ — „изку¬
пителна жертва“.
нзйлия (лнт. azalea от гр. azaléos „сух")
Декоративно растение с красиви бели,
розови или червени цветове.
азарйн (от лат. asarum) Жълта - боя,
която ce получава от растението ко-
питник.
азйрт(ен)=хнзнрт(ен).
^бест^. asbestos „нснатоpны“) Общо
име на много силикатни материали,
които ce разнищват лесно . нн тънки
и здрави влакна ; не пропускат топли¬
ната и електричеството, огнеупорни
са и са устойчиви нн киселини.
азбестйт (от гр.) Мнтсринл от азбес¬
тови влакна и бяла глина (70:30%),
употребяван зн изолация.
азбе^с^т^о^цимбнт ■-- етернит.
азболйт (азбест и гр. lithos „камък“)
Плочки от азбест, цимент и стружки,
с които ce настилат подове.
азгън (тур. azgin) Бусн, разярен ; стра¬
стен.
йзефщина (рус.) Голяма политическа
провокация (по името нн провокатора
Азеф).
азийтски (от собс.) Произхождащ от
Азия, свойствен, присъщ нн Азия.
азйд (гр. âzôos „лишен от живот“ и
éidos „вид“) хим. Сол нн азотоводо-
роднатн киселина ; някои нзиди сн
силно избухливи съединения.
азимут (нр. as siimut „пътеки“) 1. астр.
Ъгъл между меридиана . на дадено
място и отвесния кръг през едно не¬
бесно тяло в даден момент, измерен
чрез дъгнтн от хоризонта, включена
между тия два кръга, като ce ночвн от
юг и ce върви на знnнд-есвеp-нaгоk
от 0 до 360°. 2. воен.. Ъгъл, сключен
между посоката, но която ce намира
една точк'н, и посоката север—юг.

азбйск и
азбйски (а- и гр. zôé „живот“) Без
живот, лишен от живи същества ;
а з о й с к н ера — най-старата ера
от историята нн Земята, наричана
още нрхайска.
азот (а- и гр. zoos „жив", лнт. nitro¬
gen i um) Химически елемент, знак N,
пореден номер 7, нт. тегло 14,008 ;
безцветен газ, който не поддържа го¬
ренето ; съставя 75,5% от въздуха.
азотизация (от гр.) 1. Насищане с
азот. 2. техн., Насищане повърхност¬
ния слой нн стоманени изделия с азот,
за да им се придаде твърдост.
азотйрам (от гр.) Насищам с азот, уве¬
личавам състава ин азот.
азотобактерия (азот и бактерия)
Аеробен микроб, който живее в поч¬
вата, усвоява нзот от въздуха и обо¬
гатява почвата с азотни вещества.
азофоска (нов. от нзот, $юсфор, ка¬
лий) Изкуствен тор, който съдържа
азот, фосфор и калий, особено поле¬
зен зн лен, коноп, захарно цвекло и
картофи.
азур (ар. azur от перс. lazur) 1. Синъо
анилиново багрило, уиотребявнно при
миkpооpтавични изследвания зн оцве¬
тяване нн микроби, клетки и др., по¬
неже обагря разните елементи в клет- -
катн различно. 2.—лазур : а) синева,
небесна синева ; б) стъкло, боядисано
синъо.
азурйн (от нр.) Тъмносиня боя.
азурйт (от нр.) Медна рудн, минерал,
от който се получава мед, синя боя и
син камък.
Айд (гр. Hades) 1. Бог нн подземното
царство според гръцката митология ;
Хндес. 2. прен. Подземно царство,
нреизподня, нд.
айгьр (тур. aygir) Жребец, несконен
кон.
айлък (тур. aylik) Месечна заплата,
знплнтн, възнаграждение.
нйлйк (тур. aylak) Безработен, свободен;
бсзделник, мързеливец.
айнаджйя (тур. aynaci) Който хитрува,
за да не работи ; ленивец.
айнщАйний (от собс.) Получен но из¬
куствен начин радиоактивен химичес¬
ки елемент, зннк Es, пореден номер
36
99 (по името нн математика Алберт
Айшшнйн — 1879—1955 г.).
айрйн, айрян (тур. ayran) Разредено с
вода кисело мляко; мътеница.
Айсберг (нем. Eisberg) Плаваща ледена
планина, откъсната от ледник.
айскакйо (нем. Eis „лед“ и какао) Пи¬
тие, приготвено от какао и захар,
което се гарнира със силно изстуден
и подсладен каймак.
айскафе (нем. Eis „лед“ и кафе) Пи¬
тие, приготвено от кафе и знхнр, към
което се прибавя сладолед, залят с
ароматизиран каймак.
академйзъм (от гр. akadémeia). 1. Чи¬
сто теоретично направление в науч¬
ните и учебните занимниия, откъсна¬
тост от практиката и от изискванията
нн живота. 2. Направление в изкуст¬
вото през XVI! и XVIII в., което дог-
матизирн външните особености на ан¬
тичното и ренесансовото изкуство. 3-
Придържнне към установени традиции
в науката и изкуството. 4. прен. Тео¬
ретичност без практическо значение.
нкндемйк (гр. akademikôs) 1. Действи¬
телен член нн академия. 2. Дрсвно-
гръцки философ, член на академията
(1). 3. прен, Опитен в своята дейност
човек, особено в областта нн науката
и изкуството.
академйст (от гр.) остар. 1. Привър¬
женик на академията. 2. Студенг в
академия.
академйчен, академйчески (гр. akadë-
mikôs) 1. Принадлежащ, свойствен нн
академия или нн висше учебно заве¬
дение. 2. С качества нн завършващ
или следващ академия, с качества нн
висше образование. 3. Теоретичен,
нямнщ практическо значение. 4. прен.
Образцов, превъзходен, изискан. от¬
личен, класически (в научно и худо¬
жествено отношение) ; а к н д е м и-
чен съвет —» ръководно тяло нн
висше учебно заведение.
акадбмия (гр. akadémeia) 1. Философ¬
ска школа нн Платон в древна Гър¬
ция, наречена по името нн градина
край Атина, посветена на митичния
герой Акндем, където Плнтон излагал
своята философия пред учениците си.
2. Най-висшето научно учреждсние

37
акин
зн развитие на ннукнта и изкуствата.
3.	Висше учебно заведеиие (военна,
художествена, музикална, духовна,
се,лееоегоnниеkн, медицинска и др.).
нкажу (фр. acaj’ou) 1. Тропическо дър-
по с хубнвн дървесина в черен цвят,
употрсбявана зн скъпи мебели, шпер-
илнт и др. ; от плодовете му се до¬
биват масла и смоли.
акйнт (гр. àkantha). 1. Южно декора¬
тивно растение с големи нарязани
листа ; корените му се употребяват
като лекарство. 2. арх, Орнамент на
капител нн колонн, нн ваза и др. във
вил на акантов лист, използуван в
коринтския, романския и някои други
стилове.
акарийзис (гр. akariasis) 1. Болест по
листата и пъпките на растенията във
вид на червеникави петна. 2. Болест
по кожата нн животни, причинена от
паразити; ср. неаридн.
акарида (нгр. akari, лат. acariis) Кърлеж.
акаталектйчен (гр. akatalëktikôs) ли¬
тер. Несъкратен (за стих).
акаталепсия (гр. akatalepsia) 1. He-
способност да се разбере нещо. 2.
мед. Неопределеност в признаците
нн болест.
акйтист (гр. akâthistos от гр. а- и Кн-
tizO „седя“) 1. Църковно хвалебно
псснопение, през време нн което не
се седи. 2. Богослужебна книга с та¬
кива песнопения. 3. Църковна служ¬
ба, през време нн която се пеят та¬
кива лесни.
нкАция (гр. akakia, лнт. acacia) Дърво от
семейството нн пеперудоцветните с
гроздовидни и ароматни цветове,
снлеъм.
Лкна (лат. aqua) Водн ; а к в н дести¬
л а т н (aqua destillata) — дестилира-
ин водн.
аквалънг (лат. aqua „вода“ и англ. lung
„бял лроб") Приспособление за диша¬
не нн човека под водата.
аннамарйн (лат. aqua marina „морскн
пода“) Скъпоиенен камък със синьо-
зелсп цвят.
аивапйвт (от лат. гр.) Лице, което се
занимава с акванавтика.
акванавтика (лнт. aqua „вода“ и гр.
naiitiké „изкуство зн плуване“) Под¬
водно плуване с научна, практическа
или спортна цел.
акварел (ит. acqnarello) 1. Водна боя.
2. Рисунка с водна боя.
акварелйст (от ит.) Художник, който
работи предимно акварели.
аквйриум (от лнт. aquarium) 1. Съд
със стъклени стени, в който се от¬
глеждат риби и други водни живот¬
ни или растения. 2. Учреждение, кое¬
то изучава морската и речната флора
и фнунн.
акватйнта (ит. acquatinta) 1. Ръчен
дълбокопечатен способ, при който
образите се нанасят върху метална
плоча, покрита с нрнх от колофон
или асфалт и неколкократно обработ¬
вана с киселина, таен че се получа- .
внт отпечатъци нн хартия с тонове,
наподобяващи размит туш или аква¬
рел. 2. Графична творба, направена
по този начин.
акватйпия (лнт. aqua „вода“ и гр. ty¬
pos „образ“, „отпечатък“) Печатане
нн цветни рисунки като имитапия нн
акварел (2).
акватбряя (лнт. aquatoria) 1. Участък
от водно пространство нн пристанищс
между кея и вълнолома. 2. Водно
пространство, използувано зн излита¬
не, кнцнне и престой нн водоеаыолегн.
акведук(т) (лнт. aquaeductus) 1. Водо¬
провод. 2. Съоръжение във вид нн
мост ннд рекн, долина, път и подоб¬
ни, върху което има водопровод.
аквизйтор (лнт. acquisitor „който при¬
печелва“) Лице, което е упълномо¬
щено да търси клиенти и да събира
суми за сметен нн дружество, пред¬
приятие и др.
нквилёгия (от лат. aquilegus „събиращ
вода“) бот, Вид декоративно тревисто
растение.	’
аквилон (лнт. aquilo, Önis) 1. Силен се¬
верен вятър. 2. Бог нн северн-ия вя¬
тър според римската митология.
аквипйр (лнт. aqua „вода“ и pario
„раждам“) биол.. Животно, което раж¬
да малките си във водата, наир. кит.
акефйл (а- и гр. kephalc „глава“) Без¬
глав, който нямн глава.
акйн (казах.) Народен певец в Казах¬
стан, Киргизия и др.

акинезия
акинбзия (гр. akinesia) мед. Неподвиж¬
ност, парализа.
акинет (гр. akinêtos „неподвижен“) Не¬
подвижна клетка във водорасли, об*
рнзуванн по безполов начин.
акламация (лнт. acclamatio) Израз на
възторжено одобрение, възторжени
ръкопляска-пия и възгласи.
акламйрам (ог лат. acclämo) Поздравя¬
вам възторжено, пpнвсгсгвувнм, изра¬
зявайки пълн) одобрение, посрещам
с нкламация.
аклиматизйция (к. лнт. acclimatisatio)
1.	Приспособяване на растения, жи¬
вотни или хора към нови зн тях кли¬
матични, географски, почвени, храни¬
телни и др. условия. 2. Придаване нн
въздуха определена температура и
влажност, които се поддържат посто¬
янни чрез специални приспособления ;
прилага се в някои производства (нн
хартия, нн платове, при печатане нн
фини работи и пр.). 3. Оставяне нн
материали (прежди, хартии и пр.) в
определена температура и относител¬
на влажност нн въздуха, зн да се по¬
стигнат най-големи механични и тех¬
нологични качества.
аклиматизйрам (от к. лат.) 1. Приспо¬
собявам към нови климатични, гео¬
графски и др. условия, правя аклимати¬
зация. 2. прен., Привиквам, приучвнм.
акмейзъм (нов. от гр. akmé .връх“)
литер. Унндъчно буρжонзио-лвоpян-
ско течение в русентн литература
от началото нн Хх в., издигнало в
култ лозунга „изкуство за изкуство¬
то “, н творчеството си — зн връх
(нкме) нн художествената правда.
аколада (фр. accolade) 1. ист, Обредна
прегръдка и докосване с плоското нн
мсч при носвещнвнне нн рицар. 2.
Скобка зн съсдиняване на два или
повече редове или петалиния (}).
аколутйя (гр. akoloutliia) Църковна
служба или последование нн църков¬
на служба ; литургия.
акомодация (лнт. accommodation) При¬
способяване, нагласяване, ннгнждане ;
акомодация н н ο к ο т о — спо¬
собност на окото при човека и жи¬
вотните да вижда ясно предметите нн
различни разстояния.
38
акомодйрам (от лнт.) Приспособявам.
нагаждам.
акомпанимент (фр. accompagnement)
Музикален съпровод (инструментален
или нокален) нн инструментална или
вокална солова или ансамблова пиеса.
акомпанйрам (фр. accompagner) 1. муз.
Съпровождам с песен или инстру¬
ментална музика солова или ансамб¬
лова песен. 2. прен.. Съпровождам,
придружавам.
акомпанйтор (фр. accompagnateur) муз,
Лице, което нкомнанира.
аконитйн (гр. akôniton) Отрова от ра¬
стението аконит.
а-конто (ит. н conto) търг., За сметен
на. . .
акорд (фр. accord „съгласие“) 1. муз,
Съчетание от няколко звука с раз¬
лична височина, възприемани от слу¬
ха кнто звуково единство; обикнове¬
но акордът е съзвучие, при което
звуковете са разположени в терци.
2.	Система нн отчитане и заплащане
на труда на работниците в зависи¬
мост от общия обсм нн извършената
работа, без дн се взема под внимание
времето ; съгласие, договор. 3. прен..
Действие, край.
акордйнт (от фр.) остар. Лице, което
взема работа нн акорд.
акордеон (фр. accordéon) Музикален
инструмент с клавиатура за дясната
ръка и няколко редн копчета за ля¬
вата ръкн за отделните басови тонове
и зн готови акорди.
акордеонйст (от фр.) Лице, което сви¬
ри на акордеон.
акордйрам (фр. accorder) . Настройвам
струнен инструмент, нагласявам хар¬
монично музикален инструмент, осо¬
бено пиано.
акордьбр (фр. accordeur) Лице, което
настройва музикални инструменти,
предимно пиана.
акостйрам (фр. accoster) мор. Прибли¬
жавам до брега (зн . кораб).
акран(ин) (тур. akran) Връстник.
акрйтия (гр. akratés „слнб“) мед. Сла¬
бост, безсилие.	_
акратотерми (гр. akratés „безсилен“ и
thermos „топъл“) Горещи, но слабо
минерализирани извори.

39
акс елбйн т
акредитйв (лнт. accreditlvus) 1. банк,
Писмено нареждане нн кредитен ин¬
ститут до друг кредитен институт
или на частно лице зн изплащане
сума на трето лице. 2. пол. Пъл¬
номощие, документ, който улоегс-
верява назначаването нн дадено
лице зн дипломатически представител.
акредитйвен (лнт. accreditîvus) 1. Кой¬
то ce отнася до акредитив, който при¬
надлежи или е свойствен нн акреди¬
тив. 2. Който упълномощава, днвн до¬
верие' или потвърждава назначаването
нн дипломатически предста1- нтел.
акредитйрам (от лнт.) 1. Откривам ня¬
кому кредиг. 2. Давнм пълномощие
зн получаване нн сума. 3. Упълномо¬
щавам иякого като дипломатически
представител при друга държава.
акрйбия (гр. akribcia) Точност, ннучнн
точност.
акрйда (гр. akris, idos) зоол. Вид ска¬
калец.
акридйн (от лаг. acer „остър“) Хими¬
ческо съединение, което влиза в съ¬
става нн каменовъглената смола ; ня¬
кои от иеговите производни ce упо¬
требяват кнто бои зн кожн и като ле¬
карства.
акрихйн (лнт. acrichinuni) фарм. Син¬
тетичен препарат, който служи за
лекарство против малария, кнто заме¬
ня хинина.
акроаматйчен (гр. akroamatikos) Осно¬
ван снмо иа слушането.
акробат (гр. akrobâtës „който ходи на¬
високо“) 1. Цирков артист, който нз-
пълнявн гимнастически и еквилибри-
стични номера. 2. прен, Опитен в
„ извъртането“, въжеиграч, хитрец.
акробатйзъм (гр. âkros „връх“ и bâino
„вървя“) Ловкост, опитност при из¬
вършването нн гимнастически упраж¬
нения, изкуство нн нкробнт.
акробатика (гр. akrobatiké) 1. Вид
гимнастика със спортна насоченост.
2.	Цирково изкуство, - което обхваща
.ювко извършване нн гимнастически
унрнжнения, ходене по въже, упрнж-
исния с уреди и др.
акрокефйл (гр. âkros „остър“ и ke-
pi ialé „глава“) Човек с продълговата
и заострена глава.
акрокефАлия (гр. akrokephalia) Про¬
дълговата и заострена форма нн че¬
репа.
акролейн (лат. асег „остър“ и oleum
„маело“) фарм. Отровна течност с
остър мирис (смесена с формалин,
служи зн дезинфекция).
акромегалия (гр. âkros „краен“ и mé¬
gas „голям“) мед. Несъразмерно и
голямо нарастване нн части от тяло¬
то, особено на крайниците, поради
заболяване на хипофизата.
акромоногрйма (гр. âkros	„връх“,
„ернй“, mônos „сам“ и grâmma „бук¬
ва“) литер. 1. Стихотворение, при
което крайната сричка на стиха ce
явява кнто инчнлнн нн елсдващня.
2.	Стихотворение. при което крайната
дума нн предходния стих ce римува
• с първата дума нн слслвнщня стих.
акропетален (гр. âkros „краен“ и лат.
peto „стремя се“) бот, Който расте
откъм върхн (за растение).
нкропол (гр. akrôpolis от âkros „висок“
и polis „град“) Ннй-внеоkнгн и укре¬
пена част нн ,дpевногpъшκн град,
градска крепост : ср. хисарлък.
акростйх (гр. akrostichon) литер. Сти¬
хотворение, нн което началните бук¬
ви нн стиховете образуват дума или
изречение.
акростбл (гр. akrostélion) мор. 1. Из¬
дигнатата част на двнтн края на ко-·
рнб в древно време. 2. Украшение
нн предната част на кораб, което
представлява сирена, дракон, статуя
и др.
акротер(ий) (гр. akrotérion „връх“т
„край на предмет“) арх. Статуя, по-
ставенн нн ъглите или на върхн на
фронтон (човек, животно и др.).
акрофобия (гр. âkros „висок“ и pho-
bos „страх“) мед, Болезнен страх y
някои хорн при изкачване нависоко
или при гледане отвисоко.
акроцефйл, акроцефйлия=нкрокефал,
акрокефалия.
акселбйнт (нем. Achselband от Achsel
„рнмо“ и Band „връзка“) Плетеница
от златни или сребърни шнурове с
метални краища, поставена през дяс¬
ното рамо на униформа нн щабни
офицери, адютанти и др.

40
акселер ограф
акселерогрйф, акселерация, акселе-
рометър ” нкцелерогрнф,	акцелрна-
ция, нкцелерометър.
аксесоар (фр. accessoire) 1. Второсте-
ненно, странично по отношение нн
главното украшение, добавъчно укра¬
шение. 2. мн. ч, Дребни вещи кнто
странични подробности при театрално
представление.
аксийлен (лат. axiâlis) техн.. Който е
свойствен или принадлежи на ос; осов.
аксиолбгия (гр. âxïos „иенен“ и logos
„ннукн“) Ученис зн ценностите изоб¬
що, включващо социология, етика,
естетика, религия и т. н., породило
се в началото на XX в. в буржоаз¬
ната философия и превърнало се през
последните десети-легня в един от ос¬
новните клонове нн съвременната
нлснлнсгнчсекн философия.
аксиома (гр. axiôma) 1. Очевидна ис¬
тина, която не се иуждне от доказа¬
телства. 2. Изходно положение, което
служи зн основа нн доказателствата
на- други положения нн ннучнн лне-
цинлина, но не се доказва в нея. 3.
прен. Неоспорима истина, очевидна
истинн.
аксиомбтър (лнт. axis „ос“ и гр. mét-
гоп „мярка“) Е мор. Уред зн опре¬
деляне ъгълн на отклонението нн кор¬
мило по отношение нн диаметралната
плоскост нн параход. 2. техн.. Ин¬
струмент, с който са снабдени някои
уреди, за определяне отклонението нн
оста нн уредн ог ннчалннтн плоскост.
âKCOH (гр. Нхоп „ос“) биол. Израстък
нн нервна клетка, който днвн начало
на нервно влакно.
аксонометрия (гр. âxôn „ос“ и metréê
„меря“) геом. Метод нн проектиране
нн геометрични фигури върху про¬
странствената координатна система.
акт (лнт. actus „извършен“) Е Отделна
проява на човешка дейност ; действие,
постъпка, дело. 2. юр. Документ, с
който се удостоверява някакъв фнкт,
установен пред свидетели ; обви-
11 и т с л е н акт — излагане данни
за обвинение нн подсъдим от обви¬
нителната власт. 3. Документ (назва¬
ние на различни видове документи :
напр. нотариален нкт). 4. театр. От¬
делно действие на пиеса. 5. Търже*
ствено заключително събрание в
учебно заведение. 6. Рисунка нн голо
човешко тяло.
актйв (лнт. activus „деятелен“) Е пол,.
Най-дейните членове на партийна или
друга организация. 2. фин.. Доход,
приход, всичките* налични материални
средства на една организация, пред¬
приятие, отделно лице. 3. прен. Де¬
лата нн едно лице, които сн в него¬
ва полза при оценен на дейността
му ; успех, заслугн. 4. грам. Действи
телен залог.
активйтор (лнт. activätor) Е Химикал,
който се прибавя към рудна каша,
за да ускори и увеличи флотирннето
нн минерала в пяната, зн да изплува.
2. Химически смеси, които усилват
действието нн ферментите и катали-
затопите. 3. Усилвател.
активйция (лнт. acti vatia) Е Засилване
нн химическите, физическите и био¬
логичните свойства на тяло. 2. Под¬
буждане към лсйетвувнне. 3. Обра¬
ботен нн порести телн (напр. дървени
въглищн) за увеличаване на тяхната
поглъща-телна способност на газове,
течности и др. 4. Довеждане нн мо¬
лекули или нтоми в състояние, при
което най-летно влизат в химически
реакции.
актйвен (лат. activus „деятелен“) 1.
Деен, енергичен. 2. Който действува,
който въздействувн. 3. фин. Положи¬
телен, - с по-големи нриходи от раз¬
ходите ; актйвен залог грам. —
при който подлогът върши действие¬
то, действителен залог. ·
активизация (лат. activisatio) Е Засил¬
ване нн дейност. 2. Подтиевнне към
решителни действия.
активизйрам, активйрам (от лнт.)
Е Увеличавам еиергия нн тяло или
организъм. 2. Подтиквам към усиле¬
на дейност. 3. Раздвижвам, докарвам
от бездействие в действие.
активйст (фр. activiste) Член на актив
(1), деен член на организация.
актйвност (от лнт.) Е Енергична дей¬
ност, дейно участие в нещо. 2. Спо¬
собност на организъм да реагира на
външни дразнения.

41
актиниди (гр. aktis, înos „лъч“ néidos
„вид“) Радиоактивни елементи от
трета група нн периодическата си¬
стема нн Менделеев. Актиниди сн
актиний, торий, урнн, нептуний и др.
актиний (гр. aktis, aktînos „лъч") Ра¬
диоактивен химически елемент, зяак
Ac, пореден номер 89, ат. тегло 227 ;
съдържа се в урановите руди.
актйния (лнт. actinia от гр.) зоол.
Морско мешеето животно от рода на
полипите ; имн много нипнлца около
устнтн си, разположени лъчеобрнзно.
актино- (гр. aktis, înos „лъч“) Като
съставна част нн сложни думи има
значение : лъч, л ъ ч е и з п y с к н¬
н е, л ъ ч и с т а е н е р г и я и др.
актиногрйф (актино- и гр. grâphô
„пиша“) Уред за автоматично реги¬
стриране нн енергията нн слънчевите
лъчи, които падат върху Земята.
актинолйт (актино- и гр. lithos „ка¬
мък“) Вид минерал, лъчист камък.
актинометрия (актино- и гр. metréo
„меря“) Дял от геофизиката, който
изучава методите за измерване нн
лъчистата енергия нн Слънцето, не¬
бесния свод и Земята.
актинометьр (актино- и гр. métron
„мяркн“) 1. Уред за измерване на
лъчиста енергия (напр. нн Слънцето).
2. Фотоуред зн определяне времето
нн експозицията.
актиномикбза (актино- и микоза)
мед, Специфично заболяване y чо¬
века и животните, което се причиня¬
ва от лъчистата гъбичка и се проявя¬
ва в гнойни подутини
актиномицети (актино- и гр. mÿkës
„гъбн“) Низши растителни микроор¬
ганизми с черти на бактерии и про¬
сти гъби.
актинбн (от гр.) Продукт от разлага¬
нето на актиний.
актинрскбпия (актино- и гр. skopéo
„гледам“) Изследване чрез лъчи.
актинотерйпия (актино- и терапия)
мед, Лекуване с лъчи.
актрйса (фр. actrice) Артистка.
актуйлен (лат. actualis) Който се от¬
нася до инсгоящия момент, важен зн
момента, съвременен, навременен.
актуалйзъм (от лнт. actualis „деяте¬
акустика
лен“) геол. Учение, според което
развитието нн природата е станало
при същите природни закони, които
действуват и cera (които и сега са
актуални).
актуалност (от лат.) Навременност,
злободневност.
актуарий (лнт. actuarius) 1. остар, Де¬
ловодител, протоколист, регистратор.
2. Специалист по застрахователно де¬
ло, който изчислява вноските при оси¬
гуровки, премиите и др.
актьбр (фр. acteur) Изпълнител на ро¬
ли в театрални представления ; ар¬
тист.
актюер (фр. actuaire) = нктунрий (2).
акузатйв (лат. accusativus) грам.. Ви-
нителен падеж.
акула (цтл. acula) 1. зоол, Голямн мор¬
ска хищна рибн (достига до 8 м
дължина). 2. прен, Ненаситен, алчен
човек, грабител, хищник, сееnлонтн-
тор.
акумулйтор (е. лат. accumulator „сь~
бирнтел") физ. Уред за събиране и
натрупване нн енергия (предимно
електрическа), зн да се използува при
нужда.
акумулйция (лнт. accumulatio „натруп¬
ване") 1. Натрупване, събиране, съ¬
средоточаване нн нещо. 2. геол. На¬
трупване нн наносни материали вър¬
ху сушата или по дъното на водни
басейни, при изригване на вулкани,
при наводнения, действието нн вятър
и др. 3. икон. Превръщане нн при¬
надената стойност в капитал.
акумулйрам (от лнт.) Натрупвам, съ¬
бирам.	'
акупунктура (лнт. acus „игла“ и punc-
tura „бодване“) мед. Знбожднне нн
дълги и тънки игли в определени
точки нн тялото с лечебна или диаг¬
ностична цел.
акурйтен (лнт. accuratus) Грижлив, то¬
чен, старателен. изпълнителен.
акустика (гр. akoustiké от akoiiô „слу¬
шам") 1. Дял от физиката, който се
занимава със звука; изследва меха¬
ничните трептения и вълни, тяхното
пораждане, разпространение и улавя¬
не, тяхното управляване и възпроиз¬
веждане. 2. Съвкупност от всички

акустичен
42
фактори, които сеигуpявнг добро чу-
внне в едно помещение.
акустйчен, акустйчески (гр. akousti-
kôs) Е Звуков. 2. Който служн за
слушане, кнто засилва звука. 3. Кой¬
то има добри условия и уредба зн
слушане, който предава добре звука.
акут (лат. acutus „остър“) езиков. 1.
Повишаване на гласа при произнася¬
не нн определена сричка. 2. Знне за
това повишаване нн гласа (') ; остро
ударение.
акутен (лнт. acùtus) 1. мед, Остър,
който изисква бързо лекуване. 2. ези¬
ков, С остро ударение. 3. остар,
Ннлежнщ, който не търпи отлагане.
акушер (фр. accoucheur) Леенр, който
окнзвн помощ при бременност и раж¬
дане.
акушер-гинеколбг (акушер и гинеко¬
лог) Леенр, който е спениалист по
акушерсгво и гинекология.
акушерка (от фр. accoucheuse) 1. Ле¬
кар ен, която окнзвн помощ при бре¬
менност и раждане. 2. Специално
подготвена жеин от средния меди¬
цински персонал, която помага при
раждане.
акушбрство (от фр.) 1. Дял от меди¬
цината, който изучнвн процесите в
организма на жената при бременност
и раждане и прилага методи зн ме-
gннннека помощ при тях. 2. Занятие
на акушер.
акушйрам (фр. accoucher) Помагам при
раждане, „бабувам“.
акцелерйтор, акселератор (лат. acce¬
lerator „ускорител“) 1. техн, Спе¬
циален лост в машина зн ускоряване
нн движението. 2. Педал в автомобил .
зн регулиране подаването нн горяшн-
тн смес от кнрборнторн в цилиндъра
на двигателя с вътрешно горене, ка¬
то по този начин се изменя скорост¬
та нн движението нн автомобила.
3.	Вещество, което ускорява протича¬
нето нн химическа реакция. 4. Веще¬
ство, което ускорява някой процес
(гнпс — втвърдяването на цимент,
натриев карбонат — действието нн
проявител, и др.).
акцелерйция (лнт. acceleratio) Ускоря¬
ване.
акцелерограф (лат. accelero „ускоря¬
вам“ и гр. grapho „пиша“) Уред,
който записва скоростта на движение
(особено скоростта нн движението нн
снаряд в дулото нн оръдие).
акцелеромбтър (лнт. accelero „ускоря¬
вам“ и гр. métron „мярен“) Уред зн
отбелязване скоростта нн лвижсшн се
машина: колн, самолет, автомобил
и др.
акцент (лнт. accentus „припев“) езиков.
Е Ударение, усилване нН гласн при
произнасяне на еднн сричка в отдел¬
на думн. 2. Знне за ударение. 3. Съв¬
купност от особености при изговаря-
не, свойствени на един език, на отде¬
лен диалект, на отделно лице ; осо¬
беност при говореяе на чужд език.
4.	муз. Подчертаване нн отделен звук
или акорд. 5. прен, Важност. подчер¬
таване, значение.
акцентйрам, акцентувам (от лнт.)
Е Произнасям с ударение, поставям
ударение. 2. Поставям знне зн уда¬
рение. 3. прен. Подчертавам, изтък¬
вам нещо.
акцентология (лнт. accentus и гр. lo¬
gos „наука“) езиков. Дял от сзико-
знанисто, който се занимава с ударе¬
нието на думите.
акцентуация” (е. лнт. accentuai ίο) Е Про¬
изнасяне с ударение,	изтъкване
на логическото ударение. 2. Поста¬
вяне на ударение. 3. Системата на
ударенията в един език.
акцепт (лат. acceptus „приет“) юр. Е
Писмено съгласие на едно лице, че
ще плати определена сумн в договор.
2. Самото nолпиеваис нн документа,
надпис върху полица, с който се дн-
ин съгласие зн плащане. 3. Съгласие
да се сключи договор при условията,
които се определят от другата страна.
акцептант (от лнт.) Лице, което е днло
писмено съгласие да плати определе¬
на сумн.
акцептация (лнт. acceptatio) Съглнся-
внне, приемане нн нещо.
акцептйрам (от лнт.) Е Приемам да
изплатя полица в определен срок. 2.
Подписвам полица с акцент. 3. прен.
Приемам, признавам, одобрявам.
акцептор (лнт. acceptor) Който приема
43
алал0 г
нешо (напр. атом, който приема елек¬
трони).
акцес (лат. accessus) мед, Болезнен
припадък, пристъп на болест.
акцесионен (от лнт. accedo „пристъп¬
вам“) Който се прибавя към друг,
допълнителен, присъединен (договор,
списък и др.).
акцесйт (от лнт. accedo „присъединя¬
вам“ ) Втора награда при състезания.
акцесорен (лат. accessorius) Добавъчен,
допълнителен.
акцидент (лнт. accidens, entis „случ¬
ващ се“) Случен, странична работа,
несъществена случка.
акциден^н (лнт. accidens, entis „случ-
нащ се“) 1. Случаен, страничен, не¬
съществен. 2. печ. Който се отнася до
малки печатарски рнботи или е пред¬
назначен зн печатане на такива ра¬
боти (покани,	обяви, писма и по¬
добни).	.
акциденция (лнт. accidentia „случайни
неща“) 1. фил. Случайно, преходно,
несъществено свойство нн предмет.
2. печ. Печатница или отдел в голя¬
ма печатница, в който се печатат
дребни по обем поръчки (покани, пис¬
ма, обяви и др.). 3. Дребни печатарски
работи.	-
акциз (фр. accise) Държавен косвен
данък н еаnитнлнстнчсеkнгс . страни,
който 'е наложен върху стоки зн ши¬
рока употреба (знхнр, кибрит, сол и
др.) и е включен в продажната ценн.
акцйзен (от фр.) L Свойствен нн акциз
или отнасящ се до акциз. 2. Който
ръководи служба по акциз.
акционен (от лат. actio) 1. Който се
отнася до акция. 2. Който е предна¬
значен да действува зн постигане нн
някоя цел.
акционер (фр. actionnaire) Член на
акционерно дружество, притежател
на акции в kалигнлнсгичееео пред¬
приятие.
акционерен (от фр.) Който се отнася
до акции или акционери ; акцио¬
нерно дружество — капита¬
листическо предприятие, в което уча¬
ствуват лица с дялов капитал, раз¬
пределен в акции.
йкция (лат. actio) 1. Действие, дело,
постъпка в полза на известна идея,
възглед или програма. 2.- фин.. До¬
кумент зн внесен дял в капитала,
който днвн право зн участие в упра-
вленнего и печалбите на предприятие¬
то съразмерно на внесената сума.
3.	воен, Бойни действия на войска
или партизански отряд.
Нече (тур. akçe) Стара сребърна тур¬
ска монета, равна на три нари.
акъл (тур. akil) Ум, разум, разсъдък.
акъллйя (нр. тур. akilli) Умен, разсъд¬
лив.
акър (англ. acre) Английска мяркн зн
повърхнина, която е равна на
4047 ев. м.
a лй. (фр. à la) Кнто, по ; a л a т y р-
кн — по турски.
алабйстър (гр. alâbastor) 1. Бяла сит-
нозъρпсегн разновидност на гипса.
2.	Спеиинлно изпечен и ситно смлян
гипс, който се употребява зн мазнл-
кн, за отливане нн скулптурни про¬
изведения, в зъболекарството и др.
3.	Бял варовит камък, който прилича
нн мрнмор и служи зн изработване
нн различни потреби и съдове.
алабаш· (тур. al „червен“ и Ьа$ „гла¬
ва“) Червена гулия.
нлнбpбе (фр. à la brosse „кнто чегка“)
Вид мъжко подстригване, при което
коснтн остава изправена ; мъжка при¬
ческа нагоре и назад.
алагатор (лат. allagätor) В среднове¬
ковна България — лице, което ко-
ыннлувн военен отряд.
аладж“ (тур. alaca) Шарен копринен
или памучен плат (отначало само чер¬
вен или с червени нишки : al „чер¬
вен“).
нлйй (тур. alay) 1. Войскова част, полк.
2. Войскова чнст за съпровод, свита,
кортеж. 3. Тържествен ход нн войска,
парад.
нлнлйя (гр. alalia) мед, Птнхофизи-
чесео разстройство, което води до
загубване нн способността да се го¬
вори правилно или изобщо дн се го¬
вори.
алалог (гр. âllos „друг“ и logos „ду¬
ма“) езиков. 1, Дублетна форма нн
дума. 2. Съкращаване на думн в из¬
раз, която лесно се рнзбирн.

аламан
аламан (от тур. alam ana) Мрежа за
морски риболов.
нламбйе (фр. alambic от ар.) остар.
Съд зн дестилация, леегилнтоp.
аламинут (фр. à la minute) 1. Бърз
начин зн приготвяне на някои ястия.
2. Веднага, бързо, на минутата.
аларма (фр. alarme, ит. all' arme) 1.
Сигнал зн вдигане нн тревога. 2. прен,
Тревога, смут, вълнение, шум.
алармйрам (от фр.) 1. Днвнм сигнал
зн тревога. 2. прен. Предупреждавам,
подканвам към действие.
алармйст (фр. alarmiste) 1. Сигнали¬
затор. 2. Лице, което създава трево¬
га или разпространява неверни слу¬
хове зн всяване на смут; пнникьор.
алйт (тур. alât от нр.) Инструменти,
сечива, оръдия зн работа и произ¬
водство.
алах (нр. alläh) = нллах.
алашйк, алашък (тур. ali§ik) Навикнал.
алащйсвам (тур. aliçmak) Навиквам.
алба (прованс. alba „разсъмване") ли¬
тер. Сантиментална любовна песен
през средните векове, в която цен¬
трално място заема раздялата нн
влюбените при разсъмване.
албатрос (исп. albatros от нр.) Голяма
океанска птица (до 4 метра с разпе¬
рени криле); буревестник.
алббдо (лнт. albedo „светлина“) астр.
Числото, което показва количеството
твстднин, отразявана от една повърх¬
ност.
албигбйци (от собс.) Привърженици
ин религиозна секта във Франция
(XII—XIlI в.), която отричала папска¬
та власт, голяма част от християнска¬
та догматика, била против богатите,
църковния гнет и пр. (по името нн
град Алби).
албйдум (от лнт. albus „бял“) Белотн
нн кожа, косми или нерн поради вро¬
дена липсн нн пигмент.
албинйзъм (от лнт.) Вродена пълнн или
частична липса на пигмент в тъкани¬
те, втлеgттвнс нн това се явяват бе¬
ли косми, белорозова кожн, розово-
червени очи и нарушено зрение.
албинбс (исп. мн, н. albinos от· лат.
albus „бял“) Човек или животно с
бяла кожа и косми поради албинизъм.
44
Албибн (келт. Albion) Старо име нн
Англия.
албйт (от лнт. albus „бял“) Минерал,
удобен за керамични изцелия.
албум (лнт. albus „бял“, фр. album)
1.	Спенинлнн книга или тетрадка зн
подреждане нн картички, снимки, по¬
щенски марки и др. 2. Книга или
тетрадка за нисане или рисуване нн
спомени, събиране на автографи и
др. 3. Издание със снимки, енрти и
др. 4. Книга зн вписване нн студенти
във висше учебно заведение ; уни¬
верситетски албум. .
албумйн (лнт. albumen, inis „белт-ьк“)
1.	науч. Белтъчно вещество, разтво¬
римо във водн (твърде разпростране¬
но в природата, важна съставна част
нн всички животински и растителни
тъкани). 2. = нлбуминурия. 3. Техни¬
чески продукт, който се употребява
при щамповане нн платове, при про¬
изводството нн платове и шперплат,
в сладкарството и др.
албуминойд (лнт. albumen „белтък“ и
гр. éidos „вид") Белтъчно вещество,
което се съдържа в рогове, косми и
Др.
албуминурия (лнт. albumen и urïna
„урина“) мед. Болестно състояние,
при което в урината има албумйн.
алвебла (лнт. alveolus „коритце“) 1.
анат. Всяко едно от крайните най-
малки разширения в разклоненията
на бронхиоли -ге нн белия дроб. 2. Не¬
голяма вдлъбнатина в челюстната кост,
в която се намира коренът нн зъб.
3. Килийка нн восъчна пита.
алвеолар (лнт. alveolaris) езикоз, Звук,
който се произнася с допиране вър¬
хн нн езика до корена на зъбите
(Д, т).
алвеблен, алвеолйрен (лнт. alveolaris)
1.	Който има вид нн килийкн, клетко¬
образен. 2. езиков. Който се произ¬
нася с допиране върхн нн езика до
корена нн зъбите.
йлга (лат. alga) бот. Водорасло.
йлгебра (лнт. algebra от ар. al dfabr
„нареждане") 1. Дял от математика¬
та, който изучава общите закони на
действията с числата, изразени с
букви. 2. Учебник по алгебра.

45
алиби
алгйн (от лнт. alga) Лепливо вещество,
което - се получава от водорасли.
алгология (лнт. alga и гр. logos „нау¬
ка“) Дял от ботаниката, който изслед¬
ва водорнслите.
алгонска ера (от гр.) =eoзойеен ерн.
алгорйтъм (от нр.) Система от прави¬
ла, които определят последователност
от изчислителни операции, прилага¬
нето нн които води до решение нн
дадена задача.
алграфия (лнт. aluminium „алуминий“
и гр. grâphô „ниша“) Ннчин нн лито¬
графско печатане с алуминиева плочн.
алдехйд (съкр. от aZeohol dehydtogz-
nätum „алкохол без водород“) Орга¬
ническо съединение, летлива течност,
продукт нн непълно окисляване нн
сииртн.
алдйне (от собс.) 1. Вид печатарски
шрифт. 2. библ. Обрнзпово напеча¬
тани книги през XV—XVI в. в пе-
чнтинuнгн нн Алд Мануций (Aldus
Manu tins).
алеатор (лнт. aleätor от alea „зар“)
Който играе нн комар, който рискува.
алебарда (фр. hallebarde) пет, Ста¬
ринно оръжие във вид нн копие, кое¬
то -има ннкрня брндвн.
алебарАйст (фр. ha 11ebardier). 1. Вой¬
ник, въоръжен с нлебнрдн. 2. Тело¬
хранител.
алегбрия (гр. allegoria) 1. Дума или
израз с иносказателен смисъл. 2. Изо¬
бразяване нн отвлечено понятие с
конкретен обрнз (напр. скелет, въоръ¬
жен с коса, е алегория нн смърт).
алегрето (ит. allegretto, умал. от alleg¬
ro) муз, 1. Умерено бързо — знтем-
по. 2. Част от музикално произведе¬
ние с такова темпо.
алегри (ит. allegrO Лотария, при коя¬
то печалбата е означена върху биле¬
та и се днвн ведннгн.
албгро (ит. allegro) муз, 1. Бързо,
живо, весело — зн темпо. 2. Музи¬
кално произведение, което се изпъл¬
нява бързо. 3. В бнлетн — бързата
част нн някои видове тннц или раз¬
ви масов заключителен танц в дей¬
ствието.
александрйн (от собс.) литер. Дванн-
десетосричен стих от 6 ямбически
стъпки с цезура след третата ; алек¬
сандрийски стих (по името нн поема
за Александър Велики, ннписанн в
такъв размер).
александрйт (от собс.) Скъпоценен ка¬
мък с нзуыpуденозслсн цвят, който
при изкуствено осветление изглежда
виолетов (по името нн руския цар
Александър I).
алексйн (от гр. aléxo „защищавам“)
Защитно вещество в кръвта.
алексия (а- и лнт. lego „четн“) Загуб¬
ване нн способност за четене, макар
зрението дн е запазено, поради забо¬
ляване нн лявото полукълбо нн глав¬
ния мозък.
алектромантия (гр. aléktôr „петел“ и
mantéia „предсказание“) Предсказва¬
не, гадаене по пеенето нн петлите.
нлеподнднкгйчси, нлелодндаегйчес-
ки (гр. allélôn „взаимно" и CiCakti-
kos „учителен“) Взаимоум^-лен; a л е-
лодидаетична метода — взни-
моучитеянн методн,' при която по-
силните ученици обучават по-слаби¬
те или но-напредналите — по-новите.
алеманда (фр. allemande) Старинен
тннц от германски произход с плавен
и равномерен ритъм.
Нлен (тур. al) Яеночсpвен, червен.
алергия (гр. alios „чужд“ и érgon
„дело“) Реакция на организъм при
приемането нн известни хрнни (пре¬
димно белтъчини), лекарства, инжек¬
ции и др.	'
йлест (тур. al) Червеникав, възчервен
(предимно за кон)
алея (фр allée от aller „вървя“) ЕПът
между дървета или между лехи с
цветя. 2. Пътека в пнрк или градина.
алй (apk ali) Титлн нн високопоставени
лица в Турция и арабските страни.
алийж (фр. alliage „сплав“) Проба, съ¬
държание нн благороден метал в сплав
по отношение на другите метали.
нлийнс (фр. alliance) Дружество, съдру¬
жие, съюз.
“либи (лнт. alibi „другаде“) юр, Дока¬
зателство зн невинност, основано нн
това, че обвиняваното в престъпление
лице се е намирало в момента на из¬
вършването му нн друго място, a не
нн мястото нн престъплението.

46
а л и г ат о р
алигйтор (ит. alligatore от лат. lacerta
през исп. el lagarto) Вид крокодил,
който живее в Америка и Китай.
алиенация (лат. alienatio) 1. юр, От¬
чуждаване на имот, прехвърляне имот
на друго лице ; продажба. 2. мед.
Полудяване, лудост.
нлиенйзъм (фр. aliénisme от лат. alie-
nus „чужд“) Дял от медицинската
ннуеа, който изследва и лекува ду¬
шевните болести.
алиенйст (фр. aliéniste) Лекар-специн-
лист no душевните болести ; психи¬
атър.
ализарйн (исн. alizarina от ар.) Багрил¬
но вещество, добивано по изкуствен
начин или от корените ин някои ра¬
стения (служи за приготвяне нн раз¬
ноцветни бои : червена, розова, жъл¬
та, синя.
αлилоднднкгйчси = алслодндаегнчси.
алилуя · (гр. allCtoUïa „хвалете бога“
от евр.) 1. прен. Крн“, завършък
(понеже с тнзй дума завършват мно¬
го църковни песнопения). 2. разг.
Маслинено масло, олио.
нлимент (лат. alimentum) 1. Храна,
прехрана, хранително тpелтгво. 2. мн.
ч.	— нлнысигнuня.
алиментация (лнт. alimentatio) 1. Хра¬
нене ; издръжка нн нетрудоспособни
лица от семейството. 2. Задължение
по закон на едно лице да осигурява
издръжката нн друго, ннпр. на роди¬
телите зн децата и обратно.
алине^тор (лнт. alineâtor) Геодезически
уред зн прокарване нн линии.
алинея (лат. н linea .от пниняτa“) 1.
Hob ред. 2. Текст между два нови
редн в закон, правилник, параграф
и др.
алитерйция (к. лат. alliteratia от ad
„към“ и littera „буква“) литер, Стил¬
но средство, при което няколко ду¬
ми една след друга започват или
съдържат еднакви или близки по глн-
сеж звукове -— ннпр. Рано е Радка
//анила.
алитйрам (нем. alitieren) техн. Покри¬
вам мстал или повърхност на метално
произведение с алуминий за създа¬
ване нн огнеупорност.
алказар (исп. alcazar) 1. Разкошен
дворец нн арабски владетел в Испа¬
ния в мавритански стил. 2. прен.
Дворец, разкошна постройка.
алкалй (нр. al-cali „морска тревн") хим.
Основи нн окисите на металите на¬
три“, кали“, литий, рубидий и цезий ;
лугн, поташ (вещество със сходни
свойства нн содата).
алкализация (к. лнт. alcalisatio) хим.
Превръщане в луга.
алкалиметрия (от алкали и гр. metréo
„меря“) Дял от химията, който се
зннимнвн с количественото определя¬
не1 на алкалиите.
алкалойд (алкали и гр. éidos „вил“)
хим. Сложно органическо съединение
предимно от растителен произход,
съдържащо азот, което имн характер¬
но физиологично въздействие върху
сpтнниаын ; алкалоидите сн силни
отрови — стрихнин, кокаин, хинин,
морфин, атропин и др.
алкбв (фр. alcôve, исп. alcoba от нр.)
1. Ниша в с-генн, вдлъбнато място в
стена зн поставяне нн легло, закривано
със завесн. 2. прен.. Спалня, легло.
алкохол (ар. al-kohol „нещо тънко,
фино“) 1. Добита чрез gестнлнpние
течност от ферментирали захари (гроз¬
де, овощия и лр.); спирт. 2. прен..
Спиртно питие (ракия, вино, бира и
лр.).
алкохолизация (к. лнт. or ар.) 1. За¬
силване на питие чрез прибавяне нн
спирт. 2. Прибавяне нн алкохол в
течност.
алкохолизйрам (фр. alcooliser от ар.)
Насищам със спирт, обогатявам със
спирт ; алеохолизирам се —
пропивам се, ставам алкохолик.
алкохолйзъм (фр. alcoolisme от ар.)
Е Болестно пpнетpнегявние към спирт¬
ни напитки, прекомерна употреба нн
спиртни напитки ; пиянство. 2. мед.
Остро или хронично отравяне със
спиртни напитки и заболяване пора¬
ди прекомерната им употреба.
алкохолик (от нр.) Лице, което преко¬
мерно употребява спиртни напитки.
алкохолиметрия (алкохол и гр. met-
réô „меря“) Определяне количеството
спирт в една течност чрез алкохоли-
метър.

Μ
а л π ари
алкохолиметър (алкохол н гр. mét-
ron „мярка“) Спиртомер.
аллНх (нр. Allah) Бог ; н л л н х к е-
рим — бог е милостив.
“лма матер (лат. aima mater „майен-
хранителен“) прен. Почетно название
нн университет или висше учебно за¬
ведение.
алманах (к. лат. almanachus от нр. al-
manah „календар“) L Сборник от
кратки произведения с литературен,
исторически и публицистичен харак¬
тер. 2. остар. Вид календар с астро¬
номически, аетpологнчеекн, научно-
нонулярни и забавни четива. 3. Ежс-
голен справочник със списък нн ли¬
ца, които упражняват едно и също
занятие (медицински, адвокатски спи¬
сък и т. н.). 4. Годишник, годишно
издание.
нлогйзъм (от гр. âlogos „неразумен“)
1.	Нещо, което противоречи нн логи¬
ката; нелогичност, безсмислиин. 2. фил.
Схващане, според което истинско
познание не може да се постигне по
логичен път, н само чрез мистично
н^^-лъбяване и съзерцание.
ало^иен (гр. alogos) Нелогичен, без¬
смислен.
албгия (гр. alogia) 1. Нелогнчыоет, без¬
смислица. 2. мед, Загуба на е.поеоб-
иоег зн логично изразяване.
алограф (гр. âllos „чужд“ и gräphö
„пишн“) Чужд почерк.
нлбд (нем. Allod) При феопализма в
Западна Евролн — пълна собственост
на земята ; земя, свободна от фео¬
дални повинности, но под разпоредба
на владетеля.
нлбе (гр. aloe, лат. aloe) 1. бот, Мно¬
гогодишно тропическо растение с дебе¬
ли и сочни листа, от които се доби¬
ва гъст като смола сок. 2. Гъст сок
от листата на това растение ; сабур ;
алоево дърво — вид многого-
дншно дърво в Индия с червена аро¬
матна дървесина.
аломорфа (англ. allomorph от гр.) ези¬
ков. Разновидност на морфемата.
нлонж (фр. allonge) фин. Прикрепен
към използуваната вече меннтслннuн
hob лист, на който се извършва по¬
нататъшното й използуване.
алонйм (гр. alios „лруг“ и бпушн „име“)
1.	Друго име, второ име за едно и съ¬
що понятие, ннпр. Сердика = София.
2.	Вид псевдоним, който представлява
име нн еъщсегвувαπо лице : Марко
Поло == Ячо Кабаивански.
нлопйт (гр. alios „друг“ и pathos „стра
днние“) мед. Лекар, който лскува
чрез н-лопатия.
алон^т^ (гр. allopâtheia) мед. Обикно¬
веният начин на лекуване, при който
болестите се церят със средства, пре¬
дизвикващи в организма явления, про¬
тивни на лекуваните ; нрот. хомеопа-
тия.
алотриофйгия (гр. allôtrios „чужд" и
phâgos „лакомец“) Извpнгеиосг нн
вкус, при която човек имн желание
да яле нехранителни неша.
алотрбпия (гр. âllos „лруг“ и trépô
„обръщам“) Свойство на отлелни хи¬
мически елементи да съществуват в
свободно състояние в няколко видо¬
изменения, различни по физически и
химически свойства, ннпр. въглеро¬
дът се среща като въглища, графит,
елмаз.
алофбна (ннгл. allophone от гр.) ези¬
ков, Разновидност (конкретна проява)
на фонематн.
алофраза (гр. âllos „друг“ и фраза)
Вариант на изречение, израз, напр.
Благодаря от сърцс = Благодаря от
душа.
алохгόиеи (гр. âllos „лруг“ и chthon
„земя“) Който е от друго място, пре-
иссси отдругаде (зн руди, дървета и
нр.).
алпака (исп. aipaco) 1. Бялн сплав от
мед (65%), никел (15%) и uннκ(20%),
която се унотрсбявн за нравене нн
домашни потреби, музикални ниегpу-
менти и др. ; вид изкуствено сребро.
2.	Предмет от тази сплав.
алпакН2 (ам. alpaka) 1. зоол, Южно¬
американско домашно животно от ро¬
да на ламите. 2. Вълна от това жи¬
вотно. 3. Плат от вълната нн това
животно. 4. Вид изкуствена качест¬
вена вълна.
алннрй (ит. al pari „поравно“ от лат.
par „равен“) фин. L Пълно съответ¬
ствие с номиналната ценн нн книж-

алпенщбк
48
ните пари нн металната (златната,
сребърната, платинената) валута. 2.
Пълно равенство нн пазарния курс
на ценни книжа с номиналната им
стайнсст.
алпенщбк (нем. Alpenstock „алпийски
бастун“) Дълъг бастун с железен шип
зн изкачване по планини.
алпийски (лнт. Alpïnus) 1. Свойствен
или принадлежащ - нн Алпите. 2. прен.
Високопланински.
алпинёум (от тобе.) Градинска част,
оформена с камъни, скални високо¬
планински цветя и планински храсти.
алпинйзъм (фр. alpinisme от тобт.)
Вид спорт — изкачване на високи пла¬
нини, върхове, лелинuн, скали и по¬
добни, при което се изучават приро¬
дата и условията зн живот по тези
места, битът нн планинското населе¬
ние и т. н. ; плннииapттво.
алпинйст (фр. alpiniste) Лице, което се
занимава с високопланински туризъм.
алсбко (ит. al sécco „по сухо“) Стенна
живопис с водни бои по суха мазил¬
ка ; ср. алфресео.
алт (лат. altus) муз. 1. Нисък женски
или детски глас. 2. Певец или певи¬
ца с тнеъв глас. 3. Партия зн такъв
глас. 4. Струнен инструмент от рода
на цигулките, около 4 пъти по-голям
от нея. 5, Духов мундщуков ниегpу-
мент. 6. Разновидност нн няколко
инструмента (aлг-елapнист, алт-тром- ·
бон и др.).	g
алтйр (лат. altare) В античната рели¬
гия — първоначално място за извърш¬
ване на жертвоприношение, a след
това самият камък, върху който се
изгаряла принесената жертва, жерт-
веник ; ср. олтар.
алтерйция (от лат. altero „променям“)
1.	му., Понижаанане или повишаннне
на степените на знукорслн с половин
или цял тон (отбелязва се с диез, бе¬
мол, бекнр). 2. мед. Промяна, сму¬
щение или повреждане нн тъкан, осо¬
бено на стените нн кръвоносен съд.
алтернатйва (фр. alternative от лат.
alternus „един след лруг“) Наложи¬
телна необходимост дн се избере сн-
мо елнн от две или няколко взаимно
изключващи се възможности.
алтернагйвен (фр. alternatif) Който до¬
пуска само една от две или няколко
възможности.
алтернйтор (к. лнт. alternator) Еднофа¬
зен или многофазен генератор за про¬
менлив ток.
алтернация (к. лнт. alternatio) 1. Реду¬
ване. 2. езиков. Редуване, сменяване
на звукове в - основата на една и съ¬
ща дума или в редица думи от един
и същ корен (напр. човес и чове/м-
ки тека и ток).
алтбя (гр. althâia) бот.. Многогодишно
слезеетно тревисто растение, което
има приложение в медицината като
лекарство ; ружа.
алтигрйф (лнт. altus „витое“ и graphô
„ниша“) Уред за автоматично запис¬
ване височината при летене на лета¬
телен апарат.
алтиметър (лат. altus „висок“ и гр.
métron „мярка“) Уред за измерване
височината на полета на летателен
апарат ; внсогоысp.
алтйст (ит. altista) муз. Лице, което
пее алт или свири нн глтов инстру¬
мент.
алтитуда (лнт. altitudo) Височина на
точка от земната повърхност по от¬
ношение на морското равнище ; ви¬
сочина.
алтруйзъм (фр. altruisme от лнт. alter
„лруг“) Безкорис^н грижа за добро¬
то на другите, липса на есбелюбнс ;
безкористно^ ; прот. егоизъм.
алтруйст (фр. altruiste) Лице, което се
грижи безкористно зн доброто нн
другите ; прот. стоиег.
алтън (тур. altin) 1. Жълтица ; злато.
2.	Златен. 3. прен.. Много хубав.
алувийлен (лат. alluviälis) Наносен,
утаен от течаща водн.
алувий (лнт. alluvium) геол,. Наносен
слой от глина или пясък, който
остава след оттеглянето нн вода ; нн-
нос.
алудёл (от ар.) Вид глинен съд без
дъно, който се употребява в механи¬
ката и лабораториите.
алуд£р (от алуминий и лат. durus
„твърд“) Сплав нн алуминий с мед
и желязо, която е много твърда и
затова има широко приложение.

49
амалгамация
алумбл (съкр. от алул-ииний). Сплав
на никел с алуминий, манган, силиций ;
употребява се за направа на електро-
устойчиви жици и лр.
алумин^ (к. лат. aluminatus) Сол на
алуминиева киселина.
алуминен (от лат.) 1. Който е от алу¬
миний. 2. Който е за добиване нн
алуминий или зн изработване нн алу¬
миниеви произведения.
алуминий (от лат. alumen „стипца“)
Химически елемент, знак А1, пореден
номер 13, ат. тегло 26, 98; най-раз-
пpоегpаненнят метал в земната кора;
има тpебpнттобнл цвят, много е ко¬
вък, лек, добър проводник на топли¬
ната и електричеството.
алуминотёрмия (алуминий и гр. ther¬
mos „топъл“) 1. Начин зн получаване
на метали и неметали чрез редуци¬
ране нн техните окиси с алуминий.
2. Начин на заваряване на стоманени
изделия с помощта на този способ.
алунд (от лат. alümen „стипца") Чист
алуминиев окис, който се получава с
промиване и калциране на глина чрез
стопяване.
алунйт (фр. alunite от лнт. alümen
„етнпша“) Минерал, от който се по¬
лучава стипца.
алушйва (от фр. lessive) Луга.
“лфа (гр. alpha) 1. Името нн първата
буква в гръцката азбука. 2. прен.
Начало ; основа; алфа и омега —
начало и край ;алфа лъчи — по¬
ток от положителни частици, който
се движи с огромна ееоpзет (300 000
км в секунда), излъчван от радио¬
активни вещества при тяхното раз¬
падане. 3. бот, Многогодишно тре-
aнсто растение “ средиземноморски¬
те области. 4. астр, НаЙ-светлнтн
звезда във всяко съзвездие.
алфаббт = алфавит.
алфавйт (от гр ) Азбука (по името на
двете първи букви от гръцката азбу¬
ка с новогръцко произношение : алфа
и витн. На старогръцки втората буква
се произнася „бета“ и затова “ повечето
западни .езици думата е алфабет).
алфавйтен (от гр.) 1. Азбучен. 2. Рнз-
пояожен “ азбучен ред.
алфенйд (от собс.) Бяла метална сплав,
изкуствено сребро за домашни при¬
бори — лъжици, ножове и др. (по
името на химика Хнлфен).
алфреско (ит. al fresco „по ^изсъх¬
нало“). Стенна живопис с aолин бои
по още влажна мазилка ; ср. фреска,
нлееео.
алхимйк (от ар.) 1. Лице, което се за¬
нимава с алхимия. 2. прен. Мистик.
алхимйчески (от ар.) 1. Който е свой¬
ствен или принадлежи на алхимията.
2· прен, Нереален, мистичен.
алхймия (нр. al-kimiva през лнт. alche-
mia) Средновековното название нн
химията, която търсела да открие
„философски камък“ — всемогъщо
средство според готαаашинтс вярва¬
ния, с което ще се лекуват всички
болести и всички неблагородни ме¬
тали ще се превръщат - “ .злато.
алъш-верйш (тур. alleveri?) 1. Вземане-
даване, купуване-продаване ; търго¬
вия. 2. прен. Работа ; общуване.
алъшкън (тур. aliçik) Привикнал, на¬
викнал с работата си.
алюзия (фр. allusion) Намек, подмята¬
не, загатване за нещо.
ал1бр (фр. allure от aller „вървя“)
1.	Вил ход, начин на вървеж нн кон
(галон, тръс и др.). 2. прен. Начин нн
лържнне, отношение.
амазбнка (гр. amazones „които нямат
гърли“) 1. Жена от баснословно плс-
ме само от жени, войнствени ездач-
ки, живели уж по малоазиатското
крайбрежие на Черно море (според
легендите амазонките си изрязвали
дясната гърда за удобство при стре-
ляне с лък). 2. прен,. Езлачка. 3. прен.
Женска дреха зн езда.
амалгама (от гр. mâlgama .размеква¬
не“ и malassö „меся заедно“) 1. Снлнв
от живак и някой метал. 2. прен..
Смес от различни нещн ; смесица.
амалгамйтор (к. лат. amalgamator от
гр.) Уред за бърза аыαлгαмαuня.
амалгамйция ( к. лат. amalgamatie от
гр.) 1. Получаване нн амалгама чрез
разтваряне на метал - с живак. 2. техн.
Покриване с амалгама. 3. Ннчин нн из¬
вличане злато и сребро от ситно смлени
руди, оеыоааы върху свойството нн жи¬
вака да образува амалгама с металите.
4 Речник на чуждите думи в българския ези к

амалгамирам
50
амалгамйрам (от гр.) 1. Разтварям ме¬
тал с. живак, получавам амалгама. 2.
Покривам с амалгама. 3. Добивам зла¬
то или сребро от ситно смляна руда
чрез съединяване на живак - с метал.
нм“н (тур. aman от ар.) 1. Боже мо“,
смили се ! 2. Милост (повик за ми¬
лост и пощнла при мъка и отчаяние).
3.	Додея ми, смръзна ми ; пази бо¬
же !
амарйнт (гр. amarantos „който не уми¬
ра*) бот. Вид тревисто растение с
красиви гъыяочсpасин цветове (сим¬
вол нн безсмъртие в древността),
амарйлис (гр. amaryllis) бот. Едного¬
дишно луковично растение, отглеж¬
дано и кнто декоративно.
аматьор (фр. amateur) Любител.
амбалйж (фр. emballage) 1. Опаковане
на стока, опаковка. 2. Материал за
опаковане на стока.
амбйр (перс. ambar) = хамбар.
амбаркадер (фр. embarcadère) 1. Място,
от което се товарят кораби. 2. Място,
от което се качват пътнини на пре¬
возно еpслстао.
амбасада (фр. ambassade) 1. Ноелаин-
чсстно, пpагсинчсстао, чуждо прел-
сгαантелсгво. 2. Сгрндн нн чуждо
пpелетαвнтепcτвo ; поеолегао, лсгация.
амбасадьор (фр. ambasadeur) Посла¬
ник (дипломат с nо-анеоk ранг от
пъл homo me н министър).
амбилогия (лнт. ambo .двама“· и гр.
logos „дума“) Двусмислица, двойно
значение, което се получаЕн при осо¬
бено подреждане на думите, напр.
Петко рита = „Пстко рита“ и „псг
корита“.
амбицибзен (лнт. ambitiosus) Който
има амбиция, честолюбив, славолюбив.
амбицйрам (от лат.) Пробуждам към
дейност, насърчавам, създавам y ня¬
кого амбиция ; амбицирам се —
залавям се зн нещо със страст.
амбиция (лнт. aMbitio) 1. Страстно и
голямо желание за постигане на не¬
що. 2. Самолюбие, честолюбне.
амблигонйт (гр. amblÿs „тъп“ и gönia
„ъгъл“) Бял, полупрозрачен минерал
с бледозелен, жълт, сив или лруг
оттенък, от който се добива литий.
амбоцвптор (лнт. ambo „двама“ и ез-
pio .хващам“) мед, Защитно веще¬
ство, което се образува в кръвната
суроватка при имунизация и помага
за убиване на микроби.
амбра (фр. ambre от ар. anber) 1. При¬
лично на атеъе благовонно вещество,
което има приложение “ парфюме¬
рията. 2. прен.. Аромат, благовоние.
амбразура (фр. embrasure) 1. арх.
Отвор в стена за прозорец или вра¬
та, който се разширява навътре. 2.
воен. Отвор в отбранителни съоръ¬
жения за - стрелба през него ; бойни¬
ца. 3. Отвор в нещните стени нн па¬
рен котел.
амбре (фр. ambré) 1. Есенция от амбра.
2.	Благовоние, приятна мириама.
амбреяж (фр. embrayage) Механизъм
за пускане на машина в действие,
като я свързва с мотора.
амбриаж = нмбреяж.
амбрбзия (гр. ambrosia) 1. Според
гръцката митология — храната на
боговете, която ги правела вечно мла¬
ди и безсмъртни. 2. прен. Вкусно
ядене.
амбулантен (лат. ambulans, antis „раз-
хожлащ се“) Който се движи, ходи
от място на място (за търговец, пpт-
давач и лр.).
амбуланция (лат. ambulantia) остар-
Подвижна болница.
амбулаторен (лат. ambulatorius) 1.
Който се огинся до амбулатория или
принадлежи към нея. 2. Който се
лекува, като прихожда в лечебно за¬
ведение.
амбулатория (лат. ambulatoria) Здрав¬
но завсдение, еаыоегоягелио или “
състава на болница. което обслуж¬
ва приходящи болни или болни по
ломовете им.
амбушюр (фр. embouchure) 1. Частот
духов инструмент, която се поставя
в устата при свирене ; ^устние ; ср.
мундщук. 2. Положение на устните
и езика при свирене с духов инстру¬
мент.
амвбн (гр. ambön) 1. църк. Издигнато
място в храм за проповядване, чете¬
не на евангелие и др. 2. прен. Въз¬
можност зн проповядване.
амбба (лат. amoeba от гр. amoibé „из-

51
мснение“) зоол.. Най-простото микро¬
скопично елнб1 ; ^Й^ъчно животно, кое¬
то няма постоянна форма и се движи
с лъжекрачка.
амелиоратйвен (ог фр.) Койго е пред¬
назначен за подобряване на nemo ;
ср. мелиоративен.
амелиорйция (фр. amélioration от лнт.
melior „по-добър“) Подобрение.
аменорея (а- и гр. nfén „месеи“ и -гЬсб ’
„тека“) мед, Липса на меиструаиия
през време, когато трябва да я има.
америкйн (от собс.) Просто фабрично
памучно платно (първоначално само
от американски памук).
американйзъм (от собс.) 1. Свойство,
особеност на американския начин нн
дейетанс и живот. 2. езиков, Особе¬
ност на английския език в Америка.
америкйнка (от собс.) 1. · Жнтелка на
Америка. 2. печ. Мнлеа печатарска
машина. 3. Специален апарат зн про¬
миване нн златоносен пясък. 4. Вид
пшеница (в СССР).
амерйций (лнт. americium) хим. Ра¬
диоактивен елемент от групата нн
актиниаите, знак Am, пореден но¬
мер 95.
аметйст (гр. amethystos „трезвен“) llo-
лусеъnоисисн камък с морав цвят (ч
древността го смятали кнто талисман
против пиянството).
амбтрия (а- и гр. metréô „меря“) Не¬
съразмерност.
аметрбпия {а-, и гр. métron „мярка“
и ops „зрение“) мед, Ненормално^
на зрение, която се компенсира с
очила.
нмийнт (гр. amiantos „чист“) 1. Влак¬
нест минерал. огнеупорен, разновид¬
ност нн азбеста. 2. Стрит талк или
алабастър.
амигдалйн (гр. amygdalos „бндем“) Ор¬
ганическо съединение, което се съ¬
държа в горчивите бадеми и в ядки¬
те на костилеовите плодове ; има при¬
ложение “ медицината, парфюмерия¬
та и др.
амйд (амоняк и гр. éidos „вид“) Амо¬
няк, чийто -водорол е заместен с ки¬
селина.
амидбл (амид и лат. oleum „мас¬
ло“) Вещество, което се употре-
амнезия
бявн като проявител във фотограф ия
та.
амикрбн (а- и микрон) Н1й-малкатн-
частица от колоиди, която не се раз¬
познава лори с улгpамикpоееоn.
амилаза (от гр. âmylon „брашно“,
„скорбяла“) Фермент, който разлага
скорбялата и гликогена и спомага за
иревръщането им в малтоза и дек¬
стрин (съдържа се в слюнката, в со¬
ка на подсто-машната жлеза и др.).
амилацетйт (гр ämylon „скорбяла“ и
ацетат) Бсанаетнα възпламеняваща
се течност (употребява се при произ¬
водство нн лакове).
нмилозн (гр. amÿlôsis) Съегнниα част
на скорбялата, която образува вът¬
решната част нн еkоpбелннгс зърна.
нмилойд (гр. âmylon „скорбяла“ и
éidos „вид") 1. Вещество, което се
отлага в растенията като запасен хра¬
нителен продукт, особено в семената.
2- Продукт, който се получава при
дейсгане върху целулоза със силна
сярна киселина. 3. Белтъчно вещест¬
во, което се явява в тъканите на
организъм при продължително нару¬
шение нн тяхното хранене (рнк, ту¬
беркулоза, гнойни процеси и др.).
нмймия (а- и гр. miméoMoi) мед.
Липса на движение в лицев мускул,
иеподвижност.
амйн1 (гр. amen от ст. евр.) 1. Истина,
таен е. 2. прен.. Край (понеже с нмин
завършват много ыолнгвн). 3. прен.
Вовеки ; да бъде.
нмйн2 (гр.) хим. Органично съедине¬
ние, изградено нн принципа на заме¬
стване на един или повече водородни
атоми от въглеводородите с аынио-
групн ; има голямо лриложение като
изходен продукт при синтетичните
багрила.	А
амиотрбфия (а- и гр. mys „мускул“ и
tréphô „храня“) мед, Отслабване,
атрофия нн мускул, нарушаване хра¬
ненето нн мускул.
амитбза (а- и мшпоза) биол. Пряко,
просто делене нн клетъчното ядро.
амнезия (гр. amnesia от а- и гр. mim-
néskô „помня") мед, Отслабваче или
загубване на паметта поради заболя¬
ване нн главния мозък, нараняване

амнион
на черепа и лр. — загубва се спо¬
менът за миналото, забравят се окон¬
чателно събития, фнкти, научни зна¬
ния, понятия и пр.
амнион (гр. amnion) биол, Най-вътреш¬
ната ципа, която обвива зародиша
при влечугите, бозайниците и човека.
амниот (гр. amniôtës) Гръбначно жи¬
вотно, зародишът на което имн ам¬
нион.
амнистйрам (от тρ.)I. Давам аыинтгня.
2.	Олрощавам.
ам^стия (гр. amnestia „опрощение*
от а- и MiMnésko „nоыия“) 1. Опро¬
щаване или намаляване на наказание,
освобождаване от наказание, което се
лава от върховната власт. 2. прен,
.Милост, прошка, помилване.
нмбк (мал.) 1. Остра психоза, изблик
нн силна лудост, която се явява по¬
ради дълга употреба на опиум или
поради няко“ силенафеет — ревност,
гняв, омраза и пр. Болният става не¬
вменяем и затова болестта се наричн
още матаглаб (мал. „сляпо око").
2.	Лице, kеего е обхванато от такава
болест.	r. - - I
амонйл (амоняк и алуминий) Взривно
вещество, в състава на което имн
амониева селитра, прахообразен алу¬
миний и др.
амбний (от гр. aMMoniakon „смола“)
хим, Неорганичен радикал, който не
се среща в свободен вид, а кнто
съставна част в много соли.
амоняк (гр, aMMoniakon, лат. sal amo-
niacus no името нн gpсвноетиnеттkня
бог Амон) 1. Безцветен лее газ с
остра миризма, съединение нн нзот
с водород. 2. атп. Амонячна вола,
воден разтвор нн амоняк.
аморёлен (а- и лнт. morâlis „нравст¬
вен“) Който не зачита нравствените
принципи, безнравствен.
аморалйзъм (н- и лат. morälis .нрав¬
ствен“) 1. Липса иниpαвсгасиосτ, без¬
нравствено поведение. 2. фил. Отри¬
чане нн иpнaттвеноегта и провъзгла¬
сяване нн безнравствеността зн прин¬
цип нн обществено поведение.
аморети (ит. amoretti) Малки богове на
любовта, амурчета (като декоративни
фигури в изкуството).
52
аморбзо (ит. amorosoï муз, С любовна
страст, нежно, знтд. -“ащо.
амортизатор (к. лнт. amortisätor „умърт-
внгсп“, „унищожител“) техн. Прис¬
пособление в автомобил, самолет, жп.
вагони и др. за смекчаване силата на
удари и тласъци; ср. демпфер.
амортизйция (нем. Amortisation от к.
лат. amortisatio „умъртвяване“) 1.
Обявяване за невалидни загубени
ценни книжа, документи и лр.
2.	Постепенно погасяване стойността
нн машини, сгради и лр. имущества
чрез периодично отчисляване на опре¬
делена сума, която отговаря нн из¬
хабеността им. 3. фин, Постепенно
погасяване на дългосрочен заем с
периодични вноски. 4. Смекчаване
силата нн удари и тласъци в движе¬
щи се или блъскащи се машинни
чн.™ чрез специални приспособле-
иия, наречени амортизатори.
амортизйрам (от лнт.) 1. Обявявам за
недействителен документ, ценни
книжн и др. 2. Намалявам стойност¬
та нн имущество чрез отчисляване.
3.	Намалявам лълг чрез вноски. 4.
Намалявам улнри на ресори на дви¬
жеща се машина. 5. прен. Отслабвам,
намалявам ; износвам.
амортисьор (фр. amortisseur) = амор¬
тизатор.
амортификация (к. лат. amortificatio
от mors „смърт“ и facio „правя")
Обявяаaис за невалидни загубени до¬
кументи или ценни книжа.
аморфен (гр. amorphos) 1. Безформен.
2. Който няма строеж нн кристал (же¬
латин ; кле“) ; аморфно състоя-
н и е — състояние нн вещество, при
което молекулите, атомите и другите
частици, влизащи в състава му, се
намират в безпорядък (зн разлика от
кристалите). 3. езиков. Който няма
склонение и спряжение, без морфоло¬
гия, напр. китайски език.
аморфйзъм (от гр.) Безформено^, лип¬
са нн форми.
ампелография (гр. ampelos „лоза“ и
graphö „пиша“) Наука за видовете
лози и грозде.
ампелолбгия (гр. ampelos „лоза“ и logos
„наука“) Наука за лозите, лозарство.

53
ампелопсис (гр. ampelos „лоза“ и ôpsis
„вил“) Катерлив храст с длнновндыо
разделени листа. Използува се за
озеленяване на стени, огради и др.,
нарича се „американска лоза“, поие-
жс произхожда от Северна Америка.
ампер (от собс.) физ. Международна
сдиница зн сила на електрическия ток
(по името на френския физик Ампер—
1775—1836 г.).
ампераж (от собс.) Сила нн епеkтρн-
чески ток, изразена в ампери.
ампери метър (ампер и гр. métron
„мярка“) Уред за измерване силата
на електрически ток в ампери.
ампир (фр. empire „империя“) Худо¬
жествен стил, който се появил във
Франция през време на империята нн
Наполеон I в резултат нн подража¬
нието на античното изкуство, харак¬
теризира се: в архитеетурагн — с три¬
умфални арки, големи здания с ко¬
лони, украшения и др. ; в мебелната
индустрия — със закръглени фории,
ыотнвн във вид нн митически живот¬
ни, зверски лнпи, военни трофеи илр.
амплит£да (лнт. aMplitOdo „обширност")
1.	Paегτoяниe между крайниее точки
на движещо се тяло при люлсене или
трептене, ннпр. махало. 2. Разликата
между две крайни отчитания нн ба¬
рометър, термометър или лруг из¬
мервателен уред за определен период
от време. 3. Разстоянието между точ¬
ката нн изстрела и точката нн налн-
ието нн изстреляно тяло. 4. Нн“-
голямата моментна стойност на про¬
менлив ток. 5. прея. Размах, ширина.
амплификация (лат. amplificatio „уве¬
личаване") 1. литер, Натруфено^
на стил, употреба на излишни опре¬
деления с еднакво значение. 2. На¬
чин на преподаване език чрез посте¬
пенно разширяване на познанията зн
сложния строеж на изречението. 3.
Уголемяване обем нн предмет. 4. прен.
Преувеличаване, разширяване, уголе¬
мяване на нещо.
амплой (фр. emploi) 1. Определен кръг
от роли, които се изпълняват отедин
артист. 2. прен. Роля, кръг на дей- -
ствие.
ампула (лат. ampulla) 1. У древните
амфибол
гърци и римляни — глинен или стък¬
лен съд с - тясно - гърло за пазене нн
течности. 2. Запоено стъкълце за за¬
пазване “ стерилно състояние нн ле¬
карства. 3. анат. Мех/ровилно раз¬
ширение на канал в организъм.
ампутация (лнт. amputatio) 1. мед,
Отрязване и премахване по операти¬
вен път някоя част па тяло (особено
крак или ръка). 2. Отрязване, пре¬
махване.
ампутйрам (от лнт. ampflto .отрязвам“)
1.	Правя ампутация, премахвам по
оперативен път някоя част от тяло.
2.	Премахвам, отрязвам.
амулет (к. лнт. amuletum „висулка“ от
ар.) Малък предмет, който суеверни
хора носят нн шията си като защита
от нещастия и болест ; муска.
амунйция (лнт. ad „до“ и munio „укре¬
пявам“) Сбор от предмети без облек¬
лото и оръжието, необходими за
съоръжаване на човек или кон (ннпр.
паласка, колан, юзда и т. н.).
Амур (фр. amour от лнт. amor „любов“)
1.	Бог на любовта в дpевиогpънkaтн
митология, изобразяван кнто крилато
момче с лък и стрели; ср. Купидон,
Ерос. 2. прен. Любов, любовни по¬
хождения, любовни поuаизи. 3. Изо¬
бражение нн бога нн любовта, особе¬
но малки образи за украшение; нму-
рети, нмурчетн.
нмфи- (гр. amplii „около“, „от двете
страни“) Като съставка н? сложни ду¬
ми означава обхват, оеръжение
или отношение към двн предме¬
та, понеже се сближава по значение
с думата ârnpho (двама).
амфибиолбгия (амфи- и биология)
Наука за земноводните животни.
амфйбия (амфи- и гр. bios „живот“;
amphibia) 1. зоол.. Земноводно живот¬
но, чиито личинки дишат с -хриле, a
възрастните — с дробове (жаба, са¬
ламандра и др.). 2. бот, Земноводно
растение, което вирее във вода, но
може да вирее и на суша. 3. αβ. Вид
самолет, който може да излита и да
каца на суша и на водна повърхност.
4.	воен. Бойна кола, която се движи
на суша и по вода.
амфиббл (гр. amphibolos „двусмислен“).

амфиболйчен
Минерал от вулканичен произход, раз¬
лично оцветеи.
амфиболйчен (гр. amphibolos) 1. Дву¬
смислен, лвузннчен. 2. мед. Който
се характеризира с непостоянна тем¬
пература.
амфиболия (гр. amphibolia .дауеынс-
лие“) литер. 1. Изречение, което
може да имн лве различни значения
поради употребата нн думи в различ¬
ния им смисъл, напр. „Косата с остра“.
2.	Двынеπiнс и е рорид и нрприлнлно
подреждане нн думите в изречението,
напр. „Да се обесм не дн се помил¬
ва“.
амфибрахий (гр. amphibrachys „кратък
от двете страни-) литер. Стихотвор¬
на стъпка от три срички, от които
средната е дълга (или с ударение), н
двете крайни са кратки (или без
ударение):	— —- ; ср. амфимакър.
амфигбния (амфи- и гр. gonos „рож¬
дение“) биол. Размножаване чрез
съединяване на две различни полови
клетки.
амфигурия (амфи- и гр. agoréuo „го¬
воря“) Неясен и забъркан говор, не¬
ясно и забъркано съчииение.
амфимакър (гр. amphimâkrOs „от две¬
те страни дълъг“) литер. Стихотвор¬
на стъпка у древните гърпи и рим¬
ляни, която имн три срички, от кои¬
то средната с кратка, н двете край¬
ни са дълги : —	— ; ср. амфибра¬
хий.
амфимйксис (амфи- и гр. mciksis
„ сношение“) Полов процес, при който
става сливане на яарнта на мъжки и
женски полови клетки.
амфитеатрёлен (лнт. aMphitheatralis
от гр.) Който имн вид нн амфитеатър,
извит и постепенно издигащ се, стъ¬
паловиден.
амфитеатър (гр. aMphithéatron, лнт.
âмphithettrum) 1. У древните римля¬
ни и гърци—полукръгла или еръглн
постройка за зрелища, в която места¬
та за зрителите сн - разположени стъ¬
паловидно около арената, като всеки
следващ рел с по-висок от предход¬
ния. 2. Част от зрителна зала, на
която местата за сядане сн разполо¬
жени стъпаловидно. 3. Всяко поме-
54
щение зн публика със сгъпαлоандно
разположени седалки.
Амфитрион (гр. Amphitryon) 1. Мито-
логически цар, герой от комедиите
на Плавт и Молиер, прочут със свое¬
то гостоприемство. 2. прен.. Госто¬
приемен домакин.
Амфитрйта (гр. A^^^hitritê) 1. Богиня
нн морето според гръцката митоло¬
гия. 2. прен. Mope.
амфо- (гр. ânipho „двама“) Като със¬
тавка нн сложни думи означава отно¬
шение към д в н п р с д м е т н ; ср.
амфи-.
амфора (лат. amphora от гр. amplii „от
двете* страни“ и phoréus „носач“ —
„за носене от двете страниАнти¬
чен глинен или метален съл с лвс
лръжки, тясна шия и издуто или
kоиуеоaндио тяло, предназначен за
пазене и пренасяне нн течности.
амфотерен (гр. amphöteros) Който мо¬
же да проявява две еаоаcτθа; двоен,
двояк, двустранен.
ан-	а-.
анабаптйзъм (от гр. anabaptizo „от¬
ново кръщавам“) Християнско социал¬
но течение от XVI в., косто се обя¬
вило против ектплонгагоpнгс от гра¬
да и сслото и карало своитс после¬
дователи да сс кръщават отново.
анабибза (гр. anabiosis „съживяване“)
биол, Временно забавяне или свеж¬
дане до минимум нн жизнените про¬
цеси в някои низши животни, мик¬
роби, растения и човека поради из¬
менение нн външните условия (липсн
нн вола, студ и др.). които сс въз¬
становяват, щом кнто се създадат ус¬
ловия зн живот.
анаболйзъм (от гр. anabolé „задържа¬
не“) биол.· Процес на усвояване хра¬
ната от клетката и превръщането “
в клетъчно вещество.
анагалактйчен, анагалактйчески (гр.
ana „извън“ и галактически) Който
се намира извън нашата Галактика.
анагнбст (гр. anagnostes) λ. ист. Четец,
роб-четец по време нн хранене или
баня у древните римляни. 2. Църко¬
вен четец и певец. 3. Момче, което
нрислужва през време нн богослуже¬
ние.

55
н нагрйма (гр. anâ „през“ и grâmma
„буква“) литер. 1. Разместване нн
букви или срички в една дума, зн да
се получи новн дума: риба — бира;
Рим — мир, куб — бук. 2. Вид за¬
гадка, при която буквите, от които
сс състои една дума, са лнлени по
описателен начин. 3. Псевдоним, по¬
лучен при разместване буквите нн
имсто на автора.
анадиплозис (гр. anadiplösis „удвоява-
не“) литер. Реторична фигура, при
която следващото изречение започва
с дума или думи, с които с завърши¬
ло предходното (в стихотворната рсч
новият стих започва с думата, с коя¬
то завършва предходният); ср. ана¬
строфа.
Анадол (гр. anatolé „изток“) - 1. Пред¬
ната част на Мала Азия. 2. Азиат¬
ската част нн Турция.
анадблец (от гр. anatolé „изток“) Мн-
лоазиеu.
анаерро (ан-,	гр. aér „въздух“ и
bios „живот") Микроорганизъм, кой¬
то живее при отсъствие на свободен
кислород (в почвата, вдруг ср^н^ъм
и лр.); прот. аероб.
анаеробибза (от гр.) биол. Живот без
свободен кислород.
анаколут (гр. anakolouthon „неπоеπе-
лоaатепиост“) литер. 1. ' Стилен обрат
или израз, при който имн синтактич¬
на неправилност (нзпр. „аз ннееегpу-
вн“ вм. „аз мисля“). 2. Изпускане ин
дума, която лееио можс да се разбе¬
ре (ннпр. „аз лето aеичен“ вм. „аз съм
тнм. лето са аенчkн“).
анакбнда (исп. anakonda) Много голя¬
ма змия от семейството нн боата.
Анакреон (гр. Anakréôn) 1. Древно¬
гръцки поет (560—478 г. нр. н. е.),
който с възпявал виното и любовта.
2.	прен. Човек на веселия и волен
живот.
анакреонтйчен (от гр.) Който възпява
“иното, любовта и веселия и безгри¬
жен живот.
анакруза (гр. anâkrousis „огегъпrпеине“)
литер. 1. Излишна сричка в стихо¬
творна стъпен. 2. Начални неулаpеин
срички в стих.
аналгезия, анйлгия (ан- и гр. algos
анализирам
„болка“) мед. Изгубване нн чувство¬
то за болен.
аналгйн (ан- и гр. âlgos „болка“) Ле¬
карство за успокояване или премах¬
ване на болка и за снижаване на ви¬
сока температура.
аналбкта(гр. anâlektos „избран") Сбор¬
ник от избрани произведения нн един
или различни поети.
анйли (лнт. annales) Летописи.
. анйлиз, анализа (гр. analysis „разлъч-
внне“) 1. фил- Метод нн научно из¬
следване нн действителността чрез
разлагане цялото на съставните, му
части; материалистическата диалекти¬
ка приема, чс анализът с свързан със
синтеза в елно единство. 2. Процес
на решаване на задача, като сс раз¬
ложи на редица прости задачи. 3. Оп¬
ределяне съставните части на веще¬
ство, изследване на нещо чрез раз¬
лагането му нн еъегаaннге му части;
химически анализ — съвкуп¬
ност от действия за установяване от
енкви вещества се състои изследва¬
ният лредмет (качествен анализ) или
какво с количеството на отделните му
елементи, вещества (количествен ана¬
лиз). 4. мат. Основната част нн вис¬
шата математика, която обхваща ди¬
ференциалното и интегралното смя¬
тане. 5. езиков. Литературен разбор,
морфологичен и синтактичен разбор
нн литературен или езиков текст. 6.
езиков. Първият етап при машинен
превод, който сс състои в определяне
на леkенческатн и граматическата ин¬
формация за текстн. 7. езиков. Раз¬
познаване нн звуковете, като сс он-
рсделят днли принадлежат към човеш-
еага реч или идат от автомат.
анализатор (к. лнт. analisâtor от гр.)
1.	Лице, което нрави анализ. 2. техн.
Уред, с който сс прави анализ нн ве¬
щество, на предмет или явление. 3.
физиол. Название нн нервния път и
органите на чувствата, чрез които се
разлагат сложните явления от външния
свят нн отделни, по-прости явления.
анализйрам (от гр.) 1, Правя анализ.
2.	Разлагам нн еъегaаингс части. 3.
Изследвам, разглеждам. 4. Правя раз¬
бор нн литературен текст.

аналйст
56
аналйст (от лнт, annales) Летописец.-
аналитйк (гр. analytikôs) Който си слу¬
жи с анализ при изследвания.
нналагикн (гр. analytiké) 1. Изкуство
да се прави анализ, наука за анализа.
2.	фил. Учение зн основните елемен¬
ти на мисленето, развито от Аристо¬
тел. 3. = аналитична геометрия.	,
аналитйчен, аналитйчески (гр. analy¬
tikôs) 1. Основан върху методите на
анализа. 2. Който си служи с анализ.
3.	Отнасящ сс до анализ; анали¬
тична геометрия — дял от ма¬
тематиката, който изучава свойствата
на геометричните фигури (точка, ли¬
ния, повърхнина, тела) със средства¬
та на нлгебрнта и нннлизн; a н a л и-
тична химия — дял от химията,
който излага научните основи и ме¬
тоди за определяне състава нн веще¬
ствата или на техните смеси; a н a л и-
тични езици — сзици, при които
отношението нн думите в изречение¬
то се определя нс от променените
им форми (падежи и лични оконча¬
ния), a от служебни думи или от ре¬
да на думите в изречението (напр.
английски, български и др.); ср. син¬
тетични езици. 4. Който с способен да
прнви анализ; разсъдлив.
аналбг (гр. analogos „съотaегегвуaащ“)
1.	Съответствие, подобие, сходство.
2.	Дума от един език, която напълно
съогaегетaуaн нн дума от лруг език,
пълно покритие нн думи от два или
повсчс езици, които означават едно и
също понятие, напр. гр. ptôsis, лат.
casus и бълг. п a д с ж ; ср. калка.
аналогйзъм (гр. analogisMÔs) Заключе¬
ние въз основа на схолство.
аналогйчен (гр. analogikôs) Основан
нн аналогия, сходен,	на¬
пълно подобен.
аналбгия (гр. analogia) 1. Сходство,
подобие, прилика, еднаквост между
предмети, явления и понятия поради
общи признаци. 2. фил, Умозаключе¬
ние, при което от сходството на пред¬
мети и явления по едни признаци се
заключава за сходство и по други
признаци. 3. грам.. Уподобяване на
звук в сдна форма под влияние на
друга форма на същата дума, напр.
пекат става печат по подобие нн
пече, 4. биол. Физиологическо сход¬
ство на органи по функция (напр.
хриле и бели дробове).
аналой (гр. analôgeion) църк, Висока и
тясна масичка с иаклонена площ, вър¬
ху която сс слагат книги за четене
в църква или икони.
аналфаббт (ан- и гръцките имена нн
първите лвс букви: алфа и бста) Кой¬
то не знае да чстс и да пише; не¬
грамотен.
анамнеза (гр. anamnesis „припомняне“)
мед, Описание на миналия живот нн
болен и нн болестта му, съставено
от лекар въз основа на разговор с
болния или негови близки, за да се
определи правилно лекуаане; меди-
^нсен биография на болен.
ниамннбг (ан- и амнион) зоол.. Гръб¬
начно животно, чийто зародиш няма
нмнион (“якои риби, земноводни и
др·).
анаморфйзъм (от гр. anaMÖrphösis
„нрсобрнзяване") Изменение в строе¬
жа нн скалите в дълбоките зони нн
земните недра под влияние нн силно
налягане и висока температура.
анаморфйчен (от гр.) Ноллож<сн нн из¬
менение, изменен, изопачен.
анаморфоза (гр. anamorphosis „преоб-
pαаяваие“) 1. Неправилна рисунка,
която изглежда като правилна само
при определени условия нн разглеж¬
дане (напр. чрез специално огледало).
2. бот. Ненормално развитие на ча¬
стите на растение. 3. Неправилно раз¬
витие нн организъм.
ананйс (исп. ananas от перуан.) 1. Юж¬
ноамериканско растение с вкусни пло¬
дове; отлнетaгa му се добива ценно тех¬
ническо влакно. 2. Сочен и арома-ген
плод със златожълт цвят от това рас¬
тение.
н^здрия (гр. anandria) Липсн на мъ¬
жество, страхливо^.
ананйм (гр. ннН „обратно“ и önyma
„име“) литер, Псевдоним, образуван
от четене нн едно имс отзад ^прсД,
напр. Фаргелет от Телеграф.
нннп0ег(гp. anâpaistos „объриат назад“)
литер. Трисрична стихотворна стъпка,
нн която първите двс срички сн крнт-

57
анатбмия
ки (или без ударение), а трстата е
дълга (или с ударение):	— ;
ср. лнетил.	_
анапластия (от гр. anap’assö „възста¬
новявам“) мед, Операция, при която
разрушени части нн тъкан сс възста¬
новяват с части от тялото нн лекувания.
анархйзъм (фр. anarchisme от гр. апа-
rchia „безвластие“) 1. Безвластие, сво¬
еволие, нспризнаване нн авторитет и
дисциплина. 2. Дpебиобуpжоазио об-
щecτвeнo-πопнтнчееео течение, за кое¬
то са характерни: индивидуализмът,
субективизмът и волуитаpизыът; отри¬
цателно отношение към всякаква
държавна власт, втова число и към дик¬
татурата на пролетариата и към вся¬
каква политическа организация; нераз¬
биране ролята на едрото производство,
защита на лрсбннта частна собстве¬
ност; прилагане нн авантюристична
таетикана „прякото леаетвне“ и стре¬
меж към незабавна социална револю¬
ция. към незабавно уннщожaaаис на
всякаква държава. Анархистите смятат,
чс преходът към бъдещого общество
може да се осъщесгaи без организира¬
ната политическа борба на пролетариа¬
та срещу буржоазията, бсз създаване
на пролетарска партия. 3. Отричане на
установената власт.
анархйст (фр. anarchiste от гр.) 1. При-
върженикна анархизма, член на анар-
.хнетнчесkа организация. 2. Лицс, кое¬
то нс се подчинява нн устаиовеннн
ред и обществена дисциплина, дезор¬
ганизатор, своеволник, бсзредник.
анархистйчен (от гр.) Свойствен нн
анархист; безаласгинчеекн, безреден.
анархйчен (гр. anarchikôs) Който с
присъщ нн анархия, своеволен, не¬
дисциплиниран.
анархия (гр. anarchia) l. Липса нн ор¬
ганизирана държавна власт, безвлас¬
тие. 2. прен. Нарушение па устано¬
вена власт, ред и дисциплина; безре¬
дие; стихнаност, бсзnлαноаоет.
анйрхо-синдикалйзъм (анархизъм и
синдикализъм)	ДребЙобуржонзно
опоpгюиисгичееео и враждебно нн
пролетариата течение в международ¬
ното професионално движение, косто
пренася идеите на аиархпзма в ра¬
ботническото движение, като отрича
необходимостта от участие на проф¬
съюзите в политическата борба и над¬
ценява значението нн общата стачен.
анасбн (гр. ânison „неравен“) L бот.
Тревисто сдиогодищно растение от
сеиннеΌааегииге. 2. Ссменн от това
pаетеине, които служат за аромати¬
зиране нн ракия, за лекарство, под¬
правка на ястия и др.
анастигмйт (а- и стигматизьм) Система
от сложни стъклн или анеококнчсегаеы
обектив, който отстранява нстнтыагиз-
мгн и другите нберации и давн рязко
и точно изображение нн всички точ¬
ки в зрителното полс.
анасгрбфа (гр. anastrophe ) 1. литер.
Стилна фигура, при която сс размест¬
ва установеният ред на думите в из¬
речението; ср. хипербатон и иивеpенн.
2. Стилен похват, при който послед¬
ната лумн или думи на изречение
или стих сс повтарят в началото на
следващото изречение или на след¬
ващия стих; ср. анали^ози^
анатема (гр. anathema „проклятие") 1.
църк. Проклятие, клетва = да е про¬
клет. 2. Отлъчване от църква чрез
проклятие.
анатембсвам (гр. anâihematizO) 1. Про¬
клинам. 2. Отлъчвам от църква чрез
проклятие.
анати (от лнт. annus „годниа") църк.
Годишна вноска за папата или вноска
за получаване нн сан.
ннатоейзъм (гр. anatokisMôs) Капита¬
лизиране нн лихвите.
анатоксйн (гр. anâ „отново“ и ток¬
син) мед. Ваксина против дифтерит,
приготвена по специален ннчия.
нннтбм (гр. anâtomos) Специалист по
анатомия.
анатомизйрам (от гр. anatéinô „раз¬
рязвам“) 1. Режа труп с научнн цел.
2. прен.. Изследвам, анализирам.
анатомйчен, анатомйчески (гр. anatö-
Mikôs) Който ce отннся до анатомия,
предназначен за изучаване пн анато¬
мия.
анатомия (гр. anatomia от апн- „раз“ и
témnô „режа“) 1. Наука, която из¬
следва строежа и формите нн орга¬
анатоцизъм
58
низмите чрез дисекции. 2. прен. Стро¬
еж, уегpоаетао.
анатоцизъм — аннтокизъ^м.
анафилйксия (гр. нпН „пре-“ и phylassö
„пазя“) мед, Повишена чуасгвнтвл-
ност нн организъм към някои лекар¬
ства; ср. алергия.
анафора (гр. anaphora „изнасяне“) L
литер, Стилна фигурн, при която
елнн и същн дума или думи се пов¬
тарят в началото на няколе'о последо¬
вателни изречения или стихснс, в на¬
чалото на няколко нови редове или
пеpнолн. 2. църк. Благословен хляб,
който се раздава на вярващите по
време на богослужение; ннфорн, прос¬
фора.
аяафореза (гр. нпН „във" и phcrö „но¬
ся“) Придвижване нн суспендирани
или колоиднлни частици.
анафродйзия, анафродизъм (ан- и
Aphrodite) Липса на полово влечение
у мъж към женн.
анафродйт (от гр.) Мъж, който няма
полово влечение към жена.
анахор£т(гр. anachorètes 1. Пустинник,
отшелник. 2. прен. Лице, което живее
усамотено и отбягва обществото.
анахронйзъм (гр. anachrônisMôs) 1. По¬
грешно отнасяне нн дадено събитие
от една епоха в лругн, несъответст¬
вие по време, напр. споменаване нн
лица и предме-ги, които не са от товн
времс, или употреба на думи, които
нс са известни в опневниагн епохН.
2. Постъпка, възглед, мнение и пр.,
които сн остарели и отживели време¬
то си; отживелица.
анахронйчен, анахронйчески (гр. нпн-
chronikôs) 1. Който не тъогаегегауаα
на времето си, погрешно- отнесен в
друго време. 2. Който не еъогaегегaу-
вн нн сьаpеменноетгα,отживял,оегαpяп.
анациклйчност (гр. нпН „обратно“ и
kÿklos „кръг“) езиков. Изречение
или слоаоеъчегнине, което запазва
смисъла си, като се прочете от края
към началото, напр. алена фанела.
ангажимент (фр. engagement) 1. Задъл¬
жение, дадена дума, обсщанис за из¬
вършване на нещо. 2. театр. Дого¬
вор на артист или аpгисгнчеи колек¬
тив за определено време и зн опре¬
делени спектакли; времетраене нн пое¬
то задължение; договор.
ангажйрам (фр. engager „турям в за¬
лог“) 1. Поканвам и свързвам с до¬
говор- или обещание дадено лицс да
извърши нсщо. 2. Поканвам артист
при договорни условия дн участвува
в определен брой спектакли за опре¬
делено врсме. 3. Предварително нае¬
мам, запазвам. 4. Задължавам, карам
да обещае. 5. прен. Засмам, вземам.
ангарйя (гр. angâreia през тур. anga-
гун) 1. ист, Задължителна безплатна
работа през врсмс на турското роб¬
ство. 2. прен.. Безплатно и по принуда.
ннгсл (гр. ângelos „вестител“) 1. рел.
Според християнската, юде“скнтн и
др. релнгии безплътио свръхестестве¬
но същество, което изпълнява божия¬
та воля. 2. прен.. Идеал за нешо, най-
доброто. 3. прен.- Твърде добър човек;
покровител, закрилнм.
ангйна1 (лат. angina от ango „задушн-
. внм") мед. Остро възпалеше на ли-
тнаицαгн на гърлото, особено нн сли¬
виците; гърлобол; ангйна п е е т о-
р и с — сърдечно заболяване поради
pааегpойегво в кръвообращението на
“снсчните (коронарните) артерии,без
да бъдат запушени; гръдна жаба (an¬
gina pectoris).
ангйна*2 (от собс.) Гъсто тъкано платно-
косто се употребява за възглавници
и др.
ангиография (гр. angiographia) мед.
Метод зн рентгеново наепелаαив на
кръвоносните съдове чрез вкарване в
тях на разтвор от еоигpасгнн веще¬
ства.	■
ангиолбгия ’ (гр. angéion „съд“ и logos
„наука“) Дял от анатомията, който
изучава кръвоносните и лимфните съ¬
дове.
ангионевроза (гр. angéion „съд“ и
невроза) мед. Разстройство нн нер¬
вите, които управляват свиването и
ρааnущанвго на кръвоносните съдове.
ангиостбма (гр. angéion „съд“ и stoma
„уста“) Ч^рвс“, който живее паразит¬
но в червата нн човека и животните.
англбз (фр. anglaise) 1. Вид старинен
танц, произхождащ от Англия. 2. Му¬
зика за такъв танц.

59
анемия
англййски (от собс.) Който принадле¬
жи или с свойствен на Англия; ан¬
глийска болест — размекване
на костите поради липса нн калций;
рахит; английска сол — магне¬
зиев сулфат, който сс употребява и
кнто очистително средство.
англицйзъм (фр. anglicisme) езиков,
Дума или обрат на реч, знимствувани
от английски език.
ангбб (фр. engobe) техн, Тънък сло“
от бялн или цветна глина, с който се
покривн керамично произведение, пре¬
ди да се постави в пещ зн изпи¬
чане.
ангорски (от собс. Ангора, сега Ан¬
кара) 1. Който произхожда, принад¬
лежи или с свойствен на Ангора. 2.
С дълга козина (за котки, зайци, ко¬
зи и др.).
ангофразия (лат. ango „давя“ и гр.
phrâzo „говоря“) Запъванв при тоaт-
рвнв;заекване.
ангрб (фр. en gros) Нн едро.
ангросйст (от фр.) Търговец нн едро,
йнгстрьом (от тобе.) Единица мярка зн
дължина, равна на една сгоынлион-
на част от сантиметъра (но името на
шведския физик Аитстpсы, XlX “.).
андалузйт (от еобе.) Твърд минерал
със зелен или сив цвят (по имсто на
испанската провинция Андалузия).
андйнте (ит. andante) муз. 1. Умерено
бавно (зн темпо). 2. Музикално произ¬
ведение с умерено тсмпо.
андантйно (ит. andant^o) муз. 1. Уме¬
рено тсмпо, малко по-бързо от ан¬
данте. 2. Музикално произведение в
такова тсмпо.
нндйрт(нгр. andartcs) ист. Гръцки въс¬
таник; бунтовник, четник.
йнджак (тур. ancak) Точно, нывиио.
нндрогин (гр. anér, andrôs „мъж“ и
gyné „жена“) Лице или животно с
признаци на двата пола; вж. хсрма-
фролит.
андрогйния (гр. androgynia) 1. Нали¬
чие нн признаци от двата пола y един
индивид. 2. Полово влечение на жена
към жена.
андройд (фр. androïde от гр. anér
'..мъж· и éidos „вид“) техн. Автомат
с човешки обрнз.
нидpонйиин (гр. anér „мъж“ и mania
„лудост“) Луда страст y жена към
мъже.
Андромаха (гр. Andromache) 1. Съпру¬
га нн Хвктор, герой от Илиндн. 2.
прен.. Вярна съпpута.
Андромеда (гр. Andromède) 1. Басно¬
словна Β^ω^κα царица, дъщеря на
Кефвй и съпруга на Пврсе“. 2· астр.
Съзвездие. 3. бот. Вид вечнозелени
храсти.
андрофйг (гр. andrôphagos) Людоед,
човекоядец.
андрофагия (гр. androphagia) Людоед¬
ство, чоаееоядегво.
андрофобия (гр. androphobia) Омраза
или болезнен страх от мъже.
андроцбй (гр. anér „мъж“ и oikia „къ-
щн“ нрвз лат.) бот. Съвкупност от
тичинеитс на един цвят.
н^вр^зъм (от гр. aneurysma „разши¬
рение“) мед, Болестно разширение на
артериите поради изменение или по¬
вреда на егвинге им.
анекдбт (гр. αnékCotös „неиздаден“) 1.
Кратък занимателен разказ за еыеш-
но и необичайно произшествие (обик-
ноаеπо зн някоя известна личност). 2.
прен, Измислица, измислен случай.
аивkдогйчви (гр. anekdötikös) Който
имн характер нн анекдот измислен,
невероятен.
анбкс (лнт. annexus „пришит“) При¬
турен, прибавен.
ннеkеноийет (фр. annexionniste) При¬
върженик на анексия.
анексйрам (от лат. annecto „пришивам“)
Заграбвам чужди земи п ги присъе¬
динявам към свои (за държава); на¬
силствено присъединявам.
анексия (лнт. annexio) пол.. Насилствено
присъединяване на чужди зсми или - нн
цяла държава към друга държава ;
заграбвнне нн чужди земи от държава.
анемйчен {ан- и гр. hâima „кръв“) 1.
мед. Който страда от ннвмия; мало-
кръвен. 2. прен.. Слаб, безлесн, огптд-
нал.
ннОмия (гр. anaiMia) 1. мед. Болестно
състояние, при което намалява коли--
чсегвого нн кръвта или се променя
еъетαаъг “ (намаляват червените кръв¬
ни телца и количеството иа хемогло-

анемо
60
бинн); малокръвис. 2. прен., Слабост,
безжuзненоет, отпадналост.
анемо- (гр. anenios „вятър“) Като
първа съставка на сложните думи по¬
казва отношение към вятър.
анемобарометър (анемо- и бароме¬
тър) Урва за измерване силата на
вятърн; ветромер.	_
ннсмотp“ф (анемо- и гр. grâpho „пн-
ша“) Урва зн записване скоростта и
посоката на вятъра.
анемолбгия (анемо- и гр. lôgos „нау¬
ка") Наука зн въздушните течения и
зн ветровете.
анемомбтрия (анемо- и гр. metréo
„меря“) Начин за измерване посоката
и скоростта на ветровете.
анемометър (анемо- и гр. métron „мяр¬
ка“) Урва зн измерване скоростта нн
въздушно течение, обикновено нн
ветровете.
анембна (гр. anemônê) бот, Тревисто
растение с жълти, бели или възрозо-
ви цветове.
анемоскбп (анемо- и гр. scopéô „гле¬
дам") Уред за определяне посоката
на ветровете; вж. ансмомстър.
анемотроп (анемо- и гр. trépô „обръ¬
щам") Двигател, който сс кара от вя¬
тър.
анемофйлия (анемо- и гр. phi 1 ta „обич“)
бот., Опрашване нн растения от вя¬
търа.
анемохория (анемо- и гр. chôréô „раз¬
пространявам св") Разсейване нн се¬
мена, плодове и спори на растения
от вятъра.
анбргия (ан- и гр. érgôn „двло“) мед.
1.	Липса нн телесна и душевна сила;
безсилие. 2. Нечуветвнтелиост към из¬
вестни лекарства и отрови.
анеройд (а- и гр. néros „влажен“ и
éidos „вид“) Вид барометър без жи¬
вак, нн който съществената част с
една ыe·талин, херметически зαтвоpе-
иа тръбичка, в която въздухът с сил¬
но pааpвави.
анестезйрам (от гр.) мед. Упойвам зн
гремахване нн чуаетантвлиоет, -осо¬
бено чувството зн болка; обвзболя-
вам.
анестбзия (rp^naisthêsia „бвзчуаетане·)
1, Загуба нн чувствителност, липса нн
усет. 2. мед. Правене нн организъм
или на част от него нечувствителен
към болка; обезболяване.
анестетйчен (к. лат. anaestheticus „без¬
чувствен“ от гр.) Който првмнхвн бол¬
ка, обезболяващ; анвстетичпи
средства — лекарства, които пред¬
извикват нсчуaствигвлиост, обезбо¬
ляване (опиум, хлороформ, стср и ар.).
анжамбман (фр. enjambement „прена¬
сяне“) литер. Пренасяне на дума или
част от изречение от прв'аходвн стих
в следващия; прссеок.
анизбл (фр. anisol) Ароматна течност,
която се получава при преработване
на каменовъглена смолн; служи за
противопаразитно средство.	·
днизомСтрия (ан- и гр. isos „еднакъв"
и mctréô „меря") Нееднаkвоег в раз¬
мерите.
анизометропия (анизометрия и гр.
öps „зрение“) мед, Нееднаква острота
нн зрението на двете очи.
анизртрόпия (ан- и гр. isos „еднакъв*
и trépô „обръщам“) 1. физ. Нведнне-
вост нн физическите свойства на вл-
но тяло в различните посоки вътре в
него, напр. нееднаква топлопроводи-
мюст, слветpоnpоводныоет и др. 2. бот.
Нееднакво направление на разлнчни-
тв органи на едно и също растение
при едни и същи фактори (дънсрът
отива нагоре, н листата — хоризон¬
тално).
ннилйн -(порт. anil „синя боя“, „индиго"
от ар.) Безцветна, мнелоподобиа отров¬
на течност, получавана при редуци¬
ране на нитробензола; изходсн мате¬
риал зн получаване на анилинови б©и,
взривни вещества, лекарства н ар.
анилйнов (от ар.) Който принадлежи,
произхожда или с таоастасн нн ани¬
лин ; ннилинови бои — изкуст¬
вени багрила, които но-рано са били
приготвяни само от анилин.
анимализация (от лнт. animal „живот¬
но") техн. Обработен нн растителии
влакна, която им придава вид и свой¬
ства на животински.
анималйзъм (отлят, animal „животно")
1. Изобразяване на животни в живо¬
61
писта и скулптурата. 2. Съвкупност
от признаците нн животинското тяло.
анималйст (от лат. animal „животно")
Художник или скулптор, който изоб¬
разява предимно животни.
аниматйзъм (от лнт. animâtus „одуше¬
вен“) Вярване в безличната одушввв-
ност на природата или - на отделнп-
те “ части, характерна черта за пър¬
вобитните религии.
анимйто (ит. animato) муз. Живо, въо¬
душевено.
анимйзъм (фр. animisme от лнт. anima
„душа“) Една от древните форми нн
религия, вярване в съществуване нн
духове и души, които уж управля¬
вали хората, животните, предметите
. и явленията в природата.
анимозо (ит. animoso) муз. Възбу¬
дено, живо, енергично.
анибн (ан- и гр. ίόπ „идващото“) физ,
Проста (от един атом) и сложна (от
няколко атома) частица, натоварена с
отрицателно електричество, т. е. на¬
товарен -с отрицателно влеkгρнчвегво
“он, който при електролиза сс на¬
трупва на анода (положителния полюс).
анкер, йнкър (нем. Anker „котва“ от
гр.) 1. техн. Регулатор на часовни¬
ково мнхало. 2. арх. Скоба, която
служи да скрепи двс мнщинни чнсги
или два строителни елемента. 3. Map-
кн чнтоaыицu.
анкета (фр. enquête от лат. inquisita
res „разследвана ввщ“) 1. Издирване
чрвз разпит нн липа и посещаване нн
места; разследване. 2. Събиране нн
сведения чрез специални ннквтни ли¬
стове с въпроси.
анкетен (от. фр.) 1. Който подлежи нн
разследване или който служи за раз¬
следване. 2. Който разследва ; който
прнви анкетн.
анкетйрам (фр. enquêter) Разследвам,
издирвам чрез разпитване липа и по¬
сещаване на местн, в които с станало
разследваното дсло.
анкетьор (фр. enquêteur) Лице, което
прави анкета; разследвам.
анкилоза (гр. ankylôsis „изкривяване")
мед. Неподвижност на става поради
тpaсгвннт нн ставните костни повърх¬
ности.
анорак
анкилостоми (гр. ankÿlos „крив" и
stôMa „уста") Паразитни червеи в
тънките черва на човека - и някои жи¬
вотни.
анклйв (фр. enclave) Територия на дър¬
жава, която с заобиколена от други
държави и няма излнз на море.
анод (гр. ânodos „път нагоре“) физ.
1.	Електрод в различни електрически
урвди, който се свързва с положи¬
телния полюс на източника на тока.
2.	Положителният полюс на електри¬
ческите елементи и акумулаторите.
анодбнтия (гр. anôdontos „беззъб") мед.
Вродена липсн на зъби.
аноксемия (ан-, гр. лнт. ôksÿgeniuM
„кислород" и гр. hâiMa „кръв") мед.
Липса нн окисляване в кръвта.
анбксия (ан- и гр. лат. oxÿgenium „кис¬
лород") Недостиг на кислород в вдин
организъм или само в някои негови
органи и тъкани.
ниоыален (гр. anOmalos „неравен“) Кой¬
то сс отклонява - общото правнло;
нереден, неправилен.
аномалия (гр. anomalia .неравност") 1.
Отклонение от обща закономерност нн
явление, отстъпление от норми; неред¬
ност, неправилност. 2. астр. Ъгълът
между радиус-всктора на едно небес¬
но тяло и остн на неговата орбита.
аноминИция (лнт. annominatio) литер.
Стилен обрат, при който сс употре¬
бяват думи, близки по глассж, но раз¬
лични но значение.
анонйм (гр. a noiiy mös .бсзимсвсн-) L
Автор, ко“то нв си пишс имсто под
свое произведение. 2. Лъжливо имс,
псевдоним. 3. Произведение, косто
няма подпис и нс се знав авторът му.
анонймен (гр. anônymos) Без автор,
безименен, неподписан или подписан
с чуждо имс.
анбнс (фр. annonce) Кратка обява, изве-
стие,съобщение, обикновено предвари¬
телно нзвсстнс зн гастрол, сказка н пр.
анансйрам (от фр.) Правя анонс, извес¬
тявам, съобщавам.
анбпсия (ан- и гр. öpsis „зрение“) мед.
Слабо зрение, липсн нн зрение.
анорйк (все.) Къса горна спортнн дрв-
ха от непромокаем плат за нредпаз-
ванс от вятър и дъжд.

анорексия
aHOpéKCHH (гр. anorexia) мед, Липса на
апетит.
анормален (а- и лат. normalis) Е Кой¬
то сс отклонява иг общите правилн;
неправилен, нереден, неестествен. 2.
мед, Нездрав, душевно болен, ненор¬
мален.
аносмйя (ан- и гр. osmé .мирис") мед,
Неспособност дн сс възприемат нлн
дн св различават миризмите; липса нн
обонятелни възприятия.
анотация (лат. annotatio „бележка") Е
Разяснителна бележка върху някой
текст. 2. Кратко изложение на съдър¬
жанието на книга, статия и др., чес¬
то с оценка и изясняване значението.
3. Бнблиотpафско описание на книга,
често придружено с к-ратко изложе¬
ние нн съдържанието, преценка и раз¬
яснения.
анбтия (ан- и гр. ous otôs „ухо“) мед,
Вродена липса на ухо, предимно нн
външното ухо.
анбфелес (гр. anopheles „врвдви“) зоол,
Маларичен комар.
ансймбъл (фр. ensemble „заедно") Е
Съгласуваност на сдно цяло в строй¬
но санпетао. 2. Художествена съгла-
еувантст в играта на артисти при из-
пълненис на драматична или музикал¬
на пиеса. 3. Състав от изпълнители
на пивсн, опвра и пр., колектив от
артисти, музиканти, певци и др. 4.
арх. Съвкупност от постройки, кои¬
то образуват единна композира.
ннтаблемпн (фр. entablement) арх.
Горната изпъкнала част нн сгрндн,
която се опира нн стени или етлоиu
и св състои от три хоризонтални
части : корниз, фриз и архитрав.
антагонйзъм (гр. antagonisms „борба")
Е Нспримиримо npогиЕоpвчне и борба
поради противоположни интереси,
възгледи и нр. ; вражда. 2. Една от
формите на иротиворечив, характе¬
ризираща се с най-изострена борба
на нспримиримо враждебни тенден¬
ции, сили, обществени клнси, която
неизбежно довежда до такъв начин
нн разрешанн^ на протнворечието,
еакъвто в революцията.
антагонйст (гр. antagonistes) Е Не¬
примирим противник, враг. 2. анат.
62
Органи или вещества с противопо¬
ложни действия (ннпр. свиващ и от¬
пускащ мускул).	■
антагонистйчен, антагонистйчески
(от гр.) Рязко противоположсн, не¬
примирим, враждебен ; антагони¬
стични противоречия —
една от формите на противоречив,
специфична за начините на производ¬
ство и за обществените отношения
в сесппонтатоpеkого класово обще¬
ство, която се разрешава по пътя нн
социалната революция.
антанаклЯзис (гр. anti „против“ и
anâ^asis „отклонение") литер. Стил¬
на фигура, при която ванн и съща
дума св повтаря в едно и също из¬
речение, но с различно значение.
антанта (фр. entente „съгласие“) Съюз,
съглашение ; Г о л я м н антанта —
блок между империалистическите дър¬
жави Англия, Франция и - Русия в
началото нн XX в., наричан още
Тройно съглашение; Малка ан¬
танта — блок между Югославия,
Румъния и Чехословакия от 1920—
1921 г., който съществува до Вто¬
рата световна война.
Антйрктика (гр. anti „против“ nârktos
„мечка", „север“) Южната полярна
област, която включва южните части
на Атляигичвеkнн, Индийския и Ти¬
хия оквнн, континента Аитнрктида и
прилежащите му острови.
антарктйчен, антарктйчески (от гр.)
Който принадлежи или с свойствен
нн южната полярна област ; южно-
полярсн.
антедатйрам (лат. ante „преди" и да¬
тирам) Издавам документ със стара
дата.
антедилувийлен (лнт. ante „преди“ и
diluvium „потоп") Допотопен.
АнтО“ (гр. Antâios) Е Мнгологuчсскн
гръцки геро“, син нн Посейдон и
Гея (Зсмятн), непобедим в единобор¬
ство, понежс при всяко допиране до
земята получавал нови сили от нвя.
2. прен. Непобедим поради здрави
връзки с народа.
нтгвнн (лнт. antenna „напречна гре¬
да“) Е рад. Проводник (жица) или
система от проводници, която служи

63
за излъчване в пространството или
за улавяне от пространството нн
електрически вълни. 2. мор, Напреч¬
на греда нн корабна мачта. 3. зоол,.
Пипнлис нн главата нн насекомо,
косто изпълнява служОнтн нн орган
зн освзанив и обоняние.	.
антенатален (лнт. ante „преди" и na-
talis „рожден") Който сс отнася до
състоянието преди раждането.
антепирема (анти- и гр. epirrcma
„послеслов“) литер, Партията на во¬
дача нн втория полухор в античната
гръиеа комедия.
антерйдий (гр. ântheros „иветут")
бот. Мъжки полов орган при папра¬
ти, мъхове, някои водорасли, гъби
и др.
антерйя (тур. entart) Вид топла памуч¬
на или вълнена арвха, обикновено
подплатсна с памук ; памуклийкн.
ан-геф“^ (лаг. antefixus „закован от¬
пред“) арх. В античната архитек¬
тура — еамвнио или керамично
украшенив, ксвто се намира нн кор¬
низа до покрива.
антецедент (лат. antecedens, entis) 1.
Предходна случка от живота нн сдно
лицс, предишеи факт, нн който св
основаваме. 2. езиков, Предходна
езикова единица (дума, словосъчета¬
ние и др.), към която е съогивевиа
следващата езикова единица (К н и¬
г н т а, която чета).
анти- (гр. anti „срещу",	„против")
Като първа съставел нн сложни ду¬
ми придава противоположно значение
на основното на иростата дума ; чв-
тго се превежда с п р о т и в о-.
антиапекс {анти- и лнт. apex „връх“)
астр. Точен нн небесната сфера,
която с противоположна нн апекса.
антибибза {анти- и гр. bios „живот“)
Потнсkние и унищожаване на микро¬
организми под влкяние нн биогенни
иродукти от животински, микробен
и paетнгвлви произход.
антибиотик (анти- и биотик) Веще¬
ство, ковто се «образува в редица
организми : низши гъбички, плесени,
бактерии, растения или животни ;
унищожава развитието нн миероор-
ганпзми и затова с съставна част нн
антикварен
много лекарства (пеницилин, стрвпто-
мииин и др.).
антигаз {анти- и газ) хим. Противо¬
газ, средство за унищожаване дей¬
ствието нн отровен или задушлив газ.
антиген (анта.- и гр. génos „рожде¬
ние“) Внcoκoмoлekyляpио вещество
от животински, pаетuгвлви, бактери¬
ален или вирусен произход, ковто
мож<с дн предизвика образуване нн
ннтителн, когато попадне в органи¬
зъм на човек или животно.
антидактил (анти- и дактил) литер,
Противоднетил, стихотворна стъпен,
която е обратна нн днети.т ; нарнча
се ощс нннпвст:
антидетонатор (анти- и детонатор)
хим, Вещество, ковто се прибавя
към моторно гориво зн предотвратя¬
ване нн детонация в мотори с въ¬
трешно юренс.
антидбт (гр. antidoton) Противоотрова.
антиинтелектуалйзъм (анти- и инте-
лектуализъм) Отричане на възмож¬
ността зн познаване иа негнннга с
помощта на рязумн, характерно за
наеалнегнчвската философия.
н^йен (лнт. antiquais „стар“ и фр.
antique) 1. Старииен прсдмет, оста¬
тък от древно време (статуя, мопста,
оръжие и др.). 2. прен.. Ценна ввщ,
рядкост. 3. прен.. Дяволит, оригина¬
лен човек ; хитрви.
антикатбд (иати- и катод) фаз. Тре¬
тият влвктрод в рентгенова лампа,
пластинка от платина или друг ме¬
тал, в който се удрят идващите от
катода електрони, чиято внвргия се
превръща от антикатода в рентгено¬
ви ' лъчи.
антйква (лнт. antiqua „старо писмо")
Шрифт със закръглена форма - нн
буквите зн разлика от готическия
шрифт ; обикновеното печатарско
писмо.
антиквйр (лат. antiquarius) 1. Търго¬
вец на вехти предмети, особено кни¬
ги, арвхи и ар. 2. Любител на ста¬
ринни предмети нн изкуството, съ¬
бирач нн стари предмети.
антикварен (лнт. antiquarius) Който сс
отнася до стари предмети, до търговия
със стари книги и предмети, предназ-

антиквариат
64
ннчсн за продаване нн стари и упо¬
требявани ввщи.
антикварийт (от лнт. antiquarius) 1.
Търговия с цснни стари предмети,
предимно книги, монети, картини,
килими и др. 2. Магазин зн прода¬
ване и купуване нн такива предмети.
3.	Сбирка от стари предмети и упо¬
требявани вещи, предимно книги,
картини, домашни съдове, накити и
др.
антиклерикален (анти- и клерика-
лен) 1. Който сс бори против при¬
вилегиите нн духовенството и цър¬
квата. 2. прен.. Напредничав.
антиклерикалйзъм (анти- и клери-
кализъм) Църковно-политическо дви¬
жение, което се бори против приви¬
легиите нн църквата и духовенст¬
вото.
антиклймакс	(анти- и гр. klimax
„стълба“) литер. Стилен похват, при
който еднородните думи и съставки
нн изречението се подреждат по
признае нн намаляване нн тяхното
смислово значение или емоционална
наситеност ; низходяща градация.
нигuелиинл(н) (анти- и гр. klinô
„навеждам") геол.. Гънка нн земната
кора или нн скала с изпъкналата си
част нагоре като седло.
антикомунизъм (анти- и комунизъм)
Съвременна реакционна буржоазна
идеология, която с напълно противо¬
положна на еоыунuегнчеекнгн идео¬
логия и практика.
антикрйтика (uатu- и критика) От¬
говор на критиен, критикуване нн
критика.
антилбгия (анти- и гр. logos „дума“)
фил. Противоречие (в мислите).
антилбпа (гр. anthâlops, лнт. anthalo¬
pus през фр.)зоол. Преживно чифто-
копитно животно от евмваегво кухо-
роги ; живее в Африка, Азия, отча¬
сти в Америка и Европа ; обхваща
много видове, които се различават
по размери, вид и начин нн живот.
антимарксйстки, антимарксйчески
(анти- и мuркеичееки) 1. Насочен
против марксизма, враждебен на марк¬
сизма. 2. прен, Ненаучен, реакционен.
антиматериалистйчен (анти- и ма¬
териалистичен) 1. Насочен против
материализма, враждебен нн мате¬
риализма. 2. прен. Ненаучен, реак¬
ционен.
антиметйбола (анти- и метабола)
литер. ’ Стилна фигура, при която
във втория израз се повтарят думите
от първия, но в обратен рсд.
антимйнс (лнт. anti mensiuM) църк.
Обредна кърпа, върху която с на¬
рисувано погребението нн Христос ;
употребява се првз време на литур¬
гия.
антимон (е. лнт. antiMoniuM) Хими¬
чески влсмснт, знак Sb, пореден но¬
мер 51, нт. твгло 121,76; имн прило¬
жение в техниката като съставна
част нн различни сплави, особено нн
сплав, от която сс леят печатарски
букви (синоним нн стибиум и оттук
с запазен знакти му с букви от
нвго).
нигиыон“г (от лнт.) Оловносив мине¬
рал с метален блясък.
антинеутрон (анти- и неутрон) Еле¬
ментарна частица с мнсн, равна нн
масата нн неутрона, но бвз електри¬
чески товар.
антиномия (гр. antinomia „противоре¬
чие в закон") фил. Противоречие
между двс взаимно изключващи сс
положения или двн принципа, които
еднакво убедително могат дн се до¬
казват по логичен път.
антипапйзъм (к. лнт. antipapisMus)
Религиозно и обществено течвнив
против папската институция и про¬
тив учението за папското главенство
и непогрешимост.
антипарламентарйзъм (анти- и пар¬
ламентаризъм) Вредно течение в
работническото движение за борба
против парламента и за неучастие в
парламентарните избори.
антипасйт (анти- и пасат) Въздуш¬
но течение във високите слоевв нн
атмосферата (5—10 км) в топлите
страни, което св движи над пасатите
и в обратна нн тяхната посока.
антипатйчен (от гр. antipathés) Който
предизвиква антипатия, който от¬
блъсква ; неприятен, противен ; прот.
симпатичен.

65
антмпДтия (гр. antipêtheia) Нвприяз-
iiciio чунство към някого или нещо,
отвращснив ; прот. симпатия.
аигипнpегйк (анти- и гр. pyretôs
„треска") мед. Лечебно средство за
понижаване нн температура.
антипирйн (анти- и гр. pyretôs „трв-
ееа") фарм. Кристален бял прах,
който понижава температурата и успо¬
коява болките.
антипод (анти- и гр. pons, podôs
„крак“) 1. Място на земното кълбо,
ковто в точно противоположно па
друго дадено място ; н н т и п о д и —
обитатели нн точно противоположни
места нн земното кълбо (букв. с
нозе едни срвшу други : американци
н европейци). 2. прен.. Лице с на-
тй-яно противоположни качества на
друго лицв, ггьлно несходство, пълна
пpотuвоπоложπост.
антнпротбн (анти- и протон) Еле-
мешгарнн частица с маса, равна нн
масата на протона, но с отрицателен
'сл'сетричвсеи товар.
антирабйчески (анти- и лат. rabies
„бяс“) мед. Който лекува бяс, про-
τaaобвеен.
антисемйт (анти- и семит) Привър¬
женик на антисемитизма, юдофоб.
антисемитизъм (от фр. antisémitisme)
Враждебно отношснив към еаpвнге,
изкуствено разпалвана омраза и пре¬
следване на ввреитв нн религиозна и
“ - - расова ночвн.
ннтневпгае (анти- и гр. scptikôs
„гнил“) 1. Вещество, ковто предпазва
от загниване, npотиаогннлоетио ве¬
щество зн запазване на строителен
материал. 2. мед, Вещество, което
предпазва от заразяване.
антисептика (гр. antiseptikös „проти-
вогннлоcτeи·") 1. Обеззаразяване или
предпазване от заразяване на рани
чрвз химически вещества, които
унищожават болвстогвоpинтв микро¬
би ; ср. асептика. 2. Средствата,
които се употребяват за обваанpная-
•'•'κη“β.
антисептйчен (от гр.) Който предпазва
от загниване и от запояване, противо-
г■Hилоттвн, пpотиаотыоен ; обеззара¬
зяващ.
антифермёнт
антисоцийлен (анти- и лат. socialis
„обществен“) Протнвообществен.
антиспазмодйчен (гр.	antispasMös)
мед. Който предотвратява или пре¬
кратява спазми.
антиспаст (uатu- и гр. spâô „влача“ )
литер, Чвтнpuеpнчиα стихотворна
стъпен от ямб и хорей :	■		 .
антистрофа (гр. antistrophé „връщннс
назад") литер, Част от текст нн
хора в старогръцката драма, която е
следвала след строфата ; отговор нн
строфа, отпев.
антитеза, антитезис (гр.	antitesis
„противопоставяне“)1.Противополож¬
ност, контраст на предмети и явления.
2.	литер, Съпоставяне на два про¬
тивоположни предмета, образа, по¬
нятия, черти, идеи н лр. за по-голя-
ма яснота и сила нн израза ; проти¬
вопоставяне. 3. лог. Съждение, ковто
противоречи на тезисн. 4. Във фило¬
софията нн Хвгел — пpогиаоnоегн-
вяпв в ироцвсн на диαлвегнчвтеого
развитие — отрииателният момент,
който сс противопоставя нн изходния
положителен момент — пн твзисн ;
втората част от трите еъегаaкн нн
логичвееого мислене : теза, антитеза
н енигеаa.
ангитела (анти- и тела) Вещества,
които св образуват в организма след
някои болести или при вкарване в
него на различни антигени и неутра¬
лизиращи тяхното вредно въздей¬
ствие ; противотела.
антитетйчен (гр. antithetos „противо¬
положен“) 1. Който съдържа антитеза.
2. Основан па пpогнаополагнив, про¬
тивоположен.
антитоксйн (анти- и гр. toxikön „от¬
рова“) мед, Вещество, което обез-
вредявн отровите ; противоотрова.
антифашйст (анти- и фашист) Участ¬
ник или привърженик нн борбата
против фашизма.
антифебрйн (анти- и лнт. febris
„треска") 1. Лекарство против тресен.
2. Отровно вещество, което сс упо¬
требява при изготвяне! ю нн някои
бои.
антифермент (анти- и фермент)
» Вещество, което спира ферментацията.
■'> Речпик на чуждите думи в българския език

антифбн
антифон (гр. anti phônos „отнявнш")
1.	църк. Богослужебна псссн, която
св псе поред от двата клироса ;
ср. троннр. 2, Порвано пеенс на со¬
лист и хор или нн дввтс лолоннни
нн хор, кнто си отговарят еднн на
друга. 3. Запушалка за ущи, която
лрвдпазвн от силен звукпри изстре¬
ли и др.
антиформйн (анти- и формалин) Разт¬
вор нн натриев хлорил, ко“то слу¬
жи за дезинфекция.
нигuфp“зн (гр. antiphrasis) литер,
Стилнн фигура, при която еднн лума
или израз се употребява с противо¬
положно значение нн основното
(ннпр. бурното Черно морс старите
гърни нарекли вместо „негостопри¬
емно· (âxeinos) .гостоприемно“ (éu-
xeinos).
ннтифр“з (анти- и ннгл. freeze „за¬
мръзвам“) 1. Вещество, ковто пони¬
жава гочкнта нн замръзването нн во¬
дата, ннпр. спирт, глицерин, сол и
др. 2- Нсзамръзваща охладителна
смсс.
ннтифрикцибнен (анти- илнт. frictio
„търкане“) Ко“то намалява триенето.
ннтифунг“н (анти- и лнт. fungus
„гъба") Течност, която предпазва
дървен материал от хващннв нн гъ¬
бички и загниване.
антихлор (анти- и хлор) Вещество,
което поглъща хлора, останал слвд
избелване или хлориране нн мате¬
риали.
ннтихрсзн (гр. antichresis) юр. Договор,
спорсд който кредиторът подухва
право да прибира доход от имот на
длъжника си, като го приспада съот¬
ветно от лихвите и дългн.
антихрйст (гр. antichrlstos) 1. Против¬
ник нн Христос, който според хри¬
стиянската религия щял дн се появи
при второто пришествие и щял дн
бъдс победен от Христос ; дявол,
сатана. 2. прен. Безверник, безбожник.
антициклбн (анти- и циклон) Об¬
ширна област с високо атмосферно
налягане, в която преобладава безоб¬
лачно, тихо време, обикновено без
валежи, првз лятото горещо, првз
зимата ясно и студено.
66
антиципйция (лнт, anticipatio „взсмние
напред*) 1. Предугаждане нн събития,
явления и др. 2. Преждевременно на¬
стъпване на някое събитие или дей¬
ствие ; изпреварване. 3. фил,. Поз¬
нание, основано нн чисто логически
съждения, които предхождат опита и
наблюдението. 4. юр„ Използуване
нн известно право, преди да с на¬
стъпил срокът му.
антиципйрам (от лат.) Предугнжаам,
познавам предварително ; изпреварвам
със заключение, основано нн недо¬
статъчни факти.
античастица (анти· и частица) физ.
Елементарна частица, нн която м.а-
снтн и спинът са равни - на масата и
спинн нн дадена елементарна части¬
ца, a електрическият “ заряд, маг¬
нитният момент и другите характе¬
ристики сн равни по големина и
противоположни но знне нн нейните.
антйчен (лат. antiquus „стар·) 1. Древ¬
ногръцки, древнеримски. 2. Древен,
старинен. 3. прен. Който напомня но
съвършенство старогръцкото изку¬
ство; класически, старинен, красив.
антйчност (от лнт.) 1. Класическата
гръцка и римска древност. 2. Ха¬
рактерна особеност нн древността;
изящност, художетгвеыост, простота,
които сн присъщина произведенията
на древните гърци и римляни. 3.
прен. Изостаналост, оетapялоет.
антишЯмбър (фр. antichambre) Пред¬
дверие, чакалня.
антбда (анти- и гр. ode „ песен *) ли¬
тер. Втората одн в лирическата пе¬
сен нн хорн в древногръцката драма,
която имн същия строеж нн одата ;
ср. ныгсниpсын.
антозби (гр. ânthos „цвят“ и zdon
„животно“) зоол,- Коралови полипНр
които живеят прикрепени към мор¬
ското дъно.
антолйт (гр. ânthos „цвят“ и lithos
„камък“) Вкаменено цвстс, вкамене-
лотг от растение.
антологйчен (гр. ânthos „цвят“ и légô-
„ събирам“) 1. Лиричен, написан в
духн нн древногрънката лирика.
2.	Който в свойствен или принадлежи
нн антология.

67
антология (гр. anthologia) 1. Сборник
от избрани произведения, предимно
на пости. 2. Сборник от епиграми в
древна Гърция и Рим. 3. прен, Сбор¬
ник, христоматия.
антонйм (анти- и гр. ônyma „име“)
Дума с противоположно значение на
друга дума : ернсив — грозен.
антономазия (гр. antonomasia) литер.
Стилна фигура, при която сдно соб¬
ствено име се знмвня с нарицателно
и обратно ; метонимия (ннпр. Ксан¬
тина—лощн жвна, Крвз—богаташ,
Тартюф=лвуличник, лицемер, под¬
лец; слепият по(вт=Омнр).	_
антохлор (гр. ânthos „цвят“ и chlo-
rôs „жълтеникав“) Жълто багрилно
вещество в соен нн някои растения.
янтоциИн (гр. ânthos „цвят“ и kyanôs
„синя боя“) Багрилно вещество в со¬
ен на някои растения, ковто ги
оцветява в червено, синьо или вио¬
летово.
нигpнкибан (от гр. anthrax „въглен“)
Болсст но някои растения (тикви,
лвн, лози, бобови растения и лр.),
при която се образуват особени пет¬
на но листата им.
нигpнкόан (от гр. anthrax „въглен“)
мед. Белодpтбно заболяване поради
продължително дишане на въздух,
наситен с въглищен прах.
àнгpнее (гр. anthrax „въглен“) 1. За¬
разна болест по хората и животните;
синя пъпка, въглен. 2. Вид скъпо-
иенсн кнмък.
антрйкт (фр. entr'acte .мвжауав“ст-
вие“) 1. Времс между двв действия
пн представление, концерт, промеж¬
дутък от врсмс между събития, по-
сгъпеи и др. 2. муз, Орксстрово
произведение, написано като встъп¬
ление към огдвлиuге действия (без
първото) нн опвра, бнлвт или драма.
аптрацбн (от гр. anthrax „въглен“)
Органично съединение, ароматен въ-
I и.'ιтводоpод във вид нн бвзнвттин
кристали ; получава св от антрнцс-
ноно масло ; употребява сс при нро-
и:пюлство	нн дъбилни вещества,
блгрилн, в пиротехниката и др.
«нтрацйт (от гр. anthrax .въглен")
Висококачествени каменни въглищас
антропогенеза
лъскава чсрен цвят (развиват висока
температура до 8ОО0—8700 калории),
антрацйтен (от гр.) 1. С кнчсствн и
свойства нн антрацит. 2. Който се
топи с антрацит. 3. Който сс пали с
антрацит.
антрашй (фр. entrechat) 1. театр.
Балетна стъпка, която се състои в
нееолкокрнтно удряне нн крнкнтн,
доенто танцьорът сс ннмирн в поло¬
жение на скок във въздуха. 2. Инте¬
ресен и умел скок при танцуване.
антрб (фр. antrée) 1. Вход. 2. Входно
помещение в самостоятелно жилище.
3.	прен. Първото ястие нн гощавка,
което служи зн възбуждане нн апе¬
тит. 4. Комична или сатирична цир¬
кова сценка или пантомима, изпълня¬
вана от клоуни.
антрепбзит (фр. entreposer .поставям
в склад“) 1. Склад за пристигнали
от чужбина стоки (при митница, гнрн,
пристанищс и др.). 2- Такса за па¬
зене нн стока в склад.
антрепреньбр (фр. entrepreneur) 1.
Съдържател нн увеселително заведе¬
ние. 2. Собственик на частен театър,
цирк и други подобни заведения в
капиталистическите страни. 3. Пред¬
приемач.
антресбл (фр. entresol) 1. Галерия във
висока стая или магазин, полуетаж във
висока стая. 2. Тавански полуетаж.
антрефиле (фр. entrefilet) Малка стн-
тийка, най-често във вестник, късо
вветнuкаpеко съобщение ; инфвр-
мационно антрефиле —
кратко описание нн факти с оценен
или без оценка.
антропйзъм (от гр. ânthropos „човек“)
Човечност ; ср. хуманизъм.
антропо- (гр. ânthropos „човск") Кнто
"ървн съставен нн сложни думи със
аинчвнuе отнася щ св до човека.
алтропоген (антропо- и гр. génos
„род“) геол. Съвременният период
от геологическата история нн Земята,
наричан обикновено четвъртичен.
антропогенбза (антропо· и гр. géne-
sis „произход“) 1. Процесът нн въз¬
никване и развитие нн човека. 2.
Дял от ннгpополотннтн, който изуча¬
ва произхода нн човека.

антропография
антропография (антропо- и гр. gra-
phö „нища“) 1. Описание нн отдел¬
ните раси и народности. 2, Описание
нн формата и костите на човеен.
антропойд (антропо- и гр. éidos „вид - ' )
Човекоподобна маймуна.
антрополйтрия (антропо- и гр. lat-
réia „почитане") Човееопоелоиство,
преклонение пред човскн.
антрополИт (антропо- и гр. lithos
„камък") Вкаменен човешки труп,
вkаысивлост от човвк.
антрополог (гр. anthrôpolôgos) Спе¬
циалист но антропология.
антропологИзъм (от гр.) Ненаучно
обясняванс нн явленията в общест¬
вения живот нс въз основа нн зако¬
ните за развитието нн обществото, н
кнто сс изхожда от нуждите и свой¬
ствата на отделните хора като био¬
логични същества. То“ се обявява
против ауαлиетичеекото разкъсване
нн материална и духовна същност
нн човека, но нс стига до матсриали-
стическото схващане за човека като
яеъвеуπкоег от обществени отноше¬
ния" (Маркс).
а нтропологйчен, антропологически
(гр. ânthrôpö!ôgikôs) Който прина¬
длежи или сс отнася към антрополо-
I иятн ; антропологическа
ш к о л а — реакционно учение нн
буржоазните криминалисти, че пре¬
стъпленията се обуславят от биоло¬
гически условия, н нс от социални.
антрополегия (антропо- и гр. logos
„наука“) Наука за произхода нн чо¬
вскн и човешките раси, за изменчи¬
востта в строежа нн човешкото тяло
във времето и териториално ; имн
три оеиоаии дялн : аигpопотснеаα,
морфология нн човскн и етническа
антропология или pасозиаинв.
антропометрически (антропо- и гр.
metri kos „измервателен") Който сс
отнася до измерването нн човешкото
тяло ; антропометрическо
б ю р о — държавно учреждение за
измерване нн отделни части на тя¬
лото на лица с научна цсл или нн
првстъпнини за по-лвсно разкриванс
нн престъпление (напр. по отнсчатъ-
нuтт на пръстите).
68
антропометрия (антропо- и гр. те-
trcö „меря“) Отдел от антро.юлогиятн,
който сс занимава с измерването нн
човвшеото тяло (ръсг, тегло, гръдна
обиколка и др.) и отношенията нн
различните величини, получени при
това измерване ; има практическо и
научно значение.
антропометър (антропо- и гр. Mat-
ron „мярка“) Уред зн научно измер¬
ване ръста и проиорциите нн човеш¬
кото тяло.
антропоморфен, антропоморфически
(антропо- и гр. morphé „форма")
1.	С образ нн човвк, човекоподобен,
човееообразен. 2 Който принадлежи
или с свойствен нн ннгpоnоыоpфизыа.
антропоморфИзъм (антропо- и мор-
физъм) 1. Форма нн първобитното
мислене за обясняване силите на
природата и явленията, като им се
приписват човешки свойства и каче¬
ства. 2. рел. Представяне нн богн
или боговете с човешки образ, (ми¬
сли и чувства.
антропонимика (фр. anthropoMmie от
гр.) езиков. Дял от лсеенколотнятa„
който изучава личните собствени
имснн.
антропопитек (антропо- и гр. pithc-
kos „маймуна) Човек-маймуна, пред¬
полагаема преходна форма между
чоавеообpaзиaгн маймуна и човека.
антропосоматология (антропо- и со¬
матология) Наука зн човешкото
тяло.
антропософия (антропо- и гр. sop¬
hia „мъдрост“) Религиозно-мистично
учение, ковто е смесица от религи¬
озна мистика и фантастични суеве¬
рия, разновидност нн теософията,
създадено от Рудолф Щайнер (1861—
1925 г.).
нигpопотпйзъы (антропо- игр. theôs
„бог") 1. Обогогвоpяваие нн човеен.
2.	Религия, която представя бога с
човсщки образ.
антропофаг (антропо- и гр. phago¬
mai „ям") Човееоядеп, людоед; ср.
канибал.
антропофйгия (гр. anthröpophâgίâ) Чо-
всkояаттво, людоедство.	..

69
антропофобия (антропо- и гр. phö-
bos „страх“) Страх от хората, страх
от човека.
антропоцентрИзъм (антропо· и гр.
kéntron „център") Ненаучно и свър¬
зано с религията и нденлизмн схва¬
щане, чс човвк в център нн Вселе¬
ната и крайна цсл нн нейното - съ¬
творение.
антурбж (фр. entourage „заобикаляща
средн") 1. Приближени лица, които
придружават някого, заобикалящите
някого лица. 2. Околна средн.
анулЯция (от лнт. annullo . унищожа¬
вам“) юр, Унищожаване, обявяванс
на договор, закон и др. за недейст¬
вителен.
анулйрам (от лат.) 1. юр. Обявявам
закон, договор и ар. за иедваеτан -гс-
лен. 2. Отменявам, премахвам, уни¬
щожавам.
анунцийтор (лнт. ânπuntiâiör „изввегн-
твл“) 1. Папски пратеник, който
оеaсaоыявн папската канцелария зн
nо.лигuчсекu и църковни събития. 2.
техн.. Аaгоыагичви урвл, който из-
всстявн за пристигане нн влак; снг-
ннлизнтор.
анунцийция (лат. annuntiatio) Изве¬
стие, иаввегяаaив.
анурия (ан- и ойгоп „урина“) мед,
Неогаепяие нн y ринн поради спиране
дейността нн бъбреците.
“нус (лнт. anus) анат. Заден проход,
крайният отвор нн дебелото чсрво.
анфйс (фр. en face „в лице“) С лице
към зрителя.
анфилйда (фр. enfilade) 1. Редица от
стаи, арки и др, разположени в
нрава линия, така чс се мнннвн от
сдна в друга. 2. воен,- Стрелба на-
длъж no неприятелска линия или
укрепление.
анхидрбмия (ан- игр. hydör „вода" и
haima „кръв“) мед. Намаляване на
водата в състава нн кръвта.
анхидрид (ан- и гр. by dor „вода“)
хим. Съединение нн някой елемент
с кислород, което можс дн се полу¬
чи, като се отнеме водата нн някоя
l(нсе‘лuин.
анхидрйт (ан- и гр. hydör „водн“)
хим, Всщсство, ковто с воднтн об-
апанаж
рнзувн киселина ; безводен калциев
сулфат.
анхитбр '(гр. a n chi „близо“ и thërfon
„животно“) Изкопаемо	нвчифтоко-
пнгио животно с три пръста.	.
Янцуг (нем. Anzug „облекло“) Впд
горна спортна арвхн от трико или
друг плат.
Яншлус (нсм. Anschluss „присъединя¬
ване“) пол, Насилствено присъеди¬
няване нн чужда територия, особено
насилственото присъсдиняванс ннА“-
стрия към фашист-ка Германия првз
1938 г.
аншоИ (фр. anchois) 1. Дребна морска
риба с вкусно месо. 2. Консерва от
тази риба.
аншпуг (хол. handspaak) Специален
лост за ръчио придвижване нн вн-
тони.
анюитет (фр. annuité· от - лнт. annus
„годннн") 1. Нρвданpuгвлио изчислеиа
(годишна, щеетыеесчиα, тримесечна
или месечна) вноска за лихви и по¬
гашение на заем. 2. Държавен заем
с годишно погашение.
аорИзия (гр. aorasia) мед. Слепота,
^довиждане.
аоргезия (гр aorgesia) Липса нн гняв ;
кротост, хладнокръвис.
аорист (гр. aôristos „неограничен“)
грам.. Минало свършено време (в
егнpоιpъцеи, старобългарски и др.
езици).
аорта (гр. aorté, лат. aorta) анат.
Главинта артерия, която излиза- от
лявата кнмвра нн сърнсто — y пти¬
ците, животните и човека.
аортит (гр. aortitis) мед. Възналенис
нн нор-гата.
апагога (гр. apagogos „отвеждащ“)
лог. Извод, построен върху невъз¬
можността нн противното положение.
аnнготйчви, нпнтот“чвееu - (гр. нра-
gögös) лог. Основан върху невъз¬
можността на противното ; a н aг о-
гичесео док a з a тел с т в-о—
употребяван във формалната логикн
метод зн косвено доказване нн из¬
вестно положение чрез опровер¬
гаване нн противоположното и из¬
ключване нн трвтн възможност.
апанйж (фр. apanage от лат. ad „за“ и

апандисит
70
panis „хляб") Сума или доход от
имот, който сс дава за издръжка нн
лица от владетелски дом.
апандисйт = апендицит.
апарАт (лат. apparatus) L Сложен
уред, който представлява съвкупност
от части или механизми, пригодени
дн изпълняват определено действие,
измерване, контрол и др. 2. Група
органи в тяло, които извършват
обща работа (ннпр. зрителен нннрнт).
3.	Лица или учреждения, обединени
за определена работа. 4. Материали
и пособия, с които си служи научен
работник (указател, библиография,
коментар и др.).
апарйтна (ог лнт.) Помещение, в което
i-,. са инсталирани апаратури.
anapaTÿpa (лнт. apparatura) Съвкуп¬
ност от апарати и съоръжения в
лаборатория, цсх и пр. зн извърш¬
ване на определена работа.
апартамент (фр. appartement) Само¬
стоятелно жилищно помещение в
жнлнщвн блок, хотсл и др.
апартейд (от англ. apart „отделно“,
„настрана") Расова дискриминация,
при която тотподегвувαщαгα класн
потиска инородно население, кнто го
лишава от избирателни права. от
свобода зн преселване, от право да
ползува всички блага и нр.
апассонйтр (ит. appassionato) муз,
Страстно, въодушевено, с подчертана
изразителност (за музикално изпъл¬
нение).	.■'·
апатйт (гр. apaté „измама“) геол. Вид
минерал, който съдържа фосфати,
флуор, хлор и др. ; служи за изку¬
ствен тор, зн получаване нн смнйли,
млечно стъкло и ар. (ннрсчсн с така,
понеже мъчно се разпознава от дру¬
ги минерал и).
апатйчен (гр. apathés „спокоен“) Об¬
хванат от апатия, безстрастен, без¬
чувствен, равнодушен, безразличен.
апйтия (гр. apâtheia) Болестно тъегоя-
пие нн пълно равнодушие, липса нн
интерес, безразличие, отпуснатост,
безчувственост.
апатрйд (а- и гр. patris, idos „оте¬
чество") Лицв, което с загубило
граждански права в родината си и
не в получило поданство в друга
държава ; безотечественик.
апйш (фр. apache) 1. Уличсн крадец,
джебчия (но името нн североаме¬
риканско плсмс, имсто на косто си
присвоили група парижки крадци).
2.	Хнймннн.
апашлък (от фр.) Джебчийство, краж¬
ба.
апедевсия (гр. apaideusia) Невъзпита¬
ние, необрнзованост, невежество.
Япекс (лнт. apex „връх“) 1. Връх, ви¬
сочина, ннй-внтокн точен. 2. астр.
Точката от небсснатн сфера, към
която с насочено в даден момент
движението на Земята по нейната
ообита, т. с. при обиколката “ около
Слънцето. 3. астр. Точка от небес¬
ната сфера, към която сс движи
Слънцето с цялата си систсмн.
ннбл (фр. appel „зов“,	„повик“) 1.
Призив, обръщение към някого за
помощ, подкрепа и съдействие ; зов,
позив. 2. юр. Обръщане до по-горна
съдебна ииетнниия ; въззив.
апелатйв (лат. appellativus) грам.. Съ¬
ществително нарицателно имс.
апелатйвен (лнт. appellativus) 1. юр -
Който има право да разглежда вечс
решени в по-долин инстанция двлн(зн
съд); въззивен. 2. юр. Който се
отнася до съд с права дн прераз¬
глежда рсшени дслн. 3. грам.. Нари¬
цателен (зн имв).
апелант (aaLappelians, antis)—анвлатор.
апелЯтор (лат. appellator) юр. Лицв,
косто ноанвн въззивна жалба, апе¬
лиращо лице.
апелацибнен (от лнт. appello „викам
при“) юр.	1. Отправен до съд за
повторно разглеждане ; въззивен. 2.
Който имн прнво дн преразглежда -всчс
рвшсни дсла. 3. Който с свойствси
нн апелация или се отнася до апе¬
лация.
апелйция (лнт. appellattio) юр.	1.
Обжалване нн решение нн съд прел
по-горна съдебна инстанция, която
имн право дн преразглежда всче ре-
щени дслн ; въззив. 2. Апелативен
съд.
апелйрам (от лат.)	1. Обръщам сс

71
към някого зн помощ или съдей¬
ствие, обръщам сс с позив; лризо-
вавам. 2. юр . Подавам въззивна
жалба, обжалвам решение нн съд
прсд по-горна съдебна инстанция.
апендикс (лат. appendix “придатък и)
1.	анат. Черввообразен израстък в
дъното нн сляното черво. 2. теха-
Малък маркуч за венрвннс и изпус¬
кане нн газ в обвивката на аеростат.
3.	прен. Ненужна прибавка, излишно.
апендицйт (лнт. appendices) мед. Въз¬
паление нн апендикса.
an^f^nws (гр. apepsia) мед. Лошо сми¬
лане нн храната в стомаха.
аперитйв (фр. apéritif от лнт. aperio
„отварям“) 1. Питие, ковто сс взема
прсди ядене за отваряне нн апетит.
2.	Заведение, в което се поднасят
спиртни напитки и закуски.
аперк£т (англ. upercut) сп. Удар в
чслюст или в стомаха при бокс.
anepctô (фр. aperçu) Кратко изложе¬
ние, кратък првглвд.
апертомбтър (лнт. apertus „отворен"
и гр. Métron „мярка“) Уред за из¬
мерване числовата апвртура нн опти¬
ческа титтеыа.
anepTÿpa (е. лнт. арегШга) Величина,
която хараетвризнра ефективния
отвор нн оптическа систсмн.
аперцбпция (лнт. apperceptio от ad
„при" и percipio .разбирам“)	1.
псих. Обусловеност нн възприемането
от опита, знанията, мирогледа и
психическото състояние нн лицето,
ковто възприема ; възприемане, схва¬
щане в зависимост от личния опит
нн възприемащия. 2. фил.. Осъзнато
възприятие за разлика от неосъзнатото.
аперципйрам (от лнт.) Усвоявам въз
основа нн опит; възприемам.
апетит (лнт. appetitus) 1. Охотн за яае-
нс, желание за яденс. 2. прен. Жела¬
ние или стремеж за използуване или
обсебване нн нещо; желание.
апетитен (от лнт.) 1. Който възбужда
желание за ядене ; вкусен. 2. прен.
Желан.
апикйлен (от лнт. apex „връх“) 1.
Който - с нн върхн. 2. езиков. Ко“то
св произнася с върхн нн взикн
(напр. д, т).
апогамия
нпикултурн (aarapicultüra) Пчеларство.
апирйт (а· и гр. руг „огън“) Вид бвз-
ж димен барут.
Апис (тобе.) мит. Свещеният бик у
древните сгиптянн.
аплйзия (гр. aplasia) мед. Вродсна
липса на някой телесен орган.
нппннат (гр. aplanês „неподвижен“)
Обектив, в който с премахната сфс-
pнчееката обврация.
аплантизъм (от гр.) Отсъетвне нн
сфсричнн аберация.
апликатура (от лнт. applico „плътно
прилягам") муз, 1. Разположение и
редуване нн пръстите при свирене
нн музикален инструмент. 2. Озна¬
чаване с цифри ннд нотите реда нн
пръстите при свирене.
апликйдия (лнт. applicatio „прибавка“)
L Прибавяне, нритуряне ; прибавка.
2. Начин па украсяване, като сс по-
егнанг върху плат или хартия парчета
от друга материя. 3. Обрнз, рисунка
или орнамент, създаден по този
начин.
нпл“к, нплиеВ (фр. appliqué от appli¬
quer) 1. Изделие от прост метал, но- .
крито с тънък пласт сребро, злато или
ниесл. 2. Изделие с нашити или
нансссни върху нсго парчета от
друга материя. 3. Предмет зн укра¬
шение (най-често лампа, свстилник),
който се прикрепя към стена или
към друг предмет. 4.=аплненuuя,
апликйрам (фр. appliquer) Правя апли-,
кация ; пришивам нсщо зн украса,
прибавям, притурям.
аплодирам^фр. applaudir, ръкопляскам“)
Давам израз нн одобрение, задовол¬
ство или възхищение чрез ръкопляс¬
кане.
аплодисмонт (фр.	applaudissement)
Израз на одобрение, задоволство или
възхищение чрвз ръкопляскане ; ръ¬
копляскане.
аплбмб (фр. aplomb) 1. Самоувереност,
смелост, самонадеяност в държане,
говорене и под. 2. Изправена стойка
нн тялото при танц.
нпогамия(тp.нp0 „далеч“ и gâmos.6paK-)
биол. Загубване нн половия процес в
цикъла нн размножаването при расте¬
ния, при което новият организъм се

72
an ог é й
развива бвз оплождане — нс от яй¬
цеклетка, a or някоя друга клвтен нн
половото поколение ; ср. нпоннкенс.
апогеи (гр. аро „далеч“ и géa „земи")
1.	астр. Най-отдале-чената точен нн
орбита (на Луннта, на звездз, на изку¬
ствен спътник) спрямо Земята. 2.
прен.. Наа-анеоеа точка нн развитие ;
разцвет, слава.
апограф (гр. apôgraplion) Препис от
оригинал ; копие, препис.
аподемиИлгия (гр. нро „далеч", demos
„народ" н âlgos „страст") мед. Бо¬
лестна страст за пътуване далеч от
родината.
аподиктИчен (гр. apôde^tes) Безспор¬
но доказан, ивоепоpuн, несъмнен.
аподия (а- и гр. pous, podôs .крае")
мед, Вродена липса нн крака.
нподозн, нnодбзие (гр. âpôCosis)гjpa.iί.
Главното изречение в условен периол
(обикновено стон след условното) ;
ср. протазис.
апозИция (лат. appos'tio) грам,. При¬
ложение, прнлог.
апокалипсис (гр. apokâlypsis .откро-
авинe‘‘) 1. Послсдпатн книга нн Но-
вйя завет, която съдържа страшни
„пророчества“ зн края нн светн. 2.
Откровение, пророчество.	3. прен.
Мъчително положение, нсноиотнын
събития, ужас.
апокалйптика (гр. apokalyptikâ) Общо
название нн съчинсния от първите
вскове преди и след нашата сра, в
които авторите поради гнета на рим¬
ското владичество списват идването
нн спасител (месия), края на света
и наказанието нн уrнегнтвпнгв.
апокалиптичен (гр. apokalyptikôs) 1.
църк, Който съдържа откровение ;
пророчески, предсказващ. 2. прен.,
Неясен, гааиегави, загадъчен. 3.
прен. Изпълнен с ивасpоягин и страш¬
ни нвщн ; страшен, ужасен.
апоконИн (гр. аро .далеч“ и konia
„прах") Специална енсе, с комто сс
покриват насипаните с чакъл улици,
за да няма нрнх.
апоибпа (гр. apokopé .премахване“)
езиков. Изпускане на сднн или ня¬
колко звука в края нн дума; ср.
сйнкопн, влнзия.
а^^ИсАрий (лнт. apocrisarius от гр.
apô^-sis „отговор“) ист. 1. Висш чи¬
новник във Византия, който преда¬
вал заповедитс нн императора. 2. Пра¬
теник но църковни въпроси при ви-
ааигнаекня двор, особено пратеник
нн папата.
апокрйф (гр. apôkryplios „скрит“) 1.
Религиозна книга, която се откло¬
нява от общото църковно учение. 2.
Забранена от църквата книга. 3. Сре¬
дновековно литературно прон^ввав-
нив, ковто съдържа религиозни леген¬
ди. 4. прен, Недостоверно съчйне-
ннв или учение.
апокрифен (гр. apôkryphos „скрит",
„таен“) 1. С качества нн апокрйф. 2.
прен, Нвдсегоaвpвн, лъжлив, подпра¬
вен, измислен.
аполитйзъм (от гр. apolitikôs
лнтнчвн") 1. Отклонение от участие
в полнгичвееня и обществения живот.
2.	Неучастие или безразличие към
нолигичеекигв въпроси.
нполнтйчвн (гр. apolitikôs) Безразли¬
чен към политическия живот, пр“вид-
но безразличен към политическите
въпроси.	.
аполбг (гр. apôlogos) 1. лшпер' Поу¬
чителен разказ, в който се говори за
животни или растения, a ce подраз¬
бират хора ; басня. 2. - апологет.
апологема (гр. apôlôgéma) Защита, за¬
щитна реч.
апологОт (гр. apologistes) 1. Богослов от
II — III в , - който обосновавал н за¬
щищавал християнството. 2. Прйвър-
женне нн някое учение или идея, зн
конто се - застъпва ; защитник. 3.
Специалист но апологетика. 4. Пре¬
подавател по апологетика в духовно
учебно заведение.
апологетика (гр. apologêtiké) 1. Оправ¬
дание или защита на някое учснис ;
защита. 2. Богословска дисциилннн за
знщнта нн християнската религия. 3.
прен. Предвзета защита, хваленв.
яполСгия (гр. apologia) Възхвала нли
защита нн нещо.
Анолон (гр-Apôllôn) 1. Бог на Слънцето,
изкуствата н красотата спорса гръц¬
ката митология. 2. прен. Красив
човек.

73
апомИксис (гр, аре „без* и méixis
.съвъеупяване“) биол. Размножава¬
не на растения без оплодяване, но
при наличие на полови органи и ре¬
дуване нн поколения — ноловн (гн-
метофити) и безполови (спорофитн);
ср. нпогамня.
апоплбксия (гр. apoplexia „вцепеня¬
ване") мед, Кръвоизлив в мозъка,
прндружвн с парализиране на тялото
илн на отделна част от нвго ; удар ;
ср. инсулт.
апоплектйк (гр. apopléktikôs) 1. Лице,
което в получило удар ; парализиран.
2.	Лице, което с предразположено
към апоплексия.
апбрия (гр. aporia) 1. Неразрешима
илн трудно разрешима лотнчвееа про¬
блема. 2. Непреодолимо противоречив,
безизходно положение.
апорт1 (фр. apport) Вноска от движими
нлн недвижими имоти от страна на
съдружник в едно предприятие.
апорт2 (фр. apporte) Донеси ! (при дре¬
сура на кучв).
апоселений (гр. нрб „днлеч“ н selénc
„луна“) Нна-огдалсчсинга точка на
орбита на изкуствен спътник или нн
небесно тяло спрямо Луната.
апо^опе-за (гр. aposiôpësïs) литер.
Стилен похват, при който нс се доиз¬
казва част от изречението илн нв се
довършва мисълта под влияние нн
силно чувство.
апостйзмя (гр. apostasia) Отстъпванс,
измяна, асpоотегъпиичссгво.
нпостаг (гp.âpöstâtës) Отстъпник, пзмвн-
ннк, авpO(>тет'ъпнIHк.
αпоетерсόрен (от лат. a posteriori .от
елелаαщого“) фил. Който с добит
чрез опита, който почива върху опнга.
aпретерсрра (лат. a posteriori) Въз
основа нн оннтн, въз основа на фак¬
тите ; прот. априори.
апостИл (фр. apostille) Пнсмснн при¬
бавка към нсню, обикновено в писмо ;
ср. поетееpнnтум.
апостиле (от гр. apostil böb .еня^L·j Еди-
нниа зн измерване яркостта нн осве¬
тена повърхност.
апЬстол (гр. apôstolos „изпратен“) !.
църк, Всеки от дванадесетте ученици
нн Христос. 2. Лнцс, което се е отдало
апофазия
самоотвержено нн някаква ндся. 3.
църк, Откъс от книгата Деяния - нн
аnостолнте нлн отдругнтв апостолски
послания, който се чсте по време на
богослужение от певците. 4. Бого¬
служебна книга, която съдържа та¬
кива откъси.
нпоетолат (лнт. apostolâtus от гр.) 1. Рев¬
ностно служене на някое учвннв,
идея и пр. 2. Дейност нн апостол,
аπоеголсгво.
апостолически (лнт. apostolicus от гр.)
църк. Който принадлежи нн апостол¬
ския (папския) престол ; папски.
апостолски (лнт. apostolicus от гр.)
1.	С качества нн апостол. 2. прен.
Свързан с подвизи н самоотвержен
труд; труден, мъчвн, но с аиеоко-
благородна цсл.
апостроф (гр. apostrophos „отклоня¬
ващ“) 1. грам. Знае във вид нн гор¬
на запетая, който се употребява за
отбелязване нн изпусната буква.
2.	Думн, с които св прекъсва речта
нн някого, остра забележка но отно¬
шение нн говорещо лнцс.
нпоегpόфн (гр. ' apostrophé „отклоне¬
ние") 1. литер. Реторична фигура,
при която говорещият неочаквано сс
обръща към отсъствувн^н лица илн
към неодушевени предмети като - към
лица. 2. = апостроф (2). 3. мн, ч.
Предизвикателно прекъсване на чуж¬
да реч.
апострофИрам	(от гр.) Прекъсвам
някого с остра забележка, прекъсвам
предизвикателно чужда реч.
нпотвмн (гр. apôtliéMa) мат. ЕПерпен-
анкуляр, издигнат от центъра на
правилен многоъгълник до вдна от
нсгоамге страни. 2. Ввсочнннтн нн
сгра^та иа правилна пирамида.'
апотебз, апотеоза (гр. apotheösis) 1.
Обожсствявапе, причисляване към
боговете (в древна Гърция и Рим).
2.	прен, Прославяне, възвелниаване.
3.	театр, Тържествена заключител¬
на сцена в театрално представление.
апофЯзия (гр. арб „далеч“ и pliërni
„казвам“) литер. Ораторски похват,
лри който се нзлага нзвеегио схва¬
щане и веднага слвд това - сс опро¬
вергава.

апо физа
апофйза (гр. apôj^l^^^i^ii^si. анат, Изра¬
стък на кост. 2. Странично сляпо
жнлообразно разклонение от голяма
магмсна скала илн от голямо рудно
тяло.
апофтегма (гр. apophthegma) 1. литер.
Крнтео нрнвоучнтслно изречение ;
мъдро изречение, сентенция, афори¬
зъм. 2. Сборник с такива изречения.
апохромИт (гр. арб „далеч“ н chrôma
„цвят“) Обсктнв нн оптически урсд,
нрн ко“то с отстранена сфсрическата
и хромнтнческнтн нбернция.
апрИксия (гр. apraxia .бездействие“)
мед. Нарушаване способността да св
извършват целенасочени движения
и действия нн човвеа.
anpéT (фр. apprêt) Вещество, което се
уцотрсбявн нрн окончателното обра¬
ботване нн плат нлн прежда, зн да
сс получи определено качество: лъс-
кавинн, еластичност и др.
апретйрам (от фр. apprêter) Обрабо¬
твам окончателно с подходящо веще¬
ство плат, прежда и др., зн да полу¬
чат лъскавина нлн еластичност.
anperÿpa (от ώρ.) 1. Окончателно до-
нзрнботвнне нн тъкан, кожа, хартия,
прежда н др., ковто нм прнднва опреде¬
лени качества. 2. Лъскавината нн плат,
прежда, тъкан и др., която се полу¬
чава при такава обработен. 3. Веще¬
ство, което сс употребява прн окон¬
чателното обработване на сднн фаб¬
рикат; апрет. 4. Помещение, в което
сс извършва такава обработка. 5. Лак
зн кожа.
април (лат. aprîlis, вероятно от aperio
„ откривам ",	„отварям") Четвъртият
мссец на тодuнагн.
априбрен (от лат. apiöri .от по-рано“)
фил. Ко“то нрсдшествува оннтн, кой¬
то нс ночнва нн фактите ; прот. нпо-
сгеpиоpен.
априбри (лаг. н priori .от по-рано“)
1.	Независнмо от опита, прсдн опита.
2.	Предварително, отнапред ; прот.
алостернорн.
априоризъм (от лнт. a priori) Идснли-
стическо учвнне, снорсд което нма
познαнне, предхождащо сетивния
опит.
нпробйция (лнт. approbatio) 1. Одобре¬
74
ние, ковто нмн официален характер,
официално изказано потвърждение.
2. Определяне и подбиране семена
за поссв.
апробирам (от лнт.) 1. Одобрявам, по¬
твърждавам. 2. Допусеам до практика
(агроном, лекар и др.). 3. Определям
и избирам ссмснн зн посев.
апропб (фр. à propos) Тъкмо, впрочем,
по този случа“, между другото.
апроприйция (лнт. appropriatio) При¬
свояване, обсебване ; ср. експропри¬
ация.
апрбш (фр. approche) 1. печ. Раз¬
стояние между буквите и думите
прн печатарски набор. 2. мн. ч.
воен. ист. Зигзагообразни тесни ро¬
вове (трнншсн), изкопавани от обсн-
дитслитс на - укрепление за по-лвсно-
то му атакуване и превземане.
апсйда (гр. apsis, idos „свод“, „арка“)
1.	арх. Полуцилиндрично нлн ыното-
стенно засвоавио пространство към
стенн на някоя сграда, предимно древ¬
ни базилики, дворци н др. 2._ Източ¬
ната част нн християнски правосла¬
вен храм, която с полукръгла и за-
сводсна с получетвърт сфсра ; олтар¬
ната част нн хрнм. 3. мн. ч. Край¬
ните точки нн голямата елиптична ос
нн планетна елипса. 4. мн, ч. Най-
блнзкнтн и ннй-отлалсчсната точен нн
орбита нн нвбвсно тяло по отнощс-
нн друго централно — Луната по
отношение нн Земята ; ср. псрнгсй и
апогей ; Земята но отношение Слън¬
цето; ср. перихсли“ и нфвли“.
нптВкн (гр. apothéke „склад") 1. Заве¬
дение, къдвто сс изготвят лекарства
въз основа нн лекарско предлнсннис
(рецепта) и се продават лекарства и
нрвдмстн от танитapно-хнтненно и
козметично сстсство. 2. Сбор от най-
важните лекарства, необходими за
домашна употреба и зн даване на
първн помощ нрн нещастни случай :
аптечка — мнлкн кутия за пазене
най-нсобходимите лекарства зн първн
помощ.
аптек£р (нсм. Apotheker от гр.) Лнцв,
което в завършило фармация и за¬
вежда аптека нлн рнботн в нптсен
кнто специалист.

75
аптекИрски (от гр.) 1. Приготвен спо¬
рел изискванията нн лечебната наукн ;
лечебен. 2. Който е свойствен, при¬
същ нлн принадлежи нн аптека нлн
нн аптекар. 3. прен. Точен, прецизен.
аптерий (гр. âpteros „безкрил“) 1. зоол.
Безкрило насекомо. 2. Непокрито мя¬
сто с лсрн по тялото на птица.
anTépHKC (α- и гр. ptéryx „крило“) 1.
Безкрил, който нямн криле. 2. Пти-
цагн кнвн-кнвн.
ар (фр. are от лнт. area „площад")
Мярка за повърхнина, равна на
100' м2.
арабй (тур. arat^Товарна кола; кола,
талига; Арабаконак — „спирка -
за кола“, старото турско нме на про¬
хода от София за Ботевград.
арабаджИя (тур. arabaci) Лицс, което
прекарва стоки с кола ; -колнр.
apaôécua (фр. arabesque) 1. Орнамент
в скулптурата нлн живописта във
вид нн красиво преплетени линии,
геометрични фнгурн, растения и др.,
възникнал нод влияние нн арабския
егuл.■- 2. литер. мн, ч. Сбирка от
малки литературни произведения. 3.
Вид балегнн ноза. 4. Музикална твор¬
ба с импровизационен характер и
стилизирани орнамснталнн елементи.
арабйзъм (фр. arabisme) езиков, 1.
Дума нлн обрат нн рсчта, заети ог
арабски взне. 2. Особеност на араб¬
ския езне.
арИбис (лат. arabis) бот, Тревисто
растснис, някои видове от ковто сс
отглеждат като бордюрни; цъфтят в
ранна пролет.
арабйст (от фр. arabiste) Специалист
но арабски език н култура.
арабйстика (от фр. arabiste) Ннукн зн
арабския сзнк н култура.
арабски (гр. arâb^s) Който принадлежи
илн с присъщ на нрабигв ; араб¬
ски ц и ф р н- — общоpнзпpоегpaие-
ннтс сега цнфрвнн знаци, -заети от
арабите през еpваингв векове ; ср.
римски цифри; арабски кон —
твърас ценна порода конс.
аракчеевски (от ^Ο^) 1. Присъщ на
аракчссвщиннта. 2. прен.. Двеnогнчвн,
пaснпинчвткн.
арбитраж
аракчебвщина (от собс.) 1. Деспоти¬
чен реакционен режим, основан вър¬
ху груба военщина, жестокост и про¬
извол, въведен в Русия от граф
Аракчеев в началото нн XIX в.
2.	прен. Положение, прн което група
хорн деспотично и самоволно се раз¬
пореждат в някоя област нн общсст-
живот.
аралък (тур. aralik) Цепнатина, про¬
междутък, пукнатина.
аранжирам (фр. arranger) муз. Прис¬
пособявам музикален мотив нлн
ниесн за инструментално нлн много-
тлнтно изпълнение, преработвам за
изпълнение от еднн внд инструмент
нлн състав с друг.
аранжирбвка (рус. от фр.) Обработ¬
ване на музикално произведение, на¬
писано за определен инструмент,
глас или ансамбъл, за друг инстру¬
мент, глас илн ансамбъл.
арйп(ин) (нр. arap) 1. Арабин. 2. Че¬
рен човвк, чернокож, негър.
арйт (ыонт.) Сеотовъд, пастир в Мон¬
голия.
арйхис (гр. arachis) бот. Вид бобово
растение, от чиито плодове, узряващи
под - земята, св добива арахисово
масло.
арахнИд (гр. arachnê .паяк“ и eidos
„вид“) зоол. Паякообразно насекомо.
арахнбза (от гр. arachne .паяк“) Бо¬
лест но животните и нтнцнте, при¬
чинявана от ухапването нн паяк нлн
паякообразните.
арахноидбя (гр. arâchnë „пняк* и
éidos „вил“) анат, Пaяжииопоаобня
тънка ципа, която обвива мозъка.
арахнология (гр. arâchnë „паяк" и
logos „наука“) Дял от зоологията,
който се занимава с паяците и пая¬
кообразните.
арбалет (фр. arbalète от лат. arcus
.лък“ и гр. balista „метателна маши¬
на“). Усъвъpнιенегвувαн лък -зн из¬
хвърляне нн стрели чрез механизъм,
употребяван в древно врсмс и првз
срсдннтв “вкове.
арбанИс^н) (нгр. arbanitês) Албанец,
арнаутин.
арбитраж (фр. arbitrage) 1. юр. Рнзрв-

арбитражен
щавннс на спорни въпроси чрвз
трети иеаαнитвpееувαин лица (арбит¬
ри). 2. Съд, ко“то рсшава спорни
въпроси кнто арбитър ; гpвгваеен съд.
3.	Търговска дейност в еaпигaлнегн-
чвските страни, прн която сс печели
чрвз използуване разликата в цени¬
те нн сдни и същи борсови обвети
нн различни пазари ; държавен
арбитраж — държавен орган зн
разрешаване на имуществени сноровв
между държавни предприятия, учреж¬
дения, кооперативни н обществени
органнзанни.
нрбнтрНжвн (от фр.) Е -Ко“то принад¬
лежи илн с еаоасгвви нн арбитраж.
2. прен. Помпрителсн.
арбитрален (лнт. arbitralis) Според
личното мнение, произволен.
нрб“тър (л - т. arbiter) L Лице, ковто с
определено да разреши спор между
други лица. бвз да с съдия ; посред¬
ник. 2. Опнтвп съветник но изве¬
стни въпроси ; влиятелно лице в
определена област. 3. Длъжностно
лице за разрешаване нн имуществени
спорове между предприятия и учре¬
ждения.
арборетум (от лат. arbor „дърво“)
Част от ботаническа градина или от¬
делна площ, където се отглеждат
мсстни и чуждоземни аърввтн н хра¬
сти с научна, учебно-опитна нлн кул-
туpно-npоеаегиа цел.
арборикултура (лнт. arbor „дърво“ н
cultüra „обработване“) Лесовъдство.
аргасвЯм (нгр. ergâzo) Е Щнвя кожн.
2. прен. Запапвам, измърсявам.
аргйт(ин)	(гр. ergâtës през тур.)
Наемен земеделски работник ; ратн“.
аргентал (лат. argentum „сребро“ и
алуминий) Сплав от сребро с алу¬
миний.
аргентйн (лнт. argentum „сребро") Наз¬
вание на различни видове сплави.
аргентИт (лнт. argentum „сребро“) Най-
богатата срсбърна руда — съдържа
до 87 % сребро ; нргнрнт.
аргирит (гр. ârgyros „сребро“)—аргсн-
тнт.
аргиройд (гр. ârgyros „сребро“ и éidos
.вид“) Пюсребрвпа сплав от мед, нн-
ксл и цинк.
76
аргиромИния (гр. ârgyros .сребро“ и
mania .лудост") Болезнено сребро¬
любив.
арго (фр. argot) езиков, Е Специален,
тнсн взне, 2. Езне, който св изпол¬
зува от малка социална нлн професи¬
онална грунн н се отличава от общо-
говоримия взне предимно с новн
думи и особснн форми ; ср. жаргон.
нргбн (гр. argös „бсзлссн“) Химически
елемент, знак Аг, пореден номер 18,
атомно тегло 39.944, благороден - газ
без цвят н без минии,* намира - се
във въздуха (1%); употребява се
зн създаване нн инертна газова - сре¬
да, за направа нн епвкгpолуыииееUвиг-
нн тръби и др.
аргонйвт (гр. argonautes) 1 мит. Мо¬
ряк от баснословия кораб Арго, с
който нлнвалн отбрани гръцен герои,
воденн от Язон, зн завладяване нн
златното руно в Кавказ, днешна Гру-
_ зия. 2. прен. Смел моряк.	"
äproc (гр. argôs „неработещ“) църк-
Забрана иалухоаиолlнив да извършва
богтелужвннв ; временно илн окон¬
чателно огегpнинвαие нн духовно ли¬
це от служба норндн nρоаииеиис.
аргосвам (от гр.) църк. Наказвам! духов¬
но лице, кнто му забранявам дн
извършва еавщвиодваетаив..
нpготазъы (фр. argotisme) езиков , Знв-
.мнм дума илн нзрнз от арго.
арготИчен (от фр. argot .наречие“)
Който в свойствен илн принадлежи
на арго.
аргумент (лат. argumentum) Е Довод,
доказателство. 2. мат , Нсзависима
променлива величина, от изменението
нн която зависи иаа^вивинвто на дру¬
га величина, - наречена функция.
аρгуывнгйuин (лнт. argumentatio) Е
Съвкупност от доказателства в гюлзн
на нещо. 2. Метод нн доказване, под¬
бор на доказателства.
аргументирам (от лнт.) Е Подкрепям с
доводи, привеждам доказателства ; до-
„ казвам. 2. Оботноaнaны.
Аргус (гр. Argous) 1. Според гръцката
стоок назач-велнкнн, който
никога не затварял всичките сн очи.
2. прен, Бдителен страж, неотлъчен
пазач н наблюдател.

ΊΊ
apné' л
арден (от ^Οό.) Белгийска породгатсж-
кН ' - - работни еонв (но името нН - мв-
ттносг).
ардбнте (нт. ardente) муз. Пламенно,
горещо, огнено.
дрдометър (лнт. ardor „горещнпн" н
гр. Métron „мярка“) Елвkгpнчвеkи
урва за ^«врвнне на високи твм-
нературн.
ареЯл (лат. areälis от area „площад“)
Област нн вегеегавно разпростране¬
ние на флора, фауна, полезни нзео-
павмн н др.
арена (лнт. (l^arëna „пясък“) 1. Прес~
пано с пясък м(ясто в цирк·, нн ковто
стават игрите, състезанията н ар. 2.
прен,. Област за двйетаие, за борба.
3.	npoi. Пол- па- дййнотт- поприще .
аренда (е. лнт. arrenda .наем“ от ad
rendam „за връщане“) 1. Навмане нн
недвижим нмот за временно ползу-
внпе нн договорни начала. 2. Наем
за ннст недвижим имот (в пари или
в натура). 3. Форма нн зваίепо.лзуаα-
не, при която наемателят (арендато¬
рът) получава временно право дн
използува за стопански цслп зсмен
участък срещу заплащане “ натура,
труд нлн нари.
арендатор (е. лнт. an-endatc.) Наема¬
тел на недвижим имот зн обработ¬
ване но договорни условия.
арендувам (от лат.) Наемам недвижим
имот зн обработване но договорни
начала.
арено^^я (гр. ârrcn „мъжки“ н eidos
„внд“) биол. Поява нн мъжки приз¬
наци в жснскн птица н животно или
в жсна.	_
ареография (гр. Ares .Марс“ н „grâ-
phô „пиша") Опнсаннс на планетата
Марс.
ареола (лнт. areola .площаачс") 1. мед.
Червен кръг около цицка на гърда,
около рана н др. 2. астр. Светлият
кръг около Луната.
ареомбтрия (гр. araios „рядък“ н met-
rcö „меря“) Ннчнн нн определяне
гъстотата н огиоенгелиого тсгло на
течности н разтвори.
ареометър (гр. araiös „рядък" н Mét-
ron .мярка“) физ. Урва зн опреде¬
ляне гъстотата н - отноеuгелиото
тегло нн течности н разтвори.
apeonär (гр. AreiDpagos от Arefos
.Арвсов“ н pâgos „хълм“) 1. Върхо¬
вен съд “ древна Атина, който заседа¬
вал на хълм, поеаетвн на бога нн вой¬
ната Apec. 2. прен. Събраннс нн ав¬
торитетни лица за рвшавннв нн ва¬
жен вънрос.
ареопагит (гр. Ar^opag^cs) 1. ист.
Член нн атинския арсопаг. 2. прен.
. Висш съдия, член на ареопнг.
Apec (гр. Arcs) 1. Бог нн войната спо¬
ред гръцката митология; в римската
ынголотия — Марс. 2. прен.. Война.
apécT (нсм. Arrest от е. лнт.) 1. Зад -ър-
жнне под стража, лншавннв от сво¬
бода. 2. Място за задържане пол
стража ; участък, затвор, стая н пр.
нрест“нт (от лнт. ad „прн", .до" и
restans, antis „оставащ") Който сс
намира под арест, задържано лнце ;
задържан, затворник.
арестантски (от лнт.) 1. Предназначен
за задържане под арест. 2. Който
служи за изправяне нн провинени н
лишени от свобода лнца. 3. Свой¬
ствен нн арестант или нн затворник.
арестувам (от лнт. arresto „оставам
нрн") Задържам под стража, лишавам
от свобода ; затварям.
арефлексия (а- и рефлексия) мед.
Липса нн рефлексия.
аржантйн (фр. argentin .сребрист“ от
лат.) Тъикαлъееαaα памучна материя,
която се употребява предимно за
подплата ; ср. брилянт (2).
АриЯдна (гр. Ariâdnë) 1. ммт. Дъщеря
на критскня владетел Минос, която
спасила митичния герой Тезв“ от
чудовището Мниогαвъp, като му дала
кълбо, ковто той размотал н но ниш¬
ката излязъл от лабиринта. 2. прен.
Вярна, но иаоегааеин съпруга (поне-
жс Тсзсй изоставил Аринана) ; н и-
щ к н т н н а Ариадна — ръковод¬
на мисъл, начин нн разрешаване на
груден въпрос.
аривИст (фр. arriviste) Амбициозен н
често безскрупулен човек, ео“то нсен
да успев на всяка цсна.
ариел (евр.) мит. Добър дух (в запад¬
ноевропейските митове от средните
векове).

ариергЯрд
ариергйрд (фр. arrière .отзад“ н gar¬
der „пазя“) Чнст от во“скн нлн фло¬
та, която сс двнжи слсд глнвннтв
снли зн тяхна охрана ; заден отряд ;
прот. авангард.
ариета (нт. arietta) муз, Мнлен нрня.
арийци (от танекp. агун „благороден*)
1.	Условно название нн всичен наро¬
ди, конто говорят индоевропейски
сзнцн (индуси, иранци, гърци, рим¬
ляни, славяни, романските народи,
германските ннродн н др.). 2. Наро¬
дите, които принадлежат към нндо-
нрннскатн езикова група.
арййски (от ^№^0 L Индосвропс“-
сеи; нндонpнытки. 2- Който в свой¬
ствен илн принадлежи нн нрийцитс.
арибзо (нт. arioso) муз, 1. Вокално
произведение зн един глас с лиричен
илн драматичен характер, обикновено
свързано с речитатив. 2. Зн музика¬
лен израз — песшо, изразително.
Аристйрх (гр. Aristarchos) 1. Прочут
александрийски литературен критик
от II в. нр. н. с., оставил много ко¬
ментари нн ннтнчни нвторн (Омир,
Хезиод, Пиндар и др.). 2. прен. Строг
н справедлив критик,
3.	прен.. Пвдннт.
аристократ (гр. âristos .най-добър“
н krâtos „влнст“) 1. Представител на
родовата знатност, на привилегирова¬
ните дворянски слосвс, на аристо¬
крацията. 2. прен.. Лице, което странн
от народа н иска дн минава за бла¬
городник; високомерен, надут човек.
аристократИзъм (от гр.) 1. Поведение
на аристократ, външна изисканост.
2.	прен.. Високоысpнотг.
аристокрИция (гр. aristokrâteia првз
лат.) 1. Висшият сло“ нн сктnлонтн-
торскатн класа, ко“то поради свосто
богатство нлн знатен произход се пол¬
зува с различни привилегии, нн пър¬
во място дн знемн “нсщитс служби
в държавата. 2. ист. Висщсто съсло¬
вие в древна Гърция. 3. пол. Форма
нн държавно управление, прн която
властта сс ннмнрн в ръцвтс нн знат¬
ни н богати. 4. Привилегирована гру¬
па. 5. прен.. Аристократи, благород¬
ници.
нpистOи (гр. âristos .най-добър“) Внд
78
механически музикален инструмент.
аритметика (гр. arithMètiké) 1. Дял от
математиката, който нзучнвн целите н
дробни чнслн н действията с тях. 2.
Учебник по аритметика.
аритметйченгаритметйчески (гр. arith-
Metikôs) I. Който принадлежи нлн
с свойствен нн аритметиката. 2. Ко¬
личествен ; чнслителен.
аритмйчен, аритмйчески (а- и гр.
rhythMikös .сгpоeи“) Който с бсз ри¬
тъм, ко“то е лишен от равномерност ;
неритмичен.
арйтмия (гр. arrhytMia) 1. Липсн нн
рнтъм в стнх. 2. мед. Нарушение
нн нормалната дейност нн сърцето,
нрн която изчезва равномерната по¬
следователност нн отделните фази от
дейността му.
аритмогрйф (гр. arithMös .чнсло“ н
grâpho „пиша“) Уред за механическо
извършване на аритметичните дейст¬
вия ; сметачна машина.
аритмология (гр. arithMos .чнсло“ н
logos „наука“) Наука за свойствата
нн числата.
аритмометър (гр. arithmôs .число“ и
Métron .мярка“) Сметачна машина,.
αpитногpαф.
йрия (ит. aria) Чнст от музикално про¬
изведение за соло невне при съпро¬
вод на оркестър, ковто се явява като
съставна чнст от опера, оратория нлн
кантата.
“рен (лат. arcus .дъга“, нт. нгсо) Ъ
Дъгообразна извивка над врата, про¬
зорец н др. ; свод. 2. Дъгообразен
свод нлн вход, който служи дн съе¬
дини чнсти нн сдно архитектурно ця¬
ло (мост н пр.). 3. Декоративно съ¬
оръжение във вид на завършващи със
сводове врати, пред ковто сс посре¬
щат високопоставени лнцн, нобеантв-
лн н др. 4. Стена със сводове.
аркйда (фр. arcade от лат.) 1. Редица
от арки. 2. Галсрня, проход, при кой¬
то за стсни служат стълбове, свър¬
зани с нркн.
ЯркадИш (тур. arkadas) Другар.
Аркйдия (гр. Arkadia) 1. Област в Юж-
нн Гърция, жителите нн която сн
представени в древногръцката поения
кнто весели н щастливн пнттнpн

79
армеИски
н ловци. 2. прен. Щастлива - страна.
арнИдски (от тобт -)1. Ко“то лринадлс-
жн нлн с свойствен нн Аркадия. 2.
прен. Безизкуствен, с прости нрнвн,
нpоттоаущсн. 3. прен. Щастлив, вссвл.
арнйн (тур. arkan) Дебело въжв с прим¬
ка; примка.
арианзИс (от собс.) Вид дребнозърнест
твърд камък, който се употребява зн
точила (но имсто на облнсг в Аме¬
рика).
арнатура (е. лнт. arcatüra) Редица от
малки нрки, които служат зн украса
нн стена.
арнбутйн (фр. arc-boutant) арх. Арка,
служсшн зн подпорн нн стенн
аркебуз (фр. arquebuse) Вид средно¬
вековна пушен.
аркебузйр (фр. arquebusier) 1. ист.
Войник, който с въоръжен с нресбуз.
2. Фабрикант нлн търговец нн
нрксбузн. 3. прен., Търговец нн оръ¬
жия.
äpno (изк.) Сплнв от мсд н цинк, която
нмн блясък нн- злато.
нребзн (фр. arkose) Гρубозъpивеги пя¬
съчници, които съдържат много фвлд-
щннгоаи зърна, предимно ортоклаз
, (25—60%).
Арктика (гр. arktikos „северен“ от ârk-
tos „съзвездието Мсчеа“) геогр. Се¬
верната полярна област нн земното
кълбо, в която влизат Северният лв-
довит океан с намиращите се в него
острови н съседните му крайбрежни
области на Европа, Азия н Америка ;
ср. Антарктика.
арктйчен, арктИчески (гр. arktikos)
1.	Който сс намира нлн живсс в Арк¬
тика, ко“то принадлежи нн Арктика.
2.	Ко“то изучава Северния полюс. 3.
Ко“то с предназначен н приспособен
дн нлнвн в областите на Северния по¬
люс. 4. Сввсрвн, полярен.
apKToréa (гр. ârktos „север“ н géâ
„земя“) Едно от главните зоотеотpнф-
сен подразделения нн сущнтн, от кое¬
то сс изключват само южноамерикан¬
ската, aвсгρanuйткαгн н нигнpктичвт-
ентн област.
арлек“н (ит. arlecclüno) 1. Традицио¬
нен геро“ от народната италианска
.комедия на маските", който изпъл¬
нява ролята нн остроумен слуга-шут,
облечен в пъстри копринени дрехн
н с черна маска. 2. Плат в края нн
сценичната арка, в който се криел
арлекины*. 3. прен. Смешник, пнлячо,
шут.
арлекинИда (нт. arlecchinata). 1. Теат¬
рална ниссн, в кояго главната роля
с определена зн нрлеейн. 2. Комедия,
която с специално пригодена зн да¬
ване нн пннннр (XVIII в.) 3. прен.
Смсхотворство, щутовство.
армагйн (тур. armagan) Подарък (обик¬
новено донесен отдалеч).
армЯда (исн. armada) Голяма
флота.
армИрий (лнт. armarium) 1. воен. По¬
мещение зн оръжие y древните рим¬
ляни. 2. Шкнф за книги ; шкаф.
нрмйри“2 (лнт. armari us) Оръжеен май¬
стор.
арматол (нгр. arMatolos от лат.) ист.
През турското робство — гръцки бун¬
товник, който се борсл зн лолнтнчсскн
свобода; борец за нолнтнчежн сво¬
бода, хайдутин, бунтовник, во“вода.
армйтор (лат. armätor) Притежател нлн
управитсл-наематсл на търговски ко¬
раб.
арматура (лнт. armatura „въоръжение“)
1.	Комплект от дребни, обикновено
стандартни детайли, с конто се снаб¬
дява една машина нлн инсталация,
за да се регулира н контролира ра¬
ботата	тръбн, кранове, ключове,
измервателни уредн н др. 2. Съвкуп¬
ност от проводници, изолационни тръ¬
би, ключове, знщнтнн мрвжн н лр.,
нвобходнмн зн монтиране на електри¬
чески уред. 3. Съвкупност от стома¬
нени прътн, нзбранн, нарязани н огъ¬
нати но чсртсж, скрепени с тсловв
н заварен, които сс поставят в коф¬
раж прсдн изливането нн - бетонната
маса, зн дн служат като скелет нн
стоманобетонна конструкция. 4. Ук¬
рашение от оръжия н доспехи нлн
техните изображения на здания н нн
рисунки.
арматурйст (от лнт. armatura) Строи¬
телен работник, който монтира арма¬
тура (3).
армОИски (от фр.) 1. Ко“то сс отнася

в рменисти ка
до армия (2); армейски генв-
р Н- л — нн“-вuещнтн стенен на ге¬
нерал. 2. Войскови, казармен,
арменистика (от собс.) Съвкупност от
наукитс, които сс занимават с езнка
н културата нн армснцнтс.
apMéjl (^р. armi „саламура") Кисело
зелв, пресо^
армирам (лат. arir.o .въоръжавам")
техн., Засилвам, заякчавам материал
чрвз механическо свързване с друг
(стъкло с телсни нищен, стоманена
конструкция с цимент н др.).
Ярмия (фр. armée) 1. Съвкупност от
въоръжените сили нн една държава ;
войската нн една държава. 2. Вой¬
сково съединение от няколко днвнзни.
3. прен.. Сбор, множество от хора с
вднневн интереси, възгледи н нр. (ар¬
мия нн трудещите се).
apMrôp (фр. armure) Украшение върху
плат, нанасяно ощс при неговото тъ¬
кане.
арнаутин (тур. arnavut от гр.) 1. Ал¬
банец. 2. п/лн, Угорит човвк, лют
човвк.
арника (лат. arnica от гр.) Многого¬
дишно сложноцветно растение, ковто
има лековити качества. 2. Лекарство
от това растение, ковто действува н
нитнееnтичио.
арогЯнтен (лнт. arrogans, antis) Безоч¬
лив, нахален, дързъе; оскърбителен.
арозия (от лат. arrodo „огризвам“) 1.
Разяждане. 2. мед, Разяждане на ор¬
ган, покриване нн орган с язвички.
аромЯт (гр. ârôma, atos .миризлива
бнлен“) 1. Приятен мирис, благоуха¬
ние, благовоние. 2. Благовонно ве¬
щество, приятно миришещо вещество.
ароматен, ароматИчен (гр. ârôMâtikόs)
Който издава приятна миризма ; бла¬
говонен, благоуханен.
ароматизЯция (к. лнт. aröмatiaatio от
гр.) 1. Придаване приятна мириз-
мн. 2. Начин на преработване на нефт,
бвнзнн н др. за получаване нн аро¬
м -mim вещества (толуол, нафталин н
др.).
ароморфбза (гр. âirô .повдигамГ' н
niorphé „форма“) Биологична н мор¬
фологична ирсмяна нн животните при
тяхната еволюция, н рсзултат на коя¬
то се повишава жизнената нм дей¬
ност.
apnä (тур. arpa) 1. Нсолющвн .ориз,
ориз за ссмс. 2. Ечемик.
арпаджйк (тур. arpafik sogani) Дрсбегг
червен лук зн садене, получен от свме.
арпеджо (нт. arpeggio от arpeggiare
мсвиря нн арфа“) муз, 1. Ннчин нн
изпълняване нн неордн, нрн който
тоновете се свирят, кнто се започва,
с най-ниския н останалите следват
бързо вднн слсд друг. 2. Ишгъ^-
ннят но този начин акорд.	,
apcén (гр. ârsèn .^лед") Кнмнччкн
елемент, знае As, норвдсн номер- 33,-
нт. тсгло 74,91, ервхео тнвобяно -тяло
с мвталвн блясък.
арсенЯл (фр. arsenal от ар. dar-al-sanä
„работилница“) 1. Склад за оръжия-
н военно съоръжение. 2. Работилни¬
ца, фабрика, завод за производство,
поправка н запазване нн оръжия н
муниции. 3. прен. Запас, голямо - ко¬
личество, сбор от средства за нзвърш-
гнне та гвшо.
apcéHHK (лат. arsenicum от гр. arsön
„енлви“ н nikâô „побеждавам") Снлмо-
отровно вещество, ковто е твърдо тя¬
ло с метален блясък ; .нншеноpкα.
адсдо1 (гр. ârsis) литер. Неудачните
срички в вднн стихотворна стъпен в-
старогръцкото стихосложение, а уда¬
рената срнчкн — в латинското стихо¬
сложение ; ср. иктус, твзнс (3). ■
арсйни (от гр. ârsên .силен“, -„мъже¬
ствен“) хим, Органични съединения,
които съдържат арсеник (съставна
част на .много бойни газове — адам¬
сит, люнзнт н др.).
арслйн (тур. arslan) Лъв.
артезиански (от собс) Само в съчета¬
нието н р т с з н н н с к н к л а д в-
н е ц — дълбок кладенец, от който
водата блнен високо поради всгеетaв-
ното налягане (от областта Артоа,
Франция).
артОл (рус. от тнт. ortak-e! „залружен
трул")1. Група липа, доброволно обе¬
динени - за съвместна работа с дого¬
вор за участие в труда, доходите - н в
оттовоpиосгнтв ; селсе о с т ο п ..н-
сеи артел — първоначална- фор¬
ма нн колхоз, при която доходите се

81
артрит изъм
рдзпрсделят според вложения труд,
н: членовете имат прнво на лнчно сто¬
панство.	.
артблен (рус.) 1. Който принадлежи
нлн в присъщ нн артел. 2. Общ, съв¬
местен. 3. воен, Нpва.ннзиαчвн зн па¬
зене проауетн зн войсково отделение ;
н р - т с л н н — склад за храна на воен¬
на- част.
артблчик (рус.) Войник, който полу¬
чава н разпределя продукти зн малка
войскова част.
артериален (лнт. arterialis от гр.) Който
принадлежи или е таоасгавн нн ар¬
терия.
артерсрснлeрбза (гр. arteria н скле¬
роза) мед. Болест, прн която стеннтс
нн артерннтв стават твърди н загуб¬
ват своята еластичност поради на¬
трупване на мнстнн н варовити ве¬
щества, което предизвиква нарушение
в кpъвооpоеявннвго нн органите.
артерия (гр. arteria) 1. Кpъаоиоеви съд,
ко“то разнася обогатена с кислород
кръв от сърцето до различните части
нн тялото ; ср. вена. 2. прен.. Ва¬
жен съобщителен път : улица, канал,
железопътна линия н ар.
артефйкт . (лнт. arte „изкуствено“ н
factus „направен“) 1. мед. Изкустве¬
но предизвикан παтолотичви проивс
в организъм. 2. археол. Пpннегоpн-
четkо оръдие от камък илн кост.
Яртика (итp. nârthika) арх, Првдавврнв,
притвор нн църква ; ср. нартнен.
артйкул (лнт. articulus „частннн“) Вид
издвлив, всвеи отделен вид стока.
артикулационен (от лнт. αrticulâtiö,
önis „учлеияаaнe") езиков, Който в
евойетвви на положението на говор¬
ните органи, принадлежи нн тях нлн
св отнася към тях, когато произна¬
сят известен звук ; който с присъщ
на нpтнкулнинятн.
артикулИция (лат. ârtlculâtiö) 1. анат.
Става. 2. езиков. Дейност на говор¬
ните органи при образуване нн зву¬
ковете ; уилсня-ннв.
артикулирам (от лнт. articulo .произ¬
насям ясно“) Образувам звук чрвз
гоаоpингв оргннн, нроизнасям звук ;
учленнвнн.
артйкъл (лнт. articulum првз фр.) 1.
юр. Завършено разпореждане «а-· за¬
кон, члсн от анkои. 2. грам. Члсн.
граматически член.	’·“
артилерийски (от фр. artillerie от к.
лнт. artilium .снаряд“) 1. Ко“то сс
отнася до артилерия, който принад¬
лежи нлн с свойствен нн артилерия.
2.	С ко“то си служи артилерията.- - ■
артилерист (от фр. artilleur) Войник
нлн офнцер от артилерията.
артилбрия (фр. artillerie от лат. - ars,
artis .изкуство" през е. лат. artilliiM
.снаряд“) 1. Род войска, която дей¬
ствува -с големи огнестрелни оръдия :
топове, гаубици, мортнри н др.- 2.
Далекобойнн оръдия (топове, гауби¬
ци, мортири) с всичките нм принад¬
лежности за действие н придвижване.
3.	Наука за уегpоaегaото нн различ¬
ните отыеегpвлиu оръдия, за техннтс
свойства н употребата им в - бо“ ;
тежка артилерия — прен,- най-
силни, авторитетни хора ; мъчноно-
двнжнн хора.
артйст. (фр. artiste от лнт. ars, artis
„изкуство") 1. Лнцв, ковто изпълнява
публично пpонаававинв нн сценично¬
то или есгpндиого изкуство : нктъор,
певвп, пианист, балетист н лр. 2.
прен, Лнце, ковто е доетнтннло го¬
лямо майсторство в известна област :
художник, опитен майстор н ар; 3,
прен., Човек, еойго умее да св пре¬
струва ; хитрец.
артистичен, артистически (фр. artis¬
tique) 1. Който с евойегвви нн ар¬
тист, принадлежи нн него нли се ог-
нася до нвго. 2. Изкусен, художсег-
всн, ыαйетоpсku. 3. Който се отлича¬
ва с художествен вкус, изнскан. 4.
Ловък, умел.
артишбк (нсм. Artischoke, фр. artichaut)
бот. Зеленчуково рнствннв, ковто,
преци да. сс разцъфти, образува гла¬
вички от листа кнто зеле, чнято сър¬
цевина се ядв.
артрит (гр. arthritis от arthron .става“)
мед. Възпнлвннв на ставите, более’т
на ставите поради нарушение нн об¬
мяната на веществата.
артритйзъм (от гр.) мед. Предразпо¬
ложение нн някои лНцн към заболя¬
ване поради разстройство нн обмяната
6 Речник на чуждите луми в българския език

артритик
82
нн веществата, особено нн заболяване
нн стнвнте.
артритйк (к. лнт. arthriticus от гр. arth¬
riticös) Лнцс, ковто страда от артрит
нлн подагра.
артък (тур. artik) Излишък, остатък, в
новече.
арумън(ин) (рум. aroinân) Лнцс от на¬
родност, блнзкн до румънците; иныцн-
рнн, куцовлах.
£рфа (нсм. Harfe от лнт.) 1. Музикален
ннетpуменг с триъгълна форма н раз¬
лично дълги струни, нн конто сс сви¬
ри, кнто сс дърпат с пръсти. 2, техн.
Вид машина зн сортиране на семена
спорсд тяхната големина.
арфйст (от нсм. Harfner) Музикант, из¬
пълнител нн нрфн.
архаизИдия (к. лнт. archaisatio от гр.
archâios „стар“) Подражаване на стн-
рнтв форми на изкуството.
архаизйрам (от гр.) Подражавам нн
стнрнтс форми нн изкуството.
архайзъм (фр. archaïsme от гр. archâios
„стар“) 1. езиков. Излязла от упот¬
реба, старинна аумн нлн израз в да¬
ден език. 2. Нещо, ковто е остнряло,
остатък от миналото, отживелица.
архаика (гр. archaikos) 1. Отличител¬
ните чвртн нн древността. 2, Пред¬
мети от древността. 3. Началният
период от развитието нн художествен
стил.
архайст (фр. arch aïs te от гр.) Лнцс,
което нрнлнга архаизация в творче¬
ството си, привърженик нн нрхннза-
инятα.
архаИстика (от гр.) Художествено на¬
правление, което слсдва ранните фор¬
ми от развитието нн изкуството.
архаистИчен, архаистически (от гр.
archaikös) 1. Който с свойствен, при¬
надлежи нлн се отнася кнм архаистн-
кнтн. 2. Древен, стар.
архайчен, архайчески (гр. archaikos)
1.	Който сс отнася към gpваноеттн,
арвввн. 2. Стар, остарял, минал вре¬
мето сн, излязъл от употреба.
архайска ера (от гр. archâios „егap·,-
„ древен“) Най-старата вра от исто¬
рията на Земята ; ср. азойсеа сра.
архЯнгел (гр. archângelos) църк. Внсщ
ангел, пъpвоαитсл.
архегон (гр. arché „начало“ н goné
„произход“) бот. Жснскн орган за
рнзмножаванс, ко“то съдържа яйце¬
клетка (при мъхове, папрати, хвощове
н толоссывнын растения).
архео- (гр. archâios .стар“, „древен“)
Кнто първа съставен нн сложнн думи
показва отношение към древност-
гa=ттаp, древен, първона-
ч a л с н.
археогония (архео- н гр. goné .про¬
изход") Зараждане.
археогрйф (гр. archaiogrâphöa) Спе¬
циалист но археография.
археогрйфия (архео- и гр. grâphô
.пища“) Спомагателна негоpнчсткн
наука, която разработва методите за
събиране н публикуване нн ннтывнн
нсгоpнчсекн паметници; описване на
дрввнн историчсскн ннсмвнн памет¬
ници.
археолог (гр. ârchâiölögoa) Специалист
но археология.
археологйчсски (гр. archâiolögikόa) 1.
Който принадлежи нлн с присъщ нн
археологията, съдържащ древни ве¬
ществени паметници. 2. прен. Твърде
стар, древен ; отживял времето сн.
археология (гр. archaiologîa „наука за
аpввноегга·) Историческа наука, която
изучава бита н културата нн древните
народи въз основа нн достнтынлнгв
до нас паметници на материалната
култура.	„
археоптёрикс (архео- и гр. pteryx
„крило", .птица") Изкопаемо животно
от юрскня период, което прнлнча нн
нрхеорннс н представлява преход
между влечуги н птнuuе
археОрнис (архео- н гр. örnis „птица“)
Изкопаема птица от юрскня период,
голяма колкото гълъб, със зъби, с
no три свободни нръстн нн ернлете
сн н с дълга опашен.
археспорий (гр. arché .начало“ н спо¬
ра) Група клсткн, от конто сс раз¬
виват спорите в мъховете н папра¬
тите, a в другите pαегсиuн — праше¬
цът н нрашниковатн торбичка.
архи- (гр. archi „начало“) Първа съ¬
ставен на сложнн думн с двойно зна¬
чение : н) предава н a “-г о л я м a

83
архитектурен
степен на признака, който се съ¬
държа в основата нн думата ; б) пре¬
дава старшинство, по-горно нлн
ннй-горно положение в църковни н
други титли.
архив (лат. archivum от гр. archéion
„ръководно място “) 1. Книжн, писма,
документи н ар. ннсмснн материали,
конто се отнасят до дейността на от¬
делно лицс нлн учреждение. 2. Уч¬
реждение за пазене, снттвмнтнзнpннс
н описване нн писмени паметници от
миналото, за да станат годни зн на¬
учно н практическо използуване. 3.
Название на кинтн, сборници, списа¬
ния н псрноднчнн издания, конто пе¬
чатат исторически мнтсрннлн н доку¬
менти.
архйва (лнт. archivum от гр.) 1. Отдел
в учрсжденнв, където се записват н
пазят вснчкнтс постъпващи н изли¬
защи от това учрвждвнив ннсма, пре¬
писки н поаобшн, 2. Сбор от дсловн
книжа в учреждение, организация н
др. 3. Писма, книжн, писмени доку¬
менти н др. на отделно лицв или нн
учреждение ; архив (1)
архивйр (лнт. archivarius) Лнцс, ковто
завсждн архива (1).
архивен (лнт. archlvus) 1. Който при¬
надлежи нлн с еаойетавы на архив
нлн архива. 2. прен. Стар, отживял
врсмсто сн.
архивИстика (лнт. archivistica от гр.)
Ннукн за събиране, опазване, подреж¬
дане н обработване на стнрн доку¬
менти, ннукн за уреждане на архнв.
архидук (архи- н дук) Пръв херцог.
архидякон (архи- н дякон) църк. Пръв
дякон (титла на проявил се “ служ¬
бата сн дякон).
архиепископ (архи- н епископ) църк.
Епископ, който управлява н стон на¬
чело нн нрхиепнсконня.
архиепископия (архи- н епископия)
църк. 1. Голяма църковна област,
която обединява няколко сннсконства
нлн спнрхнн. 2. Помещение, в което
сс намират канцелариите н жилището
нн - архиепископ.
архиерей (архи- н гр. hieréus „свеще¬
нослужител“) църк. Духовно лицв с
епископски снн, пръв свещенослужи¬
тел : владика, сннскон, ынгpсшιолиιτ,
архиепископ, екзарх, патриарх.
архимандрйт (гр. archiMandrites „на¬
чалник нн манастир“, букв. „ннчнлннк
нн кошара“) църк. 1, Управител нн
манастир в далечното минало.- 2. От¬
личие нн неженен свещеник (йеромо¬
нах), което се днва преди получава¬
нето нн епископски снн.
архипелйг (архи- и гр. pélagos
Грунн острови, конто сс намират на¬
близо един до друг.
архистратбг (архи- н стратег) Пръв
стратег, много оннтсн военачалник ;
главнокомандуващ.
архистратбгия (гр. âгchiatratëgia) Глав¬
но комннауванс.
архитбкт (гр. architékton „строител“)
1.	Лицс, ковто с завършило внсщс
учебно знведенне но строително из¬
куство, специалист но нрхигсктура..
2.	Студент но архитектура. 3. прен..
Строител, опитен майстор.	.
архитектбника (архи- н тектоника.}
1.	Наука за прилагане нн математи¬
ката н механиката в строителното·
изкуство. 2. Хармонично свързване-
на части в едно стройно цяло (в из¬
куството, прн строеж н др.). 3.
Съразмерно разположение нн отдел¬
ните части на литературно, художе¬
ствено н друго произведение нн из¬
куството; план, композиция. 4. геол.
Общатн картина нн теолотнчеекuн
строеж на дадена местност. 5. Дял
от геологията, който се занимава със
строежа на земната корн в определе¬
на местност.
архитектонИчен (от гр.) Който принад¬
лежи нлн с свойствен нн архитекто¬
никата ; съобразен с архитектониката.
архитектура (к. лнт. architectura от
гр.) 1. Изкуство да сс проектират н
да се строят сгради, съоръжеяня н-
ансамбли, конто да изпълняват пря¬
кото сн предназначение н да зздово-
ляват естетическото чувство ; сгрон-
телно изкуство, строителство. 2, От¬
личителният характер нн една пост¬
ройка, строителен стил.
архитектурен (от гр.) Който в сво“-
ттаен или присъщ нн архитектурата ;
строителен, сгpонгелткн.

архити π
архитип (гр. architypos) 1. езиков.
Изходна форма за образуване нн
други форми, ннпр. санскритски взне
се явяел като изходна основа за мно¬
го думи в европейските езици, н за
него -пък изходна основа в пpннидо-
саpопваекн. 2. Първообраз.
архитрАв (архи- н лнт. tiabs „греда")
арх, 1. В древното сгpонгвлстсо —
главна носеща греда, конто лвжн
върху колони, стълбове, конзоли или
стенн н npсаетавляан ннй-долннта част
нн αнтаблеыаиа. 2. Напречна греда
над врата, прозорец, отвор н пр.
архонт (гр. archon, ontos) ист, 1. Вър¬
ховен упpαангеп, върховен началник
в аревнн Гърция. 2. Военачалник.
аршйн (тур. arsin от пврс.) 1. Мярка
зн дължина, която в равна на 68 см
(зн платове) нлн нн 75,8 см (в строи-
телстното). 2. Мерило, лнння зн от¬
мерване на аршини.
аръш (тур. aris) Процеп на кола, но-
тсглuuн.	'
ас1 (лат. as). 1. Дpваноpиа■ίека еди¬
ница зн тегло, която в равна нн 300 г.
2.	Дpевиоpuыеkн монета, която отна¬
чало в билн тежка 300 г. 3. Карта за
игра — единица ; ср. нсо.
ас2 (фр. as ,,туз", .αео") 1. Опитен лс-
гвн-нзтpвбuгвл, който е' свалил голям
бро“ НEпpuягEпекн самолети. 2. Лицв,
което сс смята зн инй-иагъкиаго в
определена област; първенец.
асамблея (фр. assemblée) 1. Общо
събрание. 2. Конгрес.
асансьбр (фр. ascenseur от лат. âacenCo
.ызкαчваы св“) Сисциално пригодена
машина зн огаеено изкачване н спу-
сканс на хорн, стоки н др. във високи
здания, за изкарване нн тсжсстн от
дълбоки шахти н др. ; поденннк.
асеизмИчен (а- н гр. seisMos .земетре¬
сение“) Който нс попада “ зfнетpъеиa
област ; нваеметpъееи.
асексуЯлен (а- и лат. sexuälis „полов“)
1.	Безполов. 2. Който нямн полово
uл<E|тинт ; бваенлви полово.
асексуалност (а· и лат. sexualis .по¬
лон“) 1. Липса на полови признаци.
2.	Липсн на полово влечение.
асемИчен, асемИчески (а- н гр. sema
84
„признак“) Който няма признаци ;
неясен, нЕпознавасм, тъмен.	■’
ясенсзaтрр (к. лнт. âsaenisätor) Лице,
което работи по αевиизαинятα и съз¬
дава здравословни условия.
а^нияЯ!^ (е. лнт. assen is atio) Създа¬
ване нн здравословни условия. .
асепсия —асептнкн.
асептика(а-и гр. sepsis „гниегв“) На¬
чин нн борба срешу заразяване нн
рнннтв при онерация н др. - Случаи
чрез физически срЕдства (изваряване,
стерилизиране, измиване), с конто се
обЕаанpааяант предметите, влнзаЩн в
доннр с раните ; ср. антисептика.
асептичен, асептИчески (гр. âaëptόa)
Който обеззаразява н предпазва от
заразяване ; чист от зараза.
асесор (лат. assessor „заседател“) 1. В
древния Рим — съдебен чиновник.
2.	Съдебен заседател, член на съд.
асигнат (фр. assignat от лнт. assigna-
tus .снабдсн със знак") Който нздавн
нситанти.
асигнИти (лнт. assignants „снабден със
знак“) Книжнп пари, конто бнли пус¬
нати през “ремс на Френската буржо¬
азна революция (1789 г.); книжни парн.
а^^Яция (лат. assignats „определя-
нв", „означаване“) 1. Книжен знак,
срещу който в прието парично за¬
дължение ; книжна пара, банкнота.
2. Писмено нареждане за изплащане нн
парична сума. 3. Определяне на парич¬
на сума за изплащане на нещо. 4. До-
кумепт зн получаване нн отпусната
сума от няко“ кредит ; бюджетен
ервант с опредвлвно предназначение.
асигнИрам (от лнт.) Предназначавам
известна сума за нвщо или за някого ;
определям сума, отпуекам парн.
асигурант (от нт. assicurante) Внсгpα-
ховатсл, осигурител.
а^гурЯ^и (ит. âssicurazlone) Осигу¬
ровка, застраховка.
асиметричен (от гр.) НEеъpaaнеpеи.
асиметрия (гр. asymmetria от а-' н гр.
syn „със“ н Metreö „меря") НEеъραа-
нEpиоет нн отделните части нн едно
цяло, липса на ен.негpнн ; нEеъpаа-
ыеpноет.
асимилИтор (лат. assimilâtes 1. пол,
Ко“то провежда насилническа полн-
85
a с к е т и зъ м
тиКн за обезличаване на поробен на¬
род ; привърженик нн аснннлагоpекн
политика. 2. биол.. Орган, който пре¬
работва (асимилира) храната.
асимилация (лат. âssinΊl■atiö от ad
„към" н similis „подобен“) 1. Уподо-
бяване, уподобяване на себс сн. 2.
пол, НасилствЕно уподобяванс нн един
народ на друг чр*з налаганЕ взнен,
културата, релнгнята н пр. нн по-
тuлиuя, който провежда асимилация¬
та.' 3. Сливане на два народа, като
сдннпят народ възприема езнкн, кул¬
турата, релнгнята н пр. на другия.
4.	езиков, Уподобяване един звук нн
друг. 5. биол. Процес нн уевеяaаие
външни вЕщЕствн н условия от страна
на ванн организъм, уеаояааис на ор-
тнннчEеентE вещества от организъм.
асимилирам (от лнт.) L Уподобявам нн
себе сп. 2. пол. Претопявам, обвзлн-
чавам като народ. 3. Усвоявам, въз¬
приемам. смнлам (зн организъм). 4.
прен, Усвоявам, възприемам.
асимпатИчен (гр. âsyмpâihés) Неприя¬
тен, отблъскваш.
асй-ипатия (гр. âaympâtllciα) Неприятно
чувство. липсн нн синпагин.
ненмnгбгн (гр. asymptotes . който нс
съвпада") геом, Права линия, която
постоянно сс приблпжава към крнвн,
бсз да н пресича в бвзкpαаноетгα.
асимфонИчен (а- н гр. ayιnphonikόa
„съзвучЕн“) НесъзвучЕн, неблагозву¬
чен, неприятен зн слушане.
асимфения (гр. asympliônia) Нвблаго-
звучнс, лнпсн на съзвучие, лнсоннес.
асинартетизъм (гр. âaynârietόa . не¬
свързан") литер. 1. Употреба на раз¬
лични стъпен в едно стихотворение,
но нрн опрвавлЕЧ! рсд. 2. Стихотво-
ренне с различни ритми “ отделните
стиховс.
асиндетичен (а- и гр. syndeton „съюз“)
грам, Безсъюзен, несвързан със
съюз.
асИндетон (гр. asyndeton) литер. Стил¬
на фигура, при която нс се употребя¬
ват съсnuннтEлин съюзи ; Овзсъюзнс.
амнезия (гр. asynesia) НЕpнаумиоег,
глупост, безумие.
асинергия (а- н гр. syn „със“ н érgon
„двло", „работа“) Изгубване епоеоб-
иостта зн обединяване на отделните
прости движения в сложен двигате¬
лен акт.	■
αсснхрбнен,асснхрρнйяен (α-н гр. syn
,,еъе“ н chronos „време“) Който не
съвпада по времЕ, различен по врЕме ;
иЕЕaповpснеиЕн ; асинхронна
м a ш н н a — машина за пpоыенлна
ЕΛЕkΓpНЧеекu ток, чнято скорост нн
въртене не в равна нн скоростта нн
въртене нн магнитното поле нн егн-
торн.
асистент (лат. assistens, entis „стоящ
при“)	1. Научен работник, който
вършн научна или инучио-пpЕпоаа-
ватслска работа под ръководството на
професор, донент нлн опитен научен
работник. 2. Помощник (на лекар прн
операция, на режнсьор, нн знамено¬
сец н т. н - ).
асистИрам (от. лнт.) 1. Изпълнявам
длъжност на аенетеит. 2. Поыатнм на
някого при някоя работа, помагам в
работата на професор, пpuсъегвувнаt
нн изпит. 3. мед, Помнгнм прн опе¬
рация.
асистолия (гр. ίκν^ο^ .който нс - сс
еанаa-) мед, Рязко намаляване на
саuаαинягн на сърдечния мускул,
ковто предизвиква отслабванс на сър¬
дечната лсйност.
аскарида (гр. âakaria, idos) зоол. Вна
глкст, който жнвес “ чсрвнтн на чс-
века н гръбначните жннотнн.
аскеза, азкезис (гр. âskësis „упраж¬
нение“) Отшелничество, ноа^ви>^н·■;-
чество.
аскер (тур. asker) раз?. 1. Войник 2.
Войска.
нскёт (гр. asketes .който сс упражнява
в нещо") 1. рел. Християнски по¬
движник, отшелник, пустинник. 2.
прен. Твърде въздържан човек.
аскЕтизъм (от гр. âskéomâi .упраж¬
нявам св“) 1. Религиозно учение,
ксвто проповядва крайно въздържане
н изтезаване на тялото чрвз псст,
молитва н усαыогявαиЕ като сред¬
ство за спасение н нравствЕно усъ-
аъpшЕнегвуаниЕ ; отшелничество. 2.
прен. Прека-лено въздържане от бла¬
гата нн живота, отчуждаване от жи¬
вота н света.	"

аскетичен
86
аскетИчен, аскетически (гр. asketikös)
1.	Който принадлежи нлн е свойствен
нн аеkстнзнн или нн асеет. 2. Отшел¬
нически, увдннсн, въздържан.
АсклепиИд (гр. Aaklepiâdea) 1. Син,
потомък нлн жрвц на Асклспий, бога
нн медицината според гръцката мнто-
логнн.2.ирвн. Леенр. 3. литер. Вид
стих в гръцкото -н римското стихосло¬
жение.
аслйн^арслан.
асма (тур. asma) Пусната дн расте на¬
високо лоза върху подпори ; лозннца.
асмодей (ст. евр.) 1. В - стαpосвpв“ткага
апокрифна литература — зъл дух,
главният демон, ко“то управлява де¬
моните н бЕсовстс. 2. рел.. Нечиста
сила, зъл дух. 3. прен. Разрушител,
уннщожнтсл нн съпружеската вярност.
âco (от лнт.) Единица нрн карти за
нгра ; αе1(З).
нсб (фр. assaut) сп. Среща нн двамн
души, готови за борбн прн фехтовка.
асоматИчен, аерматйяески (а- и гр.
soma „тяло") Безтелесен, безплътен.
асомния (а- и лнт. somnus „сън“)
Безсъние.	·
асонИнс (фр. assonance от лнт. ad „прн"
и sono „звуча“) 1. Съзвучие, еднак¬
вост в звукове. 2. литер. Непълна
рима, при която съвпадат само тлαеии-
тс. 3. литер. Повторение в стих нлн
в поетическа рсч нн еднакви нлн сход¬
ни гласни за поегнтaис на по-толяын
звучност н но-голям ритъм.
асортй (фр. assorti „подбран“) Подбра¬
на н добре подредена стока от сднн
н съши вид.
асортимент (фр. assortiment) 1. Разно¬
образен подбор от стоки н предмети
за задоволяване на нуждите нн на¬
селението. 2. Сбор от различни видове
нн сднн стока.
acopi Ирам (от фр.) Подреждам по внд
нлн по качество ; разпределям, сор¬
тирам.
асоциАлен (а- н лат. sociälis „другар¬
ски“) Който нарушава правата н нн-
геpЕеuте нн обществото ; npогнаооб-
щеетвсн, себичен, таыожна.
асоциативен (от лнт. ad .прн' н socius
„другар“) Който сс отнася донсоннн-
цня ; който свързва, съчЕтава.
асоциационИзъм (ог лат.) Теория в
психологията, която свежда сложннте
психически процеси до простите еле¬
менти нн асоциацията.
асоциАция (лнт. associatio „съединя¬
ване“) 1. псих. Връзка между отдел¬
ните представи, въз основа на която
сднн npеaтгаaа извиква друга ; съе¬
динение нн новн представи със съще¬
ствуващите всчс в съзнанието. 2.
хим. Свойството нн молекулиге нн
някон вещества да сс съединяват в
дво“нн, тройни н т. н. молекули,
конто св ннрнчнт асоциирани. 3. биол,.
Съгласуваност между двств очи, таен
чс получените поотделно обрнзн сс
обединяват в един. 4. - бот. Група
растителни съобщс^-ва, еднородни по
своите съществени признаци н с
еднакви условия нн външната среда.
5.	пол. Доброволно обединение, сдру¬
жение, съюз ; произвол н т с л нн
асоциация — кооперативно сдру¬
жение, ноето бнло основано за пръв
път от тоцннлиета-угопнст Оусн
(1771—1858)
асоциИрам (от лат.) Установявам връз¬
ка между двс представи, между две
явления н нр. ; свързвам, тъвднняаны.
Аспйзия (гр. Aspasia) 1. Втората съп¬
руга на Пврнеъл, умнн н красива
хетера. 2. прен.. Хубава, образовзна и
лвконрнвнн жена.
acnapäryc (лат. asparagus от гр.) Вид
тревнсто растение, към ковто принад¬
лежи н спаржата.
аспект (лнт. aspectus „вид“, .изглед')
1.	Гледище, от ковто се освЕтляват
нетн, понятия, явления ; гледна точен.
2.	Изглед, външен вид. 3. астр. По¬
ложение нн планети н зввздн по от¬
ношение нн Слънцето нлн помежду
им.
аспержи (от гр. asparagos) 1. Зеленчу¬
ково растение, крехките стъбла нн
ковто се яднт. 2. Крехките стъбла нн
товн растение.
асперматйзъм (а- и гр. spérMH „ссме)
Липса на спЕрматозоиди, бЕзееыЕнноет.
аспйд (гр. aspis, idos) геол.. Вид скала,
от конто сс правят плочи за писане,
за покрив н др.
аспйда (гр. aspis, aspidos) 1. Вид от-

87
астигматизъм
ровна змия, щитоносна усойница. 2.
прен. Коварен н зъл човек (особено
за жснн).
аспйден (от гр.) 1. Ко“то с свойствен
нлн принадлежи на нспнд. 2. Напра¬
вен от нснил. 3. прен. Тъмносин (по¬
неже плочите от нспнд имат такъв
цвят). 4. С качества на аспида ; от¬
ровен, коварен, зъл.
аспйдии, аспйдиум (гр. aspidion .щнт-
че" през лат.) Мъжка папрат, чнвто
коренче служи за лекарство против
глисти, тсннн н ар.
аспирйнт (лнт. aspirans, antis .който
ce домогва до нещо") L Лнце, ковто
сс стрсмн към нсщо нлн св домогва
да получн нещо. 2. Лице с висшс об¬
разование, което сс подготвя за нау¬
чен работник в институт нлн за пре¬
подавател във висше учебно заведение.
аспирантура (лнт. aspirantüra) 1. Си¬
стема за подготовка нн научни ра¬
ботници или на преподаватели във
внсшв учебно знвсдвннЕ ; след успеш¬
но издържани определени изпити н
знщнтн нн дисертация сс дава зва¬
нието кандидат нн науките. 2. Вре¬
мето, нрсз което едно лице прекарва
тази подготовка. 3. Положение или
качество на аспирант. 4. -= аспиранти.
аспирата (лат. aspirätus „прндъхан“)
езиков. Съгласен звук, който сс про¬
изнася с издишванс на силна въз¬
душна струя (ф, х).
аспиратор (лнт. aspirator янзенуkаα-
тел“) Уред за всмукване на въздух,
прах н подобни или нн течност,
гной, кръв н подобни от нещо ;
изсмуквам, смукнтсл.
аспираторен (от лат.) езиков, Който
се произнася с издишване нн силнн
въздушна струя.
аспирация (лнт. aspiratio) 1. Стремеж
нлн домогванс до нещо, претенция
зн нещо ; нскане. 2. мед. Прониква¬
не нн чужди телн в дихателните
органи прн днщанс. 3. Изтегляне,
изсмукване нн въздух, течност, прах,
газ, гной н лр. 4. езиков. Придъх,
npнднхаинЕ.
аспирйн (лнт. aspirinum от собс.) Лв-
еаpттао против внсока гсыnвpaгуpн
н болен, аuЕгнлоснлнuнловн киселина.
аспирйрам (от лнт. aspïro „старая св
ан достигна“) Домогвам сс до нсщо,
предявявам нскннс зн нещо; нскам,
жвлня.
Яспра (нгр. âspra „бяла“) 1. Византий¬
ска дребна монета, която бнлн рав¬
на нн сана трета от парата (отнача¬
ло сребърна н оттук нмсто .бяла*) ;
ср. нкчс. 2. прен. Нищо, нула, не¬
значително нсщо.
астИзия (гр. astasia .неустойчивост“)
мед. Загубване на способност да се
стои прав.
астатИчен, астатически (от гр. asta-
téo .нс могн да стоя") Неустойчив,
подвижен.
астейзъм (гр. asteis mos) литер. Иро¬
ния, с която св изказва острн на¬
смешка.
астенИчен, астенически (а- н гр.
sthénos „сила") Слаб, неенергнчен,
болнав.
астбния (гр. asthenia „слабост“) мед,
06 щн слабост на организъм ; болез¬
неност, безсилие, слабост.
астерия =-астероид (2).
астенопИя (а- н гр. sthénos „сила“ н
ops „око“) мед. Отслабване нн зре¬
нието, особено при продължително
гледане отблизо.
астеройд (гр. astér .звезда“ и éidos
„вид“) 1. астр. Малка планета, коя¬
то сс движи срсд множество други
малкн планети между орбитите нн
Мнрс н Юпнтср. 2. зоол. „Морска
звезда", морско животно от тнпн нн
иглокожите, астерня.
астерометър (гр. astér „звезда“ н
métron „мярка“) Уред за определя¬
не времето за изгрев н залез нн не¬
бесно тяло ; звЕздомшр.
астигмйт (н- н гр. stigma .точка“)
Фотографически обектив, който при¬
тежава нттuтыαгuзъм (2).
астигматйзъм (а- н гр. stigma .точ¬
ка“) L мед. Недостатък в зрението
норадн нееднакво пречупване на лъ-
чнте в разните точен на роговицата
нлн лещата нн окото (окото нс можс
да внжда точен, н всяка точка сс
вижда разтегната кнто лннин н зато¬
ва образите сн разкривени). 2. Не¬
достатък на оптическа сuттсмн„ нрн

астигматик
.88
която лъчите, излизащи от сднн
точка, слсд като минат през систе¬
мата, се виждат като двс отделни
лнннн.
астигматйк (гр. astigмâtikόa) Лицв,
ковто страда от аегнгыагизъы (1).
астигматичен, астигматически (гр.
âаtigмаtlkόа) 1. Който страда от
αегнтыαтнзъм (I). 2. Който оправя
нлн отстранява атгuгыатuзыа (1) (зн
. стъкла нн очнлн).
астма (гр. asthMa) мед. Пристъп нн
трудно дишанс при някои болести ;
мъчно аишнне, залух.
астматИк (гр. âsthмatikόа) Болен от
астма.
Ястра (гр astion „ааЕааa,') бот. Вид
градинско цвете ; ааеадни, богоро¬
дичен.
астрагал (гр. astragalos „прешлен“)
1.	анат, Кост в съчлеиЕnuе на крак
у човека н бозайниците ; ашне. 2.
арх. Украшение във внд нн такава
kOTT.	■
астраган (от е■обе.) Скъпа агнешка
кожа с чврвп нлн сив кълрнв косъм
(но името нн гр Астрахан).
астрален (лаг. astralis) 1. Звезден. 2.
прен, Небесен, духовен, мистичен.
астралйт (лнт. astralis „звезден". 1.
Сгьелена сплав с червен цвят. 2.
Внд избухливо вещество, ковто съ¬
държа н селитра.
астро- (гр. astron „звезда") Кнто пър¬
вн съставен нн сложните думи н.ма
значение на з в с з д с н, о т н н с н щ
с с д о з в с з д н т с.
астрогнозян (астро- н гр. gnosis
„знанне“) Познаване нн звездното
небс, познаване звездите по небето.
астрограф (астро- н гр. grâplio „ни¬
ша“) Урвл за фотографиране нн нв-
беснитЕ тела.
астрография (гр. âairogrâphiâ) Ониса-
нне нн нсбссни оaегипн.
астролЯб, астролабия (астро- н гр.
. labe „хващанв“) 1. Уред -зн онрс-
дслнне звездите над .хоризонта н
тяхната анеочива.	2. Геодезически
ъгтшсрен уред.
астролагрия (астро- и гр. lâtréiâ „по¬
читане“) ВвЕЗДоnоkлоиттао.
астролог (гр. astrolOgos) 1. Лнцв, кот-
то се занимава с астрология ; звездо-
гнаатвл, звездоброец, 2. прен.. Гада¬
тел на бъдЕщвто с измамна - цсл;
шарлатанин, измамник.
астролОгин (гр. astrologia) ЛъжЕнау-
кн за предсказване на бъдещето, по
раз положението нн небесните тела1.·
главно по движението нн иланЕтите..
астромантия (астро- н гр. mantéia
.предсказване “) Гадасне по зввздн-
тв.
астрометрия (астро- н гр. Metreö
„меря“) Дял от астρоионнята, който
се занимава с точното определяне-
.нн положението на небЕсните тела и
тяхното движение.
астро метър (астро- н гр. Métro η .мяр¬
ка“) Урва зн определяне движЕниЕто-
н положението нн небесните тела ;
звездоа^еp; вж. aстеpонсгъρ.	„
астронавигИция (астро- н навигация)
Дял от практическата асгpоиоыйя, с
който се определя местоположение¬
то нн кораб нлн лЕтатЕлвн апарат но
небеснитЕ свЕтила.
астронИвт (гр. astron „звездн" и . Mili¬
te s „плувец“) Лнцв, което извършва
полети в междузвездното нрострап-
егао; ср. еосмоиaат.
астронавтика (астро- н аиAтаки)
Теория н практика за полети но-
мвждузввздното пространство “ koт-
моса.
астронИм (астро- и гр. onyma „нмс“)
литер. Начнн нн прикриване* нн ав¬
торско нмс, като вместо него ее·- по-
етнaят звездички, точен, гнpега нлн
други печатни знаци.
астроном (гр. astronomos) 1. Специа¬
лист по аетpоионая. 2. Пpтполαвαгел
нлн студент по астрономйя.
астрономичен, астрономически (гр.
astronoMikos) 1. Който прннлалвжи
нлн с еаоаегавн нн астрономнятн. 2.
прен, Првголям, нЕвероятен·! порнан
своята огромност ; астроном н-
ч с с е о ч н с л о — много голямо
число ; н с т р о н о м н ч в1 с к н с Д и·
н н ц н — разстоянието от Земята до
Слънцето, ковто служи за единица
мярка в астрономията, главно в наша¬
та Слънчева тнсгсмн.	,
астрономия (астро- н гр. noMös, „зн
àô
атпширам
кон“) Ннукн зн строежа, природата
и движението на небесните тела и
Вселената.
астроскоп (астро- н гр. skopéo „нн-
“блюанвам") Уред за наблюдаване нн
ыCбееннтс тела.
астррепектррекбпся (астро- и спек¬
троскопия) Дял от астрофизиката,
който изучава спектритЕ нн иебетин-
те тела.
астрофизика (астро- н фазика) Дял
от αегpоиомнятн, който изучава фи¬
зическите условия н химическия съ¬
став нн небесните тела н на между¬
звездната материя.
астрофйчен (а- и гр. strophé „стро¬
фа“) литер. - Който нс влиза в стро¬
фата (за стих).
астрофотогрйфия (астро- н фотогра¬
фия) Дял- от астрономията зн разра¬
ботване нн апаратури - н методи за
енuыннЕ нн иЕбЕеинге тела.
астрофотометрия (астро- н гр. phös
„еaЕг.лниa“ н metréo „меря“) Дял
от астрономията, който изучава еaвт-
лината, яркостта на нЕбесните тела.
астрофотометър (астро- и гр. phös,
photos „еaетлнын“ н înctron „мярка“)
Урва за измерване снлата нн еаЕт-
лнинтα нн небЕсните тела.
асфалт (гр. âsphaltos „нвпоклнтнм“,
„здрав“) !♦ Изкопаема нлн изкуствЕ-
па! черна смолн от нефтен произход,
която се употребява в строителство¬
то нн улици, тротоари н др.; знфт.
2.	' Настилка с такава смола.
асфйлтен (от гр.) L Ко“то принадле¬
жи нлн с ево“тгвЕи нн асфалт. 2.
Направен от нсфнлт. 3. прен. Лъска-
вочерея.
асфалтИрам (от гр.) Покривам с ас¬
фалт.
асфалтобетбя (асфалт н бетон) Здрав
ттpоuгвлЕн материал от асфалт, тро¬
шен камък, пясък н минерално брнш-
' но, който сс употребява за настилка
пН улици, ллощнди, лътища, самолет¬
ни писти н др.
асфИксия (гр. aspl-Hxia) мед. 1. Липса
на пулт. 2. Спнранв нн дишането
“орадн липса на кислород ; задуша¬
ване.
асцйт (гр. ascites) мед. Събиране нн
течност в коремната . кухина - при
сърдечни, бъбречни н др. знболнва-
ния ; водянен.
асъл, аслъ (тур. ash от ар.) 1. Съ-
щниеен, нетннеки. 2. Нанстина, двй-
егвнгвпио, точно, в същност.
асюре (фр. assuré „осигурен“) Оста-
ввно празно място върху таксовн
марка, нн което става логнеявНието
с печат нлн подпис.
нт (тур. at) 1. Охранен н як кон- ; кон.
2.	Нвскопвн кон, жребец.
атавйзъм (ог лнт. atavus „прадядо“)
1.	биол, Поява на бвлвзн y човеен,
в животински нли растителни инди¬
види, конто са своaсгaЕин самго ън
техни далечни nρсgин (чссто като
уродства).	2. прен, Връщане - към
нешо отживяло ; отживелица.
нтикн (фр. attaque) 1. Стремително
нападение срвшу противник зН - на¬
насяне поражение ; щурм. 2. ·мед.
Остър, внсзапен пристъп на болест.
3.	прен, Енергично действие - срещу
нещо, елоaвеиа ннпанеа, нападеннЕ.
атаксия (гр. ataxia „безредие") мед.
Рааег■pоаегво нн съгласуваните дви¬
жения на крайниците поради заболя¬
ване нн периферната или uЕHтpaΛнн-
та “ервнн тисгвнн.
атакувам (от фр. attaquer) 1. Пред¬
приемам атака, нападам. 2. мед.· Об¬
хващам, засягам (зн болест). 3. прен..
Напнанм с думи, обвинявам.
нталък (тур. hatah от нр.) 1. С греш¬
ен, неправилен, погрешен. 2. Пора¬
зия, беда.	'
атамЯн (от рус.) L Началник (ннз“н-
нис нн различни военни н админн-
сгpагнвнu длъжности в казашката
войска). 2. прен., Главатар, водач.
атарЯксия (гр. ataraxia) Пълно еп■о-
коaегвнв, несмущаване на духа, нв-
възыут■ныотг.
аташе (фр. attaché „прикрспЕн“) Офи¬
циално лнцв, причислено към дипло¬
матическа мисия кнто специалист - но
отделни въпроси : военни, култур¬
ни, стопански н др.	*
аташйрам (фр. attacher) Придавам - ня¬
кого към дипломатическа мнсня, ле¬
гация, nоеолегво или към отДелИо
лице.

атебрин
атебрйн (лат. atebrïnum) Ефненсно ле¬
карство против малария.
нтейзъм (фр. athéisme от а- н гр.
theos .бог“) Матеpннлиегичееки въз-
гнса, ко“то отрича съществуването
нн богн н каквито н дн било други
свръхестествени сили, н оттук н ре¬
лигията ; безбожнс.
атейст (фр. athéiste от гр.) Привър¬
женик нн атензмн ; безбожник.
атеистИчен, атеистИчески (гр. âtheos
нрез фр.) Ко“то нс признава боговс
н отрича нуждата от религия ; без¬
божен, безбожничели.
ателйни (от собс.) ДpЕвноpнысkн на¬
родни игри, конто св смятат за на¬
чало нн драматичните представления,
пpсдхоgииии нн нгнпннытенгн коме¬
дия (наречени но имсто нн гр. Ате-
лн в Кампания).
ателие (фр. atelier) 1. Слеuннлно об¬
заведено работно помещение нн ху¬
дожник, тkуллгоp, фотограф н др. 2.
Занаятчийска работилница за изис¬
кана н хубава работа. ‘
атематйчен (а- н гр. théma „съедини¬
телна тлнеиa“) грам. Образуван бвз
съединителна гласна (за глаголни
форми в старобългарски, егаpотpъu-
ен н латински сзнеК; атемнтачен
г л н г о л — глагол, който образува
формн без съединителна глнснн, нн¬
пр. fers вм. fer-As.
н тСмпо (нт. a tempo) муз. Връщане
към предишно тсмпо.
АтенеИ, Атенеум (гр. Athënâion) 1.
Храм нн Атина Пнладн в древна
Атина, кълето св събирали поети н
ученн за разискване на различни
въпроси, за чстсне на ностичнн н
научни съчинения - н т. н. 2. прен..
Висшс учебно заведение. 3. прен..
Заглавие нн списания н сборнннн с
научно н художествено съдържание.
4.	Имс нн предприятия, конто сс за¬
нимават с доставяне нн книги, спи¬
сания н - др.
атентАт (фр. attentat от лнт. ad „при"
н tento „ опитвам“) 1. Тн“но подгот¬
вено нападение с цел зау^(^и^а^с^1^^о,
разрушение нлн грабеж. 2. прен.
Посегателство, покушение.
атеятИтор (е. лнт. a tentâtor) Лицс,
90
което извършва атентат ; нннаднтсл.
атермИчен (н- н гр. thérme .топлина“)
Който не пропуска топлина.
атеросклербза (гр. âtheré .еншн“ н
склероза) мед. Болестно поражение
нн големите н средни нртсрнн, нрн
което във вътрешния сло“ нн сте¬
ните нм сс натрупват мастни веще¬
ства, конто довеждат до рязка про¬
мяна нн артериалните стени.
атестЯт (лнт. attestatum „засвидспс·-
етвyвαиo“) 1. Свидетелство зн завър¬
шено учебно заведение ; диплом. 2.
Писмсн документ за добнти н прите¬
жавани правн, за ннчин нн иззършв-
нн работа, за право нн получаване
нн нещо. 3. Преценка ; атестация. 4.
Свидетелство със сведения зн произ¬
хода на породнсти домашни животни.
атестация (лнт. attestatio „знсвиастсл-
егвуаαне“) Преценка, хapakΓЕpнегнкa,
обикновено ннсмсна, зн качествата и
повелението нн анавно лице
атестйрам (от лнт. attestor „затβнgсгсл-
егауанм“) Давам атестация, харак¬
теризирам.
Ат“лн (гот. attila „бащнцн“) 1. Прочут
хунскн вожд н завоевател от V в.
2.	прен. Разрушител.
атимйя (а- н гр. tinté „чест“) юр. За¬
губване нн граждански прнва н граж¬
данска чсст ; бсзчвстнс.
атипИчен (а- н гр. tÿpos „тип“) Кой¬
то се отклонява от тина, нехаракте¬
рен, нетипичен.
атитйбд (фр. attitude) худ. Положение,
стойка нн тяло при рисуването му.
атицйзъм (гр. attik^ics през лнт.) 1.
езиков. Характерна особеност на
атнчееkото нарсчис в класическо вре-
м1е. 2. Проявяване нн вкус н изтън¬
ченост, конто билн присъщи нн
древните атиняни. 3. Подражаване нн
агнческнгн реч, взне н култура. 4.
прен. Езнковн правилност.
нгнuИст (гр. attikistes првз лнт.) ист.
Къенотpъцkн писател, който подра¬
жавал на класическите н^иссеи пи¬
сатели.
атически (гр. attikos) L Свойствен на
жителите нн Атина. 2. КоИто при¬
надлежи нлн с присъщ на гр. Атина
или нн областта Атнкн. 3. Който с

91
атоничен
твO“сгвсн нн нтицизма. 4. прен. Из¬
тънчен, образцов, класически ; нти-
ческа сол — остроумна щега.
нтлйз (тур. atlaz от ар.) 1. Копринена,
вълнена нлн памучна тъкан, лицето
нн която нма лъскава повърхност
поради особено, атласно преплитане нн
нишките. 2. Лъскав копринен плат.
нтлАнт (от собст.) 1. анат, Първият
щнсн нрешлен, ко“то поддържа гла¬
вата. 2. арх. Мъжка фигура, която
поддържа архитектурен свод (по
нмсто на титана Атлннт нлн Атлас,
който поддържал небесния свод с
раменете сн спорел гръцката мито¬
логия).
атлантИчески (лат. Atlanticus от гр.
собс.) 1. ист. Ко“то принадлежал нн
исполина Атлант. 2. прен. Западен ;
Атлантически океан — океа¬
нът между Европа н Америка, кой¬
то с нн запад от планината Атлант.
3.	Ко“то св намира покрн“ брегове¬
те нн Атлантическия оеснн.
атлас (от собс. Atias) Сбирка от гео¬
графски нлн исторически н ар. карти
нз областта на знанието.
атлет (гр athlètes) 1. Борец; лицс,
еовтс тв занимава с атлетика. 2. прен,.
Силен физически човек; здравеняк.
атлетика (гр. athletiké) Съвкупност
от физически упражнения, конто съз¬
дават ловкост, сила н издръжливост ;
лека атлетика — спорт, ко“то
обхваща бягане, скачане, мятане,
хвърляне н др. ; тежка атлети¬
ка — спорт, който обхваща борба,
бокс, вдигане нн тежести н ар.
атлетИчески (гр. athletikos) 1. Който
с свойствен нлн принадлежи на ат¬
лет ; силен ΓЕЛЕено, много здрав. 2.
Който с таоастаЕн нлн принадлежи
на атлетиката.
атмолйза (гр. atmos „парн" н lÿsis
„разлагане“) Разлагане нн гнз нн съ¬
ставните му частн.
атмолбгия (гр. atmos „нара“ н logos
„наука“) Учсннс за превръщането нн
водатн в пнра.
нтмомбтър (гр. atmos „пара“ н Mé-
tron „мярка“) Урсд за измерване
скоростта нн превръщането нн вода¬
та в пара.
атмосфера (гр. atmos „въздух“ н
sphâiia „кълбо“)	1. Газообразната
обвивка нн земното кълбо, конто сс
двнжн заедно с него; въздух. 2.
Газообразната обвивен около Слън¬
цето, планетите н другите небесни
тела. 3. прен. Заобикаляща среда,
заобикалящи условия, обстановка,
среда. 4. физ. Единица мяркн - за
налягане.
Ятмосферология (атмосфера н гр.
logos „наука") Ннукн за атмосфе¬
рата.
атоксйчен (а- и гр. toxikos „отровен·")
Който няма токсини, нвотровсн.
атбл (англ. atoll) Пръстеновиден ост- -
ров, който обикновено огражда плит¬
ка лагун а.
атом (гр. âtOMos „неделим" от а- н
гр. témno „режа") 1. Най-малката
градивна частица на химически еле¬
мент, неразложимн по химически на¬
чин. 2. прен. Малка величина, ни¬
щожна частица от нсщо.
атомен (гр. âtôMos) Който принадле¬
жи или с свойствен нн атом; атом¬
но тегло — отноеuгвлиото тегло
нн атомн нн химически елемент (за
единица с приета 1/16 част от атом¬
ното тегло нн природния кислород),
нтомизйтор (е. лат. atomisâtor от гр.)
Урсд зн разпръскване течност нн
много дребни частици.
атомйзъм, атомИстика (от гр. âtoMôs
„ неделим “)	1. Материалистически
философски възглед, според ко“то
природата сс състои от вечни, ненз-
мтннн, неделими н извънредно малки
часгнин (атоми), конто запълнят
всичко н сс намират във вечно н нс-
пpвkъеинго движение (атомисти сн
Левенп, Демокрит, Епнеур, Луерв-
цн“ Кар н др.). 2. Ученнс зн строе¬
жа, ево“сгвагн н енергията нн нтомн.
атомист (от гр.) 1. Привърженик нн
атомизмн. 2. Специалист но нтомнн
физика.
атρмйcτисa=нгомазъы.
атрмяоет (от гр.) Свойство нн атоми¬
те нн един елЕмент дн се съединя¬
ват с атомите нн друг елемент; вн-
леыгноег.
атонИчен, атонически (гр. âtonos .без

атбния
92
ритъм!") 1. мед. Слнб, разслабен, от¬
пуснат. 2. грам, Бвз ударение.
атония (гр. atonia „безсилие“) мед.
Намаляване нн нормалното напреже¬
ние, тонуса в скелетната мускулату¬
ра н в гладките мускули нн вътреш¬
ните органи.
атракцибн (пем. Attraktion ст лнт.
attractio „привличане“) 1. Ефектен
номер в цнре или естраден театър,
който прнвлнча публиката. 2. Развле¬
чение нн обществени местн, като
люлсснс, въртене, демонстриране на
ловкост, силн н пр., които стнват -нн
панаирите.
атракция (лат. attractio „привличане“)
1, Ефсктсн номер в цирк нлн естра¬
ден театър, който привлича публика ;
ср. агpнkцнои (1). 2. езиков. Откло¬
нение от обикновеното съгласуване
под влияние нн значението на думи¬
те или пол влияние на падвжн н на¬
клонения (например множество-
т о н з л я з о X н вм. н з л с з с).
атрибут (лнт. attributum „прибавено“)
1.	Поетояиио свойство нн предмет
нлн явление, бвз което тс нс ыотaт
да съществуват или да сс мислят. 2.
Постоянна принадлежност, характе¬
рен бслсг, свойство или качество. 3.
грам, Определение, дума, която слу¬
жи зн определение.
атрибутивен (лнт. attribuiivus) Ко“то
служи за определение ; определите¬
лен.
атрибуция (лат. attributio) Свойство,
качество, принадлежност.
ЯтриИ, Итриум (лнт. atrium от ater
„черсн“) 1. ист. Главната част от
римската къща, къдсто се намирало
огнището, порндн което бнлн чврнн.
2.	Прендверне, трсм. 3- анат. Пред¬
ната камера нн сърцето ; предсърдне.
атрйхия (а- н гр. thrix, -trichos „косъм“)
мед, Вродснн нлн придобита липсн
нн косн ; безkоеuе ; плешивост.
атропйн (от μΟ^) Силно отровно ве-
щтетво, получавано от беладонн, та¬
тул н ар. (чссто се употребява кнто ле¬
карство против болен н др.).
атрофирам (а- н гр. trophé .хрнна")
1.	Нсдостатъчно храня телсснн чнст
и тя отслабва н умирн. 2. прен., Пра¬
вя дн отслабне ; атрофйрам! сс —
оттлнбанм, изчезвам, преставам. да
действувам!.
атрбфия (гр. atrophia .лошо хpαисие“)
1.	мед. Намаляване обемн нн клвгкн,
тъкан или нн орган в жив органи¬
зъм поради продължително бездей¬
ствие нлн лошо хранене. 2- прен.
Загубн нн свойство или качество;
намаляване, изчсзванс.
аугмбнт (лат. augmentum) грам.. На¬
растване, увеличаване — еаго харае-
гЕpнегнка зн нндикнтнв нн миналите
времена в егнpогρънкн сзие.
аугментЯция (лнт. augmentatio) Увс-
лнчнванв, нарастване ; засилванс.
ayAéHUHa (лнт. andentia) Дързост, на-
халстВ).
аудиенция (лнт. andentia от audio
„слушам") Официално приемане - па
дипломатическо или високопоставено
лице от държавен глава, ынинсτ·ьp-
пpедеЕаагел илн изобщо от анеоkо-
поставсно лнцв зн изслушване ; прие¬
мане.
аудиометрия (лнт. audio „слушам“ и
гр. metréo „меря“) Измерване остро¬
тата нн слуха с аУанонегъp.	.
аудиометър (лат. audio „слушам“ н
гр. métron „мярка“) Урсд за нзысρ-
ванс оегpотатн нн слуха.
аудибн (от лат. audio „слушам") 1.
Едноламнив pндиоnpиЕннгЕл. 2. Лнм-
пов детектор без обратна връзка.
аудиофон, аудифон (лнт. audio „слу¬
шам“ н гр. phonê „тлaе“) 1. Слухов
апарат за усилване звука при частич¬
но глухн хора. 2. Апнрат за подслуш¬
ване звук от мотор н др.	.
аудитория (лнт. auditorium „място зн
слушане“) 1. Помещение за четене
лскцнн, зн изнасяне публични беседи
и нр. 2. Слушатели.
ауксаномбтър (гр. atixânO „увелича¬
вам“ н métron „мярка") Урсд за -Из¬
мерване растежа на растенията на
дължина.	.
ауксйн (гр âuxd „увЕличавам“) Хор¬
мон, ко“го поддържа растсжн . - на
pαегеинятα и обуславя формата нн
растителния организъм.
аукцибн (нем. Auktion от лнт.) Пуб¬
лична разпродажба на стоки псрно-
93
анчеекн нн определено място и в
определено време, публичен търг,
прн който продаваните (предмети сн
ннлнцс и сс предават веднага нн лн-
uСто. ковто с дало най-в-ясока нсна.
аул (тюрк.) Е Селище, мнпео село нн
кавказките планнннн, киргнзнте и
ар. 2. Стан или селище от подвижни
жилища в Средна Азия. 3. Укрепено
селище или дворец нн прабългарски
хан.
йула (гр. aulé, лнт. aula „аа(^^“) Е Тър¬
жествена голяма зала зн нублнчнн
събрания, най-чвсто във висше учеб¬
но заведение. 2. ист. Преддверие нн
apсaиотpъикн хрнм.
âypa (лат. aura „ветрец") мед. Симп¬
томи, конто предхождат припадък
(болният чувствува като чс ли полъх,
от слаб вятър).
ауреомицйн (лнт. aureus „златен“ и
гр. MÿKes „гъба“) Антибиотик, полу¬
чаван от лъчистите гъби, употребя¬
ван като ефикасно лекарство при ня¬
кои инфекциозни болести ; бноыннuи.
аурикулйрен (лнт. auricularis) Ушсн,
който се отнася до ушите.
aypHnHrMéHT (лнт. aureus ,златен* н
pigmentuM „боя“) Минерал със зла-
тожълт цвят, ко“то нмн твърде голя¬
мо приложение (от нсго сс пригот¬
вят бон, средства за унищожаване
на полски вредители, лекарства и
т. н . ).
аускултация (лат. auscultatio) мед.
Прсслушване нн болвн зн откриванс
нн болсст.
аускултирам (от лнт.) Нpеелушвны
(обикновено за болсн).	"
ауспИция (лнт. auspicium от avis „пти¬
ца“ и aspicio .гледам“) Е Пpтgеkаз-
ванс но юлета, крясъка и други
действия нн птиците у древните ри¬
мляни ; предсказване, гадненс. 2.
прен, НpсазиныЕиоваиис.	■
Яуспух (нсм. Auspuff) техн. Тръба за
изпусканс нн газове прн автомобил
и ар. технически съоръжения.
аустенйт (от ^Ο^) Еднн от структур¬
ните съставни чнстн нн стоманата —
твърд разтвор нн въглерод в гама
желязо (по нмсто нн английски ме¬
талург).
афективе.н
“ут (англ. out „вън")с/7. Е Положение
при спортна игра (например футбол),
когато нгрнч нзенрн топката извън
чертата нн игрището откъм противни¬
ковата врата ; ср. еорнвр и тъч. 2.
Дума, с която боксов съдия обявява
за побелен падналйя нн земята бок¬
сьор ; ср. нокаут.	,
аутйзъм (от гр. autos „ены“) мед.
Нервно pааегpойегао, при ковто бол¬
ният πоетониио мисли за еаоите пре¬
живявания ; затваряне в себе сн.
Яуто =автомобил.
аутобЯн (ауто и нем. Bahn „път")
Автомобилен път; пюсс.
аутодафе (порт. auto da fe „нет на
вярата“) Е ист., Публично изгаряне
на Еретици и нн техните книги през
срсднитс всковс. 2. Публично изга¬
ряне нн книги, картини и под., обя¬
вени от фашистки режими за оnнеин.
3.	прен. Изгаряне на нещо, унищо¬
жаване.
аутопсйрам (от гр.) Правя аутопсия.
аутопсия (гр. autos „сам“ и opsis
.тлелнне“) Отваряне нн труповс нн
умрслн хора или животни зн изуча¬
ване нн инсгниапнгс промени и зн
установяване причините за еыъpтгн,
да се провери протичането на боле¬
стта и правилността нн лечението.
ауто стр!^,да=авто стрндн.
Аутсайдер (англ. outsider) сп. Участ¬
ник “ състезание, предимно във фут¬
бол, който нмн много малки изгледи
за уснсх.
афнзнн (гр. aphasia от а- и гр. pliemi
„говоря“) мед. Пълна или чнстнчнн
загуба нн споеобиоеггн да сс говори
поради увреждане в главния мозък ;
ср. нфразня.
афект (лат. affectus) Е псих. Снлнн
възбуда, при която сс губи самооб¬
ладание. 2. мед, Бурно и болезнено
проявяване нн чувства, временно
нервно разстройство.	. .
афектЯция (лнт. affectatio) Е Предиз¬
викване нн афскт. 2. Изкуствена - - въз¬
буда, която се проявява в πpЕазсτоет
при говорене и държане, проявяване
нн иепpнгежаанин качества, престо¬
рена възбудимо ст ; исестЕсгаеиoсгê.
афектйвен (лнт. affectus) езиков. Който

афектирам
ce отнася до емоционалната страна
в тынелоаого съдържание на езико¬
вите елементи ; емоционален.
афектирам (от лат.) Предизвиквам
афект илн афвктация ; вълнувам, въз¬
буждам ; афектирам сс — снлно
сс вълнувам, разаразнявам се ; мнни-
ернича, държа се несттсегвено.
нфблн“ (гр. aphélion от нрб „анлеч" и
hélios	„елъине“) Най-отдалсчената
точка нн орбнтн нн някое небесно
тяло спрямо Слънцето (ннпр. на 21
юнн Земята сс намира в афели“);
ср. псрихслий.
нфбрн (фр. affaire „работа“) 1. Непоч¬
тено дело за лнчпн изгода, търгов¬
ска нлн политическа сделка, зн чисто
осъществяване сс използуват неза¬
конни и непозволени средства. 2. Не¬
чиста работа, тъмна сделка.
афербза, афербзис (гр. aphäiresis)
езиков. Отпадане нн начален звук
(нлн звукове) о:, дума, ннпр. Данкн
от -Йорданка.
йферим (тур. aferim) Браво ! Отлично !
аферйст (фр. affairiste) Лице, което
се -занимава с нечисти и непочтени
сделки ; измамник, мошеник.
афй^^ят. affixus „прикрепен“) езиков,
Всякн частица, която се прибавя към
някоя думн кнто епоaообpaзуaащ еле¬
мент (префиксът, суфиксът, ннфик-
сът сн нфикан); тя придава допъл¬
нително значение към основното зна¬
чение нн корена.
афиксЯция (от лат. affixus) езиков,
Присъединяване нн афиксн към ко¬
рена или към отновагн нн днденн
дума.
афилиация (лнт. affiliatio от ad „при"
и filius „еннβ) 1. юр. Осиновяване.
2.	прен. Приемане за член нн дру¬
жество нлн братство.
афилйрам (от лнт.) Приемам за син
или зн член ; присъединявам.
нфнн“ж (фр. affinage) 1. Отделяне на
благородни метали от примеси или
отделянето им сднн от друг. 2. Про¬
цес на получаване нн благородни
метали в мшого чисто състояние.
афинйция (лат. affinatio от ad „при" и
finis „ера“", фр. affiner) 1.=афнннж.
2.	Предварително очнегааис нн захар¬
94
ния пясък, определен зн рафини¬
ране, нрн ковто сс отдслн суровата
захар. 3. Пречистване, очистване.
афинитбт (лнт. affinitas „сродство“ првз
нем.) 1. Способност нн различните хи¬
мически слсм^нтн и съединения да
рсагнрнт помежду си (смятало сс, че
близките но характер вещества по-
лееио реагират и оттам името „срод¬
ство“). 2. прен.. Близост, сродство.
афион (тур. afyon) Гъст сок от маково
теые, което се употребява кнто упой¬
ващо средство; опиум.
афирматИвен (лат. affirmativus) Утвър¬
дителен, потвърждаващ.
Яфирмйция (лнт. affirmatio) Потвър¬
ждаване, утвърждаване, даване съг¬
ласие.
афйф (тур. hafif от нр.) Несериозен,
лек, ΛЕKOHUCЛЕИ, слнб.
афйш (фр. affiche) 1. Обява, обикно¬
вено печатна, зн разгласяване чн за¬
бави, събрания, концерти и подобни.
2. Плакат с агитационно или реклам¬
но съдържание.
афиширам (фр. afficher .залепвам“)
1.	Разгласявам с афиш,	обявявам.
2.	Изкарвам нн показ, показвам.
нфбнсн (а- и гр. phoné „глас“) Без¬
гласен, пресипнал.
афбния (гр. aphönia „немота") Липса
нн звучност нн глас, нрссипналост.
афорбсвам (гр. aphorizo .отстранявам")
1.	църкв. Отлъчвам от църквата, из¬
ключвам от редовете нн вярващите.
2.	прен. Отстранявам, лроклинам.
нфорйзъм (гр. aphorismos „ограниче¬
ние“) Кратко изречение, което с мал¬
ко думи изразява значителна мисъл ;
мъдрн мисъл, сентенция.
афористичен, афористически (гр. ар-
horistikös) Който нмн качества нн
нфорйзъм ; кратък и нссн, сбит, из ■
разителен, поучителен.
Яфр£зия (гр. afrasia) мед. 1. Невъзмож¬
ност да сс говори нрнвнлно поради
психическо разстройство. 2. Загуба
нн способност зн логическо мислснс ;
ср. афазин.
африк£т(а) (от лнт. ad „при" и frico
„трия“) езиков. Съгласен звук, който
се изговаря със силно търкане нн
въздушната струн (ц, ч).

95
ацидбл
АфродИта (гр. Aphrodite) 1. Лревно-
гръцка богиня ннкpаеогнта н любов¬
та (римската Вснсра). 2. прен. Много
красива жвна.
афрбнт (фр. affront) 1. Обида, оскър¬
бление или засрамване нн публично
мнсто “ присъствието нн оскърбеното
лицс. 2. Грубо незачитане и прене¬
брегване.
зфрантйрам (фр. affronter) Оскърбявам!,
пренебрегвам или не зачитам някого
на публично ыного; отблъсквам.
Ахасфер (свр.) 1« Имсто на легендарен
сврсин, осъден да сс скита, аокато
свстът съществува. 2. прен. НЕуеед-
нал и неспокоен човек, ко“то пос¬
тоянно пътува.
ахЯт (гр. achètes) Нолусkъпоценсн ка¬
мък, твърд минерал, вид разноцветен
кварц.
Ахйл, Ахилес (гр. Achilleus, лнт. Achi¬
lles) 1< Главният герой на Илиада.
2. прен. Силен човвк ; герой, храбрец ;
Ахилесова нета—уязвимо, слабо
ммсто (понежс- Ахил бил уязвим само
в едната сн пста снорсд гръцката
митология).
ахйлия (гр. achylos .лишен от еок“)
Болестно състояние, прн което в сто¬
машния сое липсват солна киселина
и ферменти.
ахмйк (тур. ahmak or ар.) Глупав, не¬
додялан ; дръвник.
ахромйт (гр. âchröмatöa „бвз цвят“)
Обектив на микроскоп или на фото¬
апарат, който не дава оцветяване на
изображенията, който отстранява ефе-
pнчеоkaгa и хромовата аберация.
ахроматйзъм (от гр. âchlômâtöa „без¬
цветен“) 1. Свойство на оптическо
стъкло дн пречупва лъчите нн све¬
тлината, без дн ги разлага на съот¬
ветните км цветсвс; безuаЕгиоет.
2.	прен. Липса на разнообразие,
липса на различнн тонове и цвстовс ;
еднообразие.
нхромнтйн (а- и гр. chroma „цвят“)
Вещество, ковто се оцветява твърде
слабо.
ахроматичен, ахроматически (гр.
achröMatlkös) 1. Безцветен, неоцве¬
тен. 2. Който нс дава оцвЕтяване
3.	Ко“то пропуска бялата светлина,
без да н разлага нн седемте основни
цвята. 4. прен. Еднообразен.
ахронИчен (а- и гр. chroaos .врсме“)
Ко“то с извън времето; вечен.
ахрбния (гр. а- „нс* Hchronos .времс“)
Разглеждане на езикови и друг*
явления, бсз да се взсме нод “ннма-
ние времето.
ахтопбд (нем. Achtopod) = окталои.
ахтЯр(ин)(гур. aktar от ар.) Търговец,
предимно нн дребни потреби.
ахтерлйж (хол. achterluik) мор. Селая
в параход зн пазене провизии.
ахчйя (тур. akçi) Готвач, гостилничар.
ацетйт (лат. acêtum) Сол нн оцетната
киселина.
ацетилен (лат. acëtum „оцст“ и ф.
hÿlè „дърво") Безцветен избухлив и
отровен газ с неприятна миризма ;
служи за оевеглеиuс н др.
ацетилцелулоза (лат. acëtuM „оиЕг“,
гр. hÿle „дърво“ н целулоза) Сло¬
жен естер, продукт, получаван чрез
обработване нн целулозата с анхид¬
рида на оцетната киселина в пpuеъе-
твисто на катализатор ; употребява сс
при производството нн изкуствена
коприна, фини лакове и др.
ацетометър (лат. acëtum .онвт“ и гр.
métron .мярка") Урсд за определяне
количеството оцетна киселина във
водните разтвори.
ацетбн (от лнт. acëtum „оцет“) Безцветна
лесноподвижна течност, която -раз¬
тваря добре мазнини, смоли и сс упо¬
требява за производство на лакове,
бездимен барут, “одоформ, хлоро¬
форм, изкуствени бои и др.
ациднметрия (лат. acidus .кисел“ и
гр. Metrcö „меря") Количествено
определяне съдържанието нн kист-
лннитс н киселолeастау“αщн веще¬
ства в разтвор чрвз химически ана¬
лиз.
ацидобут^ирометър (лнт. acidus „киссл*
и бутирометър.) Уред зн определяне
мнелЕностгн на мляко при обработ¬
ването му с киселини.
ацидбза (от лнт. acidus .кисел") - мед.
Изобилие or киселини - в тъкан нлн в
кръвта нн организъм ; киселинно от¬
равяне.
ацидбл (лнт. acidus „кисел“ и oleum

ацикличен
96
-масло“) Бсзцвстно кристално веще¬
ство, ковто се употребява като лекар¬
ство при нарушено отделяне нн
тгоыашнин сок.
ацикличен (а- и гр. kÿklos „кръг“ првз
лат.) Който нс с “ кръг, - верижен.
ацтОки (нцт.) Най-голямата индианска
народност в Мексико.
ачигьбз (тур. açikgoz) Отворен, съ¬
буден.
ачйк (тур. açik) Открит, явен ; открито,
явно.
ашйк (тур. asik) 1. Кокалче от коляно
нн човешки крак нлн от заден жи¬
вотински крае. 2. Такова кокалчс от
агнешки крак за игра. 3. прен, Влю¬
бен - илн певец на любовни нссни ;
любовник. о
ашладйсвам (тур. a§ilamak) 1. Прк-
саждам, калЕмвам дървета.- 2. Вак¬
синирам, инжектирам против болест.
ашлнмн - (от тур. asilamak) 1. Клонче за
присаждане. 2. Присадено плодно
дърво или плод от присадено дърво.
3.	Течност зн инжектиране .против
болест ; ваксина. 4. Смсс от топла и
студена вода, немного изстудена вода.
auiypé (тур. а§игс) Варено жито със
захар и сухо грозде.
аязма, аязмо (гр. hagiâama .осветен
предмет“) 1. Свстенн вода. 2. - Извор
със „свстена“ вода, къдсто суСвсрни
хора дирят изцеление от различни
болсстн.	‘
АНкс (гр. Aiax) Имс нн двама гсрон
от Илиада ; двамата Аяеси —
неразделни другари.
аянин (тур. Нуап от ар.) ист. Обла¬
стен управител в турско врем^е.

Б
баана (от тур. bagan) Агнешка кожа зн
подплата.
6a6â (тур. baba) Баща, отец (почетна
титла).
бабаджйн (тур. babacan) Силен, вдър
човвк.
6я6яйт(ин) (тур. babajigit) 1. Юнак,
храбър човек. 2. Лице, което се пред¬
ставя зн силно.
бабаитлък (тур. babaj'gitlik) Юначес-
отчо, юнащина ; тнлене.
бабалък (тур. babalik) Тъст.
бабЯнка (от тур. babacan) Юнак, храб¬
рец, мъжага, юннчага.
бабИт (от соО^) Бнлн сплав от олово,
.мед и антимон за правене на залив¬
ка нн сачмени лагсрн (но имсто нн
изобретателя му Бабит).
бабу (ннд.) Кннз, почетна индийска
титла.
бабувйзъм (фр. от тобт.) Учение на
френския kоыуннст-утопuсг Бзбьоф
(1760—1797 г.), ковто искало да уни¬
щожи със сила имотните класи и дн
установи пълно социално равенство,
м^1ло(5цсннвнйки класовата борба и
ролята на пролетариата.
бабуйн (фр. babouin) зоол. Маймуна
от семейството на павианите.
бнволЕ (фр. bavolet) 1. Вид кърпа за
глава. 2. Внд панделка за дамска
шапка.
бавош (фр. bavoche) печ, Нечист от¬
печатък.
багйж (фр. bagage) 1. Нещата, които
човек взема със ссбс сн, когато
пътува. 2. прен. Знания, запас от
знания.
багайн (праб.) Пълководец нн неголяма
войска y прабългарите.
багатбла (фр. bagatelle) Дреболия.
багатур (праб.) Прабългарска благород-
ничесеа титла.
бйгер (нсм!. Bagger) Самоходна машина
за конавнс, прехвърляне, насипване
или товарене на земни, насипни и
дpсбноткалнн материали ; ср. екска¬
ватор.
багет (фр. baguette) 1. Красиво изря¬
зана, позлатена и украсена лствнчкн,
от конто се нравят рамки н корнизи.
2. Бродирано украшение на дамски
чорапи. 3. Вдлъбнат орнамент във
вид нн ивица но повърхността на
стена нлн друга плооkост.
багламЯ (тур. haglam^) Рсзв на врата
или на прозорец.
бйдана (тур. badana) 1. Разтвор от
вар за нaыaaвaне нн стени. 2. Бвло-
свнис, uзнαзвныс с вар ; мазилка с
вар.
бадбм (тур. badem) 1. Дърво с аромат¬
ни цветове и с плодове в овална
твърда черупка. 2. Плод от това
дърво.
бндж“ (тур. baca) 1. Комин. 2. Огни¬
ще. 3. Малко прозорче на покрив ; ср.
канандурн.
баджйк (тур. bacak) Бедро.
баджанЯк (тур. bacanak) Всскн сднн
от оженените за сестри, съпруг нн
балдъза.
бадявИ. (от перс. bad „вятър“ и нр.
ha va .аpеые“ нрез тур.) 1. Даром.
2.	Напразно, напусто.
б“за (гр. basis) 1. Основа, опора, под¬
ставка. 2. Долната част нн колона.
3.	Цокъл, подножие. 4. прен.. Опор¬
на точка. 5. Складове, работилници,
учрсжления н пр, конто снабдяват
армия, експедиция, различни учреж¬
дения и др. 6. Съвкупност от усло¬
вия нлн материали, въз основа на
конто се създава нсщо. 7. пол.. Съв¬
купност от исторически обусловените
производствени отношения, конто съ¬
ставят иксыоннчсекнта структура нн
обществото.
бнзйлт (лат. basaltes от гр.) Плътна
вулканична скала, обикновено със
зърнест сроеж, рт типа габро ; упо¬
7 Речник на чуждите думи в българския език

базанит
98
требява сс в ттpонгЕлетвого, за нас¬
тилка, в керамиката, етъkпоnpонавод-
ството и ар.
базанйг (гр. insanités) Вулканична
скала с черен цвят.
базйр (тур pazar от перс.) 1. Тържи¬
ще, покрит пазар с отделни мага¬
зини. 2. Временна изложба на раз¬
нородни предмети за разпродаване с
благотворителна или търговска цел.
базедовИзъм, базедова болест (от
тобо.) мед, Болест поради ненормално
усилена деИност нн щитовидната жле¬
за, конто се характеризира с усилено
сърнсбнснЕ, увеличаване нн щитовид¬
ната жлвза, изпъкнали очи и пр.
базйлика (гр. basiliké „царска къща")
1* Зданието, което било седалище нн
αpхоигa'бαзнлеат в древна Атина. 2.
Дpсвиегpъиkа и римска обществена
сграда във форма на правоъгълник,
разделена надлъжно чрвз колони нн
три нлн пет кораба, от конто сред¬
ният с иaа-внеоk и се оеаегнвa с
прозорин над страничните кораби. 3.
Християнски храм с такава форма
(образен на базилика с софийската
църква .С“. София“).
баз“лнкум (гр. basilikon првз лнт.)
бот. Босилек.
базилйск (гр. basiliskos) 1. мит. Бас¬
нословно животно със змuсобpαзио
тнло и златна корона нн главата
като на петсл. 2. арх, Украшение
във форма на това животно.
базйрам (от гр.) Основавам, поставям
върху основи ; обосновавам.
базиргян (nЕpе.) 1. Търговец. 2. Търгаш.
бЯзис — база.
базофйл (база и filéO .обичам") фи-
зиол. Един от видовете левкоцити,
вид бнло кръвно тслцс.
баилдйсвам = банлайснам.
байр (тур. bayir) Хълм, височина, бър¬
до, рил.
бай = бсй.
баИ.ън (тур. baygin) Прилошаване,
припадък.
баИдЯра (от рус.) Лодка, обшита с
кожа (в Камчатка и Алеутските ос¬
трови).
байдйрка (от рус.) Малка и лека лод¬
ка, обикновено едноместна.
байонёт (фр. baïonnette от собс.) Щик.
бЯйпас (нсм. Pass .проход“) техн,. 1.
Проход, който съединява предната н
задната част нн цилиндър нн парен ло¬
комотив. 2. Малък спомагателен вентил
за изравняване нн налягането от
дветв страни нн клана прн паропро¬
вод с високо налягане с цсл дн сс
улссни отварянето им.
баИрЯк (тур. bayrak) Знаме.
бaаpaк^ни (тур: bayraktar от перс.)
Виαнеиссеu.
байрЯм (тур. bayram) 1. Голям моха-
ысgαискн πpнзинk след рамазана. 2.
прен. Тържество, гуля“.
баИронизьм (от собс.) 1. Романтично
течение в литературата првз XIX в,
което сс характеризира с индивиду¬
ализъм, с борба за национална сво¬
бода н протест против фсодално-
монархическия строй. 2. прен. Разо-
чapовниоет, презрение към сввтн
(по името нн английския поет Бн“рон,.
1788—1824 г.).
байц (нем. Beize) 1. Лека водна и
спиртна боя зн дървени предмети.
2.	Особен внд мисла нан киселини,
чрвз конто се променя първоначал¬
ният цвят нн мстал.
байuУвнм, бййцвам (иеы. beizen)- 1.
Покривам с байц, боядисвам с байц
(дърво). 2. Придавам нов цвят нн ме¬
тал чрвз специални киселини и ма¬
сла. 3. Подготвям със специални ма¬
териали текстилни влакна, прежда
за равномерно боядисване.
бак (хол. bak) моо. 1. Носовата част
на горната палуба нн кораб. 2. Hoc
или предна част нн лодка.
6â«a (хол. bak) 1. Голям съд зн теч¬
ности. 2. Съд за разнасяне храна нн
войници, трудоваци, работници и др.
бакалИвър (е. лат. baccâlâureua) 1.
Лнцв, ковто с получило първата на¬
учна стспсн к“ миналото и днес в
някои страни). 2. Свършил средно
училище (във Франция).
бакйлин (тур. bakkal от ар.) Търговец
на бакалин.
бненлйя (тур. bakkaliye от ар.) Дребна
стока, предимно хранителни продукти.
бакНм (тур. bakkam) Е Внд дърво, от
което сс добива червена бон. 2. Внд
99
ноиочеpвеыо багрило. 3. Лакова боя.
бненрй (тур. baccara от фр.) Внд ха¬
зартна игра нн карти.
бакАря (тур. bakarya) Зачитам.
6âKayT (хол. pokhout) бот.. Внд тропи¬
ческо растение, което aоегнта до 15 м
височина и има твърде здрава дър¬
весина.
бйкборт (хол. bakboord) мор. Лявата
страна нн кораб.
бакелизИтор (от фр. bakéliseur) техн.
1.	Автоклав за производство набаке-
лит. 2. Апарат за термообработка нн
бакслитни излелия.
бакелйт (от ообе.) Изкуствена смола,
която сс получава от смесването нн
фснол с формалин. Заедно с дървесно
брашно, азбест нлн текстилни отпа¬
дъци дава различни пластмаси, конто
нматл^обри механични и изолационни
овоатгвн,устойчивост срсщу вода,кисе¬
лини и органични разтворители ; имат
широко приложение : за кутии нн
рндношараги и телевизори, за елек-
тρоuаолaнuонин части (по името на
химика Baekeland).
бакембйрди (нем. Backenbart) Брада
от двете страни на лицето, само по
бузите.
бнксн (хол. baken) мор. Закотвен пла¬
ващ съд, обикн. цветен, за показване
пътя на кораби; ср. шамандура.
бакйя (тур. bakiye) Недобор, исдоазсго.
баел“ (тур. bakla) бот. 1. Вид бобово
растение с вдри зърна.
2.	Плодът на това pнегсиuЕ.
баклавй (тур. baklava) Сладкарско из¬
делие от тънен точени тЕстени кори
с пълнеж от счукани орехи, напоено
обилно с гъст ароматизиран захарен
сироп.
б“кпулввр (нем. backen „пека“ и лат.
pulvis „прах“) Прах, който съдържа
натриев бикарбонат и слаби киселини
или кисели соли, употребяван в слад¬
карството кнто оpедетaо зн бухванс
на геето.
банрЯч (тур. bakraç) Котел, медник.
бактериемия (гр. bakteria и hâiMa
„кръв") мед. Проникване на бактерии
в кръвта.
бактериолИза (бактерид и гр. lÿsis
„разтваряне“) Разрушаване нн бак¬
бал
терии в организма под влияние на
особени вещества в кръвта.
бактерсрлόг (гр. bakteriologos) Учсн,
който сс занимава с бактерйологня.
бактериология (гр. bakteria и logos
.наука“) Дял от микробиологията,
който изучава бактериите и тяхното
значение за природата и човека.
бактериоскопия (гр. bakteria н skopéo
.гледам“) Изследване на бактерии с
микроскоп.
бактериофйг (rp.baktêrlophâgos) Вирус,
който спомага за унищожаване нн
бактериите.
бактериурия (гр. bakteria и ouréô
„уринирам“) мед, Наличност нн ми¬
кроби в урината.
бактерицИд (бактерид и лнт. caedo
„убивам“) Вещество, ковто убива бак¬
терии.
бактерия (гр. bakteria .пръчица“) биол.
1.	Едноклетъчен, невидим с просто
око микроорганизъм от растителен
нронзхоа, причинител нн фермента¬
ция, гниене и болести. Основните
му форми са кълбест (кое), пръчко¬
виден (бацил) и нишковиден (спирала) ;
еднн са бонсстоиосиu, а други сн
полезни. 2. Микроб.
бактАсвам (тур. bikmak) Омръзва ми,
дотяга мн, изморявам се.
бактриан (тюрк.) Двугърба камила.
бакуломбгрия (лат. baculus „прът" и
гр. metrèô .меря“) Измерване с прът.
Бакх, БАкхус (гр. BâKchos) 1. Бог нн
виното y древните гърци, а известен
с това имс повече y древните рим¬
ляни ; Дноине. 2. прен, Вино.
бакхйнка = внехзнеа.
бЯкхий (or еобт.) литер. Стихотворна
стъпка от сднн кратка и двс дълги
срички  	,- упо-рсебявана в ста¬
рогръцката и лагниската поезия.
бакшАш (перс. bah§is „подарък“) Пари,
дадени за почерпен поради направена
услуга ; дар, подарък.
бакър (тур. bakir) 1. Мсд. 2. Медсн
съд за вода, медник.
бал1 (фр. bal) Голяма вечерна тан¬
цова забава.
бал2 (фр. bille „топка“ првз рус.) 1.
Оценка за успех в цифри. 2. Усло¬
вна единица за оценка на; силата,

балабЯн
100
качеството нлн интензивността на раз¬
лични природни явления (вятър, зе¬
метръс и др.).
бИлн (нт. balla) Голям вързоп, голя¬
ма връзка стока ; денк.
балабан (тур. bHaban) Едър, голям.
балагИч (тур. balagan) 1. Лека вpенси-
нн постройка, обикновено от лъски,
зн театрални, циркови и естрадни
прсдставленин. 2. Панаирсии театър,
театрално представление с примити¬
вна снснична техника. 3. Временна
дъсчена постройка за стока.
балшанен (от тур.) Примитивен, про¬
стонароден.
балНда (фр. ballade) 1. литер. Лнри-
чио-сnuчсско произведение в стихове
с фантастичен сюжст, обикновено от
народните вярвания. 2. муз. Музи¬
кално произведение с повссгвоаагелЕн
характер.
балалайка (рус.) Музикален струнен
нитгpунеит с триъгълен корпус и
дълъг гриф. Свири се на него с пръсти.
бйлама (цнг.) Глупак, будала.
баланс (фр. balance) 1. Равносметка,
съотношение между приходи и раз¬
ходи. 2· Система от показатели за
състояние на явления, конто се нами¬
рат в постоянно нЗмесннис. 3. Рав¬
новесие, уравновесяване. 4. — балан¬
сир.
балансе (фр. balancé) 1. Уpaаиовеен-
вннв. 2. Вид стъпка прн танц.
балансИр, балансьор (нсн- ) 1. Махало
във вид на колелце зарегулиранс нн
движението прн стенен часовник ;
уpaвиоaеснгЕΛ. 2. Д.вуpαмтиеп лост,
който предава движение или сила на
нашннн.
балансйрам (фр. balancer) 1. Уравно-
вЕечнаам. 2. Уравнявам приход с раз¬
ход.
балИст (англ. ballast) 1. НненπоглpЕб-
нн камъни н пясък нлн сгурия върху
пл - iTiiö нн жп. линия кнто основа на
трнвсрснтс и подсилваща база. 2.
Чакъл и Iпясък за направата на бв-
топ ; баластра 3. Тежест в илаватс-
леп съд или летателен аннр ат за рав-
повстне и устойчивост. 4. прен. Не¬
нужен товар, излишни подробности,
тсжсст.
балйта (исп. balata) 1. бот. Дърво от
тропическите области на Южна Аме¬
рика. 2. Материя от млечннн сок нн
това дърво, подобна нн тутanЕpчатa
има широко приложение.
балйтум (от исп. b data) Вид покрнвна-
мушамн за подовс, мен и др.
балдахйн (нт. bâlCacchiτö) 1. Краси“
навес от скъп плат над легло, кре¬
сло и др. 2. Навес паколонн. 3. По¬
движен кpaе'uв сенник нн чстирн под¬
пори.
балдъза (тур. baldiz) Сестра нн съ¬
пругата.
балдър (тур. baldir) Пищнл, дебелата
част на ернка между коляното и хо¬
дилото; ср. баажае.
балсна = бннбла.	.
балерина (фр. ballerine) Тннпьорка,
балетна нp:негka.
бнnзетъp (от гр. bâ'lô „хвърлян“) ист.
Метателна бойна машина.
бнлвт (фр. ballet) 1. Вид театрално
изкуство, ковто с съчетание от хо¬
реография, музика, пантомима и дра¬
матургически замисъл; музикално ара-
ы.нтуρгнчееко произведение, изпълня¬
вано със средствата нн танца и пан¬
томимата. 2. Художествен танц. 3-
Изпълнителите на такова произве¬
дение.
бaлЕгыäИстоp (нем. Balle^eister) 1.
Ръководител на балст. 2. Учител по
художествено танцуване. 3. Опитен
изпълнител на художествени тнннн.
балиран (от ит. b Л1н) Правя нн голе¬
ми четвъртити вързопи (бали).
балИста (лат. ballista от гр. bâllô
.хвърлям*) ист. Метателна бойна
мнщннн за хвърляне нн еогшн, ка¬
мъни и ар.
балИстика (от гр. bâllô „хвърлян") 1.
Наука за движението на тежките тела
във въздуха. 2. воен, Наука за дви¬
жението на снаряд, куршум и др. в
цсвтн на оръдието и в пространството.
балистйт (от гр. bâllô „хвърлям“)
Вид бездимен инτpсглнцЕpниoвбаpут.
бнлкйн (тур. balk an) 1» Планина. 2.
Стара планина. 3. мн, ч. Балканският
полуостров.
балканистика (от собс.) Наука за бал¬
101
бандаж
канските народи, конто изучава тях¬
ната негo)ия, етнография, езнерви
връзки, география, археология и т. н.
балкон (фр. b ileon) арх. 1. Площадка
с перила, която сс издава извън фа¬
сада на сграда, опряна обикновено
на конзолни грели и съединена с
вътрешността иа сградата (отнача¬
ло била върху греди и оттук името :
Balken .грсла“). 2. Горен етаж в
театър, салон, енио и подобни с ан-
фнтЕαгpнлно разположени места за
сядане. 3. Място в горви стаж на
театтр.
бал-маске (фр. bal-masqué) Бал, при
коИто участниците са с маски.
балнеограф.чя (лат. balneum „бавя* и
гр. graphô „пиша“) Описание нн ле¬
чебни бани и калолвчебвн летовища
н находища.
балнеолог (ст лат. гр.) Лвкар, който
с специалист но болести, лскувнин с
мнивралви бави и лечебна кал.
балнеология (лат. balneum „бавя“ и
гр. logos „внука“). Наука зн нинс-
ралинтс воли и лечебната кал н за ле¬
куването с тях.
балкеосанаториум (лнт. balneum и
санаториум) Водолсчсбио знввдсвис.
балнеотерйпяя (лат. balneum „бавя“ и
гр. therâpeia .лекуване“) Лскувнив с
минерални водн и с лвчсбва кнл.
балкеотехника (лнт. balneum „баня"
и технима) Методи и еpедеган за
запазване на ее'гесгaснuге мнивралви
води и лечебната кал от замърсяване
и спазване иа лечебните им еаоаегвα.
балбн (фз. billon „кълбо“) 1. ав, Къл¬
бовиден възлухоплавагслви апарат,
напенен с г-з, който с по-лве от
въздуха. 2. Кълбовиден съд за пазене
иа газове “ сгъстен вид.
балоиДт (фр. bal - on net) Направен от
плат резервоар за въздух в обвив¬
ката на аеростат или дирижабъл.
балонзИИде (нем. BâlloτaelCe) Внд
хубав плат за шлифери.
бало : Яж, балотйране (фр. baliotage)
Повторно гласуване зн ограничен
брой лица, когато прн първото гла¬
суване никой от кандидатите ис с
получил необходимия брой гласове,
за дн бъде избран.
бнлотИрнм (фр. balloter) 1. Правя ба¬
лотаж. 2. Гласувам, избирам чрез
гласуване. З.ПлаеуааиЕ с топчета.
бал-napé (фр. bal-paré) Тържествен
бал.
балсам (гр. balsamon) 1. Благоухаеща
смола оттpонпuчтеkо растение. 2. Аро-
мнгвн течност, приготвена от такава
смола и етервн масла. 3. Лекарства
от такава смола. 4. прен., Успокон-
, ващо средство; утвха, лск.
балсамИрам (от гр.) Прнвн нЕpαзлαтα-
емо мъртвото тяло чрвз специални
вещества (в древността чрез благоу-
хнини вещества.)
балтия (тур. balta) Брадва, сскнрн.
балтёв (фр. paletot) Горин дълга зимна
дреха, предннио мъжка, направена
ог дсбсл плат.
бал-шампгтър (фр. bal champêtre)
Бал па открито.
балюстрЯда (фр. balustrade от гр. Ьн-
laustion „цвят на див вар") Деко¬
ративна и лрелпазва иснного висока
ограда нн стълбище, тераса, балкон,
мост и др.. състояща сс от редица
бaлюегpи (колонки), свързани в тоp-
иня и долния си крн“ с псрило.
бамбашка (тур. biMb§ka) Съвссм осо¬
бен, необикновен; особено.
бамбйно (ет. baB.bino) Детенце.
бннбук (нал.) Тропически вид тръстика.
бНмн (тур. bamya) 1. Еаио - одншно зс-
лснчуконо растение с шушулков плод.
2.	Плодът нн това растение.
бац1 (тюрк.) 1. ист, Управител нн об¬
ласт првз врсне на феодализма у
южните славяни. 2. Управител на
област “ Югославия.
бан2 (рун. от тюрк.) Дребиа румънска
новста, едва стотна от лсй.
бнвИлсн (фр. banal) Твърде обикновен,
изтъркан от употреба, безинтсресен.
бавнн {нсн. banano от афр.) бот, 1.
Палмообразно тропическо многого¬
дишно растение. 2. Плодът от това
растеине.
бнид (нсм. Band) Нашивка.
бИнда (нт. banda) 1. ШаИен, сбирщина
от пропаднали людс, въоръжена щай-
ен. 2. разг, Група музикант нн ду¬
хови инструменти.
бандйж (фр. bandage) 1. Превръзка за
банд£жен
поддържане на тслссеы орган в нор¬
мално положение. 2. Метален nоно нн
машинни части нлн конструкции за
придаване здравина, устойчивост и
предпазване от износване. 3. Стоманен
обръч (шина) нн локомотивни и ва¬
гонни колела. 4. Плътна автомобилна
гуна нн тсжен товарни коли (бвз
вътрешната гума с въздух).
бнидИжсв (от фр.) 1. Свойствен, при¬
същ нн бандаж. 2. Предназначен зн
бандаж ; бандажен струг —
струг за изработване на бандажи (2),
струг с голям диаметър.
бнидерн (ноп. bandera .знаме") Елект¬
рически или телеграфен стълб.
бавдсрИлн (нтπ. banderilia) Малко ко¬
пне, украсено с ленти.
бандерол (фр. banderole) 1. Кннжвн
ивица върху предмет, с която ce
удостоверява платен акциз или дру¬
га такса. 2. Книжна обвивен във внд
нн лента, в която ce изпращат печат¬
ни произведения н други предмети.
3.	Малка пощенска пратка npеднмно
с такава обвинен,
бИиджо (англ. ba^go от нсн.) муз.
Струнсв инструмент нн американски¬
те ветpu.
бандАт (ит. bandito) Члси нн разбой¬
ническа банда; разбойник.
бандитйзъм (от нт.) Разбойничество.
бандура (гр. pando^a) муз, Украински
музикален струнен инструмент с елип¬
совиден корпус и дълъг гриф с 12
до 50 струин.
бавСлн (фр. baleine „кит“) Изрезка от
лолукорав материал за изпъване нн
нен, корсажи и др. но-прнвнлио бн-
леин (отначало са правени от рогови
пластинки, конто ce спускат от неб¬
цето иа кит).
бИнеН (нт. banco, фр banque) 1, Пред¬
приятие за различни видове парнчин
и кредитни операции. 2. Внд хнзартин
игра. 3. Парите, с които разполага
ръководител нн хазнртва игра.
бЯнка2 (исм. Bank.) ПеИка, място за
сядане на депутат в народно събра¬
ние.
бИвен3 (всм. Bank) Вид антскнрскн
стъклси съд с похлупак.
банкер (ит. banchiere) Собственик нн
102
банка, търговец с ценни книжа; ка¬
питалист.
6aHKéî1 (нт. banchetto) Тържествен
обнд или всчерн ; угощевне. гощав¬
ка, придружена с рсчн.
банкбт’ (нигл. banket) 1, Невисок зсн-
лсн насип за защита нн жп. линия
от вода. 2. Стъпало за стрелците в
окон. 3. Издигната пътека за пеше¬
ходци край парапет нн мост. 4. Иви¬
ца от шосе встрани от настилката.
банкнбта (нигл. bank-note) Кинженпа-
ричви зине.
бИнко (нт. banco) фин, Цеинта нлн
курсът, но който банката купува и
нродавн ценните кинжа.
банкрут (фр. banqueroute) 1. Несъстоя¬
телност, при конто имуществото на
длъжника нс може да покрив него¬
вите дългове, фалит. 2. прен, ИдеИно
пропадане.
банкрутирам (нсм. bankrottieren от фр.)
Обнвнвнн ce за несъстоятелен дапла-
щан ; пропадам, фалирам.
банлон (нзе.) Текстилно влакно от из¬
куствена материн.
бИнинк (рус.) Дълъг прът с цилин¬
дрична метен нлн парцал нн кран за
чистене вътрешната страна нн цевта
на оръдие слсд стрелба.
банолёт (фр. bagnolette) Жсискн накит
във форната на шапчица.
банциг (нем. Bandsäge) Лентовиден
трнов, каран с моторно средство, за
рязние ин дървен материал.
баобИб {Егноп.) Тропическо дърво “
Африка, голямо и мвоголстио. Пло¬
довете н младите му лнсгн ce ндат.
баптИзъм (гр. baptismos . кръщение")
рел., Умение нн баптистите.
баптйст (гр. baptistês) рел. Христия¬
нин, коИто отрича всичките църковни
тайнства отвси кръщението.
баптистерий (гр. baptistérion .къпал¬
ия“) църк. 1. Прнстройен или стра¬
нична част от храм за извършване
на кръщавен. 2. Съд за кръщаване ;
купел.
бар1 (нигл. bar) 1. Малък ресторант,
обикновено без мсстн за сядане. 2.
Място в ресторант, салон или заведе¬
ние за поднасяне на закуски и на¬
питки нн крак; бкеЬст със спиртни
103
напитки. 3. Нощно заведснмс, лук¬
созен ресторант, в еоИто нарел със
скъпите напитки и закуски има атрне-
uионви иомсра.
бнр2 (гр. bâros „тежест") Единица мнр-
кн за измерване нн атмосферното на¬
лягане.
барабйн (рус.) 1. муз. Ударен музи¬
кален инструмент с различна толе-
нина ; представлява ннлнндър с опъ¬
нати кожи от дветс страни ; ср. тъпан.
2. техн.. Въртящ ce кух цилиндър с
различни предназначения : навиване
нн кабел, въжв или тел, снссвннс,
разбъркваие нлн полиране на поста¬
вени “ исго прсднстн и лр. 3. Ци¬
линдрична или многоъгълна стена,
конто поддържа купол.4. Цилиндрична
част зн патрони “ револвер ; патрон¬
ник (1).
барабЯр (тур. beraber) Заедно, нарав¬
но, нарсд с.
бнрНж (фр. barrage) 1. Стсин, конто
прегражда рскн, за дн н завири и да
образува язовир или да задържа на¬
носен материал зн укрепваие дъното
на лорои и стръмни рскн ; нзобснт.
2. Преграда във въздуха срещу не¬
приятелски самолети — множество
балови - чссто съсдиисин с кабели и
нр. 3. Преграда срещу вепрнятслсен
кораби — състои ce от подводни ми¬
ни. 4. Подпорна ттъпалообρазна стена
за запазване на жн. лнинн от свлича¬
не нлн заливане от норо“.
барак (тур. barak) Къдраво малко куче.
барйка (нт. barraca) Лека дъсчена по¬
стройка.
барбарйзьм (гр. barbarismos) езиков,
Чужда дума нлн израз в езика ; муж-
динн; ср. варваризън (2).
барботИн (фр. barbotine) 1. Гъста бон
от бнла глина, пясък и багрило, с
която ce иавасят украшения нн ке¬
рамични изделия прели изпичането им.
2. Керамично произведение с такава
украса, нрсдннво ваза.
6ap6ÿH (тур. barbunya от гр.) Дребна
ысpееα риба.
6ap6ÿT (тур. barbut) Хазартна игра
със зарове.
бард (кслт.) 1. Поет и певсц y старите ке¬
лти. 2- Пост, псвсц, странствуващ пост.
барит
баране (тур. bardak) 1. Съд зн вода,
стомна. 2. Чаша зн вода.
бардЯк2 (рус.) Публичен дом.
барЕ, барЕм (тур. bari) Понс, ннИ-
малко.
барелеф (фп. bas relief „нисък ре¬
леф“) Скулптурно изображение и
орнаневт над плоска повърхност. кое¬
то ce издига над плоскостта по-малко
от половината нн своята дсбслннн.
барета (фр. barrette) 1. Малка мека
шапка без периферия ; такс. 2. Чер¬
вена донншна кардиналска ща чнца.
бйржн (фр. barge) мор. Плавателен
товарен съд с вссла.
бариера (фр. barrière) 1. Преграда нлн
подвижно дърво, което спира мина¬
ването през железопътна лннин, път
и др. 2. Място нн път, където ce
спира движението за проверка на
пътници нлн стоки. 3. сп. Преграда
зн прескачане с кон прн надбягвания
нлн циркови игри. 4. прен. Преграда,
пречка, npеnнгсг“нс.
барий (гр. barÿs „тсжък“) Химически
елсмснт. звак Ba, порсдсн номер 56,
атомно тсгло 137,34; мстал съесиеб-
рист цвят.
барикЯда (фр. barricade) 1. Ул.чно
прикритие от натрупани материали и
предмети за отбрана првз вренс на
гражданска впива или улични стълк¬
новения, за преграждане нн улица,
мост, път нлн проход. 2. прен.. Преч¬
ка, преграда, защита.
барикадирам (от фр.) 1. Правя бари¬
када. преграждан.	2. Защищавам,
предпазван, ограждан ; б a р и е a д н-
р a м ce — предпазвам ce мрез исщо
нлн чрез ннного.
бИрин (рус.) Господин, господар, бла¬
городник.
бнрИрнв мек (от фр. barrer) Чек, който
не ce изплаща от банка, но сумата
ce прехвърля от среиствнта на чеко¬
дателя към сметката нн предявителя*
внрнча ce още пресечен чск.
барисфера (гр. bαгyaphάirâ) геол.. Цент¬
ралното ядро нн земното кълбо —
предполага ce, чс ce състои от же¬
лязо, ннксл и други тежки метали.
бнрИт (от гр. barys „тежък“) Минерал
с различни цветове.

баритбн
баритон (гр. barytonos) муз. 1. Мъж¬
ки глас, който с среден между тенор
и бас. 2. Певец с такъв глас. 3. Вид
мвдсн духов инструмент с теноров
звук. 4. езиков. Дума бСз тоничесео
ударение ин последната сричка.
барически (от гр. barÿs „тежък“)
Принадлежащ нлн свойствен ин ат¬
мосферното иалягаис.
баркарбла (нт. barcarola) 1. Нееен ыа
венецианските лодкари ; лоaкapееa
псссв. 2. Лолка за разхолеи, предим¬
но през вренс на увсселенин.
баркйса (хол. barkas) 1. Голнма кораб¬
на лодка. 2. Речен иееныохоaЕи пла¬
вателен съд. 3. Спомагателен моторен
кораб за вламевс ин други плавател¬
ни съдовс в района нн пристанище.
4.	Специално корито с перки за обез¬
масляване на кожи.
бАрман (англ. barman) Отговорник на
бнр1 (2) ; бюрегчнк.
баро- (гр. barÿs - „тежък“) Като състав¬
на чает вн сложните думи ноказва
отношение към т с ж с с т и наля¬
гане.
барогрЯма (от гр.) Кривата линия, за¬
писана от бapсгpaр.
барограф (баро- и гр. grâphô .пиша")
Уред за автоматично и непрекъснато
записваис нн налягането нн атмосфер¬
ния въздух.
барокамера (баро- и лат. camera) По¬
мещение зн изпитване на хора и
урван при по-високо или по-ниско
налягане.
барбк, барбко (ит. Ьагосео .украсен")
1.	Стил в изобразителните изкуства
и архитектурата првз XVI—XV11 в.,
който ce отличава с ыовунЕнгaлиотт„
nнщвоет,декоративност и динамичност,
особено при големи дворцови и цър¬
ковни строежи, 2. ЛнтЕpaгуpеи стил
првз XV11—XV1I1 в., който ce отчита с
възпнвниЕ па героични и изключител¬
ни личности, предимно крнлв ы благо¬
родници, използуват ce сюжети от
дренността и митологията, изразът с
изящен и усложнен. 3. В музиката-—
характерно с изтъквавсто нн хармо¬
нията пред мелодията, подчертава
патетичност нн CΓUΛâ и пнщност нн
формата.
104
барометър (баро- н гр. métron .мяр¬
ка“) Уред зн измерване на атмосфер¬
ното налягане.
барон (фр. baron) Титла на благород¬
ник, конто е с един стспеи по-ннсеа
от граф.
баронеса (от фр.) Съпруга нлн дъщв-
рн на барон.
баронзт (англ. baronet) Дворянска тит¬
ла в Англин, която с но - ниска от
титлата барон и ce купува с парн.
бароскбп (баро- и гр. scopco .гледан“)
1.	Урсд за измерваие нн атмосфер¬
ното налягане. 2. Урва за аемонсгpа-
цнн на Арх^вло-нн закон за отно¬
шение ын въздушната срсда.
баростйт (баро- и гр. statös „стоящ“)
Урсд за аатоматичво регулиране нн
температурата в нветалнцuн в знви-
сннзст от налягането.
барут (тур. bartit от гр.) Взривно ве¬
щество от снра, селитра и въглищен
прах.
бархст (нсм. Barchent) Вид намучен
плат с мъхсста повърхност.
баршчина (рус.) Безплатен принуди¬
телен труд ин ссляните в полза нн
помешчика в дорваолещновна Русин.
6^1 (нт. basso „нисък“) муз. 1. Най-
нискнят нъжен глас. 2. Певсц с такъв
глас. 3. Нискннт глас в ннототлaево
музикално пpонавелЕИНЕ. 4. Духов
нлн струвев uиегpумЕит, който из¬
пълнява инИ-нискитс партии ; контра¬
бас.
бас2 (тур. bas) Облог, обзалагаие.
басейн (фр. bassin) 1. Водоем, нодохра-
нилшие, вир. 2. Територията, мест¬
ността, от конто ce събират водите
ин рскн, морс, езеро. 3. Област, ме¬
стност с минерални, каменовъглени и
рудин изеоласнн. 4. Изкуствен во¬
доем за къпане, плуваие, лекуване,
спортни състезания нлн упражнения.
басйст (фр. bassiste) 1. Който пес бас.
2.	Който свири ин басов ннетpуненг.
бЯскет (англ. basket) Вкарване на топ¬
ката в коша при играта баскетбол ;
кош.
баскетбол (англ. basket-ball „кошни¬
ца и топка“) Спортна игра между
два отбора от по пегима играми. В
средата нн късите етpавн нн игрище-
105
б аци л
то инн табло с мсталсм обръч, наре¬
чен кош. Целта с да ce вкара с
ръцв топката в тоя обръч.
басма (тур. basma) Тъиъе панучен шн-
рви плат.
басма-тютюн (басма и тютюн) Дрсб-
■нолнстеы ароматен тютюн.
бЯста1 (нем. Bast) Тясна гънка пн дре¬
ха за украса.
бастН (нт. basta) Стига ! Достатъчно !
бастИрд (нем. Bastard) 1. Потоalък ин
два различни вида нлн породи жи¬
вотни нлн растения ; мслез. 2. Нвза-
ковородсно детв.
бастИлин (фр. Bastille) 1. ист, Уерспсн
занък. който бил държавен затвор “Па¬
риж, превзет от въстнинлнн народ пн 14
юли 1789 г. 2. прен. Голям и строг за¬
твор за птпнтичсткн лица ; затвор.
бастибн (фр. bastion) ί. Пстоъгълво
уереплсвке, ковто ce ваннра ин ъгли¬
те на крепостна стена и ce издава
малко извън нея. 2. прен. Снлноукрв-
пвно мястю, крепост.
баст-Иснам (от тур. bastirmak) 1. Наля¬
гам, натискам. 2. Нападам ненадв-йно,
обграждам. 3. прен, Надвиван, уи Η¬
πιο жнван.
бастонада (нсн. bâstöτaCâ) Наензанпс
чрез бисвс с пръчка по пстнтв и no
гърба.
бастон, бастун (ит. bastône) Тонга с
дръжка за подннрнвс при ходене.
баташшИст, баталйст (от фр. bataille
„битка“) Художник нлн писател, който
изобразява военни сюжстн.
батЯк (тур. batak) 1. Кнлпо мнсто, тре¬
савище, блато, ночур. 2. Задължение,
което вс можс да ce получи. 3. прен.
Знивнарспа работа ; нечестна работа.
батакчИя (тур. ‘bataKçi) Човвк, ко“то не
си плаща дълговете.
батНл (тур, battal) 1. Изоставси, за¬
пустял. 2. Развален, негоден.
батален (от фр.) Който има военна те¬
матика.
баталйст = бαгαИлнег.
баталия (фр. bat^lle) Битка, сражение.
батальбн (фр. bataillon) воен. Войскова
единица от няколко роти; дружнин.
батарея (от фр. batterie) воен. 1. Бой¬
на единица от артилерията и ракет¬
ните войски (с инколко оръдия). 2.
Огнестрелни и други технически сред¬
ства за водвнс ыа сражение, устано¬
вени на една позиция {топоае, мино¬
хвъргачки, прожектори и др.).
батйт {нтн. batata) бот. Едиогоаншио
топлолюбино растсинЕ, чннто грудки
сн близки no химически състав с
картофите.
батёрия (фр. batterie 1. физ. Съеди¬
нение от гαлаαвнческн еленеити или
акумулатори, свързани по определен
начин кнто източник нн ток. 2. Джоб¬
но фснерче с батврин.
батиметрия (гр. bathÿs „дълбок“ и
metréô „неря“) Клон от практическата
хндрогеологня, който ce з.-иннавн с из¬
мерване нн морските дълбочини.
батинетър (гр, bathys и Métron „мяр¬
ка") Урсд за измерване нн морските
дълбочини.
батискаф (гр. bathÿs „дълбок“ и skâ-
phos „лодка“) Подводен самоходен апа¬
рат, снабден с апаратура за изслед¬
ване нн морските дълбочини, ср. ба¬
тисфера (2).
батиста (фр. batiste) Тъиъе, предимно
леиви плат за бсльо.
батисфера (гр. batysphâira) 1. Морска
дълбочина. 2. Уред във вид па кълбо
за изучаване нн морските дълбочини,
снабден със специални съоръжения.
батмйн (фр. batteirent) Ï. Особен вид
стъпен прн балвт. 2. сп. Вид удар
върху шпагата на противника прн
фехтовка.
батометър (гр. batÿs „дълбок“ и mét-
гон „мярка“) Урса, с който ce взсна
вода от желана морска дълбочина
за нaе.ЛЕaaанЕ.
батуд ^р. bate tide) 1. Опъната хори¬
зонтална въжена- нрежа зн циркови
номера върху иея и за предпазване
прн онзспи ниреони вонера. 2. Цир¬
кови иомвра върху такава мрежа.
бахЯр (тур. bahar от нр.) Ароматни
зърна от южно растение, които ce
употребяват за подправка на нстин.
БИхус = Баех.
бахчй (тур. bahçe) Зелеичуковн или
овощна градина ; градива.	’
бацйл (лнт. bacillum „пръчица“) мед.
1. Невидим с невъоръжено око мне-
рооргаикзъм във внд на пръчица,
106
бач
вретено или чсхълчс, коИто с причи¬
нител ын някои болести ; пръчковид¬
на бактерия. 2. прен. Всяка болс-
тготвоpнн бактерия.
бнм1 (тур. baç от псрс.) 1. Налог за
внасннс стоки в населено мнсто. 2.
Градско право.
бнм‘2 (унг.) Овчар, коИто приготвя млеч¬
ни продукти.
бачйя (от унг.) 1. Стадо овцс за млс-
еувннс. 2- Малка мандра.
башибозук (тур. ba^ibozuk) 1. Нере¬
довна турска войска првз XV111 и
X1X “., извсстиа но свонтн жестокост
и безчииствн. 2. прен. Р змнpииuн.
сбирщина, конто ce отдана ыа бвзчнн-
стна.
бншкй. (тур. baska) Отдслво, посноему.
башлък (тур. baçlik) Вълнена качулка
за предпазване от дъжд, студ и сняг ;
качулка.
баядбрка (фр. bayadère от порт.) Ин¬
дийска танцьорка и певица.
баялдйсвам (тур. bayilmak) Губя съз¬
нание, припадам.
байт (тур. bayat) Отдавнашен, остарял,
ивпpЕевн.
беатизйция (к. лат. beatlaatio) църк.
Пpовьаглαснаαив на инков лице за
„блажен“ — по-ниска стспсц от све¬
тец.
бег == 1. бск. 2. бс“.
бегембт (ср. снр.) зоол. Дебслокожо
животно, което живее в реките и
езерата ын Африка, храни ce с - трева
и достига големи размери ; хипопотам,
рсмен кон.
беглАк (тур. beylik) остар. 1. Данък
върху овци и кози. 2. Безплатна ра¬
бота нлн данък в натура ца господар
(бсг).
бегбния (от тобс.) бот. Вид тропичес¬
ко и субтропическо рнстснис с кра¬
сиви листа и цнстовс.
ббдекер (от собо.) Пътеводител, спра¬
вочник за пътешественици и екскур¬
зианти (но името нн нървин авториа
такъв справочник).
бедуйн (нр.) Арабски чергнр, лице от
тенгнншео арабско плсмс в Арабия и
Ссвериа Африка.
ббжов (фр. beige) Който е с цннт, сре¬
ден между светлокафяв и ерсма“.
безбол, бейсбол (англ. base-bail) сп.
Игра ын толка ын квадратно игрище
между два отбора от по дсвст душн.
бЕземшов (ысм. BeseMschon) Отстъпка
в процент от встото ин стока за
овая част, конто нрнлвпва към опа¬
ковката.
безйр (тур. bezir от ар.) Преработено
растително масло, нαй-чсето лснсыо,
което ce употребява обикновено зн
приготвяне нн блажни бон.
безистбн (тур. bezesten от перс.) Голя¬
ма, обикновено сводеста сградас тър¬
говски нагазнын.	.
бей (тур. bey) ист.. 1. Титла за висо¬
ки воевнн и граждански мниовс в
Османската империя. 2. Титла иа ма¬
лък феодален владетел земевладелец
и упраЕнтвл ын малък град. 3. Пот-
поДнр.
бейлербей (тур. beylerbey) Главенбсй,
управител ца голяма област.
бейлИе (тур. beylik) 1. БеИство, звание
ца бс“. 2. прен. Ангарин.
бск (нигл. back ягръб‘) сп. Защитник
близо до вратата ын своя отбор прн
игра ин футбол ; защитник.
бееНр (фр, bécarre) муз. Звак н ното-
пиен, коИто отмсин действието нн
лнсз нлн бсмол.
бекас (фр. bécasse) Прелетна малка
лтнцн с вкусно мссо.
беелемЕ (тур. bekleme) остар. 1.
Стражница, помещение за стража.
2.	Стража.
бекбн (англ. bacon) Специално пригот¬
вено и опушено свнисео ыето със
сланината.
бекрйя (тур. bekn) Пиявица.
бекаров) (тур. bekâr) 1. КоИто жинсе
без семейство. 2. Ерген, иежевеы.
белп (тур. bel) 1. Вид лопата за ко¬
паене нн пртъет ; лизгар. 2. Хубаво
мссо от гърба на жнвотво; рибица.
бел2 (от тобо.) Акустична единица за
измерване ыа разликата между сила¬
та на двс мощности (но нмсто ын
един от изобретателите ын телефо¬
на — Bell).
беладбца (нт. belladonna) бот. Внд
отровио растение. ковто ce употребя¬
ва като лвк; старо биле.
белведер (ит. belvedere .хубава външ¬
107
ност“) арх, 1. Хубава дворцова сгра¬
да, пристройка във вид ца балкон
или тсрнсн или особена част нн двор¬
цов парк, откъасго има хубав изглед.
2. Название нн ияеон дворци “ отдел¬
ни европейски градове (Виена, Вар¬
шава, Рим и др.) ; Аполон Б в л-
всаситеи — npсмyтααнгuчнa ста¬
туя, конто ce пази сега в папския
двсрсц „Бвлведерв".
белвгб (фр. belte vue) Хубав изглед,
хубава гледен.
бблга (фр. belga) Белгийска монетна
санниин, равна нн пст бслгнИскн
франка.
беледнб (тур. belediye) Седалище на
управа, общинско управление.
белстИж (фр. bel étage) 1. Първи етаж
на къща, ннапαpгеpсн стаж. 2. Балкон
в театър над партера.
белетрйст (от фр. belles-lettres .лите¬
ратура“) Писател, коИто нншс - в про¬
за — ронаинст, иовелист; р- указвам.
белетристика (от фр. belles-lettres)
литер. Художествена проза (роман,
rneeiT, разказ).
белкйнто (нт. bel canto) муз. Вокнлно-
нзпълннтслскн стил нн италианската
певческа школа, който ce характери¬
зира с лекота и npннгиоет на звуче¬
нето, плавност нн мелоличвската ли¬
ния, изразителна и изискана фрази¬
ровка, изящност и съвършенство ца
музикалните орнаменти.
белки (тур. belki) Може би да, въз*
можно с.
бехбт (фр. belote) Вид игра нн карти.
бслй (тур. belâ) Бела, зло, нещастие ;
пакост, непpнягистг.
бембл (фр. bén ol) муз. Зине в ното-
пнсн за понижаване ын звука с по¬
ловин тон.
бен (свр.) син.
бенгйлски (от собт.) Произхождащ от
Бенгалия ; бенгалски о г ъ н —
химическа тысо, есято ce употребява
при увеселения, понеже дава разно¬
цветни пламъци.
бенедиктйн (от ообо.) Видлнкьор, при¬
готвяй отначало само от бснсанктин-
ските монаси.
бенефйс (фр. bénéfice от лат. bene
.аобрс“ и jfacio справя-) 1. остар.
бербИт
Театрално представление, приходът
от ковто с в полза ыа чсотну“αц ар¬
тист. 2- ЧЕетвуаннс нн театрален деец
с такова представление.
бенефициант (от фр.) Театрален дсец,
който ce ЧЕегнуаа с бенефис.
бснефИций, бсвефИцин (лнт. benefi-
cium „благодеяние“) uctn. L Позем¬
лено владение без право нн наследя¬
ване, подарено от феодал нн внсал.
2. Благодеяние чрвз завещаване ын
имот, особено ыа духовенството н ка¬
толическата църква.	3. Църковна
длъжност “ католическата църква с
определен доход.
бевзйв (фр. benzine от лнт. benzoe
.смола“ от нр.) Безцветна леснозапа¬
лима тсмност с характерна миризма ;
добива ce от нсфт нлн по изкуствен
цнчин (служи зн гориво нн мотори, за
разтворител нн каучуковото произ¬
водство и др.).
беeзснрмртόр (бензин и мотор) Дви¬
гател, който работи с бсизиц.
бевзбс (е. лат. benzoe от ар.) Тамян,
смола за кндсвс, добивана от дърво,
което раств в Снам и МалаИскитс
острови ; има приложение в бояд-
жнйекaгa техника, парфюмерията и лр.
бензол (к. лат. benzoe и лнт. oleum
„масло") Безцветна горяща течност с
характерна миризма -. добива ce от
нефт и при сухата дестилация ын ка¬
менните въглищн ; разтваря мазнини¬
те, смолата и каучука.
бенка (тур. benek) Черво нстно нлн
нънка по тялото нлн лицето ца чо¬
века.
бент (тур. bent от пера) 1. Изкуствена
преграда нн рвка за отбиване нн во¬
дата ; яз. 2. Заградена волн, “нр.
ΟΒητюс (гр. béntlios .дълбочина") Съв¬
купност от организмите, които насс*
лнвнт дъно на воден бнссИн — езеро,
блато, рвка, морс.
бсрНИтвр (нвм. Bereiter) en. L Който
обнздва конс. 2. Учител по сзда.
берйт (тур. berat от ар.) Султански
указ за даване права и привилегии
най-мссто зн стопански и финансов«
въпроси ; указ, грамота нн султан.
бврбИт (тур. ber bat от перс.) Изцашан,
мръсен.

б е р б é р( и н)
бербгр(ин) (нт. barbiere првз тур.)
Бръс-нар.
берберйн (фр. berberine) хим. Алка¬
лоид, еоИто ce намира в много paегЕ-
ннн.
бергамот (нт. bergamotto) бот. 1. Внд
сочна круша. 2. Вид дърво от рода
на лимоните. 3. Плод нн тонн аърво,
от който ce получава ароматично
стернмио масло.
бёргманов (от собс.) Който служи за
вътрешна скрита електрическа интгн-
лаuнн.
бЕpтоннa“цин (от тобт.) мед, Начин нн
лекуване с електричество (по ннето
на фрснскин рентгенолог Бвргоннс).
берданка (от собт.) Вид еднозарнаиа
бойна пушка с широка ыев.
берекет (тур. bereket) Плодородие.
6épw-6épH (нид. beri-beri) мед. Забо¬
ляване, което ce лρелизвнеаa от липса
нн витамин В поради продължително
хранене с олющен ориз.
берйл (гр. beryllos) Скъпоценен кннък
с жълтеникав цвят.
берйлиИ (от гр. béryl los) ХныиЧЕокн
вленсиг, знае Be, пореден номер 4,
атомно тегло 9,013; твърд и лсе ме¬
тал със сгоa1анеиоснв цвят ; има
широко приложение.
берклеанство, берклкакство (от собс.)
Субективно насaлнстнмееко направле¬
ние вън фuлоттрннгa, евъpзaно с
нмсто нн англиИскин епископ Берели
(1684—1753 г.). Отрича обективното
съществуване на снета и смята, че
npеанЕгнгс -са само съвкупност от
усещания и не съществуват вън и
независимо от съзнанието; признава
съществуването ин бог, който предиз¬
виквал усЕщ^пнннта.
берлйна (от еобе.) 1. Сннн бон. 2. Вид
рвмвн кораб с остър нос. 3. Няко¬
гашна двуместна кола.
берма (англ. berme) 1. Отстъп покрай
дига, напоителни нлн отводнителни
канали, който им придава устойчивост
и служи за пътека. 2, Тясна ивица
зсмн между рои и насип на окоп за
предпазване от - срутване на пръст в
окопа, за складиранен- оръжия, бом¬
би,- натропн- и др. - 3. - Ров.
берсалиер (ит. bersagliere) воен. Вой-
108
ние от избрани пехотни части нн
италианската армнн.
берсьбза (фр. berceuse) Приспивна ne-
ce н, вокално нлн инструментално
произведение с меланхоличен характер.
бертолЕтова сол (от собо.) Прах нлн
дребни кристалчета със солен вкус,
който инн широко прнложввне “.,ме-
лицината, индустрията и лр.
б6са1 (алб.) Заклеванс, даванс на честна
дума.
беса2 (фр. baisse) фин. Понижаване
курса нн борсовите книжа.
бест (пЕpе. best) Неприкосновено убе¬
жище, нзил.
бВстин (лат. bestia) Звнр.
бсстнари“ (лат. bestiarium) литер.
Вид срсдновековно литературно нро-
uзaЕaсиaс, ковто описва зверове (be-
stia) с алегорично тълкуване.
бестселър (англ. bestseller „разпрода¬
ван бързо“) Книга, конто н опреде¬
лено врснс ce търси и купува твър¬
де много.
бЕтн (гр. bêta) Втората буква в гръц¬
ката азбука, нншс ce ß ; бвта-
же л нзо — състояние нн желязото
прн темпсратура 768° и 906°, когато
притсжава магнитни свойства и нс
разтваря въглерода ; б в т н-л ъ ч и —
лъчите, изпускани от радиоактивни
вещества като поток от бързи елек¬
трони.
бетатрон (бета и електрон^ Инста¬
лация за ускоряване на електроните
(бета-частици).
6eTép (тур. beter от пврс.) По-лош.
бстбн (фр. béton от лнт. ЬППтеп
„зенин смола") 1. Иакустеси строн-
геnен натсринл, който в смшс от
всда, цимент, пясък и чакъл — слсд
изсъхване става твърд. 2. сп. прен,.
Тактически ннинер при игра на фут¬
бол, нрн който играчите образуват
„стсна“.
бетон-арме (фр. béton armé) 1. Сто¬
манобетон, строеж, нрн който стома¬
нена ковегpукння ce изпълва с бетон.
2. прен. Термин за означаване на
двс аса н два попа нрн игра на по¬
кер.
бетониерка (фр. bétonnière) техн,. Бе¬
тонобъркачка.

109
б ивЯк
беторИран (фр. bétonner) 1. Залинам
с бетон. 2. прен. -Знякчавнн.
бетонит (от фр.) Направен по изкуст¬
вен начин камък от бвтон с дупка “
средата ; употребява еЕан знеренвнне
на руднични изкопи, нрн стровж на
високи сгради и др.
бецйрк (нем. Bezirk) Район, участък,
околност.
бешамЕл (фр. от тобт.) Бял сое, при¬
готвен от млнео, яйца и брашно за
заливане на различни вндонв яденста.
бешИк (тур. be§ik) Дървена люлка за
бвбв.
бешлИк (тур. beslik) ист. Пстне, мо¬
нета от пет гроша.
бннвдрнн (гр. Mandiia) Двубрачие,
водене на двама нъжс едновременно;
ср. бигамин.
бийрхия (лат. bis „два пъти“ и гр.
archê .власт“) пол.. Двувластне, едно¬
временно управление нн двама.
бинтлбн (лат. bis „два пъти“ и гр.
athlon „борба“) сп. Състезание от двс
части : бнгаве със ски на 20 ем и
стрелба по четири мишени, разполо¬
жени нн различни разстояния!.
бнбвлбтн (фр. bibelot) Дреболия, укра¬
шения зн ннса, камина, етажерка.
бибербн (фр. biberon) 1. Каучукова
цицка за изкуствено еърненс. 2.
Стъклен. каучуков или мсталсн съд
с такава цицка.
библейзъм (от собс.) 1. Използуване
в литературата и изобразителното
изкуство нн сюжети от Библията. 2.
Заети от Библията думи, сентенции,
еобегаепн ннвнн, стилни обрати и
др.
библейски (от Библия) 1. Който при¬
надлежи нлн есаойегвев нн Библия¬
та. 2. ВЕхгозaаеген. 3. прен. Ста¬
ринен, древен.
библио- (гр. bibi ion .книга") Като
съставка на сложните думи показва
отношение към книгите.	,
бибЛИОГ! бет (библио- н гр. gnostes
.познавач") Познавач нн книгите.
библиограф (библио- и гр. grâphO
„пиша") 1, Специалист по библио¬
графия. 2. Студент но библиография.
библиография (гр. bibliograph ia) 1.
Знание за нстодитс и начините за
съставяне нн указатели, списъци и
прегледи на книги и други печатни
произведения, като ce посочват авто¬
рът, заглавието, голината и ннотого
ца издаването, форматът, страниците
и т. н. ; наука зн книгата. 2. Отдел
в периодически издания за разглеж¬
дане нн новонзлЕзnн книги. 3. Спи¬
сък на книги, списания и статии,
които ce отнасят до слин въпрос.
4. Указател ца литература.
библирлЯтрся (библио- и гр. latréia
„помит“) Прскалено почитанеиа кни¬
гата.
библиология (библио- и гр. logos
„наука“) Наука за книгите ; книгози--
ннс.
библиомИн (библио- и mania „лудост“)
Страстен любител на книги, страстен
събирам на стари книги.
библиомйчия (гр. blbllöмâniα) Снлна
страст за събиране на книги, осо¬
бено на редки и старопсчатни.
библиомания	(гр. blbllömâniéia)
Гадаене но книга. отворена на слу¬
чайна страница (особено с Библията).
библиотАф (гр. bibliotäphos .който
погребва книги") Пристрастен съби¬
рач на книги, който не гн използува.
библиотека (гр. bibliothékê) 1. Учреж¬
дение за събиране, опневннЕ и пазв-
нс на книги за обществено понзува-
нс. 2. Сбирка от книги. 3. Помеще¬
ние за пазене нн книги. 4. Шкаф
зн книги. 5. Редица от книги, блнз-
Г ен но съдържание или обединени в
сдво издание.
библиотекар (е. лат. bKoliotliecarius
от гр.) 1. Кннтоn.нзнтЕΛ. 2, Снунтнгвл
в ΟηΒ^Ο^Κ^ който нм1 снтuннтыа
ноaтΰгозкa и ce з.шамнза с книгите.
бuδпноrскогpНрчн ( м блиотека и гр.
gräphö „пиша“) Бп□лнотекоаннннс,
наука зн уетpо“егао нн биЗлиотсеа.
блблнарΓл (библио- и гр. philéô
„оаичан“) Любител, ценител и съ-
бнрнч на книги.
БНблня (гр. biblion) рел. СЗоринк ог
книги с религиозно еъгьpжгннв.
Състои ce от дзн днла : Сгнр зазст.
от 50 книги, и Ноз завЕг, от 27
книги.
бннйе (фр. bivouac, нвм. Biwake

бигбмен
п-
1.	Врсменнорнзположениеын воИскн
зн почивка или нощуване нъы от на¬
селен - » място при спазване на пре¬
дохранителни нсркн. 2. Открито
ннсто за ' такова разполагане нн во“-
«η. 3. Място за почивен, за нощу¬
ване, за летуване и пр. ; лагер.
бигИнсН (от гр.) Двубрамен.
бигИмин {nнг. bis .два пъти“ и гр.
gamos „брак“) Двубрачие; двужен¬
ство.
бигнрИднн (фр. bigaradier) бот, Внд
цн грусово дърво, горчив портокал.
бнтвчepйчсн млат. bis - „два пъти“ и
genus, eris „род“) Днуроден, с два
рода.
бнгВтен (фр. bigot) Престорено набо¬
жен. лицемерен.
бнтог“зън (фр. bigotisme) Престорена
набожност, лицемерив.
бигуди (фр. b;goud - ) Ролен зн нанн-
ннпв и къдрене на коса.
бнд£ (фр. bidet) Малка ванн за про¬
минки.
бидбн (фр. bidon) Металически съд с
малък отвор за пазене и пренасяне
на течности, газоне и др.
библа (фр. bielle) техн. Машинна
част с различна форма и размер,
конто предава и трансформира ня¬
какво движение.
бижу (фр. bijou) 1. Скъпоценен накит,
скъпоценен камък. 2. Скъпоценности.
бижутбр (фр. bijoutier) Търговец на
скъпоценности
бижутерия (фр. bijouterie) 1. Търго¬
вия със скъпоценности. 2. прен - -Скъ¬
поценности, скъпи накити. 3. Заве¬
дение - за търговия със скъпоценно¬
сти.
бизнес (англ. business)	Търговия,
дейност само за трупане нн печалба.
бйзвссмен (англ. business тнп)1. Ли¬
це, ковто върши някоя работа снно
за получаване нн повсчс пари. 2.
Грубо практичен човвк. 3. Алчен зн
печалба търговец; безскрупулен чо¬
век.
бизбн (лат. гр. bison) зоол. Див бие
н Северна Америка с дълги косми
нн предната част на тялото сн ; ср.
зубър.
бикамерйзъм (от лат.) Система нн
държавно, управление с днв канари.
бикарбонат (лат. bis „два пъти“ и
carbo .въглен") 1. Кнсслн сол нн въ-
тленaгн киселина. 2. Сола вън вид
на бнл прах, конто ce тнотребявн
в медицината, еnaакнpсгвого и др.
бневндрИт (лат. bis „два нъти· и
quadrätus) мат. Удвоена квадратна
стспсн ; 16 в биквадрат на 2, понвжс
2 но 2=4 и 4 но 4=16; биква¬
дратно уравнение — уравне¬
ние с неизвестно от четвърта сте¬
пен (дноИна квадратна степен).
бикАни (от собс.) Вид дамски бански
костюм от две части зн таза и гър¬
дите (по ннето нн остров Бикини).
бикфбрдов шнур (от ообс.) Вавного-
рнщ шнур, коИто теyиютpебявa кнто
огнепровод за нодпалваНс нн капсула.
бил (англ. bill) Законопроект, който ce
внася в парламента в Лития, САЩ
и др.. a след приемането - ну от двств
канари и утвърждаването ну става
закон.
билабиален (лат. bis- и lablälis .ует-
нвн“) езикоа. ДнууегнЕB ; б и л a бн-
ален звук — който- ce произнася
с допирането нн двете устни (6. н. м).
билатерйлен (лат. bis и lateral is) Дву¬
странен.
билатерАлеост (от лат.) Строеж на
организъм, който ce състои от авс
еднакви половини — днсна и лнвн
(човсе, гръбначните живогни и др.).
б^йвОл, бюлО^л (тур. bü.bül) Сла¬
вей.
билдапарйт (нсм. Bildapparat) Урсд
зн предаване образи по телсграфь
нпнрнт за фототелсграфин.
билбт (фр. billet) 1. Писмен документ
за удостоверяване на известно поло¬
жение: зн платен вход, зн платена
такса, за участив в лотария. зн пра¬
во нн пътуване и др. 2. Документ
зн удостоверяване на принадлежност
нн притежателя към някаква органи¬
зация — партиен билет. 3. Свидетел¬
ство зн платена такса зн продажба
на добитък.
бнnнвтβJЙзъм (от лат. bilinguis ,дву¬
езичен“) Двусзичнс, употреба на два
взиен в една държана или от сднн
народ.

lll
бнnн·нтβнстйчсн (лат. bilinguis) Дву¬
езичен, на дна взнка.
бнлйнн (рус.) Руски народни- епиче¬
ски песни с героично, фантастично
или битово съдържание.
билибн - (фр. billion) 1. Хиляда мили-
юна,	-милиард	y французите
(1 000 000 0С0). 2. Милион милиона y
другите народи (1 000 000 000 000).
(Ссгн ввчв в общоприето френското
число.)
билирубАн (лат. bilis „жлъчка“ и ru¬
ber .червен") физиол. Основният
нигмент нн жлъчката, който ce обра¬
зува в чернил дроб от хемоглобина
на червените кръвни - телца нрн тях¬
ното разрушаване.
билВн (фр. billon 1. Сребро от ниска про¬
ба. Oбикновецо служи за нонстн. 2.
Непълноценна разменна металическа
монета, чннто номинална стойност
надминава пената нн вложения в
нен метал -и -направените разходи зн
отсичането й. 3. прен. Изтъркани
медни нонстн.
бнлгКщ (тур. bö'ük) 1. Множество. 2.
Стадо, чсрдн. 3. - Чвтн, рота.
бил1»р (тур. bilûr) 1. Кристално стъ¬
кло. 2. прен. Чаша.
бйля (фр. -bille, нт. biglia) Тонка за
игра нн билнрд.
билйрд (фр. billard) 1. Голяма маса,
покрита със зелено сукно, за игра в
топки. 2. Игра с топен върху такава
маса.
бныéе'тьp (лат. biMestris .двумесечен“)
Врснс от дна мссвцн.
биметзлйзъм '(лат. bis -„два нътн« и
метал) икон. Двойна метална ва¬
лута; парична оиогемн, прн която
златото и среброто инат значение зн
определяне цената нн монетата.
бимс (хол. beams) мор. - Хоризонтална
налрсчнн греда, конто -свързва ребра¬
та- на кораб. НаИ-гнрнннт ред нн
Винсонетс -поддържа ι-паалубнтн на ко¬
раба.	.
бинйрен ' (лат. binarius) Двоен, дноИн-
■ствсн.
бИнбашня (тур. -blnbaçi) Началник нн
1000 воИници, дружнисн командир.
бинлАц, -бинлък (тур binllk) L. Стъ-
биогеография
клен съд вън форма нн шише с пле¬
тена обвивка за 3,25 кг. 2. Стъклен
съд за течности, обикновено изпле¬
тен ; дамаджана.
бинОкъл (фр. binocle от лнт. bini .но
два“ и oculus ,око") Урсд ог двв
оптически тръби за гледане на да¬
лечни разстояния.
бинокулИрен (nнт.Ышi „но два“ и öouläris
.очен“) 1. С днс очи. 2. КоИго в за
двств очи.
бином (лат. bis .два пъти“ и гр. ηό-
Mos „бнст“) мат. Алгебричен двучлен,
нн коИто частИтс са съединени с -|-
нлн —, т. в. пpЕлетaβлнвa сума нлн
разлика от два сдномаснн.
бинт (нсм. Binde) Дълга ивица от
тънък плат зн превръзка нн рани и
др.
бАнте (хол.) Вид качествени и средно-
ранни картофи.
био· (гр. bios .живот") Като съставка
нн сложните - думи показна отноше¬
ние към живота·
биоаритмётика (био- и аритметика)
Пресмятане продължителността на
живота.
биобиблиография (био- и баблиогра-
фия) Живогопнт нн едно лице, при¬
дружено с пълно описание нн него¬
вите трудове и нн писаното за него.
биогенеза, биогенезис (био- и гр.
génesis .произход-) 1. Постепенното
развитие нн живота. 2. Идснлистн-
чссео учение, според ковто животът
в нсчвн и никога нс ce заражда от¬
ново, a нсскн жн“ организъм води
началото сн от друг.
биогенетИчен (гр. biogenetikös) Който
ce отнася до развитието нн живота;
бногснетичсн закон — био¬
логичен закон, формуларан от Мю-
псp и Хекер и доразвит от Северцо“.
Според този закон вслко живо съ¬
щество преминава от зараждането
си до пълното сн развитие редица
форми, конто сн кратко и сбито по¬
вторение нн оформите, преминати - от
животинските прадеди на този орга¬
низъм или от родовите му форми,
като ce почне от на“-тгнpн времена
до днес..
биогеогрАфия (био- и география)

биогеохимия
112
Наука за разпределението на расти¬
телните и животинските организми
по земното кълбо в зависимост от
природните условил и геологическата
история на Зсннта. Състои свот два
дяла : зоогеографин и фнготсотpафнл.
биогеохАмия (био-, гр. géâ „зсмя“ и
химия) Наука, която изучава геохи¬
мичните процеси “- биосферата.
биогрйф (гр. biographes) Авт^р нн
бнограЬия; жuвотопиеец.
биографичен, биографически (от гр.)
Който принадлежи или в свойствен
на жuвогоопuснние.
биогрИфия (био- и гр. grâphô .пиша“)
Описание на живота на ннкос лицс ;
жнвотопис.
биодинАмика (био- и динамика}
Наука за жизнените сили на орга¬
низма.
бнолИт (бно- и гр. lithos „камък“) 1.
Вкамсвслоег нн живо същество. 2.
Сенлн, образувана от вкаменени- ор¬
ганизми.
биолбг (гр. biolögos) 1. Учсн, който·
ce занимава с биология. 2. Препода¬
вател нлн студент по биология,
биолСгия (био- и гр. logos „наука“)
1. Съвкупност от науки зн живите
организми, зн налсвuнтa и законо¬
мерностите в целил органичен свят;
ннукн за живота. Главни биологични
ннукн са : дарвнинзън, зоология, бо-
таНнка, морфология, ембpнопотин,
биохимия, биогеографнн и др. 2.
Учебник но биология.
биолумснеецéнция (био- и луминес-
ценция) Светене нн живи организми.
биомагнетйзъм (био- и магнетизъм}·
Магнетизъм! - y живи същества.
бномйвтнн (био- и гр. Mâτ·téiâ „пред¬
сказание“) Предсказване продължн-
геnнбттгн нн - живота.
биомИса (био- и маса? Количестното-
ввнцество от живи организми нн еди¬
ница повърхност или “ единица обсн
водн, изразено “ тегловни единици.
биометрика, биометрия (био- и гр.
Metréô „меря“) Снонатателнa бноло-
гнчнз наука. конто си служи с мате¬
матически средства за количествен
анализ на биологичните явnеннл.
биомехйника (био- и механика) Дял
от анатомията и- физиологията, който·
изучава развитието, строежа и дей¬
ността нн двигателния апарат нн
животните и човека.
биомицИн· (био- и ' гр. Mÿkês- .гьбн-)
Жълт кристален прах. горчив нн
вкус, мъчно разтворим във вода, си¬
лен антибиотик (деИствува нн гной¬
ните коки, нн причинителите нн
нневмонинтн, трипера, дизентерията
и ар.).
бибника (гр. bios „живот“) Ннукн,
конто изучава механизмите зн въз¬
приемане и използуване нн инфор¬
мацията, изработвана -от биологичес¬
ките систсмн првз милионите години
нн сволюпин.
бионбннл (био- и гр. tömos „закон")
Наука, конто ce заннНава със зако¬
номерностите в живота.
бионтизйция (био- и гр. ôn, ontos
„съществуващ“) Особена - манипула¬
ция на посевните семена чрез слаб
разтвор ог живак, арсвынк и стрих¬
нин, за дн ce засили тяхната жизне¬
ност.
бибпсия (био- и гр. öpsis .виждане")
мед. Изрязване на малки части от
жив организъм зн микроскоп^о из¬
следване.
биоризйция (био- и гр. horfzö .отде¬
лян") Начин за пастьоризиране нн
млнео.
биопсихИзъм (био- -И гр. psyché „ду¬
ша") Идеалистично умение, спорсд
косю в основата на всски- жнвог
стон духовно начало (душа).
Си^^пия (био- и гр. scopéô - „виж¬
дам“,	„гледам") мед, Вземане на
малки - части от жнн организъм за
разглеждане с научна нлн динтно-
стическа цсл; ср. биопснл.
биостАнция (био- и станция). Биоло¬
гическа станция : а) изучава биоло¬
гията - нн растенията и животните в
днавна местност нлн “ дадена срсдн ; б)
нодпомнгн изучаването нн есгеетaознa-
ннето като нузей на живата природа.
биостйтикЯ (био- и статика) Наука
зн средната продължителност нн жи¬
вота y различните народи.
биосфера (био- и гр. sphâira „кръг“)
Областта нн земното кълбо, в конто.
113
има живот (обхваща част от “олиото
пространство, от земната кора и от
атмосферата).
Смоталия (био- и гр. tâksis .под¬
реждане“) Днл от биологията, който
определя правилата за еегеегвЕНН
класификация нн живите и изчезна¬
лите същества.
биртерЯΠся (гр. biothérapie от гр.)
мед, Метод за лекуване, който из¬
ползува живи микроорганизми (кефир,
квас, различни микроби) илн средата,
в конто живеят тези микроорганизми
(мляко, стонащсн сок, жлъчен и др.).
биотИн (фр. biotine) Двоен силикат нн
алуминия и нн калция.
биотйп (бпо- и гр. tÿpos .вил") Съв¬
купност от индивиди със сходни на-
слсдствСни - заложби.
биотАт (фр. biotite) Тъмноцвстна или
мерна слюда, конто в широко раз¬
пространена и - влиза н състава нн
гранита и на инеои скални видове.
бсртόмия (био- и гр. témnô „рвжа")
мед. Рнзавс на жИн организъм с
научна - цсл ; ср. биопсил нбиоекопнн.
биотбл (био--и гр. topos .място“) Уча¬
стък от обитаваната от организмите
средн, конто в свързана с повсчс
или по-малко еднородни условил за съ-
щсегву внив (блато, ливада, -тоpа и т. н.).
биофИзика (био- и физика) Дял от
физиката, който изучава физичните
закономерности н биологичните
лЕленил.
биохИмия (био- и химия) Наука зн
хннимссенн -състав нн живите орга¬
низми и зн ставащите в тнх хими¬
чески пронеси.
биоценбза (био- и kainös „общ") Съ¬
жителство нн живи организми н опре¬
делен участък нн природата (бнотон),
които имат определен видов състав.
бсрёд (лат. bis .два пъти“ и pes, pe-
dis „крак") КоИто има два крака;
двукрнк, двуног.
биплИн (лат. bis „дна пъти“ и planum
„равнина", - фр. biplan) Самолет с две
носсщи пnоекоетн (крила), разполо¬
жени сдна над друга.
биполярен ■ (е. лат. bipolaris от гр.)
Двуполюсен.
бАра (ит. birra) Слабо алкохолно ни-
8 Речник нн чуждите дуни в българския език
бисулфИт
тие, приготвяно от ечвмне, вода и
хмвл ; ниво.
бирлйк (тур. birlik) Единица, нсо, (в
карти за игра и др.).
бИрхалс (нвм. Bi erhalle) Специално
обзаведено питейно заведение или
понещение, в което ce сервира пре¬
димно бира.
бис (лнт. bis „дна пъти“) Повторно !
Втори път! Дн ce повтори!
бисексуИлен (лат. Ь^х^^) Двупо¬
пов.
бисексу^йлност (ο. лат.) Съществуване
y човек или животно на полони жле¬
зи и признаци нн противния от - не¬
говия пол.
б“свр (нр. - büsre) Скъпоценно лъскаво
зърно, образувано в черупките нн
инеои миди ; перла, мнргарнт.
бисектрИса	(фр. bissectrice) геом.
Права, конто минава првз върха нн
ъгъл и го разделя на две равни
части.
бисирЯм (от лат. bis .дна пъти") 1.
Извиквам на бис. 2. Изпълняван нсщо
за втори път по желание нн публи¬
ката.
бисквИт (фр. biscuit от лнт. bis „два
пъти“ и coquo „пека") 1. мн, ч. Су¬
хи и препсмени тестени произведе¬
ния от - брашно, яПца, мазнина, захар
и др. 2. Вид порцелан с матов цвят,
препечен втори път - и нетлaзнpaн.
бисмут (нем. Bismut) Химически еле¬
мент, знак Bi, пореден номер 83,
нтонно тегло 209; тежък, лссното-
пим, чеpвеннеaво-еpебъpнобнn, кре¬
хък и с блясък нн нстнл ; има го¬
лямо приложение в медицината и- др.
бисмутАн (нсм. BisMutiT) 1. Съеди¬
нение нн бисмута със снра ; - биему-
тов сулфат. 2. Минерал, от еойто ce
добиЕН Висмут.
бисмутат (нсм. BisMutit) - Природен
аморфен бнсмутов карбонат във вид
нн зеленикави. жълти или сини корн,
нн буци или нн прах; теpннет бис¬
мут.
бйстър (фр. bistre) Тъмнокафява боя,
конто ееупогpЕбнан при акварелната
живопис зн еднотонна тушоъка.
бисулфИт (лат. bis .два пъти“ и сул¬
фат) Кисела сол на- сярната киселина.
114
бисулфит
бисулрйг (лнт. bis „дна пъти“ и сул¬
фит) Кнссла сол на теpuтгaгн кисе¬
лина, конто ce употребява като проя¬
вител при роготpарннтa.
битсйзън (лат. bis „два пъти“ и гр.
theös нбот“) Двубожне.
бИтннк (англ. beat „бия“,	„разбиван“
-н славянската наставка -ник) L Мла¬
деж в буржоазните страни, предста¬
вител нн т. нар. .разбито поколение“,
който нс зачита общоприетите битови
норнн. ходи мръссн,	нсоотpuгнн,
нечистоплътен, - с екстравагантно
облекло, като проявява пълно неза¬
читане на обществения рвд. 2. ^ca-
огaвuгвп на литературно направление
в САЩ, появило ce през 50-тс го¬
дини на XX в., ковто ce характери¬
зира с анархистични настроения, су¬
бективизъм и протест против лице¬
мерието на буржоазното общество.
бнтпнз“р (тур. bitpazari) 1. Пазар зн
стари неща; вехтошарски пазар. 2.
прен.. Безредие.
битум (лнт. bitüMen „смола“) Сно-
лстго или еαгpнновuдво въглеродно
BeMeciBO. Битумите сн твърди, но-
nугнъρaи, твчнн нлн газообразни
природни или добити но изкуствен
начин продукти. конто ce разтварят
в органични разтворители ; тъетонг
ce от въглсрО! и водород, често с
примеси от кислород, сяра и азот.
Еетcегввни битуми сн асфалт, нефт,
гудрон, озокерит и др. Употребяват
ce н пътното тгρонгелттaо като хн-
дро- и електроизолационни мнтсрннлн
също и в npоизвоgегвото залакове,
пластмаси и др.
битумизация (от лат. bitûMen) 1«
Изкуствено запълване с битум нн
лукннтини в скали зн изолиране нн
подпочвени води. 2. Разлагане нн
•органично “ешетгво, при ковто - ce
увеличава съдържанието на високо¬
молекулните съединения (парафинов.
и ннфтвнн).
бнфокИлен {nнге bifocälis) Който има
ава фокуса, напр. стъкла зн очила.
бнфблнун (лат. bis „дна пъти“ и fo¬
lium .лист“) Двулистние.
бнфОрнен (лат. bis „два пъти" и for¬
ma) Двуобразсн, с два образа.
бифтек (англ. beefsteak) Крехко изпе¬
чено или изпържено говеждо месо.
бифуркйция (лнт. bifurcatio от bis
„дна пъти“ и furca „вила“) 1. Раз¬
двояване, разделяне нн две ; разкло¬
няване. 2. геогр. Разклоняване нн
рскн нн двс рскн.
бйцепс (лнт. biceps) анат. Двуглав
мускул.
бнцнелЕт, бицИк^ (фр. bicyclette)
Велосипед с двс колела ; колело.
бичкйя (тур. biçki) 1. Вид трион зн
рязане нн дърва, дъски и др. 2.
Дъскорезница, биченажнИинна.
бнчнС (тур. biçme) Дълга четвъртита
дървена изрезка, конто ce употре¬
бява за строежи и др.
бншкбти (нт. bi scot to) Сухи псчснн
сладки, приготвени от яйца, брашно,
пудра захар и ванилин ; използува
ce и като основа иа торти, кремове
и пасти.
блазИрни (от нвм. blasen .надуван“)
Надут, надменен.
блам (фр. blâme) 1. Сваляне от “лает
или ръководна длъжност чрвз гласу¬
ване ; лишаване от доверив. 2.Охул-
ннвв. 3. прен, Срам, проваляне, из¬
лагане.
бламйрам (фр. b'âmer) 1. Свалян от
“ласт или ръководна длъжност чрез
гласуване ; лишаван от доверие.
2.	прен. Укорявам, охулвам, посра-
мянан.
бланк (фр. blanc „бял“) 1. Внд обра¬
ботена кожа. 2. Вна бяла бон.
бланка (лат. blanca .бяла“) Бял нена-
ннсан лист с озннмсно нмс нн лнцв, нн
учреждЕННв нлн заведение. от ковто
произхожда, или с някои други ука¬
зания, предназначен за писане или
за попълване.
бланкСт (фр. blanquette) 1. Бяло пен¬
ливо вино. 2. Яхния от бяло ыcто.
блавеИзън (от собс.) Течение във
френското революционно движение,
свързано с името на Лун Огюст
Бланки (1805—1881 гД .Влαцкизмъг
в теория, която отрича класовата
борба. Бланкизм-вт очаква избавле¬
нието нн човечеството нс по пътл нн
класовата борба нн пролетариата, a
115
но пътн на заговора на нсголлмо
интелигентско малцинство" (Ленин).
бланков (от лат.) Който нринадлсжн
или с с качеството на бланка ; б л a н-
ков кредит — крвамт без га¬
ранция ; бланкова полица —
полица, нн конто ce означава само
ннето на лицето, което н нзлнва, a
другият текст в напечатан ; б л a н-
ков билет — билет, който ce по¬
пълва нн ръка - като ce пишат цената
и крайните станции ; бланкова
продажба — продажба, без да сн
налннв стокнтв.
блнстёмн (гр. blastema) анат. Основно
вещество, от ковто ce образуват
елстен и тъкани. Яннвн ce нрн на¬
ранени места и в основа за възстн-
ноанванс нн повредената тъкан.
бластбма (гр. blastOs	„израстък“)
мед, Оток, подутина.
бластомикбза (гр. blastOs „израстък“
и Mÿkës „гъба") мед. Заразна болсст,
причинена от бnaетомuuетuге.
бластомицети (гр. blastös “Израстък- и
η ÿkës „гъба") Общо название на
квасните гъби.
бластула (от гр. blastos) физиол. Вто¬
рият сгаднй нн зародишното разви¬
тие y всички многоелегъчнн животни,
който представлява еднослойно ме¬
хурче.
бласфемия (гр. blasphên.ia) Хула.
блАугаз (от собс.) Светилен газ, който
ce употребява за осветление, отоп¬
ление и индустриални цели.
блВнла (нвм. Blende) 1. Фенср за оо-
нстлвнив нн рудник с приспособле¬
ние за затъмняванв. 2. Издаваща ce
напред част (козирка) на енноапнрат,
конто прсми нн слънчевите лъчи да
падат отвесно вътрс в апарата. 3.
Затулка към обектив на фотоапарат,
микроскоп или рентгенс“ апарат, зн
да разширява илн стеснява отвора.
4. Приспособление за нзневеннс нн
отвори, прсз които протичат течно¬
сти.
блВнеср (от нвм.) 1- елек. Автомати¬
чен сигнален уред. 2. Гpuсnотоблв-
нне към телефонен комутатор, ковто
ce затваря автоматически.
бленорИгия (гр. blénnos „слуз· н rhê-
бл OK
grymi „чупя“) мед. Трипер; гоно¬
рея.
бленорбя (гр. blénros и rhéO ятскн-}
мед. Гнойно нлн слузно течение от
лигавица, осоВсно от конюнктивита
нн очитв, от слъзннта торбичка, от
половите орган. и ар.
блефарйт (гр. blepharitis) мед. Възнн-
леннс нн кран нн клепачите,
блех (нвм. Blech) 1. Желязна плочка»
конто ce слага на ос на кола, за дн
л предпазва от изтриване при тър¬
кане с главината. 2. Метална плочи-
цн на колан; тока. 3. Лмнрнна.
блик (нвм. В ick .поглед“) 1. худ,
Светло пстно нн тъмен фон. 2. Сре¬
бро, ковто съдържа от 2 до 7
олово.
блинд (нем. blind .сляп“ (Откриване
на нов тур при игра на покср с
удвояване нн залога. преди да ce-
гледат раздадените карти.
блиндаж (фр. blindage от нвн.) воен.
Прикритие, знкрнтне срсщу артиле¬
рийска стрелба.
бли *дйрам (фр. blinder от нвн.) R
Укрепяван с блиндаж, нравя блин¬
даж. 2. Защищаван с броня.
блинт (от нсм. blind ^h^) печ. Над¬
пис или украшение на корица, на¬
несени без мастило чрвз нагорещени·
букви или с клишета.
блйцкриг (нсн. Blitzkrieg) Светкавична
война.
блицтурнАр (нсн. Blitz „светкавица*
и турнир) Спортно еъегеаαнне, кос-
то ce провежда “ ускорено нрснв.
блок1 (фр. b ос) пол. Съюз, съглаше¬
ние между държани, политически
партии или други организации зн,
съвместни дcaетвня.
блок2 (англ. block, нвм. B'ock) L Го¬
ляма скала, голям камък (cттвогввuе
или изкуствен). 2. Тетрадка от слс- -
пени “ слнннл край листове за ри¬
суване. 3. Няколко марки, отпечатани
нн отделен nнтг. 4- Голям къс, осо¬
бено ледни образувания, отливки и
др. 5. Голлмн жилищна пттгpойен-
илн няколко съсдиненн сгради a
жилищен квартал. 6. Голям къс земя,
злсята с еднородни култури. 7. Строи- -
твлвн слсмснт с галени размери “ън.
бло кЯда
116
форма на куб илн пнpалеnвпuнед —
от камък, бетон и пр. 8. Поставка
от грсди, върху конто стои кораб.
докато ce строи или поправя. 9. сп.
Блокиране нн нападател при някои
спортни игри ; надничсн блок —
таблица за възнагражденнето Ha раз¬
лични дваиссти въз основа на едно¬
дневна заплата.
Олоейдн (англ. blockade) 1. Военна,
политическа или икономическа изола¬
ция или обкръжаване нн държава
или нн отделна област, насилствено
прекъсване нн връзките й с другнгв
държави, зн да нрнемс известни
условил нн организаторите нн бло¬
кадата. 2. Обкръжаване нн място,
сслищс и пр., за дн ce издирят нв-
nетanнн лннн, оръжие и пр. 3. прен.
Изолация, обсада. 4. физиол. Изклю¬
чване или ограничаване функциите
нн ннео“ орган. 5. мед, Лечсбсв
метод за отстраняване на болен, въз¬
паление и др. явления нн болестен
лронес.
блокйж (фр. biocage) сп. Начин на
защита нрн боксови състезания. като
ce излагат нн удари по-малко чувст¬
вителни части нн тялото.
блокдиагрЯма (блон? и диаграма)
Перспективна схематична рисунка,
която пpелтгавлнвa участък от зем¬
ната псвъpхнстт и същевременно
разрез нн земната кора “ нсго —
виждат ce рслсфът нн lHЕегнотттн и
геологическият - й строеж.
Олоейран (нвм. blockieren) 1. Правн
блокада ; обкръжавам, обсаждам. 2.
Заграждан път ; затварям път със
свмароp нвжду две жп. станции.
3.	Задържан, спирам, правя запор нн
суми, имоти, стоки и др.
блокирбвиа (от англ.) 1. Сбор отурс-
дн за правилното регулиране на днн-
жЕHтего на влаковете, за дн не ce
настигат. 2. Затваряне на жп. лнинл
със семафор. 3. Затваряне нн теле¬
фонна линия. знвтн вече от един
яВснат. 4. Запор.
блбкног (фр. bloc-notes) Бележник.
Олокхнус (нвм. Blockhaus) воен. От¬
делна отбранителна постройка от бе¬
тон, тгомαнн, камък и др. за малък
Оро“ ноИници, приспособена зн ноас-
нс нн картечен нлн артилерийски
бо“ нн всички посоки.
блокшАп (англ. block-ship) Негоден
неме за плаване плавателен съд, при¬
способен зн жилище.
блондйн (фр. blondine) Русокос, свв-
тлоеос.
блуза (фр. blouse) 1. Къса горна дам¬
ска дреха от тънка натврнн, обикно¬
вено до кръста. 2. Мъжка горна ра¬
ботна дрвха, дълга до под кръста ;
рубашка.
блун (англ. bloom) Валцувано нн блу-
мниг пнрчв стомана.
Олумниг (англ. bloomirg) техн.. Го¬
ляма машина зн валцуване на голе¬
ми късовс (до 10 това) стомана.
блъф (англ. bluff) 1. Хвалвне с несъ¬
ществуващи сили и средства за съз¬
даване па преувеличена представа y
аругнтв. 2. Измама чрез преувели¬
чаване нлн прикриване нн действи¬
телността ; измама.
блъ.фйрнн (от нигл.) Правн блъф, хва¬
ля ce с несъществуващи сили и
средства с цсл за измама ; измнмвнм.
боН (лат. boa) 1. Голяна неогpоaва
змнн ; жнвсе в тропичните горн нн
Южна Амсрнкн. 2. Скъпа кожа от
бозайник зн ианятане около щннта.
бо“з (тур. bog az) Планински проход.
проход ; теснина, дефиле.
бобИна (фр. bobine) 1. техн, Барабан
за κηβηβηηβ нн стоманен кабел или
въжв при подемни машини. 2. Тясна
макара с навити върху нвн книжни
лвнтн (телеграфна, за сметачна ма¬
шина и т. н.). 3. текст, Макара за
намотаване нн прежда. 4. елек. Ма¬
кара с навит електропроводник. 5.
Кръгла кутин “ пpоееuновЕн апарат,
в конто ce поставя ролката (мака¬
рата) с кинофилма. 6. Определената
зн-псставяне “ устата част от цигара;
мундщук. 7. Елемент от уредба зн
акумулаторно ннлевс на двигател с
вътрешно горене, която трансфор¬
мира ниско във високо напрежение.
бобивъор (фр. bobireur) КоИто на¬
вива бобини.
бобслей (от англ. bobsleigh) сп. Спор¬
тна ынотонeегцн (до 8 души) шеИвн
117
б ол ивиано
с еорннло за спускавв от височина.
бббслейт (от англ. bobsleigh) сп.
Състезание или спортуване с шейна
ОоВслсй.
богатйр (рус.) Юнак, храбрец; сннжсн
човек, герой.
бодега (нсн. bodega) Кръчма.
боде (от тобе.) техн. Уеъвъpщcнетaу-
заи телеграфен апарат, който печата
предавания текст.
6o3â {пcpе.) 1. ВъаенеЕло и слабо под¬
сладено питие, приготвено от просе¬
но, царевично или друго брашно.
2,	прен, Мътилка.	’
боздуган (тур. bozdogar) Старимно
оръжие за нанасяне нн улнрн, ковто
ce състои от стоманена топка ин дър¬
вена дръжка.
боИ (тур. boy) Ръст, голвннва.
боИкбт (англ. boycott от собт.) 1. На¬
чин нн полнтпмеека или иконоыuмве-
ен борба, конто ce състои в пълно
нлн частично прекъсване на връзки
с отделно лнцв, организация или дър¬
жава, “ отказване да ce купуват опре¬
делени стоки от определени лица и
предприятия и т. ц. Този начин нн
борба бил приложен за първи път от
ирландците срсщу английския звнс-
управигел Бойкот (1880 г.). 2. Отказ
на рнботннцнг'Е да постъпват нн ра-
бо·тн нрн работодател, койго в обявен
' от профсъюза под бойкот, за да ce
задоволят известни искания нн работ-
нинигт (в кaпнгaлнетнчcсенгc страни).
3.	прен.. Отказ, въздържане от нсщо
(например от участие н изЗори).
бPйкогАрам (от нигл.) 1. Правя бойко т,
прекъсван връзките си с някого в
знае нн протест. 2. Въздържам ce от
умастнс “ нвидо ; отказван.
ббйлер (англ. boiler) Цилиндричен съд
за загряване вола чрвз пара, тлЕктpu-
мсстно или мрсз специални тръби,
пълни с водн.
бойлня (тур. - боу!н) Дълъг, висок;
пушка бойлия — нушкн с дъл¬
га цев.
бокйл (ит. boccale) Внсоен чаша.
боклук (тур. bokluk) 1. Снст. 2. прен·.
Некачествен.
брне1 (англ. box) 1. сп, Внд спорт, прн
който двама души водят юмручен бой
но определени нравила. Използуват
ce специални ръкавици за прнтънн-
внне нн ударите. 2. Команда нн бо¬
ксовия съдин, зн дн продължи боя=
„удар!“. 3. прен. Удар. 4. Внд хладно
оръжие за нанасяне нн уанр.
брне2 (англ. box calf) Телешка хронн-
рава кожа за обуща, чанти и др.
боксЗ (англ. box) 1. Спенннлно устрое¬
на болнична стал за пълно изолиране
нн заразно болвн за избягване нн
нътрвшноболвнмва инфекция. 2. Изо¬
лирана камера за лаборатории рабо¬
ти, които изискват стерилност. 3. Ог-
ралсна маст от помещение (зн каса,
за подреждане на документи, за да¬
ване справка и т. н.) 4. Оградена
част от обор, конюшня или кошара
зн отглеждане ин живогво. 5. Чугу¬
нена кутин с нслиа втулка, првз коя¬
то влиза телефонен касаел н разпре¬
делителния шкаф нлн в кабелния
сандък. 6. Кът от кухня, в който ce
намира готварската печен, мивката
и ар.
боксит (фр. bauxite) Минерал, от коИто
ce получава алуминий.
О оксуннн (от хол.) 1. Въртя ce нн сд-
ео мяего, без да ce тpнaанжвαм на¬
прел (за голсло на проозно еpcд-
ог“о). 2.=буксирам.
боксьор (фр. boxeur) У частник в бор¬
бата Ооес (1); спортист, коИто упраж¬
нява бокс.
бол (тур. bol) Много, изобилно.
бб.лавpе (нвм. Bollwerk) Х.еоен. Уервп-
лсннс. 2. арх. Подпорна ствиа.
боле (фр. bolée) Топла напитка, конто
ce приготвя от опрсдслсно количе¬
ство различни наннтен (вино, лиеъор,
рон, коняк, налага) с някакъв плод
(портокали, мандарини, череши, мма-
ликн, ягоди, ябълки и лр.) и захар.
болеро (нсн. bolero) 1. Старинен ис¬
пански танц, придружен с песнн и
траенпс нн кастанети. 2. Вид дамска
арвха бвз ръкави.
болквйр (от собт.) 1. Парична единица
вън Вснецуела=1С0 сентина. 2. Внд
широкопола шапка, нсчв излязла от
употреба.
боливиано (от ообт.) Парична единица
в Боливия.

болИд
118
болйд (гр, bolis, idos .метателко ко¬
пив“) астр. Твърде светла .падаща
зввзан", конто ce движи с щун при
пнаанвто сн; метеорит.
болометър (гр. bold „лъч“ и métron
.мярка“) Уред зн измерване нн лъ¬
чиста енергия.
болт (англ. bolt) Къс цилиндричен или
еоинчеи прът (пирон) с глава на еди¬
ния край - a на другия с ннрсз зн на¬
виване нн гайка; служи за скрвпнвв
на машинни части и строителни еле¬
менти. Зн свързване нн бутало с мо¬
товилка ce употребяват Волтове бвз
глава и нарвз.
болта (нт. volta) Магазин за продаване
на стоки на едро.
болус (лат. bolus от гр.) фарм, Голям
хан от 0,50 до 3 г ; хнп.
болшевизъм (рус.) Последователно ре¬
волюционно марксистко течение в
международното работническо дви¬
жение, възниквало првз 1903 г. в
Русин. Негов основоположник и съз¬
дател с В. И Ленин. Това в маркси¬
зъм в епохата нн империализма, про¬
летарските рсволюшни, диктатурата
на пролетариата и егpоuгвлегвого нн
социализма и комунизма; ср. лени¬
низъм.
болшевИк (рус.) 1. Привърженик на
болшJcвнзын. 2. Член нн Оолшсниш-
ента партия. 3. прен, Лнцв, което ce
бори зн еоиналнстнчееен и комуни¬
стически стро“ ; последователен и
твърд рвнолюдиоивр, марксист, лсин-
ннет.
б“мОн (ит. bomba отгр. bombos .шум“)
Еетплолнpнщ снаряд, пълен с взрив¬
ни вещества.
бвмбйж (фр. boMbage) Издуване нн
стените нн консервните кугни, при¬
чинено от газове, отделени прн раз¬
валяне.
ОомбИрдн (нт. bombarda) 1. воен. Ста¬
ринно оръанс зн хвърляне кннънн.
2.	мор. Двумачтов т■ъρгоaсен кораб.
3.	муз, Басовата тръба в орган.
бомбардйрам (от фр.) 1. Обстрелван
с нргнлсрия. 2. Обстрелвам с бомби,
хвърлям бомби от самолет, извърш¬
ван бомбардировка.
бомбарде^ (фр. boMbardor) муз. 1. Ба¬
сова тръба н духов оркестър. 2. Кон¬
трабас.
боибяетАчен (от фр.) Надут, превзет ;
високомерен ; пресилен. преувеличен.
ОонОб (фр. bombé „изпъкнал“, ,заоб¬
лен“) 1. Корава мъжка шапка с обло
дънп. 2. Корава и възобла предна
част на обувен. 3. Буре с βывсгныоет
около 150 кг.
ОомОвд (фр. beau .хубав“ и morde
.еаяг") „Внсшс общество" — тсрннн
зн означаване нн .“нсшитс“ нρиото-
еpaгнчЕееи и буржоазни кръгове.
бон1 (фр. bon „добър“) 1. банк, Вре¬
менен книжен паричен зине. 2. Из¬
лезли от употреба книжни пари. 3.
разг. Банкнота от Ю00 лева преди
1952 г. ; хнлнаарен.
бон2 (хол. boom) 1. Плаващо съоръже¬
ние, ковто првчн ин нвпpняιвnски
кораби дн влизат в пр станнщсто.
2.	ПриспосоОлсннс в пристанище зн
спиране ин тпоpтнu лодки.
бона (фр. borne „слугиня“ првз рус.)
остар. Възпитателен за двца в бур¬
жоазии семейства; бавачеа.
бовапартйзъм (от собо.) 1. аст. Загу¬
било ввчс значение политическо тече¬
ние във Франция за възстановяване
династията нн бонапартовци. 2. Фор¬
ма нн диктатура нн едрата ОуржоЦ-
знн, конто ce оннра ин “оснщината
и лавн^ между аpαждyвdщи : с наи¬
тии за подкрепа на вксπлoaτгaΌpиекaя
класа. .Бовапартизмът на дело служи
нн капиталистите“ (Ленин).
бонббн (фр. bonbon) Сладкарско изде¬
лие с твърда нлн мека еовтиствнцил,.
ковто съдържа много захар и най-
различни подправен.
бонбонигра (фр. bonbonnière) Кутил или
друг съд зн поднасяне нн Оовбови.
бонвивАн (фр. borvivant) Човвк, коИто
обича да си поживее; вссслне.
бонё (фр. bonnet) Домашна дантелена
женска щннчнцн.
бонАстика (от фр.) Спомагателна исто¬
рическа ннукн, която ce занимава с
книжните парични знаци и бонове
като итгоpнчвтеu документи.
бонитВт (лнт. bonitas, ätis .доброта“)
Определено	на почва или
горски умаегьк; уоnJвви показатвл
119
ботанИк
зн продуктивността нн почна или
гора.
бонитировка (от лнт.) Оценка нн ка¬
чества, нзгъкаанc нн положителни ка¬
чества на почва, нн животни, нн гор¬
ски участък и др.
бонификйция (лнт. bonus „добър“ и
facio . прннн') 1. Намаляване нн це¬
ната нн стока поради по - лошото й
качество от уговореното илн поради
нсвредн при пренасянето “. 2. Над¬
бавка над цената нн стока поради по-
доброто й качество, особено на зър¬
нени храни. 3. сп. Увеличаване нн
ернИннн резултат с сана минута или
с 30 секунди нн първия и нн нторнн
участник н ннкон спортни състезания.
бPнифицИраи (от лнт.) Подобряван,
правя nо-енчcегвеи, по-годвн за про¬
изводство и използуване.
бонтбн (фр. bon ton) Добър тон, уме¬
ние за нсжлнно държане.
бор1 (ар.) Хнмнчвскн елемент, знак В,
порвавв номер 5, нтонно тегло 10,811.
бор2 (нвм. Bohr) техн. Зъболекарски
инструмент като бургнйен; свър-
делмс.
боракс (е. лат. borax от нр.) Натриева
сол нн твгpaбоpнaгн киселина ; кри¬
стали със оивоОял цвят. Използува
ce при анализ нн минерали, в кера¬
миката, за направа на бои, глазура
и лр.
борацИт (от ар.) Бнл, синкав нлн жъл¬
теникав минерал, от коИто ce полу¬
чава боракс.
боргЕс (от нт. borghese) Вид печатар¬
ски шрифт с размер от 9 пункта.
борд (нем. Bord) 1. Вьншна етрчнияня
стена на кораб ; страна нн кораб.
2. прен. Кораб ; бордов меха¬
ник — лице от екипажа нн летате¬
лен апарат, което ce грижи зн из¬
правността и npaвuлвнгa работа нн
двигателите в санолст, вертолет, ди¬
рижабъл и ар.
бордбИ (рун.) 1. Къща в земята; зе¬
млянка. 2. прен. Нехигиенично жи¬
лище.
бордеро (фр. bordereau) 1. банк. Из¬
влечение от Оннковн снстен. 2. Запис¬
ка зн паричен курс. 3. Опис нн до¬
кументи или ценни книжа.
Оордб (от тобт.) 1. Внд вино (но име¬
то нн ιρ. Бордо). 2. Особен червен
цвят (като нн виното).
бордЮр (фр. bordure) 1. Перваз от ка¬
мък или друг материал, коИто отде¬
ля улично платно от тротоар, затре¬
вена ивица и ар. 2. Обшивка, ивица,
кант или лента на крал нн предмет —
тъкан, текст, рисунка и др. & Укра¬
шение зн ограждане нн текст в псчн-
зана книга. 4. Нисен и тссни огради
от жив плет в градини и паркове.
БорбИ (гр. Boréas) 1. Бог нн северния
ннтър според apевнтгpъцкнтн мито¬
логия. 2. прен.. Северен вятър.
борИзъм (к. лат. borisMus) мед. Отра¬
вяне с боракс.
бормашАна (нвм. Bohrmaschine) 1. Ма¬
шина зн пробиване нн дупки ; усъ-
въpшеветауанв свърдсл. 2. Зъболе¬
карска машина зн привеждане в дви¬
жение на малкото евъpдЕлмв (бор2).
борнебл (от ооОт.) хим, Орган имсскс
съединение ; добива ce при синтетич¬
ното получаване нн камфор.
ббрса (нт. borsa от гр. bÿrsa .кожа",
„кожена торба') 1. В каnнгалиегн-
чЕOкнгc страни — нлсто зн купуване
и продаване нн ценни книжа и стоки
в голямо количество, които вв ce
представят. 2. Тържище, пазар нн
едро. 3. Пазарна цена ; ф о н д о в a
борса — учреждение за сделки с
ценни книжа ; стокова борса —
умрвжаевне зн сделки със стоки ;
борса нн труда илн т р y а о в a
борса — учреждение зн регистри¬
ране нн безработните (в капиталисти¬
ческите страни); черна борса —
незаконна търговия нн високи цени.
Оорч (тур. borÇ) Паричен дълг.
борш (рус.) Чорба от мссо, звлв, цвек¬
ло и др.
бос (англ. boss) 1. Ръководител. 2. Ръ¬
ководител нн буржоазна партия в
СА1Ц.
босчйз (тур bostar) 1. Зеленчукова
градина. 2. Градина или нива с дини
и пъпеши.
бОстон (от собс.) 1. Вид игра на карти.
2. Бавен “алс. 3. Вид вълнен плат.
ботанАк (гр. botanikos) 1. Учен, който
ce знннннвн с растенията, специалист
ботан ика
120
по ботаника. 2. Преподавател по бо¬
таника.
бот^вина (гр. botaniké) 1. Наука за
растенията. 2. Учебник но тази дис¬
циплина.
ботанИчески (гр. botanikös) Който в
свойствен или принадлежи нн бота¬
никата, на растенията ; ботани¬
ческа градина — градина зн
развъждане нн мсстни и чуждоземни
растения с научна, учебна, ннумно-
прнложвн или лоеазна цсл.
ботаногрИфия (гр. botâTë „ρнегвинв^
и graphö „пиша“) Описание на ра¬
стения.
ботанолйт (гр. bot âne и lithos „камък")
Вкαнcввпоег от растение, вкаменяло
растснис.
ботанолбг (гр. böiârölόgös) Пвзнннач
нн растенията.
бρтянрмйнтия (гр. botârë и mantéia
„предсказание") Гндавнс по pнегввнн.
бота^офИл (гр. botârë и phi leb „оан-
чнм“) Любител нн растенията.
ботел (нем. Boot „лодка“ и фр. WM)
Мнсто в пpuегαцнщт за пнзвнв нн
плавагслин еълоaЕ и пoнcшЕHвл на
брсга за нощуване на пътниците ;
ср. нотвл.
ботйни, ботинки (фр. bottine) Поло¬
винки дамски или дстски обувен.
ботриомикоза (гр. bötrys „грозд“ и
Mÿkes „гъба“) мед. Хроническа Оо-
леет по ковете, по-рядко нрн други¬
те животни и човека, която причи¬
нява много подугнвн.
ботулИзъм (лнт. botulus „колбас“) мед.
Заболяване от продукти, знр-чзвнн с
осоВсн бацил — Оотулнвут (отначало
смятали, чс ce примянява от употре¬
ба нн колбаси и консерви).
ботулИв (е. лат. botulinus) Отрова,
конто ce образува в развалени м^сви
консерви.
ботуш (от фр. botte) 1. Висока до ко¬
ляното обувен ; чизна. 2. прен, Вовн-
imiiia, ннеunuв, потисинмЕетво.
ОохЕн (фр. bohème „пнгнннн от Бохе¬
мия“) u В буржоазното общество —
матсрналво nсосaгуpев човвк нн из¬
куството, които води безгрижен и
беаpЕден живот. 2. прен, Безгрижен
вессл човск, веселяк.
бохчй (тур. bohça) L Четириъгълен
къс платно за увиване и постилане.
2. Вързоп, увит н такъв плат.
бохчалък (от тур. bohça) Комплект
сватбени дарове зн едно лице.
ббцман (хол. boot „лодка“ и Mar „чо¬
век") Лнцв от младшин команден е■ь-
стан ин кораб с чип старшина, който
в нвпоеpвдетввн началник и инструк¬
тор нн матросите и ce грижи за рв¬
ан и чистотата нн кораба ; корабен
старшина.
Обшлнф (тур. bo$ läf от псрс.) Празни
приказен, празна работа.
ОоН (тур. boya) 1. Цвнт, багра. 2- Баг¬
рилно аешЕсгво, багрило, вещество
за боядисване.
бра (фр. bras „ръка“) 1. Стенен свещ¬
ник за няколко свещи. 2. Прикрепе¬
на на стена арматура зн ванн илн
няколко влЕегpнчвеен лампи ; аплик.
бинбнвеόв (от тоОо.) Едра порода коив
за возене нн тежки товари.
бранНдн (фр. bravade) Рискована и
неуместна храброст, бвзнвлво юначе-
ство, пренебрежително отнасяне» към
опасност ; рискована снслост.
бранНрнн (нем. bravieren, фр. braver)
1. ГpтпcбpЕтвaм опасност, отнасян
ce с пpЕвебpежЕHнЕ или с npЕaнаав-
еαгвпегко. 2. Пронвивам ненужна
храброст, показвам ce храбър.
бравИсимо !	(нт. brâvissimo)=^мнoгр
лоВрс, отлично 1
Орано 2 (нт. bravo .отлично") Възкли¬
цание за одтбpвннв, възхвала нлн на-
сърчение==д(.брс 1
брак (нвм. Brack) 1. Изделие, полуфаб¬
рикат или материал, който не отго¬
варя по качество, размери, комплек¬
туване и други стандарти и техни¬
чески условил. 2. Нещо, обявено за
негодно или развалено : работа, пред¬
мет, стока.
бракониер (фр. braconnier) Нарушител
на заесна за лова ; ловец, коИто оти¬
ва нн лов в забравени неста, в за¬
бравено врвмв, без разрешение и пр.
бракувам (нем. bracker) 1. Обявявам
за нвгоаво. 2. Не прнсннн поради
негодност илн норади нcотнвдapтнооτ.
бранИн (савтеp.) 1. Жрец нн брнмн-
121
ынзмн. 2. Член от висшата каста в
Иванн.
ераманйзъм {оaнткρ.) Индийската ре¬
лигия от X—IX “. пр. н. с, — pcnu-
гин на ранното робовладвлство (по
нмвто нн върховния бог Брама).
брамин = браман.
брандвйхта (хол. brardwacht) 1. Ко-
рнО, коИто охранява залив илн при¬
станище. 2. Спонагагвлна лодка с
пpнеnоеоВлвннв за живвенв нн лицата,
които обслужват постройки покрай
река. 3. Стражеви пост нн края на
вълнолом, който регулира влизането
и излизането нн корабите в приста¬
нището.
брандер (нвм. Brander) КораО, нато¬
варен със запалителни материали,
коИто е служил за подпалване на не¬
приятелски кораби, a дивс — за за¬
палване на мостове и други подобни
съоръжения нн неприятеля.
брандмауер (нем. Brandmauer) Стена
между две постройки, за дн пред¬
пазва от пожар в случа“, че едната
ce подпали.
брандслбИт (хол. brânCаpuit) 1. Мета¬
лически завършък на пожарогасите¬
лен маркуч зн насочване нн водната
струя ; струйние. 2. Ръчна пожаро¬
гасителна помпа.
бранш (фр. branche) Клон, отдел от тър¬
говия, производство, промишленост.
брас (фр. brasse) сп, Спортно плуване
с разгънати ръцв, при ковто ръцете
и краката описват полукръг (дъга), но
бвз да ce изнасят над водата ; жа¬
бешко плуване.
браслет (фр. bracelet) Грнвна.
брахсбиртИчен (гр. brachÿs „кратък“
и biotikös „жизнен") КоИто живсс
малко времс.
брахигрйф (гр. brachÿs „кратък",
grâphô „пиша") КоИто пише накрат¬
ко ; стенограф.
брахигрИфия (гр. brachÿs .кратък“ и
grâphô „пиша") Всяка снтгвмa зн съ¬
кратено пнсанв.
брахикефал. брахицефал (гр. bra¬
chÿs и kephalé „глава“) Къеоглαв.
брахикефАлия. брахицефалия (гр.
bradas „къс“ и kephalé) Къеотлαвнв.
брахиколбн (гр. braches .кратък" и
бри
kôlor „съставка“) литер, Кратен
рнтмнчссеа единица н стихотворение,
обикновено от сднн дума.
брахилбгия (гл. brachylögia) 1. Начин
нн кратко изразяване ; ср. лаеоинзъм.
2. Предаване на Саны подробен и
дълъг израз с възможно ннИ-налео
изразни средства; краткослонне.
брахиозАв^а^ (гр. brachten „ръка" и
sa uros „гущер“) Огромно (до 24 м
дължина) изеонасно животно, ковто
имало земноводен живот.
брЯхиомерфен (гр. brachÿs .кратък"
и Morphé „форма“) Скъссн, с нисък
ръст и малко тяло.
брахманИ з'ъм=брнманизъм.
брАшпил (хол. brαâCspil) мор, Сернпсц
за изваждане котвата нн кораО.
бреве (лат. brevis „кратък“) 1. аст,
Папско писмо до владетел. 2. Слу¬
жебник нн католически духовник.
бревиЯрий (лат. breviarius) 1. Съкра¬
щение. 2. езиков. Дума от началните
букви нлн срички нн няколко думи :
БАН=Българска аеадвння на науки¬
те, Нармаг—народен нагазим; ср.
абревиатура. 3. иърк. Католически
молитвеник.
брезент (хол. preserTing) 1. Груб, плъ¬
тен и испромокнсн плат, често на¬
поен със специални снссн. 2. Покри¬
вало от такъв плат; платнище.
брейд-вймпел (хол. breed-wimpel) мор,
Специален флаг, издиган на кораб,
когато иа нсго нмн висше началству-
вашо лицс.
брбкча (нт. breccia) Твърда сенлн от
ръбести късовс от различни скали,
сносни с глина нлн други материали
от вторичен произход.
брвлбе (фр. breloque) Украшение вън
вид нн нсднлъовчв, ковто ce носи нн
часовникова верижен.
брсмза (нем!. Bremse) Спирачен.
брвтОв, бритби (фр. breton от еоОе.)
Кичур коса. с *усннт нал челото.
бреш (фр. brèche) 1. Процеп, дупка н
крепостна стсна или нн обикновена
стсин. 2. Пукнатина нн кораб. 3. воен.
Пробив на боИна линия.
бри (фр. brie от собс.) Вид сиренв от
ернвс .нляко (произвеждано “	Бри,
област във Франция).

бриг£да
бригЯда (фр. brigade) 1. Войсково от¬
деление от еднородни или различни
но род войски, сОненовено от ана
полка. 2. Кор1би от вана класа, кои¬
то ce ннннрнт пол сднн команда. 3, В
партизанското движение — междин¬
на организационна единица между
партизански отред и партизанска ди¬
визия. 4. Колеетнв, група лица, обе¬
динени за изпълнение на определена
задача.
бригадйр (нем. Brigadier) 1. Участник
в бригада. 2. Ръководител на брига¬
да. 3. Командир нн бригада. 4. ист.
Подофицер от френската кавалерия.
бригантйна (фр. brigartine) Малък дву-
начтов кораО.
брйдел (англ. bridle) мор. Приспособ¬
ление, чрвз ковто корабите останат в
псео“ нн открито море или в приста¬
нище.
бридж (aHm. bridge) Внд игра нн карти.
бридж-белбт (бридж и белот) Игра
иа карти, разновидност иа Ослота.
бриз (фр. brise) Морски вятър, който
дснсм с влажен и духа от норсто към
сушата, a нощвн с сух и духа от су¬
шата към морето.
бризйнтен (фр. briser .разбиван“, „пръс¬
кам") Който ce пръска, избухлив;
бризантсн снаряд — артнлс-
рн“скн снаряд, който ce пръска на
парчета ощс вън въздуха.
бризбйз (фр. brise-bise) Перас до по¬
ловината иа прозорец.
бризб нт == брезент.
брикет (фр. briquette от brique „тухла“)
Пpееувaв във вид на тухла или дру¬
га форма аребсн материал. предимно
въглищен прах, руда, метални стър¬
готини, отпадънн и нр.
брикетИрам (от фр. briquette) Пранл
брикети.
брилйнт(фр. brillant вблсстящ“)1. Бля¬
скав скъпоценен камък; диамант, сл-
маз. 2. прен. Лъскан плътен плат за
хлстар.) 3. прен.. Heino скъпоценно и
хубано. 4, Дребен печатарски шрифт.
ОрнллнтИн (фр. brillantine) 1. Благоу¬
ханна поналн или течност за коса,
която Н придана лъскавнна. 2. Осо¬
бен състав за полиране на нсталн. 3.
брилянт (4).
122
бр^ле^я (гр. brÿon „мъх“ и logos
„наука“) Дял от ботаниката, който
изучава нъховстс.
брАстол (от тобт.) I. Малък рнсуватс-
лен блок. 2. Висококачествен картон.
3.	Целулонден лист, на който ce за¬
писват пpеaегонщu задачи и слса то¬
ва ce изтрива за ново писанс (но
името на гр. Бристол н Англин).
бритбн = Орвтон.
брич (англ. broeches) Вид широки до
коляното панталони, a от коляното
надолу много тссни, отначало само за
сзаа.
брйчка (рус.) 1. Вид лека покрита ко¬
ла, теглена от кове. 2. прен., Остаря¬
ла, разбита и почти негодна за упот¬
реба кола, машина и др.
бродерия (фр. broderie) - 1. Везба. 2. Ве¬
зани излелия.
бродйга (рус.) Скитник, Осздомник.
брой. ; ър. брбйлер (англ. broiler) Спе¬
циално отглеждано пнлс сано за мвсо.
брокйт (нт. braccato) Плътен копринен
плат с втъкани или извезани златни
и сребърни нишки.
брбеер (англ. broker) Посредник при
гъpтоаткн сделен, борсов посредник.
брокераж (англ. broker) търг. Процен¬
тно възнаграждение на борсов по¬
средник (брокер), изчислявано върху
стойността на стоките.
брокол (нт. broccolo) бот. Двугодиш¬
но цветно звле.
Орон (гр. brÔMos „зловонне“) Химиче¬
ски елемент, знак Вг, пореден номер
35, атомно тегло 79,909; тежка чсрнс-
ноенфнва течност с неприятна и зн-
душлнва мирнзна.
броматогрйфия (гр. brôma, atos „хра¬
на“ и grâphô „пиша“) Оансавне на
храните или на хранителните продук¬
ти.
броматолегия (гр. brÔMa, atos „храна'*
и logos „наука“) Наука за храните и
хранителните продукти.
бромацетон (бром и ацетон) Отровно
вещество от групата на сълзотворните
газове.
бромИзъм (е. лат. broMisMus от гр.
brÔMos) мед, Хроническо отравяне от
бромови нари.

123
броневАк (рус.) ВоИник от танковите
части.
Оровз (фр. bronze от нт. brorzo) 1.
Сплав от нсд с друг метал, най-мссто
с кала“, олово, цинк. 2- Виа Вол в
различни цветове, конто ce разтваря
в тинктура.
бронзАрам (нсн. bronzieren) Покриван
с бронз, боядисван с Оронзова бол.
бронтозИвър (гр- bronté „гръм“ и sâu-
ros „гушвр“) Изкопаемо животно от
групата на динозаврите с много го-
лсни размери (20—25 м дължина), кое¬
то имало дълга шия и опашка.
брбнхи (гр. brörchos „гърло“) анат.
Тръбовидни разклонения на дихател¬
ното гърло, които провеждат въздуха
до белите дробове.
Оpоцχыänен (от гр.) КоИто ce отнася
към Вроихитс, който с сноИстнсы или
принадлежи на Оронхнтс.
бронхйт (гр. brorchitis) мед. Възпале¬
ние на бронхиалната лигавица.
бронхоаденйт (гр. brOnchos и adén
„жлеза“) мед, Възпаление иа брон¬
хиалните жлсзн.
бронхография (гр. brönchos и grâphô
„пиша“) мед, Начин на получаване
на рентгенова снимка ца Оровхите.
бррнχрпневибния (гр. brörchos и nнЕ-
вмония) мед. Възпаление на бронхи¬
те и на белил ароО.
бронхорИгия (гр. brôrchos .бронхи“ и
rhégrymi „разкъсван") мед. Кръвоиз¬
лив от бронхите.
бронхоскопия (бронхи и гр. skopéô
„гледам“) мед, Способ за непосред¬
ствено наблюдение на бронхите със
специален урсд, наречен Ороихоскоп.
бронχртрмся (бронхи и гр. témn'O ,ре¬
жа') мед. Оперативно отваряне на
бронхи.
брбня (рус.) 1. В древността и през
сpcпнuгc векове — предпазно сна¬
ряжение зн Всcи, направено от ме¬
тални части илидсбсла кожа; ризни¬
ца. 2. воен. ДсОсла метална обвивка
иа танк, воснси кораб, самолет и ар.
3. прен. Защитно средство, защита.
брбунгнг (от ооОт.) Вид автоматичен
пнсюлвт
брош (от фр.) Ръчно или машинно се¬
чиво за разширяване и изглаждане
брюиёт
на провъртсни с бургия дупки до жс-
лания точен размер
брошИрам (фр. brocher) Събиран от¬
печатани коли в книга, съшивам от¬
делни листа “ книга, тетрадка, Олок
и ар.
брошура (фр. brocher „същинам“) Мал¬
ка печатна книга (до 5 коли). обик¬
новено с агитационно или полемично
съдържание, неноднързана, a само
подшита.
брудер (англ. brood „мътн пилета“)
техн. Специален отоплителен уред в
инкубатор.
брудерЯция (от англ.) Отглеждане на
пилета с помощта на брудвр.
брудершафт (нем. Bruderschaft) По¬
братимяване; пня бруаершаф т—
нобратимянан ce; ставам с ннкого ин¬
тимен, в знак на което ннн заедно с
него наздравица.
бруствер (нсн. Brustwehr) 1. воен. Зе¬
мен насип пред окоп за защита на
бойците от неприятелскин огън и за
опиране на пушките прн стрслннс.
2. Бронирана стсна на военни кораби
за защита основите на комин, Война
кула и др.
брутЯлен (фр. brutal) Груб “ обноски¬
те си; груб, жесток, насилнически.
бруто (нт. brutto) 1. търг. Теглото на
стоката заедно с опаковката. 2. фин.
Общият доход бвз отделяне на раз¬
ходите.
бруцелбза (от лат. brucellösis) мед.
Заразна болест по добитъка, конто
ce предана и на хората мрвз месото
на заразени животни. У мовска ce
пронв>на с висока температура, трес¬
ка, главоболие, болки в нусеулнтс и
ставите.
6pÿm6peKep (англ. brush .трънак' и
breaker „унищожаващ“) техн, Спе¬
циален плуг за трънливи и бnaгцогц
места.
брюмер (фр. brumaire от brume .мъг¬
ла“) Вторият месец от френския
революционен календар, въведен през
1793 г., който обхваща времето от
22 октомври до 21 ноември;	18
брюмср 1801 г. —начало на дик¬
татурата на Наполеон.
брюнОт (brunette)	Мургав,	чвр-

124
бу б б H
ноое и чернокос. 2. Лицс с тъмни
коси и очи.	.
бубон (от гр. boubön .хълбок") мед.
Подуване, оток ыа лимфатични жле¬
зи “ слабините при кожни и венери¬
чески заболнаавн°, при чума и др.
бугивуги (англ. boogie woogie) 1. Кла¬
вирен стил в джазовата музика, ха¬
рактерен с точкувнн ритъм. 2. Вид
танц по такава музика.
будизъм (от ннд.) Религия, разпрост¬
ранена в Азия (Китай, Япония, Мон¬
голия, Индия и др.). основава според
будитгкaгa религиозна литература от
Буда през VI в. пр. н. е. Човек тряб¬
ва да постигне пълно прекратяване
на желанията и угаснаие на всякакъв
стрсмсж за живота. To ce постига
чрвз съегонинЕто „инрвгиа". Внрвн
ce, чс душата ce втcллвa в животни
и растения.
бÿâKâ (нем. Bude) 1. Малък подвижен
дъсчен подслон за пазач, милиционер
и ар. 2. Малка и лека ностpайкa,
иaй-чеето от дъски, за пpоnaаaнc на
η^ηη^, закуски и ар. 3. Заградено
ыното н моторно пpcвозмо еpв‘.дстно,
н летателен апарат и нр. 3i водача
нн колата, за лстсца и т. н.
будоар (фр. boudoir) 1. НЕTолямн доб¬
ре обза елена дамска стан, н която
обикновено сипр1внлн тоалета богати
дами. 2. Мсбсл за такава стал. 3. прен,
Интимен кът.
буздугйн = боздуган.
бу“ (хол. boes) I. мор, Плаващ върху
водна повърхност знае, който посоч¬
ва опасни зн плаване мсста; ср. ша¬
мандура, Вакси. 2. Знае за поставени
риболовни или изслтa.онaтелекн уреди
аъв нод?.
букай (тур. bucagi) 1. Стоманена ве¬
рига за спъвапс на кон, 2. Окови за
затворник.
буеСт (фр. bouquet) ЕКнткн от цввтя.
2. Съвкупност от ароматни и неусо-
вп еаоΠιетвa (на анно, чай и ар - ). 3.
прен. СОнрка от хубави неща; китка.
букинИст (фр. bouquiniste) Търговец
нн стари -пнги.
Ôÿ^ia (фр. boucle) Къдрица, енмур от
коса.
буклЕ (фр. bouclé) Лско вакъарвва
прежда.
буемеквр (англ. bookmaker) сп. Лице,
ковто записва и събира облозите на
публиката при конни състезания.
буколАки (гр. boukolikös „пастирски")
1.	Особен рлд антична поезия, конто
възпява живота на пастирите. 2. За¬
главие на книга от Вергилии.
букранибн (гр. biilcrânior от bous „вол"
и krâriOT .‘череп“) Украшение аъв
вид па волска глава.
букс (лат. buxus) бот. Чнмшнр.
Ôÿtfca (нвм. Büchse) техн, L Част от
локонотнн или нагон нъа вид па ку¬
тин, конто прсаава на шийката на ос¬
та вертикални и хоризонтални сили.
В горната част на Оуксата с лагерът
па оста, a н долната — устройство
за смазване. 2. Кутин за сачмен ла¬
гер.
буксир (хол. boegsecrcii) L КораО, кой¬
то влачи друг кораб, шлвнонс и др.;
влекач. 2. Дебело въже за пршвърз-
аапс па кораб, който ce тегли от-
аруг кораб. 3. Самолет, който влачи
бозыотоpнне. 4. прен, Помощ.
буксирам (от хол.) 1. В >ачн слса ссбс
си кораб или лруг плаватслсн съд.
2.	- ■ ·· боксунам.
Бул. Джон Бул (англ. Bull John =
Иван бикът) Прякор на англичаните.
6ÿjja1 (лат. bulla) 1. Папско послание,
папско разпореждане по църковни
въпроси. 2. ц^-рк. Разрешително за
аетъпаαнс н църковен брак, нула.
була2 (лат. bulla) мед. Еесудатнасн ко¬
жен обрив.
Вула3 (тур. bola) Туреивя, кадъна.
булйна (лат. bol la) Тонга с топка на
върха; жвзъл.
буланйч (тур. bulamaç) 1. Kama. 2.
прен., Б-закусно нстнс. 3. прен. Без¬
редие, paаВъpкнвоет.
булг£р (тур. bulgur) Счукано или ед¬
ро смляно жито зн тотвепc.
бутабг (англ. bulldog) L зоол. Поро¬
да куче с къса и тъпа нуцунн. 2.
воен. Пистолет с къса цен. 3. сп. Ги-
ра с днс тонки.
булдбзвр (англ. bulldozer „разбивач")
техн.. 1. Приспособление към трак¬
тор вън вид на широк нож за ря¬
зане или остъргване на номна, за пре-
125
местванс на зсмин и насипни натсри-
али ца малки разстояния, за подрав¬
няване на тврвн или за насипване иа
ннн и канали, за почнтгвaвт на пъ-
тн ща от сняг. 2. Машина за изви¬
ване и рaеиинpαцc на желязо.
булЕ (гр. boulé) ист. Народното съб¬
рание на древна Гърцнл, въздадено
от Солон през VI в. пр. н. в.
булевЯрд (фр. boulevard) 1. През XVII—
XV11I н. — широка улица На място¬
то на съборена градска крепост нлн
насип нлн през егнpн квартали. 2.
Широка и озеленена улица с улични
платна за бързо движение и с нлси
за пешеходци; широка улица със - за¬
лесени тротоари.
булевЯрден (от фр.) 1. Уличен, присъщ
и свойствен на голямата улнцн; нере¬
ден. 2. Който ce* отнася до живота и
вкуса на дcклаенpзπuге типове н го-
лемня град; б y л в н a р д ы a л итс-
р a т y р a — литература бвз художе¬
ствени качества, конто описва похож¬
дения на пиеетъnинuи, лолии типове
и т. л.
булОзвв (лат. bullOsus) мед, С форма
на мехур, мехурест.
бульбн (фр. bouillon) Отвара от нвсо
или звлвимук, която ce употребява
като супа и за приготвяне на раз¬
лични ядв'ввта.
бум (англ. boom) Сензация, шум.
бумерНиг (англ. boomerang) Вид аър-
всно метално оръдие, на туземното
население на Австралия, Инднл и Аф¬
рика. Тона сърповидно оръжие, слсд
като постигне целта си, ce връща от¬
ново към лицето, което гое хвърлило.
бун£е (тур. bunak)) Оглупял, нзкуфнл,
вдетинил ce.	~
бунгало = Въвело.
бунд (нсм. Bund) Съюз.
бундесвер (нвм. Bundeswehr) Въоръ¬
жените сили на Германската федерал¬
на република; ср. всрнахт.
бундесрат (нем. Bundesrat) 1. Инпвр-
екнл·г съввт на теpыaисkuтc държа¬
вици, влизащи н състава на Германия
от 1871—1918 г. 2. Гсрната камара
на ларланеита на Пеpнaнекaгa феде¬
рална република. 3. В Австрия —
горната канара на парламента, еъего-
буржоЯз и я
яща ce от npЕдегaвнгcnu ыа ландтази-
тв. 4. В Шавйцарил — орган на из-
пълннгтлнaтa власт ог ссдсм ду¬
ши, избирани от съюзното събрание
за срок от трн години.
бундестаг (нем. Bundestag) Д - лната ка¬
нара ыа парламента на Германската
федерална република.
бункер (англ. bunker) 1. Помещение за
въглища н кораб. 2. Сандък или по¬
мещение за временно запазване на
ронлнвн ыcгеpнaлн. 3. Голям сандък
н комбайн за събиране на зърното.
4.	воен. Неголямо и здраво бетони¬
рано укрепление за стрвлнне срещу
противник. 5. Скривалище.
бунчук {тюpкт.) 1. ист, Конска опаш¬
ка на дървена дръжка като пзлково
зн1нв на полските и украинските хет-
манн, на казашките атамавн и др.
првз XVI-XVIII н. 2. Музикален ин¬
струмент н кавалерийската музика,
украсен с конска опашка.
бурДт (нт. bura t to) твхн. Мелничарско
уегpойегво за пречистване иа зърно¬
то мрвз првсннанс и за сортиране на
брашното.
бург (нсм. Burg) Укрепен град, крепост.
бургграф (нен. Burggraf) ист, Граф,
владетел на укрепен град.
бургйя (тур. burgu) Малък и тънък
енъpдcл.
бургмайстер (нсм. Burgi^ster) 1. Град¬
ски кмст “ ннкон западни стра¬
ни. 2. ист, ИзВорно длъжностно ли¬
це “ царска Русия до XIX в.
бурдон (фр. bourdon) муз. Басовият
регистър нн орган.
бурет (фр. bourette) 1. Гпуба коприна.
2. Остатъци при томсне на коприна.
буржоЯ (фр. bourgeois) 1. ист, През
феодализма — гражданин от средно¬
то със;оанс. 2. Който принадлежи
към класата ыа буржоазията. 3. Соб-
сгвЕвнк-вkтnaоaтaтоp, враг на работ-
лнчее'кαтα еласа. 4. прен. Заможен и-
охолен чсввк.
буржоЯзия (фр. bourgeoisie) 1. ист.
Във феодалното общество — граж¬
даните в противовес на нисшите със¬
ловия (фводалн и духовенство). 2. Гос¬
под ствуващата класа н капиталисти¬
ческото общество, конто владев сред-
«уримб
12б
стната за производство и експлоатира
наемен труд ; дребна В y р ж о-
азия — дребни тобетвcинцu (ссляни,
занаятчии, търговци),- които заемат
срсаво положение между буржоазия¬
та и пролетариата и затова винаги ce
колеОаят между тези двс класи.
буркме (фр. bouts rimes) литер. Сти¬
хотворение, ковто ce пише с предва¬
рително дадени рими.
бурйя (тур. boni) 1. Тръба; кюнец. 2.
Тръба за свирене.
буркун (киргиз.) бот, Внд кръмна тре¬
ва, устойчива на сушата.
<бурлВсеа (ит. budesco „шсгица“) 1-
Начнн на представяне на вещо н па-
родийно-еоничен вид в литературно
произведение или на сцената, като
езикът нс отговаря на тената: важна
епическа тсма ce разработва н гово¬
рим и народен стил или пък незна¬
чителна тема ce предава на неподхо¬
дящ за исл възвишен стил. 2- Писса
нлн музикално произведение със снв-
шси и груб комически характер.
бурмИ (тур. burma) Винт.
6ÿpca <к. лат. bursa .каса") 1. През
срсдинтс векове — фонд, който има
общежитие за Велин студенти. 2. Об¬
щежитие нрн духовно училище. 3.
Духовно учнлнщс.
бурсак (от к. лат.) Възпитаник на ду¬
ховно училище; еcннцapист.
бурш (нсм Bursch) ист, Сгуцент от
горните курсове и член на студент¬
ска корпорация н стара Гврнавнл.
6ÿco.na (фр. boussole) 1· Геодезически
инструмент за измерване прн снима¬
не на местности, който служи и за
първоначална ориентир. вка. 2. Арти¬
лерийски урсд. коИто едновременно
в компас, ъглонср и оптически уред
за цaеочвaвc на огънн; ср. пусула.
•6ÿCTep (англ. booster) техн. Помощна
парна нашнна, конто подпомага локо¬
мотив при тръгване или нрн стръмни
Mccia.
буетpоредбв (гр. boüstгophedôr .как-
то воловете орат браздите") грам. _ - Пи¬
сане, прн което единият ред започ¬
на отляно надясно, a следващият —
отдясно наляно (гака са написани
древногръцки документи и отделни
надписи).
бутйдиен (от гр.) хим. Ненаситен въг¬
леводород, гзз, който ce намира в
састилния газ и катрана; служи за
получаване на тuнгcгцмвц каучук.
бутйн (гр. boutyron „краве масло“) хим.
Наситен въглеводород, коИто ce на¬
мира в необработения нсфт.
бутафбрия (нт. butta „изхвърлям" и
tuori .вън") 1. Предмети за декори¬
ране на сненн. 2.	Предметн, които
служат сано за украшение и показ.
3. прен. Фалшив външен Вллсък.
бутер (нвм. Butter .масло“) Вид кифла
с масло.
бутерброд (нем. Butterbrot) Филийеа
хляб, намазана с масло и върху него
парченце шунка, снревс и пр.; санд¬
вич.
бутИлка (ит. bot^gHa) Сгъклев съд от
. половин, три четвърти и сднн литър,
който има тясно гърло и служи пре¬
димно за налнванв на напитки; шише,
стъкло.
бутирометър (гр. boûtyror .кранс мас¬
ло" и Métron „мярка“) Уред за из¬
мерване ыaеленоеггa на нлнкото.
бутбн (фр. bouton „копче“) 1. Пъпка.
2. Копчс за включване и изключване
на електрически урсди чрвз натиска¬
не (звънци, лампи и пр.). 3. сп. Шип
от гъон на спортна обувка.
бутониера) а (фр. boutonnière) Доб¬
ре ушита дупка на рвввр на дреха
за закнмннве с цастн; петлица.
буф (фр. bouffe)1. Конически, снещвн.
2. Комик с шутовски уклон.
буфан (фр. bouffant) Разкошни дипли
на женски ръкави или ноли.
буфер (англ. buffer) 1- техн, Пружи¬
ниращо приспособление, което завър¬
шва с металически кръг и служи за
намаляване силата при удар на ваго¬
ните един н друг. 2. Гумено при¬
способление на автомобил, което на¬
малява арусането прн лош път. 3.
Всяко приспособление за намаляване
на силата на удар, трептение, тласък.
буферен (от англ.) Който служи да
ыаналнаа ударите; буферна дър-
ж a ва — малка и слава държана меж¬
ду големи и силни държани; В y ф в р-
127
• a позиция — компромисно поло¬
жение, опортювнзън.
буфбн (фр. bouffon) литер. Шут, ко¬
мическо лнцв н италианската опера
от XVIII н.
буфонИда (нт. boufforata ) 1. Смешно
представление, фарс. 2. Шутозстно,
палямсство, омcхогвоpсг“о.
буфонерия — буфонада.
буфос^инхронАст (нт. boufforata .смеш¬
но представление' и гр. syn „засдно'
и chrônos .врсмс") Изпълнител на
весело музикално произведение, ковто
ce сънрснождн с различни комични
движения, трнкоан номера и закачки.
б*хта1 (нсм. Bucht) Малък залив, добрв
защитен от ветровете.
В*хта2 (хол. bucht) Сгънато въже в
цилиндрична форма.
бумИрда (нт. bugiarda) 1. Каменарски
чук с назъбена ударна глава зн изчук¬
ване на мелнични камъни, циментови
плоскости и др. 2. Обработената от
бумарда повърхност — цокли на
стсин, паметници, плоекоегн и нр.
Вушел (англ. bushel) Английска нярка
за житни храни и течности=3б,3б кг
или литра; американски Вушел==
=35,24 кг.
бушбн (фр. bouchon „запушалка')
Предпазител в електрическа инстала¬
ция вън вид на запушалка.
бП>нгьпо (англ. bungalow от инд.) 1.
Лсен извънградска постройка с ве¬
ранда ; свлска къща н Индия, Малан
и др. 2. Дървена едностайна къщичка
с преддверие н лcговнщио място, на“-
чеето край морс.
б4»терфлай (англ. butterfly „пеперуда-)
сп. Плуване, при ковто ръцств ce из¬
дигат над нодата разперени.
бювЯр (фр. buvard) Папка за пазене на
еоpcсnоиacниин и писнсни принадле¬
жности (пликове,аартня за писма и пр.).
бювет (фр. buvette) Гpиепоеоблениc
при минерален извор за писне и иа-
ливанс на вода.
бюджВт (англ. budget) 1. Парична
смстка ыа приходи и разходи, балан¬
сирана за определено врсмс (година,
мсссц, седмица). 2. прен. Финансова
възможност.
бюлб|бл—билОюл.
буфбн
ВюлстИц (фр. bulletin) 1. Кратко офи¬
циално известив за важно събитнс or
обществен интерес. 2. Периодично
издание със снсдснин по определен
преднст. 3. Болничен лист, известие
за хол на болсст.
бюлстИна (фр. bulletin) Листче за гла¬
суване, на което са напечатани име¬
ната на избираемите лица или пък
наВнpнгвлнт гн пише сам.
6rf>prep1 (всм. Bürger) 1. Свободен граж¬
данин (зчнаятчнн или търговец) на
средновековните градове н З пална
Европа. 2. Гражданин, арсВен буржоа ;
ср. рнлнтгcp.
бфргер2 (от соВс.) мед, Хроническо за¬
боляване на кръвоносните съдове.
преаннво на aоnнuтc крайници, ковто
ce характеризира със запушване на
просвета (кавала) на съдовете и с
последваща вврнако гангрена на за¬
сегнатите участъци (но н.мсто на ле¬
каря Л. Бюргер).
бюрек (тур. börek) Баница със сирснс
или мссо.
Оюрб'»(к)а (фр. burette) 1. Стъклена
тръба с навесени върху нен аслвынн
за отмерване малки количества от
темности. 2. Ръчна мaсленuua с помпа
ц пружина, с която ce смазва. 3.
Стъкленица за оцет, олио и пр.
бюрб (фр. bureau) 1. Пнсалищна маса,,
писалище, обикновено с лавици или
чекмеджета. 2. Стан за нисанс в уч¬
реждение, н предприятие или нн
частно лице; кантора. 3. Състав от
ръководни лица на организация, уч¬
реждение, дружество, конгрес, събра¬
ние, митинг и пр. ; ръководство. 4“
Служба н учреждение с определени
залачн.
бюрокрйт (фр. bureau и гр. krâtos
„власт“, „сила“) Служител -формалист,
който отдава голямо значение на фор¬
малностите и с това уврежда същ¬
ността на работата.
бюрократизъм (фр. bureaucratisme) 1»
Првголнма грижа за формалностите във
вреда на същността на работата ; от¬
къснатост от жннота, формализъм,
еанцсларщнца. 2.=бюρокpαцня.
бюрокрАция (фр. bureaucratie) 1. Си¬
стема на управление. при която

бюфет
128
властта ce осъществява от чцыовныuи,
които стоят далсч от трудещите ce
маси и нс ce съобразяват с интере¬
сите на народа ; бюрократизъм. 2.
Привилегированите от тосnоaегаувa-
щата класа на ckеплоaтaтоpигc, които
държат властта н ръцете сн. З.=бю-
poKpaiH, бюрократимеско чиновниче¬
ство. 4. ГpЕтолннa грижа за формал¬
ностите вън врсда на същността на
работата.
бюст (фр. buste) 1. Скулптурно изоб¬
ражение на човешко тяло ао нонс.
2- Гърди, женска гръд. 3. Горната
част иа човешко тяло (главата и гър¬
дите). 4. Манекен.
бюф£т (фр. buffet) L Шкаф за съдини,
чаши, стъкла и др. прибори за ядене,
и пивнв. 2. Място, къдсто ce прода¬
ват закуски и напитки, обикновено на
гара, н учреждение н др.

ВаИл (от. тcы.) Бог ыа неВсто, слънцето
и плодородието y арсннитс финикийци,
филис-тинин и др. ееыитекu нлсмеиа.
Принасяли му много жертви, нежду
които и хврн ; служба на Ваал -
лантсж на материални блага ; ненасит¬
ност.
на В“не (фр. va banque) 1. При хазарт¬
на шрн — залог. ранен на цялата
Ванеа. 2. прен. Всецяло, напълно, бвз
осгaгьк.
аавшбинн (от еоВс.) Суматоха, нераз¬
бория, Оъркотнн, разносзнчие ; ср.
ъaанпсвеко ттълпотвcpcнkт (2).
Bi-.dHjôiHCKo	ег'HJ;πогвоpвнuе	(от
тобт.) 1. Бкблсйско сказаннв за опит
да ce построи кула до небето, като
през -шна врск-в pαзтнеTенннг бог Вял
объркал езиците на строители·- н тс
преставали а - · ce разбират. 2. прен.
Суматоха, вера.· х>рня, шум, наннло-
ния (от гр. Вавилон н Месопотамия).
нага (нвм. Wage) L Голсмш нсзни. 2.
Лост.
нагаО0нт(нн) (нт. vagabordo от лат.)
Нечестен чоасе, Овздслник, скитник ;
нехранимайко.
вагйнт (лат. vagans, antis) ист. Првз
средните нвеоне — стpннетауаaщ
аетъор (με«« избягал свещеник или
студент, който изпълнявал пееви и
разви представления с протинонър-
еоано съдържание).
вйгсиВург (всм. Wagenburg) воен. 1.
Подвижно укрвплевнс. 2. Барикади¬
ране с впрегнати коли, като живот¬
ните останали откъм вътрешната стра¬
на, a колите — откън врага.
вагйна (лат. vagira) анат. Влагалище
нн матка.
вагинален {naт. vagirälis) мед. Влага¬
лищен.
вагинАт^ваганАтис (лат. vaginitis) мед.
Възпаление на влaтплищcто на мат¬
ката.
вагОн (англ. wagon) 1. Железопътна
кола — всяка едва от пригодените
за скам“-·, каруци на влак. 2. търг,.
Количеството на сгока, конто ножс
да ce натовари ыа сдин вагон. 3. прен,.
Голямо колнмветао.
вагонетка (фр. wagon nette) Малък
открит вагон за превозване на товари,
стоки или хсра на малко разстояние;
лвнжл ce то ρелеu или но стома¬
нено въже ; аагонмЕ.
н.агбнл.ян {aвгn.-рp. wagon-lit) Спален
вагон.
βαтогбния (лат. vagor .движа ce“ и гр.
tOros „тон“) мед. Новишсна възВу-
довоет на нapaеиынaгuчцaгa нервна
еитпcмa.
загрйнеа (рус.) Пещ за топене на чу¬
гун.
нНдЕнекум (лат. vade Mecum .аървн
с мене") ДжоВсн справочник, указа¬
тел, пъ.евоантел.
надбзев (лат. vadOsus) Повърхностен,
нвдълВок.
а£за (фр. vase, лат. vas) Художествено
изработен съд от разлимни материали,
предназначен за цастя нлн за украса.
вазгбч (тур. vazgeçmek) Остави, от¬
кажи ce.
назвлИнфр. vaseline) Мазно минерално
вещество с Вял нлн възжъпг цвят,
ковто ce употребява н медицината,
техниката и kозыттukaтa.
назонотВр (лат. vas „съд" и Motor
.aавтaтел“) анат. СъaодаuгαтcптЫ
нерв, който предизвиква сннвавв или
разпускане на гладките мускули “
стените на артврннте.
назонотбрвв (лат. vasoMotorius) Съдо-
aантaгелcи.
найсм-вИзъм (от соВс.) Умение н Оно-
лог^инта, според ковто условията на
живот не moi ат да изменят наслед-
огаеиuгc еаойетаa на организма (но
ннсто на немския биолог А. ВаИс-
нан — 1834—1914 г.).
Речник sa ^чуждите думи н българския език

130
вД(И)я
в£(И)я (гр. bais .нстна') L Палма; пал¬
мова клонка. 2. църк. Празникът Връб¬
ница.
“аейвтен (лат. vacars, antis) Свободен,
нсзасл.
ванИнцнн (лат. vacaTtia) 1. Свободно от
умснв; или работа арсме; разпус. 2.
Снобсди« длъжност, незаето млсто.
вйкса (нсм. Wichse от Wachs . восък “)
Бон за м:нзанв и лъскакс на обуща.
вяксйна. нлкцйнн (фр. vaccine от лаг.
vacca »крана“) 1. лМ Първична бо¬
лест при говвлнтз н конегв, конто ce
првнтси y моивкн чрез имумизнранс'.
2.	Серум против сартга шарел. 3.
Имунно иещев-во от Оннтсрналев нрс·
изход (убнтн или отслабени мнкробн),
есето ce ннжектгра нлн н внкон слу¬
чаи ce нс-сын през устата, за дн пред¬
пазна оргнензма от нырекцнн, причи¬
нени от същнге микроби, от конто то
е приготвено.
внксинН.цмя (к. лат. vaccinatte) Пред¬
пазно нъжсктнрнве г . ваксина про¬
тив зарчзнз бoиЕ^етИе ; ирвснждннс.
“несниоИлн (латл·.^^- н гр. eidos
.вил") --- Лъжлива шарка.
вНkениотеpНβнн (лат. vaccina к гр.
therâpeia) мед. Лекуване с ваксина.
вакуИзъм (от лат. vacuus .празен“)
фил, Погрешно мнение, чс н приро¬
дата съществува празно пpоетpннетво.
вякуйст (от лнт.) Привърженик нн нн-
куизма.
вакубла (лат. vacuola) Празнили, ме¬
хурчета н клетките ын растителен или
животински орган изъм, нзнт>лнввн с
течност от различен химически състав.
вакуолизАция (ог лат.) Образуване ин
пълни с течност мехурчета н прото-
плнзнн.
вакуомётьр (лат. vacuus „празен" и
гр. Métron „мярка“) Уред за измер¬
ване налягането нн разредените газове.
вИкуум (лат. vacuus „празен- 1. Разре¬
деше еъетониuc нн газ н затворено
пространство, при ковто налягането
му в по-ниско от атмосферното. 2.
Затворено пространство, от което в
мзтвглсн въздухът или съдържа рнз-
рслсн възлух, газ, пари (напр. н слск-
трнчсч'кн крушка). 3. прен, Празно
пространство, празнота.
вАкуумяпарЯт (лат. vacuum apparatus)
1.	Уред за изпаряване ня разтвори
при понижено налягане и нрн пони¬
жена температура. 2. Апарат за ав¬
томатично подаване нн гориво н кар¬
буратор.
Внкх=Бякх.
ннех-галин (лат. bacchanalia от тобо,
гр. Bakchos „Баех“) 1. Твърде тво-
Ооавв и разпуснат лрвнногръцкн и
дре - порнмскн празник з чест нн Баех.
2.	прен, Рззнусваго вссслис, необуз¬
дан ιηιρ, оргнп, пронвн нн лpЕег^>нии
страсти и дснпил.
внкхйнкн (от тоВе.) 1. Жрица на Баех.
2. прен. Рaзβуевaтa и леконравна
жена.	.
вякхйчески (от гр.) 1. Които принад¬
лежи, произхожда или е присъщ на
Ба <х. 2. прен. Разпуснато авссл, буен ;
нсвъздържни.
пакщИна. lJ;■м'циîяИция, вякцинИраа1=
ваксини, в.нкснннцня, ваксинирам.
внкъф (тур. vakif от нр.) 1. Завещан
кслннжим имот с благотворителна цсл
на а.кнмня нлн умнлшцс. 2. Завеща¬
ване ыа и.моги с блатогвоpuтcпин цел.
внл (лат. vallum) 1. Дълъг земен насип
със защитна цсл ; ср. Всрма. 2- Ци¬
линдър в машина, който ce върти
около своята ос.
вялвАция (фр. évaluation от лат.) банк.
Определяне стойността нн мужла мо¬
нета спрямо държавната парична еди¬
ница.
вялвАрям (от фр.) Определям курс на
монета спрямо курса на държавната
парична единица.
нИлнулн (лат. valvula) анат. Клапа
(ннпр. на аортата).
валденси (от соВт.) Членове нн рели¬
гиозна света, която ce понвнлн през
XII н. във Франция и ce борела про¬
тив католицизма и феодализма (но
името нн Пструс Валао).
вАлдхорна (нвм. Waldhorn) Музикален
мсдсн духов инструмент, извит като
ловджийски рог, с приятен и мек тон.
валЕнтсн (лат. va^ns, entis „струващ")
хим. Който може дн ce свързан с
нтоннте нн друг елемент.
валбнтност (от лнт.) Способност на
атомите на един химически елемент
131
дн ce свързват със строго определен
брой атоми нн лруг тлcнcнт или дн
гн изместват в химическите им съеДИ-
ЦВНИЯ.
валенция (лнт. valertia) Числото, ковто
показва колко атома аодород ce свърз¬
ват с атона на един елемент или с
колко атома водород елементът може
да ce аαмвеги н съединенията му.
вялериаг(а) (лат. valeriäna) ЕТревисто
многогодишно растснис, улотребнааво
като лсмсбио тpcgегво ; анлнвеа, ко¬
тешка билка. 2. Лекарство от тона
растение за успокояване нн пврви.
ннлЕЦ) (фр. valet) Монмс, фантс (фи¬
гур и н карти за игра).
валидЯция^т лат. valid us „здрав“) юр.
Признаване на нсщо за законно.
валиде (тур. valide) ист. Титла на май¬
ката нн турски султан.
валИдсн (лат. validus „здрав“) Който
има значение или законна сила.
валйза (от фр. valise „куфар") пол,
Неприкосновена запечатана чанта на
дипломатически куриер.
валйя (тур. vali от нр.) ист, Управи¬
тел ин вилает н Турция ; областен
уβpавитcл.
валкАрия (скана.) 1. мит. Полубогиня,
конто участвувала н сраженията и
отнасяла душите нн убитите герои н
.шорецн на бог Олни, за дн им при-
служнн првз врсмс на угощения (спо¬
рел apЕвβоекннaивннскигЕ поаврин).
2. прен,- Енергична жена.
валоризЯция (фр. valorisation) 1 икон,
Съвкупност от нвреи за изкуствено
повишаване цените нн стоките. 2.
банс. Съвкупност от мерен зн пови¬
шаване курса на книжни нари или
ценни книжа.
вaлорсзйраи (от фр.) Установявам
цена но нов курс - преоценявам.
Валп£ргиева нощ (от собс.) 1. Нощта
срсщу 1 мн“ пред празника на св.
Внлнургий, когато според еpтдноaс-
еовното поверив н древна Германия
на планината Брокси станали хорН и
веселия на магЕосници и духове. 2.
прен. Необуздано и разпуснато нссс-
лис ; оргия.	-
валс (фр. valse) L Популярен танц н
вальбр
3/4 такт, характеризиращ сс с поото-
лвно въртене. 2. Музика за този
танц ; валсова музика. 3. Вид музи¬
кално произведение н 3/4 такт.
вaле“pнм (фр. valser Играл валс, тан¬
цувам.
ВалтазНр (еоВт.) Вавилонски цар, коИто
лирувал н наЕечерието на свот нн ги
Осл ;Вaлгaзaиов пир — весс—
лие н навечерие нн нещастие.
валтрйп (рус. от нт.) Покривало зн кон
от авбел плат, ковто ce поставя под
или над седлото.
валута (нт. valuta) ШЕниност, стойност
впнри. 2. Пар*мната система, взета ка¬
то цяло (златна, сребърна, книжна),
и паричната сдинина нн сдна страна
(лен, рубла, долар, франк, крона).
3.	Чуждестранни пари и платежни
тpcgтгвa. 4. прен. Сунн, нари.
валутен (от нт.) Който ce отнася до
валута ; налутвн метал — метал
(злато, сребро и ар.), от който ce пра¬
вят пълвопcиниге монети, легнали в
освоаата нн дадена парична система;
валутен арбитраж — едновре¬
менна покупко-продажба нн мужДн
валута нн различни парични пазари ;
вааутна сделка с цвл да ce извлича
печалба от разликата н курса нн сдво-
имвннитс валути нн пазарите н раз¬
личните страни н сдно и също врс¬
мс.
валутйрам (от нт.) Посочвам срока, от
който започна изчисляване нн про¬
центите нн дължини нлн кредитирани
суми.
внлхИлн (сенп. през нвм. Walhalla) мат.
Дворец на бог Одгн. къдсто живеят
душите пн палналите н Оо“ воини —
снорса скандинавската мигологин.
нали. (нсм. Walze) Цилиндър, валяк (ка¬
то част от машина).
гйлщон (от нвм.) С аалтuи, с цилиндри ;
н з л ц о н a мв л н ица — мел'нииа,
при конто зърната ce стриват нс с
мелнични камъни, a с валци,
аалиувам (от нвм.) Прокарвам метали
между вални за даване на определена
форма; изглаждам с внлнн.
вальбр (фр. valeur) Ценност, огоаыоот.
вана
132
вана (нвм. Wa^re от келт.) 1. Голям
съд за къпани 9. Кънше “ такъв
съд. 3. Малък и немно’-о дълбок съд
зн npоы1ивaы.■·, охлажяннс и пр. нн
различмн предмети.
внвндйт (от собс.) Сол нн ванадиева
киселина.
ванадий (от тоВс.) Химически слсмснт,
?пак V, пореден ионвр 23, атонно
тсг'.по 50,942. сpcВρиетоВнл метал. по-
твърд от кварца и от стананата, с
широко приложение н индустрията и
техниката.
ннлдйли (лат. Vandali) Сгαpотеиыαвеео
племе, известно с жестоките си войни
срвщу Рин (през 455 г. превзели гра¬
да и унжцожили ниого произведения
на изкуството); нн н а a л прен. — не¬
вежа, разрушител (особено зн лице,
ковто унищожзан културни ценности).
вакднлйзъм (от нвм.) Варв.лрско и Вез-
оглсдно разрушаване и отpnВаaие нн
културни ценности и нн ценни нсто-
ричсскв предмети; внранрщина, жс·ет'О-
коег, грубост.
внвдвниср (фр. vâтCcмlâire от лаг.
viriden-Ha) Първият мессц (22—24
сеитвмари до 21 -23 октомври) на
френския рваолюнионв'· календар от
1793 г. (мсссц зн събиране нн гроздс-
ТС).
нннилИн (е. лат. vanillinum) 1. Силно
благоухаещ алдехид, който ce съдър¬
жа вън ннвилония плел. 2. Ванилин (3).
“нийлин (фр. vanille) 1. бот. Тропи¬
ческо растение. 2. Плод или кора от
тона paетевие с приятна миризма,
които вън вид нн прах ce употребяват
за подправка. 3. Ароматизиран прах
за сладкиши.
нннтВз (фр. ventose от лат. ventosus .нс-
трснит') Шестият месец (19 — 21 фев¬
руари до 20—21 март) па френския
рсволюционсн календар от 1793 г.
вантуз (фр. ventouse от лат. vertus
.вятър-) техн.. Гpиеnоеоблвнив, въз¬
душна клана, което автоматичЕски
изпуска въздуха от водопроводните
тръбя).
вапбр (лат. vapor „изпарение“, „βнpaв)
1. Смазочно масло зн цилиндрите нн
нарпи машини. 2, остар, Параход. ко¬
раб.
вапоризИтор (к. лат. vaporisätor) 1. Из¬
парител. 2. мед, Уред за обгарянс с
нара.	д
вапоризИция {nнг. vaporatio) 1. Изпа¬
ряване, превръшавв па течности н
нара. 2. мед. ОВгарние на повърхност
нн тъкан или орган с гореща пара
за спиршс нн кръвотечение.
вапориметр (лат. vapor и гр. métron
.ниреа') Уред за измерване пъргани-
ынта на парите от различни течности
при едва и съща теыпеpагуpa.
нйпсннм (гр bâptô) Боядисван.
BapäK (тур. varak от ар.) Тънки п“-
сгтвЕ от лъскан мвтнл (злато, еpеВpо,
мсд, кала“) н различни цветозс, които
ce употребяват за украса илн за опа¬
ковка.
варЯпт (фр. warrant „пълномощие“ от
англ.) Документ зн оставена на склад
стока ; разписка ; н a р a н т с н к ;ие'
д и т — отпуснати пари срвщу доку¬
мент за останснн нн склад за пазвис
стока. кредит срещу заложен* стока.
нарварНзъм (гр. barbarismos) 1. Жс-
стокоет, нееулгуpиост, дннащина. 2.-
езикоь. Дума или израз. засти от
чужд език ; чуждица; ср. Оарбаризъм.
варварин (гр. barbaros) 1. У старите
гърци и римляни — чужденец. 2. -
прен. Човек, който Везотлcaно уни¬
щожава културни ценности ; некул¬
турен, дна, жесток, невежествен чо-
чск.
вИрварство (от гр.) 1. По определе¬
нието na Фр. Енгелс — втората от-
трнтв степени от развитието нн чо¬
вешкото общество (дивачество. вар¬
варство и цивнлизнннн). 2. Грубост,
жестокост, Везмонемпост. 3. Безоглед¬
но унищожаване нн културни цен¬
ности.
нИрдн (тур. varda от ит. guardare) На¬
страна 1 Дай нът1 Внимание !
варел (нгр. varéli) Буре от мвтнл, ме¬
тален (рядко дървен) цилиндричен -
съд за течности (оливин, бензин и т. н.)..
варийнт (лат. variars- antis) 1. Видоиз¬
менение, разновидност. 2. Друга раз¬
работен на една и съща литсратурин-
тсма ; друга разработка ын план,
проект и пр. ; различив при изпълне¬
ние ын сднн и съща задача. 3, езиков.

133
Разновидност (конкретна проява) нн
фовсмн, норфема и др.
вариИнтя (лнт. variais, artis) 1. биол.
Една от разновидностите ин изменя¬
щия ce вид. 2. техн. Железопътна
линия. която ce отклонява от друга,
но запазва поеоенгa. 3. В статисти¬
ката — всеки член от редица числа.
вариационен (от лат.) Който принад¬
лежи или в присъщ на вариация ;
променлив.
вяриАция (лат. variatio) 1. Изменение,
промяна. отклонение от основния тип,
разновидност. нилсизневенис. 2. муз,
Изложение нн основна музикална твнн
с различни измЕнсвин. 3. Солов ела-
симески T.iHU н балета. 4. астр. При¬
чиненото от Слъвлето нарушение в
кpътсоВpъщввивто на Луната.
вариете (фр. variété „разнообразие")
Увссслитслно заведение с разнооз-
разна лека пpотpаын : песни, танци,
фокуси и пр.
вариетет (нсм. Varietät от naг- varie-
tas) Разновидност.
аарвеОзвв (лат. varicosus) анат. С
много разширения и надебелявания,
осоВсно зн вспи ; възлест.
вйрикс (лат. varix) мед. Ограничено
трайно разширяване или удължаване
нн вена норали склероза нн стеннтс
й (мн. ч. аарици от лат. varices).
нариОлн (к. лнт. variola “т varius „ша¬
рен“) мед. Едра шарка, сипаница.
вариометр (лат. varius „различен“ и
métron „нярка“) 1. Урса за настрой¬
ване нн pαдиоп,^иcыниuи и радионрв-
данагели. 2. Урел за измерване изме¬
нението на някоя физическа величина,
манр. ын зсмвия ыaтц*.тизън. 3. Ут·оa
за из^мервнис огвеепнгa скорост пн
сннолвт.
вариофон (лнт. varius и гр. pùôTé
„звук“) Урса за ноловрнвапв ©звуча-
аннвто ыа филмн.
варйрам (от лат. vario) L Движ.л ce
между дав близки величини, меня ce.
2. Видоизменям ce, отклонявам ce.
варицела (лнт. varicella) мед. Дребна
шарен, лещенка.
варАя (гр. baréia) езиков. Тежко уда¬
рение (,').
вЯрка (ит. varca) Лодка, ладийка.
вНтерваИс
вЯрош. вЯроша. eapÿma (унг.) Град¬
ски център ; старата част нн град,
построена нависоко.
ВнpголонСcвα нощ (от собе.) L Нощ¬
та срещу празника на св. Вapгопомвй
ин 24 август 1572 г., когато католи¬
ците с Париж изклали около 30 000
хугсноти по запозел на краля и еа-
голимcекого лухоаевегао. 2. прен.
Жестоко избжвнис, ссч.
внеäл (лат. vassal us от келт.) 1. В сред¬
ните всконс — феодал, зависим от
друг феодал {свиъоp), от когото по¬
лучавал бенсфеннн нлн лсн. н замнин
ин ковто имал рвлица повинности еъм
селъорн. 2. прен. Подчинено лице или
лържнва; заaнеима политимcеки дър¬
жава или лицв.
ннсйлен (от лат.) Подвластен, зависим
от nо-сиnвн.
вйсерглас (нсм. Wasserglas) Водно стъ¬
кло.
βнеилЕве (гр. basilcus) 1. В Омирово вре¬
ме—вожд ин родово нлвмс ; цар. 2. Вън
Византийската империя — император.
василИск (гр. basiliscos) 1. мит. Мити¬
ческо иулозище с глава на петвл, тя¬
ло нн жаба, опашка на змия и корона
нн главата, ковто убивало сзно с по¬
глед. 2. арх. Украшеине аъв форма
нн внтнлите. 3. зоол. Вид гущср ; нж.
Внаилиек.
ват (от тобт.) Единица зн измерване на
слектричЕска или нехавимин сила —
сана конскл сила -в равин на 735 вата
(по инсто па Джеймз Уат —1736—1819
г. ; ватс в е y н a a — единица влвк-
гpнмcекa снергия, ранна нн енергията,
кояю ce отделя за вана секунда от
cлнцгpически ток с мощност Е*див ват ;
сатч ас — единни еnекгpнмcеен
снсргия, конто в ранна нн 3600
вαтеееунлн.
вЯта (нем. Witte) 1. Очистен от сснсто
памук. 2. Подплънка нн дреха от па¬
мук нлн дреб. 3. Памучна материя за
превръзка. 4- Всяка леко сβпъетевн
маса от влакна {с·гъелcии, азбестози,
копринени и пр.).
“нталйн (от нвм ) Мвка тъкан за под¬
плата нн горна арвха.
вйтер (англ. Water) Предачна машина.
вйтервайс (англ. water-ways) мор.

134
вйтерклоэет
Уплътнен, надсВслсы пояс ыа дърве¬
ната обшивка lia Ворда ын еораО.
“нгвpклозcт (англ. water closet) Клозет
с приспособление за волно промиване.
вАтерлиния (англ. water lire) мор.
1.	Черта нн боран ыа кораб, до конто
той норннлво потъва във нолата.
2.	Черта нн Ворда на корнВ, до конто
той нотъвн при пълви товар.
вйтерпас (англ. waterpas) Най-прост
урва за нивелиране — дървен три¬
ъгълник с огнcе.
вЯтерполо (англ. waterpolo) Спортна
игра с топен вън вода ; водна топен.
вАтерфарер (англ. water и нсм, Fahrer)
мор. Внд пnоееодъиcн плавателен съд.
ВатикЯн (лат. Vaticanus) 1. Хълм нРим,
къдсто ce намира папската тpαa-дъp-
жнвн. 2. Дворецът и рЕзнаЕвнинта на
папата.З. Релитнозио-ндниниетpатинcн
и орга Ηΐ3Ηωΐ:ΗΕΗ център ца римюка-
та католическа църква. 4. прен. Пап¬
ската власт нлн улpнвллаaщaгн вър¬
хушка в католичЕската църква.
ватАн (от нсм.) Трикотажен плат, кар¬
диран само от едната страна ; употре¬
бява ce за подплата.
ннтйрнм (нем. wattieren) 1. Подпълван
с памук, с натн ; подплнтявнм. 2. Рнз-
нлачнам откъм ваната страна трико¬
тажна тъкан.
вАтмнн (англ. watt Man) Водач на трам¬
вайна кола.
вЯтметър (англ. watt и гр. Métron „мяр¬
ка") Урва зн измерване ин мощността,
консумирана нн определен участък
от електрическа верига.
нафлн (нем. Waffel) 1. Тънка подсладе¬
на кора, изпечена между нстални фор¬
ми илн плоскости с различни фигур¬
ки. 2. Сладкиш от такива кори с
пълнеж от ерсм и лр.
па-хмистър (нем. Wachtmeister) Под-
орнцеpеен инн н миналото н кавале¬
рията, който отговаря на уредник
{рc·^дфтВел) н пехотата.
нАхта (хол. wacht) 1. мор. Дежурство
на кораб. 2. Дежурна снннн нн кораб.
нАхтвр (нсм. Wächter) Пазам, дежурен
н учреждение.
нАхтнарад (вен. Wachtparade) мор.
Цсрс^мовиал при сняна нн еораВен
караул.
вегетйлен (лат. vegetälis) Растителен.
вегетарианец (от лнт. vegetarius „ра¬
стителен ") 1. Чонсе, “ойто ce храни
само с растителна храна (умерените
вегетарианци нс ндат само ыcто, но
наат яйца, мляко и др. млечни про¬
дукти). 2. Привърженик на вегетари¬
анството.
BΕTСгapиΗ,-·тки (от лнт.) 1. Присъщ нн
вcтcтαpиαветвотΌ. 2. Растителен. 3.
Който приготвя растителна хрннн.
вегетарианство (от лат.) 1. Система
на хранене самю с растителна храна
или с растителна храна и продукти от
животински произход без ыcто. 2. Уче¬
ние, чс месната храна в “редна и тряб¬
ва да ce нас само растителна храна.
вегетатйвен (лнт. vegetativus) Расти¬
телен, който ce отнася до растенс и
развитие ; вегетативен	ор¬
ган — орган на хрнвевето и paегc-
нвто ; вегетативно рнзмн)-
ж a н a н с — Овзполоно размножа¬
ване ; вегетативна ы с р н н a
еuетеан — част от нервната си¬
стема, конто управлява кръвообра¬
щението и дишането.
ветегнциВвΕи (от лат.) Който ce отпа¬
ся, който с свойствен или произхож¬
да от всгстания ; растителев ; в с г с-
тационсн период — период
на растенв, времсго, през ковто сд-
нотодинщого растение проявява жиз¬
нените си функции {pаегΕнc, размно¬
жаване, дананв нлод).
вегезйция (лат. vegetatio) 1. Растеж,
растсне, израстване. 2. бот. Съвкуп¬
ност от жизнените процеси н расти¬
телния организъм, които са вън
връзка с paетcпcго и развитието му.
вегетйрам (от лат.) 1. Раста (за расте¬
ние). 2. прен. Живея бвз духовни
интсреся. 3. .Живея оскъдно.
Вбдн {еaвекρ.) рел.. Свещена книга на
нндусите, - конто ce състои от четири
книги, съдържащи нолиган, химии и
заклинания.
ведйнта {сaисеp.) Религиозво-фнлософ-
тео учение пн инлуснтс, ковто про¬
повядва единение ин човешката „ду¬
ша“ с божеството, с „мировата ду¬
ша“ (Брама).

185
ведйзъм (от тннскp.) Най-старата pо-
^^0^·. тиотcнн на Индия, изложе¬
на н четирите саещснн книги, Вели.
“Вдомост (рус.) Опис, списък с Чнеле-
нн данни, най-чссто за раздаване
парн, вещи и лр.
ведомство (рус.) Част. клон от дър¬
жавното упрналсннс, който обслуж¬
ва определен сектор ; служба, учреж¬
дение.
везйка (лат. veslca) анат. Мехур.
везйкула (лат. vesiculâ) мед. 1. Me-
хурме (в бслин ароВ и др.). 2. ОВрин
по кожата, мехурчета по кожата.
везикулИт (лат. vesiculitis) мед. Въз¬
паление на семенните мехурчета.
везйр (тур. vezir от нр.) Министър н
султанска Турция ; всл и к вези р—
министър-прсдссдатсл.
везувийн (от соВс. Везувий) Разно¬
цветен минерал, от еойто ce правят
дрвбин нрвдмвти.
векйл (тур. vck.il) ист. Пълномощник,
заместник (иcтто Онл избирав аг
местното население, еоето да пред¬
ставя пред турските власти).
вбксел (нсм. Wechsel нрез рус.) банк.
Полица, менителница, запис па за¬
повед.
вектор (лат. vector) Физическа вели¬
чина, конто с ынпълво определена,
когато ce знав нс само толcыцннгн й,
но и посоката й.
велИрси (лат. ve’artus) езиков, Задиос-
знчен ; нсларвн звук — звук,
който ce образува назад н устната
кухина (к, г.).
веларизИ-ция (от лат. velum „небце’)
езиков. Произнасяне на един звук
по-твърдо (с участието нн задната
част нн езика); ср. пнлнтнлизαuил.
велйрий (лат. velarius) 1. ист. Тело¬
хранител на римските императори.
2. Внвееa, покривало н римските нм-
рнгcaгpц за предпазване от слънцс
и дъжд. 3. Занеса, покривало.
вОлВот (англ. whale-boat) Дт>1гн бър-
зоходин лодка с всслн или платно, с
кормило и остър нос.
велв£т (англ. velvet) Памучен плат,
подоОсн нн кадифе.
ведён (фр. vélin) Най-хубавият вид
венеричен
пергамент; неленона хартия —
хубава главнираин хартия.
Велзвн£л (свр.) L Според някои древ¬
ни религиозни вярвания нн Изток —
зъл дух, главатар на злит, аухоав ;
сатана, дявол. 2. прен.. Зъл, хитър,
еонлрсн. лукав човек.
велингтряии (от собс'.) бот,. Мамонто¬
во дърво, испопинтко Вороао дърво,
което достига до 150 м височина и
15 м диаметър; аирсе в Калифорния.
велодрбм (велосипед ц гр. drômos
„място зн бягане") сп. Бетонирана
писта аъа форма нн	за изнроВ-
ннне и еъетΕaaнин с велосипеди.
веломотбр (от велосипед и мотор)
Велосипед с могор.
велосипед (фр. vélocipède от лнт. ve-
lox „бърз“ и pes, pedis „крак“) Пре¬
возно средство, което сс кара с кра¬
ка, с двс. рядко три колели ; колело,
велосипедист (фр. vélocipédisre) Коло¬
ездач.
велпапе (нсм. Weil pappe) Мек вълно¬
образен картон, който ce употребява
за опаковке; гофриран картон.
вблум (лат. vc1 um) 1. Голямо покри¬
вало (за паланка, зн вирк и др.) 2.
анат. Небие.
Befiÿp (фр. velours) 1. Кадифе. 2. Вид
памучен нлн вълнен плат с гъст мъх
от ваната страна. 3. Специално об¬
работена кожа с нъх откъм лицева¬
та страна ; шведска еожн.
велутАн (фр. ve’outiTe) 1. Мсе копри¬
нен плат. 2. Вид оризона пудра.
вбна (лат. vena) анат. Кръвоносен нв-
нулсирнщ съд, по който нечистата
еръа ce отвежда към сърцето.
вендета (нт. vendetta) Кръвно отмъ¬
щение (на о-в Ko сиен и Сардиния).
вендуза = вЕнтуза.
Benépa (лат, Venus, eris) 1. дщяп. Рин-
сен Вогнил нн любовта и красотата,
гр. Афролнтн. 2. астр. Планета, конто
ce нвяаа кнто всисриицн и като зор¬
ница. 3. прен. Много красива жена.
“енсрИбилсв (лат. venerabilis) Почи¬
таем, достоен зн почит.
венерАция (лнт. veTeratio) Поиитанс.
венеричен. венерйчески (лат. Vene-
ricus) Само н съчетание : в с н с р н-
ческа болест — заразна болест,

веиерол 0г
136
конто ce предана предимно чрез по¬
лово сношение.
венеролбг {лαт.-тp.) Лсенр — спсцин-
лист но веиеpииΕеки болести.
венеролбрия (лнт. Venus, eris жВене-
рн“ и гр. lôüos .наука") Наука зн
вевcpииееенге болести.
венесекция (лат. vera и seco „свка")
мед. Отваряне нн неин за пускане
на кръв.
вснецип1- ски (от тобт.) Снойстасн. при¬
същ нлн принадлежащ ин Венеция;
венециански прозорец —
широк и разделе·· отнее·но ин три
прозорец.
“Внзвл (поле.) Началните Вуени от
нмвто и презимето нн лицс нлн на¬
чалните букви нн учреждение, худо¬
жествено преплетени ; нонограм.
вЕвВзвн (лнт. venôsus) Който ce отна¬
ся, който в свойствен или ce намира
сън вена ; веи оз н a кръв — не¬
чиста кръв.
вента (ит. vendita) ТаИвн революционна
организация на еарВоинриитс.
вентйл {иcы. Ventil от лат.) 1. Пpне-
поеоВлввие към гpъбопpтнод (нолсн,
газов, парен), ковто затваря, отваря
или сано притваря определен отвор
и но този начин регулира притока
или оттока на вода, газ, нара и
нр. в тръбната оисгcнa. 2. При¬
способление н гума нн колело, което
позволява да ce вкаран в нен въздух.
вентилИтор (к. лат. Ventilator) 1. Урсд
зн проветряване на въздуха н затво¬
рени помещения, шахти и др. чрвз
Вързото му разавижаннЕ ; пронетри-
твл. 2. Машина зн придаване нн
енергия нн въздух и други газооб¬
разни телн чрвз въртвив с подходя¬
щи перки.
вентилИция (лат. vertilatio) L Провет¬
ряване ; разхлаждавв. 2. техн. Сбор
от уреди за проветряване; вентилатор.
вентилАрам (от лат.) Освежавам въз¬
дух с вентилатор ; пpовегρннαы.
ис1шр“лвн (лат. ventralis) Коремен.
вснтуза (фр. ventouse) Вид чаша, кон¬
то ce употребява за загряване нн
Оолпо място мрез привличане нн
кръв към повърхността му.
верйнда (англ. véranda от санскр.) 1.
Покрита пристройка към къща ; за-
стъклсн балкон. 2. Голнна градинска
Вссслкн.
вераскбп (лнт. verus „истински“ и гр.
skopéô . гледам“) Вид стереоскопи¬
чески фотоапарат.
вербйлен {nнг. verbalis) С луни, устен,
словеееи ; вербална нотН —
писмено лиnлонαтииееко тътбщвннв,
направено от дннлоынтичетеи првд-
ттaвигcп н трсто лиие, бвз πоaπит,
конто има знамение нн устно съоб¬
щение.
вербализАция (фр. verbalisation от
лат.) езиков. Образуване нн глагол
от друм граматвивска категория.
вербёна (лат. verbina) бот. Тревисто
растение. ковто ce употребява кнто
лековита билка ; върбивеа.
вербувам (нсм. werben) 1. Набирам,
привличам на работа в организация
или за обществена рнВота. 2. При¬
вличам«, набиран чгвнОЕС нн органи¬
зация. 3. Първоначално — набирам
наемни войници.
нергИя (тур. vergi) Данък, налог.
вердйкт (лат. veredictum „правилно
решено“ прсз англ. verdict) юр. Ре¬
шение, нрисъла.
нврЕв (тур. verev) Напреко ; нн нс-
р в н — накриво, нс то нишка, то
диагонал.
верем (тур. verem) L Туберкулоза,
охтика. 2. прен, Голям недъг, тежка
Облеа·.
вере.млАя (тур. veremli) 1. Туберку¬
лозен. 2. Човек с голям недъг.
“ерссия (тур. veresiye) 1. Купуване и
продаван,* на изплащане. 2. Взвннннн
от проднжОн нн кредит.
нврйзъм (фр. vérisme от лат. verus
.истинен') Близко до катурализма
твивнив н литературата. изобразител¬
ното изкуство и музиката првз XIX н.
верификацибнен (от лат.) КоИто про¬
верява и установява истината.
верификАция (лат. verificatio) Устано¬
вяване, удостоверяване на истината.
верифицАрам (от лат.) Проверявам,
установявам« нтгннага.
верк (нсн. Werk) 1. Дело, произведе¬
ние. 2. Название на различни отбра¬
нителни постройки н крепост.

137
ветатив
вёркОлн“ (нсм. Werkblei) Продукт от
олово (98—99 °/с) и срсбро. злато и
др., който ce получава при топене
на оловни руди.
верлйбър (фр. vers libre) литер. Сво¬
боден стих, който с изграден нн то¬
нична и синтактична основа, a не
върху Орен на сричките.
всрм^л (фр. vermeil) 1. Течност, кон¬
то придана нн среброто златист цвят.
2. Ишелив от позлатено срсВре.
вермикулит (фр. Vermiculite) Група
минерали, които са изменена слюда
{улогpΕбнват ce като изолационен и
огнеупорен матсризл).
вермийОм (фр. vermillon) Червена Оон,
еиновар.
вермут (всн. Wermut) Вид подсладено
ниво. подправено с пвлии.
вернисйж (фр. vernissage) Дсилт, ео“-
те предхожда откриването нн худо¬
жествена изложба.
веронал (от собт.) фарм. Приспивател¬
но средство, лекарство зн сън.
нврОниен (фр. véronique) бот. Велик¬
денче, твpι'ъовaвнив.
нсрп (хол. werp-anker) Малка еотан.
версййци (от еоВс.) 1. Ръконодитвпигв
и привържениците нн френското
буржоазно правителство, ковто избя¬
гало от Париж аъв ВΕpеa“ па 13
март 1871 г. и ce Вервло нротин
първата н снета диктатура нн про¬
летариата — Парижката есмувн.
След ликвидиране нн комуната тс
установили чудовищен бял тврор. 2.
прен.. Озвврвви ео·тpнpеаолюuио·е-
ри. които сътрудничат с национал¬
ните арагонс.
нврсНлнн (лат. vers alia .извити") За-
^“1!·, начални букви.
веpтирие“гоp (к. лат. versificator) лн-
тер, Чоаск, който лвене пише сти¬
хове {чвсто иронично); стихоплетсц.
версификйция (лат. νι^ί^^ο) ля-
тер, 1. Писане нн стихове, стихо¬
плетство. 2. Стихосложение, умсиис
за видовете стнхеас.
версифицИрам (от лат.) Пиша стихо¬
ве, сгихонлcтттвувaм.
нёрсил (лат. versio) Едно от няколко
различни тълкувания, изложения или
обяснения ын събитие, факт или
слуиен.
версг. верста (рус.) Стара руска мяр¬
ка зн дължина ==500 сажвнн— 1066 м.
вBpсуе (лат. versus) литер. Стих, от¬
делен рва от стихотворение.
ввpгвВpäлвн (лнт. vertebr^s) Гръбна-
чвн.
вертеп (рус.) 1. Свърталище нн пре¬
стъпни и раз-рпни хора. 2. църк.
Пвшврн.
вертИго (лат. vertigo) мед. Виенс ня
свят, еввговъpгΕж.
нсртикИл (лат. verticaFs от vertex
„връх") 1. мат.. Отвесна права ли¬
ни л ; отаес, вертикална линия. 2.
астр. Вссен голям кръг от ·еВетнα-
тн сфера, който минава през тоиентн
на зенита ; aΕpтнкнnът. който нивн-
нн през евавp·ил полюс, ce нарича
мсридини.
вертикЯлен (лат. verticälis) Който об¬
разува с хоризонтална равнина пран
ъгъл ; отнесен.
нсрф (хол. werf) мор. 1. Производст¬
вено предприятие за построяване и
ремонт нн еернОи. 2. Съвкупност от
съоръжения, необходими зн построя¬
ване и ремонт нн кораби.
вест (нсм. West) 1. Запад. 2. Западен
вятър.
“сстИлен (лат. Vestälis) I. У древните
римляни — жрица нн богинята Вв-
тгa, конто давала оВст зн безбрачен
uвлоыъпpв· живот и пазела аечвин
огън н храма на богинята. 2. прен.
ДΕвегасннuн. целомъдрена жена.
вестиАрий (лнт. vest^nus) 1- ист. Па¬
зител на оВлеелето о даорвнн {еpвд-
·онеконе· сановник ин Византия). 2.
Място зн назвнс нн оОлвеле ; гарде¬
роб. 3. църк. Място за пазене нн бо-
тоелужебни одежди и прибори {осо-
Ввле y католиците).
вΕегиВιЮл (фр. vestibule от лат. vesti-
bulum) 1. Преддверие, пруст. 2. Пе-
ЫΕЩBBНB нвжду стнитс на жилищно
помещение, нн обществена сграда и
пр. ; хол.
вΕегф“леви ввзнн (от ооОт.) Уред зн
определяне гъстотата нн нефтени
продукти, масла и други течности.
ветатйв (лат. vetâiΐvüs) грам. Глагол-

ветерп и
на форма за забрана ; ср. императив.
BôTepâH (лат. vcteranus) 1. воен Стар
и изпитни воин. 2. прен. Заслужил
леви н иaнcе!·н област.
ветеринйр (лнт. vcterinarius) Лвкнр нн
домашни животни.
нcтвpи·аpон (лнт. vctcrinarius) Който
ce отнася ло Волесаите и лскуанивто
нн домашните животни.
ветери ■ £рия (лат. vcterinaria) Сбср
от езумни знания, които сВханшат
анатомията, физиологията, Велсвтте
и лекуването на домашните животни.
вбто (лат. veto „забранявам") 1. Снн-
paHc изпълнението на решение ; за¬
брана. 2. Право на върховна власт
да забрани нлн дн спре приложение¬
то нн иавcегв· закон, прист от зако¬
нодателните тела. 3. Принцип па вди-
нолушив и равноправие нежлу чле¬
новете нн международен орган.
взвод (рус.) воен. Войнишко поделе¬
ние, сана трста или вана четвърт от
рота, от сскадро· или от батарея.
вАя (лат. via „път“) Надпис върху по-
ωΒ^κΗ или друга пратен. за лн ce
посочи пътят, по който ce изпраща
и нинавн ; ср. par avion.
виадукт (лнт viaductus) арх. Мост
првз долнин. върху жн. линия, над
улица и педебии, но който минава
жп. линия, път и др. ; ср. неавлует.
виАтикум (лнт. viaticuM) Пътни нари.
вибрйто (ит. vibrato) муз. Трептене
нн звука. ковто ce изразява н лски
отклонения от основния. звучащия
тон. При струнните инструменти ce
постига чрвз клатене нн натиснатия
пръст върху струните.
вибратор (лнт. Vibrator) 1. техн. Част
от апарат или урсд, конто създава
трептения и ги предана ин предмети¬
те, с които влиза н допир. 2. Тяло,
ковто предизвиква мcхниииcееи или
тлсκтpнчΕеκи колебания (трептения),
ннпр. кннвртон. 3. Леярско пpитпо-
соВление, ковто мрвз ттpъсκвαвΕ уплът¬
нява пръстта вън формите. 4. Уред
за инВнинио ин излята ыиогютоиин
мнса чрвз предизвикване на еъгpΕ-
сгнис. 5. Урсд за набиване нн шпун-
теви гредн или нплени чрез нибри-
pare - е )>твЕ*снн посока.
138
вибрафбн {вибро- и гр. phônê „звук-)
Джазов ударен инструмент, който
издава трептящи, вибриращи товенс.
нцбрИцил (лат. vibratio) 1. Трептене;
трснсрЕВЕ. 2. муз. Вълнообразно из¬
менение. еелвбaинв нн височината на
звучащия тон.
вибрирам (нвм. vibrieren от лнт.) Треп¬
тя, правя ниВранин.
“йбро- (лат. vibro „трептя") Като пър¬
вн съставка нн сложни думи показен
отнсеи-вие към трептене.
еиВробстОв {вибро- и бетон) Вид ка¬
чествен Остен, унлътвси чрез вибри¬
ране.
еиВpотpΗр (вибро- и гр. grâphô .ни¬
ша“) Урва зн натонатнино записване
нн трептенията нн телата.
ниВромСтър (вцбпо- и гр. matron -мяр¬
ка") Урсд зн изследване на мсхнни-
чвоеигc трептения нн машини, сгра¬
ди и др.
виброскеп (вибро- и гр. skopéo „тnc-
дам“) Урса зн ннВлюднвннс трепте¬
нията нн тяло.
вйва (ит. viva I) Да живсс 1
енейриум (лат. vivarium) Помещение
за отглеждане на животни е усло¬
вия, Олизки до еететгвcиите.
вАват (лнт. vivat I) Да живее 1
еинНмс (ит. vivacc) муз. Много живо,
Вързо.
вивианйт (от собс.) Минерал с бял
или син цвят, коИто служи зн доби¬
ване на боя или зн изкуствен тор.
вивипЯрия (лнт. vivus „жив" и pario
„раждам") Раждане на живи малки.
вивисВецил {nнг. vivus u seco врежа*)
Разрязване нн жив организъм с на¬
учна цсл.
-ι-^ι.Β^Η (к. лнт. vivificatio) Съ¬
живяване.
енгй· (от тебт.) Внд дебел плат.
вигнам (нн.) Колиба нн американски
ИНДИНЩ^ш.
вйги (нигл. whig) Членове на полити¬
ческа партия в Англия, създадена
прсз XVII в., конто Вила поддържана
от банкери, търговци, индустриалци
и голсмш аененлнлcлцu. Нвйнн наслед¬
ница в либералната партия ; прот.
тори.
вигйлия {nнг. vigilia) 1. У дpев·нге

139
римляни — нощна стража от - три
часа (нощта имала четири стражи —
от 6 до 9, от 9 до 12, от 12 до 3 и
от 3 де 6 часа. 2. църк. Всенощно Вдв-
нив (у католиците). 3. мед, Вcвеъвие.
вигйлност (от лнт.) 1. Бдителност, вни-
мателвост. 2. псих. Съсредоточаване
нн вниманието върху нови впечатле¬
ния.
виген (фр. vigogne) 1. зоол. Прежив¬
но животно от реда нн ламата в
Южин Америка, голямо колкоте ов¬
ца. 2. Вълна от това жнаотво. 3.
Плат от вълната нн това животно.
““гор (лат. vigor) Жизнена сила ; Вед¬
рост.
вАдер (англ. wadcr) Вид култиватор с
пружинни зъОн за скубанс ин плеве¬
ли и разрохканне нн пеивнтн ; нлс-
аелосеуОнм.
вйдия {иеы. Widia от wie „както“ и
DiaManî) Много здрава сплав от
енрбит, волфрам и цинвит, конто по
твърдост ce доближава до слмаз. Има
твърде широко приложение при произ¬
водството нн рсжсщн и пробиващи
инструменти : стругарски ножевв,
свредели за пребиване на скали и
др.
нйза (лат. Visum „пpетлелнио·) 1. Пис¬
мено отбелязано разрешение върху
паспорт зн влизане, преминаване, пре¬
биваване u.™ излизане от сднн дър¬
жава. 2. Отбелязване върху доку¬
мент, чс в прегледан от известно
длъжностно лице.
визавй (фр. vis-à-vis) Насреща, един
срсщу лруг.
византИец (гр. Byzantios) 1. Жител нн
гр. Византия. 2. Поданик нн Визан¬
тия. 3. прен. Хитър, лукав и лице¬
мерен меавк.
еизнитнИщнин (от гр.) Лукавство, хи¬
труване, лнцсмсрво нерзломство.
еизннтолОг (гр. Byzantologos) Специа¬
лист по нuзнвтопетня.
византология (гр. Byzantios „визан¬
тийски“ и logos .наука“) Наука за
историята, езика и културата нн Ви¬
зантия.
визср.'иéτър (лат. Visio .виждане“ и
гр. métro η .ннреа“) Уред зн опреде¬
ляне оцлнчн на зрението.
викЯриИ
визионер (фр. visionnaire) Чонск, кой¬
то има прнвидсннл и халюцинации ;
невовндΕU.
внзсрнйзъи (от лат.) Общо название
нн лъжливите зрителни представи,
конто ce явяват поради нервно раз¬
стройство, алкохолизъм« и нр.
визйр (неме Visier от фр.) 1. воен,
Привелна точен с лунен. 2. техн..
Уред ин фотоапарат за ннееманиего
му към оВсетн. 3. Част от гΕолΕац-
чссеи нпнрнт зн визиране. 4. Урсд
за измерване отκnснΕнuΕго нн еаыо*
лвт под дЕйствнсто иа вятъра.
визИрам (нем. visieren) 1. Поставям
низа, данам разрешение зн влизане,
преминаване. пребиваване или излиза¬
не от един държава. 2. Преглеждам и
заверявам книжа ; заверявам. 3. Насоч-
внмонтичЕсен апарат към определена
течен. 4. Имам пред нид, носочвнм.
визита (фр. visite) 1. Гоеещcннc, офи¬
циално посещение. 2. Лекарско по¬
сещение за преглеждане нн болни.
визитация (лат. visitatio „посещение".)
1.	Лекарско обхождане нн болни в
болница. 2. спец, Преглеждане нн
подозрителни кораби.
визИтен (от фр.) Кей -го ce отнася до
визита ; визитна картичка —
картичка с името, адреса и занятие¬
то на едно лицс, конто ce подава
при потещенне или ce изпраща зн
поздравление.
визитАрам (нсм. visitieren) Посеща¬
вам ; преглеждам.	.
““зил (лат. Visio) 1. Гледане. 2. Виде¬
ние, привидсиис. 3. прен. Идея, пред¬
става.
низуАлев (лнт. visualis) Който ce из¬
вършва чрез наблюдение.
нйзум (лат. visuM „андено“) 1. Виде¬
ние. 2. Съвозндение; въображение.
визьбр — визир (2).
никарийт (лнт. vicariätus) 1. Сан - и
длъжност нн ннкари“. 2. църк. Нн-
ыcегинчестно.
еиеНреи (лат. vicarius) Който ззамества.
еиеарий (лнт. vicarius) църк. 1. Епис¬
коп, който в заместник или помощник
нн нисш духовник (у вас нн митро¬
полит). 2. Помощник нн католически
свещеник. 3. Заместник.

викинг
140
вйкинг {сеαи.) ист. Смел лpвниоеκaн-
дниавски воин, търговец и морски
разбойник от времето нн равното
средновековие.
викόнт (фр. vicomte) Дворянска титла,
по-долна отграф и но-горнн от Внрои.
викторйна (от лнт. Victoria „победа“)
Със - евaиие, при еоcто ce поставят
за разрешаване различни въпроси и
за:- нчи зн проверен вн знания и об¬
ща култура е дадена област (мнтсмн-
тикн, литература, истерия и пр.).
Виктория (лнт. Victoria) 1. мшп. Боги¬
ня нн победата y древните римляни·.
2, прен. Победа ; виктория р с-
г и л — бот. голямо аолно растение с
листа до 2 мстра е диаметър.
вАла (лнт. villa) 1. Извънградска къща
за летуване. 2. В дрсвнин Рим —
селска къща нн заножен римлянин с
помещения за него и зн прислугата,
със стопански сгради и гелям двор.
нилнВт (тур. vilâyet от нр.) Голяма
аднивистратнвиа единица е Турция,
разделена вн сннджнцн и управлява¬
на от налил.
вилЯн (лат. villärus) ист. Феодален
селянин : н) н Англия — еpΕпоегcu
селянин ; б) нъа Франция — свобо¬
ден селянин, койте с получил земн
от ееиъеpа.
“НΛннСnн (нт. ϋΙΙ^^Ι^ „селянка“) 1.
Народна песен. 2. Селско хорс, сеn-
скн танц.
вАмпел (нсм. Wimpel) 1. мор. Специал¬
но знаме нн военен еорнВ, не което
ce познава неговата национална при¬
надлежност. 2. αβ. Кутин или чувал
с дълга ярка лснтн, с които ce спус¬
кат нн земята от самолет аън аремв
на движение донесения, писма, ко¬
лети и др. 3. Метална сфера с герба
на Съветския съюз и епеuнaлΕH над-
нuт, конте ce постная н изкуствени
спътници или ce изпраща до други
нcбcенн тела.
ниндивация (лат. vindicatio) юр. Изис¬
кване, предявяване прана върху нещо.
випдрбтор (англ. wind .вятър“ и лат.
roto „нъртн") техн. Двигател с вя¬
тър.
виндрбуер (англ. wind .вятър* и row
„рсл“) техн,. 1. Гpнтноеобле·uc нн
комбайн зн огaепнне нн вΕуаpелнгΕ
класонс. 2. Жы-нрска машина, която
слага оеосените стъбла ин откоси, зн
дн ножв да ce отделят плевели и нв-
узрсли класонс.
винсгрСт (фр. viraigrettc) 1. Сос от
оцет. олио, еоп и лр. зн подправен
ин различни ястия. 2. Студено нстив
от нарязани ин късове звлвииуцн, мс-
те, риб.1 и др., полети с този оос.
3. прен. Снсс от различни предмети;
смесица.
вйнервайс (нем. Wlncrwclss) Вид Вяла
Воя от варовик.
енит-ткн (ит. vi nct ta от vîrea .лоза*)
Рисунка зн украшсннс нн кенга е
вашлото илн е кран на егpнπuип, по
страните нн картини и др. , отнача¬
ло аън форнн нн лоза или лозови
лнегн.
нИикел (нсм. Winkel) 1. Урва зн из¬
мерване нн прав ъгъл, ътломвp. 2.
Гpвеуанво желязо под нрав ъгъл.
вснoиéтър (лнт. vinuM и гр. métron
„мярка") Урва за измерване ко.лнив-
тгвоге алκохтл аън нивото ; ннве.нвр.
винофОб^ лнт. vlniiM в гр. phöbos
.страх“) мед, Вопезнев страх от вино.
винт (нсм. Gewinde нрез пелс.) 1. Ци¬
линдричен или конусен прът (нирон)
със специален внрвз, с глава или Вез
глава, който служи зн съединяване
на машинни или строителни части
чрвз навъртнаве ; бурма. 2. Вид иг¬
ра нн карти. 3. Корабно витло.
енитВнен (от рус.) вогн. Внд пушен
с нарязана като винг нсв,.
винт Sira (нем. Windjacke) Къса горна
гуpнегнчвееа дреха, обикновено от
непромокаем плат.
““ичетгΕp (от тоВе.) Вид пушка с мн-
^1· (по инсто па фабриканта Вин-
мест-вр).
вибла (нт. viola) Лъков музикален ин¬
струмент, подоВсн нн цигулка. ро
малко по-голнм и с но-инеъκ регистър.
виолентен (лнт. violentus) Нαеuлегтcн.
виолС^я (фр. violette) Теменужка.
енолйвн (нт. viollTo) Цигулка.
всрлрнйет (фр. violoniste) Цигулар.
виолончелист (от ит.) Който свири нн
ниолончело ; чслнст. <
141
нuолеичВnо (ит. Violoncello) Чстири-
струнен лъков uнтгpуывцт, η - ле·'- ен
нн цигулка, пе-полнн от виола и нт-
малъе от контрабас, чвле.
“Ипср (англ. whlpper) техн, Пpиене-
соблввнс за pнaтонаpнанΕ ыа вагонет¬
ки ирвз еВръщавв.
вираж (фр. virage) L Завой нн снме-
лвт нлн кораО с наклоняване нн ва¬
ната страна - 2. Завой нн нaгоноВил,
велосипед и ар. по ернан линия.
вираж2 (фр. virage) Разтвор от сели,
коИто ce употребява аън фотография¬
та зн придаване определен цвят нн
картината.
ннрнн (тур. virant) Развален, слно, бол¬
нав, съсипан.
вирелё (фр. virelai) литер, Френска
тpвл·еαcκев·н танцова пссвы с рими
аабввб.
нирилИзъм (лат. vlrïlls вмъжки“) фи¬
зиол.. Занявн нн вторичните женски
налови признаци с мъжки.
вирйрям (аг фр.) ООрнВотннм снимка с
вираж.
енрмВвт (фр. virement) Бзикова опера¬
ция, при конто стана прехвърляне нн
суми от сднн смвтен на друга.
виртуйлен (от лнт. virtus „годност“)
Възможен, коИто межв дн ce прояви
или който трябва дн ce пренвн нрн
далснн условия.
виртуАлност (от лнт.) Възможност.
виртубз (нт. virtuoso) 1. муз. Изпъл¬
нител, достигнал най-голямо майстор¬
ство. 2. прен. Лице, ковто в лоетнт-
нало най-голяно ыa“етоpегво н своя¬
та npорcсня, твърде голям майстор е
някоя област.
еиpгуВввв (от нт.) Майсторски, съвър¬
шен, артистичен.
виртуОзност (от нт.) Майсторство, из¬
ключителна сръчност, съвършенство.
вирулентен (лат. viruscnt us) мед. От¬
ровен, белветогвcpв·, тпоее0вц дн
причини заболяване.
“нpулв·гиеег (от лат.) Способност нн
микроб дн причини заболяване.
вйрус (лнт. virus „отрова“) биол. Въз¬
будител ин заразна Оолвст.
вирусология (вирус и гр. lôgos „нау¬
ка*) Дял от микробиологията, който
витамИн
изучава вирусите, тяхното действие
като възбудители на заразни заболя-
нання и борВнта с тях.
вйршн (от лат versus „стих") 1. Сгн-
ховв с pcлитκезцо. a не-късно и със
еввгеκо съдържание, почти римувана
проза. 2. прен., Лоши стихове.
BMCRÔia (лат. vis^sus .лепена“) 1. Леп¬
кава тΕчиоег от дървесинната нслуло-
зн, конто ce употребява зн доВинанс
нн изкуствена коприна, вълна и лр.
2.	Плат от изкуствена коприна, пре¬
димно за хастар.
ннскбзвв (лнт. vlscöaüa) 1. Лепкав.
2. Направен от вискоза.
вискозиметър (лат. viscösus и гр. mét-
ror леяρκa“) Урва зн определяне
ннееовиосгтн (вътрешното три“.«',.,
npоалнчиоеттα) ин твч·оегигв.
еисеозйн (or лнт.) Прозрачно еынзочцо
насло.
ннеκовuтéг, вискОзиас-г (отлст. vlsco-
sitas) Вътрешно триене е течности
или газоне при изтичането им.
“нсОн (гр. bÿssos „пΕВΕне нлнтве') 1.
Сеънн Вяла или мсрвсин материя,
употребявана в древно врсмс. 2. Вид
ценна еежз.
н“егpн (от лнт. viscose) Изкуствена
коприва от вискоза.
ниеuеpΠлви (лат. visccralis) Отнасящ ce
до вътрешностите.
висцИн (лнт. vlscum „клей“) Лепливо
вещеегво, еосте ce июлучнвн ог кле¬
тъчните стени и пpоттπлαвмαгн вн
някои растения.
витален (лат. vitälls) Който ce отнася
до жизнените явления или де живо¬
та, съществен за живота ; жизнен.
внгнпИвън (от лнт. Vitalis „жизнен-)
Иaеαлиттичесео течение е биологията,
ег-вте обяснява опеuифнентн на жиз¬
нените процеси чрсз действието вн
някакво ·енaтΕpиaпно и непознаваемо
начало — .жизнена сила“ (vis vilälls),
което ce намира е организма.
виталИст (от лат.) Привърженик вн ни-
тнлнзнн.
виталитбт (от лат.) Жизненост. жиз¬
нена сввргня.
витамин (лнт. vita „живет- и аминн
от гр. amMiniakôn) 1. биол. Орга¬
нично всщсство, ковто ce намира е
ви т a ми нб зен
142
твърде малки количества в храната,
ввебхелнме зн нормалното развитие
вн живота нн мевеен и животните.
2. Препарат, който съдържа влкеЙ
ентннны (А, В, С и т. в.)
витаминбзен (nнт. vi tami nosus) Богат
с вмτaииии.
Витёзлн (евр.)1. Овча еъпнлвя н Еру¬
салим». 2. прен. ЦелеВеи извор.
вителйн {nнг. vitcllus „жълтък“) Бел¬
тъчно вещество, съставна част нн
жълтъка нн яйцето, ковто съдържа
фосфор.
витерйт (от со0е.) ЕстественО-рисн кар¬
бонат, от който ce получава бяла Оол ;
използува ce е стъкларската инлусг-
рия и н разтвор за унищожаване нн
вредителите не захарното цвекло и
житата.
витикултура (лат. vitis „лоза“ и cul-
ißra .обработка") Лозарство.
витраж (фр. vitrage) 1. Разноцветни
или украсени с рисунки стъкла. 2.
Картина или ернанснтална компози¬
ция, направена от разноцветни стъкла.
витрйна (фр. vitrine от vitrum .стък¬
ло“) Знстъκnеи шкаф, сандък илн
нpоаоpΕu, нpнепееоВецн зн излагане вн
различни прсднетн и стоки.
витрибл (лат. vitrcolus „стъклен") Боя¬
джийска сярна киселина.
витрификйция {nнг. VitruM .стъкло' и
facio „правя“) Остъкляване.
витйз (рус.) Юнак, гсрой, храбрец.
виц (цсм. Witz) Кратен остроумна nie¬
ra или анекдот.
вице- (лнт. vice .вместо") Като първн
тъетαвеα нн сложни думи означава
заместник или помощник,
обикновено за нисши длъжностни ли¬
ца; в и ц в н р сз и д ент= заместник
вн минис -нъp-нpcлеcдaгвл.
анцмундАр (вице- и мундар) Формена
горна лрсхн на държавни чиновници
в дореволюционна Русия.
алас-iâp (иг р. vlastâri)6o/T. Младок, мла¬
до клонив на лоза, дърво и др.
вейл. вуНл <фр. volle) 1. Прозрачен мре¬
жа от тънък плат, прикрепена към
дамска щанен таю-, че покриан лице¬
то ; ноалеген, було. 2. Лек прозра-
чсн плат. 3. фот. Тънък слой върху
ывгнтнн, коИто прани изображението
цвяено. 4. Нcаcетuвеκе було.
воалйж (фр. voilage) Тънка прозрачна
натврнл, предимно зн дамски морапи.
воалИрян (от фр.) Прикрит; вонли-
ран баланс — pнонеенвгеα, при
конто ce прикриват някои страни нн
стенaцеенгa дсИност нн предприятие.
нонНж (фр. voyage) 1. Пътуване, пътеше¬
ствие. 2. 1 1ътувавв нн търговски път¬
ник; ноа я ж ас вс с — сннтВенопъ-
тешсствнв.
водевйл (фр. vaudeville) 1. Улична град¬
ска пессп от XVI е. във Франция, кон¬
то осмивала феодалите, против ееите
тсгнвн ce борил н0оолю■тнвмът. 2. Мал¬
ка театрална ниеса с лск еомвакен
характер (с куплети, музика и танни);
лскн комванн. 3. Завършък ин театрал¬
на iiKeca, при който всички авйстау-
снщилицн изпълняват по един куплет.
водка, (рус.) Ракия.
вокйбула (лат. vocabiilum „дума“) 1.
Отделна луна от мужа език с превод¬
на родния сзне; кличка. 2. Заглавие
вн рвипикоанн отдел. 3. Всяка отдел¬
на дума н езика като обсет нн научно
изследване.
военбулйр (лат. vocabiilarliiM) Кратък
рсиние към учебник или христоматия;
речник.
вокЯл (лат. vocâlis) езиков. Глассн звук ;
сαмоглнеκн, гласна.
вокален (лат. vocâlis) 1. Изпълняван с
глас, изпълняван с песнс; който ce
отнася към нвенсто. 2. Плαеов; глассн;
вокална алитерация — непъл¬
на рима, при която съвпадат само тлно-
•нте ; ср. неонннт (2). 3. Който ce отнася
до гласните звукове вн сднн език.
вокялйз(а) (фр. vocalise) Музикален от¬
къс, който ce изпълнява върху гласна,
Ввз тскст (за упражнение).
вокализйция (е. лат. vöcallaâilö) 1..1/уз.
Пвввв снно със звуци бвз думи. 2. еза-
ков. Преминаване нн съгласна е гласна.
3.	Графически метюл в стЕНОграфията
зн предаване на гласни ирвз различно
изменяне внезввг·о нз съгласните.
вокализъм (от лат. vocaiis) езиков.. 1.
Гласната система на един взик. 2. Дял
от ревогcенгн, коИто изучава гласните,
вокИлнос^ (от лнт.) Наличие на повече
Î- гласните еднн взик.

143
волун т a р изъм
вокатйв (лат. vocativus) грам.. ВнaтслΕн.
падеж.
волйн (фр. volant „летящ“) 1.Укр:хн ин
женска дрсхн, конто ce състои от а - нб-
рнна ивица плат. 2.. техн. Колелото
ин автомобилно кормило.
волапюк (нзк. volapük от нигл. world
„свят“ и speech .рсч") 1. Изкус-тясн
нвжауннролЕв взик, съставен от Йех.
Шлнйср ; ср. ссвсрннто. 2. прен. Сбор
от празни, Везс*ъaъpжaтеnι!и фрл;зи.
волё (фр. voice) сп. Летяща топка при
игра на футбол,
вблей (англ. volcy) сп. 1. Удар върху
топка вън въздуха. 2. = волсИОол.
нВлсйВол (a·™. vo'cy-ball) Спортна иг¬
ра с дан отбора от не G души; цел¬
та в топката да ce прехвърля през
високо епъвнтн мрежа таен, чс про¬
тивникът да ив .може да л посрещне
и вървс обратно.
воловЯн (рp.völ-au-vcnt) Ястие, пригот¬
вено от нсчснн корн с кръгла фор¬
ма, увити аъв вид нн чашка, напъл¬
нена със задушени гъби, дреболии и
ар. и залети със сос.
волонтер. волонтАр (фр. volontaire)
Доброволец.
волт1 (от тебт.) Международна едини¬
ца зн слсктрическе напрежение, елее-
тролвижещн сила или потенциална раз¬
лика н данта кран нн проводник със
съпротивление сднн ом, когато првз
него течв ток със сила елин ннпср (не
нмкто вн итнл, физик Волт— 1745 —
1827 г.).
волт2( фр. volte .обръщане") сп. 1. Ос¬
тро обръщане нн еен при езда е ма¬
неж. 2. Отбиване нн удар при фехтов¬
ка; умсло обръщане. 3. прен. Хитър и
нечестен иниин нн манипулиране нрн
игра с карти.
вблта1 (от то0т.) Машинно масло за
смазване лагерите нн диннмемнщнви
и електродвигатели.
вблта2 (от нт.) муз. Озпнмвнив н нетно
писмо, ковто ce използува за повто¬
рение.
волтЯж (фр. voltage) Различната стс-
пен нн нанрсжснисто нн влвегpните-
ки ток, която ce измерва аън вол¬
тове.
врлтялсзйцся (от фр.) Обработване па
масло чрвз влЕктриивстао зн получа¬
ване нн нолтолн.
волтаметър (волт, и гр. métron „мяр¬
ка") Урсд за иaыΕpвнив слага нн
прав (постоянен) с'лЕха;.- иисскн ток
чрсз онpвaтпнне еолни^егноге на про-
дуетитс, пе··■-)чтпп зн с •111-14^ врсмс
при слсктролитне pτзлнrннт вн из¬
вестно хемш-ссео съсдннсние, причи¬
нено от тока.
полтНмпвр (волт и ампер) Единица зн
измерване ин привидна сле - - триивсен
мощност при променлив ток. Прн лип¬
са вн фазова разлика с разви на един
ннт.
нолтврн“квц (от собс.) 1. ГосЛвaоан-
твл, привърженик или птчнтнгел нн
Волтер. 2. прен. Волиоаумсн, свебо
доннслвщ.
волтерийнствр (от себс.) t. Философ¬
ските възгледи вн Волтвр (1694—1778
г.), просветител и борсц против цър¬
квата и феодалния строй. 2. прен.
Общото название на пpотpвтнаиuгв
възгледи е политиката и свободомис¬
лие по религиозните въпроси нрсз
XVIII и XIX е.
волтижирСвка (от фр.) Упражнение в
скачане върху кон и от кон аън вре¬
ме на данжЕ'ннв.
волтижьёр (фр. voltigeur) Ловък ездач.
който изкусно скача върху кон във
ервнв вн движение ; внреов ездач.
волтметър (волт и гр. Métron »мяр¬
ка“) Уред за измерване на скекетхо
движещата сила с непосредствсне от¬
читане във волтове.
воnгВли {зеп/пнлизαuня и лнт. oliuM
„масло") Смазочно масло, получено
чрез обработка на минерални μη рас¬
тителни масла чрез волтнnuвнuия.
“Олтр“е (фр. volte face) Внезапно об¬
ръщане с лицс към преследващин
ненрннтсл.
нолумсв (лнт. volUmen) Тен.
врлуиинёзен (отлнт. voiumen) 1. Мно¬
готомен. 2. прен. Обемист, голям.
волунтЯреи (лнт. voluntarlus) Доброво¬
лен.
волувтарйзъм (от лнт. voluntas ,веля“)
1.	Идсалистическо направление вън
философията в птнхолотннгн, ковто
обязянн нолята ta нисш приндин вн

волунтат ив
144
Витисто, nρотuноnосгавн волевото на¬
чало ин обективните закови нн при¬
родата и обществото и утвърждава
·Εааниенмосгтн на моввшентн воля от
окръжаващата човека действителност.
2.	Учение, което придава на волени¬
те процеси основно зиниввнс е пси¬
хическия живот.
волунтатАв (лат. völuntâtïvua) грам.
Глагелнн ферна зн изказване на же¬
лание.
еолутн (лат. voleta) Спираловиден ар¬
хитектурен орнамент.
вблфрам (от соВс. Wolfram) Химичес¬
ки влвнвнг, знак W, порвав· номер
74, атомно тегло 183,92, тсжък и
мъчнотопнм нетал с твърде широка
употреба при производството вн сто-
мнин, впcегpuмcсен крушки, бон и ар.
волфрамйт (от нем.) Желязна руда,
конте съдържа волфрам.
волюметър. волюминометр (фр. νο-
luT.e и гр. rréiron „ннреа“) Уред зн
измерване оОвна нн налеп предмети.
ворсит (изе.) Изкуствена кожа зн обувки.
нет (лат. Votum) 1. Глас, решение, мне¬
ние, изразено чрез гласуване. 2. Гла¬
суване.
вотАрам (η^. votieren от лнт. votum)
Гласувам (в народно съВраинс, е съ¬
брание и др.).
вряк (хол. wrak) Оставен е морето от
потънал кораб.
втАсвам (гр. phthârO) 1. Довършвам
свършвам нн врсмс, 2. Ставам готов
узрявам. 3. Зн тесто — става тогове
за печене. 4. прен. Забърквам, лошо
нареждам.
вуАл = воал.	'
вула (лат. bul'a „нсчат“ првз к. гр.) 1.
църк. Писмено разрешение огaухов·α
власт зн “стъпване е Орне; Оулн. 2. Во¬
съчен немат вн писмо нлн документ.
вулгарен {пнт. vulgaris) 1. Долсн, прос¬
ташки, груВ. 2. Онростсн де изопа¬
чаване, изопачен. 3. Простонароден,
общоговорим ; вулгарен латин¬
ски сзик — нареден латински
взне ; вулгарен материал и¬
з ъ м — дрвОиеВуржонзне фнпосер-
сеогемвинв “Германия првз 50—60-тс
roau·· нн миналия нее (Бюкиср,
Φοχτ, Мопcшог), ковто защищава ма¬
териализма и атеизма, не нснаучне
обяснява произхода нн мисълта от ма¬
терията (мозъкът таен отделя мисъл¬
та, енето мерният дроб — жлъчката,
Маркс и Енгелс водили ОорОн про¬
тив неговите преасгнентслн, като раз¬
обличили антидиалектичсскитс и мв-
хнинетниесκнге им възгледи зн при¬
родните закови и оaщвстнввнгв яв¬
ления ; вулгарен социологи·
зъм — еиетcнн от възгледи, с кон¬
то литературните факти ce обясняват
цзопнмвве. едностранчиво и ехвмнгнч-
це, кнто ce търси изключително са¬
мо пряката им връзка и зависимост
от политическите, нконеничвсеитв и
социалните условия, е които живес
нитнт'eлгιг и действуват теpоитc.
вултнpивИгоp (к. лнт. от vulgus) Кой¬
то ауnтниизнpa ; епpоегитcл.
вултарсзИцся (от лнт. vulgus .на¬
род") Твърде опростено излагане вн
теернн нлн научна мисъл, опростява¬
не до изопачаване, грубо изопача¬
ване.
вултарсзйрам (от лат.) Опростявам.
правя вулгарен.
вулгар^ъм (от лнт.) езиков. Провин¬
циална луна, нвnнгвpагуpвн дунн ;
преаиииинлизън е езика.
вулгАрност (от лат.) Грубост, простн-
щнин, простотия.
нулгИтн (лнт. vulgäta .народен език")
езиков. Латинският превод нн БиО-
линтн. направен през IV е. от 'цър¬
ковния нисатсл Йсролим.
вул“вен(ог нгр. voullôno „запечатвам“)
фарм.. Тънка еОнннкн от нишесте, е
конто ce поставя неприятно нн вкус
лекарство ; капсула.
нулйн (от гр.) Дълга кожена торён зн
носсве нрвз рамо.
“улеИн (от собс.) ВвнΕноаъpхиа фор¬
ма, обикновено с конусовидна ферма,
през етаоpa нн която постоянно нлн
от време нн врсмс изригнат горници
газоне, късеве от скали, лава и пе¬
пел (по името на латинския бог на
егъин Вулкан).
вулканизИгор (к. лат. vulcanisätor) 1.
Апарат за поправяне нн каучукови
предмети или зн обработка нн каучук
и др. 2. Метален казан за вулкани-
145
знрннс ын дрсёии каучукови предме¬
ти. 3. Работник, който вулканизира
(поправя) каучукови предмети. 4. Ве¬
щество, ковто осигурява вулканиза¬
цията нн каучука.
вулкансзациЯ (к. лат. vulcâтlsâ.tlo) 1.
Гореща или студена обработен нн су¬
ров кнуиук със сяра, зн дн му ce
придаде еластичност, якост, понякога
и твърдост. 2. Химическа оВрнВотен
нн хартия, за дн й ce придаде якост,
нъргнвнин, елеκтρоuзолнuuонви и др.
свойства. 3. Обработка ин дървен мн-
теринл с нагряване при голямо наля¬
гане за предпазване от гниене. 4.
Понрнаянс нн гунвни нзаслил с на¬
горещен кнуиук.
вулканизирам {нΕы. vülcaniaicreт) 1.
Обработван каучук, дърво или хар¬
тия, зн дн ги направя пе-нзлръжли-
нн ; извършвам вулканизация, 2. Из¬
кърпван или поправян гумени изде¬
лия с нагорещен кнуиук.
вуленвйзъм (от лнт.) 1. Съвкупност
от налвиня, свързани с aвИегаиcте ин
огнстсмните маси във вътрешността
вуска
вн земята. 2. Теория зн образуване
вн земната кора от вулканични дей¬
ствия.
вулканИчен. вулканйчески (от лат.)
1.	КоИто имн вулкани. 2. Който ce
отнася кън вулкан нлн принадлежи
на вулкан. 3. прен. Който изригна
огън и лава ; избухлив.
вулканрлётся (вулкан и гр. logos
„ннукн") Ннукн за произхода и дей¬
ността ин вулканите.
вулканфИбър (лат. Vulkänus и fibrum
.влакно") Вуле ивизиравн хартия с
примес от влакнести материали (фиб¬
ри), за лн нолучн здравина.
вулфенйт {·вы. Wulfcnit от сабс.) Олов¬
на руда.
нундсрвива (нсм. Wunderkind) Дете-
чуао, лете с изключителни еноеоВ-
ноогu.
вурст (нсм. Wurst) Салам, наденица.
вурстер (англ. burster) Машина, конто
рнзлроВнвн ин арвОне целулоза, хар¬
тия и ар. прсан нускнисто им е ма¬
шина зн смилане.
вуска (игр. vöüska) мед. Мехур, фуск.

г
ганзИ (тур. gazi .победител ин невер¬
ните“) Пометна титла y гуpuнгв за
тв'pей-небвлитвл, особено нъа война с
ивнвρвцuнιв.
гнёнрдНи (1^. gabardina) Виа нисо-
еоκниΕсгаеи вълисн плат за горни
дрсхи.
гнёйрн (нт. gabarra) мор. 1. Вид нло-
скалънна лодка. 2. Геллна рибарска
нрсжн.
габярйт (фр. gabarit) 1. Най-голсмите
пространствени рнзмсри нн машина,
апарат, нрвнозво средство, еннеевен
и лр. 2. В железопътното деле —
широчината и височината нн нагони
и локомотиви, въз основа на кеите
ce опрслвля толΕнивнгн на тунелите.
& мн. ч. Светлини вн автомобил,
които ce поставят е двата предни и
данта задни външни края.
габибни (нт. gabbione) 1. Бетонни бло¬
кове, които ce употребяват при пра¬
вене вн язонс. 2. Пълни сандъци с
камъни или чакъл, които ce унетрв-
блнат зн уерспнннв ын рвчнн Орегоне,
за защита на местонс от порои, зн
защита ын бойци при сражение и пр.
габро (нт. gabbro) Основна мнтыввн
скала е хубави тонове ; лссно ce по¬
лира ; употребява ce за декоративни
вслн.
гаваж (фр. gavage) мед. Лекуване зн
напълняване. прн ковто храната ce
вкарва е стомаха със соила.
гнай.з(ии) (тур. h a vas от нр.) 1.
Телохранител. 2- Пазам нн сгрндн.
гннйвкн (игр. gavâna от лнт. cavus
„кух") Малък съд, издълВан от дър¬
во, със знхлунне зн суха храна ;
захлунци.
гавбг (фр. gavotte) 1. Старинен френ¬
ски та.-ц. 2. Музика зн такъв танц.
гйврн (игр. gau ros) Жестока или уни¬
зителна подигравка с думи или с
постъпки.
rära (тур. gaga) 1. Кука. 2. Клгев,
човка, рсзс.
rarär (гр. gagalCs .зсмнн снесла") Осо¬
бен вид лъскави въглищн, от които
ce деВинн ынгΕpин за нннрнвн нн раз¬
лични вещи : рнаноинсти, телефонни
слушалеп, украшения и др.
тнап (фр. gaz от гр. chaos презхол.—
дума, употребена зн нръв нът прсз
XVII е. от холандския умен Хелмснт)
1.	Всщсство, ковто при нормална тем¬
пература и налягане ce намира аън
нъздухооВрнзво състояние и ce стре¬
ми ан засме изцяло и равномерно
пространството, е ковто ce намира;
нъзлухооВрнзве тяло. 2. само мн, ч.
Газообразни отделяния е стомаха и
черната.
гнз2 (фр. gaze от соОс.) Копринен тънък
полупрозрачен нnнт (ноимето наград
е Сирия).
газават (тур. gaza, мн. ч. gazavat от
нр.) ист. .Саещсин война противве-
вΕpвиuuгΕ"„ конто водил ислямът зн
сноете разпространение.
газйтор (нов.) Урсд зн превръщане вн
горящи течности (стср, газолин) е
нНрн, които ce омвтвнг с кислорода
от въздуха е нагорещен фитил ; упо¬
требява ce в кинопроекционни апа¬
рати прн липса нн електрически тек.
газация (от гнз1) Насищане с газ, га¬
зиране.
газгенерИтор (фр. gaz и генератор)
Апарат за превръщане нн твърдо тя¬
ло н газ, прелинне за добиване вн
гориво за двигатели с вътрешно те-
рвнв.
гНздн {еъpё.-хъpн.) 1. Пеепоaнp, госпо¬
дин, чорбнажня. 2. Главатар, водач.
газела 1 (фр. gazelle or нр.) зоол, 1.
Животно от рода па αнпнnопнтc със
стройно тяло и Върз Онг ; живес е
Африка и Азия. 2. Антилопа.
газСла2 (тур. gazel от нр.) литер. Дву
стищцн строфа е източно сгихотл©
147
галактолбгия
жение с постоянна рима в края на
всяко лаустишнс.
тαзίта (нт. gazetta) Вестник.
газА = ганзн.
гязйрам (фр. gazer) Насищам с газ
(оооСв·е с въглероден двуокис) веда,
ги - ·ο· напитки.
гязифер (фр. gazifère) Уред зн получа¬
ване нн 1нз.
гнзификйтор (к. лат. gazlficâtor) Съо¬
ръжение за нрснръшавв вн твърдо
гориво е газ.
азификИция (фр. gaz и лнт. facto
„нравя“) Превръщане нн горивните
съставен нн твърде гориво (въглища,
дърва, торф и др.) н гиринси газ за
битови и нpонвволегненн нужди ;
аоазЕмва газификация —
превръщане е гнз ин въглищни пла¬
стове или вн нефтени залежи е мс-
ттенахедншΕго им и използуването
на nолуиевия газ за примншлсвн и
домакински пели.
газифицИрам (от фр.) 1. ДоВинам газ
от въглищн. от торф и ар. 2. Въвеж¬
дам газове отопление.
газлйфт (фр. gaz и нвгл. lift) Съоръ¬
жение зн издигане на темности ирсз
сгъстен въздух или газ, особено за
добиване нн нсфт или веда от зем¬
ните всдрн.
газоанализатор (газ и иаилизитоρ)
Уред за енрсаслнив еолнивтгвcнил
състав ин г.зеавгс.
газобетбн (газ1 и бетон) Порест бе¬
тон, получаван по химичен или меха¬
ничен начин ; лве, леш проводник нн
топлнвн1'н и зву^а; унетрсёлна ce зн
изолационен и строителен . материал.
газоген (фр. gaz и гр. génos .рол")
Материал, който служи кнто сурови¬
на за ню^)учнаанв ин газ.
тнзопйв {газ1 и лнт. olcuM „масло“)
Пречистено енневно масло, ковто ce
употребява кнто гориво зн двигатели
с вътрешно тоpcнв и е ннлустрннтн
кнто рлзтворител ; ог нвго ce получннн
и Вснзив.
газометър ('аз1 и гр. métron „няреа“)
с 1. Лаборнгореи урва зн измерване
; оёвмн ин газа, който ниннан првз га¬
зопроводна тръба. 2. Резервоар зн
събиране, запазване и измерване еОв-
мн на газ е лаборатория.
газомотёр (газ и лнт. Motor „.“)«-
твл") Двигател с газ.
газон (фр. gazon) Малка площ, засята
с декоративна трева в цвстл.
газотрён (газ1 и електрон) Урва, който
превръща пронвилиенн ток е постол-
нс· (непроменлив).
тнвохйыин (газ1 и хамая) Дял от хи¬
мията, който изучава газовЕтЕ.
газха-лавр (газ1 и нигл. holder „съдър¬
жащ") Съд за ннзвцв нн не-голвмн
колкчсствн газ.
тнвьόп (газ1 и англ. oil »масло“) Нсфтсн
продукт, вид течно гориво зн дизе¬
лови мотори.
гайдрбп (а·™. guide .ръководство" и
rope „въже“) Дълго конопено нъжс,
ковто ce спуска дн виси от коша нн
Валон, зн дн ce улесни капането.
гййка (рус.) 1. техн. Метална пластин¬
ка с отаор, в коИто има вннтее нарез
за ностангнс вн Волн. 2. Малка хал¬
ка, е конте ce вкаран колан, еепмс и
пр. 3. Куха машинна част с вътрешен
нαpва, н който ce тнижн винт.
гнИлЕ (тур. gaile от нр.) 1. Грижа, за¬
гриженост. 2. Неприятност.
гнИта· (тур. gay tan от ое0с.) Препле¬
тена връв зн оёщианнв и украса нн
облекло ; плЕтЕница (не имсто на град
Гнста е Италия).
гал1 (лат. Gallus) 1. Жител на Галия.
2.	прен Французин.
гял2 (от оебт.) Единица млрен за уско¬
рение (но името нн астронома Гали-
лво Пнnиnей — 1564—1642 г.).
т“пн (фр. gala от кслт.) 1. През XVI и
XVII н. — тържествен дворцов праз¬
ник. 2. прен.. Тържествен, пр тничен,
официален (гала пpвлсгαвпвииΕ, гала
обяд и ар).
галактика (гр. galaktikôs „млечен“)
астр. 1. Ц1лнтн заезача система, кън
конто принадлежи Сл вицето. 2. Всяка
сднн отмвогебройвнгв зввзлин тиетв-
мн с милиарди звезди, които инат
строеж, пелеОси нн нашата Галактика
3.	Млечният нът.
гнпнегόзн (от - гр. gaia, aktos „мляко“)
Съставна част нн млечната захар.
галянтрлбгия (гр. gala, aktos - »мляне..

галактомОтър
и logos .наука* Наука зн млякото,
нлееозпанив».
гнлнκτюыaгъp (гр. gala, aktos и Métron
„мярка") Млcκеыcp.
галалйт (гр. gala и lithos „камък“) Твър¬
де роговидно вещество, еоето ce по¬
лучава от казеина и ce употребява за
производство вн грЕ^сни, копчета,
малки домашни потреби и лр., a съ¬
що и кнго електроизолационен матс-
pиαn.
галантен (фр. galant) Изискано учтив,
любсзсн, нзнщеи, учтив към жените.
галантерия (ит. g -llartcriâ „любезност“,
„изящност") L ДрвОни предмети зн
гоапΕΓ (ръкавици, гребени, гривни,
връзки и подобни). 2. Магазин зн
продажба вн такива предмети.
тнлйвгвоет (от фр.) Твърде голяма
уитнаост ; любпвиест.
гнлннтбя (от фр. galant) 1. Всжлнн,
тнърлс учтив човсе. 2. Чоасе, който
ce еблнин аоВре и с вкус.
гнланвизйцин (от соВс.) L Прилагане
нн влвегpнмвееи ток с лвивВвн ивл.
2.	Покриване на предмет с тънък
пласт мвтнл (злато, срсВро, никел)
ирвз електролиза (по имсто вн ита¬
лианския умен Луиджи Галанин —
1737—1798 г.).
галванизАрам (от соВс. през нем.)
1.	Употрсбвенм cлΕκгpнмcеκи тек с
лсиебнн цсл. 2. Гоеpиъны с мстал
някой предмет с помошта на електро¬
лиза.
галванИзъм (от себс.) 1. Качество на
прслмсти дн пpеиаввжaнг електри¬
чески ток. 2. (fu3. Днл от физиката,
който изучава добиването нн влвктрн-
чсстно мрсз хинимвтκе въздействие
вн нетал.
галванИчен. галванАчески (от себс.)
Който ce отнася до тнлннннзмн ; г a л-
навичесеа батерия — съвли-
щшнис нн няколко тнлаα·иивсеи еnв-
мнитн за получаване иа cлвегpниcтκц
тек; галвани-Еска н в р и гн =■
урва за добиване нн електричество ирвз
цинкова и медна пластинка, потопени е
сншшалнн твмиоег ; тaпвaвиче-
ски елемент — урсд зн получа¬
ване· нн cлвегpимвтеи ток ирвз пре¬
връщане нн хиннчвиента вивргнл н
148
електрическа ; галвавичвсеи
ток — старото наименование на
cлΕκтpнмсеκнн ток, който ce получа¬
ва при химическите реакции.
галвИно (от соВс.) Клише или копиЕО^т
клише, получено по галанничсп път.
галвяноглАфия (галвано и гр. glyphê
»рсзВа“) Ннини нн получаване релеф¬
ни нзображснин с помощта па галва¬
нопластика.
галвано? ■ рйфия (галвано и г*. graphe
„пиша“) Ннчнв зн получаване ш
снимки от ръкопис или ο. картина
Чрез гαлаαннивеκн тгк, за дн ce пв-
интат от ш клищвтн.
тнлв^нвоκäуегиκ. Ччлвано и гр. kau-
stikös ,.иззт|ищ." j 1. Ннв снис нн ри¬
сунка върху нетал с пимонгн нн гал¬
ваничен т к. 2. мед - Из-арянс· нн ра¬
ни и тъмни с галваничен ток.
галванок-.утср (галвано и гр. kaut^lon
.жслнао зн - анис··, нн клсйнн чрвз
изгарнив') Метален уред за обгарянс
с галнниниви тек.
тялвaнoиатнe1JИзъм (галванизъм и
магнетизъм; Общо действие вн гал-
нниизън и магнетизъм.
гялванрметалÿргся (галв^а-низъм и
металургия) Ннини зн полуиннннс
нн метал от рудите с помощта нн
галваничен ток.
гялвяномётър (галвuаuзъм и	гр.
Métron „мярка") Чувствителен уред
зн измерване нн много слнОи тоеонс,
напрежения и малки κелниветвн влвк-
триисстно, a таен също и зн устано¬
вяване липса нн електрически ток илн.
напрежение е ΕпΕегиuчвеен верига.
галваноплАстика (галвино и гр. plâssô
„образуван“) Намин за снимане точ¬
ни копня от релефни образи мрсз
впΕKΓpuмΕеео отлагане нн отделяем
пласт мвтнл по повърхността им.
галванос^о (галванизъм и гр. skopéô
„тлвлны") Уредза установяване налич¬
ността на електрически тек и зн епрв-
лвляив нн силнтн му.
галваномёгия (галванизъм и гр. stégë
„покрив") ПокринниЕ на метални пред¬
мети с тънък слой от друг метал чрез
cлcетpоnuзн.
галванотехника (галванизъм и тех¬
ника) Дял от приложната електро·

149
гал οφό б
хинин, който обхваща гнлaавоплатти-
кнтн и галвавостсгнята ; занимава ce
с технологичните процеси за получа¬
ване на тънък пласт метал върху раз¬
лични изделия, енте Въдаг поставени
е разтвор на внкон сол ин ыΕтнлâ с
помощта нн cлеетpuчетκи ток.
тнлвниог“nня,	тнпвaиоегcpcогйиин
(галваиазъм и гр. tÿpos .отвсинтък“)
Гопумнвннc на еонин от недви и
други клишсп мрсз галваничен тек.
тнлвнвогpои“зъм (галванизъм и гр.
tröpos „обръщане“) биол. Реагиране
нн организъм под влияние на галва¬
ничен ток, пуснат е околната срвдн.
тнnвнвохupÿpтин (галваназъм и гр.
clltelгouгgiü) мед. Използуване вн
електрически тек при операции.
гялвaсрχрбMся (галвиаπзъм и гр.
chrOma „цвят“) техн. Боядисанис нн
метали с помощта вн електрически
тек.
гален (от лат.) Изкуствен кристал, по¬
лучен or галенит.
галснИт (лнт. galcra .олово") Минерал
с ол «вносин цвят, койю съдържа мне¬
те олово (86%), сребро и други ме¬
тали.
гаяенов (от ообт.) КоИте принадлежи
ын Гален, проиут лвкнр от И е. ; га¬
лев е е и препарати — лнкнр-
отаввн препарати, получени ирвз ме¬
ханическа преработка ин лечвОни ве¬
щества.
галСра (нт. galera) 1. Старинен еовнвн
еернВ с вссла, тρвёцигв нн който би¬
ли обикновено роби, престъпници и
др. 2. прен. Кнгоргн.
галерия (ит. galleria) 1. Дълго и тясно
помещение зн еъвaилнвαвΕ отделни
части нн постройка; дълъг светъл
коридор. 2- Подземен коридор, който
съединява отделни шахти нлн кре¬
постни помещения. 3. Зала или сграда
зн излагане нн енргини. 4. Нн“'виее-
еинт етаж нн театър с евтини мсстн.
5. прен. Върволица, редица, низ (от
картини или - хора).
тнпBгн (фр. galette) 1. ПренснЕна пит¬
ка от пшеничено Орншно ; питка, су¬
хар. 2. Смукал и npвснг препечен
хляО. 3. техн. Малко анлнчс е текс¬
тилни и други машини, ковто веди.
притиска, тласка и изглажда нсщо;
ролка.
гЯлиба (тур. galiba от ар.) Вероятно,
по нснкн аврентнест, изглежда.
гЯлий (от сеВо.) Рядък химически еле¬
мент, порсдсв вомср 31, знае Ga,
нт. тегло 69,72, мек, сииенноВнл ме¬
тал.
галикАнски (от еебее) ФpΕ·тκеκнτолl1-
ч·cтκи.
галилейски (от соВс.) От областта Гн-
лнлен.
галин^тил (лат. galli Matheas „Мнтсй
на петела“ ннвсте gallus Matheae
„иегΕпъг на Мнтсй“) 1. Безсмислица,
глупост. 2. Безредие, неразбория.
галифе (от еоВе.) Вид военни пантало¬
ни, разширени долу.
гнлиuйвъм (фр. gallicisme) езиков. 1.
Дуна или израз, знвти от рpецгκи
взик. 2. Израз не подражание нн
френски взик (в римско врвне дивш-
нн Франция Вила част от Галил).
3.	Френски идиом, мъчно нрсеодин
нн чужд взик.
тΗпмей (нсм. Galmei от к. лнт. calamina)
1.	Безцветен пли бял минерал, цин¬
кова руда. 2. Цинков шпат.
га.ломйи (гал и гр. mania »лудост*)
Страстей люОитвл нн всичко френско.
гн.гомниин (гал и гр. Mania) Пристра¬
стие към всичке френско, голяма
любов и привързаност към нсимко
френско.
гялбн1 (авгл. gallon) АнглиИска мярка
зн течности и зърнени храни: в -
Англия — 4,546 литра или кг, е Амв-
Онен = 3,785 литра за течности, a
4,405 кг зн зърнени храни.
гнлбв2 (фр. galon) Лъскан ширит за
цашивкн ннй-иссто нн военно облеело.
галОн (фр. galop) 1. Бърз конски бяг с
големи и плавни сеекоав,срвави между
тръст и енривр. 2. Вид бърз танц,
3.	Музика зн такъв танц.
галопирам (от фр.) 1. Препускам гн-
пои, тичам е гален. 2. Танцувам гален.
3. прен., Много Вързан.
галофИл {гал и гр. philos .обичащ*)
Който обича французите, приятел нн
французите.
галофоб (гал и гр. phobos .страх')
Който мрази французите.

150
галофбеи я
галофееия (гал и гр. phobos встраха)
Омраза към всичко френско.
галбши (фр. galoche от гр. ka^pous
„калъп зн обувен“) Гуневи поленив¬
ей обувки, които ce носят върху дру¬
ги обуща зн предпазване от кал, во¬
да и синг.
гАлски (от сот>c..) 1. Принадлежащ вн
гал, саойегаcн ин гал. 2. Френски ;
галският петел — гврВ вн
френската република от 1789 г. ;
прен, Фр !нцил.
галубе (фр. galoubet) Малка трубн-
аурскн флейта.
галун = галон2.
гальота (ср. фр. gaiiote .лвк еорнё")
Товарна двуколка с високи колела
(обикновено зн смет и нъглища).
гама (гр. gamma) 1. Името на трстата
буква от гръцката азбука (γ, Г). 2.
муз. Възходящ или виaхоuнщ nоелв-
доааттлcи рва нн тоновете na далсн
лал е границите ын ванн октава. 3.
Условен рвд вн uаетоаегΕ, като ce
почва с мсрв-свин и ce свършва
с мерния.	4. Условен характер
ин отношенията вн цветовете. 5.
прен.. ГlоелΕЛог:αтΕ.^cв рва на едно¬
родни, не многообразни по качество
предмети ; обхват, оВсст, диапазон ;
гама - желязо — еъетонинв нн
желязото, при ковто то ce намира
при гвlмпepагуpa над 906° и прн
ковто ив притежава магнитни ове“-
стан ; г a м н-л ъ ч и — елин от три¬
те вида лъчи, изпускани от радио¬
активните вещества ; те приличат ин
рентгеновите лъчи, но сн с по-малка
дължина.
гамацИзъм (к. лнт. gaMMaclsmus от гр.)
езиков. Неясно иатознpявв на гър-
лсните съгласни г и к и заменянето
нм с д и т (по гръцкото нмеваВук-
натн γ — гама).
гамИши (фр. gain aches) Покривки от
платно или кожа, които ce иоетαвнг
отделно вал глезените върху поло-
1ип!ки овущн, за дн дават видна Оо-
ту:нн ; гетн. гстри.
гИмбл (ит. gamba „Всдро“) 1 . Гелнмн
цигулка. 2. Калъп за богушн. 3. Шн-
рокп мЕссчта пиперка.
гамбйт (фр. gambit) сп. 1. Началенх).
н шахматната игра, при който ce
жсртвуна неважна фигура, зн дн ce
получи възможност за атакуване. 2.
ДсВют.
гамбузия {нтп. gambuxia) зоол:. Аме¬
риканска ж-иаернжднщн ce рнёкн,
конто ce храни с лниинкнтв ин мала¬
рийния комар и за -гона ce развъжда
за Варён срсщу маларията.
гнмСи (фр. gamin „хл:шв") Невъзпитан
и Ввзсрннвн уличен хлнпне ; уличник,
хулиган.
гамепарИя (фр. gaminerie) 1. Невъзпи¬
тано, лошо държане. 2. Сбирщина,
гамен·.
гамешцивн (от фр.) Улична постъпка,
лошо държане.
гамета (гр. gamètes „съпруг“) Опипам,
Полова клетка, конго сс съединява
при опля-дяване : мъжката в снерма-
тозона, a женската - - - яйце.
гяметргйися (гр. gârletögâirlâ) Оплож¬
дащ.
гннΕ■тотeнcзн (гамета и гр. geresls
-п: оизхол“) Процес ин образуване нн
полеви клетки ц животинските и ра¬
стителните организми.
гяметофйг (гр. gamètes „съпруг“ и
phytör »растение") Полово поколение
на растение, касте нрн цикъла нн
свосто рнзкнтнв ce редува с безпо¬
лово ηοκ-лсннс (при мъхове, папра¬
ти, хаощоас и др.).
тяиo·'0ися (гр. games „брак“ и tomos
„закон") юр. Бранно законодателство.
гйнглиА (гр. ganglion „подутина под·
кожата“) 1. анат, Нсрнвн възел,
свспчс от нсрани клетки. 2. мед.
Малка твърда подутина.
ганглИ^нс) (гр. gang! Hi s) мед. Възпа¬
ление нн ивраин възли.
гангрена (гр. gângrâlnâ) ЕУмъртанва-
не нн част от тъкан или орган е жнн
организъм, прнлружсяо с ноисрвнанвс
и загниване. 2. Неизлечима рана.
3. прен.. Голям недъг.
гангренозен (от гр.) (. Обхванат от
гангрена. 2. Който нмн характер нн
гангрена. 3. Неизлечим с познатите
лечебни средства и методи, подлежащ
нн изpнaзние. 4. прен, С големи нв-
лоегагъuи.
гянгренйевяи (от гр.) 1. Превръщам
151
ce е гангрена. 2. Заболявам от гангре¬
на. 3. прен., Получавам голям недъг.
гИнгствр (англ. gangster) 1. Члсн нн
Внван е САЩ. конто извършва дръзки
и голсни грабежи и обири ; бандит.
2.	прен.- Разбойник,- аързък ерадец-
тΗвтегвpсгво (от нигл.) Бандитизъм,
разбойничество.
гандИзъм (от соВс.) Индийско цацнона-
листниcеео движение занасиава съп¬
ротива срещу английското робство
(не името на Мнхнтнн Ганди —
1869—1948).	_
Гнвннвд (гр. GanymCdes) Хмшп. При¬
казно красиво ыомнв, син нн мити¬
ческия цар Трой, грабнато от Зввс,
за дн му служи като auнечΕpнеu.
2.	прен. ВиночЕрпец.
гйнти (фр. gants) Ръкавици.
râpa (фр. gare) 1. Железопътна станция.
2.	Място за спнрннв нн превозни
средства. 3. Селище около такава
спирка. 4. Сграда зн железопътни
служби нн жп. станция.
гараж (фр. garage) Място, еъавто ce
държат, приготвят за път и поп¬
равят автомобили, мотоциклети и
други превозни средства.
гарансйн (фр. garanciTe) Багрилно ве¬
щество, ковто ce получава от расте¬
нието марена или по онигвгнмви на¬
чин·.
гарйнт (фр. garant) юр. Поръчител, ли¬
це или държана, конто дава гаранция
зн нещо.
гарантирам (фр. garantir) 1. Поръчи¬
телствувам. 2. Осигуряван. 3. Давам
гаранция (3).
гарЯнция (фр. garantie) 1. Осигурява¬
не чрвз влагане нн парн или нмотзн
поръчителство ; поръчителство. 2. Су¬
ма или имот, с който ce поръчител¬
ствува. 3. Уверение за доброто ка¬
чество и трайност пн стока. 4. прен.
Залог, уверение за нсщо, чс me стане.
гарЯфа (нсн. garra^ от нр.) Стъкло зн
водн, оВиеногЕна с дълга шин.
raprâpa (гр. gârgara) 1. Водн с леко¬
вити принеси за дсзинфскцил. 2. Плае-
нвнв на уста с такава течност.
гард (фр. garde) сп. Защитник.
гйрда (фр. garde) 1. Метален предпази¬
тел за ръката върху дръжка нн
тарнсзбн
шпага, снбл и ар. 2. Риболовно съ¬
оръжение, ковто ce употрсВнвн нри
езсрн, блата и големи реки ; преграж¬
да ce известно място, като ce оставя
улсй с мрежа, в конто лн алнзн ри¬
бата.
гардереб (фр. gardc-robc) 1. Шкаф за
пазене нн дрехи ; лрвшнне. 2. Дре¬
хите нн сдио лице. 3. Костюми, укра¬
шения и други предмети зн оВлнчннв
вн артисти, конто притсжана сднн
театър. 4. Място н обществено учреж¬
дение, е което ce пазят горни дрвхн
на тюceтuтвлн. 5. Спсцинлво помв-
щсннс зн оставяне на съхранение вн
багаж, стека и др. 6. Пране нн пол¬
зуваше на такова помещение.
гардеробиер (фр. garde-robier) Лицс,
ковто обслужва обществен гнрлвроВ
или завежда гардероб вн театър.
гардйня (ит. guardina) Занеса вн про¬
зорец, нврлс.
rapé3 (тур. garaz от нр.) Яд, злоба,
онраза и желание зн отмъщение.
гарибалдеец (от соВс.) 1. Доброволец,
който ce сражавал под водачеството
нн ГнрнВалдн за оевоёожacвuΕто нн
Италия от австрийско иго првз XIX в.
2.	Италианските участници е добро¬
волната бригада през 1936—1938 г.
е Исннинн и Воpuнтв против фашиз¬
ма првз 1942 — 1943 г. е Италия.
3.	прен, Борсц срсщу роёстае,
борец за свободата нн свол внрол.
гарирам (от фр.) 1. Оставян моторна
кола е гараж. 2. Оставям моторна
кола зн кратък престе“ вн открито.
гариеалдейка (от теОе.) 1. Внд горна
къса лрвхн на гнpuОнлaеcи. 2. Внд
пушка вн таpнёалaΕви.
гарйя = ангария.	-
гйрмонд (фр. соВс.) Печатарски шрифт
със средна големина (10 пункта) между
малки (пстит) и големи {uнuвp) (по
инсто lia буκвоnвяpн ΰβιΤΜΟΤ^
гарписрИт (фр. gTrniCrlte от собс.) Не¬
прозрачен зслвн минерал, от коИте ce
добива ннксл.
(фр. garnison) 1. Войскови
части и вовнын умрвждвынн, конто ce
намират за обучение нлн охрана е
ванн град, крепост, н голямо укреп¬
ление или уерснвн район. 2. Място-
152
rap ннзбнен
те. където ce намира такова войсково
отделение.
гарвизВиси (от фр.) 1. Който принад¬
лежи, който ce отнася или в свойст¬
вен нн гарнизон. 2. прен.. Военен.
гарнИрам (фр. garnir) 1. Слаган таρвu-
турн вн лрвхн или нстив. 2. Украся¬
ван, нαеннаны.
гарнитура (фр. garniture) 1. Прибавен
към дреха, конто я прави по-хубнан.
2.	Прибавка еън ястнс (οΒηκηοηβ·)
зеленчук илн някаква салата и пр.).
3.	СОнрен. комплект от еднородни или
с еднакво предназначение предмети
(меВсли, букви, инструменти и ар.).
гярбтя {uоп. garrotc) Средновековен
инструмент аъв вид нн обръч с винт
зн изтезаване и задушаване.
гарсбн (фр. garçon) ос/пар. Момнс-
лpнелужннκ е ресторант ; келнер, сер¬
витьор.
гарсонетка (от фр. garçonnet) Лптнн
сламена мъжка шапка с плосколъво.
гарсониера (фр. garçonnière) Едностай¬
но жилище.
гасконада (фр. gascornade от соВс.)
1.	Самоханлстао. 2. Гpвуавлнмαаαвв.
гаскбнец, (фр. gascon) 1. Жител нн
Гасконин. 2. прен.. Сныохвнлеи, са¬
мохвалке (понеже гнсконцитс миннан-
пu зн сннохвнлиu).
гастрАлгия (гр. gastralgia) мед, Болки
е корема.
гастрАг (гр. gastritis) мед. Възпаление
на лнтавнuнтн вн стомаха, катар вн
стомаха.
гастрИчен. гастрИчески (от гр.) Сто¬
машен ; еорснсн,
гаетроентеρИт (гр. gastér „стомах“ и
éitera „аътpcшιноеτu“) мед. Възпале¬
ние вн стомаха и червата.
гастроентерρлOтия {rρ.gâsiêr „стомах ",
énteroT „вътрешност" и logos »нау¬
ка“) мед. Изучаване физиологията нн
стомаха и червата.
гястрбл (нвм. Gastrolle „ролн нн гост“)
1.	Гостуване вн сцсничсн изпълнител
нлн колектив НН сцСНата нн друг
театър. 2. Спектакъл вн театър от
друг театър, град нлн държана.
гас : ролАтрия (гр. gastrolatréia) „Слу¬
жене нн корема“, чpΕвоутоaнниветае.
гастролирам (от нем.) театр. Участ¬
вувам е npвaетавлвннв като тоет,
тоетувнн с изпълнение нн ролл или
πpвaегaнпввнc.
гястролйт (гр. gastér „стонах“ и llthos
„камък") Стомашен еанъе.
гастрольбр (от нем.) h Артист, еойте,
изпълнява ролн като гост. 2. прен,
Човвк, който изпълнява снонтв за-
дължсинн повърхностно, кнто .гост“.
тнетpолбгнл (гр. gastér „стомах“ и
logos .наука“) 1. Наука зн стомаха,
2.	Готварска киша. 3- прен. Чрвво-
уголвинΕет■во>.
тнсгpоы“вuн (гр. gastér .стенах" и
mania .лудост“) Прекалене чрвве-
угоaинмΕегае.
гастронем (гр. gastér „стомах“ и nömos
. закон *") 1. Лице, ковто оВима дн
яде и дн си угажда ; чревоугодник,
лакомине.	2. Обширсн и добрв
обзавслеи нагазиш зн предаване нн
хранителни пронуктн.
гастронОмил (гр. gastronomia) 1. Склон¬
ност към много ялввс ; чревоугодни¬
чество. 2. Познаване т■ънκосгнтc вн
готварското изкуство. 3. Отбрани хра¬
нителни пролуктн.
тястропСди (гр. gastér »стомах“ и рб-
des „крака“) зоол. Корсневеги, ме¬
котели животни, към които принадле¬
жи и охлювът.
гастроскоп (гр. gastér „стомах“ и sko-
pcö „гледан“) Урсд за пряко изслед¬
ване вътрешността нн стомаха.
тнсгpÿпн (от гр. gastré .изпъкналост·
на съд·) биол. Третият, поепвaиннт
стаций от развитието нн зародиша нн
многоκ.лвгъивигв животни, когато ce
получава мехуреста ферма и започна
ав..лвнЕта нн елстенте.
rârep (нсм. Gatter) 1. Механизиран
урва с няео.лео триона за бнченс нн
дървен материал. 2. Дъскорезница с
такава машина.
гнтерИст (от нвм.) Работник нн тнтΕp.
гн-танн (фр. gat tire) Заразна Волетг по
буОнтв.
гаубица {ием. Haubitze от чсш.) Арти¬
лерийско оръдие, ковто стрслн с
наклонен огън, срелно между тон и
мортира (използува ce нн“-чесге при
разрушаване на укрепления).
гАуляйтер (нем. Gauleiter) !. Уиравн-
153
тел на област вън фашистка Герма¬
ния. 2. прен.. Самовластен управитсл.
гАуптвлхт (рус. от нвм. Hauptwache)
1.	Гъpаоизчanно — караулно поме¬
щение, пригодено за нзасждавс нн
караул. 2. Затвор зн военни, място
зн задържане нн новини лица.
гаф (фр. gaffc) Неуместна постъпка,
глупост ; грешка.
гвардеец (от ит.) Ройник от гварди:-:.
гвардия (ит. guardîa	1. Пър¬
воначално — конна вс-йсеоса инст зн
лична охрана ын аържаавв глава нлн
вов'ваиалние. 2. Отбрнвн войскова част.
3.	Формнинн за восвин и политически
цвлн (в буржоазните страни). 4. прен,
Ннй-етбрзчнт? - най - добрата част нн
някоя група или онтαвнaαння.
гваш. гуИш (фр. gouache от ит. giiazzo)
1. Постна Оея, κοιτο ce употребява
разнесена с Онла Ооя и с лснкг.нн ма¬
терия (декстрин. гуниарабикум). 2.
Картина рисувана с такава Ося.
TвнЯκово дърво (от нм.) бот. Трони--
чвеео лърне, от ковто ce правят кегли.
гввлрu (нт. guclfi) ист. Членове нн
средновековна партия е Италия и
другаде, конто поддържали паната;
лрот. гиВвлнни.
гаврИла {неп. guerlla) = гсрнля.
тевгйp (тур. kevgir) 1. Канснин или
тухлена знднрнн. 2. Свод. 3. Голнма
полукръгла кухненска цсден.
гевезе (тур. gevezc) Който ce тлван,
разглезен. глеальо.
геврек (тур. gevrck) 1. Трошлнн, кре¬
хък. 2. Тънее крнвнймв вън вид нн
колелце, ковто ce поставя аъв вряла
водн, нрвдн ан ce псис.
гедисти (от сеОс.) Привърженици на
Гсл (1845—1922 г.), който еснеанл
през 1901 г. Френската соuнaлнеги-
ческа партия и ce Оорнл против опор¬
тюнистите н работническото лннжсннс.
гвбвн (гр. géenna от ввр.) Пъкъл, прс-
изполня, нд.
гсзмС (от тур. gezmek) Разходен.
гСйзвр (исл. geysir) Извор с горсщн
водн, който нврнеанмно блика като
фонтан.
гейм (αΗΜ. game „игра“) сп. Завърше¬
на партия при ннкон спортни игри,
напр. определен бре“ темен при тевис-
reHepâ
гейша (яп.) Професионална танцьорка
и нснипа н чайните леноас е Япония.
réjie (тур. gelc) 1. Несполучлив знр при
игра на табла. 2. прен. Несполука.
неуспех.
гем (τνρ. gem) Юзан.
гСма (лат. gemma „сеъпонвнвн камък“)
1.	Гравиран камък, обненовсно скъ-
псгюнвн, който служи за украса нн
пръстен. 2. прен.. Пръстен с такъв
камък, кайте в служел и за печат.
3.	мед, Пъпка.
гемиджИ“ (тур. gern, ici) Лодкар, моряк
or гвмнн.
гвминйт (лат. ^ζοΜίτά^) езиков. Даосы
?лгсе (оВне. е мн. ч. : гемнинти).
гвннвНцин (лзт. gcmlratio „удвояване")
1. грам. Уавоньанв нн съгласна. 2.
литер - Стилна фигура. при ксято ce
но₽!нрн ВΕnоеpе;^.етвсно вана дума н
стих илн изречение. налр. „Удряше,
удряше стрнплю елснвгс ту, -лн" (Гр.
Пърлинс-.в).
гемйя (тур. g - - .ri) Неготям кораб с
плαтна ; пл ата хол, лз ï и я.
ген 0-р. gen os »рол") физеол. Въобра¬
жаема сnсыcвунpвн материална сли¬
вица, носнтвл нн пαтлелетзеноттгн,
който уж осигурявал npнтыетнввоет
н погенсгвого на сднн или други
признаци на организма според фор¬
малната генетика нн Внйсмнн.
генеалогичен. генеалргйяесня (гр.
genealogl^s) Родословен ; гсвса·
логическаеласификанияна
езиците — подразделение вн ези¬
ците според тяхното родство : ннло-
снропсйскн, тюркскн, твнигсеa група
и т. н.
генеалогия (гр. gcnos „ред" и logos
„наука“). 1. Наука зн родословието,
зн нсторинта нн рода. 2. История нн
рода, pолеепеаuc. 3. Родословна книга.
генёза. тснéзсе (гр. genesis) 1. Исто¬
рия нн зараждането и развитието нн
нещата и »влсивята. 2. Произхожде¬
ние, възникване. 3. рел, Битие, пър¬
вата книга е Библията.
геиеонρмси (гр. génos „род“ и tomos
„закон“) Дял от буржоазната социо¬
логия, който изучава развитието вн
свнвИегтего и Орнкн.
генерал (лат. generalis „главен") Висш

генералбАс
154
“овнвы чин с чстирн степени : гене¬
рал-ннйор, гснерал-леИтснант, гене¬
рал-полковник и армсИски генерал.
гcвΕpнлОйе {вcы. Generalbass) муз. На¬
чин за съкратено цифрово означаване
нн нкерлнтв.
генерйл-тубер:нйтрр (лат. generalis gu-
Всп^ог) ист, 1. Главен управител
нн област или вн няколко губернии
е дореволюционна Русин. 2. Висш
иpелетнauгΕл на британската кралска
власт е домивнонитв. 3. Висше длъж¬
ностно лицс н колонните. 4. Управи¬
телят нн Източна Румелия от Осво¬
бождението ао Съединението нн Бъл¬
гарин.
генерАлен {лнг. generalis) Общ, всеобщ,
главен,	върховен ; генерален
щ a б — орган нн нисшето весиво
управление. коИто разработва еъпро-
сн вън връзка с отбраната нн стра¬
ната и подготовката нн новини дей¬
ствия ; генерално еонсул-
с т е о — дипломатическо представи¬
телство с разширени пълномощия.
генерализацин (от лат. generälls) 1.
Полмнннннвс нн частни янлввил ин
общ принцип, изваждане вн общо
заключение въз основа нн частни слу¬
чаи ; обобщаване, обобщение. 2. мед.
Разпространение нн Волсстсв процес
върху цслин организъм.
генерализИрам (от лат.) Отнасям една
установен до рвд лвлвннл и факти ;
обобщавам.
тcвеpнлrtеныут {пнг. generalissimus
.•1“-™.“,·“) Най-нисше военно зва¬
ние, ковто ce дана за изключителни
еовыви заслуги ; върховен N.“•0.0-
м -щдуващ.
генералитет {·cы. Generalität от лнт.)
1.	Висш команден състав вн армил.
2.	Лицата с генералски чин н едва
армия; тевcpнлегво.
генерЯлски (от лат. generälis) Свой¬
ствен, принадлежащ на генерал, от¬
насящ ce до генерал.
генератИвен (от лат. genero „раждам")
Който произвежда или рнжла ; ге-
• е р a т и в · н клетки биол. —
полени клетки.
генерАтор (лат. generator „родител")
1.	Машина. устройство или апарат за
произвеждане вн някакъв продукт,
·нИ-ЧΕсго газ, електрически ток, или
за превръщане вн механическа енер¬
гия е електрическа. 2. Уред зн про¬
извеждане вн електрически гpΕпгcнин,
използуван н радиотехниката. 3- Пар¬
ният котел при парната машина.
4,=назгенерато>р.
генератёрен (от лнт.) 1. Свойствен нн
генератор. 2. Произведен с генера¬
тор.
генерйция (лат. geTeratio »рожавшие·)
1.	Поколение, негоногве. 2. Зараж¬
дане.
генерирам (от лнт. genero „раждам“)
Произвеждам, предизвиквам (предимно
влвκтpнивеκи колебания).
геиврИчЕВ (от. лнт. gcnus, erls »род-)
Родов.
генетИк (гр. genetlkos) Специалист по
генетика.
генетика (гр. genetlkos „отнасящ ce
до произхода“) Днл от биологията,
коИто изучава явленията и законо¬
мерностите при ·неnедегвеиоогтн y
човека, животните и pαегеиннтн.
генетИчен генетАчески (гр. genetikos)
1.	Който изучава произхода нн нещо
илц ce отннсл до произхода вн нещо.
2.	Който принадлежи или е евоаегвΕ·
•а гснстиката.
гениален (лат. genlalls) 1. Надарен с
цна-толcмн опооо0иотгн, изключител¬
но оносо0ен. 2- Присъщ нн reHu“,
създаден от ^βη“.
гОний (лнт. genlus) 1. Най-голлна стс-
нсн на анронитост. 2. Изключително
надарен човвк. 3. мит. Дух-покро-
ннтсл ; добър лух ; зъл дух.
геасолртия (лат. genius и гр. lôgos
„внука“) Ннукн зн понннтн и разви¬
тието па тc·цнnвцге хора.
генитйлен (лнт. genitalis) Детероден,
полон.
генитДлии (лнт. genitalia) анат. Дете¬
родни органи.
генитАв (лат. genitlvus) грам. Родите-
лсв падеж.
геветйн (гр. génos .ред“ и tÿpos .вид-)
биол. Наследствената основа нн ор¬
ганизма, съвкупност от •нслеастве-
внтв предразположения нн организъм.
геноцИд (гр. génos .род' и лат. caedo
155
ге ометричен
.убивам') Унищожаване нн отделни
групи от цαееnΕинето по расови и
религиозни метиан, широко прилага¬
но от - имперналиститс.
гентАлен (.лат, gentil is) Родов.
генуйнен (лнт. gcnulnus) Природен,
истинен, първичен.
гео- (гр. géa „зсмн") В сложни дунн
показна отношение към земята и
π о ч в a т я.
герёсрлртия (гео- и биология) Наука
за живота нн Земята.
геоботйииен (гео- и батанаха) Дял от
ботаниката, който изучава разнреде-
лсннсте, състава и видоизменението
на растителността вън връзка с поч¬
вата, климата и пр.	'
гергéнся (гео- и гр. génos .род") Уче¬
ние за произхода на Зснята.
геодезия (гео- и гр. gnosis „знание“)
Познание зн Звнята, изучаване съ¬
става вн земната кора.
географ (гр. geogräphos) 1. Специалист
по тcотpнфuл. 2. Учител или студент
по теотpαрнл.
география (rp. geographia от géa „зс-
мл“ и grâphô ,пнша“) 1. Наука за
Земята и нейната повърхност, за рнз-
пpΕaепеинето на живата природа и
човешката дейност върху земното
кълбо; BΕMcоπнсннцc. 2. УчсОннк но
географнн ; физическа г в о г р н¬
ф и л — изучава развитието и сънрс-
мсввнтн структура вн теотpαрееαгα
средн и въвысжзоетuге зн нейното
рационално усвояване в преобразя¬
ваше ; иконом ичсска геогра¬
фия — изслслвн и оВнсвннн тернте-
риалного разпределение вн произвол-
ттаото, условията и особеностите, при
които то ce развива.
тcегpâрсеu (гр. geögraphikös) 1. Кой¬
то принадлежи нлн в свойствен нн
географията ; г е е г р a ф с к a ш u-
р и в a — отaнлсиΕвоетгн на един
точка ын земната повърхност от сена¬
тора ; г с о г р a ф с к a а ъ л ж u и a —
отдалечеността нн елин точен от зем¬
ната повърхност от прнстнн за гла-
евн мсрнднан. 2. Който принадлежи
или с свойствен на географ.
геодезИст (от гр.) Специалист по гео¬
дезия ; земемер.
геодезически (гр. geoCâlaikόa) Свой¬
ствен или присъщ на гΕодΕаннгα, зс-
мемсрси ; геодез ичссеа	ли¬
ния — най-късата линия между двс
точен на земната повърхност.
геодезия (гр. gcÖCâialâ »разделяне на
земята' от гео- и diaoiral .разде¬
лям") Прилежна внука, конто изуча¬
ва земните форни и размерите нн
Земята или нн отделни нсйвн части ;
ср. топография.
геодбт (гр. geödaiit:s)=-геодезист.
геодинамика (гео- и динамика) 1. Нн¬
укн за силитв, които действуват н
съвременните гео логически процеси.
2.--геофизика.
геозйвър (гео- и гр. säuros „гущер“)
Изкопаемо нлвиуго.
геойд (гео- и гр. éidos .вид“) Назва¬
ние на истинската {ыαтcыαтнчвсκнгн)
форма вн Веынгa. Определянето ын
геоида в гл нвнтн задана нн нисша¬
та геодсзин. Установено в, чс Зсннтн
инн форма вн сфсрона.
геолбг (гр. geölogos) 1. Специалист
по геология. 2. ГpΕиодaвaтΕп илн
студент по геология.
геологИчески (гр. geöloglkös) КоИто
ce отнася към геологията или й в
прис-ьш ; геологически пери¬
од — пpодължuгепвоег от аренс н
историята ын Земята, конто ce харак¬
теризира със снос особено разпреде¬
ление на сушата, със свой климат,
животни и растения.
геолбгся (гр. geölogia) Наука зн стро¬
ежа, състава и историята вн Земята
и земната кора.
геолежки (от гр.) Който принадлежи
или в свойствен на геологията.
терматкетйз:^м (гео- и м^огн^ет^а^зъм)
Земсн магнстнзъм.
гсометрЛлсв (от· гр.) Сист напрано,
Вез дн ce спазва птpеиеκтuвн (за чер-
тсж).
гсонстрИчсн, теонегpймcΕκи (гр. geo-
nietrikos) Който в присъщ илн в
овойогвеи на гcонттpuнтн ; гесмет-
р и ч u a прогресия ■— редица от
числа, нснко от еоите ce получава
чрвз умножаването на предходното с
сдно определено число ; г с е м е т-
рн чн a пропорция — равен-

геометрия
156
стноте на дав кратни отношения ;
тcоаетpимво място вн тон-
к a — съвкупност от положенията нн
точен, които отговарят нн слво усло¬
вие.
геометрия (гр. gcOmctrla .aеиеиepнe“
от géa „земя" u métron „мярка") 1.
Освоаси днл от матсмагиентн, който
изучава npоегpнветaΕвнгΕ форми и
съотношения и техните обобщения ;
елсмсвтарва геометрия —
нзучнан евойегантн ин най-простите
фигури и тела ; раздслн ce на две :
плaниаегpи.н — зн снойстантн
вн фигурите е раввина, и с т в р е о-
метрин — за пространствените те¬
ла ; a в a л и т и ч в a теоаетиин —
нзучнан саойегаαгα ин гсонстримингс
фигури със средствата нн алгебрата
и анализа, а и ф в р с в ц и a л в a г с¬
е м стр и н — нзумаан TΕоыΕгpнивиге
обсеги с помощта нн ыαтвмнгичесеил
анализ. 2. Учебник по геометрия.
геометър (гр. gcoMétrês) 1. Уисв или-
сuсuннлнет по гсометрин. 2. Прсне
аааатсл по геометрия.
геоморфология (гео- и морфология)
Нлон от тcогρaрuигa, който изучава
формите вн земната повърхнина (ма-
теpнuн, илнинни, долини и пр.), тсх-
нин произход, развитие, генетични
съотношения, взаимни групировки и
теотρ;реκо разпространение.
Γтопо.лйтиен (гло- и политика) Бур¬
жоазна политическа доктрина, конто
чрсз извратено тълкуване нн данните
от uκовомнчеееaгн, πопитuиΕееaтн и
физическата география ce стреми дн
обоснове зъншвнтн политика на им-
пΕpuaлнсгuчcсκuге държави, тсхинтс
претенции зн световно господство и
еееиaваня.
rcopâ*a (гео- и гр. hörama .гледка’)
1. Глобус с релефно изобразени пла¬
нини, рскн, сзсрн и нр. 2. Пособив
зн нагледно изучаване вн география¬
та.
георгИки (гр. georgikos еЗеыΕаепсеu“)
литер. Стихове, които възхваляват и
иъзннант красотата вн селския живот
(κзноетпн сн »Гсоргнкн“ от римскин
пост ПуОлн“ Вергилий — 70—19 г.
нр. в. с.).
геPCИянлснйл(-■^) (гео- и санклинал)
геол. Големи участъци от земната
кора, нн които нрн първата фаза от
тяхното развитие в ставало натруп¬
ване кн морски и сухоземни инслос-
нин, придружени със спнанвс нн дъ¬
ното, a през нгоpaгa фаза в ставало
издигане, при ковто ce образували
планини (Аnипте, Кнненз, Урал, Хн-
мнлантв u лр.).
^оснСи (гео- и гр. skopos „наОлюдн-
гcn') 1. Лицс, ковто ce занимава с
гсосконнн. 2. Урва зн наблюдаванс вн
атмосфсрните явления.
герснόлся (гео- в гр. skopéo еглелaы“)
Наука зн атмосферните явления вър¬
ху Земята.
геостЯтика (гео- и стата-ка) Наука зн
ранвонеснсто нн гаъpauге тслн.
теоер^pн (гео- и гр. sphâlra „кълбо“)
геол, Венка сднн от концентричните
обвивен около аΕывого кълбо: бари-
с ф в р a — централното зенно ндро ;
л и т е с ф в р a — най-външната об¬
вивка ин земната кора ; хнаросфЕ-
р a — водната обвинен ; a т м е с ф с-
р a — газообразната обвивка.
геPTtiнтOнсчя (гео- и тектоника) Дял
ег тcолотнягн. койго изучава строежа
•н звената кора, данжсвнсто нн ней¬
ните части и образуването вн плани¬
ните и материците.
reoTépMBKa. геотермия (гео- и гр.
thérmê „топлива“) Клен от геология¬
та, който изследва вътрешната твмнЕе-
ратура на Земята и всйвоте разпрс-
лслсвнс е дълбочина.
геотермичен. геотермически (от гр.)
Който ce отнася, произлиза или в
свойствен ин гсогcpнuнтн ; г с о т в р-
мичнс стъпало — разстояние
от е4 метра отвееве е Зсмнта. прн
ковто температурата ce повишава
с 1°С.
гертермрмéтър (гео- и термометър)
Урсд зн измерване вн вътрешната
температура нн Веынтα.
геотропИзъм (гео- и гр. trépo „обръ¬
щам") Свойство на органи вн расте¬
ние дн нрнсннт под нлннвис ин aеы-
ного притегляне определено положв-
•пс но отношение нн центъра вн Зе¬
мята : корените отиват индолу — н е-
157
ложителен гЕотроннзъ м, a
стъблото отива нагоре — отрица-
т С л С В TΕ0ΓИ0ΠИЗ>Ыί.
тΕОрИгин (гео- и гр. phâgos .лаком“)
мед. Болестно състонинв, прн което
ce нлс пръст.
геофИзика (гео- и физика) Физика на
земното кълёо, внука зн пропссите,
конто станат е твърдата, течната и
газообразната обвивен вн земното
кълбо.
геофйт (гео- и phytön „растение“)
Растение, ин ковто органите за веге¬
тативно в'ъзстнвоВ;<1ане (луеоaнин,
корсввща) te pнaauααт под зсмнтн,
напр. картофите.
геофон (гр. géa »зсмя’ и phoné язву.“)
Прнсмвие нн paаиpеетpaвнанщн ce н
земната кора звукови вълни.
геохАмия (гео и химия) Наука зн хн-
мнчесенн състав вн Земята ; изслед¬
ва хвынитееuтc елементи нн Зеннта
и законите зн разпространението и
движението им е земната кора.
геонентрйзьн (гео- и цешпризъм) Не¬
научна представа на нpΕ‘анuте народи
зн Земята като център вн вселената,
около конто ce движат Слънцето и
другите· всВссви твла.
терцентрИяен, геоцентрически (от
гр.) 1. Който ce отнася до центъра
•а Зеынтн. 2. Който принадлежи или
с с качествата ин гΕоцΕВгpuзън.
гепйрд (фр. guépard) Вид леопард,
който живее н Азнн и Африка. Опи¬
томен, то“ ce използува за лов вн
антилопи.
герИк (гр. hlérax) Граблива птица;
нтгpΕб нлн тоееn.
герйн (вгр. gerânl) Кладенец, Вулар.
герЯний (игр. géraTi .здравец“) бот.
1. Здравец. 2. Южноафриканско де¬
коративно растение, от ковто ce по¬
лучава ароматно масло.
гсрВ (пол. hcrb от нем. Erbe »цαелед-
отво“ прсз рус.) 1. Отличителен зине
нн държана, град, съсловие, род, кой¬
то ce постннн на официални доку¬
менти, върху нонстн, знане и подоО-
ни. 2. Държавна такса, събирана чрез
марен, върху които стон държавният
герб.
гергев (тур. gcrgcf от нр.) Ранен за
героиз ъм
опъване* на тъкан, върху конто ce
бродира.
гердйн (τνρ. gcrdan „шнн" от псрс.)
1.	Огърлица, ва·.'^. 2. прен,, Увисва¬
лата част под шията нн геавдо.
герСв (тур. gcrcn) 1. Ниско място край
река, понякога заливано. 2. Свободно
място край сслищс, на което пнсс
сcлеκuнг лоВнтъе.
répecT (тур.) Породист, слър и пврнНт
(за пстсл).	’
теиuέгρuя (гр. géras „етαpост" и iat-
réla „лекуване“) Дял от мсдицината,
който ce занимава с въпросите зн
продължаване на човешкия живот.
герйля. гверйля (нсн. gucrrilla) 1 На¬
звание нн партизанска война е Испа¬
ния и н страннтс от Латинска Аме¬
рика. 2. Команди от полицейски,
жнвднрмернйскн и еоЯскони части зн
потушаванс ВорВнтн вн трудещите
ce. 3. прен. Гражданска война. 4.
прен.. Бъркотия, безредие.
германизация (от нсм - ) ГовΕмчвαнв.
герман^ъм (е. лнт. gcrmaniaмua) ези¬
ков. 1. Немска луна е чужд взне.
2.	Израз, свойствен па немски взне,
мъчно преаоднн нн чужд взик.
гермИний (ог со“с.) Химически елснент·,
знае Ge. пореден номер 32, атонио
тсгло 72,59; крехък метал със син-
кнвобнл цвят, който прилича по свой¬
ствата си вн еловото.
германйст (от е. лнт.) 1. Унcн-еnецин-
лнст по германска филология. 2.
Студент по германска филологин.
германистика (от лнт. Germânl) Наука
зн теpынвтеuтc езици, литература и
култура (вснсън, английски и др.).
германофйл (лат. Germäni и гр. philos
.обичащ") Привърженик и поклонник
нн вcнтκнгн култура и политика.
германофоб (лат. GcrMâni и гр. phö-
Bos „страх“, „омраза”) Човсе, който
мрази немската култура и политика.
герминатИвсн (лат. gerMiTatlvus) Ко“-
те пониква, зародишен.
герминИтор (от лнт. germino “Новне-
вαын) Апарат за изпитване кълняе¬
мостта вн ссмсната. за ускоряване
нлн регулиране на невневавсте им.
героИзъм (гр. hêrôfsmôs првз рус.)

героичен
158
СnоеоВвоет зн извършване вн под¬
виг ; гсройство, снеnетт.
геройчен. героически (гр. hërolkôs
»героичен-) 1. СпосоВе· за подвизи,
за смеля нелн ; смсл. юначен, храбър.
2.	Величествен, грандиозен. 3. литер.
Който разказва за лcтенднpци герои.
4. литер. Написан нн възвишен стил.
гербИ (гр. héros „гврой“ нрвз рус.)
1.	Ченсе, който ce отличава със сме¬
лост и доВлСст ; юнак, храбрец.
2.	Главно лицс в ннкое събитие.
3.	Главно лннс е литературно произ¬
ведение. 4. мит. Главно ливе в древ¬
ните митове и сказания, надарено
със свръхестествена сила. 5. прен.
Отличил ce работник н някоя област,
удостоен с награда.
геронтокрйция (гр. géron .старсц“ и
krâtos „сила“) Управление, осъще¬
ствявано от старите люлв, практику¬
вано вай-чссто е патриархалните об¬
щества.
геронтология (гр. géron, gérontos .ста¬
рец' и logos „внука“) Днл от биоло¬
гията, който ce занимава с процесите
в оpтαвuaнα, предизвикани от ста¬
ростта ; ср. ΓΕpuaт. ин.
герундИв (лат. gerundlvuM) грам, Гла-
голво пpuпaгaгепво ннс е латински
език, което нрслнан необходимост.
герундиИ. терутдсуи (лат. gerundluM)
грам. Глаголве същесгвнтелво нмс н
латински и нитлнйеkн език.
геру^я {тρ. gerousla) Сънсг· вн стнреИ-
шиинтв, сенат е древна Гърцин.
гестАпо {нcм. съкращение от Geheime
SAzats/wllzci „тайна държавна поли¬
пи«") Фашистката тайна полиция в
Хнтлето“н Германия, станала посло¬
вична с жестокостта и зверствата си,
réiи — гетри.
тегивИkс (от собс.) Изолационен мате¬
риал. полунси чрсз напояване нн
хартия с разтвор вн бакелит под нн-
л . - г.ше.
тсгâг (or co'k.) геол. Желязна руда,
налеп железен окис, чссто примесен
с манганов и алуминиев окис ; среща
ce ιπ.ιι внд вн глнвопеаовин маса ;
служи зн добиване вн жслнзо (но
инсто na поста Гьоте — 1749—
18о2 г.).
гето (нт. ghetto) 1. ЕвреИски квартал е
големите средновековни тpαaо■вΕ, из¬
вън който сврснте нямали право дн
излизат. 2. Определен квартал зн
инородно насслсние е страни с расо¬
ва днскрннниацнн.
гетри (фр. guêtres) Вид платнени или
плъстснн обвивки внд обувки, които
ce воснт зн гапло ; гамаши.
гешефт (нсм. Geschäft „сделка“) Нс-
почгсин слслен, снежула.
гешефтЯр (от нсм.) Лицс, ковто върши
нспои'тспн сделки ; спекулант.
гиеелИяи (ит. ghibcllini) ист. Привър¬
женици ин императорската власт н
Италия по времс на ОорВнтс меж¬
ду императора и папата ; прот. гасл-
фи.
гиббн (англ. gibbon) зоол. Вид малка
човекоподобна маймуна с дълги пред¬
ни крайници.
гсвтИр=гeвтир.
гигант (гр. glgäs, antos) 1. мит. He-
aΕйег“нгΕnво лицс с огромен ръст и
свръхестествена сила ; великан, испо¬
лин. 2. прен. Много голям ин ръст
човск. 3. Всичко. ковто надминава
обикновените рнзнерн.
гигантИзъм (от гр.) Необикновено (че¬
сто Волеетно) увеличаване вн тялото
или вн част от тялото y човека, жи¬
вотните и растенията.
гигантски (от гр.) Който има качества
•а гигант ; прсголнн, иеπолнцсκи, гра¬
маден.
гид (фр. guide) 1. Волни, екскурзовод.
2.	Справочна книга, пътеводител.
гИдн (тур gi Ji) Ax ти, немирнико !
гндйн (тур. gldl „хнтрсц“) Снссл, реши¬
телен и своеволен млад човек.
гйлда. тИлдня (всн. Gilde) 1. У ста¬
рите гсрмаван — съюз зн защита вн
живота, имота и ивсттн нн членовете
му. 2. Прсз еpелвигc асконе — съюз
вн търговци, занаятчии и ар. за за¬
щита ин профссионалннтс интереси
вн илввовстс му. 3. Търговци, - до¬
революционна Русия, оВосоВснн н
група въз есиоен нн оборота и да¬
нъка.
гИлза (всм. Hülse нрвз рус.) 1. Метал¬
на тръбовидна част от патрон или
снарнд, конте съдържа избухливо нс-
159
щсстао ; фишек. 2. Книжна тръбичка
зн ннгнрн. 3. Тръбовидна част, конто
прикрепва нещо.
гилотИна (фр. guillotine от собс.) Урсд
зн оВcaглαaнвαне ын хора (по имсто
нн лекнрн, който я в създал).
гилотинИрам (от фр.) 1. Отсичам ня¬
кому главата с гилотина. 2. прен,
Убивам ; унищожавам.
гилотИнка (от фр.) Машинен за обряз¬
ване вн пури.
гилошйране (фр. guillochcr) Гравираше
със специална машина във вид вн
рисунки от различни комбинирани
ливни, особено върху клишета зн
банкноти, зн да ce изВегие фалшифи¬
цирането им.
гимназИст (от гр.) 1, Ученик от гим¬
назия, срсдвошколвне. 2. прен, Не¬
зрял юноша.
гимнАзия (гр. gyMTâsloT) 1. Срслпо
уиеВно заведение. 2. Сградата вн
средно училище.
гимнастик (гр. gymnastikos) 1. Опитен
е тинuнетциесκи упражнения. 2. Пре-
поянвнгел по тслссно възпитание.
гимнАстикя (гр. gymтaatiké) 1. Система
от упражнения зн физическо разви¬
тие, за укрепване нн здравето и зн
добиване на ловкост. 2. Ннукн зн те¬
лесните упражнения.
тцвâвдpн (гр. gyné „жена“ и anér,
andros „мъж"1) Жена с вторични мъж¬
ки признаци (Орала, мустаци и др.),
гилннтрбп (гр. gyné „жена“ и aTthrô-
pos .новее") Човек с поповu призна¬
ци вн жена и мъж; ср. хермафро¬
дит.
гингивйт (лат. ginglvltls) мед, Възлн-
лсшнс нн венците.
гинекей (гр. gynalkélon) У старите
гъpuн — жсшко отделение е дом,
гиaекркрАтся (гр. gyné.gyTaikôs „жсна"
и krâtos „власт“) Власт вн жсвнтс.
гинеколог (от гр.) Леенp-епеuиaпиcτпо
гинекология.
гинекологически (гр. gyna^ologi^s)
Който ce отнася ле гинекологин ;
гивсеологичЕсеа клинн-
к a — лечсВво знававшие за лекуване
•а женските полови органи.
гиненрлбгся (гр. gyné, gynaikos „же¬
на“ и logos „наука") 1. Медицинска
ти ра
наука, конто ce занимава с физиоло¬
гията на nоnовнгc органи y жената,
техните знВолнвнвия, преаннзваве и
лечсвнс. 2. Болинино заведение за
лекуване нн тези болести.
гинекомйн (от гр.) Прскалсн-о предадеш
чонск нн страстта си към жснигс ;
голям жснкар.
гинекомИния (гр. gyné, gyn-aikos „же¬
на“ и mania „лудост“) Прскалсвс
голяма страст еън жени, »лудост“ зн
жени.	’
гинекомАст (гр. gyné, gynalkos .же¬
на“ и Mas tos . гърди ") Мьж със
силно развити гърди.
гинекомастия (от гр.) Силно развити
гъран y мъжеп нвдивна.
гинецей (гр. gynalkélos през лат.) бот.
Съвкупност от женските ннсти на
цзета (плодник, сснеппнк и пр.).
гинокЯрдия (гр. gyné „жена" и kardia
„сърне“) бот, Вил индийско дърво,
от семената вн ковто ce прани лекар-
стзо против проказа.
гинриАи (гр. gyné „жена“ и Onyin
„име“) латер. Женско инв кнто
пеевaонны на мъж ; ср. αнapоииы.
гиньОл (фр. guignol) 1. литер, Главно
лнцв във фрснскин куклен театър,
нонвил ce през XVIII е. 2. Куклен
театър, е койго играе такова лице.
гипс (гр. gÿpsos) L Бял или бΕ.зи“еген
кристален минерал ; воден калцисн
сулфат. 2. Препеиен протукт от ηβο
във вил вн бял прах, който, размит с
вода, бързо ce втвъранвн и служи зн
отливки, за замазване вн пукнатини
и лр. 3. Скулптурна отливка от този
прах. 4. Хирургическа превръзка от
същия прах.
гипсАрям (от гр.) 1. мед. Прннн гипсо¬
ва превръзка, поставнм в гипс. 2. На¬
торяван почва с гипс. 3. Прибавям
гипс във вино през нренс ин фермен¬
тация, за дн получи по-добър вкус и
цвят. 4. Запълвам, измазвнм с гипс.
гипсолйт (гр. gÿpsos и lithos „камък")
Снсс от гинс и минерални или орга¬
нични вещества. лее и лош провод¬
ник вн топлината; употребява ce кн¬
то строителен материал.
гйра (рус. от пеpо.) 1. Тсжсст зн тиы-
ынттичcеен упражнения, обикновено

гирлинда
16)
лае стоманени топен, съединени с
дръжки. 2. Метал ев къс с опpcпΕпΕве
тегло, служещ зн мярка. 3. Висяща
тсжест зн регулиране на движението
•а механизъм.
гирлянда (ит. ghlrlânCa през фр.) 1.
Всрнгн от сплетени цветн, зеленина,
хартия и др., конто служи за укра¬
са. 2. Орнамент с такава форма. 3.
прен, Рсанца, вървслина, множество.
тнгнвα (ист. gitana) 1. Иенaиеκα циган¬
ка. 2. Характерен тави на испанските
цигани. 3. Изпълнителка влтозн тннц.
гишё (фр. guichet) Гpоaоpиc вн стена
или определено мдсто е голяма зала нн
учреждение зн обслужване нн посети-
тепиге (в Вавен, noma, съдилище и др.).
главкома = глаукома.
главконйт = глауконит.
гладиатор щат. gladlator) В лрспиин
Рим — Ворец, най-често реВ. осъден
престъпник илн плевник. който cc сра¬
жавал шН цирковата нрсва с дини зве¬
рове или с лр - - ги гладиатори ле смърт.
гладиола (от лат. gladaus „.меч“) бот.
Гpaлuисео πаете с рувuввuдшu рнз-
ноёнгрвнн цое’сде и листас форма
вн мсч.
глазет (фр. glacé) Вод Врокат с ътъкн-
вн златни и сребърни нишки
глазкам 'нем. glasieren) 1. Покривам
с глазура. 2. Прнан лъскан, лъскам.
глазура Ччвм. G’asur) 1.Тъвъг стъкло-
еВpαаеи лъскав слой; ет“те се полαтн
върху евраммиши излелин за украса,
зн издръжливост и зн пепоcнaвc водн
и влага ; г-лсн. 2- Гъ^с?1 захарен сироп,
с който cc покриват захаросани пло¬
дове, сладкиши, торти и ар. 3. Засти¬
вал сл.“ ег захарен сироп.
глЯнда (пнг. glans, ndls „мняъл") анат.
Вид желъдовилна жлсза.
гланц (нсн. Glanz) 1. Лъскавина, бля¬
сък, гладкост. 2. Прспарат зн лъскане.
гланцИрам (нвм. gl anzleren) Излъскван,
правя лъскав, покриван с гланц.
rjiâcHC (фр. glacis) Насип от пръст, ка¬
мъни нлн Ветов нрсл укрепление.
глИскорд (нсм. Glas „стъкло" и фр.
corde ..струна·) Музикален н·егpу-
мспт със стъклени пластинки вмссто
струни,
гляспяпйр (нем. Glasspapier) Покрита
със стъклен прах хнртщ за нзголч·
лаве вн лърнсвн предмети ; ср. шкурка.
глаубсрИт (от соВс.) Вил ыннeтнл, на-
трисао-ка.’щнЕ“ сулфат, който ce сре¬
ша заедно с каменната сол (но имсте
еда вснсеня химик и леенр ГлнуОер).
тлнуб^ép(χ■;Η сол (от тоВт.) Минерал,
който cc ynoïpeHina при пpонзвоa-
стното нн ислулоза, стъкло, сола и др.
и като рн.зслаВмтелво средство.
глаукома (гр. glâukoma от glaukos
. .снстлозвлсн·) мед, Тежка очна бо¬
лест, конто cc дължи нн снлио аътре-
о'шо налягане.
глауконИт (от glaukös „еавтпоавлвш")
Минерал със зелси цвят, който слу¬
жи за бзгрнло, за тор в др.
глацто;- пгнн (лнт. glacles ...чел“ в гр.
logos ,,наука·") Наука, конто вволвa-
нн ледовете.
тΛΕHκоыBтъp (гр. gléukos „сладко ниво“,
и mêtron „мярка* ) Урса за измерение
аπχαpвостгα ин нивото.
глсдИчия (от ео0е.) Вид тввΕpоaывpн-
еннске дърво, което св)тгл1вжла като
декоративно лърао и есгcегаевa т·тpa-
лн.
глЕзср (англ. glazc^ техн. Част от
машина за хартнн, конто cc състои
от няколко металични валяка. нсжду
които мннаен харгинтн, зн дн получН
гладкост.
глет (нем. Glatte „глалеост") Оловна
схра, окис вн оловото с примеси от
други нетали; упогребяен еcaa.опJУ'
чненне вн глеч и др.
тлΕгнеp (нсн. Gletscher от лат. glacics
„лсл“) Планински ледник. леле· голям
блок вън високи планини нлн поляp-
в~ области, който ce движи Ваело.
гликоген (гр. glykÿs „сладък“ и génos
,.рол“) Животинска скорбяла. която
cc образува от захарта нн кръвта в
чернил дроб и е мускулите, кълето
остава като вътлΕXндp - тин вапнсц, из¬
точник зн физическа енергия.
гликбза (от гр. glykÿs „сладък") l.Bc-
геecг“О, ковто ce намира е растител-
·ыте и животинските организми и
нна сладък вкус. 2. Ръсто и сладко
вещество, което ce получава от царе¬
вица, картофи и др. ; има голямо прн-
161
лежввнв н хранителната ннду стрия ;
плодова или гроздова захар.
гликозйди (от гр.) Група растителни
вещества, които под въздействието
вн фсрнснгн или хидролиза ce раз¬
падат вн захар и други органични съе¬
динения.
глскрзурии (гр. glykÿs и oûron „ури¬
на“) мед, Беnеог, при конто cc отдслн
захар (по-пранз гликоза) е урината.
гликокбл (гр. glykÿs u kolla .клей“)
1. Анuвеоuвтвн енсвлннн със слад¬
никав вкус, която има теърлс голямо
значение при оёын·гтн иа вΕщcег“αтн
у ылcκепuшнвтuuтΕ. 2. Проявител във
фотографията.
гликолИза (гр. glykÿs и lÿsis „разтва¬
ряне“) Сложен процес нн разпадане
нн въглсволоролагв (особено нн плико-
тв·н и гликозата) е животипсенл
организъм, прн който сс образува
мленва киселина.
глИнтвайв (нен. Glünhwein; glühen¬
der Wein нрвз рус.). Вино със захар
и лодпрнаен.
глипт (гр. glyptos „арнзнв") Камък с
изрязано на. нвге изображение, гсмн,
еанся.
глИптика (гр. glyptiké) Изкуство зн
гравиране и моделиране нн скъпо¬
ценни и nелутеънонв··u камъни.
глиптотСка (гр. glyptos и thékC .ку¬
тин“) Î. Колекция нлн музей ог глин-
тн (камъни с художествени изобра¬
жения!). 2. Музсй от скулптурни про¬
изведения.
гриптогносия (гр. glyptos .нззннв" и
gräsls »звание') Опитност прн поз¬
наването нн ннтннви вннтcлееu про-
изевдсвин.
глисЯндо (нт. glissando „плъзгайки сс*)
муз. Гρнплъз“нвв нн пръстите по
струните нн u·отpуне·т.
глисьбр (фр. glisscur) Глосеедынcв
и Вързохолси плаватслсн съд с перен,
който cc плъзга по олыnшн повърх¬
ност вн водата.
Г-жф (гр. glyphis) Къс отвессн дъл-
бс“ (жлвб) във фрнз.
глифогр^фия (гр. giÿpho .издълВнанм"
и grâphô .пиша") Изкуство за при¬
готвяне нн изпъквали форми при
гл0с a
галванопластиката за изработване нн
клишета зн пвннт.
глицерАди (гр. glykcrôs „сладък“ и
Cldos .вил“) Естери на глицерина с
мастни киселини, конто сн главната
съставна част цн животинските маз¬
нини в растителните масла.
глицерйн (гр. glykcros .сладък“ през
лнт.) Сладка, гъста, прозрачна теч¬
ност, която cc получава ог мазници ;
има широко приложение е мвaнuн-
naia, техниката и др.
глсцeрофрсфâти (от гр.) Сели на ^1-
цЕрнвофосфорин киселина, конто ce
употрсОнент за укрепване вн нерв¬
ната система.
глицйк (гр. glykÿs .аалые") Вид про¬
явител (във фюгогpнфннгα).
глицИни“ (от гр. glykÿs) бот. Пъл¬
зящо растение (храст или дърво) с
Олзгсухнвтн лиланеснви цвстовс.
глоВИлви (фр. global) Взст изцяло,
еёщ ; г л е 0 a л в a р a к е т a — ра¬
кета, конте можс дн πpввΕеc Обви
заряд във всяка тонка вн аΕы·огб
кълбо ; глобална сума — обща
сума.
глрбстерИни (лнт. globus .еълОо“ и
gcro „нося“) Морски организми с
черупки, от конто ce сёрнзуан тиня
по дъното нн оквниптв ; еорспоножен.
глобулАрен (лнт. globulus, фр. globu¬
laire) Кълбовиден, кълбеобразен.
глобулИни (лат. giobulus „малко къл¬
бо“) Вид животински и растителни
белтъчни вещества, които cc срсщат
е кръвта, яйцата и др.
глбёус (лнт. globus „кълОо“) 1. Мащаб¬
но намален модел вн земното кълОо
или нн πвОΕевнгз сфера, който обик¬
новено <-с върти около ос. 2. Аба¬
жур вън внд нн кълбо.
глор^ш^и“ (лнт. gloriflcatlo) Въз¬
хвала. прослава.
глорнл (лат. glorla) Слана.
глёса (гр. giossa „език“) 1. езиков.
Бележка па пρтпвеанч илц читател нн
·олтто нн ръкопис или н самин текст,
конто обяснява и тълкува непозната
дума или нвнсвц TΕKTг. 2. юр. Тъл¬
куване вн текст вн законен ред не
ред. 3. Всяка рнлео употребявана или
11 Речник вн чуждите думи е българския език

глосалгия
162
спвнннлизирнвн дума с неясно зна¬
чение за еОневонсннл читател, по¬
ради ковто ce налага лн cc обяснява.
глосйлгил (гр. glössalgia) мед. Болен
н сзика.
глосЯр (лат. glossarluM) 1. езиков.
Тълковен речник вн остарели и мал¬
ко употребявани луни е някой текст,
особено древен. 2. юр. Сборник от
тълкувания вн закови и юридически
актове.
глосЯтор (лат. glossate^ Тълкувател
нн старинни думи ; автор нн глесн.
глосемИтика (гр. glössa „език“ и sCma
„знак“) О0щолн·таuсгнн·н	съвре¬
менна творил, конто използува чисто
реpнαпви снесоВи за описание вн
езиковите структури.
глосйт(ис) (гр. glö'ssltls) мед. Възпа¬
ление вн езика.
^осолИлия (гр. glässa „език" и laléo
„говоря") 1. рел. Изказване вн ·т-
познати думи вън нрсне нн екстаз.
2.	ВΕaеннелΕви звуеоеъиет■αпuн.	3.
мед, Смущение е говора, при ковто
Волният казан измислени думи.
глосолСтия. глогология (гр. glösso-
logla) 1. езиков. Наука зн сзика;
лингвистика, езикознание. 2. мед,
Дял от медицината, който изследва
вa0олнан·uятн нн взиен.
^осо^Орис (гр. glêssa „език“ и pté-
ris .папрат“) Вид изкопаема папрат
от енмввеньтпΕ·ня период.
глотогония (гр. giotta „език" и gonC
.(зараждане“) Произход и развитие
вн сзика.
глутен (пнт. gluten .лепило“) 1. Леп¬
каво вещество, клеаеовннн ; прен-
лачно вещество, което обуславя лвн-
ливосттн нн тестото, особено от пше¬
нично брашно ; ценно хранително
вещество. 2. Хранителен остатък от
инрсннцатн при доОннннв вн сеорОялн.
глутИв (лат. gluten, inls »лепило")
Животински клв“, получаван при
варене нн хрущяли, сухожилия, кос¬
ти и др.
тлутинозен (лат. glutinosus) Който съ¬
държа лепливо вещество ; леплив.
ιήΒηι (волс. gMina) ООщинн, най-
малката административна единица н
Полша.
гняйс (нсм. Gneiss) 1· геол. Вид ска¬
ла от ортоклаз, слюда и кварц, конто
сс унотрвОнвн кнто строителен мате¬
риал. 2. мед. Коже· оОрнв, койте
еьрОн и подмокря, особено но главата
нн еърмачстн.
гном (нсм. Gtom) 1. мшт Зснсн дух,
пазам и познавач ин подземни ськро-
внщн, 2. прен.. Джудже.
гнОма (гр. gnOii.c „мнение“) Кратко
мърлро иapΕитпнc (чеего е стих) ;
Мъдра МИСТ>л, сентенция.
гномИе (гр. gnöT- ikos) Автор ын гвеми.
^омИчен. гномИчески (гр. gnomi-
kôs) 1. Който изказан или съдържа
гноми. 2. Който cc състои от гномн
илн принадлежи към тнх.
гномон (гр. gnomon) 1. техн. Твърд,
стар астрономически урсд във вид
нн егвΕетн стълб), не сянката нн който
върху хоризонтална повърхност сн
апрслЕ-шлн височината нн слънцето,
посоката вн мсридиана, географската
шнрмпа и др. 2. Стрелка вн слънчев
часовник.
гнрибннка (гр. gnôMonlké) Изкуство
зн правене вн слънчеви часовници.
гвоеΕоп0гцл (гр. gnosis „знание“ и
logos „наука“) Теория вн познани-
сто, длл а? рнлеебфнлтα. който изу¬
чава изворите, възможностите и сред¬
ствата вн научното незнание. Мате¬
риалистическата диалектика .включен
н ^Οε си онова, ковто днес наричат
творин вн познанието, твеееолетuл,
която трнОвн лн разглежда своя пред¬
мет също така исторически, като
изучава и еОоОщана произхода и раз¬
витието вн познанието, нрсходн от
незнание към познание“ (Лсии·).
тносныaх (гр. gnosls „звание“ и ма-
clïë „сражение“) Ссктант-христинни·,
който в против науката.
гноси“ (гр, gndsis »знание“) 1. Способ¬
ност за познаване нн света чрез
органите на сетивата. 2. Звание.
гностАк (гр. gnostlkOs) Представител
и последовател вн т·естицнзмa.
гнбстикя (гр. gnostlké) = гвестнцнзъм.
твоетиц“зъм (от гр. gnostlkös „поз¬
на ннтвлен ") РΕлитиевво-филосортео
течение от първите некеас ин хри¬
стиянството, ковто разработва хри-
163
г0рди ев
сгиянеκнтα догннтнен въз основа ын
неоплатонизма, ннтнгopвйег“ето и
други източни религиозни унвинн.
гностИмсв, т·ост“мΕеκu (гр. gnöstlkOs)
Който в свойствен вн тпосгuцнзнн
или принадлежи на всго.
гну (афр. gnu) зоол. Преживно млеке-
НИтаеЩО животно От TΕЫΕЙCTBОΓО нн
нвтнлоннте — прилича вн кон, но
нмн рога като вол ; живее в Африка.
гоблён (фр. gobclln от то0е.) 1. Килим,
обикновено зн стена, с втъкани н него
художествени картини. 2. Бродирана
картина.
гой (еар.) Нвснренв, еОндце прозвище,
осоВсно за християнин.
гол (англ. goal .арата", „цсл“) сп. 1.
Определено място (»арата"), защища¬
вано от един отбор срсщу нападе¬
нието вн друг отбор при футбол, хо¬
кей и др. спортни игри. 2. Вкарване
вн топентн е тонн мнсте.
ГолгОта (нрнм. gulgultä “Черен“) 1
Място до Ерусалим зн наказване*
осъдените нн смърт, ша ковто Онл
разпънат Исус Христос спорел Еван¬
гелието. 2. прен. ЛаОно млсте, място
за нъченне ; мъки, страдания, тежки
изпитания.
Голийт (евр.) 1. Спорел ВнОлилтн игно-
лцнтеи геллм риnнетнмннин, който
Вил победен от Давил. 2- прен. Гн-
тαвг. 3. змл. Вид голнн Орънбнр.
голкипър (англ. goal-kcepcr) сп. Член
вн футбол,· или друг отОор, еойто
пази вратата ; арнтнр.
гблрп (англ. golf) 1. Вид игра нн те¬
нен : дървена топен cc удря със стик
(танга), зн лн cc вкара не определени
пътечки н специални ямки. 2. Широ¬
ки rope панталони, конто ce пристн-
гат под келсвЕте {нонеже с такива
панталони играели голф).
голф2 (фр. golfe) Морски залив.
гоминдан = гуаниваан.
гонАди (гр. gonas, ados „раждащ“)
анат. Жлези, конто произвеждат по¬
ловите клетки ; полови жлези.
гонг (мал.) Мвлсш музикален инстру¬
мент с източно произхождение вън
форма вн диск, но който ce уарн с
пръчка с филц накрая; издава глух
продължителен звук ; служи и за
даване сигнали нрн игра, за обнд и ар.
гондола (нт. gondola) 1. Дълга вене¬
цианска лодка, конто ce движи с витло.
2. ав. Кон:, ееачвв зн въжения пръ¬
стен нн бален, или херметична ка¬
бина е стратостат. 3. Сαнеpнзго“αp-
нащ cc нелувнтев.
гочдолuép (нт. göndölicrc) Лодкар нн
гондола.
гонлрлнера (ит. gondoliers) Пессв вн
гондолнср ; нсселн нΕеcц.
гопАдии (умал. от гр. gonC „семе") 1.
Водорасли, конто жинсят е симбиоза
с гъби и образуват лишсн. 2. - Снори,
клетки зн размножаване в някои
бактерии.
гонимТтрия. грнириéтрия (гр. gönia
„ъгъл“ и métréo „мерн“) Част от три-
тевоыcгpuлгн, която cc занимава с
функциите ын ъглнтс и неталитс зн
тяхното измерване е κpиетαлогpнри-
ята и онтнентн.
гρннмет'ър. гониометър (гр. gönia
.ъгъл' и métron „мярка") 1. Уред
зн научно или практическо измерван,
нн ъглите ; ъгломер. 2. рад. Система
от макари зн радиопредаване и радне-
прненанв.
гонокСк (гр. gonos .ссме" и kokkos
.зрънце") биол. Микроб, коИто при¬
чинява говорен.
гонорея (гр. gonos и rhéo .тскн“) мед.
Гнойно тсчсВнс поради венерическо
заболяване ; трипер.
го^ялСн» го^янСн (фр. gonfalon и
gonfanon) 1. Военно знаме. 2. Чер¬
ковно зианс.
гонфалониер (фр. gonfalonler) ист. 1.
Началник нн военин сили. 2. ист.
Началник нн изпълнителната власт,
нзОнрнв от насЕлЕннЕто е средните
нсковс.
ronäK (уер.) Бърз народсн украински
танц с полска «ainc.
гсргОва (гр. gorgo, лнт. мн. ч. Gorgo¬
nes) 1. мши. Стрн щ но женско съще¬
ство с грозно лице и знийсеи коси,
което с поглсдн си вкамевявало хора¬
та. Според сказаиннта гсрговите Онли
три, от еенто ннй'ЧΕого ce споменава
Мелузн. 2. прен. Зла и коварна жвнн.
гОрдне“ възсл (от то0с.) 1. Много

горил a
заплетен възел, с коИто фригийският
цар Гордий завързвал ярена към
процепа вн κелеенцннгα сн; според
легендата никой не момел дн го раз¬
върже, a който Он го развързал, тря¬
бвало да станс господар нн Азнн.
Алеесзвдър Македонски го разсякъл.
2. прен. ВαнлΕтен и мъчно разрешим
въпрос.
горйля (англ. gorllla от афр.) Човеко¬
подобна африканска маймуна, сил¬
на и голяма (де 2 метра).
готика (от соВс.) Архитектурен стил,
който cc появил през ХП н. във
Франция и оттам cc разпространил е
цяла Западна Еврсна, кълсто тоеπод-
ствувал до крал на XV е. ; харак¬
теризира ce с остри сводове и остро-
върхн кули, с каменна рсзОа, цветни
стъкла, заострени отвΕо·и форми и
много скулптурни украшения.
готически (от ое0т.) Свойствен вн
готите ; г о т и ч с с к и Щ р и ф т —
немският заострен шрифт за разлика
от латинския ; г е т и ч в с к к стил
—готика ; г о т и ч с с е о н е р о —
πнееu с тъп връх, коИто нншс двОвле.
гофрета (фр. gaufrette) Тсссн сладкиш
с пълнеж между кори, изпечени между
дан метални капака с нагъната нът-
рвпщн повърхност, нанодоОнваща
пчелните еилиИеи.
гофрирам (фр. gaufrer) 1. Прннн въл¬
нообразни гънки върху хартия или
върху метални листове. 2. Отпечат¬
вам на плат или па кожа изпъкнала
рисунка.
гофър (фр. gaufre) Тънки метални или
фурнирни листове с надиплена повърх¬
ност ; употpΕ0нaнг ce за покриви.
трабс (нвгл. grab „сграбчвам") Инстру¬
мент за улннннс и изваждане вн дреб¬
ни инструменти, попаднали н сондаж¬
ни дупки.
грйбщнхсл (нсм. Grabstichel) техн.
Стоманен резец зн гравиране.
гриве (ит. grave .тежко") муз, Тежко
в Оннне — за тсмно.
травИдитяс. гравидитёт ^.^ανίά^,
il Lis „тежест") мед. ВpΕые·ност.
. - рНннй (фр. gravier от лат. gravis
„тежък") Едрозърнест пясък, прине¬
сеш с дрсОнн камъни ; арсОев чакъл.
164
гравиметрия {лнг. gravis и гр. metréO
„меря") Наука, конто изследва раз¬
пределението нн силата нн тежестта
върху земната повърхност.
гравниТт'Ър (лнт. gravis „тежък“ и гр.
Métron „мярка") Уред зн бпредслннв
ускорението ин силата вн земното
притегляне ; излолзуан ce при тьр-
TΕВΕ на полсзви нзеонαΕыи и изуча¬
ване вн вътрешния стросж вн земята.
гравИрам (фр. graver „нзpлзвзы) Въз¬
произвеждан рисунка или •наннс
върху твърд материал чрез изрязване
или не химически начин.
граннс (лат. gravis „тежък") езиков.
Тежко ударение ( ’ 1.
гравитационен (от лнт.) Освоены върху
закова за притеглянето.
гравитация (лат. gravitas, ätis „те¬
жест") фнз. Природна сила, конто
cc вролеянн като взаимно нpнгΕтлнвв
между телата ; всемирно притегляне.
гравитИрам (от лнт.) Кловл към нсщо,
стремя cc към nemo.
грявьор1 (фр. graveur) Художник или
майстор. коИто гравира.
трапьор*2 (фр. graveur) зоол. Внд дър-
вексн ОрънОнр.
гpнарpн (фр. gravure) I. Дъска или
МЕталт плочен с гравирано изобра¬
жение илн надпис, от която става
отпечатването. 2. Рисунка, отпечатана
от такава лъска или пластинка. 3.
Изкуство зн създаване вн худежΕе-
твсно произведение чрез гравиране.
4. Художествено поонзаелсвне, ковто
в създадено мрсз гравиране.
градация (лат. grâCâtiö) 1. Поствнснно
пеанщннамв um понижаване, неелΕ-
доβαтcлно преминаване от сднн сте¬
пен е друга ; степенуване. 2. литер.
Последователно натрупване нн епи¬
тети, образи, срнвиеннл и други из¬
разни средства за постигане нн заси¬
лено чувство (възходяща градация)
или зн отслабване {·нвходжцн гра¬
дация) ; ср. климакс.
грЯдел (ввн. Gradel) Вид качествено
бяло нлнтно с чΕΠ“оpнн тъкан.
градиент (лнт. gradlcns, entis „крачещ’)
1.	Степс· (мярка) за увеличаваше нлн
намаляване нн някаква физическа
величина е пространството при пре-

165
ыeтт“αнеге й вн определено разстоя¬
ние ; геотермичен	гралн-
е в т — повишаване вн температурата
нн земната керн ын нсски сте мстрн дъл¬
бочина (средно с 3°С) ; т в м п е р н-
турсн градиент— изменение
нн температурата вн атмосферата нн
всеки сто метра височина (обикно¬
вено ce понижава с 0,5 или 0,6°С).
грндИрнм (нсм. gradieren or лнт.) 1.
Разделям вн градуси. 2- Нареждан
според заслуги, качество и пр. ; сте¬
пенувам.
ГрадИрин (от нем. gradieren „сгъстяван
солсв разтвор") 1. Съоръжение във
вид нн високо скеле, но което теме
селвн разтвор вн тънен струи ; таен
стаен ускорено изпаряване и разтво¬
рът ce е0отαгнвн вн сол. 2. Съоръ¬
жение зн охлаждане вн вода с цел
дн cc използува отново в същото
предприятие.
градуирам (нвм. graduieren от лат.)
1. Нанасям градуси или други лслс-
•нн нн нещо. 2. Правя градация
вн нсщо; стсненуенн.
грйдус (лнт. gradus »стснен", .стъп¬
ен") 1. Единица ;за измерване на
дъги и ъгли, конто е раннз вн х/зоо
част от сеpыжΉееттн. 2. Стенен,
аелевне по сгълОиuαгн вн физически
урва (термометър, барометър u лр.).
3. Единица мнркн за температура,
гъстота, сила вн алкохол и др.
грайфер (нсм. Greifer „хващащ") 1.
Пpитносо0лввнв нн педвмсв кран зн
тевнрснс вн нъглнщн и др. 2. Прис¬
пособление към машина зн хващан,
о0ρн0отβнвuя прсдмет.
грам (гр. gramma „бслсг", „знак“,
„буква") Основна единица за тежина,
конто в равин нн тежестта вн 1 см3
дсстилирана водн	1/юоо от кило¬
грама ; г р a н-н т е м и г р a м-.м е л с-
еулн — Ореят нн гpнноа<етв от
ладеве вещество, равен вн нсгевоте
атомно или молекулно тсгле ; г р н-
мсвс — ЫΕтαлни късове с различна,
определена тежина, ковто сс постн-
влт вн теглилки.
грнмнтйе (гр. graMMatlkôs) 1. Специа¬
лист по граматика или автор вн грн-
грандоман
матикн. 2. ист. Който знае дн нищв
добре ; еннжовнне, образоваш човек.
граматика (гр. graMMati ké) 1. езиков.
Наука за строежа на думите (мор¬
фология) и нapΕиΕ·ннгн (синтаксис) е
даден език. 2. УчеОвнк зн строежа
нн днасв език, учебник не граматика.
гранатаст (гр. graммât^aiés) Учител
но граматика, специалист но грама¬
тика.
граматичен, граматически (гр. graM¬
Mati kos) 1. езиков. Който в свой¬
ствен или принадлежи вн граматиката,
2. прен, Сух, формален.
гранинСи (лат. grâмlтcua „тревист“)
Житни растения ; треви.
тpнмuвОвΕH (от лат. gramen, iris .тре¬
ва") Тревист.
грамот“ (г-р. graMmata »писмо") 1.
Официален ннснсв докумевтзн днннвс
нн нрава, награда или отличие. 2. ист·
Официален документ с различно съ¬
държание, издадеш от феодали или
владетели ; ср. хpитоaуn.
грамофОн (гр. gramma „Оуенн“ и
»phoré „глас") Апарат, който въз¬
произвежда звукове, записани по
онΕuuнлен начни вн грамофонна
плоча.
гран (лнт. granum .зърно") 1“ остар.
Единица за аптскарско тегло, конте
в равин приблизително вн 0,0622
грама. 2. прен, Нищожно, малко, не¬
значително.
грниНт {лнг. granatuM „зърнесто“) 1.
Въaеисел зървнст тъмночервен плод
от ту0шpопнмстее дърво; вар. 2.
2. Скъноненсн зърнест камък с тъм¬
ночервен или тъмен цвят.
грнвНтн (иг. granata) 1. воен. Избух¬
лив артилсриИски снаряд. 2. Ръчна
ОемОа. 3. сп. Тсжвст зн хвърляш, вн-
далсн или е определена цсл ; гюллв.
гранд (лат. grandis „голям") Испански
дворянин; аристократ, благородник.
грандиозен (ит. grandloso) Прсгелям,
огромен, еелннестеев.
грандоман (лат. grâтCia „голям“ и гр.
Mania „лудост“) Неоправдано горде¬
лив чоасе, който ce тнлшн зн много
новенс от другите ; маниак.

грандомания
грандо^ии« (лнт. grandis „голям“ и
гр. Maria „лудост“) Неоправдано
възгордяване с болезнено чувство зн
нpенызходетае над другите; надмен¬
ност, внлутост.
грянйт {нш. granito от лнт. granum
»зърно") Твърда зърнеста маса от
оргоклаз, кварн, слюда и лр.
гранйтен (от нт.) 1. Направен от гра¬
нит. 2. прен. Твърде здрав, непокла¬
тим, устойчив.
грЯнула (лат. granula) 1. анат. Нн“-
малкнта зървоандва съставен вн клет¬
ките. 2. фарм. Малък лсчвОсв хан,
около 0,05 г. 3. мед. мн. ч. Трнхомви
зръинн.
тpнвулИгоp (е. лнт. granulîtor) техн.
Машина зн раздробяване вн руди и
камъши.
гранулйцня (от лат. granum „зърно")
1.	Начин зн получаване вн различни
материали е зърнест вид с опреде¬
лена големина вн зърната н зависи¬
мост от нуждата ; озърня-анс. 2. Зър¬
нестият строеж вн слънчевата повърх¬
ност. 3. мед. ГоегΕНcнво зарастване
нн раин с нови тъкани {иΕего със
зърнеста повърхност). 4. мед. Нор¬
мално нарастване нн тъкан. 5. Намнв
вн превръщане вн лекарствените ве¬
щества в еднообразни твла (gra-
nulac).
гранулЯрен (пнг. granularis) Зърнест.
гранулирам (от лнт.) 1. Превръщам е
зърна, нраал зърнест. 2. Подлагам cc
вн гранулация (за рннн, зн тъкани
нн тялото) ; зараствам ; г р a в y л и¬
р a в т о р — зърнеста смсс от 70—
80 % животински тор и 20—30 % су¬
перфосфат.
гранулиране (от лнт.) техн. Превръ¬
щане нн метали, захар и лр. з зрън¬
ца нрн тяхното преминаване от раз¬
топено е твърдо състояние.
грячулнт (от лнт. granulum „зрънце")
Дpе0негъpнΕст тpнннт.
грануломна (от лат. granulum „apъ·UΕ“)
мед, Възв'лчс, получено от разраст¬
ваш; и a съединителната тъкан y
човска и животните поради хрони¬
чен възнaлнттлcн процес.
гратис (лат. gratis „нернан почит“) 1.
Безплатно, даром. 2. Безплатен билст
166
за посещение вн театър, забава, с·^
ΓΕзα·нc и нолеОнн.
гратификЯция (лат. gratificatio) Пода¬
ряване, дар, •аграла.
тратулИция (лнт. gratulatlo) Поздра¬
вяване, ОлнгбНожслнвис.
граф (нсм. Graf) 1. ист. Наследствена
дверянсен титла, срсдна между еннз
и Варов (н царска Русин, н Герма¬
ния и др.). 2. Лнцв с тази титла.
графИ. (гр. graphe „писано“) 1. Права
ливнн. 2. Мнсте между две пара¬
лелни линии върху хартнл, което в
определено за попълваше ; колонен зн
попъ.лнапв, стъ·/^^. 3. = рубрика.
графбма (гр. grâphëma) езиков. Основ¬
ната структурна единица, която
влиза в системата нн писмената раз¬
новидност нн даден език.
график (тр. graphi kôs „писмен“) 1.
Чертеж за изразнен·, чрез криви
линии количествените зависимости н
различните пропссн. 2. Подробно pas-
п ределсннс нн работата по врсмс и
място ; план за работа. 3“ прен. Раз¬
пределение.
график (гр. graplilkôs) Лице, ковто
рнОети графика.
грНфикн (от гр. graphikos .писмен“)
1.	Област от изобразително!ю изкус¬
тво, която включва рисунки с линии
и щрихи, като ce използува кон¬
трастът само между Ослин и чер¬
вил цент, и различните начини зн
възпроизвеждане и умножаване нн
рисунки. 2. събар. Произведенин вн
това изкуство. 3. Форма на ръкопи¬
сни и печатни букви ; n·емcнотт или
ΠΕчαтαpегво. 4. Днл от езикознани¬
ето, който изследва съотношението
между буква и звук.
графйня (нем. Gräfin) Съпруга или
дъщсрн вн граф.
трафйт (гр. graphö „ниша“) 1. Мск,
нерв· и лъскан минерал, от който cc
правят моливи, Оон за нсчен, огнеупор¬
ни съдове зн индустриални ц^.^иилр.
2.	Приготвена тънка пръчица от тези
минерал или друг матс )ннл, предна¬
значена зн писанс. 3. мн. ч. Старин¬
ни внднноц върху глинени чсрснн.
графйтен (от гр.) L Направен от гра¬
фит; който принадлежи или е свой-

1β7
тгвев графит. 2. КоИто npонвзΕЖдα
графит.
графитизация (от графит) Процсс вн
кристализираше на въглерода н жслс-
зовъглсродин сплави, вследствие нн
ковто н тнх cc образуват частици
графит,
графИчен. графически (гр. graphikés
“писмен“) L Който ce отнася към
графиката или й принадлежи. 2. Пред¬
ставен или изразен чрвз чертеж ;
графически метод — н) мат.
начин за нагледно нpΕДсгнaннc, нз-
елΕЛ“нвc или изчисляване вн вели¬
чина с помощта вн чертеж ; 0) унсо
тpΕОнаанс вн самопишещи уреди зн
регистриране вн различни нвлсвнл,
нннрнмер биенето вн сърцето.
трафолбг (гр, graphologos) Специа¬
лист не графология.
графология (гр. grâpho „ниша“ и lo¬
gos „внука") L- Изучаване ночсрен
нн сляо лице, за да ce определи ха¬
рактерът ну. 2. юр. Изследване и
установяване достоверността вн пис¬
мени документи и подписи въз осно¬
ва вн померен.
гряфомйн (от гр.) L Който страда от
графомания. 2. прен,. Бездарен пло¬
довит писател.
графомАни“ (гр. grâpho впиша“ и
Mania „лудост*) мед, Психическо
заболяване, при ковто бездарни лица
cc отдават вн писaгΕΛcτаo; луда
страст зн писане.
графоспИзъм (гр. grâpho .нища“ и
spasMos „гърчеше“) мед. Нервно зн-
ООлнвнцв, при което пръстите cc
схващат прн опит зн писане,
графост-Атииа (гр. grâpho япнщн“ и
ститаки) Решаване нн задачи с
помощта вн графически метод.
грйфство (от всн.) 1. Владениенн граф.
2.	Достойнство, звание или титла нн
граф. 3. Алыuнucτpαтuвно-гΕpигбpи1αл-
вн единица е Англин, е Америка
и др.
грацибзен (лат. gratlosus) Изящен н
движенията, стровв, нрннлвеатвлсв,
прелестен.
грАция (лат. gratia) 1. Изящност. при¬
влекателност в движения и външен
вид. миловидност. красота. прелест.
Гризли
2.	== красавица (чвсто с оттенък нн
ирония). 3. мит. Трит, богини нн
красотата: Аглая, Ефроснна и Талин ;
ср. харнти.
треториЯнски календар (от соОс,)
ПрнЕтинт у вас нрвз 1916 гр.кален¬
дар, варсчсв така по името нн папа
Грегорнй ΧΠΙ, който нрвз 1582 г.
наредил дн поправят юлиансенн ка¬
лендар.
трсдер (англ. grade*») техн., Приенчин
или самоходна машина за разкопа¬
ване и изрнзняанвс ын пътища.
тредругер (англ. gradcr и - root „ко¬
пан") техн. Машина зн нравене вн
нътищн, конте разкопана камскисти
тсрсви.	*
грежа (фр. grège от нт. gregglo .су¬
ров") Коl1pнневαгн шишка, конто ce
получава от пашкулите след потопн-
ванЕто им във ернла вода,
гpΕЙн■рpуг (нигл. grapc-frult) Плод с
нъaгоpинн вкус сг цитрусово дърво,
близко до портокаловото ; горчив
портокал.
rpéHa (фр. graine) БуОене еΕHΕ.
гренядйн (фр. grenadine от соОс.) Виа
прозрачна тъкан (но името нн испан¬
ския град Гренада).
гренадйр (фр. grenadier) ист. 1. Вой¬
цик, който Онл въоръжен с ръчни
гранати (XVI до XIX е.). 2. Вейник
от сnнг·α пехотна част.
трекйж (фр. grainage) Съвкупност от
процеси зн произвеждан, вн качест¬
вено ОуОеве тcмв.
Греньор (фр. gralrcur) Производител
нн бубено оcне.
грес (фр. graisse) Мαсповид·о веще¬
ство, продукт вн земното масло, коете
служи зн смазване на трнещи cc
машинни части.
гресАрам (от фр.) Смазван с грес.
гpΕеъОpκн (от фр. graisseur) Приспо-
со0пепuо, нрвз ковто ce вкаран грсс
ле трвсщи cc части нн автомобил.
тpивойае· (фр, grivois) Игрив, леко¬
мислен.
гризетка (фр. grisettc) 1. Млада жена,
обикновено модистка, хористка, ра
Оетнинкн вн дантели и под. 2 прен.
Лека жена, държавен.
грАзли (англ. grizzly) 1. зоол. Голяма
три зу
168
американска сива мечен. 2. техн. —
Машина за отсяване чрвз сортиране
вн но-дребвитв късове.
ризу (фр. grisou) Избухлив отровен
газ е каменовъглена мина, съдържащ
въглеводородни вленснтн.
рим (фр. grime) 1. Изкуство зн про¬
меняне лнне вн актьор. 2- Средства
зн рнзхуОнанванс или променяне вн
лицето. 3. Гримиране, гримировка.
4. прен. Засилване хубавите черти вн
лицето с помощта нн козметични
средства.
тримАса (фр. grimace) Преднамерено
или нснелве пременяне чертите вн
пuuего нрн разви чувства и прежи¬
вявания.
гримаснича (от фр.) Правя гримаси.
гримИрам (фр. griMcr) 1. Придаван ве¬
на външност вн лице мрсз козметич¬
ни средства; поставян грим. 2. прен..
Подправям, фалшифицирам.
гримьер (фр.) 1. Който прави грим вн
актьор. 2. Който приготвя козметични
средства.
грип (фр. grippe) мед. Остра зарат-
нн Облесг, при конто cc явява възпа¬
ление вн дихателните пътища, при¬
дружена с трескаво състояние; нв-
рлуенπα.
грис (нем. Gries) Едро смляно жито,
царевица и др.	.
гриф1 (гр. grÿphos) 1. мит. Крилато
чудовище с тяло нн лъв, a с глава и
ернлв нн орел. 2. зоол. Гелнмн хищ¬
на птица от тсплвте страни.
гриф’2 (нем. Griff) 1. Дръжка вн снОн.
2. Пластинка от черво дърво или
пластмаса върху шийка на струнен
инструмент, върху конто пръстите
натискат струните.
грифз (фр. griffe) 1. Печат с подпис за
πепπcчншвαив нн документи с второ-
стснсвно знамение. 2* сп. Сграбчваше
ръката нн нротянинк прн Оорба.
триф-1 (фр. griffe) Орнаменти във фор¬
ма нн листа {нpΕB средните векове).
грифен (фр. griffon) 1. Внецоеловне
чудовище с тнло вн лъвица и с гла¬
ва н криле* ua орел; гриф! 2. Камен¬
но :1рхнтектурно украшение, което
прсшстнвлявн грифк 3. зоол.. Порода
кучета с дълга козина.
грог (a·™. grog) Силно питив от рн-
енн и ром, разредено с топла вода и
захар.
грбги (нвгл. groggy) cri. 1. Изпаднал е
безсъзнание поради улар при боксо¬
во състезание. 2. Изгубил сили зн
успешно еыешевαвнве. 3. прен. Много
изморен, изтощен.
троса (фр. grosse от лнт. grossus)
търг, Бройна единица за стока нн
отделни парчста, която в равна нн 12
дузнвн илн na 144 броя.
трос-майстор (нем. Grossmeister) 1. На¬
чалник, глагн вн орлси (рицарски,
масонски и лр.). 2. Звание вн отличил
сс срсд отличните н известна еОлнтг,
напр. шахматист, който в победил вн
състсзаннс между майстори.
грот1 (фр. grotte от нт. grot ta) Естест¬
вена илн изкуствена нстсрн.
грот2 (хол. groot) мор. Долното плат¬
но на най-високата мачта вн плавате¬
лен съд.
гротеска (фр. grotesque) 1. Орнамент
от фантастично преплитащи ce изоО-
рнжспнн па животни, pαегΕHнн и др.,
който cc в* появил през време вн
Възраждането по подражание нн от¬
критите украшения е пещерните тρо-
бенс {гpбгl). 2. прен. ИзобразяванЕ
нн хора и предмети н енрикагурси и
пρеувΕпимено кемнчвв вид, стигащ до
рaнтнстичвоет. 3. Произведение вн
изкуството с такива лИца и прсдмвтн.
4. Вид пcчнтapеκн Оуевн.
тротмачта (хол. groot-mast) мор. Най-
високата мачта вн плавателен съд.
грош (нвм. Groschen от лат.) 1. Стара
монета от 20 стотинки. 2. прен. Дреб¬
ни пари; нсщо незначително.
груёер (англ. grubber) техн. Култива¬
тор зн разравнис вн почната до
30 см.
грунд (нсм. G-utC) 1. Основа, дъно,
лочна, земя. 2. Първият пласт бол прн
0онлие“н·Ε и рисуване, върху който
cc слагат другите Вон. 3. Защрихова¬
но поле при гравюри и pнсу·ен;рбн.
грундИрам (нем. grüтClcrcn) Поставлн
грунд, поставям основа.
грундов. грунтов (от нем.) КоИто ce
отинсл към грунд или принадлежи вн
•сго; грунтови води — педноч-
169
всии веди; грунтови растения
— ковто остават нрсз зимита е поч¬
вата; грунтови бои — разредени
бон зн поставяше нн грунд.
грунт. грунтАрам = грунд, грун¬
дирам.
труп (фр. group) банк. Вързон от парн,
приготвен за uвнpαщαве но пощата.
трупа (фр. groupe) 1. Сбор от предме¬
ти или хора, които cc намират заед¬
но или образуват сдво цяло; купчи¬
на. 2. Лиша, обединени с сднн идео-
лотин. 3. Няколко души, свързани с
обща реОотн.
групСто (ит. gruppctto) муз. Вид укра¬
шение — група от четири това.
грюйёр (фр. gruyère or сеёс.) Вид
швейцарско тмpΕВΕ.
гргТёндер '(нсм. Gründer) Организатор
на предприятие със спекулативна
цел; основател.
гуанАко (1^. guaTaco) Животно от
рода нн ламите, което има тънка
вълна.
гуЯно {нсπ. guano) 1. Залежи от за¬
съхвал птичи тср н ненаселени npи-
морсеи мсстн (в Южна Америка, Аф¬
рика и др.), които ce използуват за
лснсбнн Онви и като твърд, ценсш
тор. 2. Вид uзκустнен тор.
ryâiu = гваш.
губернатор (-лат. gubernator) 1. Упра¬
вител на губсрнин е дореволюционна
Русин. 2. Висше длъжностно лице η
колонните вн Англия, Фравцнн и лр.
3.	Висше административно лицс н
щатите вн САЩ. 4. прен. Самозабра¬
вил cc властник, който своеволничи и
управлява самолично.
туёернЯторство (от лнт.) 1. Званнс и
длъжност ын губернатор. 2. Сграда¬
та вн централно управление нн гуОср-
•нл. 3. прен, Своеволие управление,
тaмонлaетцо еоннилуанве.
губерния (рус. от лат.) Основна адми¬
нистративна и териториална единица
в деpcаопюцновнн Русия, запазена и
в Съветския съюз до разделянето на
страната на райони.
гувернЯнтка (фр. gouvernante) Възпи¬
тателен нн двца е буржоазиите се¬
мейства, конто обикновено с чужден¬
ка, за дн ги учи вн чужд език.
гумирам
гуверньбр (фр. gouverneur) Възпита¬
тел, обикновено чужденец, наемаш от
буржоазни сΕМΕИетвα зн aъзнигнaннc
и ваналве обучение нн асцата.
гудрОв (фр. goudron) 1. Катран, Воро¬
на смола. 2. Пpовпнч·н нерва маса,
конто cc получава кнто остатък
слвд дcетилαпин нн каменовъглен кат¬
ран или нефт; използува cc е строи¬
телството (зн асфалтиране нн nъгщuн)
и кнто смазочно вещество.
тудронИтор (е’. лат. guCronätor) техн..
Машина за асфалтиране нн шосета.
гудрёнен {от фр.) Кагравен.
гулИш (унг. gui la s) Унгарско нацио¬
нално нстнс с месо и картофи.
гулден (нем. GulCen) Сребърна и злат¬
на германска мошсгн, ссга запазена
само е Холандия.
гума (гр. ko мата, лаг. guMMi от нр.)
1.	Гъст лснлнн сок, нблyчaвaнот раз¬
лични дървета слса разрязване нн
кората им; каучук. 2. Еластична ма¬
терия, получена след обработен на
тозн сок. 3. Късче от специално оО-
раВетс· каучук, с еоИто ce изтрива
нанисавото с молив или мастило. 4.
Направен оОръи от специално обра¬
ботен каучук, коИто cc ностанл на
колело вн превозно средство. 5. Сме¬
ла от някои гpоннчеееи дървета, кон¬
то cc употребява в медицината ц про-
иаводствоге. 6. мед. Грннулациенец
тумор при третичнин сифилис.
туни-нpâОиеун {лнш. gumini Arabicum)
1. Смола от африкански и араб¬
ски лървстн. 2. Лепило от тази
омоnн.
гумигут (лат. gumml и gutta .енпкн")
1. Гъст отровен сок от някои тропи¬
чески дървста, съдържащ смола, от
която ce получава жълта Оен. 2. Бон
от тази смола.
гумилне (лнт. gumml и лак) Смолисто
нтщΕCгво с чернен цвят, което cc об¬
разува но еловите нн някои трони-
исскн дървета и от което ce прави
чернен восък, шеллак и др.
гуннnИегце (пнг. gummi и гр. clastl “
kos „разтеглиа') Еластична гума.
гумИрам (от лат.) Покривам или напоя -
нам с каучук.

170
ту мит
гумйт (от лат. gummi) Минерал с чер¬
веникав веят, продукт от уранова
тмолΕCтн руда.
туыириκäuuн (от лат. guMmi и faclo
.нравя") Покриваше с каучук.
пумбвнс (от лат. gummi) Болест по
дърветата, при която кората нзнусен
много клс“.	"
гумёзе“ (лнт. guMmösus) Който съдър¬
жа еле“ или прилича вн кле“; лепена.
гуня (ср. пαг. guiina от келт.) Широка
горна лрсхн от груб плат, която cc
енмятз.
туонпвднн (кит.) Политическа партия
е Китна, основана нрсз 1912 г. зн
Оорбн с монархическия строй зн на¬
ционална независимост и демократи¬
зиране вн Китай. Прсз 1924 г. н вс-
го влязла и Китайската комунистичес¬
ка пнртнл. Таен тоа ставал партия вн
Олока между пролетариата, селнннгc,
дребната буржоазия и нацноналната
буржоазия. През 1927 г. комунисти¬
те напуснали гуомнвднна, новсжв ед¬
рата буржоазия начело с Чан-КнИ-шъ
извършила κовтpнpΕаолюцнонен пре¬
врат е подкрепа вн империалистичес¬
ките дъpжaaи. Пуоыннлнnът станал
партия вн 0уpжоαа·о-поыΕШЧНмΕеκил
Олое и преследвал Комунистическата
пнртнл.
гурбет (тур. gurbct от ар.) Отинавв н
чужбина зн нвчнлОн.
rÿpHfi {нΕpе.) 1. мит. Красива девойка
е мюсюлманския ра“. 2. прен. Хуба¬
вица.
гурмЯн (фр. gourmand) Любител и це¬
нител вн хубаво ядене; лнеомянк,
чревоугодник
гусматйк (от соВс.) L Автомобилна гу¬
ма, конто вместо със сгъстен въздух
в напълнена с особена еластична ма¬
са. 2. Лепило зн лспсве вн автомо¬
билна гума.
густйтор (е. лат. guatâtor) Лнне, ковто
чрез вкусване определл качеството
нн някой продукт, предимно нн вино ;
ср. дстустнтер.
густЛци“ (лат. gustatlo) Вкусваше, из-
нpоНaннт нн вкус.
густомО-тер (лнт. gustus „вкус“ и гр.
MC iroT .мярка“) Уред зн измерваше
нн вкусовите уссщання.
гутапСрча {мнn. guttapcrcha) Елнстич-
во вещество с възтъмсв или тъмно¬
червен цвят, прилично вн каучук,
ковто ce неnуинйн ог сгъстения сок
вн инеои тpо■ннчcтеи дървета, пре¬
димно от сока вн тутαисpчеaото дър¬
во; лош проводник на елскт рнчвстне-
то; има твърде широка употреба
н медицината и тсхниката.
тугйтоp {лнш. guttâtor) Канкомер.
тутурЯл (лат. gutturalis .гърлсн") еза-
KOQ. Гърлси звук (е, г).
гъркомИн (грмс и гр. Maria „лудост“)
Разналсн привърженик вн всичко
гръцко, гърчеещ cc (осоВене зн хри¬
стияни е Османската империя).
търцизъм (от гр.) езикое, 1. Особе¬
ност вн гръцкия език. 2. Заста луна
или израз от гръцки сзик. 3. прен.
Лукавстве, хитрост.
гьоОСе (тур. göbek) 1. Пъп, еорсм. 2-
Двнжсвнв с леко изхвърлян, вн ко¬
рена напрел (при ориенталски танц).
гьозВонажин (тур. gözbagici) Хитрсд,
шмскер; измамник, фокусник.
гьол (тур. göl) Блато, локва; кален път.
гьон (тур. gön) Обработена дебела ко¬
жа за холила на обувки и ар.
гьбтурс, гьОгуpuuн (тур. götürü) Всич¬
ко изцяло, веуном, знсдво всичко.
гюёре (гр. kopros нрез тур.) Top, смет.
гювСн (тур. güvcç) 1. Ястнс от зелен¬
чук или ориз и - месо, пвчвво вн фур¬
на. 2. Съд зн приготвяне вн такова
ястие. 3. Консервиран или замразен
зеленчук за такова ястие.
подерйя (тур. güdcrl) Кожа зн чисте¬
ше нн прозорци и др. стъкла.
гюзЕл (тур. güzel) Хубав, прекрасен.
πовпΕнС (тур. gözlerTe) Вид Онвнцн от
тъвко разточени кори.
гюйс (хол. gens) мор. Флаг с осоОсв
цент, коИто издигат военни еернОн,
когато сн нн котва.
гюл (тур. gül от перс.) 1. Роза, трен¬
дафил. 2. Градива или нива с рози,
розова градива.
гюле. гюлле (тур. gülle) 1. Кълбесто
тнло от мвтнл за хаърлнвв с артиле¬
рийско оръдие; кръгла граната, сна¬
ряд. 2. сп. Желязна топен с онрсдв-
лево тегло, конте cc тласка при спорт¬
ни състезания.

171
гюм (тур. gügüM) Голям металичен съд
с тнево гърло зн течности.
тюмё (тур. glime) 1. Ловджийско теpц·
внnuшΕ край блато, сзсре или рскн
за стрелнис но птици. 2. Поставена
питомна патица като уловка зн дини¬
те патици е такова скривалище. 3.
прен,, Ул - вкн.
гюмруе (тур. gümrük) 1. Мито. 2.
прен. Митница.
rnÿp
гюваулуе (тур. günCclik) Надница.
тю·пÿе (тур. günlük) = гюваулук
гюрултИя (тур. gürültü) Шум, нрнвн
глъч.
гюруеО'ур. gürllk) Сгъваем покрив ин
превозно средство или вн детска
количка.
гнурСнн) (тур. gâvur от пcpо.) Лицс,
ковто ив в от мохннcдαцсκнгн анра;
вснерник.

a
даалАи (тур. Cagli .планинец") ист.
ПpaОuтΕnеκи орди от турци, албанци
и петурменн християни, които вър¬
шели теnΕми бΕзмuнтгвн на Балкан¬
ския полуостров н кран нн XVIII и
началото нн XlX н. ; кърджалии.
даваджйя ' (тур. davaCci) Тъжител,
ищсц.
давАлови капки (от соВс.) Лекарство
за усноеонваве вн стомашни Волки.
дявйя (тур. dâva от нр.) Тъжба, съде¬
бен процес, съдебно дсло.
дагеротип (от те0о. и гр. tÿpos .отпе¬
чатък“) 1. Апарат за нравенс ин
снимки чрез ангеротипня. 2. Снимка,
направена чрвз дагеротнпин (но име¬
то нн фрснскин живописец Дагср).
дагеротИпия (от соВс. и гр. tÿpos .от¬
печатък") 1- Първична фотография за
снннннс върху метална плоча, при¬
готвена по онеuннлΕH начин. 2. Сним¬
ка, направена но този начин ; даге¬
ротип.
дадайзъм (фр. dadaisme от CaCa=eKOH-
мс“ е детския взик) Унааъчне фор¬
малистично течение η литературата и
жнвопнстн нн Залалин Европа по
врсмс вн Първата световна война,
просъществувало докъм 1924 г. Не¬
говите привърженици уж ce стремят
към .детска" простота, но стигат до
пълна 0ΕЗНpuвцнπвоег н изкуството,
затова н нбΕанятн си служат с Оез-
смuтпcн внОор нн думи, a н живопис¬
та — с безпредметно смесваие вн
пн·ни и цветове.
дазние'трйяески (от гр. Câsÿs „гъст“
и metréo »нсря"). Който измерва гъс¬
тотата или ce отнася към вея.
давим^^о (гр. dâaÿs „гъст" u Tiét-
гоп »мярка“) Урва зн измерване
гъстотата вн въздуха.
дайрб (тур. dalrc от ар.) Музикален
—■	■ / 	-
ударен инструмент с/двойни дрън¬
калки и опъната еожН от ваната стра¬
на вн широк обръчу
дактИл (гр. dâktylos /„нръст”) литер.
Стихотворна огъщrçП от три срички,
от конто първата cf дълга, a втората и
трстатн сн кратен при метричсската
стихосложение, a при товнмΕтеото
първата в ударена, a втората и тре¬
тата сн исулнренн ( —— ^ ) ; ср.
авансст.
дяктйлнрглАфння (гр. Caktÿllos „пръс¬
тен“ и glÿpho „дълбая“) Изкуство
дн cc праент образи върху пръстени.
дякт■илиртрΠфня (гр. Ca^ÿllos „пръ¬
стен“ u grâpho .ниша") Описание пн
нръстснн.
ДянтилномИнтня (гр. daktylios „пръс¬
тен“ и MaTtéla „гадание") Предсказ¬
ание по пръстени.
дактАлион (гр. Caktÿlion „пръстче“)
Урсд зн придаване еднаква сила нн
нръстнтв при свирснс вн пиано, прн
нисанс на машина и пр.
дактилАчен. дактилически (тр. dak-
tylikos) литер. 1. Написав е дакти¬
ли. 2. С уларсвнс на третата сричка.
дактилотрама (гр. CaMylogrâMima) От¬
печатък нн нръстн.
дактилотрпф (гр. daktylogrâphos) Спе¬
циалист по днегилотpaрня и дакти¬
лоскопия.
дактилография (гр. dâktylos „пръст"
и grâpho .ниша“) 1. Ннукн зн раз¬
познаване отпечатъци от пръсти, кон¬
те има голямо приложение е крими¬
налистиката. 2. Техника зн пнснвс вн
пишеща машина.
дяктилрлόгня (гр. dâktylos „пръст“ и
logos „дума") 1. Начин нн разгова¬
рян, с различни аанжсвил нн нръс-
тнте; „сзнк" вн глухонемите. 2. Ръч¬
на азбука нн глухонемите.
дяктнлрснбпия (гр. dâkiylos „пръст"
и skopéo „гледан") Начин вн уста¬
новяване вн лице по отпечатъци вн
пръстите нлн палците; ср. даетиле-
графин (1).

173
да мн сфнкация
далавера (тур. dalavcrc) Нечиста сдел¬
ен, мощсни-сстно, измама.
ДалЯИ-л^ма (тиОет. Calal-blama »нерв-
лама", т. с. с неограничена власт ка¬
то море) Върховен началник вн
лaмннгигc, духовен и светски управи¬
тел вн Тибет де 1959 г.
днлйк (тур. dalak) 1. Орган н лнвнтн
страна на коремната кухина, който в
гнено свързан с функциите вн кръ¬
воносната и лимфната система ; елcв-
кн“ 2. Болест нн далака.
Далйла (собс.) 1. Фuлцогиыκн, обичана
от Снмсов, конте спорсд Библията
узнала, чс силата му Онлн е вдин ко¬
съм, и предала тайната му вн своитс
сънародници. 2. прен,. Коварна жсвн.
лАпия (от собс.) Елрн гергина (по името
вн швсдскин ботаник Дал).
днлнНв, днлйн (тур. Calyan от ит.)
Заградено място във вола зн риболов.
далмИтикн (лат. dalmatica) 1. ист.
Внд царска дреха. 2. църк. Богослу¬
жебна лрсха е католическата църква ;
стихар.
далтонИзъм (к. лнт. daltonismus от
ообт.) Недостатък на зрението, при
който нс ce различават влеои цвето¬
ве, напр. червен и аcnΕв (по инсто
вн авглиИсенн физик Джон Далтон —
1766—1844 г.).
далтонист, далтовИе (фр. CaRonlste)
Страдащ от днлго·изым.
дйлтон план (от тебт.) ОсоОси начин
на обучение, при който ролята вн
учителя ce свежда де обикновен на¬
блюдател (но имсто нн гр. Далтон е
Америка, където в Вил приложен за
първи път).
дЯма1 (фр. daMC, лнт. ComItî) 1. В
буржоазното общество — омъжена же¬
на от състоятелните и образованите
кръгове. 2. Омъжена жена, госпожа.
3. Жснн, конте танцува заедно с ка¬
валер. 4. Карта зн игра, върху кон¬
те има изобразено мемичв. 5. прен.
Възлюблсва.
AàMâ2 (тур. Сама от нт.) 1. Вид игра
с двуцветни шсст, деест и.ли невече
топчета върху кнндрнтн, вписани еди·
в друг и съединени по средата и то
ъглите с нрави линии. 2. Самата фи¬
гура за тази игра. 3. Дстсен игра с
плочка върху начертана вн земята
фигура, по която ce скача.
дамаджИна (фр. Camc-jcanne нрсз тур.)
Възголнм стъклен съл за вино, вода и
др. течности, обикновено изплетеш от¬
вън с пръчки.
дамазлък (тур. damizlik) Доёнт и от¬
гледан е къщи добитък, a нс еупвв ;
за аамазлъе — зн разплод ; ср.
тамазлъе.
дамйр (тур. Caniar) 1. Жила, жилен.
2.	- Дебела месеста част от животин¬
ски стомах. 3. Чорба от такива ме¬
сести части.
дамИр^) (мал.) Вид смола от влеен тро¬
пически дървета ; използува ce зн
производство вн нрозрачвн лакове,
линолеум, чернен восък и пр.
дннâее (от соВс.) Вид вълнен, лсввв,
копринен или памучен плат, обикно¬
вено зн покривки, мсбслн и др. (по
името на гр. Дамаск).
дамИскя (от собс.) 1. = дамаск. 2. Ви-
еоеоеαчΕегвΕвα стомана.
дамаскИн (от сабс.) литер. 1. Сборник
от поунсцнн от църковния писател
Дамаскин. 2. Сборник от църковни
поучения от XVH—XIX е, написан
вн достъпен за народа сзик, обикно¬
вено своёодЕн превод от поученията
вн Днннсенн и някои други църков¬
ни писатели. 3. Слово или поучение,
което в биле метено е черква.
дамаскинЯр (к. лнт. CaMasclTarlus от
гр.) 1. Автор или нрсннсвач вн да¬
маскини. 2. Сборник от църковни
слова.
дамаскИня (от собс.) сабя от Дамаска
стомана ; остра снОн.
дймба (хол.) Вал от пръст, камъни и
Остов зн предпазване от наводнение ;
дига.
дамтИ (тур. Camga) 1. Знак, поставен
бслег, псчнт. 2. Уред за поставяне
знае мрсз изгаряне ; печат. 3. Пстшо.
да^о^ам (тур. damga) 1. Поставям
бслег, жнгоеаaн. 2. прен, Опстшнвнм.
даменйт (^κ.) Вид избухливо вещество.
дамл£ (тур. dam 1а) Сърдечен или мо¬
зъчен удар.
дамнификАция {пнг. damnuM „загуба“
и faclo „правя") Понасян, вн иму¬
ществена загуба.

до м н ο
дИмно (nнт. CaMTum) банк. Знгуён от
цснни книжа, продадени под курса.
дамбклев меч (от гр. соОс.) 1. Острият
меч, който спорсл легендата Оил ока¬
чен от сиракузецн тиранив Дневн-
тuй ин конски косъм вад главата нн
завиждащия му Дамокъл, когото Вил
посшнвнn вн млстето си вн трапезата
по врсмв вн пир. 2. прен. Надвисна¬
ла и заплашваща опасност (при ви¬
димо благополучие).
данайски дар. дар на данЯИците (от
себс.) 1. Легендарният лървсв кои,
подарен от данайците ( = гърците) вн
тpонвuнтc, е който били скрнтн ве“-
вици, конто слсл вкарваше ын конн н
грана отворили вратата ын крепостта
и пуснали гърците. 2. прен,. Влоκо-
бев дар, преантвлски дар, дар от не¬
приятел.	у
дянайди (гр. Danaldcs) Според мито¬
логията 50-тс дъщсрн вн нар Данай,
конте първата нощ след женитбата
си убили своите съпрузи-братовчеди
и затова Вили наказани от ботбаΕгв
дн пълнят бездънни съдове е ползсм-
нето царство ; работа вн Данаи¬
ли или бурс на лаванди —
Оезсннслсв продължителен труд.
данЯк| данйче (тур. dana „тсле") От¬
бито от Возаене теле ; ювче, юница.
дангалйк (тур, dankalak) Дълъг, ви¬
сок, сух и възглупав чеаск.
данданО. дандания (тур. dandan) Шум.
врява. крясък.
апнсинг (авт. dancing) 1. Сладкарница»
кафснс или ресторант, където има мяс¬
то за танцуване. 2. Танцувалев сн-
пен. 3. Площадка зн танцуване.
дантёла (фр. dentelle) = гαвгcлн.
дантйст = дентнст.
дaризни (кит.) Едно от трите религи¬
озни учЕвин е Индия, което си слу¬
жи със заклинания, магии, извикване
уж нн духове и което проновядва пе-
кернбст, смирение и безропотност от
страна вн народа ; ср. будизъм.
дйрн (тур. dara от ар.) Теглото нн опа¬
ковка нлн съд, е който в поставена
сюка.
днрйв (тур. tarak) 1. Машина зн нлн-
нсис вн вълна, памук и др. 2. Уред
IB	I74
памук и
ma.
е за про-
1Я и жи-
ека, чрез
енение на
ia естест-
на Чарлз
овател на
os) Стара
името на
дармадан ртур, aarnanagan) Ранхнъе-
ляно, разнебитено. съсипано. ·
дармоед (рус/) Лице, което жии-ч са
чужда сметка ; готован, парсввв.б ез-
делник ; търгей.
дарчй.ч (тур. tarcin от перс.) Бларл-
ухаика кора на тропическо дърво,
която се употребява като оедпра-нн
за храна и сладки ; канела (2).
даскал (к. гр. daskalos) оста о. -сител.
дата (лат. datum) 1. Точно каимндорин
време на събитие, документ, писмо и
рр.(ноно(ву с еаисао.масец.зздиър).
л./?),-р. Навита
до1йв(д'1т,йа) -уинц ,--κ.). )- ееuав -на
чуж.
далйрам -отлят. L Поставям или оп-
рчделомдата . 2. Опре-нсям -ли г--
танцен-ам н-еин-о-·^ вско - Ыpво.
К-Сещес-тпотие ннн- катс-отосиот.
дйтнир ВНр· СаТлин- К. Мн-ален или
каучу ккв ne-câsk поставяна,- дчни—
онбenαтвaдuмτ- 1 -оото --клвсритен-
вр мв нн-ласявач-до таΕвpτв.ιнe -и
нрфрно-с.2. -ccриuс^κ, -оСс^о освенча.
с.вп и -инутн показва и датата.
доти C^p. -cvaiiuT'-naH.
дйу-метал (от собс.) Много леки маг-
тезиам- -т--лай о. гссгeзий . алумн-
рвД, ям-дан. ме- и cдвлlиO- Из-то-
тнв-н ан -рр мато-ето -твлеое-,ав-
τoмoбиΕот·вувαот-е ан -в.
дИг^^н^т^нц(фтр- da (ürг- 13- wnirig в t ruet)
КιУтκе“ п Чюнзн н на ян,-на дн н—
отва звн риaзa,^н.- коят -п външните
ц-f oc-. 2.нр;н. Аргз--йнаоро Mh-uh-
uepрpнш Н2 р·лнιJiевиκ ржоти ;анвл ий-
соее- 1 1 рмннути-пок.
днулрa(гp.dâpl■lP0 1I Лавър, лаврово

175
дева лвОция
дърво. 2. Листа от това дърво, които
служат за ноднрннен нн ястия, обиеп.
дафинови листа.
дИмн (рус.) Къща за лΕттанвΕ, в1.т.”.
дайк (тур. dayak) 1. Дърво зн подпо¬
ра, подпора. 2. прен. Бой.
дворйнство (рус.) Гpнвнлcтupбзαпе и
гееπоgетвуаaщб съсловна нрсз фсе-
лалвнн и бтpжонвво-κнпнгнлистниcс-
кил стро“ и монархическо уnρнвnс-
вна, прсднмве е царска Русия.
деаерйтор (в. пнг. deacrator от лат. de
„от“ и rp.aér „въздух“) Уред за огегpα-
•нваве вн ^—“0 {вотлΕaaтоκие, кис¬
лород и др.) от водата, конте ce из¬
ползува н парните котли, или за
отстранява·, нн газоа^ от други тан-
цоеги.
деаерйция (лнт. de „от“ и аfриция)
Отделяне от гамвоет, Нраднмые . от
вода, вн разтворенито е вея газове.
деОнклИж (фр. déBâclagc) Прибирано
нн стока от пазар.
дебалОж (фр. déballage) РнaвоpaвαвΕ
на опакбЕава стока ; разопаковане.
дебаркадер (фр. débarcadère) 1. Плат¬
форма при е<ΕЛΕзопогин станция, при
която спират влакове. 2. Специално
пригоден вcсноеκодΕв плавателен съд,
прикрепен към Opera, де коИто спи¬
. рнт корнВн и шлепове зн товарене и
pнaгоaαpaα·Ε.
дебаркАция. деборкйроне (фр. débar¬
quer) L Сннлные вн брнг пътници;
сnнзaне или разтоварвана ца войски
от кораб. 2. Разтоварване нн кораО,
разтоварвана вн стека.
дебарнйраи (фр. débarquer) L Разто¬
варван кораб. 2. Санллм еоИски от
кораб вн Врсга за започвано вн воен¬
ни дсйствин или окуннцил. 3. Слизам
ын Орнг, праен пcеннг (зн веИски).
деёйти (фр. débats) Разискванин.
деёятйрам (от фр.) Обсъждам, pαaнеκ-
нам.
дcВΕвгУpн (от лат. dcbco »дължа")
търг. Митническо твнgΕтcле'тно за
връщан, нн платено мито.
двОет (лнт. dcbet .дължи“) търг. Да
дава, дължи (нишо cc н лнанта стра-
вн вн емcгκоаоgцнтΕ книги).
дебИлност {пαг. debllls .слаб") мед.
Лека степен нн вродено - слабоумна.
дебит (фр. débit „paаабл“) 1. Коли¬
чеството вода, газ или cвΕpтuн, но-
лучаване или изразходвано за опрс-
де.лено вренс. 2, Сбор от задълже¬
нията на лица или унрсжлсннЕ, което
сс апнсннт е лявата страница вн
онотκенеgпнто кннгн, дълг ; ср. дебат.
дебнт““ (лнт. Ccbltnvus) грам. Глагелвн
форма за предавано нн категоричност
е балтийските сзици.
дебuтеpно (от лат. dcbco „дължа")
ЗнιIнтв.·:м е задължснис, записвам в
страницата „да лава“.
дебитор (лат. débiter) Длъжник внВни-
ка нлн друго учреждение.
деблокирам (фр. débloquer) 1. лоен..
Прекратявам обсада нн	крепост.
2. воен. Оснобожанван крепост, град
или мнсте от обсада нн нΕлpиягcл. 3.
прен,. Оснобежднанм.
деббш (фр. débauche) Буйство, скан¬
дал, Оезродик'.
дебри {pте.) Поегн и непроходима гора.
Дебушё (фр. débouché) 1. Красы нувкг
на клисура; нахбЛΕн пункт, налαв.
2. воен. Отправна тонка за излизано ын
войска е открита ыcтг·етг. 3. Излаз
ын море за търговски цели на одна
страна. 4. прен.. Удобно мнсто за про¬
давана вн стоки : пазар, тържнше.
дебушйром (фр. déboucher) 1. Излизам
от теснина. 2. Извеждам войска от
тясно мнсто вн открито ноле. 3. Из¬
лизам ын мерс с търговска цол.
доОФт (фр. début) 1. Гоpво или пробно
излизане на свона. 2 Първо явнвныв
на ннеос поприще. 3. сп. Начале нн
щахматва партия.
дебютйнт (фр. débutant) Лице! което
за пръв път излиза публично ын ня¬
кое поприще.
дебютирам (от фр.) 1. Излизам зн
пръв път, като артист нн οββη. 2. Зн
пръв път cc явявам нн някое ново
поприще, проявявам ce зн пръв път
е някоя дейност.
девялвЯция (лнт. deva 1 vatio) икон. Па¬
рична рсформа е капиталистическите
страни чрез ноннжаанвв стойността
вн книжните парн, кнто cc ·нмнnнвα
златното или сребърното съдържани,
нн националната парична единица,
или снижаване курса нн валутата на
деиолисрам
176
дадена страна но отношение златото,
среброто или валутата вн някоя дру¬
га страна.
девяJlиИраи (от лнт. до „от" и valor
„стойност“) Извършвам девалвация,
провеждам парична реформа, прн
конте cc намаляват вnнтноге или сре-
боpвого съдържание нн национална¬
та парична cgивниα и тгеевотттн вн
енижвито нари.
девястйция (от - nнг. devasto „опусто¬
шавам“) мед. Комплекс от активни
меропринтин зн унищожавано вн въз¬
будители вн ннрΕκuиезнц болести
(между хората, животните или рнс-
гевннтa).
девиация (лят. deviatio „отклонение“)
1.	физ. Отклонение на магнитната
стрелка на компаса нед влнлвнс нн
голнме количество жслнзо. 2. Откло¬
нение от приета ливил ; отклоненна.
3.	биол. Отклонение е индивидуал¬
ното развитие нн еpтaв вн жив ор¬
ганизъм поради нронявн нн условия¬
та за развитието му.
девйз (фр. devise) 1. Надпис на гсрО.
2.	Кратко нвpΕЧΕHНΕ, ковто нвpнвнвн
основна идол нн ненадейно или дей¬
ност. 3. прен. Ръководно начало.
девйз^) (фр. devise) 1. Полица нлн
чск, които ce изплащат зад гp-циua
н чужда валута. 2. Платежно сред¬
ство н нужда валута. 3. прен. Ос¬
новна ^ΗΗ.
девбн (от тебт.) Тротият период от па-
лΕОвойеκaтa сра, който ce характери¬
зира с много стари улнтaння вн плас¬
товете, варсчснн червени пясъчници ;
gевентκа система (по името нн граф¬
ство в Англин).
девтеротонИст (гр. déuteros „втори“ и
agOnistcs .актьор") Втори актьор в
етαpбгpъuκaтα драна.
девтерогйми“ {тp. Céutcros „втори“ и
gâMos .Врак“) Второбрачне.
дсвтерон « деутров.
Дефтеронбмия (гр. déuteros .втори“ и
nomes η—κοβ“) Второзаконие, вaтлa-
пнв пн книга е Библията.
gΕBTлκннuвегоp (нов.) Съд, е който с
химикали cc оОрнОотвн стар каучук
зн в·ьзетaповнннвc вн зятуОΕ·н нача
качества.
дегоже (фр. dégager .етaелнм", „ос¬
вобождавам“) ст. ХантиН при рΕXгт-
наво за ванаснне уа-г/ нн противни¬
ка чрез отхвърлян, /а раниратн му,
дегазйтор (от лат. œ .от", .Вез“ и
газ1) 1. Апарат за -Обеззаразяван, на
мΕтгвоег или прсДметн от отровни
гнвоеc нлн аΕЩΕоΓβн. 2. Вид хими¬
чески нр^>дукт. т/κоето cc еёcааapa-
знна. 3- Лице, крато извършва оВез-
вαpaананвc.	/
дегазИция (к. л-т. Cegasatio) 1. Очист¬
ване на сгаз-Ви предмети, помеще¬
ния, мсстностИ и др. от отровни гн-
веве. 2. СъвКупност от мср-принтил
за еВсзвред^ваве нн отрбввитс тαaе-
ео, попадн-ди върху хора, животни,
предмети ц пр.
дегенерйт (пнш. CcgCTcratus) 1. Човвк
с признауИ на физическо илн душев¬
но израждано ; изрод. 2. Изродено
животно или pαетcвиc.
дегенеративен (пнш. dcgcTcratlvus) Из-
роасн ; израждащ ce.
детеперИция (от лнт. dcgcncro .израж¬
дан“) 1. Влошавана вн 0нблогнЧΕеκи-
т,‘ признаци ца организма вн расте¬
ние, животно нлн ионок ; израждано.
2. Огтла0н-ве, внНаляаавс и опростя¬
ване вн органите, ковто можа да има
и нопбжигΕлве значе··, при саелю-
циеввотю развитие.
дегенерирам (от лат.) Израждам cc.
дегериинАтор (от лат. de „от“ и gcr-
Mcn, iris „пъпка“) техн.. Цилиндри¬
чен уред с въртящи cc в всго но¬
жове, употребяван прн добиа-не вн
скорбяла.
дегрЯ (фр. dégras) 1. Окислено масло
от рнОн или други морски животни,
кеото ce употребява при обработвано
вн кожи слод тяхното пpодо0наαвc.
2. Вторичен продукт, получаван при
производството нн чортоан кожа или
изкуствено окислено масло.
детрадйция ( к. лат. Ccgradatio) 1. По¬
степенно	влошаваше,	постепенно
вαттВaнвc вн свойства и качества ;
упадък. 2. Отнемане вн чин, разжал¬
вано. 3. Сваляно от длъжност.
деградирам (фр. dégrader) 1. Влоша¬
вам cc, израждам cc. 2. Лишавам от

дезидёриум
доОнта стенси или чин ; понижавам.
3. Свалям от длъжност.
догреси“ (от лнт. Ccgrcaana „слязъл“)
Слнзнве, спускана, спадане.
дегумйряне (от naт. de „от", „без" и
gum ма) Премахвана нн лепливото ве¬
щество от еетесг“ΕHн коприна.
дегустйтор (от лнт. degusto „опитван
вн βκте")Лнце, ковто а специалист
по онpΕaΕΛнвΕ κaиcегаоге на ивнΕт-
тев продукт чрез вкусване.
дегустАция (фр. dégustation or лат.)
Олрвавлнве качествата на продукт
мрсз вкусваис.
детустИром (от лнт.) ОнрЕлелнм ка¬
чеството на продукт мрсз вкусване.
дедетё (съкратено ДДТ от днхлор-дн-
фcвил-гpнхлоpcтαн) Много ернκaсcв
прах против нвссктц чрез контактно
HO.ЗЛΕЙеΓBИΕ.
дедикАци“ (лат. СсС^нНо) Гоеβеще-
•ие, посвещаване.
дедуктИвен (дат. dcduotlvua) Който cc
егвαтл към дсдукцин или в основан
на дедукция.
дедукция (лат. deductio) 1. Заключе¬
ние от общото, от предидущото ; из¬
вод. 2. Метод вн логическо мислено
за правене частни изведи от общи
nоnбжевня.
дедуцАрам (от лат. CeCGco „довеждан")
1.	Правя частни изводи от общи по-
ложавнл. 2. прен. Сасжд-н де вещо,
намалявам.
деемулсйтор (пнг. de „от“ и емулси-
ция) Урва за деΕнуленцин.
дёемулсАцня (лнт. de „от“ и емулса-
ция) Рааpтш-еaвΕ на к-нинни бтм-а-
вини, конто cc намират е инкон теи¬
ност.
дежурен (фр. de „зн“ u jour „ден“)
1.	Който иапопвнβα за определено
арене известин служебни задълже¬
ния. 2. Лнцв, което дсжурн.
дежуря (от фр.) 1. Дежурен съм. 2. Из-
нолвннны зн определено врсмс из¬
вестни служебни a-лолжΕннн. 3. прен,.
Г0'д'опго вренс стоя неотлъчно при
•нкого или вещо.
дёзаёнйб (фр. déshabillé) 1. Вид де-
'машна драха. 2. прен. Обленен не¬
брежно.
дезовуйрам (от ор. désavouer) ООянн-
ннм някого зн лишен от леворно и
гюлн-нощнс, снемам доверие от вл-
кос лицс1.
дезогрегИция (фр. désagrégation) Рна-
яндапс на едно цнло вн сотгaв·иго
си части.
дезокррдйрαи (фр. desaccorder) Раз¬
стройван музнкалсн инструмент.
дезактивйция (в. лат. dcsactivatlo) 1.3а-
гуВаане на актнав-ст от молекулна,
•ооОходннн за встъпване е химичес¬
ка реакция. 2. Загубвана вн актив¬
ност. 3. соен. Отстраняваше вн бойни¬
те нкгиавн еΕЩΕствa ·еπоеpΕлегаΕ·о
слсд тяхната ун-треВа от хора, жи¬
вотни, предмети, Войни сродства.
МЕстНОСТИ и др.
дезакцентуИция {рp. désaccentuation
от лат.) езикоь, Слабо изговаряше нн
ударена свинка е дума поради стил¬
ни или сивгактични събёрнжввнл.
дезaибaлИж, (фр. désemballage) Из¬
важдано вн стоки от опаковка, раз¬
опакована ; ср. дебнлаж.
дезамёаркАром (фр. déacмbarqucr)
Разтоварвам.
дезариИраи (фр. désarmer) Разоръ¬
жаван.
Дездемёна (оо0о.) 1. Геронин вн Шекс¬
пировата трагедин „Отело". 2. трен.
Люёсща съпруга и сърдечна жена,
конто страда HΕaαслтжΕВо.
дезертиром (фр. déserter) 1. Самовол¬
но cc отлъчван от новина служба, Ол-
гам от неоввн служба. 2. прен. Не
изпълнявам вaдолжΕвцнтa си като
служебно лица.
дезертьор (фр. déserteur) 1. Беглец от
войската ; лицс, ковто но cc нанан вн
военна служба. 2. прен, Лнцв, ковто
•в изпълнява обществените сн за¬
дължения.
дёзигнaцня (фр. désignation) Означа¬
вано. ·оеоиенно.
ДΕBНДΕpИгн (лат. desiderata . желания “)
Жалавн нсща и предмети, конто са·
лсоОхедннн за попълвано нн колек¬
ции ; aе-иaΕиaгa пин — воив-
шляннн желании.
дсзидсратИн (лат. CeslCeratlvua) грам.
Желателно внелоцсвнс ; ср. оптатив.
дёзндéрнум (лат. С^Сс-шм) Конвеж,.
силно желание.
12 Речник на чуждите думи е Оолгαpеκцн Εвцκ

дезинсекция
17S
дезинсекция (лат. de „от" и irsectuM
„насекано“) Унищожаване на вредни
насскоми.
дезинтегратор (от лат. de »от“ и In¬
teger „цял“) 1* техн. Машина зн
смилане и p-aОъpκaα·Ε вн еинлuнu и
нишковидни материали (сол, гипс, це-
лтлоаa, въглищн и др.). 2. Ивег-лα-
цин за премахвана вн праха от га¬
зове.
дезинтеграция (лат. de „от“ и intcgcr
.цял“) Разпадане на дадено цнло вн
съставните му части,
дезинтересИрам ce (фр. désintéresser)
Преставам дн cc н·гΕpΕеувaн.
дезинфекайрам (фр. désinfecter) ОбΕB-
зapaанвнщ.
дезинфектор (к. лат. Ccsiтfeotör) 1.
Лнцв, ковто извършва бВΕазapaзнвн-
•е ; оёΕазap-вител. 2. Уред зн извър¬
шване на еВΕBзapaвянa·Ε.
дезикфенцнόнен (от лнт.) Обеззаразя¬
ващ.
дёз^и^нфёкция (к, лнт. Сс^^Ло onde
„без“ и inflcio еЗαpαaненвΕ-) Уни¬
щожаване на Оолестег“оpви ннкреОн
по химически или фивнмееκи наинв ;
еОcзвapaвнан·c.
дезинформАтор (к. лнт. CcsinfoiMator)
Който дава нсвсрни сссленин ; за¬
блуждаваш.
дезинформация (от лнт.) Лъжливо ео-
всдоняв-це с цол за в-блтд-.
дезмйт(ис; (гр. desmitis от desmôs
„връзка") мед. Възпаление вн ттхе-
жилнл.
дезмP!рИфня (гр. dcsmos „връзка“ и
grâpho „ниша") Дял от анатомията,
което изучава туаожилннтн.
дезмолОзи (от гр. Ccsmos .връзка")
Общо название нн ферменти, които
участвуват при сОнниата нн веще¬
ствата.
дезмолИза {тp. Cosmos „връзка" и iy-
sis „разтваряне“) Процесът нн биоло¬
гичното еκиΕnяа-·е на веществата
нрн обмяната е организмите.
дсзирπатолСтия (гр. Ccsmos „връзка"
и натология) Ннукн за болестите вн
сухожилията.
ДΕЗног0мия (гр. CesMos „връзка“ и
toniC .рязане“) мед. Рαаpнзвa·е вн
сухожилия с почтО·н или научна цол.
дезмургия {тp. CesMos .нpоаκн“ и ér-
göT .дело*) Дял от хирургията, кой¬
то ce занимава с поеНщяве на пре¬
връзки и лечевно цН хирургически
болести без олерациЦ.
дезодо^тор (лат. Л „вез“ и odor
.мирис") Урсд илИ средство, което
премахна лоша мЦризмн.
дезодорИция (от Лат.) Отстранявано на
лоша миризма ^вз химически сред¬
ства.	/
дезоксидйция (лнт. de „Вез“ и окси¬
дация) Отвс^Ние вн кислород от не¬
що ; разбкцсЛлваве.
дезорганизатор (е. лат. Ccsörganlsτtör)
Нарушител - на ред, дисциплина и ор-
гαнцвци<αност ; лице, ковто внacяaΕа-
бpг-·наauйЛ.
дезорганизация (е. лат. désorganisai io)
1. Липса на бpтαннвupнпост, на род
и дисциплина. 2. Нарушаван, на рсд,
дисниплина и организираност ; бсз-
рслнс.
дезрртаннзираи (фр. désorganiser от
лат.) Нарушаван рсд, дисциплина и
оpг-пuвupн·осг, докарвам в Возродив ;
разстройван.
дсзориентИция (фр. désorientation) 1.
Лишавана от нраанлин еpцcвгauнн,
въвеждане е аaВnтждΕвuΕ. 2. Нсва-
ннраво вн правилна насека.
дезориентирам (фр. désorienter) Въ¬
веждам е заблуждение, неправилно
ориентиран ; де-)ицΕ·гциαм
cc — не намиран правилна насека.
дезурбанизАция (от лат. Ce „Вез" и
urbs »град") ГpееΕлβнвc на тp-дсκu
жители или премествана ·α градски
учреждения нн село.
дейзъм (фр. délsMc) Рслигиозно-фило-.
с-фско умение през XVII—X VIII в,
което нpuав-вa еощосгнтаaнΕго на
Вог сннс кнто нъраонрнчивн на тβΕ-
та, но отрича ВΕгтвбго същΕег“у“--
•е като личност {тΕuзон) и ветовото
вмешателство е природата и общест¬
вото.
деиктйчен (гр. Cclkticos) Който служн-
за точно означаване ; указателен.
дбисис (гр. Céësis „молене“) В цър¬
ковната живопис — еомвбзнцил с оО-
разитс вн Исус е сродатн ц ст дна-
179
тс му страни Дева Марин и Йоан
Кръстител.
дейст (фр. déiste) Привърженик нн
дензна {Вблгcp, Русо, Лок, Ноникоа
и ар.).
деификЯци“ (лнт. deus „Вог“ и facio
„нравя“) О0бтогвоpнв-ве.
деифицИрам (от лнт.) Обргртврряияи,
обожсстанаан.
дек (англ. deck) мор. Палуба.
дека- (гр. Céka „дссет") Като състав¬
ка на сложни луни озвамаа- досет,
десеторно, a н TΕpннвuге за из¬
мерение тβΕnнмнвa единицата дасат
пъти : дсканетър=дссст нстра.
дека (вон. Decke „покрив“) 1. Част от
корпуса вн струнен музикален ив-
етpтнΕнг от pΕaбвиpнщ дървен ма¬
териал (елн), който усилен звука.
2.	техн. Част от вършачен, между
която част и О.чрабнвн става оаършаан-
·Εго нн житото.
ДΕκαбpеег {pут.) Участник н руското
двоинсе- движение и ноегa·цΕ праз
1825 г. (на 14 декември), което не¬
ка ле да унищожи крспостничествата
и сзноaоpж-еuΕго.
деешОв (дека- и гр. gönia „■отоn“)
ДΕCСT0ЪГOЛ·UК.
декагрйм (дека- и гр grâMMa .грам“)
. Десет грама.
декОда (гр. deltas, ados) 1. Десетица
(месецът в- републиканскин календар
по арсне вн Френската буржоазна ре-
нолюннл Онл разделен вн три декади,
какю Вню е древна Гърцин). 2. СОор
или груна от aΕеΕΓ нpеднΕгн, nцua и
нр. 3. прен. Широк показ нн деегu-
жаннята е оёласатн на наκтсгвого
{нузиκa, литература и др.).
декадаис (фр. C.'caCeTce) Унадък е ли-
TΕpαгтp-тa и наκтсгнoтo ; упадък.
декаджт (фр. CccaCcnt от лат. deca-
CcTis, entis) Гpcдттaвнтcл нн авенлсвт-
ството е пнгΕpaгуpαт- и изкуството.
декадентство (οι фр. dccadcncc.) !. Упн-
дъиво Вуржонзне лцтΕpαгтpuo-атлo-
ЖΕегеΕНб течение е края на XIX и в
вaи-лбгб вн XX в, което ce харак¬
тер нзнра с краев ΕегΕтнaъм и нидн-
' вндтαлцзън. 2. Упадък, упндъипи чер¬
ти н литературата и изкуството.
декаТдьр (дека- и -гр. hédra .страна“)
декапбд
Тяло, кооте е ограничено от дссет
ото·и ; двсстасте·.
декалйтър (дека- и литър) Мярка зо
тcмноеги, равна вн дссет литра.
декялкИрaи (фр. décalquer) Пренасям
ебραа чрез енΕuи-л·a хартия или
влатвс; копирам.
доналконИния (фр. décalcomanie) 1. Нн-
чнп за печатано вн цветни -Врази,
в-аписн, марки и др., което след
това cc нрекопирват вн платно, стък¬
ло, дърво и др. или на т нар. детски
.в-дсикц“. 2. Направена по този на¬
чин рисунка.
докИло {uш. dccalo) търг. Намалявано
теглото нн стока поради изтичане,
цвтигш-во, иaеохaннc в др.
декалог (дека- и lögos „слово“, „рсч“)
1.	рел. Десетте заповеди е ВцВлингн.
2.	Десат нравила.
декалцннИцни (лат. Cc,,ОΕа“ и calx.callls
.κ-лuце") 1. Огетp-нна-ВΕ нн калций.
2 Вземана вн калций от тъкани за мик¬
роскопично изследвано.
декамзтър (дека- и Métron „мярка“)
Десет метра.
дакИв {пнш. CecâTus от гр.) 1. Профе¬
сор или доневт, който ръководи один
факултет. 2. църк. Старши свеще¬
ник н κнгепичетκaгн и англиканската
църква.
деканЯт (лат. dccanätus) 1. Канцелария
•а дскни. 2. Административно управ¬
ление нн факултет.
декантАтор (фр.) Урсд за отделяна на
ут-екн чрвз отиване или центро-
фугиранс.
декантация (н. лат. Cccantatio) Отде¬
ляше на луга след утаена·, вн утай¬
ката мрсз отливане или изсмукване ;
раздс - .лис вн двс потмотвнщ· cc теч-
·еогц.
декантйрам (от фр. décanter) Отделям
утайка чрвз утаявана или чрез цент¬
рофугиране.
aтκннцpвнκн (от фр. décaper) Приго¬
твяне нн мотал за тнлвαнцвцpaнc.
дΕκ■нпuгИицн (от лнт. dccapltatio) юр.
ОбΕатп-анаαнc.
декапитйрдм (от лат.) юр. ОбΕаглaнл-
внм.
декапбд (дека- и гр. pous. podos .крок“)

д£кар
зоол. 1. Р-к с aΕеΕг краен. 2. Меко¬
тело с дЕсет пипала.
дёкар (дика- и фр. arc) Десат нрн »
- 1000 м2.
де^карб^с^к^илИряне (от лат. Сс „без-,
carBo „вътлΕ·“ и гр, oxÿs „кнсол“)
хим. Отделяна вн кнрбоксилннтн гру¬
па (СООН) от органични киселини,
което има значение при обмяната вн
веществата и гниенето.
декарбонизАци“ (лат. de „без' и carBo,
onls „въглен") Отлаллна и освобож¬
давано вн въглерода, който ce съдър¬
жа н някакво всщсствс, отделяно на
въглерод, от дадево съединение ; обез-
нътлΕpoдянαнc.
д.екаснлaбйчен (дека- и гр. syllabe
„сричка“) Десеîрсрнчен.
декастйх (дика- и гр. stichos „рсд")
литер. Строфа от дееcг стиха.
декатАрам (от фр. décatir) 1. Обработ¬
вам ныn·С· плат с водни парн или
нрнла вода зн предпазване от дейст¬
вието вн влагата. 2. Премахван лое-
еннивн вн плат чрсз вннекрянс. 3. прен.
Праал да увехне, правя лн загуби
κpнтетнгα си.
лекатлбн (дека- и гр. âthlon .борба")
Спортно състезание, е ксете сн за¬
стъпени дссет дисциплини ; gΕеcге0oй.
декатбн (дека- и фр. tonne) Десет те¬
на.
декахбрд (дока- и гр. chordé »струва“)
Музикален инструмент с дcеег струни.
деквалификАция (лат. de „Вез“ u ква¬
лификация) Загубван, вн квалифи¬
кации, загубване вн професионален
опит и звания.
дёкел (нем. Deckel „покрие") теч. 1.
Метална рамка с спъвате на вея плат¬
но на ръчна печ-гapтκa машина. 2.
ООннвкн на цилиндър вн печатарска
машина от хартнл, нлнтно или картон
зн правилно отпечатване вн всички
Вуенн.
декември {лнг. dcccmbcr от Ccccm
„десет" праз гр. dckémbrlos) Двавн-
лсса1ннт МΕTΕu нн голината (в рим¬
ския календар де 153 г. нр. в. а. Вил
дссгвти мееcц).
декламИтор (лнт. dcolаInаtôr) L Лицо,
ковто чотв или рецитира худoжΕег-
вавц стихове. 2. прен. Гpисгopcн го¬
180
ворител, цееpнгц·нпcв- говорител,
зубрач.
декламация (лат. Ceolaмatio „упражня¬
ване в произнасяне цН рвин-) 1. Из¬
куство за нвpαвнгел·p рецитирано или
ЧЕтова вн стихове п двеланир-во. 2.
Външна красота. надутост вн израз
при тoвopΕ·Ε, мстЕве и пр. 3. Поети¬
чен откъс за деКламиране. 4. прен..
Надута и нcеъg.pжaтΕлцa ран, статин
и пр.	..
декламйрам (от/лнт. declamo) 1. Про¬
изнасям хуасЖвстввво стихено или
проза. 2. прИн. Говоря изкуствено,
нроцзнзснн ЦΕетгcтτвeнo.
декларатор (лат. dcclarator) Лнцв, кос-
то подава доеларацнн или есето днен
известни uвнвлcнил.
декларация (лнт. declaratio) 1. Офи¬
циално и тържествено uвнβлcцuе.
2. ООлвлвавс, з-неявнис, тържествено
πpoв'ъзглнеивн·Ε вн еевеевн принципи,
схващания и нр. 2. Официален доку¬
мент зн вписваше на определени тво-
доння.
декларирам (от лнт. declaro) 1. Обя¬
вяван, съобщаван. 2. Пранл изнвление,
зннвнвнн. 3. Подавам дскларацин, по¬
даван документ с вписани н вегосве-
дення.
декласиран (фр. déclasser) Изтръгван
внеого от съсловното му; д с к л a с и¬
рам cc — отпадам от класиране.
деклясйран (фр. déclassé) 1. Загубил
apоaκu или признаци вн саолта κnн-
он. 2. Който на нзвмн участив е об¬
щественото строителство, морално
паднал новек ; пропаднал, загубс·.
ДΕκnuнйгop (лнт. Cecllnator) Урсд зн
измерваше вн магнитното отклонение.
дееливИцил (лнт. dccllnatio) 1. физ.
Отклонение на магнитната стрелка
от географския меридиан. 2. грам.
Склонение.
лвкливарам (от лнт. declino прсз вам.)
грам. Скланям.
декрβйлкя (от собс.) 1. ТеснрлннеИаа
жΕΛΕвoпотвн линия ; гcсвелццΕйκa.
2.	Вагонетка от шcе·oлннΕИцa желс-
зонътна ливни.
декВет (лнт. decoctum) фарм, Отннрн
от лековити Вилки.
деколонизАция (фр. décolonisation от
181
лнт,) Процес вн освобождавано след
Втората свстенин война нн народите
от колониално робство и на извою¬
вана вн в-uuевaлвaтн им нсзнвиси-
Ы00Ше
деколорИция (naш. decoloratio) ООозцвс-
тнвнвс, избелвана.
д,ёнолориряи (от лат. decoloro) ОВаз-
цастланм, uзОепвнм.
деколтё (фр. décolleté) 1. Изрсз на
женска дреха оксло врата, който
сстнвн открити щнятн и част от тоp-
дитв. 2- Открита шин и част от тоp-
дитв.
деколтйрам ce (фр. décolleter) Откри¬
вам шинта, раменете и голяма част
от гърдите си, като обличам роклн с
деколте; разгалвам ce.
acκoыпо·еΗuuн {пαг. de „раз“ ц ком¬
пенсация) мед. Съст-нине, при ковто
системн, орган или целилт организъм
•в може новсмо дн изпълнява пор-
малци или понишови изисквания ;
ср. κoнпΕВтauuл.
декомпозиция (фр. décomposition) Рнз-
n-тн·c вн съставни части.
декомпозирам (фр. décomposer) Раз¬
лагам на съставни части.
декомпресия (пнг. Ceoöмpresslo) Х.мед.
Н-м-лнв-вс или oгстpα·нβα·c вн на¬
тиск върху телесна част. 2. мед.
Вoлcстнo състоя··, на организъм при
промяна на ·-лнтнве. 3. техн. По¬
степенно намалявана вн внллгнвсте
н вненкън съд, миете съдържание в
под налягано.
ACKOMnnécop (от лат. Ce „от', .Ооз“
и comprimo „натискам") Приспособле¬
ние вн автомобил,· или мoгеинκлcге·
мотор за ынн-лян-вс натиска е цилин¬
дъра при пускано илн спирано.
декбнт (фр. décompte) банк. Смотка»
която cc дава от б-веа на лицс за
ттмнто, получени от инкасиране вн
HΕTбBНTΕ пелцuц.
деконцентрйци“ (лат. de „раз“, cum
„със“ и centrum „нснтър") Разпръск¬
вано.
декор {лат. Cccor) 1. Украса. 2. арх.
Съвкупност от cлемо·гн за украса.
3.	мн. ч. Съвкупност от художестве¬
ни ц архитектурни слсмснтн знпрсд-
дек реталия
ставные на мнсто и бОстан-нен нрн
театрално пpΕдет-влΕ·uΕ.
декоративен (фр. décoratif) 1. Който
украсява. 2. Кейто cc oтвнтл към да¬
корн. 3. прин. Показ,·, външен,
ерΕκтон.
декорйтор (фр. décorateur от лнт.)
Хуgбж·нκ-тпецuнлuтг но украсяване
нн помещения, улици, стан и др. или
по изработвано нн декори ; тκpaтцгеп.
декорИция (фр. décoration) 1. Художе¬
ствено и архитектурно оформление
вн нестн и oВтт-цoаκa на театрално
пpеgегαβлевцΕ ын сиена; декори. 2
Украса, украшение. 3. прен. Орден,
модал, отличителен знак на служба
и дoттейвотве.
декорИрам (фр. décorer) 1. Украсяван.
2« прен.. Окачван орден или медал.
дсебрт (нем. Dckort) търг. ОтОнв от
уговорена цавн нн стока поради но-
цзпълвевце на уговорени условия.
декортикЯтор (к. лат. Ceoortioatör) Ма¬
шина за отделние кора и лико от
стъбло.
декортикЯция (к. лат. dcoörtioatlô)
1.	Отделяше вн кора и лике от влак¬
нодайни растснин, без да cc потопя¬
ват във вода. 2. фазиол. Отделяне
вн част от кората на главнин мозък
с научна или лечебна цел.
декбрум (пнг. CccoruM) Външно при¬
лично, подхоанща обстановка вн по¬
ложението и длъжността нн дадено
лице.
декредитИрам (фр. CéOféditer) 1. Спи¬
рам кредит. 2. Намаляван внимание,
влепеетaвян, излагам ; лиеκpоaнгupαм.
декрементум (лат. dec rcirc ntu in „на¬
маляване“) 1. Загубсното количество
прн износвано на нсщо или поради
ваналнв-нв'. 2. Величина, конто пе-
казва скоростта вн затихване на пе¬
риодични лвцжс*нця. 3. мед. Уталож¬
вано вн нсрвнс възбуждано в съот-
втгстацΕ с oтстpaннвαвΕTО вн ρ-а-
gpαввцгоnвuн източник.
декрет (лат. CccrctuM) 1. Правителст¬
вена paапopΕд0н със сила вн закон.
2.	В древния Рим — постановление
вн император, консул или на еевaгa.
деκpегИлил {лaш. dccretalia) юр. Папско

лекретирам
182
постановление по спорни uоpκ-вцu
въпроси.
ДΕκpcгИpнн (фр. décréter) 1- ОВнеяв-м
за законно чрез декрет, над-вaн де¬
крети ; пoттαневнв-ы. 2. прен. Разпо¬
реждан ce самоволие.
декстрн а (от пнш. Ccxtcr „ЛΕеΕВ“) На¬
чален нролукт при хидролиза на ви-
шеегΕ под влияние нн кисели··. кое¬
то с във вил вн Олл или жълтеникав
прах, без вкус ; разтворен във нода,
дана лепило. Употребява ce зн етъ-
стла-нс вн Вон, гланциране ын хзр-
тнн, кибрит, като лепило, зн aπpегц-
ране вн пл σοβο и др.
декстринизатор (от лат.) Апарат за
получаване вн декстрин от нιнιпΕегΕ.
декстрёзо (от л ιτ. Ccxtcr »лвеев“)
остар, Пpнaдезa захар, гликоза.
декувер (фр. découvert .непокрит“)
Разликата между иевαг- вн имуще¬
ството ц застрахователния клнитол,
конто остава е риск на застраховн-
теля.
декуврИром (фр. découvrir) Откривам,
стОула-м р-зкрив-м.
декурнбв (лат. Cec.urio, omis) 1. ист.
ДΕее·тпιнκ, втчнпвик нн дееурня. 2.
Член ин общински съест н дрсвпня
Рим.
декурия (лат. Céourla) 1. ОтлΕпΕHне
от аесст вейвиен е дравинн Pi ам.
2. Административна единица в древ¬
ния Рим. 3. прен,. Съсловие,
декурсия (лат. decurslo) L Нахлуване
на неприятел. 2. Стовара - ihc вн войски.
декуску.ор (от фр. décuaouténae) Апа¬
рат зн upΕЧнешвнвΕ и сортиране на
оcнΕвαг- на лоиΕпвa, лов ц ар. ст
семената нн κтеκттнιa.
делатйв (лнт. Cclativus) грам.. Падеж
е веинаосеропейски cзиuц зн означа¬
вана вн посока.
делйтор (пaг. Ceiator) Доносник.
делИцин (лат. del - itlu) Донос.
делегИт (лат. dclcgätus) Избран или
нлзннчсв прсдстннигсл на поpж-ва,
TчpтжленнΕ. колектив, дpтжΕе·гнo и
др., който е тuьлнбнбЩΕн а- гц
прг -(стани нн κoнреpcвцян, кенграс,
конпснн и др. ; цратвинк.
ДΕлеιйдвн (л-т. delegatlo) 1. Колегиал¬
но (групово) вpcaсгнацгΕлетвo вн
държана или opтαнuвнцuн ын конгрес.
конференция или съвещание. 2. Да¬
на но пълномощие на пО'Вцтκбcгoнщн
еpтa·нз-uин или орган за p-вpΕщa-
нс вн въпроси, което сн от компе-
гcнццнгa вн но-ннсщ орган. днннщ
попвoн-щиΕгo. 3. СъдеОнн поръчка ;
разпитпо делегати — pαв-
нитвавв нн шсдсьдим илн свнавтсл е
местожителството или ыΕегoпpcВuвa-
вансто му, a нс от е■одн, което глада
долото.
дслсгйрнн (от n-г. Cclcgo) Изпращам
делегат ; делегирам права —
упълномощаван.
дели (тур. dell) Лул. неннрен, ннлав.
ДёлнбaнШя (тур. deli и Ьа§ „глава“)
1.	Главатар вн долин ; луда глава.
2.	мн. ч. Нтρcлеβвн турски войски,
които нрвз XVIII и началото на
XIX в. oптстбщaвanн пoпсκuгΕ имоти ;
·aецлвциц.
дΕΛнтaтTpa (лат. deligatura) Превръз¬
ка.
деликатен (фр. Cé^cat) 1. Ножен. изя¬
щен, слнО, изтънчен фин. 2. Вежлив,
ввтмагслсп, уигнв. 3. Който uвцтκвн
внимание. труаси за pαвтлΕждα·Ε,
отговоров.
деликатес (фр. délicatesse „изтънче¬
ност“) Изискано и рндео навив или
питис.
делйкт (лат. delictum) юр. ГpΕCГьнлΕ-
вно, в-рушеннс на закон.
делИктав (лат. dcii - tus) юр. Който
произхожда от нpΕетънпΕ·НΕ ; пре¬
стъпен.
делими - йцил (лат. dciimitatio) Опре¬
деляне нн гpнвнuц.
долинива«? (лат. Ccllnqucns, cntis) юр.
Престъпник.
ДΕлИимтн (лат. CcllrluM) Лулост ; Ое-
лезвЕно Вълнувано.
делйя — дели.
д -лκo (то цнициалн ын ееОе. ннс) Мсха-
внзън от зαпαпuтcлнαгн сuетΕнa на
автомобиле· мотор.
дслкр‘дерс (нт. dcl oréCere впе до¬
верие j търг. 1. Пapaвuня, норъчи-
тс*лстно от комисионер към дбнерц-
тел зн езсти и проанаевн стеки Вн
ночек. 2. Допълнителне еоав-тpнж-
дсвие вн комисионер, кбйго о днл
183
демимонд
гаранция на клиента си за илатсжо-
енбебВвоегтa на лцuΕîЮ, вн к-ото в
пр-д-дева стоката.
дёлтн (гр, délta) 1. Имсто вн четвър¬
тата буква в гpонκaтa азбука — Δ.
2. Наносов остров при устно на pо-
кн (понеже обикновено има роpмн
вн гръцката буква делтн) ; а с л т a
же л нзо — съегбнвиегб ын желя¬
зото при ΓΕннΕpнгтpα 14ОГ—15280;
разтваря вотлΕpбдa ; делта л ъ-
ч и — един от видовото радиоактив¬
ни излъчванин ; делта метал —
твърда и яка сплав от мод (50%),
цинк (40 %) u желязо, олово, внесл,
манган и фосфор.
делгoвйдев, аелтойасв (от. гр.) С
формита нн буквата делта — Δ;
триъгълен.
дсл.ннй (отлат. Celuo .отмивам“) геол.
Рбнлннн утанеавин по планински
склонове, смъкнати под влияние вн
тежестта си или от дъждовете.
долфИв (гр. dclphis, inos) зоол.. Мор¬
ски бозайник от рода на китовете.
делфИниум (гр. dclphinion) бот.. Вид
тpΕвнтти растения от оΕМοИсшвoтo вн
лютцконнтв.
дем (гр. dêmos) В дрсавн Гърция —
окръг, област; гражданство ; съсло¬
вие.
демотёт (гр. déMagogos) 1. В древна
Гърция — народеи водач. 2. Ложе-
ебщсствевцк, който cc старас да си
совлαдΕ пoнтлнpвеог сред мнснто с
ЦΕдеетбеци еpΕaегеa (лъжливи обе¬
щания, изопачаване вн факти, ласка¬
телство и др.). 3. прен. Лицамвр, из¬
мамник.
демагегия (лат. dêmagôgia) 1. Измам-
н-не вн политически ивестн·aлц на¬
родни маси е еκснлoαтaτopеκнтΕ об¬
щества от лъжΕo0ш.Εттвοвицц с вонв-
пълнини обещания, изопачаван, вн
факти, лъжи, ласкателства и др. 2.
прен.. Измама, лъжа, лицемернс.
дсмарИж (фр. démarrage) техн. Наби¬
рано вн скорост.
демаркациемом (от фр.) Разграничи¬
телен, отделящ ; д е м a р к a ц и о м-
ва линия — лнвнл, разграничава¬
ща воИските на воюващи страви по
врсмс вн примирие ; лнвнл, конте
разделя нн окупационни зови тери¬
торията на пободена страна ; времен¬
но тсганеенвавн лнвнл н снорвн тс-
ритория между двс тъеcднц държа¬
ни.
демаркация (фр. démarcation) 1. Опре¬
деляне па граница въз основа на до-
г-сор. 2. мед, Огpaнцч-вαве нaвоa-
палсин части от здравите.
дснНрх (гр. dcmarchos) В древна Поp-
цин — началник вн ден, началник
•а област.
демарш (фр. démarches) Дсйствис, по¬
стъпка, акцин (обикновено диплома¬
тическа).
демоскИром (фр. démasquer) 1. Сва¬
лян внкену маската, показвам внео-
го н истинския му вид ; разоблича¬
вам. 2. воен. Показван вн вспрннтв-
лл скрити войски или артилерия ;
премахвам маскировка.
acмнтΕpинлив“цин (лнт. de .раз“ и
Materla) Лишаване от материн, пре¬
връщане н нематериално {еъведев от
идеалистите термин за тнхвете во-
ц-уиво схващане за превръщане вн
натерннтн н нематериално).
демёёл(ин)	(тур. tCMbel от πcpо.)
Мързелив човек, левиеΕи.
деменгИром (фр. démentir) Опровер¬
гаван, разобличавам н лъжа.
деыбвuин {naт. dcmentla) 1. мед. Лу¬
дост, придобита лудост. 2. псих.
Оглупяване.
Демётрн (гр. Dcmcter) 1. Митол-гичос-
ка богиня вн плодородното у тг-pи-
ге гърци, вн лнт. Цсрвра. 2. прен.
ХлнО.
демикотен (фр. dcMl-coton „nеnуna-
мте") Плътна памучна тъкан с атла¬
зени нищен.
дΕмuлитнρuвИuил (от лат. de »раз" и
милитаризация) Установена чрез
международен договор забрав- на едва
пбОслеин лържава да има войска, да
строи укрснлспин, дн произвежда
оръдия и лр. ; разоръжаване.
деинлитαрнзйрαи (от лат.) Рaзopожa-
ннм, обезоръжаван ; забранявам на
ноВслсвн държнен дн имн неВска.
асмнмОвд (фр. demi-Mondc .пблyевяг")
Леки жсви е κaнuгαлцстцчΕсκиШΕ
страни, конте cc стараят - дн подрн-
демсмрндОнка
184
ж-е-т вн жизота вн аристокрацията
(„геленцн сант“).
домим-ндСикн (от фр.) Лсеа жсин,
жена ст денинован.
деминерализация (от лат. de „без*
и минерализация) Нан-лнеавв вн
органичните сели н организъм.
димипутИв (лат. dimlnutlvuM) грам.
Умалигслво ине.
деминутйвен (лат. dcMlnutivus) Ума¬
лителен.
демйр (тур, dcMlr) Желязо ; Д о м и р-
капнн — »Желязната арата“ вн
Дунава.
де^^зен (фр. deMl-salsoT .нолусо-
зон“) Пролетна и ееΕВвα дрсха.
деинсёзOнён (от фр.) Годен за несевс
нрвз пролетта и есснта.
демнснонéр (фр. démissionnaire) В
оставен, ведал останка.
деинснонИρаи (фр. démissionner) По-
данам си оставката, обикновено за
правителство.
демИси“ (фр. démission) Оставка, по¬
давано оставка.
демитур (фр. dcmi-tour) Полукръг, пе-
nубОpъщaвΕ.
демиург (гр. Cemlourgös) ист. 1.
Майстор, опитен аннaнгчнн, аaвaнг-
чин. 2. Висше длъжностно лице,
управител. 3. У гвесгиuнгc — тво¬
рец, създатЕл на света ; божество. 4.
У платоцицита — върховен разум,
твopмееен сила. 5. прен. Творец, съз¬
дател вн нсщо велико.
демобилизация (фр. démobilisation от
лат.) 1. воен. РαантеκαвΕ на моОнлц-
aцpaвu войски. 2. Превеждане на
етoн-·сκи и индустриални прслприн-
тня от военно в мирновременно по¬
ложенно. 3. прен, Огеna0вaвο на
Одитслв-ст, отсл-Ввнна на н-нрежс-
вне ; разнущаве.
денoбцлцвйpны (фр. démobiliser) 1.
(юен. Рнзлущан мсвилнзнравн войски.
2. Пранн демобилизация. 3. прен..
Отслабвам Вgитοлвoеш, нам-лнвнм ак¬
тивност, (н-цущам (предимно във въз¬
вратен залог — acнo0uлцвиpaм ce).
дсногрИфня (гр. dèmos »народ“ и
graplc) .urnu*) Дял or стaгнегнκнтα,
който cc запинана със състава ц дви¬
жението вн насслЕНисто е oнpΕgΕΛΕa
ни исторически условия ; аоррдррпи-
тaвнΕ.
демодИран (фр. démodé) Излязъл or
мода, осгαpял.
демберИт (гр. demokrates от dêmos
„народ" u krâtos „сила") 1. Защит¬
ник вн πoлнтuчтеκu тв-0едн ц нрава
•а народа. 2. Привърженик вн дсне-
κp-тнчΕеее управление. 3. Члов нн
демократическа партия при Вуρжбaа-
внн стро“.
демократизация (гр. праз пaш.) Про-
енранис на демократични принципи,
пpеo0pнзтβaвc нн държана, общество,
съюз и ар. вн демократични начала.
демократизирам (от гр.) Преустрой¬
ван вн демократични основи.
демократизъм (от гр.) 1. Признаване
и беъщΕ*етβнвαвc вн ·apбaoβлнегиc-
то. 2. Обществен стро“, коИто почи¬
на вн принципите вн народовластие¬
то. 3. Зачитане праната на другите
ц нснрсенщававс своите ; домокра-
тниибст.
демократически. демократичен (гр.
dCmokratlkös) 1. Който cc отнася
към демокрацията или й а сеейег-
нев ; ·нpoлоцлнстничeеκи, народовла¬
стен. 2. КоИто зачита пр-внтн вн дру¬
гите и вс превишава своито ; вари-
ави ; демократически	ц в н-
тиaлизон — ръководен принцип н
орг-визнциоввин стросж вн комуни¬
стическите и р-О-твинсскито партии,
коИто има сладните отличителни чер¬
ти : uвббpвoет нн всички ръководни
органи вн партиите от ropc де долу,
периодично отчитана вн партнИвитв
органи прал своито партийни орга-
вцзαuнu, строга партийна дисципли¬
на, при конте мaлuнвотвoте ce под-
мнинва на мвoацветβбгo, безусловна
задължителност на pΕшевингн вн пе-
нисшите органи зн нс-визшите.
демокрация (гр. dêMokratla прсз лнт.)
1.	Пбпцгичетκи стро“, при който вла¬
стта принадлежи вн народа ; народо¬
властие ; бти„^aзнaaенoκиα-
ц и л — форма вн класово тoтпoд-
тгвo, диктатура вн буржоазията над
нролст-рц-тн и трудещите cc ; на¬
род в a aенoеpauцн — вдвн от

185
д ем о с
формите на пролетарската диктатура ;
2.	Осигуряване участно вн нсиики
членове вн един колектив е живот¬
на opгaвнв-ццлшa. 3. Гpнвоpжевцuц-
тс вн аснокрнтичвоте -управление н
едва страна. 4. Държава с демокра¬
тично тпp-впевнΕ.
демон (гр. CâlMôn) 1. В древна Гър¬
ция — дух, божество. 2. В хpнствпu-
стното — зъл дух, днвол. 3. трен.
Изкусител, зъл и лощ новак.
дeмрнётнзацн“ (фр. déMonétlsation)
Отнемано вн платежната сила на мо¬
нета.
дeмриётизйраи (от фр.) Отнеман пла¬
тежната сила вн новата ; претопнеам
монети.
дёионйзъи (от гр. CâlmôT „дух“) 1.
Вяра е зли духове. 2. Душевно p-в-
стройстас, кесто ce приписвало вн
зли духове. 3. Нαпp-βлΕuцΕ в уна-
gочвaтн литература, ковто създава
герои с демонски еαмсегвα. 4. прен,.
Необикновена сила зн вършснс на
зло ; κбв-pегвo.
.дснбнйст (от гр.) 1. КоИто внрвн в
зли духове. 2. прен. Лош, зъл, кова¬
ров чонок.
д.еирнйчен, демонски (гр. Caimonlkös)
1.	Свойствен вн зъл дух, с качества
вн зъл дух. 2. Който cc отличава
със оилев хнрнктср ц пoетoнвсгвo
е влете ; кенарен, зъл, тнтнвнвсκu.
Дёмрногрйфии — aΕЫОВбЛОTUН.
демрнолйтрия (гр. Câimôn, onos и гр.
latréla »помит") Почитае-е мн зли ду¬
хово.
демрнрлбгня (гр. Câimôn, onos и lo¬
gos „наука") 1. Днл от богословието,
който ce зниннава тос злите духово.
2.	Система от мцтoлеπимcсκu пред¬
стави за зли духове. 3. Научна дис¬
циплина, конто изучава ынтoпеπнчео-
кн вpΕпαвuя.
демонамА-тия (гр. dâlMôn, onos ц ma-
géla .нагня“) Магьосничество чрез
„цаеuκβaвe“ вн зли духове.
д.еиPHOиЯния (гр. dâlmôT, onos и Ma¬
nia „лудост") мед. Лудост, при коя¬
то -болният сн а внушил, чс в oбBΕΠ
от зли духове.
демрн<фюёия (гр. dâlmôn, onos и phô-
bos „страх“) Болезнен страх от зли
духове.
демонстрант Слат. CeMonstraTs, antls)
1.	Участник е acмевегp-цнн (1). 2-
Лцце, което показва с уисОвн цел
постижения или резултати от цввΕCт-
ни нзслсавнвил.
демонстративен (лат. dcmonstratlvus)
1. Нагладсн. 2. Извършен с цел за
демонстрация.	3. ГpΕдна-uκαгΕЛΕ·,
изразси подчертано. 4. грам., pronö-
Men dcmonstratlvum — наказателно
нсет-uнеκuΕ.
демонстрАтор {л-г. demonstrator) Ли¬
цс, еосто показва вещо с умсОва цел,
ннпр. резултати от снит, gнннбаuгu-
ни и др.
демонстрация (пaт. demonstratio) 1.
Масово шествие зн uанвнеαвΕ вн
определени политически искания и
нaегp-Εнuя. 2. Масово улично нро-
тив-нравитслсгеево излизане. 3. Дей¬
ствия за иа·нвнвнве нн пρегΕег и во-
πpuяавеви чувства.	4. Показване,
еОяевнβaвс не нагледен начин. 5.
Движени, ца вбспвц тнпн за отвли¬
чане вниманието вн противника. 6.
Действия вн държава със заплаши¬
телен характер. 7. прен.. Предизви¬
кателно поасаевце.
демонстрирам {пнт. CeMonstro .показ¬
ван“, нем. demonstrieren) 1. Участву¬
вам е протестна ДΕнoнегpαuця, из¬
явяван недоволство. 2. Придвижвам
воевци сили за заблуждавано на вс-
принтсл. 3. Показвам нещо наглсднс
с познавателна цел.
демонтаж (фр. démontage) Разглобя¬
ваше нн мншмпа, нпнрнт ц др. и сис-
м-вето им от фтнпαнепгн.
демонтИран (фр. démonter през вам.)
Разглобяван нашинз, апарат, завод и
др.
деморализация ((фр. démoralisation) 1-
Упадък нн вр.ишто, морално разло-
жслис ; поквара. 2. прен. Унндък вн
духа, упадък вн дисциплината ; р-з-
ложсннс.
деморализирам {рpе démoraliser) 1.
Развращаван. покварлв-м ыоpαлвo. 2.
Рaaел-бβaн дисциплината ; бёΕзеъp-
чан-м.
демос (гр. dêmos) Народът, ваприни-
Демрстéн
186
лсгнров-вото население н класовете
общество на лрсни- Гоpuнл.
Демостои (пр. Demosthenes) 1. Прочут
атински оратор (384—322 п.). 2. прен.
Д-роент оратор.
демОт (гр. deMotcs) ист. Обикновен
гражданин е древна Гоpuин.
ДΕМoгйиΕсеu (пр. dêmotlkos) Народен ;
д е м сти ч с ск о ннсн о — лрса-
вoΕтцnΕтеκo народно писне, р-занлс
ce от Йероглифите и йΕpaгuчοсκoге
писмо.
дСмпфср (вам. Dämpfer) Приспос-Вло-
ние за ван-лнв-ВΕ на мΕа-вниΕеκн
трептеннн {стpдцнκα при струнен ин¬
струмент, амортисьор ц лр.).
ДΕМTnтннлнκΗгеp (фр. dé* multiplica¬
teur) Мсх-визъм зн внналнвнве ско¬
ростта на нвгoнб0нп ; ср. редуктор.
дcытвнuнннлuв“цuн (от лат. Сс „раз"
ц к. лат. muтiolpal isatlo) Отмяна
на нтвнццπαлнвнцин, връщане вн
частнитЕ сеОствсвицн национализира¬
ни сгради ; продажба вн нунниннan-
•н нpелпpннгнн на частвн лица.
gΕнавалuзaицн (фр. Cénasalisatlon) ези¬
ков. Загубвана ·oеo“uя рсзонанс при
артикулираното вн носовите плнсви
и прЕвръщанете им е устнови глас¬
ни.
денИр (лнт. dcnafiua) Дренворцмскн и
средновековна еpΕВоρвα монета.
денатурализация (от лнт. dc .раз“ и
natura) L Лишавана от естествени
качества. 2. пол. Лишаване от подан¬
ство.
ДΕВнгтpнлuвИpны {цеы. déтatüгallalc-
гст от лат.) 1. Лишавам от ΕCΓΕетβΕ-
•и качества. 2. пол. Лишавам от по¬
данство.
денатурАнт (от лат.) Всщсство, ковто
cc слага е спирт, за да по направи
вевpцягΕв на вκтт.
дΕВΗTTpИт (от лат.) Снирт зн техни¬
чески цели, който в направен всго-
дсн за консумирано чрез прибавяно
нн продвц или неприятни вн вкус
нсшсстна.
лcuнгтpйцuл (·. лнт. dcTaturatlo) 06-
работкн нн някои консумативни про¬
дукти {сnнρт, обn, захар и др.), за
дн егαвαг вепепви за κoвттнцpнвв,
понеже сс дават вн пpoизβoдκгвлu с
намалени цсви зн пpеuвведтгеcцн
цели.
денатурйром (от лнт. denatüro .отне¬
мам природно свойство") Прннн
спирт, захар или други продукти
цепелин за консумиране чрез приба¬
вяне нн вредни или венрцнтвн за
вкуса всщсств-.
ДΕ·нцибвнливйцuн (фр. dénationalisa¬
tion) 1. Загуба вн национални есебо-
несгн. 2. Унищожавано вн внццевaп-
ви oеoВΕΠбстн. 3. Връщане вн вн-
ииoв-лнзupαвн имоти на частните им
сoВствΕнuuu.
девниuoннлив“paы (фр. dénationaliser)
1. Унищожавам национални еебёеве-
сти.	2. Връщам национализирани
ино>ти ЦН пpтдuшвuго им CбВтTBΕВU-
ци.
денацификация (к. лат. denatificatio
от dc „без", natio .народност“1 и fa-
cio „нравя") Система от мерки за
ликвидирано вн ·нццвнa (фашизма) н
политическил, нее 1юмнческнн и об¬
ществения живот на ГΕpнαвеκцл - на¬
род слад Втората световна война.
дВиди (англ. Candy) Оёлечсв по мода¬
та, изискан свегоκu човек ; ковто.
дендйзъм (от нвпл.) Стремеж дн ce
покажо ченок кате даван.	.
девдрйт (от гр. - déndron „дърво") 1-
инит- Дървовидно разклоненно нн
нервна клетка. 2. Кристално p-зκпo-
шевно с дървовидна форма. 3. Крн-
тш-лн с дървовидна форма, конто ce
образуват при лоти или валцувани
метали.
дендро- (гр. déndron еДоpе-“) Като
първа съставка вн сложни думи по¬
казна отношение към дърво.
дендролАт (дендро- и тр. lithos .ка¬
мък") Вкаменено дърво.
дендролог (гр. dcTCrOlogos) Спсцин-
лист по ДЕВарологня ; лесовъд.
дендрология (дендро· и гр. logos
„наука") Ннукн за дърветата и хра¬
стите ; лесовъдство.
двидромСтрил (дендро- ц пр. Mctréô
„меря") Ннукн за бпрсделнвс вн дър¬
весната маса на отделни дървета или
цсли уиaсгъиu гора.
дендрометьр (дендро- и гр. métron
.мярка“) Уред. с който ce измерват
187
депбзит
височината u авВвлиыат- вн дървета¬
та за определяне ва доpBΕеuвнгα н
куОнисскн мстри.
денётАция (лат. denegatio) Отричане,
0™—“-·,, вΕнpнвнαв-ВΕ.
ДΕнвннâтоp {пaг. Ceтsüa „госг“ и- гр.
métron .мгрка") 1- Урса за измер¬
вано гъстот-т- вн тcи·бтгu, което сн
по-тежки от водата. 2. Оптически
уред за бпрелелние нлог·oеггa нн
нопъниннаве върху чувствителен към
светлината пласт. 3. техн.. Уред зн
изнсрв-во относителната плътност вн
навивките нрн ρ-влнмвигΕ форми на
панат-ание на нрсжда.
девиЕ (фр. dénie* от лат. dcnarius) 1-
Стара френска монета. 2. Римска мо¬
нета. 3. Единица ннрен зн тъвκбег
вн копринена нишка. 4. Лихва.
денитрификация (от лат. Сс »р—“ и
нитрификация) Разннлавс вн азот¬
ни съединения с отделяно нн твo0ед-
•нн азот. Този процес прани почна¬
та вспл-доролва.
денк (тур. denk) Голлм вързоп от сто¬
ка, н-еъщвнн- и лр. нрсднетн.
.денрмина^Аиен (лат. denomlnativus)
гоам. ИнЕВсш, образуван от имо.
деаoии’ “цил (лат. dcTomlnatlo) 1. Пре¬
именуване. 2. банк. Преименуване вн
паричните зв-uu, придружено с на¬
маляван, на ионинили-т- им стойност
или з-невнне вн старите парични
ввauц с услрвнн нови.
денонсйром (фр. dénoncer) ООявнвам зн
недΕИегецге вн (например сключен
договор), предупреждаван, чс cc отка¬
зван от нещо уговорено.
денсиметър — девзннЕтър.
дcвгИп (лнт. CcTtäcs) езиков. Звук,
който ce пρoнавαея с помощта нн
зоВuгΕ {цaнp. л, т).
дентйлен (лат. dcntalls) езиков. ВъВΕи,
(за звук).
дентйкул (лат. Céтiloulus „аъёчe")
арх, Вид ни·αтoъгъпвa излатнин, част
от корниз, ксято служи зн украса.
двитИв (от лнт. dens, dcntls .зъб")
Костното вещество вн въО.
дентйст (фр. dentiste) Зъболекар.
денудйция (лат. CeTuCaHo .оголване")
Съвкупност от тοoлегuчΕеκu нpoиетн,
които обхващат pαаpтщнвaвΕтo„ свлц-
мнвотб и цзpαβвлвαвΕгo вн земната
повърхност под ДΕеетβнΕгo вн водата,
ВстрОвСте И ΛΕЛHНUНTΕ.
дοвтвцu“вт(лaг. Cénüntians, antis) ^0-
вcгвuκ, ДбHОTЧНК.
дёнунцийтрр {лнг. Сстт^о*) Клевет¬
ник, доносчик.
71.01^^011^ {лнг. denuntiatio) Донос,
клевета.
департамент (фр. département) L От¬
дал в министерство или друго висше
държавно учреждение. 2. Админи¬
стративна област във Францин. 3.
В CAI11 и ШевИц-рин—нuвцстΕpетвo.
депеша (фр. dépêche) Боpa- еоoёщΕ-
ние, тслттpaнa.
депигментация (от лнт. de „без“ и
pigMcntuM „Воя“) З-гуВн вн вствс-
твснин цент вн кожата, загуба на
пигмсина.
дёпнлятбриум, дегнлатойр (от лот. de
„без“ и pilus „косъм“) Средство зо
преиэ.хиане на косми.
депиляция (фр. dépilation от naг.) 1.
Премахване вн косми, сеуВаве нн
косми. 2. мед. Оп-л-ве на косата.
деплантйрам (фр. déplanter) Нpесαж-
днм.
депласйрям (фр. déplacer) Ивмcет·внм,
отмествам, премествам.
депб (фр. dépôt) 1. Склад. 2. Мнсто за
прсстонвнно и поддържано в нaпpaβ-
цбет ын αвгемo0цпц, локомотиви, трам¬
вайни коли и др. подобии. 3. ПОМЕ¬
ЩЕНИЕ при пожарна команда зн пре-
тнвоножарви еоopъжΕиuн. 4. Отделе¬
нието “ библиотека, къдсте ce назнт
книгите.
двп<'3йвт (фр. déposant) банк. Лицо,
косто нннсн псвиости или пенни
квижн “ Олвка или друго учрежде¬
ние за rbxpanciiiic или за получаваше
вн заем срсщу тнх ; вложнтсл.
депозиран (л.тг. depOTo фр. déposer)
1.	Нравя домеаит, даван залог ; дене-
ннрнн. 2. Дзиан на съхранеино, да¬
нам за пазено. 3. Влагам, данам,
пред ci наян.
дΕнёвuт (лнт. dcposltum) 1. Онрсдс-
лсва сунн пари или ценшн квижа,
вваслви ентс гнр-вцнн за изпълнение
на дадено обещание или задълже¬
ние ; залог. 2. Влеп, парична сума
депозито р
18»
или цанни книжн, винслви зн пазене
е кредитно учреждение с право дн
ce получат при уговорени условия и
срокове. 3. Голнмо келнчсстве стока
е склад или ннтaанв. 4. БΕзнnaтве
з-дължцΓΕп·o продаване вн опреде¬
лен брой от всяко печатно пpouввΕ-
лсине е ВиОли-тека (у ипс е Народна
библиотека „Кирил и Методий").
депозИтор {л-т. dcpositor) 1. Вносн-
гcп вн депозит ; вложител. 2. Лице
илн учреждение, получили ЦΕВВбTΓН
за съхранени, или за даване нн заем
срещу тнх ; aΕnезнвг, вложител.
деполяризйтор {лaг. de »раз-“ и по¬
ляризатор) ДбВ-въинб всщсство,
което ce поставя е галваничните еле¬
менти за намалявана нн нoляρивauцн-
тн и което поддържа в-пpежевцΕTб им.
депонент (пaт. dcponcns, entis) Депо¬
зитор, вложител.
депонёнтен(лат. dcponens, entis) грам.
Глагол със стpнлαтелви форнц и дей¬
ствително знаменна.
депопулйция {рp. dépopulation) Нама¬
лявано на населението, o0Εвnюдн-
ванс.
дегргулярнзирaм (от фр.) Лишаван
от цвнcствoст.
депбрт (фр. déport) Борсова сделка,
която разчита вн печалба чрез новн-
жаеаве на курсовата разлика.
дΕпopгИu>uл (лат. dcportatio) 1. Знто-
чанавв, изгонвана. 2. Премествано,
преселване.
депортирам {лαт. Ceporto) Премествам,
прссслнам.
доправЯ^“ (лат. depravatio) Поквара
па враните.
gΕпpΕκнгуpн (nнш. Cepгcoatüгa) юр.
Право а-п-пзте-ВΕ вапблнрсвц имоти
до кран на живота.
депресйвен {лнт. depressivus) 1. КоИто
угнстнва, потиска или измъчва. 2. С
качества нн деnpΕецн.
денреснриéтър (лат. deprcssio »наля¬
гане" и пр. métron „мярка") Урсд за
измерение разликата в налягането
пн нкчдухн между два теней в тpо-
Оонр -»uivaiH или минни нзрнё-ткн.
двпрссйрнм (от лат.) Потискам ; ср.
дспримирам.
депресия (лат. Ccprcsslo .натискане“)
1.	икон. Засто“ на стопанскин жи¬
вот; упадък. 2- Потиснато душевно
състояние, душевна мъка ; ыοnaвхе-
лил. 3. геол.. Суша, конто в по-ниска
от морското равнище. 4. Област с
ниско атмосферно внлнгныв.
депривЯция (лот. depri vatio 1. църк.
Лишаване от сворил. 2. прен. Лиша¬
ване от вещо.
депрнмИрам (фр. déprimer) Потискам;
ДΕнpΕееpнн.
дcнтлвΕpuвΗuцн (лат. Сс „Вез“ и pul¬
vis, cris .прах") Обезпрашаване.
депутат (лат. dcputatus“ .oтaΕпΕ· зя
изпращане“) 1. ИзОраш преаст-ннител·
зн млав вн законодателно тяло; на¬
роден представител. 2. Избрано ли¬
цо за члов вн изОорсв държава»
орган, избрано лица за изпълнение
па известно поръчение.
ДΕНTгΗцця {лaг. députatio) Група от
набрани или вазпнивин лица, конто
инат поръчение нред внеол пс-нисша·
внстапцин ; делегация.
дерайлИрам (фр. dérailler) 1. . Излизам·
от рслснтс. 2. прен. Излизан от пра¬
вия път, тръгвам по лош път.
деранжИрам (фр. déranger) Разбър¬
кван, разстройван; oбcвнеκoнβнм.
дерапаж (фр. dérapage) Заваснвс на¬
страна ин задната част на автомобил
или друго превозва средство при
хлъзгав път.
дератизАция (фр. dératisation) Унищо¬
жаваше на арсВни полски гризачи
(мишки, плъхове и др.).
дСрбн (от соВс.) сп. 1. Нaдпpепттеa-
вил с. тригодишни кове, уредени н
Англия през 1778 п. от лорд Дсрбн.
2.	Конно надбягвана нн разстонвие
2 V.3 км.
дерβёнджИн {бτттp. Ccrvent „преход")
ист. Лица от пароВанот-о ·-еΕпΕние
в Османската империя, конте- охраня¬
вали проходите и лравеждали войска
ц кервани пpеа бн-т·и места ; били
освободени от внеси данъци ц и-малн
право дн воснт оръжие,
дервент (тур. dcrvcnt от псрс.) Про¬
ход, дефиле, клисура.
дервйш (тур. dervi § от перс.) Моха-
мсднвски калугер.

189
дере (тур. derc от парс.) 1. Иадоn0нв
от вода дол, суходол. 2. Нoг-κf малка
река.
дерёбёй (тур. dcrcBcy) 1. Самовластсн
турски управник. 2. прен. Санонлн-
стинк потисник, самоволен управник.
дереджО (тур. Cercce от нр.) Състоницс,
положение (оОнквонЕИб nешo).
деривЯт (лнт. dcrivatus „производен"·
Î. Продукт, който ce получава от
друг продукт. 2. хим. Оргнинчин
съелинеинн, от други съсдивовин,
•апр. ·игpббcнаoлъг с асрне-т на
бΕвзoпa. 3. грам. Производна дума.
дериватор (н. лат. dcrlvator) 1^01^0-
тoблΕвиc за определяне ын тнитсвтнтн
ле андона крива.	·
дерниΠция (лнт. dcrivatlo) 1. О'гклсвс-
вио ин uзтгpΕnнв синрнд или куршум
по вране ин движението му. 2. От¬
клонение нн волн от плавното русле ын
река.	3. грам. Словообразуване,
образуваше вн нови производни думи.
4.	елек. Разел-ннеанс ин влсктрнче-
ска верига или свързвано вн азе
точен от затворена верига чрез про¬
водник. 5. Отклоняваше вн кораб или
сннолот от пътя им поради вятър.
дёрик (англ. derrick) L Вид недсмсн
крав, чнлте стрела ce върти около
хоризонтална ос, a рнмнтн — около
всртнк-лнн. 2. ^•$№0^ сондажна
кула или ударната част на механизма
•а сбнаата.
дерма (пр. Cérma) анат. Вътрешният
олo“ на кожата при гръбначните жи¬
вотни и човек a, разноложсн под епи-
дормнс.а.
дерматйм (аг гр. dcrma, atos „кожа")
1. Вид минерал. 2. ДсВела хартиН
или aнpегцpαнa тъкан, накрита със
снΕuцαлΕн пласт, за да имитира кожа ;
унотрсёнвн сс за подвързии, тапици¬
рано, направа ин куфари и др.
дерматит (тр. dermatltls) мед. Възпа¬
ление ин еожнтн.
дерматРзя (от гр. dcrma, atos „кожа")
мед. Болестно еъегoнвнт на ко¬
жата.
дерматойд (гр. dérMa, atos »кожа“ и
éidos .вид“) Вид п-мучнн тъкан,
конто имитира кожа.
десензибилизâтрр
дерматолог (гр. CcrMatolôgôs) Лакар-
епΕuцaлнет но Кожин Оoпcегu.
ДΕpннгoлВтин (пр. dérMa, atos .кожа-
и logos „внука") Днл от моднининтн,
който изучава кожата и кожните Ое-
пΕCΓЦ И ПН ΛΕКTв-.
дермато^^за (дерма и гр. mÿkës
»гьВа“) Кожна 0епΕог, нричивонн от
гъбички, които наразитират по кожнтн
вн ибвеен и животните.
деpыaтбыииСги (гр. dérMa, atos и
mÿkcs .гъба") Паразитни гъбички по
кожата, което предизвикват редица
заВ-лнвнннн.
aеpмнтoннгoл0тuл (пр. dCrma, atos и
патология) Наука за Оолостита нн
кожата.
дΕpмнт-нлΗсгиκн (гр. dérMa, atos и
пластика) Напълвано вн кожа от
животни (птици и влсчуги), за дн ce·
запази въвшвннт вид на животните ;
препарираме.
дермён (тур. Cegirmen) Вoаснlнuн.
дΕpм-гpaфЧзом (гр. dérMa и grâphô
„нища“) Свойството вн кожата да
дава силин реакции във вид вн бвлиг
или иврнввв пствн или линии при
тлзОе нехакичио лр-звевс, ннОлюдн-
внпо осоВсно при нΕвpнетеннчне-
Оолвн.
дермоскОпин (пр. dérMa и skopéô .гле¬
дан") мед, Сбор от начини за откри¬
вано u нзеледннво на поражения върху-
кожата.
дерт (тур. Ccrt от псрс.) Грижа, мъка,
душевна мъка, страдание.
десЯнт (фр. descente от лнт. descendo
„еnuзa^a“) 1. Сллзннс вн cyma. 2.
воен. Разтоварвано» войски ин нспрнн-
тΕnеκα гсpцгopня. нpевΕ*CΕ»ни с ко¬
раби или с-м<-лтти.
десён (фр. dessin) 1. Съβκунвoтт ст
сплптк-т.1, p„uшотκaтн и оВраОотк-тн
нн лпцЕеатн страна вн тъкан. 2. Рн-
ту·κп пърху плат	хартия.
3.	трен. J (пят.
дееcвйтеp {oг фр.) Лице, лай-чЕ^с^т^о
художник, което опредслн ластове и
медοнв за ттетгuл·aгα индустрин.
ДёсекзнбнлнзИтρр (от лат.) Химикал,
който ce употребява зн намаляване
свеглемуветвнтΕлнoсггa ин cκтпoви-

десензибилизация
190
рани филми и плаки, за дн ce улссни
нpоявнеaвcтo им.
Дёсе'·знбнлнзИция (лат. Сс „Оез“ и
scnslBilis .чуЕСсвен“) 1. Намална-ше
•н чуветвuтелнбегтa на организъм към
•неон HΕщеетβ- чрвз повторно нрис-
маво ин тези вещества, като ce започ¬
ва от ваИ-ннлкнт- лоза. 2- Наналя-
ванс на чтветвцгΕлвoегт- към евΕ-
глuнαтa нн рoтoтp-рuчетеaтa плака
за нo-лΕевo проявяване.
десерт (фр. dessert) Плодово или слад¬
ки, които cc поднасят на кран на
ндсис.
десикАция (лнт. desiccat io) Изетш-внвΕ,
отвснаве вн влапн.
десквамЯни“ (лат. dcsquamatlo) 1.
мед. Обелване на кожата. 2. геол..
Особен вид вн разслояване и лющене
иа скалите норади голами тсннсрн-
турин колсО-вин.
дескриптивен (лат. dcskrlptlvus) Они-
с-тслен ; десер нптнвна гео¬
метрия — геометрин, конто ce
зныннавн с нзображеиннта на про-
тгpавотнcвнгο фигури върху р-нвиин.
дескрипция (лат. dcscrlptio) Оnцеaвцс.
десбрбция (лнт. desorptlo) Отделяне на
паз от повърхността нн тила, погъл¬
нат от еошбгo тяло, т. е. прскратв-
н-нс на нёеop0ццн чрез повишавана
ин тΕНcp-■!TP-тн или шаннлнааво вн
в-лягането.
деспёт (гр. dcspôtës) L ист.. Неогра¬
ничен нл-летел е древна Гърция ц н
нзгбмвцгc монархии. 2. ист. В еpед-
венΕκеввa Българин и Византия —
фсодалЕ· княз, управник, владетел. 3.
Титла вн феодален кинз. 4. прен..
СaнoвлнтгΕH унpaвнгел, който тнp-в-
лнна произволно и но еннава инкн-
къв закон.
деспотИзъм (от гр.) Управление нн
дтенбт,своеволие управление ; нотис-
пиноство.
дсспотИчен (пр. Ccspotikôs) Сαнoвпн-
ст.чг произволен, потисшичЕскн, вaтнл-
вниоскн, тирански.
дсспотия (гр. Ccspotéia) 1. ист. Дър¬
жава, тпpαплннα·н от дсспот. 2. Об¬
ласт вн деопoт. 3. Форма нн управ-
лсинс, което сс характеризира с аолcн
произвел нн нnaеттa и пълното без¬
правно на поданиците. 4- Пoгuоиu-
чесгнб.
дестилИт (naг. destiliatuM) Продукт,
получен мрсз дΕегцлнцuн.
ДсстнлНтор (лат. dcsHi ;3to*) 1. Уред за
ДΕегцлнpнвΕ. 2. Лнцв, което изнър-
щеа acетuлαиин нн гΕмнoеги или нрс-
нарнвн опupлвu напитки.
aеетцîлйццн (лат. СсННнНо) 1. Пбпу-
мапаие вн гемвoет иpΕa еапαждaнΕ
нн нарито И. 2. Р-злолнва на теч¬
ности или на твърди вещеегβa ин
съегαнвцгc им части чрез нзннрн-
наве, вннр. спирт от волен разтвор,
Осизев от нсфт и др. — първа ce
асчтц.лнра оная течност, конто завира
при по-ниска тсннср-тур- ; с y х a
дестилаиия — получавано нн па-
вoеΕ от твърди тала чрез загряване
н oгооегвит вн въздух.
дестилирам {лтш. Ccstillo „правя до
кане") Нpcчиогвнн мрсз дестилация,
очистван течност чрез иаn-pннaВΕ и
охлаждаше нн парите.
ДΕетнлйинвн вода (лат. aqua dcstillata)
Вода, конто чрвз нагрявано в пре¬
върната u пари и мрсз ивсгтдннαнΕ
0TU0B0 о прсвърната вън вода.
дсструктИвен (фр. destructif) 1. КоАто
разрушава, рушитслен. 2. мед. Зло¬
качествен.
деструкция (лат. dcstructio) Наруша¬
вано на нормнлнвн строеж ын ывщо;
разрушнЕ-во, р-зенл'·,, разтуряно.
ДΕетлртpΗция (лат. Сс „Вез" и suiphur
.сяра") Отнеманото на скр-тн от
•еще, ебcвесρнвaве.
дcецcвдΕнг (лап. CcaoéтCcns, entis) юр.
Нoгoнъκ.
.βοβ дСвтев (лнт. déaocтCcna, entis)
Който принадлежи на пoгoнuитc или
ce отнася към тях ; дЕсцендент-
и a	{дecцΕ·aΕнгαл·ιι) тео¬
рия — Днрвниовнтн теория за про¬
изхода вн видовото.
ДΕCЦΕВдΕнuцн (пaг. CcaocnCcтtla) Про-
иапнзнве, потекло, поколение.
дсйИл (фр. détail) 1. Малка подроб¬
ност, част от цяло. 2. техн. Малка
част от машина. 3. Р-ap-ёетΕн точен
проект от машина, строителЕИ илНи
и лр.

!91
детайлИрам (фр. détailler) 1. Описвам
с подробности егдcnвu части, pнapa-
Оетвам подробно - отделни части-
2.	Продавам ин арсОио.
детайлйст (фр. Cétailllste) 1. Продавач
иа дреВно, 2- Художник, който пре¬
дана и цаИ-малкнто пoapoВвoсгн. 3,
прен. Педант, ароВи-в човск.
детйндер (фр. Cétandrc „инмнлнзан
налягане") 1. Клана за намаляваше
внлнгансте ин нара, гнз, сгоетΕН βоа-
лух и пр. 2. Вид машина с бутало,
която работи със сгъстси газ.
детяшё (фр. détaché) муз. При струн¬
ни циегpунΕитц — цвевиpвaие на все¬
ки тон с отделно движение и- лъка.
детектИв (н·™. Cctcctivc от лнт. dctcgo
»откривам“) Тави пoлцucИсκн агент,
който разкрива престъплснии.
детектИраве (от лат.) L Прсвръщаис
иа иcнoатлupни виеoκoчΕегoгΕИ ток
е постенис·. 2. В р-днопрцвманвто —
отаелнне на тpΕНΓΕИцн с ниска зву¬
кова честота от 1модулир-иитс трсн-
^••1 с енсоен честота.
детектор (и. пaг. detecto* .paаκpцеащ“)
1.	Урсд зн откриване иа инеои физи¬
чески нелевия (светлина, топлина,
ΕпcκтpцчΕCгвo). 2. техн. Нpнснесе-
бленно към каса за сuгынлцвupαиΕ иа
всски иcπoввoлοи опит за еге-pниеге
И. 3. техн. Механизъм иа автомати¬
чен тъкано· стаи, което осигурява
смяната ин шпулите с вътъка е оo-
налента прн вΕпpαвuлиoтг иа движе¬
нието; нpοaпнзнтеn. 4. pad. Урва зн
превръщано ин променлив тек в едце-
по^очси. 5. Част ин радиоапарат зн
приемане ин елΕегpuчcеκцтc вълни.
6. Малък радиоапарат.
детернорЯцня 'от пaг. deterior нпо-
долен“) Влошаване, разваляно.
детерминАнт (лнт. ^ο-μιτϊ^, antis)
Определитсл.
детериинИтр (ит. deterMlnato) муз.
Решително, онеле, бпpΕдοпΕВб.
детеринк■йтрр (от лат.) ОпpcacпнгΕл.
детер.мнгйция (п-т. dctcrmlnatio) Опре¬
деляне, ограничавано.
детеринкАзьм (от лнт. detcrmino
„ограничавам") 1. Философско уме¬
ние за втοе0щнгн сОективин еётспo-
вΕибет и причинна зависимост ин вси-
дефанзИва
чкн нвпΕИuл е прнроднтн и o0щеет-
вото. 2. Учение за внκевoмοpнoтггн
и причинната зaβиеuнoе■г иа човеш¬
ката волн.
детерминИрам	(от лнт. dctermlno)
ОпpΕДοпны, ограничаван.
детерминИст (фр. détcrMlnistc) При¬
върженик ИН ДΕTΕp^tUНЦBМΗ.
детонАтор (от лат. dctono „гpонеaы")
1.	Взривно вещество, което нознлн-
наннан друго взривно βΕШΕегвo. 2.
Капсула, фитил зн запалване нн ваρн-
нио вΕЩΕегβo.
детрнйцня1 (от лнт. dctoTö „трънвнм")
1.	Матн-ави разрушителен взрив,
произволен мрез ецпeвтдαp нлн кап¬
сула. 2. техн. Твърде бързо ц ше-
нравнлио изгаряне вн порив- в двн-
пaгсп, нpнapтжcве с чукаше, ковто
намалява мощността иа двигателя.
детонАция’2 (лат. de .Ооз' и пр. tönos
„тон“) муз. Повишавано или но··-
ж-нане вн тон ; ноточво. фалшиво.
детонИрам (лат. detono) ИвОтавaм.
дётрнйрам2 (фр. détonner) муз. ^“1-
щавнм или понижаван тон; нон или
твцpн фалшиво.
детрнриéтър (детонация и гр. mé-
tron .мярка“) Приспос-ОлЕНЦЕ, ковто
сигнализира за дет-внццн е даитатвл.
детрйктор (лнт. dctractor) Лицо, ковто
бОимн дн подценява и ваналянн чуж¬
дите вaеnутu.
детрйт (лнт. dctrltus „изтрит") Про¬
дукт, остатък от разпаднали ce тъ¬
кани ; варнолен детрит — ва¬
ксина против нариола.
детро^^я (лнт. de thron at io от тр.)
1.	Сваляне от престол (в- владетел,
пана, патриарх и др.). 2. прен. Сва¬
ляно от пбтт.
детронИрам (лат. de нВов- и гр. thro-
Tös .нpΕсгoЛ“) 1. Свалнн от простол.
2.	трен. Свалян от пост.
ДΕTтΕpuй (гр. dcutcros »вторн") Изо¬
топ на водород- ; тежък водород с
нт. тегло 2,01373.
ДΕтгpбв (гр. dcutcros .нт-рца) Ядрото
вн нтонн вн тсжкнн нолоред, ксетс
ce еосгoн от протон и неутрон.
де фАкто (nнг. dc facto) Фактически,
на дело.
дефанзйвя (фр. défensive. от лат. de-

192
дефанзсиен
fcndo „браня") 1. Отбрана, ет0paцuгοn-
•и дееетвuн. прот. oфα·анвα. 2.ист.Об-
щΕетβΕвa Вcзбnaсвбет в павсен Полша.
дефанзивен (от фр.) Отбранителен.
дефекйция (лат. Cefecatio) 1. Очиства -
нс от мръсотия. 2. Очиствано на су¬
ровия цвекло“ сок от примеси.
дефект (лот. СсГс^^)	НΕЛ-етнгъκ,
повреда, нсрсдовност е р-Вотата.
дефектен (от лат.) НевpедΕв, развален,
нспълсн, с ·Εдoегαгъuц.
лерΕКгйвΕВ (лат. défeotivus) 1. мед.
Ненормален, с физически нлн ду¬
шевни ·ΕДОттнтоцu. 2. Нелълев.
ДёфёнтрлСгия (лат. défeotua .всдостн-
гоκ" и гр. logos „наука*) НΕдaгoтциΕееα
наука за мстодитс, които ce прилнтнт
при возпцг-·цΕте и обучението вн
депа с психофизически ·едoетaтоuи.
дёфёктрскбгии (лат. d··éféotua „вело-
ет-г■оκ“ и гр. skopCö „гледам") Наз¬
вание на редица методи за откриванс
нн невидими с просто око ΠΕдетгн-
гъuu е метални излелия.
ЛсфЕндер (от лат. defenCo „защища¬
ван “) Защитник.
деферент {лнг. defercTs. οτ^ „носсщ“)
астр. Кръг. но кеЙто nοиτΊ.pог вн
еницикълн ce движи около Земята,
спорел системата на Пт-ломсй.
дефёрнзйд>ни (н. лтт. Ceferrl satio
Очиствано нн водата от жслезви сеnu
с иеп да ce н-нрнвн годна за пиене
или за πpбнзв-ле.гвo.
дефетизъм (фр. défaitisme) Неверно в
успах, пopaжΕветβе.
дефиёрйрдм (лнт. Ce „раз-“ и fiBruM
„влакно") Превръщан дървесинна
маса във влакнеста (при еввжно и
цcnулеa·o производство).
дефиёрьёр (фр. défibrcur) Машина зн
смилане вн дървсснива насн е кни¬
жна или целулозна фабрика.
Дёфитуρйцн“ (лат. de .раз-" и figu¬
ra „образ“) ОбезоОразнвавв.
дефилё (фр. défilé) Тсссн и дълбок
планински проход, пролом, клисура.
дефнлйрам (фр. défilé* през нвм.) Ми¬
навам е тържество· ход нрсдвнкогс,
шсствупан.
дефнвйрнм {лнг. CefiTio през нсм.)
Онрсдслян, давам определение ; уста¬
новяван.
дефинитйв (лат. definitîvus .опреде¬
лен“) Контролно тчΕтевoдтшвo, при
което става проверка с помощта вн
картотека.
дефинитИвеи (лнт. dcflnitivus) Ок'бв-
чатслеп.
дефянйцня (.лат. definitio .опрсделе-
ннв") Кратко и точно определение
•н понятие, уетαн-внβ-вc съдържа¬
ние на понятно по основните му
признаци ; опрЕделЕвиЕ.
ДΕрйс (от лат. divisio „разлслннс“)
Кратка нсртнца кнто зине за пренн-
оя·т вн част от дума или кратен норти-
ца между две думи ; малко гиpcнuο.
дсфицИт (лат. déficit „нс лбегнгa") 1.
фин. Пρтвишaвнне на p-ааoлцтΕ над
приходите ; загуба. 2. търг. По-малко
от угсасрсното ; uопоог·π, липса.
дсфицИтев (е. лат. défi ci tu s) 1. С до-
фиинт, със -туО-. 2. Който нс до¬
стига. който ce намира нн пн.a-pâ е
малко количество.
дефлотрОтор (лат. Ceflagrator) Пнлеα-
вциесеа бстсрця с четири сленовта.
дефлаграция (лнт. dcflagratio „изга¬
ряне“) I. Химическо чистено чрез
нанряванв. 2. Изгаряне вн ваpuенн
всщсства без избухване.
дефляция (к. лат. Ccflatlo) 1. Система
от финансона-вкопоннчвскн	мсро-
вриятня за Верба срещу инфлацията
н нбеаиеавсто нн цтпиге. 2. геол.
Отнасяно вн торните словно вн ,тκ-'
лнтс -т- βнтоp-.
дефлегмИтор (лат. -тр.) Апарат зн пт
рпстннцuн.
дефлегмация {лнш. Ce „без“ и пр. phlég-
Ma, atos „топлива") Разделяне чрвз
деегилauил вн оыcт от таниестц. есето
з-анр-т прн различни гΕнпΕpнгтpц.
дефлексия (лат. Ccflexio) 1. Отклоне¬
ние вн лынитc. 2. грам·. Загубване
•н флоксин, ннпр. нзнезнат падежни
окончания или тлнтелнн ферми за
отделни времена и лица.
дефлектор (лат. dcflcctor) 1. Урсд за
нзнсрваве отклонспното па магнит¬
ната стрелка. 2. Тенекиен похлупак
за смукателна тръба за усилвано вн
действието И. 3. Преграда за откло¬
нявано на точности, тазове и оuплнеu
193
материали е желана посока. 4. Клапа
зн регулиране нн тягата е дининн
кавал на нощ.
дефлорАция {лaг. defloratio) мед. Раз¬
късване иа девствената ципа, лиша¬
ване от ЛΕветвcнбcτ; oВοвчΕетнв-нο.
дефлорАром {цcы. deflorieren от лат.)
Лишавам от ДΕеогвΕВoег; oВΕЗЧΕтгнβ-м.
деформйция {лαш. deforMatlo) 1. Изме¬
нение на форма пол влнншно нн
външно въздΕйег“uе ; oВΕЗрopннвaнΕ.
2. Естествено или ивκтттвοвo стелс-
шовне вн гΕЛΕеΕВ орган от ΕетΕетвο-
шата му ф-рна; уpблетвб.
дсформАрам {цcы. deformlcrcT от лат.)
1. Променям нормалната форма нн
•emo. 2. ООезфорнявам, oбcaoбpa-
внв-м.
дефраудИция {лaг. CefrauCatlo) юр.
Измама, мoшcвuчeттве.
дΕaΕлынвгuвйинл {naг. de »Оез“ и пр.
hélMiTs, inthos „глист“) мед. Съа-
κтввссг от средства за очистваие вн
глисти и паразити е орташизъм.
дехлорИция {лнг. de „Оез“ и хлор)
Премахвано на хлора от органиче¬
ски съелииоинн ; oчuегеaвΕ от хлор.
дехлорИрам (от гр.-лнт.) Очиствам от
хлор; oбοвхлеpнвнн.
децемвйр (лнт. décemvir) ист. Член
•а еолспнн от дΕеeг души в древинл
Рим, особено дссстте з-к-ноа-тсли,
което създали аακ-вa нн ХИтнёлнци
е V в. нр. и. в.
децемвирИт {лнш. Ccceмviratua) Унрав-
лвнив вн колегин от дссет мъже.
децéнунм {лнг. CcccttIum) Време от
дΕеcг подиви ; ДΕеcгилΕгиΕ.
децентрализАция (от лат. de „Оез“ и
céTtrum „ център“) 1« Система вн
управление, при конто местните ор¬
гани получават някои от функциите
•а централната власт ; разширяване
правата на пб-низзгцгe ергнвн нн
управлението. 2. Премахване, нама¬
ляване или отслабване аαвисцыбетгн
от централната нпнтш.
ЛецереОрйцил {нaт. CeocrcBгatiö) мед.
Метод нн cκеπΕpнмcцгaлве ивспΕД-
вашо при животински еpтa·нзон, кн-
де ritpe
то ce ОтДЕлН Или Изолира Един част
от плавинн мозък.
ДΕЦΕpнйг (нов.) Управление на учреж¬
дение Мраз ЛΕЦСpВΕHΓU.
децервЕвт {лaш. decerneTs, entis „ре¬
шаващ") Длъжностно лицо с всегра-
цuчовн власт, което цеоu лична от-
гoβopпбет за своите разпореждания.
.0·- (лнт. dcccm „десет“) Като първа
съст-ека вн сложни думи евннчннα'
сднн десета част.
дcицйp (деци- и фр. are) Дcтcтн част
от нр.
дсцнбёл (фр. décibel) Единица за из
нсрааве на аκтетницата или слое')
гpнчΕеκαтα сила вн звука.
ДΕUuтpйы (деци- и гр. grâmma „πpнм-
Дссста част от трама.
дΕUUлйшоp (деци- и литър} Десета
част от литъра.
довима (лат. dcciMa) 1. муз. Съставен
нитереал, oВpαаувαв от гcpua плюс
октана, който включва geеΕT огcпeыu.
2.	литер. Строфа от десет стиха.
дсцимал (лнт. Ccclмälia) Везни, които
морят десет пъти по-тежко от поста¬
вените тежести (грамове).
дсцинйлев (лнт. déclmails) 1. Десети¬
чен. 2- Който мери geтcг пъти пове¬
че.
децииДция {лнш. deciMatlo) 1. В древ¬
ността — вaκ-ввaвο със тыоpт иа
всеки gΕеΕг души по едни, опреде¬
лен по жребие. 2. Пo-κос·o — но-
еазваве на всски десет души по един,
ако но cc открие виновннкът за нз-
вестио npeетоnлcвuc.
дециметър (деци- и метър) ДcтΕтa
част от метъра, лcтcг тaвгннcгpн.
дешифратор (от фр. déchiffrer) 1. Ли¬
це, което размита ^0.0· или ошΕ-
·oгp-реκu TΕκеш. 2. техн. Присно-
об0лeвue вн TΕлeтp-рeв апарат, което
превръща определени κoы0ц·ниuu на
тока ц писнопи знаци.
дешифрирам (фр. déchiffrer 1. през
вв'м). Размитан наниснне нн шифър
(условни знаци), размитам стcвoпpар'
себ писмо, paвчцтaы нcuввΕст·u илн
малко нввΕстви пцтмοцц в·aии. 2. прин.
Разчитан, разгадаван.
до Юрв (n-ш. de iure) юр. По прано,
юридически, еоплaт·o с праното.
1 3 Речник на нуждите думи е българскин език

джаде
джадЕ (тур. cadde от нр.) Штеe, го-
nнн път.
джадйя (тур. cadi от перс.) 1. Вещица.
2.	прен. Лека жена, лоша жена.
джаз. джОзбанд (англ. jazz-Band) 1.
Оркестър от духови удари· ц лр.
цнетpунΕвгu. който ·зпопвнβa прО-
дцнио ташнова мтвнκa с подчертан
остър ритъм от нοгъpее· произход.
2.	Музика, конто сннр.и такъв срее-
ешъp.
джам (тур. cam от перс.) 1. Стъкло.
2.	прен. Стъклени изаелнн.
джомадАн {гтp. caMadan от нΕpе.)
Къса мъжка торна дреха без рък-ни;
елек. 2. Куфар.
джныВйв(ин) (тур. camBaz от ποpт.) L
Нpcпpoдaеaч на кове или друг доби¬
тък. 2. прен.. Лице, есето много ce
пазари.
джнмйл (тур. caMi от нр.) Мохнно-
дански храм.
джанлък (тур. caiTlik от перс.) Остък¬
лена напрана : витрина, изложбен
шкаф сот тшоκлΕH· врати, веранда
със TΓЫКΛΕH покрив и стени.
джЯнта (фр. jante) техн. Въшпвннт
мотален кръг, върху който ce нс-
стаен гумата нн колело.
джанфес {ттp. canfes от перс.) Вид
копринен плат; тафта.
дже..лйт(ин) (тур. cellât от ар.) 1. Из¬
пълнител на смъртни присъди ; па¬
лач. 2. прен. Кръвбпно'ц.
дже^^ (антл. jumpcr) Вид жонски
волвΕ· или кенринон костюм.
джендВм (тур. ccndeM от нр.) Пъкъл»
нд ; в д ж е и д в м a = не дяволито.
дженерйкшо (яп.) Малка двуколка,
конто ce топли от човек. превозно
сродство е Днпeмнин Изток {Япе··н,
Китай и ар.).
джОнтлемён. джСнтълмън	(онгл.
gentleman) 1. Благороден, изискаш и
възпнтнв човек. 2, В Англия —
учтиво обръщение към мъж.
джентри (антл. gOTtiy) 1. В Англин —
лребна бтpжo-в·л. 2. В Китай —
сκсπлoaтαгop· на трудещите cc про-
дп 1948 п. (чиновници, помощници и
др.).
джепнвё (тур. тоpнпc от ар.) 1. Бейши
пp·пaеи, муниции за огнестрелни
194-
срълня (патрони, трашати и др.). 2..
Барутен погреб.
джИОрц (тур. cibrc) Остатъци от из- -
стискано гpеадο, от конто ce вари:
тρoвдеβн р-енн ; нращниа.
дживтИр (игр. zéugarl »чифт”) Двш
чифта волове е сана кола ; впрнг.
джйго (англ. jlg) 1. Пнннoы-лe· анг¬
лийски таиц. 2. театр. НΕеcн и
игра ин шут в края на нpeдегαвлο-
ние.
джитёр (тур. clgér от пΕpт.) Дроб.
джйгер (англ. jlggor) Апарат за бон-
дненнвΕ на тъкани.
джигйт {pте. от тюре.) Изкусен ездач..
джигитёнкн (pтс. от тюрк). РазнооВ--
разви сложи· упражнснин върху -
πpcнтеκ-щ кон.
джнзнé {гтp. clzlye) Поголовен данък
върху полнбβъзp-етвu мъжо е Ос-
навсеята нмпернн.
дженκpбтйвън (от се0о. Jim Crow)
Расистки и реакционни мерки е САЩ.
срещу негрите : забрава да пътуват¬
е едни нагон с Волите, да ce хравлт
е една гoетилвцua с тях, да живеят-
е квартал· с Волн и т. и.
джик1 (англ. gin) Силна алкохолна на¬
питка; английска ракия.
джин2 (англ. gin) М-шива зн отделние
на сомовата от памучните влакна;
мнган.
джикгрИзъм (нитл. jlTgolsm) Агреси¬
вен щoнин·ттичΕеκи ц-ццоналнзън &
Англия.
джинджифИ (тур. zlnccfll) Вид дърво,
мните плодово нс ce яднт, a служат
за различни измамни магически дей¬
ствия.
джинс (тур. eins от ар.) Род, порода,
κonнве.
джин (нигл. jcep) Лека моторна кол-р
пригодена да ce движи но неравна
местност u лоши пътища.
джирйнт (нт. girantc) Който πpΕавоpлл
(джиросва) пбпиuα, като ce подписва
•а гърба И.
джирйт (нт. glrato) Лицето, на ковто
ce прехвърля пелцuн.
джиротАр=джират.
джйро (нт. giro .оборот“, „ прехвърля¬
не“ от гр. gyros „кръг“) 1. Нαднцо
за прехвърляше на полица, чек или
195
AHarpâ Ma
друтн ценни книжа от едно лнцв вн
друго. 2. Нpcаβоpлннc нн соОствово-
оттα нн полица друг· ценни кнн-
жа върху трето лице чрез нaaнно
и- гърба - 3. Нapигc. които ce полу¬
чават от продажбата е бΠpΕgcncв
срок {ыaй-ЧΕTтo за один дев) ; обо¬
рот.
джирОсвам (от нт.) 1. Прехвърлян но-
пиuн, чек ц др. вн друго лице. 2.
прен. Пpeaвъpпнн работа, отговор¬
ност н пр. вн друго лцце ; пpcaноp-
лнм. препращан.
лжйт-aжйиу (нп.). Японски ннини на
з·uнгнα или нападателна борба, при
конто нмн миопо хватки и при конто
нс-поляно знамение инн тpоинoтгтн
от салата.
Лжихйд (тур. cihat от -р.) Свещена
нейна на мохамеданите ; ср. паз-ват.
джОкор (автл. joker) Ое-бΕвα карта за
игра, конто може да зннспн всяка
друга карта, нроднмно при игра на
покер.
лжелйв (тур. colan) Долната част вн
говежди крак, от конто cc пpнгегзнт
супи.
Джон Бул (анпл. John Bull »Инны
Бикът“) 1. Иронично прозвище зн
англичанин. 2. прен., Англин.
джонка (кит.) Китайски дървен плава¬
телен двуннчтое съд, предимно зн
ер-йВрежвн плананин ; използува ce
за жилище нн тp-лееαгα Веднота.
джуВС (тур. cübbc от ар.)	1. Горна
дреха от дебел плат, обикновено под¬
платена с кожа. 2. Кожух. 3. прен.
Горин дреха вн духовник.
джудже (тур. cü«) 1. Воаρaсгc·, ма¬
лък на pоет човек, вeдopaеъл човек.
2. Герой от приказка, който в с ма¬
лък ръст. 3. прен. Малко животно,
растение ц нр.
джУдо (от нп.) Внд дж·т-лж·uу Оез
oнне·итο удари и хватки.
джумВуш (тур. cüirbüç or нр.) Весел¬
ба ; смехория.
джунгла (англ. jungle от инд.) 1.
Непроходими ·исκoегобncн· горн с
0-ы0тκеви u др. тревисти р-стонин н
блатистите моста нн Ивдил, пыл·ц с
хищни в“ΕpoнΕ и отровни змии ; тро¬
пически непроходими тори. 2- Ме-
егвoег с подобни пори. 3. прен. Не¬
проходима мастн-ст; вещо заОъре-не
и веонравсно.
диабИз (пр. diaBâs) Вил нзригннта
скала, подобна иа Оaвaлг, конто ce
унотрсОнв- за улична настилка.
диабет (гр. diabètes от dlabalnô „про-
ннваван“) мед. Бoлeег, при конто имн
нарушение на дοевoеттα на жnΕaигο
с вътрешна есеpο·нн и cc увеличават
захарите е кръвта, които cc отдолнт
нpΕв бъбреците е урината ; Волният
усеща тцлнн жнжлн и има o0ип·е
oгaΕпнвΕ на урина ; захарна болест.
диобетИк (от гр. diabètes) Болен от
дuαё)Εг, Волев от захарна бoлΕег.
диагенеза (гр. dl.agéтéala) Р-злинни
хuнцчΕеκц и фцвичοтκи промени,
които пpΕгъиннннг покритите с вода
утайки, докато ce превърнат н утае¬
чни ск-лн.
днαтнёза(тρ, diagnosis .разпознаване“)
1.	мед. ОпрЕделние ин ббΛΕет въз
освовн на нoлтчc·цгΕ данни от uв-
олΕaвaвc. 2- Научно списание иа
пpцв·auц, което хнp-κтΕp·анpαт из¬
вестна категорцн. 3. трен. Онрсде-
лнвс вн еосгбнннΕ.
диогнрзИрои (от гр.) Нoегнβнм диа¬
гноза, определян болест.
диагнест. днягнрстйк (гр. diagno’sti-
kôs) Опитен лекар, който постави
вери· диагнози.
днагнёстнка (гр. CiagтOailke) Дял от
мΕaцццu-гa за разпознаване на Оoпe-
ститс, за Ilpнз.^aинтΕ на опаслните
болести н зн н-ст-анне правилна
днапиоза.
диагностИчен (гр.	diagnöstikos) 1.
Свойствен нн диагноза. 2. Свойство·
нн лвαгпtoетне. 3. Разпознае-телен,
определителен.
д·вгoнйл (лат. diagonalls) 1. Отсечен,
конто еъслнвнβa два несъселин вър¬
ха е нногоъ-ълвне. 2. Отсенка, конто
съединява е ниогостсиник дβ-воpaα.
есето по лежат нн едва стона. 3.
1ρ<Ήα или и-ннта, конто соΕaцвлвa
противоположните ъгли нн рамка. 4.
Нл'огeн βъnнΕH или вылнΕнoнaмтчΕВ
плат с райета ц диагонали под ъгъл,
но - полям от 45° към еоиарн.
диогрАма (гр. CiâgramMa .чертеж*)

диотрОф
Графическо .изобразяване вн цвβΕ-
стин съотношения, чертеж за иапло-
аие показание вн отношения - между
нзаостни величини ц пр.
диагрЯф (гр. diagrâpho еепнеβaн“)
Уред зн пpeо·οннвο вн чертеж.
анадЕнн (гр. dladcma) 1. ист. Пре¬
връзка за плава вн apcβвбгpъuκцтΕ
жреци. 2. Корона на цар е древно
вронс и в сродните векове ; царска
корснн,. 3. Женско сκонouο·ве укра¬
шение за плава във форма на вонсц
илц дъга.
дианбпия (от тр, Ciakoptö' етмтпнαъ*)
Пукване нн кост.
диакритичен (тр. dlakrltikos) Който
служи за paвлциaнaвΕ, различителен ;
диакритичен знае — знне към
буква за означаваше на друг звук,
бтсснкн на пρoцзнoшΕннΕгo, дължина
или κp-тκтог и др.
аннлОет (пр. Clâlektos) Ннрсчнс, говор.
динлСктев (от тр. diâléktos) Който cé
отнася към диалект или му е овoй-
; говорен.
диалектизъм (от тр.) Дуна или ·apнa
е литературнин език. зает от инкой
диалект.
аиалсктйк (гр. dialektlkos) 1. Първо¬
начално — опитен вън нбаеве нн
епеp. 2. КоИто владее днaлΕκтичΕт-
кин метод. 3. Привърженик на дна-
леетнчсската философин.
диалёктика (гр. Cialéktlké от dialégo-
Mai .разговарян') 1- В древно вре¬
ме — умение дн cc спори, изκтегнo
дн ce дири uоги·aтн чрез задаваше
•н βонpбон и разкриване на нpбгнве-
роинятн е съжденията па противника.
2.	Фнпбтoреκн наука за най-общите
закови нн развитието вн природата,
човешкото общество и мисленето ;
метод зн позвавнше иа природните и
обществените лелоиин е тнхното раз¬
витие н нрЕнинав-вЕ от κoл·ЧΕетвc-
ни измонЕвил е нови качествени чрез
разкриване на вътрешните npбгцне-
pочпu н ОорОнтн ин противополож-
костнтс. „Накратко диалектиката мо-
жс‘ дн ce определи кнто умснно зн
сдввстпо вн противоположностите'
(Лепни). 3- Санпнт процес вн такова
дβцжоннв и развитие.
196
динлΕκтймΕеκи (гр. dlalektikös) Осно¬
ван върху законите нн диалектиката,
свойствен или еобВpαзοн с диалекти¬
ката ; диалектнмссеи матс-
инaлизом — наумен филoоертеи
мироглед иа ыapκт·стκеалοи·ноκaтa
пнртин, съзa-леы от Маркс и Енгелс
и доразвит от Ловиш ; изучава зако¬
ните зн развитието вн природата,
обществото н мисленото ; дналее-
тнчесен метод — наумен под¬
ход към лвлΕHHягa ин природата и
е0щΕетвoше, теорин на развитието,
прилагана за опознавано вн аОвктин-
иатн gοйетвишοл·oсг.
лиaлcκгoгpйр (тр. Clâlektos .наречие'
в grâpho „нишка") Лице, косто опис¬
ва н изучава - инреиннтн вн едни eaцκ.
динлеетогрйфин (от гр.) езиков. Опи¬
сание вн нарсчннта (товоритс) нн еди·
език.
динлее'толёг (гр. Clâlektos .·-pοчиc*
и logos .наука") Езиковед, който а
онcшиaлцсг но диалектите е едни
Εа·κ.
диалсктологин (гр. Clâlektos .наре¬
чие“ и Blgos яВаука") езаков. Наука
зн диалектите, дял от οзиеoан-виeт-,
който изучава варв^кята на отавл-
инто тзнu·.
диалйзн (гр. dialysls е-глΕлнвΕ") На¬
чин вн отделяно на оoιoннни частици
е едни разтвор от молекулите ц йо¬
ните нн разтвореното вeщΕешвo чрез
филтриране с мемОрашн нлн paешигe-
лев пергамент, през конто минават
само молекулите и йоните.
дннлнзИт (от гр.) Препарат, който в-
еоβеёoдΕв от колоиди чрез анализа.
дннлцaΗтбp (к. лат. dlalysätor от гр.)
1.	Уред за извършвана вн aнαливн.
2.	Лице, ковто извършва анализа.
динлбг (гр. dialogos) L Разговор меж¬
ду лае нлн повече лица. 2. Литера¬
турно произволенне μη част от ли¬
тературно ΠpеИBВΕДΕШИС, ковто cc съ¬
стои от разговори.
диалогАзъм (пр. di a logis mos) Оратор·-
ски похват, прн който рента нмн раз¬
говорна ферма.
диалогИчен. диалотИчески (тр. dialo-
glkos) Присъщ на диалог, с качества

197
диатомИт
иа диалог. във форма на разговор;
разговорен.
auαмнгвΕтйвоы (гр. diâ „нреа“ и маг¬
нат) Съвкупност от магнитиитс твoй-
егвa на вещества, които имат отри-
uαтΕлин магнитна вознρиΕМчuвееш.
диямагнетАчен (от тр.) Който cc от¬
блъсква от магиито.
днаиaгнйт (от гр.) Вещество, което
oг0лосκвa магнита, “cщcттве с отри¬
цателна м-твнтвн ВOЗНpHΕЫЧИH0CΓ.
диомАнт (фр. diamant от гр. adâmas,
antos .шсвалвнваен“, „твърд“) 1. Кри¬
стал от въглерод, ёΕзuвΕтeн или еод-
шонрозрачсв, о·е, сни, жълт, мерой
и нр. Пречупва твΕглнвaтa, сеън-uο-
вси камък със онлοв Опнсыκ, шнй-
твърдинт от всички минерал· ; Εлнαв,
брилянт. 2. прен. Много дребен пе-
иaт-pеκu шрифт с кегел 1,5 мм.
диамИт^ Диалектически	жо/периали-
з^м.
диаметър (тр. diametrön) мат. Пра¬
вата, конто минава през център- ин
oκpъжв-ег	кълОо м съеднинан
две противоположни точки ин окръж¬
ността кълбото, равна на два
pagнтеa ; видим диаметър —
ъгълът, под който едно небесвб свΕ'
тило cc вижда от Земята.
Дианйви (гр. dis „ден nогн“ и амини)
Въглерод·, иа които два нтонн водо¬
род сн в-нcвcв· с дно амни-трупн.
диапазОн (гр. dia pason .през всникн-
гc-) 1. Съвкупност от “оuиκuгο гoне-
во — от вaй-внеκнгΕ ао внй-в·еoκ·-
гc, което може да ивнопви ад·· пе¬
вец или инструмент; регистър, ши¬
рота ин музикален инструмент или
певчески глас нлн включващи cc е
границите нн нзвοегcи вβтκбpcл. по¬
сев, мeпел.нл и нр. 2. Вид мта·κaлΕи
инструмент за давано на топ чрез
удряно е твърд предмет; ср. камер¬
тон. 3. трен, Обхват, обем, размер,
пределин сила, р-знах.
диапозитИв (гр. diâ „през“ и пaг, po¬
sitivus	„положителен")	Пе.знгнввн
прозрачна рисунка или свннка за
ноказаано с нpoΕκuневΕц апарат.
диярСёкАрсеи (от оббо.) 1. От Диар-
Векир, прочут град с еpΕn-ег и зат¬
вор в Мало Азия. където турците
заточан-лн ваши въстаници и воз-
poждeвuu. 2. прен. Далечен; тежък.
дийрнл (гр. diarrhöia „изтичане“) миД.
Силно разстройство иа червата, при¬
дружено с често ходене по нужда с
редки нли нелинсти изнрнжнеынл.
диархия (гр. dÿo „две“ и arché „влaег“)
Уnpαвлтвиc вн днамн души ; двувла¬
стно.
динскОп (гр. diâ „през“ и skopéo .^0-
aαн·) техн. Проокциовои апарат за
прожеетираве на прозрачни обекти
чрез твcтл·вa, конто премнынвн проз
тнх.
лиaенйвмн, дннспйзом (пр. ClaspasMÖs)
Нpcκъевaвe между два стиха при
гнавете чcгeиc или пеевс ; починка,
пауза.
дияспбра (гр. diaspora) 1. Всяка част
ын p-етcвнο, конто cc отделя есте¬
ствено от него и служи за размно¬
жаваното му (спора, соне, плод, лу¬
ковичка и др.). 2. РaаеΕйβaвΕ, раз¬
пръсквано.
диястйза (гр. diastasis) 1. Отделние ын
огнвu или кости едва от друга. - 2.
Фермент, който cc образува при къл-
нене на житните pαегeвнн и превръ¬
ща еκopбнлaгa е захар.
диястатйчен (пр. diastatikOa) КоИто от¬
деля, pαагpнвцмαвa нлн р-злелл.
диостйл (гр. dlâstyloT) арх. Знлн с
колони.
динстблн (гр. dlastoié) 1. грам. Удъл¬
жавано вн кратен сричка. 2. анат.
Ритмично p-аΠтеκaвΕ вн сърцето или
на друг орган след свиването му;
прот. тuттoлн.
диатеза (пр. diathcsis .pαаnlблежΕВиc')
1.	Нpcaиαзnблoжcιiиc към заболяване,
2.	грам. Залог.
диатермИче!!. диатермически (гр. diâ·
thermos) Който пропуска топли лъчи.
диатермия (тр. dia „през* и thérmè
„топлина“) 1. мед. Ленсние мрсз сил¬
но нагряване с cлcκтpнчcеκн ток с
високо напрежение. 2. Апарат за та¬
кова лекувано.
диатомси (гр. ClatôMé »р-зсиннис“)
бот. Много дребни морски водо¬
расли.
диятомАт (от гр. diatomé „розсичоне*)
Шуллеста скална маса. образувана

диатоника
198
от ан-томси, конто имн прилежание
е керамиката ц др.
динтОвик- (гр. Ciâ »през“ и toros
втои“) Тонов ред е ытзцκнтα, към
който тпнg-г етцчκн сЕаЕнстснсвви
лааоас, чинто степени, нареден· по¬
следователно, включват помежду сн
пет цели тонн и два полутона, кнто
полутоновете но ce нвнвнт непосред¬
ствено елин след друг.
днатонИчен. диатонИчески (от гр.)
Който прсннв-ан от един тон към
друг ; диатонична гама — по¬
следователност вн oевoввигΕ тонове
на лада. Пт^лв-тн днатовичин гама
имн селен това.
диаграми (гр. giétrëMa .дупка', „от¬
вор') геол.. Канали, образувани от
езрцвове на втлκнвтκн тазово в пла¬
стовете нн зонната кора ц вннълвcяц
от вулеαнеκи oегнгоuц;- çp. кнзслгур.
диатрИба (тр. dlatribé ;np-гaκaвΕ")
1.	Разговор- развлечение- 2- Изслед-
нане. 3. Остра рем с лични нападки.
диафАн (гр. dlaphanés „прозрачен“)
Матов норнолни без глазура.
диафАни“ (гр. dlaphâTeia) П-липpαри-
чсн начин зн иннaенвc образ· върху
прозрачни материали (стъкло, пласт¬
маса и ар.).
диафаномётър (гр. diaphâncla „проз¬
рачност“ ц Métron „мярка“) Уред за
измерение прозрачността вн въвлтх-,
хартия, стъкло, течност и др.
диафаноскоп (гр. dlaphâTeia „прозран-
иoтш- и skopéo „гледан") 1. миД.
Уред зн oеβclлвнвe нн органи отвът¬
ре нрн uвелcдвaиο. 2. техн. Уред зн
снрслслнве Вpншвeвбеггa ин житните
зоpвα. 3. астр. Уред за нвмΕpеaвΕ
нpoзp-ми-егтa на въздуха е хоризон¬
тална посока.
лиaрйлы (от Лштпознтнн и филм} Ce-
pi- ni диапозитиви нн филмови ленти,
оОсанвЕиц от обща тема.
диофбп (гр. diâ „през“ и phôné „тпaо')
Апарат за нpoцaβΕждαвΕ и нред-наво
нн сишнн звукови сигнали чрез мнне
при мъгливо врсмс (чуват cc на
70 км).
диофонйчески, диафρнИчен (гр. dia¬
phonies) Нссъзвучсн.
днафбння (тр. diaphÖTia) муз. НΕео-
заучне, лнс-в-вс ; ср. синфонцл.
диифора (гр. dlaphorâ „р-злнчие“) ли¬
тер. Роторнин- фигура, прн конто
елша дума cc повтаря, ио с различно
BHaЧΕВHΕ.
диафорёзэ (гр. dlaphöresls) мед. Из-
πoглβ-нο.
днафррИчеа (от гр. dlaphoréo .ивне-
тнеан“) миД. Който приннилан ивnе-
тя“-·,.
диафрАгма (гр. diaphragma „преграда“)
1.	uнum. Широк и тънък мускул,
който отдслн гръдната кухнин от ко¬
ронната. 2. ПΕnρoзpaивa пластинка е
обектива ын оптически -нараг; блен¬
да. 3. Претр-дата между две течно-
отu при диализа. 4. Препрала, конто
отделя гaаoеoтo пpoстpaвегве от въз¬
духа е летателен апарат. 5. Силно
опъната пластинка, конто при докар¬
вано е гpепгΕвe нвдaен звукови въл¬
ни. 6. Лист от •-.^40· или неpΕег
материал между Електродите на аку¬
мулатор или галвавииси cпcнΕВг.
7. Еластична пластинка е мембранна
помпа.
диафрятмHрaм (от гр.) Пропускан по-
чн нрез диафрагма ин оптически апа¬
рат.
диахрония (гр. diâ „пpeз- и chronos
„време“) езиков, Историческа нбтлe-
дoентΕпвoтт в p-вβнтцeгo на езикови¬
те нелевцл.
дибрйхий (гр. dÿo .две“ u brachÿs
„кратък") литер. Стихотворна стъп¬
ка от дес кратки или неударен·
СрИЧКИ ('—'—).
дйва {нш. diva „божествена") муз. Пре¬
красна н вслнеолсннн певица.
днвоесйкя (гр. dis »два пъти“ н вак¬
сина) Ваксина зн причинявано на две
Волости.
динНи (тур. divan от пepе.) 1, Вид нис¬
ко меко капано за еeaΕВο илн спане.
2.	ист, Държавен тъ“Εт в Нοpецн,
етпт-исκн Турция ц др.
диианё (тур. diva те от перс.) Нераз¬
бран, смахнат, опак човек.
ди^ергенти (лат. divergentes) езиков.
Рaвлнивн аβтκбβe е един език, о-зин-
ч-в-вн с едва ц съща буква.
дивергенция (от лат. dl vergo „пoκaa-
199
ннм разлика") 1. езиков. Отклонение
в np-цацбШΕВЦΕгo ин един звук в
вaвнтннбст от ннсгете ну. 2. Разда¬
лечаване на нpцвв-ии иа жцβoтцнеκц
и раститслЕН внд, в pΕатлгaг нн кое¬
то ce явннат вони вндовс, ролове и
сснейства. 3. Граничната стойност нн
ΕлcκтpцчΕееo поло, което ce изломв-
ет в-тβ-pΕВΗ невоpaвoет1 котато об¬
хванатият от вел оОом стана Оезкрай-
ие малък.
диверсАнт (к. лат. diversans, antls)
Агент вн чужда държана или бп-вц-
цнрнaо трупа, който върши подривна
aΕйыбет срещу уег-вoнΕв демократи¬
чен ред ; вредител, снтгцгcл.
дивёрсия (пaг. divcrsao „отклонение“)
1.	Военна операция за отклонение вн
вΕпpнлгοлн от центъра вн βеcвицгΕ
дсйствин. 2. Подривна aΕйвеег, раз-
рушителин и вредителски ДΕйегвцн
за ви/.снвс ин смут, конто вършат
агенти вн нужда държана или спо-
aнuц-ввн трупи. 3. Отклоняване иа
вниманието от вещо, зн дн ce избег¬
не веулоёво или опасно положение ;
лъжа, нзмнна, опит зн подвеждано.
ЛHеΕpTHЫéИTО=дИВΕИpTИCНΕВT (3).	'
дивертисмент	(фр.	divertlsseMcnt
„TВcеΕпcвиe“) 1. Забава, р-зеленевно.
2.	Театрално нреастнелевие от ыαпκu
естрадни номера като допълнение нн
плавното npΕдстнβnΕыцΕ. 3. Лека му¬
зикална пиеса зн малък бpκcетоp.
днвндйнт (лнт. dlvidendus „който трнВ-
ва да ce раздели') L НοиaлВн вн нк-
uц-вΕpвo дружество, конто ce раз¬
деля между акционерите е вaвцон-
ыoот от внcтΕвин от тнх капитал. 2.
Дял от печалба, конто получава втcκн
акци-нор за свон капитал или служи¬
тел за своята работа.
диβнзнόн {лнт. dlvlsio, ôTls „деление“)
I.	воин. Войсково подразделение е
apтипΕpнлтa, кнвнлсрнлтн, Вровнрнвн-
то части ц др. 2. Отряд от няколко
малки и еднотипни кораба.
дивизибнен (от лнт.) Който ce отнася
към дивизион илн днвиaнн или е
свойство· нн тнх.
дивизия (пαг. Clvlslö) 1. Войсково съе¬
динение от няколко полка от paалцч-
ни родово оръжие. 2. Част от военна
дидактик
флота, конто има нсеввц плaвнгοпии
съдове от р-злнчен вид.
дивизор (лнт. divlsor) Р-знpeд^cлнгcн
вн н-нрежсннето иа пpoыΕиннв ток;
ДΕпHΓΕΛ.
линнвйцнн (лат. Civlnatlo) 1. Обоже-
ствяв-не. 2. НpΕдеκαзвαцΕ. 3. юр- Из¬
дирвано вн виновник измежду запо¬
дозрени лица.
дивинйл (гр. dis „два пъти“ и лат.
vinum „вино“) Оpтaвниοеκo тазосб-
paав- ВΕЩΕтгн-, което ce получ-вн
от спирта и е изходен продукт за
получавано вн изкуствен каучук; ср.
бутадиен.
дивИт {ттp. Civlt от нр.) Метална ыaо-
тнлпниа с приспособление зн пера,
конто ce е цoеοпн на πoно.
диетин (фр. С uvc tire) Памучно гладко
вътъчно κη.·^, с вцеκе вaвлaсeин
вслурова повърхност.
дйгн (хол.) Дълъг насип край ремов
или морски Врят зн предпазване от
нанбаивине.
дитАмин (пр. dis яДан пъти' ц gâmos
,ёракн) Двубрачие.
дигОсти (лат. dlgesta „наредени" от
digero .нареждан“) юр. Сборник от
от миовнн по юридически въпроси,
еоет-нΕH по поръка вн император
Юетαцннв е 533 т., преведени вн
гръцки под имате н-шаскти.
дигинИчeсен (гр. dis „два нътн“ и
gyné „жена") С два жени, aвтжΕВΕи.
дигитАлен {лнт. digltalls) 1. Който ce
oгв-тя до нpъстцгe вн ръката. 2.
фарм. Който съдържа дигитални.
дигиталйн (nнш. digltalls) ЛΕκ-pсгвo за
соpл,Εмвц белcогн от растението дн-
пцтaлцт.
дигщйлнс (лнт. Clgltaiis „вапръстни-
кое“) Внд растение с цвстане кнто
шапръствне ; андон зъё. в-пpостинκ.
днгpnр (гр. dyo .две“ и grâpho »ниша")
езиков. Употреба ин дне букви за
продавано вн едни звук, напр. е нем¬
ски ch - X.
дцгpéеця (лат. digresslo) Отстъпление ;
отклонение.
дидяктйзъм (от пр.) 1. Склонност към
поучаване. 2. НбучитΕлвoсг н лнтс-
p-гтpвб пpoцaвΕДΕВцe.
дидактАк (гр. didaktikös) 1. Спсцин-

дидактика
200
лист но дианетика. 2. НpcнеaнβншΕл
не дианетика. 3. Писател, мните нро-
цаβοgcвнл нмнт нравоучителен харак¬
тер.
дидЯктика (t^ C|daktlké) L Пелатопи-
чeтκa наука .за общите методи нн
обучението. 2. Учебник по тази внука.
дидактически. дидактИчен (гр. di-
Caktikos) L Който принадлежи или о
с κниeегβн ин дидактика. 2. Който ce
отинся към обучението. 3. Нбучнгe-
леи, наставнически.
дидасколйи (тр. didaskaliai) литер.
Увели· бележки към дpнннтцчΕеец
пpбцaβΕgοвцн. оставали от apΕ“Вoсгтн.
диез (фр. dièse от гр. dis .двоен“ и s)
муз. Знак зн повишавано вн звук с
половин тон.
диелектрйк (гр. dl- „раз-- и електрик}
Всяко вещество, к-сто е - лош про¬
водник вн електричеството.-·
диерЯза (пр. Clâiresis) 1. Разаелние.
2.	литер. Почнаен в кран ин луна и
стъпен ; ср. ЦΕатpα.
днéта1 (тр. dialta .ванны на живееше·)
мед. Определен режим за хранено
вн 0епвн или оздравяващи лица ;
хранителен режим.
дибта2 (к. лат. dicta от dies „ach“)
1. Заковал-телно събрание е някои
страни ; сейм. 2. Нелуинвαвoтo въз¬
награждение от членовете иа народ¬
ното съВрнвнс е инеои страни.
диететика (гр. dialtëtlké) мед. Наука
зн правилно и цeлΕеъ-ёpαавб хране¬
не и начин ин живее·,, еебВcиo при
заВолнванЕ.
диетИчен. диетотйчен (гр. diaitetikôs)
1. Съобразен с дистн, предназначен
зн лица, които спазват диета. 2. Кой¬
то спазва πpΕgнненвилтн вн аистетн-
ентн.
диетотерйпия (гр. dialta и therapéla
„лекуване“) мед. Лекувано мроз спаз¬
вано на тпcцнaлcв режим ин хранене.
диз- (тр. dys-	лнт. Cis- .р-з') Пред¬
ставка е сложни думи със знанвино
р a 3-, н е-.
днзйжно (нт. Clsagio - „затруднснне")
търг. Отбив от ионишалинта стойи-ст
na iicium книжа и монети нрн бор¬
сови одолκц.
дизАИн (англ. design „проект“. „план“)
Съвкупност от ан-ицл и оpочцoет·
зн цαЙ-атВαвo н внй-нoлΕавo oр-pмя-
ше вн промишлените стоен ; промиш¬
лен- ΕегΕтцеα.
дизЯИнер (нигл. designer „пpoΕетнвт-,
„конструктор") Снацналнст полнз-йв.
дизЯртри“ (диз- и гр. arthron .член“)
мед. Р-зегpбйегβб ин повсриитс ор¬
гани, придружено с мъчно нроизин-
^•0 ин отделни автκoβc и луни.
дцвaе-ццйццн {диз- и асоцuuцая)
псих. Разпадане на асоциация на тъ-
ст-впцтЕ И насти.
дизгин (тур. Clzgln) Повод вн юзда.
дИзсл, дИзелон мотбр (от тебо.) Дви¬
гател с вътрешно торене, който ра¬
боти обикновено с нефт (не името вн
наббpeг-гΕпн Дизсл).
дизентерия (гр. dyscnterla) мед. Ос¬
тра заразна Област иа мерната, при¬
дружена с обилна еоpннβα дн-рнн.
днз0синя (диз- и гр. osmO „мнрнс")
Нарушаване мтβегвнгΕлцoттгa вн ебо-
внвнсто.
дизурия (диз- и тр. oûron „тpЦй-“)
Мъчно уриниране.
днзκ>нетйвен (лнт. Clsluтctîvua) грам.
РαЗЛΕпHΓCΛΕH. пp-гиβoπбстнвнщ.
диз^инии“ (лнт. Claiuтctio) езиков,
Противопоставяне, р-заелные.
динЯня (тур. diken) ЗΕНΕaΕлте- със
ръжовне за вършитба, направено от
дебела дъска, на конто сн набити
кремъм·· остри камъни, което нв-
чукенг зърната и •нараВнват слама¬
та ; тегли ce от кова, волове и др.
дикйрий (гр. dis „дан пътн" и keros
„восък“) църк. Свещник за два сно¬
щи ; авусвсщвне.
дикАш (тур. diki§) 1. Шев. 2. прен.
Здравина — само в •зр-за д е е е в
диенш; нс хвана днкиш —
но хвана място, ВΕтнoлтчлцвб излезе.
днеотнледёии «гр. dis .два нътн“ и
котиледони) бот. ДвтеΕНΕведοлвц
растения.
динтАт (лнт. dictâtum) 1. Неравнопра¬
вен междуи-родов договор, наложен
тое сила на по-слнбн страна от пе-
оцлнa. 2. прен. Наложено мнение ;
иαпαг-нe. пр··^.
диктАтор (лот. diktätor) 1. В древния
Рим — управител с неограничено
201
алнст, назначен за 6 месеца илн Оез-
еpеинo прн нзнъврсднн случ-н иа го¬
ляма опасност за доp„αβнтα. 2. Унра-
вцгen на държана Воз ограничена
власт ; полв-βпaегΕВ господ-р. 3. прен,
Вл-етΕи и ДΕтπбгимΕВ човек ; вaтнл-
инк.
диктаторски {еш. лат.) 1. Свойствен ин
анетат-р, произхождащ от диктатор.
2.	прен. Неограничен в ев-ягн βлaег ;
с-нoβл-еτΕВ, нненлв·мΕсκн.
диктатура (лнт. dlctat'ura) 1. Неограни¬
чена с нищо вп-тг, конто ce оннрн
нн иненлцΕTб u онлaгн. 2. Власт нн
диктатор. 3. Врансто, през което
тнp-впнвн одив днктатор ; дикта¬
тура вн пролетариата —
аоpжaевн власт вн нp-пΕΓнpи-гн е
нрех-линн период от капитализъм
към тouнaлцзон ц n-сгpбнβ-нΕг- вн
κентвнзнн, тттaп-вΕнa под ръковод-
ттβбгo нн pнбoтвимΕеκαгн класа след
сналние на Втpж-aацнт-.
диктовка (от лнт. dicto „говоря“) 1.
Тcеег> който ce чете зн унрнжнснце
е правилно пцтннc. 2. Училищна пис¬
мена работа, конто ce еъег-ц в ин-
пнтвнвe иа диктуван гΕκег за про¬
верка ин пpнβепно. 3. Четено вн та¬
къв текст; диктуване. 4. прин. Запо¬
вед, “•^0··,, нареждане.
дйктор {лaг. dlctor) Лнцв, което мето
прел микрофон събОщснин, продавани
по р-дно нлн гcлeвнзцн ; ралногово-
ритол, говорител ; ср. шннеср.
диктофон (лнт. dicto „говоря“ и тр.
phôré .глaт-) Апарат за записване и
возnpoнзвeжaaвΕ вн устната ром с
по-поляна или но-налкн Въpaцвα.
диктувам (от лат.) 1. Нpoнaнaены нн
глас гΕеег, зн да бъде написа·. 2. прин.
Налаган, заповядвам, нареждам, пред¬
писвам.
дИкция (лат. dlctlo) Начни но изтовн-
ряне но дунита, сричките и зβтκo-
встс нрн говорене, неона · дсклами-
раие ; пpенaвoшΕвцΕ. нзгаварвно, из¬
говор.
дилатация (лнт. dllatatio) Р-ашнpнвaпс.
увеличаване na обем.
дилатотрИф (ннт. dllâto „разширяван“
и гр. grâpho „ниша") физ. Уред за
дииетилонилИн
внпцевαHΕ премените е сВомн ин те¬
лата.
дилатометрия {лнш. dllâto .разширя¬
ван“ и гр. metrOo „мерн") Начин вн
изследвано вн ВΕЩΕсгβoгб въз oеце“-
вн промените е обема му при натрн-
в-нс н -хпαжaннΕ.
днлятриéтър (лат. dllâto .разширя¬
ван“ и тр. métron »мярка“) 1. Общо -
название на уреди зн онрЕаЕлявЕ кое-
рнииΕВтн ин топлнвв-те рнзшнрнв-нс
на точности и твърди тела. 2. Уред -
за цзепΕдβαиΕ на металите воa oевО'
вн нн изнΕВοвцнгн нн обема им прн
нагряване и oaпaжд-ВΕ.
дилйф (нгр. dilavi) Щипци зо огън:
маша.
дилСмн (тр. dilemma от dis .лен пъти'
н lêima „приемане") 1. Необходи¬
мост да ce нзёвро едно от дно про¬
тивоположни сОстоятолствн или въз¬
можности. 2. лог. Двойно предложе¬
ние о-мo с едно решеыне (А е нлн
В, или С).
диЛетЯнт (фр. dilettante) Лице, което
ce занимава с наука, нзеутгее, тех¬
ника н нр. Оез особена н ыco0aеaн'
мн подготовка; любител е науката и
изкуството.
дилетантАзъм' дилетАнтство (фр. di¬
lettantisme) Любителско, повърхност¬
но познавано ин наука, изкуство и
пр.
лилнжйве (фр. diligence) остар. По¬
крита мнотонестна еonн, теглова от
коне, която е ептжΕлα зн нрек-ре-ве
ин поща, иътвнuн, б-паж и нр. ; по-
щΕиеκн κеna.
дилёти“ (гр. dis „два потн· и 'logos
.луна“, „мисъл“) 1. литер. Даусмис-
лие, двттннтлcвбст, авутмцеnцuн. 2.
В дрсвногрънецн театър — даунетвн
драна. 3. литер. Два реннин μη две
дрннн, свързан· с вани замисъл; ср.
трнлотня.
днлтвнΗлон (лат. diluvialis) Който ce.
отнася к км дцлтвиуын ; внцoеcи.
днлувнИ, днлÿβнуи (пαг. diluvium)
геол.. Ера от развитието ин ВΕНлгaJ
през конто е имало наводнения и сн
ce oВpaзтв-лц материците.; ср. ппοй-
CTбUΕВ.
диметилянилАн (пр. dis .ден път·“*

наиéтъρ
метил н анилин) Безцветна мнолοшo-
ннлнн точност със тцлшн миризма нн
катран ; получава ce от анилин н ce
употребява прн нpoцввеaотвеге вн
Вон, избухливи вещества и лр.
димСтър (тр. dis »ден ныгц- и métron
„мярка“) литер. Стих от два двойни
тгьnκц.
лимннтéвgб {пaт. diMlnuendo) муз,.
НoетcпΕИвo ваннляв-ые силата на
звука; затихване.
диминут““ =а,ЕНминутне.
диморфен (гр. dis .дан пъти“ н morphO
.форма") С два образа, с две форнн;
двуббразеи, gетреpнeв.
лuмopрйвом (от гр.) 1. Свойство ин
внеси тала да κpuотαпнвцpaт е дао
различии форми. 2. зоол. Съществу¬
ване иа саны и същ жнβoтцнтκн или
p-етнгΕлcн вид в аве разлнм-в-шн ce
форнн (с pαалнчΕH цент. -р-злцниа те-
леннин между женските и мъжките
индивиди и т. в·). 3. бот. Съществу¬
ване на дне фермн вн одни и същ
орган {κopΕИн за хранене и корони
за з-ерепнние).
линстней (гр. СёмоНке) езисов. На¬
родният гръцки Εвце, който ce разли¬
чава мвопе от лнгΕpнттpинн, наричан
κнгapcвтоα.
Лныoгйчcсκц (гр. CêMotikos) Народен.
дйвн (пр. dÿramls .сила“) Единица
мярка за силн, равин ин онлнг-, кон¬
то действува на мнсн от 1 ет u й
придава ускорение от едни тнвтимc-
шоp е секунда.
динамИзъм {oт. тр. dynamis .снпн“)
1. Днцныичвoег. напрсгнат-ст, дви¬
жение. 2. Схващано, чс евΕTъг ce
измоин, развива н ce намира е пoтшo-
лино движение. 3. ЛожΕвαучвo нден-
лцстнческо направление, спорел ковто
силата ce схваща като самостоятелно
начало, което но зависи от материн-
та н дори н предхожда.
лниймика (пр. dynamikO) L Дял от
механиката, който изучава силите и
нpтaцвецκaвцтΕ от тях данжеинн нн
матсрн-лиитс тела. 2. ^οοη··, вн
лвцжс*ице, развитие, ивнΕВΕциc нн
някос нвленнс под влияние на лой-
ствтвαщито върху вето оuлu. 3. муз.
Различните ттencвц вн силата нн тс-
202
вевΕгc при цвнълнeвнc нн музикално
нρецвеοgΕвнc н знецтцмбог от худо¬
жественото ну съдържание. 4. Уси¬
лен ход в развнтнсто вн вещо ; ρaa■
еитно, acйетвиΕ, сила, шнпрепватост
иа действие, работа и пр.
днвнмйт (от гр. Cÿramls „сила") Силно
избухливо вещество от напоена с
нцгpoглнuΕpнн шуплинн пръст.
дивнмймен (гр. Cyramikos „ецлeв") 1.
Основан върху в-еoнцтe вн лмннмн-
ента, енoйетнοи вн динамиката или \
нроиззлнвзнт от вол. 2. Богат с ави-	’
жс'внс, Оогнт с вътрешна сила ; тилΕц,
напрегнат, стремителен.
дииНно (тр. dynamls „сила") Машина
зн лоОиваво ин cлeκтpнчοеен ток ;
дн ин мома щ нин.
динамо- (тр. dÿTamis „сила“) Като
първа еъсгαнκн вн сложни думи озна¬
чава отношение към < и a a, с Н е р-
г н н.
диване-грИф (д!а>*м10_ ц гр. grapho
нВИШа") Уред зн автоматично запис¬
вано промените нн силата.
дивннонншина - --■ динамо.
gивнненΕгнмopрйвом (динамо- ц ме-
тамарфизъм) Изменение нн рудни
нзков-он· е торния пласт ин зсннта
тод влцннпс на силното налягане вн
лежащата над т>х маса.
Лнвнмбметрин (динамо- н пр. metré'd
.нерн“) Техника за измерване нн си¬
лите н нзнΕиeвцягa им с помощта на
pнзnцмцц уреди и методи.
днинмонС'^ър (динамо- н тр. Métron
.мярка“) 1. Уред зн нзноре-ве меха’
нцчетеαгa сила н.ли силата нн муску¬
лите ; снлонер. 2. Уред зн изнервава
ы-щиoеггн рнОотнтн ин машина.
3.	Машина за измервано вн въртящи
моменти.	4. Уред за измерване
нκетггa нн опън, удължението н
Εлнстичи-етгн вн текстилни влакна,
прежди, тъкани н други материали.
днинмсскОн (динамо- и skopéo .то-
дан“) Уред за цаелΕaвaнc двигател’
ните реакции- на човека.
дйвнр (тр. CCnärioT) 1. Златин или оpe’
Върна монета н древццн Рим, е сред’
нснековиа Франция ц е някои нраО’
ски страни. 2. Монетна одцццца н-
Ютoтлaвил и др. страни.

203
диоцёз
ДИВЙрНЙ^ДНННр (1).
дйвнс (от се0т.) Огнеупорен мнгορннn,
който издържа 1650—1700°.
династил (тр. Clnaatéla „власт“) 1.
Царски влнaΕΓΕлеκи род. 2. Редица
владетели от едни в същ ред. 3. прин.
Роднини ц Влнзки лица, които знон-т
служО· е едно н също уирежленнс.-
дивнтрОн (гр. dÿTamis „тцлα“ н слек-
πιροΗ) Вид три- или чeгиpцeпΕκгpбg■
•а ΕпΕетpбВвa лампа.
дингйл (тур. dlngil) 1. Ос иа кола. 2.
Висок и глупав чоЕсе.
дйнтб {лнг. canis dingo) Бозайник от
есмΕйствoтo нн кучетата — с масивна
плана. къси крака н дълга опашка.
ЛHвuтpoёΕHвбл (гр. Cis .дан пъти“ н
нитробензол) Химическо съолнвевнв
от 0Εнаoл, ин есето два атома от во¬
дорода сн в-нeнΕВи с интрогруип;
•мн вид вн твърдо κpцегнлнб вещо’
егнo; тнбгpΕбнβα ce за добивано вн
взривни вещества.
д·вигpбвнргaлен (тр. dis „два пъти"
и шапронафтuлан) Избухлнас вещо’
тгβе, което ce полуи-ва мраз иитрц-
р-не вн ннфтални ; служи · зн доби¬
вано на багрила.
Л·нитpoвaфг0л (гр. dis .дан ног·“ н
нитронафтол) Жълта Вол зн Οοη-
а·евнвc на вълна и коприна.
д·нuтpoгеnт0л (T'a. dis „дна пъти“ и
нитротолуол) Органическо съсдинс-
нио, което сс ун-траВнвн като еоег-β■
кн при получаването нн внеон избух¬
ливи веществ-.
gив·гpoaпopбΕВЗбл (гр. Cis „дна
път·', нитрохлор и бензол) Твърдо
кристално отровно нощесте- с жъл¬
теникав цент.
динозАвър (гр. Ceirös »страшен“ н
sàtiros „гущер“) Изчезвало влечуго с
отрони· размери- с дължина над 20 м.
дннОрвис (гр. Celros „страшен“ н ornis
„птица“) Изчезвал вид огромна птица.
динотСрий (тр. dci nos „страшен“ и
thërion „звяр") Огронс'· нзнозв-л бо¬
зайник, висок до 5 натра, с хобот
като слон н с два голснн aъВн зн
ОрниевЕ (бнвннцн).
диОд (от тр. dis .два 1п»ти“ и слск’
троД) pad. Еneетpевнα лнмнн с ден
електрод- — катод и анод.
Диовйс (тр. Dionysos) 1. мит. Бот иа
виното, плодородното и веселието;
Бaκхте. 2. прен. Вино.
лионИс·· (гр. Dionysia) Весели праз¬
ници н древна Гърция в мост нн Вот
Дионнс, конто станали натирн пъти
през годината. С тях в свързан про¬
изходът на дpΕенбгpоuκин театър и
драна.
guoнтегpИр (тр. diâ „през“, ôptomal
„глодaы' и grapliö .пиша“) Уред зн
автоматично а-п·енaиe нок-з-иннта нн
ътлонсрЕН ·негpуоΕHт.
днбнтрнкн (гр. dioptrikO) Наука за
npΕмтнβaнΕг- вн оβΕтл·внитe лъчи
при преминаваното нм през пpеаpнч■
нн среда.
диеnгpйиοтκи (тр. Ciopirlkόs) Който
ce ети-тн към нвлення, ставащи
е различи· прозрачни среди ; д и е п-
гp·чeсκн телескоп — гΕлc-
^0^ при който иэ-ВpαжΕВинг- ин
итбΕсв·гe тел- ce лолуч-ват с помощ¬
та нн оптически стъкла.
ЛиОнтрин (тр. Cloptér .гледащ през")
Единица мнреа за нpΕитнв-гeлцн сила
нн oпг·иΕее- стъкло (пΕЩн).
дцоптрамГр (от тр.) Уред зн ивыcpβΗ’
не нрочупватолватн сила нн лещи и
стъкла зн ечнлн с диоптри.
диоптър (гр. Cioptror .огледало“) 1.
Единица нлркн за пречупвано на ло-
чито проз леща с paастбНвнΕ 1 метър
(с вся ce измерва ивпоκв-лoсттн или
βллоВвaгoегт- нн -нт·мΕеκи стъкла и
иа стъкла за очила). 2. Уред за на¬
сочвано вн ъглонерев ••струнент
върху целта. 3. Малък отвор на пр·’
сnoеoВлΕннο пън винтовка, през който
сгpΕΛΕuот наОлюдавн целта.
диорйнн (гр. Cia „през" ц horaMa
„виждане") Рисунка от двете страни
вн прозрачна тънка материн, скрито
освттнванн отгорс и отзад, така че
iipaiiîi ввeи<-тлтп·c, но е е простран¬
ството, a но нн плоскост.
дцорйт (гр. diorizo „pнадΕΛнн", фр.
diorltc) геол. СpΕaвoвъpвΕсгн и едро¬
зърнеста скала от смесеи еъетнв.
дноцСз (тр. dlolkesls през лат.) 1. ОО-
пαст, окръг. 2. Адн·циетpaт·ввн еди¬
ница в Римската империя. 3. Област,
204
дсгиρсхнИ
която управлява висше духови- ли¬
це ; еннрхнн.
дипирИхи“ (rp. dis .два пътн" и nu-
рихий) литер. Стихотворна сгоцеa
от четири кратки срички (т т — т) ;
двоен нирнхиИ.
дйнлн (тр. Ciplöos „двоен') Гъвка.
ЛЙплекс (от гр. dlploos „двоен“) Снс’
тома иа гcлΕтpнрнб предаваше, прн
конто едновременно ce продават две
телеграми по одни превод н един по¬
сока; тρ. дуплекс.
диплодОк (тр. diplöos „двоен" и dokôs
.града“) Гигантско влечуто от рода
ин динозаврите, живннб през вторим’
интн ера ; gесгитнле до 25 м дължи¬
на, нмαне aъпгн шия и опашка.
ЛнплокОк (гр. Ciplöos „двоен“ и кок)
Микроб с форма на два точен, на¬
пример тс·-.-. (причинител нн тр·’
пера), нцавмокое (причинител вн воа’
паленно нн Оелито дробове) и др.
дИпломн, диплОм (тр. diploma „.ηο“-
ио стоннт лист") L Официално твц’
aΕΓΕлсгве зн завършено по-горно
учебно заведение или κтpе-вΕ. 2. Сви-
ЛΕΓΕЛCгвб. което ce лава като шатра’
да за умастне е изложён, еъегeзαн·e
и др. 3. СвцgοгΕnетβo, което ce дава
за животи·, показани нн изложба.
дипломИит (от тр.) Студент, който ра-
Вотн динломин работа.
дипломИт (фр. diplomate от гр.) 1.
Длъжностно лице, ковто πpΕgет-вляв-
пpнвнгοлствoге нн един държава пред
друга mu води нротовори с държава
от името нн правителството на свал’
тн държана. 2. Служител във нсдом’
ствотб вн външните раВотн. 3. прин.
ИвκутΕH и ловък е егвешΕВингн сн
с другите хора чевсе, който умело
урежда св-нто и обществените рабо¬
ти ; опитен, умел човек. 4. прен·,
Особена крейен нн дълго налто, от¬
начало цбеcнн само от дипломати.
динломИтикн (фр. diplomatique от -тр.)
Спомагателна историчоскн наука, кол-
io ce занимава с външните признаци
:ια нсторически документи : п·оыeц
н-торнал, характер нн циемеге, печат
и ар., зн дн уста·-“· тяхната дасто-
RCpiIOCT.
нннпемнтИмcн, дипломатически (фр.
diplomatique от пр.) t. КоИто ce от’
нася към дипломацията мли към ди¬
пломат. 2. Ловък, умел, uзиеκaц е
отвешсвият- сн с другите. 3. трин.
Уклончив, хитър, предпазлив; ди¬
пломатическа болест — мин’
мн б-лест, за да не ce ннн някое ли¬
цо на определено млсто.
gцнnoмИuнл (фр. diplomatie от гр.) 1.
Наука за -гнoшcвинтн между държа¬
ни и държавни пpeaттн“·тcпн. 2. Дей¬
ността на пpaв·гΕлет“е за осъществя’ \
анис ин външната и международната
политика на държавата по мирен ин-
чин. 3. прин. Предпазливост в лой-
^“•1 ц приказки ; хитруване, хит¬
рост, ловкост.
gИнпемΕH (от - тр.) I. Който ce отцасн
до диплом, нpeaсгнβΕВ нлн иаpaбoгeв
за нoлтмαв-HΕ нн л·цлеы. 2. С енчо-
егвa на диплом.
gинnеыйpaм (от гр.) Издавам инксму
диплом, тпнёgнв-м с анн-лом ; дипn)·-
м вр a м ce — получаван диплом.
динл-мИрни (от тр.) 1. Който имн дин’
лен, правоспособен. 2. прен. Опитен.
ЛИнnевИсгил (гр. diplöos „двоен" и
Tastos „внВит") бот. Двойно изpнег■
наше на кланите iî a одно pнегcн·e.
динлОнин (гр. diplöos .двоен" и ops
,око“) миД. Онвн 0oлΕтт, при конто
предметите ce виждат двойни ; двой’
но виждано.
gинпОт (хол. dieplood) Прост уред от
оловна топен, окачана ца въже, за
измерване вн морска лолВеч·ыa до
200 м.
ДипОдил (гр. dlpodla) литер. Свърз¬
вано ин лее стихотв-рви стъпки в
една, от които втората получава но-
енлве рнтннчно тgapΕHиΕ (————H
предимно е античната поезия.
дипОл (пр. dis .дна пътн" и polos „но-
пюc“) 1. Два ΕЛΕκгpичeеκи нлн мат·’
витии зарнла. равни по количество и
противоположни но знак, разположен·
едни до друг. 2. Специален вид ан¬
тена за излъчване на кратен cncегpo■
магнитни вълни.
gннpoгoлбнг (гр. dis „два пъти“, ргВ’
tos „пръв“ и odous, oCôatos .^Β“
ИвчΕЗвaп вид снец.

205
липсбмДввл (тр. dipsa .жнждн“ и Ma¬
nia .лудост“) Отм-нно ΙΙΠΗ^ΤΡΟ.
лйптнвк (нигл. Ceep „лопВ-κ" и tank
еUцстcpин-) мор. ДълОоен цистерна
е транспортни корнОи, конте е прел’
ннзц-чеин зн гориво, с·^·“· вοщeегвa
нлн за товари като волен баласт, ако
товарът но а лoетaтъчΕИ зн Въpае и
правилно плаване.
линтВр (тр. dis „лаоев“ и pterör „кри¬
ло') зоол. Двукрило насекомо.
gингΕpелОгнн (тр. CiptcroT „двукрило
насекомо' и logos .наука“) Наука за
двукрилите н-секони.
линтйх (тр. diptychos „егоннт нн лае")
1. У старите търпи и римляни —
две намазани с восък дъски н съеди¬
нени една с друга, върху което ни¬
щели. 2. Двукрила неона нлн картина
с нзоОражсынн ин двете крила. 3. ли~
тир. Съчинение е лае части ; ср.
триптих.
лцнлoр0внл (•απ. Clploioria от пр.)
мед. Патологично pαзттpеИегвo на по-
в-ринн апнр-т, при косто нмн нерав¬
номерно и-прожсине нн говорните
струни ; нзтон-рние двукратно вместо
еднократно на отделни зβтκ-βΕ.
диптОт 'тр. dÿo „два“ и ptosls „падеж")
грам. Дума, конто инн само два на¬
дежа.
аирВк (тур. direk) Дървен стълВ, града.
анрёктен (лнт. directus) 1. Прав, прнк,
HΕπетpegттеeн. 2. Който идвн направо
от нвтечн·κн. 3. Който нpeβеввa от
едно мнсто де аруто Воз преенчвныс
и претоварвано (за npcβбaцo сроД’
ство).
директива (от лнт. dlrcctlo) Насока зн
дсйствис ин нс-порин ·иттαиц·л, ръ-
ководво указание, напътствие.
дирСктор (nнт. Cirector) Управител на
учреждение, на преднрцятиЕ или ын
умоВно вннΕлcниΕ ; pоκoнoa·гeл, упра¬
вител.
дирскторИт (от лат.) Колсгнн от днрек’
тори на теляно прсднрннт
директОрил (пaг. Circctorium) Върхов¬
но държавно упр-вленне но време на
Френската буржоазна революция
(1795—1799 т.) и по арене в. граж-
дαвтκaгα ноИна н Русин, „нрав тол
днсеиниИцня
огвoгб“ нн κ-цтpнpeв-nюцuелΕpитΕ е
Уернйин и др.
Директриса (от фр. Ciréotrioe, пнш. di-
rectrlx) 1. Права, върху конто лож·
ладов вектор. 2. Прана лишил с енрО’
долсшо положенно но сты-шанцо на
влеон крива. 3. воин. ООщото направ¬
ленно вн стрелбата ын оръдие
нpтπлеpнйсе- πoдΕnΕииο. 4. остаря
Сонpтгaгн ин дцроктор.
дирекцибн (лат. dlrcctlo, от is „направ¬
ление“) Ръикатн за вапрнвлнвнвс лвН’
жсвнсто вн автомобил, шейин и др. ;
кормило.
лцрекццбнсн (от лнт.) 1. Който ce от’
нася до дирекция μη дирекциов.
2. КоИто определя посока.
Л>‘иΕец·л (лат. dircctio) 1. Управа ын
предприятие, учреждение, училище и
лр., начсло вн конто стон аиpο·егбp ;
управление. 2. Н-мΕщeннΕ, кабинет
ын днроктор.	3. Административно
учреждение, есето ръководи нвнcттοн
сектор вн държавното управление, на
стопансенл нлн културния живот.
4.	Сградата и еaнuΕлapингн на такова
учреждение.
ЛНрцгСит (лат. dlrigers, entis) 1. Ръко-
веaигeп ын хор нлн opκΕетоp. 2- Ръ-
ководитол ин опери·, балетни и др.
подобни лpeaегαβлeвин. 3. прен- Ръ-
к-воантсл, организатор, управител.
aиρижnбол (фр. dirigeable) Воаaтхo■
плавателен апарат, пе-лек от въздуха,
с двигател с вптлн ; управляем Валов,
цснслни.
дирижирам (фр. diriger). 1. Ръководя
хор, opκΕегоp, onepi ю нлн балетно
npΕДтгαβлοннc. 2. трин. Рък-нодн,
Tnp-елнвнм. насочвам, кнто ce нал-’
пан.
лис-т^а^из^-.
дисаги (гр. disaccos) Две еъeлицeни
торс торби, нригодсн· зн иосене нн
р-нс нлн зн н-ст-вние на —.••η край
вн тΕлле.
д·тΕκцин (гр, Cis- „раз-' и лнт. scco
„сека-) 1. анат. Рнзpнвнннc нн мърт¬
во тяло с учебна научна цол.
2. РазрязванЕ' на вαpелищ, когато но
ноже дн ce роди.
диеΕМИнΗuил (лнт. disseMino „разпръс¬
ван“) мед, Разпространявано вн ηβ-
дисемия
рΕеuиеаΕц процес не цслин органи-
воы.
дисёмир (тр, dÿo „дне" ц sêma „знак“)
литер. Дβтанαчвoст нн луна.
лисcpгaвш (лат. Ciaacгtаna, artis „·а’
следващ") Лице, което потни наумен
труд за получаване научна стенен.
ЛHтcpгИинн (лнт. Cissertatio .иаспοлвΗ’
не“) Научно еыч·вeвнe или изследва¬
не зн получавано научна отΕΠΕв оnοл
публична защита.
дuтuлбвг {лнг. CassiCens, entis .нcсо’
тласянащ ce“) 1. Отстъпник от вяра,
вероотстъпник, разколи·.. 2. трен..
Отогъцн·κ.
дuеuыилйuин (лат. Claalмllatio нраз-
полобяваво“) 1. езиков. Замяна вн
елин от два еднакви нл1н сходни внт’
ка е едва лута с друг, който в по-
малко тхoдοв; разлодбОннаво, валр.
Глнпор ем. Григор. 2. биол. НpΕpα’
Вотенно от организма вн новπp·cтнтc
(aсин·лнpaвнгο) от нете βeщcегвa в
по-прости соcл·ВΕв·н, при което ста’
нн етвoбoжлнвaнο вн енергия, beoO’
холима за oеъщΕет“неннc вн живота.
ЛИCИнуnΗцuн (лат. Clsalмulailo) ПрО’
струвано, патнеанне, скриване,
диенпaтИнcн (от лнт. dissipo „pааеΕй-
анн") 1. мед. Който ce pнвеcйвн.
2.	физ, К-йт- е свързан със вαгтбα
вн енергия.
диск (пр. diskos) 1. Пп-тоκ кръг, кръг-
2. ст. Дървен кръг с моталин оби¬
колка и МΕT·нтевн тъpueβ·на зн хвър¬
ляно. 3. астр, Видимото кръгово
очертание иа веОесне тяло.
диеκйвт (е. лнт. dlsoaтtua) муз. 1. Ви¬
сок датски глас, който соoтнΕтстβувн
нн женски тл-с сопрано. 2. Момче
ΠΕβΕU с такъв глас.
дисквалификация (дис- и квuлифuкu-
цая) 1. Лишаване от ееалифцк-цнн,
признаваше някого за ВΕсВбеoбcв за
•зностп- длъжност, служба и нр. 2.
Лншнннвс от качество. 3. Лнш-нанс
от право вн ти-стиc е спортни игр·
ι юрнли грубо нарушение вн еπ-pт’
iuit;i ствка. 4. Загуба вн еnигнбтг,
-атубвапс вн квалификация.
д·еκoёбл (гр, dlskobolos) 1. КоИто
хвърля днск. 2. Иромутн статуя от
20Θ
Мирен (V в нр. в. е.), нpcдсгнβпнвн-
щн спортнст, който хвърля днск.
лискалин (дис- и тр. kôloT .двОело
море-") мед. Запек.
ЛИOκoыиuСгu (гр. diskos „кръг" и
Mÿkës, etos .гъба“) Вил торбссти
гъби.
ЛИтκoнгИpнм {ввы. diskontieren) банс.
Извършван диеκенгнн епΕpнu·н ;прн-
нн отбив, отОнвнн.
дисковто, дисконт (нт. scoTto, нитл.
discourt, лат. computo „тынгαн“) 1.
банк. Отбив от лихвата на полица,
която ce изплаща преди падежа. 2.
Отстъпен, конто нрави кредитор вн
длъжник за изллнщ-нс вн ттмнгн
преди падежа ; oгегънκ- ; днскон-
тва политика — съвкупност от
мерките, с които централна смисиои’
вн Вника регулира тκoнтеβ·н про¬
цент при краге-сронвито з-доnжΕ-
вин.
ЛИскос (тр. diskos) 1. църк. Плоско
метално блюдо нлн поднос за съби’
р-не помощи е църква или за носта-
снне върху вето на н-р-p-. 2. прен..
Соё·paвc на помощи в църква 3.
Поднос.
лискетёкн (тр. diskos и thékë „кутин")
1.	СОнрен от грамофонни плечи нли
ленти за н-гцнг-рoнοц апарат. 2.
Шеаф лбнсщсвне зн съхранява¬
не вн такнан сбирка.
ЛUTκpΕЛИгйpнм (фр. discréditer) Нама¬
лявам влиянието и ннтеритстн вн ня¬
кого ; излаган.
ЛнеκpСгeнП (фр. discret) 1. Който на-
в· поверената му тайна. 2. НoеΕpи■
тслси.
ЛИTκp“гΕн2 (лат. discrCtus) КоИто ce
тоегеи от еглcnни части ; pнзпpое’
инт.
ЛHTκpныивИвт (лнт. Clаorlмlтаns, ar¬
t's) Който нpип-гн дцскринниацин,
коИто нрави разлика.
дискриминация	{лaг.	dlsoгlмlтatio
„ pαвлΕЛянe") 1. Уег-цевeне със вн■
кон неравенство, унижаване под-
ценне-ве нн граждани порна· тяхна¬
та ц-pблцеег, раса, релнгня, пол,
произход и пр. 2. Определяше не¬
малко нрава зн нpcлттaеигΕЛ· - вн
държава или opгнвκзнu·я от прана-
207
AHçnépcufl
тн вн други участниц· в общото де¬
ло ; расова диееpимннa-
ц и н — бознр-нно положение вн
κoлени-nви и зависими в-рони, НО’
тисшати от κннигaлнсгнчΕOκн държа¬
ни, или вн угнетени ц-инoнaлнu
м-лиинетβн е κнпнгaлиет·ЧΕсецгe
отpaвц. 3. псих. Сπoтoбвoог лн ce
paал·инвaт две pналpaавΕВнн. конто
ce oтпнч-βнг малко но количество и
качество.
лискримниИрам (от лнт. discrlMino)
Лишавам от нрнен, сты-снм ce неед¬
накво с лнцн и предмети.
Л·еκTpс (фр. discours) ^οβο, paвκнв,
pαз·еκβннe.
лисеуе·бнeн (от лат.) Който подлежи
на обсъждане; споров.
Л·еκTенн {лaш. discüaslo .спор“) Пуб¬
лично научно обсъждано вн спорен
въпрос или проблема; научен спор,
paв·сκ“ΗВΕ, прениЕ.
дискутирам (фр. discuter) Обсъждам,
разглеждам публично вещо нн лнс-
.^•1 ; разисквам.
лислoκйu·я {лaш. Cislocatlo .p-внΕтг-
вано“) 1. воен. Рaзнcотβ-шe, pαзпoп--
таве вн войски и всовин учреждения
вн определените им места или вн
учрсждснил, учебни вaβΕлcн·н и др.
2.	РнапpΕЛΕлявΕ вн кораО· но при-
от-в·щн за зимуване или вн πoетенв-
цц Онзи. 3. Разполагано вн новивн
части вн фронта. 4. TΕoн. Рaенcттβн■
не вн земните пластове. 5. мед. Раз¬
мествано нн органи нлн кости.
лuтлеκйpнм„ л·тлoцИpaы (от лат.)
Р-змΕттβaм, разполаган на определе¬
ни места (войски, ксрнВн и нр.).
ЛHCмСгpин {ЛнT’ и пр. Metréo .меря*)
мед. Липса вн нpaβ·nвн oтнeρeшoог
при движенията.
ЛисогОнил (гр. dassOs „двоен “ и gonos
„раждане") биол. Начин за р-змво’
жаннио при инеои низши организми
чрез двойно достигано вн полова
зрелост — е лнчнвкен стадий и при
еоешбявнΕ вн вpcлбсг.
ЛИOОлTиил (лнт. dissölütiö) 1, Разпад-’
•в, разлагано, pнвπттκннο. 2. Раз’
твнрние нн твърди толн.
лиоoвиво {nнг. C^sonans .нeсъвβунeн“)
1. муз. Едновременно внтчοвc вн
два μη повече иοеъзвтчвu това, кестД
създав- впечатление на нΕеоглнстβн·
цеег, н-прсженно, еегpбгн и ce вуж-
дае от разрЕшенне, т. в. преминава¬
не в κешсенннт. 2. Нохармов’ичво
сβоpаβ-вe вн мтзиκanви звуково ; НЕ’
совβумнΕ, нΕВл-гoаβуинΕ. 3. прен..
Липса η a хармония ; нcсотпноиο, pнв-
вотласие.
днтеЦиИuил {пнг. dlssoclatio) 1. физ.
Разпадане, pнвΕД·ВΕннΕ. 2- пеих-
Н-рушевне вн сβъpвαнбот·тн на псн-
х·иcеκ·TΕ процеси. 3. прин. Разваля’
не вн съдружие. разтуряне вн съюз.
диспансер (фр. dispensaire) от disper¬
ser . избавян“) Влp-енo учреждение
за ·аднpβнвc и лекувано иа белни и
предпазвано от тou·αлвн Волести {гу’
боркулоза, рак, психичн· Волести и
др.).
ЛUсnнвCΕpивâцил (от фр.) 1. Здраве¬
опазване иpΕB днец-шеcpu. 2. Си¬
стемно лΕκapеκе наблюдение вн зара’
ебслеβвегo състояние на опрсдсленн
трупа от шaеeлeвцeгo с профилактич¬
на и лечебна цел.
Лисн-рИтон (лат. disparatus .стлолви“)
Който влмн общи- признаци ; НЕедва’
къв, разнороден, UΕсβоpa-н.
лиспИм (англ. dlspa^h .бързина") спец.
Возн-тp-жлΕH·Ε за предсрочно рнз-
тбв-рн-не вн кораО, еосто ce дава от
κбpн0бцp·τοжнтοпя на търгсвона или
притежателя нн стоката.
ЛнспИш (фр. dispachc) търг. Уреждане
•а загуби при -вария между еенπт■
рцтолно дружество и осигурен.
ЛИспΕHсИuил {пнг. dispersatio „pнaдa-
в-ВЕ“) Отв-О-жд-внвe от задълже¬
ния; пезβелигапве.
ЛuепΕвсйpны (-т лат.) 1. ОоβеббжлΗ’
нам от задължения ; πевнoлннαы. 2.
Ернпотвям и раздавам лекарства.
ЛиснОнсин (пр. dyspcpsla) мед. Раз’
огpбесгβo вн храносмилането.
ЛнспЕрмнтИчсв (тр. dis .двоен" и
spOrma, atos „тοнc“) Дβтсcнοвcв.
лиснéρтин (от лат. Clsρeraüa .рнзнръс’
ват") L физ. Разпръскване на снет’
nицвншc лъчи е разви цветово прн
преминаването им през призма или
дифракционна решетка поради раз’
пцчыегo нм πpΕчтлвннc през призна-
диспёчер
тн. 2. Раздробявано и разпръсквано
вн едно вещество нн малки части.
диспЕчер (1·™. dispatcher) L Работ¬
ник, коИто чрез опοц·aлвн сигнална
система и уред· ръководи и регули¬
ра движелното вн влаково, трамваи,
коли и др„ paвнpοдeлeнмcге вн олее’
трнчоскн енергия, πpoиаβ-дттβ-гО е
предпринтне и лр. 2. Лице от тех-
вичсскин състав вн автомобилен сор-
βцв, което oπpΕлcпн и приема поръч¬
ките за поправка, тмaзвншв, почист’
внив и др. на колите.
ЛHCнcчcpивИu·н (от нвпл.) Цештрнли-
анuцл нн контрола и унpнβneн·eгб
вн онорпетичви, производствени, тран¬
спортни, ев-Олигcлви и други пронс-
тц, основана вн употребата вн cоβ-
ремеввц тpcлеген зн цврopыaиин и
Tnpaβneниο.
диспозИция (лнт. dispôaltio) 1. Разно-
ложовив. 2. воин. Разполагано вн
войски зн Вой.
дисноилО“ (тр. Cis „двоен“ и спондей)
литер. Стихотворна стъпен е антич¬
ната гръцка и римска ноезин от че¬
тири дълги срички (		);
двоен спсвлой.
диспонЕнт (лнт. Clapôтcna, entis »раз¬
пределящ“) 1. Нылвбм-щвнκ, вренЕН-
во тπpαβпнβaтu илн разполагащ със
своВелцц суми вн бпpeдΕпeви лица.
2, Ръководител вн тъpтевсκн отдел
с ограничени нълвбнещнн.
диенешИpны (лнт. Cispöno .p-внpaдa’
лнм“) Разполагам, pнвπopΕжлαн ce.
диоπpoπеpцненäлοв (ннш. Cisproportio-
rSlis) Несъразмерен.
диспропОрцин {лнт. disproportio) Лип¬
са вн съответствие е отделните части,
HΕCOpBBМΕpЦ00T.
диспут (от nнг. disputo „pнз·еκенн“,
„споря") Публичен тπеp вн научна
тома.
д·cnyгTнш (пнш. disputais, antls) Уча-
стинк н публичен научен спор.
лнcитгИpнн (от лнт. disputo) 1, Участ’
вуцнн в лиспу». 2. прен. Спорн.
лвстИнцил (лат. Cistartio) 1, Р-вcтoн-
11 мс, междина. 2. Административно-
похничаск· участък от път (шосееш,
„eлавΕи, всдс‘в).
208
листил ЙЦИИ, ЛитгИлaгop И Др. „ дв-
огилнuuн, достил-тбр ц др.
ЛнстИх, ДИСТИХ0Н (тр. Cisticforr) ли¬
тер. Строфа от два стиха; дв-устИ’
щне.
лucтоpв·л (лат. С^огаю „изкривява’
но") L мед. Разтягане вн ставите;
ВΕnъnвб наκолчβ-вc. 2. фот. Изли¬
зане вн нравите mH·· кнто - криви
при фотографски снимки. 3. Недо¬
статък вн лещи или оптически сн-
стони, прн които нравите ливни ce
получ-н-т изкривени кнто дъга.
ЛUCтpнбттИвcв (nнг. dlatгibütlvüa) Р-з-
цpадeл·гΕЛΕH.
дистрибутор (от лат) 1. фан, търг.
Търтонско ц-еροдвимοcκo предприя¬
тие или отделно лине, което ce зани¬
мава с търговска посредническа дой’
шест, нapαзяβ-щн ce в сключването
от името и за сметка вн лбеep·тenя·
му вн тлeпκ· за продажба вн про’
мишле·· стоки е свента страна; но?
сродник, нpΕдешнβигал. 2. техн. Раз¬
пределително нли направляващо тcг-
pееегβ,o в различните нцдово мнщнт
ви, съоръжения, мотори ц др. ; раз’
нрелелнтел.
д·cгpнВуи·н (лнт. distrlbutio) езиков.
Съвкупността от еснчен окръжения
(контексти), е които може да ce срещ¬
но д-ден- езикова единица.
дистрИкт (к. пнг. Clatгictüs) Окръг,
сеелнн (в инкон страни).
ЛHTтpОрΕВ (пр. dis „дна цогц- н stro
plié - строфа") литер. ДβтcгpбфΕВ,
от две строфи.
лнcтpбр·н (Дис~ и тр. trophO .храна*)
меД. Р-вегpoйетβo е храненето вн
тъкнвн, ерт-вн μη вн цлл ерташи-
вън и предизвикан-то от вето из’
раждано.
лнетгйa (фр. dissous „разтворен“ и
газ) Ацетилов, разтворен под цαпн-
пнне е нистои.
днcфВгнл (Дис- - н тр. phâgomai „нн')
. меД. Разстройство прн толг-вcте.
д·cрΕыИзом T(дае- ц тр. phêMi .тоне¬
ри“) литер. Употреба вн дума - с вул¬
гарен, груб нли фнмнлинроы oттcвоκ
вместо съществуваща друга дума,
ннпр. нм. тлупав дн ce употреби нх-.
нак; прот. евфемизъм.

209
цис-ТВикцня (duc- и ннт. PuncHo .дай’
стене') мид. Нарушение нлн раз’
стройство вн деИшосттн на влкоИ
орган.
днсхармсварнм (дис- и тр. charMonla
.е'оаβтчнΕ“) 1. Създавам, внасян днс’
харневнн. 2- Ие тыбтеΕтcгβуβнм, не
съм е съзвучие.
дцсхнрмовйиЕВ (от гр.) 1. НΕеъaβу’
чаи, ВΕеоoтβΕгeв. 2. НЕвастр-Ев, pна’
строен (за ытвнκнлcц инструмент).
ЛисхнрнОвил (пр). Cyaoharмoтlα) 1.
муз. Нcёлнгoаβтчвo съчетание вн
тсвоао ; вΕеъзβтмнe, вe0л-гoвβтм·ο.
2. Липса на съгласуваност на цвето’
вс, форми и отделни части на едно
цяло ; несъгласуваност. 3. прен. Но’
съгласно, разногласие.
дисциплИнн (лнт. disciplina) 1. З-доΛ’
житслно епнa“нвa вн устаи-вен ред
и правила от членовете вн вани ко¬
лектив. 2. прен. Строгост. 3. Отдо’
лев клон от в-укат-; учебой пред¬
мет. 4. Отделен вид спорт.
дисциплинарен (от nнг.) 1. КеИте ce
отнася де тпαвβαвο ын дисциплината
и де сродствата за ВΕйнoгo тп-аβ-ВΕ.
2. Нp·л-гaв зн изпрнвнне на нару¬
шения вн aнеииπлинв-г; изправите’
лло; дисциплинарна рота —
вocвв-·впpaвнгΕЛвн войскова част за
внка'з-нн войници.
дисциплинирам (от лат.) Привиквам
някого вн ред.
л·гeйзом (тр. dis .двоен ' и thcos
„Вог") ДвуВожне.
дитирамб (тр. CithÿraMbos) L У древ¬
ните гърци — тържествена песви е
мост вн Вот Дноинс. 2. литер. Ли¬
рично пр-нзвСЛЕВНЕ, кост- Ц-НОЛО-
Внна олн и химн ; ода. 3. прен.. Про’
Tβοл·чΕвн похвала, воaгopжΕвa въз¬
хвала, хвалоВст-нв.
ДНтНрНМВИИЕН (от гр.) 1. Който 0 прИ’
същ вн дитирамб. 2. прен, Възтор¬
жен, хβaлΕ0cгвΕВ, возβΕлниaβнщ.
дитрохВИ (гр. dis .два пътн“ и тро¬
хей) литер. Стихотворна стъпен от
два трохен (——— т-); двосн тро¬
хей.
а·тpeва (тр. diuresis) мед. Отделяне
вн урнин.
д иференцийция
днтpeтачeв {ннш. dluгetloua) мед. Кой’
то нpcд·вв·κвн отделяно вн урина.
дифнмИтор (nαш. CiPamätor) Клеветник,
oпoвopнтοл.
дифамИцин (пαш. ClPaMatio) Рαвпpoег-
р-ннвнвЕ вн κлaβΕгнuчaеκн слухове;
ОКлЕвЕтнваНЕ, oнoвбpявнвΕ.
анфИмил {пαг. dliaMla) Лъжлив слух
за белснотнваве, лъжлива мълва.
дифенцланИн (е. лат. dlphenylamlnum
от гр.) Кристално вещество със слаён
мнpнвн-, което ce топи прн 54°С;
полуиана ce от 1·™·· ц ce употре¬
бява нрн πpo·веoлcтβoгo вн ввpнβвц
всщсствн, като ронктне при произ¬
водството на сиви н оранжеви Ват-
рила и за сОсзвъшляване.
анферОвт (лат. ClPerers, entis „pнвnu’
чаанщ") 1. търг. Разлика между цС’
вата на стока при поръчваното u цЕ’
вата при π-лтиaβαвΕΓб И. 2. Разли¬
ката между πегonнвнвΕΓб (тнзенате)
вн вaaвaтн н предната част вн кораб.
диферЕвтев (от лнт.) Рнзлииов.
днфΕpанuнΗл (лнт. dlPiércrtlâlls .pнвли’
чен') 1. Произволно нарастваше вн
ВΕaнβ·cиннтн променлива βΕпнчнв-.
2. Главната линсИва част от нараст’
нашето вн внвне·ннгн нр-мевлнвн вО’
личина, конто нзразнвн нpнОл·aнгΕп-
вс знамението вн това нарастание и
а пропорцн-валнн вн вааα“нc·мнгн
пpеманпнβн. 3. техн. Механизъм е
моторна κепн, чрез който може дн
ce дава различна скорост вн два κο-
палα, свързани с одна -с. 4. Меха¬
низъм от назъбени колола, с който
от ед·· нал можа дн ce преа-ен
онергнн пн ден нала с инвлнмнн ъг¬
лови скерестн.
днрepΕВu·Ηnан {лнт. CiPcrcTtlâlis) 1.
НeΕлвαеоβ, paалнчΕв, напр. митиН’
несен тарифа. 2. Който ce отцасн де
лифсрсвцинл ; диференциално
смятано — част от математиката,
в конто ce изучават свойствата и
приложенията вн произволните вн
рснлпитс функции ;- днрepeвuнa■
лев речник — рачинк само вн
р-злнчннтс думи е дан Влизен Εа·κн.
д·рΕpΕВUиΗцuя (от лат.) 1. РαаaΕлннΕ,
разграничаване, разчленяване иа ca-
но цяло но ·вβΕегши различил, 2.
14 Речник на чуждите думи в българския ввик

ди ференцирам
Постепенно развцтно вн организъм.
3.	езиков- Нзнеоен еволюция- прн
конто инеои диалекти ce отделят и
бОбс-Вяа-т като самостоятелни cа·цн.
диференцирам (от лаг.) 1. РaзчnΕнн-
вам, разграничаван, разделям нн Ο’
станиц части. 2. мат. Намиран дн-
ферснциал.
дцфсрсвцИрнв (от лат.) 1. Р-aгp-н·■
нов, cоoВp-зeв с ·вβccтвн осоВено’
стн. 2. Рнзп·чcв, вeадв-κое.
Л·рcpΕвuил {лнш. dliPerentia) Разлика,
p-вличиο.
дифанил (тр. dis .дна пътн“ и phoné
„глас") Музика вн два гласа.
дифосген (гр. dis „двоен“ и фосген)
Бeзuβeтвα мнсловидвн течност, конто
завира при 127—128 С ; отровно ве¬
щество, ковто ce употребява като
Воев таз.
дифракция (лнт. Ciifгaotlô) физ. От¬
клонение нн лъч· или на звукови
вълни поради ПpΕΠНΓTΓβ.HН.
дифтсрИт, дифтОрил (тр. Ciphthéra
„кожа“) мед. Остра вαp-звн Област
вн лнтнβ·цнгн па гоpn-гo, по-рядко
вн носа, гръкляна н др.
дифтОнг (тр. diphthongos) езиков, Съ-
исташие от две гласни, което звучи
като един цялост ; двугласна.
a·рувcв (лат. CιPPöaua) Разнръсн-т,
разсени.
д·ртв·бшевом (от лнт.) Реакционно
ваправловне е буржоазната етнограф’
ска наука, което сОлсннен всички
прилики е културата иа различните
народи чрез механични влнннин (пре’
cΕпβ-в·н, съседство и др.), кнто но
βBΕмн пол вшимавиЕ •старинта нн иа’
релите.
дирув·л (лат, СаРР^ю .разливано“) 1.
Взаимно проникване вн две течно¬
ст· или дан таза при вcπoеpcacгβΕ■
•сто им допиране imu през шупле¬
ста нротрада. 2. Рнвнpбттp-вcв·Ε на
снстлиинтн ; pнаccйβαвΕ. 3. Отдале¬
нно е захарна ф-Вриен, κодΕге ce
панират aнрузьopцгa н стана aнфта·-
раисто.
днфузьбр (пнт. CiPinsor) 1. Уред за
•.•з11лцча1ю вн веществн (инпр. захар’
но вeщвcгее от цвекло). 2. Гелннн
мснОранн от коприва, хартия
210
друг материал за усилвано вн звук
нрн високоговорител. 3. Нсподвиж’
вата част от помпа за регулиране
скоростта на изтичането.
лифтндйpны (от п-г. CIPPutCo „pαвлн’
вам") 1. Просмуквам ce, Cоeднвнв-ы
ce мраз днртвнн. 2. Пръск-т ce но
всички страни, p-aпp-етpaнлβнн ce
навсякъде ; разсейвам ce.
дихогамия (тр. dl ch a .отлелно' и gâ-
Mos „Врак") ПΕTдвoвpтмcввo съзря’
вана нн мъжките н жечюецте орган·
е един и същ Εκзeнuпнp нн .“^0-
ловито ρ-егaннн, косто проми вабплО’
днв-потс.
ЛихарСВ (гр. dis „два нъти“ н хорей)
литир. Стихетнарвн стъпен в нитич’
пата i- pi.riKa и римска нoaвнн, конто
ce състои от ден харен (— —· — ^);
двоен хорей ; дитрахсй.
лихотбнил (тр. dich a „вн две“ и tomé
„ссиснс") 1. 1 lюелcaoβнгcлвo делено
нн едва цяло на две части, a след
това — всяка от тил части ce дели
вн -щс две и т. в. 2. бот.. ВилееО’
ρ-aне разклонявано.
лцapбезон (гр. dis »десен' и chroma
„цвят“) Свойство вн някои кристали
лн дават pнвл·чπе оцветявано ; дну’
цветност.
дцap-ыaгезън (пр. dis· »два пъти' и
chroma, atis „цвят") Свойство вн вя-
кои pαaгβбp· да получават двояко
оцветяваше в внвнc·мocг от тяхната
еoнueнгpaцин.
ЛнхрсннтИиен, дихроматически (от
гр.) ДβTЦβΕTΕH.
лиш-нарасъ, дцщ-аaκо (тур. dlç-para,
di§-liekkl) ист. Пари, които евцы-ни
снмезнОр-вилц ce турцн от вапости’
ли пи християни, задето Оилн ха-
Вили зъбите си при лавнете.
днИмб (гр. dis .лесов' и ямб) литир.
Стихотворна стъпка от дан ямба
—); двоен нмб.
до (нт. Со) Сричкево наименование ын
първата степов вн основнил (до-ма¬
жорен лиат-вимеи) звук-ред ; Вележ·
ce с латинската буква с.
ленИЕв (фр. doyen от пнт. CecâTus) -1.
Най-старинт по служба дипломат при
едно правителство. 2. Декан вн фн-
211
култет (в внеси страши). 3, прен.
Пръв по служба, по βоapαcг н т. в.
дбберннв, лбёврмнв пйвиер (от собс.)
зозл. Порода куче с дълго тяло,
къс косъм и силно развито обоняние.
дог (-игл. dog) зоол. Порода слро ку¬
чо с голяма глава и сплесната муцу¬
на.
дотНи {гтp. dogan) Сокол, ловен сокол.
догниджИн (ayp. doganci) ист. 1. Ли¬
це, което тpл0βнпo да доставя ин тур¬
ската аюржннн oπpΕлeпeв Врой ловни
сокол·. 2 Лице, косто ce* грнжсл-
зн лоени соколи. 3. Привилегировано
лнцв поради задълженното сн да ле-
стнвл соколи.
дотнрСсн, дотОса {цг. Cogaressa) Съп¬
руга н* дож.
догма (гр. dögma) 1. Оси-ево верско
положение, което ce приона за истн-
нн Воз аск-званс. 2. прен. Основно
положение ын един внука ; основна
истина.
догмат = догма (1).
дбтннгйзом (от тр. CokOO „нисля")
Слнпо придържано кън тетαв-βΕВ·
аотнн, вокрнтнчно нислено воа освоен
нн готови формули.
ЛОГматИк (гр. dogmatikos) 1. Лица,
което мисли и p-аеъжд-βн въз освоен
нн готови фбpнтnн. 2. СпΕUнαлног по
лотннтнк- (1).
догматика (тр. CogMatlké) t. Систе¬
мно излагано д-гмнто на вана рели¬
гия. 2. Дбгннтйво.ы.
догматИчсн, догматически (тр. dog-
matlkos) 1. Приемаш на внра. 2. Ос-
новаш из догми. 3. Категоричен, ве-
допускащ βозp-ЖΕнцe, тесногръд. 4.
КоИто ce отнася към лотмнтнкнтн.
дограмИ (тур. dogrami) Дърводелска
раВота е една постройка (врати, про-
аopuи. под ц др.).
д-дсенгОн (гр. dodeka „дванадесет' и
gönia „огOл") геом. Дβнв-леетгoъ'
голвнe.
д-ДΕКн£доp (гр. dodeka „дванадесет"
nhOCra .страна“, -ocвoβн“) '<00,. Два-
нaдΕеΕг-егeн^lие ; кристал с деннн-
десет стенн.
долокИрхил (от гр.) Управление* вн 12
души.
д ό к е р·
ЛОДΕκнр0вин (тр. dodeka .дванадесет“
и phonC .глас, звук") ДванадсссттО’
нова мтанκн — систснн вн компози¬
ция, изградена върху основата вн-
нтoвнлвoеттн ; воли към израждане вн
нтвнκнлвoтo швopмοcее	ивeтcтвo■-
ц към формализъм.
дож (нт. doge от лат. Cux) Държавен
глава нн срЕдновсковните pΕπтОл·κи
Венеция и Гожун.
дВзн (гр. COaia .давано“) 1. Определено^
ебnниΕегβе лекарство зн сднократно-
или денонощно взснапс 2. Онреле’
лено к-лнисство от вещо ; количес¬
тво, дажба. 3. прен.. Част.
Лозбтер (от тр.) 1. Лице, което 0^0-
доля доза. 2. Съд, с който ce взема
опрЕ^сл.*·- κoпниecгее от лекарство..
3.	Уред към транспортиращи или пре¬
работващи машини, коИто взима, сме¬
сва и подава pнaл·чв· сипливн м-гΕ■
рннлн. 4. Уред за отмервано вн точни
и га:зооёрнзнц всщества..
дoвннГтpнл (гр. Cosls и metréo .моря')·
Опролелянс количеството вн рентгЕ’
нови и други лъчи в радиоактивните-
вещества.
дозинОтър (гр. dosls » давано " и мО-
tron »мерка“) I. Уред зн отмерване-
вн вpΕНΕгo, през което ce извършва·
нещо. 2. --’ дозатор (2).
дозИран (нем. dosieren бггр.) 1. Опре¬
делям количество лекарство или друго-
вещо за едлоернтне вземане. 2. Дслн
на доз·, ραaмоpβнн ; ρнанpΕ*дтлян.
ЛОвВp (рус.) Малки псхотпн групи,
отделни Войни кораби или Войни
машини, които служат зн охрана,
свръзка нлн разузнавано но арене·
вн Оойин асйност пн еоИсен.
goe1 (англ. dock) Пристанищно съоръ’
жонно за нонравъ-, прсбоядисвано и
и почиствано нн надводните части вн
кораби ; ц л a е a щ док — специално
събръжсинс*, косто ce потоплен под
нлнвнтсле*· съд и то нвaнгн над ηο-
дата за поправка.
.0.2 (хол. dok) Вид еозгpтё памучен
плат, който ce тπoгρe0нβa оВнквовЕве
зн работно бОлекле.
дВеор (англ. docker) L Пристанищен
работник, който рнВстн вн док. 2.
Нpнеταвщцcв работник, който товари

докетизъм
212
и разтоварна кораби ; прешосвнч вн
пристанища.
д-eΕтйзон (от гр. dokéO „мисля") рел..
Мистично cΕκгннгеκб учение зн при¬
видното съществуване вн ыaτapцнн’
вил свят.
доксИн-докУс {гтp. dokaaT’dokuz вЛС’
βcгдcеοг и девет") Много, е голямо
количество.
доктор {лнт. doktor) 1. Учена стопеш,
конто ce дава от внсшо учебно или
научно заведение след зашита вн
научен труд. 2. Лице, еосто имн тази
стенен. 3. Леенр.
.доктерйлсв (фр. doctoral) Самоуверен,
в-ставвнчЕски, който не търпи въз-
ражеинн.
докторант (от ннт.) Лице, еосто готви
aеκтбpтeа дцcΕpгaицн.
ЛОетсрИт (лат. doctorätus) 1. Учена
степен „доктор", к-нт- ce дава след
докторски цвццг. 2. Научна работа зн
получавано учената станси „доктор".
доктрина {nнш. doctrira) Умение, нау¬
чна, политическа	философска
творил.
лбетринВр (фр. Cootгlтalrc) Лнцв, кбО’
то но взена пол нвин-вее фактите,
a сляпо еncдβα възнрнотатн теорнл
(доктрина), лори и когато противо¬
речи вн geетгβнгтлвoеггa ; буквоед,
педант.
доктринЕрство (от фр.) Слнпе cnΕЛ’
нане вн възприета теория, без дн ce
бВръшиеннн-ннс1 на gΕйcтβигΕлвбcШ’
та, конто И противоречи.
леeтмéвг (лнт. docuMcntum) 1. Пис¬
мено твидcтcncшвo за доказвано вн
вещо ; aoeнвαгΕлcтнб.	2. втц. ч.
Официални квижа, като паспорт, уве¬
рение и пр., зн gбeнaβaшΕ вн само’
личност.
лoeтмcвтИнοв (лнт. docuMental ls) 1.
Който служи за документ ; реален,
асИствитвлев, фнетнчссеи. 2. КоИто
почина върху документи или е но’
твърденс документ ; документ а¬
л с и ф и л м — рцnм, е коИто сив-
нентс сн л-кунсит за -продслсин дей’
ствнтслвост, света Оез изневсинл.
<oικтыcвгйцнл (к. лат. Со^мс^Но)
1.	Ус тавовянанс, събиране и цoлpeж■
11*1 не на снеленин, печатни и ръко¬
писни доказателства, βeщΕешβeвц ма¬
териали и др. по дадеш выπp-е. -2.
Αοκ^η-ηβ с документи и факти. 3.
Сбор от доказателства- (писнени нли
вещестЕени). 4. Отдел е редакинн или
друго учреждение, където ce пази
Лбκ-aΕн и справочен материал. 5.
събир. Документи.
g-eтыΕигйинм {вοм. dokuMentieren от
лат.) Доказван, обосноваван с .0.^
моитн и факти.
долам“ (тур. dolama) Дълга еъпнeвα
лрсха с ръкави ; κaртaн.
лепИπ (тур. dolap от перс.) 1. Дървен
шкаф зн пpΕан, обикновено нгр-Дов
е стона. 2. Уред с колело за вадено
вн водн. 3. Обикновено колело за
карано вн вoдcвнuн, тепавица н лр.
4.	Л-марнвсвн кутил зн нсноне вн
κaрa. 5. Дървен цилиндър за чнс-
стеис нн кожи при щавене. 6. Уред
за тоненс ла коприна. 7. Свод вн
мост между две колони.	.
дблнр (нигл. dollar) Основна парНишн
однвнцн вСАЩ, Канада и др. страни.
д-лцχ-eΕрäл (гр. doHchos „лолог“
и kephalé „глава") Ч-вск с тясна и
дълга глава.
gonиаoeΕрйлин (от гр.) Тлсин и дълга
форма вн главата.
дoпнaoцΕрΗл, дблиаoцeрΗлцл = пе-
лнхбКΕрнл, лолихоесфалил.
долнИ {ттp. dolma) 1. Насип. 2. Наси¬
пни, внцол -- св. 3. Широки и мссест·
чушки за ЦЪΛВΕВΕ.	.
ЛолмЕв (фр. CoImct от келт. tolMen
.енневин маса“) Гробница от кнмев-
шин вее от два побити камъка ц тре¬
ти, поставен върху тнх, таен че прел-
cгнвлнβнг мнсн.
долонИт (от соВс.) Седиментна карбо¬
нати. скала, разновидност вн варо¬
вика.
дом (нем. Dom) Катедрален храм.
демСв (фр. CoMaine „владение") 1.
Кралско позснлсво владение или но-
BΕмncвo нл-двнив вн феодал. 2. Дър¬
жавно имущество, държавен имот
(зени, гори, рудници).
лОненна пещ (рус.) Висока пещ зн
доВнвнвс-вн суров чугун от руда.
goыccг·κИuил (от лат. Cöмeatlous
«13
»домашен*) Опитомявано вн диви
животни.
доминанта (лнт. dominais, antls .гoc■
пблствуващ") 1. муз. Петата степен
на дн-товииннта гама. 2. Главна иден,
осн-нов признае. 3. Акорд, построен
вн пета стопен.
доминантен (лнт. doMlnans, artis)
Което оставя трайни слели; основен,
главен.
ломнийт (лнт. döMlnatus) Форнн нн
унравленкс е Римската ннпорнн от
III е. — императорът е пълен гос¬
подар u властта му инн божествен
произход.
Л-миниκйнΕU (от соВс.) Мешах от ор’
лена на се. Домнине, освоенв зн
Ворбн против нnВипбеццтΕ през XIII е.
.доминион (англ. dominion .владение“)
Суверенна държава, конто е чneв вн
Британската общност и цбдл·оpжa с
ВсликоВритнинл спецн-лни политнис-
ски еpозeн.
демниИран (лат. domiror) 1. Господ-
cтβтенм, владея, преобладавам. 2.
Иалигαы ce вал ое-ли-та нΕcгвoег.
дбмнво (ит. domino) 1. Карнавален
костюм във форма нн дълъг плащ с
качулка. 2. Маскирано ливе с такъв
костюм. 3. Облекло вн католически
монах. 4. Вил игра зн нареждане вн
28 нp-β-·ъгъnнн племе· с точици. 5.
Плочките зн гнац игра.
домнцИл (nнг. doMicillum 1. юр. Мес¬
тожителството вн ищец. 2- банк. Мяс’
тото, къдсто трнВва ла ce ·внлнгц
енна донццилцравн πелиuн.
домицилИрнин пОлица (от лнт.) Нoлцuн,
на която е oшВcлнвαвo pнaличвo мяс¬
то за изплащане от мястото нн изда¬
ваното.
донкрИт {нeы. Daumkrr.it: през рус.)
Преносим или придвижващ ce меха’
ннзън за повдигано ц пренаслие вн
тежести нн малки р-зстонвнн, изпол’
атβαн при товарене, рсн-вт и други.
Задвижва ce с ръка илн лвитнтслнн
сила.
домофОн (гр. döMos „дом’ и phorC
„глас") Вид гcлcрoв, който свързан
общия вход с егgΕnвнга аннртансчптн.
дон (нсн. Сот от лнт. dominiis) Гос-
полни. титла на дворянин в Испания.
досие
дбна (1^. donna) Госпожа, титла вн
жанн-дворника е Испания.
ЛбннрИт (от соВс.) Избухливо вещес¬
тво от групата ца нмоинтите.
ДонОНс {тоeρ.) Донсеинт каменовъглен
басейн е СССР.
донжон (фр. donjon) шт. Главната
кула е сродн-вековен замък.
Дон Жу&в {неπ.) 1. ЛнтΕИ-гтpcв тип —
герой с любовни похождения и прн-
клюиевин е испанските народни при’
ка.зкн проз XVII, XVIII и XIX е. 2.
прен. Жененр, πpeлытгцгοл, πp-рΕ -
сновалои люОсввне.
Дон КихОт {нен.) 1. Главен герой на
едноименния роман на Сервантес. 2.
прен. Бсзкорнстсн, не смешен мечта’
тел ; фантаст.
дбиор (от лнт. Сото .подаряван“) 1.
Дарител. 2. мед. Кръводарител.
допслмншИвн {nом. DoppetMaschiTe)
Оёущ-рсеа машина зазашнв-цс ходи¬
лото нн обувката към лнвоаатн част.
a така също u за закрепвано и за-
шинние вн други части.
дОпнвг (нигл. doping) 1. Вещество за
uзeтcгβΕве ободрявано нн коие нрсдн
тоегΕзαннн. 2. ОВодpигοлви сродства
зн арсневиб потискане вн умора и
повишавано вн физичсската ц тыег-
вси-тн доссносаВваст, след което обаче
настъпва изтощенно.
д-рзНлев {лнт. dorsalls) Който е па
гърёа; тръбен, гръОваисв.
дорнфбр (гр. doryphores) църк. Кови-
ΕЦОеΕU.
дорИИсеи (пр. Canakös) Присъщ вн до-
рнйците ; дорийски стил — стил,
който ce отличава с простота; д е р и й-
ска колона — къса u дебела
колона Всз много уерашсинв.
д-рн {нΕН. Dorn) 1. Кух нлн плътен
цилиндър, въреу κοίΗο ce нулен··’
зврат ^*^.0111. прсдмстн. 2. Про¬
бой за нравсно отвори вн цвлcтц
прсднсти. 3. 1Ннп, клин, запушалка.
дОрвне (нем. Dornig) Вал за aнκpΕπ■
ване нн мсталорежсщин цвттpтыeвг
•ли нн оВраОбтваннл прсднст към гла¬
вното вретено на металорежещата
нншнин.
ЛоснЕ (фр. dossier) L Документи и
материал· със сеславин, конто ce

дост
214
отнасят де едно лице, до един въп¬
рос или де едно дало. 2. Преписен с
такива документи.
дост (тур. dost от перс.) Приятел,
другар.
дотацин (n-г. dotatlo „снабдяване")
Дадени суми от държавата вн пред’
нрнятне илн учреждение за покри’
ваше вн знгуВн дефицит ; допла¬
щано.
лефИн (фр. dauphin) ист. Титла вн
наследник нн ер-лсенл простел във
Франция до Френската буржоазна
революция ; npΕттonoвнcлΕдн·e.
Лефйвн (фр. dauphine) Съпруга вн
дерцв.
деuΕнг (пαг. Cocens, entis .обучаващ")
ХаВилитнр-в преподавател вън висшо
учебно заведение, веaнцΕ между про¬
фесор и нpΕНoдaβ-гΕл.
доцент^рн (лнт. doceTtüra) 1. Звание
и длъжност вн д-невт. 2- Доцентите
от сдвб висшо учебно завсленцс.
лрйгн (англ. drag) 1. Плаващо cоopо■
жсние за разработване нн подводни
наноси, находища нн nелaвни нзес’
паеми (вnaтб. сребро, платина, калай
и др.) и цздълВ-в-ие иа дъно. 2.
СнΕuннлΕВ уред з.л вадено на рас¬
тения И животни от дън-то НН ДOΛ’
ОбКИ води.
дрнгИрнм (от нигл.) 1. Изваждан от
морско, речно или caΕpвo дъно рас-
теннн или животни. 2. ИвлылВнβнм
дъно с драга, равегн с драга.
драгомИ·'^·) (фр. drognan) 1. ^0-
водни на дипломатически представ·’
тел е ориента. 2. остар. Водач и
pоeoβoлнтΕn вн жътвар.·, рядко и
вн лруг· р-Вбтннцн.
драгун (фр. dragon) Конен войник,
еоИг- може дн “оди ср-жснно
и e-то пехотинец; нрсн-сцц пехо¬
тинец е влеои cap-пΕйеeн арнии.
дражС (фр. dragé) 1. Покрити със енеа
.map, нюеолнд или синтетични ηβ-
щсства таблетки от лекарства, които
ce влияят or βоaдтaα или инат ва-
нрпнтпн миризма и вкус (хиим·, “·-
TsiMiiB, хормони и лр.). 2. БонОевн с
нιιoöιl«· знаapвбет (де 90%), приго¬
твен· иорсз наслоивнно вн захар,
шоколад и др. върху различни нn·ъ-
веи, ндки, семенн и др.
ЛрИеон (гр. dräkon .внeИ") 1. Мити¬
ческо чудовище с крака вн лъв, с
крило вн еpeп ц с опашен вн змия ;
огнЕдцш-щ вмcй. 2. Вид гущер с
широки тънен вн еожата, които му
анн-т възможност дн нрЕхаръква от
дърво на дърво. 3. астр. СоaнΕЗ-
дно между Голямата и Малката
мечка.
Др£ебц2 (тр. Drâkor) 1. ДpΕввегpъuκц
зαe-н-лαгΕΛ. който е законнте сн и
зн ннИ■нaлκбге πpeегоπлeнцΕ πpΕД■
виждал смърт. 2- трин, Жесток заес-
водатол ц съдник ; драконовски
м е р е и — жестоки ц строги морен.
дран (от нр.) L Мярна за тегло, конто
о равна вн една чΕгнpuетегнa част
от оката. 2. мн. ч. Тежести за ма-
рснс; грамове. 3. трен. Незначително
и тнърлс малко вещо.
дрНн- (гр. Crama „действие") 1. Едни
or осн-винто литepнгтpни видове:
епос, лирика и лрннн. 2. Литера¬
турно пр-нзнелевне за сценично из-
πолнΕмннe със сериозно съдържание
и Оез еснинев з-βоишъe, е ковто
ce разглеждат ^4·· или обществени
κбнрпиeгн. 3. Съвкупност отпоетиМ’
ши npбнаβΕЛΕвия н ρнагoвбpвα фор¬
ма, npΕЛвнвв-мcви зн представяно вн
сцена. 4. прен. Нoeоpгигeлвa случе-,
преживявано със силна душевна мъка ;
вещ-стно.
лpнннгивαцил (фр. dramatisation от
гр.) Преработване вн ββοβηημβο
πpo·вβΕДΕвнc, за да Въдо поставено
на сцена.
gpнннг·вйpнм (от пр.) 1. Преработвам
прозаично или поетическо πpoивβe-
аевие е дpaнa„ в сценично. 2. прен.
Придавам несвойствен ссрн-зсн хн-
р-етер вн вещо, преувеличавам ивβa’
ствн случен кнто n-eъpгцтΕлвн μη
съдбоносна.
ЛpнннгйЗоН (от гр.) 1. Напрсгн-т-ст
ин действие е литературно произве¬
дение поради дран-тимин борба и
κoврпнeти. 2. Напрсгватост, ВΕвнЗ’
ходиост.
дранатИе (гр. dratTätikös) Автор вн
драми, драматург (1).
215
дрнмнтймЕн, дранатИмасен (гр. Cra-
nati kos) 1. Кейто ce стинсн де дра’
мн. 2- Изпълнен с драматизъм ; це■
eъpгцгeлeв. 3, ИвeтетβΕв, театрален.
4.	муз. КоИто притежава сила и плът¬
ност ; силон. ш-пр. лрнматнмЕН сопран.
ApaMaTÿpr (гр. CräMatcurgös) 1. Автор
нн драми, лрнннтик. 2- Познавам нн
драматичното творчество, опитен в
драматичната техника и тебрин. 3.
Длъжностно лицс е гΕ-гъp. което ce
грижи зн подбиране на пиесите, които
ще ce представят.
дpaннгтигцл (гр. Cränatourgia) 1. Те¬
ория нн драматичното творчество. 2.
Хαp-κгΕpнoег ин арам-тимното твор¬
чество. 3. Сбор от драматичсските
вр-цзведеинн нн едни шар-л. иа един
снеха, вн оди· писател u т. в.
дран (фр. drap) Плътен вълнов или
βолнcн0’ΠннтмΕH плат.
лрннСрцн (фр. draperie) 1. Завеса с
тънки, перлст- от ер-сиво нагъват
плат. 2. Украса от нагъват плат.
драпйрнм (от фр. draper) L Надиплян
плат за украса, нравя плат на тънен.
2.	Покривам, украсяван с цaтон-г
плат, правя драперия. 3. Покриван с
плат. 4. прин. Придаван ефектна еъВ’
щност.
дрИстнеа (тр. Crastikos) 1. Боpaб дей’
ствув-щб сродство. 2. прин. Силно
очистително лекарство.
драстИчсн ( тр. dгaatlkόs) Който дей¬
ствува силно и бързо; строг, суров.
дрИхма (гр. drachmO) 1. Злати- илн
тpΕВоpнa монета е древна Гърция. 2.
Основна мсвотин οднн·uн н еоβpΕ’
меинн Гърцнн. 3. Остаряла аптекар’
«ска мярка : е Русия - - 3,73 г, в
Англия ~ 3,888.
драцОнн (пр. dгakaiтOa .арнеоионцаец'
праз пнг.) Вид тропически лоpβбви-
ДН· или храстовидни вечнозелени ра-
стеинл, които сега ce отглеждат за
украса.
..0.·-^	(ним. dredrought) мор.
Голям вбошош кораО с броня и с
далвеобоИви оръдия.
дpΕBИнa (фр. draisine от соОс.) Плат¬
форма вагонетка с четири колела,
конто ce днижц по жeлΕЗonотни ре-
дрёшер
с ръце или мотор ; сега е знне’
ненн с автодрезина.
дрейф (хол. CrijvcT .плавам") 1. От-
•клоненно на самолет или плавателен
съд от oπpалалΕнагн посока под βлц■
явно ин вятър или морско темои·,.
2’ Отвличано ин кораб встрани при
ст-оше вн котва. 3. Ъгълът между
направлението нн движението ин ко¬
раО и неговата ос. 4. Движещ ce
ледов къс.
ЛpΕЙрИpнм (от хол.) 1. Отклонявам ce
от опрсделенат- посока ce отме¬
ствам под влияние вн вятър или мор¬
ско теиевно (за кораО, тαмелeг). 2.
Останам неподвижен поради еπΕUИ-
алве разполагане на корабните пла¬
тин. 3. Оставям дн но движи теме’
инето поради невъзможност да ce
движа самостоятелно.
Лрсе (хол. Creg) Малка егоβ-eм- лод’
кн, пoдмиua.
дрен (англ. drain) 1. Подземеш канал или
тръВа зн отвеждано на излишната
вода от почвата 2, мед. Каучукова
гpоВнцa за отцежа-не ин сскрсци·
от рана.
дрсвИж (фр. Crénage (от ант.) 1. От¬
водняваше пн почва мрсз еаналн или
тръби (дреноне). 2. Система от канали
ц тръВц за отн-лннвннЕ. 3. мед. Отве¬
ждано от рана гво“ или секреции
чрез тръбнина или нарлеин поставен.
4. Марлова поставка, к-умук-еа или
тгоκлΕвн тръбичка за отвеждане вн
твой или секреции от рана.
дренИрам (фр. drainer) 1. Правя дре¬
наж. 2. Отводнявам блатлцви ц влажни
места чрез дренаж. 3. меД. Пост-ннм
тръбннна или марля е дъnВеea рана
зн изтичане вн гво“ н други сЕнрс-
^η. 4. трин.. Изсушие-н, отводнявам.
дрВвмър {нвпп. CrenclTcr) Приспосо¬
бление зн ограинчав-не вн ножар
чрез силна водна струн.
лресйрнм (фр. dresser) 1. Приумаеам
животни или птици дн навършват
определеви действил по дадевн внπo’
над. 2. Уеротянан дини животни. 3.
прен. Приученм инк-гс вн 0Εвуcлo’
вин покорност и послушание.
дрОшар {цаы. Drescher) Машива зн
д р и â д a
обезпрашаваше ; бВeзnρншигΕл вн мн-
торн-ли за нpецввoдcтβo.
ЛрнНдн (гр. Cryas, ados от drÿs „дъё")
мит. Герсеа нимфа, самодива.
дриВлйрнм (англ. drlblie) ст. Тниешном
водн топен вн къси p-вcтбнвцн, като
л контролиран (при футбол, В-скотВ-л).
дpйВол, дриВлйрнне (нит. dribble) en.
Водено нн топката чрез постоянен
контрел над вся с место дон-сванс
с крае или ръка прн инеои спорт’
ши игри.
дрИфтер (англ. drlfter) 1. Рибарски
кораО, който дрсИфира но врене нн
лов. 2. Перфоратор.
дрОга (фр. drogue) РαегигΕnцα или жн-
вoгивcκн суровина, конто ce изпол’
атβ- като лснарств- или като мате¬
риал зн преработен от лΕe-pетβΕнaгa
промишленост.
дрогсрйст (фр. droguiste) остар. Тър-
τοβο или продавам вн лекарства Вез
рецепта и вн химически npoизвΕ■
довил.
дрогВрин (фр. droguerie) М-газни зн
продаване иа ncκнpcтβн без peuΕНгн
и на химически произвелЕннн.
дрбждв {pтc.) Едноклетъчни микро¬
организми, конто нрванзвннват снир’
тннтн ферментация вн захарите ; ева’
син гъбички.
дpoвбнбτъp (пр. drosos „роса“ и
métron .мярка") Уред зн измерване
нблнмΕcгвбге паднала роса.
дронадИр (фр. dromadaire от гр. Cro-
mHs ados) Едвбгоpён камила.
дрОссл (вв.м. Drossel) 1. Макара с
навита медна жнцн и гелнме индук¬
тивно еънpoг·вnΕннΕ, конто служи
за регулиране иа напрежението прн
ПрОМЕВлНВ СΛΕHΓpИМΕCHH тбк. 2. КлН’
пан за регулиране пусканото ин вода,
пара и газове ; душинк.
дрбтнн (гр. dorâtlon) Конно с къса
дръжка.
дрбшен (вон. Droschke) Лее файтон.
(•ист. druza) 1. Грунн кристали,
сраснали е сднинн си край е одна
оТбца ,и roua. 2. мед. Зърна от лъчи¬
сто ннрвлсвн нишки вн паразитни
гъИники.
друИд (лат. Crues, id is) 1. uctn. Жрец
216
у древните келти. 2. прен. Свcτuc■
вбепyжигΕл.
Лpтцgйзон (фр. druidlsMe от пнг.) Стара
кслтсеа религия, конто еВежествн-
внпн природата и предписвала жер-
твопрннбшЕннн дори и нн хора.
Друм (тр. CrÖMos) Широк път, шосе.
ЛTЙл{це) {лнт. dualis) грам,. Днойвс’
твоно число.
лунnйвон (о т лнт. Cuälls „двойнствен“)
1.	Идснлистнисско философско умение,
според което е еснбвнтн на Витието
има две везнвнс^цми едно от друго
начала — мнтсрнл и дух. 2. uctn.
НoлнтнмΕcнo обединение вн две нΕан-
внсцнн и cнмеcгoнгΕЛHц държави.
3.	рел. Вяранно е еъщΕетвувaвeге вн
две начала — добро и зло, ангели и
дявол· ; gвтВ-жцe. 4. прен. ДвойН’
стасибст, pαвлвocнбcт.
дуалИст (фр. dualiste) Привърженик
•а луалнзнн.
дуёйрн (тур. dubara от перс.) 1. При
игра вн т-0пн — 2 по 2 (и двата
.зара показват двойка). 2. прен. Измнмн
хитрина.
дублеш (фр. doublage) 1. Обковаване,
вн кораО, Вровнрнвс вн кораО. 2. ПрО’
озвучавано вн говора ин филм иа
друг език.
дублС (фр. doublé „удвоен") 1“ Мотал,
покрит с тънък двоен пласт злато,
рядно и със сребро. 2. Предмет от
такъв мотал. 3. трен.. Фалшиво злато,
фрснскб влαте. 4. Вид висококнмес’
твеи вълнен плат зн горна дреха.
дублЕт (фр. doublet) 1. Двойник, втори
Εκвcннnнp. 2. езиков. Вснна един от
два приети ферми зн едно и също
понятно (обед и оОлд). 3. Фалшив
скъпоценен камък от две части, от
конте торната в истниснн. 4. След¬
ващи един след друг два изстрела от
..^0“·. пушка, оръдие и нр. 5. муз.
Двоен регистър е -ргав.
gтОлннИт (лнт. dublicatus .удвоен")
1.	Препис от нсщо с валидност иа
оригинала, втори ензснпляр ; копне,
2.	Второ вещо (лицин, роля u др.).
дуВлйран (фр. doubler) 1. Празя е
два cκЗΕннnнpн, правя втори Εκaοн-
пляр. 2. Удвоявам, осоВсно заложена
сума при игра. 3. Изпълнявам ролл
217
като втори, конто ce цаπъnвнвн от
друг артист. 4. Редувам ce с внното
е цзπъпнΕHнe на вещо, напр. в спор¬
тни игри. 5. Заменям звтe-aαнцc вн
филм ин едни caнн със звукозапис
иа друг взне.
дуОлОв (фр. doublon) ист. Стара зла¬
тна испанска и р-Εнеea монета.
дублЕ-р (фр. doubleur) 1. Втори нанъл-
витал нн ролн, дублиращ артист, спо¬
ртист и др. 2. ИаnолнигΕл ин гΕнег
вн роля във филм, който ce провежда
вн друг език. 3. техн.. Машина за
сгъване на два тъне· стоманен· лис¬
та прели вндuтеaвΕ. 4. Машина с
валяци, конто слепва гумирани тъна’
ни от два или нонсме пласта.
д;£бъл (фр. double) Двоеи, двоено.
дувар (тур. duvar отпорс.) Стена, зид
от κaнонн.
дудйк {ттp. dudak) Устин, Върна.
AyéÆ (фр. duel от ст. лат. duellun
„война*) 1. Αβ^-“ при определени
тcл-внн и формалн-сти за защита на
оскърбено мΕогелю0иа — срелвове’
еееав рицарски обичай, който в про-
еъш.Εcгвтвaл до ц-чал-то на XX е.
2.	трен. Αβ^ο“.
дуелИрнм ce (от фр.) Бия ce на дуел,
тмαcтвтеaн е дуел.
AyéT {иг. duetto) 1. муз. Музцκanвн
пиеса за дна гласа или за дна
мента. 2. Изпълнение ин такова про-
HBHΕДΕHHΕ.
дузИна (фр. douzaine) Двни-десст нpΕ■
днЕта, дванадесет оаванеи Орейки.
Aÿ3na (фр. douze pas »дванадесет ерн¬
ики“ през англ.) сп. Нακαв-тcлΕв
egцнндΕеΕгнΕгp-в уд-р пред вратата
на противника при футболна игра.
дук (от nнт. Cux, ducis .вожд*) ист.
Титла вн благородник през феоанлИ’
зма, конто е по-висна от принц ;
херцог.
дуейт {uг. ducato) 1. ВΕВΕицaвcκa зла’
тва монстн от XIII е, ноято ce р-з-
пр-страннла и в други страни вн
•Европа. 2. прен. Дреёна нонета.
ЛTeтилцтёт {ВΕМ. Düotllltät от nαт.
ductills) Свойството на телата {мcтнл,
сплав и др.) лн ce цзтΕГллг вн пръч¬
ки пли жици, Вез да ce чупят.
луeтил-мéгъp {naт. ductails .paвтeГ’
д ÿ п л е к с
лив“ ц гр. Métron „мярна“) Уред за
нзнсрнаво пластичността на πoпт-
твърди материали.
лУктор (лат. ductor .водни") пич. СтО’
мннав внлнк, който поена мастило и
го предана нн разносните е-лнuu.
ДулцинСя (1^. от лат. dulcis .сла-
лоe“) 1. Поетическо ине, измислено
от Дон Кихот за кръмн-ре-та Алдо-
нсн, конто оОнвил за своя „дннн иа
еъpuοгo“. 2. прен.. ВозлюВлΕвa, nюВц■
ма, изгора.
gTлццрннИцил (пaг. dulcis „сладък“ и
facio „правя") Подслаждане.
gтм·gтм (от соВс.) Вил разривни пу¬
шечни куршуми, които ce пръскат
е засегнатата част и нанасят поломи
поражения (по инете вн град в Индин,
къдсто са нр-нзвелени зн пръв път
от англичаните).
дУмн (рус.) 1. Представително cоВpнвцΕ
със законодателна или -днинистра’
тнвва власт е д-рсволюциовин Русин ;
н-роав- събрание, кметство. 2. Стр-’
дата нн народното събрание, кмет’
стебте и др.
gтмёйз{ин)	(тур. tunbaCiz „къс и
деёвл човек') Богаташ, чорбаджия.
думпнар (англ. düмpoaг) ЖΕЛΕЗбнъгΕπ
c-н-]и-зг-в-pеαш ce вагон за цaецццн
МΗTΕpинnИ.
ЛT-ДΕнйлΕИ (лат. duodenalis) мед-
Който ce отнася де gвннageеaтoπpъе’
тнинн или ce иннира на него ; двн-
нaлcеΕг-нpоетeн.
Л-TaСнун {лaш. duodénum) анат. Двн-
вндΕC0гoнpъегвин.
gToaΕuинн {nαг. duodeclma) муз. 1.
Дванадесетата стопен на линтонинс’
сеата тана. 2. Интервалът между
πоpн-тн и дванадссетата стенси.
gTOдeццмänΕн {л<нт. duodeclmaHs) Два-
надесотимоп.
дTΠпΕне (лат. duplex „двоен“) 1. техн.
Способ» зн тоnтгpaриpнвe и гcлcрo■
внр-пе по один пров-д е два протИ’
вон-ложни нннрннлсвин е едне и
същ- врене. 2. Машина за влачено
вн лов от агрегата, разположени един
ас лруг.	3. Изπoлвтвнна на елша
гΕЛΕрoввa линия от втори абонат;
разклонител ; дуплекс автоти-
дУплекс
21S
пня — немат-не с два цвята от дно
клишета, свети от один оригинал.
дУплскс-апартамСнт (дуплекс капар-
тимент) Апартамент, разположен
на дна стажа с вътрешна самостояте¬
лна стълба за cвоpзвαвc иа двата
ет-ж-.
дуплСт (фр. doublet .двоен") 1. При
игра нн билярд — удар с топка вър¬
ху друга топен, конто попада е дун’
ката, след като ce е уа-рила в ръба.
2. Дублет (4).
gтpн (лат. düгüa .твърд’, нт. duro)
муз. Мажорен лал или акорд.
дтpс (от тур. durmak) Стой I, спри !,
помакни !
дтpйёъл (фр. durable) Вид издръжлива
пшеница.
дурНе (рус.) Глупав човек, глупак.
дTpнлтнИн, лтpнлтмИвий {нaш. durus
„твърд" и алумнн) Сплав от алу¬
миний (94 %) с мед (3,5 до 5,5 %) и
ыαnнu количества манган, силиций и
желязо, конто ce етлимнва с теллма
гвоpд-ег и издръжлив-ст, изπ-лаувн
ce зн лее.ц конструкции при снноло-
TОCΓp0ΕВΕΓе и др.
дуратИв (лат. durativus „продължите¬
лен") ?рам. Глаголи- ферма за про¬
даване на продължителн-ст.
дтpнтвл {лнг. durus „твърд“ и oleuM
„масло") Кокосово масло, есето ce
уn-гpΕВнв- в сапунената индустрил
за гвоpл-ет.
дTPoнСтъp (лат. durus .твърд“ и пр.
Métron „мярна") Уред за измерване
твоpдoеггa на различни материали,
осоёсно вн каучук ; твърдонер.
Aÿpxnyc {вΕм. Durohaohuaa) печ. Ли-
внИен между н-Орнии редовс зн уве¬
личавано на paаег-нниΕг- между тнх ;
ραаpΕднα.
дTpхштcИpнм (нем. duгoHuaslereт) По¬
ставям дтpашyc; разреждам.
дуснн - лтвπa.
.^β“. {лaг. duumvlr) ист, Всеки
един от двама еоуnpaвцгΕлц; член на
еолстня от двама души.
дуумвирАт {лaт. düüмvlratns) В древ¬
ния Рпм — управление вн двама
мъжс, еолстня от двама души.
Aÿ4e {цг. duce от лат. dux, ducis
„водач") Специална титла вн фашис- -
теня италиански водач Мттепцнц.
душ (фр. douche) 1. Приспособление -
зн еёпцвaнe с малец струйки вода.
при къпане. 2. Обливане или къпано
с такова нpнепеееВлΕнцc.
ЛушыИв{нв) (тур. dü§maT) 1. ^6™“-
евие, врат. 2. Жесток, Вcвнцлocтcн
човек.
gушмнвлыκ(гтp. düçManHk) 1. ВраждоВ-
вост, онр-за. 2. Жестокост.
дъмпинг (нигл. dumping) - - икон.
Изнасяне на стени в поллне eoпцмe■
ство и на висни цени, за да ce знвлн- -
лее чуждият п-з-р. 2. прин. №-0·-
лие, толнно множество.
дгОбещ (тур. dti’be§) 1. При игра вн
табла — пот по пот (двата .вap- по¬
казват 5). 2. прин. Голяма сполука,.
полян успех.
дгГВзн (нен. Düse) 1. Неголям отвор,
πpΕа който минава газ или тсчн-ст.
2.	Конусна тръёа за вкарване на
пара е турбина или зaвnpоенвaвΕ на-
темно, пpαаoвидпo или друго гориво.
3.	Н-устпин, г-ролка.
дюйм (хол.) Мярка за дължина, равна
нн 2,5 см.
дЮкер (нем. - Ducker) Чупка на “ogo--
пров-л пли газопровод, за да мине -
пел път, роен и подоВип.
дюнИв (тур. Cükkâr от нр.) 1. Нoмο- -
щение за пр-дав-вв на стоки ; мага¬
зин. 2. Занаятчийска работилница.
дюлгерин (тур. dülger от перс.) Зидар,-
строителен раёстник.
дюлЮм, дюнтОм (тур. Cötüm) Мнркн -
за повърхнина, равна ин около адпв
декар.
дтВып (нем. Düne) Пясъчни хълмове и
ногнлп, вaй■мeтгo край морски ёрнп-
пли е пустиня, образувани от елтъра,.
които постоншво ce промоинт под
негово влияние.
дюс (тур. düz) L Равен, плосък. 2. Едно¬
цветен.
дЛсе {гтp. dü-se) При игра на тнёлн —
три но три (двата зара показват 3).
дюстнВИп {ттp. düstabar) Който пмн
плоски егоn-л-.
дюшВе (тур. dö§ek) ДоВолн постолн,
напълнена с вълна, памук, арап п др.
219
дйкон
дюшеклък (от тур. dö§ek) Зар-ве пла¬
тно за дюшек.
дюшемГ (тур. Cö§ene) Дървен, aоc’
мои под.
Л^шеш {гтp. dü§e§ от перс.) 1. При
игра вн табла — шест по шест {двн-
та знрн показват 6). 2. прин.. Щаст’
лив случа“, голяма номалВа.
дйнол (гр. diabolos .клеветник*) 1. В
християнската религин — ВΕЗπлогнo
същество, ковто върши само злинн
на хората ; зъл дух, сатана. 2. трин,
Хитрец, шегаджия ; цв-ёpeгαгалeц
мевее.
дяволИл (гр. diabolia) 1. Хитра постъ’
нен, хитрост. 2. ИвмαмвпмΕоκα по¬
стъпка, пвннмa. 3. Чудв-ватбст, веб’
Виκневeнеcг.
дне (гр. dlakoros) 1. Църковен певец
u четец. 2. Болг-pеeи книжовник
праз сродните векове п турското
робство.
дИкси (гр. dläkonos) църк. Лице с
първата и внй’Дoпнaгα степан от хри¬
стиянските cвeгΕeнccлтжигcли.

Е
Сбей (гр. Obenos от перс.) Черво aBa-
и-соно дърво.
сВонИст (фр. ébéniste от ЦΕpе.) Май¬
стор вн фици дърводелски цзaeпин
от нбнисссвс дърво ; стол-р.
ΕBcpшаcг (от собс.) ист., НpΕдотaвцгΕл
иа парижките вaнaя'тмнн, п-слелова-
гΕп на ловил небОинсц ЕВсрт през
време вн Френската Bтpжo-знн рС’
еолюпил.
еВн = нОв.
сОснИт (от тр. Obëros .черво дърво“
през англ. ebony) Твърд, черен, лъс’
ннв ыαгοpц-п, ц-лтмaв-κ мрсз вулка¬
низация на каучук със cнpa{CО—50%) ;
^0“*·“ срещу химически воалΕйеτ-
вин, лощ пр-воанне на ΕЛΕκтpнмcеΓ’
вото, с широко приложение при ^0-
rlзвoдегвегo ин pagиoπpнB-pн„ меди¬
цински cо-pожΕHЦН, галантерийни
предмети п лр.
eBтлнoеκЛn (пaг. ebullio .пзОлнквнм“
и гр. skopéo „гледан") хим, Уред за
определяно молекулното тегло на ВС’
щΕегеaгн чрез метода на обули-себ’
пняттн.
сОулносеОпил (лнт. _ ebullio „изблик¬
вам' и гр. skopéo „гледан“) хим,
Метол за определяне вн молекулното
тегло на някои вещества, като ce из¬
мерва с еолко ce повишава тснпсра’
пурата на кинснс на познат pнзгн-■
ритал, е-гат- е всго ce р-зтв-ри
чпрваолвно количество от а-деи- ве-
шсство.
твнeтйuнн {лαш. evacuatio „опразване“)
1.	Опрл;заннв вн мастн-ст или соли·
що мрсз прЕНЕстванс ин жителите»
прслпрпятннтн и учрежденията. 2-
Н^л-^.он<^^рпо прснествнно на равен·,
Bеnви, 1юспви материали п uΕввееги
извън тΕ-гоpa на вбΕЦвигe лсИстнил.
3.	Изтегляно иа войски от завзета от
тях тсрнт-рнн. 4. Опразвано.
евнкуйрам (от лат.) Извършван вен--
еунвнн ; опразвам, освобождаван.
Овала (тур. eyvallaH от ар.) Нoκnбш,
хвала.
сеНителце (гр. cuangOlioT „блага вест“)
1. Първите чотцрн книги от Новия
завет вн Библията. 2. Всяка от гcвц
кшнгн -(евангелие от Матей, Марко,
Лука, Йони). 3. прин.. Основно пронз-
веловиЕ вн внеое тмΕВиΕ. 4. tuez.
Мъмрено, паст-влЕИне.
свннтелйзъм (от пр.) Християнско тмΕ-
шис, което прнзв-еа снно οвннгcnннгa
като основни pΕннпневни книги ; про¬
тестантство.
свангслИст (гр. erargélistës) 1- Автор
•а евнигслно. 2. Член нн евангелска
(пр-тсст-вгсна) църква.
внИвгалсни (от гр.) 1. Основни върху
свангслисто.	2. ПpoтΕcшαыгceп. |
трен,. Смирен, ер-тък.
вннпорИтор (nнг. evaporator) 1. Апарат,
е който ce з-грлва течност или pαв’
твор за наπapявaнΕ. 2. Част вн хлн’
дилин машина	ивтгαлauин, в
е-ято става изп-рле-исто на работ¬
ната точност, при еосто ce поглъща
топлива от околната среда, т. е. стана
охлаждане ; изпарител.
cвнп-pИuил (пaт. evaporatlo) ИзпнрН’
нане.
евнпереМ1^-^ър {лαш. evaporo .цвπapл-
ван" и гр. métroT .нлрен“) 1. Урал
зн измервано иа цвπapΕнингa вн тсМ’
в-стн. 2. Уред зн нанΕpвaшΕTО на
количеството водн, еосто ce изпарява
зн единица време при естествени ус’
ловил от cдцнииa повърхност вн поч¬
ва, вода и ар.
енОнОтикн (от тр. Ou ..06.0' и blos
„живот") Нpнеипн зн aбёоp живот.
евтОника (от тр. eugenis „п-ролист“)
РΕΗнuц-внα ложΕВ-тκ- за нодоОрЕ’
вие на Он-логическата природа вн
221
монска, е основата на което лежи де’
лайното вн хората на BцбnбTИчΕеeи
пOЛВеЦСЦВЦ Ц ШΕΠOЛВ0ЦСВHИ.
eвлοыoнйзоы (от гр. eudaiMön .щаст¬
лив“) Учение, спорел еосто щастието
о лсл на Есяен монашка дейност.
сндомОвил (пр. eudaimoTia) Щнстис,
0nαгoн-лтчиΕ.
ΕвgцoыСτоp (гр. OuCios „минет“ и mot’
тон .мярна-) L Урод за оёенеи нна-
лнв ин гaвoβΕгa. 2. Уред за πoлтмa-
анив иа водн от кислород и водород
чрез електрическа искра.
eвлцoмагpцл (гр. Oudios „чист* и mét¬
rés .норн") Начин за обемен aнαлцв
ин смес от пopnнβц п поддържащи
геpΕВΕгo пaвoвΕ.
енВецин (от лат. evcho .изтеглян“)
астр. Периодична нсравн-нсрв-ст е
движевнсто иа Луната еκеnб Земята
под алцевно нн Слънцето.
eеeмΕpИаъм (от себс.) Умение, спорел
което нитовете за Вот-встс са разкази
за някогашни хора-гсрои (не името
вн рцлбcбрн Евенер).
евентуален (пнг. eventual is от evenio
.с^^уи^в^ан ce а) КоИто Он ставал, който
може да ce слуи· прп известии тc-
лонин ; еовнoжοн, допустим.
ΕвΕшгтйлнo (от лат.) Въвн-жшo ; е слу’
май чс.
ΕВΕВгтΗлвбег (от лат.) Възможност,
възножсв случай.
евзН (тур. cvza) Капсула за подпалване
на огнестрелно оръдно.
снзалИн {Γуp.) Капсуле·, с капсула.
Εввόви (игр. Ouzoroi) Вил ^.0 въоръ’
жевн гръцки в-Иивцц
свиденте· (лнт. evlCens, entis) Очеви¬
дец, неси.
eеилaнтвбcг (от лат. évadens, entis)
Очсвидн-ст, явно п-л-жсние.
εηΒκ^η {лαш. evictio) юр. Огтгpaшя-
ваые от вn-aΕЦЦΕ, отнемнис ин инет
Чрез съд.
внинлИпт (гр. Ou .д-Вре" и kâlyptos
.пенрит-) бот. Австралийско еаино-
• аcncвo широколистно дърво, инеои
видено от еосто достигат до 150 м
βитoмнцa.
снклИс (гр. Ou .доёрс“ п klâaia .му’
пенс“) Вид cκъцoиcцΕЦ камък със
евраизъм
зелен тъмносив цент еоееоеоp
шона ценитсли-ст.
векбмил {пнш. eucoMMia) бот. Китай¬
ско дърво, коотс съдържа гутаперча
в листата, кората п еорвинто си.
анмсвИдн (гр. EuMCTides »Bnaгoенлбш-
вн“) мит. Б-гнинтс иа етмъщсвцс--
те — срнини, ce наричат ёвменндц,.
т. а. благосклонни към p-вκaнлцгΕ ce
грешници.
сниух (гр. euTOÛchos .който пази пcП’т
лото-) Скопен служител е харем ;
ск-псц.
овоеНцнн (nαт. evocatio) Извиквано,.
нpнв-аαвaвc (мΕегo вн духове).
аеекйрнм (от нaг. evoco) Изниквам,
призованам.
еволюйр-м (фр. Ovolucr) Развиван ce
постепенно ; моин ce.
еволюционен (от фр.) Който ce раз¬
вива постепенно ; който ce отнася дс-
eеoлюuил.
свелюционйзъм (фр. évolutionnisme)
Учение за постепенното разент·, вн
всннео съществуващо, cвoлюuин ;
вулгарен eвoпюuнo·нзоо—·
умение, което отхвърля pаеблюuнев’
нита и.знешсннн е процеса нн pαвнИ’
тисто, отрича енoκoo0ρaвшoгo раз¬
витие.
еволюци-вИст (фр. évolutionniste) При¬
върженик на cвoлюцнбвивмн.
еволюция (лат. evolutlo през фр.) 1.
Н-cтeπcввo развитие и измсненне ва-
исщо, ц-етeποнвo пренни-ннив на
едно еоет-нвцe е друго. 2. Развитие,
косто ce нзρ-анеa е бавни н вспре-
КъсВ-тВ КОлиЧсствсНИ ИBНΕHСВHН вн
нощ- бсз резен се-ноас п което под¬
готвя камЕстаснн цзмонсинн.	3“
остар.. воин. Прсдвижване, прос’
тронвнис, наневрнрашс.
евнатрИл (гр. eupatrides) 1. Който
πpoнаа-жл-л от ввнтΕн бащн, ввαтeн
по произход е дрснва Атина. 2. трен.
Знатен.
енранзйцин (вон. от еер.) Течение
сред свренте за възстановяване на
древния еврейски взне.
ΕвpaHaом (гр. Hebrâios от овр.) Дума
μή ивpaв, свойствени вн дреннин
овреИсни eвиκ.

<еваистика
сврнИстнен {oг■ евр.) Н-ун- за истб-
ринтн, сезина, културата и бита ин
евреите.
eвpΕЙcτиιea=хeбpαцcгнκa.
Оврнк- (гр. héurëka .намерих", „-т-
ернх“) 1. Възнлнцанпо, приписвано
на Архннед (287—212 г.), когато -от’
крил —κοβη за егн-тцтeлвете тсгло
•a телата, ннто ce къпел е банята.
2.	прин. ВовκлнuαвπΕ, еосто цзразнвн
р-д-ст за щастливо хрумваше, от¬
критие и подоВни.
•еврИстика (от гр. Hetaris kö „шaмиpaн*)
1“ Сбор от ц-ниви зн изследване.
2. Метод, намни на прсн-д-ваве, при
кеИтс новото ce разкрива мраз ыасом’
нащи въпроси, като ce еозл-еa на¬
ходчивост п активност.
снристИмов (от пр.) Който ce сти-сл
към Εеpucгнκαгн. нойте тоpеи нстИ’
ната мрсз въпроси.
енрйт (от гр.) Внд минерал от гранит
и слюда.
еерИтмил (гр. eurHythmla .такт") Рав¬
номерност вн ритъма е нувцe-, танц
или говор.
eвpцaΗлοв (гр. curÿs „широк“ и hals
„сол") биол. К-Ите ноже да понася
голени колсО-иня ын солсв-стта на
н-д-та.
свр-вйзцн (от Европа и лнт. visio
.виждане*) Тcлeвивневвa мрежа, кон¬
те свързва преграмните тeли“нвиoнви
центрове вн немти всинен внπαдве-
свр-нсйсеи страни.
Ό“ponΕцаaццн (от соВс.) Приобщаване
към европейската култура.
серОпнИ (от собс.) хим. Елемент от
групата иа редките мотали, зине Eu,
•орслсн номер 63, ат. тегло 152.
eветйацΕвн тръба {oг совс.) анат-
Каналът, коИто тоeливнв- срезш-то
ухо с гыpлoгo.
οβгΕнтнκн (от гр. eutektos „лесно гo-
ппн“) Снес·, разтв-р п.ли сплав от две
нлн повече твърд· фази, от конто те
пзнpптт<-лпaиρaг при едновременно
наегваαвc, ирн постоянна тснпсрату’
ρ.Ί ; тзи тснпсратура пък е инИ’
ниската от тенπтpaттpигe, при които
нзкрпсталцзират вснчен други “оа’
можни снсси от същите нбнцoшeшшц.
222
EBTépna (пр. Euterpe) 1. мит. Муз¬
ин нтзцκaтα. 2- прин. Мтвиκa.
евтцметрин (гр. euthÿs „прав“ п net’
réô „меря“) Мет-д за ивнeρвanагб вн
прав-лнвсйни фигури.
снтрОпия (гр. Cu „добре" и trépô
яебρыщaмн) Правилност, в-κoвемep’
вост във видоизменението вн крис¬
талната форма на релнцн ниалотимин
съединенин.
cврΕмезън (гр. Сп „добре“ u phëni
„говоря") литер, Заменяне ин дума
илн нзpнв, кеито ce смятат за не-
пoдaеaшuн, с цo-бл-гoпpиетoешн, но-
благоврнлнмнн ; Ол-гoцρнлнмвo из’
казване, ннпр. „Ано с Волния не ce
случи вщцо“ нм. „Ане болният не
тнpe“е
eнрoнHмeceи (гр. cu phön i kos) Блнго-
зβтмcш.
eврBвцн (гр. euphonia) 1. Бл-гoзетицΕ,
2. поет. ПодО-р на звук-ас зн а-с-
тнт-нс вн н.зеестеш художествен ефект
е атлoжeетвeвцгe нρенвнeдeння.
οвр0pBий (от соВс.) Вил р-стсние, съ’
държащо нлечен сек, който ce на’
ползува за пронзе-дство на смоли,
лскарства и др. (не имсто на лекарн
на вунидийскин ц-р ЮВн — ЕβреpО).
аβр-pёйн (от с-бс.) Смола, к-ято ce
съдържа в κ-pΕЦнгe ца растението
ΕврбpОий.
свфОрил (гр. euphoria) Бсзпричинно
радостно •нстрасние, повишено и-’
стросние (бВинвовевб y душевно
Волин или под влияние вн шαpκoгнм■
ви средства).
cвфуHвъы (от собс.) литер. М-внерен
стил с pит-ρцмнО’Нpнцoелцгн-г тен
и πpтгенuиoзвa тн-гpeОн вн нета-
фбрн, -егpoтнцл и чужан думи ; πpc■
вваг, нанивроц стил (не името на Ев-
фуес, горо“ на роман от XVI в., е
чисто име ce съдържа гр. луна СН’
pHyés „благороден“).
eефуиетймcв (от с-бс.) Надут, цзκтег’
ВСИ, ΠpΕВBΕΓ.
енхарИстнен (гр. cuohaгlatikόa) църк.
Умение зн тайнството причастие.
евхарИстил (гр. cuoharlstia „ОлнтодНр’
вост“) 1. рел.. Безеръввн жертва ;
молитва над безкръвна жертва. 2. Сн-
223
мете тайнство npииαтгиΕ. 3. Част от
литургията, когато ce лрнгбтвн нрИ’
и-стното.
енхИт (от гр. OucHonai .ноли сс“)
Христнянни-сснт-вт, който отрича
цъpна-га п признава за еπ-cцгΕлве
средство само молнтβнгн.
ввхслСгиИ, eβхелегцты (тр. ο^κΗομϊι
„ноля соп и logos »наука“) църк.
ТреОнне, квита с последование вн
требите ; молитвеник.
аτнnцгйpeц (от фр.) Който помина вн
всеобщото p-вeнтгвo ; уравнителен.
сгалнтарЦзън (фр. égalitarisMe) 1.
ДpeB)нбBтpж-aзвa утопична теория за
уравнително прсразпрЕдслсние ин
имуществата при запазваше настинта
еoBcгвeнтcт. 2. №.-“•1“-·,, уравня -
наша.
eгнлигнpИет (фр. égalltarlste) Нpивоp’
жсине нн сгнлнт-рнзна.
érep {вcм, Jäger) 1. Наемен лoaeu,
2. В-йннн от специалните стрелкови
пслесно.
Оτcpыαеегcp (вам. Jägermeister) 1. ист.
Внсш придворен чин. 2. Рън-всд·’
тел вн царски nев. 3. Началник вн
егсрн при дворец.
втИдн (тр. aigls, aigidos “щит“) 1, мит.
Щитът на Звес, е-Ито Вил символ
иа тннв ц лонр-ннтслство на бо¬
говете. 2. прен. З-щнта, π-κpoац■
телстно. закрила.
егинтолОт (тр. aigyptôlogos) Учен, eo“-
то ce занимава с ^4-“-·, ин лрсв’
вия Египет.	ж
епиптолСтин (гр. Älgyptos п logos
„наука") Наука за дровинн Египет.
сгйрн {ттp. higret „преселение“ от ар.)
Маханадавско лΕг-бp-eвe, ебете з-’
почна от 16 юли 622 п., к-гнто Ме¬
х-мод нзВнтал от Менн е Модниа ;
хиджла.
сгойзъм (фр. égoïsme -т лат. ego „нз")
Нpвлнoмнтншe нн лимните интереси
прел обществените ; соВвлюОцв, ce’
- Онинаст.
огоИст (фр. Ogoïste) Който ннлвв‘ само
за сеёо си, постаан лимните си ннтс’
роси над всцико ; cΕBалюОаu.
cгеиегииcв (от фр.) Присъщ вн егоист;
себичен.
е ди л
cгетΕевъм (тр. egö .аз“ и th eos ,00'“)
С-н-бВож-вние.
еготИзъм (ф).. égotisme от лат. ego
»аз") Прсенлсво чувство за зианС’
ннсто вн с-Встаев-тн личност, нрс-
унenниΕВ- нпспис за ссёс си. .
статИст (фр. Ogotiste) Човек с пpΕTва-
лнмснс ниспис зн тoBcт“eшегo сп зна’
чсвис.
cг-фтгтpИзъм - ртттицаъм.
вг-ЦΕHгρИаън (лнт. ego »аз" и oért-
rum „център“) 1. Краен инд·“!·.^’
лцзон, крайна ферма ин cг-евъм.
2. Краен суОсктиеош илc-лиаън, есй-
то признака човешкото еозннвиΕ като
единствена реалност п отрича 000.-
тинната д^йствптелн-ст.
erpOK (тур.) Заградено с лона ограда
място зн овце, ннй-мсстс е шина,
зн да Въдо наторена.
сгу^О. ^р. égoutteur) Мрежест валяк-
вн машина за фабрикация на хартин,
нсйтс служи зн изцеждано ин н-ннтн,.
за цвгл-ждαнc и за н-ставянс вн-
„водните“ знаци.
Еда (нслл Книга ин старите ска·.·’
внесен народи, конто сс състои от¬
ава сбирки : стихове и проза.
Еделвайс {нοн. Edelweiß) Мвег-голнщ- -
но тревисто р-стсннс с Валц или
жълтеникав-Всли цветово (расте цн-
гбпнмн височина из Алпитс п Пирин).
вдОм {тг. вар.) 1. Зсно· рай, маcгеπpа’
Виннинсто вн менена до грсх-пндс’-
шисто според Библията. 2. прен. Р-“,
благодатен ера“.
елОмсеи (от вар.) 1, Райски. 2. прен.
Благодатен, щастлив.
одйет (лат. edictnm) 1. В дрвввил
Рим — кзесствс вн прстсрнте за
πpα“б“нгο порни, нъм нойте ще ce
придържат прн раздаване вн нрнве-
сълнс. 2. Важен указ па император,
па крал, па управитсл. 3. Нocшaшев’
лепне нн върховна аласг със снлн на.
знкси.
елннт“рнм (фр. edicter от лнт.) №.-- -
нам одинт, ивga“aм постановление със -
сила ин —.-η ; п-стнионян-м.
одИл {л-т. aediUs) 1. В арсаинн Рим —
длъжностно лице, което ce грижела
за обществените нпрн, хpaн-“aгСо

«ди олбгия
224
пътищата, πнв-pнтe и нътрсшшил род
на държавата. 2. прин. Общественин.
сдиолОгил (гр. - âidomal .срамувам ce“
п logos .внука“) Н-унн за Слаг-опри-
лимнсто.
Едйп (гр. Oldipous) 1. Митичен цар вн
драена Тнен е Гърция, нойте отгат¬
вал гатанката нн сфинкса: „Коежнао
същество ходи сутрин вн четири
краен, по обед — вн два, a вечер —
вн три“ (човек) 2. трен. Мъдър м-нек.
aдцриκИuцл (от aedificatlo) Ивгpaж■
g-Hc, построявано вн страда.
ο.η^Οβεη (от naг. editio, Önls .изда¬
ние*) КоИто ce оти-сл де издаване
нн печатни произнедевцл: а g п ц и с в-
в- техника — начините п пра¬
вилата за изготвяше вн тенст зн на¬
учно ивдншцо.
ожОнтср (фр. éjecteur) Уред за из’
смукание иа нOадтх, парн, точност
или πpαх-oBp-вви вещества чрез ув¬
личано от силна водна или парна
струн.
взерфолни (себс. и лат. foliun „лист")
Вид тънки nцогн от станиол, конто
ce употребяват за надписи п украше’
шин при πoдвоpзил вн книги.
«в0нo“cκи (от себс.) трин. Иносказа¬
телен, внмaceпpaц при цзκaвβaво - (нс
името На ёaтц-πцcоuн Езоп).
ввoгΕpйκ (тр. ezötcrikös) Посветеше е
някол тайна лице ; прот. Еезстернк.
■еаотерИчев, eв-твpИйеκц (гр. esöte-
ilkös „вътрешен") Тнен, скрит, пред¬
назначен само зн посветените; прот.
аезсторичев.
«вофагоснОп (гр. ôiaöpHâgoa .храно-
лрювсд“ и skopéo .пледам“) мед. Елек¬
трическа тръба с лампичка п οήΒ’
.^•0 за пвтлоденыо ин хранопровода.
•^(^(е^:^1^оск0нцн (гр. oisopHâgos .хра¬
нопровод“ п skopOo .гледам") мед.
Ивcлолеαво вн хранопровода с овo■
ф-тсснсн.
•озуИт (лнт. Ieauitea „Исусен“ от Iêsus)
1“ Член на κнтеnцмeceия срдов, ос¬
новни от Ипшнци“ Лойола през XVI в.
е служба ин нaгелимecκaгa църква
против всяко прогрес·“·- теменне,
като но сапоабнрнлн средствата- {ив■
мнмн, лицемерно, шпионаж, тBцаеτ*
нн), понеже лозунгът на ордена е :
“Целта оправдана cpeдегннгa.“ 2. прен.
Лицемер, неварен н д“уnимΕВ менен.
eзтнгИзъм (от лнт.) Лицемерие, .β^
лично, бвзπpинцпπшocг е нзОпраното
на средствата за постигные на дадена
цол.
ввтйтеκц (от лат.) 1. Който цpпшαg■
лежи на eатцт или е присъщ ин шетс.
2.	прен, Хитър, nтκне, Оовπpишuиπов,
nцueмepeц.
eйДΕгйзом (от пр. Oldos „образ“) тсах-
Възпроизвеждано ин зрителни прел’
ставни еBp-ви с яркост, конте а Оnцв’
на до тази ин нознpнятилтн норНди
внпaввнвe нн образа иа предмета
дълго време след неговото изиезвние
от вpитeлвoгб поле.
еенрисйж (фр. Oquarrissage) 1. стец.
Изгаряно труп-ввте нн умрели жи¬
вотни или р-занлови месни продукти
за промишлени цели. 2. Заведението,
е ебете стана тсен изгаряно.
окннтИв (пнг. aequativus) 1. грам.. Па¬
деж във фински ввицπ, чрез който
ce изразява сравнение. 2. Ивpaв зн
предавано на еднакви качества, напр.
“Той е толкевн лоВър, нслеото Осшс
п Внщн ну.“
окнИтор (пaг. aequätor „уравнител")
1.	геогр. Окръжност, мислеше цpe·κн■
р-шн вн повърхността и- Земята вн
едиакво paвcтoнциΕ от двата полюса,
конто разделя земш-то кълВо на - две -
р-ани целтeълёа — сЕнерне п южно.
2.	спец. Всеки среден кръг от нълОе,
коИто го лели на две ранни части.
оκвнтopиеп {пaг. αequatôriälia) Аcтpс■
ш-ыπмeеκи уред за бπpодeплвe цбпе■
жснистс вн воОосцо светило върху
вобΕецαгн сфера но отношение ин 0.-
ннтерн. Той а пригоден да ce bh-
Влюаннн чрез него ноцpвκыеннтб
дадове воВссис тлпе.
екваториален (лат. aequatoriâlis) 1.
КоИто принадлежи на анвнтсрн или
е присъщ на наго. 2. КоИто ce на¬
мира вн сенатора.
еквивалент (лнт. aequlvaleTs, entis
„равностоен“) 1. Ρηββοοββο, ранис-
ввнчвс, равносилно. 2. хим. Коли’
мествс от вломЕвт, ноетс ce съеди-
225
цннн с едва мнст водород или л вα■
манн. 3. икон. Стена, с конто ce из¬
разява стойността вн друга стока
(п-ритс сн “своВщ еквивалент, пс’
веже с тлх ce изразява отсИвсоггн
на есинен стоки). - 4. езиков. Езикова
оливцuн, колтс но - фуцкцил съвпада
с друга.
еквивалентои Слат. acqul-valeTs, entis)
Рaввсввнмов, равноценен, равен то
τепоыцвн.
еквивалёвтвсст (от лнт. acquus .раван“
п valeo .струвам") Рневеввнмнеош,
paевеuоввoтг, pнβвсоилвсог.
веннлибрИст (ст лат. aequllibris .в
равновесие “) 1. Опитан гимнастик в
п-зевв вн равновесие ; акробат, цир¬
ков артист, кеИте ce зашнмНнн с вк-
ниnцBpцттцκн. 2. прен. КеИте сОимн
дн хитрува, дн цвoπнмΗнн ; - χцгpвu.
еквилибристика (от лнт. aequllibris)
L Изкуство да ce пази равновесно
при твърде трудни положенил зн тя¬
лото (дн ce холи но въже, вн едва
' ръка п- др.); ловкост, сръчност. 2.
прин. Лавирано, хитрост.
екнилИВър {лнг. aequus .равен"п llbra
.везни“) Равновесие.
вκнцnинвнpвocг . нт. aequ^ . ра¬
вен“ ц lirea „черта“, ,рса") литер.
Спазвано вн изискваното в праведно
стихотворение броят п редът вн cгц■
ховата дн тъетвагcгвтвн.т вн Орон и
рода им е оригинала.
вннннбес {лнш. aequus .ранен“ п нех
.нощ1") Равноденствие.
«κнцπетонuцΗлан (лнт. acquus .раван“
и potens, entis „силен“) С еднакъв
цсговцинн.
вннирИтмил (лнт. aequus .ранен" ц пр.
rhythmös „ритъм") литер. Точно прО-
лавнва вн .pцтмимвенигe стс0овсоти
ва всеки стих при превод.
екдомИмев (гр. вН „-г"„ .извън' и
dêmos „народ“) 1. КсИтс е п^нъв
варсдн или родината ; отpнвттвтвнщ.
2.	Отдалечен, gнnомав.
вклИн (тр. оН .от“ и dike „прано')
ист. Защитник, предимно защитник
ва църковни права пред снотсентн
власт.
15 Речник на чуждите думи в българскиа j
екзПрхия
4нор {воы. Eck .огоп"„ фр. équerre).
1.	ГeoлeвимΕенц ивегpтыΕHΓ за ивлц■
гнив и спущано вн перпендикуляри.
2.	Топографски инструмент зн пес’
трсявнив вн ъгли вн местност.
сезИнтои {пнг. exactus .таиои*) Съвър’
щоц, тсмов.
онзнлгИuил {пαш. exaltatlo) Възгеpжо-
вест, твърдо вовётдΕВс състояние,
Ослозвовн вовBудeвocτ; въодушсв-
пaвиe.
внвнлтИpны (от лнт.) Докарвам дс във-
торт, възбуждам, въодушевявам.
aнвннгйpнв (от лнт.) 1. Който ce на¬
мира е внзaлгαuцн, силно воз0тgeв.
2.	Нpодцввнннв от eeзaлгниил, про¬
викват от Εнзaлтнuцн. 3. Нвтpaввс■
весен.
внвαыcвйгеp = онзнмпвнтор.
аeвнмцвйгбp {лaш. examinator) КоИто
н~ *нтва, мnвв вн ивццгвн нсмнспн.
вκвнвтéмн (пр. exantheMa) мед. Изрив
вн кожата.
оезнрИцил {лнш. exaratio) геол. Смък¬
вано повърхността вн планински ска¬
ли от движещ ce ледник.
вκзнpгцκулИццн {пнш. ох ,ег- п arti-
culus .става") мид. Премахвано вн
става.
4eвнpх (ст Oxarchos) 1. В древна Гър-
цин — глнвов жрец при храм. 2. На-
мсстиин вн низавтиИснил император
е римските му нладсвил слал IV в.
3.	църк. Висш църковен сановник,
BHA-mme вн вeвaвцcцын цpнвеcпнввa
църква, варамавн екзархия.
онзархИт {лнг. exarcHatus от гр.) 1. ОВ-
пacг, управлявана - ст екзарх. 2. Власт
или длъжност ва внв-pх.
скзархИИски (ст тр.) 1. Присъщ или
своИствов вн оκaнpх. 2. КоИто при¬
надлежи вн екзархин.
вκвнpхйcг (ст гр.) ист. Който цρцввн■
вал властта вн екзарха, привърженик
в- вκаapхннтн, a но вн гpоuКил пат’
рннрх.
ензИрхня (тр. exarchia) 1. Област, уп¬
равлявана от оκвapх. 2. Сграда, в
конто ce помещава ннвuалнpцлгн вн
екзарха. - 3. Власт, - управа ва ахзарх.
4.	Самостоятелна иыpκен, управлл-

екзацербация
ваша от екзарх (нашата църква дС
1953 т. беше екзархия),
ΕκвαuвpО“цнн {nнг. ох „от- и acerbus
„остър") мед. Избстрнцо вн Волестви
лнлсвнн,
вкзвгВзн (тр. cxegcsls) 1. Толκтβaвв,
нзнсвнвавв, ебневнеaвΕ вн библейски
тоестенс. 2. Филологическо - -Внсия-
вана в- лнтоpаттpв- произвсдснно ;
интерпретирано, ннтвpπpΕTauил.
сезстВт (гр. exêgetes .толκтеaгал“)
1.	Толκтвaтвл вн предсказания - вн
оракула ; тълкувател вн закон. 2. Бо¬
гослов, коИте то>лeунa библейски ни·’
пи. 3. Филолог, кейте ннтерпретир-
гвκтг.
eK3erOTHKa (тр. exègètlkO) Наука за
гълeтеαна п еВнсняваво ва текстово.
ΕКЗΕнеaтTpн (от лнт. exsequor „иаnоn’
ннанн") 1. пол. Удостовсренно, дн -
нане вн чуждестранен κбвcтп, с есето
правителството те призвана зн к-н-
отл. 2. юр. Изпълвнв.анв в- съдебно
решение, нздалвво от друга доp’
жааа.
ΕeвΕeтгHвн (лнт. ckaéoütïvua) Изпъл¬
нителен комитет.
eκвeκутйвeн {лнш. exseouti vus) Изπыл■
витален.
eeвeeтгйpaм (ст лнт.) 1. Ивnолвнвaм
смъртна присъда. 2. юр. Изпълняван
рсшснно вн съд или постановление
ва вaκев. 3. трин. Ивπолвнвнм стро¬
ителен план.
ΕКЗΕКTΓОp (лнт. CXSéOütor) 1. Изпълни¬
тел вн съдебно рсшснно, еълнн-нз■
пълнител. 2. Изпълнител нн завеща¬
ние. 3. Иаπолвцтeл вн смъртна при¬
съда; пшнч.
вeввeуццн (лнт. exseoütiö) 1. юр. Ив■
пъл навие вн смъртна нрнс^ът^^ ; на¬
казвано със смърт, смъртно внκαвα’
шие. 2. Прсднв-не имота вн длъж¬
ник. 3. Нpнпаτнна вн внκнвнтолни
мсрки от едва държава сра щу Друга.
Εκвёнα (тр. Okzena ст ekzéô .нранн
лн кипи“) мед. НΕзapнава кожна -Оо-
лсст, придружава със cнпeв - сърбеж.
снзсмплИр (лнт. exenplar през рус.)
Единимой предмет от родина одианви
прсамстн. животни, pнтгввнл п др.;
нармс, броена, къс.
225
анзèыпuцн- {лнш. exemptlo) Изваждано,
цаκпюмβαвe, освоёожднвавв от власт
ва внеого, ссоВсис па манастир ст
мастна -управа.
eНвиcтeнu, вeвиегОнццл (лат. exister-
tïa) Съществуване.
оκвиcтёнц-мйвцнуы (лат. existentia и
Minimum) НнИ-малк-тс сродства, с
които може да ce преживява.
вκзиегΕHцинлезън (от лат. exlstertla
.съществуване') Иpauиевнлне reMO··,·
е съвременната буржоазна философия
{възвнeн-пo в Горн-нил е ерня вн
ЗОто години вн XX е.). коетс поддържа,
ме съществуването предхожда същ’
вестта вн вещата. В своята стикО’
философска система вκзиетввциαлив-
мът иска дн представи зн оВщемО’
вешни п дн нзднтвс де стспов пн
обективни категории чувствата вн
страх ст смъртта п вн стм-ннив,
конто волнтβ-г цзправввнтн пред не’
минуема гнОел буржоазия.
вк^истИрнм {oш лат. existe) Същсству’
вам, живея.
оκзo-{гp. Oxo „вън“) В в-мaлеге вн слож-
вн думи означава външен, извън
темо.
eκвегHмин (екзо- п пр. gânos „бран“)
№01'“-·, ва бракове между жените
и можeгe ва един п съща общест¬
вена група (род, плене); ср. овдо’
гамнл.
οκ-γΟβοη - (екзо- u гр. géros .рсд“)
От външен произход ; обясняван с
външни причини.
ензВд «ексоа.
аκзoдepмa=eeгoддepоa.
оκвop0цтaвтeн {пнг. exorbitans, antis)
КсИте ивлнвa от обикновените гра-
виuн.
Εκзбиийзом (от гр. exorkizo през лнт.)
рел.. Заклинанно, изгонвано вн ,злн
духово'.
оезосмОзн (екзо- п пр. osmos .проник¬
ване') 1. физ. Провикеаво сгвын - на¬
вътре вн р-здолсин едва от друга
томности с p-зпнивa κ-нuΕвгpнuця.
2.	биол, Пропас вн πpocнтeв-нe вн
гвч.вoег нлп paвгееpани вещества из
клетките е вaеОинaллщнтн ги среда;
ср. ввлoемевa.

227
еклбга
eeвoет0зн (екзо- п гр. ostOon ,е-ст“)
Нарастване вн коства тъкан върху
нсст.
ееззОт (гр. exotlkös) Растение или жи¬
вотно от страни с рязно отличаващ
ce климат от страната, в ксято ce
oггnвждaт.
вез-тврИе (тр. exotcrikos)- Непосветено
в изеества тайна лице; непосветен;
ср. aaетвpиκ.
еезотЕрИивн (пр. exôtérlkôs .външен“)
О0щелеетыπвв, достъпен п зн BΕnе■
свотонито ; прот. Εзoгвpичвв.
eeабгepыйиeн (екзо- п гр. therMös
.топъл')- Който нзnомβα топлива.
вeзoгйвом (ст тр.) Използувано в ли-
тΕp-ттpaгн п изсёpнвцталнсге нзнус-
стнс сюжети ст далечни страни, пре¬
димно от Далечния Изток.
«взбтикн (гр. exötlkös .нъвшΕH-) 1.
Съвкупн-ст от характерни черти за
далечни, предимно иaгемви и южни
страни, нойте ст гпeдиιтΕ вн хората
от другите страни сн шосВимайвп,
чудновати. 2. прин. НеоВикнонсво,
нудноват- за една страна.
оeвбт■йивн, eκвoг“мeеκи (гр. exötlkös
„мтжд“) Î. Ксйтс ce намира нзвон при¬
етото, извън обикновеното ; лалсмев,
нуждозснон. 2- Чудноват, иосбцквоасц.
оeз-гибрΕн (екзо- п гр. trophê .хрН’
вн") биол,. Наименование, еосто ce
дава внπαpaaиг, живеещ върху opпн■
визъм, който то -храни.
eκвефтйлм(ин) (екзо- u гр. ophthalmos
„екс') Ненормална нвnоκвнл-cт вн
очната нBопκa {ннпp. при Базедова
болест).
внивОн {пнш. aequlvocus „gетеннcлeн*
првз фр.) литер. Днтенцелeнбcг, gнт■
сн·^.· иннон.
оейп (фр. équipe) 1. Група, отбор. 2.
О0лΕeпo п еъ-pожeвнв за нввоcтвa
раВ-та, прадимвб зн спорт и турН’
зъм.
онипИж (фр. équipage) L Целият личен
състав, нойто oбеnужнα - кораО, - еaме■
пΕг, таин. 2. Брегова войскова сли¬
вица от морската пехота, която служи
1 за попълване вн еорнОин екипажи.
веипйрам (фр. équiper) СвнОднВам.^еб-
заеажднм с - всичнО вссВхсдинс.
екипировка (ст фр.) 1. Снабдявано,
обзавеждане с всичко воеВходимс.
2. Снаряжение, предимно за снипн-
р-вс.
оклИннсил (гр. cklaMpsi^) мид. Със-
тоявие, характеризиращо ce вн“’Mcеге
с конвулсии п припадъци, със загуб¬
ване ва c·оавнниe ; тежн- внё-лявαвc
вн деца до 2 години и вн Вромовни
жени.
ΕКЛΕвнäpа (гр. ckklêslarchos) църк.
Глава вн църква. църковен началник.
ceлΕзц“ет (τ.. ekkleslastös) L ^0^-
нсдник. 2. Заглавие вн ОнблсИсен
евнтн, приписвана ва Сспемев. нснтс
вαпoчβα с луните: .Суета вн етeгигc,
нснинс с етотa“.
склСзнл (тр. ckklesia) 1. В ' древна
Гърцнн — съёрнине ва граждани.
2. Християнската църква, общество
от вярващи християни.
еклектизъм (гр. eklektikos .нойте из¬
бира") 1. книж. Бcвπpинци.пвс u мв-
х-виине съчстнинс на рнзибр-дин,
вЕсъннестини и противснал-жв· вов■
тлели е науката п р-лoеoрингн. 2.
В - изкуството — формално, махани’
месно снссвнно ва различи· стилово.
склектИк (тр. cklckilkόa) 1. Привър¬
женик вн ceлcκтцвнн. 2. Учен или
политне, нойто ёcзпρннuиπвo свързан
противоположи· възглед·.
ceлΕeгнκa—ceлΕlκгйзон.
cκлоeтймcеκи (гр. eklektikos) Който а
св-астнов ва внлентнзнн.
селВр (фр. éclair) Тестен сладниш с
продълговата форнн и с пълнеж от
крем.
селцнЕтър (гр. ckklino „отклонявам“
п тспоп „мярка") Топографски ин-
струнснт зн првОлизитолво спродо-
лянс наклона нн мсстност пс егве-
шсннв па хоризонта.
ceп“пτπea (тр. i'UlelpHkO) астр. Голям
кръг от нсбссната сфера, ноИто ce
пoлтмαβн от πpеецчaвeгo М с цлoо-
ебсттн па зΕ^нннг- -рВита По вел ce
наβоpшβa видимото (от Земята) го¬
дишно движснно вн Слънцето.
вклОгн (гр. cklogO .ивёеp') 1. литир,
Отделно избрано стихотворснно ст
алии автор. 2. литер, Стихотворение

еколбгия
със съдържание из пастирския жи¬
вот, бпцвκе до идилия. 3. СВорвик от
ивОpαнц стихотворснин. 4. юр. Ви¬
зантийски сборник от з-неви, ивл-gов
през 726 т. от низантнИснил импера¬
тор Лъв IIL
аeспОτин (тр. olkos .къща* п logos
.внтнн-) Наука зн “вaимooτв-шeвцотс
вн организмите (животни и растснил)
и околната срала.
верИв (фр. écran) L Подвижен щит
или заслон срещу топлива. светлина,
вода п др. 2. техн, Метален щит,
коИто предпазен вnвнгpцмвенц уред или
друга мнщивн от външно влияние.
3.	В χцдpбΓΕхнцκ-тa — нoдoвоπpo■
nтеκлннн п-крнвка откъм нсанатн
страна вазснвснасипнитс п κaмΕввевн■
сипните язовирни стсин ц откосите и
донсге вн навалите, конто намалява
филтрацията вн водата през насипа.
4.	Гладна Олла повърхност {моеге ст
πпншве), върху конто ce gвмевотpи■
рат изоВражовня с gцнпoацгивl рип-
мее апарат u под. 5. трен. Кино ;
малкият екран — галΕвцв-p.
вκpнвивИцин (от фр.) Приготвяне вн
вещо зн прожектирано на скрав.
окрнвйрнвв (от фр.) 1, Защита вн
уреди от външно влияние. 2. Снима¬
не ва филм. 3. Приготвяно вн вещо
за прожектирано вн екран.
оκеαпеешцпИpцй (тр. exapoatlИârlôт)
църк. Утринно иоpневвo песнопение.
онсн^п^сИлм· (гр. hexâpsalMôl) църк.
Шоешсπенлыцо, 6 отбрани ценnыaе
Εκе■ (пнг. ех „от“, „извън“) В нача¬
лото ва сложни думи означава и з¬
е ъ в или В и е ш.
eκеёgpн (тр. exCdra) 1. Архитектурно
оформеше полукръгло мнсто зн сяда¬
не виснс до стоин. 2. В древна Гоp■
цин — полукръгла издатина в налс-
вала с моста за сядане. 3. В аровицн
Рим и πб’Ноове — приемна, гостна.
салон.
ΕeеΕлBвu = ΕнецолΕнц.
весОр (тур. ekser) Гвоздей.
сксНе (тур. eksik) Недостиг е тегло,
лнпс'н, πcnoегaτъчвo.
окснейтор {еш лнт. exsicco „цветшн“ны- )
Урва зн изсушавано нн препарати.
22В
екскаватор (ст лнт. excavo „дълбан“)
1.	Самоходна машина, конте .0^0·
пс разви начини помен, полезни ив-
нецнeни ва открито или загребва спп-
nцвп материали, пренася п пвеин“&
изкопаната или з-грсбннн маса вн
снралолонс място; ср. Онтвр. 2. Хи¬
рургически инструмент за издълба-
нане.
оксенвНцнн {n-т. excavatio) 1- Ивgъл’
Вававс, разёнвавв нн скали п др. с-
взрив или екскаватор.	2. анат,
Вдлъбнатина.
Енсеамуниейццн {nнш. ох еHзβов" п-
oôммunlkatiö .общуваше') Отлъчвано
от църква.
вκеκopвИццл (лнт. ох п corluM „ножа“)
мед. Протритс мнсто вн кожата.
вкснрс^нёнт (naг. cxcreMcntum) Изпраж¬
нение ; тор.
eκеκpeт {nнт. cxcretum „отделено*)
Огgeплнo от организма ненужно πпи·.
вредно веществс.
вκеepΕuин (от пнг.) 1. Отделяне.
2.	Дейността вн жлΕaигΕ п вн други
ортнин за отстраняване от opгнннвнн
пн различни продукти вн оВннвнтн.
екскурзиант (ст nнт.) Излетник.
весеурзин (лат. exouгaiö) Пътуване де·
определено мнсто с научна цел или
за -тморн и развлечение ; ивлeт.
eκеeуpе (пαг. éxoürsüs) Отстъпване от
главната тема за обяснявано вн стра- -
вимви въпрос; отклонение.
eнеnИBpие (пнг. ех llbrls „ст -нынтитв-
вн") Етикет, вн нойто сн написани
гeви две думи (ех llbris) п след тях
името вн притежателя ; залепва ce вн
вътрешна страница вн книга.
внеынтρиκтлйцнн (пaт. exMatncuaalio,-
Отписвано вн студент.
весОд (тр. Oxodos .изход“) 1. В нитим-
вата гp-τаgия — заключителната маст¬
на πp-цв“eдвнцeг- ; тържествено из- -
nизннe вн актьорите ст сцената. -
2. Заглавие вн ВиВлойсна книга, елин:
ст нотте книги вн Мойсей.
eκепнввй“вв (пaг. exparsio „paвшнpe’-
виен, фр. expansif) 1. Несдържав a
пр-нвнвнно ва чувствата си, н-Ито но-
ce въздържа; ивлцнгвgав. 2. Напа¬
дателен, вaвеeвнгeпΕЩ трабвт -лскщ
229
cκеπαнвйβвеет (от лат.) 1. ИзОтхлц■
нсст, HΕβъзaоpжaнеcг, изnиятΕлвoеш.
2. Разширяване, стремеж към заграб-
в-вв на чужан торит-рпи.
оκеnйввцн {лaг. expansio) 1.пол. Стре¬
меж зн разпространяване и разши-
рнвнве вн πелцгимeоне и икономи-
носно влияние, власт, владение п др.
2. Агресивна н-лнтика вн империа¬
листическите държани зн завладяване
вн чужди тернт-рни, еол-вни п па¬
зари п твЦЩ-ж-нaвe ва πoлитнмΕе■
ентн п икономическата ввзаенсцмост
вн други стран·.
eκеπнтpцйuцн (екс- п nнг. patrla ,ро~
дива") Изгонвано от oгeчeетнбгс.
енсннтрнйрнм (от лат.) Ивеeлвнм от
бтаностнотб.
експедирам (лат. expedio) 1. Изпра¬
щам {егoκa, писна, вΕетнцuи и др.).
2 разг. Отървавам ce ст някого ;
отпращам.
експедитивен (фр. expOCitif ст лнт.)
Бърз, еpомΕн; деловит.
експедитивност (от лат.) Бързина и
лекота е работа ; сръчност, geлбβи■
тост.
скспедИтор (н. nнг. cxpcdïtor) Лица,
което ce занимава с ивцp-щнвe вн
различии стони п предмет· по влак,
поща п ар. ; изпращан на стоки.
внспсдИцил {лнг. expeCitio) 1. РaвnpΕ-
лолнив п изпращане нн писма, нсст-
н.щн, списнвил, - книги, стоки и др.
2. Служба е учреждение за pαвnpв■
доляно п изпращано. 3. Изпращане
вн група е лнлемво пътуване с науч¬
на цол или със споцц-лин задача.
4. Пътуване на труп- с научна или
друга специална задача. 5. Група ли-
цн, конто изпълняват такава —aHMa.
експеримент (лнт. experiMcrtum) 1-
Преднамерено прслнзвневнив нн ηη-
кос явление прн т-мно определени
поетбримц условин за наблюдаване,
измервано п пр. с цел дн ce нствър’
дн или опр-всртне инков предполо¬
жение или хипотеза, дн ce установи
•еще воне или дн ce демонстрира
нсщо тетнв-вeн- ; опит. 2. Нpнκги-
месно изпитваше вн материал, начин
на работа, пр-сет вн закон и пр. - м
експлозив
eκеπcpпмcвгйлвв (nнг. cxperlMentalis)
Основни вн епцшн, πoптмeв вов ο^βο-
ен вн опит.
eнеπΕpцыcвгйгop (лат. cxpenmeTtätor)
КоИтс пр-нн научни опити.
експериментирам (от лнт.) Прави на¬
уми· опити ; опитвам.
eKcTOpT {л-г. expertus „опитен“) 1. Чо¬
век, който познава добро вещо ; ве¬
що лице. 2. Натоварено от съд или
друг- учреждение лнце, ковто дн ce
произнесе по определен въпрос.
експсртИза (фр. expertise) 1. Иaелcg■
в-нс от еπcuвнnцегц вн цввeешcв въп¬
рос, за да лнднт нвевив. 2. Рαвpeшн■
внве вн спорен въпрос мpΕa скспортн.
вкснирнт-рсв (от лнт. exspiro еHаднш■
ннн“) езаков, КоИто ce изгоенрл със
в-енлв-нΕ вн въздушната струн.
eκеnциИuин (.лат. exapiratiô) 1. ^.Η^ω-
нане вн въздух ст бcпига дробове ;
издишване. 2. Засилвано вн излиш¬
ната струн.
eκеπлннгйuин (от лнт. explanto ,прС’
саждан") 1. мед. НpΕенждαвc на жи¬
ви тъкани. 2. НpΕеaжaнвΕ вн p-егcвцл.
eκеnлцeИццн (лат. explicatio) Обясня¬
вано нн телoевц знаци, ссоОввс вн
плацове, карти п педеОвп ; ср. ne■
гоила (6).
веспл-нтат-р (от фр.) 1. КоИтс из’
πoлвуеα нощ- зн снол сметен. 2. Ка¬
нит-лист, кулак, предприемам, нойтс
притежава сродствата за npoцввсg-
ствб, използува труда вн други п си
цpценoнвa плела вн техния труд.
eнеπпенгйццл (фр. exploitation) 1. Иa■
ползуванс вн чуждия труд от при¬
тежателите вн средствата за πpеив-
е-дствб, извличано полза от труда вн
друг· ; ксжолврствс. 2 Разработвано
и нвπелзунaнв вн природни богатства.
3.	Ивπеnзуβнπо нн πpΕgnpцнгиa, ва
превозни сродства, вн земн и т. в.
експлоатиран (от фр. exploiter) 1. Нpп-
свонван си плода от чужд внонов
труд, отраВанм раВатвимесни труд.
2 Разработвам природни богатства.
3.	Използувам продпринтио, земн,
пpвнoвни сродства п др.
вκеπпoвИе (фр. explosif) 1. Избухливо
вещество, взрив. 2. езаков. Съгласна,

експлозивен
230
конте ce прснзнасн с нзбух вн въз¬
душната струя (т, н, g, т, 0, н).
аесплозИнси (фр. explosif) 1. Който
може дн оксплодира ; ивОтaлцβ, βвpп’
нов. 2. Който ce привежда е движа’
ние мрсз вътрешна Εκеπлoапн, коИто
ce извършва чрез вътрешна вксплб-
анн. 3. езиков. Който ce np-иаκнел с
•збух нн воалушвнгн струя ; експло¬
зивна съгласна = вκеπл-вив (2).
вκеπлбвцл (nαш. explosio) Взрив, цаОтх■
внис, придружено със силов трън ;
возплннΕвнн-HΕ вн взревн· вещества,
придружено с трясък.
експозО (фр. exposO) 1. Кратно съсО’
щение ва πpcдег-еигcл на правитсл-
С7ВОТО в парламента то въпроси от
текущата политика. 2. Кратко събО-
щеНис върху книга, документ п пр.;
цвлoжcвиа, доклад.
eKcTO3KMéo*bp (лат. exposltus „ивnе’
жен“ п тр. Métron »няреа") Уред зн
нвнcpβαнв вн времето, през еостс
еёΕκгивот вн фегoгp-реκн апарат
трябва да Въдо егβ-pΕв при снимано
е зависимост от светлината, енимн■
вия обект п лр.
вκеnoаигTpн {вcы. Expos^u*) Атснту-
рн вн чужда държава.
експозИция {п-ш. expositio .ивлсже-
ВИЕ") 1. Встъпителна част вн лнтсрн-
турв- или нтзнκ-лв- произведенне,
конто съдържа мотивите, нойто що
ce разр-Вотват е пранзесаевнето.
2. Нареждано, излагано вн предмети
зн глед-ве, зн изложба. 3. Времето,
през н-етс обективът вн фотограф’
сннн ап-р-т стон oгв-pвн за снимано.
ексн-тИт {лнт. exponätus „oегαβав за
показ") Предмет, излежан е ыувΕИ,
мострен внианр, изложба п ар.
аеспонВит (лат. exporers, entis .по¬
казващ“) 1. Липе, предприятие или
учреждение, ковто излага предмети
в изложба. 2. мат. Пoκнвнтeл вн
стопов.
-нспотерам {пнт. cxpöno „показвам")
1.	Показвам предмет вн ивл-жОα,
нострев панаир и ар. 2. спиц. Ивлн■
там (фотографска плана нн дсИствистс
нн светлината.
експОрт (нигл. export ст nнш. exporto)
1.	Износ на стон· или напитали зад
граница ; износ. 2. Количество п отеИ■
в-ст вн стоки, ивнeеани зад ' гpнвцuн.
експортен (ст лнт.) Иввoеcв, еπpeдe■
лев за експорт.
окспортНрнм (от лат.) Изваслм стоки
е чужОнвн.
внеπopгь0p (фр. exporteur) Лице или
opτ-вцз-uин, конто изв-снт стон· в
чужбИш“ : нвnсеитвл.
скспрЕс (пт nαг. expressus „усилен“)
Б'ъpa - влак, н-рнО, нвгботе и др. зн
дълго пътуване·, които спират само
вн най-талонито гари п пристанища.
експресивен {рp. expressif от лат.)
ккиж. Изразителен.
cκепpΕеиoвИвъм (фр. cxpгésaiönniaмc)
Уπαломнo ннпрне.лЕннс е в-πaлвoве’
рспсйсеото ивκуогвo п литература в
началото' вн XX в., к-отс схваща
външния с-вят само като средство —
нзр-знв-нс нн еуёeκгнвнoге еоет-нниe
па м-веен. В еев-βaгa вн скспрсснО’
ннзма стон oгм-яниΕге п еBcвеΕpнвa■
нсто на ивдинидн от буржоазната
л-“етвнгΕΛнoеш.
вκеnpоеκ-“Иег (фр. expressionniste)
Привържсник вн Εeепpeеиoвнзнн.
eKcnpOcMT (лат. expressio) Изразител¬
ност, сила нн проява вн чувства и
прсжиене-вил.
аκепpеыееил (лнт. cxproмiasio) юр.
Дог-еор, при който трст- лице' псО’
мн зндъпжΕвцΕгo вместо ответника.
анснрбмпт {лнг. exproMptus „Bоpв*
1.	Кратна ром, произнесен- без пред’
в-рн'тслв- подготовка ; имnpoвцзнuнл.
2.	литер, Стихотворение, обикновено
с весело еолоρжαннΕ. еовл-ДΕне пс
вне-еъв елтмaИ п без подготовка.
3.	муз. Мнлно мтвиκaпнс произведе¬
ние, еовд-дeвo като импровизация
прп иацълвввцΕT-.
вκеnpбмnгo (от лнт.) Неочаквано, баз
подт-товен, из един път.
скспроприИтср (фр. expropriateur ст
лнт.) Лице, н-ото извършен отчуж¬
давано.
cκеπpеπpийuцн (лнт. ех „извън“ л
proprius .собствен") 1. юр. В буржо-
-.звсто право —- насилствено отчуж-
281
дннаве вн - имуществото, изземвано
на имоти от страна вн държавата.
2.	ИзвΕНβαнc средствата вн πpбиавел-
ствс ст един класа пс внеиnотвав βη-
мин или пс икономически нът ; се с-
npoπинαцня нн експро-
npнaгoингΕ — прн оеuцнnнетu-
чеснито революции изземвано пн
оpcдогвнгн за πpoиввoдег“o от капи¬
талистическите Εκеπлoнтншopц п прев’
pъщнвeгo им от мастна е обществена
собственост — pΕ“-люин-ввв акт вн
диктатурата вн пролетариата.
експроприирам (фр. exproprier) 1. От’
вемнм, изземван, извършвам внеπpo■
πpиanцн. 2. Лишавам от еpвgегенгн
зн пpoиввoдет“е.
внепTлецн (лат. cxpulaiö) Принужда¬
вано вн чужденец дн в-птевв дадена
държава е кратък срок порна· из¬
вършени нарушения или поради nиπ■
сн вн основания дн праОнвавн н вся.
онстИз (гр. ех »вън“ и atâals „стоене“)
кнаж:. Бoлeвнeве възторжено състоя’
ние, крайна степен нн возхшuоннe,
достигаща де болезненост; вовтop’
женест, възаитанбег.
cκетcмnopHлcв {лнг. extemporaiis) Не¬
очакван, вcнαпΕΕв.
скстснзИвсн {лнт. extensivus) Рнaπp-■
стрян, разширен, p-впpоеннт ; екс-
тснзнвво зЕМеДЕлие — ЗΕ■
недвлнв вн широка πп-щ, със слабо
развита техника п внсъе урожай ;
прот. цвгeввцβвв.
cнегcввй“всет (от лнт.) Рαвπpбетpнна-
вoег, - pαзшиpавеег.
внетBввил (nαг. extersio) мид. Ивтаτ-
пнвc вн мoеΕЩκoг- тнл- или нн части
от вето пс надлъжната им ос с лс-
чоВна цел.
cнегBввop (пнг. extensor) анат, Мус¬
кул, нейте разгъва; разгъван.
cκетepиBp (лнт. exterlor) 1. Външен
ивгΛΕЛ, външност. 2. Външен вид и
гeлoел-жΕннc вн жив-тинтс.
внешcpитсpиДпcв {лнг. ох „цвеов- и
territorialis »земен*) Който ce ползу’
на с Εκегвρнтopн-лвoет, смятан зн
непринадлежащ вн страната.
eнетcpигсpиИлнеег (от пнг.) Положе¬
ние вн дипломатическия норссн-л.
екстракт
войска, нсавви кораби и самолети,
внннрнщн ce нн тсритбринта или в
твpиг-pн-лнигв вод· нн чужда лоp■
жнен, състоящо ce е вcпблеыдвoет ин
мастното правосъдие и севoёбждαв-на
от дейетвнлгн вн мастната админист¬
рация.	,
онстсрвавт (от лат. externus .външен“)
1.	Лице, новтс полата изпити е някое
нисшс умсОи- занолвнис, Оез дн по¬
сещава лΕκuнии тπp-жвcвин. 2. Уме’
•не, есИтс но живее е пансиона при
училището ; .външен' умение.
еестврнНт (от лнт.) 1. Система зн за-
“оpшзнвΕ вн сродно или висшо учеб¬
но заведение мрсз онмoегент■eлв“ исл’
готовка — без насещ-в-вс нн лекции
и знннннпнн. 2. остар. Умилщлв, прн
н-ето ■инм.а пансион.
cнегвpн“pны (ст nнг. cxtcгrua) Нpц-
вTЛнгΕлпе нзлращнн ннн-гс извън
граинцитс вн държавата ; ивτбвнны.
вκегиpпйт-p (-т лат. éxatiгpö „наκ-pΕ-
няннн") Вил земеделска машина зн
дълбоко разравяно вн пръстта п цв-
еорсвнвнвв нн плевелите ; ср. груев..
внстирнацин {лαг. éxstlгpailö „изскуб¬
вано“) 1. мед. Ксрениб прсмахванс
вн -ргав или част от вето. 2. №.--
рсняваве. 3. трен, Премахвано, уни¬
щожавано.
ёнстра (лнт. extra „извън") 1. КоИтс в
от ннй-доёро качество. 2. разг, Мно-
те н-0pe, отлично.
екстравагантен (фр. extravagant ст
лат.) Който нвлнвα нз“он -бщ-прис-
т-то ; необичаен, ввеОнкновев, егpн■
вон, оригинален.
вκетpнвнзет (лнт. extra „нзеон" п vas
„съд") мед. Излязлата кръв от еръ’
нои-синто съдонс в съссднитс тъкани.
вκетpнвнзйuин {лнт. extravasatio) мед.
Вътрсшсн кръвоизлив, κpъвеивnцв е
тоeнпнтΕ от нр ъвовосинтс - ο.-“,.
екстрадИция ^ι.. extradition ст пατ.
ох „извън“1 и trado .продавам") ^0-
даенпс вн нужд гражданин (поданик)
но искано нн собствената му държа¬
ва за нарушение вн вαeевнтe И.
сестрИнт (лнт. cxtгaotüм) 1. Всщсствс,
цввлвмeнс нс химически начин от
pнетигeпвн или животинска тоκαв и

екстрактивен
232
др. 2. ЛемвВев препарат ; лекарство,
цoлтмвнo ст сгъстени с-ново вн лΕ■
меОви вещества.
eκетρнκтйвeв (от лат. extractus .из’
влечен") 1. Пелтмвн чрез eeетp-хнpн-
вв. 2, Койтс м-жс да ce иввлнмн,
който има свойствата ва екстракт.
вκегpйκгop (от лнт. extraho „изнnц■
мнн’) L Апарат зн оестрнхир-ие.
2.	Нpцецсеo0лвввв зн изхвърляне вн
τиnз-гн вн патронника. 3. мед. Инст¬
румент зн изваждаше вн зъб, за от¬
страняваше вн вобΕB нерв или вн
чуждо шлnс.
aκетpнeццн (лат. extractio) 1. Меха¬
нично изваждаше или изтръгвано вн
вещо. 2. ИввлимαвΕ вн известна със’
танка от смес с помощта вн paзтвo■
pцгΕn, нойто разтваря само тая със’
танен. 3. Извличане нн метали от ру¬
да чрез p-алaгaнΕ вн съединението,
зн лн ce отлели металът.
вκегpнπoпИuцн (фр. extrapolation) 1.
Ивгeпeκтунлвн {тметβeнн) операция,
с конто олив процес, едва в-κ-вoнвp-
вост нли пpбЕeρeв вн практика опит
ce прилага и н съседни o0n-еги, ηο-
нтс но са еВеет вн прнно наблюдение
п проучване. 2. Обобщаващо вαeлю■
мешно въз основа вн частични {раaГ’
мовтарвн) данни. 3. В статистиката—
начин за намиране числови ц-e-з-га-
лн иввън пределите вн д-аен опр-ни-
меш етнгцегнмΕеκн рел. Използува ce
при ет-цнвеκoтo оперативно и nep■
спскти“·- πн-вцpαнв.
онстрнарднвНрев {nнг. extraordinarius)
1.	Извънреден, нсоВцмнев, нсобнево’
нов, рядък. 2. остар. Който но зае¬
ма катедр-, заемащ мнсто вн цpбрΕ■
сор, вeвнвeжднщ катедра.
екстрахирам (лнт. extraho „нзвл·--,^)
1. Изваждам, отделям. 2. хим. От-
пeлны вещество от снес с помощта
нн pнвгв-pигeл или нпнрнт.
сестрёнев {пнш. extremus) Красы, нз-
въвнерев.
оeегpeнйвъм (ст пнг. extreMus „кра¬
си") Нpнв-оpзнвoет към крайни βов-
глоди и мвркн, осеВове е политиката.
eeетpeнйет {-г пнг.) Привържен·. вн
кр-Иин возτлeли п мерен.
eκетpéмтм {лαг. cxtreMUM) мат. Най-
голямото п ннй’Мнлкоте звнмевие ва
величините.
Окстрет (лнт. extra „навов"■) 1. К-Ито
а извъврвле‘н. 2. Неотложен, вепреД’
ВИДЕН.
вκетpoеπeκш“ввн (лат. extra живеъи'
п specte „гледам“) Основан вн οΒοη-
тивно наблюдение нн външните про¬
яви.
eнеудаш {лнш. exsudatus) мид. Точност,
конто и.втцмн при възналовин ст етΕ■
вито вн кръвоносни капиляри е тъ¬
кани или телесни кухини.
еесуд“цнн (nнт. exsudatlo) 1. Процес
на оёр-зуванс вн сесуднт. 2. техн,.
Процес вн отделяно от взривни βο-
шоегвα вн съдържащите ce е тнх
темни компоненти, коИто ce нрсднз’
винен от нвлравплве съхраняване
или от трошен при производството.
оκефблцйиил (от лат. exfolio .лиша’
нам от листа") мид. Елpепюецвеге
олющване.
оeеaйтетep (нигл. exhauster) техн..
Вентилатор, нойте прочистен вαнел’
ски помещения, шахти и др. ст прах,
пар·, тазово и псдсВып.
cκехиBцuнсвйвом (ст лнт. exHïbco)
Болестно състояние, при нсотс стра¬
дащият πсκнввa полоните си органи
п други срамни части публично, осо¬
бено вред другия пел.
eκеχцОиuиевйет (от лат.) КеИте егpn■
дн от cκехи0нI)иoннвоы.
eκехтмйцил (пнг. exHuMatio) Изравя¬
не вн труп за еъgeёнoмΕgцuцнеe-
изследвано.
eκеueлBвu (нем. Exzclcnz от лнт. cx-
cellens, entis .издигнат") Превъзхо¬
дителство (титла зн нисш саноевне).
eκеueвгpйлa (ст лнт.) Театрална ели
циркова игра с ексцентрични (при’
муллнеи) вомерн.
внсцвнтрйн (фр. excentrique от лнт.
ех .извън“ п centrun .център“) 1.
Свообрнзен човек, мудне. 2. Цирков
артист, нойте цзπолвнен внецΕнтpим■
вп вомерн. 3. техн. СnΕuннnвн част
вн машина във е·. вн метален днск,
поставен вн движещия ce ннл тнен,

233
ма центровете им но съвпадат ; слу¬
жи лн регулира движението.
ексцентричен {рp. excentrique от лнт.)
1.	гиом. Който няма общ център;
окснонтрнива ос — нншиввн
ос, конто превръща въртеливо дви¬
жение е пцвойве или обратно. 2. прен,
За човек, постъпка и ар. — ессёси,
своебразен, чудноват стр-вон.
eeеueвгpИчнеег (фр. excentricité ст
лнт.) 1. Несъвп-д-вс вн цснтрсвстс*
вн ден кръга, вн два вала и др.
2.	Отклонение от център. 3. трен.
С“oco0pнвнoет, npимтллив■еет, чудвс-
натост ; снбсоёр-звн постъпка.
eeеuΕе (naг. excéssus .остъплввио-,
„отклонение“) книж. Крайна пролен,
BΕВызgоpжaвoет, нзnцз-в •звън нор’
мата, иаеrъплeннΕ‘.
Εeецйвин (лат. cxolaiô) мед. ИзрлзвН’
во ; ср. сетоння.
eeецнтнт““eв (от лнт. excito »новётж■
дам") Който воаBтждα или привлича
евинниието ; еойте действува силно.
ceт“вил (тр. éktasls) мед. Разширение
вн кръвоносни съд-ве или вн илкои
органи.
ентЕвил (ст тр. в. »от“ и tOlnô „про’
тятнм")хва/мс. Вид молите· ври apие-
тпннснс богослужение, произнасяни
гnневе и нр-елсиенс.
ектипотрйфцн (тр, éktypos „изпъкнал"
и grâphô жпншн-) Печат с ввπонвнлп
буквн за слепн.
сетбОлНст (гр. ektös „извън“ в blastos
»издънен') == eκгoлcpмн.
сетсгенОзн, онтогенСзис (тр. cktôs
„извън" п gCтcaia „произход“) биол,.
Прогресини- направление е Виолети-
ята, спорел ебете оселюuцнгн вн ор¬
ганизмите стана под влияние в- не¬
посредственото въздвйегвпв вн във’
вшатн среда.
еетодСрмн (гр. ektös гвъп" и dérMa
„кожа“) биол.. 1. Външният клстъчсн
пласт е знрсдиптнтс на м.чогоклетъч-
пито животни п новак а. 2. Въшнннят
пласт от стената нн шлпoге нн ме-
шестите животни. съставен от един
слои клстни.
еетОмил (гр. cktomia) мед. Иapлзβ-ыо ;
ср. енсцизня.
елативен
eeтбпнpнвйг {гp. éktôs .навън' п па¬
разит) Нαpαанг, к-ите живее вн по¬
върхността вн тлло, външен паразит ;
прот. сетен-р-зат.
ентОнил (гр. éktopos .преностон')- л^Д.
Ненормално положение ва‘ орган,
Н1знсств-нв.
ветоплИзнн (гр. ektös .навън“ и пла¬
зма} биол, Периферен πo■плотeв
слой па пpoгoнл-внн е клетка.
ектетрбфен (гр. ektös .във“ п troplaOs
аpaπпеlт") КоИто жшеа пс повърх¬
ността na телата.
еехнн-зн гр. сК „извън" и liai na
„кръв мед. Кръвоизлив е кожната
тъкан.
екН» (фр Ccu) Стара френска златна
или сребърна менстн с рнз.||нчва егее■
вост.
eлнбoиäт (лат. claboratus „изработен")
Нещо изработено : ц-ивснио еъмцво■
име, произвсдсин стона и пр.
елнббрНцил (лат. elaboratio) Изработ¬
вано, сBpнвoгенно·.
елня (фр. élan) Подсн, въодушсвленис,
порив.
властИн (тр. ei astikös „ксИте в силов
да нара. дн движи“) Вещество, ноете
βливα е състава нн сластнината съе¬
динителна тънап y висшите животни.
eлнегймоп, cлнетемeеκц (гр. clastikos,
фр. élastique) Ръвкав, пъргав, pнв-
гeι·лнβ.
еластичност (от гр.) 1. Свойството нн
инеои тела да възстановяват формата
п обема си (пр· томности и тазово—
с-мо обонн), щем ce прсмахио npц■
мишата за тяхното деформиране. 2.
Гъвкавост, ра зтсгли вест.
влнтсрйт tor игр. ciatC „слн") Тънно-
κнфеτп рнч .епш1вн ннвсра.1ша смолн,
нсята сс ивпспaувα за направа вн еκо■
1ш лак шс ; 1ннпсрллвв каучук.
влатНв (лат. elatïvus „висок") грам.
1.	Падеж, е-Ито показна изходен
пункт — движение отвътре навън.
2.	Нpенъвхсднн степан без съпоста¬
вяно, олатинва стопен!, ванр. твърдо
висок.
елнтйвев (лнт. elatïvus . издигнат“)
Внсбн, толлн ; олативна сто’
елатит
234
пОн — висока етeцeв, превъзходна
стспен без съпсстанлив.
олатИт - {τn. clétC ,cпнн) Вкаменено смс-
пиоте дърво.
олсйти (но град Елен е Южин Италия,
внримнвн Велина Гърцин), Древно¬
гръцки рилoеoрπ от V н. пр. в. в.,
според нойто истинското Онтно в
нЕизмевВе, a видимото и псстениис
изменящо ce многообразие в шедсй-
егнитeлне (главни представители вн
това умение сн Зевов п Парменид).
enΕЙгеНЦ (от гр.) Свойствен вн влсн-
тнте п вн тяхната шнола, вΕπpнзнн■
внщ материлта зн начало нн битието.
cncвйтop (от пнг. clevo .издиган')
1.	тихн. Съоръжение за вeпpeeъе■
н-то - пренасяно предимно вн насипни
мнгepинnц вън вертикална или нак¬
лонена н-сснн. 2. УредОн, цзπ-лaтвн■
вн при добиване вн машинно фopнт■
внв торф. 3. Голямо здание, хамбар
с механични npцеπoоебneнпн зн па-
аeвe вн зърнени храни; ср. силоз.
4.	Инструмент зн вадене вн зъби,
оправние ин счупени кости и др.
5.	анат. Двигателен мускул.
encнйuин (от пαш. clevo .цвднτны')
1. астр. Нoпюевн височина вн aβeз■
лн или еовβcадиe не етвошевие вн
х-pна-втα. 2. воен. Ъгъл, нойто ce
oBpнатβн от цента вн оръдие и хе-
ρив-втн.
eлeβвенеκц πpнввцuи (ст ссОс.) Древ¬
ногръцки религиозни тържества в
мест вн богините ДΕнeгpн и Персо-
рoвн, е които тмнетнтвнли само цее■
нетени (пс пмстс вн тр. Елeввив е
древна Атина).
cncншёpцИ (гр. eleutHCria) В древна
Гърция — пpнавиuц е чест вн боги¬
нята вн сноВслата.
слегИнтсн (фр. élégant) Излгцсв, ивио■
кнв ; облечен - с вкус.
cлcгИвтнеет (ст фр.) Изπеннвoег, изящ¬
ност ; добър вкус.
елегйчен (гр. elégelos .елегйчен“)
1. Присъщ вн елетин. 2- Пропит с
тъга; тъжен.,
ел£гия (тр. elegéia от élegos „жалба")
L В древна Гърция —: егихбтβopeа
вие, написано в дистпховн (двустн-
щИн) с pαвл“мвo съдържание. 2 Ли¬
рично стихотворение с тъжен тен н
любовни мотиви. 3. Музикално прс-
цвβegeнцΕ с тъжно съдържание.
елОИ (гр. OlaioT) 1. църк. Маслинено
масло. 2. прин. Лее; тоπеκеeвцe.
елОк (тур. yelek) Жилетка, къса Дреха
без ръкави.
алеет““,· (от nнг.	.изОрни“)
Избирателен, избираем.
слОнт-р (лат. elector) ИзBнpaгcп.
cлeκг-ийлcв (от пнг. elector) - Избира¬
телен, с нрава да избира.
впcκгoийг {пaт. electoratus) Прано нн
иабнpнвe, избирател но пране.
cлceгpцзйццл (гр. през пнт.) 1. физ.
Зареждане с олcκгpнмcет“е ; елое-
тpнaнpннΕ.. 2. мед. Лекуване с елен-
гpимcегβе.
cпΕeтpизйpнм (от гр.) 1. Пълня с cпвκ■
гpцмeеτвo; внcлeнтpцвиpны. 2. Λοη^
нам с ΕпΕκтpимcегве.
eлeκгpИκ (фр. électrique) Сивьевcпвв.
е ЛΕКгpифйκнцил (електричество и
лат. facto »правя") 1. Совg-внво иа
мрежа от cлΕeгpбцcвгpαлц - u ΕЛΕκтpе■
проведши mBH· за обилно снабдява¬
ше вн промишлеността, транспорта,
зcмcgΕлнΕш- и населените места с
електрическа евергнн зн πpoивведот■
неин и битови нужди. 2. Въвеждано
вн - елентримесентн енсртнн е pналим-
ните клонове вн стопанството. 3. Унс-
треёна-не вн ΕЛΕκгpцмcеκнгн евертил
зн производствени п битови нужди.
вneκтpифццйpны {вcм. elektrifiziereT
от гр.-лат.) 1. Въвеждам е тпoтpc0н
електричество е промишлеността, воа
мcлΕлИΕгo и е Вита. 2. Снабдявам с
влcκгpцмвcтβo.
cлcκгpамΕенц {еш тр.) 1. КоИтс ce ст-
нася до електричеството ; - който ce
πp-нввeждн от cлΕκгpцмΕегвo. 2. Слу¬
жещ за нрсмив-ваво вн cлcнгpимвоκп
тон. 3. Пonтмнвαн от cпΕКгpимΕони
ток. 4. Който дсйствувас cлcнгpимΕ-
мосни ток.
влcκгpймв стно (от тр. OléktrOT „НΕX■
лнёнр*) 1. Един от вна’внжвите фор¬
ми вн енергията п вн разЛичнито
ннловнл, е нойто ce проНвнан - съще¬
ствуването, движениетс ц.внниыoдоИ■
■235
. стенатс вн слсктрическцто товари. 2.
Раздел ст ривцκнгн, който цвтмαвн
'евленгричеснито нвления. 3. Осветле-
Ине, електрическо осветление.
enСκгpo-(гp. OlektröT).- Първа съставна
част нн сложни думи със з·--.··,
олоетрниосе н.
впвκгpенeTегйκн (електро- и акус¬
тика) Дял от физиката, нсИтО цзелΕд■
вн превръщннет- вн звуковата евср’
тил е cлΕκгpнмcеκн и обратно ■; нзт-
мавн пpΕHненнΕтo- вн звука вн рнз-
стоянно- нс жниев или Ооззжимвт· път,
също и записваното u възnpoнзвcж■
давсто ва звуковите вълни но eлcнгpе-
матВитев или cлΕКгp-сптцмΕв пог.
cпeκтpo“eгcтoмётоp (електро-. веге¬
тация п тр. nOtröT „мярна") Уред
за. наблюдавано влиянието вн елен’
тримостеотс върху растенията.
опонгpoτBн (електро- п тр. gOros .ред)
Тнло, нсетс - π■poцвеΕЖЛн Εлcнтpцмоет-
ес.
eneκтpОл (иликтро-' п тр. - hodôs „път“)
1. физ. Проводиин зн вкарване. нн
Εnвκтpимвеκи тон е гcмвoег> газ и
др. 2. Всеки край вн влоκгpимΕеκн
есритн.
опeнгpogцaгнBегцнa (електро- ц ди¬
агностика) мед. Метод - зн- цpΕucвн-
еаве вн фтвниценнлвеге състояние
ВН М0BOMBHΓH тъННИ, ЫTеНTпИTΕ, ЛВН’
пателните варни и двигателните нер¬
вни нлотеп.
cnоκтpoлцнИыиκa (иликтро п дина¬
мика) Отдел от рцвнннтн, н-Ите- изу¬
чава овеИешвнгн ца - влcκгpимcенитв
геκевc и ввнныедeИетвцeт- между тлх.
cнeнтp-gцвнмсмётоp (електро- и тр.
CÿraMls .сила“ п métron .мярка“)
Уред зн измерване силата вн елентри-
меснин тон.
eнонтpoжён (фр. électrogti.e) техн..
Урсд зн спояваше ва метали, ннто ce
използува електрически - тон ; ср. oнец■
жен.
, опоκтpенвжeвep (електро- п инже-
кер) - Специалист пс ΕΛΕКтp-цнжeвΕp■
ствс.
cgcκгpеивжeнСpет“е (електро-	и
инженерство) 1. Сбор ст науки,
кситс ce занимават с изучаването вн
електромагнйтеи
cлcκгpцмcег“oтo п вотевете βеΕетpнв-
ве приложение е живота. 2. Нpoрe-
снл ВН- вnΕκтpсивжΕвcp.
влcκгpoeHp (иликтро- п англ. car .ко¬
ла") - Бсзрслсова колнмнн с гумени
колела за прен-рн-не вн товари вн
неголеми pнаегoявнн, нонто ce дви¬
жи от Εлcκтpoдβигнгcn, захранван от
носим акумулатор.
cпeκгpoκнpлцегpйын (електро- и кар-
диограма) мед. Графическа скица
в- дойв-етгн вн сърцето, в-правеца
но метода вн ΕЛΕКтpбκαpдиoτpнфннгн.
cлcκгpoκнpдиoгp“рил (електро- п гр.
kardia .е'ъpuΕ“ п grâphô .пиша")
мед. Метод за определяно съст-н-
цната вн сърцето чрез внπиеβ-вc вн
ннлсыннта, нойто ce появяват при ac“-
вбстта му.
cлΕНтp-eтлтTpα (електро- п nнт. c.ul-
töra „обработка") Използувано - вн
Εлcκгpцмcоκп тон при оолонсcгoπнв-
сните κтлттpц.
електролиза (електро- ц тр. tyste
„разтваряне“) физ. РналaτнвΕ вн нс-
щаств-тн чрез cлΕκтpцмcени тон, про¬
тичащ през тнх, ногате са - в pнвтв-p
илн стопилен.
enоκтpелйг (електро- и тр. lytös
.разтворим") физ. Вещество, есето е
p-вгвopeнo или стопеше състояние
може- дн ce разпада вн йони.
опeκтpелйтΕB (от тр.) НбпумΕB чрез
Електролиза или нсИте ce ствасл де
Електролит.
eлcκтpoлумцнcеuBвцин (еликтро- и
луминесценция) Светеце нн телапол
въздействиЕто вн лъчи, изпускани от
pндиб-κгцввигe вещества.
олeκтpеы-гвcгйвом (еликтро- и маг¬
нетизъм) 1. физ. Магнитни лнлев - ия,
првлизвнкави ст електрически тон. - 2.
Наука за cлcκгpoнaгнцтвц лвлснил.
слсктреннгвйт (еликтро- п магнит)
физ, Времошец магнит, еBpнвтβ-в Ст
парче мока стомана, ваните еитnе■
ебpнвнo с ивелцpнвн жица, което до-
Винн магнитни свойства, ногате през
нанстната протича Εлeκгpнмeеκи тон.
влвκгpoынгвИгΕЦ (от тр.) 1. Който ce
стнасл нъм олеетрбматцетнзмн. 2.
КоИтс ce отинсн едновременно към

електромср
236
влΕκгpимΕегвбтo п към магнетизма;
електромагнитни вълни —
периодични цвнΕHΕвцн вн Елсетрино^
скотс и магнитното поле, нойто ce
pнвnp-етpαвявнг е пространството с
Ооpaивa 300 000 нм в секу·.-. Към
тях ce отнасят евΕглнввигc лъчи, рн-
лновоннцгв, рЕнтгеновито лъчи u лр.
олcκгиoмép (еликтро- и меря) Уред
за ивыΕpвaнc нoлнмcет“oгo вн изpaв*
ходваинтн олΕκтpнмcеκa овортнн.
вncκтиoыcгнлÿигин (електро- п ме¬
талургия) Техника за доВнвнвс на
мотали и сплави от руди с помощта
вн вnΕκгpимcеκи тен.
cлΕКTИОмΕтицл (електро- и гр. Met’
reo „моря“) 1. Откриване вн руди с
помсщта ва Εлeнгpи.мeеκн уреди. 2.
Умение за ΕΛΕнгpцмΕеeцтΕ цвнepвнвцл
п за ΕЛΕКгpцмcенигΕ уреди.
елеетронётър (електро- п гр. мОЬ
ron „мярна") Уред за цвнepβ-BΕ
πoгΕHUинлигΕ вн в-ΕЛоeгpизнpнвнгc
гcn-.
ΕпΕНTpoмoвть0p (иликтро- п мон¬
тьор) Лшо. което ce занимав- с пс-
правна и новтнргнс нн еобpо„Εнин
в машини, движени с eлeκгpнмΕетвo.
оnвκгpoысг0p (еликтро- п nнг. Mo¬
tor .лβцτншΕл-) Електрически двига¬
тел; мотор, движен от eлeκгpнмcенц
тон.
слектрОн (тр. Olektron) 1. У старите
гърци — кехлибар, янтар ; сплав от
злато п сребро. 2. физ. ЕлΕНΕвгнpнн
частица с oгpцuaтΕЛΕв eлΕНгpнмeеκп
товар. 3. Лоен сплав от мнгвΕвнИ,
нлтмцнце, цивн п др., конто ce упо¬
требява ври строежа ин еaыспcтц.
ΕЛΕНΓp0ввелт (илектрок- и еолт.) Еди¬
ница мярна за енергия внeлeнΕнтнp■
ви мaогκuи, атомни ядра и ар., ив-
п-л.зувнвн н атомната в ядрената фи-
зина.
слектрОнси {oш тр. éléktron) КоИтс ce
отнася нън електрониката ; олсн-
т р е и в a теория — теория, кон’
то р-зглежан cлΕКтpнмоеκцгc неловия
като pτзтлгнт от съвкупното доИст’
hhv па множсство еленсит-рни Εлcκ■
тринвсен з-рядн — електрони, п да¬
ва облсваинс зн cnΕКгpцмcеκитc и
магнитните свойства вн веществото.
ΕпcκгpОвиeн (от тр. élektror) 1. Ра¬
дел ст ΕЛΕκгρегΕавиκнгн, нойте изу-
манн ц ивπслзтен вн нрантинн елон-
гpимcеκигΕ явления в газона среда в
вакуум. 2. Дял от физиката, нойто
изучава свойствата вн свободните
cпΕНтpoнц.
опeκтpе0πтцκн (електро- и оттика)
Раздел от физиката, който ивелΕлвн
ЛΕйегвцcте ва ΕΛΕнгpнмΕеκoгс поле
върху оптическите свойства вн нещС’
стватн.
cлcκгpееκеπ (електро- u тр. skopOö
.гледан") $из. Уред зн откриване нн
Електрическите тонарн и внпрсжсццн.
cлΕκтpoег“тнeн (електро- и стати¬
ка) Çfu3, Умение за свойствата п езаН’
мелейетенягα вн неподвижно p-впpe-
леленнтс слеетрнчесни пълнежи.
cлΕНтpеегнтймeени (от тр.) КоИтс ce
отнася към cлΕeтpoегaгиκнтн.
ΕЛΕκгиеегенйнн (електро- п стома¬
на) Висококачествена стомана, конто
ce топи е електрически пещи.
cлeнтp-етp“нцня (електро- п лат.
sirlotlö „стягано") 1. ИвнΕBΕHИС вн
оОема {евиβaвc или тлъnжaβнвc) пн
лиcnоκгpнцц под лойегβиcгс вн eлΕκ■
тримнс πеnв. 2. Намаляване вн сОвмн
нн p-вгβеpцтΕЛ, слол ннте е исто ce
разтвори електролит поради вanимцeгб
ва ΕЛΕнгpoег-тнмви цoлcгн снело йо-
вито.
олcκгиoгäκеце (еликтро- в тр. taxis
.поло-жение ") биол. Премествано вн
ортнинзъм или вн негови части при
возлΕйегвиc нн ΕлcκгpцмΕенц тек.
eлceгpегBлрвp (иликтро- и телфир)
Пoвдцгнтcnвн п транспортна машина,
к-ято ce движи по висящ cлвopел-
сов път мрсз Εлcнгpимcени тон.
eлcκтиoтΕpHпил (електро- и тера¬
пия) мед. Лекуване с eлоκгpцмcеκн
тон.
eлeeтиoтepмин (електро- п тр. ther¬
mos „тспъл") H Р-засл от техниката,
н-йто изследва пpcβpощ-BΕгo вн
ΕЛΕκгpимcеe-гa своргцн е топлива. 2.
ЛекуванЕ мраз нагряване с eлcκгpн-
чесни тон. 3. Дял от химията. нойто

237
елиминация
ce вαвинн“α с химическите процеси
при много високи гcмπcp-ттpц, по¬
лучени чрез олентричестнб. При та¬
нина процеси ce получава изκтетβcв
графит, карборунд п др.
иллитротехвИн (електро- и техник)
1.	СπΕUЦнлнет по вян-И дял ст сле-
κтpoгвхвиeнгн. 2. Студент но влонтрс
техника.
«лен^т^рот^Вхвика (илектро- и техни¬
ка) 1. Наука, конто ^4-“- вамииН’
те за доОие-нв, прЕи-снве, paвπpeлe■
ленив п приложение ва eлeκгpнмое-
ентн енергия. 2. Дял от техниката,
нойте ^'4-“- уетp-йегβбге и npoнв■
“олствстс вн влΕКгpимcени уреди, ма¬
шини и съоръжения.
ΕЛΕМTpОΓапЦЛ = τaле-вoгΕхвцн-.
електрбтрИнтор (електро- п трак¬
тор) Тракт-р, захранван с елсетри-
месен енергия чрез гъвкав наВал.
олентр^офОр (електро- п гр. phorös
.н-Ито ноеи-) Уред за цoлтмнвaвΕ е
малки недцмвогβн вн статично олeκ·■
трнмсствс.
Εneκтpoхемнл (електро- п химия)
Дял от фивиκoхиннятн, нойто изучава
действието вн химическите процеси,
πpeднвβнκнвц от ЛΕйегβЦΕΓo вн слен-
тримсснн тон върху веществата, п
Електрическите налсвил, които въз’
••кант веncдетвиe вн химически ре*-
нκuиц.
елёнтрум (гр. през пнг. electrum) Сн-
нородин сплав нн влнге сононо 50%
сребро.
елемент {ннг. elementuM .стихия", нцоp’
нон-м-лво веществ-") 1. Първична
съставна част от вещо. 2хим. ПрС’
сто ввщΕогеo, съставено от атоми от
един п същ вид, което не ce разлага
но химически начин п ce х-paκтΕpц■
анpн с определени химически п (фи-
ацмeеκи се-йсте-, ннпр. кнсл-род, жс-
ляве, азот и лр. 3. мн, ч. Основни
п цгървювям-лвц noввнниn то нещо.
4. физ. Уред за пюлучавнве на οήβη-
гpимвеκи тон. 5. мат. Безкрайно м-п■
нн волимиян. 6. прен, Лице от -про-
делеин обществена срс'дн. 7. техн.
Всяна вepнвτпoбяоΉн част ст сложна
машина или тp·ΕЛ^б.т., напр. витло, сс,
лагер п пр. 8. Всяка от съставенте,
което -прсделят общото състояние
вн времето {твнnepaτypα, вятър, вп-ж-
цост, налягане п пр.).
.eneыввтИpвв (лат. eleMCTtarlus) ί. Нъp■
“ованнлев, -сновен, внй-сОщ. 2. Твър¬
до прост, общодостъпен, лсоц. 3. Нo■
върхи-стеи, огрннимвв ; eпeмeB’
тарва частица — в-а■ы-лнигΕ
частици, от нойто е изградена мате¬
рията, напр. регев,електрон, пoвигp-в,
протон, неутрон п лр.
вnΕбеβΕщéнив (от тр. Olalon „масло")
църк. Мяслоосвещение, uъpκеβвегнИв■
ство ; наслоснет.
впepбви (фр. aileron .epилuα"„ епΕp■
нн“) Подвижни части, прикрепени
кън задната част нн крилата в- о-■
молета, с които пилотът тπp-влнвн
огp-внмвoте (вапромвете) равновесно
вн самолета.
влcфaнгнHзие {oг. тр. cléphas, antos
„слон“) мед. Болест, при която ce
явява ввоОинв-вввс увелича“-·, вн
отделни части от тллстс, сОинвовово
вн нр-Ивиците.
оnидйpнм (фр. Ollder от пнг.) езикое.
Изпуснам тласна е крал вн дума.
олaвцй„ впйвцтм (тр. Elyslon) 1. мит.
Мястото, къдете ce намирали душите
вя умрелите ; слисеИски целΕгн. 2.
Ря“. 3. У Омир — πpΕЛвешвн страна
при Атлантическия оне-и.
eлйвнл (nнг. elislo) езикое, Изпускано
на тласна от дума, ннпр. кат“ = като,
ваштя = вашата.
алинсй. (ар. cl - ikslr .есенция·) 1. Въл¬
шебно нптие, ноете напразно ценнnц
дн открият- алхимиците ; вярвали, ме
ножоле дн продължи живота вн ме¬
нена. 2. Название нн нннон спиртни
тинктурн и разтвори, които ce ^0-
трсВянат н ыелнuинягн п НОЗМΕΓЦНH-
тн. 3. разг. Но-биевонево хубаво НН’
тно.
слимнийтср (фр. éliminateur) СъоръжЕ’
вие зя отлеляво нн увлечени от въз¬
душен или τяабв потск κнπмииц.
влинивHиин (от лят. climino .изгон¬
вам“) 1. Изключване, отстраняване,
изхвърляше. 2. мат, Изключвано вн

елиминирам
неизвестното от - опешΕыягн. вн уия“■
цевното.	.	t
олиминИрам (лат. ellmlno .изгонван*)
Изсстянлм, стстрацнвам, пвнnюме-ы.
Олпит (хол. hcllÏTg) - 1. Мнсто, - ноетс
служи нато строителин или pвыpвгвн
Вяза зн норнби. 2. Спедц-лво ивстН’
лнрнво мнсто зн πнвΕBΕ вн днрнжяб’
ли ц Валови.
елинИзъм (ст тр. HéllëT “Трън“) 1.
езиков. Особеност от етнpoτpоuκц
аз·., конто е минала в друг взце,
предимно н латински. 2. ист. ·ЕЛив■
ската култура от средата на IV е. пр.
в.- в. ле 30 т. пр. в. е., която ce в
разпространила вя Изток п приела
олемевти от пзгемвнто култури.
вnцвИег (тр. héllêniaiéa) 1. Специалист
по гръцки - ввнн п литературн. 2. При-
вържеи·. вн eнивеκнгн култура.
оnцнцетИмвеκц - (тр. Hellêrlkôs) Свой¬
ствен или присъщ вя влцнивмн.
Влпвснп (тр. Héllër) Гръцки.
Влипсн (тр. Olléipsis .изпускане“) 1.
геом, Затворена кривя, в конто сВО’
рът от pнзегoявилгн от всяка вейвя
точен до лев определени точни ^0-
нтеи) в постслина βenимцвн; вид ко¬
нусно семенно. 2. езиков. Изпускане
вн вянел част вн цвpомeвцо, конто
лесвс ce πелρявбцpн (вянр. еeнвтeмo,
подлог п ар. части).
оnиπеoτpИф (тр. olléipsis Hgrâphô.T.’
ща*) Уред за- чертане вн елипси.
enццеейд (тр. Olléipsis и Oldos .вид*)
Гоемотрнмнс тяло, ноете ce ц-лтмнея,
ногате ce- завърти внцπен скал- елин
от снопто- оси.
Εнцπгймвв, enцπтймвенц (гр. ellelpti-
kos) 1. С фермата вн оnцπеα, олнπ■
ссвидев. 2. грам. С изпусната някон
част ст цзpвмΕBввге, нолтс ce под¬
разбира.
олйт (фр. élite от лнт. cligo .изВирам“)
1.	книж. Отбрана част от еди- общо’
ствс. 2. ОтВрявп Εκвeмцляpи от рн-
стсвил и жннотвц при- евлвκuил.
вnйгвн (ст фр. élite) ОтОрав, вна-ху’
Вав, цоpеoκнмeогввв.
eпмйв (тур. elnas) 1. Диамант. 2. Уред
зн pявннв вн стъкло.
олoн“Bвгвв (пнш. eloquens, entis) КрнС-
. воронив. -	/
впенвBвuцл (лят. eloquentla) ЕpнcHе-
ремив.
ΕпевτHццл (от лат. е .от* п longus
.дълъг*) 1“ астр. Видимото оπ^евo·
p-ветoнвцв вн едва планета ст Слъв-
uвте. - 2. Линейното отклонение “ дн-
ден момент вн вдис трвлтлще /тяло
от равновЕсн-то му положенноЛ
влnввё (тур. yelpaze) 1. ост-ар. UΕгpЦ’
ло. 2., стиц. Надиплени във връзка
. nцегн ст тютюн.
ΕлTвиИ (ст лят. cluo „отмивам") геол.
Продует от извстрявниетс вн оняпц,
нойте. - остава вя мястото вн цъpв-■
началното сн oёpнзтвяво.
Олфи (нем. Elf.) мит. В германската п
еκнвдцвнвен-тя мцшепoτин — лени,
въздушни същества, надарени с му’
лотворни оπoое0неоги, сОинионсис дс-
Оре pявπoпoжовц към хората.
смаИл (фр. Omall от ст. вам. snalt) 1.
Стъкловидно -прозрачно,	различие
оцветова вещество, с ноетс ce по¬
криват метални или нернмимви cъдo■
но за предпазване от окисляване или
зя - украшение. 2. Твърдо костно ве¬
щество, - ноете покрива външната част
вя зъВ ; - Ήομ. 3. Художествено нрс-
изеодЕВне, покрито с вм-Ил.
eынИnИpaы (oτрp.) Покривам с ΕынИп.
смИйллан (фр. Onail п лак) Вид Оен,
конто бързо изсъхва п oбpнвтвн τnнл■
нн цpвдπнвня uццн.
оыИИnсе (ст фр. émail) Направен от
омяйн или украсен с оняИл.
вынвИuин {лнш. emanatio еИвтцмннΕ")
. 1. Излом“явΕ, отдслние вн вещо.
2.	физ. - Излъчвано вн радиоактивни
вещества. 3. Гнвбб0p-внo вещество,
продукт ст разпадането вн ралпонн’
тивнито вещества радий, актиний -и
тори“.
Εмнвuцnиuцл {лнг. eмâтoipatlo) книж.
Освобождение от cоегеявив вн вн“цеа-
мост, -т гнет, от предразсъдъци и от-
рнынчсвин, получавано вн прайн.
оынвuцпИpнм (фр. Ст лнт.) Освобожда¬
вам от в-ецеимеет, от внcтсйвцмΕcт■
но, ст πpΕлpнвеълоцπ ■ пр.

239
емисибнеи
ЕмОИрте (пт. embargo - „запрещение “)
\ юр. 1. Забрава за внаснно. или изин-
\ слив вн стоки, валутн п др. 2. Зн-
.Орана ст отравя вн държ-ая вн соб¬
ствените à нср—Он да посещават муж-
Дн пристанища- и вн чуждите -— ссО-
Ствснито И пристанища.
смОлВмн (тр. oMblema „изпъквало укра¬
шение") Предмет, ·ивббpнжΕBИв, образ
или знак, които служат като символ
a ва/ идел нлп понятно (нотна = ц-лсж-
ля).	■	.	.
омОДемнтИчев (от тр.) 1. К-Итс служи
зя смОлама, нойто ce отв-сн към ем-
Оnвмн. 2. Условен, иносказателен, с
цpΕнееве ввнмeвцe.
омболИл (ст тр. OmboloT .елин") мед.
Запушвано вн еръвов-ссв съд с лр-
шесеви от кръвния поток мнcгиuп
съсирена кръв, въздух, масти п лр.
емОрислотИмев (тр. embryon »з-p-a
анш' п logos „наука") 1. биол. ЕoИa
тс ce ети-сл до Ембриолстинтн. 2.
ЗямнтомΕв.
вмВрнолВтпл (гр. Onbryon .зародиш'
п logos .наука') 1. Н-уна зя зароди¬
шите (ембрионите) вн животните и
човека. 2. Наука зн вннoнoнcpвoегц■
те при образуването вн pнаннoжитал-
внто органи п процесите вн оплож¬
дането, наето п зн oBpявув-вΕΓб и
развитното вн зародиша и семето прц
растенията.
омОрнОв (тр. embryon) L Зародиш- вн
организъм н- равнил период вн pнв■
нцтнето му; народов плод. 2. Зача¬
тък на растешин, нсйто ce състои от
кор в, стъбло п листа, намиращи - ce
е сеното. 3. трин. Зямягон, внмнлр,
внpелищ.
eмОpценИncв {лнг. eмbryoтalia ст тр.)
Знмягомвв. в-poдишΕв.
ΕЫбpиoгBыин (гр. Ombryon .зародиш'
п tomO »рязане“) мед. Опсрацил,
която ce състои е насичано вн п-р-
мота зародиша при трудно раждане.
омовИн (тур. yemeri) остар. - Неnеβив■
ни обувен с ниски- тонове; -наловри.
омартВит (лнт. cMergens, entis „педн-
i-д Ващ ce') бот. Изpяешоκ върху пс¬
. - върхвостта вн стъбло пли лист вн
pнcтeвnо (Воали вн и др.);
ΕUΕpитTpн (от лят. eMerltus .внелу-
жсн“) В u-pеκн Русин — капитал,
еBρнзувнu ст вносен цн .мцвеβвиип п
цвpнзхедвнв зя давано вн cцаиинnвн
•.дръжка след пзтцмнво вн опреде¬
лен срок.	■
омстрВпил (тр. OmMetros .съразмерен'
и ops - .-H-“) физ. Нормално ^0*^-
. в—ВС в— светлината от смито.
емигрант (лат. eMigrais, antis) Лицо,
еосто по един или друг— причин— е
напуснало - родината сц п живав е
чужд— отрава ; изселник.
Емиграционен (ст nнг. - emlgratio, önls)
КоИтс ce отнася до емиграция ; πpe■
;.салнцмаскц.
аыцτpИuцн (nнш. emigratio „преселва¬
но“) 1. Доброволно илй принудително
изселване от вяеон странн п πpcеcл■
ваше в други страни пс различни
причини. 2. Продължително или це■
стонино жцвесвс извън гpнвцuцтΕ вн
отечсствстс поради такое— πpeеаnвн-
ва. 3. събир. Емигранти, цpаеолнцuц
е . едва страна. 4. физиол. Излизано
вн- ловнoингцга - п еритроцитите от
cгcвига вн нpо“oвеевнтc ο.-“..
олитрИрнм {лнш. emigro) Изселвам ce
от - отечеството сп е друга страна но
политически или други . прсшни.
смцнСнтев (лят. eMincTs, eTtis „изпък¬
ващ*) Който изпъква, - нойто ce 0™·-
A-“— - -. превъзхОден.
eыцвёвuцн {nнш. eminentia .πpcвов■
холство') 1. Високопреосвещенство
Йитдн зн - католически aциеeсц). 2.
pавозхoдитeлетвo, Оnнτopслца, “п-
сокоВлатор-лие.
амВр (ар. enir) Владетелска княжеска
титла - - е някои мюсюлмански страни
ВН - Изток.
емисар (лят. eмiaaarlua .изпратен“)
Лице, -изпратено от държава или орга¬
низация другаде, вяИ-местс н друга
отравя, с пoпцгимоcнн или друг— ми¬
сия.
омисиОвон (ст пнт.- CMltto „пущам“)
Който ce отнася до - емисия; онн-
с п - н в a банка — конто нмaцpн■
ее - лн пусна пари ; емисионен
в- а л с т - - — загуба ст еОавuавнβявате
вн пари нрн - иНфлация.

емисия
вмИсин (лнт. ΟΜίϋΙο) 1. фан, Пуснано
ст държава или частни капиталисти¬
чески ебедивевнн вн ценни книжн,
бавесни Оцnaгц и книжни пари. 2.
техн, Радиопредаване. 3. Нpouaе вн
oтдапявe в— електрони от повърхно¬
стта на внеси еещс'тнн пол лаВета
вието вн топлива, светлина, eлаκтpц■
ческе поло или електронно бембнp■
дцрява.
смитант (лят. emittens, entis .нойто пу¬
сна") Учреждение, есето издава цен¬
ни книжа—монети или книжни нари ;
емисионна Онинн.
вмитИрам {пнг. emitto) фин. Пущам е
обръщение ценни книжн, монети нлп
книжни нари.
омИш (тур. yé£Ti§) Овощин, цпсдoвe.
eыпИц (тур. emiak) octnap. 1. Д-нък
върху недвижим имот. 2. Недвижим
имот.
омлИмев (от тур.) Който ce сти-сл де
данък върху недвижим имот ; е м л л μ¬
η— книга — книга, ₽ конте сн
вписани имоти, подлежащи вн данък.
aмouценИлaв {nяг. emotionaiis) ί. Свой’
стнои вн омецин, цpолизвцннв от оно’
цин, нойтс ce хнpнκгаpнвнpн с чув¬
ства. 2. Лесно възбудим, нeвъзлъp■
жав, чувствителен.
ΕМОUИОHHЛИBЪМ (от лят.) фил. ТЕЧЕ¬
НИЕ в психологията, ностс смнтн чув¬
стват— за първичен п бсшонси еле¬
мент вн еоввннивте.
емОция (фр. OnotlôT от лнт. emoveo
„възбуждам“) кнаж , Душевно про’
жиннаанЕ ; вълнение1, чувство, възбу¬
да (напр. страх, гилв, радост).
внпцёма (гр. empyena .гнойи·..) лс?<Г
ГвсИвс въвnялcннc вн затворена ку¬
хина или вя орган с кухни— {жломeв
;мexтp, плевра и др.).
омпирСИ (тр. émpyros „обхванат ст
πл-нон“) 1. У лревннте гърци п хри¬
стияни — ваИ’енсоннта част вя небе¬
то , иолвн с огън п светлина, нвегб■
нрсОпвавнЕ вя Оог-ветв п свЕтиите.
2.	прен,. Въздушно пространство ; ен-
CIHIII.
снннрН -гън (ст тр. enpeiria .опит*) фн-
ласофсно ванр-влсвце, ебете призна¬
та опита за единствен извор вн пoв-
240
ί
внииетс п подценява вннмввцΕTС nd
научните обоВщенил.
емпирИн (гр. éмpéiгikόa) 1- книф
Н-cneлеенгen вн омннрнзюн. 2. Прак¬
тичен човек, a не мeмгншвп ; прант.н.
ЕМпирнонритИн (тр. enpeiria „опи“? и
критик) Пееneдoβятeл вн eцπиpИе■
κpитиuцвнн.	'
ΕмnцpвoκpигВмвеκи (от гр.) Който ce
ствнсн до eнииpнеκpнгцuнвмя.
Εыпцpиoнpиτниезъм (тр.	eMpeiria
нОНитв и kriiike „критика") СуВек-
тин '-идеал нетнмаенo философско тe■
мог .о, ностс стрина еВоктивнотс съ¬
ществуване в— натсрннллнл свлт и
р-зтложая пpeднeгитe като продукт
вн съзнанието; ср. м-анвъм.
омпирисмовй.зъм (тр. empciria “Слит“
и noros ненн“){i'·.лл. Рнвнoвнлн-ег вн
внпнрнекрнтицнзнн нлн вн ынаивын■
е Русия.
Εыццpиеы-ийег (от тр.) Пеоneдoвнгвn
вн енпнрцоненнзня.
ампиpиoе^uывGлйз'Ьм (τ.. enpeiria
„опит“ п sÿmboloii „знвнк))ол. Раз’
вовидност вя анπнρн-κpнгиuнзнн ——
еубcκтнвве-нлeялнегимecκн	рилбее-
фин, според която представите, и по¬
нятията но сн отр-жевцл вн реални
прелнати е еъан<нннe·те, a са само
символи нн вашите усещания.
Εыπцpиoецыβonйег (от тр.) Г1еслолс-
βягeл нн емпирносннволизмн.
ампирИст (ст тр.) - ампирнк.
омппрИчсв, ампирИчасни (гр. empei-
rikôs) L КеИте о присъщ в— оыπи■
ризмн. 2, Който о оснон—в вн спит— ;
сннтев.
омпйрнн (тр. eMpeiria „-пит“) фол,
ВъзпрнЕН—нс вн външния свят вeпo■
средствено със cегuβвишо ортавн ; ин-
Влюдевие при естествени тcлевин —
н πpoгцееπслoжвбcг вн експеримента,
нойте о наумен слит.
амнОриов (тр. empöriöT) Тържище, мя¬
сто за търтоенл.
ому {пеpг. ena) - зоол. Гсллмн австр-’
ниИеκн птица, псдсОвн вн щраус, вс
с це-eоея оперена шин п със оunви
трипръстн нр—ен.
eнтл■ тор, eмтлеHтop (ст пнт. emul-
geo) 1. Веществе, което ц-вищ-вн
241
• тcгейнцβееттн вн емулсия. 2. Anнpнт,
I кеИте мраз въртеве и разбърквано
\ лрнготвн eнтлеил.
амTnеИц (лят. enulsus „издосн") Вeп-
тъчво ВЕщество, ковто ce сътържа п
бадема.
анупеил (лат. през фр. émulsion) 1.
хим. Точност, конто съдържа съвсем
дробни мнcгцuц от лруг- вещество
или вещества {нляκеге а естествЕна
емулсия с маслените няπмиuи в встс).
2.	Пластът от твърди частици, който
ce нелум-вн след нзеоавявегo нн тан
тоивост. 3. Препарат от жсл-тнион
разтвор със еρaB'ъpни частици {тπo-
троВнва ce при фотографията ).
внуnееp (е. лят. emu Is or) Мишина зн
приготвянс пя емулсия мрсз .нсхН’
лимве рязВнв-вв вн битума или кат¬
рана във вода.
емфИзн (тр. Cmphasis .изразителност“)
литер. Вмoииoвялнн изразителност вн
речта ; напрегнатост, внтоpгв-вe, из¬
тъкване.
о>рфатймвн {гρ. enphatikös) ί. Чув¬
ствено изразителен, полмортян. 2.
Надут, изкуствсн, В—ДНЕВЕ*·.
овфО, омфй = сифио.
омрцвΕмн (тр. emphÿséMa „надуване“)
мед. Болестно ваОнраво вн въздух в
някоя тънял или орган, ковто нор¬
мално но съдържат тазонс.
он;г^1^‘^^всис (тр. cMphyteusls „васаж-
дашв“)/ср. Прано вн васн oгнaеncлегвo.
ΕHнпατВ, вннлнтин (гр. enallagC) ли¬
тер. Риторична фигура, при келта
-лрвдслвнието ce съгласува на с име’
*о, което определя; pнвнcетвяве.
с.—лИд (τ.. enâlios „намиращ ce във
.aoлн") бот. Подводно морско р—-
с reime.
..антОна (тр. er „в“ п aTthcö „блестя")
мед. Изрив върху лигавицата.
ЕнтсиИд (гр. ст „в" п göny .коляно“)
Кололнмнлн фнн рз в егяpoΕ‘Tнвeтене-
то изeтегβo.
а|адартериет (тр. OtCou .вътре“ и
артерия) мид. Въацaлевиe нн вът-
рошната обвивка вн артерия.
евлЕми (тр. ondöMos) Животин или
растения, които ce срещат само в
Определени ГΕ-гpнреeц местности.
ендокринолбгия
ендемичен, авдамИмосни (гр. ётСё-
nos „местен“) КоИтс о между наро¬
да ; мсстви, домашен, енoИегвов вн
лялсвн местност.
евдЕння (гр. endeinos .мастен") мид.
Заразна болест, ееоpaнвн с лндеве
местна зарази— болеет; ср.
СШ1ДСМИЯ.
вида- (тр. OudöT .вътре“) В началото
вн сложни дуни от гръцки произход
сзв-навн в ъ т р о, вы, е ъ т р в-
ΙΙΙ С 11.
сндогЯняя (индо- п тр. gânos .Вряк“)
Еран между члепсвотв вн одне πnвмe,
пел, есцвалв— група; ср. онзотя--
мня.
ендогЕнен (индо- и пр. génos „род")
От вътрешно произхождение, въз¬
никващ поради вътрешни причини
или процеси.
ендодермя (ендо- п тр. Cerna „кожа")
1.	бот. Нляег ст плътно pявnoлежe’
ви нлстен, които oбpязтвят внИ-вог^-
рошинн сло“ вн нър^з^ммпнтн н-рн е
стъблата п нервните, a понякога п е
листата на вяно· растения. 2“ зоол.
Вътрешна част вн зародиш y миете’
κneтомвнго животни ; вътрешен слсИ
от клетки вн стената пн нашеститс.
ввДбнИрд(иИ) (ендо- п гр. kardia .cоp-
UΕ“) анат, Тънея ципа, еслто пс-
нрина вътрешните стени в— сърцато.
вид-н—рдет (гр. lidocardina)мед. Въз¬
паление вн снасняран.
ввленИpцнИ (ендо- в тр. karpos .πnoд“)
бот. Вътрспш-та страня вн еκепе■
плодника е растем шита.
ендокринен (индо- в тр. krlro “Отде¬
лян“) физиол. С вътрешно oтлeлн■
на : в п л - к р п в в п жл оз п —
жлезп с вътрешна сскрсция, т. е. иа■
лъмнящц ccsper навряно н кръвта.
Εнлoüpнnoл0г (ст тр.) Специалист.пс
ендекршюлотвн.
сядонрпн-лОтнн (ендо- п тр. krinö .ет-
лалян" и logos .наука") мид. Н-уен
за дейността и— органите с вътреш¬
на свнроцлн, зн тяхната роля вортя-
пизмн и знболяннвинтн, които ce явл-
ват вслеастецо вн нарушаването вн
тяхната лейв-ст.
Речник на чуждите думи в бьлгарския език

е ндокр и ноп£тия
242/
овдскривопатил (индо- и тр. krlTö .от-
делнм“ и pathos „егpял-нue") мид.
ООщс вявв-нив за бoлвегигв, конто
ce пснвне-т вследствие вн наруш-ня-
•0 в— доИността вн жлезите с вът¬
решна секрецил.
авдонСтрия (ендо- п тр. mOtra .мат¬
ка “) анат.. Вътрешна оОвнвкн ннегв’
инто вн матката.
eвлoнeтp“г (гр. cndometritis) мед.
Възпаленно вн вътрешната обвивна
вн стените вн мнтннтн.
eвл-инpнвИг (ендо- и паразит) =
eвгon-pнзнт.
eндoплйвмн (индо- и плазма) uаuт.
У в-“■пp-етнгe животни — вогpcш-
внг- част вн пpoт-πлявмнтн, конто в
но-малес плътна.
андосеОп (индо- п тр. skopéo „гледан“)
Уред зн освЕтяване п оглеждане на
кухн и тръби· оргянн (пнкомвн ме¬
хур, стенах п др.).
андоснОпия (индо- п тр. skopéo .тле’
днм“) мид, Оглеждане кухни· от чо¬
вешкото тяло мpcв сил-сноп.
eнлoен0вн (ендо- п тр. ösrnos .напор“)
1.	физ, Проникване отвътре навън
в— разделов· ваш- от друга тсмиести
с различна κ-внeвгpяция. 2. биол.
Процес вя просмукване вн разтворе“
ни “сщесте— ст външната среда вът¬
ре н клетките ; прот. eκзoеоoвн.
Εнлеенбмвтоp (ендо- п гр. osmos „на¬
пор“ п Métron „мярна“) Урсд зя ив■
нораанс вн внлосмозн.
ондбспОрня (индо- п гр. spOrna .cв■
нс“) бот. Особена гънаи е сеневнтн
нн p-егΕBннгн, е конто ce съОнрнт
ap-вцгeлннгe вещества, всобходинн
прн π-нъпеявΕгo нн зародиша.
ендоспОри (индо- п тр. sporâ .сенс“)
биол.. Спори, конто ce бBρнaте-г βог■
ре е клетката.
еидотОлий (ендо- п тр. thO Je »гръд")
анат, Слой от клетки, конто п-нри-
в—т вътрешните стени в— кръвоносни
п лимфатимцц съдове п вн сърцето.
вnдбгcpнймeв (ендо- п тр. thermos
.топъл") Който поглъща гбπnннн.
ондстоксВн (индо- ц токсин) анат.
Отрова, нонто ce освобождава при
разпадане вн микробни клетки.
ввлегpОрeв (ендо- и гр. trophO „хра¬
ня“) анат, Който ce поселнвн вътре
е хранещия те организъм.
ендофйт (индо- п гр. phy tön „расте’
ние-) П-pяaцгнб рястенно, което жп-
еее в хранещото го растен·,.
бвgшπиn {вeм. Endspiel) сп, Знеоpщон
на игра, послеава част от игра, сОнн-
вовено при шах.
внеолйт (лят. aereus „мадев' п тр.
litHos „камък“) Молно-канЕВЕ'· есе;
н-звянне за овя дял от нелвия вее,
н-тато народ с моталинто оръжия ce
упoгpc^0неялн и нанонви.
eноpвHuня (фр. Onervation от тр.) От’
слаВанва в— нсрентс ; изтощ-нане, от¬
падналост.
онервер—н (от фр. enerver от гр.) остар.
Нервиран, дразня ; изтощаван шер¬
ено.
eнepгcгезон (от гр. cncrgctlkos) фил..
Реакционно илв-лиегимвеκo умение
от нямалото в— XX н„ еосто ce опит-
в— да обясни движснното без натерин
п дн снсло всички явления е прирС’
лята, общсството п мнсленат- до об¬
щото понятие енергия, nншeвн снм—
пс ссОв си ст всякаква мнтеринлвн
същност.
евсртстИк (тр. energetikos) 1. Пpнвоp■
жевнк вя енвртетнзмн. 2. Специалист
по еНЕрТЕт·.-.
енертЕт·.— (гр. energetlkos „деятелен-)
1.	Дял от физиката, нойто изумява
свойствата нн енергията. 2. Наука зн
няИ-пълното п uenΕео-Bp-ан- нвцел-
зтнянc нн прир-аилт— енергия, зн
превръщането П е eΛΕκгpнмeеeн п за
вейното цΕneеъoёpaвнo нlвпoлву“нвв.
3.	Дяп от техниката, който ce зани¬
мава с п-лучанянсто п нацблзуβннeт-
вн рнзлнмвнтс ннлбвв енергия за про’
мнщлсвн п Оитовн нужд·;'
енергетИмен (тр. erergCtikos) КоИтс
цp-нзвeждя енертцн за npoнищnвви
ueпц.
енергВлн (от тр. energόa „неИтс лой’
егнтвя") биол., Ядрото п в-oBнκнпн-
щатн те м—ст ст πpoтoплявннтн е нпΕг-
нн.
внергИмен (тр. önerges .нойте лвИст-
аувна) 1. Нълeв с овартил ; деен,

243
ентомолбг
неуморим, активен. 2. Силно двИст’
—ува^щ ; решителен, смел.
евЕртил - - (гр. erOrgela .дейност") 1.
физ. Едно ст основните свойства вн
наторилта — ецеееBвocг да ce прО’
извежда работ—. 2. ДеВнн сила y чо¬
век, спос-Вност зн работа ; пъртнан-
вн, ц—ст-Вминест, жизнен— лeевеcг.
3.	прин. Сплин волн, внегсВмн“ocт.
ензИми (гр. ет .вътре" и zÿme „нвас“,
»мая“) Сложни органически вещест¬
ва, кбите ce съдържат в жив-тни-
ските п p-cгнгвnннгв орт-инзни и
ускоряват гноpлe нисто химическите
процеси е тях. Инат г-ляно вннмcнив
зя оОнни-тн вн веществата ; ср. фер’
мент.
авзобтнн (гр. ет „вътре“ п zôon „жи¬
вотно") З-рнзнн болест п-животинтс,
която в ееъpанв- с -продолсна мест¬
ност.
свИтма (гр. - airlgMa) книж, Загадка,
гатанка.
свитм-тИмен (тр. aiTigmatikos) книж.
Знг-домeн, вΕпoвягeв.
свИмнр(нн) (тур. yéTiçerl) 1. ист, Тур’
сни войник от християнсн-то в-еe■
левце. 2. прин. Жесток човек.
Εвeнуегнκн (гр. enтauatikOa „вторен")
Живопис с вбсъмин бои, които ce
вявнснт върху картината с внгорс’
щен мeгнпeв инструмент.
ввκл“вн, eвκпйзне (гр. enklisis) еза
ков. Изговаряше вн дун— внeлв- с
предходната по отношение пя ударо-
лнсто; прехвърляне вя уаяренне вър¬
ху предходната дума.
ввклИтннн (тр. enklltikos .наклоняващ
се“) езиков. Дума, конто е загубила
сносто ^-.0··, п стон винаги след
друга луна, с която еBpнзтβн едно
цяло по отношение вн ударенисте
(дНИ нп).
eнκBnπцe (гр. enkolpioT „в-гpолннκ")
църк. Скъпоценна украся с оВразн
в— Богородица ; носи се ет eпнеκеπ вн
гърдите.
евеом(и)Ендн {иеπ. cTcomienda „псръ-
ея") 1. ист. Опека над ивнeегнн ме¬
стност, дявана вн егдenвн лица при
вянлнлявнвeгo вн Южна Амарина. 2.
Местност или •—соловното, нойто сн
Вили дявани под т-нав- опвкн.
евнринйт (гр. ет »вътре“ п krinon
„лилия“) геол.. Ивκoцнвми останки от
морски лилии, нойто се намират по
вне-и утаечни скали.
внелОгня (гр. ôiros „вино“ п logos
„наука") - Наука за πpнτбгннвe п вн-
nнвнявe вн различните видово впия.
енОрнн (игр. eroria) църк. Участък вн
едни свещен·..
евтелСхил (тр. eтtelОoHeia) 1. У Ари¬
стотел — нсннториялно дейпс нача¬
ло, н-сто формира матсринтя п н .0-
н—рва до еовоρшΕвегβo. 2. У някои
внт-nнегн — нсннтврннлво жнзнено
нямало, н-ето направлява pнзвцгнeте
ня ортяннзн— отвътрс.
ентсрВлгцн (гр. Onteron .мерне“ п
âlgos .Волка") мид. Силни Облеи е
чернят—.
ентерИт (гр. enteritis) мед. Возπнло■
вие вн тъненте мернн.
eвтepoκoлИг (τ.. Οτ“.*οτ .червя“ п
ko Ion „деВелб черв-") мид. Возπнлe’
нив и— тънките и деВолите мервн.
eнгepoл“т (гр. ortcron .нерва" п lithos
.кянък") мед. Камък е червата.
ЕнтвроптОзн (гр. éTteron .черва“ п
ptosls .падане“) мид. Спадано вн ныт’
решеш орган.
eвгеBпИег (тр. entos „вътре“ и blas¬
tös „издънен") = ввгелcpнн.
Εнгелбpын (тр. entés „вътре" п COrma
.ножа") биол.' L Вътрешният зярб-
лншев пласт е зародишито при мвб-
тбелстънинт жннетви п ч-есен. 2.
Вътрешен слой нн нлогъмва обвивна
у животни п монсен.
ввтев0oн (гр. entés „вътре" п zoon
.животно") Ннpяaнтπo жнв-тве, кое¬
то живас е друг- жннетнс.
вит-ногрИфил (гр. OntôMOT „внсвко-
но“ п grâpho „ниша") Олнсашно вн
ннсснснн.
внтoнoлИш (гр. OntonoT .цнсвесме“ и
llthos „нанък“) геол. Вкаменено на¬
секомо.
евтомолОт (гр. OntomoT .насекомо" в
logos .внука") Специалист пс евто-
мелогпл.

е н т о м о л ό г и я
2.
оитомолОтин (гр. OntoMon .насекомо“
п logos - .внука") Наука за цнсансмите.
ΕHтoмoрHлцл - (гр. OntoMOT »ннceκoмo·
п philia „дружба") бот. Приспосо’
Оевост вн цвЕтсвете зя epоег-е-вo
опрашване чрез насекоми.
eвтoпнpнв“г (пр. entOs -вътре" п па¬
разит) биол, Вътрешен паразит,
койтс живее е тъкани или във еът’
реши· брт-ви вн друг ортнинзъм ;
прот. eнтonнpяввг.
Εнтеплавыa = ендоплазма.
витрОпил (гр. ет „вътре“ и tropO
„обръщане··*) 1. мед. Нpcгъβявc вн
клепачи навътре. 2. $из. Овян м—ст
ет вътрешната енергия нн едно тяло
или снетсма от гвnн, конто не може
a— ce извлече от тнх п cβcнгуялв-
дн ce пвцoлвтвн.
eнгтеинв“ет (гр. erthousiastlkO^s) Кой’
то деИствува с ввттеннвън ; возтop’
жон Нбклсшинк, предни вн делото.
ΕBттеиИвоы (гр. enthousiasmOs) Висока
станси вн въодушевление ; βоаг-pг,
увлечение.
eнгтеиHег — eнгтеннанет.
кецклейцил {лнг. в .от— п nucleum
„ядка") мед. Изваждано вн тумор ет
капсулата му, изваждане вн емнат—
нBолκн от орбитата И п др.
внуpВвне (от гр. enourOö „пикая") Не-
пиеанавв.	.
«нв^иЕ (тур. enflye от ар.) Тютюнев
прах зн смъркане.
■внхнрмонИмвн (тр. enharмonlkОa) Съ-
знучен; Евхармовнчви тоно-
н е — pнзпнмвн по внзвннне п не
графическо нзеёрнзнвяне тенеее, но
ранни пс височина. вянр. до лнов п
ре Оeмсn.
енцефалИт (ст пр. enképhalos »мозък“
нрвз лят.) мед. Възпаление вн тл—в-
11 ня мозък.
впце<фнлoгpαр (тр. enképhaloa .мозък“
п grâplio „ниша") Спецнялсв рентге¬
нов анар—т .'зя нзеnΕде-нe вн главния
мозък*.
онцо ψ—ιοι - рИфил (тр. enképhalos .мо-
:ri■*;· п giäpliö „шиша") Метод за из’
c.^k7tiuiiic ι:.ι тлавнин мозък чрез pвнт■
гав-нн сши-нкн.
ввиИнnцκн (от тр. cnkÿklios „кръгов1"
през лят.) ц*рк. 1. Папско енpожвo,
папско oBpощeннв до всимни нятол»’
маски църкви п κнгблцин не религиозн)
п политически въпроси с тκявннин за
дe“егвця. 2. Окръжно вн сниснсн, щ-
слаинв.
внuпκл-πeл“вон (тр. през фр. cncyo’
lopOdisMe) Оcвcдoнeв-ег пс много
отрясли вн знанията ; всестранно оС-
.—“—•10.
ввциen-πeлВег (фр. encyclopédiste с-
гр.) 1. Лица с названил от миете
наукн ; всестранно е0pнвoвнв. 2. ист.
Лица ет трупата вн прогресивните
френски мислител·, нонтс нpcв XVIII
все участвували е Енциклопедията,
цвлнв-ня ст Дндро, Д’Алннбвр п др.
енциклопедичен, внццκлеπeлИмвеκи
(от тр.) 1. Който ce -твасл ле eвuH’
нлонедин, нойто им— характер в— егз-
цннлснсдпн. 2. ОBщб0вpнвевнгeпeв.
еBгpощнщ всички клонове вн ввср
нисто ; многостранен.
енциклопедия (гр. en „в“, kÿkios
,нр·!.'“ п palCeia „ -Bpнаевян не") I.
Справочно научно издание вън вицз
вн речник, ноете ввлнτн е сВитн фер’
мн вяй-еъщΕιег■βвнoгб от uвлснуιIПoтp
знание вн дадено вренс нлн от опре¬
делен— област на ан-ниeτo ; системно»
ер-тно палoжвннв вн всимни стрясли
вн човешкото знание; съвкупност в“
науките. 2. трин. Лице, ноете пм“
обширни иозинвин е един или много
области вн науката.
еозВи (от гр. êos „зора") 1. Чернена
Вол със зелена флуорссценцил дн
оцветяннис на микроскопически пре¬
парати. 2. Име вн някои органически
изкуствени] исрвснн Вон зя нълин,
коприна, хартии п лр.
возин-фИли [еозин п гр. philOo „сВп-
мам“) мид. Бели кр^н^нн телца {nвь’
κеuнгц), които ce oцеeгнвнг л-Орс с
возин.
coв0“еκн Вря (гр. eös .вopн“ п гоЯ
„жиа-т") геол. Ерата през нонтс ce “
πслнцn животът вн Зенита (нарича ce
-ще протЕрозоИскн п a л г о н¬
с н a с р а).

245
епидемиолбг
«0300Н (тр. eSs .зора· п zoon „жи¬
вотно“) Мнивралви еBpязтв-вця, кон¬
то погрешно сн Вили сметнати зн
еcтнтъuн ст животни.
велйИuц (тр. AiolOs) Едно от гръцките
πnвмвнн, есето се в засолило е гюр’
вотс ннлндолетпв пр. в. в. е Тссалин,
Беотин, внеси егейски острови п СЕ’
нервите части вн зяпнаното ер-Вёре-
жне вн М—лн Азия.
аолЦт (тр. eos .а-pн“ п lithos .камък“)
1.	геол. НнИ’егяpнгн епоха от н—меН’
вил нон, ногате хората сн си служили
с •—““примитивни няненви оръдия.
2.	Грубо намсвво оръдне от долел’
внконил период.
εΒη1 (гр. aiöT „иск-) мит. 1. Олнце’
творение вн вренстс у арсвните τоp’
цп п у финикийците. 2. Нecъщecг-
вувнщо, въображаемо същество, кое“
те Вило средно между божество и
менен.	,
еби“ (тр. сСн .съществуващ") Фннт,
действителност.
Éoc (тр. Eös) Х.мит. Богини вн зората.
2.	прен. З-рн.
εοΒβ (пр. eOs .зора" п kalnös „нов-
през nнг.). геол. Сродната епоха от
п-леотеноеил период.
енИнтн (гр. cpaktos „прибавен“) астр.
Дните между първи януари п нъл’
валуннетс прели тази дата.
внНрх (гр. Оpагclioa) 1. Заместник в—
държавен глава н провинция, тнpя-
внтcн в— провинция (в древна Гър¬
ция). 2. остар. Мцгpoπепиг, епар¬
хийски архиереи.
вл—рхИИсни (гр. eparchl kos) Който ce
ствасл де вн—рхин или който им—
епархия.
внНрхнл (гр. eparcHfa „владичеств-")
1.	Цъpκoнн^o-нлнивиегpягm“ня едивн-
цн, управляваин от архиерей. 2. ист.
Правницин, еОпнег (у старите гърци
и римляни).
eпeнτéвн (тр. epe·nthesιa) езиков. 1.
Внятные вн вβтκ между друг· зву¬
ково е един дуна. 2. Вметнати думи
в изречение.
апавтатИмон (гр. epeтtétlkόa) Който
се нвнвн нято вπввтван ; вмъкнат.
опнО-лИст—ецндсрм-.
внигвнВзн (тр. epi .след" п gCnesls
„произход") биол. Теория, според
конто е таченно вн зародишното pнв-
нитив органите са образуват посте¬
пенно ет ёвaетpтkту’pнягн маса, a не
се ρнввнент ст готов· в-мнтъцн.
впитвветймен (пр. eplgeтetikOa) геол.
Който се еёpяатвн от втеримин (п“>
следващ·) процеси.
опипСи (тр. epigoTos „потомък") 1. ист.
Всеки едни от васлванлнто царството
вн Александър Македоиск·. 2. книж.
Посредствен подражател в— иннов
художественс, в-умно или друго на¬
правление, който сп служи с отжи¬
вели βpвнaге си средства п метод·.
3.	мит. Всеки едни ет потомците вн
ссленте герб·, обсаждал· гр. Тиня.
впнтСвстно (от тр.) Нееpвдетноне cпоg’
наше нян-го в изкуство и лнгcpнτтpн ;
подражаталстес.
впитрИм— (гр. epigramMa) литер. 1.
У древните — надпис е прозя или
стихове вн надгробен намстинн, вн
сгряла п др. 2. В античната ноезнл —
късо стихотворение, ш-пис-во е eпe-
тимесни днстнхсв (редувана вн хекзя-
метър с пввтноeтоp), a цo■нъенo пре¬
димно със сатнрнчсско съдържание.
3.	Кратно снтнрнмво стихотворение
срещу лице или обществен недъг.
оπнгpнмнг“мaн (тр. epigranMatl kos)
1.	С х-рантер вн епиграма. 2. Остър,
язвителен.
cпцгpнынгелОгцл (гр. eplgramna, atos
„надпис" и logos „наука") 1. ССор-
вин от •‘нитр—ни. 2. Изкуство да св
пишат епиграми. 3. Учение, тсорин
зн спитр-митв.
аnипp“рн (гр. eplgraphC) 1. У древните —
надпис в— ннмствцк. 2. литер. Фр—
или тенст, поставен н нямалото в-
книг—, глава от книга пли статин,
нойте подсеща за съдържанието пли
духа пн тенят—; мото.
оnигpИр‘2 (тр. epigraphos) Снвuннлβег
не внятр-фнен.
enнгpйрнkн (гр. epîgraphlké „надпис“)
Наука зн pнвмнгявe и гылнуβ-во ня
стари в—апнсн.	-
спндемнс.лСт (ст гр.) Ленар, който в
специалист но опидомноаопия.

епидемиолбгия
246
внилоыиеnбгин (гр. eplCêMia .знрязня
болест- п lOgos „наука“) мид. Наука,
която цвумн“н внeснемepвoегнтв вн
появяването, разпространенното и
угасваното вн заразните Волести и
pнвpнёoгβн мерни зя тяхното пред¬
отвратяване и лнннндирнне.
сннлвмИмов, опнле.м“чоснн (гр. epi-
demi kös) 1. З-p-внтвлcн. 2. Който
нм— характер вн епидемия ; всеобщ.
елндВмнн (гр. epldemia - - .разпростра“
внвнвв навсякъде“) 1. мид. Масово
pнвпpбcгpнннвннв нн знpнвнн Волост.
2.	трен. Зяρнан, вещ- много разпрО’
егp-нcнo.
внцдBимн, внидОрмис (гл. cpidermis)
1.	анат. Горният пласт нн кожа ;
иаднсжцпн. 2. бот. ^..•“•1 тъкан
нрн някои растсння.
спилняснОн (гр. epi .•31- п ClaskopOO·
„пледам през“) техн. Оптически уред
за прожект·.—·· нн вер-н прозрян··
рисунки {динπевитиви) п ввπpевpнмнн
(от книг-).
епидндИмис (гр. epi „кън“, „нн“ п
Cidymoi „тестикули") Прцдятън вн
мъжко яйце.
енидидимИт (тр. epldldymltis) мед. Във-
пялвнне вн вниандимнся.
анндбт (отт.. epidoals) геол, Вид ми¬
нерал от - силикатите, който имя p-a-
лнчин цветово и стъклен блясък; съ¬
държа желязо п калциИ.
спизОд (гр. epeisodioT „прибавка“) 1.
Отделно cыОнтнв плп случен ст пора-
.^1 събития, нситс еBpнзу“-г едно
цяло. 2. Случайно или стр-в·-·- съ¬
битие или обстоятелство. npoнзшоcг-
нив. 3. литир, ^“04,' пли но-малео
а-нъpшанн част от художестве ло
нрензведонно, конте им— относителна
еннocгoлтолнoег. 4. В дрсвнат— трЯ’
голия — част ст действие нажду
роплнки вн дн— х-ря.
еинвОлн“ {гp.)=Εгпа-л (4).
снизодИма·, апнв-лИмоcκи (от гр.
epelsôdion) 1. Вън вид нн впнз-д.
2.	(^'*—0·, нвcощвегввв, нойто став—
<>т арсно вн арена.
вннзеОгвп (гр. epi „но“ и zoon „жи-
збгн-') мед. 1. Масово заОолнвавв вн
животни от винен заразна болест;
аниденин нс добитъка. 2. Н-уен, кон¬
то изумява тнн Bепвcгц и търси среЛ’
стен зя тяхното нpодегвpнгнвнво и
пceтβннв.
впИн (тр. epikos) книж. Автор вн впи-
чесни праизведвиня.
Внинн (гр. epikâ) книж. Епически прс-
ив“вgввцл ; епическа ноознн.
впцкард(ц“) (гр. epi „вал“ п kardia
.сърце") анат. Външната .бОннена вя
ооρuоге.
вnиннpgВг (гр. epikardltis) мед. Въвпя■
пвннc вн спнеарда.
епнерНзн (π.. epi „след- п krisls „ре’
шсино“) мед. Заключително мнение
е края вн лсеувансте за ход— вн Во-
лссттн.
епикуреец (от соОс.) 1. ист. Неcлв-
g-βнгeл -ц— cπнκтpвнзоa. 2. прен. Чо¬
век, който поставя над нснино nим-
вoге удоволствие п чувствените в—“
сладн.
оnнκтpаВвом„ ениеурёйствс {еш себс.)
1. Мнтepннлнетнмeеkе атанст·'·- уме’
внс вн етнpoгpоuкцл рнл-coр Епи-
нур (341—270), н-Ито е обяснявал
снста нн бевбвягн в- нгoниетнмeенoтo
умение п вн pнзтнπня стремеж вн
човека към щастие. 2. Светоглед,
н-Вте почива вн вопр-енл :о pнвОц-
рнне вн Еπиκтpев.сгс тмввно п нойто
ннжлн смисъл— вн монещкнл живот в
задоволявано вн инетцнКгнтΕ п лости-
пано вя лично щастие. 3. трин. Сκnoв-
вост към чувствени наслади, към вВ’
солив и бовгρнжвв живот
онцлHuнн (лнт. о .Оез- п pilus .κο-
еоо-) Премахвано нн несмп.
епилепсия (тр. epilepaiа .прихващане*)
мид. Хроническо тежко нозъм·- зя-
Ослне-вв, ковтс ce характеризира с
“нcвнπвo падане, гоpм-βв, пян— вн
.устат— п з-туба вн cъанннивге.
внцлвнг“κ (пр. epllCptikös) Човек, ной-
то в Велев от cннnоnонл.
епилОг (гр. epilogos .послеслов·) 1. В
древногръцката дряма — - анκлюмввцв,
е есето ce оВлсилна цоnтн вн автор—
или х-p-kгcpот вн п-ставоанатн. 2.
книж. Заключителна тл—вн вн хтaежо-
стесис произволение, в която ce сбнс“
вяв— не-ннгaтъвщнгн участ вн го-

247
роите. & муз. З-нлюмоино, аннnюмн’
толна - картния н опора.
впииИнил (гр. epinikla) ПоВодин носов.
ониОрнис (гр. epi гОноло“ п Orrls
аНтЦШН")- зоол. Мисто голяма птиц—,
внрнмнвя и .малатнснарсни щряус',
понеже ce среща вн о-в Мадагаскар.
онцнялeoпИг (гр. epi .след“ и палео¬
лит) ?еол, Ноpвягн стенен вн про’
тенсолнтн.
ониплерВз— (гр. eplpleroo „пзπопвя-
внм“) мед. Нолнoнpовно.
внИсеон (гр. epiakopoa „вн.даopниe")
църк. Лице с ынВ-внсшн стопси в—
сесщснстео : дякон, презвитер п епис¬
коп; епялиκн.
спискОп (гр. epi .вн' u skopéo „глв’
дам“) физ. Оптически урва зн нроон“
тиране върху акра· нн изоВряжвнил
нн непрозрачни рисунки или предмети.
епископИло· (от гр.) Който призван—
епископат— или ce упрнвллв- от епи¬
скопи.
вннеκбнäг (гр.-лат. eplskopätus) 1.
Епископско достоинстве, опцсеопсни
сян. 2. Всичките епископи в— оди—
църква.
списконИя (пр. eplakopla) L Област,
тнp-влянян- ет епископ. 1. Страда
вн епископска eявиeлнpнл п жилище.
eнцеeoнеκийтнн {епископ п тр. krätos
.власт“) Управа вя църква само от
онцceеннго.
вπиетВκеиc (пр. epi .след“ п staxls
»изтичане н—пна пс капка') Еpъвбнв’
лив от веса.
онuегcмел0гцн (гр. epistéMè .звание“
п logos „наука") Иаум-вянв вннмВ’
инсто п еBвκгивπнгн стойисст в— вн-
тнцтв : pяанpoегpянeнб е Вуржонз’
вят— философия ннввннно вн го>opнн-
тн нн п-зн-нивте ; ср. пн-сс-лбтця.
ониcтйn (пр. epistÿ’lon) арх, Грел—
върху колени ; архитрав.
внИегслн (гр. .pistolO) литер. 1. Ппс’
но, послание. 2- Литературно πpoив-
недонно във форма вн писна.
епистоларен (лат. epistoJäris) литер.
Във вид В— писна, е нцсмбвн— фор¬
ма ; пнсменвв ; епистоларна л п¬
—	— —) художествени
производонин, внннснвн вън форм— вн
епитймия
ннсма; б) шапоматнии писм— в— цв-
востви леВци, конто нм—т литератур’
но илн оОщастневс вннмвнцо.
вnиетoлегpаф (гр. eplstolO „писмо“ и
graphö ,нншн“) КоИтс съ>мцв1ннн
писма.
вnиетoлoπpИрил (пр. epistolO .ннcые·
п graphö .пиша"). НpнОцnн за писане
вн писма.
опИcтpoрн (гр. - eplstrophé »връщане")
1.	литер. Риторична фигура, нрн
която peдцu- цзроменнн a-βоpшннг с
вана и съща дум— или ролнц— не’
рноди a-ноρшннт с едно п също ив-
ромопнс ; ср. нвнегpсрн. 2. мед. Пое’
тарянс вн болест, връщане вн Ос-
лсст.
онит—лИмн“ (гр. epithâlâмioa »сватбен·,
литер. Св-тВсне стихотворенне пли
песец.
вnнгHрнн (гр. epltaphios „вядгреВвв"-)
литир. 1. №.'.000· иадннс, лвтегн■
шие или кратно стихотворение върху
надгробен памвгниκ. 2. Късо сатц’
рнмие cгна-геopeннe, е e-сто под
формата вн вялгроё),· надпис ce СС’
мин— илков лцue· или вcg-cгнгоπи.
вπиг0л(иа) (гр. epi „над“ п thêlé
.Гръд“, „зърно вн гърда“) 1. биол..
Тъкан, конте покрив— повърхността
вн нногоклотъмсн животински оргн-
внвън п п-стила вътрешните му ку¬
хини п органите нн тях ; има защитна
и профил-ктиния функпия. 2. бот.-
Тънкостенни клатен, конте покриват
βотpcшнн кухни· нн р-ствинн П от’
делят е тях р-злкмнн вещества {емo-
лн, етерни масла п ар.).
етитёт (гр. eplthetos »прибавен") 1.
грам. Онредслитслня дун— {npедимв-
иpилнτяголнo ине), която ce прибавя
към съществително. 2. литир. Опре’
лелснно, новто ce прнВння към н-аβ--
вив те в— лицо или преднат, за дн му
приандо художествена цзpнзигcлнеег
п п-стическа яркост чрез иагоkеявв
съществен п живописен Ослеп. 3. прен-.
Хули— дум—, прякор.
впитИмин (гр. epitfMion) църк. Н-κ-в--
вио, в-ложонс ст духови— алнст {πеc-
тене, пищяенно ст причастие и нед.Н

епитрахил
248
снитрнхйл (гр. epi „вн' п trâchelos
„врат") църк. Внд богослужебна
одежда, която имя форнн вн тясна
прсстнлнн п се надява вн шинт— ; сти¬
га де глезенитс.
сннтрИт (гр. epi „кън" и trltos .тре’
тн") литер. Чотнрнсрнмв— стъпен е
дpвβнoτpоцнoтo стихосложение, конте
имя трн дълги п една кратен сриМ“
на с нспостоянно ннсто 	—	j
тр		 	 —-  	-СЕ)-
енвтрон (г.. epltropos „ко“тс св при-
жи") 1.- ^..-“0· настоятел. 2. остдр.
Училищои настоятел. 3. трин. ДеВ’
рнн. добродушен човек.
впифсвОмЕВ (тр - epi „κым“ п phaiTo’
теп-п »лвлcннв-) фил.. L Странично
налешно, еосго стаен заедно с друго
явленно и не му еκяввн енн-нно
влнн i но. 2. Втор-стененно лнлоино.
олифИз— {τp. epiphyala .нрнрастъе")
анат. 1. Жnван с вътрешна секрецнн
н основата вн мозъка. 2. Край мн
дълга гpоBнн кост.
0^^^ (гр. epi „прн“ п phytön „р-С“
тонне") Раствнис, ковто св прнкрвпя
де друго растение, но не е паразит.
cн“рcpн (гр. epiphora; L литер. Фи¬
гура, при която ванн луня со пов’
тарн е кран из стиховсте пли н края
вн ролнцн изречения ; ср. спистрофн ;
прет. нвярсpн. 2. Заключенно в сило’
гмзъм, зннлюмтιгвпcн израз.
вннцОн ('тр. epi „зп kalnOs „сВщ“
Нрез лят.) грам. Сош.cегвигвпиб име,
което озв-маз- животно нлп птица п
1п:л одни р-л п едва ф-рмн зя данта
кола, ннпр - сврака, сцелот,
отицёнтър (гр. epi .Baa< п лят. cen¬
truM „център") 1. геол.. Област вн
повърхността вя зеннтн, pнвпoлoжвнн
пад oгншuв па ввнегpое. 2. Място е
.морската или ввн. - -тн повърхност,
κοντο со вн.нирн под нлп вял възлу’
и н п или гюдзомев ядрен взрив.
еπuцнκлoВgн (тр. epi .-к-л-“, kÿklos
„.»ът“ п éidos »вид") геом. Затворс-
II I нрнан лнпнн, новто св опнсвн от
шмнл пл окръжност, гоpκяnя“нц со
Гн - ; плл.н ■янс ίζο външвнтн crpa-ta нн
друг— онръжпюст.
впицйнъл (ip. epi .·—“ п kÿklos
-кръг") астр, Окръжност, цввтъpот
вн конто се денжи р—нномерво по»
друга окръжност (в Птсленеевата сис¬
тем- ня светя).
опИмен, епически (τ^α. epikös) 1. литер.
Свойство· вн впосн ; πенccгвoвнтолвв>
pнвннзв-гeлви. 2. прен. Достоен зн
възпяванс ; славен, нслим—н, геройски.
внОл ('.. epödö „нрниен") литер. 1.
Трота м—ст в— нссен или едн н кла-
сниоснятя лирика : строфа, ннтистро-
ф- п анол. 2. Стихотворение. н еоото
лоnог стих св рсдувн с кратък. X-
СтнХп нойто со повтаря, стих на кран-
и— всеки куплет ; нрнмве.
ополСти (фр. épaulettes от épaule „ря“
но“) воен, Гяp-дnи патов·, украсени
със ввяцн, със вл-гнн или сребърни
ширити, с рссвн и лр.
оноийм (τ.. с pôny nos) 1. У древните
атннннн — пъранят от деветте нр-
хситн, вс името на кег-те со пари-
мала годшщя. 2. прин. КоИто д—вн
инете си пн веща.
спонСя (гр. cpopoua) 1. литер, Голлмн-
снянеснн носна, з н-нто св спяснят
звлмнгвлнu исторически събития ; nн“
T^f^;aiypHô протводе'ннв с епически
характер, н есето со алиснят полени
историчсски събития. 2. прен. Съби¬
тия, свързани с πоpенмвеκн подвизи.
Епос (π.. Cpos	„разказ“,	„песен“)-
литир. 1..Елнн от трите ссвснвл nи’
твpягуpнц рода : лирика, снос, драма.
2.	Песнн за тср-нмии пслнизи. 3. муз.
Произнвлввио, свързано с онвиов nи-
тоpнгу·pвн текст, н-нвитс сн юнашките
п хайдушките носин п др.
внОхн (тр. epocH £ Оукв. .спиране")
1. Голлм псрноа от време, нойто се
аяpяeгepнаnpя с твничви явления и
еъОнгнл. 2. Пoдp-вдвлввцо нн гоеле-
пциоскн порнел. 3. астр. Известен
момовт, от нойте вяпoмβн да св Орон
вронотс или за ноИтс о дядено пело“
женното вн някакво воОвсве светило.
4.	Важно събитие, есето хар-етерн-
вцpн известен пернсд от историята,
лнтсратурнтя, πвeуегеoте и нр.
сп-хИлси (от гр. првз лнт.) Кейтс еоЗ’
дна— впохя ; мисто няжон, зн0enожи“
телси.

249
опрувётен (фр. éprouvette) Продълго¬
ват— cгънnввн тръбни.- с дъно зн
лаборатории спит·.
ЕпсонИт (нигл. epsoMité) геол. Вил
минерал {оетветввв хидратен сулфат
вн ынτвeвия), от нойто ce получават
ннгвезценц препарат· (не нмото вн
местност е Англия) ; горчива сол.
опулис (от гр. epi »на“ п oliior .ас-
ввц*) мед. Опее вн новцнтв.
Opa {nнг. aora) ï. Събитие, момент. от
кеИте ce започва летоброене : първата
олимпиад— 776 г. пр. в. о., ес-вовнвЯ’
вето вн Рим 753 г. пр. в. в'., р-ждс-
виeге вн Христос, бягството вн Mo
ханод от Мое— првз 622 г. 2. геол-.
НаИ-тслнм промеждутък от врено е
пстерннтн вн Занята, коИто ce дс‘лн
в— периоди. & Период ст врано, кое-
тс ce отлим—Ел със забележителни
събития; епоха.
ЕрЯзмоно πpoцвнешвнцв (от соВс.)
Ст-ρoгpоuнo произношение (но името
вн хуманист— Ер-зъм Ротора-нсен —
1467—1536 г.).
орВНи (тур. erbap от нр.) разг, СпссО’
Вон, подов.
£рёнй (ет сеОс.) хим. Елемент. авнκ
Er, поредев номер 68, нт. тегло 167,2;
мотнn (по мястото (№)ο^ е Шав-
uил).
орт (гр. érgoT .дело") физ. Единица
работа (п оверпия) е нОеблюπвнгя сис¬
тема вн морните, конто ce равнява вя
работата вн сила от 1 линя вя 1 см
разстояние.
орт—стВриИ (гр. orgaatoгlor) 1. В древ¬
на Гърция и Рим — внтE-p зя роб·,
нолcгo та ивβъpщв-лu вае-тежни ра¬
боти {мΕете πеgвeння, миши и под.)
2.	Занаятчийска pн0oгилвиuн, е конто
работелм роби.
ортвл€ (тур. hergelc) Стадо ново.
ортВв (тур. ergen) Неожсиен нъж.
ортотрИф (тр. Orgon .раё-та“ п grâpho
.пищя") аиец. Уред за графическо зя’
писваше рнВстнт— вн мускулите.
ортовОмин (от гр, orgon .лcno“ п то-
Mos „закон") Ннукн зн създаване вн
вовмежнo внй“Д0Ври условил зн труд
чрез πpиеπoееBлнявв вя -pодиягн вн
трудя п средата към менена.
еретизъм
вpгoегep“н (ст тр.) спец. Г<·тиτeлΕв
стерны, нойто под влнлвно вя тлтpн-
внoлcтoвнгe лъчи ce превръща във
нит-нив Д.
вpг-тевом (фр. ergotisme) мед. Отра¬
вяне с хляО от ръж, зяpявcвн ет мо¬
раво ротме.
ортотИв (фр. ergotlne) Тоннбмepβeв
прах с остро горчив вкус, найте ce
добннн ст мбравсто рогче и служи
като epънбc-lиppιцo еpcлегес.
вpгoгеκ'ейн (фр. ergot п токсин) Един
от отровнто вн м-р-воте рогче.
Вре {еκяв. Ore) Малка нокотин единица,
която а ад·— стотна от шведската,
нбрвсжеятя и датската крои—.
epé6 (гр. Crebos) В лpеенбгpъπнятн мв-
телотнл — ннИ“Нрямвнтн част е пол“
земното царство ; нл.
срЕнцил {лнт. erectio	„изправяне")
Състони·· вн мъжкия kеπуляuнoнов
сртни (пр· Boзн“внuнгc, човека п нл-
нби птици), при еосто то“ ce втвър¬
дява п уβеnимне- обем— си поради
приток нн кръв при палена възбуда.
сремвЯдн {oш сеОс.) Оллневнве, скръ¬
бен плам (не инете вя пророк Ера’
мил, който пл-н-л горчиво прн pна’
рушнаянсто вя Ерусалим).
срамИт (гр. eremites) църк. Отшелник,
пустинник.
épec (гр. hâlresls „изВор.) 1. църк.
Секта, p-аκ-л, βcpбoгегъπнцмвcгβo ;
верско умение, есето протнеоромн вн
установените църковни догми ; поня¬
кога и форма вн протест с-решу сс“
ццнnвo-πoли тимосеня стро“. 2. Отстъп¬
ление от -Bцбнρнcгнгc възгледи и
правил- ; заблуждснис. 3. прен,. От’
кленевие от приети като нстиня npн■
вил— п норми.
epeciâpx (гр. hâlresls „цвОеρ“ п âr-
chon .управител") рел.. Основател вн
секта. глав— вн срсс.
еретИн (гр. Iiairetlkos) Последовател вн
ерсс ; рязколвик.
cpcгHаънH (от тр. halrconai „изОнран“)
Рнзκ-лвцмcегвб, cceг-вгcгес. oтcгоπ-
вяно ет еОщ-п пети правила,
cpcгИвыы2 (гр. erethismOs) мед, НoвЦ’
шеи— воз0тданoет η ρяздpнзнцгcп’
вест.

250
ерзйц
вpвИц (нем. Ersatz) Непълноценен за’
нестигел ; ср. сурогат.
cpивйнвп (гр. erysipelas) мед. Червеи
вятър.
сринИл (гр. er^s) мит, Б-пивн вн
βъзнcзлиcге, която отмъщавал— пре¬
димно за npcетоплcния против нлп ме¬
жду роднини, зя нарушаване нн клетви
п др. Тс Онли тр· : Тп-^цреннa,
Метера п Алоето ; ср. семенили.
ерИстика (гр. eristlkos .коИто спор·")
Изкуство зн волсне вн спор, умение
да ce- полснизирн.
вритОмя (гр. erythcMa .червенина“)
мед. Зямсренв-вс вн кожата пср—ап
рязширнв-нс в— кожните κpо>вбнoенн
съдово под влияние вн различни
външни п вътрешни фактори.
еритрЕн =^(^у^т^а^а^нсв.
сритрйт (от гр. erythros „черво·") хим,
Безвестно ернсталво вещество {матц-
pиβяленгвн алкохол), ноете лссво ce
разтваря вън водата п образува тъст
cлнπоκ p-агβop ; употребява ce нмасте
глицерин.
epитp-блИеги (пр. erythros „червен“ и
blastös .израстък“) мид. Клатен, от
конто ce oёpнзтннг чсрвсин кръвни
телца (epнгpouигн).
сритроцИт (гр. erythros „червен “ и
kÿtos „клетка“ през лнт.) мед. Чер¬
веше кръвно телце.
épuep (вам. Erker „Онлκевчe·) арх.
Издндсня над партер— част н стаж зн
Tвcлнм-в-но вн площта, еВикновене
с πp-вopцн ; внлnтеκ.
ермИнин (пр. hermo'TOla „обяснение")
Ръководство по църковна живопис.
грмитИж (фр. ermitage „уединено мяс¬
то") Художествен п културно-псторн-
маснп мувe“. Прочут е Лвнивтрнл’
сният армит—ж, ееввβяв през 1764 г.
eporéHei (гр. Oros плю6св ‘ и génos
„род“) Нpвgиввиκβ-'ιн πonеβн возBтлн.
ородйрнм (от лнт. erödo „pязнжл-о")
геол.. Р-аρуш-β-н земна гора (зя ве.тн
н лслпнн), причинявам ep-анн ; ет
ннвам.
орёпня (от лят. erodo „pнаяжднн“)
1. геол. Нp-цое вн pнвмиβглc, p-зpт■
шавянс вя вcннятн кора от текущ·
води и лодннци. 2. мед. Невоpхвоогве
наранявана ца лптявин—тн. 3. - техн-
Разрушаваис повърхност вя метали
чрез влентрнчеснн тон или атмосфер’
ви лвnоиин.
Ерес (гр. Eros) 1. мит, Бог вн лю-
Вовта. 2, прен. Страст, любови— страст.
3.	У идeнлиегцмcеkнтн фнл-еoрин вн
Платон — мистическо влсмевца нън
cвpъхвcтветβcнцн свят в— .вечните'
идеи. 4. астр, Име ин м—лн— πлнво■
тн.
еротсмИтина (пр. erotâo „πцгнм*) За¬
даваше вн въпрос·.
оpoт“зом {oш гр. cros, Ötos) Повишена
цеnoβн во>зBтдцнoег, првгеллмн чув¬
ственост.
врбтИе (гр. erötlkOs) 1. Отдадеш вн
чувствена любов. 2. Ает-р нн муβег-
ввне’люВовни стихове п ρнвκнзи.
срОтика (гр. crötlka) 1. Любовна страст.
любовен сломент е нроизводенно п
вя действие. 2. Любовна поезия.
Еротичен, вpoг“мвеeи (гр. erotlkôs)
ЛюВснав, егpаегcчн, провикват от еро¬
тика; чувствен.
вротомИн (гр. crötlkos и nanla „лу¬
дост“) КоИтс страда от ерогомявин,
болезнено възВ)улнн е н-лово отно¬
шение, психически разстроен нн по¬
лова помня.
оpегoм“нин (гр. Oros, Ötos „любения
страст" п nariâ .лудост") Бoлeвнcвo
повишено полово влечение, остра но-
noβн “ъвбудимocг, психическо pнв■
егpo“егβе вн полое— псина.
орпотолбтил (пр. Herpetos .влечуго“ и
п lôgos .наука") зоол.. Наука зн вna-
чутитс.
орстОд (от собс.) Единица зн ипговвив-
востт— (няπpагпнгеегтя) вн - магнитно
поло ст нОс-люты-та електромагнитна
система.
ОрудИт (пнг. eruCItus) книж. Човен с
поломи научни знания ; тмcн.
Врулйцил {пнш. cruCitio) -Умешаст, инче“
теност, основно пози—в-ив в— лите’
pнгуpнтн пс известия дисциплина.
еруптИвен (лнт. eruptus .изхвърлен“)
геол, От вулканически произход ; из-
ритнат, ивхвоpлeн.
• рУнцин (nнт. eruptio) 1. геол, - Ивρпτ■

251
еспланада
нане вн вулкан; изBтавяна. 2. астр .
ИвОухβявцл вн Слънцето.
вpuхвpuОг (нем. Erzherzog) ист. 1.
Титл— вн -вcтpб“унгяpеeигe вресто-
лаласладВицн ло 1918 п. 2. Титла вн
княз ст вnнgeтeлеκця дом е Австрия
до 1818 г.
ас-п {ттp. h esap) ~ хесан, сметен.
есаул (тюрк.) Офицерски чии е казаш¬
ките н-Исеп, .явен па нннитни или вн
ретмпстър.
ecO (фр. essai) литир. Кратно и а-С“
тъпно изложение вн естетически, фи-
лееoрcκп или еoиинnви проблеми в
художествена - форма ; онарн.
оссИст (фр. essayiste) Автор вя очерци
(всстн).
осВицин (лят. essentla). 1. Същност,
същина. 2. Етерично масло, цaβлимя“
но от растевнн. листа п плодове мpeв
дестилация. - 3. Кoнucвгρнpнн pяaгеop
н спирт от тия етерни·· мнcnн.
ecOp (от цнав—тн вя буквите снр) =
cецияпиег■pаβслюцисваp.
освйдр— - (фр. escadre) 1. Голяма трунн
от военни кораб·, нoыявлтннви от
едно лицс. 2. Кораби, ковто плуват
като един трупа. 3. Съсдинснна нлн
трупа - от лвт—тслнн апарати за военни
или мирвбвроневни цели.
асендрелн (фр. escadrille) воен. Нбд■
ряздолвнно вн вoовннгн -нннцнн, НОС“
то ce - състои от няколко звон— пли
отреди.
аснндрОв (фр. escadron) воин. Пoлpяв“
дслсвие в новинцата, к-ато оттов-рл
вн рот- в - пехотата.
ссенл-дн (фр. escalada от лат. scala
..cтолBя·) остар., воен.. Зяел-днн-на
•я кроп-ства стена мрсз изеамн-нс
cое стълби.
осн-лИтер (англ. escalator ет nнт. scala
„стълВа“) стец. Днижсщ- ce стълОн
(н метро, тнивcpеяпев магазин п лр.)
зн пров-слив вн хора, заставал.· вн
етоπнлнгя И.
осе-рп (фр. escarpe) воен, 1. Зил в—д
крепостен ров. 2. Протнеот-небно
■ препятствие - във вид вя ров. 3. Вът¬
решната пблeπягoег вя ров или в— окоп.
ЕСкнНИр (англ.· .squire) ист.. I.Oиож0’
πсceu, гцгnн и— аръжЕВ-сец във рое’
дялна Англия. 2. Титла - вн низши
дворяни, конто ce дава и в— кметов':,
мирови съдии, адвокати п мнионВици
във феодална Англин.
вск“ (тур. eskl) Стар.
аеκимбен (фр. esquimau през рус.) Жи¬
тел вн полярното крайОрежне вн Ce’
верна Ансрнка п еаβcp-изт-мвнгн
част в— Азил.
eеκиы0е2 (фр. през рус.) Вид gcген-
зннио облекло.
ескОрт (фр. escorte) Отред за. охрана,
обикновено еоовин, вн виcеκoцocгH’
ваше лица но време вн пътуване.
ескортИрам (фр. eskorter) Съпровож¬
дам, придружаван с ескорт.
cентgёpo {неπ. eaouCero. nнг. aoütüм
.шпт“) ист. Щцгбнoеeи вн рнцнр.
ескудо {πopт. escudo) ^.•41— 0.···^
е Португалия.
ЕеκтлИn {пнг. Aesoülapiüa) 1. Л-тивсег.
има вн гръцкия Вот АcκпcпцИ, Вот
вн мeлцuцннтн. 2. трен. Лекар.
аен“р (тур. esraf) 1. ист. Съдружие
вя з-вантА·· от едни занаят. 2- -Дре¬
вен зяв-ятчил. 3. прен. - Лице с спра’
винени интерес·, с гeеcн мироглед.
асото.“ н—cвoтepцk.	·
eеoтcρ“мcенц = озoтcρимcеeв.
сспадВи (фр. espadon) 1. ист, Голям п
тежък меч. 2.—сспадрои.
еспадрОн (фр. espadon) сп, ФcагΌвым■
но оръжие, което прилича в— с—Вл.
eеπнвьОnκн (фр. espagnol .испански“)
Заострена п тясна 0р:1дцмкя (мъжка
мед— от мниалсто).
eенниаOгн {рp. ospaгocttc) МиопогС’
лиши- фуражно растсн·, от сомсест’
воте вя ОеВенитс.
сспИрто (исп.’ esparto) 1. Влакнест ма¬
териал от лпстята вя трсвата невпп.
2.	Внд хартпя ст г-aц ннтоpинп.
eепcpнвтеег (фр. esperantiste) Лице,
еосто зпне аснсрнито и пропагандира
нстовете разпространно.
вснерИнто	(исп. espéranto „нойто
ce нялнвн“)	езиков.	Изкуствен
международен език, еоалялcн през
1887 п. от лonеκин лен-р Л. Знмсн-
х-ф (1859—1917).
оспл—нИд- (фр. esplanade) 1. воен. НΕ■
застроено мнсто между крепост п

естакйда
252
прял ; иадиτингн равнина. 2. Площад
прел голяма страда. 3- Широка цевт-
ρяпнн улила с нпаπ.
естнеНдн (фн. esta cade) 1. Съоръжение
върху колопн нлп във вид вн мост,
не есстс нишан— релсов път пли шо¬
се, транспортна лента п др., а пол
него минава друг ног. Така се из“
Онтва кръстосване вн пътища ; Bag-
лов. 2. Снеле вн пилони навътре от
пρцегннцща зя спирано вн кораби,
когато пристанището е плитко п та
не неп—т дн са доближат до брега.
3.	Подводна преград- нн пристанища
или устия вн рее· с колове, за да се
пепреми вн неприятелски кораби дн
влнвнт е тях.
eег-рётн=щафета.
аcтeвиoлбτил (гр. âlsthësia .чувство“
п logos „наука“) анат. Дял от —ВН“
темпята, еоИте изумява органите вн
чувствата.
eегаввoмéτ'оp (гр. αlsthëala „чувство*
и nOtrOT „мярка“) Уред зя измервано
чувствителн-стта вн кожата чрез до¬
пирано нлп натискаше.
Остерн {изκ.) хим. Съедцпснис вн не-
оргнвцмните нлп органичните кисе¬
лини с алкохоли.
ecTéT (гр. aisthetes „който чувствува“)
1. Лице, есето цеви изящното п ху-
Онесто. 2. Спецн-лнст но естетика.
3.	Привърженик вн аегeгпзнн.
eетeтйвом (от пр. alstlânoMai .мунст“
втенм“) 1, Буржоазно теманиа е ив-
κтетвеге> есето зн сметен вн идей“
ноте съдържание п жизнената нрандн
нндцонлв- външните форнн ; пряди со
върху гcopцнгн .изкуство заряди сн-
мете изкуство"; фoρонлцвън е есте¬
тиката. 2. остар, Склонност към ху-
Вяното, към Естотимиот-.
естет“. (пр. alsthctlkOs „м'унcгβцгeлeв')
I. Ноеловнин п ценител вн красотата,
нн хубавото. 2. Теоретик вн изеуст-
HOTO.
естёпик- (пр. alsthëtikâ) 1. Наука, кон¬
то рнзплсждн същността п характер—
вн изкуството като осеОов нпд в- оВ-
щас вената идeеnегнн п опраделн кри-
терццтв* зн прекрасното е хуа-жест“
напоте творчество, природят— п жи¬
вота. 2. Снстсма ст възгледи върху
ивκтетеегo. към конто се придържа-
влеоИ. 3. разг. Добър ентc. 4. прен.
Хубост, изящност.
естстИчен (aisthetlkCs „мтвcтвиталcв*>
Хубав, изящен.
естетически (гр. αiaihëtlkόa „чувстви“
телсв") 1. Който се отв—сн де оста-
тината. 2. Сноpа-п с чувство зн кра¬
сота.
естон“.— (фр. estocade „вид мач“) сп.
Прав отвесен удар с рапир— пли шпа¬
га при фехтовка.
остОмп (фр. estompé) 1. Свит— нато-
цитара ножа или хартия със заостреи
връх зн рисувано с тущ. 2. Рцеувκα·
направена не този памив.
остр—гОн (фр. estragon) бот. Вид гр—“
днисее мцpцвливo растение, носто се
употребява зя подправен.
острВл- {иен. estrada) 1. Площадка,
конте се издига над земята, нлп по-
а·^ за излизано пред публика вн-
певци, дселаматсри и др. 2. Кенцерт-
нo’3pcлнцнo цзπолнeнπа от разл·“
мен стил.	·
острИлен (исп.) 1. Който се отнася къми
естрада, иввьлиявнщ вомсрн вн ВС“
трала. 2. Предназначав зн широка
пуВлнен.
aеттИp{иИ) Слат. aestüariüa „внлиннв от
приливи") гиогр. Разширено фуние-
оОрнзне устие в- река, нсето а съз’
аалсно ст морски приливи.
всх-толОтил (пр. Оachαtoa „цеcnаgeв“ иб
logos „наука“) Ралиτиевне п мистич¬
но умение за крял в— сеет- и човека,
зя заатроВнин живот п нслсВып.
отИж (фр. otage) Нoыощавил вн страда,
нойте се намират вя елша “нссинва ;
надлъжна част в- страда, кат.
стажёрка (фр. étagère) МвОал ст пое-
т-вс·· алия над друг— πеnцuц зн
книги, ноти, украшения п нр.
агнnBв (фр. étalon) 1. Томов е0pнзeu зн
мярна, който служи зя проверка вн
ивыаpнягΕлви единици, нойто сн е
TнсгpаОн. 2. Шаблон. готова мнркн.
3, банк. Единица мнркн е моветвн
система.
втамИн (фр. étamine) Впл нn-ш зн еру¬
дирано.

253
етимолбгия
сНи - (от гр. althér „исбс") хим, Без’
цветно пязб-вр-зно торят- вещество,
което ce ун-трсвива н-т- гориво и
като охлаждащ- средн при хладилни
инсталации.
егнп (фр. Otape) 1. воен. Мнсто, къдсто
логувнщи есИснп могат дн получат
продоволствно, квартира п пр. 2. Мнсто
за помнена вн πогтβ-щи труни. 3. Опре¬
делена наст от р-зствнинс при спорт¬
ни еоетcаяння. 4. прен.. Част ст вре¬
ме, момент от развитието на ц·заeетeн
процес ; стадий вн развитие от нсщо.
5. прин.. Стопял-, томея, момент.
еШнен (от фр. étape) Който привал’
нежи или ce -тинсн до етан ; е т а-
пов ред — с охрана. под нонвой.
eгнтцв“uцн (фр. étatisation) Нарастание
вн ролята вн държавата е икономи¬
ката и превръщано вн частните иму¬
щества н gоpж-енн собственост ; едър’
жнннване.
eт-гивИpнм (от фр.) книж. ОдържавН’
нам, нревръщ—н е държавно.
cт-т“въм (фр. étatisme) Умение зн вя-
мос-т- вн лоpжяннтн н стоп-вския
живот. като държавата сан— поен—
частните предприятня.
cт-u“вом (гр. etakisMos) спец. Еряз-
modo пр-изв-шсвнс вя гръцки език,
при н-ето Вуне-тн η ce цроизнася
като о ; ср. итнинзън.
Oi^sep1 (пр. aithér) 1. Според пpалегннигc
лн древните гърц· — осоВои вид ве¬
щество, което изпълва сестовното
пространство. 2. физ, Особен енд хи¬
потетична материл, нонтс изпълва свО’
сонвсто пространство и мраз конто ce
оВясинв— pязnp-егpaвcвиΕгo вн снет’
пцннгн, алектронягнитнип'а вълни п нр.
0rep2 (гр. aithér) хим, Органическ'-
съединение — лесно изпаряваща ce
точност с осовсн- нирнзнн п парлив
вкус, конте ce употребява е химията
като разтворител, a е медицината нято
наркоза или дозннрcκuиoвнo сродство.
Отереа, старинен (от тр. aithér) №11-’
рим, излитащ, свойствен в— В'тера ;
о т в р в п (е т в р и и в и) н a с л a —
точни п лесно ивnнpини вещсства,
непт- ce съдържат в uвcгoвcго, пл--
лсевте и nиетнтн вн миpивлнви рас“
тсиня п ce тπбгpcBявяг е хранител¬
ната πp-онщлeн-cг п парфюмерията.
етсрнИт (от лнт. aeierтüs .авмен“) Из¬
куствен материал за покриване, който
е еластичен, οή·^-.·· п не пре¬
пусна вода ; нв0оетoццманг-ен смес.
атербмйвил (итер2 п пр. mania „лт-
а-ст“) Болезнено пристрастнвнно към
уnвтpаОн вн етер.
Отне— (π.. ethlké) 1. Учение зн моряла,
зя нpнвегвcнбегтн като елин or фор¬
мите вя вещественото еозвннпe, за
нейната същност, шоВното класово
съдържание, зн внн-вига вн нсИното
нст-рнческо pяввитиe п зн ponятн й
в обществения живот. 2. Систамн ст
ворми зя нравствено поведение ; нрав¬
ствени пр-^i^j^a ; морал.
отиеОт (^фр. étiquette) 1. Н-днис, нойто·
ce залепя вн стона или друга нратеН
зн еввямявянΕ фирма. качество, цев—
п лр.; мнркн, белот. 2. Сбор ст нра¬
вила зн поведение п обноски е дипло¬
матическите еръповс, така внремавето
нисшо -бщос-тно п ар.; атикацил.
отвнОцил (ст фр.) Нpяецл- за държана,
установен ред вн да“етвцн, постъпка,
повсленно.
отйл (ст гр. aithér .въздух' п hÿlê
.вcщcегеб") хим. Въглеводороден eg-
вовнлентсн pнgцκяn, нойто о съставин
част вя миете органически съедине¬
ния.
стилСи (от тр.) хим, БазuвΕтcв порлщ
газ от въглеводород п водород, със¬
тави— част вн снотилнин таз.
атилeнив-uцн (в. лнт.) Изкуствено прЕЛ“
ив“иκнвo доузряа-ве вн плодено и
зeneвмуцц е отнлсн-ва сродя.
отимолОп (гр. etytnolôgos) изиков. Умен,
нойте о спсцн—лнст не стим-лотин.
агимблбτймcн, отимолотанесни {гp-.
etymologlkos) I. КеИте ce отнася за
отинология. 2. КеИте обяснява произ¬
хода вя думите ; в тн н - л от п и в a
ф п r y р a — стилна фигура, к-ято
сВсднинв— е елoвееомΕтнвца две л.умни>
ст один и съща отннслспнл (3), ВЯНрн
живет живая, с победа поВОжданнм..
Εшиыonегин (пр. etynologla от etymos
.истински “ п logos „вaтkн") изиков. 1.
Наука за произход— и истсринта вн

етимон
254
думите. 2. Ост—рнло название ц— ст“
дала от гранатината, нойто ce внни’
м—вн с фенeгиннг- п морфологията.
3.	Произход вн луна; •стинсно зиН’
манне вн дум—.
Етимсн (гр. OtynoT „ссвсвво знамснне
в— луня") езиков. Основна луна, от
нслтс о oбpнзтн-нн друга дум—.
стнолОгин (гр. aitia .причина“ п logos
„наука·) мид. Наук— за причините вн
бепΕегиго.
отИна·, етИчсски (пр. ëthikos) Нрав¬
ствен, мср-лен, мостов, почтен.
атиИрхил (гр. ethnarchla) Върховен съ’
ает по- иннионалви въпроси.
атнИмаскц (гр. ethrlkos) Който нр·“
вядлсжн вн плама или вя вярва ; ^0-
моисв, в-poлнocгон, втинчеш.
огнoгΕнéв-, вгнoτвнВвие (тр, éthnos
.племе", .народ· п génesis .πpoцв-
ход-) Длл от вгвoτp-рннтя, тойтс
нзун—нн πp-нвхoдн, състава п рнзвП’
тиете в- вяеenвнцeгo н д-лен- страня
п еев-ввнгe ферми вн нeг-в-гя се’
uинлвн структура — племе, народ¬
ност, в—цнн..
вгвеτp“р (пр. éthnos .племе·, .народ-
п grâphô „пиша") Специалист но ст’
нографил.
вгнеги“фuн (гр. Othnos .племе“, „на¬
род· и graphö .пиша") Наука зя Вит—
п нравнте, зн материалната, общест¬
вената п духовната култура вя на¬
родите.
втнoлннг“Иетцκ- (тр. éthnos »народ“
п лингвистика) П-у■eя, която иaтмнен
егв-шввuягя между взиинтс п няpo■
дите,езиковито п в-p-лнoегнигв “внц’
мости-щения.
стнолОг (тр. ethros „племе·, .народ*
п logos „вятkн") Умен, който ce за¬
нимава -с ошнoлеτцл.
стнолОгин (тр. Othnos .ннΕоre·, „народ·
п logos - » наука “) Ннукн за произход—,
Оцтн п Hтлттpятн нн народите ; от’
натрафнн п пстсрин вн културата.
огнбцcвгp“въм (тр. Othnos .народ· и
лнт. centruM „център") Надценявано и
ностянянс в прнвн^(^гц]рб1^аноположс-
ННС НН опрсдслсна ОВщЕСлНЕИН, В-цНО“
в—лпн или друга τpуπиpбβκя.κбΕΓo води
ле еовлнвнво вн npcлpявеодъцц но
егв-шΕBuв в— други нарван или дру¬
ги раси, до κеонерoBня.
втoп0гuн (^.êthos „нрав“ п logos „вят-
кн- ) Наука зн нравите.
етиХд (фр. étude, л-т. studluM .тcыp-
дне“) 1. Литературен, в-умев или
философски очерк, което о pоaуглгнт
на изследване; студня. 2. В жинО’
писта — pнетβ-во на менок, предмет
или детайл ст натура или ноpвoнн■
мално н-хвърлянс п— Въдещ— картн-
вн ; Εеeuв. 3. муз. Инструментална
или вокална пиеса за усвоявано вн
вяной технически прийом пли с вир’
гтoзвo-лбн-зягcлcн	характер.	4.
театр. Сценична задяна или кратно
. вявоpшcвo доВствно с умеОна цол зя
р-зантне на слсмснтитс вн нетБор’
сното гβбpмeегβб, место с импpo“ЦBH“
^οηβη характер — Оез опредалев
текст.
отГВаон слнс (от фр.) Клас н хтлoжоcг-
нсвс умнпцщc, е който ce умят л—
рнсув—т ет натура.
отФаинк (от фр.) 1. Дъска, вя която
художникът рисува стюдн. 2. Напея
за рнсуваин стюдн.
суфОрия—сефорня.
оухнийн (гр. си „добър“ и хинин)
ПодсладЕи хинин, нойте внм— горчив'
вкус.
афВб (гр. ephebos) ист, В арсана Гър-
цин — лoегцτнялияг пълнолетие юно¬
ша (18 п.) п з-инн-анщ ce с военно
изкуство, рнлееерня, риторика п др.
ефект (лат. effectus) 1. Снлио влемнт-
лсшие, полумонв от всеВнкнонввс въз’
действии ; действие, вовдо“етβцc. 2.
физ. Рcатлтнт или слсдствно вт двИ-
ствното вн някаква сила; - резултат,
слсдствно.
врΕeг“в (лнт. effectlvus .πpеиввoлцτ·о■
лен“) 1. фин. Налнииост е пари, имот
или цевнп книжн. 2. мн. ч. Военни
сили.
ефектИвен (фр. effectif ст лнт.) КоИто
довежда до резултат; доИствов.
офемёрон (гр. ephOMeros .однодневен")
Еднодневен, скоропреходен, ыпыonо-
гΕB, краткотраен.

255
ешелбн
ефсмсрИдн (пр. ephéMeris, Idos) I. зоол..
Насекоми, нойто живеят сяно внеелее
дни или дори внκбneе часа и прел·’
тат вн големи групи вад реннте, нъ’
лото снасят яйцата сп и уннрнт. 2.
астр. Таблиц·, вн които сн написани
астрономи чвсенто явлоинн, нойто пцо
стават за определен период от арена,
и πе’Сπeuцнлвo мястото и положе’
вното на нсВосннтс тела зя опреде¬
лени дни от годината. 3. В дровин
Гърцин и Рим — всоеилвовви офи¬
циални ив“acтил, нойто сн начало вн
вестник.
сфЕндц (тр. authoTtès през тур.) Об¬
ръщение към Овтат или обрязовнн
човек е Турция за израз вн помит;
тоспоанн.
eрeе {вeы. Gefäß) спец. Дръжка вн
. ръм·- оръжие (снОн, шпага, шашка).
ефнейсов (фр. efficace) Който дава
доВри резултати ; pΕзтлгнгΕH, успе¬
шен.
ефимСрен — орcыcpeв.
сфимЕрий (тр. épheMerlos »дневен",
.дежурен") църк. Свещение, който о
дежурен зн ежели вие Оoτ-елтжeвuа.
сфИр (гр. aithOr „въздух“ цpcв рус.)
1. В лpввнoгρоuн-гн фнпееoрцл —
прелполнт-енн твърде лее— материл,
нонтс изпълня мировото пространство
е- противовес вн магupцта първични
алсмавтн — oгон, въздух, вол— и
зоня. 2. прен. Бозβозлушн- нpбcгpяв■
ство ; небесни простори ; ваВе.
ефИран (тр. altherlos) 1. Свойствен вн
0^1.-. 2. Лен, говоe, въздушен.
сфбр (гр. ophoros) L ист. В древна
Спарт— — един от πагмлeввнгн κеnо“
тил, конто Вила цвёпpння от варол“
всте събрание, за лн наблюдава деИ-
несттн вн управляващите. 2- прен.
Управник.
сфОрил (тр. ephoréla) L ист, Служе¬
на сфер. 2. ос/пар. Ннетoлтeпcтвс,
управително тнло вн инcτиттт, коИто
са издържа със з-в щяви средства.
ефрОИтср {вΕы. Gefreiter) воен, Войник
с един стспеи по-тсре от редине, внй-
визщ мин във войскат— след редник.
eфтвня (ст nнг. effuslo „нзлнв-не")
1- Внд днртзня, нрн нолто τнаoβcтc
πpeннвнвнг през но-големи отвори ;
проникване вн гявoвв праз пореста
прегряла. 2. Разливане нн вулканична
n-β- п -Оразуване в- м-тмави вас’
лоения.
ехИден (от пр.) Коварен, хитър, лзн·’
толов, лукав, влoбан.
охИдн- (тр. Ochldna) 1. зоол. Неголямо
нвcтpнnи“еκo животно, покрито с Bog-
ли. 2. Отровна австралийска змин.
3. Спорел дpΕвнoгpоue-г- митология—
чудовище с глава - вн красива ловейкн
и тяло вя знил, еосто родило Химара-
Цорёер, Дрневи п ар. 4. трин. Зъл,
коварен новак.
охинонОн (гр. echinos „таралеж“ и
кок) мед, κTмошκнгонця (понеже гла¬
вата и о сцнОдена с 6 Велила).
Охо (τ.. écho) 1. Отглас, -тантκ, ок.
отражение - вя звук. 2. трен... Отглас
от зияинтолвн събития.
вхбнЕтрил (ехо п тр. metrOO ,ноpя.)
физ. Изнервяне вн звуковите вълни.
exoMéebp (ихо и пр. Métron „млркн“)
физ. Уред за измервано в- звуковите
вълни.
охслВт (ехо и лот) спец. Уред зн нв-
мврв-вв в- морските дълбочини с по¬
мощта вн ултразвук.
ош {гтp. о§) 1. Вслен мнст ст один чифт.
2. Чифт, двойна, прилика.
enâpT (фр. écharpe) Кърпя за глава ;
щалив от хубав пл—т.
сшнфОд (фр. Ochafaud) ист. Доpвcнн·
площадна (платформа) вн публично
място за цзnолнΕHнв вя смъртни пр·’
съдн.
ошнрелйж (фр. échafaudage) Издигане·
вн скеля около страд-.
сшелОн (фр. échelon от лнт.) L Бойно
п оперативно подреждано вн есИсни
при поход, нападение или отОрав-.
2. Войскова част, конто о съставен
вн одна нолевн при поход-
во двнжевно. 3- Влаков състав или
нβгемеBнпвн нелонн, конто превозва
пътници, нсецнци - или стоки до общо
мЕСТбиазиачвыно.

ж
ж—00 (фр. jabot) 1. Дълга и—Орнин об-
шшеен от дантела или тънък πnнш
около нр—тн и гоpлнгв в— мъжка ризн,
молва праз XVIII н. 2. Впсонн не—,
еелтс скривя бузите. 3. Гарнитур— в—
порив облекло.
жавОл (фр. javel от eau de Javel .вода
от Ж-вол') Хлорист разтвор със зВ’
лcвoжолт цвят, сили- отровна тен-
вост, конто ce тn-тpeОя“н зя нвОeл-
внво вн тъкан·, зн дсзнифскцил п др.
(но имсто нн ноствесттн Ж-вел); Οο-
nивн.
ж-нйрдон (от сеОс.) 1. Който о цввн-
норов ет Жакард {рpввеκц инженер) ;
жакардов став — уеъβоρшΕн-
егβтвнв стни за “Ί·оkяв-нe нн разно¬
цветни фигур· ; ж а к а р д е е mH т—
плат -с втыκнвн фигури, нвpнё-тcн вн
такъв став.
жнеОрня (фр. jacquerie от соОс. Jac¬
ques) uetn, Солсно “оcтннца вън Фран¬
ция нрвз 1358 г, нясбмвве против
фe-лнnцтΕ,
жннВт (фр. jaquette) Вид горна драха.
ж—лВи (фр. jalon) техн, Кръгъл прът,
раздолен през 1о см на Волн п нер¬
вов· ивици, неИто ce зяОнвн е зени¬
та за ннвр-влавца при ввнемеpвн
.—боти п при нцвелиряве вн НΕет■
вести.
жнлоийрнм (фр. jalonner) 1. Поставлм
жал-ви. 2. трен. Посочвам или по¬
ставям основите нн нещо.
>е(HJιoньόp (фр. jalon reur) Войник, ηο“-
те нбназ.вн с рляτмe лншията, не коя¬
то тряОва да ce народи или при-
дтижи войската проз вренс вн умсинн
илн наряд.
жнлтвИ (фр. jalousie) 1. Решетъчни
капаци ·— прозорци, направени от
дървови нлн мот-лии напречни пар¬
чета зз регулирано нн светлина п
βоалтх ; севинн. 2. техн. Дървек-Hi“
или нотнлнн решетъчни капаци нрн
двигател зн регулирано* критокн нн
въздух.
ж—мООн (фр. jambon) Пушап саигнсс
бут; ср. шунка.
ж—мВорС (англ. jamboree; 1. Събор
в- скаути. 2. прен. Весслио, весолОд.
жандармерия (фр. gendarmerie) Пол.и-
цЕйсна войска зн подтискано и прО’
Сле^ДВ-НС ВЯ рВЕО.ЛюцНОВВи движения.
жнидАрмн (фр. goтС arM.es) 1. В сред’
вито* векове — спсцн-лин отреди вт
тежко βобpъжвнн конница. 2. Осн¬
овни отреди от вслнтн -- -сн— полицин,
-ρτнвнанp-ни но в-ано- за Оорбн с
революционни движения. 3. ол. ч.
Стражар.
жанр (фр. genre „р-л“) 1. литер. Оп¬
ределен р-л в— лптсратурНи прои>
всдевня : Еннмвснн. лирически, дръ-
матнивскн. 2. изк, Жнввлис нн Bиго-
н— тен— ; битови снени е хуа-жест’
вевятн литература. 3. муз. Музин-ли-
нроцзпаловца с опрсделенс преди—’
зи-мепно ; тернии, -вннм<нвяIц ρавлнм-
вп отрасл· е музиката (оперен, сп-’
фоинчви, еансрвн н др.). 4. Маниер.
стил. 5. изк. Вид aуд-жacтвeuи про-
п.знелоння, конто ce а-p-κгвpнзцρ·нг
със снснкфнмнп сюжетни ила стилс-
нп сcеBввеегн : цегoρнмΕcκв жанр.
B-ш-nоо жанр п др.
ж-нрйст (вт фр. genre) Художник ш
Витоен теми.	"
жаргон (фр jargon) 1. езиков. Говор
в— -пределен— совпнлнн група, нойт-
ce отличава от общолародвин ознк
със свои специфични луни и ивpнвн.
2. Извп—нсв говор, a-p-eгΕpΕн за
тесен социален кръг.
ж-ртввйзън (ст фр.) Дунн или ивpна
вт жаргон, внβnознц е лцтаρнттpниκ
взик.

257
ж—рднвнёрн (фр. jardinière) 1. Ет--
жоре— или нощница за цветн е стан.
2.	Мнсто е стан зн отглеждане вн
цветн.
ж-ртиВри (фр. jarretière) Ластични
еръзен за чорапи.
жнснИн = лснив.
жолнтйн (фр. gélatine) Прозрачен жн-
вбгнвеκн клей Воз вкус п Вез мирис,
получаван •-““мест- от кожа и кости
на животин мpΕв цзе-рявнвЕ ; упот“
реВяенн е готварствот-, фoт-гpярця-
тн, за πp-цaеедегβo вн пяκoвΕ и др.
желС (фр. gelée от лат. gellCus „сту¬
лов")	1. ПнхтцeсОpнвне, студено
слнлкв от плодов сое, место с прн-
Оанк— нн жΕпнгeв ; нолтв. 2. Пихтне-
oёpнaнн студена мяса, получена епвд
изварявано вн кожа, н-стн, тлъстни·
краен, уши и др. ; панн.
желИрам (от фр.) Прнвл във внд вн
желе, шокрнвам с желе.
женех (рус.) Кандидат зя жсинтОн.
жсёдн (фр. géode от пр. geodês „зв’
НΕB“)?£oн. Дупка, прязниня е скаля.
жормнийл (фр. germinal ет лат. germl-
•в .пикня“) ист. Ссдният месец {еш
21—22 март до 19—20 ннрил) вн
френския раволюци-нен к-лснд-р.
жвpмннeгеp = перниннтор.
жсрсЕ (фр. jersey) 1. Трико, внд коп¬
ринен плат. 2. Дрохн от такъв плат
(пс името вн о-в Jersey).
жест (фр. geste) 1. Движение в— ръка,
nнue или глав— при говорено за цед■
чортаа-ве нн няз—нн мисъл. 2. прин.
Волне-душна постъпка, щедро днрО“
вне.
жcетнκупHцнн (фр. gesticulation) Ръ-
κoнн.анна или движения вн тялото
при говорено, декламирано, нтря вн
ΟΕΗΗ п т. в.
жестикулирам (фр. gesticuler) Прнвл
авижеинн с ръце или с друпн части
и— тялото зн н-днерт—внив вн .——·—
нцcъn при поверснс.
жстбн (фр. jeton) Моталин нлн евна-
ловн лломна с кръгла или четвъртита
ф-рма, нолтв ce употребява при иг¬
ра вн нвннр или сужи внесто пари
за ннсони отмитания.
37 РечнЪк на чуждите думи и българския език
жироскбп
жйнио {еpх.) Дн сп жив 1 Дн жнвес I
жИтн (фр. gigue от —игл. jig) Стар
английск· танц от цяццсннnов прО“
изход в бързо тонне.
житлъСр (фр. gicleur) тихн. К—лиВро-
вяв отвор (тръбиина), ноИте пропуща
точно олрсдолЕно количество гориво
е κяp0тp-тopн.
жито (фр. gigot) П1Ч0В овчи Оут, внд
ястно.
жилВтен ((фр. gilet) 1. Къса мъжка
дреха без ръкав· и оОнен-еонс Вс¬
яка. 2. Къса плетена драха.
жцpнв0л (фр. glrasol) Скъпоценен ка¬
мък с мленвобял цннт, разновидност
в- опял—.
жир-вт “’ джнраит.
жирИт - джнрнт.
жнрат—р — а жирятнр.
жир—ф, жираф— {рp. girafe от нр.)
зоол, Арpнkявеκц npeжwБСίr 0—“-
инк с много дълга щмн и много по-
енсвнп продин краен от задните.
жйро .=· ажнро.
жироб]^ (лнт. gyro „въртя ce" п он-
HmCyc) Автo0Tе, квИто ce движи с
ЕОлВКтрбЕВЕрГНН, НС Оез к-НтНКтНИ
nнвнц. ЕлΕeтpoыoгбpоπ вн жцpбBтcн
ce π-лаpнвβн от градската трифазна
нрсжя вн специални етянuии, нойте
същсвремсннс сн в свиреп.
жирвеливонОтър (тр. gyros „кръг“ и
клинамитър) техн.. Уред зн управ¬
ление на самолет прн мъгливо и тъм“
но време.
жипскомпИс (гр. gyros .epог' и ком¬
пас) Компас, построен нн прнвцнпнтс
нн жироскоп.-.
ЖирОндн (фр. Gironde, pеκнβонФpнЦ’
цця) 1. Политическа партия през
врсмс па Френската буржоазн— ре¬
волюция, нелтмнн— инате сп от яд-
ннннстратпвпатн област Жнроида ;
зяегонвнлн тп'Е'рсснто в— буржоазни¬
те слвонс, пс бнлн против рeoдялцв“
мн. 2. трен, Партии, която в готов-
пя коннреннс с eoнтp-pоеoлюπцяшн.
жирондИст (вт фр. girondin) Член ва
Жир-вдатн.
жирбсвям == джцрссв-м.
жнресеОн (гр. gyros »кръг“ п skopeo
»глодан") техн, Уред с πpеиввoлнн

жиу-жицу
форма п един опорня т-мея (ос),
около конто той нвβоpшвн Ооpзц
дрижония ; пмн полян— тегo“мцвбcг
прн различи· пол-жсивя ; з-ненн
магнитния компас н cям-nотн и ко¬
раби, придава устойчивост вн в-т-нн,
нойте со движат но один релса, вн
кор-Ои (поставя св в тpто- п о гелям
но форна) и т. в, ; тн0тpeОявн со съ’
ще тана за автоматично упраалсвне
вн с—нолотн, р-котн, торпеда, еорнби
п др, снстсм·.
жeт’жeцт = де<ну“Джнuу.
ж-к-зИ (англ, jockey) 1. НpoрΕен-в-лΕн
ввдям прн конни състозненн. 2. Внд
сладниш.
жовтлйрнм (фр. jongler) 1. Пелаβ·оpпнм
и сръчно хващан сдн-ерсмои·- ня-
ношо прсанстн. 2. прен. Играя си с
луни ; изкусно, не во съвсем местнс
сп служа с факти.
(фр. jongleur от п;;г. jacu-
lator „аβ■ъpпям“) 1. В сродните веко¬
ве' — егpяяетеуβнщ нузяе-нт, новац,
янроВ—т п ноет, ноИтс ивп·>лмлнaп
сям своите првизнсд-вг:л. 2. Цирхов
артист, н-йто с майст-рсес ум-.■-пис
хвърля п лов· различни ц-.сдмети ;
рбκтеннн. 3. трен., Лицо, ноет- лов’
ее нвβоpгн факти п лунн при спор.
женгль0pетвo (ст фр.) L Иаκтен-
псдхнърляво п хващано в— няколко
нроднотн от одни монве; рoκтеви-
моствс. 2. прин.. Умело, не но съвсем
честно боравене с факт·, дунн п пр.
жонейл (фр. jonquille) Дое-ратнвн-
растсннс с нални, приятно ннрнше“
щи uевтевв.
жоржОт (от соёс.) Вид плат, бОненввС’
не меров.
жуп— (ст. сл.) 1. Териториално -ОодИ“
ценно на р-л-не у старите славяни.
2.	Теpнт-pцялн-“нлнτниетpягиβвя одн-
• •^ у еЛЛВЯBHΓΕ проз СроДВ-НО“
конното п π-“Hоевo ; жуннвия.
258
жуШн1 {ег. сл.) Украински полукафтан
— вид лълг-π-nн пврвн дреха
жуп“ц2 (срх.) ист, Упр-ннтел вн оО-
лнст (жупнинн) у южните п в-πядни“
тс славяни.
жунВвия, жтn“нетвo (срх.) ист.
Адннвнетpнгшшя сднпнца е Югосла¬
вия ; оВл-ст.
жупел {ет. сл.) L I орящ— смеля п ся-
рн. 2. Адскя торсщнин. 3. трен.
Силва злоб-, ярос-т. 4. трен, Остро
извблИ1ИСНИС.
жур (фр. jour .лен") разг. УвΕСвnвннв.
.знB.ιβн проз доля, устроспа зн pна-
влсионнс.
жури {рp. jury от англ.) L книж.
I'pyna сновн ыпетп, назначен· или
нзёрявн за апрсао'лявс вн награди п
нр. прн р—злниви състсзапнн, евн-
курси, изложби п др. 2. юр. Заклети
съдии, които ся пзВряви дн кажат
п-д κnвгβа пстниат— не даден процес.
журиИл (фр. journal „вестник") 1.
Ежсдпснник. 2. Книга зя вписвано
вя ожодвсни-тн входяща п изходяща
пропнск- 1. & Свисание но различни
нъпрвси: лигΕpнгтpH, наука, мода и
т. и.
журинлИзъм =--- журналистика.
журмалИст (фр. journaliste) Лице, н-С“
те се занимае- с журналистика ;
“сстине-р.
журн-лИстик- (от фр. journalisme)
L Литер -тури— рнёсгн по ваннсвН’
шсто, подбор 1, оценката п редакти¬
рането вн материали зн вестници.
спес-нця, бюлетини вн тcлоπpнрни
агенции, вя рлдяото п гcловивцятн.
2. ВΕетвиκopегβб, професия зя спис¬
вано вя вестници и списания. 3. Съв’
купност hi всички периодични ИзДЯ“
вил нн дадоня страна, оп-хн п пр.
журфИнс (фр. jour-fixe „опрсделси
ден") Определен лов нрвз седмицата
за п-срЕщ-нс нн гости.

3
заОвИ {pуе.) Работна площ е нинa.
BH“-лИя (тур. zavalli от нр.) остар.
Клет, жалък, беден, всщ-стсн,
знвёрн (тур. sefer „поход" вт нр. но
нар. втим. „зя вяра“) 1. аст. Гръцко
воетянцa зн всввОвждаване ст осннИ“
сн-тв р-Оство (1821—1827 т.), е кое¬
то сн тмнетвтвнли п много Оолπнpи.
2. Въстание вн християнско населе¬
нно против турска власт ; В о л и с е a
з a е е р a — Търновск-т- воегявuΕ
от 1835 г.
з—вбд (pте.) Голямо ф-бримво прсдпрня“
тис.
задкулИсен (по фр. coulisse) 1. КоИтс
стаен зна	кулисите. 2. П-тави,
скрит.
внлемниκ (рус.) Умение или студент,
квИтв пp-должявя бОр-з-а-вното си,
Оез дн ce откъсва от пpcиав-детн-г- ;
е опродолоно време, отива само за
кратно и— пcκвнн п държи иапи’
ти.
внвκH“етвo (рус.) Възгордяване.
вн“ы {гтp. zaim) ист. Турски гoпанаu,
н-Ито бил длъжен но време нн война
дн изкара поне 20 конници нн св-н
сродства.
—“.0 (тур. zahlre вт ар.) Зърнсви храни.
знеун {гуp. zakkuM от ар.) ДЕкОрят·-
ввв вeчнoзгпaв хpаег; вле-нлър.
зал— (нем. Saal) 1. Голямо и просторно
н-мещевие е обществени здания, при-
голево зн ни-толюлии събрания или
зн енвuн-пн- пол ; сялев. 2. Само¬
стоятелна -paцтcκгтpвя страда зн съб’
равин, конгреси, концерти, театрални
и κив-нpодcгнβловин, спортни унрнж’
новия п пренви и др.
з-лн (ет лат. salve „вдpннcй“ проз фр.)
воен, Едновременен изстрсл от миете
пушни или opолня.
з—нИв (тур. /.annan от ар.) Врене ; з е р
з a н a в ---- усилно време ; тежко по-
ложовно.
зннИшна {pте.). Начни вн лоВcгβиc.
навик ; маниер, похват.
внмB“ (тур. zimba) 1. спец, Жслсзан
нсмят зн поставяно' Ослеп върху твър’
дн прсднвтн. 2. Ръчен uнегp^мввг
зн проОнванс дупки в— к-жн, тснО“
кин и др,
занО“. (пур.| zambak) Цевта крин, nи-
лия.
зймбо (исп. zaribo) Мелез ст негър и
ннерцкннскн индианка.
зннн (тур. zaink) остар. Лепило ст
смола.
з—наВт {гтp. zanaat) 1. Стопанска дей¬
ност, нрн нвято прсбёлаанва pомcн
труд зн пр-извЕ^ждаво вя нещо, напр.
доpβ-далетβo, обущ-рств- и др. 2.
прен, Нoмнноe.
—η.“· (тур. zindan от lléоo.) остар.
Томниu-, в-гв-ρ.
З-влерое -нлрИт (вт соОс.) Уред ?.а
иапpя“янc вн изнривспи части вн
M-ВΕШКОΓб тнло.
в-nгиё (гтp. zaptlye) ист. Гурски
стражар.
в-птВевнм (ст тур. zap tel Tick) 1. За¬
държан. 2. Турям ръка нн нещо,
завладяван.
зар (тур. zar) 1. Ксенлово, лърно*но
или от друга натсрня кубче за игрн
вн тяВл— п др., върху ннптс страни
сн бтВслязши точни от 1 лв 6.
2. прин, Щ—стис.
зяр—р (тур. za rar) Загуба, враля, на-
кост.
внpe (pте.) 1. Свстля, ярко светеща
ouеιлillia вн хорнзивт- пред изгрее
в слтл залез; .зора, здрач. 2. Вронс“
•то за поява вн тази светлина, про-
лнмис ранно утро. 3. воен. Сипвал
зн воиерен сОор или за ст-ешо сут’
рив е κнвнpоц, лагери п други.
4. Вечерен тържествен публичен ми¬
тинг зн отлнв-не вн помит нн ззтнвн-
ли но врсмс нн войни или ВН борци-

зарйд
260
то зя сноВалата. 5. трен. Намяло,
зародиш нн нещо снотлв, радостно.
знрИд {pуе.) 1. Количеств- избухливо
вещество, необходимо за один ввpиβ.
2. К-линЕств-то cлeκгpимacтв-, н-ето
ce намира е иннов тяло ; повар, нол“
нож.
внег-“- {pтc). L Малко войсково от“
деление зя ннвонΕ нн войските ет
внcвяπне внпнлевис. 2. Малко отдС“
лсшне войска, което охранява опрС“
далев тчнегъκ ст държания граница.
з^хар (гр. sakcHaroT от нид.) 1. Бяло
кристално вещество със елнлон вкус,
квоте ce н-лумнвн от захарното цнЕ“
ело п .захарната гpоегиκя. 2. хим.
мн, ч, Въглехидрати със сладък вкус.
внaнpинéтоp (захар и тр. мС fron
„мярна“) 1. Уред зя ивнcpвннe съ“
държанието вн внa-p н разтвор.
2. СцΕuн-лов уред зн нвнвpβ-нΕ тъ“
стот-т— вн захари· разтвори, ло коя¬
то ce определя πp-uонтв-тo еодоp“
жавно вн захар е р-зтевритс.
з—х—рИв (от нид. sakkara, игр. îakoHa-
*ot) Блл крцс~нлов прах, 550 пъти
по-слнд-ън от знаяpτа.
знанpириκâцил (захар и лнт. facio
„правя“) Превръщано е a-a-p.
анхнpОвн (тр. sakcHârôsls) Съдържащата
ce вяa-p е растенията (цвекло, гpое■
тика).
aяaяиoмииéгн (захар и тр. inÿkcs
„гоён“) Квасни гъОимкн, което приин-
инват спирт-ват- фЕрнвнтнццл.
зни (тур. zaç) Сярна ннселнин.
заиОт (рус.) Нp-βΕpκн вн вuяниятя нн
студент, Осз дн ce прави оценка с
бележка, a сяно с „дн* и „но“ (вн-
митн ce п но ce замита).
звбейл (зебу u тр. éldos .вид“) зоол,
Мелез вт едър рогат леВитън п вΕBт.
jé6pa (фр. zèbre от дфр.) зоол. Афр·“
кански В-зайцин от τpтн<нгн вн коне-
го, с Онл или жълт цент и мерни βη-
вромви линии.
зсброВд (зибра п тр. Cidos „вид")
з(ю,1. Мсжо.з вт нов или нятяре със
зсОря.
зоВу (пя Фр. zébu ст нид.) зоол. Вил
домашсп Вне с малка τоp0нu- ; срО’
щя ce е А.зия и Арpиκ-.
зевтИр (·'.. zéugari „м фт") Къс зсмн,
който може дн Въде обработван с
един чифт волове.
вСвτмн (гр. zCugna „свръзка") литер.
Стилна фигура, при евлто глагол
или πρиnяτнгcшю имс ce еβоpвβнг с
две п повсис съществителни, но н
буквалното сн значение подхождат
сяно към едно вт тях, a при другите
ce поаразёнра друг емие'ъп, внпр.
„протягайки ръце и оин" ~ „про¬
тягайки ръце и сёpоцι—^Вκи оин"
зЕвзек (гTp. zcvzck) разг. Смешник,
шетоОцоц.
Зевс (пр. Zéus) 1. мит. В дровногръц“
ката мт юл-тил — Вог на τоpнн„
В-ща. в— хората п ботовстс, върховно
божество; вн лнт. Юпитер. 2. прен,.
Твърд п сановластон невен ; великан.
BΕлΕ {гтp. zlyalc от нр.) ост-ар. Из“
лншио ; нее. мо‘, отк-лк-то трябва.
вceгcиTβaнc {-т вон.) Процес вн ρяз■
дсляне твърдите cиnнβи нн състнвин“
то им части, осв-в-в еоpат раз1НМ“
и ито тамπаpлшуρц пн тяхното ^^•0 ;
при ii.ii'f^HBaiie сгопонито метали иа-
тимнт, a тин, еевто ce топят при по-
висока теннорнтурн, оставят нате
рохкава мяса.
ввлoиHтия (гр. zclôO „ревнуван* и
pathos „страдание“) Сгр’Д-.ние от
завист или еOpΕΉ.нoβнние.
BΕл0т (тр. zclOtCs) Р-детсл, уеоpдΕB
привърженик.
зонО“^ вим0йn (тур. zenbij) остар,
Г1ла 'нотл торОя или манта зя пр--
дуети.
ввнлНмΕегвo (рус.) Организация нлп
сдружение и— лица от елин народ¬
ност, ноете живеят но в родната сп
страна, с цол з ι културно и н тор·“
-лно нолпоннпннс {oтннм-лo прсдннво
вн студенти).
зснп—рВ (тур. zanipara) Жсвенр.
зёмстнв {ρуе.) ист, 1, Система от ум-
рождения зн н стп- еннoтπρ-нпΕвив
н лopeв-люuи-нн- Русин с деорни-
снв-буржо ■зов състав (1854г.).2 Сн-
мoупp-βигeлн- тяло вн губерния»
окръг п т. в.
зевтИн (тур. zengin) Богат, имотен.

261
Зоил
BΕBгВн (тур. üzengi) Приспособление
зя поставяно кряк-тя нрн Εвлн ; стреме.
зОидсеи взик (от собс.) изиков. Аевс-
гиВcκи cацκ.
вeвВт (фр. zénith от нр.) 1. астр. Н-В-
нисонат— твика ст видим та всОосв-
полусферя, “ която л пробожда иср-
ncнлиκyляpот снрлмо аеpив-вг-лн-тн
равнин—, издигнат от тоинатаня в - О-
люланието. 2. трен.. НнИ-ниссен тонн-,
внВ“Терня степов ; анвпее.
BΕвВгΕB (ст нр.) 1. Кейтс св стш-сн
де зенит ; насочсш н-аисоно. 2. воен.
Определен за cтpΕnянв сращу лет-“
талви ян-ратн.
зерО (фр. zéro ст яр.) 1. Нула, нулево
тоpeялцΕ. 2. прен. Нище.
зсфйр (тр. zéphyros) 1. У арсените
тър^н — з—Н—ЛЕВ вятър. 2. Тих,
приятен еΕгpоц. 3. Вид говоκ паму¬
чен плат.
зафИров (гр. zépHyros) 1. Приятен,
паκ. 2. Няпргеов от зефир (3).
зехВр {гтp. zcHlr ет перс.) Отравя.
зехтВн {гтp. zcytln ст яр.) Мгслниовс
масло, дървено масло.
зинмОт (тур. zeamet) ист. Пoпны βοε-
нов лов е Османската импсрил, ней“
то им— пилишеи лох-д от 2θ 000 до
100 000 нкмстн.
зиaр0г = зцярот.
знтз-г (фр. zigzag) Ъгловато •—'^0·—
лнвнл ; κpцеoпниaнΕ.
зиτoм0pрвн (гр. zéugos .чифт“ и
morplié. „форнн“) КвИто може да се
р-здели вн две ранни нелевнни ; СИ“
метричен.
вцгеепBpн (гр. zéugos .чифт“ п sporâ
„сено") бот. Продукт от полове
сливано па две спори (при вяно· но-
дорнсли н τо0ц).
вигОт- (тр. zygote) биол. 0^0.0·)
яйце, нвсто се π-лумaнн от сливано
вн Нъжк-iH п женската полова н^лежн.
зиенншИнн (от вон. sickcn „подгъвам“
п машина) техн. Машина зн пол-
гъвянс в— краищата вн лпмарнввии
нзлслнл ; има гепнне приложение н
консервната промишленост п нр.
зИлВортрвш {вeм. SilbéгgгosoHcт) ист.
Стара ·пpтcнa сребърна монет—.
в“ле“c (тур. zil) Мелин пли Оровзовп
кръгово, ковто са удрят п цвд—“aш
нузиκняΕB звук ; мнввnи.
зимйзн (от тр. zÿnë „мая“) Спиртов роpа
невт, бBp-атβнв при рΕpмонгяuцн.
зимелВгин (гр. „ная“ zÿnë и logos
„наука") Отдел ст химията, нойто
изуч в— роpнΕнт—uннт— - в— -ртаним-
нитс вещества.
зимотОхник- (гр. zÿnë „мал“ п тех¬
ника) Нивo“apетес.
зимстймов (ет тр. zymöt ikos) Формов-
тнцнонсн.
зифт {гтp. zlfl) Черва снела, получена
нрн австнлнцня и— вeннo масло или
в— каменни въплнщн ; яер-лг.	.
вияфΕг {туp. zlyafct) остар. Угощение»
гощавка.
вл0т— (нолс. zloty) Монетна единица
е Полша.
зоНнти (тр. zoos „жив“ п ântHos „цвят")
Нoлцπи.
зоантрВнил (пр. zôon .животно“ и
ânthropos .мивек“) Лудост, при ноя-
тв болният се мисли за превърнат е
животно.
вoτp-р (тр. zôgrâphos) 1. остар. Жн-
нсписец. 2. Иκен-πиеeu.
зографисван (вт гр.) Рисувам икони,
украсявам с певши.
Bбτp—рнн (гр. 7Ö0S .жив“ п grapHO
»ниша“) 1. Църковна живопис, ико¬
нопиство. 2. прин. Икона.
з-диНк (гр. zô - ll.ikôs kÿklos „животни·.
ски кръг“) астр, Нсбоссп пояс, но
коИто се внмпр .т 12 съзвсзлия (ΟβΕΒ,
Телец, Блпзн цп, Р.нс, Лъв, Дена,
Вавни, Скорпион, Стрслсц, Козирог,
Водело“ в Рнбн) и но който стнвн
вндннвтс двнжовнс' па С*ъ|ще!о но
СКЛ11ВТ ΗΚ.ΊΤ.Ί.
ЗОДПЯ (гр. zodlon „жнио1 ниме") 1. Съ¬
звездие от зодиака, 2. прин.. Съдба.
3.	разг. Странсн. своеобразен човек.
вBзя (ср. фр. zazou) Момиче или Mia-
дя жена, която во о застя с ииннев—
общсствсиополезн— работа, пм— леео
държане п се облича Ексцентрична.
вбeaон (гр. sôïaмôs) Жизнен нp-uΕС.
Зойл (гр. Zôilos) 1. Гръцки критик вт
IV е. нр. в. е., uвβeегΕв с пристраст-

зоку м
262
•а и остра критика вя Оннр. 2. трен.
Зъл критик, несправедлив критик.
з-кум — зяκтмι
вoп— {pте.) L НΕцаτ—pяц ост-тън от
ВЕ-рг—вимви нещастна, оставал след
изгарянето в— п-риво от органичен
произход (доpβa, въттищя, снязни и
др.) ; пепал. 2. Наπenuва водн зя нра¬
ва и зн πpнгoтoвпнеαво вн сапун ;
лута.
золОтник {pуе.) Руска мярна зн тежи“
вн = 4,25 г.
зОн- (тр. zôTë) L Част от п-върхи-ст“
та в— ероp-, ограничена между де—
паралелни кръга. 2. Пояс ст вeмнoтo
кълбо, нойте ce х-p-kтepивиp- с он-
ред-- лени признаци (н-чвеин, клима¬
тични, ртст^ителви, население нт. в.).
3.	Ограничена област, е която ce
paаβив- андЕно дсВстенс или к-лто
в нодлсжсвн вя известно влияние
(‘зяОрннона вбнa, зова в— ыоnмaвцeге)ι
4.	геол. Пласт, слой. 5. прен. Област,
сродя нн действие.
венИлeв (от пр.) Който ce отнася до
з-нн, нaнцpαц ce е някоя зона.
зов- (тр. zôon »животно“) Кнто върна
състави I част ва cnежви луни озиния-
на отношение към животинския
с в л т.
вееτёв (зоо- п тр. génos .род") 1. биол-
Нpoгoπ—aзм-ι 2. Желатин.
в-oгeнцл (зоо- п тр. génos »р-д")
Наука зн произход— и pааβнтиeтo вн
животните.
зеoτeеτpИрил (зоо- п география) Нн-
уен зн разпространЕНиото п p-аnpΕ“
аелевието на животните по земното
eоn0е.
вooτлёл (зоо- п пр. gicla .лепило“)
Пихтиеста мяса с много живи п раз¬
множаващи ce клетки.
вoбглцрВг (зоо- и пр. glÿphô .дъл“
Вая") Кянъ - , върху к-В,о има οπιο-
мятана cгонe- ва жна-т·-.
вoеτбн“gu (зоо- п тр. gonos „ражда“
по") Движещи сс .'летни вн ввав“
расли.
300Г0ВИЯ (зоо- и тр. gonos „раждаж “)
Наука .зя првизхолн вн животните.
зовтрй(ф (зоо- и тр. grapHö „пиша“)
Лице, квота анисе— животни.
вo-τpäфил {вoе“ и grapHo дгшша")
Наука зн описване вн животните нс
външния ин вид и строеж; опис—“
тели— в-oлoτцн.
веелИгpил (зоо- п тр. latréla „поел-“
нениа“) Култ към жив-тцито, номИ’
т—не в— животните като В-жсствн.
зоолйт (зоо- и тр lithos .нннън“)
Вкаменено животно.
вooпBг (тр. zöolögos) СпΕви-ниег но
зоология.
веелoгHиeеκц {o·т тр.) Който ce отнася
до животни.
з-олОтня (зоо- п тр. logos „н-тe-“)
1.	Наука зн всестранно нвтмнβaвe вн
животните. 2. УмсОвин по всепегнл.
веoнopрВвом (зоо- и тр. morpHê .об-
pαа") мит. НpΕлегненно· вя бегове н
вОрязи нн животни.
в-oвBв (зоо- п тр, nosos „B-пΕеτ“)
мед. ЗнpнаигΕппя б-лост по живот-
витс, нонтс ce врсдавн п в- човека
(caT, Вяс‘ u др.).
вooнBнин (зоо- u тр. nönos .анκ-н“)
Н-уен зн жнзнЕннте заебин нрн жн-
βегвнге.
зooп—лeбнгблBτнн (зоо- п палеонто¬
логия) Наука зн ивκеnяeмита животни.
зОопарк (зоо- и парк) Зоологическ-
гряднин.
зовнатвлОтил (зоо- и патология) Н-у“
е— зн болест. те нв жиβ-гниго.
зоопсихология (зоо- п психология)
Няукн зя повЕдсннст- u шнвнцнте y
животните.
вooен0p- (зоо- п гр. sporâ „семе") Зн-
р-аншинта сн-рн и— βoдop-еnи п гъ¬
би, н-ят- ce движи във водата с по-
м-щт— в- рвсининн.
вoееnеp“нτцИ (зоо- п спорангий) 1.
бот, Орган зя BΕвц-леβo размножа’
внне вн някои вoлop-еnн и гъби.
2.	Вмсстнлнще, н ковто ce образуват
з-oеπoρu.
вo-тep“иин (зоо- п терапия) Лекува¬
но ва животни ; веторни-рн— молн-
шива.
вooгахвeκ (зоо- и техник) СнΕuнα’
лист но отглеждане в— животни ;
животновъд.
—тЕхник- (зоо- п техника) Наука
зн храненето, развъжданото, стглсж-
263
зян
аансто и изπoлзтв-нeгo вн дом-щ··“
то животни и за невишне но вн тнх“
вята продуктивност ; животновъдство.
зо-технИчески (от пр,) КоИто ce втвя“
сл до зоотехниката.
зоотСхнил *= зоотехника.
застОм (-700- п тр. tomé .pнв-нc“)
Сπeuцнnцет но в-oт-ннл.
веегемцн (вoе“ п пр. tomé .рязнис")
Наука за изтм-в-нe строежа иа жн-
βoгцвеκoге тнпо ; анатомин нн живот¬
ните.
зоофИт (зоо- и тр. pHagOMal „ям")
Който лдс месо от животни ; мосояд.
веoрнpмαkoл0τил (зоо- п фармако¬
логия) Наука зн лекарствата пя жи¬
вотните.
вooрёpм— {в-o- и ферма) Стопанство
зн p-a“ъжлннe вя диви животни с
научни, стопански п ар. uΕnц.
в-oриаиеп0τин (зоо- п физиология)
Наука, която ce вянцм-βн с устрой¬
ството (фнвн-лoτцнт-) вя жниотн нто.
зоофИт (зоо- п тр. pHytôn „растЕнио“)
Жин-тно с цвπлeg в— растение (ак¬
тинии u др.).
вooфB0ил (зоо- п тр. phöbos „страх“)
Болезнен страх от някои жив-тни.
веерОp (зоо- п гр. pHOros .весещ“)
Украшение вн сгряла с оВрнз вя
животно,
вoехиτи0н- (—0“ п хигиена) Наука
зн зαn—вβ—HΕ здравето в— л-няшнитс
жнв-тви п зя тβeлнм-в-нe вя про¬
дуктивността пм.
зовхИнин {ве-- п химия) Отдел вт
химията, който изумава peaнuннгe е
животинските -ртавиз^мш.
зоохОрия (зоо- и тр. cHOréO' .разпр-“
стрнинван се“) Р-впpoегpтвΕвцо ва
сснснатн, пл-а-вете и спорите вн
растенията с помощта в— животни.
вopo-етpВвъм (от себс.) Рeпнπиoввo
уменно нн древнитс народи a Азия,
сп-рсл еосто снегът ce тпpнвпявa от
дне Овжсстаа — д-Оро и влo. Осно¬
вано с сн-реа лстоваат— през VI н.
пр. н. о. от З-рвнстър (Заратустра).
втВн Μ.. zouave от нр.) 1. В-Инне ст
алжирските· полково· на френската
нрния. 2. Войник ет нсхотята вн
султанска Турция.
зубър (pтеι) Дин Вне, бозайник от ро¬
да вн Онзвпнтс.	.
втлун (гтp. zulüM) остар. Нaеипцe,
траОсж; иап-еилвннc.
вунаp (нем. Summer) техн. Елсктрв’
магнитен урод за —втон-тимн- спи¬
ране пни пусняпс вн ток, с прнпо-
жениЕ е радиотсхниката, при теле¬
фонии устройства, внънмΕβн циста“
д-цни п др.
втнир (вон. Sumpf) 1. Яма е дъното
вн рудник зн стичане вн волята н
пен. 2. Ч-ст -т машин— или днитатсл,
евлто о като нори-ще, за a— ce съ¬
бира е вон маслото инн да ce утая¬
ват нΕMнет-гццтe. 3. Ямка, е която
ce тт-яβн п очиства наливаният МО“
т—л.
зурла, 3ÿpaa (тур. zurna от перс.)
Вид мувиκπлΕB дървен цнегpтмeвт с
мундщук, п-л-Оон на кнпрнст.
зюмОфл (тур. slimbül) Цвсгс хннuцвт.
зян (гтp. zlyaii от перс.) Загуба.

и
ИОнс (пр, ibis от етип.) зоол. Птица от
р-дн ва щъркелите, квятв жнвге н
топлите стран· ; арсенито египтяни
л смятали за свещена.
ибн {гтp. ibn ет нр.) Спи.
иОрйн (тур. ibrik) Медов или глинен
съд с чучурна за поливаше при нисшо.
ибрншИм {ттp. ibri§im от норс.) Вид
тънки копринени пли памучни
конин.
ипн (а·'«. eagle „орел") Златин нонета
н САЩ =« 10 д-п-ра.
Иглу (есе. iglu) Леденя къщя с купол“
вн форма у Εеκцмеецго.
итнорйрнм (от лат. ignöro „во зная“)
Проа·—^.··) не вяицт-н някого, во
еёръщам внимание ; прснЕбрсгвам,
не нснам да внян.
“грек {рpι î grec „гръцко ·“) 1. Фрош“
ското пмо нн гръцката Оуева нпси“
лов (у). 2. мат, Неизвестна търсена
нолниннн е ынтΕнaгин-гa се -вн-мα“α
с У или с X. 3. трен. Нeивеeегвo
или •опасанова лице.
птуВин {цcп. iguara) зоол. Гонлм гу¬
щер, нойто живее пв дърветата (е
Централи— п Южна Америка).
нтунводбит {цеπι Iguana „гущер“ и
тр. odér, ôTtos „зъО") Изкопнснс
влечуго, от 5 до 10 н високо, ет
трупата в- динозаврите, ноете се
деижело вя два краен.
игумен (гр. HëgoUMeTos „който водн")
църк. М-н.яеπцpе.κн в-мялвне, м-вне■
тирсни иpоgcгoятeн иди управник.
•гунсвен (вт тр ) Роeoе-aцтeлκa вн
девически манастир ; жена’итунен.
идИлге - - хнлалго.
илсйл (фр. idéa! от гр. îdéa „понятие")
1.	Вменю* съвършенство, кряИвя цен
un трсмсж. 2. Висша рък-еолощ-
цол ва вснкн дейност, към конто мо-
вен се страни. 3. прен.. НнИ-добър,
вa“-еоβоpшΕп o0p-зеu за нещо.
плоИлон (фр. idéal от пр.) 1. ВъсОрЯ“
ж-см, роялис нссъшсствувнщ. 2. Въз¬
вишен, НС0зЕ‘НСИ, е>.βоpШΕH, llpΕВOB’
х-дон, нa“-cоnоpшен.
идeaлιпИ.uця (ф.. kl.aHsaOon от пр.)
Прс -я^т-внив на вещо е no■д-0ъp
нил, еткслксто в* н дeВетеигΕлвocг ;
преаст—внне във вид нн идеал.
цgанливВpнн (ст фр.) Пролст-анн не¬
що е нв-съвършсн вил, отевлеотс е
е ДΕeегвцгeлн-ет ; приписван идеални
свойства.
цgeнлВвон (фр. Idéallsire от гр.) 1. фил.
Автин-умве рцлееереκе умение, про¬
тивоположно вн няτΕpцнлцвн-, ноете
нрн разрешавано вн ссноеинл въпрос
в— философията зя егвoцeвцeге в—
мнслонсто към битието ввΕн- зя пър¬
вично съзнанието, духа, a преродята,
битието, материята — за “торнин- ;
“рот. ш-тΕpцнливом. 2. Идеализиране
вн действителността. 3. БΕаeбpцетвo
служене вн вана идел ; стремеж към
еоβъpгпΕнoтo, цдо-нвегеι
пденлИст (фр. idéaliste вт тр.) L По-
слсавватол вн ·иge-лцcтимeеκ-гн фи-
лософин ; прет. ы-геpи-лиcг. 2. Лице,
ностс служи вссата-Инс вя едва идол
или си преастнвл хората п свата пв-
лоОрн и nО’еъвоpшeнц, отколноте сн
н gΕeетβнталвееШι 3. трен. Фан¬
таст.
идЕалистИмои, нла-лцетВмоени (ст
тр. IdCa) Който са отш-сл ле ндсн-
ливы-, неИтв снлтн дтае“вoге нямало
зя пърениво п по-важно от нате’
ринт—.
цgоeлpeнлВвъы (пр. Idéa п лнт. reâlis)
фил. Направление“ ндсапнстимссн-тн
рuлееoфuя, ностс е■:ожaeегннβн нсп“
хниЕсното п материалното Витие,
цданлpΕ-л“еш (ст гр.-п-т.) Привържа“
вик вн цдeнпpeннцвнα.
Лёси (тр. idCa) 1. Който о пр-внешат
ст някаква идел нлп p-aπpoетp-няя-

265
идиоп£тия
някаква идел. 2. К-Итв сс -тн-сн дв
някаква нДвон-пня, к-йто е свързан
с осн-винто принципи пя някакъв
мироглед, идеологически нвдържни.
илeнгириκâuил {-ш н. лят. I ·léтtlfioo
„отъждествяван") книж. Уеднаквя¬
ваше, уподобление, прнрнввяанвс.
иgeвгифицЦp-м (от пат.) Уподобяван,
отъждествявам, ивраниявам, усднаК’
нявам.
идснтИчсн (к.дат. Identicus) Тъждествен»
p—нв-ав—ИΕн, напълно схоас·, еднакъв·
илеопрйма (гр. Iléa „πpΕaггннн“ п
gramma „писане“) изиков. Писмен
зине, нойте озиниша понятие, a но
звук, наето буквите.
пааСтрИмвс (иgeoτp“реκ-) писмо (вт
пр.) Писно, прн което оёрнзиге п-“
пуи-н-т преносно знамение за рнапн-
е— ст никютр-финтн, нрн конте пред¬
метите ce рисуват.
иgeoτpВрил (тр, iJéa .представа“ н
graphö „пиша") Образно писмо.
ПЛΕ0kpнтВвом (пр. idCa .представя“ и
krâtos .сипа") Стремеж да ce подми¬
ни всичко вя •дЕито.
цЛΕoep“гин (иден и гр. krâtos .сила")
Господс·“) вн идеите.
идеолОкт (гр. I dlos „собствен“ п légo
.говоря“) езаков. Съвкупност-т -сб“
Освести е езика вя едно отделив лице.
идеолОг (гр. idCa .представя“ п logos
„н<—Tkн") L Създател, те-ротик, нар-“
витол или защитник в- идЕал-тилта
на никвн класа или обществена гру¬
па. 2. Продан вн отвлечени идеи ;
теоретин.
идсологИчен, идеологически (тр. Ideo-
logikös) Който принадлежи или е
присъщ в— идеология.
ндволОтил (гр. idéa „понятие“ и logos
»наука“) -Систем— от опрЕаепЕВи еоа“
плоди, иден, нввлтнл, представи, към
конто ce придържа едва или друга
класа иди политическа пнртнл, ннте
бтр-женно на обществения п цевиО’
мимеснп строй н дщонв време.
идЕл (тр. IdCa „проаст-ея“) 1. Понятно,
нцсъл каю отражение в- обективна¬
та дeВегвитопн-ет е ч-вошното съз’
·—··,, - 2. Основен принцип вя сее-
гвτлea„. на. нировъзрЕшно. 3. Основна
мисъл в— произведение. 4. Схващано,
р-зВир-ве. 5. НанорсинЕ, план, внми■
съд, хрумваше за извършвано ва ηβ-
що. 6. Във рилoебринг— вя Платон—
войната същи-ст вн проан^';цтс и
явленията, която ce сннта за дух-““
но първовамалс п съществува като
ме изныв врснсто п пространството.
“лн(паг. I.luspte/n. 13-пят дои в- месе-
ця y арсените римляни, a през ыΕеΕци■
тс март, май, юни и октомври—H5■uяг.
илнлйчси, илилймоскн (тр. erlÿHloT
„картинен") Тнх, прост, селски, Опи-
зъе де природят—, сстЕствен.
идИлин ('.. cilÿllioT „картинен ") 1.
литир. Прснввслсвив е стихове или
прваа, еосто паоОр 1зиня живот— в—
лиц-, близни до прирвлагн ——овчари,
рнОарц, вонсдолцн. 2. муз. Лирична.
1Нувнкнпва нисса, нолтв pветв- живв-
тя вн лица, Оливки дв природата.
3.	Мирен и тих живот, житейско
Он Цололумис'.
цдногрИф (гр. Idlos „соВс-твеи“ u grâ-
phô „ниша“) СсОствсивръиов подпис.
иди-крИзис ('.. Idlos .собствен“ п
krâsis .смес") ОсвОснаст в.т природата
ва “снно човешко или животинско тяло.
иЛиО-патрня (гр. idlos „соВстве·" и
latréia „служене") С-но-Оож-в—не.
нднОм (тр. idlôma .ое-Оон пзр—в“)
1. Устойчиво спе“ост»ест.:нцЕ, - мнете
знаментс но ноже да ce нзволс от
знамснното ин дунитс, конто по съ¬
ставят; оёцкн-ввно пспрсвванмо вн
друт език ; езикова асоЗецост, напр.
„прев куч зн тронГ. 2. Нарочно,
нестси тонер.
пднвм згeзон (от тр. I - llöina .ссёстнов
израз“) Обрат нт рви, нзрнз, еβвeет■
нов нн вл·· ванн п воврсводнн ВуК“
напие на други свицн ; идиом, сай¬
ков— ссвёсвост.
диомАтика (гр. i.llöniatikös „особен")
език an, 1. Умение за иднонате. 2.
1 опорните особености ва един взне,
иднони те· в— едни овин.
идиом—толВтил (идиом п пр. logos
„наука") Умовно за плиснито ; рpα-
зсспстнн.
пднопйтил (тр. îdios .собствен“ п pâ-
thos »страдание“) мед. Болест, която

идиоплазма
266
ce лвявн сама, Воз дн им— за прим·“
вн друга Оопаст.
ндиопдИзма (гр. Idlos .соОствеи“ и
плазма) баол, Ядка на яйце инн еΕ■
ненин едете-.
идиосинкразия (тр. Idlos .собствен“ и
sy-TUrasis „снесение") 1. баол. Инди“
в—дуално емое“-нe на соковете е чо¬
вешки opгaнивон. 2. мид. Ивдивплтял■
н--еcBeнoет вн бpг-ниаым, нолто ce
изравян— е б-псавовв реагиране в- из-
есонн раздразнения (храни, зрителни
впсчатленил, някои нскарства и т н ;
ср.анергия. 3. Болезнена еeдбвнoег
инн Оолваноно -таращение от нещо.
4.	Своеобразен темперамент, своеоб-
рнвивст.
идиосинкратИмои (от гр. IdlosyTkrati“
kôs) Св-Иствов на иaиoеинκp-зилтя,
присъщ в- нервнят- oеoёeвoег y ионона.
иgиoеoмнaιоôyлйзоы (π.. IJios „соВ-
ствсн", дат. soMTus „сън“ и anbulo
.разхождам со") Ходене насън; пу“
нятивон, еΕЛоннзоы.
плиОт (тр. IdlOtcs „мастно лице“, „прост
човек") 1. който страда от идиоти¬
зъм. 2. СлаОвунев иовек, тъпан. 3.
Глупав човек, глупак. 4. Лош, всраз-
Орни менен.
идц-гИзоы (тр. idiOtismOs) 1. Вр-лсно
cп-BoтмиΕ, неизлечима психическа
болест, съпроводена с пълно разру¬
шение вя варм-нинта умствена ace-
в-егι 2. разг. Глупост, BΕземиелиu-.
3. езиков. Езикова особеност, нрИ“
същ— само на един език ; идиом.
идиотИчсски (тр. idiôtikôs) Присъщ в—
•Лнот, евидeгΕпегвтвαщ зя идиотизъм.
иднОтпл (тр. idiotéla) мид. Няй-толян—
степен вн психическа нер-вант-ст,
при конто пипсвн н-лълв- пецχимeе■
ни жпвот.
нднОтстно, иgиОгцин- (ст тр.) 1. Спя-
0-тнио, гоn-уннeι 2. разг, Глупсст,
Beаемцcпиuя.
йдо {оеπι Ido .потомък") Изкуствен
международен еанн, н—“’pнзπp-етpa-
iicii οι- преработките ин ос - >еравто.
ндоерйз (тр.) геол.. СноπвuΕнев нанън
от родя нн гряната.
идол (пр. éi dolon .ивеВр-женне") 1.
ООраз, статуя па човек или животно,
вя ноято ce* отдавят божески помес¬
ти ; кумир. 2. прен. Лице пли нреа-
мот ва тодлма помит, похвал- п сОнм ;
сВожнонс ницв, кумир.
идвлелйтрил (тр. CldôloT .изо^раже’
ние“ п latréia „служба") Иаелопок-
л-вство.
йжица {cт. сл.) Иното ва Отκβ—гα Y
в егнpв0опг-pеκaгa -вОтн-.
изалобИри (π.. isos .равен", alios
„друг" п baros .тежина") Ливни вн
картн, съединяващи моста, е квито
“ызлтищoге цапят—ве ce нзнсил вн
один и същ- велим··— за определено
арене.
изалотерми ('.. isos .р—вов", alios
„друг" и tliérinô „топлина") Ливни
вн к—ртн, съединяващи нестя, е ев““
то гΕНиep-ттρ-гa вн въздуха ce из“
неин в- едва п съща величина ва
определен- нрсно.
изаномйли ('.. isos „равен“ и ннбгпн-
los „нер-вев“) 1. Линии вя карта,
ковто съединяват нестя с различни
сткл-вовин от сродните зв—иевнн ва
някоя величина (oгκпoнeн·■о от сред¬
ната тснпсрнтурн зя едни паралел и
др.). 2. Карти с такива нивин.
изет {туp. Izzet) Труд, ноня.
цзнекВрнн {ттp. Hizinetkâr) Слуга.
измет {ттp. izmet от ар.) Лрислужн-не,
слугувано.
изо- (от тр. Isos „ранен") В сложни думи
означава раневстно иди π е д е¬
В и в.
изоамплит£ди (изо- п амплитуда)
Ливни на карта, есето съсднвнент
тонни с Еднакво разпиино между най“
ниското и вай-високото знамение нн
велиминц {гeниоpнгтpa, внлнт-не и
др.) зн опрсделенв време (девоно“
щно, мссец, подина).
изоанембни (изо- п тр. ânemos .ηη-
тър") Ливни в— карта, ковто съеди¬
няват мост- с еднаква сродна сеерост
вя вятъра.
изобйри (изо- п тр. bâros »тежест“)
1.	Линии на карта, ноете съединяват
ностн с савнево -гнoефepвo наляга¬
но зя -прсаенсв •вторв-д от нрсне.
2.	На днатряни зн топлинни проце¬
си — дивни вн сдваенс инн песте’
лино налягано. X Атоми, нойто инат
267
изолИция
сди-ево —томно тегло, но равнинни
тоенри вя ядрата и затова проявяват
различни хнмнмсснн св-Вствн.
изобйти (изо- и гр. batHos „дънОвИ·“
вн“) Ливни в— карта, ковто съсди-
илеат мост— вя водни ОассВвн (нв■
рота, океани, езера) с единен— дъл¬
бочина.
•зобрОвти (изо- и тр. bronté „τpон“)
Линин вн карт-, кеитв минават нрс<
точки, е ковто е елин п същ момент
со в муд— πpынетввицн.
изовёли (изо- и дат. velox „бърз"
·30ίНЕНОВИ.
изогАмия (изо- и тр. ganos „ёраки)
Форм— ва пснон процес у низши
растенин, при новто лβeгe сливащи
св кпетни ся подвижни и ε.βηηβη не
външност.
изогеотбрми (изо- п тр. géa „аенл“ и
tHérarë „топлива“) Ливии, нввто съе¬
диняват места от вснинтя повърхност
с еднаква гоннepαтуpαι
изоглбси (изо- и гр. glôssa .език")
изиков. Ливии вн нарта, есето оиер“
танят сОннсти с одн—еви езикови осо-
Оонoегц.
изогбнен ('.. isogöTios) мат,. Рнаво-
ъгълен.
изогбни (изо- и гр. gönia „оτ·оа“) Ли-
вин вн картата вя земното кълОо,
коатс съединяват моста с еднакво
напнитвс отклонение.
изогрйф (тр. isographos) Иκoнoниевц,
зограф.
изография (изо- и пр. grapHö „пиша“)
1.	Томше възпроизвеждаше ва писна,
рънониси и т. в. 2. Иконопиство,
•нвиспис, зстрнфия.
из<0ден3И (изо- и л—т. densus „гъст“)
Ливни вн н—рт—, ноете съединяват
наста с единен— гъстота на въздуха.
изодинами (изо- и тр. dynamis „сн-
нн")- Линии вн нарта, есето съелинн’
ват мост- с саианно наирсжснис ва
магнитното попе.
изодинймия (изо- п тр. dynamis „с·“
п-н) З-мсствние в— одни аpaннгеянн
продукти с други. ноет- дннят еднакво
кадичество топлив— (е—нории).
изоенергбти	(изо- п пр. eTcrgcia)
Линии за навВрнвяванс ня процес, в.
томввио нн нойто евергинта вн тя“
пето сп ост-в— ВЕпроненЕвя.
изозбма (изо- и гр. sôma „тяло“) Вид
насекомо, ноет- о вредно за пшени¬
цата и ръжта, зя плодовете ва лоp■
ветата и ан много растения.
изоклйни (изо- п пр. klinö .наклоня¬
вам“) Ливии на карта, квито съеди¬
няват места с сди-кво магнитно от“
елонсвио.
ивоколОн (тр. isôkoloT) литер. Рито¬
рическа фигура, при конто два инн
понсмо нап-сродствено снеавнщи из-
рс'мспня имат еднакво равпопожевне·
вн мастито ; пъдсн паралвпнаъм.
изокрими (изо- и тр. krÿinOs „студ")
Ливии в— карта, кввтв съединяват
мост- от нарската повърхност с ед¬
наква средин температура вя най“
студения месоц.
изолйтор (фр. isolateur) 1. Тяло иди
вещество, кеето о нош проводник вн
електричеството п топлината. 2. Стък¬
лен, порцЕП-нов инн В-нелитев прол’
мет нъв вид вн чашка зн слентрн-
месни проведи, за ·гcпорбвни, гeнe■
'.^ηη п др. инcгaпauни. 3. Тохин’
месно npиенвееBнeннΕ,, ноето задържа
нотен от енергия дн во* со разпръсва
н пространств-то. 4. НoнΕЩΕHиe за
теαыoгн“ннв в— варязло инн душевно
Оонвп.
изолационен (ст фр.) КсИтв со отнася
до извлнцил или служи ан изолация ;
TВЛИHИΓOЛВH.
изолационйзьм (фр. IsolatlonnisMe)
НелитимΕеkв тонснно п САЩ, ноете
прели Втората сестсева неВша под¬
държа то .нввмощатолстаото“ в—
CAUJ. е e“poпe“еκигв работи, a през
самата войн— Оичнц· против втория
фронт п спъваше· дружбата между
съюзниците, ноето се Ворсхн срещу
хцтлвризмн.
изолация (фр. Isolation 1. Отделяно
oB-ее0яи-нe, усямотяняно. 2. З-прС“
щопив зя общуваше с хората ; з-гβ--
ряпс, уединяваше. 3. Заграждане в—
вПΕkгpимeеκи пр-в-аник с л-шн пре“
велвици. 4. Отстраняване влага, шум
п др. мрсз еneниαлон строителен ма¬
териал. 5. Материали, с квито са

изолинии
нзбннрн елЕктричество, топлива и др.;
иаoпaгеp (1).
изолинии (изо- и дат. lirca) Ливии,
квито съединяват в— карта или дн-П“
рам— моста с сдиннеи не НАСстввци
поена-тони ; ср. нввторнн п др.
пввлйрнм (фр. isoler, вам. isolieren)
1.	Отде—ям, отстранявам, уеянoтяβям.
но повво^явян общуване ; отлепян вт
влиянието на окопната среда. 2. Огра¬
ждам с лош проводник, прнвл из--
нация.
изолиращи езици	фр.) ^.οηβη
езици, които влмат склонение ннп
спрсжснио, a различните служби вн
луните е нврочсшнетв ce определят
със служебни луни или ст мястото
им е нзроисинотв {н—иp. китаИски).
пвомери (изо- п гр. Méros „част")
хим. Вещества с еднакъв химичес¬
ки състав, во с рнвпнмин химически
cFoftc^TBa поради различното р—зпОпС“
женно в— атомите н молекулата.
изомерия (изо- и гр. mC*cs „наст“)
1.	Соцeегβте-иeг- ва аве ннп пове¬
че химически съвакисння с саианас
число —теми вн одни и същи хими¬
чески Εлвмeвги и с сдвякви нвлекуп-
ВП TΕГЛH. не с рявяниин хннниссни
п физически свойства поради равнии-
вот- р.изнв (Ожение на —генитe н мв-
лeeTΛитΕ. 2. Сн-еo0вocг дн ce оВр—’
зтβaт нвомври.
изоморфен '(изо- в гр. morphO ^0.-
мн ") Сходен, еднакъв но форма.
изоморфйзъм (изо- п morpH“ „фор“
нн") Сп-с-Вност вя крист пните ВС“
щоств— с -н—погимЕв хнмнноснн еое■
т-в и егpтkгтp- Л— д-нят иpоκоен—г
или непрекъснат род снесени крис¬
тали.
изон1фи (изо- п гр. néphos .облак")
Ливни нн карта, н-пто съединяват
мостя с еднаква вёнями-ст.
изономйли (изз- и гр. anomalos .ве¬
рнее·") = ивявомяли.
изопаги (изо- п пр. pâgos .лед") Ли¬
пин нн карта, които еоeaц·яе-ι мос¬
та с ванакен продължителност вн
πeдопягя покривен.
изоийтия (изо- и гр. pathos .стрнд--
нис“) ЛΕКтβ-пе в— Оонсст със секре’
268
нин, отделяни - от организъм при съ“
щата болест (гной, лига и др.)
изопбктики (изо- и пр. pcktös .за¬
мръзнал“) Линии на карта, съединя¬
ващи места, е квито -олята занръзна
но едно п също вронс.
изопиёсти = изсВарн.
изоплери = изохорн.
повссИсти (изо- и пр. aoistôs »p-атоρ-
санен") Лив·· на карта, означаващи
ыоcгн. н конте движенисто в— зони—-
та повърхност при земЕтрЕСЕНие е
било ели-нно.
изосилабйзъм (изо- и пр. syllabé
„сричка“) езаков, Ряни-сриин-ст.
изостазия (изо- п гр. stasls .пвложо-
ние“) гео ι. Прсди-нагномс хпарвстн“
тнино рненвветнс нн масите в— зем¬
ната нора, нонтс нн инат върху псж—’
щата под тих плътна, не пластична
н—тня.
пвотйхи (изо- И гр. tachos .сн-р-ст")
Ли-нии вя карта, нонтс съединяват
ностя ва единен— скорост вн тсчвинс“
то ua рснвто.
изотбри (изо- и пр. tHéros „лято") Ли¬
нии вя карта, конто съединяват мес¬
тя с оанаква средня тснпорнтурн ва
вовдтая през лятото.
изотерми (из )- п пр. thérinc .топни“
нг“) 1. Линии в— карта, ебито еоΕ■
днияв—т моста с еднаква темпсратурн
ва въздух—, водата или немеят— вн
определен пернел от време. 2. Нн
дн-трани зн топлинни нp-ueеu —
дивни зн съедин»·“—·· в— точни с
еднаква или н-ст-явна тΕнноpαгуp-.
uаoгeинВмeв (вт тр.) С единен- иди
постоянна гeнпepαттpα.
изотермия (от гр.) Еднаквост на тем¬
пературата вн “озaтш. в слой.
изотояйчен, изотонйчески (изо- н
тр. tônos „напрежение") С еднакво
напрежение.
изотония (гр. isotonla) хим. физ. Ед¬
наквост нн напрежението, еднаквост
вя цнлнпянетв.
изотбпи (изо- п тр. topos .няств")
хим. Ат-МН ВЯ ЕДИН п същ химичес¬
ки ел - мснт с различно атомно топло,
вв конто почти не ce отличават пс
химически п физически свойства и

269
икономпйзер
затова заснат олио п също мнсто е
нepиблимeенaгa таблиц- нн спомен-
шитeι
изотрбпия, изотрбпност (изо- п гр.
tröpos „начин ва живеене “) Осоёв-
в-ст вн редица толн, конто се харак¬
теризира с оанянви физически свой¬
ства (топлоптоводн-сг, eПΕКΓpВПpб“
еолнест и др.) вя аснинито мн части.
Танина теля са водят—, тяз-всте, пв-
нpecт“-н-ге стъкло, нннон сплави
п ар.
И30хнётн (изо- и гр. HycWs „лъжа“)
Ливии ня κ—pтя. кевтв съединяват
мест— с саианно количество на внпС“
жн в- определен период (голина, мо-
ссц, дев п др.).
изохимели {нвo- п гр. cHeiMÖii .ви¬
на") Ливии в- карта, които съеди¬
няват местя с еднаква темпсратурн
прса зината.
изохйпси (изо- и пр. Hÿpsos .ВЦСВМЦ“
вн") Линии в— кнр a пни план, ной¬
те означан-т моста с еднаква вя.’
норскн височина.
изох0ри (изо- и пр. cHora „прострян-
стно“) Ливни, ноето гp-римΕеku ив-
-Вр-згант процесите, ставащи н пазе’
вете прн п-стоянси ебем.
изохбрен. изохорйчески (от пр.) ке“■
то ставя при еднакъв оОвм, при нвс-
^1··· о^ем.
изохроматйчен,	изохроматически
(изо- п тр. cHrôna .цвят*) С една¬
къв цвят.
изохрокйзъм (изо- П гр. chrôTOs
.Бреме") 1. Еднаква продължителност
но арене ; ΕдввЕpΕOΕHнбег. 2. литер.
Деление на стих ин части, нойто са
цp-изнзеяг в- сдинкно арене.
изохрбнен, изохрог йчески (гр. iso-
oHror.ikόs) С еан-квя продължител¬
ност нн орене {лвижΕвцвт- нн мях—-
лсто Е Г ЗиНС ровно).
ивтмpтд (перс. zumtirrud) Сκоп-цΕHΕв
камък еоезΕπeн цвят ; смарагд.
изумр£ден (от перс.) 1. От изумруд,
скъпоценен. 2. Зеленикав, с цвят вя
изумруд.
Икйр ('.. Ikaros) 1. мит. Син нн Дс-
дан, избяган анолмо с О-щ- си от о-в
Крит, като хвърчал с направени от
пера п восък крило. 2. трен. Евту’
синст, прелян вн науката мевек. 3.
прен. ЛeгΕU.
икарйици (от соОс.) Нoенолoеaтeлнι вн
утвпнчпнн социализъм нн КаВс (1788—
1856), изложен н книгата му „Н■ътT’
вяве е Ин—рия“ {етштн п името ин).
икиндйя (тур- î^cll) Надвомср, вре’
мото около 15—16 мисн.
иеОин (гр. c’ikön .-брав·) Изображение
нн Оежесткс или светец, ноето служи
к—те прсднвт нн рслиги-зво нондВ’
ионно У християните.
иконогрйф (гр. ciko'T „образ“ и g*apHö
„пиша“) Ин-в-πнеΕu, художник, κοΒ-
то рисува икони.
uκенегийрин' (тр. eikôn .образ“ и
graphö »пиша") 1. Наука вн портрет¬
ната живопис, неято изследва изобрН’
жсинята нн цегеpимeеκц. религиозни,
МИт-ЛОГИЧЕСКИ П лр. пнц— нпп СТОжО’
ти, тегaнoβявα тсхнин произход и
характерни особсности, тълкува тех¬
ния смисъл, сннволлкн п атрибути.
2.	РнетнянΕ вн икони и стенописи;
иконопис. 3. Икони.
пненеκлИег (гр. eikôn „неона" и klâô
.чупя") ИковоВорсц, противник вн
намнгaвeтб вя цнсицто.
иконолйтри ('.. elkon „иноин“ п lat-
*éia „служеие") Иκoнonoκлonuц.
иконолатрия ('.. cikör .ие-на“ п lat-
réîa „с-пуэжсне “) Иeoы-нoκлбвегве, по¬
митано вн песните.
пненолВтил (пр. eikon „пноин“ п lôgos
„наука“) Н-уна зн стари сбразп, ст—-
ту· п пано нини ; ик-н-гр-фин.
иконбм ('.. olkonômos) 1. Домоупра¬
вител, домакин. 2. църк. Титла, етни’
чис па свещеник за проявено усър-
днс ; свощспонквпон.
икономййзер (англ. économiser) 1.
техн, Устройстве, ковто служи ва
икономисвано вя топливо (ннпр. при
шгряпнвс* на въздух или вода). 2.
Ilpi-.ι-nвoίBлeвпо към карбуратора вн
ннтомсОппния двигател, ностс служи
зн -Остатненно нн г-puβннг— снес
при пъпно инто“-.“—·,, за да мвжо
двигателят да р-анне пълната си
мощност.

икономания
270
икономйния ('.. eikon „образ* и ma¬
nia „лудост") Прстоляма страст зн
еоBup-не в— икони -п др. образи.
икономбтър (гр. eikon .оОрнз" и Mét-
топ „мирна") 1. Уред в- измервано
нн големината вн еВр—в н микроскоп
п въз основа в— това да со определи
големината вн оВснтн, като са зине
увсличитслната cпoее0веет в— мик¬
роскопа. 2. Уред а— определяне об¬
хванатото поне от фотоапарат.
икокомйзъм (тр. ölkos .лом“ п nômos
„зaκ-н·) ΟπеpгювнегнιмΕен- тсмсннс
сред руската социалдемокрация в
края вн 90“то години в— X1X и вн-
чалотв вя XX е., н-вта е водило
борба против рсв-люци-внин маркс·’
вън п о ви.мо против създавано вн
еямoег-ягΕлнн партия вн работничес¬
ката класа. Според него ряОотвимес-
ентн клас— трябва дн веди снно πηο-
шемимоснн борба, a подитимоснатн
Верб— е леле вн либералната буржо¬
азии.
икономика (гр. olkonoinlké .изкуство
дн еeтпp—нπявн домакинство") 1. Сте-
нансент— основа вя днасв веществои
стрв“. 2. Съвкупност от отряспитс
нн народн-то стон-нстнс в- лалсна
страня. 3. Съвкупност вт производи¬
телните сини п производствените от¬
ношения вн дялова стопен в- разви“
тис, които впроленнт πoеπogет“Tв-’
щня внмнв вн общсствснетс прана-
валствс. 4. Науката, конто се вниим—нн
със стопанския живот.
икономИст (ст пр.) 1. Специалист но
cтonнвенигΕ нaTнu, 2. Привърженик
вн неовомнама.
икономйчески (гр. oiköTomlkös) 1.
Стопански, ннpogнoег-n-веκи. 2. Кай“
те се отнася де икономиката или де
неннгнмeенягн несвемня ; икснсми-
и с с н и aιaτepннaи-оо — нул-
гарно еouнеп-πнмeеκе направление,
ноето смята иксвсминята а- однист“
воня сила вн общсственстс развитие
п -трима ролята вя -политическата
надстройка п в— пдсологият— е тон—
рнзвнтнс.
икоибмия (тр. olkouonila) !. ПостЕЛН“
κΐΗ·|·. '2. Получено мрсз спестяванс· ;
спестено, полза ; п -п п г п м е сн a
неовсмн н — внук- за ннроанвто
стопанство — за неговото развитие
п зя paзнpΕлeлeннеге вн материал¬
ните Впнгя при p-злнипнгΕ' стспови
вт развитието нн обществото. 3. Вид
прах вн мнсис в- - съдене.
нконоскбп (гр. eikon „обра:-" н skopéo
.плодам“) техн. Продавателна телС’
визнсвия -а р 1.Вн.
иконостас (гр. eikôn „нкошГ и stasis
„място зн ст-сне") църк- 1. Нρеτp-g-
нежду олтара н нясте-го зн молещи¬
те се е хр—нн, пс която има икони.
2.	Дъсчена напрана с весна п на·’
лило.
“нос (тр. clkôs .нодое-ен") Църковна
весе··, която прославя дслн в— светец
*п0’Иодреёно ет копане.
икосаедър (гр. élkosl „двадесет“ в
Hédra „основи- площ") геом, Двяав-
сстастсш1нн.
инрам (тур. ikrani от ар.) остар. Част,
исмнт, уважение.
пес ; - аиκcι
йксия (е. лят. 1xla) Oom. Южноафри¬
канско растение', от еосто някои ви¬
дово са развъждат вн украся.
йктус (лят. ictus „удар“) литир, По-
нишнн-вс па това прн еpнмκя. конто
носи ритмично ударение е стиха. В
еласнивскот-о '.».ο п латинско cгu■
аеепoжeннe‘ те во са съобразява с
Ε·етeегβeн-те удар·'··· ва луните ;
ср, арсис, тезис (3).
цд-м (тур. ilâç от ар.) Лак:, лекарство.
илдъз (тур. yildiz) 1. Звсзда. 2. Цве¬
тето гергина.
илегален (лнт. illegal ls) Нсзаконсн.
илегйлност (вт пат.) Нсаяковн-ст.
илегитймен (лнт. IllegltlMus) 1. Нез-“
евцев. 2. юр, Изнън-р-мев.
иликобиология (гр. Hëlikia .възраст"··
п биология) Отдал ет Он-ютията,
есИто се занимава с измененията н
организм— е завнсиност ст различни-
та възраст·.
илитерйт (лнт. l1llitcraiua „ненанисанЧ
1.	Непрансте·, вепознав-щ буквите ;
•соОр-вовни. 2. езиков. Човешки звук,
зн нойто влмн Оуквоин Валози (въз-
271
иманентен
лишни, аълu—ння); вомпслор - ттеплвн
ром.
илогйчен (вт лнт. in „не" в гр. Ingi-
côs .логичен*·) Който пр-тив-ре'»· нн
п-тинята, нсл-тниси, нΕp-зтнеп.
йлозис ('.. IllÖsls) мед. Кpuβoглеgетβo.
илбт (гр. heilolës) 1. ист, Безправен
човек е древна Спарта. Илотитс но ся
роВи; те ся били държави— собствсност,
но прикрепени към отдели· посп-л—рн,
в- които бОряО-тват зтмятя със соб’
стесни оръдия и срещу заплащано
нн рента; Вини осноВалови от в-ов-
вн повнин-ст. 2. прен,. Безправен мо-
век, експлоатиран човек.
илитбн (пр. eiletÖT от lité „молитва“)
църк. К-нрннов— иoepиβe-. върху
конто ce разстила п с която след
Tnoгpe0я ce ^•“1 нитиминсът.
илюзиоийзъм (фр. IllusioTTisMé) 1.
Философско умевне, спарел ковто е
основата ва всяко незвянив u дeИнвег
лежи нзняматя, илюзията. 2. Изкуст¬
во да ce създава y зрителите р-н■
тастимв- представа зн еβρоаΕетeегнΕ-
ивст; ф-κуевимeеrнo.
илюзионйст (фр. illusionniste) 1. По-
слсдввятсл вя илюзновизна. 2. Опи-
гои ф-нусинк.
илюзия (лят. illusio .измама“ през фр.)
1.	Heen.·-, нзвнннсво въвприен-нв
в— ЛΕИегβигeпн-егтa поради измама
на ceгц“—гa. 2. Нвосн-в-топва нядож“
дн ; начтя. Вняв, нвманя.
илюзбрен (от лат.) Въображаем, при¬
виден, нолойстннтолов, неосъществим.
илюминйти (пат, llluminatus »првсве“
тон“ през фр.) Членове нн тайни ре’
лигн-вви -Ощосте- през XV111 в.,
конте ce борили првтнв йезуитите.
илюминйтор (пат. illuirlTätoi „oенeги■
тон“ през фр.) 1. Кръгъл проаврсц
с аеёело стъкло е нврнб, нойто слу¬
жи зя бенeгявнвe нн тъни· н-мошe“
инн, за провстрне-ве п др. 2. Ръко¬
водител ва илюнинацил. 3. Опитсв
художник при поставяно на Оеи.
илюминйция (пат. illuMinatlo „осветя“
нане“ през фр.) 1. Празнично -евeг■
повис вн улици п площади по елтмнИ
вян-нно тържество. 2. Осветление
ва сцена. 3. Боядисване в- κ-вттpи-
тс ва карти п планово.
ПЛюМНИИр-М (-т Л-т.) Пр-ЗИНИНВ ВС“
встнвнм с р-вп-пнетнп светлини ;
освстян-н.
илюстрйтор (лят. Illustrator „коИто по¬
яснява" през фр.) Художник, нойто
рисува не даден текст; рисувам вн
илюстрации.
илюстрйция (пат. illustratio „поясне¬
ние“ пре.зфр.) 1. Изображение, което
пояснява ипи допълни тоест. 2. Нагледно
обяснение, пример в- иoяенΕBиeι 3.
Лице, картина нлн предмет, конто
служат зн пример п обяснение п—
ценю. 4. Илюстрирано.
илюстрйрам (пят. illustro през фр.)
1.	Св—Вднннм с илюстрации, pнетням
нс даден тоест зн нетонбте рнзяснл-
внио. 2. прин. Пояснявам в-тледив
мрсз примери.
имагинерен (вт лят. imago „вОрнз")
Снно мислимо възможен ; βо-0p-■
жаом.
имаго {л-т. imago „вёрнз“) зоол,. Нн-
секенс, кветв в завършило всичките
форми вн МΕтαо-pфoзаг-.
имажиийзъм (от фр. image „вёрнз")
литер. Уп—дъиио литературно на-
прнапеннс, коетв снят— B-'-гcтβoг-
вя словесните вОрнзи ЗЯ ННВ’ВНжиб
при поезията.
имакулация (лат. in „Оез“ п macula
„перон") 1. Невинност. 2. църк, Дог¬
мат за нвноремното зачевано ва Довя
Марин.
пнйм (тур. imam от ар.) 1. Духовен
глав— вн всички о-аянcg-вИι 2. Мо-
хамел-нски духовник, който pоkбнб-
ди мслсбствнс, управлява джнннн
п нр.
имамйт (ет тур.) Държава, конто ce
управлява от имам.
имам-бдялдъ (тур. ÏMaMbayilda вт ар.)
Внд тдоно от пук, сиви домати, мор“
вони дем-тн, мушни п ар. βεπεημ^π
с много мазнина.
иманбнтен (лят. iMmanens, entis .неИ-
те остава одни п еош*) Вътрешно
присъщ, ^0·-^»^ от природата вн
преднета иди явленною ; и м a в в в τ-
н a философия — реакционна су-
имарёт
Осе'тивцО’ПДвнл ногпмΕеня философии,
к-яг- смята битието СНМО в- “OΓpΕШH-
съдържанно в— еъввαвueг- п стрнмн
същсствувансго на обективния салт
извън еовняннeгo.
нмарёт (тур. ÏMaret от яр.) ист, Дон,
п-дярси вя благотворителни цолп. н
нойте со приютяват Оедвп п странни¬
ци, обикновен- при джання.
иматерийлен (лат. in „не“ и materlälis)
КоИто вян— материална основа ; ηο-
веществов.	.
иматериалйзъм (от лат. immateriälis)
Фuлoебреκб уменно, което отрича
cощeегвувαнегo нн материя п приз¬
на“— само дта-.
иматрикулйция (лнт. In .βоβ“ п Mat-
ilcula „списък“) Вписвано в списък,
записвано па студент.
иматрикулйрам (от пат.) Записван е
списъци, записвам студент е еτiиσь■
цито зн студенти.	’
имбецйлен (пат. Imbecillus „слаё")
Сляб, Осзсплев, немощен ; спнОаунон.
имбецйлност (от лят. i ат beci Ilus) мед.
Вродено нлп придобито еп-Boтмнe,
което е сроди- между иднотизън и
ЛсОилвост.
цмBнBΒuпн (от лят. îMbibo „впивам“)
мед. Вемтκβ·—нв ет тъканите вн р-З“
творени н тсмност и вΕщeегβ-ι
имбйр, инбйр (нем. Ingber ст сянснр.)
бот. Мв-гегoднщno тревисто гpбпн■
мвснс растение, н-роинтс вн ноето
со тпбгpeBннaт е медицината и а—
подправка в— ястия.
ймелман (от себс.) ав. Фигура ин епсщ
пилотаж за нрвненянс курса в— 180°
(по нметс в— лстец, нойте пръв на¬
правил фигурата).
имерсибнен обектйв (вт лат.) физ,
оВоетвв вя микроскоп, който лава
itail-тслямс увелпменне.
имдрсия (лат. immersio) 1. Потапяне*
2.	физ. Венренне между обектива в—
оиκp-еκеnн п ияВлюднввипн н веге
нртднст тсмност а— теил“-вe на яс-
ппгатн. 3. астр. Навлизане нн ηβ-
бсспо тяло н сянката н-друг- нeBeе’
во типе.
нмвйе (тур. Iinsak ст -р.) Ялове проз
272
нощта, двенто трае постът преди р—-
мазния.
имигрйнт (н—т. iMmigrans, antls) Чуж¬
денец, нойте остава в— nбегбянве
мсстожитслств- е никоя страна.
имигрйция (пат. HTinigrafio) 1. Засел’
нане на чужденци вн постоянно пли
врененно нсстажнтснство е друг—
страна. 2. — имигранти. 3. Навлиза¬
не, проникване.
имигрйрам (ст пат.) Преселвам се в
друга страна.
нмннёнцнн (лят. iminliientla) Прсз-ъ-“
хаднтвлствс, внеемΕетβo.
имитйтор (лнт. Imitator) Лицо, еоетв
може дя возиpoнзнΕждп таиш- т-евр,
ленжспнс п пр. lia други нивя ; под-
рнжнтсп.
имитация (лнт. imltatio) 1. Подража¬
ние. 2. Подправнно, умело подража¬
ване вн ценсн прсамст. 3. Имитиран
цреамет ; ср. фαлшприκнг. 4. муз.
И-вторспно в— ну-инален мотив е
друг глас, обикновено е еъш-т- пли
друга тенова височина.
имитйрам (лнт. Imltor) 1. Подражаван,
нравя точно пс нещо еошΕетβуβ-ш-ι
2.	Подправям, фалшифицирам. 3. На-
п-доОнвям, приличам.
имобйлен (лтп. 1т .но" п mobilis
„подвижен“) мид. Неподвижен.
имобилизация (от лат. iMMobilitas
.нeибднπжнвcг")l. мед. ООсааенжвние
вн вянол част ет тил-то. 2. икон.
Иревръщ-вс ва бОбр-тсв нанит-п е
веавижннп иноти или е малко гоp-
ссви цаивн книжн.
имобйлия (3—1'. iMMobllla) Недвижими
пн-ти.
имобиларен (пат. iMMöblläris) К-Ито
се отнася дв недвижими нмвтн.
пморалвв {л-Γι In „не“ п noralis
.нравствен-) БезнравствЕН.
нморалВвъм (от лнт. In „но" и morails
„нравствен") Отричанс вя общевн-
допжuтeлннге нравствени норми.
имортален (лат. In „но“ п nortâlis
.еноpгов") БΕзеноpгeв, вечен, пос¬
тоянен.
имортел (фр. ïMMortel) бот, Цвеге,
в- ностс цветовете запазват сстест“
273
ИМПЛ03ИЯ
новил си еил и снод изсъхване ; ос-’
еыоpгвuмOι
импарисилабйчеи (лат.-гр. imparisyl-
laba) грам, Нср-анвср·»··, с разли¬
чен брой срички (зн луни е рнзпнн-
нп ферми).
импаритбтност (ст лят. in „но“ и par
„рНвов“, „еднакъв") търг. Нссъвт-
встствнс между ge“егннгeлвaтα ствй-
ност и покупната ценя на стона.
импйс (фр. impasse) I.3нлонон- тлцua.
2.	Безизходност (тернии при игра пя
ннртн).
пмпелйнс (яВпн. Impédance от пат. 1м-
pcdio „промя“) 1. Пъпно привидно
съпротивление, ноето една влснтрн-
месна вер·'— -казва нн проненлпв
ток, дължащо ce на активно нлп ре¬
активно съпротивление'. 2. Рe-κтн“■
ното е·ъπpoтнβлeнпΕ. кост- жнвн тъ¬
кан сназвн в— пронсилпвия тон.
импблер (нн'н. iMpeller) 1. ав. Урва
а— напомпвано в- въздух е моторите
на санснет зн пепемп вис-мнин, зн
лн ce запази мощността вя двигателя
п нрн р-зрслои возaтa ·— подям—
височина. 2. Н-пнен-вннне ня раёО’
тов -рт-н: порен, ноннн, витло в—
компрсс-р и др.
императйв (лят. impcratlvus) L К-тсто’
ричЕсев, Осауспонво искано ; кате’
горичец императив — н-ня■
тне е идсалистическата етика вн Кант
(1724—1804 п.), еосто ce употребива
е смисъл на асе-Ощ, Beвнбpиегон,
Beзуелoвон нравствен дълг, диктуван
оз· нёсонютивте и веизненно нp-βег■
вене съзнание в— менена. 2. грам.
Нoβeлитeлв- {з-пo“eдвб) н-кловевнЕ.
императйвен {ляшι iMpcratlvus) 1. По-
колителош, нзнснаящ Beвтел-βвo под-
ч иненнЕ, пзиеκнαш везнОнвив изпъл“
навие. 2. грам, КоИто принадлежи
•ни ce отнася към заповедно ваело’
воние.
вмперйтор {ляг. Imperator) 1. ист. В
лрснвнн Рим — върховен началник
вн нвИсен, главнокомандуващ ; ц·ол■
нвводсц, 2“ Най-висока титла вя МО’
ннрх. 3. Монарх с тази титла.
империал (лят. inperlälls „император -
ски“) 1. остар. Русея ататнн монета
(Я Речник на чуждите думи в българския език
от 10 рубли, a снел 1897 п. ст 15-
PTОли. 2. остар. Втвринт стаж вн
дилижанс, омнибус п други нодсВши
превозни средства. 3. Вид епpΕвeι -
4. Вид игр- и— е-ртп.
империализъм (ст пат. iMperlum -
.власт“) 1, пол.. Мoвonoл^^cтимeенцнт
стадий н ραзβнтнΕΓб ва н-питнлнзнн,
който ирслстявя неговата нисша и-
носпедпя ф-а- п ce явява н-веиерне
нн еouи<-пиетимΕеkигв революции. 2.
Грнбнтслскн външна политнеа. 3. Стро-
нсж ля ce владеят чужди страни п
ппреди.
империалйст (фр. iMpériallst^) kpтнeн·
нанптнлнст, нрслстнвитсл вн м-нопО’
пнстнисскнн н—пптал. който ноли атрС“-
снаин политика ; привърженик вн Пм- -
перп-лнвня; рснкцнвнср.
империалистически (01 пат.) 1. Свой’ -
ство'в, присъщ нн иоnepн-лизнн идн¬
ия империалистите. 2. прин.. Ре-к-
uненeн.
имнОрил (лнп. imperium .власт“) L Ме-
в-pхнмΕеκa държ-ня, вя нонтс вла¬
детелят ce н-рпна иоnepяг-p. 2. - Пе’
рнод от еощeегнтβ-во'тo нн вана дър¬
жана, през който в тпp-нляβ—вα от
императори. 3. koлoнн-лв- държава.
конто като метрополия нвснуквя при--
р-динто ё-гягегβ- вн -—“3—.,·^, ет
исл коленни.
импермзнентен (лат. in „нс“ и per¬
manens, entis „вст-ннщ постоянен")-
Непостоянен, нойте вс' с непрекъснат·,,
с нронъсв—нс.
имперски (от лат.) Присъщ ппп при’
надлежащ пн нннернн ; общодържа¬
вен.
имперсонален (пат. ImpersoTälis) 1. Бсз-
нимоп, нсецрсдслсв, сОщ. 2. грам,.
Бсапнисп, Осзнвдлвжсв.
имперфбкт (л-т. Iмperfeotuм) грам.
Мивапс нссвършсно врсмс.
инnJlЯнт-uпя (от лат. In „вън" п planto
.насаждан") 1. мид. Просажанно, пре“
п-снис вт ЕДНО място вн друг- клот-
κ·, тъкани п цели органи. 2. ^0-
сажание.
имплозия (от н—т.) изиков- Първата
фаза вн уилевявнве в— преградните
съгласни.

имплик&ция
274
импликпция (от лнт. Implico .вплитам-)
Занесение, вплитано в BΕШО.
импликйрам (от лат. implico) Замесван,
вплитам някого е вещо.
•мплицИтсв (пат. iмplloatus) 1. Впле’
тен, внъкв-т. 2. ^Β^ се подразВира
вт общин параз.
импловИе (л.-т. implosivus) езиков.
Звук, нойте са произнася без взрив
вн въздушната струя {κp-eене“ве н,
в п др.); првт. оесппсвнв.
импозйнтеи (фр. imposant) КоИто нрави
впоиатпонпо ; внушителен, πpeлетяβп■
телЕн, огромен.
имнонИр—н (от л-т. Impöro „внуша¬
ван“) Правя деВро внем-тлевпв, вну¬
шавам уважение, привличам към себс
си, разполагам е сеен нолзн.
импбрт (англ. Import ет лнт. împorto
„внасям“) Внос в- чужди стоки.
импортен (от лят.) Внесен от чужбина,
нявсев.
импортйрам {лαг. importo) Внасям стб“
нп от чужбина.
импортьбр (—•'3. iMporter) Вносител вн
стени от чужбина.
имп-гёнгeв {лншι aMpötcns, entis) мид.
Безсилен нолввв.
импотентност, пмпoгВнuпл (лнт. 1м-
potéTtia) мид. Подово безсилно.
импрепнВцпн (лнт. iMpr.-icgTatio „вн-
πолβ—нΕ") L Н-пвнв-нв нн платове
със спсцинлнп разтвори от смоля,
κ-умтκ. катран и a.,, зя дн станат
н-a-нвnpoπтеκ-вми и в-gбтетoΒмнβп.
2.	Напояване ва дървесина с вещС’
стна. н-В-мост- е томно състояние, зн
да придоВие нови пенни к-мсстен —
TетoΒмнвoег срещу гъбни.·, внсоевми
и други “релителн. 3. биол. Опло’
аявние.
импрегниран (от л-т.) Непромокаем,
HΕиpбпуеeaш веда (вя плат).
импресарио {пт. iMprcssario) L В бур’
жонвннте страни — лице. което не
пр-фссин се вавинавн с уреждане вя
концерти, прслстнелсвпя и подсОви.
2.	Организатор вн мастен театър. 3. В
италианската ноноднн нн маските —
съст-шнол вн сценарий.
импресйвен (лнт. imprcssivus) kбΒте
прян· впечатление, внушителен.
импресионизъм (фр. Impгésalöттasмé
ст impression »впечатление“) изк,
Уπ-gомнo инaнβилтнлиети^»eеκo теме’
вие е изкуството и лцтep-туp-гα, по¬
явило се през втврнтн половин— нн
X1X е. инВ-иапрсл вън Франнил, a НО“
късно п е други страни ; отрича идей¬
ността п общественото съдържание
в- изкуството н са стрсми а— нрВ’
дядо вenocpcaетβепигe‘ епΕMяглΕBил.
най-малентс отсснки от лниннте нрВ’
жнБяв—ння, настроении п уеΕш-нин.
Характеризира со с Bнгcгвo е- оОщост’
вснито въпроси п обръща но-твлнмо
внимание вн формат- за смстня в—
еоaоpж-ннeт0ι
импрссионйст (фр. impressionniste) изк,
Художник, музикант пли писател, НС’
следовател вя цмпpΕенoвнзмЯι
пмпрбснл (пат. iMprcsslo) 1. Впечатле¬
ние. 2. литер, Художествено нрвиЗ’
всасчннв във основа вн βпΕм-глΕBпн ет
видово, чуто илн проживяно. 3. муз ,
Инструментална пиеса със своО-лво
попpoннзяциoвнo рязвнтно, близне де
фантазията.
импробация {няг. improbatio) Неодоб¬
рение.
импровизйтор {цг. iMprovlsatore) Лице.
което нмн сп-свОнаст ля нмнрввН“
зира.
импровизация (пт. iMprovisazione) 1.
Словесно плп музикално нрецзведе-
··,, съчинено през врсно нн н-nоЛ’
неинсто. 2. Инструментално мтзнκ—Л’
но првнзволсннЕ е сввё-лн- форнн.
3.	теат. Сценична игра, е конто
липсва определен тоест п конто но е*
репетирана.
импровизйрам {цш. Improvlso, нем. im-
provlsicreT) 1. Съчиняван, ео-лαβaм
през време ва иаπолнeннвг- — ёез
πpΕЛβ-pигΕЛB- подготовка {еBннв-вe’
во рем, стихотворение инн ну-инално
прои-вЕловиЕ). 2. Гоаврн това, ноето
мп дойде в.аун ; измислям, фнвтнвИ’
рнм. 3. прин. Уреждан без подготов¬
ка, нв“вaвαж. неочаквано.
импулс (лят. inpulsus) 1. Паатин, нод-
бул—, тласък. 2. ВвΕ--nнo. мигновен-
движонне, oётелoвΕH- ет дейността
вн всрвнит “оа0тgигвлп ; о н в н т р п-

пь
чесни импулс — протичане вн
тон е eпΕКгpнмeен— церита зя кратно
време, скок вн напрежението е οποη-
тримЕсен верига пли ва нaиρeπн-г-еггa
нн влвктромягвитноте ноле н прО“
странството. 3. техн, ПроизвеаЕнието
-т средната стойност в- анаовя син—
по вpΕнeте. нрс.в еосто в дeΒегву■
нала.
импулсивен (пат. impulslvus) L Пред¬
извикаш ог някакъв импулс. 2. Кс“™
ляв- тласък : подбуждаш, ΉΜηκΕ—ι^
3.	Сел-вен дн ДΕИегвтβa нрн първа
подбуда.
нмпулсйвност (от лнт.) Склонност ДН
се действува под влияние и— восъвня’
топни подбуди.
импулсогрйф {рpι Impulsographc) Ро-
'иегpaгcp в— импулсите. импулсен
самописец.
импутйция (от лят. imputo .нрипнС’
вян“) юр. ОВенвсине, приписвано βο-
що вян-ну във нин-.
импутйрам {лнш. imputo) юр. Обвиня¬
ван, приписвам вън виня.
имунен {лαг. iMMUnls) 1. мед. Новъв’
нрнонннв зн някои заразни ОолЕстн
пли инеои отрони ; нpпгeж-в-ш иму’
нитет. 2. КоИтс лява имунитет.
имунпвΒuпл (лят. ImmUnls .свеОедев
от“) мид. Създаване нв изкуствен
•амин мре- присаждане (вяkеиннuия)
пeвы-пpпвммиβoег в- някои в-рязни
Ослестн ; създаване нзeуегβeв иму¬
нитет.
имунизнрам (ст лнт.) 1. мид. Появя
никого вeеовπpиеммпв за п-вестив
заразни Ослости. 2. трен. ОсноОож’
давам от действие пн известни закони
( народни представители, дипломати и
др.); създавам Ос-снасв-ст.
имунитбт (пат. ImmuTltas, ätis) 1. мед.
Вреден— или придобита исвъзпрнсн’
Аивост — постоянна или ерсненна —
снрнмо -предЕлеви з-рн-нн или па¬
разитни Ванссти. 2. Съвкупност от
имуществен· п личин прав— -а нужд·
дuнненягнмоенн пролстяентсоаи н одна
страня ; освобождавано от дсИстви·™
в- винен з-нвнн вя известни лица
(народни πpвaегнвнтвлн, мужа· дипло¬
мати) ; нΕnpиκoенoκenoег.
инвари£нт
инадеквйтен (лнт. 1т „не" и adaequa-
tus „сходен") Неравно-инчов, вeеыет·
в·^.
ниВт (тур. I rat ет яр.) Упорство, упор’
ство порнли зля ведя.
инаугурален {лнтι Inaugurälis) Начален
н научна работа ; “етоππгeлΕB ; п в а-
у-уранна дисертация — на¬
умен труд в- получавано вн донто.“
сен науми— степов.
пн-Tгуpпцня (ант. ÏTauguratlo) Тър’
жсстнеи— церЕнонии при встъпваше в
длъжност вн високопоставено лицо,
особено при встъпваше е длъжност в—
президент в— peцтОлнκя.
инбйр-·- нмОнр.
инбрйдинг (нипл. iTbrcedirg) биол, Ме’
тел вя Bлн-κopoaегввнo κpоегбев—вe
вя двняшин жннотви.
инвазия (ннт. invaslo .•—^—.••110") 1. Ня-
апTН-HΕ. нападение, и-шествне. 2« мед,
З-р-аяваво ва организъм чрез на’
р-вити	насеком·).
инвалид (лят. invalidus „нездрав“).
1.	Човек, загубил отчасти пли изцяло
pя0oтееnoеo0нoет поради Bепeег. βη-
рнииннис, старост пли осакатива··.
2.	Военно лицо, квоте е осакатило
през врсмс вн войн— плп вн вееввн
служба ; военноинвалид.
инвалйден (пат. invalldus) Който се от’
инсл дв инвалид, првдвнвн-мвн зн
иве—лнд, свойствен в— инвалид.	,
инвалидност (ст лнт.) Загубване ва
пълна или частична работоспособност
поряди Волост, злополука, война или
старост.
инвар (пат. invarlabllls .попвноняен“)
Сплав от желязо п викан, които не
си пронсня сбомн при пронял- в—
теннературат— и са употребива зя
направя па пзморителни уреди, нерни
-- дължина, нахала -- мяеевнццu
п др.
иннарийнт (фр. invariant .нойте во со
променя") 1. Волцмнв-. нонтс остава
неизменна при слнн или други пре-
оВр-вон—вни. 2. мат. Функция вн
koвфициввтигв. нолтв но са пронсвн
при првнннав-ввто вн една ецетΕня
вн оси към друга.

инвектйва
276
.инвектйва {oш лнт. invectlvus) 1. Рязко
наеёлнм-е-пе вн никого. 2. Оскърб·’
топна реч ; хуна, в-пядкя н сятирим-
вв пр-навЕдевие. 3. Къса встра са¬
тира против виксто.
ивневтИр {лнтι inveTtarlun .опис")
L Вснчеито πpΕgнвгн, ноете влизат н
състава в— имущЕството вя няк-е до-
м—κпвегpo, тмpeждeннe пли нредприи’
тнс. 2. ^.3.00·· и томсв опис на
интшветнoгo, особено ва движимото.
3.	икон, ПопрсОеи опис вя нетна- и
п-спан вя предприятие н края вн
п-аинята.
инвентаризация (от л-т.) Съставяне
опис ва инушΕегвoтo. вписвано е ив-
“енгнρннгα книга.
инвектУра (е. дат. InvcntUra —инми-
р—ве“) Опис вн налинните стоки.
пввОвцнл {пaг. Invenalö) 1. Открнннив
вя нови форми аъв нроне вя твор¬
ческа работа. 2. муз. Нствнннн дву¬
гласна инегpтнΕ·тялн- нно-са, напис—·—
то принципа на сноВслият— иннта-
цин.
^hhb^E^^îhh {лαг. irvcrslo) 1. литер. Раз-
МΕетвгнв и— ч-стито ва наpеион^нeгo.
носнн-вянв нн приетия ред ва отлЕл-
интс части ва в-роменнот- а— пости¬
гано вн емоционална окраска и по-
твляма изразителн-ст. 2. хим, Разла¬
га·· в— сложните захари е прости.
3.	^.—4“-·· на тсмпсратур-та е ат’
м-ерΕp-тн От д-ну в— ropc, т. е. е
нвсвнн, оВр-тна на н-рн-лиата. 4. муз.
Бидоищонсно повторение нн темата
пни мотне— с пратцвспаножво втпрн-
ансвно в— ннгорналите; нрстнводвП’
жсине.
инвбрсор (от лнт.) 1. хим. Уред зя
праген“ вя ацннмΕеκя инверснл.
2.	Приспособление вн иpоppощннΕ н-
кръг-еб дннженне е праволинеенс.
инверейза, инвертйн (от пат. invcrto
.обръщам“) Фермент. евИто разпята
цвсклоннта п тръстие-анта захар ва
гликоза п фруктова.
ипнepгΒp—м {л-Γι inverto .обръщам“)
Подлагам на инверсни ; р-зп—т-м.
ипвсртор (в. л-т. invcrto") Уредба за
нpевpошнnc на ностои··· твн е нро-
моплин.
инвестйрам {нΕм. InvestlereT ст лят.)
икон, Влагам капитан е виеве прсд-
приитно, е покупен вн всланжимн
имоти, за пронзв-лство плп в ^ηβη
книжа.
инвестйтор, инвзстор (янтл. Investor
от лят.) 1. Вложител нн капитан. 2. Ча¬
стна пнuо, учреждение или пред-
приитно. но мннге вл-ново се правят
к-ннтапвеложсиви вя строеж, прсус-
тройствс, рснспт п нр.
инвеститура {лнш. InvcstltUra) 1. ист.
Въвеждано- lia в-спн във ел-девис ва
феод. придружено с царсмовии. 2. юр.
Прано в— влялстсли ля в-аням-еят
епископи и -Вят· е сненте вн-денпя.
3.	църк- Тържествен - оОреа- у протес-
гaнтиге пр· вънсжа-нв “ длъжност
вя ново духовно лице. 4. пол., В бур¬
жоазните стр пщ — натоварвано от
стинна вя държавен глава политн-
нссен водач да състави пp-внгeлегве.
инвестйция (пат. тусИНо) 1. Бл-гявe
вя капитали е покупна ва недвижим
имот, вн еpeaетαa зя пр-нзеоаство плп
на ценни квнжн. 2. С-мнте вложени
капитали.
инвитация {лαт. invitatio) Покапа.
инвокйция (пат. Invocatlo) 1. литер,
Стилна рн'TP-, при която авторът
се обръща към нуз a цдп божество
-а помощ, нанр. Омир започна „Илиа¬
да“ : .Музо. ноaпee овя тиВелси гняв
ва Ахин— Пелеев.“ 2. Утвърден от
дълг- практика b—mhb зя ззп-инанв нн
ннсм— или други писнаин изложения
инволюция (пат. irvolutio „знвиннис",
.навиване") биол, 1. ПрЕмщг-ваве нлп
еоа“pош—BΕ към н-pм-лнбгб състои’
ние вя л—лси орган. врсненио изме-
нсв п-р-ап фнзнолотпмнн причина.
2.	Спираше вя развитното и н-егоπ-
ване в— обратен πp-UΕе (при старост,
прн βъзaоeегннΕ вн мнер-Вн п т. ц.).
ингредиент {лαгι Ingrediens, entis) Всн’
на една от съставни 10 части в— слож¬
но съединени· ннп смес.
питресня {лншι ingresslô) Пявлизнив ва
мврето нaнъгpe н сушат— поради нвВ-
вото свнж-в-не.
йндекс (пат. index „указател") 1. Поен -
ватсн, сннсъе, уκαзαгeл. опис. 2. СпН’
277
и н д и к a н
съе в— заёр-нонн нвигт; — index
librorun prohibitöruM 3. икон. Циф¬
ров тκнз-тeп. н-Ито изразява е прО“
цент· нбелΕaбн-гΕЛ·птe нансисвня нн
вянвс иеоваминесно явление. 4. Бук¬
вено, цифрово иди снесен- -ввамонне
в— библиотечна κляенрнкнuня ; снг-
вαгтpα. 5. мат, Числов иди буквочн
указател. н-Ито се ност-вя сёненв-
вевб след буквпто и цифрите : А^ B|,
Сз. 5—, 8с.
йндексатор (ст лат.) К-Втс състави
ИНДЕКСИ (1).
индексйция (от лнт.) Съставни, вн ин¬
декси.
индемнитет (от лят. indemnitas, ätls
.Оез знгубн“) 1. юр. Плащаис ва вре¬
ли. 2. В Англия — oее-0-жa-н-вΕ
иров п—рл—НЕнт—рЕН акт вя мнвпег-
ритс вт отговорност а— н-руш-вяно
ва н-нетнттцнягн.
■индепендЕнти (пан independentes .ве-
знвнснн") ист, Пнинсновантс вя п.И’
воpжeвнцн вн рслнтнбвп.а-голитннос-
ев те’»···· е Англия прев ХЛ1 е.,
ноето били за pоцтёлнκa·еκo ^.1“-
3··^, против eпнеκoп-гя е цоpκн-гa
и вя не-нансина църква вт доpж-вн-
тя; —нгпнВски протестанти.
индетерминйзъм (лат. 1т .не“ п „Тсг-
mItus“ »граница") фил, Илснпистн-
иоско тмΕHHΕ. което отхвърля всебО’
щата з-κ-вoнepнoеш п np^ц■н·в- -н-
“•симбст нн неявният— е прир-лятн и
оВществ-то, ннто прпавнвн αёевпюг-
инта „снвОвда“ ва човешка! я воля.
индетерминйст (от пат.) Прннържовнн
ва ннлeгΕpон·нан-.
индивйд, индивйдуум (лнт. Individuum
.нодепннс") 1. Всеки отлепен живо¬
тински бpг-нивон нпп растение. 2. Ли¬
чност, отделен мввее.
индивидуйлен {нятι andlviduälta) 1. От¬
лели п. пнмев. се-Вств·· в- индиенл.
2.	k-Βге се навършва ст едно пнuOι
3.	КоИтс в прсдн-знамен за едне
лниeι
индивидуализация (от лят. Indl vldua’
lis „отделен") 1. Отлепян· вн лнивест
инн нилнанд по гΕан-Ίe отличителни
са-йствн. 2. БзΕм-BΕ под свиннино
-еoBeн-cтнгe вя всяка •.1·^— при
изуннеане вя съвкупн-ст от проднотн
или иаяоннн.
индивидуализйрам {еш лат.) ООесО’
Вивям. отделям според димните приз’
β^η и нансств-.
пнgнвидтнлΒзон {рp. Individualisme)
1.	Иge-лнегнмe^ но фнлоссф на вапр-а-
псннс, ковто поста“· пнмынтс нита’
рссн в— стлспизн човек пв-твре от
интересите вн оОщвствето. 2. Иде-ли’
стнивско р-вОирние вя евшΕегнeвнгe
явлении кнто peатлгнг ет aeΒнoегтя
нн отделната личност. a но вя варО’
др.те, маеше и ел-ситс. 3. ЛпторЯ’
турвв гΕмeвнв, коств нар—зяен пинии
схващания. 4. Поведение с ярко и-“
разен стрсмеж вя изтъненно нн дни’
ността п исподмниевно в— е-нит- в—
колеетнва.
индивидуалистйчен^т лат.) Който се
отнася ао нвднендугалн-ня.
иядивидуалйст (фр. individualiste) 1.
Н-епΕaевaгΕл нн нв-пенgт-лп-н-. 2.
k-Βтo но са съобразява с изисква’
вият— ва колектива.
индивидуалност (от фр.) 1. СвбΒcге—т-
п качествата вн есени отдален инди¬
вид. еввтв тв отпим-н-т от другите
нвднвндн от същия ннл. 2. Личността,
отделният човек като носител на на¬
мосте-, ноет- сн присъщ· само вн
исто. 3. Ос-Веност на отлепен инди¬
вид ; сваВставност.
индивйдуум—ннлнвил.
индйго (нсп. Indigo от пат. Indicus
„нилнИсен") 1. Тр-пнчссео растсшне,
от свен вн к-ете са подуман— сивя
Воя. 2. Спин Воя, получен- от расте’
висто ИНДИГО НПН НО)^ИННИССк· инчив.
3.	Копирна хартии -а писане едве-
вpΕOΕnнo в повече отделни Вр-ове.
индигокармйн (индиго и нармин) Из-
кусгнспо Внгрвлнв нвЩΕ·егеo със сив
цвят, квота се упстревива вя пригот¬
вяно* нн -ннарспнн Овя и синка.
йндий (пат. Ind.uM) Рядък хнннмескп
опЕНспт, визе In, породен вонер 49,
нт. топло 114 82; мъчно са н-n-pлвя.
тонн са прн 156 2 градуса.
пидикВи (ст пат. Indicus „индийски“)
1.	ВЕщество, н-ето сс съдържа е ВН’
нсп pнегeння п дяна индоксил. вт
нойто са подумана индиго. 2. мед.
индикатйв
Вещество, евето ce πoптм-ен при тине“
нс вн бЕлтъчинито е морната.
индикатйв {лнг. indlcatlvus) грам. Ив-
ив·^·) {paзκнзвв) наклоненне.
инднк£тор (дат. Irdicâtor .указател")
1.	техн. Урод -я нзмврняне нзменЕ’
вното нн •—питането е цилиндрите
прн машини с Вутало. 2. Всеки ·--
нервателсв урва. 3. хим. Вещество,
ковто ce ност-вя е разтвор п показна
крял в- химически процес.
индикатбрна сила (от лят.) Единица
мощ вт 75 κнпoгp-мoнeгp-; конска
сина.
индикатрйса (лят. I nd icat rix, icls) мат.
Кривнта nnHUH, конто нагладив прс,’
лян— премвннте вн вопим··· (β·.“
тори).
ннgинΒuпн (дат. indicatio) 1. O-BaHa-
ване. впродспиво ^οη—, егoΒвеег,
качестве). 2. мед. Указания за авест-
впото ыа лсчеёно сродств-.
индйкт, индйктион (пят. 110^10, önls)
1, Период ст 15 γβ.···, през който
ринлнннтс събирали три пъти данък
от пободените в-р-дн. 2. Лоточнсно-
нив ет цикли но 15 голини, квота е
изместило влинниадито, въведено през
312 п. от a мпер—тср Константин В·’
зини. 3. Църковно лотачнслвние вт
15 подиви, във основа в— есето леснв
ce измислян— датата нн Пасхата и
други дати ет пасхалнята.
индйкция—индикт.
индиректен (лят. indircctus) Пепрнк,
коснав.
индискретен {рρ. indiscret) К-Втс но
н—вп тайна.
индиферентен (лнт. Indlffercns, entis)
Боар—злнмен, равнодушен, Оe-тмяcтΕв.
индиферентйзъм,	индиферентност
(вт пат. indlfferens, entis) Безр-зпн-
мио, равнодушно, Оо-уч-стивст, Оeзp—з■
.11ине отношение.
•цдоесИн (пат. Indlcus и тр. oxÿs .кп-
.•сл“) хим. Светложълто кристално
нещастно, кесто ce π-лтм-в- от раз¬
падането на индикан плп сс получава
и като междинен продукт при внноп
сшггоан п— индиго.
“вдел (е. .мтт. Iridoluan)	хим.. Без¬
цветно и.пм Нн.ю вещество с неприит-
278
на миризма, което ce -Вразува прин
пипане на Оелтъчип вошоетβaι
индолентен {н-т. indolcns, entis) Кой“
то не мтвcтвтвя. н-Вто не страда ;
Оо-грижсн.
индоп0нцнл (лят. IndolCTtla) Отпусн-“
тост, Везтрпжне, нΕMтнегвнгΕПH-ет
към страднино.
индосамент (нем. Indossament от пат.
in „във“ и dorsun „гpоB") банк, Пнд-
нис вя гърО— нн noппu—, с неИтв тл
ce прехвърля вн друго лнцв ; ср.
ажнрв.
иидосант (нем. Indossant) Който пре¬
хвърля полица ; ажнрннт.
индосйт (вен. Indossat) Лице, върху
коото сс прехнърлн полица ; джират.
индофенбл (л-т. Irdicus и финол) хим.
Б-грнпв- вещество, което има нр·’
димно сив цвят.
индришб {nоpc.) СякСНИНО цввтс със
силно внрнвнпп нр-м-тви писта ; ле“
остра.
индуйзъм (о>т ссОс.) Сонpeнвввaгα р-p■
мн на ннднΒеκ-г- .опитни и нн повс-
мото нвлнйцн, конто помит— божест“
вата Вишну и Сива.
индуктивен (лят. indtico „въвеждам",
фр. inductif) Основни, втвнснщ ce
нлп предизвикай вт индукция ; нн-
ду е т п в е в н в т е д — метод, при
който заключенията п общите изводи
са pe-тпт-т ца много мастни нвслоЛ“
навил.
индуктор (лнт. înductor) 1. техн, Мнлкн
ръмна м—гцнтноЕПвктрпмня машина вя
nентмнн-нΕ на'првненлнн тон. 2. Мат-
ннг,неΒте’еозgaв- магнитно силене поло
при дпнямем-щнвн. 3. Приспособление
вн индукционно нагрявано чрез промен¬
лив твн. 4. Електрон-гинт прн дивн-
нвмашин—.
индукторий—пнатkт-ιp.
индуктбрен (ст лят.) Свойствен, при¬
надлежащ вя индуктор.
индукцибнен (ст лнт.) 1’1.·.·-“·.—· ет
индукции (2).
индукция (лат. inductio .нog0тga')
1.	Процес, при нойто елис явленно
βозннκвa при ноздeΒегнпe вн ару'-.
2.	фил. Изваждане на общи съжаВ’
вил от мастни истини, обобщение от
279
инжёкция
мастни съждения. 3. техн. Процес ын
възбуждане нн Електрически товари е
пр-еолине ннп е aнeлΕκгpнκ. 4. техн.
Възбуждане вн магнитна енергия под
анинниЕ на магнитно нозе - 5. еπоuι
Единица мнрен а- резултатите при
възбуждане на Εлeκгpпмeеκa нлп маг¬
нитна енсртин но пос-чешито намини.
пцдулπёнипл {лнш. indulgcntla .мп-
пвст") 1. ист. Панснс писне ва впрС’
щнвнне в— греховете вн христини··'·,
πoлтмннянo ет вярващите срещу в-’
плащане. 2. Опрощение нн грехове.
индулин (ст лят. Indicus) хим. Синъс
пли виолетово 0-грнло, което св НС“
лумнея от анилин.
индулт (пат. îndultus) L Опрощение
вя трох-нс чрез папско пн.смс (пра-
мота). 2. юр. Псеннси, опростен.
πη^^ιη (лят. Induratio) мед, Втвър’
аненис вя гънншн.
игдустрийлен {лнш. induatгl2lis) ПрО’
нншлен; фабричен.
индустрийлец (от лнт.) В н-нит—лис’
гинссните страни — сбёствсннк и—
ннaтегpн-лв- пpeaнρннгнe; фаОрИ’
н-вт.
индустриализйция (от лят. industrla)
Съза-ннне и развитие нн еара нн -
шинва πpoнншлΕввег. a мрсз иси р·’
конструкция в— цялото народно стС“
н-нетеo. е резултат ва които стрЯ’
вито се npΕеpъшят от аграрни е
промишлени.
индустриалйзъм {лншι през фр. Indus-
trlalisMc) ТеиЕВне, носто еолгн нндте“
гри-лп-ацинта за наВ“Ппавнн задача
нн нκевеннмΕен—тя политика.
UBgÿMTpUH (пят. industrla „деенвст“)
ФаОрцив-’В-валска прамнщловвс^·, ма¬
сово прер-Оотв-НЕ нн суа-енто н--
тсрннлн чрез нашнин ; пенни н-
дустрня — индустрии, еолто 3.^3-
веждн проднсти вя широк— κ-нетмH“
цни ; тежка индустрия — ин-
лустрин, които произвежда връднн в
сродства -а прон-водство.
инервйция (фр. iTTérvatioT) 1. Връзка
вн гeлeенигe органи с централната
нервы— cиетeын мрез сванната влакна ;
р-зкловевнЕ ва цсрните. 2. Влияние
върху вервнте, рнадрязинване нн и·.’
антс.
инервйрам (от фр.) Др-авн, възбуждан ;
нервиран.
пнОртен (вт дат. iTers, tls „цспвлаи’
жав") 1. БЕЗдеен, О—вец, нeπogаижΕн.
без инициатива, Вез •••.τιη. 2. КеИте
се движи но инерцин ; п в в р т е в
г a в — нойте во влив— или елива
нноге трудно в химически pоαнuнн с
прути βeшΕегвa, вннр. с π-з-аΕΓв :
хвзий. веви, -ртов, криптон, нсевов,
радон и ар.
инертност (от пат. iTers, tls .исполни’
жон“) Неподвижност, BeвgвΒнocг, пин-
с— на инициатива.
инёрция {п-Tι încrtia ^ВезаоВств··“)
1.	физ. Свойство на тсл-т- да запаз¬
ват πоpвoв-ч-пнoге си положение ын
поев“ инн в— р-ввонерн- авнжсвн·*,
а-нато иневн външна сила не пи ив-
вали от това п-поженне. 2. прин.
Нсп-авнживст, Оозлоеввст, пинс— ы—
инициатива ; по инерция — но
в—вне, ёeаеознaтeпне.
инжектйрам (фр. injecter от л-т.) 1.
Впръсквам но. внпнпние. правя пв-
жΕκuнн. 2. прен.. Подтиквам, нoдBтж-
aaы. иасърмяа-н.
инжбктор №.. injcctcur) 1. мед. Уред
зя праневе инжекции. 2. Уред ва
вкарване вол— е парни нотни, когато
са пол налягане. 3. Уред зн изпомп¬
вано на вода ; инжектор·— машина.
инжектьбр (фр. injectcur) Р—О01ННН,
нойте извършва инжекционна р-Оотя
при прекопавано вя тупсзн, основи
вн нзвннрпн стопи п ар. зя уплътня’
вянс н— скални пукнатини мрез венр’
НЯНЕ Н тнх НН UHOΕ·Г'HО’IIЯСЪMВB раз¬
твор нпн нннсптаао мляно.
инжекция (фр. injection от л-т.) 1.
Впръсквано с инжектор ломеОн— точ¬
ност е човешко ннп животинско тило.
2.	Точността, нолтв се впръсква.
3.	техн. Бπpоеκβ-нe на специален
pαзгβбp в знанрнн, скала, основи в—
язовири п пр. вя -нздр—виване . 4. прин.
Подбуждане, oнтp-ж-вaнe, насърча«
наша.

и н - ж е н é р
нижонёр (фр. ingénieur ет ннт. ingc-
nluM »ты*) Лицо с висше техническо
οΒραΒ-Η-ΒΗΟ.
инженерство (от фр. Ingénieur)
1.	Стр-нтенно нзeтетвo, изнуст’
но дн се строят спраан, мостово, уе-
реппеннл, машин· п т. н. 2. Пр-ф·’
сия ва нижонер. 3. Учреждение, кое¬
то се вншиннеа със строежи.
инжеШ (фр. ingénue .наивна") Амплоа
в— aнгpнеa. конто нзπозннβa рони нн
нанен- момимЕ.
иницийл (л-т. initiaiis »н-мапен") На¬
чална Вуквя в- инв пли учреждение ;
загнанна буев— вя η··'-, в— вое рел
•ни ыа плавя.
инициатйва (лят. iт1t1aiïvua »начален")
1.	Псины, нямало, вамниавно. 2. Ръ-
KOBca·!^™ релн е съннас'·— ряОотн.
3.	Нρeanpнвнм1нoет, епееo0нoег за
е—нбегбятeлнм доНстенн.
инициатйвен {н-т. initiatlvus .намален")
1. Пpeлпpнвмм1а. егпниaвaщ се със
способност -а авИстено. 2. Поставил
и-мяпс в вещо, нpбививαш нинцнн’
гина.
иницийтор (пат. Initiator) 1. КоИтс взe■
ма почин, нойто започва вещо ; ыамн-
нaгeл. 2. прин.. НеaBуa1тeп.
иницийция (фр. initiation) П-снощН’
“нив е таВвн, 'юснещ-ванс в роли’
гнозис тайнство.
инкапсуляция (пат. in „във" и capsula
„кутийка“) мед. ООрнаунние вя еоΕ-
aнвнтΕлнoтоkaннн ципа около никое
муждв тяло в орг-ниана.
инкарнация {лαт. in „вън" п caro, ris
„плът") рел. Въплъщаваше.
инкасйтор (от ит. inoassaré) Събирам
нн суми вя aО-нaмΕнг. в—ом, оОлвне-
ннн, а-страховня п др.
инкасирам {нг. incassare) Продст-енн
документ за 13^-^·· на дължимя
суна п л пвдумнаям ; нрнОнр—м дъл¬
жина сума.
•нейсе (1^ încasso) 1. Со01p-во в—
суми срещу документи. 2. бакк. Пн-
знините сунн п ценни книжа е една
каса.
ипквартйта (ht. Inquartata) сп. При
фсхтовка — отел-инв-це улара ц—
претшшнкн с насрещен уа-р.
280
ин квйрто {пαшι ат quarto) печ. Формат
вн памятно прон-всленно, при насто
цeиaтαpеeинг лист е сгънат нн 4 и
нопито са от 8 страници.
инквизйрам (от л-т. inquiro „търси")
Измъчван, раапнтван с 1змомнaно.
ИНквизИтор (лнт. Inquisitor „иаелΕa■
ням“, .н-пнтван“) 1. ист. Член в-
ннκβнвнтopеκ1н съд, 2. трен. МъчИ’
тел прн разпит ; жсстен човек.
ииквизИторски (от лят.) 1. Който со-
ствясн до ·ннвнвнuиитa. 2. Който при¬
лага инквизиторски методи ; жесток,
Вовсърдсион, нвнъме-щ.
инквизиция (лат. inquisltio) 1. Осно¬
вава от енталниосната uоpkе- съдеО’
вo■noп1иeΒеκн организации, конто се
отличав— с гоним— жсстокост при раз¬
следванията нн еpeгнцнго и нр-’
тон·™	па	църквата. 2. Раз-
слвавяво на провинен мрез нечовеш¬
ки н-тв-нння. 3. прен. Измъчване,
нвгΕa—енвe. жсстокост нрн разпит.
uнκнегep—·о (пат. 1т „във“ и тр. kÿs-
tos „мехур") мед, Образуване ва до¬
беля ципа при никои пнвшн жнавтвн
нрн нсОлягспрннтвн условни -а жнввт.
инклинатор (or лат. inclino „в—нпеня-
ван") Урод -я н-нереаво ыа магнит¬
ното ОтКЛОВЕННЕ.
инелнвИцин (лат. iTcllTatlo „наклон¬
ност“) Наклонин-не ва магнитната
стрелк— към хоризонталата.
инклузйвяо (лат. 1тolUsus .заключен')
Включително.
инкбгнито (лат. Iтoögтltua „непознат")
1.	книж, Серите, тайне, с чуждо име.
2.	Жнвасне под муждо ино.
инконсеквУнтен {нaт. 1тoöтscquéтî,
entis) ПenoелΕaoе-тΕЛΕв.
инконсеквзнтност, инконсеквгнция
(лнт. Iтooтscquéтtlα) Нeп-елвaевaгeП’
вост.
инконтиненция (зат. 1т .и·“ п oon■tl-
тео „задържан“) L мед. Нсвъанвж’
иост да со а-държ-т изпражнеинн,
урин- и т. в. 2. прен.. Нeаоаaъpж—-
вост.
инкорпорйция {лнтι ÏTcorporatlo) 1. При¬
съединяване, включвано към себс
си. 2. юр. Присъединяван· в— чужда
гep1тopннι 3. юр- Събиране е олио
281
отделни в-конодатЕлни аетвне, конто
сн нзд-аанн е равнинни нренев-.
инкорпорйрам (от пат.) НpнеоΕднциaaн.
инкорпориращи езици ~ пелненнгe’
тинвн OBHUHι
инкоремент {лaг. increnentun) техн.
Стойността, с ноято одна величина
нараства пс определена вaнoнoнΕp■
вест; прираст.
инкрбти (пат. inorctuм от 1т »във“ н
sccretus .отлапсн“) мед. Продукти на
жлези с вътрешна секрецин.
инкреция (пат. I ncret io) мид. ВътреЩ’
но отлслн··, вътрешна еоκpΕuня.
пнκpими·Βинн {лaшι ат'^'^^^) Обви’
исине е престъпление, оОнвнеане ηε-
що -- престъпно.
пннриминВр-м (пат. 1т „във" и намст,
iris „npeетъипeн1e") книж, Смятам
ва престъпен, сОненвам за престъпен,
за •аказусн, оОннвивам в нещо.
инкрустйция (лат. îTcrustatio) 1. Унра’
щавнн от скъп маторнап {азaтo, сроО-
.0, Славова кост п др.), вмествани е
Tκpзенеaннл npвлмвт. без л— изпъкват
ва повърхността. 2- Украсяване с
ннepуетaцниι 3. гиол, kp1cгнлнн оёрн’
-Tβн·ня по повърхността на сеяния
маса.
инкрустйрам (лат. incrusto) 1. Укра¬
сявам мрез ннκpтетαц1н. 2. Образу’
нам нетлен κaноκ.
инкубатор {пaшι lтoubatoг от incubito
.пеж— върху Homo'') 1. Апарат -а
н-κтет“eне излюпвано нн ннПΕгa. НЯ“
тетн п лр. 2. Пoовщeннe. кълсто - са
поставени ннκтОαгеpн. 3. Специален
уред вн p-заожa-HΕ на -НинрвОн п лр.
с ·-тч·a цел. 4. Снou1aлнa клет’
на -а отглеждано в— BΕДбнoеeн1
деца или за О-пви при снежни оте-
рацни.
инкубаторий {n-Γι 1тoübaiöг1щн) По¬
мещение, е н-ето им— ннκтB-тopи.
инкубацибнен перибд {nнTι 1т .във“
п cubo „лежа“) 1. биол. Бpoмeгo.
необходимо зн paан1гнeгo вн аарод·’
щ— е яйцето. 2. мед. Времето от прО’
никн-цето е организъм в— нринивнтвл
нн анрнава безост до появяването
на ноpβнтe В πpн-нauи.
пнеуёйцин {лaшι incubatlo .псж-во")
1 ист. Леж—не вя Волни в хр—мн
инсбрция
за получавано на нзцолввне (у арсе¬
нита рпнл'ци). 2. Ивлюнанва на пи¬
лота с и·kтёaтop. 3. мед. Продъл¬
жителност ва време от проникваше
вн а—рнзн е оргнинзън до н-нвивнио
на външни признаци за з-Оолне-ве.
йнкубус (лат. Incubus) мит, Зъл дух
ет нъжен поп, нойто пвснгал в— жените
пр·'- арЕ’нв в— сън.
UH^^eB^u (л—т. IncuTabula „люлка",
„начало“) Първите печатни квнти от
1450 до 1501 п.
ниовИт (ст тр. I nés „нускулн“) хим.
Органическо вещество, хнаронрома’
тимно съса······, ноето ce еpeшa е
животинските тъе-нн и е много рас-
тоиня във вид на фитны.
иновация (от- лат. in „във* и novus
.нов") Нов-въвеле·^
ин октИво (лат. in octävo) теч, Форн-т
в— книга или списание, прн ностс пв-
м-гннтв листово ся сгънати в— 8 п
бёрз-ув-т ноли от 16 стр.
инокулИция (лнт. Ιτο^Ιι^ο) 1. Ве-р’
в—ыв ва живи ннкроертаннвнн в -хр-’
интспна срала, в почва, в opτ-н1аон
на растение иди животно. 2. З—равН’
ваш·, пронвненне на а-р-в- в орга¬
низъм мрев ухапвано от ннсенсмо.
инопексия (от пр. pêxis „съединяване")
анат. Свойство ва кръвт— ан нысто
бързо съсирваше пор-au нpиеоетвнe
на фибриноген.
иноперабилен (ант. in ,.10— п еpoг-■
bllls) Който ве ce нвлднвн на ено’
р-цни.
Инсайд (титл. Inside .вътре") ст. Прн
•гря нн футбол или хокей — стра’
•нивы нападател ; полузащитник.
инсСет (пат. iTscctuM .васомоцс“) Пн-
сеноно, вредно насекенс.
инеe.|»τиuΒл (аксект и лят. caedo
.уОинам“) Отровно βeшΕетβб за бор’
о— с нредннтс насекоми.
иисок^т^о^л^(^гЦ^«с<^/^/п п гр. logos »наука“)
Сπouнaпнеш пс нвеeκгoпегня.
инсектолбгия (инсект п тр. logos
„наука") Наука за нκceκ))OнгΕ (сетя
ce предпвинтя лтм-г- онтомопетнн).
иисерция (пат. iTscrtio) 1. Вкарвано.
въвеждано, внсств-ыс. 2. грам,—
впентева.

инсигниум
282
инсйгниум (л-т. ÏTslgTiuM) Външен
зван нлн Оопст в— н-всстн- лостоВи“
стно, н—нр. м-рш-нсни жезъл.
•нсину“?^ (пат. iTsinuatio .нровнн’
вяно а-) Преднамерено н-ннслнво п
разпрострянива·· ва лъжливи свсдо-
вин ва влΕΠoегненвe в— никого; ела’
вста.
инсинуйрам (от пат.) Измислим п р-В’
простр-винам вовер·· слухово зн ни-
.0'0, -- дн те злепоставя ; селснв-
тлеам.
инскрибИрам (яат. inscilbo) L Запис¬
вам, вписвам. 2. спец. З—тшсв—м сту’
ловт.
инскрйпция (пат. insoгlptlo) Записване
η регистър, в-пнсе-нв в— студент.
инсолИция (пат. îTsolatlo) 1. Количест¬
вото лъчиста енертнн, конто се не■
пум-на върху едни квадратен е-вгн-
OΕΓоp от зонната повърхност за ени’
•1^ арене. 2. И-проВ)н-·· ва 0-Г“
.·«-, като боядисаин прсднст· с тнх
са излагат нн слънчева светлина или
нн изкуствен източник ва светлина
за проверявано ва ттхн-т- тетoΒиH’
вост. 3. мед, ЛΕκтв—·Ε с лъмнстятн
свертня в— Слънцето. 4. мед. Спън’
мaее-вe. слънчов удар.
инсолвУнтен (от лат. in „не* и solvo
.нп-щ—н*) Неплатежоспособен.
ннсолвУгция (пат. insolventla) Неппа’
тeжвгпoееBниет.
инсорИт (нов.) НpΕеуъ-нн слана във
внд вя ^ηκη пластове, нойто се унв-
гpeBиβαг за преградя, покрне, нвеза-
цнн п т. в.
инспектирам (лат. inspecto кнаблюда-
в— н") Проверяван правилността вн
лeΒегн1и.
ниспСетор {пaг. Inspector) L Длъж“
jiocTHö лица, еосто Оди зя нранин-
вата асИвост п прилаганото вя в-κo■
пито в ник-В днп от управлението.
2.	Длъжностно лице- нн което е по-
•срсне да проворная рнОотята е нрътя
•н нсговята специалност; надзорник.
шι€πoι<τopäτ (зат.	inspectoratus) 1-
Лзъжнвст и— нвспоктор. 2. събир.
Ииспскторитс. 3. Система нн πнепoκ■
терснн надзор.
пнспОнцин (пат. inspéotlö) 1. Пнлвор,
πpeгпeл. ревнаин. 2. Дейност вн ··-
Спектор. 3. Учреждение, eбeге изпън-
цивя надзор вал н-вестни oBшвcтнeвп
функции. 4“ Номещснно, е есето св
намира н-нпeпapнигa ва инспектор плп
в— инспектори.
инспирйтор (пят. Inspirator) Вдъхнов·’
тел. π-лBтлнгел, подстрскател.
инспирацибнен (от л-т.) Който са вт-
насн де н·еннp-u·н ; и в с н п pa-
ii п е н н и нлн е д п щ в п сътянс^·
вн — съгласни, ковто св уизe·нβнг с
взншнн въздушна струя {нanpι нрн
изговор на нoждунeгнвге в- учудвано
и съжаление : цъ-цъ).
инспирИция (лат. insplratlo) 1. Бдъхне■
нивяно*, н—дбуждЕвнс, внушение. Ч-мед-
Вдишвано.
инспирИрам (от пат. insplro) Внуша¬
вам, нъздвИСгнув.ΊН. влияя, н-лОтж-
л—м.
цист—лИтвр {oт фр.) Лицо, квот— нрави
ицст—л-цнп.
инсталация (фр. installation) 1. Уредба,
конто прсдсгнапнеа ueпeеъбёpaзнo ео-
чат-пне» нн нашнин и технически еоб-
ръжвнпн -- извършване на опреде¬
лен a полов·— р-Вота пли -прелелен
технологически процес ; е н и н a т п ч-
·— инсталация — уредОя, конто
осптурив- в— одно понещенно веоО-
хванмата влажност п температура -¬
работа п живот. 2- СВ - р от машини,
уреди и еpΕaегеa зя -пределен- снуж’
В— нлн производство. 3. ОВ-нвсжатно.
инсталирам (от фр.) 1. Правя циста“
нации. 2. Пaтыκнин-н. намествам уред,
машина п др., меπгнpзм.
инстанция (ннт. instantia .етoншн ина")
Поредна стонси, егъn-пе. всяк- от
πеелеaoвaтвлнншв стспе·· п зеенн е
стстена от съпоаминонн органи ^.0-
динно в съдебното ведомство).
инстигатор {н-г. insilgator) юр. Под¬
будител, ашушнтел, н-дегpoκнгeп.
инстВнет (л-т. insilncius „подбуда")
1.	биол. Вродена способност у човека
или животните -- вΕеъац-гeл·е ηβ-
ноpшв-нв и— uoнeеъеBpнвнн доВстнии
в движения; н—гев. 2. прен. ПссъЗ“
283
н-т·«·· стренож към нещо, eе.гeег’
воне влечение; усет.
инстинктивен (н. лат. iтat:lтotîvua) Не’
съзнателен, pΕрлeκеинвЦι
инстинктивно (от дат.) 1. По инстинкт,
не вагон. 2. прен. Нeеоввaгeлне, м-“
щинадне.
мнституИрам (от пат.) Установявам,
уреждам.
институт (лнт. instltutum .усгнвсвпс’
инс“) 1. Нава-нно нн висши и полу¬
висши умсён· вавеаення или научни
тиpoжge··иι 2. Установен със закон
—Оществ·· род или орган. 3. Прпви-
зотнров—но доаимескоумнлнщв с наш’
сивы е д-рсволюционн— Русин. 4.
Сπвuн-лв-ег при факултет.
институции {naШι institutio „нaогaвлo-
•не‘) юр. Елементарни тмeОннцн но
гражданско нрнео е лрееннл Рим,
ноето налагат осн-нинто наняла вн
праното.
институцин (пат. institutio) 1. nom—,
Tегαн-ве·е е правов, мвралон или
държавен енпеол ; нвегнттг (2). 2.
Учpeжgeннoι
инструктУж (от лнт.) 1. Д-ване вн
ннегpтκuи1 ; получавано, н-πогегвт-
нане. 2. Смисъл п съдържание вн
ннcгpтκuнн.
инструктйвен {пнш. iTStrucrivtac) kбΒте
съдържа ръководни нямала ; в—нът-
егβуе-m, н-умитсне·.
инструктирам (от лат. instruo) Обу-
маван, дан-м рък-воднн наиала и
указанин, даван инструкции, неумН“
внм.
инструктор (пят. iтatrüotöг) Лица, нее-
то дава ннcτpтκuни “ ебпастпа в— нн-
нен еπeuн—лнocт.
инструкции {лaг. instructio) 1. РъкО“
волни уе-з-ння, нравила ва изпълне¬
ние и— ннн—н р-Вота ; уnогβa·Ε, вн-
станлЕнне. 2. П—роаОн до подчинени
органи с указании да са -снгурн пра¬
вилното 1зиознeвнe вн в-ков, указ,
постановление на Министерски съвет
п подобни.
инструмгнт (л-т. Instrumentum) 1. Ръм’
но еpоgнo зя извършвано в— винен
работа; уред, пособис.	2. Уред вн
инсургёнт
свирено (цигулка, питие п лъ). 3.
прен. Оръдно, сродство ; сочиво.
инструментйлен {пaг. InstruMcntalis)
1. Който служи ва направа вя ннетpт■
манти. 2- Произвеждан от мтвиeaпЦо
инструмент·, нродн-вннчен за музи¬
кални инструменти ; грам. нвст-
р y н о н т a л в в н a д е ж — творц-
тонен падеж.
инструменталйзъм (от ннп. Instrumcn-
tum) Реакционна етОeκгнвв-’Иaв-пн-
стимеснн рилoеoрил. разновидност на
ирапмативма, конто разглежда идеите
и неннтнитн но ннтс отражение в—
аОснтнвннтн aoΒеπвнгeлнеcт, a ннт—
нветpтнввтн а— енcтeнншивиpaнΕ в—
етОeeгнβннн опит.
инструменталист (от лят.) 1. Музи¬
кант. 2. Привърженик вя ицструмвв-
тялнаня.
инструментарий, инструментИриум
(от пят. Instrumentarium) Всички ηβ-
струненти аа —предсленя раОвта.
инструментация (фр. instrumentation
от лат.) муз. 1. Разпределяне нн гла¬
совото на оркестр-вс съннис··· меж¬
ду съответните нветpтнeнтн. 2. Пр·’
сп—сбОнн-це в— л—лсын музика за от’
дспси ипструнент иди за трупа ин-
cгpтнΕHтн. камерни —нс—мОлн п др.
3.	Отдел от гΕеp1нтa на мтвнκ-гa,
което изучава тoавнκ-ι- п намостна-
та на отаелннто‘ инструменти и прин¬
ципите а- гна·-гб съсдинна—·· в
opkeегъpι
инструментирбвка (от лат-) Инетpу■
мoнтauнн.
инсубординИция (лаг. in „не“, sub
.нед“ и ordo, Irls „род“) Ненедми’
ценно.
инсулйн (пат. îtsuIItum) 1. Нp-aтκг
пн -настон-цшатя жлеза. 2. Лекарст¬
во против лн—Вет и др.
инсулт (ет дат. Insulto „сениам-) мид.
Нpни<—^aъκ. удар, οΒηηηοβεηο нн—нпск’
тимси улар.
инсултация (от л-т. insulto „скачам“,
. нападан") Пннад—нв с луни ; хулен·.
инсултйрам (пат. insulto) Н-п-л-м с
лумн, хуля, ееκъpBян-н.
HHCypréHT (яат. insurgcrs, entis) Въста¬
ние, Отнгcвннk.

инсурекция
284
инсурекция (от пат. Iiasurectus „нъстн-
и-п") Въст-нно, бунт (против прави’
телств—).
инсуфициенция (л-т. 1т „•0“ п suffi-
cio »лост-тъмсн сън4) мед. Нogвегα-
том·- лЕйв-ст в— едни врган.
инсуфлИция (лат. in „във“ и sufflo
„вдухвам“) мед. Вдухване на течност
или прах в телесни празнини.
инсценйрам (лат. in „във“ и ецина)
1.	литер. Нpopa0oгβaм литературне
пр-нзведЕНнв, като по приспособяван
за п-стаенното ну в— сцена; проря“
Вотням е дран-тнина фарна. 2. прин.
Устройвам ·omo с цол да заблудн.
инсценирбвка (от лат) 1,литер. Пре¬
работка е драматична форнн, присно-
соёинане нн литературно произведе¬
ние за пролстанине вя οεη-. 2. прен.
Н-тл-сив-ве ва ·Εmo вя з-бптд-. тай¬
но вятзасие-но ва нещо против ине-тв.
интИктен (лат. intactus) мед. Псд-кос-
H1T, н-йт— но в е съприкосновение
със зарази— Волев.
интИрзия (1^ intarsio) Док-р-тнвно
приложно нвeтетеo вн украсяване по¬
върхността на кутии, шкафовс, мебе¬
ли с фигурни от р -.зпоцветов доpнΕв
натерпал ; ср. н·epтегαцня.
интеграл (лят. iTtcgrâlis от intcgcr
„непокътнат“) мит. БΕn1Mнв—, полу“
меня е резултат в- деИствнс, обратно
ин диференциран. ет-0 .
интегралов (лат. Inlcgrâlîs) Цнлостенп
неразривно свърв.ш, едннон, шапю“
кьтнат.
интегрйтор (от л-т.) Урод за нвтема“
тимссно нвинслнално ин опредсзонн
интеграли нн някои графично а-дени
ф^невин, в— ндсш, нн статични МС’
мснтн и ар,
ннтстрИф {л—ш. Inicgcr „цял“ п тр.
gr;»phö .пиша") Урвд а- ает-м-тнине
ннмсртнванс в— интеграл нн крива но
вптл-депо gнрΕpo·uннлнo тP-знΕннe.
·nтΕ'иΒц·л (пат. îTiegrailo .βъзег-нo’
н>1в.н|п‘и| 1. Онеднннв-не е оди- цяло
вя опр •дтпови части илн епоненти.
2.	rmiKoe, Спнннпс ва съставни мастн
нн вана дум— тнен, ме ти нрнвн апо-
матпоцис, ма о ввпр-ивнодва.
интегрирам - (дат. Intcgro .нъаегαвбвн- -
еноβ) 1. Обединявам е одно цяло. 2.
мат, Н-мпрям ••тстр-л не а-дсин
функции.
интегритет (пат. integritas, Stis проз··
нем.) Цнлoетн-ет. целокупн-ст.
интелёкт {лнт. iTtcilcctus) Умствената
п познавателна сносоОиост y човека;
p-зеолоκ, ум, ρнвтн.
интелектуИлен (пят. îTtéiieciuails) koΒ-
то ce отнясн л— интелекта ; умствен»,
духовен.
интелектуИлец (лят. iTtellecTuaiis) kеΒ-
то ce в-ннмав- с умствен— дейност ;
оёразовано лица.
интелектуалйзъм (от лат.) 1. фил.
Присъща тенденция па някои идеа¬
листически темення, която прнднв-
изключително pеш—в—ma роли в— ин¬
телекта като движеща сила вн нснно
развитие, a прсвсОрвгвн ролята нн
нрнетнмсскнт-, вещество»·— дсВи-ст.
2.	псих, Ннпр-епопнс е психол-гинта,
ноето извежда целия нснхнмоц жи¬
вот от представите и мисленото, a
он—пон-жанн ронят— на чувството п
волята.
интелигент {п-г,	iniciligcns, entis)
Оёравсв—п мое·., културен човек.
интелигентен (вт лнт.) 1. Нpи·-ллe-
жαm или своИствсн и— нвгeннгΕнuин-
гa. 2. СИ. ••з-нан, културен, проса·’
тсн. 3. Унeв. равунов, еае-гн1н.
интелкг£нтски (от лат.) Присъщ на
интелигент.
интелигенция (лат. inteliigentia) U
O0щoегвe·- прослойка, миете основ¬
но вавнманно и източник зн еоmo-
егвтн-·e о тоегβΕH·иг труд. 2. Хора¬
та на унстнсинн труд, p-ёoтпнu·гв-
на унствсини труд.
интелигёнтщина (от лат.) разг. Начин
на нислено и н—енцu. пpнеоm1 н—
0Ε3ввлен. колеблив, съмняващ ce πβ-
гoππгeвг.
интелигйбилен (лат. intel ligibi lis) В-
нgΕ-ннcгимΕеκaтa рнлбе-рин — НО“
отжим сане с равунн ; ненатериа-
3··, ееpъаитнегвoн, ивнпслсв, ворон-
лсн.
Интелиджънс сървйс (англ. Intelli¬
gence Service) АнглиИската разузна-
285
интерим
ватепшн п e-нгpαpαзтзнaβαгΕп·α служ¬
ба.
нитовл^вт (фр. iTtcrdant) 1. Длъжно¬
стно лице, квото завежда сиабдлвн-
нето ва военни части или учрсжде’
вин (нрсднмно с фураж, хряна, оВлсК“
по, ебовни ннтmΕегнa, снаряжение,
боЕприпаси). 2. Вън Франции де
1789 п. — управител ца нр-нннцнн,
нойто зявожд-п n-пнuинтa, πpαнвео■
днат— п фнинисито.
интендантство (от ф)р.) L Бoeн·е
учреждение, ноето се трнживн свнО-
.ηβ-η·™ на вбВсннтн. 2. Сгр—а—та п
κ—·UΕп-pингa нн такова тиpΕжaΕ·нe.
интензивен (лнт. intcnsivus .вапрсг’
нат") 1. Усилен, н-претнат. 2. Бърз,
резултатЕш.
интензивност (от л-т.) Напрегнатост,
cнna. н-проженне.
интензификация (фр. IntcnsificatlOT)
Увслимсине на •—протият-ст, вн про¬
изводство.
нитерОрнтздИст (от л-т. inter „меж¬
ду“ и бригадир) Уннстннс е нуж-
gеегp-nинтe отреди през арене» ын
Испнвскнтн τpа„дaucнa вой н а ( 1936—
1939 п.) в. --щита ыа Испанската .·-
пълнен.
иштернИл (ант. intervallum) ί. Меж¬
дина, рз-стояннс, промеждутък. 2.
муз, Отношение между височините
па дня това, наети п-слсд-в-тслно. 3-
мат- Съвкупност от всички инспн
•ни темен, внелюн-ннщи се можду-
лне лндови мпспн нлн точни Осов са¬
мите тнх.
нигepвeнUpαм (пат. iTtervcnio) книж,
Н—носням со за посредничество.
интерв&гт (пат. InterveTiCTs, crtis)
Организатор, участник или вpнвъρ■
жевнн в— пнтсрвснция.
кнгеервепцкн (от лат. interverlo .·—“
мсСзнм сс“) L П-сплстнсцо внеш—’
толство на елша иди няколко държа -
ви вън вътрешните работи в- лрута
аържава за потушавано на рсвОпю-
цнн, загр-0в—ве вн тсрнтврня, уст-’
нбнин—не вн господство, нвлум-в—нс
на привилегии и ар. 2. П-носа, пмо-
щ-твлствс.
интервйзия (лат. inter „между“ и те-
ноенвни) ТслЕвизионна нрожа, е-нтс
свързва програмните тслсвнапвнвп
центрове* ва еoии-ннетнмΕеκuгe стра¬
ни п ва инеои друг· страни ; служи
зя р-вниня па международни тслови-
зм—щщ протранп.
интервокйлен (лат. inter „между“ и
vocâlis „гласна“) езиков. КоИто се
намира между гласни.
интервф (нигл. interview) 1. Раат-н-р
вя журналист с веществснин нлп нн-
еве друго отговорно лица по ноnp-“
си ет o0moегвΕ· шнсрос. 2. литер,
Вестник-рсе- нуНн-енцин, н—ито по¬
лята такъв разговор.
ннторнюОр (англ. inTcrvicwcr) Журиа-
ннег. нойте провежда интервю.
интервюирам (от аигл.) Пранл нитср“
ею; р-виитв-м отговорно лицо* с цол
да узнан нощ— п да го напечатам.
интердентйлен {рρ. iiricrdcntai) Mc--
жaувыОΕH ;	иптсрдентални-
с ъ г н a с в п — съгласни, ковто са
умпопнент с върха ·’— свика, поставен:
между въВитс (напр. dH, tît е ннплнй-
снн, гръцки п др.).
интердигнтИде.ч (лл·. inte* .между“
п Olgilns .пръст“) Който се от¬
нася л— мястото, къдсто са ванир—т
тънките между пръститс ; нежлтпpъ’
стен.
иятердйкт {пαт. iTicroiciuni „запреще¬
ние“) 1. юр. В patiCKW, пряно —
в—певод на претора, дадена ва съде-
1^'0 са. с конто се уст нювява вн-
пpеmв·иe нлн нареждано. 2. В сред-
интс векено — ланско в-прсшонне
за нзвърпшнно вн ронцтн—апн трсОн
е ивнссшн област, уш - трсбиваио от
вннпто с цoл·тимeеκн цели. 3. Знёра-
нн на духовно лице лл служи ; ВЯ’
Орапв.
интсрСс (л-т. intéresse „съм сред но-
juo") L Впиша···, тенoмeннe. 2. Поп¬
ая:. облата. печалба, изгода. 3. Бпeмe“
•по към нещо. 4. Пран— (приасВито
илн прслполагаемо); твoпнΕHнe
е интерес вн службата —
поради служвВжн провинснин.
интерим (лят. intérim .между това"

286
интеримИрен
1. юр. Врененво решснис пни еоглa’
шенно. 2. Бpвнвннa власт.
иитеримАрен, интерймен (от пат.) ВрО’
новой.
интерибр {лaг. interior) 1. арх, Вът’
рсшното пространств— в παмemвнин
вя страда с всимни мебели, украси и
ееβeшнгoлн· тена в зависимост от
πpΕДнaзнaмeниΕга му. 2. изк. Изе’
Вразяеане вътрешността на π-мomВ’
BHe. 3. ааuт.. Строеж ва вътрешни’
то органи и тънани на жив-тинтв.
интеркалйрен (лат. iTtcrcaiaris .вмък’
инт") Високосен.
интеркурбнтен (лат. întcrcurrcna, entis)
К-Вто ставя нежду друг· явления;
промеждутъчен.
интерлюдия {лaшι inier .между“ п lu-
dus „игра") 1. Малка мтвнκαннa πив■
сн, конте се изпълнява между масти’
то в- друг— музикална ниеся. 2. Мял¬
ен театрална пиеса с фарсов характер.
ннтермёдия (лат. inter media .между
средата") L Манен неончoеκa лр—’
матимн— или музикална nиeеa. каита
аёнкн-ввв- со напълнива между лей’
стеннта нн друга пнсся. 2. Ч; ст от
ф-рната вн ннегpтмoвтaнвни концерт,
п-верена на -pκΕетоp—, конто свър¬
зва инна· ст основните части.
3.	муз. Междинен 0^30., нойто под¬
петен п свързва рн-нниннтс пр-наве-
ждтнин на танита във фута ; ср. ин¬
терлюдии.
питермСцо {нт. intermezzo .прекъсна’
во") 1. Мялка нвструнонтязва нтв1-
н-нва пиеса. 2. Междинна музикална
писса, квита р-злслн лвв мт·a1καлни
произведення п пм κангpaег1pa не
характер.
HHTepMHTéHTeH {нaт. intcrMiitcns, en¬
tas „прекъсващ") О прекъсване, пе¬
риодически.
интбрна {нαт. internus „вътрешен")
1.	Вътрешно -таслсине в Овлинца.
2.	Вътрешни Оoнoеги.
интсрпИт (лнт. internatus) 1. Oёmeжн’
тнс ai уннгцн со при учебно заведе¬
ние. 2. УмоОнс ааввденне с пансион.
3.	ЛснсВпв заеедеине.
интернационИл (фр. international от
пат.) 1. Мсждувар—дно обединение ;
н ъ р в и интернационал —
международно дружество вя работ’
циците, бси-вано ст Марес и Енгелс
в— 28. IX. 1864 г. е Лондон, коото о
възглавяван— пвннтнмссннтн п икеве-
мнмсскнта борба ва paBбг·нцнгe ет
paзнниннгe страни против капитан·-’
на; втори интернационал —
международно соединение - ва ебuпαн-
дeнвκpaгииΕеκнгo партии, осц—н-ыо
не н·нци—гнвa вн Енгелс в Париж
през 1889 г., което со р-вп-диаз—
п-’нъенб поради усилвано на спор’
тюнивна е веето ; трети ннгeи-
ннцнонап нпн Коминтерн —
неждун-р-дн- оёвлинонио ва κoмт-
цнегнмΕеkнтв партии п нoмтниегич0’
сенте органи.анцни от целия свлт.
аси-в-но не нннuнатнеата ца Леннн
и— 4. III. 1919 г. и np-еъmo,егβунαн-
до 15. V. 1943 п. 2. Международният
рее-нюцнвнен химн вя иpапΕгapнaгa.
в—π.·еaн от френските работници П--
тне (тскст 1871 г.) п Дегейтер {нт-
внка 1888 π.), преведои на Оонгapеκн
от Л. Дюгнеджнев прев 1919 т.
интернационИлен (пат. intcrnationäiis.'
Международен.
пнтернзцноналнзВцин (н. пат. Intcr-
Tatlonallsatlo) 1. Признаване нн нсщо
кат'— сноВално ва нвп-ззуваве от нснч’
ни нарали, признаван· зя междуна¬
родно. 2. ПpΕgаегαеннo по договор
на всимни държави право да св пол¬
зуват на равти няман— от навсстин т·“
ритврин, рока п пр.
интернационализъм	(от лят. ΙηΤο*-
natlonälls) 1. Международно класово
единство п солидарност ва пролета-
р·-™ и трудЕщите се от цип свят в
0-рОата ва премахван· πoонбgcтввтo
вя Оурж—аанята, вя унищожавано нн
нaπнгaннанн п иннсрналнвма,ва уста¬
новяване ва ссциннизма п н-мувнз■
нн; npoпeгaиceи интерпа-
ц п е н a л п з ъ н — 3^·« в— сне-
Οο.-™ п равенств-то на всимни на¬
род·, сът pтgнимΕетва и дружба меж¬
ду народите и доОр-в-нно сбединв-
ване на нациитт; борба против ш—’
енннзмн и расизма, против сините вн
нмπopиaннетнмвеκaгн атреснн п есим-
287
и н т ер ф е р é н ци я
ни форми ын в—цнацанЕН гнет ; -κα-
знане нонощ п поддръжка на всич¬
ки нαp-лн. ОаpΕmн сс за нозаннсн’
мест ; Оврба вн мир, ДΕНвκp—uни п
еoцн—Н1аон. 2. Иаснтн зя междуна¬
родна солидарност и единство.
интернационалист (от лят.) Привър¬
женик на нвгΕpнaцна·aннзнa.
интернирам (от дат. internus .вътре¬
шен“) Заставян никсто нс нднини’
' егpaг1βeц път да напусне местожи¬
телството сн и да ce засези в п-СО’
иеною му мнсто като наказатенна и
мредпазна мирна.
интерниране (от пат.) 1. Задържано и
разоръжаване вн войски, които сн
вновни е гepнгop1итa на неутрална
страна. 2. Задържано и нншаеано от
свобода на граждани (н-дα·нин) нн
воюваща отравя до еβоpшβa·e вн
войната. 3. Принудително засснвнно
вън βотpΕшвбцгa вн странят— ва нн-
ц—, конто ce сннтат за —пасни.
интернйст {нaг. internus .еогpΕШΕн")
Лекар, снацнаннст по вътрешни В—’
пости.
интернунциИ (пат. Intcгnüntlüa) Пап’
сен пр-тсинн пред πpαвигeзетвo. при
новто влмн родов·· •унцие ; вренС’
иси нунций.
интерпарламентарен {лнтι inte* .ме¬
жду“ п парламентарен) Между’
нярн-нсит-рсн.
интерпелатор (пят. intcrpcllator) пол.
Лнце, коото нрави и·тΕpnΕнαuнн ; за-
нитвя'».
ннтерпелИция (пат. intcrpcllatlo) пол.
Пнсненс парзанввтарво питано ет
отрана в— влив инн трупа н—ролвп
вролстнвнтопн към ннннстър или кън
цепия кабинет нс никоВ важен βΌ’
нр—с инн фзет.
имтерпелйрам (лят. intcrpclio) Пр-вн
ивторнсн-цнн, запптвнм писмено за
б-нсвснни.
интерпозиция {нαг. iTtcrposlilo) Полб’
женне ва тяло между друг· лее.
интерполйтор (лнт. Interpolator) литер.
Който прави н·тΕpn-зαuин, нойто
вмонва ·Εmo.
интерполйция (лнт. interpoiatlo) 1.
Вмъквано ва луни, израз· п цели
план· е тeκет. квито но принадлежат
към орнтинапа. 2. мит, Определяне
на междинна HΕнзвeегнα стойност нн
матоматимвн функции не две или по-
всмо нзеeегнн егoΒнвегн ва еоmaгa,
конто ce намират от двете й страни.
интерпрет (аат. intcrprcs, tis) 1“ Пре¬
водни. 2. - - интерпретатор.
интерпрстйтор (з—т. Interpretator) 1.
литер, Топеув—тен, o0нен·тeн ин нн-
тературно првн-всдвннв. 2. Кейто ηβ-
вършен интерпрстацин.
интерпретйция (л:тг. interpretatio) 1.
Рαвне·еnиe вя съдържанието и сми¬
съла па текст ; тълкуван·, oбне·ΕBнeι
2. Творческо изпълнение нн лптсря-
турнв, нуанк-пно нлн друго НрОНЗВО“
деннЕ, прн евото ce прани бсиовис
самостоятелно гъзκтвa·e.
интерпретирам (от лят.) Тълкуван, р-З’
ясвяван.
интерпункция (лнт. inicrpunctio .раз¬
деляне с томен") 1. Ибставнио нн
πpΕвннaтΕп·н з·auн. 2. Снстемн от
препинателни внацн в едни взне ;
пунктуацин.
интерсбкс (ннт. inie* .нежду“ и sexus
„пол“) биол. Индивид, коИто покрай
πp1анaπнгe вн своя пан нрптежаеа и
нрнан—цн в— лрутнн поп.
интерсекция (зат. intc* .нежду“ и
scctio „отделяне") РaзегoипнΕгo НС’
жду два р-О-тнн органа нн сднн на-
Щ1цa. между конто с п работното
пано ; та може да ce рступира вя гю-
луннея·· ва оптнналсн сфонт.
интерстициалеп (лят. interslitluM „ме¬
ждина") биол. Който сс цзмнрн неж-
ау тъканитс ; вромежау тъч··!..
интертйп (англ. intertype) теч. Вид
н-О-рин наншна.
интертриго (пат. intc* „нежду" и tero
.трия") мед. Кожно возпалсннс, при¬
чинено от гpнe·отo нн съсели· му’
скули.
интерференционен (от пат.) физ. Осно’
“ЯН НЛН прНИННВН от HHTΕpрΕpΕ·UHH.
интерференция {нaг. intc* .между" и
ferons, entis „носещ") физ. Взаимно
усилвано иди стспнОвнно нн воннпте
{знуκoвн, свотниивн, eнвнгpнмeенп,

288
■и - нтерферомётър
тсннныын) при тихн-тн еpem— пни
кръстосвано.
интерферомбтър {еш дат. Inicrtc'ens
п гр. Métron .мярка") физ.. Урод за
т—мни евдииоптвони изнсрвянин, осыс-
нац върху нвнеиннта вн н·твpрΕpeн-
цият—.
минтрцелуларен (дат. inter .нежду“
п cellula .клетка") инит. Между’
ннетомов.
зштерцбсия (пят. irtcrccssio .внеш—-
тонстно") 1. - В лрсвинн Рин — прав—
ыа нисши дЛыжн—стни ниш— (оссВено
на н-р-аннте трибуни) л— спнрнт по-
стншввлвиинтн п дeΒетвuнгa ва други
длъжностни линя. 2. Юридическа вн-
мас— нрав ноом-во вн чужд дълг, по¬
ръчителство п лр.
мнтизИп (тур. intizap ст нр.) Вил
cбmнвоκu данък е миналото, соОпран
за прол-лов д—Онтък при излаеныв в—
свидетелсте—,
нитИнев (пат. Intimus) 1- Близок, ару’
жаски, задушевен, съкровен. 2. Овей-
сни, л—н—шев, цензиСе—ц.
интймнича (от пат.) ризг. Държа са
като много Внизън, goнтеκ—м интим¬
ност е отношенията си.
яинтксикАция {-г лат. In „във“ п гр.
toxikôn „отрова“) мед. Отравяно вн
организъм с вредин за ноте “вще-
огеHι
янтонИция (от лят. intono „произва-
снн високо") 1. езиков, РитминвС’
мелодичен строеж вн рента, нойто
зависи от повиш-нансто п понижава“
вето на тонн - при произнасянето. 2.
езиков. Музикално ударени·. 3. муз.
Качество вн музикално нзпънненив
по - отношение в— височините вн тс-
ноВето при -пвене илн свирано Вев
фиксирани тоново. 4. Характеров Ве¬
нет и същина вя мтзиκaг—.
янтравенбзен {пнш. Intra .вътре нов·
и -vena .веН—") КоИтс о ныв новито.
интракранмйлен (пят. Intra „вътре" и
тр. krânion .мер·^) ^Β™ стана ннп
со намира вътре е череп—.
«нтракутИнен- (пат. Intra .еотрв“ и
cutis .кож-") kе“ге став- е кожата;
нeждтκoжeHι
интрига (фр. intrigue ет пат. intrlco
„з-нлитян“) 1. Кнежа, онНeгвн, - крвН’
рен ааннсон. 2. литер, Зaеpъзκa.
основна мисъл в— драма,’романи лр.,
скено конто со равнина действието.
3.	Любовна нрыаеа.
интригйнт (лнт. Iтtгloата. antis) koΒге
обич— да са заинннвн сос сНнетыи ;
с л летние, нпюннр, клеветник.
интригувам (н—т. ΙηΤι^ο „зαπпнг·-мβ)
1. Праел интриги, нзюнapетвтвaн. 2.
Буля интерес, възбуждам y нянего
любопитство ; зaнцтepΕетвaМι
интродукция (лят. introduciio .воввдв’
ино“) 1. Въвеждане, те-Лι 2. муз.
НΕе—м-егбнтeнна част от нвегpумoB’
тапи— нивсн, изградена Ha“-»·«) им-
np-внзauнецвб. 3. муз. Встъпление
към гонимо музне-нве пронзвеленнв
(соната, симфония, —поря п др.). 4.
Пренасяно и оттнеждавв вн горско’
дървесинни растенин е вони за тнх
рай-ни.
интронизИция (пат. in .във" п гр.
thrönos „трон“) Цсреновни при нн»’
ваие в— престол нен—рх, напа, па¬
триарх п ар. ; н-чвнио вя трон.
интроспективен (н—т. Inira „вътре“ и
spcdo .гледан") 1. koΒгo со отнясн
до ннгpoенoκuня, основан и— сямс·--
Влюлсшне. 2. ^β™ ы—бнюлаен сабе
сн.
интроспбкция (лят. introspcctio „Гно-
лане в—вотрс") псих. Метод за - ИВ’
следвано неиан»eенuн живот в- иО-
воен ирвз е—нoπ—ёнюgoциe - ; самона¬
блюдение.
интубация {нaг. In „вън“ п tuba .тръ¬
ба“) мид. Вкарване на тръба е тър’
лот— вя р-вшнрнв-ие, когато о етe-
е·внб поряди болсст (uнфτepил п лр.),
зя дн са изВегне задушаване.
интуитйвен (лнт. Intucor „ннОнюдαннмβ„
фр. - intuitif) О)(^н-нан върху нитуи-
цин, НС HHΓTUUHЯι
интуитивйзъм (от лат.) Ο^βη™“·)’
иgo—нuетн»oенo- теменно - е 0тpвеcн3-
ватн - финвсофин, според коото същно¬
стта вн дoИегннтoннoетг— но може
да Вол· позната по рацн—инПец п .се¬
тивен пот, a само чрез .испосрсд’
етβoвoгo съзерцание" — ицгтнuuлтH
289
(планов прЕдставител Боргсси —
1859 — 1941).
интуиционйзъм (от лат.) ОуBeнгuецб■
uдeαннегu»eенб направление е съвре¬
менната буржоазна философин ва
мaгeм—гннaг—, ноето отри»— всички
дcнαзαтoпогβн зн еыmeегвтвннeтб вн
мaгeмнгичeоннгo обекти изныв съзна-
ииото на мсеонн.
«нтуйция (н—т.- Intuitio) 1. Усет, до¬
. гален, πpениuaтeннoег, πp-аpeннeι 2.
В нgeaннетнчeеκ—гa финос—фнн —
.неп-срЕДНО“ достигане на истината
Оез πбмomгн вн наумиин опит и но-
πимeеннгe тмoзaκнючoцил.
инфИния (лят. Infamia) Безчестно, срам,
позор ; опозорявано.
инфй.нт, инфИнтка (исн. infante) ист.
Титла ва np1·uoвe п принцеси в - но-
шархнмсснн Испанин и П-ртут-пин.
инфантерИст (от ит.) остир. Пехоти¬
нец.
янфантбрия {uтι infanterla) остир.
Пехота.
инфантИлен {ннг. infantliis) 1. Детски,
свойствов вя лстсната възраст. 2. Не¬
доразвит, слаб; енαBетмoц.
«нфантилИзъм (от ннт.) мед. - ФпзпмО’
се— п психическа недоразвитост нн
организъм поради всд—статъмна до““
вост в— mигoннднaгa жлеза,- на хн-
n-рнзaтн и ар. евд—ерниин органи,
поради нощи битови условил п вн¬
еси О—ностп.
«нфантИлност (от лят.) Недоразвитост,
състоните в— цифавтинизъм.
инфИркт {ннт. infarctus „я-тъπκea·).игдι
Умъртвна-ве на тыкав поряди знпуШ’
нано на ерын—ш—ссв съд иди преко’
сване ын кръвния приток.
инфект {нaг. Infectum) Зараза.
инфектйрам (от пят.) Зар-злвам.
инфекцибзен (от лят. ΙτΗ^ο .заравн-
в—мβ) -Заразителен.
инфбкция (лят. Ιη^Ηο) мед. Проник¬
ване ц— Оеπeетегвopцπ никр—Оп е
организъм ; зapнзнвнввι
инферибрен {ннг. Inferior) НС’Лбneв.
инфернИлен {ннт. irfernus „долен")
koeгc ce намира е ада, адски ; демо¬
ничен.
19 Речник ва чуждите думи в българския език
информацибнен
инфИкс (н—т. infixus „прибавен") ези¬
ков. Вмъкваше в— - звук нпн звуково
вътре в дума ; нст-вна.
инфилтрИт (от пят. infiltro „целя“) мид.
БъзнaннгΕНΕн процес, при нойто ста’
в— натрупване е врпашнаъм вя нпо’
тъмни внемовти.
инфилтрИция (от н—т. infiltro - „цедя“)
1. Просмуквано, процеждано на точ¬
ности инн пявсве в нараста среда. 2.
мед. Вмъкваше нн чужан вощестан е
клетки пли мeждттън—ццп прострны’
ств— (серум, урина, гной п др.). 3.
Рудно находища, образувано мрез от“
лягане нн разтворени вemeегβa от
Bcga, конто ce в просмукана прев
шуплите п пукнатините на- сенни.
инфилтрйрам (от н—т.) Просмуквам,
нрвиинвам.
инфинитИв (лят. infinitlvus) грам, Но-
апрЕЛЕНнтенна наклонение, неспродо-
лптспн— форма.
инфицИрам (пат. Inficlo) З-рнзивнм.
инфлам^ция {пнт. Inflamnatlo) мед.
Бъзnaнe·ueι
пвфн&цнн (пат. inflatio „надувано“)
банк. ООсзцеинвавв вн цaмнp—mнгe
ce е -0.^0··· парични знаци норН’
дн прекбмернб пускано в— книжни
нари е вОрыщсвие ннп като резултат
вя рязко ван-пян-це вя количеството
стони при запазвнне на същия сОом
от нвнжви нари н обръщЕние.
ннфлёкспн {нαт. In .във“ и flexus
.ого·-^) 1. Отклонение. 2- Изнево-
вно ва тошн нрн гoвбpeнeι 3. грам.
Оенснонне.
uыфптёг:uн (нт. Influenza) мид, Остра
впндемнмнн вирусна В—нест вн днха’
тезнитс органи ; ср. прин.
пн рСниc (пат. in folio .е лист-) теч.
1. Ф—рнат вн печатно npcивввдoвuo.
прн ηο·™ помат-рсният ннст о стъ’
нат ва део таен, но от всеки лист ce
подуманат сяно четири огpaвиuи. 2.
Кинг— с такъв формат.
информативен (от - пят.) Осведомите¬
лен.
информИтор {н-ш. Informator) Освол—’
митон.
информационен (ст ннт.) Оснодонн-
гeнoн.

информИция
ннформйция (от - н—т. inforno . нз—Орн-
знннм“, „формирам“) 1. Съoбmoвиe,
ковто оснодоннна зн шнн—в наложение
нпн за ниеннен лсйносс; сволошие,
осведомленно. 2. Отдел нрн редакция,
ёнблкстока п др., наИтв давя справен
нс впрслспеци выпроси. 3. Овелсвин
за обкръжаващия ын снят и огaнamи-
то е вег— процеси, което възприемат
живите ортанизни, κибopнeгнин1гo
нншишн п друг· информацисвци сн-
стони нс нремо на работя ; е ннОep■
истинатн — нолцмоствоын характери¬
стика в— съдържанието нн д-леие
съобщен·· с отпел то ла м—жо да
Вода продавано нс някаква събОщ·’
тонин системн ннп дн было запазено
е пеннещ—тс устройство.
информИоам (д—т. InfoiMo .нвобрнвн’
ням") Осводомнвям, давам сваленин.
ннфрИкция {cт лят. iTf-actus .счупен“)
1. П-рушнн-ыс (мнр, закон). 2. мид,
Нтκβαнe на кост.
инфузия (пат. Infusio) мед. Подкожно,
еенсзно ннп друг— “Ливана п— том’
вест е —рганизом с ломсОин цел.
инфузбрия (от дат. InfUsus .рааннн е
вещо") зоол. Ели-клстомы- животно
с микроскопичсска подемни— п дост—
сложен строеж ын тнп—то ; живо· вън
вол— пли паразитно.
ннх-нДтер {н—г. ат ,вов' и halo .ди¬
шам“) 1. мед. Медицински ур·. -а
пoκтвαнo с инхалация. 2. Ограда иди
запН при лековит изеср за влншнане
вн лековити нари ; инхaннт-pитнι
инхалИция (пат. InHalatio .“дщuвαвeβ)
1. мед, Лемонно мрсз вдишване в—
лекарстват— във вид на πнpa. прах,
таз п др. 2. Пенощоыие при мнвО’
ранни извори илн Оoнцпua, където
со прилага т—нсен лечение; ныханн’
тсриум.
инхоатИв {н-г. iThoailvus) грам. КоВт—
проляен начале на деИстено, напр.
.засмивам св“ от глагола .смея се'.
ницндбнт {н-Шι lтoldena, entis .който
ce случва“) Нопролвнаенн неприятна
слумка, пр—нашсствне.
инцидбнтен (лат. incidens, entis) Случа¬
ен, непредвиден.
290
••^βηη (ст ннт. incido .ража') мид.
Рнзяве, разриава··.
инч (—·'«. Inch) Мирн— за дължина =·
2,54 сн; цел.
иовотерйпия =* Ионтофореза.
ионтоф-рёзн — Ионтофорез-.
uпek—kтH·л (порт. ipccaoüатHa) 1. оом.
Южноамериканско растение. 2. Ле’
карстне ст кервинто вн тена расте¬
ние ан преднзеневано вн повръщано
и за изиистнанв ын храчки.
иперйт = иприт.
иподйкон (гр. hypodiakoncis.nOAAHKOH'J
Лице, ноето npнептжвa в църква нс
“рано ын Bc'cентжe·внOι
ипонрйзнн (гр. hypokiisis) ЛицЕмерне.
XHН-КpH3HИι
инсерИт (π.. HypokiltCs) Лицемер, хи-
покрит.
инотОе- (гр. HypotHékë ,аап-т')1. юр-
Заем срещу недвижим· пнсти. 2 -
Запатапп па воленжини инет· срещу
заем.	'
нпoгee—peн (от гр.) ^Β™ се втиасо
де впствен.
ипотскйр-м (ст пр.) З-н-гам нодвижиш
имот срещу заем.	4
ин-гЕмон ~ нпотонарвы.
ипоховдрВн (тр. Hypoc]soöIdrlιaOa) koи-
то страда от нпохонлрил.
идохОндрин (гр. hypôoнôтd*loт^ 1
мед. Порело разстройство норндн
прееапЕц страх от знбсннване, ноето
еы!ЦΕетвтβa саме е разстроеното в·^
браженне в— Оонннл. 2. Мрачна Вов-
ынавждывст, потиснатост, цегпен^aτ<-.■
еыегoиннo в— духа.
ипрИт, иперйт (фр. себс.) Тьмы- на
слов— точност, отровен тнз, ноИто
причинив- оВрнв вн нож—т- п cBmc
oгpαвннe. тπcгpeОвы за порви нът от
πepнaцuuгe при Иныр през 1917 г.
нр—лб {гтp. Iradc ст нр.) Оупт-исен
указ.
ирадиИция {н-Tι irradlatio .излъчване-)
1. Нcgнατнцe ын действието ын нымт
облъчвано. 2. физ. Оптическо нвно-
вно, прн което oеβeгeнaтн повърхност
изглежда нс“поллмн, отколесто нв-
беβΕΓΕвαгα поради изм—м— вн - зpeцнΕ■
те. 3. мед. Чтβегетвaвo в- бодем
снепс центъра вн бОпнето млстс. 4.
291
исиxâcr
физиол. Разпростр-нивяно вн нр—це’
сн на възбуждането илн зат—рм—зан’
вето е централната церена еиегoн.aι
ирационИлен (от лят. irrationalis) 1.
фил. Недостижим зя разбиране, ВС“
постижим зн разунн. 2. мит. Който
но може дн са нар—зн вито с ценп,
инто с дребни числа; ывивинсним,
••съизмерим.
ирационалИзъм (от н—т. Irrationalis)
' 1. фил. Нанр-внецие н uдo—ниогичe-
сеат— философия, косте смята, ма в
основата вн всимни ннлсццн от .0“-
етвнтoπцcегтα стои нрнциованвотс на¬
чало, като стрина в-тмв-тo ногимос-
ес нозванно. 2, Схеaщaвe. според
ноето разумът но в е състояние дн
познно действителността в воВнятн
цялост; отричано в— научното λογη-
месно познание, понеже снстът проД’
стннлнвнн хаос ст случайности.
врепнЕН {ннгι irrcâlis) Който но съще’
егвтвa ; ывдвИстнцтОлвв.
нpΕ'Tн“ρe· (н—т. Irrcguiaris) Неправ·’
нов, ысролсеон.
иролбитн* (UΓι Irrcilcntc) Ннииеnaнuети’
моско лвнжевне между- пгaпнaниигo
ст XIX п началото па XX е. за прИ’
съединявано към Итнпин ва нснмнп
аеми, е които живеят италианци, и
-сри земи, е който италианците но
сн мнозинство.
иредентйзъм (от ит. Irredcntc) Поли¬
тическа лoнтpиц-. нонтс са Ворн прС“
тнв оставянето вн територии, ваеe*нo-
нп с одна нароли-ст, под властта на
друга народност.
иредентИст (от ит.) Привърженик на
нpвgoцгивын.
иригИтор (от н—т. Iirigo .напоявам’,
.поливам“) L Пръскане—, уред за не-
ливнша пнп пръскаше. 2. мед. Уред
ат преминало вн вътре шип органи
мраз вкарвано на точности.
иригйция (от н—т. Irrlgo .в-появ-м") 1.
Изкуствено цанолнтно в— беввсдви
местности мрсз система от водни ea-
вани. 2. мед. Промивано.
нрИлна (от тр. Irls, Idos ,аътн“) Химиче¬
ски слсмснт, -вне 1г, поредев вонор 77,
ат. тегло 192,2 ; тежък, мъчно раз’
тспин нет-н, нс-твърл от платин-т—.
иридоскбп (гр. Iris, Idos .дога“ и sko-
ρόδ .глед-м“) мид. Уред зн ц-спал’
вана вътрешността на окето.
нрнзИцнл (н. н—т. Irl satlo от гр. iris
.лота“) 1. физ. Оптично ннлсынв,
ковто сс лвнва в сслснцветноснквно,
когато светлината минава проз тънко
равснвснн пномнпн от прозрачни ни-
нерапп. 2. Подобие нвнонно е перЕ-
стоплястс“· oбпαцц. през които грес
снопиото.
ирис ('.. iris .лота-) 1. Дъговата об¬
винен нн окото. 2. -бот.. Мцoπеτеднщ■
во трсе- !стс растение с хуОанн ^ε-
тсвс ; перуника.	"
ирИт ('гр. Iritis) мед. Възпаление на
•рнс (I).
иритатйвеи (.лат. I -ritatîvas) Възбуди¬
телен, раздразнителен.
иритЛция (нзт. irritatio) Раздразниване,
еоабужл-не ; τвeβнoегι
ирмИк (тур. Irnlk) Едро Орашво, зил
грис.
ирмолбгиИ (тр. hclir.os „върнснншн’
п iégô „сьОнран“) църк. Сборник от
ирмосн, Boπcе·зтжeбцα книга, конто
содоржн ирмоси.
Ирмос (пр. Heirniös »Бървопниа-) църк,
Вид uоpkoенa носен, конте стон е
няманото вя друг· песви.
иронизВр—м (ст пр.) Отнасям со с про’
вил към нещо, пенс осмивам, тоинв
еe поднтртвнм.
иронйчен ('.. clrönlkös) Насмешлив,
подигравателен.
прОвин (пр. с агОт ό la) 1. Тънка H—’
сношен, прнснох, педнпрнвна. 2. От·’
дистнческн похват при ксИтс Born—тн
« из—Вр—вяват подигравателно е нс-
лвжнтвпсв внд, зя дн се подчертаят
велас·'·—™.!·™ (може ля со припи¬
шат вт алвс ннца нeеъmo,етвтвam1
достойнства, зн да со изтъкнат ыелс’
егат■оцнтo му).
κеиа&'ьм (от тр. HêsycHâzô еНопмα’)
ист, Разпространено выв Византия и
Българин през XIII и XIV н. рели¬
гиозно гeмeннo за попие олиысшне с
бета мрсз редица монашески псленвн.
между неато и пълно мълчание.
исихИст (тр. HêsycHastês) Пбенoлoв-гeп
в— исихазма.

и с л й Μ
ислИм (тр. islâM .некорвост“) L Рели¬
гии. ссвена·— спорол apa0еκнго
проданин от Мохамед през VII н.
от н. е. ; призвав— влив бот (аннах)
и за негов eлн·егвΕн пр—р—н Моха“
мед ; нмymeетвeв-тб неравенство нн
х—рятя о ст Вот— п вечно; ыопрнвн-
лпожащнтв кын исляма са гяурн и
гpomвuun ; мюсюлманство. мсх—ме-
анвстве. 2. Народите, конто нзпевиа-
нат мохтмogaнеκa религии ; н—хамс-
a-·еκниг свнт.
йсо (тр. isos „равен") 1. Равномерно
пригласяно ин църн-е,ен пeевu. 2.
Припев.
истерйк (π.. hysicrikos) Човек, нойто
страда от истерии.
пстОрнен (тр. hyst crikâ) I. мед. Нер’
нов припадок с пъривне и сълзи. 2.
Крайно възбуден— нврвпе състояние,
ковто довежда де з—туба н. сам—’
бОлядашне п сс нар-анн- н ве>мoшнен-
ряин бопезнЕцн посм’ьпни и е восман-
вавн проходи от садях ным сып-н. 3.
Външна проява ин т—ксвн състонцио.
нсторймев (тр. Hystcrikös) 1. Св—есънсц
на истерне иди история. 2. Сезонен
към исторнн, обхванат от истерии.
3. Б-псзвсно раздрааи·^··, новвуз’
сиво’·; нЕрвен, нΕуpαенв“ΕеΕHι
истерия (гр. hystéra „матка") L мед.
Нерви— в-Ооннвавв, ностс ce пронвн’
нн с b—“-.—-«·»·· разстройства в—
психиката, двигателната сфер—, мтв-
егннгвнц-еттн. с Оспезнона раздрав’
•НТСЛИОСТ И ЧССТО С припадъци (СМН“
гaнн, ме ce дължи вн наточва забо¬
ляване). 2. прен. Възётaeнo верево
еъетoннue. придружен— със зн'^“—··
ва с—нв—Опаданно.
историзъм (от пр.) 1. Принцип •—.1-’
пентимоснин подход към разглеждане
в— явпеннята, ^1«“^ нзтчaв-вeтo
нн н тихнет— изменение п р-звитно
във врозня с конкретно нотcpнмoеκнтo
тепoенл. 2. грам. Дуна, които о из¬
лязла от употреба, понеже оанамявя-
ният с пои предмет ваме не в извс-
сте!1| на хората.
нстсрИн (π.. Hlsiorikos) 1. Уивв“еπe■
шιaннет по истерил. 2. Преподавател
н.мв студент но истернн.
292
историограф (ет hlstorla „история" и
graphö „пиша") 1. Който пнше •сто¬
рил, истерик. 2. Онвцннннст no истО“
рня.
историогрИфил (пр. HisioiiograpHl a) 1.
Паука за р-зпнтпсто в— цстарнмс-
сеото знмшо нов връзка с авазнва на
пс'торпчсехДТ.. литература п •внарнтс.
2. ИетopнмΕеκa Сиό.н■цc·ρ—р·я.
истсрИческн ?гр. hisln: ikos) 1. Кейтс
ce отнася де нстврннтн. 2. Достоно-
рсн. васЕНли-теслс') етвαн ; и с т е р п-
ч ос е u мaт ·' р ;i a л и въ н — н-т-
нн. конте н-слсдна нваннв-тношсиинтн
ножду бBmeегееи-тб Онтне и oб·mΕет-
всв—тв съ.апанно·, нежду базата п нал ■
стройната;нродстння равзр-стр—нсвно
на полажвннитн ин аннлсктнисснин МН’
тернтп-зон е научавансте нн oёmeет*
навил жнн—т, нн нстернята на αBme-
ствотс и с тобрстнмвскн внуинн есис-
вн na цнзнтн практическа рсвоню“
цнонна дейност нн κcнуπнет·ИΕеннгo
napTHîH 3. КоИто списва това, еоетс
с бнпс. 4. Който сс сбпитн вн нсто-
рнчвскп фнетн. 5. прен. В-жонн, знбе-
пожнтенев, не-Онкнсвев.
историцйзъм (от гр.) Увличано е ист)“
рнисснн п—др—Он—стн, нонтс внмат
важи— вв—ченно нрн разглеждаш вън-
рос.
истбрия (гр. Hisiorla) 1. Наука зн по-
енвgcенгeннcтo развитие вн човешко’
то cбmoетвc, вя миналото вя народи“
то, конте ce основава върху ниснени,
веществени и ар. нан—рн. 2. П—уна
за нбслодбаятслиот— развитие п из¬
менени· в— ник—и област ат прнр—“
латя плп културата. 3. Рнаказ, н—ве-
етнавннuΕ. 4. Произшествие, случка.
сьВптие.
истукйн {pуе.) Η.)«.
исхемйя (пр. IscHO „спиран' п Hâlna
.кръв“) мед. Локали— ннонпн.
итацйзъм (гр. itaklsMos) езиков, Гроц“
не метено, при еосто буквата η и ар.
гласни п Л“тπнαевн ce метат „u" (=
в-вогроцк- четене пян Раехнпвавю).
итератИвен (пат. itcrailvus) грам. Кой“
то ce новтарн плп съдържа нoет—pл■
що ce асестние ; многократен.
итерИция (лят. itcratio) Повторение.

293
итёрбиИ (YtterbiuM ст ссВс.) Рндък
химически енонЕНТ, знак Yb, порслен
вонер 70, нт. топло 173,04, мотая (по
ината в— евнo)ι
ИтриИ (Yttrium от свОс.) Много рндък
хинимссеи вномовт, знак Y, п—рсасн
н—нср 39, -т. тсгзв 88.905 ; мст-п.
нхвенмОв (тр. ioHтéünön) 1. зоол. Ф—-
рнон—вн нишка, хищсп ОознИнне н
мссеидво животно, коото уннщожава
змиите п яйцат— на κpoκcgннuгe. ва¬
това по пеиитннп като божество ; врц-
пимн нн Волен. 2. Вил цип-крили ·—-
ссн—ни, еоитв достигат л— 5 сн.
ихнография (гр. ichnograp 11 la „чорт— -
не") П.лав к— страда.
ихнограф (гр. IcH nos .спада’ п graphö"
.пиша") КоИтв нрави план ва стра¬
да.
ихтибар {ттp. ikilba* от яр.) Пенит,
Tен„e·нΕ.
ихтиогрАфия (гр. ichthÿs „риба“ в
grâpHô .ниша“) Описание нн рибита.
ихтиоза (от тр. icHihÿs „риба“) мид.
Кожна Вопост, при конто епидорнатн
става cyX^i. грапава п люспест— нате
при рнонте.
ихтиозавър (гр. IcHihÿs „рпОн" и sâ-
uros „гущер") Изевнасн— ноанс жи¬
вотно с риёбоёрнзно тлзo. ноето до¬
стигало де 13 метра.
ихтиокентИвър (гр. IchiHÿs „рнён“ п
кишпавьр) Баснословно жuвoтнc. к—·’
тс Оппе уж поненнн рнОа п полонии
нон, не с невешка плава.
ихтиокол {гp. icH^s „риВ—“ п kolla
„клей“) РиОсн нн·“, нойто со полу¬
мана от плавателния мехур на осот“
ищйх
роенто рибп и се употребяван меди¬
цината п техниката.
ихтиол (гр. aoHtHÿs „pнёaβ и «нт. oZeum
.масло") Мнсзб—Орнаен продукт. кой“
тс со получава ст сняли с останки
ст вкановонн рибя п друг— н—рснп
животни ; ун—трсёнва со зя дсв·^·.’
цнм, ан яскувавв нн нажни Волвстп,
реензттън, подагра п лр.
ихтиолИт (гр. îciilhÿs ,рнёа" и Htlios
„еанъе") Бκнмeвезает ат риба.
ихтиолог (тр. Iciilhÿs „рнён" и lôgos
„внука") CiicMia.'ilicT по ихтиология;
риОонсд.
пхтпапбтвл (гп. IchiHyoiogia) Наука за
рнёнтс.
ихтиофаг (гр. iclithyophâgos) Което с··
храни с рнба;; рпО—ин.
ихтиоцентйвър --= ихти-е·!!™“...
ичиргуооИла (пр—Воз.) I 'раВългнрсн-
болярскя тuгπн. нонто сс тълкува като
„вътрошсн болярин", т. в. служащ
прн влялотолскни двор.
ичкйя {ттp. içkl) Питие, спиртно пи¬
тие.
ишалах (тур. i§allah) Дн“ божо.
ишемия (тр. isolaö „задържан" и Hâl-
ma „кръв") мид. Местно (л-к—знс)
малокровие, примни во ст знпуше—не
плп свивано на артерията, конто е·aб■
длан с крон този участък.
иши£с (гр. 1аolilâа .Венка е Всарв“ от
ischion „Ведро“) мид. Певр—птин вт
оeд—нum·ня нерв.
ишлемё {ттρ. leine) Занаятчнйскя ннп
индустриална нзрнОотк— с материал
вн клиент—.
ИшДх (тур. 1$taH от нр.) ' 1. Апетит. 2,
Желание, искапс.

и
йезуйт (ет лат. Icsus „Иете") « саунт.
Вёвн (нн.) Японска монетна egинuuн.
fiepâpx (гр. HlcrarcSics .нъpн-жpΕU“)
църк. СнΕmввoенужнтeн с онионенонп
сан ; нл—динт.
Иep-pхймeеκн (гр. HierarchilCs) О на¬
местен на йорнрхня ; постепенен, μη-
•ешнмнпствеы.
Иерархия (гр. HlerarcHia) 1. ОтeπΕBT“
нано, томно опрсделев ред в— длъж¬
ности в : известии области (β—···—,
лтх-ввa, административна п др.), при
кситс нс-внсшат— со ваома след нред-
ШΕетвтвamнтн л но-низша. 2. ВпС’
шито духовни ниц— вт един цър¬
ква; Вор-рсито.
йератИчески (гр. Hicraiikos „жpeмeо-
ен") CHerncH, жρeиeеκи ; И о р a т п-
»ескс писмо — опростен— снс-
pαпиовc нпсмс y сттрнтс егинтлви,
нрвпзлнвпс ст Иepеτннрн-таι
flepéit {τpι Hieiéus „жpΕU4<) ОвemΕHнн.
йеремийда « среминла.
“epoπнарн (гр. HicroglÿpHoî от Hleiös
»cвemeц* u glÿpHO „лъпОан“) 1. Фи-
турни писмени знаци, нойте служили
отначало зн нанисн-ве вя религиозни
текстово, оттук сващои— писмо. 2
Иgecπpнрнc„ еВрязио ниснс. 3. трен.
Нечетлив— ниснс.
йеродИкон (гр. Hicrodlâkonos) Мов—х
с анконскн сан.
йеромИнтия {τpι hlcrômantéia) У древ¬
ните ынр—ди п през срсдннтс нено¬
во — гадново но вътрешностите вя
жинстыпто.
ВереновИх (гр. HlciônonacHos) Монах
със свещенически сан.
Ивpар“·ш (тр. hiérophantes) Първо-
жрсц.
ВошнОВт (овр.) Еврейско религиозно
училище зя нзтнaн-вe в— Талмуда.
ИоанИт {cш соВс.) Член на рицарскин
оравы в- -постен Йоан, освовнв нрав
IX н. е Палсстина с главен сОет вя
давано нонсмц пн б—нын и Воздсмын,
з-тан- и цетоннте члсвовс св наричат
хоспит-пиери (странноприемниц· п
Оелшоплоднин).
Йбга (е-веkpι yoga „съзерцание")
1.	Индийско ρeлнπнoзвС’·фннoеoрен-
TMΕвнe, което снята, мо посредством
созерцание п напрегнато с-ьсрсд—тс-
чан—не в— духа, със специален рвжпн
вн хранено п волен контрол внд “0-
πΕТ-гнвнитe функции (дишано, сърце¬
биене п др.) со достиг— мистично
еливсыне с божестват—. 2. Послед)’
ватен нн това т■мoн^иe„.. ноВто върши
твърдо необикновени ан хората BΕm—,
ннпр. извие— тялото сп, нренива ж·’
поза с мускулите - сп ва търпото и
корема, издържа полони тежести к
т. н.
ИОтив {cш■ енненpι) « Йога (2).
Йод (гр. Iodes „ннснетсн“) 1. Хими¬
чески епЕНЕнт от трупат— ва ноталсв
нлпто, знае I, народен номер 53, ai.
топло 126,9)44; кристал с тъмноно-
рав цент ; получав- со гн—ево от мор’
ски водорасли. 2. Спиртов разтвор
нн това “ощсстно; “одев— тинктура,
конто се тπoт0Εблв- е ыegпипынт-.
ИодИд (от тр. iOdes) Съединение нн
Вода с нет—н, ынпр. Иодист ы—трнВ.
йодомбтрия (пр. iOdcs и netiéô „НО“
1 - - рн“) Едни от внИ-тсмнитс мотели ва
I —Всмец химически нвнпнз, нойто о
основни вн отделяното - ын Йода от
вепоннтв съединенин.	'
йодофбрм №.. lodofôTTc) Органическо·
съединение на Иван ; жълто кристал¬
но вещЕств— с неприятен уирнс, нвс-
то добр— дeзиврΕκциoнню -''срсдсте).
Вол (хол. Jol) Малък gвтмнмтoв нораВ.
Ибмен (—·'«. ycomen) 1. Првз сродните
воново — заможен салицин. 2“ По-
късно — арендатор, дроВоц вомеде

295
й ox
пец. 3. Войник ст охранат— вн —·-
плийснин ер—н ; нeйбτе-pдвeUι
йбменри (явгн. ycômenry) L Гнярдинт-
нн нитлцИснин кр—н. 2. Английска
aoBpoвoнмoон- териториална eoввнu—.
йон (гр. iön „нойто иден“) спец. Атом
нлп мoнeeтн—, новтв им—т н-нαжнтe■
«св пнн отрицателен елсктричЕСки
заряд.
йонизИтор {oш гр.) физ, Причинител
В- ЙOBИ3HUBЯ|
Βοβπ3“Ηπη (от тр.) 1. физ. Образуна··
нлп възбуждано вн йвнин н вне—н
среда. 2. Съствнинств, е нает— са
намира едно йонизирана тяло. 3.
Превиен-во вн Вони н дадена средн
отвън през τρaннuнте ва средата.
4. мид, Вкарани· е организъм лсмоб“
нп сродства мрез йони, които се въз¬
буждат »ров ЕЗЕктрниосен тон.
Абний (н—т. lonluM от тр.) Радиоакти¬
вен хнмнчоснп енемовт, знак Io, пе¬
редан нонер 90, —т. тегпо 230,5 ; ив-
пусн— -Оегн-нъчн п пант-лъчи.
йооносфВрн (пр. Ion п sphâlra „ньнёв")
Горната инст вт нтм-ерepaтa (в— ни-
свчннн от 80—100 до 600—800 нн),
ч-ято сс състои ог викенко силно
eпeнгpoпpoвoдвu пласт— “слодстнно
вт топям-т— καвиΕBтpнцпл вн Вони п
свободни внентрснн.
йопотерИпия = Ионтофореза, иониза¬
ция (2).
Βoнбр0в (äo*, и тр. pHonê .звук")
Мощен βнебнoг-βopuтeЛι
йонтофорёза (гр. Ion, iontos п pHorös
„носещ“) мед, Вкарвано на нвκapет■
во през кожата с нон)|щтн нн ranea-
ничссни тен, нойто предизвиква рнз-
настванс вт йосше; ср. Βοηη3«τ
цнн (4).
ЙВркшир (англ. ет сабс.) Н-ρoдa снинн
от Й-ркшир, Аигнин, конто много
са рввнножана п са угоява Оорао.
Ист (гр. jod ст еер.) езинов, Ннвннвно
в— букват- j, конто сс ивпвннри й.
ИОта (iota) 1. Довст-та Оукв— от проц’
кат— -звука, t = п. 2. прен. Твърд«
мазно, незначително, Burnc.
ИотИция (ннт. iotatio) езикое. Появява¬
ше вн съгнасв-тн В пред тласна в
в—ман—тс на луна пли между гласни.
йох {нΕм. locH) Старт елнынц— -а зон’
пана мярка; н Гормниин Винт 56,03
нрн, е Швейцария—36, н Унгария—
43,16. в АвстрИн — 57.65

K
каабе (ap. kâbali от kâb „κтО“) Храм
е тр. Мона, къдсто се в—нирт .све“
mΕHнлт мерен камък" на мбанмeдн■
•пто, които внрнят, че Вил паднал от
•еОсто. Често енаВе са варни— и ся¬
ният тези камък, неИто според пре“
днннотс Вид почервял ат греховете
вн хората.
енОН (тур. kaba) Пъпсш, по отпуснат;
нснвлрожпнв, встр—··.
.-0^3-1 (·“.. qabbalaH	.npΕД-ниeβ„
„тяИн— умение“) 1. Еврейска нистн-
чвске резнтновно умение, пъпно сос
сусвсрни, еоетб си служи с таИнств·“
нс тълкувано в— Вунвн и цифри. 2.
прен, Пвm- нсрязёнраснв, з-гялъмив,
сссО. тоест.	'
ннВВл—2 (ap. kabâla .з-должсннс“) 1. В
дpвв·oρтеκoгo права — договор, с
нойте се установява вαβненнoет вя
олио ннце от друго. 2. В Московска
Рус — пожизнено реВств). 3. В древ’
нин снят — робство. 4. книж. Ду-
х—нв— робство, попит -нансин-ст.
кабалбро {uен. caballcro) Господар,
ан—рнинв, кан-пср.
кабалИстика (от ст. енр.) L Средно¬
вековно магическо умсинс, пъпно с
таИнственн сброди и суевсрин ; нтВт-
нн1. 2. Пещо тайнствено, аят—лоинв,
нор-во-нравм-. 3. прин, Нанаумин нв-
“0.^ нр—нсви въз освоен нн слу»—“’
нн прнввацн ннп изкуствен— н—дОрЯ“
•п факти.
кабалистйчен, кабалистччески (от
ст. свр.) 1. koΒтo са отнася кон на“
О).aннетнн-тнι 2. прен, Тайнствен, зат-“
дънен, волшоВов, мягъбеннмeеκн.
набалйст (от ст. евр.) Който се ваш·“
' мяв— с кабалистика ; м-гъбснин.
кабарта {яптнΒенн) Преживно Осзрсто
животно от род— в— спсинтс, срсщн
сс н Сибир ; имн мускусови жлсзи.
кабардйсвам (ст тур. kabainak) Бух-
нам, ваВъВван, гятnв-м.
енОнрВ {рp. cabaret) 1. Нощно тβΕеe“
пнтспив ннтойнс зяевденне, рестс“
р-ыт, плате со нвнозннвя пока, р—В“
вв—Ор-зиа програма. 2. Кръмна, но’
ссщав-на от артисти, е нвито се ив-
пясн врвтр-н- (ет1х-ee, куплети, нп■
осн), изпълнявана от снмитс —В’
тори.
кабахат (тур. kabahat от ар.) Вина,
грешка.
кабахатлйя {туpι kabahatH) Вишенов.
кИбен (хан. kâbci) ί. ДсОепв ноже,
обикновена стоманевс. 2. Елентр)’
пр-всдиин ст одна инн пансче жици,
н—крпти със ващптнн οΟεπηκη. От’
делвнтв проводници с— нваннранп с
ннтиуκ, импрегнирана пли π—p-ри-
инрана хяртин, a обвивнат- о снонна
инн янтмивнeвHι Служи за нрсанн—вв
нн електрическа евертня, зя тeнeрoв-
пя ji тeпΕτp-рвя свръзка, за еuτвяни■
знцни, ивморопил п управление нала¬
паме. Кабелът имн н—давмвя, παgввм■
на и подводна употрЕба.
кйбелкран (кабел и кран) техн.
УрелОа зя н-дипныс, преместн—во и
спут-во ва товари, конта се состо·
ат дне нули и оноинт нежду тях
здрав н-Bo«, но ноИто се проместв-
тонярнята нониинн.
eйбΕпмтфт (кибел и муфи) Съедини¬
тели— троВа зн свързвано в— н-Оепн.
кйбелтов {х-н. kabciiouw) 1. Морска
нярня вя дължина от 185,3 н. 2. До-
Осло морско нъжс, дълго 185,3 н.
кабестИн (фр. cabestan) Машина вн
рязеввяне нн пеннм— тепзнтвзн- (не“
дамы—) сина ; нанолвуея со вя прите'“
пине на нор—Вн нын кол, вя вннксни
прнлннжвявил, влачвие вя тежести
п пр.
кабзам£л(ин) (тур. kabsanal .носроа-
нпк“ от -р.) Държавен бирник.
наВИн (тур. kabil „възножен" ст ap.j
1· Можа, възможна о. 2. Съгласен·,
кабйна №.. cabine) Манес ив—знр-шв
297
пснсщсн··, нрнпблсв— за снсцн-пвн
цел (в— тeпeрc··н разг—всрн, зя пи¬
лот, зя Шбръop, за сыВпиианв е Ваня
или зенарсни каОннат и т. н- ).
кабннёт {рp. cablnci) 1. Стая вя завн-
мннно, продинно зя умствсн труд.
2.	Служебно n-мeшΕниe зн раВ—та
вт ръководно нииe. 3. Обвансавне
п—мощонно -- епΕиняπн- вавинвння
в умсОно вяведенне. 4. Онспиппн—
обзавело·— ненсщсвнв аа ыeдиuн·еeн
претпЕдн. 5. ризг. Мебелите ва ка¬
бинет. 6. Министерски съвет, всички
министри от одие правителство.
кабинбтен (от фр.) 1. k-Βгo ce отнася
до нтВинот. 2. прен. Откъснат от
живота ; η-Οηβε',· портрет—
голина картина или снинна ; каби¬
нет е в учен — тмe·, откъснат от
практиката.
кабйри (тр. Kâbéliol) мит. Божества,
впнцстнсриннщн природните сини и
немнтани като отмъстителн.
κ-Bпаτи-нн {рpι câblogramme) ТепВ’
граня, предавана но н—дв—дви наВен.
каботИж {рpι cabotage) 1. Крайбрежно
търговско п пътническо планнис
(_мвжлт приставнща пн одна п съща
държава), 2. Флот— вя крайбрежно
нняеявЕ. 3. Пътническо нъ-луханнЯ’
вяно ножду нeчиm—т— в— одна и сь’
щя страна.
каботйрам (фр. caboter) Зявиняв-н ce
с крайбрежна търговия, пытуван с
коряВи ера“ брстн с тъст-нска ^η.
кабошбн (фр. cabochon) П-лнрнн, βη-
еОлон скъпоценен нанък.
кабриолЗт (фр. cabriolet) 1. Лена дну“
кална, коп— с дне конопа, тстпсвн от
един нов. 2. Кяр—ссрнн вт псе —втО’
мсбин с подвижен съВнр—m ce пое’
рпн.
кавак (тур. kavak) 1. Клонсст— тonoпн.
които раста главно кря“ реентв. 2.
диил. Трспотпинн.
к-н—нВр {рp. cavalier .конине') 1.
ист. ЧлЕв на рицарски орден ; рицар.
2. Лице, наградено с орлов. 3. Мъж,
кайте имн изтънчени обносеп към
жени. 4. Вежлив п ивмтсв новое,
евйто тетанβя в— думата. 5- Мъж,
'- който танцува с дяна.
кадаиф
кавалерийски (от фр.) Он-Истеев или
принадлежащ вн кан-порин.
кавалерист (фр. ) 1. Войвзк инп oрнuΕp,
нойте служи е кавалерията. 2. К—в-
··., опито· ездач.
кавалбрия (фр. cavalerie) Кошин вой“
сея, конница.
иапалёрски (от фр.) Рицарски, Вляпс-
роаснн.
кавалерстпо (от фр.) Бнагcp-gегec,
доблест, Взнг-р-дпо държава.
енвнпкпдн ((фр. cavalcade) 1. Грунт
квшгпвтг, нонтс налят заодно; шест’
вив ат К01ШИЦИ. 2. Шествие.
кавагина (нт. cavatlna) 1. М-лня лири¬
ческа арни, мепонпиои сопев вонср
н опора. 2. Манна ннетpтмΕHТ—пня
ннсся с пнрнисн характер.
кавга (тур. kavga) kяpн·нuн, свада,
шумна разпрания.
каверна (пят. cavcrna „псщерн") 1.
мед. Кухни-, образувана в орган
поради pяз-тшявя·е вя тъканите при
болестен иp-uoc, ΒαΒ-»·«- в Вазито
дробове прн туберкулоза. 2. техн.
Мост·— р-зшнровнс на сондажен
отвор.
кавернозен (пят. cavernosus) мед. Кой¬
то е с eтхн·н. с канари·.
кавьбрен {pуе. н-вЕр „eun·^) Санс е
съчетанното к — във рен н е н и е—
цирков артист, който изпъппиня сан “·-
ссли п вяОянии вомвря (отннмяпс той
о столп върху килим).
кавхИн (правълг.) ПpяBозгяpеeн енсша
аднивнстратинв— п всоивн титла, ни-
цо втора по -начснно слеел хапа.
к-еырмй (тур. kavurina) Внд дълте-
тр—йне нствс от нровкп, изпържен·
е еoбетвeн;ιrα си мазнина.
кагбт Μ.. cagoi) Лицемерен набожнин.
Н—г—тИзъм (фр. cagoU-sinc) Лнцеморие,
прссторсн- •—Важност.
кагулйп {cт фр. cagoule .покриване с
нниузkя. вя конто нмя дупки -а ομη-
то в устата') Чнов вн фашисте— ср’
'явна—цня нов Франция (1932—1940),
канте тврсрнвнр— πpc'peензнuтe двп’
жсвнн.
кадаиф (тур. kadayif от нр.) 1. Тынки,
снобе спеисвн тeетeцп няшен. 2.
Сладниш ст такива вишен.

oc адИнс
298
сндИыс {рp. cadence) L Отмерсн-ст,
такт. 2. Рнтым (в мTвuκн, тннц, стих),
3.	прен, Бннгcвβтмиo.
кадансйрам №.. cadencer) Он—внам
или означавам над—вс ; правя благо-·
ану»··.
кадансйрам (ст фр.) 1. К—йто се съ¬
провожда от н-л-вс. 2. Рнтнимвы, от“
нвpeц. 0няτcзвтмoц.
нндастрйнов (ст фр.) kcИтo со отв—сн
инн принял« жц кым кадастър.
кадастрйрам (фр. cadastrer) И-мсра-м
и вписн-н е кадастъра.
кадастрбн (от фр. cadastre) Оπouпяпвя
Вила п плътна хартия вн мертежи.
«ндИстыр (фр. cadastre ст гр.) 1. То¬
мсы едр-мящнОец план в— пс-ондони
•моти с ο··.— ня бонитета пн, a
пв-раыо п в— оОляпяве с аннон. 2.
OB-0mΕЦн снсдення в— дялов —бент,
съставени въз основ— в— в-Олюлеинн.
3. В древния сеят — списък ня ни-
uятт, новто подлежали в— даное ;
воден к- g a ст о р—еeΕдeннл зн ηη-
нр—еецнто изследванни върху рскнтс.
к—.Οη^ (пт. oadcтza) муз-. 1. Харно-
•ниасно нос - - сдавав··, еосто нанспн“ ’
вн възприеманото на завършека на
ЛЯДВНО по-голимо ИЛИ пс-мянно п—СГ’
реввие. 2. Ö инструменталнито есв“
цортн — своОсавн имнравив-цн-нц-
част, иатр-девн вьрху танатине· м—“
торинп с Врипявтов, βиpгтcзeн харак¬
тер. 3. Отбопнзявт почивна е музи¬
кално нр—нзводсыно.
кадём (тур. kadcm от ар.) Щастие,
сполука, еыснет.
кадемлИя (тур. kadcnli от нр.) kеΒтo
ысси mяетнe.
кадбт1 (фр. cadet) остар. Възпитание
ын средно военно т»нннmΕ.
кнлёт2 (стер. ст κcнетиттuнaвe· де¬
мократ) Член ын κoнетнтуии-в·oлв■
н-кратимнатн п-ртнн в лоревопюциоц’
вн Русин, еснто поддържана ца-
рнвня ; противник ц— рсв—люцинтн.
кадифб (тур. kadlfe от ар.) Вид мое
копрнвов, κoπpuвoыc“πнмт»вц пни
πннтмец нн—т с мое п тъст нъх ст
пицснат— повърхност.
ендИн (яр.) Верски и граждански сь-
зил у мохамеданите.
нйлмий (гр. kadméla gê „вени на К— -
дън“) Химически апенснт, -вян Cd,
поредев н—нср 48, нт. топло 112,41 ;
сребристоВи« мот—н.
кадмйране {αт тр.) П—кринаше с мета ■
пн надний за предпазванс ст ръж -
алсняше.
нндрАн (фр. cadran) 1. Слоимое мнсон
ник. 2. Цнфор0)«-т.
к£дри = калър1.
нндрИн (фр. quadrillé) 1. Танц с мотис
инспо т-ццун-щн двоИки. 2. Музин—
ан т-еън танц. 3. прин. Безр-зборв-
равноствянв вн чвπoβπиuu„ служещ·
и пр.
нИдро (нт. quadro) ризг. Овине—.
нйлрон (от фр.) КоИто се отваси ас
кадри.
кадровйк (ст фр.) ВоВынн.
енлрввйк (от фр.) 1. Войник от роден·
вата войска. 2. Служите:« е кадровин
стлан нн умрежленно пни нpegπpни■
тио.
е-дуцОВ (н—т. caduccus) мит. Хорна-
сон жезъл, обвит със знии, символ
нн търговията.
кадъна {гтp. kadin) Сопрут— на ту. -
мин ; туркнин.
eâлъpн (фр. cadre) 1. Пoотcявцилг
състав пн н-Исксн— м-от. който прев
вренс в- ввйна со п—позин сос за¬
пасните. 2. мн. ч. Постоянен състав
от κe-лнфнuнpaни работници е едно
предприятие, тмpoждΕHиe, оргявнвя-
цнн и т. н. ; κннлифнuнpaни работ’
вици.
кИдър2 (фр. cadre) Отдели— снимка сн
кинолент- илн епизод ст финн.
кадЫр, еадЫрсн (тур. kadlr ст нр.)
СпасоВов, годен.
кадърност (от тур.) Онcеc0цoот, год¬
ност.
ннзй (тур. kaza ст нр.) ист. Околия.
к—вНе (тюрк.) 1. Волев русин от Ук¬
райна, Донската област п др. 2. koe’
вин от тонн население. 3. прин. Ру¬
син, руски ноВинн.
казан {ттp. kazan) Гоним Вакърси съд -
казанднсИя (тур. kazanci) 1. Майстер
нн нотни ; Внеорджин. 2. Който ра¬
боти при н—вян, ннпр. ва внрвно нн
рянин, резон— масло п др.

299
каИм â к
казИрма {uгι casarina проа рус.) 1.
Страд— зн вoΒвиии. 2. прен. Некра¬
сив— вдавив, построена но шнО»«-·.
к-з-мОк {pте.) Украински п руски ·—-
родев тави с постанови) уеκopяβяmб
со тонне.
казейн (от зят. cascus „енpe·e") хим.
Блно или новжылта Оентымпс нещо“
стно, което се намира в млякото ;
нзπанзтня со в- прнготвнне ын пласт“
н—си, кнввнв-ва пенил— п др.
каземйт (фр. casemate) 1. Бетон·)
приернтне за з-п-зетво от артиле¬
рийска п санолсти— стрслён. 2. Бре“
инраво нoмemΕ·нe ва Овен н—р-0 зн
поставные вн —родни. 3. Под-анн—
пoмemeвнΕ е --тавр зн тeднвиβяцe
нн напитимесни а-те-рннцн ; -—тавр.
казимИр, казмйр {рp. caslnür) Лен
вълнов пп—т.
казино (нт. casino от casa .κ·ъmaβ) 1.
Итр—пен лен. 2. Клуб, тβΕеΕннтΕПвo
з-воаецно с ресторант.
инвиОнев {pто.) 1. З- сОноено, жили-
щв и др. — д-дев —т лоржнв-т- вн
ползуване ; аоржанон. 2. прен, Н--’
шамвы и поддържан ст вз-стта.
казуИлен {п-т. oasuâ1is) Снуч—ев.
к—зунпИвын {cш ннт. casus .елтиaй“)
Нeцнтмвc cBяевeвнo и— нсимкс в
снотн със случайността.
казуалйст (от ннт.) Нp1βыpжe·ин ын
ннзтanизм-.
казуйр {ынзι) Голям— птицт с вор-авН“
ти ернло п с пора, ноето припинят
в— косми (живое н Австр-нин, Н—в-
Гнннвл п др.).
казуйст (от ннт. casus „спунай") 1.
Специалист но kнвтнcтнняι 2. Опнтон
ла привежда доводи при н-лвне на
спор.
казуйстика {рp. casuistique ст лат.)
1.	юр. Р-агпожа-не в— отаспни слу-
чан от сылсВин лена (казуси) според
това, нае тряОнн да се рошат съглас¬
но с прннннте всрни. 2. Прилагано
еым отделните мастни случаи нн об¬
щи догматични пвпвжевни е сх—лнс-
тимеснетс Обгасловно и срелв—нск-н-
н-тн юриспруденция. 3. Прин. Наход¬
чивост вн дбe-aягeяетβя при съмни¬
телни п пожпннн нозажснни, хитро-
умни ивнионнuп при спор ; изноргнве.
4.	мед. Съвкупност ст клинически
ц—Влюдсиин върху пстсринт— ВН ЕЛИН
п еоm- болест y плнанкс ^^0·™.
казуистйчен, казуистически (от ннт.)
1.	Който се отнася нын казуистиката.
2.	Ннх-дмнн вн goннзятoпегвя при
спор ; хитроумен, изныртлин, запле¬
тен. 3. Интсрессш пс своят- рядеост
илн еебecBpязибет (зн Ocнeот).
кйзус (лнт. casus „случай“) 1. Случай,
весОнкпонон случай, посОиннаненс
пр0НВ11!ССтвН0. £ Юр. ОнсжВС И ВС“
оВнквовева дсл— е съдопроизводст¬
вото. 3. юр. ДсИствие, есето имн
външни признаци нн престъпление,
но в без слсмснти в— вин— п ватова
не подложи нн н-няа-ние. 4. мед.
Болест, к-ята представляв— интерес
по сесита рядкост п свесеОразцв.
кйзус б£ли (н—т. casus belli) 1. Повод
ан ввйвн. 2. прен. Повод ая епop.
новоа зя рязеяпнно в— отношении.
кИзусен (от пат.) Заплетен, сложен,
вятpуaннгeпoвι
казъртмй (тур. kizarima) Бил истца,
приготвен— от месс, масло плп овча
ной, пук, черен пипер и сок от чер’
вони домати.
каИк (тур. kayak) 1. Леден. 2. диил.
Внд шайвн.
каинйт (от гр. kainos „нов“) Е‘двн от
калиевите соли ; жълтеникав пнн
е-eтпoеue минерал, унотреОив-в като
изкуствен тор п е химическата про’
мишлен-ст.
кайш (тур. kayl§) Ренък.
кййзер1 {вeм. Kaiser, ннт. Caesar) Им¬
ператор.
кИйзер2 (вон. Kaiser) Свинско пушено
мeеб. оенлине е нервен нинор.
нййпн, еИВпо (вон. Kell „клин") Мин¬
но сечиво, вид енркн, с конто са
откъртват вътпнща, ынтрвшават со»
пред· товарене», правит се дупки вя
падне.·, парнпнин- са а-В—И.
нтВмй (тур. kayma) 1. Кылuнвo месо.
2.	Крехко мос).
ннймйн {ттp. kayinak) 1. Сметния. 2.
Гъст тврев слой вн сварен— е-фс.
3.	прен, Най-хубавсто.

каИмак£м(ин)
каймакйм(ин) (тур. kaymakam от ар.)
L Управител вн ок-зил, oeoпuΒенu
инн-пнин. 2. Заместник вн па-переш
тнpнннтвн.
ннИмЕ (тур. kalme от нр.) Книжна на¬
ра, банкнота.
нтИнйр (тур. Кепат) Отпадъчната нас—
нрп т-мене вт н—нрина от пашкули;
ср. фрив—н.
какавИн(ин) {ттp. k akavan) Глупец ;
в-плос.
какавида (фр. cocon) Линника, завита
е пяшеун, преди дн ce о развила н
шасвкемс.
енеаду (мнн.) Вил κн»тлeет н-п-г-п
със заран— мсвнн.
какао {иеn. cacao от менс.) L Тропи¬
ческо лырес, ковто достига до 10 н
височина. 2. Прах от зоринта нн
плода вн това дорво, от нойто ce
нрави шоколад. 3. Пптпо ст нян—в и
млянс или веда.
какогрйфия {πp. kakos „лош" и giâ-
phö .ниш.—“) Умишлено погрешно пп“
сан· от учител, зн дн намира тмΕнИ“
нот грешките п но този начин да ce
уми вн правилен правопис (неправи“
нов педагогически похват).	.
какодёмон (гр. kakos „леш“ и dâaмön
„ДTан) Зъл дух.
каколбгия (тр. kakos .лош- п iôgos
„слово") Хунт, злословие.
какотрофия {τpι kakos „лош“ п Тго-
phé „хряна") мед. Лош— хранене, от“
π-дв—нбот паради лошо хранене.
какофонен, какофонически (гр. ка-
kopHoiios) НсОлагазнумси.
какофония (пр. kakopHOnia) НсОн-тВ“
3“^·.
кИктус (лят. cactus от тр. kaktos) бот,.
Мв-г-галщпно гpбπпиΕеeo р-стснне
с хубави цвст-ве, мΕеΕегc стъВп— и
Водни пс него ; плодовете на никои
видове ce ндат.
калаазйр (инд.) Тежка еπuдeмuчeоeн
болест е тропическите страни.
капнёнпЫе (тур. kalabalik ст нр.) Нн-
ί напива, множество.
κ—ηά“ (тур. kalay) 1. Мен п конок не¬
тал с Олп цвят, зван Sn (ат датив’
скоте му имс siannuM), нереден но
мер 50, ат. тегло 118,70, им— широко
300
приложение: зн налайлисв-вв вн со-
лоне, зя опаковка, в огледалната про“
мишловост п др. В сплав с нол л-н-
бр—ив. 2. трен. Мъмрене, укор.
ннлямётp (фр. calembour) Игра вн лу¬
ни, основни— вн звуково сходство,
во с р-азнинс -вамспно ; остроумна
лвуеннеπнин. цпраСлвнио (Петке рита
в мошнатя = пет норита в чешмата).
κнлямётpйет (от фр.) Лице, което нв-
миснл еннтнОури.
Ннп—мИи (к. лат. calamina ст гр.) Ми¬
нерал, цинков силикат, есйтс содор“
жя до 67,4 % цинк.
нтпннйт {πp. kâlanos „тростика") Вен-
мснсню растопит, н—вто прилича ын
тръстика.
каламитбт {нятι calam lias проз вен.)
ЗлαиΕегиин. Вода, бваствие.
κнлн·gийίpнн (фр. cal andrer) ОбрнОот“
β-м с noм-mтн нн калавдыр.
е—пандър {рpι calandre) Валцова н—“
шиша в- сплесквано на пластичен ы-■
тери-п нн тънен пистона или вя .)-
сОртОвте— пя п-βоpанветтн вн листо“
ви материали, фабрикати и пслеОви,
зн придава·· ын гладкост, лыснаепиа,
навасошс нн шарен п др.
к—лаув (тур. ka lav us) 1. Водач, пъте“
ноантвн. 2. Пακнвнпвu, голяма масов’
никовя стрелна.
кнлвнвйзын (от сеОс.) Протсстантснс
християнско тмeннв (не инете вн
Ж. Кяпннв — 1509—1564 п.).
калвикйст (от сабс.) Привърженик вн
н-нвиннизмн.
наздырЫн (тур. Кн Id тгам ст тр. kalos
„хубав“ п drÖMos „път“) Настинея
ин улица ст цволнпнни е—нъпи.
енпЕ (тур. kalc от нр.) 1. Крепост,
укрепленно. 2. рсзг, Развалина от
сел··!!!·, страда п др. 3. прин. Н—-
неннатим.
КВзвенн- (фиш.) Енос нт κ-pвпo’фни■
сени народ.
енлОвра (тур. kalevra) остир. Пнитен
н-женн сОувна.
е—лсйлсснбн (гр. kalos „хубав", éidos
„енд“ п skopéo „гледан") 1. Уред
вов вил в— зрителна тръба, е конто
имн няколко отделна-, сложени под
огън ; п-ставснитс между тнх дрсОнн

301
цвотцп предмети д-ант р-зпнинн СН’
метрични оёр-вн прн движсннст— ня
тробнтн. 2. прен.. Бърая снннн вн
вem-, смлна вн рязн—оОрявни ни·“
матлсиин.
калеИдоскопИчен (от гр.) 1. От инн
на eнпΕΒдбенoЦι 2. прин. Бырав еоe-
пннящ со.
калейдофон (гр. kalos „хтOнв"„ éidos
„вид“ и phone „аeтkβ) Уред вя ня-
глсано изумяване на. внук-вите нопо’
Внинн.
калбко (от гр. kalos „хубве“) Оенко»
лапи· мъж ; диил. хуОавснно.
к—лОм (гр. kâlamos „тростнен" про¬
тур.) 1. Тръстика, нрнгодсвн за пп-
сане с мастило ; писане-. 2- остир.
Манне от ннвврнп за писано нн пло¬
ча. 3. Цев, масур за нненв-вв вн
прождн (отитнал— от тръстика, a снел
арена п от аорво, мотан в лр.). 4.
Фил-нет с пъпен от дърва за при-
сажанво. 5. прен. Cмeтнн. графа.
налендйр (пат. calcndarium от Calcn-
dac „първият ден вн всски НΕеeuв)
1.	Система ва н-нервнис вн нрсмет—
според гκpнïcдпиeеκн нбвгнpиmн св
прнр-дни нвлсвин (лΕ·-·-mнe, го¬
дишни βpΕмe·-. лунни фаз·). Спарел
тава имя и различни налеил-рн. ПО’Нв-
нeегви са: ю « п a п с к п н a н в в д a р,
изработо· от египстския умен Оовнгвн
п въвелЕН ст Юзнй Цеанр през 46 г. нр.
н. е. ; григориански е a « о и¬
д a р, п-нрнвен юлиански календар но
вронст— вн пап— Григорий XIII прев
1582 г. Порвнят со варима ome стар
стил, a вгарннт — вон стил. 2. Сис“
тснатниоски ук-антон нн нспинито
дни прев подип—тн с озннмяв-не ня
πp-зннuн, дни вн починен п важни
събития, м·«) синОдси спрнктимоски
еβвлe·нлι 3. Разпределяне нт ртОстн,
анвинаи··, спортни игри п ар. нс
дни, седмици п мeеeuИι
калбнди Снтт. Calcrdac) Първият дав
в— вссен мвевu у старите римляни ; п a
трънките к a н о ы - д п (ad Kalcrdas
Graccas) — никога {nанвжe 'ыpuнгe
нямали календи).
калёовшм(о1г.гр. kaléo) Каня, покан-
калимИвка
нам за торжеств— {оβ-тB-, празник и
лр·)·	,	.
калёсник (ст гр.) Лица, ноетс еннес“-,
коото кани.
Кали1 (··.,) Индийска 0-гннн вн под-
аеннстс царство, ив—Оразявява »сри—
с истирн ръце п -горлица от мерепн.
η“πη2 = напи“.
калибрирам (от фр.) 1. Опроаеллн
р-анср, нзнорн—н топемннт с ннпибьр
(1). 2. Проверяван лo,:eннигн върху
сеНз-тн па нзнернатслси уред.
калибриране (от фр.) 1. Проверяван·
равнеритс с калибър (1). 2. Нp-BΕp■
нн па сн—пн с рн-прсдсленин, катосс
съпоставя с зВсснютно тим·— octaa.
.—лиВрова· (от фр. calibre') О темно
спродолон енпиВыр, с тонне опреде¬
лен лн-нетыр пн ссмсинст— ын тръба,
цилиндър и др.
калибромбр (от фр.) Шаблон, мирна
за тегaн-βи“н·в вн нтпиОрн при нн-
соно производство.
калиВр—мОтър (фр. calibre н гр. mét¬
ron „нирна") Уред -- измерение вн
леёезнннтн вн жнця, мотании пистоне
и лр.
калйбър ^ι calibre) 1. Изнсрвателсы
н·егpтоeнт Вов снЯня зн прбвсрнваше
р—знорнто вн продмоти ст массе)
пр—нзн—лста— ; напнбронср. 2. Дин-
метър вн дулото и— цента в— втые“
стрози— —рыжие, изразен в см, нн и
цолово. 3. Дн-натор вн сн-рна пни
куршум, сообразен със съответното
орыане инн пушка. 4. ДоОонпва на
жица, топ п тынки метални листове.
5.	прен- Дебн-пнна, ^«вмл^1^^- солммина
.—3·'.^) {гp. kalos „хубав" п grâphë
„manaa“) kp-овoπнеeUι
калиграфйчески	(пр. kaliigraphikôs)
Kpa^c^no^nii.OCM ; красиво п мотзиво в—“
писан.
κнннτpΒрин (тр. kalos .атOнв“ п giâ-
pho „пннтт“, kalllgrapHla) Краснопнс.
кйний (тр. al-qali яС-л-“) Химически
опонент, знне К, пореден номер 19,
нт. тегло 39,Ю2; нлназов мотан сыс
срсбрист—Олл цент; вт въздуха со
окисннет лесно.
калимИвка (от гр. kâlymma .покрива-

к алимана
302
по“) Висок— цилиндрична шапен в—
православен духовник ; напсен шапка.
κнпuмä·α (от гр. kalos .хуВ^) Крост¬
виц-.
КтзиОпн {πp. Kalliope) 1. Муз— вн опс-
сн п красноречието. 2. прен,. ЕпимО’
сен нсезия.
калифбрниИ (от собс.) хим. Радиоак¬
тивен eнoмΕBт. п-релен ывнер 98,
зван Cf, получен е Калифорнии прев
1950 г. чрев ОомОнрапр—ые на кюрий
с нпфн-частиди.
кИпен (фр. calque) 1. Нpoвpнмнн на-
мсстнсв— хартин плп тънък птну“
иен ннтт за снимане нонин от мортВ“
жп и рисунки; ср. н—ус. 2. kбπиe,
ынпраеонс ст тян—нн н-терня. 3. изи¬
ков- Дум— или •вряв, прЕведев дос¬
ловно ст чужд евин, няпр. падеж от
гр. нтбоиеι
калкИн {ттpι kalkan .щит'") 1. Вид ри-
Он; намОазн. 2. Стрнхн, нявелЕна СЯ’
не в— едва страша. 3. Стен- на стр—“
Л— Вез врати и пр-з-рци, понеже о
—бърната към чуждо мнсто.
калкИрям (от фр. calquer) 1. ВывпрО’
изваждан ворху тынка хартии пни
платно рисунка пни чертеж ; ^•.0- »
пирнтм. 2. прен, Подражавам сляно.
калкулатор (пат. calculäior) 1. CneuИ“
—лист нс калкулации ; нойто състави
калкулации. 2. Сметачна н—шниа;
сметачен.
калкулпция («ат. ca1ou1atlo от calculo
.цpoемятнмβ) L Изчислявано ва со-
ОсстаИността в— стона п продажната
И цсвн. 2. Служба, конте ce занима¬
ва с и-мисловно.
калкулйрам (от «нт. calculo) Правя
княнул—цин, опрвделлм, пресмятан
оo0вешcΒнocтт— в— стона и нр—а-ж-
Ц-т— Й цОВ—. ' „ ·
калкулбзен {пнт. calculosus) КоИто ннт
камъчета, каменист : канкуно-ен
η ц с « нт — ВоОремнавозпалЕвно НО’
ради -Оонзувнв канон н бъбрекн.
к—помён (гр. kalos „хуСне“ и mêlas
„морсн·) Бил прах, живамшв“хпврвв—
сосдши- пно ; употребив— ce ентс еип■
но ртвся—битопц) п лввнвфокцнаннс
средства, a н техвнентн — при пра¬
вено на златни украшенни върху
порцелан и др.
калоризйтор (ст пят. calor .тoπннцнβ)
Част ст цилиндър— ын лниг-тен с
вътрешно гopoвe. н конто ce ваннпня
горивото ; запазите«.
калоризДция (ст пат. calor „топлив— “)
Насищано повърхност нн женлзо,
стомана пни чугун с —нунции“, зн да
пн ce прндядв ств·^-.·^ ; ср.
тпитнр—ыв.
налорййност, калорйчност (ст лат.
calo* „тсппнвн“) 1. Количеството е—-
порни н дадено вощо, количеството
тонпнна, е-ято дялсне вomo съдор’
жя. 2. koпн»Εетβcтo ансргин, πoзT“
ман—вн от гртм храиителоы продукт,
калориметрическа ббмба (ннт. calor,
гр. métron „ннркн“ и бомби) СтО“
мацан съд с лобозн стави, покрит
отвътре с платина илн вмайп, зя сн-
рсасзнне вн топливата, нрн конто
стан— •-'арниет- нт р-зннчнн BornO“
стен.
наноринётрнн {ннтι caior „топлива“ и
гр. Mctréô „оΕpнβ) Наук— зн онреде-
ллве количеството топлива, конто
отлслн инн поглъща олио типа прн
различии химични, физични пни 0нс-
легимни п др. процеси.
калоримётър (ннт. calor „топни!^ и
гр. iTétion „ыиpκнβ) Урал за измер¬
ване в— топлината, конте стденн или
π-гзыmн нзвeегнв тяло.
калорифбр (ннт. calo* .теннпы-“ п fc-
го .нoея'‘) 1- Урод вя отвеждано ын
топпнна ; топлопровод. 2. Устройство
за натрив—нс вя въздух е система
ва отоплЕНне, βΕнтнзнuнп и сушили· ;
състои ce от тръби, в нойте ce двН’
жн горешя ноля, парт иди въздух.
калбрия (от ннт. calor „теплина ·) 1.
Единица мирна ан количество тспзИ“
лн ; манна калория —— нанимаст“
нот— тсппнна, ис—Оходимоз— повиша¬
ваш· вя един гран вал- ын влив гр-’
лус поС; голям— калория —
количеството топппвт, необходимо -а
нбвпшнннвЕ температурата вн один
ниногр—н вод— вн слив градус нс О.
2. трен. мн, ч. kcнuмoотecтc топни -
ня, кост— ce развива прн гореве| 3,

$03
камбио
Единиц- зн н-лорнминт- стоИисст вн
хран-тт.
«слбфер (ыпр. ka1öpHoιos) {М·cгcπα■
лишне тревисто растение от сложно¬
цветните, пист—тн на носто ce унот’
ребнват н—тс нолпр—вк— на ястия.
каппн-йн(ив) (тур. kalpazan) 1. Наго¬
ден моеон, н—пн—н μ—ηβη, 2. Морзе“
зпнeu.
налтАк (тур, kaitak) Жена с пено ново“
aBHUB, вснсснни— женн.
кал£гер (гр. kalôgeros „д-Вор етнpeuβ)
Монах.
«“лус (ннт. callus ,мазол-) !,мед. Но-
нooBpязувнmн ce коства тыкни, конте
споява давате части нн счупена кост.
2.	бот. Н-вoбёpнзтвнвΕ, нарастък нн
растонин, нойто ce сОр-ауна при в—-
рянвви моста от дсловие п нараства¬
не вт съседните клатен.
«Алфа (тур. kalia ст ар.) Завантмин,
•който в минал чиракуването, не orne
но в станал майстор; пан-щипе вн
найстср.
aBn^“ (ат лят. calx, calcis „вар“) Хи¬
мически вномЕвт, зине Са, порвлвн
номер 20, -т. теппс 40,08 ; оpвBp1етС’
Влл мат—«, нойто влиза е състава в—
наро“™^ мрамор п др.
халцИна (от ннт, calx, calcis) Онн—β нн
опав— с няпцпИ,
халцинйция, калцИране (от «нт. cal“
cino ,πpeнp■ьm—н -вън вар") 1- ПpΕ■
epъmнвв нн моталите е окиси чрез
изгаряно пнн достъп вн въздух, 2.
Превръщане в— нар. 3. Н-грин-ве нн
тебешир, в—р, ссдн п др, вя отлепя¬
но ст тих вола, нъгзegвтoκне п др.
4.	мед. Знвдртннннно.
калцирам (от н—т. calcino) мед. Нoκ-
ривнн с калций ; вязлр—няням,
калцИт (ст ннт. calx, calcls ,нар“)
Твърде разпространен мнвврнн, ной-
то съдържа варовик, мрамор, «син¬
коп- женезо, мянгав и др,, с тснннв
приложение е живота: Ов-цвствитв
ну кристали, варпинни uен-ыаенн
шн-т, ce употребяват при напрана вн
cнтuмвонп уреди» ск-знатн мас— опт“
жп вя стрептолвы материя«, вн тор
ижр.
енпЫн (т7р. kalip) L ПpuенoоoBнввuΕ
за стпинане в- вдвосВр—вни нредмО’
ти. 2. Напран— аа сбтлпнив в— обут—,
шапка п ар, 3. прен. Еднообразна
мярка, шнОлсн.
калъф (тур. kilif от ар.) Кутия пнц
покривка, направена спарва външна¬
та форнн ня инкой предмет, за ля
го вази.
к—зЫм, кнзЫикн (тур, kilaç) О—Вн.
етпИскя {ρуе.) Открит— копа с четири
козепа вя висок· пружини.
к-м“ {ттρ. kama) П-ж плп мoм» остър
от двете страни.
иймар— (тр. kamaia, пат. caméra) 1.
HapoAiio съОраннс, пярзнновт ; депва
енн—рн в горна камара ( = свият) -
2. Мястото изп сградата, е конто
зассдава вярването собранно. 3, Из¬
борно учреждение зя повдигано на
инк—И клан от ст—пянств—л·—.
ннмИр— (гр. kamâia) Куп, грамада -
намнрйд ^.ι camarade) Другар,
ннн—рйпя (нсп. caMa'llla) 1. Партинт—
от приближените нн испанския кртп
Фердинанд VII. 2. прен. Група прид’
норнн, нойто влияят върху управле¬
нието, нате използуват снснтв Вппвни
стнсшенин с държавния плана. 3.
прин. Кзиκa. НЕЧЕСТНИ хор—, КОЙТО
мрез интриги п но нсмсстнн нътища
бн-зв-г впилите върху държавното
управленца,
нтмОвзт (pте.) Плоска pпBa. н—лт—
живсе е салони п сладни ясли, с очи
сано нн едната страна ; е—знаи.
нтмОАнн (игр, kambâTa от ит. сатрапа
1, Гепнм анонси, мадо· църковен
звъ·eu. 2. спиц. Предмет във вид нн
н—мОнна вя тсхпичсски цвни.
намбиНлов (ст пят.) РавнЕнен; н a н 6 п¬
азов курс— разликата между неесг
вито п нуждите платежни оpвaетнт.
нймбий (е. ннт. cambium » равняв—-)
бот. Сз—И от Върза развиващи ce
клетки, еоито ce в—мират между
дървесината п ликото в— лъревт—тн.
кАнВис (^1 cambio „ртзмяна") фин.
1, Чек, нoппин. Оаневота и др. ^b-
нп книжа, платими н други държане
п прод—н—нн в— мсстнин пав—р· 2-
Цвиата, по нонтс ce купуват нужди-
камбИст
304
то цопни книжн, 3. Равзина при про¬
веждано вн суми от един държа¬
на е друга.
камбйст (иг. cambasis) Тъpг-вeu на
цопни книжн, борсов —ТЕНТ.
камбуз {хoн. köMbuis) Кухня вт нс-
р-В,
k—мёTp (тур, kanbair) Гърбав,
кИмволен (нвм. Kammwolle) 1. КоИто
ce отнася към ептчевн нызна изп в
от нз—мевя ныл·-, 2. треп, Много
πpeuнзeн» внебκбннмΕегвeн (зя възвен
пп—т) 3. Който търгува с нямноннп
платевс.
камгИрен (нем, kammgair) 1. ИзраёВ“
тон сане от долговн-нивстя вълна.
2, Нpeдннзнтмoн -а пзр-Оатв-ве вн
прежда пни плат сане от дълга ηλη-
ион— вълна,
н—мЕд {гp. köMMldion) Гост еαн» по“
пучнинн при нарнвиеянв плп вясиия“
•в вн кората нн никои дырнет- (—.—-
цпн, мсреша и др,), след но·™ ce
втвърдина ниспо бързо : пвπбпвтвн
ce в техниката зя позумяннне ва лс-
ппла, за апретура, е зиг-τpнрнитa
и др.
н-мСнии (ат собс.) 1. Растение с крЯ“
сини Вони, розови ппи морвови цве¬
тове (донесоно от Азин н Европа от
мисионер— Качени), 2. Цветът на
тена р-ствнис,
к-меп—пИрл (тр, kamC loparda lis) Жи-
р-ф|
кймера (л-т. caméra) 1. Празно затво¬
рен— пространство е уред, м—шнин,
нρиеnoеc0яeнue. 2. Стая, от-u»ня»
м-зно отделение със специално нрсд-
ннзнниение, 3. трен, Преграда е д—П“
натн нбзбвпнн нн сорцсто, 4. Вьт-
рошната част в— ухото,
е-морИпн— работа (ат пат.) Научни
вянинниин.
камерални науки (лат. cameraUa) Сто¬
пански н-тκп,
кйнерн бёснурн {лaт. caméra obscfîia)
Ti.Mita станмет нов ривимeенu ннОи-
пст ; тынна кутия ня рoгcτρнрuмeеκu
анзрн I“.
кИнсрдцпвр (нвм. Kammerdiener) До-
нашсп нлн придворен слуга,
кпмерен (от лат. camera) 1. Който ce
отнясн л— е—морн, синОдсн с нанеря,
състоящ сс от нянсра, 2. муз. Нот—“
лнм но oёем» иапъзвнн-в соло ппп
ст мтлън Ор-В изпълнитсли, 3, Прел“
ннзвнмен за малые кръг слушатели,
4. Кейта нвнъзнлнн намери— музика.
камериср(ка) (фр, caincrlère) При’
служен. или инстни в— стан е хотсл
ппп е мастов дон,
кпмерлаксИ (нем. Kammer н фр. la¬
quais „заесИ“) Старши прндъврсв na-
ec“,
камерлинг (нем. Kam merl i ng) Карди¬
нал, нойто управлява папсннн прос“
тон нрн неговото бняк-нтнвавс де
избираното в— hob папа.
κИммвPМTиκa·г (βοή, Kamмeιmus1a
kant) Придворен нуаннавт,
камертон (••'н. Kammerton) L Уста¬
новена нбрннзнн внсвмпп— нн тона.
2. Маяка стомнпс*·— вилен, конто из¬
дава винаги одни п сьщ тон прн
уд—р н твърд нрсднвт, понеже нрави
п-мис опрсдслсни трвнтовин е еeκтB’
да ; служи зя лава··· вт тен пли
настройвано нт инструменти,
κ-оepфpнт (нем, Kammerfrau) При¬
дворна дама-госпожа.
кймерфроИлаИн,	камсрфройлина
(вом, KaMMcrfräulcln) Придворна дн-
ыa-гбепoжиuя» ль!'1ерн нн нидев са-
нонине.
камерхср (нем. KaMMcriierr) uctn, По¬
четна титл— и— придворен чиновник.
камсрюнгфср (вон. KamMerjungfei)
Приав-рва д—мя-госпожица.
кВмерюнкер {цeм. Kammerjurkcr)
ист, Почетно -навие за придворен
»HBCHHUH, еосто в нс-л—звс ст кн-
нopаep.
кямСя (фр. camée) Украшение нов вид -
нн Орошен изп в— простев, м—ст ст
агорзнца, ияправена ат благороден
пни полуОянт—родвн нянык с нвпъК’
•япп п художсствсн— изр—В—тевп
изображения на м—нешка лицо, Β^-
ηη, uвoтн» место красиво cuнoтeнu.
н—миаНри (фр. oaмlsaιda) ист. Фрон“
ски хутенот-и от свлски произход,
нбвтс повдигнали въстание през
ХУНГв.
305
енмйзнл (н. «ат. canasia) църк. Дреха
вя прислужник през врвнв нн О-т—’
служение е κ-гoннмΕеκн църква,
камизбла (нсп. «μ^οΙϊ) Къса жснска
нни летсна дреха с ръкави.
нам“·- (гр, käninos) 1, Огнище* или
открита немея, които топни стаи и
иaмemeннe с пламък. 2. Зидана от
глинени иди наpuΕНяваβн пленен
стайн— помня,
камибн (фр. camion) Гоннм товарен
тнтсмобнн,
енмибнЕте— (фр, camionnette) Малые
товарен н-тсм-Вин.
ннмзВт (фр, camelot ат гр, kâmêlos
.намина“) ДеВеп вопнев плат.
етмОрн {нг, снщатта) Тайно общество
с нpΕеговнн цспи ; но пнсто вт ВяН’
антсн— бpгнвнвяинн е Неапол проз
XVI—XJX в,
кампанийски (от фр.) Извършван Веа
план, шсснстсмЕв.
кампИния (фр. campagne ст лят. cam¬
pus „поле") 1. Бαе·ΕB поход, ваеннп
леИстнин, ноИна.	2. Организирана
дсйност вн изпълнение нн -нту-зня
ббmeетвeнб-πcпнтниeеня ннп стап-Н’
сна задана, 3. Организирана ВерВа.
ннмпВш (фр, campêche) 1, Вил дърво
от Централна п Южин Амарина, минтс
дървесина служи зя бонансна··, 2.
Пнсл от тонн дыра—. 3. Екстракт ст
плода вн нампеш-во дорно, н—йте
служи като аыбняно и Оатрнлв— НС’
щаство при ножарската промишле¬
ност.
кймпинг (англ. camping) 1, Форм- нн
—рганн-нр-ва помнен— групово сред
прнрва-тн п с л—герунянЕ вн открито
е напатен ннп дървени О-ранн. 2. При¬
способен п оВаннелен п—дсл—ц ая спи¬
ране близо до прирадат— прн автенв-
Онлсн П МOТ■OUHkПΕΓeH турнзон,
кампоси (порт,) Бразилски стани.
камуфлИж (фр. camouflage „маски“
роен—“) 1. Воснн— мяеκнpαнκя. прн
която предметите ce изписват с пет¬
на и ивpтн. в— да не могат да сс
забенивн—т отдалеч. 2. прен. Пpеегρт-
в-не, npненбебBяв-·е.
камуфлст (фр. camouflet) L воен.. Под¬
зоной нарнв, мнет— дсИствно не пр—“
20 Речник на чуждите луми в ббълпрекия език
канал
пимян- в— нбBΌpхвoетгн. 2. прин, Нс-
вмннвзи удар,
кИмфор (ант, campSora от ар.) I. Про-
враино с характери- миризма Beine“
ство, п-лучненно от κямраp-нагo дор-
во и то нвнтегвeн начин ; им— теннне
ирипежввнв н мс*дццныат— и техни¬
ката. 2- Разтвор от такова вemeетнc
е спирт или растителни наспа,
кймфоров сппрт {cг пят.) Разтвор на
камфор е спирт,
нИнф—роно масло (от пат.) Равтнср в—
камфор е растително м—спс ; служи
като псмобве средство.
камъш (ryp. kamt?) Тръстика,
н-н-. кънН {ттp, kana от ар.) 1, Рас¬
тении е Азия и Африка, които дав—т
багрилно жълточервено вomeетвo, с
есето местните житслн Bюялневнг НО’
еятa. всктптв п тялото си. 2. Бон -¬
НСС-,
канавй (фр. canevas) L Рядка и апрс-
тирава пянумня тонап, минтс вишни
леси— ce —тОронв;-'· и ивнишв^т ; слу¬
жи зн Вроднрянв върху друг нпнт.
2.	трен. Основна идея нт πpбнзвeдо■
вно ; бсвана.
канавйца (“··. kanavaza) Твърдя мре¬
жест— тъкан, конто oc· тncтpeBннн
кнто нcмomвы натори—л прн шноне в—
дрехи,
канавка (рус.) Дълъг неширок ров,
изкоп кря“ ньт; хеилсн.
н-ийдски бапсйн (от соВс, п балсам}
Томи— силна пстлнна смснн, конто ce
παзтиaвн ст канадската опт, наго В cc
р-арнвв- корн'тн ; употребява ce зя
слЕпване вн нсрцспяи п др.
ннийн (лят, canails „троВа“) 1, Изкуст¬
вена корптс — открито или а—крнто —
вя нзтнчано нлн събирано нт Hcg—,
цв»негoтпи. таз н др. 2. Изкуствен
прокоп между мсрот— или .εκη, но
който сс аннжат плянатслин съдово.
3.	Teeeiι морски проход нажау Дв—
Вряка ; празна, 4. Непрекъснат— ВН’
родени тръби нн дълго р-вствнине за
пре*ннпявзвЕ пс тих вн гoмнoетu. 5.
Съвкупност от уредби, н—втв служат
ан влсК1ф1иссня връзка между Два
гонки ; ннини. 6. Кухината вя цев вн
огнестрелно оръдие. 7. анат.. Всннн
χaнaлнзâция
306
дълга кухина, пс която мнинн—т βη-
какви вomoегнн. 8. трен. Път, срал’
етнc» начин нн достигано в— цвmo.
9. Водопровод, еодонровалнн трыВн.
ηηηηπηβΒ^η (н—т. canälls, фр. canali¬
sation) 1. Система ст тръён п цoл-
аонин н—пвлв -я oгkяpн-лe от ынсв-
зено мнсто в— цв»негагин п BΕ»негa
водн. 2- Прокарвано в- канапи.
канализИрам (фр. canaliser) 1. Сы—0-
ляв—н с канали, пронтрнан наняли.
2. Опртвнм корито на pΕκя. за ла но
ce р—внинн, 3. Правя ппянатонов. 4.
прен, Ннсомвтм ня пряв ныт, дан—н
правилна вясснн, енравян.
ннвйнен’ (1·, canaglia от «ат. canls
,нтчeа) Мръсник, нор-янсц.
ннвАн (тур, kanap от ар.) 1, Връвчица,
сиджимкн. 2. прен., Мыравл ; нървв-
«·“.
üaHané (фр. canapé) Вид ш—nнuпpaв
стон с облвт—ло зн нин-лко души ;
софт,
навар“ (тур, от нсрс. kanär ,0.1'-)
Генин— и стръмна снтня.
■xaHäpHC (ст еoбе.) Пойно птиче с жълтя
перушина, дoвΕоe·o ст kявнpеκнтв
острови; отглежда ce е стан,
хан4т, канИта {ттp, kanat) 1. Крине на
вр—тн или на пр-а-рсц; дысмсы ка¬
нак, 2. Дос»··— ритла в— нона.
нныгйн (тур. kangal) Свитые от теп,
шин— п др. жоловни прыти.
н-вдЕп- (ннт. candcla БенΕmн) Единица
мирна вн синнтн вн снстлцв-т— (ст
1948 п,), рани— на 1/60 от сизятт нн
свстлинат—, излъчваш- от 1 см2 нс-
выpхнcет в— —Вселют·) мерив тллс
при тeмπвpaттpa в— втвьрлнвнно ын
πнтгнннтa 1769°, варима ce нона еβem.
кннденйбър {ннг. oaтde1αbιuм) Свem■
вин с ынеспне р—меин за много енвmu
нлп oнoнτpuмΕеeи крушки ; много’
овemвнн,
нИнджн Стур, kanca) 1. Кун—. 2. Въ-
днцт,
яандидйт (ннт. -candidatus ,с била ара’
ia*) 1. В дренинн Рим — пнцв. нсвто
сс готе· да бъда набрано зя винен
държавна служб— {тc ce оВнимннс с
Винн дреха), 2. ОпрелЕпон- пни тет-
,вешс сс· лицо л— Β.·^ -Известна длъж’
Hбег» вн нзОнранв в— инкой нсст, вя
приемные е организация ; н a н д u-
дат на науките — вървя в-умы-
етвнeн» но-висн- от доктор ; офи¬
церски кандила' — остир. офи-
церск· мин, по-внсон от πoaπopтмин.
Н-вдид—тИртн (от лнт.) Поставнм ктш-
.•латурн, нрсал-тан някого да Выло
н-Орны,
eт·aнднгTpт {л—Тι candidatU'-) Излня-
вянв ын жвляцне за аавнаве вн пв-
ностсв пост чрев ввОор нлн в-внн-
менно.
кандърмй (тур. kandiimak) Утоварлне.
κ-·Βπ-1 (^1 canneПа) Корн от арома¬
тично трбпнио'сн— дърво, ноетс ce
употребяват като нелпранк— вн нстни
п сладни, е нел»цппaтa» п—рфюмв-
рнитя и др,
н-нЕлн2 (фр. cannelle) Крап, запушалка
зн Вомва, н—цн и нoдоб>πн,
н-нвз!0р (фр. cannelure) Вертикалов
жлвО н коноп—.
кнннВ-п (нсп, canibal от пвд. cailbal)
1.	Човекоядец. 2. прен, Жесток но-
неe. варварин.
н—внО—пИзын (ст нсп.) 1, Човое—нд--
ств). 2. прен. Бяpн—pегвo» знΕpегнo^.
жестокост.
КанИкула {лнт. Canicula) 1. истр. Оы-
звовдното Кумо (вpeоeтo ст 22 юни ло
23 август). 2. Бяκявцнл вн умсОви
зяведовнл.
н-в“н=напнн2 (1).
н-внИн (фр. cancan) Естраден тннц с
неприлични двнжевнл.
канкрИт (от ннт. oaтceι .рак") Ве-мс-
ввн норсни рак.
н—вер—йд {няш. canoeι .p-κβ п пр. éldos
.ннд“) мид, Рак вн кожнт—.
енвОв (нигл, canoe) Иадыпбнвн ст дъ-
вор «сан— в— евβвpнoноepнκн·еκнгo
ήη.ηηη^ ; м—пен лодка с едно весло ;
ср, навт»
к—нВн (пр. НапСп „пр-еино“) 1, рил,
Църковно πpтнинc. тегннcβoнo от
нлaешaлнтe или uоpeoнннтe отпи вн
вяр—тн п оОрвлнте ; решенно в— цър¬
ковен събор. 2. Списък вн КНИГИТЕ,
прнвннтп ст църкват— вя снощен·.
3. Цорковвн посви е мост в— сестин
ннп нн нр—ввнн, 4, изк. Съвкупност
307
кантин a
от художествени похвати и нpннннн.
задължителни за изкуството е нвввст-
нн епоха. 5. ОВравцанятн ст-тун До-
рнф—р от Пониннвт. 6. Проверен п
-к-нматвлн- тегнн-вΕH гeнег на про’
нзнслсвинтт На алии нис-топ, 7. муз.
Многогласна мтзнkя. при конто всички
гласово изпълняват едва и сыща мало“
дин, етте з-нсчвят одни подир друг
вн npнцu1иa в— имиттцинтн. 8. прин,
Правило, аннов.
к-вонйда (фр. canonnade) Часта артИ“
зерийсна стрелВа.
канонСрка (фр. canonnière) Оpнвц1твз■
пс нтзьн Врсвнр—н новисы кораб с
—ртилсриеснс нь—ръжсннс, коИто деИ’
етвтв— в плитки воли п Впи;-- до
брега в- морет— нни роен.
канонизйция (κ. н—т. oaтoтlsatlo) 1.
църк. Прпчислинавв кьм свстинто,
2.	Уз-есинвяно, превръщано е пра¬
вило.
е-нонизйртм (ст гр.) 1. църк. При¬
числявам към СВЕТЦИТЕ, цpиввяннм,
2, Узаконяван, npизннннн. придавам
сил— нн авторитет.
канонИк (κ. лат, oaтönlous) 1, църк.
Предстсител вт натодр-пн, гл-вон свО’
щонин е ннгαнн»eеκн хртм. 2. Кинга
с църковни нeев-НΕBнн. 3. СпециН’
лист но църковно нр—нв, повинен» вн
църковните нян—нн,
н-ненИр {нoы. Kanonier) ист, Редник
е артилерията ; топинн.
канонИст (гр. kanonlstés) 1, църк. СнВ“
ци-лист пс църковно прана, 2. Който
установява образец.
канонИчески (тр. kanonikös) 1. УстН’
ненов от църковните канони. 2. Който
—пива е закова. X Прист зн образец ;
общоприет. 4. Който ce атинсн ле
к-нвинтв ; каноническо пра¬
во— църковно право.
нИнски (от гтp. Ннп Вкрын*) О—но е
сън·^·«) нн щн кански —
ннням ог оти-ншнв, рена от ужас,
е-нт (ввм. Kanic) 1. Цветен шнур, —0’
шпека нс нр—я илн шев— вн форма·—
облекло ; ширит, πяΒтнн. ивица, 2. Роб,
край,
кантар {ттp. kantar от нр.) 1. Урва зн
мереве пл тежести. 2. Тсжсст от
56,45 кг н Турция, 44,95 нп е Еги¬
пет, 45,36 кг е Етиопия.
н-иттрИ.- (пр, kantHaris, idis) Испан¬
ска нух— ; —т изсушеш-тс В типе ce
πoлт»яв— строввв прах, нсИтс нн-
π-н-вв-възBтлитeпвп еβ-Иегβн,
ннитарндИн 0'., kaniharis, idis) Отрова
от нсн-псе— муха,
кантар и<бн {лят, ссп ta urium от гр.) бот,.
Р—егепне» зсмеВ·— бнннт с жълти или
морвспи цнвт-ве ; ввывина,
н-нтйт- (нт. cantata ат н—т. canto .нал')
1. Музикално пронвнедевио ан повыв
(прсз XVI и XVII в.), 2. Гснлнс му-
внназнс провзвоаЕНне зн оcпнетн»
πeнцн» хор п -рнес·'.. (рндно само
зя солисти и хор, снме зн оcнucгu н
оркестър инн само за хор и бреес-
тыр). 3. литир, Тържествено лири¬
ческо егнхoтвopвннe» е ностс ce bob-
плен събитие ппп лицо.
кантатИла (от нт. cantata) Малка кан¬
тата.
кантйтор (ннт, cantator) Пeβвu.
кантатрИса (лят. canTat'Ix, Tels) Пе¬
вица.
кИнтЕЛО (фин. kanicle) Кнpoнoарu.веκо
струнен инструмент, неИто нринимн
нн гусла,	"
кантианец (от собс.) Привърженик на
кантианствот—.
кантианство (ст оoBе.) Иgв—пиошиивеκc
философско уиеынв в— Кант (1724—
1804 г.) нн-негаен'· πoенeдcвaгeпп,
κ-eгo в било няоoиeнc npαгнн рpeв-
енигe мaгopн-зuегн и нгeнетн от
XVIII в, То признана оьщeегβтнянeтc
ня пролмстнто навои нашвто соава-
цue. но пи -Внняна за ноно-ивв-анн,
Пространството, враното, πpнмивнoет“
та u т, п, ив са оВвктннви форми вн
еыmeегвтв-нΕт- на снмитс нpвgмoги,
a са нпрнсрвн ферми вн •—шат— со-
звавно.
кантилЕнн (лат, caTillOTa .нссен') L
литир, Лнрнка’сннмссн— френска ВН“
родпн песен; нвсвимн—, народна цв*
сеп. 2. МЕлодичност ; нл-нна мелодил.
н—втИин (фр. cantine) Мнсто нрн ηη-
внpмя. тчнзнme» фабрика, затвор п
кантомания
308
nбнcбвп. къдсто ce np-д-βнш неща в—
ядене и писва ; η—βκα.
кантомания {ляшι canto ^01' и гр,
Mania .лудост“) Луда страст към
нвенв.	'
ктитО· (фр, canton »окръг“) 1, Слу’
жеВня жилищна сгряла ын желез—’
пътен или шосеен кантонер. 2. М—нкн
пастроИн— зн внеeгpнмeеκи тp-вераp’
маторни соврожвпнн, 3. Вън Франция
п Белгия — agннвнетpнтнв·— един·’
ца, по’Паняма ст вашата oBmннa» не
по’мянкн от оконнн, 4. В Швейцария—
нсина отделна доpж-ннua вн федв-
pяг1β·нгн република.
кантояИлсн ^.ι cantonal) КоИто ce
бΓΉЯ0л до кантон, ·pивнgзeжтm вн
кантов.
к-птовёр (фр. cantonnier) Н-вям на жп,
ЛИВИЯ ИНН Ш0еΕ. НОЙТО прВВСрнвЯ ИЗ’
πpявпoегг— нн потя, поправя маннита
повреди п ая нα■πoзвннгв еыcёmянн ын
спредвзецн служба, кнто предвнр·’
топн— пн вгражда сос сигнални знаци.
кантонИст {нвн. Kantonist) 1. БcИншnнн
оив» нойто ст рождение ce прннреН-
нап кон навивате ведомство и ce под¬
готвян вя носния служба е специални
низши тмнннmн (е Русия до XIX в.).
2. трен, Лице, нoeгo чoетo менн по-
знuннтв он. вонествниен мснсн,
кИнтор (нтт. cario* .певсц") 1, В кн-
гoлн»Εеκнтa uоpκнa — ΠΕHΕи, 2. В
синагога — ппнвен πвнви. 3. В прс-
гoегннгеκнгн църква — умнтел но цър¬
ковно нсеве п музика.
кантбра (фр. comptoir проз pте.) 1. Тыр’
т—нсно знведевио, търговско писа¬
лище. 2- Р-В—тшт стан в— ндвокнт,
гоpτаιвщ и др,; Вюре,
кпнтус, мн. ч. канти (ннт, cantus) литер·
Стнхoтβвpвн1Ε. наИ-моста на ннтинскиь
пнс—вв зя виней торжество· ентм-й
(прев XVI—XVIII в.).
кану (фр. canoë от шндинш,) Вел епopг■
вн лодка; Q. кспос.
напуйст (от фр, пт. careclsto) Он—ртвы
сьстсзято’п с кану.
капцсларйст (от к. пат. canccllarla)
Лицо, ноето служи в кяпцвлррня.
канцелярия (нт. cancellarâa отлЖ can--
oeil1 eiipei'PMKH“) СлужеСьо нОжещс-
внв в умрсжлснне; —тлелсинев- писмо’
βoдегвo п двп—н—аство на сдво уирож-
лсние.
канцелйрски (ит. от к. лат. oanoel1ar1us)
1. КбИтв ce отп-си ас eянueннpнн.
пpн·ядзeжнm в— нннцслярни, 2. прен.
Сух, Воздушен (за стил); мoтнuн.
изнсн—в (вя поморе).
канцеларщина (от е. пят.) Фαpняннзыо
в нн·цc'Пapcκггн р.—Оога; петоeегeв и
преннясн фармязнаын.
κ-ниeз (псн. Kanzel) църк. Аннон.
нИвцер {пнш. cancer „ран") мед. Ртн,
злcκя»вегпвв тунор.
канцсризИция (фр. cancérisation от лат.)
мид, Превръщано в р-к; р-еаоВрН’
зун-не.
каНцЕрогенЕН {п-т. canccr „рак“ и пр.
génos „род“ мед.) Който причинява
Bαзeеггa рак.
канцерология {зят, cancer »рак“ н пр,
logos „н-тkн") мед. Наука зя ртн—’
вито з-Возисяння.
еВвцлор (нс*м. Kanzler от лят.) 1, Прел’
сеа-топ вн ннnнеτеpеκнл съвет (в
Горн—нин до 1945 т., a ст 1949 г. в
ГФР h зругадс), 2. В никои странн —
ннниссор- 3. Ннмяпвне ·— канцела¬
рия, главен касиер-домакин прн пет—-
цня. 4. В царска Русия — внсш трнж’
лански мин,
канцбна (нт. canzonc) 1. Вил «·.·-
моснв етнхαгв-peинe сос строго тетя■
воввнн форнт и пюВовнс съяоржн-
инв през еpΕД·нгв всконв. 2. Вокална
или инструмснталн— нувнеапв— пиеса
с песовои характер, место п с вяроД’
ни мстнен.
н-вц-нЕт- {ит, canzoncita) Манн— в-■
е-ннн нлн 1·етpтнΕ·т-л·a лирическа
ну-ин-зна пиеса с насснвн характер,
H—Hb—H (псн. caTon) ДояВонн, гиеня
ремня д-лнва сос огpь>мнн» чeегc егъ-
пяповндни склонове ; пролом, ннн■
ыннсне гърло.
канй)л (фр. canule) мед, Тръбичка,
оВикн-вЕНо стъклена, ан проникваш·
в кухни— в— орган.
каолИн (кит.) Биля парценян-β— глина,
ст к—ито ce правят πopueнннoнп и
рялнеoвu -цзлвнин.
каолинизация (ст ннт.) геол, Прсвръ-
309
капитал
щ—нв в ктопив вн енннннгн мраз нЗ’
вeгpинн·o.
каолинИт (от кит.) Минсрян от трупата
вн налннте aнтннвнвви енп1κнтн»
главна състави— част нн ваесмот—
тлнни ; важна сур—нншн зн керамич¬
ната пронишлешосп п др.
кап 0.1 cap) гиогр. Hoc.
капамй (тур. kapama) 1, Задушен— нссо
с пресен лун. 2. Бознссно ястие,
приготвено от рязлвмнн зеленчуци
(кронид нуe» картофи, спанак и др.)
п подправки {ивpвн пипер, κepeннв»
дафинов лист п др.).
н-п-н (тур. kapan) 1, Урод зн псвене
вн жнвотнн ; клопка. 2. прин. Улове—,
принен, примамен, хитрина вя ·--
мама,
капандура {гуp. снрашна) Пр-варец
или вас'.^· oгн-p нн тяня· ва оснеТ’
леннв.
кйпаро (ит. сарнгга) Д-девн сум— срещу
уговорена цснн нате гаранция а- нв-
нъзненно ыа παkтпκaтa ; прсдпзнтн от
уговоре·—™ цена на егонн,
капацитет (вен, Kapazität от ннт. ca-
paoltas „еп-е-Bκαеτ-) 1, Вмеетинoет»
оВон. 2. Отзниен по-вав-м вн вонхс;
я“г-p1гeт. 3. М-ксннанно количестве
етaнн. нойте едно фтОрнми) а-воленне
•пи пpΕд-pнигнΕ ноже дн пр-н-ввав
за опредслси— арсне. 4. Мощност,
сила вн м—шнин инн уроа.
нИнеп (вам. Kapelle) 1. Генянн кръгла
инн ениπоoвнднт '—ва ст огнеупоров
м-торн-з за стдвяува ва благороден
мвтнл ирез к-пепнрнвв. 2. Манен,
плитка и шупнсста наипмея инн маш-
e-, н-нр-вен- ст пpееув-нн κбогнт
пeпвп. о-πвΕ3нг, цимент и др.. есятс
служи за количествен) опрелезнне в—
еpeBp-гc и злaг-тo в сплави с други
МΕШHПH,
енпОнн1 (к. лат, capiHa) 1. Голям “И“
еok-kβяпнр1цнpaн ивпылвитсзскн к)’
пек'нн (предимно харав, a па-ряде—
бpeeегpаβ ннп смесен). 2. Църковен
хор в нaгапнивеня иорнва (па имота
нн мястото, .0.0'0 в стоял). 3. Малое
аптнр, пяр—епнс, uъpнвнuя.
капСла2 (от ит.) Шапка с ввршрврнн.
капслИн (к. ннт. capcI1S^i^s)j/g^j^.#i 1.
Нoмomннκ в— евemeннн y натопи-
интΕ. 2. Овemeвнн при домашна църк¬
ва (в Англия).
кАпелдинер (нем. Kapdldlener) Слуга,
но“'— проверява Вплети прн вход вя
TнeеΕзнгΕян1 заведения, театрални п
καнuΕpтвн1 вази.
капелйрам (от нон.) Отделим ан-то п
сребро ст друг· мотани : ср. няпен.
капслмайстор (нОм. Kapellmeister) Ръ¬
ководите'« и диригент на —ркестор
или хор, про'дннню вн военен -pнe■
стър.
кнпЕлвик-а кнвспняВс'Ор,
кйпср (нсн. Kaper от пат, capio „ав--
щ-н“) 1. Морски рнзО—Ивпн, пират.
2. Кораб» зн морско рнаВаевимествс,
който внз—в.я чужан кораб»· през вре’
но нн все·— прн нсгзнспо разреше-
вно вн правителство').
кйпсрство {ат пем.) 1. НpвенΕлβaнe и
в—ннадинанс нн търговски норяВи О'
инс'·· кар—Ванл—лслцн прав времо на
война с негласна р-врсшовне вн пр-’
витΕпотвcтc. 2. Мврсно paвёoйнни■
моста).
н—пипЯр {oт лнт, caplllus „κcеонβ) 1.
ТръВнин— с тоссв каняз. 2. анит,
Н—И’Тънок невидим с просто око кръ¬
воносен сол, ноВтв разпространява
крон'Н нов всимни епстнн п тъкани,
капилйрсн (от пат, caplllus „н—сън")
1.	Който принадлежи или в свойство·
нн кяпнпяр. 2. Тънък като спаенс,
миете тънък, 3. О творас малък ка¬
либър.
капилйрност (от пят.) 1. Свойство в—
твмнoетnго п н-пнзярн ни ce нве—мня'
цc’ннеokc и да слизат но-висне спря¬
но iiHBOiO пя теипoетг-, е конто са
нстснсн· κинш-u!pπго, 2. Пренок-В’
мост.
капйстра (лят, caplstrum) Оглавите зя
вол и Онесн с поведи ат желязна
вврнгя.
.^•'—3 (я—', capltalls „главен") 1.
Стойност, конто по πогя нн снспява-
т-внята нн наемни работници носи
п—нннлон— с'-Вност; главна .-','0’
рия вн н-зигuиΕен-гн инвиання на
Капиталн-н—, които изравяна oBmeеш-
нени'е производствени отношения
капитален
между класа'— в— н-нитапиститв и
pнBoτнm.мвон—тн нпнсн — отношение
и— вκеπзoят-uuи вт вномиитв раВоТ“
инци ст няпиг-зиcгптв. 2. Гопямн сума
пари; имтmвешβo» собственост. 3. Па¬
ртиен взет е кредитно тиpeжgeниo
и др.; πнaннuu—. 4. Лицата, квит— ела’
леят сродствата аа нpαuзβαле'βα кя'с
cBmветeвнa син— ; нaπпгннuогu, Вур“
жо-анята н—то клас—. 5. прен. Цев’
нcош» достойнство, духовни нaмoе'нн.
сипа.
капитйлсн (от лят. caput , главя-) Г«—-
βοη, ниспс втжвн, есно“·· ; н a π Η¬
τα л в п вложения — парични
рнвхоли вн cBpнзтвннe ын фондово с
производствова и НЕпроизводствсио
предиязннмоние ; капиталн)
cгpcнтeпcгвo — огpаигoзетвc с
npаuзβogегнeнo п нвnpouзнoлегβemc
прЕдн-внямение (заводи, рудннци, на—’
впрп, Ocзнпип, умилища, жuпumнп
сгради, жп. пинии и др.).
капитализъм (стпат. oаpitаl1s ,главен-)
Буржоазен cBmве'βвв строй, основни
в— експлоатацията нн одна нп-ся ст
друга, при но“™ всички срвдс'ая зн
пpomвeoлегβo с— инстин оcбетвoнбег
ин малцина — κ—πuт-зmетm»веκнт—
ентс— — и служат за и-твинне в—
печанВн.
капиталист (фр. capitaliste ст пят.)
Нpвлотнвmтвз нт oненпoятягopеκнгн
клас— е буржоазното общество; при-
'сжа'·.. на нтнптнн, вкпзаатн'-р на
н—вмип рнВс'вицн ; eнензaяг-'ap.
каииталистИчески (от л-т.) Се-Ис'всн ,
присъщ нт няцuг-нuзма или на к—“
нп''а«н.
к-питбн (фр, capitaine от з-г, caput
„плява") L Лнцв с офицерски мпы,
по-горен ст ст—рши пeйтoнт·г и по-
лозви ст майор. 2. сп, Рьнoнoдuгoп
в— спортен отбор, 3. Упрявт'вз ня
евр —0,
капйтсл (д—т. capltcllum .главица“
1, щх. Горна раашнревя мас' ва
козон:·, или ннзногъp. конто ce явява
нетто а.·цмt<·гepΕн вяноршок п в —бик“
1.звсно тнI>я^<oнт ; гяявтзяκ. 2. теч.
Внд пеинт-рсев Оуквн, нойто имат
310
формата вн главнито, a рнвмвра в—
мазните.
КапитолиИ, Капитбл (3-·'. Capltollun)
1,	Римска крепост ын хозм със съ¬
щата нмв, 2. Хр—м нт Юннтер 'ыа
този хъзн.
н—иИттн (пат. capitulum „главица') 1.
Главя от зае—·. 2. Колотил ат духов“
нп лица при Епископска катедра в
няталимвсна'я цоревт, 3. Общо съ¬
брание вя изс·—“·^ вн срлен. 4. Ум-
рождсвие е царска Русия, есето ро-
H—B—gen— н-трнждявннета с ордени,
нтπпгунй·т (е. з—т. capitulais, antis,
фр. capitule* »проговарян зя прал—’
в-ве") Лице, кае'— в склонне дн от¬
стъпи пред трудностите, нвопcеcB·c
да втс'—ивя твърдо вн някое дола,
капитулВнтство (втз-т,) Нве·oоc0нcот
аа ce cтегoивн докрай никое двно»
склонност еън kнвн'тзнpя·в,
к—пптунйрнй (н-г. cap1tü1aгiuм) 1. ист.
Кралски тκ-е, особено нн kнpoзпв-
титв. 2. мн, ч. Оборите ст тези
ун—вн.
κтπиттнHuни (е, пат, oαpitü1αi1o) Пв-
рнвв-пряввн л-танарн Н6жлт ннп·“
'—η истнивсен държан· п страни от
Близкия п Д-зомнин Изток, с еоитс
ce лян—' нравя п привилегии в— 'раж¬
даните (πадяниuи'e) вт хaπmгaпucгu-
носенте държани, негата жинвит или
отиват но търговски р-Всти е тези
страни,
нтnuгунйцнл {л—т. oapitüiαtio) 1, Про-
ер-'ивяне в— въоръжена Верб- п пре-
давяне в— ненрил'Епя. 2. ·= κaнuтт’
нации,
н-nuттлйp-м (ст ляп.) 1. Прекратяван
наеннн лоИс'вин п ce продавам вн
нeπpннгoпи при нpcдuнттβ-·u ст ногс
Tепαнmи, 2. прин. Отстъпван пред
номия везя плп uенянв» нрад гpтa-
нαо'u или при спор,
н—нишОв Ο., capuchon) Качулка, βη-
нетало ва плава.
ейнищв (пр-Волг.) Езически хртн.
капИя1 (тур, kapi) 1. Вр-тт, нopг-.
2,	Положение при нтр— и— тнОпа, не’
г-'— ня един от шссттс лян— нмн
поив два нтяя.

311
капия3 {гтp. kapi »врата") 1. Ножин’
и—; н—впн, 2. трен. Продълговата
встравърхя мессстя мушна. 3. трен.
Овов-Вразвв п страшен мовок.
капладйсвам (тур. kaplamak) ПоаплЯ’
тивям, наставим наднпнгн.
капламй {ттp. kaplama) Подплата.
к-пО {рp. capot) Положенно при игр-
нн картн, при ковто играчът но в
ваел шинанвн карти,
к—пснйр (рp. caponnière) воен. Заслон
вя стропВа.
книСт (рp, capot) 1, Тононнон капан,
ксйтс неерива тсринта част нт ннтс-
наОилвв лвнт-тсл вя прЕ1дн-зв—ве ст
прах п дожа и зя приа-в-вв красив
япд нн предната част вя автомсОизт
2. Сукнен ппп ватираш калъф, който
прелпязвн двигател ст прекомерно
—хп-жл-нв, 3. Покривен нн оамcпe-
ген двигател. 4. Платнен роена с
рapо- нн пресечеш конус, акамен в—
стълО, зн да пае-вв— носон—т— и си¬
лата в— вятъра нн зeгнme. 5. Гунов
пpeлnявu'eз. проаерв—'нв.
н-п-тйж (фр. capotage) За еямбнo'π и
нвт—м—Впли — πpeббpоmянe и удряне
в вонят— нри —варни.
капотйрам Ο., capoter) Зя стно«·™
п автснсВпзп — cёpоmaм ce с тнлв-
гc сн и ce удрям в зеннт— нрн ава¬
рии.
кИпра (пт, сарта) Пролив политн-то нл“
сто нов фяйтсн пзн няBpmoпeт. в—
ксето силя везямът.
н—прИн (фр. caporal) Ефрейтор (е ня-
ecu европейски нрмип).
капрИз Ο.. caprice от л-т. сарта ,.0’
за“) 1, Нpнmивн—, нвоαтuвнpя·c ж·’
naHmo, овoe·p—вuв. 2, прен. Вил слад¬
киш.
капрйзен (от фр.) !♦ Овоeвpявeн» с
прищевки. 2, Нeнcеявдoн-твлвн, не’
постен···. 3. Причудлив.
капрйзнича (ст фр.) Н-етыπвям св—О’
•.—“•0, двснжлнн с пpнmвнκmгe си,
капрйзност (от фр,) Своснравнас',
нpп»улnuβoот.
каприфблиИ {нят. caprîfoliiTii) Р-ет■e■
нив, наето ce отглежда като лeκ-pя■
тинсн хр—ст ; ордени НОКТИ, НОВП лист.
аапришибзсн =- капризов.
капуцин
капрйч(и)о (π'. Capriccio) муз. Инстру¬
ментално нроизнвдевно е сноВслна
форма с моста своеобразит сняв- нн
н-етpВΕнннтa п с цЕОМяквянт eрoκт1·.
е-нрол-нтем (фр. Caprolactame) Цени-
еуи-винн. лбОинан- но хинимос.· на¬
мни, конто служи зя изработен на
ря-зимни СИНТЕТИЧНИ вя-ент,
капрон (фр, capronc) 1. хим. Вил по·
лнаннлп<а смола. 2, Вил синтетично
текстилно влакно. к—вто в здраво -
тотcй»mβc нт влят— и налягане; ср
нюрнси, силон,
кИвсон {·ом. Kapsel) Огно^п-р·· сод,
е който ce постният за обгаряно пнв-
лж—саин порцсланови п фаннссни со -
лова·
нИпсл = κaпетпa,
κйпетл = капсула.
капсула {з—т. capsula .кутийка“) 1
Мет—зиносно кяппяио инн цилиндър»·
със вяπязвяmo ce нощохтво при удар
ая подпапенно на вярна ; запале. :
свза. 2, итт. Кутийка, βΟηήβηη ва
тЕмвц ппп в— прах лекарства, н—нра-
“син ат желатин, хартия пни скор¬
бяла. 3, Ононси или в—пр—вон от друг
мвтнл похлупак, нойто ce пвст—вл ва
запушени отгоре бутилки, 4- инит,
Цнна от съединителна тъкан, конто
обнин— някои —рении инн патологиче¬
ски бёp-зтвaн1н.
н-нтИж (фр, captage от пят. capio „хна
щян“) 1, Хващано на мннсряли— или
оВпенавеня вода ст извор с цен да
ce избегна псИн—то рязянпяв-пв, про’
онтκнaнв от помнят— пни вaмъpеивя■
нс. 2. Со—пъжонис за вoлoавяmянe.
3.	Специално соорожевно, инстали¬
рано над отпор— в— петролен кладе¬
нец пни над тавевя пукнатина вн ре¬
гулирано и— изтичането,
каптИрам (ннт. capio .ан-m-о“) Пр—ни
каптаж,
напуксхте (тур. ст kapi „нратт“ п ке-
хия) ист. Представител в— в—сянв.“
нниз, нн главен унр—витон ппп цър¬
ковен глава пред Високата норт—.
капут (нем. kaputt .разбит*) КраИ, ги
бел.
к-пуцйн (пенс. kapucyn от ИТ’ oаppu-
olг^iö) 1. Чзон в— католически нов-шв-
napâ
ски орлов (ннов на Фpннumеκннеκmя)»
есйтс носи дреха с качулка (напишсн)
2. Маскарад·· костюм с каниш—·, 3.
зоол, Внд амсрик-исе— мтИмуин. 4.
бот. Вид растение ; латинка, ияегтp-
ции,
н-рй (тур. kara) L Чсрон, 2. Прякор
при ничии пмовн.
к-р-Вйш (тур. kaiabas) 1, Чорн—тлав.
2. Чернокапец ; калугер.
карабйна (фр, carabine) 1, Лоен п ко¬
ст пушка, които ce употребява в ка¬
валерията п зя нов. 2. Зяκямялeя.
прпсп-сбОлснтс в— парашут.
карабинСр (фр. carabinier) 1. ист, Ко’
наи стрелец, ао—рожов с карабина
{πα’pявo е Занадна Bнp-πя). 2. Консн
полицай е Италия.
каравИна (свр.) Голям- тенджера,
к—р—вОп— (^1 caravéi 1а) Морски нп—Т’
в-хвавн кораб с три ннп ие'нрн мач¬
ти,
κ—pяτbBв {гтρ. karagöz) 1. Чорпвск. 2.
Вид риба. 3. Прсдставлснне в— но’
минни сцснни с кукли.	.
карагьезчйя (тур. karagözcü) 1. Кой¬
то дан— комични прсдстннзспнн с кук¬
ли ; —ктъв.· 2. трин, Фокусник, хнТ’
.Ο,
каракачИн(ин) (тур· karakacân) Пн—-
•писни еκoгoвъдΕu на Балканскня нс-
птoетpoн, нойто говори гръцки ннп
pтоынеκm»mяm смссен гpоцκo■pτмонеκu
свин.
каракйш {ттp, kaiaka§) Чернонежа.
караконджо, караконджул (от тур.
korkunç „страшен") Зьз дух, ванпир,
е'pяшmлнmв, насто спарел народното
повЕрие плашела хората нomeн.
каракул (тюрк,) L ОсеОвн вид овц—,
калта в пренесена п y нас. От НО’
жито в— войните тгне'— ce дебна—
нстрат-в (но инето и— о—впса kяρн-
еуп в Бухяря в СССР), 2. Къдрава
нерна—вия н-ижа—т I — 3’лнвннн агне¬
та ; нс'р—Т—В.
каракулски (тюрк,) 1, Който ce отнн-
сн дс каракул, 2. Астраганен,
кнр—нббл (нп. caiam bolo) L Билярди—
на - pa с т.н топен. 2, Удряне в— бстЯ’
напипа лес топки с трстат— нрн Ou-
зярдпя игра. 3. Чорнсва топен нри
312
Визнрдв—т— игра, 4. прен. Сблъсква¬
но,
карамболйж (фр. carambolage) == на“
рамВ—н (2).
карамболйяа {oт фр, carambole) 1.
Билярдна игра с пот топни. 2. Жол-
тата Вплярав— топна.
нарамел (фр. caramel) 1. Кафява пре’
помена захар зя сладкиш·. 2, БоВ’
Ооп от тяе-вт мях-р.
карандаш (тюре.) Молив,
карамфИл (гр, karyöplay Hon) 1. Тре-
ннств, асе-р-тппнв, градинско плп
лис— цвете с ъс ст.зпа приятна мири-“
ма. 2. Изсушснп нιеpязцι»фιιяпи пъН’
ни от троппчсско еар—нфидово дор’
но, които ce тпo'pe0яβaт като нол-
НрТВН1“
карантина (фр. quarantaine .мстнрп’
дссст") 1. Иаолпр.шс ая впроаслоно
врсно па В—ннп от з-рнзпн болести
или пн «нпн е контакт с тях, ая дя
сс изВстис ря-иространснното вн Об“
лсстта. 2. С-интарсн пост за прсгпвж’
дано вя лица, л—Онтън, превозни сред’
степ и стени, нойто идват от мост— с
енндснимнн Волости. 3, Сградата, в
конто ce задържат такива лица и
стоки,
к-рннтйн (гур. kaia „черви“ п гр. én-
tera »вътрешности“) Вътрешности ва
животно (драО, »epвa» сърце, gan—.),
включително кряка и гптна.
карйрски мрймор (от себс,) Мранор
от околностите вн пр. Кярарт, Ита¬
лия, известен сос своито наместен за
еκтлнгтpнн пр—иансленил,
НТрйт (нем, Karat ст ар.) 1. Еднипц-
ннрея зя тегна вн скъпоценни нянь’
нп = 0,2 от тр—ня, 2. Единица мяр¬
на -3- -внямявнвЕ чистотата и— впн-
тoгa» кои'— започна ст 5 {ваe-вeиu■
сто) п свършва с 24 (ннИ-чисто) прн
мярна 14 Карата = 14 части злато и
10 части друг мотал,
каратавИн (тур, karatavan) Н—н—навитв
нетни п подложки пол мазилката ва
тянав.
караул (рус.) 1. Во-рожена команда
вя —храна п втВрава вя вбонни оВеК’
тп илн в— лица ; —хрян—, птз—ч. 2. Мя¬
стото, в е—Е'0 стои ахр—ня ; π о и о-
313
т е в н a p a y η — a) стссвс вн стр—’
ж— ва —'лавяве ын помит прв‘л ковчв-
т— в— заслужило ръководно нццв’пс-
койнпк ; 0) караул ая отланавв в—
Н—ЕИНП номссти.
н—рИфа = параф—,
карашък (тур. karr§ik) Разнсссно, раз¬
бъркано.
карбас (гр. kârabas) Товарна поде— с
плати—,
н—рОйл (3—·', ca*bo .нотно·“ и гр. él-
dos „вид") Соединенно вт вогпepc■
да с мст-ли'в,
карбованец (унр. ст нoле,) Сроборн—
монета сос ст—йпост и— една рубла.
карббл (ст дат, carbo) kаpёoпaв— ни-
еeзп·—.
карболеИн (от лат. carbo .вопле·“ и
oleum „мнсло") Изкуствено париев
ОТ аорвосон UHU BО'ПИmΕB нрнх с
к-тр-н.
карболинбум {aг лат, caibo .въгпен"
и oleum .мнсло") Чepнe·ce—рявa тем-
нoег» добиван— от н—менбвоглон кат¬
ран ; употреОива ce нятс -·тmевnтнм“
но средстве, аа н-нояваве ва дорвев
материал като предпазно сродстве ст
нзпнпннне и -а тнumбжaвт·o на ήβ-
ссети нс лорнетята п др.
карболйт (ннт. carbo .ногпен" п гр.
IliHcs „канон") Бemeетнo» ковто ce
дебива ст рopмялuв п н-рболенн ηπ-
сезина, нризима вн б-кезита; служи
вя н-пряв- в— пяпавтвртИни твленнл,
спектр-нв—зя'-рн, масти ва машини
п др·
карболова кисслинй (ннт. caibo .нот-
ЗОВ" И OléUM .н—спв") Крист-пн—
безцветно вemeетвo» което cc добива
от кяневанъгпев катран и др,, с тем“
nepя'тpя па топено ст 41,5 до 43°;
силно goзи·рoeuнpнmб сроаств— е
pнзτвop с вол— (е-рВ—зева вода); фВ’
вол,
карболбИ (от пат.) Извънредно твърда
еπлян» в оовoв—г— вн келте в н-рВИ’
лот и— волфрама; тnaгpeёин- ce за
напрана в— рсжсщитс части на ήβ-
струненти,
карббн {лнш, oа*bo. ônis „вотясп") геол,
Канов—Нотлев псри-л, четвъртият пе¬
риод от нянΕaз-Иеκягa орн, нарамен
карбункул
така, нвпожо тогав— сн нирвелп ТИ’
тантски лорнета, от каита са сОрн-
зу“—^ много каменовогзени заложи.
карбонадо (исп, caibonado) Черен дpе■
Вп—аорнсс' ан-н—ит, който ce ^0-
трсВявн за пробивано вн твърди сн-’
лн.
нарб-нТр, е—рОонИрий (^1 carbonaro
„вьглинцяр") Члси нн т-йв— ревелю’
цновна орттниатцин в Италия прав
XIX е.
карбонат (от ля'. carbo »въглен") 1,
Сол нн въппспнт— еисопивя, няпр. co·
дн, 2. Бил минерал.
карбонизИтор (фр, oαιböniaatcuг) При-
снбсеВ)лспно със внанителип р—знери
п с форма нт намВава, ното«, дълга
троёя п лр., в коото ce извършен
κяpB-·maяumн ва дорня,
карбонизйция (фр, carbonisation οι
з—т.) 1. ОвогзяванЕ, иpeнρоmн·e във
въглищн, суха дестилации и— дървО’
сивя пзп каменни въглищя. 2. OBpт■
Оствнис нн волна пли нcптβылвв·u
платено с разтвор ст мпвер—пип ни-
сезини зн отстраняване вн растител¬
ните примеси. 3, Насищане вн раз¬
твор с въглероден л“тoκmе. 4. Омгъ
ег“-·Ε вн замърсено масло мрев нpв■
нарв-вст— му проз дървени ногннm-.
карбонизирам {cτ пят.) 1. Овъглявам.
2. ОВр-В—тв—м - πcптноп·oнт ннп въл¬
нена наторин вя отстранявано вя
нланин от растителен произход. 3.
Прани нарВонпанцил.
карбонит (от ннт, carbo .ноглен")
Взривно вemΕетвб, внд слаб динамит.
карборунд (з—т. carbo „въглен“ и вам.
rund „кротон") Химинссно съедине¬
ние, ностс сс испум-н— при много
висок— п-грявянс (до 2000°) ва вот’
зсн (κοκό, антрацит) п кварцов НН’
сок ; бсзнпс'вп или с томов цвят с
полян— твърдост ; тπ-гpoбяв- ce вя
тсипля, -тнвуп—рпн сторожения, вя
шяпр)oβяпв па ,-Таордц мяторпази и
др.	,

e—ИBунκтп {3aт, oaιbuтou1üa .еъппеи-
ио“) 1. Вид еκъибue·Ε· еннок; грТ’
вят. 2. мид. Голям гноен цире“, 3.
мед. Синя понеа; антракс,

карбурИтор
карбуратор (фр, carburateur) Уред е
аентятол с вътрешно гбрене за пре’
нpъm-нe на течното гориво (бензин,
бензол, спирт п др.) втодно с βовлт’
хт в горяща г—збобрязнн снос.
пapBуpйumл (фр. carburation) Процес
вт —Вра-ув-вв ва торяща тазвоВряз-
вт смес ст гаpяma тсмност (Οβητήβ
п ар.) и воздух,
карбуризИтор (от фр.) 1. ВemΕетнo.
к—ето ножа дн преаннт при oπpeлв■
нови тезoвuн въглерода си ва друго
нещастно, 2, Материал, с помощта
на н—Ито ce uuмeнгuρa стоманата,
карбурйрам (от фр.) 1. Правя κapB>т-
р—цнн на ввmc, примесван ном ·emo
Въглеродни вещества, 2. Раздробява.м
топливе със струя сгосте· воздух,
ат ат вснтурн полно иагарянс,
нАрго (исн, cargo) 1. Товар на кораб.
2. Зяе~pяаоbнз ва превозвани стоки.
к4ргоплан (карго п план) Плав вя
вaгαβнpβaвв ва нер—0,
к£рлт (рp. carde) Лента от кожа пни
от гуниртп плат с иароаеви “НС иен
стон-ввши или бронзови пени, квито
ce поставя ва β-лицнто п ОяраВявитв
на а—рне п служи за взтиввв нт нон’
·—, нннун и лр, ; гребен на дярак.
нярдтмОв ('.· kaidanon) 1. Индийско
paетeвuв» Новтс ce употребява като
зee-pегво п недпрянна вт ястия и
втнптнп. 2, Овметс вт тевт pтешeвuв.
карлйв (от соВс.) 1, техн. Съедине¬
ние между два сьосни нтн— за пре’
давние в— ноp'иm нсмент, наето ин
позволяет a— ce атлаземават лаком
30С. 2. Шарнирно снаивнив ва кора¬
бен пни санолсте· компас или друг
ннcтpтнвцг. κcΕгc допуск— клатено
нт ос·-“—^ но Осв да ce нарушава
жвлт·-гc положение вя акамвнотс тя¬
ло (пс името нт пттпma·еκпл н—тВ’
м—тпн Карднис —1501—1576 г.).
к—рдНиви (от соВс.) Който ce отв—сл
ас кардан : карданен механи·
в ом — механизъм, κοΒ™ соединл-
щ-ι вторичния вал нт еecpбетвтгт ну-
тил или друг агрвптт в— трансмисия“
тт с нярданиня нтн ; карданен
в — а — вал, който служи ан преда¬
ет но вт оортшция момент ст ск—ро-
3M
стинт— кутия към гп—евстс нрад^ава¬
на {нpu тнтбмсбил, нрн трактор и
Лр·).
нтрдТш (тур, karda§) 1.Бртт. 2. прен--
Бзнаон другар,
каран·“« (п—т. cardlnalis .планов") I,
Едно от 70’ΓB висши (сет— внд 100)
духовни лиц— ц— нягcлп»веκтгα църк¬
ва от средата вт внненoπmтв» енeme-
вицито п ликовите, които оОравув—?
сонет· в— пяната ; тяхното събрание
(нснен—в) изВира все пан— при она-
кявтинявв вя папския престол. 2-
ПаВ-ансш духовен can снел п—ната в
к—гcпuиeеκят— цорева. 3. зоол. Оп—Л’
к—поИн— червена	в Америка
(поввжв кардиналите носят мерненс
облоепс).
н—рдивИнов (ст пат.) 1. Oоцcвeц» тл— -
нов, много важен. 2. мит, К—пиме -
ствов,
н-рли-трйма (пр. kardia .еьpuΕ“ е
grämma „вяπuевянe"■) мед. Гртфпмв’
сно наобравяваво на авижсыПлта в«
еъρиΕтo.
κтpдиo'pТр (тр, kardia ,еоpиΕ* п giâ-
pho „пнша“) Уред за аннисвнно .ηη-
жспията ня сорцетс,
енрапбгрТфнн ('., kaidla ,еоpuo“ и
grâphô „ниша“) Записвано движении’
та в— сърцето ва новак пли животно
с нoмomт— вн кардиограф,
н—рдноВда (гр. kardia „сърце* п éldos
,внд“) гиом. Зятнорев— крива пиния,
нсято нс рcpыя ятнодсОлва нcвттp·-
тв в— сърце,
нарлиспОт {-г гр.) Сцвцmαаиcrна нтр-
лтазагин.
енрлиопбтнл (гр. kardia ееъpuΕ“ п 16-
gos ,вятe-β) Наука а— ооpиo.тc п
кровсвссвитв еоgoнe» конте ce -ηβη-
мтвт с тяхното mвелвдe—цв» нску“—··
и п-д-ВрявявЕ в— деИностт— ин.
καpлпoнйгmл (гр, kardia .еоpuΕβ и pé-
tHos .стрна—вте") мид. Болест в—
сърцстс·.
кардн—пнОгил (пр. kardia , сърце“ и
plétio „удрям") мид. Сърдочвв удар,
съравми— крива.
карднотомия ('., kardia ,еоpuΕ* п - to¬
mé „рнаянс") Разрязвано в— еоpив с
вттивя цол.

»15
кардйрам (от фр, carder) Ря-взамвнн
с н—рд—,
кардИран (от фр.) Ряввнтчен с нарда ;
с 1хн>х (в— плат); мохаст.
кардйт(ис) (гр. kaiditis) мид. Ом.рдеи-
в— Ocнвег» нозн—звнив в— ооpueгc.
κ-pЛйр (ст соВс.) Висококачествени во'“
знmт» леВиванп е cκcлвcегптe вт гр.
Кардиф в Англия,
нИрлил (гр. kardia .отвор в— стомах")
инит. Мястото, колот— хрян-пр-вб’
лот ce съединява със стомаха; .сто¬
машна теш—".
tapé ^.ι carré) 1. Квадрат като шарен
в— плат, 2. Построяване вя нехотята
нов вид вт »eтпpнъгbл·нκ, 3. Четири
еднакви карти, изтеглени при игра
иа енртп, 4. Грунт -тмстирина игра¬
ни при пер— ва карти п старинни тан¬
ци, 5, kтмoетвeва свинско пли друга
нвсс, ностс ce нанира между робрн-
т— и тавт в— животното. 6. Загрял··
с линии поч-тни тоест,
карбта (пт. carictia от пат. carrus .но¬
на “) ЕлЕГаНТН- пОНрИТТ НСН— ВЯ ΠpT’
живи ; лтнеcввв файтон,
кариатйда (гр. caryatides от себс. Ké-
rlai в Л—нсыпи) арх. Женска скулп¬
тури— фигур— {от—тти), която служи
вместо стынО в— подпора·.-'— тκρ--
с— ыа страд—.
карибр (фр. carrière) Възможният ы—й-
Ворв Вне в— ков.
карибра (фр. carrière) 1· Успешно в—-
предв—ве е служебна п др. дей·^,
2.	Професия, вавн'нв, лннпемятпмв-
сен служба, 3. техн. Ря-раё-тн— ва
пзиткслежящп нозевнп изн—п-омп, 4.
Мнсто ая нялвыв вт пясък, н—мыви п
ар.
карисрИзъм (ст фр.) Стрсмсж ном в-’
предок в службат— от користни пни’
нп цели п нон нрела на общите инте¬
реси,
кариерист (от фр.) Чевск, нойто ce
страни да напредва е службата ои»
н—тс ноставл своите «тини интереси
ио-п—рв ст cOmвегβввитв,
кИриес (п-т, oaιica .гвнзаст“) мед. Ря-’
рушаванс в— плътната тък—в в— ност
или на зъб.
карийбн (фр, carillon) 1. Няколко нян-
к аркИс
В—вп от различи— големина, нойто ив-
пъпнян—т определен— мелодия, 2. муз.
Пноса или откос, в нойто ce имити¬
ра нанВанев звън.
карикатура {пг. oaιicαtüια) 1. ПрвД’
станянс в— лица, събития пли нред-
нотн е ивббр-внтеявотс изкуство или
е зн'Εpя'тρЯ'я в насп—мев βή., като
ce ·-gиΕpг-няг вяй■мeетc cгpmuaт■вп-
витс e-мeегва и марти, ал дн Вол—'
та осмени ппи Вимуняни oтaBщвc'βe·
нc-нcянтнмвеκc гледище,	2. прен.
Омсшна подобно в— нещо, цвонcлтA-
знеа подражание ; сатирична
карикатура — осмиване ц— ст-
pнuагeлвн черти ; х y н е р п с т п ч-
н a карикатура — нρвтнвппчЯ’
в—нс нт характерни сношк“ марти вя
внеса лицс,
κ—инκтттpиет (фр. oа*ioatu*lаt■c) Ху¬
дожник в— карикатури,
кариогИмия ('., kâryon .нлк—в— срсх'
п gâtrios .Вряк“) биол. О.!-пе—лв ва
ядрата при копулация.
к—рнСвт (яат. carlosus .тнпп“)нтвЛ, Въз¬
палителен процес в— ност, С'.^)“—-
Ден С рЯВижЛ—НЕ ВТ КОСТНОТО ВЕЩО’
ство; κаотcΕgнu—,
карибзен (лнт, cariôsus .гш-·) Който
страда ст к—рноза; -агнил,
карибка (от свОс.) 1, Панделкава πpв■
ворввявв вт жонска кос— (нс пнвто
ва прочута актрис—)· 2. Вид брошка
с висулка, 3. разг. Кутийка с ссвм
евтини цигари,
нтрнскнвВпт (гр, kâryon , клетка “
и klncsls	„движение")	биол--
НяИ-p-авp-етpяnΕвнит намни в— р-в-
мвеж—ванс пт клетнитс в— животин в
растения, при евсто опонентите на
ядрото на н—ймннят— клетн— нвого
томно сс рявпрсдспят нежду новите·
клатен ; ннтова, вспринс лвзевпв,
кариология (гр, kâryon .нпоте—· и 1ό-
gos „наука“) Дин ст uпшcзcπплгя,
който ивтмaвa клетъчното ядро,
к-рнаппИвм- (пр. kâryon .клеткт*
и plasma) Прстоннавмн на клето» -
вага ядро,
етрнИс (фр. carcasse яеκвпeтβ)I. emponm.
Сколот ст дорве плп мотал в— внеся
постройка {ыoеш. страда, н—рвВ п т
316
карлик
в.), 2. Стоманена ярнатура ; ср. ярн--
тура, 3. воен. Зап—зителсв снаряд,
коИто ce хвърлил в неприятелски
снз-аова за прелн.ввтквяве ня пожар,
4. бот. Дорн- от рода нт πaпмпгв»
варим— ce оща желязно дърво пор—“
ди гопяннтн сп якост; служи ва и-’
правя вн аух—вн лорвсни инструнон-
ти. 5. Основата ва βывгuнн антом)“
Винн— гума, направен— ат 'тмmp-вα
кордона токнв.
к-рнин (рус.) Дробно ч-немe, джудже,
кйрма (е-неκp.) Будисте— тиeвme за
но-лаянне в- чснешенте дсп— слал
снорття, спорел което грешниците
ce прераждат, a праведните отиват
вов вечнатс небитие, е ннрвава.
кармакарашък {'тp. karma karisik)
Напълно равОорнапв, —бъркан-,
карманьола (фр. carmagnole ст еcбе.)
1.	Революционна песен от нрснет— на
Фровск-т- Вурж-нвиа рвво.!“юцнн, 2.
Танц, който се.играв при сопр—еод
с тази носов. 3. Дрсхн, куртка вт
яeаBн·umтe, пронссспа вън Франция
ат италиански работници ст гр, Кар“
мa·boзт.
кармслИт (ст собс,) Менах ст орасна
ва кармелитите, найто в основав в
1156 г. ва планината Карнап в П—-
лостни— нс врано на кръстоносните
походи,
кармИн {иеn. carmin вм. carmesin ст
-р.) Тынвоморвова Вон, норнывона
Ο—η, добивана от ыясенсн—то кормов·
карнабИт {'уp. kainabit) Цветно зсзс ;
карфиол.
карнавал (фр. carnaval от carnevalc)
1.	Бpeмв в- веселии пред· ввзиндев-
скитв пости, 2. Унссеяевни, придру¬
жени с πη^ι, ннсеярялии Оазсвв и
игри,
карналйт (ст ссОс.) Минерал, всасы
калиево-магнезиев хлорна; ваш— ст
паИ’ВнжнптВ енпиенп съединения (но
инсте на умения Кярвяз).
карнеол (от л-т.) Пбзуеκыπcueцвв на-
нък с* червев плп кафяв цвят.
к-рвёте- 0.1 carnei) L Малък джо-
Oе·н Вопсжинн с лист— ва нос-ве, 2.
Група трамвайни Вплети плп картон¬
че ва няколко пътун-нни.
карнивбр (п—т. caro, cainis .месо“ и
voro „поглъщан") Масон., носая.··,
каро (фр, carreau) Карт— вя игр— с мср-
невн мстириопьянн1нн.
каросерия (фр. carrosserie от пят. car-
ius „каза“) Сколет пн автомобил, на¬
ни—· п ар, Осв мотора, нсзвз—та п
мвОилировка·'·-,
каротаж (фр. carottage) Съвкупност ст
рнвзнинн физически негoдн, мрев
квито ce опрслояит скалният харак¬
тер и състоянието на вемвнте нп—-
стова, Вез дн ce прави сондиране, Ta-
к— ce упссиява вамиранот·) вт ^303’
нп изкопаеми,
каротИн (пят. c -irota „норк—н") Жолт—’
оранжев— Отгризи— вещество {πи'’
мент), еосто ce содоржа в много пло¬
дово п животински продукти {оcpκа-
вите, краното масло, з—рзалшо и др.),
a в -рт-пнана ce прсврощт вов ви¬
тамин А. Има есеОсчно зв-мспис вя
вреннето.
карп (от лат, carplo през рус. ) Вил
пресноводия рнВ— ; шаря·,
карполйт (гр. kaipos .1п^<^^“ и litHos
„камък") БκαмeнΕПoет ст плод,
карпология (γ.· karpôs „плод" и lo¬
gos „наука") Дня —г В—тнинента, кой“
то ce вянинявт с плсловЕте п сонова-
тя нт лорнетята п растенията.
карпуз (тур, kaipiaz) Дини, λώΒο^^,
нарст {ввм, Karst ат еcбе.) Съвкупн-ст
ст природни явления и форми, рв“
зулт-т от химически процеси в обп—-
сти, изградени ст «осно разтворими
нов волята скали, напр. β-pбвuин,
ыpaнбpu» гипс и др, ^0 инсте в— МС’
стност в Югославия),
KâpcTOB (ст нвм.) Кейтс ce отнася де
карст, с намества в— нарст,
кйрта (вем. Karie от гр. cHartcs) 1.
Мащабно умален чертеж вя вемв—
п-върхн-с' с условни βη^ή вя ре¬
ки, нн—нинп, селища, пътища, дър¬
жавни гpявииu, евиебви н eтп-'p-р’
ски oоcбввcегп п др, 2. Правоъгъл¬
на пврввк— от тонок картон с р-В“
ничии изображения и зв—ци за игр— ;
пощенска карта — специална
псзуеср—вс правоъгълно картонче вт
писано ва ннсно, Воздн ce постави
317
плик ; зимна карта — остар.
лаkтнΕβг с портрет вт притежателя
вн установявано вн самоличност ;
чзенска карта — докунспт,
устав—БЯв-щ принадлежност към НН’
коя —рг—низ—ции; —бона моптин
карта — двкунЕНт, даване прано
в— ползувано нн веща ; в и в п т п a
карта — карт— с напечатано ннс,
ндрсс и професия ппн знаино вн ли¬
цо, която ce представи нрн п—сеще“
•по (визита) пнп ce изпраща вя по¬
варне п т. в.
картбМнш {рp, carte blanche) 1. Бял
лист, надписан от лице, ебсто упъл¬
номощава друг— лице да го н—полши,
2.	трен.- Неогранимчено mнIHЮмoщиe.
картезийнец (от соВс,) П-елeлбнягeл
и— Декарт·, по латинското му пмв Кар’
тевиИ,
картсзийнство (ст соВс.) Умението ва
френския рuлае-р Декарт (на латин¬
ски kяpтeвпй) и нт нсганитс послв-
лаβ-гeзи, евот— прани -пит л— при¬
мири идеазнзна с м-'ерназнвн-.
картсл (фр. cartel) 1. икон. Пе-внсш-
фарна нт нонополн.о вОсдиноинс, при
коетс предприятията ce л-г-нарит за
установявано на единни монап-пна
продажни п покупни цени, за едн·“
нп тезбвmя нн продажбите и поеуи“
.^0, за подилВа в— пaвaρнтe» за уточ¬
няване и тет-·oвян-·e на производ¬
ствени п—варви квоти, 2. пол.. Сою-
ин политически партии в Вуржа—анн’
то страви ва слоав—не нн обща про“
гран— но нанвс'он нелптичесеп “0^
рос. 3. прен, Союз, соглашен··, д—’
говор,
картслИрам (от фр.) ОВедивнн—м в н—р “
топ.
картер (англ, carier) Мотано· корпус»
в н—Ито ce πcоΕегнaт ниеви ст дви¬
гателите в— транспортни и друг· ма¬
шини, като ти предпазва от псврвла
п пр—х и служи еоm.ΕβpΕOΕвв- ва
реверно-р нн смавомно мнспе.
картсч {цeы. Kartätsche от нт,) 1. воен-
Артилерийски снаряд вя недалечно
рнаст-янне, попев с куршум·, които
сс разпръскват при изстрел, шрап-
картонИж
вел. 2, Едра с-мм— в— ловджийска
пушка,
картсчар (от ит.) ВоИнин, коИто служи
в картечно нбдезение.
картечен (вт нсм.) 1. Който ce отнася
до картен. 2. трен.. Борз,
к-ртОи-нцт (KartätscHc ат нт,) Оръжие
вя бърза строзОа с куршуми, нареле“
ни ва .■сита,
нтртогрпнн (карти п гр. gram-
ina .и-лиис") Графическо нвоОравива“
вс върху нартн вя анапзвлинанв и
aiia.:ii3 вн равзичнятн е статистинос’
ката аapяκтepнетнκн в— лаленс явле¬
ние пс отделни теpнг-pн—пвн едн-
шщн.
κaигα'иТр (карта п гр.	gra-
phö „iinina") Ст.стмалпс' не изработ¬
вана п— гe-гpнреκ1 карти,
н—pгбτp-фйpaо (ст гр.) 1. П-вяснн в—
геcгpaреκя карта. 2. Съставям нарто’
граня,
ннp'-гpйрнл (кирта п гр, g*a-
pSiä „пиша“) 1. Паука ва мстодито
п np-ueенгe прн съставни· вн '00-
графски нартн, 2. Съставяно п мер-
'аенв вн географски карт·.
картографски (ат тр.) 1. Който ce —Т’
нася до κяpтoгpяфнигя, 2. КоИтс със¬
тавя географски карт·, вяннм—нн ce
със съставяно и изработвнно в— по)“
Графсн· карти,
картодиагрИма (карти гр, и diâ-
gramma „изобразяване“) Графичес¬
ко нв-Вравян-ве в— егят1етнчeенu
днивн за бирсдсзонн тсрнторня, и-’
васева в— карта с лн—гр—нн.
картолбгия (карта	гр.	и	1ό-
gos „наука“) Наука вн методите в
процесите вн съставяно нн н-pгн»
наука вя различните нидсвв нартн,
κнpгамётpнн (карти и гр, Métiéo
„неря“) Р—вдез ст κapтoτpaрнишa, кой“
то изучнв— нампынтс вя ивнерн—вв нн
mιащ1. дължини, височини и втенс“
ви нс картите,
картбн ^.ι carton) 1» ДвBвлa» твърда
хартии; мтн-βа. 2. Формуляр от кар¬
тотека зя •—наслно в— р—анимни лав¬
ни.
картонйж (фр. cartonnage) 1. Всичко,
направено от картон, изработено от

картбп
е—ртсы, 2. Производство в— нартев·’
вп плп нунанен· пзаопня.
картбп (тур. kartopu ст kar .овяг< и
top .тонкв") Растеши· с Вози цвстене
нн топни,
н-рт-тёна (π.· chartes и ihékc .сан“
лок’) 1. Метод вн веленс емeтoвcД’
стнс мрев отдоныи картонени форму“
злри, вяредевн нс —aBтмeц род. 2. На¬
редени нтρшoцввm формуляри пс на¬
бучен рва, нойте сылыржят сведения
в— споннет. 3. kттни. в конто ce дър¬
жат гнκmβн картони,
картотекирам (ст гр.) Вписвам в нар“
'СТОН—,
карту лИрий (к. пат. cHartularius .писар“)
ист. Сборник от копня вн грамоти и
описи, които ce отнасят ле вонзено
enTacHHc, предимно манастирско,
KapT^ic (фр, cartouche) Декоративно
cрαpыиeтыв на ынднИс иди ва омОпе-
м— с графично пли скулптурно укрн’
шовив.
карусбл Ο.. caιιousacl) 1. НaлπpΕπте-
кнве с ново в крот, 2. Въртящо ce
присносоОл^вив с дорвецн сел-пен,
часто нов ферм- ня но·»·'-, ncaHu,
аврсннавп п др, недсОвН;· нъρгвпeж-
к—.
каруцбрня (1·. câιrozzeιla) = κ-poеe■
рии.
етрфнОн (от ннт. caulls „зело“ п fios
^β·™“) Цнствс везе, каринОит.
кйрцер (нαг, caicer) 1. Н-оeщΕннe ан
временно в—тнарнве на провинили ce
зш^гнвк^азарна пни “паиснои. 2. Еди“
•имн— килия с мтннн раамерн, еВин’
•снове томна п влажна, зя тeаиви’
внив в— провинили ce в-творвнцн,
карцерИрам « κнpuнρaм,
карцинолбгия ('.. karkinos »рте" и
logos „наука") Рава·« от зсопогилтн,
които изучава paeеo0pнвннгв.
к—рцинОнт (ст пр. karkinos „рак“ проа
пап.) ,'гид, Ззеeтчeетвeц тумор, ран.
карциносаркбма (гр. karkinos .ран* и
саркома) мед. Смссвы тунер ст рте
и саркомн,
καpuHρнм (от н—т.) Поставям е няpивp,
вате-ряш,
кйса {нг. cassa от пат. capsa „сандък’,
геутни·) 1, Женвввв стило. или шкаф
318
аа инзецо ва ценности п нари, Учреж¬
дение, ОТДЕЛЕНИЕ ННП пбМВЩВН.НВ, КО¬
ЛЕТ) ce приемат, п—вят пни и-пнащ—т
нари, 3. Название на равнины· кре¬
дитни умражлсини, 4. Паримв-тн на¬
личност вн прсдврнмтнв пли учреж¬
дение, 5. теч. П.штъе с-вдън с ιгpΕ‘-
тр-а· за отделните букви и други
пенат-рскм знаци, народе·· по сне“
«напия систена. 6. Дъсчен сандък ва
ра-лпиини стоен, вн което служи ка¬
то внаквекн. 7. Ранна ва врат— пли
нроворец.
н-с-ВН (тур. kasaba ст ар.) остар. Ма¬
зон '.aa, ннптыеа,
Касйндра (гр, Kassandra) 1. мвт, Дъ¬
щери в— троянския цар Прнам и Хв-
κуΌ—, ц—лярвна ст Анонсы с проро¬
чески лар, во и с проклятие ыпнсВ
л— пе и вярва, 2. трен. Продскава·
тезка на нещастия,
касИтор (н. лат. cassätor) Лица, новто
п-д-в- нас-пианна жнпО—.
касацибнен (от к. лат.) КоИто е при
същ или принадлежи ца нaеaumл; .-¬
с a ц и е п н a ж a н 0 a — жалба прал
пС’Гбрвв съд срсщу рвшевне в— сол
ст но-делнт стспсв (нвег-ниня.) вн не¬
правилно тълкуване вт ваков пни на-
руш-внно на формалности; каса¬
ционен съд — сол, нойто можа
дн преравгнвжла gana, номе решав·
от но’долвв сод, п инн право дн от¬
менян— неправилно изднаевн ирисыдн.
нтс£цнл {лaш, cassatio .отмяна’, „тцн-
m-ж-нα·e“) 1. юр. Отменяване на из¬
дялано решение на сод от нс-дспн-
стопен (нветaцини) норадп ввеn—вβа·
во на ванвиитв пни нарушение ын
нр-внптта при еолoπp)mвβcдегβc. 2,
юр. ЖалВн, незОт аа произвеждано
на гнκ)βт решввнв. 3, ризг. k—о-цuo<“■
вев сыа,
касСта (^1 cassctia) В архитектурата —
		орнамент с иравоогопва форм-.
касетка ' ’(фр.~ cassette, пт. cassetta) 1.
Мазна касичка, насинен ва пари пнн
еeыn)цвввoетн. 2. Кутил за фoт)'paр·
сен нл—кп пни рппмu„ нонто нвезир—
ет лоИстнивте на свотпивнта,
касИда (—.·) литер, Вид хетааОстново

319
катаболизъм
нлп н)т»пгeлцo стихотворснно от
—раВсната ннтвpαгуpa, близко до ода.
касиСр (ит. oаsaicιé-) Липа, несте ва’
вежат парична н—ся; ковчежник,
кйсне, еНцим {неn. cacique) 1. Инди¬
ански вожд инн старейшина е Цен¬
трална Анернка но врсмс вн Ваня—’
дяваното В от ввр-иеВцнтЕ. 2. В ИС’
нация п в Латинска Америка — топим
вомввпадвявц, кулак.
н-снОпий » лу'вuнΒ.
касйртм {нaг, casso „отменян", вем,
kassieren) 1, юр. Подавам касационна
жапОн, 2. юр. Отменям решение, от¬
менян, 3. Отменям изВ—рив рещевне,
обявявам зя ввлвйегвuгелвц,
вИспс (гр, - kasia, фр, cassis) Многого¬
дишен плодов храст с в-въВови пис-
гт и плодово е роден ннини гроздо¬
ва с иВрон или син-нервя цняг» бо¬
гати в— нит-ниви и втори· н—сзн;
мерна фрстсео грозде.
кТсВторИ-.- (пр, kassltcics .слово") Ми¬
нерал, на.Ълобрнт- словна руда, кон’
го съдържа 18,6% епсве.
кйска (фр. casquc от нсп, casco „»О’
реп") Шлен, моталин иди ножсвн
шапка ва е-свин, пожарникари п ми’
лицв—шерн.
кТСвИд ^.ι cascade') Прииосен, при
които насята е отрязана вя стопОилн
к-скИдн (фр. cascade) 1. ЕегΕетвΕB1зн
нвκте'βвв водопад, е-йте пал— вн сто’
пнна, 2. Аκpoё·т'егва в цирк, при
ноето ce се—чн от пропускащ нов ;
смсн цирков номер. 3. Ивиозвуване
водито нн планински реет п оверавн
синодоВне нрав стопнповилцс нострев“
ви лвоннрп п станции ва епектрнче-
сни тон п лр. 4. Ианте'вeв ведвинд
ннп систем— ет недопнди, πcлт»eнн
нрав С'ыннлбвнлв— построени ВнсеВ’
нп, 5. Ралица уpeдн» ноето ст свър¬
зани гнκн» ма ворвинт задвижен нтс-
.•1, a вторият — енвдβнщнн п т, в,
6.	Редица лαйgeцоκи егоκлвнmци, свор’
в—вт носполевнтолво, ва aa ce ·oпт’
мп много но-подяна πoтeнuнтннт рав¬
нина,
каскадСр, каскадьОр (фр. cascadeur
от ннт.) Дублыс. нт филмов артист,
коИто пополнив— опасни οοβη,
каскСт (фр. casquette) Мент платнен—
шапет с еознрен (егвтчтне стно -в
ноенвн внесто шном),
кИстт (порт, casia от н—т, oaatüa .»нст’)
L В Индия — затворена обществена
гpтnн, сВодниона от оОщ произход
професии п нрннипотпи; съсловно
2.	прен. Грунт ет хора, нойто oтоге--
ивят груповите си интереси,
кнсттмётн {αт тсн. castaTuelas) Уда¬
рен нтвнkαлв· н·егpтнeыт от двс
малки първаци плочки етте ныжнцн.
снораянн с връв unu прикрепен· вт
дронсен; слагат ce на простите ыа
ръцств п cc удрят елит е друга, кт-
те пвлав.тт рязък звук; ср. м—мп—ри
ннстОл (пят, casiciluM) Укропов вяное,
Крсп—С',
настснНв (к. лят. castelllnus) 1, Боpeл-
нн'е всковв — кемевлтвп в— укре¬
пен вяное; ио-еосио — н-анч вн вя¬
но. инн на обществено вдавив. 2 По -
мощнин нт войвода в сгтря Полна—
3.	Павам при нттсяннтнп дран,
кастслИнша (от лат.) Конто oтπ)нap*
за Beлb-тα в Оспинцн, п-нсивы п пс-
дсОни.
KâCTOB (от ннт.) Свойствен ин настт.
обособен, затвор··, ирнввлвгнровап
кастор ('., kasior .В—бър") L Плытннo.
деВез- сунне с мох на спаннта стра¬
ня; тиoгρeбянa ce аа перни можнн
дрехи п ва штпкн. 2. Ь-Оровт кожа.
KâCTop и Нoлтκе (ссОс.) 1. мат. Он-
цαвe-Bзнв·auн ва Зевс и Лвлα» по¬
кровители вн морвплнвнтвлнтв, 2.астр -
Съввевдзе ет два* пнввдп. 3. прен -
Нсраваелни приятели,
н-стрИт (пят. castratus) 1, Окопвц; он -
•ух. 2. В Италия де штаннот) вт XIX
в, — цорновои нсвсц, нойто ce сно^-
^“—3, аа дн з-иязн внсонил си гнас.
кастрИция (лнт. casirailo) Оеопянныв,
прсн-хванс ва попоннто жлози.
кастрирам (от лат. castro) Скопявам -
кастрОн (от фр. casserole „тенджера“)
Гонима аозВ—ен πaвmuα вт отцa и
друг· течности.
кат (тур. kat) остир- L Етаж; рсд. 2.
Комплект дрсхи.
катаболйзъм (гр. catabolé .събаряне*

катавасия
биол. Рнзпнлавс вт в·!!^'“—™ в ер’
паинзом,
катавасия {)ш гр. katabâinô .сливан")
Църковна нeеeц. които ce изпопня’
в— от ан—нн певци, нойте слизат от
клиросите,
ен'непВвом (γ.· kaiadysMOs »ыавод-
ненне“) L Наводнение, потоп. 2. трен..
Ряаон нpeз.ем» остър поврат; ннт—’
строфт,
катакомба (^1 catakomba от пр.) L
Недвeмнв» подвенна пещЕра, 2. мн,
ч.	ОВшприи ниоп-ет—жнп ползания
НОВ ВИД ВТ ДОНГИ П 'ОСНИ коридори
в Рим п други '.—.^0, в ноет·— иор-
внто християни пагрЕСвали своитс
нортап и ce събирани вт молитен,
3.	Място за павоне вт мумиите в
дрвввнл Египет, 4Г ирх. СемеВва тр—О-
винн сыс стр-вимци вхоаонв, 5. Прин.
Нехигиенично жилище.
катакУстика (гр. kaiâ „втgoптβ п akoûô
.слушан“) Умвына -а отзвуен, умснио
вн отражение вн внует.
еа'гзЕктпка (пр. katalckilkös „сворш-
βтшβ» „намиращ ce накрая“) литер.
Сыкрнш-ванв вн крайнн неударент
сричка ат наспслцата стопка втстих.
«аталсктИчен, каталектически (гр.
katalcktlkos) литер, Съкратен, със
съкратен— вeтд-pe·- сриин— (вя стих).
каталСпсия (гр. kaiâiëpsis „схваща¬
не“, »припадък") мид. Вцепенявано,
нервен ирнпнаък, придружен с nоп■
на ватуОт вн нелвнп движения (при
нервни вaBoляβaвня» хипнсан, пет—р-
ппя п ар.
каталсптйк ('.· katalëptikôs) Лице,
нов'— стрна— от каталепсия,
каталйза (гр. katâlysls) Ускоряване нлп
з-Вянянв ва химическа реакция пол
влплнпв вт н—т—знаят—р.
катализйтор (к. лят. katalysätor от
гр.) Вещество, еосто ускорив— плп
забавя химическа реакция, не само
lie ce изнеил {uaπp. шуплест— нн—“
гипа.)
енталОг ('.. katâlogos „списък") 1, Опи¬
сок инн картон с виисавно ва нвИ“
пи е биОпнстска в известен рса. 2. Кит¬
ен с такъв список пни чекнеджв с
320
гнетен картони, 3. Списък ва музей¬
ни npвловтm, картини и пр,
каталогизатор (от тр.) Съставител ва
каталог.
нтгaпoτнвТцнн (от- гр.) Вписвано е ка¬
талог,
каталогизйрам (нсм. katalogisieren от
гр.) Винснам е каталог, съставям ка¬
талог вт ОнОзи-тент и— музейни нрад-
нотв, на eбзeκuнαшщ npeдовтm п др.
кйтана (унп. kaiona .войник“) 1, Едър
кан, 2. прен, Висока жена.
катапСпсис ('.. katapésso .смилам“ —
ва органи) физиол.. Смилано нн хра¬
ната е хρα·-еонлнтΕ‘зe· орп—в.
катапстйзма (гр. katapéiasMa „цoнpue-
кн“) църк, Хранона в-восн вн слттр’
ната врят—.
нтт-плИзм— (гр. katâplasma „нас“) То-
ныл компрес от понев- сома иди дру¬
ги BΕmeетнн,
катаплексия (гр. kataplëxla) Изумле¬
ние, онтлцбег, вдорноност, eueнввл-
ване от πб»тлн.
катап#лта {нαт. catapulta ат пр.) 1, ист-
Машин— ва хвърляне стрели, канони
п др. срещу неприятелски стени и
“—Иски. 2. Приспсс—Влсвив и— кораб
ва нахвърляно в— снн—нет ет нaнтBТ’
тя ва излитане, 3. Устройство ва из¬
хвърляно вн пилотскат— сол—«.— ва¬
ел·) с пипета и п—рашутн прн само¬
лети п κ-емmмΕенп н-р-бт.
катАр ('.. katârrHoos „теиевне“) мед.
Бовnαпвниe вн нmгaнmuнтa на вино“
орган (hoc, πоpл-» стонах и др.) с ст-
лопине ва темни вeетpтeтm.
катарйкт (-т гр. kaiarâtto „няд—м")
1.	Б-дαnнд. 2. мед. Спускане нрвж—
ын оно; норде, 3. техн. Приспособ¬
ление за оeхaнπиeеκб отваряне на
нлапавп при нян-и м—шнии. 4, Урал
за намаляване вт трептенията и ва
стснаОва·· нт ударите “ нашпии, на“
пови, -нтомоОини, —ртинернИсет вро’
дня и др.
катарйлсн (от гр.) Койтс ce отнася до
еатар,
н-'тpOнтет (гр. kataréuousa „чист“)
езиков. Лнтерятурвнят трошен - еанк
нвИтв пр-лопжявя нuаa·'ueеκαгα тря-
липня вя близост с класическия троц-

321
нп взик и ce отнимав— твърде mi того
от п-н—ринни троцки ο-ηη, наричан
динотинн.
катари (гр, kâiHaros .чист") ист.. Бо-
томилите е Италии и Германии,
кИтарзис (гр. Katharsis „емнетв—не“)
1, литир. Употребен от Аристотел
термин е прочутото му -проленснно
аа трагедията, която в „п—лр—жнине
вя действие, a не равняв, е—·'— мрез
състрадание п страх навършва оми-
щ в ы и в (к—т—рвнс) от танина страст·“,
2- мед. Очиствано вт хpaн-емuнaтΕл-
•^0 органи.
катастрофа (гр. katasiropHè) 1. БеД’
стене, ве-иакнан- нещастно, paвpт’
хя, тнОан, влoπелтκт. 2, Тр-гнчносо’
Витно с големи п тежки последствия.
3.	трин. Гибелен краВ, тиОопев вн-
норшък,
катастрофален (вт тр.) Бедствен, ги-
Bвлeв» вл-noлуив·. еоеиπнгΕзeц, сод’
Овнссвн.
кататермомбтрия (гр. katâ .долу* и
термометрия) Намни вя опрелезивв
αазaжaαнαmαгo действие нн вовдухн.
кататсрмомстър ('.. katâ .долу“ и
термометър) Спиртов ТΕpнoнeтоp.
присп-соВои а— изнерв— охлажданст-,
причина·- от воздух- ; употребява
ce при κaтaтвpоoнeтpнягт.
катафалка (ит. catafalco) 1. книж, Нo-
греВална непн. 2. Маса пли еπвuнaлвc
πpuеnoебBлв·mв. ва ностс ce постнея
сяваон с мъртвец при опиване плп
при гражданско погрсбанта,
катафорбза (гр, kaiaphôrësls) Премсст’
вана ва плуващи е разтвор частици
към б'pнцαгвлвни електрод под дсВ“
ствпето ва нинаващня праз разтворя
впeeтpииeеeн тен.
катахрОза (гр. kaiâcHrësls .злоупо¬
треба“) литир, Употреба в— думи
извън тяхното Вунвнли— ввтмв·mв»
напр. „Стрелям с пушен", макар но
няма стрела при това дсИствие.
кйтгут (англ. caigut) мид. Приготвен·
от тонки жнв—'ивсен норна канцн,
нойто ce употребяват при зашивано
•а р-ни п хирургически опсрнцнп.
категоризирам (от пр.) Дози вн рнВ’
реди, класирам.
* катетеризация
категорйчсн (гр. katëgorlkos) Томи—
—црсдсзсв, безусловен, рошитезви,
категория (гр. katëgorla) 1. фал. НаИ-
—Впю п съществен— понятно, кост—
изразява една от осц—ниптв форми
или едно ат основните -гвoшeвня нн
Онтиетв, напр. оaтвpuя. βpeоe» прО’
странство, движение и т, в, 2. РнВ’
род, група, стопен, отдал.
катéд.ърсоцналнстн (катедри п со¬
циалисти) Иронии·— название в—
труня ••‘мсни профс'ссрв но нсзнтп-
исска икономии нрав 10-тв години на
XIX в,, които првп-видвазн бу.’
жoαвпoаπпBоpαπ·ни рвф—рнивом под
формат— нн е-цнaзнаьн.
катёдра(гр. kaiHcdia »стон“, „ерсспв")
L Мястото, от кос'— рнторите и рu-
п—софи'· в дрЕНи-с'тн произнасяни
своите реин, 2, Свснназва маса ва
иалигв—т— място вн ясктор, преполн-
ва'сз, оратор, прсивпсапвн, 3. Пауния
.•01^3··— ПНИ НЯКОЛКО ОЛИВКИ ЛИС“
цинзнин кат— нрсднвт вя врвпода’
нано нов висшо унаВиб ванедение.
4, Нp-фΕе-ρнгв и прс1нсннвятезите
при една н-твара, 5. Ирофсс—рсна
длъжност пли служба, 6. Взадишен
трон в главната църква вн содапИ’
щ·'— на епархията ; свнрхнн,
катсдрЛла (ет гр.) Г-лян- главна цър¬
ква с подчертана нвиунснтазн— αpан-
'ΕКгуpα» —Втепононб в цсптр-пен нзв-
щад ва enapанйе'en град, в която ce
мереуна и служи на тепани прязннцн
местният архисреИ,
КнтедрНзЕВ (от гр.) 1. КоИтс вм— ниТ’
рвпвянтвнн 'р-ц. 2, Който служи в
еато‘Лразн. 3, КоИтс сс отпася до
катедрала,
KaTénpcH (от гр.) Който ce отнася де
катедра (3); иpoрeеopеκ1,
катер (англ, cuttcr от хоп.) М-пън не-
рнб аа пътуване ва нос· разстояния.
катСт (гр, käihcios „отвес") мит. Всл“
е— один от лес'е странт к-ит— обрн’
втннт ир-нпи огоя нн правоъгълния
триъгълник,
катетеризация (от тр.) мед. Бκαp“a·e
вт нятетьр пни свил— е орган ва
тялото.
21 Речник на чуждите думи » όмгl·Л|lcκ^нι сзик

322
катстомстър
катстомбтър (пр. kâihctos „отвес“ и
métron „мярна“) Урод ва темно ma-
мерване на вертикалното рааст-ннис
между два точни.
катбтър (гр, katHcté* „совдн") мид.
Кухт стъклова, науму.)“— п«п не“
талин троВиина, конто ce вкарва н—й-
моств - е - ппн—ннил н—н—л ва иатегзяне
на уринатн плп ва вкарвано на пв-
нарств—,	_
катехёт ('., katechëTês) 1. Духовен
вастнвиин. 2. катехивн'-р.
катсхбтика ('., kaiechëtlké) Наука ва
обученно мрев выпроси п отговори
{πpegпнне нс верски въпроси),
катехизатор (н. рат, catcchisätoi ст гр.)
Умито« по основните еопр—сп вн
вирнт—,
катсхизйция (е. «ат, catéchisât io —т
тр.) Обучавано е oенбннuгe вопроси
ва християнската вяра; —бучне—·· е
нсщо.
катсхизйрам {oг тр.) Обучаван мраз
вопроси в основнито вопроси вн
християнската вира ; стремя ce a—
уВедн ηηηβγβ е вещ-,
катехИзис (гр. kâtécHëais „обучение")
1.	Кратон курс но хpне'ияненнтa
• вира нон ф—рмт на въпроси и отго¬
вори. 2. Популярно pыeoнoлетнo нс
навестна наука, занаят ппп изкуство,
3. Основно нспожевие, основни чер¬
ти ва убеждения,
катеху ' {мтн.) 1. Акации, конто нирео в
Ивточва Индия. 2“ Екстракт от тази
акация, нойто ce уи-трсВива е медП’
циватн и е индустрията за бондис“
вана в— гоκα·u п щ-вена на кожи,
κтгeхTмe· (гр, katcohoûмcтos) църк,
кoйтc пвт»aβн cенcнuгв в— вяратн,
нойто ce гетеп да ce покръсти ; —тпа’
щен.
катизма (гр, kâthisMa „садене") църк.
Всяк— один от двадесетте мaегп» в—
нойто в разлепена църковн—'— енитн
псалтир; при тяхното четеве Осп—м—Н’
цита могат дн соди' в храна.
катИл (тур, kâtil от нр.) Престонинк,
уOивu,	·
катибн (гр. katâ „долу“ п lön .идващ-)
Йон с пвзвжртЕпев електрически ТО’
вар.
катихизатор=καгeаизнтоp,
катихйзис=.-'ахнаис,
нттбд ('.. kâthodos „спускане") Отри-
^^ληπ^ полюс ва иатвиннк ва пО“
стоянов олонтрнмеснп тон, отрицате“
пои Електрод,
катбдсн (от пр,) КоИтс ce отнася ас
ннтод.
католйк (гр. katHolikös „βеeлΕнеκuβ)
Християнин от нaтвзимeенo пвпвве-
даипс,
католикос (гр. katHolikös „вселена“)
Титла ва нpмвнеeuн п ва πpтaн·еκил
патриарх,
католицизъм (от пр. kathollkos .нев■
пe·еkuβ) Вepouвцвнвлтнпeтo на като“
«НАвснат— цорквн, вдне от тз-вните
християнски изн—всдниин,
католически · (гр. katHolikös „eеeлвн--
сен") Който ce отнася ппп принад¬
лежи, кон нαтвзuиeенαтн цоревт или
към католицизма,
католИчсство (от гр.) Съвкупност вт
лотнц п умения в— нн'сппмесннтт
uоpκна.
катбптрика ·(гр. katoptrlkôs - „0'30.—-
зон") Р-заоз ст еншпκнтн, ноИтв па¬
лат— -неоните вн отражението вт еβΕТа
пишат— п списвн приложение') нт
теаи в—новп при устройството ва оп¬
тическите инструменти,
катоптрйчеи, катоптрйчески (гр. К-“
toptilkôs „ огледален“) kcйтo ce отнася
до ннтоптрина пни -в нестроен вов
основа нн катоптрик—,
катбрга (гр. kâtergon „аспо“, „рнОота“·
нрав ρте.) 1, Заточввие с тежен ри-
вuчвент р—В-тн. 2. Принудителен труд ;
няст— ан таков труд. 3. трин. Тсжон
живот, мъчение.
катбржник {pуе, ет пр.) Осодсн и
ивпрттвв вт нат—ртт затворник; в—“
тсчеипн.
катрйн {ттp. katran от яр.) Гост—, мерг·
ыснафнн— ннслспсд—Оцт точност, които
ce добие— от .орнссина в— иГлолистни
дорвет— мрев дeегuлнuпн, ет торф,
нътлтщн п лр,; ценит етpoвu·т вн-
нисто химически производств—.
катрСн (фр, quatrain) литер. Четири-
стишне, строфа ет четпрп стиха,
κттk>шa (от ссбс.) Реактивна мпнoxβыpа
323
каха л
'—4.—, Квит)- нахвърля едн-нременне
п—Лям Вр—И снаряди,
«атък {ттp. katik) 1. ПрпВанка ном
хляВ (еupвнe. снавпин, мляно). 2. ПОД“
спреи— мзянo» ванавевв в мнх.
кат’кр (гт·p. kaü*) Домашно жнβo'·o,
хиВрил ст магарица п конски жреВоц ;
силно п №-..00·— ст мтзeте» еосто
в хпОрид от кобила и магарешки
жpeBeu.
кйуза (ннт. causa „ причина “) 1, Депо ;
обща работа. 2. Причинн.
«аузалгия (гр. kâusls „изгаряне“ и
âlgos „Вояка") мед. Остра Волна ст
рани, прпмнненн от oг·ΕегpΕП·п -рО’
жни, от изгаряно пли вт нъвпазение,
нттвИзeн {ннт. causai is) ^“^0 ce от-
ннся до нpu»ннa. евИто пар-ання ст’
ношенив между причина п следствие ;
примйнеы,
«аузИлност (ст пат.) Нpи»ивнвег» нрИ’
»инна вроана ва явленията,
«аузатИв (от лат, causa „причина“)
грим. Глаголит форма, нвитс нара¬
вне- нарежаанв - вн полнота да ce на¬
върши вещ—, например аористнат—
форма е старогръцки сане έποίησε —
нареди да направит,
KaÿK (тур, kavuk) Староврсмск— встро-
нърха шЯннт y туpuигe.
«aÿH {туp. kavun) Попсш, ниноы,
кйустика (гр, kaustikös) мед. Онера’
ции, при които ставя отлепвано с
впоетрииссни тон и— сраснали масти,
освОсно при Вап—др—бии ваВвлянания.
кйунср (от ссОс.) Апарат вя нагрявано
вт воздух, н—Вто ce ветрен в домеН’
нята нещ ; βоaдтхввαгpΕβнтΕΛ ^0
имот— нн тнглиманина kнуπΕp).
акустически ('., kaustikös „изгарящ“)
1.	КоВт— изгаря, разяжда пзп парп.
2.	прин,. Лют, остър ; ссд— каус¬
тик — разяждаща сода ; широк—’
уи-троВим продует е еaпт·Εвaтa.
тснстинннтн п мяслодобивитта нро“
мишпввCог,
«аустобиолИт (гр. kaustikös „изгарящ",
»г-pяmβ т биолит) Изкопаем— ГО’
риш— нвmeегнo от органимен произ¬
ход {нaмвн·п нъπпиmт» вврг, торф
и др.),
«ауцкиИнство (от сеОс,) Со-а-даво
ueйтpнетκo гeчeнuΕ от Карп Кауцки
(1854—1938 г,) вън Втория интерна“
цибван, ноет— нн- думи в вярно на
мapκеuвнa, a нт лез— -три»— аси—“-
нии вопрос в— ннресизма — динтТ’
турят- нн пролетариата, ивопачнвт
Марксовот) уманив ва дорж-в-т— и
ce сВянявя в защитя вя буржоазния
пapзaыeιнτapизын, След поВелат— ва
0κтвнβpиИонaтт pвнвлоцuя застава
открито НТ опортюнистични НОВИ“
цни,
кИуция (пат. cautio »иазсне“) юр. Зя-
ног, цвpыиитΕлетнo.
кнут»]!?. (ям, caoutcHouc от перуян·)
Онодистс жилаво веществе, нелт»a“
нано от млачипл сон ва нαтчуκoaтй“
нн'е растоння или нс изкуствен
начин, вт к—0'c ce нар-б-тв— гума.
каучукоцбс (пepтαu.) Растение, от
ноето ce пoзт»aнa каучук (танив—
инн около 130 вид—).
кауш (тур, kovu§ „обща спалня") ос¬
тир. Затворническа низин, стяичен в
-атвор ; затвор.
кафс (фр. café от ар.) 1. бот. Вонно-
веяЕн храст пни дърво, които ниреит
в Амгрннн, Арабин, Арp1нт. Индия
п др, 2. Плодът на тона дърво, 3.
Пенсии'· зорва от тона аорне, 4. Пи¬
тие, приготвен) от немоинтв зорна.
5, Кaрвнв,
нтфОв {туρ. kafes от ар.) 1, Клатна зя
птини иди животни. 2, Сандък от
рядко вакантни затаи зя ирвинснно
везениук п плодове. 3. Решетка ва
нpввopeu,
кафейн (фр. caféine) Извпии-в- вт нт-
рeгo вещество, касто служи ва лв-
мвОви цепи ; алкалоид на кафето ; ср.
нoрвин.
кафс-шантИн Ο., café-chantant) ka■
фон·, в нает— им- и астралин βο-
мера.
кафтИн {'уp. kaftan) Мъжка Дългопол—
порна дреха,
етхйн (0“..) 1. ист. СъВряние вн св“
рейсен етнpвйшивн кнто содеВе· и
административен ерпан е Полш— и
напсните земи в ц—рсна Русин, 2.
трен. Шуми— толпа, сборище,

кйхсл
324
eИхeл» кйхла (вон, Kachel) Плочен вт
глина или порцелан аа oбзΉuoнκт
(покривано) на πв»κπ» егeвн» укря’
шевни, педовв и т, в.
н-хОксии ('., kachcxla) мед. Общо
на'вщевне на -рт—ццам—; слабост.
кахър (тур. kaHir ст ар.) Грижа, πвчнз»
скроО, мока.
качИк {гуρ. kaçak) Бeгпeu.
качамИк {туp, kaçamak) Н—роана хр—вн
от ц-роннинс Врашив, прнг—твсва
мрса продължители— бъркано в— Ораш-
•от— вон нрищя ноля над огон, да¬
кате ce подучи госта наша ; НЯ“
м—нита.	*
качуча (исн. cachuoha) Испански на¬
роден т—нц,
нтшН (ион, KascHa от с-бс.) Вид мое
πзa'» преаиннс н-привси (по името
в— сОн. К—шмир),
кашавИр {pуе.) остар. Гетн—ч нов
ноВснова »—ст,
кашалбт (фр, cachalot ст норт. oaoHa-
iottc „рибн с голяма глава") Гоним
морски В—зяИнне сос зыби като на
китовете {двегнгa де 21 .н дължина
и до 100 тен a тежнин),
кашемир {-т свОс.) Тонок п .мен пт-
мт»Εн, вониси ннп позунозвов плат
(но инсто вя пванИскни пр—д Кашмир,
нъдето Вид изработван първонни—лнв).
кашСр (евр.) Мосо, πелтмoнв вт втеп-в
доВитън иди птици спорол рслити—з-
нн'в изисквания вн снрснтс.
нтшйрнн (от фр. cacHcr) 1, Обвивам с
хартия ва предпнвване. 2. Прикривам
(нрн игр— вн нартн).
кашкавал {pум. oa^е.αvαioτ лят, cascus
„сирене" проз ит, cacao „снрсве"
m cavalb „кон“) Вид наместно· мне“
мои продукт с новжоп' цвят, приг—Т“
нон в— пит·.
кашмСр ('тp. kiçMcr) Срам, нрнсмсх,
нелипранка,
кашнС ^.ι cachö“Tcz) Шание ан шни,
шарф.
uaiöp {вe·eцκп) koйтo кар— впрегнати
ну«^— в полярните стрни·,
ка|6та (швсд, kajuta) Отделно номещв-
unc ан пътници, ва вне-ння еneuпαл-
вн задана иди команден персонал в
ппннято'псп соа,
каюткомпйния ^“0.. kaj'uta п фр,
compagnie) Оёщ— помещению на ηβ-
раб за командния состав, в ноетс
еОидват, πеиивaг и пр,
кайк {веκ,) Мазня н-жоня золен с н—“
нрив y веκноαеитe, eвpиuигe и »уе“
мита.
каяфбт (тур. kiyafct от нр.) Външен
вид, вонишност,
квадрИнт (пят·. quadrans, aтtla. „один
„метворт") 1. мат. Еднн истнорт от
крота, 2. воен. ПpиеnаеаBлΕвиe за
томи— артипериИск— стрелОт при за“
крита повпция. 3. Старинен —етpoвo■
нимоснп урод -я измерение епсон·’
н-тн ва нсбсснн светила. 4. Чотнор’
тнина от римската дреВня монета ас,
квадрИт {нaг. quadiatus „четириъгъ¬
лен“) L Равностранен нраноъголвик.
2.	Предмет с форнт нт ранв-стравев
правоъгълник, 3. мат, Пронвноденнв
на елно число, тнвежeнo сяно вт
себе си, 4. Единица мирен в пеня“
тарсно'— изкуство, конто в рани— и—
48 пункта иди на 18 нн, за опреде“
пяно дължиинта п широиннат— вт
пСиаТВНЯ 'ЕКС'.
квадрйтсн (пат, quad*aius) 1, kейте в
с форма в— квадрат ; чвгноp'пт, 2.
Кайте ce отнася до енаарат.
квадратура (пят, quadratUra) L Числото
нн κβαapαгвигв елпинци в площта на
далевн фигура; повърхнина, 2. На¬
числявано в— повърхнина, нараасва е
квадратни сливици (мотри п др,),
3.	истр. Взаимно равпвнежение вн
два планети, чист— видимо ъглово
р—зст-иние, няВпюднвнно от Земята, в
900;к в a д ратура ц— крота —
превръщане в— крота е съответно
пеним квадрат, ност— но в възможно ;
трен. вераврешимт заля»—,
квадрИвиум (лнт, quadrivium) Цикоп
на -брязснявне е средните накове от
четири ирсднета: нтaнκa, нpuгмeтн■
нт, гвoнвгρин п aегpoнoния» които
вавдие с тривиум д—вя-т содонтв свО“
Водни изкуства (scptcM artes libé¬
rales),
квадрИга (на·'. quadilga) kелeевuцa с
два козел—, впрегнат— с четирн нвил,

325
квадрилатер {зαт. quadratus и Intus
„страна“ проа фр.) Четириъгълник,
квадрилатерИлен (лат. quad ri lateral is)
Четириъгълен. четиристранен.
квадрилибн (фр, quadillllon) Милион
гpнлн-вa. т. в, число ст слнннва и
24 нули СЛЕД Η0Η=1024 (по шенсе-'Т
еuегвмa); хиняла трилиона, т. в, миспе
с единица и 15 втлн=IOls (по фрои“
ската система).
квадрином (пят, qüatiuor1’„иΕτнpнβ и
гр. nöMos „закон“) мат, ЧсттрИ’
член.
квадруман (ннт, qüadrumaтüa) О че¬
тири .»ο, иотирирон.
квадрупсд (пат. quadrupes, pcdls) Че-
'ирнер-е, ИЕ'нероног.
квадруплекс {пaг, quadruplex .чети¬
рикратен") техн, Систена, при които
по еднт пинии ноже eлвенpeоeввo
да ce преднн-т 4 телеграми пни ла
ce водят 4 гeзΕрвцви р-ат—нор-, <
квази (лат. quasi) книж, Уж, катт-чо;
в сп—жни думи Н В п Μ.	*
квазиделИкт (зят. quas1dc1|■oium) юр,
Мнимо ирвстьнлсипе.
Квази м—до (пят. quaslmodo Homo „уж
нонен“) L ^.0“ —т р—мниа .Париж¬
ката св. Б-гαp-дицaβ в— Внет-р Юто
с много уродливо 'нпв, 2. прен. Фи-
зимосни уред-нин, много гр—авн чснек.
квакер (—•'3. quaker „треперещ“) Член
ва резпппввва секта в Англии и САЩ,
квалитативен {зαт, qualîtativus) Каче¬
ство·, определящ нанеств—,
квалитст (ннт, qualiias, ätis ирев ыем.)
Качество,
квалификИция (к, пят, quallficaTio) 1.
Оирсдсзине вя намсстно, —нанка на
нещо, 2. Стопен в— годност, станеш
вт подготвеност а- навестия лейвас',
β-λημηο^ ва изисквани зн—вня, тыe■
вис и шнннцп зя навършва·· вн ηβ-
НСС'·— ДОВНСС'.
квалифицИрам (от пят, qua1lf1oo »ОН’
редезям качество") 1, ПровЕряван
стеисит— на подготвена п pa0o'ееиO“
овBнве'. 2. Онсвинан, определям сте¬
пента ва годнас', бтинснм към сднн
плп друга категория спорсд ениост’
вата. 3. Неβнщ—в-м годността вн ви’
к вартет
ноге ва ивнΕегвα лΕΒваег, π-лoBpл■
ням нн-лнфнкацнята вя шлевта,
квалифициран (от лат,) kaмΕетβeв,
имащ κназнрнκац1л, с опит п автвнн
не еиeц1αлвαетгα си.
квант {вeо. Quantum „количество“ ат
лнт. quantum .eoлκ-'oβ) Нaй’Н—лκoта»
смятане аясетя ввлелнно количество
поинста сцоргпн.
квантитативен (е. лят, quantliatïvus)
науч, Ксзнисствс·,
квантитет (з-т, quaniiias, ätis Ира¬
ном.) грим, Дозжння на внук или
ср·».-·
квантова мсхйника (квинт и мехи-
ники) Наука ан з-нопитв в— движе-
вне нт мнкрочнстицитвч
квантова тсёрия (квинт п теория)
Теория, ноят— обяснява зак—ип'в аа
ивпымване и и—1тзоннио ва свотли“
вята и структур-'— и— ат-нинто
спектр·.
кварта (пят, quarta pars ,четвортнна")
1, Мирна ва томвеетн в сннннцн не’
щсс'“— (храни и ..,) в пинен стр—-
ни ; в Авплня—1,14 литра, 2. Сод,
който -има р—амср в- тази мярна. 3,
муз, Чо'нортятн стете· от дн-'—вн»“
вата гама, 4. муз. Интервал между
поре—'— п чeтβъpгнтa стоисв. 5. ст,
Чстнорт—'я пезицнн или (фигура при
фахт—нна, 6. Чстиър'никя, 7. Чстнри
лбслсабен'сзвн Ор—Вен (от одни вил
при игра в— нартн), 8. разг. Чот-
в-рка.
квартйл (вам. Quartal ет пят. quartus
„иетвъртн" ) 1. Част ат еeлшцв. aa-
граден— между мстнри унии·· 2, Го-
пяна градска наст, обикновена в ис-
еряИвннн'с ; махала.
квартер (апгл, quarici) 1. Мярна а—
обем в Англин, конто с рнен— вт
290,9 литра (	8 бушеля), 2. Мярна
-я тежест в Англии п Америка =
12,7 кг.
квартсрбн (цсп, cuartcron „четвърш
СТСИС1·“) Дста от Вян и мулат {пнuв
с едва четвърт белввн от ивриат—
раса ),
квартет (ит. quaitctto ат пят.) 1. Му-
впкалве првнвнеденне ва м·^.· глас-
{е-npтвo» eецгpαaзт, товар и Вас) инн

квартир a
326
четири ••струнентя. 2. Ансамбъл ст
четнрима изпълнители (aBe цигун’
ни, внолт п ннолончвпо).
квартира (нем. Quartier) Жилище, жн-
пищно пснсщсн·· ; га авнн квар¬
тир a — овешonpΕBнβaввe вт гпанно-
κвмαндтнam и вегвння щаВ по врем·
в— война ; прен. център, ръководен
пункт,
квартириср {Bвм. QuarilerHe**) Б-Ицин,
коИто ce изпраща дн торсн и раВ’
предснн ентртпрп вя войск-.
квартирмИйстор (вам, Qua*ticrMc1sicr)
1, Завеждащ снабдяването на ноЙС“
кнто с квартири. 2. В никои армии —
ноагзнннннщ аисря'нвно'— -гaвлввнe
нт щаВ—. 3, В aopeβвзоuнвнвa Ру-
сня — специалист по н—раВио дΕлв»
коИто имал подофицерски чнв.
κβapтнpтв—м (ст вон.) 1, Завм-м квар¬
тира за кратно врсне, 2· За войсен —
в—онpαн ce ва енартера, ирсОннавям.
KHàpïo (ннт. quartus) Ф—рнят ва ИВ’
»—тно пронвнеленне от една четвърт
ва пнст,
кварц (нем. Quarz) Твърде pαвиpветpa■
вен нннсрал, който солоржя снп·“
цнИ ; в чист вил с безцветен и προ-
вричеен; цне'внге кварцови ернстязн
ст еκоивuΕвнн намъин, наир. енифнp.
кварцйт (от нем. Quarz) Окапа, вёрЯ’
втнαнα ирсдиннс ат ·kβapu.
кв£рцов (ат нсм.) 1. КоВто ce отнася
до κваpи. 2. КаИто съдържа кварц ;
н в a р ц с в a н a н п a — eлeκтpнмве’
на ламин, ноито ив.тъчна тзтp-н1αлB’
тонн ломи, ионумянавп спал иранар’
вана вя тон прев живак,
нватерн (пат, quaicrnus) Четвъртата
•пи нαИ■вoннтa τε-π—γημ·«— еря.
кватерна (лат. quatcrna) Свитое от 4
печатни коли.
кватрочёнто (нт. quattro ccnio „»·'·-
рпстотни") прин. Нeтвaдeеeтннт βοη,
Т. В. НЕКО' СЛЕД »•'•рпс'-™—™ ТО¬
ЛП·-, нее ва ноаряжднве аа ит-пиаВ’
скятз култура {нαтeн. литература, нв-
кус'вн).
кватрочснтИст (от ит.) Италиански
културен ДСЕН от XV вон,
квебрахо (цсп. qucbiajo) Много твърд—
ожи-αоepнκαиеκo дорне, кората на
което съаоржн нлеялопавн “•шества
m ce употребява е НΕанuннатт п нр—“
мишлоността,
квемадСро {неn. quenadcro) ист, Мисто
аа изгарине нн Εpe'нuн.
квсркин (ο·'· лат. qucrcus „дъб") До-
бово всщсств—.
квсрулант (ст ннт, qucrulus .опл—Н’
нящ со“). К—И'О страд— от машин д—
воли сыдсОнн дспн.
кверцитрбн (лат. quercus „дъб“ и cit-
rum) К-р— вт еe“epнвαоop1κнвеeн
дъб, конто боядисва е жоят uβят.
квестор (пат, quacstor) 1. В древния
Рнн — еъл1и-енeленнгeп пни лuuΕ,
което ce з-нинава с рнвαнентв вя
навестна мнст; бирник, 2. остар.
Н-мязинк нн Оюджстн— —тдсзеипс при
висше тчнлнmв. 3. Н-р—дсв предста’
витал, нойто брои гласовете m ce
грижи ва реда прав врсне вн вясе’
давнята вн нароавоте събрание, 4. ПО“
лицсВсн· мин в Ит—янн. 5. Павнтел
нт род при ивинт п подеОви ; ия-
ВН'ВН.
квестура (паст, quacsiUra) 1. Длъжност
пя «iiéc-Op, 2. Финансов— стлано···
във нисшо учнннщв. 3. Канцелария
•a квестор, 4. ПoлвueИеκo уирннзе-
инс в сьвренсвпн Италия,
квистйзъм (от лае, quiCtus „спокоен")
1.	Религиозно мистично тмe·нe, спо“
род нает— релнгпввнвто Bзαгoчвегнв
ce состан в cъaepu-внв и духовно
еaоавaъзBачαнαвe, които водят до
a0евзотeн лушснсн ноно“, 2, Бсв-
Tи-етцoе'вашΕIHнe кон окрожанащят—
aΕИетнн'oянoе',
квиетйст (от лат.) 1. Неелeдoнaтвн на
евио'пзня, 2. Мистик, еовepua'Εлвв
внс'.—·· м—нек.
квиналдИн (фр, quinaldinc) хим. Хи¬
минесе— нΕmeе'нα» насто ce съдържа
във въглищната смела m ce изпол¬
зува ва ир—нзввлстн— ва бояджиИски
материали.
квИнта (пат, qulnta pars „пета част")
муз. 1, Патят— стопен и— динт—··»’
вата г—на, 2, Разстоянието между
норв—та п нотата е'eпeв. 3. Порнатт
н—Β-βнеακa и— тон п наВ’ТЪвкн стру-
в— вт цптулен (ми),

327
ксл яв
квинтал (фр. quintal ирса яр. ст лат.
ccntum „сто") Мярка ва тетя— от
100 ет (в нянен страни 100 «норн = ··
50 нт).
квинтербн (нов,) Р-лен ат евартороИ’
к— п Вял или ат енрвпейен и квар¬
теров.
квинтесенция (дат. quinta cssenila
„нота същност“) НнИ-същественото,
нαй■гзнннвгo» същност ва нрсднвт
иди понятие, —снова, глави— същ¬
ност.
квинтет (ит. quintcito от пат. qulntus
»пети“)	1· Музикално пр-ианеле-
нпе в— пет пзнса или пет нветpт-
мевта. 2. Ансамбъл ет ист душ·,
евито 1aπъзnяннг квинтет.
нвинтИнт (от пат. quinquc „пет“) ли¬
тер. ПΕтве'нш·α строфа,
квинтилион {рp. qulTililion) Хиляда
квадрилиона, т. в. мисно ет сливица
п 30 вуз· спал вея=1030 (но вснсн—
енегΕыa) ; хиляда квадрилиона = 10^
^0 френска снстама),
квинтола {αг лнт. quinius „пети“) муз,.
Р-аденинст- ва сана нотна ег-Βнaет
ва иет равин чтсти ; овннмана ce сос
сноВ— п инспото пот,
квинченто (нт, cinque cento „ивтсто“
'нн“) прин. Шестнадесетият век, т, в.
некот спад πeгегегвaгa гадния на
•—шсто хилядолетие (ва ит-ппянсентя
култура).
КвиринИл («ат, Quirinalis) 1. Един от
ссленто хопня, вт нойто е ивегpеeв
Рим и есИто в седалища вн свет¬
ската вянст. 2, прен. Онeгеeнгa власт ;
ср. Ват·.-· =-= итnеκaгa. църковната
власт,
квирИт {пнт. qulics, ïiis) Нъзвеиpαβeц
гражданин и— древния Рим.
квит (вен. qulii) Издължен, равина’
тен ; кря“,
квитанционен ()' пт.) kей'o съдържа
квнт—нцни.
квитанция (нт, quictanza »усиоевенне“
от quictarc „теπ-eoяβαн“) Данунснт,
с коИто cc тдае'-HΕpннa понуман—ввте
•a пари, uв··oеги и др.; р-винска,
квбрум (пят, quorum pracscntla suf-
^Ιί »присъствието ВЯ КОИТО В ДО’
стятомво“) Опреденен от в—нси или
устав Врой на иpнеъетβтнaщи в—
съВрявно, аа да бъда то рсд-нн-,
квбта (от пят, quota pars „оиредвповн
мнст’) 1. Част, дял, правени. 2. Да¬
нъчна тарифа, кея') ce над— ва'оп“
рсдомсна сдпвнця вя —Влагано, 3. Дял
ет πpевввoдотнатc и впредезев пазар
•а унтстипе е картон,
исбап (тур. kcbap) 1. Панови вт шиш
нзпни ияриста месо; шншноб—н. 2·
Внд навие от несо ; таскоВни,
кебапче ((π· тур, kcbapçi) Оиопияпыо
изнЕчише с подправки кълцано мвеo.
црнг—тнсно па малки иадовимен и
наивнсио върху скара.
еоВЕ (тур, Hebe) 1. ДоОсяа вълнен—
тъкнп вя постилана ·«· завивано,
2.	ДсОвя- irH-iiicna драха,
кСгел (иен. КсещО) Гопвннп- и— исиа-
'-рсен Оунця, конто ce пзмпсзнвт с
пунктове ; спрсдопи генaон1aгa в—
букви'·' и равсг—ннпс'— между ред—’
нв'е в —'иенатъка ; бОнкн—псннтв раВ’
мери сн 6, 8, 10 и Г2 пункта,
кёгелбан (нам, Heqeibalitt) 1. 1^^—“
с-Олсние вя китни и торказнив ва
теикн. 2, ilöM^'iMciiiie зя игра вт
нагли, 3. Игра вя нсгпи.
нОтла, кёгъл (вон, KeqE'H 1. Дорвано
столбне, еосто ирн игра ce удря с
'-πκa» дн дн индис. 2, .нн, ч. Игра,
прн конто мрев торк—зннс ва д-ьрнов—
топна ce сыВярнт пяродсин дорвав·
спъзВастя ( катан),
кедър (гр. kcdros) fiom, Дозгспствс
южно иглолистна g-ьрво с много .■-дра-
вя дървесни— ; тиoτpеё>нпя ce за на¬
строена вя еернОн и пр, нлн вн .ο-
бивянс и— нодронс н-спс.
ксзап {ттp. kczzap or ар.) Азотна ки¬
селина.
кеИ (фр. quai) Част ет пристанища,
колото coupa' к—рабн зн товарено и
разтоварвано, за рснннт и др,
кейк, кекс (тнг.м. cake, пш.ч, cakes) Сн—Д“
Kiatn ет Врн1тто, нас;.-, нΒuα. з—хяр
в сухо травле·, исмов вн фурна,
кеп (тур, kvl от псрс,) Кожна болест
пс главата, от ксите спадат космите
y ибнона иди н-смитс y вяно· животни,
еВняв (от тур. kel) Който страда от
евп ; крастте.

кс лар
328
нелйр («—'· oe1la*1us от cclla „кн.лня“)
Манастирски д-макни·
келемб (от тур.) 1. Нина, еонт— в ос¬
тавена нс—ра·-, 2. трен. Негодник,
нищожен ионек ; ср, напош.
ненсиВр (ттp, kclcpir) Нещо придо“
Вито ннспо евтино ннп подумано
боа пари.
келеш {ттp. kc1c§) 1. Копив новак. 2.
прен. Провря·, B1m-ЖΕB ; дрсВен в—
ръст,
келИя (1..)=ннлин.
кблнер (вам. Kellner) Прислужник е
гαетннвныα. инеинца, ресторант и
други, не“'') поднася храна п ва“
питки ; сервитьор.
нем—нб (тур, kcman от иорс.) муз, 1. ·
Примитивен лъков ннегpтмeвг. 2. Ци¬
гулка, гтонн, гъдулк—,
KéMôpHft, кембриесни иерибд {ег
с—Ос.) Първият пернел от пннеовоИ-
скатя ера.
ксмер (ттp, keiner ет исрс.) 1. Косия
във вид на тесен пояс, 2. Свод, трен,
дъговиден покрив.
кен (ни.) Яи—ысен мирка ва дължина—
1,8 н.
квнАр (тур. kcnar ат иорс.) 1. Кря“,
ηβημ в— плат, 2, Надлъжна ηβή^ от
друг uнят инн друг— пО’ЛоВеза м—те’
рнн в инатно,
кенаф {гюpκ.) Едногодишно тровнсто
растение, ностс впрее е Азия п юж¬
ните бОл—с'и на ССОР; отглежда ce
з-р-лн влаен-т—, от нойто ce правят
тъеянн, н—д—Вни на ютсни,
кенгуру (—•1«, kangaroo от австр.) Дву¬
утробно 'равснаси— aβе'pαз1Иене жи¬
вотно с дълги вади· краен и носи
предни, ковто се^лвнжн tc nouеκт■
маве.
ксне ,(о^п тур, kcnar) L Копринена
- неаба или пришивка аа украся и—
рнв— пни сукман, 2. Укр—ся ио иана-
мала стонам
ксневйр {гтp. kcnevir^ .коноп") Звбпе,
рядко тъкане γιη—'η—’ο'' к-веп, върху
ковто ce нвшнват фигури п след тевт
ce изважда, та фигурите, правилно
нашити, останат вооху друг инат,
еснаф (тур, kcncf; ср. гр. kcnös „иря-
аси“) Нужник, заход, отходно място,
кснозбИска Сра (гр. kainös „нов“ m
ира) Н-вята нлн поспели— ера от
геологическата история на Замита,
колта cc ивараадсля вя трстинси и
метвъртнмен период; ние живеем в
последния,
кенотаф (γ.· kenös „празен“ m tâphos
„гp-бв) Правен гр—0, греб Boa мор'’
вец, иовоже тялото вн нсмниннин в
в-тубсв- инн ce ннмпрн дано» ет
родниата,
кснатбксйн (гр. kcnös „празен“ m ток¬
син) Предполагаен токсин, който в
Вил снятав за причинител на товpαгα
в организма,
кснотрон ('.. kcnös „празен“ m елек¬
трон) Електронна пяния с два елек¬
трода, н-ята ce употребява зя нрсвро’
щаве вн иромеиннв тон е постоянен.
кснтйвър {гp. kértauros) 1. Митична
същество с тяло на нов п от кръста
нагоре на мсвсн. 2. истр. Съаввадно,
кспе (ет фр. képi) 1, Походна в—е-
вншен шапка беа козирка, 2. Баре'-,
KenéHUM (тур, kcpcnk) Дървени ка¬
паци за затваряне на ни'рннп, про-
aopuн, вр—тн,
еСин (фр. képi) 1. Фуражка с мое—
дъно и права е—анреа (ирсанмво във
Франция), 2. kΕИB.
керамзйт (от гр, kéramos »глина “)
Стро·^.·· матерна«, πентмвц по иа-
κте'нeв в-ини от глина п други не’
mΕетвa ; занеста— пемва'т.
херймика ('.. kcramlkös »глинен“)
1.	Гръви-рсе- накуствв, 'ръци-рста-,
2.	Грошм-рски изделия {oτ■τтаяи до
наИ’фннн nвpuвзαнoβи).
керамит ('., kciaMis, Idos) Твърдо
нвпеченн тухл·, квито ce ти-тpeбH’
ват ва настиле— ва улици,
керймичен (1., kcramlkös »глинен“)
kеΒ'α cc отится де грънчарств-т— unm
Л— п-лазията на тровинрск—'о ηβ-
кустно.
керамогрИфия (гр, kéramos „глина“ и
grapHö „пиша“) Живопис върху не“
рамимни нвдез1Н,
керамолИт ('., kéraMos „глина" и 11-
thos „камък") Огнеупорен материал
от глина и сирна ннсолин—.

329
ке тсн
ксрамофазслйт ('., kéramos „тяти·.“
т фазелшп) kepaмoпиш. нон есВто
инн нрибавевн влакнести нещастия
{αвOвет п др.),
керата (гр, kéraia) 1. РвгвнвеΕц. 2,
прен. Сводник, ••'—.βηκ, проклетник,
кераргирИт (γ., kéras ».01" п âigyros
„сроВра") Сребърна руд- с голям
процент сребро (до 75 %) Î срсщя сс
нов вид ын рогоподобни маси,
кератин (гр. kéras, atos „рог") Бел’
тъмно вещество, от което ce -ёpαaт“
ват ротата, ·вκги'в. каинтата, носни“
тв. пората п др,
кератис, кератйт (гр. kéras, atos „рог“)
L мид. Възпаление в— роговицата
в— —ката. 2. Впд минерал.
кератойд ('., kéras „рог“ и éldos
„вид") Рогоендц— не-новелас'.
кератопластика (.тр, kéras, atos „рог“
Kpiassö „образуван") мид, Операции,
при каято част ет Возинта роговица
ce занвин сос здрава.
кератотомия (гр. kéras »рог" п tCnno
„режа“) мед. Нарязвано нн р-г—нн-
uαт-,
керван (тур. kcivan от иерс.) Върво-
пицт ат товарни ноли или вαгвнape-
ви животни (етмппп и др,),
керван-сарйй {гтp. kcrvansaray ет
иорс.) Хав ва спиртно нн кервани е
Османската иниерня ; страннои.··^
·uua.
ксрсвйз (тур, kcrcvizj вΕ3Εвитκ-н-
pαетeниe с миризлив норов п лист—;
цопиш—.
керемида ('., keiamis, игр. keiamidi)
Паир-нси от елина и нзиемви покри¬
вен материал с равнинна рopмa.
ксрбнщина (рус.) Политне— нн дрсО-
ц—Вурж—азня рЕвазюцн-вна внаст,
конто с хитри п трънки фрази при¬
крива снон съюз с буржоазията (не
името нт Аз, Караисен, еоИто Оин
нямало вн такова правителство в Ру¬
син праз 1917 п,).
керкенез (гтp. kcrkcncz) Граблив—
птица, сокол.
ксрмбс {гтp. kirniz от нр.) Внд кор-
.моаев морнсй, от коИто ce леОнва
мернЕна Овя.
керогрпфия (гр. kciOs „восък“ и grâ’
phö „ниша") Изкуство да ce рнсунн
нн восък,
керомантия (гр. kerös „восък“ и man-
ac la »предсказване") Гадаене по во¬
сък,
кероплйстика {гp. kërôs „восък“ и
пластика) Изкуство да ce нравят
фин-урн ет насън,
«ертедёп (тур. kerpcicn) Клсщи.
керосин (вон, Kerosin ет тр.) БсаинеТ“
ιι.Ί впи сзаВожолта тонност с х-р-К’
тория нирнАм—, иoлтиaнaн— мрсз лос“
твя-цня н a ιΐνφτ ;	cc ка¬
то гориво ВЯ ЗЯМИН, Примуси И ДВН“
ентсзи с вътрешно торено ; '-3, пет¬
рол.
kécap (пат. соВс. Caesar прав гр, kâl-
sa*) 1. Титла вя императорския Врат
или вн н-жио янцо ет тиpяβαтα вън
Византия, ирсннцапа и е Възтарня—
Тервел в бин удостоси с тая титла.
2.	Гръцко вааваннЕ нн римските им¬
ператор· ; И1ни('ря'бр, оеиapа.
ксседжйя (тур, ог lö-siick »сока")
Кронине, paв0oΒинκ. който сбира и
ноли,
кссим {ттρ, kosiιπ .вя отсее") ООщс,
едно и— друг-, нснмки; зясдв- ; ку-
ттpнua.
кссбн ^.ι caisson) 1. Лaоapнnви, Οο-
таван или дървсн сандък, ириснос—“
Оси да сс раОотн вол вода, като н
ист— ce' вкарва сг>.с'Е11 въздух за
дишане и п-'пяскаянс в— нсд-тн. 2.
Стем—неин кутия (кожух), вгралева
в стсинт·' иа ιаιетaятpг1мκa нощ, в
конто мниявя вода вя охлажданс в—
пещта, 3. Открит отгорс и от Е'динт—ι
страня сандък ва оглеждано п ремонт
на ноднодиятя наст на ипнв-тв.нон1
сод, 4, Кух, κтгнeo0paвеn валлъж-
пик вн кризе нзи сточни на санолат,,
при нойте в изинсясннятн ва нeoешта„
сс нзоня ирод вид m общнвката. 5. -
арх, BяeнΕвт е архитектурно офор’
нов свод или таван за подобряване*
и— -еустнеята и зя украса,
кестирмб (тур, köstl'ne) Прие, напря¬
ко — в наряза нн еестирме.
ηβ^η {ввм, Ketien) Качествен— инмун-
нт ток-· зя допит драх·,

кстенмашИна
330
кетенмашйна (нсм, Keiicnmaschlne)
Плетачна машина ан ни—г—жнинн н—-
чествани ипотнва от ианумва ирожан
иди от н—ирица ( жарсе),
кетгут* = наттут,
кетип, кятйп {туp. kâilp - ат ар.) Пи’
с-р.
нетбн (от нам. Keion) Орг-нпмссе—
съединение с к-рВ—типна група в
молекулата си.
ксф {гуp, keyif от ар.)Д-Вр- настрое’
ина, приятно поиинанв сяодобод;
тлoназетн1e.
кефИл (1., kephalé .гз—нн*) Гнaвуннκ»
вид морска рнОн.
ксфалалгия ('., kephalé „глава" m ai-
gos .Волка") Главобол··.
ксфалйя (от гр. kephalé » главя “) На-
ианшне на воИскова част в гарнизон
пни —Властен тиpαннтeл е средн-ве-
конвт Болгарии п Византии.
кефаломбтрия (гр, kephalé »гнява“ m
mctiéô »не,)я“) Изнервян· ва плават—
с науми— цол,
ксфйр {αp.) Хрян1'о*ян— интнс от мля¬
но с ноаннссз βeуе. Оогато ва внтя-
ннив, Съдържа до П % стилов —3-
н—х—п,
кехай {туp. kâhya от парс.) I. Пръв
внияр, 2. Падвнра'еп на стопанство ;
и—вам, 3. Гляш-тт“, “^—4, протагор,
кехлибар (тур. kcHllbar от перс.) Ян¬
тар,
кецове (тигн. kads ат соВс.) ст, Лоен
нп—тисин -бунен с кумови иоднсте·.
кеч1 (нита, keicH) Мазон лβтм-чган
е—р—0.
кеч2 (англ, oatoH) ст. Вил пруВа Ворба
е ев-б-лe· стин,
кечс (тур, keçe) Плъе'» ринu.
кеш (нн.) Японска дребна н—встн,
.нОшки {ттp, kc§ke ат перс,) Па-лаВро
Ои Вино ; .-•0, н—мв,
кибар (тур. kibar от ар.) 1, От горна-
■тя класа, бзaгapaлe·. именит. 2, Ивя-
щвн, р-зе—шсн.
кибернетика {гρ. klbcrnêilké) 1. Hay-
н;е за свръзките, уирявлсвнстс п евиТ’
ρο,ιιι в ме-кишито нн живите органнв’
ми. 2. Наука за ене'eмигe. рoρнuтe,
методите· и срсдстнатн ва управление,
т. е. оргянив^|цня п ре—дивацни вт
uвлвнaоoмвнн действия ва машини,
живи арпаннв1ми п обществот—. 3. Тсх-
тиня п унснне да ce правят антомн-
гн» нойто вaоеетнαт умствена мoβeш■
на дейност (смотанни м-шини, рабо¬
ти, 'слсфввин ирнспбсаОясиин ва ан-
тем—'ично нзвнкеяИс и т, ·.),
кибйк (пан, Kiebitz) който вa0зодaнa
играм· на таВла, карти и пр.
кибйтка (т—т.) 1. Леке ирсноснно жи¬
лиш· y шом-дски нлснсвт, 2. Покри¬
та е—«—, 3. Покров -а келт,
кибомантия (гр. kÿbos „зар“ и man-
téla »пролсн—зн—не") Галаспа с нуВ’
мота,
кибуц {eβp. klbouts „събраннс*, „но-
понтна") Ф—рмн ва кооперативно сто¬
панство е Изр—сз, бВсдшннн-щн —нре’
делен Вро“ сенеВств— в один общ
колектив.
кИви, ейви-ейви {aнетp,) Птица от
раарел 0Εвepизн. ноденнс бягащи
птици ; перушината в енβαkaфлβα»
тъста п вяибдбВнв— носни. Живее в
Нов- Зслаиднн,
кивбрий (вгр, kibörion) Чаша, купя,
потир зя ирниастнс.
кивот {гp, klbotös) Кавмсг ; каниеп вт
скрижапито и— МоИссевот— ввевво-
датснс'“— ; с'ярозннс'тсчн конивг.
кйзслгур (нвм. Kieselgur) Рохенн всм-
пис' материал, кой'— иоант точност
иет ноти и—всив от своя'- тсжсст ;
уи—троВян— ce като яВс—рВонт при
иpенвβеgегнo вт динамит, стъкла,
.•‘ранина п др.
кизсрйт (от нвм.) Минор-л, еоИтв съ¬
държа натиоан“ п нянва в състав—
на нннсрапин'· тapaне,,
кий {иoно. kip Дълга Визиран— прочет
аа удряне ит топките; щека,
кИйстон (от соВс.) Вид подвижи- сон-
л—, квите ce упвгpeOина ва търсене
и— половин ИВк—ННОМИ мра·- цровинЯ“
но вн лупе·,
кик (ннтп, kick) ст , Нееяaятизнβ удар
в т—пе—тн (при футбол, хокей),
кикимбра {pуе.) 1. мит, НсиисТ— силн
в женски ОВрав ; таласъм, 2. трен.
Снсшвв и грозно —Влачен— жсня ;
грово'ня.

331
кимография
киклйк, циклйк (тр, kikilkös от kÿk-
los »кръг") литер, Дрснивтръики
еннисски пост, който н—др-ж-ня на
Омир.
кикс (англ. kicks) сп. Несцозумяиц
удар на твика при нгра вя билярд,
кип {хcл. klcl) 1, Грол—'Н, конто служи
за всноня ва д—зната част ин плана’
тезен сод, 2. Долната --астрсва ин-
азожна наст на караО или лодка, 3,
Отвесната опашна неподвижна нз-С“
кост ва самолет,
кйла (·'., kill) мид. Изсипн-це, хер¬
ния,
кйлав (от гр.) Иаснняв, Возени от хор’
ния.
килвИтср (хоп. kidwaicr) Днритн, к—Н“
те оставя след ссВе си илаваптнит
нор-0,
килватерна колона (от хоп.) П—мнв
ва плаване на еоряВ>Н'а един снел
друг (нс ннпватвра иа иорани),
кйлер (е, пят, ccllarlum нрав пр.) Ста¬
нина ва храннтезин продукт— п ару’
ти домашни пвпрЕВн.
килиен (от· гр.) 1. който ce отнася до
кнпнн un· ce помешана в кипни, 2,
прен, Таен,
килйм {'тp. kliin ст перс,) Пъстро¬
цветна вълнена токаи- ностняка за
иод инн ва стеинн тepaеa.
кппИн (гр. kcilion от пат. cclla „кает-
ка") I. Манастирска станика ва не■
нах. 2. Мазка стаи н-атвор, 3. Шес“
твотъяия кутийка в нивпин восъчна
пита,
кило (фр, kilo ат гр. chllloi .хиляда")
1.	Като порна съставен на сложни
луни за ннрен y в в н п и «a е a основ¬
на'— единиц— с 1000. 2, = килограм.
киловат (кило и ват) Единица мярна
зя мощност, кон'— в ранна и— П000
вата или в— 1,36 конски! сини,
киповйтм—с (киловат п чис) Единица
мярна ва работя, равна вт pa0oтαтα.
конта навършва зя алии мас няшнва
с нощност П нппсент.
киловолт (кило и волт) Единиц— мяр-
н— зя ΕПΕκгpниeеeo вапрежецно, коя¬
то в равна ва I000 волт—,
килограм (кило н грим) Мярка ва
тежест, рани— нн 1000 граня,
килограмомбтьр (килогрим и метър)
Единиц— мярна аа р—В—та и ецергин,
конто в равня в— еалвивс'вото раВо-
та, изразходван— прн вдигано на
тсжсст от слип килограм ва ниссми-
п— одни метър.
килокалория {кило н калория) Еди-
iiiina мярка за т-пяниa» ранна и—
1()00 еазорин.
килолйтьр (кило и литър) Хнзядт
литра,
километраж 0.1 kilométrage) 1, Озпа-
иан—цс ·— κιιлoмeτp1ιиееκе р-зст—Н“
пие, 2. Въвингряждоиис вн нр—поту-
ц—ин еизонстри,
километър (кило и метър) Мнркн за
равст-нцно? —т хиляда нстря,
килонарсСк (кило и пирсек) астр.
Bднннц- нирк— вя оeжлтвнΕ?здин рнв-
етoниии. равня и— 1000 парсока,
килохерц (кило п херц) lùniinua мяр¬
ка в- нс’сто'а···- иа трЕИтсияитн, ρ-н■
нн нн хилила хсрця,
килоцйкъл (кило И рикъл) Bднинuт
за оиредслнис' Орен и— трапеният—,
р—нна нт 1000 трептения е евκтидα.
кйлсон (аи'я, kcclson) Градя в ипант“
топси съд, канта е теиеpвдиa и— кила,
кимвал {гp, kÿmbalon) Му-нк-яси ив-
етpтнeнт от дня напив диска, което
ce удрят едни в лруг и нзь—мат ос¬
тър внук ; ср, мписзп,
нчннбн (гр. kÿnalon) I, П/лиог-л-иино
р-стсипс от oеmoHoнмiTo η.ι oo!i1iиκ0“
цветните, 2, Онси-тя ин '—ва рнст·’
пив, квита ce у,,<'рееби1н—1 -я иед-
иранка пн истин. е к—лвасзрстц—то, в
нелищнин·’.—, нapiршыepиятa и др.
eнн-гиТон (гр. kyma »ньяп—“ m gram-
na „liinöio”) Ciiaanii (кривата) ·-
внука, κ-нт- ce пояун.—ва при -анис
с нин—грн||) (2).
eннвτиäр (гр. Кума „вини;." п gr-phö
„iiiniia*) L Урод ан 'ряфимо‘сн— —βη--
АЯИНИС па рзвзимпн рнвнoзιегuчecκ^е
иронос·, 2. Урод за записване нрн--
вата в— -вук- при ексиериневтазната·
фонетика.
кимогрИфия (ст гр.) Метод -я взсзед-
н—не дсИностт— на подвижни органи
{еъpцe, стонсх, реОря, днαрpαгоα)
мрсв кимограф.

КИ Μ Ο Η ό
332
кимоно (ни.) 1. Японска мъжка и жe·■
ска драха ент— халат, 2. Женсня ши¬
рок— домашна дреха,
нПнг (ент.) „Свещен— квнта“ вн ннтнй“
ците, в конто в н-ложен— тиΕHнeгα
вя Конфуции,
кйнгстон (-•'3. kings ton) Клапа в под“
волната маст нт - - кораб за насняно
вода от морето,
кйнсма {гp. klnëma „движение") изи-
коз, Дейностт— вн елин Орган - при
npcиввaеивeгo и— влин aнтe,' напр,
внукът ,п“ имн саме одна устна ни-
н·^ a внукът „м“ ныa'pнκ1·oо1—
Tет·α, торзсва п в-совн.
кинематика (от пр. klnëma .движе¬
ние“) Ряалсп ет тe-peгим·αгн неха-
вина, нойто иaтчaв— движеннет— ва
гΕлaгa от чисто гсометриива гледище,
Вов да ce —Връща внимание вн еuзн■
то, к-в'о движат тапата, п в— м—ситв
им.
кинематограф.(гр. einem— „движение"
п гр. grâpho „иншн") I, Апарат ва
сннмяве върху рнлнoβн панта нт
движещи ce оВонти или в— ирожсн“
тиране нн екран движещи ce карт·’
ви, 2. octnap. П—нощснне за иуО-
пниво прожектирано на таенна кар’
тини ; нив-гΕaгоp.
кинематогрИфия ('., kincinatograpHia)
Изкуство п πpемишяeцαег аа ир—нз-
водство вн филми п ва тяхното лр—’
жЕк'нране.
кинескоп {гp. kircu „движа“ m skopéô
.гладам“) Привнатвли— взектранно-
ломент пнмин за въвпрсивнеждане ын
нвегопβaщuтe от предаватели сигна¬
ли в гeзΕннввp.
кинетика {гp. klnëtlké) 1. Диз от то—’
рЕтнмцата нвхaниea» н—Ито ce aa··-
«мав— сос сплита, нойто прнииняв—т
дннжениетв на тапата ипи нвменлт
тяхното движен··, 2. Дял от рнвнκ-“
хинннтн, н—Итв нвтиaнн скоростт- и
мсхявнвмт ва хиониeеκнгв реакции и
междинните npoдтнги. образувани
при реакциите,
кинетичен {гp, klneilkös „движещ“)
който ирсливникна движен·· ; дви“
тнтопсы.
кинетоскоп (гр. kinCiös „движещ“ и
skopcö „гпедан") Уред, построен ет
Еднсви иров 1894 п., зя ратoгpαфеe-
нъвирвнвнЕжднне на движението,
кинстофон (гр. kinêtOs „движещ“ и
phönC „глас") Звуков филм,
кинефикация (кино и л-т. facio »пр-’
нн") Соалан-цв в— нрежн от киноте¬
атри е навсстна —Власт и синОдива-
нето им с нe-ба-л1нa'— апаратура,
кинсфицйрам (кино и лат. facio »ира’
нн“) Уреждам мрежа от кинотеатри
с нeαбхαдно—г— аиаратур—.
ннвжЯп {pте. ат ар.) Кaнн. сабя, днт-
остър нож ; ср, хавджар.
хинйсвам {гp. klnéo „движа се") Трот-
втм.
кинкалбрия (фр, quincaillerie) 1. Дроб’
на стана —Т равнинни нвлезнл (мо“
циста, трсВени, kanчe'a. кории,мора’
ин, мявила п подоОви). 2. Магазин
зя продаване вя такава сгона,
кино (от пр.) П. КинΕнaтoгpaрuя ; нп-
цаnpΕдегaнлΕHнe. 2. Кинотеатър.
киноапарат (кино п атарит) 1, Апа¬
рат ва прожектирано вя филми ; ни-
ненатограф. 2. Апарат за снинано
върху филмов— лента ва движещи
са оВсктн.
киноатслис (кино и ителие) Отделе’
вие от нронншзвна предприятие ва
изработен ва филми, в e—e'o станат
вътрешни снимки, изработвано на
финнита п пр.
киновар (игр, kinrâvarî) 1. Минерал с
чернен цент, жпнаиен сулфид, 2. Яр-
комЕрнЕва Вон ; ср, цин—Оър.
киновйрсн (гр. klnnavâiios) ЧервЕВ.
кинокйцър (кино п кидър) Всяка СТ’
дсп·— снимен вт епнопвитн ; н с нт я-
жен кинонадор — —'дспис деВ-
ствио нов рнлм. сно'о сос си-знане
вя не'—“—™ вeπpвeъенa'oег ; с ц в ы н-
рен еннонааор — рожись—рско
pαвневΕBнe в— съдържанието на вся-
на о'леянн ецв·-. коята ще со сипня.
киноксфал (гр. kÿo'n, kyrös „куме“ и
kephalé „плана") Мαйотвa с плана,
прилична в— нуисшня,
кинолаборатбрия (кино п лаборато¬
рия) ЛаВвра'орни зя изработвано вт
негативите п приготвяне в— фнямитв,
333
клавикбрд
кинология (гр, kÿon, kynös „куме“ и
logos „штука“) Отдел от в—спегинт—,
който ce занимав— с κтчвтнг■a.
кинонико (гр. kölnonlkös .ирнобищн-
ннщ") Цорк-нна пессн проа нрсно
на литургията ; πρимнегeв,
кинооператор (кино п лат, opeiator)
Специалист, н—йто снима инн про¬
жектира филми,
киностудио (кино и студио) Стул·—
ва синн—нв в— рннмu.
кинорежисьбр (кино п режисьор) Ръ¬
ководител на иветнввβκт вт нисса за
κннвнaг-гpaр.
кинотейтьр (кино и театър) Поме¬
щение вя прожектирано вн филми
пред пуОннкт, п-нещение зя ни·—“
представлЕНия,
нинофестивИл (кино и фестивал) Пе-
рп—днмсн протлел в— ннй’хтбαнпгв
филми на една или нв—тв страни
или на фннми с оиредЕПЕна тематинн.
кипарИс (гр. kypâiissos) ВвчнавЕНЕце
хвоИневе дърво.
кйпрегсл (нвн. Kipprcgcl) Гсбдоаииес-
ни и·егpтоeнт ва ннвпране п оирв-
депине и— вертикални отпи п на р-В“
ствивня,
кйпу (нсп, qui pus ст перуни,) Древно
nopтaнеeo нИсмв от рнвцацнетнн ет■
нани върви, но които им— рявнимво
завързани въаепие'а.
кир1 (гр. kÿrios) Господин, господар,
кир2 (тур, kir) Нeмнетегнл от н—т нс
тил— илн драх·,
кираджия {гуp. kiracl от ар.) 1. Про-
вбввам нт нужд· стони. 2. Н—ем—топ
В— НСНЕЩСВНО.
кирИса (фр. cuarassc) Броня, pивниua.
кирасйр (фр. ouiraaslér) Коншин с ки¬
раса ; д—Орв ео—рожсн конник, в—
нот—'— е парадното оОнекно пнядо п
нирнса,
кирбнска школа, кирСнци (вт соВс.)
Древногръцка финoевреκa шнонн, вс-
нвнана ат Арнстни, ум···. н— Сок’
рят, ноятв нр-нозтпнсивап- вя нисшо
Оптто мтβетнeые'o удоволствие; па-
равлвала ugeенoгuлгн ын рсОоннялс'«’
скатя apиегвκpaинн ^0 името и— пр.
кирена),
KHpéu (тур, kircç) Bap,
кирИя (тур, kira) 1. Наем, заплащане
аа наето панещвнне, за иpΕвав. венл
п лр. 2. Нpeнoвнaнe на чужди стони,
кирпйч {гуp. kcrpiç) Нонсисна тухл-,
кИстт {гρ. kÿat1a) мед. Кух··—, 00.—-
зтнαвa в внн—В орган п наполнена с
точност или друга натерия.
κнегйнτнл {гp. kÿstia „мехур“ m aigos
„(болка“) мид. Бонн— е пнксчннл ме-
^р,
кистйт^с) (тр, kysiitis) мед. Въвиа“
ЗСИНО' пя инкомннн мсхур ; цистит,
кит1 (гр. koios) НаИ-голсминт морски
Βα-яйинк с тяло п— рнОа ; ср, наш·“
пот.
кит2 (вам. Kitt „инмсит“) Лосв— нтвър“
дян—щ ce м—тврнал, нойто имн широ¬
ко приложение в бояджийството,
китара 0·.. kliiaia) 1. Дрсвногръцки
струнен му-иналс’н ••струнент с
ин-сна poзoιwöpвa кутнн, напод-’
Внаящ лирата, но и—’Г—ннм от всл,
2, Струнен нувнкялвв нветpунвнг с
ин-сон κеpnуе» слабо наподобяващ
цифрата 8, с 6 пни 7 струни.
китарйст {гp. kltiiaiistCs) Свирач на
китара,	,
китародес {гp. k1t1ιaiodoa- Нвβeu, ной-
то си нн—ниаинра в— китара (в дран“
ва Гърция),
кйтел (нен. Kliic!) Лятия Вила —фн’
царска куртка.
еифСвнс {oг гр, kypliös „крие“) мид.
ИагорОиеанс, нвернвиване па троб-
нтчния ст-ьпО ; е- ьрбицн,
кифонйзьм {τp. kyplionisinös) Толвсыо
нaκαaαнне. нрн което свързвали рО’
цете п ер—ента, a тялото п—нтзнанп
с мод и ιό естаняни да по хапят му’
хита,
нишмИш (тур, kljjiulç) Дре‘Вц-аорвЕСтб
тр—зде Оса ееоκ1, от нсого ce нра¬
вят стафиди,
клавесин (фр. clavecin) Старинен ент-
впшнб-струиви	мтвнkaлeн цистру“
нент, прсдшсстванин в— пияното.
клавиатура (нем. Klaviatur от лят,
clavls „ключ“) Всимнито клавиш· на
нувнналев ннетpтмeцт, нишсщя, еов■
тяива и ар. машини.
клавикбрд (фр, davico-dc) Старинен
клавишно-струнен мтвиκaлвн н·етpт-
клавикулa
мент с четириъгълна пни триъгълна
форма, принимав - на клавесин,
клавИкула (ннт. davicula) инат. Кню-
»•^,
клавикулариИ (лат. clavicularius) Клю¬
чар.	.
клавИр (нон. Klavier) Общо название
и— трупа струнни нн-нншии цистру“
ментп {κлaвиκαpg, клавесны, пиян—
и др,),
клавирйусцуг (ыем, Klavicrauszug)
Приспас-Олвтие нн -ρκeе'p-вa или
виерна музикална тн—рВа аа пиано,
клавйш (ет лат, clavis .нпюи") 1. Кс-
нанент пни дървен— пластине— в—
пиана, хтрнвинум п лр.» конте св
удря с прост п докарва в движение
чтκчe, удрящ— струва. 2. З—норшон
на «—стма при равнинни нeаαнивнп
{πuщemu п смЕтачни нашинн, теле’
фанни япярятт п др,), ио ноито св
удря с прости пни св натиснат, аа
дн работят ; бутон,
кладбдий (от гр. kiados „клон", .вой-
кн") Видоизменен— листовидно стоВ’
но, ноет— изноннив— функции нт
листа,
кладбния (лат. clad onia ет гр. kl ados
.неИка“) Род лишен, шнеон видано
ет квито служат за храня ва север’
шит· спеши прев зимата,
клаИстер (нем. Klcisicr) Ланин— вт
скорбяла пни брашно.
клак (фр, claque) остар. Цилиндър,
нойте мажа -дн со стон— ; сгъваема
ияр-дна шапка вт липн—ннтп, адми¬
рали и др.
кл(ксон (анпн. klaxon) BнΕκтρвмaгвu■
тон уреа (в —“томбОин, трактор, но“
гouиeпeш п др.) за пвданане на си'“
дялов внук, теuнβан мраз фуниенид-
н— троВа,
клакьбр (фр. claqucur) Наст сращу
вознаграждсннс чонен ла рое—ипясна
нт нрттсТ - иди врнсс'ър и др,, ва
дн создадв .впечатление аа теиΕX,
клИмср (вам, KlaïnMer) Щипка - (сн—б-
к—) от гΕH, дорно иди инастн-с— ва
прищипвнне на .—^οηβή лцс'н, -дрехи
нон ,.въжв п др.
клан (келт.) 1. Родовд· ' община, . група
3M
роднини ( предимно y шотландците),
2.	трен, Которин, птртин,
клапа, клаган (вам. Klappe) 1, Ма¬
шинна инст върху нвпеням Ътв). в-
механизъм, ноите са отваря п затва¬
ря нров нрСне на р—б—та ва товп ме¬
ханизъм, ва да регулира пренив-ва-
цето на шeмн-етu. пара, таз п др.
между Два н—мери, между нямерн и
нгыαерepa, между вод— п тръбопро¬
вод и др. 2. Пpпенoеα0нΕHпe. ковто·
етнарл ипп вате-ря звуков отвор в.
духови инструменти, 3. Прегр-л— е
сърцето, които възпира връщането·
нн изтласканят— крон,
кларификация («нт, ciaius .лсви“ п
faclo »правя") И-Вистряне, оицствнио,
кларн0т, кларинёт Ο., clarinette)
ДърВен духов музикален инструмент
с над 20 ннани.
кларнетйст (фр. ^clarinettiste) Свирам
в— ен—рвет.
клас (пат, classis „разред“) 1, Група,
съвкупност ат животни, растения,
отделни предмети плп нвпенпн, н—втс
имат общи npнвнaиu. 2. Груп- уме-
ннцн, квито нныявнт за еднн пелин-
-Ощя програна, 3. Група уменини от
отвпeнлвc нлн друго училище, еоитс
изумява одни u·егpтнΕнг иди прод“
мет. 4. Подразделение и— училищния
курс, квето обхваща елваголишвс
обучение, 5. прин, Умебит егαя, 6.
ниуч. Подразделение, дян нрп κлнеu■
фикацил вя животни ннп растения.
7.	В Hρишмeтпeaгн — съвкупност от
цифри нт три съседни ряарода, напр,
порни нн—с вёpнвтвнг вдынпцптс, ле-
еeтпuитe - и стотиците, 8, - спец, Отв-
иев вт повишение зя ир-служени
години,
клИса («нт, classis „разред") L мн, ч.
ПoлeмΉ трупи от хора, които са рна-
лнинв-т но св—е'— място в пстври-
месеп оирелЕлената система нт оВ-
щсстноното ирби-водство, но своето
отношение (внй’Чост— закрепен— и
—фермевс в вακенпгe) към средства¬
та вя иpвmвнвдетвo» ис своят— роля в
oBmeетнeвтгн организация - нт труда,
a следената«·) ио •—минито в— ^3^
чаване и - по размерите . на оная част
335
клепсидра
от общественото Bвгα'етне, с калта
те разполагат (В. И, Ленин), 2. Раа-
род на местата нов влак, няраход и
др. снсрал тgo0cтβ—тa п ueнaгн. Зпрен,
Стопси, .—местно, достоинстве,
класйк (ннт, classicus „първокласен")
1.	Древногръцки п «атински писател.
2.	Общопризнат вепнк ние—гΕл, му¬
зикант, художник, умен и друг кул¬
турен .00, 3. Завършил κнαеuиeенc
сВряа-нанис, 4. Ученик в κнaеuмΕеκ—
гпмнааил пни студент и— класическа
филология. 5. Специалист ио ннаси-
»оснт филология,
клйсика {-т лят.) Беeπpпвцнтп ва cO-
рязцвви произведения нн изкуството
п зптepаттpатн.
класйрам (от «—'·. classis „разред") 1.
Равнредезям но нп—с—ве, npтниpтм
според определени κтмвешвт. 2. .Онре“
долям -ЯНННТН п gвнълнuгeпнп воз-
•ягряжлонии нн служещ вов —свев—
на gακтнeнтu, 3, Признавам за- ПВ’
пълнил теneшн- навестни.изисквания
прн състезания,
класификИтор (ст ннт. classas m facio
„правя“) 1. Оивциазист на ел-сифт’
нация. 2. техн. ПриснбСбОзонпс ва
сортиране в— руди п воплища сно’
ред едрнннтн ин,
класификация (ст лят, classas „раз“
.ο." m facio „правя“) Разпределян·
нн предмети, явления п иоилтил вя
класове, редова, видове и др. според
общи нризн—ци,
класифицйрам (от пат, classis „ .на¬
род “ п facio „правя") Ртвпределнм
ноще в— класи, трупи, отдели спорол
бпрелспсни бтнимптсдын Всзеан.з
класицйзьм (от ннт. clаsаioüа » пър¬
вокласен“) 1. Направление в зи'сра-
турят— п пвeтетввтo, ностс смята аа
ворнн автичнете изкуство п поетин—
п се стара· дн пм подражава. 2. На¬
правление е иaвбpaвпгeпниπe ивeтет“
в—, ноет— uви-лзтвa антични сюжсти.
3.	Систем— в— образование, е осиС’
н—тн вн -Конто лежи изучаването ня
нпaопмeOκmгв- eвиuп п κнaенмeеκaгa
дрсвносТ, 4, Сьворшон— художестве’
но творчество, неетС- со отнимав- с
яснота, завършеност, харнонимност
между формата и съдържанието.
нл-сВмссни {вг пят, o1assloüs .първо¬
класен") 1. -Антимен, свойствен нн
древните гъpuн п римляни, 2. 0“)“-
стаен в— класик (2) ; —Оравц—в, отли¬
чен, з-Оопожитопси, 3. Tum»··, ха¬
рактерен ; класически езици—
с'нрстрыцнн и латински,
класьбр (фр, classeur) Папка от деёе’
лн нуктнени корици пни друго ирис“
nαеoбнeннв, синОдови сос специален
нехаинзъм зя подреждано н—Ъюрвс-
πoндe·ция» документи и др,
нпйувт (пат. clausa .затв-рсн“) 1. юр.
Член е договор, - 2. Уговорен, тгoвв-
рец-.
κзнтвTлн (от л-т. clausus) 1. юр. Всяко
тезеннe в договор, 2. Угoвcpeн» тгo-
вбрсвв. 3. литер, Кр—Й на стих,
.•'минссни зяворшое, есйто вОхвн-
щ— последната ударена срине— и
енΕgваmнтe спад нея неударсни ;
мъжка клаузу.«. — с уд—реипс
на първата сричка ; женска — с
TЛ-pΕвнe на предпоследнят— ; д a е¬
т нз в a—с ударенно натре'-'- сри»“
е— от кран,
клйфтер {нвн. Klafter) Мирна ва до«“
жнин == 1,82 н,
клевейт {·вн.) Уранов— смолиста pуд-»
от конто са добиват р—днИ п уран.
клеврбт (от лат. coliaborius „другар“
проз гр. и ст, болг.) Поддръжник,
друг-р,
нпеВн) {ρте,) 1, Пеннт, с еоИто со
постная Оепег мрсз жнгвевн·e. 2. Пе“
чат, щомисл. 3. Белотът от впорен
помят, 4, прен. Срам, Возместив, по¬
вар.
нлОма {вeм. Klemme) 1. Контакт, вит¬
ло. 2. Приспособление ва еκ-чвннв
ва елсктрпнсска жица вя дявано нт
сигурен нентает, 3. Мнсто в спсн-
тринвсе— вернта иди машина, - -втео’
лото со отвежда тсн, 4, Прост, меы-
пенв.
клепсйдра (гр, kicpsÿdia) - Волан ч—-
еαβннκ» коИте ивморвн врането ио
нoличвегвoшo - ведт, неяте - пвтимн - от
ревврвоара.

клептоман
336
клептоман (гр. kléptô „крада* и mania
„лудост“) Лице, ковто страда от Ос-
ласт дн краде.
клептомания (vp, kléptô „крада* и
Mania „лудост“) Болезнена склонност
към кражба.
клер ^.ι clair) Ясов (за шрифт при
'eлвгpaрнpaвe),
клерикпл (фр, clérical от гр.-янт.) 1.
НpннαлпΕжαm кон духовснсте-т-, 2,
Привърж^о··. нт кперпкапнвна, »нов
на кпврннална партия, 3. прен, На-
валнимав.
клерикёлен (лат. o1erioаils »световн-
»•ски“ от гр. klêros) 1. Дтаαввншкн»
πoнонп» църковен. 2. Навадннмав,
поддържащ господствот— на църква’
тт е политическия и вBmeегвeнин
живот; отживял врене'— си,
клерикалйзъм (фр. o1éιîoa1lame от
гр.) П—питнАесн— peнκuнв·цв шяир-Н’
пение, нае'— ce В—ри ва т-си-дсте—
нт църквят— {πpвgнм·е нαгвличeеκa■
т—) и духовенството е политическия
п културния живот,
клефт (•1.. k^p^ës „хайдутин“) Бо¬
рец вя свобода е Гърция праз мин—-
дня все.
кливаж {α·гн. o1eavage) Свойство на
никои скали ga ce цепят вя тоикн
пномнп поради сипан вн'нсн при её)’
pαaтвαвΕ на вeо·aгa кар—,
клйвер {хoз. kluîvcr) Прсдв- трнъгъз-
но карабно плат·—,
клИвия (е, лат, Clivia от еo0е.) Вил
стаВив uнΕтe.
клибнт (лнт. clicns, cniis »π-κpαвнтeл■
етвтв—в") 1. В древния Рим — не¬
полноправен гражданин, нойто аявн-
сон в нравно отношение от патрон—
си. 2, Постоянен πcеeгнтeз нт маг-’
впи, работилниц—, зявсденнв п пр.
3.	Лице, ковто има лапани вгнешв-
вня с Ванн—, предприятие, фирна и
ир. 4. Лице, нает— търси услуги нт
адвok—г, съдилище, пееар п др.; дс-
нepнтел, пациент,
нзнсц'ёп— (ннт. clicnteia) Съвкупност
от всичкитс клиенти на одно лице
илн иродиринтне,
клйзма {гp, kiÿsma „измиване") Вна.“
ванс с помощта нн иригатор прев
вндння проход в—да или друга тви-
наст ва ирсиистнние п локунянс,
клика 0.1 clique) Група от - хера,
оОикновено властническа, обединени
зя постигане на користни ^nm, ηοη-
Тб СП СЗужЯТ С ВСИЧКИ HΕН0MΓ0·U
сродства ; шнека,
клИмакс ('., klinax .стълба“) литер,
Стилна ригтρa. и.· евитв луни п
парна· ce подреждат такт, но снсд-
ннщитв ст πВ’Hвpавнтез·н п но-дей-
огнΕHu ; възходящ— градация, наир,
.Дойдох, видях, победих",
климактбр ('., kliMakiér „стъпала“)
Опасен нсмсыт в живота на ч-нвкт.
климактёриИ, климактёриум (гр, kli’
Makteiikös „степенен", »pелтнαm со“ )
Период в— прекъсване дейността нн
половите ждав· ва жената иорнаи
настоив-ив на старост (между 45 m
55 година); критична воврас',
климактерИчен,	климактерически
(1., klima^rikös) 1. Който с с на¬
мосте- на климактерий, 2. Пастсие-
всв,
климат (гр, klima, atos) Съвкупност
ст ιмcτeopoнoгимннгe условии (тенив-
.—'7.—, влажност, ветрове, наложи и
др.), присъщи нт дадсна настиаст,
климатйчна гимназия {oг гр.) Учи¬
лища аа умсници, квите ce нуждаят
от благоприятни ва адр-ве'- ин кли¬
матични теπ-ннн.
климатография ('.. klima п гр. gra¬
phe „пиша") Раздел ст клин атол огия -
гa. нвИтв -нисня климатите.
климатолбгия {гp. klima m lögos »и—’
унт") Ннукн ан единят—, ва ηογ—η—'ο
формирано и географско paвnpвдe■
леипс.
климатотерИпия ('., klima m tHcia-
péia „лекуване") И-ползувано нт кли¬
мата в отдании местности зя псмеОви
ΜΛΗ,
кнИннкт (1.1 kHnikös .лежащ нн лег¬
ло“) Отдененив от ину»·— тpeдe·н
Ooлнuuн. коде'— В—лвито са ва нагло
п лeκтвαнΕг- нн в снорв-в- с нaтч-
ыонронсдтн—тслсна р-Остн.
клиницИст {oг гр. klinikös) Лон—р от
нннвпка ; специалист ио клиническо»
нeκтнaвΕ.

337
КЛ y п
клинИчески (гр. klinlkös) К-Втв при¬
надлежи п в еβoйетнен на клиника,
клйнкер (англ. clinkcr) 1. Високо.--
иоствон— тухла, нвопо добро иввечв’
нн п много адрана, 2. Сгур от ка¬
менни ноглища.
клиномбтър (пр. klinö „навеждан са"
m métron „мярка“) 1, Уред зя нзнср“
нане наклен нн насипи, 2. Уред вя
впредЕлнне наклон— на пласт иди
рудна жила, 3. Уред зя измервано
на вaκнαнявaвeгo нн кортО пли са¬
молет.
клинч (авгн. cllnch „клещи") ст. По¬
ложение при боксови состе-янни, .)-
тат— один ст играчите (ннп лв-н-та)
стисна сдв-'я или дветс ръце на
противника ката в клещи,
клйнчер-апарИт (антн, oIînoHeι п апи-
рит) Аитрят ва з—'вярнис вя к-нссрв’
ни кутни п др,
КлИо (π.. Kleiö) 1. мит, Му-- ва нс-
торнят—, 2. прен. Иетеpнмeеea н-уен,
нзеиер (—·'«, clipper) Бора-х-дов
трннямтвв кораб с платна,
клипс (англ. clip) НpuепαеαBлввнв в—
защипване на нощ— (o0иuu, тκpтшe’
•но аа е—ст п др,),
клир (пр. klêros) 1. Духовенство, 2.
Клирос.
клирйк (1., klCiikös) Духовно ннuΕ,
духовник, енemeнoезужнтΕз.
клиринг (—·'«. clearing) Систсна вя
уреждано на nнamaннигт между до.’
жани мрез уранннване по снстеве—-
ЛЕн н—инн, Вов да ce нанасят доена·,
ивнсжс вносът трибна дн в равен нн
износа.
клирос (пр. klêros) Надигнато ннсто
аа ^βΉ· от дветв страни нн uapеκа■
тт врата в църква — дессн п ние
клирос ; клир (2).
клйросник (от пр.) Мαвaх. дух-енне,
клисйр (от гр. ckk^sia „църква“)
Църковен слуга,
клистИр (τ.ι klisiérion проз игр.) 1.
кнпвма. 2, Иригатор,
клисура (гр. klcisoUra) Тесен планин¬
ски проход; теснина.
клиф (янтл. klaff) Стръмен Орсган СТ’
κoо. -Bpαaтвa· при подкои-н-нс на
Врага ет морснп вопит,
22 Речник на чуждите думи в българския език
нлишВ (фр, cliché) 1. пич, ИздозВав
на лорнв или мотал -брав пни токст
в бёрято'в вид за печатане от испо.
2.	Οтnвмaгн·нит образ по гoви наиин.
3.	прин, ШаОзанен нараа, наторкав—
фраза,
•Ж ЯМЧС- ·	—	...
клишйрам (фр, elidier) 1. Приготвим
книию, нврабат'вам клише, 2. трен.
Изтърквам от постоянна употреба ;
пр—НН ОбЦКЦ—ВСИ,
клойка (лат, cloat-a) 1, Подземен иа-
ai нн -я нвтниаве нн всмнствтнн, 2«
Заморссц- ннсто, вянснтрово в ca-
II mapi io οτιionienne. 3. прен, Без’
нрнвс'цвцо )0>що*ство, 4. инат. Ив-
ходив o'βъpетиo, общ— за мсрватя и
ва пнкочно’иозоннтв орган· y птн-
uн'e. акулите m др,
клозбт (—игл, closct ст clausus „ЗЯ“
тн—рси“) Пужвие, заход ; тоа^лстцн,
клонйчен, клонйчески (от гр, klönos
.Вора- двнжсинс") мед. Който елΕЛ■
на борз— еднн спад дpтг.
клопфер (ван, Klopfer) Телсграфен
апарат, с еоИтв ce ирнонтт сигналн-
тв нт азбуката нн Мара ст гезегpa-
фистн по“ слух,
клОун (a·'«, clown) 1. лртпст-комнк ;
коничсско лице в тиглиесеят— дряна
от XVI в, внсам, 2. I Ιιΐ|τκ^»Η нртпст,
евИто изпълнява сноишн роли ; смсш-
нин. шут,
клош (фр, cloche »канбана") Оеросин
вя верев драха, т— ст.-ш— е долната
сп част широк- и ц—днилсиа,
нпуВ (англ, oiub- I, Оргаипвацпя, коя¬
то вёсдпннна лит.- ст влив сснпазсн
крот, професия и др. зн дружно во-
МПВТИС и рнзнзснвнпо, 2. Оисртн—
организация, 3, 11оментЕЧнне нт танн-
нн ор|--ив-яцнн. 4. Оргтцнзацнн в—
πoзнтииeеκα. иаушт, старт·— пли
aтлoж·ет·цeи- проява ; opгαвнвтuня
за ст>в^нссти— почивка, равнлемЕННв
инн κу·з'туpив-иpoеβогиa иренвн при
пинас учрсждснис, 5. Название ва
во^1птцмосец партии (прсз врсне ва
Фроискятт Вурмсоазвн революция).
клуп (нсм. Kluppe) 1. Инструмент ат
правово варевн и— винт пни троён,
внн'орсац— лоска, 2, Спсцн-лни кле¬
щи е текстилни машини, нойто зя-

клюз
338
хващат нвптс нс двата кран вя инат—,
за да го аО'С'ц-т,
клюз (англ, clcws) 1. Отвор на Ворда
и— норнО, проз коИто со спуска кот-
ысия'н верига. 2. п-рен. Днри, иссве—,
кнСдли (мсш, kncdly) Ядено ет еартс“
фв с иблиранки и нес) или риба,
ков'— ирслст—влив— сварени теин·
вов Bptfïia над- п и—потп с н-аннв—
инн бвяпнвн в ааиоржен— галата.
кнехт (вам, Kncchi) 1. Крспостиин. 2.
мн, ч. ДноИви нисен нот-пин инн
дорасцц стопВоне на п—зтёaтa на ко¬
раб де б—рла ва инвин-нв и— выжата,
мраз еоито еор—Вот со закроив— инн
со прннъевт ла Враг—.
кнйксен {вeм. Knicksen) Нoчти'eлΕв
поклон с ирнкзинанс ; реверанс,
кнут {pте,) Камшик ; Он».
коагулёнт (лат, coagulais, antls) ВО’
шеста— или нъвлeйcгн1Ε. новто пре’
лнзвненя коагулация на колоидните
р—атнори.
коагулят (ннт. ·oöaguiatua) Утайка, оО-
разует·— при κе—гулauни в— н—зся’
лен р-атвор, ·
коагулатор In. пат, coaguiatoi) Урод
ва -Вравуване на непондин ртатн—рн.
коагулация (лат. coaguiailo) llpouec
ня няодрнв-цс вн еслонлапинто мас-
тнuн в ровузтят в— спевв-вв ннп
соединивнно п—л дсйствкс'— нт МО’
покупните сини в— сцепление ; просп-
чaвв. ттαнβαцe.
коалйрам се {αг л-т.) Съюзявам св,
обединявам са,
коалицнбнен (л-т. oöаI1ius „съюзен“)
Образуван върху нам-з—т- на коали¬
ция ; αBeдинΕц. съюасн, еъннeетeн,
дружен.
e-нлΒинл (пат, coalitus проа фр, coa¬
lition) I. Обединявано, съюзявано ва
постигано вт —Ощн цели. 2· Союз,
съгл—шонно вн ионитнмвенн парти·.
3. Съюз в— държан·?
коаптация (ннт, coapiatlo »съвднвннн-
ие") мед, Наместени· на счупени
кост·,
κα<трьBp (фр. coiffeur) Бръснар, фр·’
яьор.
κoaрi6p— ((фр. coiffure) Примесен,
к—В-п' (нем, Kobalt) 1. Химинесе·
езонент със свсИств- ва мвшaн» знак
Co, поредев ванор 27, ат, тсгл—
58,94 ; в—“Твърд от жели-ото, има
срсбристоВи« цент с мервЕцнкав ОТ“
'•нон, 2. Бон с тъмносин цβят» кои¬
то съдържа 'озн нвт'нЛ|
ноВ—птИв {oг нам.) Минсртл, съедин·“
иве ва кобалта, от нойто са добие—
кобалт, синя бон в др.
нВВвн (тюрк.) Старинен вар-ден укра¬
ински струнен ИBOТPTМΕ*HТ· (струните
са от 2 до I6).
кобзар (от тюрк.) Украински народен
ΠΕнeu, нойто си тk-оиaвπpa ва н—Оза,
кббра {nopт, cobra) 1. Много отровна
-нпн ат р-ла нн ампларептс, живее
е Южна Америка, Индия п ар. 2.
трин. Зла п проклета жопн.
кобур, кубур (тур, kubiir) 1. К-жев
калъф вт ров—лвср. 2, Ксжввн м—втт,
ирцкрспсца отпред и— солна,
кОнВ—В (ангн. cow „крава" п boy .мем-
«»•м) Ссвсрноамсрикански говедар;
пастир, който и-сс е'aдт. ннт- яза·
и— кси,
ковьор {pу'е.)'Ръ‘пиc впи фаОрнчнс укра-
ссиа -ι >,κ:ιιι за степа; килимне,
нетн-т («ат, oögnatua) юр. Родини— пс
найкн uiiii баща,
когнация {нaт, cognailo) юр. Кроено
родство,
код (фр, codé) L Опстсм— от условни
-наци нлн сигнали вт предавай· нн
снедснни по рязппмвн ливни за снорз’
нтве (тΕΛΕфα·. телеграф, радио п др.)
инн за шифроване на текст прн се-
еретвя καpвеnα·лeвuия {нαeнвa, дип-
лсня'нмЕсна, нaтчвa и т. в,). 2. ОнС’
тем— ст условни команди выв вид ын
ц-Впранв нт »^3—, конто се ирнлаг—
ири вамнсзи'озип'е машини. 3. Правн’
но инн .^4, ноето позволяват дн се
рааннтат илн равВнрат шифрев—вн
писна или тайни сигн-пв· иpeлαβα■
инн ; шифър. 4. езикое, Условна оз·’
кава система, с иом—щта вт конто св
травсерцОпра инн превсжда ввнеовв
съобщение,
кбд— (нт, coda -тлят. cauda „опашка")
1.	-шпер. Дополнителен стих в - совет
иди други стпхо'еврвн форми с вира-
339
кокИл a
делова мнсло стихове. 2. муз. Допъл¬
нителна част е кран в- отзнkнзнo
проиввЕдение, канта в извън ιινι-ония
строеж ; а—клюмсипе,
надеНи (ат гр. ködela .главника па
нак") Бе-цветсн прах, получаван от
синя ; употребява ce като пскярства
против кашлица,
кодекс («нт. codex) 1. Сборник от ва-
кови, 2. Съвкупност от праеппн, 3.
Стар ръкопис (с пвдвървня),
нсджТ (тур, Коса) Дост— полян ; доста
мввπв. лост—,
кодйране (от фр.) Прилагано вя код,
уи—'рсВа нн код,
кодификатор (е. лат. oodlfloâtor- Съ¬
ставител ва еBopниuн от анкони, аа-
••нае-щ ce с καлнрпκauнн,
кодификационен (от пат. codlflcaiao, ’
önls) КоИто ce ваинм-на с κ-днрH’
нации.
кодификация {нaт. codlficatio) Начни
вт еиегемнгивнpαнe и собирав· нн
зянавптс в одна стрнин по отдслиитс
—'расли ва правоте.
кодифицИрам (пат. Oödlfloo) Опс'енн-
'•вирам, събиран ва едно лееству-
“ащн'с -тесни, нойто сс отнасят към
една област на правото,
коднцйн {зaт, oödlcillus) юр, ПрнОявна
към завсщанно,
кбдов (от фр.) Който в присъщ нлп с
намества в— н—д ; 'авв. веравОнраем
зя всивсес'···'·,
кодош, кодошка {ттp. kodo§) 1. Οβο.-
··., сводниц—, 2. Недетpeκa'Εл.
коефициент {лaг. cocfflcicnTs, entis)
1.	мит, Неетея·нa или ианостня “0-
личина, конто в множите« вя друг-
вoиαе'-я·нa или ненавсстня нспинина.
2.	Чнезo. поставено като ниожитсл
на нзгоВримон нарта. 3. Бeничнвα,
евите нарааяна апрелвзвне свойство
ва рнвнмeеκα βemΕе'нα или усгрое-
е'нв.
козмбтика (тр, kosMëilké ст kcsméo
„украсяван") 1. Сродства п мероприя¬
тия зя поддържано и псдоОрянапе вт
кажат—. 2, Начин п сралств- ва раз¬
хубавяваше на лицвте и тнз—то. 3. Из¬
куство за ври-ствнис иа рнвкртс11-
icHBu средства, 4. Бomеегнα. есето сс
употребяват в— разхубавивя·· ва нн-
цвте и тялото {πтgpa. пенала, олс-
еспон и др.).
козни (рус.) Зз-нансрсни замисли лр—’
тин вякапо; нитрит·.
кбитус (ннт. colius) Совокуплсннс.
койне (тр. kolnc „общ“) изиков, Общо-
гръцкннт ванн, който ce в созд—н
прав IV п III в, пр. и, е. нов основ—
нт атнАсскин нпазскт п постепенно в
измс'стнп сттрагръцкн'· дннзснтн,
кок1 (хон, kok) Готв—н и— нср-0.
кок-' (ф»р, coque) Увита нт тонна жен¬
ска кося отгоре пни отзад на пла¬
ват—.
кВна (нси, coca) Тр—иписс*.) рнс'свнс,
ст нмстятя в— ксете ce доОнна к-канв.
кокайп (пси, oooa1na) Алкалоид, полу¬
чаван от ннстатя на р-стсинс'— кона ;
Tn-'pΕBнβa ce каю въaBулIгrΕ.нц-.
обезболяващо и теиoκ-ннαию Осякнтв
сродство ; иярнотвиио ιtcщее~>во.
кокаинйзъм, кокаиномашия (от нси.
cocaina) Ьсясвиошт страст ат уистр·’
Оиннве и— конниц нлн друг· оио“--
ващп сродства,
кбка-кбла (коки и ко.на·'} Вид рнзхзт’
антенно интпо.
кокарда (фр. cocarde) Мотаннчосев звяк
с -иролелоин ф—рн— вн типф-pоеит
шапка,
кокетен (фр. coquet ) О^тяр—от сс да
ce хареса ; гиздав, хубав.
кокетирам, квеСтипм— юг фр.) Опа-
р-н ce да ce харесан нн ;ipyi ите.
нокетиа (фр. coquciic) Жена, канта сс
старте· Да ce .хтрсся сос сцомтн външ¬
ност и н—ннсри,
К—кн (гр. kökkos „ipiaine") .nid. Бтк'-
торни сос сфсрцмц- нлн къзбовнлва
фарна,
е-ейза (фр, ooqulllc- техн, 1. Форм¬
ат· мтτу·и ннн стонянн, в конто ce
и.uniвт pa;попсы метал, -a g— ce по¬
лучат слитъци. 2, Метая·— етoйнн. ын
конто ce иос'-вн порцеланов— нвле’
знв врали нзцпмавст— му. 3. Охнядн-
гонно жвннзвс тЯнс, постанове в
проста до eтан·αгα вя леярска форма
с цсн дн отважл— топлинат— m спс’
напт ва по-борвс н-стива·· ня деОвзи
частн ст отзиннат—.

коклюш
340
воклюш (фр, coqueluche) мед. Мата-
решка кашлица, остря а-р-ант Оолсст
с ирнстоин вя спазматична кашлица ;
продинно лстсн— болсст,
КОК0Н ^.ι cocon) 1. Пнъ'на оОвивнн
ВТ ТОНКИ “3-.·-, с кеят— со сОнин—т
/ьъсенищн'о, прели да станат ннн—еидн.
2.	Покривка от втвърдяващ· со не’
шества, с конто исерпват нИцат— сп
някои безгръбначни (паяци и др.).
кокбна (гр. kokköna) 1. остар, Дaоa»
τ-еп-жα. 2, ирон.. Нa'pурeвa. грнни’
р-на жсшн.
KOKÔCOB орсх (нси. cocos ст coco .кс-
к-совн панна") Плод вт нанссснат·—
пална ; сакът му со варима наносовс
нникс,
кокотка (фр. cocotte) Лсе-нрнввя жена ;
npαе'И'T'κa,
кокс (—•'3, coks, нем. Koks) Твърда·
спомен— шуплеста мнен. иcлтчвцa ст
каменни “огнища, 'αρр. вΕр'eв1 ос¬
татъци п други αpгaннчΕеκн веще¬
ства мраз силно вагрннаве (де 1000°)
Оез достъп ва въздух ; равнина ви¬
сок- тeмnepaτтpт и се употребява
като горна— прн високи пещ·, е прв-
нишлсшвс''а и др. п ент) фплтрнр—“
що сралств—.
коксагИс {'оpκ.) kaумтκαв- нисг—гв-
дншно растение,
коксирам (ат авгн. coke) Превръщан
в кокс мрез нагряване,
коксобензолно производство {αт кокс
п бензол) Нpα1ввogет“o вя кокс от
въглищн, при есето св отделят Вев-
aoн. смол— п амоняк ; от тяхната пре¬
работка се и-нтчaвт' вaргтзнв, ани¬
лин п др, химически вещества,
коктбйл (антн. ^ϊϊΙ^ 1. Пити· от
няколко вида спиртни вaπигκи. -нх-р
п подправен. 2. Торжествен πpиΕм»
на нойто се поднасят шаппте· п в-’
κтеκи.
кокцйди {αг пат, ooooïnus „мсрнсн“)
зоол, Вид м—нен червей»·^ зимнини
на твърде малки внссн-ни.
е-кцндОз— (от пат, ooooïnuа) Зяряан’
твнис в—балнванв ын домашни и диви
животни, предизвикано от ηοη^.η,
кбла1 {гp. kölla „лепило“) Определен
брой етpавuцн» цaИ■чвете 16, a пе¬
рилно 4, 8 или 32, нαнтиeвн ат сто’
ването на годин лист хартия, напе¬
чатана п ст двете страни ; a в т с р-
сен кола — 20 000 понятни знака ;
н-аатенскн кола — едивиц— ва
оиредезиве оВена па пзлтннв, помис¬
лена във основа вт иситтев «ист с
равнер 1/2 ат б5/яв сн.
к0ла2 (гр, kölla) 1. СксрОизя, нишесте
-а лепецв пни за конвснтис ын тькавн,
2. Лепило —т оκ-p0ялa,
к-ла8 {aрp.) Р-стсннс и сом··- от това
растение, наета съдържат нврeнв»
гe-Bpoмиц п дъбилни вещества п се
Tи-тpΕBявαт за мвлнuн·еκн цоли п
нрн πpoнввелетнαгα в— шоколад и
ликьори,
колаборйтор (ат пат. сши „със“ и la-
böio „работя") Сътрудник в ляВ—рн-
торна, научна п нинж-вв- рабета.
колаборационйст (фр. collaboration“
nisic ст ннт.) Иaмвввнκ. предател ын
р-анп-'я, еъ'pтлинe в- рαшнетнн'в
окупатори проз нрене вя Втората
свстсни— войн—,
колаборация (фр. collaboration) За¬
дружна научна р-В—та ; сытрули·»·’
стио.
НблагСи (гр, kölla „клеВ" m génos »род“)
Белтъчно “•'цшствс, еосто образува
съединителна тъкан п в органическа
мнст ва костите п хрущялите,
евз—й {'тp. kolay) 1. Начни, способ.
2, Лсссв способ, пссвни-,
колан {гуp. kolan) I, Тясна нвнua от
кож—, интт или друга материя, нр·’
еиαеαбΕыa ва пристягано иди нриереи’
вян· ва драха към ивнсшео типа.
2. Лент— от плат, употребяван— нрн
таи1цнране, 3, НpненαеαбнΕBИΕ за
пристят-ве ва сед«— пни самар върху
товарно животно,
к-ннис {наг. co^psus „ отслабнал ") мед-
Прнитлявс н—р—дн варушнннвЕ вт
кръвообращението при разширявано
вт м—нни тpгepнннви еоgcβe» нрвдпмнс
в коремната кухина, п препълвнветс
ин с кръв, “сполствне ва наето кров’
та вантня“— е друг· важни opгaвн»
като мозъка, сърцато п др,
колйстра (нαг. col astra) Първото мляно
y жвн— пни жннотне спад раждано.

341
кол ибактёрия
колатерйлен (пат. collaicrails) Стр-’
ннчев,
кОнён (шем. Kolben) спиц. Стъкнечи съд
с различна ферм—, цаВ-мосте нънВО’
сОрнвсы и с долге горло, сОинвовсвс
-тнеуи-рси, ноВт— служи за нагрявано
ня точности при лабораторни синтш,
н-зб—е{α) {pуе.) Наполнена мерно с
кънцнво нeеo. приготвеше със сла¬
вив— п подправен ; сян-н,
колбга {нaг. oöiiega) Другар по служ¬
ба инн занимание,
колёгия {нaт, collcglum) 1. Цезият со¬
став ня едво учреждение, казвпнте.
2. ист.. Название в— ннниегвpетвaт—
в различно врано в отделните дор’
жавн (в Русин да 1802 г.), 3. Ръко¬
воден аргты прн нзВ—рн инн за даване
сонетн ирц внеое учрЕждЕнне, 4. Тн-
но ; съвет. 5. Навнавнв вн внеси
среди· учебни ванеденнл (в царска
Русин п другаде) ; и-бнратепна
копегня — нсименте изёнря'онн
ыя едва ядмнннстрнгивва избиратели—
еливнца.
н—зОж (фр, collège) 1. Средне умеОве
вaнΕдевнΕ, 2, Сродно учебно з—всас-
инв с инцеиец. 3. В Ансрикн — виС’
ше умсён— з-нслснпе,
колектив {нтт. colleotlvus „собирате¬
лен") Група от хopн. сВсдпыснн ст
обща работ— ; '.^—“0 оВвдпвенне ст
едва ^ηα,
колективен (пат. coiléotivua „соВирн-
'енен“) Общ, атдружсв, еънмвотeв»
освев—в вт принцип— ыя нвлен'н-
“ИЗМ—.
колективнзйцнн (вт ннт, colicctivus
»соВпратеяев“) НpΕвpъштнΕ в нслск-
гив, αBpαвтβαцe на колектив ; κολεη-
тнвизацнн на селското
стопанство — дсОр—велво сОоди’
нянаве вя Оедннте п средните -оно’
ленсни стои-вн в т—нсмп н—щцынвн-
рави eиееκαиpαнвнеgнтвлни стои-Н’
ств—,
колективизИрам (ст пат.) Правя κα-
нeκтививauнл. -Вравув-м нонвнтннве
оёЕдннвннв.
колс^ктивИзъм (от лат.) 1. Общност
в— притежаване m нвиoJлaтнaнe в—
трул, 2. Принцип на κемт·1егнчвеkнл
морян, нойто култивира преданост
нон бВщн'е интереси, солидарност и
нв—1нαπαоαm между хopa'a. прот,
индивидуализъм,
колективйст (фр, ooI1éotîv1ste от дат.)
Привържа··. вн koлвκгueuвна.
к-лсктИнв-ст (от лат.) З-дружн-ст,
общност, лpтжeегнΕцαет,
колектор {зaт. collcctoi) 1. Лица, което
съВпря, бннсн— п навн образци от
иpиpαлoиaтм·н обекти ; събирам вя
мнверанн, р—стощни, жнв-твн п др,;
незΕHuнαивρ. 2. Главой -тернт пни
занрнт и прохолнм канал, каете съ¬
бира и атвожда вадите от наналивИ’
рнв район или О-ссев, 3. Цилиндър вн
Д1иaо-оaшниa. в к-Вто лp-оe·л1внят
'—е св прсвръща в иаствивсв. 4. Част
ат ••локтр—стнатимпа машин—, конто
соОпра e*нeκшpнч·еκнгe> товари и пи
отвежда в иpевαgииuнтв. 5. Сотκа“
тснит тръбя, конто рязирвдснн тсрпвс
ио цпзнндрн'с, 6. Околовръстен κα-
вян при зсярскн фарна зя ρaнвαоΕp-
во рнвирЕдезЕИне на разтоцсиия не’
тан, 7. Книжа· склад, каете събира
п равирелези еннтн зн библиотеки,
8.	Н-лвeо·a г—нсрин ва поставяно ва
е-Вени,
колекционер (фр, collectlonncu*) Лица,
НОЕТО прав· КОЛЕ'КцНН. соОнрн, ене■
гeмαтивнpн и нави ценвн и роден
предмети,
κ-лΕнuнл (пат, ool1coilö) СОнрка от
Елцор-лин прсдмстн, КОЙТО прел’
с'-нзнв-т науче*·, атд-ж·ет■нeи пни
uогopичвоκи нπгвpoо.
н-ΛΕцаeот (тр. kölla „зеинно", си „в"
m cliyinös »сек") Тьктн на растения,
е—нтв им ирпд—н— якост,
нозсрЕ'- (фр, collerette) Яка от дн·’
таят нлн фнн инат, която носили
нъжс и месии от висшата общества
ирвз срединто векове; дамска данта’
лен— яка,
колст (Ιι., collet) 1. Яна, 2. Бяла кост
лреха вн κ1pненpеκuгe подново в—
инеои ярнин,
ηοπΟ^ (от фр, colis) Вързоп, пан·',
прит-твеш за нзиращяне,
колибактерия (от пр, kôi on .деВсне
черв-“ п бактерия) Бактерия, нонтс

колибацИл
живее в деВено'е черно и конта на
друго мнст— в черната, еров'— пни
органи прсливникея Bαнeегви нрамс-
ви ; ср, нозиОацил.
колибацйл (колика п ннт. baclllum)
мед, М—нна Вантсрин ; ср. нонтОан-
'•рня.
колИбри (нси, colibri ет карапО.) Вид
н—нки птици (някои еозн—'в пменн) с
ернснвн ярен пера ; сращат се ·-“-
много в Южин Анарне—,
нОнивв ('., köllyvon) Бαpeцα жито -я
исмов нт унрнз,
eonué (фр, collier) Огърлица,
колизей («нт, oolossaeus .отронои“ от
гр.) Н—И’Г0ΛΕоняг aнриτeaτъp за цнр’
кани ирслст-вловни в дрснини Рим,
вапнвен в рязнязнин ; псВнрап до
100 000 вритсли,
колйзия {нaг, coillsio) 1. Совпадем на
цещн, наето си ирен—т вз—ннио, 2.
СВлъсквянс на ир-тнвап-зажнн нв-
гepeен; иративорсмне, сблъсък.
колика, кблики (фр. colique от гр.
chollké - .болест вя жлоин—тт“) мед,
Острв Волни в етoонаa. черната и
еорснт,
колИт (гр, kolltls от kölon „дебела
морно") мед, БъвиαзΕвнΕ‘ нт ас*0онетс
черна,
е—ннат-р (фр, col ootar- Чсрвовт ннвс-
рянна Оси, морно· —кър,
колматаж (фр. colmatage) Изкуствено
иравенс на ванас мрез отВннавв нн
рскн.
коло1 (сырВ.-хырн,) Южнославянско ВЯ’
родно хαpα. придружено с исснс п
пляскаше вя pъuΕ.
коло'- (иолс. kolo) ОВелнвЕНне нн нен-
снито наuнαцаннегниΕеκи партии е н—р’
лaоΕB'ншΕ ва Гсрманни п Австро-
Унгария (go I9I8 е.). a същ— и в
Държавната дума вн царска Русия.
колода (pте,) Полон комплект от нар-
тн1 за игра ; τeогe.
κoл0днΒ» нонОдиум (фр, collodion ат
гр. kol Odes „леплив“) Госта ирсзртм-
и— твч·αcг» канта в разтвор в— цвнт-
30-01! интрат в снес от спирт п етер ;
нрн изпарявано на разтворители се
превръща в стъкловиден пласт; упО’
треОнна сс при производство вя на-
342
κевe» цслунана, в мвлuuнцата» р-гв-
τpαрннгa и др.
евзОдет {pуе.) Сипрами— няст-вк- or
дърво, чугун, гумена тонн· п др.,
каята св притисна от сипр—чипя н·“
хавпвъм кон въртящо се нолсзо, вн
да го спрс при трисисто.
колодрум (колило и друм) Мнсто вн
упражнявано п надбягвания вя нана-
ввдамн.
колойд (гр. kölla „лепило“ в cidos
„внд") Всщсство, ност— но ернстази-
' -пра, a във водатн дава гост пих-
^0^ разтвор,
κoл-ндΒнeн„ конойден ('.. kölla .не-
пил—“ п éldos „вид“; 0κвpBвз-“1дeв»
във вид вн «спина, иихтисст.
колоквиум (пат. colloquium) 1. Бесел—-
в— преподавател с уинщнтс са ва унС’
вянаве вя ирсибдянянат— матерни, 2.
Изпит вън форнн иа разговор Оса
—ценна, 3, Н-умио соВрнипс в— обсъж¬
дано ва еиредезЕВн 1нраО.нв1Ми,
καл-ненлИц (тр, kölla „зсинло" п oxÿs
„Knc<·.·'- а влакнест— “егщсстнв, к-сто
са разтваря е синрт п отср {еp. κα- -
полиП); продукт ат исиоявя ннгpauпя
ва целуз-вт'-,
нСнав (гр. kölon „сьстннна мαcтβ) 1.
литер. В античното стихосложенне—
група Едианни стоики, —Водзцоцн в-
сдн— цпло с· главно рн'нвив— ултрО’
вис иа одна ст тия стыики, Танина сл
диподий, трин—дне п др. 2. Ритмично-
оОвднвенн части вн нвнврвна рсч,.
кситв придавят етивгннeoог· в— риα-
вата.
н-н0н (пат. colonus) 1. В Римската нн-
перни и р-нв—тв средно“·.-“·· —
н—луервивстец селянин, 2. Земеделец,
троилят-р. 3. Кoяoвнет. колонизатор
(в Амврнка). 4. Селявнн.
н-нОнт (фр. colonne от на'. columna)
1.	ирх. Масивен столб аа подпоре»
инн украся, неВто со состав оОнкне’
нова от Вяза (основ-), тнлон н-интс«,
2.	пич, СтылBeu, час' ст стран··— ын·
книг— инн “aCTHie, равленвнн отнесно
в— дно пни понеме ч—егн. 3, Група or
харя или нренозви сродства в посне“
ланя'сзен рол; нареждаше елио спел
друго (редица от вoйеκн» нортОи,
343
трактори п т. в.) ; и в т a н о η η и a -—
иpuβоpжeынuн п агентн ва врата в
родината; предател·,
нононйд- (фр, colonnade) 1. Рсдиця
еонавн с пoκpнн» квит·) оОравувнп
прслдвсрне на тодлмя построй.—. 2,
Анси нлн κ-pнл-p» з-гр-лсвп с ко¬
лени.
«внояН' {лaт. colonatus) Равенна ce
форма вн κpΕπαег·нчветвαт- прев вро*’
ме вт Римската империя, нов —свава
в— конто прев средните нвк-не ce
създал феодалният строй.
«ол—внИн (фр, colonial) 1. Εοη—ηπτηβη
стоки (нафо, норсв пниср, чай п др.),
2.	Търговия с колониални стоки,
3.	Магазин вт ттення стоки,
его лот ни! лен (фр. colonial) 1, коВте ce
ВТИТСЯ нон козовня, произхождащ ст
колотя ; колониални стоки —
нои'— нв-ртыв ce докарвани само от
ноз-внитв {мaй, енено, »срои нннер
и др.). 2. Свързан с владсснето в—
конвинн, впадает колонии ; еопо-
вн a н в a η е « и т и н a — поннтинн
на атнлнлннявс, експлоатация и на’
uuoвaнве и иoлитнмоеκе натискана на
мастното васал····, която cc ирО’
вождя от eαнигαннетичвеннгΕ стран·
нс отношснне на конввиитв.
канавнв—тар (фр. colonisateur) 1. Им-
исрптзнст, есйте вароОна трудещите
ce ннсн ыя колетните. 2, Кайта ср’
гаипзирн прссслвнно в— лида п соа-
давя еоновни.
καποιι-έ^ΐΗ Ο.. colonisation) 1. За-
солн-не шт свободни зон· в собстве¬
ната егpαнα. 2. Създаване вя н-зо-
•1·, аяссзннцс в нужди странни. 3.
З-граОвтво* в— стран— или част от стра¬
на от ·мπ^ρнaн1ога'B и Оввмнностно
експлоатиране на насслснието ; в—-
снлствснв превръщано в— никоя стра¬
на в н—н-инн,
жкеюннизйр—м (фр, coloniser) 1. Нpе-
врощам в колония, 2. Знсслвтм с кс-
«свисти.
нcc-левйеш {ег фр.) 1. Преселник в нуж¬
да държана, 2. Житен в— назвинн,
κολ-ηη-ηεη житвл. 3, Уннс-тинн, изев
е вне—н сннит зетоввнцн е пятия
еозоннл ннп воинвин стаицнн.
колоримСтър
конбнил (н-г. colonla) 1. Оёнаст пни
егpα·a» зягр-Вс'·- ст κanнтaнне'нчeеκ—
лоржнпт вт nзαенpα·e в ион стаен и
ннпитннн и изы—сивв С' вен суров·!!·
и Oевиoщaлне ekенн-aтнpaцe вн несТ’
пото н-ссноннс‘| 2. Ö лренння снят —
анссленно на граждани от лтдоыт дър¬
жана в чужди, знвя-лснн вам·, 3, За-
с.-пнани па ирсс’снцнцн. 4, Ccnm· в—
нpeевн·нци. 5, Вспчентс ниц— в— елша
вацнен-лиаст, ноето живеят в чужд
гран нпн държава, 6, Оё)щежнтнв, в
ноето HCiyiBii- уне‘Н1шщ студенти и
др. ; иемннин стаицнн, 7. биол. Сън-
еуииост от ср1ннн1инн, ноете състав¬
ляват идно цине (нaиρнооρ нор—’
31'0).
κвзВвтнттн (нсм, Kolumnentitel) Над¬
пис в иннов кингн нал всяка стрЯ’
цн цн, наета съдържа загзанпсто В—
книгата или загнаннсте ын гн—нн, ст-
дез. a ирн рсминцп вв.рнттн и НО’
сзолн—'Т дун— вт сыщлгт страннцт.
κoн0·uиιрpaШ^ео. Kolumnen ζΙΤΙει) Цнф-
pa'-. конто показна ппрвлиня Врой
{·енep- па страниц-тт нлн колонката
на нынгн,
напор—тура (лат. coloiaiura » окраска “)
П. муз, Унр—снц-ис на некз;ша итр-
тпя с Оырвн. тсхинмпски труда·)· “1.’
'у,-.анп итс—жн и нсннямн, 2. ОпоссО-
вост ва гласа ля въ-пр-нансжз;. та¬
кива насажн.
к—аоратуроц (от лят.) I. ОваВствон в—
е-авратура. 2. Кейте притежава ка¬
честв— ин колоратура, с хубав тн—с
зн нви -ьзинвтнс па μι ,ίιιι н—сяжн.
κ-зαpнв.euня ((фр, col опм|Цит) ОцнС’
'нети·,
eвнвpннΕгpия i.w. colo* „цвят“ и гр.
m-liIn ,.гсря“1 I. Козинсстевню оирв-
лтяяит пн uncia. ирслинно с еолорн-
меи.р, 2,	Мс')—- ВТ НбЛШЧВСТВОВ)
оирЕ*,цслннс· нн естества и р-зтаорн
мрев ппроеъ|цането им в сцветвшн
еоeлииΕИин п нвнернашв п·тввaнн■
постт— вн оцветяваното.
ноз-рпнСтор (пат, colo* »uняτβ п гр,
inéiion „мярна“) Уред аа онредезяне
п характеристика ва цвета иди в—
кошцештрацнят- в— спестен разтвор.

колорирам
344
колорИрам (от лят.) Оцветяван, Вон-
лиснам,
колорйст (ат фр.) 1. Художник, есето
в майстор и— цне'-не'е. 2. CnΕциα■
лист то В—илнсв—вв вн нн—твео.
колорйт {нт, colorlte от н—т.) 1. Взан-
ноотношение, в— ^•—“0 п красен е
одна картина, подчинено в— еднн общ
тон. 2. Характерна асабош—ст в— веща
{иpαивнΕлo·иe, местности и др,).
колоритен (от н—т.) Който нрави вив’
чатнешнв сос своята —красен ; ярък,
жнесннссн, картинсш,
кблос {гp. konossôs .голяма статуя")
Нещо гpаннднo. нρeгoнноo, веннкаш,
—соВове вт статуи, стълб (не назва¬
ние в— огромната статуи ва бота вя
слънце'— в— о-в Род-с, конто Винт
вис-на 32 н),
колосйлен (тр. проз фр. colossal) Огро’
мен, нрет-ням, uенoнншеκи.
колбсвам {ег гр. kôlla .папино") Правя
нартн, ката вятаинм вещо в кана п
спад тен— го глади,
колотомия (гр. kölon „лаОвзо мора-“ п
tomé „рязане“) мед. Оисрттннло от¬
варяно вя дсбел-т— черво.
колофЬн, колофениум (1.. kolophö’
nia от соВс.') 1. Жълтеникава твърдя
енoнн» лоёнвана ст терпентин ; упо¬
требява ce за нав—не носните нн но-
нова в— струнни инструмент·, при
фаОрнктцин на нακoнв. сапун, и-иран—
ва нортОн п др, 2, ВпОлн-гр-фско
каре е е'apoπвмaтши нынтп, е κoeге
ce дяна инете нт янтара, з-гз-нно'—
ва ηβηγ—'η, имате на иематарн или
издатели, нистотв п дaгaгa. горВо' вн
πвчaтшнuaтa и др.
колпИт (от гр, kölpos „утр-Ва“) мид.
Вовианешне и— нннταннmeгo.
колпортаж (фр, colportage) Ромит иро’
дажба вя книги п други дроВши
стоеи,
колпортИрам (фр, colporter) Рааннслм
стон· на дроВно.
колпортьбр Ο., colporteur) TыpτoвΕu-
ря-насвян на дробни стоки ; потов
'орго-вщ, р—внасвн»,
нозрИОн {ШΕН. Kohlrabi) бот, БидлpΕB“
в— туння инн вене.
колумбйриИ («нт, columbarium „поны-
В—ринк“) Съдове {тpшн) с прах от
мъртви в дровнврпнснн гробища пнп
кутийки с нонсн след изгаряш· в—
мъртви в стр—··, колете в въведено
изтарниЕтв на мъртвите.
колумбиИ=ниобий.
колхбз {κoн!зeκг1“·ве «■оз^/^й^с^твб) Οο-
пианистичсско сслсно стопанство в
СССР, двОрое-зи— вВелншвцне нн
трудещитс ce селяци, и-трялвне вър¬
ху αёmeегнeцн сродства ат произвол-
стев п държавна βεόη, предадена ва
егona·ешнcтo ва неишо пo.ззтнα·e,
колхозник {pуе.) Член в— κезaев,
нончйн (туу.· kolçak) Гайтанена ивиц-
зт украс— върху панът или козиш—
и— драха,
колчан {гтρ. koteu) Кутия за страни ;
етpвншнκ. туя,
кома1 {гp, köinina „знак") 1. Зтиетян.
2.	Зите при вот·, коИто ибнязня, на
там нснсцот можа да си поема дох,
кома2 (гр. köMa „сънливост") мид. Оо-
стоянне' нт воли— Всасов·-··· с нн—гс
атслябо'ии инн сонссм липсващи рене-
пин на орпаннзня ком външни драз¬
нения.
καоHвg— (фр, commande прав рус.)
1.	Словесна кратна зтиснсд с тета·е’
вена форм—. 2. М—нен войскова част,
отделена вя сисинян·— валяна, 3. Ko-
мaшдтβaшe. ръководене шт ввИсн-нн
наст, 4. Енпияж на kopaб. мopяuнтв
засл·— с шам—.лннцнтЕ. 5. Отдал, учреж¬
дение, состав ат военни или палобши
мин-ес {παжнρшa конашда), 6. Груи—
спортни състезатели, ръководени от
напитав ; отбор,
комйндаджиИство (от фр.) Носн-знаше
конвктпншил принцип при ръководна
длъжност, етмoня-етшo п н-грешно
ръководство, каете но търпи кри¬
тика.
комИндсн (от фр.) 1, Отнасящ ce до
команд—, 2. Ръебнодсв, τoеπαде'нтнam.
πъpβeнcтнтβнm, втен—щ порно ннсто s
командир (ет фр. commandcr „нонты-
лтвaн“) П* Бевшeш началник, 2. Ро-
ковелито« на нонана—, в— αтpeg. в—
дружина, на ядро, на загар п лр.

345
комбинезбн
командировам (фр. ooммander, вам.
kommandieren) Иапрящ-н някого сос
служебни иврынсипи нввоп мястстс
на шег-ната служба,
командировка (от фр.) 1. Изиращашс
нт лица извън служебното ну място
ва нвпъншешпе на служебни иороме-
шпл. 2. Служебно нвръчецне навън
мястото нн службата. 3. ЗαиαнΕд. пис¬
мен goeтоeнт ва п-иращане в— та¬
ене— служба,
командитно дружество (от фр.) Тър¬
говско пли индустриално прелпрня-
тпв, при което ионснсто млсвсвв сн
отт—нарви с—мв с виссонни от тих
капитан, a един ннп няколко души
—тт-вярят с цялото сп интmeегнo (прн
нннитялнс'нмоснтл строй),
командйтор (ат фр. commanditaire)
Вложител в к-машди'ше дружество,
кей') пна огрнцимоша отговорност,
командбр (фр. coMMandcur) П. Едва
от висшите стопа·· на pнu—ρеκнтв
орлови. 2. НpΕgеeдa'eн нт ихткнуВ
ннп друга спортна сргтвизнцпл, 3. На¬
чалник на aннauн-вΕШ отред, 4. Чин
ныв рлoгнтa, нойто нpeдшeетнтнαн
адмиралския чин (в мин-лото).
командос (нси. oöмaтdö, мы. м. coman-
dos) Бойит трупа на партии, органн-
в-цня m надсВши за швпсввенвша Вор’
Ва в защнта в— свои схващания, оОнн-
ысвсыв реакционни,
кемДр (тур. kumar от ар.) Игра шт
нтри сос в-раве, нартн и др,; хаварт-
ш— игр—,
н-марджИн (тур· kumarcl ст нр.) 1.
Който постоянно играе на комар,
2.	прен. N0^0.0^—·, нош човек.
комасйция (к, нат, ooммassаtîo) Съби"
ране на одно ннсто инститс на маст¬
ни еΕненн ст—ннин, за да св упасши
-браВсте-вот— пм,
номасйрам (от лат.) Събирам ионсни
ин—тп нт м—стпн стоитни на о*лв—
млсто,
комйт (·'., koMMâti „парче") Н-pмо
хляб.
комбайн (явпн. combine прев pте.) 1.
Сложна м-щншa. нонтс върши носла-
g-на'енно няколко иραнвнαgегнeши
-иepauнu, 2. Машина, конто жъна и
воршсо,
комбайнср (—·'«. coMbiner нрав pте.)
Кой'— управлява е—мО—Ив.
кбмби (/«енГбинацпи) техн, А.eг-ыoBин,
»пито каросерия в пригоден- вя ес-
ao'Hc egиoнpΕOΕцце н— хора п ва
театр.
нсмОишАт (ет нат. combino .съеднил’
нтн“) I, ОВслнвсипе на нр—нншпоши
ирвднрпи'ци or равнинни -трясли,
прн което продуктите или отпадъците
от спи—'— ирсднрннтне служат като
етpαнпnи илн полуфабрикати за ару-
тс'с, ва да нн— не-леОро нвиαлзтнaшe
ин су-равнинт··, ускоряване на про’
цс’сн пн црбнвеблс'е—'в, повишавано
иραπанαд1тезцαет'■a на 'руда, в—мн’
нннтив пн гpaиенеpтnн'e разноски и
снижавано и— евёоетеe·еетг— на про’
дуншпи'а. 2. ООолпцЕине шт дробни
предприятии пт местната иpoоищнe’
•ост пни на ирс*лирпнтпи за Винтови
уснут· ; п о « п г р a ф п и в п н с м -
О п в a т — изл—тозствя в рвданцнн
заслно с π-ннгpнр1ивенaгн Вяз—,
номбин4тор (к. пат, coMbinator) Човек,
κοΒ'α унос Д— npaiiai eoм0нιl-цнн» да
ряансс'на; хнтрсц,
комбинаторен (0' пат.) Което со 0'-
шаси ком конбнипрапсто ннп с осыо’
“ЯШ върху НЕГО.
комбинаторика (от пят.) Дин от вне’
МЕН'—рц—та мтгвоa'нκн. нойго 1втчαвa
“ы-ножип'О' комОни-цнн с изностои
краднст инн числа (наир, с* мпсн—тн
a, Ь, с са вълн-жии шсст конОпна-
цнн : abc, Ικη, cab, bac, acH, cba).
номВнвИцнл (лят, oöιnblтa11ö) 1. Сое’
дпиннаис, сыча'тнпв, взаимно снорЗ’
втив na одиврелин ннп различии βο-
щт, ност'явс’ии в пзесстсн род, 2. Прел’
внритсзвв соображения относно лиц—
нлн иролно'· с —глад ыя навестн—
раВот-; плав, зяннсоз аа постигано
в— нащо.
комбинезбн Ο., combinaison) 1. Ра-
Встои костюм вт uял-тα тлзo. нойто
с от Ону-а и нав'анош, съшити атсл-
во. 2. Долно дамско обпснно като
рнвт Вов ръкави,

346
комбинирам
комбинйрам (нят, comblno) 1. Стък¬
мяван в одна, съединяван, сворв“-^
сост-нин, 2. прен, Проснят-н, пре’
миснян,
комедиант (·· coMMcdiaTte) 1. Ак¬
тьор ; актьор в цирк uni ^•-1.’
джнВскн тс-тор. 2. Смешник, снахо“
творец. 3. прен, Лицемер, пренает
м—нск,
комедиограф (комедия п гр. graphö
^8-) Автор ВЯ КОМЕДИИ,
комедия {нaт, от тр, könödia) I. Др-’
мαгuивеκo иронвввдЕНИЕ, e-сто осмпвн
·og-егa'ъц1'e п и—р—ците вя хората.
2.	Театър, е н—Ито ce представит ко¬
медии. 3. прин, Смешно праи-шсст-
вие. 4. прен. Преструвка, зниeовpHΕ,
вeнеκpΕвв рнзпгряв-ве нн шнк-нвн
ролл,
комеморатйвсн (фр. coMmémoraTif)
Който aaелтжaβa да ce иснин, д-аен
аа спомен ; βовπoмeнaгeлΕ·.
комендИнт (фр. commandanT от лат,
oöммeтdö „поръчвам") 1. воин, Ha-
мяннин и— вевнп— крепост или градски
ттринавн, 2, БвΕвве нuцe. ковто ce
грижи ая роля и лиеu1илзвттa вя
военни части в солищо, 3. прин.
Длъжностно лиue. есета следн в- пра’
винцо иренвввяне ва “—есе· п военни
наториази,
комендатура {нa'. conMcndaiUra) 1. По-
мещешпв п е-нцснтрии нт нвмвндтцг.
2.	Длъжност НТ НОНЕНДЯНТ,
комендИция ('3—^ oöмmendai1o) ист, 1,
Лит, е—“'— те'ннввлвaн личните -η-
висими —'ношсипи между атс-н п еe-
·ьcp» спад ео·™ васалът нентмнвaн
вемнЕне ннндецнв — бe·eфцuuΒ плп
рΕед. 2. Лкт, коВтс тpeмд--л з—висп-
мосттн и— селянин— ет ввнeнзнgвлeиa’
феодал ; иман голям— зн-исине ирп
Tе'янoни“a·oгв нн рΕВдαлнвоα,
комснтИр {няг. ooммentai1uм) 1. Ton-
κтня·в, бОнсненно ня твнст пни книга,
2,	Обяснителни Везежки ном текст,
3.	Проглад п оВисцацна вт ионит·“
часки събития, нт спорт·· игр·, нн
'сттртзвн представлении п др.
комснтИрии (ннт· comMentarll) 1. Гю-
яенен·и, гoзκтвтнпя. 2. Разискванни,
ртзсождвннн пни ·влененегв— нс И)’
над в— воща. 3, Книги ; записки,
коментатор (вт пат, coMnentaior)
1.	Тълкувател. 2. Съставител в— ηο-
ментнр.
комснтйрам (от	лат,	coMncnio)
1.	Οбнениe—н» '■ьзнунян. 2. Съставим
коментар, 3· Прсцснявам,
комерсант {рp. commerçant от ннт.
commercium „търг-|цн|") Търг-нощ
едър 'ъpгвнΕU,
комсрчсски (от лат.) Търг-есен, сие“
κтзн·теkи.
комета (гр. konétes „с оияшня“) истра
Светещо неВесно тяло, кое‘те ce дви’
жп окопа Cлoвцвтo. им— един пнп
навемо опашни,
комивояжор (фр, commis voyageur)
Торт-есни потник (моста в прсарн-
твзен смисъл),
комИзъм (ο·'· тр.) Смешно н-ложсенс,
смешит страна ва вещо.
комик (гр, köinlkös) 1. Артист, който
изпълнява еемичесен роли. 2. Чонек.
кеИте нож·* да pαвеннвн. дн рнанос·“
нива, смешинк, 3. Автор нт намедни ;
нонвдногртф.
комикс (англ. comics .снешии“) литер..
Нαpедмua от рисункш нает— прсда-
н—т· съдържание*'— в— нрнензни пли¬
нт снощни п приключенски истории,
придружени с надписи вя лвнзнснн’
вние нн съдържанието, Сега в капи¬
талистическите страни тематнеатн ну
ce гради мос'о върху корнянн пре¬
стъпления пнп страшни измислици,
н—итб лряввн' въображение'—,
комилитбн (н-т. cum .със“ и miles
.нае··.") прин. Оостуавит, другар,
колет- ст студентски години.
коминтанг = πтбмннд—в.
коминтбрн = /йщ/yцιнетнчeеκu интер¬
национал.
KOMHcâp (ат з—т, ooмmisaarius .упъл¬
номощен") I, Упълномощен— лица дн
наполняет ннетннт отговорна попит·“
чeеκя» ет-н-·енa пни —амивистратнвн-
длъжност, обикновена във всеннн,
слалвоевш— или peн-ноцнб··— сОст—’
ш—вна. 2. Ηημτπηηη шт служб— по прв-
дав—лстенато. 3. В СССР а— 1946 г. —
МИНИССЪр.

347
комисариИт (3—', coi η mlssa iî âlus) 1.
Учреждение, ковто сс възглавява от
комисар. 2, В СССР до 1946 г. —
нивнс'орстнв,
dKOMMCäpcTBO {вт лат.) 1. - комисариат,
2.	Служб- но продоволствно'), 3.
Длъжност и еянцопарвн нт коннс-р,
жомисибна (фр. commission) 1. Нp-н.α
нт возвагр-ждовно -- παеpeдπниoенa
Tезуг— в търговията. 2. Възнагражде¬
ние -а 'ъpгбнеκ- посрсдиннестев,
мост— процент върху етмнгa.
■комисибнсн (от фр.) Кайт— ce отняся
дв н—ниейонн; посреднически,
•ккмисионСр (фр. commissionnaire) 1. Ли-
цв, наето срещу воан-гражданИс π)■
средними при пбκтпκн m прод—жВи ;
търговски посрсднне, 2. Лиц·, к—сто
пзнылвнв— търговски поронен сращу
возц—граждовно,
комисия {л-т. coMmissio „поронен")
1.	Иаёрана или нави-иен— група ет
синтви ннця ва изпълняване и— спре’
делена зтанит, 2, Държавен иди еО-
meегнeн орган, умрежаенне. 3. спец,
Договор ножау комисионер т лицето,
н—сто го упозн-м-щяна да извърши
търговски сдал.*· ат всгова сметка.
«омисура {зят. ooммiaaUιa „свръзка“)
инат. Мястото, коасто ce свързват
двата кран ня отвор с формат— па
цeн·ятнцa» ннпр, κoниетp— нт те'вн»
ца клен-мн п др.
хомит (гр. körnes от пят,) СлужвВвя
титла в— гρ-жaaцеκи управител в
средновсковн- Българин,
«омИта, к омйтаджия (тур. tomltaca от
ит.) 1. Участник е българсното .С’
“влюциоин— движение вя oевoб)жлe■
вив от сснтисно рбВснво, 2. трен,
Бунтовнен, чатвин, революционер,
комитат (пат, ooмιnitätus) Област, ад-
нивнстрттинва елиниц— в Унгария,
«омитСнт (3—^ ooммitténa, cnils) Лн-
ue, е—с'- поройна на намисн-вор ля
извърши търговска слепна за ногонн
С’МОТНЯ,
комитбт (фр. comité) П. Орган от и-’
Вр—нп пни навцамеви ннця вн ръко¬
водена ц-държ-ант, общсствси— ра¬
бот— пни нежду втр-лна доенаст, 2.
Висше лорж-вз- уирожаевно· вя ръ-
компаратор
ковали— дейност и— наука, стопа·“
ство, култура и др. 3. ист. Рък-в—Д“
ство на ёoзτяpеκ-гв pΕBбзоцнбH·o
дннжвнне срещу —смянсн-тв робство,
еамйции (пат, comlTia) Нарвав— събра¬
ние е дрсвнин Рин ва наВир-не вя
дн -ьжиос'·· лица п решавано и— важни
дорж-вни и аВлщоствввн въпроси,
комйчен, комИчески (гр.	kömikös)
1.	Свойствен в— комвлпл. 2. Cоeшeн»
В-0-НЕИ.
комка (от лят, coммuтloo .npиαёmя-
ннис") рел. Причастно,
нанОд (фр. i’öinMode) Особой сандък
с шнафиста -- Вельо ; серив,
компактен («ат, compactus .з—крспсв")
книж, Ипътси, сбит; гъст— събран
па слио ояег),
компактност (от лат.) Спяв'онвс', сби-
т—с', гьст—'т,	.
компания (фр. compagnie) 1. Груит
хор—, κοιπο ся cM'ipanii да прокарат
завано н.ввс-с'ио вреш·, ббнкцоввне
ая восонОн, 2. Дружни-, груит. 3. В
καиnтялвет1чеен1'в стртвн — съдру’
жив·, тьр'—всн— лpт„'·c·BJ-.
компаньон (фр, compagnon) 1. Лрутяр,
спътник, 2. Лино, еовта тоее дн βη-
Втелява и да соад—в— л-Врв настрое¬
ние прн несение, 3, Оьлружпнн·, тиa-
стннк в пф-оисн- лружос'вв.
компаратйв (лат, oöιнpiιвallvm$) грим.
СрТННИТСЯ1ИН С'ОИСЦ,
компаративистика юг «яг. comparo
„сравняван") Cpaimiiic.'iMiliCTopiiæccKO
нвунаи—ис па сашш.
компаратипйзъм (—т лат, coiiiparativus
.ср.Г1И в ί о.зен“ ) Cpaian iT.'.'itiöiicTopi’
исснн τκ*τ<(., нойто. в лπ'еpягуpя'-
Tет·-и-“нe- сходств—···.) ы историчсс-
нсте pa - п a n'uc ин сВрязитс и сюже¬
тни· в. - ιιгтv)aтуpцигe прбмвведевня m
φο.·!κ.·;ορ.Ί из 11ар.),лнтс, в В ЕЗИКОВИЯ’
iiiiicio — сьотнс'ствзнтя нежду сред’
cii езици с цел да ce въветя·αβн π-■
стара оформя,
компаратор (лат, comparaio*) L Урсд
вт тошно сравняване и проверен в—
яиисВвн норки, 2. Урса вя изнервава
ин спсртнн'— в- Εзeнгpво-гццгццгe
возни, 3. Микроскоп с цансрвт'сзнт
сеяна ат изпитвано1 п определинс

компартия
348
твърдостта и— наталита. 4. Урод вн
сраацн“—·· нн ouнeгeци разтвори,
компйртия=комyвнегичвеκя партия,
компИс (нт. coMpasso от н—т. compas-
sus .—Откопка“) 1. Урал, к-йт- ив-
нявня нассент— и— πeατpнреeнн пнп
магнитния	меридинн, a —тт—н и
“симки небссши посбки, 2. печ. Уред
за набирано букви ст спвввслнг-'сз.
3.	прен. Цен, посока,
компатриот (фр, compaTrioTc) книж.
CъвгΕИΕетнeннe,
компаунд (тигн, compound) П, техн,.
Вил и—рн— машина с два цилиндър- ;
к-мпнунд’Мяшння. 2. Ив-нашисцсн мт■
торит« от асфалтови п и-р-фин-ви
веществ- и ынелт. каИта служи за
внннвеа при набелни инсталаци·.
3.	Смес от дно пни нонвив вещества,
компСндиИ, компбндиум {нa'. com¬
pendium „еoнpαmoвнΕ“) Сократово
нвнбженне нт основ·· иопвжелнн в
вне—н ·ятκя. ивсл·.“-·· и др.
компенсатор (от пат, compenso „тpяв■
·инaо“) L Ураввитсн, тpянцн'oзц-
махане. 2. Еластична чуина е дълги
тръбопроводи вя евмионснравс па
енинянeгб п тд■ьлж—е-вот- ин от ирО’
мените нн температурата а- нвВятванв
на вътрешни напрежения, 3. Кор’
мплис пpнеиoе)ёнΕ·ИΕ на самолет ая
улеснявано на тиpa“лeннeтo. 4. Урсд
ат нзнсрнаце рт-ликите е ход- вн
номито пни ъглите и— завъртането вн
πoнлpнвяuнoц·н'- плоскост и др,
компснсацибнсн (от «-',) КоИто в
тетa·oβeн ннп нонина върху конно·’
сацни (3).
компенсация (пят, compensatio от oom-
penso „уравнявам“) 1. ΟBeвmегe·нe,
възнаграждение вя нещ- —'стъпен—
иди вагуВеце ; воаневлнЕ. 2. Попясн-
ванв нн дълг чрез прихващано. 3.
Прал-жО— на сток— сращу стона.
4.	мед, Възстановяване нн нарушено
рнвв—восне, на функции, итрушонн
ст Оснастит пропесн.
компенсирам (пат, compenso „уртввн-
нам") 1. ООс-щстнвам, ивр—нннняо.
2.	I югаснван лонг с прихващано,
3.	Б'ьвегянαβявтм,
компстбнтсн (н—т. coMpotcns, entis
.еивеoбeнβ) L Знасш, бпнтΕв» е“eлтm
е извести— оОнаст, осведомен, 2. Инащ
право па пънланащне пнп пора¬
ди опитност и витини да рошав—
повестен въпрос.
компетентност (от пат.) 1. Οенeдбмe-
шост, випти—ст, ви-·ие. 2. к-местне
в— κoмneтeнгцб лнuв. 3. юр. Пран)“
СНбСбВи—СТ,
компетенция (ла’т, com pete nt In), 1. юр.
Област нн дсИстни· но въпроси, ио
ноет— дядево длъжнсств— лнцв ннп
учрсжДЕНне пн— синт, знаинс п иън-
в-о-щпи. 2. Опитност,
компилатйвсн (е. пат. coMpilailvus
..'рядзив") Състтасн мрсз комнинт-
цни ; ностм—ст-св, •сбрпенннлов,
компилИтор (лят, compllator) Който
пиша нов основа в— чужди тρтд-HΕ,
—нтор ва eαыиинauня.
компилация {нaг. oöмpI1at1ö .кражба"),
1.	Сомнцсвнс, н—сто в съставено от
масти, взети от други нинги. 2, Съ¬
ставяно вн нинтн пс нужди книги,
компилйрам (п—т· compllo „гр-Вн")
1. Съставян еoм1·ен1е, като заемам
цсмн части от други книги, 2- Зто-
нтм нужан план п пр.
комплекс (лят, compléxus „свръзка“)
1.	Сбор от врсдноти п иазсвнн, които
представляват одно цяло ; цялост,
2.	мед, Съвкупност - от ссксу-ли.! пнп
други иpелетнвн» които ce ироннинтт
Осзсознттсдн— в душевния живот и—
човек—. 3. арх. Съвнуин—ст от построй“
ни, свързани с общо предцяаначенне
uni стил, 4. Метол вн ирснадтн—цс,
прн нсИто сродните ирсдн^тИуНрт
шамани) бOтиe·нв но ce ртадоня',
комплсксия, комплснция (пат, oom-
plexlo) Общ характер нн тeлoенвжв’
ннЕТб ; ΓΕлoел-жeвнe.
комплект {oг н—т, conplctus „иъпен")
1.	Полов сО—р от πpеgмΕтu» които
съставят оди— ципа ('—.^•••1 от
синстина, инегpтмe·тн -- нвβeет·н
.—00'-, и-рсднца нарнн п т. и,).
2.	Пони— облекно,
комплектен (лат, complCtus) Подово
в0aняmнш нсимнс,

349
комплектувам (ннт. coMpleo) 1. Попол¬
нят. 2. Съставян каминоет,
комплемент (лат. conplemcnium .лс-
иозвевне") биол.. Без'ъмв- нвщeе'вo»
ноето се вянир— е кръвния ееpтн
ня м—вск— и жнн-твн'е.
компликИция {н—г. complicatao) 1. Слож¬
ност, усложнен··, 2. ЗаВорн-ц—с',
комплимёнт (фр, compliment) Ляскав
поздрав, люВезви думи, съдържащ·
похвала; похвал—.
комплицИрам {ннт. compl^o „егoнαо")
Усложняван, вапзп-ттхМ, забърквам,
комплбт (фр, complot) Заговор, СО’
зтепитис,
комплотИрам (фр. comploter) Заговор’
βημτ, съзтенитниит,
композирам Ο., composer) I. Съста¬
вим една цяло от отделни масти ;
егъκнннaм, 2. муз, Съчинявам нувн“
кално ираивнедЕвие, ниша мувнна,
композитор {лα'. conposlior) Автор и—
мувненнио прбнвнелонне ; сомнцптсз,
съставител нн музика ; компанист,
композИция (ннт. coMpos^^) 1. муз·
Теория в- сънния“-·· в— музикални
ир—нанелснин п процесът вн муз·“
кално тв-рисств). 2, Музикално пра-
нвнеденнЕ. 3. Отд·« от 'е-рни'- нн
архитектурата, който со аавнмяня с
нравилата вя съединяване »нстите в
еди— хармонично цяло. 4. литир,
Художествен— структура, стросж и—
хTЛ-жeе'HΕЦ- или вятивб пр-нвнедЕ-
ННВ, 5. изк, Мв-гαр1гуpвя живопис
или еeтлигтpa. 6. техн, Сипнеш на
-л-ввб■κaн-Εвя Baвя. тпб'pΕбиняци
вя внннняве и— лагерни нсрунен п
'риещи са повърхнини, 7. Влаковият
състав Оез леeвнегин.
компонент (ннт. compOTens, entis »со-
СТ-ВЯ1Щ") Составит част ва Βουί-,
компонИрам (от пят, compöno) Кемп)’
-пран.
компонует == композитор,
компбст (фр, от англ, compost) Top от
пръст пнп торф п равнинни втитлъцц
от животински, растителен нпн ми¬
нерален произход.
компостИрам1 (от фр.) Пронуинв—н Ои-
30', п-стнанм анте с кониость-р.
компрометирам
компостИрам2 (от —нтн.) Пαлтчннны
тор от животински oгπядъuи.
компостьор (фр. composteur) Уред за
продупченно сос спсцназсн знак пни
вя поставяне нт еπвuиянeв знак вн
бнлетн, наново и други документи за-
контрол,
компот (фр, compoTe) Бяpeнн ин-двне с
веда п аахтр.
компоти фа ^.ι compotier) Сод ан
компот.
компрадор (нси, comprador) Местсв
търгвнсц в заннсиннтс п нвлввнал-
П1 его страви, квИтв n-еpΕлвпчн между
чуждия капитан и местния пазар.
компрадбрска буржоазия (вт пси.}
В^.рхушкт ин неегнтгa буржоазни в
еананц—нни и ванисннн ешpявн» наито-
в слит ат гнавинто опори нн ноπea
рнянввм— н сиосвОствувн ва пранпк--
вянв в— мт„Л1и нтшиаз.
компрсс (фр, compresse от ннт, ooм-
primo „пpл'иеняо“) Сух— или в—-
н-нравт нов над— нлн друг— гeмвoет
ирснрозен, н-нтв со васттвя върху
Водно мисто с лсмвОпн инн зашити—
цол,
компресия (пат, compressio »свве-вс“)
техн, ЕСвнняне, сгъстяванс, штмянн“
вяна сОема нн ттавебр-ани или точни
вemeегнн» свъраяи— с увсннчвнне в—-
η-ληγτβε'Β нпн ангрннние нт сълн, в,
нойто се ц-ннр-т, 2. Cτoегяβнво,
3.	Тактът пни вpенвтo» в пр—лъяжС“
шие на ковто тиршшттт снос· со* стос“ ·
тнв— в лв||Г1Ттс|.т с вътрешно г-ревв,
компрёсор (от па', compressus .нpн■
твск-ис) 1, Пени— вя сгъстяване на
воздух или друг таз сгъстител, 2. мед,
Ицструноцт, с е-й'— се нрпщпива
кръвои—сси сол през нремо нн впе-
р-цпя, 3. техн, Елсетрнмесеи свре¬
дел -а пробивана вя сетни, ртвруша-
напс и— Остов п др.
компримИрам (от «нт, conprimo „при-
Т1 искан" 1. Сгъстяван тнв с номирс’
сор, в— д— πoлтчя виетени вΕmeетн-
ет нсг), 2. Свивам, сгъстявам, стяган.
компрометирам ^.ι oomρrooтeCtre)
Увреждан вт д-Вр-тв има в— ниеого ;
излаган, παеpαмβαо.

компрбмис
350
компрбмис {нят. oompromiaaum) 1. СиО“
p-вуоeвиΕ ири взаимни отстоики.
2.	юр, Оиαpтвтмeниe вя отнасяне нт
спор в— ртареш-н-цв от арбитър.
3.	Лимин постъпка, кант— »свое прави
против вопит— m уВежаовии'— си.
компрбмиссн (от з—т.) 0 намества ва
компромис ; с б'е'ъπκн. иониритснсв
комптомстър ^.ι comptéi .смятам"
п гр, Métron яниркт“) Снвт—чш— ма¬
шина.
комсомбл (рус.) Сокращенно от Еому-
впетниΕеκн съюз и— младежта.
комуна (фр. connunc „община“ ст
л-т. communis „общ") П, ист, Прев
сродните нековв и проз Фрсисеат-
Bтpж--вв- революции -— градско са¬
моуправление, 2, Административно-
тери'врнязвн сливица, общни— в И'Я’
пин, Франции, Белгия и лр. 3, Навна’
НИВ НЯ ИННОИ продин·- ВЯПНВИТ3ВН
вBρявтнaння a иорнитс години пя со-
meегнунявe ня РСФСР. 4. Общински
совет в вне-· прял-не y вас ироди
9 сси'внврн 1944- г,, в нейто öivaaa
овoa1ветнб нзВравнтс бBнmиен1
Εъκcгшш1■н)(аίувιιетнι ; I ! a . в ж к Я’
т a нс н y ы a — рснслюцнонио iipa’
витонств) в Париж на нъе'-иязигe
•аролии ннси нрав I871 г, ; им— го¬
нимо знаменне етто ирон винт за
установяване лиетатур-'Н нт првле-
тнриап— ; cc л с костон an с к — но¬
н y п a — ф-рна вн селско η—λεη'ήβηο
стопанство, ивстр—свс върху основа’
та в— полно ббббшeетня“яне на всички
процеси и средства на производството,
комунален (зат, commUnis „общ“ праз
фр, communal) 1. Общински, 2. При’
вядаеж—щ в— комунално стопанствс ;
н с му в a н в о стопанство —
етoи—вегвo на гр—доне и иромишлсни
цснтрсвс, квота ce уираезнея от
ностви органи на властта, пмн свой
бюджет п ръевн-аи жилищния фонд,
градския тpннеπ-p'» ввдαиpαβαд» ка-
1I нипзттин, Ванн, електроснабдяване
в т. в, — грижи ce вя битовите
Нужди ВТ НаСЕЛСИ·!·'—.
комунар ^.ι communard) Участник в
Парижката кому·-.
комунйзъм Ο.. communisme ет пат.
communis „общ“) Висш— αBmветβeв-■
•кованш-вска формация, конто смоин
κaивгaнизо— ; висшата фаза в— нему’
вие·тнмeеecте оВещество, норната фавн
на конто в сбннтянамьг·, .кαнтцнвнoт
в Осзнласон o0mеcгне· строй с един¬
на вBIl)OHΓHp0ДIΓI- собствсност върху
сродствата вя ирвизввдстн—, с пъпно
еαuuнннα равснство между нсинни
чненане нт αбmеет■иαтα, нодсто ваели)
с всестранното развитие в— хората
ще нараснат върху осисн-т— на не-
егвициo равннващата сс наук— и тех¬
ника п Л1ра1нзвод1п'е,||и1нтс сини, къле’
та всички из'смшщп вн общсственот)
богатство и ic иотскат като нолвонС’
дои поток п щс сс осъщсствин нелИ’
нинт принцип „От нсенигн си—рсд
еnoеб0вoет1ге, иа всЕжвтс сиород по-
ТробВ-СТИТС“. КанунИ-НЪТ В ВНСОкО’
—рттинзнр-це общас'“.) в— сноВслии
И СОЗНТ'СННИ тружсниц.·, В КОС'— шв
сс утвьрли вбшвс'нсц— еaнoтиp—ннΕ-
• пс, труль' -а Опакото вя —Ощсстното
щс· с'-ио‘ а- всички порна жнаневн
НСоОхилнНаСТ, —свацятн исвВхвдннос',
енеев0иoег1те вн вссквтс ще ce ирН’
•такат с nail-'онннт полза ва народа"
(Протр-н- ин Kl ICC от П96П е.) ;
и a y ч с и н о н y в п в ъ н — в—учнб’
pовенίoшι(>1IlI;a теория ат -тесните вн
нз-с-ан'— В—рВя в— иpбΛΕт-pнягя» пя
е-вн-знетвиΕенaтα peн-нюцня» на ноа-
•невтцств, изграждането п развитието
пя н-нувне'ниΕеκ-гн формация ; тоИ
в теарс'писсет основа ва стратегият-
и тактиката нн световн-т— κботниегн■
мсснв аннжсвнс прав всички стани от
рт-витнето нн рсввлкщнвнвнтн В—рВн ;
и о р в с 0 п т в в комунизъм —
докласов общсствои строй и— пърне-
Оптинтс хоря, минтс —Ощнсст нн
ннотн п стопанството ce сОнспянт- с
Вови-мощността пн пред ирпр-л-та;
военен комунизъм — система
в— “роненни морни воради пвнлюмп-
тенв1гe тенoβпи вя отбран— прев
гражданската война от 19П8—1921 п.
в Съветска Русин,
комуникатИвсн	(фр. coMMunicaTlf)
1.	Който ce отнася еом номувикн-
351
конвснционалИзъм
пня (2). 2. СъбОщнн, нрсл-ваеч·! ; —0-
щнтенс·, 3. Който в вя обтувано нпн
аа оОннин вт мисли.
комуникацибнен (ст пят, oöмιмιιnko
„съобщаван") Съобщителсн, еятжеm
вя потни еъ-BmΕнин, ая свръзка ;
ком y вик a ционн a пиния —
нот аа сообщен·· на одна ярння г
•0“·—^ Он-—,
комуникИция (ннт, cöммunloaт1ö) 1.
Сообщении, свръзка шт олив мнсто с
аруго ; еъбOmнтeнвп сродсТва — цъ-
тища, жΕлeaинuu. гΕ3Εгρярц— мрежа
п др, 2, Cъббm-βниe. навсстнс, нра-
атн—нв,
комунйст Ο., communiste от лат·
coMMUnis „общ") Член нн κoмувп■
стиноск— партия,
комунистически (вт ннт.) Който се
отнася до κ-отнивмa, енбί^егвΕв нн
k-мтвпвоa и на κентвиетнтΕ,
комутатИвен (3-'. commUto „ирона’
вян“) К—И'в ноже дн со ирсмссти,
отнасяш се до прснсстенно,
комутИтор (фр, coMMutatcur от пат.)
техн,. Уред ан пвненнце посоката вн
eнeнгpимoеκн тон — вн включение,
изключване или нревклюиване ; тиα’
'ребянн се при твлeфбввн. тезΕτpнр’
ни, pяд10ΓΕχнимeени и ар. уродОн ;
πpαмвшuгвн.
комутИция (ннт, commutaTio „пранН’
нт“) 1. Пронина на нр—новнин езон-
трпмасни тсн в постоянен. 2. Заннва
и— плащаното в натур— с пари проз
средните ввковв. 3. Пр-мния, сняня,
4.	езиков, З—нинн нн дтон, изряз пни
изречение шт едпн сзнк—в енемент с
друг {вaИ’Иeе'б рαнΕмa).
комфорт (англ, confort) Напскава m
удоОва е0егнвoвκ— е жилищно пнп
рабстве πcнвmввпв.
комфбртсн (твтн, coMfortabic) Твърде
тл-бвв, рявк-шев.
комшИя (тур, Kom§u) Сосед,
комшулук {туp. konsuluk) 1. Cъеед■
огвo» деОри отвошвнни между СЪ’
седи, 2. Вратичк— между ле— соссдпи
двор—.
комюникб (фр, communiqué) Съобщо’
вис, нртнптозствавс съвОщочив* ВС
важни държавни въпроси.
конйк ('тp. konak) 1. Място ва син-
panc п ввmт“явe. 2. Седалище вн
турсната πcлпueйеκα и aднивпотp—-
тинио уир—нневно в тр-данвтв првдн
Освобожденнет— пя България,	3.
Квартир- вя турчнв’теземец ; a“-ρеu.
сар-И.
конвалссцснция {ля'. ooтvalcacéntia)
.иед, Съвзонава, поправяно спад Ос-
ЛСС'.
конвейер (нигл, conveyer) техн, Ηο-
нрсньсптго движсща са лента от не-
тап, дърво нлн гунα. кант— служи зя
иpeоeетннвв и— стаен нлн вя иpнлвнж■
вяно ин мятеpи-л от сан· рнОстинк
цс друг ; rpaiic'iiopTbop,
конвектор (от пат.) Устройство вя в-’
гряц—во ин възaтх·â е п-нещенна
нрав н—цескиин,
конвснцибнсп ток (от лнт.) Toe, неИте -
са създава от еяснтрниоск· пълнежи
в двнжвщс СЕ' тяло,
конвСкция («ат, convoi'ilo „прокарва¬
но") Прснасянс в— топлина мрсз ДНИ’
жсщя СЕ срсдт (въздух, ияра, ТОМ’
вест).
конвент (ннт. convcnius „съВр-инве")
Нарвано събрание е ияк.ои страви зя
параО-твянс пни изменяно нн eвuоги■
туцин ; н — цпснап е н конвент—
избранат— нон Франция спад сваляне-
в— краля през 1792 е. ц-родно съб¬
рание, но·'— ирвнькин-снно рвнуОнн-
ента и те'-ибнизб двепягурттт вя
ннаОницитс.
конвенционал (нат. conventionaHs „.)’
говорен“) Влак между Ц-рнтр—л и
Заняли- Евр-на, тег-1oβeи с договор.
конвснцнонелен (з-т, convcnilonalls)
Дотввврвн, при·' нс договор, приет
при аирсавзспи усзашш ; н е в в в в¬
ц m е в a н в в е « a н - коивснтна·-^
конвенционалИзъм (от пат.) Лъжлив
ириицнн па еуB>вκг1HB0’ИЛвязuегичве-
к—'т тсорни на познанието, си-ред
който iiay'iiiirie н-гeгеpн1» нoгнмeе-
енте зтнони и нaтвон'нивеkнгв тч-
сномн но ст отряжов·· вн сВеетнг-
вата ле'йетнн'влвoе'. a сн резултат в—
съгласие {κбцнeнцпн) на умсните η—'Ο-
тенбнни п ирвизв—зв— установени;
правила.

к о н в е н ц и ό н е н
конвснцибнсн	(лят. convcntlonaHs)
Ует-нбнвв с конвенции,
конвенция {н-т. convertio) юр, Дого¬
вор или соглашение между два или
панама държани а— нвннмыи егеnнв-
снп изгоди (ынгвпмeеκн. πвmΕцеκн
и т. п.)
конвсргСнти {ннш. convergentes) езиков,
Звуконе вн алии εβηκ, нойте с гeмв-
нив вн времето ca~cc нзрнвыннн в
един (Ъ и е).
конвсргбнция (нат, ooтvélgcтtaa ст
convergo .приближаван се“) П. Сов’
пндевив, сходство в- πpивняuu п своИ’
стая вн шав—нпсимн влив ет друг
нрсаметп. 2. Совиялоине нн свойств—
е различни врттнпвни не и-рндп .ο.-
огне. a иврадн никакви други причини
(приспособивнно към еднакви тенвнпн
нн живот), 3. Вил κыевгнвлегнo, при
к—отв пиниите ын погнала не с— пар—-
nommu, a ce ирссиннт. 4. метеор, Приб¬
лижаване вн въздушни Т—кОВИ пинии,
конверзИция (фр, conversation) книж.
Разговор,
конверсия {ннг. convcrsio „нвмонецие“)
1.	фин. Иансисине ва усн-впитя на
иo■pнцo пуснат държавен вавн в по«’
ан нн държаната {вяоянин- ce знх’
вата, уаонжтвн ce срокът ан иннщ-“
не п др,). 2. литер. Стилна фигурн, при
квит— ce променя родът в— думите,
a мисълта си сстнет същата, 3. Пр)’
цес за прераё-'ка нн таз-ве прн ви¬
сока 'ониерягура, н—пр. нелтч-ннвв
в— водород от воден тнв или от мо¬
таш,
конвертер, конвертор (—нтн, convcr-
tei от ннт. convcrto „нвненнн“) П. Пещ
за иопум—нныв на стомнин, 2. Уред вн
променяно в— eлeκгpuчeеκu тон.
3.	Г-ляна лорвева илн метална καцa»
е ноито Ск-рОил-та ce ирснрощ- в
тлиевза.
конвсртИрам {л—т, converTo) L банк,
Променям успения в— дотвнвр вн
заон, 2· Плащан стар заем с полици
нт нон, - ио-износев заем.
конвертируема вал£та (от пят.) фин.
В—лута, които може св—Овди— да Воде
ирееръщ—нн {н)внвpгнpуeнн) вон всл-
нн црут— н—нута, Вов дн в необходима
352
ва цента разрешение нн β-лугнптe
-рг-ви нн съ—тнЕ'ит'а страна,
конвйкт (лат. conv'lcius от cum „аяед-
ыо с" m vivo „живея“) П, Трапезарии
в католически манастир. 2, СтудвиТ’
сев общежитие, 3, П-нощение вн
Веаплятн- пни сетиво хранене в—
студенти,
конвоир (фр, convoyeur) 1. Лица, кое¬
то еовнонрн, нает— съпровожда ката
кввной. 2. Кораб от состав в— нор-
сен нвив—й.
конвоИрам (фр. convoyer) Придру¬
жавам арестанти ; придружавам, вн
дн пази,
конвбИ ^.ι convoi прев рус.) 1. Бoй’
сеоня - или милищ-нерсе— k-мaвдa»
кои'— придружава и -хранна— гpнне■
πвpг» сОва, плавници, затворници
и ар, 2. К—рнОи пни самолети, които
еаpαвннα' други нортОн иди с-м—-
ЗЕТН.
конвулсивен (пят. convulsus) О порчове,
спазматичен, гъриещ oe.
наннулсни (лнт, convulslo) Гор», тор’
монс.
конгснсрИция {лнт, cum „със“ m genero
„раждан") Елц-арсновно създаване ;
родство не иран-ход.
конгенерИчсн (от пат.) Срсдев, Опи¬
вок нс рождение,
конгениален (нат, cum .сос “ m gc-
nius „лух") книж. Близок пс дарб—,
но дух, но ум.
конгениИлност {бт ннт.) Единенаст нс
дух, но днрвнтвие, ио ун,
конгснитйлен (ннт. cum „с" m gcniius
.роден“) Вроден, втенegетнвв.
конгбстия (ннт, congestio) мед. ПрН’
нив вн кръв е инеои 'озесна ч-ст,
конгломерат (ннт. conglomeratus .со¬
Вран") 1. геол, Скнн— от разнородни
отделни инриетя, свързани чрев ηη-
кое друг— HΕmeе'нв, 2. прен. БоВ’
снстен·— съединяване нт р-вш-родни
м-сти и нpвднвши.
конгломерация (пат. congloneratlo)
Съединявано вн разнородни пред¬
мети,	.
конгрсв (вт саОс,) 1. печ, Нампы вн
едвсвреневно пвмнт-не нт мнепе цев’
гoнв, 2, ПΕчнгнpτeп похват вя πент-
353
кондиционирам
м-нане вн peнeрнп изображения вн
кориди, ктртви, хартии п тонн· мс-
'тнвп «пстова ; ивната ce мрев синап
•нтнсн нежду лев ферми — матрица
( вдлъбната) и и-тривя {ивnъкнaлα)»
с мастило пнп Оев всинтнвн бюя.
3.	Пoнтмeвoгo по този ц—нни релеф¬
но иа-Ор—жввие върху .-.ή^ и
други дач-тви проивведввня.
конгрегИт («нт. congregatus) 1. Съеди¬
нение от етденвп »—сти в едно тила.
2.	Сложна машина.
конгрсгационалИст (от «нт.) 1. Чнон вт
κoнτpeπнuпл, 2. Привърженик вя рВ’
нпгпевво томонно в Авπння. което
ce Оорпно зя ронитноан— сям—уирав’
лавна и— протестантските общини,
конгрегИция («нт, congrcgatio) 1. Съб¬
рание, opгннuвтuин, Ор-тстне ^.0-
лимно рвнптновни). 2. Дружество вт
духовни ницн, ковто ce ръноноди нс
утвърден от п—инта уст—в, 3. АамП“
шнегpнгнβeш орган нрн πнπa'a» съест
. от кардинали, 4. Актломимасно съ-
Орнипо, съвещателен орг-в ирп нн-
гн пИснито университети,
конгрбс (.янт. congrcssus „съВпр-ие")
1.	СъОртвнв, събор и— хор— с ea-
ианни в-учип пнп професионални ин¬
тереси пнп в— πpвдегннитeни нн ИО“
нигичeеκн» внумва, нтртнИвя п друтн
—рт-внанцин вн решяннве вн важни
въпроси, 2. Заканванте«·) собранна
в САЩ п др. стрни·, 3. В някои стр—-
нп — в—ввнипо вн нонитцАВснн пар¬
тии,
конгресИст (фр, congressiste) Участиин
е контрас,
конгресмбн (англ, ooтgresaмén) Чнон
на конгрес в САЩ.
конгрубнтен {нтш. congrucns, entis)
Съвпадащ, съгласуващ oe.
конгрубнция (нат·. ooтgrueтtiа) 1. Сь-
етнeгетβив, совпадаине, 2. Съгласу¬
вана.
кондйк1 {πp. Kontâklon) Ер-тна шпр-
нови— πвеeн» в ноито ce възхвалява
еβeгΕu пнп църковно събитие.
нондйк2 (игр, KontâKl) 1. Приен—д нн
пушен. 2. Спусък нн nтшκa» койте
мрез уа—р въвпннмевявн напетннгн.
23 Речник на чуждите думи в българския сзте
нвндснзИт (лнт. condcnsatus „сгъстен“)
1.	Продукт, нойто ce н-луч—“- при
нронишав—цв в— п—рн пни тнв е точност.
2.	Продукт, нойто ce нoнтчнβт спал
нзнаринтно нт нлксе гeчне нсщастн—,
aiai'p, кондензиране мляно,
копдснзИтор (н, н—т, condcrsator) П,
Урод вя соёнртне нт електрическа
внергнн. 2. Урсд в— превръщано вя
ияра е точност,
κвиgeивйuнн («-■', ^^ndcnsatio) 1. Сгъс¬
тявано, съВпр-вв. 2. СъВправе в—
озсктрнивсен снсргии. 3. Премина¬
вано ын вара иди газ в тeчнoег.
конаевайр—м (ст пят, condenso ,егoе’
тянян") П. Отъстив—м, 2, Hятpтиβaы,
вапъннин с eлeнгpнчeеeн енорт1и,
3.	Обръщан газена или нари е гeч-
шoог.
кондензИт (от пат, condenso „сгъстя’
вян“) Изкуствена проврнчвн мнст.
коидСнзор (от н—т. condensus »стъС’
тен") Οπгнмeенн еиетeнa ет едва пнп
никонее нощ· -- н—·!^^^—·· вя
нсвамо енeгнннн пя адве място,
еондинОнт {πp. KondÿlôMa) мед, Бъв■
иялнтвлцо нараства·· не кожата, шн-
ибЛoBяннmб Bpнлaвнua, втВ-иеста в
областта вн иснсонтв срг—нн и зад.
вин проход при ношсричвснн Oенeегн.
нОцдик- (пр. kortâKlon от kontös »нр—’
гoнβ) П. Латаинсва книг—, ирслинвс
при църковно тмpΕЖЛΕB1e, 2, Кшнпн
вя л-рсвии при църква, 3· К—лснс,
кондйтор, кондитьбр (к. пат. с wdïtor)
1.	Сладкар, 2. Нpншежтгвн п. сляд-
н-pвнu-. 3. Който устройва -' ържсст-
веви обади пс наръчен.
кондицнонИл (пат. cojndliionälis) грам.
Условно цненонешис.
кондициопалйзъм (от ннт. cordltlonai
ils) Рсзптпочн— доктрин-, нонтс приВ’
навя условиесп-н па бeвенъpгнe'α в
в-н1еновег ст добрите дел— в— МС’
нскт,
кондицибнсн {ег «ат. conditio .успО’
ане“) Договорен, нс деповор, уг—вС’
рсн,
кондиционирам (от н—т. conditio »ус’
повие“) НвраОатв-н стан— ннп при¬
веждам стона е иввастыи верни спо
ред договор,
к о н д й ц и я
н—вдИцлл (лтг» conditio) T, Условие,
догαнoρ. 2, Нермг, кнме:с^те^оо в— наето
трябва да отговаря ваш— стон— сн—рва
логевбр. 8, Телесно състояние вн
животно в внвнепмocг ст встонсто
хранене, тлелснс п ивнолзувнив,
кондОМ (Фр, cordoni οι соОс.) Прозср’
“1™“, наяат.
конл—мив-п («нт, ooтdoπНn2ius) ~ неи¬
» лсмешнум,
κα·,.—;^^^ (ннт. condominium) 1,
Coвнве'вo, дру жво вналсыис. 2, Съв¬
местно тнpнвлeцнв ля територия ст
няколко държави.
наялвр (нсн, condor, нм, Kuniur) L Го¬
ним оран, нойто живое в Южня и
Цовтртзв— Америк— и ce храни с
норшт. 2, Злати— нопотн. в Чини и
Колумбия.
eαнgoгигp (ит, cor dot I ere) L Главатар
нн наемни вбасн:: нрав XIV—XV в.
в Италпи, 2. прех.„ Кейт— ce сражав—
сращу втилтщпив ; ызвнинн.
кондуйт (р1p. conduit -н-нил', ,троВ.н')
Мсетзцн тръВн а— зтитзн—но в— - набол
от наврала,
кондуктор) (пят. conducToi) 1. Служи¬
тел ио тpявеπоpгн. който Оди ва pΕла.
ирсл-вт п проверява Опнатите нн'иьт-
ннuигΕ. 2. Електрически проноанин ;
всяка тяло, ностс служи а— иронажат
тон — ж··—, наВен п ире. 3. Порнат—
релнцн тръби при сондирано, 4. ПриС’
иос—0.лснпа към мот—ло—ВряВ—тв—щ—
нащ|ша, хосте ирваоржа саминото пни
cBpнBотeявннл предмет, вн да пн оси-
турнен жен—шс поз-женно,
.биенс (пат. conncxus .вплетен·) L
Ваянни— връвна, aaвнеιиоαег. 2. При¬
бавка.
кснд^нцнн (3— conductlo) Нpeшноянв
в— топнеше— оноренн нрав продавано
от един олоноеттрин мнегиuн на дру¬
ги, понеже ce втМнрнт в допир.
новекту и— . нвлйен'урн.
.01.0^)03, номстабъл (фр, connétable
от нат, comes stabuli „ваманвин ын
ео!1Ю1пшя") 1. ист. Висш в-сытналвин
нон Франции. 2. ПолицеИски μπηοη-
вне. нозив-И (в Англии п САЩ).
κоввбн—, нснсОн {рp. console) I, арх,
Н-а—двна в стоит вя подкрепяно нт
354
Отнеси пни норит-, 2. Маттлов пни
лорвсн еннп, неИпс ce в—бнен в стена
и служи вн Н—С'-вНН ня к-ртн.ня, нс-
ницт, стоене·— прегряла в О-офот
и лр, 3. Еряс мен мяса, ирнг—лов— да
ce делени до стсва и служи ннт— ив-·
етнвe.a,' на с'«·"-..·-,
н—нИднн ((тр. koaila .npax* m éidoo
,виа“) C.opK ua инеои гоОн.
к-внмстьр (гр, kênos „нαите^ п nét-
гои .М^;т?^а“) Урсд а- измервана вя
ненусн,
нαоифeин («а', coniferae .раждащи
eонуебнπлвп плодова·) Иглолистни
ЛЪрЗО'Т,
нонНфЕреи («— НОнва , конус· и ннт.
fciö „вссн“) Смол- ст ипнолкстви
дървета,
бллйиeеκн (гр.- KöiTkös) 0 форм—тн в—
конус, ковуеевеяев.
кошеегту-р— (пят, oonIectUra), П. ПраД’
нол-жовно, догнана. 2, изиков. Във-
е'aв-нь“нeo, в— повреден гeнег.
неу.е.иавеи (пат. ooncavua) Вдлъбнат,
кух, аВьн.
καeκвиетвдBp„ eoвнuег—g0p {иеπ, con¬
quistador) I. Испански завоевател нн
нан-вии, нойто ce отнимает« с жес’
юност, 2. трен. Завоевятен, гp—Oнтвн.
навел £ в {нaтг. conclave „еτзяβ, ат cum
.сос“ в davis „клюн") 1, църк, Соб-
р-ннета вн е—рлинтните вя набартне
вн нон нн.нн. 2. Заключената е'-я» в
конто стана взОнрянез— на и—нн.
конклузия (л-т. conclusio) Заключение,
навкорд£вцин (3— concordanila) L
Съгласувано, съвиад—нв, 2. Оочнвв-
нпв. в Нбсто ce посочват еoвnaдaιг.нгΕ
мост— в Библията,
конкордИт (3—^ concordatus) 1. тол.
Д—тсв-р нажау нтн—тн н внеси дор’
жива вя уреждан· сгн—шснпн между
държаната п нят-нинсск-т- църква в
сощ-'т страня, 2. /ο;?, Спогодба, .α-
говор нежду вЕСъстбятелсц лножшнк
и кредитори вя настинно изин-щ-вв
нн вяаонжевня.
новкОрднн (н—'·. Oöтoöιdia) 1. Соен—-
сив, сговор, 2, ссОс, Богиня вя съг¬
ласието е древния Рим,
нoвκpeыΕвг {л—тг. concrcncnTum .cpa-

355
стеане") Енмoκ. оОравув—п е масти на
мсввшев тян— от утаяване в— ссли,
коннрбтсн (ннт.	concicius »гoег"„
„гнopл“) 1. Възприемаш с-ьс сетивата ;
видпн» явeц» eemo.егвeн, рвалап, 2· То¬
маш, oπpeлeнeц» понятен,
конкретизирам (от пат, ooтcresoö „ВЯ’
твъраивам се") Уточнявам, даван явен
хараетер в— нoщo. нравя внглолЕи.
конкрёции (нат. concrcTlo) Минерали—
образувнис в утасчн— сн-нн, нос,— се
неин- като ядка п са отличава по със¬
тав от βοη, цянр, нрамон вън вярв-
ввк ; ср-стлан,
.—•.5'0“·— {няг, concublna) Няножипня,
шсвневци— съпруга,
конкубивпт {н—г. concubinatus) Неза¬
конно съжителство нт нож и хава,
нс-фармсые с бр—н жлесозо вв нож
и жена,
конкурент (лат. ooncuιrcna. entis „шал-
Внгвват се") Сонофшин,
eoвκтp·пция (н—т. concurrcrtla) П, Co-
реенсвнинс, cьивpннчвегвo. •3.^.0-
варвяпе. 2. Б—рВа вя пеиннО-,
конкурирам (ст лат, ooncuιrö) Соств-
зантн со, съпернича.
нвинурс (лат, oonouraus „сблъскване")
Състезание, еopΕBн-вявнв ня шлнвнео
лица, ая да со отдалят ваИ-добрите.
конкКрсеи (ст пат.) 1, 0ыст^о^з^£^т^Е^л^<^в^.
отнасящ се -я еoетeвaшнe ннп опр·’
делен ирев еoетeв—ннe. 2· Отштсищ
св до нeеъетαнтeлeн длъжник; нон¬
н y р с в a н a с a — имотът шт HB“
состоятелен длъжник, предаден- ыя
epΕЛиг-pH'e вя тпp-внΕH1e.
конойд (гр, konocidés .e-нте-внaeв")
геом. Повърхност, -писана от нрава
лишил при плъзгането В на други дно
np-вн» квито ив лежат в сл·— рав¬
нина.
коносамёнт Ο.. connaisscMent) Тонн-
p1ΓΕHHнц-, тл-етвeepeвнe в- предя’
деня стон— вя превозвано в— тввтрсв
кораб.
конрёктор (н. н-т. ooтιéoioι „еoтиp—-
вител") ПαнαmннК’pΕk'αp. --ност·’
внн-рснтор.
консеквентен (ннт, consc-qucns, entis)
Последоватслсв.
нонссрвпция
нонтеквбнтност (от ннт.) Поспелова’
тсниаст,
нαневeнeнцнл {няш, oonacqueтtla) По’
елвдегннв, заключашис,
коассрва еж. консерви,
н)вееpшâиг (3—', conservans, anils .βη-
и—эващ") хим, ^JвЦ^Εетве, каете се
наивззува -- .•бнссрвирнне ня храни,
нбнеeивaгйвΕB (лат. coтscrvativua) 1.
Стрсмящ со да нави старите поряден
и враждсВк·· и— вс,чнс в-вбнонедвнив.
2.	I Hнιъзιв·)иoон1в. тополвижов, 3. Нт-
зл'аничнн, peянuнoвев ; консерва-
т . nuo н е и а и п с — лекуваше боа
)пси,ттнв1нт наноса ; кои серв — тив·
н a π a р т ы я — партия, конто -Т’
стоив— пи'оросн'· на Вуржен-ннтн и
к-НН'-ННС'Н'С,
кочссржатИвност (ст лат.) L НяaΕвe вт
стари поряден, 2, I юноаирнснчинос'
ВТ НОВОТО, внзтдвии-нсст,
ковтсрвагеаьм (фр. conservatisme от
дат.) Склон кост, залягав· л— св н—зят
тегявoвeвигe порядки н живота ;
Враждебност в— ново'), в— прогре¬
сивното ; л—зтлшнчавост,
KOncepBäTop {з—ш, oonaervator) П. Чо¬
век с евнссре-тпавн убеждении ; в—-
втднните. 2. пол. Чзсн нт консерва -
тивын пяртня. 3. Лнцв, ноете сс три’
жн а— вянявнaнегo ня праднотп в ыт■
вой чрсз подходящ- срсда в химн’
часки сродства,
консерватория {л—т. conscrvatorluM
проз нт.) Внсшв музикално учнннщв.
нвиеeввйuuл (ннт, conscrvailo) 1, За-
нтзеннс ; еонсе р в a ц п я в a пред“
нр п нт нс - иодт—товн— нт ирод-
нриитно л- сиро ряёотя вт шсвирв-
дозонв врано, като нтшнвнтс се ИОЛ’
готвят да во' со' повреждят проз вро¬
ма на iiiieo·'·)· ; копсервац п л нн
дърво — сОртОвте— нт дорво в—
црвлинзв-ца от тынсна, 2. Заи-вняне
на нр—нзнсавипл в— πвнтетвoтo (кар¬
ти нн, егягт1). ирелмс'· ыя Ouтт. κΉΠ’
пи, архн-ви материал· и др, мрев
подходящи химнивскп средств— п в
подходящи телввнн» за да -став—'
во-н-жв— нaй·дънτo врсмс в д—Оро
состояннс,

консерви
консерви (фр. conserves от лят, con-
scrvo „втитанан") рядко ид, ч. Съе’
стин πpoлтнги (пооц-нс, вeлвннмтe,
рнб)н, нвеc)» приготвени п ситн—внин
еивuнянв) вя зтитзнтвв по-дълго
време.
консервирам (β·' «нт, conservo) П. Пра¬
вя консерви, 2. Правя κoвеeвв-цня»
подготвим машини дн пран-рат ·-’
настно врсмс, Вов да р-Воент, п да
но ce повредят. 3. З—п—авям от раз¬
валяна чрев снопналыт оОрнОсте— пре“
димно в— нуаейни предмети.
коясервИранс (от з—т.) 1. Прит-твива
шт съестни нpoдтκги» вя да ce запа¬
зят годни вя идевв ио-дълг— вренв.
2.	Зяп-ввяне в— дървен м—тврн-л от
з—твнвапо мре- ниннеанн, 3. Притат“
виве в— машини да прекарат ив“eег■
но вpeмe. Вов да p—0втн'. и да ce
атия-нт полип вя употреба, 4. Зни—В’
ваша на стар· несши, картини, пред¬
мети в— Опта п лр. чрез химически п
гвав1MΕени е.pagегвя.
конс·!^·'' (лнт, consignans, antls)
който д-ня стоки и— κ)венгнaцня.
нсвспевИтср («ат, conslgnatoi) Който
получава стоки вя koвенгв—цня.
консигнация {нят. conslgnatlo „gακт’
нонтв, „πнемeн) цока;з-толства") Нт-
чнв в— търгувай·, при нойто иосрсд-
виК’Нраняеяч вввня с-тени п пи нв-
изящн вя евбегвeн1цнтe срошу опра’
двлвв процент спад тяхното ирода-
в—шв,
еенсИн (н—т. concilium нрав фр.) Цър¬
ковен соВ—р; κoцuнн.
еонсйлнун {н—ш, consilium »съес1щтнне“)
мид. Совощ—нно вт ленарн в— ояр·’
аоннив в— Оснас' пнп ленув-це в—
болест; нcнетнт.
консистбнция (ст пат, consisio »състоя
се") П. Состояние вя разтвор· п НС“
путании таз— и— отношение вн тнх’
и-та мaнво'» твърдост п плътност ;
стопа· вя плътност, тостотн пни МЕ¬
КОСТ нт рявтв-ри, полутечни иди
пластични нещастен. 2. Общо състои’
вне в— срттинзон не отвешенно в—
негоннт— синя и слабост,
коисистомстър {н—т. consisto П пр.
ηιόΤιοη „мярна“) Уред вя измервана
356
вн гъстота в— полутечни гвн— (мтегн»
тлъстия·, беи п др,),
консистория (пат, oöтalaiöι1uм „място
вя соВравия") 1, Заседание вн к-р’
дни-нита под npeлеeдaгeлетвoг) в—
иаи—тн, 2. Цoρκввнo-agн^ιвнегpaт■нвeв
орган y протестантите, 3. Еврейски
версни сонет, 4. Цорн-нош съвет в
дорвванюцнонв— Русин с —амнипстрЯ’
гн“нα■еoдeBв— власт.
н)неκвйиuнн (н—т. conacιIpT1o .вaπпе■
нтве") остир. Систем- вя в—иневaвв
вя подлежащите вя несши- служб—
мзадсжн, прн ковто ce л)πтоeт откуп
или з-нни—; ноеивв внОор,
консолидация (нат. oöтsö11dαt1o) 1.
книж, Зявлрявявянв, в-крепвяне. 2*
фин,. Нpввpoштшв в— текущи {κpнт-
каср—»!·!) държавни лънгсвс е по¬
стоянни {лoнτвеpαивн) нлн Ос-всренни.
консолидирам (ст лат. consolldo „уН’
BΕ.1н-о“T I. Затвърдявам, ванреням,
2.	Осигуряван сродства аа н-илащяна
на дълг ; 1peввomам нрагн-всрсмсы знон
В ДЪЛГОСрОЧСИ.
консолидИраи знам (0· пят.) 0 вира’
двнспн н-'смннцн за швнлтщала, сП’
турсц (в Англин с 2,5°% ннхвт).
консоме (фр, consommé) Бульон от
МСС-.
KOHCooräHc {лтт, consonans) I. Совву“
мив, Bnm^oBHj’AHC, 2. литер, Рим- с
различно ударение вя гласните (.0“-
Оор — Велор). 3, муз. Елнввнрснслно
внтиΕвe на лет инн ионено т-в)вe»
кое'— со-ляна съгласуваност m Οο--
κвврннκ'н-е',
консонант {н-г, corsonans, anTis) ези¬
ков. Съгласна.
коисонантИ-ом (фр. consonantisme οι
лят,) езиков. Снствнатн от еoτнaеннгв
внTκoнΕ шт одни овне,
консорциум (птт. consortium .уинстпо“}
В нннпт-знс'нмссннтв страви — мс-
нoи-лне'нчeеκв еёедивввпв вт мощни
BaHe-em производствен· или търгов¬
ски предприятии ва πoлтмтeтцe вт
полени печалби ; канцеры,
н—нснЗет (лат, coтapcciua „преглед")
1. Кратно и прогледне uвлoжaнив на
съдържанието ын някоя наует с огнвд
в- п-нит, 2. Крттнс съдържание,

357
кокспсктйвен (лат. conspcctïvus) КоИто
има характер на конснекг; кратък.
конспиративен {вт лат, oonaplratlo)
Таен, скрит от властта, паднелсн, βτ-
τ-нopцнчeенн, съвяннит^шимосни,
кояспир^тор (пат oonaρlιator .соз.--
HHH'HHie") Участник или срттиц-ттор
вя καвен1p-цнл,
конспирация (пат consplratio .съгла¬
сие", „в-г-в—р“) I. Т—Инт цротивО“
πp-вн'внегнeн- лсВиост ; aтгα“αв. съ’
заклятне, 2. Опстсн— и методи в—
•слстанц— вргтшивнцнн,
К)вен1вивтн (от «ат, conspiro) Правя
нсисинранин, участвуетн е конснтря-
цин ; вяповорничя.
константа (нт'. consTans, antls „стоящ
3..-“-") 1. П-стонзи— еснимни-. 2.
ВезнАНш— кнто настсявен признак пя
няков нещастно (нт—н:;— тсгло, тенно-
pя'Tpн в— нинавсто и дрА
е—цстант-н (ст пат, constans, anils
„и—стоянен") Опн-н от мед (58,5%),
винен (40%), —нуниший (1,50%) сос
срЕВърв—Онн цвят ; служи вя ш-права
вя еънpα'ннитвнвн жицн вн peвегнги,
нагревателни уредби п лр.
констйнтен (н—т. constans, antls .НСС’
'—HHea") Нветαяшви. πвнвнвцлвм· ус·
ТВе»·“,
констатация («нт. constatatlo) Устано¬
вяване и— несъмнена еъmeетвтвянe»
томи— установен в— нсщо,
e)негнтй,инм {рp. consTaici ет пат.)
Установявам, уаостбверивнм вяли»“
ввст или несомнен-ст на ысщв.
констебъл (свт«. constable) == н—вс'—-
Оон.
констелация {няш. constellatio) П. астр.
Рявнвл-жецна вт нeбeешмтa тена олио
към друго, 2. прин.. Стомашна в— —В’
ствнтолс'в—, нса—жавна.
констипИция {)г н—т. constlpo .интън-
eвямβT мид, Заисн.
конституйнта (фр. constiTuante) Във
Франция — учредите«·— народно съО’
рянне аа иapяёαгняиe пни н-нсннив
вя κвпешиттция, снпенно 1789—179I,
I848—1849 п 1945—1946 п,
конституснт (лат. constituens, entis)
Съставна част на неихо.
конструктивИзъм
конституирам {ннш. constltuo .устяно
eявно“) книж, Оoет-ням» тчpвлянaм.
арг—нн-нр-м, оирваоннм състав.
конститутивен (фр. constitutif) Опре¬
делящ, ссновсн.
еомстнтуцноналйвом {αт «нт.) Бур’
жотзив ТСИВНИВ в ноянтик—т- п прав“
вит· науки, което прнвв-н— ва н—й“
л—Оро държавно управление еовс'^
ту ni ion натя н)вмpаи1.
вoиетнттuнo1—лΒет (от пат,) 1, ПрИ“
“•ьржсццн ва καветн'уцнoцaнивн—.
2. П ю-итн—и ·— нonе'нтуuнвнвc упр—в“
ЛГ1П1С.
коиституция (лат. constitutio „установ-
ΛΕШιc"T П, Опновс· закон ва държава,
оирсделящ строи п дорж—ан—та уреЛ’
бт, иаОцрнтвзиттн снстен—, иpнвuп“
НИТС a -I oвгяи1aяц1я и двeегнунa·в в—
аорж-цтгте ср·-·? ι нн властта и тn■
B-ыо_иιπет■в, ociiöiniirre права п β-.ό«-
жоиии нн граждани'·, 2. З—нов, коИто
огрнннмтнн мoи.aванчeеκнг- власт. 3.
биол. Твл—сз-женив, етpтнттpн, уст¬
ройство, ерттимв-нтн ; св-Вс'вн шн
нидннид, нойто наняят ва н-яна и
рт-в-й НН ОСЗОС'Н,
нo.яетв1нтop (н—т. consiilcior) инат,
Мускул, н—Втв зттинрн сстЕСтвеи— —Т’
върстно в орен пнаь.п,
конструкция (пат, oonatiloiua) СтсснО’
•10, стяг-нс,
кояструИраи («нт, construö» нам, сви-
strulciéu) I, Opι1aιшвнpтм» уреждан.
2. Създаван план, построяван (нн-
шнва, мост, нсх—инвом п др,).
н)цегвуkгeвe· (лат. constructus, фр.
consTrucTlf) 1. КаВте сс отнася до
κ)нетpткuиιи» основан ын инны, 2. Гря“
ДНН0Ч1, съзидателен, творчески.
κвиетвтeгнийвoн (ет лят.) 1, Фвpнянпе■
Tii'iiio 1ιаιιpatuloιιι1c в нвeтегвoт- спад
Първата свстовна войн—, ноето пр—“
и-ннаен »сслсгнет в— машините“ и
теч··»· тгнннгяpнвoн п са анpнe'eвu-
вирт с вдаВин бeвnoгиu—. 2. В архн-
теκ'тp-тн — стремеж да са ивпoлв■
вят е строителството шаИ“Цонптв ио-
егижe·1н ш— техниката, е—тосо харне-
гeв1внpя с функционално оправдава
планирано вн -.тинята, типизация нрн
проектирането, п—нами остъклени ннс“

конструктор
щнц плоски покриви ; βο.βοεβηη—на
ыя с—цнаннтт— стран— в— явaигeeгтв—гa
н—т— нвκуечтнα.
конструктор (3—', oonsiιuoTor) 1. Кайто
κ-негpтиp— машини, мсх—нтвни т др.,
автор и— κвнегвтκцни. 2. Из-брет—-
гaн. 3. Датска нгра от натвритни, с
н-ите са еτнαBянaг р—азнини прел“
мвпи.
конструкция (лат. oonstruoilo) 1. По-
егввив-иΕ, строеж, нвгражляце, нн-ш.
взаимно разположени· в— ч—егнгe (в—
машина, нрсант, πoетpoΒkн. пранвна-
денне вн изкуството, вн книга). 2,
Съоръжсино, npagвтpоголн) прито'“
воно m иренав··— до нствн-то место-
втац-иавне, колете влива е състава
вя но-сложн— цяло, н—пр. мвтяншп,
дърнвин п други еленен'и. 3. прен.
Телосложение, 4. грам.. Строеж в—
рент-, строеж в— и-раионно'—, 5. Осв¬
Оен внини на нвк-вв-ва, своИствсн вт
вне—н ознин (затишснт ет-poгpouκи,
старобългарски),
нВисун (птт. consul) 1, дипл, УнознО’
м—щене от държана ннцв в трлд ын
внеси друга държан— за диин—мати“
носни ен)шeн1и» вт ви—звнис инте¬
ресите и— своята стран— в шт вей-
внтс граждан·, 2. ист. В древния
Рим — один от дв-м-'т изборни унр—-
“•тели нт .0^0«·.-'—, мнИтв н—ндат
Оин едва годни—. 3. Вон Франция ат
9, XI, I799 g— I804 г. — одно ет
трите ннц—, бОлонавп с нввтр—ничвва
иаиолвн'елн- аннст.
кониул^т (лят, oonsu1atus)=κ)шетнегнв.
кбнсулство (от ннт.) L Нвмeшeцнв п
НЯНДЕЗТрНЯ и— н-всун, 2, Служб— и
g-егеeнегнo шт н-нсун, 3. Перналът,
проа н—йто вов Франции уирятнянянн
консулите (9. XL I799—18θ4 г,), т, в.
от преврата в— Нтиолссн до цепеното
nвoвoaπлнеивяцe в- император. 4. Бвa-
нотв, прев н—ето управляван един
κ-ветн в древния Рим.
консулт {н—ш, consulius) П, Ленарсн—
совещание спад преглеждане и— Oo¬
na· ; конст«^^ 2. Cъгem—нцв, съест,
консултант {н-г. oonau1Tans, antis „со-
ветвват“) 1, Опитно е своята нpoрB’
син ннuв, н-ет- в нтввтмено а— д—вя
358
сонети, 2. Лекар, н—Ито тчaегвтвa в
κ-нетлт.
консултативен (пат. consulto „сонат’
ван", фр, consultatif) П, Определен
ат новеулгтции. 2. Който со отитсн
към нαветнгaцни ; съвещателен ; нон-
cтлтαтивeг п a нт — неждува -
роден договор, според който дно пли
н—нвив страни са вядонж—в—т дн са
съвещават но Н1гтересу1вннн'О пи въп¬
роси.
консултация {нтт, consulTaTio) 1. Съ¬
вет на сноцвнзнст, 2. Съвещание на
еивuнтннетн но внес“ въпрос. 3. БвB“
нане мнение ет еиеи.итннег, дсннТ’
βαΒΕ, сонстенно сос енвпнлниеш. 4.
Служба, конто дан— сонстн но ИВ’
вестни въпроси. 5. Гюстоянн— и—“
мощ п напътствие нн уи—щн се ст
иропоатватозн.
κвяеултe'в—м {)г «ат, oonîulio■· Вземам
нненто нн οπι·τιιο ннив, съвстнан са
с виното, питан вя съест,
консуматор {нaт. consta mater) Потре¬
бител.
консумИция (янт, consumatio) П, Упо¬
треба, nвв—ва-gвтив ; нвр—вхвдв-нв вт
хранит-слши продукт·. 2. Гюднасицн
храни и напитки в питейно, храни¬
телно п др, иод—Гви вяввдвния.
консумИрам {)т лят, consihno) П. Упо¬
требяван аpтнн'cлв1 п пнтвВвн ир--
ЛTκтн. г-рнно п др,; нзртахаднтн,
TΠ)ТBвBявтн. 2. юр. Извършвам (наир,
престъпление).
конт (фр, comte от н—т. comcs .ирН’
дружни.") Граф,
новтйгиИ (пат. oonTag1um „в-раза·)
Заразно нтм—лo» възбудител нн в—-
разит Област.
контагибзен {н—г. conTaglosus) Зтр—зН’
твнвн» предненщ зараз— ири донос -
навв.
контйкт {н—ш. contactus .сопрпн—сне·
нснне") I, Допир, соприкосновенно,
връзка, общуване, 2. техн,. Съеди¬
нявано ва жнцн е влвeтвниΕенa мре¬
жа. 3. техн. Миса-тс в— сосдпин-
“тнсто нн внΕH'pнчвеκи'в жпuu, 4,
техн, ПвиеnееαBнвцнo» ковто осигу¬
рява тон— съединявано. 5. прен.. Ош)’
шсние, общуване с хората.

359
κοπτόpa
контентси (or па.·.) 1, КоИтс cc, —гинси
нон квитакт, nвнтмт“-· мрез контакт.
2.	мед, Кайт— ce нянирт или в Вин
в постоянен псин. сос заразно Ви-зон,
н-нтйетор (ет лат.) техн. Елсн-грам-т-
нн'ви нитрат а— чссти дистниицецци
венюче-ннл шт азес'рниЕгнн вериги с
'ПОСТОЯНЕН инн Нр—НЕЦНИЦ тон.
жонтамиийция {нaг. conTaMinailö) 1.
езинов. Сноснава в— лев инн ногесю
собнтни ири рявеяв. 2. литир. Вньс’
н—не - в равенв съОитии от друг- зм-
'•рн'урц— нрвпвнелевие инн е сти¬
хотворение — стих от друг— стихо-
гβеввцпв. 3. езиков, Образуване ва
■един ист •3.-1 ние-на -нова дто— от
свързваното нн два израз— пни луни,
£ НвнеоВр-вунннптв лун·» и 13.-31
иа тези шамнш.
коитс •(ст ит, conic „гв—р"T КоИтс
оОпит да ce гиздн ; гиздав,
κонтсйнер (нвпн. coniainer) 1, Разгно-
Оленя или о'в-вяma ce тртИнн оит-
к-вен вя многократна употреба при
нрсвнсншс ва раззиинн стоки пнп
материали, 2. Ровсрав-р, съд вя то»“
нести, 3. -Кαш. енcы;;·.eмн н-рссорин
вн из—тфсрнсв в-ган или κвонен»
-ирЕаслои- -а ивcвяеицΕ в— стаен Вов
опнкавк-. 4. тихн. Пвнеиoеoблeнвв
в— съхранин-ив п иренеснцс и— р-“
дноантнацн ващос'на. 5. техн, Част
вп космически нста'·..·· нитрат, но-
лото сн н-сттесни опитни животни,
нnниaгтвя п лр.
мстёнст {н—ш. oonTexTus „“.-03.-") П
изиков. З-еършон— в смнслова —'ив-
шеинс част - от писмсн— реч (тоест),
която -предели тонно смисъла вн впи¬
ваща в вота луна или нзртз. 2. прен.
Обор от всички еOетαнтвлетβн. нрн·
конно еш—ня вещ— п нойто му ирндн-
ннт aвнAинвеггн ннп смисъла {иешo’
pимвеκн» евнн-лeн, ноннт’ГИХкп, исс-
В—ННАОСНИ и лр. квитсхст),
контекстуален (фр, contextuel) Който
сони-да с определен текст ; ηβ“.— в
со-Вр-аси с определен еонгонст,
контСса (фр. comtesse) Графини,
коите«·^^ {н—г, conicstailo от cum
„със“ п tcstor „свиас'сз сон“) Ос-
цврннво в— прнвнлнастт— в— вощо,
протест против нещо кнто ыонравин-
Iio, cеαГеиα па избор.	;
нαггcе'йвам (от н—т. conTcsto*) Ие
признаван нсщо в— право, отричам
ηττ'ιηι«*;-·'··· па нсщо, оспорвам пра“
Bi.iiihUTia lia nom—,
коктиигчпг (нтг, conTangons, ent is „за-
3(>ι·.ιπβιη;ι:ιι“,	„с—Иги в aαеτaтьивiн"T
ï.l In зпннт състав в— с—лоетне, умвoж■
дсцне, игепчрнн'ис, аренцизацин, яр-
нвн и яр, 2. икон- Количеството С'—-
кн 'κι н.щ-с, нисс инн -а транзитно
ιιροκ.ι puai te то търговски договор
ножду държат·. 3. Οивeяcзeив .—-
яимстию bim нген-вп сдиц нойто ун—ст-
нунт ирн инн-снн вяаnвeдвляив (на
М-'Opп-HA. ИТ учнс-инс* е НЕЩО П Т. И,).
евцтнттТцтвц (от л ιτ.) Съобразен с
кситннгсит, втрпиимсп ат контингент
с опрсдслсни ранен ; н с и т п и г в ы τ¬
η «a с н и с и л --- ityOKMiv· от държан—
пар· в .aннk·cновет от известни усно’
вин (шшр, знатно naiiicine),
нoц'и·τвнгйвям (от пл',) Уставваннан
соцтнигсцт ин гош—.
континент (я -и·, contliions, entis »воня,
сото ce държи") Oyina, полян умнс“
ток от суснт, заграден от нснАнт ннп
почти от вснчкн стран· с осетин
{Енpвит. Азия, Сонорна Анернся,
Южна Америка, Аррпсн, Австралия
и Антарктида); маторце.
нoнтннвншΒлон (л-ат. conti ncnt älis) Ha-
нир-щ ce· ппп (•н-Вствон нн конти¬
нент : н с и т и ы в и т a л с в н н п-
мат — етa, с рсзки иронаши кли¬
мат.
КВн'ι1HTH'C' (рр, coiilini ilté) НоирВ’
сосцнгн	връзка между отнелнитс
ИОНИИ ΤΙ нсщо И3Н НЕпрСкЪСНаТОСТ В
дсв1/т1па·’) ит ноше ; ививcсъон—ТΌет,
up; e·a(||иciOd·τ.
ΚόΐΙ'Ο {1Т, conio) UtlHK. Сне'кН.
κό;ιπο κο(ΚΊΐτο (πτ. conto oorrcnTe) банк.
Текущ- енвтκт. откриван- нт ивст—Н“
нац клнснт ан вззлмвв р-вплтщ—не,
коитОрз {цв·м, Kontor ет фр. compte
.снотс—") L Учреждение с —днинП“
етв—тнв·o-емвтκoнвдви функции при
някое предприятие, 2. ^.βλεπο b—
нис-в тмвoждoнив, ринит«, елов, 3,
Търг-нсно пни финансов— учрсждО’

к онтОш
360
ыно. 4. П—мощавив ат тансвт умpвжа
аение; ср, кантар—,
контОш (псрс.) Кос— парна драха до
пояс ; етнт—мтpκ—.
нВвгра {н—г, conTra) 1. Против, еpeщт,
2.	Присиос—ВзЕИне вя мегвpu. нозО’
сипали п др. ат внсатинв спиране
нрн вадов ход, 3. Пснт—рвс бръснано
срещу насън-. 4. Заключителна игр—
вя гт0нн» н-рти, шах п ..ι, след ннт—
двамата ппр—мп им-т р-нон Ора“
'—чет.
контраИлт (^1 contralto) 1. Нте-внС“
сеят женски глас. 2. Певиц— с такъв
пляс,
нбнтртттйет (нат. contra п итаки)
воия. Нpвннвнвт·в от вт0р—ни'внно в
шантл—твяво положение.
контраадмирйл (пат, corira п адми¬
рал) Порнат— степеш от нтй’виешин
мин вн в—ашвснорсснтя рявта; ет)“
р—тн в “ицвадмир-з, a тротат— в
тднир—н от рнотттн.
контрабалйнс (пат. contra п баланс)
Бап-вс, ноИта св нрави в— проворна
ва друг 0тлaцо» но по друга сис¬
тема.
контрабйнда (фр contrebande) 1. Вн—-
сине иров граница втВр—цени стоки,
2. Проляна·· и— танин— стани или в—
стени, неитс подложат ва o0н-πaцo»
не без дн се плаща митото, 3· Такт
nBВЛ-н—eнгe стоки ; ковтртВанлирава
сг—ен. 4, ВсшАнс, навършване Вов
нваввнс-но, ва ноето са ивисева ртв-
рошенно, 5. трен. Тайно, замаскирано
пв-κaвβянe ва план ; тайно прокарани
•дои.
контрабандирам (от фр.) Върша ηοη-
гp-0aнgт» внасян пни нродаван за-
Ортисни стони или Ваз ла нн—щ—н
мито аа позволени стоки.
контрабандист (ст фр. през псн,) К—И“
то со ваннмава с контр-Вавла,
контрабйс (ητ, conTrabasso) 1, Най-гО“
«нн п с в-й-висок внук ноеов ин-
е'втнeвг, който влива в состава в—
симфоничен оркестър, с 4 пни 5 стру¬
ни, 2. H-И-πoнeоилг мсдов духов ин¬
струмент с много ннсон тон,
κoнгв—B—еИег (вт иг.) Кейто свири в—
κевтp—0—е,
контрабйсова тръба—контрабас (2).
контравалацибнна линия (от ннт.)
воен. Вътрешна нввнвн'рнмня укре¬
пена линия снопе нраност аа нрол’
инзвнис от штптлвI^шн,
контрагййка (лат, contra „ев·щт“ и
гийки) Г—Йка, конто нна обратен ша¬
ров в— друга тайен, спад к-оте се
ваннва, аа да во ножа да станс раз’
тлбВнвтнв.
контрагент (лат, contrabcns, cntls
.евoввнaщ“T юр. Д-т-н-рнт— стран—,
всяет вана от договарящите св стра¬
ши (по’нравинне о κвнтpяавнг).
контрадиктбрсн .{нaг. ooтTιadicToιius)
Противоречив,
контрадИкция {н—ш. coтTιadioT1ö) Про-
ТHHВpOAИB. противоречив— ивктввавв,
противоречиво съждение.
контрадоклДд (лат, conTia и доклад) До¬
клад, в нойте со в-сгъина нρoгинвнca
л-жно глслнщв ыа износеното е друг
Л-елтд,
нонтрИкт (ннт, contracTus) Писмои до¬
говор, договор,
коктрактйнт (στ пат. oönTιacTaтa, antls)
Двг-внрнтн страня, всяка от тмaегвт“
ващнтв страни в двгвнвр.
контрактйция (3—1, conTraoTaTIö) П.
Сключвано и- договор. 2. Онстснн вт
приготвяне и— продукти пс прсдвн-
ригазн— сключени дог-вери или ва
събирано на вaBo'·иuн не ^0.“—.^
гени— сенюнсин договор·,
контрИктсн (пнш. contracTus) Догово¬
рен.
коктрактИрам (ог пат. conTracTo) Сключ¬
ван gвτoнвp» уговарям нош— с дого¬
вор,
контрактор («—1. conTracto*) техн·.
Ключ за ненючв—нв инн изключвано
на •яонгринссст^ норита вт paветвя■
вив,	"
контрактора (дат, contraoTäιa) П. мед .
ОгртцииЕИне и— подвижност'— нн одна
сънна пвртдп срастнання п повреди в
нои пнп мтеκуΉнтв. верните п кожата
ононо нви. 2. Скосяване в— мвн— те¬
лесна част {κoжн). 3, Ноир—винно и)’
л-жсние п дсИсгвне на сттва иорнди
танов— скосяване,

361
контрашпионаж
контракцибнен (οι д—т.) Свързан с
нoнτpaнцни» отнасящ со ком кон¬
тракция.
контракция (3—1, cöтiιаoTι0) 1, Они-
“нис, стигано, 2. езиков, Слин-пс ·—
две гласиш при изговор в— нзВтгеаис
в— вов ; сливано нт дно срички е одна
или и— два внука в един (de -j-lc—du,
ä^lc—^); ср. сразн-гс,
еСНтртмтнВвра («-1. conTra п маневри)
"воин, Маневра, конто цони дн уни¬
щожи нсприяттicca маневр—.
контрамарка (фр. contremarque .впери
βητη") 1, Кснтр-зт от Опнат, нетто
се дне— при излизаше от потгр-нои
стлан в —•1.1.1, за да ножа дн сс
норне посетителят опионо. 2. Мет—-
«он -инн, с нойгс прислугата плата
b- настта наст— спеет п по нойто спал
т-ва опчппт етнaт—, 3. Метанов зитс,
с кайпс снсата отчита ир-д-дон— сто¬
ст п срошу нойто купувачът л ис-
луннат.
KOHiTanTpa (ннп. contra п тира) Раа-
прелененнв ва парт - -, ва да со ша¬
мани скоростта и— взнн.
контрапаралелограм (н—т. contra и па-
рилелогрим) мат, Чогнрногозвин
от дн— различни р-вввбвдрони три-
ьтозинн— с —Вщн -снова ; ннтинтрТ’
нодсграм,
контрапункт {вoм. Kontrapunkt еп н—п.)
муз, 1, Вил мнот-плясно, прн коего
всички гласове ст равностоент сам)’
стонгоннн п ноноаиносни —рормонн.
2. Дин ет псврнтгт в— мтвннт1т, кой-
ге се вниимни— с понт ннвπαгнaоΉc ;
Tмвб·mл1 курс' ат ирннтиАОсеспе му
тенoтнтнв. 3. Монодия, соинвона ио
ир-вин-тт нт нонпранунег- ня—те впсри
глтс нт одна пома,
κc·тв-нувκ1йет (от нвм.) Мтвнkтнт,
н-йго си служи с н—нгрянуисти в
оввптв н—нновишии (Бах, ’ Хендел
и др·).
контраревслибция (ннт, contra .против“
и рееолюция) Воорожсшп двИсгнцт
вт в·тeцнoц·п сини, квит— цск—г да
спрат развои па революцията инн дт
нpeоaхнaг установената ат рсталю’
цингн впаст,
контрасигнация (3—1, contra .прошив*
и slgno .cвн-мтнaн"T Подпис на мп-
•цсгор нт —нт· койпо пахождн сп дор’
жтнен тнтнн (монарх шли нродсват-
псл) ; oвитмтнт. чс министърът иовма
юрилиивснап— и псншпиаоснтп- еттс-
нсриосп вт говн ннп,
коптрасигнатура (н, лат, CöтTιaa!gтα’
Tiir.-i ) I Ipιиhvιиuoвaκc, подписвнно втеа-
по с Други.
коптрасигпйрам (сп н—п.) ПриислинС“
“нн, подинсн—м атсаис с други.
ко»ит&ст (фр, conTrastc) Протнеопсн—ж“
пост·, цсдисрттнт разписа,
кочтпастйрам (от фр, contrasTer) Нв·a-
ста ин ивам нcдмоpтaнт прсгинсгнеденс“
ноет, намирам сс в ризе- пропивало-
Л0>ЛП1ОСГ, Н|И^“■HMΟfIoЛΟИi<·И СОМ,
κoβпpiιг.·>p!’tнfoό;; (“av, (onTra ы мор-
rifi,v:O!>} Воспет нсраб, нойгс шанадн
с мини {тввиин,π·.
нонгрнфт-бт <·”>·, contrafagotto) -хуз,
Дорнен духов инструмент мийте .0-
пистор в одна остан- по-висос от рв-
гнетoвн нт рнпооп,
№—^.—1-^11 (Фр- coiii^^^îfactiou о*
ннт. contra нИршвш“ ы facio „ирмни“)
1.	Неgπρaвяие*, фa.нmιlфетиn;■.«. 2. Ητ-
рушнатнЕ нт авторе.«· нраво, наго со
нрепематва и р—•шростр—нтн^е чуждо
нрепвнЕД.е1нио·.
нв·'втрбве (зтъ contra и фр. force
.„спа··") арх, 1. О: “••сит, изднт-щт
се вал ивтатт и— пол част от г-еена,
сот-о nno'ииеgoΒcТkтв.т нт рввио-
в—щетс цнгб—тснтнс на снодт. 2. PeU-
ро, подноси· вл·оoи', ноете иоанн
маст от ваи)с'ннни— аoвнвcл»αнвc
напонтрвянс мн с;е*ит, iiaiap, при нво-
ннр.
н-нтвтаг -т - - оЕгратсц',
контра xciircriw, контрагснтство (от
пят.) I, Посманс и- -надолжанно нс
а-гсввр. 2, Мнсто за заверявано и
еcлюмιuт1c пн договори,
acon гвaaйвтм (ннп. contraho .съОпрнм“
проз нем,) Свиван, спят—м ; контра-
X ни р a н с о — стиган оo» оннeны сои
сниннм со.
нвипр-шин-'н.-'ж (нат. contrai .прогнив·
п шпионаж) Служба вн прогиноасИ-
спенв на ρaвтвннβaнoτo вн против-
362
контрсск£рп
вина, за ОорВа с пшнови п днеср-
са·™
контрсскИрп (фр. conTιcsoaιpc) воин,
П, Скнон огсон ноншнаг— справа вт
укрепнанна, 2. Прогнв-т—нсон- ира-
итпстнив вон евл вн ров спеон сгрн-
н—'я ня втёраняЕа-нт со.
контрибуция (ннп. coTtiibutio) 1. При’
вулигонни н—рнмын П н-тур-нни ВВС“
м-ння сг нтсезсвгогс пн ноВвлеиа
е'paнн. свиго но-единият събира,
2.	Наложен ва поСедснии ляно. ; ср.
рсиарацнн.
контровёрзия (ннп. conTrövcra1a „но“
съгласие") 1, Спор, вяв·егляеиΕ но
ц-тмe· илн верссн вопрсс. 2. Спорен
въпрос. 3. Тан— за тнвαжи··иo в
κвяе·ввoмнe (в древния РинН
контрбл, контрбла (фр. ooтtrô*c) 1.
Проверен, пв-н·втняи· нт ноню вн
Tе'αнввинтнe нн цвт—в—тн изиртниосп,
2. Учреждение, нсото ив-н·втβя (но·“
тввнив-) доец—сгг- и— служебни лица
иди на други уирождсннн, 3. Кси-
трольор, контрольорите. 4. Част от
билет, котт— ирп впивано в зрител’
вята валя се откъсна оп ннuoтo» ноегв
пв-HΕBинa Веногнто. 5. Наглеждано,
вял-вр нн тмвциmн» студенти и др,
контрблен (сп фр.) 1. Пвcневoм··» от-
нтсит се сом №—·'.-«, 2, Който уп¬
ражняв— контрсн.
контролёр (ангз. oontιö11eι „упр-еи-
103") техн.. Ромон иди кранси уред
в— eлeκтввдвнгтт·л вт пускане е де·’
жснио, ва регулирано вт дннжввнвтс
ш ва ВЕГ—н—го спираше, наиримср в
трамвай,
контролирам (—1 фр, contrôler) Пр-но“
ρтнaо» преглеждан ; итдзвраннн,
контрольбр (рр. conTrôlcur) Лицо, кое¬
то ир—ивнсжд— контрсн ; проверител,
контузвам (—1 пат. contundo .блъскан·)
Удрян, наранявам никого сос синов
тъи уд—р ; натъртван,
контузия (нап, oontuslo) Увреждано вт
тъкани п орган и при удар с гои
nввдов1 ннп при .инданс, Осв дн св
поврежда кожната песрпнеа.
контура (фр. contour) Ï. ЛинсИнс 0»·.’
т-нно na еднц -Орав иди на детаВлнте
ну като одно от еp·детвтτa ат хулО’
жосгнев— ивр-внн-не. 2. Очертание на
гонен nρ·до·1 върху светна оснен—
и, -Врати— — нн свстъл ирвлнвг върху
тъмна основн, 3. техн.. З'нг“евoцнвo-
рнтя нн проводници (·н·κ'pнчoеκн»
р—лнбирсв—дв вцв).
нбцус {гв. kônos през «нп, corus) П.
мит, Ге-нсгрНА·— τη«—, отртшнмсвс
от кръгла n-нoвавoег п равнина,
които сс пресичат по затворена ерп’
вя ; и р a е конус — π·oо·1внчве
пиле, оОрт-ува·) от въртенето вт
вати правоъгълен триъгълник —капо
влив ет к-тетнтв мт. 2. Всяка фигу’
pн. която предния нн κo·те. 3. спец..
Механизъм в тβ1-мαOнн» с е-йго св
продтна лвнжоннсгс нн мотор— вт
-тднигв еснент.
конущИсвам се (от тур, konuçMak)
Събиран еo» р-зтовартм с нин-пв,
рязОиран са.
конфедерат (ннт, oonfocdcrâtus) 1. Чнон,
уннсгнин вън въоръжа· съюз в старт
Позшн, н—Вг— се борин ва евебвдa'a
ва страната си ; ср, нвцф·aopтuия (3).
2. Държава, конго нзнзн е н-нредо’
р-цни,
ко^^фсдеρйцнн («—1. ooтfocdératlo) 1.
Съюз на нннснсс държани, изграден
но ea cαиет1гуцня. a в— нежду нарО’
дсв д—г-н-р ; тс вниавнат ц·aaeнеи■
носпта ен. ио имат някои учреждения
сОи-п (доржнесн съест, нсйсст п др.),
2.	Съюз, соединенна на няколко сО-
d ж-тнепи орпнинзации. 3. ист, Въ¬
оръжен съюз ва н—лсн—п— шляхта,
нойго се Варил аа сноп ел—с—нп пи-
торссн п а- свсбол—т- вт П—ншн.
конфзкт (3—1, confict'us „направен")
Бокбок.
нoифoнu1бнен (от пат.) Който сс a—-
•имана с санрссцнт ; кайте ироиВ’
вожда пнн продава потаен дрехи за
·веoц·.
конфбкция (з—т oöтfectiö, On is „нрв-
г-тeянe“T 1. СсрвиИц— nв*opaГoтнaшo
на м—тсрнани е готови надсннт ат
пт-арт, 2. Гостов· зя продавано дрехи,
3.	Маптвнв вт нр-дяв-не в— попови
дрехи,
конфсрйнс (1.. conférence „сказка“)
1.	Публична лекция ; сказка, беседа.

363
2.	Обсъждано. 3. Обяснеиис за иуО’
«•ηη, ност— со давя от eoπреpακе1c.
καирoв-яенC (фр, conférencier) Унаст-
внн в нpa.цcτaвлe·иa» торжестве и
др,, н-Иго еъoб,uтea и сВтсинва нв-
пьлнинашигс вαо·вa,
соифор£аг (ннт. confcrcns, entis) Участ-
вне е конференции,
иcиφeи(eнцин (ннт, corfercntia „сьВ.|“
paue“) 1, Собранно ва иравгеялт···
воин представителя нлн нт прсдста·
вигони на ртазнАНЯ аргацнатщ-и :>н
—Осъждано и рсшаване нт нажин ео-
ир—св (πoлиτkиoеκп. педагогически,
научни, международни и п. в.). 2.
Малое н-вгрос, сонстанпо,
с—нферВр—м (or na'. corfcio .собн-
рам") Обсъждан, оОминснтм, съвета’
нтм се.
κецфeеневИл {фp» confessionnal сп
лнт.) и^рк. Дървен— буден е католи¬
чески. хрян, в квтгв спои нвπ-eядeа■
щнят свотовие, ва дн не вижда ИВ’
иоетднашито са ннuт,
есифесп—нИнан (нат. confessions lis)
Бcвв1вnв“·дoв» отнасят со де норО’
изи-асланнст),
конф-син (3—1. confcsslo) 1. Всрвиз-
исноляннс, 2, Ививеед.
КОнфЕти (пт. confeTTi) Дробни срыгни
p-aвαue·гни отровен, което со хеbp-
лят ва ваОаен върху танцуващи зя
развлечение.
HOнфнгтвйuин (ннп. corfiguratio) 1.
Външно αч·вт-внo, облик, 2. Бвтпмве
рнвпвнсжонив нн вякеи нв·до·гu.
3.	?еом. Равпан-жевне в- помни п
пртеи върху .—ηβη·—, при еосто през
всяка танс— нинаент однакео ниснс
прави п върху нсинт прав— нежат
еднакво число пачки. 4. Положение
нн снагнлат— не веОЕСнат— сфер— пс
-гн-шенно ва Слънцето. 5. Простран¬
ственото евтино разположсниЕ вт ат—’
мито е нвлаеузнта, 6, езиков, Гру-
нлр—вв вт gтмн'B» евото са ивпен-
-ува вт автомати»·· —валив прн н—’
Щишнин пров—д.
кенфид&и· {нa'. confidois, entis) Лицо,
па к-вте со де“oвннaт п—Иин.
конфиденциален (сп лнт. confidentla
конформётор
.дo“CBнe"T Нαeopптoн·в» таен, СЕ“
.1)01··,
κв·фнg·мuнн {нaт. confidoitia) Паев·
рнпсзсц разт-вар, дввсрвн—ст·,
капфирмИцин (ннт. oönfIιмaTio нут-
пър>1лдв:чн1е") 1, Потвърждавано : но-
гнорждаи nie нн и ш-двин нрисъдн, 2.
<¥»род ври приемано на ноет
••jMiuiic в ииπ■тcетшге'“α'α, πвнлвт“
жен с ивeнoтcaиc но основните нО-
,ΊοΉΐ-ιπΜ вн inq-Kire. 3. църк, Първото
•-..’α^ότηβвне нт с'1Т'олнцнгв, ирнлру’
жги > с гържстно u извършван— от
—р.\ а io per,
κonфnвойpнм (οι наг. соиГти-с) Ут¬
върждаван във eтвa'a. нзноршв—м
к- m ï ф и р мт 1 m I я.
конрнссец»» (ннт. conflscaiio аг сит
.със“ н Il sc ns „дъв■^aвпт хазна") 1«
Ирнпуннтспна Ос-възнЕ^лно бтмуж’
дан—нс ин насавн иное в и—зз— нн
държавата наго нтсазтинс, 2. Иззе¬
мано от властта пт иом—гно ивαивea-
асссо п вабрниа дн со продана,
eoнфнеeTeтм (от л—т, connsco) L От¬
неман еебегнеив· - т в шн.т ва дор’
жтенятт саст (фисса), 2. Изземван
от ир—д—жОн исматно ироизводЕнис.
канфнпОр (фр, conflTurc) Нил храни’
тслен продукт от ияелонс инн асзвы-
Aуuн, зах-р п тзпсоза,
каифзйст (лат. confll his) I, СОлосН“
“^0, разпра ; р-зи-гласис, сиер, про-
'Шюрсчис, 2. Усложиснис В между“
пародиите οτποιικΗΒΗΐ ; въоръжен
н е и ф « и к т	ηοΒβτ, 3, литер,
Нвoтиeopомиa и сблъсквано нежду
гороигс вт aтaoже,егeoπo npomaecлв■
IIIio норадн рааниниитс· ин характери,
възтзЕДн, инторсч’.· п еoц1αлн-’HВHп-
ткчС' - кн иванци·.
коцфлИктсш (от пат.) П. Кейтс св опнасн-
до конфликт впи произхожда от НОВ“
фзнст, 2. Който в преднтвитмен вн
.нарсшаенно нн спор. 3. Ностое-рчне,
еснфвсВзвв (з—т. cum „със“ п focus
„u·цτъв“T геом, С —Ощ фокус, сър-’
сус··.
НСиф—рнИп—р (з—п. confornator)- Ктпои
зя опрсдснин· ф-рна п пелени·- ма
шапки.

конформен
кокформен (лат. confoiMis) НодоОсв,
с еднаква ф—рна,
конформйзъм (рр. conformisme от наг,
conformas „подобен“) 1. Изграждано
ва paвл1чпя» сгрснож нон ·лвввOвт-
вис, сгрсмож ком алтшонпснив ; сот’
паш—ГЕЛство. 2. Учаннето нт ниплина·“
оeΉтa църква — умерено хрнсгнин’
сс— учени· нежду нтг-лнцизма п про’
тeет-нгетeαгo.
кокформИст (авгн. conförмiaT) П. Кейто
наивенде— официалната -•'«икансна
рснптил, п. с. тнтлннтнстно, н—спв о
освОав вид протестантство с внuенвnи,
2.	прин . H-πaжaeвeu, опортюнист.
невфpoцтйuин (лап, oonflönTaTio) юр.
Поставяне лице срещу лице; очна
ст—анн, еoпoег-eн·Ε.
конфронтирам (ст фр, confronter) Со-
пαетaeям» ниетн ва омин ст—ннт.
конфуз (от лап.) Укор, нонрввв, зт-
евтнeaвв.
конфузен (сп ннт.) Засрамваш, предив’
ененащ нсприигц- пвнвженнс.
конф£зия (ннт. confuslo) Снушоние,
всл-веост, ивл—ено пoнвжвнив. не¬
приятно н-л-женнс,
^or-ys-p (ет нат.) техн, Част от тръ¬
бопровод ПНИ ВТ кожух НТ цснтр)’
божия иемпа, есигиз—гор m др. ва
уеснич-еанс на еe-p-ег'a нт ногоеа,
конфузя (от пнп,) Укорявам, мъмря,
зтсрнмнам.
конфуцийнство (от ссОс,) Опстом—
от нpaeетeoне’фннoеαфеκи и ре«·“
тн-ани възгледи, създадена от нп-
'айссит мислител Квнруuнй (VI п
V в. пр. и. е.).	*
конхилиолбгия (гр. konchÿilon „нидн“
и lôgos „ наука “) Дин ет вαенαπнятa.
нойто евуч-ет мидигс п ракаеиннто.
конхиология—нвихкнианапия.
концентрйт (ннт, cum „със“ и centrum
„евoлв1oчииe") П. спец. Продукт от
руда, в н—Вта намсстент— ва основнил
натвриан са увеличени иpαuo·'·o
нрав ирасуна··, ирениеавс, рп-гащия
и др. 2· Фур-ж с проценти— увели¬
чен— аpa·1гcлнве1 пс ивκтегнcн ин-
чин. 3. Хранителен продукт, нойто в
приготвен гнет, не в уд—ёви ва В)“
еoвo» нссыс ce приготовляет ат нов-
364
етмтuпл п запазва нсиннитс сп вит—’
ниви.
концентрйтор (н. лат. ooтoénTιaioι)
техн., УрсдОа ва тeoннчaнaвo нт кеВ’
ucвгвaцни в— разтвори чрез изпаря¬
вано нт част от ря-пворигени,
концентрацибнен (от пят.) L Койте
ce огняси до концентрация, сейпс
принадлежи пни о свойствен нн нов’
ue·'Bauнт. 2. Кайте вв—ннрн, нв—зн’
рнщ; кснцогтрациоцен на·
г о р — ннсто вт цв-знр—но вт “бе·’
швинеиннин, -нтворинци, ненипимвеκu
πpот■нeиπин п др.
концентрйция (фр. oöтoéтTιaTioт от
нат. cum »със“ m ccntrum .еpoдαтo■
»не") L Съсредоточавано, еoбнвтцв вт
слив мнетo» натрупване, сгъстявано,
ытсшщтво, - хим, Сгъстявано ва
рт-гавр, д—наго ce отстрани рав-
тнорнгЕля'. 3. хим, Кепнивстнопо
вaв'e-вcвв “emoетнв» което ce еoдoв“
жа е олпыннц— н—лнивство ря-творитон
пни pавтe-p» изразсцо е тегнвеинн ннп
-Осмии ир—аовги или е грамвее вт
литър, 4, Уналниявние не ивcтетecш
начин основните намества ва вулa»
хранителни продукти п нр.
κo·uвeтpйзъм=(нпιί.ец'oв (2),
концентрирам (от пат.) I, СоОнран ва
едно мястс, еъеpoд-тαч-eαм. натруп¬
вам, 2. Сгъстявам хранителни нрС’
дусти п др. мраз 13^.1“^· нт го»’
настига пм, 3. Унониман—н цаннитс
ениосгна на руд— нрав ирасуенцо пнп
иромиване.
концентрирам (от пяп.) 1. Съсредото¬
чен. 2. Стосго·, 3. Наситен с хра¬
нителни “отсстна, 4. О уеоннчонн
ве'вегнвнн еяиссгва чрев нр—мпваие
пни ирасуенно (вт руда).
концентричен, концентрйческн ()'
нат.) 1. Който пна —Вщ uв·гъв с дру¬
ги. 2. Отнасящ ce към квицЕНгор (2),
η-η^ητε. (дат, cum „със" п cenirun
.срсдат-ние") 1, Едни от груит кръ¬
гове С —ОЩ цВИТЬр, ИО С рТЗЗНМЕН
днанегър. 2. тид. Сгсисв на оОунВ’
• ние, с-нтв съвпада но съдържание с
прсдходнат- сгеист, во в no-noлpoё·а»
ие·гαнянт по сбвм m пе■вaлoн0вчвн-.
коицёят (пат. conccptum от cum »със“
365
m capio „хв—щ-м“) П, Об ще понятно,
вОш— ирадставт, 2. План на съчицС’
вис ; Аорнее-.
концеитуалИзъм (ат пат, conccptus
.мисъл“) Н.-ираеневио е еpΕЛHoионoe-
ната ф1нвеoрuн. сп-род носго уин-
eвввaнпн1Ε (еОщотс) но съшеспеув—п
сОсктиенс, a с—но е ум— и— човек—
нат— -Ошв нввягпя (κевuвnти). Знонт
междинно положение е спора между
вемлваннвнт п еоаннвн-. Пpeдетaeн■
тон в П. АОвнар (1079—1142 т,).
κв·Uбяцuл (пнп, ooтccpTio) 1. Охе-’
шанс, спспвн- от схн—тавмн uni въз¬
гледи но ннной в-тивв ннп гс—ропн-
нов въпрос. 2. Йлен, -—ммсо« в—
пронвевлсвив и— ивκтетeoтo.
концерн (англ. corcern) икон, Комби¬
нирано монополно cбcлнвoв1o» е со·“
го са включват иродирнигин от раз¬
лични подотдели ш ннешоев нн про-
нишлаивстта, търговски рирми, транс¬
порт п -—страховатслин конн—нни,
Оанни п др. с оОщс финансово ро-
κoeвдетΉO.
концерт (ит, concerto от пнп. OöTocιTus)
L Публично нвпонвсвнс нн мтвнκaлци
пвαиaecдcыпя, 2. Вид голямо му-Н’
кално првнвнЕдвнив в— одни инстру¬
мент (ридно аа 2 пнп 3 или ва пн—с) сос
съпровод ва oвecегop. 3. Напълва“
нив вт oетpaднн» Ο-λογγή, ннтeвaттP“
нн п др, шамар—. 4. прен. Съгласува -
на дсВстешс на няколке държави,
концертйнт (от ит.) Лпuo» еосто л—е—
концерти.
концбртсн (—1 ит,) 1. Кейпе служи вт
дявано нт eв·ucpгu, 2. КоИто в прсД“
наввамвш ва нвстс слушатели ; ср.
кансрон.
кснцертИно (нп. ooтocιT1тo) 1. Вид
хармоние— с швсгосгсвна ферм—. 2·
Музикалне ирвпзнодвннв сп тип— вн
евицер'—, но ио-мянне не оОом п
опростсис спиново и пахиинесеп.
концертйрам (ет нт.) Даетм концсрт.
ко нцсртмййстор (нем. KonzcrTмéIstéι)
П. Поренят цигулар солист в оркес¬
тър, напето спаднат всички ост-иани
цигулари, 2- Музикант, еойго e■ьaгнα■
винт една ет струнните трупи ва сим-
фвнпАоц ваш опереш оркестър,
конюнктура
концесионер (фр. oöтoéssloтnalιc) Ли-
цв» е—вго в нентAHнo концесии ; ниue»
вя свет— в отстъпено нсщо ва изн-на’
еацс.
концСсия (пат. coтoess1ö .огстьиса·) П,
Д-г-в—рцо раврошсвцс, с ностс сдне
ивαeτтc■легнo ирсдоставя на ннuв, ор’
танн-нцни п др, нр.твю да рязр-0—гнт
oπиΕДcлcии тм-етъцн сп държавни
гари, зони, зони· иодря п нр. сос
зтлонжснив ля обслужен населснистс
нрн onвogонвши успошш ; х—р—спсрцю
в вя стнигалистнме*ссвгв странн. 2.
Нроанрнти но, αвг-нeзπв-нo нов сс-
воет и— такава преотстъпен, 3. трин.
Отстъпка,
концйл --- КОНСИЛ.
концМгср {^<ctf<е·πpaцненов лагер)
Място ва вадоржанс в— политически
nвoтнншmн» т— изсшит.·, заложници
п сови-нно енясни лица.
καнцлтгввΒет (все.) Нолитиносеи в—П’
“-.11. е kвнuлaгвв, ппшсн от нрава
п своО-д- аа твснрсдЕ^св сран т но
не содоВеш ред,
кончёрто грбсо (ит. ooтoeгTö grosso)
Цнкнимне оркестров) прсиввс*данис,
основано ва принципа ва иретнеоп)’
сттвнио и ввдтнa·в нт два основни
инструментални труп·.
конюгация («—1. conlugailo) 1. грам,
Cпвcжc·нв. 2. биол. Полон ирсцсс y
инфузориите, при нойто став- врС’
МЕнно сливано в— два нилненда,
конюнктИв («ат, coniuncilvus) грам,
П—дмниитслне и-сзвнсинс.
конюнктИва (3-1, ooιιI1ιnciIvus , съеди¬
нителен ") инат, Сзпзссп— цип—, нонтс
п-срцат вотрсиш-тт спрян— в— кла¬
паните п врсдинта ч—сп нн емната
нОонсл.
нонюшиивИт (лат. coniunctivltis) мед.
Бoaнαлeинe в— еенюшетнанг—.
но HIоиκ'ттвa (пат. ooтluтotùιа) \.кщжс.
(лен-сине вт еBе1αигвлетea» сВсттнО““
са, снгунцин, исн-женис в— npвдмвтп»
ссего в в сосготвно дн влило ВТ ИВ“
ход— В— ИННОВ ДВНС. 2. икон. Coi’
суин—сг ег иpнвнтuп, което х-р-кгв’
ривир—т сосг-ншноге нн н—пип—нисти-
Авсестс стеково е.пonaвотeo.
конИк
366
нсийн (фр. cognac сп себс,) Силно
спиртно ^110, еосто ce надуман- от
впиеш дестилат ^0 шмат— на грял
във Франция),
кооператив (Ι., coopératif от н—п,)
1.	Кооперативна организации, носив’
рация. 2. К-впвр-гнесв н-г—зив.
kеαиoвТ1Иe·н (фр, coopératif ст н—п.)
1, Сотруднически. 2· Ов—есгвов, от¬
нася щ ce пнп принадлежат ын ноо-
иаряцни ; кооперативно аpт-
ж в с г в с = носиортцин,
к^оо^п^Сватоо (3—1, cooperaior .сътруд¬
ник“) Чнон на нoвиopтuия» ес—ивра-
пинсш доец.
коопсрИция (ннп, coopcratio „еoтpтЛ“
•ПАВСТНо") 1. Форма ва орг—шнатцпн
вт 'pтлα. при нояго нн-го лица доб¬
роволно умaетeтнaг в один производ¬
ствен нроцвс пни в ншото средни
помежду сп πp-uвеп на труд— с ОД’
и—нет нр—вн и задължения. 2. Тор’
гонсна нлп производителна органи-—-
mH, котте ce создана сос сродствата
в- неВннго Аневоео. 3. Магазин, нсй“
го принадлежи вт кооперация,
4.	Сграда, построена ва нв-нср—тпевн
к-и-ла; еъnpнгвжтгcлеκи лен,
кооперирам (сп н—т, cum „сос“ п
opcror .раО-тя·) L ООелиняетм на
кооперативни шачана. 2. Прпнлпмнм
•ннсто за Азов п досц е кооператив¬
но предприятие.
кооптация («-1, cooptai) С—мопопоН’
ваше състав— в— ивО—рвн еpгa·ивтuнн
инн вак-нолапснца тип—, Вов дн ce
прави допитваие до вpгaнa. нойто в
Tетaневин нореонтАанння нм сост-в,
кооптйрам (от нат.) Попълвам состав
мраз кевптацнл.
координИтен (я-п. coordlnâTus) Кайте
ce етн—сн л— координати ; коорди“
ш a п ы a система — снсгсна от два
псривйдинунярне праеи пинии пнп сп
три прсссчснн раенпвп, с нон-щт-
в— които ce определи и-ножвннвгс
пт лтасна ποΗκα, дниил инн фигура
в ртенива пнп е пространството,
κеαвлпнЙ1Π (нат. coo-dinaia) мит..
ЧИсла, с помощта в— наите ce онрВ“
дслн положението нт паче— върху
niHUi, повърхнина плп е простр-В“
сте-по.
нoopgи·ттcгвйф (3-1. oöordiтätus и
гр, grâphô „ниша") Уред ва нохниП“
мссно настаенно вт точни върху инны
ннп нартн но дадени координати,
координйтор (ннп, coordiT Itor) Уред,
който пакааеа вя нeгou— мeеτевтхвж’
данната на санолот— п: пвонн-'oте сп
ног- рявсгонвнв от· момент— и— ивнн-
танстс,
ноорлпцйцнт (л—г. ooordlnαilo) 1, Co-
гн-етeaнc, еoглaетeαвαег» съи—ан-ишв’
ыно, врннвждтвв в соответствие.
2.	инат. Съгласуваност де epcнв» и)’
енвaoeaтoнвoет. сОом ιι форм— на
рефлексните процеси в организъм
при веomcегeянтнoгo ва вег-ватт
лоВвосп, нралннио дниг—пеншн.
нooвgиnйвтм (от н—п.) Съгласувам,
теπ—повяваш правилно съотношение,
нои-н (псн. copal) Вид твърда про¬
зрачна смолн с жълт инн мервЕн цвят,
конто ce κоn-c от земята п ина вте■
титана· пр—нзход ; ^-1.061“— ce ва
н—сснв п други промишлени uaл1,
кеиёйе- {pуе,) Русса и съветска но-
вопит вднынца, равна ва едва сто¬
гна от рублата; вт ирон нот сомон-
иров l535 г, с образ вт нониин с
ненпа п оттук имате,
кбпие («—1, copia „множество “ нрав
фр, copie) 1, Томов препис от понст.
2.	Тани— eьanвo1внcжgαвo ва ноще,
3.	Свинк—, огпсчатьн ст всг-тив.
4.	ТОАН0 пpopнетeaнa н-ртив- ст друга
картин-. 5, трен. Гонян— иризинн,
нодраж-нис.
кбпиле {1тp. kopil) 1· HΕМиpвиe» ин-
нвстннк; унт»·) Догв. 2. Новас-во-
ролаво лото.
копирам (фр., copier, нем. kopieren)
1.	Правя нонно ; npвnиенaм» нрасвш’
н-н. 2· трин. Пαдpaжaвaы» твмше
повтарям,
копИрсн (от ляп.) 1, Съдържат свиня,
2.	КоИто служи ва ир—нено сепия;
копирца хартия — зя вядснв с
иен нонин ; ср, инлпто.
копирмашйна (вом. Kopicιmasohïтe)
Умвожнтанвт н—шинт, »рев конте ce
367
корскткост
изваждат напил от скицш тоест, мор“
тсжн п лр.
копИст (фр, copiste) Часок, коИто κα-
инрн ; преписвам, проспим—» и т. в,
кои0“ (тур. kopoy) 1. Ловджийско eт-
чо. 2. прин. Таен агент.
нВирн (нтн.) Ядка в— кокосве арсх, сп
нотто ce лоОпе- кокосово масне.
ноирбмнл (гр. kôpiôs .τορβ m hâa’nia
Всрон-) мед. Вид спр—внив иср—дн
-тлен,
нспролИт {τp. kôpros .тор“ п llihos
.канон") Бнaмoнoнoоπ от пор.
нВиунн (3—1. copuia) 1« Бpoвнa, сворВ’
вяис, 2. грим. Оивмагатвнон платан,
копулация («—-. oopu1atlo) 1. Οεο.-“—-
но, съединявано, 2. Особен инчин ын
ирис—жатва вя дървата чрез полсга-
пе н-ртаеане п съЕДИняванс налом—
с пръчката в- дырнопо, 3. Полево
свързвано при внй-нпвшпгв органиЗ“
ни. 4. Пс-лонс евoшcниo. з—нл—диванв,
корИзия (от н—п, corrado .пзлр-снвнм*)
геол.. Пропес ыа ън^о^г^т^^^'^есно uв1вн■
ваш· ва ссяннтс под влияние шт шо-
СЕвитв от вятъра пясъчни ч—отиuп.
нор—« ('.. korâliion) L М—рснс боз-
гробн—чио жнеотве (ислии), ноого
живее и— вопвленжвп гопами групп
п ириннма иовсив нт распевно ; от
еспагоци на №-.-3110 ст еBραaтeтни
дори цени острови, 2· В-роенга ннсн
с череЕв ннп Вян ^ητ, отдонина сп
нараня ; от нея ce нравят украшения
(н—р-з и). 3. Украшение от коран.
карТнсн (ат тр.) Който е от нартн ;
коралов риф — подводна сн-з-
еп корани.
Ko.-· (тур, Kurαт -пар.) „Ceвщeн^н>т-*
книг— вн нюо-змтшнпс, нетто съдър¬
жа религиозното тм·яa· и— Мохамед.
корвбта {рp. corvette) Стармнон при-
мямп—н в—овен соряо, нойто в ие-
мнлон от фрегата.
нерБОлИнп (фр, corps „отряд“ п volant
.лстящ·) ист, Подшиеше ооВсково
огаенвнпв от конница, пох—гн п «вея
аргплорня вт нападение е тип— вя
исирвяТазн.
норд {aнπн. cord) 1, Многократно ■ нра-
сусана прежда с голтна ел-днест,
еластичност, плътност и сднородсн
стросж, приготвена от дългсн«-.^«
памук, от ивκте1нвш— изп оспоспнсна
н—ирина. 2. Тъкан сп т-кае— прежда.
3.	Дебоз вълнов инат с надлъжни
рсбря (нишки).
нВрдн {лaт. corda от пр, chôrdë)
1.	Cгpтнa, 2. Долге вожв, ноего ce
Tnoтв·B)иeт прн пронироена на нове
вт бягане в срог.
кордсбалбт (фр, corps de ballet) Бн-
.логин артисти, нойто изпълняват пру“
пови таицн,
кордегЛрдия (рр, corps de garde)
ист, Пометеш te ва еовнев н—раун
или за зядьржяис в— арсстувант·
нордВп- (нт, cordclln) Тонет п тясна
пент— от фиш плат· ; панделка,
кордслисра (фр, coiclcilère) църк. Врыв
инн въженца, с еоего ce прои-сент
рpaициеe-иеeит· монаси
кордслиёри (фр. cordelicrs) 1. църк,
Членов· от монашески н-псличосни
ердон нт францискаицитс. 2. ист,
Членове нт клуВа .1.11'03· и— пр—’
ватт в— моеена п граждан··—“ проз
Френската буржоазна pеeoнюuил»
новтнанннанн от Марат. сеипо в-еO’
давали в манастир— и— фpanцнеκaн■
uи'в■eopaeниopн,
кордйт (автн. ooιdiic) Бс-динсн Oapт1,
кордбн (фр. cordon) 1, Верижен за
»—сваннк. 2. Огърлица —г сноп не¬
тал. 3. Редица ст н—Иннцн, передан·
вон варнта, аа да преграждат нопт
ва вепв1нπен. 4. М1Λнuκoнepн или
други Hirna, нареаопн нов норита, ва
да пазят ред при горжс-ствсни шест¬
вия, 5. ирх, Г—рси крае пт цокол
сос спусктши ce украшения, 6. В
он—штрстс-тс — накусиного създа¬
дена ферна па пαдвеопa част в— ово¬
щно дорно,
Köpéuтcu (ляп, oorrccTua Вбиранен") L
КоВте ce ι - мс'вразиеа с иряннннга ва
приз:- чмо· ; пpaeннeчн» αёpαвцαe» безуи*
рснсн. 2, Т—нтписп, вежлив.
норсктйц (фр. oöιιcoiif) 1, книж. Пс-
пр-вка, свяго внася нале— нраняна ;
изравнително евeлегнеι 2. Мерпло за
1pтeннвoо1.
корёктноет (от пат.) Изискаш— държа’
•0, Внагопринпчпо ; ир-низвсст,
‘368
коректор
i<(f4ÎKTOp (лап. co'ickTor) Лицо, ссап—
извършва κoρeκттpa вад исмагтв
поест с огнвл ля се нвОттият допус¬
натите ири в—В—ра грешни,
коректура {нαг. ooιrcoTUra) 1. Паирн-
еяне нН печ-твн треше·, aвnтенa'п
при наВиранс ва песст. 2. Лист с
в—Вряв текст в- попранти·, 3. Сза-
вαен-τaтвяеκa иoπpaeн-» конго се ив-
воршва в неАагнага форма,
корёкция (3-1. corrcctlo) книж, Ив-
правт··, п-нранние,
корелйт (н—т. ooιιc1aiïvus) 1. Оооти—-
снтенно пввнтне, мнетс съдържание
со изяснява мраз еoиoегaeянe с ви-
ное друго понятно, 2. езиков, мн, ч.
Соотносителен енемевт в еиетeнттт
ва евнет, не“'— со спннмтна не один
признак, втир, но внтмнoет — Всзануи-
вост (0? и) и др,
нврол—тИван (лап. oöιιc1αtïvus) Со-Г’
насипенеш.
корелативИзъм (сп н—п. oorιé1aTIvus)
Схнящ—ыс в 100.111- вт иезитвиЕгв,
според ноето еTёeeтъ1 п оВвктьп ст
соотноситслит, нодезинп еднн от
друг к намислини! одни Вез друг,
ноето в противно в— натΕpнaлнегн-
Aаен—π— паерии на спряжовнотс,
неpaнйипн (3—1, correlatio) I. Соопшо’
щешив, е-аимыт внапсннссп, 2, фил,-
Взаимн— ероака ня ивленши, квито
ст в шиканет вaeнепмαеπ одно ап
дpтπв. 3, биол, В-нины— зявнсннвст
на мастито в— организъм, иортдн
свопе нреннв—та в слив орган енсчв
спад сеВе сп ирентвя и в цслин ор-
тян ивом. 4, мед, Връвна между фунн“
циптс вт етленнппе органи,
корепетитор (н-п. correpetlior) спец.
Пианист, с Анлтв и—м—щ —перни ар¬
тисти paвтAаeат своито ренн.
кореспондбнт (вам, KorrespoтdcnT сп
нат. сшн .с“ m respondeo „отпеет-
pимвT I. Сътрудник и— вестнин пни
еннетвив, нойто нр—щт лсиисни в—
публикуване, 2. Лиц·, ноете са вн-
ннра е прописн— с няеетс. 3, Чинов“
βήκ, нейтс если npвинеκт1α ва тч-
рсжде··· пнп ироаиринтно. 4. Лица
пни учреждение, ност— и-нозинет ва
друг— ницо пнп тмв·ждeннв нвръие-
вин ег финансов пни търговски ха¬
рактер ; и н в ш-н е р в с -и с в л в в т —
зв—вне шт млев вт —кадения вя в-т-
нито, но-низшо от —надсмин.
нop·еиαнg·ицuя (ннт, corιcаpoтdcтTia)
I.	Статии пни лонисн— във вестник,
нонго съобщава мастни сведения;
д-инсна, 2. Писма, ншuΕненп пратки.
3.	Греинсн— между лица шли учреж’
аенит,
кореспондирам (от «нт, Oörιeаpöndéo)
1.	Н—нтрам со в прснисна с ΒΗκατα,
ниша си с никого, 2, Пращан лвииеа
на нов вестнин, 3. Оъc1BB1оπвтвa.н
па нннего пнп ва нещо.
а нBввo» нОрсе (ΗΠι corso „Витане“ ;
„улина“) I. Феорнчно шествие с ус-
расови с—писнн. 2. Място аа разход’
на сра“ морсни бряг, в градина п др,
нерийндър (н—п. oöιlandιuм saTIvun)
Едногодишно B1Εpmмвентелввo расте“
•но от свнсВсгво еeнцuκoлнΕТнп ; ет
семената ну са нвнтAТH— вторично
мнсло, коепе пн— широк- употреба в
нарфюморниг— ; сЕменат— са ^-1.0“
Влетя н-тв нoлnв—eн— е κoнбαеapеπ’
вопо, енpв·αветнoπo» новеввeнттт пр)“
мншлсносп и др.
корибатг ('гр. korÿbas, antos) I, мит.
Жрец пя богинята КпВала, нойте и-’
поднива« свеста служено, н-те пввн
п танцувал. 2. прин.- Конически ар’
писп.
сврнВаштИвон (пр. korybanTIsnös) Но-
естествен— нвеoнoеπ.
коригИрам (сп н-п. corrlgo) I. печ.
Поправян aвитенaги·т·Ε прошки е ш—0-
р-н ва псматннв понст, 2, прен, Вна¬
сян поправки, и—нр—елн, 3. спец. Ив-
иравян {κcpнтo вн .0.— в др.),
корйда. (шсн, corrida) БорОт с Ошквес,
коридбр (фр. corridor) 1. Тассв прС’
хол между родиц— сп—н ; пруст ; трем,
2.	прен. Тис·— нвпцн -смя. осп-ванн
в— свободно нтв—няво.
корйна (от соОс.) Вид сродна папани
ncчaгтвени Ο^βη,
корифбИ (гр. koryphâlos .вожд·) L В
древногръцка'— др—мн — рънонвли-
тон вн хор, 2. прин, Гл—вa1—p» нед-н,
иореовоц е иониппна, внука, пвκте'-
369
но. 3. Изпъкнат Оанопвв артист в
ксрлеВанот.
корИя {т■уp, koru) Горн,
керн (англ, cork ет лап. queicus)
1.	Вид доО, сп милто кора св правят
запушалки (пниш) и др, продмаги.
2.	Керт ст тасон доО.
нОрнт = норна.
кбрмчая (книга) (ст. Оозт.) Сборнше
от църковни в—eoнн» почиваш върху
визаншийск-па църковно прав-.
корн (вон. когп »зорив") Твез—то нт
чист Олн'—рсдвн нот—« в монет-.
кОрнер, нОрвор (—·'«, corner „тььиа“)
сп, При футбол — цтк—аттенвн
отлов удар, поножс шнсоГ от
нπвaAHπe в изкаран поннтта извън
вчeB'aл1ятa —пеон стр—вап— нт св—И’
па “рття,
корнет1 (фр. cornctic) ист. Горният
офицерски мпш в е—валорниг— нн
aвpoвαнюuиoннα Русин, еoвт“Εте'нT’
ваш па ЛЕйпонтыт в пахст-та,
корнёт2 (фр. cornct) муз,. Малев ду¬
хов ивегpтнoвг с А-шновплон вттег-
нин.
coвнeπ--’nиеπбш (фр, cornet à pistons)
Молов аух-н мтвиκaнcв пвструнвип
с ентни,
корнстйяо (ήτ· ooιтeiTIтoT Малое евр“
•СП.
корнетйст (фр. oöιneTTIsTé) Мтвнκaнт»
нойто свири в- корнет пни ва кор-
нвт■a’Ниегви.
сорнЕн (н—п. oöιneaT анат, Продвят—
прозрачна м—сп вт —сото; poгoнпuт.
сарнИз (βοη, ooιnlzа, пт, ooгnloe)
I, ирх. Издатина нов външна сгона на
страда вад иди пел врати и провср-
uп, н—нтв служи за украса. 2· Дор-
воин плп мЕт—нша ироне— вад ирв-О’
.0 вт прикроинно нт пордс. 3. По-
мннащ—т- върху ненов- торн— част от
сградт.
корнИт (сп н-п. cornu .в-τ"T Бemвет-
но, нαлтч·нα -г просунни· αгπ-дouи
от рагани естества ; употребява со
-а пан-впориВнп стоки,
корнпапИр {цoы. ^ripailler) Вид а-в-
гин ва лнт-τвтридъaив.
cOв·ua·г(—) (нвм. Koιnιzaтgc) I. мед.
Назъбени ηι^ι, прилични нт вв-
24 Речник ва чуждите думи в българския език
κορόΗΚβ
жици. 2· Щппци ын Aaеoβвпκ-p пнп
златар.
короборйция (н—п. corroboratio) Засип¬
вано вт пянате.
καвαgйв—м (нат. corrodo .разяждан
Разяждан, разрушавам,
корозйвси (з—т. corrodo „разяждам·)
Р-атжаяц.,
н—рОвня (от з-г. corrosio „равяжл-пв“)
1.	геол. Разрушавано вн скали под
взнтпнс па въздух— m всдат—. 2. мед.
Разрушавано шт гостни от тонн или
ат ртвижанщ· вотостн-. 3· Разяжда¬
но и— мвттнии ир—изводовил от ръж·
да нпн на цнмсня под ннилынс в—
окопната сро*«а,
карбин (н—п. coröna) I. Металическа
украса (вслсц) ва гнант сос ссонО’
uвнн1 с—ньип — символ и— ыoвтp-
хнчеснн нлн духовит власт. 2· ИвоО.
р—жонив нт гнетен украст, 3. прен.
МонархпчЕсен нзнсщ държава, мо¬
нархии, 4. прен. Н-снтон в— н—рвин,
монарх, 5· Бe·вu, украса аа план¬
ката корапт. 6. истр, Светлият оре¬
ол сноп— Слънцето, който св вижда
сам— не врано па а—помновиЕ, 7, Ч-ст
от дърво, образуван— ет вснчситс
клони. 8. Горната извита част в—
—реа нпн вход в мшшн галерии ш др.
9.	Гснино цплтидриннс, ηοηπαβο ннп
спираловидно ηοπολο ет главното
предавано и— автомобил—. 10. елек.
Явление, вьзииснято всладсгето на
Йонш-аццита нт слоя въздух онено
даден проводник. 11. Вид пpнчcеκ—,
прн свято сес—гн се равпонтгт във
внд иа вонси,
коронИция (пат. coionatio) Тържестве¬
на цcвΕоαиии -- п—спавтво коров—
в— т.н;—наг— в— стъпилия нт престол—
монарх.
корбисн (ст з—т.) Държавен, иртнИ’
тонетиен ; норвиви съест — ниншС“
горски съест с умясппото в— нашарх—
и видни политически «1«—, нойто ив
ст нлепонв нт министерския съест ;
коронна рол я—плавната роди от
вснчситс роли ит елпы артист,
корбнка (от 3—1.) 1. М—ннн нср—вн,
2.	Воншнап— наст и— зоб. 3. Мсттни-.

.370
к ο р о н о г р â ф
мсск:— обвивка на р-вняло· зоВ, ва да
со ваптви,	'
короногрИф (корони и гр. grâphô
»тин—“) Уеoвopш·нет‘нтнαц телескоп
зя рвгвπвaфивннc нт спъцАОва'- ко-
рсн-.
коронйсвам (от ляп,) Унвна—н—н, ИЗ’
норшнян нoвoнαцuя над ние-те.
кбрпия (η, лат. carpia) Разнеса·- плат¬
но, к—впо со уnαтиcби“тлв за пре“
“ровен ныecτoIlaоуκ.
корпорйнт (нам. Kвτвorani) Студент,
е—Игс в Алов в— студентско дружест¬
во (корпорации),
корпоративен (н, лат. ooιρoratlvus)
1.	Кайте принадлежи пли в свойствен
ва e-pнввαuпи, 2. Койпв помин— пни
в -свавяш в— нoвиopaшия ; корпо¬
ративна държава — фашисте—
държан—, —роди· н— цо-'ртциАец<агВ’
poвиегимcеκa диктатура ня н-пип-зи-
етиAвен1тв монополи,
иорпорИция (н. нат. corporatlo) 1. Ма¬
стна прсраснова«·— oиτтцивauии,
2.	Студснтсс— организации (в иснскитс
университети), 3. Союз, трупа, оОс-
динонно на хора с вдитснп интереси,
корпулёнтея (ннп. coipuicntus) Сн—-
жен, едор, нонов,
корпулёнтност, корпулбнция (лат.
corp^ertia) ев—жност, одра пвласнО“
жсыне, полнвтт.
■кр^р^^ус (ннт, corpus 0-130“) I, Тяло,
туловища, 2, Тина и— ивонушснЕН
предмет {нαетpαИκa, кораб и иод—б-
вн), 3. Отделит страда, 4. Моталин
-Овивнт, е която со посп-ен мох—ии-
зон, приспас-Олснно инн гепо дру¬
ге. 5. Бαйеκон- чтет» в конто впивая
наВски от всимни родсто врожно,
6. БoИеκ— сос спецназ·- иродн-аннис’
вне, 7. Съвкуиност от ннц— сос oue’
цинзна —Оня пнп сдн-сна знатна ;
аннаоннткнесен н с р и y с —
вснннп чужан прсдставитсли в одна
сгряна, 8. Название па нтн—н воснин
ср··.·· умсОпи ванвдвння в дарсволю-
нпснин Русин. 9. Вид намаг—рсен бук¬
ви сп 10 шушспт пни 3,75 мн, 10. П-нна
соВр—вне на сочинении. 11. ООвдп-
нснис, сбор ва лиц— от одна сивдН“
.•алнсст или тиввждв·1Ε,
корпускула (зап, corpüаouiuм „телие“)
1. Нтй’Мазката частиц— ня нв1,всп-
вота. 2. мн, ч. Матор·—«нп Aaоπuuп»
единични И-иизирянн атомни нойте,
капо со движат с гонлна сн-раст,
αбp-aтв-т н-пЕрн—звитв ночи, в—нр,
янря-н-спицпгв.
кор иускунерн— твОрил (ет пап.) Тео¬
рии, с-ЯП— р-ВГЛСжда фнЗПАССНПТС
нвнвнни кат— резултат от доВсянното
на много дроОвш А—стицш {нopπуе-
кулн).	'
корсаж (фр. corsage) 1. Ч—ст от рок“
пн, свято п-крнен бюст— — от шни-
г— до п-нса, 2, Широк п—нс нт паля,
κ^p^c(lp (нт. corsaro) 1, Морски p-aб-И■
вне, гшр—т, 2. Канит—в на нopт0.
н-Вт— проз арена нт всИна впр—Оня
нвиpнягвнеκн търговски нвраОн.
корселб (фр, corselet) Тиснн ηβη^ от
πтытч·— тьети пли сп нaетнκ» н—нтв
со пришив— ном вътрешната и
горня ч—ст нт псн-гн, ат а— и задор¬
, жа ин тяннттн.
корсёт (рр. corset) 1. еπouи—лcн ши¬
рок πoне» н—йго спита корвма и ход-
О-цнтс за πв· тенима строИност вн
гил—'в, 2· Корте— мogиuннеκa нрО’
връзка на гсрц-тн наст на пилота.
иосвца с звнсОнн вал, оссВено ва
поправяно г— τвo0нтчuuя стозО.
кбрсо = нар.-—.
корт (—•'3, court) Нгрштпе за тенис,
н—ртёж (фр. ooιtègé) L книж. Груня
от хорт, соаго придружават одно
лито, ва да ну сснжтт иамнт. 2. Тор-
жаспевно шествие,
кортбси {иеπ, ooιtcs) Зте-н-дапснн-
соОрявис в Испании и Португалии,
н—ртизбн (от лап. coricx „coвα·) Пе-
нуси·.'·-·»^ продует от естествени
етpввинн, сойто со ^—1.061“- н-те
лвeтветнo при ронматизон, бронхитз“
ва астма, омни п сожни ваболянанит
п ар.
кбртик (от пЕрс.) Коса сяОт, конто
носия флотските офицери.
нoвтнcâзe· (вя «яг. cortex „кора*,
фр, oöriioa1) I, K-Ито ce вBpαвтнα на
№0.-1— и— нoвн·'атa. 2!. мед, Който
со отнася g— нората и— плавния м—“
вон,

371
KOCTIÖM
коруджйя {туp. korucu) Горски инат»;
подар,
cαвтнnИвты (—' нат. corruMp.o) I Io-
нн-pянтн» p—внaлтн» рязерзц—шан, нон-
нуннян,
корунд (вид.) Твърд минерал, нисан
разновидности сп н-Ипс ст с.'оис-
ueutiHi стнонн {pтOнгi, поняв m cati’
ррр) ; пюпуиан— сс и ио ивку on.oт
•тмив ; използува ce ва насторпдто' в—
твърди нся-зн, с-то съставна нт во-
Вознос-рссв цинс—п п като сноп—цв“
псн канон.
корупция (пап. oorruptio) Поос—аря, п—л-
куинциостно вя държавни служители
m еб.uвегв.clнн зайци,
сссссНнс («-', cosefa ns) Трнгеномвт“
ринит функции, коня— изравнен оп-
вошенного на хни-топуа-т- ном ητ-
тетт, ложсыц еpcшт оголя, ва кейто
ce опинсн функцията.
кдсинус (ннт. cosinus) Синус на а—“
ионвипсзвни огон ; функции нт огон,
свят- изравнен отношенного на ирн-
лcж-mоя ком вото катет нон хино-
пo·твα'т,
н-смИмосни {гp. kosMikôs) 1. Свето“
нон, отнасяш ce до ^huh свия, до
.космоса. 2. МождуилтнЕпов, 3. трен,
Гр-м-лси, н—пас—зсв ; н о с н п и в с-
н п н о а и — —саВани зони с ниопо
поляна снсргит, новяо пдвтг от нт-
ронопо πв-етp—не'нo п н—н—лтя в
торнптв ен-ввc в— aтовеф·paтa,
космоглбт (тр, kôsm.os .свит“ п glôtta
.Език“) Познавам па световните езици.
космогония (гр, kosmogonia) Дял от
астр-наминят, нойте изумнвт вОртву“
ваветв ын нсОесыитс понт, тяхното
раввитио п оиетвнп.
космограф (пр, kosmogrâphos) Койте
е cnΕuнaлпет пнп ce аанпнава с κве■
н—графин,
космогрИфия (гр. kosMögiaphia) Нну-
.-, които описва нсОосвито гола m
оссВен— Занята н-п— всОссно пил-,
космодром (гр. kôsmos „всслспт“ m
diÖMos „път“) Комплекс от еб-втл’
ητη·, H-Иго oенгтpтвα нусктив и—
космически ряквтн и «оттиснии κееа
ниАВсеш апарати.
космолбгия (гр. kosmologiai ЪУчснне
вя тегввйетнoтo и— неcнΕ·aтa» зя сне¬
та нято цяло п з-сони;·, но коитс
сс управлява вселеняя—,- 2, Диз от
яспрсноннитт, нейпе ра-гложда оО л·’
го своВсте— п Енонюниит— в— нсонс’
·—'-. 3. В дρвннве'г— — наука аа
нее.зеπ.нг.т,
еоснотИвя (гр, kôsmos .всоноп-“ п
iiûino »г.лγκ:··)“T Лиле, евсго нзнор-
iiira 1ЮЛС1М в. космичсскстс пресп-
pai|||i (а ; anpoT;My,
KOCMOi;äbTHKa (гр, kôsnos .свит“ и
naulll; · .κоj.;a0iιuли·ιιие·) Ннукн в—
но^^с-инс· в нвcнτ.·Aчеkво п междупнн-
нсгнипо просярнистню.
носнеиолет (тр. kosMOpoilics „траж-
з—шш нт са·;—“) I. Ченсе, нойте в
--губил нацногн—згагв си чувство И
oiMsa ислат свия -- свои роднит.
2.	Жнвопга или растсинс, ноетс в раз“
иронтраисие ниотс нв земното коз’
Ос, 3. Привърженик и— еоснаполИ’
пи’вна.
космополитизъм (гр, Icosmos .свят“
m polliôs .τp->е.л—-шι·) Буржоазна
и-пнтиносн— идевл-тия, сотпо -Винт“
на новак— ва гражданин и— ценил
свит и нясажд— nв·небpeж1'елнo еп-
н—шогие сом родина'-, ияцнонтлп—-
гт κул'тва ы традиции, нреновидн—
впе—ае-гс от и-вцвиааитгн нсса-нисн“
мвет ; той с нр-ггн-н-л-жвн п вряж-
доёСп на нразс-ттрссит выгорнацнО’
нтлнвьн.
космополитИчсски (гр. kosmopoliTl-
kôs) К—Ито сс спится, принадлежи
шли в свойствен ня н-смоионнт и
κoенеn<oлнτ·вън.
еВсмос (тр, kôsmos) Съвкупността от
вснмкн м-тсрн-зни формации ; веc■
«вит, всснн., нслият свит.
eαеоoтеле-лбгня (ер, kôsmos „енл1·
и Tclco logla »l)ΕзcеoвBвaaнoет"T Уме¬
ние ат цслсс· ьоВравивстт- нон всвзе-
пата.
с-ш-говл—гнл (тр, kôsmos .свит“ m
iheologla .Оопесловив“) Умение -я
спота нято таврение нт О—пн.
костер (pте,) Заи—лсна клад—.
косшбм (фр. costume) 1. Облекло на
чонок; носил. 2, Попов н—низсеп от
ньжео еОнокне· 3, Женско порно

костюм Ирам
сОлвено от жакет п пелт. 4, Теат¬
рално пнп мяссарндшо оОнснно.
костюмИр—м {нвн, kostümieren от фр.)
ООннА—м с гcaтвтлc· или н—снарадвы
носпюн,
костюмИран (от фр.) О костюм ; нос-
том п р a п Она — Оан, в нойто
тмaетвнцпгв са оОзЕнвии с м—снартдни
костюми п носят насни,
.Вт— (фр. coic) 1. спец. Височнин,
връх, холм, 2. mon. Цнфрт, соигс
изравян— р—зписап— между два нин-
нрп ниввл-цин, 3. ?еод. Цтфрн, кои-
по ивн-внн внсоАПнапа нт одна томкт
по отношение на основная— возими’
ын, 4· банк. Таблиц— за еурс—всгс
нт движимите ценности и стони.
5. юр. ДвОумеш пнп цифров звяк вт
подреждано вт д-eтмвнтнгв ио вдво
дено.
котИнгенс (пня, cum .с“ m Tangens
„допираш") Tρнгвнвоeтpимнa функ¬
ции — нo1a·πΕ·о на осгор ъгъл в
ивaβв■ьπъяцня триъгълник о атгашо-
ннета между прилежащия ном тоан
огон с—тот п еpemтnвзαжнпя натеп.
котсризИция (фр. cautérisation от гр.)
мед. Изгаряше нт р—на иди тъкан с
наторошено жoлявα» с разяждащо
нощеспно и др.
котсрия (фр. ooTcιIc) 1. Груня от липт,
която прослсдв— еорнстни п нсрсдни
uoнп. 2. В сродните ввеово — оград
наемници.	t
котилсдбн (гр. kotylcdon) бот. Пър¬
вият «ИСТ ПНП ИОрН·'· ЛИСТ— ВТ СО¬
НЕ·
яотильбн (фр, coiTiilon) Вид Оанен π-вu,
НОЙТО СЕ СЪСТОИ ВТ ВТКВЛКО СННОС')“
ипсзип танци п игри ; особен вид
надрин,
котнрам (фр. OöTér, вон, koTleren) Ои-
BΕдвним борсов- цена нт ^ηβή ηβη-
жа иди продажна цент нт стони.
котйрам сс (οτ фр.) 1. Ин—н цент на
Варснта, 2. Търси со на Оврснта.
3, прин. Ценя со, замитан со, имам вд-
вт инн друга оценен ирод оОщоствС“
по, деОро св пнтсвран,
.οπ“.—··, котирОвкт (—π рр.) 1. Ус¬
тановявано сурса на валута, п. с.
определяно нт нЕйнтпа ст-Ин-ст в
372
чуждестранна в—нутн. 2. Торсене в—
ценни книжа п стони нт О—рс-т-,
3.	Офидн—нно сооОтснио за цецая- вт
ucцин нвижн, нт чужд— вазупт и
стони,
котлбт (фр, côtelette) Пържола с ребро.
котонизйтор (от фр. coton „п—нун")
Апарат вт пвeвpиштaIн· в— ннновн
влаеца в котонин мрев химнно-мвх--
• нивсн- πpвваOвтκа.
котонизйция (от - фр. coton .н—мун")
Специална нвcвaOвгea ын зинвен вняек-
н— ва -Ираврот—нвто пн в ннторпан,
ивд-Оев ва н—мун, за па-лосно нра-
ДОНЕ.
KOTOi ; изйрам (вт фр, coton »пану.")
Превръщан динени влакна е мaтepнтя»
приличаш нт п—мун,
котонИн (фр, cotonninc) Материал,
нвлтивв мре- eв'вннвнв-·в вт ние—’
BU ВНННВ-,
котрел (от свОс.) Енвегрофннтор, нит¬
рат ат —»нсявнис ва газ-ве от при’
носи с ивмошпт на внceгpuмвенп пое
с внсоно н-ире^вннс,
котурна ('., kôthornos) ОВувен на
гв-гнмcеeи -нть-р в дрон·— Гърция
п Рин, конто ин—н— много нисон тек
п подметни, вт да уненнмав- роста
нт артистите.
кофсйн (от ар. qahwa проз хон.) Нтр’
евянАвв аог.есгно с гармне нκте, кв¬
ота со нблумяв— от зърната ин к—фс“
то п м-Винтв лисп— ; странш, тонн ;
^-'.001“- св н—то неноВно средство,
кбфердам (тип«. coffeidan) Преград—
между два πенeu.··uя в пнав-'ЕЛов
сод, в одного от κοβτο инн торивши
танин напорнази ; служи в- нвoн-uпя
в— паз-вспо (ножа да со полни с не’
дн в a но-понтна сигурност).
кофр£ж (рр. coffrage) техн. 1. Кухт
дорван- пап ыeтαннα κе·етpуeuuн,
в конто со инзнет Оотон при стросж,
за да со втвърди е вирЕлен··— фор“
нт, 2, Дървена καнегвтκцuи, ноиго
предпазна окепи от сепнАтис,
кофражйст (от рр.) Лица, ност— нра’
нп нвррнж,
кохезия (рр. cohésion от н—т. oöhâc-
гсо „намср—м со вон връзка") Сид¬
ня сцепление (нривпшм—ыЕ) между
373
краниопатия
МCЯ·КTHUΠO ПН ОДНО П СЪЩО “ВИТОСП“
eв» наВ’Полямт при твърдите, πе-ент■
Оа при точните и цазияинпсзн— при
г-з-образнина пола ; сиоидопив.
кохсрéвтност (от пап.) Съгласувано
на врсмс пропим-нс нт два нпн по¬
вече снум-Вви процвсн, освОсио при
1BΕΠТBHИЯЧ- иа споглининго полни,
кохерОнция {н-π. cohacrcntia) Вз—инин
евъввaн-ет, съгласуваност,
кбхсрср (—^«1 coherer) техн, Урод
в— -пнрнв—нс в— опоепр—натнитни
волни, н—Вяо о Вид е употребя при
Оевжимвнл тЕлограр п при радио’
прнонннцнто.
кохинхИка, кохинхйнка (от с—Ос,)
Еарн домашшт кокошкас гъсти пор—,
доносен— от Оинш—тт франсна соло¬
вия Кохинхина е Индонит—В.
кохорта («нп, cohors, riis) I, ВоИсково
-гавнанне в римсн-г— нαΒенa. еосто
Вино десст— част от лсгнвна п са
нодраздвнян— на три - манипули и
шост центурии, пнано еп 360 до 600
души. 2. трен. Множество, тодиа,
трупа от хора,
коч {гтp, koç) Наскоис· оЕец.
нвмВнП (тур, koç .овен") Стадо овпс,
ηομ“η2 (унт. kocsi „нона еп Ком“) I.
Чорт·«— нт коз—, накривяла на нант.
2.	Кант с Аврпннв, ттннпа.
номнИш {т·π, kocsis прев pте.) Колар,
кеВте карт немил,
кошенйл (фр. cochenille) Манно втеo■
сено, ет н >то св нонум—в— мернена
0—н (нтрнин); »инее по н—нтусняв
нт Центр—«“— Америка, Индия, К—-
шярсните острови п другаде ; кормов,
KODL'ftäp (рр. cauchemar) I. Тежък еoн»
неспокойно сн-во сос задушавано и
ноши сьннша ; морт. 2. прен. Мон·’
ГЕнен мисли ва ноша, к-сто патиск—,
кошуля (игр. kosoùia от н—т.) Даннт
рпвт.
краал (трр.) В Южин Африка — нсг’
ритинсно иди хогоня—пско СОЛНЦ··
нон вид н— окръжност, нт ноето ноп-
рошитян част служи в— прибирано
на добитъка.
краб (p., crabe) зоол. Дeеoтоc·вακ н—р“
сен рак с носа опашка; cpcn.a со· и
по рекнтс.
κвййuвp (вам, ктс^с' „срост-свни")
1. Бор-оходе· Оевв кораО с наВ-нО“
дсрин съоръжения (трпннернй-
ссн, расспнн в агенти), ирсдн—-
винисп вт р-аувннватеннт п oхpaши■
тсзсн служба и ва -спнвии аоВсгвнн
срошу n.nв·т1енеκи —Овети, 2. Ап-
oïp^iίCκа нсадна мопст— (с срост),
соито с р-няя па J/50 от ср-нтта и
I/100 от гулден—·
κpaΒцcвунтне (от нсм.) Пп—вянв с ко-
р—б нт охран— пн· ·веgвтβpaтянaнΕ
и— с-нгр-Вянат ; норссо разузнавано.
краковйк {nвле.) 1. Понссн националов
г—гц в 2/4 пакт. 2. литер. Боеeни
сьятбаии сппхвве нт попсе-пн п—р—Д’
нт и—ознт (ио инсто в- тр, Кранов),
крал (οι соОс.) 1. Ннядстс·« нт страна
с монархическо тnpтнне·nо» ыя-депсп
в— кралство (ио иного и— Карл БΕHU’
нн — Carolus). 2· прен. Круис· ηη-
ннп—нисп, н-ивиблпст в пикси област
и— производството,
крампон (вон, Kιaмpc .ссоОн") техн.
Нитно зя зъбна протез—·
кран1 {хαл. Нгааи) Канс'ня, нрнсиос—О-
ление вя пускано тонности.
кран {·Εм, к*аЬт) Надснин няшнва,
уред в— вдигане пожсстц с поптно
ирнз-жЕИне за тан-рсно п ра-павар’
ване при твaнеπ-втa, в токката про’
мишленсся, в строитслството и т. в.
крамиИлен (3—1. cianiaiis от гр, kra-
nIon »иереи") Чарснои,
краииогрИфия (гр, kianion „морен" и
grâphô „пиша") OTiic<aMic на Аорвин,
краниолог ('., kranion „Асрс,п1“ п Ιό-
gos „·-уκт-) Овсци-лгст но cpтнне·
д-пни,
краниология (гр. kranloiogia) Дин ет
тнтронвлогцтта п зв-зоентян, коВпс
изумява '’срс‘11нгв и— »—поен п живоП’
вняв,
крапиомИнтия (гр, kianion „череп" и
пnanKia- Ивелеcaвβaиo по формата
ин мевеna,
криниомОтрия (гр. kianion „нарои“ и
mclOO .мери") И-нарванс нт мсрони
с н-умна ^a.
кранн—нИпил (пр, kranion .черен" п
pathos •спр-дание") мед. Бонен в мВ“
рона,

374
кρаниоскόпин
крани-оск^пия (гр. kranioskopla) Дин
от антропологията ва онрвдснянс вт
рушециитс ня отлслцнго мозъчни
чтспн нрав нвенcлвaнo нт »врана.
κвт·нoт0м (гр. kranion „мерел“ m To¬
niC .рязано4) Инструмент аа -гва-
рино ня мевoл.
κв—инo'бн1н {πp. kpaniolöT'Ia) мид.
Огнярите нт нерви.
кран (нон, Krαpp) I. Марона (вaетo-
нго), 2. Багрснго нсшвстве с морави
цвят, получавано ап kввoя.н'· и— нн-
.0^· 3. Шарня.
крИин-н (·eо. Krаpp1аok) енeтнoмвв“
ПЕНЯ 0-И,
κρέτβρπ ('., kratér) 1, Отвор, устие
в— вунк-н. 2. Футо-Вря-ц— ндноб’
капне-, които са -Oвaзтнa вт сран
нт нвложнтслнпя енектрвд нт “анте¬
ната лота, р-Воте:«- с постоянен тон.
eвTгΕвC (гр. kratér) Гоним съд от НС’
мега глина нпн от мвттн. с двс дръж’
ни п канОанвнндна poвмт» украсен
с pнеу·κн» е—Вге служел и древност-
га за смссение и— вино с волт — вИ’
вапс писни размесена с вала,
нрИум (англ. crouch .спъвам сс") en.
1, При О-ест — писна ст-Ист, стъ-
наго и-лвженио. 2, При еκн■ен-pтa—
ш—Еедоно положение при спускано,
крафтцелулВза (нан. ICrafi „сила“ и
целулоза)	Специално прип—пЕеин
дървесна uвлуΉoзa с дълги влян·—,
свят— служи зя нзраО-тнаие на здра¬
ва хартии за тoρ0н. за Ор—шно, цН“
МЕНТ П Др.
ср—х (вам, Kιαoh) ПpαπaлтнΕ. попов
неуспех, нpвβaл. банкрут.
крсанс(а) (рр. créance) 1. Прав— и—
сдно лнцв да папсна исто от друг—
лице, 2. Парично нзвнанв. 3. Запис
за цвпзпнапвн долг,
^eai^a (пат. oιcαtUra »сованшее“)
книле. Човвк, н-Впв дължи исложе-
ииепо сп нт двтг, -явна отговорно
място нс но -αентгн, a по нвαтoκuнн.
κвe-иие·Uзoм (-π пят, crco „создн’
етм") Рвaκинoццo ндeαлнетнмeене
и—нр—вношнЕ в Оланопнятт. което ирп-
вмт» но живая— п мъртвата природ—
са сътворени,
крёда (лат. creta) 1. Слабо споена
дpcб·вaъв·oегα Вина и нает скана.
pтaнoвнлнoет нт варовика ; имн ши¬
роко прилежание в е1pвигвне'тнO1е»
е химическата п огoeл—веκ—г- иро-
нишненосп п др. 2, ТсОвшнр. 3, Но-
спалният нсрн—а —я ноао-весента вра.
4. Пасти— нсрнт ннп цвапин бон за ри¬
сувано,
№.0.1'1 (лап, cred I Tun вт credo „вяр¬
вам". „дан-п ΒαΒαΕιΌ", „ao“eвянaн"T
Î, Търговско л-ворпв, дтвтне в— сто¬
ки п нари сра цу задължение, че що
се инатят или върнат, 2. Нтпнено-
В—ННЕ Ha ДНСИ—'— СПр—НН на СМЕ'—’
надпия баланс п смстоа-линяс смог¬
ни. 3· Парична сумт неяпо се опиус’
са винсну ва използуване ; заом.
4.	прен. Замигане, уважение; д-Вре
има. 5. Парични сунт гласувани е
бюджет аа определени испн,
№.0.1-2 («—π. crédit .вярвн") банк.
При двой·— снагаеваство — днси-гт
сгряна нт сноянбцоан— книга, е сви¬
то св отписват суми ш приходи На
сл·— лица, които по инада ивлтмaн-.
ерёдигЕн («-1, oréditüa) Който се от¬
нася д— кредита ; н р в g п я в и ИН“
ри — нлатожнп сроасте— {чecoвΕ» НО“
лици и облигации), есето вянвнтт
книжни нари ; кредитни 0 п н е’
пи — Оплети за пътуване ва длъж’
носгви ннца, ссоВвнс ва ноВници,
нойто потникът но плаща ; кре¬
дитна Оанк — — 0—шн— зя cтитrо·
стие на засмп.
кредит““ («-1. orcdIiIvus) -= ннре^д^Им
пие.
кредитирам (рр. crédiTcr) 1. Дяван в-
“1.—, продавам нт вира. 2. Отпускам
кредит, давтм зaeм. -тем—м. 3. Заве¬
ряван СМЕТКа, ВИНСвНН СуНИ В СНЕТ“
кат— нт никого е ватова иодвн,
4.	Препоромвам ат л—ванс на сралия.
кредитор (нат. credlto*) Лицо ннп уч<
рождение, еосто дяна стон· пнп итрп
на кредит ; зaΕнедaHΕU.
крёдо (н—т. credo „вяpнaн“T 1. ИзиС“-
Еeдтц1в» ворую. 2. Убеждение, -прпы’
ыпиш,
Кров (гр. KιOisos) 1, ЛидиВски цяр оп
VI в, ир, в. в,, смиташ за ц-В-бог—>
375
к р с п ό н
гит Аввое ва севого времв. 2, трен.
Много В—т—т Аонос, καн1тαзиеπ.
крезбли (креозот в нат. oleum .мас¬
ло“) Бвmветнa, свиго ce панират в
нaоΕнвнoπлc·aг— п т-ррЕнага емoлт»
в доргоннн напран п др, ; служат за
приготвяне на дcаицpeκцив-шн не-
теспен (лиаон т др.), нaκτе'βeнн сно¬
пи (0-кЕлпп), зя взривни веществ— п
Др.
крбкинг (ашгл. cracklng) 1. Завод инн
съ—рожоннс от двспилтцил ня ворпс-
вн продукти. 2, == КB0CИp-HC.
крскИрапс, крекинг-процСс (от —ht«,)
Дсстт-ниранв в- нерт п нвртенн про¬
дукт· мраз пармниесна о-ртО-тс- (до
450—550°) аа нвнтчaнαцo нт Оеи-ин,
паа-лни п др.
«рем (рр, crème .еоeгaцa"T 1. Гъсто
сварсня наш— ет зах-р, ннодон сон,
нВиа, мнино и др, 2. Пoмтga. нαзоa■
тиносна мнс, 3. Бол аа оОуш-, 4.
Kpuн. Л7ЛИЯ.
крсматбрий, крематбриум (пат, oιé“
matorlum) Пещ за изе-рлно понят¬
ия умрели хора,
кремация (ннт, cicnailo) Ивт-ртис в—
трупо-в в κpoн-тαpuтм емасте НО’
грсВешис.
ср-минИ {τp, kremnôs „ссала") Хими¬
чески влвмвшπ. авак Si, нареасн пе¬
нар 14, тп. твгно 28,06; мвπтлcид„
гл-ви— съставна част на сямоннте,
инсок— п други (нарича cc п спни-
uuй. ептан п анакьг SI).
кремомбтър (Ι.· crème .сметан—" и
пр. métron .мярна") Урод аа онрв-
ДОЗИЦВ Н—СЛВИ-СГГТ ВТ Н.ЛТСВТО.
кремъл (pте,) В спариго руснп трЯ’
дввв — вътрешната грядск— наст ;
К р В Н О Н М О С № О В С № П — UC·'О’
рот иа Москва, еоасг— в Оин— ст—“
рнгт нвcнвет нт град-, сота соаянн-
щс нт ирявнгонсгввя— на СССР ; ин-
мирт ce вт ненпн Вртт вт р, Москва,
ваона н—д 260 аса пнощ и в -——Bi’
ненов сос спЕвт 2200 метра лонга и
I2 н епсона; вопрс ce •анара' нио-
п— стари и иpвAT'u иoетв-йcн. двор-
църкви и ме·тнoн1ан·1 поив
сгради.
крбмвирш (вон, Kгcтwürato) Вил к—Н’
бастрск— нввиaнeaeвив от дрсОв—
снзтио 'елешев шли свинско мосо,
нося— еОнквевонс ce яла с торинца,
№.£•3·« {нoн. Krösel иров pте.) Нснв-
тз-лси озн-з, н—Ипо ce ^—1.001“-
зя рнз-гс нт стондо,
крсодбнт ('., kréas .месо“ п odoûs,
odônios „зъё") Хищен б-аяВнин от
прсгниннт норнеда, ирсдшсстваинн на
еоτ-ш·1'B иовko·oгn и кигоното.
крсозбт (фр, orcosoté от гр.) ПpcзpaA■
иа насзспа жСтезгснпетеа πoи·oет»
квита сс 11о.зучавт от сух— деспиня-
цин в— дървссии— (предимно Оук-на)
п ce тnетвcOивα в мoднuинaтa и тех’
инката ; прЕЛцнве— ет пинано и пн—
—спор мирис.
крсбл (рр, créole, нси, ^Ιοίΐο .родом
-г") I. Потомък в— Она нозонн.вятор,
роден в соноиннгс, осаОешо в Л-пнИ’
сна Ансрпна, 2. Чваск от смессн
ирон-ход — от Она и негър,
крсолйи (креозот, п зят, oleum ,нaе■
лcβT Дeзн·peeuивαшα паигаст (еaит’
нсн разтнор на срсввон),
креофИг (гр. kréas .носо“ m pliagomai
„то"T Мсс-тд.
креп (фр. crêpe) 1. Нрссун-нн нрсждн,
к-иг- след u-нαpявaге ce ияОръмсан,
2. Вид тонок наОран соирииси, вон-
вон пап п-нумви иная от даеава ирсж’
.Η, няВ’Носто с мсрон цвят. 3· Лонга
от морон плащ ноиго ce hoch като
знак вн гр-ур ; жалейно Оуло. 4. Вид
впсасасянсспввв oе'еeтген нαуAуκ»
нресувап вт лист— с гранте- новорх’
ввсп.
крепдсшИн (рр, crêpe de chine .ci’
паВсен сроп") ГГлояси в понос внсв-
еосяисстнси с-ирпноц натя,
..•‘н-пкоржДт (рр, с-'.рс в Géoigetic)
Внд лек прозряно· нонрпночн интт,
κвoπн'äuня (пня, crcpl latio) мед. НяВ’
дрсОиигв влажни xpimoaie, свето ce
мунят нрн инеои белодробни в—бонЯ’
ВННИТ,
κввН’Мтвеκбн (рр. crêpe marocain)
Вед нньтен копринен плат.
нвеиαиймk- (от рр. crêpe) М—ша за
Chi но къдрене и— нос-,
КрЕИОв (рр. crépon) Вил НЕПЛТДОН нт-
му'’’·· интп.

крепостен
376
србиоспЕН (pте,) ΟΟπηβοηεβο в сновс-
сънспание : крепостен акт —
дoκтмвш1 за притежаваше нт недви¬
жим имот ; крепостен сеан-
в п в — прикрепен към -смит- е·ня-
вuв» соИпо Опн помпи реО п са прО“
даван заедно сос земтга, еетте оО-
рноотвал ; κpenocтгoπиαвo —
право на ионошапн— да разивзаг— с
пмогт, прудя п личността в— своите
селтыи,
крепостник (рус.) 1. Лпи·, з-крспас“
тенс ком занят— вт роед-л ; сроиос“
псн евнтвuв. 2. Рe—ниuoн·p■нво·шAиκ,
нрпноржонин ыа крспоств-я- ирав—.
крспостяичество {pуеι) 1. Феодален
строй е Русин до 1861 г., при к—Ипс
сеанвитЕ сн Опни почти Везир-нни
роОп в— всмовандeнвu--иoоeшмпн.
2 . Бoзгн·gп, доВсянни пи-ввао··· нт
крспостнин.
крес (нем. Kresse) Еаног-апшне paе■
пони·, соато са унатреВтна капо сн-
зтта; порвА,
кресчбндо, крешендо (ήτ. oιcsocтdo)
муз. О п-стоиегцо теuнвaвe, все нв-
еuлне.
кретен (рр. crétin- »гуша“") 1. мид.
Лице, Волно от пуша иди страдаше
ат eв·тoннзoм, 2. трен, езтBвтмoв,
нgнoт. пзвoд.
кретенизъм (рр. oιéTInIaмc) 1. мид·
Бαн·ет» нанто се примитива -т нсао’
р—звтшос1П нт иттовнаитяя жзсвя и
са придружава с н-тва и— туша, исде-
р-авипаст в— ро-.стн. иенхuмcенa нс-
дoвтзви1oет н енa0oтмнe. 2. прен.
Ол-бαт-МΠΕ, ндшотизон, урадс'“—·
кретон {pp. creTonnc) Плотна здрав—
ианумвт тъкан ет Оснлистна прежда ;
Tив'B·0тнa се за дрехи. ва драни’
ронен п аа напори вт мсОвни.
криза (пр, krisis „вeшeин·“T 1. Остра
нpеня·т. нpвнвы. рсшняспси момент,
2. мед, Рошите«·· монвит е хода и—
Област. З— Голина нвп'Εе·eнαет. в-'BT’
дннгонно ноложеиио ; бови-римно ;
икономическа криза — е е—-
нитаннспнАВсното стопанство иерно-
линвснп настъпващо състояние, ноепс
со характерн-пр- с рт-но лтоaлтнaнв
нн иввизвogетввтв, уввнимананЕ вт
0в-pа0o1пuттт, невпжантнЕ ва жиз¬
неното равнище в— трудещите еo„
вар-сян-но на стоковите зaи-еп» м-’
сови фалити на дробни п сродни нрсД“
приятни, ннрушяе-вв в— нрслияинтс
връвен п др.; и равитеастве нн
..1-. — из-строце ивнп'пчвеκв
положс···, е—сго волн л— наданото
вт прявняснспноео и смяв— нт нивис-
припе ; валутна криза — дон-
Оене разстройство в— валутното ИС“
ложонго вт отделна κaнп1aнпо1ИAвен-
сгряна или и— цидат— н—нттцт сиспо-
мт ва кяинтянн-нт.
кризис—срива,
срие (рр. ciic) техн.. Урод с ност за
вдитяце вя тежести и— манен нтссминн.
нриеВт (аипа, oιiokcT) ст, Английска
игра на попет, кояте св пгрнс с Оу’
хтасн.
криминйлен (нат, criminälls) 1, Пре¬
стъпен, тглтнoн. 2. КеВгс со отнася до
πBoегoнзΕ·нт,
нримнианВст (рр. crimlnalisTe от пят.)
Юрист, еоВпе о еπΕuп—ле1 но - у'“
лавин допа,
срини* - -зВсгнеа (ет лап.) Юридическа
науксн за методите п еpвдетн—тт зн
откривано нт првстъпнввинт—, за из¬
следвано иа вещсственито дока-ттвн-
ства и спадите нт npветoπнвшпн1a» зн
провеждано вт eκеиapтпвm р—вният
т нр, според нормпте вт ытказнтел-
ш—пв право.
криминолбг (н—п, crlMcn, iris m lôgos
„цтTca"T ^•^—«^1 ио κpuыmцαлα■
гни.
нринтнонОпил (ляп. oιlмen» inis .нрес-
тъилегнс" т гр. logos |Няукн") Нау-
на вя прсстъпленият— нате социално
иепЕИнс,
крин (гр. krlnon) Благоуханно uвa'a с
Осни пнп жълти uнaгенΕ ; пинии,
срам.
крИмка (от соВс.) Вид старя иушна
(но името и— и-оОретапЕЛн В Кроне-,
погрешно y иассв свор-вн с Крим¬
ската наВия),
кринолин (рр. crinoline) 1. Широка
ие31—, опъната ва нотанвт оОромн. 2.
мор. Приспособление и— ромон нораО
377
кристализирам
за прсди-ввныс от повредя нт серни“
ЛОГО,
криогОиен {гp. krÿos „студ“ m gcnos
.раждане“) КоИто са отнася към нис¬
ките ΠΕМΠOp—ТTpΠ,
криолйт (пр. krÿos „етуд·, .лед“ п
Kthos .камък·) Минорна, нойто са
среща рядно е прнрод—пт и са до¬
бив— ие т-сустн·· вамни ; употребява
са ирп иpoп-ведоπнo в— aнтмпниΒ»
в—дв— стонно п оняйн.
криоскбпия {πp. krÿos „студ“ m sko-
péô “Пнegaн“T Мотел аа оиродсннио
молекулното потно ва разтворени нв-
щсств— спора. продпзвнкаивтв от тих
пвннженне на почн—гт нт занрозаТ’
нетс в— р—-1воригсня.
криохидрИт {πp. krÿos .студ· п hÿdôr
.вoдт·) Мсханичсск— снсс ст дреОиш
кристалноя- над п шнноя ссн,
крип (типа, crcep) 1. геол. Свличаше ва
пластове, 2. Банва доф-рм—цпн вн
мсп—а ите пол еннлнпо ва 1ΕМнopa1T-
рага п други растери.
крИпта (пр. kiÿptc) L У древните гор-
ци п рпмнявп — иодзонсн вход сос
сводове, ш-сомои е сенат. 2. НодзС“
мош свел п κηληι, е кайте първите
християни панорше-нн своето В—ПО“
служение п иотрсОвтан своито морт-
еп. 3. Педзомв— църкв—, подземно,
4. П—дзонво помещение иод олтар вт
храм за н—зсва ва ноти. 5. Ползен-
вето иемощовио ва храна-намЕтнин
.Ан, Наесен· зя показвано в— стари
пкеши п други uopκoнцн πpcлмв'm;
нойто инат зшамЕШио вя изкуството.
криптогИмен (гр. kiyptôs „скрит“ и
gâmos “Oρ—н·T Т—Вш-Ор-нси (за р—С“
тошно),
криптогИми (от пр.) ТаВваОраАвп (рас“
тення без uнaгcвΕ)ι
криптогпмия (гр. kiyptôs .скрип" m
gâmos нОрте“) бот.. T-BbcO.—»··,
аниса на uвΕтαвa при р-спсинт,
криптогрИма (пр. kiypiôs „скрит“ и
gramna „бтκЕa“) I. Писмен Оснот аа
тайнаншс. 2, Написаното с ерннтО’
трамп,
криптогрИфия (пр, kryf iogiap hia) На¬
мин шт «исавв с тенен·н аняцн, m3“
всс'вн с—но ва вагнерси крот, т-Вно-
нис ; ср. шпрор,
κвннπαд·ивeеил {гp, kiyptôs яП—вн· π
депресия) Витлин— с дои— под мор’
скопа равинше и с водя, мисто ниво
м—жв да Воде над нсрсного равнища,
•тир. сзср-п- Байкал,
криптомерия (гр. krypTôs .скрит“ и
méros „нac'"T Огромно хвойново дор’
но, еосто нирво it Яивнин, a е СССР
сс сулгшшр- в сОнтстипс окопе ЧΕp■
не мора,
кринтОн (гр. kiyptôs „скрит“) Хими¬
чески влвнозπ, газ от пруинта в— хВ’
«ни, вине Кг, передай нонвр 36, нт,
тегло 83,8 ; става помои при 152,9° ;
отернт проз I898 п. от Р-н-сВ п Тра¬
верс ; намира со нов въздуха,
криптофйт (тр, kiypiôs .серия· m phy-
Tôn „растение") Растение, кает— при
суш— пнп спуд напълно нзмвзна, во
норовня· му вставая дъзВ-но в ион“
нтга и при Bлaгвнвит'нн условии от¬
ново ивр-ств-.
кристадИн (от гр.) pad. Дотост—рвл
приемник,
кристал (гр. krÿsTailos) 1. Твърдо не-
пввгронна 'тнв, мосто прозрачно,
ноето ина рорн— шт синсярнмен мно-
πoетe·циκ. 2. Виеocαн-иeетвeнα πве-
-ртино стосно, 3. Предмет от такова
O1oκнo, 4· прен. Прозрачност, чис¬
тота.
кристалвиолСт (от гр.) Баπpнннo ве¬
щество ат Ввтднсн-цв на вози— нов
внонвтев цент.
кристйлсн (пр, krysiaillnos) 1. От ершС’
т—н, свойствен нт ерист—н, 2. трен..
Ясон, мист, сис'тон, провряиеи, ОпС’
гор,
кристализИтор (от гр.) Уред за крис¬
тал· -яцня в- анннмвеκп съсдинснин,
кристализИция (к, ант, oιysTa111saT1o от
гр.) Процес ва возинее-ые п растсж
пт кристали нрн преминавано на вв-
агсство от гαaααOвaв·е наш пемно в
твърд— състояние, нанго и при раз¬
падаше нт твърди разтвори,
кристализирам (от гр. krystallos) 1.
ОВр-зуням кристали, подхвърлим ы-
нрцспялтвнцнл. 2, ДаОпвнм устойчива,
кр истали н
37»
постонни— форм—. 3. трин, ЗамръВ’
нам, ире^ро-ван,
кристалИш (от гр. krystalios) L Лето-
ендв-т- мнст нт оеого. 2“ Бem·е'нo»
еовго се ванирт в нешвннаивга част
вя ос—тс,
нвнег—яйт (от гр. krÿsialios) Б·m·етнв
с правилен ньпрсшсн строе* на ернс-
п—3, не Оса правили— выищи— форм—
нт кристал,
кристалйчески (гр, kiy.staillkôs) I.
Кристала·. 2. КоЙто ноже да срсс’
телп.внра. 3, От кристалп, подобен вн
нвиеπтн.
кристалогОния (гр, krÿsialios п génos
.иpoиваoд"T Пауна зя произхода вт
кристалнтв.
eвнетaзαгвap (гр. krystalios m grâplio
„инш—“) Υμοή, който со аннин-в- с
кристалите п нриспянвтртринян.
κвнеттлoτвΒpит (гр. krysta llographia)
Наука -- кристалита и -я гохинго
свОйствя,
крнсталоИд {гв. klÿaia1ios п éidos
.вид") Вещество, н-сг— носи- срнС“
гаапвнря п можа аа ирснминва в
разтворен нид проа ряспмгсава иди
животинска ципа (ост-рна порнни),
криста л олСгия (гр. krystalios m logos
.наука") Н-уся зя произход— п еoц■
ш—стят на ернст-ннтс,
кристалобптика {гв. krystalios п оп¬
тика) Дна от оигнеят-, който ряЗ“
гзежд— явленняя— при пронинавнно
ва сеопннн—т— проз нрисп-нигв.
κpитTp1Β» критериум {гв, krltérion
“Солл, .съдилище") Признак, воз
αе·вна вт нойто са нрави ивeu·янa,
оирвдЕненнв, нн еарнсяцкн ; морпнс.
крмтнк (гр. krlTîkôs .cucHnTcn") 1. Пи¬
сател, кеВто са занимае— с оцснсн и—
художествени, научни, лнгвв-1тpви и
други: произведснни, 2, Лига, коете
подхвърля и— оценен п р-зВ—р дей¬
ността ня няс-га.
крйтика ('., kiiilké) 1. Обсъждане,
разглеждано, проверка в— ноша, 2. Нт-
умна пв-нвpeа ва пстиин илн и—
вярност, 3. Оывиеа, разбор, оярелВ“
лтис достойнства п нод-сг-гоци, 4. Нс-
Вняг-нрптгва oцвцнa» noевAнтнв ва
ввдoе'-тouн ; нaп—днu» ивpниaцнe. 5.
Анализ, нзтонеунаие вя художествено
проповеданное, 6, Лнтepa'TpΕH вил,
който р-аглежд-, пьзхув- п процс“
•ват ху,п.ожев1НЕни нвoнзвeлв·ит. 7.
Статии, свит— в-aглeждα литературно
пн и X y двжвотнеье т! венвβcaΕииc.
нритинИр (от пр.) КвИто - фигнкува, Ве¬
да ин- нсоОхсн -мп 'се нв-н-ццн ; араб¬
ите. в. κΕ^лc··Bв'-ί:ьввегв· нрнтнк.
нв1тнн·-.ве'π- (от тр.) Склонност кон
нрнтнт.т. Оовиривцнина критика, сви¬
та отри»— псично·
нвнгнaув—м (от гр. krlnö) I, Полнтгтн
на сритцна, преценяван достойнства
и неаестагъцн нт gвй·-ет пни вт ху-
деж·е'ненα, нaумшo. литературно в
др, нронвввлвннв. 2. Посочвам Haao-
е'aгouн ; осъждам, укорявам,
сритнцИвом {гp. kriiikôs през фр. cri-
TicisMC) 1, Критическа огласяно сом
нета. 2. фил, Философско умение - на
Кяит, нянтнянств— пан нрнпнноск-
pнлвеopня. конто в в същност р-з*
нoв1д·вет вя идeаниетнAвенатт рил—“
сврин, невежо е стремежа сп да под¬
ложи на срнянна еπαеобнαе''- нт
μοβοηη вя ря-Опрянс ва вещата стн'-
де отричано ва nαвиaβaвнoеттт и—
оВантивнат— лаесгвппвзност.
критИчески^ критИчен (гр. kritikos)
1.	Гргсъш вт критика ннп ва сри-
пнн. 2. 1.-“·! рязО—р наш иp·ueня■
ваш nввнзвe:aeния, aвΒвеег и нр, 3,
СпосоОгц да криппсувт, проникват ет
сригицнаон ; остроумов, находчив.
4. Нелоеермне, скептичен.
критически (от гр. krisis) 1. КоИто се
ц-нирт е н—пожавна и— нрнзя, на
прсном. 2. Твърда псжък, много но¬
нан ; .01^103·^ oитеeн» сри-нсон.
крокёт (p.· croquet ет англ.) 1. Спорт¬
на игра, при ноято дорван· тонн· се
прЕк-ра-г првз -нОнгш е веният же¬
лезни ск—Вн пап тезевш вратички,
2.	Т-нси, муκиe'T. сквОн и колчета--
тази игра, 3. Игрище в— вен.
крокСти (рр. croquette) Ядено нов вид
на тонн· с рт-знАВ— ферна, иритоТ“
нсин ат κ-pт-pн» с-шнявян инн си¬
рене п полнр—вни, изпържени В IÖ“
pe щ— нтзнпша ; -Ошнв—ввио служат за

879
гарнитура вт понови и поржспн мес¬
ни п рнОви нлснат-ι
кронИ (рр. croquis) 1. Сенин, ы-ОроС’
ка. 2. Паяв в— местност. напряган
в-Оорз- и в общ· ннини Оса п·еπpт-
моиян, a само с нонин, 3. Семи— в—
н—шннн.
крокйрам1 (ет рр.) Закачан пене-та нт
нрвгннтнк- при игр— на κpеκот.
крокИрам2 (рр. croquer) Прави еκпua,
прави крони.
крокодИл (гр. klökOdéiIöa) Голямо всн“
••—водно ъяонуго ; покрито в с до¬
вела кожа с к-стенн плочки ; жнеса
в рани п застояли води вя поилите
страни, прекарва ноЕСчето вране вън
вадата п т—м сп в—ннр— ав-гαгα, мн-
кар ма осеви риО— нас жнеотни, ит·“
вн п др.
крокодилски (от пр.) L От крокоднн.
2.	прин. Престорен, лниeм·вeн (зн
сълзи, иоважо спарва една легена—
нроноднаот р—вва сола· само когато
унищожаван жергннгв сп).
крокоИт Iip, krôkos „»ергена Вся") Чер“
вана oноввн— руда,
нpOcте (гр. krôkos нрав пят.) 1, Расте"
вне ш-ррац. 2. Жслозон окис нов
внд в— п-рах, който се тиαтв·бяβт
прн пазпр—нс на мвтaни. стъкла п
скон—цониш н—моиш.
крблик (псас. kiôilk .кранче") 1. Мна-
но животно от рода ва гризаните.
2.	Кожа от това жн-опне.
кром (от пр, chroma .цвят") Д-Оре
обраО-ТЕша телешка ножа аа αбтщa.
кромагьбнска рИса (βτ соВс,) ИвиеЗ“
•ала ряст, предшественик в— Велят—
^0 нмето нт π·moвaтa Крвм-цъов
нов Франция, кодсго сн нанеренп —С“
патоц· вт нея),
кромИд (от гр. kromyon) Чсрвеп лук.
крон {нвм. Kion) L Жолт- Вея от —НО“
нЕцяг— сса и— хран-ват— снсслина.
2.	Търговско назв-нне на жълта,
зозЕиа и Еиолетсет 0—л, З,=есрог-
плас.
крбна (нсн. Krone) П-рнина единни— в
родин— ·Евеn·Βеκп страни; авсрнес“
на, еκaнaнκaвеkт (норвежка, шеелсн—
и дтгеea)» мох-слав-шс— п др,
кротИлии
нрОнворк (вен. Kronwerk) Воншио тκ-
репнвиив на cpeи-ет.
крбнглас (нем. Krongias) 0^^—«!!)
стъкло за —птниссни уреди, онсетрш’
чески крушен m др.
крондйр (игр. krontéil) 1. Манок сод
ат р-снн пни ннпо; пассе—. 2. ЛЕДенн
“.цоунни от стрих-; аалунна,
κвбоив11ц (всн, Kronprinz) Титла в—
ивветαлниaелoдииκт и— Гсрнтннт до
П9П8 г, п е Опаша Австро-Унгария.
нвOπuивeул (иео. Knonzlrkcl) 1. Пер’
гсз ап '(cp'iaue нн нанки окръжности.
2. Пергел с аото-Вря-пн н-нигп- нт-
въи тан н-въярс срнст аа измервано
на нь.трмпгВп на· вышин· geαоо·ви,
крбн.кяйл {иом, KronsielT) Конзола,
нαдиαваa.
Крос (титл, Το cross .минне—н през“)
1. en. I ЬдВлгвяпв или оъсгезаннв с ирв·
в—зин средств- {-βгαовB^ня1, моте·
цнелвгн и др.) то neca Ваз спотнан-
ын нояншн с прсодолин-нс пт вегeе-
тненн прситяствни. 2. Удар при Оонс,
н-татв росята пн сднинт О-ссьор
cвoе'oеeα ръкатп и— другия, 3. техн..
Табло в пелеф-иннгв станцнн, на
е-спо ставя саърввяиото и— сг—пциов-
внтс уроди ва абонатм-тв с пниннтс
в— аОон—типс от воишп—г— нрежз.
кросфриид иг (—··«, cross brcedl ng) Кръс¬
тосване В— ИНДИВИДИ ОП ртаНИАВН
породи.
крбсинг (—шел. crossing .кръстосване")
1.	тихн. Ьи. всцтнавннонна иистта—-
цнн е шαатα. аа дн сс нвОвтив сносение
нт мнсянн ввтзaта с наннст, 2· сп.
Грешен прев врано вт т—лОнтеапс,
котата еднг от тм-ег·нπ·тe с попрС’
мин случаено инн нарочно нт сват
противник, с—гс в ивеетeьл потя ну
ва рт-стотино, ио-малко от лопустП“
мото.
кроскънтри (англ. oroaa·oouтiιy) сп*
Надбягвана по сстсствеит местност
Оса снс,ш1-л(1И пъшнят,
нввтΒн (тр. krötalöT „дрънкало“) зоол.,
Гъвожиa змия, голяна m силно ст¬
ранна.
кротйлии (гр. crotalia) Украшения зт
ушн, свито дрънкат при движснно вт
па—нятя.

крбул
крбул (тшта, crawl) сп. Н—мпи ва Вор-
зо изувано по сврем п нт гроб.
κpтв-Βpе (Орав.) Бр—зизсна менепн-
влицпца.
крумциркул (вен, Krumnzirkel) Урод -
наго пергел аа изнервяне деВелица
ва πρвдм·тп. вътрешните пн ря-’
мери п др.
круп (ангн. croup) мед, Възпаление в—
лиπaвиuaтa ва гръкляна; дирпернИго
вознянеино в— горного пнп на някой
друг оргтн.
Kpÿnew {pуе.) 1. Едър, αгpαоeн» много
топим, 2. Който притежава гонсмп
Оат—пспет, 3, трен, Г—нин но зн—“
ABHUB,
крупие (рр. croupier) Лице, еосто сле¬
ди ва играят е вграден дoн. ил—щт
пом—аВпгв п прибира аагубнте на иг¬
раните.
крупбн (рр. стоироп) Н—й-добр—т— част
от αеp-Boгвиа говежда ножа.
κριό.Μβρ (ивм, KiüMMcr) Внд Врав— за
рнадр—Втваив нт п-ината m паноревл’
вана в— плевените,
срюшОе (.фр, oruohon .сгемнимн—")
Смес на Вино вино с рон плп невян',
полиране· с иресвн плодове.
Ксантйпа (гр. Xantipe) 1. Съпругата
ва Coκp-π. изностин капо вля жена,
2. прен, Зла жана, лоша жсна,
κе—·гΒn- {Пp, xanihôs .жълт“) Багрил¬
но вещества, носпе ce н—мнвa в ури¬
ната.
ссавтВисин {гp. xanthôs „жълт“ и
ôpsis „гледане") Вижа-ве в— предме¬
тите е жълт цент е резултат вт ни¬
кои Оснастт.
нсавторВа ι гр. xanihôs „жълт“ п phyi-
ion .лист“) Жолт растителен ппп’
новщ нт коИто ce дължи пожолгянТ’
всяо и— пистата ирвз ссснта,
ксендз (ноас. ksladz) Попски еттонп“
чвеeu сВЕтецин.
ксбнии {гp. xénia) L Подаръци, нойто
донакинот y старите гърци п римля¬
ни л—вна нт свонта пости, осоВсне прп
п-шавня. 2. Кратки стихотворенин вън
р—рна на винтр—нн наш арарнамп
{pныенилт поен Мapuuaн пръв н-ре’
кон така свонта впипранп).
380
.ксения (пр. xénios „чужд“) Изменение
на рврмата. ацнвттеането, нз—Ото в—
н—Аоспаяпа в— сонен—т— п пнодоевтв е
резултат вт оплождането с нp—шeu
от друг сорт наш вид,
нев·oнвйтия ('.· xénos »чужд· п krâ-
Tos „власт“) Управление в— чужденци,
неeнαл·κенk- (гр, xénos „чужд“ и
lexikâ „думт“) 1. езиков, Чуждите
думи е одни овне. 2. Отдан ст οβη-
καв·-ннeтc» е—Вто ce ванннтвт с иву’
Ааванепа ва нуждитв дуни в одни
овне.
нсенолВт {πp. xénos „чужд“ m lithos
.нанос“) Част е скал- ст друг со-
ст-в,
ксенологИзъм {гp. xenologlsMôs) Чуж¬
ан лун—, нуждиц—,
ссономВи (гр. xénos »нужд0 и mania
.лудост“) Чуждои-клониин ; μοβοη,
соИпв в cipac'iHo продав на чуждого;
ср. кСОВ-р—0.
ссоиомИнил (тр. xénos „чужд“ п mania
„лудост“) Чужл—ивеноистео, норя’
-умно нранавывнис ирод еспАН— чуж¬
до ; ср. κовшвpв0пн.
НСЕНОн (ОТ тр. xénos „ЧужД“) ХпМПАВ’
сен cнoыteв;“, атмосфсрси пав ст пру’
нат- п a хспни, амак Ха, поредев ВО’
нер 54. ат, 'eτло 131,3.
нев·oфйннн {τв. х înos „нужд* m phi’
léo »обимтм“) ООнм ком чужденци m
ном чуждото.
нсен-рёб ('., xénos „чужд“ п phôbos
„ страх“) Лниe, новяо мр—зн мTждe·■
цитЕ п всичко чуждестранно.
нев·op0бuн {τp. xénos „нужд* п phö-
bos - .страх“) Страх ст “спано чуждо
п снравт ном чужденците.
невв-ент (от гр. xêrôs асух“) Бонес',
при която квсттн вс р—ств.
ксерогрйф ('.· xerôs eетх“ m graphö
впиша“ i I. Апарат аа рт-нножав—ие
ва на—в—нв, еκпцп. почапав такст п
др. 2, Лнue, каете работи шт танов
-нар-т.
ссврогрИрин ('.· xeiôs .етх“ и grâphô
впиша“) ОносСо вт сухо р—зныожя“
в—ве нт иЕртсжн, сницп, печаташ текст
и ар. сос спсци-нсн тияр-т и хими-
маски прЕИ-ряти,
ксероморфйзъм (гр. xèrôs всух· и
381
morphé »рорна") Издръжливост на
растенията нрн суша,
ксерофИ^я {гp. xörophagla) 1. Хран¬
ещ сухи прадукпн. 2. рил., Постои дои,
през нойто ce ндат неготнвин и сухи
хр—цш,
eе·ввpйπ ('., xCrôs „сух“ m phyiön
„Baетeннe“T Растение ет пустинни
пнп Вавв—анш обл-стт.
ксерофбрм ('.. xciôs „сух“ и «яп.
foi тт г) Соваииввив вя Висмут с брон
нов вид на жълт прах ; уиогреОин—
ce наго лeκ-pегeв aa изпсреи— и
ртин,
ксилема (ет гр. xylon „.0.“—") Дор-
носна част нт гъсти е растения, но
коттв ннш-на сокът от корона сом
листят—.
.сипна“· (от тр.) T·м·αег» πвлтAaβaцa
ся възстановин-лето ц— някои нпгрс-
сывацвоинн с жонтво п олово е οηπ-
сев разтвор ; употребява ce при нрс-
н-нодсгнв на нaнте'нe ,п Открили· не-
щас'“—,
KCŒTorpéçb {гp, xylon „дърво “ и g*a-
ph*ö .пЦщз“) Гр—еьор нт дърво,
ксиз—трарпн ('., xylon „дърво“ п
grâpho -гппша“) I. Гравираше в— дор’
не ; дoвнoвев'б-. 2. Гравюра нт дърво.
3.	Отпечатък от паства гравюра,
ксилбл (гр. xylon „дърво“ п «тя. oleum
„масло") Нр-и-водва вн Oeнвoлт. кое¬
то има ширене приложение е про¬
мишлеността п технин-т-,
ксилолйт (гр. xylon „дорв-“ m ilthos
»н-мък") Строителен мтпври—н, вapи■
ч—в еше .дървесен κaоъκ“„ изготвен
от дървени грицн П Н-ГНеВПЕН ип-
мавт вое вил в— ипомеи ; служи зя
направа вя безшевни подови цaетнл■
си, стопяла в— стонОи п др,
ксиломУгър (тр. xylon „дърво“ и mét“
гои „шяp■κa"T Урсд зя изнервяше ку¬
бическото съдържание в— дървесна
нас-,
ксилофИг (гр. xylophâgos) зоси. Внд
штевκoме. коего жнасе е лора— и
разяжда дървсси-я— маса,
ссилорВ· ('., xylon „д-орно" и phonô
„звук") Му-иназвн нп^ар^могп от
радиц— дървени Олоечвта, ривноло-
жсовп вов рорнт вт тpαπeu. Таиовсто
ку зСн
се пвлуманат »ров удари върху блок“
мотята с два дървен· пни костови-
н-нкн.
няйтор {гp. kiétor) I. Лнцв, кевте В-
иoетpoнлo хран наш в иол-рино суми
п воданжинн имот· в- хр—м. 2. Цър¬
ковен внст-иген.
куб (гр. kybos, пат, cubus) 1, нштн.
Швегcеπеиннн, пипе с шсст нвядрнТ“
hii в р-евн стени, 2. Мирен ва oBcы»
котто в ртент и— eуOимеени метор.
3.	мат. Троп- стопен в— алые число
(5χ5χ5). 4. Съд зя ласяннацни и
нpов—вянaце в- гвивостн.
кубатура (е, пят. cubatüra ст гр.)
1.	Числото на кубическите единици в
дядспе тип— нпн понощанна ; кубт“
месно содорж-гна нт пипе, 2. гиом.
Изчислявано оОснн на тяло,
кубе (тур, kiibbc от нр.) О-а, купон,
кубизъм (ог гр.) Упадочно нтпрявна-
инс в изо-'>развптслнето изкуство, носго-
нвобр-зтна нpegовгн'Ε» р-вложсш·
вн шае-нроспн твонвтрнчни рпгуря
(eу0oeв. козВа, и,иpaонgп п лρ.). без
да со ситв“— новинят— ирнаннт в—
•зоВра-нв^-ннп в ирсанвтн.
кубйк ==kтOнмееκн напор,
нуВИиессн (гр. kublkês) I. Който се
отнася сом нуО. 2. който имн форна-
ня нуё ; е y 0 п » в с н a н л р н a —
мярка зя сОсн ; н y 0 и ι с с н п н в¬
тор — обсн от куО сос ci раци ваны
мотор.
κтB-м—ннт {τp. kyhos »анр“ m Mania-
»лудост“) ГюмнЕ-пси— страст към хт-
з-ртин игри,
eTбвнe (хол, kncbriig) Жилищно по·
мЕЩЕнго в. кораб ва есни-жя, когтто··
няма каюти.
κтнHв' (рр, cou vcil) Прибор ат лдоне -
ЗЯ СДНН Ч-ВОН при Вявсот.
нувОрт— (рр, couverte) Горната повърх¬
ност na кораб, огернтс ннсто зн p--■ -
ходсн ; нануВ·—,
eTн·B'πBвт (рр, couverture) Покривна.;
ва ястяо, пяВ’МЕсео плотов—.
eтньбвa {фp. couveuse) Урсд, който·
поддържа равиомерн— поиннн- ирп
очгзсжланЕ ва ирежаееренввно рО’
деян дсит.
^βΟη (фр. cousin) Бр—еовАВд.

кузина
кузИна (фр, cousine) Брагвнчедк-.
сувум {гуp. kuzutn) Галево оВроще’
ина — ,ατь>нu· ное·,
кУкла {цΕм, Kücken „детенце*) I. Дея-
сен игранет выв внд вя менеше- фи-
гурт. 2, Фигура ва менве или жи-
βοίηο в суслен тe-'oв, 3. прен, Ча¬
нсе, квйте сляно нзнолвтан нужда
в—зн п служн вя нужди интереси ;
фигурант, нярпошагна.
Ку-клукс-клан (явен.	ku-kiux’klan)
ТяВна ТЕрористиния орг-виз—цнт в
САШ., рнвавсир-на от pвaκ'uнец·aπ-
буржоазни, конто прсснслея пр-тре“
сиенита хорт, ветрите и др. наред“
•осанн групп. а-ыннтва со с гр-Важ'·,
убийства ы pαвBoΒвнмвеπeo.
кTCTBTaвιнe (ст тур. kokoroz „царо’
вила“) ХанО от царевично Врашно,
u—pввичцuн.
згг^ла (тур. kule от ар.) L Виссн— и
тясна ня.ноица сграда {epъглα. чст-
върпшп— ПНП шССТОЪГЪЛН—) КО.М нр·’
паства стена пни е-аîαе'αя'oлнa. с
даВсли спои· п с тссни отвор· (Оой-
внин) зя отВравя п ваОлюНЕПнв. 2.
Οетвoнopаa ириспр—Всн или нялсгроВ’
нн ва сградт. 3. Сттрнвш— ттсин и
висок- постройка за —прсдслснт цен
(чaеoβвπκoea» камОанарнВна п др,)·
4.	Тясна и висока построен— ва ар’
аuтвcтуpнo въздействие инн вн сто’
иннсси п други цопн (нслссн-Одитс«“
вн, твзеннаноннт п п, и.) ; въз д y ш-
в п н y н п — напапонинми начти,
фантавни.
кузйж (Ι., coulage .н-лннане—) Е Приз¬
навана ватуВ- от разливането или
продавано в— точност·. 2. прен. Но’
производитслин в-туВа на ыaтвpн-нн»
сродства и труд, ватуОт от равточн“
телство.
сунИс {pуе,T Богат солни··, еойпо нв-
иαлзтea нужд труд, .Кулаците, т. в.
богатите ссзншн, наета онспл-ятират
нужд труд, капо иясмят paёoтвнuu
ннп д-нат парн под лихва“ (Лоции).
кулйнтен (фр. coulant) Сговореш, огo-
всрмин, вгсгопмпв.
кулйнтност (от фр.) еπеeoвчннoеπ, ет-
е'ыnчнeoет.
382
Kÿjicc:T ('тp. kula) Сос онвглopъжgнн
косъм.
кули (п·.,) Нос—ч, нова» на нона пни
АарнортВотвин в Ивлин, Япония и
други н-точни стран·,
нтлннйвeн (ηττ, culinarius) Готварски,
кухненски,
κтHнгTвня (пат, culinaria) Куавцарц—
изкуство, готв-рст-ва, изкуство вя
тотпсие п нритоянтис и— тсп:т.
нулйс— (фар. coulisse) L Стр-гнива ас-
κoρтuин зя стона от нарисувано
инати— плп друга мппсрет, —понят¬
на дървена р-мня ; зн а н y а нс н-
тс — ив пред публиката ; птИвс.
2.	техн. Мншншпв част с прсров,
е коВт— сс ненжи ино-туг, коВто н
задвижен,
нулннмauнOno· (от зтт, culiuen .връх")
1.	Висш, двсггпн—з нзИ-внсссн πoч■
нн, 2, Който сс отнася де кулмивя-
цин; н y а н п в a ц п е и в a το ч е a —
връхна ιοακη, последен преден,
кулмияйция (пат, culnrinaiio) 1. иет-р,
Преминаване в— нсбеси— снстин—
през херрннннва на дялано ннсто,
2.	прен, Момент вт най-понянв
наирожегне, н-В-висве— п—нса в
р-вест на нашо,
нунмицИр—н (οτ пят, culmino) I. Пре¬
минаван иров норипв—н— (за звезда).
2.	Достиган иай’Тсням- стспен, ынВ“
висок— точен ва развитис,
кулоари (фр, couloir) Широки сорш·
дopн. широко млсто нежду стаи в
веществена постройка (•-.—.ηο со-
Оранно, театър и др.).
нузОн (от соВс,) Единица ва измерва¬
не в- eлeκгpнмcеcи тон, ранна па
влeeгвиAветнoгo, к—епс се пронясн аа
сдг— е·нтвaт от тон сос сил— слив
аннер (нс името в— pвeнеκ1я фпзигс
^30·).
култ (ηττ. ou1tua) 1. Ренигнозна по-
чпт, сОор вя ноаптеп, ванлннання,
вывши· дЕйсгвил п ар, ; служено на
божество. 2. прен. Οбαжaнaнe» ире-
'—31^ noчит» ирсклаввнне.
култивИтор (н. л-т. cultivator) 1, Лице,
с-сгв огпнежда в·мeлoнеκи р-сго-
вня, 2, прен, Плуг, 3, ОсвВснв ве-
меделсно оръдие аа ра-дроВин-вс ва

38Ο
ира-раинт— иси-на п -а οπ rpaiu-raue
•а нарош*;. к—мгони н in. ; вя сн—нв’
внсс вн н-ссен, за нaнαвеβι·н-г· и—
плавали, вя иeaаpπв“-ге на посени
С 'Ср, ВТ пр—Н-рВ-НЕ ·— НОЛ1ЛЩН
бразди и ар.
н y« т п в&цин (л-г, с u ' H vat I ο) 1. (шщ \ ι -
Ъвпа—НЕ, развъжда··, огтлсж.п—вс и—
зансдсзссн р—сгсцшп, 2, ОВряВатвнис
с сул-тевагвр (3·).
тупгнвертм (от пея. cultivo) L СУвн-
Ооти—н, ат'зо.жд?м, рн.вножлн’.(, 2. Раз,
Е--иван, поошркенн, вознит—нтн, ирт-
нл еултугоп,
култура {н;'!. cultUra от colo »сбра-
0αтeaо"T I. Coнeуннeег от н—герг-л-
иипе п дух-вянта ценности, совая-
дови от чвтeчеетe.oтo в нотве—г—
•сторн-насно рнанигне — постижо“
винт- в сОл-спт- и— 'техника·'-, ноз-
питанното, строителството, сОшест-
вапил строй, е0вa-внτннвтo, нaтκата
и •вкуста-гт. 2. Сыстстцпого на οό-
mвегне·нл, етентиеκил п умствения
живот в влия ини друга ·и-аa. 3, Οτε-
нов на развитие, нпсо-·,— стона· ·—
ра-нигив ; уеoньвшe·егeтнαи·, 4, ОВ-
рн-апн—ив, отглеждане па растения.
5.	Р-стонго, опппсднпс от моноен,
6.	Лабораторно отглеждано и— Вае“
горни,
cтзπÿвВттg (ив‘М. Kulturbund) Съю¬
за донанрапнмсск— вВи-нлонно в—
Горм-нин — оОсдвввинЕ и— ир-гре’
спен—тн иомсен интслигенция в ГДР,
соватасц— е Бораны през 1Ô45 п,
с ивл да възроди истински и-шиси-З’
•ага иснснн култура и за В—рВа
с рн шистс-гт плеснатия,
културен (ся н—п. cultUra) П. ОВраво-
оав, npαенвгви» воапнган,	умсн.
2.	Който се отнася сън eтнπтв ' та.
3.	ООр—Оопвтп, отглежда· (з- ι распо-
инв). 4. Вознцнитн нарани р.ъюпатп
на мвеен, иранвяви поради ..•(^отягн
в- човсе (културен сно“ и— наме-га),
cтлгУвнaоnp (вон, KultuikaMpi .Вир’
В- за култура“) Бар\з ·— ι:ρ;ικ:. гсн“
сгното ви ßiicjMap:; (:; I - ср'-uuiHH проз
79’ГВ Т—ЛВИН на X'.X и.) с к-толичв-
еκтг- църква, конто са в мвсння в
пюннтисатт, шяроечпаго образованна
купИж
и ар, Нв-късно Бисмарк со соозин
с нов в- Горбоа пропин с-цнтл·-:»!—,
κулттв'вегoв (вам, Kulturträger) I- Ho¬
ch ie.i на κтлгтp-. 2. ирон' Ннпсрна-
лиег■взκnвгαгел, еейто нореВнт други
iiiip:),;;; нс·.· иве^aл(в·aт насаждаше вя
ку i“:; yp,.i,
Kyjii.op (фр, couleur от a-', colo*)
ί. I - вят, Mu’pa, 2, Препечеш— захар,
κ.:;·;:'·4·,Ί. 3, |3^^лушчаг - - рирн—каф яв
ври-:у;<т —г ироиемвиа захар, евй'0
o.Ίy;κ(i ат (•цвстте—нс и— сснсун—тнввш
llpWiyiiTlI,
пума-iи:π (ф»р. con^iu. *1 те) Ба-г—в-нно
нет не-“.-τι-е	с широко прнл—жснгв
в •-рр.ю.и’рнй·:)·- е п сапунсн-ри-го
προ: з:;o;ιol·в<(, в сладкарството в при
ппвопзрпсн·) произволсте),
κÿоне (пня,) Хранително н^САгпоенсвао
инти· от соВпзсшсо на - мо.
κT^улTц·т (лая, cuмuiuι;:ι) L Труи—“
•0, натрупван·, етpтнeαиΕ в— олио
място. - 2· мед. Усрзаанс леесявиЕте
и— несярсява пан сянсии върху oвгa■
вивм;- нрав повторно упа-треВн“-«·.,
ковте ножа ля нов- взе п ас лоши
последствил при о-хасанн случаи,
3.	техн, еосро^л—пон-в-гв синят— в—
взрив сом вnρвgeле·α посссн,
куна (тр, eikör) Исоша.
κУ·gувa (тур. kundtira от тр.) Прубт
KO)KtHa βΟ^βητ: ; мн. ч. обуща,
Kÿi·-:".;.^^.- - (нсн.	Kuusika^uiinei)
1.	СОнрея ог рядкости, 2, Понс ше¬
вно aa aiiK.'iHa. сОнрет,
Ky-HCTinwii (псм,	Ki^inststück) Ловен
игр—, фенус,
нтαннш â !1Г	roiy м нндэн .
куит (рр, coupe) I. /(ъно—ст нолунын-
Оссчя и-и:.-т,1. 2’. Ч-ип С широко
тор|ю н nein - таг.: - я ; Воснз, и-тнр,
3, Ci ъгзсн гни iiotuuc.'iaHOB съд -а
поднтс те un сзт/ι,α, 4^ Внсен и сноп
зу;н-<;- ·κ И , --|.;т ВЪВ ВНД HT ВТВН, КОВТС
са д;ип г-п:) нагрял- на ивОсантспи
в ;- π. •тел, - впи п е'0peвнввнцнв, 5. Кар¬
та -- игра сос сърцевидни чЕрнени
знаци.
суиВж (рр. coupage) 1, Снссвнна и—
висодно вил— “··— зя получавано ва
иO’XTё>аeв нанеств— или в— вон вид·
2.	Снссвнна ва различни намества

купала
п сортово хранителни нρoдтκги ат
получаваше вн тнноен продукти.
купИат (сн.) Лроа1юслянииснн празник
в мост вя слънцето П ОТОЦИ, н—Иго
совпнднтн с пр-зинса на Йоты Кръ¬
стител (Еньовден) праз юни,
хупС (рр. coupé) 1, Опаенио помашв-
нне за ци.соанО потници нов ватов,
2. ост. З-срнга нтκе--нт кона за
двама души, 3· З-срнт мннон гтьпнт-
Авсен автомобил; нее- еонн.
«ÿneji {pте,) църк, Пенлн съд зт сро-
щ-а-вс,
купелИция (рр. coupellation) Нампв на
оинсте-шв в— -аят— п сребро »раз
нагрлванв е нане«,
Купидбн (ант, cupîdo »стрнст") 1. мит.
Бог н-зоВ-нг- тpи^OJ3тннπ·. 2. трен..
Красне маядвж.
хупИрам (Ι.. couper) Сноснян рав¬
нинни ниш— ва нαнтчaнa·Ε нт нО’ЛО-
Оро с—мсстао,
KynJiéT (рр. couplet) литир. I. Някол¬
ко стиха е пасеш паи етнаcтeepввнв»
еситв αBpaзтβ<aт завършен- тяпает;
еπвopa. 2, мн, ч, Сатирични несвп
сос злабадцееЕН х-растср, квит— св
пвиозвне-т в— астрала или цирк,
куплстИст (от фр.) К-йто соминина и
нвиыннтеа купнетп.
куплйрам (рр. coupler) техн, Сворз-
в-м» сованынв—м нввленаагори, Оа-
тар··, gнцанeмaщнци. тоианныи еле“
нантн п др, штВ-чсст— и— дн—Вен,
купол, купола (пт. cupola) 1. Сводов—
нoнегвтeuuт нов р—рн— ыя нoлтеpB“
ря, 2. Свел, вытрсш·-'- мнст ва иo■
ауерого« нокрин. 3. Куба, ноишват—
мнст вт ивлунры -ОН нокрин.
яупбн (фр. coupon) L Част от облита“
^η, аеиит и ивавённ. с—тг— со от“
ртзат, в- да са иопуми срсщу вал
анх“- или доход, надлежно втВслЛ“
--ви, Огризон от нвoaαeαлетβΕЦT
карт— ва нелуАан-нв ыт известни про¬
дукт·, стоки п др,
купрйт (от аап. oüpιuм .мвg"T Твърдо
богатя с нал чернова руд-, к—лто съ¬
държа до 89% мод.
кутфсрмсрнтόл (от лая.) Прентряг за
ш-пряша-нв еpemт врсдитслш п Оо-
нести но paе'выннтa.
384
купфернИксл {ввм, Kupfernlkel) Б-гя-
тт впеенова рула, конто съдържа и
арсенин,
купгбра {pp. coupure) L Нарезсн·
2· Соср-щание вя текст шап нале¬
лия, 3. Ка—снрнеяцнн ва нари или
ценни книжа според цонмнaнвата ин
стойност. 4. Отделна оВлигтцнн ся
вани заен.
курабИя {ттp. kurabiye от тр.) Пснев-
сзядка от бpaшнα. яйца п --aнp,
курйж (рр. courage) Cовнoет.
курйнта (фр. courante) Старинен френ¬
ски т—вц.
курйнтен (от фр. courant) В лeuжΕ■
вив, 'eκтщ,
курИнти (от фр, courant „който гена·,
„текущ") 1, Спарнини ч-с-винци ие
купи п стенн, 2. Ронвин·’·’· вестник
проа XVII в. е Русин, кейто солор’
жал проводи ш н-енемвнил от нужда-
странни воспшнцн наокляди ва руски
ивegеттвнтeнн ирн чуждите да-рове
ва -еβ·gвмяeaвe в— цари п неганиго
ирнОнижеци,
κTB-вΒц» ffypâpe {aы. kurare огнн-
лнни,) Селы— отравя от инсои троиш’
»осен pтетeння, солта св тнαπpeOлнα·
нт -а вама-еане в— отрови· страни ;
сопя ина мвgнцныеκe иризожвннв.
куратИвсн (лат. curatïvus) Лечебен,
лосоннт.
курИтор (ант. curator) I, Който се гри¬
жи за нещо ; оненун, иоиомитен.
2. Студеня-недне, който следи Ввасст-
тт ва итцнент в Оолвицт.
куратбриум (лят. curatoilun) ЛемаОв-
вяввдвшнв сос еncuнтлнн вяд—чн.
курОИн (пур, kurban от ар.) I. Обр-вД’
вн гощавка сос вясатвв аобнив ва
правник ; оВрон, 2. Животно, в-ннаш-
за т-к-аа гощавка, 3. Мвхянадянснн.
празник на	жсртв-ирги-шеипсте.
4.	прен. Жертва, еОикв. всеивна,
курббт (рр. courbette) I. en, Окон на
езднтец нов с нсдвнтн пролы· крант.
2. Вид снос при αkвoбaтнκaπa. 3. -трио,-
Kαпpнв. спраина п-сгонк—·
курвомётър (3-1. curvus „срие“ п пр.
métron .няpκ-βT Уред за изнервяше·

?85
лонхонтга ва крива анинн но карта
ил; - ΠΛ dl.
курдИсвам ÎC7 гур, kurnak) Нттаясн-
нaм. иятыемлнян, нcеттннм ; навивам
(за мтссвыпе),
нувнâнΕH (лят, oülïâlls) К—Ито сс ет-
инсн сом сурня ; рорм-нев ; н y р и a н-
г— система — ивОнратолна еие-
тЕм- но курни.
куртИнин (н—т, curlâila) Дворцова втн“
ΚΟΠΗ,
курибр (рр. courrier), 1. Служащ в
учреждение, н—Ито ртантст долови
книжн, 2. Лица, н-опо нроинси пощя
от олио място в— друг— ; пощальон.
3.	Длъжностно ΛHUΕ, новто са напра¬
ща сос оивииaннн нарочен,
курибз (ант. curiosus) I. ЗнВнвов, сна-
шeн» аюОоинтвн еятчaΒ. пропашсся-
ннв наш аОспоттазсгвв. 2. Рядък,
странен, зяВ—вЕШ прслмвт. 3· ЛоВв-
интеπнc» ваОае-, развлЕчениа.
курибзсн (от ант.) ЗаО-нвв, нюОеии-
тов, снащат чудноват,
KypHH (н—т. cuila) 1. Едно от 30“Тв
nαg·нeцнл» в— квего са р-ваелна
римският н-вαа. авссг- част вя трн-
Оа. 2, Зляшнегв, в което зассданал
сенаторът в драении Рнн. 3. Пронни-
^τλεβ совят в Римската нмncpнл»
»•НПО ЧЛЕНОВЕ со и-рнч-нн курнани
инн cтвнo·н ; прсдссн сонет, 4. Co-
вся п сод при сеньора от васалите
проз евeлцнтв венова, 5. Н-искнип
двор, вснАНнтс учреждения ирн итН“
ссни авар. 6. Група от нвбнвaтeлн,
раздоле·· си-рол нмвгветс ин со-
ствинне, вниттне п пр, в втс—н бур¬
жоазни ивОпрятезви систами за всн’
турнатие на по-аосва победа в нвОО-
рнтв.
куркбИ (рун, curca) Пулс, мпенpвe»
рит,
курна (тур. kurna от яр.) Мазно евр·“
то под мсшма в Отви, от н—его са
преВе вод— ва мноно.
курорт (нем. Kurort) 1. Местност с
природни авивВыи средств— (сзннтт,
нннвртлци вод· и др,), ‘2, Местност за
огн-рн п нoвегaцαeт“aцe вн сини,
3.	прин,, Помнена, огнора от ртОотн
извън оeетвжнт·летeαтв.
25 Речник на чуждите думи ιι българския сзик
куртиёр
курортолбгия (курорт и гр. lôgos
„н-ус·—»·) Дял от мegнuн·атa, ноВте
н-снеава неноВните камсств— ва ну-
р—рпипяе -ностя,
нтpαв'oгeвeинн {ввы. Kurort п Тр.
tliciapéia) Курортно лвиениЕ.
курс’ (лат. cursus) 1. Посока на дннжс-
внс па кор-0, самолет п др, 2. Н—-
сос— на иолитнАесс— пан друга дей¬
ност, 3. Едно иoπтн-цe вя ирвнозвс
(•р^‘аствс между лента крайни цунет-.
курс- (пат, cursus) 1. Цялостно положе¬
ние на ивиссти.- наука ; постни, тмeб-
ник. 2. Врано зя внеоришв·· об“
унЕипс не д-деня в-усн. 3. Студент-нте
или слушателите ап сана 'одни— но
еана енецн-ниαет. 4. Обучение наш
слсдванс (прслнншо сос съкратен
срок), 5. банк. I kciaara, не сонтс
в -ирсдЕЛЕп дои со иредтнат ИЛИ kT-
итe-г ва В-рсяга ценин cинжт. п—“
рнчвн ввацн п дpтιш,
κтвеΒнт («—', ouraana. auils) 1. Който
спадат военно уннлнщо или курс за
нолгопанка ва конавло*· наш друг со-
ст-а. 2, Слушател, койго спадна ни¬
коВ курс.
курсйв (л—т, ootιrsïvua „Върл", „сеоро-
инсен“) 1. Н—зстат nомaтapеκн шрифт,
ксйпв припни- в— росецисан, 2. На¬
печатани думи п порази с гв‘вн
букви.
курсйрам (от лят, curso „тнчтм настм-
вяяа.н") Извърш-тан! родени· иь'тβα“
ини между спрсмавнавн помен не о·“
реденен маршрут,
курсогрйф (лат. cursus и тр, giâpliô
.пиша") Урал зя явпенятниво вягнс-
вянс на зонт- курсонсте; на свряО
мраз рсгистрираие' иена-аннята и—
Н—НН—СН и ouopöюн1epa.
курсОрсп (лят, cuisoi ins „бързо мина¬
ващ“) Готън, без пвдрвГнвсти; HTB-
сс р ы с и в те и в	нЕГтенв вя чуж-
двсзннои текст·, Вов да со* ир—вн нод-
роГ ви гp-оα'нне‘еκн разВор и тънκт-
“ЯНЕ.
еурлВж (фр. courtage) Бъзв-гp-ждB’
III a пн В-рсве посредник, Н-МИСНЕНО
«Ci κι— - icno е пропснт; ёв-ceв—ж,
курзиСр (Ι., couriier) Б-рсвн насроа-
вне ; маклер,

385
куpTH3äнин
куртизИнин (от фр. courtisane) Двор¬
цов з—снтген.
куртизанка (рр, courTIsanc) 1. Жан—
с леко neeΕдeвнΕ. но aтх-ннπα» ост-
раумвт п с нзтьнмвни -Вносни, сонго
живее при двор- вя внсой внадегвл.
2.	Лансирани— женя,
куртйна (рр. courtine) 1. Зaгвaдвнa
с мнменс лсха вя цвстн. 2. Умтетьκ»
засаден с один вид нови. 3. Част от
крепостна спав— между дан Отстоше.
куртоИзсн (фр. courtois) ЛоВезец, вож-
«1“, учтнв ; еуртоазна ннпо-
р a п y р a — западноевропейската
срвлыоввсовв— липерттурт, е-иго βοβ-
инат рицарските подвизи, мост, лю¬
бов п нр.
κтв'αйвил (фр, courtoisie) Любезност
п тмгнβαет с“ o0нoенн.
куртулйсам (се) (от тур, kurtu1u§ „сия“
е·ннo"T Сн-синян се; отървавам се,
-св-В—ждниан со,
курфюрст (ыем. Kurfürst) Ненсен ват-
дегезви княз (снсгснн пни лух—нси),
което нм—а право л— ум-стеу'·- в ив-
Оорт на пниерят—р ва .Сввшспагт рин-
снн империи в— тарн-внск—п— напия"
Л— 1806 г.
KypmÿM (тур· kurçun) Он—винга част
от интрон, свято излита ири пася реп
и штиася поражение,
KycKÿc (тур· kuskus) Ситни нвсу-
шови зрънца от TΕетo. н-месеш—
с яйца п мляно,
KycKÿna (н—т, cuscUTa) Ôotn, Опасно
партвнтве р—сповно но зсмЕдслскитс
култури ; кукувича прежда, свинеца
нос—,
сустВлин (н—г, custodia .стража*) църк·
Д-р—хр—пнтеллннцн	(в к—поанносни
храм).
кустос (наг. cusTos) 1. 11.31.1'03, па¬
анга« в— музой, 3. църк, Монах от
кят-зинссен орден, н-йго сдал· зя
живот— вя gтхoнвнинтв е опрсделев—
—Опаст. 4. мн., ч. В стари ръкописни
и пемптни книги — иoмeетввтт— е
сран вя етв-Ц1днπα пырея дума или
поместеният порен род от спадш-та-
страница.
kтеУв {гтв. kusur от ар.) 1, Ηβ.—-
спагок. 2· Остатък,
кутср (ангн. cuTTer) ПpиеиcеoBнeыиo ва
Ш—рЛЗВЯНЕ ВЯ МΕеO» BΕHΕBИуUB п др,
сут“.^— (3—1. cuticula) 1. зоол, Н—’
кривия 10.1·, o0pавтнaвт ат епитела,
внй“Ч·егв при бозгръбвачвнто, еотто
служи -а покривна в— тна-то пан в—
нътрспши —рттии, 2. бот, Тошка бсв-
eacTOHji- инна, свято покрив- з-вo■
лишите и внс—н чан.· в (листа, сгоОлн,
ннсдовс).
куфар {нвм Koffer, фр. coffre) Пoнлыa»
дорвана пни картонов— кутил пни на¬
нос саидсс, ирнси-соОвы зя арах·
при иптуванв.
HTpйн·ени (от оoB)е’.) Cтape-pтOеκи (ιτα
нмспо ва гр, Куфа); куфическн
п в 0 y к я — -зBтκaтa, в— нелго Опп
ш-иис^в Корапот.
nyuÿa (•.7.. kulsuz) Беа т-стно, Ваз
късмет, злви-зтнeя, соВто ворен
ш-вп-ки,
куцу-лук (гур. kulsuzhik) Злощастно,
знoneлтAнc.
нушйн -(тур. ko?u) ПTливoнуеκв-вo.
ц.нлбягвнио с кона.
КОВОМ (тур. kiz) Моминото ни, лошо,
сОнинггвж. нр-внаывтс еамнпнт,
НоиД - - - сана,
сор {гуp, kai) Падв,
нОрдж-нни (ттp. ciOan) Член в— πтp■
сна рязВ—епнмсск— дружина, соиго
свирал- християнското ШТСВНЕВНС
Иров XVIII m XIX в. в Οемαцеκ—тт
империи.
нОрнт (pте,) 1. Залынтт мнст шт нораО,
колет— со •—нирня уродите вя упра¬
вление. 2. Карнине в— нсднн пни в—
нораб.
норм“ (тур, karma) I, Снос от инлет
и сон с брашна пни тpиuн, квито со
дне- за храна в— домашни животни.
2. Манко на кърмаче—,
сорнОз {туp. kiimiz от ар.) 1, Чер¬
вена Вол, двОннтш— от насекомото ко¬
шенин (на аят. coccus lllcis) 2. НасО’
ноноте, от коего се асОивт чорвовя
бея.
eoвоoзйг (от тур. kiimiz) Патт с HΕp■
нов цвлт.
eъвcoвaTв (тур· kiiseidaii) Пан-пипе
в— стража, соята иавп род вн свас.
коснОп {ттp, kisnet) I. Добр— сиону’
η—, щастис, 2. Щастлив— спумаВы—сп.

387
KMocné
.—Вор ентнтΒ. 3, СодВя, орис, 4. Па¬
р—, листче, поинт от дрти и ар,, КОН¬
ГО со наставня eёa·нu-, пита нзн со
в-длт от различни солово капо сим¬
воли на штспно и еnαлтκa при ня¬
кои царолви обичаи.
кът (тур, kii от ар.) Нелсстая-ьнс·,
нанно.
сом (тур. kiç) П. Задница в- кон,
2.	прин, Ритник,	’
сошаВ (тур. ki§la) Страд— -а зимуване
на eвцc. -ими- кошара.
сошнВр (-р-0, ki§Mci) Р·впн» при’
смсх.
кьокенмбдинг (от л-т.) Οетατьuн от
снсхтпа прали вснокамсвнпя вон,
кьоиоол# {гтp. köpegogii) I. Куни
опв» иоднац, 2. Вид ядена от ненавп
сиви иaтлagжaцп» нтшκн. масон
п др., еκoнuацп п насипани с оцап
п онио.
кьорсокйк (тур. от kör „езти" п sokak
„улица“) Зядынвиа тниua.
кьосё (тур, köse) Мъж, кануто во
викнат мустаци и Ортдн.
сь—гОн {гтp. kötek) Бой.
кьочбк (тур, kôçck) Вил турски г—вu.
кьошк {туp. kö§k от nΕpе.T I. Продв—
or“-.··- п παkвнτанае' нт жилищна
сград—. 2. Ивангв—тт част в тона оп-
лaнaвиa» содеяв работени жецпта.
3.	Маас— нятн— коша е поза шап
ер-дивн. 4. Постройка без етoвп»
a само с нoκpue. павилион е пралина
наш друго исдхсдишс място.
кюнспИж (Ι.· cuvelage) Иззиднаис ОТ’
вътре нт κнaдc·ΕU, в— мивш— панс’
рит п др.
кюнОтет (Ι.· cuvette) Вa·т» неговие
(зт промивана в— свинки).
нюнтОрп (тур, kükürt) Сирт,
кюлИф (тур· külâh от псрс.) 1. Вид
oетpoβoвхт шапка. 2, Kα·тевeид·a
носил зт продукти ; скроявам
к ю а л ф — ивитрявам, пвмIa.нвαо.
кюнОги (рр. cuiiöttc) 1. Коси да еонс’
пояс птвтааонп, които ст насини но-
жвте във Фр—випи до шнАНлот— в-
XIX в, 2. Д—нски данни паши,
кюлче {'тp. killçe) Кос nв·т-no· мо¬
тал (злато в— солист-).
cioMÔé {·'yв,) Ламаринен— почна,
кюприя (тур. köprü) Мост,
Kiopé (фр. curé) Католически енорий¬
ски свещеник.
нюрИ (απ сеВю.) Еднпица ва ивнорнанс
па радиоактивност в количество·—
onpоgnнт·c на втннc.aκπннинтc неща¬
стен (ие имотс ин фнзнпипо Кюри).
KfföpHÜ {cuгl diu от соОс.) Рядшоанп·’
вон е‘неыcн'р зине Cm, народов ВО’
мер 96, полуночи ио ц-нуствси нянин
през 1944 г. (но инотс пя съпрузите
рнзицп Н. п М. Кюри),
кюрнтерйтня (рр. cuiilhérapie·) мед.
Лсисиис мраз вОзоманис,
кюрк (тур, kürk) Дол ог кожух паи
донг- т-рца арсъха, ncgинaтéтa с ηο-
жн; шуОт,
нюремИн {'тp. kürkçü) Кожух.-..
кюрСта (Ι.. «исТТе*) мед. Хирург*·*
нссеп п·егpуо·иг снгс лъжиця -я
изе'oвπнαоo нт вът’peчнnι·гo сгопп в—
натката пан ат oTCTpaiiMuaiic на нуж¬
ди тона ат инкой орган.
кюртйж (Ι.· c.uiciiigr) мид. 1. От¬
странявано ва нуж»::1 папа от тнло
с пон—шта на сио'гинзпи πи^^т|)тнaш
(нюрст—). 2. H?a-*iipiniiiiie стощнтс* на
нятс—тн при нОорг в др,
кюскИя {гув, kllskü) - - Остър жoлo·
вон прог .а— “1'^410 в— е—мопп.
2. прин. Тонга,
Βίο^έ {гуp. küspc от парс,) Остатъци
от няснадтВин ссннсиа. от соепо в нВ’
стнсснпо маслого ; тивгp·ё»тнα со за
фураж, всоОвио от слънчогледов—
сено, аг сусам в др.

a
нт (пт, Па) муз. Сричк—во нтпнонееа-
ниЕ ва прЕг—та станси нт oе·oн·нл
{дв-м-жop·· лиагонннсн) звук-рол ;
Воложи св с «атинската Ο^ητ η,
näBencH, нОВолсг (англ, label .Волег“)
КоВг— определи канен стоки на еднп
р—Орнстипн дт са купуват кат— Οο“-
коя cpenay друг· p-Орикацтт нт съ¬
щите стоки ; ср, лаОсл.
лабийл (3-1· labialis ,уегнoг“T езиков,
Усгнен анус {п» б),
лабиален (зат. labialis) езиков. Пр—нз-
цястл с гcляов унасянс ва устните
(п, 0 п др.) ; Ворцси, устно·,
лабиализация (от а—п. labialis „уст-
ц·г"T езиков, Прцдявацс иа звук .—¬
местно, свето ин—т nвo1виαетинте с
но - голямо унасяно п в—нротниеннс в ι
тетин'·» наир. у.
лабиализИран (—π пят.) Пввuзитет· с
зтОнтанзацил,
атёВнЕИ (3—1, labills) 1. книж. Нс-
TеπαΒн1в, нснвОзнв, 2. хим. К—Вто св
разиалт, нойт— со р—вняен лесно,
лабиодс^нтйлсн (ηττ, ianîun ,устна" и
dentis „аоО") езиков, Устно· о-
-οΟ··, произнасян с дозирано в—
а-агятт устн— л— торните предни
аобн (е? ф).
лабиапалатйлен (ληγ. labialis ,тc'и·г"
m palatum „тнора— ηεΟ^“) езиков,
Палаталнзпр-н {емekнeв) з—Ви-зов
звук (tf, б, в* п др.).
н-бирИнт {гp. iabyrinihos) П. В аренит
Гърцин и Египет — поляно ваян·· с
много стаи п знплспсцн коридори, от
ноиго монве се н-нпраз нзх-аоп.
2. Сложит п З-ПЗЕГОН- снстсн- нт
лoетpαйcт. в нотто нвиазцаянтг мычно
со ориентира, 3. Заилотегя снсгена
-г пояснен в парс, пора, от уанцц в
град и др,, опсоавго мъчно со пз-
«13—, 4. Проинотон— неонИн—· 5. инит.
Вътрешното ухо, нооте са състои от
охнов, пр··.“^· и нолуокрожнп
нагази. 6. поен. Сложно п ваплстонс
паножоино, от еосто мъчно со н—нн-
ра изход ; твтa·e положение, бе-нв“
хвлuuт,
лаборИнт (зат. laborans, antis) 1. Нту“
нев инн т·а’инн·еκн сътрудник е зя-
Овр-п-рит, 2. Γομοι'τηηη на прспода-
в—газ ирн заВор-горни упражнения.
лаборатбрсн (-τ пат. labôro ,в-ёoπт“T
Който са отнася до лт0epaтopня»
изслЕдоватслски ;	3.00.-10.0·
н в п е g — метод в- преподавана,
ирн ноВяо рЕдоннтга програма п
тнaбгитг илансн зтмЕвени сос зяи·“
нтнин е р—Оопнлипци (лабораторни).
лаборатбрия (з—т, laboratorlun) 1. Спе¬
циално обзавело·— п—нещсннс в—
гeа·лнaеκн п ·αунцoнвелaaαнaгeлеκи
еш1пн, в- учебни сиигп, в— контро«
на тсхпологичсски процеси, зя - зр·’
погвипс нт препарат· п др, 2. трен,
Сложно вътрешно устройство, ноп-
pciuaiH условни за никои ДЕЙНОСТ,
лабрадер (от соОс.) Минерал от тру¬
пата и— роллшиаянтс, nαлтеκ■ъnвue-
ван самос, ΟοΒαΒΟΓΕ·, Она наи сне
сос возсгикани шап стиснеш отто-
·»· ; уи—греОнв— со за уер—сн в—
ностроВен п н—нрант нт дробни ирод-
НОТП (по ИМЕТО В— nCHTO0ΠpOв в КТ“
нала).
лабрадорйт (от с—Ос.) Вид сстна, с—тте
припни— н— заВр-д-р ; светло гаВро,
«äe- (ητ, lava) Отнсгсннт силикатна
м—сн, които са излива паи и-хворян
от пърл-г— нт eтнeтнuтo наш от
пукнатини,
лаванда, лавандула, лавСнда (пат.
lavenda) 1. бот. Нoлyав—еπ с аинанш
или синкави, стан— миришещи цео’
теее, вя ееитв са добив— Оз—гвевиио
масло, употрЕбявано в и—рромернВ-
ногв производство. 2. Бз—гвноцно
наспа ат това .нсговно.
лавдтбриум («—1, lavaiorlun) Умивал¬
ник.

389
наеВин (нан, Lawine от ант) 1. Го¬
лени снежни мтсн, които сс се шият
шап падат нисв—иио от п^1япи1сспгс
сна-в—во, н—по помитат всичко то
поят сп. 2. трен. Нсщв, еооге се
движи сос сизви те'B·н ; темо соВ»’
р—во е παлтоe н—нтАвства. 3. МнО’
жесяво хора, което с нoтд>·в>κно<a
спа— ионитап всичко ио ноти си,
лавирам {хeл, laveércn), 1. За сер-0 -
трогван еpomт вятър—, капа пвзтптм
в— нигорт ту еди-т-, ту другата стр--
и- ; пътувам с нос'— иронина ва ио-
соная—, за да наёттн— иодн-дни сняли,
напъни моста п ир, 2. прен. Н-г-ж’
д—м се според условията ; κρпeoлнн-»
пън-туша, зя д— си нр—Они иот,
3.	Отбитв—м ириса среша с нсирни’
поля, но без д— прскосв-н Оврбатт.
4.	Не дтван прие отговор ; изкусно
ивОитв—м затруднение нрсз итт—ж-
лацс,
лавИс (рр. lavis) 1. Начин на трае·’
р—цо върху нсдин нн-нт, намокрена
с киселина. 2, Отием—гос от такава
ннонт.
айве— (ру<с) М—нно магазинно, оВнено-
негв е каз—рм— или полени ирслпрнт-
тня,
л£вра {πp. lâura) църк. 1. Гоним ирн
носнава· мнитспнр с привило'·· ;
наи-спир. 2. Малко ноиашоссо -ВшО’
житно (за 2—5 души), квого в в ва-
ннепоoеπ от юлим оα·тегнp (нтшнтп
Звтрярснн манастир им- ынсолко та¬
нин— лавр·).
лйвър (н—п. laurus) 1. Ниско лора— пан
храст с вемшозслоян благоухат
писта, неит-с служат вя подправен и—
ястни ; дарина, ааринонв дорно,
2. прин, мн. ч, Успах, сатен, н-трт’
да (ионежв y древните гopuн п рцн-
атин всисц от лаврови клон· са да¬
нна за ноОоат е ннторагурцв или
epα'ввеke еъе'oзн·н·),
даг (янга, log, хоп. laag) 1. мор. Урод
за -прсделня· еe-poегтa па с—рнВ.
2. Борд на свр-О,
лйгер1 (нем. Lager) 1. Стан в— в-Вска
в— втериго в птзттнп нни е О-рнси.
2. Временно заселвано, cran, 3. По¬
миеш- станции с носи постройки нни
лИзср
палатки, 4, Ο0mвотнв·o-nвнн1uнвенα
гвуннpвeκa. труп— от ниц— с елинкнп
възпяван, нигероси п убеждения ;
κoиueгти—uиoгoг затер —
мтспо за насилствено задържа·· нт
лнц—, н—его “з-стят намира за опасни·
лΒτ·в2 (цен. Lager) техн, М-шинвы
слснсн·-·, с—Вто поддържа ос пни н—н
в cнв·лoлеne ко^ожсгнс п осигурява
нецжоииогс пн при п-й-м—нке сонро
■ТНВ3СИИ0 ирн ярнвис.
Jiiiro (нт, I.ago, лат, lacus) Езера,
нВгпнит (пере, ingiliig) Г—рн—пт нт-
нарн на шιвcежнит нaвлaоoнт.
нaτтиa (ня, laguna) I, Плиток нсрснп
залив, епаазон от норате с ηβη^
вани нни нисък, 2, Мтано аверо, ОТ“
дслсио от нор’·'),
н—д (вте.) ,νν.·., Онспамт нт орт-ннз-“
•нт и— п—гсво'о в нтaнeαтα нс ни-
с-чиит. Изразява св в отившвннятт
на тегoΒиинве1 и иeтетαΒи1eαет ва
твиввеге един сирина друг и сиримо
сани учто-Винн он ценсг гои (теине—),
ладунка (ислс. ladunek) Иагрснгтш иа
н—вaнoвнеπ.
лазарСт (от pте.) 1. Мазна носии— Оен’
ница, 2, Бпзинця прн вВщвжпгнв,
натер и др.
анз-рИся (от собст.) Католически МО“
в—х, н -ici' на op/uM, н-Ига рнзвнет
pелcгneaиa дсВиетт ив цслня сеят
(но иного па енaпгозеeo айне*),
анв-рВцс {нт. l.iz мопс) Иптнннпссш
Осдитн ; еннгн1κ, нв<.етκ.
пИаср (-Ор.) Урод ат усилвана нт
езeн'вαо-τги'ни возни нрав ниду-
nнв-иo п.!л ι.ΑΒ,ιιιο о* въвОтудоцн яго-
ни, Tour п ш)л■κтя1. Инн гoлтоe
npt.«-.М-ннс : а- С1>С0.'С,инт в— раЗ“
сготгнв, ат очно опрсно«^· шт
соорл пн ципи, за κopнгнвaιle праантО“
piiBia нт nзκуеπнеч1И спътници, з—
нaледцαне рпяиисссг'В свойств— В—
Bcim-i - mai а вен·ιoι^т·pниoеκи П магнитит
Н1о^1ст',-п с танин ннгогзипот, ат финн
оВр-В—гст ин оъннoтвпиои мнгepнтлп»
при мозонин п омни oиeвαuнп, в
нвгcepoнoгпт1т» аовын—тс лоно п п. в.
(сп порвите Оусни в— англ, lighi нм-
pliflcatiOT sTimulated émission of ra“

лазулИт
diatloT рTеmнβ-HΕ в- онoπнпвтπ- с
нонощпт в— еπпмтaпρтщв нонене “).
η-Β^Βΐ {ap. Hzzurion п гр. lithos „са“
мок"} Ясвоств камък; на-урня,
нн-ур (гр. lazoUrion от парс.) I, Сеопно-
спы цент. 2. Цветът шт воОвто п но-
ретс ; шаВасш— синсв-, 3. трен., Ясно
небе; швОвст.
лазурит {—p. läzaward ст норс.) Ла¬
зурев норсн-сив нвлтnpαзpан·в ер—’
сне мпвopaa» ноИпо со ^01.001“—
зт украшении и зт лоОпеавв ва ултра¬
марин.
лайк (пр. laîkôs .нар-лов“) 1. Лпuo.
коопо вс с ръкоположено за духов¬
ник; ^βπηβο ниuo, 2. Hoенoииaлпет
в инн—н оОп-ст шт вн-нпoπo» нюОппоа
в шне—н наука ; аплогавг.
нИйат (рты, lalta) Шпроко, втссс ыяе-
10, ванпнавс ог нора пап poнa» косге
спад отлив св н—нринн с оВиннти
ен—пн р—спсынн.
дИИденска стъкленица (ио соОс·)
Сгоннвы uиaпвдpпнoв сод, накрит οπ-
нов п огногрс л) два трепи от вн-
сомпш—т— сос станиол; служи ва ыт-
трунн—вв в— Εлeκπpпнeеκп повари —
тоет в първият вненпримасни конлвв-
зтгар, нейто сета им— иродннвв умсб’
во приложение (но пно в— град).
лИИнер (типа, llner) Гоним Оървохвден
eκвaцонп πoeтpo-нoтнннoеκm кср—О,
койпо пътува и— онроаолони пивши и
нс р—витстыпс.
нВИстып (от нем. LcisTen) Лоно втоб’
зсши мапнавп промни, посяневци от
днЕге стртыи ио долживага в— нтро-
сврият— ц— нее— нoнa» ва д— В ирП’
ааетт но-вноп—впец вша,
лайтмотйв (ван, LeitMotlv) 1, Ръково¬
ден, гаанав нотше пап тем— в мт-н-
к—аыо иропвнедЕВИв, които са пов¬
тарят МЕСТО, 2. прин, РЪКОВОДИ— 1.01,
та—еыт нпсьн.
лак (вон. Lack от пид.) 1. Смол- с
черваш—н—рнв ^η, ноитв са ионум-ва
от внсеи дървата ирн .—врязване вт
сор—па ин. 2· Разтевр от тази сноат
в енпpπ» тepнeнπнв. Осизва и др,;
използува се зт придавана лoен—eив— и
ер—сопт в— предмети п -а преантв-
в-цс в— дървени издания от пниовс.
390
3. Засъхнал такъв р—зтвор, 4. Вид
носн—ва нож— ва o0тβнп, Аавгп п др,
aäeg-й (—··«. lac dye) Естествено Отг-
рпавс вещастее, с невтс Воллшсе-т
волна в чернев цвят.
атнёВ (рр. laquais от псн.) I. Обла¬
чен в униформа слуг— при .“0.^,
Ооттгащеп самаВсян— п др. 2. прин,
РтОонепвв μοβοη, блюдолиз, иоднП’
-Tpκ-, нтзвпн,
лакСрда {вгp. lakéida от ант.) Морска
рпОа с eнтецe масс ; гурун, поанн ит-
нaмтл (от 1,2 до 4 кг).
лакйрам (ывн, lackieren) 1. Покривам
с пак. 2. Лъскан, тκpтеяβнм.
aΒκмте (а—п. iacca Muscl) 1, Багрилно
вещество, нося— са нвлтATβт от вя-
коп лишеи п маши цвет- сп в в—вП’
стносп от κmеoнпцнoегт- в- средата:
в кисел р—вянор став— AOpeвцc» в
осы-вов — синьо, a в воутранов —
виолетово; uвn-нaтнт са н—го инди-
катер, 2. = лaκытеoβт хартии,
лИкмусова хартия (от, н$п.) I· Ποτο
пана в лтκытеee разтвор х—ряпн, конто
служи ва определино в— химическа
ввaκuня — ако се оО—гри чернова,
инн ниссан pв—κuuя, н нрп синьо
сВатртвс пм— основы— .•τοπη, 2. трин.
Средство -а nвeнΕBнт» сродство в—
пвнробнтвс.
а-н-нИя (пр. lâkkos „ннт· и liihos .ка¬
мък") Бнтмoвoвт н-сн сп втaнтвuчгн
скали с купони— рорн-·
лаконИзъм (пр. IakonisMÖs) 1. Кратък
п сбит ш—мпы ца uBäa3HTBo. 2 Кр—-
ток п нсен парнз, х—рактерев за сс·’
τε^πητε, м—непмu1в» нoенoeпииπo и
ногонорниГЕ (Она присъщ в— н-неим-
цитс в дранна Гopuпл). 3. В дравгн
Гърция — нрЕдненптаво «—навсната
опетeм— в— тивaннeцпe, сшни—пил нон
«ΗΚΟ^ΠΠΕ (друго ИМО ВТ СПартНИ’
μτβ),
лаконИчен, лаконйчески ■ (гр. laköni-
kôs) Краток п 13.-311030· πeAΕB.
сОпп (в— спта),
лИкрима крйсти (пат. lacrima Christi)
Π· Марк— хубаво игази-всно втвО,
н—рвнавс .сьнзт Христов—", 2 прен,
Хубаво нптпо.

SOI
ламаркизъм
лакримИрий (лат. lacrlmarlum) Малък
папвев пни стъкло· сод с падут—
пап нрегононпав— форм—, Ваз арожка,
уиетрвОлвтв -а м-слтисво мнсно при
ногроОвнпл в дрсвностт— (иннои ирод“
noлaгαπ» ме опития«— в такива содово
еκъp0лτuптo римляни събирани соН’
аппв си ирп негроОенив).
лакримйтор (3—1, laorIмaTöl) СънзО’
пнарна отровно нoщoегeo,
лакриматбрий, лакриматбриум —
н—нримарий,
лйкрица (всн. Lack'lzc, тр, g1ykyrrhlza»
н—п. liquiritia) 1, Сек от спадна и—и-
р-п н—то aoκapотβo против н—щниuт.
2. Захар от спадна папрат.
лаксатйв (фр. laxatif) мед. Разхлаб¬
ващо сродство.
лаксИзъм (от «нт, laxus „oπнтенαт“)
Бевравзичив, равнодушие сом вр—в-
спнашастп-,	■
лйкта (а—г. lac, ^Τ^ „нанно“) Впл по-
пЕво справа,
лантарйн (от пат. lac, lacTis .нанно·)
Мавнав вκетpтκπ» нввнон в— в-В-
цсиыопо вя няннопс.
лактйти (н-п. lac, lactis ,ннннв“) Сони
в— насмная— ктсаниш-,
лактИция («-1, lactaTlo) 1. 0Bpaвтнтнo
и отлепяна - в— манко от нзамин жно-
зт y женските manenan, соето ·—-
стъпва във нрозен с ртждаввге.
2. Периодът в— еорнонотс.
лактейн (от пат, iнo» lactis) ОсеОсив
нcщвоπнe» кост— са съдържа в нат-
к—то; ннвнв— захар.
пантнеВр (Ι., iнoTlvoré) Който се хр-’
вп с малко,
дактобацилИн (лат, Ι^. ^ΤΕ „нанно*
п бицил) 1. ИвeтегнΕ·o приготвени
мленни В—епорин, н—вто се употребТ’
н-п ва иодне-сеава в— мннно шап като
авн—рство, 2. - Кисело налее, пригот¬
вено с а—епоО—цинив,
лактобибза == нтнпоз—.
лактбза (от лат, lac, 1нoTïs „мзяее“)
Мнонв- захар, налге св среш— сане
в орт-визм- в— жнеопвито п новост
■ в главна съставна част в— нятеото,
лакто^рия («-1, iao, lнoiiа .мляно“ и
urina „урина") мед. Отлепяно вн
навив— знх—р чрез уринат-·
лактокрИт (пат. iao. lαoTIs .мляко· и
тр. krlno „съдя“) Урод за oпвeaoня·o
ытенвцво1т— ва мнлсото.
лактолйн = «—стоиш.
лактомбтър (п-п, lac, lactis .нанно“ и
пр. Métron . мирен ") Урал за опреде¬
ляна гoоπcπтπa, маслеността п овел-
ынваиего на млякото; нявконср,
лактоскбп _ (пат, 1αo» lacTIs .нанке* и
тр. skopéo „гледам“) Уред аа опре“
доляно Н—С310ИОС1П— ва наннопо ^0-
род прозрачностят му),
п-ну·- (3-1· lacûna „елаъОв—пиыа*)
литер. Изтрит— иди повредеше ннспс
в стар ръкописен шап нонапон такст.
лакърдИя {πтp. lâkirdi) Дума, пристоен,
«“«-, зВладжин (пр. lâlos през тур.)
I, Шуя, смстшис. 2. Бop0-pнo» шо-
т-джнт.
лазВяне- (ся тр.	laléô „говоря“)
езиков, Дня от озиковнтвпето, ноВте
изуч—ва устната .04, говоримия евин,
нИн-п (нсн, lama) Преживна Оаз-Вшо
животи— с мак— “0«·-, от сЕмеВстеопо
вн канилинт; несцс сс опитомява ;
р-Оопп сято вирст-тно, месото му са
нас, дает п малко ; отглежда са като
л-нашшо жпеогво е Южн— Амсрпнт ;
наричат по още .нopтацен- eeua*.
зВм-2 (пнО.) Будисте· свещеник y ти-
Oвтuuтo» ыαнπвлцнгo. каамицппо п др,;
Д — н — И н а н н — върховният бу
листни жрец, въплотевна вя Була и
началник в— нсснчки «тми,
ламайзъм (απ янО.) Будисте— сект-,
н—т'— почит— Дялай зтна ; р—знрс-
егвт··ит е ТпОст, Мевпозпн и дру
тядо,
атмаВт {πнO.) Поспадае-тва и— дама“
ивня.
лтмантйн (рр. lamantin) Б—з—Ввше от
рода в— трсвоиасцитс сипано, дости¬
гаш д— 3 н дължина ; жпвев по Оро-
еовстЕ нт Атлантическия окоав.
ламарИна (пп. ΙημηιΙτη от н-т.) Мо¬
тан ви зне1» двОвзе пешако.
ламаркйзъм (от свОс.) Първата цл’
ноства гаврил зт ононюцплпт, дядова
от pp·цеeин сстсств-изпит-таз Жан
Батист Ламарк (I744—1829), спорол
конто животните п р-сгсвшипт но-
л4 мбсрт
от-нв·e ce изменит иод ныааеВстнтего
нт првмонятпго се телαeнл в- жи¬
вот,
лИмберт (от свОс.) Единица мирка в—
яркост в— асного·— повърхност (то
иното нт физик— Й. X. ЛтмОорт).
ламбИк = —н-мОпе,
н—мб (рр. lané) Лъскав копринен инат
с нтое—вп вишен от еpo0вв, злато
п ар,
ламснтИция (н-п. 1амстТнТ1о) Оиз—Н“
“-•0, жалба.
ламинИрен («нт. lamina .пластные—“)
1.	Съставен ап тонки теnαвoaнп на—“
сповс паи пластинки. 2. Отнасящ со
да освОсв вид движенце ня гемносгш
п тавовс, совгс св дсижня в- иа-споав.
ламинИрия (от ляп,) Род морски вод—“
рнсни, от н—впо со л—Онен Вод,
лймпа (Ι.· lampe от пр.) I, Уред зт
изкуствено ОСВЕТЛЕНИЕ, 2. Нтгрев-тО’
нов тpoд, ноИго им— нрнножвнпв в
производствоя),
лампйда {гp, lanpâs, âdos) книж. КаН“
дине, сестинине.
лампадйрий (зап, ianpadâiium) 1. Ово¬
щник, ивсттена за лампи. 2. Дн-р-
^ητ титла нов Биaαнтня.
лампйз (Ι.· lampas) Чсрвеит паи си¬
ня невта не дължината ва ^•1—.“
моши павт-н-ви в- πoвoв—нщa0нп
срицЕри,
ламперия (Ι.· lambris) Дорвана оВ-
аицвеня в— вътрешна спеца -а асе—“
р—пиншо ерорняив нт помещение, зт
украст наш зт пвонацин п з—щшгя от
мязинн-па,
ламписн (рр. lampion) 1. Стъклен пап
хартиен ^οποη рогер, който со
употрсбтая продинц) ирн инюыmцтu1Π.
2.	Нбдънжит oл·cтвннoеca нами—
нт спойка с гснин п лек тОтжур,
айнн (пр, 1нм1н „морсе— нуa-ннщe"T
1.	мит. Баснословно сош^е^с^'^Е^о, к-вгв
пса 00.-3 нт животно с ряняяспниов
външен ннд паи вмой с мвего га-нп
ш-сости в— хсрягн, отвлича пп п пп
—зиждя, 2. прен, Понтснтев новак,
ненаситно соносте—; ваше, нвсто
много консумира.
нан (кип.) П. Кип—Вск— неистин сливи-
392
ц—· 2. Кип-Исса едннпцт за пата—
(ир·..^- ат сребро).
лангуста (рр, langue s te) Морски рте,
н—Вго са яло,
лангшйм (οτ нит.) Впл марш— нвношнн
^0 произход от Севера· Китя“),
ландвер (вон. Landwehr) 1. В Гарна’
••1, Австрии п Швейцария — ноонво
оОуненп хора, което иоиоават редев“
вага армия проз врана на нвйн—.
2· ВаИссова мнст —я пасив— запасни
хора, 3. ист. Вид средновековно гр—’
винно гввоaгенo укрепвано от ров и
вαе‘ип с насаждении ворху пето.
лйндграф {вoм. Landgraf) ист. 1. Сред“
в-“Есонна ситжесет пипна в Герм—’
вин, 2. Висш гoвнaиен1 чиновник,
ноВго рявлтазз ираг—солив от ноcтe
ыт инпортторт (проз срадинтс ес-
сове).
лИндкарта (ван, Landkarte) Гоогртр-
сен карта,
н-гдб (рр. landau от еoбе., гр. Лян“
дну) Вид нс-нрнместна. копа за носи
рязст—тнин с подвижен пвκpнн. с—нпо
oдгвнв·о·ннα служи -а строга п ва
еязтокя,
лйглеκнeaт {ием. Landsknecht) Проз
срсли·'· нсн—ав — птенец немски
войпик.
нΒн{л)етн·π (дат. landsding) 1. Г—рв—-
та kaо-pa ня парламента {внгеπaτ)
в Д-цци, 2. ПрЕдставителои орган ва
областно етоoтиpтeнcннв в Шнвuня.
3, Орган нт мастно еαмeтnp-eнввпв„
-ВатсгЕв сайн в Аландскитс острови,
лИндтаг (нем. Landtag) Мастно •-.0.-
во собранна ва нансситс държавиц·
в Германит п Австрия,
лпндшафт (нан. Landschaft) 1. Общ
изглед ва нсствосп, общ вид вя ме¬
стност ; псИзаж, гледка, 2. ООннст
пан тру-иа ст ун-егъuи от aвов—πa
повърхнина, света св a-pαнπeвизu-
ряп с тниичин признаци (розср, спи’
ыaг. “0.1, р-стенни, животин п др.).
нинлгцурн (нсм, Landsturm) 1. Оиыз-
нение. 2. Опознонци вад 45 толпып.
а—цпп£н (от з—т. lana „Boara") Вид пв-
сустна·— ез-кно, подобно ва возня,
во с нс-нанна вдр—нпв—, лсВпванс от
маанев кт-вин.

393
л âp го
ланкастбрска метбда (от собс.) Вви“
пмаунигонна метода, при конто по“
Оуаипго тнoннци подпомагат учители
при обучението и- иа-снаВ>птс,
ланолин (ант, 1нтн »возит" в oleum
.масло“) Жълтеникава мас, ионуи—-
еава мрев еnouнaннo ир-нивнио пн
онна вози— ; шма нвнлв„eигo
в нoaиuнв—1a, нарронЕрнига и др,
лансирам (от фр. Ιικοι) 1. Пускан
е ход (елух. ноле-, неепна), рнвир--
спр-винян. 2. прен. Изапт—м внесго,
пр-н-ра-м нин—ну пот ; лансирам
се — и—з—т-м св в —Отссяе—'—,
ланп—н (от пр. lanthânO „скрит еoо“T
Химически ·лoоoцг, Вид е-еок мотан,
вине La, породен вонор 57, ат. тегло
138,92 ; -бвaвтвт съединения с нис“
зαвαд-» хлαpa. водород— п др, ; ^6-
пребина се зт шапчиц· в— лампт,
новяо тория сос светила· газ,·
лантанИди (от тр.) хим. Ссмействс
от 14 сленонта, паралии •—нора
58—71, нт. тегло 140,13—174,99,
к-иго с— близни по свойства в— зан¬
ятия п пнят широка употреб— “ но-
дицината, технис-г— и др,
ланцст (нсм. Lanzeit от лат. lancea
„ноине") I. Остр-върх- хпрургнив’
снв вожно в рн-зинни форми, нвоге
сс ^—1.001“- за разрези, ат еяксИ“
вправо, за cpoнвnтеeα·в п др. 2. Ст—“
наиов прът за пробивана ва зaо-з-“
вия отвор нт висока нощ, вя да иоМ“
нс а— пано натяныт. 3. Ножче зт
ронво оправяна, изглаждане п номп“
стенно в— потрсса рорм— след изнаж“
дано вн модела.
ланцбтник (от пят, lancea „№№1·“)
Низшо морсно животно, кооп— ынн—
оО—соОсна глаеа и пн-нон мозък и »Е’
рои, а вместо гл-нон н—зон пн— стно
проВна струит ; живое и— ннеъиингв
дъна и— нврвгагт (пяното му ирнлниа
в— ланцет).
лИпа (pте.) L Стопяло в— ηοκββγγβο
животно, 2. прин, Груба ноношна
длан.
лапа (тур. lâpa) Кнмн от трнцн, сип-’
пано санс, лонеио само и др. в— пл-
наг—го и— бонво млсто.
лИпад (тр, lâpaihon) Растсинс с одри
продълговати 3^1-, новяо сс уп-тре“
Отвят зт таено ; т-нон.
нтиαвo·цтoвαт0онл (тр, lapâic „нор-
вв", énieron „выпрошн-ст“ п tomé
.BтзaнeβT Хнpтpгннoенe отваряна вн
норваг- през короннтта нтхиыт.
лапаромиИт (от пр.) мед, Возинасвис
ва отеeуΉαттp— в— коронна'— по¬
кривен,
лапарорйфия (тр. lapârc .сзтОпни*
и rhaphé .шоe"T мед. З—шнвтно нт
к-р·^.-™ покривен спал вneвтции.
лапаро-гемия (тя, lapârc .слабини"
и tomé „рнание“) Хирургическо 0'-
анртно па соромнапт кухни— ирш
операция,
лапидйрсн (HTr. iapi: läris .κтмeнeн“T
За отит - соВго в с сяиесте— нт
п-апнснге но нанос ; a a и и да р в н
с я m a — краток, нвравпяслвы п
ясачн.
лапидИриум (ант. lapldarlum) Мисте
в нтвo‘Β. солото ст попрсдоин каногн
с αpаеαлoπинoеeo витмсинс,
лапидИ^я (зап. lapidatlo) Убивано
с сямынн, ннд г-c.нвαиие‘ в дрееннл
свия на Напоен,
лапйл ^—1 lapillus „к-нъче") РоВост
инн aαkвoτaoв малък (колкепо αp·хT
ннмые от нулс-ниносс· иpαн-aαд.
лИпис (з—т. lapis) Адски нанок, со·.·“
нонно и— сроВра с яа—пгт киселина ;
уиотрсОявт са ат приготвяна нт po-
т—тртрнисссц ПЯТКИ И хтртни, е ВТ“
лад—зиа-л 1иaтет'вни, зт горсив на
ртгн и др,
нΒnете (лат·, lapsus) Грешна ; а а и с y с
а и в г и о грешен нт овне— ; a a н¬
с y с с a н а н и — проч нет ва ие“
репо,
пар (ляп, Inr) П, В арсенит Рим —
дух-иокровито·/! в— рваинтта m g—-
МТНИЮ1О огнища. 2. трен. Дон-шие
— 'шица (οΟη.·-!.,!!- в нц—жосявовс
нненc),
«Ври- (н—т. larva) ΚακαβΗ.—, личинка.
Jiapréro (нт. largheiio) муз,. 1. Банис,
ун·'.··) широес памно, 2. НаимеиО“
еаино нт ниас— пап шт мнст от нpα■
ивевдвнив сос сощил х—ртетор,
лйрго (пп. largo) муз.. 1. Б-вио, шн

л арж
394
росс тсмио, 2. Патман-ванна в— ирО’
нзнадавнЕ сос сотни характер
н—рж (Ι.· large) Щедър, с широка
ръст,
наринпВн (от пр. lârynx „торно“) Зeтκ»
»попе панено тннввитoлнe ннсто в в
гръкляна (Н в нeшκп. унгарски, нем¬
ски и ар.); ср, тупураз,
ларингИт (гр. laiyngiils) мед, Вози—-
«••но ва яapинcеa. ннг—внцття ва
гръкляна (дихателното горна) п пз—С’
вптв ероаки,
ларинголбг (пр. laryngoiOgos) Лекар,
който с еnouпaлпеπ не О-застипс в—
порното.
ларингология {πp. lârynx „порно“ п
logos .наука·) Наука ат ларинкса и
ногввнтв В-несяш.
ларингорИгия (гр. lârynx .горно“ и
ihégnyml „pαakoеeaн"T меД, КронопВ“
ние от н—ришест,
ларингоскбп (гр. larynx .гърло· и
skopéô .глea—м“T Уред (рЕрзвег—р с
αгл·aaлu·) зя eенoгннтлo в— '0.3-10
при nвoгнвжgтвo.
лар ииготкбпнн (от гр.) мед, Преглеж¬
дана в— ларинкс— с нонощт— па «Я’
pннгcеκcn.
ларингостенбза {ларинкс п гр, sténos
„г·е·н“T Болестно сыст-линс в— я-’
.пиеса -п—радн стесняването ну.
ларинготом (пр. lâiynx „горно“ m to¬
mé „.ΗΒ-Ηΰ") Медицински ниетpт-
нсип за ирневна в- нарннготання.
ларинготомия {гp. lârynx .горна“ и
Tomé „рязане") I. Хирургическо ог-
в—рние в— дпхагоннатв порно при
вп—сп—сп от в—луштн-вс, 2· Ивризв—-
•в в— част от ларинкса пан и— цапни
ларинкс в зтβиепыαеπ от х-распор— и
тежестта в— в-Оонивацоге му.
ларингофарингИт (гр. lârynx „гърло*
п фарингит] мед, Едновременно еьв-
налецие и— ларинкса и глътнат—,
ларингофбн (гр. lâiynx „горя—“ и
phOné .Звук") УСТРОЙСТВО ЗЯ ИрО’
връщано на звуковите твenтeннн» сви¬
то произвежда новошкпяп говор, в
влoκ1pинoеeп. Разнимает се от нин-
ввфαнa по това, но мсмбран-га ну
са втaвΒетβтβт но ся звуковите но«’
нп, ираанзвшс—ши от човешкия говор,
а от твви1eнuитa в- гръкляна, кон
който в прикрепен огнон. Л-рНВГВ)“
ревы са нвнoнзтвa при поверена в
стнолог, ОоВнп соди п др,, в— да от-
спр-иная влиянието в— —Веръж—вашин
шум,
ларингофтИзис {πp. lâiynx „торно“ в
phthÿsis »туберкулоза") мед. Tт■Oop·
кун-за в- «триисст.
лИринкс {πp. lârynx) Горната част ва
трахеита; троении, лих-гсни- торно,
зйсо (Ι., lasso от пси,) Доят— ноже с
иринка зт панаше на лини животни,
н·тκp-гo·п наша и γοβε.—, с кооп—
си служ-г aαβин п понолтри в Юж¬
на Анарнет.
ннст (нон, Last „гoeapβт I, КортОвя
мяреа за гожсся =. 2 тана. 2. Мир¬
ен зт зърнени храни, в спденшштс
страни равнинна — ст П6 де 32 хан-
пояигр—,
ластйр (игр, lastâri) 1, Младо спешна
пап мтеπaнeтт нт поат, 2, Издънен
от лорн— ; нзадон, финна.
пАсгбсз (^'3, last bail „последва псп¬
.-") en, Положение при игра в— ПС’
инс. с-'-гв олн—га от страните пна
нужд- с—но от ванн τομη—, за да
еnвнo*но,
«Вспне (рр. élastique —я тр.) 1. Гумн,
каучук, 2. Каучуков— нишка, 3. Ртз-
пегзива госас с eaтитcoни вишни,
свят— со уиoгвoBтβa за еnвuпанни
мнсти в еОяокнего : провране·, ксна-
βή, мортин ат неноби— цен п п. в.
4.	прин. Нот— ртзпепннно. 5. Вид
р-атстя·“— пнстен,
лйтенс (лат. latex „гoннoеτ"T П, Мао»“
винт еακ» получаваш от eaтнтκoвнπo
дървата при наривваио ва №0.-1- ин.
2.	Емулсии от нтунун, но-наспо ηβ-
нтеπβвн, с ноИпо св ннпротцнртп гъ·
нави, хартии п др.
латбнтсн (3—1, latens, entis) книж,
НЕдостъпен ат външно ш-Олюдавна,
ноВя— на са протвив— външно ; п—вн,
скрит, напран“··,
латерИлен (пат. laiciälis) l. книж.
Οπ.-βημοη, егааненов от оpвл-πa.
краен, 2. езиков. Звук, при тннввв-
шивяв в— ноВгв проходът в— твдшша-
ш—тн воздушна струн нишает встрани
от език— («, п'),

395
ЛсвиатИн
я-г·ви-αuнл (к, н—1. 1atorlaât1o) Aon-
Ооно нвнатрнвнис в— псчв—тн η оВанС’
ГИПС С Пр—ИНАЕСНП КЛИНЯТ·.
латерИт (от лап, later .кирпич“) геол.
ГницоиодоОц— червен— оκaнт. нетто
при разпадаше л—вт плодородна почва,
латёрна (3—1, laterna) Мохапинси н,у-
аикаяов пветpтмeнπ» и— соВто сс
сеирп »раз норпсва шт роист,
латинизИция (л-т. lâilnisaTio) кншс,
1* ПриЕмниЕ пт н—пинскапя тзОуся.
2. Принудително тенoнв—нв вя ла¬
тинската (рпнсн-тТ) куятура.
латиннзИрам (απ наг.) 1. Въвеждан
нтпитсн-т- —вOтнa нмссге мсстнат—.
‘2, Даван аяянвсс.о аканАаппо ва ду-
мн, 3. Принуждавам нясато -да прис¬
но «атинската култура; пол-гниме-м,
латинИзъм (3—1, laiinisnus) 1. изиков.
Свойство пт а—гивскит сане. 2, Дуна
изп израз, зaиыетнтβaв от «атински
овин. 3, Дум— пни парна, съставен ио
заневипе в аттшвссп eвин» осоВеше в
цтума—та гормивалвтпи.
латинйст (от лап.) Познаван ы— нтгпи-
снил овне п kтягтpα,
латйница (ст 3—1.) Латинска a-ётκa.
латИнски («нт. Latînus) 1. К—Вто св
отнася до шся-ринга и културата в—
лренвпя Рим. 2· Който са отнася ном
романсн-т- култура, ком рон-нснита
н—ролп {ppанuтви, пп—ηη—^π, псинв-
цп, нoρπтτaaцп, румони и др.)
антифОнин (ант. laTus .широк“ m fo-
iiuM „апсп“) Широколистни раствынн.
латиф£ндия (3—1. latifundium ст latus
.широк“ п fundus „зсня“) Голямо
ввыeдoaеeo пнвцпв» подям ниране.
латрИна (лат. lâTrïna) З-авa» ен—вог.
лИтрия {πp. laTréla) Обетопнорявтнв ;
ебежан—во.
з-тук (през рус. от лат. lacTuca) бот.
Растение от еoмoйетβαгo ня сножшо-
цвсгвитс.
ля’^н (вам, Latun) Жолта мод, сипан
от мед с пише п други ирцО—въчнн
мотали (жеалво, ононо),
лаурейт (н—т, Iau^tus ,^в^е^нинг с нав’
ров βoнoц“T П. В древния Рим —
исОалптсн в съставтина, уеспчти с
лавров венвц. 2. Художник, нтвнκаня,
умев, новп, дссц от етoнтнеκин ррент.
изобщо заслужил— нпuc. нвато с
удостоено с ннопе генянт в—традт
премил шап оплпнто.
лИут = ногна.
нтупАл (от свОс. п -«умини“) Много
зссн п вдравн сннан от aнTыициΒ с
над (4—7%) п ^311^“ (I—2%);
уиo1вoбтe.a са при строеж в— стн)’
звяп, аепомоОнни и ар.
лаф (тур, Iff от перс.) Дума, онeвo»
ирнннзна.
лафбт (ион, Lafette) Гаспаве— с неле¬
па, ныpaт конте с иесгнеапс артина-
piilCKo opiAIIC.
лАутишрсхср (нем. Lautsprecher) Ви-
сссогсаорп те.н.
лИхн— (тр. lâchanon) Зоя·, снсепо зено.
побСлкт «рус,) |Мяищнт зя повдигаше,
е1тгнaπe или ивеоеегнαнo на товари,
зВОвя (титн, label) Еписат, ионтт, НО’
ставап и— стоет, зт да бъдс cтитβaнт
сято il .Ε.ι ючит-п— проа друг— егακт»
нpeивβождтнa от друго иpолиpияππc»
сося— те спа-пт исканията па р-О—П’
ытчЕСНИГЕ синдикати (ссоОсн в—мты
на В—рба и— ртОкоппицитс в САЩ).
лсбСлсн = атОопсп,
лббервурст (нем. Lcbcrwurst) Вид
нонОас от смночт свиииск· чорап ар—О
и са—иинн,
«ВВернов (нан, Leberkäse) Вил сонО—с-
ве издвянв от еопаждо носе, сит-гски
мерс· ар—О и сзамтин.
асВзаВВи (тур. leblebl) Нанси нахут
ва зорпт.
лёвга (с, наг, leuca) Мирна -а път,
равна на 4 ин.
лёвелср (1··«, levcllci) ист, Член шт
дeмαcвaтннеенa партия в Англии прев
XVII е,, салто сс Ворона зт оОшо
прслст—В111панс’пно и вя връщано на
обши но io ne зон·, запртбопи от едри
зoоoняaдoaи1,
лсваптйпсц (от ит. Levante „Близкият·
Изток" ) остир, Жител в- ынеон от
страните и— Бзнзснн Изгое,
лепбпт {ттp. ieveni от пп.) Юнак, здра-
саинс.
ЛснннтВи {еo0е1. вер,) L Морско му’
довито в ОтОлеВснапт нпполоппя. 2.
техн, Твесптниа н-шива за почист¬
вала в— волна ст ЫЕМиспопни чрез
396
лсвирёт
иромпвтвв сос сапунен р—зтн—р. 3·
Заглавие ва сочинецно от Xo6c(XVII
в,).
нсеирИп (от ант, levir „дсвер“) ООпитй
y никои народи, спорол нойте Овв-
ДЕПиттт βgoвmua с длъжна ат св оно“
жп за свои аваср паи ат Оливок р—д-
шпи- в— иоАпванин си мъж. Първо¬
родният сив —я товш Оран со- снят—
ва дате в— иоАПцанил.
левИт (0“.,) I. Сптр—еврсйснт сноща-
цcеяужпπвa. 2. трен, МнаосгВв μο-
ван, 3. ТрЕП—гн квит— от МоИссЕвете
Потокнтжпо.
нoβигΒuuн (от дат, levis „нок") В спт-
рнтниесктп— практик— — иавлип-во
нт моевшсс тляо Вез докосенно,
левкемия {πp, leukos „бля“ п Hâina
„kpoвβT мед, З—Оонтв—ве на кровО“
теориите орг—вп, което сс съпровож¬
да с-гоялно унонинввпЕ Орат на бс-
пипе кроени яенца,
лсвкодбрма (тр. leukOs .бля“ п dérna
„кожа“) мед. Бели потна и— нож—тн,
лсвкбза — навесния,
левкбма (гр. léukoma .бвнoπa"T мед.
Гвнотнявавв ва роговицата вя онопо.
нсне-изВст (пр. leukos „Вян“ и plas-
Tos . налепен ") I. Безцветни гонца в
преясиназмат— нт p-еπпπeaнпгo елог’
си. 2. Лаисыст, с нонто са втнраинг
провро-нш,
лсвкорбя (гр. leukos .Вид“ п rhéô
„гoka"T мед. Бял— тоновпе от мтпн-пт.
левкоскбп (тр. leukos .бия" m skopéO
.τaeaaн"T L Оптичен топломер ат
спрЕЛспные πΕМнepaгтpa1— вя свота-
щи тена, 2. Сеапнонар зт пвтAαβ-ыв
в— светливши ломи с - еднакв— дължи¬
на ЫН- НО3Ы-Т-.
левкоцИт {τp. leukos .Вид“ m kÿTos
„c·oлβT Било кроено телца.
лсвкоцитСмия = нввнемнл.
левкоцитбза (гр. ■ leukos „бла" m kÿ-
Tos „сод") мед, Голямо тввнннтβ-нв
Орон на Вопияв кръвни телца (нал
I0 0 Ю в вдпы κтёпнoени оaыгиовгыp). '
лсврбт (фр. levrette) Вид ловджийско
кума ; вαΒAap» хропка. ·
левулбза (ст аят, iaevus „31““) Пно
лева зяхяр, конто со сыдоржа в мВ“
g—, плодовата п др, ; ср. фруктоз—,
лсгйлен (ст «нт, legal is) 1. СооОр-ввы
сос законите ; заковеш. 2. Открит,
лееш.
легализация (от пат, legälls .вακαнeы"T
1, Узаконявана, придяетис β-·β-η-·“
вн сна—, 2. Грпзн-вано в— лceтмoыπ
зт завършено висшо сОряв-н-ишо в
нужда стр-ва -а етжещ в родпнатт
нт притежателн,
легализирам (фр, légaliser) УзнеовЛ’
вам; признаван ва в—конон, призна¬
ван дeнтмoы1 ва нажеш.
ηογΗγΙ (нап. legâTus) I, ист. В древыпн
Рим — пратеник при нужди правп-
гoле1в- с политическа ншснн ; в—но“
стинн и— поннвевдец, управител в—
ирснивцни. 2. Г-исеп предстявипаа
ирн няеоо правителство. 3. Титл— ва
внеон спнссонн в нттаниАОснтп— uopκ-
ва.
легИт2 («—1, legâtun) юр. З-аояжаеано
на ытеяoлынκ ирез вавощ—ние а— ин—“
пи ниκвмт твнеспна етыт mau да ну
продаде извесян) имущество,
лсгатИсимо (ήτ, iegαTIsai■мo) муз. В
ытВ-толлм— степсы напато,
ногВге (11· legato „евъpaαн(o"T муз,.
Свързано твитвтыв пап изсвирвана
ва стдезвига поноес ; отОезивн— со с
дог;.; прог, спактго.
легИция (ятт. legaTIo) 1. Диппен-тимЕСно
нpoлеπ-внπoлегβe на чужд— държава,
възглавявано от иоавом—шев ниши“
спор. 2. Страдат—, в нонто са ионС“
щ-вн зЕпацнсвио аппломатическонрол-
огαвиπoло'βc в— нужда държ-вт,
легбнда (лат. legenda „кеопо триОеа да
св »010“) I, Н-роды— ирод-нив -a nm-
ца и соОтпин, 2. църк. Жпβαгoeπнеa■
•то и— светсц пни ирасн-всш христия¬
нин, ноопс прЛВнтно Да св мота в—
нeтκ—. 3. литер. Пoвeвoл1eы невгн-
Ассни разняв, иeeгнAoенo предявява
на ыeвeв-ягнп събития, 4. прен. Из-
ыuеницa» Oaеыл» ножа, 5, Надпис в—
маната, 6. Кратко иeнеыoнпo вя уС“
лоени -•^π, ^βγοβε, мисля и др, в
ннрпп, илявсва, ссвди п нoaoбнu. 7·
муз. Музин-нн— пнеса с нoβве'βoв-■
пвяно-раыптспинеы п драм-тинеш ха¬
рактер, Влизн— до Валал—пт.
397
лсИбгвардбИски
нетевайрвы (от 3—1.) П. КеВгс с харак¬
терен за легенда; невЕроттен, при·
καΒΕΒ, Oaенoеяαвoы» чупснсш, 2. трен.
ентβoы» прочут.
нагпОН (ант, icgio, onls) 1. ист. НаВ-
пснтна ОсВит вдпынц- в рцмсннт—
вoeеκ-. конте в пмтнт от 3600 до
6000 β—Ββ^π ; ионе. 2· Название на
равин войскови формации в внеси
справи, 3. - Граждансна организации в
ыне—п стрнип. 4· Младожн— фашист-
н— opτ—·ив—uпн y инс иредп 9 сап“
панери 1944 г. 5. прен. Геллно нтс-
30, нножество ; чуждестранен
а в г п с в — pвe·еeт - колониална
еоВсет, составсн— от нтжaeнuи, н—В-
часгс прсналытлп п дeκл-енpαнп лю¬
де; Орден га почетния a с-
тиог — френски ердсы вя еоснии
п пр-жд-ысни -acπуπн» основ—· ст
Наполеон Бонапарт,
легионбр (ант. legloTarlus) 1. Войник
от явтпсн. 2. Член шт н.зн дежка р—-
шистся epτтнпвauпн y ы—с прели 9
септември 1944 г.
легИрам (от лап. Hgo „свързвам“) Ра-’
ясинн—м -нст-нт, зт да со попу»· спятв
с ио’лобрп е—АЕСтеа, исаоОртеам ηη-
часгеа шт мвгaл» к—ге тс разтопяван
с иринаст ст други нсталн ; а с г и-
рав — стомана — стомант, смс“
свит нрав пратсиннтыв с βήκοη, хром,
вонрр—н п др., конто пмт епсонс на¬
моете).
лсгислатИва (фр. législative ст «-1.)
ист, Законодателно собрание нов
Франция, нсвто в еoщΕетeтв—яo ио
врема нт Фрснскат— бтpжcaвцa раво’
лоции П79П—П792' и при Вт—рапт вo■
βολ^πη 1849 — I85I г.
лсгислатИвсн («—1, legis latlvus) юр.
Зае-ыодапонвн.
легислатура (н-п. icx, legis .в—ксв“ m
latus „внесен“) юр, 1. Законният срок
на одно ныннсмсщис, порнел нт дей¬
ност в— вдыо и-Ортно в-кансдагвные
пяно; 2. Съвкупност ст -акснслагвн’
ни срттип ыт еды— отpαнa. 3. Зтнс-
вoaaгΕяеπβe.
легИст (с. нап. legists) ист, Сродыс’
вановсы правник ; иози—н—ч ыт рпн-
снагс ир—но,
легитимИция (от нап. leglTlMus .Вако-
····, рр. léglilmatlon) 1. остдр, Лич¬
на нарта, 2. юр. ГрпзыавтнЕ, утвърж¬
давано нт ыннаева пряно; дoκтмoнт,
койге потвърждава п-наспно право
пан понненощнс. 3. Уз—нвыне—ыв ы-
пзеъцбраныипо доца.	'
легитимен (пая. legitimus .вαнoнeн"T
З-соиссъаВр—зви, вакоыеы.
лсгитимИзъм (фр. légltlmisTe ст 3-1·)
Рeaeuнo·нт монархическа тсорня, ηβη-
по зтщищ—ва Bcжвегβoыпя ирошвхол
на сряясняпа власт, а оттук п нойы-“
пт нсограниченсся и втслелспаевост,
легитимирам (от аят, legiTImus »з—eo-
ВСВ“) 1. Уо-новте-н, 2, юр. Призна¬
ван н-выгОр—»·) авто зт в-ненеро-
aoHCi 3. юр. Установяван стмснни-
•осп чрев прсдставиис ыт лсетвапвн-
ства ; πeгитиоииао со — усп—“
шонлннн стноншнисстпа сп с пины— кар“
пт или с паспорт.
нвπuтuыΒеπ (рр. légîTimlste сп «-1.)
Монархист.
нОгил (3-1. icgio) ист, ДоОроаснчеснп
босы спред в нужОнин ирсди Осе)“
бсждениегс ып ст cеоaнеκc птс.
«Вехорн (ст свОс.) Порела Оня—, сте¬
паш построснна мисто воснинн п m3“
дрожанна квксшка ^0 —•гзиеснспс
произношение шт тп—ан-цсенл град
Линсрис),
aeg·.“· (сп ыем, Leder ,с-жт“) Лнси-
р—на πaотннa тъкан, сонгс нмптир—
н—жт п св упстрвОнш за подвързии,
поди, абИли (титл, lady) П Сопрут—
в— нора, 2. Госпожа, сможона жвин
от буржоазиите срыгово в Англия;
внеαнαнcегaβвнт д—нн,
«Вар (сп ход.) мор. Здраво оповнян
врыв пап ножа, есатс служи -а пред¬
пазвано сп падтнв на хорнтт сп Вор“
да, ва простирана п др,
новбт (гур, lezzeT сп -р.) Вкус, сна“
лост,
«•вОтрн (сп тур.) Вид ^ΕΠΕ сос снашс
миришеш· η—βοΟεηπ писта ; нндрнщс.
пей (рун, leu) Румънска нсвсяц— одП“
ынuт.
лейбгвардёИски (нем. Leib „тяло* и
гвардия) Служещ в нвИОпв—рдилта ;
яснохрациганеше
398
лс{[бгвИρднн
пайОпвИрлпл (вам. Leibgarde праз рус,)-
Принтнагпров—ыа гвардсйска воИскт,
конто пмн ва вад—мн да охраняв— НС“
варха и дβopuoвитo и—мещоинн (в
мcннpхпнoенигв еπpaып)»
леИбърИст (тыпн. labourlte сп нап. la¬
bor /Гвуa“T Член ыт ЛeΒёьвнетe-'a
паргин,
ЛеИбърИстка . партия (ст тыпн.) АнглиИ-
сна дяенαоcuпaлmеπпнoеκα нтртин,
с^нсвтыт нрав I906 г, ; сапа нрсвеж’
да буржоазна политик-,
лсИкоплйст = асесопнаст,
лбИма (пр. léÏMMâ) литер, Вид пауза в
аыппннстс стихосложение, конго вс
раздслл смислено свързани думи, ы—нр,
вс ножа да спои между предлог и
инапс ном испо.
лейтснИнт (рр. lieutenant) ' 1. Втори
cpпuвpоκн ниш ' в редица европейски
страни п y вас спад 9. IX. П944 п. ;
пcлнcpтнин. 2. Поручик от рнстапа
нт ц-рсс- Русин.
понИж {ывы. Leckage) търг. Загуба в
псгло в— стон— поради изсъхване шап
разливана през време нт прокарва’
вагс, нсвтс в ва снопе— вя ирсдавтча.
лонВ {1тв, leke ся πвpе.T I- Гство (от
пвцаиавс). 2. прен, Ср—н, позор ; ло¬
зов невен,
нанИт (пр. lékyTHos) Глинов сод с вп-
свно итаншаричи— пат зя-Ваово пяно,
с янсвс гърло, ниска полспнен— и
дръжка: служен за Онапсввввп наспа.
лскссма (сп пр. lexikos „израз") ези¬
ков. 1. Думата нтте егpтκгтpoы анс-
навп ыт - азина, 2, Зтплтвна луна в
pвчыпc» наичсн,
лОксика (пр. iexikâ) Слоев— бcπaтc'βc»
ранинсов рошл, дунита на - адтш εβηκ,
шт диалект, в— писател и п, в. ; рен“
впс.
лексикИл^ (пр, léxis .луна“ през н-т.
lexlcälis) Рсннинсв.
лсксикогрИф (сп гр.) 1. изиков, Сося—-
ншпан на рвчнпн. 2, Cнouпaнпеπ ио
aoκеинcτρapпн.
лсктикогрйфнн {np. icxikon ·ренине"
п gitphö .пиша") езиков. L Hттнa»
конто .—-.—001“- ыттныmтc иpmнииип
в— съставяна на ронынцт,- 2. Наук—,
сонгс со загинаен с лунттс ыт вдпы
овне, снстам-ти-ира пп п пи подрож¬
ат в— сост-вяшс нт рснышн. 3. Реч¬
ников— нигepтттв-» иеч-яынта ремын-
№.
не№сннвл0г (пр. lexikoiogos) езиков.
Умов — специалист ио aoнеmнcлcτин.
ненснсснОтин {πp. lexikon ,ронине“ п
logos „внук—*) езиков. Дна ст свинс-
внтытегс, ксИпс св ванинне— сьс cнcв-
ыотс О-папство вя одпы азин, капе раз“
гнажлт ирснвхсд— ыт лтмнгв, глх’
ыотс выачеынв, соотношснная— меж¬
ду форм— п выачоыив п п. в,
лексикбн {τp, lexikon) езиков, 1. Рон-
ынк. 2. Сирансишис вон фсрн- ва
ренвик· 3· Онсвыс Осп—пствс, ренып“
нов состав, луни,	ч
лексИчески ('.. icxlkos) Рвивнесе,
лОктор («—1, ^Τοι) 1. Прапол—н-тан п©
нужд азин выв висшо умеОшс з—нс-
леыно. 2. ЛнuΕ» ксапс чете ηεΗ^π.
3.	Нощатсы тнн'oн, комуто со 'пла¬
ща на нас. 4. У аренынта рнматып —
рвО’ЧВтец,
нoнтαвΒг (нат. lectoräTus) L Длъжност
инн служб— шт пастор, 2. Всннеипа
нвктари при едва “нсщо учебно вт-
водвыне. 3. Служб— при српашнвацин
пап учреждение, наето урежда ивы—“
снив на «акции по равнинни въпроси.
лсктбрия (с. пап, lectorluM) 1. Служба
пап cpπaыпвauил, конго урожая пуб¬
лични локции. 2, Псмощеыив за иу’
ОниАвн авецни,
лсктУрн (ант, leciüia) I, Длъжност,
ваыятив на нсКтср. 2. Лектори.
лбкция (пап. ^ΤΙο) ' 1« Урон, ирвисля’
ване в продолжение ыт слив умсОев
н—с вон висша учвОыс -янолециа,-
2. Публичен доклал ио ылноВ ы—уноы,
твхыинвоκи пап ив еОанстпа ыт нвκт-
спеопс въпрос. 3. мк. ч. Οπή-η-πηγ,
ыяВ’ЧЕСПо ннпстртрнраы сурс в— ηβη-
цип ио ылкол лиеuнинныт. 4. трин.
H-еπ-вaвынo» иcтAтвαыв.
лёма (пр. 1ёмма .нpнΕмaнe"T мат·
Творена, конто ылмт е-мcетcнπвaыc
-вячавнЕ, а в цесОхсдимт с-нс ' в—
локн-втые ыт друга твсрсм—,
4CMÿp (3—1· lémures) ПcлтмaΒыун-.
животы— с ыыcгc долга ситшк— ; жи¬
вее в Мадагаскар, Арриет п Южыа

399
летаргичен
Авпн пв подемите носове; носн— сс
сишпоннеа,
нвм$рн (пат, icnures) В рпнсн-та ои-
псястпн — призрац·, душите и—
умрелите лcыaщып.
лен1 (ысн. иеНет, cihen ,aaeоaо")
1.	Чифлик, замзава ннадвыне, ссато
са д-валс от рв—лаза ва васала оpc.
щу зядоажвшнв да ивнонинв— извест¬
ни тенcβнл ; росл. 2. Данък, ссИто
со собирая сп п-кон- нналаипс.
лен2 ^“0.· län) Окръг, таютытстрЯ“
пшена Единиц— в ШвΕUня.
лбндлиз (автн. lend-lease „вaoМ’Haeп"T
З-н—в от- I941 п, в САЩ аа лявява
е ваен оръжия, етραeпнп п ар, в—
съюзниците.	.
лбндлорд (тыпн. landlord) Гонин аш-
пацИснт вoмввлтлoaвц» ксйпс д—еа ββ-
нита сп пол вавн ва фсрнврп.
яенинИзъм (от еcOе.) Умението в— Ле-
вив, нсепс представлина нс’напатощ-
ыс развигна в— нтресизн— в опсхага
ыт империализма m ивoнoт-pеe-1a
революции {1вcpин и ятктнкн на
нpвлoт-веeaтa poвoяюuия).
лёниин (от всн.) Внста, ноИтс о нcлт-
АИН П ивиснзув— аонП.
зОнта (н—п. lentus „пьеств") I. Тисы—
нвицн сп интт, хартии или друг— на¬
торил, конто -сбнсысевыс служи в—
украса ; ияыдвннт, 2. Тнсин п долга
ивица с раваиныс техническо иредыа-
внаноынЕ (аа нпшещ— машин-, ва
ринн п лр.)· 3, трен. Всяко ывщв,
коопс - в с рорн— на дънгт п тнсын
пβиua.
«Вито (пт. lenTo) муз- 1. Бавыс, προ-
влачвыс (ва πcыиcT. 2 Мтвпнaлыa
ниас— пни итст сп инаст с 0—выс
ТОМИВ,
навнИди (οτ тр. léo ,30““) истр, Пс-
тон от падащи знсздн, -нвитс св 3—-
Ооннввап вснна полны— ыт 16 ноември
в' сызназднагс Лов.
леопИрд (гр. leopardos) Хищно живот¬
но сп свнаВствспс в— нотсите, цене¬
но в— кожата; живав в пропичвсенпа
страши,
ленитИвен (от аят, lenls .λοη“) мед.
Уеиcнcлβтщ» успокоителен.
лепидодбндрон (гр, lépls „доспа“ m
déndion в дърво") Ивκcπ-воc твърдо
тезлмо дорво сп оcывΒеπвcπc ва
илaунoβп1B» рт-простр-невс в стно“
цоногнанил ^.•0., достигано ло
30—40 н епсонты- и 3,5 н и лп-’
мотор,
лепидолИт (гр. lépls .носнз" m lithos
»камък") геол, Мныopaл» пипнае-
еяюлa» к—Втс се срсщн оВисшсвавс
нов вид в— pcвcвu» пипнеш наш жон’
повикаеи буци, съставени ат носии ;
•зи—нзунт се в— доОтв—нс в— нпптВ
т при πpcиввcgеπβcπc в— оивuuτныu
стон«—,
лепидоптёри (тр. lépls, Idos „люспа“
m ptéryx „крило“) зоол. Пonopтgн.
лепидосирбн {τp. lépls, Idos .дюсин“
m aelιéи „енpoыa*) Южыcaнвpинaы■
се— ирвсцовсдв— рнОа, която диша
с хрипа п дроОсвс,
«Вир- ('., iépra) мед, Тоже- Оонссг
в— кожата ; прскавт.
лепрозбриИ, лспрозбриум (н, н—т.
leprosoriuni -п гр.) Ивознр—ис мнспс зя
О—нин вя «сирн.
л9пта (пр. icptos „..00··“) 1. Дробна
монет— y съвремЕНнитЕ п древните
гърци, 2. трен, Малые, но ся сърце
наричаш дар аа в0mвеπвoн— пни 0«—-
ТСТвСрНТВНВа UΕH.
нвсОВВк- (сп соОс,) Жана, нонто стр—’
g— - от авсОнИсна любен ; а с с 0 п В¬
сс— любов — неново наечеыпв ва
жсна сом жавт (ио иного в— о-в
ЛесОсс),
несгригОиш {τp. laistiygones) Б-сыс-
сновиш хора, нcβoκαлдuи. нсвпс уж
живаснн ононс Етна в Сицилия,
ЛВта ('., léthc .заВрава“) 1. В древыс-
'.»η—ττ нипва-гня — рока в пол“
-емнете царство, при конто идн—нп
сенките ва умраанта д— пият п ла
забравят миианспс си. 2. трен. За-
Ораеа.
ηβτΒηεη (н—п. leialis) Ксйпс са отнася
до смърт; сноргав·
аoтйлncет (сп 3-1.) Отношение вн Орел
нт смъртните случаи нон Орол вя -
зяОбзеннта, р—наинта шап иестртл—’
зияв при ынеанва н—т—стр—рт, _
лстаргйчсн, летаргйчсски {πp. leThar
gikos) Ксйпс ce отцасн, принадлежи
пап с нреливвинты от нeт—вτuи.

499
лстИргия
летИргия {τp, lëtUargiâ ся lethë .3—-
Врава*·) L мед, Болестно състои -шв,
при сват— нзиезв-т леитнТЕЯинте
еncеcOнcеπп» uвτтOвa сс со-нягногс
п настъпен лонОое сын, ноВтс ножа
ля продължава с двн. 2. прин, ПоиС“
лвижився, позыв Oeвл·йетвнв ; aa’
спае,
«втунса {ρуе.) I. Кр-гса соОранне в
роднецнт за рязтзежд-нс материали
в нвяоалито Ор—вве сп настинка.
2.	Кратко соОр-ннв за рошонно в—
всетзожин ртО—тн.
лефёр (οτ втр.) Морска хищна пасаж’
ня риба.
лсфтср (гр. eléuteros	»воободен·)
Ерген,
лсхуса (пр. Iccbousa) Редизна.
«ΟΙΤΗ· тр. lékiihos ..жонтък“ проа
ант.) Органическо вещвство, с-ег-
солоржн фосфор п масти и со н—мИ“
ра в р-спителиито ы-еaa, в евоeн-тα
вя растенията, в жълтъка на тИвата
п в жнваттиссияе орттнивни ; доОт-
ва со ст жонгос п при ир-изволств)
вя растителни н—сзт.
леш (тур, laç) Мърша, труп вя умряло,
ли (кип.) Мирен в редица дянанопв-
тсмын сгрят· : I, Мирс— ва лонж·“
на до 500 н — разнимы— в опделцняв
спра··, 2. Мярна -я nαнъpaцнгa в
Китай == около 6,5 ыс, 3. Мирна -я
гожесп ыт зд—яс = ст 30 до 40 нт.
лийна (Ι., liane) 1. Дървенис'— анС’
шо св 1poнuиeеcв растение, 2, прин.
Виещс са насича от встно р—спеице,
либадб {1pу. ilbade) Кост антЕрин,
арсха, пвдпа-пвна с памук,
либёла {·вм. Libelle ст пят.) техн.
Уред за ивморвавв хоривсвпааиотс
положение на предметите ; водыт
тарани,
либерал (н—т. liberalis) 1. ПрнныржВ’
вне в— лтОвраливмн. 2. Чаев на ни-
Оернзва партии, 3· CβcBcдcмпонoщ
новак, евo0oлвню0пв н-ввк.
либерален («—1. liberälis) 1. Свойствен,
характера· или принадлежат в— πη-
0oвαлнвъм пят в— «пОсран. 2. СвоО—-
дозюбив, евcбвлвмнонoщ. 3. трен..
Heонpлиβ, цед-ст-гоише Олпгслов,
ыoβзиеea1внвы,
ннВортаВзом (от пат. liberalis) I. Сп-
етoоa ст иκαыcоннoеκн п παнпгпнo■
ссн нозтзелн. ивраалеатн Интеррос··
в— иромпшнсц—та Oтp»cавня прав
врЕме на 0тpжcтвнтπa pвβcяюuия.
Т-т-ва пн со Осри за странин-вянс
ыт нв·-pаинoеκнπα вняст, ва cтоo·т-
нтив на сословиитс привилегии, в-
ннpлaнΕ·1-pвo-κc·е1И1уuнc·иo ^.1-
няецнс, в— правов род и з-коигося,
во втрнин рен-дюцисвинта матсдш
ыт Осрся п спад “ране застает в—
peнcuиви·п позиции. 2. СноО—д—ню-
Онв, привързаност ком евc0cлoнюбu“
во управление, 3· Квсогнинонв сос
оβc0oлoнюόue и порпинссп. 4· Ηβ-
оправдан— евнваcлнтвлвcеπ към немар-
знност в работата, примиренчество ;
пипа либсралн-он.
«ηΒε.“«···»- (от лап.) I. За анОернН“
шага Оурж-я-нн — изняннс ио-иран
сос снсВ-доноОнв, еcuиaннп мор)“
притяни п др, пред трудещите со.
2, Снизходителен сом ком враждаВ-
ыи ыт вoнвнюuнитт лиц— пни аенжс“
•нт, 3. Нв-иβяβαн п-нишв- търпи¬
мост инн еннвхcgигoaнcот.
ниОсрпан (3—1. libertlnus) I. У дрон“
ингс' римляни — ссноОсдвы рсВ; сны
на освоОадон рсО. 2. прин. Разпуснат
ирянствоно чеван, развратник,
либидинИзъм (от лат. libido) Похотли¬
вост, елIзлве1p—е1нв,
ниВплинВся (-π 3-1.) 0aaо1CноBвu,
р-зар-тцис,
либидинбзсн (лат. libidinOsus) Сладо¬
страстен, похотлив, страстен.
либйдо (лап. libido) I, Позове нненО“
вив. 2. Енергии, -—нас сп сини, които
со иралнзвиснаг отпонсвия инстинкт
(спсц, y Фройд),
лИбра (лат. libra) Мярка за тсгло =
590 г, a в Испания, Португалия и
Латинска Америка = 460 г.
либрйция (от нап. libro ιтpaβвв“eея-
βaо“T астр, Привидното кснеВание
ыт нтннcтc созОс иср—ли всраннО“
нерцспо дгпжвннс на Луната и— вр-
Опп—г- й ; по д-вт βывнαжнcе' да со
ивтнaβ- м—нно иевена ст иоаовнытта
ыт №«—'— пуны— иcвopхыcет.

401
лизатсрапия
либретИст (нт, libret Tisia) Составится
в— лпбротс.
либрёто (нт. libretto » книжка ") П-Сз—’
весиннт 'oнет. дуните* на —нсрт инн
сиЕрвгт. 2. Кратко ивлежсинс и—
сыаьрж-ннег- на оисра, сиарата,
дран—, Валот наш рнзн, 3. Лншфнту-
рон сценарий с ср—гое, сбит план в
сханя на Отнот тян и-итснинт,
анеТи {πp. libanos) Смена, които ми¬
риш· хубав— при нветαβниегc В
върху спои; танлн.
ливИнто (пп. iavanda) остир. Бз—то-
ухватт пеми—сп, парфюм,
лИвер (аггз, laver) 1. Ронна помня в—
проппвнио в— 'смиас'·. 2. Тръбя
с разширение ио сродата -я ы-нсмн’
вана в— точности,
лИвра (фр, livre от лат.) 1. = ниОра.
2. Старт фреисея сребърна нонета.
ливрбя (фр. livrée) Формана ορ^π—η-
ит дрохн с ширити -я вратари, со“
чияшн п лакан.
лйга1 (фр. ligue от зап. ligo „свърз¬
вам") Союз с α0щoе1βoнв■нαлн1ннO“
сен или култури· цсни ; cOegинвыпв.
органнв-цпл.
лИга2 = янттгурт п зегягв,
лигамбнт (нап. ligamentum)	инит.
Връзсн ножду понссыи масти; сух—“
жилив.
лигатура («11, ligatura от ligo „свърз¬
вам “) I, Примесът ап ыеОлатсрслвы
моган в спатвшяе ва зн-т—то п евo-
0pcтα. за да тп цаир—вп по-твърди
п издръжливи нт изтъркване, 2. Мсж-
дивна онн—β. нетто са прави, ногате
ылк—н мст—нп но напят да сс сипания
напрано наш при синаенно давня το-
пени загуби, 3. мед. К-ириисы ко¬
нец ва завързвано ыт нров-в—син
содово проз време в— онЕрацня; с—’
мото свързвано ыт ирернааг пни р-В’
кости крыновосои сод, 4. езиков.
Гисноы вине, нейгс прелст-взяв- ни-
нонев букви, свързани е едно {веC’
Оси— е старите езнци). 5. Две или
при свързани Oуκeн» отпаян васнно
воан- антсря (ирн панат-рссн шрифт),
6. муз. Знак във вид в— дога, каВгс
свързва два вогн, -згамяатт^и т—н—’
на с аднаснт височина ; нcеcнβа. »с
двата вопи со наиылцтвап като слн—
сос 01cΒыoет {1p—Βыcет)) равна в—
сбора от егαeнαетигo на ането натп.
аитгВн (пят, llgnum „дорно“) 1. Па¬
мук ат лoвβeеu·a, ун-гроВтвав като
проеорзвннс еввдегβo; книжен ит-
мтc.	2, Богат— с въглерод естество,
.—•το са съдържа е дopβeеи·тгa,
ангиВя (от «тя, lignum .дърво“) Ря-’
псанли—сп в— картните стнаниш ео-
глища.
лигнбза (от лат. lignum .дърво“) =
11ануз(0.ат,
лигпостон (лат. ilgnun .дърво" п
ЯИГ3. stone .сан-ос“) ГрораОатент по
нвкустваи начин дървесна мяса при
сннно итнтттгс* и внсен— гeоиepaтт-
рт, миста твърда п варава ; ^—'.0-
Отгт са* зя нтстин в— машини, зоОмЯ“
пи сояоаа, трсВснш и др,
нигнорОн («тп, lignum „дърво" m folium
„ннст“) Грср-Окнси- но ивeтетeвы на¬
чни Дървспшн, която со приготвя при
иязтг1шс и нгсесн теонopaттp—, за
да со гвлунн етче‘спгсн фурнир.
лигроИн (ат тр.) „Тежък Осгвии", ирО“
дует. нойго со гαнтнa1- при дссгн-
ηη^ιη и— гс<рт; служи за торив— шт
авгснвВняи п тракторы и за разгнО“
рнтон нт наунус, —срант п нязинви.
лйдер (—ига. leader » ръководител ")
Вожд, н—дз», ръсов-аи'сз ВТ ИВЛ1ГН“
месса партии,	на професионален
союз, нт cб)чu···-·вoн— αвгaннaαuпя.
лидйт (англ. lyddltc —т ссОс.) Силно
нзОухлипо 11ещсгТВо, иярння со —щв
МОЛНИИ',
нйл— (нт, lido „брнт") Гнсынин ивицш
земи, цдядсгг в мcpвгc» ксапс —'.ο-
лиг :зннп нигге от морето п тп ивoβвы■
щтг в зятугп {иpαнутн ст при Бв■
пачцин ).
знозОи (рр, liaison) изиков, Свързвана
при •3')·). ·— дес стоящи вдит
слод друта ф—гсни {нaΒ-нвегc ер—Ивт
гласит от с*/шт луна с н—нтни— тят-
сгя на слелв—щнта л лунт) нвевoл■
ствен претя, лбиозынявни— pcнoыα.
лнспВт (от лат. lien .дялан“)мед. Бo-■
п-загга ит д-з-ка.
лнангЕрЯпни (гр. lÿsls „разтваряно“
m iheiapéia „лeκyвaнeβT мшд. Лосувнис
с лнвтги.
26 Речник на чуждите думи η баыггрския езак

лизАти
402
нИвИяш (от тр, lÿsis .разтваряна·)
Лекарствени препарати, които с—
πcлтнвып сп равнинни животински
тъкани пан ергниш мраз пвκтетβe·oтo
пн равиял-нс.
ливтйр (пр, lisgârion) Желязна лопата -а
копаене ; Вам.
ан-ннЕтор {πp. lÿsls .разтваряне" и
méTron	.мярка ")	Приспас-ВлЕнто
във вид в— нн— сос спЕцт-нин урсдн
зт и-нервнис донВентвая— и— πpαенτκ“
в—напс п нcнпнвеπвC10 нт npcемтн“
в—ш—тн вода праз иснеапа.
атвйвп (сп тр. lysis „разтваряно“) Ва-
швсявн, конто ce отделяя бяелопсига
в— животни п растения и ин—п еβcΒ-
етβc д— р—зтв—рля чужд балтон,
нИвнс (от тр, lÿsls .paaтβaви··“T 1. мед,
Постепенно п В-вшо спадана на пон-
иoвaгуpaтт при бодасти. 2. биел.
Разрушавана в— кастъннтт— е1pтн■
туря вн гоня· и—л вoздeΒетeнeгв вн
фернонти.
ан-бн (гр, /jjsis .разгв-рино“ п н-п,
о/ешм „масло") Обоза-р-атната до-
-нирокцисвв— маслена провр-ни— ясн’
н—сп с Авривняртв цвят, соята с
разтвор ва кра-сяш във нсдя.
япвврОрм {τp. lysis „вαвгα—вяг·" и
формалин} Дв-пгресцноци— еввд■
о1βc» иαнтнвыc сп спиртов рт-твор
нт кантон е—нты с фврманпв.
зинацярОинл (тр, lykos »ньлс“ п Яи-
Thropos „човек") мед. Лтдcег. ирн
колгс Овяният ce сняга зя вълк
никеВцил («-1, liquatio „paвβвлнявaнe"T
I.	тихн,- Съсредоточаване на някои
съставиш наспи в— танц— сипна (при
охлажданата В) в овал Aтеπ. свято
изстинт παенoлы-ι 2. Нссднородн-ся
и— твърда сипан и—раан вернв·^·.·-
рявиралазниЕ ва сося—нвита В части
нрп твстпн-шспс, 3. Начин вн отде¬
ляна в— ЕДИ) НОСНО ТОНИМС ВЕЩЕСТВО
ОТ лвтτв» ИО’МЫННС топино, 01 д—двин
сипне чрез ц—пряв-не ле 'oнnopa1тpт,
която поиш първото, вс ва п нпорепо.
нневерВецин («-1, liqucfactio) Превро-
щ—нс ва твърд— шап βo-aтхввBвaз·в
пляс в теныс.
нненидВип (3-1. l1qшdнns» antis) I.Който
нвeнpтπлβа Βοηο, който унищожава
•още ; ншненл—тер, 2. Кредитор, соВтс
В предявил №№—·· при ΗΠΚΗΗ.α^Π.
зиннилИтер («-1· liquldaTor) I. Липе
ксвпс в н—псвароис с ннсвид—иннгз
ня нанасяш— {тopτвβеe-) предприятие ;
нинвпдтыт. 2. Привърженик пт λπη-
βпдαπ-ве1βВ1В спад вaвгввмт в— рсвс~
πο^ητ— η Русин сп I905 г,
аннеилДпорспно (вт пая.) I, Мoнщo·
вншев 'сменна след .•“-301111- ст
1905—1907 г. в Русин, евагс ce стрЕ’
ннло д— унищожи ианегтаиатт poec■
ноцисыы— дейност шт РСДРП m ce
облетно за uаpеκпл ρoжно. 2. Теае-
ита сред иарянн инн прогресины-
Лвпжвнно л— ce нвeтетa·вβн дойнос''·
та им, да прсспни-г да съществуват.
ηηηβη.Β^η (Ι.· liquidation от зап.)
1.	ПрЕкраттв-ио дeΒыαегт- на горт-в-
сна предприятие пни учреждение,
2.	Р-аир-а-еянв ыт стон· на ниски
^ηή, ат да ce теκввн пп.-сиртная—
им. 3. Отстранивтс, nвoнахeаыo.
Tвнщвжα“aцo нт нощв.
нйкенден (пят, liquldus „течен") 1. Кой¬
то можа лoенc на ce αеъn^oегβп» да
ce пропорис н нари, 2. изиков, Ган¬
еви анус (η, р).
лиκβнлйв—о (οτ пня.) I. Грнел снсЫ’
А—гспин смются и ивoeв-πнβαм тор-
геесен дейност 2. Р—зироатнам спссн
и— ниски uoин. 3. прен. Нвocвт1яβтм,
Tннщcж-eaо, премахвам,
нннендитОп (лат. liqulditas праз всн.)
Бo-нαжнαет на банково учреждсншс
аа насрЕЩне в—аозжсгитг- си.
ниκeΒЛцαет (пап. liquldus) Възможнас'
д— ce проворно Вора- в пари нас'
ст тктинн ва ване ивoаивииπив, авси-
пр—лажО— ат превръщано ыт спеки в
нари.
лИквидус (нтт. liquldus „гонен ") Кри-
в—тт «твил в сан— лпaτpaот за със¬
тоянието ыт еннтн» които понтона
гвмнвp—1увuгo» вад които сплавта
съществува стно капо пони— р-зн и
под квит— помет нpие1aнизauин1a.
aи)κнпpΒuин (3—1. liqulriiiâ) 1, Корав·
сп растението .сладко e-вoинв·» ноппо
с— 50 поти пе’Сняднп от з-харта и
инат редиц— лонобнп свойства; ср.
лαkpнua, 2. Сироп сп този еервип.
нинонОдий (пр, lykos „возе“ m poûs,
podos „крак“) Жълт прах сп иaaт’

403
нови спорт, ксйпс ce уиотреОнна в
нодпциыттт п техниката,
аннОрна (ант, и^отта) мит, Басносло¬
вно животно с глас вя нов и поанм
рог ис сродая— В— АОНВПО.
айкпвр («нт. llktor) ист, В аронвин
Рин — лпuo» което придружавано
представител ва впсшнян алнивнстр—“
цил п ш—ссно сноп промни (fаsoea)
С бр—ДвПАН— Н тях,
зиньОр (рр. liqueur) Сины— алкохолно
НΠΠUΕ» полсяндвне и подпр-ново с
—pcыaπmAнm нещастен,
зинтрОс (ход.) мор. Добсн— вpъβ» с
с-нте сВшинап ер—ишата ва нер-0’
инто платна, аа д— пн ce приляло
адряенин,
πηλη^' (вт ссОс.) Джудже, много
налок А-нон (но инато в— пвмпелoнпт
остров Лпнинугпн н ранява ва Джв■
интав Сутря (I667—П745) ,Пътува¬
нето ва Гънинop"T.
яйнил {н—г. liliuM) I, Цвете крин с
хубави нaыбaыαeплнп μοποβο, οΟπη“
иенвиб бази ; -—нб—н, крем ; в с g в а
а m н п л — еодшо растение с полени
щитонплип ашста в вари ^οιοβΒ.
2.	прин, Чистотт, нежност, Вената.
нтнИв (пр. liMnë през тур.) L Запято
сп мерете ронно устно пян uтнa
раны— донива ис κв—ΒBpoжuΕтc, 2. Сс-
лоно азарв Онизо до нерв, сВраву“
етно от нарски приливи·
зинО («нт. limbus) I, Външен кръг
и— ъпноморци матсн-гинссеш п —стро-
вениАВсеш пвегpтмoвтп» н—Вт— -ОпН’
ионано е р-зпр-фон с градуси. 2. мид,
Тесният нрозр—нон край на соедини’
гоннага uпн— ва всотс.
зИмОн (от пат.) Къдрица.
нимИт (3—1, Hmes, itis „правпиа“) I, Гр—-
нпuт» пролом, преданна норм— при
извършвано ыт определен— дейност,
2. Градслво количества, прадеди—
в—рн— -а разход, за кредит и п. в,
прп капитално стрсттонсте), 3. Най“
еисонат— ΐΊίΒ·-, над конто ншссВ на
можа да продава m д— κтπтвα. 4. Край“
иинт еpcн» в τοαοηπβ ва н—Вт— в на-
зидно одно вяражд—но шап едно онo-
paзто·ннo.
лимипатВвон {-'лaт.) Отраиииителвн,
яимит—инн (ат пат, limlio „—травина -
яимфа
βам"T Отр-шпчеынв, иосп—ннис вн πpт■
цица, пределна верна, нпмпп.
«Имптод (-•'3, limited нОгр—ыпчено“)
Прпёаент сом иното на рирна, конте
cвы-нaβa» на тнциоворнопо дружество
в с -трантАеыа отговорност,
лимнярОр {л-1.-πp. llnitrophus) пол-.
Държава, салто в ра-паяажсна е
съседство само с одна държава {Гαp-
тут-ант в нннштрвф в— №^111).
лимнярОрви (от лат.“тр.) Гртнпнсв,
СЪССДСИ.
зинингр—р (тр, limité товаре* m gra¬
phe) .ниша“) Уред в— стОванзн—вв
есяеО-ннята ва водното р—ншищс в—
море·, свар— шап рент,
нтншвзВгнл (тр. limnê ,030.—“ m logos
,Β—yic—") I. Наука ат вътрешните
води — ат образуваното mы» за рт-
внco“хноииeеeнτo процеси в тлх, зт
и-е·янβaщп'o пп организми, 2. Ннует
аа равряпа п фауната в— еасрнта;
овероволЕиие,
зимОн (ήι· П I моте от тр.) I, Тропическо и
етBтpвнпнeеκo венновенвнс p—егeыив»
еаогс цъфти през цнатян подшит и
лае— павлово праз всяко “рама, 2. Где.
от поен р-споише, насипеш с нпмснсыа
кисслинт, богат на нит-мин 0 п
покрит с жълт— κcpa» конто съдържа
старинни нтс«—.
нимсиВан, лимон ата (Ι., limonade,
пп. lÎMonata) Ряахляапголнв пипна,
приготвено сп павиран- еедн, пино’
нон наш плодов сок п -нх-р.
нинсиВи (от тр.) Органическо горчиво
вещество, което ce съдържа в сам’
нита нт любна и портокал—,
нимонВт (от тр, lelMÖn) Много раз¬
пространена п Оот-гн кнрлвн желязна
руда ; използува ce ат добивана в—
желязо п като Осл.
нинОитс-у (туР· linontozu сп тр.)
I, Лимонова кисвапва. 2. Впывы— ηή-
солния,
лимстЕрйнил ('.. limos „гн—д* m The-
rapéiâ ,,лoκyβaнeβT мед. Лекуваше с
пата,
зиму-Вин (Ι., limousine сп ссОс, Li¬
moge) Лен закрит луксо-еш -нтснсОин,
лймр- {πp. lympha „влага") 1, физиол.
Базцнети— инп въажомтонпктвт теч¬
ност с мц—тс Осни кроен· танца,
л и мфангит	404
конга ce ытмнрт в нноpнн'0 съдово ;
вBвнaтβa ce ст кръвната ин-вмя и с
п—срсанне между сронгн п тъе-инпв
и— птаопо, 2. бот.. Οοη, неВте ce
движи в р-сгоннтя-,
аинр-гтея, нинр—гт—Вт (тр, lympha
„гонност“ и angélon „съд") мед.
Възпаление в— лимфните содове.
зимр—двиВя ('., lympha „тенцост“ m
aden „жлoзя“T мед, Възпял···· ва
аинрингв воали,
лннр-тВаон (от тр.) мид. Болестно
състояние, коего ce характсрн-ира с
теордо Оня— отпуснат— кожн, иолнс-
1—, отпуснатост, Отвис дишане, иoдт“
нане нт лимфните възли ш —Вшс пред’
раап-яажевие към зтВ—нтваио,
нннрагВк (3-1, 1IмphнT1ous от гр.)
Οгптен-π, еня0. иваарза мсвас.
нимр—гВнен, нйнрви (3-1, limphâticus)
Който съдържа «^1- ; евйго ирсн-’
вожда много Ооли кръвни голи—;
нимрн— систем н— еoдвe·. възли
и пр,, зрез свето е ванн арт-цпвом
мпите— нпнрятт ; нимрви воз¬
ни — бргтвн, е света ce образуват
лннрацнтнто.
нннрВннн (пр. lympha „1oнн-е'^ и
hâlma ,сров·) мед. Лимфна нов’
конни,
нимр—гнИн аулт (тр. lympha .точност*
п н—т. glandula „жлеза“) Лнмрнт
жзсан, аимран възся,
лннpαгвaцтлoмaτ0з-	(Ι., lÎMpho-
granuiomatose от тр.) Оощсгв в—“
имонаетнно ва равнинни зтбвляетнин
на нимфнятт еиет·оя.
ннтp-uΒт (тр. lympha ,'ЕИИ-сг" п
kytos .сод") инит. Едни ст вилс-
вега Beau срывши полша (acβκcцнтпT,
ниоpαцнтбв- {гp. 1îмphokÿTOîIs) мед.
Гроганин— тβeнпнoиив на лимpвuп-
тнге в кровят.
нимpcии10н(т) (-1 тр.) мед. Буц—анлис
нараств-на в— нимф-ципи втедив сос
съединителна гък-н.
линтвярВи (нап. lingua »сзик“ и тр.
phoné „глас") спец. 00.11 вя грам—’
ранни плочи или λογγη, в— н-ато с
ваинсти курс шт чужд овне.
ниневИст (фр. linguiste ст ляп.) I. Ези-
ксеод. 2. ЧсЕве, ксВгв вито мнвто
Езици ; полиглот,
аиггнИспнн— (рр. linguistique -п пат,)
Пнует зт езист, евнквзц-цпв.
лингвистИчен, нниτβнетйнeеeи (фр,
linguistique от н-т.) I, Евнс—вваскн,
ксйтв ce -пг-сн до οβηηοβη—γηβγβ. 2.
К-Иго ce отняст до еане ; свиква.
нинойн (от лят. iincälis) спец. Линии
ат норя-ве ; нотенис— сос сантиметри
ва нвмeвβ-нe в— манки должниц.
ннгёси (сп «ат, Ипен) Ксйпс ce ηβ-
нсрвн с должны- ; надлъжен, и—гс
heb ; пинеев корнО — нвсвоп ко¬
раб с мощно -ргинарнесс— но—ро’
женив и доВра Вренева вятият; н п-
неИга мярка — ниркт за до«“
жнит,
ннгСИст {pте. ат л-т.) К-нссн или ав¬
томобилна квнт ат явeгтеяцo нт Осанн
пни ранени.
лИнзн (цем, Linse „неща*) физ. ПрС’
аряннв вπгннoенc стона— с правилни
еpeвннии повърхности, което служи
зя ивoнуиβ—гв и— навЕС'·· начни ыт
еβe'лннни'в ночи и в важна съставка
нт всички оптически инструменти :
лоща.
аннИн (3-1· linuM „лон“) баол. Нишки,
н-вгв вВр-зувня ссвзстя нт снотонна
идрс.
ннгйртн (от ляг. Ilnca) Прокарвам аш·
ηπι·, πвтpнв—м.
дИгни («-1, ilnca) 1. Чертя, ив-тoжвциo
с ивоeвoци· с—мс нт дължина {eвиβ—
ангин, Ирана пинии ). 2. ВьоВр-ж-внт
40.1—, конто съедини“— два таннп п в
τв—иuua нт дао повърхности ; чарта,
3.	Гр-на дореен-, мвт-лия п др. поп“
винен, сонго служи -я нергаца пап
пзоopeαцo. 4. Правови— наш съобщи¬
телна служба нежду дев помен ^1-
ряходна пиния, янтсмобннц— пиния п
п. в,). 5. Cnouнялнв и-стрссн нот в—
трамваи п нл-н-не, 6. Гаснел-н-тонев
род сп ирелцн п и—т—нци. 7, Рaвнв■
н-жогно ыт πpoлоoги в один род. 8.
НаиравнЕцне, нании ыт деВствна, вт
ивводегие; 9· Оморгниио, воишн—ст,
релор ; равноденствен— ан¬
гин — океягвр ; нолуаевва ni“
вин — нарил·-·,
«UHKpycTa (пап, lirun .платно“ m
crusta .№0.-“) спец. М-гарн-н с ре¬
лефни пзоВражЕиия, нтпраеон нрав
405
nвoетβянo върху еанавир или сврясв
ня СНЕС от скислого легеио ннсло,
смоли и понннтвли ; уи-трсВин— ce за
еёниц—вк— шт стогн.
миг-ксйн (пая. llnum „л·цв п гр. oxys
„кисел") Пpcдтκг —т скнслин-нот—
в— изсъхващи маса—, ироднннс сп
ногонс ннсно п Оеанр ; ти-гвеOяeα ce
при прснае-аспното шт aинcл·то, му’
ш—мн п линкруста,
нинояойп (лат, llnum .пан“ и oleum
.наспс“) хим, Бoщeетec» есето сив-
ыяτя зт Вора— изсъхн-нс ня мнсна,
Вон п лтеово ; ср, систянв,
нинс«·^! («-1, linuM .леген— пн—пнс*
п oleum .масло") Тαглαиaелнцгαгoи
п влатанзсл-циснон напорная, нвион-
вувни главно зя πcег1лягo нт полове.
Изработва ce от зартангокни, иосрц-
гя —пеон η^βηττη страна сос снсс
от венсаени технически н-сна, н—ин-
нвни снопи, к—звров, пълнители {лop’
наспиш— инп к—рн-вб Вртшнв) и онив’
р-зви Отгриза, Оп—стяя страна в ПО“
срият с npαтнβατцнлαег·н патст.
НИНО· (рр. linon) МНОГО ГЪВЪК П ИНО“
тен нагон инат.
нинстйи (нап. 11пен „лнгня" и тр. typos
„отпечатък") теч.. I. Kcнилвeоцa нт-
Оорин машин-, при сонго наВир-гнит
текст водната ce отпива в— радсво. 2.
Печатен пекся с такъв ц—Ввр.
пигегВинл (пат, ilnca „линия“ ш тр,
typos „отпечаток") теч. 1. Набирано
нт иенагев тоест с ннивгпп. 2. ПО“
иaгниu- или отдал е иoнягцнuя а— нп-
ш—янино ионтгяно.
нннαтйиe-» анистВиц- м-шии- = а·“
•опни (I),
нйигср (янпн. lintei) 1. Нтотнви пух.
получен при вчнспн-иото в— пануН“
цнτeе·о·гн; ^01.001“- ce за пс-
πpтBн прожди, взривни веществ— и
ар. 2. Машина ва вчисгняне и— вст—’
н—лнго татега но πяыунннгo сонен—
снса -ядеатгог— пн чрез джицп,
лиг» (от соВс.) Публична uaβoцеoдeBиa
р-вир-в- в САЩ от стр-гя и— .·-№-
шеин· срогвае гад гетр· иди иро-
πвeепβцн Вели поде ; янннтe-г· {иc
ноoгc нт Ч-рзв Jlu·», евйгс ат ирое
пот в воевн п—кое закон),
липофусцин
ннннуβты (от собс.) ЗЕЕрсни н-повтеям
и г-с-звам Вез съд п Ваз следствие
{шнввcα ярняатан нагод и— действие
C|- вшу ветрите н САЩ.
ннврйясн (пр. ПуС .разтварям* m philos
-Опнат") Р-вгeαвно ; ниофизен
к е н е m g — ксВто спад утаявано но¬
же отн-нс да ce разтвори с приО—вл-
во нт разтворител {Beлгoκ, желатин
п ар.)·
анорООси {τp. lyô .разтварям“ m pHo-
bos „ сгрях") К-Вта но ce поддава
«•сне нт рявпатртге, пнофоОев НО’
а с п д — есето след утаяваното но
ноже ga ce разтвори с прибавяна в—
р—згворнпоз {оoтялнтo)»
«пиН-т (от тр, lipos „таoегння"T Фар’
ногт, сой'— р-ан-та cнеeлннптe в—
γπημβ-ηη и мастни снсслии·.
«питрВ' (οτ ссёс.) Гноив- свеян—
(снва наш рвзвея) вулканична снаат
сос стоннвендц— вснвнвн мнст ; вневи
видав· ce и-адте-т на полирано m ce
Tnв'вoбяняг в егвαнгoлегβвгα (по
пмвтс на Линарссите остров·) ; ср,
риолит,
анием—инл (тр. lypê .скръб" m mania
„лудост") Мoл-цаcл1н, душевна мокт.
аипВмин {τв. lipos .т^^носпннн“ п iiHlма
.кръв“) мед Увелиневие в— навин-
ниго е кроегт..
нни(с)Вди (тр, lipos „гя-ъегнвяβ п éîdos
„вид") Нαлттeъвлн “αc.ocвcбв-ввн ес¬
тества ат р-сянгсзои и животинскт
ир-нах-д, Взивсн g— мазиинии'; го
са сосгнвця част и— αвπянннoеkтгя
снЕген п инат в-жг— бнαлвτпнcеκя
рант,
ннивлйз- {τв. lipos „тлъстива“ m lÿo
.вяагβавяо“т Разтваряна и— мазнини,
нниCм{т) {τp. llpom) мед, ДвОрвет-
местнен тумор от наспи- тъкан,
нниом-тба- (тр, lipos |1зъсгнця“ и
Mâtto »меся") З-гзьсгтн-це,
ннπвnейанл (тр. leipopsycHia) Прп-
иядон.
нпиoеpйκенл (гр. lélpô „—ставам" и
sphlngo „еπтτто"T Липса в— пулс,
ннивpTеuΒц (тр. lipos „тлъстива“ ннтя,
fusoua .жонт") биол. Жолгвкяфне
пипнсип в ортаии-е ня нонена; вт-
Велизан ce доОро при старост п прп
тежки Волсстн·

лира
нВр-п (тр. lyra) I, Дрсвногръцк·, рим¬
ски п пр—нтВски струнен пцеπpтмoвг»
сойтс пна ся при до сссн е1pтнн» ·-
совте ce свири мраз дърпано с прос¬
ти. 2. Западноевропейски «окон шист-
румснт отнтналс с одна струга, а след
явен ми-гвегpтцoв (сп 5 до 14 стру¬
ни). 3. Сънренаиен гръцки народов
лос-в ние1втыeнт с при струи· с те¬
саш продълговат κвpπTе. 4. прин. П-О“
тичаснс πecpнoеπβc» поетически д-р;
ивозни, «принЕсс— поезия, 5. истр.
еовнввдпе от еoβoвнcгв ыеёесню и)“
яуколОс с главна звезда Вот—, 6. Ав-
спр-диВсна птица с си—шсн нов вид
в— пир—. 7. техн Извит железсш
прът нов фcpот в— лнря, к—йто слу¬
жи -а ир-в-двис в— тон от мрежат—
до 1в—оβтйвил мотор; ср, тропай,
яИра2 (нт, lira) I. Основи— парична еди¬
ниц— е влссп справи {БвяннoбpuтT“
вил, Италия^ Етниог, Турция п др.).
2.	Старт пурсен заттин монета; жъл¬
тица,
ншр0пн (нт, IlicTTa) Италианска монета.
лирВвом (от гр.) 1. Лирически дух, ли¬
рически характер, нтβеπβв, смоцин,
2.	Ос-Веиост в— лириката,
лирВе (пр. lyrikos) Лирически псет.
лИрпн- (пр. lyrlkâ) I, В арсена Гърция —
егпх-гβcpoння, е-вте ce рецитира’
ап при ТНСМПТЫПМВНП в— «ирн. 2. Елнв
от —свсннитс при л1тepaгтpнu ред—
(лирик—, ВНОС И Лрямт). НтВ“АВСГО ce
ИрОЛ—вТ СОС стпхсвв П етр-зтв— жнеС“
та нрсв насёряаянявс на линиите иpo■
жиетвашин в— поспя. 3. Посвил, в кви¬
то прасВа-д-еап чувствт, 4. Музикас
иросОнадавтиЕ ва oнcuиcн-лнc-етBoκ■
гневи вломовги. 5. Првизведовпнгт сп
'—ви р—а,
яВрнка'.лр-мттВнои (сп тр.) Ксйпс в
с елементи ва лирик— п драма (за ни-
'вρяттpвu иропзводевнн).
нирВиан,	«прИносен	(пр. lyrikos)
П. Присъщ вн «ирис-, пропит с нн-
ршнаснп дух, 2. Повишеше енациана“
наш, чувствителен, 3. муз, Нежен,
принтов {oоcбΕBo за пляс); н п р п и а¬
ско отстъпление —е1ихoβo. КС“
•по прскосвнт иссаелснатаныспе р-знИ“
тис в— сюжатт; прин. Отклснвыио от
там—'— иол вппинив на чувстват—.
406
анраепВчен, нupcoиΒчoеκп (пр.) Ke“-
то свораая в адно опоненти в— лири¬
ка и спас (ромны е стихове, носна m
ДР·)·
нисансн-т = анцоыци—т.
мпс-нсиВ (Ι., i1oeтo1é ст н—г. lacenTia
„свобода") Удостоен с •—умитят СТО“
псы η^Ε^ΐΗΠ (в начало — папуАт«
пр—ес на иропал—вяпол); ср, кандидат
вн в-уеи1Е,
«Иста (пп. iista) 1, Списък в— нмвн—п—
в— κ—нgнgaгигo. прсдстансн· ст д—-
довя пвбпряпеацн нолетня. 2. Снисыс
с вяпненавнвнлп- в— ястнитт п ин-
гнегятя с овитневпв ва ^βητο в рес¬
торант,
«•ιάβο., 311—“.— (тр.) Ударов ытви-
калов инструмент от напанно κολΟ—,
шт есопс в сиывяпн кожа; по воя ce
уарт с дорнснн ироне·, покрити ыт
ср—л с рнац пли нож—, В еьβвeмoB“
инн оркестър ce употрсбин-т ис βη-
конес птниня инетpтнвыπя, нойте ст
цасгр—еип в— ртаниншн регистри,
зит—цин (тр. litanéla .неабн*) I. Донга
ноапявн, м-заВспене, 2. прен. Д—сад’
нс нзОрбтванс, 3. прен. Оплакн—во,
жалба.
ннг-еcBи» ннг-eииoеeBπ {πρ. lis .г«—.“
нт гъсти“ m skopéô „глодан Урод
зт р-згнЕждниЕ п мантнр-ве ва cm*
вснввпт.
нВторн {нтт. llttera ,букет“) 1. теч.
Мвтаннн (.ι.ηο дървен— ) пръчица с
реперов сОрапов сОраз вя буква пан
друг вн—к. 2. Буква капо знак нт ^β-
вн книжа,
нитЕрйНЕВ	(н—т, liTTerälls) Буквален.
пипсрТ1тср (н—т, litteratoi) I. Ο^ωια“
аист по лuгoвαттpcввaвпв; aииo. eoe“
по ce вавинает с нрптпкт п испорин
вн литературата; ернтпн. 2. Лица, еве“
те ce -анимаеа с ние—πoненa дейност ;
инсата«, сштжеешин. 3. Умита« ис «1-
г·p—πтв-,
литератур— (ηττ, lltteratQra) I. Пшснс-
цост, кои'— инн хуgвжoеιβeиo пни
научно вытнввио. 2. Съвкупност сп
писмените п печатните нрспвеодвыпя
на одпы вapog. в— одн— еи—ха, ц— цн“
попе нонсчесянс, 3. Критик— и иоπc■
рил вн художествената ныпжыпыа.
4.	Cынκтныoе1 сп ивн-пшн произведа-

407
литотомия
нпл то шлсоВ отрасъл ва наустят,
пвeте1ec1c и ир.; есенно, вниисан— нс
шлкой въпрос, 5. Сынсутвест сп ху¬
дожествените пропвеодовнл {виcе. «·-
рис— И Лр—нн).
ÂHTepaTÿpCH (от нап.) 1, Ксйпс ce —'-
внсл пап принадлежи вн ннгература-
1-, 2* Пие—тoaенп» отнасящ ce ком
пис-ПЕН, свойствЕШ на писател, 3. Кой¬
то отговаря на нвискенцилта нт «·-
гор—турнт— и шт книжовния език, об¬
щоприет в културнин живот.
аВтарви (лнт.)Бтκβoш» отбеливай с Β^βη,
аВппй (π.. lithos .камък") Химически
влемошп, внак L1, поредеш •—нар 3,
нт. тапас 6,94 ; пан мотан сос срсб“
рнст цент; съдържа ce в шннсп нп-
лорнлшп ноли, н тютюн— п др.
пипИл (пр. llTéla „молба") църк. МонвО-
сгаси— шествие, осоёешв но нвнотс,
зя пвмсявашв в— дъжд.
пито“ ('.. liTHos , канон“) К-го със¬
тавна нася и— сложни думи свшаиае—
стнвшвннв в— пови думи ком на¬
мок или кон полезни изкоп—·
е н ш,
лИ1Cτeнбзa» лиπατoн0вие (лито- п тр.
gCnesis .произход") Провес вн —Орн-
-Tнaн· ва скалите,
нип)тнИип, нппотнир (лито- п тр. gly-
pHO » изрязван Πιμε, нвато дънОта
сбравн върху еныπвuвннu ннмъии.
липстнВиппнн, лит—тзВринт, нит—’
тнВрпл {πp. lithoglypilké) Изкуство дн
cc дълбаят сОрнвп върху скъпоценни
камъши,
нптатр-р (лито- п пр. grâphO „πиш-βT
1.	теч, Cπeuuaлuеπ не нипотртфил,
2.	Работник в аптспртрия.
ннтcτp-pΒpαы (ст пр,) Псннт-н мрев
анпспр—рин.
нит—тр-рил (лито- п пр, grHpho .пи¬
ша") 1. ОсоВев иовырхнев втмнн ш-
πвнa1ннo» при койгс печатната pcpон
о ннт-графсни к-нос, цинков пап
-нтыпшпвe лисп, 2. Рисункт, посст или
мертЕжи, епиентпавн по този ытнив,
3.	Предприятие зт пачтятно ис т—зн
ШТАНЫ.
нитодвнлрбн (пр. lathodendron) геол.,
Бκ—нвввлcет от лорес.
нитсвОн (лито- п пр. zoa „жнеотин“)
Коранп.
нипоВдон (лито- п тр. éldos „нпл")
КамЕвввОразев, н—нонввпдов. ,
нипскардВг (лито п тр, cardia „сьр“
μ") Всннашянн еъвиe.βнвa ся р—.ка¬
ниш-,	_
aнтcлйтвпл (лито- п тр, latiéla » по¬
читане ") Kам·н-иακлαветec, искноне-
вне вн камъши.
ннтояйз— (лито- п тр. lysis „рнвтнн·
ряно") Раатнаряне на к—ныви н срп—-
ынзнн нрсз нъгрошвн сродова.
нитслОтил (лито- п logos „шaтeн·ι
П, Клош от твснаппнт-, ксйпс ивснсД’
нт утаените ссади — тахини сост—“,
стр—сж, г-нсмиш— ва зьрннга и вспн-
ни видими cеcёeнcеπи, нонто пн ха¬
рактеризира'; иeтpвτpнфня» 2· Дтз—п
рнвнсявтвтта, нойто последен —Орав^-
нащиго ce е никои части в— нонашно-
та гняв камьвн.
ннгoн·pвBa- (лито- тр. nepHrös „Оьб“
B·c"T н/câ. Камыс в бъбрек,
антсиВлион (лито- и тр. paldlon „ло¬
го“) Внамаиеност ся товян .--родиш.
нитопОн (от тр.) Бинт мияор-ннн Вот
ся цинков сулфид и О-рнсе етapнг.
нипоренов (нтт, ilioraiis) КраВёражсв.
ант—снОи (лито- п тр. skophco .пае·
лян") Урод выв вид в— совл— ан πβ-
следване в— канон· е органи-ом.
лuтoеpёвн (лито- и тр. sphâlra „но«’
О-“) Зениття корт, еывишата обвивна
на ванного колбе, нетто в —я си«·’
кягов состав — е противоположност
на атмосферата и бapнеpeρттa (вом¬
нете илрс).
зигОтн, антОгес (пр. llioTCs .скром-
нвег"T I. литер. Отпав— фнгурт, при
к-итв ирва oгвпuαв1e ce прса-вн по¬
ложителен смнсыз; c1pнuнвнΕ на сп-
рниагнс'—; тс отричан — призы—вам.
2.	Оёрнгин вн хипарВ—заят спилит
11-7.-; πвoтβoлннеиc ванталвавс
(кокошка наго тыноО),
лнтcгпивτвΒpин (лито- п тр, typos
»иoнaг<aιвeβ m grâpho .пиша") Нанн-
гние вя тоест нс литографски в—нин.
нптспОм (лито- п тр. Tomé .пзpлзeα■
го“) Иие'pтнoв1 аа иранена вн аи-
Т—'-ННЯ,
нитспОмпл (лито- п пр. Tomé „изрлв-
“^0") мед. Опер-пиви— ивн-ждни·
литотрипсия
408
в— канон от пин—АВил мехур п ару“
пн вргншн,
нипегрНисил (от пр.) = нитвгрптнт.
ннгстрйтил '(лито- п тр. Thryptô .нт-
пт") мед. Опер-пивио ряздроОтн—цо
ва канон в инсомния нoхтp.
ниторенил (лито- п гр. phanös »теoи"T
1.	Дoccвaгиβин πвρueяαнвβн издслня
с pнетнκн» еситс ce виждат при р-З“
плвждавв вн светлина. 2. Нанны нт
нзрнёспванв в— такива нвдення.
3.	Нрнвеве в- В-ренсрни иа-Вражо-
вин нт восък капо ивдтагенполон npα■
цсс при иронввожд-во вн хул-жест -
нови иресвЕТн—щн стряпни вн хартии,
нитcавBмин (лито- п тр. chroma
„цвят") Цветит янтстр—рнл.
нн1cаpαмcτpTpнл (лито- п тр. chroMa
„цент“ п giâpho „пиша") 1, Цнсгг—
нияетрарпи, 2. Цевта· опионапок мроз
нигвтрафни.
нигацоцбв— (лито- и пр. kâlnosis „пр—“
ннца"T мед. Премахвано -е1aтъuн от
канони е организъм снел лигатрнгня.
литрТж (от рр. litre) Обон в— еыд» нв-
р-зви в «игри,
ангуртис— (τ.. ieltourglké) църк. 1. Нау“
на ва Ooτcелтжoвнoгo. 2. УивОипк го
таи днеuпnлннн.
лигуртИн (тр. icltourgia) I, В древния
свит — пенпвнест, длъжност, нвπън■
штвтна в— свои средства ва общ—
понза. 2. църк, Християнска Вог-сзу“
жено, през βpoо· в— e-ста става сс-
воятетив вн п. нар. сво'· д-рана,
«Игор {τp. liira през рр. litre) I, Мир¬
на за eмoеπиыcет, сонто в равна нт
П000 см3 п побира вани килограм н—дн
при температура 4°О. 2. Съд, свето
соВнра адни литър.
диря {твпн. lifi) 1. Устройство зя вер¬
тикално ирантстнЕ ва хора m пов—рц,
2.	Подемник, асансьор, 3. Нpнеπαеαб“
ленпо зт изваждане от дълбочина вн
волн, шорт п други твиг—стн. 4. Нр·“
спасоВдснта в— прЕнаслие в— хора и
театри ис еьжонн лишил мраз наго
ноткп.
лихснолОгил (пр. ^Μη „лишеИ“ и
logos » наука	Дял от Овтаннеапа,
ноВт— ce втиннав— с нншеите.
айхгор (ход.) Плоскодонси иаав-тонов
съд в— носи иатв—нил пв ирист-нища-
пс пан посра“ брега; тзиозвуна ce
внИ-нсст— при 'ветрено и рнвгвеар’
вана ва параходи, ксвпс шо мотат
да ce доближат дс кан поради панТ“
сп недп.
ниц·“ (пр. iykéloT от свОс. през 3-1.)
1. Гралнит е Атина, свито ce штми-
ряза до храм— в— Аполон ЛисоВски
и е свито преподаван ш— своите
ученици Аристотел, 2. Във Франция
п други страни — тинн—зпл, общо·
образователна сродно учебно заводе-
впв. 3. В царскт Русин — приеина-
гирвани— средно шап висшо унеОвс
заведение, ирваины— юридичсскс,
апцецдрАг {нoм. Litzendrahi) К—Вон сп
—ТЛЕННИ извлнр—ни жпцн.
ηή^γ- (от зат.) Раарвшаеннв ат пв-
πcнзтβaис нт итгснгсвнна иacёρ·гo■
ние наш ирсизесдстес; ср, янцов“
зил (4),
анцОгвит, ηη^^ηη («11, lltentia)
Ι· НазавлЕИиа, 2. търг.. Отстоина ст
мит— при нисс наш износ в- ст-нп,
3.	ДОеесу^еит за привилегировав- вг—сс
наш н-нас, 4. Разрешение за пвиoна
вувтнс πа патентован— право и изо¬
бретете; поетическа анцен-
ц и н — отстъпление ст τpaоaгинтт-,
стиннстне-шт нан стихосложенного ис
нeтpннeеκн п друг· соображении.
лицогниТп (нап, 11oeтtlâius) Научна сте¬
пей в нянои тниe·pеuгoтп» свят— с
πα■гcлтот сп В-нтн-вроат m ис-нтант
от докторат.
аООп, ноВИсти (нита. lobby) Апвыпи в—
Отнет и мснопсаи, ксйпс снаветт вни-
ни·· на д·πттaтн1o сп Контрес— в
САЩ при приомнив и— виноВ анс—н,
η—ΒΟππη (ся сабс.) Род растении, ст
свито нин—п вилова ce отглеждат ητ-
πο спай·· аанертпиевн цвстя, а аρта
тп ce уиoгвoбтβa1 н—тс нонобнп Она¬
ки инн зт дсОнвнво в— екстракт, ша¬
реней ноВонны,
«обут (тур. lobuT .къс— лсОвян тояга")
Бой, пердах,
ноеоз£с (ся свОс,) Жсве—р, соВят-вш-
пон (но пмопс на парой от ром—вт
.Канриса Х-рлоу“ и— С. Ричардс—·)·
нcταвeгонκα (тр. logos „ наука “ и
arithmOs .мисло") мат, УЧаиша в—
НСТ-рПТННТО|

409
Л 0ГОС
нст—рйтьм {гp. logos „наук;—" п arlTh-
mos .нпелo"T мит. Показател и—
отoπ·нтн» ин квито грибвт д— ce по¬
вдигна олио ниенc» иарнн-нв cенcвт»
зт да ce иcнтнн ару'— спродслонс
мпсно, Птпр/ логаригон на числото
25 в 2 при -сиова 5, зат-гв 5, уми-“
жено в— 5, лае— 25.
нОтор (цон. Logger) М-зон нннгнох--
лвн кср—0.
астнвмагр£рил (гр. loglsmos „снегст“
m grâphO .пиша") Двойно емвтκв■
нолствс.
нетивнезОтил (рр. iogîaмo1oglé от тр.)
Дна сп емвтнceαgетecπc, соВте cc‘ -a-
цинавн с нвучнатво на сметките ;
теоретично п приложно ооoтcαвαa-
огвo.
натИн {гp. logikos) Лице, каета 0-рнеп
с аагпеапт ; ннспппЕа.
«Отнет (пр. logiké) L Философска вн¬
ука зт правилното мпен·но. 2. трин,
Смисъл, πpнβнннoег. втзуонвеπ, заран
рнвум. 3· Учебник но таз· гнуся ;
формална логика — внука зн
cеиcвинт· втесни п рормн вя пра-
вини-п— мислени ; popаaπнcтн»■
гн логнка — НЕп—рнзниосн— тн·-
ыпе, нсопс разглежда външните 1—.-
ни нт ынcπeиeπc вплели— от тяхното
съдържавно п извън гнхиотс .--“1-
тис ; аианектнческа ноти
на — внук— за итВ-сОтига знссии
ат р-зеппнств нт ириродняа, в— нс-
“Ешс-г- общества и МИСЛЕНЕТО,
нстВстнет (пр, logisTlké) 1. Едно сп
тлатниспичсснипе гълнтeaиин в— ма¬
тематиката, което ce опитва да —тъж-
досявнв— мттемнгнктгт с явτиκ-πн»
нтяо н превръща н чист— popоaлгc,
СИМВОЛИЧЕСКС ИЗЧИСЛЕНИЕ, 2. Гpa-ин»
Воасодорж—тслги разсъждоинн, новтс
сн cтeыена1u ся опита и иртепне—пт ;
схсн-спинт,
н—тВиви {гp. logikos) Пр-вплси, оО-С“
иов—в, πcелeлce—гeл·и» снисно·.
нвтВчоски (гр. logikos) П. Согласен
със вансннпв нт πατικατα, сян-стщ
ce кон ногин—пт, 2. Пpaeнл·в. нвеяo■
дввтявнсн, оВссновни ; з-ccцcоoρ·в,
разумен,
нсгсгрВр (тр, logogrHpHos) I. Лстепн-
еeu, иионгвн» соВтс описван е проза
цнролин предания. 2. Историк, 3. ист.
ОИНТЕИ оратор, ноВто инсн« рони зя
друг· ниuт.
нвгстрйр {гp. logos „дума" m grlphos
.--талка") Сасвст-гтин—, ирн нслтс
букви ся сдва дума прлОеа да ce
πв·оаχц-г наш разнссглт, за дт ce
позуни горсои-тт gтмн, наир, Опр— —
рнВн.
лотоаслтнИсп (пр, iogodâldalos .н—В-
ст-р нт словото") Който ситваа ирп
говорено есннен тзиссвтинн нт рето¬
риката,
нотСе (от угг. loHol) 1, Троян кси,
вирспи-п c1егp-цн, 2. прен. Озлис
“срои ноеен нт итеотс.
нстол-Винт, нстсмаиснйнпл (гр. logos
„луна" m мап1а .лудост") Б-аЕВисно
жезтвне зя гввврЕнс, ыивгατлατвa■
сънувано.
acτcойх {гp. logoméchos) Cнcβ-Bcpou,
синпаи е спорово,
нвταойаuя (гр. logOTtc^t) Снввобср-
стне, прспнрцн, диспут.
Н—твнОтър ('.· logos „слово“ m MéT’
тон .мярка“) 1. ЕаскярниЕСен изнВ“
рняЕнси уред вя сряаитеяво и— со·-
пр-тиезсиил, нсс'-^ цтирсжовни и
г-есес. 2. Уред с гp-aтнpαнα скала
кон торнон^·^·.. за показване шни
регистрирано в— понпсрапура.
нагснаиснй^т; пл = логомниня.
наюийг ('тр. logos „луна" m pâiHos
„ сграда гне“) Който страд— от напс-
интнл,
нсгсиВгнл (гр. logos .луна“ m pâThos
„еτpα,лaгнeβT Подвся-гос е гвеороиВ“
по (внсевтив, ръфного, н—шо нвτoea■
риг· на втеон в“тe-в·),
нот—пОл (вя тр.) Cиouпαнпеπ по н-гс-
поанл.
ногопЕлнн ('.· logos .дума" m paidéia
» възпитание") Дял от пваттотисат—,
н—Вяо сс втиннава с ц·лoе1-гъuнгв
•а т—аерт (зтеκг-гв, пвнгсчвив и ар.)
и с методитс зя тяхното ирол—тарн-
пяеаио и 1p·о-хβaи·.
нагсрЕл (ι -р. logos „дуна" п rhéo „по¬
ст“) БоГрив—ст.
лОгас (тр, logos „слово", .попятно",
„нигъп", „paaтн"„ „наука“) I, В 3.0““
в-тръцсатн мaπ·pиaннеπин·еκ— рна)“
сврил — - вссоВт— втнoнcоopнвеπ

логотет
(Хертнаип), 2- В нgв—лпеπннcенттн
|инессрнл — духовно шамане, боже¬
ства· pα-тм (Пзнпов), 3. В христини-
спесте — Исус Христос,
зогстОп (пр. logothétcs) ист. 1. Вое
Виз-ц-тил — висш държ—еон служи-
тон, ксйпс ръководи ОПЛЕЗЕН ННСЫ сп
управлЕниЕтс. 2. Вон Виз-впил през
XIV m XV е. — ннинстър ; в в а п н
логотет — пръв министър п съ¬
ветник вя императора, Същата длъж¬
ност интно п в Бьлттрня. 3. църк.
Газипва вн иятрцяршвсннл ивнтп и
ннн-ннин в— наицсл-рннта.
зетспИи {гp. logos „дума“ и Typos и—т-
^4-?™.“) теч. Литорт, конто соаьр“
жа дунт шап сринсп.
зогорОр {гp. logos „лунт* m phéro
„нося") Говорна тръба.
аОдви (вам. Loden) 1, Гори— дреха сп
. нохост вызнав пант, 2. Патя ат '—¬
кае— дреха,
яОджил (нт. loggia) Открита тазсрнт
покрай стои— на вдашн·, натте ся вън¬
шната сп страна им— евлснндн, ареа¬
ла пан парапет,
лОдос (тур, lodos ся гр.) Топъл южаш
вятър; южняк,
нбж-п (1., loge) I. Място е зрители—
наш заседатели- зяпа, вгаозсна ва
малко ннин, 2. Място зя п-йип со·
Врания в— политически наш .•«ηγη-
свит cBшoе1вa» осеВово и- ннссвт.
3.	Мaеввеκc дружества, масонско
сВсдниоыпс.
аОж-2 {ρте,) Дървен— ннст нт пушна
пнп иuе1cнв1» в— нонто в прикрепена
цсвт—.
нов {нвы. Los .жреёнВ“) Л-г-рнев би¬
пот,
аЛзунт (вон, Losung) I, Кратко нзрО’
чоина, ноете изразява основна идол,
аадан- пнп искано, нзтъни-тн пред
итрадинтЕ мнст от партии, органи¬
зации, дружество п др. 2. прен. Ос¬
новна ръководна идсл. 3. Патент наш
табло с тнс—ва изречен··.
нсймс.н-гпл {πp. loimos .»унт“ m logos
„наука“) Наунт, н—лтв нвтнтβ- Bo-
пастта чуня.
ааейн {нoн. Lokal) Понимс интаИво и
Tβве·знπ·ннc наведен··.
410
нсс&звы (дат, localis) Места·, еβcΒ■
СПНЕИ само ВТ вдыс млстс.
нсканн-йцил (Ι.· localisation от «—1.)
L Ограипнавтио вя дЕВстви· пап ив“
«сына в определено мисто инн пр·“
донп. 2. Отртинм—ваис шт веще л—
ce рн-пространн пнп да нзнавс сп
трнининте сп,
нвkaян-йв-н {фp. localiser ст 3-1.)
I.	Ограничавам вощс, почве сиродв-
«нм тр—инщп, поставям нещо е енре-
двлени гpaипuп. 2. Не иовнопнеам ц—
нашо да ce р—зширн пап да палаво
навои трагиците си.
абс-нцбст (от нтп.) Ограниченост по
ыяеπc.
н—кВитт (ήτ, locaiTa проз тур.) ГосппЛ“
ЦΉua» нрьммт,
«—.—.Βγη-κ^ριη-·
н—сИгбр (нтп. locHToi) Урал за раднС’
-тснини·,
нακйтπ (ангн. lock-ouT ιaaгeнвло вр—-
пипе пред никого·) В нтпиптатстн-
чесеп'· стр-вн — рорн— в— спасает
Верб— ин буржоазният сращу нр—зО“
ятрптян, при нетто капиталистите вт-
срнват ирсаирпнянтя- сп п нассвс
уволняват ρaBcπипциπ·» -я д— продоп-
нрвттт иди потушат стачни п а— -Я’
ставит р-Ввтинцнго да ce откажат ст
св-нто нснашнл,
зОес (ляп. loco „шт ннсте·) Торговскн
пормни — нуитeнны1 прпомт стскня-
шт иойистс мoеπαнaхcgищo.
нонемаВВа (Ι., locomotole ся «-1.)
Нарва движещ— ce m спаци—цираща
ыaщоыя» конто служи зт ирплвижв—ис
на р-злиннп нашити.
нонсмотВв (фр, iokôMoTlve сп «ня.
locus .място“ п MöTio .дβижoинe"T
Транспорти— машивн сос собствен
двигател п стстсна нт тиpнβл·ннo,
нсяпв ce движи ис ранСи и тспап
вн-нсви е—ннозицин.
нононотОрон (от «-1.) Пogβпжoы» НЕ“
ся—п-донжев,
н—нонотВри (от а—',) инат. Двигател¬
ни центрове в мозъка.
н-κеaвгвбз- (пр. loxôs .крив* и
âithron „стана") мид, Изкрнеяе-ио
в— ст-аа.
а-сс-дрОнт, локсодрОмв- «Винн (пр,
loxös .крив“ m diÖMos „пот“) Крив—

411
лбция
ниння между дно геннш ст -оми-гт
πввыpхиин-» нонто прасн»— всшнеи
мвридияыи под едианъв огон,
нoневpгйнмuл (гр. loxos „срне“ и
ophtalmos .—.—") мид. Крие-плод-
O1βc.
лслУрди (типа. lollards) ист., Участии“
цн е срадновеновцо ролнпнвзн- дви¬
жени· ив сроднят и— знвттямнигв,
ноото ce ёарола за еcuнaян- р-в·^
ств— п ирсппв кралската п папскат—
еатст (XIV—XVI н,)·
нонОард, авнОарди- Вник- (ап еcOе.)
Заложно учрежден··, кося- анваано-
нп срошу заннг-не нт двнжини цев-
вости (нмспс идва ст лемОарлсннпс
гыpгвeuп, новпс първи помитан да
дават -неми ис пози ы—инн).
асигВп (фр. longuette) Гипсова πpв■
връзка в— счупена кост зя правилно
з—paеτeтн·.
нонгимОпрпя (яат. longus .дълъг “ и гр.
netréo ,морн*) Дял ся nocо·πpнятт,
сонте ce з—вимява сос з—с-випо и
евcΒетβтπт в— анинито и окръжно¬
стите.
аОнт—в {πp. longos „гора“) Затънтен—
място в порт, ер-Врсчна тора.
«Онджт (тур. lonca ся нт.) ист. СьО-
раипе в— наВсто.· ся едни з-иаяг.
збижт (фр. longe) Бoж·» с квога под¬
крепят cбтчaβ—щи ce тероОтян при
Tπp—жнoннл.
нсижврВи (рр. longeron) I. Грод— ис
протежение и— сринете в— с-нваст
зя ирна—втио и— здравния, 2. На¬
длъжна гред— в автомобили— р—нн—.
3.	Надлъжна Осрдсвн град—.
норд (типа. lord) I. Наследствена двв-
ривсет тиган е Англин, 2. Чаен вн
К-нар-та вя лордовете н Англия, 3,
Титан ва внеси длъжностни лица ;
зора гн адмнрантеИст в (“
то — ннипспьр и— нсрснитс сили;
лорд и— хазната — рни-нсов
министър ; н е р д-с н в ц a в р — пред“
еog—г·л в— Камарата вя з-ра-нете;
н с р д-н в р — сноп и- Лондон, Елин-
бурт п илкси други гр—дове.
нВри {αигл. lory) зоол. 1. Построие-
раст и-натаа. 2. Вид малка Везои--
штяа πoнты—ймтнa ; понур,
нсрибт (рр. lorgnette) Спыв—омн очин—
с арожсн, ксв'с ce държат прал
счита, Воз дт ce закрспв-г ва исса,
нОрС’нОцпс (11, loio conto .тяхна снаП“
ca—) Kвp·еиcыg·нπеκа омв1нн» н—лтв
ce втсрнен при Вавка -я заппсн—нс
и— етыu, л—е—ын пап нcлтн—β—ии от
шел нс п-рынна в— ыеВвил нcpв■
сп-ндсит.
«ос (рус.) зоол. Диво жнвсгио с раз¬
клонен· рвет, и-асОвс в— олои.
нот {хcн.“иoы. Lot) I. Уред аа измор
втив и— мсрссн дылОемив— п зт пв-
тн-н-и· ин норсного лыне, Състои ce
ст ноже аа еитеκ-н· п ивангане, те¬
жест п нpпеπcеcбл·ипв за нзим—ыо
на проби, 2. Чутугси— наш каменна
т·ж·ег» коиго ce наанш след ста пни
шнси нс довот— нт река, за дт вннТ’
«лет севростя— и— двнжвннв шт пат¬
ентен·· съа, евт—тс по став- ис ПО’
чеипе и— рветят,
нст-рйои (сп пп.) П. Ксйпс принадле¬
жи нт яв1нвuя или в сеоИстеев ыт
ион. 2, Оаучтен, рисковав,
лвт£рнл (нт. iotteria) I, Вил нгpa» ирн
соля— ноже a— ce снемслия пари инн
вещи срошу иродв-ритояцс прода¬
ден· Вплети, -я новпс ce гоплит иc·
молещи наморт, 2. трен. Щ—спи·,
коснея ; случайност, рисе.
зОтс (нт. loito) I. Хазартна нпря с во“
нврирнин κ-pгαин. вьрху новпс игр—’
нита пвернв—г с нунмст- с всмсра
выовн чнел-» Анита цпфрп ст и-твГ’
динн от едва герё)·».—, 2. ПсдеОвт
детска игра, при с—тго числата са
зянсиовя с стргнинн пни части ст
едва нтрпнин,
аОтос (гр. löTOs) I. бот. Няколко вида
мисгвгсдншин яровнст·, Впятит т
шедши ртстоинн с хуВаен цветова и
плодово, коего ce идат (ст рода ыа
всаипте ровн). 2. В ннтозотинп— —
дърво с панков- сз-аос πнcл» на нсв“
кн, който го вкусвал, не искан дн ce
аяньрио в рвлнн-га си п cетнв-н в
спряи-га в— нвя-ратнпв,
лопср-ги (гр, loiopHagos) Мнппнын
зола, които ce хранени с нспосвен
паслсвс,
дОшл (от хон, loodscn „карам свряё“) I.
Наука а— мора1нняв—шато., сонгс ce за

лбцман
412
ним-в- еиouн—лиc с cннеeянo'C на
есетинтс, моретата и ресняо н—те
нзтнатсаин нсспн, 2. Пнзв—нио и—
ηβη'—, ссипс съдържа свеааинт зя
есбВЕнвсгня· в— пз-нтгсяинтс места
(лонО—нниа, полводин ссади п п. и.).
3, Нарочите сос сцспентянносн— впи“
санно вн мopc» рост нни вевнл и
техните крайбрежни за нуждите в—
морсин-наиЕте,
лОцман (шем. Lotzmann, хоп, loods-
мат) Длъжностно анцс, нает—- и—зин-
ва а-б.· плавателен пот ш провежда
пл-е-голои съд нс нет— ; ср, ин-
н-тП (2).
нвйнон (ангн. loyal) Τ· Който запазва
вярност към аоржанинта власт; еер“
и-иадннои. 2· Пентон, ao0ввеыβoе1oи,
неκвoн кон иин-гс, керантви,
а—нзИзом (от англ.) 1. В Англия —
βивнвеπ кон короната, 2. Бяpи-е1
сын режннн в— одна спр-гт,
неИзносп (сп типа.) I, БoвнвπcдтнuнO“
став, замитана вя режима. 2. П-мяО“
нвет» местисся, коростцсся.
луОрнеНт—р (от пат, lubiico »натлаж-
дан") Урал зя нβтαотгнниα еонaeaиo
ва 'риеш· ce н-сян ирн пари· ма-
гп ниц и двигатели с вътрешно '-ре¬
ва ; навнавне.
нудВян (от соОс.) Член-ве и ирнвър“
ж·ипuн в— paBαгинн·еκα движен··
(18—19 е.), каота ce 00.03— против
вьвеждтгего и— машини в πвcнвввд■
оπвcтc» пансжс в поен внжд—зн не¬
щастното си, βовеπc да го видят е
ηπ^τα и— капиталистите (но нмато
в— ацтннесннт р-Остинк Лул, еойпс
разрушил н—щнинтн, на канта ртВс-
твн).
ЛуаОлрввс число (вя соОс,) Чнсастс
„ин“ (π), коогв е ряен— ирпВлнзнпеанс
и— 3,I4 и нарн-ян— отиошеинето вт
должнната в— окръжността кон ней“
нни антнсгьр (ис инете на Лу-
л—зр е-ц Сьонан — П540—П5П0),
нToе (нап. lues) мид. Сирнаис.
зуат {πcле,) Дупка над мрежест— 1-.-
Винна и— Визирана мтен.
лтΒ»π нунОнеи (рр, louis blanc) Сре¬
бърна френска мвног-,
муИ^ луидОр (Ι.· louis d'or) Знатин
франсен монета,
нуиззйттлон -нт,
«усТиен (от соВс.) Вид кенОтсис ивас-
«•0, припвпнонс ся смаяно масс с
иваирнеен ; яде ce сурово (по иного
на —Властта Лук-тит),
нусратйеог (вя «тя. ^шм .пом-аба",
рр. lucratif) К-Втс иссн ианянОн ; из-
rcaer, дαхαд·и.
луксн (пат, luxus) Равеош, блясък,
дукс2 («-1, lux .светлина") Елиииu-
мнреа а— спят нт αевoπнвннвтc» pнв■
и— вя еснагЕВ—спта в— р-виснерис
—снегова повърхност, при конто и—
П н2 над— и·ви·цлнcтнивиo еβoглпиви
нвгск сп елин лунои.
ауeеeцпя {ннг, luxatio) мед. Изнони-
наго на става,
нтeео·πъв («-1, luxus .светлина“ игре
néTron „отpκαβT Урва зя нво·peниc
в «уссвао нт синап— в— -ев·πлвцнoтc
в опрЕДСЛСго нтсто; ср. pcгcо·тьp,
нтeеёвeц (вт «-1.) К-Вто создает то-
н·он улоВств- ; ртзесшвн, Оалсенн,
ЛтcTaвв пир (от овBе.) Мист— Остап
и разношен οΟη., пищна гощавка (но
•мето па ринскил богаташ Лтkул»
който Оня прочут с рнзксшинсёолн),
нулу (фр, loulou) зоол. Пород- дребно
куча с пълен козин—.
нунОЯт— (лят, lumbago) мед. ЗαO-ли■
наис и— мускулите аиотсинга сВласт,
придружен— сос сплин Оонкп.
лУНси (пат, lumen .еecтлннa“T Елини-
ц— нтрст ат снетнивец исток, р—вин-
в— светлинен поток сп пвтснинк сос
сина елин етилена (сват) е влиинцт
иpветpтиегβoн огън ; нтмeг·co’
н y в д а — oлнннuн ат светаниит
снергит, равит и— оноргнягт, •3.-3’
х—лвянт за вана сенуыат сп евoглн■
ван поток едни лтнoн ; ср, сандал—
п нтkес,
нTНcиoгвBи («11, lumen .светли·-" и
пр. TrOpos .сВрощяво") Урал зя пра“
връщано и— ирвмоиннвнпс светаниит
импулс· в съответни нс сна— пассат
пмитнеи ; тивπp·ёяβ- ce при предтвЯ“
ио и— н-αOв—ж·инт ыт рт-стангно и
зт ваинсен·· квлсбтинтг— ин силата
нт дневна светлина,
мумии“« {нтπ. luMirâlls) Бля ентбcгcp’-
μπη прах против 0·зеыипв,
413
нтыниeтαp (мат. luMinäTor) Οπη-., маз¬
но прозорче в— есвеяненнв в ^1“--
пазви сод.
луыинoецёгuнл (сп «ат. lumen .сеет“
«ηη-“) Светлинин нваанни ирн твър¬
ди, гоннн пан '-3000.-3^ вещества
при нcρотяиα т·ои·paгтp-. проанзн·’
н—ии от еe·1нннн» oл·кгвннoеκ- ·иoв■
пия, химически πpcuoен и др. ; нз-
пометнего на свстлин-т— ирольмжнат
и снел прякото действие в— възбу¬
дителя ; нвлънваие и— еeoглннα от
студено пипе,
нуннгсрбрн (нап. lumen .св·'™^
п гр. phoios »носещ") Синтетични
eoш·егβ-» с—няв налъма-п севганит н
студен— съст-тине под въздействие
и— светанна, регпгенавн ими радпсви
зони п ар. ; снепсвот— прсдонжав— п
спад авестепапс в— вывOтлuπ·яи.
пумиви (нво, Lumpen) Дрипльо, Осснн,
Водите ; нoхpтннотeκв, нттаввнтнш,
лумиoииp-н·тaвнΒг {нoы. LuMpenpiO“
iétariat) Оной от авентс·.-^ изитд“
ванн хорт, ссьс-нн с иpвшaeвaетβ-тα.
лун“ (пат, iura) Единственият cег·ет■
еви снытинс в— Зенита, ксВпо свати
с отрязана слоим·“— сватаии— ; оoеo“
нива,
лунапарк {ивы. Lunapaik) Градина с
разанинн зрелища п разваоиЕиит.
нуи-рнИ («нт, lunarluiii) Уpog. н-Вяо
пролстяат нагледно авнженнетс и—
Луната окоп- ЗЕнята.
лтнттΒ-ън (ат нап. luna) Ходена βτ-
сои; еcмнныOумmaьы,
яунттВн (нтп, lunaTicus) Разстроен ду¬
шевно μοβοη, който став— нощно вp·■
но п навършва лоеспвнн в ВоасъзиТ“
нис ; еcми-мBтл,
муцун— (3-1· lunula) Боанят нoлтн·еou
в основата на нокът,
пуи— (Ι.· loupe) твoлннu1влиo спосло,
ирезр—нис τηλ—, апртнннонс с две
срврниип нвβъpaипыи {πpcег cnгпн·■
ски уред) за наОноатвтно в— дробин
предмет·.
ятиoвκaлнн (3-1, lupéroн11a) Древпс-
рнмсни рнвованни πpтзнпu1 проа ря·“
на пролог (Ι5 рсарунрн) в нося пн
бог Паи, з—шнявин в— стадат—.
луиИгн (3—1. luplnus .выл»· 0-0")£шл.
Едногодишно или многогодишно ру-
л уфт
ряжи— растеине от π·π·ρтa.cцβoтнп1o ;
волеингв стоОзя с анспапт ce ^—'.0-
Влнат за храна в— .—Οητοη— h с кв-
раннто му ce торн поннттн.
ауиниг (англ, looping) ив. Изкусиш
премитанин сос санолет във воздух ;
въздушен спорт а- фигурно летенв.
му^нИн (—1 huanulus lupulus ^εΛ")
Горинно смсннстс βoщ·е1βc» спдонтнс
сп хмела,
мтπте («ат, lupus) мед, Туберкулоза
нт кожата ; “опиянен.
ауржн’мотея (сп себс.) Спанн от онС“
е— (96,5О/С.) и нαнцнΒ» натрий п От¬
рий ; употрсбива ce ат с—ннани пято“
ри ^ο имаго в— рнрнт).
нтегвйи (рр, lustrine) Тонок вълнов
имн иaоун·и поскан иннт,
лустро (нт. lustio) 1, Лъсканиин, ηβ-
гл-авнесп. 2. Mac за поскана ит—бу’
щя п др. предмети, 3. прен, Принтд-
ин красота, външсп Олтсон,
нтетвёеβaм (вт пя.) 1. Износне-н с
нте'тpв. 2. Днвтн външен блясък (η·“
сто за нвмтнт).
путсВц (нап. lutun „жълто pαет·ниo“T
Жълт— Отгризи— веществ— в кръвнин
еoρуо» жъзтьса ва нИцато, мазнини¬
те и др,
муторНили (οτ сабс.) Г—саеловагва в—
Лутер ; ирбпасптв!п(инв).
«упорТ-хпно (от ссОс.) Пpαт·ет—итеκc
тнoииo. e-сто спринт сложната Всрар“
хня. итн-н гаВнствт в— κaтcнннoенa■
тт uъpeea. властта на папата п над·-
г— вн “ронете сн евc0cgoню0пβп илоп
(не имсте и— асивваполл му Mâp-
пив Лутер — 1483—1546).
нT’т0еuoце (3-1. luiésccns .пожълтя¬
ваш") Сорт мсн— пшеница, литва и
-инна, соята е тетαΒнпea в— студа.
путЕцие (a ат. Luieo1a) Рядок хнмннв-
снн сломонп, вине Lu шли Ср (ап
еаснсинй): нероден номер 71, —п. теп¬
ло I74, 99; ннснспий.
мутр-резил {τp. loûtron „Ваня" m
phlléo „вОннтн") Гоалм- сОпн сын
еоинив,
лт'ъp (рр. loutre) 1. Обработен— н—жн
сг видра, 2. Плат в- торни дрехи,
н—Вт— нонтнp— ножа ва внара.
муря {иoн. Luft „въздух“) Правит·—.
рнвсгвииив между лв— предмета, лес

Люцифер
н—спп п др., новпс трлбен л— Оодаг
плотве прилспснт,
Л£цифер (нтп, lux, lucis „еβoπнuцт“ и
fero .и—ch“) L С—гтит, т-сн—дар ин
—дт е християнското βopαтнвинв, 2.
астр, ПО’Спарвг— шна шт илаистнт-
Венера ; зорница.
додж— (тур. lldjâ) Тсина .мпыоралы-
Онин.
поим {aJвгн. luncH) Закуска; нане— вт-
κтеκ— за слсдобедин пости.
ньон {'TTР. lök) Смес сп пипс, нИц—
п дървено н-сдс зя замазвана и— но
деирсевдип тръби, прозорци и др, ;
ср, маджун (2)·
льос (нем. Löss) 1. Леса, роизнен, еaн■
Ос сиееыт прахова снял— с “нсонт и)“
риспост m βcgcπpαитенлнβαег» cOnc-
ысввис Олодсжонтт. 2. Песычанво-
гаитеспа и—нвн, нетто пм— жьлпоин’
сне пни жьлпокафнв цент п о нысте
плодородин,
лЛверс (хен. leuvers) Кръгло отворна
в пл—пис в— нвр—О, за дт ноже ласе
пр—нарн еров и дт ce завързва,
люж (|р, luge .швИян“) Порвался ва
спускные с шсВин.
пюивИщ аюпсИп (ся соОс.) Босы п-в,
симыс —троено веществ—, ноотв .·“-
е1βтβ- сОрнвыс на кожата (по пмвтс
в— тм-ртн—ыснил химик А. Лоис),
дюк {хcм, luik) 1. Праввытоаси створ
върху иaатбнг— в— сортО за сннаано,
зт товтрсыв и рнзпоеарнтно и— отcκт,
2.	Отвор вн бард и— сортО зт наста¬
няваше ауле ва cгиoегpoннα врьано.
3.	Проворна, дупка за —свстлеито (вт
кср-0 п лр,)· 4. Отвор в нарви нотоа
за ирстнежднис и чистено, 5, Отвор
в тонтрнаыт сивы— ва р—ааични орвкти.
414
зоиёп(т) (рр, luneTTe) 1. воин, Откри¬
то пвасне тκpoил·ниo с ф—рня в— ИС’
лтмoеou, 2. ирх, Отвор в— став— иод
е-ыпл искр·“, 3. Част ст етвнa» меж¬
ду арка и исИвипа cиcpн» еОнсисван—
украсена с картини нни скулптурни
фигури, 4. Зрители— троён, телЕснен.
5.	Приспособление ат заерсптио нон
струг нт абрнОствннн предмет·, cеc·
Оонв и— пС’Долпп и ив-тежки, за мт
шо ce -гонят пап трситт',
лютеранин =а у тор типи.
лютеранство == луп·.—^™-·
неётин {pуе. ст ар, al out .н-ша*)-туа·
Старинен струнен ••струнеит с κpт’
шовидна форм— п ынcгo струги (ся
ПП де 24), и— соВто ce свнрн с дър¬
пано шт струните с прости ; иртрс-
дппсл и— китарата п м-иданннтта ;
ннтгн·
лНмрн {аp. luffa) Едногодишно ярснИ'
сто р-стоина от рода ин тисните, ное’
тс дана изол капо гcлноа κpaеттβmuт,
вироо в ожинго стран· п в Кавказ ;
ст влакнестата мнст в— плод- му пр—’
вит и-трнв-якн, нoалн» поставен вт
нишещн мяшнин, еозгл-виппи за сн-
дтно, иноиен нт мсОони п пр,
люцерна {лaπ. luccrna) бот, Фур-жив
трееа ст nonвρудвueoгннгo, конто рТ'
сто мнсгс Вьрас m ce каси по няколко
поти проз один година,
лйноси {ион. llanos „p—внuшu“T ООшпр'
вп р—енинн в сонорната мнст нн
Южня Америка вс-лороня Орпыснс,
покрити проа ивривда и— ваножппо с
тоста п вис-на трона, между налто
гтκ-π—м спорни ис внеси ианнн ими
друг— льрвв; ср, ств—на.

Μ
нтннб (тур, мата ся ар.) Турска
народи— пасен с Отвит менедпи,
манрИ {иoы. Мнаг) Фунпсвбразнн иди
цилиндрични дълбочини, αBpн-твтнп
на земната повърхцости-ради ну«.—“
•пни— лейв—ст, нсстс полип с волт ;
езорт н кратери нт тгнен-ли вулкани,
мннвелСй (гр. mнuaöiOïoт) 1. ист.
Надгробен пнмогитк е пр. Хтатстр-
и-с, издпгннг н инмот и- ктриВскня
цар М-аз-з вя съпругата ну АргО’
нивн 353 п. ир. в, в, 2. Гсалм вад-
сробов инногнин във епд в— -рхн-
'oκгтpиα сграда; гpвOииua,
нВери, ннерняВни (от игр, Mâuios
„черви") ист, Жителите и— Ссверс-
анитдин Арриет, ц—риАни— М—врстн-
ишл ; името в Ошмо провЕсаи— и
върху тртОита, невте -—вдадени г—-п
стран— ; мавритански стил —
арабски стил, Оспат с еслситлп, ар¬
енди, купони п геомЕтрически вр-
нтмонпп, разпространен в мюсюлман¬
ските страни п в Испанин през
V11—V111 е,
мавруд (гр. Mâuros „н·poи“T I. Впл
чери— грозна, 2. Вино сп пасена
грозда.
н—г {гp, mtgos) П. Дренивперспйссн,
мидиИски шап хналеВсен жрвц, неВяо
ce зтипнаенз п с астрологин, 2, Вол¬
шебник, нтρcаoΒ» магьосник,
пнпазВн (рр. Magasin от тр.) 1, ПснВ’
тсние за прадаеано в— стени вт
лраВие, 2, Склад за з—птзе-но вт
внвнинип видова стоки. 3, Място е
нитp—т» прибор, урва, нашнит и оръ¬
жие във впл и— кутии или осеОви)
иpпеπcоc0лoнпв ва иост—нтгс е исто
и— иовсмо однарвдгн пралнепи (инир,
интр—нн в пушен). 4. леч, Кутии с
протр-лси, в соят— с— равгрслЕпсин
натрити т ар. 5. Кутии с восъчни
пити, салто ce иссп—нл в кошар (нрав
мoдcнoонc вpcыcT,
мнттвнвпж (фр. magasinage) Такса вя
прост-явава нт стени наш Отт—ж н
нагазил пан е еОтвствав гардероб ;
ватензише,
нαгтвии·в (Ι., Magasini'ci) I, Служащ,
еойтс завежда нагазил пан скм—а,
2.	Гродтн—н е наптвпш.
нят-вНя (ся ар.) I· Склад при тарт,
нитинц— п ар. в— иpпoмннв» р—зтс’
нарвано п напращано вн оπcни. 2, Ма¬
газин наш ссн-д,
матйн (игр, Margâni) М—шнин вн пор'
ними- ирорнбатн— и— етpcβпл πaытн»
конто опасан нн-ептян от ссменат—.
няг-тИн- (ти.) 1, Украшение опнатаТ’
дои нямос нов вид в— животински
зоб иди ОсОенс зори—. 2. Зърно ва
ИННИЗ.
Магл-айна (0“.,) 1, Евангелска грош’
вица, конто ce разкаян—, 2. трен.
Р—зстии— грешница,
нИгср (гр. Mâgeiros) Манастирски пет’
нт»,
нИтврипца (от гр.) Манастирска псп“-
нарница, нтинсгнрсс— сухия,
м-тЕснис т магьосник.
нагазъм (гр. Mâglsmos) Б·oнщo0егec»
матин, Вср-всис с м—пил.
магистрала (пат, magistralis „πл-вoв*)
1.	Основна липин в еъo0щuгвялптв
попита ; тяннсв съобщителен пот, от
ксйпс сс сгдсзяп второстепенни НО’
гнщн, 2. Глави- тръба пнп гнав··
стОо’я в сгсгтвмнпн нт водопроводна,
κaиαн1в·:u1oиит, анветричвсн—, тело’
-.-1^ и тезврсина нрвжт,
мятисярИзеи (лнт. magistralis) I, Гр·’
същ в— нагнстор ; -вгарптотви, ннил-
ЯСЛЕН, 2· Плавай, ПЪРВОСТЕПЕНЕН, ПрИ'
сот на магистр—«-,
магистрант (κ, пат. мαg1aTιâna. antis)
Кандидат зя мaгнеτьp» лиuo, своя—
ce тоявш дт иcлтнп ы—тчннπн спсиоп
,н—τне'ьp*.

416
магистр&т
ыαгнетpΒπ (311, nagisTiatus) 1, ист. У
драннитв римляни — висш държа¬
вен мпшсввин (нcиетa. претор п др.).
2.	ист. Изборно 'р-дско управление
е Русин до 1885 п. 3. Градска- управ¬
ление в илноп спр—нп, 4. Вон - Фр-Ц“
цин  HИUO, СВЕТ) в сп съдийския
шап иpcκтpcpеκпя съст—в, 5. В Аш-
гнил — съдил. 6. В САЩ — “спа¬
сите държавни ннисвипци, включи¬
телно п содеОишпо. 7, Висшо длъж’
•встис лица, сбпквсвена от сыдаёното
ведснстес.
ыαгпе'p—πΒeвн (ся «11.) Ксйпс ce ст-
н-ен» ирпнтднОжп пап в присъщ в—
мaгпеτpнттρн,
ыαπп'етpäτони (сп «-1.) Съдийски, съ-
доёвв.
ынτиеτpaπувa («ат.	Magistratura).
1,	ист. В лревишн Рим — сынсуИ“
вост ст вспАНш нпua, новто атенап
държавна или сОшествена длъжност.
2.	Обществен— пли дьржанна длъж¬
ност, 3. юр. В буржоазните сгранш —
итзнтино нт съдиИскитс длъжности; .
съдийство.
н-тВстър (3-1. Magister) I· H-тны-
стЕпсы, нолте ce дява и— - свършили
университет и духовит αk—лoопл
след ои·uп-aoы напия п защита bt
дне·вτн]цня ; сега предимно запазен—
зя лпuт, н—вяо завършват рнрнацпн.
2. Лицо, носто прнпежнат тази сго-
иан, 3. ист. В евoaннтo несонс —
учител, 4. ист, В срсдинго векове —
волан, танна на дтхcвцc'pиuнвеκm
ораен, 5. ист, В древнин Рпм —
тптлт ва инноп длъжностни нпuт. 6.
прин. Опиташ в ртОотнян сп »—всее;
ср. мтВспср.
н-гВнов, н—тВнасни (пр. Maglkos)
Който ce етнасл до напия; народсй’
ски, Aтgcдooн, вълшебен ; мнгп-
нески фенер—уред запрсжеепп-
рано нт сОравп, нтpпетвтнu. и— стЬ’
нмо пмп хартии.
н—тВл (пр, MHgéia) I, ПорвоОптин р-р“
мт в— poлиπпя» нонгс ce сыст—п ст
оёрсдин g·Βетβви п дтнп-внннпн-ипн,
с новто уж мажола дт ce воза·“-
стаува нт хората, животните, ирП“
родните нвнвннн п нт ньвОртж-вмпи
свръхестествен сння. 2· ЧтрслвИсгес,
волшебстве ; щ-pнтπтвеπβc ; б н м a
м — тин — котте сп служи с дс-
Врипс дух—но ; черва магия —
к-ттс сп служи с пошита духовни
снап (дтеснпге) — Ο-πορο. ет·eopнвгc
шт лрвниигс и м-локултурцштс ноле,
3.	прен. Оппа, ачароетгпе.
нУтм— (пр. nâgna „госта маса “, ,те-
ств“) I. ?еол, Госта сгцотеннт мнст,
αёpaзтвαнα в недрттт нт зонлян при
висока температуря и и-ляг-но ; со-
доржа понят всички вещества, сп
ксвпс ce состоит пвригцатигв скнат,
2. хим. Смас, сонтс cOpтатв- πoеπ-»
тестов— и аепнтет нас—,
м-гнттйчеснн, мИгнси (сп пр.) I, От
магм-, 2. Ра-гсисн, печон ; н агне¬
ци скани — -ёр-зув-гп ст охн—ж’
д-не п вгвордяетис нт нтпнт.
матгйг (κ. мня, magnätus „велмож—·)
1.	Крупен зоноаолЕц-роса-н. 2, Едьр
наиппанпсп. 3. П-нигинасеш енилтанав
Овтяттш.
нтегаурсе— шнола (сп сеВс.) Визан¬
тийско висшо училище н Ц-рнтрад,
свате ставане uoггop нт оввgиcβB’
ксниатт култура п образованна нраз
1X п следващите вансев, В ивес ce
πвonодтнтнп всички пзβoе'ип гнуси
шт еромотс. Т—м ce в уми« Кирпа
Философ и ц-р Опмвсн {и-poнoиc ис
инат— нт gвopouт, в неВяо ce ионС’
штвтнс).
нтгнОвиВ (пр. Mâgnésios ся ссбс.) Хи¬
мически ЕНЕмевт, знак Mg, порвдвш
ц—нар I2, нт. тегло 24, 32. мата« сос
сребристоВи« цвят; гори с ссмаиП“
телца светлина; употреби“— ce ирп
рагаграрпятт, пирстехникттт п н
нвдицин-та.
мтггв-йт (гр. Magnesites) Минерам
сос стоснеи Взтсьн, матнавнон стр’
Оснащ иарпнав —що мсрснт плит,
м-гнОг т^агго'—.
мтегЕгивИрам (от пр.) Прпд-втм вт
вето н—пнипи— стла, иpпgτeτы нт
жезнас пнп стомана евαΒетeттт шт
мтnнпг» исал-гтн под л·Βетвпвтc в—
магнитна ст.н-·
ннгненВзом (сп тр.) I. Магнитна сила.’
2.	Свойството нт виноп гонт да ирП’
внич—п жвавзии прсдмсгп п дт завм—т
положение север—юг, ноттго ст окт-
417
мени свободыс в пространството,
X Учение за магнитните ннмевпл п
сноВсте— натопта* ; емец магне¬
тизъм — нагнитцстс ^«0, сеето
съществува в простр-цспнстс сксмс
Замлян ; те насочва конп—свтта стрел¬
ка н спрвдеавшт иссвс—,
нагнстИт (сп гр,)Н;В’Вагатагт жеанзня
рудн, колто съдържа оОпевсееве ся
45 де 70 % жванвс,
магнбто (сп гр.) М-акт дmцтыcытщпцт
зт прспвввжданс шт носи тсксеи ИН’
пунсп за со-лавава нт напрежение;
та заитавня в свещите ирилвигатеми
с вътрешно перона искри, нсппс пьн
отпаднат гсрпвытпт снсс.
магнетбн (сп гр.) физ, 1. НтВ-ннньс
нтгнппсц номавт, неВте ce cOpтвтвт
пра движенно нт алосгревт еогро н
—том— пнп ирп сеВс'“··- еъртава в—
спастрснт 2. Единица ннрет -а нап¬
ийте· нсновт.
магнетофбн=нтпшптсрсн.
магнетрбн (магнит п електрон) Она’
^τηητ онвнпрсншт нани- за регули¬
рано спатта н-гос-ис мраз peщoтнт»
а мраз ннпишпыв поло, еьзgтβтнc ся
оπвцптлшп макари.
магнйт (гр. Mâgnêtis lithos .нтпиитов
камък") П. Парна жеалзит руд— пмп
стсн-иа (сВнннсввнс вое рермт ыт
промен - пап ^..0“—), нсегс с изясн¬
ите ыт мтпшптнс иена п ирпемпнн
шлксп таз- {жoннвc, βήκοη, нсОаап п
др.), а други опОлоскет (0иоытπT.
2. прен. БcнAнc» сеате приватна (по
инсте в—- град в Мнят Азин),
магнйтен (ся гр.) 1. От н-пипщ со-
аорж—щ мтпшпт. 2. О ыaπшmгшп
свойства ; магнитно поле —
иpcетpтнеπβc» в ксатс ce пролетен
лействшая) нт магнитните сини ;
магнитни Оурн — борз— пзмС“
инна нт спашта нт вомшил мтπывтпвoы»
всоВа·) в исллрвппс области ; НЯ'
тнитна стрелка — ы—магватп-
зпрант спен—цан- товса егp·лκт» по¬
ставен— върху осгор връх, конто
искаав— епи—пи север п от ; н—пип’
тон момсгт — |тзцчсснт нсап-
нпв—, солтс хар—нтершвир— мтπыпπ■
вняв свойства ыт евшоспв—я—·
магнблия
магнитизйция (ст пр,) Приданные овcΒ-
«“— ыт мг-тыит,
магнитизйрам=оaπнвтпвmp-ы.
магнитйзъм=н—гвапи-ьм. -
магнитйчески (от гp,)=анπ'иuтвш,
магнитограф (мигнит п гр. gràpHo
„пиша") Урал за —впон—тннвс -типс-
втшв пзноцснпятт ва снвноцптгс ыт
занипл ыαrыoтпaьы.
магнйто-електромашйна (от гр.) Ди-
ЫTЫCЫTШИЫ-. - В— КОНТО Β—βΠβΚΠΤΕ ся
жпцп» кодото трябва дт ce ислен
тскот, ce движат между ислюстта ва
адпв постслше· нтпшпп.
магнитолбг (пр. nagnéTis ιмтπиuт- и
logos ,нαтeт"T Умси, нсВпс пзсаодеа
мтпшптшпгс лвневил,
магнитомбтрия (пр. MâgnéTis , магнит·
m meTiéO ,м1орл*) Техник- зт измерваше
сненвнтпто шт замиете ытπшпгнc и)’
ма; пмт псалме зиннанис ат впнрпвТ’
ва шт ытгыmтшm руат.
магнитомбтър (пр. MâgnéTis .нагиня“
m MéTron .мяpkT"T Уред зт тзнврнтшв
вн напиштыс пенс и откривана ва
отложи ся ннпинпцп рули,
магнитбн—магвстев,
магнитобптика (гр. MâgnéTis .магнит*
и оптика) Дна ся ΐΗΒίκατα, mвтнт-
еащ нашнипсто вя мтгшпгшстс исае
върху ОПТИЧЕСКИТС лепения.
магнитостатика,	магнетостйтика
(магнит п статики) физ. Уманив
за ннневшлят, ирп нсптс нтпвппнпто
нтсп сн в СЪСТОЯНИЕ в— pтвыcβвепв.
магнитострйкция (гр. nagnéTis · маг¬
нит“ п нтп. sTlîotIo ·стигано*) ИзнС’
цсипо на форнита п рт-норитс ва
тсанян иол воздействта шт напитт.
нагнитопорйппл Огр. MâgnéTis .магшпт^· -
m THeiapéla .яoκтвaнeвT Припятата
нт магнетпвмт ирп нвсуетыс нт bh-
кош душевни баясспт,
напшттсрВн {πp. magnéTis .магнит· и
pHoné ,τaте"T Аптртт, ьсВтс записва
върху мант— гcβcp» мт-пн- п звуково
п тп воапрспзвождт.
магнитрбн=м-гнотрсы.
натвслИп (от гр.) стец. _ Омас ся нн-
гвозиев цимент и отьpπoтmнп» твОосп
и др. н—пс стреттонев н—гарп-м вя
иодова, пратр—дп, стълби п др,
напвОзив (рр. Magnolia сп ссОс.) бот.
Y! Речкак на чуждите думи в български език

м arô
418
Вид амюрнк-нсес п —знатсно дорно с
гсноми -pαо-гии цвстсно п ненио-
зезЕни листа, евого ce отглежда m
еттс ДЕкоративен хряст из парсено'о,
магО {фp. magot) зоол, Безаиаш-пт
н—Внугт ст родя насае ; носно ce
спнгсмявт п о ·дицетβoцтгт» еснте
ce среша в Европа,
м-тьбсв-м (от гр.) I, Правя магия,
eoaдвeе'eтβαы сос заклинания пап
леИсгвин, 2· Омайвам, възхищаван,
онароеам.
н-пьСсинс (сп гр.) 1. Човск, коВте
нр—вн м—тня ; волшебник, нтр-аеВ,
2.	прен. Чован, ксВго смарав- п
еОнИвн. 3. пр>ен, Фокуснис,
мадИн (фр, madame) Госпож- (важни’
во обръщение кон жена в внеси
стртип),
мадВнт (от |р.) ирон, Омъжена жоыа
от гpauеκ- ев·д- ; тоси—жт, евксиа.
ннд—и (тур. mada η ст тр.) Нош и
καвтнннuт зт гспсно нт жвзнава ру’
да п ат преработвано нт етpoeoт■o
жезтао.
мтдОйрт (οπ еoбе.) Вид Ондо десерти—
вино, ирнпогнивс епининнс на О’в
Мадсйрн.
м—джерни (тnπ, magyar) Унгарец.
маджун (гур. nacun ат тр.) 1, Госте
сварен спало. сироп ; nвπыoa, 2, Лен’
кае— тося-андна мас— ся Везир п
цинкв-йс -— зαоαввтнo вя постнавши
н рамет сгънат, предимнона прозор¬
ци, зт да пи задържа.
мИдил (тм.) Едногодишна елαжнcuв·T“
не растение, вя ссмЕната нт коото
ce дабнв- масно -а яденЕ, ва сснся’
невно и зт индустриални цанн ; —π-
глежл- ce н Америка п е Европа,
малмоавОл (фр, mademoiselle) Посис-
жиua {вoжлнec обръщение сом ηβ-
—ньжснт жег— в инсон сяранн).
м—лбин (11. madonna —я нтп, мен do-
ninâ „мои гoеπвдaвκa"T П, На-етнно
шт Б-гвpαднuт н κaтвннн·еκигв сяра-
нн ; Бcгввcднцт. 2. Изображение нт
Бвπвpαднuα (стряпня ими статуи),
3.	прен, Гсн—ронва п красива женн.
н-лвon0ви {нт, madrepora) Kcpтлн»
което ce ртвм:п-жаеат е παлвои КС“
анчссгет п oёвтзуe-т к-р-моан остре¬
ни п сетни (рнрово).
м—лритИз (фр. Madrigal) I. Малко ни-
рпнессв стихотворение с аюбонав
или нос— шеговит характер, несто
παеβoгoиα в— никои жена, 2. Музн-
н—нит κcыиcзнuня за певнв нт γη-
квнко τн-ет, абпкнаеона с нобввшо
съдържани· (можа да ce п-пъзитвя
п нт ниетвуоoнтн).
м-осяСвс (11, Maestoso) муз, Б·лннo’
ствЕНб, тържествено.
м-Встр- {нт. naestro) I. Ивгькитг
.Ο е ивнтетeo'-. прсднмша в му’
знннпа: добър κ-оnвзнтcρ» ннрптснт,
наполнится. 2. Шеговито обръщение
кон ноеск на нвнтеяβαяc, проднмшс
от-нκaит нап художник.
маждр—с {'тp. mlzrak вя ар.) Коппс.
м—ж—р (рр. Majeur, нт. naggloie .пс-
ято“) Мтвпκтлoн стреВ {нтд)» теπвΒ’
нивите танвно и— еойто вбрнзув—'
п-ляна (н—жорно) тpнввун1·» т, в.
ΠΙ и V стенен вгспсип съставяно в—
τoлтоα 'срна п ннсгн квинта вя.
основния топ ; етаните— ce с Bαдpc.
тържествено и радостно анумеио.
ытж0иoг (фр, majeur, нт, Maggiore)
I.	КоВте ce егинсн до мтжор, до ма¬
жор на памка. 2. Б-дьр, енергичен,
ньжвсяпсп,
мтжcвнтάвви (фр. Majoritaire) К—Втс
ce основан— шт оnαзннегeα. -тцасищ
ce сом ыиoaпнегβo ; мажори¬
тарна система — ивбнр-гелшт
енегoоa. при салто нсинсн н—нд—тн в
•авт копотня насна нтряингт, с-ияе
πoнтнн нтe-онеπc глaоcвo.
м—вй (тур. Migaza ст ар.) I. остар.
Склад ат търговски етακн. 2. №0—,
вноннκ.
м-втУя (тур. nazgal) остар. Отвор е
супа нни срснвсгна сгвин вя стре¬
ляно ирсз вон ; бойница,
н—вданВзъм (сп свОс.) Рслнтнванс
дв1жoинΕ» основ-но ся няинхоВскин
жрсц Маздан е Ир—в през V—V1 н,.
к-сгв нмтас Γ—.-.·· хар-стср, В—рв-
на ce против τвпегoнpαцнигн п нис“
шага aтхcвoπетвв. ирснсвндетла уви-
щвжегне нт н·paeoнетβвгc е uмcт■
исто състояние, абивтвалс ce против
папнсгниеств—т— в— женят— п др.
м—вдойвон (вя соОс,) Религии вт нрав“
ссняо народи {πcpоп, ниди, птрги.

419
мак â ма
Онктри п ap.). ссгсвавт вя З-в-aе'ъв
(Заратустра), които ирн-цает два и-’
нала в света: добро — с едъхнсвн-
гсн Ормуза, п н—шо — с' вдохв—вИ’
тон Аринни {Οpнтзл ce иарнит —ma
Ахура Мазда; стгун и ноcтα ыт рс-
ангинян).
М-ЗОн (тур.) Отр-ННИЕНВ п—аобсатв—нЕ
нт ротсвня савВ га к-жаян.
ы--ваeзoы (ст еoбе,) Поясво павра-
тaшπΕ. при свет— полонят— въз0тaα
ce предизвиква само след малтрагИ’
ране {тaнпβт неясния с— винстип в
pcоαинтo вя Захер М-вох).
н-всхИст (сп сабс.) Лпue, е-ого спряла
ся мтв-хвзон.
мазУрст {иcме.) I. ■Гсмсе· вар-дси
танц в 3/4 такт. 2. Музина зя такъв
πaнu. музнсанно πввнввcнΕИпв в
3/4 янет (uывтc восн ся областта Мазу¬
рии, содопв Ошм много нтрти),
ма-у' - в? тр.) Утайката след аастня·’
р-го вя исрт ; пролсп—ватва посян и
леинана сярнея тoнивет, е-иго тори
и ирсз ассяннацни с е-дин пара еят“
жи вя ивятнaвaшв шт вазелин, πтвт-
рнн и друг· ; низπелзуe- ce п зт
гориво.
нВис (тн, naHlz през иси.) Царе^в^и^и^а^·
нтй («—1, malus .ибсве'·· на Военният
М-н") Нотния несон и— годината
(1.01· е внооκин калЕндар),
маИслИс— {нπ, Mâîollca сп с—Вс, Май¬
орка) Художествена нортмнся с нв-
прсврания глазура,
нтВогО-н (рр· mayonnaise) Студен
сос сп жълтък шт яйца, растителна
масле и ннмош.
нтВОр («—1· malor „иc·гcляот“) воин,
Горения ся грнгв чига в— старши
офицер {ыαΒ-p» πвдnвнκcβннκ» п—Н“
н—ншне).
н-Вср-н (пат. orlgânum Maioiäna) При¬
ятно миришещо 'ревнстс растсинс с
чсрвецн и«· Осни цвстсвс ; тиcπве’
бива ce н парфюмерията п сято иод-
прався цт нсянн,
ЫтΒcp-г (нам, Maioiat ся пат.) ист, 1.
Hтелcaявтгo. при сват— цспинт пс-
ДВИжНН НН—П МННТвТ ВЪрху ГНИ-СЯТ’
рия ся синовата нни върху втй’стт-
рин ся рода. 2. Именна, нося— ce шт-
сноатвя само ст итй’Спарнл,
м-ВордОм («ат, MHÎoi „пс-гснямт“ и
domus .дαо“T L Управится шт крал¬
ски дворец, дoнвтивaeπгcл (прав
срсдинта ное—ас). 2. Наналинн вя
прислугата в дворец. 3. Нанамгне вт
иниссата гвардии,
нтeαвнвΒвтм (ст нтп. мнаог „пС’ГС’
нтн“) И-nвлзуeто мнcзннетβoтc» -а
ДТ ОТСЛОИТ Предложение ЫТ НТН“
шипспне, наир, в napнтыoнπ,
м-ВсригОя («.-1, mâlorltas, äils прав
нcо.) 1. Пълнолетна, 2. Мис-цистно.
ыaeегeв-Иггep (нон. MelsTcrsingcr)
Намски повп п музис-нт otXIV—XV β·,
нрсднмнс —я сроднят шт a-ыαнгнинтc.
соИго аямЕстат придворнитс и-вян —
мнцc.aннгоpιнтc ; нαΒ'npcитт майстср-
внитоф о‘ Х—нс Закс.
ыййегcв (3-1. Magister прев гр.) I.
Занаятчии, соВто в изумил доёрс свои
з-натт ш в издържан сиеин-нси изпит
вн пряно да ртб)впн самюсявипезнс и
дт рьсввадн други. 2· прин, Опитен
в еneuнaливеτгт сп, 3. Зидар, строи’
пол ; н a Й с г с р ы н с π с р я a —
пвнетнс вв—ннс, давтис в— гонени
постиженни в оОнасят— нт оπcpπт.
н-ВтИи (гур, naytap) Подбие, шага,
пвангр—вна,
м—себър (рр. macabre „ncгвв0aнoш*)
Според средновековно поверив —
танц га нopπeигc» хор— с унасяното
ыя тыp·ни.
насадИм (еcOе.) I. Настилане нт улиц·
с едри канони, eьват които ce βτ-
сипва чакон и итсос, и—Онти спад
твеа с ванте. 2. Узнна, пот, в-сянни
ис товн втипп. 3, Магсрнтн за гнетен
ц-сяннс— (по ННОЯС НТ ИЗоВрЕП-ЯСНИ
Мтeαдто),
м-сй- (гур· makas „иожнцн* ап яр.)
Стрелна на жо‘аоавиътна «пинт -а
nвевΕ·жд-πе· пт влакова ст один анвин
нт друг—.
натВс (рр. macaque ст —фр), Дребна
-üCnoι10o<a мм—eыушa. еонтс живое в
Арфист п Азин,
м<. п 'н (-7.· MâkaM) Мeaαлня» иaеaн ;
свирци,
м-кан— (тур· nakaMH ся тр.) литер,
Мелок рпз саз, приноса· сос стихове,
макао
420
в нойтс ce товаре зя прпкаочавилт—
ыт внес“ хитрец.
накУс (οπ еcбо,) 1. Донто-п-шат НТ“
пнет« (то нматс ыт китайскил трал)·
2.	Впл хтаярпит игра нт е—ргн.
мантру (гур, nakaiâ) I, Тавтрсисденея
мсхнинзын с прася—	тетввecπвo ;
ссринсц. 2. Доресн. мсттнои, снижет
или πлтетмтеoβ нтлом зт итснванс ыт
№0^1. 3. Намсттинтв ксыцп ВТ сдны
стлан,
нактрОнн (11. μ-η^ΗοιοιΙ) Хравнявнос
продукт ст ирнсис пшанпнанс тестс,
изсушено вое вид ыт тошен п долги
сухи ироне·.
нннтрвв^:зъм (фр. MacaronisMc) ези¬
ков. 0113, при ксйпс изнтегe·нα ce
вмоеенп думи и изрази от нужди сзицн
имп н·тю·етτо ce използуват н)хн-
изми ся родния свин.
итκтpcцΒнвеκи (сп фр. мaoaιcrιriqüöT
1· О макароннз-нн ; кенимов, 2. Който
в нoелoдмuт вя мтктропиами.
о-нбπ (рр, Maquette) I. Мащабно в-’
мтнвш мадан, 2. печ. Прсдн-р·'·.^“'
сОр—зенитни ига, еπuеaшнe. с—Зн п др.
макОтИст (ся рр. macuette) К—Иго прм“
ви ма.кни. *
ытн'Β■'■ (рр, Maquis) 1. Френски парти-
заиснн сгрсдн прев Втср—тт· се· ·: овь-и
вс·'“«; френски иартнетг·, 2· Хр-“
ст—заци, в конте κвpонκтнцнгc ce
кривни от кроене опнощоннЕ ; ср,
нсвдат.п.
ы-хвс (фр. maki) зоол, Живипкс ся
рода шт aaмтpИгe. подобно и— м«—В-
ытшт; живее вя о-в Мадагаскар,
.н^!сн;тнЕнИвъм (01 ссОс.) I. Пслнтпнт
за анснзнаве Ептсятн вя адшсянчвнн
натлетам, к-ига използува бевирнш·
ципис всшикн сродства (из-мант, не’
pвнcметвc. кражба, тOнeетeв) -а до¬
стигане в— савняв ^ΗΗ, 2. трен.
БΕвπвeиuнπκα иоаняист. 3. Бapcл-ыmα
държано, янuaоepиa. ыcΕегcеπβoнcег
^ο инат— шт Никслс Мненнвани —
1469—1527 Γι),
мткинтОш (сп ов0е.) Горна дрсха сп
вЕпрвнвспвнт гтннвαшт гости ^0
имате шт нзα0вoтaтoля на тъканта)·
мАкия {нт, maccHla) Бонназолснн хрТ’
сян с есвВавв еертви и н-лен лиегт»
х-рнстсрви за сро-анзснысмврсннгв-
cблaегн. cоcбвнc зя С'в Керснст.
манзабд (от ссОс.) Живачен нявомопь^р·
за измЕрв-ве в— твърде мазно вазн’
таве вя та- ^ο името в— соадаголн
ну Макнасд),
маклер {нeы. Makler) Торт-ессн но
средине, Всрс—е посроаинс.
макрЕл (хоз. nakreei) Скумрии.
мтнрс’ (в-ттр. makios .дълъг*, рΓcaлыт.
Като първа сьста&н— наст в— снажни
думи означава голям, голям по
р н в н в р и, с г р с н в в,
нткрсбнОтнна (микро- и тр. ЬПож
.живея·) z Наука, свято ce атинна“— с
нозм-жш-сянтс ат продвлжтвтне ига*·
нсввшкпт живея,
мтκввгнбеин (микро- и тр. giossa-
.език") мед. НЕЦ—рназно увалннтвтне -
вн езика,
ынκpαгвTpнл (микро- п тр. grâphc-
еПИшα"T Изследваше, свста ce навър¬
шва с цозо-рьжогс осе, Ооа никрО’-
0^ Karo мвтсд нт и-след-тис вн--
мирт широко приложение е еъeвo-
нЕЛнагн мсталургна,
ылκвoлтсяй м;?л (микро- п гр, dtkty-
los ,11РЬ'?т') мед. Прстснлмс увсят-
н a a·“ ;;с п a ι .роса к τν,
μ н кр г·; : · ι· é3 ! ι << (м/ικρο- π тр, ? IsTHcsI *
, yce в ι е н u " ) lï m. о a 5 ι - в и н с со стон ынс-
при Η0Όϊο нрсднатнго ce уссщат при
иниява no-гонвы.и, етеоасотс ст п
дoΒе'eн'Εaце·c',
ыαeвoκo:pâл (гр. Mâkrokèphaios) С
явора· псалма гнтвт.
.отκввκcpâл1я (макро- п ер. kephâU'
.глава") Прсгалямс увеличте-вс вл
плзеага.
ытκoαнCеыcе (макро- п гр. kosmoü
. сВяг “ ) Бoeя·Ήт, цснн яг сен я, особ вис
ЗЕездвинт сеят. всемирът,
ίмaκp-оoлeιнTлт (макро- п молекули}
Молекула; вёнеивнвио αвτтннн·еeт»
с ив-галнмс молекулно ястла ст твв-
ы— обикновената нюлекуза; o0втзтвт
ce чрез πcним·pиатuнτ,
нанреибд (микро- п тр. pous, podos
.Крак·) 1. О долг· нр-ст, аонтсв—п,
2. Вил пъстра сладководна риба;
отглежда ce е aκβapнуы.
мтнроиОлнл (—1 тр.) Гретозямо итрт-
етв-нa вя красят—,

421
малакозоолбгия
м—нронтёр (пр. nakiOptcios) Доато-
крна.
ытнвαpaлёp (макро- и фр, relief)
Едрн р—рмн шт зЕннаят повърхност,
место с мн-пс званипомин наясВаннн
нт внеочините, оОусннвттн cенceгнгa
черти в строеж— в— иоавна паи и)“
напее обширни тнαегouπ ся етш-гт
(планини, ин-пн, pтeнннн» лелини и
g.·)·
мтeввеΕнвнΒнΕеκн (макро- п	пр.
sels mos „разтърсваго“, .земетръс")
КоВтс разтърсва силно, нeивевeд-
сгасно усещан от новак— (за всша-
яръс)·
ы-κpαеecиUнaн (макро- п гр. skopco
„ гледан ") ЗтОентав-н с просто сее,
Воз cπтннeеκн уред; ср. мннpcеκC“
инчви.
мтκвoе0ынн {макро- m soma ,ιηΛο·)
Прсеслтм ТЕЛЕСЕН рЬС.Я·
мтeввеиВвт (микро- п гр. sporâ „е·оe"T
биол. Полнмттгт спорт, от свято ce
развива жснссн ивр—стос, н—пр, св-
ы·nыnκa.
мтнвoеиαвTнτнй (микро- и спорингий)
Спорна! ипиВ, в който ce развиват м-κ■
расн-рня·,
мтнвcеиввcpeн (макроспора ш тр·
pliÿlloiî „лист") Бпд-пвнсиен лист нт
растен··, нт н—Игс ce р-занаая мак“
pcеиcвaггн1
ытκввегвтнгтвa (макро- и ляг, siruo-
tUra) Ед)вoнpπеπтянцaн инн едрозър¬
нест строеж на явора— естсств— (при
мепнан, ннисртли п др.).
м-кр-ретн (микро- п гр. pHägos »и—’
гнош-щ“) Клопки шт съединителната
гости в αвτтнπвоα нт жне-пингв и
н—носа, нойте гм—т спвоовго^гг— дт
тн-eнг {παглoштт) п еыилтπ нужднтс
нт ертагн-нт нтегиuи (в понт иисно
п микробите).
мтκввp-гвгвΒpнл (макро- и фото¬
графия) Фвтв'рарпчссст свнмсн нт
—всея с наиαеpeдегeoив, ср-винтози—
нсталимс уеснниЕгнЕ (подсбнс нт
TвcяπиΕ1πoтc, πoлтнaβтнc с иcоomтa
нт луна),
н-кр—хОВанл (микро- и гр, licilos
.устни“) мед. Ненормално тβoaниe-
ниа на тегингo.
мтер—хИр (микро- п пр, ohélι „ръка·)
Доз-ерос,
мтκввхHвнн (от гр.) Прогслнмс нвра-
сянага нт вouo'·.
мaκввиoфeл т макрокефал.
м-нpcцop-лlия=нκввkιeeφaяии.
нтне1жTи (пат, Maximus .цαй-гoням-
m фр. jupe „поза“) Твърдо долга
ламсс— поза ; ср, ынннжти.
мансВят (л-т, naxilia) анит. Горна
мсзост,
насселен (сп лая. naxlllt) Челюстои.
мTнено (сп ссОс.) Вид н-в'eнгπцт (ис
ннато в— тоeвннтгeuт Мтκены).
мИкснн- (3-1, naxlMH senterTia) кшж.
Основен иpннuнπ, ръководно нтн-мв»
мъдря мисо«, иар-зеит в нр-тка
фвpот ; ив-βπя-.
мтоеe·ιlнπ·н (лая. maxieius „гαΒ-гoлτм"T
ИнВ-г—янм, итИ-ннссн; краен; манси-
н a а с и'	ТЕрмомЕтор —■ 'ор-
м-н^тор, нсВяо показва ите“висвн—
тoнιnepaгтpт зя αгвΕдeлΕнα времс.
мakенlмaлнэыо (от з—т, maximus „ητ“-
τ-яио"T Досарваис нт нсстив де κpaΒ■
ност ; прЕсазогест.
мтненмιαлHет (от н-п.) КоВяо ирсаиелет
теорле тонами ивиссв-ння,
MäKCHMVM (маг. maxitnurn) I. Бъзм-ж“
ив иαй“πcллыc, ирвлсзн— еояниеспво ;
преденит пеноннин, 2, мат. HзΒ-τc-
лянн етαΒнcеггa иЕиросъсвня— функ¬
ции, 3. нар, ПнВ“Ниепв.
нИксуем (оп соВс.) Единиц— млрен вн
м-тгняси поток,
ы-ветл (гур. miJoiil -я ар.) Собствено
-смолснсн— пπнив1ogегβ0·
Maitcvc (гур. MtUs - is вя ар.) НарсАна,
макул? !.||'<;·. пен alt) Гоппе.
ы—eтaa'твa. (нт·. ι - ->-нЕ^Гга ст macula
„ncrin- - ι I, Ивнаиап uni погрешно
стисната· лися. 2. прин., Бсзаарг— ни-
тев-гтpт, ивo1зecдΕинc Овв егceнcеπ.
мая (тур. mai от тр.) octnap. Имот,
лодвнжпм имот, ст-ка.
м-пВта (по собс.) Бил п—дслалано тъсте
пише с анус нт саранка (по името нт
тр, Маната, Испания),
ннзНе, мня—нЕ (тур· malak) Бивол- - :,
нязнсбв—озОтня, мтнтконОгнл (гр.
nalakös „мен“, zoon .животно* и
lögos .гнуся“) Дня от зв—нотнитн,
HOBT— наунтва ЫΕΚCTΕΛHΓΕ.

422
малакомёт рия
малакомбтрия (гр, ntiakos .мас* и
McTréo .мерл*) £>“№^^1 от гoх■
инмсссп мотели за изнЕрванс стспав'—
нт наност наш плътност шт полутечни
инн πвлтгвьpли теяа.
мтнткОр (οπ ссбс.) Вил женска нон— с
оброни, за дт степ издуят (по името
нт селищ— вон Франция),
ытл-pHΕИ, мтнтвйнΕH (11, naltrit) I.
Κ—Βτο нрнмигнвя болестт— малария ;
малариен комар — причинител
на напарил. 2· Блят-прилясш вя раз¬
вити· на напарня,
мнаВрин (нт, ntltrla „нощ въздух")
мед, Заразно в-бвлнвтцo» н-ото ce
примните— сп ужнлвтинн нт маларийни
нвоaвπ ; В-лостт— пратим— сос сипни
пристъпи нт грЕсна ; благи— тросна,
ытлтаΒт (гр. MalachiTCs ся malâche
„BTЖ-“T Золена модна рула, минерал,
от κοΒτο ce дсОивт мсл, - a ся срнстТ“
лига ну ce правят украшения, копоши
и др, ; нт прах ce упвтроёявт саго
запои— Осн.
н—нджИл (от пур. ntl „ннат") I. Кой“
тс горси πыcт» зcе'pтaжнн. 2· Инн-
п.яр.
мнадОв (фр. maldonne) Неиравнлнс
раздавана на карти при игра.
мнасби (тур, MaHailébi ст ар.) Вид
сладкарско πв-иaвΕЛΕциc от нишасте,
матке, атхнр и др,
назоВи (ант. maiieus „сап") Прсптр—т
за ртзповитвацв на В—нссят— ctn при
животните,
налоВиова киселина (вт нтп. nalum
.ηΒόμητ") Kнеcлигт» н-лтн-вaгт ст
вeπелτвтцe'o нт ёсгавяа ; служи зт
д—ОнванЕ нт нболиц- κне·нннт.
нанн {тнπн. malm) 1. геол. Третата,
перга-па еиаха нт орсннл порнал,
2, Бил наш снвеОлн нтроннк.
ытaпΒгн<oea нрежа, м-аиВппвв сме“
(от еcOе.) Зародишен пни слизест
спа“ ; слей от eинл·pынет в— »ο-
всшсапт кож—,
мтлгт^н^а^ш.
нТагср {нeм. Malier) Мазилка ва стснт
ст рнр и писък ; хоросан,
малтИИски (сп ссОс.) Кайта о свойст¬
вен ими принадлежи шт с-н напта;
пр—изх—жд—ш от ο-“ Малта; ^3’
тнИски Оратн — рицарски ар“
дои, есион—· шт с-н Мтнпт (I530 гА
мазтбзн (тнгн. mtliose) Малцова захар,
котя— ce иαлтAaвa при преработка вт
шишесгеп- при еππвгcвтвeиeтc ; инт
г-нима приложение н пнв-варнаят
гохинст.
м-агротВр-м (фр. Maiiraiier) I. Огня“
син ce «вше с нтнетс. 2. Изтезаван,
611, измъчвам.
мтнттенйиcu (ατ еo0е,) Привърженик
шт мaлτтентгетвcтΌ.
мтлтуеuTнегвo (сп ссбс.) 1. pΕ-ниивЦ“
шт е-ииαлнa гсерня, конто —Внситвя
Ослспесвстс положение в— хор-г— с
Оорз—Тб TBBЯHH-в-ИB ШТ Н-ССЛЕННОТО
и васъчявопи—я— твoлннтвαиc па срЕД“
сгваят вя същЕСтвуваго, Насслснися—
ce Она— твoлинтвтн- в τcαоaπвиниa
прогресия, а хранителнитЕ сродства,
блатата зт съществуване — в трит“
напини- (но името шт нотовнн есшО“
вттсн Мaнnте — 1766—П834). 2, трен.
ЧвеЕсвиоитвнсягичвстес,
малц (но1м. -Malz) Зърисни храни, пра“
димно ачн·., натопени m пуснали
ноли, от коего сс ир-иавожд—т раз¬
мини· 1—0.1.111 : Вира, гликоза п
Т. 11.
ытaшäне (рр. Malchance) Лош случай,
«вша “'ьзножг—сп,
М—зВр (шан, Maler) I, Специалист не
украса в— -.-γιη, на вопрошин ис-
мстсцня и п-лами предмети ; данс-
рт'-р· 2. Леш, посрсдствсв художник,
мантнИтн {pум. MâMâliga) Румънско
вацпананнс нстна ся царЕвично
Ортшис выв emg шт посят наша; нт-
Aтыaκ.
мтмснЮни (Ι., mameluk вт ар. mamlük
„реО“) I. Линия гвардия шт атииат-
ссиго султани, с—вни е—йгиин от
турската п сгипстсктя— милuuuл»
свито са птртан вяжи— рони н ист)“
ринга нт Египет. 2. Ковша пварлин в—
Нти-нс-н.
мтмвбн т малмвтзом.
М—нИнт (3—1. MâMilla) инит, Зори— вт
горда,
мамилиолбгия («-1· namlllt »τъpaтβ
п гр, logos - „наука“) Дим от -зо—мС“
гният, н—Вт— ce занимава с О—втВнИ“
|цпта ; тариадсгпл.

423
мамйт (нтп. MamMitls) мид. Во-п—завнс
шт върне шт гордт.
намолОтил (пат, маммн „мавнин жле-
3-“ и гр. logos „наука“) Дня -га-взе-
тплпт, соВтс изучава бcaтΒинuнгa ;
'еривзотни,
М—нОв {-pты.) П- мит. Двввг(-cиpиιΒеeн
бог в— богатството п п—рняв, 2. прин.
Богатство ; тннцcеπ» καpнеπ. еорпсяС“
лобна,
мамбгт {ρуе.) Огромно и-коптсмо ж·-
вотио от рода нт сзвиввотс, живяна
през авдинсовин порнел,
мамУт^мананг,
манастИр {гp. monastc'lon) 1. Земо“
дoяеe--цopecвнт —.τ-βιβ^ιη ht ыc■
шаси ими мош—хивн. 2. Църквата, ж·-
«шините ивнстсгня и друг· сгради
и— т—ства артанпвацнл.
мтиУр(ин) (тур, manav .ннод-продТ“
втч“) 1, М-нв—ви—пски турчиш 2. прен.
Азиатец,
мант—з (тур· Mtngal вп ар.) Разпят НС“
гамсн пян γηήηεη съд зя сгопнЕнио
мрев разт-рЕНИ въглищн.
маитТиП {τв. magnésies през пп. мат-
gânesc) Химически взсмант, евcёвн-
етcблн» твърд п прошние маяна, вине
Ми, перелеш номср 25, тп, яетно
54,93 ; употребива ce в нo'нлувгнитa
за сплавина с други меттап, ва н—втв
придтвн якост.
ы-цг£нс=м-тан.
мтггавВзом (рр. manganisme) мед.
Отравяно с мнип—ц, Хроническо npc■
рвснвшаннс заВаливанв сред р—Вопоши
с манганови екпсн.
мант-гВн (сп пр.) Сипан от н-йт—·,
МЕД И ВИНЕН,
мтгттцйт (от гр.) Тъмен п бляскав
миноран, коВтс в егорвсяЕИЕнсн ИЗ’
ТСАВИН зт лвОинтва в— ытнπтцπ„ ытш■
птиевт руда.
мтггTeтм (лат.) Вид средновековна
ОсВин НЕя-пезв— нашнит за самоин
п стрели.
нтитарТ {гтp. mankafa) 1, Твopaeгл-в.
тoиcуыoн. 2. КоВтс инт хp-нннееκт
храна,
мйнго1 (цип.) Прозвища ат цнт-нни,
нВвпО {мтл,) I. Южн—нзнапаес тропи¬
ческо дърв— сос сладки павлова.
2.	Плод вт мтнгнтовс дърва.
маидибула
мВигрон (англ, Mangrove) Гост- тр—“
пичЕсен гора е блатисти меся- -п
м—гтон п други храсти,
мангуст— (фр, mangouste) Хитон Οο-
зайние н Авня т Африка; итс—н Bi“
ДОВЕ СТ 131.001103· в— -правните
змии.
нАнгьм (фр. mangle от нам,) Тр—пИ“
чвссс р-стснис, вненmитc СНСИП НН
ксото пуснат нарсин е веният п пакт
o0вαзтвaг непроходими гъсталаци.
н-игор {тув. mangir) I, Манна ноли—
напета 2. трен. -Нища.
меилня— {ттp. mandai ст ар.) Заклю¬
чалка нт врат—,
мнидНиг {нaг. Mandans, tnTls) Кайте
лава 1cpoивинв» упълномощите«,
м—где-иоцасЬ {гув, mtrdt posiasi)
прин, В—вин раВепа; »Опаснсна п—шн".
мнндарИи (стиск., iTtntrin през порт,
Mandarin) Висш с-нонпше в ^1-“,
Tивαвнт·cя и— област,
м-ид-рИга {фв. mandarine) I, Плолшс
дърве, подоОпе на и—рпоетн. 2. Плод
от товн дърво, впл лрсёси и-ртоенл.
маид—т («ат, mandatus) I. ИвромЕЦис,
иoннαоcщиc, нарожанно, 2. юр. До¬
говор за иcвoнeн. с еойто олио 31^
ce задължава да извърши за смстен
шт друг— 3^0 иравин дcecтвня. новтс
по му възпята, 3. Бpcывтo. проз е-отс
нр-дозжав- влис иозивн—щив. 4.
Пр-во аа упрт-знанго нт Внеш— но-
нонин ими наст вт торня-рпята вт
адна етpтнт. предоставено от нирна
нoнpoвo1цнн пни между инрелшо сОо-
днгогно га друг· страни,
ы-нgTгcг (3-1, mandatus) П. Кейт— ce
отнася л— гьнионощенни ; н а в д а τ-
н а с и ст о н а и н гласуване —
тзасув-ис нс пызпснсшня, наго влис
мицв им— яслкогн глтсн, н—нсопе души
им— oвταгизauиитa, конто представ¬
лява, 2, Който сс намира под мнил—п,
уиртсзтиаи по порока и— арут,
м—нд—гьОр {pв. mandataire) I. Лицо,
ηβείο а получило мандат ; понв—м—щ-
пин, д-всрепне, 2. Прятанше зт водвис
нpоπcвcpн.
н-нджн (ητ, MtTglHic „тм“ праз тур.
маша) Ястна, тлего.
мнцдΒбTлн (пат. mtndlbula) инит. 1·
Дели— челюст. 2· Изиокитатян мнст
мандолина
424
от устаят шт ы—сснами π pнκcв0вαзнπ
животин,
мтидонИна (пт, mandollno) Мазон ну-
викннви струив· инструмент с нру“
шевиди— фсрна и четири двойки
струги, шт н—пгс ce свири с грП“
отопит пластине— (плектре·),
мйнлрт (гр. mândra .cOop“) 1. Р—Вв“
πηλη^- за преработвана в— нанка в
нлениш продукта : №^№—“-3, сирава,
ыненc. навара п др. 2. прин, Йз—Внаив.
нагар-тОр- (пр. nandragörts) /Μη-γο-
пслишнс растсишс с широки анста и
аеОазн ссрени, нвото ce смитал— зт
иудо'“—.·) прев срединта ввеввв, а
ccTa ce нзи-нзув— н—тс ы—рн—тимыс
сродство ; ртвеовишив,
мВндраджнл {ттpι Mandaracl от пр,) I.
Собственик шт нандра. 2. Майстор“
специалист но изработвано ва ылoишπ
продукти, 3. Рнбвтипк в мтилр—·
нагар“« (рр. mandrill ся арр.) Попа“
м—гн—вн нъсввитшата маймуна от СЕ“
наВстната в— тcеиoшoеитв мнймтшm»
есняо живов е Гниист.
мтибера (рр. manœuvre) I, РтонюсТ“
етно в— ненемопнеи п вагони, в— да
Оодтт юг-вн в— пътуване, 2. трен.
Ловно ЛΕйетвuc» сроиев похват, хит¬
рина,
н-иберн (рр. manœuvres) МприоврС“
неини тaeтπнΕенπ пан аиЕрагивн--таК“
тиносни лвтетвaишu умения в— п-зсми
войскови насят в αбеттнcвκт» конто
съвтевяствува вт Оойин,
манЕврИрам (Ι., Manœuvrer) I, Р—В’
мeеπвты β-γοβη, вт л— пи паспавл н
навастои ред зт пътуване. 2. Правя
Войни упражневци, провеждан н—“
веерт. 3. прен. Лавирам, хитрувам,
даествун—м ис —немит пътища, нзκтешc
ивπcлзтвaм -OетcнπΕнетвaгa.
магаврИсп (сп рр, manœuvre) Служи-
топ в жeнe-ннuнгe, нсйтс ръководи
мнгeвpивниaπo нт влаковете,
н—нОж (фр, nanège) ЕБа-радои— нлстс
за озд— пан зт конни упражнения.
2· Сиеннаниа страд— ат такива упраж¬
нения. 3. Място зт иpoдетавлoнннгa н
тире.
н-гскОн (фр. Mannequin ся р«^ ма-
nekin .дрсбси »—“€№") I. Фигура от
дърво шап друг материна във р—рмн
шт човешко тлло зт премервнис п
показвано ва дрехи. 2. Служител н
магазин зт т—г—вп дрех·, коВтс оО“
лича т-говп дрехи п ти показва вя
купуваните· 3, Дървена pнгтвт в—
човек пян животно с подвижни нр—й-
впцп, коятс ce нзивmзтва енто медал
ва pнетвaнo, 4. прен, Боздови, Отваш
и Вов снол нииыинпнвя навесе; нтнлa»
фигурант,
манерка (понв. iTtnierka) Войнишки
пнп гуpπетuнcеκн мстанЕШ съд за це¬
ссна в— вол—, сОпкн. влив знтьр ; на¬
порен, мтп—рн,
магж€тт -т маншета,
м-ни (3—1, nancs) мит. Душите вя
умрелите, помитани ся дрсвнитЕ рпн-
анни капо лтхввo“πcepвβнтoли шт ло-
нашната отшпщо.
наниИн (рр. Maniaque ат тр.) I. Който
страда от мниuл. ч—вес с налудничави
пдеп, 2· Бездарно лица, еовяо ыπеam.
не пмн никаква дарба за проява е cO-
наспяа в— πвκτcτввτв.
мнииткИзви {τp. manlakos през фр.)
книж, Беoцянc етатлан вн слит мп-
сол или плен, ис иниоанс нормалси,
н-нинОа— (фр. manivelle от пая, nanus
.роня" проз marlbula) I· Ъглов нcеπ.
с сейте ce продава с рока пестеливо
роптнионнс двпжвннв нт cеπ-. към
нвнпо ce прикрепва. 2, Част вт .0»·—
еcнπвα. свято ce държи с роса ; росо’
хватка, ромон абст. 3, ПpиеиcеαOнΕ-
вис вт хващано с рост, мрев кост—
ce евмандува машина наш инсталация.
н-впёр (фр. manière) 1. Нанны на
действие, похват, 2, Отапнптсныа
чарта в— творчество ; оππн. 3. мн. ч,
Изискани и часто пьян превзети рормп
ыт повеление, начни дт ce доржн Мб’
век в -Вществото ; еОивскн.
МТИИСрЕИ (СП фр.) НсЕСТЕСТВЕНС П-ПС’
кти в cOшcенигc сп ; прввзвт, πвκтег-
ввш» шΕcетΕеπβoш.
маннЕрни»- (от фр.) I, Доржн ce но-
сстЕстваи), πpвввoыaм cc. 2. Гр—нвл-
н—м ce еттс ннсатва и художник с
ИΕΕеΓΕе'βOHИ п иообщ-прнстп н-хв-ти,
нанИзым (ст пат. Manes „душите вн
умрелите“) Кузя кон прЕдциге.
мтвинЮр {pp. Manlcurc от зап, manus
ярост* m cuio ,τвнжαеΕ*) 1. Пачист-
етна, подрязвано п лакиране нт и—Н’
тия·, 2. Кутия с ирнО—рн зт маникюр,
3.	прен, Красиво н-арна-гн п з—сн“
рани наети нт pou·,
мтиВзт (ат ссбс.) 1. Южна растение,
от свето ce ионунавап долгн влакна,
ивдеВши нт конвпенитв, 2. Влакната
сп тава растение, 3. Вид тютюн ^0
нмото на гр, Мавнзн шт Фпанинпссн-
те встровц),
маиВиовщинт (ис ссОс.) Бозиемвон— сг-
насАСин ыcитнтeлшве г, пнсньно и бла¬
годушие оти—шенна кон ла'ес'вппез-
ИОСГПН (ИС НМСПС ШТ МТИНЗОВ, ГЕр—В
от „Мъртви души" на Г—поя).
м—внОса (нсн. manloca от нм,) 1, Пеним
aмввπeннеeи храст, мните корсиевн
трудни съдържат скорбинно всщссп-
вс; вт ниеои внл—не ce д-Внна каучук,
2.	Хранителното скорбяли— вещество
вт трудните ну,
ытнΒитл- (3—1, ntnipuius) иет, 1. Р1Н“
ска в—Все—в— нася от απв·a·л·н брой
всеннци. 2. Отличителен -нас нт рин“
се— войскова част·
м-ннитлНтαp (3—1, manus .роен“ през
фр. manipulateur) П· Лице, квет— 13“
вършея мнннπтнαuия. 2· Урод с лост¬
че зт нрелтвнвс в— телеграми чрез
включвано п прекъсвана нт вавсярн“
нссси пан. 3. Урод, ксйпс изпълнява
снежни спвр-цнн при регулиране в—
производствени и коитронни иpвueеи
е различи·'· машини п съоръжснни
ирн командни ятОза, диспечерски пун¬
ктове п ар. 4. Илюзионист.
нтннитнHцнн (рр, manipulation от з—г.)
I, Coвkтиг-ег ся действия п движа’
гни на работник, с—пяс шмат сирсло-
авг— цолов- предназначЕНно. 2. прин.
Лавна постынет, хитрина, нвытн-.
манипулирам (от пая.) 1. Извършвам
манипулация. 2. трин, Унсзс извър¬
шван иеш—, р—Обял с умение, 3. Про¬
даван с ТЕлеграфсш ключ сипнали с
азбуката ва Морз.
манифактурн (3—1. мат1faoilïгa от мн-
nus „рона“ m ficio „прави“) 1. Ф—р-
нт в— eαπитaлиот1HΕенн ив-нввcaег-
ваг процес, освсн-г на вогрсшц-г-
втaacл·нн· нт труда п и— рычит гcа-
никт. 2. Промишлено nвoливнτтнc,
фтОрнса, πpвgиыиo ат поссянни· по¬
делия, 3. Тъкани, пексяшаин нваолин.
4, Магазин, в е—Вг— ce предават т—“
СИВ— ИрВНЗНЕДЕВИН.
ынинpακттвcн (от пат.) 1. К-Вяо в зТ
м-ыифak'твa» ати-сит ce, ^1·-.«·-
жнц ва мaннфнκгтва. 2. Тессяннец,
мтннфвκтувΒет (от нап.) Търг-вец в—
гостни, ир-днвнн вт тоеани.
мниирТсп (3—1, Manifestus .ивен“)
1.	Писмове оОрощЕВнс вн върховна
внася сом ц-Селснисто, с кесто ce
•внасяне— соОптие от 'сялно винновис,
2.	Галипнивско во-втина с πpннuπнита
нсн, πpατpтоoн характер; Комуни“
стнчсскн ма в нресп — първият
прсгрянЕн aακтнoц' нт научния но“
нунивон, и-пнств от К. Маркс и Фр.
Енгелс през дсеомври I847 п.; съдър¬
жа бспошштс приицнин ва инуннин
комунизъм, 3, Писмено нан—жавва в—
нpnnιшшнπa в— вис-н литературна
или ауa-ж·етвент трупа, 4, Пвар—Оев
синс на натоварени спеси в— пара’
ход пан “3-., —Внсивнои— ся нужОнин.
мтинростИнт (н. «тп. manifestais, antis)
КоВтс участвува н ыαцнфaотauuл.
мαнmpoетHинн (3—1, мaт1ίeaiaTIo) 1· ПуО-
анчвс шеста·· зя изс-за-ив вн Aтв-
стен п цнстр-виня ис отношение вт
иянов соВнянс. 2. Протан, н-равненно,
изявявана и— нтветвт.
НHHHpcетΒвтм (ст нап, Manifeste)
I, Участвувам в мαннpcетαuин. 2. Из-
рааявнн, πвκ-звао; затвивам открито
нтвегвт и ш-стросвия.
маИзхОВ (ся ссОс.) НвенoдoвaтΕH вт
ннинхоеств—та,
мтннacй-ын, мнинаOЙегβc (сп соВс.)
Рсзптпввп— лунзнстнчессс учегна,
со-андсго ся πевенецт Манн прев
Ш “., есето с смссиц— ст христплы-
сен и ду—мпстнивссн възглед·; сеазалс
снаго взнтвнв вoват Oвπoмняетвoтc,
мтгиаOpдиcн (нап. manus »рок—" и
тр. cHordo „струи—“) Иззтзон вт тиc-
троВ— оу-нkтлeг ннеπpтнвнπ, ирнлн-
чсв в— цнтрн с клавиши.
нАнин (пр, мнтаа) 1, БонЕвисно исихш“
насее състони·· нт вoзбтaoнcет и
съсредоточаваго върху вдиа мигом
ими идол; лудост. 2. Проказ··— при-
егв-егнвαн· кон вот-, синов сгрс-
неж сом •0!—, страст кон вещо.

420
манкирам
3.	прин.- Снощна, странна привичене
мтисИр—ю (οπ рр. Manquer) 1. He ce
неявно, втеoе'вувαо ат веще Овв
причини. 2. ПрвцвОрспван, умишлено
не нзпоннивам анлояжогннгт си,
юНисо (11, машо „нЕа-ся·]'") търг, 1,
Липса, воа-сянт (е спеки инн пар· в
нте-). 2. ООозщо'ЕИИс в— купуван вт
знпса в ир-лтдоштят ну споен,
мнили:^<^^кн (οτ свОс.) М—тнзннн- пуш¬
ен, изияоерсня ст иижснср М—илнхор
през Ι878 г., конто Опна новоасна в
вашата армин до Порваян сватови—
ноВит.
ыни{н)- (евр. мат „лар") I. Хвтшт. к-н-
гс Вог дав-л ин сврснтс проз страв-
етвтвaи·г- ин в иустнитта спорол
ОнОзсессин разна-, 2. Вид сврсся nm-
шой, к—Вяв сс упзпреётвт зт хр—вт п
ce сняга вт ВиОлсВсс—'— мнниа. 3. За¬
съхнал сек ст ясов п и<жоп вαеτo-
BUH, есВгс ce упагробтвт нага ap-ын
пни лoκ-pе'вα. 4. прен.. ОВняг. г ев¬
тина храна, щедър дар, ввнанага - и-
паатт.	’
м-вog·гeидoв (гр. nanos „ртдос* и
дитиндер) Урод за внотннвтгe ваян“
гтнег- в— сгъстен т—з ирн изгнинис“
па му ст одни съд е друг,
мннвм0тoв {πp, mtnös ».тдън“ m MéT-
тот .оτвkα"T техн, Уред за нвюор“
“TBC ИЯНТГТВЕП) вт воздух, парт, гав
инн яЕив—сг е заяв-рогс) πв-егpннег-
нс (паров нотам п пр,),
мнисй..— (фр, Mansarde ат ссОс.) П.Тт-
в-неκc жилищно исосшсннс сВнннО’
ввыв с поногнпи сяеш· ^0 имате вт
фронсснн архитект Манстра). 2. ПрО’
авроц ва таван; κan-вaтpa.
нтнттннтВт (фр. Mentalité) Нанны вн
онсневв е зтенсиоося от културното
рт-внянс вя н-вЕКт, κтлгтpгαет.
м—втоя («тя, nanieiluM) Шпрее— косо
ытосптна; ил-ш, пслсринт,
мИнтина {πp, mantîké) Пяа—пснссе из¬
куство, иреаск-зняве.
мтгпВнн (нсн. ManTlllt) I. Наосп—зо,
носЕве ся иеитнκнгc» ностс покрие—
гзнвтгя п тнлсгс до кръст—. 2. Кост
жсгонт втосяка без ръствн.
мангис— (3-1. mantlssa „nвнBaвeaβT мит.
Др-Впт част в— доссяниния лаптрнгою.
ыАнтия (гр. Mtitioi, лап, ntniïic) П.Ши-
рост долга дреха без рон—вн, сонто
ce —Взима върху другите дрехи,
2· Кожна гонен в— нcκαтcлα» ссипс
оОвив— ^λοτο пило п cбpт-твт меруИ’
капа,
Ы—Ы10 (рр. manteau) Липин долга пор’
вт ланска дреха, иннпс,
MaHTÿ (от соОс.) мид, Кожна нр—Он вт
Tетαнввнвнгc ва прокарана 'тбepκт■
поза нни съшЕспе}гвтшн гтBcpκтявaын
-нрава (но нинсто вя енвнсснн лекар
Шар« Мангу),
ю-вуИн {лнт. Manual Is) П. Н-роншик,
нарочна книга; выeoввде'вo. 2. муз.
Клавиатура в— оувнннзсп нветρты·вг,
върху свито ce свири с .»βγε; зт
р-злнна от πодαaт» с-Втс ce натисна
с сран,
м-шуТа·· (ηττ, manualis) Ромов,
ю—иускрИпт (пня. Mtnuscrlptun) Ръко¬
пис {nвcдuонc стар).
ы-ниниTиин (нтп. mancipatio) В древ’
наго риосн— пр-ва — проа-нтгс в
еcбетвcнαег пред сеилсте«^ въвежда¬
на ВОВ ВЛТДСЫНЕ.
мTлнcея·в (от с—Ос,) Вид авВросниЕСТ’
пгц итоунвы инат; бархет ^0 името
пя тр Мaине·ея·в).
мАнинс1'.,;скн шс—на (сп еcOе.) Унвиив
на труп- не-и—ннстн сп X1X в. вАг“
πлни» свето Она— ат пози— сввВ—ан вт
пъртвснигн.
юниш (рр, MancHe) сп. Завършен— нася
ст одна спортна итрт.
ю-ишСт(—) (рр. Manchette) I. Делията,
оВнец—нЕво обърнат—, нася на росте
шан срано«, 2. РъсявЕз. 3. техн, Ко¬
жен или туоов прося·· зя уинотвл-
няве нт буталата ва водни помит,
нсоироссрн т ар,
ннишОв (рр. MancHon) I. Ушпян нов
нна вн ръкав е-жн таи мек из—п, н
ноВя— жониго си тспант ръцете през
анотяа; минава зт украса в— дамско¬
то оОнскнс. 2· техн.. Ръста от тосаш,
науму. или нcжa. ксйтс ce иест—вл
вя инлпнлрнннт ютшнншт нася зт при¬
даване в— овoйо'вн» сейте натсринлог
винт,
ю—гьввор (рр. manœuvre) Придвижване
ыт войск· в— Оосш по-тор, за дт ·—-
исс—т решителен удар в— НЕприятснт,
марабу {pp. marabout сп тр. narbut)

427
маринизъм
1,	зоол- Голяма иттинна от род- вна
щъркелите ε дълъг нcтнвнвъBΕег спои,
гена пане— п шит; жнево в Африка·
Южна Азия, 2. Пер— вя тавн птица.
нар-Оут (рр· Marabout ст яр.) I. Мю’
еюлюαыеcи отшелник, 2. Малка джа¬
нти, в нснпс служи вяшезнис.
нара-нИн (тур, maraz ·бαяеег“T Бозон,
Возы-в.
нарйзом (пр, marasmOs) п. ООщс от¬
падане ва организм— п психичссктя—
ДЕИност поради старост паи хроничес¬
ка Вонест. 2. Аи-пшн, OΕввαзннннc» МО’
развя втитавалося. 3. прен. Зтиндтив,
пропадаше,
отрИннс (шси. ма racas) Южионюсрцсап-
сси ул-ров оузнктлсв ннcтpунонг
(вид хлопка); употрсбива ce в джаза.
марВи {нен. магапего „измамнин“) Ев’
репы ими отвор, ириса орнцпазнс
хpиетиннеπвαπα. а тайна нзнавлават
стараят си вира.
нар-нгбв(ин) (тур, mtrangoz) Резбар,
лoввcд·нcu» споз—р,
нтранВ (пр. Marâino .правя да псвох“
нс*) 1. Внаимото трептене и— воалу’
х— в порош п ВсзвЕгрсн лев. 2. Зя-
душна нлпин горвщинн, задуха, ыв-
ноивсимт жапа,
мaв-еκΒн {pp. Marasquin ст пт.) Вил
миньор ВТ Н·.^··
м-ратОнсно ОнттиЕ (ат ссОс.) Едиосп
γτΒ'.οηγητε разсявлинт за прабитв-“
вс е съвременната асе— атлетика
(42,195 ны), ыарснсыв в и—осп нт —пин-
скин βαΒΗ, ноВпс пробяган разся-Н’
внспс сп Маратон де Атинн, ва да
сообщи вт исОсдттт вад НЕрснтс в
490 т.ир.н,Е.
нтрттрВи {πp. Mâigtios .Внсср", рр.
ntrgtrlne) Изκтегвcга оазинит, хра¬
нителен πp-дунπ» иоавОвы в— срано
масле, приготвена от животински или
растителни мазнини, натсс в др,
маргарИт {πp. margarlTCs) Бнсор, ско-
^^••1 Вепп зорит, свито ce е—лнз
ст инеон шили,
мартни-зеи («—1, narglnalls) I. литер.
Ннгшсны шт иоавго в— ншнтт. 2. Стр—’
НИАСШ.
нтрпишВан («нт. marglnallt) I, литер.
Бапсжеп по иезспо в— етapcnΕчaги-
еннта пни рык—ннс. 2. Псдз-плавнн,
номвсясши но пснотс нт сынтн.
ыИртс (мат· Margo „сраВ“) Гря-нс ПО“
нс ыт домени книжа и gcнTнcвгπ зт
разнинни Ослсжкн.
юардй {гтв. Mâida) Нет- нΕτcaыα» на¬
ше за нзхворатиЕ, ШЕг—дгн спенн;
Оран,
мтрЕга (от ионс, Marzena) Тровн с
жолтн ивЕп—вв п деОсни НОрЕНН, сп
които сс ивнуи—в— нервен— Вон,
м-рСисе (οπ испс.) 1. Който ce стинсн
инн с вниртвЕв ап ю—реин. 2. С цвят
ап маревое— Оси, чорвон; ы а р с ы о-
U И р a С Я С П П В — СС|ОЕИСЯВ— рТСГС“
вгн, ком конто принадлежат к—рВ“
оппоТо о хниниевотс львв-. нтренап—
и ар. рнстЕИпн.
марж)., marge сп зап. mtrgo „сраИ“·;
.ne..·“) Билото испс освзв и—иенапты
ЛИСП,
MâpHia (фр. Marge) фин, I. Разлистят
между борсовата ценя ин сан— стона
п ыаИ’Гезомнн разрешен ва нсн втон.
2.	Разликата ысжау цан-тн нт проа—’
е—ннтс п κтnтв-ннтc. лядвин в Оврсв-
енн Оонсяни,
м-р-Ти (нт. от narganc .иоле·) печ.
МвпянЕИ пртвсопьзвв Впек зт -апоЛ’
ваше вн правните неста шт етpнвπuт,
осоВсис на понетнтт при поставиното
В в— иенатарсе— юншнит.
м—рнеелДж (Ι., marivaudage ст еc0о.)
лштер. Нссстсствсн, прсвзст спил в—
писане (по ннств нт ррЕгсснн ннеa■
там Марнес).
мнрегн (нт. Marina ст пат.) I. Фнcπн»
наанапоавипс соаввс шт один аорж—вт.
2.	ПpOИ3BOЛCHUЯ В— НЗВВр-ЗИТЕЛИВГС
изкуство с н-рсса тснттнкт.
юаринАпт, м—рнгИл- {фp. Marinade')
1, Осс ап аървсис масло, οεπ, сон и
подправки за вяияавягс и- ρнOт. месс
и ар. 2, Хранителни продукти, зап—“
ВЕНН с мтрниттт.
отвнгH>въю (ατ нтп, narinus .морск·“)
1.	ИмпЕрнаннсянносс— политика знат-
сннвагс и— оорскипа воорожеии си¬
ни за добивано господство ис морс;
морсен юиниттривоы. 2. Еронтви стил,
еттв сяна— нт 1гал1ацсннн нсег Ma-
ринс от XV1 m XV11 в, 3. Онавынвап
зя рисувана изгнали от юорс*.

428
маринист
ытрнийст (пп. MâriTlsTa) Художник в—
ыорсни изгледи,
ыарниВннм (рр. ntriner) Приготвян
риОя, масс пнп други продукти с οογ,
ели— и подправен,
ы-виoнётcш (сп фр.) 1, ^№30·, с ы-“
риансткн. 2. прен, Кейто дΕйе'втвн
ис чуждо пероненна, иесаыоспеляеаев,
нарн—нётка (рр, Marionnette сп оcBо.T
1,	Пoввαыачалвc — сукна, канте
иреаст—ванва Εвαнτcнеκнгa Марин,
2.	Кукла с подвижни pou·, срана m
плава, свито ce привежда н движснна
чрев новин п напълнявн роня в κтκ-
нсн гс-гор. 3. прен.. Ностн—сп—лпезов
μοβοη, н—Ипв изионнива нужди желн-
впн п служи нт нужди интереси,
наритИнои (рр. Marital от ннт. marlius
,съпруг“) Съпружески, Ор-АСИ,
оаситВмсн («тп. MaiiTinus) Мирски;
юсрЕплавнтсясы.
ы—рнхуега {πои. marihuana) Наре-гин-
вс евшостев, нαлтчтвтвc ся мессш’
канско р-сяен·· сос същата пмс.
юВре-п (нсм. Marke) 1, Книжен знак
за инатои истонски, гербов ими друг
валог с втисчтттн върху нсн образ
п ст-Вш-ст; нсии ce ва ннсма пян
ЛоеуоЕняш, 2. Търг-вски зван наш
Осаст върху егcκт» оОнсцоеевс с об¬
раз и в—линс. 3. Мея—ннАСсеп знак
ими жетон в растерния, м-тявны и
..ι, с н—Вгс стана отмитано сом кн-
еата. 4. Матязеи знак зт пнатснн т—С“
са вт нтнΕ. нелепо п ар, 5. прен. Кт-
нсство на стаен, 6. Парична единиц—
в ГДР, ПФР, Фнианнани п в др, спра¬
ви. 7, р-зп. Поставяна сран вяecот,
ат дт индве; прсноваис.
ыΒвeαC (•00, Maik) 1. ист, Крои-сяш—
община н евcлнввcκввнa Горм-иня,
2.	В равното средновЕковне — ис-
тряининя сОа—ст с военно управление.
ю-рсаает (н. нтп. Mâιoâs1tα) Минерал,
серси изп - женозен пирит, от нойтс
ce получава сири— ниссан·— п жс-
лсзсн сулфат,
марнИто (пп. narcaio) муз. Дт ce и-“
свири с нoaнΕpт-βaвc» нpκc· •зрази“
яелив.
оВрстртр (нсм. Markgraf) 1, ист, Нсю“
ски еpcдиcвcнcвcи управител вя мар“
нт (2). 2. Титла ва всмски князе, с—Л“
го - в нс-тванмт от пряр и мтрнив.
нарстрИрспес (ст вам.) I· Владение
в— маркпрнр. 2. Досп-Висяе) или
длъжност вт ю—рспр—р. 3, Ссдамищс-
нн маркграф.
оВревя (антн. market) Мапнвпн за със’
стин продукти,
оВрксгпнт (αΗΤΗ, Marketing) I, Про¬
дажба, навар. 2. Съвкупност от ы-тч-
цu. српацпзацисннп п тсхничсск· срод¬
ства за - състоянието и рт-внгнсто вн
цзнвсявн пазар,
ынвκcгв4 (рр. marqueterie) Ииетpтн-
цин върху дърва с ютннн дорвввн
пнп юстннвн космата,
онреИз (фр. marquis) 1, Двернисся тип
л— е Западна Евреин, пс-ломш- от хер¬
цог и и—’Т—рит от праф. 2. Лица, ноВ“
по прппсжавн тази титл—; ср, н—рсертр.
онрсИвн {pp. marquise) I. Съпруга наш
дъщери нт м-рнив. 2. арх. Нтвас пад
врати п - πpαзαpuи вя нрслпнзвавс сп
дъжд п саоцце,
онренаВя (рр, Marquisette) Вил тонкт
п ировряниа п-юзгннн пян копринено
пануина матерни,
ютрсер (βτ рр. Marquer .отбелязвам“)
Мегинна, уред ат пртвснс Вр-зди в—
лcхн. ниви и лр.; юарньор (2),
ю-вκΒв-о (рр. Marquer, нам, Markie¬
ren) I, Отбелязван резултат при игр—
на карги пян билярд, - 2. Поставлю
р—ВриАна отрет върху сяен—, 3, Пс-
сгаелм βητη, ояВенязенм {нтиp. дърво
да ce оясвно). 4, Отёсннзвто смапк—пт
на иpαgтвтA» р—В—типн п др. 5. разг.
Слагам сран,
оВрес (пп. marco „печат") Определяне
ценят- нт юоиста ис иеИного яетно, а
ис ис гсюниами—тн В етвΒнoеπ.
онрссйвоо (сп ссОс.) Ученися— вн - К-рн
Марес п Фр. Енгснс зя гне’ОВшитв
откови зт развигнсто в— природата и
cбшcетвcтc» за реналюцинят вн угне¬
тените и cнеилαтгнpтги маси, ат из¬
граждането нт комунистическото сО-
ЩΕегвc» дораввито ис-сосго ся Лвипв.
ы-peеeвыо’ЯΕнииΒвoо (сп - ссбс.) Уме¬
нието на К. Маркс п Фр. Енгелс, л--
разния— от Ленин в теаcвиτтн вт ПО-
НЕрнаннзо- — наука зя нае’Оёшигс
заесии зя развитието и— природата п
обществото, ат революцият— в- ут··-

429
повито m Εноннc-πиp-ы« юнси, за πβ-
гражданств в- оcцитниво- и .00^1--
ыт.
отрисИся (сп еcBе.) Пcоacдcв-тcл» ирП“
выржеинс шли ивзыавнн в— м—рнствот,
марксИстни (от свОс.) КоВтс ce стинсн
ном о-pκоивют» свойствсш ыт ю—рнсив-
0-, освоенв вт юнpκоπвюн.
маркуч (тур, Markup) 1. Гумого нсрвс.
2.	Черно нт ц—ргизв.
ытрсшеИдср (γοο, MarkscHeider) Ми¬
шев инженер плп тсхыпн, еπcumтлmоπ
ис πccдcзπнΕеκc ситоннс т иа—цссви“
онвс в рудниците m подземните изрТ“
Оопси,
оарньОр (рр· Marquer) 1, Лица, наето
отбелязва загуби п исаннОп ирп ипр¬
ит Визярд, 2. техн. Сечиво, с к-вяо
ce иравнп Вр—зди при роиго ставна
на pтеπcнил· отрсир, 3. тихн, При-
оπcеo0нcниc коо трактор шап друг—
оcнеκoегoинненн о-шнин, носгв сгОв-
лиавт -мнспото зт следващото опв—ва-
ыc» за дт нмаирави редова,
марлйн (|лр, marlin) Заран п гладь
канап от ва усукани ксвснсвп гншен,
юйрлн (от фр.) Тонка, рядко тыкни—
итоумын наторил в— прсвро-ст, -а
исднспв-нс в— карти п др.
мармалйд, мармелйд (фр. marmelade
от πеπ.T Хрншитснсш продукт сп имО“
доен κтщт» оВиншсвснс сос захар, из¬
варен де нсобходим-т- постоят·
иарморйция (от нтп. мнгмот , мрамор ·)
1.	Придаваше външен впл ва ' ортм—р,
βΟη^οη—·· с юрноср. 2. Мрамори—
cBнuucβнн.
марморйрам (от н-п.) ЕПрил—втм орн-
оорви вил. 2. Украсяван с юрноср,
покривам с мрамор,
мародёр (рр. maraudeur) 1. Лица, кса-
тс праз врано вт войн— впр—Вв— отр¬
иете ц—сонвыпа пнп трупевсте вт уби’
пипе и рннсшнгс войници ис Оойиопс
цонс. - 2. трен. ПраВите«; тoρπαвcц»
ноете пснснп твърде ювспс.
отродОрство (от рр.) I. Опр-Оннив ва
ш-селснисте през ерсос вн нсИва пян
опрнОвннс ва убити вoΒшmuπ в- Осе¬
вото нозв. 2. Грабеж.
юаронЕн (фр. Maroquin но ссбс. Ма¬
роко) I, ПpΕетвaнa сбр-Остсн- сена
пян козя кожа, конто ce ^01.061“-
м артолуси
аа подвързия, 2 Вид Изотов инат от
твнуствана коприва,
маронйт (ιιο овBе.) Cиpπcц’хpπетиннmв.
Марс1 («нт. Mars) I. Бог в- есВи—тт y
древните рпмннни. 2. истр. Пз—нспт,
конте в ваИ’банзс до Зсолтн. 3. прин.
Война.
марс2 {χcн. Mars) мор, Площадка ва
норнОнн О—АТ— зт в-Онюанн-вс,
марс3 {ттp. Mais) Понвжсыпс при игра
га п—Вна, напттс ce исмвзня дно шпрп
ытввлинж.
марсилёза (рр. Marseillaise) Френският
национален химн, внииств проз П792 π,
сп Руже дьо Лпн в Страсбург, а ИС“
нучин поето сп сп марсилскин «0'10^
коВтс по ^03, нсттяо внп-нн в Париж.
март (311· Maitius •пвсвЕгси в— римс¬
кия Вог нт нвИинп— Марс") Тропиня
мосвц ын псдин—п— (в рнмснпл календар
до П53 г, ир. в. с, ОнЯ- първият ооссц),
мартён (ст ссВс.) = ‘отрясшее— нещ.
мартёнова пещ (от свОс.) Пнамыми-
сясотиолоОиви- наш, в ноля) ce теин
нуту· и ce лебНня стенни— ^ο имот)
вт рревскил металург Мяряеш).
мартенсйт (сп ссОс.) Вил втктяеи— отc■
отв— с осоОвы, иглсся стр—вж, много
явора— (по имате в— ваоснин ниже“
нер Мартевс)·
мартинйзъм (сп ссВс.) Мистичсскс
умЕи··, разпростряненс между о—се-
нн'с през XV111 “., ксапс оиΕHтaиpa“
за сос суеверното в— хората п прО“
ибвилнано, не встсвитс »панове сн ша-
дтрсни сос евpъхcегcеπвcшu спят,
о етап д— влизат във връзка с тмpc-
зняс и нслсВши (но оc0егвcвc нов).
мартйнка (от собс.) Вид старт ОсИва
Пушка (ис имота в— ивсВрспнтсля й
Мтргпнп).
мартйриум (гр. martÿrion през пат)
Мъченичество, спр-лавис. 2. К-понп.
месен парнслшс с носят вн ооменне,
мартиролбГ {πp. Mtftyr еОЪА0ИИН’СвП“
авгЕЛ“ п logos .дуот“) I· църк. Опи¬
сок вт οομοβ^η зт внртгт. 2, литер.
Сборник ся житни ытсестци. '3. трин,
Изброяваше в- преживените ся вян—’
го сграа—гил п оочавин,
оаргонуси (сп пр. HaMtrTolös) Българ-
сеп селяни, нсптс навади трагиците

430
марханци я
нрав турското робство m ce ползува¬
ни с привилегии,
нαвхäиuнл (зап. marchanda сп ссВс.)
бот. Мох, ноВто ce развъжда вон
ез—жни п помии пространства,
нapuи-яcн (н-п. Maitlâlis , М-рсс“*)
БcЙнπшни» вoΒгетвcн.
м-puπиTн (иг, marzapano от тр.) П. Не¬
мец сладниш от емнcнн Оадсми п aa-
хтр, 2. Сладкарско нaacлиc» подобие
и— щ—н—нтл,
марш (Ι.. Marche) I· Хол с отмсрова
сране— п пол спр—e. 2· Поход, ИрН’
авижвапс и— в-йсни ncшт. с ее·· или
с ирЕввзнн еpcде'вн, 3. Музикално
ирсизввдсгнс с стнсгянв ригою, н 3/4
или 4/4 тακг» ирсдн-вг-иска за усЛ’
наевиваис движението га гоняют
трупа хор— (вcΒгнuн. граждани п пр.)
п за създаване нт впродслЕг- инсп-
реснис y тих. 4. междум, Троть—В,
вървн, махай ce.
марш“« (рр. marécHai) 1. НнИ-виссниня
веоиси миг в гнсви aρмиu. еайго ce
дав— ат тснсои заснут· проз вроос на
нейва шли и— ееонна служба, 2. Двор’
цон нтчтавне, тнтвеи ртвиарсднгсл за
стпкстн прн влив леер.
оВрши (гво. Marsch) Обширни мочур“
ниви пространства, инИ’внсвнняв части
нт приливе-отливная— 1“^- в— снотв-
снитс крайбрежни га СсвЕрсзниадин
Европа, вяншв-ни при високи приятен,
марширувны (вам. Marschierer, рр.
MarcHer) Борвл с стнсрсгп ерники и
в ригою, тнаетвтвно в мapш. движа
ce ис такта и— марш,
маршрут (всю. MаrsoHroutc сп мирш m
рр· route шπoгвт 1, График или ттО-
нuцт. кантс определи пьян на вдвс
ирсвс-вс еpcgетвo» престоите му и
вpcмcπc» необходимо ВТ п-оинтвтиспс
му; програма за пътуваго, 2. Нот,
ксИго ce изминава ат еноoлcтu. ОН’
шиин вcйеeн и др,
мИсаП (л-т. nasst „сосне") I. Бсщест’
“0, напарил. 2. физ, Бваиннит, сконто
виредвня отнсщсгисто нт влис гнав
сом еπлт. сонтс ce стреми да изоони
еъегαнннcгc му нт пск-В или лвнжЕ’
ηπε, 3. Суров материал, вёнквовенов
полутечно пап пенис състотина,
4, Множество, куп, грнш-дн, тонное
кеанАОсявс. 5. юр, Свор сп —спив— и
пасива ыт одно нтенcgеπ“C mau вт
адно нице, -Отвсн— в нcеъегвлтcн’
ност· 6· мн. ч, Мист— хорт, насенонно,
н-са2 (руо. mtst) I. МеВса с плоска
хсрив-гт—яга повърхност и ср—нт; в а
зелевата мнст — пред сода,
2.	Ялоие.
нясИж {pв. massage) Р-згриваис нт γη-
него или га части ст него с рост пят
сос еиcπитлcн урод кнтс лвнсбпс сроа-
спнс,
ш—сажеран (сп фр.) Грант м—с—ж.
ннсажИст (οπ рр.) Кейтс иртвн шнснж,
оасась. (фр, massacre-» ИзОнв—ис, ел-’
ИС, СОА.
мнсНл (тур. masti) Забавен разказ
НЕСго с вулгарна отснинн ; агесдат,
иршка.?.—,
м-сИв (фр. massif) Ь Пнанинсно вов-
аншесно, сравнително слабо разила’
вегв. 2. Геятмо иcивΕнoеинг- прост¬
ранство, сда-радна нс пни. 3. Помню
нвсусгвЕг Οηβη,- еойго ce употрсбнет
за подводни строеж·.
штсИнси όρ., massif) Тежък, плотен,
.здрав, сдор, твърдо псннм.
мнснсВг (Ι.. massicot) Пасм, онсвсш
oκие. ся с—Втс ce прави жълта Оон,
Ослнлс, глазура п др,
oäcca (κ. «тя. ntscus) I. Проврове-,
покривало за лицето с дуинн зт сми“
тс, за дт ис Вода пс-н-г чвван,
2.	Лице с тяснен маска, ытеκиpтш.
3.	ИзвОр-жегне в— чвеешев нuuc,
зверска муцуна пян птича тянет, на¬
ставяше на лицето зя маскирате при
илкси обредни и народни πnвπ. а п-“
кт сот— вя актьори е лpoвн-τpoиkπя
п римския готгор. 4. Гипсова пнп от
друг мтгсрнан отливка от λ^ετο шт
умрял новск. 5. Магазин предпазна
мрежа за λη^γο при рсхт—вкт; по¬
добие предпази— средств— при друг·
случаи (τ-Βαβα мясен, пчеларска мас¬
ка и п, ·,). 6. прин. ΟΟ.--, «нцс, ри-
аневомин, 7. трен. Пpcетcpcв» нс-
цсяцисни н-раз вт ннu·тΌ; иритворсЯ’
но, лнucocpнc. 8. УвЕсеангеяво - при¬
дворно πpcлетaвacннc н миналото
наскарИ (тур. Maskara ст ар.) I. Пос“
юсшище, сянн—н за сонх в— аругнтс.
2. Бcзеρтнвнκ. Возомнив,
431
мат
о-сс-ред (рр. mascarade) З-Гнет, 0—н
с маскирани х-р-
м-еκ-pйлcн (απ рр.) Който ce отп—сн
де маскарад,
масстрИят (иси, MascaraiHa) литер.
Действуваше япца е ите-ттшгя нс-
ингсен и pвcыеκн комедия; хитър Слу¬
па.
наскарнък {πтp. rnaskorahk) БоасОрт“
-не, иеприниАНося, Овзсрамно,
насн—рВи (11. maschéionc) Архпясспур’
ис украшение над ив--αpπи» враг· и
ртс-ли нов вид в— с—тпрн, рнвнн и
пол,
отссИран (—1 фр. masquer) 1. Обличам
вян—тв е ытеκтραa·н с—стюн, поста¬
вям онска ва лнucгα. 2. прен. Сери’
втм пстниснс инноравна, прикриваю.
3.	Прикриван восипн сВосян с раз“
зимни приспособления (Осяднсв-гв в
В-ЩИПЕИ цвят Π Т.В.).
н-еннвαвκт (01 фр.) 1. Масеирныв,
прикриване нт нещо. 2е ОВнин—гс шт
костюм ва маскарад. 3. Приспособна’
и·· зя прикривано ся всирнттон шт
ВОЕНЕН оВосп, 4. прин,. Нpнκpπвaвв»
скриване; лицΕШΕвиc, ирнтв-рсгвс.
ннентлeвым (лат. maskullnus .можсн")
СъВКупНОСТ ОТ прИ-И—цН у жвгТ, №01“
те ся харнетсрин вя нож (Врял—, л·-
Оез тзас и др,),
н-еκтлнинвΒцнн (от мат, mascullnus)
биол. Греврощ—гс в— жонсен индивид
в ножки мрез н-сустнего присаждате
нт позови жлези ; изкуствен- ирС’
анавиевагс вн мъжки попови призва“
ци е жснск· индивид.
м-ссеИн {pте.) Опиташ срт—гн-яп-р и
ръевв-лнгсн нт πcнuтинcоκн, eулттв-
нC’ИpαевΕтнa п друга леИиеся сред
шпр-спяс варсднн маси,
юнсОв (фр, maçon »зидар") Члоп нт
масонск— нсжн;	„свободен зидар",
масОнствс (сп фр, franc maçon »своВс-
ДЕВ зидар") Мнсянмго вcлнτн-выα■
огнивсно яемевне, възниквало е Ант-
мин през XV111 в. В дружосгвагн (ле¬
жите) ce приемат »наивно ирн сложи—
и итвент н птИнт cбpcдгcеπ· поставя
но си -a ^a дт ирсуспрсп сбщсстве-
гс мраз παёpтгнoя“тго шт хорат— и
морално еамcуеъвoвшcгегвтванΕ, го
след врсов ce н-рваин— п сянат про¬
велите нт рЕткци-вгп плат,
м-сбра (0“.,) СОирна сп спари тoннт-
вавин ва Бсхпин завет от БиОнплпн.
о—сорВпссн {cвp.) Тълкувателен, —ВнС“
нигснЕШ, ксИгв ce спится кош насера.
маср—ф (тур, nasitf от тр.) Разход,
рн-иосни,
ннеπтлcгΒπ (пр. nastos „горда" и иде-
нит) мед. Възпаление в— моментите
жлсвн у жсвагн.
н-ст-графин {гp. ntstos „гръд“ п am·
рофтУ мед. Атрофирана, со-анн-вс
и гвисввнвс и— женските горди,
ннстИса {гp. mas flcHé »ем-лт"T 1. БаТ“
т-ух-гия снопа ся елганоенг— дoв“o»
ковгс внрсв в еpcл1зcнвcoαвеκнтc
страни, всвОонв лcOpcκтиcегвcнт в—
о-в Хиос, 2. Онзи— алсехенга тапите-,
приготвена с настинова смеа—.
ннетннäцнн (1.. masTlcation) Дъвчеше
вн храната,
мастИти (гр. mastos) = отстадсцип,
м-етйπс (вте.) 1. Чевак с внушитами—
външност П ВИСОКИ морали· СТАССТв—.
2.	Заслужил общо уважегнс, мисгс“
Tв-жaв-в : именит, Венсжнт,
мастихИн (тр. n.astichê .смеят“) Нож
ва ивсг—внив и рязмязв—гс Оси в— ин-
ннтрт пян каргигт.
мастодОнт (пр. nastos »гръд“ п odoûs,
odontos „зоО") Отраоси пве-пасн Оа·
заегнн (до 5 ю впс-с) ся реда в— смО“
новата, с х—Ося и ден мирта Βηββηο,
живия помпи но цялата звон,
ынегтвBйuнн (лат· Masiurbaiio от mas
„може—" п Turbo .0-вαo"T Онтинвоо,
роеобзюдпв.
масур {гтp. nasaira от ep.) 1· Цсв за
внвпвагс прсждн или ucвπт з-сдва с
цньигптв нншкш снлоо, 2. Стъбло вт
растоцна, ковтс в сухо отвътре·
3.	Ц-ргцгисп еснни сос зърна'—.
4.	прен. Бнд eылвнц- в- жснсна носа,
м—стео ~ oai-i-B.
оагп (перс.) 1. Решаваш— положение
ирн ияхнягна нτвт. естаго царят в
--страшЕН да боде взет при слсдиин
ход п прсгиввнкот в принуда· g— ce
предяло. 2. трен. Безизходно исяс-
жсипс.
ннП (типа, мнТ) Рогове—,
мнг3 ■== онтов.
432
матадёр
нятадСр (цсп, matador ст маТаг .уби-
“aмβT Плавният Осроц при ОорО— с
Онконв, който ваинсл смъртоносния
удар в— Опна; Впкобореоц ср. тарЕ-двр.
натнобр (псп. мнТнмот) I. литер. В
испанскат— свовдин — яниннси ηβοη-
нев сВраз ин е-мαхвαлκc с ивлвпвнпв
сп оpcщт наврите. 2· трен. СтмО“
хвтннc. пожнив храбрец·
мйтара (тур, маТата ст тр.) Сод в— во-
g—; отиерст,
математик (τ., maTHèm ttikos) I. Спе¬
циалист ис ыттсм-ппкт. 2. Пpcπcgaвa■
пса пап студеня ис мнгсм-тпнт.
мнявнИтнен (пр. MaTHèMailké) Теоре¬
тична гттκт. к—л'б ce втыимтвт с к)“
ЗНАОСТвЕПИТЕ ояившсынн П ирвстрты’
ствсыняв рарми в рсянини свнт; с я в-
МЕнт—рва математика —
триповянст, aнπвBpa» псомстрпн п три“
TCBCМ!CTpHH· приложна м — понт-
тика — -стрснснии п мохавнет:
висш— математика. — дня ат
нтτeoттπκттт. сайга включен всички
-ядени навьи обвон ва слснсвтарната
математик-, кат— лнpcpcгuнннгвт- и
нгтспрамнвто смятано, тссрнятт ЫН
Ι^ΟΠΙΤΕ п пр.
мaтoмттeнcеκu (гр.	matheMaTikos)
1, Ксйпс ce отнася пап принадлежи
ыт ытгемттнкттт. 2. прин. Тαнcы» яссы.
м-тврпВн («—1, MaTerialis) I. Бощесгвв,
предмети или отpcвинa, ст нетто ce
прави ившо. 2· ΒατΗκα, есето ce прС“
поднен m нвпвлзтвн вт сВртвав-тслви
m вывинтатслни ucнπ. 3. ΒоmAнв» нос-
гс ce соВпра нате расти, евcлcыин„
лавни ат написване вт книпт, 4. Всна-
нс, есстс служи за ивти-вaвc, изсаел“
ване, cевcлcннβαгв.
матсрийнои (пат, i/ateriälis) I. Вешв-
спввы, η—Βτο ce отпаси до юaтcpπитa.
принадлежащ ком сВснтпвгтгт лейся“
випенивсп. 2. Имуществен, итрнчсы.
3.	Който се отнася до н^α^Ί^e^)^ι^^и-
мнтери — пв— Ваза — оы“κтπнcет
ст средства вн иввыршвтгс нт встс.
нaтcвπ-ливΒuнн (от лая, materlt „ вс-
шосян-") Ι. Придаваше на нещо “В“
шсствен-, материална форм—, прС“
връщане е гето вешЕСявенв. 2. прен.
Воизотнвнгс, оОзннагв във вcшcет■
всин рсрнн.
м-тввu-ливΒв-м (Ι.· Matérialiser ся
зап,) Преврощан в исто матсриаатс,
естествено,
матcвиннΒз’ЬН (Ι.· nttéritlisme от
ант, ntterialls) I. фил. Едно от две¬
те есц—вни гаиравлввин във рилссс-
ритта {мaтcpнaяuaъм и идеаннвом),
спорол нвств ссг—вшо тачано в свеян
в матерняя-, свито съществува -Оск-
тиввс п всз-внсно) ст чввешс—тс
с-ь-ванис, п спорсд костс свстот п
вспснитс внecнcмcpвcети ст иапонис
повгавнсши, 2. прин. Пвнeтниcеκo сп-
ц—швына ком иаще; нрасн иpтκгнuи-
зьм, кернсп—нюбис,
матсри-нИся {pв. matérialiste ст пня.)
1.	Последовател нт оягерняннзмн, ηβ-
ван с ыaгcвн-янетниcоeπ възгледи.
2.	Практик, лопав· новск, 3. трен-
KαpиоπcнюBнв нcввκ. соВто върши
всичко зт минни изгоди,
ннгcвнтлнеτ Внои, мттерналистйчеес
ни (—1 лап,) Който ce вягасн до о—“
гcpн-aнзн-» освовты върху матерна’
лизгя, своВсте·· в— шатернязнзмя.
нa'cвuйнгcет (ст лат.) Б·mcетввнαег.
ойтернг (рус.) Пелина мнст ст сушата
г- -выпот— ст>«0о, заграден— ст нс
ретт п сев-пн ; ногтнгсыт.
мятёрин (лап, materlt) I. фил. Обск-
тиев-тн ре-мносш нетто съществува
изнов п шезявнсноо ст нсвсшнвтс
съзнание. 2, физ. Вещество, оси—в’
гитт аномоит, ст н—Итв ce состол—
предметите; тс притсжавн мнст и зае¬
ма част ст пространството, нот тапас.
3.	Плат, тык-о. 4, Съдържанието ыт
ирспславтг предмет, шт еъннгcгиc»
ыт гнуст; умсОсн мтпсрпта. 5. ГнсВ,
ТВ-ИВС ОТДЕЛЯШЕ,
матерна — юнысркн, магнра.
матсрвипёт (от ант. мнТег „шайка“)
МнИмиися“),
нИтиот (игр, MâtHCna) остир, 1. Урок.
2.	Зинино,
м-тпгВ (рр. Mâtinée) I. Бремето до
оОсл, ирЕДивёсд. 2. Жевсея дреха,
нвн'в ce ввсн в нош· а— -бед.
3.	Прнвы нт гости иредоВсд. 4. Пре-
доВсдн—, дивния зтОявя,
ытяИртыП {pp. маТег) сп. Правя мат
при игра нт мах.

433
нαтΒp-мC (рр. Mater) Нравя нещо g—
оπ-нc мнповс.
натсНи (тур, matkap сп тр.) Ронан ур·.
ат прнкрспигс нт бургии, с конто
ce пробиват лупен,
нйтен (вон, маТТ) 1, HcOacегнιц. Воз
таагц п нoеικтвннα· нотен, 2. Псир—З“
ртнои,
м—прен (от ар. Mttrak) Мона п-сп-вс-
в— креват; дюшес сос или Осв пру¬
жина.
натртиВв {гтp. natrapaz) ПраиродавтА,
натрнарх—т («тп, mater, tris „майка“ и
тр. ticné .власт") Стадий от първо·
Онтге-бщниинн етp-й» при н—Вт— ред-
спв-тв ce β-лезв но майчина днинл
п жон—тт играл— ръс—в-дга ронн е
отoи—иеκнн п оОщЕСпненнн живот;
oнΒнuиеeo господство; ср, пнтрнархат.
матрИкулн (ант. Mat'lcuia ся maici,
Tris .маИка“) L Регистър, книг- ат
ведЕвс нт гр-жд-гск-гс състотина нт
λπ^π— {pнждαння. Bв-e-еoнΕтнгπн,
Tынвaинн), 2. ист. Регистър, книга
за записване и— вавапристнтс сяулен’
тп; ср, алВум (4).
матримониален (от дат, nttriMonlUM
„Bpae“) Брнмон, нойтс ce отнася л—
n^TiJV·
нтярноОвпум	(зап,	MaTrlmoriun)
I· 5.-.; майчинство. 2, Наспелсте—
ис майннгн пиния,
матриц— (нсн, Matritze вт маг. таТгах,
icis .шаек—") 1. Ферма, налои за ОТ“
мнение нт иcнαтαpеeи букви (янтари),
а— СЕмеге в— мcгcтн. за сглнвагс ыт
ирадоспи {npoетcнн, гривиш ножици
m T.H.). 2. Кяря—геня вОрняит рорма
га набрав тоест, ис свия— спав— —π-
ЛНВТГСТ- ЫТ СГЕрЕ-ГНИГ- нопнс.
матрОнт {нaт, маТгОпа) I, Бл-π-вαgнт
аыьжсг— ж'сгт в nO“Γтπвcgгтлн βοβ-
рнст у дронинтс рноннгн. 2, трен.
П—чтонн оножсиа жеин,
матронВы («ат. mater „майна* п гр.
oryna „100") езиков. Празное ис
името и— м—вС—пн, ынй-н·етc и— “ΠИ»
напр. Куинн, Разни.
мапр-с (хоп.) М-рнк.
MaTÿpa (3—1. 'naiUrus .врнни) Зрелостсц
гвинт,
м-пурНип (от лая, ntiùro »арен") Зрс-
носяинк,
махд и
ннтурнпСт (ατ «ат, natUrus ,3.13“)·
Зрелост.
матуритЕтсн (от «—1.) Зpoм-отcн, ст-
•НСИт ce до -роз-ст ияп до зpcлc■
спои нвпнп.
М-пусИа (свр.) I. БиОлоГсн— aнцc» κ-Ε'
по ce смита аа вте“Донгансгннл на¬
вес {πpcgnoнтπт oc» но живян 969 га-
динп). 2. прен. Престарял нсвск.
нИу-ср (ат свОс.) Бил нвтвмнтинсш
пистолет (по новто в— нвсВрсптпслнтс
Орттт Мяувер),
м^узсрст (01 сабс.) Вид Война пушен.
н-уша {ттp. maunt от ар.) Г—няназсД“
е— или нанос κcpнB. с новяо ce ^0-
гаснт ст—кн от параход, ноет— ис мо¬
же дт ce приближи до пристанището
или до брега поради пнитеп неди,
м-рин {нт. maffia) I, ТаВга τcpαpне■
пинит -ришиз-цит ва о-в Сицнмнл,
вбрнвув-и— е сран в— XV111 и вяна“
асто вн X1X е, Отн—н-аа ce в 60.03—
ир—'гнв сввоввзнтт— и— -Енеленск—т—
рЕол—нга -pиег-epaц1τ е -—щит— в—
свенгв чног—вс и иар—линто м—еи. ис
пасне ce превърнаят в тΕp-внегнннн
ввτ-ннз-uии. служо-ц— и— нгтореспяа
нт τcеπcgетвтващн'е слнси, Вов дт
з—мняа ваеонитс. 2. трен. РнвOвeвн■
носна Отид?; шайна. pтвBαΒннuн.
махат—· (но. Mahagoni) L Вечнозелено
дорво, с—Ето “1.00 н твcиπнΕеeитc
части нт Америка и дава тъмиснср-
всв -драв амперная за мсбели, витла
в— самолети п др, 2. МсО>сн вт такъв
напсрна«.
м—х—я- (тур. ма Halle от ар,) I, Част
от гясЕлсис място; евтрпал. 2. Малко
селшцс, настс вяно— н състава нни—“
твяинс созпщв, но в отделси- ст нот-.
ннaнгH (тур. bcHanc) Недостатък,
махарадже {етгеκв,) Индийски велик
нита (в-дж-)» komvto с— подчинени
итнвнео други егнвс (раджи).
шахТян— (еaиеκp.) I. В иылтеκ—тт тc-■
серит в митологин — снагова· дух;
божсствси, евpыхнввcκ. 2. В совр·“
осип— Индия — титла за ос—Осгс ва-
служизи п понит-ги лица,
маха“ (-.,) 1, рел. Инсто шт вннквтшин
вожд ся м-х—мcлт1еκи секти, н—Вте
дт довърши лазспв вя Мохамед,
2.	трин, Вожд, главатар,
28 Речник на чуждите думи в българския език

434
махзпр
махв-р (тур, MtHzti от тр.) I, Изя)“
жегне, молба; иогнцил, 2, прин.. Ив-
з—жеине от едно ими повече лица -а
•—нас- сяно· в ртврсв с ытцπcнαлнπ■
те интереси; nвcлттcлcтβc.
м—хВвом (вт сабс.) Рвaκuπ-нн- идва“
лнотннвеκc яенсгнс нов фнаосоринп—
п яе—рсяингага рнвинн, совладей— от
австрийския ризис п pиaoеop Ерист
Mtx (1838—19I6 π.T. квоте —1.14—
оВеспинысто еomcетвтвαн· вт наторт-
—дышл свят; ср. вмпирнанрнтнцизон.
н-хоуает {'уp, MtHmudlye) Турска
жълтица ся вранего в— супт—· Мах¬
муд П (I785— I839 п,).
махнув (тур· mtHmuz) I, Шпора, 2. За-
дои и—соя y инксп птици,
махмурлИя (от тур. ntHmur) Човск,
са—Оо нcвнзπвлoжcн п с пнтвоВвлис
след напивана,
махнурз#. (тур, mahmurluk) ГаянсОс-
aie п сн-Ос неразположение следна“
пианна,
маховВн (вте.) техн. М-снесш диск,
и— соВте πc■гcнннaπa част ат масата
е р-аи-нсжснт па иcpнpcвннгα п сей“
то служи зт н-нишавано раввансргпн
ход на еонннсеин нтн вн автомобия
пан нт иартец—мерв— нa'-в-вcнa oa-
шиит.
оВца (вер.) Бо-свзви π Bcвκвтеии хлеб“
»01-, кашпо ce ндтя прев нрсно нт ce-
pceеk-тт пасха,
нацсрИцин (3—1, маoératlö „разнссв—-
го") I, И-сустнснс разпадане и— жн-
вогивсен пнп раститслв· гънати, -—
g— ce извлекат нрсмнгинни пян дру¬
ги ислсвнп соединения, вт дт ce ^0-
н—хн—п части ст тонтин при наумно
изелcлвaгc» при аВраё-тка ыт расте¬
ния п п.н. 2. Естествен— сгдслтнс ва
клетки один сп друг—, разпадане ими
равнснвннс нт тоннни при ртспоиинтт
п животните поради твнщ-жαв-гc на
си-Всшто между тих, освёсна при
-расшитс пнслсвс.
нам (тнтн. maich) Cье'cвнниc при игра
с попса: рутОвн; н а н 6 с а — пвнс“
жсгис при игра ыт тсвис, ногате в—
еди-тн страна нс достиг— снос влит
помет, за да спечени,
ыйАТ- {pте.) I, Впсск столб вт н—раО
в— корабните выжата п пнатыа. 2. Все¬
ки дорвав, меттнсы нап итмснпсв
столб, но“'— служи за си-рн наш вн
сеанв-гс нт гсщс.
м—шН (гур. ма$н) 1. Щнпцн зя хваща
вс на вгон; динар. 2. Щнпцн за сод¬
рано ыт κcен. 3, прин, Зт чеван —
аролив в нужди рьцв.
оВшант {ттp, MtçalitH) Брава! Много
добро!
о-шИнт (фр. MâcHlic, пая, macHirt ст
гр. mechané) I. Всоси преся ими сне¬
жен нех-гизон, койтв извършва сп-
реленегн ц·л·нтеαнcгн движения вн
ивворшвтгв нт иистсвт работа ими
ва πBcc0в-зтвaгc нт сиертни, 2. Ло-
еомотнв. 3. разг. Μ—γοπηλετ, автомо¬
бил и др, 4. ризг. Готварска исмсн.
5.	прн-- Сужж—а, вnнг1вauuня , вняво
лcйетвтвa сято ^ηο; нитрат. 6. прен.
Лица, с-егс работи Вора— п срочно,
машигВавг (от рр.) Нссьвиапезов, пн-
етπнκтнввн, мсханннсг.
м—шигарИл {pp. machinerie) Сбер от
нтшиви пнп м—шпнви чтстп нтп—
цяло.
м-шниВцил (фр, machination) Измама,
хитро еkвеcгт игр— за заблуждение,
вαё>лужgтвтеc.
машйнсн (ст рр.) 1, Кайт— ce —тынсн
до машина нни нашнви. 2. Изработен
ст машина, 3. Кейте в специалист не
оншпингв,
м—шиниз—цнл (фр, Machinisation) ВЪ’
всжднгс в— машини в гнеой лил ст
ив-иaвαaетвcтα. твΕΛ1н—вaгc ролята
нт машините в πвoиввcgеπ“cтo.
мншинuвйвнм (ст рр.) Въвеждам ма¬
шини в иρ-нaв-леπвαтα.
юншнгИст {pв. machiniste) РaBcтннκ.
коИго управлява м-шиша, предимно
лаеснсгнвсг машинист.
машИнго-тракторси (от пат.) Кайте ce
отнася пян е пвcлгaзнннcы а- веоС'
дезски машини и трактор·; машин¬
но-тракторна	станция —
държавно или κα-πвв-гπвнc ι^β.^^
нтис, кастс обслужен звнcдcлеκπтc
стопани п кооперативните стоп-всява
с машини п тртнтарн.
о-ш—б ^001, Maßstab) L Отыошсниспс
и— нан-лвнигв равсиствин п ра-нарш
нт карт—, наян паи чсртсж ком сыст-
485
рска школа
яствитв им даесгвипозгн. 2, Линийка
в иолозевин ат мсрсгс разстояние нт
планова, карти п др. 3. Мвpнлc. мир¬
ен. 4. Обхват, р—знер, знансшнс, р—З“
мах,
п-трап“ {ттв. naçrapa) Ганнан наш
мат-зов съд с дрожна за пребяве и
нисшо нт “0.-, нни— п др.
мносеум («—1, мaîuaoulus) Глави— бук¬
ет; ср, мuнуонтн.
маюскулси (οπ ант,) 0 главни буквн,
нЯн (инд.) I, В индуската мистик— —
иьрвичнат— нттсрнн. 2. Приенлиост,
нлюзил. 3. Твврчесс—πα спяа в- Оста ■
всго.
наН (тур, nayt ся πcpе.) Продукт сп
растителен шап животински нр—нзх—л,
ноВте съдържа ннκвccвτтниaни, ирС'
лнависващи форнанпяиин ; κ“aе. под¬
кваса, еившuc.
мнВн (pте,) 1. Крайбрежия κтлα» ся но>- -
то ce давня светливши сипвани в— сс-
р—Он за тκ-aв-гc ва пот ирн поенвс
п мопанве вране; рар. 2. трин. Зине
гн надежда, синева па надежда,
шаясикл (тур. mtyasll) Хемороиди,
меандров (сп пр.) Крнволипч*п, с мснн-
лрн·
меандър (01 еcBе,) 1, ΒαΒ—“, псдковв“
—Оразва извивка вт река. 2. Орнамент
наш архитектурно украшение във вил
В— ш-чупсни ПОД пр-в ОГОН ЯИШНИ ^0
•мот— и— р. Меандър н Мана Λβητ,
кант— има мг-го иввпннп).
мВОся (οπ н—т, Möbilis »подвижен“)
Дснтшнн сг—Вги иpнгαдлcжшcе'н» cg-
р— ибсыщинна (сяснове, мaеπ» нагла,
картни· п т, в,),
мебелирам (ат пят.) Снабдявам с по¬
къщнина,
мебелировка (от нап.) 1. ОнаОдтвн·· с
мсОсни. 2. Мебозняв е сдш— ионещо“
нпс.
мег-’, мвп-нс- (гр, négas, Mtgâloti
„голям") Ката льрвт съставка в— слеж“
гп души ивеязен y е с я п и с в с н о-
пичоство, качество пян г с « с¬
мига; при измерителни еднинцн —
увеличение П няг, попи.
негае-т (мига- п вит) физ- Единиц—
вн нзмсрвннс в— внвκтpнчоеκи ток,
ранга ыт П милион вата,
неттвИтн—с (мига п ватчас) физ. Еди-
виц— за изнервяше в— езеетричесни
тон, равин и— П отмиеш ватчаса,
мсг-нВнт (миги- и волт) Единица за
•тиражеише, равна та П онанов ваят—·
мст-трИр (мига- п тр, giâpHo „ниша··)
Рисуващози— досея вт помами черте¬
жи.
МЕттВрт (мига- п ерг) Единица ва на¬
мерение вт ραBαтт. нонто в равин вн
П онннош сргн.
мсттнВт (миги п тр. lithos »камък")
Отронен канон сп древно βpcнв» кай¬
те сОнси-вЕис служен вт галер-Всш
инногипс.
остнлс’ == нет—“,
ocτтлвτeеτв1н (мигило- п гр, gastCr,
tios »стомах") мед, Увеличение шт
стоам-хт, пеним стснах,
негняαз—выp (мигило п гр. sHuros
»τyIще|)"T Гояло до П0 шатра пвнс“
гаен туш·..
негтлосврВн (мегало- и тр, kephalé
»глава*) Ченсе с шccегcетβcнo псалма
главя,
оЕтта—юВи (тр. MCgaiomanés) КоВте
страда от мгот-зонания ; юашннн.
юсг-нсмВнпн (мегало- п гр. матан “нт“
асс'·) I. мед. Бозсспв) состояннс, при
еосто Овавнтя ce юнсан волне в шн-
нвн —Власт; болезнена страст ат вС’
аннив, 2. трен. Hт,днcггcеΊ» в-лутася,
иресаНЕва гордост.
юсг—ясцср-л -= нвгтлаксртл.
овтансцИг (мига- и тр, kÿtos »съд“)
HccегcегвΕнo тслямс нсрвсш— кроено
гина.
мотноСпор (мега- и пр. nétron „мяр¬
на") I, Уред вя номерна·· дължината
ис осрс, 2, Единица мярка ат дом’
жнна, свито в равин в— са·· ннаист
остра.
нет—гИт (от тр.) Вил избуха·“— неща-
спно.
остнСм = мсгсм.
шcτнn-веCe (миги- п парсек) Единиц—
зт нашсрванс в— -везани разстоянит,
конте в равин вн П минно· парсек—,
Mer-âpcKH шнОза (сп ссбс.) Основни—
през 1V в. ир. в, в. рнассефсст шно¬
ла от Евклид в пр. Метара, конто ce
спнтв—лт да примири умението в—
Сократ за доброто с учетнего та ома“
—типа за вдишвате, ионзноиш— Витис.
мегаскёп
436
мот-ссби (меги- и гр, skopéo .'30.-0.)
I.	Оптически инструмент ат вαвглcж’
дни· в— онянп еныnoπcгни каношп. 2.
Урод вт вызиронавожаав· вьрху βη-
ран сВряв в— шсирсвртисш предмет в
югств твcнннcы вид,
мстаскопИнои (сп гр.) Пеням, утоненсв,
МСгатЕрнй (меги- п тр. ТНеН от „вβнв"T
Пит-вясн— н-нсиаЕМс Ввзаего жнβαтшc.
н-ста стигана до 2 остра нисан··— и
5 остр— должны—,
осгатОг (мига- п тон) Еесизовиеша
ювшыссг, раны— ыа едни онансы пена.
оетарби (меги- и гр, phoné .звук·)
.1. ЕлceΊpcaκуетuнcы вноcκcгcвcpнгвa.
'.2· Гелию усилвател шт звук; рупор,
ннсбебт—норняса,
■^«^а^етн^х^О^щ (мега- и хири) физ, Единица
мирен за честотн (·— “псак—МЕСп—яен
прамсшаив оаенгрнчесен пен), равин
в— одни милион херца (но имею ат
сткрнвттЕЛн ин cяceπpннcеннπc вольн
Херц — 1857—1894 г.).
ОЕГ—цИсоя (мега- п пр, kÿklos .кръг“)
= НCП-XΕpU.
оотдИн (гур. meydan от ар.) ΠΗ-ηα.,
стогла,
оВтор (сп пр, mégas .г-лям“T Уред -a
•анЕрванс вн гонени езенярпмсс^сц
сопрстнезешнл (до 10 хнмтдн нЕпасон).
Merépa (гр. Mégaira) I, мшп, Елит ся
ГрНТС ВрИВНИ, ВСТНИНТО НТ ВЯНОЩС’
шногв. 2. прин, Зат и свалянвя жевн.
остОо (миги- и ом) Единица нтрнн ат
еявсяриноссс сыпр—гнвзонпе, равин в—
алии опниот сын,
.недИн (фр. médaille сп пп. nedaglia)
1.	Давни зт внсссн заслуги иоастсн
отлпннтсяст зине, еBπκгввΕΓв във вид
в— кротят мет-янт илαетннκт. вай’
несто с резерве пз—бражЕнне и в—а-
инс, 2, ПодвОав вине, цзлявяш п раз¬
даваш ис смуча“ ннкас историческо
соОнтнв ияп н чест и— втс-в ннuc.
осд-лиВн = мслтльсн.
мед-пИст (от фр.) Получил осдгл по¬
ради итс—евт заслуга ими отлпннс.
мед-зьОн (нт, Mcdagllone) I. Ювелир¬
но, инИ'Часго сротно наш оаниссенЛ’
но украшение вов вил на сутиена -а
и-ставнис м-акс псртрстнс, нссн шап
други сноп· шсша, еоств cc hoch ыт
шит, окннсшо - нт верижна, 2· арх.
Слабо напокнтлс нв-Вртжсгис пан
орвямЕВт е кръгла пян еянисвендша
р-оса, к-вт- служи зт украшение,,
3· В шуннвматнкат- — нстен ва—пш—
сребъри— ими Ореизви— новата 07
дроегй Горцил п Рнш. конто пн— раз¬
мер· п cтcΒвcег» ие-твнЕни от с6пн’
шсвсшнтЕ. 4. Ястна от нссе, иартати—
шт срыгнет- няш га вянпсн, подобы·
в— неляяьвн, изпържено в ннвгнин н
приготвен— с ряззгицп подправки,
МолВн {гρ. Médcla) I. В aвевгατpыu-
к—та митология — вълшебница от Кан’
наз, селпс жесявно отмъстим— ва сои'
руга си Я-св зт шапсеап— 1аиевнра,
нап— уОнзт лвспс си лент и пскавана
тсл—тт по и— —гнятинт 0-шт. 2. прен.
Съблазнителна, рсвинв— п споости'
ТЕЛИ— жсвг»
молжидиВ (тур. Méo1dlye) Турски ор¬
ден, ртвлЕлсн вя пет стопен· {еывлa-
деш от султан ЛОлуз Мсджнд —
I839—I86I п.),
маджидИн (тур. мeoldîye) Сребърна
турска мвнстт сп 20, l0. 5, 2 п П
праша (по нмста шт султан ЛОдуя
Мелжпд).
меджайс (пур, médis ся ар.) 1- Народ'
шото собранно е Турция, 2. Сь-нвп
ирн нднпцнспрапнввц управител н
Турция, сова-лси прев П867 п. 3.
Солилите от първа писгагцнн, соВ’
лаленв е Турция прав I869 п, 4. 0
Иран — лепната к—онрн в— парла¬
мента,
шеджИн {тув, medet .πoмoщβT Добр)'
есасв нояветиваш труд при исмснт
р-б—тн, строеж в— жилище п др. ив-
д—Вши.
мcлвαеoπв—lh(—) = м·цαеcπpTн{c)
οο.ββγΒγγ— = нец—пишпс
оелнИзви {лaπ. Medlälis) Орсдсш, срс-
днисг ; модназен залог — въз¬
вратен зяп—т,
модн-на {лтт. medlâna „евΕЛнa-) I.
мит. Отсеина, котго сьоанитет вър¬
ха шт триъгълника сос сродят— вя
еввщтnαн-жц—гт му страна, 2. В сп—-
пстненят—средго няш ucнгpaннc ви—’
чвине,
осдпВнсн (н-п. мedïânüa) Среда·, срС'
ДНЩЕН, сроднив·,
мЕДнИнта (ант, médians, anTls) муз..

437
мезеихима
Тротат— п шестня— стеиси нт лн-яс-
инчеснятт паю-·
недитянвИцил (фр. Médiatisation сп
пня. médius •Средец") ист. В ητατηο-
тс на X1X в, — прсерьтагЕ и— есм-
еκитc ваялата«·· нинза от стн—спст-
тснни Аманова в— Германския ининор“
сен союз в ивленнспин ыт друга «0-
п—нтмя паротисся държава, конто 61¬
па Ален в— сотни союз.
■ыелийтсри («нт. nédlatorcs .ивеpcaни-
ο") И-ртб—яваин в животински ср-
птинзым химически вещества, нрав
нонто ce продават импулснто от нер“
на нт нзпоннигслннл -рт-г пнп ст
алия верны— нястеа и— арута,
осднИцин (3-1. Mediatlo) Госреагнив-
стас {cеcOcшc в нcжaтнαpcaгнт· сп-
нвшснин),
медценВа {pp. médiéval от нтп. médius
„сроден“ п aevum „βοη") Печатарски
шрифт, ксйпс наподобя“— латински
срелц—ненвваш шрпря.
МЕДиевИст (рр. médiéviste) I. еиcuπa-
янст ис евcлгввckввнa истсрин,
2.	Писател от срсдинтс вЕкввс.
ыcлнcвйетнκ- (οπ мат.) Иетвpннcенн
нтуkт» салто ce -нгпннвн сос еpcgшu-
тс всевав (V—XV11 н.),
мсдИс (пат, medicus) I, Лекар. 2. Cтт-
авгг ис осапцив—.
ОЕлиг—мбит («—1. мcdIoамéтTuм) ЛЕ’
нтрсгв—, цтр.
мсднн-нсгтбвсн (рр. Médicamenteux
сп зяп.) мед. КсВпс ce отнася ас ле¬
карствата ПЯН ДС ТИхГ—ЯВ “ЪЗЛЕЙСТ-
внс ; медикаментозно пене’
в и в — ΗΟΜοη!·, еосто ce извършен
мрез употребя ва лcκαветβ-,
НЕДинИцнн (311· Medicailo) мед, Си¬
стемно използувано шт слыв ими шт
итк—асе нансОви средства,
мелиптпйвсв (нап, Mcdittilvus) Разсо-
abA··, пропит с ра-нишлсиит.
мед·'ämH {aтт. iMditatio) 1. Рязнпш-
ногне ; еαыcш—Oнюдcннc. 2, Манев со-
Ангегна, брошура шт pннαеαpеk— нни
рЕлнппсашт пан—.
ο^ια^Β-ΠΗ (мтп, médius „сродви“ и
пр, kiâtos .сияа“)Упра“нсгн1в в— хора
от сродната нанст.
оВднсон (тыпн. medison) Модсрсг танц
с умереш— твонс и характерен ритъм,
разпр-сярнис· в Еврсин след 1962 п.
нОдпун («нт. medium „еpcлгα“T I. Опо¬
рол еn1внт1егнтc — япца, кос'— меже
а— Вода посредник между хорапт и
дух-ваго на унрозигс, 2, Фокусник.
3.	муз. регмсгор г— тон-всте между
най'Bнеoκитc и гай-гисентс ; овcлcн
регистър, 4. грам, Возвр—тег з-лот,
юслнцИгн {ннπ. Medlcina) Съвкупност
ся гнус· п ирнсгниссс.· дсВц-сти зт
з—птав-цс варавсг— нт навеса, ва и.·.-
cгввттявтгc и— б-аестняв и ва тях¬
ното лекуване ; в a р с д в a н в д п-
ц п и а — л·κтвαиc с билки ; с о¬
д в 0) и a медицина — лян сп ОС’
дицппапа, соего нвуинва случаите ся
соавёжатт практик— п прииннипс ва
ВТСПЛСТВСП— смърт, ПЕЛССИНТС повреди
п др.
юсднцнгО£л (нсм. Medizlnball) en, Ton’
на с нсе пълнеж вт упражнения нрав
хвърляне m тдвтгc.
ocлицΒгени («нт, ncdacanaiis) 1. Лечв-
6··, пвнгтлл·ж—m. сн—ествсг на МС’
.^πβητη. 2. Лck-веκн, е—Иго ce —Я’
нася до пан-р.
ocлвcе· (тур. nedrese) Мюеюзнαшеκc
духовно учингшс.
Медуза {гp. Médoust) I. мит. Елит
сп трнгс т—ртовн, ст погнала в— кон¬
то хората ce вк-негнв-пн. 2. зоол.
Мерсе— ОеагръВгаиг— оесетан— с р—р-
оа нт -βοηο или нплорнс.
МЕдуз-рси (л—т. Méduilâiîs) мед,
КсВпс ce отнася ле н—стинт мсзон,
МЕдунИт (-τ пат. medulla .состав мо¬
зък“) мед. Бь-инзсина ·— костния
мозък,
ocвαлнΒге (1., Mésalliance) Неравен
в социално отношение ' рте,
0030, мовслег {πтp, neze) Закуска при
нпспЕ в— нясехвлин гнипянн.
ocв·гтCвнΒ (гр, ат csos „срвавг“ m én-
tcion .вырашг—сг*) инат, Булото,
еосто прикрепи червата сом задната
сгвит га нбреня,
мевсцторИя (нап. McsenTciïTis) мед,
Бознязогна га шевегторит пан ту-
борнуя-а— и— нсзсггсрпВгнтс возя·,
με-β^Βο- {гρ. mésos .ср·.·^ m én-
d^nt .ессто ce βλη“-") инит. Сос-
ангитснга тоенг в в—рслнщнтс ыт
пввснсто ошопвенсгонни животин п
мез0-
438
човек- ; дава ш—нтяс ас сръвоносгита
съа—вЕ, гладните мускули п др.
мезс- (тр, nésos „ев·a·нβT К-г— първа
составе— и— сложни лумн тκαвβт на
средна величина ими с р в л-
в ο π с я с ж с в и с.
мезогмСл (мезо- и гр. glolôs .лonлнв“T
инит. Пихтнев бе-еяспонов пятст
между сея—лермага п сшлолсрмагн при
поби и мсшася·.
мозолёрмт (мизо- и тр. déimt „сажа")
инит. Средният в-рваншси пласт, ст
сойта ce развиват Bьёвcuнтc, вътрснь
гняв попоен орпанп п др,
мез-венор (мезо- п гр. sâuios „ту’
цер") Огромно нзкапасна влечу''-.
НЕ-о-Весгн épa (гр. uiésos „сроден"
m zoé »живот") Четвъртата еря в
ге—н-жнага истерня ин вонята —
между пансозойскапа п нс-заВссата,
праз квит— ст τoеивде'втвнзн -гр—Н’
вп влcнтгн и ст ce и-ивнян евстын
риби, иг1ци» 0cзaeш1uн п дорвогя с
листа ; ивартааозт ce и— грн перио¬
да ; притссн, юрсси п ерслвн.
мовввбаг (мизо- п гр. zoo η „животно“)
Нивтсс паразитно жив—ггс, свето в
преход от нαΒ-пввеπиге (прогозса)
сом мнвгоклстыннитс ортаин-мн (ос-
'азсн).
мезон-ри (мезо- п тр. ktrpös „имал“)
биол, Мссвстс пян внaeнcотc вещо’
етвo» с—ЕГо ce намира между к-раят
п вътрешната ции— и— шнеси ин—лонс,
мезсесрВнил (мезо- п пр. képHtié
.глава") Средна тансннгт шт главата
(•11) Врах-КЕф-ЯНЯ, ШИТО а-анх-СВ“
р-анл),
мов—зИт (мизо- п гр. liiHos .камък“)
Сродната сп—хн ся к—освнин иернод,
оеснс 12000 до 6000 п, пр, в. β·,
с—паго нов·. воне запонв— дт уи-'вc-
Внет пое и сяра«·, сродни в— труда
и др.
невснйтсн (мезо- и пр. liiHos »камък“)
Който ce вяится кош мсзолнта.
мезенСтил (мезо· и тр, lôgos „наука“)
Биологична наука зт —'ц—шеинит—
между жнвнтс врганнзми и зн-Онка-
ншн—тн пп срода.
003—00.10· (мезо- и гр, morph é ,об¬
раз ") Сроавв ис рсрнт.
мсвВн (ст гр. mésos » сроден βT Ηβ-
TегcΒнuвн внcнвгттввт наспты— с маса
в иакаВ, ив-пазина ст онсап— нт спас¬
трена и ио-мнянт ст мастян ва втκ-
нсвн.
мав—нИг = мсцавни,
осввгВг (οπ гр.) Изкуствен ηβομ^πο-
вен матерна« ст нросуваы— дървЕСинн.
мeзoвcнép (мизо- п релеф) Срсднинт
ролер — между тснсннн (онкрО') и
отменя {шнκpC“T разор (иянр. .camBi,
κατη—ΒίΒΐ и ар,)·
ме-остИх (мезо- и стих) литер, Сян“
хсгвсрЕГНЕ, ыт квсгс евeaинтc Оунви
га всн-нн сянховс вBвтaтвαг дума ими
•зрсиогне; ср. аср—стнх,
юсз-т-н (сп гр, mésos »€.04^“) ЛрС’
нагла маслена точност, првн-всдв-
нт еaлнuнл-“aтa сцсонина.
нсввтСрнВ (мизо- в торий) Р-днстС’
гневи езЕмсгт, иа—т—н в— р—дин, ив-
яунавяг при разпяа-гот- ·- торни ;
нзnαлaтвт ce в мсднициттн,
ноз-трОн (мезо- п снЕК/п/уоя) — меасв.
ыевсрИн (мезо· п гр. phÿllon „янст")
бот.. Осшбвинг— τοητη на лпстата,
свито ce намира между твргнт п ла«'
•пя спнасрмнс,
осзврВт (мезо- п гр. phyiOn „рнста-
гнΕβT I. Яде- в— -орг-, сп свято ce
развивая стъблото п норЕиите. 2, Рт-
сясинс, е—сто нпров вт средне св“
анжнева исАвт,
οεβο^ΡΒλήη == нез-сефазни,
моВОвт, оеИСвис {тнπa. mciosis) грам.
Спинов похв—т зЯ няш-атв-шс на ис-
а—жНЯЕНИН НЯЧЕСЯВН, н—ир, »Понт ВТ’
дсвслнте.нго" ем, .Гонт ны-пс двОре“.
мессрё {туρ, Mekâié от тр.) 1. Т—вар’
нс животно. 2· Мазник, πвдлнзтpeo,
иедаст,
MecBoO-Tb'. (гр. mêkos „дължина· m
méiron „мярка") Уред ат а;ерсгс вт
равсгстинт,
осегвОе {πтp. mektep сп тр.) Низшо
дух-ви- мюсюлманско умнаншо,
ЮЕНТоСд {ввp.) Учится н вврсВснс рс-
нигноанв унизите (хвавр)·
ослан£оин {πp. mêlas, anos, „морен“ т
Hâlmt „кръв") Псявнв—нс вн шванвин
в кровят поради рази-анно на чeвв-■
вита кръви· явяця.

439
мелйса
мслВгж (рр, mélangé „смес") I. Нрсж“
дт с ряваннин томи· п сваями ваасин.
2.	Плат ст гонг· и севтян нншни,
3.	техн, Смес ст ногдЕваирана азотна
киселны— с 10% стрит ниеcлπгн»
4.	Карс с манке.
мoн-гжΒвтo (01 фр. Mélanger) Снсс“
н—м в одно ра-знАИИ нсш— ^β-γοβε,
пенвоспн π ар - ).
шcнтгндвB-т (тр. mêlas, anos „черси“
m Hldrös „^1") мед. Отделни· на ποι¬
ο пымси цвнт.
моя—гИвом (сп тр.) Чернеят в— с-жнят,
често в— поява — по'гъогн п по¬
светят.
мснанйн (от гр. mêlas, anos »4·.·^)
биол. Чери— п томисс-ртв— Отгризго
вещество (инговит^, носпо ce среща
в рязан»·· яьнтгн вя жнвогиГсснл
вреагнаон ; съдържа азот.
осн-гйп (сп гр.) Черен гранит,
нcл—гвдOвннн {τp. mêlas, anos „нс-
.0^ m dérma „кажа") Тъмно сцес’
ттеаве в— кожата.
нентгОза (от тр.) 1. мед. Пстонгннтвв
вя части ся еожата, вн болите дро¬
бове п и— друг· оргнин, 2. Болест
по лввтта.
шоятнотВиин (пр. mêlas, anos „н·вcг·
п гр, tÿpos „отпечатък") Уманив дт ce
предало симмса вт морга мели— пав»—,
мcлнцTвия {гp. mêlas, anos .нерон“ и
oûron .урнит") мед. Оглолтгс в—
тoмгouвеггн урпва ими в- урн·—,
е-ягв при отвcнc вт воздуха иогоЮ’
нива.
юcлαнаOлвн {гp. mêlas, anos m cholê
„жлъчка") Тъжи— вaетpocн» ИЕчнасы,
тъжен,
юcн-гаcнйн (гр. MéiaтoHö1Iköa) I, Кой¬
то страда от меа-вхозни. 2. Μοβοη,
гαклогoн сом тъжни п мрачни р-З'
мншлснин ; ссробот новак, н-тъжсш
невен,
юcл—гаcлeнвн»	еятнхвяйиЕсен =
шcзαвавнcы·
ю·н-на6зня (пр. MclancHolIa сп mêlas,
anos „морен" m cHolê .жлъчен") I.
мед. Душения бомсст, контс ce харян-
тврнвнрт с иеппсы-яо няспроенпе, от¬
пуснатост п еa-0оввлиc. 2. Унпинс,
гота, панам, липса в— бодрост и нс-
еcaccπ.
ыемйст (фр. mélasse сп гр. mêlas .нс-
рог -) Зяхнрсг сироп с томен цвят,
ноВтв ce нвлтнаβa като остаток ирп
nвcиaввле'вo вт з-х-р ст вта-pнв
цвекло; ^—'.061“- ce в сипрпретр’
ваяя индустрия, сапс храна ат лсбИ’
ток— п др,
мcллαм0τoв (тр. méidô .сп-итв-м“ и
métron „мярка") Урод зт —ироденныс
внссснтс тснкн вн тапсвс вт оспами
п съслнисыпн.
мснВ (фр, mêlée „paaBъpeaг-βT ст.
Струпвано на играни ст авага отбора
при вага ст вр—янтс при фугб—з,
мСасв (тур, me lez) Живо същество,
р—ЛЕие ст нвьегcев-н· и— дев ряалпм-
ын породи нм· р-сн: ср, хнОрнд,
юу·a-т. мсгнс,
μεΗΒβμτ ('.. мС ils мн) муз, Меаодниы-
украшенис,
меннгИт (рр. mélinatc сп пр. mélinos
»жьап“) Онзи— в-бухнин) вещество,
к-сгв ce добива от пикринова кисели¬
ца ; употроОтва ce зя позивие нт —Р'
тизЕрпеснн снартан, т—рпнан п др. ;
лнлпг.
00316.-1““^ (от атт, mello* .ис-g)’
Оор") Нвoaн—aгтн·и а- пвасОрсгнств
и— псивата.
юояиорИтвр (01 пая.) ОиЕцнтапст ис
мcлπoραuия.
маннар-цит (пат. Mciloiailo .и—дсОрН’
βαmoβT I. Пваобртвтпс вн почетта и
πpвнввoлнπелг-егт- в— земята нрав
Bcлнц— юcpαn|Bнттин (торене, опвсЛ’
втвтнс, йти—тваго п т. ·.)· 2. ПодеО’
риваге в— намсстна, псдобртванс.
м·ннoвeзoм (бппя', melioi .иα-·аoбъp"T
Философско учснно, нвсго заем— сред¬
но иаложснис между оитнмпаом и
исспмпзон и според кссгв съществу“
вашият сетя не в ннй-aвOвнтт, гипс
в-е-лашптт, но пой може да ворвп
непрестанна сом под-ВрЕвнс п усО'
“·oвшcиетβтв—нc,
мЕлис (•00. Melis) Полурарнвнраиа
а-хар и— нисък,
менИс- (гр. mélisst .пчелаβ) МвопотС’
дншнс пренисто распевна с бази пан
жълтеникав· μετ—βο и лимонова ОП’
pнвмн» пистата му съдържат старини—
масло ; м-понит—.

мелитбза
44G
оеангОвн (ст π., néll, lios „Mica“) За-
хнргс всщЕСГво, с—ЕТо ce съдържа е
зах-ри-гс цвЕСна и лр.
юcнcгвαp (гр. mélos „песен“ m giâphO
.пншав; I. Който -аннс“— юазслнл
с ноти. 2. Уред кош пити— аа —вп—“
оттинв— запнсв-гв вт импровизации,
мcнcτвΒpπн (ся гр.) Записване вя МЕ“
полня с встн ; иотир—гв,
мезсдсен-юйцин {гp, mélos „иoеcн-
и декламация) Дскаамнрннс с му’
аин—зон еoπp-в-a.
мслВднка {πp. Mélôdikâ) I. Наука за
мазсаитта, 2. Cьβκтнгαет от свойства
и аян—ц—нериосян, нонто характсрн-
агртя НЕасапчвсснтв неявния в музи-
сапа ; Oлнгcaвуннcет. 3. грим. —= пв-
пвияцнн,
мслСлную {πp, melodion през н—т.) Π)’
стара нос нт хармониума,
меледИмев (тр. melödlkös) I, Блαгвaвт-
»0·, с иринген 10·, прпттсп -a олт“
ха. 2. Съгласуваш с 1а1се“анплт— в—
ЮЕЛОЛИНТТН.
мезОлин (гр. nciodit) П< Благозвучна
последовател ввег ыт тcнc“е» наттс
нвв-втвα венα“гaтa юнсом ва музи-
сапно нрсн-всасцнЕ, ннтс тавввсгс ce
свор-ваг саив с друг “ вирваонев—
сьсяношсцнс пс прсдолжнясяг—сп,
вπоcннвa п ретьм, 2. Бл-τ-aвтннc,
ЙТИОСГ-СТ ВТ думи и 13.-31 Π ..ι,
е-нтс acΒетвтвαπ прнятна за ух-гв,
0030..“^^ (гр, mélos „n·е·нй п drtma)
1, Дв-мнтннoеκo иpc1-ввacгнc· при
ссЕтс актьорът реингирт текст' ими
нтся от вот— при сопрсваа га музика,
аαpακгeвнaнвαmт nеπхαлcгннcенαтc
состояинс ва перен, 2. Др-м-гпинс
нронавЕдсннс, минтс терон ce стяИ’
навнп с ирсгвлтма чтветβитcннcот»
необикновена съдба п изн—л—т в нс-
еетΕегвcыπ положсннт ; лоВствуваапн-
гс ннца ce аоянг βΟηκηοβεββ ыт НС’
ронвн и мlвp-згн» наго в края паёвж'
ланзт доОрпяе. 3. трин., Иар-аяв-нс
ва чувства. конто прсдизвикват смях
или вaаавнавcгиc нортан своят— вс-
oегcетвoыαет,
мснамВя (гр, mélos .посол* m mania
„лудост") Πвнегpнетеы» толлм ηοΟη-
тел в— oтвнκaтa.
юсноойяил (пр. melomanit) Пенно-:
стряся кою музикая— (освОав) кым·
сисрвата).
юсномВюнк- (ст гр. mélos »песен“ и
minikos „иoдpaжaтeacmβT Сынстанне·
ва нгувненни— цзпьягЕИне с юноннсс’
на игра при съответна сценична об¬
становка,
МСналСн (гр. Mclopoiia) I. Речитатив»
в-псвнс nвcπaнaетыc в— тЕкст. 2. Пс--
ссы зт съпровод та леем—нация..
3, Пр—вная за сост-вино! ва исс·· y
арсвг·'· гъвu1. 4, Музина,
оВлес (гр. mélos) Напав, глас, вша .мс-
н-дня,
меногВпил (гр. mélos .посои" m Tÿpos·
.отпечатък“) Помагаше в— встн ис ис-
• ч—тарсси втАны, ирсз ы—Вср.
Мелисмея— (пр. MeipoMéiê). I. Муза
га трагсдията. 2· трин. Театър, сцВ’
ипчосев •вкусино; 'рятвднн, др-мн.
мемхиОр (1., MéichloT ст собс.) Снаав
от оса (осело 80%) и внеса (весло
20%), йяноавблвящ— еpcBpc. ст с—нгс
ce нртвтг кухненски иршОСри, освети,
жиц· и лр.
мембрана (мат, menbiâna „καжнuα")
1, Ципа, нвжнца. 2. Тънен и снасяин-
на пл-стнце— от наяна. кзртов, баке¬
лит, сстте ce употребява вое всички
-втκαnpед-“-тcлнπ и ввуесирпсмнпсн-
вн япаряги (тслсрон, мнкрсран, ви-
евκαгввcвнт·л п др.) зя ирс-Ор-ау’
в—цс ва cлcκтpπнcеeиπв пан нвхяинН“
ви 1.0^0^. в звукови възви и сб-
рагна. 3. инит. Тонка циница е тавгc,
конто присмя тропгсвнягн ва ЗВуКС’
“НТВ ВЪЛЦИ,
оомОито (ητι· меметТо „помни") Бв-
асжвнк зя внинсваге ва вота, конто
човсе но бив— да внОртвл.
ОЕмлскЕт {гтp. nemleket) Местност,
крае, справя,
юсов—р (рр, mémoire) Ппсмсыс ήβη)’
жспис и— cBшвегβcни. политическт
т междуш-родин въпроси,
000—1.1 (1., мéмöiτesT Литературно
пр-п-вслЕВНЕ с иегcpнκα’лακтмcнтa-
НЕв хар-спор във рорм— в— записки
п снеман· ат оншязн събития, мнИтс
совренегинк наш тн-еты1κ в Вия —в·
торът,

441
жсмврВгдум (м—п, mémorandum »насте
тртОва да ce παнгн"T, I. ДппзвматП’
носни gcнтocвт, ксйпс полата ПО’
дребно еπamcвнmcгc ва а-дсис прани“
ПЕЛство ио слив “опрос. 2, ОВтсвН'
пеят— Оснежен към лнπмcм-тнн·оeн
вот— ва еОвсц-вяв-вв ва ββΒηοτβ съ¬
държание ; дава ce еaмcегαтт·згα нате
оялазвы документ, вс Осз подпис и
печат, 3. търг. Напсмвнтслнс нисмс,
4.	ИзВратенис е -нсграх-вагонна по¬
лица ва рпсеавате, ксетс ce наклюн-
в—т ся застраховка.
мвовриВя (нт, memoriale) I, Дневник,
-тинсст мемоари, 2. Ομβτηοβο.ηη
свита ат записвана вн гьвταвеннтc
операции, 3. Оисмаг, воапсмнн-ннс.
манернИнои («-1. memorlalis) К—Вяо
служи зт увСССВЕ»—“-·· в— ИОАНН na-
атат,
мсмОрин (н-т. memoria „памет") Бе¬
лежка аа иpmпαмыягв. записка с крат¬
но съдържание ис шиной “oив-е.
мснИда (сп пр, mainas, tdos .ВссваВ’
шт“) 1, мит. Спътница пян жрица
ва Б-нх, 2· прин. -Разиуснята жена.
менажЕр (рр.) Ронов-лигея, покровител,
2· Ръководител в— нр—респовазет
боксьор, с—Втс ce грижи за нстсвапс
πpcтеитβ-вc.
монажОрил (рр. ménagerie) I. СОнрен от
роден жив—тти т ипици, соито ce
и-са-ват прал публика, поставови н
слегна, наш ce лвcенв—т аа циркови
«три п упражнении. 2· трин, 8·-.---
б-рни внсснс и κpнеouн вн труп—
хора.
овг—жИр—м (рр· ménager) ΠcнвoвнπcнеT’
вув—м. -анриялн, нсматао, щ-ат.
мВнгсмс {гуp· nengene ся иг.) Урал
вн стигано п придавана устойчивост
п гепаавцжцост ыт прелости ирн сО-
ряО—псатя пм ; стсгня),
освтуш, магпгВш {ттρ. mengus ся
псрс.) Обица.
нейдезОввн“ (от еoBе.) Получсш но и-’
κтетвcн ЫЯАНВ химически cлcмcнт.
-г-к Mv, исрсдЕВ гсмор Ι0Ι ; нося·’
дои аясвтт е таёницага ва Д. Мен-
аолвов, нс името вн когото с п ВЯ’
ремЕи,
мсндснВзою (сп ссбс.) Coвeуннcет сп
иртвняа аа угаснЕлив-вс ва рваптоз-
менструйция
ските Вазови ирп хибридна-цни, сп'
крипт вп нсшсил сстсствоизпитатЕЛ
Грегор МовдЕЗ (1822—1884 п.), ИВ’
дигнати в —Оща те-рпл ва гяснедсп’
вcн-егтa» оОш—Вн—я—гини— у»’··· --
ыaенΕaнвaвc в— Осас-нте ва р-дитв'
лиге при хибридизации.
юcгcе'pOн (рр. ménestrel) ерЕЛновонС'
ваш огвaнегвтвнш неог-мувпе—вп е
Лигнин и Францин, н—йте аВпкыавснс
го Опя ат згняЕн праивх-л·
MéH3a (нап, mensa) Място в— общо хра-
ногс и— достъпни цвин (предно·) зя
СТуДЕНЯН),
мОнзунт (3—1. nensuia „маенчκаβ) Чар’
ясжгт квнар-тна лъсна, посятвеша с
трн впита ва тринога ; нзавщЕт.
мензур— (нат. mensUrt „мярка") I.
Гр-ау·.-· висок стыкает съд аа ci“
морени· количсствс вн тcннcегu пан
гаа. 2, муз, Рт-мернтс пян соство’
шевното нт .-BaHArina масти га му¬
зиканти нгетpтмoвгн.
овнинВп ('., mCnls „тнян“ m lithos
β канон") Вид еκыиcuевев нанос, р—В’
шовнаг—сг ва оная.
оегнитЕн (—я тр, MéTlnx, ingos) инит.
М-зоиня сёвнвта ципа.
юенннтйт (οι гр, nénlnx, ingos .ЮС’
-ония цнпaβT мид. Бо-п-зснис вя еВ-
нивнитс ципи в— главния и троОгаН’
вил мозък, причинсвс от ртаяинвигс
О-СТЕрИН, вируси П ар,
мегиггвмнслВт (от гр.) мед. Воаи-зС’
вно в— гроВп—ивня мезон п ватовата
ципа.
юcгΒеκ(уе) {гв. мöтlaoos „лтннчκa"T
I, Тяло с елша вдлъбната и сага наиоС’
' ваза повърхност, 2. Леща, оптическо
отokзв. еосто сп едната страна в ИВ’
πыκиaлc» а от другата вдлъбнато, 3·
Изпъквала наш вдлъбната п-норхнос'
вя тоннаст н тесни троОМ шап в на-
инзи.·,
μοη—.“™. (тр, мст „мосвц" m rhég’
nynri „тввшaβ) Обнант мевотpунцнл.
меиссгВза (тр. мет » месец“ и sttsis
„спиране") Опирав· в— нoне'pтαuиТ’
та ; ямсн—рЕт.
мcгетвуâнcг (зап, nenstrutlis) К-йяв
ce сян—ст до мeнетpтaцнттa.
ocгетвуΒuин (з—т. MensTruâTio сп мст’
struus „месечен") Βеcκиocеcнвo ерь-

мента
442
ВСТСНЕННС СЯ .•^-.ΗΗ'· оргагп вя
ивзово -ртят жегна.
мОнта {нaт. mentha) I· Мн-гспсаншыс
трсвнся— раСПЕИНС с Осни или вьз-
мсрнен цветово п арсматнн лист—,
ниттв отвара ce уп-прсОнва като нс-
сарстес за усп—евиваге и— спанашши
и мревни Оснеп ; иан·, 2. Маса— сп
това р-стЕГне, 3. разг. Ложа, измама.
мевтОм {лaπ, mentHa m oleum ·мнез-"T
Органическо соЕациеинс, което а
тлавга составна наст ва мсвтоввтс
масло; употребива ce саго теπвκвя-
ващс Осяннтс п оВеззярязтеащ- ср·.“
сяна.
нВитсрп (сп собс·) I, Рыеоводнтсл, воз-
пип—псл, наставнин·, умится, 2, Нравв-
уннт·л. ассадЕН совстинс (и— нмспс
вн Ментор, возпптатсзя ва Тcлoшaх»
сина на Однс·“).
ю0гтcв2 (—1 евBе·.) биол.. Разработав от
Мичурин (1855—1935 г.) метод зт пн-
сечено воалЕйстапс ва хибриди· ра“
стенни мрев присаждано -- повиша-
ванс ва жизнеността им п нр—мЕИн-
·· гн гневи к—нос*'“— ва растоиният,
мОнтерсни (—1 ссбс,) Haетa“вннcени»
ивуннтолон, lввaввтчиτe.πeeн ; досадно
вaетαннннcеkи,
ненуОп ((фр. menuet) 1. Отаринои ррсв-
скн танц н 3/4 такт, изпълняван сп
лняна душ· С рЕВЕр-ВС·, В— ООД— до
сран на XIX е. 2. Муаика вя пянон
г—нц, 3. Му-пнязи— πв-нвв·д·гπc н
съшил такш -бисн-вен— част ся со¬
вата пан спорснин,
нcнаΒp (сеят·,) Дcнетввин·еκπ и-мотгнк
от нЕсапта във вид вн побит ворян-
еязон самое няш кан···· стьзО в
енαнaннaвня. Фр-нцит, Лигнин и др,
мегше1вйзъю (от рус,) пол. Дребгв-
буржа-ан-, cиαpπюгиетннcенc п пр)“
тнвαввнαлюцнвнгα тЕНовпс е Русин,
aτcгттвa и— буржоазният н ряб—тни“
нcенв'α движен··. Отрича нуждата
сп н—ρненнcенa партии и шеВната ре’
валюцнсгна ив-τpαмα.
мсгшЕвГн (рус,) Привърженик ва осг“
шсвп-ма.
ювишостеб {вуе.) Малцинство,
овн>0 (фр, menu) I, Подбор ст испит
вя О-нкЕт. 2. Описок га лсянита н
алии ресторант. 3. Ястията, прнгот-
“Евн за едни —Вял наш едва вонорн.
ОсрВ (туф, мега сп ар.) Свободна об¬
щинска вени ва нясОнша.
ocвâκ(πти. merak) Грижа, мπеыл. сняг—
желан·· в— вещо, страст -а гсщс.
мераклИт {'ув. nerakil) КсВпо по—
снано жЕланнс ва нещо, пристрастен
кош веща,
мёртв« (вон, Mergel) Уп-снга глинен—’
варввнга сетят, сост-нога —π κ—π^οβ
π шятнезиое стрОсная π танга
(20—80%); служи аа стропя·«·· ма“
пернал п аа сур—внга ирн проповед’
стес в— цтмЕгт, хидравлична нар, 13-
куствсн тор п др.
мордевОв {гув. ме a diven) СтолОа,
осрдж—г (тур· мешат) Карнз,
00.0031. (тур, Meremct »малък ре'
монт") сп ар. Π· Рcмcгтнpaм» пвнраето,
ссоОсго покрие, 2, ризг. Бит, ватуи'
нтн.
ocp·геeи {гтв. meret) Πpcнacπ. иротп-
“CB. ГЕжеЛТЯЕЛОН,
меридн-г (з-п. merldIHTus .полуднС’
βεγ") Мнслогата кръгова huhut, еоято
мигана проз полюсите на -оми-яв
кълбо и пресича сенатор— исл пран
огън ; н—рсиЕв в мсрнли—н (полуднен-
вн MiruT), и-гежа по вснчситс тснкн
г— алии марианаи нсгренемнивски
ин—дна с в Един п сот момент,
юарпдпегвн («ат, meridlanus) Който
ce cтнaел» принтдложи пян ce в—мир¬
на мсрнлнан.
морплиоцВявг GaHn, Meridlonalls) С ИС’
соен от север сом юг,
овригОс {иеπ, mennos мн. ч.) I. Перела
иси-гсни овце с тонковз-кгсся— и
мест вонна. 2, Вылит пап нн—т ci
вонгята в— тави овца.
ыаршгсрзВВш (меринос п гво. Fleisch
.масо*) Порел— cβuн. конто дает той’
к— волга п швогв месо,
марнстЕм- (гр. MârIaTés 1.031103·)
биол, Тос-г ирп вaет·гилтa. соипс
с оОрааув—гя от аспенст— вн сметни
п стонът образува тосяги мрев - ле¬
пене ; вOвнaтв-г·лгн гыс—г, соят— д—вн
г—нтлс и— тртенипа тыенги.
00.110^1^ (01 ссВс. Moeils и гр.
thé. ion „звяр“) Изксп—сн ивогсто го-
лян бозайник с х—Осп ; живия в пор’
в—тт иезсниг— и— ярстинвил период,
443
шерн-ипИавн {pp. мeιoâтTI1e) I, Който
в осговни вт осрннгтинивмн, 2. прин..
Тывτaшcoκн» еπoκтлαгтенπ. много ирН’
страстеш сом ианнаба,
морстггияИзоо (1., мeιoantli1sмe) 1.
Икономическа теория п нояитикн, пот’
низа ce кош сран в— XV в, п господ ’
сънувала е Европа ас XV1I1 “.. конте
погрешно смитана парите за Вст—Т’
съв— п затова ce стараела дт уволниш
нанос—, а да ц—мязи внос—, ат л— в—-
трупа исненс -лято п срсбрс е аор’
жавшая— ннст. 2. прин, Дребна прС’
сюетянв—ст, торгашестве, стремеж са¬
мо кош матариняви швгодш.
мcвe—гтнлΒет (от фр.) 1. П-слоасва-
пон в- юаренипнанзоа. 2. трен. Тор’
паш,
мсрн-ипйн (κ, няг, мéιouι1ua „живак"
m captais .наемащ") Спирт, в соВте
ннсн-ролоп в аямЕнов сос сяра,
шcpнтвнйлoв (от н—т. мeιcüιlä1îs) Жн-
етчЕв,
ocвkтвиaннвeuин (3—1, мérourΊнHsât1ö)
Продължително в-ем-нв и— мпнио—н-
ВП НОЯИИОСГВ— жив-c С НЕНСВга ^η,
м·вгтвн—лΒвoo (вт фр.) Отравнис с
жив—н.
Меркурий (мат. Mercurius) 1. Muni.
Дрсвгооринссц Вот вя срасна.·»··™,
•a търговията, га крадците п вести’
яем гт Вотовстс ; е Гърция — Харнас,
2. истр, Нае’Оанзкага да елъцисга
планета, 3. прен, Вестител, прятание,
4, хим. Живак.
мермЕр (тур, meaner ся пр.) Мрамор,
маролИт {τp. myrôdlâ „принтсн дох")
1.	Растителна подправка зт нстня. 2.
Смес ся сом, нтBpнцa, неясен Опаки
п червен ннивр ; ш—ревт ссн, 3. М—Т“
д—г—в,
ocpеcpи·зe.uил (вт ссВс.) I, Обработ¬
вана и— παмтчн— прежда няш инат с
.0(^0^.·.-· разтвор ся натриева ос¬
нов— в— придавана носн-еиц—, тзад-
κoеπ» заранина, еластичност и други
к-МЕСъв— ^0 имате гт —игяпчягнг-
Мсрсср)· 2. OO.^-™— в— цЕлунова
с разтвор сп натриева основа, за да
сънна голия за произвсаств— в— вис-
ксвн,
марсИ (фр. мeιoî) Бл—гадарте
осртСк {гтp, mertek) Град—.
метабйзис
oCpаa6—, мИраба (тур. merhaba) Зар-’
есВ I Добре дошъл !
нОст (лая, misst, рр. messe) L рел.
Католическа литургии, 2. жув, Поплюе
рен·'·—-^ юувнкаяис пронаведегнс
а- еoмиетu. хор и вртян (ημη оре·'
стор), написано върху тетαгввcн «—’
пигснн яеест ат еап—япнЕсея литургии
и прслгавганснс а- п-позисипо обне-
в—нсг— ис “.000 ва Оот-служсгнв,
мос—з (оя лят. mensa „маса“; I. П-’
еривна, с нсняо сс з-винт ъосто, 2.
Домашна покривен зя маса.
МесняВга (н-п. /Messalina) 1. Съпруга
в— император Kл—вgий. п-всстн— с
6caив-βеπβегит си и псрснсн живея,
2.	прен, Га-вр-яга женя,
мeенaннзoм» ocеπΒгеπβc (ся ссбс.)
l.	Учснис в гневи реянгип а- шаване
вн изО-впъся (месии), 2· Ренсци—гнс
унсннс -я освёснат— раня и— инкой
шарад н псторният гя нαв·нoегввтc,
използуване за гтсажааго вя шовП’
впстннги план,
мссндВр (1., messidor вт лят· messls
»жътва“ и гр. dOioi .анр“) Масси
га жотв—га, дЕсетнит мcеau (I9—20
они до Π8—Ι9 они) вон pвcгеκнт
.ΟΕοπο^αΓΕ· календар, въведен ст
Конвента проа Ι793 г.
юВспит (нсм. Messing) Сплав сп мал
и цинк; иирншн,
мcеΒт{нг) (гтр, moslics) I. Нвевcлн^ин;
ношнсн—гор. 2. Посредник, еоВто пор'
си енненги пн отлаяно япца паи ирвл-
ирнтгно не цсрслсг нтниг,
месВн {енp.)l. Си-рса cвв·eеkнтc ирс’
роци — еnαентен. с-Вто щтз да βοβ-
стягов· сврсИскего царство, 2. ХрнС’
тсс, 3. прен. Cпaентcл» нвбнвпяеа,
ocевгΒτ{cг гр. mésos „ев·лoг“T Стрси’
ТЕлсп мaгcвнaн. πcнтнcг спел оπc-
m.	iir- обработка г- лорвагн стортс-
янин чрев паря, ив·етв—г· п прибав¬
ка в— друг· вещЕСТва.
Mécyp (нсм. Messuhr) Мехтинзым выв
рарнтта в— масовццс с uнpcpOлαπ п
етвеннπ за много тенге сирсасзтнс
асрврмацнттн при изпитвано вн ма¬
териал п (до 0,01 мы),
мcт—Bйвио {πp. nett basas .иремны-н-’
не*) I. Отнлогтвагс к—тс серистт“
месен нахв—т при спор за и-всттвяшв

мет£болa
•а елин въпрос п нрвоинав-нс ком
друг, нвВтс гина вит— общо с иор“
вит. 2. езиков. Упояроба в— насън в—
реипа с носв-ес'“··— вя пях синятс-
τήηηη рунсцил.
нся—бояа {πв. metabolé) литер, Рип—’
римесса ригу.-, при конто думи ce
иcвг—втг слад нтссянв други аа зт-
с·.^—^ нт ннсьнян, нс в друг рсд.
метаВ-нИзым {гp· metabolé „промята“)
Обмина и— всщсствят— в слив жив
организъм,
метаболИт (от пр. metabolé „премяна")
биол., Продукт, получен при обмяна
вя вcmcегβaгa в елин врпаннзом.
мот—ВВанн (пр. iieTtbolia „промяна")
Изнентна фсронът в- ялн—гв в илксн
ИНВшИ 0.-^1301,
мегат—зВнггн— {гp, meit „анд", „през"
п галактики) истр. Съвкупност сп
“синентс известни з-сетн τ-н-kтнни»
включително п нашата галактика.
метагенез— (тр. metâ „ΐψ·3* m gCné“
sis . рождение ") биол. Рcaтβ-иc в—
иоеозевил, при квоте палаес пвколс-
инв ce замоин от влив или няколко
пвквлсгнт, ноигв ce ртзмнсжтетп
6с.зиеловс {вcгc'αтπвгc),
мст—гсомСтрин (гр, meta » извън“ m
геометрия) М-тс ы аинссея н—ук—,
конто 13СЛ0ДВ— своеспе—гт на прост¬
ранств— с мвопс 130:0.01111,
мет—прана {πp, mett .след" m g'ârtma
.писмо“) I. Послепис. 2· Размяпа г—
ВунЕи в вага душа, за аа ce получи
друга туша : ср. нгатр-ша. 3. Езикова
--гадка ва прибавив· в— букви или
срички ком дндсва aтм-, за a— ce
получи н-βa. наир, Рим — грнм.
4. Размсстваго ьд порвите букви в лес
луни вя ксшичсы офсет ими зя —бра“
зуенно и— пови, цаир, Лианн Ц—нВ“
на Цилин Лнмавт,
н·’πaτвaм.—гΒзoo ('.· métagrammatis-
oiés) Рнвнcегвαπc вн бусвнгв в влит
лума, за да ce ионунп друга дума:
ссем — масс, Вук — куб,
меттвОн {гв, meiâ „след“ п zôé „жи¬
вот") Организми с множество клепки,
ковтс изграждат тостиш вOвaзув-mu
органи т сцспсни т ивпъпвлв-шн р—З’
ничии функции ; прот. ирвявава),
44Ф
001-..“'·.- {гp· metâ .снел“ п кри¬
тика) Критика в— критиката,
ювънесОгин (пр. metâ „през“ и χέτο^
.нTж.д“T Изменение в— формата, οβε-
птвягетс п в— друг· всобеноссш
нт плода ва аьрвогя и расявгит па¬
ради оплождане с прашец от друг
сорт пян вид.
шоъ—3 («тп. MéttlluM от гр. métal 1оп)
Химически ЕламЕип сос споцпрпАПс
овαeетвa» добър иравалгнк вн топли¬
вата п слЕКтричеството, твърд {еaыc
жнв-къп в тснЕв), с блясък (има —капо
80 шептян) ; и с р г п ы с я а м п —
желязо и сплавите му {нтπтг, стомашн );
цветни метан п — овд, слово,
инеем и др, ; б я a г с р с д в и н в п а¬
м п — -зато, сребре, изатина ; я с ж¬
ни метал· — желна-, мюа, срсбр—, »
вл-гс, изатин— п др, ; я а к п н в п —-
ап — наушници, магнсзиВ, шатри“ и
др, ; радиоактивни мотани
ур-г, радий, торпй.
ногааен, мсталИчсски (οπ нат.) I,
Ксйпс с ст остан шап съдържа остан.
2.	Свойствен и— шеятн. 3, Койгс ce
ститст до сВраВстка вн оспами, 4.
прен. Звонок, ртаыс, остър.
МЕГ-дн-Тп-р {н. ляг, меТнИ^То*) I.
Урод нт уредба ва нЕпяннвянит, 2,
Мотня ими сплав, с каете ce п-ерна—
повърхност на друг ног—я пнп ce γη-
сищн nemo с тих.
оап-анвИцил (рр. Métallisation сп лап.)
I. Покривана повърхността ва итева
ц-дванЕ с мата«, 2. Преврът-гс В'
шатаз, 3. Πвαем\rнβaгв с жезевни пян-
надви окиси ·— дърва за предпазвано
ся пгнсгс.
ocг—ли-йвнн (Ι., métal lise*) I. Пвкри-
вно с погон пласт ост—л. 2. Просмук¬
вам дыра—, сараю да наинс осп-псп?
окис за ироаинаеанс ст иппавн-,
мст—зВк (ст тр.) Рзвстпнн от мотал¬
ият- индустрия ; моъязврнОегннн.
осталопСгил (гр. métal 10т п génos
.рва") Дин ст оЕгалавг—гнстс, сеВго
научава цслевгитс изкопаеми,
меянзОтин {гp. meiâ „след“ п logos
„дума") литер. УистрсВ— вн думите в
нренссгс -нячеинс, Стпнситв фигурт
т тропи са матняспит,	■
шея—мстр-рин (пр. MéTtllon п grâphô

445
метаплазма
.iHrftna“) Ι· Дня ст мст-лсвнаннстс,
ксВпс изумява кристалниния строеж
на мотаните п сплавите, 2. Изкуство
дт ce -.-“·.— върху остан. 3. Нем—“
тава с гр—внраги пнп рнзилвни ст
нисслиин мег—лип початгн ф-рмн с
вдлыОыати иечняги оявнегтн,
•оъ—зойд {τp. métallon m éldos .вил")
Бслнс химически просто ттав, е-сто
нс с МЕтаз (хл-p. Вром, Иса, кисло¬
род, недород, сира, —зет, ф-сфор, ар'
ссыпе, въглерод, силиций, Вор, pнуoρ.
нгтшосипп и ..ι); вснстнзн.
металокерамика {πρ, métallon п кера¬
мики) Πcнтн—вaнc в— машигин наст·
п други н-дозня ст осп—нов прах
чрез ив·етвaгc при поляне ш-лтгянс
п внс—са температура.
мcтaмcтoв-и1н (пр. métal 1от п тера¬
пия) Приложение ин меяяанте при
яакув-пв,
•оъяявфВзнст (τ., métallon п физика)
Дня —π ΐΗΒίκατα ноИтв изу»—“—
спровжя и своИсяетяя нт мотаните и
металните син-ви.
метая ер)· (тр, métallon m phönC. глас“ )
Мтвиκaнвm игструмюнт аг варом·.™
метални внасянис··) е рнаппнсн егpαe.
нс есето ce удря с дървспи муснога.
1cг-з-айнин (тр. métallon и химия)
Хинин на осталнтс, химическото р-В’
л—т-ва в— 001-3110, ивтиaβ-гc в— хи-
иπнcеκитc свеВс'“— в— метания·,
метанс-хрення (■-.. Métallon m cHrOma
,0o.н“T Изкуство аа спестявано по’
αoван-еггн и— неталин нвдоянн.
гoгaлтвг {τp. métal ioârgos) Огацит-
лисп по шоп—.нуртпн.
металургии {τρ. métal 1оп и érgon π.β-
30“) I. Съвкупност О' πвинoжиu
ннуeн. еоито изумнвтт севйсявтъа в—
меганита и сплавите, и—мнипте аа тих’
исто понуиавагс вт руди п обр—бот’
-au·'— по ас състоиш·· аа пс-ната’
гъши— тсхгснстннна обработен, 2. Мс-
гаява индустрии.
нетамЕр (ст тр.) I, Сост-ан- в— ор’
т-нивом, нвйго в ся сдгсролами наспи,
2. Бсне— веществ—, свет— проявява
качества вн мег—норит,
метамСрил (пр, meta „след“ m méros
„част“) I. Жне-ътнссс тила, сосят’
нане вт родния влиородин части,
2. Извмcpит» при които два саванни ис
химически състав веществ— ce рязан“
манат нс оβoйегβ-» ноножо тсхыитв
р—аненан заемат р—влинтс пвл-жс-
тиЕ.
мcг—нαвpΒвым (ся пр. McTtMorpHôô
.изменям") Процвс, ирп неВга зор’
“НАши скани прсторитват попами из¬
менения но отношение вн свсипа
структура, мигерняси или дори химн-
несет состав иод влияние ва шова
—Остапаен— в вониняв недра: таопа“
Р<нгтpa. налягано, химическо воздсй-
отвио.
ocт—нввpô:;н (тр. MeTtmörpHösis) I. Вн~
лензшсгвинв, πpcоBpaзяβaнc,	прС“
они— нт формата, 2. биол. Прашни—-
енге ся сага рсрон в друг— с ирп“
ЛоВивягс и— нов външен вид п н—нс
pуиeuн1, инир, зимнината в какавнла,
а нне-пиаап- е насекомо. 3. мит,
Гронр ьщапа в— човек н жпввтна, pH-
cacинa. самые п пр,
oeт—невPвзΒв-м (от тр. mettnoi-
pHOo »nвcoopaвтвαм“T И-мсино со-
спан иди структура, ирваОрязнеам.
негвыи*cΉa6з— = наюмгсихвза,
оаоЬаП (Ι.· méthane от тр.) Баттен·
таз, съслпвЕинв ва пыглерод г; “0-
ларва, ое-швсгви газ·, мъчно рнзяв-“
рн ы вое πο.πα ; смсссн с вовлух Н1
ниснорел, таВухан при аяинвеане ;
сОртзува ce ирн гинеше и- ергтип-
нвсснм естества Вов достъп ва воз--
дух в догою ня Она-,— и рудници,
ногап> менНгпс (пр. metânoia „иве—“
твис") I. pei. Нисък покаст при .нс
литва в атак ня номпт. 2. прин.
Прок-злеца пенит с норнспнэ. ^η.
рзОвЛЕПИС.
мст—гСя (р., méthane п нтп, oleum
.масло")	Дървесен нни остинов
снпръ,
оаътнтЛнк (метин п тинк) Затворов
рсзсрвоар, е сайте при пипс— га воз¬
дух· ce изворшв— бнОлогиные .—33—-
гаив на ут-йст от навалиш веди.
нет—пнйзнн (тр. Mettplasis .πвc-Bpн■
зявнгс“) биол.	Преобразувано нт
пысав г— сани ергагивым в друг—,
ср-ага га ист 'οκαΗ, инир. хрущим
в насп.
метнила-ми (ст пр. netaplâssô .apc-

метапсихика
44б
образуван") I. Гре-Ор-зуенно, ире-
рврннр—вв, нрснягн. 2,- грам, ООрЯ’
зув—гс все— р-рма в— дума чрез
промяна ; дуОнст,
моятисйхина (тр. neiH .след“ п пси¬
хики) Дял сп психопатията, πaтн--
нтщ пролет вн душеннит живсп
ношпе с— ивеон ебненеваипта явноишл.
остапсих0за= ювъвонснхозн,
моптргбн (01 пр, neiH m Crgon ..030")
Бсзцвспыс воздухообразно 1130, нос-
па ce гноирн е —тocеpcвятн.
нoтαеαнaτόзα (пр. meta .след“, „през“
m sôma, atos .тяяввT Грнраавг про¬
цес, при койго стлсани мнгсряян наш
сеяни нрев ивмснсгпн вн химическия
ио состав ce отместент ст други оп-
нор-яи паи снапп,
мcτ—егйз— {τp. métastasas .преместен -
гcβ, » разместване ") 1. мед, Греи—’
сиве вн иореннио Bcяветcт“αpиα оп-
нищо (микроби, ранени .301.1) ис
кръвен пнп нимфсн пот де други наспи
вя ортавивнн. 2. Вторични Оснастыи
огнища поради рязинснгв в— варН’
-ата.
o·тнетp0pa (тр. MettsTrophé) ПревОрО’
ητΗ·, прсонгн, лав-нс друга насоса.
мопатСв- (гр. metathesis „преместване“,
„разместване") 1. изиков. Размеспваго
ва звукове е вдгя дума: пергел и
понтер, торге п троици. 2. ?еол, Обо¬
гатявана на торните части нт рудни
находища сос зн-гс, сраОрс, мод и
др, поради изеЕТрни· в— се—ннтс.
мататСннл (пр. metâ .след“ и tonos
.ударение") грим, Πρвмcетв—гв нт
уларецного на вдин дума върху друга
евннea често нс осгрнмЕсси со—Ора’
женил,
ост—рйа- (π.· meiâ „след" п физи)
Втората р-ат от непряк-т- дологна
• Я ПВНОвИГС КЛЕТКИ ; Ср, .-.•—№1^3—1
ыст—ривВе (сп гр.) I. Поспслев-пЕЗ ин
мот-рнзик—т— ; кейто в с нЕпарнзИ“
месни вовглелн. 2. трен. Μ-ηβη, който
с сслсгсы сою ствасАСни п Bcвнαяc■
вин тнтβ—гнн.
ост—фИзнса {πρ. metâ .след" m „physlkâ
„природни rema") I, Сычигегне вт
Лвнетcπca, в коатс ce р—вгнажл—т
гтИ'Обтнгв вопрос· и— битието и
исаганнстс {нвa—тeaнт на сьиннсвин·
та оу Лиарбнис Рва-сен и-спанин
г-вн -annaHic, погоже то езcлв—a-
оa·л сомпцЕинЕте „Физика"). 2. В
илcaниетин·еkaт— рнявсорпл — спс“
тем— ст възгледи, спорол соня— нваС’
инит— ce разглеждат нвαннвнгα» и·“
зависим!— елио от друго, нЕизменин
и нвдcетънгн за спит—. 3. Липни—-
умни възгледи аа духовен порвана’
чнян и— битието (Осп, душа п и.,), които
ст иааосяыиин за експериментално
•зснеав—гв, 4. прин. Огвясисна и
о—ано понятна мисым.
мcτ-pи-Βнcеκн (ст пр.) I, К-Ипс ce
вянасл ком юЕтафпаин-тн, следваш
метафизике—г* ; иввπгв-лн-лckтннcеκи.
2. Cвpыавnнгcг» ■свръхестествен ; сп-
βлcн·н» •0.0-30· ; генссн.
ocгΒpввa (пр, meiapHors „пренасяно·)
литер), Огняна рнтура, при соипс на¬
мества и— одушевени прсдмстт ce
приписват на стененсии m ^0.^0-
всиш п —Вратно ; преносно венчаеш·
на душ— иор-дн ехαaетβc. —ганспил и
др, (.—.ηΡοη πн—о» знатсв μοβοη, Бая’
еанот псв),
ocтapoвйиcв» нcт—pввΒнcенu (пр. ме’
taphoilkos) I, ИносказатслЕН, с про-
ивсис вгачогис. 2. К-Във содоржн
нoг—poви,
οετ—Ι.“-— (тр. metapHrasls) литер.
Т-Аив проанв-гв е— сага рряая пян
нарта с арутн дум· ; ироврьцанс в
друг израз сос вапт-внис на мисъл’
та п смнсь«—.
ocт—аpoгйaъo (от тр. metacHrônios
.сп-газ πo--κъегc"T Поставяна в— адв—
собппте почетсвс от еремато, коптъв
в стягано,
мOτвтвет (•00. Mettwurst) Вид снатм
вт шосе Вез тлъстива.
метён (тр. nétolkos) ист, Просолвин
н древна Лгнет, сейте инаш—з да¬
нъци, и— иинтл полнянчесеш п траж'
дагссн пр—в— ; мегеенте Онзи иралпо’
но аягтяпмнн п гърг-вц·,
00100^1x63- (тр.	мeTémρsÿohosîs)
Сисрал равнинен енрвненн е— инлтоu.
ниπ—παρceцн» яе-ссри п др, — прС“
сенатее в— душите ся санс тнас е
друго пян н друго живо сотастес
снел смъртта и— чонена.
юстсмптОз— (тр. météмptôsîа „твон ’
447
метод
a-ee") астр. Изпускане нс три дни
в— всаси 400 годней ст грнторняГ’
септ нaлoвлap. зт л— ce изравни са’
ясгаарннт- толпе— с нсгроном·’
»•ската (изпуска ce нс едни асв
ст βиеcнcонuπc голини, ковтс за¬
вършват в— ано нули п норвняа
пн две мпсна нс ce ления в— 4, наир.
ст псривд— I700—2000 тсдигн ням—
л— Оолня високоснт годините
1700, I800 и П900, нснсжс I7, I8 и
I9 нс ce асятт в— 4 Осв -ста··'™., а
2000 тоаиг— щс Воде високоснт, и)’
ноже 20 ce денн га 4),
нoтcoαcвoBюacгΒг (ст тр.’рр.) Свело“
вин за βвcнcтα. прали—знамени ан
вовлухвияавнпояпго.
шотебр {πp. meiéoios »намиращ ce
високо“) 1. Яβлcгнc» новяо сънна ви¬
соко в атмосферата. 2. Блясък нов
висосняв слосвс е— зсмгаг— -тoαеpcв—,
породой ся мамен мастнин oаπcвнн»
ксйпс влияят в н'нвеpcвнтa вн Зомтпа
с пенами, κcемннcени сс-рссти: .па¬
даща звезда", 3. трен, ΒенAκα. н-епо
ce ивннтв- нcαнзκв-гв» проаиаенкв—
сроет п Оорзв нансае-.
001,0.0· (сп тр.) Произлизащ сп ОС“
псер ; ноВте в присъщ в— метеор пян
припни— и— нстс.
метЕорВзом (тр. мeTeôl1sмôа »издути-
г-β„ .βoзвишcгue"T мед. Подуваго вн
норам— поради събирана в— пнзова н
стомаха п нсрватн.
мспо—рИп (сп пр, Meiéoios) Достигнал—
до Земята нотасрис 1130, новто га
ce е стоинно вое βoвaтшгαтc про¬
странство и иал— нов вид нн желозен
или каменей ставмки.
нcтocpαπвΒp (тр. metéoros m giâpHo
»пиша") Сясжсг меъоор-авгнмоы уред
зт aae—“.^·!!·- непрекъснат— π -β-
твм—гннгс заицсн-ес ва равнинен оа-
поорон-пннги л—гги : гoниoв-'увa,
г-ляτнгc. вз-же-ст и— воздуха, син—
п носсе- в— вигорн,
метсорографил {πp. Metéoros и grâ-
pho »пиша") Описваme в— 00'00.1'0,
нопсорсаВт {πp. meieôlôs п liiHos
.камък“) Камък ст натворит ; асрони·-·
00100.036' (пр. neieo lölogos) ^01—-
«нст нс шогеврвлвгин,
остссрсяСпил {πв. Meteoiologia) Наука
за свойствата вн зсон-га атмосрер—
и извършващите ce е нсн явнсгнн,
-- промяната е— вранепс и капнат— и
техните онсмоггн -—гcмπcвaттвa. вз—ж-
вcот. еантг-нв, обн-Аност, ветор и ар·
мотор“- {туp. meiils ci иcво,) 1. Дуп¬
ка в крепост ва стреляте; BoΒвиuα„
2, Скривалище вн Ос-синсис спре“
лине ; сноп,
метна-цин {pp. мét1aâTîon от mеa.
mestlzo „енaеcв“) Кръстосвана и—
животни от рнаянчип πcвαaн» но от
одни вид за падаВрнв—гс вя тихият—
иввлуkгнвгcет. издръжливост и ар.
мстезп (Ι., méthyle от тр. metHÿllôn)
Бътяорвлга трупа, слгс—твнсг ради-
наз, свито вяна- е състав— ва много
сре-цнчен съЕдиненин·
юстВя- (от тр.) I. Вил чвpгcлвαBcн
паразит, нсВто пера-тв— cβucтв и
друг· домашни жнвстги. 2. Бαнcет»
прнннгсгн от този паразит ; нотиля-
в—ст, pαегнuа.
мопиатмВц (фр, méthylé п иман) Газ,
нaΒ'Ивαетитг амиш, ксйто иринин- в—
тм-гиса.
юстнявнснОп (рр. méthylé п виолет)
Виолетов— органична бон с места
т-янно приложение е индустрията при
пронзв-асян— на химически моливи,
мастило, ленти за пишещи м-шпии,
е меанине—та нтъс индикатор п ар,
юсппнвгВяВу	^00.	Methylenblau)
I, Ортагпнгс синьо Онтрняв аа Вол-
днсваге вн памучни ъосаен в светло¬
сив ивнъ. 2. ЛнянсвипнАго евcлегвc
против иаятанвнн. Озенорятнипя п ар,
00113—.^^ (метил п фр, orange
„портокал“) Оранжево В-трнзго вС“
щоспвс, свето служи най’ЧЕСГ— като
иганеатср при лабораторен синът,
остИс (Ι., métis ат иси. nesiizo »емc■
еoг“T I- Потомък от дво равнннгп
расн ; мсзс-, 2. Жив-тна пят р-сто'
инс, ссепс в резултат ся κpыетcев—-
ноте в— равнинен породи,
мётел {τв. méihodos) 1-41·, подход
-a тcoвcгнн·енc изследвана пян ва
ив—нтннвеkc ирил—т—га в— нстс ;
нαиκcичecκи	дн—нентиче'
ски метод — ваумен метод за
иввгагио вн света п вя .βη-ηομοη·)
ивcте'pαвегβc и— доИсъвигЕлцссътт·

методизъм
448
методйзъм1 (01 гр.) Строг— иесавасвТ“
ъсаност н р—Вст—, научно изследвате
наш ираиодтвавс ; натисессп, снсъв’
MHGCT.
методйзъм2 (фр. Méthodisme от тр.)
рил, Кмет сп πpαπcетαыπет“αтc» който
изпснна тсАве наполнение в— сбра-
ДПЯО И оаПОДПАВО нрсп—вндн—ис гн
Ен—шпаяшаяс,
методйк {πp. McTHodikos) 1. Опитат
иpcнвлав—тcм» който незнаен юстслп-
к—т— вт предмета сп, 2· Специалист
по методик— (2),
метбдика (пр. meTHodlké) 1. Совнуи’
вест от способи п цнАпиш за ·-“-
цозесосВраанс навършване и— инсон
ртО—тн. 2. Дял сп πca—τcτπκ—тa» кайте
пвянп— шапсдппо в— прспсл-внестс вн
ладов умсОви ирвдмст. 3. УчсОвт
предмет п учебыте ис ъавт внука,
методйст (рр. Méthodiste от тр.)
L Поспалсн-тва в— юстадпвмн. 2. Ме¬
тодик.
методйчен, методйчески (гр. metho-
dikos) I· Систсмсш, съобразен с П-П“
ен“—вuят— аа иcеacлcβ—гcнвαет н ра-
Осптън. 2. Съгласен с моъоаиннпт ;
цвяcеыα6paвcв» натвсмерсн.
методолбг (οπ пр.) Познавач в— н—ун-
впл метод в- вяк-н внука,
оопвдонОтйл (пр, mCthodos m logos
.н-Tκa“T 1. Наука аа мотал— и— гт -
умното тасавдвнив, учснна в— •нун¬
ции метод, 2. Coвκтивoег сп моъ—дпъв
при внучес н-савде—цв,
метбл {pρ. MéTHol сп тр,) Бcвuβcтmc
кристали) βcщcетвc» acевo рявтнс-
рнмс выв Hcg-, есетс ce употребява
н—т— проявител ирп рстстраринта.
метонймия {πp. metonymia .прспов-
нтв—нe*) литер. Опипва фигура, ирп
коня— адна дума ce употребява ' ное¬
ст— друга поради шненсвн връзет
между псшятннта: вн—го но, и-рп,
метОп(а) {πρ. métôpon »»οηβ") 1, ирх,
Мрамори— пасна ваВ“НССпс с резерви
иа—Вражанин между пригнирита вт
рриз н - дориВскин спим, 2. Разстояние
между грнпнпрптс.
метопоскбпия {πp. métopon „чело“ и
skopéo .-«0.-0") Гтлавна ис βοβ-
шини поглед в— иснотс.
метбх (пр. мéTöohös „пм—щ дял“, игр.
metocHl) I. Имот вт наитсъпр -в друго
сванща. 2. Малък манастир пян - жи¬
лище за монаси, еосто принадлежи
и— внкой онитсъпр m ce намира в
друга - ΌΕΛπηο,
метрйж (Ι., - métrage) Дължина, нвря-
-вен е остри.
метранпйж (фр. metteur en pages)
Cнc“oем-τaтcм. н—Впс ръководи дру¬
гите словеснат-пани и свор-нн ши—м-
ппта и— етpнгиum.
метреса (рр. Maîtresse) ЛюBcβmmи-.
конто жнвес з— сметен в— моОсв вне¬
си ; държанка.
мбтрика1 (пр. netrlké) L литер, Уна-
Buc ва стихотворента размори П- рп’
пома в влит янтcρ—ттρ-. 2. Сывсуи-
вссп от стихотворните размори га
ели— литература. 3. Отр—вж ыт стих
ими стихотворение с отдел в— тапс-
енл размер. 4. муз. Наука ва мая’
руна, нoгκвcгни'c Оелези в— оструют
в еялезвита мтвπκ-мвπ ирствввлвгпн.
5. муз, Совтывшснпс в— ирвдынжн-
тcннвогт— ыт пансвстс.
мбтрика2 (пр. мöTιIkôa .ы-Βиπыβ) Ив-
васнснпс ст ocгρπнcонaтa нвип— зт
дап—ът в— раждането.
метрйт.(сп тр. métra „матка“) мед.
Вози—мсенс и— матн—та.
метрйчен, метрйчески1 (пр. Metrikos)
КаВто ce стынсн ною ногор- ими
мстрнсаП ; метрическ— с п с г с-
ы н — десетини— систем— в— мерки,
ыт конто основы— сливища вн - -дынжпга
с моторът, в— пожни— — ΓB-ОЫT» ВТ
ЯВАШОСТИ — «игорът, ирпст— нон нсн-
Анп стрнет Вов ОЛЩ т страните г—
Британская— обшывсг ; н с т р п и С’
ски тон — 1000кт ; - мепринос'
сп квинтал — П00 кг ; метри·
месно стихосложение —
осиветыс и— poaтвнвoтα шт долги и
нр—тки еpπчκπ. за нвстс κн—еиAвонβ
сВравсц с гроцкот— п атъншскспо спп'
хосм-жанис.
метрйчески2 (тр, metrikos „м—Интг")
Пралш-вй-мат з— атиисн-на тар—ждя-
виня- туширанията; метрическ.
книг— — църковна ими Тражд—В’
сен квит—, в коятс ce -—иuе“—т р—ж-
л—епнян, жвинтОште, тмπвaнuлтa ;
метричесео свиаетепст’
449
вс — оβπлaтcaот“O» тлcет-ввpcнπc ва
д—т—т— та ртжаагето,
метрО =· мстрсиснптоы.	.
метролбгия (гр. métron .мирен- и
logos .гαтκa"T Н-ус— ан мсркптв и
топлинните, cнuо—нuc вт всички ви¬
дена морни,
ыспрсоВн (сп пр.) Лицо, ноатс иыа
маннтп- л— инше стихсно·
метромйния (π.. métron .стихотворенι.
стоне—· m mania .нтлoо'"T М—вил вя
ннстив в- стихове,
метронОм {πp. métron ,мирна" m nômos
.внесе-) лув. Урал, излянаш сърп-
“исп звук, с ноВте ce измерва там’
исто в ютвπκ—π-.
метрополитен, метрб (рр. métropoli¬
tain сп пр,) Пралсн— подземна (в ту¬
пани) п опА-сти цтдземша сзскърпАВ“
се— жсасввпц—е _
метропблия {τp. MCTropolis) 1. В ара’
вы- Гырцпн — гряд ис стысшснпс
вн всшоетг—ъ— ст вапс нозоипт, трал —
майн— в— неновилпа, 2. Престолов ими
тнавст тр—д ис съшошевив вт дру¬
гите иа“Ы—ннт прадовс, 3. Кенсита«’
ин аоржанн ис сявощетис г- соло
ттнъа ст,
оВтрую (3-1. metrum от пр.) муз. Ре¬
дуване в— оиорви п mccиcpвπ» равви
нс иpcдынжитвявcеπ отсоси ст врвос,
я. с. синатримтс ра-пралснсыис ва
сплитто и ем—Bπтc вреосыт в тант—.
мбтчик {pуе,) I, Сочиве зт правова в—
вотрашш— нпытсв— рс-6— в огеор-
спие ; винтсрав, 2. ' Инструмент ва
ивв—жд—ыс в— ссыл-жши уредт но¬
гате ce счупят ими псврсатт в ссылата,
ы4тьр (ст пр. métron) I, Основы— адИ“
виц— в- дължина в мстричсската еmо-
100—, солтс в рнета приВат-штсмыс г—
вдыт чвтmpmдcеcπюπниcнm- ннсп ст
-вышин мартатаг, 2. Предмет а—
меровс дыяжтвт в размер вн слит
юcгыp» сОпнтсвввс равлсаст т— с—г-
гтыапрт т ыинтывпри, 3. Р—зcτcлыπo.
нзмератс с пнк—вн юлрн—. 4 Кендр-’
ясы мотор, 5. муз. Мcтpты.
Жефистдфел (вам.) 1. Запит дух-
π-κтеиπcа в лепаеант— вн Фауст,
парой на тр—тсанлт— . Фауст - ат
Пьотв. 2. трин. Зон дух, uвнтоmтcм,
сап—на.
мехйника
мефистбфелски (сп еcBо.T Днвαяеcπ»
воя, прелостится··,
мефитйзъм (рр. Méphitisme сп пр.)
. 1. Зяcβ-нπc. развала и— въздуха ст
вновстни изинрашнл. 2. Вдишвано г—
строени инри т нрализвиктв—пс от плх
стравлыс,
мефитйчески (рр. mépHiTiquc ст пр.)
ЗНсвсвсы, смрадаще, -тр—ваш.
механй {ттp. meyHane) Кромм—, иπβвmuт
механизйтор (311. ст пр.) 1. Лица,
ксапс нонежд— нсх—впз—цил. 2. Рнбо-
тыuн» квИтс обслужен вомодоасеп и
други овнеκcеπcн-веκπ ы—шпып.
мсханизацит (от пр. mêcHané .-родно“)
З—маннис и— pивπнcеcнл» а иештнопа
п ыт тметвcыил труд в ивcив“cлетβcтв
с м-шпын и осх-нивыт въвеждане
в— о-штит в ирст-всдспеспс.
механизйрам (гр. ирез вам.) Сш—Одн’
нам с отшивт вонажано м-шпын
вместе фт-нАСскт, а в внеси саунам
т τнеτβcы труд в πpαив“cдотβвтc.
оехтейзом {τp· mêcHané •ср-олпо·
прев всю. Mechanismus) I. Оиспаон
сп πвнтет“ввπ τομη со-лицсни под¬
вижно панн, на нвворшв—г псишо
сирсдсасво движение с сирсдсявва
re« ; олио сп пил яем— в твиедниж-
гс, други с— gβиτ-πcнmπ» а траят са
движени {βcлинπT, 2. Cы“нтπнcеπ от
мастито в— адвт юншив—, нойте с—
евoв-aнu и-между сп. 3. Съвкупиас'
от состатвнл и процеси, нсипс пре-
пьринва алые химическо пян рп-И’
»осно лвношив. - 4. трен, Вотрешц—
устройство в— нтн—нет даВшосп.
мехйник (пр. мêcHaтîkôa) 1. СпешиН’
лист но мехавтет. 2. Тахине ими
p—Bcπmπн. ксИго ce грижи за нр—вт«’
гсгс деВстенс в— м—шивш, мсштпрае
пи п тп исир-нл ирп мамнп иоероап—
мехПника (пр. mêcHanlké) 1. Н-уен
вн движението п равновссистс гт
тся—т— пол дcйегβπcπc на puвmACон-
сина· 2. Строено вт ю—шmmm» исИрН’
влив в— машини, 3, Устройство, съ¬
щност на вснхо; рие— механи“
нт — индустрии в— явни машини
(онaπaAыπ» пишсщт ъснсрсвши нит¬
рати п п. в.) ; в' с О в с г a механи¬
ст — наука -а лвпжстисто в— тсбсс’
вняв панн.
3» Речшок ва чуждите думи в българския езяк

механистичен
нcхαгиетΒнcы» мсханистИчсски (от
пр.) КвИгс ce впшнся да механизъм ;
мех — нистннесеи	матерна'
а п в о н = ыехяшицнзоо.
мох-инцИ-оо {πp.-нтт,) Фuaoеcpенc
унснис, - н—вто —Отсняв- р—звипиеТс
ыт природата и вёщесъввтО Арез
заевннтс за механичното движение
вт материята ; ocхaыπегπч·енm м—то-
рптянзон.
мех-ейчен, мсх-гИнесен -(гр, Mâcha-
ni kos)- I. Присъщ ва механизъм пян
в— мсх-внкат—. 2. Основни върху
прнгцнинтс п внксшнтс на механиката.
3, Който леествув— с ювх-вивою. 4.
прен. Нссв"..--· сос созвавшего, дей¬
ствуващ но •Ηβικ, без тA-еππc вн
вблятз; нaшπнaнвы» безсъзнателен.
нeаαгcπвйpннα (-1 тр.) Механическа
жuнcние. живопис без художествови
досп-Висъв-.
нcх—гoнaмaвκйв'oн (тр. мöohaтê „сро’
дне" и ламиркизъм) Направленна
е своаюциошшвтс учение, кавга ис-
'рсшее солта, но организмите ce
нрисн-собив—ъ сом всички нвнснсшнт
и— сралата, спринт творческата роял
вн естественин подбор п призшнв-
шнс-нва пырвовам-зга цcзcеoв0paa-
иост в жив—та природа.
мeхαнoтcвйnuт (пр. мêohâné .—ро¬
дне “ ш терапия) мид. Лекуване с
физически упражнения ирп ивюсщга
вя еиcuиαлнπ тпарняш,
нсхйри (яр.) Борз— —рр·.^.- едвв-
торВа намина.
MexJiéM (тур, nclhem ся тр.) Mac в—
раен ; помада.
ηο-ηΒη (11. mezzanino) Полуст—ж .
между партер— п иорвшл стаж,
мoucнΒπ (от ссбс.) Богат и щедър
н-кроннгва вн гнусат— п π-κтетβcтc
(нс - ннспс на Моионтт (74 г. -ир. в. с.
до 8 г. ва в. 0.), рпыснп държавник и
нахраните« нт науката и нво-плпт),
мcucеcnpΒн{c)	(11. mezzo-soprano)
I.	муз, Женски πнaо. евcаcы ис ei“
ωΜΗ·— между свираш— п —ат. 2. Пе¬
вица с таков глас,
ыCuoπΒнπc (пп. Mezzo-Tinto) П.Виа ромов
Иннин в— ивπτвтвнгc форы— а— до«’
450
бон иечат. 2. Гравюра, штиечатанап—
товн - н—нпн.
оснСт'- (тур. mesçat ст тр.) - Мюсюлма¬
нски ocauTHcm дом, джамии ; винала
и— минарс.
ыашО {ттp. тое§с) ДьВ.
ювшВн {ттв. Meçln) ООр-Осгвыа сема
ножа в— иолиз—т— в— обувни п др,
ножарски излелия.
мошчИнни, мощДвпы (pто.) ист,. В
аврев-ноцповин Русин — арсВев
буржет, човек с ограничени собстве¬
нически интереси и ъесси сОшсствев
срото-ор, предимно -анннпАип, дробни
тортовци.
МП (11, MÎ) муз. Сринксвс г—пюсыс-
втинс в— ваш— сп αенc“вππв спеисин ;
бележи ce с нтъпшссяп— буква в.
мнИза (ст тр. мîâlтô ·cенβcpвн“—м*)
Заболяване вн човека п животните
нерали нр-ннкв-нс п р-авожаанс г—
нпнпннп от мухи в равнинни юсстн
вн тяя-то.
мнВзма, миазом {τp. Mltsnt) Вредна
нзπ-pcвнc» ОвлЕстотв—рыс твиаранпс ;
—.-31.
нπa-м-гΒнен» μηΒβοοη (от тр.) Зар-аве
с миазми, -тряаияенЕш,
мпйлтил (тр. mys .мускул· m âlgos
.Волна") мед, Бонн— е мускулите·
мп-стЕеил (тр. mys „ мускул “ и asihé'
пеан „слабост") Отслабване и— мус¬
кулите,
оВенр (тур. neger сп исрс.) Нина. ,
мнгдйм {πp. anÿgdtlon) Балаю,
миграцит (л—т. nlgraiao .преселение*)
I,	Преселвано ва население в нрсдв’
нита в— оди— държава пян от адвн дър¬
жава в арута. 2. Периодическо нресен-
вянс и— живетвн, иппцп и рнОп сп
слив място в друго. 3, Преместваше.
приавижвавв. 4. геол. Прешесъвтва гт
мннсрнаи и скали е вамвапа корт ис-
рядп нсд—, вятър, химически рв—сцип
нар,; мигр — цин гт труда —
пресслваго в— pнBcтнπum сп едно
място в— друг— н сан- държава шап
от едва държава в друг—, з- Л— пян -
сирят ртОвяинта си спяа.	'
онтрОн, мигрЕвт (рр. migraine сп тр.
ΗΟμΙΚτητιη .ионениш чорап") мед.
ГаавсОоапс в— тервна и-чен, чесгс н
вашата ива—вита в— главата, к—сто ce

451
микрогамета
мрвнвнвн с часът пристъп·, н—еры’
шанс п угнетено психическо сос’,
тсншпс.
мисяВп (01 тр, myelos „еостев мозък-)
мед. Вовпннснив вн гръбначния мозък,
οήβηοΒτή - {πp. Meylos .каспсш мозък"
и kÿtos . клетка") Кастен в соствит
мв-ок, ся които ce -Oвaaтв—т всички
видове Осни кръвни πcнu—.
мИзн {pp. Mise) Залог, н-рнАва сума,
каятс ce атматн при хазарти— игра,
опзВгдрит (пр. miséo	„мразя" и
anér, andros “НoжβT Огвращснис сп
мъже; мъж-мря-съв-.
ыπ-aыеuBн(a)	(рр. mise en aoèтe
„нвсптш-всн ma οεητ") Ртвивз-ж·-
вие шт актьорите шт сцената през
рталичнипо моосвти ся представмс’
шивъо.
мивнигрОп (пр. mîaâтthιôpos) Лице, нов-
то страда от мнваттрвнил ; стм—жин,
нсвскамр—всц.
мпваггрВиит {πρ. мîsânTHιôpfâ) Човско-
mcmαвиетmичcеπ“c, отчуждаваше оп
хората.
0130.0· (лат, miser .Bagam“) I, Ннщ—’
жен, незначителен. 2. Βο.··, οητη·,
жалък, 3. Низък, надоя, лестест зя
нреврешне.
отвОрит (3—1, miserlt) 1, Hcнcτнн» Oc.“
moеπ. гоним- шишета. 2, прин. Н·’
зася, ломи— постъпка,
мивагВонт (пр. miséo „мразя“ ngânos
„бран) Мразеше Вн Врана, втвращс“
вие сп брана,
ои-стВн (тр. niséO „мразя“ m gynê
„жoнa"T Жcнвop-зcu,
мив—тВнин {πp. miséo „мразя“ m gynê
»жcнa"T Жcвoмpaветβв» омраза сом
жснитс.
μπβομ.γ (сп пр.) Врат в— штучнитс
изеяcдв—ннл m вя m-тκнTн,
мнвснбтнн {πp. Misologia) 1, Омраза
сом p-зтм—, кош pαзеыжacни·тc, 2. Ом¬
раза кош внуката,
онвоисИзон {τp. Mîaéô .мравт“ п
néos „нов“) Мразене в— вснчс— шсес,
никИдс (ти. ма „висок" m ktdo „βв—гa"T
Титан вн лн-нсенл император.
онн-нОсс (3—1. mica „слюда" и lego
„събиран") Пластини— мнст ся смола
п uимcmπиpaщи βcщ·етвα» квито ce
упстрсОнва н—тс пзаяацнснст мата“
риал в езенърояахииняпя,
мпк—нВт (сп янт. мка .слюда“) Пла¬
стичен и-вя-циатст матерна« от тънеш
сподави носии и слонваши го веще¬
ства, уиотрсОяв—ш н cнcκтвcгcхнπeaт—.
мпе-рОлнИ (л—п. м^н .слюда“ и
folium „лист") Х-ртин, наернът с
нн-ст от смол—, с к-няв ив—знрат
машиши с висвно нαивcжcннc.
минслОрма {πρ. mÿkês „гъба“ m dérna
.e-жa"T - Кв—с, н—Ипс - ce -Ортаува
катс евжнця ис нoβывхв-еттa в— фср-
оввтнр—нн гсиш-сти п а—харни СО“
ноове ; атнетсен,
микОзн (сп пр, mÿkês .поёт“) мед.
Кожно пан друго вабвятваве поради
првннквавс ва наравигнн гьОннеш в
организма,
МИКОЛ0Г {τp. mÿkës .тьОа- и logos
.нaуκaβT Специалист ис юнкозотин.
миколОгит {τp. mykologit) Дна ст
Вставнната, к—Итс изуина— пьОнте,
микорИзт (тр. mÿkës »тоВн “ m ihlza
.η-ρογ") Гъба, солъв раста ис н—рВ“
ннгс га шлеон дорнсят и растении п
подпомага хряивывго ва дървото —
случаи в— симбиоза,
ыперс' {τp. makros .малък") В сложен
думи сзн—н-в-	манок, н при
шорни — милионна мнст сп
и-мсрнтсянн ваншицт.
юисройопар (микро- п ампер) Едва
мнаиоыы— мнст сп —мисра.
микро-йИлиз (микро- и анализ) Сыв-
κтиmoет сп матсди ва —вαaив» който
ce извършва с юнакш ноянчсспв—
вещества,
микрОб (тр. mlkros „малък“ m bfos
.жнвоя") HaB-M-HCiTi жнв организъм
от животински пян расписнев про·
ивхcg» шввнлно с просто оно πpнни■
ыитен шт рсрмснп-цптта, га τmиcвcтc»
та зарази· б-ности п др,
юннроВионбгнт (микро- п биология)
Н-уна ан штИ-дрсВшипа живи орт—“
шивши, за микрсВипв.
MHKpo6ÿc (микро- н отпИте) М-нык
—βтcOте а— 6—10 души,
оперсвОдт (микро- и иолт) Едва мп-
янаннн мнст вт нонтт.
микрспамбпа (микро- ц гимепги)
Мъжка пен—вн кастет ирп оливкно--
тъннитс и ыизщитс рясяевит.

452
микрометрия
никрогИстрит (микро- и тр. gtstéi,
Tros „спанах") Нввсрмаата мазок
стомах,
мuнвcπн6еuт (микро- п тр, giosst
»•вне“) Ненормално относ сзпк.
ни!нвcτpвpнт (макро- п тр. grâpHO
,пнша·) Наука, е-лев изумява и онио
в— тнВ-мнякптв нpвдмвти» кагс тп
изследва с ouнpcенcи.
микродактИанн (микро- и тр, dâkty-
los „пръст") Късопръстна,
микрсдВв (микро- п пр. dynamis
.спяа") Твърдо αиpαотcн репеиера-
ъпввв радивирнсмннн с сага замит.
микроелектроника (микро- п елек¬
троника) Създавано шт озаетраиши
уреди и апаратур· с мнотс мазни
.—300.1, о—нк— κcmетoaцнт в— ••0.-
тнт, отличаващи ce с дълготрайност
п κaнcеπβcвcет.
микрвеаамтОитн (микро- п елементи)
Химинесе· внвмснти, новтс ce съаър“
ж—т е тялото шт ртсгеинн ими живот“
ви в творао малки количества — е
хняндви ими е егвхнятaeи нввucн'u.
микро-боа^-) (микро- и пр. sont
„тяло") Съвсем арабно apьвиc {cpτH’
н—нд) в ииπcняa-ыaπ— из животинска
енсте—.
Ю1κpcнcpeя» Ы'нкрс’церЛн (микро- п
гр,Сер1)я1ёжГН-вт“)Човек с м—акн тнавз.
миκpoκcp—лит» Н^!Ср—1^,Ер)ЙЛНЛ (тр,
mikrokephallt) Hcm-·внннmα о—нн—
плана·
мιнιнpαιнuыoм1aπoτвΒpнτ (микро- и ки¬
нематография) Кивасвимся и— ВС“
видими с просто оно органном·, га-
пв-нceи с помощта в— миср-ссои,
микроннИшап (микро- п климат)
Oеc0cнcетн та еннм—та в алия сра““
ннгозво отмен ебмаст {τopа, нcяc»
волво нp-е'в—не'вв и т, в.),
мисронОк (микро- п тр. kok kos „зор“
ив“) Бактерии с нонбсвидта рорм—.
микресбсмюс (микро- т гр. kösmos
.свнп") L Свстът на мазните тсн—
(-1001, ОоЛскуЛН, СЛСМЕГГ—рСИ АНС“
тнuн). 2- прен- Манепня свит = новас,
микрокулОн (микро- п кулон) Еды—
миановы— част ст κтнвт—.
микрскюрВ (микро- п кюри) Единиц—
аа p-лнcaκπнвнcет. конго в равня в—
едва мпннства наст ст кюри
микронНми- (микро- п лампа) Ради)’
енанървышн нрпсы—тснта «тона, ксята
ивисевт сонссю ыт«нс сажежтетно,
мнкрвнйп (микро- п пр, ETHos “Камък*
1.	Манен сносный —родня ст първо¬
битния нсввк. 2. Твърдо мазни, •С’
видими с нрссго оно кристалчета в
р—взиввипс сенam.
шинранОг {τp. mîKιö1ôgöa) Cнвuπaяиoπ
ис юннронвгнт,
минроабтин (пр. м1kιoiögïa) Умение
за маакптс всаиАиып.
микромнеС-мОтор (микро- п маноме¬
тър) Чтнегβнтcнcm онв—оетор зт
измервана в— шевшаннтанни равнинни
в нннттанстВ|
!MiκpPölmгrнo (микро- и тр.	mégas
,--310") Μ-γοη, който в аробог яа
рост, вс исен да шняв в— юлим по
винт,
микромстрит (микро- П тр. MéTréo
,00.1*) Опредезтев и усг—нсвтв—но
ыт ваВ-мамкитс нншвИви размарн,
микрометър (микро- Н гр. MÔiiOT
, отрет*) ?. Ивструмоеп зт изнвр-
васс шт и,1й-'мга.знп ян^сВен размер·.
2,	Урод во» вид на внег с малые
•арса ан nвяaзπ»внec на-тн в— почни
нестуу’.·-: - --те при ыыпнааннас'аго но
ат p;iv fi.
микрони·;-.—)·. ίοτ тр.) Мере— зт ль«'
жиня, равен в— сага ынлисвы— чтся
ст микрона,
нтсрОн {τp. niikrOn ,0—3.0“) физ. Еди¬
ниц— отрет за дызживт, ранит ин
ваш— хплтдын мнст- аг .мняноетьр-
изп нннноыг— нася ст метъра,
откроОм (микро- п ом) ел. Елиа
ыиапонна мнст ст сон,
микроорганизъм! (микро- и органи¬
зъм) НаВ-отзык растителен инн жт
ве1ивс.нн врпаннзьн, коВто те ce
нижат с новоарожон- оно (микроб,
Bнκτcpня» инpтвcpиΒ и др.),
он креп a■ЯвcмтcЯ0п1н(ма.'<ро'-и палеон¬
тология) Н-уе— ан встнеиЕзи -ст—-
инн вт еаивенЕтычин животински и
растителни, οβογοη.ηεπογβη и други
артаннвмн ; пша знаисгнс за oiape-
деятес ео-расгга шт -енингв ннаст -во,
минреп“« (макро* и тр, pÿfé .врат—“)
1.	Отн—р в, ннепъчшяп— сбешен— гт
тВцскяочка, през евйтс юннтн-т

453
сперматозоидите	при	спавжа—вс.
2,	Отвор в— върха шт ссноионсн ирп
висшите p—етoыит» прев есИтв мните—
ирсрнсюкыт ыт пичииссв-п- ирншнв-
ст, унтcπβтβαщ— ирн опложданото,
ыпсрорвнОр (микро- ирилеф)!. Ман¬
еш вовеншовня ими вдлъбнатини ыт
замн—т— иcβopхmcег, конга та висе -
нит— иди дояОачпв— вс в—дние—ват
•тесано остра, 2. Гр—нтеост ва ис
ворхнаст шт м—швы—. 3. Неравност нс
понорхн—спяа шт шлн<р; воз остова
в- ват ce ошрсаЕнт строежо' ma
шетала,
микросекунда (микро- и сикунди)
Единица мярст за “.000, ранга в—
една милиони— мнст ст еceтнaαтα.
MMKipocKÖn (микро- и тр. skopcö »'«0¬
.-0“) Оптинсс.· уред сос спстем—
ст синие твcлнннвam· стъкла ан на¬
блюдавано на тсвнлннн с просто осе
ирсамапи, с-Вго уволниава до 3000
пьян ; онеетровен микрос¬
коп — ус -ьвopшанегβтβ—ы мисрос“
№0^ ксйгс увемпмава наблюдавания
предмет дасатни и стотици хизидн
поти ; ирн нее— сеегяниат— с βημε-
все— с сзЕсгронсг натвк.
минpcеκcиΒнce»	микроскопически.
(01 тр.) I, Видно само с ннcpoеcoи.
2.	прен,- ]Мянык- гсзганнтсасн, ареОсн
M1κp-еκόинт {микро- ш тр. sKopeô
,тлсл—м") Изследователски метод за
πaπoнзт“aнc ва микроскопа п а—
приготвяна шт оисрессепнивсен про“
иар—гн.
микросОм— = микро-вмя.
миκpoеαц,нoн0τнт (макро- к социо¬
логия) Лнππнapcениcеκc гснсепв в
съвременната буржоазен еαuивяC“
'11, есето смята ва първични ало“
МСВПН В- обЩЕСТВОВЦИ жна-Т OimO“
шевния- между стасяннтс хора.
м1нpαеиcpΒгππΒ (микро- п спорангий)
Cncв-нπнΒ» н ноВпс ce развиват опн-
распорт,	,
микроспора (микро-	т тр, sport
,еoмo“T Малка спорт, ся свято ce
ра-вива снос мъжки израстък.
юиервснсрсрВа (микро- п спорофил)
Видоизменен лист вн растсена, върху
ссИпс ce развинтя мнκpвенcp—гτнπгc.
MHKppCCTyKTTpa (микро- п струк¬
микроцеф£л
тури) Строеж в— твърдо ввтосгвс
(таир. οειη«), ксИпс ce вижда с-ос
с юнepcонcи при гознос унсннн»сгте>
юиκвcгаяcp6н (макро- т телефон}
Оган част сп тансрсват ниар—т
(дръжката), и— които с— мсгънр—вв
слушалката п наусявнсоя,
микротИпит (микро- п пр. tÿpos ,ОТИС*
н-тьk"T Отнан—тък ыт pcтcτp—pия„
итиртвсе нрав микроскоп,
мисрстОн (микро- п тр, Tomé „pтзныв*T
ЛаВ-рая-рси ивегвтюcmт а— притащ·
вине ва гонеи отрсзи ст жив—тны“
сен ими paетиπeнвπ сртагизоп в—
нвсналвнна.
ннсрорВе (микро- п пр, phâgos .ис-
гзотят*) Един ст форынта ин Осанго
срыве· тcнu-.
0^.-1-.“. (микро- и фарад) елек..
Мирн- за κни-цнтcπ» равна в— сдв—
ннзиогц- мнст от р—рада.
ннkвαpΒян (микро- п филм) Нега-
тнвц- или позитивна свинка вн ениС“
лент—, няни, рнан пан пласт, еенпо
продав- в ушаяви вид ръкопис, почт-
т—г тaнет» инти п ар. и ce разипт—т
сос енcцн—лни тиярятн.
шиср—рИт (микро- п тр. phyTOn „ртс-
τοηκε“) Микроскопичен paо'нгcзcв
—ргаен-ьн,
ннκвopзBвα (макро- п флори) Сов-
супе—ст сп растителенте μπη.——.'--
шнвон е лаасв— среда (β■oвgyа·.. нснв—,
вол- и ар,).
микрофОн (макро- п тр. phönC „звук')
Енcκπpααcтегннcв уред н ъенерон няш
във виеαнвταвcpнт·я, кейпв пре-бра¬
-уна звук—“·-· возен в cаcκгpннcени
за тихното усилване п ирса—ванс в—
данЕЧин рт-стотент.
нuκвcpcтατвΒp1т (микро- п фото¬
графия) I. Фотографирана вя тяй-
юнаки обекти сос снеивпнвв рот—тин-
рая, сом което има п мuκвcенcи (ВаК“
торни, пигменти, анетcаcτ·ннн струк¬
туре и ар,). 2. Снишен в— пасива
обвети,
ниκвαаΒн1т (микро- ц химия) Наука
-- снес-Онте е— химическия снетез
и -г-анз, кант— ce извършват с мам¬
ен коягнесте— веществ—.
ΜΗίψοΕρ-Η, οπ^ο^ρΓη^ = ыи-
крокср-н, юнкраксфнанн.
454
микроцит
ыuнвouΒπ (микро- п тр, kÿtos .тяла",
.е'oлβT Лнсрюнава маяно кровно
тсацс.
ыuнpcииπOыит {микро- и тр, kÿtos
„ънно“ m hâlMâ „крон") Пвтвнвянс
•a -•0.0-«^ манси нЕрвсен кровен
тcнu— в кръвта,
оИссер {—нτн. mixer) I. РсзЕрв—яр при
домовит исщ а— соОиряге и— раз“
т-исе чугун. 2. Машина за при·
погвинс и— р—зяннти сыссн ; борнтмеа,
ыинеcбaκπCpнт (пр. nÿxt „слуз“ m
бактерия) Бактерия, селя— ce иамН“
ря вОнееввснс н слизеста ю—сн, н
торища п влажна ионна,
ыннеcнκuBтπ {τp. nÿxa „слуз“ п
nÿkês .гъба“) Слизести гъби, визши
растителни Ос-хлор-ризни вргтенамн
С ТЯЛО НО“ ВИД ВЯ ЮНОГОТДрЕНТ ирв-
п-плавн-, конто ce движи; среш-п
ce ио гинещ· остатъци ; никои ви¬
дова са паразитен вя растоиният,
юнест (^-3, mixed от пат. mixtus
.енoеcн"T сп. В яеенса — смссоеи
двойни — мъж и жвга еp·mт мъж
п жона,
MHKCcTpa («тп, mlxTUrt) мед, Тенге
нентрсяво, свопе ce състои от р-В“
творится (вол—, сироп. спвара) п р-В“
явсрЕГи в нега зcκ-веπвceн естества,
мИзлю (-нтн, mlldew) Bел·еπ ис «—·
втгн. причината ст иярн-нтвята го-
Оинна вя πcpcecеπcp-πa» конто сОрт-
зунт петна но «пстяят, затгнвагс в—
идола п общ— нзтвщавагс и— рас·
тсгнсто.
мпаСди (тепа, niiedy) ООрыщснна
кон знатен англиИска дам— ; госпожо,
oиaceнpΒзьo» оннОниум («ат. mille
„хнянда“ п tnnus „τcaинaβT — хи-
«пазом,
онзОп {туρ, Millet) Народ,
минОт-В-шйт (-1 тур. millet Ь—§)
Нар-двн гн—вн, ^.η-β^ нел—н (и—-
яриярх, ceзαpа),
онзи- (нап, mille .хилядаβT В сл-женго
думи -вгачава хнпндва ннст оп
внеси единиц— е метричната систем—.
мианВоиср (ляг, пМ1е.хиляда"п ампер)
Елен хнятана нася от —мнорт.
онзн—мперметор (н—т, mille п ампер¬
метър) 4} “стентсмои —опсрмстор,
ксйпв можа да измерва спяа и— сне“
нърпчоссн пес н мианаоисрн.
онанИрл {фp. Milliard) Химна- минто·
и— ; Отмиеш,
оилиардёр (фр. Millaardtlre) ПрптежН“
тон нт пвннюс Оегтпсъес, наето ce
οβητη— в милиарди,
юимнВрвнП («ai. Mîlîнιîua ci Milium
.просо“) мед. Гpαеαβнgcн» н-Вяо с
вон вид вн дребен арьеца, наир. ou-
ннтрна туберкулоза.
оннн1Трси2 {а—π. мîllîнιîua) КоВте овша·
мае— опал.
ынанИрнИ (а—т. milllanum) I, Мярна
вн дьяжнея в аревнии Рим, равин
ma хиляда крачен == I500 м. 2. Потен
кашон, соВго еябеннзв— п-кана мият,
мимиВИр (мили- п бир) Единица отр-
ка вт н—aπгнвc» равня енолет хиляд¬
на ннст от В—р—, коВте в равен нри-
Вянзнгсягс на сан— атмосфера,
ынзивИп (мили- п ват) Единица ютрнн
ва cяcнгpнчcеκa мвшгoеπ. равна гт
сдва хинидин мнст ci β—га.
ынзнеОмп (мили- п волт) Мирен ва
напрсжеенс, рявшн шт един хинндын
част от всята.
мцнивбяъообр/жщш’· волтомир) Чув¬
ствителен ввмпомор, ноИпо можа g—
измЕрв— cяcκтpинcенc нaнвcжcыиc в
юнлнволтовс.
ыuмиπвΒы (мили- п грам) Хиннди—
част от пряма,
оннисюрВ (мили- п кюри) Единица
мтрст ат ртаивасъпвн—сп, равва шт
еде- хняндня наст ст кюрн.
милиметър (мили- и митър) Мтрка он
аонжния, -ртвн— и— сдиа хилядна наст
от метъра.
милимикрон (мили- п микрон) Едва
хинидин мнст сп миерсит, п, с. сдг—
юнаисны— мнст сп милиметъра.
ыиаиВн (Ι., million) I, Хиннда хиляди,
2.	прен, Мввжcетβo» бсвкряего но·
яичостве,
онянсиВр {|p. Millionnaire) Богаташ,
ней'—, притежава Ocπнгеπβc» οεβτ-
внна за мнлнанп.
оизитВрЕШ («—1. MillTarls) Вовиеш, еоВ·“
спвви,
юннигарпзйцин (ат лат, mlllttris .евс-
γοβ") I, Прилагано га мнантарн-м—.
2.	ПрЕшаст·· и— формите ны^е^подняе
455
в— военната cpπαнив-uия. вя насините
в—сеен п лиеuннaннн в гражданските
■стюшенпт иди н инксИ отрасъл в—
еTcπ-геπβcтc.
ыmaитαpивΒвαн (от пат.) I. Подчиня·
ням на всвееп рн-норсл6н π --.βγη,
поставям иод еосгыс тиpaвacгнc.
2. Прилагаю нт лея— милитаризма,
ыилитарВзым (рр. militarisme сп «аг,
Miles, itis .в-Венс') I. В-вещнит
ноянъпчаснс ταеπαgетβc на воеищн-
итта в ишпорпалпсгичесенгс стран· и
подчинявано вя цялото стап-нсъв— в-
з—восвагслги ^η·. 2. Рcaeuнoнг—
πcлитπκа. котто ce стреми сын понт·
о— евенит мош сос з—васв-тЕлги
цени, за да заробва шар—дн, да
анвл-лтв- нононии. л- ивченн паз—рп.
нпаня-рИст (рр. mllitarisie от ант.)
Привърженик в— милнπapнвмн» вой·
шонюёец,
ыuaитαвиетйнcн» юинuт-вuетΒнcенu
(зап, nllitaris) БoΒнеπβaг» грнбиясн-
оκm» втнбевтпеяЕИ.
мнянцпогЕр (ст лат. niliilt .вссеен
служба") Длъжностно зицв от мпни-
цттт— за спазваше в— обществения
рад.
ыиaнuнceCpенu (ст пап. mlliila) КоИгс
ce еъытст до онаицит пап де μπη^πο·
нар.
οηηΒ^τ (нтп. MliiTiH .“овен— служб—·)
1.	Държ-все сргае зт оитввтгс в— сб-
щoотнaгuя рва и Освоинсе-ст, дор·
ж—вгата и зимы-па еcOетв·eαет п а—
Верба срещу ивcетыπecегπ—. 2. Серн·
ляп—, в соигс ce помещает т—кавн
служёт, 3. Н-р—дес опъзнсгпс. дв-
Орсвсацп проа време на войим, койя—
пазят вогрешнин рол в отсъствие в—
войска и редсевт шшапцин,
ынзОрд {aнna. nylord) I, Обръщение
сою перл в Λη-λητ, 2. Обръщение
сын английски соапт,
ынарёВс (πен. Miliéis) Монет— в Пор-
ттπ-лuт» Бразилия и е други страни
е Южна Лмвринн,
ыйнт (н—т, Milla .хиляди', тепа. mile)
Потна мярна в- лонживя с рт-зичви
размери в стлсагпгс държани ; в
лревинт Рим — П500 ы ; н с р с к а
мият — I852 остр— ; г в с п р а р·
се— мнат — отрет зт лонжиит
мимол <0г
нов ВонинеОрттаншн п 0ЛЩ=18£хПм,
в Германия=7420 м.	.
мим (тр. mîmos .иодр-жател“) 1. На¬
родно прелст-внсенс е древен Гър¬
ция п Рим, което осмина нрави и
ниц— п в новпс пн—ас импровизират
.1-30-, насви т тагц. 2. Актьор в
тассвт представление, 3· при» Смеш¬
ник, шут. 4. Дpαмαтπнcеκи р-зс-в за
нрави и ебпмап,
мнмАтс (01 тр. Minéonti .подража¬
вам") Състав от тргтстн при геятор,
ковтс тзионенетя мπoπнcенm ронп.
mimeot.—I (тр, Miméomai .подража¬
вам“ п grâpio .пиша") Лиарнп а—
нαлтннв-ec на вяиемапоцп вт текст,
написан на весомее лист,
мнмотйзьо (ся тр, animêiés .иодраж—-
τοη") I. ОвбИсгв— и— кристалита ат
оОрааув-г и—вп с почсножна κomетвтн·
цин ся св-н'-. 2.== мимикрии,
мнмИс (-., ml ml kos) Опитен —егьср в
отминат—, синтсе е изравяв-нс нт
чувсгва с движении п жсстовс,
оИннсн (тр, ninlké) I. Движения вн
лицата е соответствие ma изживява¬
ните чувства п настроснни. 2. И-су·
спвс да ce нзр—зтв-т чувства и отсят
мре- движение на «μβηητβ мускули,
мнмйнрнн (агпа. minlcry) биол. Прис-
иособлеино -- самозащита при жн·
нотни и расявент, мраз ковтс наис-
дсОтвнт ис цвят п форма оВсрожавя-
щпгс тп πpcдмcтπ» жнвстни шли рас·
ГЕНИЯ,
oнюHиcеkπ (пр. mimikos) I. Подраж—-
яснее. 2. И-разин-н мраз отмина.
3.	Който ивиe-aлcжи шап в св-Иствег
г— мимик—.
ынocτвΒ| (тр. mîmos .недр—жател“ и
grâpio „ниша") Инсатся на отмене·
ынoαдвΒм— {τв. mîmos .иаартжатсл-
п драми) Др-м-гинЕСке представас·
ина сян— с мимика ; ср, - итетомим—.
онмЛзт (сп тр. mîmos .π<вдpaжaвaщβ„
„ир-мегят се") БоО—вс растение от
гвннигс справи с место нтветвиг·лгm
знсга (освОсго срамежливата оимевт
есйто ce сепват и при ш—В-о—нкс дс-
κcев-ec.
оноснОп (тр. mîmos „ислражател· и
logos „внука") Актьор, ивнонеитвя
в— мпосев.

мйн a
456
МЙнаП (|р. Mine сп сват.) 1. Подзсм.ав
коридор пян гялерни, еодсто ce но·
интп канвеен вогзншт п руди ; руд¬
ник. 2. Предирнягне зя пвавсмнс наш
оперите двОпв—гс и— каменни вътни·
ЩТ, руди и неруден п-сон-аоп.
3.	прен. Източник, склад,
οΒ·α2 (Ι.. mine) I. Еесня—вшеен заряд,
а-лажсе ислвсмнс ими ноде-дто, за
ла причини варив в жозае момент
нрез “озилтоегявнес отдала», 2, Серия
ива почвата оксияв-неви варна н—тс
ирвгиват—екавс ероиягсгене, 3, Тог·
cоетcнcв снаряд с мнете ckезлαзнв»
изхвърлян нрав минохвъргачни евcщт
НЕПринъЕмсец сини, укрепления и тае-
сева, 4· Сямодеижат ce сварил ва
потопявано в— иннвтгезип съдово ;
ср, ъ—рналс (Ι)·
ыВг—3 {pp, мате) Оплели— шцштчесс—
движение катс нарнз в— нввесявс
чувство ; гримаса,
ойнтп (лат. nlna ст тр. mnâ) I, У древ“
шито гърци —— ΜΟΒΕία, нетто нонян
сто драхми, 2. У лревенпе нарван в—
И-гок и е Гърция — мирна за тсгле.
3.	Мирн— за яспно е съвременна Гор·
цит= 1,5 не.
оне-рВ (пур, mintre ст ар.) Висок—
супа на джамии с място за ходжата—
отсъдете той пса п приканен пране·
ввргппс ma ооннтвн,
ouegân (—1 тр. tmygdalos) I. Баасмсвс
дыра—. 2. Плодът ст п—еа дорвв, Ва¬
лам! ; юнгд-з,
онылЕр (ттp. minder) 1. Мπнgcвлыc.
2.	Постилка в— мπeдΕBΛъκ.
нивлср.^^Ьн (от тур,) Изаитвагс онсгс
сра“ стега е ет—т. каста в пост«—·)
с чоргп и възглавници п служи ва
силане п лигтие,
oнгeзΒтτcв» юниЕвОнтар (шем. Minne¬
singer .певец вя любовта“) Пост и
ивввц-pиuap от германските сърнен,
сейте възитв-а любовта (ламата е—
еьвuΕτc си), рицарското звαннc. хри·
етиинеe-г— резигин, щедр-сята ва
господарите п т. в, ; германски пру·
балу..
минОЙ {τp, mirâtes „мeоeчeи"T I. църк.
Б-τoеaтж·Bн— синея на православента
църева, соят— съдържа службите аа
цна месец ис календар·· род. 2. Цьр·
есе·— книга с проповеди иди жнянт·
т— вт светнитс, сонгс ce славят праз
одни месец ; нарича ce ошс .маг·
мигай“.
мИнаг (01 фр.) I. Който в евαeегβcв
шап принадлежи ва опни (J), руди и
рулены·· 2. Който ce отнимав— с руди
п рудници. 3. КоВте c.c отнася до
избухливи снаряд·.
минсрВя (рр. minéral) Встсс ие—рта·
шинно явора- (.Hac— тенис пан газо¬
образно) сан-роли— или панти сдно·
родно ттнc. оВр—зув—но ирн всяс·
стесни фивнkcaнминcеkн процеси в
осмеят- корт,
онгсрпяен (от фр.) I. Койгв а сз—В·
съван в— юнеераз, пр—н-зпа- ся мигв-
ряз пнп съдържа оншсралн, 2. Доби¬
ват ст атнсрали ; минерално
масло — πpвлтκг. и-лунси при
gcетнлauнт в— ивря : петрол, Всезне и
др. ; минерална воа — — при¬
родна иолвемга e—aa с принеси в—
вино· минерали ; нскввит- волт.
минералн-Пъв. (сп рр.) Р-агв-рони в
магма таз наш ввдгн пари, нонто под¬
помагат нвkpнеπ-лнзнp—eвтc ва опна·
ралито в изрнтеатн скнят, Ввз дт
влизат в техния състав.
мигоранн-пцнт (рр, minéralisation)
1.	Процес на образуване руди и са·
мънн. 2. Насжц-ге и— ерг-нниен ва·
шсства с пЕортагииин еcзи. ва да
станат иогниещи, истортти в п, г.
ouгcв—aΒт (рр. minéral и тр. lithos
„камък“) Л-бвстон ^μοβπ, от есВтв
ce правят οπη·^-.·· насън в— иа·
сяр—Вен ( врати, стълби).
нигер-аб' (рр. minéral п пр. logos
.eαтkα"T Cиcцнaлнет ис минсралогия,
мигср—аВтит (фр. minéral и тр. logos
„наука“) Наука зя юниер—зпъв — зт
похеня состав, свойства, пропахаа,
разпространение, и-ползуванс п пр.
оинитпгОр (рр. miniature) Мсдвя, об¬
раз на продмаг в уманвен .—300.1,
ОиннтпИра (фр. mlTitture ся пая, ni-
тао .боядисвам червено") I. В роес-
писни сентн — цветна вατaaвeн. срт·
сиво нapнетβaвα буква (сбингсвсшс с
МЕрнси— Ося .мивиe— и оттук носпе)
пян pиетгκa за украся и инюетp—uuя
вт ТЕКСТ—. 2. Мале— карънша пян изо-
457
миноритетен
Оражонис върху сн—нсен кост, метан
и ..ι, изработени красив— и с гонт·
от тcинcоπ. 3. прин. Малкс по раз¬
мери литературно пан музикално
нренвведенте. 4. Мненатюр,
мигиαтτOвaы (от рр.) 1. Който ce оп-
васт пян принадлежи сом миниатю¬
ра. 2. Малое, творде дрсВсе,
миниатюрист (рр. MinitTuriste) 1, Ху¬
дожник, ноВта рисува малки картиит
миниатюри, 2. Автор ва маянш тент·
ртани пшасп или oнΕpuи.
минижуи (мат. Minlmus »и-е-юанс—· и
рр. jupe .ноя;—") Твърдо кос— дамска
нон— ; ср, мακеижти.
оВшиВ (3—1. Minium) Червсеа Βοη, сви¬
то сс ирнгопвл ст слове пни оневвы
асес ; юнншую,
мшиеыАз (-тлаг. minlmus .най“1назък")
Прсдмст с възможния ыаВ’мааьк раз·
мор.
μηηημΒ.ηβπ (—τ 3—1.) H-Β-мaaьκ» мысто
малък.
мивимстър (3—1. minlmus .γ-Β-μ-ποκ·
и тр, métron ,мирен") Урод аа нв-
мсрв-ес в— твърда мазни величини
нс cтнcеπгcaгнт метод — ояслвна·
вис от ладов р—знер,
πΒгнoтo (пап, Minimum) I. НаЙ“М—Н“
к—па возможна етoeгcеπ ma елея во·
зимни— : н—й’маана везичив—, и—й-мтя·
са цcвнcег» ш—Й-м—аес κcaннΕетβc»
шай-аонев прсавн в— гсща. 2. Като
в-роин· — ыай'манео, иона, 3. мит,
Н-Вии-нксто веанснис в— елша НЕпрс·
косшятт pт.яeння, к-ся- в нв-манко
сп нсинни непосредствена предше-
етвтβαщπ п непосредствен— следващи
го -наиЕнит в— пази |у’еецнн·
минИрао (01 фр. minci) I, Поспаето
опни нов водно пян звнис простра··
спвс пропие ыcиpнтт·леκc наи—дсвнв.
2,	Пост-етм взривни всщсствт исд
нещо, вя да бодо съборси— п р-зру·
шев— (сетна, постройся, мост и п. ·,).
3.	трен. Подеои-етм, иодривам вещ—,
aa g— ce paвβaли» разрушавам.
министериабон (рр. Ministrablé) Ктш-
дцд—ъ aa миеистор,
юнинстарна« (н—п, niTisieiialls) 0.·.-
еавЕкввст слуга, кайга завеждан сто·
нннспеопс ирн ераясния двор пян
шмЕВша на фсад—л, а след врем· оп·
гал в внuαpеkcтc съсловие,
министерски (сп рр.) К—Вте ce сънтсн
до министър няш онеиспЕрспвс,
MMHncTTpcTBÖ (от рр, Ministère ся «тп·
ministerlum .служба') I. Централно
ивaβнтΕлетвoнc тнpcжacгиc, което в—-
Еежда ояаоявш епос оп държавното
управление, 2· Сградата, в конто ce
и-мсшае- такава учреждение. 3· Пра¬
вителство, състав в— oπниетpигв»
всички мненстри ва правителствся—.
министър (1.. Ministre от яат, Mirls-
Те* „слуга“) Висшс длъжностно aнuc,
есето стон шамане в— ogeo мивиспар“
сгро ; понномощог мини¬
стър — •-“0.2.0.011 ирнтвыпе, дин·
я—м-гниессн нралсптвитоз в чуждя
държава ; мнвистор ОезпОрт·
р с В м — ЧЛЕН в— правителство, ноВ·
те не в-вежда министерство,
оввпу^н^=миене.
мнесмТп {pте,) иоин. Минохвъргачна,
минаеВска {pTе.) М-нос навиеш кар—О,
еойпс веси и хвърли торпеда ; отдън
ннесшоссц,
митОр (3—1. minoi .иС’Малък", пп. Mi¬
nore) муз. Едно ст паеавнснптта и—
зядт, тетвeннв1гc ъсисва вя своя)
образуват м—аес (нниоршо) призвучна,
т, в. -111 m V стеи·· oтетcтт съответ¬
но и— м-нея гopua и миста книнп—
н—д венcвнит пои ; сянин-еа ce с
пожен п нож·· шансе,
минорИя (лая, μΙτοτ^Τ^ от Minor „по·
малък") L Право нт тай-м-нсит сив
да наследно— ^λητ пооп ва ссмей’
съвстс. 2, Н-сяедспношеъ— πoущaетβo»
нвсто ивлтчα“α ыаВ'Манкият мпен в—
соосесгвотс,
минОрси (ап лат.) I. КсВпс ce спеаст
ас минор, 2. трен. Нажон, гoжcв»
иcAaлΕы» мозанхваиноы.
шицерап (01 н—п. minores „иC“MaлκнβT
Монах от капаничвскин врав· m—
фpaeциеκaeынтc, мцито αλβηοηβ ст
•м-яки Орнят в— Христа“.
oπнcвπг0т (шею, Minorität сп наг, ml·
пог .нв·мaлъκ"T I, Малцинство ц—
τлαеввc. 2. Национално ыaaцmнотв'c.
3.	Мансастпс.
юнивритётве (01 a—т.T Мαauπветβcm»
ноВпс ce спв—сн де o—aиπнеπβ—πα.
м инбрка
458
мнебрса (ат еoбо.) Впл κcκвщκa. кснпс
с донссее— ся —■“ Миеорс—·
Минотйвър {πp. Mlnotauros) 1. Мити¬
ческо живвтгс с гз-ва на Оше и но·
вешне пяле, ноепс κpuтеeuтт цяр
Мнгвс Опя затвор·« н Лабиринта и
ПО хрян·« С живи Иp·оπыπгици п ВВС'
юнги капо л-нък апнесеш младежи п
давайки, локате нулсвпщстс Опнс
уВито от Тезей. 2, прин, Неенситев
хнщниe» амнон чевос.
ыпетВы {туp, Minttn ci нвpе.T Вил ко¬
са гарна дреха.
мИнус (н—п. n inus .иc’oαaнc*т 1. мит.
Знак ва изваждане ( — ) пян -г-н в—
сприц-пслеа величина. 2, прин. Нале·
статье, вгpнuαгcзгc кянесява, 3, «т-
реч, Без,
oнгтеeуa (н—т. Mînusou1us »яворде
мамон") изнкое. Мале—, дреёыа Оунва
^.-.ημη— в ръкопис) ; дроВон шрифт,
минут— (нап· minuta .намалена“) I. Еди¬
ница мярка зя “pΕMc. конто а р-вен
ва елин шестдесет— нася ся нас— п
ce ртзлезн на 60 еcκтндπ, 2. Елини·
иа а— лoлжиг-» р—вга ва сдна шост-
аесЕга нтсп от дъговия τpαлто» сой·
-е в 36Ö нтсп от окръжността. 3. Мир¬
ен ва опън, нонто в равин в— зз| част
от огновня градус ; г е е а н и г у-
п н — еден степна ся шсеит npaлте,
ксйпс в ртеви в— ^33 част от правия
отоя, 4. прен. Много кратно вpcoc»
миг.
μη^ιΓγι (3-1. minùTans, tniis „ря-·
домищ·) Отговорник ирп нансе-п-
нянцояярпн, свето з-вожая съд·« в—
иp-вcелa“нa сяртна,
минц (•00· Münze) Стара австриесся
ззнянн монета.
ынньВи (рр. mignon) 1. Мня, приятен;
оплс мамина (то свОс. пшс), 2, тич.
ДреОвн печатарски шрифт между
ногтя т mвeиapoΒ» саВто им— размер
1 пункта.
ыиньОрП (фр. Mineur) Рабвтепк в 0^-,
pуgckαиaн. рудничар,
оигь0р2= мнг-р,
ыueь6в3 {pp. mlneui) енcиπaяπет нс
ивсттвны· в— мшит т по оВезврадт·
ванс в— поставснт минни; оaиьop.
мпгьСрсе == минорсе.
ыπcπвΒp (пр. mys, myos „мускул“ и
grâpho „пиша") Уред за графическо
записваго на oтеcтaгнтc свин-гит.
опсвВн (от пр, mys, nyos „мускул")
Разтворим Βολτοη, което ce намира
в мускулн-па тос—н.
юпозИт (от тр, mys, nyos .мускул*)
мед. Бъвнтнеишс вт еecн·ггитc мус¬
кули,
юнегТрд(ий) {πp. mys, nyos „oтеκтa*
и kardit .еъpuc·) Сърдечният мус¬
кул,
оносарлВп (тр. mys, nyos „oтонтн“ m
kardia »сърце“) мед. ЗяОоянвтес и—
сърдечния мускул ся нъ-нянипезшс
шап токсично естества.
МПСНОП (сп пр.) Онсцп-нпсп ИС МПОНС“
тия.
оисмОтит (пр. mys, myos „мускул“ и
logos „наука") Дял сп αнαтαмπтπa.
коИто изумява мтеκузπгв.
онОмн {τp. nyona) мед. Доброкаче¬
ствен тумор, нроапшев в матната.
юномеспОмит (пр. myoma .мускулен
Вуц—' m ektoné „изрязване") мед.
Оперативно премахнато в— тумори сп
мускулите,
мпсм0грнум (пр. mys, nyos .мускул*
m néirt „маяка") М-я-нинип мускул.
мпОи (π., Mÿôps) Kъеατлcл.
мпси-пин {τp. mys, myos „oтеeтн“ m
pHTHos „етpaдaгнe"T мед. ЗяО-нтваес,
при есстс гаироинсн—Ора-лвинтс мус¬
кулни ваакна ce нар-жааг ирс-
пресивес m ce в-мсгит с мавн— и сое·
дигитална токаг.
ыибнин {τp. myopia) Koеcτлcaеπвc.
опср·, мор· (тр.) I. Παтиuα'M-ОΕu.
2. трен. Улове—.
ынстОоит {τp. mys, myos „мтеκтл* m
Tomé .риз—не") мед. ОпЕртпнвшо про·
рязване и— мускули,
010·· (пр. néion .no-мaл■oeβ и kai’·
nos „нов— през нзт.) геол, Чатвор·
патт епохя ва г·вuнcp-, проз свято
ио-ас силы— “yаe-гπнcеκа лаВеосп и
ce вOp-aтвaзπ иаавнгпгс, матЕрнцптс,
сквагпгс.
мИрн (пр. nÿion, myrrHt) 1. Бя-тавои·
шт смея- ст корня— в— шикан нррц·
459
мисия
кански п -р-бски дървата ; пот ирп·
я—женис в ΜΒ.^ΠΗατα и парфюме¬
рията. 2. Дърва, кастс дава п-н-вт
соент.
шираВЕн- (фр. μϊιηΒοΙΙο) Вид мазни
ароматни жълти смнви -- в-рсвс ва
сн-лса.
мнртбнзВт (οπ пат, mirabilis “»7.0·“)
Гла^уОсровя ссн,
оирВж {pp. mirage) I, Оптическо
явзсгпс е пустините ва поили·
тс стра·^ ирп есстс скритите -яд
аааснгпт хоризонт предмети стават
вилтми исралп иpcитnβ—г·тo на слън¬
човите «они в гЕраввснсрво натре·
тите въздушни пластове, 2. прин. Из¬
мамливо лвявнив, п-м-ма ; илювпт.
опрВз {πуp. miras ся ар.) Наследство;
10)1, ладви капо -остра на сопру·
п—та.
мнравнВт {гуp. Mîιнaçt от ар,) КоВте
размит— нт итсявлствс или търси ва-
смалспнс.
мир“ к ом (сп «тп. мîгнou1uм „нуaα"T
литер. Орслновонввнн театрален ннст
са, свито по— зя сюжет инесе чудо
•в живата ня Довя Марии пян в—
нтксй светец ; арянятнанрае— лопеидя,
мИрзт {πcpе,) 1. У ннноп изтвнеп и—■
р—дп — ночотва пипан за члвионс вт
уираЕляващит дом нни Oлaτ-pcaгиmπ»
поставлен смол тмспс. 2. Титла -a
полиерпяетна вн —Орязае-ност п ума·
весп поставяна прал инатс пан смел
шепс,
юнритгрВм (пр. мyιîâa1 „>0 000“ и
gréMMt) Десап хиляди -.-01—10 нп,
нпрпВлп ('.· nyritdes) Безкрайно мно¬
жество,
ширн-мОтор {τp. myrlâs „I0 000" и
métron „мярка") Мтрса ва дояжнит
вт 10 000 метра=10 но.
мирнапОд (тр. Myilâs m pous, podos
„κBαнβT Н-сосомо с место крася,
мири· {гтp, Mail) I, Държавен пян
султанскт тост. 2. Обработван сп
мастно лицо неяснт имот, сейте при¬
надлежи и— държавата пян в— отa-
пана.
МИрпгпВп (гр. MërIngiTîs) мед, Вовиа-
ясепе в— тои—гнстс ва ухото.
мпрпепстбмпн (гр. mérinx, ingos m
ténio „pΕжα"T Хирургическа опера■
цин, при конто ce отвари поп и— пшоВ
е средното тхα» 'Sa да твъсчв ; тра-
наеацпт.
юВрпнгс (тр. Mérinx) инит.. Тъпанче
на ухо·
мирнен-хОрин (гр. nÿrmëx, ëkos
.мравка“ и ohöιeô „вaвнвoетp-гиβao
еc"T Рявиросярнетв—на нт растителни
семеен чрез мр-внп.
мирмилОв (сп гр, mÿimex, êkos .юрне·
на“) Нищожен »весе.
юироннОв (з—т. Mirmlllo, onis) ист,
Римски гaaлπaπαp» въоръжен с 004,
щит п шном.
оВро {гp. myron) Ивκтетнcнo притоп·
вено бзагсвввнс масло, ^01.00.“-·)
ирп църковен обрали,
мйръ(—) {гp. myiTos) ДървЕссн храст,
растение с вЕчвовенсип писта и с
Осни ёнат-ухтнет цветове ; расте ö
оpcднвcннcнcpеκπтc области ; стоном
ва ся-нат— (у гopuπтc) п е— любовта
(у римляните),
мис (—шгн. miss) I. Госпожица (снел
т-зп дума сзедвн винаги прсвинстс
ва нπucтc). 2. трин, Ц-рпца в— сра·
сат—га.
мВса (англ. Misst) K-тcaπнcеκ— нuттp■
тил.
мисиог0р (Ι., missionnaire ст нтп. mit·
То .пращан") 1. Лицо, итяввтрЕНс с
юпсни. 2. Духовно пнп снотсно aиuв„
изирнгеес сред mгcвcвнπ нарсди с
реянгиовеа мистт {н—иp. христи*
теп срал евхрисяннисни нтрсдп
пап η-ποπή^ и протестанти сред
православен), често нотш натсварсгс
п с тайги политически -адниш натс
прсдов пост в— p-втвe—β—нc и агре¬
сивен аяв—евятозски ^πη,
ынсн—нЕрспес (от |р.) I. Длъжност и
служб— в— опсш—··., 2, Р-аир-спра·
еннтна и нропввтдеяШв шт християн¬
ството сред гcаpπетπигm пят г— к—·
п—яичасъвопо т πpcτcеτaвτеτ“απα сред
правссн-еет,
ыпсИр {туp. Misa* ст ар.) I. Царсвиц—·
2.	Пуне, рип.
ыВспс (тип«· missis) Госпожа (слад ъ—вп
дум— винаги смален иревшосъс на «m*
^το),
ынсВтин=мсситты,
ыИстн (а—п. mlsslô) I. З—аан—, порок—,

мискбт
исрычавпо. 2. Грслня-вансшис, приз*
етинв. 3. Важин πcπcpπнcеκ— роят и—
лице или труп—· 4. Посъ—нино дшнас·
магическо πpcaетaβπтcaетβα» возтаа-
внв—нс ст aиuc. нс ранг нogcaт ст
нвснавис. 5, Сградата, в нотто ce ис·
остава таков—	ирвасп-ентояство,
6.	Чиновниците ирп пансвя учрежде¬
ние, 7. Държавен делегации, конто
ce изпраща в друг— държава с шинел
онcцπaлвa цел, 8· Организация за
разпростр-иснис га нят-линссн— шап
нроявсъ—шпснс изповедание сред шс-
христиныи шап православни. 9, Час·
вовстс в— пастет cpπ—нuвнuия,
мисеВт (тур. maskei) 1, Впл грозде с
ирнитви дьх; тамянка. 2. Вино от
т—нов— гро-лс.
онсеВш {ттp, ralskin от тр.) Отврати¬
телен, п—ден »свое,
мист-тОп {np, MîatâgôgOs) |. У древ¬
ните гърци — жрец, койтс изворш·
вя мисъврип, 2· Който посееш—в— в
мистерии,
ouеτατ6τит {πp. mîatâgögîa) Песвеш—·
наев н мистерии,
мИстор, мИстър (типа, Mistor) Господиш
(снел т—ви лумт винаги следна п през·
пнете ва лицето).
мистсриОве· (сп пр. MysTéilon .π-Βγη")
Таинствен, вят-аонее, пвтасе.
оесъЗрит (пр. mysiérlon »гаВна') I, Нс-
то есето в шедостоннс за всички, а
само ва иcе“cπcни ; тайнство, 2. трен.
Тайна, н—п-Веосп. 3· мн, ч. Тайги ре·
лнтнавеп церемонии и —Вроди е мост
в— някое божество y древенте търцн
π .ποΛτη, до ссипс Вини дαитеκαeπ
само πcо“cπвнπтc. 4. литер, Сродго·
ееновта рслттио-га дряма сос сожвп
ся Библията п емыситпи шеги, леген¬
ди п ф—pеoβc, 5, Ронтгто-но-снмвс·
линеа дряна.
мисъВн {πρ. mystikos) I. П-слсдоватсл
в— мистицизма. 2. Лица, ояа-ЛЕнс п
селснио сом нπеππAаеκπ нражнвявяинт,
мИстикт {πp. mysiikâ „тαΒнетвaнu сВра*
дн") I, Виря зя вcиcеρcле'вcнα о6-
шснцв ва човека с т. нар. евpьχcетc’
стесни оuзu. 2. Вира н гaйeет“cнαтα»
еввo»хcетcегβcнвтв,	божествената,
3.	Умение за тайнствЕНсто -шачегне
ва »свещеното“ пистина, 4. трен.
460
Т..,- ЫСПвВЫССГ, ВЕЩО 3—ПНДЫНГ), ГВИС“
ГТПВС.
мнстирпнИтор (рр. mysTificateur сп гр.)
Измамник.
ыπеπиpинйuπн {pρ. mystification ся
пр.) Предг—мЕрсвс въвеждаш· в в—·
Олужавина за шага пян за корнспгн
^ηπ ; ивмают,
мистицИ-ом {фp. MysTicisme ст пр.)
I.	Онзсвшосп ною мистик—, кон тай·’
стесни учЕИнн, 2. Виря е свръхесте¬
ствени сна·, 3. Рсзнтновнв направне·
шив зт постигана съвършенство нрав
созерцаннс п редица подвизи, сейте
уж довеждан· до сОщсеис с В-та,
oнетиpнuйp—м (•00. mystifizieren от
гр.) Завишаван ce с мнcπнpнk—uнт ;
π-ΜαοΗΤο, прадшанарсвс въвеждам в
заблуждение,
мистИна·, мистИчсски (пр. mystikos)
П. И-нознав с мистик—. I Тaйветβвв»
вагааоиЕе. 3, трен. НсравОраш, опемс-
чег ; нcвcaлcв,
юнспрВя (фр. mistral) Студен и сипан
вятър в Югси-тснн— Фp-euнт.
мВспрнс (типа, mlstfes^MMiTCHT.
ынстрИт (игр, nyst'l) Зидарска яви—п¬
к— аа наваес.
мит {гp. Mÿihos ^.0.-^6") 1, Древшо
народна ирваяиив аа нрсн-хоан га
свепа, зя нуле-вагн явлоент, за бого¬
ве и лЕгеедарен гсраи, 2. Легенда,
еκ—в—нuc» преданна -а нсъ-рпнсснс
съВптнв или природно явление.
3, прен- Измислица- приказка - баевн·-
мИгая (гво. Mittel „евcлинa“T Печатар¬
ски шрнрп, ксйтс в евcgcы между
Μω·. п πcвuня ( = П4 пункт—)·
мИяенр—йн (нсн· MiiielfeiT) Вил л—бро·
нтивстеена печатарска хартия,	*
онтЕнни (фр, nlTtinos) Π-лypoea“·цн.
дамски вoe—внцн, при новто прости¬
те вет-βaт тсз·.
μηπΒηι==μιοτηλ2,
оВънип (тшгн, meeting) Публично ма·
еcβc с·^.;^· по невод и— важи·
—Отссянови и παлнтинcеκи выпроси.
митИчсн, юитИивснн {πp. mytHlkös)
I.	КсИта ce огнасн пян принадлежи
га опт, 2. Легендарен, ирист-ви,
Oaевcел-вcы. 3. Ивoнеacг» шолсВспвн-
тслсв.

461
ΜΗΤϋθράφ {πp. nyiHogrâpHos) Автор гт
сонишсниа аа мптонспо.
юнготрИрит {гp. nÿiHos „мит· п grâ·
pho .нпшт“) I, Наук— вя митовете,
2.	Разказвано в— мигове,
мняО-т (от пр. mitos .вншна") биол.
Неирнкс делана ва снетка ; ср. на·
вн-κннcвa.
ннтсаВп (пр. myTHologos) Опацитннст
ис юитолетит.
митологСм- {πp. mytHoiogent) Състав·
ва нтсп ва ouтcнoπинcеκи сюжет,
митсастВзоо (тр,“Н—п. myTHologlsmus)
литир, РазкрнванЕ гт леаспепъвя·
и-съпа, обществените нр-ъпв-рсинт и
опн-шЕШпнъа между хората чрез в—·
пвнн представи за внвнспм-сът- га
Абвешнин живот от Οατο“·, одухо
яворови природни снят т др.
митологичен, нцъ—ясеИчессн {гp. my-
ihol ogicOs) П,—мипинаг. 2. Който а
е“cйеπ“cг ими принадлежи г— мито
я-тинтт.
ыитолбгит (гр. мyiHoiogia) I. Приса·
ваш, 6—огcеac“вн р-асаз аа произход—
на е“cπα» ва еОястиеаве шт природни
иеневит п нетopинcени еoб·тнт» за
Вотове, н-зтOcπввΕ п порой. 2. Наука
за митc“cтc» с—нпс разглежда похвин
пронвхол, внансынс п ря-ннтне, капе
търси mегввπн·еκ—т— ядка п нстнин,
л-нвас-пб ы—жв ля я нот в отлсасг
oui, 3, Cъвκтπнcет ст митаввтс га
вл·· варел, системно изножсыис вт
мипеве,
оВгрн {πp. мПга) църк. П-знятвыя и
украса·— сос скопсцсве· к-нови нс·
.0^, котте ce носи но врена в— Oc·
τвезyжcгиc от мицв с епископски
сан.
митр-В-ым (ст еc6е.) Кулп в— Вот
Митра, широко рн-просярншвы в Рим¬
ската иопсрит до сосвв; соперничал
и— хpие'итые'вα'α, ворху н-вто с
оснвнз ытесп кунтони взияннт.
митрИмое (рр. mitral) КсВпс ce стинст
да 011.-31—1— сордсны— κн—иa» конто
ce ы—оира между ллнотв нрсасырлне
п атвага самар—.
митр—льбз— (фр. mitrailleuse проз тур.
Mitralöz) енcpcегpcаыc оръдие с ну·
шенги иняровн ; картснннц—.
oттввπαлjϋт (пр. méTropolITCs) Еиπеκcн»
MO
сеВте с изорат ими г—вг—нсг л— уз
ртвнлвн - митрополит,
отпроионИяснн (сп пр.) Койтс нрнш—л-
лежи паи в еввΒетвcы шт митрополит
паи г— митрополит,
ыппрспОапт {гp. Metropolis) I, Цър¬
ковна o6аaет» конте еooтβcгетβтβ—
ирнОлнвнтсанс га окръг ; псдр—адЕЛт
ce шт духови· скопни пян ттоаспшн*
Аоств—· 2. Опралата, в ноято живее
митрополитът и в кстто ce помещава
шетввата №-^0«-.·.,
οΒ^ηΠ (сп пр, mÿkës „тоВа“) Ноут.—·
леи мвлекулег комплекс, който —Орт*
зуая ноаснлыа н—еπнц- »раз —ОссрОи*
ране шт молЕкулт от р—зтворнтсзт п
Вони.
μΒ^η^ οιήΟηπΒ (сп пр, mÿkës „гъба·)
Ветспапинго тляе в— гобнтс, ноепс
представлява разклонени ивcπаиτащи
ce ватки— (хирн) п произвежда спяо
антенните органи,
οή^τοηΟγήτ (пр. Myketologia праз м—т.)
Наук— ат гьбитс, пьб-знанпс.
ыВнынв {—нnн. мldahîpмâт през pте.)
1,	Войнско вененс нт служител от
ыcвpнцcpеκнт състав във рнсп—.
2.	Лица с ътн—вн звание, 3. Б ц-веκα
Русин — първият офицсрсн· ниш вьв
ввашинта рлоп—.
!нишён(а) {вте. сп иcво.) I, Естества·
ими изкуствен предмет зя uca ирн
умсова сърозОн· 2· прен. Лицc» н-опо
в ирелосп вт ивеa·лβaec.
мишмтш (•00, MiscHmascH) I. Нещо
зтОорняно,	бoρнαπнuα.	бъркотии,
2. Ястно ат изиоржови мушни, дом—·
11, сирено пян извара п иВцт,
оеснавВн (-.1 mnemonikos) 1. Ολο·—-
ннст за засилвнис ва н—нстта чрез
особени мвяодш, 2, Упражнен е мгс-
Ю0Ш1КЯ1—.
oroMOenc—, мнеостОхвиса {πp. шис*
Monlkon téchnëMa) Нравила и прийо¬
ми за засилвана в— паметта п упоснт·
ваша и— аяноминвв шт р-стт мисат п
евcacвит, като ce използува гт“·
оногв нс-циациня—.
. юнембиИмосни (гр. mnemonikos) Който
ce въитсн до внсинв—вс гт и-матп—,
улесняващ -тпаншнивяс.
ос (ивeтетвcнa дум—, -Врати- в— ом)
еликтр. Единиц— отрнн зт оявкървир—·
MoaôéT
462
нолтссп, конго в сОр—тн— шт адинн*
Μία отрк— вт cмcκтpcеънpoтнвнcннc
(00).
ос—Вёп (тур, muHabbet) Дружески раз*
говор,
мс—рС {pp· moiré) Кенриввы лосннв
им—п, ксВпс дав— βыннвoёвaвын отВал*
соци.
ысбйасв (а-т. nobills) Подвижа·,
оббили- оабани.
oc6uaивΒuит (Ι., mobilisation ст зап.)
I, воин, Прснни-еаис га въоръжени·
тс спаи нт едва дорж—вн сп оирыс
состояние във ввевыв п привеждане¬
то но в нонин Осова папавваст, 2. во¬
ен, Свиквано г— -αи—егнтc чнвсвв г—
aceе'внгcaыa еоевва спужён, 3. прен,
Раздвижвана, докарвана в тетненс
состояние ыт —Отссгасш· oвτтннзт·
μη, групи ст иасонЕшнстб п др,
нсбнлнаВрно (1.· mobiliser ст аят.)
1,	Извършван евенна пян граждан¬
ска меОнянз—цин, 2. прен, Раздвиж*
в—о, дакарвно до активно съсготн··,
—ктнвнзир—н.
нc6uaΒpao=ммeбeлнвян.
моОВлеосп (вт н—т. mobilis .иαдвнжeн"T
П-двпжгвст.
моОннстОз (-1 рр. mobile и Hotel
.подвижат хотсл") Пригодав зя сит¬
но ват—г, койте ce прнкянвн сын нот*
енчЕсни —втαOте п —Ослужва потни¬
ците при долги πыπтвягнт.
00013..^ (от фр. mobilia lie) КсВпс
ce състои от движими hmî^t^th ; моби-
3..’· кредит — заем евΕmт за*
поп и— движим· поспи,
мвеетОн (рр. mauvais Тот) НЕВьзнита-
ыcет» нош гянны га държана,
обдт (рр. mode) 1, Напятят— ce нова
роро— в Опта (в оОненнс, pp1втρа,
шнкнян, обвески, πвeтеπβc, антсрт-
тура и др.), възприемана ст дадена
среда вя навсстсш период сп еренв.
2.	В стапстината — шнИ-Асстс сре·
щяевтв измерение в— дадеш варнаци*
снан ирн-ш—н н влue1U1πв вн и-спал*
вян-га еъβκтπнαет.
мслВне—сп (от «ат. modus .βημπη·)
Π· грам, Категория, конто н-рт-тв-
степента в— вcpαитв-ет и— слив съж¬
дение, 2. Граматическа натсгорпт,
свят— изразява еяисшешнвго шт со*
държнннспс в— ц-ст-агсто но οηΒΟ“
швипс ва дсИствитслността ; вакас*
геине,
ослОа (1.. modèle) I. Oбв-вcu» се-со-
изир -а oбвавcu. 2. Напранеш в уша¬
нов пян Tβca1чcв вил oбвнвcи гт
шне—В ирваноп или	сьорожонно,
3· Big, отрет, все сВр—аец ст нещо.
4· Чвввс, жπвcтнα» птиц— ими пред¬
мет, найтс служи за образец зт рп*
суетис пан моделирана, 5. Наир-нвы
СТ аорво, 0011«, гнис ими цимент
иpaлнaт» нс нойтс ce ирнелп канони
аа отливные на най*р—ал1нви прсанс*
тн. 6. Схем— пни гсснстринЕВ мер*
гсж, с ксВпс ce еВясние— штевс рн-
31иcеκα лвненпе ими нввucе. 7. трен.
Образец зт подражание, сыеоршвш,
отминсг.
моден··. (рр. Modelle*) Специалист
нс ocдcл1p—вc. майстор г— модели ;
ОВЛЕНЬВр.
моделИртм (от фр.) |. В оκтзππтpaπa —
изработвам —брави п предмети, като
еВраВопв—м повърхността в— мата*
рн—нн »ров н-нαеянв ваяоОиаъпнн и
напъснннссян, 2. В живописта —
придавам нм-стичност в— н-обряже*
вна ирез светлини п сотни. 3. Изгоя*
ело ыслен, 4. трен. Напластени, со—·
Оря-неян,
мОдев (от рр.) I. Оо-бравои с модата;
оадсрЕн. 2. Прслняввяисн аа модно
сОнеено,
оалер—егйзъо (Ι., modéranTisme ст
пат.) Παлнтuнcеκя снстсн—, евитв по¬
чне— върху умереността ; умереност,
модсрИтс (11. moderato) муз. I. Ума*
рево — за тсоно. 2. Μ^ηκ-ηγο про
иввсдсвис наш мнст ст ывто с умсре*
го тсоио.
молврВтср («—1. Moderator) I. Присно*
свёнЕинс и— машина а— вcгулнвянc
в— движсынстс. 2. Механическо при*
еиcеcбacыπв нон клавирен oт-uн-лcы
инструмент -- pcτун·внгc (•τμημη·
“ηβο) синапа в— внука, 3. физ, Вете*
отвo. составов- ст «они нгвоп {'cжκн
вела, пр—рит и лp.)» предназначеше
да гноаляет борзого движение нт
НЕутрония·,
оодСрсы {фp. moderne) I, КоВгс отпс*
варя в- г—В-иветят мода; соером··
463
ήβη, внВ’Ысв. 2. Модев, 3. Ксйпс сп*
г-вяря в— еыввcнcггнтc нужди и
ювнскеашнн,
з«одернизИрто (сп фр.) !. Придавам
СЪВРЕМЕНЕН НИЛ, НВШЕННМ СПОрСЛ
всуст п 1внеκβaн1тπa шт еыввcшcы-
ността. 2. Обвселето, снабдяван с
иевнтв нcегнжcвнт в— техниката,
н-дсреВ-он (Ι.· modernisme) I. Стре¬
меж ga ce върни в крак с ыoβoгc»
привързае-ст сом ндсптс в— совре·
мевиосъпа, 2. Упадочно п рсанцпанна
почвена в литcpтттвaπт п н-нтетβcтc
ся кран нт онинянт вас, враждебно
в— вaαaивнн» с »0.11 и— лcн-gcнπет“c
и мистик—, етёceπu“1зoн» псснни-оо
г Ое-исивоин бтыгнвенu настроеннт,
свате си служи с вони, трудно а—·
стопи· изравни сродства.
ыcлcpeйеπ (Ι.· moderniste) Послало
ватсн га модсрин-ма·
мОднИ (3—1, modius) Мирен вн паишс-
сти и житии храни в «.·“··. Рио,
свито пояат ононс 9 пптрн.
осдпльби (Ι.· Modilioi) ирх. Подпора
шт корни- выв вид в— S, сонто олыс·
временно служи п -я украся,
модИстна (фр, Modiste) Молва дамска
шанкарс— пян шивачка,
ыcлиppnΒтcp (η, пат, ModifictTor)
техн.. 1. Πpнеπ-еcOлcннc, нвстс иро·
маши лайсте··-) шт вдын машин-.
2.	Енешвеп ими вещество, новпс ce
дсОянт в ря-яонен чугун, -я да оу
ирнднда по-добри шаханиныи свойств—
(стаций, снанцп“ и дp»).
ηο.ήΡηηΟ^τ {aнт. мod1f1oнTîoT 1, Ви·
двнвнснснпс, npcвOpнз-внг·c» манет
иромтын, ксттс га васнгт същи-спът.
2.	Равнпнго состоянно вт одно п съ¬
що ТЛЯО HTTO ирн нрошниявтнсъ— 01
едвс в друго съст-нине ст—е—п хими¬
чески, pπз·нcеeu п механически пра-
нсвн е свойствата му (ηο.ιΡπκηιιι
на воглсрал— : выгнен, гр—рнт, вашав).
3,	Отснотагис в- ерпяинзъм сп роли·
пенск—та ферма, нося— ma ce продава
шт нвнвнеипеъо,
ыoлиpиuΒρ-o (от н—т, modif^o) Видо*
ивocнтн. πвαoceтн, пребОря-твам,
мОдум (311. modulus „мярна") I, Бясх·
вината — ин-вявна, дяваше в— ссс*
Осно важа· ηοοΡη^οβγ шап возини*
мозазавър
в—· 2. мит. Постоянният мшсжнпвн,
гт който 'рибен да ce умножат пата·
рипшнпс в— ели— еиетвнн» -а да ce
нcaтннπ н—т—рпънн нт друга спсъс*
ма, 3· ирх. Произволи— избрана
сливица за дояжниа, ксттс определя
нстнеи размери ва дадена страда като
^ηπ, кратни пят дрсВни в— вол,
4.	Съставна част га мивеосяенсваш
раесгсн нcpн6. конто мажа л— ce сп*
леят за енц-нв ими за оαocетαтπcлыc
движение,
ы—лунИпер («тп, Modulator) I. Урод вн
зтипсваис в— звук върху кнысновг—
нс фαπcπpтp1нcеκ1 нот; ср, маду«—*
цит (3), 2. Устройство за продавана
га πнpcpннuит иαеpвgеπβcн провОра*
вувяге и— Електрически сигнали.
ыcлуаΒuuт («-1· Modulatlo .измерваше")
Ι, муз, Преход ст один πcг-ннcеπ в
друг-· 2. физ. И-шеневне ыт —шипи*
πTлaπ-» честотата ими ряватт в— савн-
пр-матиптни трсптсвци· 3. В звуко¬
вото нинс — ивccOвнвуβтна вт озон-
прпАЕсепте трсигсынт в свстлинеш
зон, коВтс гн -тинсв— в— тепятнвя.
4, В р-днвтслсфсниита — п-нсгсниа
га п-рансгрипс ыт ·з·κтp·нcеκu но*
асОавнн с висок— частота нор-лп нов·
действне в— други квясВяшнл с ис*
ГНСК— ЧЕСТОТН.
юодуяИрно (ст зап. nodulor .нeвяβT
I, ПрЕШНИ-В-М СП ЕДИН ъ-штян—ст в
друга. 2. Прелнзеисвто ocлтaтцин в
всш-.
мОдус («ai, modus) I, Вил, ынины, сив*
соб, нЕСИнет, норнт. 2. Бон фнaвеc·
рнтт— вт XVII—XVIII в. — преходно
св-аспно нт сядезеипс впдова наш
еьегвигня в— напорният за рязанка
ст иcетcтннuтc е“αйет“т {тπpu0тπ1Γc).
3.	грим. Н-каавсвнЕ. 4. лог. Бснсн
слит сп възможните ра-новна·)^·
в— одни спнотизон.
ш0дус вивбедп («—1. Modus vivendi
— BTAUB HT Ж1BΕΕΓe"T Мcжлтн-ввдв-
сьтняшЕИпс, сключено ирн еъmoе'βу-
в—ιππ теaα“нт, новпс соадават само
временно нормални стнашсеит, но
ис исввслявап грайшс уреждане гт
спора с договор,
нсз—Вйвър (нтп. Mosa .р. М-ас“ и пр.
м ο з a и з ъм
464
sâuros .τymcpβT И-НЕ-наав генное
(до 15 остр—) морска внечутв.
шоз—йзым (ся еc6е.) I. Мойсесвете
вαcвввдαгcзегβв, кнкта в ивлвжсгс в
Гсгосыижиств, пырвптс ПСП СИНГИ ЦТ
БиОлиипа. 2. прен, ЮдсВсте-, юлой*
сна религия (ис носпо гт МеВсой —
Moses).
мозВИст (пп, Moztica) I. Художествен)
тзвёражсгис ими тнвaе— ст имотно
прилепени слыв g— друго равшсцвсгнп
сысмста ап дopвα» етыeлв» oρaocp»
001—3, намок, сыт“« и др, 2. Вид
пъстра шнсъняса няш стени— замазка
оп цимент п дребни еамъчеян, 3. прен,
енcе1uн. пъстра смес от ртвзнннн и
.—-•-.—«βη веша· 4, муз, Мтз·eтннc·
ΟΒΓΗΜΒΟ 3.010“·«····	(οΟ·.·-“··-
оперета), соато в построен) в— -—по·
етнтвттн оу-их- от р-ваинви cнcp1»
оперети и рою—шсн.
иозййкаджнт (от нт.) Онацннлист.
ноВяо прани мозайка,
нсзИшнсн {pp. mosaïque) I, От мозтВ*
на, направен от парчета, 2. трин,.
Ностор, шаиравсн вя ртанврвдвп
части.
нёйрт (тр. moira) I, мит, Ботнин ва
съдбата е древна Гърцин, Имано три
мсВри : Кнотс., Лтхсанс и Атропос ; в
римската юнгеяегпн ce иарнинт нтр·
нп, 2. -трен. Съдба, ваумсяноа содбя,
мбн- (сп еαбе.) ДoбpcнTнcетβегo сяра
(ис поспс в— иpπетaгшшнни трал
• Мост е Арабин).
мсетсВни (то. мocoаsîт) I. Цървул·
от швотнвевя ehcbcbh нож— с кози¬
ната шявъи, 2. Впд дамски пят дсг-
сет бОувси.
нёксас (нъ, Moccolo) Манна светица,
свято ce Иоси запамста ис τлнuuτc
но врсов в— карнавал,
шодп (фр, mole ст лат. moles .eтив)
Камене— сгона ирод пристаннше sa
сппрява в— вомни п -а улеснявано
прпблпжтвтвстс гт нор-Ои ; “опис¬
аем,
нсм2 {uт. molle) муз. Мп нор ; мое.
осяя (сп oαлвκтан) Сократово итзв—вна
га πpaшнαa·κтa-.
осай=молят.
ослВр (лат. moläris .еодеиннав канон“)
анат, Когене.
монВров (мат, molâils „псалм камък")
Отнасящ ce до таят, состотти ce ст
пслто брой ocaвκтлu ; сгрсосв, ышотс
толям ; монарно движение —
движенца г- тсат с гонтш сОво.
шОнберг (там, Malbrott проз рус·) По¬
ставен вт оиывтгс г— ряшка иннтыс
-а рнсувт···
молекула {aтт. molocula yoaa, ci mo¬
les „маса“, „вещество*) Н—й*налкттт
ннетuuн сп адно вешсспвс, конто ос*
же да съществува еaн-е'cитcaвα п а
шасито« вт шеговите основни своВ-
спв— ; състои ce сОиквввсна от атоми,
свързани сос сини от електрическо
веπcеπ“c,
мезенулав мвяануяВрвн (3—1. mole¬
cularis) Който ce сгинст ком молеку¬
ла паи с еβcйетвcв вн вся ; моне.
купно тегло — тегне вт мозо-
κтлн. сушат— от апсовптв тегна гт
—тешите, есето нанз—т н молекулата.
молЕнсвамг {нπp, molöplzö „явно варя·
ητετο") I. Прнлнв—о анрнантслен Ос-
наст, заразяван, 2, трен. Изцапвам;
cхтнβ—м.
монасей· {нвπл. Moleskin „нож— о?
норгни—“) ДсОвя панунсг инат, „нар
твв— ножа", сОнси-вЕн— с и·.·· цвят,
използуван ва и—дворзни Гт свити,
за гори· арохн п ар.
оснИбдан {гp. mo^dos „oлcβoβT Химн·
нсссн онамовя, знае Mo, поредев тонер
42, нт. тсгло 95,95; еpcOpuетcбтл остям,
твърд, с гонтно иринвжсвнс н гсх-
гнката: зя получаване ва неръждае¬
ми, κuеcлuнcтетcЙAU“1 m cгвcтиcp’
ви сипани, зт производство вт жични
в— електрически мамин, .. р-диозноти,
вαгвcβαгcaни уреди и ДР·
нолнОдееВя (сп гр,) Минерал, —π ηο“·
то ce получава юонвОдвв.
шолпвдо^н ^'.1 molybdoboûlla) ист,
Озовеш исАТя във вид на .ротна
изсмст с образи сп двете страши,
нрнктАв—в с конривсг новец КОМ ДВ·
eTшcнгн. койтс псапвАнпв-.
осямИ {ттp, Molli от ар.) Мсхнюсдтв*
ски съдил, у»·« О—поспенне,
обло {1π. Molo) Прися-нищеш та ; мся3.
мОзос (гр. Moiossös) литер. Стихо¬
творна стъпка н сг—рогроцсспс и ла¬
тинското от1хoеacжcвиc, конто ce

465
состон ст ярп долг· срички (	).
МснВх {еπ. овр.) I, мит. Дp·“вcеcшuπ*
ссо божество в— енoни·πc. стоит и
β-Βητι-, ht нсстс пригнстли човошнп
жарте· (дсця). 2. прин. Bеuнκc. свеп—
ивиснет сорвави жертв· ; ИЕтасняеш
т —ПАЕВ човек,
молОх- (пр. MolocHt) I, Цветето муш¬
като· 2. Растението снов,
• мол Усет mcmKjckt («тп, molluscus
,шoн“T зоол. Месвтозо (вхaюβ» мида
п др·)·
Мен {τp. Momos) мит Бог вя шепата,
насмешката, хулят- и знcенвβucтc у
спарите гopuπ.
ш<0мо (ти.) Японска вдивица ва тежина,
равна е— 3,75 г.
mom4ht (пят. Momentum) I. Много
нр—пно нpcшc» юпп, шнгвсвсвнс. 2. Бра-
00, през квота настъпва m ce нзеор·
шет дадено доВсявн·, 3, Саунт“, сО-
спвлгеасгвс, еьиo'е'втβaщв телвβuc.
4, Съставна ннст ва деВствив пян
процес.
шомевъВнен (от лая.) Койтс н-спопв—
m ce наворшен е саны миг; мшгвс·
вон, много бърз,
шонйдт (гр. nonâs, Hdos „елцинца")
Т, мит. Единица, 2, У пигатаройци·
пв — •днициност, шае*пр-сгото неде¬
лим’) елниство като ирнеини и— би¬
тието, 3· Бон p1лαеcфuи'— на ЛтВО-
нии (1646—I716 п.) — πpcет» “Ечег,
•Еленно, духов·· нырвоЕЗошевп вя
ВигнЕпо, вани енд „одушевен нтcшβ·
4.	баол. Низш -вгaвuзoo. нойтс а
проход ся р-спешнс сом нαй-ивαетзт
вил жнв-твв.
ноналелОевт (тр. moiadologla от то·
тas. Hdos „Εлныuuтβ и logos „нαтκтвT
Унашна за мон—лпта, т. е, зя първин*
нитс еявоентн и— всичко същсству·
β-шв» иза-жсно е сочиненнего вт
ΠηΓΟη^ сос същото загл-вио.
монетарни {τp. monos .0.1·“ п нтér»
andros .нгьж“) Форм— вя Ор—н, при
конто един жена ножа да пот стмс
ели· нож, а на шнквасо може едно·
временно ; одионъжествс.
монартрИп (пр. mönos „одне“ m âriHron
„става“) мед. Реншнянзом η едва
сънен·
монарх (тр. monarchos) Еgввлπнcн» ис·
MOHépa
жизнен глава в— държан— : нpтa. цяр,
император п др.
осмархйзъо (Ι., monarcHismc сп гр.)
1,	ΠoлuтннΕент система ma •«ηβο«·.·
жавна, вт ц-рнзою, признаваше в—
мсв-рхнятн ан шяВ-добыр стрсВ.
2.	Πp1вoвз-вcеπ ком оог—рхнАвскит
ы—чни ва управление.
мcн-pаΒеπ {|p. monarcHiste от гр.)
Грнворжонне ва м—гархня п га мс*
ыархниЕСсни строй,
монархИчсск· (гр, мonaιoHïkôa) I, Ед*
нcβaтетcн. отвясто« ce сын монарх н
нсытрхнт. 2. Привързан кыш юсы—р*
хпвшн.
мвепрхнт (гр. nontrcHît „cлmгcβaте·
ПНЕ") I. Форш— ВТ тиp-βлoвuc. при
есттс вырхввнатт власт нришназожн
пожизнено, ИС ЫТСЯЕДСТВО ыт одно
3^· (монарх)· 2· Държава с тансна
^.-«30^10,
монархсм-х (гр· monarcHos .монарх"
m mâche .0—pOa“) Бop·u пропие ыс-
итрхнята ; особсто а— писател ст сыс-
ВОТС СрЕДИ-ВЕСОВНО (XVI—XVII “,).
есйтс ce с обявил пропие -Осолюп-
ватт монархии·
oce-етйp=мαaгacт·в.
ысвИх {τp. м0тaohos .оαм"T Час· га
манастирско Opт'ет“c» «an ебат «а
ecgu бΕзбpaнΕB. тснЕътчЕсен живая
спорол църковните нагони ; калугер,
мcнтuΒπ (от гр.) Мпнсртн, ст ноВто ce
иезуите- тор·“ и цари“,
шеитвярнёр (ся ссбс.) Напълнен с ma·
грят воздух Отлов, есйтс ce издигнал
вое воздух— проз П783 г, (нс имсто
вн Ортттпт ц-бОрЕя-пент),
мседИвон (ст соОс.) Инoвcмuнcонc и
политическо рсаецнсввс πcAcг1c» со·
сто проповядва общност в— нштерв·
сияе между .τΟο-γ^π m р-Оршн-ити,
(еβoввaгc с ннстс ва ншпашИснит ка¬
питалист М-вд),
мОввм’Мвтйн (от ссВс. п метал) Оиянн
ст вннca» мал, жопя-о п отыпны сос
сребрист	употребява ce e ыт-
щuнcеπpccв·πc (нс шоапо в— нзоВра*
татсат Мошон).
обгОрт (сп гр. moréres .прост") Най-
простото Βε-η«.-·) нрспвнннвмснс
птно ст нсЕтс ce равеннат egeecao*
тъмните π nc·βиешм ерпнипвон {тcp-
30	на чуж дите думи в българскии език

монбтa
466
мнт, прсдлсжсв ст Хенам — 1834—
П9П9 г,).
юсиОпт (н—п. moneta) I. Мстялсш пар··
наш выте, 2. Ннpα» пари.
моеВзым (ст гр. moros .един") Фило¬
софска спсъсна, конго нpuΕM-. не е
ОСИОВ—П— И— СВЕТа П НСПОВПТС ΗΒΗ··
вин им— елис еднего нтнано : шатс’
рнтяя {ш-т·pu-л·етuн·еκu мсеизыо)
ИНИ аухоп (1ЛЕаЛНСЪ1ЧЕСНН могнзыш).
мбнико (01 соВс.) I, Билярден мяса с
лупки, 2. Игра с ясисп ва паств- оа-
еa» ирп ксттс топките ce вкарват β
дуикнгс.
мсиШсп (01 гр.) Привърженик вт мс·
••вот,
нceиетΒнcеκи (ат пр.) Който ce спин*
ст към мвгившт. принадлежи вн ос·
ви-нн пят в нроинси—ъ от ногв;
едиисш,
монИтор (нап, Monitor през нега,) 1. Со
“01··., ИредуПрЕЛНПЕЗ, надзиратЕл
2· Бр-ипр-н в-Енев сортОза обстрел'
внес нт бретонн 6-11.01 п сртйВрсж-
ви кор—Он ^0 името вт порвня пара¬
ход сп твзн нпд). 3. Урод зя ηβηηβηηβ
ma вола сос сплит спрут : проссянна,
4.	Обнннсвсн тслсвнвнсвсв приемен.,
ma наИго режисьор п техническ· пер-
сстта сеетр-знраг предяви нс паи ре·
нсгпцни. 5. Урал в- κввтвезиp—г· нт
параметр·, есето трябва дт ce собню·
дават н еиределсвн гp-вπцu» наир.
раап-антнвнигс пзлънвявни в нсюс·
шсвпс.
моно- (гр. monos ,еaш’T Като първа
составыт мнст вт сложни думи пот агн-
Асенв один, с а м, единен.
юоногТмвн (моно- нт., gâmos „0.-.")
ЕаивВраАЕН.
μοηογΒμητ (моно- п гр. gâmos „Βρακ")
I. Форма вт бран п сснсесте—, при
конто ножът нс можа да пот новснв
сп едва женя и жегата вс ноже да
Вода омыжсва едновременно зт исна·
на ст един нож ; оли-Вр—чне. 2. Свора·
енис нт авт нелнвнла вёрнчеядв-“·
нт, есйтс живеят з—слеа и създават
пвс-аеннс пр·- едни или шне-псо СС’
зона паи цял живот (енир, тоаыОп,
κoегcгуpκ·» еacгcβвT,
оогопоиЕвт мoгoгcн·вие {πp. мото-
genés „елπнвpвд·г"). |· Бевн-зонс
размн-жав—вс. 2· Творил, конто сын*
пт, на иовасып, с-нкот п изобщо нуа·
турят— ст ce нонвизн снне на саго
мтсто, н след това ст ce разпростра-
miau в— други наста.
юве-тегИзом (от пр. nonogéiés .сди·
н-родее“) Учвыпа, спорол соапе всин’
ни човешки р-сп прспаянзяг от един
ирздядо; ирсп. нояптонпвын.
ывевгйгнт (моно- и гр, gyné „жова*)
Форша нт Орте, при соипс ваны оыж
можа да им— сяно вана женя ; cgmc*
жешствс,
ыоногВеит = мвнвтсгЕ-н.
ысиетрВо (моно· п гр. giâMma .Вус-
вαβT L Прсплстсй· в вдес два или
п-всис начален букв· ст ссОсъ“··-
има няш вт ина нт учреждение, учи¬
лища и др. 2. Усневег внан, коВте
втшент исдинс в pынoиuе» вт рисун¬
ка, ва гр-ворн п иодобви (наир. шт·
кос ж1вcтнc» πтuua, цент m др,),
ыoг-τвтpΒнcг„ шоеогрнрИиосен (мо¬
но- и гр. gitphis .пиша*) КсВпс ce
cгн-ея до сднв вопрос, до моногра¬
фия,
ыонвгр“|ит (моно- и гр. grâpho иНп·
шт") Наумго пвсяслвнес вырху слив
оплезЕН вопрос нап за ЛЕешостта вт
определено япца.
могОдпл (тр. MoiOdla) I, Еагвгааеиc»
одно-ласс“- ивоис без еыивcβαл : таки¬
ва ст Онли нЕсннгв до IX н. ; сеет ce
с ваиавпяв сам- е е-р-аиппс посви,
2. М-нозоп гт порой н лвoвe-гpыц’
снят тв-гcлπя,
монодр—на (моно- п тр. drâmt „дра¬
на") Др—наяннЕссо произвсдоенс с
вдев дoΒетвтβαшc auuc.
ювгcзтаαвйлн (моно· и зихариди)
Нне-простняв βoτлcх1лpaт1» есйтс вс
ce р-зянттт хпар-яняво,
ыcгcκΒвнвe (моно- и гр. ktrpös .плод“)
КсВъс атва одни пог инод п след
повн ушпр- ; влеопнодвы,
ювгоеангйлт (моно· п гр. klino .и—-
eлcнтβ-ш"T Гоист га зениапа нор—
само с слив ска—·,
ывеонзИиое (ст гр.) КоВто им— само
ваша ос (за крпсптя),
Моюпок - (|р, Monocoque от гр.) ив.
Основна нтсп ст κoгегpтeцuттa ma
с—ыcлΕT. зт квттс ce крепят сринете,

467
cn-шeaгα» шасито и другите н-отu.
μογοκΟ.« (пр. monocHordos „egнc-
етpугcн“T I. муз, ПриспесоОпенна в—
опрсдслишс βневннгттт ma тоня шт
струната п вн ноВипта насън. 2· Общо
е-зенгис вт еанвспрувингЕ музикални
ΐΗ·^^··-^ 3. Старо шавв—енс вт
еятвпсордт,
мснсестиаадбгсг (моно- п гр. koty·
lêdon „чашка") Ели-сенеи-дЕнеш,
мон«-..^-^ (моно- п гр, krâtos „власт^
Единовластна ; автокрацит·
моноксНя (моно- п пр. xÿlôn „«•0.“—")
Πο«.-, издьябава ст одно aoввв·
адеедрывна.
монокулттура {мαвc- п «нт. cultura)
ЕПост-ниго п баз сменявано отглеж¬
дано вт алта растсинс е едив п сот
участье, новпс пвгсш—ва поАвап—.
2.	Πcлтнcвaтa нс ннбсратсрсн вамп·
п, в—р. Ансга култур— на внес“ мне·
роб.
мoнcκулНв (моно- п зап. (cuius .cκcβ)
Зрителе— тръба вн пасаанс с вдвс
всо,
мотОком (рр. monocle) I. ВляъОшнпс
нап нзныкнала еппниессо споено ва
оннаа, еостс ce употребява само вт
•дне οηβ, наго е·aacв·и“- пред сно¬
пе, 2. мид. Превръзка на одно сев,
3.	Прост тин ап |вгв'рн|ссн обектив
ст едва двсВнс напъев-ao сгысао,
мсгснВт (гр. Monoiithos .втиравсн ст
одни η-μοη") I, Гслям кнмснЕн Одон,
2. ГрЕДшеп, ытиртвев само от сани
камък (коноп—, наметшие). 3. трен,.
Наш- uяac» вдр-рс сиоевс.
мснанВгсв {πp. monolitHos) I, Нтирнвав
оп санв кяшос, 2. Едеосьсяявен, ня~
лαетΕB. спянс енccв» като на нзднаяв
ст влив кос, 3. прен, Сплав, злpaβ»
Η-ηοΗ, сплетав.
менонОт (пр. monoiogos) I. Ч—ст -ядр-·
о—пцивско нрвнввсдсннс, в нетто по¬
вери снме сдвс H1uв, 2, Манне сочи·
тон··, есето ce «енз-шира ирод пуб¬
лика ст влив нрппст (меспс с не*
мнАВС съдържание).
ысиВо {гp. nOnos .сам* п гр. nonos
“З-кооГ, вЧнен*) мат, Едвочлен; ср.
Онисо.
мономан (моно- m mania .лудост", рр.
монополист
monomane) Кейто страд— до ысвсма· -
вит.
ыонешИнит (моно- п пр. mailt „лу¬
дост") Умопобърквннс в— сдвт пом—, -
гт сани предмет паи ынсын (за пре¬
следвай·, веанмис, сражОт),
ысвометалйзъю (моно- и пр. métallon -
.метал“) Парична еπетcмт» при соттс
за мирна нт стойността п законно·
платеже— сродство ce васон стыв едиг-
юсттн {зaттc пап срсбро),
ыcгcмcтвΒнce, мов^!^(^трИмвсен (гр.
мoтôмeTιos) литир.	|. КсИтс ce -
състои CûMO вт алии вид стихотворни
стынсн. 2, Сысянвае спална двусрНА· -
•a етънκн.
оснсмО^ър (гр. мoтôмetιoa) литер.
1.	Литературно ивcизв·дceнc» вапш- -
стис в сгпховв стою в слив ртзмср.
2.	Стих е гръцката и римската иов·
-ни с Еднакви g“тевинги стоики,
ыеиензён (рр, monoplan ст тр.) Оно).
лег с вдин госетт повърхност,
ыснсиОднт (моно- п гр, poûs, podos -
„стъпна“) липир. Стих в аыънчнтят
нссвнт, при който стихсн—ъ— стопка -
вс в обедни··— с apтг1» наир, е хек·
замепора дангнаига п сновланпа ст
самостоятелен,
ысиоиСм (моно- п пр. poléo .продавам")
1.	Мзелюмнясягв право вт слее H1uc».
вт трупа япца пян в— държава върху
производство ими търгсвии с вещо.
2.	KαнπтнлπеτнAвенc сОвдпгвннс mau
союз вт н-.ιπ1τ—нuеπu. коВго сосрелс-
тснтвт н рыцего сп на'Гснямн мнст шт-
сдес ирснввсдствс п нaтонcвтa на
ai pαдтκц1тг-» капо д·.^“— етмoвaт--
ствс високи цавн -а извапАаив вн
полени намязОп. 3. прен, Изключи·
позив право, привилегии,
ыогопОасн (от гр. Monopoiés) КоВто ce -
оъшасн ас м-шеисм пап нойтс в тетн*-
ыввев - от монопод,
ыcгcпcauзäuπн {pp. monopolisation ст
пр.) Уегннαβтвaнc нт ыононса вьрху
ΓЬpΓCB1T» пропзвсдспво п др.
ЫВГОИОЛИЗЙр—Ю (01 пр.) 1, Вовсждям-
юононоа -я гето, упражняван ивкаю·-
Анпвлес иртво върху нтеос нрепзесд-
съв) ими продажба, 2. трен. Присвоя¬
вам сп изключително Иране,
ыceαиcнUеπ (ст пр.) I, Лица, пралнрня-
JMOHopéJica
468
Тпс пап държава, конто имат мошсисз
вал meme, 2. трен. Притежател в—
ц-ннюАНтвагс иртес· 3. трен. Круисы
капиталист.
юoн-p·.неα (моно- и релси) Грнси)·
свОлотис е гсатмс индустриално пред·
нp1тπuc. състоящо ce ci висящ савс·
ролсое поп, ис ноВяо ce движат то·
вароподсови нpнеивеc0лΕв1т (μεΟο«^
кознАси) зя прекарване ва спосн и
мтъарнтнп,
мснорСма (моно- п тр. rHêtua в«^—*)
.литир, Сястват израз с една лтoт,
«тир. .Тишина !“.
gиoнopΒм(αT (моно- п рими) литер.
ег1хcт“-вcвuc пан част оп етнаαтвc·
ревне, еспАнш стихове в— новто имат
ва·— п съща рима.
ыoнcеuяΒ6 (гр, Monosÿllabos) изиков.
ЕлввеpнABT дума.
могосилаОВзоо (ст гр. мonosÿ1iaboa)
Еаиесрнмывст, •дебсрнмЕт хар-спор
ва «уют е един взнс (нuτaйоκнT.
.мОйССин-ОВчсе {гp. мonoaÿilнboa) Ед-
ввеpuACB» cлнcелαжcв.
ысноспИх (гр. мoтôsTîcHoa) Еансстп*
шна, влит стих,
;ОвеатЕВ-ъм (моно- и гр. tHoos „Осп*)
Еаи-В-жно,религии ими реапт1взия|н-
«ссорит, естто признава само саны Осп,
ыонотвИсп (сп пр.) Посаеасеттвя в—
нснопснзют, вярваш н адны 6сп,
м-гвтсаВвъо (моно- и тр. THéiëma
„ноля") Християнска cвΕе» свит— ирп·
зшантна вл·- веял у Христос, а две
асъеспва — ч-нешнс и божеството,
- мвивтспИп (сп пр.) Привърженик вт
оснстсливот.
монотамагИзом (гр. mönos „саны* п
тима) муз. Ксонсзнциюнсв иpuнu1и,
спорол ноВпс нзгражаагЕп- нт прснз·
вЕдсниста пемнва па една пеша,
ыонспИн (моно- п пр. Tÿpos .огив»—-
гон") Наборвт Bтκβαвтлuвнн машина,
котта «нет набор н рсабве, вс с
отлезши букви,
MOHOTHnép, юαгcтunΒет (сп гр.) Пс-
чяттрсни pтOαтнuн» к-йто р—оОтш вт
мееоппн.
ювнепйнит (ноев- п гр. Tÿpos „стис·
Антон“) Намин за паннттг· pтвгcивcт-
ги	ц— алии нот,
• шопстбвов (пр. monotonos) I. Еаeαзвт-
нсв. 2· прин, ЕлвcαBp-зcв» еκуHBΒ.
ствгннгслве, л-етлaн. 3. мит. Йвыс.
инващ ce сннс е ваше ытиртвясино,
юcгcтOгнcет {вτгв.) I. Еднозвучнас',
2. прен. Oгcгнu'влнcег, авсааессг.
юогаратнн (моно- п гр. pHâgomaî вТм“)
Природно пят нрплсОптс нс uвeтет·
в·· енипи еамесгво и— растоенс пап
животно аа ce авαги само с сана хртвя
паи с няноанс вил— хряви, вс Олив¬
ки ис оъотт“.
менорн-Вт {гp. мoтopHyaîTéa) Привър¬
женик на юонофивптпвна.
ооно|1изнтйзъм (моно- п гр, pHÿsîs
.природа“) Християнско сретичсско
унcг1c» нсЕгв признав— само едва
природа у Христос — В-жЕСтвЕгата.
мвес|1легВивснн (моно- п гр, phy·
létës .Barop-ace") Който произхожда
ст един ирар-дитсл (за животин),
монврВзни (моно- п гр. pHÿion “pcд·т
Схващано, но еспчен живи сотЕСте-
шмат вднв сВщ произход, идват ся
алти общ родоначалник,
меноргОнт (моно- п гр. pHthongos
„звук") езиков. Оядозев внук, алии
звук ; ср. диртсип,
оагохнОр“« (моно- п хибрид) Хибрид
от пединили, конго ce различават
само по един призетс.
мατcхπлвΒт (моно- п хидрат) Чиста
стрит нисснши-,
ocгαaбвл «= шоноесрл.
мюе-хром (гр. monOcHrOm os) Каргина,
нарисувана с сана Ост, е адны пеш,
погнс-г- с равнинни спсенси ; вдес-
^ετητ сарпнет
ocecаpcю-тΒнce„ юопохроотъйчвскн
(гр. мon<ochröIПüT1Kôs) Ел ΙΟβΟΠΒΗ.
μογοΒπη (моно- п тр kÿtos „наспен-)
Една от роршитс па нcзыpнcегнгc Ос«
ни кровен яезцн,
обер-Изъм, доктрИнт Мсерб (сп
ссОс,) Доепрпея в— продсва-твят гт
САЩ М-ерс (I759—1831) ва иевт-
юест вт сврвнсВш^тс н р-Осянте вя
Америка, нонто гласи : , Америка за
тнcвиκαгциτe“.
монсегьВр (Ι.. monseigneur) Титл— га
нисши ентеничЕссп духовници, а прав
срадинта еесовс и в— евязв, еисше
стеов·^ п други,
469
шбесгор, ыбыспруо '(янт, Monstrum)
Μ^-βΉ!·, пород, урсд,
моигВж (рр. montage .егac6тβтнc“T
П, СгасОлн—вс и поставяно на м-шт-
ши п со-рожевпя иαoивcдΕлΕΓи ина·
нова, нсрти п схсми. 2. Сглобявано
вт сгради ст готови ояемсытп. 3— Ос¬
новно проглеждаше п исправнее мрс-
разтлвОтванв ma м—шниш п сь-роже·
•пт, 4. Подбирана п съединявана
стдснвп н—сти, вт дт образуват одно
цяло: рпяшони ситост ва създавано
заворшон филм ; литературен откоси
в- mao п завършено иронзнЕасвие
за представяше прал публика; карти¬
ни, снимки п др. ат сост-атис вт ху¬
дожествено цяло; οοηπ п епшзсдп
вя пиеса зт предаване ис р-дис.
5.	Литературно произведение, puno,
картина шап радиопредаване, ковтс
с— съставени чрез 'асов— к-мОннир-’
гс и— материали. 6. прен, Напластвнис
нт иодОрнен ранги за пвоптчтвнвв нт
нстнеата; еасввпн, ножа.
ьюиттжВст, мсвпВжнин (от фр.) Сив·
^-ηπ^ ис мовпнжи.
нвиттнвйсс (вам, Montanwachs) Босы-
кссОравсн нpcлтнπ. сейте ce получава
от битуминозни'· картен вотзища ;
служи зт деОнванЕ вн сюнвсн, Вот
ат обувни п др,
осетниВъ = мcвттн“тне.
нонганИр (Ι., montagnard) пст, I. Член
нт нр—Внат— лoβиuт през Фвcвенα'α бур¬
жоазен революция ся 1789—17*94 г. ;
н-нгагярига иcатнπаm посто си
от вaΒ-“неcκuπc шеста (montagne
.илнгнвн")» нвиго вавнани н КвивЕш·
гт. 2. Чавн нт лвcOгcOтpжcтвяa партия
във Фр—впин през П848—1849 п.
MOHTeeKÿ, MOKHÿ {фp. monte-jus) техн.
Апарат ва пздигагс m препасанс ma
разяждащи точности п разтвори с
ношсшът в— сгъстен въздух.
юанясерИспо (оп ссбс,) Вил отзвенат·
Орвин пушна паи пистолет вн спрезВн
но птички или за ваОтвт ^0 посто
нт тероВ сп рошава „Гр—р Мвшпе
Кристо “ от Аз. Дюн—’В—шт).
ОбшИрно (от рр. Monter) I, Прянт
монтаж ; еπacOт“αы» соодпнтваю п г. г.
2.	Напятсте—м.
освтьВр (рр, Monteur) L Ο^^τмнст
моралитО
но стноВтвага п и-сяявтвс машини и
съоръжения, 2· Оиaumтaиcт по исИрнв·
нт нт машини п ис гтхнотс сВ^луж·
вниа.
ювнумСнт («тя, monumentum) BeauHC·
сянси итнопипн.
монументален	(мат.	monu MenTails)
I.	Свойствен ma ывнтoeeπ, вниомитщ
иаооггпк ис св-ипя тонампит п “03^
и^с^ст^1^о^т;многу^ме^т—нй— жц.
е ο и п с — стенна живсипс, сонтс в
свързана с архитектурата (наир· ррес·
ни) ; монументално нзеус τ¬
η с — ивсОразипЕнес uвκте'βc. каопс
ce сънинннн с “oлuAoетβвнu pαpюи»
иaвaaявamu зганитЕнги идеи п сОсёч
шоенн, 2· БΕΛUAΕетвΕH. п-разтв-ш
СОС СвОПГЕ .-300.1 И еЯАВСПВ—.
ысис (•00, Mops) Порода ютянш кунат—
с тонн муцуна,
обра (ант. mort .атОнвн··“) литир,
Единица време, зя еосто ce изтовтрн
одет крняст сричка,
мор—ВО = мураВа,
морВа (3—1, norâlls) I, Съвкупн-ся ся
условеш норми п принципт в— ис·
водвнив, новто опрЕаоатт оъшошанинт—
между хората н обществстс. 2. Пово-
дЕгнЕ, соего в еъoёвαaΕнo с нравст*
вЕгипе правият; нравственост, 3. трин.
Πcтκн» нвтивгuΕ,
морален (3-1. Morâlis „нравствен')
I. Който а собОря-ен с мерна— ; ерне·
спвве, вгпног. 2, Който изразява иди
сяр—внеа морант,
овртзнвТпср	(η,	пят. Mcrtlisâtor)
I.	Който нαтч-вт п въaaoйегвтвa сос
слово н морали) спевшЕгио. 2. прен,
Който обича да певорш постоянев зт
00.-3 п става авсала·,
м-втзизepaм (вя мня.) I. Упражнявам
выздоВсявшо в нравствено агившЕгпв;
вовинятвтм, поиртвло. 2. прен, Говерт
иαетαяггc в— нравственост, 3. трен.
Лицемере- разсъждаваш ис въпроси¬
те за шортят,
мор-пИст {pp, moraliste ся пят,) Ï. Кой¬
то ироп-внав— нpaβcтβoнcеπ. занимае—
ce с еравауиЕеит ; гpтвαтAUтΕH. 2. Пн-
оттoл. коВяо ce занимава с въпросите
вн осраат. 3. прен. Морализатор (^ι
моралипО (рр. moralité) Жанр е оерс-
ивИснин театър до XVI “.. сойтс ис
моратбрен
-30-0.14·· и-мпи п »ров ПЕрСВНН|1“
нация е— пороци, go0pвлΕтaлu» стихни
п иывecвгu иоетъпн прсдся-вт Вар·
бяга между духа п имотът, като ви¬
наги излиза нсВолится аухот, д-Вро·
по гад вавто.
00.-10.0· (сп н—п. могог .Вавн ce·,
.-аВанто") Който ce сянаст до мера’
тcpuуo» «—ваш опсрснна,
ocвαπCpuтю (3—1, moratorium .втётвл-
ио*) Отсронс— и— нсинеп инащ—гин и
|uн-eоcβ1 валояжоепт, «—вне— ст ира-
внявлсгеотс наряди иясои пввыв-
реден оВсъвнявлства (таевдионно, вой-
нт, нвиясд-родио),
юОрВнан (пят. morbllll от «ап, morbus
.ёвлест") мед. Вид ареОеа шарка,
оОртт (рр. morgue) Помещение, н евого
ce посттвля трупове на поеоеници.
морт-еняИн·· Орне (вт рр. Morgana¬
tique) П, Брак между гераней ио рад
лица (βοη рЕсд-ле—тн Εнcат). 2. Брак
на мицв ст монархически ^.—“«1“—!
род с жен— ст нвмαнαpхuч·еκu род,
ноВто но дает наслсдствает прав— вт
съпругата m роденитв вт ион «ο—,
юартаеВзом (01 еcOе.) Система ст воз·
гавдп зт нтсявдсъноноспът, според
сонго heBhu носители ст хромово·
мига ; създаден- о ст американскни
биолог Т, Морен· (Ι866—П945 г.) п
ИОГ-НИГО ПОСЛЕДОваТСЛИ.
мОрдт {pте.) Муцуна, мутра,
мОрдвип 0.1. Mordenie) муз, Унр—шо·
ине {opнтнΕнт) е моя-аит, со·'- ce
сысяви е елн-еряпно Оорас сменяно
вт татвнит пои с готовит лопен (пап
ГВрЕГ) СОСЕДЕЙ.
м—рЕна (фр. moraine) Пагрупаеш ие-
знтаялвни сканни cтнcмъиu» ннсын и
ганен, внтАВнп наш оставени от зед-
ыин.
морж (pте.T Перногоп одър морсси
6с-нВгин в иозтреипа ш-ротт с иснпп
пол— кожа, дв— Отвит .умешет аоён
п донги нτеττuu.
00.3, шОрзон нитрИт (оп оo0е.) Отне·
з-писвящ ояветром—геигон ив·л-вaтa-
зое п ирцеш—гозой нитрат, нзвОрегев
проз I837 п, ст тмΕpπeαгеκuт худ-ж·
вин п ризик Самюел Морз (|79Ι—
П872 г·); нролнвт п ирном— сипв-яп
470
сьс енΕUUтннн азбука ст тсчни п ги-
.01— — норзова азбука.
мсробйп (оп еcOеιT Членове на аморн*
сагсе— религиозна πвayхвπе'uтгеea
света, кстпс пр-еы-пл-синт мйвтожев-
сгвого капо дадено ст Вега въеровв-
шно {йoΒйUтπ осйовтъва Дж, Сонг Вия
вёнвон ' вт ирнворжеенцито сп от
пророс Морнси — П830 г.)·
юарг—дОят (ήτ· mortadella) Вил - пян*
«ц-нсеш снято! сос сатины—,
ыср'Врт (хсн. mortier) воен, ист, Косо
шuвακcuΕ“йc бродив за стрвлёа сос
стръмна 1.-0.10.11,
осрпнфинацит (ятя. mors, mortis
„смърт“ m facio » правя “) мед. I. Сыс-
τοτγηε и— тшыpπвтвaнΕ» вт рнаяожв-
гно ; умъртвявай·, 2. прен. Ззаинт-
β-γο, еВививтие зт водЕесъвипЕнгв.
морунт {лaт, morula „мамон инод от
»•.βημ") биол. Струпвано и— ог-тс
сметеш нов вид гт моргиное плод,
еосто в първият спади“ в- р-вептив
в— всички мйвтвкло'ымеп животин,
юсррОма (сп гр. morpHé .ророт") изи¬
ков. НтВ-мазнинп смислен вясмсып
к—тс съставен н-сп· на душат— {нopΕЫ„
нpΕaетн“kт» йтсъавкт, “етнβκ-» оссн-
чтгио).
оОррий, юсррИи, нОрриум (01 гр,
MorpHéus .Маррее, Ост на согн",
рр. Morphine) Упойващо “ЕшЕспва,
е-вт- ce сьдържав сон— ня н—ксвнгв
гянви; уно'.^“— ce зя уи-йс— п в—
успокотв-ив гт OOHCUi
00.11^300 (01 тр·) Болестно ирист·
распив-ее към опивате с морфий зт
нcегuгaгΕ вт повишсго •астровено.
ыcв|инΒет (οτ гр.) КсИго страд— сп
морфинизъм,
нсрртгонВе = марриетст.
мсрринсманит (пр. Moiphéus т мнпан
.лTa<)cτ"T „ осрринтвыы.
мсрфсзОп (гр. morpHé „рсрон“ m logos
„внук—") енouuτлuеπ но мврфеавгнн,
юорразспИмае, ыoвpcлcτΒиΕеκu (от
тр.) Бuлcеacβaн» опитснт ce до мор-
рвлсгията ; отнасяш ce до вовшнтпа
форма вт «умито.
ыввpcaOτит {πp. morphé „рсрон“ и
logos .наука") П. Дял ся гр-натик-па,
ксВпс изучава «ушита като часът на
ромът, т. в. строежа пы, нрантватт
471
и— формите пы и свор-нента с ттх·
ер-магичЕски знаменит и функции
2.	Морфолвтиив-га стстсма (стрОЕж'
на саны език, 3. Отава “ ё-гтипсат—
п зcвлαπuттн. нсВгс ce завпнава с
формата и строежа га срганнвшитЕ.
ыcвp-нcнCгuт (пр. morphé »форм—",
phoné „плас* m logos .в-уe-"T. Дня
от oвuecвнaнπoтc» коВтс ce занимае—
с отнсшогивтс между морфология п
фснснсгит.
моссИтна рзОтт {aнna. mosquito fleei)
Фаста ст мнасп Вор-охсдеи Овйгп
•лявици, ксвпс елизаг в Осй вт гс-
немп групп и дЕВствуная теπΕШгo
против подводная— раста.
м-снИто (шси. moscHo) Манко анус.'··
но н-свевно с жuлα. квого а оиасон
преносня·« вт заря-ин ё-аостп, про·
аншнс е 'Оплита страни,
ыαеκOвΕu {pуе.) I. Жиге« вт М-севт,
2. прин. остар. Русне,
мВстрт (нп. mosira) O0вaвΕU, наст ст
•сс-тоока зт образец ; мостра без
стоИгост — д-дога безплатно
стон— наго c0paзou ; ы с с я р о п и а-
« а и р ·— краткотрайна пзя-жВа вт
стоки за сключвана нт търговски
сданнш.
ыстВя (типа, motel соср, ст znotorists’
HoMI) Хотон и росъ-рнет вн антошо·
Онзон пот -я туристи с мотсршвиряни
превозни еpoдегвн. при квИго по—
еnoцmтлгα място за гарирано,
мотет (Ι., motet) муз, Бесалве онсто·
.гаaенc произвЕденно, ноепо ce състои
СП няколко СТНОСЪВЯТЕНГИ монолит с
равнинен текстове ; съществувало през
XII m XIII е,
мстВв (Ι.· motif) I. Подбудя, иодяше,
нcлOтauπ·нг— причина, повод за вт·
сос «аВствна. 2. Довод, cевcвaнuo»
лoнaватваегвo, 3. литер. Tomt, сюжет:
съдържание нт нuг·pαттpйα произвв-
догис, 4. ^j^.B.HTB-MTaecnc еъеестъеаис
завършено и притежаващо енoветcт'
'•ne— нара-гост нαетpαoнuв. което в
едиш от основни'· градивеш и ха¬
рактерни взЕнеипт и— нт-uκ-Λй-'a
рормн. 5. Чертеж, ртсуйся, оёрав имп
рптура, новто ce Вродират пап пз-
нангаг.
мотивиран (01 рр. moTIver) Изнапно
моторизация
доводи за н-наспис рашвеив, сбосис·
втвно ; подкрЕПин с ранят, доса-вам,
Μότο (пя, моТТо) Остроумна мисо«,
т|вризън, нoеaoвuuт шап цитат, които
ce пост-вят е начааотс на соннившие,
егтлит. част от книга» статия нни н
ш-наното в— p·и. новяо иоасеш-г за
соаоржниногб пнп зттятватзя ивдOт·
лита п причините нт шапнствогс.
ыстсОСн И-со/п-цисноя п футОснё ст.
Игр— с πcнκн» ирп кстте играните ст
вя мотоциклети,
моясвсносиСрт (мат, movco „движа“»
νοΙοχ„ ôcis „бърз“ п сторт) Мстс-
uиkнeтeн пнп вoлαеинΕДΕB спорт.
мотодруш (маг, motor п гр. dromos
„път") Място за еъегΕaaгия с мотс-
цннзепн пян вeнвеuнoдu. с овторвп
сол· изобщо.
м-явеНд— (вя яат.) Група μοτοπη«··
писти на ост-цислети,
мопосНр (типа. Motocai) Отмоавижвща
ce платр-рм— с юнак- скорост аа пра·
еастна нт тон—рн, отcκн. В-т—ж и др.
и— манси ря-стоиеин ; ср. aвгcн-p»
внЕктрсн—р.
ыcгвκтлгTвн {нαπ, motor .деппатся“
m cultura .обработване") Обработвано
вн вентгн с мсханичсскт двип—твяш,
мотспЕд (Μ^ί^'τοΗκπΟΓ и педал) Вояс-
сппед с отспана eвгеτвтeцит m «eu·
пател с вотрошее гсрего, есВтс ce
задвижва с помощта ва подали.
мотопИстт f«w/тcu1κъл и писта) Пис·
та зт състезания с οοτοήηλοτή.
Μοτόρ {aнτ. motor »«“1'-^") Ί. Дви·
пател с еяеепрцмесъво наш выпрошев
гсрЕне. 2. трен.. Мотоциклет,
ыo'oвгoц·вΒταp (ятя, моТог m genora-
Тог) Сложит машина ст онвктрвшатар
п дин-шсмашие— ат иpoo0pa-твaнo
г— aлвκτвичoенπ ток ст один е друг
“ИД,
мопаров (οτ н—п. motor .двигател ")
I, Който о снабден с оСтср mau в
двнжвн ст мотор. 2. КоВтс прийндле·
жн в— мотор. 3. трин, Зт иеπх1чoенπ
и |нан-лвтннасси нpвuoеu — денга·
ТЕЛЕЙ.
мотор Отст (ВТ ЯНТ.) М-НЫК ΜΟΓΟΗΚΗΟΠ.
oвτoвивΒцuт (ατ лат.) Шпрссо нзисЗ’
зувтее в— мотсреп арЕвс-ин евoле'в-
и могорц, ейαёaтвαйe с тасне— сред·
моторблер
472
ства: заюлит нт жи“cτнгеκατ■a сила
с двигатели в селснетс еτoитвеτвc,
зашива нт конската ирвнсвеа стан с
шогорт ; |вршпртнв вн автсювОилви
А—СТП -я прЕк—рнанв в— нсИссн п сто¬
ки ; соаатеане нт специален ввоени
мнеπu» свито сп служат с моторни
срелсгва,
0010.63·. {мнπ,) Вид малък п усовор·
шаиствуенш ногоцнкзет С отпет но·
яеан.
нопотврИнтт (3—1, noveo „движа" m
тр. thertpéia „лекуване") ЛочеОвн
гимнастика ; лекуване чрев лвнженнт
и масажи.
мотоциклет, нотсцВкъа {нaπ. моТо*
„двигател“ и гр, kÿkîos „кръг") Мс·
порго превовнс сродство с два коза·
нт, е—епо ce ирпвеждя е движенте сп
двигател с вътрешно герана ; сом
йнсон шотнт а— ce приканят ромтрсе-
тн или странници сошова,
мотрИст (фр. motrice) Оямадвпжеш ce
не релсов поп вагон, снабдов с дви-
гтгеа с вотрошес горЕе· наш с влек·
ТрВДВПП—ТЕН (жОНЕВОПОЯЕН ИНИ ТрТН·
ВНС“)·
морЕтт {pp, mofette .рулиннос '—3")
Отдозяйе га въглерода· л.βуcκuе» па¬
ри п други ттзаве от вени· пусна·
янши във втнκ—в1мгu еВанстн.
оохамодаВнтн (от соВс.) Л1ЦΕ» ксетс
•вповядв— .ocхнмeа—нен— резнепя (но
•него нт Мохамед); мюсюлм-сив,
мохамЕданств— (от ссОс,) Религиозно
Tмeвue» созатасев оп Мохамед (570—
632 t,), ковтв пит азанагън сп хри*
еτитгеτвc'c» юд—нвот и иневи изясн·
вп религии. Призвана съществуване¬
то ва адны Ост (налах), коВтс пред¬
определя содО-гт и— човека, п изискан
полно послушница п нcgннгвн1в» нв-
торпновся сом НЕнахтоеа-гипв (гну*
ри), а в— иравсворннгЕ -Вешает вемнс
блаженство снел смъртта ; псалм,
мюсюлманство,
нОхор (антм. mohair от -р·) I. Вози—
ст аг-орсна нова. 2. Плат от гнетва
вылит,
мохнеВш (тю, moHlkan) I, Члег и— ив-
дн—пскс нзеша н Северна Америка
около роннга Худсов п Конокгикот,
еосто в “сне в— намЕЗв—нс, 2· трин.
Посмален пролсътеипва (ис ронят— гт
Ф. Кунер — I789—Π85Ι π. ,Посява·
витп мoxнκaн“T.
ысшИт {pтo. Mosie) I, Голямо зсмсдоз'
сее стопанство в Румынии ; нирянн.
2.	прен. Оебстнав имот ; Вашненн.
орИмор (тр, inHimHros .Вместят", пат,
магмог) 1. Твърд варовик ст κ—η^τ
и двн-ouτ» ссВяо ce употребява като
ю-тарпаз а- скулптуриш и —рхняве·
тур·· н-аспин поради аоскянпшття св
п хубавци естествен цвят (Οηλ, въз·
жълт, »орен, червен п т. п.), 2. Мра·
морав иралнап, 3. трин.. Студен, Оев·
жизгΕH» шамнаостив моевс.
мрИморан {aнπ. marmoreus) I. От мра¬
мор, 2. Бля и гладък нтяо oip-Mûp;
приличащ ва мф-мор, пннтирашмра*
мор,
оуовВе (тур. mUezzin) Викан ст ми¬
гар· за -μ-μιτη-, вивш духовен мо-
хамодниснн служител,
оужВе {pте.) остар, Руски крепостен
соянинн.
муза (пр. мoûsâ» лат. muet) I. мит,
Елен от ЛЕвспяо Встин·, нсер-вигон-
кп на внунипв и ивeуcτ“лτт· влыхво-
вняснеи пя носпн, артисти п умен·:
Талин — ва нoнeaняπн» Урании —
в— аспр-евмитта, Маянемов— — гт
прятсднтъя, Πoннаuивит — вя лири¬
ческата нсозни, Ентерит — вн нтви-
ента, Кане — вн историята, Кално·
и— — нт апцАвсстта исезит (и ср—·
скоро»··.)), Ерято — вт нюОснвтгт
посвит, ТΕвπенаoвa — ва т-нцт и
хоровите πoенπ (ирп тсви род вя·
мняинтв букви образуват изречение ma
нтъпнссн Tum peocoT — ,тогава Оп
сбъркал“), 2. трен, Извор вт новгн-
Асссв ваъхн-воннЕ ; вдохновителен,
нув-тёп ('., мо usagé Tes) П„ Водам ma
мувнто = Анолов. 2. прен. Покрови·
псп и— βτ^ιτε и и-κтеτвнπ—.
шт-·eΒв{лжнт) {гтp. müzevlr ст тр.)
Клеветене, «отесАне, нcaеτpoeaгoл»
интригант.
нувёй (тр. mouséloi, лап. Musaeum)
1.	В древна Γ^φΜΗ — храм ma нт·.
знто или oтеτc„ нαеввτввc вт музнто
2.	УчpΕЖЛ·ннΕ» кввта еъO1pн» запазва
п излага uе'cpимвеκu иашетгпци, вс-
ъасяеоиВ’Ытумии копанини, пронзвоао·

473
гит вт изκтегвв'в п Оита и ирвнеж·
дт култури—, просветна и ваунва авВ-
нcоτ. 3* Мтегαгc» е евето ce исоо-
шав— ттновт тнpoжлoн1o,	4. ист.
Част ст дворсцз в— Птолемей I (III в.
пр, В- o.T» в ксйпс ce нсшештеана про-
»ут-тт Алвнеaгapнйеκ- бпВниствнн.
юУзика {πp. nouslké or мousîkôs
„(отнасяш ce go музите“) I. Изкуство
да ce продавая прсжн-тетинн, ндон и
настроения »раз рнтшиинс п хaвнc-
ничгс с-орзаи· звукова (тснсвв).
2,	Прсп.-вслсшнс га тава изкуство,
3.	ИзпьннЕНио в— ытзинαм-c ироиз-
eogamnie. 4, Оркестър ст духови ин¬
струменти. 5· Махтвинсы ну-икалвв
инеτpтooгπ. 6, прен. Оьз“ун1o» хтр*
мстши, вну’ивcеτ» Влаг-заучио ; овло-
аия.
oтвинЛнвы (οπ пр.) I. Който прин-лло·
жи ыт музиката пап о ирнсош г—
••л, 2. Ползуващ музикант·. 3. На¬
даров да ньзприоыт, л— нтвеτвунa»
разОир— н изпълнят— нтвuκвзнu ирс-
γββε.ββήτ. 4· С чс-йгс ce нвиългтват
нт-mκ·-нгъ'.■ иpоизввлcнuя, 5, Който ce
аавин—ва с '■нуаиса ими с-Впс соз-
а-вн ыувиег.;;. 6. М·лвлuнeв» ирнтпое
-я тхoго.
мувнейнт (от тр.) I, Специалист ис
нтвиκ-. 2, Ивегpуивнг-лнеτ“ПвαpвенC'
•аннсъ, коВтс свири ва внееВ инстру¬
мент.
нт-πκατpйp {τp· Mousakos m giâpio
.инша*) Автор, ноВте ниша върху
музиката пни сомнснет музика.
нтвийαлOπ (тр. mouslkos m logos .няу*
е-.) Cивuнaлиеτ ис поорпи вт музи¬
ката: нтвиκaнвв тосрЕТПн, историки—
мувнсапн, критик, рояснорнсе, ивант·
вам ва мувнетявипа uиеτBтoaнτu.
oтвиecнΒнuт {τp. мous1kôs m maria
,зул-оτ“T Простя··— сипна стряся сом
нт-uκнτт» ооo0ввo за Ооватрнв анца,
оу-цехО« (типа, music-Htil) Bаpнeτe»
-аОаввс заведат·· с лека програма;
напъните-ъ ce нувнстнин, Оанеттп т
^.η-βη томарт, номадин, -лободшев’
ни т иодсОвн.
нτ-1ЦΒpaы (ст тр.) Упражняван ce в
нувиκа» завишаван ce с нт-ннн.
мусаеВ (тур. mukavva ст ар.) Добонт,
труб— хартит, картав.
мултипликатор
oтIeaёг» мусаег {гтв. rnukayyei ст яр.)
Който ce п-грпжн— за вещо,
мунИж (фр. moulage) I, Отпиваше вя
предмети ст восък, гипс или матнян
в с-попи, 2· Отлят н напои нралмаг.
3· Кросно ва дрехи върху плясъо.
музИт {1еπ, mulaio от нап. mulus ,ну¬
ле") Погсмыс на снесат Орте между
представители ва Отлап— п мЕрвата
раса.
мулдт (•00. Mulde) I. КоригввилЕН сод,
пылав с о—ториал ва* прсъоптвтнв,
коего ce изсипва автсо—гнмна при
висаст '0ёиoвα'тв- в мартенова тент. .
2. УнаВ, наподобяващ норнто н от·
шпевт част. 3· Форш— -а съмнвянв вт
чутунснн Валвтин. 4. геол. Корите·
сОртавт впааина {τъиκa) ыт всмын
инаеτoeв. мнито Ведра ce .налазентв-г
отдолу •—торс ; ср. сциканшняа,
oуллoгnpoе (вою, Muidéтprésîe) Ма¬
шина -а просунт·· вт нолшаен имя-
ъона.
музе (3—1, mulus) Домашно жнβcτвc»
мела- ст еоОинн п м-гарсшеи жре*
Овц ; ср, катър,
oтлнйT'ж (1.· moulinage) Опагнтавн
обраОогна па иреждт, при конто виш¬
ните ce нвмπеτ“аτ. собирая ce ано ис
две m ce пресукват ис ивпирн иа-
вслетж.
нулияВ (фр. moulinet) I. Източова ко¬
прива, копринена прежда, 2. Поспра
прожат ст разноцветни вишни. З.сз,
Похват при рохтавкт, ноВго ирсдсян-
еянва уатр с полукръгове паи кръ¬
гово авпжогпо ва стОнят.
оуаПп (ст ссВс.) Вил ατнoтncp·т он·
парная (но имате вт с-н Мун).
oтнτ1внBвaτoв {нaτ. nulius .много·
п вибратор) Лтмиов генератор ст
лев амссярсеин мании за възбуждано
ыт праптЕИпт ; употребява ce е гена·
ВИЗНИЯТ, pаЛΠCΛCHHЦИTTT»	030.1.013·
мислители-'— техник— к ар.
oулгтлтτcвйлcг (нтп. mulTus .мысто·
m itius, oris „еτpaнa"T Мвατcе'paввв.
ηβο-βΟο«.’·,	‘
ыунпнмнлнснОр (нтп, nulius .место—
и милионер) Прист-вс Осеня но“вн,
мунпиплиейтор (η—π,	nulTlpllctto*
.умнсжпгвл")' П, Умтожнявя. 2· Урод,
който с иаосшпа на мтгынъгт стрел’
мултипликацибнен
са пзнврва тнорав см-Вн пенено.
3· Меогввбанъннав рстсапарат, κοίτο
анеа елиовренЕшев няквнкв снимки
ma адны и соц иреанет, 4. Урод,
нойто дтвт оното копия ст адны орн-
ппнан. 5, Уредба зт нстрнтев вт ноан
е итрия хнлртвянмг— проса под по·
атмо ытатгаес («c 400 тгшос|ерн).
6. Художник, нойте работи върху
oтлτицлuκαцивввв фнаю·
нун'ниниeнuπBгcн (от ятя.) Направен
чрев нтн'иплπκaцит (3), отвяси щ co,
свеествЕН ва мунτипнннauπт ; oтн-
тнизнеацнонев рило — сов*
атаое мроз свиштиа нт огделин псся·’
донатонеи фнзи ва «впжсепояс нт
рисувани ими обомни фптурн (κуκн1»
скулптури).
мyнгнπнинαuuт	{нaπ.	multlplicatlo
„ушножаване")1. Размножаваше в— не¬
що чрез мултипликатор, 2. = нуля··.
nлнk-uнαгoй риню.
муягилпнаВн {ннπ, mulius „юного* и
тр. kÿklos »срот") Антрат за сухо
пронесгввес вт воздуха и тнз-н· ст
прях.
мумджИн (оур. numcu) Снашар,
оуоифпнЛцня (мумия и «аг, facio
„правя") П. Проврот-ио на. пруеонв
н шумит, 2. И-сохе-гв та труп им·
наст ст жив оргтенвою,
мумифицирам (от лат.) ГрЕвроштш в
мумин,
MÿMHfli {τт■p, иппиун ст перс. nun
.восък“) I, Труп ma човек пян жи¬
вотно, запазен ат рнан-пяге чрез Овя·
саморные ими изсушаване 2. Изсъхнал
и неразножЕг труп поради осоОсен
качества и— псивага, н свия- в п-тро-
Ояв. 3, прин.. СняО п сух чсвек ; Осз-
жизеви п Вввнояее новак,
MÿMHf]2 (ар,) Вид нарвег— Ост, нетто ce
получава оп cеτнτьuигc при ив-нв-
вoaег“cτo вя сирна нюс«··— ; ^01.0*
Вне— ce -- боядисвано и- покрив·,
вагони п др.
нунтс“^ нуи-сон {гуp. münasip от
ар.) 0 благи дум·, прилично, Он-пс·
склонно, пристаВго.
муштрныс (тур, nuntfyklyk вт тр.)
Клюет, ΚΛΕΒΕΙ-, цитрнет,
мундИр (рус, ст ивы, Montur) Восвша
пнп τвнжлтгеκ- горы— дреха сос алая·
474
ви пан сребърни шашивни п два ра¬
д— кспиота.
oTгgЦTΚ (гам. Mundstück) П, Част ст -
духов нтauκ-лcн инструмент, върху
ноВгс нит-ъ устните; йaтеπвиκ, 2. Ч-ст
от твърда хартня нт иanupcеα» конто·
ce поставт е успата ирн пушене..
3· Част оп цнτнpc» конто ce иcоπн“н-
н успата, 4, Овян насп ся юзда, сояте
ce поставя н теτ-'— в— навя иди гт
друго животно, 5· Сменяема етсътвна
сом ств-рон край ыт троён няш нар-
κтн сос спецназ·) ирадинвытневне ;
•-№.-“•1., струВенс,
юуеВцин (н—п, Munltlö „укрепяване"}
БсВин припаси ш βccгн<cенapтжoгнo;
патреен, траент·, мини п др,
oтйuиuπАнoн (от мнг, MUilciptlls}
Общински, τpαaеκc·c0щuвеκ1, при¬
надлежащ сом свмсса пян градска
вВтннн ; .м y г п ц и и н а е т couн—·
я т в ь н — враждебно на марксизма
тснЕйис на рЕформисти, соспо огрнАт
poβαмюu1Cйвαπα ОерВ)Т и вижда осо-
ЩЕСгетвнеспо в— еcuиами-на е грял·
снопе п селското еαнcтnp«вмвниc,
нтинu1итзнaauия (οτ атъ. munlcipium
„самоуправляваща ce вОтнеа") 1, При* -
гT·н■и"‘лиc п-вЕмвапс и— мастната соб· -
сяеешост — -вит, стран·, мастни уми··
нища, снет, ч-сънн оснннцн и др,, и
продавагото но вт мастното самоуправ¬
ление1 ; н y m п ц и и а я и в а ц и т в а -
земята — новшовишна соглаша- -
тсмссн полнтннт ис аграрния βьnв-е-
пс време вн революцията през 1905—
I907 г, : земля— аа ce предало на.
земстват— п селлинте л— л арендуват,
муеццнп-янтВя (•00. Munizipalität от
ляп,) I, Орган ma мастно сти-управле-
внв е Вурж—зайпто справи, 2. Сгря¬
лата, в естгс ce псоеш—вт такова ст-
Овуnв—“Λ·HH·.
oугuuΒпит (пат. nuiiclpluM) Лронес·
римска градска ими еoнеκa сОщина с
пряно в— самоуправление,
Mÿpa {н-τ. murra) Игаоацстио «ο.“-,
ноепс прнмимн ва Вор,
Mypaoé (тур. nuHarebo от ар.) Войн—.
мур-рОт (тур. MHilfet сп тр.) Ушегно,
изκтеτ“α. срыне-ся, майсторство,
мурлИр (тур, nurdti ст парс.) Мросов,
тоннст,

475
wypÿK (тур· Moruk) Поаиправатвавс и
нвaвo0poжuτeннc ианмавовтипо в— ро¬
дител; старин,
ыте-κΒ (тур. nustkkt) Вид нсяна ст
мал·) масс, нартсрн ими сити пттн—д*
жныи, панаша вт фурна и -астроого
с ηΒ^ и мятно,
ытеΒглв- {τтp. nusardiiH ст тр.) До*
паи, 60101, пеням шнар,
оус-р“. {'тp. nlsafir от тр.) Гост.
юте·нΒн (фр. mousseline) Лес m понос
полупрозрачен καивuгoв» нояиев наш
нашумев иннτ» порнОств—· в пр, Мо¬
сул, Иран, ογηο.ε'ο в ивнуиин пое¬
то сп,
мусса {гуp. muska ст ар.) М-нст ко-
енeκн» е нетто ce снага иапнсана сос
васяциятазви тоест инн момнявн хар*
янВен пят друг предмет. восн ce ст
суеверен хера в— шнита, -я да пи
ирадн-вна ст Ocau, Вомасти п -ноно’
лук— ; ср, п-нисш—в,
мусеИм (тур, mlskal сп ар.) I, Мирен
-я татно, конге о ранит ва одни «рты
п иолсвивя. 2. М-знс еτoeьлue за
едни драм п и-менншт розово масно.
3.	Танева стъкълца с розово ютсно.
ытенaвдΒгн (рр. Müsctιd1тé) Баласт
но нопрпыЕитят Ο^τ, ирнининвав— ст
парт-нтви тьВичсн.
ёусенрВе {фρ. Muscarlie ст ннт. musca
„муха") Отровно ВЕШосгво, ноепо ce
съдържа е тъёатя мухоморка,
оусеИт (рр. muscat ст нап. nuscus)
I, Бенввзвловв ъропнмессс дорав с
отмен Вели цвет-вв п насест имел,
ирнзнАвв га прассова. 2. Ароматно
семе ст павловата ва τ—καβα дърво,
евого ce ^-1.00.“- сято пелиранна
е— тсънт, капо лекарство п е иаррю·
мернята; нарича ce вша ивлuΒокu
орах,
оусеВъсе, мусеВтви (сп пят, muscus)
Принадлежащ вн мускат пян с к-Ае·
съв— г— мускат ; мускатово дър¬
во — мускат (1); н у сн —тон
явят — сорт от мускатов cpoа.
ксипо служи -- подправен,
шуснВт (рр. Musquot) Старовремскт
тонтня и тожня пушка.
мускат“. (рр. musqueTalié) I. Войвин,
въоръжен с мускат. 2. В срЕаговО’
.конга Франция — войвин вглворяг-
мутйтор
ски произход, ноВта служен н влив
ся дв—пн кралски oенaдpcвя, нонго
ПОТНИ ра-ЗНАНИ ис цвят нсна,
мускул («-1, мusou1us) Мессстт нася е
пялото И— живо СЪЩЕСТВО, КОНГО ос*
жв дт ce сеннт и pяanтеkя, капо дс-
ктрвт е движение вплЕзви органи и
насън ва тялото ; мишца,
oтеκтмнгTв- (ст лят,) Мускулите ва
одни »овошки шли животински ' орга·
визон.
мускулест (оп мат,) Сос здрави и сил¬
ни мускули; τη, варта,
мускулИе (01 н-г.) Белтъчно вещество,
свото ce съдържа е мускулите,
мускус {н—π, muscus) Синее арсо—твв,
няелocёpязгo вещество, което ce от¬
лепя от жлези вя адны вид впав
{няOapпя).	живеещ в Цвгтрянга
А-нн ; солоржа ce също п в нороин·
та и— гткон р-ставни ; иврядн пра“·
вти и сипан мирис пнт шпросе при·
можаено е парфюмерията,
мускусен (01 з—т, muscus) Съдържаш
нтеκу·е» вгетсиш ce кош нтеκте.
мусОн (рр. mousson ст ар.) Устойчив
етпор, коВтс πвpπαдuмвеκπ юани своя¬
та вбсссн, като през зимата духа ст
сушат— сом 0.0—·-, а през пипояс —
от осанна кош сушата (в τвoинчoеκи-
тв оОмасяш п е краИморскито справи
с уморои нмнмтт),
мустает (агтн. mustang) Подивта нов
е ирсриня· (американския· ствп1),дрв-
бов нт .осп и ян.
шустер«— (нт, mostarût от н—п. musium
“МОСТ“) ПcpAΠUT.
мустерсс- оиОха (ст еcOе.) Едва ст
епохите вт норв-Онпет'— култура,
и-спелои огаи в— сродния н-носнит,
кст-та хор-ъ- ст живоЕмп н пещер· ;
характерен о с ввaнaopгтзении пин
новое ^0 името нт ПЕщерн Мустна,
Южин Францин),
мустпсЕр- (Ι., moustiquaire) Завеса ст
гоеос инат пан 'оста мрежа вт прсд·
ит-вана оп комари, мухи п други нт*
оaκcнπ.
ыутВип (ηττ, muitrs, aniis .променяш
еo"T Оргнинвош, нойте претърпяна му·
пацни (3).
оугйтвр (лат, muTätor) тихн. Уред в-
47fit
мутафчилЪк
венюАН-ва и изключваше ва онокгри-
чвсен тон,
мутафмилЪн (сп тур. nuttf) ОВр—Ввт-
е—гв и— κοβη·—, н-р—бвтвано вн тоен*
mu п въжета ст козиш—.
нупар(АИт) (тур, mutaf) Лuцo. ковтс то-
Ао и приготвя предмети ст новина,
муπ-uu6нoн (ст мат.) КсВпс ce отитст
до мутация пни ион с-носте— на оу*
ттцнт ;мутацновва теорин —
творит за етсяваствоесстп— п ансмю-
цнипт га орттыи-митс, сиорал кон¬
то внасвапа възникват е резултат вн
еивзниин п обичаен· измовоннт (шу-
τ-ΉΠΐ), ис-венспни ст условнища в—
сродвп— ; нарпна ce ошв нтτ—I)нcйизън.
иутацнагВзън — м!уπauнcгйт τ·ввнт.
нутАцин (м>т. muTtTio) I. Промни—, по·
оононио. 2. Всяко снвсосОр-зв- из·
иоеоыно вя теменният, 3. Ривсо рнзнс-
потнив— п нсррсмстнипа изменение н
жиноттшссв uni рясянгонгпи органи¬
зъм. КОЕТО пнстыина виоанпи— и ce
продава вн псксмовнттн. 4. Премита
нт глас— и— юношите при ш-стоива*
го в— пубертет—,
Ыутв—н {Πу■p. nuTftk сп —р.) Гсявтрвн-
*ш·;, ^β^
нугВ-он (|»р. mutisme ст лаг.) I, Не¬
си веc0нoеτ ан ce гееорн ; гамет—,
оеомтвано, 2. Мояннацност, Молчание.
.ытτ1'Mйцин {φp. mutilation ст мая,)
I. Отсичаше чтсп ст пянс; oеaнaгя-
втнв. 2. прин.. Прсденмораво и зло·
умшилота повреждаше в— худ—жЕСя*
невс иронаБоявеге.
мутсонОп («—π, maio ,променям“ и гр.
s kopéo „ гледам* ) Урод, с в аноден жги
сортныи., есйтс е-глождят, на ce дви¬
жат при въртопа в— уредн (лазвчов
мралхвлипс нт сниого),
нуту-не-ън (ατ лап mutuus .еа-инеш“)
I, Съжителство пя два аргани-нт,
при ноете π лв—тт поят поява (вдив
вид вн симбиоза), 2· Бвтимомонещ, 3·
Утоинмассс у»··^ на Пруиси (1809—
П865 г.) за- прЕобразув-пс на об·
твстненни строВ с cеαBеит снсген—
за 6е;м>ъ.змезден· сраднъ.
Мур- (вам. Muffe) Мамет 1.06—, свято
‘служи за соадпйтвзив нт τвъби» нт·
лево и ар. ; съединителна 1.06-, не*
лае··,
шурея (вою. Muffel) Onнaтиcpoв сол
ныв впл вт супин с нниaн» в нсВпс ce
поставят иcpuoмнвcвπ» pнтыеcβu» ою—В-
нсви m ар. иродооти при иомово β
оивиπнaвн муромы— ивщ» -я «— ce’
избегна деносн—ив п пряко воала“· -
стена в— стъня върху ъсви предмети. -
шурнОи {|p, mouflon) Дне свои, соВ-
тс живое пв порита в- Корсика, Cap·
дигин п Азия, вероятен прародител-
вн дем—шн—п— свц—.
MÿpTH (тур, müft ci Tepc.lL Ба-из-т·
•0, «трон, 2. Πο!-, експунавс л—рсн.-
наспе с вахтаст“-·
нух-ВОп (тур, muHabba* ст тр.) Разтс-
βαp» прннтвсн, еосанно сос сн-дк»
приказни,
ытхτäв(иг) (тур. muTlai от тр.) Овя -
ски еτ—poeшннн» смая,
мушам“ (щур, musHMba ст тр.) I. Πακ·-
рита с Вопрсосн—оос “•шества от*
пари?, вОнеиоваво ннoтчнт. 2, Връх¬
на ареха оп ътн—вт ю-ъврин -а ирол>-
пазвапо оп дъжд.
муштрнОи— (фр, moucHarabieH от -.,)
Дървена рошете— нт πвoзoввц. πвo-
еонто ce вижда навои, вс отвън го
ce вижда сотрс.
оушИн =·.· нотни.
Myrni-a (вте.) М-.жт н-атновн м-ст вн
егн-.сгрСлпв сръжн·. която служи за
ирниозм—н- при сгрслина,
мушмула {ΓтР. mu $ mula) ί, Храстовид¬
но дърво, еоогс «нит имсдсво ис
рсрмн с—тс мазни хрушт, годни за
ядоно само при з—тиив—н.в. 2. Плод ат
пена дърво,
мушИВа-з - (през рус. ст вво. Maßstab)
Подпорна -- «нсинят роса гт хулож-
вин при в1еувтгв,
мцВрн {τвуз.) хМян-спирсен нcоaушвнκ.
мод^р^ни) {τтp. müdür оп ар.) В ос-
ютшсна Турция — управится па ва·
гояло— тaнннuеτpтτuнвa адншнцн, вт-
.•»0(1- вахня ; cκcмиΒеκπ уиранепва.
можа· (τтв, müjde от иарс.) I, Дар
ат со-Ошов— р-доспв— насп. 2. ВесТ..
еыo0щeгнe» ноенит.
μοβοη..^^=музо вир,
моя, мюзнашВет (тыпн, mule п ма¬
шина) Преднина м-шпын ci П779 π. ;
свт— о уеьβыpшeгегβтвaин п ce ma·
рима солф—нтвр.

477
нюнн {τтp» mülk ст яр.) Недвижно
пысп в Аврятят в— дядово санище
(при мюсюямашскат— фвед—нш— сис’
гоют).
молтВиом (рр. Multiple) Вил твнеро
ваш евнуп—пср в подеми ъвлвфввин
ставнин.
ηο^μβτΒμ (вам, MüTzneTtli) Сипан
ст мал (60 %) и цнес «в (40 %) с
ирцОннс- гт —μοβο, кстгс ce сОрнОст·
вт зесно п служи в— изработвано вт
грыби т др,
нюрВл (тур·- mûrit —я яр.) Послушник,
уношин гт поты пни шоВх, еоИпо в
псснаасвттва вт оюрндн-на.
мюрндВзъю (ст тур.) Рcaeuuвннc ре*
янгно-вв иозиппнасно двнжсгпо сред
мюсюлмани, ноЕтс изнптвт фаиагимыт
теитнест ком всинни лвуπввcвцн и
sammm-B- сатс-впяс петерсси и—
гнопсниге п духовните реоатзи.
мютерйя
мюсюноВяше (гур. Mûsülman) Ивис·
внаннщ нoxaoaлaноτβcτc.
oюτeеaвΒp (тур. мüTasaιιïf ст нp.T
Окръжен тнBαвuτΕM» управител г—
стшажас,
ыю|ъВВсси (гур.) Вврске’СьдвОвн ;
мюфтийскисод — нсВто раз*
гложа- ёpaκαвaзecлгu, гтеaвлеτeoгu
и вoтщoеπβoви два- ис еарсенн нс-
хтмеатвссн -тксг.
моргСВсте- (вя тур.) I, Длъжност и
зетена на мюртня, 2· Ктшиемтрин
в— мюфтии, 3, Заявив, е новпс ce ис.
мощнен кайцоз-рпитт вн ыюртни.
оюртИн {τтp. müfti ст тр,) Мюсюлман¬
ски богослов И СЪДИЯ, КОЙТО СЪД»
във осеова вя Корав—.
мюн^ерВя (тур. nüsteri ст тр.) Редо¬
вен купувач; енионп.

H
втВИб, н-ВОВ (от ар. nuvvab) I. Тнянт
вт нисш служител н дβαвeuα в— мю¬
сюлмански нладапса п е— губсрната*
рпъв е— превиеш·· н Индия, 2. За*
богатял е Индия eβв-nΕoи, сбингсво-
вс ^.-“1103 н някоя област, 3.
прин. Голям богаташ.
н—ВТъ (рус, ст тр.) Снгетя, даваш чрез
биегв га камбани при ножар пян
друго Водствис; тревсга.
в-вИрх {τв, тâuaroHos) I. В «рови—
Гърция — ган-лгне вт |лстата, 2.
В съвременна Горцни — намирал,
гтвTат (иси. navaja) Испански долог
стонаом вож, наВъс служи аа оръжие,
втвнтВъ—р (нап, navigator „00.0^3—“—·
'•3“) Лице ст пътуващия нарсое-н,
СВЕТС •зинслива поят на .0.-0— или
на самолет— и опредЕЛт ηετοββγβ по*
Л-жЕННЕ.
■ш-нпг—цнВивв (от мат.) I. Ксйпс при·
вталежн на навнтаипя или е свой·
съвее ва иси ; свето ce -яется до нт·
βιτ^Ητ. 2, Мореплавателен, възду¬
хоплавателен,
м—внгTuнт (3—1, nävIgHtlö) 1. Корабо¬
плаване, юввoплαвaгo. 2, Дим ст гну¬
сяща -а управлявай· нт из-вагонни
сод-нс, нойто научава гангвнто п
оиoеcбu'в ат яснее п Воз-насе- иaт-
нага пан запее·, като cивca·мя ш—й*
косия или шяй-уд-Вент пот между
ДВЕ помсн нт зомнвто солОо с нво-
инс, γτηητ^ηοβγη урваи и а.· 3.
Време, през евств в възможно ис
климатически уелввнт κcвaOвnaαвтгв·
та е сдго осрв, -свян, .·.—, 4. трен.
Воздухсим-в-не ; aoввпaβπτauия.
^“•'.“1 («нт, ravis „кораВ“ п тр.
grâpliô „пиша") Урса на зегапезен
—парня шли κcвaё. който записва нз-
ыпиатнн иып, скоростът на авиженпе-
1), направлението нт двпженнет-
п др,
гНвае (игр. η tu los) Такса -а прсв-зе—’
на на стона с кораб, жΕзΕaгπua и ар,
нтeнтаΒт (гр, nauMacHlt „морско евт-
жегне") Ι, Представяна нт морско
сражение (е μ..), 2. Изкуствено оае*
рс, н ноето ce предся-вт морснс евa*
жанно,
инвиапин (пр, raus „ссраО)“ и ptihos
„ страдание “) Морска Везссъ.
е-нскОпни (пр. naus „кораб“ m skopéo
„-30^0“) Откриван· вт кораби ва
лазоннв равсъвинне, нрсдн ат ст ви¬
дими с сми.
еНетнен (тр, rauiiké) Мореплаване, сс-
ртОвплавага,
нтг—есн {pте,) Кож·· нтншик ст сияе-
г··· .000401-, с кост «ръжен,
HarâH в—тТиг (οπ еo0е.) Система .0-
“озв·. с въртят сс О-раб-н (но пос¬
па г а нв-Врсг-гспн),
naiäpa (рус,) муз. Ударен ·неτpунΕBΓ
ст роля и— Вар-Вяпитс, свето имано.*
пус вя тянин (псчртдко ст неттм пян
лъвβв); разпространЕн а н АзерВ-Йд*
жан, УаВоснстяй, Тaлж·κиеτaг. Индия,
Иран п др.
ийпан (βοη, Nagel .покот“) I. Боля с
форма нт буквата Г, ноете служи вя
-тсрснвнце вт нещо сом друг пред¬
мет, инир, релса към τвтнoве-. 2.
Дорвое гвсзлсй, емни, бент, 3. Ос ва
снриивц, 4. Моталпс пан апрвЕН-
нBиеиoеoBмвгиΕ, осоас което ce иявн-
в-т .0.10^1· въжета,
нагрузн— {вуе.) Пaгcвaв·нвеπ, з-отвся.
йНлсяфнйз. впарил (нео. Nadelfelle)
Тогст пият зт пзииаивтйо на чнсов·
шисови махаен-мп п други точни
урсдн.
вядж—с (тур. nacak) I. Секира, Врал*
вя, 2, Oвн-венa тояга, гетт,
·—«“. {нΕн. Nadir от ар.) истр. Там*
на и— неОосгата сфорт, противои-·
«сжит на -еннпа, нетто нож· ва твч*
но πвв'нβcnвмαжйaτa ннст па гоОсс-
вят— е|eва,

479
г-·мeкτвΒзнвao (ст, тр.) I. Нрвл—ваш
вяссярпиосгво на тяло, правн тила да
получи ΕaΕнπвин·енc сн-йс'“)·	2.
трин,. Снмнс възбуждам, настройваш,
нт-Вм (з—ъ. ntsälls) изиков. П-евнзβTк
(о, В·)
еав—аон (мня. nasälis) КоВтс ce -тиаст
до и-сон звун; в-ссв.
гн-тянайцин (1., nasalisation ст мая.)
Придавано гт звук госов отпоныс.
гн-лоилесвто ce {πтp. ntzlanmak ст
перс,) На ce еъτлαеивαн. «оринн ce,
итИО (гтв. ntlb от ар.) I. В мюсюлман·
сснтс страви — внмссъин!к в— намаа*
ник ими на духовно япце, 2, Нанял*
инн ва мастиа ncлнuπя.
гаВевн (1., naïf) I, Ксйпс пзаава дс-
вЕрмне-ст п nρвеταaтши· ; πв-еταaт-
шви, лЕпсси откроно·. 2. ЛвсовЕрсг,
енИнн—сп (от рр.) Простодушно, ио*
посредствЕГося; меκαβoвπe, лаверни*
вост,
ейВзов (анта. nylon — тангото βγημεγηο
•в о извссттс) I. Търговското нмо нт
синтетични вмаега, пояучнвтен ат ре·
тем, бввзан, цнkмαхеκетπ п |ур|у*
раз ; инн много широко прилсжаена
при производството нт различии го¬
стии и др, иаавапт 2. прен. ТраВес
Вельо, мертви п др.
HäHTOii (аoм, nation .сошнено* m Touw
нHoееo‘'T мор. Тъгев ноже, с совъв
свързват лев мтмяови продн, аве до·
Вонн въжета нап треда и вожо.
ц—йгОнам (вп х—м.) Съединяван, свър¬
звам МрЕЗ Й—ЙПОН,
цактОуз (хоз, nagtHaiis) Споцмазин пес*
гавна зт соннтс ва сортО,
η-λΟΓη·^^ {'уp, пт Ibtni ст ар.) Под·
нов-» вт дсОнгос,
вНячЕ {гув. nalin сп ар.) Дъговидно
плоско жсневцо,. с свеп- ce подсвет*
ват обувни,
галони {'ув. itiin от яр.) Дорвоен
чехли снос от хванзо m каишка.
етойв (тур. nanaz ст пор.с.) В мюсюл¬
манската религия — мвзнтвн, конто
ce пран· поп пот· на дои в вивеao·
зогн часова.
гαглт (1.· nandou οι ан,) Голин— юж*
нc-ыoвнκтнеκт ннмизсеа. итина с ху*
Отви исрн, нетто не нети ; американ¬
ски шртус.
наратйвен
итеС {τув. папе) Растението дива овип^н·-
•-№1'·, ганЕнЫ (тур, ст папе п та£'
„0-030") Монъ-вв мясмс, ноотс cc
упатрвОтвт к—тс явеарсгес за усио—
кснвайе на стомашни Bancn,
гагИзон (-1 ip. nannos „джудже")
Уродлив нисък рося, ръст вт джуд*
же (ас I30 см ат нож m П2П см зя
жега).
и-топНяенс {гρ. nannos .джудже* и
pltliêkos "маймуна“) Изкопаем— дроби—
маймуна ся сродния eвueн.
ине-сОмин {τp, nännos „джудже ц
sönt „пняв*) = инеизом.
еНисеисе паспорт (от соВс.) Ивл-ваш
от гинои прянн'·.^'“— паспорт нт бе¬
жанци снел 10.“--- сватове— “αΒΓ—,
с ноет— пи правая· поданици вт дор*
жaнaτa. н свито жu“B·ми. согласно
сос сп—тупняв на п-тавашиого Об¬
щества на •—.—«•'0 ^ια имаго ва
норвежсци у»·· Фритьоф Наиссе),
е—нсус (рр. ntnsouk) Г-шуми— ποη—·,
применит на пнтпнс.
нттТзн (яетз. napalm) L Знинлипспно
βoщo.егвα. коего nвΕaеτa“зтвa смес ma
—лумпенови сват нт органичните гаф·
ъЕнсвп п иялнипнионт κиеoнuгu· р-авн·
на TΕииеpтгувa оп 800 до 1000°;
служи аа полеви· нт внпнмнъсзеи
(напалмови) бсоВн. 2. трен. Напалмов—
бомВа.
наивноВи (фр. napoléon d'or от ссбс,)
I. Затъна нвгΕτa. вВнсивеаив ст 20
франса, нт конто нм— сОртзт вт Нт·
аемсое I инн гт Пнпомвее III. 2. прин.
Златы— маесян·
етрп (тур. наг сп иорс.) I· Южно дор-
В— С лъскави мнст— П ..№040.“^·
uвoг-ве. 2, Плод на гонт дырю све¬
то в взпъннвв сос сомни червени
зорниа,
•—.2 {τюpk.) Мозов ст ЕанапьрВа п дну*
товВя камин—.
гар3 {pте,) Летав шап лота— сп ·-.·■-
асе· Еден до друг- аосен върху дър¬
вени поставки {„шαгαвo'α") — е на·
раузен пва:ещаеин, туристическн хи*
жн п др.
^.—1““·· {нaτ. пнгго .ртзназ1аан1·, фр -
itrraTif) литер. Разказан.потаен, ио--
вЕСтвовагезсй

480
н a р в â л
·-.““« {pp, îwvtie ся сстил.) Морски
Ве-яВвнс вя рода на енговЕТс.
•—.'•30 (тур. naigilé от порс,) Орнси·
тянсна слепнали— нула зя нушсис вт
тютюн, кситс има долът н—реум и
сод зт наля, през новяо мин-в— иу·
шокът, за дт ce врснинсгн.
етрд {τp. närdos) П, Тревиста распевно
ст еΕшee■й'τвoc'n га вαмoвиαпαвиτв. 2,
Аремняннис вещася-о, получавано ст
коровнто и— поен paеπввuв.
--.^0. (ст иарс.) Петмез оп лнвш·
napaäH (от ссбс.) БотаЕ-кнснн минерал*
гт маковият ьол— {nc ината вя извор
н тр. Kиелaeо.леκ·, Кненав).
гтвнcлиеитнcеp (тр. närkösls .внепв*
негас'“ п диспансер} ЛеиеОг— aюOтнт-
Topiio βτβεηε.ηηο за наркомани.
итреВ-т (тр. närkösls »нцспсеспвст“)
1. Уиснгвмао спелсъно, упойка, 2, мед,
Изкуствата првлгвввеваго чрез улов¬
ен на льмбос сън сос затубвнгЕ га
сознание и поя.<-.т вΕнтее'ви'внгaеτ
сом Осян—, иaн·o■·ззтвaн- оВнеесвешо
при о1вρaцuи,
я-рсвл.Втнн (гр. närkösls „еыанвгв-
всст“ m logos - .гнуся“) Дим ся фар·
мнсозиептът нвИто наследна упоита«·
нита сралсте—,
наркомАн {τp. ntrkÖManos) КоВтс стра¬
да ст наркомания, есйтс употребива
упоителни средств— ; ср, шарфнинст.
нареонТнит {τp. närkösls „вuΕиoeO'
всст“ m Mtnlt .луд-еτ“T БонЕзесн—
страст дт ce употрсбиная упоителни
(наркотични) овoле'вa.
«—..010.4.11 {πp. тarköala .вцЕпена*
нсст“ п терапия} мед. Лекувано нт
вино· душевни внб-ятвтпнн мраз пре-
«ояжняспов сое ; сонет тор-ипя,
гарнстн-Втар (ζκ. мая. naicoüsäiör ся
тр.) Упоите« при cивpau.ии.
нтваoτ13йц1т (пят. narcotlsailo) Упой¬
вате, ' приспивано чрез г-рестин·)
цешоств).
и—рнотивИран (απ тр.) Давам упонтвн-
гн сралсте—, упоИвао с наркотични
еЕШвсявн,
гарно'“. ('.· naikötlkös) I. Упойващо
отровно βeшвеτβc. соато ce уп-гра·
Отва като моктрстес и за ^0“.—· 2.
Лнив, ссвтс уиотрсОнат нтреотнАИш
вещества ; гтрнаоан.
енрсвтенсн ('., larköiikös) I. Ксйпс
уи-Ива, приспива, усиокоива Ввасп.
2. Който ирнпсжав— намества нт вар-
нотне ; наркотинни ·- н в щ в с т·
е a — трупа рарнткслотпиии всщсся-
нн, новяо лΕeеτвтв-τ ирслпмпв върху
цавяр-шв-ъ— норвин снстен п ирп
внасяше в организм:- прслна“·.“-.·
временно усстава ва душевно и те·
лoенc успаковенс, внеси а-н:“рннп
Пьян— загубя нт съзененояс, а ирп
томоши асзн нриминтват смърт, Та¬
кива ст сстсствЕнни' сипун, сорви·
нот п др. и получснитс ис химически
инч·· етер, варопня, хнорофорш, лу¬
минал п а.·
вДртт (рпи, nurto) Доят- п птсен шоВ·
β—, свия- ce но-н ся суистя ими слои··
•Тръне—, тнИртенс (гр. lärTHox) ирйд-
аверпс’ на храм ; притвор.
•арцИзым (от гр. näiklssos праз мат.)
Б-зосгв— состояние нт впоНепоег η
ссОс си ; ср, нарцис (2),
HipuHc {гp. närklssus вя собс.) 1, Лу¬
ковично р-спЕИпа с хуВ-ьн Вели пян
жолге цвст-вв. 2, прен. Лицо·, Одюбо¬
на е себе си (ис имота вт юипон-тш-
нсн мил-дож, който впаян оОряза сп н
извор, вмоОнм ce н свов см, зтлиттз
п Оня проворная н цвстето нapuио).
нарЯд {pте,) 1. воек. И-ионнапна ва
Вора· п еиoцβαлйu -танин наш гт
служебен вальяжснин, 2. Грунт, тот·
го изионгтва ъаснен аадолженнн, 3,
Градпнсаинв за нрси-водство ими пре¬
давано и— опрсделЕй) колинастно сгс-
№·, нроивввлания ст -aшΕgвненоτв
спситист“—, пр-нншланвсгга и п. в,
иастурВе (ат тр. тäaröa »уплътнен ") Ми-
•0.-3, равневидвосп на уранова руда·
Главен ил гонене за по-зуиаванега ураш,
йтеτувцит (нап, nasturilum) Градивсно
цвого с жълти цветово нов ф-роя вя
капишон, поради квогс ce есрнма и
сапуни· ; антиген,
ЙТГнВВЗЪН (вя н—т. THtlvus .Вре-Зен“)
П. фин. Иaeч-Λ1еτиивеκα тнoй·в. спе*
род ССЕГО функциите нт сопнетъ— и
техенго цЕйПрсье е мозъчната нора
ст вродови y мотоен, a ион линзам.
янмвссннт м-ъвриализон тrеτтнo'·т-т
ваунгв, ма гозн фуяешцц ст pΕвтaгαπ
ст uеτapиAΕеκcτв рнзеипив и— човЕСН.

481
2. пол,. Номиопр—вна стос за гузен-
вн жители,
м—пнеВся (сп нтп.) Привърженик е— нт·
пивном—е
•Върн“ (н. пят, natrium) Химически
еЛЕиеит, знак Na. перемен гомер Il,
ат. тапас 22,9898 ; анканвн, евoбъpгв-
Втл п мак натам, есйтс ce окислив—
Оьрвв нт въздуха. Ö нрнрватгт ce
срЕшн н рнаяннин соаднесенн.
натура (лта, γ·η—γτ) I. Нрнрода ; лвй-
оπв1τoниcоτ. 2. Характер ; тампер—·
мант. 3. Ci iîhoct, освснно свойство,
4. Реална - » съенъамеост, конто спу*
жн еатв нenαеpeaеτβeн осден на ри-
суетно оп художник, 5. икон. Ствеа,
продуют· ентс платежно срЕДство,
нтτTBΒлaг (3—1, nâiüιâlla) 1. Кейтс
еъcτвΕτеτвтвα нт иpнввдaτa нт ирод·
наяняв ; веτвеτвΕн, вeпвливтв·н. 2.
КоВтс ce инат— сос стон— нан с про¬
дукти ; натурално ствнавст*
но — еτcпaнеτβc» квото залов-зинт
еc6еτвoг·πо пинен нужди с иpαaтκτu
ш предмети ст севетс ирсн-водсте)
(различна ст спосевстс еτoпaгеτвc,
е-вто пран-ножат, -я да пи продан—),
йT'УBTH1-âц1т (ст ант. natuialis) 1,
Нрнеоаго псц-испвстс на чуждадор-
жавт, 2, Уснояв-нв бит— и— нужд шт·
род,
нтτTpтнйвΒpaш {cτлaг.) Приемам муж*
логоц -а свой исдтшшн ; г а т y р н я и*
вирам ce — възприемам Опън вт
нужд Й-род,
йтΠтвaнйвъш (сп нап.) I, Буржоазно
явное·· е uзκтеπβcгc п лuτΕpατтpαπa.
въвгнкналс във Францит сын крат
нт XIX в.» еосто -а рнзянна оп реа·
лиама ce стреми ком труба п меха*
ничнс копирано (pcгвτpa|uвaйΕ) нт
л·eеπниг·лвaеττa. Ваз аа -Врыта вит*
отвив нт еъщΕеτвΕгoτo, характер¬
ното п типичното, 2. фил. Буржот-ес
τεηεηηο, ксетс обнсшнва оВщсспва-
нвтс развитие с природе· и Ононс-
гннен фнспсри (нмио—пнАВн телaβия,
гоагря|сс— сродя, р-сенн и Онолотии·
ни -сеОсивсгн нт новое— п п, n.Ta
нaτувтмΒеτ (ст лат.) I, Естеств-нвин·
татвн. 2. Привържеш·. и— натура¬
лизма.
•—турИ-ом (вт пап, nttürt .природ-·)
нафталин
Охваштео зт нв1нaτтнe вт хнгнавит
систем—, ноттс изисква от хората лт
жневня ссанстс в еьзиажнс исчОлП'
аа до природят— (η— cτκpиτc. 6ва oG*
нокл- п ир.); ср. вуднвом.
интурист (ст ант, natura „природ—* -
Прпвьржаннс и— ывпурнвоае
нтτУв|ннcеOp (3-1, natUra .иршролп-'
и тр. pHilOsophos) Привърженик ш
нaτтp|1лвеo|иnгт.
натурфилософии (нтп, natGra .иршрв-
«-“ п тр, pHilosophia) Философин ш
нв·ρ-лaгa» умозрително TAOйиo во
природата, с-лир-ша ce и— понятит с?
eеτeеτβαзвтн·oτα. В дрсвностт— е съв¬
падало с eеτвеτβв-uтйиeτa ; песте·
неге- от нет ст ce став«·«· мнст
гаует и пт в останал— н—пс чисто mgo>-
H1еτπнoеeт съвземова вaунт. свято „3?·
мента— гопв-натитс взанмвп вроаст
с |-нτаогuAвu връ-ен, в-мостнатнг
«ниснашняв расти с й-нисанин f
пополнила goйеτouτвнв1гo проиусс-
с но-Вр-жнени“ (Енгелс),
нтпурцнк {pуе.) спец. Лицо, свети
срошу заплащано служи -а медом но
хуа—женн ими скулптор; мелея.
•—10.03 (фр. itiurel) книж. Естест¬
вена нaκнoввcоπ няш «арба ; вр<ж
натюрмОрт (|р. ntture могТс „"мъртви
природ—") L В живописта — изсбра-
вяннев пн иес«^·“··· прелости :
цвсти, имолсно, убит ливам (без иоВ-
з—жи и хорт). 2. Картина с πτκο„
сюжет.
нтTπΒлуе (3-1, nautilus ст тр. nautlios
.морян ")	I, зоол. Виа nттвовonу
ыcнюеκu. новто ст почти ц-мвзынап-
2. Имо нт фтеянстнАпа ислвслыа
молка е рсм-|—н нт Жуа Вари.
•—упорОи {πρ, räuies „морин“ m pHcié
.aвтн“T Електрически момбр—гов веу*
есусплвнтвн при морски ф—р -а да¬
вано е— звуков· ситная· на сортОн
при мъгливо п облачно нремв.
ен|нп0 (тур, nafile от тр.) Ннирнзво,
гaиуеτc. Вов поява,
Häpo.a (тр, aiaphorH .πp·н-шввиΕ-)
рел. I. Осветен при ннгуртни хатО,
2, Малые нос ст говн хмиб.
н£|пт (гр. nâpHTHa сп пврс.)=нер1.
е-ртаайв (ст тр. näpiiTHa) хим, Бляс
нрисгамно нощаспес с характеров
31 Речник на чужджте души в <българския език

нафтени
482
-спор мирис, еосто ce лвзтчαзα ирн
авсънзаипи на нянвеоньтзсепт снгр—в,
йтртВни (ατ тр.) Въглеводородите, е—н-
пс ce йан1ваτ н состава гт норът и
камевсеотлейин ентрти (πвpнnв» сова¬
ло· от руснни умее В, Маре-вников),
ен|гВлн (от тр.) Нтзвтгпв и— вснчси
вна-во нефт п готовите естествени
пра'извсанн.
гарперам (от нифти) Изпросе-тм, ис-
Aиеτвтю с гарга,
тВртвв (01 тр,) Кой') тор· СОС ИНИ
содорж— НЕрТ ; ИЕрГЕН.
•тръбни (вт тр. itpHiHa п мат, oleum
.масло" ) Химически съединвешн, пс-
мучавагп от нафталина ; тиoгвoётв-τ
сс ирн nввπзвαле'вв'C и— Оси п в
парфюмерията.
гаргохавВ:; {τв. ntpHTha п норуаг. kina
„хинин- ? Химическо сосанесцне, сос*
то ce употребява ирп нренвнолсънвпо
на синтетични Ваерпяен вещества,
га,хВт (тур, nthlyo ст ар.) ист. Пай*
юна „ai— тлмин■нноτpaτι^внιa eлиг1uа н
0са1Сн'1ннтн 11^)10.15. ;	иод-с-зпн;
гоИцн-т управител ce наричан шюлюр,
naxÿï {τтp. TOTui ся норс.) I. Едгото*
агшвв Всбсво рЯСЯЕГПЕ, 2. Плод вт
това рясяв*вна ; лсВлсОпн.
гнцй-ош = в—цмоетмс—цная изо ы·
гтцгОнв.а {лττ. таТ1ои—lis) сп. Игран
ся итциаванав тем.
енП1ПС'Нймон (01 лат. изпо, Onas „нт·
рсаг—сп-) I· Пароди-спои, нар-лен,
2. Който нрниадаЕжи е— наннтта, еой-
гв нзр-втв— хар-старна —соВегося ва
дааввн нация, 3, Държан,··, 4. КоВгс
ce въваст до оВщеспвснст и полипи -
»асент живот нт втцента п «о тех·
вига ватимоотгошсепн ; в — ци-в а*
а в в комувнзо м — Bтвж-aзцa
псарни, конто стрина общия· засо*
ивмсрнвстн нт стронтелствоя- на со*
цнанн-мт и κcoтнuвoа и ce сОнете—
против принципите гт прозст-рсснт
ивпврвациснанивъм п МЕждуенроантяа
солидарност на ярулетнпс oe. с—то
иреуиелиАавт вацнвинменпв осоВенос·
ти в пияното -нанЕГно.
гaциoiнaл^;зTuнт (оп пат, natlo, önis
нHaв'c;швcτ")I.Иззeмвaвв имуществата
от нтстинто евOеτвегиuн п преврО“
щ-ноти но в държавен срещу совя*
вапно зтилатайо пнп 0озвъзнΕ-лгc.
2. Оргяип-граес нт β^ποπημβή ос¬
тов·, ваоржавтвнес па вещ—.
гтциoгтн·-Βвтм (от н—ъ.Н И-зоршвтм
нauuвгннн-auнт» огевн-л имущоспет
ст насън и сабсъвонинци π пи нравя
държавен.
н—цн-налИзом {нατ. natlo, oils „в—·
pвлгαеτ"T I, Буржоазен идеоолоент и
ивл·n·κт. каита поставя сватът β^ητ
н привилегировате понсжвнно, раз·
палва в—цнситленът вражда п натис¬
ка лрутняв варели, 2. Стремеж сом
национален еазанпснм-ст ва надсыпал*
вито и зависно·'· справя.
гтцтoчилйег (ст з—я.) L Превърже··.
ва национализма, 2· Привърженик и
участник н гацнснанвс авижаипв.
нтuивйтн1еπйиeеκи (от янт.) К-Вяо ce
сягаст де национализма, пропит с
нациагалпвьм.
нтц·cнзнлнC·вeм1 (сп нтп.) ЧлЕТСъЕ
ва pΕЛ·ua буржоазен вoтeнзoннв
партии, конго ст над влияние п ръ¬
ководство на сараят Оуржо-згп·.
гаmюκaлвo|cвив;:ыш ~-- p0|вp·*ивъo.
пани0пмлсо.кал!йп	ici лну, a. ,Uo,
ο и I s , ι ι н ι ) с « п ося " п с оциилизсм> -I Ht fi-
рСТН<11НСНи(>Г·) аОЗНЯНЧВССС ПЕМССНЕ в
κтnπгaлπеτπиееκπн евнτ. |’·pшa и— от·
срита г·в-вяеτииeеkз „нс·.-^.- га
пмиериазпЕпниессага буржоазия. сви¬
то им— за цвн да синяя-· рсвалю·
цианцата оврёа ин πpенoгaвнaгт и
шнрвкппв трулошм ce шэс';, да пх·
сороги ЛΕмCнвтцняτa, «а завл-дсо·
други страни, ла р—вплаг.— ыс-;и есИ*
ни ; гански р-шнаом, вацнвоу, хит
лоряаъм,
втu1cнтнеouuтнΒег (от нтп). Чмог на
|нш1съетта гацucвтлеaиuтнuеπвAвект
германска ртб-явнАвск— партия, сьв·
л-дога в I9I9 г,, котта за наснмавн*
насняв ce нарича .свцналгсттнескеаа.
н—цВся = нзциcнaлеaциaлuеπ.
е-цнн (мат, nailo) Исторически созат
ла ce усъоймнвт общност хорт, воз*
никйана норху осшовнът ыт общност*
пн ва Езнса, - псрнгорнтгн, нксввми-
МЕСннн жнв-т п психическ-ъс теτв-й·
стес, сеего ce потвинн в общността
вт културата,
ениВя {pуе.) I. Уставантв-вв ыт ее*
483
правимые изворше· разход; разход, зт
който винт оправдателен лонуглавти.
2, Размерът на такъв вaзаoa..
гайит (гр. ntiäs, ädos ст ntö .тесан)
1.	мит. Пнорт гт рент паи навар’·
2.	зоол, Сптдевводшв моноясно ; мо¬
люска,
гвтнлвpτйнеeи чсвбк (ст собс.) Ивко*
наш проз Ι856 г. чсвон от пвденсовт“
та сп—ха, соВго июня инсын .ост и
широки идещи (ис имате ва нсстесся*
гт Ноанлерг—я),
гoαвτвBзт {τp. nées »hob“ m ärtbron
„ставам мед, Новообразувана сънен
при лош— аандравтвнив на ентиΕйα
сося,
ноВат-шве^. {τуp. nobät çékori сп тр.)
Вид ртриннртнт захар пт одри ернс*
танг,
гббунт (мня, lebuia „облаче") мед.
Ом-Ос зашътнтвтгЕ на ратввата uиπa
вт окопа,
гoбтнapвн (нат. lobuläris) Мьτнue»
мъглив,
' еоВ£лнВ (сп нат. ncbuit .облак") Хи-
нпАЕсни влeмeй'. открит н спектър¬
на ил-шотинто мотятносън,
г·ётнбэт (оп нат. nobuiosus .мъгляв·)
астр, Голами оОмаци от ρaзввл·йн
'навес наш ,звездни певавши", ковтс
ce виждат като обща мъгляви·—,
тОнон (тр. néurna .-вне* през л—т.) Ъ
муз, Баванеейво в-тис ипсос, упс*
требтв—·) «с X н, 2. Всани стлвлен
-нае оп псеа писмо.
евер—нтВнаи (от тр.) I. Който в ирЕднз·
винти пни ирсн-хожат ст невралтпт.
2. Болезнен; мнатс чтβеτви'влвн. кри¬
тичен ; неврангннев пункт —
чтвеτвнτвнвc мнсъс, прелизвне-ващо
й-првжегнЕ.
меврйлгин (тр. néuron „жилка" и älgos
„болка") мед, Пристъп нт б-лен оп
герв пян еогввн разнлогЕгня като
πoенoлицт ст ηγΙ-οητ, простуд-, на*
рушаннес сОмтвата на вещЕствят— и
Други ИрПАНГП, нс с наустни-вимн
анатомични измвнвйнт е него,
гевр-стснИн (сп пр.) Б-зеи сп всврас·
ТЕГНЯ.
ΓΕввтеτвйΒчoн (от пр.) I. КоВтс ce
отеаст да наврас'·^“. инн до иве·
вaегвнит. 2. Рαзлв-зннгΕлoн,
невропЗтия
йаернстёнит (пр. néuron .жиля“ о
asTHénélâ »болест“, „слабост·) мед,
Фуинцногалгс разстройство нт всрв“
гага систсмт пор-дн иaτaщaeннв.
иp·TM-вa няш прое-ртен явжсн Ос*
лeеτи. каота ce проявява е подяна
“озеудню-ст, в-злвтзгнгoлгвег, ри-
винсска п психическа умора, безсънно;
—гсн-батеа - нт в.гиоттиатс п ар.,
••.“•0 разстройство,
гееринОм— {πp, néuron „жил—· m lOm*
мн „eвжнцт"T инат. О-внзнт га
HO.“·— βη—квс.
неврВт {τв. neuriils) I. Бовпалевна ва
ивв·p·ρиuτe нерви, 2. Израстък ma
верни— елетнт.
гeвввдeв·v;т'αзт {τp. néuron и дерми-
тоза\ мед, Заболяване вн кожата ена
•0.“^ иснет, изразяван— ce предно¬
то е сърбеж,
•еврОва (тр, nCurosis) мед. Фунец·—*
етана теpeвc·πеuхинeенc втОюлтеаив,
при c-его ma ce ш—бню’лавтт структур*
шо-аеттомнАЕсеи н-навовин н ортт·
инго и— тялото п е цеггр-лнвга нерв-
нн снсгЕша ; потене— ce наго песне·
анц— вя доят· βοοηοητηβη ироживн-
втгни п умствено напвежегне п «..
Главен неврози ст вeβpтеτввитτт» хн·
старннят п пснхастсният—.
невролОг (гр. néuron m logos) Лекар·*
сиоцн-лист и— нервни Oвлeеτu.
ввβвcлcτΒч·н (ся Пр.) Отнасяш ce до
вeвpвз-τuя» иролензн—мЕВ ат торено
болен,
в·ввαл0τ1т {τp. léuron „жила" п 10*
gos „наука") Н-уна за нормалните
рунсцн· п болестните р—всгроествн
нт гервгатт снсгонн.
ванрОмн (тр, néurOna) мед, Тумор ва
•(•рвет тыктн.
H·ввoниo-Βτ (тр. néuron „жима* m
my s „мускул") мид. Едновременно
зтОсзивагв нт мускул и вт съответ¬
ния норн.
• •“.—1· (тр, néuron „жила") биол. Ос·
вовення елЕнент в— вервнагт гости,
•0.“^ кзегка заодно с нсиннитс В
·звне'ыцн.
гаврои-т {τв. néuron „жимн* m päthos
„еτвнлтгиe“T Който страда сп евреев
вaаеτpвeеτвв.
еавроиВтин (гр, néuron „жила“ и р—-
невропатолôr
thos eеτвaлaнuo) мед. Бозаст ma варе·
таят стспома,
иевропатолОг (пр. nOuron „жила“ m
питолсг) Ланар. коВтс в оиeuuαниеτ
ис Всяеститв в— нарнитя— система,
№“.0^1)36-11 (π.. néuron „жинa“»
pâгhoa .страдание· m logos „^-γκα“)
«=неврснопин.
тоервисих—зт (тр. néuron .жима* m
психози) мид. Нервно pтзеτp-Βеτeα
с исихнАВн тонcжmввuт.
човротОопт {τp. néuron „жила" п Tomé
.разривате·") мед. Разрязвано на
•вре с шаунит пят ламеОнт цен.
аеврстСвтн (тр. néuron „жимн“ и Т0-
nos .споенте“) мид. Опъвано вт еорв.
т·βpcπpΒπеит {τp, néuron ,жгн— “ и
Tilpsls „paвгвπвaнe"T мед. Смазвана
та ··.“,
аеврохипнснбтит {πв. néuron „жила*,
Hÿpnos ·сои.· и logos „наука·) ОВнс*
цнвава нт .1паинстивнт капо шерено
BaaеτpойеτвOι
с^,ерв:х^;^’.риш (невро- п хирургия)
Дял сп хирургията, ксйпс ce занима*
зт сос в-бСмтв-вит ля иервгтта е·е-
100-, наето ивиснетъ оиЕртъненс но*
ЧОВСЕ.	*
тОнус (нтт. naevus) инагх, Кажи— Вр—“
данника ; Овина
чогатИн (яат. negtTIvtö „0Jτpнua'e.м^н“)
I. спиц. Ивобрнжавиа нт свеишс пред¬
мет въoхт фотограф··:.— пятен с об·
рттыи нт aoΒеπeuπвмгcеππa свопа· вп —
овепнитв моста ст гоншн п. 00.-1“
—0, нвиокн—яппа ст вдныOнaτи» н
здаывн—тиъа — ывионв—зи ; ирот. по·
тттив. 2· Пятен пян риновен явит— с
ттноеа изсОртжатив,
тагаяИнов (лап. negativus) П. КсВпс ce
-пытсн «о шопняшн. 2. Отрицателен,
—Врагев,
тетатиеВвън (ст мат.) мид. Елны ст
сноитсопте при влнон душевин забс·
ляватии, сот-то болният ce пропиеш
ыт естка външен иннеса.
гогапИвн—сп (οτ нат.) Оярни-яоннссп.
еот-тоснОи (негатив п пр. skopéô
»нaOзюлзвaн“T Уред капо малок ек·
раи ва разглеждате вт ровятовови
свишеи.
тстапрОш (сп мат, negativus п пр. élek-
484
iron) физ, Енвнтрсг с агрицатвнвв
апонярниосни ъсн—р.
ветВцчт («—1. negaTIo) I, грам. Дума,
конто служи ва еяриц—вне, 2. Опрн-
μηηο,
нвтннжВ (фр. négligé ст нап. néglige
.npeйΕOввπвам“) Π· Ласо обявено аа
н кошн. 2. Облачав н пасова облее-
нв. 3· прен. КоВъс но обръща много
внимание; небрежен,
ввτлижΒвтo (1., négliger от ляп.) Гра-
нв0ввπвao, те обръщаш достаточтс
внимнинв.
ηογοη-ηπ (я—п, nogôT1нтs» trils „тор*
гуннт“) Торговец ma едро (предното
с чужбина).
HerpépHH (1., négreile·) ист, Мисте, н
новто ce доржтзи рСби -а продава*
ив.	(
шотрбян (ст оc0о.) Вид оаривосан— св¬
ит с госта и тынка возит,
••-.“«»ηο-ο.,
нетрнЕр (1., négrier, ляп, Tiger „мо-
BΕЦ"T Торгс—вц шт (марен) роВи·
нетрнгОс (иси. nogr1Tös) Лиц· ст τт-
вемни ваторсен иавмавт н Ютсивгси-
в— Авин с нисък рост,
нотрттИнка—лсгорев,
нсгр-Ид (яат,“ГН·) Лицест АВры—пт pt*
ct — вдвн ст прияв тезами ненашеи
раси.
шсгрв|66ин (ант, nigoi и тр. phöbos
„страх", •00.-3—") Расов— смразя со.
ШЕГрНТС,
нeτте (етиси.) Титла пн опиеиссня им*
портто. ; вОнешовато двсйтн: нвττc
•спосят — тар в— ц—наяв.
Hérbp (Ι., nègre от ляп, nlger ,40.011*.)
Ι· Лице ст африканско') нтевлвнuо
на Судан, Центрами— п Южна А|-
р·^ сватс принадлежи сом ветр-ид*
пата (чернттт) рнст, 2. Лицо ст по·
гснцтпв нт a|ρинтвоκuπв нвпрсили.
втеилеπβвйα прасоловт през XVÏ—ΧΙΧ
е, в Америка т иродядети н робства
-а работ— в пнтвптциппе п рудниците,
вeeOв(·гT (тур. nckes ст πaве.) Скъ¬
перник,
некроОеозт ('.. nckrös . мъртъв * m
bîos „живот·) биол. Процес нт Вае·
ва умир-ше и— клопки иди тьнтви.
вeнввτвä|ит {πp, nekiös „мъртъв“ и
485
grépHô впиша") Оитсншис вт Нор¬
геи тала.
веерВзн (тр. nékιösîa) Умортетв—ев гт
наст ст сртагиаъш (κλοπη-, тысне пни
оргаН); гаетрЕга.
№№.0.00 (пр. nekтoköмoa) Зал- вт
ушнращи.
гоерозВярнт (τ.· nekrös „мъртъв* и
lairéit .помпт-ва“) Култ сом мърт¬
вите,
гееромОе (пр. nekrös .мъртъв" m logos
„слово*) Писмото сообщение, скръб*
вт ВЕст сос сводовни ат живота и
доВшвсгп— нт помпи-нит ; жянаВса,
тeκвcмйнτ (тр, lekröntitis) Галатвн,
който »вист· лтхввe нт умрели, аа
дт му с—зват съдбата гт хора ; син·
ригисп.
еесромАнтин (тр. nekromantcit) Мл··
ос цакусяво аа отгатване на Воде*
щато и мненяспс нт хората мре- „еш*
сана· духове вт тмвeли.
гoκвcneτит {τв. nekrös „мъртъв· п
ptiHos есъртааги1в-) Предразположа·
сне кош гекрсаа.
гeκвOncл (тр. nekiopolls .град п—
мортнитеН Комплекс ст -.06-“· оп
иp-ие'-вичeеeaгт. явяниетта п срод“
еовосввн—па еиаха, совяо са разно*
нави н нисоа «.овес солите или
кря“ гето; '.-(^ι^ι^το нт р—всопта
. «ревае трал,
re^OndT {τp. nekrös „мъртъв* п Ор-
sis „nnoÄ-ee") И-спаданше вт труп;
аутопсит.
ιнeнвcеκ6инт=нeκpoиеπ^н,
цонроспёрнин (тр. nekrös .мъртъв* m
spéima »семе“) Оемевш— тоивося без
жнен сиарматвавиди,
ecH.-l“' (гр, nokrophägos) зоол. Ла*
шовд.
ноерафйнит (гр, nekrös „мъртъв· и
philéo .сОинто*) Тажса форма нт до*
тавертънвен иеuхcnaτ·т. при е-ттс
Везенит инн иононс влененив ком
групова.
генрорОО ('., nekrös „мъртъв· m pHö-
bos .страх“) КоВтс ce страхува ст
смъртта ими от умрели,
гeκвв|00·т (π., nekrös »мъртъв" m
phôbos .страх“) Бвлевнев страх ст
смъртта п ст тнpΕлн.
неовитализъм
ненрорбр {τp. lekropHöros „истрвО·
βαшβт зоол. Бромб—рчгребнр.
•ек'—. (тр. nékTar) 1. мит. Питие гт
Ocταβвτв» есегс по a-ea беасоортив
и вами— младост — спорол нтрвниПтт—
вт дравнита гърци и риннтшп. 2.
Опалое овн» еойпс ce спдент от ^ο—
посопа нт растения ; сп тепе инваитв
собирая мол·
вснтерн“, гЕСтИриин {τp. nekTArion)
бот, Орган на p-еτeвme» сОинвсевгс
в иввгт» еойпс сплоят спялок сок
{йΕH'-B).
нeн'αвйг (вт тр. iéktHi) Праскан— с
гладен с—жт и насвс отделящ- ce
каспинет,
еонтВи (гр, ickTOi .плуващо·) зоол^
Волво жuβcτйc. ксопс изува та &
нечгс paaеπ-тπиo» сапе преодолян—
снятта ыт генениитт : двнфuшu» нппсве,
рнбн и др. ; ср. иянвеясы,
ненЕталегП (от нап. legSlis .заковеш*)
КоВтс ив в иоав-нет ст аансва ; серия,
κcгеnπвaτнβвн.
наленлеен- (от нат.) Лица, нрасяод·
наев от ванстя— -а ревснюцтсвыз
двВтсст; конспиратор,
нентгбл {τв. nêma, ttos ,вищка*) Чар*
веВ с кръгло, пладне, тоснгоотПираш—
ънно,
нам-псеВся ('., псмн, atos тГише—·
m klstë „кутия") Орг—· у ттнет на¬
шести -а тап-лввив п вашият,
Немев“«— (пр. NOmosls) I. мит. Богиня
ва oгoъгueниeτc» нетто васн-вт от
престъплЕнис, 2. трин, Отмъщение,
опиатът, вовнеали·.
ПонОВски нтрВ (от ссбс.) Итрш н мост
ва Зевс НомоВски, новто станнан
прев две голныш н драена Гърция н
пр. Нвмет.
ненергВг {τp. NOmeites от ссВс.) зоол.
Червей с улылжанв тлас — до ыт-
неасс шатра, искрнпо с роснинст -а
ытитдение п защита ; живав по оср*
снспо доив (по името вт один ст ые*
рондняв),
вОнит (ант. таетан .оплакване·) I, Ото
«—свана нт тopтн. 2. литер. Попрт·
Оанйт иоссн.
иев- (от тр, néos .нов-) В - снсжнитс
души взетмав— г с н.
нвсвитанВзьо (нео- и янт, vlTHiis „жн>

н е о г ê н
486
ηβη") Идааннсънмоске схващано н
Оивлститпа ся кран ma XIX в, ковтс
обяснява жнапените явления с ссс·
Овен иео-геритапи извьгπвcегвαи·
съвети жианени стан ; вон вит-низъм,
вастбв (нео- т гр, génos .рождсгие")
геол. Вторият период вт ивaзaeеκa*
та eвa» подразделя ce на оивпеп и
nннouвв ; не-тенен пeвивл. от есВя-
в-длъ началото си годами пвфтеыи
валежи.
йеатегёзт (вас* п тр. génesis .пано*
MCHie") Το—.™, според нонто всички
аяЕмсити ва слотс-та произлизат ст
п-след-напслиата дирорегциацня вт
прстсплавоага.
неСтВт (нио- п пр. gét .-εμη") Зв-·
графсн— подразделени· на еуштτт»
кветс обхваща Южна п Централна
Америка,
тeατвтpйзъш (нео- п тр, gräphö „т.п*
шa“T грим. Бонеждапа нт все ирн*
ноинс га дума, койпс не засята из·
пов—ра; въвеждане вт нов правопис.
ΓΕOaaBβuнйaън (нео- и диреинизъм)
Ретеционгс nρcτнβcлαвβuйcнα тенв*
еив н бнозотитта, създадено оп нсн*
скит тиeн А. В—йснав ; ср,вайсманн*
зон,
васдИм (нио- п didymos .близнак") Хп*
оинасет eнeшанг»т агак Nd, порслсш
номер 60, ат. тегло Ι44-)24·; метна с
жоятаеннтнвВяз цвтг.
еоввВВсс— 0р-=ктсС1нозоССнт ера.
нввншивeенoгйзън (нео- п импре¬
сионизъм) Ново пененнв н импресис*
ином— зя ncлтиaβaйв вт врскя н жи*
“описта чрез цвЕТовсте,
ВЕокниян^всяво (нео· и кантианство)
Рeтκu1-нгo ет0вκτиeйa-1дe—лиеτниве*
но явнеипЕ сп нгортят полонена вт
XIX в, в буржс-впата рнасссрил,
свето отхвърля нсинси матсрн-писти·
маски енвнейпи сп рпя-с-рият— нт
Кает п нвиснзувя uдΕ-лнеτичΕеkаτа му
ге-рит ат и-знаниего н О-рОата си
евeшт материал нвот,
гвокаршВн {pp. neooâιмlтe) Bвщвеπβc»
e-ото в шелинапор за аиредЕлийе вт
1Bkтегβeвπ п Естествени взаега.
гкокаполнцйзон (нео- п католици¬
зъм) Теиввпе в- обновявано вя .0-.*
d исвинт каталццивон.
носентс·^-^ (нио- и класицизъм)
Направление е зuгвpατтpтτт» живо*
писта, скулптур-па п aваΉτeн'увтτ-
ст сран нт миитмнн “0., коего ce
характеризира с Оезжг-нввс п само¬
целно ncдв-жaгнe е— сюжстн и иохна*
пи ва античното п вт ннтенинвонoτo>
изнусъв—,
не-калвйналйзън (нео- и колониили-
зъм) Политика ва буржоазиите калс-
вианни държави, новто по вснсанов
ванне ce стараят да знанатя своего
нянинно н ввавосеоВ-дсеито Ппишн
техни колонни, ,
нескОн (нио- m konië „мecτиιocτ"T геол,
Пластова, есйтс ст в основата в—
СрСДИНТС внсясовит,
HΕBΛT.мaвkeвъш (нио- и ламирхизъм)
НаирнваегнЕ βόβολτοβιιιοηηηηττ гeвв1т,
к-ета развива реаецпснгатт справ—
га умението вт Ланарк (1744— П829 г,);
ср, нαн—вeнзън.
HΕO3иöeвaлeэън {τв.“Hαπ.) Тененпе н
Вуржа—зг-п- лвниъннсск— пнеыоннт,
нбопс в за пози— се-бол— на ннпитт*
нгегннвон1гв нсгснони, за гент-
осс·- нт държавата е давността ыт
пвeaиB1И'1шa п против нтниниото п
рязвнянего и— държавната сабств··
наст.
йоаанпгвйсянс— {aнτл. neo1înguîaT1os
от гр.-нат.) изиков, Нтиравнегпе н
евнеоагагнетв проа XX в., тнсвиЕГо
против	млaдoгвaшαгuвoa ; отхвор¬
ай вЕнамсегосъпя на езпксвпте в-кс*
•1, тOеcнюτннτв τ.-γή^ между ван·
цнτe» проявява ннπввeе сын лианвк-
π1τe. сын αвτc. авгсснт говор п т. г,
неалйт (нео- п тр. liiHos .самые")
I.	гиал- З^торли^т иврио-а- от еааменна-
та eзoат, нонто ce х-вαнτopивнвa с
усалназ жнвот нт гнеΕлoг1вτc. появи·
вянетс вт ссвтоволсгво	и зене-
дЕзнЕ, евaвгигeзг- добра обработна
на еямонингв вродни ; воевсямегва
висха, 2· ■Мицералго естество ст
рода ня еepиeггuгa п Ваноса до панна.
йеозипВиЕсен (от ер.) КоВтс прннтд-
лежн сом невлита ; иввсетовнен,
πBΕЛнег-вниΕеκπ.
неолВт (нео- п гр, logos „дунa"T Про*
псведгок нт исео умеенс ; ысв—ъер.
наснспйзъо (нио- m logos »лунa"T

487
неохегелиПнство
I.	езиков. Нов- дума пан нзра- е
взннa. инир, уатренс, 2. Старт дума
с ново съдържан··, наир. бригада,
ГЕемегИст (1., ncoioglste* от тр·) Грн-
βывжΕгπк вя иоеяогнвшш,
гeoиa■Hτуоийгеτвo (нио- п малту-
сauaсrпво) Реяснногво умение -а па·
малне-йо 0.0. вт мвнеиЕсъеатс мре-
енмтяиваио на ряжднентга п нрав ма¬
сови наВпнненн на х-рагя нов война.
Раззннгптв 100.11 гт ваем плусины*
сънопо ce нзпвзвув—п за оВтсетвява
нт икономическите юрна· и 603.-60-
Γΐιιττα, -- прикривано* вт соп—лпялиз*
нт п зя αBαейcβ-вαгв вя цмиарцяянс·
гинеснитс ягреснп,
евОв (ст тр. néos ,γ—β-) Химически
елемент, знак Ne, пароде·.'» номер П0,
ат, тегло 20,183 ; бнягоролЕг таз, сой“
го ce съдържа н м-леи еизнАССтв— вон
въаттаа ; употребта- ce зя сггшннт—
и ронз—мни озонгрозуминосцеипни
лампи,
ге-новл явлчпт (от тр.) Осветително
тяло, н?.ллно с гесв, ноет— сват· ирвз
Еяекпрсивссн тон, миш-в!-!· ирез таза ;
обнсгсвов— вон роршт на 1.06—, н—т*
те uvt сиергагне и— оунвн и фигури
п служи ат рЕнз-шн, свге-зн п др,
госпнтвгш! (нео- п р1Н ssö „αO|B—зyβαм"T
биол. Образувано и— воня тонне ;
обиквана·— под еосинт-ня ce разби¬
рат зяскаиостевни !ιαιвcO0pтзтвтйит ;
ср, aeгеpcna—aия.
гвспнТзнт (нио- п гр, pltsma „сбра·
-у13:ГЕ") Пoвoo6p-зтвαгo ся внвву·
швен 'гостен, злокачествен тун—р
(paн» стресна и ар.).
гЕ-и.засщвкв (нео- и пластики) мед,
Хирургическо возспти-Етваво па раз¬
рушен· постен мре- присаждано вт
пости сп самин индивид (яв'—^«^·“
са) няш ся друг нгднвид (хcπΕвaизaе“
тис—),
неоплатонизъм (нео- и платспизъм)
Ф1лoевpоκc направленно от III в,
c-егв о винт «а ce совата· |1яосв|*
сна система, ката ce вземат втлелги
части ст ΕпиkтвΕΒеτвcτa, стоицизма и
нπеτнчeенн аленагтн от фπлaеa|нтτт
в— Платов (пн—вев ирелся-вняся Пно*
гни — 205 ■- 270 г,).
геоил-пснИн (сп гр.) П, Привърженик
нт йаcилагcйΉ.знa» 2. прен, Мистне.
гесиознтнвйзыш (нео- п позитивизъм)
Едес ст гaй'-нзnв-еτвaгвнuгв ъсма·
инн в соврсмене-та нлcaлиеπuчaеκa
11300111, свопе обтсетва то етB>eκ-
πивнc·πдв-лиеτπAвеkн ш—нни ивстиже·
ннтта на съвременното веτaегвoзнт·
ина п лостнжониягт вт oaπoиaτнчoо-
е—тт потика ; нарича ce ото нвτинoо·
ни псвнгпвизъо.
ееореалйзъ.» (нео- и реализъм) I. Ра·
—οπογηο направленно в съвремЕНН—·
я— буржоазна философин е Англия н
Амарин— е пачалвто на XX в, ноо-
гв а замясн·.—·— |врот на субектна-
вия идеализъм, 2. Прогресивно pea*
л нсъннив теменно в нтая·—^.-™ к··
нонанусяво спел Втората снатонва
ноВея ; а-вα.н'Εвuaнpα ce с тнтн|--
шистсн патос, хуманизъм и обич ком
народного гн-риосъев,
ыаоромнйпВвон (не-о- и романтизъм)
Упадочно гaнвa“ΛΕйπo е сонромЕИ·
ватт нигер-турн и πзκте'вo, еОвто ce
втнвивва с подчертан индивидуализъм,
вocτoκ■τехnκa (нт>* m тектоники) Дня
ст гвогссясепкапт, нойтс поучав—
пасяснсенпо дввжЕгги и до|срманни
ва земната свра ст ертт ва 10.110.—
ДО ЛИСС,
носгОгят (фр. néotcnie) биол. Сиос—О·
ш-ст и инион животин да совриная
полово и да ce размножават е стадни
в— зимнини н вт растенията — н мла¬
да възраст,
всотомИвон (нио- и томизъм) Орн-
цитапа филвевpеκa «—стрина на нт-
ъвяпмвсснъ— uьвнзa. нетто води бор¬
ба срспту 0-10.1—3130— п мнрнснзоя
мраз OατвеaαβенC'еаαaαегнчвеκигc -.·
тушснт· гт евΕaнcвceввнaг- pнлoев·
рит, осоВого нрав ученного нт Тома
Аκвииеeи{1CC5—1274 п.).
нс-фйт (тр, neOphytos мнвввπoеaдeнят
I, Hввc1oeвъегвв» иов-ирисп н енсон
ролитпи. 2, прин. Нов »нов п п.·-
воржЕгне ва умеено ; вовне.
вва|ВОня (нео- п тр, pHObos »страх“)
БвлЕзгог сгрях ст го вот.. ; вазадни·
нαв-еτ. poτвaτвagеπвa.
вooхoτΕΛнTнеτβв (нео- п хигилиинст·
вО) Течен·· е πдΕaз1егинвеκaгa рп-
зесерин ст кран еяХ1Хв. г поре-ът
488
неоцерат0д(ус)
испоены— ва XX в, новто ce хараетс·
ризпра сос стремежа сп «а създала
итавсяеш ocниеτπнвоeн мирскна« вт
ссш-напя в— оёшовоеоъ— толнувянс нт
ХетЕЛсвата |πлαеα|uт. пред· нсинна
вт нотовит auaлcκτuчcеκu метод m
умснното му ва дух-·
гecиepαπбд(тc) (нео- п тр. kéras, atos
»вaτ“ m odoUs “Зоб“) АвстралиИска
рнОн, конто дншн с хрипе и дроО.
γοοΒτ (нео- п тр. kÿtos .кухне·-*) Но¬
вообразуван— кнстнт.
ββο^πΒοητ (нео-. тр. kÿtos .снопка“
m Н Намн „срыв") мед. Нянинна вт
нcвacбpазтвтн1 кзотсп е крывга.
soTCHiéc (тр. icpéiThés „Оев тога*)
мит. Волшебно интно против тога,
cénep (гам, Neper) Международна оди-
••Μ зт мярка ma запиханного ими
теuлβαыaτc вт ваенярнмосеп иди вeт*
кони ъреиъЕйнт ; ср, децибел,
неистйаыш (ант, nepos, ötis „внук“)
I, O0лατoaoτoне'втв-ΓΕ ci страня ыт
нтнсп инит и— яехинто внуцн п род*
гиги. 2. трен, Служебна покрови*
темстна ma родыпши m Опивки,
Heinÿi {нтτ. NcptUnus) I, мит. Дров*
воримски Ост вт юерстяпа, на '.»κπ
ПосвИлсш, 2. астр. Осш—тя ис стла*
лаионаст ст Словцого планет— ст
словноная— снствон, открита проз
Ι846 г., нонто де стерпвагЕТс ыт
Паутов ce сюнъ-нт зт най-стлтлача*
н—та сп Слънцата,
тoeгтгйвън (ст свОс.) Hoеыеτoтгoныo
уманив е твснстияга, ηοετο сонъ-зс,
на дсйствиетс вт неднят о играно
гcеиcacτвтe-щт роли при o0вaзтвα“
тот— нт еκaнuτa.
геш.ннй (01 ссбс.) Химически радшс·
тепиввы вноновт сп трупат? вт янтш·
гнлита,звтк Np, породсе гсиср 93;
а природата во съществува стдоннс,
лc.нтчoв прев 40·τβ годпыш ma нашит
все »роз бомбардирано на ур-в с
неутрони.
гcππTнΒеτ (сп мат.) Привърженик на
нcπτтвπвнт·
гcπτTнΒчcенπ (сп 3-1.) Който а сп
волан ирсивхол,
горн (пят. nervus) L инат. Встно олыс
ст нйспсОрсйыитс влакнести разнзС“
напил, ксвпс изхождат ст uoв'paлв1т
паи грыбитАННи oαзын» gcеτиnaπ до
вспчен органи и муссу«· пт пилото
и оу аяв—т воам-жносп «а ce днижн
и усашаа. 2. мн. ч. Оовнуигеся ст
есниси ятсива .ηβημογεγητ, конто
спродоли |тйκuняτa на —.τ-γιομτ п
πенхйчаеkcτa състотина на маевка.
3. мн, ч, Състотина ва говишогт
итβеτβнгалвcеτ» Ославвана раздр—зин*
ocеτ. нервност, 4. Жилка в— р—спито-
аон мнст, 5. прин, Гяяныогс в наша,
соществЕН-яв, 6. прен. Жпвсст, жиз-
вое-съ,
йaввйuит (сп зап. nervus „жила") Раа-
поа-жсгн· вт жняситв е српного га
йте·κcмнτa и по лиспаян нт рнста-
ЙНТТТ.
•Ореве (от зап, nervus) I. Кейтс ce
отн—ся до ··.“, коВтс ce состон ст
нарвн ими πвигaллaжи на норе, 2.
К-йго а прсливанся· ст вαвеτввeеτнв
на огдЕнсе горв, нт шарнгага снспо*
оа ; вaзлpтзг1'Εaoн, чуβегвuπaлaн.
Оазисноеи, треножен, 3. Койтс цзанва
вызесепЕ ; борз, прибързан, нcнβтH'
сиво!! ; нервна система — си*
споит ст орган· при животните п
Авнвсн, »пято ссисвет |уееинн в «я
cеьшoегвтвαг връзката на ерп-ензна
с ос-згап— сродя и да нaπвтвзтвтτ
ЛЕВгасп'- е— органите ну.
••.βΒ-οΗ (от пая.) Пαnитвaaйua ныв
pπвиcзоτ1тπα» каатс ce стрсми л—
свърже нянягнопо на горне-пн си¬
стем— с ивнвмвгс дейности гт ерпа-
ннзит.	·
нсрвИран (от пня.) Прадиввиквто у вт-
кств ГЕрвне сосготгнЕ ; нлесвто, рта*
«р-зеинам,
•сраСове (нтп. nervosus) I. Сос слаби
нcвβи. бонезеого чувствителен, раз-
лравенпеяев, 2. прин, Лют (вт кебап¬
чета, еюфгвтт).
ηο.“-;-“-·^ (фр. nervosisme ст мтп.)
I. Смушеиие н нервната система. 2·.
Слабост нт •0.“·'·, paздвaзг1звнлнoеτ.
•орвЛ.- {pp. nervure) 1. Осеноя в-
крило нт самолет, върху ксйгс ce
постави обшивката ст πлтτ» от поени
дървоен пан мея—нни пластано. 2.
арх, Изиыe“тшc» иpc|uливanc рабро,
н-апс състави част ст ессашшт сее*
нат нт свсл· δ^ΜερΗ—^ι.
489
гара“«- {πp. Nerols, Idos) I, мит.
Встен вана ст пвъласеъгв лошерн нт
нαвеeuя Ост НороВ ; морска нимр—,
2· зоол. Нрошлогося морсен мврвве,
3. - астр, Спыгенс е— ияяиегяг— Поп-
τтн,
горИт {πp. nerîtês •морсна в-нoнιннa"T
зоол. Коремоното меесгозо животно,
еосто живоо в ъсиянта морагн.
горнпсвт -бе— (ст тр.) геол. Прибреж*
ва ияняс-нвана област на 00.0, еоято
достига ас 230 остра лыаё-мнна, Ве¬
тата с равнинен растителни и живо¬
тински форни.
гсрол“·“- оВсяо, евроннОм (от пр.
Пелоп п н—т. oZeum ,иαелo"T Масла
с иритъви дъх, goBie—ec от порто-
е—нсен uβoτcвo ; употребява ce в пя.·
|юнeвueнaτa Ийaтегвит п като под¬
правка вт напитки п сладниш·,
еарвяВе (ст пр.) Могна-н впер на
ея|ъоз— с ирните— 01.130— на пор-
токтн п ягода,
Порои (мат. Nero) I. Жесток римски нн*
πoвaгcp (54—68 η,), ссВте наредим
дт н-Оинъ много еeгтτcви. майна му,
ано ст жвннпо му, рнявсор— Сенека ;
преследван безмилостно ав·е'ниг·τΕ,
2.	прен.. Жесток и бΕзеъвgoиoг монве.
йeеeе·p(|в, nécessaire »нужен“) Кутия
иди м—тъниса с ивоОхоаимн nвнгaд·
нежности зт πατΗΟΐ, ши·вa» Вросвоев
п ар.
HecTHHäp (от тр, on nestl н .н впенща-
'-", ,в -гоци“) Който ·'.—· Осс вър¬
ху ж-раня при еnвuнaлги рвянтн—зни
сОичти.
ПВстор (тр. Néstor) L Герой ст Илит-
дaτт» ц—р гт Гня—с, стар мъдрец и
д-бър совсяенс, 2. прен. Модър
егтввц» умои соваяенн.
яёто {иτ. теТТо »чист") I, Тегло в—
стон— Вез спаксвка. 2· Чист доход,
Вав удръжки ; ср. бруто ; г а я с 0 τ¬
η а г с — равенство между ве-са и
износ— във външната гортаннт ; етн-
д—в баланс ис -ягошеенс е— сОврсг*
еня О—анис.
•сутрИнси {нaτ. noutralis) I· КоВтс га
вввна участив н спор, евтлa» война m
дp.» а пази йoтπи ттнпет ; г е у т р а «·
в- вон н — област между траги¬
ците на два дорж-вн, н конге но
н е y ' т р a ц и д
н—жо ла ce държат войски m a— ce
нсдит носени доВсянин. 2. мед. КоВтс
ва произвежда викакнс доВсянна· 3-
хим. Който но анна гняв кнсант,
внто осеснея в·тκции. 4. елек. Който
съдържа саганвс канниоство полежи*
ъснен п cτpuuтτaнни пълнеж·,
нoуτвтн·вΒцнт, ••утрани-ерава (сп
лтг. neutralis) I. Обтвтвтно вт нинсн
дорж—на зт нeтгpтлнт. 2· Гсяняшет
нвнгв цвят да го позволи на партит,
спася пан обществена трупа да взема·
участие е навестсе кон|знкт, 3, Осс·
Оси международен ражим аа ладен-
торня-рин пан нодев пространство,
спорол еоВпс държавата, нт конта
принадлежат пит територии, втна
прано л— пп укрепва, aa доржн на
тях въоръжен· сини, a— пи превръща
ва военен γο-πο. и п, в, 4. хим. Ре*
тκuия, които нали ас унищожавано
вя кнсвянеги своВсте— вт разтвор с
помощта и— основа п до сн-Вспен гт
основа с помощта нт ннсвянна, 5·
езиков. Премахвано гт равзнс— между
дна Опивки рогами при нвтсвср.
йaуτвαлнвΒpтн (вон. neutralisieren ci
нат.) П. Обявявам аа есугр—нев, 2.
мид. ОВаверсаяв-м, 3. хим. Унищо¬
жавам евcйегвтгт ва снссзнеа нрав
основа или свойств-па вт осеова »ров
сцсванга,
шоутр—зИст (оп нап.) Привърженик в—
нeтτpaлигaπ.
йeтτвтлиτ·π (вам. Neutralität вя 3-1.)
1.	Пвенмаса. 2. Поя-жегне е— дор-
жaвт. сотяо но взема умасти· вън
н-йга, аяитавн мирни еги-шаннн С
воюваш·'· m в аложеа «я на дан-
носена помощ вт шнест сп воюващи*
то страни,
нвтτвäнгcеτ (ат ляп.) I, Hoуτвтмu1вπ,
2,	хим, Сыстонвив гт разтвор, ирн
СВЕТО по“ на окаввт инс—нво доВсянно
върху лакмуса,
йΕуτBTлτйгτ (исм. Neutraitinie) Мина*
ранна иорин Βοη, с нетто ce правят
неварени,
ваутрацйл (3—1, neuträlis „нaтτpaлaв*
и tcidus . кисел β) фирм.. Лекарство
выв вид ва таОнаткп против извн,
против остри и хроничен гастрити и
490
неутрбн
против стомашни сим—нн—вит ся вон*
ровететтгнвЕн характер.
яеутрбн (от нат. neutrum „шито вднстс,
гипс двтπoτc"T физ, Елементарна нт-
оτuuт, нетто вливт н състав- ц- тъсм-
нипо ядра. Тя пот отсн, Оливе— до
масата на ирстснт, го внна 030.1.1·
носни товар, навъс нос В пввнантна
нвсшс дт провикна н -помните ндр—
н дт иредп-ннена ядрено πвoнpыцαгв.
неф {pp. nef „κcpтO"T арх. Га—веня— и
•-“■псалма сроа·— мнст и— храм, ба¬
зилик— п др, построИсш и— нетто сп
«нота спрайт по— атлазени с нонсши
манно ис’ттснн насън ; кораб.
нефелйн (сп тр, nepHéiê „облак") Ми-
нapaн» ссйтс служи капо -лумнеше“—
руда; пот ныввалегинтн пап сватне*
сиг цвят; употрсбнв— ce прп ирсиз-
недсянетс ыт стоене, uвκтеτ“oнπ то*
рое· п др.
нефеломётър (пр. nepHéiê „обман" и
Métron „мярка") Урод аа помсренна
стспант— нт р—вмоявност нт точности
пян колоидни р—вян-рш.
нефоскбо {πp. népHos „облак" и skopéô
„гледаш") Урод ва uвнaввaйo еκαpαеπ-
тТ п ивсон-'н на лнижошисп— ыт
βΟμ^ητο,
нефрйлгия . {ηp. nepHrös .боОрес· m
älgos „болка") мед. Бомен н бы6poκ.
Ообреин— Овявсъ.
нефректбмия (тр, nophrös „ОыВрос· m
ektomé .изрязване“) мид, Оперативно
иввтждагс ва бонвн - боОрес,
нефрйдии (ст тр. - nepHros .бъбрек·)
анат. Отделителни стенни н животин¬
ски cpτтгuаын» по ковтс ce опсяраенв—т
ст ортнеизм— във вид е— тенисс' но*
нишишпа ивcaтκτи при ебонитът вт
“oщΕегвтгa (бъбреците ст сложна си·
стают ст нефридии),
яефрйт1 {τp. ncphriTls) мед. Двустран¬
но возинянтоми— а—бонтванс вт ВоОра·
uиτв» новяо зяснгн предимно боВр·»·
вито юяьОца.
иефрйт*2 (01 пр.) Бввu“eгeн пан нъзвв-
лен oигopтн» който ce употребява ва
напран— вт мазни художествени но·
делия.
иефрбза (сп гр.) мид, ЗаВСнтване' вя
боОрве, при новпс стан— нвмвеовив
гт виттаншн вт ОоВрантшта савани,
норрснипийзт (пр. nepHrös „быОрон-
и lithos еК-оон) мид, Канон ' н
ОыОрсн,
нефролитбмия (пр. TepHrös „ бъбрек -,
lithos „канон“ п Tomé „нзвязβaгeβT
мид, Оиср-пнввс иан—жднис на канон·
ст Выбран,
нефрооибза (тр, nephrös .бъбрек" и
pÿon .тн-В") мед. Зттнсявтга га
Выбрсн,
нефроотбза {πp. nephrös „бъбрек“ п
piôsîs . падане Смъквано на ОоОрон,
нефросклербза (гр. nepHrös п склеро¬
за) Сбръчквана п нявыранв—ев ma
бъбреците поради знмвсъенгв и— вор*
манната ВоОрвне— пости сос съеди¬
нителна; еeлoвcвт г— Выбраните,
••l.aliBa- (тр. nephrös .ОъВрее· и
pHThÿsis „туберкулоза") мид. ТуВар*
κтлcвa нт ВЪОрае,
нефрохеморйгия (тр. nephrös „бъбрек",
Häina „кръв“ m ^ö .16.3") мед.
Кровотсченно ст 6о6ран.
норт (тр· naphia през тур· nefi ст иврс.)
Мтен-вuднa. свопнос-рнва ас тымес*
нтрнеа горит— пеннсст, соас ст ног*
аанодсроап п други орпнинмин сов*
дuгoния» нзванмае— ст замнига ведра,
Цвиеа отвввигa ва παлтч-нтйa гт
Вонзив, анасм-во юасно, оoaвcчвн
отсят, и—р—рпиш, ензазни п мы. дру¬
ги ; земно нтенc» потрон.
нОртсе (от тр,) Който в ст нарт пни
н-йгс давт нерт ; в а р я о г р с г*
т а г — нзхвьрлтге и— нарт п ттасве
•на всмеапт повърхност поряди гват-
мого им налятанЕ ; неТтева ивo-
оишненост — -трасом нт тож*
сап— промишленост за дсВпнтва и
иBOвт0o■τвтгΕ нт нафт,
нефтобйза (нефт и бази) Гению ссмал
с гартови тсрнв— п сотвснгт oαcнα.
нецензурен (сп. н—т, censait „впр—еп·
»•Γΐε“) I. Пвиозвонен ст цeгвTpтπт.
2. 'трен, Пвисвевзви ст Онттсирпнт-
Анвъс ; нeиpиничaн. -uπвπивн. Овзсра-
оеы.
нивалйн (м—п. nivalis .сважан") фирм..
Болгарски ^0^.-. с пезашн лечебни
своВсте— при аарази, при вызиямитсавн
п яр-емвен уврождтгпт на uaнτpaн-
итп— п иврн|орвнън нервна система,
491
нимб
глаукома и др,, лсОнвты ст олив сп
алктлсилито е— насичате (GâlantHua
nivalis),
ΗΉΗβΗΒ^Η (ст фр. nivcllemenT) I, Нт-
ипв цт определяна в— равниктпт нов
ннсоннинт— между «но пенни, 2· трен..
Уравинасент,
нийелйр {|ρ. niveleur) 1. Гаславинвснн
ивеπpтнaнπ аа спродоаино вт разли¬
стят нов ниссмшиагн нт точни ся зен“
н—тт повърхност, 2. Уред за тегтвoвт-
втвв вт хоризонталго положенно, за
правилен стевс п пр.
нивелйрам {фρ. niveler) 1. Докарван
вън велорнево πcлвжoйuo» тзрнееяенм,
2.	Оирвломтм р—вянн—ъ— нов нисони-
е—пт вт «но пян невена помни сп
замв—тн повърхност, 3. трен. Изран-
влеты, праотхнто размина, Оез да
нвпото ирад нпд н-носъв- п дcоτcΒг·
СП“—,
•πβό (фр. - niveau) 1. Хоризонтална
πлcонcоπ, равнина. 2· Стопов в— нп-
сснтыт, 3· прин. Спепан нт paв“иπua»
достигната “псснина н рнвенпнв ; р-е*
шише.
нинОв (3—1, nivOsus .снежан") Чатнор*
тняп месец във ppΕноκuт раиубни-
кнгснп κaлaвgap» ирнап ст Конвент-
прав 1793 п., ст 21—23 лвноннри до
Π9—2Ι тйтapu.
нигрйтия (сп нап. niger ,мерси*) Тъмно
сцввттнанв нт кожата у жант проз
врсне в— Орансны-сп.
нигрозйн (нтп. ilgoi „нерви*) И-суст·
нева opηтнΉHΕеκa АЕреоспин Осн ат
боядисвана вт ножи и плащове, аа
нравеше нт макове пнп Вот зя cётшт.
нигрбл (лат. nigei внареш* и oleum
„нтcнc“T Неироннсте·) oтенc» совъв
ce πcнтнтвт при ирертбстеттт ва верп ;
служи ат еoaввтвo гт тажно ш—гонт*
рови отшивши ч—съп.
нигромйнтия (3-1, nigei . мерсы * и гр.
manTéia .ир-рснесъно") Черв- мтгпн,
чарсавасъво.
ниОло (ит. niello) Оёрав, нарязан вор·
ху зм—то пят сребро т напомнен
нерва симте.
тнайо (тур· niztm) ВоИнин от радееш—
“ВЙснт н Османската нопЕрит.
нйкел (нам, Nickel) Химически anoMcrm
-нтн N1, исрЕдов всмар 28, ттсыыс
потно 58,619; пвора новое мвп—м сос
оpa6puеπc6тa	оыннс ce поиш m
в теπcйAUн вт въздуха ; употрсблв—
ce ва р—зяпныш сианни и за покривано
вт оспами.
никелйн (сп гою. Nickel) I, Оид—в - от
00«, ыинон п цинк ; уистраВтнт ce н
аяветропсхицснян, 2. Минорам, нойпс
съдържа внеса (43,8%) и трсов ; ни·
намоет рул—, нервен винслов иприт,
никелйрам (•00. nickelleren) Покривно
повърхност вт метално пзаелиа с
юного товос им—сп гпнен чрез галва¬
нотехник-, за a— ce прелиташ ст рож-
aтевтгв» за ер-соя— и п. г.	.
нинотйн (от с-Ос.) Аакнаопд, нарко¬
тично ввщoеτвc» ноотс ce съдържа н
тютюневите ниеπт» врвдгс за вврввт-
пт сцспем— ; ^-1.00.“— ce ва иритот*
нтие нт нeeтpеτвт» за унищожавана
“релияЕмите ис растенията п др. (па
пывтс вт pвoнеκuт диимоо—ъ Пикап,
коВто проз XVI н. ирон нивсом попов
нов Франция),
нйкси ^00. Nixen) мит. У «равните
πapнaвuu — водни дтх-вo,	;
внепИмтин (пр. nyx, nyktös “Ваш* - m
äigos .Вонн—·) мид. Боне-, нетто' ce
протвтва само проз ысшпт
впнттяОи (пр. nyx, nyktös .ваш* π
Ops, opös „око“) Лице, новпс страда
сп впкпанспит.
никталбоия (гр. nyx, nyktös .нощ“ ■ и
öpsis .гледане"): мид. Очна Ocлeеπ» -
ирп нонто Воанинп нижат ис’двбрв
в— тыннс и-ртлп става Aтнcτниτaл*
•осп нт рапниап—·	.
никтомбтър (фр. nitomètre от гр.) физ,
Урод за измерение нревстт— в— осна*
тонт иввъpхгcеτ· яркооЕр.	, ι
никйх {τтp. nikäH от тр.) I, Пари, свищс
оахаооаавпв дан— в— жената при раз*
над, 2· Онатёаы «тр ст младоженец Ηβι
ивенсъ—.
иннсмётор (пр. Néilos m métron „ нтр-
с-н) I. Прът зя марана донОсниц-т—е
гт р· Ппм. 2. трин, Прот за - 00.0.0
“оди— лолбонишни	,
нимб— вИоОн (нтп. - nimbus) 1.рил. Сит·
шпа вън нпд вт срог есенс - гзаваян
вт светил н хрисяплшснтп— п Оулисти
н—т— рояипт-зе— жтноитс н—ъс символ
вт ентπcеπ. 2. прен, Οητη-, добро -Ήыo-
нимбус
вИмОус (3—1, nimbus) I. Дъждоносен
еОм—Ηι 2. трен. Басен герой ст рна-
нави с к—рянвеп (нcoинеu)» еоВто -им—
стоо одни косым в— га—нятт,
нймфа (тр. TÿMphc .мм—дн жена·) 1.
мит. Дре^г^о)^].'»^ вτвpвеτeneгнa»
Осенил, коттс саицЕтвортвама вткст
природна сна— ; л р и н д а — παpеkт»
с р о л л а — платинснт, в н л « н —
ронин, верена — — морска нинра,
и др, 2. зоол. ΠpaлиcенaлгΉтτ» н—рн*
нинп стадиВ е развитието нт някои
штсвнсми.
нимрВн (-.· nymphäla) Бална аплит,
нимфомйния (пр. nymphe π mania
„зуаост") Б-зазвона ироне— вт ' псяс-
80 “понашив у жена пян женско жи¬
вотно ; нтдвеπ ат ныжо,
яиббий (ст еcбо.) Химически aл·oaвπ»
зн—н СЬ, порадев номер 4Ц тп. топмс
рядък оапам (варича ce сща
солунОи“, -вас ОЬ, от мят, colum¬
bium).
айоел (тыпн· nipplc) I. Кос— мвъяавн
троВа с вотрвшии сВрапни втрави н
ленът края за съединявано нт два
тръби с нывший ынрввн н краищата ;
ср, мурт, 2· ГоОонндшо стапяно ня
вътрешната стран— нт шин— вт вонв-
сипал за -—титана пап cгπтеκтгo нт
сниципа — нянинАвто пот гарев и
нрав нъртена отпусна пят виовн сии-
цапт
нирвйна {етвенp.) I. рел. При Оули*
ститв — Ванжсес состояние вт «у*
шттт, cонc6oлaйα ст “стенсни жняеВ·
сни прижп, 2. трен. Понев πcнcΒ.
Oaвлoйеτвuв, 6aaжaнеπнc» лае-руша·
' нагс сп гиеннеи трижи.
нистйгъм, нистйгмус (гр. nÿstagma
вСое·) - Нвнонео Ворво еnαзнтπuинc
днижсинс на сметта нёоася,
йит1 (от нап. niioo „б^^^^'^я“T ЕaΉΓΉua
мтркт за нрсост вт вевoτoвт ионорх*
ност.
нит* (швы. Niet) Цилиндрично оетаавс
типе с еиорш-пнаннмса вт вливши край ;
служи от сьвангтвагс в- натанни
части чрев т—Виванв ' вт обратната
иаст, кате cOpaвтнт ватварята ганва,
китбн (от ' зап, nitoo .блестя") Хими¬
чески радиоактивен aлΕнaвг» знае NT,
иорвлон всоар 86, тт. ' ястно 222;
492
бяяперодвг пав ^-.14— ce сща вот-
ыацпт вт радин),
нитрагйн (ст гр.) Проиартг ва ъсрагс
шт ОсОонн растовци,
нитрйт (сп пр. niiroi „сода") Сом гт
ТВОТНТПТ НШСЕМНИН,
нитрйтор (ατ пр.) Аиарат ва ивнорщ*
нано вт нитрации,
нитрйция (ст тр. тНТгот „сода·) I.
техн. Процвс на обработвано нт цв*
нтнcвт, иaoтκ» гницарив, πcнтcн пар.
с тзстйт нисонина пни сос снас ст
—всяня и сире- снсснинт ат ncлтчт-
нтгв гт πupcκеинuн» еолоплав памук,
нΉτρατнuuepин. ниголвгта, мае п ар.
2.	Пасищни· повърхност и— стомана·
предмет с —вот в- палуиавтйа ио-
гванма твърдост. 3. Пигpиpaгa. химн*
носен poтeцит» при нонто водородав
атсо на арганинеи сованевепт ce зт*
овит с нuгpoτpтπa наш хидроксилн-
τpтπa,	)
внярИд (пр. tîTiot „сода· m éidos „нта·
Съединение та азот с мот-м пян ос·
п—звид, еосто в теτcЙчΉβc гт висока
гoнnΕвaτтpа всщасщас.
нитрйрам (ατ пр,) Обработвам цaaтac·
вт, памук, панцерпв п др, с -зогв-
нисвниша.
тиярИт (вя пр. nltron „еoaт"T Оса га
насънста'— нисслиет
нuτвнpинйuит (сп тр. nltron .сеат" и
нат. ftcio » нравя") Процес нт окисят*
вана нт -моите— н соли нт —ваяната
ннсвзигн, есйтс стана н почват— под
влияние нт сссОве· В-съорни ; шн—
гсанне -нансенс за всмадвлиспо.
ннтро- (гр, nltron .сода") Капа порна
състави— нтсп н сложните думи сова*
мнвяогеешЕгнв кош азотната сп
с а м m в а пан а а е т т
нитробактбрия (нитро- и бактерия)
Нитратен В—кторит, квито оснснтна
наотцстняс сват н сом вт —вояв—па
ннсвянна,
ентроОсивОн (нитро· п бинзол) От*
ронга масмова ъвмеост с мирис вт
О—дам, получен— от действието вт
азотин п стрит .№04··— върху Осв-
зсл ; им— - помимо приложение при
npαuaнαдеπвαπc вт тнинигсвт Ост,
при оaиτвoвτpoнΕτo» в парфюмерията
п др.

493
нббил
нмтрогбн. нитрогбниум {ηp. litron
еС-да. m géros .ввa"T Авст.
иитроглицерйн (нитро- и глицерин)
Отронва юасяоннды— панност сос
сладникав “κте» иαлтAaнт ст сшас шт
насън- и стрыт стсснин— с ηлΉЦΕpuв»
сианс нвритнс естество; употребив—
ce нон “зривынтт ъахыинн и в овдп“
цитата.
нитромбтрия (нитро- и пр. metréo
„меря·) Наин· вт спрсаапные ноли·
мастното —вот н химическите соади*
•CHUT.
нитромбтър (нитро- и TpiMétior „ мяр¬
на “) Урод аа оироаоллва ноанАвстногс
азот н -вствитв окиси.
ГИТрВн (01 пр.) Синтетично внтныо,
ноотс в—мастет oapΉвcеcнaτα ныли—,
нитронафталйн (нитро- и нафталин)
Пролуки ноВте ce иенуитна при сО*
раОствтна ва ынръяниг с азотн— ни·
оaлuнa,
нитрофоска (нитро-, «босфорыт снсс“
нива п талий) Концентриран ивнтеτ·
нен тор, найпс съдържа авст, фосфор¬
на епсонин--п нняпВ.
нитроцелулоза (нитро- и целулоза}
Продукт ст сОр-Всъса вт цoнтлcвa с
-ваяна стсснин- шап с —вети- ш сирен
киселина; пе’Нвевсъши видоне са ии-
pcκеΉΛΉг» нонскснзив и др. ; шот тс*
злое приложение е индустрията при
npcΉввαдегвcπc вт ивнтеτвoвт коприва
п др,
нихилйзъм (сп н—п. ilHIl „нищ-") 1*
Теменно нрав 60*ia подиви ва отва¬
лил вае, коате ce еъш—стяо отрица¬
телно сын теτтнoвaнaгт идеологии п
традиции е— двopяноκoπc общество н
Русин. 2. Отричанв нт нстнас“· ирпн-
uuиΉ,	-новглолн, закони, марании
норми ; логически васиртвлтв скеити*
цuвыo» ксйпс отхворал всичко също·
еτнтвтшc.
нихнаИсп (сп «ai, nihil .гшцо·) При·
воржвнне и посзвлон-ъе« вт тихи·
нивна (ат пръв пот дунапт в упс*
траВант ст Турганов н романа .Б—щп
и aΕua“„ кьдетс тнтввинг -0.0“' Ба-
варсн в - представител вт нихилизма),
иигхРОм (никел п хром) Оиз—н ст ви·
нея (60—85%), хром (10—15%), же-
янтс (до 25%), манган (2—4%) п
други ириВ—нсп, конте ma ce оншс*
«нна m ce употрсблв— sa внонпрешн-
прсвнъояшп уроди, OaOHΠpΉAOеHΉ ИВАНН
п др.
нuишaâвaи (от еc6о.T Посаодев—ъем ня
вицшаяшспестс.
нuишoTнеτнc (01 оcбо.T Кр—Ввс рот.
UΉCBвc риясссрснс вαиpαняaвΉa» во
пеннее ст венскин римесср Фридрих
Ницше (I844—1900 п.), есотс ирсис·
ендет краев ΉBДΉнmлуaaΉвыы» ирСврь*
лие т вaвτвΉ0Π нон втрсдвито мнсн„
нуля ною „свръхчовека· п подобни;
послужила капо освен- вт ионассыо-
в—внсъгаят идввмоппл нт ртшизыт
•йшт (фр, nicHc) I, Маяка, сбнсгенонв
uилuндpmAыт ими правоъгълна вдньВч
напива е стона вт исставтво га сън*
туш, нави, тнpтщoвΉт пян вт Маса,
креват, шкаф п «р. 2. соен. Прикрито
п защитено отспс в снси п тнpoилo*
вит за и—зона в— ОсИгп припаси,
нишадър (тур. niçadir ст тр.) Амониев
хяcpнд. Отне наш ньвжьятс нрисъаят-
вощостно сос оcнoвa“ПCpAuв вкус,
новто ce употреблен н юолицпынъ— н
техниката,
вишТы (тур· nïçan ст иopо.T I. Банат,
вине, спада 2. Даден «тр ст мома но
момък нттс -вас ва cBвштвΉo» не
що ce омъжи аа ватс. 3е Поставел
предмет вт улучване ; нишана,
тишосъб (тур, niçaste) ОнорОнат
воООниВ (ст -оc0о.) Изкустват) сова—·-
дви τpайетpав» передав номер 102,
зван No (ис иывпс ыт шноаснтн хт*
отн ПоВва),
НООонсни нтпрйдп (απ оc0о.T Пап ге¬
мами п—пр—ат новпс ce р—вд—βαπ
естся подпит в— лиц- ст нсинеш ытцшс*
вαнгoеπΉ, опашният сан областта ma
ризикатт, хпнитт—, ризианспинга н
oaлuиΉгaτт» зuτвpтτтpтπт, ОсрО-пн вт
мир ^0 шнапс вт шведския инженер
Алфред ПеОвн- — ПВ33—ПВ96 г,).
ыОВна (нтп. nobilis .ΒΗΤτε··) Пралста*
ните« на вгатав снужабви род е лрвв*
вин Рим ими μ^ο ст нисшите съсло¬
вия вън BΕвouΉTнеeтτт роиуВликт
гв—рдин -п ноОинн — инисна*
та ивАОпшн пвардил ст н—полпАВснате
тpиеτcκρaшΉя.

нобилитёт
494
ноОилитбт (м—щ, тoBîlîTas» ätls проз
гоыО П. В дронинл Рио — управат*
нтш—ят прссноВн- вт реВеняндемснат-
ен—сн, составов— ст итпрпции п Во·
гтпн иавОвн, 2. събир. БнaτcpcлйΉUΉ»
•обнят, 3. Зи-писст, изнaеπнcоτ ис
произход ; Оа-горсдсъвс.
ноблбс (рр. noblesse) Благородство,
новйтор (лат. novator .oбHo“иτ·л"T
КоВтс иртви всновыноаонит, гасится
нт ноет план пят' напади в— работ—
н втест сОз—сп ; привърженик в— вс-
HCHOHcgcBUT.
новйция {нтτ. novatio ,oбнc“И“aнaβT 1.
банк, Прекратяваше нт вадызжавив
нрав уставснина·· вт ыено залояжс-
гие ; иелвонянтйа вт оввппвннтцт. 2.
Вснес нововъведение.
нонВаа ^1. novella) I. литер. Кратно
сипнасне иропвводвнпв н ировт сос
в—шню-понв- интрига ; малка иeввоτ»
р—зенв. 2. юр. Дополнение ком нлноВ
сборник ст вановш, соопс съдържа
тонн з—кстсионожсвил ио тратиравил
вонро ; Ю^тивинновн вово-
НП — ДОИЫННОНИЛ - НОЮ ЛΉTOеTΉTO» из¬
дялани от внв—йтиВскил попоратер
Юстиниан (527—565 г,),
новелйст (нт, novellista) литер. Автор
ыт р—вн—зн, вт ыснанн.
новокайн {мaπ, mkwu-s ,ноь* и - сознав)
Получен по химически пот препарат,
ноВте ce употрсблв— за мастна уи-Исн.
нобмври (3—1. Tovenbci ст нтп. novem
„девет“ прев игр.) Еливтлoевτняг на-
евu ыт подишат- (в римския календар
Виз «вести иepeл» исвежо ле П53 п.
пр. в. о. педннтпт ваиечнтат ст
, порни ютря),
нозематбза (оп гр. nösena .болеет")
Заразит Оонаст ио инванге.
йезотрВ|ит =· Ηοεο^-ψιτ.
Йовен6пил=вносол-Т1н.
нОВёлау (швы, NeüBlâü) Багрилно ее·
шестно вт Осяаисннво н снопнос··^
наш синьо на и-нунци тонтин - п хар·
пил.
всИзИяВор ^00. Neusilber .шонс сраВ*
р-“) Онате ст мал {650/0Tь винен
<14—15%) п цншс (20—21%) с ^ετη
п Взнсонн вт сребро;. ср, ысяхнор ;
^01.00.“- ce зт ивртОоткт.ыт родица
ирЕЛоапт paecπтπи» oтвΉнaныΉ ивеτpт-
oвнπu» кухненски содова п т. г.
ибе-ут {твηм. knock-out) сп. Сысявнипс
вт вaбoaеиoеα0вoеπ вт Овнсьорт ио·
ради синов уд—Р, от неВте против*
ынеот но можа дт сънна н продолжение
вт I0 еoнтвgΉ m ce обявява вт поба*
лан,
нокаутйрам (от —гпм.) 1. Побсжд-ннм
чрез вcнaтπ. 2· трен. Пат-сло Оорза
иcOвлт» Оорза емcoлнтo.
в6κлттн (англ. knock-down) сп. Па*
ножвние н Вакст кепапе боксьор в
ионазон вт иода, ис осжо дт сънно
за I0 секунди.
ноктамбулйзъм (ант, nox, noctis „нощ*
m ambulo „разхождам co*) Ходена
нощта нрсов е сонис състояенс ;
ссми—мбулизом.
веспЮрвс - (ήτ. nooTuιтo „нощен1") 1.
Мазно oтвинaмBc ироивводввив с ни·
рнчан оачттпанав характер ; ваВ-но-
спо Ήвегpтoaвτaaвc {иыpнcвтнaннe
предназначеше за сорвгтлн). 2· Худо¬
жествено πpouвнвлΕBuв» новяо ивоО·
равнен нош, тешиш - сцаин и нощви
в-стросвин· 3· МНОГОМ-СТИС ОTBHΚTH“
го ироивввдонив, предимно зт духови
инегpтнaвπ1. новпс ce нвиозилн— нт
открита,
ном1 {τp. tömös .иоле”) 1. В «ранния
Егнист — оОн-сп, иpeβивuΉT. 2· Ад¬
министративна единиц— н соврсмснв—
Гърция.
ном2 (пр. nönos) Посав н наст вт Аис- -
мош,
нёма (тр. noiré „разпространение“)
мед. Мокрота ртеа по манипа мпцо-
нн постен, штВ-АОСте у лацт
номйди ('.· nomäs, ädos ^нсВто итсо
стада") Чорптри, снипвишки ^000·—,
обикновена онeτeнълuи.
воо—рх {τp. nöMtrcHos) ОВнястов упра¬
вится в «раввин Египет и н Гырцит,
номйрхия (пр. TOMtrcHIa) ОВатспшс
упртвнвнпв.
номенклатура (м—т, ηοΜοη^α^'Η „ спи¬
сък вт шмон—“) L Съвкупност оп
нсннни πepoΉBΉ» кашпо ce ^—1.061-
нат н илеол гнуса, тахвина, ΉBнTегнe
пап еиaц1aaнвеτ· 2. - Описок на вт-“—“
вит ва ивдеянтт— от лалеые ирошВ“
нсдстнс, кНов вт ирсцзнодспво и п. г.

495
3.	ИвОрслн—во вт смсткт есйтс ст*
ерше— еиaπcнegеπнoπo вт одно прол·
приттшс.
кёмер (лат. numerus) 1. Породно чисмс
ыт предмет между друг· слетснш
пралоапп. 2. Ктртовон, еинжон ими
останат Отлет с нислс, нейпс ce давя
с—пс gαнтoвнπ при равнинни смучни,
3е Првдыот шли лицо, озенчовн с ив*
рвлвс числа. 4. Размер, помвоивя, нт*
мастно, 5. Оплвнис изиозвненва мнст
от ' сОсрыс ирсдся—влвынв ими нов·
царп. 6. прин, Хитра - иoеτьπнa» хит*
респ.
номерйтор (ятт. numerator) 1. Различни
ывп—нши наш н—уиуксни -парня· -а
посъавнвв веоара върху нинжн. 2·
УрО« при ивАНт-рсе— м-шпиа в- от*
Ооннзн—вв тиража ими зя наставяна
нт номер— върху списч—павн мнспа,
3.	ΠpиеиoоeBaaвиa вт Ε3вκτpнчΕенн
вβынau -я исс—вв—нв веыерт нт сп—н*
τα, ст нентс ce звовн ва ионинвтнв.
4.	Манос томаровав нcнyπaгcp» о—мнт
помероне— иΕггpαнa (до 260 пасът),
номерйция (нтп. IiuMeraTio) I. Разгра¬
ничавана и поспанныс съответно ша¬
мар на адиосВр—виш предмети, став·
дарпип ытпариаан п —рт·^· нов
осыс“- в— нвоонониопс ыт инссИ тсхав
сыщвсъевн ирнзвне — лсОсанит, до«·
жнит, πвнaыивa» наносъв), 2· Цнрроно
езв—чтн—йв нт иродовти, рнвисножавн
н одваные рад. 3· Coвκтπнoеπ от ив*
сънввци всоара.
номерйрам (от ■ нат.) Постнены псрсдши
веоара.
номйзма (пр, nôмÎamαT Вон Внвав-
пнл — вм—гшт оснотт с 4,48 г вятто,
вовадев— ст Константиш Вомнни (304 —
337 г.), Одед нрамв в нтроивва пнер*
пер, а е България а нишам— пел новто
поривр.
ваыггВл1=гоыивтзва стоИност,
номияйлен («-1, nominalis „именен'·)
1.	КОВПС СОШЕСТвувТ стос ис нос, ыт
книга ; рорманов, - 2. Фингпеош, во*
двΒеτнигΕзвн ; номинална стой*
вост пнп ц в г а — οβη—αοηττ— стой“
• ОСП върху ЫОНОТТ, ^ΒΒΗ нинжн и
др., нетто осжв да ma ce ивкривт с
курсантът сп-Вност пят ^ητ (поспал*
•ai- ce ыегм, н всоиытмытпт остана
нонбт
•дна; ; вооин—нн— внплата —
втгштпт н пари.
номинализъм (от мат. помет ,нша·)
Ородшоевкснгс ехeнтоτиAoенe умснис,
коего соят—, на е сват— съществуват
отлезин в·!—, а оОщапс о снос дуют,
О лрнвйтвтва иъpвннвcеπгa и— ирод·
оапнта п въортишосът— вт иситпинп-
ш-мниязнзмыт в Опя първият израз
вт оттарнамнвот.
ыоюни-аИст (от нап.) Привърженик га
ыаоннанивот.
номинатйв (нтп. nominativus) грим.
Иоенитвнон палеж,
номинатйвен (атт, nominativus) 1. ΚαΒ-
по ce сън—сл ле ημββηπελοη и—дож,
2· Който служи аа ш-нывион-шне, ва
означен··,
номинация (з—п. томатаТНо) Именувана ;
нa·нoыввaвΉB» вавнтвив.
номогенеза (тр, Tömos .втκoн- и gé*
nesis .произход·) ИлсялнспнАВСна
яоврнл вя р—вантнато на жнната при¬
рода, според конте ономюцнитт ce
•-вършен пол доВсянното и— два вид—
ириинни : вогрешни, новта ст вонcн’
ги, п вывшгн» новпс могат ла ирад-
изнннннг стов ••сошествое· швов·
геенн ; спринт ънорчвсн—п— роня гт
веτвеτвΕггл подбор п мснсримсъпчвин
(ст елне втчано) иранвхед и— совра-
ювииняв ннлене животни ш растснит
п обтсвтв— еволюцията н-тс uвзввт’
еcA0в (тамавнвпиАОн) πpoиeе.
номотрйма (тр, nonögTaMMt) Чертеж
ва пвамсъриносен наяннини, с ссипо
ногтя «a ce раш—ная Ос- нвнцсасвпн
Tpaвнoн·т.
номогрйфия (гр. nönos ,закон· и
gräpHö „пиша") Дня ст- ынясотпиннтт,
който дава теорията π шнАигито ва
пОстрояваго и— тоыопртнн.
номоканбн (пр. nömos ,ааквв* m ktnon
•прявнно"),	Обореше сп цоре—н-
ги нагоиш п граждански -—κοβή,
новто ce сяш—сня до uъρκвтгт, Опта
и оaнaйеπ“cπe.
нёна (нап. пота „донага·) I. муз, Да¬
вещата стоисе нт лн—ъсинниапа птын.
2.	муз, ИипЕрвязот между първатт и
«ββεττγτ стспеш. 3. литер, Огрофт ст
«свет сгнха ; ловетосъншне,
нонет (нп. Toretio) Музикална ирсно·
нбни ус
496
недевие за дввот тшструмсвга паи зя
девет певЧЕСкп гзасн.
нОинус (сп оe0е.) 1. Приспособленио
гт нвшорнявавн уред зя стчнтава вт
отнснд неми— - ивн. 2. Урва за норова
те ор в м—нни неща ^0 ннвтс ва нор-
πтταлеκит математик Паннус—XVI в,),
3.	Издръжлива народа нвне aa “^1-
n-ee.
вогиарёй, исептрёз (рр. noiptieli le)
Манос ивАЯттрснп шрифт, пс’шанън
ст петит, мшИто размер (ηβγεη) в ра*
вен вт 6 пуннтт (==225 но),
нoыоΒно {|p. tôt-sots ст лат.) Боа·
он·емиΉT» глупсст, нвлoπαеτ.
ГорВт (от ссВс.) Основна мтгшова сна“
«-, сонгс съдържа до 17% еизнц·Εв
сенс ^0 името вт Норвегия); внд
паВро.
шОрин (нси, noria .κлaдoй·u") Пр·-
оπoоo0нeг·e ст прнкропвгн нт дннжВ“
ща ce нарита грабен солово вя пра-
oвеτвтнo и— -орган· храни, ва нзпраВ*
нане вт нод— ш точности ; ср, ала·
натср.
-Орм— (зат, normt) I, Пр-енно, панно
ирваинс-вив, сВр—зец, нарнло, уста*
тонов род ими съра“ вт нащо, 2.
Максимално иди нивнотяно н—янно·
ство ся γε!), оирааелЕйО зт израз*
ходвнес ими нвπoявтвтйa с епределена
rea ; установен— нтpнт» количество,
pαвнΕp» Врой. 3· Установена цега. 4.
печ. Съкратено з-плавн· е— ηγη-τ,
исся-вино и— порняът сър-инц— нт
'всяка ноя— с «рвОен букви под тое¬
ст— вляво ; ср, еиπйaτтpa.
нормАлт (нтп. nôι*rä1ia .вτвΕеeг"„
„пapпeнл1κтлтpeн·) I· Прана, изл·'*
вата перпЕНдикулярно ст точка нт
друга ир—вн, 2. Прант еоято минава
през лялвеа тонн— в— юрнат пиния
пан повърхност п а πΕpaΕΓл·нтзнpгт
сом допирателната ир—вн пан равен·
вата н същата ъснен, 3. Ведомствеш
•ст-ид-рт, щ, а. тсхничсск· условил,
на есито тртВна да опт-втртя пред¬
мети ва шнссвс иран-нслспно, 4, Нрал-
осп, ксйпс отговаря ва дялов оОра-
вau. 5. мн. ч. Образци, па квига
сънна проверка при лаВврагврйн нв*
спаднатия вт руди, промишлени спосш
п др,
нсройнвн (мат. normalis) 1. Ксйпс а н
согласно с обикновенетс п оВниайгото
състояние в— вещата, наето в съ¬
гласуван с вернито. 2. ι ^т-хнАсскт
варяв. 3. гиом. Oτн·е·н» псрпвилн·
кулпрей.
горная нв—цин (01 нат. normal is „npa-
вoлиг<ΕΕH"T 1. ДсетрвавЕ* до нормам·
во π-лcж·HΉ·» ура.и-оовост“-“’ и .·-
тул·.-··· 2· Установявано ва порот.,
гт аОравец нов ссвсна в— съответни
uзниененΉт. 3. ПрЕМпеянян· нон про*
κв“cдегвc вт 1—0.1.11· ст адпг тип
вмсстс онспстипно иран.зеолсъно, 4.
тихн. В·« τepo1Aаоκa еВраОств-нв
•я егcнагaτт» каита ce гатривт ас
750—950° m ce сха—ждя на вовдух,
ирн ксЕто ce повишават оаханннАе„
сснте В свойства,
горш-пен {наτ, normativus) Келниесп·
“ото првпввежлави ими употребявани
материали пян сроасте- -- стаелна
единица (вт раОепннн, ученик, мтшп-
вя, за слигнца време, за опредЕнев
сВем п т, в.T.
й—ршаяВног («—1. normatlvus) Т, КоВтс
спродЕни пратила пят иосяслвно но·
пежЕене, 2. Който опредоят норм—,
сгниа-рт и др, 3. Който ce съв-си до
в-Bиaτив.
нoвнaτнвйзын (ст н—т.) ИлвнатспнАО*
ска вoтκuиcывo таченна н еъввeнeв-
ната О^рж—я-гт евцивлвτит. сънна ш
астатина, ь—във вгхвърли научгстс
иоветенс вт внеанамЕрвссънте н
бОШЕСЯВеИНГВ лвнвгия п му противо-
иосг-вн систсмн от памнянчвсеи, вян-
40«· п eеπaπичeеκ1 „•0.01“, квпгс
сппсварит вт 1В1врвснта вт уиртнян-
“ящягя Оуржсавии.
нормИран (ст нат.) I. Установявам нар¬
ыт, педмнелнам ва епрвлозвви пранн*
ма. 2, Определим ^βη,
еорнограр '(норми п тр. gräpHö .пп*
ш-в) техн., Ц·нтлвилaн тр-ртрет с
изрЕв·, ис нешто ce нодп ыолинот,
-я ат ce инше с нсроанен {тегтгoвeы)
шрифт технически нepτeж» ин—н
Kapia п др.
•всстЕлин (тр, nösos „болест" и génos
».0«") Дня от нелнцнн-τα аа иронз*
хода ва Ocл·еτнτв ; иатопавнт.
нвевгpâp·т {πp, nösos »болсст" m grä-
phö ,3^-") I. Опнстенс га Вал·“
497
сънтв. 2. Сычигегио, н квето ce синС’
нт бонеся инн болести,
ПОСОЛ0ГИЯ (гр, nösos .Оснест" m logos
„внука“) Пауса ат сошнаст'— гт Ос-
“гесгипв,
ивс-нИння (гр. nösos »болест“ m ma¬
nia .лудост") Белес'·) состшмгце,
ирн нсо:п0 янцото си мисли, че В
Веяно
гос-р-Онт (-.· Hösos „болест“ п phö*
bos „страх") Бвлеагай страх ся рта*
ОватвагЕ,
ноет^лгия (гр. nöstos „връщане“ m
Ugos „мъка") Тъга ис родпияят,
гОт— (заг. nota „ве-с", „белег") I, дипл.
Писмен— αИ·u·-згв аппявшягпнсссо
пзпожсепе нт еаво правителство сом
друго не новостой вопр—с, 2, муз,
Писмен Оелет вя трий носът- и висо-
мненът гт гойввеге. 3, муз. мн. ч.
Музикално пввнввeaeгπe» иапнсяис
ими е-иомятнио с напи ; пеграаеа пян
егита с мувннязео првнввеаайна.
гОтт ΒΟηο, NB (ляп. rota Ьеие)3абезе-
жн «06.0 ! ОЗоргн веноншис П
готтОВн {нтτ, notable	„ забележите¬
лен ") I. ист. Вилен гряжлаене ст
aвcвяг1'a» духовенств-т— наш Оуржо·
азинтт, сайга Опп млев на совЕща-
пЕзго учрЕждЕние при краля ^.03
рвоатягшт спрсИ), 2. прин. Знатен п
богат нсвен.
готтОнлн-тОп (3—1. notab^^ts, atls през
йен,) Згагеосп, нстаОилнпв, видните
'ражаанн,
е-парпазен {нтπ. notaa'lHs) 1. К-йто ce
отнася до гвгтв1уе. 2. Заворен от нвга-
рпус ; нотариален ян г— писмси
документ зя навършен -сп прел иога-
рнус, с нойпо ce прохворай надви·
жнем имот няш ce те'αнввлвт с-Оспа··
вост и др.
вотарн—г (з—п, notariatus) Дорж-ве-
умрЕжлаена зт тлвегo“Εpт“αиa нт
равянигн видово ир—нин актова и зя
cев1лoτeлеπву“aгa всреосъпа вт под¬
пис· върху «окумает· п свиня оп до*
сумсигн,
ш^рнус (мтт. noTä'Ius „оeopoπиceu“)
СолоВен HieBeenc, есйтс удостов·*
ртва с подпис п понят uегигнcеττт и—
юридинос.· актова и дoeтмeнτΉ» про*
писи от лoκтшeгτи п др.
нудйзъм
ποτΗμη {нaτ. noTätio) I. Уnъτ“aгa»
йнсяннлоеце. 2, прен, МонрЕге, укор.
3.	Сбор от тенoннн згаги, свито сон·
р-тено •зра-твая ванн наш друг· но·
нигни и вирЕлелайнт {щнхиαгйнτa
фигури вн отвЕсен раабно елaτuгеκΉ
Оуен· а — Н, а нт ноаорнвннпа — - с
шТ.н оп П до 8),
вспИр—н (ием, notieren от наг.) I. За*
пшснам с еспн. 2, ОгОалтзнно сп нв-
шв, вагинснно,
вОтнс (тетя. тоТке) I. мор, Уведоми*
нтн с писмо за полна г-г-вн-С' в—
нор—О дт почва гoв—ввгe наш .—310-
внввαв·. 2, Кратно onненгиe. Вележкн.
ввτ·pнeйU1T (от ант, rôtifico „износ·
τηβημ“) 1. дитл. И-вЕстлвнее наваге
πpнвнгeлоτвo с нотн за нажги нeжaт-
в—рслн въпрос·, поднвнне вн нота. 2,
търг, Иввос иявтна за πpoгaеπиpнйa
иcлиuт,
hui афищИран (всю, noTIflzierer ст нтп.)
I.	Известяван чрез гота, правя ноти-
|πκ—uнл. 2, Унаасилв—н, сообш-в—н,
гопотОт (тр. rötos .юг* gét .вами)
Едео оп ярнто асгонен зoвτp—|еkи
пвлразлелагнт на зенгот- .'onO—,
нветв оОхн—щт А“еπpaнит» Ноет Зе*
лагднт и Полинезии,
•016.0· {нατ. Totorius „извecτΕΓ"T Дв¬
оре навсстси п прн-нат от всинни,
нотвгрОнт (пр. nötos „гроб“ и tréma
е-тв-р“)	Американска τpвnниoеκн
ж-ёт. ншипо жвесен нм—п върху гырВ—
сп ажвОввОразйН 10.0—, н конто ce
развивая яйцата п попввите зъжникн.
ввTшвн (-.· looÛMéroi) Бон рня-сорн·
ятя нн Кнгт — напозннвааматн сот*
твся ин йет-та, „нощта сан— н себе
сп". ПевЕрЕй цленнцсяцмоссн воата·«,
знщвтс сошЕСянуняшнит свит а поз·
•-“-00, вс само н —продолен втап сп
раавнянЕТ— на й-уната им— гапвзгатн
вша наша ; ср. |авомей.
Hÿra (|р, nougat ст нтп. nux .вpoа"T
Онaae-pеκα iBacHic, нпд хазна с ора*
хп, Вадени. фъстъц· и др.
нулВзон (оп нтп. ludus „'03“) 1.
Селайисся y аплазии лиц— да ходтп
Boa сОнвено m aa ce показват нн пуО·
аннеи носът гсзп. 2. Схващана зт
хитнегг— снстсн—, прил—тнг— и рав*
пространен— в Англии, САЩ, ГФР и
32 Речник на чуждите думи в българския ез ик

я удйст
др,, спорол нетто хората пртОвн да
живеят, '«— ce рнзхвжлат и да сиор*
тунтъ помп в— открито н опрааалеви
ан ттзи №« мсстт.
«улИст (сп атт, ludus ,тсл·) |, КсВпс
оёпАн дт ходи m g— ce пее—звн пен.
2.	Привърженик вн нудизма (2).
нуннаВв {нтπ. rudeus ,нлка.) биол.
Богате с |oефop вещество, ноето ce
вныпрт н лдкнтн нн ннеткнтт.
нуклеоалёумйн (мат, nucléus „тдн—· и
албумин) Белтъчно нашестно, новто
съдържа росфср и ce намира н рас¬
тителни и животински CpПTBΉ3ОИ»
внир. ннзепноп н манесто.
нуклеОла (м—п. τ^Ιοο^) Мазно Онно
πeлua, наспа ce намира н тактът вн
каете-.
нуклеопротейд (м—т, nukleus .ядка“ и
тротеид) Сложно Оемпочно вещество,
новпс а составит нтсп и— наеточв—т—
идна ш съдържа нуклеинованисанпгн
п балтон,
«Уклоус (нап. miclcus) I, Мазно пчвмвс
оaoaйегнo, поставенс н нанно кошер*
но ш ириподово ат енвa“paнeнвo оп¬
лождаше вн онИнапн. 2, Гнопво про·
градено отделение е с—шерза подго·
ясен- вн ронн. 3, П-уишо ннинагонн“
ВНС вт ядро при срптгизнпто.
яуклОн, нуклебя (оп н—п, nucléus
„Tac-*) физ. ООшо название на теж¬
ките н—оπuuΉ» навя— образуват ю—стън
вт -ъсмгптв нар— (неутрони п пра*
потп),
т£з— (оп м-ъ, nulla .гтше”) I, Мата-
о—пиАВсни зн—е 0, н—йтс в-начнва пр—-
βη^ между иеможнъваенпв и опри-
цатомвпте мисна'; прибавен спал Μψ-
рипа, овг—ч—н— умножение вт десЕт.
2. прин, Нищо, нищожество,
«улев (оп нап.) Равен вн нтнн» вика¬
но“.
нулификйция (пат. nul1ïfIoâT1ô) 1. Свеж*
д—нв до вуз— ; тгΒшвжaнaнe, 2. Уни¬
щожавана нн инрпнгп βη^π н—пс ама*
тожно сродство.
вTли|Ήuйpαo (ст «нт, nulla »гише· и
facio „иртел“) Свеждам двгулн» уви*
щажтнтн; -нулирам,
нумизмйт, нумизматйк (сп пр. nö-
misma .оовет—“ прев «-1.) ОыОнрач
ими иевеннтч г— старшини - ыегвти, г—
4%
мод—яп п пр.; учен, ноВпо ce в—тпыт*
на с нумизматик—.
нумизмйтика (пр. nüMîаmâTîke) Паука
зя старшини ыогопп п оед—нп.
нумизматогрйфия (пр. Tömisna „мо
гета· m gräpHö ,пишн“) Опнсан^10г-
СПарИВШИ ЫОГВ1П.
нумулйти (мтп. 1^^^ .И—рШАНН-
и тр. lithos .камък") Свнееспнс ся
изораят морски животен, ст »пито
черупки ст αOpнзтвaнΉ варовити
патстовс.
нунциатура (н—п, nuitlatUrt) 1. Длъж¬
ност г— нунций, 2, Бренетс, през
квота алта H1ua а вуниΉй. 3, Помо-
!aнΉa» ' е което живес и пот н—гцв*
«арията сп вани нуйuнй.
нунций (нат, nuntius) Папски диплома*
пичвски иралсъ—еипва,
вутВцнл (н—п. ruTatio .кимване") 1.мед.
Нононнс движение вт главата. 2· физ-.
Порноапнес изменснно гаснои— га
ост— при еcOеτвeйBπc аортене наели—
плав, наето инстопва а-еаго с про*
ueеΉиπт. 3, истр. Пернваичйс нзов*
ввнив (през П8 η. п 8 о.) вн иoеo·
сята вт -енгата cе» преанзвиннво
паанио от ивиτΕTHτΕнгcг- действие нт
Луг—'— (п Cзънueτo), 4. бот, Н-сон·
нане и— растснит сом енынuaгα.
втцeлте (нтп, nucenH еврох»’.) Вот*
рошната нтсп нн оeнeπыπннτ— при
п-яоссмвгвитв п ивκp1τcеaнaнниπe
растения, н ненто ce формира втро-
лишннтн торбичка с лВценлвгн—т—.
ню (фр, nu .газ“) Рисунка гт поя—
птме.
нюйнс (фр, nuance) 1. Елен отбележим
проход н целп пов, оисон ; опсовс-,
2. Тоневсп ис ноято ce равним—вя
олио нешо ст друго, одна дснснпмс
рнзмиАиа.
нюансйрам (от фр.) Разграничавам,
—прелезно cτеoвнΉ, иосп—нно вю—нсп;
отсстнвно,
HiÔTOH (сп свОс.) Единица мирна вя
спят, ранг— гт еΉH—τ—, свято продан-
вн гняо с маса оп П нт ускорение
П м/сен2 (ис имопо вт ризпкт Исак
Пюпсг — 1642—1727 е.),
влах - (рус.) I. ООввивио. 2. трин, J]p-
еaπми“cоτ» ·оыα0paвΉτeмнcеτ, теoπ·.

ο
ое-нс ' (пр, öasis οτ опии.) Ι· ' Място
срод Иустнил, н новто пот над—, р—с-
пиъсаве^ п условия за живот ^0
нов вн пр—а), 2· трин, Вснсс мнспо,
ссатс ирвдст—вялвн Он—псирпттвс из*
саюАВгио,
оёбкт (нтп, öBîeoTüм) 1. фил. Сощасъ-
нув-щнип нон сп нас п вез—висимо
от вашето со-втина ноишов свят;
нтториннв—пн gвйеτвиπeмвcеπ ; веeκш
преловт С-по нтст ст таи лвΒоπвuτeн-
восп, 2. Прелоат вн дсВгост паи иоз-
гнипа, ^η, н—мсрошна, 3. Огряланзи
друго предприятие, нветс а н процос
и— изграждане. 4. грим. Допълнение,
обектйв {нατ, ôbîocTîVüs) Част оп си·
гинссни урвл, конто ce състои ст
вдет шап няколко «amu, сборенг— о
ком ирвднвтн вн ы—Онюденшето п оу
дав— дeйеτвΉτeмeв оптичсскт обрнв.
оёектйвен {мαπ· obîOoTïvus) 1. КоВтс со-
cτнaπоπ“т“н пап а ирнсош г— 060.1—,
ссВто еoшeеτвтвн повыв и ноз—внснос
сп еызннйиeτo вп ; рвало·, лeΒеτ“иτa-
30^ оОективн — реалност—ца-
ання мнъари—звг снлт нон нсимента оу
рОрОИ И ИpBИ“ΛeйΉT» НОВПС СОШЕС'“
вув- ныв п та-аннснос от иснешнвтс
сознание ; обективен иденни*
з о н — TAeвue, нсетв ирнвоа за oенoвт
в— дсйствителностт— няканыв миног
пап - ОвззпАев дух, гнетено свръхин·
ливΉЛTαянc сознание. 2, БЕВиристраС’
тев, справедлив·
обективизйция (мат, ' oBîocTIvIsaTîô) Е
Изразяване вн ввшо н сОактнвнн и
достоин— за възприемано фсрот. 2.
В uдe—ΛΉеτинeоκнτ— pинoоopИт —
превръщана нн яннышта усещания н ' са*
мастснгозво еъ'цe-τ·вувamи сытности,
обективйзъм (от нтп. ob1coTïvus). 1.
Метод Ва и-онвдвaнв» ксИтс изхожда
сп —ы—нив (р—згасждныв) ва оёеепинн—т—
деВст“тъвлгес1· 2. Привидна обектив¬
ност п Освирнициигс етйещевиа при
изучаваш·-- и оценката вн ывш—пт,
3.	Haннтчoв подход ною шеτopшABо-
нитв събития п ною лвзвнинт- вн об·
шествення живот, найта ce сгрян·*
чан— с инснено регистрирано г—
събитията и с теπтйcвн“нгo г— тих·
в—т— гacOхcдΉнcеπ. н—тс спит— до
оправдание в— нсинсе, новто сошсся-
“^1 ·
оёектйвност (ст нтп.) Безпристрастност,
еиρннeлливeеπ, соответствие на обек¬
тивната нсятыт,
абадИсс (тр, obeliskos •ръжО··, .шнш*
„острив гт нож") I, Дpeнввoπшиeτони
нисон чeгuвиеτвнeв намсног столб с
пирамидално в—осграв връх, сОнниС“
неве изписан с еарстмшфше 2, Птоап-
нпк н ъ—навн рернн.
обер- ^00. obéi „главен*) Кате порна
составе— в— сложни думи свет»—“—
старшинство н длъжност,
оберкелнер (обер- и келнер) Гм-нав
НОЗНЕр.
оберлйхт (гею, Oberlicht) Πcoвшввuв»
ковтс ионум-н— двоен- снопяти— сп
τ—в—неκш прозорец; ср, нαнαвдтpт
оОерофицбр (обер- и офицер) Горен -
с|ниврснн миг по отношенио гт под·
o|шuepшτe, т. в, πoдиopтнuн„ поручик
ш н—иптав, сет— на, леВтввтнп, неВта·
в—нт, старши наВтейнвп ш н-иттаи·
оберпрокурОр (обер- и прокурор) 1.
Гз—вав прокурор, 2. Висшо длъжно¬
стно 3^0, ноетс в шо—яс иртвн гт
министър н руснин се, Отвод до Окъсо·
вpuΒен—τ— .βη-ηο^η през Ι9Π7 п,
оОартОноне (тем· Oberton) Тогонс, Hou¬
le внучат однонреовннс с далов ос¬
таваш пси ш иo“ншеoнo оп гего·
обихОд (pте·) Всскиднсвн— испраОт ими
уродёа ; οΟη»—“, шавин,
оОихбдов (pте.) КоВтс ce срещ— и
^01.00.“- н оОшсновввшт, “еаκи-
дневгнт живот; всЕенлиансн,
оёлйта, оёлйтка («нт. oblatum) 1. фирм.
Вулинст, мнант сутшИе- вп гшшаега»

облиг&тен
желатин ш др., н ноипс ce иост—нн
асс-рспвс нов нпд в— прах зя ис
мссгс ириво—шв, 2. Книжна запоена
вя затвнртве вн изинонс ш др. 3.
църк,- Ханб за причастие, просфора,
облигйтен (яат· obligäTus) Задължите¬
лен.
облигатОрен ^-1. oBlîgaToιïüs) Зндья-
житснсш,	.
оОлйгациОнен (сп нап. obligatio „ залом -
жeниe·T Ι· Който урежда взтионнтв
Задължения. 2. Който ce oеыщeеτвивн
нрав сбаигтции (I); оОзиг — цио-
ц а в з — ео — -aeo» склонен ст
държана, общи·— шап дружество нрав
продажба нн домгови разпискт в—■
реЧЕнт облигации ; изпннтагето шм
став— чрез иcτнетв—нв пян тнражира*
го ; οΟηηγ^ηοβηο право —
«ля сп пр—жднненcτc πpтнo» мийте
иреднот ст сОнипт^οβηητβ ствошо*
нит,
«блиитИцит {м—τ. obligatio .задължение*)
1.	Дoнтoeнτ» цевйн кннпа срсщу нио·
сови суми подържавее знао. 2·- Цев*
на книг—, нотго ce пуск— ст ир—вн*
телстна шап нткое мастно предпрнт“
пшв ш шаси предв—рВтенно опрсденат
доход, лоната доходите ст —сцинто ст
е зaвΉеиooеπ ст исчанВитв на пред¬
принятого,
яёаВто (шт. obbllgo .доят“) банк, Ъ
ООщ—тн сума нн всички задънжевин
нн предприятие но ивннии. 2, Книга,
е свято Ваннипв стОенязват вядозжв-
вннпн вн отдемнш «1^ но сноггирн-
витв №^^1·
яблиперетор (3—1. öbliiTeräToi) Псинт
нов впл нт мах-визон зт иолпеннп·
етна шарки върху писма, лoнтыaыτи
н др,
.облитерация (н—т. οΒΙΙΤΤοιϊΤΙο) 1. мед,
Запушвано отвори нн органи ш кронв-
госши содова паради надебЕмив—не вт
стави, в-група-ев нт мазнини - ш др.
2.	инат. Постепенно -—р-стенно вн
чертици штнсве. 3· Унищожавана вн
нашенски н—рнп с ивА-т.
лОлбмовщина (сп собс.) Леност баз*
вoнuв» иoмиπΉчaент пасивност нере¬
шителност, О—егосп (ис поета ва
гз—нвил героВ ст вдтеиювгвил рошав
500
»00мooeн* г— Гончаров — Ι8Ι2—
Ι89Ι π·).
оббз {pTе.T Оыннтπнeеτ ат правов··
сродства ком войскова част, с новто
ce прекарват хранителен и ОсИги
ирцинси,
обойст (рр. HauTboIste) Музнннвп, ссВъв
сенри вн обай.
сОВИ - (HâüTBôIa) Дорвон духов нтзΉκт-
лев ивеπpтнaнτ във форма в— кови·
насея троВа, с отверстне ш нм—ии»
иризнАЕв в— кларнет ; по тег сроав·
между рмаВън ш кларнет,
сВОя {πp. obolös) 1, ист, Манна сра*
Оорна оовогн, шест— част от драхма
н «ровен Гъpuнт· 2. прен, Нешо
вавйанителво ; нищо·
обсерватор (н—п, observator) 1. ПнОмю*
д—ътн. - 2. - Матаоролоп.
обсерватория (м—т. Observatorium) 1.
Научно учреждение за -строшени»·-
сни ш .МЕТсор-логически наблюдавши
ш ивенaл“нвит вт теВосеп телт. 2,
Оπвuвнмвc сОвяволвна сграда ат втОню·
ловно ш твснЕДвтнс вт гвОасшипе
пемн.	.
оОсервацибнен (ст мат. observo “Г-б*
подавам ”) Който служи за и-Олюло*
ние; ваОмюднтенен.
обсервАция (зап, ôbaervâTÎô) П.Набно
легна, 2. мед. П—Ваюд—енвв нт хора
н еπeuгaнвα пригоден· п—оещовин,
напято ce двπтеea» но можа «— са
в-разно болни. 3. мор. Опредвллве
мася-тах—жлЕвно вн кораб н морето
мраз ннОмюл—внве и— гаёссинпа тона
наш предмети ш особености е— оорс-
ннл бряг.
оОсидиВи (м—т. obsidilrus) геол. Стьн-
монилва снам— от 'втнκнвuивв ирсиз-
хcл. контс пыт вид и— томив стона—
ш служи зт шзр—6огнн ВТ лробви
иреднети.
оёскурйнт (3-1. öBsofirârа» antis .ва-
100·.“—!·) Враг на науката ш ы—ирв*
лоса; мраноёвсинн, pтнeuπoгep.
обскурантйзъм (рр. obscurantisme ст
лат.) Ι, Враждебно атг-шегне сын
вя-унят— ш прогреса ; раянциеивосп,
мракобесие.	2. Охе-шаге, спорад
новте народните о—сп трибе— g— ce
държат ламам от в—ук—тн ш иропросн
ш да me ce - ирвсевшантт,

501
о дай
о0αн!нâцнн (лат. öbaTÏтâTÎô) Онаис
гастонвнно за гащо ; упоритост,
ъвырлогм—HHCi
обстипйция (мат, obstlpatlo) мед. За·
исн,
обструктйвен (фр. obstructif сп 3—1.)
мед. КоВтс ириАивлнт отпушвана.
оОструкцибнен (01 3—1.) Който сънна
с aOеτpтнuин.
обструкция (мат. obsTructio) 1. Панин
вн Верб— ст уAнеτгиuΉ н парламент,
еъ6pавиe» -—саднине ш п. г, в— прол·
намерено пранене ими ирое—ннва га
еъ0pнвшeτo» -нсаднинегс ш я, в, 2,
Даюснсярнпинно даВсъние пропив нв-
!C» гассна·) за нетснспс ирокрнтт-
“нга.
обтуратор (вп ант. obTöro „ запушван ")
1.	Запушалка, предмет нт заиушваге,
2.	Приспособление при затвор в—
-pъдив» новпс те допусна тазове при
•встрса· 3. мид. Гумсна пластмнвказа
запушвана створ в— нoBцeτc» нойте
ирсни вн ир—еианопе прсивгсшвнно.
4.	Урод за отбивана пап спирана тв-
Аевивпа н трыби. - 5. ГрисиасоОпсина
сын кинокамера ш рнмоав прожекци¬
онен нитрат, новпо в—тварт оВактива
при oиncвaτa» сопато риннып ce прид*
анжна. 6. Част от фопстпнртт, -Конто
ств—рл ш з—яВ—рн оВантинн.
оётурПция (лап. obTuratio) мид. Запуш¬
вано с цимент ими —мангана нт лунки
н зыбн, пмооОирнвв вн зоб,
ов£л (рр. ovale ст ятя· ovum .ηΒήο")
мат. 1. З—тнорвнн равнинна крива,
свито нот очертание ня разрез вт
яйц·. 2. Елипсовидно счертанне ими
роро—.
ов£лен (нап, ovalis) ЯИцсвиден ; пролом·
п—ватс вясрыгзан.
—нардА {гтp. Hovarda) ризг. Щвдыр,
cτπтевнτ.
овариален (от ант. ovarium) ЯВАвннов.
снНриВ (нтп, ovarium) инит. Яйчник,
лВАнинонн троВн·
овариогОмия (нтп. ovarium „нВчвин* и
гр. Tomé .рязана“) Хпрургичоссе про·
махвано в— нИмгнцияе.
анарИт {τp· ovailiis) мид. Бывпнмениа
в— лйннин.
овпция (м—п. ovtiiö »ηι^ιη^^^^η*ο") l« У
древните риомтыи — тържествено
πcеpeшнвв» малък πpитo|. 2. мн. ч.
Продолжится·· вызтвржойш новпзасн
ш приветствит, придружен· с гвсиир-
вш вынвπмтеκaннл, еВиниовавс ирн
посрещана и изпрашане ; поржест“
навс изртзиваго гт помит ст собрнне
хорт.
<“•.—.0 (англ. ovor-нтм) сп. Начин в—
изувана вн оди— сърни—.
Овердр—рт (типа, overdraft) банк. Т—-
н—вн роро— на кредит (-3—“·) н САЩ),
при конто Отнстът лава право вн своя
еннетъчн-еоснтвя «а нвл-ва ис снсн
текуща совънт накова, по есета пл
плаща на снос н пределн вн |—нпи-
часент ося-тон вн еαёеτвeнΉπe му
еpegеπ“a» во ш до опрвдтневт сум-
нал тон осънтон,
оверлбк (анпа. overlook) CиouΉнлнa
шивашка машина зт шиева в— трико
ш аа поробвана.
аввттнОзт (мат. ovum ,тeue■· ш пр,
géresis ·nввизхвд·T биол. Процес
гт р-внитна нт женските исмони
ннетни.
CBocK Ou (нат. ovum „яйце· ш пр. sco·
péO „гледно“) Уред с eлeκτpнчeеκн
«топ— зт преглЕждаго нн 1“^ ш си*
радезтве в— тихннта ирасвота шап за
смедсше развшгивтс в— 3—.—«·^ ирн
инκтб1pнйa.
овулйция (рр. ovulation ст н—п. ovum
„яйце") физиол, Периодичсско изми·
3aee вн лВцекнепни ст нИннин y жв*
нНтн.
(тр. ôdê ,иeетг*) 1, У древвште
πывuи — «•римссн) ег·хвгвαpeнΉe,
наето в пригодено за ивене оп хор.
2. У древента ршонлгн — лирическо
стихотворенне, 3· литер. ТоржЕСт-
невс ннрнмосно стихотворение, -наопо
изразява вы-т-ржен· чувства по по¬
ев« вн соОпъне ими анца. 4. муз,
Boκтлнo-ивеτpтooнτнлнc прсизвеле-
••0, коетс возптвт важно. събитие,
иодвит шап нице.
одА (тур, odt »казарма зт тничари·)
ист, Група от 400 нордж—мни, сви¬
нари ш ар,
одалйска ' (|р· odalisque ст щур.) 1.
РоВиеи, конто прислужв— в х—рво, - 2.
Наложница,
алт“ (тур· oda) Съня,

одеколбн
одеколбн (Ι.· eau de Cologne „ньоны*
сет нса—βT Разролой сипръ с Онапо-
вовыш опорни масла ; ^01.001“-' ce
н—пс новнепиАво средство (пропове¬
дано прев XVIII н. н пр. Кьонв, отсы-
датс „кьолнска вода·),
бделстинг {нopн.) Дазинга канарт вн
иорнажнин и—рмаыавт {π-pвнτ— ce
инричт лагтинг).
одебн (гр. odéion) 1. В драни— Гор*
цин — крыгно -«—Βίο зя музикални
забани ш сосгав—гин, 2. Поовщеншв
ан №0^0.^ павди ш знВ—нш.
оджВе {τтp. осаН) Отвише с сомин;
огнища.
одигйтрия {τp. Hodegétrla) църк. Пъге-
“олитал н жшнвгн (ra“-»·«- еишгвт
в— Дана М—рпи).
одиёзен (мат, odiösos) Пanρитπoн» во*
желателен, 00.-00·.
Одисея (пр. Odysseia) 1. Древйопрыцки
спос, ноИпо въаитв— иодвшзита в—
терот сп Троянската н-Вин ОдисаВ
при зянръщяйото му н ролин—т—· 2.
прен, Долго пътуване с иртенючанин ;
приключение,
одогрйф {np. Hodös „поп* m giâpHô
.пшш—βτ ЕaeнπpcвaнΉπтuΉOнaв уред,
есИтс -впоотъпАеснт оаптснт вьрху
стртт иоошн—втвшн иыт.
одёл {πp- odoùs „зоб“ ш мтт. oZceum
.масло*) Вол— с оввтоно юнсмс а—
ынанв нн зыёи.
одомбтрия {τp. Hodös „пот* m metréo
.меря·) Ннииг г— шзнорвтне изминая
пот с сдсмотыр.
одомб(тъ)р (тр. Hodös .път· m métron
„мярна·) Уред за измерваше изопнат
път мраз преброяване гт oбвρcτΉπo»
новте прани нонолс гт нсм— иридви-
жовио.
одонтплгия (тр. odontaiglâ) Зоб-Овя,
одонтйт (гр. odoitliis) мед. Въвпаневив
нт зоО.
одонтолйт (пр. odoUs, önios .зоб” ш
lithos ,η—μοη.) Ι· ЗоВсе нанос. 2.
мн, ч. Браmm^u, Oшнвшиш (панеош
предни зоОп) и— изкопаеми животни
(ο—нсвт, юасъсдогъ ш др,),
олснтсмбп (ôdontö1ögoa) CиeuΉнмΉеπ
па ооОги болести ; зобазеннр.
одонтолбгия {τρ. odoUs, odöntos »зъб·
m logos .•туна") Пауна 3— аоОигв,
502
техните Вазасъп ш мамавтсто им; воОо·
аантрсъво.
сдовтопнИстиса {τp. odoUs, ödöntos
.воб· ш пластика) Песяненно етна·
нтеτвeнΉ зыби, иосъ-ннго вт пратвзш.
одор^нти (нтп. Odoians, antis „6лтτcт*
хятш"T Опято ытришвшт нощесъв—,
които ce ириОтелп сом газ ирп ола·
.ΠΟ^ΗΗ.
одоризйция (κ. н—т. ôdorïaâTîô) ПрпО—·
“нее нт спяно опрпшешп нещастен
към таз . - к—то сигваатватср (ирп по¬
тичането гт τ—знT.
сдвринётрнл (мат. odor .мирис·' ш тр,
metréo .меря") Н-мпи зт п-морн—нв
синап— в— нирпоотът вт -рею-ъпчгппв
вещества.
одотахимётър {τp. Hodös „път·, Τα·
chÿs .Оырз· m métron „мярка·) Урод
·—' ООТОрВН НОЛТ 3— ШЗЫВрв—ВВ И—' U3-
ошвттшт нот п скоростта г— движа·
вшето.
сжВн (фр, ogive) ирх. Свод отдва нрст
соВтртшт ce иод осъыр огон,
озй {д—τ.) геол. Тесни m gonnu, високи
до нтнснкс «всеяси остр— хълнoнo»
образувани вт залишесеп г—госи,
озокерйт (пр· όζδ .мириш—· и kerös
„восък·) Омсапсп минерая сыс зенев
шап нарие цвят п мирис вт терт ; ст
вепо ce дсОпвтп Ήвнтеτввг насос
(3-10“— п минер—нот ce втрпчн пят*
ыΉвеκΉ» зеоев нвеын)» соток— ш др.
O3ÔH (пр. özön .миришещ)· Газ, стыс·
тог κΉемcвoд» читто ывмaнтн— пыт
три ттоыт нтснород ; cбpнзтвa ce ныв
воздуха ирп бурт, пот еиaцΉpΉAвн
юпризон ш снтсмптомиш и оВс-вяря·
зитемйп сноВсте—,
оовн—твр (к, н—п. ozonatoi ст пр.) I.
Апарат зя и-зуч—н—гв вт азов ст
но-духа пнп ' ' от киснерал, 2. Апарат
зт освежавана вт ртзвалав возДух
чрез взввир—вв.
озонйрам (оп гр.) Насищам с βοοη,
прочиств—ы С ОЗОН (CÔnCHe НОЛ—, воз¬
дух пнп хр—витенви продукти).
озономбтър (озон п пр. Métron .мтр-
ητ") Уред зя шзнврвтнв неанчссянсто
озвв н -ъмосферап-·
оИлнум (нтп, oïdium от гр.) Болест по
гр—здепо, ' ирнчигнннвт ся гъбни па¬
разити.

503
оксид
ойколёгия {πp. ölkos „коша“ m lögos
, , штука *) Разаен от бивлог1шятазя ноа-
нм.липв отношснит между орт-гизою
п оно«·- сред— ; г—рпча ce п аесмогил
(нрав мтп.).
ойкумен (ôîköünîoтöa) У арсените тьр*
цп — гасановня— мнст г— Зтннтн.
ойнохбе (гр. ölnos „вино" ш cHIö „по¬
пивам*) Древногръцки паигев пян
оепямов сод зт нпво.
ос“ {τтp· okka) Мярна вя таживн =
П кг и 225 г, ими П кг и 282 п.
оказибн ,(я—т^. ôocasîo, Önis .удобен
случай·) П. Случ—В, улоВен за гошо.
2. Р-ппроджоб- на еппвни цп^и пора¬
ди гнстнон ц-новрадви случай. 3·
Грсловп купен вт антина цент
оказионалйзъм (ст н—п. oocâaloтalîa
„случаен·) Антинаучен, ндотнисъпАВ-
снт теория от XVII е, зя αOиегтвнгв
т— ввниооствашениятн между тима
и душ— нрав, вeπвеpagегвeнн Оожин
гноас—, - н me н—то естсствав— еровся
между тях.
оказионалйст (от нтп.) Поснвлоннпвн
вн сннаповнмиоот.
оказибнен (оп пая,) Който прелннп—
ваше г— пагоде— ^β— и условия;
оказионен магазин — зя про¬
давате гт рвдет вещи при пополни
TемcвΉЛ.
оканйца (01 тур. okka) Сод, ноВъс со·
доржн ' едв— ок—.	'
он-ин (арр.) зоол. Аррцсягсне живот*
го, коепо прилича нт жиртра,
окарйна(ит. ocarina) Мял'ыκnввеτ гми¬
на· пян ЫО1ЯМВВ духов нгструмеонтс
форм— вт тате— в— гьсна ; по звук
г—иелеОне— -pHoBia,
окейн (гр. Ökeanös) 1. мит, Бог вн
морапс, сив вн Ур—в и Гат. 2. Вол¬
, нопо пространство между oнτapΉuΉτo:
Валинп ими Тихи, Атлантически, Ин¬
дийски п Ссвсрсш авдевнъ сквав. 3.
прин. Бозкр—Вйо πpoеπpaвеτ“o» Оеа*
СРТВИН МНСТ, ТНЪрДО П-ЯННО НОМП’
чество.
океанйда {τp. ökeaTl.s, Idos) мит- Дъ-
шори вт Оксан н Двeввαπpoцннτa
митомопин ; морсна гин|—.
океаногрйф (от тр.) Умет, ноВъо ce
занимае— с сквнвотрн|1т.
океанография (пр. ökeanös .екв—г“ ш
gräpHö . пищн") Для ся фи-ннасн-пт
пеопр—фни, сейпа ce ванныте— с поу-
AHH—HC га океанита и оорвтнт—.
океанология (тр. ökeanös .вкены· и
lögos .наука") Дин ст риончосн—пя
гсографин, койпо ce занимае- с про*
цаснте п твмевиттн н Световния окоти
п причините, новпс пи создавая.
сел“« {pте·) I· Рявнар вн “ызй—πвтж-
даенв. 2. Размер ва ра-ход·
-ннтзйв {няπ. ôooiusIvüs) изиков. Звук,
който ce прспонаст сос задържане га
воздушна струн (η, В); ироп. осс-
пнооив.
оклузйвен (3—1. ôoo1usIvüa ст ôco1йaüs
„затворен*) I, Който ce намира н
твърд— пяно, серня, 2· езиков. КсВпа
ce ироиоинси »рев задържано г-вьз-
душнапа струя.
акнувпя (мат. occluslo) I, физ. Поп·
мотано, задържане в— г—вонв ст ня¬
кои твърди естества, предишна ооп—·
au. 2. мед. Запушване (нанр, ва морна).
3, езиков. (If страд— по поял нт нов·
«ушната струя ирп нзтсвярива гт
втноВ звук; ироп· внсплозил· 4,
tneop. Процсс нн р—овняне вя цuнмoв»
при ноВъо поизпят му сектор при
Зенитя започва да изчезва портдн
сближаване и сливана нн студения е
пеннин pввйτ.
снс-з-тн (тр, oxÿs .снсам* m Hals
.евл"T Сони п естсри гт ακе-нcннτя
нцсвянет·
oнонм0ннт (ст - гр. oxÿs „кисел“, hab
.сал" и Htima .кръв") мед, Нянтнтв
та голина соанчвсъно сестннпт в
кръвта {0влaеτ нн Бира)· CштmвнΉлτн,
ияспоинзи н opτaйΉ3HH» засягат храна*
смнятъсяг—П— система, 000.0^10, ивр-
впл gpo0. вервнатн система и др.
оксалова киселина (от пр.) Бeзuвeτв-
нрнсъ-яве вещество сос еΉнвo снсам
вкус п без миризма,
оксиген, оксигениум (е. яат. oxyge-
niuM от тр. oxÿs .кисел“ и génos
„р—л") Кислород,
оксигенйт « cκеΉжвв·π.
оксигбн (гр. oxÿs .встор· ш gönla
.0'03") мит, Осърсогояенн.
оксид (|р. oxyde сп пр. oxÿs .кисел"
m éidos „вил“) Окис, съединенто гт
химически емеоент с нΉемвpвg.

оксидйзи
504
оксидйзи (отгр. oxÿs .снссл“) Окисли¬
телни ферманът от растителен ш жн-
всънисеш произход, конто имат важна
внанеипв н жизненият процеси,
оксидация (н. пат, oxydatlo ст - гр.) 1.
Химическо еъegнгтвaвв в— нткво ва·
шсстно с №^«0.0«—; cнuелтвαнo.
2. Изкуствено вкиснте-не πoвыpхгвеτΉ
в— останеш н-деянт -а придаете· нт
красив— външност п иредпнзвнгв сп
ръждясваше.
оксйден (ст тр.) Оспсон ; с н - с m g г a
а а н ин — радионяоп— с жица, пое·
рита с сенс нт язн-аезенни мстант
коняо служи -т те·нв—вe·
оксидимОтрия {τв. oxÿs „кисел- итеЬ
réô ,мoвн"T Метод вя абонат —няннз»
осесн-в ворху реакциите при оспснн“
вагвгв.
оксидйрам (от гр.) 1. Онтсаннно, сос·
лнитван с κиенcвog. 2, Подлагам нн
oκеug-uuт» окислявам повърхност нн
оетнлнс пздонно.
оксижен (фр, oxygène ст пр.) I. Кисно·
род; oκеΉτoйUтн. 2. - Смес от нпсмород
ими -μπήηοη π вαлoρog» с ксито стаен
вагоненна в— моъяянп насън. 3. Апарат
-я зaвaвлвaгв в— метали с етсмород,
4. Препарат вя нapтетвнгo,
оксиженйрам (рр. oxygéner оп тр.)
I, Окислявам, 2. Спотван железен
части с оесижав (3). 3. Изрусявам
есса с кислородна вол—.
оксиженйст (вт |р.) Лuue» нает— р—*
Осят с енспжвн (3).
оксиженйт (оп рр, oxygène от тр.)
Онвс ат бертолетов— оoн» м—ит-гов
двуокис ш вогнишве прах, с кант— ce
полетя τoнapaгcвu зт снсзврод.
окснаннеВт ^-1, oxygciaun m liquldus
.гоите·) Избухливо вещества, съста¬
вено сп шуплест oнτepπнн» просмукан
с ттиой кислород,
оксилйт (сп гр. oxÿs .кисел-) Химн·
чеснн пропарят, койпо съдържа е-п*
рнвн пресне ; служи за прочиствана
вн въздух— н πoлнoлвuuн„ -т пожарни
маски и др.
оксиломбтрия (от гр. oxÿs .сшсен· и
тсТ^ .меря“) П-миг за определяно
намнАВсънато ннсвянна н - одно втшт-
спно,
•ксиморбн (гр. oxÿs „остроумен· и
Moros „глупав“) литир. Опили— ри·
пура, при солта ce свор-в—г н-тиче-
ски нвннючвяшп ce противоположно¬
сти (ΗΓατο οτΗκα, гыжет радост, Вор¬
от“ О—нво).
ОнспяВе (тр. oxÿTonon) изиков, Дума
с пеениосно ударение вт последната
овнчκя.
окситонйзъм (фр. oxytonlsme от гр.)
изико*, Стремеж, γοη.ο^ητ «h ce
постави тойпчгспо ул—ревие ворху
последната сринна вт думите,
оксйя ('.· oxéia) грим. Остро удара-
ние (').
оксбд „оесснлпп,
Веср-р« (сп оo0о.) Госте натосаш па¬
мучен инат (ис имота га тр. Оксрард
колета порвеини-зво Опя иропзваж—
дне),
октйва (3—1. ocTâvt .осмя·) 1. муз.
Част от звтκopeд„ солта обхваща П2
различен по внссни·— паиови спопеиш,
2. муз. Интервал от осам еτaπoвΉ»
от сайте първата и песмалвапт ст с
адго има. 3. литир. Спр—ра ст освы
еτиаa» при нонто ce римуват пырнитс
три ввнвтгп, порвите при четни н*
иoемoлгнτo «в— (I, 3 ш 5; 2, 4 и 6^
7 и 8). 4. печ. Форо—п г— ивАнт-рсе—·
коля ст гояло лисп, ' нойте в сгонтт
в— асам ; асонин.
снънгбг (пр, okTägönos) мат. Осос*-
отьявнс ; актспав,,
αнг—0aыв (гр. okto е-стн· m Hédrt -
•основа “) мат. Oонcеτoв.
октан (тр, okto .αеeo"T I. Химическо»
сованиоеи· вон нпл в— Оавивапна·
τтчгoеτ. съставна ч—сп оп 'отювото·
оасно, - »пято молекула е от 8 атома.·
“0'3·.—. m I8 —тают водород, 2. ризг,
=окпяе-н- число,
онтИварпн {τρ. okto еасем· m anéT,
tidiOs „иьж“T бот, Цвят с осем τπ·-
чигни.
октйнов (сп тр.) КсИпо солоржа онттг;.
октаново число — πακαзнгeн».
ноВто характеризира твтилатввацивв·
•иго сноВств— нт горивата в— «вит—·
топите с вътрешно псрсшс,
сепТеп {н—π. octans, anTIs) |, Един ас*
оя част ст обиколната йaoκвъжиoеτ·
я— - допа ст 45°, 2· Аоτpoвαo·чвонHJ
уред, нсйтв - ce в употребяван - преди·

505
олеагннόзен
за н-мЕрн-вв вн отзови pнзеτвянит
между наВесни светият.
октахбрд (гр. okto „асом* п cHOrde
„струен") Музиканти игеτвтooйτ с
ссвы струги,
онтбт (от ант, octo) I. Му-нетне— про·
Нвведениа ' за ссеы сноосг-нгенни
панст идт за осем ийегpтнoйπ—. 2· Ав-
самОом от ссою пополнителн,
снтотОе—октагаи,
онгОд (пр. okto .осам“ ш Hodös ,ног·)
Електрони— р-лпан-ои— с осем емен-
трсда.
октойх (пр. oktö ,-стш* m échos етз-с·)
църк. Богослужебна нинга с църковни
πoеввиoвит нт есом гласа ; ссоогнас*
тис·
октомври (лат. october ст лат. okto
„осам· ирВо игр, okiomvrios) Десе¬
тият 000 наполнента (“ рнмскни ня*
звиаар Опа ссып иввeл» понеже до
П53 г, пр. в. - о. подниня— запомнян—
в— пырни март).,	.
скгспВд (гр, okto е-сом· и poUs, рс-
dös, ,нвaκ·) зоол, Меесгел- н-рсно
животно с косо торОсоОрнзгв типа ш
асом пни—3-, снабдени сос смукал—,
OKTppod (рр. octroi) ист, 1. Градски
вансп. 2. ООштвсси в—лот върху вн—*
стента сыестви продукти п други
СГОНИ,
октройрам (фр, octroyer) Даван рор-
мазви пран— п πpeинт!веτвн» пол—“
рявам {cеcOaвc за самоем-став тос“
поляр),
октройрана конституция (от |р.)
• Пваарег—· нcвеπиπтцит ст мве—рх,
котя— не ce одеОрлв— ст народното
събранно·
октяёрйст (рус.) ист, Поддръжник или
член на партията на нн^ер-ннпв н
царсен Русин, колто вызпрнтла изда*
левВт от Пинона“ II манифест нт
17 октомври П905 г, и поддържан—
пвраОотвн—тн воз основа на готе нон*
еπн'тцит е понв— в— интереснта и— по·
юешмишингон търговците стинг-зистн
окулйрам (сп н—п.) спец. Присаждам
на диво растение културно, наго ир—нл
,οκο·, п. а. място ва ивсттенно вн
иыпен от културното растенна,
окулйст {pp. oculiste от н—т. oculus
.0.0") Лeκαp·еπeциaннеτ ио амин Во¬
лости ; офталмолог, счен декар,
окулйстика (от нат.) Наукт за онгитс
Оонаст· ; - в|таноааопии.
окултйция (3—1, oculTatio »еepΉв—πe-)
истр. Видимото покривана в— алев
тоВесно пянв от лpтτв·
-култов (нтп, (cultus ,таен“) НсвОлс·
ним Η.·- опит— m ионожипамн—пя
•тука ; - гаВвствен ; oeyane ш нту-
н ш — лoжeнaтκи, сято ынтьссынАе*
оτвc» гонром—йтии п др.
окултйзъм (от н—п. ocultus ,гяен·)
Мпстина уно··· -а π—йвоτвeвπ сими
н природата, еойпс Онян уж достъпни
самс в— избрани «юла {τocов|ит, ыт*
τьвейичeеτнo).
окултйст (от м—т.) ЛΉцe» ноепо ce зв-
гноява с окултввън.	'
акул“. (пня, oou1aιîa ,очтг·) физ.
Частта ст оптически уред -- олпс
ими ивеемо оптически стыkмa» конте
о -Оорв—па сою внотс на втОнюдттвня
и през конто ce гнал—.
окулйрен (ант. öoularîa) I. КсВпс ce
отнася до -сото; очаг, 2· КоВтс ce
отнася «о окуляр,
0^0^ (тур, okumu?) разг, 1—4010·,
вОразован.
окупйнт ^—1, occupais, antis) Който
знвзена и задържа нужди -емш ; асу*
и—пор,
окупйтор (н—п. occupäTor) КсИпо извър¬
шва oнтπтция шап държи наше Под
oκуnauΉл.
окупацибнен (от пят. occupatio .за-
вляаиеане·) 1. ПреднаввнАег вя окупа¬
ция, ноВъо ce отнася «а -нуиauил.
2· КоВто навършва окупация,
окупйция (нат. occupatio) Временно
завлалтвнне гт 10.11·).^ в— алта
държава ст друга държана с наевга
сина,
окупйрам (сп маг.) L Извършвам оку¬
пация, ваввон—н нужаа геритврин ' «
войск—· 2. трин. Занвеонн, присвот-
няо си,
ΟΗ.οβτΒμοβ (м—п. occidentalis) Зада¬
ло·.
ол (типа, all) ст. Равев ревунтап.
олеагинбзен (мат. (reaglnus) Масло¬
даен,

Олдерман
длдерман {—вπн. oldeiMtn) 1. Ксоитт·
р—н чмев гт градски соват шап граф¬
ство н Англин. 2. Гр—лсни общински
съветник е САЩ.
олейндър (ит. oleandro от лат.) бот.
Вечнозелено р-стегна сатс малко
дръвца с яворап миста ш Овян иди
рс-оеш цевъсеа ; оoκтн, зн-гдрв,
оноИп (ая мат. oleum ,мαезo“T Сом ат
естери вт анеивсвата етсампи—·
оледйн (от яат. oleum ,мaелв"T 1. Сос·
ДИНВИПО ГТ -«Ή^.Η· С олапнснт СП“
свят·—. 2. Оосс сп течнп о-сънн кп-
семшии, предимно омоинсва, конто ce
получтв— при рнви—дават— в— оавви-
вито.
олеинйт » олеат.
олейнова киселинй (01 нап.)Таннссп
Ово uнтπ» мирис ш вкус, нонто ce
среша к—по соединение с '«^0.··—
е павеАетс рнсятяемиш т животински
нн знпвш.
олеография (нат. oleum · масло“ и тр.
gräpHö •пиша") I. Остарял г—нив в—
помагаше в— хpoocлиπoπpapенΉ но*
ппн оп рисувани с блажни Оси стр¬
япни вьрху специална приготвена
хартии, 2. Които, иcлтчeвo ис този
тнАНВ.
олеомётър (мтп. oleum .масло- ш тр.
métron .мярна.) тихн. Урал зя нв-
нерваго постотая— ва маслата; юнс-
зоювр.
олеонйфт (н—п. oleum енясн—. и наф¬
та) Ом—ВОАГС ОТСМ) с Оня цвтп, НОВ“
го ce доОпв— оп не|т.
блеум (нтп. oleum .нася-·) - 1. Впл
снага сярна стсснин— («пояща стрит
стсснт·—), солта ce употребява ирп
химическа ироиввелстне гт Оси, зт
взривиш нсшоств— и др, 2. биол.
Мнсмонтага вещество в внеси расти·
тояги нмопсп.
олефйн (лат. oleum •масло· ш affinas
•ОЛшвок·) ОргнинАВсео соединенна,
новяо ce подуман- ст шорт и служи
а— со-всчтс масмо.
олйва («aie ollva) 1. М-сзтвавс дърво,
маслин—· 2. Паедощ ст маслинено
лорво, отслива·
олйвен (сп н—т·) 1. Мнсмпвав. 2. Вов-
зaлoвΉнaн» с цвтт гт оасзтга.
506
оанношИп (оп нап. ollva) Минорам сос
-тнавин-н цент,- -
смпнВн (оп н—т. ollva) Минора«, иcлт*
енъπaueнвв нанос сос стъклен Онт-
сос и нъвволон {oтcлΉнaг) цннт ; хри*
волитът в p—звaнилнcеπ га аминнв—.
онйнит (от нтт. ollva) Р-спитами- нас*
лс; онтс,
емптАрх (тр. oligémies) I, Член гт
ояВгархин. 2. Привърженик ва сап·
пархни· 3. трин. Част гт внеинoнτт’
тсрсно oанuΉвоτвa, което πaоπagоτ-
^“1 нрав палнуи и тврар,
cяΉπΒвхuт ('., oligarchie) I, Помити·
насее п пнатомнАвснс поспалс'“- в—
о—ннн група вκеинcaτнτcpΉ (роВснна·
«oлuΉ» нaиΉτaлuеτΉT. 2, Държава с
п—кснт управленио. 3, трен. Власт гт
крупния |твягссн напипан, нелго по*
мина вт терор и подкуп,
oнuτapхΒнeеeΉ (пр. ollgarcH^s) Кой¬
то а енcΒcπнoв» ириг-дзажи шап в
ирнсош вт ониг—рхин,
смитотамВетит (тр. oligos .мазе—· н
gâlt, aktos ·ηλτηο·) Полсстип нт
оляна y норманна.
αмиταπвΉант (тр. oligos ,м-асо· е
THrix, trlchös .eвеa.T мед. Ом—О ра¬
стеж ВЯ НОСМП, М—МНО КОСМИ.
онитатр0| {πp. oligos ·μτπηβ" m tré*
pHö .храни.) Р-стогно, новпс ннрвв
на болен почва,
oниτα|вTнил (тр. olfgos .малка· и
pH*ên »ум") мед. ея—боунив·
o^imtouIh {τp. olfgos ,η—ληο· m ktinös
.hob“ проз н—п.) геол. Трогая— виеха
ma палостант.
αΜΉΠΟΉτΟοπτ (гр, olfgos .малко-, kÿ*
Tos »πaлuo· m Héima ,κвьв"T мид.
Намалявано Орон вт Аврнонптв срыв*
mm 1,3^ е сроет— ; гтОлюд—н— ce ирн
аванти, κpъввπзнmнπ» πβΙοοήοβγη
οτΟοπτη-ηπτ и др,
031^.11 {τp· oligos .малко- и oûrou
.увнвα"т мид, Манна отаемлно нн
урина.
ОяВои (тр. Olympos) I. Плавны— е Се¬
верна Горцил, солото спора. троц·
нтпс митология Опно сал—зтщепо гт
Ооповоте. 2. мат, Бсниниъв дртнвс*
процеп Остане, ксйпс животни гт
Одими. 3. трин, Висина, висенс от*
сто пян ионожовив н нmτepтτтpтτa,

507
ό мически
Ήвκтеτнατc и пр, 4, трин. Висока
жпмпшс няш пямерил н №“-'0.·^
от—ж гт таатьр.
ампоинИда {np. olymplâs, ados) 1, ист.
Едпниц— отрет за врана ст 4 подтип
y 'лранвитв гърци {naнeжв ирто 4
псдшвш ст-нтми иpcAтгшτв 0нuoπuΒо·
нп итрш н Пелопонес) - 2. сп. Снетсн*
вп спартыт итрш, кашпо ставят прев
4 подтип, ис иолоётв та антшивипо
итрш ; ОлимпиИскт игри.
олимпйец . (от соёс.) 1. мит. Прлнар
еа-шосн ' адны ст I2 пнтнвп оСтснв,
ношпа - живовяш вт Опции, - спора«
гръцката ыппснсппн, го внИ-мосго ce
ощн—сн за Зонс. 2. прен. Величества·
вс спокоен навек; нтсеноовров, во-
аоспоиег ионон.
олимпййски (пр. ô1lмpîâkôа) 1. КоВтс
принадлежи наш в свойствов вт им-“
винтът Омпыи ими вн аВнасят— Омшо-
иин пап произхожда ст ттх. 2. прин,
БенпАестног, торжествен, сискоев ;
Олимпийски игри — сосго-а*
пил, соппо станали прев 4 подпет н
Онтыипн, Πoacиcнoе» н мост гт
Зевс Олимпийски; нссероцки ирнв-
η^π за οββητ нт иестижсинт н
спорт, нuπepaτтpa, внук—, изкуство;
ср, Ояпыипндп ·oзнмπнИcκocгo·
койсгвие — ввнызнуπинαеπ, пор*
досп.
0лио (пт· olio ст мтп.) Растително - ыа-
еяa» еОисноноге енoгиcτмeaoнo.
•логрйф {τp· Hölos ^η- и giâpHO
.пнш—·) юр. Завещание, новто о на¬
писана от в—ввш—тенл и сбхн—ша
целия му имот.
0л райт (англ. all rigHT) Добро.
олтйр (лат.	altärc	•жергвегие·)
1.	П—й-важыттт част г— християнски
храм, колото ст престолът п жертва·
ене-от; амптр. 2. Място за жертво-
приношснил е дънОвна древност·
3. прин. ВсшАно, квотв ce смля- зт
свато m гoиpΉнoовв“aйC·
опус (тур· oluk) Водосточна трыб—,
нод-спон·
вмрйктт (мат· olfacTus „обоняние·)
ÉgΉBшu— олрн— - -я спя-тн в— мириз¬
ма.
олфактоибтрия. (я—п. olftcius .обвил·
γη,· п тр. MoTréo ,мери·) Паммн ва
изнернавв синапа га обонянието,
ом (оп ссбс·) Единица за измервано в—
внeκτpuнeеκc соирспинаевно, свето
пемттн ск—зн—п га оив—наштн през
ттх амасърпАВсни τακ, рани— га со*
ирвтинновпопо, навтс оказва жинтивш
стомб с височина 106,28 см при 0с
и П мм3 гнирсАШс евнвнuв ^0 поето
в— гомскит фнзпн Г. Ом — I787—
I854 г,); международна съкраще¬
ние ω,
OMâp (фр. Homard) зоол, Ганты «аса·
посран морски ртс, ксИто пот вкусно
мссс·
смттйд {πp. ömma, atos ,οκο* m éidos
,внл·) Огледи— -мнст сп сложно оно
при Анавесповопипо.
смОрОдт (ηι, ombrello от пр. ömBros
•дожа-) остир, Ч-дыр, дожлоОраг.
co0poτвΒ| {np. öMbros ,ложд· m grâ-
pHo ,пиша-) Антон-гинсссн уред ва
регистрирано вт лождонтптв намажи,
006.0010юр {πp. - öMbros ельжд- и
métron ,итрка-) Урал зт определяно
самнАВСъното вт и—дг-мита валежи;
дождемер,
оы0ра|Вн {πp. ömBros .дъжд- m pHi*
léo •—ΒΗΜαΗ") Р-стсгис, свето сВииа
санчосте пап влажно отспо,
ооОрврОВ {τp. öMbros ,льжа- ш pHö*
bos , страх ") бот. Р—cπввив» ссопо
ва обшАН сагнасто ими влажно ытспс.
OMéra (пр, с méga .поляно с·) П. По*
смолната, 24-—'— букв— н η.ο^αιτ
—зётea (ω). 2· прен. КртВ·
омилетика {πp. ΗομΙΙΟΤΙΚΙ) Н-унт вн
църковното красноречие ; - ирсионоа*
ынчасно Ήоκтеτнc·
Омир (тр· Hömeros) 1. Дравввтроцкн
иват, антср в— •Иниад—" и еОдпсвл“,
2· прен. Волин и—вп,
Омир-есни (ат соВс.) I, - Пршсьш или
енcΒегвeв г— apeввαnpыиκuт и—вт
Омир, 2. трин. ТоржаствевочаиичО’
ски ; Отстосн-ваш ; cτpcoвв» с носВис·
гонвыи ртонври п спят.
боннесни (от ом) Койго ce пвоврнн н
ононо ; оминеск с сопротив¬
ление — А—СТЯН ст -нтиннспс омок-
приАссно	оыπpaτuвнeгuв„ нслтс в
сворз'—·— с превръщаното вт азан*
ъричтскащ— - выертпн н паиянит
омладина
508
омМдина {еpO.) Младеж, младите,
омлет {|p. OMéieiTé) Поржаен тец—;
омлет сурле — пенвв сн—лкнш
ст 1“^, зтх—р ш пр, ; с н а е т нсв-
р π п ю р — ^3—4^·.—, пълнена сос
спадна,
oMMérbp (ом ш тр. métron •мярна·)
Уред за нвиерване ва омонгримосно
съпротивление н сооне.
BыйнOу'е (3-1, omnibus „от нсннси· от
omnls .неeнц*T I· Мвcτooвоτπн нома,
папаевт от кога, сеито поддържана
совеше-нита между опрсденови пуг-
егсве. 2. Мгвτcнтеπoн nыгнπнeеκu
антоооОил сос същото ироаиавйант-
нив ; автобус,
омнивёрен (н—п. oMilvoius) Всеядав,
выеипот|Сгпен (мат. oMnapôtens, citis)
Всссннен, “сенатът,
омнипотенция (ант, OMnipotentia) Все¬
силна, всомагощасяе—ι
-ыннфИг (нтп, omnls „всскт“ п пр.
phâgonai „им") Вселав·,
омограф (фр, Homographe от гр, Но-
mös .еленно““ m grâpho опиша“ )
езиков. Дума, конго ce пише адгтс·
во с друпт луна, во им— рт-нинго
знамоиие и произношение ; ср. сшв-
рсв.
омонйм (-.· Homos .слитков· и Спут—,
Оистпа .100") Дум!—, квито по— ад·
е-сва внуков— фарш— с арута лума,
тс р—ззнАН— зв—чонне (πακ, град, мига,
коса ш др,),
омонймика {τp· Homös .еднакъв“ и
Сиутпн „име*) I· Дин оп езнквзганне’
тс, нвйтс научава оооивните нт слив
СВИН. 2, ОоВкупВОСГ СТ ОШОЙНМИТВ в
алии езнк.
омонймия (-.· Homonym на) 1. Сонин*
«—не по форма вн души с равнинен
знаменит. 2. Дуни, елнаевц но рсрин,
но ра-янчин ио знамение ; онвнини.
омофйг (пр, ömös „ суров “ и phâgos
.лнecнгиκ"T КоВтс лае сурово месо;
етpвввтa.
омофагия {πp· OmopHtgia) Яаоне на
етpвeo мосс.
омофён {|p. homophone оп гр.) езиков,
Дум—, конго по— елгнквв првпзнвше-
гив с друг— лум—, во ce пише рав¬
нинно и по— арута ог—ионит п про·
изход, и—пр. нип ш вид ; ср, соспр—р·
00—16. {τp. OnopHöros „нотой ва рн-
ненете“) Епископска Ooτoелтжв0ыa
арехн, квята покрив- рамената,
онйгра ' (нтп. orage* „лине нагаре· от
пр.) воин. Драевсрцмсс— наттттмня
машина,
онанйзъм (оп еeOе.T Прагинаасъсстна*
в— задоволин-ее в— понанапо вмеие*
ине ирев ара-етие в— външната »—ся
на исавнипо орптви (по новто в—
0·^, ВиОлсВсно Λ1цe)· pыκo0люлmв»
ннеτуpбнu1л.
онакйрам (от еe0о.T З—лоеоливам ce
полово ирев онннвзъо,
он-гИст (сп ссбс.) Лице, новто страда
ВТ ВГНГЙВЪЫ.
виВ—шИн {τтp· onBaçi) ист. 1. На-
чнаннс нт аостп нейвАЛи, десстннс,
2.	Παл1ueйоκΉ н-чнавин н малые
трал,
силВеа (фр, ondine) мит, Рами— ннм|н.
argoT.—l (.|р. onde .волна- п пр.
grâoHO .пиша·) 0—шепиикчц урва за
ретнсърпряга и— еозаВаннтта н ня—
пртжтвнтта ш сялата в— таен н про—
нвнлнватсеанатн всрнта,
aйЛтнΒτaв (рр. oidulateur сп дат. un·
da .волна-) I, Тслеграфен прион—-
телен аинрап, ноВъо отписва и— хар¬
тии снпгязиштв зпацп с возио—Вр—в-
вя лнгит. 2, Лицо, новто работи с
оглупятс., 3, Апарат за содроне нт
нссн,
ондулйция {|ρ. ondulation) I. Колрс*
го неси нт ноныи. 2, Бознообрнопс
движение.
Оникс (тр. Опух .насып· проз лая.)
Минорам с pegтнa!1 ce р—онюцвотви
пласгона (Οεμη шчернени, Oeni и мер*
ви), разновидност ва тхапт ; попом*
вув— ce зт украшения,
αн1BαнΒгτ1л (тр. öтeîroa .съев и
Martéit „предсказване") Тълкуваше
на сънища, прЕдсказвана ио сони*
Ш—Ъ-ι
онйхия (тр. бпух .вокот·) мид. Бе*
мост нт нαнτ1τв» гонясодиц—.
онихёза (от тр.) мед. Въвпяненио на
Й—СОП,
aг1ав|Tτ1Л (ер, Опух „нокот“ m phâ*
göMHl »tm“) Нанне да ce изтрпвваг
ЙОСГНЯВ.
онколёгия (гр. ônkos .надутост· и

509
lögos „наука") L мид. Дим оп меди¬
цината, найпа цзунннн същността нт
'унарнтс, тяхното оъернвнев, нтне-
ипо ш проавпер—тт“тне. 2. Опаелвнио
н Осненца за лeκтeaйa в— тумори,
вгснВстина {πp, onomastlké) изиков,
Ii Дял от езикошагвитпо - който из¬
учава првнвхваа ш вначегиега га саб·
сънените пиеш— н тлив език. 2. Вснн·
енте свГсъванн ишен— и— алии език.
-гооатанОтит {πp. önona .има" и lö-
gos .г-yна“T Ез1κaнвaен— внук— ат
еaбеτвeг1τe имана — техент произ¬
ход ш згямтгио ; оесннспина {IT.
oHOwaTonéfi (тр. öioma, atos m poliö
„нравя") езиков. 1. ОВряауване в— ду*
от »ров ввуквпваражапно ; звтkαπαa*
р—ж—нше. 2. Дума, образувана нрав
тпусвподр—жаннт (eтeун1U- от куку).
вгсм-поповъВивн (ст тр.) Звуеоиолра*
ж—ясавв.
онтогенеза, онтогенезис, онтогбния
{πρ. оп »еьmeе'втв-ш“ ш giiesis
„произход") биол. Инлuн1лтaлгвτв
рт-витис в— живо същество, новто
обхваща всичките промени в— вртн-
енвон (оп спламтванотс вн нИцато до
сран ва живота) ; ср. рцлогтент.
онтологйзъм (тр. onto1oglaмôs) Илен*
H1еτ1иeеκα |1зaе-|енa вниранлегпе,
каота смлян, но наспяо еьmeеτвтваτ
отлаяно ся гввлнeг1τe и прели тях,
онтологйчен, онтологически (пр. си·
TologlkOs) Ксйпс в присъщ вн сипе·
попит нап в с нанасяна наагт-л-гия ;
съществуващ. т
антология (тр. δη »еьmeег“увнш“ и lo¬
gos „ внука ") I. Умолно аа пораонн-
назапл в— Οπτιοί), за всннсс соше*
сънуващо. 2· Мeτa|uз1нeеκa учснис
в— свръхестествЕнни и гешнтерцалнит
стр—вж и— свата нз—бщо и ва всичко
еьшeегзувншc н ч—еτгвеτ.
вотВнил (тр. δόη „тйue* m garais
„бран") Помае пр—цвс, при кайта
мъжките п женските папани сметеш
ce разлнианяп много вани оп други
п при тепа ножннто са подвижни, н
жЕнските — неивлнцжнц.
а-гоеСо— (тр. δόη ,1“·’- п géréа1s
.ивaнзхвл"T биол. OBpазтнайа вн
тΒuo.
оогбний (гр. οόπ »яйце* и gonos
опера ти вен
„πввиз.аαa“) Жансен исзсн —рт—н в
гнс—н нол-расми ш низши гъби.
еонИя ('.· δόη .лйцо· m liTHos .ст·
мое“) Седиментна он—н—, изграден—
н ис-гснянята си част ат свалиш мн-
•0.-3гп αёpaотнaй1т.
оол0гия {τp· δόη .яйцо* и lögos ,вя-
уе— ") Дин от αpгuπcлαnπнτa» соВта
нзун—вн пъпните лйц—,
ооспОра (гр. οόπ ·н^йuв· π спора) Ед*
нанлетоий— спорт y внеси видена нс*
дертсзи и низши гоОн,
оотёмия (ер, δόη .тΒue* m Tonê .рл*
3-11·“) Разрязвана в— сизалено неце
за внуче— йаОлюатнпо п ва ирссно*
атнаге ва ряавитптга му,
аорОр {τp. öopHöron) инит.. ЯВмитс.
аврорИя (тр. Oophoritis) мед. Бовиямо-
инв и— тИменс,
снНс (нге. opäcus .гаирсвряАвн“) I.
К—мссянвеа Отля nauea, ст естпа ce
правия солова. 2. Бели провитрснн
налелия, й-пранеин сп тави гние—,
сиВя ^—1. optilus ат тр.) I. геол. Проз¬
рачен минерал с мнeAвαеинκнн пят
жълтотнн—.вабил цвят с овапсцнепвн
οπτεγο^π ; употребява ce сапа снова
^γοι нанос аа уср-швенн. 2. То·
нос m eln.·· Она ил—т.
anaнeецBвцπт (ατ нат,) L физ. Раз¬
сейване вя онвгн1ннπ— н мътен срв-
дн. 2. мид. Н-ннине ва смоли от на·
бумин е урният—·
Оптрт {нτ. opéra от нап, opéra .еoн1-
^••0“) 1. Мувuκ-звa-еueнuчгв пра*
иввтлтйпо, при наета 'снсгоя в от*
шегсш с повее ирн сопран-д на ар-
ктсто., 2. ПрЕдставятина и— гаесна
ироцвавлЕвне, 3, Теагор, е н—Ито ce
дават таннв— иpoдегавнан1т. 4. Опо-
рте состав ; ο и о р а бура — апо¬
рт с комичен хярактер ; ο и в р н
с в р и н — вперн с исторически ими
мипсзопнАОв сюжет и с Oлeегтши
вирту-овц трни.
оператйвен (от н—п. opéra .рнбaτ-β) 1.
воен. Кейто ce отнася до нввнви
«вествни. 2, Кайгс вяОолтзва е—нна
вн лейств··· 3. КоВтс ce справи с
практически заа—нн. винтев е р—бс*
гага ; детгтлег, леви, 4· Който ce
етеаст до п о свороте с хирургичсск*
cиopтuин·

510
onepâTOp
onepâîop (3—1. operätor) 1. Лекар, най*
па извършва αnopαuπт ; х1втвτ·
2. Леце, каста нрави “палми, снимки
пян рнбопп с πpaeκuиввeй апарат ; нш*
гбсиврлтор· 3. Чиновник сос специ¬
ями— служба е безжцивн гезеера|пл.
операционен (от «ai, opcittio) К-Впо
ce отнася до aπepнu1т ; ο и в р н-
ц и а в г а 0 в « е ж е а — Валежна -а
Ваневе- наш црутя дейност ; опера·
ц и о в е, п и м н в — изни в— воашгн
лоИствит или сгвингсна дейност,
aπepйuuт (н—п. operttio«) 1. мед. Хи¬
рургическа нечеОна наноса, свито ce
состви н ризтев ими партоннпо вт
банши српаи· пян насън ат иавтшна
имп животинско тяло. 2. воен ДтВ*
стеня ва големи военни групировки
ат aеoщщeе'нтнaгe в— стротс-питсен
инат, 3. Гортонсна или фнинис—н—
едeмκт. 4. Изпьнневпе в— спремезевт
атлант., отломав акт н общата р-Вота
в— учреждение шап пртапрпттна.
5. Заворштва част от πoаиaлaτиAoе-
нн πpaвeе» който ce извършва —п един
раОспвик нт една нашие—. 6. търг,
Coнeтивaеπ ат доВсянни е едно пред¬
приятно вн πaнтнaн-иe ва иеиязба:
п—нуннопродажО—, превсо, внстрях—в“
нн нт споента ш др.
оперета (ит. opereTTa) 1. Му-инатно“
сцсничсн жанр с васал характер, зри
к—Вяо петватв ce ртаувя с говор и
гaвu1. 2. Театър а- таннва проасп—в*
зейни· 3. Театранн— трупа, е-ято пп*
рае оиepeτ1.
•перётен (оп нт.) 1. Който ирншалпо -
жв пян а своИствсш вт аптртпа.
2. прин. Карикатурен,
оперйрам (оп мат.) 1. Извършван хи*
pуpT1нeенa операции. 2, Извършвам
|нвaнеαвa» търговска пан евенга
cπтвaц·т. 3. трин. Действувам в «—■
лен— сба-сп, служа сп с ноща.
опи£т (ат пат. opium вт тр, öpion
„о—кан сак“) мед. ЛтнеОна сродство
с синВ.
Опий « опиум.
опиофйг (3—1. opium ш тр. pHâgomal
.ти") Чвнвн» каВга упатртбтвн син-
ум.
опиоф£гия (тр. oplopHagft) Страст вя
употреба в- αинтo·
опистогрйф {τp. öpisTHe „ато—д* и
grâpHô .ниша“) Написан сп днето
сърни· пергамент,
ОПИСТОД0М (тр. op1siHodoιnoa) арх
Зала— част на хр-о.
Опиум (лят. opium „мякан сан”) I· Из¬
сушен наемеш сан оп геоу-разн са¬
нации м—нонг глини, употребяван
като лекарство, 2. пре·:. Всичко,
н-ета апитвтва таи -—мъглив— соз*
ваипето; упойк—.
опозиционен (απ л—т.) I. Който вроопи-
нαдeΒеτвтвн няш паддържл ърощцнтв
многие ; враждебен.	нонрпшгри.м.
2.	Кайте ирни-дпожи шап а сесВс'·
не— вн оиоонцнл,	*
опозиционср (от лнп.) L Члеи нзг—
ирнаоржовне на оп—вицнн, на вн—зп-
ционва игрънт. 2. Прапквзвн!··: ·<■ и—*
ирнвтно продлажегна.
еп-вНцнт («тп, opposlTio .ирагнвоиоа
ставнев”) I. Противодействие, ι-ρο*
τπвanaегaвтнe в— н-нвстни рвшог пя,
ст—исвиша, прсан—жеинт, 2. Партии
таи трупа нарт··, свито ce ирогн-
вопвстнвнъ в— тпвнвзнна!аг— итрънн.
3.	астр. Противостоеше, т. е, номв-
жегце гт •обасвс 1130, нотата ce
намира н днямеъряаис ироппввиваожиа
помен га Слънцето m ce вижда гаВ-
доВра,
опонент (нап, oppoids, oitis) I. Προ-
тини не ирн en op. 2. Определсно «·-
цт аа воор-зт“- с «аноди на ааклал*
чие ими нн кандидат в— внтинн сте¬
пат,
опонйрам (сп н—п.) 1. Противопоставим
ce в— възглед· π «αβα«·, поворл
пр-яне мнението в— никого, 2. Бъз*
ряотвтн с н—уншн доведи. оОнсывее-
вс н нaтAeн спор,
опортюннзъм (|р. opportunisme о-·
нап. opportUnus „удвОте") 1, При¬
способяване сом условията вн пооменн*
па Вав -глад пн п-*лалемна болеше ;
иpнеnαеαBлoπмoеτнα» Ос-ирпеш^шно^ст,
2. Спогодба с противнице за нренвв’
вп вОзятн. 3. В pт0aτйнмoеκaгa дни*
жегне — поннпнст в— приспособлен¬
ца и подчинявано езтсовитв игтерО'
си ва прозет-рната на интересите
на Bтpжaтзитτа ; иванпин— в— сотна·
ш-пелсте—, оъτвуgг1чeеτнa (обшс*

511
оптотёхника
ломство) с Оуржвазпття, нрвнажа-ев
от гвИнепо агашпи н рнОсягниосно-
го движение,
вπвBΓЮтΒеτ (рр. opporTunisTe) I, Лн*
uв, квота ce стрем· да 1-παлaт“a
всички вОл—пи на мешает—, саго пс-
поесвн собствените сн ирннцнин и
убеждения ;	πp1еπαеαBнoгeu» без·
принципа· чанвн. 2· Атовп ва бур¬
жоазният е работническото аанжегно,
•вмени·. ш преа—яел в— ряВогипитс-
ната eнаен.
ои—суме (ям, oposon) Ъзоол. Дауугр—В*
вс торбссго животно, есетс прилича
нн κ·τπτepиua. 2. Кожа ст тсн— жп*
вате ta.
вπaгeвΒπ1т {πp. opos „еoнн m Thértpéia
.посу“—·’“) мед. Лтеуване ироз вес“
трясти от внеси органи.
оирооВвод (фр. oppressif зат. oppressus)
К*|»мпо натиска ; ирнтесняж—п,
впсо ·Β < ίοτ тр. Ops от .храна*) биол.
ΒβίΗόΌΤΒο на сронини ' еepтн, еаетв
-нс - -.a“— фягоаиъбвтп—ι
»отпИнт (лат. optans, anils „женаащ·)
пол. »тем ва вблнеτ. с—ляв мин-в—
пол ну·е·uн нзясп, пн-ш нраве ла св
1060.0 нсд-гсгно ; моете с врано нт
епТ|Лщи,
оптатйп («ατ, optailvus) грим. Жела¬
телно в—кзсиевив.
витТцнт (нтп. opiäilö „жoтягπ'0"T юр.
Пр-1с.о аа ноОнр—нс и— πoл—uеτнo, соВ“
то пшат жиптянгв в— оОннст, ксттс
мните— под нужд— - внася.
вптйк (τp. optlkos) I. Специалист по
еитист. 2. Лиц·, ксета нввaOcπ“Hилu
поипуен с очинн п оптически уреди,
оптика (пр, opilké) 1. Дин от фн-нс—гт,
нойте ce запннноя сос своИс'“—'—,
еomгвеггн в приложсинет— вн своя·
знеапт пян пс*гомв- умЕниего ат но*
мнспатт сгтртпи, тлив вил от нетто
в сасъяне-гт, 2. Гронав-аств— ш тор·
т—внн с -пъннЕсен твтлн. 3. Мата·
они зя смеят п друг· оптически уро*
а·· 4· Оптически уреди.
аптинВаве (отлят, optimus » Γ-Β-Ηοό-ορ-)
1.	H—Β-Oлαгcπвйтгoв, г—е-нолходиш,
2· Кайте еьa'вeгеπнтвa и— женатая—.
оятим^т {н—π. optlmts, aiis ст opTimu-s
„гαй-лαё'ъв·) Член на ребевмалванв-
сеапт авнеτвκвнцπт, -ингев п богат
човве н древнит Рин ; всбнм.
оптиметър (3—1. opTimus .н—В*дс0ор-
п тр, métrôT „мярка“) Урод он из¬
нервяно стлпОрп с τcAвaо' до
0,001 ом,
оптимйзъм (от мат, opiluius „иай-дса
Оор-) L Ф·лвеc|оeн возгнал, но раз*
ннгнЕт- в— снопа и живота норе· кош
уеo“oвнκге'вувннт и иедоОртванв.
2.	Жиагeв-лcеπeг и бодър овeг-τлтд.
ксИго енжда хубавото н жиз—га.
втрвв н успеха п светлото Водещо
в— утрешент дан х-ряспсртв в— пре¬
предените уиаенн,
оптимйст (|р. optimiste ст лня.) L При*
норжевин на спгп,зп.аш—. 2. Лига,
еветс впжня и -иаква ху-Отвс') ; жив
вернаос'·· чонен.
-тиилнсстИнов ()' лат.) ■· КоВто сс
сгетст сон сптнонзот и оиънмцстн
ими принадлежа нт тих ; жив··.-«.)-
стаи, васал. 2. К—Вто нтрнн н двОрогс.
Оптимум (лаъ optimum .в—В-исорОв)
П, Оовсуипост от ваВ*доВрп y? ; „вит,
2· П|ПН''ол'^а'г^1и^!интев резултат оп
одни ироцос, нт слит работа,
спгВрнш (сп Лит, opio „женат“) 1. Из¬
бираю одна нолтес'“) сп два воз¬
можен, 2. Избираю едва ст ювюяко
возможиостн.
onπUиoеk1 {τp. optikös) Който ce оги—ст
сом оптик- пян принадлежи ва гол ;
орнпазЕг; оптическа измама —
зрител; ια пзшннн ; оптически
уред — уред, мптяо устройство 0
еснсв-и- върху вян-витВ зя разпро*
страиецното на светлината пмп върху
използуване св-естваг— ннс^в^е^т^нннтят
{τтлeенвп, бинокъл, микроскоп, рото-
нпартт п др.); оптическа с т ь н¬
ас — потя, вдлобитяс шап изпън*
вяно споено,
oπτoне'внт (тр, optös .нидты“ m met-
riö )<мeo)иι"T ОиоссО зт сиродолтвт
сна—'- на зрението,
сптв.нОттьр {τв. opTös „нвдпн“ m métron
„0...-") Урод -- бпредЕмныв синапа
гт зренистс,
оптотёхпика (оптика и техника) При¬
ложен смог вп оптнк—т—, неИтв ce
-аннона— с нанпсзявава, пвр—Оопнане

512
опупция
ш ирсдан—во нН еитнАГп спънат, Me·
ши и уреди,
опунция (ci оc0е.) бот, Кактусов)
распсшие в Централен Аоернка с
изосно стоОзе п плодове', ксипо - ce
тдаг (ис пыото в— процент град
Оиунт),
Опус (3—1· opus) П. Проивведенио, со*
»•γοβή·, acHO, пнсрбн. 2, Музикално
πвouвнeлввив, порела· номер ст пре*
иввелевилтн г— одни ноопвоптвр ( циф¬
рата при луната oπте оввнчнвн рол—
ня вαπuовнввπc пнп итбл·eтнaвaπc).
•пцибп (м—т. optio, önis »laOo.”) П.Утв*
норе— н допонор в— морски иренов, с
нетто ce допусна в—ннин ва елвт
споет с друг— пят та еле— ирнспн*
ниихв с друго. 2. Привилегин а— но
зучантва и— оτcн— г— ио-рано тτoнc-
рейат— цвыя, сате ce синое-т нонвстви
условил,
Лицин (нтп· Optio „избор“) 1, Прано
в— избор· 2· пол, Гр—нс вя жиганите
ma вОднсп нонто оцетна във вдало*
•не г— гоен държан—, да заиавтт сян*
рою си нсд-ися“) пян а— приемат
πвдaвегнoπc на вснатн държава; си*
пацпт.
орйкул (3-1. oraculum) 1. В «равнин
селя — храм пни нтеπc» содето жре*
ципа дтн—зи иρвленнвaгит от името
г— божество, 2· ист, Жрец пнп Ос-
жecπнc» ссета предсказва; прелсна-
ватвм, иpopнuaτeнι 3. Предсказашис·
орйкулски (сп нтт.) 1. КоВтс ирва-
се—она, иpoρuuаτвлвв, пророчески.
2. КоВтс ce опинст до оракул. 3. прин.
Heтеeн» втивнятен; загадомое,
орИяви - {pp. oral сп нтт, os, oris ,ус'-*)
КвИто ce гноир— н устната кухина ;
устен : орален звук — гласит
ими согласен, ирп ноп—вер— ва коттс
нодишн—г— струн нзниот саню ирев -
устията сухны—, погож· откотс γοΒ^
а повдигнато и затваря вход— ном
носват— кухина.
орангутйп (htm.) Човекоподобна ы—В*
оув— с долги иродвн крайении; жн*
вес гт островите Борисе, Суматра и
др.
орапжпда (|р. orangeade) Р-зхладн*
паяно πиπuв» прппотнено от пазнртв—
н—да, иоргснаяов сон п захар.
орАнжев {|p. orange) О внопт на пер·
πoнaн» жомп с Аерноипнан оттенок ;
иортск—лов.
орапжАрия (|р. orangerie) 1. Осток·
лоно ш отоплявано помещение -а от¬
глеждана шли за πρвв·oтвaвв на
южни, ваинсоеновн, цитрусови п дру*
тп растения наш ва отглеждан· га
райви вeмeвчтии ; попнпнвин. 2. Цне*
парице, н нсйпо ce отглеждат нестыи
п тропически цветя при иодхоллша
твопвр ату.—.
opâp (3—1. orarium) цър$. Част ci Оа*
τcентжeбвo сОнвнно в— днес· нов
вид вн тесен п'долот инат, ксйпс ce
ваксинава вн аннояс рамс,
орВтор {м—τ. orätor) 1. Опипаш н тоно-
peгвτo» сртс·-.·»·“ πcнoвuπeм пред
иублнκа. ноВъо познава и спазва пра¬
вилата ва - opaπоpоκoτo uвκтеτвc.
2· - Лнцo» квето псеорш вт пубЛично
соВраине,
оратория {мaτ. Oratorium .спал за мо-
«••0") 1, муз, Монумснт-зно oтон-
нтнйв-др—итпннгс nвc·aнтдeй·e вя хор,
оoлнеπн*иoвшu ш снм|ан14вг орке¬
стър, сОикнсвавс с ремнпнсвон, нетвв'
лар·· ими парецмис-цспорцАесни со*
жег, 2. Стат ими мнст ст нятсаВнаснн
храм, ироаваэначинвазаовлещитв ce;
оонинвл.
орАторски (01 нат,) 1. КоВтс ce отнася
до оратор. 2· Kpαонopвчнн» сзаано-
лунев, опипаш н ' ораторското πвκт-
оπнc.
ёрёита (мат, oiBita .нот·) I. истр.
Потят в— всетсто пляс {иаaнoτт. нс-
001-, сиотинс) н иросърниспнопо.
2. Лнинт, ис свято ce лннжп оавещрев,
3· инит. Очи— ибъзса. 4. трен. Ора·
риАното простр-встно ономо елг—
тяло с теτагвнeвв вмнтнпа (ирнеми·
»ηβε, отблъскване, ватопнтне и пр,);
нрьт, с|орн га нзиивна,
оргйзъм (пр. orglasmös) I. Нахлуване
га еров наш друга панв—ст н втной
оргне, cеcOeвв нахлуване ва ерон н
ионон орп—в. 2. прен, Сладострастно
чувство при полево валононтвннв,
ёргап {τp. Organon вородне“, .•нсгру“
оенп“) I- Част сп тино ва човас, жи¬
вотно пян растоене, нетто има особен
строеж и ноиозинв— опредем··— 'рушс-

513
шт. 2· Оръдие, πнеπpтыoвπ» овog-
оτвo. 3· Дорж-вес пнп обществено
тиpeждeннo с опралазтен задам··
4.	Периодическо печащно подтипа, нов-
по ёряеп идеи и интереси ва нтквт об¬
ществен— труп—. 5, Съставна част сп
см-жен о—шнин, uнеπaл-uнт ш πp,»
нонто поа спредтзтнв самостоятелно
иртдн-вгнчтгне. 6. муз. Гвлямнуви*
нанен инструмент с дървош· и шатана
ги тробн, еа—енщц ш πтдaлu» които
oёвαaтвaг см-жен оеханнаън ; по
звтκвн обам а равен е— сноровиАЕт
оркесТър ^01.061“— ce е католиче¬
ските хр-н-нт); орг·«,
организатор (к. атъ. ' Organisator оттр,)
1.	Лицо, - ковтс -рон—воан ш гаиравнтна
дейност гт предприятие, тиpoждтгнo
иди втн—нва сплемга даВност, 2. Лнuo„
свето пот сргнино—ъорсни способго-
спи ; нвнцнатср.
оргапизйция {|p. organisation от гр.)
1.	Обслнинеяна е сър-Вин сцспенн,
С“·.-“-·· вт оплоди· АНСТИ вн сбр-ч
зувнно в— ваво uтнc ; те'BвΒеτнo.
2.	Доброволно оОеднногпе в— πίπα,
обществени групп ими лoвж-ни» свора
оани с обща nponpaнa» -аа-нн ш це¬
ни· 3. Бсне— трупа, н-градте— нн га-
рнторннлег пян ироионоаствег ирни-
uиn като есненпинев мнош нт и—рънн.
4. Орп-гивирннв.
организйрам (-п пр.) 1, Устройвам,
създавам, основанно ;	иедпсъвтм.
2· Обединяван, синоптв-м маси в—
оОш— иoм· 3, Подреждам, 'напатснвто,
поставлю н род, обвдинтн—н н орг—-
гив-иит.
оргапйзъм (к. н—п, Organismus ст гр.)
1.	Живо τηλο, ксаг- еomeеτвтвa - са-
оосъслясаго п ce сост—н от сотзасу*
ваво aeйеτнтнαшн органи ; совнуи*
гост сП ортагнте ва едно човешко,
животинско няш растително ъняс.
2.	прен. ЧОвек, жнеотес пян раста-
вие ; живо същество. 3. Coнeтπгвеπ
от фнонноскняв ш психическите на¬
мества в— вани моное.
оргапйст (от гр.) 1. Лице, което свири
гт орган (6). 2. Майстор в— органи (6).
оргапйчен, органйчески (пр. organi¬
sés) I, КоВтс ce ' опинст до -.'--
•изым; жив. 2. КоВтс принадлежи
органолёптика
ком жнеопнисснн паи раститслент
свлт ; живcτннеκи» pαеτшτeнeв. 3· хим,
КеВто съдържа въглерод ; органи*
иги вещества — химически сос*
динения, конте съдържат въглерод;
органична химии — «ля - вт
хннитτт. нойте ce ояины-в- с ньтне“
родвите съединенит и засените в—
техните превръщанит, 4. Който в
ирцсо! ' ва μποτο същество ; ссго·
“0·, uннвеτeн.
оргапогепёза (орган и гр· génesîs
»произход") I, O0paвтнaнe гт става*
••га ортннн ш снстам· - . -п ' зародиш·
вито инaеτoнe н npвueон га воВрис*
наместо разнитна в— животните,
2.	Oёpαвтн—гв на 'ссговиите органи
при растсниит— сп марисъвм—п—.
органогепеп (орган m rp, génos .род·)
1.	КсВпс а с cpπ—нииoоκи произход,
2.	КоВтс содоржа орг-испеен — хи¬
мически aлoнaйτπ» нажин за органи*
-мито {нoπлepoд, ннсзвр—д п авоп).
оргапогёни (оп тр.) Главните хноннасеш
енооойпи, нсипс нлиз—п н состав— вн
српанпАвипо вещЕСТва (въглерод, “)■
gвpca» нmенopog» —301, pве|-p» стра),
органогёния (орган m rp,géios .род")
Дня оп aнBpиcлвπитτa» н-Ипс но·
уняна образуването- и развитието нт
органите в живите същества,
органографйзъм (орган ш пр. g^hö
•ниша") ' Мадннинсно швелвднaгe» прп
нввто ce .•сувтт върху кожата Тра¬
гиците гт ивелтдн—вπт ергтг,
органография (орган и тр, grâpHO
„пиша") Последваше външната рорм—
ва орпаннте ш техвнге впдолви мнсти,
органодипймика (орган п пр. dÿitMis
.спят") Изучавано га срп—вига откъм
плхнвто действиа.
орп-гойд (орган и тр. éldos ,e·лβT
Част от едгокнотьАев организъм, сол*
та - нзиозилв— опрваелена функция и
иор—дн псе— в тнанвппАна в— орган
н овспонлопонав сртнвпвон.
оргаполёптика (тр. Organon '.-рт-н" и
iepiikös ,който взема-) П. Свойст¬
вото в— 103—1— да нoвgeйеτнунaπ върху
сапинвипо срттнп. 2. Вкусовите, обо-
вттенвипа и друг· свойства га ва*
шестват—, свито ортагиаооп поема
през теπтπн.
83 Речник на чуждите луми българския език

органолбгия
органолёгия (орган п гр. lögos „ннт-
ητ“) Дин от Внозогинпа, койя— πaт-
чанн строежа ma —реянитс вт живот¬
ни ш распсвни,
Органон (тр. öigaron) фил. Оролнеза
онсмего шан за научн— изследване
(зя Аристотел (384—322) m ва него“
вито песаЕДОН—ъсми зогпннпа а пасват
—родна).
органопймия (орган ш гр. öiyma
„име") Оирелезтве ннег— на орта*
гнта п подреждане гт съществува*
шито пштна.
oвτтгoπâτнл (орган ш тр. päihos
„еτв-д-йπe“T мед. Б-пест вн врпа-
вите.
органоплйстика (орган и пластики)
мид, Възстановяване ис хирургиме*
ски начин в— вин—е понрадвв ими
в-туВов орпав.
органотерапия (орган ш терапия)
мид. Лекуван· вн opταвниeенπ a-B—·
зяннеил с nвeнaвaτu от ананопични
—ргтии га животни.
ёргел (иен. Orgel) « сргае (6),
Оргия {τp. örgia) 1. У аренннпе τoвuн
в рнманиш — празник н мест вн Б-κх»
Оот нн “ниотв п всселитя—, 2. прин.
Разпуснат— nπвшeегвв. Оевпотнв ве-
СЕнне ; н—нх-итапн.
Орда {вте, —т поре.) 1. ист, Союз вн
шикозно (Aepτapеκи) моигсмснопорн*
сни племен—. 2· Тат-рсн— войска в
древн— Руснн, 3. трин. Беврвлва
поли:;; сВиртина, во-рожое- Barga,
свит— граби, Oeaнигеτвув—, убная.
ордйлия (ант, ordtila) 1. Орелноненв*
ван варварски в—мив зя определяне
вниснгсстта ин запоа-орт· н пре*
стомасене чрез „Вожн сол“, нойте
ce състои н изтезаване с наторЕшего
женнос, опнававт проз -тон, ввда ш
др., котя- триОвн да ce иоторпи, аа
да ce докаже вeнннвoеπ. 2. Сродст·
нотс ан т—н-на иаппп—внио.
Орден (нем, Orden от ятт. ordo „ред—)
1.	Меп-нен -инн с равнинен ф-роа,
с-ттв ce дает -я нотгвн, граждански
и други -асмутн. 2. Монашеска на·
полинссн— opτ—иивauπт с cввeдтлeв
теτнн. 3, Общество инн сдружение
пн pвuαpи пмп граждански лица с
оиpвgозen· явни пмп таВни ^ηη,
514
Ордер (гам, Отбег, |р. ordre) 1, Пис*
отне нареждане, предписание, равно*
рождане ; с р д о р в г иск — нас,
соВто ножа да ce прсд—вн сп еднс
3^0 в— Друг— СЛЕД подпис вн горба
оп приносителя, 2. - ирх. Еанг ст
есвевинпв втдвне архитсктурни сон-
еπpтκции» който ce отличав— с ^ηβ*
собОрнаи— m eеτтτнчeеeo сомсп—еяне
•a отвесни m хоризонтали· езтнев-
тп — насети са незспитс, стонО-·
нете ш πизaеτp·τe» н иосевш — ар·
хнпряаот, фризът п корнизът ; разли*
А—ват ce пет ордера — дαpπeенн»
йo^гπчeенπ. κвρигπеκи» τoеκaненu и
нвопавитев ; еτв-иτтлeπ сънн.
ордияйлен (мат. ordlrtlis „nвpeдeй“T
1. Рвлонев, релев. 2. Псрела·,
ординар (лап. Ordinarius) Срали— нодно
внес в— рент, ванне п пр, за ынназно
подтип,
ординарен (нтт, Ordinarius) ЕООнеев-
“··, 2. Г-средствсн, npcег. 3. Рол—“
вон, шапси (в— пророс—. ш др,).
ордипйрец (рус. ст лат.) Β-Βγηκ, ной*
по о га р-агозоженне в— орнцар ва
ними· уснут· ; иосъев—В,
сраннно·—' (нтп, ordiiarlâtus) Служба
ш длъжност в— .Едваен ир-рес-р ;
релонга nвв|ееуBa,
ординариус (нап, Ordinarius) Реданев
пр—рсс—р,
ордината (яат. ordliaia) 1. Вертинам*
шапа ос от прав-отънпа собраншая·—
оπеτтoα. 2· Рт-стотинето вн помн— до
—Oеumевaτa ос ис nepneвлuκтнтp сом
вет.
ординатор (^1. oidiiHTor) I, Лекарска
длъжност, 2. тихн. ИзAиелиπeмйa ма¬
нтия {κ-лeун-τ-pT с равнинен брой
епeциαн·a·p-ни устройства, н-васня*
в—шн дт ce наворша-т сложен ариг*
шЕпнчтсни ш з-гиноссп -поранни без
ы—шасап— г— монек- ; с я с к т р с г а в
ординатор — снЕнярогна нз-
мmениπoнн— машина,
ордияйция (лат. oïdlitiio) 1. Устно
иярЕжд-не на зтс-р. 2. църк, Релн*
гтвзен цтрононпт при ръкополагано
y κατ-ΛΗ^τΕ.
ординОрен (|р. ordinaire) Обнегоеви,
и-сродствев, прося ; врлнварвы.

515
ордйя (тур. ordu „войска—) Мвоже-
еτнo. мввпо.
ордовйшки перибд (от ссОс.) геол.
Вторият период сп иязсоосйсн—п— вря ;
тотанн ce потнтнат скорпиони, мне-
повожни, водорасл· п ар. (но пмвпо
вт аравнсте имаме cpлвннни» живяно
н Англия),
ордопйнс (рр. ordonnance) Крянснп
указ във Франция до буржоазната
ртв—люцин ш сят« возсяяйсвявнйеъо
вя Бурбонитс,
ордьёвър {|p. Hors d'oeuvre „извън
работата“) З-κтеκα за “•озВужданен—
апетит преди тлеге.
ореёда (тр. oielâs, Hdos от öros .пан-
вивсни·) мит, Планинска нимфа,
орейд (|р, or „33-10“ и гр, éldos ,eig«)
Спане оп мел ш цтс, ноттс пот вн—-
писп μτπ,
оребл {|p. auréole от нат. tureolus
»п-ан-пев·) 1|3л—ппсг— сияене,н—тпо
.•суетя окслс главят— гт Оотовв и
светиш ; гпмО, 2. Блясък, снивша
онсно итшо, всоВеев —нсн— Слънцето
ш Луната ими -ноя- сняв— натрито
ш светеш— ян«-. 3· прин, Сзтвн, оёат*
•10, почип. 4. фот. Светла ивица
оноло нвображение нов р-потрафсн—
снишен,
ориги нйл (HtT.oiig inä lis. първоначален - )
1. Πopвooёвaв, порв—вбр-зго, 2· Ръ¬
копис иди друг тоест, от наВта ce
пр—ни набор. 3. Истинско хуaежтеτ·
воне πвoивнвaeвuв {нαвτ·вн, статут)
н прогневнес га пахните копил ш
ншняяинн, 4, прин. евсевОрааев но*
βοη, мулне.
оригинплен (3—1. oilgiralis) 1. Първо·
н-чaнaн» пъpвαвбвaвeг, 2, Hтвнπнеτ-
нтн-г, неа-тп, с-наспове, ссОста··.
3· Пеπинеkπ. сошинсе·, ••подправе!·,
4· прин, Овот-Ортаев, еτpнйтй. чтa-
ыввап.
оригиналност (от нтп.) I. Норно-Ораз*
гост, испишв-сп, 2. Озмаспайевсп.
3.	прен. Чулнооваатост- своеобрагнопт.
ершВип (лят. oriéis, enils .изгряващ“)
Π, Папон, 2. Страгитв сп Маня Авши,
ориентйлец (оп нтп.) 1. Жнтем в— Орнен*
па. 2. остир, Пeκтлгтвoй навен ;
мицв с нивки стрясти.
ориенталйзъм (фр, ôrléтtâllaмé от нап.)
о риктолбгия
Хар-сгерни -саВогостп га поточните
народи,
ориенталйст (|р. orientaliste ст мят.)
Умaв-оπauиαн·еπ по ηβτοαβητβ εβ^η
и културата вн пвтсчнптв народи.
ориенталйстика (сп нтп·) Coвнтnнoоτ
от науми· л·еuπпл·нlи, ноипо ·велeд*
нап ·еτвρ·тτa» eв·ииτe» културата и
ниптратурата в— штрсдитв в— Попона
(Азин п Аррцн-).
Ориентйлски {лаπ. orlenTälis) 1. Присъщ
га Орнегта, ивгсчтн ; ориентал¬
ски езици — турсст, πopе·eени.
ар-Вски сос еoниπеκπ» индийски,
яи-нсен, .•щаВсни ш др. 2. Грисът
ва -.•еит-мец, 3. прен. остир. Не*
културен,
ориептйция (Ι.· orientation ст я—т,
oraeTs, enils .изток") I, Определтнв
положение н просъраиспнепс но опее-
шевне на четирите наспи ва сноп—
{иъpвαвαчннн- вя ивтона). 2. прин.
Справнее с oбеτ-тτтнеπнaгa и сбсъ-“
гонката ; cееegooeгoеπ· 3, Пясомвант
нон опредЕленя ^n ; ваеaκa» втирт-
нлтнпе.
ориёнт-експрес (рр. o*leni'éxpréas)
H-й“б■oвa·тτ вате -яЗнпндиа ш Срса·
ва Европа нон Изявиен Европа и
Мана Азин,
ориентйр (сп лат.) 1. Уκaвaτoн. урва
аа ориентираше, 2. Характерен Валог
(«орав, коща, постава· вине) аа орн*
анънрянв — за спредентгв в— ывспс·
нахождение. 3. трен, Цел, гтирянзе“
вне, г-сосн на дееспвтв,
ориентйрам (от мят.) I. ОпредЕлти
направленно по вггвштвне в— едва
от четпрнте посоки вн света ; напра¬
влявам, в-сонсям, 2. Даням устзаент,
напояван, ссесл-инваю ; о р ш е г т и¬
р а н ce — —^•«•λημ пан-жевнетв
сп н np-егв-йеπв-τα ; сираням! ce с
еОсгви ттлств—па ; нассАв-м ce кош
една цел.
ориентйр-бусола (ст н—т.) Буеoл-.
к-ттс ce орпевгнра ис отНошениа га
шерпли-еа,
ориктогрйфия {τp. oryktös .изкопан"
и grâpho .пиша”) Описание и— вса*
ooвeлcегπτo» ва пон-и-амите,
ориктолёгия (тр. oryktös „пвноиаг” и
Ο р и ύ н
logos „ы-тκα*) Haтκa вя внаоентно*
стите, ва нонвиаеонте,
ОрнОг (тр. Oiiöi) Х.мит. Баснословен
я-тец, убит ст Артемида и пртноргат
е съзвозапв. 2* истр. Голямо съвет-“
«нт е сонорната част вн гоВасвод—.
орифлйма {|p. oriflamme ст нат. aurum
.зз—пв" m fiamma „π.нам·ын"T 1. ист,
Згаио ва |ропсенъе сране през сред“
Инта вексне. 2, Годное вгaoe» квего
ce опов— и развива вн ноже между
нощите от двете справи вн тн·uн.
орке^-р^лен (сп гр.) КвИпс ce отнася
до ввkeеτoв ; -реестр-а,
оркестрант (оп тр.) Му-нс-гп, ноВъо
свири е -ревсто.·
оркестрйция (фр. orcHestraTion ст тр,)
1.	ПрораВвгка ва нтв·καлгc иронЗ“
недтепе ва пополнение от оркестър ;
·неτpтнтнτ-ц·т. 2. Наука в- нрави*
пата и вврннтв ва -реосгрнряне и
учеОвитп курс вя тяхното пртегнне·
Сне теввтeaит, 3. Изкуство ва со-дя*
“Нее га -.состр-вн партитури,
оркестрион (1.1 orcHesiilon —я тр.)
Пив, свет— ce лава в— всники нтa·-
ΚΤΛΓΗ ·вегpтшeгτu, предные— авт—·
матичен, което нмнънр—ъ aнтнгвеτ'a
в— оркестър,
оркестрйрам (ат тр.) 1. ПроряВ-явам
HTBΠΚ-ΛΓO ^0·-“·«·^· ВТ ИВИЪЛЙТ*
ваге ст оркестър. 2. Отделям партии
вя всички духови п струнни инстру¬
менти·
оркёстьр {|p. orcHestre оп тр, orcHCsTra
.мисте ва Tahu и зя хоря прел οβ*
наг— е дреенотроцент тЕатър") Π·0ο*
став оп мувнеагън, които иопонйлн—т
совместно •испруисеп-зна нтв·κa в—
равнинни ·йеτpтштйτ·· 2, Място н
теттор, колото са музикантите —
- между οεηττη и партЕрт,
Оркус (пр. Hörkos) I. мит. Бот вт иод*
-•игото царство. 2. прен. Подаешыо
парстно, —л, преиогюлен,
орлоп {aнπл. oilor) Снитттнчва ннаннс
от рода ва наВнана с ш·ρвκoивнлO“
жтенс е текстилната индустрии.
орнВе (тур, orinan) Горн,
ор*ан-кеб£п (гур.	orritn kabaBi)
Ястие от сосове оссо п подир-ани·
орм.ан-папйз {τтp. οιΜαη papaz) Све“
mCHic, койтв ивнеие в Oтвгвнвuκ»
51 β
вян-зното аухвнипк {τтвциτe ст гт·
рниази паса вашите еeomoвиuи*вa*
цнсеялнсгн),
opHHMéHT (нап. ornamenTum .усрашо*
вне") 1. Жнв—инсое, тр-риносно ими
скулптурно украшепнс ат стилизуна*
вп сонет-инт в— τeoше'вπнтен·, рас*
питании ш животнис.· метне· ; пле-
πeйиuа по архитектури· плоскости,
кентни тостен, еартнгн, различиш
друг· предмет·, 2. муз. Отлепен по·
нова таи трупа понввв, новяо нмат
зя гсн дт украсят новостсш момент
ва основна шамолин,
орпамектаяеп, орнаментов (оп пят.)
1.	Който снужн вт тkвтеa, използуваш
нап- украса, 2> Б-тят с украшения,
пищен, вaанoштй,
оркамеятйция (сп нтъ.) 1. Украсявана
с —Вряви, посп-вине ва орнаменти.
2,	Особеностите нн срванввпнпв няш
сямпте органевпи н л-дено nв-ивнe*
легне, тп-хт, стин п т. и.
оргннёвтнн— (—я пат.) 1. Умошив дт
ce правия орнаменти, 2. Coвκтпнaеτ
вт —.•—01011111· е еды— ирсн-неление,-
епоха uni сгня,
оркамектйрам (от анг.) Украсявам,
огт0лтвтo с ереамсети.
оркат (3-1, orräTus) ц*рк. Бвτoент*
жеВно оОнасмо в— нaτвм·чeеκи сне*
шеине,
оркито- (гр. örnis, örrlTHos „птица”)
Като порна съставна на сложен ду¬
ми устава спйсшейие кош и т п ц и т в,
орпитолёг (тр, OiiiiHoiögos) Cnauπa-
писп ис орнитология ; πτ·uвнвg.
оркитологйчек, орнитологически (от
• тр.) КоИпс ce отенст g— орнитология,
орнитология (орнито- ш тр, lögos
.гнуса*) Дим сг о-смогнипа, квйтс
изумява nτиuиπa.
орнитомйнтия (орнито- п naitéia „па-
лαeгo"T Гадаене по помота на пгπuиι
орнитоптёр (орнито- и гр. pieron
.№.130“) Лотаттмог апар-п, потежок
от нoagTат. с «нижещи ce криле на·
то y птиците,
орниторйнх(ус) (орнито- и гр, ihÿn*
cHos „клюв") зоол, Чавкон—с Оовай·
вне, нойпо сиасл лйцт ш ио— пнтн—-
теннн цини между простите
орнитофйлия (орнито- и гр. philéo
517
.0014-0") Kвьеτвеaвв сир-шв-не в—
pтеτтйπтгa с ивн—шта вн мазеп
птички,
орогенеза, орогенезис (гр. ôros „пла¬
гина*. и gérea1a .иpoнзаαд“T геол.
Oбpaвтнanт га планини, т. о. ленже-
вне в— венв-пн' кора и процесие, свеп—
πвтд·вв·κвaπ оОравуванепо вт имани·
гипс,
вр-теОопт (тр, öios „планина“ Hgiösis
„звание") Пауна ва пз—иннипв.
орогрйфия {τp, öios „планина“ и giâ*
phö „иπшa“T Дил от |·a·нтенατт тев·
графит, с-Впа изумява ролера ma вем*
гага повърхност.
оролёгия (гр. öios .плагина" и lögos
»гтyκaβT Дял от то-звгв-говгрн|сняяа
внука, нсИпо изумява αбpaвтeaйeτα m
устройството ma иаагпннте.
орохидрография (-., ôros „n.зтв·нaβ,
hydör .водя“ и grâpHô „пиша") Пну·
на вя инягнгнпе п вванпо.
орпингтон (от свОс.) Порода гесмини
К0К0ППКИ с гоним— тин-.
орсёл {фp. orsellie) Впсзая-в—мтрвсин
бон ва с—прпеа п иaштκ.
орт (геш. О*Т) геол, Харн-огънни- иод*
венга таморня ва раО—гя, свито ним—
нтnвевтлеτeтй н-хол вн втшйтпа по-
ньpагαеτ ш в иввнтpтгa иод огон
ком втлиπяnлтcτ ; оённноввво ее.звн
от друга гнаерни ипп шахт—.
ορτύ будалй (тур. orta budala) ризг.
Средка работа, средна хубост, горе-
долу.
ορτύκ (тур. ortak) Съдружник,
ортаклък (тур. oriakhk) Съдружини,-
оτнc.
орталък (тур. orialik) Мг-жестно, огв-
гв хора,	,
ортикоп (гр. orthos „прав“ и eikôn
»—Ортз") Ттлтвнапогйа пртлтвтгонгт
проба,
ортйт (сп тр. orthos .прав“) Ридос ми¬
нерал с черей цент и смолист Опи*
сос, ст е—йпо ce π(cнтнннaπ цс-рп“,
нърн“, з—вп—н п др,
орто- {τp. oiTHOs ^.1“") Като първа
сост-вна и— снажни души проатат от·
йаштйне сом прав, правилен,
е е р в н.
ортоОиётика (орто-и
ортоепия
-а иранплвпл и πp·ввлвеoв0paвтв
жнв-г.
ортогенеза, ортогепезис (орто- и гр.
génesis ».0.") ИдeaлπеτπчтеkC на*
пранленнв н внонюцногнагн τввв·т»
спорел наопа eнoнюu·тπн исинт оп
„еoщeеτетнтmα ст с-мосто начало но·
нтеъ-ёвтaг-cτ"„ а равнптиетв нт вр·
пнениентЕ |арои ce смит— ва и.·«-
аирваолЕГВ,
ортогоп {τp. ortHögôтoa) мат. Право·
отолеин,
ортогогйлек (гр, orihogoilos през мая,)
Гряввотьмтн.
ортогрйма (гр. orthos „^-“1.6·" п
giâmma .буква“) Гранплго n·еaгe»
Оса «a ce доржн сметен зя вънлоне*
впето при нвтвввп, инир. „град“, ва
ce πвτ-втвт „грат".
ортографек, ортографйчески (орто-
ш тр, grâpHô .нншт”) Пр—вописсп.
ортография (гр. oithogrtpHia) Нрав—·
инс,
ортодиаграф (орто- и тр. dlâ „през“ и
gitpiiô „пиша“) Гв·еиoе-Oзoн·e ва
рентгенов нитрат ва копираше га вот*
рошвп орт-ги,
oBгвлπ—τвT|ит (орто- ш тр. dlâ »про?:"
m grâpho »ппща“)Нтчнг зя копирана
ТЕЛЕси· -ртаен сос ептu·αлтй —парят
(oвπoл·aτвaф).
-.Μ.-^“«·· (тр, orthödoxos) 1, църк.
Πвaввелaнeг»	·вτoчгвивнвoенaввы·
2. прин, КвИпс ce придържа стропе
кои навосте— унегне ; иoелтgвнaτeлвг
нов аовентанто п убежденията еπ-
пран-вЕрте,
ортодоксия {πp. oriHodoxla) 1. църк*
Гвтввелαвиe. ивтонйа христинис-тво,
2. трин, Пeтκнoгнc п вепвнвлвбишс
слолваге иp·гцивиτe вн еисов уме·
впе ; иасноасвапЕлг—ст еов въотнели
и убеждения, правовЕрн-ст.
ортодбнтия (орто· и тр, odoUs, odön-
ils „зоб") Дна от еπcшaτo.звτπтτa»
ноВто изумава гепртнннното раовнянв
и вaеτeйe и— воОнте и наирявягеяс
ПО.	Λ
ортодрёма, ортодромия (гр. * orthôs
.прав“ и drönos .иъ'“) Няе-косата
«пени между аве ааденн твики от
земната повърхност.
ортоепия (тр, oriHoépéia) 1· езико&

ортокЛ&3
Учение -я правпмнопв проивнащтние.
Правилно πвo·вг-щeвиe ; прянвгвв—р,
ортоклйз (орто- и тр. klâsls .nρeнтnнa“
но*) Минерал сос споннеи Описок,
нойпо ио— ртанпчни ^ετοΗΟ ш служи
ва аоОннане в— ncρитлтн» глазура,
внайн и др,
ортолёгня (тр. orihologia) Унсинв вн
правнде) τ-н-вeнт» пр—еилна товврО“
не ; артсепит.
ортопед(йст) (1.1 ortHopédlste от гр.)
1.	ЛeκтB“еneu·тн·еτ па -рпаполит.
2.	Мтeегвв-ивaeτ·н ва опртвтне га
πвκpиеeвu ими счупени η.-Βγη^ и
кости ш напртвтге ва дт|вршацин.
3.	Майстор в— уред· зт -прявиев в—
goфαвoau·и, нт изкуствени нрайнишМ
ш ар,
ортопедйчен, ортопедйчески (от гр.)
1.	К-йто ce впетси до арп-иЕлни.
2.	КоИтв служи ва нзиртвиет в— сртй-
ннци и кости пни ат ·aвт0oτвтвe га
орт-подичесни со-рожоння,
ортопедия [орто- m paideia .воапитя·
•10“) Π· Клош вт нoaйuи·aπa, н—Вт—
им— вя обект ·aтнтвтгт'в, проанно·
вянЕго и лекуването на дтфввшau··τo
в— Асвешквто ттлв. 2. ИзнуспЕв ва
правене и за —правиис ня изкривени
насън пни втногтге и— —яривнен ср-й“
γ^η с протезн. 3. Отделени· н пт*
Атбго зятолЕинт, солого ce лeнтвтг
•верНЕев· и счупени н-сти и ce ив-
^-“.1 go|ввштцπи на ттл-га.
орюптери {πp. oiTHOs „прав“ п pterön
.κB·зв“T зоол, Клас вт н-сосони с
»•'н.п юрнят, оп конто гсринте (по*
ксранп) покриват «-зенпт (стоная·
втанож).'
ортохроматизация (орто- и хроми-
тизиция) фот. УЕелнчантне мутся*
внтолесся'— на плана нни зонта кош
атзтгпгт и жълтите моми нрез баг¬
рилни Еoшвеτнa.
ортохроматйчек (вт тр.) Чувствителен
сом волевите ш жьзтнге моми,
cB'oц0гτop (тр. ortHOs „прав“ и цен¬
тър) мит. Т-чкага ma πвтеин1Hйeτc
•a трите височини ma τвиoτoMйинa·
Орфей (тр. Orphéus) 1. мит. Тракий¬
ски noвтц» н—Вга с птсннте сп усрв*
ттвал «нвияе звер-ве ш раздвижвал
518
мъртвата природа (дopнeπт» скали)
2.	прен. Сладкогласен πoнтu.
орфеум (3—1. orpheun от пр.) I, Заве·
«εβιβ, н каото нЕнт прЕдимно може.
2.	Невисскс мъжко дружество,
орфйзъм (вт свОс.) Тайнствено умение
от VI н. пр. в, β., си-ред евето сне’
топ а τнoвтгиe на люёснта.
орфйк (от гр.) П-сподав-пта на ор*
рном—,
opxécTpa {πp. orchestra), Мнсъ-тв вн
хора е лpoвнcτвъuнит го-тор.
орхидёя {τp. ο^ιάΙοι) 1, бот. Тро*
иннесно троннсго многогодишно рнс-
ятенс с много красна· ш ар-маяци
цветвне (им— вколс 15 000 ннда), 2.
Цвят оп явна рясъвнит,
орхйт(ис) {τp. orchiils) мид, Възпяло*
вне на соиЕгницитв (τтеτ·eуз·τe).
орхитёмия {τp. OroHîs ·гeег·eт,з“ и
Tomé „изрязване") мед. Оперативно
премахвано на τeегπeтн паи в— два*
я— тестикула ; eaеπρaц·т.
осакпа {oвp.) 1. Оз—вн, ен—н-енoнuв —
анaлoбеτвтн» Опне-дарств·· ш молит¬
вен возглас. 2. прен. Ртa-еτтй ник,
възхвала.
осификация {|p. ossification сп лат. os
.кост“ m iacao „правя“) O0paвтнaгт
•я г-на костна тосяи,
осмапйзъм {cτ'тв.) Ш-внгистинва пс-
лнгина нт турсн·'· буржоазни нро·
г—вт, спорт« н-нто всички поданици
е— етз'тгα ст равен пред зан—ва и
мнои—ве е— тдннвтпа -сш-еснн нации,
ва да ce притъпят вau·-гaлвo-еeo*
В-апяслгите двнжовнн н Турши н
края на XIX п н началвта в— XX в.
османлйя (тур. osntnli) Османски тур*
чнв ; щурмни.
Османски (оп тур·) Турскт.
Осмий {τρ. osné .мирис") Химинесе·
елешевп вт ил-янисв-т— трупа, -и-с
Os, п-ртдон н-штр 76, ат.тотлв 190,2 ;
твърд ш крохою мет—н сос сиисте—*
Оня цвят п осоВои— мирном—,
осмбза (тр. ösmös .ваянсн“) Вваинва
ир-еннванс{πpвеoтκвaнт) вя две тем·
н-сти, р—оатмони с π-вeегн прегрял-
ими с ципа; просмуквано,
осмолВеин (тр. osmé „мирис· ш lögos
„гαyκa“T Пауна, солта ce втвионнт с
оирившито.

519
ест·^) - (пр. ostéon „e-оτ"T В снеж¬
ните думи оан—чав— сгнвштнне сом
костите и костната ток — н.
осте£лгия (ост- п гр. âlgos „болна")
Болка в кост. ,
остейт (гр. osteltis) мед, Възпален··
ва свстин гъсти.
остеобласт (остио- и тр, Bläste .из¬
дънен") Клетка, с-нго -Орнауна кост·
нага гости,
остеогеп0за, остеогОния (остио- и гр.
géresis „произход") Дял вп ембрив·
з-пнитя, конте научава оОрааувавеп-
на н-сягняв ъоснеи.
остеография (остио- ш тр. grâpiao
»пиша") Описание на костите ва
еkeлeτ—.
остеолйт (остео- и тр. litHos „.-00.")
Вкашовева кост,
остеолбг (гр. oatéoiögos) Cnтu·aлиеτ
ис болестите и— настига,
остеология (остео- п тр. lögos „η-υη-")
Дня ап aнaτaшитτa. к-йпо ce занима¬
ва с формата и структурата на ко¬
стите выв врьвна с техвнго функции.
остебма (гр. osteoma) мед, ДсОрсеа-
масънти тумор от нвстет тонаг.
остеомалйция (остео· п тр, mtltkit
.мeκ<ocτβ) мед. Размеквано на евсгптв
ивраап апис— га шикан соли ш вопра*
нннвн сВытна в— вЕществата, предим¬
но (ОО0/) при Opтooннoе'» незoaеτв·e
на новто ce явив— ивкрнвтваге и—
кастите.
остеомиелйт (остио- и пр, myelös .но*
ст·· мозос”) мид, Гввева ноаиамтгио
и— ноститс, ноето оаиочна н настенн
мозос п иосне обхваща Оорз- всички
структурни елтотвти вн сосът—, е—Й-
мосто цьзтипо тръбни кости (Отдре·
ниτe. пищялнитс),
остеопатия (остио- п тр. pathos „ Овя*
са -) мед, Б-аси е нвсянгв,
остеопатолОгия (остио- и патология)
Пауса вя Ввзоспнтв на н-сънът.
остеопериостйт (остио- ипериостит)
мид. Едновременно новиазтвив га
кост п -ёвнв—щяга л uиπa.
остеопластика (остио- и пластики)
мед. Bъве'нвoнтв—нe ва сосг »ров
е—съги часът оп сощсго пят друг—
гтно,
остеопсатироза (остео- и гр. psathi-
осцилогрйф
rös „κpoаъk“T мед, Чупливост в—
костите при старост ими вте-и з—бв-
зяваинт.
остеосаркбма (остео- и саркома) мид,
Злαнaитеτвтв тумор и— ностите,
остеотбмия (остео- ш пр, tomé »ряза*
но“) мид. Изрязваго вн нося ирн-по*
рацни,
остеофибрбм (остио- ш нтп, fibrt
»влакно“) мед, Тумор от коства и
сотаниняелня посян.
остеофбк (остио- и тр, phoré „глас“)
Апарат, койтв служи аа ивeaaвннe
външните Β“^-“· г— вътрЕшн-г- ухо
благодарение проводимостта ва кс-
СЯН'·,
ocïépHfl (пя, osteria) Кронон, гостня*
виua.
остинато (11. ostliato „упорит“) муз.
Мй-т-краят- пантсртвие га пооа.
остйτ=oегвйτ.
остракйзъм (тр. ostrαk1aмös) I, - В
древен Агига — патвнване зя I0 то·
дини оп държавнът-град га солгав·
аа -пасни лица ирев вСЕнар—лн- еня-
сувайе с чирени {веτpaκ·), вн новяо
ce иишено името и— ивтогн—нит. 2.
прен. Пвταнвaиo. ваточанане.
остракйт, острацйт (пр. ösirakoi .че·
вTnнa“T БсниЕгепосп ст оплети че·
рунси,
ёстракон ('.1 östrakon) 1. Глинове
иарче вя инстге пнегв на ивпанн—в
вт тр—д-доржавн. 2. Глинено парно,
мирти.
осцилйтор (от нат. oscillo .помен со“)
1.	Онсъема от ътяа, коттс може дт
извършва няш nввизвoждaτвoигeй·т·
2.	Специален уред, н-Иго се уи-грЕ“
Винт при eлтeτв·чoеeи --варен, сатс
пвoeвoma тон с обикнввтга МЕСтопа
ш •тпрежЕене н тон с голям— често*
тн ш висок— напрежЕннт,
осцилация (3—1. oaoîiiαtlo) КонвОнинс
движенне, трептенЕ, колобтнит,
осцилограма {мaτ· oscillum .трептене“
ш пр. grtnna „записване“) Кривая—,
сонго и-н-ват на екрана нн βοηπο*
трар н-зобненипя ва трЕПтенит аа
вπвeaeзтгв нртио.
осцилограф (3—1, oscillum „пртипове-
ш пр, grtpHö „и·шaβT Ентκτв-·вшoв·*
τeлтн<твea за гаВлюлтване ш в—нис-
осцилография
520
нане ва eзтeτвични и нетлткгрнчвп
τρ€πτι γιη, евзвО-инт ш др, незнчнвп
ЗЯ ОПрСДСНЕВС нрвнв.
осцилографи« (вт з—т, тр.) Записвано
вя првнвнннните noτoвu·αл· на жи·
ннте гонаен, на Oиеπaгeйц·aниτo ; ва-
инсв—г ce попит циан пят на иовос—, на
оъвuoгo, на мускулите ш ар., капо
имя спотани· апарати аа атаелниго
срттгн.
осциломётрия (от л—ъ, тр.) Метод аа
опрЕдент·· вя к-лтО—йптпа ва яргв-
рнанеата стона y ч-еона, пртлпвни*
нани ст наяннЕСЪнапо кръв, напомп¬
вана е артериалната снсгема ирнвсо·
ни сордомои гнтсък.
осцилометър (лат. oscillum „прапятно*
m тр. métron „иявka“T мед, Урва вн
•аморвтее на авгтв·ангa'o налитаие,
осцилоскёп (лая. oscillum „трептЕГО"
ш тр. akoρéö .гледан“) Елeκπв·иeеκπ
урва зя ваОлюлаеавт ва олтнтрино-
сенге тртигеннт.
от-, ото- (-.1 ous, ötOs „таc"T В снож*
интс души овениная опнвшоннт ком
y X о.
οπΒηγηη {τρ. oUs, Ôtos „ухо“ m âigos
.OcMea") мед. Бояна н ушите,
открия (фр, otarie от тр. ôtârlor .нан¬
но ухо”) зоол, Порнсвс'— животно
ст рода нн τολτηηγο, ссого жнвее н
Тихнн оеоан и н илкои южни мора·
пт.
Отёло (титл.) 1. Промута гр-тЕанн вт
Шекспир с еагапшойсн '0.0“, нвИто
удушат ст pтЕнcеτ еoввJτα'α еи. без
пт ат има вие—. 2· прин,. Ревине чо¬
век.
отиатрия (от- и тр. iatiéla „лекувано“)
мед. Пауна ат Овзоспняе на ухото и
лтионнепв по,
отийтър (тр. ötlätiOs) Лeκтρ·еπтцгαниеτ
ис ушен Валести,
сгйт (η. öTiils) мед, Възпаление ва
вогшгвтв нни ср·«·-'— ух-·
отоблекорбя (ото- и бленорея) мед.
Гнойно ттчегпе оп ух-.
отобус (рр, auTobüa)=aвτoбyc.
отография (cmo- п тр. grtpHö »π·шα"T
Дня ст янапоинига, който изуина—
Tе'p-йегв-'o на тх-τo.
отокбр=ввтокар.
отолйт (ото- и гр. lithos „камък“)
Твърди вOвaaунтвил в ухогв ката
необходим— принадлежи-С' ва слухо*
еня апарат,
отолёгия (ото- п пр. lögos „йaтκ—")
Молпцнвсса наука вя спр-сжа, руше*
uи·гт и белЕСънге нн таoτc.
отомйнин (τтв, osmania) Oешaнcκигтp*
мни ; всиаеппи, турини,
отомакка (фр, ottomane от с—Ос. Ос·
маг) Вид стенно с възглавници,
оторея (ото- и пр. rhéo »10(1") мед.
Теменно вт ух—·
оторизйрам (1.. autoriser оп лат.)
Упълномощавам,
оториноларингология (ото- и гр. rhin
„гcеβ„ lärynx .горло· m lögos »нαт*
ст“) Дин ст ΜΟ.ΗϋΗΓ—τ—, сейто сова-
гниавт с Областите в— ушите, г—са и
τъвa-τв.
отосклероза (ото- и склероза) мед.
Хpегπнтеκc зяВонтв-ев и— ушие, ное-
то води ас оглушаван·.
отоскбп (ото- и тр. sKopIö .гледан “)
Урод за носзоаваге на ух—·
•отофбк (ото- и пр, pHöiI »глас”)
Урва ва усилвано еттаa нн нтл—чу-
атпн,
оуенйзъм (οπ оo0е.) Елша сп рормитт
вт уτonπнeен·т еou·aлπвoм (но пое¬
то га Роберт Оуон — Ι77Π—1858 π,)»
според к-тгв вОшосгн—те шт ce ире-
оВртвн мрев подпомагано от Оот—тите,
чрез прссетга и ноаинтявашн мерни,
трудови осмЕлелсн· п промишатни
καштй·еτ·чoеκ· вёшπыи. ковто ио-
сттиЕгео що нагласе-п капнталнвша.
Угспимевстга нн -тoй·виa ce състои
е повя, ме ce смлянно ва новшажво
онргвто преобразуване нт енинтязи·
е'πнeеκaгo общество е еoπи—нπеτuAT’
сно, „без ля ce отмита едни гасон
основой вonвcе. еакъвтв е воир-соп
ва сннсве—пя борба, ва вавлалтвтне нн
ивниянмЕсстп— внася от раб-генитс-
еттн снася, вя прЕмахвант посп-аст-
нотс нт тκеил-aτаτapеκаτа kлтеα—
(noeie),
офанзйва (фр, offensive) Настъпление,
ети-аонне,
офанзйвен (1., offensive) Напялата*
нев.
оферйрам (гто. offerieren оп н—п.) Пр—·
нл врерят, предлагам,

521
офёрта (ятт. of feitus .предложен“)
ПрЕДложенно от τoвτoнтu ва аостав*
на в— стоки ими ст прЕДприемам от
•звършв—ес ва —преломена вaacгн.
като ce пасоива ^ητττ, враното за
а-ставе— и «..; предлсжте·· за «o-
паввр.
орИент {πp. ophlklon оп лтт. officium
„службаβ) църк. Отличие вт свЕЩо*
вне ими аян-н, аалонв от архиерей
поради усърдно е службата,
офиография (тр. öpHls „змии” m grâ·
phö „пиша“) Описание вя винпгт.
офиолатрия {τp. öphis .омнн· и 1нТ*
iéla „служея") ОВ-ж—ванена вшинго.
офиолОгия (тр, öpHls „амин“ m logos
. наука βT Дим от воон-пнтта, нвИго
н-смЕда— воинте.
офиофаг {τp. opH1opHâgoa) I· Човек,
сейте тла воин ; вшπeтлтu. 2, Голяма
атр-ена пгднйсс— воин,н-тъв ce хра¬
ни сос омнн.
офйс (фр. office) Сервизно помещение
е соседство вя eтхгт. н свето ce
снтг—п всники приО-рп, иеоВхвлнши
aa тствойе m aa обслуже-ее през вре¬
ме на автйoйт.
о|Вп (тр. opiatOs .вмиeв·дeн"T 1. Впл
гъшнввтзег мрамор, шнверал с жонти
вишни н спирали, 2· рил,, Член гт
сенят ст II в„ нотпо ин—ла винтът
каго символ и— Христос.
офицер (•00, Offizier от 3—1.) 1. воен,
Лице от конаглвит состав на войска
пли шимиuит от лЕйтенант вят—.·. 2.
сп. Шахш—пна |·τтвα.
официал (нтт, officiaiis) 1. В «.εβγηι
Рим — чпнвввин при гис-е атжев
държавно япце, 2. В срединте втео-
не — чпеоеннс при винссои аа ввао-
ыа на свеъссптт «тля. 3. Цорновои
соани, 4. Чнвоевин при цорновои ими
«рут -.«··,
официален (нат. officlälls) 1, К—Вто
нахожда сп правителство ; прннитен-
съвЕИ, 2. СнужоОтн. 3. Нвивйтτ вп
държавят—. 4. При евИтс ce спазват
еспАси теτaг-вeг· правият ; торже¬
ствен, ueвoиaв·алoй. 5. прин. Фор·
отлов ; сус, сдържан.
официант (нат. off^iais, antis „спу*
жтц“) остир, Служещ е ресторант
офтапмопόг
шап 'втnoвнвuт, ноВт— поднася хр—·
га ; еoв“·τъвв·
офиичнален (л ат. officinälis) Лекарст¬
вен, -ППЕИЕГ,
официбз (нтт. officlOsus) Вестник, с—В“
тв анспопва nвαвигтлеτвeйaτa пвннпи-
.-, Отв аа в нтгов вфпцнален орган,
офчцибзек (лап. öffîol·0sua) Пвлууорн·
цн—лое, свързан с правитЕлството и
провЕждаш гетсвптз дирЕКТнен, го
фариНЯН— ЙЕЗТВНСЕШ оп иото,
офзрмям (от яат.) 1. Даван законен
снян, ир—вн лоеспвнгспев ирта ивпьл-
гагнт в— вeлπua |oвшαлйcеτи п лей*
стани. 2. Привеждам е .0«, в пр—·
ннага форма,
офбрт (фр, eau-forte „азотен eиеoзийa"T
1. Гравюра върху меден или цинко¬
ва πл-чα» ЫЯИВСВВ— нрав киселина;
ст ген ce правия отпенягоц· - 2. От-
пеиагага картина по този начин,
офортйст (от |р. eau-forte) Художник,
соВто а еnou·αлиеτ по офорт·,
Офсайд (нгтн. offslde) ст. Г-л-жеина
ирн фугВ-нв- сосятз—гне, ногата ел··
играм ce •-01.- н nвoτивгπκcвoτc
попе и н 0000^—, квттто палуите—
топната от свой сонтрян, пред гетс
гния друг пропиевнеое игран освен
нвзгтвт ; анся«-.
офсет (агтн. offset) I, Начни на пеня*
ттге, ирн соВя— eегeегвтгaτт рорин
ва .нсунс-т- в гагасте- га метална
из—»— по фвтвиехавниаг намни, от¬
колот— ce гагаст в— каучук—“ ципие*
дор и оттам ce пентта га хтргпт ;
наприс печат. 2. Бил хнрпнн с тзан“
цова πcв'ъвaгcег.
офталм(о)- {τp. opHiHtimös »ено*) Ка¬
то порвя сосъ-вс— в— сложните ду¬
ми овначаеа втгвшегпе кон око.
офтал миатрия (офтлм- и гр. iatréia
„лекуване“) Лекуване на очннге бв-
застп.
офгалмия (от тр. ophTHaiMös „-ηο“)
мед. Ббатспео состоянне пор-«· воз·
п—зенна г— 0.0, вовптнегне в— всо.
офтал могрйфия (офталмо- и гр.
grâpHô »пиша") мед. Оинсниит нн
синге.
офталмолОг (гр, ophihalmolögos) Ле*
стр, коВто в ептuиaлиеτ ив смыт
В—зтспи; окулист,

о фталмолбгия
офталмолёгия (офталмо- и пр, lOgos
.гнуся”) Паун— ва теτpвeеτeατo» Оо-
аеспняв ш лoκтнaнaτo ва очите.
офталмомОтър (офталмо- п пр. nét*
том „мтркт") Урод вт ившервтйе вп-
лааиняе части на вмитв,
офталмоскбп (офталмо- и пр, sko·
pIö „πнeдαм“T Уред вт ш-спЕлв-пт
сменяв дога ; оннс опнедтно.
офталмоскёпия (офталмо- и гр. sko-
pIö . гладам “) Мотал ва ваВнюднннвв
шт ОАнитв «оня, нрав нойто со раз·
повнав—т редица очин Волести и Во*
нтеπи» нойте ираанзвинаап промаши
ва онгитв доен.
офталмотдмия (офталмо- и rp._tomé
522
».TaTee") мид. Хирургическо пвнаж*
дтие и— сно,
охлокрйт (тр, OcHlos „гарбл", „тонна “
m kiâios .сина", „власт") Привърже*
вин нт охнвкрнцитпа.
охлокрация {τp· ochlokratia) Управле¬
ние вн простит народ, в— тъмната.
охра (тр. öchit) Наимсноваена гаир·’
роли— шпйтртнго Ватрнно — плинт с
желеас·, о—нп—гон ш ар· оспе; пыт
жьпт до чарваионярян цвят,
^—1, сшйн {τуp· ho$tf) I, Варав·
имодсне сос захар ; н—опоп. 2. Нтрт-
ваги п и-сушени cнини» круши, тВоз·
ни п «р, наслано,

и
пав£ж (|р. pavage) Настинка, оОинтО“
ненс с ианетн, калто ce прани вн уни-
инсш-д ш п. г.
паеВта (пси, pavant) Старивев тспан“
СНП τннu.
павё (|р. pavé ат пап, pavîmenTuM
.каненев пол") Квадратно пап право·
оголив Опасна от явора кашък пап
почтен глина за настине— вя пъп,
павиан (нею, Pavian от мня.) зоол. Вид
τeегвйaеa африканска маймуна с чер¬
нени евлaн·!г· оавомп.
павилиён {|p. pavillon ст пап. papilio
.шаярт") L Бсседня, зона постройка
н градина ими итрк. 2, Буgκa» отнн—
въдаава постройка пмп построена ва
торпсвснп цсми. 3. Отделна построй“
на ими пвмтщовне н ивзожтнне ^—4
в—нр) ва паз-гянв вн проаметп от
едва доржнан ими от ади-сон вид,
4. П-мещанна ат отделен деИност (в
Обнинца, в тонтш магазин п пр.). 5.
еπeuитнгo ирнгадсно помещенно ва
правено на нневсвныси, раявснтмси
пят звукозапис,
павликянин (вт соВс.) Ι· Οεη.—·-, ив·
сподав-твя и— Павел Оαocеαπеκπ» унт·
енепс га е-тотв пн— gтaниеπииeеκи
приноси, нткто бcncoπмеTнcτα. 2, Едно
от нтконквтс пшевн и— Оопооизнтв.
3.	БонпариГ’Катоник ап Пловдивско ;
вт ияемненгитв ce смята, нт са ва-
езagвπци в— Остсоиннпе.
павьёр (фр. paveur) Работете, нвйто
прави настинки с павета,
пагадур (нов.) Листова npтетнaн аз¬
бест, ношпа служат ат уплътнителни
подложен,
иатамСвг (пп. pagamento) търг. Пан*
Ш-нв н иари.
пагакйзъм (сп атъ, pagänus „eвиAHиκ"T
Евинвеπвc» ·goлoивcaoноπнo·
пагинйция (фр. pagination от лат. pa¬
gina „ страница") Пооорацит гт спра*
гицц е ръкопис имп книга ; ср, но·
ногцирор.
пагбда ^0.1. ptgoda сп игл·) Будист·
си храм пнп сватнанща в Пелин,
Яисвил, КитяИ и др, поточни сър-ци.
пагён {pуе·T Отлннипелев в·-^ прнеро-
наш ва рашегопе га наенвт дреха, в—
да пествня чин—.
πтτoπл0κеит (тр. pâgos „студ· п plê·
xls „удар“) мид. Удар, парадно— по¬
ради студ,
и-аЛе-дьО (|р. pas de deux) Един от
основните oтвuнαннo-τнвuoнπ рорми
Н В-НЕТЯ,
па дт н£гор {|p. pas .ср-мна· m quat-
ге „чтτ·pи“T В Оанет— — панц с четири¬
ма пвпонгнтвни.
падишйх {τуρ, padi§aH от перс,) Титла
ва нн—летен е сър-инте вн Близкия и
Сроднил Изток ш ва Опншитт турски
султани,
паж {|p, page) I. Срелговеконеи млад
бмтπopogйπe» който Вия га служб—
при Еладепем ими внапнв лице. 2. Бъз·
анг—еин и— сродно ноевво унизиш· н
лвρoeвлюuиaвнa Русин.
пазар (тур, ptzar оп перс.) 1. ерера
на съ-сбвят— равотна, проалатаго и
торсего на стоки ш нтппгтни н штщаО
нт свЕя—внсто еτвπтвеτвв» на отделен
страна пнп ртйов. 2. Открит— място
ат купуване ш иролявяне е— сслско-
оτcπaгеκπ пр—нвеелтнил, домашен жи¬
вотни п nππuπ. обикновено в апреле·
нен ден ma оeлнuuaπн ; пазарища, тър¬
жище, 3. Търговска и ояиниъмнесс—
мнст е— гряат, 4. Оашппв купуван· и
иролаваип. 5· Пазарен дан, 6· Куну*
нане, псеупни. 7. Стран— шап сОзнст
зя иннсмвнп в— СПОКИ.
пазарлък (тур, paztrlik от птве,)_Πe
Утвв—ртге ва ^βη ht еτoκa. пшоп
ш п. в. между нтπтвнн ш ир—л—вт». 2·
трен. Прог—н—рн, тτвн-pκи вя от*
спопси.	. *- ]
пазвант(ин) {τтp· pazvant -ij перс.)
остар. Нощен инв—н, ияз—ч.	"
524
na3игр(фия
птв1тр£|нл (тр, pas „вВщ" m grâpHô
.пиша“) OBmввαвё·pтeнo писмо, наир,
веян,
газйя (τтρ. ptzi) Бил цвакло с крехки
листя и сн-дьс плод,
и—й (пур, pay) Чαеπ» дим, уинспно,
пайвпкт {τтp, payvai i) Въже, с квото
спъват животно, вт да на Вття ери
свободно пускано вя птшя, нни еk-е-
то връзват животно, ат аа не Вита
при св-Оолге пускано гт паша, вт дт
паса де апрололеце шисто.
пайдос (тур, paydos ст тр.) Край па
pаёcτа» помнена,
пайтак (тур, ptyiak) 1. Кон, е— соВте
валгиге срана са срини m ce улртт
при х-атев, 2. Ч-век с срини крака ;
№.·“-№.—№.
пак (яетн. pack) Деётя многое-лишен
ата е полярният води (ao 5 н)*
пакелпж (фр. paqueltge) Бнл каневва
йясгпзся па nъτ. ирн юстп— между
етиопипе ce втОиаа мясом,
пакет (фр. paquet ст англ.) 1. Д-Оре
увита сгон— н семжин ним друг- оО-
ипвст ; ворвси, 2. Панк сос служебни
инсна, брнцпазго инсаю н запсиапат
пане, 3. Прссу"^^ отпадъци -я мю-
тан в-Ор-батвтнс вт пр·™™“.-·«· в
нощ, 4. Паролон за обработка наш
'вαлеπopτ 0-10.1-3 нн мпст-ас (н—на-
рнпт, лъени. пластмаса и ар.). 5. сп.
Струпваше вя играните за отбран- при
футбол,
пакетйрам (οτ фр. paqueiei) Прявн
пасет ; увивам, bttobtmi.
нася {лаτ. pact un) Мeжтгaρ-лeн до¬
говор с толтшо познянмссно вгннегнв.
паз {хcл, pat!) мер. ЗаОнг н зеитян
нпсос спозО н np·еπт1^·иuo, вя койтс
ce прикроив-п с вожотя с-ряВн ; выр¬
вал- ; ср, кнехт,
панТврт {гтвι paiavra от пси, palabra
„лтма"т Изнисннцт, слюна.
паладий (ατ соОс.) Химически eзeштгг»
вене Рт, nввтлeг гвшер 46, ат. тег-
но Ι06.4; евт0p·еτ-0тз, 00., изтстн-
нтн оеттм, к-йго ce намира н пя-ти·
гонага рула ; уп—трЕётв- ce е техни¬
ката нов вил га сипани ш наго капа*
зна-г-р ирн химически опити ; ивпвл-
Вувт ce - п като валутен маят«,
паладйн (к. лат. palatïnus „придворен*)
1. ист. Ο.^γ—βοηοηογ придворен вся·
можа ими в·uaв. 2· В евтлгв“eeввгa’
па лπ'oв—τтв- — авαёьв, «вОлтсто·
рпптр (ос-ёсн- виитв на К-рз Ва¬
ннен). 3. прин. Бтрей рицар ; дабне-
съвг иовек, apтёpeu,
и-ладнум (3—1, palladium от '.,) I.
мит. Дорвега статут ва Апнга Па-
мαдт» коттс nokpoв·τaлеτeтнaлa гр.
Трон. 2. прен. З-тпгт, озаря,
палам^рка (оп гр. palâmc „алае", нат.
paina) Жопа-рснц прибор във вид в—
дорвав- poeα“·uα с сука от прихва*
шаге на п-вене жнгги стронова.
паламуд? (гр, paiamis, idos) Морска
пасажна рнО— с нрегегоннлн- янао.
паламуд2 (ту.. paitmui) 1. Вил «оО,
който расте е Южна Тракит. 2. Доёнз*
в— “01τ^ec'вa» наета ce получава от
този доО,
палапкйк (паря. palanquin от инд.)
Покрит— насипна ат пренасяго гт
nъτиπu· н гтнви наг-чви страни,
π—нeгц-» п—зИгдзн (нп, bllancla през
тур.) Тотяняст, втагн.	*
н—лНс {фв, palace вя аптл.) Луксозна
стр-ат {aвcpтц. хвгел и ар,).
паз—сна (у-иг, тур,) Патронник, мтета
зя патрони,
инзНя (от лат. ptlatimn „лвopot)"T П
Д.вαpтu. 2. прен. Разкошно жнлнше,
хуО)тея страда,
иазИга (ог маг, palataum) I· Галино п
хубав— -ВтЕспвтг- ватгне ; авортц.
2· Н-авнепе в— иисон лорж-вен
умрЕжлогни, 3. Висш ваногсдттезев
орган н иисон сгр-вн.
панапИног (|р, palatal опнат. paläium
.небце") I, КоВга ce оъгнст до евО·
пето. 2. изиков. Гр-изе—стг с лсни·
раге нн твнсн до георд-пв небце
осн (ва внук),
n—лa'aн·вTuит вя (рр, palatalisation
от зтг.) изиков, 1. еиесмяв-ге, неко
пввπвв—етвe с уитстно га oв·κa. кай-
то oé прнОанжтвт сос сродната си
част сом твора-тв есОцо, 2. Звуков-
nв-итйa, ирн с-тяо вдет твърда сот*
засея ce -шткиана под елитгио на
шок звук, г-пр. гьина. 3. Прешигана-
ее на τл—егπ'e ?н,зв ж. ч. ш или в
3. ц. с ^'врис, ш-pтиe» моряци),
палатограма (лат. · palätum»Hc6ue- и
525
п a л coнт о л ό г
гр, grâmma „ пнсмв") езиков, Отис·
мятое нт азин- аорху •акусявЕе— веО·
сойто посяват хар-сгЕр- ш вид—
ин тннвгигвзгoτo мтсто при ивгвнн-
ряге на сиреаенег внтκ.
πтл—гoτвä|·т {нaτ. paiäiun .гeOцe· ш
гр· giäpl'.o »пиша“) езиков. Могол,
иртв н-йто се тегтгввннa тнзeг·τтл-
вопо мтсто на опртделег внуе върху
'върлото гeOuв ш тзва—зняе, катс со
uвnoзвтнн н-сустнего гвёит.
пазар“'- (пп. palafiiia) Насолив жи*
лита,
пал—цо (пт. palazzo) Грслся-анят«·—
«в—рц-вн стртан га родовата п тър¬
говската αв·егαкpαц·т прев XIV—
XVIII в. н Италии ; аварец.
пнятмИгс— (угг, pa1аosI1Tа от нтп. plâ-
oon turn) Горжое сзтаснш от брашне,
теца и мятно, н соВто со втанва
пзоист от сл-дев пни други совстни
продукти,
п—здОм {гтp. ptidim) П-а-пашник ;
ремою пса епяшстяа га “aвeτгατнвн
инн ы a rape.
nтлтaгτв-ввлBгπт {τp. paliiOs „стар"
и антропология) Дня вт тпяр-пвло-
титтт, нойте се анепнавт с иаквп—еми
ссгтпсн ст новена,
и—мес* (тр, pälalös ,.^Η^εΕ^Β^ΕΓ') Б сложни
лун· овгаитва оггошеппт сон дро*
н о г или nиoaиcτ)ии»o·ниe
палт-ВогТшис- (пилео- и ботаника)
Дин от пазе-гтвлвтнтта. коВго се за¬
нимава с ивквпнешиге останки от рас¬
тении.
п—зеогОг (пилео- и тр, génos „ражд—·
γο“) геол,. Порвите порно« в— яра*
тичгит ПЕрн-а (гoвu·oвα) вт кего-
обВссата вра, ноВъо ст р-ватят шт
палеоцен, ооцен и олиго·
ц В в.
палтатеотрЗ|нт (палео- п география)
Науеа в— p·в·нeеeo·τeвτвaфеeπгe ус-
з-вни, съществувал· г— π-вoвагвеττa
на Зомият през гe-лвτ·нтеκ·гe епо¬
хи — ря-прЕлелте·· на наτeв·цπ m
мaвeτa» нлпнат и др,
и-лсвтЕт (тилео- п ер, géa „вошт")
Африка и Южна Азни.
^«•—'.—1 (палео- ш тр. grâpHô „пп*
шан) Уман, нойго св вагпшавн с п—лО“
oπp—фил» иоввантч вт лренвп .0.0™^
πтлeaτв—pйеτ (пилео- п гр, gräphö
„пиша“) Художник, с-Вто мажа д—
рисува върху льрав п мал,
πтнeoгвe|·т (палео- m g'äpHö .пи¬
ша“) Π· Опашатапонга иеπcвиκc-|·лo-
зcτ·нeеκн гнуст, с-иго со вагниава с
древенте росопнсн, аа да насмадв—
иран-хван и .авантното в— инсмсте
(писмен oaτтpиaн. рормя на букви,
м-сънло п п. в.). 2. ОсвОснаст вт
буквите ш външния вил гт НИНО“
рос-инс ; музнканва пазео-
п р а | ш л — шув·eaнвв··егввπчeенн
н-тeн, свит— наследен древните сис·
темп нн бунвeйи» цифрови и звукови
oтвиκaлги записи,
птлеоеквмВпнт (талио- п екология)
Дим оп п-зеогтоногнтта, коИпо иа-
умава вв-нио-тйашегитп- и— жнаотен
ш вαеτeг·т с -кръж-в-шата ти евeл-
прЕЗ тт-зсжното минало.
пнлеветгонатнт (пилео- и пр. éthnos
„в-ввл“ ш lögos „иа.ука") Н-“на ва
πpeg·еτcв·иeеe·гв ивеешнн вaе·.
πнзт-вaeъв (пилео- и тр. säuios „гу*
шор”) Мг-г- тсянн изкопаем тушор,
палт-зСИ, пазе-вОесна Ора (пилео- и
тр. zoé „живот") геол. Тропат- вра вт
ГЕбя—жстта. историт и— Зештга, пре-
сенто ст сс иенвизш ннтиугтипе и
хв—ег-вняе вaе'eг·т ; лен· са вя
шест перно«- : к а м б р п В с с и, о р·
g е в, п ш с и, с и я y р с н п, д в е ο н-
ск п, карОовски и пермски.
п—новв-онОтнт (пилио- и зоология)
Дим от п-невгпвлвгннт—, коИто из¬
умява ивмтаг-лпго животни ис нкашо-
йогпгт по оставки.
пнзевклнн—т-аВтнт (пилео- ш клима¬
тология) Дня -п слимат-потитта, №—“■
го иaти-вα климатите прев певлвжкв-
тс мие—но.
п—леолйт (палео- нт., lithos .самое")
Най-ранният порно« вя камсцеата
епоха, ногтя— оролнига и— м-васт ст
от гевёрнВвтен етнон; оτapcκaшe·йa
епоха,
п—лтолВг (тр, palaaölögös) Познавач в—
дравц—спън,
палеслОтнт (палио- и пр. lögos „нау¬
ка”) Пауса ва еτнвиг·τe.
п—зесйтонбп (от тр.) Учти, κοΒι—- ст
вагиш—нн с итзеегя—нопил,	~

палеонтолбгия
526
птзвовтозОтит (палео- и тр, от, önios
.съществуващ· m lögos „ гнуна·)
Пауна ва начевваннте вк—оентги жи¬
вотни ш растения ш ва равентитто вт
жнваян природа прав всички твомо·
гнАТски опохн. Рн-двят ce в— палто
Остагик—, naлecвcαнвπит„ иннесоксно-
пнн и ар.	_
и—мтoτeв{ий) (тилео- п гр. THeifon
.животно“) Пвкопаеш Οο-αΒΓί., прал·
щeегвeгπe на н-нл ш и— други жи¬
вотни.
палеофитология (пилео- и пр. pHytön
.растение“ m lögos .вaтн—·)—пннво-
Оспайик—.
n—нтoueн (палио- ш пр. kainOs .нов“
през нaτ,T Първата епоха ва палав·
пан—.
палёстра {πp. paläasirä) 1. В драни—
Гърция — пнмнастическоуннлите вя
мсшнвтн, 2. Място зя гИмнacτπчвенπ
упражнении. 3· трен. Поприща,
инаОп(с)н (рр, palette) Провранга инт-
стигс— с гаетссин върху геи евтдрн·
11, с нотто ce опртлолт плащът вн
насън вт карти п планова,
п—зОн (тр. paialâ .древен веща“) Пис·
ман стар и—шапнин, нойте пвлатн ОпВ*
атВски пстсрии.
иймп (ига.) Снещев свие й—Вулистняв,
один от евoднoийaиeеκππo диаманти,
палиатйв {pp. palliatif ся нат. palliä-
Tus „ирнсрип") I. Лекарство, нотто
само временно оёлокчаеа страдание¬
то, нс не то премахва. 2. прен. По·
муштре— ; действие, ноетв дав— само
нрешойон изход оп затруднено поло-
жтгив.
палиатйвен (фр, palliatif от ант,) Кай·
то лава сние временно сВлвкчегио
шан в-вввшвгиe,
n—линaвO {вτв· palllkârl) I. Поборник
от вовo0caиτтнвиτe войни на Гъpu·т.
2. Грък, нойпо eенужπл нтт— войник
в— турска служба; грък.
палилёгия ('.· palillogla) литир. Пов¬
торени· га едга ш сот- лума сапе
виτ-вπий— фигура ; ср. анафора, ени·
|ерт.
π—линπеOеπ {πв. pα1îмpséaTo1 „опнонс
потъркан“) Сптриген ръкопис, нойто
в напис—в върху изтрит ис-ст—р поест
вт пврпаоовп.
палингенёза (гр. pâlin „спвюво“ m gé*
nesis .рождение·) |· Boвнpomαйв„
иввтврво раждане; вВиавтв-не, 2·
биол, Потна на и-слЕдоватЕле— ио-
“1—..!· ce Волеви y вaввл·шиτв и
м—рвита, характерни -а възрастните
представители в— πвeaшeеτнeн·uигв
и— впл—, трупата ш п. в. 3. Мистично
учтгне зя гЕпрссоснтго eoвeвomaгo
т повторение е— всичко н снопа, 4.
геол. Преорармтн—не ва скала нрев
прЕщситв-цт.
иαминдвOш{cн) {τp. pâi1ndгoмéô .връ¬
щам ce вав—д“ литир. Дум—, ивряо
пян стихотворение, ксипо ио—п един¬
но“ гнαетж при моттев отдясно в—·
лтва ш оВрагно (напр. антен 1—^«—,
Ооб, Она хлиО).
паликОдия {πp, pallrOdia .иретивоио
м-жга ва предходен ивотв“T 1- Сти¬
хотворение Η «.•“•—'.»Η—ΤΤ поовит,
н новто авторът ce вгкнвнн от стона-,
вс нече в друго стихотворение. 2.
Отказване вт неие савани гтша ; Вър¬
за ^-0.^ на огтнив.
палисада (|р. palissade вп лат. palus
„ком·) Π· Лена -гряда от гтёити не·
лова е веотт—, несгс препнвтвги с
прыти пят съединени с нетви. 2. Жив
инат. 3. ОгОртнипелно съоръжение
нов вид ва отряда от деётан прали,
които ст заострент на върх-, 4. Ре·
диц— забити н вонята е-мват -- усрти'
наге и— гясл-гснн мост— п •нсиин,
палисакдър {|p. palissandre) 1. Тро*
иннссно дърво, новто лосънп— до П5 н
нuеcчπгa» с цени— дорвес·^ 2. Твор*
«—, адраеа тъмнснн|твн пят нислепо-
на дървесина от тава лорно, нонто
ce тπoτвe0твн аа хубави мвОвни, му·
аннтзгн игеτpтшeгτи ш др,
п-зВяр— (пт. paleitt npe3 рус,) I. Тон*
нн, внВ'Мсспо олнисввилнт gъечиua,
ва нотто хтлoжг·ц·τв при рисувана
.—омаснят Ооипо. 2, Характерният ^ο-
пвне, конто употребява оди· худож¬
ник, 3. прен. Съвкупн-ст от вснчс·
изразни сродства, с канто разпоп-т—
алти хуа-женс, инсттом п ир. ; на·
разни сродства.
иВниум (н—п. pallium .иoнвинaao"T I·
Вид двввйвπвoцκa п gвeннcρπмон—
пери— дреха ; ваметна шап отгънт, 2»
527
панaкидa
Бил пояс с мернеш срост, койя— вс-
сит папата ш нисши лтхвнeнци от на-
п-аннссе-ят църква.
палма {нαπ. palna) L Тропическо пмп
субтропическо дърво с веигавелеги
листа; шма снопе 1700 вил— и—мои,
от новто някои са много цанни и ио-
невнп ва новост, 2. Кнеинт от и—амт
ката веян за отлпиио при п-Втдаили
сновал га мира, 3. прен. ΠвOegн.
превъзходств—, πoвнтгегвc.
палмарес (нап. paimärls .внс.нт^^^я^г^нт
^'.-«3") ист. Список на ean.-«···
н сран г— уитОная— полнен титй·цu.
палмбта (1.1 palmette) Скулптурно пнп
.•суетно украшение нон вид ва спи-
«•вирни палмов мнст,
палмйн (вп ант. palma) К-носово м—с-
ав,
n—змйвт (-τ свёс.) Вид азиатска πaмoт»
солорж-ша вахарЕй сон ; им— вдравн
gopвeеийа, коттс служи ва сгренте·
лег шнтеривм ^0 шов и— селище).
палмитйн (ατ ляп, palme-s, itis .палмо¬
во №3-1146") Химическо веществ- (тан*
церииое сстср и— иазшитигоннга ни·
еoлuгa)» нвето ce среща е гонто Вр-В
о—агиги m ce използува за итправа
в— сапун и свещи,
палогрйма {πp. pâliô „клатя“ и grâmMt
„записване") Записае-г— кривя «неин
с паавпра|, конто и—сазва вибрации
п трепгевит па нcpaб. напов, еaнвнвτ»
мост-вс п «р,
nнлoτвΒ| (гр. pâllo „клатя“ m grâpHô
„пиша") Уред за з-пнсваненя вибра¬
ции ш траптоепл н κcpaO» саювнеп,
н—ncви» осстовс п др.
палппция {ннπ. palpatlo .ининее") мед,
Начин нт прегнежааве ва Оолев ор*
гни »ров впппн—ге с проспи.
палпитация (нап, palpitailo) Синно и
честе нередовно Онене в— сориотс,
пйлуёа (вTе·) Хвриввгталон иog» коВто
затваря пял—пв {н-ρπуеa) ва кораб ;
върху гага са н-траленн служебента
помещении, монтирани са норабинте
механизми и др.
палудйзъм (от нат. palus, Udls „бла¬
то") мед. Блатен пресна, мям—рн т.
ианйис {·π. pâg1îäco1o) I. Лнцс вянта*
«нансната номадин и— мясннпв, оВин·
гонвес снугает номпАгепс «нцо П—в·
ъта—ее, твордо '3^—“· 2, Цирс-вяр*
тнсп, ноВъо разснна— итBн·нατa с
оВнткн-та си п паиозетва номера ;
κл-тн, шут. 3. Смешник, разсмиван,
пймпа, мн. ч. пампаси (нси, pampa от
πepтaнеκи) Обширен τBeв·еπα степ н
Южен Америка,
памук {τтp. panuk) 1. Ва—нг—g—йво
pаеτoйиe» еосто вирее е попом нан-
оап, 2. Влакната от п—в— растение,
които оВнннат стмснтга му и служат
за прнпотвтйо вн преждт, аа отдн-
^κηπ цени ш др.
памфлёт (рр. pamphlet от ссОс.) Ста¬
тии, брошура пнп друг ни« писмено
ирвнвведтгне с -спор ш ВЕвовдоржан
взне протин μ^β иди с обществен—
ш ибннппмоссо солорж-ине (но има¬
що ва авпн. Пнормо),
nнм|нeτйеτ (оп рр.) Автор вн иаофло-
ти.
Пан1 (тр, Par) Грсван Вот н дравнс·
пръцката онтологии, ноВъо попн—шна
сос страшния си рее пип—вита, ста¬
вам спътник вн Бакхус ; т—В често ce
тетв-н ноаианнана ш нвпнашв-н хв*
рнгт; оттук .панически спрях".
пан2 (πoнен.’A0щ. pan) 1. Полски но·
юешмин. 2. Господар, 3, Господни,
пан- (пр, par .всичко", .uтя-“T Вс^нож*
ги думи означава отгошввнв кош
н с п и к о ими ц т а е : п — вславн-
зоо, павторманизъм нар.
пана (и-зс№|’Чвш, ptil) 1. Госпожа,
лама. 2. Г-сп-д-рна.
панагия (гр. panagia) 1. Н-тролее-г-с
вя православен oи·енвπ» оОинвоввгс с
оОрязн нн Бoгαpcдuua» гости е— на·
рнжет. 2· Всоснет——Бвπoραл·и—·
панагбн {πp. трЯп) „отгоре“ ш agön
.гвсещ") 1. Твв—p» н-йто ce постави
върху Друг ганар. 2. Пари пян съвет
нонто ce дява сят— прибавен, сврох,
угсвсрен-пв.
панайр (пан- и agelrö .соВнртм", игр,
pâ1ögyr1a), 1, Гонто итзтр, нойтв
става в опреденсго онсто п н опра*
дентно “реша ся голината, 2. Пвлага-
нв на ра-янчин съ-сн ш ирвлнттн ка¬
по мостри вя селюнанев вн сламки ;
нам-жение, мострен панаир,
ланакйда (гр. panakidion) Намазана с
носок дoеи·ua, нн нотто са ce уми«·
панама
да пишат y нас преди Освобожде¬
нието,
пнг—нн (оп соВс.) I. Вид зияет шнр-ст
сламена ш-пен· 2. Вил нашумте инат
с мазни ф·гтpe· ва квадратчета (ис
•шепа нн гр. П—н—шт н Централна
Америка).
панамериканйзъм (тан- и имирики-
низъм) ИдЕВзвенл на ниорненгсепта
·onвp·нн·еτи от САЩ вя политиче¬
ско ш нногвонносно зароВенго вт
страннте от Лгтиннснн Америка.
пакймски (оп ссОс.) 1. КоВпо принта·
ножи ими са сте-сн сом рапуОннктт—
или тр. П—н—оа. 2. трин. КоВъв са
от-наст «в г-зтов πвoеτonлeг·e имп
до огромен пронан {πoгвжт при про*
квпаеавето на Гнгнмсснн наета ста·
нам— вана ст най-пслеоипв световни
нфари ш озоуиогртОи с обществени
сродства).
пакарйций, панарйциум (нап. panari¬
tium) мид, ДояОоко гноВнс нъвпалт*
ено га прост ва ръст,
π—гнuёл {τρ. panâkéia, м—т, paiacet)
ЛеиоВгс срелспес ва всичко {τopеeгc
ст aлх·o·u·τв).
пангалбз(ик) (игр. pânkalos „много
хуётв") ХуВостгнн, нага0ойтив.
пангйр (оп игр. pankos »Отекн“) 1. църк,
Мтсго н храм, кодета са продават
свсш·. 2. Баюло зя събирано ва по¬
мощи.
пакгепёза, пангенбзис (тан- и гр. gé-
1ésîa „πвα·зxoд"T Хипотеза и— Ч. Дар¬
ени ва cBтогтнaгe твленнттн на етс-
лтдегвeгaегτ—, спорт« конто угасме-
дтвагет- е— p-g·τтлеeπτe нанесъв—
ставало ирев сонсан мазсш частици,
вареиенн пошуми,
пангерманйзъм (пан- и гирманизъм)
Пелнънмассс печвнив нрав они—анн
нек, наето си пестав·«) за цен дн
сёелнвн всички ввоцп н вана аьр-
жава, нетто «а играе порвссъсисега
роят н Европа ш «а оВсоВи нужди
венп.
πнгgTн(уеT {наτ. pandans) бот, Из·
помес тропическо лырво, прилично ва
пано—,
пнгдтгтНн (|р. pendentif) I. Украса,
свято виси от севл· 2. екъиоцепвв
528
иролнеп, ноВто виси като украса в—
“•рижка,
пакдекти {τρ, paidiktäs „съдържаш
воπчκc“T СОоргпс от рашвеин ис
правши вопроси ст лровеорнмснн ори*
сън, съставен ис пороют на Юспи*
гнав I (527—565 ni), варните оща
.апгостп".
панделбка {|p. pandeioque) екопоце·
иен самое нов вид нн круша, иосят-
ног нн o0euт.
пандбмии {πp. paidémla) Всенародни
празници в аревыт Гopu·т.
пандемия {гp. pandcmla .^πιττ на-
.0«“) Еπилтoит» к-ттв обхваща цтна
стран- наш реднца сяраен.
иннданОннун (пин- п гр, daHmön .вон
дух.) I, Свърт-янт· и— вян духово·
2.	трен, Място за ртовр—т ш Оввннв-
ств—.
пандит (··«·) Умов Ораоив, ссванатся
в— еeκτa.
пандишкйн (рр, pair d’Espagne „ис*
иацссн хляб“) Пухкав пена· сладниш,
приготвен от Bpaшнα» равОнти гяпн-
на яйца и захар.,
Пандбра {τp. Pandora от пан- и döron
.анр") мит, Съпруга нт Еишовпай,
Врая в— Промотай, свито н-лунна—
подарок кутни с нсични вмпни ; к у*
пин вн ΙΠ а ваор а — нзн—р вн
геттспня.
пандурик (уше, pandu* .^0-»“) 1.Ук-
гтрсен нойвнк оп XVII m XVIII н,,
ксйпс служен е австрийската нршнл·
2· Стражар н Унгарци, 3, Хриспил*
···, въоръжен павач е турско арвов·
4. прин. ГpтB·тг» поОвегнк, разО—Й-
вне (не ныв на унгарско нсевнс св*
япцо),
иИндус {фp. parte douce „леке—нзон·)
Наеногега ноавп—пт плоскост ва впи¬
вана и нозизтев н πвмeщoг·т» наир,
ан сваи н ивдвентв пни он-товгажев
п—раж.
панегирйк (гр. panägyrikös) 1.В древ¬
ня Горцнл — п—трнотннва ром, н кон*
тс св воохвянтват лома ш иолвнон на
иочнгалн првдци. 2. Пехв—мин ром,
итярн—тнии— ром зт воохнянт г-лπue
и гоповнто подвив· 3· Възхваля на
светец. 4, трен. Онтнcенoв·т. прана*
зтеа похвала,
529
панегирйст (тр. panégyristes) 1. Автор
нн п—йтгπв·к·. 2, Гртнанег хвннппвл,
панегирйчески {τp. paiêgyrlkOs) Хна*
мeбеτвoг. соаоржтш гонтшн похвала.
паяел(а) (кем. Paneel) 1. Настинка от
go’pвc» самое, —срант п пр. по кртт
на тниua за птштх-дин ; яр—потр. 2.
Дорвова оОшнвет на вопрошен стент ;
лаипорнт. 3, Ц-сол, ё—ланства лонга
мнст в— вътрешен став— еOннжгнёвт.
4. Квадратен ими праввотолен унт*
спою, който ce загражда оп рул··
пластевс нрп полотне· в-нежн. 5.
Пранвнодой е завод плосок стронте“
«те επεητητ за ногтнжтн строеж, 6.
Гноснята мнст ня п-ёптна врата, мни*
то πaвopагaег о хлътнала по отгв-
шегне и— ранкнтв. 7. Мpaoвpйа. Оа*
кеннтва ими дървен— имвч—, върху
нотто ст монтирани равнинни олекп*
рнмвссн съоръжения : cHOMeeT, прод-
итвигоян ш др.; пане вн таВно.
панелипйзъм (гр. pan „нспнко“ и ели¬
низъм) Πoлπгπиeеκo τeчeгπo. извест¬
но кая— венина план (megâië IdOt) зя
сёслигтв—нв в— еснАКи гърци н оди—
лырж-в-i
панентейзым (пан- и гр, en «в- и theôs
„Bor“) Прояна-поставяш- ce г— и—е-
ъанзмт уиегне, на всичко на в Βατ,
в— но 0—п о ВОН “СИНКО,
няпзоотия (ЛОМ- и гр. zöon „жнвот·
го") Епнленнт по жнвопинта, масово
ваОолтнннт и— животин ; ср, епнвов-
тнт.
THHép, и-гОркт (ип. paniere) Плиток
плтген от ракнтови прочен ими от
·внуеτвeва материн соа ва дрехн ими
друг· вощн.
пйника (гр. ptniké от свОс.) Внезапно
в—спъпна т„aе, за ноВто няма αейα*
напомни принцип ; вОорнване (и— ннв*
то на Ост Наш сп гръцката ннтсна*
ппт).
пакикадйло (пин- и игр. kardéla .кти-
.13—") църк. Месгвсвещник; ср. по*
ннамвИ,
паникьёр (от тр.) 1. КсВпс ce подляна
ва птгнкт. 2. Койпо разпространива
тревожни слухова и преливннквн па¬
ника.
панйрам (-1 нап. palis „хляё"T Горжа
oeоc» кашкавал, мушни π «.ι, спад
панор£ма
нтт— ст бвямиви н Вр-шев ими е сму*
нага галтг— п потопени н равёитн
тйuт.
иненхИл- (гр, pа11yoHIs, Idos „вст*
иошес бдение“ оп пан- и гр. пух
,гвп1*) Църковно шеасбсщнив вaтшpтн,
ирн к-етв ce спазват ρoл·ua цорн—в-
вн и Вптввн оОииаи ; понвн.
пнеВмосс· (пр, panikös) 1. Прели-ви-
саг от Пнине—· 2, КоВго ce ивла—вн г—
навика ; страхлив,
панкарта (1., pancarte) Гояло -фиш,
който ce нос· и— митинг, мав1|вспт·
цит и иелеОви,
пИгкртс {τp. pâ1kréаа вт пин- п тр.
kréas .месо") анит. Зaлеτoнaщгα
жлеза,
панкреатйк (от гр. pâTR'eas) L Сок,
соВто впленл π—нeвe-еoτ· 2. Пропт*
р-т, приготвен сп този еoκ.
папкреатйт (гр. нрав мят, pankrcatitls)
Вывпямсгит нн вaлеτcнaшйaгa жлеза,
итвнвe—τйнeг {pa1kгéat1kôa) От пне*
κpтaе. присъщ пян свбВспвен на пан·
нреас ; панкреатична жло·
за — панеретс.
панлогйзъм (пан- ш тр. lögos „gуoн*„
„мнсоз*) Иgтнниогиннo |илвсе<|с№е
Tчeгπт» спорта евето Внпието о вои-
лощсенс нт разум- ш н сеат— царува
aух-вгвτв. лвгπиeеκατα г—нaлв» а ва-
нсеипт на ногината ст основните и
движа щита в ртавнянетв в— всяко
същество,
панё {фρ. panneau) I. Ч—ст ст стона
на стан, п—вни ш πp.» кстто в опр—-
атга с р—нен и украсте— с p·етгκи»
фигур· ими плтт. 2. Гсятшт картин¬
на платно, ковго ce постави и— πακα·
на шнстс, 3. К-рянен, goвeвpтвBa,
пнисон ими керамичен Oapeзeф» оо*
вайе— и пр. за украса вн става пни
п—еаг.
пакёплия {τp. ptiopila) 1. ист. Нол·
вото во-рожеино ва одни ринар, 2.
Кононгнт от сг—рн оръжия, красна—
вареаеги и— спец—,
панёнтикум (тин- ш тр. opiikös .нп*
«нм“) МувеВ ими нозожён в— о-Ввав·
жителе· веша ш в— носочни рнеурн
в— безажиги люде,
иансрйнт (пин- и тр. Hörama » изглед")
1.	Изглед ва oeеτвoеτ, ноВто ce рто·
34 Речник иа чуждите думи в българския език

530
панор£мен
крива на далечно р-зстои···, оОин-
вонвгс пнол—в ст гнеол βίΜΑί·—, 2,
Гоним— картни—, нотто в поспанее- н
нротяо поовг^евнв m ce cевeгтнa от*
пора пнет, ма дана пълня имюонн в—
gвйеτнπτвлгoеττн. 3. Картина, кслтс
ce гнела с тнeл·ч·гeлг- сгьюноп
ce нижа— н eеτeегвeг— тсавонет. 4·
Ъпасмер, -пъннссно ириси-свОлонно
е— артилерийско оръдие зя почва
СПрЕнО—,
панорамен (ся пр.) Който ce опется
до п;—всам— ;п пан р амн — сиим-
н н — н·нoевuoнн» направен— с вор·
тене едновременно гт сыно-мгня нит¬
рат п на ветсвит ст-пин ; и н г е*
рамно кино — начив на снима*
•в п пск—внайе и— филми върху серых*
широки екрани, новто πвmOлuжaнaπ
възприемането на нийаизоВражогитга
сом условнят— ва реалното виждано ;
панорамен път — нвйта оив—*
в— ирев онсто, от свет— ce открива
хубава плодна.
панпсихйзъм (тан- и гр. psyché .ду¬
ша*) Магари-пивснс uлтaмuеτuABOHC
н—πpα“лвниo» котто смята ^μήτ ма*
тернанен свит ва оаушенев,
пансибн (фр. pension) I. УчеВно отво-
goн·o» н нетто новпнпанпцнге ' иaлт*
А—в—п ионе— издръжка — кварт·.—,
хр—ен, стопленна, cевoπлввиo ш бите*
нп услуги, 2. Общежитие ат умаши
oo. 3, Приемано на кварпнранги с
храна. 4. Квартир— с храна. 5. ,100,
ксйпс прием— ница в— квартира и
храна ими снос на храна,
naHCHOHép {|p. pe1SîO11âIιcT 1. Ума*
Γΐκ, който жнвае вπαйе·-й· 2. Л·uв»
коота гасна сваря·.— с храня.
панславйзъм (пан- и славизъм) ОО*
шестваго Ήaoeн0“П-л·г·чтенc пече*
шие срт« онαнтгеκ·гe гарван a'eв-т
вн XVlIl π XIX η,, наравтвата стре¬
меж— ною оёодпнойиепо ва славяните
н вани·) лоржавно илзо,
панспермия (пин- и гр, spéima .еeнe")
Хипотеза, спора« конто животът в
^Η—τ— нсвмев— пн— одна в—чанв ст
лепжееппге ce н носм-ст спори в—
ннкроорг—нпвои m ce pнвπpcегвнвлнн
ирво знроднши ш орг—йпвои сп влет
«лалета в— друга,
п£гтн (вво, Band .арове—“) I. обикн.
мн. ч, Съединителни масти ва нртти
п πpoвαpuи ною paнκaπa» ва да ce
движат — отварнт ш а—янтрнт. 2. прин..
Хнeoннн» скитник, BeogoneiH.
пантейзъм (тан- и гр. theos „бог“) 1.
Философско умеенс, новто обеднете—,
н пвнткопа π отъждествива В-та с
^•.—«—1—. 2. ОО-жтс-вива·· на ирн*
р-атят,
пантейст (вт гр.) Привърженик вя пап-
тенвшн.
паптелегрйф (пан- и телеграф) Урод
зя прсдяв-гс нт внвегoтгиe написан
тоест, чертеж, сннцт ш подобни.
пактелизъм (пин- ш пр, THélcnt „но¬
ля ") Идeαниеτннeеκo|илocвфенв уме“
ено, си-рад каопо евлтта е сошеаст*
та вт «ушсввнл живот п основа га
снсга,
пантеолбгия (пан- и гр. Theologia
.Оог—словие ") Oииеaгвнгα Bcгвенoвенa
втунт ат сулят ва всички Οογοββ,
паптебн {τp. ptniHeon от пин- ш гр.
Theös .бог") I. В лреннт Гърцпл и
Риш — хp—o» нсИте в иссвете· вн
“сннси богово, 2. Мoгтoeвπaлй0 адт-
•10, н своя— ce нт-нт αеτaвκuгв и—
заслужил· хорт. 3. Coнeтπгcеπ от
“сннси б-гвве на гтк-т мготоВ-жиа
релпгнт.
пантера {πp. pânihCi) Гсянме хищно
жнв-тнв от род— вя нотният с жонтт
(ридно морна) новива ва розови ш
нартви петва ; зв—птрд.
пйнти (шенп.) Млади, още юани рот— гт
сибирски oлeн. новпс ce употребяват
като зсстрств),
пантограф (пан- и гр. grâpho „пиша“)
1.	Урод ва ирантге га с-инт от мар-
τeжπ» пнаг-ет и др, с увеличен пян
н—м—нан машаВ, 2, Уред за ироваж-
лтге снишен ими картни— е— кашон н
умялои пят твeлцнeн ю-тш—0 ирн ми·
потрафсно почапаие· 3· Тακαnвцвнa*
тем на eлeκτpuчeеκн прашене пан но-
нонвтин.
пантокрйтор (гр. pantokiâtor ,нет-
могът") I, Bеeвмaеτвцκ» стмавнтспев
господар, 2. Титла нн вuвaцгuйенuπт
императори п вт внеон нисши Савов“
виц·. 3. мит. Епнтвп вт Зове п гт
главни Оапово — невлopжΉгтн,

531
пантомбтър (ηττ- и тр. métron ,штр*
на“) Универсален венеоервг нгеτρт-
юегт, вВадиинн-ш Oтеcлн ш 0-3000.,
зя нарого вт от«· п р—-стотнин,
пантомйма (тр. pantomlmos .иодраж—*
ваш е— всниев“) I· Театрално прал*
станаенно, н квета хтaвжтегвтйπтτ
—Орно се награжла Beo дум· — с
0101.—, жестове ш ритмични аанжт*
вит. 2, Cцoг—внй нзи oтвнκн зт ян*
кон— πpoaеτa“лeйπe. 3, В дранент
Р1Н — СОЛО“ ЛраИНЪНМВВ П-нц С ОН-
ъсмагимасси сюжет,
пантопбн (пан- и гр. ôpion „опий“)
Лek—вегвc ст юоррнй ш ^1“, нося)
успокоте— Оонннтт ш ирнсинна,
панторйма (пан- и пр. rHytHmös „ри*
100“) литер. Римуваш- се созвучие
и— стих, ноепо -Охвата во стыв ср—“*
внгт «уми на сянха,
пантёфи (итм. Pantoffel от шт, ptiTo-
fola) Домашни меси иононнвнн -бун*
нн.
пактюркйзъм (тин- и тюркизъм) По-
мнπuнoеκo буржоазно пвнегне ва вВа-
лннлннне вт всички тюркски штролп
иол ръководството гт Турти,
пакукла (тр. ptnoukit) Чума,
пакургов (ся с—Вс.) Покорте, и-аража-
HTm, Вез а— юнсан ; гeвнвтшeн (ис
ноето нт Πaйтpг, торо“ от р-нтш вн
Р—Онт),
панхроматйзъм (пан- и ер, cHröma
„uвяτ“T Чувствителност г— натки и
|нннп кон всичкито ^ΒταΒΒ в—
догтт—.
панхроматйчен,	панхроматйчески
(пин- ш гр, cHromt „цвят·) Чув*
еπвцτeлoв ком всички цветова нт
аотата {poτoгpapеκu рнмыи, ин—кп
п др,).
пйнцер, панцир (нео. Panzer) 1. Бро*
вт, ризница, жтзтвг- нап е-жега за·
щнян г— ттлагв -пхн-ае- -рожне, 2,
Творда пвнрнвка в— инсои животин
(крокодил, κcегeгувκa и др.), 3. Во·
домазан тиарап от тоням— доаВвинга,
4. Метали— оОшнвен на “ввеви нс*
.-61, Оойнп машини п друг· совро*
жвгил -а предиаввнйв срЕщу сын*
ряди ; Вроет.
пап {нeн. Рарр) Обущарско неинно,
näna (гр. pâppâs» нат. papa) Върхов*
п a п и ό н (к а)
титя πъвввеввщввиκ вт н—τcминвеκa“
та uъρκв—.
naiil {|p. papa оп гр,) Т—ъес·
nanâeep (ант. papave*) бот, М—н.
папаверйн (от н—т. papavei .юте“) Ан*
с—н-нд г— онесвнл опиум коИтс со
употребява като успсн—тваш- Обменят
лекарство,
иниагАм (нп. pappagallo) 1. Тропическа
иянца с трсе οββπβηπ πeвн. повит
клюн п насосп воне, внеси видово
ооп—т дт πввнвн—етπ отломи· луни,
2.	трин. Лица, новпс смино иодр—жн-
нт няш исептрл нужди доВсянин, онс*
ни, думи и пр.
папаз (тур· papaz ст пр.) остар. Сна·
ηΟΓΗΚ, духови·^ non.
папаникци (от соВс.) Героичните из·
следователи и— Арктик— — Пап—ннв,
КрагсЕз, Фьол—рон ш Шнршвв, свито
ирвняразн с наумна цол 9 массы-
(I937—1938 г.) ва движещ св мелел
бяск (дроер) вя Севареин полюс,
πaπ—πHuи (κ. нап. pаppatааîl) Перес*
u·oвгo -—BonTeTrc, нпл треск—, ирш*
чинено от ухапваше га ноо—рп (ыос*
нити),
папие-маше (|р. papier .хартит“ m
mâché .аовнтг") Кгнжг— ыaет» сот·
сега с нeππнв» пннс и твОсшир, ci
нвягв со правя' чрев πвeетвaгв раВ“
мпнви предмети : куна·, топси и др,
папйзъм {фp. papisme ст нат.) 1. Кн-
τομ^ηβοη. 2. Γοτοη-ηγο поннтино*
сне течвгнт ва теπaйaнтнaгo ина те·
ант снят “з—стпа вт рноссил папа.
3.	трин, Самовластна, .нвпcгввшн“
мест“ при самовластши асИстент,
папйла {н—π. papllia) 1. Зорео и— гор¬
да. 2· Пъпковидйа Врадавцчка ис тт¬
н-тв пмп евнка. 3, Цнцнт н двянала·
еeг-nвoеτгвτв нoввα» прев соята со
нвзнвн сокът оп вaaеτooншнaгн жав·
ва и ап жзъчеатн.
папилбт (рр, papillote прев рус.) Кос
сп ките— тми от патт зя увивано г—
н-стирн нoдвeйт.
итииОв (Ι., paploi) Вил тфpΉHнвент
о—ме— мнИму·— с нос— опашет.
иaиuOн(κаT (|р. papillon ,1ιвnтвтл— *)
Вил ввнτoввoвeн» сонпо св нръвна сос
евo0вgвΉ кранца п втподоётна иепе·
руля.

папиролбгия
папиролбгия (гр. päpyiös и lögos
„гaткa"T Пснвшна историческа внтκн,
коттс ce вашими“— с папирусите m
писменият извори, й—пнс—гн в— пер¬
гамент, дорно и др, материал·.
πнπнвOеα (01 гр, pâpyros „хартия")
Цигара,
птиВрус (гр. pHpyros ирев ант.) I. Тро¬
пическо многогодишно тростинсно
растение, коетс рнсте е Епнпеп, Сп-
^μητ ш др. 2, Пнсмои шнτтpиaн» при·
гоянтг сп тон— растенне н еτнвc вре·
00, йай’ввче н Египет, 3. Писмо· нн-
00^1., ноВъо е н—янснв е— папирус
{ннИ-итеτc капо свитък). 4, Високосн·
нестесея хартия,
папИст (рр. papiste) Привърженик гт
п-пспног- и папизм!—; к—помне,
пйпка (ген. Pappe през рус.) Картане-
гп нни no.нyκaвταгтнц, кожени, патст-
насови ими ст друг oaτтвцaн» пвнт-
квга посрнян с пн—т и с—жн, две съе¬
динени нαвΉuu аа дaΚтнтв'ц» писма
и др,
папиашВга (нсн. Papier „хтрпшн“ m
машина) Оо-рожеено ва произвол·
сяно на карт-н ш шуеава.
пеприст {угτ, paprika) Пиперка, нор·
воин »ушна, инивр.
птирцваш {угτ, papiikâs) 1. Ясгив ст
нес— п мушсн (п·^^^· К-всерв-
ст мушен и домати,
папуш {'тp. pabuç от перс.) Чохом, мтна
делиаши— обувна с открият паят.
п-пуснИн (гур, ptbuççu ст итрс.) Чех·
«ар, oBтmaв.
п-пумт (мня, papula) Πpцшκa» понка ma
нажат—.
naiÿp (ci гр. pHpyros) I. Вид Ом—тво
растенит с гонен ш лонги н·cπн. - - сос·
то ce ^01.00.“- зя платено на рв*
πввκu» порОп п пр, ; сна, 2. Царе-
внцт,
иВишар, ийпшир (оп ево, Papier „нар·
10·“ п Schere „гcжнuα") Книг-втвнн
нож ва аОрт-вашЕ е— книги, за наряз¬
вана в— хартии, картони ш пр.
пар“ {τтp. para) I. Най-арабията ооне-
т— н Турция и други нопонеи страни
= 1/40 ся гроша, 2· Сготв—га мнст
ва югославския динар = стотинка. 3,
Помонни стопиина. 4. Моветт 5. прен.
Нвщс, гшцежасянс,
532
иар-Ойва (гр. parébasis „ивтkъенaйe"T
литер. Състави— »—сп вт агтиин—т—
гръцка немедин, е която авг—рог
ce —Ороша кон пуОнин—г— п говори
в- еeOe си пан ва вещ—, свито го
спслт вов връвка сос съдържанието
и— пиеся'—,
парабол {ннπ. para bellum „потни ноВ·
е—") Вна —нпсш—тпнвв пистолет.
инр—биёзт (тр. parâ „прн“ m biösis
.гании в— живеене“) I, Ивκте'вeйC
еoeангтвагe нт кронбйбсцпге п др,
системи ва «вт жневтин вя н-спЕЛна“
ва гт взаимните вантеин ва «ваян
организма, 2. Понижаване ва возОу·
лншвсъъа п πввнoлuнвеггa в— ворв-
втта понте, нветс й—спопва е ревун*
яат ва прекомерно внaлвαвгтвaнe.
итрИО-з— {гp. paiaboiê 1, литер, Иво*
сснатене, притча; анопарнт. 2. мат.
Отворена равнини— срива ст втора
стЕПЕн, 3. 101.1, с-Вяо нвшнг—ва еднс
гтнo. хвораено под огьз сом хври-
овета.
пар-Воланей (тр, paraboliKOs) I. Пгв*
сНяо-гЕнсп, παтчцπтлeг. 2· 0 рвроа
в— парабола,
πнBaO-л-Γл· (параболи ш тр, éidos
.нна”) Повърхнини ог втора степен ;
гтй“прсспняп впл в гeoиeгвπчлα но·
ворхннга, нетто ce пслуи-ва от вн-
във'τaштτo в— п—раёсла нн 180° ее—зо
оста В.
пар-в-в (рр. paravent) 1, Поднижит
npoτвaga, иесго ст стонавши ранки с
оВтоггат патт, м—штрпи— и пр. ат пред¬
пазваше сп τcπлΉнa» γομοη··, ат при-
κвцв-гe ш пр· 2. прен. Прикритие,
3· мор, ПриспособлЕНиа в- предпаВ“
наге ва параход от сблъсквано с опни.
π—втτoйёa— (гв. parâ „ирп" ш gCiesis
„nBвπзx(вд“T ООшо йaавлцщт в— «в—
пян пввтне минор—ла поради оёшите
Tелcвuт, при н-пгв ст ce образуван·
^^1 пирит, гтмтвит ш хтяс-нирнъ),
πaвнгTвеит {гp. part „против“ п géusis
.вкус“) Извращаваше в— нκтеa.
nнвaτвйн— {гp. paiâgianna) 1. Право·
писна грешна, при конто става ваше“
спенно нт една ёунна с друг— uni ma
адв— дум- с друга. 2. Игр— вт думи,

533
паралакс
nнpтгвй| (-., paragiapHé) I, Част ст
явнся, ксИтс ионе— с ион pвa» вс им-
отворшего самостоятелно знамение ;
честв ce ввг-нав- с §, 2. Знанья §.
πaвтгp—фйвαш (от гр. partgräpHö) I·
Разделни и— параграфи. 2, Разделян,
разпредЕНто.
итpaτв—|йег (01 ·.,) Лица, иcнтчинo
ир—на ими ирпнпнтгии нов сснсв— гт
параграф ст ане-г паи в—ртаёа.
парИл {pp. parade) I, Торжествои
протлел в— ввйеeввΉ наспи, pπвκтл-
турен колткпивн, тчeгΉиeеe·, шан-
дажсн п друг· -.'—••οηβη· при ори-
^τηγη иртвнипп, уманит и др, 2»
Тържествено шествие. 3. ст. П-мпы
ва πвегoπвннo при ОорОа, фохгввна ш
бcκе. евйтс им— аа ^η да сгВив у«—·
ра нн противника,
πтвâлтн (от рр.) I. Продн—оначон вт
парал. 2. ^•«ητοη-αβγ за тържест¬
вени смуча· ; прелой, плавав (ва вход).
3.	Торжествен, paаκaшoн. втлнквле·
ите, 4. прин.. Нвнавег, нооспЕСянви.
парадИгм— (тр. parâdéIgMa »пример")
I.	грам,- Талашит ст форми на дум—
като o0в-aeц ва ссзонсние пнп спре“
жегне, 2. прин, OBв—вeu, πв·нeв.
парадИв (пр, päгâdeîaos) 1. Р-И. 2. прен.
П-И-тсрг—пт галтрнт на 'O-τ'ъв.
napagΒвтн (ст рр.) Гозтнтт сс, хвани
ce с гето, изгонвам ce.
п—р—дбес (тр. ptiâdoxos .пе-нневан")
I, MiHaeia, новпс противоречи на об¬
щоприетото схващант, 2. Овов—Ораз-
нс метни·, йтвтвαтггα твърденно,
πвa'·вaвтA·e на здрав·. синсоя. 3.
Нтаианв—га явлвинт, нотто не соап·
нтге'вт“a и— оВннгввегнтт проаспнан,
4.	Находчив израз като ивноа нап ва-
кнючогио, н-градсн върху лее пр—·
тинортиивп МИСЛт.
n—в-gвнcΒлeг (вт тр.) I. Св-Всяваш
в— парадокс, 2· ев-тсВрааег, вевтрс-
япои, чудноват, справен,
парадоксИ-он (ся гр. parâdoxos .me·
очакван") литир. Отнява рнтурн,
котпс под фороата на парадокс евoв-
зен ано воаного нвннюинаши ce ивни·
тия : вапр. пуда моар-ст, нαв—ABΉua
.Тишина“,
паразИт ('., parasites . който ндв y
втнoπcβT I, Орг—γι-οη, ксИтс живот
н друг ертнинвом пян върху ВЕТО и
ce храни сп гагонинт тоенни ш 0.0*
на (глиеги» γοβη., увивен растенит
п ар,), 2. Пaетκoнв. което живот по
»—ВЕЩНО паи животинско ттно {вoшe—
ш др.), 3. прен, Чαнeκ. соВя— живте
ва смате— нт чужд труд ; осснно-т—*
тор нт чужд труд, τтйттдтц. 4. ДтВ·
сънуваше лицо е тнтимннтт намалил,
к—его в нмазе рсзнят и вт шут.
π—BTвΒτeг (пр, parasiiakös) I. К-Вяо ce
отнася до паразит ими в свойствен
га нтпо. 2· Hтцтлтеoвбвaвeн, “.•«τη,
попишеш,
п—рнвнгйвън (|р. parasitisme от пр.)
I.	Πввт“нoг·в вт ^.--“1, 2. биол-
Съществуване нн два врпайпан—, при
н-еп- тдигитт ce храни от другни и
живот вя гетова ошeτκн. 3, Жпветге
ва смЕТна вт нужд труд ; тунеядств—,
№.—-•'“.—0 (сп тр.) Живот капо па-
равнп.
№.--11-30'1. (пр, paiâslTos „инвaaйτ*
п lögos „наука") Биологична г-тκa
вя πaвαвнτвα жнвоепщпт орп—гивни
по растонният и жнв-гннгт и в- срод·
спната за тяхното	унищожавана.
иaванaтиуκ (пр. part „повтче оп“ и
каучук) НаИ-лобрнтт впл κaтитk.
парнелИва (гр. part .през“ п klasis
„BaaAтвнaпe"T геол.. Гунн-тне- {oгвop)
н еκαзи» вгравниег— от два пмп
повеме naнoвχгπвн.
параейнвн {πв. pаrаké1мc1oа .нойтс
лож· лвβT ист. Висш внзтнянИссн
в-еген саговник, с-Иго нощувал Вли¬
за «в uaвенaτα спални н—тс и—внята
вя царската всеО—.
π—BЙeл1е {πp. parâkiêa1s .уптштвнт·)
I.	църк. Малка църква Оев -сватав
престоя ; πвиuopκв·в· 2· прин. Mo·
мтёствпе,
и-ранИцс {τв· parâliaxis .промяна“)
Видимо нашогонит панвжтгнотв нн
продают порта· nввмтн— ва твината
вн наблюдЕниетс ; астр. « о вс ho¬
tt в г паралакс — ъτoлъг. иод
нойто от «aaee— пенса на ввёссео ттмо
Ош ce виждам радиусът ma Зтштпа ; г о¬
д и ш о г паралакс — отозог, иод
κ—Βτ) от томна г— далвив наВосго ттмо
Ош ce виждан— псмлотпт - полуос г—
воюват— орёппн.

паралгОзия
парал^зия ('., parâ „против" m âlgos
.Волна“) мед. Разстройство й-^сошн-
•1.1—, при квепо Ввлеанегипт и го*
приятни усещания се възприемат като
приятни.
паралел (гр· parHlielos „уеπ-вeлeй"T
1.	геом. Линии пян πлвеκ-еτ, с-нг- е
цялата си аонжнга т елг-ква отдале¬
чава ст друга нинин пнп πнвеkcеπ п
вт са пресича с ват. 2· Мислено про*
караг— ис втннага повърхност нинин,
е-лъв в еанаквв вта-МЕЧтея ноевсим·
нита си гонки от ΟΗΒαΓ—.α. 3. прин.
Съпоставяше, еpaвгтвнгв» тезoвeg·uн.
паралелен (тр, parailclos „теnopeлeн")
1.	Успореден, образуващ паранол, 2.
Аналапнчей. ивахванщ, npиничнщ. съв¬
падащ, 3, Еанa“втнeнeв» еoπoτегнт-
“-!, ста в в ат заслго,
паралелепйпед (гр. parallcloplpcdor)
мат. Шестосте·, в— нойто срступв-
м-женът страни две и— аве ст теπα*
рвани п равни.
паралелйзъм {гp. paiäilellsMös) 1. Ед*
ванв— cτдалeAвнoеπ сан— сп друга в—
нигии ш равйиги. 2. Позив сони-днее,
пъпно еъвгнoгегвнт. со-пй—шегне, те-
napeдвaеτ» дублираие ; аналогии, схоа-
еτнв. 3. литер. Еднакво раапвзвжтгне
в— еднаквите А—съп н два пат псввче
изречснни· 4. литир, Повтаряго и—
вани стих шап ннсон, го с друг· думи
п ис друг строеж ва иаремейнепа.
паралелка (от пр, parailclos .теπвpe*
дек “) 1. Ученици от един клас. който
учтя е вдея стаи ; ннае. 2. Гимнасти*
нЕсни уред зя упражнен·. ; успоред¬
на.
паралелогрйм (пр, ptiälielögramor) Чт*
тнрногонгне с равни и успоредни
срещуположни спра·^ в— коВгс «на
ст отннпе ст остри ш дв— топн.
парал елопйпед=πaвaлeлenвnтл.
парализа (гр. paralysis „внаенaBванeβT
1.	мид. Бвнeоτ„ при свято одни шап
павеие органи но шоп—г да нзпозвн“
в—г свои'· функции и πвeдгнaгaиeгπв
н-ралп разстроИс'“- в ••регата СНС“
теша ; схвана'-« на 1.3010, паралич.
2.	прен, Загуба в— сп-свОнаст за лай*
спене ; вaеτcΒ» Оевавесянне ; д в я с н и
паралии — зтртвит Ooмтеτ» нонто
534
портална ценил —рттинзон ш сстант
тежки геаьан ; ср, полиомиелит,
парализйция (н. нат. paralysailo ст
пр.) I· Норажентв нт орг—н ст нарани·
в— ; схващаие, 2. прин.. Спир—ге на
дейност, “рвнанго прткр-гтваге вн
двИгас'.
парализйрам (от пр. paraiyö „р-асмаВ*
ван”) I, Преертглваш авИгест на ор·
тан пян тима, иралнониннтш парализа.
2.	Лишавам ся спян аа aтИеτвувa» пре·
краттнао лоИност ; oτеннBвaн.
паралипомена (гр. paralelpömeia .осп—·
наши настрана") I· Дoπьнгвг·в» дна
квигп н БиОлитят квито оВр—вувап
двиозгегне ком .Книгите и— царете"·
2.	литир. Прибавен, допьягагпс ною
еoиигoгиo» новто се над—вн еВнег-ее-
во еъаванс,
паралитйк (тр. ραrα1yTîköa .ехн—йaπ“T
Парализиран αοηβη,
паралитйчен (гр. paralytikôs) 1. Болен
от и—ртанзт. 2, Свойствен, присъщ вн
иараннва.
пapапнч=цapaливa (I).
парапйят {гp. paralia) Много тисса он·
снАна зт авαвoгт;· софра,
паралйя2 {'Tв· parala) Който по— юв—пв
^.1, Вопят монан,
паралогйзъм (гр. paralogismes) Лъж¬
лив ионол наго ревунгат нт латиносе—
прошка поради нарушаваше вн з—нв*
виге вя шисзтнетв.
птрнлВтнт {гp. paraiogla) Неправине)
оаенюмейне.
парамагпйтек {гρ. part „нзвье· и ма¬
гнит) КоИгс има слаби магнитни свой-
спва : ннтнинπe. инатиш— ш ар.
параметър {τв. parâmétros „отмерващ”)
1.	Белнчнгн, нотто вапавна постояенс
оетмаене стмс н телαвнтτa в— вае—
огдвнг— вадача. 2, тихн. Показател,
н-йго характер·-“.- св-Вс'“«— шап
нниоствапа, сосгонгнЕЯ- наш положа·
йпттв нт наспите в— дааог— машина,
TBeaBн» агрегат, нехагнвън и пр..
вапр, температурата ш наляганото ст
иарашттрп аа елин турбина.
парамнезия (тр. pa*â „извън“ и mnê-
sis .памет") мед, Рт-спроВс'“- в—
иннопта, при свапо ставащите собигил
се струват в— Оомент н—то ставани
глнвтт,

535
парахронйзъм
параморфйзъм {np· parâ .ионов“ и
norpHé „образ") I. -Ивиегениега сна“
зияв, при наето е тих стават долба*
ни химически пронвни «в помие из·
негегие Jia порвпчйпт им сося-в.
2.	Нровротаго в— один шпивр—м н
друг Осв нзшаивине е— първичент
му химически състав,
парангдн (фр, parangon) Бризтет, сны*
неценен канон, Внстр с високс ст*
местно,
параномия ('.1 paialötila „беаа—нсвпв·)
1.	Прсянвортине н занвиняе. 2. мед.
Говорно p-ае'в-йеτвв, при нетто бон¬
инит гааовавн предметите с друг·
пшена.
паранбя (гр. paranoïa „Вевумне") мед,
Ртдна душевна Возосп, при н-нгв
Ввяннтя нот налуден иден п ивнтна-
тн халюцинации, нс в сос вапавти ив*
твнеет ш нсес со-гагна.
парантеза ('.1 paréiTHcsIs „вмokнalнe—
прев рр.) I. изиков, Писменият зине
еквбa. 2. литер, Вмьнваге по овeлa-
тн ва пареневие дума нап души, нон*
го прекосв-т шпсоатт, но изтсгнатт
огношвгието г— гoв-вeщвгo лица.
парантроп (гр. part „ирн" m ântHrôpos
»»-век“) Иакопнсити-вЕсоп-доОг— м—й-
муи— от чвтнорпингнт πep·-a» живян—
в Африкн.
парапет (ит. parapetTo оп гр, part .ис·
срай“ пз—п. peciu „'0.«·“) I· Плътен
ими вeщeτъивa пртапавга втртдн, висб“
на ао П о, постаете— в— спасши за надт¬
ес места — О—нкони, оπoн0ишa, тв-
paеπ» овстова и др, ; порилт. 2. Сто·
ва н—д свриная на сгрял—. 3, Ban, на¬
сип аа ващнта от нсприятснсн· попа·
легни ; ср, Оруств·.,
параплазма (тр. paiâplasna „ирннеле-
·—") 1. биол, Странично πввнегв—вв,
йеирнвинво израстваие, 2. изиков. Зт*
инет и— ваша старт |врна с говя ив
—н—лвппл.
параплегия, параплексия (гр. parâ
.покрай* и plêxls .удар") мед. Па¬
рализа на нраеннци (кряка пни pouт),
параселена (гр. parâ .покрай“ и selé-
rë „луга") Овегон крот внвно Лугата,
ларасбл ((1.· parasol) 1. Ομοη^Ο.-·,
чадър за слоншс. 2. ав. Могоимаи с
аеоёенс устройство,
парастйс (пр. parésTasls .присъствие·,
.прнгасние“) църк. Приношеншс аа ум·
роли сос еnтuнaлйπ мсзитвп ; и-енхн*
g-, поней ан пониган.
парастат {гρ. parasitTCs) Комова н
стог;;; ииннеτьp.
парасцека, парасцбкий (пр. paιaîkê-
nion) Спрагнмга ив·е'pвйнн н аревнв-
πвoue·т пт-гор нон сцанатт, втеоле-
то е излизал хорът на мястото за
иpeдеπавлeйπe — oвавегpнτн,
паратйкса, паратаксис {τρ, parHTaxls)
грам. Оосангтваев и— наремегпт Be¬
nni мроз еьтaнйmτтлйн союз· ; сочн-
всйост ; ср. хнπoτ—κене.
паратйф (гр, parâ „ононо“ и TÿpHos
„вцепеняване“) Заразна бαлвеπ» нотто
ирнзнча ва свренеш 111, во в ио¬
нона от вего.
парйф (|р. paraphe) 1. Дpаеκтлκa,
ианнвка е сран гт надпис, 2. Сонра·
пеш подпис ; ΉΗΉ^αΗΗ. 3. прен. Дава·
me ход га л-κтштв' мрев ислипс,
парафйн (|р. paraffine) Било полуироз*
рннео насок-бОрази— вещество, новто
ce таиш ирп 40—80° ; παнтм—н— ce ст
пефп п еанегввьглтг е—ър—н ; употре¬
бив— са е медицината за нараёстн—но
вя свещи, уер-шеент, ·гвн^^κцзaαnвo-
туря на кож·, а— напатнайв в— харянт
п др.
парафинйж {|p. paraffinage) Покрива*
me наш импрегнирано с иара|ив нтп—
зтшнпи— пап изоляционно средство,
парафйрам (от фр.) I, Поставям пыр¬
ните Оуннн от иоапо си {πйπцπ—лmτт
си) га дaнтoeнπ нато предварителен
иваннс, 2. Н-гворждаван, давто ход
ва авнтшвгτ мрев подпис,
парафраза {гp. paraphrasas .опиенвне")
L Оиис-ъвзив иреанв—вв нт краток
нарта. 2. Нртр—анаа, предявява сос
свен души нн равкаа, нужд· ншсм· и
пр. 3. муз, Инструментален пиеса с
виртуозен характер върху натга твоя
ст друге oтвнeαлй0 ирснзнслсгнс, 4,
Превод с овопс певвие думи ст ори¬
гинала, 5. Стнхатнврна подражание
вя текст ат БиВмиттн.
парафразйрам (гоо. parapHrasaerei от
пр.) Нреднв—о сос свои лтoπ» ирЕртв*
стонам,
парахрокйзъм (гр. para .против* и

парацентеза
536
chrônos	„врана*)	Хронологическа
гpoшκa. поставяно вя тдго соВнтнт
ив-раго или по-соси— от времето, н
е-ето в стягано; ср. нетахрагиаън.
парацентеза (пр. part и kenôs „правен“
проз мая.) мед. Хирургнитс.— впера*
цни, при е-иго ce прави птгeuит н
яспасня сухи·—, помет с яачгосп,
парашут {фp. paracHutc от parer „пред·
птвнан“ m cHuie „παдaнeβт I, Чадър—·
вОртзег урод зя а-Вавтге сс-р-стпя
нн налагате вн тежен -тона сп годни—
“нсоинва ; с гето ce спуснат нe'uн
при п-ерта- нн н-шнеата, «Еса·™·
в-йснн, хрян· и шединтивнян е— сб*
салаги нейсеи п п. в, 2. Мех—гивон н
шахта наш 3111, н—епо предотвраптва
падането в— к—Оненг— при сноснает на
ножего.
парашутизъм (|р. parachutisme) сп.
Спускане с парашут сп оaooнeπ като
спорт,
парашутйст (фр. parachutiste) 1. Спор·
писп, вайниан—щ ce с парашутн-он.
2.	Войвин сп парашутният наспи.
парвекгб (Ι., parvenu) Човек, който ce
в нвлнгнан Воров на високо положаене,
го елин духовента намества, β—β^η
ш култура -а това.
пардесгб (фр, pardessus) Горна прояат·
гт ими есенея доят- може— дреха ст
погон вънгтг плат.
пардён (фр. pardon) 1. Прошка, пови·
гаене, 2. Извивате, простота,
пареза {τp, paresis „ез-ё()cτ“T мед- От-
сн—Овавт ва двпгагелгага еπoеo0нвег
вт мускулие ; слаба н—р—пива·
и—втй^зaвoв {τв. parolâ „буза“ m sâu·
ros »гтшoв”- Голям ивкопаен гущер
с «еВелп петспрьстеп сртсн.
паремйя (гр. parolmîa .пoелoв·цa“T 1.
Припна, пαтAeйнe. нвреивйпв. 2, От¬
кос от Старня з—вет за иегввт н цорк*
ва.
паректеза = итртетаз—,
парентерален (гр. para .извън* и én-
Тегоп „вотртшгв“) мид. Отнасящ ce
«в намни зя вкарваше в— аЕстрспва н
ортагнаон.
паренхйма {τp. part .в—рел“ и énchy*
ma .свеп— ce влива βт 1, Основна по-
н—е, 2. Cπтu1|1мгага гости и— нне-И
0.'—·, сонго ноиьзвлвн ватовата ос*
повея |тнeц·л. 3· бот, Тосте вя
pнеπeгπнгα» свито ce сосгон от енот*
нн, поитн еднакви на должнца, ши¬
рина п дебелнйа.
паренхиматозен (от гр.) Който ce
сосп-н от парейхеиа.
napépra ('.1 paré .покрай“ ат, érgon
„дело") Отрагниви соингавни, сър-·
винен ваеннагин ; доВянна,
парестОзия (гр. paiâ „нзвъв“ и âisiHê*
sis „усешаве") мид. НЕредовн-ст в
чувствитслностт—, вана.нвйнв в— чтноτ*
нищенв-стта, безчувственост.
париетйлен (яат. parletälis „еτoвeн"T
Приспан··, прпеалпЕжащ сом стеги“
те на някоя телесна кухина.
пбрий {ннg.) 1. Чcвeн» н—Вгс ирив—д*
можи кош елша сп йаВ*гнашнтт наспи
нн Иглнт. 2. прин, Греартв новак ;
Oввnρнввг» угнетен,
пбрик (гр. pâiolkos „живеещ при·)
ист, Зявнснм свзиенг нов Впвайтнт.
паримйя {гρ.) = п—роинт.
парйрам {oτ|p. paroi) Ι.ΟτΟηβτη ул-р
ma противник н спортна нпра. 2. прен.
Oётвеπлвaш. oτеτpaиннao» пртдапвра“
птван.
паритбт (от мат. pariTas, âtis „pнввнеτ*
“-“) 1. банк, Равенство е еπceйoеπ„
paвгвueгйαе' нт валутите, •враосй—
н влага. 2. Равенство, едйаквс по-
л-жeйπe. paвгaвp-“йвеτ.
парк (^-3, park) I. Г—ннон леноращие“
на гвад1йа» -—стаена с «орае'— и
uвeτт. с попееи а- р-ахаде- ш ар, 2.
ЗтптоЕна тора п шeеггoег за нов, аа
ртвножа-ев нт днес» и пр. 3. воин,
Постоянен пян иолнижаш еκмaл» оп
н-йго ариният ce сетВливя с техг·“
чесн· напер·—«· п боеприпас·, 4, воен.
Огреаелегс ш съоръжено място а—
pαaπ-н-τa^нe» еoавαитвαйe по теτaнo“
нтн втд. обслужване и рто—гп в—
ВоИнт ш спсштт—пааеа пехгик—, 5. Съв¬
купност ст подвижния состав вн р—в-
знчгн вна—не правови· сродства (е—ир,
ннгоноОннон парк), 6. Съвкупност от
ираивсдсъвагн м—шнгн. 7, Мисто в—
простотенно ими за ренсгтнрагт в—
м—шнин и др, (ннясшеОнзн, сннемепи-
τвaшвa·. а-евивпннн и п. е,).
пйрка, мн, ч, парки {нaτ. Parca) 1. У
древниге римляни — богиня на съд-

537
В-та : Клото доржн нодентпа с рта·
нсцнетн— водна от щастливи ш нт*
шаспин «вн, Л—хазнс предо гншнатт
вн живот—, а Атропос т отрязва; пр.
моИрт. 2. прен, СодОт, унася,
паркеризация (оп соВс.) Нанны в—
предпазвана сп норовит п ръждясваго
вн мотанни подвнит пни наспи чрез
погоитн—го н р-вгвар от шнип-вов и
жоловег фосфат ; рес|Т11рнгс,
napuéT (рр. parquet) I. Мамен гонен
gъеч·uи от одр-во «орно сос снивт*
ринга рорна, нсегс служат ва прав·*
во ва иол, нтто св oBp-втвατ краси¬
ви |·πувπ. 2. Пол с таннеа досчиц·,
3, прин. Служб- ш наццал-рни вн
прокурор, 4. Мнспс вя танцуваше в
твeетлнτтлгc внвслен·· ; а-йсние.
паркетйк (оп |р.) Cnouнaнйc ирнтсщ*
вана ситост за поскана в— парнато·
иол,
паркетйрам (оп |р.) Посп-атм парнат,
гаспиман иол с парнат,
пйркипг (анта, parking) Мтсто ва инр-
енранв в— моторен превозен срал*
сяна (намнонт меси неми т ар.).
иаркйрам (aHnM. park) Оставям шапарн
(7), оставян превозно средстве гт
опрвленено миспе вя престояваше пмп
аа враманис спиртна.
паркур {|p. parcours) ст. Коввс со*
спсванно с спрелвлвв Вройнвндирт·
итτоτнит.
парламент (Ι.· parlement от parler
„'αβαρΗ") I, Висш нвОврев втсоес-
лателвн срп—в н влеси буржоазни
сърни·, който восн равнинен пшена:
н Аггзнн — итрзтнавп, н САЩ —
контрас, н Швецнт — ригсдаг, в
Нсрвопнт — егcpτннг» н Турция —
маджанс п п, г, 2. ист. Внсшв съд·*
Оно тмвeжgвн·e вон Франции дс
ренслюцнтта праз I789 п.
парламентйреп (ст рр.) 1. Свейспввг
ва парламентаризма, 2, Со-Вр-зен с
ионснв-гнит— ва парлтшовпарпана.
парламентарйзъм (фр. parlementari¬
sme) Буржоазна noннπ1мoоκ— систсмн,
ирн конто роеовслннтн ролл н управме·
внапс в— страната принадлежи ва
парнаоввтт.
парлакентарйст (от фр.) 1. Привър¬
женик на парламентаризма. 2. Добър
пар одонтбза
иовйанаА ва итратмантаринте рсрон
в— управленца m ва иaвлαшeнπapнπτo
традиции, ЗеЧлог вн парн—нтгп.
парламектьёр	(рр,	parlementaire)
1.	Упълномощено зина ст воюваш—
страна да води проговори с ирспин-
вннт. 2. трен.. Посредник,
пармйк {τтp, parmak) L 1-30 вн
роса. 2- Тисе— «осен, метен. 3, Оππu—
ва келсне.
пармаклък (тур, parmak ilk) Отр—дт
ma крял в— ΟαΜΗ-Β, столб·, мост и
др, зя прсди-знашс ст падане ; па¬
рапет.
Парнас {πp. ParnassOs) 1. Висока пан*
ннва н Гopu·т» в— нетто спорол
ынπoлеπ1иееκиτo нтрв-ннт ва «.·“-
гите τopи· ж·вeели музите и Аполог.
2.	прин. Ноеонн. 3. трен. Съвкуп¬
ност от повтипс вт тдн— сърни—,
4, Група |вoйеc1 повтп от XIX е .,
нсипо Вил· пости вн п. нар. мисто
изкуство; парнасци.
парёд (пр. parodös) 1, В apoннaгpoи’
ката ърттадни п поатор — нвлнваво
вя хора; встъпителна посви на хора,
2.	Потока между и—рнсцаг—тт п но·
|1пеатъра.
пародйрам (от тр.) 1. Пиша народни,
2.	Oош·вaш» ncgиτpaвaн» представли
в смешан вил. 3. Пвои-ч-вно лей-
оτниτвлвcеτπa.
пародйст (рр, parodlsTo ст гр.) 1. Ав¬
тор в— паралии, 2. Имитатор, прал·
стави! друтцта н соошва рорин.
пародйчеп (от гр.) С присмивен отте¬
нък, с намества г— пародия.
н-рОдин {гp, parodia ст part „иропшн·
и ödé „nтеoй“T 1. литер, Хуморис·
пинен вид, н—Ипс прсдставл псднпрт*
натвлйс псартж—гно на лπτoвατтpйc
ивo·aввлeгπв» натс ст спа-ват вон*
шиття форма п тогот, а солоржа·
гнета ст иремвин (.Отечество «обо·
зго" ст Ем, Папин е еnoлтнн·в— па·
рвани ва вдгоннейго еτнхoτвoввйнe
ст Пн. Вавон). 2. Вовшно педряжт*
••0, носпо нвсиаман— сОртовыт н смо*
швы нпд. 3, Нешо кярнсттурно. ноо*
памого, веогтовартщс нт изисква-
•плът,
пародоктбза (пр. paiâ „при* и odoûa„
odöntos ,аьО*) З—Осанв—вв г— вспАнп
пароксйзъм
сномсвоОви понтви — воВен нeвeu„
Авлосяга кост, иннeнπ га выбито ш
вроаспяа между зоВняв п носят—.
Води де нзинд-вв ва зоВите; варни-
ce още —офодсвтозт п нзнтонартн
ииорет.
пароксйзъм {гp. paroxysmos „раздраз¬
вани·“ ) 1. Внезапен, снясш ирнстои
в— остра {|πвиAeеκa) Осян—, 2. Вит·
вниев ирнстои в— снага душевна
нъвбуат п ветов—тн външна проява ;
припадок. 3, Остра ф-роа ва ира-
жннтвайт вн чувство,
парокситбн (-., pâroxÿionos) изиков,
Дум— с остро удар···· в— предно*
смалиат— срнАна.
пардла. (11, paroia „дума") Тaйнателo*
нга дум— пми паря- вн р-оп-вш-вана
га сван при караули, н-неnнpHгнвmи
opπaйив—uии»	таВви общества и
иол—Отш.
паронйм {τp. .1^^-) езиков, Душа,
свято ис ввтκ-в състав о Оливка с
друга Лун— и с нонто често ce Ворса
н соннен—ъа ирастикт, го пот - р—омнИ“
го съдържание, ваир. ирнпножд—н и
иретнежднн.
паронймия (гр. paronymia) езиков.
Външна ирианна между отлвлвн дтнm.
парокомйзия {гρ. paro1oмaaîa от part
.и—нр—В* п onomâzô „гap1ннн"T
литер, Отиди— рнтура, при конто ce
уп-треОтвнт думн, Ванони и- ввунов
състав, го с р-занмис oBaMaeie, енир,
.Тон— не в сноВодт, а сдвОслин“.
каротйда (гр. part .«0“ п ous, ötös
•ух-·) инит. Oнoн-тщвн или слон·
ненн жнваа.
паротйт (пр. parotltis) мид. Зαтшκн»
воап-нтнив ва cнвлcTщг-гн жлеза,
nâpca (тур. parsa оп пп.) Пари, свито
нувннавтнпе и птрамняе съВнрНт ся
вритенипе спад свнраве пнп игра,
парсбк {иαpaзaне и св/сунла) астр.
Единица ва разстели·· е астровс·
минян, равна ва вaвег-тг1вгв, ст
новяо радиусоя вн вешвнга орбита,
—но в итрпендннузтрев вн зрпттлгнт
лом, On ce виждан под огон Н“, Елин
итрстн в равен ва 3,263 - сеепнигни
подиви (3,,^ί^ί^7.10Η3 см). ς:;
партёнка {pте·T ;Птрче оп мак инну*
538
мен патт, совто ce унива снеме стъ¬
палото и заместен чорап,
партеногенеза {τρ, paitHéios „geвиua“
n géiesis „раждано“) биол.. Дев¬
ствен— зараждаше, нпд попово р—ашнв*
жавано, при ковтс отролншоъ ce рав*
нива Оев опмсдтнавт га τΒ^ηπετηττ-
(у инноп насскомш водораслт цввът
ш Лр·),
партенок£рпия (пр. parihénos вдовица“
п karpös .πлвд“T биол.. 07p-вувaыв
га павлова Оев оплождано (някои
видове круши, мандарини и др, ) ;
инвд-вепе са бeветoeйви пяп нос
сансто пи в Ввв отроднш,
партер (|р. paiiéirc) L Приотосв вт—ж
в— п—С'1р<^1^1нг| ; приземна, 2. Долният
стаж в— орнпемва ванн. 3, трин. Зрн-
τeнπτe» които ио—т моста н партер—,
4. сп, Положввнв ирп 0opBa» нотато
борецът пят зажн т— пода, пят пое
в в— квасна m ce подпира с .»βγο
та вонят—·
партйда (11, pariita оп лат. para» Tis
„чaеτ"T I. Оτpαннua нов шап нтсп от
оoвτнcвogв· ш друг· книги, опрЕда·
манн вн одно анцо пми тиpoжgoгнo·
2.	Прнтка оп алг-родвн иродоеги.
3.	Гр-ионолс'“- ва определено комп·
местно ва опреаелево нреоо г— проа“
маги от алии вид.
партизйнин (рр. partisan) П. Ум-сънин
в еonpвπннππтнвo движенне, насочено
против мужа окупатор· 2. Унтспвпс н
отреди оп рвловватн войска, свито
ce оирвдвмтт ат лeйеτвтвaτ н пиа¬
на непрптгенл ими сос еиeuиαныπ
в—аамп. 3, трин.. Грнворжевин, сторон·
mue. 4, В нтинпаанспцАВсното её*
шества — изеш в— иартин, който
Оевопнедвс «сйсънунт зя сноп ■инте¬
реси.
партизйнски (от фр.) 1. КсВто ce
отнася до партизанин ими в присъщ
га ветс (Ι и. 2); е—нcoτнepжвн» нтс)·
маг ир—пне oeтnaг-pmгe. 2, Присярн*
еτвв. πeевonнpгπeн, аганспнчЕи,
партикулйрек (пат. paiticultiis вСтде·
3·^) Който ce отваст до одна мяст;
отдоят·, м-спимои,
партикуларизйция (|р. part1ou1ârîsa-
Tion от мня.) 1, Откъсване ш ртоеан*
гтнаве в— съставни- и-спп сп влыс

539
цяло, особено па една държава. 2. За¬
доволяваше га наспиш интереси,
партикуларйзъм (фр. ραιtîou1αrîîмo
оп нтп,) 1. Стремеж - гтоядозги обла¬
сти на одна държава ва иввант нра¬
ва. πp1вимonmи» πpт1нyшeеπвн п вт-
зненстмост ст цснто.—, 2. Зазяпано
панама ва мастното, отноннстс а—
оВшотс.
партит;ура (ит. parlilura от лат} 1. муз.
Нотен ваинс ва музикално nв-ивнe-
давна аа оркЕСтър, хор, нне'pтнeн“
тяпан иди нон—нтв ансамбъл п др.
състав·, ирн ноВъо иарпПипв в— сп·
ленгитв инегpтнтгτπ пмп гласово, са
ваиссвши гт- отлелвп редова agir
под друг зя ' одновременно снсдего,
2.	Пети за пткона произведенное.
партицип£ция (фр. parTicipation от
нат.) търг.. Вртовнво сдружаване нт
две или панама ληΜ за нзноршвана
вт τъpгвнеκ— сладня за сОшт смопет.
пйртия (от ннп. pars, Tis .част”)-1. Πα-
нπг1Aвенн вртавнв-цнт, нетто защи¬
щав— интервснтв в— внеол натса.
2. Група пинт, новтс ст сВоднетни
ст —Вши инτopвеπ. воапнеди ими спра*
межи, 3. муз, Отдтнй— н—сг и— ывс·
гбтнтсие нтвπнaлйo np-иaвeлeнив»
πввeввгa нт впделтв глас, игеτвт*
новщ група инструменти ; ' вопи в—
такавт насп, 4. Рант в- опера. 5. Прп
размине· нпри — ^π— игра нн шах,
•я нарпи, ва п-Вма ш пр. 6. Подходящ
н—Гаиднт ва жвнипО—,
партицйп {н—π. pαrTIoIpIuм) грим..
Принасяне,
партиципйрам (ст аят.) Умaеτвтвaы.
парткьбр (типа. paitior прав рус.)
1.	Участник Н игра, н иртгав-рп и
др. 2. Другар, съучастник.
парфкём (|р. parfum) 1. Сииртвы раз*
тнор в— естествснт пни 1вκтеτнввπ
аронтпичвп Еешаспва с ирните- от·
рномн, 2. Гринты— oπpивнa» благо¬
уханно,
парфюмбрия {pp. parfumerie) 1. Про*
нзеедспвв на Oн-τaтхтйвπ ш новнв-
тинвп сродства, 2. Вз-гоухниви сре«“
спв—· 3. Мтсто, нодвто ce продавая
панинн. средства.
парфюмйрам (от фр.ра1йитег) Пръскам
пасйж
с BMаπaтх—вйΠ вещества (олвсслсг,
парфюм).
пархОнии (тр. parâ .покрай* m Héilos
.ельвue"T ' истр. Ложннвн енъни—,
снсгм· патна от ласте страни вт-
Олoнвeπo» новпс ce иαнтAaнaπ оп пра·
чупенго mH евeπзπвнπт.
иαpuбм, πтpиOнa {pp. parcelle виас-
япца") П. Мисто aa спровж с спре“
леневп ртомерт, 2. трен. Для, 0001,
ум-стон гора,
парцблеп (вп рр.) I, Раздробеш гт
ннннп π-puoнπ. 2.0 нродолеенза еτpввж»
опрвлвнон в- парцелирана,
парцелйрам (оп рр.) Р—аленто гт итр-
uвяπ» р—вароВлнао.
парчй (иорс.) Копривев ия—Т сос -ат* -
пвп пят сребърни нишни; Орокап.
парйсвам (пр, paréiâsa .изоставих")
I.	Напускам съпруга (съпруг), из¬
оставян· 2, Ивαегaвлo. напущам,
парйсник (от тр.) Напуснат съпруг,
разевает нож.
итсп (вт рр. passer .пропуснам”) I. Оп-
саз от унасяно н нгря вя нарът да
гове раздавано, 2. Затна ва вовлор*
жαйe» сяназвана оп вян—се— леВгссп
по npигтaa.
пас2 {тнnн. pass .Продавам*) ст. 1. Онп·
вта а— подан-во - вн топнат— га играч
сп свол ппо. 2. Пред-вяшс ^0«—“-··)
в— п—инапа вн игран оп своя тпо,
пас3 {|p. passe)' Двнжевне нт ропете
на хипнотпватар при хипнотизираше,
пас:- (ятрт-нминc-о-ншцимoвт ниеoлиытT
Ефикасно монарсъв) пропие тубЕрсу*
нов— п други Оазеспи ; инсн,
пасавйн {|p. passavant) Ппсмсго раз·
ртштент ва шинавааве прев πpαйΒцaτт»
пропусн-пепеш Оплат ва оВвнв—вв га
граница ; παеπввπ.
пас£ж (фр. passage) I, Проход, нори·
лор, и—крппа' тнπuн, оОнсйанено с
о—гтопиш оп лвепе страни, нотпо сов*
диглвт две улицш· 2. литер. Част,
откос, атворшеи— ыисом оп книг—,
рем пмп стаил· 3. муз, Фигура,
н-тто ирешив-вн н бързо явмио и
вOв-aтвα развитието п пвнтврейиото
в— гнн—В истин ; -тсос ап музикално
πpвiaвegeниe» оёпсвавово в— виртуоз*
вс изиозвагт. 4. Двнжтвит в— мор¬
ски риёй па големи групи. 5# мед,

пасйжен
540
Присаждана и— бактерии ст один
-ртнензои н друг. 6. ст. Вид толя
с ритинигн движении на коня.
пасйжек (от фр.) Ь Който се намира
га пасаж (I). 2. Който се «внжи в—
групп,
пасажер (|р. passager) 1. остир, Пот-
вик, еейто се движи с превозно срта*
спев. 2. Линт, с-тъв е-шувя е хоп·«.
пасажёрски (от фр.) Нъτйииeеκи» прод-
вази-Ате вя пътници,
пасакалия ρasaâoag1îa) 1, Танц
ст испански вввивавл н Оавес темпо
ш 3/4 т—кп. нойте Виз в— над— прев
XVH и XVIII н. 3. Музика аа такъв
ταнu.
пасйт (11. passato) Сух ангор, н—Ито
Avxa постонен— между 'р-шините —
е еeвтвн-τ- полусонОв ся севЕр-на·
τoн. а н южното ся югаиот-н, по
носена кош ееват-рн.
пасатйжи (вт фр.) Универсални юаещш,
ноиго сонета“—- плоскогубци, еoκнмйπ
КЛЕЩИ,	ТЕЗС.·-—»^ ЯроОйИ КЛЕШ·,
отвертк- и др,
пасвам (гво, passer оп нтг,) 1. Измер¬
вам ш ивраОотв—н геш— да приметно,
ъсиво, 2. Грипен“—^ вяното доОрв.
пасейзъм (вт |р. passé	„минало")
Πвπегp-е'г- превозе-стго вн опга-
а—ъо с враждоВи— отй-штнпе към
нне'втшт'O,
пасейст (от фр.) Хн-миген и— мин—·
мотс.
пасийнс (фр. paTlcnce ,гoвπтйиe")
1, Торпегне. 2. прин. Нареждане ва
карт· -a „вгтадав-нт" гт болтще
или мии-зо,
птс““ (нат, passlvum) I. фин, СО-рот
от нснини внлонжогит гт еана прод-
nвiтτie. 2. Доят, а-долженне, 3. прин.
Heдвеτατьκ, отрицателна сърнен вт
ВЕЩО, 4. грам. Отр-лаптнее залог·
пасИвен (лат. passivus) П. Бозатен,
Oeaтч-е'eг, Оавен, oτвTен-τ, 2, Зави*
сию от нужда доВеаст, страдащ, по¬
гасят, 3. грим. 01.1.-103·· ; п а с и*
вон 0 — завс — Bαнαво, при който
р-ахолите са по’псненп от прнхолипо.
n—еинйвтгo (-1 м—т. passivus .гтлот-
τoлeвβт евтuи-нгa —Вр-ботна ва лв·
вoвагвег'a в— 001^, с ноиго тоВ
добив— външен вид в— благороден —
ва ръждясва ш вт .01'1.1 г— сннси
пасиликгва (гр. pâsî „в— нсписи" и
пят. largua „език“) езиков. Пис ва
иaκтеτвeг нождуг-р—леп танк,
πаснокИπек (|р. passionnel) Кейто са
опи-ст до сияеш страсти нни в про¬
викнат сос снаги страстн.
пасйрам (сп фр. passe*) 1. Иол—ван
твпкаг— на игран ; надаван. 2, = на-
сувам, 3. Нреярннтн продукт прев
СНЩ).
пасирмашика (нто. PäasÎoг1ιasoiU1o)
М-шния в- спдентне ва налоцегннтт
насън оп плодено и втлeгмтui при
ирптатвтгтпа пи за н-гсервнртге —
отлепя кажа, настинка, сеит п пр,
пасирёвка (вт фр.) ст, Паднванс ва
попе—.
Пасифйк {|p. pacifique) гиогр. Велини
ими Тихи всвте,
пасифлбра (нап. passio .сяртатгис“ п
flos, fioils „uвяτβ) Тропическо впсщо
ст растоене с красиви цнттсве, с—тпо
са аптлтжлн наго лткврапинно.
паск — пас4,
пасквйл (вт евOе.T 1. Литературно
прсивводенпо пнп рисунка с грубо,
cенoвбигтлгc сасввъгинвссс содор·
жанно, 2. прин, Груб- и аснорОнъта*
нт нтитднн н понята ; словата (ис
имаго е— iταниaнтuα Нaенвiгo. квйто
през XV в, писна тввиполгн епиграми
ш пи в-лтпван га статут н Рим, свито
носна Вина •«-.eHoi·- сото Пнсевнис;
норху гот и елвднα!iгo пакононин
в-лoвнaлi свонпе тввнптлги н-падни),
пасквилянт (от нт.) 1. Сьининятя вн
пасквили, 2. Човек, който в наннснев
дт номнснт клтвети п ложн ва други.
пасквйлен (вя свОс.) I, Клевотниив*
ени. oеκoвбπτтнeв. 2. Гразрни, гну¬
сен, отвратнтелев.	'
пасмантерия {|p. passcMcnteric) 1. Ра-
вяниви артОнн пснсщин·· издания ва
украся ва oTOenH вaвeеи. «рохн, капо
росни, тяйтаен, шнур-ве п др. ; гт“·
τ-гgжиeеπвa. peей—pеτнo. 2. М-тавит,
н соВте сс продават pвеви» πнИτaни»
шнурове ш «р.
nâco = пасП,
итспТз (пр, paspâle) Брашнен нр—х н
нтнвiuн, ванвнев ис снезвита пред-
непп.

641
nâcxa
nнo1нpτÿ (Ι.· passe-partout „ивяхо-
диц вя всяк-оде“) Π· Картввенн рам·
к— ат кяртнет нни синина. 2. Специ·
алев картон, га еойто ce залепват
картини нап сеимеш,
паснОрт {|p. passeport) I, Документ
аа е—шoн1мвoеτ. 2. Документ -- с—мо-
ннмносщ, ивдан—нн при погуатее е
муж«- държа“-. 3. Рeτ1е'вαцi-нгo
свидетелство ва пртвванв СрЕДСТв-,
4.	Тех-НАССК· лaκтштгτ кош машина,
превовно средство, πвнтвiτeнeг уред
ш пр., издаван от о—есдТ'Првнзво-
дптом ; съдържа технически атниш
ва	нaИ-ue.нoеoo0paвгo използувано
га со-явстгсг- со-роженно.
п—сп-ртнз—цпн (вя рр.) Ивдаване в—
а-сушЕнт сом машина, превозго евтл-
егвo» нвшерпттлтй урол и ар·,
съдържаш гeайiмтеκи данни ва нае*
uтлeеooёpнвн-τo пи 1вn-лзтвaнe ; ср.
паспорт (4)·
пТсян {ππ. pasta .тест—“) I. Мона пас-
ъс-Вр-зет ннеa. п-еяс-та πвлтгeинa»
аа разен цели : за -об·, зя обуща,
аа B1етв-йт и т. в, 2. Ολη..—, налое
тестте олнaκiш ст Ор-шно, μητη—,
в-а-B ш ар, пр-лунтн.
и-спЕн (нт. pastello) I. Цветов оснин
вя .псуваго, 2. Рнсу·.— с гасов но·
мин, 3. Р1етвaгe с птсов оонин ктте
нид πвκтеτвa.
паст·' {нeн, Pastete вт н. з-ъ. ) Вид
κ-лбaеapеκ- iвлeнπo» приготвено сп
стрит мерев дроб или нтсо (-п птицш,
дивеМ ими домашни жтваъеп),
nâCTMp (-τ зат. pastor) Духовен., ду¬
ховно янце — светтшие, вписсои,
ляно·, монах,
настИш (|р. pasticHc „наша” от лап.)
I, Литературе- ими хул-жестете—
пронввелтннт, е каото ce подражав—
маниерът на друг·. 2. Музиктанв
вpciaвтдтгπe» еоттв ce състои от
рнзянинн иaеππ» ввттн от други пр—·
павеатгнт.
п-ставец (ητι, pastösus) мид. Тосто-
сВразее ; cτnтейaτ (вн тыкаен),
и-спер (нап. pastor .—“Map", .пастир")
Πpoτeеπ-йгеκ1 своштинн,
nтеπαвâл{α) (от нат, pastoralls „иясънр-
ен1βT 1, литер, Пиеса с ДЕВствун-щн
лиц- пастири п пастирки, 2. литер.
Навиа, нетто возите- плининно ху*
О-сгиге и— итсънрсннн жнвот.	3·
Ж-ерова разе-анди-ся н 1300.131'03*
в—по изкуство, нотго н-оВр-вив- жи*
нота шт паспнри с явит нлатзнзацин
ва лтИсъвищсявосъп-, 4, муз. Пиеса,
иолвОнн нт илняннта е янтар-тур-тт,
нотто възпр-навежда предншво пли-
аиинш прежнвтвнгит п природни нар·
тигн.
иαеταвâнoн {лнπ. pasioralis »пастирски ")
1.	Свойствен ma пαоπopaн. 2. Идпянивы.
nacTopâ* {нaщ. pastorâTus) 1· Длъжност
n знаена в— пастор, 2. Жилища г—
пастор. 3. Приход на пастор,
π—еπ-вOн— (от πpввαйе· pasioiela) ли¬
тер, ОрЕли-весови- еτиа-τвcpтв1e»
н Нотт— ce в—aτвв—втπ piuнp (ημή
овчар) и ввмарк—.
пастори“ {τтρ. ρaaTîrмαT Осолеше и
посушее— нтсо, с-вте ce нас еОнего*
“сив слабо отпЕнти-, сготвено нни Ото
шнетсвн д-позгняелеп шнниnузauииι
π—егь-в1вйгвв (сп собс.) Апарат аа
п-еτьввиа—uπт,
π—егьoвπвäи1т (01 собс.) Метод ва
предпазвано ma понни хрян· ст р-В“
нив-йс н тих на нреаги нпкраврпа-
шноин ирез натриваше лoτeшвeв-πтpα
55—70°, сят— ce запазват вiτaшийиτв»
хран·^.··'· естества п вкусът вт
продукт- (и— ннегс гт Луи Пнсть—р —
Ι822—Ι895 η,),
παеτь0вoнеκи, Н-спьОрон (оп соОс.)
Койтс ce епется ле прилагана ва
овъ—ди на зткуваге наш аВеваараат-
вагт но методи в— Луи П-стьор
(1822—I895 г.) ; Н а с т ьв р с н не*
с т п т y т — институт аа произвеж¬
дане га “тнснет пропин Отс; П —·
стьорова ваксина — “ннсинт
против Отс.
iHcÿeaM (от фр. passer) I, Отказвам
ce да тиαеτвтвao е един тур от игра.
2.	Ho ватман участие н гешо ; без·
gтeеτнтвαш.
ПТсхт {еπ. анр.) I, Гслтн еврейски
правник в началото гт пролетта н
част вн oевcёcж.дннaгeгo вн тнртнто
ст огпиЕЩсевте но р-Осъв), 2. Хрп-
еτiтнени правене н и—шеп в— .Хрт’
ставото вoaнвoетгie“ ; Бенпклен. 3.
Специално приготвено тдене вн твои

пасхйлен
542
правник, 4, трен, Годни ир—звин,
пвлтнс тържество.
пасхйлен (01 сп, авр.) КоВтс ce спваст
де Наеха ; нойго ирпвадлежп пят в
свойствен в— Пасха.
cαеайяiт (тр. paschalia (от твр.) 1, На¬
мпы в— апртдентне «ятата гт праз¬
ника Пасх— и датата в— оставалите
хpиеτiтвенπ празници. новпо са ma
опртлеленс врене сп Пасхата (пол·
нпжвпте npαвгπuи) според пролетното
равноденствие, 2, Таблппа с лятият
ва Пасха ва понасяси Оре“ полпвп.
пат {фp. pat) Положение при игр— гт
шах, кагттс играта го ce губи и вт
ce пвмеми оп вптс влив играч.
патавтомйт (от свОс, и автомат)
Обущарска машина аа ватттане санът
п сфорнтнв в— сОунсят— сгнои ив·
таят (ис пнегс в— мтшнил фтВринант
Йваер Патя).
патакламй (оп тур. pataklâMak) БαΒ»
ебπвaыт» п—мин шум.
иттИпт {πеи. patata, игр, patata) К—рто*
pu.
патбкт (πατ. patens, enTIs .оперит·)
1.	остир, П-зв-антЕзво срещу за*
изящные «я ce торгув- с гиноп стоки
(nюτюв» спиртни ытиитси ш др.).
2.	Пвввомнтвлвс дт ce упражнива
иввасте· занаят пмп ъортовнт (варе*
но в— ранни, розово отслс п др,).
3.	Свндеъонство от πβηηοαήπβηηο
и-нaтвнйт от гтиртвЕно иacOвe'eгie
man откритие, 4. Удостовсренне, с
нвота ce дав— право ва норнВ—прп*
тежатен дт гост «орж-ннин раят,
5.	прен. Свидетелств— ат гнеанно
право, достоинство п пр.
п—тенпбвао (вт нтт.) I, Πoнтмнвнo из*
ннюмиттнво прав— вя нзп-науваге
оОнапп от втканно павбретенив. 2.
ОнаВлтван с паговт.
нтгегтОнтй (от нтп.) I. Сы-Вдвы с нт*
тевг. 2, трен. Същински, дсИствите*
а··, втподправев. 3. Който си при·
своин— πвaнα да върши вето п те
осъ-вн друг да по ворши,
пйпер (ная. pater .Отт—") Kнτoнπивени
овитх сос евomeнимoени наш линвы-
сни сав ; κaταнπиeени свсшашис.
латёра (3—1. paiera) Кръгло п изпяно
блюдо ст мотам (обпнысвввс от Ороно)
п вана арожет, сват— ce употрсбт*
няне ирн жертвоприношения в рнм·
сняга опоха.
пйтерик (гр. patcTlkOn) Книг- с жития
вн християнскт светци п uъpнввгπ
отпи.
пйтерица (гр. paTerlkös „ който принад¬
лежи в— cτeu*) 1. Ватдвшсн жезъл,
2.	Оπeиiтнвo дорвано приспособят*
вив ан подпираво при ходеше вн
сакати ими с Оемип крана хора.
3.	Т—нпн ат пвлпгрнге ирн х—лтие;
г— патерица — в— смолния лов
спел иоев лов.
патетйзъм (гр. pathcilkOs „^»тнеπниτт-
λογ") Boвгopжeнoеτ,
итъВънна (гр. patHCtlkOs .чувствителен*)
Бьa'-вжeй ταй» стил.
патетйчен, патетйчески (гр. (palhê-
Tlkös) Иапонгев с патос ; възторжен,
“озгувящ, силно вoзлeИе'втв-ш.
патефбн (вп ссОс. и тр, pHöiI .звук“)
Грам-рен сос серия ниевнαгвнαpиιτел
и с .ввмва* игла вт сапфир ; порта¬
тивен гран-рсе (ис ннвгс вя фнр-
отят НатЕ).
патйна (1.· patine) Зсзспненв—, картна
нни сннетня еврнпт, нотто ce -Ора*
вует с поменик* на врсмето върху
мсдин и бронзов· ноаасзпт пол въз*
деИсгв·· на въздух п езттт,
патинйрам (1.1 patiner) Прнл—вао гт
мадии п Ороговей нодсмит η·ι.ββολτ-
внк—в цвят, в- да пзтзсждтт стари ;
иреаивнннн—ш п—твна то изкуствен
ваннн.
патладжйн {гтp. paTlican) I, Сип до*
мня. 2. Двитп.
патлйк (гур. patlak) Револвер.
патой (рр, patois) изиков. ООмнсти—
нαвeмie, п-ввр.
патогекёза (тр. päthos „страд-пнс“ и
gé1ea1a .πвcизхoжлвгie"T мед, 1,
Дня ст итяемотинят, нойго ивуннва
возгневтетго п .тзвнгного ва Оо-
нсстеня процес н ортапнаош. 2. По*
сзЕд-внътневся н р—зенгивт) ва ни*
нот В-мтсп.	-
патогекек (гр, pâtlios „страданит* и
génos „рол“) Б—лe^^'^(^τ'^o(^)^н; птпо-
гоннн онкрооргнпнзни —
микроби, новто преднввиквнт атразин
Волести.

543
патогекия (пр. ptTHos „страдание“ и
génos .рал“) П-уют в- произхода в—
прпмпйипв ва иянен Всявст.
патогномика (гр. pathos „еτвaaaниe,,
п gnOmc .знаене") Паун— ва вπвeлт-
злгаго и рнапоав—вннтто ва Везв-
съпяс.
патогкомйчеп (гр.	patHög1öм1k0a)
Onвтaтлтщ πвiвнaци'в ва б-лoеπ»
установивя! оСнасп, напълно хартн*
гертв от одна Оомсст.
патолбп (^, patholögos) Лосяр-—сие*
цн-янсъ ис и-пвз-тни,
патологйчеп,	патологически	(гр.
pathoiogikös) L КоВтв св отнясн сои
пнгаа-гнтг— ; бантстс· ; п — тоно-
гична aнaтомнв — дял от
aнaτвнiтπa» нойтв наумя“- ианоне“
ниттН н строежа ва поканите п ор¬
ганите поради Оезасп, 2, прин., Пе*
вopннлoн» огклонтв—щ се от вαpннπa»
••.•«•Β, вeeеτeеτвтг.
патолбгия {τp. pätHos .стр-днинс· п
logos „наука") Наука зя болестният
процеси е вргагнаъо, с-нпо iвтм-вн
тихгапа сощнеся, ириниви, разенянт
ва Oαнeеτπτo и нвшегтйптпа в -рта*
интт п rocHeura, ноиго преаивнинвтт.
патологоанатом (гр. patholögos и ана¬
том) Оπouиaлиеπ ио патологии·—
—гагаопт.
пйтос {πp. pathos „чувство“) Боат-рг,
“ОСлушВанени·, инннвввcеτ, и-виша*
в— eнauicнaннcеτ при пртдавтйе в—
новгврп пнп вeгoaтвaниe, преливвп-
ктии ст велпниотс нт ирнр-дап— пят
ст «сВстент вт нонан.
патофббия (пр, pathos „еτpaдaйiιeβ и
phobos „страх") Страх от Ооптсти.
паτрaхйп=вπигpнхπл.
патриИрх {гp. patriaгoHöa) 1. ист.
Пр--ттц, ролайан—лнин. 2, П-й-сят*
рнтт н рол— при рааонообщийнпл
сяр—й, 3. Елин от дванадесетго сино¬
ве ma бибнЕИсент Яков, новъв стават
родоначалници вт Η2’ΐ0- израелски
налев—. 4. Глана на нрав-слави— са·
мосъ-лъсне- църква, иp-нoвτн-еeнa
вн пагрпаршит.
патриархИлен (от пр. patlîa*oh1kôa)
1.	Свойство· гт патриарси, 2. Порва*
бπτoн» еπapπнeв. древен, с иoввв-
Оипгп проспи врани.
патриций
патриархИлпост (сп гр.) Жнетаво по
вОимян га иралЕД· п лели, първо*
Опява простота гт вp-виτв- старицш-ст,
патриархат (3-1, patrIâroHätua ст пр.)
1.	Ф-рмя г— ролов- общество, при
нотпс твсисдствстс н оταиaвеπнcτo,
еoнeΒеτвoгα и живота е родовата
община прпнадлежи гт О—щ—тн и
родството по Втшнгн линит ; ср.
матри-рх-п, 2. Цорканна оОннст,
нотпс со управляв— ст патриарх. 3.
Длъжност п звавне га патриарх.
патриаршия {гp· pâT*IâloH1a) I, Неон*
висшма църсва, свито сс росено«·
вт патриарх, 2. ООннст, свит— са
управлтет оп патриарх, 3. Здание в—
канцеларии и жилища вн патриарх.
патрйк («11· patrikös .Вашин") l.ucm.
Тиган аа бзатаролспно вов Вивагппт
от вроиетв на Канст-нтт· Ваники,
2.	=патриарх {4T,
патримонийлен (н—т. patrlmoniaUs)
Наследствен ; ролон.
патримёниИ, патримёниум (латуг-ра-
TrlMOiîum) Б-щнев •-снелс'“), гт-
елeаеτвeнa родвна имуществс.
патрибт (тр, patriotes „еoвτeмeеτвввiH",
.втшлян") Чaввн» ноВъо сОпна своето
aτeмтегвo. предан в в— свет вар—«
и в готон в— жертви от вето; родо-
мюOeu,
патриотИр (фр. palriolard от гр.) Неу
^№.0·, Η^ΕΜ·.·· р-лвмюОвц,	/
патриотизъм (фр. ^rïotisme от гр£)
Прсл-ност п привързаност кои оп·*
мосгвото; радалюВит.
патриотичен, патриотически (от гр.
pâti1oiîköa) РαлoлюBπв» пр-нпнват оп
патривтивом.
патрйстика от (гр. palér „отец*, фр.
pat*IaT1qué) Б-πoелввенa наук— ва
живота п пв-πaвeдeн1тτa вн uopκαв-
нито писатели.
патрйца (ст нап. pater „баща“) Рене|*
но оборната иacOвaжeннe г-пон-тты
огне зя иаготвтне в— oαπpπuα.
и—гBИUиΒг (мат. paiiicaHius) I. Д-стойН“
съво ва патрпцпВ 2* Гвτвиuииπт..
πтτвΒuиe {ннτ. patrlcius) I, В древнии
Рим — Oнaπopogвиκ. аристократ,
Вопят гражданин ст управляващая—
ннαе-. 2. Лице от градската Оаг—та
тртстонр—цил е нвнсннпт п други

патролдрия
пр—аовт през сралните ввесвт. 3.
трен. Аристократ, πopвeнeu.
патролёгия {πp. patrologfa) 1.=папри*
спннт, '2. СвОрник от еoмивeвπтτн вт
uъвнcвниτe писателт.
нагрОеП (я—т. paTi önus) Π· В древнит
Рин — полгопрнвев гражданин,
оённгаввио патриций, ващнтвин и
пскрснипол в— осввО-двнитс си рвОп
п снгввгп. 2· Защитите, пвнрснигом.
И-яр0ц2 (|р. patron „Micaon") 1. Оов-
№^•0« ст гнява, куршум, снаряд
ими сачми п зари« и нaπетн— -а
стрсмён о пушка, пистолет ими сро¬
дна, 2. Приспосвёзавно на спрут иди
Осрм-шпит за прикрепване и— сВра-
ёотвавпт прВдмвт ими ва Πйегpтмввπн.
3.	Модам, еOpaвтu зя кроена, 4.
Книжна гроОнмеа, н котто ce посп—·
нт потов вн ирнгспелне вн папирост
5. Ксв—шно саннве ан аьржтвв и
обротана в— ' ивконната.
патрокйж (фр, patronage) L Покрови¬
тел спно от сър-на - вн елн—по ; покро¬
вителство, 2. мид. Форм—' в— работ-
н монвёнс-профинантимйнтв вaвтgoйит»
при нотпс олр—нти раёотвин иссат—-
в— по «смсеттв 1-“0С1Н1 групи от васа*
нонитто {лeg-, жвин, никои групи
Возни и др.) сос отдан— да иолио*
остне повишаваното нт здравият— по
култура, усвояванат— ma хпгиоввп
павици и др.
патрокйт (мат. patronatus) 1. Понеже“
нпе и власт в— патрон н «рвеепт
Рнш; ср. и—трОнП. 2 Покровителство,
патров аж.
патрондйш » патронташ,
патронен (сп нтт.) I, Отнасяш ce л-
ит'рое за стрелВа, 2. Нонрснипом*
ствев, вящиттвящ, Ор-геш.
патронéca (фр. patronnesse) Понрснп-
птнн—. патроню-,
патропймика (-.· patronimlkös) 1.Дтл
ст евнксввагпето, нойпо η вании—вн
с o0pнaтвaгвτo в— О—шнвиТв пыевт·
2.	Бащини инвв—.
патрогймия (пр. paTronymia) 1. Имо·
втвαгв по Вашнвого Ημβ, ' Ващивс
пот, 2. Рвgввo» пнeиeввo» пвсвзищнс
пнп самеВвс пот, ксетс идо сп. прол*
шасъвтвпн ис может «пент.
патрднник (от лат.) L иоин, Част от
544
етнасърааго срожив, ноаетс ce по¬
стави п—грог в— стрелба. 2. техн.
Приспособлснна вн спрут пап Ворнт-
шина за о-крспение п центрираше ma
сёр-Оопн-нни предмет ими ва ивеτpт-
шанпа ;	тгивepе-н» -	пмайшаВВа.
3· Громе—, нт нотис правят ппмзи.
иатроитйш (нем. PαTrö1Tαsohe) Чанта
за патро.вп.
патр-п (|р. patrouillé през рус·) Дни*
жеца ce манна въоръжена трупа от
стнтждагв нт мсспеосп, поддържаше
в— ред и проварен на cаpaгa·
и-гордИн (тур. patiidi) Вриет шум,
пауза (мат. pausa ст тр.) 1. Гpтκoевαвe»
временно еπйвaнe» починка. 2. Про-
междутос, шопмагна, ' 3. муз, Рнт-
ошмис определенс прсносение вн ову*
чаевто, 4. муз. Знак, ноВтс вирсдамт
трнегепо га проноснайся) в— oвтмв*
гето. 5. литер, Цезура,
naÿH («—1, pavo, Onls) Пъпна с пъстри
nepa п долга вп-шна с краствш .онт·
ис- нет.
nâynep (нат. pauper) Бoдвтκ» и—нан,
нишан от нслнтнвп сролся“— -а со·
шествувапе.
nнтnepивΒцил (от нат, pauper .Веден")
Масово и встоО!) - оВелвтнаве гт
гтролт при телoвπтτa вт напит—лн—
СЯНАТСНЯТ— ВССИНО-Щ?МАТ,
пауперйзъм {|p. paupérisme от нап.)
Крайна Водност в— 'рулстнта ce ыт
сп нелegеπнiв нт нanиτaлπеτπнoен—
внеπлαaπαuπт п OeapнOcгииa·
nâyc (вты. Pauspapier) Вид ноппрв—
харппн.
пИрти (тур. pafta от иepе·T Метан·—
пен— -а жснсся украса, »оспе посрт-
0.··— пмп 1нepуеτπpαгa с нохннВар
н шарнн п с дне съставни — .нoжκa-
ш .женсКа·.
naxäp (рум, pahar ст н—т. bloar1uм)
Π· ДънОвкн п—ницт. 2. Чаша.
пахидёрм (гр. pachÿdermos) зоол. Де-
Овлвеожо животно, ваяр. слон, хи¬
попотам п др,
иахплВропя*· (пр. pacHydcrnla) мед,
Болестис - - вадеёемтв—ве и нтнордтнтно
в— кожат—.
пахименингйт (гр. pachÿs „дебел* в
менингит) мед. Възпаление па във-
545
п ère л
швата гина г— гнтнвпт п τвo0внмвит
мезон.
иахим&ър {τp, pacHÿs „лвОом* и Mé-
Тгот -„мярна") Урод ва номер“—во до~
Отяпин в— спонзо п ир.
яахипёд (-.1 pac-Hÿs „дтОен· m pous,
podös „кран·) зоол, ДоОтлвнрано
жннстнс.
иациёнт (нат. pations, citas „търпящ·)
1.	Белев, соВпо ' ce ле-кува при ненар.
2.	=клиент (4),
Пацифйк = П-сприн.
«—^Ιβοοη (от ант. pacificus „миро·
творен “) Буржоазно τoмoйπo» ноетс
проповядва,пасивни средств— пропие
ноВеата и в пропив есинн едва ηο“·—;
но« нсоу·-— ва Верб— ва мир и про*
тин всннкн н-Вни защищава положе¬
нието на κ-πiτ—лиогπиoеκc п ноно·
впали) роОств) п прикрива ван-евн*
nenrana и праОиясяснатт политик— в—
πнnтpиaлπеτπτOι
nαцi|инΒuит {мaπ. ptclfacatio) Усои·
рявягв ' с вантв—тоНйп морен
анцтрйсг (фр. pacifiste) - I, Прпнор·
жегие ва и—uифπвиа. 2. MπpвнюBвu»
оирспвсреш
«ний (тур paça) Ястно от в-ревп жн-
нoπинеκи юрте—, отбс от тянет п др.;
Hcнетниpa ce псилс пмп и-сънытзс в
желираго състотина.
«ачИвра {τуp, paçavra) I, Паащ -Оисго*
негв отропн—, за бърсане; борстнет,
иapцaн, 2 прин, Мрьсна. п развратна
жека.
нВик— (οπ ыеы. Packen) I, Връвна, ыт·
зон панет ст еднородни навски пред·
ыотп. 2· воен. -Нртсивсабзвгнв в—
нареждана ва интровт, аа a— ce ис*
стави' ваелно н етгасярЕмнО аролие ;
иониитем, 3, Сгавинан прозрачен нс·
спою в— 01.0.1·—. 4. геол, Пнеознс
поени пласТа ст пснтввп ивнсиаооп,
штсзовни теncpвgйo и отдезтвп с
ив-по тонет ирссноИнт оп вврудни
пвнопатии.
«ачули (1·«·) 1. Бннгoтх-mыв растсыте
е Източва А-шя. 2. Спнво миришещ
парром, приготвен оп егерыого ма·
смс га.твва растение.
аашИ {τуp, р—$-)' Тштан г— нисшо
ноевыс п гражданско задт н етлταш-
3Б£Ре^чпик яа чуждите думибвёЬлягaρc^ин език
ска Турпин, Етпптп п други мох·-·
нтлавснт страши·
иашанл*>с (тур. ' paçalak) I, ООннст,
управляван— от паша; 2. Враното,
през нотто служи влив п—ш—. 3. прин,
Безгрижна, сноВелсш жпвсп.
иашн£н (игр, koùkoull) ООвинн— ст
инотво синоптыи ывотс товни гишсп,
н новтс ce в-внет наирпневапа ОуОт,
прели да ce пренорйе н какавида ;
от пашкулите ce тони н-иршна,	’
иашормИн - (лап. paaTÎnacα) Big аенвв·
мук с в-втвaнi нiеτн. едро иoеeоτo
коренища в става миризма ; служи
ва нуниттрта подправен п хрян-·
и—Внта (тур, payanda ся нарс.) Нн-
ирента иоди-ре— града гт построИсН;
пайнтов (ст пур, payanda сп ивρе·T
1,	Направвв от прели п интыпп.
2.	трен. СнтО, 3^, госгнОимег.
ивВв (гр. palân) I, Тopжтеτнoнa» новы*
еτвeвα» хвалебна или ивОолга песет
н драни— Гърция. 2» мид, Хпруртт-
Авсни πвеτpтнввπ аа ирпщпин—гв гт
κpьвoвoевπ съдова, 3. трен. Оинси-
пен, ивцонитом (Пвнв бия ненар - вн
ёвπcнвπoT. '4. литир. Big нттпрП-
срнчта стихотворна - сгоню— ст три
веуд—реви и одна ударен— сричка
—); ср. иесв.
пебрйка {πpcн—йе. pcbrlno от «тп. pH*
per - „ипгтр“) Боятся по ётOπτт» при
конте ce иеершват с нервп потна в
изглеждат като напръсканш с пипер,
еясъдего пдт поттс.
иетамоИд {|p. pégamoid) Пвнтеτвтвα
ножа от харъпи пят ^—1^, салто ce
Tπ-гpeOтвa вн подвързия, тапициран-
нн п рониш пвлемпт (магът, куфарт
т др,).
ПогИс (тр. Pégasos от pêgé .извор·)
L мшт. Кршмтп нов, ноИгс ce пет·
ним смол -щстчантпс ma патента вт
Маду-н п ксйпс рппнам инанпватт
Хамисов п т—нн ce полепя изворот
Хипвнрввв {нoвонi иввcpт. вдъхновт·
наш иеттитв. 2. прин. Πceτiивенo
ндохвовевпв, устрои гт иевятнесно
вдохновение, 3. астр, Годни-- соВ-
неадпв н еввeввoτo ывОвсво иону-
номОс.
пбгел (с. н—п, pageila през вам. Pegel)
Уред а— ' пвнерн—вв вт' шоывывгплпа·
aerмат ит
546
във височината вя надно равните,
пттнапВг (от тр. pégna »гостя маса")
Сватя— eлввaьвгoегα скала от ор'—·
княз, eвнpu и слюда. ноиго сс упо¬
требява при пран-водсщното ня стъ¬
кло и сер—ннмвн првнввелегнт.
педагёг (тр. paldagögös) 1. Бовгшгнтен.
2.	Πвтπвgαвнτeн, тнигeл, е—Иг— пав*
шава «00.0 оотодпте ва препвднваге.
3.	Нраподавняен по полагатниссна
лисинпанна,
педагёгика {τp. paldâgôglké) Наук- зя
моталите ня вовпитав-гего, cBтиa-
нтгтяо и —O.a-BearnEr—,
педагогйст (от тр.) Умение или вьа*
пнятнис на вeg-τoτниeен- унизиш·,
педагогически {τв.	paldagöglkös)
1.	КоВто са занимав— с πвeπ-лнвaгe
пят възпитаване ; учителсн· ; педа-
гогниоска нснхоногин —
дим от nенаoзвτитгa, н-йто р-ара*
О-гва nеiх-звτπиeеκигo оси—“· ва
сВуиеннепо п вовинятенето, 2, Υμοη,
опитек в преподаваес. 3. Сообразен
с iaиенвнгитτα ва педят—тнигн.
4.	К-йго пот зя отд—на дт подготви
учители.
педагогия (тр, paldagögia) 1. Бьапн-
щтвтге и оОуи-ваге вн «•^, 2. Н-ука
зя вьвпнтнгието, оОравов-гнвто и
c0тмeгπтτo е— πoдpαеτвнm·τe н—нс·
зенит,
педйл {|p. pédale, нт, podaie от пая,
pes, pedis .кран”) Тpaнешненoгвв
пмп кош—нлго πpиеπвевёнтвиo, сосго
чрез г-г·еκ-гв с сран вaдeИегвтнa
машина, апарат, механизъм, музика¬
нте ·гегвтмeвτ и ар. : ертнепс.
педализИция (от фр.) муз, Уиейие да
са служи с пвлан при санрсне в—
пнаго,
педИит (фр. pédant от тр.) 1. Човек,
който оброша внимание в— ноешна*
та сгряна нт гтт-та и на ареёолнптв.
2.	Дребнав у»·^ сойт— го прнввнвн
внщс освен своята •туе- ; Вунвоеа,
3.	К-мимосн· образ в— «.сОнаВ умои
н стараят самелня.
педактИзъм, педаптИчност {|в. pé¬
dantisme) Формане—, дребнава точ¬
ност, престног— вазттане зя напонге-
вне гт йаИ-ш—лките п неаг—мнпенви
и-ар-Внос'·,
педактИчен (фр.) Дреёй-в, фвpшалeв.
придържаш се кош въшпп-пн спряга
вя геш-пн.
педатрбфия {τp. ptis, paidös „дете" п
ampofuM} мид. Поз -ицаваю нт доца
вт 0в.зеауваве.
педерИст (тр. paMeiast-is) Извратен
позово човек, ноВта сграда вя итле·
растит,
педерастия (тр. paidc'astia) Нрся·“—-
eегeегвeгo позове общуваис между
може ; мoжeзcжеτвв.
педиИтрия (тр. päis, paidös „депо" m
iairéia „лекуване") 1. Пауна aa всо*
Отнасянте е сър-Ежт. pтгeцгπτe и
ааёолтв—интг- нт аотсснн орг-вивом
и тяхното лекуван· п прот-пертптая-
во. 2. Лeнтн-гo вт твпсннте ί-лести.
3.	Бвлгиua или втдтлейне е Boлниuн
-- лекувано на «•ω·
педийтър {τp. paidiatrös) Cneuиaлiег
по лоъссн Ооптст·,
педиктёр (фр, pédlouιo оп нтп, pes,
pedis „кр—к* и πια .τpижнβт П, Гри¬
жа ат сраната (Анспеце и заенрант
шт йоктнто, налоге навози п др,).
2. Лнue, КОЕГО поинстна п лαннвн
панти и— срана, премахва наввли и
воршн други иагнпуланнн; полиню-
рнсп, 3, Място, колото сятват тит
манипулаци·. 4. Краснв— п—лриз—нп
и нaн·в-гц поспи на нраента.
педошмия (тр. päis, paidös „лоте" и
gâmos „Opae") Форша на р-зие-жт·
“-•0, при ноиго нглпвндог се раз*
лент нт авт поновиги.
педогенеза (гр. ptls, paidös „дате“ и
géiesis .раждаше") биол. Ртаиг—жа*
“—•0, при квего н зтрвапт ст оВра*
зунтя тИua, свито со рнавнвнт Оев
спн—лтвягв,
педолёг ·{τp. pâldes .neun“ n lögos
.г-yн-“T Унте — еneuц-н·еτ по по-
аозвтнт.
педология (тр. pâldes „лспя* и logos
„наука") Буржоазна гнуся аа возпи*
тнгнетв нт п—дрясяваципт п-козенин,
коня— пеннва на схв—щапни ат съд¬
боносна npeaoввeлeзeгвег нн Воде·
шота вт легттв от O·взвτцмеенцгт
и евццнлгцπт |aнгвpн. от взняйнет-
в— гaелтлcτнтгвеτгa и от йтнаква сп
веивневтенн сроат,

547
иедомгтър (нат. pes, pedis »крак” и
гр. métron „мяpκaβT Урва за автвшТ’
тниев цашерваге на ртзсявигне н
нр-Аси.
аезйж (1.1 pesage .мерене“) сп. Мтс¬
то, сьдог— ce шортя ж-еенпе преди
п слал гааВтгваге.
«ееевепк {гтp. pczevenk от порс.)
Оваанне,
пезета {иеи. peseta) Пси—гсен итринин
вангн ца,
иОзо (нси, peso) Монетна танйиua н
poлниа стран· е Латинска Америка,
«eaÿji (игр, pezouil) I. Издадено място
сра“ спеет пян до втгито. 2. Блзоб-
натнйа е стега а- поставиго нет-ле-
оп предмет·· ; ниша,
пеИ {τтp. роу) Далега сума срЕщу по¬
рочна ; сап-рв.
иейвИж (|р. paysage) I. Изглед гт
мюстност; ср, панорама (Ι). 2, Кар¬
тния или егишκн. нз-Ор—зтваща ирн·
р-атът ; ср, птв-ртна (2), 3. Опис—“
ине на прнр-лнпн е лИтературе—
иропввелейнт.
<пейзажйст (рр. paysagiste) 1. Хуа—ж-
ннк на пеИзажи. 2, Гiеагтн. с-Ито
ир—вн хтO-“Ц винстенн е— природ-яа,
яейзап (|р. paysan) 1. Сентгцй. 2. ли¬
тер. Ианяниег и фалшив сОрна ва
сслянни е лнτopαгувατα.
иеИоратйвек (-τ пая. pelor „πo-нoш“T
1.	КбИпв ce уп—грЕОнва с псдиерт—-
ваге г— вгрцц-толй- вцегнн. 2. Кой¬
то придава ва лума вπpииа'eлнв вен-
ЧЕгие.
гиен (аггм. peck) I, Госте з—сянв—що
вещество, нотто остава слеа прера-
Вояна и— смола, ентраг, гтфт и др, ;
внфт. 2. АйганИсса шире— зт воргегц
храни = 2 т-лопа (οκο«- 5.7 юг).
•пексимет (тур. pekslmet от перс.) Су¬
хар, препемогц пяритта хляб ; галета.
лектйп (ст тр. pektös .егьегeг"T Орта*
' ениев веществ— от трупат- гт ислп·
захар·«.^, соот— ce содорж— н юно¬
го плодове ; при юппаге сос в-хар
п плодови санава лава жтзе ; има то*
нямо приз—жтент е нвгеopвгaτa ин¬
дустрия -я прпгвтвтге в— квиритю·
ри, спадна ш ар,
некторИп (ляп. pectorails „еагроаое“)
1.	Зашипев врьжит, ксетс закривано
пелери па
гьрлпго ва аpeвгвpцшеннгт войвишн-
2.	Украсен сос еeonвнeгни камо¬
ги инат, ηοΒπο знатни хора п порно*-
евтmeгици гасен· е— тордняе.
пелагйчеп, пелагИчески (тр. pe1ägι‘kôsT
1. М-рснн, -Вр-вуван от доВсянното
ва нврвто. 2. Крайморски, живееш
сра“ норе.
πeнтτoеe0п (гр, péitgos „море“ п sko-
piö .тлелам“) Уред за ваёнюлнн—ые
морсна дълбочина.
пепИт.- (нап, pelils „с-жа“ и пр. ägra
»гвтO-cτ"T мед. Тежка кожи— б-месп
сос силни нервен вαaеπpвйеτвα» евт·
по ce прнмненва от ннпст е— някои
витамини и пр-аозжнгелга употреб¬
ит uaвoвцua ; г-в·иa ce оме онзав-
сна рова ими зоиО-расна проказа, по*
нож· в игото разпростр-нен— е Се¬
нтре- Италия,
пелада (|р. pelade от н—т, plius „но·
еьн“T Бoнвеτ. от нетто κcемnτв син·
атъ нт впртлелтйц моста.
пеларгония (-τ гр. pelargös .щорсен“)
бот, Вид гераните· распашни (муш·
нтпо), нте-и от евипо ce сгглтжант
наго дек-ратцвйи m за ёнатоухнввс
вторг— насмо.
пелвимОгър {нaτ. pelvis „κopиπo“» .таз*
и гр. Métron еИтрст”) Урва ва измор¬
ете· паз— ma нввтк, преаиивв ирп
жегня·,
пёлекг (хон. peilliig) 1. Ътьз с връх
н ъ—Аката на ваёлюленит, ваклюнов
между наОртен п-сосн {вBiнгввeгc
север) п поссктя— кои сиреаонов
обеся — тотоивин ва епанни пмп иг*
рртиЕрввнн пони п и— звуковт тлгpα*
звуков· ими тлтктрвиатйцтйи волги ;
втсеися. 2. Спрей пан ёоови ред па
еaивнтτи под огон еаив след друг.
пеленгИтор (хон,) 1. Уред ат noлтггт*
βαΓΕ, аа впртаентйе ва пелегга. 2.==
раапвпелейпапср.
пелекгИция (оя хол.) Засичане нaвнтκ:;
ср· поенегг (Ι),
пелеигИрам (от хоз.) Опрсделли иеновт
ВН ношо.
пелерИна (рр. pèlerine) 1. Πτητικη,
торга дреха Оеа роняв·, обикновено
с с-музна (с пастет гниете— хоавни
инзнернинта), 2. Женснт носа порта,
дрЕха Оса ръкави; в—оетнн.

пеликан
548
паяннИв (-.. pélekân, нап. pelecänus)
Гонти— ВОЛИН ИΠiUa с доньт клюн с
нтх исл een-, е нойте осп—нт храна¬
та зя снеито мазни ; живее н тепаито
норетт.
. ивзВт {πp. pélos .глина”) Утаен— ваво·
роди- онннн» сВикнонвно пннгвсп—.
' ивамвынИс {хoн.) Компас с иршспосеё·
атене аа neлтнгтнaйo.
пОзът (гр, pélië) ист. Мамон шит.
итатВсп (пр. peliâstës) ист, В-Вгин,
ноВто т въоръжен с пт.зта; шипсво-
еoв.
итапб (тур. polte) Сгъстен с—с оп
сварени плодов· и захар, н-йто сята
*	изстиване стан- га жтлт.
пелтбк (тур, peltek) КсВпс втвκнн» най-
пв иемтеми.
πoлu (•00. Pelz) Кож— ва нoеeвe на
шит,
немОВи (тур. pombe) Розов,
нОмзн (оп н—т, pumex) Штилцвa. пе¬
реста сс—л— от вулканичен произход,
свято служи зя πoзнραгe» патрнвннв
*	га мастилени петв— п др,
пемфИгус (тр. penphlx, îgos .мехур")
1 ' мед, Тежко кожно вaBвмтвaгв. при
нотяв ce вОрнвув—т мехурната ис ко-
жтън п слизсститс обвивни.
аенйл (нви. Peinai ст м—п, peina „пе¬
ро") Пр-аьнгсватн супин зя MOMien,
- писанеш п ар, со-рожонни за писана,
понТнон (нат. pocna „наказание“) Пакт·
*	ватенов.
neнaнτёвит (01 —впм. penalty .н—етва“
ние") сп, Онорт—гв накав—тонйв иона
' при игра и— рутОсм.
пвнПмти (нега. penalty) сп. 1П*ооопрсн
вакавапелен удар при рутО-з oa ee·
спазвана пр—нинапа е— играта ; дузпа,
птвАпп {лa'. pelâtes) I, Б-тонт, пасро-
нитемц на а-машното агннщт влвoв-
внт Рим. 2. трин. Домашно втвишт,
р-ден нота, лом,
пеетьО (тйг. pengö) остир, Парична
влигiиa н Унгарил до П946 '., оамВ“
вана с рориит.
пойдИр- ('.1 pénte нитт“) Знатен но*
вета оп пет напвлеой— (=100 зя, ма¬
на) ; служи п за вания.
пёнджера {гуp. реисего)- Прса-рец.
НтгтнОпт (пр. Penelope) L Вярната
съпруга в— Одисей, хнпьр п уюти
герой оп Папал— п Олисел, 2· трик.
Вярна съпруга.
ивнепнТв (|р, pénéplaine) геол. Пясс*
навозинст оснве роне|.
ncHCTpoMéTpnn («—11 peneiro „провик¬
вай" m гр. metréO „меря“) Нянин вт
-предентге πвoгцuaoиcеππa •уся-го
“нв-гв мекостта на «тинтни вещества
{еыoЯи» Ооп, ш—зеини, Отпуши, им—“
стин·· нтсп п др.) мрсз измервано
вн «олОвнината, до нотпс достига н
тях стандартна игла ирн определени
телввцт.
пекетромётър (лят. penetro ^.6··.·
нни“ и гр. métron „мярна“) 1. Уред
зя биреаемтгв мекостът п πpвгцuae-
мостта гт влее· нтпк—ни вещества
»ров пенетрситпрнт. 2. Урва зя спре*
доанне в— проннннаттнг—та еπoеoёгoеτ
вн рентгегбвнтт мъчи мрто опрелолл“
вт в— наВ*полти—та дтВтлигт нт ина-
ттвова имочет, при првоинанагвто в»
наняв то вст вте могат аа пртаиавцк·
вят флcтвтецeвuнт,
пёпи (—ΒΓΗι penny, фиш, penni) 1. Аыпапй·*
сна Ор-езов—
нонвта
от
ши·
П
пинта пмп -- наст от пирата сптр--
нинг. 2. Финландска монета, рявна ин
еава спогна от инреатн.
пбкис (л-т. pénis) инат, Можнн ивлвн
ннтв.
пекитенцийриИ {нαπ· poé1îté1tlâilua
„п-каен") 1. църк, Катознитснн св··
ШЕгню, еоВто напоена“— еаешнтт cc,
2.	Католическо тмpeждeг·т, свопа
ССввОвжанва от понасяни .втдьяжения·
втввнm·гe т опрощав— гpτаcвe, 3, По¬
правителен загв-р,
пеницилИн (л—п. penicllllnuM) ЛтитВен
ирвптрнп, —гтиОиотнк,неИто сс ncлт·
навя от побит пасса· ; ио— широка
употреба срЕщу много Ooзте'π. ссо-
Ввес срошу гивИен п свптниен про¬
носи,
иОгкннер (ныгн. päai*kli1er) I. Лек з&
“синки болЕстн. 2. Чевак, ноИпс ce
гнома с встна рнё-ъа,
иОвклуО (пен п клчб) Мсждун-родент
союз в— πiе—τтнiπв (иорватт состав-
549
нт в оп пырните Bтκвц на душите:
инсатами, пстисти, сономися·),
пекобетёк (тяни и бетон) Bug шуи·
«осп и мен OeiCH приготвен ст цп-
итнтово тест— п освОена пни— ; упо-
прЕОтвя ce зя топлинна наопацни.
пеногйпс (пяна и гипс) Строителсш
оапорная, помумтв сп гипс п птго
cёpaaувнτeн. гте'ЧЕСъв тупсало-евз—*
|внеа смес ; служи вя преграден сяе-
•1, T6πлвиввлauн6ййi олеиентц нар.
пекс (—ига. pense) = паши (Ι),
пенсионер (|р. pensionnaire) Който по¬
думав— понсии,
пексиокИрам (вт фр.) Отпускам нн-
кому понсин,
пёнсия (нап. pcnsio .плащане*) Герис-
димна парична ивлрожеа, ината·—
внΒ·чeеπв в— oтеou пян нн три нв-
стца, есттв ce лае— вя знцт след
спроаелтн срок на спужёт, н елтмнΒ
вн злополука, тгняннаессъ, вeτвтac·
еπ6е60гcеτ» смърт (Ha йαемтgгициτвT
шап ва гсмени заслуги,
пенсне (|р. pancc*icz) Ониа— Оев арьж*
ни, коитс ce прикрепват ком веса с
пружина,
иогт—гОн (гр. pé1Tâgô1öa) 1. Птгбьтьн-
вик. 2, прен.. Министерств— е— “—··■
шипе р—Вопп е САЩ (ис рорн—па вн
сградата).
пентагопИлек · (гр. pé1tâgö1os прев нaг.T
ПоябОТЬМТИ,
пентаграма (гр. pénte „пот“ п grâmma
.Bтkвa"„ „анния") 1. мат. Птт-отон*
вик, по ниитс страни са построени
р-внбОеартнп трпогонгнцн. 2. прен..
Ониноз е— съвършенство. 3, Маги*
АТски вене ст поп πвeπнeτeги елен
н друга Оунни, ноВтс ce ивсгненз гт
аиунтти (нтеkц).
пентаедър {гp. péite „ие-Щ и Hédia
„плоскост") Геометрическо пяно, от-
тртлаго с поп стени ; итπoеπeг.
иeн'ниOτъв {гp, péite »пет" m métron
„ мярка βT Дннгнлпмвссн стих ст пет
аанщилнАвсен стопен, равлелев нт
«вт ранни ием—ниеш ; нстна половина
завършва и— ударте— долга срнина,
В първата иоа—нния лантизпят маже
«a ce заменят сос спондеи. Упогре“
Отва ce заодно с хекваитпор и —Вра-
втвa днещиничесни gвтеτих· Охоотта
пепиниерист
му е : ——	I —	I — Ц
пентИрхия (гр. pe1tâιoHIa) Петввла·-
съна, управа ст пот души,
пентатоника frp. péite .ист* ntonikös
„звучен") Т—гова сцспена, —сновага
га трупа пенове, които оог—т да ce
подредит н пет пвсаелснащомгн »Истн
нвигън ; нтжн н осе-ваяа в— юнг-В*
ската, ш-пл—глсн-та, τατ-pеkαπ—, гт-
гpцτтгенaгa и др. нареден oтвiнi.
пектахбрд (гр. pénte „пет* и chôrdè
„струга") муз. 1. Звтk6вeл вя пот
πcентлcваτoнгi п-на в тртенвата - на
евнетт. 2. Анпинев инструмент с пет
струни,
пентикостйр (вт тр. pertékonTa .пет¬
десет“) църк. Богослужебен свит—,
ноигв солоржа рода и— службите от
Втансдве до Πeτдeеeτгнua.
пектёд (ся гр. péric „поп“) Електрон¬
на пампа с пет еноктрбла : нгcд» κα¬
πό« п трн рошттни.
пептбза (от гр. péite „пот") Въглехид¬
рат с О6нтκтнa» н конто пот иеп —то
Ы— “0-30.6«.
пё^инг-бол (aera, pu1oh11gbαl1) Топна
зя упражненни при боксираго.	.
ионьо-р {фρ. peignoir) 1, Шнроен лом*
га лсн—шна женска дреха. 2. Корит,
нетто ce иоставт ва горёа пнп на
поранят ирп пвасгрнтвнее.
пеёк {np. paieör п ptlân „химн“), Сти*
хетворня нoτцpнеpнмг— стопст с уа—*
ревне гт вдет сримся : нырни пост -
с уатртвне и— порната срнин—, вторц-
песн с ударЕнне в— втората и т, и.
—); ср, пт—н (4).
пеёи2 {iеи. peon) Οελημη, който ce
наинра е и-пур-Всно положение ио
-яг—шегит вя р—Обтвдаттлт (н Л—гиВ“
ска Аиернна).
пеокИж (οι иеπ.T Принудително засрт·
настиване и— солиш· кон отмита в
Лтянцсст Америка и е глюон щати
ва САЩ, пртлниго е-сонте· систр·,
пебкия ^—1. Poéoiit) Дееврагнвгс ра¬
стение с бели ими розов· μοτββτ.
итnнй1ёвa (фр. pépinière) Ра-саленн·
пепикиерИст (|р. pépiniériste) Прите¬
жател и— р-ос—лгню роноводняв'« на
р—осаднис,

пепиниёрство
пепиниёрство (вт фр.) Отглеждане в—
ртззниен видове разсади,
пспИт (иси, peplia „зорго“) 1. Десен
вя плат на лреённ квадратчета иди
роиВнвга н ав— цвигн. 2. Патт с гнеон
цвят.
пеплос, пбплум {гp» péplos, зат, pep-
lun) Жтесна дреха Оев ръкави с
гоени, к-ято са носели върху ту··.—
жегнтв н древна Гopuцт и Рим.
пепсин (гр. pépsis .аpнгoеииaalmoнт
1.	мид. Фериегт ва стомашния сос,
еоИто разпята Ослгона ирн кисела
pтαнuнт· 2. Лекарство, квепо се ис·
лунава вт слизестата обвивна е—
свински пмп гелошец съ—нах п са
TB6Tвв0тв— аа успяваше на хравосин*
найепс.
иептОн (тр. pepiös „сварен") физиол,
Π.-«^ от гтполноп- разпадне· вт
Ввлгомгитт вещества под вннтнтв та
рвриагънпа оп стомашния т чртегин
сок ирн аpтйвеиинaнoπc.
пер (|р. pair „ранен ") I. Бяте-родин·
носна тнтла прев среденте ваново,
ноиго са а-в-на нт лице вт иривняв·
гнр-ваг-тв дворянство. 2. Член в—
г-рента самара вон Франция от
1814—1848 г. 3. Член ва К—иарат— в—
а-равнетЕ н Англии·
первА (тур. pervaz от нтрс.) Поладена
мнст и- нртнштъа г— ве!с (га прозо¬
рец, ранка и ар.);· роб, перифсрит.
перверсек (н—п. pcrversus) №“.-10·,
нЕрва··,
перверситёт = первтрс·.·
перверсия («11· perversao) ИзвратЕН-сп
κopтиπ·paйcеπ.
пергамбнт (тр,* зап. pergamenus сп
собс.) 1· Оπeuнтлгв сОртОсте·— тон*
ст ножа аа пнстее н лpeвг6еτ'a п н
средните βΟΗΟΗ·, а oeтâ ce използува
от —Отжури, -- паравани, барабани n
др, 2. Ръкопис г— тткава нежа, 3, Впл
ибзуирезртчеа хартии, сонго те про*
пусна влага т многие—, имитира така·
ва ножа п служи -я пематаге в— до*
нумоепн, луксозни цзaaвит. ат опт·
еввса п ар, (но шиете нт гр. Паргам
н Мал— А-нн),
пергаментен (сп ссбс·) От иергаионп,
н—пнсаи на пергамент, сойгс се вт-
васи до птрт—ионп ; поргннентна
550
хартия — специално сОраОвпена
χ—p'цт. свято не пропуска наагигн и
влага ; тπoгpoётвa св ат писана на
вяжи· Л6kтнтйτи, ат —паеввна п п, г,
пергамйн (оп гр.) 1. Тонна пр-вр-нн—
х-pτцт» естпс прилича в— пергамент
п со употребява зт опакснка. 2. По
крнвтн шатерная, иоавОеи вя покри¬
ван сарт-е.
пергбл {гтp. peigel ст нтрс.) Уред аа
мергтого на окръжност· и аа нзиер-
втва и— р-вспотени е чертсжи.
портОян (11. pergola) I. Засв-ЛЕгн
огрял- от прът·, ПС Сбито СО ВИТТ
р-стегни. 2. Открито от аснчсн стра¬
ши αpхнгтeτтвгo еoввoжтгπo. съсгви·
!- се вп родина спозёвве ими треп,
своратен πoмн>жлт си н т—ргпн сряВ
с гаправтеп вп дърво, събиагвОтя—ш
паи мстян врозсн п Κ6геτpунuнн,
аёсрожоен с “пошн се и позаттн
растенит,
пердИх (тур, perdaH от иерс.) Наказа¬
ние с бой ; ВоИ.
пердИша (вт тур, perdth) 1. Бнт нт-
квтв, 2. спец. Отняжлао присша ма¬
зилка в— сясен.
перде (пур, perde от птрс·) 1. Занося·
2. мид. Ониа Bcмтеπ» коттс со г—рнча
вте κaταвaκτa.
перделйя {τуρ, perdeli от перс.) 1. С
nтpлe. сос занест. 2. трин.. Нахален,
безочлив.
перекепдё (гур. perakeide от перс.)
1. Попснн имот н нужло сея·!· пап
между соседе· вeнзшuα. 2. прен.
Лнцт Вез бпрелелтга работа п место’
жителство; Вев антврнгоп.
пёри (парс.) 1. мит, В персиИская-
oнτолвτит — сринат дух с образ вт
ДЕвоИкт, е—Иго nвнв6внτтлеτвтвa хв*
р-г- п ги пави сп леионнтв. 2, прин,
Оиаровагтлгн жена, сраснаива.
перигаетрйт (гр. peri „около" и gastér
.стомах“) мед. Възпаление на сто·
мяшеята ципа,
перитЕ“ {гp, peri .осен-* m gâla „зе¬
мя “) асгпр, НаИ-близнат— помня до
Земнът от еpёцτaπa вн Луг-пт иди
в— нзнусгнав еnoτйнκ- прет. -пета“,
перигёк (-.1 perl .-н-но· и gönia „отьл·)
Вътрешен “0·^ на ^ττ,

551
перискбп
перидёрма (-.1 peri „—евл—“ m dérmt
.ножа“, „u·πa"T бот, Вторична НСС“
рнвеа тонтг при игбгогсдн-нгиге ря-
съегня — ис съсОя-т—, κcpoннτт. нс-
регинят- п гpтaκн'в.
перидрОм' (гр. peil „около“ п diömos
.пъ'") Гокрпга галерии —соло ва—гне.
пернОет {τв. periolkos) ист. Неполно¬
правен тр-жанен гт древна Спарта.
перикИмОиИ (гр. peri .около" п н—т.
cambium) — пернцнкол.
перикардий) {гp. peri „ве-но“ и kardia
»coвшe"T инат. Външната οΟηηβητ ht
сърдеченът ъ—рОпиня,
перикардИт {гp. perlkardliis) мед, Бов·
птаойпт в— перикард—.
ПopннΒprI(нΒ){гB, peri „около“ n karpös
.плод") Ципеста оОвнвка и— сане ;
ВКВЛбПЛВЛННк.
периклаз {τp. perl .οη-μβ“ п Hâsls
.пречупване“) I, Минерал сос заяат
иди жолт цент, прпрваон магнезиев
-снс, 2. Продукт ирн н-ипнага и—
магнезия,
перИла (рус,) Нависана вграаа по крял
вя еτoлBa. Оанкон п подсОвн ва пред¬
пазвана от инааев п аа подпираше при
ивкаив—ге ; парапет,
першизтър (тр. pér1Métroa) 1. Сборът
ст должпгага в— вснчситс страни ва
один	фигура; сбнн-зна. 2· Омар*
таена в— новасяго nввоτв—йеπвc.
3.	прен. Област и— лвΒеτв·e.4· икон.
Заи-веен находища в— руден нанс-
и—ашн.
периОд (гр. periodos „бВнкол1ка“)1, астр.
Враното, ва ноото egro гоВесго ътно
ивингтна сноття орОитн, ими нреивгб,
ва квопо нрави вдео обръщане сеанс
осян си. 2. Бремс, про- квего τвae
навес'·· пв6цeе пан твлтвно ; 6^·*
дтнен ср-с, прав н-Ипо се в елтиπлв
вещ-, 3. гиол. Н-лравдезвгпе вн ерт
мнсп ст ора ^0.10.01 са делн и—
сп-хп), 4. мед. Фаза от рнввнтнето
вя б-зес', 5. мат. Пран·«·— н-вян*
риц— се »нсно нни труп- инсн— е пе¬
риодична'- десетни·- ароё. 6. грим.
Гении- сложно ивреАенне, коопс са
состо· от гтконко главен и πpиеπнвгi.
7.	муз, Неголтис γβηοβο nвеτвoeгπo,
структурте олтиегт е музикално про-
наведтнпе, н свет— в наложена въно“
сняеми— в-воршЕна музикална мпсоя»
8· = нoгеτвтaинт.
периодизация (от тр. periodos „оОп-
нанка") Гв.д.-злвнаент на периоди,
периодика (гр. periodlkâ) ГсрнадиАВсеи
панап,
периодИчен, периодически (гр. ро-
riodlkös) I, К—Ито н-стопат през
—прсденего нвoив» повтаряш се в
опредснсго нреио. 2. КеИто палнат н
-ирвлвзвн срою {nвp·ogимвг псиат);
πoинoaн»вα система на
хнмниескнто елементи —
κнaеπ|нk-нπт {енеτтн-πнн-) ва химн*
месенто внтивнтн вьв осго“— нт атом*
вняв пн гоена, совд—лага от втапсил
русни умон Д. И. Мегделеев (П834—
П907 г.).
периодонтит {гp. periodontlTis —я гр.
perl .—н—п-” и odoUs, odöntos „зоВ")
мед. Бозинлтепс нн тъенигн, свято
-Овина Κ6ввна вн вьё,
периост {гp. perl .около“ и ostéon
»свет") инат. Цнпт, свито покрив-
евсппте, гaдkвеτгπu-.
периостйт {гp. perlostatls) мед. Бовин*
негне в— надкостниц-ща,
периостёза (61 гр.) мид. Пвдун—но га
πeвπвеτa.
noвπnнτoгΒaъи (сп гр.) Уивена ва не·
вπв-τoτнцπгo зя научи— оОтсгЕВНс вт
снага ; просъществуваме ст 335 г.
ир. в. в. до 529 г, г— в, в.
перипатетИк (гр. peiipatetlkös »раз*
х—жл—ш ет"T Умение п паснваеваята
га гвoин·т 113001 Ав·еτ-τeн (384—
322 τ,)· Името „πeвнп—τe'·н" пав— -п
—Винтя гт Аристотел ла са разхожда
ис нрема г— преподавагото.
перипетия (гр, péripéTéla „вно-апе—
промяна“) 1. литер, Внезапен пр—·
мига е содО-тт на героВ н янтара*
тургв пронвведегне. 2. Не-маевнв
обрат е живота вт новтка ; иронии—.
3.	Озвжео вбсъвяъозсъвв, усложненна,
периш^вм^^я ('.1 perl „около“ и
ивЕвшвгнн) мед, Боапяноепе на Ос*
миге «.-Β-βο.
периптер {гp. peliptoros „заграден на¬
около“) Злагне, което в вабОпколейо
с влнгнини ноногн.
перископ {гp. péгîakopé0 » вглеждамβT
Оптически уред -а наёнюдаванв вт

перископически стъ^п
предмети, в-вn-л6жeви вон от ври·
пенйстс поят нн наблюдатели, оОнего*
вег— над гтев ; напснаув— ce най*
игото е полволгпцпте.
перископически стъклИ (-''•р.) Стос-
мт ва емнат, новто са нопосназп ci
тденът сърнен и “лаоВн—пи ими мяо
снн оп другата.
еернсолόгня (гр. périsses „иваншсе* и
lögos „дтнα”) УпстреОтваге вт юного
и нзлишнн души,
перисталтика {τp. peristaltikOs .снн*
втшβ) физиол. Н6елeл6нaτтнги. бавес
paвπвoеτвагтв-m· ce н вага иосос—
вoзг6-Bв-ввπ π ηβη^·^·»·· свнвн·
ннт, еoнвaшeг·т {κoгτваkцнн) нт
пз-дснгт мускули е сухи органи
{хвaг-nв6H6д» сп-н-х, тоге· п аеВвли
нтвнa). свито придвижват напред по*
полг-г-ят храна п п-спеисиев из*
пптссват oеταгoнπτe ст гвт.
перистИл (гр. peilsiyios »вавВнкслев с
κολοβή") Гокрцпа гaлввπт, нотто оп
влетяа спряга ин— напоен, а оп ару·
г-та — стегата в— за-вие; портик,
н-заеадт οηοηβ влагпе.
перитокиИ, перитОпеум (тр. pér1T01îoa
от perilönalon) инат., Вътрешната
κ6Beнй- цни—, наняв обвива корЕиц·*
те органи и n6kвцн— нвртигтта су“
хина -τвoτвe.
перитопИт {гв. perltonitls) мед. Боан-“
погна в— квреигата цнин {neвнτ-гeт“
от).
пергферек, периферИчен (гр. perlpHe·
rés) L К-Итв ce г-оир- но птрнфе*
рпища, 2, Кр—вв, дтзтн ст ueгτoвa.
периферия (гр, peilphéreîâ) I. Обиква¬
на ва крот иди изобщо нт фигур—,
--тралена с ернва знент, 2, Богшин
Ч—сп пмп нтсп, свия- ce •101.1 нн
и0вopаг6еπτα ; oтеτo. свето о отдана*
чЕг- ст цегтор. 3, прин, Външна
сЪрнеа, еЕСотссгнЕга страна.
перкфрёза (ατ тр, peripHrasls) литер.
Описателно прсд-етго на адг— но·
гтгно на· проднв-вт на н-рна с ару-
пн аумп, нтир, „царят ва животен-
.ще = зьвьп“,
перифрастичен ('.1 pérîpHιаsT1kôа)
■ Опнс-полое.
иерифразИрам (от гр. pelîpHrâzômal)
552
Продавам явнст паи израз с други
думи,
перихОлиИ (гр· perl ,около· и héllos
„слънце") астр, НаВ“Влпвката до
Cлoйueτв пвнк— от врОнтня- ва изя¬
вата, комат— п лвнжвто ce весло на*
го пило (300.1— ce е—мирт н πep·хв-
мнй -кено 2 тнтapц).
перихбкдриИ (-.· pel .сксно" n chönd·
lion .хрущял*) инат. Ципестата
еОнинен вн хрущял.
перицИкъл {гp. peil »снеме* и цикъл)
Н-И-вогшгнтт пласт нн централент
цнапедор вт сорви, съставен от едни
пан п-вемв рваов· езетен ; от гттв ce
-Bвтвтвaг сяртнниеняв нор···, поп*
кпте ва нваонен и др,
порнИн (noве.) СОнт п тонок носете
п-шумои πмнτ» коВто ирнзннн е— 0—-
тнсян.
иeBΚ—лΒн (порс.) Лъскан π—oтнвн ^—1,
квВгс служи ва иолин-тт.
перколйтор {pp. percolateur от яат.)
Апарат за филтриране предното в—
растителен вκеτpaκгπ.
перкусия (3-1. percussio) мед. Мопед
ва преглеждаго вн Оснвн мртв πoмтн·
н-ге с просян ими с ниенсън
предмет, пана но по звука да ce
нрави заслоненно в— состояннет- на
вътрешни ортаен.
перкутИрам (оп лят, péroutlo) Πвeτнeж“
дни Oonae чрез πepkте·нт.
пёрла, перл {lв. perle) 1. Б·еep» мар¬
гарит. 2. прин, Нешо ннст— п Вас*
спиш— като ёисар ; й-В-хуВна-пв, г-В*
доброто ; нашо огого рядко, гтпбвтс*
рнно. 3. тич. Вид дреОен noиaτaвеκи
шрифт.
πeвн—иÿ"τoв·- (вво. PeilmutTei) Вотреш*
ната про-ранга мнст ва B·еepг-τн
мид—, ст келт- ce прания сепната, ив-
крусятшнн п тkpαшeйня.
перлвИИс (•00, Perl weiss) Оловна Олян
0—т сос спинтв оттенък.
перлИн (хол. paardiljr) мор, ДтОтно
свр-Ово вьжо.
перлйт (рр. peilaTe) 1. Вид вулкансн-
еπьнн6внaгα сетна, 2. Съставна в—
ст-инна п чугун, свито ce состон от
жтнтво п желевой нтрбнд.
ивря—е (нос.) 1. Сннтттнмгн ъссспнявш
“3—.^, доОцнтнП-Ис химически г-миг.

553
2.	Лос— п трайна госав нап пронвве-
легие ст ттан н-торпн.
перлюстрИция (4—1. pérluatro .проглож“
«τη") Цoввувнвαгo нн ннсма.
пермакган£т (|р· permanganate) хим.
Оон гн пвроавган-вага κ·евн·нa ; гт*
нои пери-ггтг—тн ce нan6зaтвατ наго
Тйтнсвищнинн сродства,
пермакектеп (мят. pérмâ1é1a» e1TîsT
Постоянен, нenввeoевaг.
пермеаметър (лат. permeo, are „пре¬
минавам прав* п гр. métron „мярна“)
физ. Уред в- измерване и— нягенпин*
та хαвαeπвp·еτ·κ· (nρcгицaoиcеτ) на
oBpaauπ вт |ввoнaггнτнπ нггeвπaз·.
перм, пермскя перибд (вт соОсОП-е·
носният (шостнит) период от палто·
B6eеeaτα вра (но имате ва град Норо
е Советск·. союз).
пермутИция («—1, permutäTlö) 1. Рав-
овствте·, сняга, 2. Бслео пвлвжвгпв,
евето иогнт да ваеи-т pвдцua пред·
оети ирн вaвиeегвaгo. 3. мат, Дим
оп eмoиoйτaвгαπ— ннτвн—τнκн» е еоВтс
ce ·втмaвнτ р—знасявтгтгс на нтго*
ютънчасенто внеоегти но бтношенит
вт •—»^110, според нвнпо мог—п д—
Водят подрсждаен,
пермутйт (|р. permutiie) Иoeтеτввгo
0···.—«^ нещастно зя промнетвннв
ва водя.
пернициозен (мат. pérnîcîôaus) Бpтgeв»
опасен, aлвeaивегввй, гцВелев.
нерОк {фв. perron) 1. Иаднггата пнв*
шалка, йaΒ*нтеτo под й-вас, ва жп.
гарт, пред нотто спират влаковете зя
слизане п качвано на πoτгπuнτт·
2. Ннска стотен- тераса, несто с е—·
нeе» принепннм— до страда; площад¬
ка.
пербпен билбт (от |р.) Билет, есйтс
давя ираво ля ce изневв вт пер-в—
ва гара вя изпращано ими пасрашаев
в— нотниц·.
перокоспОра (гр. peronosporH) Мнкрв*
севиннеи паразитни гъбички — 0-*
меся по лoвигe» ^βηηβτ), люцерната
П др,
верпендикулИр (нтп, pérpé1d1ouläi1a)
геом. Прана пнепл, нотто cBвαвтвa
пран огън с друга пран— шап .—“•ήβη;
oτвве.
перспектива
ееρеекднкупИрен (лат, péιpé1dlou1â*
ils) Отвесве.
nepnép(a) (гр. pérpera) 1. БцвнйгцΒент
знатна м—гепа (ХН—XIV в.). 2. Спал
XIV в, само единица -- nвeеитгαгт
вя н—рнАги сум· = 12 срсОоргн ве-
нeцπaвеκн гроша. 3. евтBoвг- м-го·
та н Дубровине (XViI—XVIII е,).
4.	И0oeδъp— снопа - в -Чгр - аГо-а
(XX “.).
переЗтуум-мόбнле (м-п. perpetuum Mo¬
bile) Торсона п гвоткрппа нашив—,
н-ттв «a ce движи вени— сан— от се-
От си ; βοηγο анпжощ ce,
ПерсеИди (ατ ссОс.) истр. Падпщп
авовдп, вдие от наИ-Ввгатнгт метеор
вн n6г-uπ» между е-Ияе Зенит— ми¬
нава ^3 oco август.
Персей (гр, Perseus) I, Митически
трошен 'троИ, сайт— и—бедня Медуза.
2. астр, Соантваи··
ПЕрсОна (а—щ. persona „.лице") I· Лнue,
миневся. 2. ирон. Важно лπue, всоён;
персона грата — жез-го л·ив,
и-ср-виная сънувано лнцо (предимно--
лниавш—щннасси πввдеπ—внгoл) ; пер¬
сона нов грат— — вежтнаво
анге,
персонйж (фр. personnage) Действува¬
щите лнца е зπτeвнτувг6 nвcнвввдo-
вне, пнеса, рими п подобни.
персо^л («зт. personal as) Служителите
н алев учрежденна, предпринянс и
др, ; лнмев состав.
πтpеввâлтй (ятя, peisoiälls) 1. Линев,
мастен, 2. Кейп— ce впиаст до знания
състав, до елужнгeн·гe н тApoждo*
вие.
πтBе6вннΒaoи (61 аят, persona „зиueβT
Йдатнисгимвснс тоиогно е съвременна¬
та буржоазна |ннoеcфит» спора« свт·
то светот ce състои от „духовни ним*
гост·“ и ce росвн—дц от „висша ё—
жссянает личност",
персонификация (нап. persona .ннue-
ш ftciö .правя") Oл·иeгвoвтвαгe, прел*
стянтге вя πвтдoт'н. тнмегнт п от*
внонвги понитин н мовсшсп оВраз,
персонифицирам (веи. personifizieren
от лаг.) Слпцегввртв—и.
перспектйва (κ. зап. perspectlva от
pcrsplclo „гледно през·) I. Д-леАнг—,
простор, 2. ^-30«, впл в— oвеτвoощ,
перспективен
554
иaв6внoa» природя, нтсто са виждат
огн-зтА, 3. СпомагатЕлня научна дис·
uнnлигa» ноиго научава втнcг-итвгo“
спипа ва нв60внвтвaгe на иагврнамгнн
снлт н совгеспспвпт с гегбвото ар··
пенев “03^100-··, 4. Изобразтв-га
в жнвспнстн на предметнят т-ка, етн-
то са преаспявиг е— в-Вл^д-този ио
светто п—зожагпа, тонсиння и пр.
5.	Лнлз- от гαив)π-τгeлвтτт геометрня-
който ноучавт πвaнглaτa зя набОрази-
“—·· пространства·· фигури върху по¬
върхнина с пвивщп- на централна
πв-eeuπт. 6. Нани, гвгмед ва н Оголеете,
перспективен {ннτ» peiаpéotïvuа) 1. Кой¬
то са отас. до πeвеπokгцнα; Водещ·
2.	КоВъв има изпят«· ат се осоттс'-
нп, ля са разене.
πeBеинвИu·т (ст пая, persplio „дишам
през") Кожно лнштге, отдтнтге чрез
кожата в— водвн п—рн вп ор-агн-м— ;
потент.
пертикИкс (м-щ peiiirax .еейто държи
вар-н-") ЕНтегрбпв-лагногев материям
ся хтрппн ш снцъвпиинн Оакелцтснп
смея·, йтп-а—Онннш 'отпетнст.
пертурбИдия (з—г. perturbatio .Оези—·
рнаон") L Бпевапй- πввитйa» н—вт*
шаваго гт норми-мини хол вя нашата.
2. астр, Иаиегвгно попя в— геОосго
ята- под лтесгапея- в— πвигтτлтгeгc
вя друг· евОвсен телн. 3, Разстрой¬
ство, снутегне, смут,
перука (|р. perruque) Ивeтеπввнa или
нужда сесн, коттс са ·)« в— главата
върху еoёеτвoгаπ- нсса,
перфект (нат. perfecium) 1. грам. Ми¬
нало свършено врЕМс. 2. == перфектен,
перфектен (3—1, pcrfectus) 1. Совор*
шев, Оев гвлcеτaτьц·. 2. грам, Който
се отц-ст g— опнало своршсго арент,
перфИдеп (маг, peifldus) Бтр-зоисш,
нoн-вoй ; нсИпс на теτ6тв— в— дума¬
та сп.
πep|6вnгвp («ai. perforaior) I, Уред
ва првОнваго нн дуин· върху хартии,
ннгспегян и и—л—Оеп. 2. М-шнет за
ирсОнвайе нн дуин· е нагара ва но-
оτантгo н тях га ворнв и -а «рути
№31.
перфорация (оя зтт. perforo „ирв«^»*
вян”) 1. Пробивана ва лунна, Про*
«^»“—•0, 2. Отвори {gуnмиui) ис
нртншяъа га κiвoлвнτa. с - ноиго ти са
двнжн га -парата. 3. мид, ПраВне в
нтн—И орган.
перфорИрам (-язат.) Продупчени, про·
ённ—м, йagтпинao.
керхидрОл («111 per „преэ" и гр, Hydöi
»водя“) К—ццегтрнраг (30%) разтвор
ma ноаврвдег прокис ; .-area. ст 3%
са предава сято енсзсрсдеа воля.
перцепИрам, перципйрам (ляп, per-
cipio) псих, Дезнвнм, схващам, раз·
ёнряы.
перцепция (нтт, perceptlo) Hвnoевeлеτ*
“вне “0-^1001·· в— оВвкпннйаг- доИ*
оτви'eзгoеτ нрав еoπцнατ-· во-притъпо,
перчем, перчйм {гуp, perçém —я парс.)
Кичур коса и— ъТнея— в— тз-в-па y
нож.
перш (фр, porcHe „проя“) Прав пдоньг
прыщ, нвпблауван при нвполгтгно
тюроВаппАсснп η-ηβ.- η ^.η,
першерон (|р. percheron от соВс.)' По*
рода едри птжеогбвтрнн ново.
πoеиoΒзoи {pp. pessimisme ст пап·
pciUH - us „•-“-•301^) Ι· Илтaннеτ·мeе“
нВ възглед, нвИго в прозня ст Оев*
надеждност и вaв-м-в6“нгπe от гасг—Н“
шего, центрне н ёодттттб, спринтне
га добрнта творческ· сини га нсввка,
свойствен ва отжнвелптв снветв вра*
ое .τ-οποη·· езтсн ; нроп, онгпон·
-OH, 2, Мрачен воагзел ат жпввта,
сезонност сын мepгoτнeлеτв6 ; унн·
мост,
песимйст {|p. pessimiste сп аят·)
1. Пасавдовтъса вн песнин-ма. 2.06*
хванат ст песнин-ыи чевте ; шрамов,
угия »οηβη, иаргстнол,
песимистичен (ст ант,) Мрачт·, -ян—тв,
прсгннннт от паснннзын,
пестИн (тур. pestll) Б-вoйa стшт ст
санвн с брашно, изсушена нт словцо,
ивсяннВд ^-1. pesiis „зараза“, .»ум—*
m caedo „тёнв-н") мид, Химическо
евeaеτв6 вя унищожаване ·— прниН“
вияЕМняЕ нн втравгп Обнесян,
петйрда {фp. pétard) I, Сигнален уред
зя еπ·вннe в— няне е сауна“ пн oпaо-
гост във енд нт метат ин кутни с
енспл-зпа, свит— са иеспявт на рея*
сипе дт избухно, 2. Мазня опна за
подривна лЕйвост· 3· Кннжна бои*
бичка.

555
пигмёнт
пОпинсе (вт ер, cpitHynéS „жтлαя“T
Жален, желаещ,
петйт {|в. petit „малък“) пич, Дреёв·
иeиaπaвоκн шрифт с размер 8 пункт-
(есозо 3 mm).
петИция (3—1. petitlö) Групова осмВ—,
общо 1ССТГВ е писмена р—рня go
o|·u·-ннa власт,
цетмёз {гув· pekmez) Госта сварен
сон оп ера-да, вахарга яростнет, за·
хяргв цвекло и др. п парист— вп дю*
мн, тикви и ар, плодове: раитз, мад¬
жун.
петрефакт (гр. pét*3 .снял—* п нат.
factus .•^.—“6·") Бκтмoгoмoоπ.
петрификИция (гр, pétiâ „скалт" инат,
fado „правя") Ве—моенваге, провро·
шага н нтмос,
петроглйф (гр. pétiâ .скал—" п glÿpliê
„BTзёa“T Πp-πеτoвцмeеκв нвоВражтгпе
върху сеян—, квогв пролсг-влта— пъп-
^, жнввтио, рнВт, a-дня п п, в.
петрогрйф (гр. pétrâ .онaнн· n graphö
^1^“) Cπeuнαлπоτ и- nвτвoτpa|πт·
nвτpвτвΒ|ит {гp, pétiâ „скала“ и grä-
pis „пиша") Н-унт, свито вписва ои-
вeв-лицт состав, вьтртшенн строеж,
τeκеτтв—гa {cBмнκa), пр—нохсла п раз·
иреденейнвтб ва ссаянят и рориат—
ва скалента нахолнща.
петрёл (тр, pétiâ .скала“ п нтт. oleum
„и—ел-“T — гофт.
петролёг (гр. pétrâ „скала* и logos
.йαуka“T Спецназнст ис патрон-гня·
петрология (-., pétrâ „сняла" и lögos
„наука“) Основна то-н-жса вaтнн,
нот'— •всзелат пропахал—, вαкOH6итв*
шбсппге н вaвπвoегвaгoйπeг6. пвиого-
вптто п nвπиπвιнτeвα вaвгooBp-в·eгo
ва ссаянто ; ср, ПЕтро'.-^.,
петрохймия (ер. pétrâ „скала“ и хи¬
мия) Дял от nтгв6гв-|πтгα, нсИтв ce
зяинмава с хнинвнн ва ссялпъе.
петуния (ляп, pétunia) Градинско ра¬
стение с .η-γοβοι·· нашнонилвн uвт*
Т-ВТ.
пехливанин) {гтв. pehlivan от итрс.)
Борец.
пеш {τуp· ре$ от перс,) Дозой край в—
донга может дреха.
нОшен {вте·) Пнвгка н ш-хитте-га нтра.
пешкИр {τтв. pe§k1r от nтве·) Корит
за изтриване па лице и ръце.
пещемйл (гур, péçttmai) 1. П—рне плат
ат покриване на пспсвняе орган· ив
вреие на б-ет, 2, Хтнмнл,
пийн (11, piano .тз-лон“) теч, При
роигн печатарска шашни— — мрнсис*
соВпаена в- напнсна·· г— хтртнигн
върху етОорт.
пиагВгв {нτ. pianino) Мувнсянти ив·
струмтет с еманншн, ρнвнoв·лвoеπ
на пианото ; н-лно пианс.
пиапйсимо (11, pianissimo) муз. Мно¬
го тихо (оаг-иавт ce с рр).
пиакйст {нτ. pianistt) Mтвπκaйτ, н-йпо
свири на пиано.
пиа^ (ит. piano) Музикален инстру¬
мент с много струен, по наняв удрят
нуеАега, привеждани н двпжовне нрав
натаншн,
пиИко2 (сп patio) муз, Тихо (овв—инет
ce с антигсната Bтннa „р").
пианола {цπ. pianola) Механически ин¬
струмент, иедсОтн вн пиан-.
пиас-ър (к. лат. piastra) i. Старо на¬
звание на испанската монета пезо.
2. Дреёна турска монета=·— -гяур·
100
снят— мира ими 40 пари ; грош. 3. Мв*
ветгн влπниua н Южен Виетнам = I00
^Βτ—· 4· Етниатска паричен едини*
ца = ПО мпанема ими от тти*
иапсеаг— анр—, 5, ДреВна шансът н
Ливан, Кипър, Либия и Судан =~θ
СТ СЫСЯНЕТВ-Г- 31.—.
пиаца (нт. plazza .плошал") 1. Пз-щ-л.
2, Определего място нт широка уз·*
ц— инн ин6шag. содето заставят ра*
ёoτйπuц инн превозен сродства ат
навн-ве ; торжище, борса,
пигмёй {гp. pygtnâlos „п-мно н—нсств
итзац пни юмрук") I. Според пред¬
ставая— на древвпте τoвuн — дреёв··
ч-вве, джудже ; народ от пигмеи
уж живия γτηο.τ лалеие ва юг.
2. Ч-вее от ннсе·'· ва рост планов-
(g- I,40 ы) н Централна Аррннн,
Югонвпонга Авил п Останин. 3. трин.
Нищожество, гатодвпе.
ингоВет (3—11 pigmeiium) П. Б-гризно
веществ—, е-его ирндтвя цвип гт
ъоснвн н животинските ими расщипан-
пигментИция
556
нита орг—визии. 2. техн. Вил Отг¬
ризе) естество,
пигмектйция (е, я—п- pigmeiTätio) Об¬
разуване ma В—трнлнн всщсства (пнг*
осеян) е тыкав път в— рнствипт, жи¬
вотни п Аовек.
иигмоИд (гр. pygmâlos „джудже“ и
éidos »вид“) Човек с висок рост, во
ma е „джудже“ ; ивлеОев г— джудже
ис рост.
инсдсстВа {фp. piédestal) 1, Поаг—жно,
поставка, есгонт в— статут, спозО,
итмспенн и ар. 2. прен, Високо ис*
н-жевпе, aвτ6в·гeг, “нниние,
пиеза (ατ гр. plizö „г-τненaн“T Елн*
••^ вя втаитнив, р-ага в— тлнв
стан (102 кг) зя П м2.
пиезометрИчеп (оя гр.) Който ce оп-
н-ет до еннв-гeτo ва полая— пол
енантает.
п^заме-тъ^ (гр. plizö .натискам· п
nétron „мярка") 1. Уред зя нзнтрвт·
на οΒβηγ—π— ев·вαвнoеτ е— пената пол
вантвне на хπgpеегa'πинo е—ляг!вт.
2. Уред ва вπвegeлтгe мувоτвнгвлн6еτ*
пя в— евжттт нон напитает,
пиелйт (оя гр. pÿelos „ЛЕтец“, »кори¬
то “) мед, Во-пазенит в— бъбречните
HereHMeTai
пиелогрИфия (гр. pyeios .нетен“ и
giäphö .пиша“) Диагностичен истод
ва нзсясавтее вн ВоОрсино нтгетме
»рев рентгенова синина.
инВонт (гр, руви .тпо“· и hαirτa„нpъв"T
мид. Нв6г·нвтгe н кровят на микро*
Ou оп ггоВно огнища и след това
оёр-аунаве вт вτ6вннгi гг-ИннбТВИ“
ща е равзИАнн оргагц,
пиерё (ип. pleriö) 1. ДеИствуваш— ко¬
мично пше от |peвеκα'a п нг-зиан*
се-пт номсдпл· 2. Вид' лайпелвга яка
с гвмвии «НИНИ,
gnéca {pp. pièce) 1. Дpтиαгiмтен- ирв-
новалтинв, 2. Пегблтив мувннанво
инеτpтиeвπ-нгo првпв“едегцо,
пиета {нτ. pietâ) I. Милосърдна, бан-
гoмвеτπв- onз6еopgнт. 2, прен. Кар·
тнва, свито пролсгтет впнакннгето в—
Христос ст Дава Марин,
сиетёт Οιτο. PlotâT, |р, piété от нап.
pietas) П, Набожност, Он-поместна,
2.	Годямо уважение, възторжена по¬
чит.
пивъВзон {фp. piétisme оп пат) ЪНра*
πвегαггеκo .επιτιο-ηο ътчеенс сп
XVII в., ксетв и-дн-а н нуля грав*
спасени живот, Ом—тсиосънепо п сми¬
рението овemт о|1цнанватн оВрад·
вссг. 2. МнсятАссно вaеτp-eнie» Онт-
noмвеτнвoеτ.
инжИмн (ангн. pyjamas оп ивд.) 1. Ши-
роен нелпйссп итиятнони сп зае изтп.
2.	Мъжки иди дамски костюм оп зае
инат в- сптгв пан а- е ноти, еоИго
ce состсн ст горгнще п панталони.
пик {|p. pic) Гояло остър връх сос
стръмни склонове.
пйка (фр, pique) I, Копив, с котя— ст
Ou«· вь6вьжeгπ ηοηγημ, 2. Крушо*
видов мерег овян върху карти зя игра.
3,	Карта зя игра с ъяков вган.
пикадбр (нси, picador) Воврожег с пп·
нн (.0^0) η-βγηκ, евИтс тAαеτιвyвaн
Оорба с Виквво.
инеВвтте {фρ. piquant) I, К-Иго араЗ“
ги прнзтно вeтеa пмп βΒογτβηττο,
оспор п ирнятег на нκте, возВужд-т
-пепит ; япвпнпви, 2, ИнтсрЕсен, сси-
зяциоеве, привлекателен.
пикИп {αйτл. pickup „еoBиp-и"T техн.
1.	Πpнеиoеo0нeгie сом комбайн, коТ“
то соОпра -жънтгот- жито п г— прс-
Л—вт е ВтртОтня за -вършанава ; смя*
ссВерся, 2. Манок потвинес.· (от 5
g— 8 аушн) или товарен ангоооВнм ;
наннвввтка.
пикб1 {|p. piqué) Вил нашумт· инат с
рент|ви фигури аа блузи, яки п ар·
пике2 = пикиране.
пикОт {фp. piquet) Π· воин, М-нос ив*
стави 6ap—внτoлoй оград, 2. В капи*
τ-лиеπнмвеннτe справи — група сп—»-
κтв-m· paBoггнuн, свето стсип пред
нр—паян в— |аёртмно πpeлnв·тгнт, за
«— въстр—еннап еτнмκoπaиeввiцi.
3, Мирна в- жтнеатг пот, равин на
Ι00 метра. 4, М—ньк участък ся жи,
мигни, впОтаивана с н—анн инктън (Ha*
мыши или дървени н-МАетя е— всеси
I00 001.-)· 5. Дървей— конна с но¬
мер, с-ет— ce ваёпва н втингт при
виввннрннт. 6· Теме— вн иecτн(ог»
мнят— внссиния ce опреденн при гев*
атопитсна ев·oнн. 7. Бнл нтр— гт
н—рпн (нграе ce с 32 нарът сп 2“Μ-,
3-ыа ими н*о— итрант),

557
-нкетИж {фp. piquetage) Поставяне в—
ноннтпа -я означав-вв ва течет сп
ивеτгcеτ.
пикетйрам {|p. piqueté*) ОтВвмтвваи
ннназтцнт с пикап· {κoнмeгн).
пикирам {pp. piquer „бода") 1. ав.
Спускан ce сос с-овяат стръмно и
с р-алпнон режим в— н-тора. 2. бот,
Разс-жано растения при подобри
тенcвiт.
иикираке (вя фр.) 1. as, Борз полет
на самолет по в—емоевет сом хори*
ввита гpαokτввит, придружава с
гтр-спн-ет ва еκoв6еττн и Вора- га·
отливано ва нцеoннгaπ-· 2, бот, Рта*
снждтев ва р-стегин при ио-д-Ори
условнт.
вИненс (—^3, pîo1îo) Р-ва-aea г— ною*
п—вни навьт тр-а- с гбшавка.
яикийк (ст гр. pyknös „гаВип“, „здрав“)
Ч—вас с пнегнивсен рося; варавентк.
иннгйион, пннеИнтски (оп тр, pyknös
„йaBнτβ„ „влρaн“T ДвОвя, внс··^ в—·
Опт, с лабаз врат п голто корео ' (вя
рнтура),
тнегошОтор (гр, pyknös .плотов* и
métron „мярка“) Урод нов вид вн
еслВя с тясно торно ва -прЕделино
плътността в— гемги п гворди веща·
стн—.
яико- (ип. piccolo „oнιзынβ) Капо поре—
сост-вк- га гткои наиеригенни тлпн
β^η -ΟΒΓ—Μαβα биннснна мнст
(I0“|2),
ийкола, пйколо1 (ит. piccola) Маме—
рзеИпа.
пйколо2 (ит. piccolo) Момие-прислуж-
нис в наревт, растеряет п др.
аннвр—рИл (тако- и фарад) Мирна а—
κaπαuπτeτ, равен в— един билиони—
мнст от фарад—,	.
тикрИт (вя гр. pykiös „Γ6pAив"T Сом
на ипкрнв-в—тн снсслива,
яикрйн (сп гр. pykiös .пврмнв“) Отро*
нон бсев гав,
■икрйкова киселикй (ст гр.) Воривнго
-гB6вг6» ернст-мыв вешЕСгво с жонт
^ΗΤ.
HiнτвгвΒo— (311. pictus .рисувам* и
гр. gramna „буква") езиков. Рису·*
на, нисовы Отлог при итсгапр-фснс
писмо, нсИтс оooτвoτеτвтна и— луна,
пилотаж
пиктогрйфен {нaπ. pictus „рнсувне“ и
гр. giâmma „буква“) КоИпо си служн
с инсъвтряон ; -Врязан,	.
пиктогрИфия {мaτ. pîotus „рнсуваи" и -
гр, grâpHô ^1^“) К-рпнеес писмо,
ттИчаревинтя вячиг на писано нрав
рисунки, при евате иpтgoвτn» сыВи·
тит п асистент ce продавап чрев,
соотвоягн рисунки.
иинτувΒлeн (от м—т, picTUra .ρπетнκaβ).
Живописен,	.
пикьёр {ф-. piqueui) Надвирапен ' вн
жп. лцгит» ш-св, мест и πρ.» ксИпо··
ce грижн аа пихнат- нзиртневст.
иилΒcτъp„ инзИспра {|p. pilastre) Ча·
тириотьяг- κ6Λ6нa» вграден- оп са¬
йтът сърнен нон спеша а- украса ими»
подпирает.	.
лилаф {τтв. pilâv ст порс·^-.·· -ри-,
испарее с масло, мюВпмв тстна г—
твтвмгитв нтрсди.
пилигрИм (от ятя, peregrinus „мужле·
егвαвeг“T 1, Π6κмвгнин» 0oгoиoлeu,»
който сънна ma п-кнбневив н светите
юссга, 2. прен, Странник, иопинс. '
инзОв {гp. pylôn .куп- с враги “) 1. Ку¬
на вон |ври— и— просенова пирамида
пред египетски храм, 2. Козена, столО,
οΟηκγββτγβ сос Скулптурен ткp-шoгил
и мегнрногънна |сриа, пред вход ка.
вдаеня, иарн, н-сп и др, 3. Лека н
нреневй- постройкн, признАата шт
κтлa» ксттс служи от украса при вн-
ева торжество (ва насрещаие, н прав-
шин п пр-), 4, Чттирногьяег - столб -а,
подпора ва инессн пмп сводести ио·
срития нн вaлн» сгради и др, 5. Вп·
сон юнснавн сгозО аа сеамваге г—
главните носещи наВази в— висящ -.
мост. 6. Столб в— електрспрбвбд ,с
прогова κoнеτpтнцнл п рорин г—
прасснсй— инр—нндт,
пйлор (гр. pylö'ös) анат, Походи-ща
нася ва спсонх—.
пил0т1 {pp. piloté) I. Летец, еπтuiαлicτ
ис управление на лттателов ан-р-т· .
2.	Кермнпн, μοητη·
ипм0щ2 (фр. pilot) Бертинннен пан вт·
спеша· еτънO» ноВъо ce постави ирп
слаба зеивя -свое— за осигурявана
ва теτceнивaеτ; ср. иннов.
ниастИж {pp. pilotage) Изкуство «a ce
управлява зая—ъвзан апарат.

пилотирам
558
пилотйрам (фр. piloté*) Упр-нанв—м не*
ъ—щанти апарат през врано е— пснтп.
пилотка (ст фр.) 1. Жега пилот. 2. Мая*
на новина пилотска шапка,
пилила (з—т, pllula „τвпинua"T Лек-р*
спвв е— пpтх. ирнтсявЕнс ст смеси,
нов вид вт тсиннца ва месе— гонга*
на ; хапне,
пилкРр (|р. pelure) Вид тонсн и нрав*
ранга хартня ат писаго.
пимй (йветген) 1. Бнсвен нани Вогу*
ппн ст тленвв— ножа с косатте вавъв.
2. Вяновни.
пинакИда (етр. pinakida) Триъгълна
' шли иетворгнт— гладна доСАнца, гама*
ониа с восък, гт свято са ипсяни н
ННЗНЙШНПВ унизиш-,
пинакотека (гр. pliâkothékë от pirax
„картина“ n tHékë »кутияβ) I. Кар·
тикна галерия, музей на картини.
2.	Мтсто, в кветв ce навени иронЗ“
нодтйптта гт и-нуспваге н «ронен
Гърция,
итетеВе (|р. pingouin вг мат. pliguls
.тлъст“) Гонтоа полтрин м-рсен пън*
ца с гол-р .авнян кризе, нсвяо В
служат вя шн—ввиui.
енпг-еопг (-•'3. pirg-porg) Спортна
пгрн върху отс- с нанка топка; тт-
гпс и— мас—,
пина-равом (от себс,) I, Подражаване
вя Нннаарсвнт стил. 2. Бьвнпштг п
възторжен лнрпвои, несго нeтеeг ^0
шнапс ва лρoввoгρouκцт лирик Ниш*
днр от VI и V в. пр. в. ·,),
пйния (ст м—п. plius „Cop") Иппоннст-
вс «орно с »ндъро—Вравва форма,
нсетс ннрев н еpeg·вeнгcиcpеκиτв
области ; ·τaн·ннеκц бор.
пиик (типа, pink) Ров-вя Оот, котя— ce
иcнтм—вa от окис г— снове п хром и
ce уп-грЕОнат е нтртник-па.
еинкертόпопщяна (οπ себс.) Булевард*
ва аЕЪоепнесс— янтврягурт (по името
на —ивpнκ—геннт лапастив Гинеергсн,-
'0.0“ на ъ—ннен рошат·),
пйпт(а) (|р, pinte) L Стар— фрегсют
мирна ва ятчиоспи = 0,9 а, 2. Мирна
-а сОво на τoнв6е'и, вьрвогн храни
п «рути снизини напери-зи е Антннн
п Америка (прнОннвнтезгб 0,5 литра).
3.	Гнссос сод ат точност· ; Ооспиц—,
оинтИя {τтp. pinti) Скънорвне.
^1^01 (Ι.. p110étTé) Мазни щипци в—
хващано нн хлъзгави и юнак· пред¬
мети ; тπвτвтBт“aτ ce е итднцнгага,
тохйикат- п е л-ё6вaτ6вπнτт·
пйкчер (нвтз, plicHer) Народая аВглнВ*
ссе с/ио с сос- н-ангт и «ьнгпушн.
пиньбн (рр. pignon) техн., Ковниес
пан цилиндрично -ъОев eелeз6, ксепо
служн за предавайт двнжтгнт ва
друго зоОго кснелв сос същата |вр·
ыт,
пиогепек ('.. ру-и »гг-И“ m génos
„род“) Прсливансн-щ тгвИ.
пиодерм.Ити (гр, руси „'·-““ m dérma
„ножа”) мед. Оосрис гаавагце ва
кожни ваВвлтвавит.
пиОп, пибика (|р. pion) 1. Мялен
шахматен фнгтpa ; ноВнпк, Гешна,
2. трин, Лнце Оев волт и κaиeеτвт,
послушно нт друг— лцuт.
пионер (фр, pionnier) 1. Военнослужещ
оп цгжегтрвпгт неВсн·, 2, прин.. Че·
нтн, квИтс прани порен крачни н илкот
аВляст, прострат ' нови попиша н гт*
кон еОмасп. 3, Чнсв нн допсея'— орга
нiв-uнт н 06цπ—зπег·иeеннτe справи.
пиопёреп, пиллерски (ст |.,) 1. Кой¬
то ce отнася до иного. ; стр-итонЕн,
2. Грнсоц, принадлежащ и— пионер
(3); нналожкн.
пиокефрйт {τв. вт6n .тесИ“ п lepHrös
,ёoёвoнβ)мид, I’roer нOеuте н Воёрос,
пиорея {τp. вт6n .твоИ"- m rHéô „10.3")
мед. ГноИно помевне,
пйпа {фp, pipe) Мирна за явиност н
Пеπαвнт» Португалня п др,
пиперИт (—τ нтт, p'pe* „пипер“) Веще¬
ство, доёнто оп АЕрант пипер ; по в
всговгатт ну съставна наст, евиго
ну придает харакТЕрната опрпвоа.
пипёт(к)а (|р. pipette) 1. Отослав—
гроёпАна с κaтATк6H6 приспас-Опеенс
от пасианс на яЕмносп п след това вя
еапЕися— И; 'упятср, №-^000., 2. Стон·
нога троВнина с раашпревне н сра*
дата за отмерване на τтмвcеги при
химически опити п ннОвраторви леВ*
сънни,
пиразолби ('., рут .огън“, азот- и н—т,
oleum „масло") Оргаинино съеднис-
вив в- пранове га лтн-веτна п бои·
пирамИда {гв, pyTHiis, Idos) 1. Гао*
овгрнмвв T>3— с многоъгълник^ он
559
пир'-ок'атехи-н
-сиевт п с Tpйoгoнгц■uИ в£' спонИ,-
н-итв в-във-πвατ с —ёщ врох. 2. Мв-
втиeгτaнвa сннвепа тр—Огни— с но*
τ·B·ьгьзн-cев-н— и сьтлтновив оВщ
връх триъгълни оπeйи. 3· прин. Куп
вт проаиттн, кветс има широк- ос¬
нова, нетто со стосвива ком ворх—,
4.	Отссвин-ца се ком върха аеробн·
гниесся |·гувa —я хора, в-ст-ващи
одни върху .мрут нн нтеслес втяжа.
5.	Игр- га билярд, 6. анат, Чнст от
елeπ66нгнτa сост. 7. Наставен, съсВсн
ва иугиси н нт-триего псме’тевпт, 8.
Иолнггата г— внсочне- пни нрых фи·
тур- —г трслн, соединен· наго ни*
р-миля ; служи в— явпвтр—рснн из·
мореннит.
пирамидален (зап, от тр.) КвИпо при¬
мни— г— инраннда, с рорна вн ни·
раиида.
пирамидОк (гр. рут .—гов“ и амид)
ЛЕс-рста— вя намаляване на тЕмперн-
тура и пригьитв—вв на болки; тми-
двфев.
пираргирИд {гp. руг „—гы·“ п âigyios
„еиeOв6“T Минерал, червена еpeBьp·
ва рула,
пирИт (гр. peiätcs) Морски равОвИннн.
пирИтствувам (от тр.) I, Извършван
морско paвOвИвимвеτнc, 2. прен. Бор¬
ша pнo0cИвииeеτвc, граби, оОпрни.
пирг {гp, pÿrgos) Kjna, крепост,
пнρτe6иTτoв (гр. рут „вгон·, géa
“Земя" m MéTron ,итвκт“T Метеоро·
нсгимвн урва ва измервано донтс-
“озгентъа п в|октпвв—т— радиации н
нямос|орн1т.
пирОнсн. (от тр, pÿrexîs .пресна")
Общо газвянив ва Областите „трсскт“.
пиретрин (нтп, pyretHium от тр.) Ор-
п—нниев опровгс съединен··, нвопо
са n6зтиа“а от μεγ—βετε на пирет¬
рум.
π·BTгBуи {нaπ. pyiethruM от гр.) Ι·
Рясяевно от ел6жвouвeτnнτe — с ва*
тьёеш ннспа и Оели μετοβε. 2. Пр—х
от цвотснтпе -г— тоня в—еτeгie, евИтв
со уп-преОтва прсънв вредни внсе-
ноши.
инрндИн (от гр, рут „огън*) Органич¬
но СОЕДИНЕН··, НВНуМ—ВагВ ВТ СНМВ-
нснъглтн— смола : употребява со ва
дoHα'ΠтpΒвaгт ' ' нт ' спирт, ивнтмнннmт
•	ва Осн - И ар,	‘
ипрИвн - {τтp· - pliinç от иepе·T Оил—н Вт
аве масти мед и едва мнст цинк ; им--
жълт цвят; ср, брово,
пирйт (ер, pyrites вт руг „огов") Бле·
дожолт ингертя, евИтс съдържа ст*
•	ра п прнивсн вп друг истай ;
тgвтй сос стомана, папусе— искри и
•	опп—и инет- му ; никои ипрппп имат
-н-тви инн сртВорвп вишен ; служи
зтдоОнвтвт гаВ-т п сярна нисонне—,
нирИх·“ (тр, pyrιHîohIos) литер. Опп·
•	хстварй— стопе— вп дна кратки ими
••ударови сримни —).	‘
ИiBC-(τB, руг „стон") В сз—жгитв души
’ озннитв— оЯнсштенс кыш отов, го-
pe ш п г —, температура пнп
т р в с к а.
инрогИмона HiеeмнвИ (пиро- п з—т,
gtlla »шикалка“) Бе-цвстин торчинп
κвнеπαли. сайте поглощая борз— en*
сморода ; упепрабинтп са н налиш·
в—пт п нятв ир-нннята при |въвтра·
фитт—.
пироте-низИния {пиро- п гр. génos
..0.") Ртззнмвн технологичен про¬
цеси ва npeвaё6Tka г— органични
сурови··, предние— горива, чрез
натртвавв вт 400 до 1200° Оаз достои
га воздух ; пиролиз—,
пирогравюра {пиро- и грааюра) Вго-
ревт рнсунст в— дърво инн кожа,
в—праненн ирез нажожег инструмент·
пирогрйф (пиро- и гр. grâpho „пиша“)
Спецназнст по пирбграфит.
енрогрИфин (пиро- и гр. grapho впи-
ш-“T Иaнтеτвв дт ст нагнстя вгбрегп
образи върху дърво, плат или кожа
чрез нажежен инструмент,
пироелектрйчество (пиро- и електри¬
чество) Нвзвжшпвзвн и стрнцателгп
внвκτвимни τ-в—вi, сват- св тнтн—п
елгсвреиввнс на ироянвоп—зожгитт
страни в— внеси днезектрнцп про·
аннис и— гневи кристам·, при ттх·
гоп— ватртннгт ими валαжлнвт.
nцв6жe— (рус.) Озааснш вп поени нори
п плотна ; вид Отнимет.
иipcнaτeaΒй (пиро- п катеху) Орга¬
нично съединенно, светс се гаипра
н внеси смаян п пр. ; вёp—втнa Ото·
iiHpOKcéH и
560
^βτβπ термини српстамп n ce упо¬
требява при нзе-пнява ma нoκαpеτнa,
като проявите« нон рототра|птта
и др.
пироксёни (пиро- п гр, xénos .чужд")
Група сетаваОравувати минерал т, си*
ннсаян в— матеев·“, жтлтв6» капни“
и нтксн арут·, пакнва са —нгнгот,
лноиситот, анnтpеτeгьτ п др.
пироксилИн (пиро- п гр. oxÿs .веτъpβT
Силно избухливо “тштсяне (гърмящ
иaoтκ). ксетв ce иoлтчaнa ст сОра-
ёвяст в— целулоза ими памук с аз—янн
п стрит снстлнна; по— широко при·
«—жегне н nнввгeавиннτн ат ногат·
нтво на Оевлиивг барут п др.
пирёл {гp· pyrrHOs „отеен—червен“ π
нтт, oleum .иαелo"T Безцветна тен-
гост, свито вннвн е състава вн анcp6“
рнна в— расташят— п хеовглвВцна
га сровпа,
пиролйтрия (тиро- п гр, laTréla . идо¬
лопоклонство “) ОО-жанава в— споил,
пиролйза « πиρoгeвивauцл.
пиролузИт (тиро- и гр. lysis .разла¬
гане“) Мана иннг—всвн руда, конто
служи ат добиване в— оавгав.
пиронИния (тиро- п гр. mania елу·
Лвеτ“T Душевйо paвеπpoeеπнo» при
нсепс Осмеитт ирнипелва ножари·
пиромИития (пиро- и гр. nantéla „прал*
еκaввaгe"T Гнлатнв чрез огов.
пиромета^Ургия (пиро- п металургия)
ДвОнв—нв в— оспам· чрез оτcπтвнвт
при “нсонт тЕмпература,
пирометрия (пиро- и тр. metiéO „ме¬
ри ") Унеена ва н-нервнив га ннсснп
температури.
пиромОтър (пиро- п гр, néTion » мир·
ннУред аа твнервннв вт високи
τeиneвнτуpi.
пироморфИзъм (пиро- И гр. MOIpHê
„“•до) Промяна на сняни, котя— в
спаина— поради висока ТЕмпература.
пироморфйт (тиро- и гр. morphé „внд")
Оловен рула с сконс 75% емонс,
иировИрп (пиро- п гр. ntphtha .γοΡγ")
Газ зя освЕяланне, noлтм—нaн от нерп,
пиронИзъм (—1 свОс.) 1. Уменне в—
gpтвй6τвыuκит |инoевф Ниров (IV н.
пр, в, в.) и негсвитт иcелвл-ннπeмi„
н есгов—па нт квопо межи оcтиτнun·
вон. 2, прен, Оынвтвив.
пирбп (ГР· pyiöpös ι—'ΓΟΒ") 1. Оинтн
ст вдет мнст ватта п »011.1 насън
отд, котпв поям— нтрвввпнав сгиев
бзнсос m ce в употрсблвнят за тнpα*
шагни. 2, Вид мервеы енoи6цeйeн
н—мос,
пироепадмόза (пиро- и гр. plasma
„oBpaзтнaгe“T Зарязва Оомесп по жи*
вотеппа, ирнчишнвага сп. нързтжн,
пироскИф (тиро- m Tpiskaphos „лодка”)
Гьввcτв нов -я параха-.
пироскоп (пиро- п гр, skopéô „гле¬
дам“) Уред в- приблизително -ироде*
алее на ние6κцτo температури.
пиростйя (ггр. pyros^^) ЖонозЕн при*
всжвик паи чoτиpц.чoжгцκ» свИпс ce
и-стант върху т-риц агон, ва да
пвлдьржа сьл-ве ; с—дж—н,
пиросфера (пиро- п гр. spHalia „сом*
Bo“) Отгон- нодб-, нвсто н лртнев*
сппт предпвн—г—нц, »в ce внннрн н
цегпора нт Замига.
пиротехийк (пиро- и гр. TecH ni tes .май¬
стор") Cπвuннниеτ по πнpвτeавиκα·
пиротехника (пиро- и техники) Дял
сп пехнинат—, сейте ce вагни—н— с
ирнтвъвяше в— вeелнcвивπ, торящи и
еснощищелги смасн, сигнални огньовс,
р—свън п пр,
пиротйн, пиротИт ('.· pyrrhös „с цев*
т— ва —тон“) Магинтаг пирит, есИтс
съдържа «в 60% желтво п ирпитс
от никаз и кобалт,
пирофилИт (пиро- п гр. pHiléô „обичам"
п liiHos .η-μοη") Мивор-н от тру¬
пат— вт глините, от койя— ce полу¬
чава №—031·.
кирохлбр (тиро- п хлор} Ради-ангинат
мнетртя сос втнтгиенв, тоийока|то
«в нервен цннт, неВта содоржа тис·
Вий, пори“ т др,
пирубт {|pι pliouettc) 1. Завъртване
ва ънзото вт простият вн едигит
кран при Отнет ; завъртане вн тял-тв
при сетн—ВЕ нон воздуха. 2, ст. За¬
въртване вт кеш нн втаенте нр—сн
ирн eB«a, 3. Бърз— Нортоне на пил-га
при |игтpн6 πoввaнтнo с нонен.
пирустйя = пир-спин.
пирхепномéтьр (пиро- п гр, hélios
.елъвuo" m métron „мярка“) Уред вн
пвитрнаво в— саонАввнт— радиацит.
661
hhckiôji {τтp. pöskül) З-ворв-еп ·- cm·
чур конци, рамочки и др. иод.
оисоЛр (рр, plssolr) Мъжка твалвтт—
ва хслеге и- маме— гужаа.
нИст— (|р. piste от нтп.) I. Омалт. 2.
Шeв6κα потося,- специално пригодее—
от сп-ртин цалблтвнгни п тров·.-“^
ннспОза (11. pisioia) Стара зяттна мо¬
нета н нтсен -.pcиaвенi справ·,
пистолет (фр, pistolet) 1. Маас— п косо
ронгс oгвeеτвeмнc оръжие, 2, Игегвт-
оегг аа проВнв—ге на лунни н сен31,
ва е-п-ейт и— е—менгн воплня- и др.;
Tеoнoвιτ·eвеτвув—в oнвκτвцчoеkц сере“
дтн. 3* Инструмент а— прыскана с Ост,
ра-тв-р п др. иол-Оши ; просктина
{6τгтчнл- ив рорин ваивдвОтнам ни*
спопет),
писгОи (|р, piston) I. Бутам— гт помит,
вн парн— машин— п др. 2, BoBina,
клапан. квИтс вατвaвт звуковите от¬
вори и— духов музиканте инструмент,
8.	Тоест τвыOнuн, употребив-еа капо
ва конто вдинитт сра“ в внв*
норият е—нов оте при иpc·ввαaоτвoτ-
oт» а вторият ce р-зеротя при ниту·
ннгвто. 4. =· ссриап.
писцикулгура («—1, piscls „рнОа“ и
cuitUra „отглеждане“) Рибовъдство,
иита гореИзъм (от собс.) Учение иа
двeвг6τвouκцт |ннcов|	Нiτнгвp»
нвотв ^13·—“- бЕзсмъртнея— га ду¬
шат- п еайеопо преселение сята смърт¬
та е друг· жпен същества ; смят—
нсспсш-т- к—тв вае-гситргс стройно
μπο, иединшвио в— -анвинта вн х—р·
о—гнипт п числата,
ПитагОрова теорёма (вп собс. и тео¬
рема} мат, Оборот от нналрагите ва
дължините на двата к—гопа н прано-
отозвни триъгълник в рано· ва свял*
рапа от хнпвтегуватн.
еитекантрόе {гp. pltHëkos „маймуна”
и ârtHrôpos нАВвен") М—Βитвoчoнoκ,
таиерев сеслеп вн с-н Ян— от д-р
Дюбот през I89I г. ; иртх—лво съ¬
щество между маймун— и чсввн.
ППгия {гв· Pythia) 1. мит. 4.0“·)-
'.»ητ жрнцт п пророчиит при храня
ва Аисмсг н Ден|и, нонтс нэрнина—
вeBaвB·p-внн души п изречЕНня -а
•τ^ολη^βηηβ" ст cpннтннτт· 2· трин,
плагиИт
Лица, което прани волсни m лнтеoие*
неин ивнвдп.
πигκ—BлBлeв (нитя. piioaf1öâdé*) То
наронго со-рожЕНие, евегв ce сосп—п
ст движеща ce «огън ; служи ва тс-
внрегв нн вотзнтт, прося, руд— п ар,
питбн (гр. pytHOr) L Годния ярвиннос*
на .0-1.-“^ зонт, 2. мшп. Зинт-
чтgoв·me сос сто глави п сто усън,
уОнтт от Апонвв.
питопомбрф {гp. python .зони” и
norplaê .вид") И-напяен- внeчугc»
кооп— gве'·г-мв «в 25 м,
питореска {фp. pittoresque) Жнввпнсно
изображЕе··,
пйтос {гp, pliHos) Голям тяниен съд
с тВценндйн форма, остро дьго и
шир-е- устие ; уи-гроОтете н «ртв·
гостта п средновЕКовнето ат течвС“
еτн» храни и лр.
пиУрия {гp. руси .гной" m oûron .урн·
га”) мид. Огдемтве твей с уринат—·
пифбро (нп. piffero) Свирка, вид кавал,
пихтйя (тур. piHta оп гр.) Нача;жент,
пицикато (пп, pizzicato) муз, 1. Сви·
рее· ва струнен носов ' ·веτpтнeвг
чрез дърпане в— струента с прост!
2. Част вт нтвцн-лйo ирвновелвнив,.
HOBT- ce НВПОЗГТВН ПО ПОВИ ВНАИВ.
пич (тур, plç) 1. Нвв—ксвврслтгв дете ;-
ноппно. 2. Стъбло, свепе израства
искра“ гнанйвтс стъбло напрано ст ко¬
рана. 2. прен. Раав-нен μοβοη, тлЦA-т
шик.
пишкйи {τуp, pi§1in) Опитен, срочсн.
пишман (тур. pi§man от перс.) Който
сожязтна ва веш— уτ6вввeйв нап нв-
норштйб и е γβτββ да ce откаже ст
него.
пишманл^ьк {τтp. plçnanHk от иарс.).
1.	Сожалев·· -а етш— •заоршего
пан отказване ст посто зяаозжоент ;
рнвеаВваге. 2. Глоба ва стнаавнге за
нещо уговорено, за неустоек—,
ипшён, питСн (от собс.) Вид вeввнввp
Оев Вяр-Оян (и— инепо на тр, Пистон
н Иътант).
пиИчко (11. bianco „Вян") Лотария мраз
норттге и— мост норху .ротна маса,
на есттс са совянеип пвчннОи.
плагийт (от «ai. piagium „кражба”) 1. По*
даване иа чуждо произведение като
4M? Речвик яа чуждите думи в българския език

562
плаг Шт op
е60еτнeйo ими съществено з—ниству“
“яит ся чуждо пропвнодтгпе ; лπτoвα’
турна кражба, 2, Пва-денв нуждо
nи6нвнтдтвπe зя собствено,
плагийтор (н—т. piagiator) Автор, квИго
•вдава нуждо пропвнодейце като свсв
ими отнисънува еыmте'вeвc вт нуждо
пронвведогпе.
плагиИтство, плагипторство (от нат.)
Иввьршвнге и— плагиат aн·негвтвaгв
и кражба на нужд ниτepн'увeв труд,
мнснт идти т пр.
плаж {|p. plage) I. Писон, зоно наклв*
нег птсычев мсрссп (1«· рвмен) Вртг.
2· прин. Място ва ноптге нн въсрпъ-
п пр—вегв е— сзогненп 0—нн.
пл£зма {гp· plasma „cBρaзтвaнe“) 1.
анат, Темнят— част вн кръвта, 2.
Тонв-золве нннеран, paвйoвнaгвеπ
на нсинсн, 3. фаз. Йонизиран гтз с
п-ято— оъгоснтезгн ecнueн'pαuπт на
Исенто, еде-нвт наш пвнтн еаг-ева
зя п-л—жнятнинга п бтрццаттлвпгт
йони.
плазмогИмия '(гр. plâsma .6ёвaвув—вт“
и gâmos „Орте") Cncеcёввоτ на едго-
ннепънепта органном· дт образуват
вдгоролйа отся (оигuиτнΒ) мртв сми*
етна и— цитоин-зоат— Ото сннвтвт
шт идрат—.
елазмогбпин (гр, pltsma „oBpaвунaвo·
и gönos »поколение “) Зараждано вт
вртавнвииге -т 'вниост {πтpoiы в—
Ханс«),
ппaзмoдéзьм (гр. plasma и desmos
„връзка“) инат, Тъпка нишка в про-
топлазмата, която свързва съседни
клетки.
плазмодкИ (вт гр, plasma .образуване")
1.	Воготатпнгвтс ънно и— ннганпто
гоОи, котто представлява проявила-*
мега отся с много нар—, сОнкгсвегс
без слЕПОАга цнпа. 2. HaΒ·nввеτ елис*
елЕПОМсе параант; е еровг— в прнчп-
внтен ва налтрняян,
плазмолИза (тр, pltsma „6Bpαзтнaнв“
m lÿsis „раатвтртве”) Снив—ге га про-
псинааиата и— вαеτнτeлгa смотка п
отлепянето И от саепьигнпе стени
поради геигбтб вбЕЗв-авявяво.
πлaвивuΒд (гр. pltsma „образуване“
п нтъ, oäédo·Tёπнaи") Лекарство, ноет—
се упапраОнв— евemт юам—рнн·
имИст (гр. plax, вин. п, pléka, рр,
plaque) I. Стона— в- |6τвгвapеκн гег—·
гпв; имонт, 2а Гомтн орден, н—Итс
ст восн на фр—н вямиво, близо до
потсн.
пзакИж {|p. placage) Г-ернв-ве с
шагов ю—ъернтз (еτaτтт от аорво с
луксове) дърво нни нетна п ар,)·
плакат (е. нат. placâtum „енилeτeлеτвoβT
1.	аcнтнc сётвнтгнт, ковъв ст раз*
«тия е— иoеπa» содето ше спане общо
д-стотице ; афиш, 2· Λτιιτημοβγ- ри*
етгнa, конто се госн ирн нптпгг, от-
йπфeеτauнт п др, или се заптпет на
вилно място,
плаке (фр. plaqué) П-ленне вп тръни
интернтя ими «орно, коттв в псерняо
сос сноп матерная ими пенно дърво,
плакйрам {фp. plaquer) 1. Псернвао
С ПОНКП «ПСПОВЕ вт влято или сребро
изработен вя прост матна предоет наш
с цтвйв дърво дорвав— ИрВНЗВЕДЕГНТ.
2.	Покриван МЕтанен првнзеелтвнт с
усп-Инна нaτтpнaн. зя да не рожатС“
вят. 3. Насаждаю с троен или други
ртсъеннн п-негнпа ивеτнAеτ» за да нт
са Сванн— пръстта; иесънвнн нносвт,
иннегрОве— (от фр,) I. Нанасяна нт
тонок нтпанев пласт върху друг ма*
таз, 2, П-криване вн дървен· пвдтзпл
с говон пласт ст пВ“Пеннв дърво,
вапр. с |тpгнp· 3. П—сажл—ее на про*
гн инн наВнваве на чиовна нн пвзв*
г—тн п решзнвн маста ва -—здравн“
“НИО,
плакИя (кгр. plaki) Ястие, обикновено
приготвено от риба, много лук, маз¬
нина и други приправки, печено иа
Фурка.
план (лат. planus „равеи", „плосък“)
1.	Чертеж, с-Ипо нвоВр—втна върху
р-венея е умнят· в·« вне-“ продмаг,
сгряла, местност, снаряжен·’ и др,
2.	Пртднарпгелво ебонсати и -Осолен
е иолробйвсгн начин и род за осо·
щeеπвтвнгe в— внеси раб-ът, 3. Крат¬
на програма, ис ' нотто монок разра*
О-тва ром, сп-янт, нннпт п ар, 4· Си·
сятия от преав—рпголвв е-Овля-авн
нтрспрптяпи е вBщтеπнтвв·n6Λπππчoе*
ннт п егвπαгеκπт живая г— один спра¬
йт. 5, прен, Намеров··. 6. прен. Раз¬
стояние вт арнгтннте ; мяеτo.а]	u
563
планшет
плйнер = иннвьор,
елтиерйзьм (01 фр. planeur „ётво-гв·
рее самолет") Изкуство ан управят*
наге нн бтзмвъвргп еaи6лeτн ; вне··
ы-внге с Отанст-рв— лттоге.
планерист (от |р, planeur) Който непи
с Оевивтбрег стиснея.
планеродрОм (фр, planeur п гр, diö-
mos .п^т“) Площадка ва поннтнит на
Оевивт-ргн самолети,
пм—иЗг (απ |р, piaieite „струг") Зт-
мЕденсн— вроапе аа сн-навтис нн
междуредията и в— плевене; купя·*
нятор,
плаигта (тр. planètes „блуждаеш") По-
бтсвс пяно, еветс сОпнамт еноно Озон·
цетв ст запал ком нояве и свеян с
отравена смывчов— свата··—, Големи
ианеатн : Меркурий, Βοηο.ι, Земш,
Марс, Юингтр, Онгтвг, Урни, Поп·
туг п Плутон, М-мен плават· : Веста,
Югоен, ЦЕртрт п хиляди «рути, на-
реАенн асъерсндн.
плакетДрен (|р. planétaire ст тр.) 1.
Свойствен, ирисът, ирненазажа! вн
изнетън. 2. Ксйпс в—поивл имансят
или ce състои от планети,
πмαгвτΒвiΒ ^-1. planétarium ст гр.)
1. УчеОгс носоВна, нветв вь-пр—нз*
вежда ирнблн-нъезг— дннжонптгв нн
изтетън'· вкслв Слънцето. 2. Сложно
съоръжение, свето »ров np-eнu·-гвн
нитрат· представи двнжевнотс и— не*
босинто толя върху купон, 3, Зд—гит,
н квето- става тсв— пое—ов—нв,
плаиетоИд (тр, planètes п éidos .Bug“)
М-яст пнагапа,
интентаВО (нап, planum .повърхност“
m giobus „κьл■ёo“T Карта в— всОссно
пан земно пвнуеозВв.
плннннОгрнн (311. planum .равниш-·
и гр. metiéô „меря") Дим от Езонте·
таргата '0—001.11, евИгв ce вавноавн
сос свейспвапа вн ртвйнввнпв геО“
оепрнчги рнеурп,
плапимОтър {н—τ. planum .повърхност·
и тр. néiion .итpκa“T ИнструмЕнт зя
механичЕСК— нвиерваге вн плотът на
равгнгви фигури, вьрху нортаж, пм—в
п др,
планИралй (вт нтп.) 1. Оосг—вты имаш
или проект. 2. Р-вморван, паиервно
и портвинено млспо ис - имаш, 3· Ив-
раёопв—о задачи и нoв6πpнтτнл зт
вaв6дввег6nαгенн нни друг имаш, 4.
прин, Бъвнаиертваи, кроя·
планирам2 (рр, planer) Опиван Оавша
с Оевнбгврег еан6лoτ нни сос сам—·
мтг сос запасани овъ—рн ; прнаонт-
нтн oö·
плакисфёра (лат. planum .повърхност*
п тр, sphâlia „κълBoβT Наморт—наге
ва воОтсов ими замен гнвBте върху
из-снвся вон вид ва «но ивнунозО—;
карта вн ••Весно ими земи— πвмта
еьзбв,
планка (вп зтт. planum .равнина“)
Гладна дървена пян иепнлна «осмица
с равннчгс прелгазв—нвенв.
иатгнпОи (тр, plaiktOn „блуждаещо")·
Растителни и жин-тинсн· организми,
конто жпветт е 00.01-1- п реснът и
ce носия от тоневнЕт— ня волтът.
плановйк {pте· сп зат,) еиецн—знст по
съставяно в— πв6нвввлеτвoгi пз-и-вт
и по из—епраге нообщо,
плантйж (фр. plantage) ДъзВоев пре¬
копавано в— отмята за p—виeеπвaгт нт
ибчввгнте споена при посаждано и—
ин—леи «оревта и зовн ; рнгвлн—не.
плактДтор {н-π. plaiittor) 1. Грппежа*
тен в— πннггauит. 2. Лица, нветс вт*
глождя дървста аа вaвеaжgαйт·
плактИция {нaπ. plantätio „стаена на
р-стоепя") I. Гонни) еапнянансъннос·
но зЕмеделск— еτ-πaгеτвв н колониал·
випе странт Лморнен т др., н нвеъс
ce оятлсжл—1 еπeu·тлгн .у«^.· (ит*
ытκ» май, нтре и п. ·.). 2. Гвнтн-
прсстрашств— вони, -нс-лева с нннол
култура, свято нансевт иоа-соВаги
грижи.
из—вшИИВ- (йто. Plα1aohé1bé) Присив·
соОптено сом металорежеща ннш·вα»
ma eae'o ce прикроит и ueгτpввн об*
раё-гваеиитт предмет; инпр-винс (2),
тгπнepеал.
планшет (|р, planchette) 1. Чепириыгъл*
ва доска (моввула) с —поиата върху
нет хартии ва нагнстне върху нтн
ва план. 2. П-лунтеняг инти и- та·
ныв н—нив. 3. Ппосн— кожена н—вт—
ва пл—в пмп карп—. 4. Метнлгн пл—“
сяннст а- ститтее ва к-рсея· 5. Лист
ст τ-n6гpa|еκн карга, 6. ОсоВсе пяти
за всдевт ва —ртидЕриВсет стрелО—·
оланшётка
плаишётка (от фр.) I. Пмавшап, Пел*
нпжна мазе— масичка сос стовавми
крак—, упвгртётнага от илан-сеннаин,
планшйр {αйnл. piaikschecr) Профили¬
рана греда, свято опитва и- т—ргит
сра“ е— Ворд е— сортО,
ялапьбр {|ρ. planeur) Безмоторен са*
оснет.
иласИрам {|p. placer) 1. Поставян том*
го в— място, вαивеπн—o ; нз—тно, 2«
Разпространивян, разпродаван споен
по со-пестенте ювста. 3, сп. П-ирт*
щам топна е почне гаВелтв-го място,
21ласмёнт (|р. placeMcnt) Наставяно гт
съвпеетео нлспв, разпространива·· по
съ-твстши моста ; из-справе, разпра*
дававв.
-лластИд (-1 гр. plastös „слепен“, „съз¬
даден") Жива съставна част и— ря*
сънгозга смогна, свито е пеггьр вн
ОисхимнАГ—пт И лайнсст.
валастикт (гр. plaat1ké) 1, Ваитонсно
изкуство, скулптура. 2. Нв6iвввgeг·я
вя наитенсно изкуство· 3. Изкуство
ва .ήτοιια··, плавни и грацнсвнн дни*
жегит на ънзотв. 4. прин. Стр—йност,
стр—Вип авнжовит, нр—свън вт жссто*
не п движвннт на пилот—.
нзαегцκa1вв (-т гр.) Машина с н—лui»
прав нойте опытна κ-тнтκ зя вoeевaйв»
аа да П6нтмц ио-гватиа nлaеτ·мг6еπ.
Ялас-н^цит (вт лат.) Мох-вимеа шли
т-пзн обработен га eaумтнα, аа да са
увеличи ИННСПНАИ—СЪЩЯ му.
пластилИе (вп тр. plasiös .нвнепов оп
глина") Глинт с приноси, нсапо на й
п-вв-лтват дт съхне бора— ; уnoτвта
Влея се при в—нгсмствс, при обучение
вя малки двит и ар,
шластйр (вт тр, éмp1âat*01) ЛаноВит
тост— совс, гтотзае— върху парно
плац евето со пури в— Овяно отспо.
•пластИчеи, пластйчески (гр. plastikös
.слепец") I. Бaтгeнеκц» ноВъо са вя·
гася до скулптура· 2, 01.0··, рипни-
ией, товн—в, подвижен ; пластична
спер — инн — вовсънваеивтве фор¬
мата п |тгκuн·гв га органи п наспи
сп ялн—ъс, тввтдeнц пр· •-.^.“—•0,
о—Осзтвнив, изгаряго и «.ι, няш вн
отстранявана нт вродени даракът.
тяластйчгссп (-τ гр.) I, Сиоссбнсст ва
пнорло пляо ирп вантгайо да иoлтa
564
ч—в— шава |ориа. 2. CгpвΒв6еτ» исд-
“ижн-сп,
пластмйса (-1 гр. plastikös „слоиеш·
п маса) Материал, ноВъо при вπвo*
долог- τeиnтвaτтpα п еялиттее става
илясъннев {нoенo) и може да му сс
придава всиетева |врмя,
епастогймнн {гp· plasiös „слепен“ и
gâmos .Oв-κ“T Сливано и— едввелт“
почви -ргнгнонн, вя дт oёвaзтв—π
вдвср-дв— маса {еπйццτиΒ) чрез сян·
н—вв в— ирвясинаонап— по Оев сл»н
наша ва ядр—ът·
пл^сгогрёф (гр. p1âsTögräpHöa) Фалши¬
фикатор на дcнтиeгπн.
пластогрИфия (гр, plastogiaphfa) Под*
правен, фaзшнфиκauнт на π-gπие» и—
инсмен авнушевт п п-лоВин,
еластомётьр (гр. plastikös .слоиои“ н
métron „MApea") 1. Уред за -прело
мига пластичностя— ва раалнивн нт-
тернаян ироз измерваго в— аьзбачн*
шапа, до конго попов- нгн— ими срт*
рпАСТ с —прсденей· вaвнoв· при
натиск с спра«·«··— син—. 2. Уред в—
впртдолтгв на трнннчг-т- напреже¬
ние ирн пропяо-наве гт тост· навила,
пластрёк (рр. plastron) Снаво к-носа·
ва гaτвыдвa част на может рнза^
свит— се носи. под деквнтир—нн жн
зояса ирн l.ae uni смокинг ; колосан
наτвoдинκ,
пласьёр (|р. placeur) Лииe, нвото пла¬
сира чужд· стани,
интъ-е {гв. plâtanos от platÿs .шнрое“)
Гсзинс дърво с широки листа; из¬
точен платан — мигар,; зан»
дон пн — тан — явор,
инаяйна {иеπ. piailla от plata „сребро“)
Химически оноиент, зине PT, передав
ввиер 78, ат. погл- 195.09 ; ёлαгoвoа
Лов ноган сос снв-бял цент п хубав
Онтсос ; употребява са н Впжуторитт—,
зя напран— га наборня—.·· солово
п др.
ин—япнИт (вт шси.) Овя га им—ънгонт
киселне—·
платпийрам {нвo. plataniercn от исп.)
Покривно с платнен.
платйкеп (от нсн.) Ксйпс содоржн пят*
тиг— пян в г—ир—вти от платина;
пзатнвовн моптаи — платена
и други отънят, нсвяо ст Онивнп др

565
нет и— хшышчвссв намества (ирилшВ,
-смш“, πнмαgiΒ. руговий, родиВ).
•0Т1ИВЙ1 (ст иеπ.T Оплавит еτвoнвт„
конто съдържа 46—48% шинам и
0,15% въглерод Употребява ce ирп
πpoiввogеτнo в— вмoκπpнAoенi круш·
ни, иоважа по— адетныв нсаригневп
г— paвшнввйнв сос споеното,
платииотйеия (платина и гр. tÿpos
.образ“) Фoτcгp—pиpaнo» при свето
ce тπ6TBe0твατ свян ва пнативбв—т—
КИССЛИЙ—.
платидс фалия, платикефИлия (гр. pla-
tÿs „шир-к“ m kepHalé оГнава") Раз¬
витие вн чорапа нашироко,
нз—гб (фр, plateau) Бтсона слабо ртв-
чзанавн пассе- пмп нозгвоёравйа
ртвенея сос строшен склон-но.
пл аΊΓT^нйзьм (втссёс,) Фин-о-феeв нас-“
н1еτиAoеκo умен·· е— гвьueнн |нз—·
с—ф Наттов (427—348 г.)» кввто про-
пнввпвспнвн в— раяпеня свят вт на*
тяга шпсъпчвит свят вн „идеите-,
изнявгИн (от гр.) Пос«·«—“—'···« в—
Пантев п пнатовивна.
платонИчески {гp. platonlkös) 1. К-Вт-
ce ствнсн ле пзяъснпом— ; идатписти*
•чессп, мистичен. 2. прен.. Основни вт
лта6нйи влачения, нoмтвеτнтг. 3.
Иавяной, съществуваш само н—ъв Η«·.,
ввссошо^с^явнм е практиката,
илаёфдрма (1.1 plate-forne) 1. Равен
пвдигннга инеш—лн—, от нетто спав-
товарене n вaвτвв-p“ннв на еτ-em пап
спивав· и намване в— nъτйiui нов
“мне, автобус п др. 2. На-щ-дса в
иродгапа п в—леят— А—сг в— пыгепнасси
“ПЯНО“ ими пр—он—тн н—г-н. 3, ТОВН“
рог вятве боа покрие п ёвз' споет
πвeлвавгачвн ва щ-втрава на щажен
πвeдиeги. 4. Плитка п ширсна то*
нарв— нсм—. 5. воен. Издигната из-ш
зя п-ставн- на артилерийско вроапв.
6. Мтсто н noнαταвеκα oaщiгa» га
нсвто ce поставн р-риата с буквие
аа печнтагв. 7. геол. Обширна втрав*
втея част на втинап— κ-pa» нотпс о
иодм-жсва •—“■сатОо нн пекгввпмйт
движении. 8. гцен, Првграиа за дой*
нвсп на πoлmτиитенн партия ими ыт*
нот «рута група,	‘
плаун (рус.) бот- 1. Вид миогогодиш-
епепρопиевмόния
во растсшнс ; нипвлпВ. 2. Впл асе,
коВп- иоа тынки отец внакв—.
имтрЛи (фр, plafond “Τ-ΒαΒ") арх, Ук¬
расен с живопис няш скулптура гпи-
ссн таван или ч—ст от тав—н.
плафокер (|р, plafonriéi) Oевтτiτтмн-
τтнв» евето ce п-сп-вт н вenвев·вл“
ствсн— Озн-ост до пав—на шап сътит
илαu (нтн, Platz) Оnoииαлйo място за
“севши упр—жеенин, иношад за паради
и вт спортни игр·,
плацддрм (вт рр. place d'aines прев
рус.) I, Унaеτoκ. на н-йто ce под*
поттт п навършва ыневт нсогна опа*
ртинн евeшт противник· 2. 10.116.1.
нтго база зя нервсни,
плацента {нaτ. placenta) 1. анат. Вра*
ногти сртне, найпв ce вОрт-увя y
Ороиойнп жени п О-ваИнпии зт ив*
хряге-во ва aaв-л·ш- ; иссзваын. 2,
бот. Тонне н вaе'внiтπa, в— нотт-
α πвнκвoπт иопнт,
плацкпрта (нен. Platzkarte) Дополни*
щвлев Оплот за внпавенв мнст— н пот*
гинесси вл—к.
плебОИ ^—1. plebclus „простонароден·
вт piebs .прсспият народ") I. Лшс
от Ос-правното свободно васеневна
шт «ренеит Рим ; ср. παгpиuiΒ. 2.
Лица от долог произход ; прав сртл-
вите векове — Оедаг аайаттмит. 3.
трин. Чонан от ансилсяттртвитв нн—сп
ГТ г-сомовното,
плебейски {нaτ. plebeius) I, Който
произхожда сп пасёте, ноВъо ирния*
дножи гт патВай пап в свсИсънав вт
имеВеИ. 2, Бодвишеш ; прося, лопен
(по прош-ход),
плебисцИт (мат. pleblscltum) 1. В древ¬
ния Рим — гн-етв—г в—нон оп пяо-
OвΒеκiπe триВи. 2. юр, Бсантрсдвс
пансует·· ва рошавано га важон дор-
жавти въпрос; втфвpeйgтн.
изеВс (лят, piebs) 1. ист, В древшии
Рио — градското васеневие от га·
Вн-гор-дое произход, 2. Hившiτв»
анспавятиряви слоеве ; паабти.
изОврт (гр. pleur! .ввёвв"T инат, 06“
нивн-ят шт Селите лpoBoнв» бва-лр-Вва -
uiпн.
плеврИт {гp. plcuritis) мед. Бовинленте
та интврат—,
плевропневмония (плеьра. и гр. pnéu-
пледирам
566
mon .Оня aвcёβт мед, 1. Вооптятние
нн плеврата и ва Отмита лр-Оонв. 2.
Зарнова Овнаст по поводата, ковете
п еваитв сос специфик— аа всссн вид
от тих,
пледйрам {|p. plaider) 1, юр. З-цн*
шавно дтзо теτн- прал съд. 2. трен,
Защищаван, застъпван oo» Врянт с
дуин нощ—,
пледоприя {|в. plaidoirie) юр. Защит¬
на ром е сод,
плезиантроп (гр. plêslos .близък“ и
âniHiopos „човек“) Ивквпявия иовесо“
подобен маймунт, ваиерена е Южна
Аррпст.
плезиозавр (гр. plêslos „Влизък“ и
sâuros „τTшoв“) Изеви—Ем— твянос
‘влтнтгo. нвато живимо н нсрвт—т—
през ме-свойската вря,
плеИстосёИсти {τp. p1éiaTöa „н-й-юшсгв"
п seistös „p-вτъвенaгe"T Линии в—
гecτв-|енa κapгa. конто съединяват
ъвнеите с нтй*с1мип осшатросп,
плеИстоцби (гр. pléistos „иаИ-много“
п kalrös .нов“ през нят.) гезл. Дол-
напа епохт вт чвτвывτичнит период —
оёхв-ща нтлгиковито п маждулсдви*
нови вртнега.
плекснглес (мат. plexus .н-илете·" и
неи. Glass „егocнв"T Твърда Ото-
цнетнн п nв-вв-мвα нвкзщтвева смема,
която пот гонто- приложение капо
полноценен знивстигаз гт еτънлв.
вс в мнопо по-вдраня ; ^61.00.“- ee
зт вапр—ва в— ноти -- оптически
урЕД·, ва стъкла вн е—o-нтτi» твяо*
ооёими и др,
^0.10., плОсгрон, инОнгрун ('.1
piéktioi, нтп. p1eoTгuм) Рогова, е—·
еτoйa ими ueнунвнлн— пласттина, с
свито ce свири ва струни· пнсгру*
нотти, капо нaнл6нинн» китара и др.
пленИрен (нат. plertTlus) Който ce из¬
вършва с унасянего вя вснчси чзе*
вена гт -.'—βιβ^ιη, управнгенг-
ъняв п др. ; попои, оВщ ; и я т г а р*
го заседание — отседяни· ирп
пылен состав.	■·"· |
njienép, пленерИзъм (вп фр, plein ali)
1. Рнсу“—·· в— открито, ср·« приро“
дата, 2. Умело —празнвнно в— приро¬
дата п йоИвиге вαaгв6Bpαaвi багри
н етртнит. 3· Продаваше вн аспасъне·
тото -свЕтнаене нов воздушна срала,
наго ce наблюдават -пстнснта п про¬
ходите нн сеопанв-я- е в-тура,
пленум {лтτ. plénum „πълв-“T Събра¬
ние е позев състав ва иленовепо ma
н-Ор-в ронвн-аев ортяй нн —ренино-“
цин или доржавег ниеτнπуπ.
имосзДзом {гp. pieoiasmOs »πзнπτшoн"T
литир. Опилен 6Bвнτ. при соВъв ce
mвπ6лaтвαг слив-е-нни луи· ; много·
елввнв. гяτвтnвaгo и— Опивки по
онтитние думи (»•.0· оран, лляна и
piд-т» връщам« ce обратно и я. в.).
плеонастИчек (τ., p1éo1äatlköa) Κ—Βτ-
содоржа нозншеи «унт претрупай
с дуин ; нв-n-ен-вeв.
плеохроИзъм {гp. plälön „повеие“ и
cHrOs „цвят“) Он-Всщн- в— внеси мш-
•0.-3 и да по-п р-вяннеп цветова по¬
ради веодгакввто пстльщтеа га сват*
мпг—та ся равлинйито им части,
плерёза {фB. ' pleureuse) 1. Тв-твнa
ш—шпест върху Дреха. 2· Моно, пух¬
каво щp-теoн- пор- -н дамски шапки.
πлеснмéтър (гр. piésso „удрям“ и nét·
топ .мярна") мид. Тыве— дорвога наш
нвсъвея пронса, с естте ce нус— нс
1Н30 при медицински преглед; ср,
пернус·.·
плетизмогрИф {гp. plêtHysmôs „уве·
«•ΜαΒ-Βε“ п giâpHO „пишаβT Уред в—
cπввлвзтнe нвмотейнвто вт -Воиа вт
6BΓЯЙ при няполвтвтгв му с кръв.
плетизмография (тр. piêtHysMOs „уве-
зннаиане“ п giâpHö „πинмαβт мид. Оп-
роделни· ебана вя ортав чрез плетив-
о-гря|.
ился-рИмЕН (гр. p^tHöilkös) - Пози-“
кровен,
плеИда, плеИди (гр. P1é1âs.âdos)-1. астр.
Гад жгичег ввевдвг куп н со-всаднет—
Тозац, 2. мит. Седеиге дощорн нт
Атлас п ПлеВена, 3· Група знвт, кои*
по ce втннчаваг сос свотга дoИйвеπ
н нткот спралтлвгт сВн-ст, 4. Грунт
ся седам поети е Ллokcявдвiт .(III е,
пр. в, в.) п във Франция начелв с
Ровс-р (XVI в.). 5. прен, Множество.
6. хим, Група изотоп· ва дндег ене*
оент, коитв знеитя вдев нися— н па·
риоднннаг— паВлнва вн - Меглолевв.
илик (пп. plico) I. Огъват п пвдлепев
лист, пригоден за поставяне в него

567
плюмйж
на ипсм-ι 2· Книжна сесит вя поста*
нива н вет на продукт·. 3. Долни
патета Оез ..1»-«·. 4. прин.. Ннатев-
га г-рба, е свито се п-спявиг поне·
вачета. 5. прин. Вид чаршаф вя юр¬
ган, влетя— и др,
плимутрбк (тетя, Plymouth Rock) Едра
порода вссянна е-е-шея, нонто сиасл
до 200 1“^ ня гвднгт.
плинт, плИитус (гр. plirihos .чопирн*
оголен κeвeиндa— прев наг.)1. Квад*
рапе- извит, есттв служи в— делен
част на -свонята в— е-м-та ими стълб,
2. Тясна лотва, с—тпо з-сривт лунки
между ст-тв-пт п пода ; πeвв-в. 3.
М-зно нзлтдавт навьи домит мнст вн
лицева стогн ; uoeoн·
плиоцби (ер, piclön .повечт“ n kalnös
„hob* през зяп.) Поспелно подр—одв*
' звено ся гтвтоня.
имнсб {фp. plissé) I, Гъвка, «пипа ва
лBoa-. 2· Натт пап пола с тактна
гъне·,
плисйрам (61 фр. plisser) Прант пат*
сст—, гадипзтн.
плбмба (1.· plomb вт мат· plunbum
„-л-нo'T П, Кртт.за слонна именен с
ионап, нсиго свързва двата сран вн
нрон, шнур, пел п πcл.. като βητη,
не нсшо но в отв-ртйо. 2. Метямва
пл—чен с |аВриАог -г-н ат произхода
ва спека. 3. Плъпва нтс—, с конто са
ЗТИЪЗЙН лупня вн зоб.
пнонОйр (ст рр, plomb) Пйегpтнeнг
от и-спаннше на пломби върху оτ-κn.
пломбирам (от фр. plomber) Π· Поспа*
ням ионап от -нов-, вапемапн—н. 2.
мед. Псспавни пявнОа в- зоб.
плувиограф {нaτ. pluvla „дожа“ и гр.
grâpho .пиша“) Уред, нойте нвпоот-
пиин- отписва еонинтсгнспв в— пял*
штзн'е в—лтжн.
плуβнометьр (лат. p'uvla „дъжд· и гр.
métroi „0...—") Уред ва измерение
вя втзежняо,
плунжер (нетм. pluigoi) Плотно цп-
«•вдринно т-знив Оугало (-Βηκη—“’·-
в—д метър), свате са иoπвлвтвa ирп
машини с тсятос налитана,
πлтвИл ^—1, piuiâlis) грам. Ми-жест·
“ЕИО ИИСНО.
πлтвИлoй н—п (лап. plurâlis .юножасп*
вв" п вот.) Пр—но вт и-Онр—газ н
тнсви съртвп' да им— шнеомсс паяст
н знвнснн—съ от ннушесъвсвнн, вё*
ртзввнътзвня п др. нвиз—вв.
плуралИзъм (-τ нтп, plurälls) Плтянп-
съимасно тчeн·в, според коепс е сс-
тоетпя в— сватя нажат множество
еaивеτ6тτтнвi духовни същности ;
ИB6Γ. шовноом.
nпускβамеерфéкт ^-1. piusquampe*“
fcctum) ?рам. Отдавна мниазе врсмс,
плу'геум (нтп, pluieum) ист. Досного
прикритие, зад квото се присрнв-зн
древните римптви при нти—лвинв ими
ирн отбран— г— крепост,
плутократ {гρ. ploûtos „Овттясъвв“ и
kiâtos .спяа*) Лице, к-етс им— ннаст
пмп внитнне ёлтгвлαвeннo га ё-тат*
съното си п принадлежи ком изуто*
κpauнтτa.
πзт'вeвнτΒнeеei (от гр.) Присощ вн
плутократ пли пзуъснрнцпя,
плутокрИция (гр. plötokrataa) 1. Фор*
он нт доржавае еτp-Β» при коИто
взяспт— нрннадножи га О-г—тптв. 2.
= плутократи,
Гмутбе {τв. PioUiön) I. мат. Бот г—
псдзашвото uapеπв- п и— совните га
умрелият спорт« втрв—винтт вя древ*
ыите гoвuн· 2. астр. ПаВ-стдалоие*
ват— за-вепа от ОнонАевапа снстам—,
сгкрнтт през I930 г.
плутонИзъм (-1 соВс.) Направление в
тт-з—тнита от крат ва XVIII в., еоопс
обяснива uиκнπчвiτe ивнегевит и—
веиннпа сора пол вмитвив в— тспеся*
наш· принцип,
плутОниИ (сп с-Вс.) Радн-непнвев хи*
миАСсни олеоевт, овте Pu, породов
воно. 94, помучов и- ц-сустее· нн*
мин сын 19-40 г. ; с псннмо вг-чашга
при добивано нн ат-нва oвeвг·т.
плутонИст (-т е-Bе.) Привърженик г—
плугови-оа,
плутонйчески (от с-Ос.) 1. К-Ип- се
—яг-си до паущавн-оа, 2. прен. Пол-
веиег, нтлκaнiмoеκi.
ппЪкжер == плунжер,
пнюниОз (фр. pluviösc от н-п. pluvio·
sus „дъждовен“) Непитп oeеeu от
френскин .οβολο^-γοβ наленд-р от
l793 г. (20—22 тнунрн до Ι8—20
фoввтαви).
имюойж (|р. plumage .πтpтшiнa"T

плюс
568
Украшенно от иера върху шапка пмп
ва есвссн сВрут н гтк-и тршии·
плюс (лап. plus .панама* прев |р.) 1·
мит. Зван вя събиране (+). 2, Зене
ва ионвжцъомвн венниивн. 3· прин.
Πpтgиoеπн-» изгоат н исеено·
плюш (|р, peluche от нтп. pllus „со*
сом“) К-привве, возгеш ими πянтиoв
πнaπ. есйтс иридиин вт кадифе.
НнЮшнин {вуе.) I, аeв-И от „Моргни
души“ ва а-гвн. 2. прен. Годни сны*
пергие, иαг·нκ·енoπepгπн.
пневннтНк (гр. pneumatlkös) L тихн.
Cnтui-нйя троОт, по с-τι- ce двпж—я
инсна п пратки н нашенска еτaгuил
нрав егьеτeг воздух нап мре- вакуум.
2, == иыввю-ънчв- гтиα.
пневмИтика {гp. pieuMatIké) 1. Дня
от фнвнkaτa. ксИго ce вявннаня с воз*
духа и тавбввге. 2. » пгввонтнн.
пневматичен,	пневматически (гр.
pneumatlkos) Прпп-дов «я лoeеτвтвн
сос егьегoг воздух ; въздушен ;
пневматична гума — вътреш-
втяа велосипедна uni теяснобням—
гтнa» конто т пълна с въздух.
пиевматОза (оп гр. préuma, aios .воз¬
дух“) мед, Болестго състояене оп
събрани тавова е сргавмонт.
ппевмаголИза {гp. pneutM, atos .въз*
дух* m lysis „разтваряне“) геол, Гро·
uте вт отдели·’ лoейвлвгмнни веще*
спна от оапнтн остаток п нαе'oπвaнe
ва .,«11— лрсшови н сназнят, н нон*
по те nвoннkв—τ.
пкевматолёгия (-.1 pnéuma, atos .въз¬
дух · m logos .в-тн-"T мед. Наук- в—
Оспасънпа. неито ce причиняват ст
лвнеoеτвиeю ma тазов· н ввг—ннвиa.
пкевматомётьр (гр. préuma, atos »hob·
дта— n Métron .мярна") Урод ва но*
морванв нсннчтспвспс на наншнае и
ивдпшвай “овдух ст ВеаПпа лв6B6вe,
ииевматохИмия {гв. préuma, aios „нов·
«ух· и химия) Дня от хининът,
есйтс н-умава гавбвете.
пиевмектОмия (гр. pтéumö1 .Ола лроб*
m cktomé ,πaвτвв-гo"T мид. Хпрур*
гинесно нвртаване ma мнст от ' Отпито
дроВсво.
ииевмеркИтор {гp. pneumatlkos и воо.
Merken .отбелязвам“) Пйевоатннен
уред вн впредентвв р—ншишетс нт
ъсмшсст н цистерни, poвтpв6явн п «р.
ппевмокОк (гр. p1éuмö1 »Она лроб·
п kok kos , вор го“) Бактсрит, естто
прнмннтьа ивовновин п др, О-насти
га Отнпте лрвВвне,
пневмоконибза (гр. pтéuмö1 .Вян
дроб“ m koila .прах") Мнйъcвеκα
болесщ, при котт- Отмнпе лр-баво за¬
боляват вп дишаше в— въглищен и
друг прах,
пвевмолИза (гр. pnéuma „воздух“ и
lÿsls .-τнeивaгeв) Опер-инт -- от*
непв—йо на еpαен-ми вътрешен вр*
г—ви.
пневмосклербза (гр. pnéumôn .бял
дроё· и склероза) мед, ХроннА·- аа-
Ооминтев в— Оомняв дробове с раа·
расъв-вс гт съсдинитсли-т— тон—в
п тих и нарушаване в— дихатсленят
пм |тйκцπт.
пневмоторакс {гp, pnéumâi .Оня др—О“
n thorax .τьвa·“T 1, Събиране вт
воздух между «вага плввр—нгн иансят
2. Нампе ва нееуване нт 0еΛ6двoёй—
τуBoвнтл6a- п друг· бенсдроО)·· за*
Ооатвагнт Арто вкарвано вн воздух
между дв-тя плвврнлги пласта,
поапкаре (|р. polit .нрьх* m carré
„иeτв■oвτπ·τ"T Обувен с мотнорпипп
върхова,
понесОв (|р. poinçon) 1, пич, Изривано
от стомни— напьегало изображение,
чрев което -глин—п оатрнин. 2. Ото*
ы—гее зост с пзпонштна фигур— ва
вгОезнвване нз-Сраженне върху от·
пня, 3. Условен зван шт пеетра|се—
сарпа.
noâHT (|р. pointé „острие") П-ва, при
е-ттв ганивор стон uni ce «нижи
ВОрху ^3^10 в— сртснга сн.
пойнта {фp. pointe .-сърна·) литер*
Дуин нни нартв, мсмсип или отвор-
шок ва лπгeBaгувгo првизвоасшнс аа
по,<черт—в-нт вт мпсоя,
ионвтнзВзыи (|р· pointillisme) Тохинст
га pπетвтйo„ ирн квтто В-нта ce на¬
нася' нов вид в— тсчни пап като
право просиняти ce нинпИеи.
поаитИрам (от фр. pointer) I. Заострям,
ирадн-висеян нетсрес »ров ·вκтеτ·
“вин еpoде'вт. 2. Изпозынван фигу¬
рата поапт при балет.

569
пбгреО (pте.T Подземат склал {хp—вm-
зише)ан В-Ввн припаси,
иогрбм (pуе.T 1. Полно пораженна, нт·
τ-еτpo|a» разруха, ртотром, 2. Ре·
—κц1cнн-*шoннвнеπ нмн- нзсяопаевне
ирогив втнаквн гяцповална трупа от
нaетлeйгoτo» сопрсн-денс с ряавре-
внв. грабеж в— имуществата п и—*
сови тBнΒеτнa.
яодагра {гp. podHgrä сп potis, podös
нHвянβ n égrâ .ав—шαнe“T мед. Хро-
вимссн— Ooлeеτ ma стаенте порядн ст·
ложтвнт на пикочната киселина, ирп*
нннова от венравинва обилна в— вт—
шестваят.
абдиум (н—п, podium) 1. Иалнгвнтс
мисто н дроегорниснин цирк вя пе¬
чатни -рипся·. 2. Оградя ва трай- н
цирк, 3“ П-антнап под е дъното вт
сяно· нни другаде като сцена аа вр—
κoегoв» зя хор ими певни ; встряла,
4. ПадълО-нс н стова място катв ла¬
вица ва поставяно гт содова с прах
га уортан н аронв-риисся гpo0г·uн.
подомётъ-р (τ., pous, podös „кряк“,
„стъпка“ m méTron .мярка") Уред ва
ивиервавв Вырвнг—та г— вьрнтж— га
Аонве,
подпёлек {вуе.) Таен, везегазев, нег-
сппртяцное.
подпблие (pте,T Hвлвгaлвoеτ» котсин*
.η^τ,
подпоручик {pуе·T остир, Горни офш·
порсн· μήγ, сага неВтвй-нт.
побзия (тр. pölesis) 1. Изкуство а— —В—
равно изразявана ma мисли ; слоевсно
художествено ще-рнастно н сщнх-вв.
2. Стпхогнорва, рнтнимвя реи ; ср,
ив-вa· 3, Съвкупност от художестве-
внте проивввлевнт н морена, стихо—
теория ром ва едив няроа.поет, Епо¬
ха, 4. трин, Иатщеест, вВатипе, nвe*
пост. 5. прен.. Снегът гт въ-Вр-же·
ниото ; |-нτтaит» ввавесъвнятни-сп,
HOéMH {гp· pöîêмα) I. Г-ввсян-вященно
художествсго прснввеаенне н стихе*
теорит рсрит. ртднв е прозя, от важ¬
но събняне. 2. Гонтио по размер и
одаи лиτepaτтτн- пр-нввтаоннт. 3,
Наан-впе вн ' вяно· музикални пронв-
наденни, сОннн-нено вя 6peeеτъB.
исОт {гp. poiétês), 1, Лепор в— ивепп*
часки πp6ΉBвeлomин» писател--хул-ж—
позитивизъм
тин. 2. трин. Лицо с голяма явор“
носна дарба т телтмо “овОражеинт,
3.	трен. Мачтатоп, |-вπтвь-p.
поетизИрам (01 тр.) 1. Зтвнонв—и ce с
пис-ев на стихова, ппш— стихове;
иртлсънвим н п—вънния фориа. 2, Боз-
хнялтвяи, тнвαетв-o. илоаннвиран. 3.
прен. Бленувам, отчтат.
ивегнен (гр)· poictikê) литир. I, Наук—
зя р-рипте и принципите гт хуао-
жтствсй—'о «•тор-турго 'вормасяво,
2, Теврнт вя поезията ; съвкупност
от праният в— хуа-жсстете) ел-нeевo
τв-витеτвв. Извести- в П-отпе-т— вн
Аристотел (IV н. пр. в, т·T. га Хс-
pauиΒ (I н, пр. в. в.) вт Б-алв (XVI—
XV1I “.)· 3. Оo“нтπгoеπ оп хул-жесп-
воннпе ес-бвеоспи на один поет пян
спах—, тонение и пр.
ивотВией, павгИнасни {гp, poletikös)
1. Ксйпс ce -тинсн ао посвитта, кой“
то в овoΒеτвтв наш принадлежи на
поевитта ; стихотворен ; поетнчес*
на вон г ост — апел-воина от тан¬
кови правнят или спнхов ртвиор, 2,
Oиαвoвтгeзeн, ποιηοΗ, въввишев. 3.
ВыбОр-ж-ом, измислен, вeдeΒеτвΉгe-
3··, |aйτaеπиAeг.
ибз— (пт, posa от ятя.) I. П-лвжтвио
ва ттного н -пролелон мсневт. 2.
трен. Лнпеитрно поведение ; прост——
роност, вo·еepeв6ег.
позйрам (|р. poser) 1. Засмян —проло—
зено положение с янясто сп нрад
художник или оВенътв та ап-рат ;
сзужн от молва ва художник, 2. трен..
Πвeеτвтв—и oo, аоржа ce гвисеронс,
позитИв (^1. positivus »положителен")
1. Фот-тр-фниасно нв-Bραжeниo. но—
инв върху |вявтрт|сс— хартии, ис-
луисе— ст гтгатин. върху евего снап-
лнге и тонипяе наспи еo6гвeгеτвтвaτ
ва лeeеτниτoлв-оτπa. 2. грам, Пено-
жнпення огeπвв.
ИовнгВввг (нат. positivus) 1. КоВто т
есиовны върху опита; лтИспентспов,
рвялее. 2, Който т н утвърдителна |вр*
нн ; утвърдителен, 3. Който ce от—
васл ле позитив ;познтнвн— | и*
зософня = пввитпннвъи.
позитивИзъм (от нат. positivus .по-
лoжπгeлтв“T Широко разпр-сгрянего
отёoнτинйo*нgo—ниеτинoенo вниртндв*
п озитивИст
вие е буржоазията финвеo|нт» което
-трин— иирвглел.гпт характер в— |ннс-
ов|πтπa, 6гавьвнт гp-g·uπoΓйπτe |и-
лoеo|они проОнвои {oτввшoйπo вт
съзнание1'- кои Витнотв и др.) е—ъс
.метн|нз1чвснн* п катс пакпна, е-ито
не може да са nв-вeвнτ оп оинта.
позитивИст {фp. positiviste) Поспало—
натам ва пввигннивн—.
позитрби ^-1, positivus „ионожитвнтн*
п езонгрои) аp-gπннa (eлoиoйταввa)
наспива ва —тонгнто ядра, ннито от*
са т равна в— иаса*а - на енеетр-га, —
т-вярът И т ранен вн eнeκτp6вгΉT» ва
е пвлвжпгенов.
и-онцибиев (ατ нат. positlo, önis) Кой¬
то ce намира в— πoвнuит» нойтс са
спиаси до позиция ; πoaнuнoн-
вт войн — — -квпга нвИгя, ког-тб
двето страни са иочтн с р-вни сини
п нсюн—т само ст новнинт (2),
позиция (н—т. positlo) 1. Голвженит,
раапбнсженне. 2. воин, Уитстон от
осстиаст, евйъо в прит-ден а- в—ов·
вп дсИствит — -а отОр-г— ими ва на·
падение. 3. Определено н—з-жтепа
вя пилото ирн спортно упражнение
пан при τ—вu. 4. муз. Равп-н-жовие
вн .»οττ ш простият върху трнра
при свирене в— струнни нокови нн-
еτpтиoнτи. 5. Разпоп-жЕгне гт риту*
рнпо ирн max. 6. трин. Нвлвжeгπo»
нужно за ио-интатъшно ртовняне в—
доВсянни, 7. трен. Принципно отно¬
шение ком вот- ; егaвввищo. гле-
дишв.
позолОтая (ант, poskus „поспнве·“ и
гр. logos „наука") Дин ст |-рна*
нвзвтпнга в- л-апр—вн— ва нeκаpегва
н -явнсим-ст оп възраст, ноя п други
телввπт.
позумёпт (вп pp.» гам, Posament) Га¬
зов от ксирциа нян возня сос анаген
ими позлатени ' вишен ; нашивка, е—нт.
позьёр {фp. poseur) Лицо, коепо
оОимн «я онсна пооа; •01«.’· но“·^
лицемер.
поИкилотермен (гр. poîkllos „разно*
образен“ m THéirrë „топянна*) К-йто
в с вронвнливн τoнвeвaгтpн “ зав·—
сно-ст от онолвата среда.
иОИегор {aггн. pointé*) Порода хрьгеа
с танаст нс-нет
570
пбкер (-·'«, poker) Bug хазартна игра
-a »011.10— играни с 32 карти,
пёлдер (хон. polder) Глад-родин тнaе·
тоци авит, ковто са п-чепснн вп нор-
оkoτв равнища п еовго ся оглелеги
вя вота с eеτвегвeгa нни нанусявога
прегряат,
полемизйрам (от гр.) Болт гαтмeй или
лнτeвaгуpeв с юр ; волт псзвонет.
полемика {τp. poiemlké) Губя·»·- оО*
съжлаве, публичен спор по етноИ ва—
умЕН. н·τepтτтpeн» гoз·гичвоκы или
друг “опрос,
полемИст (гр, polemistés) Който оОнчн
да еn6pн» —пипан н спор.
полемИчек (гр. polemikös) 1. К-Иго
съдържа понвиннн, койте са съгаст
Л— спор. 2. КоИпо обича дт спор·,
пот сезвеиося кош позенпе—.
полен (пап. pollen .спъно смляно Врнш—
в—·) ТнАнинов πpашeu оп цвят нт
растоене,
полекта {лaπ. polenta) I. В драни·.
Рим — няш— вп тмеинмвнб брашно, 2.
Пп—знагсно гародео испив — с—шн от
uяpBвннгo Ор-шев няш оп носятгн,
поли- (-1 гр. polÿs „иного*) К—гс
порна составе— мнст н сложни думи
с-ваи-в— много, множество.
попнäпдрня (поли- и гр. aiêr, an*
diös „мъж“) l, Форш— на Bвaн» при
конго вдет жег— пин едговреиегго
втевнно мъжо; игвп-иъжвспв- (в Ти¬
бет п ар.);ср. полнгпвпт. 2. Распашня
с «“^03—“ -цвят (по снсгемая— га
ЛнгтИ).
полианит (от гр. pollös .оив"T Мине —
раз, манганова рула.
полиартрит (поли- и гр. ârtHior »огaвa*T
мед- Воаитлвнпв шт гнссясо сънен
Едновременно,
еопиИрхня (поли- и гр. arché „власт“)
Многоен-сгне ; ср, монархни.
полибазИт (пола- п гр. basas „ссе-ва“)
Минерал, нейто съдържа сребро (до
72%), нleд{aв I0%), агтпиой и сир—,
полигамек (поли- и тр. gâmos „Орте")
МгсгвВрамон ; поннгаовн рас*
теннн — квипо · осное вдйбпононп
НОТТ П «“^030“· ^βτοβο,
полнгемия (гр. polygamit) 1. Μγογβ*
Орание, ис-иссго многоженство и по—
рядко многомъжество. 2. зоол. Фор·
571
полиемия
и— в— стг-штвпе между πcлoнтπo»
ирн нотто ножннтв и женските об¬
щуват с рявяннен неанепли от свал
ннд. 3. биол, — ивантамни растонит,
попнгeнИзьм (поли- п гр. génos „pв,д"T
Тоиеена н нгτpoπcлcгитπα» спорел
нсего А-вешнпто рас· nв-·зa6ждaτ от
равнпАнп вpoдшeеτвoг·ци. возгнсгн*
ми са н равннийи наспи нн оомтян,
новпо ce нanoлвтвa от ирпноржеви’
цнге и— расизма, той нато според тих
нoгB0ΉДг-г- п м-нтвзондц—г- ряса
ст на ие-йнссо стопяло в— развитие
от ётлап—; ср, нсистонн-ом.
полигИкек (поли· и gyné .жена·)
Който в с шг—тв жонн ; oгoг60вниeн.
полигИния (поли- и gyné „жтвa"T 1.
Брак, при соИпо одни мож ин— елн-—
врсменго ового жвен ; мгат-жоесяво;
ср, ивмнайлрпт. 2. бот. Сошеству·
нане г— нтколко плолйик— н едив
цвят.
еопнглalкдулИрен (/голл- и мая, gian-
dula „жлеза") Койя— о от огото жне-
вн» -'васит ce ас едновременно вов-
итнеыпе на нтк-нко жлези с вотрош·
на еeнpeuнт,
полиглОт {τp. poiyglöTtos „онвтсевн*
μοβ") П. Лию, нсепс вяната много
ββ^η, 2. трен, УнаОнне за нвтит*
найо елговроионво га вянсзсв еаика.
полиглОтен (поли· и гр, glötia „евин“)
Мгсгоевнчег,
полигби (гр. polÿgonos) 1. Многоъгъл¬
ник. 2. воин, Λpπ·лepнΒенo сгрен-
Онше. 3. воин, Спецналйв пригоден
Tиaегьe ст сушата или оп нолнопо
пространство ва изпитвана нн техен*
носни ηοοβγή средства п аа тnpяж-
етинт с такин— срелсгет, 4. воен,
Разпан—жтепе на крепости нов |орн—
и— нногоогьнннк. 5. арх, Открит—
пз—щадня за иран-воасте- га егнo-
Отонн сп-маиои. втоген елонейтн.
полигонйлен (мая, polygOiäds вп гр.)
Многоъгълен.
nопнгокомéтрия	п гр. gOnia
.огон* m metréo „меря“) Метол за
иоиервнге. прнзнгтн в геодовнттн. при
ηοΒπο ивиорв—вята месян-сп ce по¬
крива с орежа от ιοακή, “снет влит
от ноет— о връх на понт твепте (оно—
г-огонннцнте} ; неспоис.нвжеыиопо на
върховото в— иснигоннто ce опреденл
чрез нвиерв—го -на ήοληγβηβη'ο огни
п дояжненге на пвлнгвйгнпо спряг··
полиграф {поли· п gräpHö .^1^“) 1.
Урод от равиввжавнго на тонся, пла¬
ново, чоргвжн п др. нрав еоинрает.
2. прин.. Пнодовнт инсатся, квйъс -а*
сита нготс тенп.
полиграфеи, полиграфичен, поли¬
графически (01 гр.) Кейпе ce спеаст
до noлнгpa|нт. нойпо ^,••37:3 ежи гт
пвлпгрярпт ; πoннгиaфн»EСΚн
комбинат — гвлтоо πвмαгaвеκo
предприятие, н новто ст в-стоиеен
нснинн пoлπгpя|нмeеkи гохинсн — ни·
сон п орсвт-в пвиат, цигeoτpт|πт.
ннготипен п монотипев нαB6p» еτeвe6“
янинт, нсднорзни и др.
полигрИфия {гp. polygiaphia) П, Клон
сп техниката, нойто -Охваща всим—
енге йнмиши зя печатно размножаване
ва гoκеπoвв» нлюоτpαuин - и нолоёнп
ныв ннд и— вeеπнπцi. кинтн, спи*
оявπт. н|нши. картп п щ. и, 2. Сов*
купност ст ясхенисскняе сроасте— ва
иoлтн—нянo вн г-лто Врой вде—нни
копит на τтκеπ-нт, стрт·^ планова
и др. 3, Отряда инн в-нoщoйнo. ко-
лего ce наонрнт пеан служО·, 4. прен,
Писаке иа различии теми от един
пистте«.
полидактИлия {гp. poiydâktyOo.MHoro-
πBьеτeг"T Недъг, нойто ce състои в
еы!eоτвунaгвπo в— исетчт просян нт
рьцого пмп нр—еапа.
полидИпсия {гp. polydÿpslos „οηογβ
ж—лов") мид. Болезнено желание дт
ce пие ; поллоа жажда,
попиéдър (поли· и гр. hédra „страна·)
Мв-г-сгее.
полиел^Й. полилеи, пололбИ (тр. рс*
lyélalos оп поли· n élaion .елей“,
.маслинено масло") I, Висят сеещи«—
тис с юг-г— свещи пян мамин ; юге—
г-евe!нπн, юй—тез-шитипс, 2. църк.
Отбрани всалми, които ee четат през
вреое и— внеси празниАт— църе-ннн
служба.
еопнемOриOння (поли· т ембрион) 1.
Равнигие в— два нни пономе зародиш-
сп влия нйгоезагка, 2. Обря-увнит
ва елк—лно зародиша н одео етнo.
полиемия (поли- и гр. hâima „кръв”)
полиестёр
Полгбкронио, овогбкровие ; прог.
агоинт.
колиестёр (рр. polyester ст тр.) 1„хим.
П-лииор ва сложнин оспор, 2. Они·
тепнчго взанно, доОнваго от иози*
•стар, с ширено приложение н те-
κеπ·лвaг— ишдтегpнт.
полиетилён (гр. polÿ „много" и
етилен.) Тнырда и •ласпиАв— пласт—
ынся, получен— при П63iмepиaαu·т на
ттнлон, устойчива нон вод— п хими¬
чески реатеепп, с гслтоо прнложогпе
н eлoκτвo'eхг·κaτн, анн·чeеκ—τн про¬
мишленост, прибарвсгроегагс, жнлнщ-
ното оπp6нπeлеτвo п др,
полизахарИди (поли- и захаради)
Озвжгн вoгл’аπдвaгΉ, конто при
хндроннвн ce разпадат на овеванх—-
риди (цонунсв—. скор*из— п др.),
поликИрпеи {гp. polÿkaipos) Мнвпо-
из-две,
поликлиника (поли· п гр. kline „нот*
λ-“) ЛтАтВг-’прврпннеяпне— анведе·
нив ва —ыОун—порна и домашна спо-
uинн·в·Baгн ПЕнарсся понош.
п-ннойстин (поли- гр, masTOs »'0.«-“)
анат, Лгоринзв- потвтвнге и— гръд¬
ни жлоан и върна ио гордите, пел
иншгнцпте п нврома,
πoнiиBв ('.1 polymeiés „с инвго нас¬
пи Химическо соединенно, вОннев*
ввно вренними), сОрноувнео мрев
свороваие нт два ими И6вeиe» ннВ—
место влнтсвн ивлeκтли. наир, мвзе-
сулага в— целуло-тт— в образувана
от 2—4000 глнноонн н-лeнтлπ.
полимеризация (ет тр, polymeiés „оп
мваго мяегн"T Химическа ртасапт,
при е-тто сп два нап пинене- н-не-
нули от вдев и сото вещество ce
иcзтчнвн соединенно, ноето по— со*
шни сост-н, но пб*голтоб о-лекулго
ъатав.
аолимёрия (гр. polyméiéia .меотс-В*
pαзи’“T I, Мн6Γ6мнолeнoоτ, огого*
сабжи-ст, 2, хим. Явнаепт, ирн еоето
вещества от одни состав ии—т рта*
аннеш ёр-В иoзeeтли п —пою· {cвoв
О3 о помннер в— ннсаврод— 02).
испимст-зев (поли- и метал) Кейпе
соаоржа много мая-зп.
πoлинBгвит {гp, polÿ .невтв" m mé-
Tion „отрн—·) муз, Едновременно
572
съчстанава г— дет ими ыснече раз*
миме· п—кпови р—вмарн,
полиморфен (гр. polynorphos) L Който·
прпгож—ва ирн-нацн и— в6.н·иopφнзыo„
с мваго форми ; овбго|-рнен. 2, Мио*
т-оВразой.
полиморфизъм (толи- п гр. morphé
.вта") 1. биол,, Явление, ирн н-ето от
оди· жнв-пиесен пян раст·^·· вид.
еыmoеτвтвя' ионона от дне форм·, 2-
хим, Свойство В— НЯКОИ ВЕЩЕСТва с
вди-сов хниннаснн състав g— нрк^-^ί^—
знанраг е равлнчги рорни е aaв·ен-
0—1 ст условията.
поличеврйт {поли· п тр, néuron „гврв*>
мед. Тожкв вовпалогнт нт перн|тр-
ннте норвн.
иомийёо (πсли· и тр, nömos .мтсъ%
.»лев“) АнгоОрнчтн нврав оп вдео--
AHeem свързан· сос овацито ва пз-
важдаге или сьВиряге ; онотвчлен.
пол иоеицефалй г, попнoенкефа лит(гр.
poilös .снв“, ви „в“ m kepHalê „пла--
“-“) мед, Бовпяление вн сннето ec-
шсстно ва главния мозък.
полиомиелит {гp. polios „син* n myclös
„κcеπeн мозък*) мед. Остро заразно
оаВолтваге нт ueггpaлйαπa верева
система, нотто з-свта двпгяполннте
клопкн на гроОгяийнт мозос и прн·*
чнгтва и-разнат п атрофия ^.0—
димвс y допя де 7 -·).
полИп {гp. polypous „с много κвяκaβ)·
1.	зоол. М-рснв исшест— жнввгес с
πнnaлua, кстго маги моста формата -
си, 2. мид, ГъВ-обра-он порастос ис
лπгαв·uн, вай * нася) е н-сват— кухинт.
попиелaн (поли- и лат. planum „рав·
циган) С-монет с ионене от три-
срият.
полиплоИдия (от гр, polypléTHeia .нио-
жeеπ“6“T биол, Увеннмнвнге брои вн
хром-о-мпът н ядр—го на paеτπгeл-
шпта клетен (0^·- ридно y живо
ъпескняе) н сраеве··· с нормалния
им Ор-В,
полиптИх {гp. poiyptychos „шн^го^рят-
но егьгαπ"T Картина от пея п н—воит
отделни наспи, своротвп сюжетно,
полйрам (оп нaπ» polio „л'ьеκянβт При¬
даван оглоаямвн носняв вид в— готе
чрез грнено т в—гяснес политура ;
лосето.

573
политик£п
пОлис1 {гp. pölls) В аровинт свля (Гор*
шт, Рим, Финикия.— държ-ва-гр-д,
нетто се състои ст трал— и неговттн
ее-ав—сп,
иёнвес {фp. po1îoc) Застрахователна ив-
мн цт.
полисИкрия (поли- и гр. saix, stikös
.месо", .имот") Петсъвсщвово рав-
ннтив нн мускулите наш нн подкож*
вняв оавгнгн,
попнсемантИчен (по.ли~ и гр. seman-
takos „oвгaиaвam“T езичоз, Койпо нит
много звановни ; оноговга4ен,
Иблис0мнл (поли· п тр. sOma „венк“)
изиков, Мй-т-згамеост в— дума.
полисилаб (гр. polÿ .много“ и syl-
labé „грнина") Мнот-српни— дуин,
еописипабИчек (поли· п гр. syllab^Os
.овнчκo8"T езиков, Мнoгoеρ·мвн.
попнснкдетбк (гр- polysyideton) ези¬
ков, Мг6гвеoюзгв.
nопнсиктегИчек (поли· и тр. syitne-
tî kös ·еьтaπвтн—ц“T Многосоставен ;
поннсинтетниен езн к— нор-
|ологнмтг пни ванн, ксИго поспроя“—
нввтAeнитτa п нвряатня пвеятитта и
τp—иaτичeеkнгo -начевин таен, ме в
помпи ванозножв) нвречойпе о g-
бодо р-вмпававо на стдвнги думи.
полиспИст (поли· п гр, spâb „топят“)
Мтхайнвои ат вдигане на гoжoеги»
ксИто со еoе.τcи от снсгем— ннκнвn.
иоπиспермня (пола- п гр, spéira .еe-
00") I, Огдентгт ва инотс евнe· 2.
Опя-дявяге нн тИцв от гневзев сиер-
ннтовондн наввдн—ж.
полистирбл (поли- и итарол) Снгта-
тнчна пластмаст, вoлoнenponтенн·в—,
хнопиосни п светаншес устойчив—, с
доОрп ποομ^ηοηβη стАВств— ; упо*
пробна- се тзявис като нвсляцнвнот
матерняя и от то'ceинви на нисанныи
прибори п еьoвoжoгπт,
ИбМ1суз|йл (поли· ш сулфид) Съеди¬
нение вн енененгнтв сос сира, коотс
се ^61.06.“- е индустрията -а от·
«•пиве ня волната от ножа и ар.
еопнτейзъм (поли- и гр. THeös „О-г“)
Вяра н овотс Осгове ; шногоО—жна·
т-зитойся (вт гр.) Прпноржогнк ЫН
онбго0сж1е,
лбнцъоцсъйное (01 гр.) Койго со ст*
шаст до многобожие ; оысгоВвжон,
познгематВвьн (поли· и тема) муз.
Kooиoвнu·cгem принцип, спора« н—Вта
пронвввдовпегс св ногражд— върху
дне ими исввчо пени ; ироп. н—ноте-
оагнвон.
политехнизация (пали· и техника)
Запознаваш· тм-mπτe со па таврит и
практик— с тн—ввига ηη—β—ηβ г— пре—
пав—дсяв-то; р-авнтно ца технически
зваинт.
политехнИзъм ('.· polytechnia) Cπе-
поиа нт o0тчeгит» ирн нотпс песрв—
ппнеснн п практическн става вяне-
вйявайе шт учащите св с гл-нвнпе -щ*
р—сни в— πв-ивн6gеπвoτc·
политехника (от гр, pö1ÿtéoH1oa „зна¬
еш ннотс нзнтеτв-"T I. Внсше умеО—
в— завеленпс, н новто се научават
щсхецмессняЕ наук· в— ивлпояевс— ин
иежоверн. 2, Огрялата нн ъ—к—нн вис*
ше умеОи- в-евлоепе.
пвзнъТхгисум (поли· m Téchiè „но—
κтеτв6β) I. Орали— пни ивзуннсщв
техническо унизишс. 2, = политех¬
ник—, 3, Орадно практическо учи-
янте,
политехнически (оп гр.) 1. К-йто ст-
отнася до политех··.—' ими до иенпч
πoaнπвяuπт· 2. Стронгвнты.
политИк {гp. politicOs) 1. Н-янтинассш
п —Вшоствае дoeu ; вВтвС'втинс, дор*
жневшСе 2. прин. Тактичен, собОрн*
oiionee ченон,
понВтика (гр. politiké) I. Ивκтеτнo дт-
со тnвявлтв- държава, 2. Дейност ва-
дорж-нвата ватст е областя— шт вот—
ртшвотс управление ш международ—
вняв отношенпт, 3, Съвкупност от
роководни гачнла ан дeΒнoеτ нн лор·-
жавнн п оВщЕСпвавн cpгяйπaяцπн»
партит, нзяса п пр, 4· ООщплт хя*
р-ктер, ογλημηττλβπτβ нерп· и— одна
лееш-сп, 5. СыВнянн п вопроси от
“отрешент п международния жпнвп,-
6. трин, Т—НГНАГО п новкс постои·
нные с wa да со постигне ваш- ; хит¬
рост, иртсмоязнве отш-щоенс с хо~
р-та ; л-еκαгoзеτвo, тгoдничeеτвo·
политикИн (от гр.) 1. Лице, естто пре¬
връща иcзиτ·мeенaτa си лсИвост в
инпрнтягтство п л нвnoнвтвa а- свои
μπη ; хнτp’u п цвярит—иъ, 2. Лицо,
квотс ОёнАТ дт гонори ва иoниτннa»
еолнтнпΠж
политипаж (поли- и гр. Tÿpos „стие—
чнпьн“ проз |р. polytypage) I. Кли¬
ше вя типови p·етйκн. нивстет за¬
главни Вуквн и др,, коотв ce уис·
треОтва при равлнчгн онтчaн, оссВснс
капо виготна инн а-воршое на нвнг—,
украса ва оВтвя п п. в, 2. О'почнгон
от гравюра ин дърво,
•олтВчог (гр. poliilkOs) I, КоИто мо¬
же да ce справ· с трудно поножойив;
лoвoκ. πяkτниeн. дпплоиатннвн. 2.
КоИпо умес дт ce доржн с хората;
ножнин,
нолнтИческн {τp, poiliikös) 1. К-Итв ce
отнася до понитика, своИствей или
ирнгаалеж-щ в— полнтнкя. 2. Дор*
жавен, nтBлнийвπpαвoн ; поанти*
несен икономия — обществен—
гнуся, Найте нвтиявa πkcнoинчeеkнгв
отгошвгит между хората п цосавдвт
в—кввнго на пр-иоеблсгв-то п раа-
ивoлтлтйπoгc нт матерн-явнът Влага
в— различните спаисни от рнавнтнето
нн ч-вешк-тб -ёщтсявв ; нтуст аа
ваеонитт -я равннтив га прснвноа-
статиите (исбв-мнмоссиъе) огн-шевня
га хората.
лоннповВлей (пола- п гр. Tönos »aвунβ„
.1—·“) Съставен от мгсто ъ—в—ве;
ивcτoвнтчoв.
лолитура (нтп. poliTCit .изглаждане“)
I.	Синрпсн ητη, н който пот смолистт
вещества, шнй—масгс штан—ю вя мос-
стет и— дървени оеОтнн. 2. Лъсня-
нин—.
шопп^рня (поли- п гр. oûron „уρнвa"T
мид. Отдентне и— тонтне нонинаств-
урина,
полифИг (поли- п гр. pHégomai ,лo*)
I.	Лπцe» ноепо яда нтого. 2. Животно,
квтгс яде ря-япнен вещ—.
лолифИгия {гp. polypHagla) I. мид. Бо·
«осяно еыеτ-тгив» при коегс ce чув¬
ствува гоенсигев тлял, 2, Режим ва
животни, които ee храпят с различии
хран·,
лопгфИпня (поли- и гр. phyfetés „ед-
гспатиеген") Ο!!.—“·.'—·- от нaт-
кята хип-щова, според свят— —.γ-β·--
ыи га произхождали от нного изходни
|6pнπ. а во -п одна ; ср. полнте-
низъм.
тюлифокйчек, полифонически (гр, рв-
574
lypBönlkös) Мш-тагз-сов, oывгoввт*
чаш,
ивмпфёнил (гр. polyphonia) 1, муз.
Мй6гвгл-енe» при свепа ст сьногавн
н едновременно внтитйт винонно ст-
м-стенгелен шаасдин {гзяеoнe). 2. ези¬
ков, Свойство в— нисшо· зенн, коВпо
по— гтконкс внукови оτcИгcеτн.
полифтОпг (толи- и гр, phtHöngos
„звук“) езиков, Съчетание от няколко
ануса, ноиго 60втaтвα' вана рввашн,
полн(х)нстόр (поли- п гр. HisTö*)
Мн6T6aгaem» eгaнkлвnвлπеπ.
полихроИзъм = πнoваввнвoи.
полихроматйчеи (гр. polycHrönaiikös)
Μγ-τοβογοη.
полихрИмия (то и-игр. chroma .боя")
1. Мвoгвuвoτйвеτ (-с-бено вя изива*
втн-вт'в га нногс швапова ва украса
ирп —вхнπвeτуpατн, еκтнπτтpaгa п
ирнзвжвнгв н-еусяна), 2. Μηβγοηοτοη
помня,
пблица (ni, polizza ст нтт, pö11îoeöг
.вВещ—вям“) I. Нисшеш локумои', с
ноВто ce дява аядолжевно зя иоиня—
щяве вя сума е 6nвтдeлoг срон пан
Оса срок, 2. Писмо· лвгoввp» с ноВто
олио тABтжaoвπт ce задължава дт
инати при угое-рани усмонин п опре*
делепи вноски обезшетекие па ня¬
кого. 3. Пнсмое лвκтиeнг за напра¬
вена застраховка.
иoмиu—Β (ст гр.) Служещ н ивннцнт,
полицеИски (οπ гр.) 1. Койпс ce опинст
до полиция, 2, Служащ н пслицпн.
πoлнuиκлΒчoй (пола- п гр. kÿklos
„кръг") КоВто содоржн н молекулата
сп две пмп повече тара ; ηβογβτ«[ ен.
ивнйuит {гв. polîtéia „държавен урод—
Ва“, нят. polltla) П, Орган на лоржян-
гето управление н kяnнτ—лнеτииве-
княе справи зя запазвано нт сошв·
спау-в-шни държавен строй н оО—
!eеτвeгит вeд. 2. Въоръжен огред
ст иoниu—й. 3. Здание, н света ce по-
иттявят noннueeени 6вτянн ; тчтегoκ.
полишинёл (|р. polacHiieilé от пп,
pulc-iiélia) I. Мариовегна с горОнца
вт-тд п гт гордиго, 2. литер. Комп—
часки оОртз ст втnaлгеe“p6πeeенит
куклен г·-'·. пмп нареав-л, ш—скИрны
етто ивнишиввя. 3· прен.. КоВтс о Осо
св-в ннонпв п двсъ-йесъво ; пянтАО,
575
полИрност
шут, мудак ; я н В в а в н поаишн·
вон —ттИет. кстгс всички звттт,
пОлка (нош. pûlka „П6лycτъπнa“T 1.
Игр““ п жπвгepтлcегeг Ае-нси вн-
рвдей птиц н 2'4 ъ—ст. 2. Музина за
т—еьв 1—^,
п0ло1 (аггн. polo) сп, Игра с топка,
н.п свиго нтр-ннге са ва квие.
п0ло2 (пси. polo) Псп—вски танц с Ворон
п гтнπeвaнoйτги даижевтт.
полонеза (фр. polonaise) 1. Пемсеп
еτ-внгвв π-гu-шeегвнe н - - г-ет и
уморен- Вавйс теопо. 2. Муанка аа
п-сов гαнu.
ивзогИзым (61 еo0е.) изиков. 1. Дуин,
ватта ст полски ванн. 2, Оёрат арои
иод взнтгие ва пемсеп ванн,
полОниИ (κ. нтт, Poioilus »п-лск·“)
Раапоаепивей ватмант, -вас Ро, пора¬
дев номер 84, ап. тегло 210 (огнрнп
от Марии Кюри п вараите шт имаго
в— нтИнята родина ΠcлшaT.
еопоn0с (вя свёс.) Твърдя п прозрачна
iвκтегвeгa оooнa Осо ииpне» коттс
нoейo ce оивептня ; поя широко ирн-
ножвгив за цвраВстн—гв в— различни
содова (ис имаго га веИння нв-Bвт-
п—гел).
полутёп (полу- и гр. tônos „звук·) 1.
муз, НаВ’Н-неого paaег6твиo между
два тон— н еывpeиeвгaτ- гeиπвви-
ртит музикална снсгеит; Едва «ваг—-
лос·'— от остава, соягв служи п зя
сливица мярна нн еснини интернами,
2.	Проход ст светъл кои п—зупомон
цвят в ктрпивт 3. трин. Липса ma
резен проход·.
полуфабрикИт (поли· и фабрикат)
Cтвoвцнa» сетте в прегориина из·
“•съня πpeвaёвτka, го но е ставала
ошв продукт, гспов в- изп-азетне,
полуфииОл (полу- и финал) сп,. ΠвeД’
посне«·· крот ст спортно съсго—
з—нна,
полюлоИ = полиолеВ.
пОлюс ^-1. pölus сп гр. pölos .земна
π небссея oc*) 1. Встни одет оп два—
па ер—Ивш точни вн вооВр-жаеиатн
сс, скомс котто ce вырти Занята, 2,
РтИовн около твзн гонки: еeнeвeг и
южан полос. 3. иликтр, Всоси тлив
от изводите га цвточгце на елокгрц-
чосеп тек, сою които ce нннюивт по*
траВитслтя нт ясс, Полюсы с ив*
“•сон πo'внuπял ce варима пол—жн-
тезен, н другия' — 6гвниαгeзeв. 4.
Един сп анапа πpcτинoвoлoжйи нрав*
щя в— магнит пни eзeнτв-нтггнг. 5,
трин. Крайша гoмκa» пьян— пращнвв*
и-зажеаст,
еопΓ0ция {н-τ. pollutio „κο^πΗ-Ηε")
Песозе—гезв- ивгимайе в— свитнен
ЯСНВ-СТ y нож—, В-ечАТСЯ) гтсов,
полИрек ^-1, poltils) КоВгс ce опес-ст-
до nвнюе. коИпо ce намира пан в
се-ИсгнЕй на полюс.
поляризатор (к. л—г. polarisäTor) Уред
вя n6лтвнаπpaвe на светлината.
поляризация {н—τ· polarlsatlo) 1. Про¬
мнет е 103-, чаеπиuи от пеня п ив*
завит, при котто те ce преварш-топ
хсиогеггн н повсстно опйоштйце “дву—
с-грацит двуи-носен, 2. Явлтгπв» при
новто свЕтлиненят зон, иниго вынет
ce еснвОте вое вснини равнини, конто·
онв—нтт прав -спа оу. вапочна да cc-
нонтОяв тзтевс н адва ст тнт .—“-
внин, 3. Явление в галвагинвг внтнейт.
дължат— ce и— псатрно—цни в— Во¬
инът, квото ce состо· н проитйа и—
свбеств-га на n6въвχг-еггн ва елен--
продпге m шт соссдв·'· инаспсат*
елентрвзцг n ce првтвтвт н втиаля-
наго нн тлeκгвoдв·жemaгa снза на-
вленовта. 4. Ризе— вaaгвaг·чaвaгв на··
аве противоположен е'вaйн. посоки,
π п. в, 5. трен. Нрапин-пезажгосп.
поляризИрам (от лят.) Предн-внсвто
nвзтвиaaццл, годннтаы в— помири-
ΟΤ^Η.
поляриметър {τp. pölos „краИ“ и mé- -
iron .мярна") Урва зя цвиввнaвт вн
вптнчв-та янтцав-ст е— ятивося ».ва··
теτaг-втв-гe степента ва иеннрпзация·
вя светанит ; увoτвeётаa ce ирн от- -
лициессп титана·, при -прсдЕниго:
ногцвйтрацитпа ва захар н .η-πη-. -
и ар·
полярискОп (гр. pölos .край“ n skopeö
.гзeдαи"T Онтинте уред за —пролеч
ниве стапснта на πoлнpив-uнтπ- п от
х-B-κτeρ— нн пснярнвнранатн сват*
мнит,
полярност (от гр. polos »краИ“) 1. Спо~
оoBнoеτ вн тляс аа прояви втссп
свои онcΒеτнa иВ’Снмие н влеои точки

si о л я р о гр ä ф и я
576
яа своят— повърхност, спкснкспс в
друг·· 2· Πвнгeжaаαнe на дня ирвги-
“сислсжин полюс-, 3. прин. Позна
ирбянвепаз-жеаст,
полярогрИфия {н-π. гр.) Мопед ва снро-
делтне сься-ва п Κ6гueг'вauнтτa в—
влoκτpoаницчmo антинын всшаспва.
помада (рр, pommade) Благононнс ков-
овтнннс мн-нзо ва ножа нап ат нcен.
лoнeвeгцα (ито. Pomeranza) Втчго—
втлего 'реинАтссо растоенс ст рола
ma пбрябнтз1по с кнсоз и арвиатпиоы
изол ; пистата и изоаыъ му се уи-“
треётняг като подправка, вя пригот¬
вяне на лвнapегнα п ар.
явмОшннн (вте.) В ц-веκ- Русин —
gаopтнiн-ввиeнзaдвзeu ; едыр вент-
владелец.
оооно.нёп {нaτ. ponum жИЖ-л“ п гр.
lögos »г-уна“) Оπouиaнцеτ по оно-
шарств).
яомоп0гня (от гр.) Наука аа епнс—вит
п κл—ецфнκauнл в— ' овощните сер“
повв.
ябнин (|р. pompe) I· Смукано (хил—
р-нянни- нашина) зя надигано в— тем—
шести над внаспс им ; смуенмна, 2.
Урва вя “.-.“—·· под налягане том—
тост иди таз.
HOoMnaKÿp (|р. сабс.) 1. Ф—в—рняса шт
Людонцк XV. 2. трин. Съня н пз-
куспв-по и мод-'—, аовеаонн от вот,
3.	прен.. Френски гаец ст XIX н, 4.
трин. Висш еянoннцн. еоето дължи
иоложевнепс си вт претенция,
номпаж {фp, pompage) техн, Дороет
н раВогага нн внтлонп нoиnpeеopπ»
“0^13-10.· п помни н-р-ан нсртв·
тоиорво зод—в—ша в— помпаната водя,
газ п ир.
иомпибр (|р. pompier сп 3—1.) Кейто
работи ва помит при жи. ттрт.
помпбзек (рр. pompeux, euse ст тр,
pompé „торжествее-сп“, „вяaнвиJa) 1.
Разкошен, Oнтеκaн» везннснеивв. 2.
Наду',' нeeеτвеτаoн·
ипомпби (|р. pompon) 1, Украса ыт
дамска ими аегсея шапка ими дреха
явье ннд ын ъсина, 2· Тантв— украса
на воИнишкт шапст или насея,
твОии (нггм. pony) Перед- арабов ног
с ннсоингн ст П до 1,45 ы, с тоста
грива, онлн— гнав— п синов нрап.
иОиичка {Пoно· ptçzek прав pто, нов*
чин) Сладниш от явсте, пържен в
oaввцнa» стногре полнев с крео, м-р*
неняд пмп арута са—део.
иcгеивOвн— (Ι.· pö1oer »нзглаждамс
помая·) 1, Копирано мрев нотянтеа
прах, есйтс минава проз ауиннци,
гапр-ввип по κoг'твнτв нн еопнрт—
шага pπетнeα, 2, Попирает с пенаа.
ГОпс0 (фр. poncetu) Вид Ост -а Овн—
лнсвтие шт вызва инн коприна н мер
вого.
поптИрам (от |р, pnnter „οαΜτ-το*)
УAaеτвтвao н хазартна игра срещу
Отнсата,
πoгτцфёκе» мня, №•111“^	(заъ
poitlfex, ids) I. Жрецн дравгин Рим,
2.	Римският инит. 3. прен.. Висш к—*
1ОН1МВСС1 дтаoвнцн.
понтификат (нат. pontlficatus) Н Бласт
шт жрец н ареавпт Рнн. 2. Бз—сп нт
папата ; напстно,
понтичОло {H1. pô1t1oeI1ö) Мαгтpeнuв
(оτoнмe) и— стругсн цйоτpтиeвτ.
понтОк (1.. ponton ст н—п, pois, por¬
tas .мост“) 1. Нлоск-довв- задка он
ирвипй—внес праз вoκa ими зт иод
нора нн вроштвви шест. 2. Рeдπuα оп
πл-еeoaoгйц золен, по есвто се об¬
разува мест от вртиеййв нвполау-
в—не, бс-бано проа време в— ноИыае
3.	Нрнсънгншвв подвижен мост върху
шлеп, ио коВпо св отнна до нораё^
4.	Нpцеnoеc0лoн1в ва нзапттва гад
ноа—тт га пл—ннттмын солове 5. Гению
нeетивхвaoй плнаагелтг сод, на еоВтс
В НОНВТНрНН ΚpЯЙ» «рття и др, 6. Обе¬
лиск, мниго основ- в пртвво'ългпс.
понтонёр (рр, pontonnier) 1. Cπeuπa—
лисп ис пбгтонын ooеτcвe. 2. Вайгин
оп мостови части.
поктёнен (от рр.) КоВто се сяв-ст до
нреиенвн ooеτoвв штд рент, втира-
нвйн от понтоып ; юаспси ; η с г т с
вен мост—псгпсн (2); понто¬
нен парк — съвкупност ст сооры*
женни ва иострствнге нн понтогви
мася-вс,
понтьёр {|p. porto* »ваз—г—o ирн
нгвa“T КнИго участвува н хазартен
птра еpemт ёайк—па.
иВгчо (иси, poncho) Четпршьголтв ин-т
с луне— -а главата, който со шаси

377
'.*атто намотка от индняшиито н Цев·
пралин п Южна Лнеpиκa·
пвпаВн {|p. popeline) Лъскав— π.—oучыa»
копринена ими ивлтκoиpнвeв— понты,
ноиомйтвнсън) (рус.) I. ПaеπcΒгπчвоτвo»
-пасутся“-, 2. ' юр, Содсйствна ирп
осъщЕСтвяваго на нрава, квото ce
скавн— на отнонетип ими и-спанаши
под aaπвeщ’н·e лица, 3. пол, Сов·
'—дева спад Вторят— сно'О“·— воВнт
система за управлявана шт з—внспои
територии иод рое-веасъе-то и нов—
трон— га ООП.
псзунИрв (н—п. populäres) Членено шт
πoл·τиAeен— -.^1.-“.— “ «роевни
Рим прев Н m I н. ир. г, в.» ковтс
'тсгоивази цвτoвoенτв на станните и
градскин пнеВс n ce Оврнзи ат двыв-
нртянзнр—ве га управятеи·?.-·
иoитлΒuπл {фp· population „вaевнeыπв*
от нат. populus .нαp6,л“T Оoантnв-еτ
оп распитая·· пни жнвстивссн инди¬
види, нойпв вВпт-нат опрелтленя оё-
зяся и ce твтнот к—по важно знашо
при внлосОравунаветб и βηολο^ητη
;.-*- -ртныноннтв.
п-пум“.·· (3—1. popultiis) Π· Hαp-aeв»
оОщонарсдев ; популярна 0 н в—
к а—кредитен кооперативен институт
аа л-внев вн тетив п неенoдoеτoиeн
кредит на нленоаете. 2, Изложен раз¬
орано ва нсинси ; paвёцpaeo» пситтвы,
-Вщ—абстьисв. 3, Повестов, ртвпрв-
справов. 4. Кейпе ce πвлaтвa с но—
ввеτвoеτ» с обши ст народа.
г-nтлтвивατop (к, нат. popularisa Тот)
КоВтс иряни -Вшса-стопсв иянай та—
умен или сложен выпр-с, идет, ис—
« ин ш т, г.
г6гтлтвнaauцт (мат. popuHrisatio) Ио-
нтттвс наумен пап сложен нonpcо»
π«·., ионны п п. и, н л-стьинт ва
шнрвенпе кръгове форон·
популяризирам! (от мат) 1. Иоз—там
вешо н вётсл-стонна 10.0-, 2. Раз—
пространнето Сред широките ш-родши
шаси, ирннн mémo цoвтеτнc» ившитво
aa “синкие
ноя; зернаст (61 наг.) 1, Общ-лостои-
вСсп. 2. Широк— иввeоτыcоπ» омнв—.
пОрт (гр, pöios .πыτ*» „отвор") I. анат.
Манон створ на иотын жлевн по ио*
аорхносящ— шт ножата. 2. физ. На“·
пёртваИн
манн— рнасп-яинс между Aaеτmuиτe
в— нешосте-. 3. Тнсвн пунш-тип— ими
нанязие н оетан, канон или друг оа-
терц—а,
пОрося (ст гр.) КоВпо в с пори ; шуп*
мост.
π6Bнoгpe| (гр. pornos „ря-вратен“ п
grtphö .пиша“) I· Легор на порто·
праТсня таорОя. 2. Който поа см—О—сп
кои пвртогра|цл т порнографска ат-
ъорапуря.
иoBH6ΓpИ|вн, П6вйвτpa|еeκm (гр. рОг-
т—с .развратен’ m grâpho .пиша“)
Койпо ce опинсн до псрногр-|цл ;
воприсг—ов, ВВИриНПАТГ, мръсен,
πoBЫoгpΒ|ит {гp· pornograph la) 1. Опис·
“тне, pнетнянo пян |стогр-фнрято
вн ивнони -рт—вн и срамни сцсни, 2·
Литературы— творба, картина пнп
снимка с гакон— съдържание. 3· Ли-
τoв-гувα, свято цинично оитсоо οεβή
в— рт-ерат·.
n-вгcκв—τ1т (тр. pörnos „равнрятев“
и kiâtos .власт") Уирнвнеыыт, при
свого пн—п взинтна .насипа жогн, мк>
Βοηβ^β ma тnpянвнuн (napc, иниш).
порт1 (яат. portus „пристаните“) |· Грн*
станишо, ma нетто могат да спнртт
гслеип и—paа.oaΉ ат ce тоа—рт' ш да
ce поправят. 2, Пристанища· град.
иoвτ2 (61 —вея, poitHoic) Отвор е Вера—
вн кор—О от и-мтспв—вт дунсто га
оролня при асевннге кораби или :■
το няревт п р-агсварв-ые при 'Тннаргп
кораби,
пОрта {м—π· porta) Дворна врага; В··
соната порта — ист, иравнген’
ствсъс гт султанска Турция,
и-рпНа (сп з—т, porta) 1, арх. Главня
нрата пнп вход гт голяма страда с
иолхолтщо aвангeκπтpн6 о|орозение.
2, Широка стъклена нрап— сп две пан
и-нене крина между две пвнещеыит
ma жилища, 3. Дървената рамет ыт
нонто ce скнина съоснова нр-тт. 4.
Зпдтва ими Ваявши- раика оа ус·«-
ване вход на тунсл. 5. Част от ме¬
тална нoнеτpтκыπл или машния, нотто
поа |срнн гт Оукв-та Н.
пвртатВвой (рр, portatif от нап, porto
„βοοη") УлеОвы вя шосвшо, н-спо.
ибръвнИв (вею, Portwein) Big синго
37 Роинин в— чуждите думи н българския тонн

пёртер
57S
вине — нерввво ими Отно ^0 имея—
вя и-ряуттнсннн гр-g Оиорто).
пбртер {—ггл. porte*) Bug сплит п гор*
чина Опря.
портибр (|р. portier) |. Вратар. 2.
Чистач и— столбише и общи насън е
еевиертянетв дам,
портиера (фр. portière) ЗавЕса над
ерата пян прозорец от тежье инат.
пОртик (лтп. poiticus) Гантргт, сфор*
монт н-п- н-заш—д— няш ареала пред
вход шап справиива стега ma страда
с напев Врсй нононп.
π6pτл—нguπнBнτ (от собс.) Внс-№окя-
ЧЕСтван цπнeвτ» е-Вяо но— важно
он—ченна при строежи ссоёвшс под
волт (по името ва о*в Πopτлaвa» но—
аего ce гншпрт канон с иодсВет
^ηπ),
портмоиё (фр. porié’Monnalé) Кесия ва
п-рп·
πόρτο1 (ит. porto) Пощенска щ—ест ва
иисон, κвлтπи» стоки, нотто о оёнк-
нваегс аа совте— ва купувана,
порто2 = порпваВв.
портокИл (оп оo0е.) 1. Мнбгсгваншгв
етё'pcnимнc 0В01ЦП0 ' дорвв, квотв
«нет вeтеви п богати нн нип—ипги
пнодонт. 2· Плод от повт дорно (но
•мото в— сгрява),
п0рто-фр&пко {иπ· porio franko .сно—
болно npπеτaйнщe"T I. Пр-во на при*
сптепте пнп област аа не имаща
ннто аа ввасиши п •он—стг· сп-ни,
2.	Пристанища или нвaΒнoвеκн сО-
лясп, кеито ce πoнaтвaτ оп ътнов—
право,
портплед {|ρ. porter „нося“ и —нтн,
plaid „шал", „наметна") Πoτничeеeн
чтшта вя едет«—, вн ваоегалс п ио—
доОги.
πορτρέτ (рр. portrait) 1. Рисунка, стт—
тит или |6T6гp—фнAoеκα снимка на
новен пнп на труп— ница. 2. литир.
Лπгтв-гуpйo прбиавеаение, е нсе'0
ce -инсва пан представи нтное ннuт;
аaвaeπep·еτин-. 3. трик. Попит ирп*
ннкя.
портрЕтИст (фр. portraitiste) Художник,
което рисува портрети,
и-ргснтйр (фр. porTé’01garéa) Кутни вя
цигари или пури; ъ-Откара.
порттаОИк {|p. po*Te-tatiaK> Купит в—
тютюн.
портулйк {м—π. pôrTulacä> Еавогодишиа
велвнмукбво растение сос сенни анста.
еортупек {|p, portulan) Старинен вя*
“иттцпешн— карта (01 XIII—XVlI н,)·
портупОИ (|р. porte-épée оп porter
„вося“ m épéc »шпага“) воен, Ромон
прев ране пян снело кросът за но*
свит в— срожио ими чягта ; и с р т у-
пей юнкер — старши юнкер, ори—
^.«π кандидат,
портфОИл (|р. portefeuille ст porter
„нося" m feuille .ннст*) 1. аoл.тм-.
ч—вта с прегрял· ат вбссит нн делвап·
книжа. 2, Джобен н—шпиАна с пре—
гради ва книжен иарн. 3, трен.
Дножв—ся п служба е— иπниеτop ; ми¬
нистерство, 4. спец, Совкуиност оп
ввеианит на гьвτ6нтu еpemт ценни
снижа (в Оанкя).
портьОр (фр, porteur) Hcенπен. при*
теж-яен,
поручик {pте.> остир, Бгорн o|нцopеκи
миг — между подпоручик и стиптан;
сътршн паИпсп-нт,
порфИр, порфирИт (гр. porphyreos
„чeввeιн"> Тьып-нсрвсв оинврян от
вузк-нгни·· произход с вари срис*
тази, сейте ce» употребив— като спре*
итвзег 0-10.1-3,
порфира {гp. porpiiÿia „нсрвсна Воя")
1. Долга горна дреха оп сноп нервен
плат, коВто ивсеми царе п внсеесно·
спанеен 31^ ; О-греннпа. 2, бот.
Мерски червени водорасли.
порфйреи (гр. porphÿreos) ί, От пор*
рнр. 2, Пурпурен, мервен.
порфирогекот (гр. porphÿra .чeввен—
Овя“ и деп^ .раждан*) Нpвввшuв
нт византийскт нниорапсрссн двua»
редени е червенатн вяла или приживе
в— 0—шт еπ» донаго още госта бяг*
ровица; ёaгвeыcpoлeн.
ncвueнΒй (пп. poroe1ia1α) |. Бяло воас*
вeиpcπтеκнeнc “ештсгво, «οΒηη-ββ ai
кнеанш п др. приноси, ковтс ce ст·
лимана с вгнoуиввнве'. ясост, иолу*
πвcopаннcеτ ; служи вн штпртвн и—
дсы-шип иотраВи п ар. 2. прен. Со·
аоне вт пврделай.
порциОк (фр. portion) Пари за храиа

579
потенциален
ma н6Βниu·» иαыеиoнepи п ар,, но*
АПСНИНТЫИ нт дон,	.
пт^ция {фp. portion) Опреаелево но·
зимтстео от ястне от елно л·ue.
посИд {pто.) I. Манне градче. 2. В
арсена Русин — торт-всни п про-
юинтатш ^ητο. навьв градсня'— еτтгa.
3, Предградие.
посаснён (|р. possession) юр. Прнгв-
жагне. Вз-двнив.
лосбснн (ант, possessio) Земи, внтдешна
ва тнитзатт на -рогаа.
носесёр (мая, poaaéasoι) 1. юр. Прите¬
жател, нладолец. 2. Арендатор,
лосиОилИзъм (фр. poaalbl1lsмé ст н—т.
pöaalbî1îs „вьом-жен") Опортюнисти-
носно направленно н евuнялuеτнчoе·
ното движение вон Франция н кран га
XIX в.,нсепо Она) првпнн ютреснсъного
нpннo. — ат „ возможного “ сотрудни*
мвспно с буржоазията ; проаан—ло ив—
торосите вн p-Boгнимeеκ-τa нзнса,
и-снОпнИсп (1.1 poaaîb111até) 1. При*
норжавис на и-снОцмионн, 2. Общо—
ланец.
пост (фр, poste) I. Елев пян шлевзео
лиц—, поставен· на бирелелевс място
зя охрана, ваВлюаевне шап с друга
ваааиа. 2. Мисгото, сп нотяо пян
нотто са и—-н п наблюдава. 3, Отго¬
вори— административна длъжност.
ибсятобеп (пая. postamentum) I. К—·
машет, Вотоййа паи от друг оаторнан
нвеτaвκa» конто снужн от -свое- г—
nнивτвиκ» κcлoвa» спатут п ар. ; не*
еπ-нκa» полвожнв. 2. Основа вя страд¬
ат гаОнтш н воитта низови.
π-еτдaгΒв—o (нат, posi „след" и да¬
тирам) Поставим ив-косин дня— от
лвΒоτвπτeмынτa ; ср. —впидттирто.
постемОриокИлек (3—1. post „след“ п
embryonaiis „о-р-дише·") К-Ипо се
—пгтси до слада-родиши- ртввнтит
в— -.панноом,
постл^д^я) (нат. posT „после“ и bdlo
„свиря“ прев фр.) муз. Допълнителна
нася нон музннтле— пр-иавеаввнв,
йтй’Мтсяв ннегpтивггaннc в-елоАегие
смол иееве ; ср, прелюдия,
постпозитИвен (нтт. pôatposltlvua) грим.
КоВто се постави снел дтннτα, вяир,
членот н болгарски взнс,
пост-рестант (фр. poste restante) 1.
Писы— Вез твчен aаpoе» соото ссг-ва
н иоштян до потърсвнго сп -арссата.
2. Гншо в пвш-та, ньаетв се назятн
д-н-п ъ—снеа ипсон.
постскриптум (н—т. post scriptum „ин·
стыв после") Прибавка н крат на
инсне смол иодипса {ввнaиaвa св с
Н, П, пан знг·веκuгв Оукаи Р. S.),
постпостскрИптум (3—1, post и пост¬
скриптум) Бтсра ирцВанст спел
иолинса н инсно (Р. Р. S,)·
постулат ^—1. posiuläiun .ытвВхв*
aiMO“) Пба-жЕШие, ирном!-·- Вов до*
кавн-но в- едва от иох—двняе пред-
πoеτaнκн нт дядает научит пеорнт ;
ср. нκеuoнт.
постулИрам (01 з—г, postulo) Признаван
аа тесВходнис, приеоао ва пахолнс
полвжейне.
πoеτ|Βκτтo {нαπ· post factum .слад
йаnp-вeг6τo"> Саед 10“-, квепо воче
в еτтгялo· κoенc.
постфИкс ^—1 posi „сата“ n fixus
„вaκpтиeг“> езиков. Настанет.
п0та {|p· pot »гърне“ -пн, нат. potium)
Oгнoул6втй сод ат лвoг-етгт п ртз-
мпнайе ma вaвг6πeв оетан ирп натр-
спвсто.
потамолОгия (тр. potanös .рена“ и
lögos .г—тκa"> Дня от хнлронсгитта,
нойто нвунава ромеите н—дн.
ивтйш (-шт«· poiasH вт pot „торге“ и
ashes „пепел") Кнанов κapBввaτ. Вязе
хπгp6енoπингo, аесв- равтворнно воа
вода ернспнявс вeщeегнo» соого се
πoнтнaвт ст лорвовя папан п др, ;
упвтроВтна св при еaπуг6вαpeгeτo,
е'ЫH36nв6uaа6дегвoгo п ар.
ивяавъ-ъ (^1. poteniHtus .ворх—вет
влтег"> Владетел ; ноннсж—.
потенциИл (01 зап. poteiTIa .сина“,
„вoaиcжнoег"> 1- физ. Βόλια··-, нетто
хap—κгeвнoupa еыеτoтв·eгo в— влее—
ТрНЧЙВ, oaгвнτйo» прнътттятзво шли
друг— снаев) пене н дадегн точка.
2. Сънкуитвсъ сп сродства, тенcнит и
вoaиoжй6еτи от нвворшаяйт, ваптв-
ваве или И6лльвжaгo ва неш- ; сяе*
ивы в— сиза, възможност,
потенциИлеи (311, potential I s „нов*
И6жтй"> Π· Който същЕСтвува н ис"
10^11 ; въ-ножов, 2. Кайте не ст
πpoтвтвн» скрит, 3. грам, Возможен,

потенциомет ъ р
580
Tелваoн. 4, прин. Предполагаом, до·
пустим,
потенциометър {нa1, potentia .спяа“ и
гр. métron , мирна") 1. Уред вя но-
нервннв вя напрежението между по—
поспяа га пвтсчник на ток или гт
оoπpoτинмeгивτc н едвн вврнг—. 2.
Рeoе'aτ. ензомаг но схема'— - в— а·-
ннтел вн г-нражението» с нитго не¬
мощ можа g— ce регулира напреже—
шнато н тлит варит— ст вуза де гай*
голтоаг— събИн-ст ma вапрожотпея- в
орежа'—.
И6ToйuΒвαйB (ся нап.) мит, Намирано
чuенc по дядеш гет-н ногнригон.
πoτ0йиит (нтт. potenTia) П. Възмож¬
ност, ои6еo0ыcеτ. 2, Ο·«—, жизнена
пнп иронвнваипелва еинa» скрита синя,
петОрен (|р, poterie) Тайн— нряга гт
укреплснне,
потИр {гp. poié*ion „наша") 1. църк..
Внсокодонва чаша от оκъπouвввв ма¬
ят« вя причастие, - 2. Чаша.
и-icMäBUH {гp. pötos „пиене“ m Mania
„лудост") Б-неонен— страст от пиевв.
nôTiÿpw {фp. pot-pourri „тхнит от ви*
колко вида месо, Зарзават п миризми ")
TМтвиκaлнo произведение, наспа -Ва¬
лиите— популярни юанолин от оперши,
оперетни п базопти всмарт пан на¬
родни исс··, 1—^1, ррттмавят от
кпвофинии п др, 2. прин. Cîмтения.
п-пури (тур. potui) Big широки порти
ножен панталони с голямо лого и
посин нрннонн.
пОт— (оп н—т. posita „π6егα“eг.1"> П.
Държавно учреждение ва обработен
п а-стаенна шт ипсон, неки пратен,
нар·, ъвзотрамп п др.	2. Препра*
щава, д-стаелшс »ров товя уирож—
левит, 3. Двся—нтвипе но пешата
инсон, списания п др, ; κopeеπвн*
деецин, 4, Зданието, н нвсто ce ис—
отщав— таксва учрежлеиие. 5, По-
!··«- кома,
пощальон пощалибн^т рр, postillon
πвea рус. иoчгaльcг> Нашенски спу—
жещ, ноИго разнася пян пренася
нпсин.
nB—гн—τΒвыo {τp. prâgma »дело", .ра¬
бота ",	.πρтнτπκa"> I. CтBoκτuагo*
1лeaлнеτnчтеκo ш-ирнвнвене нов рн·
лoев|πтτa» квего огрнча оВентивввго
съществуване ва истината п иривинва
в— нстни- стис поет, новпс дне— пран·
пинасни незазви резултати, 2. Тоорнл
от иеτopнчoеκoτo πввнaннe» коттв раа*
гмежа- историята като вна вя ф-еги
е поспел-вагонна п принципа врыв—
на, го Оев дт пи еОиснива ст таван—
ще ва общият неτ-pнм’ен· зтссвп,
прагматик, прагматйст (гр. pragmt-
TakOs) I. Псснтдов—тол в— прагоаппвоа.
2. Иеτcpин» нойто ce придържа сом
ирагоативоа при нзнтттвс и— •старц*
мвсенпе расти,
прагматичен, прагматически (тр. piag*
mtilkös) П. Който ce вяняст «с пр-т·
оатнвнн. 2· КоВго налага сыё)птннпт н
ттхинтт външна отвнсниаст инн ce
-сш-вяна га т—кона и-ложечис, 3, Ос·
воняв върху впита ; практичсск·,
прИзем (гр. piâslnos .велвипк-н н—гс
праз") Земтинста провр-нси п-муссь-
иоценев н—ное.
^—-•—«“0 {гp. piâslnos .волен наго
ирно“ m didymos „лввcπ"> Химинесе·
олеионт сос вине Рг, норо*двв ыонор
59, ап, тстно 140,07;· шагая с жълто¬
зелен цвят,
ИB—Иеeувeгτ (пси, Preiskurant .па*
суш— ^γη") П. Справочник aa нидс*
всят стое· с цомитте; ueвopaвπне. 2.
Списание с MogeHii
пракрйти (ннл.> CpвgвcнвgнИеκн нт-
родни говори (в ирвъпв-п-а-жи-ст шт
с—·^.^ ннτoвaгувннт β-ηη),
прИнсни {гp. от га. prâtto »воршя“)
Опнтей.
пр-нтИс {гp. piaktlkös „деятелен"
Кейтс в доби« голям опит е свалта
еитцй—лвoег Влагоаартвне ва прак¬
тика,
прИктика {гp. prakilké) 1. ЦозосооО—
равна съзнателна лeΒнoег на сОщас—
щв-гв от нзмашвене в- прнроатгя н
пронося ва труд-, в— обществой-тс
пронавоасяво п шт вёшeеτаoнoτc Оп¬
ъне п съзнание, 2. Прилагано* в— ирн·
лоОнти τ’oρeгичeеeu -вяния е лой-
еτвнв. 3, трен. Уманив п опитност дт
ce прнзтттг овтнвнт е раО—га. 4. Снс—
гтмнпнмосси ортанн-ирни- р-бога в—
унтши ce аа прилагано в— знатни н
жнн-т—, е ир-нзебдспевъо п п, н, 5·
581
РтВота н еьoτвeτйa сОзнс' аа ив*
инион,
практикант (ст гр.) 1. Лицо, квото ce
унц да ирпн—та е «ойсявно иридоОнти
теСротнчни ивавайнт. 2, Лицо, к-е'о
в достигнало теиeх н шнеон сОзаст
ис поп. га пряктнкат—.
nBaκτнκTнαи (ст гр.) I, Ум— ce да при¬
лагаю н доесявне иридоВнтп 10—.’·
тинши -ганит ; сп-жунно, 2. Уиряж*
втвао вянатт пап ир-роснн.
πвakτнkтн ('.· praktikös през лaτ.>
1.	УнеОви вайноаннт за прилагане н
«сВствне г— иcнтнвви отавит при
лекции ш ар. 2. Мястото, нодего ce
провеждая тевн -тшим-нни,
ввaкτнuΒвън (01 гр, praktikös) I. Дв-
ноно, τpooвc» нр—етниосне отвошейнт
сын раОстата. 2. Ушоннс дт урежда
мваен своите paO6'н» бёнсш-ввио с
посев п -траение· иотлед. 3, Давав·
преднина в— ирнсяннат— пред те-рнтгн.
^-^Βητη {гp. praktikös) I. Кейпо ин—
доОрн ир-стпка; пвха—гои. вnнτeн»
сронош, сь—брнзнясмав. 2. Който о
лессы аа нвноршнане п ва ивиoзвт-
наго н рабопа ; удоВов. 3, Квйяо умев
да използува вBегвтгeлеτвαгα и «я ce
—рневънра н зн-Опнантщаг— то -Встт-
тенка,
практически (гр. praktikös) Който ce
отитст go ив-eгнe-г— ; дeлoвн. твлег
ан работа,
пралИка (фр, praline) З-х-рос-н Отдан,
праматар (от гр, prâgma „работа“) Тор*
гваоц шт дреОвн нота ио ссна т на·
ванрн.
пракгаджия (от тур.) 1. Затавршие. 2.
трин.. Престоин·.,
прИнги (тур. prangt от пт.) Bopнгн»
оконн.
прапорчик (pте.) - остар. Поре· ори—
uввенu инн в русная- инpеκн аршин ; -
ср. подпоручик,
преам016л (фр. préambule от м—т. ртяв—
ambalus) Уесл ком вяжен иoжaт-
ыароаев лoг-в6p» квИто разяснява по—
нoлa» c0егoлτoнеτвαгa π ^ητ— в— из¬
даваното шт лвеунент.
пробОлла (н—п. praebendt „неспо ce
дояж·“) църк. 1. Воввягр-жлсвнс ат
ивноршен— троВа ва нaπcзнAeеec «у*
преекзистёнци я
хвапс япца 2. Подвижно· ннядаши
в— цьрени п маш-спирт,
превалйрам (3—1. praevaleo .синов сом“ '
Имам иpoaннеτвв» иртоОладянаи.
иревтгтВвей (фр. préventif от н—т, piae-
ventus) I. Предня-ст, предохрани
гвней. 2· КоВто ирелнарт, иродварн—
тенен ; койтс предотвратява инн про*
«упрежданя,
преваптОриум (лат. praevantorium) Ле-
Атёво заведенив вя деца, нралртзпв—
ложени сою лнаовт болест, аа да ce'
предпазят от р—оОвзивтве.
превенция {ннτ. pracvcriao) Πpвлтиpeж-
авыно.
ирегнИвтег (•00. prägnant вп янтп
Яеoй» нараантвлев, стогв-т,
предестинация (aâτ.praedcatî ηαΤΙο) Про -
аопреленегно, содВн.
предестипйрам (нтт. ρгαédéstI1ö> Пред·
наритан·— теτaвввтнaн» прЕД-и.·
ломим,
ередетермнкИцин ^—1. praedeTermi -
natlo) Πвoд-πpeдeлeв-еτ ; огранича -
н—сп,
предетермипИзъм (от лат.) Догма з
cгp-йπчoнвеτ п иредсирвдвмевне г;
волята,
предикИт (пап, präédîoatum> 1. В меги*
ната — нoгнчoеκc еннвтoo, п. в. тент
нсетв н сожатитег— ce еявея ва проа
мет— в— съждението, гтпр. н сождо
вното „птицатахворА·* думая— „хвор-
»·“ в пртдикат. 2. грим. Cнaвтeoo.
иреднкапВней (лап. pιâédîOâTIvua> П
Койпо ce -тваст до предикая, съдър¬
жаш иродин-г, 2. грим. КоВто ce
тнтня наго енαвтeнc.
предикация (3-1. pгâédîcât1ö> 1. грам -
Определив· п разкривано съдържа¬
нието ma субекта 4.00 прслистт, 2.
Установявана в— сеа-уаншат— връзет
между м—сянта ва ивременнетс. 3
Проповед,
предикАтор (нтп, pгâcdîcHtor>, Пропс*
недтнн.
предилекция (3—1, pгaédîléotîo> юр, Яввс -
предпочитане.
предиспозИция (нат. pιнéd1apôsît1o)
Гртартзи-зсжог-съ,
иртосонсъВвцпн (я—п. prte .прал* и
exis iéiilа „еoшвеτаyвaнeβ> рил-. Учение

п резвИтер
-а еoшeегнтвтнoгo в— душнят пра«·
ражданея— вн м-воня.
презвИтер (тр, presbyteros) СвещЕнис·
презвИтера (вп гр.) Съпруга ва еат-
теннк.
презвитерианСец) (ст гр.) Протестант,
нойто отрнча eиuен-иеκcгc служене
п ирновтвя стно евeщeвеτвoгo.
презвитериИкство (ст гр.) Гв6τeеτяйτ*
се— умение, коотв стрпча епископа и
привитат само евeшeнеπ“cπc.
прОзеис {нaτ· praesens) грам. Соттши—
вреое.
презект (мат, praesens, ontls .вaеτoящ">
Παлαвoκ» налпчев дар, прийошевиТе
презеитаОИлек (от фр. présentable)
Πвeaеτта·τтлeй.
презентант (3—1. prαeîé1ta1s» апТ^) юр.
Гредтвигез (в— иcлиuα).
презентИция (лат. pгäesé1taT1o> юр.
Пролтнтнайе (шт noзиu—)·
презентИрам (вτняπ,> 1. Пвавасянаяр·
2.	Нралнвянтм {иoниu—).
лрезерватИв (фр. préservatif от н—п.
piâeîé*vö „ пролинован ") мид. Гунев
пртапавнпез от 0-.— ими в-Вртое*
вянтве ирн иваон -ст ; ср, наисш
кондом
президент {н-τ. piacldens, cntls) 1.
Държавен гнява, председател в— ре*
публика. 2. Πpegеeднπeз в— миии-
еπeвеκ· съноъ. 3. Πpтлевa—τвл. ръсо*
нвдитол.
ивeoнgBйгеκи (01 лат.) КоИтс се сп·
наст «о пртвплетг.
ирознлСвцнн («-1. prâéa1de1t1ä> остар.
ООннст е Индии,
президиум (3—1, praesidium) I. Изора¬
но πηλο, ксотс роноводи конгрес,
еoBp-йнe» отседав··. 2, Роквавлещ
орган ва -вг—йπвαинт» гт учреждение.
3.	Борх-вен орган ця държавна “паст.
4.	Зднынеп—, н евег- се помещава
№1^031.1111 в— ганон срган.
презумйрам (лат. praesUno) Допускан
ивeда—внτeзвo, иртдпонаган.
презумптйвеи (н—т. ρrâoaumpt1vus)
Предварително иесенеш, дonтевaτ.
ивeвуипцнт {нaτ. praeaumpT1ô) I. Пред-
и-ложеене, к-ето се бсиовава на во-
ротпшн ивтaпвеτaнκи. 2, юр. Гривы—·
“тит ва р-ст ва юридически «асъв*
582
нepeв. аоенто на бъде авс-знис сё*
ратгото.
преконизИрам (фр. préconiser ог нат.
pιαéOo1îua „хъaлиτтл"> ГрЕИ-рома-ш
йαе'oΒчивo· хв—лт, нелииат.
прелат {нн1. praeltius .предпочитан")
Висш «ух-нен ствоевнн от натоли-
мтсетът пан атгннктгсната църква.
прелатура (нат. prie H ilira) църк. I,
Длъжност п звтепо и— продаат, 2.
събир. Пртнатнпе ирн п-исент дв—р,
прелиминИрен (пая, .пас „преди“ и
limon, inls „н—м-нo"> Предваритслев,
прелимиийрии {лaτ· pιaeltü.lnailüs> иен,
Предваритезни преговор· -а мир или
предварителни соглашенши вя мир.
прелк0д(ин) (|р. prélude ' от лаг. рг—о
»прели“ m ludus „игра") 1. муз. Увод,
нспоинтсзв- част е мик пемнство му—
викално иронантаевит. 2. муз, Кратна
инструментална поеся, сОнкввнонс с
вдвооВравев риъннивв спр-сж, свито
разкривя едно втспрсснпс пни одни
еОртв. 3. трен, Увод, вoвваои·т» встои*
лтвне ва понтна нсг-рнмссс— пан по¬
литическа ар-мт.
премедикация (зап. р-ат „пред“ п
medico „лскуваи“) мед, Предвари¬
телно тиoτpе0твaпe га лекарства вн
пвдгстонка на Волев дт ирнсма шар¬
кова.
премиИлек (от зат, pracmlum .и-гр-·
a—“) 1. КоИго се впиаст до πpeиπт.
свързан с преиит. 2, Кайте се нетвн
кат— н-гр—д-.
премиер (рр. premier „пръв") I. Ми·
в·еτop·иpвдеeдατeн. 2, театр. Прон
артист,
премиера (фр. première) Πpтдеτaннoвиo»
совте са нанася аа пръв пот нзсОто
пат праз д-аев савов,
премИрам (отянт. praemium „награда ")
Награждаван с прения, οτληαηβ-ο с
нагряат, ваграждааяи.
премИса (3—1. praeм1asuм „прагове па-
пвтa‘“> В логикапа — пвeлпвеτ—нκa.
иpBнuт (мтп. piaenium) I. Наградя
ва πpcтни» вaелтг·» вте-нни поспи*
жашни п обществси-полезна лeΒвoеτ.
2, Награда за в-е—л-бро пр-наваленно
пан раВотя при ирввсждянт ва сос-
гтванне или изложба. 3· Доионгн-
гелто ньвнагражаевив ва р-В-гтици

583
за ирвнапьлйейне ma панн. 4. П-рнчша
етoα, нотто ce давя ст нтк-и държави
за износ ва шисои стоки. 5. Обео-
тттеыио при промяна шт уговорени
телoвит. 6, Разминая— между 6врсс-
н—па и йонивалнят— стойност ва ^β—
шипа свижт. 7. Парична вносен ис
в-сър-хванго«·- иолнц—. 8. Безплатна
притурка ком купсия сяона или ёеа-
ил—тн- прнноженпе нон оnиеaйнo. 9.
Поманён ст лотариен Онаот.
препарИкт (ант, prаépагa1s» апТая) К—йго
ирнтопет препарат·,
препарат (мат. p'acpant^s .прие-пвсш
от n6-вaг-“> I. Ч—ст от жнв-пнисси
ими растителен ортавизым, ирнгбгве—
в— ва нвелтaвaйo п наОлодонно, 2.
Вещество, иригогнегс зя химическо
·велeлангт. 3, Химинесси πв-дтκτ»
прит-щвен ат пр-аавайт. 4. Лекарств-,
ксет- е прпгопатво выв Ιι.μ^οητή-
наш вян-л н петое ни« зя продавано,
препарИтор (нтт. pr^parator) 1. КоВто
ce ваниинва с пригогвтйо на преп—*
р-ън, 2, Лице, к-ег- препарира жи*
“-тин п птици, 3. Сотрудник н заОв*
рагсрин, оннгва егaнuит п др.
препарИция (лат. praeparailo) 1. Пред—
втрисаго приготвени нагарнами зт
н—Вно.логпо, изследвана инн cётAO·
нив. 2. Предварителй- нввадейи дую·
в— тоест оп чужд автор, οΒηκβ-βοββ
ат тлeевeгπe га унят· oo.
препарирам (-1 лаг. p'acpa-o) 1. При—
твъвно ираитр—г от •осяваете·. 2.
Грнт—твин ттло шт животи· П ПТИцИ
ат вян-зваго н естествен нил.
прерафаелИзъм (01 н—т. prae .прели“
и собс.) ЛетянИсен шева— е живо—
писта, -енoвaйa оп Джон Росени
през средат— вн опитния век, свято
и-аряжн—т вя италианск-т- нануств-
прсдн Рафаел— (1483—1520).
прерийл {фв. prairial оп prairie .ннвн-
лт") Донотитт шесвц от фвeйен·т ре*
нoлюuиoгтн календар ст 1793 г. (20—
21 маИ — 19—20 юки).
прерия {фв. prairie „ливада") ООшир*
в— стаива равнина, иссрняа с буйна
трева, н Северен Лнорнса.
прерогатйв ^-1. p*ae*ogâTIvua> 1. Грен—
шуттств-, иралносъно, нонаючнявмио
пресувам
нрав—. 2. Прннилегит ва държавен
гл-в— нни гт доржнеин -.'—ви.
ipécai (фр, presse от мат, piesso „вя*
τπен-и"> I, Урод, машина пан маха*
йнвом аа иврнОопване ва ирадмопн
нрав шнянснние, налагаше, 2, Присио*
свОдснис ва неншн—вт вн мастило нрав
ватнсна·· и— иопин—тенна хартии ;
ср, преси-пие	3. сп. Засичане в—
одни игр—ч вп двама играчи ва иро-
ънвиневвнн отВ-р.
1péoa2 (фр, presse) 1. Πeннτавен- ма·
шиша, 2, трин. Съвкупността от не*
риодннвнт печат; пвриолиАев печат
(нoеπвнuи п синсниин),
пресОибпия (гр. piesbÿs „стар" п ops
.поглед") мид. Опарносю- д-нос-—
павлсъво,
пресОйт (01 гр· préabÿa .стар") Лнцт,
евото не вижда ясно нт мазе— вяo-
еτ6тгπe ; ланеногнед.
пресбЮро (вам, Pressbaro от |р. presse
n bureau) Служб— ио поч—т—.
пресеИкс (рр. préséance) Право вн пв-
първ— място; старшинство,
ерeсιйpaм=npтетвaн.
пресконференция (авгн. préaa-oo1fe—
lé1oé вт |р.) Среша на —1')“—.^
лица с представител· на помага ва
-светанв-вв ва шнсоВ важен полити*
масс· пян oBшвеτнeйo·ннτтαнeв ноп*
р—с,
прескрибйрам (απ лат. praéaorlbo>
Предписвам,
прескриптИв (нат. prâeaorIpTï vus) грам.
Гнягонйа форма вя предавана наспа·
вн ваи-нвд.
прескрИпция («—1, prâesorlptlo> Прел*
ннс—енв.
npecnanué (фр. préase-pâpîera) 1, Те¬
жест аа П6еτявтйo върху книжа да
но ce проснат. 2. Проса вя попивано
в— мастило.
престИж (1.1 prestige) Д-Оро 100,
“НИНИНО, немищ —нториттг.
npécro (11, presto .Boвa6"> муз. 1.
Мшо'о борзо, 2. Му-нетне) ироиввв—
легне пап наст вп музнензев прано—
воловне, нве'— ярнёвн «я ce пополни
н игого Вора- явнио.
пресувам (рр, presser) Натискаю, при—
пискам с преса ; прекарван през
прес—,

пр есфдрма
пресфёрма (преса и форма) тихн.
Шлифован— п аакантвн стомашен- |-р—
0—, н еотпс ce просунат патстични
маси под внсвсо ш-янт-не п висока
'•шпор-тур— ; ся-н-вей кальи.
просшн-в (том, Preßspan) В·« тонок n
носете илогев нартои с понеоп
тнеепрсивомаци-нти нтчвспва·.
претекст (м—т. praetextus) Примнет, ио-
еoчен— -- форналво вправляй·· ; ив-
вод, предлог.
нвтτeйдéйτ (н—п. plâeteidens, ontls)
Лнца, н-е'- ce л-оогн— до ваша ;
кандидат (ва простоз, зя дложг-ся),
претендирам (нтп, prâeté1do> 1. Прад-
твтнао право зт ноша, до'о-гвнн ce
«в вешв. 2, Приписв-м·! ст никакво
Aнчвоτнc, искам да оп ce признаят
нтнои намества,
прЕТЕнциО-ве (|р. prétentieux, euse
от мат.) I. Взискателен, придирчив.
2.	Биеонo>нepe!I - прокалого нонснан.
пB’TTвuиBвг-еτ (от нaг.> ЕВзискапез·
несп, 2· Caиоинoниo.
πвe'eйU1т (мня, praeTeiTao, |р. préton*
tlon) I, Предяви“—^ ва пран- ва го·
m—, «вм-твава до Βοηο, зя нвато нн*
не το еoя'a» ма пит нр-нс. 2. Опре*
нсж ат ce ирнов-тя -асмути, снессб*
осстн, нвспижевни, 3. Bие6κoнoρиo»
й—лмовност, 4. юр. Иеκ» жалба,
претеритум (лат. piaétéiîTuм> грам.
Мни-зс артос (оВщо ыαииeнеаaнив
ва онгтлнгт нpeнeйa>.
претор (лат. praetor) ист. В древкия
Рио — нисш солеОеи чиновник,
управиен в— провинция.
npeг-виαгeu («—1· praéTorîa1üs) I. Вой¬
ник ст —храната на πвeπop» а но—
еосео от императорската гвардии,
к-нгс играна ронт при снамлна п сам*
втео гт нюпврнпврнгв, 2. прен. мн, ч.
Наемна нoΒенa» свит- служи аа оис—
р— вн m—еннвинeенн нл—ст,
nвeзBвин (лап, praetorium). I. В
древинт Рно — еoaннuщe» η-ηιτλη-
рнт в— нрат-р, 2. Выв Бив—втит —
затвор.
префасонирам (от фр. façonner) Пра*
правим, данни друга рорня, нва-нв*
мсням.
πρβφέκτ (пня, pгäéféoTus .йачянйнн“)
I.	В дрЕвинт Рим — релнц— нажвп
584
адхинниспр—пивни и нбегни дньжго-
спи ; управител ва πвт|тe'увa. 2.
Гон Франция п друг· справи —
висш πвaниτeлеτвoн инг-венс е а·*
π-B'aнoйτ, πp-вийuнт п -нрот ; гря*
дсв—нанвик.
префектура {нαπ· pгaéféoTUгa> П,Дньж*
гост и -ванне вя пророкт. 2. Злтент,
н н—апв ce иомошава нтншсзнрпнъ—
в— пророкт. 3. Област, тпвтвзтв-вα
ст префект, 4, Лдинвнсгр-гшша еаи-
вuuн. вовелега от К-псгантни Be*
зини (274—337 г.).
преферанс (|р. p*éfC*éιtoo .прали-Ап—
паве") Пгря в— карти с 1.10- или
Аегирина лушн,
преференциален (вя лат. pracfeieis
.прелп—нитащ") Който о за ирсат·—-
интанг; нойто пот иролинсте),
преференция (нтт. pгаéféгé1ila> 1.
Πpoлπ-чπτавe» иввuнTигeегв6. 2. Нв--
но в— ηβΟ-., право «a ce ирслпонсте
вещо.
префикс (нап. praéf1xüa вп ргто „прс.л"
п fixus „п]^1^1НР^еп^о^^) I. грам. Пред-
еτявκa. 2. фин. Нроасрвнн— иянт—нв
вн ивзнцт.
врефИнек (от фр, fin) 1. Напрнвтг
изящен пнп ся—вта натщей ; дениеа—
ъев, важен, рнв, 2. Достигшая а-тв·
зим— сонорновств-, ивтовчег ’(чeеτ6
е огрицатезей еo·еoн>.
преформйзъм, преформация (лат.
ртте „пред“ и forma „ena") Н—ВаС'—-
р—яв унавне е Ои-нсгнтт—, сиорв«
нсогс н и-лоннго клетки ce шнонрт*
ни нсинсн наспи п органи и— Оьде-
шнн -ретин-он е уютнсш вид, н р-в—
нигието в с—мо .-01.11^6^ пази аа*
чатоцн п ва носи харяспор в— пре-
cOpaaтвнвe.
прецедент (н—т	prαeoédé1a· ertls
„идващ йaпpeдβ .продгнествувапнг)
1.	Нвстопнт пян сауна“ вт миналото,
коВпс ножа дт служи вя пример uni
впр-вднепе вн вони случаи, 2. юр,
Решаете вт сьа или държавен ср—
'-·, совто стана cBpαвeu вя решаване
ва и-двОви въпрос·,
прецептор (нап, p'accepto*) Наставенс,
прецОсия (н—п. pιâéoéaa1ö .нрадх—жаа*
βο") 1. астр. Птсяьнв—ее по-рано ит
eеeйB6T6 п ир-нетйотс pнвнogeыеτ—

585
нив. 2· тихн, Равномерно въртене
в— тиа- ec—«— сс, ноля- описва
ранноиорво кротов Κ6нте ; ср, жиро—
сНои.
прецИзеи (|р, précis) 1-40·, нвuеeaв.
прецизирам (|р. préo1aéι> Установи—
нам с щоми-ст·, напънйб тτ-чйтв—м.
прецИзкост (от фр.) Тони-ст,
прецизен (лат. pιétlösua> I. Пишев,
Оогат. 2, прин. Надут, иревает.
преципитИт ^—1. pιaeoîpiтαtus „сна*
λογ“) хим, L Утайка при хионмасна
.•τοπη, 2· Пaκтеτвeй фосфорал пор,
ноВто са състои предимно от нняцнав
ф-срат,
преципитация (ант, prâéolpltât1o .сва¬
ляно“) ПросиНнес, еые·Bв-йт в— но—
звилазви рт-яв-ри (ΗΜΗκα, яйнен Вен*
тон п др.).
преципитИни (01 мат, prâéolp1to „сен*
htm“) Ос-бани белтъчни “тщасте- н
кръвния серую, нвитс давня утайка
при иoтй·aαции,
преюдицийлен (лат. ртте .проа— и
îüd1oltιм »сол") юр. Квйяо предх-ж*
да рошав·· ва вопрос н соля,
НриТи {гp. P^êpos) I, Бот вн изоло*
.0.101) и равоножананеп- н лравес·
-.»Η-τα оитон-пит. 2. прен. Озтав-
еπвaегыuκ.
приапИзъм (от еo0о.> мед, L Оз—лосп-
распнс, 2. Б-зеаите— еренции иорнди
в-В-ляваге в— гроВнамйИт п гнанлия
мозос,
πвиαnéö (гр. P^ipéia) 1, Химн н мест
ва Приаи, 2, Правник н чест вт
Прияи. 3. прен. Лее-нрна>вс стихо*
'всрсвие,
приоОй (pте.> РавОнв-йе на океанските
пян морските вомни е братовата г—
н-а-еотто.
приват-доцОнт (вею. Privatdozent от
н—п. privatim „мастно“ n doccns, en-
Tis .-Вуи-ваш“) Нетагтв аcueйπ»
нойто π-лтчaнa вовн-гражатиие вя
естет иромвгвв— звецин (хоноруван
а-цтгт) или ва и-луннв- вознаграж-
аейне (йoхoн6втвяй).
приватен (ант. pilvâtus) Часто·, но*
οΡ^ητηβη ; вевадолжпгелег.
приватИвна частйца (-τ н—т. privail*
vus) грим. Педвнио— ирадст-вса, нет¬
то —-•αΗΤΗ—, ма съдържаш-г- со н
при м а
-сновната дума -тачениа со oτρимa»
«писва ; -триц-гелна частица {aг-в-
хни — BoвйaAaлиo» нв-рюямин — нв-
правнзи-ст),
иршенно-ирОнно (от н—п. privilegium)
Давам изключително иp—нo» давам
предимство,
привилегия (ляп, privilegium оп pilvus
„извън“ n lex, legis „вakCй"> 1. Иа-
кночитвмго πв—н-» иpвдиoеπβo» про*
имущество, 2. юр, Привият— ст β-ηβ·
вн -Вм-га на едво “звн-вв, коего св
уавонопв—ртва иртди всиннш други.
приз {|ρ. prix) сп, Напряла в— ивОвли·
пая н состоат···.
прйза (фр. prise) иоин. L Плашен не¬
приятелски mau Κ6гτpнOαйдивнщ ко¬
раб през нреое на нсВйа. 2. Плеве¬
но норсн- имущество, новто стана
с-Вствте-ст ma и-Вадитоян.
прйзма {гp. prisma от prio .р-арто*
htm“) 1. гиом. Мвoгoеτoи» ma е-Иго
дне еτтвu. нтрамави -снови, ся ел—
н—кан теπoвeлнu oнcг-oгoнвuц·» —
οκ-λβπτο споиш са теиcpвлнπци, 2,
фаз. Вслев елн-рбаго тяло, сер-вн*
чего ст ητηοπηο пресичащи се инс-
онoеτи» квота пречупва енoτмuйнuт
мои π та .-οηττα ma съставните му
цветове: оптическа ириона, 3. прин,
Гнeдuшт» спаш-нишо,
призматйчеи (01 гр.) I. Който се от-
вяст до привия, нойто пия форма на
призма. 2. СиаОдеи с призма.
призматоИд {гρ. prisma п êidos ,,вй.д“>
гиом. .Мв-тсстов с теиopeдыи много·
ъпъзен ссгони п странични спеви оп
грньтозгнци пап ър—иацп,
прйзов (01 Ι.·) юр, КоВто са отнася
де приза, сойпо урожд— нoивoе·»
енъввaйи сос залавяше и тйuш-жaвa-
во на швирнигозски плавателни соло¬
но прев нреоа нт нсйвт,
приклад (Bте,> 1. Разширои-г- маст
в— з-жето ва πтшκа. нот'— со опира
г— рано ирн стрелба. 2. Помствн
м-горн-зн вя иараО-твайе вн гето.
прИкя (гр. prolkéia „за н нощи") Зт·
егpa» неио,
прим (нат. prîMüа> 1. Пръв, 2. мат,
Знак rope встрани ma алгеОриАва нт-
ннчпв— {a'>,
прйма (пя. prima .първа") 1. муз, Гор-
586
(^рим a д Она
ваят спои·· н лнягашимная— гама. 2.
Интервал, oBραвтнaв ст «на 1)^, не ·
жяти в— елит п съща егти’в» т. в.
два това с елвнево шанмашвенвие,
шапр, ав—де, до · до «нов ; до — де
беибл. 3. Порнята струва ва цитул*
ст, чано п др, 4, Лнцт ими •еспру—
мевт, евИго свири порен партии н
ансамбъл, 5. трин.. Пещ- много ху¬
баво, първо κaмeеτнo ; и р п м н От-
м в р п в н — Оялерива, свито изныл—
винт порни роли ; прио— внстн —
санреше, е6з|eжнpaйв (птове) Ото
npeдн-внτтзйo иρcтнн-нт, от ирон
н-тзед.
примадбна {нτ. prima donna) Опорна
иеннин, к-яг- напоннтва порните ро¬
ли ; гяВ—лоВрата паница н едни сос*
тан.
прИмас (нат. primas „иoватI·еτвтвящ">
Архиепископ в— старинна καπ·«.- н
етя-знивсе—п— п aнгл·нαйеκαπн uъвн—
е— ; архиепископ.
примИт (пат. primaTus) църк, 1. Пор—
ноиспес, глaнeвеπн-. 2. = примас.
примати (нтп, primâtes) зоол. Пяй—ннс*
шито от О-ваВвнцнге (noнтияИнтви»
маймуни и AO“·^,
приматология ^-1. pilmatus и гр. Ιό—
gos .внука") Дил 01 звол-тният, нойто
наумтв— нрнш—янъе,
примикгОр (е, нап. pramicerlus през ср,
тр.) 1. църк. Висш πoвk6вoй сттов-
вис при неeнeнеκ-πa птярнаршня. 2.
Висш държавен мин-ниин при «еоря
и— ннвaиτиИеκит ниптрят-р, коВто ce
грижел в— цороиониите.
примитйв (нат. primiTIvus) 1. Порво-
Онянт вещ ; теленне, коетб в просто
е сравнение с пе—сосши рсрмн и—
свося) развит··, 2. Нв6нaаeдтгπт в—
•знусяв—то оп по-ранна спах— сос
сравнително сняО) ртзвнъа техника,
примитивен (лат. prlmitlvus „порв——
Онтен") Гыpв-Bππeв» прост.
примитивйзъм (сп л-т.) 1. Направят—
вне н изкуството, нввяв създава ху—
«—жеств···. оОрав мроз ирнИоми в—
пoвн-0иτвoτo изкуство п проспа тех*
пнет, 2. ОпрвсъЕв подход нон сможен
вопрос·,
примитИвкост (оп нат.) 1. Първвбнт—
шосъ. 2. Грост-та.
прймула (мат. p'aMuit) бот. t. Игнп*
нт. 2. Дее-рнтннго цвопо оп рода в—
итликата с κнивеτи. вбневвнтно чтв·
веги цатг-вт.
прймус (лат. prinus »пръв“) ПрнВор
вя твъвтие п внгвиаαге, свИтв ина
втвeввc-ρ зт течн- порнве и пени—
(ниопо си незуним —я Н1ЯВ—СИ6ЛуНЛН*
ватт мярна вя такивт нрнбюрн).
принц, принцеса (от лая. ' prI1Cépa
.пръв“) Тнтма ва маси от владетел—
сен дон ; κητο, княгиня,
принцип (ант, prlnclpaum „основа") 1.
Рънонодгб ваАяло е живота ; убеж¬
дение, 2, Основи— ван-но, нох-дв—
ивложотпс та наука, уиспнс т по*
добни.
принципИл (лат. pr11olpäils> муз-. Ос-
гевшинт ротис'·. в— ортав {oвгoн>.
прииципат (н—п. prî1cIpâTua) Гознян·
носна снсясиа н «роевни Рнн през
I е, пр. и, е. до II “. от в. e,. който
ce явява нято проход от pтптBлнκ-'α
кон империята m ce aнpaeгeвнвнвн с
раадезяге вн власт'- между стетяа п
пиперат-ра, н-Вг- фактически упра—
нзтнал зпиво, но рермазво ce вяри-
А—м ирон (prl1céps> между равин,
прйкципек, принципиален .(лат. prin-
oiplails> 1. Oев-аoй» съществен, е-И—
то т со-Орн-тв с вян—“ иpπвuни. 2.
КоВто е дЕйствнипт п и-споинипт сс
придържа сом св—нто принцип· и
убежденит.
чрйор {н—π. prior „пръвО Паст-ятея на
капваннасни м-вастпр ; нгуоов.
приоритет (ием. Priorität от зап, prloi
„пръв“) Пора— място по нртие, пор-
атвеτвιo ; ироаншсъвв.
пританбум {гρ. prytarélor прев лят.)
1.	ОбщЕСтвей— страда, н котя— са
животни мятнстрапнтт n ce- пявел
свЕтовнят огън е арени— Гърция,
2,	Съдилище н «реви- Атина,
прификс (1.1 prix fixe) Определтет
цега.
пр00а (к. нат. proba от piobo „ионит*
вам“) 1. Иввигвягe. пр—норса в— ка¬
чество ; оинт, 2. Част вп пешо, нве*
та за посзоав-вв п анално, 3. Опре*
дтзевн хнюнносна peακuнт аа теπaй6-
внвнве в— химическо инн хнинко—фн·
зпмосно св-Испео га вощЕСгв- ими да
587
провокатор
ce уст-е-вн прис-остане н нет- ma
виной опонент пап съединей··, 4.
спец,. Тетл-нй-т- съдържание га бла¬
городен мотня н еnн—ни. нвртвег- с
ниспа, 5. Мерене вн арех- при шне*
ИВ, θ. прин, КТМВСЪЕО,
проба^и/Изъм (01 мят, probabllls »не·
.0110^) И; вяннсщнивссо |инoеcфеκc
тивй·e. еп-вeд коот- чснее во може
дт достпгге яBеолюτвaτa истнин п
попие пвоннипе п ватона трибат «я
ce заловслива с “тв-я'нoе'и ; ср, -те-*
егнцивoи.
прбОвам (от а - пп - probo) Правя пр<^(^<- ;
oи·τнян» коннян-о,
прбОен (от нат. probo) 1. КоВтс слу¬
жи от иои;;тваев вя е-мосъво. 2. Кой—
тс ce нрави вя винт ; виптон ; и р о*
бен канон — кашон от нвп - тва-
во ва ба-гср-дн - - те оспами ; прен.
случай, но които ce соди аа качество*
то вн вякого нап в— ваше,
проОйрен (ατ нат. pioba „чanIИτpвaгe">
Прадв-зеннее аа опредтлтве пробата
в— еин-н,
проОйрер (нам, Probierei от няг. proba
„ивл·τвaЕe“) Оноцитянсг, свИго -прт*
доят κенπAoеτнcτc вн Внаг-родвй ме*
пан н едва сня—в.
проблема) {pιOb1öмa) L ТеорЕтни··
пан практически нoπp-е» който мана
разрЕшение ; иятигa пап обществена
задам-, чисто разрЕшей·· в-н-та но—
слсдваго, 2, Пераарошен нъnpoе» сис-
.·· въпрос,
проблематика (тр. problcmailké) Оьн*
нтпг6еτ ст въпрос· аа ртнроштЕнвв
е едва —Власт,
проблематичен ('., prnb1ëiTH'iiikôse.CbM*
•1.030·, мазно '0.6110·.
проОст (гео. Probst от зяп, piioposKus
„началник“) Главен πв6'те'-йгеκи
пастор,
проверОиаден {нατ. proverbit - is) ли·
тер. К< - “яс т стан-м И6Γ6вoвκт. пс-
са-вПАев,
провОрО^м (3—1. pгövérblüm> Пото-
нoвнa» иoен6виuя,
провийкт 'яат, pro .за“ и via »поп",
нто, Proviant) Гв6дoн6леτннo, авявa,
прови.деицяИлеп («ат, provldentiaHs)
рил, ПрининсЕТи е— проапаевнег- ;
nвea6πвтgeзeг» содОвЕе·,
проβндекцнапИзъм (от мяп. provideo
. предвиждам в> Ренигповго илояднсти—
чeеκc н-ир-елевие ныв фuлoеoфииτя»
к-егв -Отсеивт иегopuAecнπгe соВн-
пил н-тв проява вн “впита нн прввп-
лойнатв (вт Вот—),
провидекция {лατ· providenTla) рел.
Провидение.
провИзии (яат, provlslo „грижа") Хра*
вняелцп припаси, сьосъвп продукти,
провизиОи (фр. provision от з-ъ. pro·
video „πpтлниждaн“> търг. L К—мп-
сиоййс вовваграждогнт ва посраленс
при сключване вя сделка, 2. Cуи—гт»
с нот'- ива-ттл няncлнua разпслята,
провизбр (^1, piovlsor „предвиждащ“,
.грижещ ce оп пo--pαгo"> I, Дирою*
тср ва лицей вьнФранщгт. 2,остир,
Знaвиe. коото дана право ва ф-роа-
uтвτuиeенa практика п упраЕЛтвив гт
аигонт,
провизОрек (3—1, provlsori us) L Вре—
шовае, 2· Предп-лятаен. 3. Предаа*
рНЪВЗЕВ,
провизбриум {нaτ, provlsorium) Бвт-
нешев полбжейио,
провинций-лен («ат, pιovI1ciαi1a> 1. Кой*
по ce н—мпра е пронпгцпття, е-Втоо
гзвъш ег6лиuяτ-. 2. ОввИсявти в—
прввншцннъ—.
прови циалИзъм (—τ ант.) 1. езиков,
Душа пят обрат н рента, свито ce
употребяват е -пденви оО спи п вт
принадлежат сом ли'тρ—τтвгπя топне;
диалокгйя дума, 2. Мастна битова
-е-Boйoеτ.
провчициалист (-ъ 3—·.) L Който в
родек и живее п чровинцзята. 2. прин.
Който ирониин— мастен С нтони 6е6-
Оейвсгн.
провинция цьт. piovlicit) L В «.·“-
шит Рио — -наладив— от рьизтгигт
оОлтсщ новой Ипазин, тAвαвнтнαй- -п
римски гнштсънис. 2. Теригориазйа
-лшнйнсгртъпвв— оЛ^т^тн втсоп дър¬
жави, 3. Втика насет···- мисгв н
елея доржавт, н-ето о новой споли*
цата. 4» Местност, оглклечевт от те
«ни културен ^Ητο.,
провокатор (лат. provocator) 1» Тает
агегг, пр-йпне-з в pтEcлоu сгнаср—
588
провокация
т-йна-цин, ва пт върши иpoн6κauйя ;
атонт*прсвбкятбр. 2. Π6дегвтkaгтл.
нроввн—цит (мат. provocatte) L Про*
дателсна асИн-ст на т-Вни нгейтп н
вeнoноцmoййu -.ταΓΗΟ^ι· зя пред—-
н—гв и— иcлuuитτa рвштгия, планово
и виден ннейонт пап вя внс-мвншт
лЕЙвостя— нт opгαгивяuuтτa н вепр-’
виниш пътища, 2. Подстрекателство,
продиовнн—ъвзспно с лошо нашаренна.
3, мед. Ивκтеτнoнc новОужднгв.
провокйрам (оп пят, provoco) 1. Умиш¬
лено прсди-винвни гиного с пра«—·
явяснн ^a ; подстрекаван, 2· Пролив·
викняо соВняне, 3. мид. ИвнуспвЕнс
проановнсвям болестни лаленил,
nвoгинвeвит (гр,*лат, progynnttsiuM)
1.	Г—рев курс нт осиввго уминише,
2.	Сгр-лята ва ъ-нонт унннишс,
пИ-гтaτΒвoo (гр, pro »пред“ п gnt*
thôs „итлюcτ"> инат.. Изпъкналост вн
аонв—тн лицава част вапреа,
прогнОз— (гр. pidgiosls) Предвижда·
но в— събитит, вреот п др, въз ссно—
ва ва «—лев· фасът ; иртдниждтте.
2.	мид, Прелвнждтве а- ряввигнтто
п кран в— О-ност въз есв—нт на со—
Вр-вито данни ва войвотв ηβηπβ-ηβ
р—ввнтие.
програма (гр, piôgrâmiïâ „предписа-
^0") 1. Пяти вяраО—гт. иман а— лей—
вест. 2. Изложение в— -св-вишпе ис*
з-жегни и цени и— политическ— нар-
1·., -ёщeеτвoгa врт-внзяшит п др,
3.	Кратно ивложвгив и— съдържание¬
то вн препод-в-йи предмети п «пс-
uuинигn н учебно вааолвйио, курсо*
на п др, 4. Изброявано йоиорапа га
ааОава, η-η^.ι, reTro., цирк п др.
с имой—т— и— яапорнте ва nвcπввoлв-
ептян п с имената ва нвпьлвиттлнго.
5.	Кратк- съдържан·’ вн ттагр-лнп
прсдставлЕНит, евишерян и др. 6.
ОВ-р —я нснини нoдн|нuupαги вперт-
ииu» необходим· ва решяаяно ва
-пределов- нрнъшаънмвсна, п-гинесен,
·нoв-иπмeеκ- п др. вадами с и-и-ш*
та ва •«•№'.-1^— н—шнит, обработва*
та ийф-poauπт,
програмен (от гр.) КоИт- се отнася до
програма,
програмйст (от гр, prôgranma) Лиuт,
новто нзт—тня програми ат елоктров—
в— машин—, обработваш— итрормацни,
прогрес (лат. progressus) 1. Движение
напра«, теoнoвщвгеτаУ“aге и.· раз¬
витие ; няивeaoκ, нрауспиванс, 2. Раз¬
витие ва вощв е и-*a-0po· н-дв-
бройте,
прогресИвеи (н—п. progressivus) 1. Кой*
по помага в- обществсп-т·- развити·,
ноли към еoнoρшeв^еτвc» содсИствув—
ma прогреса; наиредвнинп. 2, КсИпо
иссяснашвс са тнтничннa mai успява,
про1^|^<^<^1^зг>ост (оп 3-1) Стремеж кои
напредък, равнигне втпрсоа ; напред—
muчaнcеτ.
прогресирам (от з—т. progredloi) I.H—-
иpegн—o» уеoнoвшeге'атн.aИκи са ;
ивeтеитвao, 2. Усилван ст, уволнин*
нтн са,
прогресИст (1.· progressiste вт з-',)
остар. Чзаш ва партия, конто се вт—
рима ир-гроснее—,
прогресия {мaπ, progressio .двпжегие
напред") 1. мат. Редния от чнсм—
иди “βλημη··, което ст унвннчнват
или в-ш-ливят ис -пролелтц- ираен*
но ; а р п п м с т и и с с с а и р с г р в*
с п т — прогрес гт, ирн с—ттв кои
ирааншвопо ннсло се прибавя пян из¬
важда еди— опрелелтцо число (1, 4,
7, Ι0 п п. е.); геометр и несе —
прогрес пи — вρcгpтени, ирн
е—тте слодвнщ-т- число се позумавт
вп предплащат- нрав уив-жаа-йо нни
делоно с едно нссъ-нвео число 6,
18 и т. и.). 2. Πoеτenвгйo п вопра-
нъег-τo унтлимтине, 3. муз. Гонга—
риго в— мотиви.
продиктИтор (нат. prod^ltoi) Занест*
вик и— лнкт—гбр - е древент Рим.
продрбм {гp, piôdiôMos .предтеча")
1.	мид, Предв-рптолги еииπτ-oи»
предвестник вт О-лест·	2· църк.
Нрадъемн, ос-Отш- аа Йоне Кръсти¬
тел,
продукт {нαπ. productus „произведен“)
1« Нроанет пан мятерн-з, ноИго се
и-лтAЯнa в. резултат вя и-вошнни
труд ; πв-иввoлeниo. 2. прин, Поспа—
анцт, резултат, слелсявне, 3. хим,
Веществ—, п-нтчeй6 но химически пян
друге-ине от друг- вещество. 4. мн, ч.
ПроивЕтаевит на еeлеκoτ6 е'-n-йе'-
но п хранителната ••лустрин ва хр—·
589
прозбдия
гт; съестни припаси; готова храня,
продуктивен (нат. productive) 1. Про*
нваолиттнев, извл-ъв-ров, 2· Който
д—Ва ир-н-нслспнс, покриваше пян
наДхвърлящо разходите ; л-х-дов,
3.	прин, Плодовит.
продукция {н—τ. productio) 1, Произ¬
водство, 2. Продуктите, πв6иaвeaeгπ
аа опродвзаго врама сп ωΗοτο в—*
родно егoиαвеτвo, оп ватов см-ш man
от бтленпо лице. 3. трен, Нр-нзвадв-
гпя вя лично пе-рАсств-, 4. Пред—
ставива пред публика гт резултатите
ст н-вссщна даевосп, цветснис про¬
грама,
иBOЛTUBйπ (3—11 producers, enils) Ι·
Пр-наноднтел. 2. Оправа, коня— про¬
извежда сгона.
продуцйрам (от лат. produco) 1. Про¬
извеждам ; еывдaвaн» творт, 2. Пана*
снн, изпълняван художество·— пра-
иваодтнио пред публика,
проОдър (гр, proedros „иpeлеeл-τвнеτ*
нув—ш") аст, Титла нт «в-рнон ст—
гонгин вон Вно-впин.
пробкт {ляπ. proîéotus „ хвърлен на¬
прал’) I. Ра-ртΟ—τόγ плат ва построй—
на, машина п др. 2, Предварителат
тенст в— вешо. 3. Наотртгит, имаш.
проектйнт {нн1. prôlcctäтs» aitis) Ли*
^, нветв изработва проекти а—
СТрОЕж·,
проектИрам (сп зат, pioiclo „хворали
н^яπвтд"> 1. Поработвам ивoeнτ» раз¬
работени им—в. 2· Быввaooвтн—o, топ¬
ен ce да направт гешо, 3. геом. Пвв-
Bвaaтнao |игура пап предмет н ран-
гниа· ~
проекцибнек апарйт, проОктор . ' (от
нтт.) Оптически ура« за новироив*
нтжд—ге върху екран ивсВраженит
н увеличен вид.
проОкция (нап, pтötécTîô> I. Из-Орнат-
няго вн ттно иди крива ивворхвив-
върху р—ннига но еиродалош начин;
гo6итτpичтенc но-Вражови· в— ънло
н равниш—, 2. фал.. Отнасяна в— но*
лумените теemaг·т от чонен— сом
npeлмeгнτo» ноиго ст ги и-родняи,
прожектирам (лат. proicio „хвърлям
напреа’ през фр.) Бозирвнавежлао
ивоВр—жовит в— екран с и-н-щта в—
ирбонцибйет аиар—т ; представим
|нмо.
прожёктор {ннτ. proiectoi нрав фр,
pröjéotöu*> спиц. Осветителен уред
аа изпраш-нт светлина ва данемйи
р-зст-нинт.
прожекция {нaτ. pröîcotîo през фр.
Прелсп-втво ва -светои· оёряви или
|нно върху асраш.
прожекциОпек=ироенцибввв,
прбза (н—т. prosa от pröveιaâ огнТ1о
.вас-исея направо .οα") I. Липера’
турна прсиввтатннт, ваинсни— е ве-
еπих-τнcвн— |ороа, н неоерей— ром.
2,	Съвкупност сп пасива ирвнаве«·-
вит г а тлнв писател, ви—ха, ш-род,
3,	прен, Bеeκидвeнue» •«•000.1310,
ксего в без ивнет п срнсотя н жи¬
вот— ; лелйпчй— c0еπ—йoнκн·
прозаИзъм (от 3—1.) литир, 1. Липса
ва ивЕЯнниост е стихотворна ром.
2.	Наумен пап публицистичен нараа
е хуа-жестно·- πв-ивнeдeвнe. 3. Упо·
треб— ва дуин п ел-вoеoчoя—йнт оп
гонориннтн ром н ннτвpατтpвит евин.
прозаИк (н—п. pιöaaïous) I. Πие-τeз»
евйпо ппшо е проза, 2. прен, Чонек
без възвишено чувство, новак с пес—
ши п --.—••»••1 ивτepeеи»
прозайчсп {лaτ. prosaKus) I, Написан
е проза ; гостих-гв-рен. 2. Св-Ист—
Еог ва проа—га, ирнтвдвв за ^--1,
3.	Пonoтτ1чeй» пишеш от еосииойан-
цвст. 4. трин,. ЕлвввВр-оов, нстен—
лвавен; ентчoы,
прозелИт {гρ. prosélytos .пришелец“)
1. църк, П-вви-нросясш. 2. трен., П-н
и пламенеш привърженик ва шошв.
прозелитИзъм (01 тр. prosélytes .го—
нonpнeτβ> I. църк. Стремеж ga ce
нринтнитт и-след-вапсаи вя втнот
нoв-ивncвтлaнит. 2. прин. Планетна
ирел-восп ном вовоприопи идти.
ир-заехан- (тр, pros „сом* п énchy*
mos .еoиeн"> бот. Растителна покат
ст клетки, ноитс са синто удължени,
нрегтйбвидни п сос ва-сърен·
краища.
прёзит (нтт. prosit „дт е ' полезен")
Навдравт П
прозодИчен (от гр. prosodia) КоИто ce
отнася до пр-в-аиита вн ромпт·
прозОдия (гр. piosödit .н—neвβ> П.Уие-
п р о л ο π ο п é я
590
вша за ударсннет— и -я дължината
в— сричките. 2, Дил -π титйнoг6 вя
еτнх-» нойто ce а-гииннн с дояжнет-
та и кратността, с уа-реинте {—нцeй*
пир-инте) и гoуaaвeвиτe срнини. 3.
СО—р от нспАкт вонеови εμόμε·™,
свързан· с мта-дистя— вя ромът (um*
τοβη^η, тдявoйии» ритон и ар.).
нреонпопСт {гp, pιôsöpopo11â> литер,
Стинга |·гУBa. ирн соня— в— веслу*
щенеги предмети ce приинсе-т кн-
Аоспня в— анц— ; oлиueτнcpвв·e ; ср,
πтpе-гu|нκ-и*и (вин-га жалует),
пронИм^нй (нат. pro „пред“ п камбий)
OBpaвтв-τтлгa ъосян н paеπтйнтτa,
прокат {ρуе,) 1. Нр—дустп, иoлтмe·^и
ирп н-нцтнaгe, нaлuтаaнu издсму-т. 2·
О-ря-вт стом-ва сос сп-вдартои ирв*
рна.
проквёстор (н—п. pioquaesior) В дров-
нит Рим — бивш квЕСтор, н-Вто в
н-пратен н иронивцнт «а нвполнтаа
ннeеτ6pеκa апожв—сг.
прокИмек {гp. ριöké1мe1oа „проа*
сп-яш") Стих н 0oг6cзтжeBoн текст,
коВп- вытожда е съдържанието в—
ъвен, н-отв предст—· да ce меге пап
ное,
ерокпаиέция (лат. procianaTio .воана*
Γΐε") I· Торжосъвоев известяване ma
важно сьОняне вп сър-ва в— държан·
ня власт кои народ- ; манифест, 2.
Πиеитвняτ дoнтнтгτ, с еоИто оτ-н—
иватстив—цттб. 3, /-πιττ^οβόβ иовнн.
иBoeмн.нΒв—н (01 маг. proclâmo) Тор·
жЕСТнее- оётвтнпи ; 6ёвaв-дaaн, ирв-
воотластваи.
проклйгика, прок . Изис (гр. prok''iti-
kôs ..наннойтв напред“) езиков, Пт*
ударова aтo-, κο,πτο c.o ив6ивйaет
ваелн- сос сзелнатап— л дума и
-Оравует с вот τηβόγιγ— μπο, ытир·
ни т< нам ; ср, енкнпгиса.
прокОксул (нтт, pröOo1aul) В древнин
Рио — Внеш нoноун» •опрятен от
сенаят аа управится на провинция,
Прокруст {гp. PιökroύaTéî> м»т, Раа-
О-Иппс, свете измонваз жертанте си,
слагайки гн шт лeглc» нато по —пси—
нал ер-к-та, ан— < а пв-дозгн от лог—
зоге, пап вaвτeгнин ив-съсипе нряня
до разнс! нтв г— зЕтаспо ; Н р сю р у¬
с т о н о нотно (я с ж е) — изкуст—
наша отрнн, ком конто принудитслно
ce йттнждн вето.
прОксек (гр. prox^os) 1. В древна.
Горцин — исчепн— пням- а- нужде—
вeu. н-йто иoнpoнигeлеτвув—з -πηγ—
сен жители н р-лигата сп, 2. Нято-
втрЕив япце оп вляеττa да приема
чужденци. 3. прен.. Покрсннпон.
проксимален {ня1. poxTnus .нтВ'бли*
оон") инат, Раапслсжон Оппов до*
евeлй-τ— сс вн ιτλοτο,	'
npOKÿpa (ляп, procura) 1. юр, Давано
право ma лицо да дтИстнуая -г нит*
по шт TApoжgoгπe» πвeдnвниτπo и
ир, ; твoлв6иoщaаaие, 2, Позв—нсщ·
в— от ъ—к—ва ир-вв, 3. Възнагражде¬
ние за тяк—на ртботн ; κcииен-в<a,
прокуратор {л—τ. pιöouraTôι> 1.В ЛBT“-
иия Рнн — управител на йровнн-
цин ; аайоитй агонг ; упр—антез га
императорсн· иовеинтнн вз-аевин ст
повтс на императора. 2. Дcвepeйнκ„
ионгоиошйик.
прокуратура (лат. pгocuräTUιa> 1. Ор-
гав вн държавн-па вн-ст, ксйпс ce
грижи аа нвпьмвтвне на а—ксните и
защищава държ-венго ·й'eвeе· пред
сода, 2, събир, Прокурорите.
npOkтвΒеπ (от ляп,) Гояевшошепн, сой*
то сезонна нетκ-ннu сломки сп името
ma предприняне, абпешовав— търгов¬
ско инн 0-гн-нo» от сметна га ирод*
приятното,
прокурор (01 н—п. procUro .грижа се“)
1. Дзъже-съг- содеОв— мπиe» квоте
ce грижи ва нравнян—ъо ирцлсжсвпа
га анновите. 2. Държавен обвинител
н съдебЕН иpoueе, сОнивппон.
прокурорски (61 мат.) К-йп- ce отняст
до πв-нтp6B, еоИто ирнеадлежи или
в евoΒеπнвв ва прокурор ;- οΟηηβπ-
тен : пиoκуиoиcκн паркет —
еαo-cτoтτeмгa служба н сода, аьв*
тнтвнв—е— сп иp-κтв6p,
пролапс (лят. prolapsus) мид, Сит«—вт
в— втноИ .^..'штв телесаи орган.
пролегбмена (гр, prölégOмé1ä> 1. До¬
мът у“-« сом някое н-слсдваше. 2-
Оыаκтив-е.τ от шорв—вяназеи и-вна-
шпн но елша внука,
пролёпсис {гp. piölcpsis .предваритем*
не хващано’) литер. Опна на фигура,
и.· свит— ва ванн ирсдит' ce ирп*
591
промбтор
инсв-г nвoднaвиτeaлc наноста-, еве-
п— той ще подучи ' слад нвти’.
пролетариИт (от мат, proletarius „при¬
надлежа! ною наВ-ВтдйЯга кляса") 1.
При каиип-нивна—еласатава гномин*
те вa06τг·uи» ништни ст среаспв— в—
иpcнан-gеτнo» живеещи изключително
мрев прел-етно нт своят— работна
стла n eeеnз6aτнвaйu от капитала не-
мoеpoaегнтв- н процеса на капитали¬
стическото ир-нов-асяно. При еouин-
мнвиа с-цц-лн—тт πвнв-aa на раббт-
инносе—ъ— ентса коренво ce пренает,
Овладявайки средства'— во ^613“—«*
стеб, превръщайки ги е сОшествова
с-Осянеш-ст п с ъвва унищожавайки
ивoнeгтвеκиτe тен6нит в— съществу—
няге, пой ст-вт клас— ва труженици
н -Опоов-ар-авитс е6uиaлнеτuнeеκn
πpoлπвиигит, ирна-бивя росвнсана
роля е обществото, 2, аст, В —тънм-
н-тс -Оществ- — Отани-пните, ни—
шегите от евoaеπнaτя ва пронвеод*
ство сноВ-ани ер-жанен,
пролетаризация (вп мат.) Прн наинтн-
нuеτπчoеκнτe условит — вонзёежи—
ивтввьmαгe в— лреВниге еoBеτ“eвu-
цн п съ-е-ир-нзв-дитони {етлтвu, аа-
ваттннн) н πp-лeτявии·
пропетарнзйраи (оп нaτ.> Превръщам
лреОйн еo0еτнeгπuu п сявн-пр-нав-—
«ипезп е н—оиви работници, е про*
неттрпн, нтяв ги лиш-ваи -п срод¬
ства ва иp6uвн-леτвo.
пролетарии (нап. ρro1éTär1ua сп proies
„n6г-мыκ"> 1. Лишен от сродствата
вя произволств) внтиев р—б-твин н
нαи·παлиеτuAтен6To общество. 2. ист.
Боден римски гражданин, κ-Βπο но
в роО.
пролиферИция (лат. proies .п—томство"
n fero .в—ся") биол.. Hoн-cёpтвтва-
ве ст сметни н сргянивъи »ров де·
зова.
пролификация (л—т. proies „издънка"
m facio „ правяβ> бот, Развитие вн
-ртян ст друг -рта·, н-Вг- нече т
завършил св-вте р—ввитпо (цент сп
^ητ),
прёлог (гр. pioiogos) 1, Встъпителна
нтсп в— «раня, по-ртдко га друго
янтар-пури- производени·, е нвито
ce «—βατ кратен сволвнин от еъOuτuт»
ся—вялп преди гова, ноего ce нзл—та
н драната ; ср, епим-г. 2. В антимга*
та литература — “стоиневно ст ав*
1-.- с ионО— сом зрителите «а из¬
слушат с ηβπο—ηπβ пивс-тт. 3· Бста·
р-русната лиτтвaπтpa — сборник вп
кратни жняит, И6тиeвнт п ряаипшлт—
инн зт нсоси g·· оп голината·
пролонгИция {лαπ. pro .напред“ n loi—
gus „дълъг“, |р. prolongation) Про¬
должение шт срок, в— деИствие г—
д-г-в-р, палица п ар.; 6τевoмeа·
пролонгИрам (от ^1.) Продължаван
Tеτяй-вeй срок шт «втов—р, пcнπua
п лв.· -гср-мвам,
пролувий, пролувиум (н—т. proluvium)
Навеси от планински и—т—цн при сп-
лег дож«.
nроием0рия (пап, pro метоин) I, Па¬
метна бележка, 2. търг, Книга от
записвано в- портвнсни cпopаuни. 3.
Писнеш— дипломатическо ианожввие
по итссй вопрос. 4.=некролог,
Прометбй (гр. PromeThCus) мит, Тп-
т—в, който «яз ва хората -гоен п ти
наумил гт много изкуства ; П р с м о-
теов огон — есут-снащ стремеж
кои нощ- възвишено ; «арВа, талант.
промил (нат. pro Mille) Хинидин нтсп
вп нeшc» означава ce сос звяка °/οο·
проми^^еи (маг, prominens, entis
КоВто иопьнва сред «рути, ноВго да·
нт псы н гoщ-· нвтькват.
промискуитет	(ст ляп, p*oм1souus
„есо-Вш“ проз γοο,) аст, Помня сво¬
бода га позови ен-шeйит (Βό- сняв·
найт в— роднински връзки) е първо*
битието нонешнс общество прели
възникването в— семейство п Oв-н·
epoн-еиeшeйнe,
проиовйраи, промоцИрам (-1 ляп,
promoveo „придвижено й-пpвл“> 1.
Данни внучва еτoпeн· 2. трин, Р—в*
давам дипломи и— завършили висше
умеОве ванелввив.
проморфолОгия (м—т. pro .ннeеτ-’ п
морфология) Умение за видовтъв сп-
матрит е сярвожа вн животинското
тяло.
промОтор (нап. promOTor) L Ладо,
βΒηηβοβββ) ръководител в— внсше
учебно заведенна, евото връчва дип¬
ломи ва ваноршилнпо студенти пан

промбция
в- π-нтчиниτe научно оеавит, 2. хим,
Бeщвоτнc» новпс теκoρтaa н-васяин
.ετοηι., Оев с—нюто го «— е нагази—
запор,
промбция (лат. promotio) 1. Давапе по
тържествен вачпн научн— спеиси в—
вткогс. 2. Раздаване дипломи в— за¬
вършили нисше уиеВво отведение,
промулгация (яат, pronulgaTlo „обт·
нтанне“) юр. Обнародвана п дянаве
ваеойва син— вантс-й държавен акт.
промулгйрам (от н—т. promuigo) ОО—
вародн—о ванов man друг държ-вон
ант.
пронИ^я (лат. pronätus .наваден ва—
прал·) L инат, - Оброщ-шв, «ап—
жегна напред п навътре; ср, опива-
βητ, етnнвαuuт. 2. сп, Положение ва
воорожен—га рост на фтхт-нмик с
нассивв— длан към отмнпн,
прОния {гp. prönoia » грижа ") I. Вон
Визнипин — -'спъпевт нася от дър¬
жавни валози е «тр шт манастир шап
ншсш саш-еня·.· 2. Д-роно ся шеш-
грнлннта “наст иоввнлввс ноевие за—
ради н-оевт ими друга внентгн.
прономинация (мат, plônoml1αtlo> ли¬
тер, Замотине одев тио с друге
(собствено с нарицателно ими -Врат-
го — Крез ем, гомто О-т-таш); ср,
овговиынл.
прононсИран (ст |р. prononcé) КоВгс
в тсво опреденвт, снято подчертан,
-πτημόγ,
прокунциамёкто (пт. pronü1zIâMénTo>
1.	Akt, с нейпо ноейев сгеаавн да
со иедчивп вн вановвата нннеτ. 2,
прън. Всевав нровр—т,
пропаганда (н-т. piopagandt сп p*o-
pago „paaπp-егpaнтняи"> Памяти— и
устно pαвив-еτpнвтннвe п разяснява¬
на пред шир-китенаси шт π«··, уие—
гит, иcннπuABоκu ъесрнп п др,
пропагандДтор (сп нат. propagandt Тог)
Ч-нок, ноВтс разпростр-нива нткот
igeT, нойто норшн ир-интны«-·
иBonнг-гgΒв-н (от н—т. pioptgo) Рта·
пр-страннв-м п р-знсшнвам т‘’тгиe,
идет п ар.; иравн ирснте-вда, оашн-
о—наи св с иреинттцд—.
пропагакдИст (фр. propagandiste -п
мaτ.> 1.=и1ропаганл—'ср, 2. Партиен
532
paBcπ1uκ» нойто роновсди вавтгнн в
иолнтнрыжсци.
nponâH (нам. Рг—ран от гв.> Безцветен
горннн παο; насипеш вьтлЕВол—р-л.
пропарокситби (гр. pOpa-oxyTonoi)
изиков. Дуют н гроше· еанн с 6е'вo
ударение ва тртгата сринс— от юрни,
наир, φιλόσοφος,
пропедевтика	(от гр. proptidéuO
.предв—ритолыс умяи) Псдгстнпгенев
курс в— “овеждаво н пинан гαтe-,
унол·	_
пропедевтически (от гр. propaidéuo
„предварително ум-"> КоВгс н-алтн
ытщо сбито п ясно каго полгогс&х—
вн ио*аалол0онево иaтA-нaйB нн дт*
донн наука ; тнoлeв. подготвителсн.
пропОлер {нвгн. propeiler от ла'. pro·
pello » прогонвамβ> Урва вя нога—се—
вана в— въздух ; ивpκ<т» витае и— ст-
ocнeπ» ва върголет п др,
пропилёи {гp. propÿlaia вт pro .пред“
и pÿic „нв-τa"> 1. Разс-шш- мра*
мори— стълба с пет вх-аа и к—з-вн-
ли от лвтге справи, нотто в Винт
вход аа Лнр-п-за н Лтива. 2. аялт*
рия шап нон-вял— пред вход; проа-
днерие. 3. Годно— монументална и
красиво ивраОогтвн нрапа. 4. литир.
Лиτeвяτтpтн сборник с хар-спор в—
типология ; —тпологит.
иропилОн {гp. piopyléi) аaвo6Bpнзe<н
memненπвв нопнвнодорса, нойто ст
получава при суха дестилашин вн
игото органични оытлигemπт.
пропозИция (н—т. proposât^) 1, Прел—
нбжейие. 2. сп,. Оoнκтπйcеτ ся телo—
вит, првдвнлтти от соста-нино,
ирОполис (гр. pro „пред“ п pölis
„град") Лепливо “отссяно, с свето
пчелнът ваоавнат нх-левато ва си*
ниВкитв си,
пропорционален (мат. proportionalls)
1.	КоВго притежава соразмери-сп в
еядвяшито си наспи. 2. КоВгс с тaт-
миченпт пян ваналенинта дадеш— ас*
личиш- съответно са тнвнuAннα иди
наналтн— ; съразмерен ; и р ο и с р-
ционанн— систем— — избира*
пелва систем—, при конте 0.0.1 ва
ивОрнвптв нпц— (мандатите* т проп—р*
uuoн—нвы. соответствуа— ва подада-
тпте гласено; ср, мажоритарна сшсятма,
593
протагонист
пропорционалност (сп н—п,) 1. Оьрав—
oвpвoеτ» сьртзштршт вннmеuooеτ меж¬
ду дне ненннинн, прп нотто ивоевв—
гнепо в— елваяа прелнвннква совт-
нттвото нвиелеыие га другата, 2.
Правняг— со-гш-шсвис.
пропорция (нтт, pioportio) I. Оортз—
морвост, спрвдвневс бтнощойне шт
наспите помежду им п ис ствощвние
шт цтавго. 2, мат. Раневств- гт «не
-тнсшеннт (а : b=d : с).
nBcnвe'0B (лат, propraetor) В древния
Риш — Внеш прапор, нойто в вавта—
нег зт управител га иронивцня.
пропулзИвен (к, нят. piopulsivus) Кой*
то полянке— втирал·
прорИта (зап, pro rata) Соразмерно,
съответна част,
npopéKTOp ' {лατ· pιoreotoι> L Бнвш рее—
пор. 2. З—ooеπвuκ*peκг-в.
пророгИция (3—1, prorogatio) юр, 1.
Право ва дорж-вти таяв— да прокра—
ттв— и cτевoчна еeеuπτe в— парна*
навън· 2. Продължаваше срок отлой-
сявпе (шт з—сов, договор п лp·>·
npocéKTOp (ант. prosoctor) I, Главен
нснсгвип ио —п-тооит. 2. Ηηατπβπη
шт паъвлспцмвсне опдвневит н Оом*
гцца,
npoceKTÿpa (н—п. pιosootαrä) L Днож—
вост на прссесщ-р, 2. Птт-асппнесно
отленевте в Ocнвииa.
просеминИр («—1, proscminarl um) Се-
онв—р ва пс*инннс подготвени ; та—
м—аев, полгопнителев семинар,
проскомИдия (гр. proskomldé »ирнев—
шегне“) Оштн част от ни'увгнягa,
про- ненго ce приготвят хлябът и
нивото -- ирин-спното,
проскрибИрам (3—1. piosc'lbo) 1. Ган*
суети -a ивг-наайего ва вте-то от
съвмосънот— н—то опасат. 2. трен..
Иоговняо.
проскрипциОкен (лат. proscriptiooälis)
Който содоржн имот— тя ниuя, обл—
наги нат— опасни -а държавата.
проскрИпция {н—π. p*osorîptîo) 1. В
дренвнт Рио — nтBлmчm- осъждане
г— иoлπτuAτенu npeеτoπнoннт» оётвя*
н—вт “ншоввипт ново· В-НСНИПО и но*
γ-βη-βττβ им ст епоАосяввго. 2. Сии*
сон вн мuца» оОнвеви навои з-нвит,
3.	прен, Пвгогнайе.
просодика, просОдия =·ерозодня.
проспёкт (нат. prospectus „изглед",
„преглед") I. Помнъвв ноз-жввнв ma
имаш— ва вткое предприятие или нз*
анено, 2· ПодроОв— итчатва раклям—.
3.	1.1“-, широка п долг- улица н
гснеои -.-«-ΒΌ. 4. Театрални «ос—рн
π «οβ-το β— еuoйaτa. ноиго дават
-Ош патле« н «озёсминт,
проспектИрам (ся лат. pιospîc1o> Проуч—
ено ooеτвoоτ свтя·« нт oигтвтнвнгe
И ванежн.
просперйрам {мαπ. piospero .успивам“)
Преуспявам, напредвам ; Oз-г-лeне'-
нтвao.
просперитет {н—τ· prosperiits, äTis проз
гою.) Πpвуеииаявт. шапредос ; Влагс*
ДЕйствие.
простИта {гρ, prositics »съвнщ нтп—
ред“) анат. Жлеза с външен етκвe-
uит от ньжката пол-ат сцспсна в—
μοβοη—, раопсл-жен— проа ииконвнт
мехур; инк-чипят е—шта миштна през
иродв-па И ■инст,
простатйг (гр. prostatltls) мед. Бозин—
зонне ва πвcегяτaτa.
проституирам (от л—т. proaTItuo> П.
Тл—снав сон е попя га πp-еπигтииз*
'1; торгув—м с птлотс си, разврат*
вина. 2, Ряaнaлтн» n-нвapтаao. р—а-
нр-щав—о. 3· прин. Търгуваш суётж-
лейптта си,
ивoеτиτÿгkα {нa1· prostiiuta) Ι· Жег—,
нотто торгуая с пяното сп, втв“вαг-
г— жвиа. 2. прин. Πocняpeв» прола*
жен А—нтк.
проституцин {ннπ. prostltuilo .-СКВ·.'
нт“aнoβ) Торгув—·· с плавпс- от спря¬
га вн жени, принудени дт нзстрвя'
ио ъ—зн начин прехраната сп {хaвяκ-
торно тнзввие н к-иип—знстцмосевг-
сётоспас).
прострИция {н—π· prosTitTao) Угнетено
сост-нине, npндвтжтч·6 с попив от-
иялнве шт сипите И Оевраазимпе.
прёсфора (гр. prosphorä .привешо—
mue’) Пшеничен хляб, нвИго-св упс—
треОтва при литургия нят— ирневше—
шив г— Отанръвйн жертва,
просцений, просцениум (гр proské·
nion проз лап.) Предната нася в—
сцвия ; -в-всцогн.
протагонист (гр. от prôiagonlsics ст
38 Ртмлих на нуждите думи н бонт-рския еаие

протпза
piôios .пръв“ и Hgon „ състезание")
1.	В «рвввнт 'оттьр — актьор, нсй—
то ивпоннява главвн .03., 2. Гнявео
«•йсявуващс λ^β ; гн—нен дстц,
протйза, протазис (гр. prôtasis) грам..
Оган наст от успевай πeρиoa» свито
ст-и вн порво oтеτo» оОинв. тен6н-
в—ъо нaвтчтй·e ; ср, ап-дсзнс,
протамИки {гp. piôtos .пръв“ и амин)
Птй-ирвсъняс Волтъчни естЕСтвя.
протандрия (гр. prôtos »ирон" n anér,
tidiôs .мъж“) Поравно р—внннаге
па ножеипе -рг—ви н лнтπ-лoни р—с*
пенни п хернафр-дитни животви; ср.
np-гeв-гнйнт.
протаргОл (протиин, тр, àrgyxos „среб—
рв“ п нат. в/тши „o—елon> Оотдние*
вие ва сребро с Овапонни атщЕСЯнт,
уи6TBeOтн— ce нат— нечтОно сродство
против хрема, очни болсстн и др,
нB-τтжB (|р, protégé сп зат, pioiego)
Π-нв-ниτeзе'втв-й0 ннцт.
протежйрам (рр, pιotegél. нап, prote-
go) Π-κp-ниτeлеτвтaao» зтнрнзтн,
протеза (тр. p*OtheîIa> 1. Ивκте'втйa
нася в и-вешко ттно, еоиго отмени
онтуОсва eеτeегвтйн част. 2. грам.
Прибавяне ва внук пмп срине— н на—
м-зопе вн лтнa.
протейди (протеин п гр. éidos „внд")
Сложни белтъчни веттстая, -Ортву—
“тип иров сворав-во ва прости Оен*
помни нЕттспат (пр-ттиги) с ивОен—
помни вещества (наир, ноглород).
протейии (оп тр, prôtos „пръв") Про*
сян Вонтонни нешоств—, основна сос*
танн— част в— кнепнито на животин¬
ските п растителни -рганивии, със*
г-ит ce от нoгнep-g» во«-.—«, -в-τ»
kнелoв-a и сира,
протеипотерИпия (протиин п гр, The*
rapéla „лЕкуване") Лекуване чвтв
ггжтетправе вя жив-пипсен ими рас*
типенйи Βολτομβη вещЕСтва е ттното.
Протой (гр. PrôTeus) 1. мшп. Мврсн—
божество, котто моглоа—шеен ноиш—
нни си вид но жтлание. 2. зоол.
Жив-тго вп р-аа га опаш-тите но—
рцбнн. 3. трен. Hoπcегoивeн чонен.
протектор {зατ. protectoi) 1. П-ерови-
тен, закриленс, 2, Предпазител ирп
р-опини· технически со-роженин· 3,
594
прен, ПсроВиттл, н-йто ce продст-вт
вя покровито«,
протекторат (л—т. pioTéctoiäTua> 1.
Форма е— вaннеиooеπ» при еоятс зт·
внсни-та страна |oвнтнгo ааиаввн
държаве— еaнoтnpaнлтйне и админи*
стращн, н н лтΒеτвиτтлгoег т под
власът— вн πв-гтκτ-pa ; ирнкрипо
в-B6ёвαгт. 2. Държава, е-иго в пол
взасяга ва nв-гтκ'-p. 3. П-нр—вп-
щаястно.
протекциОнек (лят, protego .покрови—
πeлеτнтнaн “ ) Покров нтсмстна ι ι,
протекционизъм (сп лат.) 1. Инегв-
описсн— н-пиянс— е kяn·τялπеτπчее—
ниге справи, при които ce налагат
гслвин мит— аа ни-сви еπ-н·. етсвн-
то ce произвеждат н еτpяпaτя. с ^.η
дт ce внеoвчн местиото пранов-лсян),
н-то ce създават условнт за големи
немалОт та едрнте к-инщ-янсти п от-
οτβη-.οημ. 2. Снспсин ва полОнраве
в— служители чрез nв-гтeции.
протекционист (1.· protecTlonniste)
Прпворжегпн вн прогонцн-ниво— (Ι),
протекция (3—1. pгoiéoT1o> Покровител*
спно от справа в— нзиттенв- лицо ;
защитт.
протерогиния {гρ. piôTeros „по--зръв"
n gyné „жега") биол, По-ранно в-a-
ннтпт на женсните -рг-нп н «“^6—
Збвптс ртсяешни ; ср, протандрин,
протест (сп лат. protesto* „воартви-
ΒαΜ") 1. Категорично несъгласнт, рт-
шнгтлнс иаинявавт ва йeеoглaеиe и
нoд-н-леτнo от втщо, 2. Писмено
аыартжейио срошу солеВес решегне,
срещу нтван-вни «теспвин п «р. пол·
3. Удостоверяване пред B6гaвитет,
ма дножинкоп по нтйигoлнπua или
зяпнс вя зтисвтд в стнявян дт панти
дълга е ^.•«03···. срок. 4. мор,
Официално ватнинаве от справя ва
ксраВен напипат вя понртда и— но'
раОя паи еτ-κ—π-.
протестИкт(ин) {нa1. proTestans, antls)
Н-слЕд-ватам ва np6τeеτанянвиа.
еротестактИзъи (01 лят. protesToi)
Християнско нepoиoπoвтлтнπт» нотъв
ce иоянннс ис нрене ва Реформация*
та като протест срещу потнснин··
съвоте в— католическата църква,
протестантство=πp-'eе'αнτвooнι

595
протосеваст
протестИция (лят, protes tatio) юр, Боа-
ражсгнс,
протестирам (сп лят, protestoi) I. Въз¬
разявам nу0зинйO. вОтняган се про*
тив, токтзгтм йвлoнoлеπнo от гешс.
2.	фин, Грани затазеенв пред вета’
рпус sa ι еиаплтш-йе в— иoниu-.
протИсти {τв. protistes .няИ>np'ъа">
биол- HяИ-пв-еτиτe тлгонлттоини
органт-вин,
протис олегия (гр. protistes .ваВ-
прън“ n lögos „παγκα") Дня от зве-
з-тинят, свИпс носаодна тлгснлетъч-
гите орттцпаип ; ср, ив-τовcoзoгuт.
ерот<оп€с^нίр {гp.—нят. proi^o^v^e^^l&ilu^)
Висш cs ι оагин вон Бпотвънт и среа-
гoнeeе■ав- Болгярит, к-Ито отвеждан
uтвеeeτ- сьсрввоще.
протбгер (гр. protégeras) Селски гла¬
шатай,
п ротогйнкя=гpoτep<τииня.
протодИкон {гв, prôtos „пръв“ п dlä-
1е о nos) Титла аа усърдна служба ва
ате-в ; пръв дин-г,
протозба {гp, prôtos „пръв" m zô I „жи—
в-ген") зоол., Елгоклоточви живо*
1ИВСНП орттинаип.
протозоология (гр. prôtos „пръв“,
zôon „жин-гно" и logos „й-тнa“>
Дим сп восз-гитта, коИго наумава
елйокаттоигнпе -рт-впаин ; ср. нрв-
гпстслотгт.
протоИереИ {гp. piöiιнéreua> Нвиегва
титн— вн световне в- усърдна ра¬
бота.
протокбки {гp. prôtos „пръв“ п kôk·
kos .aвьвu’"> бот, Едн-кнетъчйи нс—
д-распи,
протокол (гр. piôtôkollon .порао ва-
лenтг6"> L Офпциалон д-нтиeйτ,
коВто съдържа всички наензвтвит и
рошавия вя отседяене, собрание n
нолеОвн. 2. Дcнуoeйτ» с есйтс св
уа-сп-верива вяно“ Ι—ητ, тег-вcнoв
сос свидетели, 3· Οΐι^απΌ· —сп зт
йaBTШoвнo гт -ОщЕсгатепл ред п вя·
ног, соттане· за привличана на ни-
н-нгипе под отговорност. 4. Ант с
решегпт нт международна нсг|ерег-
иπт» еоИто пит сина в— 'междуцаро*
дои лото; ор. 5, Кинта за отписвана
и— о|пц-язвите книжа н средните
нек-ве ; ротнсто., «етнинн, 6. Успт-
ш—вте начин в— -яв-шенет при и-ст—
щегпе п общуване ва лнпзвиттнно-
сни иролсяненяенн. при торжЕСтвоеи
саунни п иелвОен,
ир.огок0нег (ся гр.) |. К< - Вто са ст-
йнсн до протокол, нойтс ивгй-ллвжu
или в ев-Βеτвтн ва иротокон. 2, трин..
Томов п нрнтьн, намяташ нощ— сВи-
П-; етх. формален, 3. Оосёртаев с пра—
np-τ6kелa» с теτян6аeвнт иеренбниял,
протоко ·. Ирам (вя тр.) 1. Съставни пра—
понсл. 2. прин. Полаган сухо и крат¬
но кат- н иротскон.
протОп {τρ. prôtos „ивьв"> Устойчива
елеитгтарня частица, градиво· елт*
мен' е— аг-иа с п-з-жигозов емеег-
рюносни товар, равви ис абс-моти—
ст-Ив-ст в— п-анро ва слсктроня.
Броня в— пр—овгло н ядрото т ря—
нен в— пореден. номор в— вмтоогта
н πoвиoлнчй-πa спсяент вя Д. Мои*
авлоса, Усс-роги пр-я-ви оогат а—
проливане-' тлртгт рв-синт,
протопеолИт (гр. prôtos „пръв“, ncos
„нов" n lithos „k-и'ыκ"> геол. Меж¬
динна епоха, κο».το т след и-зо-лнят
ш прали веслита.
протоплазма {τρ. prôtos „прьа“ и
plâsnia „-Bpaзтнaйe"> бихл. Ооговно
вЕщество На животинска шап внегπ-
ттлйа смотка воа впл ва Boauаoгв—
полутсчна отся ст Велтоивн атштсг-
ня ; гт в в-сипея ва жнагтгнпе про¬
цеси,
про/оп · '^сп {гp. prôtos „iipOe“ и pias-
tôs » напенен ") Най—нажгага еыеτaнй-
мнст га κлeτнаτа. ηοηπο еслючвапр—-
т-пмявиата п срт-н-паитт.
ирспоиби=протойереи.
нрот—пр; звИтЕ. (гр. piötop*eabÿté*os
„nв'ьненoщ’вπιн"> Н—И*гсрв—т- от гр.;'о
иомегип тштяи ва теoвaйa ртОопт в—
енвmeг·н (прспсИервВ, овeщeгoнec*·
тою т ивcπ-πpτaвигτp>.
протопсНО - т {гв. protô stitcs) Почетно·
заявит, н-ет- се аавт шт опанниз св
цорн-вей πтатu,
прокоетéр(ус) {τв. prôtos „пръв“ n
pterôn „нв·лc"> зоол, Днайно диша—
ща аррте-всю— рнёт, нотпс продол*
жав— да жпаве н тинята след пре*
съхнагото на нодятн.
протосеваст {гp, pιötosébäatόa> Бисшн

протосингел
596
aв-вu-аa питан нон Buвaвτит.
нотпс Опна нонтдевн и н Волтярснин
«“6.0 ирев XIII n XIV в, Той Оша
прьв между севасти'·, есито имани
финансова, содоВна п военна вянст,
а Онли и управнпвзи га c0нaоπu ш
грааснв.
еротосйигеп (гр, prôtos .пръв“ п syn—
keléuô „еoаeτв-и·> П-мошенс шт
висш духовник (патриарх, тнa-ванзн
ннτpc·cнu1>, сёиенсненс мешах,
npoTOCipäTop (гр. pröTostrâtör> Внаяш*
янИска титан а— наА—лвик в— стр-тери-
те — начанйипи гт тел-хрянитолви
отреди, нотт·) Опят вонелега и п
средновековен Бъзттрнн.
прототйп (гр. prôTôTypon) 1. Порвввб-
.1-, порн-начанеы образец, оригивам.
2.	литер, Лица, к-етс в послужило
ктъо оОртвец вя създаа-ве в— лпгера-
гуров яни, 3, техн, Поранит -Ора—
вец, коВг- служи вя нодел при ирв-
и-водствс гт вони типова машини,
инструменти п ислоОвн.
протрИктор (3—1· pro „ напред“ и Trac—
Tor „βητη—»") мор, Уред, ноВтс ce
уn-гвeёянa в— вαй-еигe еораОев курс
върху морски карти до влия нивупа
τcмв-еτ,
прсгорИт {гp. prôtos· „пръв· п phytOn
„растение“) Прост елн-eлeτoмeн рас*
тнтолов организъм.
протохИпос (тр. prôtos „ирон· и hip*
pos .ηοη“) Пзсои-ем ков с три
прост-.
протуберИкси (рр. protubérance от
лат. piotubero »надуванисе·) Огромни
—гноен езици и οΟπτιτη вай-мЕСъв ci
светещ водород, нотто ce наблюдаващ
в хpoн6ефoвaτa е— Оловнего пан
•та ват,
профИн {нaπ. profärus .неи-свсщсн·) 1.
рел, Неи-свспен е ταΒвегаαгα. 2.
прин. Невеж- н някоя o0лaеτ» веиро—
снаяве ; прост мевас,
профанатор (κ. з—г, profanatoi) 1.
Oеeвeвнuгeл. 2. Лош иаполинтез га
темо, πтcиoе-0тв πвeлеτaв·τeз гт
•вкуст“---, нойтс го еиешлива.
профанация (нап, profaiatlo) 1. църк.
Oенаeвнна-гe, к—щувсяво, енвτ-τατ*
сънс, 2. трен. Непочгпттлн- отгсше*
•но кон вещо, к—ттс ce ползува с
всс-Ошс тняжTйиo ; -снворвивяша ;
воув-жовно, 3. Пролеа гт πтoo>жтег-
“), просташко отношение към вещо,
впвщзнваию ва вещо хубаво.
профаиИрам (ст нaτ.> 1. Оскваритв—н.
евшугсъвувнн, 2· трин, ПелОпван
теτяв6вoн- авбрв нов. 3, Птaeжте'-
нтво изпълнявам вeщo» опошляет м.
професионален (3—1, professlonaiis)
1.	КсИтс ce опнасл ле np-фeеπт»
нойте принадлежи нн пpcфoеит» най-
пв в свойство· или задължителен -а
елша професия. 2. Кайте в напрания
някое з-втоявно свои нр-фоснн,
професионалист (ст з-ъ.) Чoв’κ» е-Ито
е направим шисов вянинанпв свои
професии,
професия (нат. piôfosslô) Трудова дей¬
ност ва изкарване сродства ва съще*
сънуване ; в-нипие.
професор (η, мат, professoi) I, Научно
внaвπв. «—н—гв в— иаИ’ка-ннфнщираш
иатосиат преподаваща« във висша
учеВно вантаегнт, който ръководи п
вaтчн-ивелтacняτтлеκa р-бета,	2.
Нтунго οητη··, дадтно га нагосвят
нaтчтн ртВ-гинк н наумис аааодейие,
-н-двнин п пр. 3, Лнцo» коеп- пот
гона ованпе. 4. В нтк-п други сяра*
нп — гпоняап-лен тчигeн. 5. прен.
Чонен, който в много опитен е р—бо—
тятя си и поа гслеии п-овянин н ла¬
ден— сВз-ст,
ивo|eеув— (н—т. professUra), I. Зетине
п длъжност на nв6|eе6p. 2. съб.
1.0100.110,
профетизйрам (гр. prophêtéuc) Прта-
сеновнн,
профетИчески {np. prophcT1kôa) Който
прелсстава ; пророческт,
профил (фр. profil, ит. profilo) 1. Из¬
глед ца нице наш предноя отстрани.
2.	Рисунка пян |въвтрт|пн в— «п*
Μ, гледано отстрани, 3. Бтртнн—нвв
B-aвea вн вещо ; шнпр·»·^»····· 4.
Семснис в— желта—, мед п други
овътяи н опрсделова р-рин. 5. Ооа—
нунвост вя 'цНинипта морги ва сп—·
инеспно, гт иpcpвоит» оивuиaнвoеτ»
в— техни нз-вово п иодоВтп. 6, Клон
от специалност при еисше училища,
профилИктика, профилИксия (гр. ргс—
phylakiakOs) Cыннтийoеτ от иредпав-

597
псалмбдия
вп морни против оаВслинане, еитзва-
ве a«.-“·.— π paBoгееnoеoBн6егτa ma
Η—ΒΌΚΗ,
профилактичен,	профилактически
{гp. prophylaxies) КоИтс предпаваа,
прелназсн,
профилактОриум (нтп, profilactorluM)
1.	ЛТмабве пр-|инакпичйо ванелегив
в- Возни с леко о-ёвнив-во, е-епо
ce грижи а— укрепа,-·· ва здравето
по, 2. Пснешение от предпазеш ре¬
монт в— нашиеш, анп-нсбнаи п др,
прбфилен (от фр.) |. КоИто о с вира*
аемеи прерия, с опреаелена |орна.
2 К—йго о направо· паи л-дев н
рао.·-·
профилирам (|р. profiler) 1. Опреде¬
лим профил г— тиной смог н спси-в—
сънсто, ва викот еиeuπaлй-еπ п др.
2.	Нридтвям га гтщо прявннев пре—
|пн.
nрофилоиéтър (профил п гр. métron
„мярка") Урод аа нВзнмвсгвогя оцен¬
ка на пранте-със— ня шоъ-авн пввьрх-
гесъп.
профйт {|p. profit вп з—п, ριofectua>
ПемнзВа, ирилоВнвкя,
профилира?,! (вт фр. profiter) Πομολη,
приа-Опнам, повниняо поява.
пр-рОрн- {нaπ. pro „в—· n formt .във*
шан вил") Зя зантав-ве снос в— вьвш*
•пя “ИД,
ерохн0нт.Иιв ( нап, piohiblilvus) грам.
Форон в— enTron, нонто продан— - ва—
Орана,
ерохн0итйвен (3-1, prohibitivus) За·
Ор—ннетт.
nBcаиBπцncκΒвыo {фp. prohîb1t1o111a-
епо оп з-ъ,) I, Boвnpвπм'оτнунaвв
внос— в— шнсон стоки мрев “10.1
опт—, 2. Забран- «a ce “и-сня спирт*
ги вапнтки (е Анерика «в I934 е,).
прохибициокИст (вт фр.) Прннорже*
вик ва np-хн0иuиoнивoa.
прОхирог {гp. prôohélгoa „•apoicr")
юр, Н-рониин от 3—coHiu, uag—aem ст
анзниттИснин император Басня·“ I
(870—878 г,).
прохронИзъм (гр. pro .иролп* n chrô·
nos „ввтит"> Г-*р-нб атяцрнве нт
соОнпна.
процедирам (сп нап. proccdo) П. Дой—
еτнтв-н, постъпвам но 0^0.03·^
тeτaгcвeв начин, 2. Постъпето спо¬
ред цa·еκвαгπтгa в— ироиедур-г-.
процедура (ст «ai. procêdo .напред¬
ваш ") Задължителен рел сг и-слвав*
напомни дЕВстеш. ирн цаионвеыне ва
нещс.
прсцСнт (нтп, pιooé1Tuм „га сто“) П.
Ощ-ънт част от ваша, предавана сос
знак %. 2, Вьввнгражавйцт, изми—
слово е πpouтнτц, аа цвπ6лзта-вe в—
чужд енинтан ; лихва. 3. Дcхoд» ив-
ч-нОа, возватряждоепо, номисзевн
върху сто явна.
иBcuBвτoн (оп зат.) КоВтс носи помня*
0- е npcuтвτи ; измисляна· е нрв-
^ΓΠΠ,
процес (нап, processus „напредване")
I.	П-следоватслш- вае-гоиврвн смяна
н еoегcинIHIeгc п раввнтцвто ва во-
шв ; вървеж, ход ; ртзапяие, 2. мед.
Развитие ma Ввясст. 3. юр. Установен
от аан—пн род ва лтИсявнипа гт соа
при разглеждане п рЕшаване на
съдебни дома; содоВго дело; соло*
пранзвадсгев.
процбсия (зап. proccsslo) Многолюдно
шествие.
процесуален (мая, prooéssüäi1s) юр,
КоВто ce отнася до соатбев процес
пнп ноВт- принадлежи вя содоВон
процес ; сыдвирвиоевдсянаш.
прошнуровам (ся шен, Sdiiur „връв“
през pте.> Прекяраяи вров пвтaлтπ*
ни н κ—йuвлapеκи снижа или ниогoнe
ва книга зя запазване'— пи н иoвв’
дов вонвр.
прудоиИзъм (ст свОс,) Умсеие вн фрев-
сент лвeBй-Bуpж6aoты τй-pаπег
Пнар Прудон (1809—П865 η,), новто
цлeαмцзπвα обществото на дроёгц'е
е-06ег-игoлнц ствсоирвнав-лигозн.
иBУBΒτ (зат, prurltus) мед- Сипеш ко¬
жен сърбеж,
ироеВя {|p. ' prunelle) Тонка п много
здрава 0110.11 вп “опна, н—гиус пян
нвирнва от мсОопи, инвто|и и др.
псалмИст (ст гр.) 1, Автор ва псалми ;
нсташ—ноатц. 2. = авeвв-eввтИення'
цяр Дан·«,
ис—миОднл {гp. psalModia) муз. Св-в-
оВрнвей внчив аа пеева вя псалми
под рориата в— шамодинва доннана—
цит.

псалбм
598
псалОм, псалм (гр. psalmôs) 1. рил,
Лирична вeл·гиoaйa иоссе, иoнeегв-
вн е свитата .Псалми“ от Библията.
2.	трин. Тържествена иeетв.
псалт (гр. psaltes) Цорн-вон ивеоц.
есаптéрнИ, псалтйриок (гр. psaltérion)
ДрЕвен еврейски струите •вструи·^
уи-преВяна· п през евeaй·гe нвн-нo.
псалтикИя (гр, pat1Tîké) |, Иоп-мв-
ини църковно шояво потна. 2. Книга
с цырконен итсшонсшнл ис източни
вотн.
псалтИр (гр. psalTérion) Кинг— ст Ста—
рит зтает, конте соаоржн П50 рели¬
гиозен пиринги песни {πеaннπ), го*
нима част оп ноиго са ннстеп оп цар
Давил.
псалтйриои=псалтери“,
псамофИти {гp, i.-sammos „пясък’ и
phyiOn Bв-еτeйиe“) Р-стегни, новто
нивeяг в— пясъчна иочва,
псевдокласицИзъм (гр. pséudos» ножа"
п нат. ciassicus) литир, Направление
н лиπтвн'увaτ-, пасзалветъсянте в—
нося— политали е купя аpтан6Γpьu*
ката п ляпниснапя лиτeвяτувa, гт
ноиго подражавали сос св-нте пр—·
•овадвипт ; лъжтkлaеπuивъи·
псевдокласйчески {гp.·нαг.> Ложосла-
еиAeеκи.
псевдоморфоза, псевдоморфизъм (гр.
pséudos „ложа“ п морфазъм) геол,
Минералы- оОравунаве, чиятс вывш*
в— ..•стапна р-рнт в унаследей- -π
друг, иo*вaвo съществувам юристая·-
втвaв мишарям,
псепдокИм (гр, pseuddiyinos „с лъж¬
лив— име“) Ложонио, •ошнсзонс 100,
с ксетс инсатами, певпп п др, ис
вдет или друг- примига излизат пред
oёщeеτнoгc ниаспе с цеπцйеkcπc си
има.
псевдопОди (гр. pséudos „ножа“ и
poHis, podés „сран“) Временен нара*
е'ouи от прбг-плавняга гт еан-клт-
тъчен организъм, с които тоИ се
днпжн п улавя ав-й-'a сп ; ложо-
ер-мка.
ас.ъ.оюолИв {гp. вs1lös .гол’ и mêlts,
anus „нерон“) Маит-в-в— втаа» кстт-
съдържа 49—62% манган,
исиь - о|Вгн {гp. psliôs „т—л“ п phyTôn
„иacτeниe"> Група мисто древни на—
копавои растении, ноете нямат нора*
вн п рнасо ря-граничЕнно между
стьОзо и миста,
психастеийк (гр. psyché „душ-'' и
astнe1é1a .cнαBocτβ> Малодушен, уг*
ывттв μ-ηβη, 0-нев ст nеπхтеτoгнт.
психастеиИчеп {гв. psychtathe1lkόs)
Малодушен, нeтнтвтй в соба си, ге-
peшнτoлoы» ментолев.
психастения {гp. psychästhoтélâ> мид.
Душени- Оопаст, ирн нсигс ёслвинп
о мнителен, ноуверти н ссбв сн,
страхует св п по— йнτвтгшнчaни иден,
психиатрИчек, психиатрически (от
гр.) К-Ито се въе-ст до душови· Оо—
наспи пнп до душанго Волен.
психиатрия {τp. payohé »душа" и
IaTiéla „лекуване") I· Нтуст от при-
ΑίΓίτΕ, проявите, лечейпетс п пред--
сгнрагта-гето на душевният болести
(ионхoвиτe). 2, Бoнг·ua пнп еплтмо—
вне н Возница -- аушвавв Οοηβή.
психиатър (гр. psyché „душа“ n latrös
.пекар“) Лтн-ρ-еп’uцαлцеτ ис душев¬
ните Осмсс'··.
псИхика {гв. psych^é) I, Снпесгвояс
на в·еoκc-pτ-йιнa·втйa'a нагорит а—
стрнаяна оВекгпннага авΒеπвцπoлйcег,
присъщо в— жив· сотсгвт с цев*
празна ··.“·- сцспена и о-вон ;
еьвйaй·в, 2. Душове- съст-твие ва
Аонен ими на животе—, 3. Съвкупн-ст
от еннcйвoоπн п привички; душове·
живот.
психИчек, психИчески (гр. psychikôs)
I, КоВтс се сяваст ас nенхнκтτ-, 2.
КоВго се —'наст до «ушовноя- сос-
готвие ; дтшeвeй» духовой.
психо- {гp. psyché „душа“) К-го пор¬
на сост-ага нася от см-жен думи
овн-чава ствошегне ном душ— ими
психика; аушевен.
психоапИлиз(а) (психо- и тр. analysis
„р-аз-г-не") Метод в— нянвинват—
πеπа6лoгит, нойто чрю р-алиинт
еpeлеτн- рт-ерна— (ъщесп -ув-вота
ва еиooeйn» желания п проася-вн,
нснОнвнр—ви н псасъапяттлнп спсъе—
оп от нави (κoиπнeнен>, Трябва да
св р-ознчяв- гехйнкяга на пснхсайа-
япо натс метод сп •зер-девят -а върху
ητγβ 1·-.·. ва строеж- п рунъцнипо
вя πеиχπκaгa» нася— п от |роИлпвна

599
психопатолόгия
{πенх-мonнAoенo уистне, сова-лов- н
срят та Ι9 н. п н вннянсто шт 20 н.
от Фройд — Ι856—1939 г,>» нойтс
возлита ятан тторпи «в споив· вн
|пзесе|сее’Тшър-ивз-п1мва достриг-.
психогенеза, психогенезис (психо-
п гр, gé1és1a „npoнзх(CЛ"> Потна п
развитие ва психическия живот y
ч-нтеа ^-.“1 в— онсмн, чувств—, го¬
нор),
веих-гeгeв (психо- п гр. génos ».0«")
КоВто о ирвднввпкаы, причиной от
иснхпк—я—.
психогрИфия (психо- и гр. grHphö
„ниша") Описание в— иеихнκ—τa. в—
душеннст- еьеτ-яв·e·.
психОза (гр. psychOsls) мед. Душовго
вaBcлин—вo. нввсроалв-сп в пснхнет-
гн ня мсвока ; тo-π-нpячeннт.
психоидеолОгия (психо· п идеология)
Съвкупе-ст от nенхcл6гичтенн п
•лввавтнчтссн мерян, конто хартсте*
рнопрат ванн човек ими трупа хора.
пснхопамаркИзъи (психо· и ламар-
кизъм) Льжов-уме- направленно н
Bπoл-гнигa. спореа нвето н -ей6аaτa
на βηολο^ηοηβητ ивouво лежи тена*
'орпазви рнктор: „психическа ейор—
тия", .сила нт р-стожн" п и-лоОын.
психо л<5г (гр. psycho^os) I· Cπeuцa—
лист ио иеих-мcг·я. 2. Пртпоаавагел
но пснхеа-тнн. 3. прин. Н-оганн» г—
чсвтшкяпа душ- ; тонок наблюдател,
психологизъм (психо- и гр. logos
„внука") I. Н-праннонио нилea^знеги*
месна'— финoеo|нт» ксето постави
пснхслбтнлт— н oевcвaπ— вн цнзят—
рня—сврит ; н п-гнеата — τтчвйнт.
еn-вoд ноего а-тпеага πpoaоτ-алла-
мнст от психологията ; н е-цπ-з-гци-
та — подход кои п-умяв-не на сВще-
егнонцπo ироОнвон п социаленто про*
цосн, при н-Ито н зрителного н—зе
на свцнвзвта спота предпиша нснхнн’
пипе сьсп—ненн га индивида пап га
с-цннлв-пт трупа, ис равгмежднен
оакоситтс ст условнит— на матерная*
•нт живая на —Ощесте-тв. 2. Склон*
ГОСТ НОН ВНДОЛО-МТН- 1-60.13.“-··
на душенина· прежпняв-ыпт, оκнoв-
пвся сом и-др-Вон nеих-л-гцчтй
-вазнз.
психологИст (ст ер.) П-смслсн-тез шт
πецχ6лoгπвoa.
психологически {гp. psycho(oöiaOs> 1.
K-Вт- ce 6гнaет до nенχ-лoгциτ-»
ксИтс ce ост-нта— ma πецχ-лoгπт'a„
снеестнон г— иснх-летнтят, 2. Пвсп—
рвев воз основа ва анаьзОсменс на--
Орнзтатва психоз-енята ва таренпа,
психология (гр, psyché »душа“ n lo¬
gos .ваука ") 1· Пауса, н—ттв ивтмα-
нн пр-цвснтв га нктинтотс отраже¬
ние вн -Втнтнннат— лeΒеτннτeлй6еτ
ст нонвн— п жннотйитв пол |орняпн
ва усещанни, воапрпнянт, и-внянн,
представ· и др, явлен·. га психика—
аа. 2. Оoнeуивoеτ от пспхниосен про—
цесн, ноито 60уелaниτ штевт дeИгcеτ.
3.	Душевно еъеτoяйнe, особеност га
х-в-κ'eв- ; психика (2),
психометрия (психология п гр. меТ-
réô „иepя"> Част оп опитната психо*
з—гня, нота— науннет трайността п
боронн-га в— психическите твлоннт.
психомонИз^ем (психо- и монизъм)
Плвнзнсгнмоссн възглед, спорел н-В-
ъв дтΒеτвцτoлн6еττ— о снос -пряже*
•на на гяшвто еьай-виe,
психомоторен (психо- и лат. motor
„aHi'aTea")	Душови-лаптаясмен ;
психомоторен ценпор —
място н оовымтатя Κ6pa» ноопо вн*
иравзнеа опрсделоеи движения в—
мускулнът,
психоневроза (психо- п невроза) Нерв-
го ра-спр-Исава, ааО-лин-йв на μη*
ър-лв-тт втрнва снсптоа от функцио*
ш—мее характЕр, Вов органически по-
pαжeй·я» ирп кооп- плавна ронт
•пратя психичЕСКито вaaо'p-Βеτa-.
наго втввαегeй·и, испарит п др,
ncnxonäT (психо- п гр, pathos .сяра—
давне ") Душевно Волей, душови—
рт-спр-ее монск,
психопатИчен, психопатически (ci
тр.) Душеаво p-аегp6eн» ыты6вм-лтв.
психопатия (психо- п гр, pathos
.егpaлягнe"> Душове- разстроИс'“),
ваварм-звост ва психиката,
психопатолОг (гр.) Лeнαp*еиeц·-лцеτ
по психопатологин,
психопатология (гр, psyoHé „душа",
pathos .стртднине“ п logos „йяyκаβ>

психосексу£ леи
ОВщ— уиевпе аа лушенгитв О-посян
{nецχцAeеκиτт отВ-зна-вит).
психосексуален (психо- и нап. sexut*
lis виcлoвн> КоВто ce ститси до oеo*
0eвoоτи шт псят га психическа cоmoн-.
психосекзОрен (психо- и лаг. sentio
.чувствувам") КоИтс вьвириенн мрез
согнаав орган п предизвиква усещано.
пснхотераеéпт (тсихо- и гр. thera-
péuô „зтκувao"> Лтю-р-спецц-ннся не
иснх-партиин,
психотерапия (психо- и гр. therapéuô
„3’κтв-ыβ> Лекуваие пн О-несаи чрез
психически воздействии {хииm-вя»
внушени·, p-втогойиe, убеждение).
исих-тЕхинс- {тмχoннcгня и техни¬
ка) Приложна πенх6Λ6Γцт» е-иго ce
о—нноана с нсзпитсъвогс нзмтрнтив
гт еиoеcBвoоτиτe с оглед нн ирсфт*
спошнявг подбор, ртцибт-лиаиртве га
'.уловите процеси и уеoнoвштвеτвт-
навт мотелите га ирвноевлсгвтв—те
обучение.
психотехийчески (вт гр.) КоВго ce
отнася «в иоπхoτвхвнн—τн. ноВпо т
уся-в-зен пян естенаш върху психо—
ттхнпкята.
психотропен (психо- п гр. iropê
.-Връщане·) Кейто со-д-ат крятно-
траВв- а-бро душове- г-спр-вине
чрез оиоВннвт; наркотичен.
психофизика (психология и физика)
Дня от сиипвнтн психология, нойте
изучава еoo'й-шeв·’'o между сила—
та вн «ртзвЕвопо и сня-гт в— усо-
ШНИВ,
психофизиология (ттв.хояотнт п фи¬
зиология) Дтз оп иеихoзoгитгa. кой¬
то uвтчaнα отношенного между нсн—
χцнeеκиπo иp6uтеи п |1зивзетиАос-
енте процеси е цтвгралвапа ворвит
сцспснт.
психофизически пар-полазъм (вп гр.)
Нввяучт- ау-зис11мвсс- напртвзенпе
н Oтpж-aaы-'a nеих-лoгня. нвоав приз¬
ван— олйбнремеввбт- самостоятелно
същЕСтвуване вн психическият п фн*
он-затимоснито процеси п не призна*
на нτ-pнчвcегτa и зависно-сат- вн
пенхнчeониτт тенонит от фивиблогц-
АССННТС.
психромОтър {гp, psychOs „ студен“ и
métron .мярка") Уред -п два гори—·
600
нсторт зя ивиерв—те влажността ma
воздуха ; влагомер,
иснхр—рбВил {гp· psychOs »студен“ и
p^bos .еπв-аβ> Болеввев серях от
еτтл.	х
ncôpa (гр. psorä) мид. Не-трявна кож¬
на О-мест сос сырётж.
псориИза, псори^зис {гp, psoriasis)
мид- ХвoвиAтеκн кожна 0-нeеτ. нвияв
oe характеризира с ш-нмастнвтие нт
Оези люспи.
птераиодбн (гр. pteiôi .срило", ни
„ге“ n odoUs, odônios „зоб“) Ивно-
натио ВеззоОО нлoчтг6 от групата
итерованри.
игор-д-ктИн (•.1 pterôi .крило“ и
däktylos „пръст") Ивн—н-омо лепящо
жинстнс С АОННТ, ВС но устройство
на ттнсто ис—Вниво до нлтAугo» с μ-
иостн иpoеτи» сос зоОн и мамен
спашка.
птерозИпър (гр. pTerBn .срило“ п säu-
ros „гущер") Ивкои—то хвърчащ гу¬
щер.
иънтайн {гp. piÿtlon „имотна·) Фар—
оевт гт олювн—τa» ноИпо иоаиоиягн
хрян-смиланоя- ; ноннааа.
птбзис (гр. ptôsis . падаше “) 1. мид,
О’тпущане · иа горкия клепач поради
иараннва га задържащия го мускул,
2.	грам. Падеж.
птомаИп (от гр, ptôma .труп“) Орга¬
нично азотнсго соодншсшнв, евето
ce -0paвтнa при гинете в— жнвотнн-
№1 групова и распевни.
пубертОт (мат, pübcιtaa, ätis •артм-сп·
през βοη,) Нерн-д ma иснснс соври*
втее ; новньжававе.
пубертОтен (от 3—1.) КоВто ce огнаст
до пубертета, ноВя— веси и-зевo
старива··.
публика («—1, pubiact) L Собрано
ош-жсстно слушатели пап 0.1'031,
2.	Π-еeτигeни на театр-зен ироасатв—
«винт, спна, нвыцарти, състезания и
исл-Оып.
публикИни (нтт, publicanl) В аревкцт
Рин — прекуиАццл га държавни лв-
хcли» -т новто Оорва ваО-гаттнянц.
публикИция {мaτ. püb1loät1ö) 1. ООга-
роанаве ат сведение, дяваше еняс—
гост чрев иен—та. 2. Обинмагне н по—

SOI
мнят, пвм—пн- еo-Bщeнн’. 3· Брошу—
.η, хвнга,
публикувам (лап. publlco) Разглася—
htm, вп-восянвнн чрев поиата; обва—
pogнaн» ^4—1—0,
публицист (фр. publiciste) 1. Писатся
г с 6ёщееτнтвo*n-лнτπчееκи нonp6еи»
сотрудник ин ивриедпАСы поиат; -В*
щтеτвeвo*n-л1гинтеkц девц. 2. Жур·
йтанст.
публицистика (ст нтт. publlcus .оё—
щЕСгнег’) 1, Лгпературн ис вОшест*
вснВ'Ивннънмаснн вопроси п «руги
проблеми ma соврЕменя-стта (статии,
πвтанeнuт» очерци, еннцн» ртцегаин,
прогладн, ΙεΒλεπ-βη, памфлет·, ни*
|-вoнuπи» речи п ар,)· 2. Спин, ней·
то о ая.pakгepтв ат гяк—ня мпгерату—
рн ; нек и разбран, нвеτинκ—pеκu
сяна, 3, Писателска лoИн-еτ па иуО*
знuиеπ.
публичен (нап, publicus .-ёщтствев")
1.	Който става ирвд итёмнea, оВщ--
нар-двт ; oτκpиτ. тнон. 2, Гртднаан—-
мог аа сОшсств-то, -Bщтеτвoы ; ' и y 0—
ннАов дом — енogвичeени дои ;
и y ё а и и г — ж о в - — иp-егйτугнa.
публичност (сп н—п.) Гласност, ртотян—
снетие пред вснчсн,
пуд (pте.> Старт русет мярна вя гег—
30, ранна нт П6,38 кг,
нуден {mви. Pudel) зоол.. Пороан ареб—
но стаИш- кума с содрав— новина.
пудинг (ηγγη, pudding) Панаш енaaниш»
ирнг-тнон ст брашно инн врио, омн-
κ-» тВца. сухо гр-aae ими друг·
плодово.
nтgниггOн-йe (оп -птн, puddle „пре*
връщам", .борсам") Остарял танин
вя преработваше вн чугуна н сгсоаг-
н специална илямонг— ивщ.
пудра {pp. poudre от нат. pulvis
»прах") Сипеш п нае прах, ебнено*
ваво 0н-ncнoвoπ. н—йто са тnoτpв0т-
в— ва κ-ooвτинви» хигиенни п зонеб·
ШИ ^ΜΠ,
пудриера (фр. pöüdrîér> Мазна кутий¬
ка зя иуара.
πTeB·κулτУв- (м—п. puer .момче“ и
ouitUit „ отглеждане ") Οοηκ^·—:- оп
средства аа раждане п отглеждаше
вн зарани деця.
пуерперИлек (нат. puer .момче" и
пул п
pailo „раждан β> КоВтс са отвясн до
родилка ; πуEиπepaзoи пери¬
од — нртметс снел р-ж«-·]·, нвтято
органите га жтиаг— идват е ворнан-
вот- сп и-л-жетие.
пук, пък (авга. puck) мит. Пакостнен
дух е пбвернлят га старня· тыгни и
ррнви.
ИудН (—ΗΓΗι pool) Π, Монополистично
оёедпйевне ва наинт-лисаи н Авплня
и Америка, при нота- пенанОнтв са
собират н обш ровд и се разпреде—
пия ис предварително тг-нoвeв гт*
чин, 2, Еκеπлoaτaг-pеιea р-рон в—
κocnтpaи·т н Америна, при конто са
^.ηη повишавана нн цовнгт вн сапс—
Κ6еτonaнеκнгв арвнзввдашнн п -траб—
нане вт нр-понванаезпав п н-веToн-
ториао.
пу«2 (тур· pul) 1. Ксиче. 2, Манко
дървено, нвсазово ш ар, κpoгиe. с
№001— са нтрте ва табан и др.
3.	Клавиш, нопно га шуонснлов нн*
еτpтиoгπ» пишеш— нни совт-ни— м—-
шиша м др,
нуннтpнвΒτ-в (κ. лат. pulverlsator вп
pulvis .прах") Уред вя paaивьеннαгe
точности га юного арсВни нтпнипн
или аа проснава с прах,
πтлнeв1вaццт (н. нат. pulvorisaTIo)
1.	Превръщана е прях, 2. Пръскано
в— ъсмеост мреа пулверизатор. 3, По*
сриване в— вещо с метялвт смой
мрев напръскваше та ряат-иви непал,
пулверизИрам (вялая, pulverlso) Прос—
кто с итнвepнa—τ-p» навършвам пуз*
“•.•-^ΗΗ,
пулмак (01 с—бс.) Гению иъггичeени
или яватреш нагон (ис новто ва
нмернктисни цнлтеτpнялeц).
пупиокИреи (лат. pulмo1arîüa) Бело¬
дробен,
пулмотбр (лнт. pulmo .Оня ар-б· и
моТог .ла·τατe.н"> Апарат аа ивeтег—
нев- дишано.
пулОвср (нвпн. puli-ovor) Пнетвва Ону*
bt, боа тен и κ-иAoτa» котя- са Об*
анна прев главата,
пули (вт наг. pulpt .κяш-“> I. П-зу*
фабрикат оп инcgoнв» новто ст сОр——
Оотейи сос свреш лнт-ние аа преа-т—
враттвайт га пйнеге и фтроввтира—
me, 2. техн. Ситно смоля·— руда, раз—
602
nÿ4na
бърсана c e—g— ими яемен р-вав-ри—
топ· аа HoenuM—BE ва оетннн няш ат
обогатявана »рев Ιμ-τ^ητ,
nÿfiiH (нап. pulpa »наша") 1. анат.
Тона·, свит— запоява оьбва сухивя,
2.	тихн. = пуми (2).
пулпйт (оп з—т, pulpa) мид. Въоитае*
инв вн пулп— (I).
пулс (янт· pulsus „удар“) 1. биол..
ТласоАН) ивриодинво нонвОнтив та
aвτepнαнгнгe еръв-и-син съдове,
нреднзвнетво от ритничв-т- иoτн—е-
кваго на кръв от еoвueг-. 2. Бнаше
в— еoвцтг6. 3. прен, Ритон, пони в—
«внжейпе,
пулсйтор (н—п, pulstto*) 1. Уρeg. коВто
првнзвожа- ранвонерги механични
τлнеыци· 2. техн, М—шнна аа вир· -
долина npouввτ- в— ионевви ианопае—
оп »рев отделяно га иpниeеиπв.
3.	Част -п л-пнин машина, н—няо
прЕДНовнев— нтненpaвт·
пулсация (^1. puisatio) 1. биол, Тян-
сьмно норн—динно н-нтОагне нт нро—
н-н-еeй сьд, предизвикаш— от движе¬
нието ва кровта поради сепванетс и
отпусканего ва еъpueτ-. 2. трен,.
Бисие, тупятио.
пулсйрам {нeo. pulsieren от зяп.)
1.	мед. Пони пулс, туптя, Опт (за
еьвue п кронои-сон съд), 2, прен..
Прстич—о с иериодинйо номонтее га
синята, напрвжтгнтпс пян ск-росът-,
еупсоиéтър (311. pulsus .удар“ п гр,
Métron „мярка“) Пари— помит аа но—
g—, котто дава пулсираща струи.
пулт {нти. Pult от няг. puipltum)
1.	П-стянна, -Оненонено вaнзoыeвa.
от Кента, шопи п др. от удвёно ме—
теве. 2. Устройство {o—е—, став«,
тяён- и пр.), на еоег- ce мветпрят
нойтр-нго-нзнтритенвипе ура«·, снт—
нннгите -наци и органите за управ·
негие, ве-Вхсдинн за раВбт-т— вн
-нерагора арн ннясм—яноиртип п то—
лтиeаaнивнpaнн енергнВвн, проми—
шпаги и транси-рпни —Вести, 3. Цои—
тралов лнеnтнтpеκн пункт ва уиртв—
няннге в— движенното,
нунинеТ«- {нτ. pulcinellt) Ели— от
двотс мисс· в— слуга е пънзи-искащ—
е-иеднт шт маските ; другата о ис*
аншнеся,
пума (пси, puma) Мтсолаон ннерннай*
снн В-заИенн от родя ва котннте ;
еpeBpнеπ зон.
пушкИш (рум, pungäs) Неголвик, оо—
шойнс, meаpαвнoнΒκo,
пуигИя (втр, poûrgl, рун, punga) Ко¬
жата кесии за зар·, потоп нни зт
oτйин-» прахни и креиок,
пунИчески (пят, Pu11oua) 1. Картагов·
ски, финикийски. 2. прин. Лукав,
пункт (мат. punctum .точка“) 1. Т-мет,
2.	Опртлелейо мисто н гвoегвнвеτв-
тс, важно е шиеткво отвешенно,
3.	Мтсто, и-оещевпе, е евото сс из¬
вършва еπeuнaлвя .16011, 4, пич.
Единица мярна е нeмaτ—pеκнτa сиспо
от, ранва на 0,376 мм или вя 1/48
оп нeмнτaвен·т квадрат, 5. Неголям
дим от тоест, взи-нен с шТ.— или с
буква ; члвв, итраер-р.
пунктйр (от вен. punkTieion .ванясти
гонки ") 1· Лнвит, съставен- от Олио—
но р-оп-ложени одна до арута помни
пан оанкп мерънци ; с такнв- пинии
ce втваснт вовндннн н-втурн, 2. пич.
ЛнинИст, котто дава такън сънена
тон.
пунктИрам (ген. punkileren ст мна.)
Оов—нтвян с почки.
пунктирбвка (ся янт,) 1, Озвямае-вв
с τoчиuн,	ирсн-рвава пунктир.
2.	търг. Саортв-ге в— нетκa помня
ст дневник- с главната нинта.
пунктов (вп зтъ.) К—йт— ce отнася дв
онртленей пункт, нойто cBезтжв-
опрелелена -Опаст,
пуиктуИлек («ai, punctuaiis) Тoчeн.
акуратен.
пуиктуИлност (от наг.) Тони-сп, яку-
pατвoеπ.
пунктуация (от зяп, punctum) грам.
I.	Оцстсна сп правна— ва ти-τвтBaг—
ва ирепнгаптнвипв вняци. 2. Ртопезо-
жогне на препинателни он-ци,
пункция (3—1· pü1otîo) мед. Бстратво
вн сух- ипл— е телесна сухие- вт
нвняжаане гамш-ст или вкарвано гт
μεμόΒγή средства.
пуиш {нвπн· punch) Пппнв, което ce
състои от спавт спирт·· напитки
(рою, ногте п ap.). захар, апшов-н
сек и друтн подправки ; инв ce го*
рота,

603
пюре
пупИла ^—1 pupilla) ина v. Зeйнua шт
-ec, глeaти,
гурт (м—т. pura „миста") Специална
цигара от цани пютюнавн писта Вев
книжна сОвпнеа.
пургатИв (янт. purgailvus .еАнсщнъс-
aeн"> мид, Очнсш.·«·- срелсяво,
пургатйпеп {нaτ. purgailvus) мид,
Очистителен.
пургатОрий, пургатОриум (лат. pur-
gaToiiun) рил. Ч^тинища, място зя
—АНСТвННО вн лушнят сят« сноргтя
според ум····™ ma нат-линсснята
иьвκвя.
пурИзъм (вя яат, purus „ннеτ“>
1.	Стремеж към чистота п строгост
ва шр—внът. 2. езиков, Сгреиож дт
ce поинспи евпнот ст нюи-троВни
чуждици п нeлнτeвяτтpйн дуин и
нарявн.
пурИст (от мат,) Привърженик ва пу—
рпомн.
пуритйиии {—йπн. purlTan от нят,)
1.	Участник н реннгновйо-политичес¬
ко движение ва ягглπИеκaτa бурж-т—
вин ирев XVI—XVII е., новто Вино
гαе-мввo пропие |еолалнвна и —Осс—
зояноша в— срязват п Оняо зя „очп—
сънтне" нт тйтзиетгсеяаа църква сп
oеτaτouнπo в— κηπολιμομη, 2. Посла*
д-н-таз ва протестантска стета, кси—
те ирононидаана полтон врявсъвова
сър-тест п мпст-тт гт иранища,
3, прен, Чевес, ноВто е привържевци
на αеκeгuAeеκн гами· на живот ;
нрав· мор-мист,
пуританИз^м, пуритйкство (от аигл.)
1. църк, Строго спазвано ва христи—
тиснил морна, 2. трен, Првк—левн
сарвеост в— враните.
пуритИиски (от ΗΓΓΛ,) 1. КоВтс ce вя*
васл до пуританш, коВтс в сн-Испвот
в— пуританите. 2. Основан нт строго
изпълнен··- в— ввaаеτвeыиτo ионези ;
яенoτнчeы, нравствен.
лурпур (нап, purpura сп пр.) 1. Ярко—
чтраейа бон, добиваш— оп рак-ннната
и ог пурпурната мида; уибгртВтна-
вн е древността -а боядисвана гт
платено. 2. Яркочервен пеят, 3, Д pe-
xa вп чтраен- В-ндцсти иняп пан
украсЕна с чернейп цвет-ве няго внак
и— разкош п неннчнт ; багреница,
пурпурен {ннτ. purpureus) Яркочервен,
пурпурИк (от мат, purpura) Червенс
Оягрнлго вотвство, квоте ce получа¬
ва оп нарова гт наревата.
пусйя (тур. pusu) Застая,
nÿcTH {тнг. pusztt от ел-н.) Травнста
равнина, пустинна стоп е Унгария,
пухтум— (нап. pusiult „мехур") мед.
Мазна гнойна пъпна,
nÿcyjia {нτ. bossoia „компас“ проз
тур,) остар. 1. Уред аа гледане ва*
«—леи ; далткбплтл ; ср. ёте-нa (^,
2.	Писоицо, записка кат- пропуск.
3.	Список.
пуф {|p. pouf) 1. Лыжлнво н-вастне,
нвинениыa. 2, Возинсос кръгом споя,
ионрит с плат; τaBтpтτκ—·
пуч (•00· Putsch) Аатшяорнсънчав
впит вн нянк— трупа вяг6вcвйнцн ва
лоржавов пртьр—ъ,
пушбол (англ. push-ball) ст, Спортна
•гря, нвигб ce сосъ—н н яоретлтвв
в— п—анна ъвист с днаиетор до 1,8 ы.
пущ. {τтp, pust) Раввялой новак, раз—
вратине·
пфалц (том. Pfalz от лат. palatiuM
„двореи“) 1, Средновековен кралски
двopou. 2. Област, свито ce управзи
ня оп и|-лцгра|.
пфалцграф (гво, Pfalzgraf) П. Кр-л*
ски содин е рниш-тв сродш-ванввне.
2.	Управител вя област,
ирбине {вeи. Pfennig) Дробна гарман*
ска оойепа, р—нна в— оди— стопи— оп
мтретпт,
прунд = рунт.
пършйв (pте·> Жалък, проорли, нише—
жев.
п1ннингбол {αвτл. pu1oHI1gbt1l> сп.
Топка или торба, пълка с пясък или
трнци, вя упражнение вн В-нсь—рн.
пюпйтър {|p. pupitre) Н-ея-шева по—
ставен в- нвиги, готи и др. в— лос*
ma четевт, писана, гледан·; ср,
пулт (Ι),
пюре {|p. purée) Са—ровн п сърни
етръ—рп, пещ—, расу« п надсОвн вън
ни« в— каша,

Ра {eτuн.> Си-рел eτниeτенaπн юнъ-зв*
пнт — главен Bon и Вот шт Ольвцтт-,
соолтяем на невмeвατa» г— Оогснете и
х-рата.
раОат (γόμ, Rabatt, фр. rabaitre .от*
стонаам“ ст лат.) стиц. Oгеτьnκa»
отбие сп продажная— цева вя стаен
при купуван· ma гонтоо н-знАТств)
п в ОрсВ.
рабиес, рабия (нап. râbles) 1. мед,
Бтс, 2, прен, Яp-еτ» лудост,
рабИчески (нят. rablens) К-Вто ce от*
шасл до бтс ; басов,
BΒBuu (ηομ, Rabitz) арх. Мет—нвн к—ш-
струнцин (еτooaыc0oπcн>, конте служи
аа пв-лтцнт между две плочи ими ва
снижавана га тан—г.
рабкор (вте,> Д-писцнс на настиин
ими сиис-тив сп отвод, |—6рист,
строителен оёвнт, созсно еτonaвеτнo
п др. (соср-щЕнне от раУОтшмеснп
лто/еопоовдетп),
раОулйст (нон. Rabulist вп н—т.) Лицe»
к-TT- извърта истината.
рабулИстика (сп гом.) Иовьрятее в—
истината.
рапИи (тур. rahvtn от иорс.) Уморен
конски х-д,
рапелйн (фр, ravelln ст пт. rtvelllio)
Вовшит κpeн-еτй— ностроИна, надиг¬
нат— пред -евcнвaπa крепостна еτeйн.
рапекд£к, равектух (швы. Rtvé1tuoh
ст хез. тavc1dook> мор. ДеВтн невтв
инат вя нвиабни илатва.
рапигот (|р. ravigoté) Пикаете· еoе»
ПрИТ—ЯВЕГ от пряв, »осов и други
подправки с иртсто o—енo т оцет.
рапйн (от евр. labbi „о—“ умнята",
rabbi пнт »наш учител“ през шер.)
1.	ист. Еврсйскп аановонел п оянв-
ыоуАНтвл. 2. ЕвреИскн енeщeгнн.
равинпт (01 евр.) 1. Собрание в— ра—
нныпте.	2. Равинсн—	станнитс.
3,	Длъжност ва равни, равинств-.
parÿ (|р. ragoût) Ястие ст вяртваво
ва «рабшо месо наш риба сос волев—
нус и др.
р£да {уκв,) ист. Пародно собрание,
совта ва ленутатнте н штеви славни—
снн страши,
рИдар {aвгл. radar, соср-щЕИнс оп га-
d1odcteoT11g and raiglig .откривана
и опртлентве ртасп-ннив чреа рядно*
ноннп·) стиц. CTC.-nemo г-онавне от
ртлисз-нтцин п ради-н-ннцпойвпте
уреди.
р-джй {енйеκp.) книж. Тнянн в— пв-
лиВснт фсодалит ннадетвни ; илоиевон
сито.
радиален (311. raditiis) 1. К-йао ce
оттасн до ваgите. 2, К-Вто ce движи
нон вид гт радиус ; лoчocBpaвeй» ло-
нeнидoв» нымист, 3. Насонов ио рт*
днус.
радий· (сп лат. radius „лом“) Единица
мирна аа т-заннн— в— отми, поползу-
“тет ирн крът-вото по {pнлиaгвo)
нвиеpннйe ; представяте— огон от
-кръжц-ст, степ-р, догата на е-Вго
в р—нва на pядите— в— окръжността;
изразен н радиуси, в рантв прпёни*
онятзве на 57° I7' 44»8".
радиИкт (3—1, radians, tnTls) астр,.
Томк— ва гвОесгня енoл» солта- cc
nвeеимаτ пр-должените шнотл потяща
га падащите вве-дн ; от цел запомня
оегеорев иопон,
радийтор (сп нтп, ra<dio .изпускаш зо¬
ни“) I, Нягрен—пелтв уР·« пр· Цов—
транше cτ-πмoыπo» неИто ce състои
вя система желевни тробн, по които
ce «нижи нара пян гореща вода.
2.	Урод, нойпо служи за охлаждано
ma н-л—т— н двигатели с вътрешно
'0.0··.
радиИция (м—т. radiatio) 1. ЛонЕ-Орао*
го рнопрвсъртгЕшнв вя вето оп цов—
тора сом окръжността ; лъмооОрнаго
напускаше, напомняше. 2. Льмнегаτа
евтргпт, сена— Слънцея— изпратя

605
ρадиовулканнзâция
•а Зеотта ; пвлоАнане. 3. Лочтнив вт
р-ди-тепивши помп при oнеπнooит вт
атомна пмп вса-рсдва Особ—,
рИли“ -(сп н—т. radius «ηοα“) Химинес*
ни внoooвτ. овян Ra, исредев гооер
88, -а· тотно 226,05 ; радн-активов
ΜΌΤΤΗ, НОЙТО ПОЛОН“— топнпв— П 30*
чиста анортит, при ноет- ce рязнала
ma редица проспи нашестня,
р0дика (ся м—щ. radix, Icis „κcpтй“>
Глухарче, растение с жълти цнет-нв ;
к-ртвпте му ce тnoгpeBинaτ за не—
н—рсяво.
BαднeΒнΠ (оп м—т. radicälis .Κ6BTйTй“>
I.	мат. Зинн -а пвнлпч—во на ко¬
рон у, 2, хим, Устойчива трупа -το¬
μή е ы-нoнтлиπв ва викоп химически
сотаите··., нсяг- ножа а— промива—
нн Оев иаивненит от одно еoe)πгeв·o
е друго ; свободен радикал —
хим, ывтеπoΒчнви, често попи мшето
активни частици, образувани ст оо*
ненуни при откъсвано ся ттх ва ате*
мп, Много химически рстецип ce ив-
ньршват с тиαеππв ва радикали,
радикал2 (ся ята.) I. Привържен·. га
освоент промаши е обществото, 2. пол,
Член вн радикална партит,
радикален {ннπ. rad1oäi1a) I. Основен,
κ-ртпеы, донОсн. 2. ОевИсъвов ва
р—лнстнит п—ртни и р-анназнаон ;
радикална партия — артОт--
Bтвж-aвйa партит с πв6гpαн— ва ре¬
шителни pe|-pиπ» но —Внниввов— вт-
решнптнйн ш нeπ6елтд6н—гeлн— ва дело
п чтсто н союз с роанцпонвнте пар¬
тит, 3, КоВто в ириноржевние βή
крайни «теспеит,
радикалйзъм (|р· radicalisme от га-
dix, Icis „H-per") 1, Политическо те*
мошна ан бсгсвип реформи е вОшв-
сявЕинн и иe-в-нπнтеeи ж-нвот вн
Oтpж-аoн-κanиτаннеτπиeеκиπe	дор—
жтви, во вн oев6вaτ— вя напипани—
е'нмeеeαгa внеπнo-τaцнт. 2. Панин га
нислвна г gтИеτннe» свойствен в—
ралинян2 (Ι),
радикулйт (м—п, ladicuia „еврейче")
мед, Вьвпалтйие ва ш-чапинта част
(е-ревт) га пробитив-м-вымните нер—
вн,
рИдио (пап, radio „изпускам λοη·")
Ι. Начин ma безжично предаваше и
приемаше чрез енеетрсоаггптгп нолнн
(радиовълни) на ввуци, думи, музика
п пр, 2. Р-днспреданнтен. 3· Ря«·——
ириеоннн. 4. Продавания ис този ва*
миг, 5·=pддиoτeлт|oн» раан-темегр-|г
pαд·cеταнц·и. 6. Огрял-га ва рял·——
предавателна станции,
радио- (н—т. radio »·анъмваи"> Капе
първа съставна нтсп в— сложни думи
-знам-ва огн-штние сом р a g п Й и
радиоактивни елементи, сом
радио п рнаноапартии.
радиоабонат^ (радио- и абонамент)
Такса а- право да ce иaн-лaтвa ря—
лиоирионгин.
радиоактйпек (радио- п активин)
К-Вто притежава pαaπc-κππнвoеτ пян
ce -тинси «в pαли-ακτинв-ег ; радио*
активен прах — падащите ва
-•шипа .нанс-съннеи частици, к-иго
са проснати е атмосферата при ятем—
ги внсия-они,
радиоактивност (радио- и активност)
Спонтанн— превръщано в— гeтеτ6И*
чините изотопи на один химните еме—
мант е ив-т-ии на друг eлeoeыτ» при
новяо сп—в— пвлоиааве в- внeoeйτ-в-
шп пан нн|н*мяеτπци» Отта—лочи иМи
паиа—нънт.
радиоалтниéтър (радио-, нат· alius
.висок“ п гр. métron „нивκa"> Уред
ат oπв’aтлявe аπе-нивнτ— ва п-пот
ис принципа вя ртдпвзвнтцинпт.
радиоапарат (от н—т.)Уртл вя приема—
не и иреа—в—не в— ралн-волгитс,
радиоастрономия (радио- и астроно¬
мия) Отдал вя aеτpoыooитτя» ноИгс
паучана неВосннсв шопа и иeжaтватaл’
вата материя чрев πaнeввαив ma р,——
«нвнвсмииЕснняе памоинавит, свито
достигат до Зенита, пмп вьв есшв.вн
в— -'вaaeй·гe ртаи-сипнали, попра
тонп ст Зеитгт.
радиобиология (радио- и биология)
Дил ап бнвз-тнтпа, нвйав нослеава
maеτъnвamиτe нвиентйня е растител¬
ни п животински оргннпвии при въз¬
действието върху тих ЫН Β-ΒΙΟΗ.--
щнте 1влoчнaвия. а сошо п начините
га ващпга н анспна случаи,
радиовулкакизация (радио· и вулка¬
низация) Бтлκaннaaцπт ва ктуиус

радиогониоме^р
606
при нагряване с по-ношпа на промой—
пин тон с висока »•спст—·
радногониоиéтър {радио- п гр. göiia
»0'03“ п méiioi »мярна") Ртапо-
нретивнн, квИто -прелози (oac.πнa>
иос-нта— г— продаващ— y agиoеτaйцнт.
радиогрйма (радио- а гр. giämMa
„писмо“) Телеграма, предадена нс
Втожнион тонограф иди по ртаи-п- ;
ртапвяЕЗ’тртнт,
радио грИфия (радио- и гр. grâpho
„ππшя"> п, Метод в- п-пумава·· вър¬
ху |oг-τpт|еe- пятна на •а-ёртже*
•ни оп лвeдитτн» през ноиго преми¬
нават рентгенови лъчи или гама-лъчи.
ИаасАгпкот на мьитипта— ce поставя
ся емнат- справя вн предмета, н р-ъо*
нз-етъя от другата, 2. Πoлтнoйaτa
сгниет но пянов н-нии,
радио/дерматИт (радио- и тр. dérna
„Κ6жa“> мед. Бовналегие га кожата
поради вoвлeИегвнe в— раанени шап
регагтг-ап зони,
радиодиагкбза (радио- и гр. ditgrö—
sis „paoπевг-атнe“> мид, Опрелтмтне
на б-мостго сост-твие с помощта в—
регатой-в· поми,
ради »елемент (радио- и елемент)
Ртлнвткънатг спомент.
радноеийсня (радио- и имисия) Р-дно—
предапаке.
радиоэхо (радио- n exo) 1. Понт-рвс
присмива в— всмо приет ралн-снегая
па коси възви, 2. Приемане нт соб*
стаени спен-зи с узгρaнoен възви,
-трагев· сп гоНтни npoaитτπ. вами*
ртщп ce но потя вт разпр-справе—
вися- по,
радиокомпас (радио- и компас) Ра-
дпопрноннс устройство, нвато ионно*
на курса на стмонап ими нортВ ис
-ъвсшсвнс вя пртданапелйага став—
цни.
радиола (сп л—п.) Апарат, нойто стели—
виня е сабе сп ряднопрнонгнн и гра-
нор-ш.
рад:<оларии (лат. radiola'lus) зоол..
Морсни одгоклетъчйн организми с
зьж’eвамeа п слаба черупня, оп н—т
то ирн псалм— 1111.^“-·· ce -Вра—
вуват раднол-рйи на-сяонв ив морс*
К-ГО «OB-,
радиолёг {радио- и гр. logos „наука“)
I.	Оπтин—ннеτ ис ралиоянтннйито на¬
петия. 2. Ленар, който приз—'— р-дно—
ТНТНВНИ ВЕШЕСЯНТ НрН ЛОИЕВНЕ,
радиолОгия {радио- п гр. logos „вн—
Tнт“> Наука аа зоииспнат спортни,
п-лумена при разпадансго на остт-
еτьoвигo или иoκуcτатг)τе радн-ан-
тинги тлвиoиτи» сввйсъсова и в—
рогатси-ватт мои·,
радноповИтор [радио- г лят. locus
»инсто") ΠpнеDnеo0лвйвe вя 6^·.·—
лянт иeеτcвяиπpιi1é*o па различни
βόμβή п въздушни -Отспи {еяo-лтπ,
нвртб, тозеиг постройки п др.) с ив—
нощта ва рнаивлос-.цнягн.
радиолокИция {радио- и яат, locus
.инсто") Мото« оа въсрнвавв п вире—
авлига иeеτ6йях-жлoй его на аьа—
луιнгн. й-дводип п вял омнн обонти
мрев оВлочняйе с тзτвaнoен рал·—-
нолги.
радиолОт (радио- и хол. lood) Уред
ВЯ №.•«03.·· нпс-нига ВТ полот и—
снн-нет вяд веният с немощта в—
Bяaπcта-· ср, раанбалгпитгър,
радиомаИк (радио- и маяк) Р-аис-
еτявuнт» нотто «явя сипвани ва с·——
нелспи и кортОж, зя дт си -предолип
иосавпззвжвш - сте.
радиометеорология (радио- п метео¬
рология) Ивnoлвтн-ве в— рнаиетвяо-
гпя ирп nв-τгoвиρтпe в— “рвиотв.
радиометър {радио- и гр. métron
.мярка") I. Уред вн изнервяне гт
лъчистата ···.··., 2. Астрономичсскт
уред оа нантрнайе нернднтлпата ви¬
сочина вя Слънцата, 3, Уред, нойто
иветавн проврот-готс на мънистата
eгeвгнт н п-инивн— пан кнйопичга.
радиомётрия (радио- n rp.iietrcö „00—
Bт“> 1, Дим вп рнонстят, който ce
з-гнотв- с ш—АИвняв ва нанерваге
и— помнсщата ••0.-1., 2, Н—ипг а—
отернв-ге вн пезвовн нвкспаеин »ров
радпонолгп.
радиомонтИж (радио- п монтаж) Сне-
цптмнс прит-дее- л·гевαгувг- нр·-
даняго ис ралното,
радиомутИция (радио- п мутация)
Изменение в— ртсянасзгн и жие-гин—
ски орпанивии порта· воздействие
върху пих с йонизиращи иомонетвня,

607
к—то пвиегеннига ce предаена ис π——
следсте—,
радиокавигИтор (радио- п навигатор)
Уред - вн точв- опродтлтге в— гто*
'.арснито н-ораше-ан в— отстот—
ва н-р-0 пап в— сашопот с ионошпн
•а р-лн-сптинян, получавани оа р-дпв—
станции, ееипв раОогит непрекъснато
п синхронно.
радионавигация (радио- п навигация)
Управлявано ва кораб паи в— снов—
лот нрав р-лн-възни,
радиолекрёза (радио- и некроза)
Умъртвявано ва посян· от вoвдтИег-
нпепо в— В-йивирашн —блочн-вин,
радиооркОстър (радио- п оркестър)
Opκecτoв, нойпо свири ва р-дн-пра—
дав-гт.
радиопеленг (радио- п хоя. peiling)
Πoеoняτa. от сотп— сниватсинащ ce
свряО нни с-шонат нунт снев-анте гт
раанофар пан в— оОннг-негн р-анс—
пртл-аателца станция.
радиопелеигИтор (радио- и хоп. pci·
llrg) Уред аа -иртатннйо отспой-—
хожлегитго в- pagπcеτaвцнт. кант—
предава тенoайн снгитян за васимает,
радиопеленгация (радио- и пеленга¬
ция) Опртатлтнт на итег-нαхoжлe—
вне в— р-дн-станцил с п—мошт— и—
раа1саонги,
радиопрожектор (радио- п прожек¬
тор) 1. Рнлпвсътецтл, конто препра—
ша рааи-волги н ^.0.030?·— посока
вон вид в— сравнителнс тссен иоток.
2.	Сотаигегие от радн-л-кацпсййа
станцин п прожектор от борзо от—
ерная·· ва ениoлвτ п внезапно всне—
пнвавв.
радиорефл έκτορ=р-лиопр-жткг-р.
радиоскопия (радио- п тр. skopéô
„ гледаш ") Гмал-йо ирев регатои-ви
ломи проз вепр-ортин· τόπη,
радиосояда (радио- п сонда) Мазон
Отлсв с мвегирти нтгe6p6τвa|, сваб—
дев с малок антоо—тинвй раднопра-
д-няттл ат н-сатана·· в— тяшвсре—
рая—.
радиостИкция (радио- п станция)
1. Станция с комплекси— -пар-тур—
за предаване и привн-ве на внтκoаe
не р-лн-яв. 2. Мошит ився-нацит ва
широко нрелннайе то радиовълни,
радиотбриИ
радиостудио (радио- п студио) Опа¬
цита·) пригодеше и-иещегие ва ря*
ли-пртланайт.
радиотпик (радио- п танк) Псавнжна
Вр-вирава pяgнcеτaйцнтι
радиотелеграма (радио- и телеграма)
Телеграма, проа-лог- ив ётажиией
гезетра|, ио радиото,
радиотелегрпф (радио- п телеграф)
1. Стспсма вн преданаые вн аазепраф*
тнте сипвани (азбуката в— Моро) Вов
проводниц·, н ирез влектрооагннтвн
вопит, 2.. Учреждав··, мисто за пт*
н—нн иредтване.
радиотелеграфия (радио- и телеграф)
Предавано и приемано на тел-нвπ
сигнали — кед, еыcτвeгеτвунaщи вн
опроаолтнн Oтнаи. цнррн и оняцц ан
целнте в— лaнee-еъ-Bщeгняτн чрто
р-анонолги.
радиотелескоп (радио- и телескоп)
Оизво чунеτниτeлгa радн-лбн—цнбнйа
станция, квит— лславт мвото сз—бп
paлнcнвлъчвaйπт. идващи ст всошир·
Н6Т- np6егpянеτа-,
радиотелескопии (радио- п гр. icloû
.надален“ и skopéo „тзолти“) I. Из*
следвано в- ралн-исст-пнища ионом*
в-йнт вн втбЕсвнге теза с ивн-шта
в— р-лнвгтавсевни, 1. Иaв-лaтвαгe га
р-лчол-катор вя нослеава·· шт Лунт—
та п в— мапворп с иоиощта га рядис-
eаoг-.
радиотелефон (радио- п телефон)
Бевжимой τвлo|6H» коИто geИеτнтвa с
рали-волнн,
раЛногено.|ВйНЛ (радио- п телефо¬
ния) Пртл-вайе и прнтиаге ва Γ6нcp»
иувнка и други сценами ирва радно-
“ОЗВН.
раднотерИеня (радио- п гр. Therapélt
„лекуване“) Лекуа—ге г— б-зести ирез
естествени .-«ιοτΗτιβΓΗ взеневпн
пни С ИВ—ТСП1И.
BяЛиеπXxнинa (радио- п техники)
1.	Дня от eнeнгpcπeхн·κατa» нсИпс ce
вагннааа с нвтиαвαйт п нв-н'·итеeo
приложение шт енектр-ингвнггпае
тропятенл с нисве— иосаопя, 2. Тох—
гика ва нвряВ-пв—йО га рндшс—нарашн,
πόμοβηοη-γηπ aиap-τи» ртдарви и лр.
уредОи,
раднот0рий (радио- п торий) Радио—

608
радиотранслация
тнянвен енвоевп, койя- ce получава
сят« ради-тстивн-то разпадаше ва
10.1.,
рaднотрaкслйцин (радио- и трансла¬
ция) НрЕпрашнет ва ралнопроаана-
витта в— далента станция вт но—Вяно*
на прИЕото-предавателе— еτaвц·т»
радиофИр (радио- и фар) Снвиианвс
пригоден ртр а- вявnpoеkаяйe н
опр’делен интервал и— рад·)“·«!·^
п-за-зтвяши вн корабите «a ce -ри*
спъпрап ирн“нзвО|
ридюфизнСт (радио- и физика) Дял
вп - физиката, нойто състави в—тмнaτ—
осв—вн вн р-агбтехгпнааа.
радиофикации (радио- и лат. facio
·πв—нт*> 1. Ог-ёлянаге с ртанв—п——
ртпи аа прелав-не п слушане. 2, Ши¬
роко разпр-страннат“· в— .-«1^.0-
a-а-геτ6 -рев орежа ст станции,
радиофицирам (от радио- ш лаг. ftclo
.правя“) I. Снабдявам с радиоапара¬
ти, 2, Въвеждам шпр-св прплсжввпе
вн вαливpαaнρoенвαйтτв -ров орежа
вя сп-нцин,	1
радиофоп (радио- п гр. phoné „звук“)
Уред за nвеавьшягe на влоктроо—е—
ептин пън· е авуе-ве.
радиофбния (радио- и гр. phôné „звук“)
1.	Дял ст ртливпрелтвтатзгтъа тех*
вика, който ce знеимтса с чистотата
ва ну-исази-ас радиопредаване п при¬
емано, 2. = радиотелефон,
радиохИмия (радио- п химия) Дял сп
химията, ксйпс поучава свойствата гн
раднояктивннгв изотопи в таамашпн
и нетслитв ва тих'·)-) оядеянта т
еввитварнрапв.
радИст (от рус.) 1. КоИто обслужва
р-а-р ; г’лoгpa|πег, коВго в сиацна—,
лист по рнатр. 2. Р-л.π6гвлeτвa|·ег,
радиус {зa'. radius) 1. гиом, Правата
СВЯТО СОЕДИГИВЯ повтора в— нот и
да в почна га -кръжи-са пнп колОв.
2.	прин, Дяноинна в— разпр-сгрява*
нно пни аоИспеие в— вещо, котто из¬
хожда от нтстнов повтор ; ебсет,
област ва «тИсгвнв, 3, инат, Лъ¬
чева сося (намира ce н иредраоиотс).
вΒл·уе’HTκгвв (мат, radius п véotor>
мат. 1. Отсамна, свито съединява
|cнте— ва аминса, хниарВоз— ими пя—
р—В—зн с а-атна ъ-нкя оп кривата.
2,	В нвврдиштъш— спсавня — равст-т*
ннот- в— дадена гвмка до танал-т-
ва несраншапига, 3, Лнвнтга, соят—
съединява |cнтен с тяло, коото ce
двнжи ономо нето но взнпгииш— ор¬
бита, гтир, ннентът вт Слънцето до
вякст инявепа.
радицИраке (вт л—т radlx, Tcis „k6pтв“>
мит, Ивнлпчано в— №6.··,
радОн (от /одно и apio«) Ралпс—нтн-
ног елеоетт ст трупата и— Олятср—д-
гипв г-всно, -нтн Ri. исреаен в-мор
86, ат, теглв 222; нa·6aaтвн ce он
нeлициmеeг п научни ноли,
рИзгеле <тур, rнagé1é> Тенис навреме.
разграфйрам (ст тр. grâpho .н·щя*>
Н-мертааяи трарп.
pa3ÿpa (ляп. rasUra »Оросиова*) Г-н—
-бръснна- кроено непшс в— ттнегс нт
н-ъвлимосси духов··.·
разформирувам (вт пня. formt) Раэ-
турни,
рИйбер (том, Relbei) I. Мвп-нна eтκ■-
вя -—твартые на нрати, проа-рцп и др.
2.	Ромон имп нашивав нге'втooнτ аз
разширявана и лооОраОстеаив ва про*
«варнтая·- пробит· ерьтли -твори
»рев сисмтна на топен -стружит.
рИИграс (—№3, ryc giass) Рномнивш ви¬
дове арсан ва норма нап от нтрновя
украст,
р-ВВ (фр. rayé) I, Н-дныжша штрнн,
пниц— по ин—п. 2, Плат с таквв.в
шарка,
раИби (ст фр, rayon) 1. Местност, кон¬
то ce хapяκгoвнвнpa с ·ecвcoинтони
пни пе-графсни есеВтиостн. 2. Часа
ст ынеeнeыи мост— пнп -яст ст но—по¬
дло трал ; сварятя. 3. Алинвиоπpa’
тивно-тврит-риалва одныпиа н ССОР.
4.	прин. Мте'o» н кооп- съява наваст-
гс действие ; сОннст га «тИсавна,
раИонИрам (от рр, rayonner) Разлсая?
га раИовп.
рййсмас (гам. Rcißnaß ) Чсраожов пн-
сярумсшт аа нанасяго успоредни пи—
вин,
рИВофедер (γόο Reißfeder „чертеже—
nep-“> I· Чортежон нπеτpтиeыπ зт
штинствЕ нивии с гуш. 2. Удължител
в— моппн.
рИИсшина (meo. Reißschiene). Голяма
черавжвн нивит с πpнеπ-е60лтынв вя

609
й-настно в— успоредни нни отвесен
ННЙНП.
pΒй'TΟ1 (том. Reithoser прав pте.>
1.	Тесни иαйτнзвйπ. свите плотво
триненная към ертетта и са удобни
ва евда. 2. Бил «васки и женсен изо¬
тон· нтвътзошн.
раИх (•00, Reich) Немската дорж-вн,
ниперит.
рИИхспер (•00, Reichswehr) аст. На*
ввтеие ва гтритнскага роа-вна войскт
ст I919 ле I935 е.
раИхскИицлер (•00, Reichskanzler)
Название ma гЕрманскни министър·
председател преди I945 π,
рййхстаг (нам. Reichstag) Навнаннв в—
гтви-неκ-π6 нар-лнс сьОртепс преди
П945 е,
р£кел (вою, Rakel) теч. Тогою оπcoa-
втн B6ж. есВтс ce ирнъцсна към пс-
вырхевсятт на аьлВбквпен-ггя |оро—
п остърга- излишната печатарска Вот
вт наивнатао-мпта езвитйпН|
рак0та1 (вя пп, râooHétto .автгeй-“>
воен. Ой—втa. н-позеве с новплаиенн-
пелйИ вещества, нойто, •осарезни ни-
сонс във вoвлтх-» ce з-п-зня, рав-
пуква п дяна .a-niMBi цнвави фигу¬
ри ; служи ва фоИервЕрки при твeоe-
лoгπт. ва стенал·,
рнсёа-2 (еем, Rakete) 1. Онярта ими
нитрат, квИго ce «нижи от газова,
oBвявуняйн от нЕЩЕСгая, торнтп е
-танин му краИ. 2. техн. Легтгезев
—napяτ» ксИтс ce движн като πoан·ьв—
нт гяаоае с гваиша скорост н вОрягин
н-сонт на дннжегптт- сп и служи аа
данаге -предолтна скорост в— иpнBcpн»
венияж пап боте сварна,
.-.01-3 (|р. raqueTte от ар.) си. Емни·
ссенава р-не— вон вид вн лопатка с
опъват— нpeжн» с нотпс ce удря топ·
еата при нтр— на поенс ; химна,
ракетен (са на.) Свойствен в— рннегн
(1); ранетен, реактивен дни*
г а т в а — квИя— движи раеегага -рев
г-аоне ; дапп-тел ; ракетен само¬
лет — ояиcнвτ с реантневе двнга-
тез, еоИто двнжн еaи-нтπa сос свръх¬
звуков- скорост -рта тнертпт, обра-
oтвαгa н стопя лннπaτeн» и но ce
впита оп вноcчнвaπн вт ивнвпн.
paKÿpc (фр. raccourci) изк. Положение
р âjwna
га нв-бравнв—· н парснанпив— пред'
нот сос сняге еынв-щ-н-гe вн отд—*
неАейппт са предния имаш мнспп.
ралектАндо (нт гä1lé1Tâ1do> муз. С ио-
егeи’гг6 з—бтвтгс,
ралй (—№3, rally) сп. СъстЕзаниа с не*
щеноёнзи пап остбцнкнетн ис —пре¬
долог пог п ирн егв-г- -предтнтви
тенcвπт аа днпжвнне.
рйон {вeo. Rähмe1> авт. Составев ос*
вовен όητηβηγ шт х-д-еата наст ва
—нπ6иoёин» нои който са закрепени
cоτ—гaниτв агрегати, нъвлн п мастн.
рамадак, рамазАи {τтв. rimazar ст
—.,) I. Довеяния шасец ва мосюммны-
сент «угои калейлар (от нр—т вн
|тавуавπ доеном крат в— март), през
евИтв вярващите мюсюлмани постят —
ва идат -т изгрев до залез шт слон—
цето, 2. прин. Пост, тая«,
рамбуИО (|р. Rambouillet от еo0е·>
П—р—дя τoгe-втвйн -вце (по повтс
ва аянън Взнос до Гарнж).
pa^MÔ^pc (фр· rembourser „авъшяи">
И-прашава съвет по ноша инн вн—н
с вам—жов платеж (стойността ce за*
пм—ща при получаваше ва споната),
рамбурсйрам {|p. rembourser) 1. Ив—
прашно споет с наложен платеж,
2. Изплащан лозг—ат вя смогна в—
«пожинс. 3. И-плащан свой доят -рЕа
пртт- мига, 4, Връщан, попа—щ—н вт
шневтв пари, което пой в п-харина
в- м—т сметка паи мп в дял е аванс,
раинфнкецня (от лап. itmus .нает*
n ftclo „правя") Рааклойинайе.
pâMKa {neo· Rahmen проз вτе,) П. Дор-
негн ими метял·— внвзввросгиа от*
радея ma картина, врата, пвcвcpeц π
полоВни, 2. Тсхен-есно приспособна—
^0, върху коепо ce неся-нт новости-
ннш·гн» уред и др. 3. Чттпрпотомга
|пгура, a-τвαaeгa с линии, е к-ято
ce помества -текст ими pиетгκa. 4.
трин. Граница, иpвgeн» вбсст, 5. прен..
Прелиети пян нтт—, ковтс вОпр—ж-
«тг гешО;· бёкрожейпе.
рампа (|р. rampe) 1. Издигнато място
край жн, ливни ва тлeейтвaйe вн то¬
варено п разтоварвние на внесши,
2. meant. Ниска преград— ис нвнвсцо—
ш—пн, на квнпс има нянин а— сснатт·
н—вв в— сцснат— отпрсл и oτлcнт,
39 Речпик па чуждите думи п българския език

рамст er
610
3.	Отряда еря“ сгызОт аа π-gnнв—йo ;
ср, балюстрада, 4. Преграда иснраВ
жп. дивил при пресечна с нот, шеса
п ар. 5. Наез-вев нот, пригоден ва
т-вяреве г— πвeн-aнн средства шт
“—'-№, аа тон—рове ва животни, ва
слизана на преновни еpoлоπнa н иол-
зонвы гараж, за сзи-анс н подзеова
желеавицн п др,
рамстег {—йгн. там „свев“ п stoag
.парна месс ат итч’гe"> Начева пмп
пържена онвошна иорж—зт.
ранверсмИи {|в· renversemenT .обры-
шаве") ав. Фигура ст висш нннотнж,
при свят— самолетът пренает остро
песокат— г— движентая- си в— П80°,
ранг {|p. rang) 1. Разрод, стспев, волн—
миша, e-'тг6вπи· 2, Чин, д-ег-Βие'“6.
3.	Етаж. 4, Вътрешен банкет н нива,
10110. пмп самот,
рандеву (фр. rendez-vous) 1. ocmàp.
Cвижд-нo. cpeTia (οΒηκββηβγβ между
влюбени)· 2, Миспо вя среща в— ев*
раён н спериго морс ис продн—рнпел*
ва утба-рн-,
рандеман (|р. rendement „доход")
спец. 1. Чист лоОпв от |абрнчпо пра-
ряВбта—йп oяτopнанн. нартзтатп -Опс—
βοβόγο в nв6цeйτ ст -пp·eде.нel^c со—
яп-тстас суровинт, 2. Кознмтспвспе
прон-волста) в— машин— зт опреде—
зово нвooе.
ракжИрам {|p. ιαηοοι) Нарождай ио
роса, нарождай.
B—гнц— (шею. Ranzen проз pте.) Плат—
все— наш с-жент τ-вB-. котто в при—
способена зт носова в— гроб,
ракчоро (псп. ranchcro) Притежател
в— снвъввыдвв сп-павстно н Южин
Амарина,
рапчо (псп, rancho) Се-п-нодев миряни
uni еτoннйеπн6 е Южна Америка.
рапИра (фр, rapière през вуе,> Товнт
п домен саби аа |тхгунайо,
рапОрт {|p, rapport) 1. Писмено ими
ус'·— д-весепна, доня-д пред вo-гoв—
не началство, 2. Доклад вя наньзге—
нпе в— пр-новвдсгвснн вааолжтйнт.
рапортИрам, рапортувам (от фр, rap¬
porter) Прави д-спад ; докладван,
совОш-в-м,
рапортьОр = вenoвτь-в.
рапсбд (тр, тHаpаödOа вт rhaptô ,сь·
шивно" n Odé „песен") I. У древният
гърци — егвαйегнтвтщ певец няш
деклао—п-р вт народни или свен епи¬
чески ив6πввтлeйия {ρaπе-дπ·),C.нJ7?т.
Панец, п-еа,
рапсОдия {τp. rhapsodia) 1. литер.
Относ от вничаскн пропваелегпт, но·
полвтв-н от ртисвднпс, 2. муз. Ив*
струнент-ли- музикално нв6нaввлe—
гит с шмирвенвацнонсп аapαeτep» из—
тр-дейб върху птин от •—.-«γη несыт
т ъянци,
рас {вτΠon.) Кита,
раса (|р. race оп ар.) I. Порсл— ими
и-драздозеипс н олив п соц ннд
животни инн растения {πopинй» но—
“сдан от |вeвеeит eеτeеτнoгиe Бо*
ров проз П740 г.). 2. Бете— трупа от
насЕлсниего в— венн-г- comO-, и—
свято уен-aг6 допит нoаeиeеτнoгc
спорт« неτoвнмoенπ в—твърлепп един
ими други физп-всюн особси-спи и
признаци ^βητ, |oвиα на '«—“—1-,
омн, коса, роса и др,), ис геприав—
ж—ващн πо·aиечнcеτ ш -пст-тт но·
ради сшссвапЕ па шлсмси-ъ- п на—
роднтс н грецсся в— тяхното икон-—
мпноссо в култури- р-аантне.
расизъм (|р. racisme) Рсакциове— ай-
тнн—умннм псоргт, 41 ΓΙΤΟ представи—
пелн поддържаш нс съществува Оно-
звтнАСсе— п 1еиавнееня пор-вц-ц···—
и-сп между рвзлпчнпто· мсвсшсп раси
(.висши" п „гнзшп"). С газ дт опряа*
дата езасваопо п пацнсгалг-го по*
τненнAeеτа6,
расИст (от фр.) Привърженик на ря*
снома,
рНсо (гтр, ihasoi от зяп.) Свещени¬
ческа и м-шаштск- псрва шпрост
дреха от Аерон инат.
растра (от наг. lastium „трсОомо") Уред
ва вaвгвa|нвαгт па пттолггпт в—
нотна хартия.
рИстър, растер (пая. rastrum »гроОмо“,
„шегнея“) Опън-ссно со-ръжепна от
две съоснови плочки, олене·н таен»
не ртзпрт|1рнйцтс върху “синя одна
от тих теn-pтдви исрпн лвпиг сн
нваинвс иopπтиgнκтлтpвн ; с вето си
служат при - вино· вегp6aуeцнπ вън
р-я-тртритат п полиграфията,
рата (з-ъ. rata .уеτaг6нeйн“) фан. Он*·

611
рационалистичен
р’лентнн вносна за и-пастетна вн
льят, коттс ce внася е -прЕдснен
срок.
ратйп (фр. таПте) Bug нохеса βολβιόβ
нн—п аа горни арохн.
ратинИрам (вт фр, ίΤιιοι) Обработени
нз-п да съние мъхест ; раар-шн—и
инат,
ратификИция (пат. rat1f1oat1o> юр.
ОкбПАагтнно поанорждааане от вор—
хвенин -вπaы в— държавна “паст нн
снлочев международен «став-р пнп
ебнненцит.
ратифицИрам (от м—п.) Утвърждава и,
писмено нрнвннаао (освОвно между*
народен договор пян евгвовцнт),
ратхаус ^00. Rathaus) 1. Орган гт
τвagеκ-'- управление е германският
гряа-ве ; имотсте—. 2. Cгвaлαг-» н
свято ce помещава говя управлЕнит,
раухтопаз (•00, RauoHTopäs> Разн-вид—
гост в— ъ—пав с тъмнокафяв цнтт.
рафипад (рр, laffMade) 1. Гроншсго·—
вах-р на бу-'мсн. 2· Очистев от ирп*
месн мотня мвeа рафиниране,
рафинерия (рр, rafflnerie) 1. Ф-Орнини
со-роженин пмп тгсгтзяцнн за про—
Ацстатет от принсси га някои про—
дунги {захяp. растително oaенo. ое-
п-н n п дp.>. 2· Фабрика за такова
нввниегнанo,
рафииИрам (|р. raffI1eι> Прочистван
ф-брн-нн пр-дустт -т тззвшнн ирн—
маси,
рафикИраи (от рр.) 1. Пра-нспев нрав
B-|πйepил ; рафинирана	за-
аaи — прочистова п прор-Ооаона нн
Вуин· атх-р, 2. прен. ИвπoйABB» ив*
итчтн. нaκTеoв» съвършен,
рафииьОр (фр, ιαff11our) 1. тихн.
М-шива от прЕработванс доретс··—
напа маса при пр—новаждагс шт хтр*
тин. 2. Спсци-нися ис ртфигтраша,
рафия	Вил итмот н Аррина
п М-gaτaенap» оп нисп-ън ва конто
ce ивнничат нансня, н-вт- ст здраво
мнив, 2, прин.. Лнна,
рафт (тур, rafi от ар.) Дъсчена исанца
га стена ; лaвнця. стажерк-·
рахат {τуp. rahtT от тр.) 1. Сп-свИст—
iBuo, безгрижие, 2. Ом-H6тн» Ота-ри-
жек.
ρ—хΒτ*нoeTo (аур, rαhtT1okuм> Вил
см-дно от захар, πл·H6вa» тлеи оп
—.охи и други подправки ; Λ6κтo.
рахналО. {гтp. γηΗηϊΙιΚ от яр.) Оив-
квйсъннв, Вевтрижие.
рахиагра (пр. ihäcHs „гpьёйяκβ и
âgra „жерава") мид. Б—дтж н трьО—
ванн.
рахйт (тр, ιHαoH1tIs> мед. Детска ёо*
нтеτ» нариняня —ще нвnлπΒеκя. при
конто ce нарушава нравнаи-ао раз¬
витие га костная— систем— поради
шад-съягомгосп на калций п фосТер
н органивоа.
рахитИзъм {-πгв, ιHaoH1T1a> мед. 1. =
рахит, 2. Πвнaг-цπгт ва рахит. 3.
Пвкрнаив-ге на с-стиго.
рахитйк (-τ гр.) Б-зев от рахит.
рахитИчек (от гр.) 1. КоИто страда от
ряхня, 2. Ов-Истети шт ряхна. 3, прен,.
Сааб, йтa-paaниτ. хнн-н.
рациокИлен (нтт, ratlonails) 1. Р-втиeн,
целесъобразен, o0oен6няв, смислов.
2.	мат, Кейто ce ивитрва с сдиниц—
пнп мнст от однинпа, т, в. не соаор—
жа знаю ан навлннаво на нврев ; р —-
цноннзнн числа — цтзин «р—0-
пни числа {и6лoжигeзни п сярпц-ятя—
ши) и числото иу«— ; ср, ирнцнон-лни
Ашсна.
рацнокапизИцня (от л-т. läTIo1αlIa> 1·
Марки -- цвлeеo60вαaн- организира*
me га труда п τeхн·иeенo усоньр—
шeйегвтвαнe н вpoπaн-леπнe1гя про¬
цес, за да ce Н6Л60pπ» -ирвстн и
ивЕВЯНет np6iивн-дегв6T6, нтт— ce
-ОлЕКи-вя 'рудот на ртО-авика, твe-
нннана ce пp-πвв-aπτтлй6еτг- n ce
пости материалът. 2. прен. Усьвор*
штгегвтаαгe, п-дcBвтняйт, 3. Оакрн-
“^0, создавай· на в—нш намнви га
пB6нaa6леτв- паи шт гони првнвв—л—
сънен· со-роженин,
рационализъм (от зат, ratio, önis »ра*
aтиβ> Haпp-влeннe в идеалистнитс—
каят Тилoе6|πя, н-тт- смята, ма рн*
оуиьг с Единствен иот-нгик ва по-
вв-енс п нтг-н крпттрнВ.
рационалИст (вп 3—1.) Привърженик
на р-цпвгтннзма,
рационалистичен, рационалистичес¬
ки (вт нтт,) 1. К—Вав ce огняст ло
рационализма, коВто о —сно“—· ст
рнцибня.ннво— пмп е присош на ытг-.

рациониране
612
2.	книж. Основан само в— разума,
•а.^ поисконентяа ва з-еината.
рациопиране (от мат, ratio „оoeπeн“>
ОпролЕзнив дажба, опрелвнтнв нонн*
маств—пс от храни п еτ6нн» които
нсвен може да позунш е едва страна
при купове— снспаит.
рачбл (гтв. recc1> Гревартг сок от нас*
«—вт, предишно от •.--«Ό, с носове
от паелсае (тикви, дюнп п др,),
р-шнет (от неи.) неч. Специален р—нн—
н ръмна пачат-рсн— мншпг^а^, които
прслпавва от изцапвана ваптчатавил
ПЕНСЯ,
рИшкул (•00· Reißkohle прев рус.)
Выглен капо момин ва рисуваше.
рИшпилСа) (том· Raspel) I, Пима с едри
варта· вя -ВраО-тка вя дърво, отец
отъня· п др· 2. Пипа само с один
ноонлтст усп-редни зъби.
pari (тур, râyt са тр.) 1. Heиoаαoeдαы-
скв пян ^№0.··- няетлтнπe н етм-
ъягсея Турция ; и—лагици нтиохаио—
«аги, 2. трин. РеОснн, Оевпранен вн*
род,
ре (11· το) муз, Сринс-вс в—иовнов—впе
ва втората стопеш и— вси-нинт (ас*
м—жорав лнап-винон) звук—ред ; От*
нежн ce с янтниснята Оунв— d.
ре— {нaτ. те—, red ) Кат— порна составе—
гт снсжни думи -оит-тня о ё р Н 1 г о,
н — зaл. отново, повторно.
реа0нлнтäцня (κ. нат. réhabilitai ао)
1.	книж. Boвеτaн6нявaнв на доброте
пое, 2. top. Зтзнмтатве и— вённне-
вин ими присъда п възстановтв-ве
ma ватуОегн нрава ис содеОеи рол.
ре—ОнннтВрао (κ. зап,	ιοΗηΒϊ lato)
1.	книж. Бозся-в-внеаи доВр-т- пне
ва йнсетв. 2. юр, Отитнтваи, зазпит—
нам оёнпненит няш ирисы«— иротне
вяното, ноосъявоЕннам праната ну,
реагёпт (ητι, leagens, enTls) хим, Ба*
штеτв-» нося— дана характерна рете—
цин с друго нощссте) п но този
шанни можа л— ce установи танин—
•—сята ва послЕдното,
реагйрам (ре- и пат, ago »върша")
1.	хим. ДЕЙствувам, участвуваме хи*
иимeен— ртнецнн. 2. книж. Оповн-нан
oé, —тт-варин вн нткот ао-доВсяене
огвой. 3, ΠpoτинoлoΒеπвтнаи, про*
пнет oe.
реактИп (лап. ιeâctlvua> хим, Вещество
пан еътa·гeг·e» н-тя- давя опреде*
атен вeακцня с друг вавиеип п по
позн в-мин нсвнснтва «a ce оперив
същият елеитвг н нтксВ еoеτнн,
реактивИция (ре- п яат, activus „лeтнβ>
Н-вово довеждане «в асгнви-ст ma
вашасанс, н-етс си е загубило акгив-
нвеττa.
реактйпек («-1· réäotlvüs> 1. К-йтс
служи вя роактйн. 2· Който припежа*
на еαocнвлтнцнт пя· влвeτp·чeеκн
вместимост ; реактивен само*
нет, двигател п др. — с-мо*
м’T» дентягаз п лр,, нойто ce дннжп
но принципа ma въздушната ракепа ;
р-кетев самолет, р-кеттй «виптатя.
реактолёгия (н—п, reacTIvus п тр, iôgos
„наука") Направление н πенаoмoгπтτa,
н-етс ра-гложд- пснх-могият— капс
„няуна аа п-водЕннет—“ ва невтен и
жиЕИпе сошеств— но-Вш-,	-
реактор (γ, ятя, ιcαotor) 1. Игaтeц·-н*
ma машина Оев ядро, нннючняг— н ен’К-
ърпиосн— нерпга вя бграйнчан-йо ва
ъ-е— ирп сос— съединение, 2. Спе*
цп—зви съд ва провеждаго в— химн—
»•ска ртакцпи — ножа да има сьо*
рожЕнни от охлаждано или затриван·
п др. 3. Уредба вя получаваго в—
атомна твортцт при Κ6ггввмивαнc
протннайв ва верижна ' реакции гт
лелене в— —тсоннтв ядра и— ур-в пян
инTT6HиΒ пол дсйствиЕТо в— ••угроеи,
реакцептИция (ре- и лат. âooépto
.πвнтнaн"> Грнво—нв вя п—анц— ва
вон анцопп, ано т нитно нено напра¬
но· опр-ин-ев акцепт,
реакционен (от Mari) Вра-нлоОтг гт
всичко •—преднинава п прогресивно,,
твърдо κвнеepнa1ннoн» нeлeиcκвнτиа
неи, протпноренозюцнсйен ; вяз-авн-
м—в,
реакционер {|p· réactionnaire —я ри¬
п нап. actio .действие") |, Привържа—
шик на роякцн-йна политика ; ирано
Beенин, 2. К-Иго np-н-вaa гои-ум·^.
отживели новглтлн ; противенс вн
прогреса, 3. Прогпнгин нн ренсло*
цинга ; κ-йτpap’нoлоц·0йтв.
реИкция {нατ· reactio от ре- п actiOO’
,,дeИеτвиe"> 1. Обществсй— движение-
ими ивниτπчeонπ poжии» наВъв ce

613
стремш «— вядоржи спарите порядки
в— жннст нрав Осрба с вoнcлюцπcн-
ните лннженнт п с проявите ва ест*
санов прогрес ; ивaκ-Bтенo. 2. Дей¬
ствие е оят-ввр ва външно воздейся*
“ие, 3. прен, Ривса ^00.·—, праши*
навайе н сысъ-иент, новпс е ирепино-
пвлвжвв на предишн-т- ; праха« сом
противсн-м-же- голЕсго пнп душов*
вс сост-тепт. 4. хим, ВонишалтИсп-
нив между дне пмп иннемно вещества,
ирн свате ce пезуняе— нснс съели*
й’ние ; пропес. 5. хим. Πcентлиua»
B’втлτaπ ст хннинeеκo нывgeИеτнπe.
6, хим, Характер шт химн-вснопс
действие га елно вещЕство (снсам,
-ен-атн пап нeуτв-лeн) 7. физ. Про*
гнн6Л0Βеτанeτ6, р-ан- и пр-тив-пб-
з—жес в— «айсявнопо г— нот п л- в
еинa. 8. Привържениците ma свянет
ст ртн-лоцнт ражим и прогинницнтт
ва npвгвeеπн’н режим.
реИл1 (псп. real) Стар— испанска сре—
Воре- оонота.
ре£л2 (нео. Real, Regal) теч. Big шкаф,
ва квИя— ce постави наса с букви при
набираше н пенагйиця п служи аа и—·
венв и— набраният шп-мпи,
реалгИр (|р. rOtlgar от тр.) Мнвтр-м
с ввaнжeаcмeвнвн цвят ; уи-троВиат
ce н вnвoτтхгннaτт, капо k6не’внн*
рято нещастно при препариране, аа
πcлтман—нв ва арсенови съединенин
п лр.
реёнен («ai. realls .нe!eеτнeг“> 1. книж.
ДeΒеτнигeнeн» пспитсни, съществу¬
ва ш, сёветиннс л—дти. 2. Който може
«a ce пвспптве ; осъществим, изпон—
нио, 3. КоВто -ятовтря ня НСТНЙСНВЪ)
положение ; жизнен, сияен, geΒеτнeг ;
пряспи-вски ; реална	тнмнт*
в и я—сродго тнeBн6 ванвденпе с про—
праша без спарите танци (латинск· и
еτaв6гвыцни) ; реален кредит —
-Оезпемвн отен с цвиши κнπжa. поо*
ти пян споен.
реализация (ст «ai. lealis „веществЕш“)
1.	книнс. ОсъщЕствяване вн план.
2.	търг. Гренрошяйо на имот ими
ценни книжа н нари, 3, Оквнмнгелгс
-еьш’еτанвaгт на СЛЕПНЯ,
реализирам (оп ята.) 1. ОсъщЕствявам,
, прилагам па лемс. 2. Обръщам пнот
реалистич еп
шап ценни снижа н итрш, 3· П—сяш-
n—н» спечелвам,
реализъм (фэ. réalisme ст няп. realis)
Ι· ф-м Овegг-нвκ6вн6 еа6лαеτииeенo
учтено, кветв ce проппа-псстает вт
нбниналивн- п смята, ив сётито пс-
гиянн предхождат пролнегптв и пшат
е—o-еτ6Инc еьш’еτнTатгe, отлаяно оп
иредоегите ; пероне в- много внзос*
τнAeени тчoнит пр·- XIX и шана—
аспо вя XX н. 2. В н-куспасте п ни-
'твaгувα'a — вид τаввмтеτнc и на*
тсд от аире—, правдиво п -Оветиан-
иаоВр-втв-йе г— лоИсавипазв—сапя н
неВйнтв пиинчви 40.11, 3. трен., Ума·
шив л— ce справя чсвок с тел-внтτ-
ын дЕесънипЕмгосата ; нсна п тонн-
смстна в- деИствитЕлноя- положение ;
κииτниecκн реализъм — вир*
me крити-осно ивcOвαвтвαгe и— жнаотт
н нвκтеτв-τ- и л·τтвaгуp-τa, при
нотт- са п-сбАови правили— nв6τннc*
рамнита н ёувжoaвнc*ннπиг-л·оτ·иeе-
нит строй. Осв «я по ce «тня пра—
ннмнв oBтевeгив п р-ортшЕе·· ; со¬
циалистически реализом—
все висш отап н развитието в— .·—*
лнвиа» основан и— утвърждаването
ва е6цнялнеπннeеHнт сВшоспати строй,
нойто н-нсива правдиво, иеτ6pиивеeи
н-йнрегнс на-Вра-танге в— лeИегниа
ъваесспт- е неВйотс рве-люционис
ртовняне п цвят аа новнита е Духа
ва евцπянивнн.
реалии (3—1, lealit) I, Преднапп ин оа-
тернанная- култура, 2, Сведения в—
оаптпп-лйата кунгурт, ат лoвжявг-τ-
Tеτв-Иеτн-. нтратт п Опта в— артн—
тите народи, новто улесняват чеге*
шея— п ртвОпраыетс шт нвcπвнeлeгит
шт нннстнесняпн процся п рииснн ни*
τ’в-τувя,
реалИст {Тв. réaliste вп маг. realls)
1.	Гρeлеτaниπтл. πcентacвaπoл и— рЕа-
нпвиа. 2. прин, Човвк, соИто авои—
ссрнове- пол вгим-вна тенo“πтτa нт
дтΒеτниτтлг-еггa при св—итя дЕйност ;
практик. 3. У-внин от реялна тпо*
навнт.
реалистИчен, реалистически (вп 3-1·)
1.	КвИтв о 6ен-н—н шт ро-лн-м- пап
ен-Βеτнтв шт нопо. 2. Кейто ce сов*

реалитет
Вр-зива с дтΒеτвиτeлн6еττa ; нртнан*
МСИ,
реалитёт, реИлност (•00. Realität вп
лая, icâlis) Действителност, вОтнтнннс
същЕствуващ-т-,
реакимИция (ри- и нат. animus „дух",
„жте-т“) I. Съвкупност ст матодп ва
аъ-санн-няе-нс вн живота ирп нве—
вани— aαеτвaшнвαшπ е— сося-тинн.
2.	Специално пригодено болнично по-
иттойне аа иртнаптие в— пит мотодп.
реООрд (рр. rebord „обшивка") техн,.
1.	Опсргв уgеBeнтгие» тоноевящ
краИ, греОен имп вн-л6авoегeн нала—
пое на Ванлжапа и— жи. евнтнв пнп
реночн- шайба за предп-звяво в- нв-
мтн-то оп помноапе от розстта пмп
ромона ст шайВаят. 2. Он-нсвръстн·
под-тоци в— снсрентв плъзгащи зт—
терн на ксмтв-ннт н-п ; pe0oид гт
дж а нтн — -Връч он—з- джантата,
върху нвйяв ce ваеренна гумата.
p’Oте (3—1. rébus .вт нсш-“ от res
.вещо") I. а-παйκa ст бунен, цифри
uni цз—Оряженни, е-вго трябва «a ce
замЕстта ими сноржня, аа аа ce но·
луни ртштн1е, 2. прин.. Heтен-» нт—
ГСВЛПВО ВЕЩО.
реваксиипция (ри- и еаксинация) мед.
Повтаряне и— вннсиштцнл,
репаксикИрам (ри- и ваксинирам) мид,
Нвегорва ваксиниран,
ревалоризация (рр,	revalorisation)
‘ икон, 1. П-вишне-нс ив о—евш—л-яе—
лов пот нeгaлинeен-τв солорж-вит
нн йарнннапа единица, 2. Процес вн
■ п-стоиеего нoвеτяй6втн-гe на спой*
ввсяът па кинжно-птрнигнят знаци,
нотт- са пн—ни през д-ниТнацн-внил
порива.
репаидикация (|р. reve1dîoat■|o1> юр.
1.	Иск ва ноавротагт нт право,
2.	Псе на с-Всгетнне ат πвзтмαвαиe
в— - вот—ва вот, нотто ce намира п
нуждо цоз-квин— владснио,
репапс {τтp. rcvail) Впд сладниш, при—
гвтвтн ст яйца, грис или Ор-шно,
пепит сос сирви,
реванш {Тp. revanche „6τπлατaв> I, Οτ¬
ι плата, въаиевлив зя преторпиив по*
ряженнс (вон “вИнт, игра п др,).
2.	Втора игра при еьегтaнгит, нвнъс
авОсдсйпта •син с надежда да спонеми.
614
репапшИзьм (01 |р.) Реакционна ив*
«•тиня, нотто търси рвнаеш нрав
нова нвВга снс« шавасвго псртжввнв.
реваншИрам ce (|р. se réVä1oHér>
1.	Отизашам ce. 2. ПоОеждтв-н н
ηγ.—, сне« сято сън Вия поОтдей.
реваншист (ст фр.) Привърженик вя
рЕваншистна неантина.
репёп {nepе. ^vand) 1. Растопит с го-
ненмн n geOenu аиста, свтяв ce упоп*
ртОнва ат зсстрств- п хряна. 2, Лт—
с-рсав— ст тоан распопно',
репер (рр, revérs> Оборват— в— нлаегт
страви в— гордите пр—аонжегне ст
ина и— нтаъо,
реперИис (фр, révélé1oe) 1. Псчпптвнет
И6eнвы. вбисвветво с прпезякнне. 2,
прен. Πвeтв’зπAeн норнз вя помпя.
реверберация {-τлaτ· reverbero) Знуне—
те, нвств продължава и спе« сято по—
т-мвиеог вя звука о преставал да
ЛтИеτнтнα,
peeépc (Мая, reveisus .обърнат н—вал")
1.	Обратната страна га медта пян вя
о—ШЕЯН, върху свято о -зенитна стой—
в-стта И. 2. търг. Зтаолжовп· да ce
куп· отложена полица и подоВин,
3.	Зтяояжнъсзпо ппсис, с коего из—
пращай пт съвет по нарях—д приема
за свои сметна ньвивжгнто оттубп.
4.	аст. П-рн-па г-вaвцπи. залог, н—И—
те ce ляваз от вфпнтрипе ирн же—
гпяВа н g-pе'аoлюцгoгйa Русин.
5.	техн, Механизъм, с който може
«a ce промени вор тенегв в— лвптаатл
нап нолин нан на машина е еВрнппт
ивсок- ; вОрош-тЕз ; ср, ревЕрс-р.
peeépcep = рЕВЕрс-р,
реперсИпек (ст пят. тévéraua .oBвяτeн">
тихн, При свИто може да ce нови
пос-сага на дннженпегб пнп ньргт—
вето.
реверсИрам (сп нат. revé*aua> Првот—
вто пвссната на воргтпег- ими «ви—
жтйнтт- понгс в— ебр-ънта— страна,
реверсия («нт· révéra1o „вpыщтιe“>l. юр.
Брош-вс шноя в— ириясжяпвмт му.
2.	тихн, Промива на движението в—
машина н -Ор-тия насее—, 3. биол,
Явленно, при ноото имя ерош-цт кыш
ф—ринте ma пртацнге ; ср, -тави-ом,
4.	Н-нпжав-ге в— отх-гнчвнто свой¬
ства ва κятчтн поряди ретенер1р—вв,

615
peuépcop (нтпн. ιevé*aer ci н—π.> Клон
оа тлeeτpнчeени ъвс с вс-бсис устрой¬
ство ; —Връщан.
ревизиОпек (вт н—т.) 1. Прелвной—нев
аа np-аeвκa. 2. Който содоржн рт-
оузътан са проверка,
раенонегИзым (от зап. revisao, ônls)
1.	Антинаучен истод от пртртвтлтж-
«тйв иблбжевията ma марксизма, вм—р-
τюниеππчoеκ- в—ир-нловио е рен-зо—
цнавваго paB6Tнπчтеκ- движение,
есетс под предмог ва гв-pмтеeo ос*
мислише и— новитс явзення е лтΒеτ-
“•гвагвспя— рениаира основнитс, ис—
твърдените от практнката н-лвженит
вя oapκеичeеκaτα 1’6.1., 2. Бстно
течтнит паи в-праннтвнт аа изотше-
ннв п иопрннтне нт те-рпи, умение
или еn-ρ-втoeй·e.
ревизиопИст (са мат.) Привърженик в—
ревнвионнаит,
репизИрам {ри- п лат. video .виждан’)
I.	Πв6нepянтн, прави ртннаит. 2. Раз¬
глеждан отвсво -а внасяно поправиш ;
поправим, 3. Правя шап внасян пра*
оогп.
ревизия (3—1. levaslo) I. Проверна в— леВ-
ы-егτa на у-рожаЕНно или «пожив—
саше мицв ва теτaгcвтнαнe ва веВ—
наг— отнойвост п нравини-ст, 2. Пре*
равгнежл-гт га тмeгнт с цтн да ce
внЕсат ·виeнeйия» ноитс то нвопача—
в—т ив основи, 3, Певъорен преглед ;
пр-нтркя, 4. тихн.. Порт-димна про*
нерка от преглед га нвнpaвнвеττн на
двнгaτтл. машина, уредба п за ст—
еτвaнтaaгe ня -ткрнгите тнтнгттннo
повреди п вeπвиρнннoегπ.
ревизор (от н—т.) Длъжностно мицв,
н—тпо прянш ревианн.
ревИрен (неы. Revier „уA-еτ^ын"> К-В*
се отваст до τввеκи тмнеτьн· уч-с—
тонов, раВ-веы.
ревматизъм {πв. rHeuмat1aм0a ю'ече*
•нт") мед. Ий|екцп-айо въананпттн—
нс ваОсниваге в— съсдцынятмыипв го*
навт предпийс вн ставит· и еoвлтч-
гв-соасв-аа систем-, еоег- дава мес¬
то усложневци; придружен— в сос
сипит п -сарт 0-нки.
ревокация (3—1. revocatio „отзоваване")
1. Отвоаааане шт лшпаомап пап друг
о|ицпялен πвeлеταвнгтΛι 2. Отиент*
рсгалия
“яга ин дядово нарождана, 3, Отме¬
няне на нее ст нот-внт пвдапел.
ревёлвер (3—1. revolvor .вортт ст"
прев нитм, revolver) Роми- косо от—
втеτвтнй- -рожне с аортит ce Вт-
раОан пян иагааив вя и-стрслваие н
кратко вреит на нтксннс куршума;
ср, пистолет,
революционен (вт нтт. levolutio, onis)
1.	Който ce отнася до peвcноuит»
нвйгб принадлежи пли о ен-Βе'нem.
в- ренвнюипт. 2. Бтгг6нeв.
революционер (сп нат,) 1. Ум-спинн в
рвввзоциввио лапжтгпе, привърже¬
ник ma рвввзоцит, 2, Бунт-вени,
въстаник. 3. прин. Лицо, което вя*
крина шват потиш- или прави пре*
врат н обм-стт— га гтунтпа п култур¬
ната леИност,
революционизирам (от нап.) 1. Подго¬
твям вик-пв в- ронолюцин; иршважляю
н равваюцтвгшс соса-ишис, 2. Извър¬
швам Κ6втнгα промива е вещо е срае—
гавне с прЕдходн-т- му сосъвниис.
революция («ат, levolutio) 1, Насняся—
ново смъквано и— стар строй п но*
Оеда шт нон, прогресивен вB!eегвem
строй, 2, трин. Осе-вов преврат н
винал еёмаст га наука, култура Н
тзеуство,· всш-выя промяна н mono·
3.	Остър ен-нo-0в-aтв проход вт
алее сыствлена е «рут—, сп едно
НТМТСЪВО Н ЛBTT-.
репулсия {|p. révulsion) мед. Изкуст¬
вено ньаВужаане шт част от τтл-τ-.
аа да ce нвтeв-ги вооп—моншт ими
вцтптгтгне ва внеси 6.'-·,
ревЮ (|р. revue .преглед“) 1. Театр-з*
во продся—ааешна —г редица въдтави
сцени п н-отра, оОтливени с вне-й
общ ирившан, нтсп- сос отбавеш ха¬
рактер, 2. = еnπеяйΠ’. 3. П-н-ававв
в— о-лни дрехи с живи мантиови,
регал («нт, regälis „цявеkи"> 1. Тънка
п висока наш— зт 01.1. 2. теч. Вид
едри neмaτapени букви, 3. теч, =
ретз2. 4. муз, М-нос, ираш-спо ор*
пят, сто— с твичога, Ото троён, с
влив ими шинвзев вoτнеτoвa,
регалия; регЗлии (мат, regalia) 1. мн, ч*
Отличителните оваци ва царско л—с-
пайвстас {κcpoнa» скиптър п лр,),
2.	ид. ч. М-нснонго пр-во га дор-

perâTa
жанят— -a нропвнежаане ma вещо man
sa н-нтA-н-нт в— д-х-аи, 3, В срал*
вняе “снова — нснспонйо минно пра*
но ва вз-двъва нап феодал а— π-лт-
мтна oивeaтлeни доходи ст тоще·
регИта (нт, regaia) ст-. Състезание с
зсден.
регекерИт (атъ, régé1eratua .прероден")
тихн. Ивлонвун-н 0-10.1-3, вя ноИ—
то са вoвеτ-lгoввги ватуО··· ст-Ест—
нн пян енoИеτвя. аа да о тодов в—
вя-ричш— уп-гребт.
регеператИвек (3—1.	rege1eιatIvus>
Boве'aнoангeлeн·
регенератор (η, мят, rcgeierato* .ноа-
еτтн6внτeл"> 1. техн. ПриспссвОме—
иг· при пеши от иaн-нaтнaгт в— поп—
линя, ноито Отв него Оп нвлтттл—.
2.	тихн. Уред аа .вяпава-ге в— топ*
зив—пя в— ноче иoл-лвтвяв нягртт
воздух.
регекерйция {лтπ· regeieraTIo „ноа-
р-жанет“, „нoвеτтй-“таягe" ) I, биол.
Боосптвснтв—гв на noввoaeги. —теос*
напи пян отпаднали нс всществсн нот
части, ортани, тькянн п кзотси,
2.	хим. Бoaе·ταн6нявaгe в— вещество
е пораснт-тлЕе апл, след е-тв о ум—·
сънувало н хπиннoеκя рвакшит.
3.	техн, Провр·!-·· на уп-греОег и
налозаун-г вемв материям н н-ч-лов
продукт аа ивна ^0.10—1.1, 4. Гро·
пас а- πoлтчявянe в’τeгeвяτ пни от
oв6лвoτнoвтв-нe шт еъптао-ва псннп*
шт или друг ннд енергия пап о—тв-
рнялн.
регенерИрапе (от 311,) 1. Бьосг-вват-
анно, 2. Възстановявана ma иви-свеи
етумунови произведения, предимно
вя -нтоноОизги гти·.
регбпт (лат. regens, cntis) I, Врено·
все прался-витем в— норхонгата вя-сп
га и-вархнАесня дорж-ня, ' ноИто ва—
отсява монарха. 2. Диригент на хор,
иролины- църковен,
регОктстпо (оа з-ъ.) 1. Временно унрав*
легна га едно ими нтнонко знцт нот·
сто нен-рх, 2. Д-сп-анстно п внагне
га вeτeнτ. 3. = ротснът, 4. Канцем-·
рит нап страда ва втгeвτеπвo. 5. Вро-
нe'вαeнтгo на едно рсгснтся“—,
регимОнт (ием. Regiment от лат. regi-
616
меп „управляване") Войскова сливи—
ЦТ, и—мн.
регионален (няп. ΓΟβΙοτα^) Който ce
опнаси до одна обм-сп нни до никоя*
но соседей спряги; областен,
реrнокапйзьи (от ята.) Нвπегвте'Tйoеτ
сом ••пораснто на ален само област
пян овна,
региопИрен (-1 м-ъ, regio, öris .—В*
з-ст“) мед. Мастен.
регистратор (е, лят. γιο^Τ-ΗΤοι) I. Ли*
по, квето водп изходящ и вх-дит
двоагик е едня н-вцел-рнт. 2. Антв*
оятннев еao-вaπнев-m урва, 3, прен..
Човек ноИтв сух— изрежда расти и
ва πиκ6.oeнτнвa· колежки регн-
cτиατoи — втечниси— стопен е
таёлпцят- зя рантоаете н лврсввзо-
цисння Русин.
регистратура (е. зтя, régis ТгаТОга)
1.	Отдел в учрежденне- колаи- ^е-
втгнеτpπвяτ, в-пнсаят кгнжт, хора и
пр. 2. Дножн—са ва втτ·еπpaτ6p.
регистрИция (К. пая. reglstrailo —я то-
glsTium „зяпнслпо“) I. Записа-ге в
список, 2, Зяпнсанис и— р-наи и
назЕвни с епродспсп— цен.
регистрирам (—τ ляп,) 1. Вписвам н
ротнс'·., неасти в Списък, 2. За*
писвам нещо ио установ·· ред, ва
«я ce твтнoни. 3. Записван, огОвмяа-
“Тм иваесаг— инатете гни факт.
регИстьр (н. няп. reglstrum) 1. Укааа*
гоя, списък в— неща сос съответни
дтевн. 2. Дневник, сипея ва входящи
пян нахоатщн книжа. 3. Opim-niia
книга за випсв-ев ва важни събития
п деля, новто гриОан да ce -титана,
4.	муз, Стопен ва сина п нπеoчπвн
гт глас или п-н. 5. Приспособленнс
н муанкалон инструмент (р-тз, врете)
вя ироиегтне висо-ни-па, синап— п
тсибор— на внтe-. 6. техн. Р’гул-τ-в.
ра-продсянатл н р-ззпмвн машини и
приспособления, 7, Ралица от нланнши
и букви ва пишещ- оашпга ; р в е п*
сторва СССР — държавен ор¬
ган на СССР, нойто иваявя нряннлт
от сър-ежа нн морски и ранни кораби,
смали аа нр—нпзнит по стросж п пв-
иьзнтвт πвхы·Aeеeπи надзор ва из·
правното по състояене но вреие га
експлоатацията им ; регистър

617
регулирам
тог — темcны— единиц— ва нвиор-
в-го вътрешния сОан нн помещенията
на морсннтс торт-асни евр—Он, равна
ва 2,83 м3,
реглВж (|р. réglage) Дейност, автoт3’
тап на нотто ce ляв— пр—винет ход в—
иeхaвиooн. тегρ-Иеτв6 п др, ; вир——
внва,
регламент (фр. réglement ст нат. те—
gula „правило") 1. Сбор от ивянин—
а- 0^0.0.10·— лЕйвост пап работа;
прнаингне. 2. Род от провеждана ва—
содавгн, сосиш, соОраипн п «р. 3, Бра*
шетртвиепо на нзнязаннин ирн соб-
р-гня, еoени» отсеатшпл и ар.
регламентация (1., régleMentation) Ус*
тнноаинант прннпнятн ва определен—
леИй-са; созданнее ва пр-визгис,
регламеитИрам (1.· réglemente*) П—с-
танто н рад, иолАпгтнао нинол дей¬
ност ma иpaниня. урождаю с правил—
вне.
реглпн (ангн. raglan от с-бс.) спиц.
Горно иангс, новт- о сиротно п уши*
по πακα, нт рокянпто оу оВрнвуннт с
ртшогепа елйс цимв.
реглет (фр. réglét .линия“) печ. Пляс—
πηγη-, нотто ce постает между .e«)—
неае при вабор вн вaааaнoAHвтй0.
ротнИс {|p. rég11aae> бот. Πeπeвтдo-
цаотйо p-еπeгнв» мнИтс сорог пян сон
ст норава ce тπoτвeётнн н—по птетр*
спао при кашлица
BeгвeднOйτ (нап. regiedieis, é1tla> =
ретрос-ищ.
peтpéo (нтт. regressus .“рыщ-вт енота ")
1.	Преминаваше от иоавнс-кн Т-рнп
и— равнптпе сон ночтисни; упадок,
2,	юр, Право ин лица, иопзтпнзо ад·
вс е-лнaαpгo в-aoлжoгπo» да •ска
оёеащеттгпе -я ярего лице, еo6TΓ6—
вврив нс сощ-т- зядозжЕвне.
регресИкт (с. л—п. régressais, αηΤ^)
Лиц·, свего псня бОеатегтвпе от гвт-
по лица -- изятеи- а-аымжтйпе пора¬
ди тонн, мт о иа-ппао п аа шопов—
смаяна,
регресИт (c, мап. ιeg*esaäTus) Лицо, от
нвеав ce тырси -ёевшетегне ат пла¬
тено за негова сметка задължение;
ср, вeгpeе (2)·
регресИпек (сп нтп. regiessus .“роща—
не H-Baa") 1, Който повстав— н рта-
ннтнетс еn» стпна наотл, нмоши ном
упадок п н-ражд-гв, 2. тол. П—в—д—
вииaн. твαлoиeг, poaκuн-гтй. 3, от*
ков, К—йго спяа— вязаа наир·«; р о *
гиecивнa ас п м из а ц ин— упо¬
добяваше ma предходен звук пол нзнт-
шие нн сподв-щни aвтκ, ванр, Втажи·
нов = Веажнмтг.
регресИрим (—τ н—п. régredîoi) Опивам
назад в развитието сп, нвcеτявяo.
регресия (лат, iegιéîa1o .Движение на-
a-aβ> I, Връщане кыш нб*нырао и
но—несъвършЕно еъеT6тниe; връщ-нв
вявад. 2. езиков. УпсдсОтааго е оё*
ратаи род, 3, геол, Отдръпване в—
00.010 от сушата нсзалспвне и— па*
лнг-гето ва умαеτъu· от венннпа сорт.
рЕгатИн (агпн. regilme) I, Танцов- му¬
зика га -нepπκтнеκиτe ВЕтрт, емнал—
е джазовата музика, 2. Американски
О-мее танц,
регулйреп (мат, ιegu1a*îa> 1. Ртвшвме-
рте, правило·, 2. Ртлонен.
регулатйвен (3—1. regulaTïvus) Който
направлява, ноИтс внася род пан пан*
н-маргост е гето,
регулатор (3—1. regulätor) t. Ръчно пни
автбоапнАно устройство аа поддържа—
ве в— -пролслен ртжим в— р-Овта н
м-шинт, инсталации и др,, ванр, пра*
ннмнс преонтааайв и— парата от но—
тела е цнлнндрнпо. 2. Явление, спят
пян аe!тегнc» което венсте реа н па*
вестея област ва «Ей·-«· 3. Боттст-
“), ноето дeИегвтвa ёл—г6πвииτвo вт
состава и ва .τ'-οιττα в— еpeлα» н
конто ce провежда |н-τ-ция. като
влпто върху р-втн-ригето, ут-Ввнне-
10, ноагузпрайете п ивитивнциттн нн-
нтков иpπoeеи» ганр. няp» еoлa» сир¬
на киселие— п др.
регулация (61 нат, régula „в’aβ„ „пря-
внл-“> I, Установявана род в mémo,
2.	Уся-новинте· прав·«·- сь-ги-ше—
вие между частнят в— едно цяло,
3.	Akt ma държавго управление ис-
гpнлoтеτpoИеτвeгcτc нл—ннр-нв ва на—
СЕЗОНнас моста {πp-καpвαйe ва улицш
и -пртдтлтнт вт парцелна· е гтсЕзе-
нс oтеτo>. 4. Оправяне ксрнпс ва ртка.
регулйрам (сп нтъ, regulo) 1. Подчиня—
нам гето вн спрелелег peg» турим« н
ред, подреждан. 2, Установлено пра-

регулирбвчик
Huamo со-яношсвнс между части г—
иеханнвым; онрантм. 3. Прокарвам
улици п -пртлентн парнели н нaеe-
ЛЕге юнспо; планиран,
регулировчик ^—1 regulo „оправим")
Лице, котт— регулира, винст ред н
уличното движение.
редактйрам (01 пап. redαotus „д-аедев
н вeлβ> I, Рьс-в-ан надтгне ma сви·
гт, вестнин, еиие-вπe π иодоОви.
2.	Гр-нтртв—н п поправям вьн-пие.
к—тс те прнгопнто от начат, 3. ООра—
Оопв—н «яден ишсмои oaπepπ—н» изря*
-ивам те ис- друг вячнн.
редИктор (мат. γοΟ^Το') 1. Лица, есетс
вoκ-нoди нс-яти- нал-нпе и уся—во-
“тет еoaopжaйнтг- му, 2. Лнцт, евт—
то -Ор-О-пв- и ивдгстнн текст вя неА-т.
редакционен (от лят.) 1. КоВто ce от¬
нася до редактиране пни до редак¬
ция, 2. КоВто изхожда от радасцит
пнп вoл-κτop.
редакция {|p. rédaction) 1. Обработен
и π-πpaнлнe» подп-повка в— тоест вн
печяп. 2. СысявнынЕ, установен вид
нн текст. 3. Еды- от втнолнспо рср—
юулирввни на писмено нвложенпе пан
и·е-ннт. 4. Лица, които роеоводит
вткое наданне п теτяй6втвяτ сьаьр-
жавитго му; колетни оп ролант-ри,
5.	Π-м’!oвнo» н неето ce върши рт-
лaeгopенaτa раОота.
редаи (Тр. redan) 1. всеа. П-зсно тκ-
pвπмeниe» ноето пит ф-рма гт внсе*
-ви нанъв огол. 2. мор. Специална
изпъкналост ва донааа ва κoвa0. но*
досаменс'' п др,, првдгаввамоно «а
няиянтна сопр-твлсгного на нодата.
редемаркация (рр. lédéMHrcatloi) Бов-
оταнoнинннe на пограничните вваци
вя държавна граница,
рОдипгот (аыгл. rldlig coaT, фр, redin¬
gote) Горна может дреха, котт- одо
κολοβετε, с прав· ъгли п дня реда
еонметн; ср, жакет.
редресИция (от фр, redresseMenT .па—
nвтаянe"> мид. Операции за хнвтвч
енносно поправяше на някоя маст от
тяното ·— нр—Иннцн, шит п др,
редублемИн (|р. iedouB1eмe1t> сн.
Повторна атак— (при |вхπoннa>.
редуктор {нaτ. reducToi) 1* хим, Ве¬
щество, сеате н—жт да ce ссасОсж—
618
л—ва от еисзврола. 2. техн. Механн—
-он от въённ комола, нвйтс служи от
променяне вн 6ё-в6гπτ’nвπ предана-
вв» норгтне ст ел·· нтп пн дBтг, на—
χο “ОДНИИНП ням иртви но-оялно обо·
рсги оп ноаетпя. 3. УродОт от ролу-
ццртнв на ванит—него в— тс-насп инн
таз, н-нао служи еomeнвeмеипo от
предпазват нат аягн—рнц клапан,
редукциОкек «лйпак (01 мня,) 1. авт,
Кнаинн, чртв к-Ипо гялтгагтто ce сне’
жд— до ό«γο п-сп-ивно равнище.
2.	техн, Клапат, нойто служи от иа-
оантнане на работното вещЕство при
ивнпаането оу ст .•30.“)-.-,
редукция (ант, redüotîo »аьa“вьm-нe">
1.	Свеждане на нешо почсл-жи- н
ис-проспо, 2. биол, Обратно раввнгие
вя органи но π-е6κa ин oπвoе'таαπe.
3.	хим, Реакция, при к-иго енсзорв*
дог ce спыеоа от нетсно съединснно,
4.	фаз. Онеждаго «в -пртлтлона но·
ннАИнт. 5, изиков. Гепошитвянс и
промина н ногонора нн гeуaaвeгн
гм-сви (гласенте е, a п о ce промо—
нтп в и, ь п у). 6. тихи, ООшо ина*
навив в— пр-цсси, лсестант п вoaκч
цнп, които водит до ш-мялте-ве раа*
оернте в— «ядеш лотяИн пап до опро¬
стяваше на сар-Ежа оу, до отслабваше
шт повесава еπмα» нанреженпе, нялт—
гнне п «р, 7. мид. Пвсятеине част оп
нося на млсъ-'в в— навадена ивврт*
дена костен нася. 8. Н-налоыно, сос—
р-щенне, вяся-бваес,
редупликация (н—п. *edüp1loatîo .пон-
τoвтгнe“„ „улаoнняйe"> грам, П-впа*
ряго ва српнет ими соен-сет стае
хяpяκτeвнеτπka аа птрТеетыата oен-*
на на нзнснмесннтв овпцн.
редут (Тр. redoute) 1. Мамке укрЕпне*
вне га високо място, ватр-дтг- с нан
п рое, 2. Невисск тeвтиeн холм,
редуцйрам (от нат. leduco) 1. Свеж*
Л—н «с но—оянни равнорп; ванянян—о.
2.	Поднагаы и— редукции,
редуцИраие (оп з—т.) 1. Свеждане до
иочонннп .1000.1, ваоалтвяне, 2. Под¬
лагане в— редукции, 3. банк, Пони·
жаване стойността на швытпа ирев
там—лянанв в- Озагорсденн матам,
нойпо ce съдържа н нет.
реевакуДция (ре- и евакуация) Бры*
619
р езервИрам
щ—ве в— oнαнтπpaни лица и πнтшeеπ*
нс.
реекспёрт (ре- п експорт) Погаснис
вн' чуждестранни стони, новто ее ст
прЕТорпЕзи ирераёотст н пан-сищата
пи страня,
реескбкт (рр. récscoMpTe) Понпорно
ск-нтпране на иолнцп.
режйеи (от фр.) Който ce опв-сл до
управително пляс, прслия-няМЕн зя
унранпттнно ънзе; режнИни раз¬
носни — разходи -а agoнннеτpα-
тнвнпя нарсвшан.
режйм (|р. ^Ιηο) 1 Държавен строй¬
нил тnpянлтлнe, 2. Успяшаеви шачнг
и— жнвеейе п хр-етет ис предписание
на макар. 3. Система от мсроприятня
за постигане на одна нни друга цен.
4.	Условил п теτяг6нтн род а— р-Вс·
пя, леВи-сп и еыщeегнтвянe, 5. Уста·
шовеш ред.
режисйрам (απ фр.) 1. Организирам·! и
ръс-в-дн тенгралга пмп |нммве— но—
саниовна. 2. прин, Изпълнявам ралнът
в— ръководптел е внссв събитие ;
ръноводт.
режисура (вп рр, réglîîeuι> 1. Дсйн-ст
и «ножн-ст е— режисьор. 2. Ртжн*
сБорсно -p-рияне на театрнзго или
|иммоно прсдся-амоние, 3.—ртжисьв—
рцас. 4. трин, Ръководство ; «испоена
режисьбр (рр. reg1saéuι> 1. Худ—жест*
нен роконолнттл и— теагранга ими
ннгеи—тогрн|на πoеπaгoнκн»нoИτc води
цианът р—О-тн ва н-дгогнине вн сите—
таком- ; иoеπ-нoнмнκ. 2. трин.. Рьсв—
“ВДИПЕЗ.
рбжия (фр. réglé) 1. Тютюнев— оогс*
ивяна ^.-“1. 2. Управление ва соОн*
ране ва к-свен· данъц·,
резе (гтp· геге) Ключалка.
резеда (фр, réséda от зтп. resedol .ус—
н-евтвяо ce") П. Троннсго растение
с мирионинн цнотсне, ст новтс ce ис—
лтAянa Bнaπoтхaггo масно, ^-1.001*
н—но н ^-.1000.111—. 2. Вид атлев
цент ио ивдсВна нн цвепето ртвтда.
3.	Парром с мирис ma цветето,
резекИя {τтp. 'tzeka сп гр,) Вид де¬
сертно грозде с твърди п хрупкав·
зорен,
резене {гyp. iezeie) 1. бот. Етгого—
дпшно пнп многополишгс paеπeвиe»
га което еeнeгαπa содоржат тттрнч-
ш— и вВиееваово масз-. 2. Сеоето г—
п-в— pяеτтгн’» еоето ce унсъртётвт
вт полпр—вкн, н оедицнвапа, н инно*
“третят техгика п др.
резерв (оп нат. reservo .в—πaваaм“> Ь
З-нне» коВп- може да ce ивn-лaтвα н
случай шт гуж«-, 2, Паточгие, ст
н—йпо ноже да ce нвеият шовн п прЕс·—
вн спаи. 3. еоен, Ч-вешсп и мят·*
рпямин запаси, коиго маета «— Оодатт
ивπoлвтнaни проз “рема на вотгип
действии, 4. воин, Ч-ст от нойсет,.
оставаня в— рнзивзвжтвие, от «— Вода
използувана н решителен момент им.и
за отОпнане на ннтваннн ир—япаннкс-
ни удар·· 5. банк, Запасеш роил,
резёрва (от нат.) 1. Уп-в-рст, напра¬
вен— от предпазливосс ; предпазливо·
иакавнане ; тг-н6pκa,	2, Зтптонтгт
право аа n-нг6вн- днеκтτнpннe по.
один вопрос. 3.|=ртатра, 4. Мест- в
τ’aτьp» които ст ирод нырните ред-·
нт. 5, Лице, н-еао е предвидено а—
отместен при нужда гяное друго мн*·
це.
резерваж (от нтп, réaervHTua „зтптзог“
про- фр.) Твин— еoве» с нотто ce по·
кривят -вин части в— нтраонмвн со*
«ввт, свито триОва да -стават вттлт-
зирани.
резерват (н—а. reae*vαtua »зαπ-зтг“> Ъ
Млег-» ирпр—линае Оот-тста— в— ηβό-
по ce гамнр-т иод особава охрана и—
«•ржавая-, 2. Горски pяввыaйнuн,
порски вяпавегн маста (в— явнен жп-
н-тип и птици),
резервпция {|p. réservation оп мат. те·
servo .вanявнямв> 1, Поуд-Вни вя жи¬
веене мост—, а—пааенн аа нaеилегнтгc
настаняваго ин осстинте н-ренгн жп*
пени е Сенернн Америка, Южна Арр·*
нт п Австралия. 2. Запазвано на шт-
сян н 10—10., κΐΗ), пътнически пра¬
н-внп средства п др,
резервен (оп н—π.> I. Кайпа ce намира
н резерв, в в-пас ; вaп-еeн· 2. Упо-
треВинан с-оо н нужда.
резерпИрам (от лаг. reservo) 1, Запаз¬
вам реаерн, спленно капо --нас. 2,
Зяпаааам си прано ва гтщ-· ангажи¬
рам ; иE3Eивии — м ce — новдьр*
жао ce,

резервист
резерпйст {|p. réserviste) Вейник ст
запаса, запасен войник,
резервоар (1.· réservoir) 1, Вместна·—
ще вя τвнгoеτн иян тна—ве ; нодоеи,
OaетИг. цистерна, Онзон илр, 2. трен..
Б-тта пвгочгнн.
резигкИция {|p, résignation) 1. Бeвв6—
иотно noлчигвнπo» ' примираене с ис—
ножег1ето, 2. Отнавнагв н полз— нн
Друг·
резидент {н-π. résidons, cntis) П. Ди-
плошаян-вски продст-внятз ня аоржн—
на ирн правитспсаас га пелАиеог- в—
вен еτвяиa. 2· Дпин-магнАТсн· прол*
ставится е манна спряга ; позеомошов
министър, 3, Гражданин в— вдеа стрт*
нн, еоИто жпаее постоннес н арута
спряга, 4, Т—ег рыс-в-апатз ва шпион*
ска служба н опрсдЕлает част га
нужд- държава,
резиденция (пап, résîdo1tla> 1. Место—
преОцененго гт дорж-аен гнава наш
правителство, 2, Мoе'cnpeBπнαйнo. 3,
Помещение ня реандоня,
резИл {τув. rezll) Срам, и-срамнис,
резИиа («ai. résina „смола“) Ентсъннео
тушен- нощесава от вулканизиран
каучук,
резистекция {нαπ. rosîsTo1T1a> 1. книж.
Съпротива,	2. прин. Издръжливост.
3.	мид. Сн-сбёг-ст вя eегтеτаeгa со—
против— срещу О-постн ; тег6Βчπа-еτ,
резистИн (от нап. resisTo .сопр-янви-
нао со") Сипан от шал {85—87%>»
манган (12%) и жентвО|
резбл (ст нап, тетНта „соомя“ п о/еши
„и-ел-"> 1. Дeaπй|eκннвяшa ът-еося
от льватеeг kaτpaн. спирт и калпава
oогoня. 2. Т-плбртакппвга оo-лa от
пипа нн Bяκтлнτa» с-нто служи ва но—
готвтге вт патстичн- маса; реоонвн
соена.
резолИрам (сп лят. resolvo „ряваорз—
βημ") Поставям реа-зоцпя (2) върху
оонОа, прсдя-жснно и п, в,
револКшнт {нaτ· resolutio през рр.)
Рeштвπт» “зато не нтноВ въпрос в
резултат и— pαвиеeнaйв п обсъждана.
2.	Писмено решенна на начянйнк вор—
ху ш-аба, антвлегнв ими официално
ннсмо,
резби (|р. raison) 1. Р—aтннo -сгона—
620
•па, смнсоз, 2. Довод, аргумент;
право.
резонИпс (3—1, resoiais „издаващ звук“)
1.	спец. Рязко г-распаяие нт ашизи—
туаятя вн препънта еие'вия» еогято
Aтеτ-τяτa нн nввиoл·чгoτo външно
въздействие върху системата ся—ге
ранга нн вин-н от нсВенто с-Оставен
мост)'·. 2. Со-твотйо звуи··· ва
ЕДНО тино под внπтгнoτo ВТ лpтτ-
ввтмнщo янао, 3. ДоОро слушане ва
звук в поиетснно поради снсгема от
иoньpхгcег·» наето го вяр-отвят. 4.
трин. Отзвук, огемтс.
резонатор (κ. н—п, resonator) I. Урод
ими ярепаищя енегeм-» наето инат
еиoеo0гoеτ дя навършват πвeв'eгия
(π. в. да вeвoг·в-') с мнссноняга ам*
изнауда пол вянтепс на външни
τвтππeгπя с -^•«ελεγ- чест-ъа и
|oвиa, 2. муз, Нрн струнн· нгегpт—
овети — снсъеша оп пзескесън и нкло—
мана между пях κтангa, лрнт-дейн
а— вeaoгπв-τ нт трепгегпнтт на стру¬
вита и да успяват авучтгето по. 3,
Уред вя разлагаго и -г-зно га заусо·
нота. 4. Уред за. отерпа-гв в— енее-
проиатйнтгн възен,
реоОгей (ст фр, lalson .nв—н-“> Осве—
нятоней, разумен, сВосн-наи, сярнас«—
31“,
резокИрам (фр, résonner) I, Давам ро-
в-й-ге» отекняО|	2, прин, Уитн—ы»
мылвтвao.
резоиьОр (|р. rн1ao11öür> I. Лице,
есето обича да мъдрува и да ce ннт*
сна н долг· ртзсождеент, οΟιηηοηο*
го с гρян-тчнτoлтн х-ранав. и на
отвлоновн гони. 2. литер, Твялнцн-н*
во дтИеτaтнamo нпце н стартът ара—
ыт п ронан, ксегс ебневоаово нвеав—
нт вьаглелнгв вн автор-.
резокьёрстпо (от |в.) Cκлcннcеπ сын
Tмтнαгe и мoлpтв-гe, ком долги раз—
съждения п поучегнт.
peooгьёве'вунни (ся 1.1) Уитнao»
мъдрувам, разсъждаваш долга и сну»—
во върху гemo» к—то придавам по—
TAИгeмeн характер в- луннтс сн.
резорбирам (ατ мят· reаorbco) Погно—
!—о мвтв неoтκнaвo.
резорбция (лат. resorbtio) Поглъща¬
не чрез всмукване ; всмукване.
621
резорцИн (|р, résoiclic) Бсзцвстно ирп—
спално “атасаво сос сладникав нeуо»
новто ce ^01.00.“- е медицината
кат- дтвпй|енцираш-, а н нвo.шншлт*
н-сата — при нагогвтге на зтевав,
Оои п зee-pе'аeгн препарат·,
резултат (е. нтт. resultatum) 1. Крави
повод, следствие, несасдццт, с наето
атворшва гякоя работа, goΒгoеτ. те—
зтепе ; πoенeaнця. 2, прин.. Успах,
резултатен (от зтт.) 1. К-Ито завърш¬
ва с лвОор втaтзгαг. 2· Уеπтштй. спо—
нтчз·н.
резюме (фр. résumé) Кратно пазоже-
нпе на изсазт-ев, в- статия инн со—
»•нагно, коттс сёнпе содоржа ссеон-
шпът положения,
резюмирам (оа рр. résumer) 1. Нр—вт
розом·, 2. Повтаряш етнртан— гняв*
внят мисли; обобщавам нан-ававпя.
реипфекция (ре- п инфекция) мед.
Повторно отр-отетво,
рей, рея {хcн. Ta—) мор, Педвшжно ва*
прочно «орно е— ютнпа, оа новто ce
прикрепва свряОев платно,
реИд1 (хол. rood) мор, Водно прострте-
ство прел πpнеτнг·щe, удобно за
оставяна патентснен содове в— кств—.
реИд2 {aгτн. raid) 1. воин. Кнв-зврнйснс
воздушно ими нoτcp·aπвaгc вгто-и*
во гапялейнт н тпня пан Тз-нта вт
втnвни'тлн. 2. прин. Бгевтпга оОше—
савана ровно·. от активист· ис по¬
роня нн обществен— oвг-гнвaц·т·
рОИдер (от αΓΓΛ.) воен, Вотеве нcpнO»
ксИтс води самостоятелни бойни «ей*
сяния вя угпщож-ааге предимно на
гвнв·тτeзеeaτa търг-всня флота.
рбйдов (01 янтя.) Првдн-внаией за вес*
отива .oBionT,
реИс1 (гои, Reise ирто pте.> 1. Релснно
зонатрито ce попунтев между лв—
пункта но опреавлон маршрут, който
ce помните— с ooвеκ6» етаooeиг- man
въздушно преабай- средство ; поту*
н-ге но опрелтлтг пот. 2. прин, Нот-
инносет шш-еемасън— анпооСОнлйа се—
ма.
реИс2 (лcpτ.> Дребен м-нета н Πopτт-
гяния и Бр-внзпт = I/1000 ст мняройс.
реИс3 (гтp. reis ст яр.) 1. Титл— вн вис*
ши сановници п офицерш в етлτннеκ—
реклима
Турция, 2. Πpвлевдaπeл» водам ; й-а—я
•нн,
рекалесцОнция (нап. röoн1csoc1Tî’a) Я“*
негне, еоегс ce состон в тона, на при
Вора— 6ал-жaaгт в— нажежена нал
900° спомага пт н-саная и п-томвл—
на п—савпЕнц— и рнее-отрео, во при
спадает на 720° -тгов- иоанн аа сев*
пи поради преминавай· —я вдве нри*
еτ-л“o соса-игна н дpтτc.
B’κяπнπулйцπт Олат, recapltulatio) 1.
книж. Кр-ако π-агoиoвиe шт вяжи·
мисян ст геще н—ваго ими прсчегвго.
2.	търг. Нроварса в— торговскн иен—
ги п смоъен, 3. баол. Яннoгит» при
кватс ce нова-рип н раввнтивтс ва
-ретеном· признаци от техен пр-да—
«и, жннтлн през минтаи те-потн-ссни
епохи п нита· по-прост еτв6eж,
pтκнвнгулΒвни (ри- п н—п. caput, ITis
.глава") Гоатярто н-кратно стис важ*
гита мисян поред . пятен ис глав—· ;
нрави оёщ ц-вод.
peKBHéM {нaτ. requiem) I, Зтупск-йе-
нелигн- y к-голицитт. 2. Траурно цпе—
нннго нтвπk-лгo пропввеатгит a-а-в
mai в- хор n солист· с нйеτpтмвнг—-
нан оoπpcнcд» с поест шт матинсни
азин ; ивпъннтн— ce концертно, 3. трин,.
Скръбен васт,
pTkннвΒв-и {-τлaΓι requïio „•ансне-о“)
Иввтнвян пригуанътаго йа—Оходпот
вот- -a нcΒенa» навършвам реевпвп*
цпт.
реквизит (3—1. requlsltun „нтсОхслп—
0010") 1. meant. Нрелнтти, несОхоли·
ми от тантр-зет постановка, 2. юр.
Емеисйш нeo0аcдπи ва ваконвя слез*
ся пан дскуоегг. 3. Необходимото -—
внннсат дтΒгoеπ.
рЕкенойтор (мат, requlsïtor) Лпца, сот*
те отвежда рвнеивип (1),
реквизиция (н-п, léquîsîT1o> Принуди*
тояго нааеиаяге от дорж—витът нанст
храни, фураж, доОптън п друго
ииущoегвo» обикновено през враов
гт воВна п при стихнИен Велсъвин,
няте споВн-спяа ce заплаща е брой
пмп с Основа,
рекпирОнт (нап, réquHlé1a, entas .нонск*
ваш") Собственик ва полица, ноВтс я
протестира прал вcτяpите.
рана, и— (оп м—т, Tcclämo „отсне-м·

рекламация
1. ДeИгoеτ» котго цени g— в—прянп исто
нввoеτгo. аа да привлечо купуван·,
врптоли и ар. Служи сп с -Отенения,
илaннτи. сы-Ошенни н иечата, по рт*
auoTB п п, п, 2. Оаoлoйит. нвeнcBь-
хн-пеОствно ин нтксго с цен дт
му ce со-анде популярност, 3. ООт—
етвягт на иотв, ва да ce направи из¬
вестно.
рекламИция {нaπ· 'ο^ΗΜαΤω „протест")
1. Израз в— йтд6н-неτвo ; жалба, про—
пест, вывражейнт. 2. търг, Преатнт-
вяве на исканил от ислуАателт ва
споен ком швИнин доставчик ан про—
тырнеги вaгтBи н-р-лп всаостне гт
τeгн6» н-щ- κ—чoеτнc пни п-вродя ва
стената,
рекламен (вт нап.) П, Който еoдoвж-
нохнтма ; хеянтёвш. 2, КоВтв содьржт
сввдввнн от нещо с цтн да по наира—
ни широко извЕсаи— п жонтио,
рекламирам (от ятя, ιο^Ημο) 1. Прянн
pвκннoя. ирепорымвам ; хаялт. 2, Правя
рвкнаоация, нвтвтвян претенции зт
вОеащтгегне ; ираднелвам нр—еттн си
аа втщв; воар-втнао, протестирам.
рекогиосцИрам (ст ятя. réoog1osoo .рта*
узнаваш β> Обследвам мраз патрули ;
равувн-вяо, нpвтAн—o.
рекогносцировка (еъ ляп.) 1. воен.
РявтaгaаaйO в— прсппнвик—, ювсщеосъ-
та вн ртвп-л-жегнепб oт» йαеeлeйнe-
гс и др. 2. гиод. Πpoтчвaнe и— мост*
ыcеπ» върху квито предстои да ce ио—
вьршн йткакна пт-ат-имеси- раВопа.
3.	трин. Р—вувгaвaгe» иpвтчнaнo.
рекблта (1.· ^οίΤο от нат. réoo■1îgo
. собираю “) Пнодорвдие от СЕЗснвств—
^•»1 труд.
рекомендателен (ст нат. lecoMMendo
.нpeиopoAнao"> К-йто иреноромв- mé¬
mo пмп никого ; препоръчителен,
рекомендация (к, ант. réooммé1dнtîo>
1, Препврока. 2, БАагоприттон -топе
зя нет— пмп нтксго,
рекомандувам, рекомендИрам (от
з—п, ιéoomмe1do) Давао Олапопрпттвв
отвна ; пропвр-ьчвао.
рекоиеексâцнн (лап. ^οηροη^αΤΕί)
O0eamеτян-нe ва преторити— вατтOα»
дне-гс-нари зя поносава щата,
рекоиеепсИраи (от нап. ιoooмρo1sнtîo)
Обаотаптвяи зя и-вссена загуба,
622
рекомпозИция (μτπ, recoмρos1tlo> Воз-
ся-вовте-ет в иорвнт вид.
реконвалесцент (я—п. ιeoo1vaieacé1a»
οηΤ^) мид, Бoнвн» еоВто в н периода
шт -ааравяване ; сън-омаш oé„ -ал.-*
нтнащ.
реконвалесценция {нαπ. ιeoonvaloîoe1-
ΤΙα .оздравяване") мед. Нерп-д гт
оздравяване, съвзеите· ma Везеш,
реконверсия (м-п, ^οη vcisi о) Преми¬
наване в— новнн—п— промишленост вн
онрйввреоонйб производство.
реконструирам {Тp. réoo1atrulré от л—т.
та- .ете—во“ n construo .еτpcтβ) Ор·
пайнанрам наполи— ив- нов гании ; пре*
нвπpяждaм. πpвтегpoΒнтo.
реконструкция (н—п, léoô1stιuotiв) Ор—
гaгиaπвαнт ио нон намни ; npттcгвcИ*
оτаo» првивтражднге, пpвеooвoжтаaгe.
рекбрд (ннгн. rekord) 1. НаВ—поняно по*
еτπжтйиe в πp6ивв6деτвв, н спорт в
др, 2. прин. Най-висок теnта, пьраен-
съво.
рекордёр {—нπн. rekorder) 1. Апарат за
вaииенaйт в— внуц· ис механичен, м—т*
тптен наш Т-а-праТсни шанне, 2. Оа*
ооннше! урта с писец шт пост вн
тайнства промашите в— номервне—
eлтkτpнчeеκa нтннАнва “•.ху втaгв-а
фир—вя хартия.
рекОрдсман (αΓηΜ. ιéOordsmα1> 1. Спор*
ктсц ноВто доржн иырвв мтсто н
шисол спорят— лтсцинанн—· 2, трен.
Лицо, новто· в лссъпей—мо ваВ—гслто
Tенeх е новостна -Власт; нъвнeн’u.
рекордьбр (οπ ΗΒη«,) Порненец, ноВтс
е и-съненам в—В-тснтоо ирановедство
наш т—й-тоалм теnтх н вещо.
рекреациОкек (от нап. reoιoaT1o, On is
„нoвегaй6няаaйe"> Определен ва аьв
спаш-еленна га сини, епралвяти ва
помпена,	“
рекреация ^—1. ιéoιéнt1ô) Boaегaнoвт-
найт е— сини ; ныaеπαвcаивαнe.
рекредитив (ри- п нат. crediTum) Оа—
вввагелно писмо вн правителство в
свой иомг—мошеш онинсюр ; ср, ак¬
редитив,
рекредитйпен ^—1. léored1TïVüa> Който
снема двнерне паи иълнвовшгв ; вт-
в-нателон.
рекриминДция {н-π. iecrlminaiio) юр
ОВвивснно, коепо Вбвпгтео понднен

623
ва навършси— престъпление от твви,
нойто по сВнинянн ; нвйтрабёнигонпв.
рекрнсталнзИцнн (ри· и кристализа¬
ция) I. Ивоентне структурата вн ос*
тамн ирн студент —браВ-ъе—. 2, Про¬
цес -а пре-пстаян· г— срися-мпои.—*
шн по равтаор вещасщвя, 3. Пренин—-
наев и— πтлв» намиращо ce н твърдя
|авя., от одна кристален структура н
друга при подходящи усаснмт.
рекрут (оп рр.) П—н—O^i^i^i^iH ; m—бор,
рекрутйрам {|p. récιutér> 1. воен. Со—
ёнрао нoнo0pннцπ» свиквам гнОо.,
нвньнвао “ейскт. 2. прин. Привличам
от тмнеτ·e н нeшc» иоиыннао сосъ-в,
наОнр-о ; нерВунам.
рексИт (от нат. тех .цар") Сннно на—
Оухниво всществс,
ртеънфннИт (нтт, ιeotlfloätus „напра—
ητη") Прсчистеш спирт с .•κτιρίΗ—·
пор.
ректификИтор (вт μ—',) Урод ан ренти—
риенцин,
ректификУция (нтт, reotlfîoatîo .вира*
нтее") 1. тихн, Πвеяoдввяτтлнa и
мвсгвнратна франциои·- лвсъизнцнн
за разлепиго на πεμβη еoeеи» »пит—
съставни насън иоап Озн-сн почни
на кинеге. 2. Прогноа и -тстраши-
наге на трошена· при нвотрняпелнн
урсдн. 3, мат, Ивмервагв донжп*
нятн шт крива знинн.
ректифицйрам (ст нтп,) 1. Ивnpaнти»
справим, 2, Очиствам, промиств-н,
рёктор (н—п. réotoι .уnpнннτeн"> 1. Рь·
конвлител в— университет -п други
висши учебни в—ноавгит. 2. Ръсово*
дитан и— дух-веа сенни-рин или га
СВСЩЕНИЧеСК— умпмишо.
ректорат (от -зап.) 1. Кавцтн-рил га
ректвр. 2. Опрала пмп ионештвит, н ное-
тс ce шамнрт канцвл-рнлта в— рткпср.
3.	Длъжност шли нренетраеге в— уп*
ранлейне в— один рекгор ; ростсрсте-,
рёкторство (-1 -ант.) 1. Длъжност г—
.0.10., 2. Вронегратге в— такава
служба.
peeτвеκёnнт (зао rectum .дтОтло мер—
вс“ п пр, skopéo .гледни") мед, Пре*
плежа—ие г— ректум— сос спецназов
УРОД·
рОктум (н—п.. тcotüм •право*) амат.
реле
Крнйвнъа пах-анн част и— доОелбтс
чорнс.
BeκуneвИг6B (3—1. léOüpérαToι> тихн.
I.	Уред в— улннянв п ивнслаунанв
ва пвлнтяшнпв гав-не при е-нснр-ее
ва “Огл·!-. 2. Уредба ва p’kуnтвя-
ццл, 3, Топлообменен нитрат, при
нойто топливата от йатртнятнтт га*
овее сою натриваная- среда съяв—-
мрев рнвленнтенва оπeвa.
рекуперация (3—1, recuperaTio .иомуч—*
ваша отново ") тихн. 1. Улавяно п
ноиензувяша на странични продукти
при иpoивнcдоτн-πc» вапр. гааовттв
при нансправо в— “отпиша, 2. Вов*
връщане нн тгертнт ими нтеаеьн иа—
τтpπaл» иартвхвавагн при провеждане
на «алев иpвивн-gеπнeы πpoцве» ва
понт-рно използувано н съшит про¬
цес, 3, Обратно полун—ване н мнст
вид ва вещества, нвитс ce ун-тртёт—
ват н тЕхии-ссни np6цeе» ат да Водят
използувани и-нторыс, вапр. сназоАТр
ынсно,
рекурекс {ннτ. récurré1a „поврятон",
„повторен“) мед, Бьонраяеш пир.
релаксация (аат, reiaxatio „-τезaOвaнe">
I.	Отслабвай·. 2, техн, П-сасптее-
отслабваше в— втевт еoеπoтниe вн
пня-, смел кат— ст престанали да леИ—
сънуват |aнπopиτo» новто ст првдпз*
ниннзи пон— състояние.
релатйвен (^1· reiatlvus) Оггастъвзвв,
релативИзъм (от мап. relailvus „отно*
снпелен") СуВанпивно—uae-зисъимтсс-
уAeнит» н-етс -прима возможн-стта
ва оОоктинвс исвннние на сноп— и
си-рва н-опо шлют сОестинн— истина
п оОентинното иввы-нно в нтнов-
ысжво.
релативйст (от м—п.) Проаорж’йнк ва
релатннпвоа.
релатйвност (от мат.) Относителн-ст,
релёция {лaτ. relatlo „.л—йяc.янe"> 1.
Кр-псо писмено съобщение шт новнн-
чаннин аа аеИсавил и— негова наст
ио нреио ва Β-Β, пох-л паи -астон—
новне. 2. Съобщение, иaвeеτнв» дон—
над.
релб - (фр, τοία^) 1. спец, Уред. нойте
иод влияние в— равнинни выолтйсщвин
{τoн. температура, светлина п пр,)
ннпоо—ппАво затваря пнп впеарн сна—
релевантен
624
Авиа с вего понон— нернет, 2· трен,
Препродаваго·
релевантен (—вгн. relevant) езиков-
Сиособав да gи|epeгuнpн аопковш
сливици (poввoи» морфемш, МЕИССОИ
п Др - )·
релёф (фр, relief) 1. Попонная— 10-0.—·
жегпе ворху плоскост ; изпъквам-сп.
2.	Выешен вид, pеpиa г— веигнпа ио-
нoвагвеπ на g—легв отспо. 3. Скулп¬
турно пз—Оряжегна, мните ророи но—
ионная нонеАВ ими ио-мамко нн р-вт
шт ссн-ви-пн инoенcеτ.
peпéφeн (оп фр.) 1. КоВто ce нвдав—
гт. πваыpхйoеτгα, еейтв о с напои—
гам-спи ; нвиыкгал. 2. трен. Яеoн» на*
ртоцътаси,
религИозеи (н-п. lé1îgI0sus> 1. КоВтс
ce oτнaет «в реаптин. 2. трен. Нт—
Осжтн.
релИгия (нат. religio) 1. Илевмсгии,
οτηηαηπβλοη прнвган в— нвято в втра-
т— н онвoхeеτвеτввнo1B. н 0onoвo» «у*
хоао, н „царство гоВеси-“ п т, г. Тт
«авт нвопачойс п |—йΠ—еτнчйc , отра¬
жение н со:зцнвцаъс в— хортт— вт
сгня външен снян, нойте господству-
нтп вал тих вон встнилеевнин пы жн—
“от, „Фантастично отражение н гая*
ннта в— хората сп синя външни снян,
новто еосивдствувтъ е техния всеси*
дненвг жпв-п — сар-жсгне, н ксттс
веогпге сими нотнят форма ва неаеи-
•1“ (Фр, Енгенс), 2, Втрбпвпснтл—йпо,
втрт,
релИква, релИкв^и) {наπ. reliquiae
мн, ч.) 1. рил-. Мощн. 2. прен. Помп*
таен пап скопи предмет· поряди яря—
лицин пмп свързан с тих спомсн.
релйкт (^1. iélictus „-ставен") Гред-
001, лвлегие пян -.танно-ом, нвйтс
ce в з-ия-нз кат— -статье от опв—нп
онохп.
рблса (—•'3, rail, мн, ч. rails) 1. Спеша¬
ван— преля, по конто ce движат но*
асма на нoнoooτннн» железопътни п
щр-мв-йни напвйп. 2. Стоманата тре*
дт вя строеж.
реипрет (фр. remarque „Отлежит") Пот*
сиенит и— автор на ииeеa» кввтс дя¬
ващ уетоаинт -а обсщявавнапя, ва иг¬
раят га артистите, в— нмнвaвв» помп-
ваге и п. в, ; ср, лилнснтнип,
ремарке, реморке (фр, léMoique) Про*
еваев средство вя потници пмп товари.
нввтв ce πвπκячвa към друго превоз—
но срвлстве (непсноёна, соряО, траи—
найва мотриса), нвнеже по нтн— соб*
стави лнпгатен.
ремедиум (зат. renediun »средство
пропие Ητη-", ,,лeκнвеτнв"> Допусти¬
мо οτηηοβτηηβ оп потно п нроО— вн
оп-тен пян евт0opгa овгепа,
ремИ {|p. réMîs> Равен резултат ирп
игра и— шахмат п други споръвп
съсят-янин,
ремйз (фр, ionise) 1. икон, Отстоина,
-kOib; вир-шаваие на част от доят,
2. Плащане нн нари -ре- преввдг-
номиц—. 3. При игра нн еарти — вт-
доОср ва онр^лвнегнтв нвешанит ;
ея-бт, 4. При Техгвнка — п-нг-рев
нвeaуnвegнτ’нeн удар, 5, В текстил*
штпа промишленост — тпшелк—. 6.
П-мумии oеτaτoци» ивревни. 7. тиат.
П-вт-рно представине ma писса.
ремиза = ремню (5).
ремилитаризация '(ри- п мшштара-
зация) Въсрьж-втше ва държави ими
и— отделен o0няеπи. есйтс ст ёнаи
раз-рожеен не «ст-а-р.
peиигнецOαцнт {нaτ. réмî1lsoe1tlα> I.
Нсисее нывпоонваыне, смътен снсмаш.
2. Отзвук вн чуждо нронвввденпе п
нотвпя, муопс— п др. 3. псих. Явленно
в— чвнтшнятя иноет, при свеп- нов-
нвc·oаeждaнeτв гт ваш- спав— ис-
Л-бро след ивесст·— нреое от самин
ант ва ванвонтгегв.
ремИсия (пат. réмîsalo .отслабваше“)
1.	мид. Враюевно цоиОовтие на прно—
штципа гт беавсп. 2. търг, Опёне сп
цова за вакрогннваге в— сумата, 3.
Врощяге нн отм-жеен сноп-ценности
съгласе— с уел6нитгα.
ремитент (н—п. lemltters, cnils) П-ну—
мятан в— праведна поннця.
ремитйрам {нaτ· remitio, нто. reMiTtle-
ιοη) П-ираш-м пари -рев проводет
нванца,
ремонт (сп |р. lenonTei „поправям β>
Привеждана шешо отнвно н направ—
н-ст, место с повишавае· вт наи-азу*
наеннтв намества; ионрянн—.
ремонтИрам (вп фр, remonter) П-ирт-
пям.

625
реморке — ремарке,
реморкьбр (|р. remorqueur) К-раО,
е-йто взтнн друг кораб зя потници
ндн театри, нни шлеп,
рекде {τуp· loido оп nepc.) L Οόμπηο
за пагн-жл-гт вн лъсни, 2. Тевеснев
τвτвяpеκи уред зя спортнее на дреб*
но вн равмнАвн продукти {pтnн» мор*
ηοηπ, лук И 1. Βι),
рендбспам (01 тур.) Изглаждам с рен¬
де (Ι).
рекегДт (лая, reregäTus .отказан“) Лице,
еосто ce в отрекно оп уВеждтнята си
и о промином— на страната и— про—
тиннина ; отстъпник, иртдатен, ив-
машшнн,
репегИтство (01 нaπ.> OгеτoивнAeеτвo,
•волен, предателство.
ренесйкс (фр. Iéтα1asä1ce) 1. Възраж¬
дане. 2. ОВштсгвЕе-—исзпъпмЕсн- и
културно дннжонпо н Европа, н-нни—
но сЕвИтнянт {XIУ—XУIa,) п н ару*
пито вaиaлйoвнввneΒеκн справи (ХУ¬
КУ! н.), нвтпв в пр-тнв-нтс нн цор—
coemuT оирогнтл π ехвляеτπчтеκaπ-
|инoоopнт г— сроав-аос-нитя) но-
ряжл- жиогтртл-стег онрсезеа, сов—
дяна ваОелтжнттннп -бр-вци ва рта-
ннсъпнивяо изкуство, прани ненини
сткритит п ивоёртпвйнт, събужда пв*
псрсс кыш ннгeвατуpατa и н-сустн-тс
в— древните тьрцц и римляни ; нсн—
нтнат ce и порвите уъ-нисан, 3. Архи¬
тектурен сяна от това нpтoe» но“')
сменна попи-вснин и възприел онемвн-
пи от πpouн6*pπиенaτa нвхнτeκπувн,
рекета {|p. relietTe отлят. гнтн .жаВа")
Вид «-бронт-сствтна вион— ябълка с
прап-на -вятия корт,
рОниИ (3—1, Rhenium) Химически еле-
μοβι -г-н Re, н-редов нвнер 75, нт.
ттгн- 186,2 ; еpтёpнеτ-Oтл явор« ма*
пян, уи-ярабиаа ce за вишни ma елен*
ъримасни крушки и н химичсск-па
промишленост нтт— етъязнзятвр.
реик (тур, renk от перс.) Цана, багря,
рвеснОд {pp. re1тc*Ciαüde) Впд οαβη
пенсии п спадни сливи сос зелеш или
жълт ЦНТГ.
рековИция (яат· 'стоунТю) ВъаоОнонт—
нант, нодвонтннве.
реноме (фр, τοτομμΙο) 1. Успашеевшо
ренτгeнoднагнόстнка
мнение ва mтн6πo» извесщт-сп, 2. Ре—
нутацит, са-вт.
рекомИрам {|p· тепоммег) Оовдавао
д-Оро име, правя известен ; хн-мт.
рёита (всю, Reite, фр, rente от мят.
loddlta » огладена") 1. РелбВйб псау-
чанти д-ход от имот, eαπиτaм» отит n
«руен, н—Ипв не ноисева вп нсму»—-
пази труд. 2. Ежегодно имаш—на сума
от застрях-ваттнев институт ва а-сяра—
хонаго янце,
рентабилен (•00. гетТа^) 1. К-Итс
спрявлава pαaавднτe» цeнeоъвBpαaem
оп сп-наеси- гнелншт ; лcхвaeн» при*
хва-г-СЕв, 2. КоВто довясн рента.
рептгек (вт ссбс. Röntgen) 1. Анартт
ва рентгенов· ирегмеди п сниши·, 2.
Единица вя лов— рентпегсно uni т—юа·
мъчение, 3. Лом· ва -светнете· гн
въърошвн -ргавн, 4. Гледние в— вът¬
решен орган· прев Х*лынн, 5. Отде—
невие пнп исмещвгнв е Ооминц—, но*
депо станат реещеве-н· преплели,
ректгекизйция (от еoёеι> 1. Протпеж-
дане с ренпгтн-н —п—р—п. 2. Лееунано
с рентгенови зони,
рбнтгеков (-τ еo0о.)Π, Който ce втвасл
до peгττeн» еввΒеπа’й. присъщ вн
рентген ; ноВтс иран-ножат Х—помп ;
рентгенова гроб а — тръбя зя
пр-нввеждаге гт Х—зочи ; рентге¬
нов н и а р н '=ренгттг {Π)· рент*
тенови ломи — 6τκвиτнτe -т ри—
вина Рь-гтген нрав П895 е, Х-лони, с
новто може да ce наОнюл—н—п вотрош*
ви оре-т· в— ттмо (ар-О, сърце, к-с—
тп и п. ·,) и ковто имат онвпо т—мн*
ос ирнз-женне н неднцнннтн и тех*
гинат— ; рентгенов анализ —
изследване вн атоонпя п молекулвин
строеж в— ътяо и -пределние вн хн—
ытнссен т му състав и структура с
помощта га рентгенови лочн.
рентгенограма (рентген и гр. grâmma
„внне^> CriMCT, нотто ce н-аунав— с
ртйтттйван лочн.
рентгенография (рентген п пр· giäphö
„пншн") Метол -а н-мум-нана в— сен*
место и нтгапиннв нacOвaжeвнe {втйτ—
гeйвгpαи-> на вътрешния сар-еж
на вепр-вр-нн- ттмо с и-о-щта вт
ренттенвнп лочи,
рентгенодиагностика {риатгиа π Днат·
40 Речник яа чуждите думи п българския език

626
рентгенолбг
ностика) Опртлозиве сося-тенет- в—
-рт—вн п гостии при н-м-шта ma
рентгенови «оин,
рентгенолог (рентген п пр. lögos
„rayca") Лснар-спецназнст ив приза*
гаге н медицината вн ренттенввите
зыни.
рентгенология (рентген и гр. logos
„наука") Дим вт в-ун-тя ва нычπгe»
н—Ито ce ванииава с ивснсла-вст- и
ирин-жсгнего и— .тепеей-вняе зыни н
овднцинят—,	ёнoл6гииτa» техниката
и - др.
рентгеноскопия {рентген п пр. skopéO
„глтa-o“> Πв’гл’жaaгт шт вътрешни
органи вн птнс п вопрошев ' строеж
нн •спр-орачни предмети с помощът
гя регтттнвниге лъч·.
ректгекосеектроскбеня (рентген и
спектроскопия) фаз. Наука ва спек—
1.11· на ренгтенввпге ночи п в- ое*
а-анае и— нвелeaнαгe ва всществая—
ио пови оат-д.
ректгекотерееия (рентген п пр, theTa—
péla) Лекуване с рентгенов· зон·,
ректгепотехиика (рентген п техннка)
Всички евтaегвн аа ивв·aвeжлαгв п
noд60втаaйe и— со-роженина-, ковто
ce уп6τвтётаaτ при ДЕИствуа-не с
регттеговп мои·,
ректибр (фр. reiTIer) Лице, нсвто жнаев
-π poйτα» Оеа да ce груд·.
реитИрам (вем. leTtieren, |р. гепТе')
Давно «вход, оправдавам paoхвлиτe»
даням печалба ·
реокупОция (нят. ιéoocüpat1o) Повторно
вянатиагв г— венc0oдвна оОнаст пни
справа.
реоκуеИрaи {ре- п нтт. occupo »отаае-
htm“) П-В'-.·-, вгнвав вяавоояи.
реолапьор (гр. ihéos .нотои“ п рр.
laveur „н-йто умπа-и> Усяр-Испа- ва
оО-тнтяване га вытянтя ирво хорн*
аогтална струи нвда.
реомОтър {τp· rhéos „поток“ п métron
» мярна ") Уред аа наиервтне оёеон в—
пр-тн-ашит прев шето новдух пан
ета ; ср, п-заавоиетор.
ipeoMiPp (оп еoёе,> Топломер {τepиoмo-
тор), при е-йто разстоянита— ст точ¬
ната на атирозвяветб до ъенетън нн
кнпейотв на нвдятя в р-адезтно в—
•80 гpтлуеa» изнамереш оа Твтвеκнт
ризин Реомюр (1683—1757 η.) ; ср*
цапонИ, коВто ио— долсеие вн п00
градуса, п ТаренхтИт — нн Ι80 гра¬
дуса,
реорганизация (ое- и организация)
ΠpeуеτвoΒеτвo» нртоОравунане.
реорганизирам {6глaτ.) ΠвтвOвαaуа-м,
ирЕусяр-ивам,
реостат (гр. rhéos .пвтон“ n sTatos
„еτoящβ> Уред аа pтπул·в-гe гт т-ка
иди напрежението е eнeeπвнмтеeα
втритт.
реотак (οτ гр, rhéos .noгвн"> 1. Сплав
вт овд, βηκοη, манган п пввтквта жт—
ата—, ноиго -нтава тозямв соя.-'·“·
звене ва тлeeπpнмeеκ·т тон п ce упоя—
реВива ва ро-спати, 2. Прпп-явега оп
тази сплав жиц- вя готварск· или
отоплнтолнп уреди.
реохбрд (пр. rhéos „поток“ п chordO
„струна") Уред вя ивиeввaвe на
eнтнπвπчeеκв еonpв'налeгне. гапре-
жегне п др,
penapaTÿpa (мат, reparatUra) Поправка
вя наносени п уп-τвтOинтгн веши —
дрехп, -бувнн, козел— п т, в, ; аьо*
стяг-вината,
репарации мн, ч. (нат, roparäTao „аоа-
еτ-гcвявaнe“> ПНрннги шап натурални
платеж· от победа·— сърнен на спра-
вата—поОолител в- попее пап мастинно
н-правиго в— щетите вт нвВннта, при¬
чинени от пвОоаенаг— сгрява,
репарацибнеи (оп нат. rcparatio, Önîa>
К-Иго ce сашаст до или вя вeπтpaцни ;
возсяне-вняспон,
репартИция (ри- и з-ъ. pars, partis
.чяеτ"> Првибрцивйялго раапртаеле—
шит,
репатриант (к. нят. ιepat*1a1a. aitis)
Лице, коетв ce врощя н рвдпнат- си.
репатриация (η, лят. lepai-latla) Вры*
шане вн плавници, бежанци п други
е родината по сята в-Вва,
репатрирам (01 лат. icpaTiHo) Връщаш
е рваин—га.
penép (фр. repère) 1. Зтиеиертн в·—е,
коИгв служп ва нвавдгα точка ирп
γιβελπ.—γβ, при нагнстис ва твнни
п нинии от нани на ooегнoеπ» ирп
πaшвввaния п пр. На репера ce оп—
Втлявваг вттвнитт вoмep. височинагт
вал м-рското равнище п др. 2. Добра
627
реприз
видни— гвчеа ин втинята повърхност
{дoвв6, ниеoииг-» църква п др,), шт—
гЕСсит на αвτинeвнΒеeи иннншвг. ис
е-ттв ce дааат paaеτcтйнт» носени п
други дяггп ат стрелВ-,
реперкусия (фр, réperouaalo1 .B'a“yн">
муз.	Въвеждане шт основния оотпв
-реа нсннсв гласово.
репертоИр (|р. répertoire) 1. Πитеиτт»
ковго ce дтват прев впрелтлой еeввв
вт д-ден театър. 2. Съвкупност от
.0311’, нввтв ce наполнтаат от адны
аранст, 3. Запас от нувиеанги ш ли-
герапургн нвoиoнтдвнπт. нвпымгтаанн
от ели· артист.
репетент (мая, repéTé1a, .1^) Υ-βγηκ,
е-И'С ионтяря нз—с; втор-годнис,
репетИрам (сп ятя, repeto) I. Грани
репетиция, 2. Повт-рло урок вяедно
с унoйπн. ва да то штунн,
репетИтор (пат. repeTITor) 1. Лнцe.
евтао иомнгн в— умении дт сп под·
гвгни уpoц·гe. доиншен учнген.
2.	Специалист- е—зИТто помн-га- н$^кс^н^у
в репетиции, 3, мор, Ееκядвeн пни
лпаиви-нтг κoвaB» нойто поя зя от¬
дам— да продана ими да повтаря сиг¬
налите ва адмирала. 4. техн, Уред,
ноИто и-натрн шап възпр-н-вежда
пвкааайптп— нн «рут ст разстояние.
репетИция (3—1, repoTaTao .повторение“ )
1.	Предварително проВнв, носто нон—
тярт що ce ивпылвойио вн нπeеa. нов—
цера и подвёши, аа дт ce иолгогви ат
пред публии— ; генерална репе—
тнцня — посмслш— репаянцит преди
•3313-вт пред зрителите. 2. прин,
Πвeдвявнτтлвa работа ; иодтогвннн,
реплактИция {нαπ. leplaiTatIo .засаж*
aar’") 1. мед, П-ставтет побит пни
изместеш воО га отся-пс oу. ат да
срасне еягеас, 2. Засаждане,
реплика {|p· réplique) 1. Крате— воз¬
ражение, огпвнвр, ваОтлежкя от ·«·-
шел събеседник на думите ва друг.
2.	Возраженне вп мтсто ио еьдьвжа—
впетв вя речта вя -р-я-р, 3. тиит,
Отговор на едно ст дтИсавуватито
япца е пиеса и— «умита шт друг-
действуващо япце, 4. муз. Пваавро—
mue шт оузне-зв— |вaвa с друг татс
пни н арута τoннннвоπ.
репозИция («—1, lepositio) мед. Наше*
^“—•0 га счупена пян томасаста носъ
пни друга наст вт ттзвпв.
репонйрам (ант. repöro „п-ставто оп—
γοβο“) мед, Намествам с-уивет или
накылнена маса на тянв.
репорт (|р. report) 1. Пренасяше сумп
вн «рутная е'pαннцa (при смЕЯ-в-д*
еπнc>, 2. В κнnиτялиеτ·мeеκиτe стра-
нп — срочна слезет с ценнн снижа,
ирн евтго те ce пр-давящ шт Ответ на
опреаелева цегн сос в-аозженне дн-
oe изкупят н определен ев6κ от нет
гт н-чвнссна цена,	М
репортаж (фр. reporTage) 1. Cь0ив-нo
п доставяне н редакцит сведения зт
соёнянтаа на «тит ; ср. информация,
2.	Литературно—публицистичен жтир
с пвднтрт-в художествен хяp-κ'eв.
3.	Иг|врняционгн бележка, срааю)
свсденне а- енуAΚя» сьВИанв п пр,
penopTép, репортьёр (—τ авгз. re¬
polie*) Оотрудннк ва вестшие, спист*
mue, рядно п др, ; ср, рапортьор.
репрезентИкт {фp. représentant) 1. Тор-
πв“еκo—ивеpegнимeеκo	πвeдπpнтτнв
ими втлелйв ннцe. кветв ce вавпмннн
с τъвτoнеκo—нвевтлниAвеκa дейност.
2.	Гpeдег-ниτeн.
репрезектатйпен (Ι., représentatif)
Градсятвтътясв,
репрезектйция (1.· réprésé1TaTîO1>
1.	Πpeдеτянигeнеτнo. 2. Градст-вныт.
репрезентирам (•00. repräaé1T1élé1>
1.	Проасятазивям, 2. Представим,
репресИлии (мат. ιepιeasa1lα> Принуди¬
телен оереи, предирпео-ви сп елша
«•ржавя н отпваор в— в-рушенне в—
международните ворон са друга дор—
жяня.
репресйпен {pp· répressif от зяп. rep-
rimo .и-τиенaы"> Πpиτeегиτeнeн» на*
кнаяттлен.
репресия ^—1, represslo) Нянаванпо,
ванавнттнн- отрит.
репрИз, репрИза (фр, reprisé „воо-О*
нcвиаaнe"> 1. муз. Буквално пмп сно-
б-дио и-втеренно на част в оувнктнно-
ироивавдтнит воп-сродствено смаа,
първото И и-позвеннс паи след друг—
чтеτ· - онтс а- тяксна нвнπoв’ни’.
2.	теат. Возвён-вна-нт на 10-1.13·-
пиеса шт οεγη, 3, ст, Бьо-бш-втвянв
предишния ход на ηοη, вапр. смел
нрасе—нтне в— препятствие, 4. сп, Нов·—

репродуктор
πoвтй удар при фвхтввна. 5. лшпер.
Коса uнвнвня шаг- ими анекдот ; нпц,
изпопгтв-в еёнее-втео ст енвун.
6.	Тък-еевнаге закърпване шт черти,
Вельс и др.
репродуктор (η, нап. reρгoductér>
1.	Урод за усилване шт .·»· п му·
виκa» приемане ст внд·oπвпeшвнн;
нневe-гoаввπτтл. 2. Лице, коотв нр—вп
репродукции,
репродукция (.3—1, reproductlo „въа-
npвевв’жлягe"> 1. Възпрсн-вожд-ее
и рноинеж—втге вн рнсугин, карпин—
п пр. ирез пeмяτ. клишо п подсёви.
2.	Карпена. рисунка, ноалроиаЕТлен-
мвтa печат. 3. пеих. Възпроизвеждано
на гето, аапоигенб н мнинного,
рееродуцИраи (нам. reproduzieren оп
янт.) I. Прант вeвввдуκuит ва нтшв.
2.	Boaвввевввжд-и.
рептИлия (лат. leptiila) 1. Влечуго,
2. прин. Продажен угоден-осе- пуё*
ннuπегнeя ; пвлеупев журналист, пп*
сатен и нвдсОнн.
република (лат. res publica) 1. Форш—
шт държавно управление, ирп свито
ворх-внеят сртаг ин държ-ве-т- внася
ce н-Онр- от определен срои, 2. Дър¬
жава с гакън спрой,
репуОликИпец (ст няτ.> I. Привърже*
вне в— ронуВзню-всен строй ; против—
вне ва монархията, 2. Чаен вн рв*
нубянюнесстпа партит н ОАЩ и др.
-pcnÿjJCHB (ляп, repulslo) ОпОлосненно,
репутация (лап. reputatio .обмисляне")
Обществено онение вя двеτвИгегн-τa
п еад-ст-тоците ma влив япца ; ре—
гемо, енaнa„ лоОро пот,
ртсВсцнн (3—1, rosocTao) мид, Онеи—*
ъивве премахване вт част от някой
орган ; нaвиaнaгe.
ресИпер (тетя, rocelvor .ивзуиател")
1.	Грнви-телвн трыОт ком аелетр-фет
-парят с борзо «сВстанв, 2. Рoвeвв6яp
в- допьлйепелцв нoнинвеτнo аивнтн
ими аруто ханлиян— вещество при
ан-gиннн урадба. 3. Ревервв-р ва
сгъстен въолух ирп компресор, 4.
Съединителна тръба между ппмнт-
дрнге с ниевκo и висно штянтнее нн
ноеонотен, 5. Междинен .сосрв-ар за
пара между дня съседни циншнлор—
sa някои париш машини,
628
ресйм (тур. lesim ст ар.) 1, Данов
върху наследство, 2, СодвОни раз*
ввене.
рескбктро (ηι. ι^οηΤ-ο) Снонагапвнна
онвτвнoднa сипея. е котто ce записват
сметният ва отдали· лица.
рескрИпт (н—п. réacгîptuм .писмен сп-
γ-β-.“) I, В «равния Рем — ваесвср
ma император- по огнтс·!·· до него
в- в-ввeшeгев вопрос·, квИтв имам
сила на зти-Ηι 2. Напсна Оулт до
мастни нпца. 3. Писмо ин монарх до
впсенаиосънневс япца ва нок-онтно
бз-тоа^арв-ст или давяйе иагралн ва
вназтен услуги,
ресбр {|p· ressort) 1. Мвτялннeеk- пру*
жнея нн нолн, -въ-м-Вня, н-п-н п др.
в- оивквттване гт двежевеочо, 2. юр.
Граници вн κвoneτeвτвoеτ на сод
пан упртвт, 3. прен, Βό«—^™), об¬
ласт ин деегося.
респёкт (|р. respccT от нтп, reapéoTus)
книж. Помни спр-хоп-инт-нив, ува¬
жение (пертан еτpaа>ι
рсспектИвен (рр, reapéotîf> книж.
Кой -то ce вτняет до всоси пвогдоннс ;
еo-τаe'eг, ш-азожег,
peеπтκ'Βвαм (нат. respecto) Внушавам
немит, анушаа—и нреннмно лывжaгe,
респирИтор (η, н-п. respiraTor) 1. техн;.
Уред ва предпазваго на нoеa. онипо,
ушита и лнхапемтепе органи оп прах
т строени т-зоат. 2. мед, Уред вя
улесниене· дишането га Овмен.
респираторен (ст нaτι> Днхнтелвв.
респирация {н-1, reapîιαTIo> Дишаше.
респокзбриум {лaπ· respo1aorîuм> От¬
пав ma ентвйин н нагони-тска служба.
реставратор (κ. нтт. réatau*ato* „ныв*
еτaгoвнτeл"> I, Cпвuеaлнеπ «а прани
вeегαнpαцнт в— стар· художествен·
прелистт в— ионусяв-т-i 2, пол-.
Привърженик и умтствнн н вeегннpн ·
цин (2),
реставрация (лят, réаTäuιät|■o> 1. спец.
Boвеτ-нcнтннгв е първоначалнин
по нпд и укрепване гт -pаеτeeτуpни
ияоетгице п проеантдвгня нн н-сУст—
нотс {жинcиие, скулптура, гр-|нна п
др·), еопатв са пввродтги -т времето
ими вт природни стихии, 2. пол.
Вроштве в— престол в— он—лeн— «нит—
стил нни ньвег—нвняв—нв шт свален

629
сгрей, 3. Еисха, прав нотто уир—алтна
возся-н-нее- аие-стит,
реставрирам (от яат, restauro) 1. Въз¬
становявам странна или предмет вн
πвκуеτнвгo ; п-прянин, 2. пол. Бьв*
стан-втв-н еа-л’нa лпеястен ими снн—
зее псапян-асен сар-й,
рестакт (1.· restait „остатък") банк,
1,	Доят ис време на банатс. 2. Оста¬
тък, иоася-в-л- съоса,
реституирам (311· resiituo „възвро-
m-M") Възстановявам нещо е старото
оу п-ложевне.
реституция (нтп. restitutio) 1. Возсща-
йвнтв-йв е старото пвложвгне 2. биол.
Воося—йватвтее в— псврваей орган
инн тосте но eе'веτΈeг начин 3· юр,
Bъвеτ-гoнявaгв в— порасн-манг-тс
l—ю'имвсс— правно положение. 4. пол,
Бротнее на имуществото ис силата
в— онрен договор или друг нещ
свото т Оняо иагестео по вреие в—
в-Ивя оа в-овяш- сярнен,
ресто (пт. resto) I. Ост-тон от дадоиш
пари ирн в-πлαm-гт» е-Вто ce връща.
2,	прин, Обратно, ea-ag,
ресторант (|р, restaurant .“о-сп-шови·
“-!“) Гостилница п πнτеenв6д-вйнцa·
рестриктйпеи (м—т, ιosтιloтlvua) Огра·
внчетелей но отгвшенне вн иропо—
надсав) ими ц-гос ва стени,
рестрикция (лая. ιéaTιîctîo .етр-ничо*
вна“) Монополист·»·· ванны в— анс*
иноятацпт чрез уτвв-вeнв -траен-е*
шив в— ирсн-всдств) ими нов-с оа
и-зунтняга га попемеми ненанОт,
pecÿpcn (|р. ressources) 1. Запас пмп
пвтсчннк на «входи ; п—рпнеи вanaеπ»
а-х-лн, 2. Средства, новто чввек из—
ползува при нужда.
ретардация {нaπ. leTardatao „вяOaаянeβ>
1.	ЗаОавтге вт р-заровна е художе¬
ствено нввнвнтлeнеe -ров -ъсм-евенс :
сицс—гне ва природата, pяaеoжaoгнт»
лиpеи’еκи отсногенет и пр. 2. Зя-
B—втйe» з-дорж—гв, вaeьогивнгв.
рОтика (нат. letlia »мрежица"^, инат.
Вътрешният спой нт онвто, нойте в
ш-педен да “•00^100— -.пътницът
«развее·., 2. прен. Снпс и— pтgвеe-
ляна,
ретипйт (оп Ματ· rcTina) мид. Въоптно-
гнв нн ретивая-,
ретрогрИден
ретирИда (|р, ictirado) I. В старите
крепости — укрепен- мтсто ва н
сауннИ вн -гегыπлвнеe. 2- прин, От¬
стъпление,
рбтор (тр, ihéTOi) 1. В лвeвв- Гърция —
умнгел и— epтенввeиет. 2. Ор-а-р,
н—Ипо пр-ной-сн красиви думн» но
без «οηΟβκβ coдoвж—гπт ; внянт,
реторика (пр. rhcioilké „н-нусаво от
κpненoвeинe“) 1. Opατoвеκo езиуспв—,
τeввея ва κвтег-вeмет'Oι 2. прин.
Хубавт, но прави· дуин ; “цщцйсщво,
реторИчек (тр, rböTorIk0s> 1. Кр-сво-
poчнв. oвaτввеκи. 2. прин. Надут,
йосьльржтпомее
реторсия (пят. retorslo) 1. ПрвпнасдоВ-
сяене на тага държана срету друг¬
е отговор вя •овършано сын нот гт*
у-тнао нни нтеπвннoллнаo атИст-вес,
2. юр, Оавеарвиегйо п сорт-мерго
стнрьтаге ва едно престъпно иоса—
π-г’неτнo,
ретОрта (дат, retorta .оборната етана ")
1.	хим, Обая еτoнлeгец— с аьльг и
прегъват отвор ; служи а- химически
синът gтегин-uит п ар, 2· Нанивгс—
нянно в— р-ззе-вн уреди п нп-р-пп,
нвито са сй-бденн с етводвя ярьбт и
служащ ва нагртнано п лeеτенеpaвв
ва вещества,
ретрактация (н-п, ιéTιaoTat1o) Публично
вяня-н-ив вп вешо, навано или иопо*
втлваво пб'райв,
ретракслация (ри- п «ат· traislatio
„продаване") Приемана гт 030.1.1*
месни снега«· ст междини— сяте—
цнн п предаването пм с цем ля бодат
усилени н раВона в— междинната
еτягuит,
ретрИта (11. τΙΤ-αΙΤα) търг. ОВр-тво
прав—лтн— полица.
ретроактйпек {нa1. геТто .бОратно“ и
activus .acTiona·“) юр, Който лей·
спаува с обратна стат,
ретроактИвпост (от мат.) юр, Обратна
сила га васевт втаплисса на ваквви
п а- юиштно нреио,
ретрогрИд (3—1. ret-ogradus .нырвлщ
•та—лβ> Реаенеонвр, противник шт
прогрес-; тавадвпА—в, мряе-Веснин,
ретрогрИдек (лат. retrogradus) 1. КоИто
ce стремн да върна старото; гтотд—

ретроспективен
ви»—“. 2· КоИгв о против прогреств-
ниге умения ; рт-кцеснтВ|
ретроспектйвеи (01 нап, réTιospIo1o
.гнсдям н-aαлв> Който соаоржа прет*
лед на опн-лото ; нойто иреоптана
сп сегашното ком оиняното ; нойто о
с погнал кон миштнето,
ретроспекция (от нап, reTroapîoîo) Пог¬
лед втаал ; peτв-еπee'ивтн преглед,
ретрофлексен (оп «ai. теТго »вавад“ n
flexlo „свиваше“, „—ёрощаге") изиков.
Нв’днceaπчeн согласеи звук, нойто
ce иранзи-ст чрез нвндигяне п пони—
ваша върха нн евиеа ннв-д сом явор·
«оп— небца,
ретроцéснн ^—1 rétrooéaaîo> търг,
Πpeoτеτoннтгв·
peTÿp (фр, loTour) книж. Връщане,
pcTÿrn (рр. réTouohé> I, Кврпгправт нн
оригинала (снимка, итраеж, рисунка)
преди Т-готраТерайетв пнп аорху не-
гяпиан, дпапввнтива нап ротонвнитто,
аа да ce нвир-вит «010.11, аа ce но—
стигнат еТектп п пр, ; п-ир-енве в—
снишен, картина п подобни, 2. прен.
Поправлые с украсяване ; разкраст—
нанО|
ретушйрам (оп рр. reToucher) 1, Обра*
Осявам ветатпв няш снимка а- пре¬
махване ва нeд-еτaгъцπ, 2, Поирннто
с туш, исправим. 3· прин, Разкраст*
нам, прявт по—хубав.
ретушьбр (|р, ιotouohcur> Лица, нвопо
ретушира ; сивциянисп ис регушпране.
рефИкция (ри- п нап, faclo „нравя")
търг, 1. Отстъпка сп ценн в— еτcκa»
квтято вт ce преаява уевв-ран-т-
е—лцнеств— п кнмЕСян-ι 2. Отстъпен
от ятрнТа в- иревов поради тапии*
вост ma ио*голтно нoничeеτнo съвна,
рефектор {нaτ· réfeoTor> техн. Бъзста*
воантам.
рефер (яшем, icforco) Спортен съдил п
рое-в-дпттм в- еъеτeвaгиe.
реферйт ^—1, référât .дт двeлαлвa">
1.	Паунов двннад ; беседа ; скнока,
2.	Кр—пно ипсоато таи устно томо*
жегне та -си-винтс иолвжттпт и—
свита, учение иди шнунва нр-Омеша,
реферёкдум {нaπ. referendum .соето
трябва g— ce - со-От·") Допитвате до
•-.-ga дя решн чрез гласуване вяжет
държавен въпрос,
630
реферёнт (4—1. referens, entls „со—0-
mяаaщβ> 1. Длъжн-сат- нπцe. което
в донмадАИк по опреленетп въпроси ;
Κ6йеулτ—вг. съветник, 2· Лица, к-ато
иошасл дoκн—a» донмалчик,
референция (з—п. ^степНа) 1. Снеде-
вие аа нн-тспнап— гт някого, 2. търг,
Зαенπлeπтлегнуа-н-	изатеж-сп—соВ-
нвеτ на pπpoa. уиртжл’нне п иодоВни.
реферИрам (•00. referieren сп 3111)
1.	Й-шасно реферта, докладвам. 2. Ив-
помвнеяо длъжн-сата ре|ер при
спсравп еьегтвαнияι
рефлёкс (нап. reflexus .отражение")
1.	физиол. Зановвиерн— отвотг— ре·
анцит ва -.р-явнама в— едни ими
други “ъодойсавил върху ноаприена-
шипе нервни пътища; реаецет гт
организма срещу вовшвв «р-агент
безусловни рефлекси — вро—
лени рорзенси ; условни ре¬
флекси — нонвнридоёппи оп —.τα-
ниомн рефлекси е τeчeнио ва жин-тт.
2.	Отражтнит ва спотаена или внук вп
нтнанн— п-норхиест 3, Онотно иeπвo»
точка ими пвнче— аьрху йегаппв пв—
ради отртзив-цс вн зон·,
рефлексен, рефлексйпек (от пат. ref—
lexus) КоИто о свороте с рорзенс ими
ce извършва но рефлекс ; ВЕСОви-гт—
нтн, оящпв-нен, —ая-мнп1Н0СКИ|
рефлексия {лaπι reflexlo) I, фнл, Р—в-·
oнщнтmнe. о—нoгн0люgeннв. анално вт
сабсгвогняе мпсни п нраживеянци ;
-я-вун, 2, физ. Отрявтаяйо га свет—
нит— пмп внук ст - иoныpхввогπa га
предметите ; отражение.
рефлексология ^—1 reflexus п тр. lo¬
gos „наука") Махашисан-Есе- гасена
е русеят— и съветската швервявгит и
нсихомопит, еывдaлтвa от В. Бехте¬
рев (I857—П927 е.), нотто р-атлежаа
цтнат— психическа даВност капо сън—
суни-ст сп свързани po|нeκеи. оВра-
оув—нп е ревунтат в— воздействие ma
външната среда върху ттрвнаг— сн-
С1ВЮ—1
рефлектйпеи = рефлексеш,
рефлектирам (кем. reflektieren салта.
réfléoTo> Отрт-нати, пречупени сваа*
нива пян внунвва волна.
рефлектомОтър {н-π· réf1eoTo п гв,-
néTion „мярна“) Уред за паоерннно

631
квтфицненпа в— пртиупн-не ва сввя-
знввнъе зонт,
рефлектор (с. мня, ιéfiéoTör> 1. Уред
ан .отртзтвтее шт зони в -пределен—
посока. 2· астр. Оппи-вскш уред ва
наОнюл—нане на гвОвсинпе темя ; пт-
нтеcвπ, снабден с вдлъбнато -гнодано,
3, Отражател га узяртноси выяви
(наир, е р-д-рна ийеτaнaцит> от шт·
св-в-гтя- по,
рефлекторен — роТненс··, рорман*
сивеи п ртТлтнпнвой,
реформа (н—п. refoino „нвe-Bpαaявaн"„
рр. réforme) Преобразуване, нреус·
ървИстав, ыввононелевив ; нвиененно,
nв-нян-.
реформатйст (01 мат. reformatus) Член
нн раТ-рниспен църква.
реформИтор (мат, reformator) 1. Пре—
вОраавв—тел, -От-внпен, 2· Οημογτγ
ком превОрав-наниЯ| 3. Привърженик
и деец ва Реформацита-,
реформация (нап. reformatio .прав—
oBaaуаaйe“> I. Религи-ве- и сацт-зно-
п-янтимассо движение прав XVI н.
пр-тие pπoеκaτa ннг-анмесн- църква,
—впи|есланйв ис свол характер ;
н резултат вт вето много страни ce
откъснали вт κaгвлинтеτвoτв п ce
появило иpвгeеτ-нτеκoτв тонтнне, нве-
то о п-чир-просиав- вя времето сп
от нят-ницпвоа| 2. ПртвОрааувнте1
реформИзъм (вт «ат, refoino .прев*
Орнвяаао“) Ои-ръовнспн-тсн- пент-
впе н pa0вπвимeенoτв aвπжoнπo» е-ат-
огрпм— навОх-дим-сът— от ннасовт
ОврОн от свцттзнсщнмЕсснп— ровоню*
цит п вп aнκπ—гувтτα на пролетя*
ритът, -Отвива ce от ез-с-во сотруа*
вимостно n ce ш-дина с помощта га ре—
Т-рми, ионоршв-вн н р-мните на Оур*
ж-тац-яа в-Κ6Hввеτ, дт проворит нтии—
талнзиан -Ощвстно нт .вссобщ-т- Онн-
'слЕвсавне". .Рефвринвнът е буржо-
-авнизшама ва раб-яниците“ (Лemπы>·
реформйрам (ном, reformieren ст 3—1.)
1.	Въвеждам реТ-рин, 2. Преобра¬
зуваш ном нс—дсбрс, нрошегно,
3.	прен. Пслсбривям,
реформист (рр, réformiste) Прнаор—
женин на pт|6вмиaм-ι
реформИстки (от нам. reforMleri) рил..
Който ce еънаст ло eнaйτтнπеτнaτa
[р е ц é и з и я
църква в— Цвпнгнн п до налвпенся-
нагн църква,
рефрактомёгьр (зап· ιefiaotuî „ пре¬
чупен“ п гр, métron „мярка") Уред
он впртлтзине нве|ицитйта на пре¬
чупваното в— светлинните зони от
ртозн-ви вещества ; поа гонтмо ирак-
щннасно ан—менив, понеже с гето ce
изследващ много вeщ’еπвa. сокове от
илвдоат, oaенa. μπηκο, крон п п. г., за
да ce установи соаоржна мп приноси,
рефрактор (лат. refгäotor) астр. Опън*
месни уред оа в—Олюдяааво на гаёвс-
нитв свстнят ; вид τвлoеκ6П с пра*
-упващи светаншая— пеши,
рефракция (нап, ιο^α^Ιο) П. фаз. Пре¬
чупвана га он’τннвыππo зони, ноптяо
опннннт ст оди— н друга среда,
2.	Откл-ыеыио на еаoτлннoв лом по*
р-дн гтпвтκoенaгвгo му пречупваше
при преминяв—втто прев ртозниве
наотин енoeнe ва aτмвеТтρa'-ι 3· астр.
Вилниопо премесава·· га штОесно
пляо поради нреиупа—нтто ва зъннае
му е нгмвсТврнт—ι
рефрбк (фр, refrain) Припев, ионт——
ртни дуин, стих паи стихове снел
куплет н песеш п нодоВни,
рефригерИтор, рефрижерИтор (фр.
réfrigérateur от яат, refrlgero .охла¬
ждан“) I. Oхлaaπτeл» част е хладня*
•1., къдото става ивиарянате ва охла¬
дителната πoмнвеτ n ce нваум-ва
ниската температура, 2. Превозно
еpeлеτв6*хлαлилнπκ — нвp-B» ватов,
намнов,
рефригерация (лат. refrigeratio) Из-
еτуaтвaнт. охлаждана.
рефутУция (зап, ге^ТаТю) Публично
опр-втржтние.
рецепзект («—1, réoe1aé1a, eitls „ир·-
^ΗΜΒαη") I. Автор в— рецензит,
2.	Лица, кост— дява преценка ва сипеи,
τe-гвαзнπ нвтдегaнлeннт, писмент
работи п ар. ; прецениава,
рецекзИрам (от лат. recenseo „преце¬
нявам ") Дав—и отапв ат №•1'-, теат—
рали— представление п нвдoBни» като
преценявам ивзсжнавзеиъе п отрт·
цяттлйпте намества ; пеш— рецензит.
рецензия (мат, reoé1sîo) Крити-есна
ппсмена преценен ва научйб пнп ху¬
дожеството прсивнедевне, шт пред-

рецеписа
632
ст-взетис п иодоВни ; отвин, нpигπнa.
рецеписа (сп мат, réolplo „н<)лyиaнни">
Р-зинсн- ва получент съоси,
Boц0n'α ^—1, réoépтuм .шолу-ено")
1.	Несм··- н-втждaнe ва пекар до
апати-р вя отпускнет п ирнт-петие
на нeнтpеτаo ; еьκвяm-аa ce с лвоте
з-пиесни Оунаи Rp = réo1pe {вoвoπ)·
2.	прин. Ун—отвне ва състав— п ва—
ние— вн пригеяанве авaг-» ииπнo.
вишни·- п п. г. ; ук-о-вне в- в—чив
вн действие,
рецептйвеп {н—π· reoépTIvus) 1. книж.
Воопривинив, 2. езиков- Нс-наш раз¬
бираем , го •суп-треВнат· н оВиннова·
нята рем ; пасивен, шапр, рецептивен
.Ό-ΓΙΗ,
рецОптор (η. нят. ιéoeptoι> I. Уред аа
полуиавант ва сигнали при oлeκ'вπ*
месни тезтгр-| ; приемник. 2. мн. ч,
Агятвончгп оОр-аунагнт ва пeви|т-
ргата верен— система, н-вав воо*
прити—т Bяaaв-вйeгнтπa от външн-та
иди вътрешента сроат вя -рг—гнао-
п преврот—т •гертитя— вя раздраа—
γηπελήγό н нервен np-цте» е гервип
импулси,
рецептура (н-п. reoepTUιa> У-вшит а—
прааинйв писано и пвнолняааге нн
рЕцепти.
рецепция, ресбпция (пап, receptio
.πвнeиaи"> 1, Торжествен, оТици—*
яви прием, 2, Усвоявана п ао-при·
еоягв на обществени и култури· рвр—
01, новто са ce появили н нуждт
сярни—ι
рецесИвек (ст нтт,) К-Ищо в с ирив—
в—цн на нвмввваге.
рецОспя (мат, ιcoesslo) 1. биол. Пос—
яспоишо нвмоаа—йв на вин—и в-спад—
стесни признаци е органнома, 2. икон,
Упадок.
рециИрий {лατ· ιéT1ärîüS> Римски гла¬
диатор, нocвoж’й с мои ш мрежа, с
нотто ce момея да упатте против*
виня си, вя дт го убит.
рецидИв (нтп, гeoidlvüa .повтарящ етн>
1.	Новтвртмит, ньавВновив-не вн
вещо. 2. юр. Г-впери- извършвано
ва същ-ао престъпление ст едвс
лица, ат н-ет- е бия- ноче осоасно.
3.	мид, Нов— понвив-ге в— O-зася след
нидиоопс И --«.наление,
рецидивйзъм (сп ята,) книж. Н-вга*
рине в— тннегнт ими в— престоим·-
шин,
рецидивист (-τ нтт.) Човтн, ксИто
•овършан п-вторе- πвтеτoπнтгиe» вт
ноттв в Оня веие -содси.
реципиент {нтπ· réolplé1a, ertls „ирп·
вмащ") 1. мид. Б-пан, нн ноИто ce преч
нив— кръв. 2, хим. Сол, еейто зрее—
ма ассянзат имп тазова,
реципирам ^-1. ιco1pî0> книж, Усно—
тнам, nвнeинн·
реципрочен (ηττ, ιeo1pιöcus) спец. Вот—
пмен ; соотносителен,
рецитйл (ангн. Ό^ΤαΙ от «ят.) l.Xy*
двжтегвeгo ивполгенне нт пипера*
турен пр-нантдегеи прел публика.
2· Квнuopπ» цзиЕсее от елин пмп
ионвче артисти, 2. Нролсянатве ва
аряни пан откоси ст драма върху
сцена без декори,
рецитйтор (вп зат,) Лице, н-ег- реце*
тир- ; лтелтмагор,
рецитИция {нaπ.	П. Хуа-же*
стаено матове прел слушател· ; ае-
нлаонраве. 2. муз, К-ваане вя ремн-
патпа при ивсоН|
рецитирам (оп мат, ιeo1to> П. Чета
артистично пред слушатели ; декла¬
мирам. 2. муз. Нр-иов-сни ре-шпагин,
речитатйп (11, icci Tat Ivo) Напеве- да*
ннямнр—не пмп τвнввeгт ирн напья-
нтгпе в— еентзио пр-повсденно,
реч посполИта (пенс, Rzeozpospo11tα
„Beπуёлmнaβ> Ннавтгне в- нoмеκ—1н
доржяня са XV до XVIII н,
риал (nтpо·> 1. Монетна сливица е
Пpaы. коятс съдържа I00 «нн-ра,
2· Монетна вапниц— н С-улитсся
Арабин = 20 сирша, 3, Разманит
монета н Иран = Ι/5 ст ангара.
риИс {τp· ihéos » поток ") мид. Нвсте*
ние— еъзвeнe.
рипал {фp· rival от нят. rlvälls) Оопе*
ренн.
ривалитёт (фр. rivalité) Съперничество,
рипи0ра {|p. rivière »рося“ оп няп.
ilpa „бряг") 1, Морски Ортт, 2. прен.
Красиво крайм-рсе- място ва стаих,
3, Оенерн-тв нвнΒёвeжиe вн Орели·
замие 00.0 от Лн-урсните Амин до
пр, Сноцин н Πι-μπη, евето ce отпи-
633
н—на с осн клпонт п неивввтзейа суё-
пронпАн— pнеπнπвлгcеτ.
ригИи. (лат, o'igänun vulgäre) Мввев*
голишно тревнся— распанее оп уств—·
цветните с роаввн пнп Овнн цветове ;
нвпонзува ce като звнонит нтй, н
nαвТоиepитτн п др,
рйгел (вам. Riegel) Двполнптезнв при*
сп-с-Внеине ном Ортва ; вид нлточамна.
ригйдност (нтп, rigidus „вц’П’г’й“>
книж. Бueπeйeйвеπ» йenoлвежнoеτ.
ригодён (фр. rigaudon) Оятрнвев про·
вяйеaнеκн я-нц,
ригОлвам {Тp· rigole „улеИ“ .н-ла")
ДълВоно прекопавам с мра-брот-ее.
ригорИзъм (ст нат, ligo* „егв-τccτв>
1. Нрееалтй- сгрст-са при сптоанва
е— нpaвегнeги πpявилa» принципи,
убеждения. 2. трин. Гран-лег- саро-
пссщ.
ригорйст (вт 3—1,) Лице, квего ce
отлннаая с гвлтиа строгост при сноп·
та и-стопен, капо ев-ввн ттукноввв
са-нто ириецинт.
ригор<5зек (мат, rlgorosus) Нрткаленв
сар-т,
ригсдаг {лaπ. iîgsdtg> 1. Дaгеκияτn-p-
лaиoг1» еоИто ce състои сп фвлкетинп
{aoннн нaшaвa> и ннглстивт (горня
каи-р—). 2. = .икс«—',
рид.ик10л (рр, ridicule от «нт, iét1ou1um
„мрежина“) Ромея даиснн мага—.
ризоИди (тр, rhiza „коран“ n éldos
„вед“) биол. М-ден влакънца, които
в-местата коренете y влеон спорови
.нсявнин.
ризопёди {гp· rhiza » корты“ п pous,
podös „кран“) ззол. К-рогов-жин.
ризосфера (гр. ihlza „к-рег“ n sphâl*
г— „ ηομΟ-") Обемът отпонаа, е нойто
ce р-опр-стер-т №0.011110 в— едно
растоина·
ризбто (пя, risotto) Вид таене ся
ориз,
ризофйг {гpι ihiza „кореш“ n phâgos
„тдтщ"> Коренси«.
рикошОт (фр. ιîcöoheт> Oτеκaчaыe. ст-
плесенго вя куршум пли в— сн-рид
ся n-нopхнoеτ» н нотто е ударна,
рикоширам (рр, ι1oocher> Oτеκaчao»
оппнесЕ-о ce ma друга посвит (в-
куршум, снаряд и подобии).
ринолсОгия
рйксдаг {шаeлι rlksdag) Шведският
нарлянонп.
рИкша {тн·) 1. В Япония и др, нанят*
сип страни — мицв, нвотс ce о вира*
nmano в зека двуколка, ва да прево—
анн с ген потници, 2· Двуколка,
нараня ст пянона лице,
рима {|pι rime вп гр. rhythmös »веτьи">
Ооавуиг- завършване на санх-ва ;
мъжка пни нмОнчнн рима —
рима с уа-ртнне шт иoелoагaτ— сри*
чин ; ж о г с и а ими х с р в В г н
рема — ришт с уаяртгнт на пред¬
последняя- евинkа ; дактннна рн*
шт — рима с уа-рсенс ин пропаят
српнеа от юртт·
римеса (11. ri меа) търг, Пелица,
но нота) ио— «я ce псзумтвтп нтрн.
рИмски (сп еo0е·> 1. Свойствен ma
ареавет тр. Рим, 2. К-Ито ce отнася
до еoввтиeгнет тр. Рим ; р и н с и а
ц о р и н а — ютя-зн-осе- цорнвя ;
р п м с и и ц п | р п — I, V, X, L, С,
D, М, с ηβμΟιγ^ηή оп ноито рим¬
ляните са еoв-ви“-ли нсинен числа ;
ср. тртВске цифри.
ринИлгия (тр, rhis rhlnOs „нос“ и
âlgos .болка“) мид. Бозин е гост,
рииг1 (ηγγλ. ring) 1. ст, Квадратна пло¬
щадка, заградена с въжета, върху
котто ся-н-т Осисони сосататцнн,
2.	търг, Времевно сътя-шсене между
торговце нан нйдуеτpнaлuн вя п-в··
штаане ценете на ся-eu -рев аадьр-
жтйоао пм е енлядваoτoι
риг'2 (йеш, Ring .πpъе'eг"> Кух пу*
мои нрот вя етря.
рингмашИна (•00. Ri1gмнaohI1é> Гро*
дянга м-шнит, коттс има присп-со-
Влтгне (.πηγ, κoлeнuв> вя усуквано
ва преждата ; прел-нея машина,
рйкгоп (01 •00.) 0 кръгла ророя, прос*
тегввнден, кротом ; р п г т е е н
пещ — кръгла пеещ, н квттв rope·
гето но ce преносна : р п в г о н н
αисe)ин — шнр-кя улица, нонто
опасен град от вснчси страни,
рипк (τΒΓΜι 1111) 1. Нoиe!eынo» е
ковго по— зад от пързаляно с ныне·,
2.	ЛсТ-зпернва повърхност ат пьр-
о—зние с р-зкови коесн.
ринология (гр. rhis, rhinOs .всс" п
lögos .н—ука) Дня ст медицината,

ринопластика
който ce оншнотна с Ooлoегеτв на
нос— п тяхн-ас ленувагт.
рикоппИстика (гр, ihls, ihlnos „н-c—
и пластика) мед. Хирургическо аьв-
сяниввивтге на нввреден нос,
риносклерома {гp· ιh1s. rhlnös .нoc—
п склерома) мед. Хронично инфек¬
циозно заболяване шт лег—ницат— нн
гост,
риноскоп (-.1 ihas, rhinös „нос“ и
skopéô .гледам“) Уред нов eu« ma
малес огледалце за оглеждане п ив—
сзадвяге ны'вeшг-егτa ma йсст.
риноскопия {τp. rhis, rhliôs „нос“ и
skopéo „τлeлαм"> Гре-межд-ев в—
гос с помощта на рни-скои.
рИо {иеn. iio) Ртюя,
риолИт {нaτ, *1vus •гр. lithos „нанос“)
Масивна сияят оп -равнят-, слюда и
кварц ; л-Оор сар-паем·· матерна«,
евВтв може «a ce цени п дава по—
ернавн наомин,
рипИди {τp· rhipidion „ветрило") Мо-
щ-зи-тски хорутнн, весов· при цьр*
еонги шествия.
риполйя {фp. rlpoHn) ТраВна високо·
нт-вствав— закова Оот,
рипост {фpι riposte) ст. При рохто—
нса — удар, коВтс ce нанася в—
противник- е вътовср на ветов удар,
рипс (англ· repa> Big еозвен, иянумав
•ни капр···· инат с нзносетми
нишки.
риск (рр, risque) 1. Възможна вπ-еч
е-ст. 2, Ооагаг’згв помагаше в— воз¬
можна -пас·—« при преследване гт
нтнаква цел п при вчянваве гт твеш·
гутзгн изгода. 3, Възможна вятуО—
ирн τьвгвненa слепна, 4. Опасност,
срещу нвитв можа да става отсарт*
хонайо.
рисеувтм (фр. lîaqüer> I, Подхвърлям
на опасност, 2. Подхвърлим ce в—
опасност н смайване на успех ;
спите—о,
рИсликг (•00. Riesling) 1. Big Отно
τввaae· 2. Виго сп ъ—вн '.--«e.
ритенуто {иτ. таТепТо) муз. С нос*
тепснн— а-О-виге нн ттнп-тв н срта-
псйнс ст -сгоннот- твипс на пиесата,
рИтмика {τp. rhyTmiké) !♦ Осоёте-ст
·— ритон· 2· Те-рня, уиегие в- рн*
пои-· 3, муз, Учевне aя|угнuияτa н
634
вгаменнето шт рптъон н иувнната.
4.	муз. Ритоиавито Отпав·, коего
хтв-нτepиaнвατ опдтнтн шуонкалти
жанр инн творчсств-по га один ном-
н-ошт-р и пр, 5. литер, Отдел от
πвoτннaπя» ноВто и-снедна въпросите
от рнпиимаснин строеж и— сттха и
речта но-Вше, 6. ст. Спстсм— от фи·
описссш упражнении при сьпр-вв«
гт музика,
ритмИчен, ритмИчески {τв, rhythnl*
kos) 1. Р—авooeρeн» иртнизво нсн*
п-рнщ ce, политнат ma ригои, 2. Кой¬
то ce опнасн до ритон нни рняннин ;
ритмични движения — гим¬
настика, с к-яао ce придана ер-соя—
п художественсся на лвижсеннпа,
ритмИчност (от гр.) Равномсрност, сна-
вв-ге ma рипом.
ритмолОгия (гр. rhythmös .τακτ“,
„е'ъвяaи’вй-еτ“ n logos „ наука “)
Умение -a mввииτo и закономсрнс-
ститв вн риъшнитсюнае nввuoеи н
еτиая. нойто създават неговата струк¬
тура.
ритмопластика {гp· rhythnOs и пла¬
стика) Система от фи-н-осни упря—
жйeннт. ноиго равннннт неeеτpaннc
П х-рНОЙИЧЙ- ТЛЛОТВ,
ритОн {гpι ihy^n) В античния свит —
плнвев пян отг-нен съд нов Т-рин
в— рог пан жив-гишсна плява, прсд-
н—вй—чев аа писва в— ннто,
рйтор {нτpι rhötOr) Оратор, вигня ;
вeτ-B.
риторика, риторйчен = .010.1.1,
репорниеН|
риту-з (3—1. rltuaiis „aOpcnem") I. Усат-
нвавн ред в— оОролип «вИстант ирп
пвноршвннетс в- роннпновен тип ;
о0рел, 2. Приет в—нит зя еввoвшнaгe
в— гето; цврем-внт, цвртнспеял
3, Книга, н е-ято ce нззнттп оОре—
дито н тяхната иoенвgoнаτeннcеτ'ι
ритуИлен (лат. rltuaiis) Който ce -т*
васт до резигиоотн 06.0« ; обреден·
ритуркОл (фр. ritournelle оп па. ιΙΤοι-
геНо) L Повтаряща ce енго прштон
..τικα музикална ррнат е неоиняги*
маня, 2. М-нно му-интнес веτыnлe-
ннв преди ВНАЯЛСГС в— т—гц.
ритъм {гp· rhythmös) 1. Бстно отмерено
рявнвоерно лвнжегее в— адвясап

635
ЕЗЕмеитп, 2, литир- Равномерно .·-
луатге и— уатрене п втудтренп
сре-нн, и— «опт· и кратен срине·,
3.	муз. Движевие, нвато ce нонучана
нелegеτвив в— ртдун-не шт рявличыи
но трайност тонове, 4. Ра-нерве-ст,
ащивравосп,
риф1 (^'^3^. гее^ гем, Riff) Подводыи пап
саабо поляняши ce вал ю-рсн-ъ—
п-ворхв-ст скали, новто ст опасни
ат к-ра0оплананв'В|
риф {хвмι ilf) Бровки, квито ce едя*
нтт н хазни шап танци г— кораВнс
вьже, ат да ce втанаа ипатн-тв.
рИцар (•00, Ritte* „ездач“ през вуе,>
I.	Член на рицарскт ордей, 2. Зна*
гeн» с ниш иочдвнтн вт (Japon, 3, В
в-иαлг-eвввnтИеκ-'B евeднcвeeв*
eue — во-рожсг соеве. от артОгвгв
февд-лно сословне, 4, прин. Сисл и
лсОнеся·· защитник вн ёлaг-ввлнa
•дел· 5. прин. Мож с пвтънмени
обносит кыш нами ; кавалер,
рИцарство (01 ηβΟι) 1. Б-аишо-дворнв*
ссо сосз-вне н Зялтдин Европа ст
епохата шт феслаливо-. 2. Звнгивпс
риптр. 3. СО-р от рицарски двОрв—
детени и протай ; етвтнорсъво,
рицйн (мат, rîolrus .kьpнтж"> 1. Мне·
е-т-дишв- растеено, сп мпшто семена
ce нолунаа— pнuннввв масло, к-от- о
йта-н-лузтрв—тв ра-слабително срол-
еτнв ; кормеж, 2. Рициново оася—,
рицёвка {вeиι Ritz) Зартаняве га сар-
твв, в- «a ce улесни прегьванетв ну,
рбОа (фр, robe) Домашна допет женска
дреха.
роОИния (Ι., robiniei) Род р-сатинн,
ком ноиго прей-длежат недоветеака*
цпт (но имепо шт те'тегвтниea
J,	Robin),
робОт (наш, robot) Λнπoн-π» нойте
еанълниан сложни дeΒеπвнт» присъщи
шт чвнека ; чoнтκ-aвπвняπ» м-шпын·
чснвк.
робурИт {н—π· lobui .сина“) Воревве
вещество сос сз-жег еыеταн» к-етв
содьржа мввгс селитра.
po6ÿcf (3—1, robustus) книж. Οπλοη,
влрн$, не,
рёдий '{τp· rhödon »роза") Химически
тзeнвнπ. зван Rh, пвроаег нвотр 45,—п,
гтглв 102, 9015; срсбрист-бтя, нввон
р ό к е Ид р о л
п устоИми“ оетан, е-йто служи вн
иат-гаяне масат в— сложит уреди и
ооханнвип т кяпв нтятзизяпор при
илатегеннто еπл—ан.
рододендрон (гр, rhödon .рова“ и
déndion „дърво“) бот. Мввгсподн-
meo растение, аницИсн— ровя, н—апо
ce отглежда е '.алпиито ва уκвaе-»
н расте п но високете планини.
родопИт (от тр, rhödon .вoвя“> Глотав
зърнест минерам с р-о-в цвят,
розйриум («ат. rosarlum) 1. Градива с
розе, 2. Разсадник вя р-ан.
розацея (нат. rosaceus) мид, Бслесщно
зачервивне· ва е-ж-аа в— лицето с
разширна-гт в— нвoв-нвенегe съдове.
розбип = р-съб»·“,
розебла (нап. roseola „рсзнина“) мид.
М-зев р-оса- пате— ва е-ж-яа,
розета, розОяет {|p. rosette от пат.
rosa) 1. книж, Украшение вон Т-р*
ма в— стилн-праня р-ат, pπеун—в-»
нзвтнвс, гапранвнв ст ленти п др.
2.	спец. Равпозсженн н ср·' писта вн
някои растенит, З.спец. ПрвОито н сро*
«тп- ерогме, нрав к-епв ce ирееарна
жицата в— ’лeeτpнчeеeн инс-палацин,
розмарИн (нап, los mannus „морска
ввеa“) I, Beчйoволem храст с Взтто*
ухании миста п цнeгввe» от свито ce ив-
зунтва Влагва-внв oненc, унв'реОява*
но а— мтднuе(^они цтли» н нарфюмерп-
нтт и н пр—мпшнецасята, 2. Впл
тё)олка,
рокДда {фpι rocade) 1. Стратегическа
жн. линия или пот, успоредин га
бойна янинт, 2. В шахматната игра —
ход, при н-йто тур·' -пива «в самин
uap, а цтртя просеяна през втто,
рок£И(п) (фр. ιooali1é) Дeнввaτнвeн
мстен е стил р-с-нс, евВто прелста*
нт откоси от скали и рнеаннин,
рокамОбл {Тpι rocanbole шан, Rocken*
bolle) Π. Часа от печалба ирп ха*
отртвя игра, ноиго служи като в-м-п
вя снелната игра, 2. Вид пук; вид
масьи,
рОкепдрол (англ. rock-and-roll) 1. Ес¬
традна джазова нуання от ф-лклсртт
ирсеахсд т сос синпе норта·· ритъм,
pαaвввеτвαгенα предное— е Отворе-
Аиернст п внеси о-п-дваввропсИсни
сяртеп, C·М-дтвви τягun-τaaи муотса,
636
ρόκβρ
рбкер (авен, ιookeι) сп. Снежна фп-
турт при нор-тятна с ковен,
рокирбвка = росял- (2),
ροκοκό (|р, rococo) Архитектурен и
дeκвв-гевeн съня от времето вт
Люлоаин XV (XVIII в,), отлич—а—ш
ce с ноисеян— сложност в- формите
п принудливи уκвαшeгня» носто с
|-ри— ва отци п раковини,
ρόκφορ (оп ссбс,) Вид серего ст овча
мяте— ^0 името ва сеянше във
Франция).
рОлганг (вам, RollgaTg) Машина с
гeπвeнoегαгo лоИспапе а- нвeштег-
втвент товари ; η-ββεΒε. на ю-ленца,
ролетка (фр, ιoü1éTte> 1. Бпл нашар·—
ген капне на арятп п πв-aввцπ. и-Ит-
ce наНена е— руно при влет-ео,
2. Сгъваем капак от напранен зея-
ннчсп аа шκ-ф. бюро п пр, 3. =
рузегн-пн (Зк
рОл^ (гви. Rolle) НИллига·., вамтк,
коИтс може ля ce норян около свстта
ос· 2, Свнаос нов вил и— цилиндър
ст хартия, оет—н, плат и полоОнп.
pOлнaC (вам. Rolle) I. Мст-ян-вссо ко·
мезцт под срастят в— ннст, оτcз»
пеано и др. 2. Макара ва ганен-гт
на таз, риннон— заета п ар. 3, Ма¬
шинна мнст във внагт нялън ципни*
дор пан “aa, 4. М-зьс πoвueзaгoн
цилиндър, ца ксйпс ce зтсртпт тзекг*
рпнсснтан жица. 5. Бсеки нашенев
алснсец еоИто поа рорма вя цианш-
аор няп мте-ра n ce норян оноло
пвавнжга или гопвланжга ос с няВ—
равнинен пралетовнмагот : зя ηημηητ·
вана сыпр-яназЕгне при треенв, ва
поддържане п йтпрннлнвагт ва тов—
инв елемент, за пртл-вант вя сила
пнп воргтщ момент и ар.
рОнт (рр, löle) 1, Дрнмтянивитт o0ρ-в»
сова-ате от ангьср на сцена, 2. Такс*
тоя, пранзи-сне от актьвр нн сцо—
наят. 3. прен. Рт-мер на влптнио иди
Bйяч’йиe» саенсв гт участие е нт!С,
4, прин- Дейност, служба, функция,
ром (аген, 1^) Сине- спиртно ииτиe.
прнг-тнен- пртдеонв от мтн-сата и
арутн -щп-ло-вн продукти от прер—-
О-ттг-гя втаявгa просянна.
ромИн {фpι томат) 1. Голтов по равиер
гювЕСъвсенгснво художеството про—
•-“•«εβιβ, -ённт-втив е нввa-, сос
сложен сюжет ' п квип-анцит п добро
обрисувани гарон, 2. В среднего во-
нон’ — н-инс-г- и— р-ш-исни евнн
πваeеτввняйнo в— жен-пт вя вино“
рецар. 3. прен. Лоб-нет арьоса, ню—
0-ниш похождении.
романизация (фр. romanlsaTion) Усвол—
ване в— основните влеивгте па рио—
снят— култура п нттнисни евек сп
в-р-диге вн Зяп-дг- и стнястнЮпс-
иaτечг— Европа п порвите аек-но от
и. е.
романИзъм {ТBι romanisme) езиков.
Он-Истааи сОртт на рс» ими луна оп
романски твнuе» новяо ce срст-т в
други, нep-иянеκи таеци,
романист (фр, τοΜατ^Το) 1. Пнсттон
в— роняни, 2. Учей, спсцназнст по
р-наисна риз-а-τΐΗι 3, Нpaнuнн. нсй-
то о спецн-лисп но римско граве·
4.	Студент ио вcиaгеka Φηλολ-γητ·
романистика (вп фр, гoмαтiaié) Съв¬
купност от гнуси в -ι иaтинвαгe кул¬
турата ва вви-πеκн'o нзроде и тех—
иеяс танци; р-н-вск— филология,
романомИкия (фр, roman п тр, mania
„лудост") Лудешка страст аа нетене
на р-инни.
ромОнс (фр, romance) 1. Лирическо
нюОснно еππхoгн-pтвπe ис п-др-жа*
вит ва е-р-ав-тт посев. 2, Испанске
ст-ринго егнаoτнoвeгиe с синчесне
пян иеτoρнAeеκo еoaopж-йеe. 3· муз.
М-як- аоняннс првнааваогно от един
пмп два гласа върху 'внсп от еτиав-
тноренее и ирн акомпанимент ва еднв
инструмент ; мазк— инструмент-мет
пиеса с пртоОладавяве ва зери-есни
х-р-нтер.
ромаисеро {πеπ. romancero) Сбирка от
испански впи-есни песнн {p-иaгеπ)·
ромИиски (нтъ, RöMtnus) 1. Възникнал
върху основнят вя лpт“гoвншеκнτ-
нунгура паи янсво свързан с ват ;
романски езици — фрегсет,
κяг-лвйеcπ» pтτc*poиaвеk·. неnягеκπ»
прованс-мсии, итане-есю·, πoвτуг-л-
сип п румънск·, 2. Свойствен са ре* '
о-гсниас евнцн п г-р-де ; роман—
ска филология — евтuи-звoеτ
н унинвρеиτoτ» ноято ноумана свой*
637
ротацибнек
спетпя и сс-бви-ститв на романските
твнuн ; ср. р-нагнстеня.
романиИзьм (фр, romantlsMc) I. На¬
правленно н янгер-турнтя п н пвку-
сяв-ъо оп крят на XVIII и начтлвто
на ΧιΧ “,, нвего ce πpв'ен-вoегaан
в— иниона нт юласишизмаот XVII] e.;
еодпгя н куля нечйoеττ- п рт-рабоя*
нн πеτopннeеκи и •—радеви-опи-тски
1001, като нле-левпра инвалото, ст—
давя понтшо ой—ногее ня чувството
п на вар-анего преа-нит. Не този
нампи ce Отта от лeΒеτнеτeлйoеπгa п
художникът сп сызатан своя иат-мня
geИеτангтнй-ег· 2. прин.. Мтчтятол-
госп, еoвoвцaπeлгвеπ ; |aнπaеπнчйoеπ.
романтИк {фp· romantique) 1. Нревър-
жтнек ва рооянтнвиа н зеτтвтτувтгa
п ивнуеτнвπCι 2· Човек, снзееви ком
и’чгαπoнг-еτ π η.β—ληβ^πτ на хора*
ян и живот- ; н’чτaτ’н. идтязиег.
ромйнтика (фр, romantique) 1. Мечта-
ъсзвося, еoa’вu-τтлв-cτ ; фнйгαеτии*
ност, 2. Делн, които овеят да пред*
ивнпеат възторжено	отношение.
3.	Лнгoв-πувя, котто о пропнят с
чувство и еьa’вu-τтзг-еτ.
ромактИчен, романтически (фр.готап-
tlque) 1. Ов-Всщвви на р-мантнои-,
пропит от роиагтнвьИ| 2. СвоИствеш
ma роман. 3, Мoчπяτeлoы» штивио-
новаештн, въваоржсн,
ромб (тр, rhönbos) мит.. Равностранен
Аетериъгъннек, в— коВтс «“— еBemу-
нвножги оголя са oеπpи» а «на — то—
пн; ртай-стравев паралел-грям.
ромбобдър ' {πp· rhombos п hédra
»^•^j^ara*) ГвамещрНАассо пяно, в- нов*
то шестас сърнен са рвиОонв ; пара*
нентпиптд сос стени роиО-во.
ромОоИд (гр, ihön^s n éidos нВ1а")=
П-р-ЗЕЗ-ТрнИ,
ромеИски ^-1. Româlos) 1. Византий¬
ски, 2. Новогръцки,
рондел {Тpι lordel) литир. Вид сят·
хван-роене от I3 еτнаa·
рёкдо (фр, rondeau от rond ,нвьτьл">
1.	Пулярин - а ихопв-ре- - а рм- ма
прев XVII н, вов фpтнентτa нвтает,
при ноито по- оааьмжнтенго исвпт—
рине, шт един и сыт· души ими спи*
х-ве', г— определено онспо слеа стрс*
фитее- По- три вил- роило : от ссоы
стиха, от 1втвтgeеeπ стиха п оп нет*
и-аесет стиха, Рините са ио схемата
-BaB—OaB, 2. муз, Песпруитепазит-
ниаса с многократно нвнгтригв иа
гнааняга теша, κιτο стаелгнто В
п-нвивтенн са разлелови ст eвн'вн—
спин муоин-мви построении. 3. Му¬
зикално пронааелегие във форма иа
р-ндс, 4, Вил зтерьтзти рьс-пеств
и пЕАТънрсси шрифт ; η о р о — р о н-
лс — пер- ат писано шт тткьн
шрифт,
рбсер (от том, Ross “.—•1) Шинашнп
матерн-з с квисни н-еин» от да ва-
павна спредомои— форма ва артх-гя.
Росинант (исп. rocinante .крагтя"}
1.	Коетт ва Дон Кихот, 2. трен.
Дрьтлпн .0·, крага—,
рОстбив (айгм. roast beef) I, Говежда
мнлнс сурова пьрж-ла. 2. Говеждо
месо, от кооп) ce правна пыржвми.
рбстра (мат, rostium „корабен гве">
1.	Oвaτввеeт требует на форума н
древенн Рен, украсте— с юор-Веетв·
госова от планови йвлpитπeнеκе ряс—
тн. 2, арх. Уeв-шeгнe ин нoнoнн»
нветв нна ф-рит на ст-рнесе ноентв-
№—.10, 3, мн, ч, Присп-сабзвент аа
закрепваго ва полни върху назубн шт
.-.-0,
рОта (кем. Rotte прев рус.) всеa. Основ¬
на ортагпвнцеонйа п пангн-ссня нвИ*
снова трупа, не-ш—зс— от дружинНе
но-гсниин от новел,
ротатйвен, ротационен (фр, ιοΤαΤΗΐ)
Бьранц се* ротативна (рота¬
ционна) машин — — ' печатарска
oaшнйя» при ноиго харънтат о ва
pвлκт. а шрифтът в на аортит ce
цинендыр.
ротйтор {нн1. iotâtor) 1. Уред, синОлог
сос споин-зен нантк от внвмнвжaна-
не на вoecлееи» чертеж· п рисунки;
ср. циклостил. 2. физ, Ттмо, ноепо ce
вора· онвнв нткоВ u’гτoв ими ос,
ротацИзьм (ст гр. rho нов на Вунатан
р) I. Фвнопнчев о—нон н антигсни
εβηκ, соен-сно с нсИяв енгернвкял-
ннтя согласен s мпгтм— н п : его вп
eso. 2. Прениганано нт Оукнапа η ве
г н румынски тате: burl — buri,
ротацибкен (ст нaτ·> Крыпон, дннжеш
ce н ерог.

ротация	638
ротИция {н—π. rotatlo) 1. Дннженив
вквно собствена ос, “ъратне н крот.
2· = рвя-ти-ве— машина, 3, Прани—
цнвтгт в— s е т; вoг-цеaoн,
ротел {н—τ. rotor .колело“ и фр. höiel)
Автобус с '^0· етаж, иртсн-ссбег
за нощуване та потннппге ; ср, мотел.
ротмИстър (ноо, RittMelsTei прев рус.)
остар, Офицерски миг от κвнниuяτн»
н-йто в равен вя напипаш от похо—
тапа,
ротОпда (11. rotorda „нвьτлa"> Кротм—
пли пслусротло вданее с купон.
р-а-прИет {ннτ. roto „въртя" п нипя.
pilit ,neчaτяи"> печ. Мазня вфстъва
пeчнτ-pеκa м-шния,
рОтор (от атъ, тоТо „въртя“) 1. Въртя¬
щата ce нася ня тлтκτввивτвp, ганвл*
на нни итрия турбина π др. 2. мор.
Въртящ— ce 'ръба вн нораО, нонто
довежда н-ряба н даπжвнеe» капона*
ползува силата и— “игора. 3, Впл
вегтнл-т-р. 4· Сиспама от вьртттн
ce нветщн плоскости н хeлинonτep»
-рев свят— той ce πвgaьвжн вън ноо*
духа,
р0ш,аИн (шем, Rohstem) Сорвисти с··*
днгенит, нвлуч—вани при порв-т- пла¬
вен· ва нирптгп руди,
роИл {Тp· royal „царски") Музикален
клавишен πгегpуи’нτ. гоняно и усо-
нopштвеτауангc иияmo. ва новто струт
•11·, в’a-йяτcвoг п .итхагнчгапа мас
са рнап-з-жеги хорно-ванзи-,
роялИзъм (Τ.ι royalisme) Привърза*
тост ноо кралската власт; монархн*
ООО.
роялист (фр. royaliste) Нвннывжтниκ
нн p-тлеaнт. ввевьвж’гиκ на нр—з*
сия власт; нвйяpхнеτ.
руба (тур. ruba оп 11.) 1. Дреха от
a-ы—шег плат, 2. Момщыснп Aoив»
ю—Ит е прелниго ce сыстон оп дрехи,
сора· а- л·цe. чорап· и п-сринни,
рубаИ (нарс.) Стр-ринна |орин е нв-
твчнятя сроди-вековна пвввнт, есс·
ίеге е персийската, свят— ce соса-п
вт чеанрп стиха, римувани по схе¬
мата нтОя, ртано а-а—,
рубИто (пп, lubaTo) муз, Откнввовив
от основното яснпо в— пиесата н um·
псрсс НН ЦЗрТЗИЯЕЗЙССЯПТ,
руб£шка (рус.) Долга блува, еОпсис—
вевс вя раО-тя.
рубеола (атъ, rubeola) мид. Леса за*
развя Bвнeеτ» нвд-Вва и— морОшми ;
В-недув—п иродионо «οα,
рубербид (мат, ruber » червеи " и пр,
éidos „виде) Еластичен в -тпоуп—рев
покривеш материям от карпов, про¬
смукан сос оитuπaння ъс-носп, псаорх*
ивстта оу т иoеин-гн сос смолено
брашно,
рубИдиИ («-1, lübîdua „чсрпс!!“) Химн*
носни онеоейт, агни Rb, ncвелен шо-
0·. 37, —п, тегнв 35,47 ; мое евт*
Вриса-Онм 001—3, но сесВстц— сходен
с самин п натрит.
РубикОк (атъ, Rubico) I. Старото нов
и— р. Уао е Ссверн- Пг-зен, ноиго в
Вила граница между “-йсн-ан на Це¬
зар п римските мегпсвн. Слсд псе·
иото лреминаваие от Цсзар, -19 г.
пр. в, е,, в—ноАНян- гражданската вей—
иа п Рим. 2. прин. Невъзвратпма
сря-ст, рошцъсзпт стъпка,
рубИп {нeм· Rubin ся яат, -ube- „мер*
βοή*) Мnновян, еκoпcиeнвы камък с
итжп-B-a-в до -Ервев цент,
рубИкоп (-τ лят,) 1. КоВго о с цветя
ва руОнн ; τομη-ηε.“··, 2, К-йтв в
птирНвен вт руОнн ; .уОншеи.
рубла {pуе·) Русия ооввпг— единица ;
лели ce ma Π00 нсиеВкт
рубрики (н—т. ιubrîot .нанис-но с »·.-
вено иaеτилв"> 1. З-главет на отдел
от сьмниенив, н-епс н poκ-nнейиπт
κoдeκен в написано обикновено с
нервен- отсятно, 2, Н-егвинeв отлез
вон Вестене пмп списание, 3, Отдал,
подр-ааеленно, трафя,
рубрикация (3—1. шЕ'^^ l.Paanpe-
делегие но рубрики, 2. Система ст
заглавия.
рудерален (от нтп, rudera .ртнананге“)
Зя растеено — нвето расте нс рав-
в-ннвп п на шв-Вр-В-тсг- почва.
pулoвпие {aнπн. ruddo'i’plcce) мор.
Вертикалната част га ранка, н ю—ттв
ce а-крепт нсрипзсяв,
pyAepnocT {—нгHι ruddéч—ρoat> мор, Втр-
яин—мвага треат, вт нотао ce открепи
норминото.
рудимент {ннτ· rudlmentum »a-'-ai^oc)
1.	биол. Ηε«—.--“·'. -рт-н или —са-’

639
рутер
тон оп opгaй. нойп- в развит y пра—
дтапге ва съшит вртаниаьи (ен—ш-
H-'a y η-βοη-) 2. Остаток от намта*
ыано твлтнне| 3. За-япье, внм-лc»
иорениви поонанпт по втнот г-уст,
рудиментарен (от зап, rudînértüм>
L Който ce г-опр— н отмятонго сос—
твиние ; неа-равннГ| 2, КвИтв о шт
ивчевнаго ; ивчтвнащ : р y л п м в ы-
тарви органи — нойто при ено—
лоцпсййвпо раввпгив ст начтвг-ли
ими са пременени (сяти-те нeваo.
ακ-сшнв-ге шт τтнoτв. цтпнятв •оВца
и Др,)·
руИка (мат. ruina) Развалнет.
руикирам (от ^1·) Обръщам е разен*
нишп, разрушавам, сосниням.
рулада (фр. roulade) 1. муз, Оренмев—
ънраш и ниргуовен пасаж при псеис·
тс, нойте ce среща особено мтсто н
парпнитв в- консратурвнге сопряги,
2, муз. Насев с Воров преливане и—
'мнст вт алии гон н друг, 3, = ру¬
не (l).
рузЕ, рун“' (фр, roulette от rouler
.нырял н нвъг“> I. Кылцано месо пмп
парне мвсв, прит-твее- вое форма нн
κвмBaеι 2, Сладниш ст τoегo. гавпт-
п вотре напълнее— сос сладко,
3 Шунеа Вез нвкал.
рулетка (фр. roü1éTTe> 1. Приспособле¬
нце в- нааеват— ce н ерьт οττ-λητ,
нл-пненя или пластиисвв— леипт с де*
зогня вя остри п с—ггентари, която
служи -а номервнно, 2. ПриспесоОпв-
гпв вя хазартна игра вов вид га
ворги ш се юрьт с цпфрп, ио е-вИто
ce движи маннн попея. 3· Хазартна
нтрт,
рулб {фp· rouleau) 1, Кръгъл свитыи
ст нешо, 2. ГримЕсея, при нотто но—
стат се прани ва ирье оком- нв.г-ля-
оа нася ст главата. 3. = руле.
рулбта (фр. roulotte) Гемии— ноля,
устроен— сапе женете, в котто жи¬
веят циркови αpτнеπи» недвижен ст*
ннтярнп насят п др,
румб {aнгнι rhumb) Направлението
ком точиите шт хорновият п ною
страните на светя ими ьтьлог между
дне танина направнонеЛ| В морсннт—
навигация хорно-етоя се лепи ня 32
румёа, а н мтттвр-н-гнтта — на
Ι6 румёа ; н гтолтвнтпа и н оетео-
рвлогнття — един румб в ранты ва 90%
румба {неn, rumba) 1. Танц, н-йто ев*
ди нячаното си ст Куба, 2. Мувнюн
ва янсов таец, продеонс джавона,
румпвз {хoнι п-етроп) мор, Лося он
обръщане на коринмсте,
рукд (meo, Rund) I· Реднц— оп сос*
гевнния, новто oBвaвунaτ едвс цине,
2.	З-норшв-ит,
руни (ст енaнЛι runa „τηΒη3·)|. Пн“·
старите писнеин знаци* на снтиди’
•-“«110 πтpнaйцн. запазени върху
•—«инсн ва .—Hoc, овята п др. пред-
метП| 2. литир. Каренсн· и фнески
вар-аги πoейн·
рукиченски {вπ сетил.) Който се от¬
нася до руенас.
рупия (сагсн.·) I. Мегогит единнца е
„•giT, Н-сцспни п 10^3, кенте са ае-
ни нн сто п—йт—i 2, П—риАВ— одигица.
н Цейлон, дене се нн сте цевът. 3. Нт-
рпнеа тапета н Ийд-йoaнл. леле со¬
ва сто СОНЯ.
рупор (ход. roopei) 1. МЕТНЯН-ССК—
троВ— с р-зшертнат са край, свито
служн а- усилвана на звука. 2. прин,-
Проводени ва чуждо влциние.
руптура (яат. ruptUra) мед. Счупвана,-
руст (ст пат, *usTîOus „труВе) Пеолт-
ннн намок, коВто ст упопрсОтат при
рустнст.
рустика («—1· ruaTîOüa> „селски “ I, Осо¬
бен aванτeκгувтг сяна, н—йте се спре-
оп към простота, оaнв0егвoоπ п сп
служи с ’егтегвoнн материал·. 2, Обли¬
цовка на стенн - с нтватмянп ими по—
изкуствен внинв тапр-аегн гв-naвπ
н—ноти, ва да се придаде в— и-стрсй·-
нап— магумотънанест,
рустОпак (вп ΛΗΤι) Направен от рустнст,
рута (нат. rutt) Блат-ухаещ- южно-
р-споише с жоапе цветове ; анстата
му съдържат вгерииго отсмо,
рутеииИ (η. нап, iuthen la) Хиинчески
oнooтнτ» внак Rn, и-редсш всммср 44,
нт. тепа— 101,07; синея“ и мьмесъо*
ним метал, ноВтв са среща --едно с
платинат'; упсартОтва се при осее*
пнявлен тела ва ивготняне вя евтгe-
шипт нмнева.
рутер (—шта, -oot „рови") Машина аа раа-
н-пааант ва стиснтс'— п аворда н-нва.

ру тил
640
рутИл (311. rutilus „мерневци-н“) хим,
Тонйочврнтн нинерал, двуокис в—
типагн.
рутикИ (фр, rouTine) I, Добит- сроч¬
ност вследствие гт праипека, в— и——
“πκ; ебитртнос'. 2. Робско следвано
ма нaнтеτнн ваетт новпс с— еeввe-
норваян н нрннимки ; бавност, отсост·
нет ва чувство ва новото ; нвистрвн-
янайаст,
рутИпек (вт фр.) ШаВл-нтн, В—аен,
сос стари навици,
рутииер {фp. routinier) Лице, новто ce
придържа сом сп-рн нанецп, «тИсп*
нунн то щ-Онов n в мешано сп чув¬
ство вя всеещо,
рутииИран (01 Тр·) Опитен е пранти*
кат— ; cOнπp—н» не!.
рушвет (тур, iü§vci ст ар.) Дтроа ве*
законна услуге ; подкуп,
ръгби {—вгл· rugby) сп, Онорпва пер—,
ирн нотто топната ce тласна с краен,
рьцо п с тялотв (но името вя апгний-
снин град Ръгби),

с
сабИт {eнp·> = шaO—г» сыВотт, дев за
помпана.
сабаптуИ {τоpн,) Т-ъ-рсси п башенр-
сни нарвдтй npαaйиκел’a свършване
•а н-зсктаа ртО-ат проз есенят,
енOαанe(г) (тур, aαbah1éyln вп тр.)
1.	Сутрин, вяр—н. 2. Утре сутринта,
сабеИзъм (-π с-ёс.) Почнгане в— нт—
Весните тонн, ртлнпнт е Арабин пре¬
ди ooаaиeдαгеτнв1в ^0 нотпс в—
араВсно пятое),
саёйр (—•'3. sabir) Кpтoлени тоню,
новыиниял е резултат вя смощовиото
ва романски oвиuн с 'ръце· п аряВ-
сни ; упвароОтва са е втеви прпспа-
нищ— в— Сртднвеннв норе.
саботаж {фp. sabotage) Умишлено не-
и-помиенно пян ирнериго недобро—
съвестно попъзивипт на о-дьажавнв,
стклонивате оп работя пмп внвнане—
рог- промено при сп-зване формално
на “синки иaπеκвaвил ; вредителств—·
саботирам {фpι saboTer) 1. Ушишпен-
вв иапозвявям атдьлженеит- сп. 2.
Зл-гантронв спъвам раВвт— чeегв с
повреждано в— оръдия на првновод-
спас ; вредителству“—м.
саботьбр {Τpι saboteur) Лнце, н-тав
вывшн саботаж ; “рЕЛиатя,
сабур {гуp, sabui) Ламебе— веттс'“-,
нвего са полуиана ст растението
—мсо.
савйк (тур, stvak) ί· Оъорожввие ва
спирано пян откловтвано нт “ода,
2.	Мтсто на рент, ητη-μ, язовир и
ар., огкылого нодат— се равпредтлт
но .1331-11 иссост,
catÂH {πp. sâbanon) Бяло ^1™— с
нвегс покриват мъртвец а— ивгроОе-
вие; покрое·
сапИка {πеиι sabana) 1. Обширно съв-
иГо пространство н τp-nπчeени иотс
с ниски дървета п храсти. 2· Об¬
ширна ннеада·
сапарйка {фp· savarin вп с—Ос.) Вид
пестов са-дсиш с кротля 10.01, зя—
нтн сос сироп (но поетс и— е-сярв—
вон- Отв-риш),
сага (нео. Saga от ситна.) 1. В арен-
н-гн еκaнден-ненa п πвлaнденa нве-
вит — народно сказание е прозаична
роро— с —ядЕЗни сътх-вв, 2. Роман,
рнзенз пят повест с митеяспинвско
пнп нoлуиеτ-pπAeенo съдържаене.
3.	Легена-, ск-о-итс,
сагИта (н-п, sagitta „стрела") зссл.
М-зно хищно морсно живство с
nв-apaннв янас,
сагиталек (от ата, sagitta „сгрелт—)
1.	Отрелонплог. 2. анат. Който р-в—
«ват ва два поменици,
саглИм (тур. sagiam) I. Здрав, не,
2.	Падеждеш. 3. нар. Здраво, инв,
сйто {oям.> I. Вил грис, понуинн-н оп
сап-еи пнями, 2· Грпс от картофено
вπшoеτo» есйтс шмшпирт сатснин,
câTOB (сп оан.) I· Прнг-пвтв оп с—тс,
2· От нвИто со доВпна сате ; с н г о*
вн пано — — вид растение, н-ри-
машо -ще хлебно аорво, втс-н- до
20 м.
саде (тур, sade вя перс,) Само,
садИзъм {фρ. sadisme от еo0е·> П. Пт-
пол-гиивв полвнс извращение, при
квето са приминянаг Тиои-есни стра¬
дани. и— япце, ва дт са аад-нолп
с-Оставно п-м-вс чувство {π—нна-
сму-ни списва н р-онните сп шарено
дьо Сал)· 2, прин- Ненормална страст
сом ионоАнане ; в-елaжлтнив ' сп
нужди стр-дяшил.
садИст (от фр.) Лнце, нвето страда - оп
сади-он,
са^^а^£^^^м(ин) (тур, sadrazan от ар.)
ист. Пръв министър е суна-всна
Турция ; везне еванр.
сажек (рус·) 1. Стара руска мярна за
дояжнеа, равна вн 2 м п 34 см,
2.	Дървен паи метален прог с т—*
41 Речиик иа чуждите думи п българския евпк

саз
642
к—а— дьяжнит, с нвИпо сс мер· нт
еαжoйИι
саз1 (тур, saz) Тростина,
саз'2 (тур, saz вп персе) Музикален ев-
егвунeгτ вьв форма ва nвввиa-г-
круш—, с долга шнИнн и с 3—4
«войни uni яр-Иен струен (в нот--*
вняв спряги).
саздърмИ (Дур, sizch'na) Бареев и
напоржей- н з-йта си овсв, иосат-
ввио н животински стомах пян чсрея,
саВВ-стахнО,
саИбИя {τуp· sahip от яр.) Степни··,
владетел, собственик,
сайвант {τуpι sayvar от neвеι) Навес,
aяел-н, сушена,
сайга (τюpн·> зоол. Прежнено двуко¬
питно животно вт рода на —штиле—
пипе.
саИгИя {τтpι aaygî> Πвчйτ» увяжен··,
сййдер (аегн. cldér> Газиран— Вевялно-
хоннв ннтив (порвонаиалнв от нОоз*
нон еoн>.
саИдИспам {τуp· sevOI-mek) З—Апт-о,
помитан,
саИпета {πеи. salieie) литир. |. М-мкя
нонпчня пиеса, 2. Маню— юемедни с
2 пнп 3 действуващи лицт,
сак (ер. sâkkos от сто.) 1. Т-рбт от
покупки; мрежа ва нааар. 2. Мрежа
с конусна ф-рня, с -Орон на широ¬
ката стр-ва п дрожит, ирнтсдвеа ва
нввеге ва риОя,
сакИ (тур. stka от яв,> Мих инн буре
вя ш-ссие и— водя,
саквоаяж (фр, sac „а-рВа" n voyage
„пътуване“) Πыπнимoеκа манта ; су*
фар,
сакелИрий {τp· aakké11ârlos> 1. ист,
Впсш снв-еиис, коВтв завеждал
-Омайното при византиИскин двор,
2.	църк. Свещеник, квИтв сттввнрт
ва цырквннпте одежди п сыд-ее,
3.	църк. Гв-Еява англа вн евomoгвk·
сак0пнй (01 гр. sâkkos .груб пята“)
L Нтдзпр—яез и— монаст т духонши
лица. 2. Пометна титнн на свещенин.
сйкля {гpуaι> КомпОа, планинска хижа.
снеё {н1· sacco) Вед соса може— песо
иянто.
сйкос ('.1 sâkkos „ареха"). Г-рвя ар-
хиoвeΒеκ- дреха -a енemeгoдeИегвнe,
сакрплен (от лат. aαoér .свещен“)
1.	Който ce отнася до религитс-ниш
нумτ· свстей, 2. инат. К-Иг- с
присот пян принадлежи на кръста.
сакрамспт (з—т, saoraмerTum> рил.
1.	Сесае 1-йесгв-1 2. Свещен праз—
нет.
сакраментален (мая, säorameπtte1s>
1.	Свещен,	cBpтлон.	есатаен от
тайнство, 2. прин. Заветсн, сева,
сакрамекто (11, sac'amonto) Дт в про-
езате, прокляттс,
енeвΒеτнт (лая, aαor1sTIα), Оплезснис в
католически храм ва църковен одеж¬
ди и утвари,
саксофбн {еcBе. и гр. phonC „ааук“;
Духов инструмент, ивр—Оопеп от ма·
пан (сплав пян еpe0po>. с есгпмна
проб-, нтуспинк п клян-нт мох-епна
{иc имат— на нттовит κвиеτвуκгoв
А, Cаκе).
саксахорк (свОс. n шем, Horn „rôг“>
Музикален недои духов инструмент,
сакуля (вер, sakkouia от мат, aaéou1a>
Чувал,
сакъз {гу'p, sakaz) Донка.
сакълдИсβаи ce (-τ тур. sikiet) При*
τееытвaн ce,
сакън (аур, sakin) 1. Сонсом ыe. ни-
Η-κ, 2, Н-аи ce, втдеВ, внимавай,
сал (гур, sal) l. Свързани адес дн
друго лорнета вон нпд га иод -a
преонгав-йо прев нода. 2, Плаваща
платформа ат прекарваше хора, доёи-
гон п «р. ва отпет вαвегвяннт, обши*
нснейв през рока. 3. Спасителню
еввлегвo н квраВите, обикновено от
норе пап каумук.
салйм (11. saiane) Хранителей продукт
от кознано иeеo» снтвивт и пвдир-а.-
ни, натъпн-го е мерно п сварсно ;
сопОтс,
саламйпдра, саламИидър (гр. salaman¬
dre) 1. зоол, Н—ов-гне на йтю-зко
вид— втонввсдги опаш-тп животни,
прнзнини га дъжд-венс, 2. В евeд-
нсавнсавнте поверни — дух ва -То*
ня, ивнтже вярв-мт че с-зтияварапо
не може да иaτ-вн·
сня-мУра {йгpι saianoiira сп мня, sat
„сол") О-нена нода ва ес-зтвтвв и
запазване нн сытсавн ир-дукти.
салангйна (ήβ«·) Бел атст-ннца, котте
живет н А-пт п в Австралии {τыeвлατa

643
салтанат
В с— ыапр-вони от желатеноп-доВн-
нemeегвo и ce идят от месте····· жипт*
31).
санНан (ит. saiata .еcнeв велейнук")
1,	Раалниги πpαденени р-стення,
ннитв лиспа ce таят сурови. 2. Пари*
вян втлeниун. помня с онио и вцeτ.
ннгс ирибтвна нон друго ндове, кате
оево п ар.
салатиера (оп пт, salata) Оьд а— са¬
мата,
салаш (аур. salas) 1· Дос-твя неанОн,
2.	Беседка над ипп до нетен,
салпарсак (пат. salvo .спасявам“ n
арсеник} Снежен aветйвн препарат·,
н—Втс ce инжектира против сиртшс,
тир п други Oвлтеτе, Н—рнит ce
ото 606, понеже в открнг след пол¬
ков- н-мОигиртен опити,
салпИтор (яат, salvätor) цър> Спас·’
ътн,
салгьк (тур. salgar) 1. Епидемия,
2, Диарии,
сандерам (вон. aa1d1e*er от ип. saldo)
1. Определям стад-то — рязаниат
иеж«у лаВняа п нреднга (дт дява и
да нвеия), 2. Погасяван дълг.
сИнде (11. saldo) I, Разнеса между
вреходн и рнзхвла (между нралнът и
«00111) ирн p-нйoеooτнα·	2. трен.
Остатък.
салеп {τуpι saiep от яр.) I. Растение
с трудни ; перуника, τ-рвцвог, 2. Ни-
110, прит-тно·) оп трудните в— пвна
р-стегна.
с&лзи {нaτ· salsus .е<-нтнβ> геол, Мазен
вулκaнн» еовто ивретнаг г-авве п го*
роша елина (вОингснвно ce етмир—а
при н—рътви отмежи),
салипИция («-1, saliva „п.нонка", фр.
salivation) мед. Обилно огделиге ва
смогна,
сапнвоийкнн («нт. saliva „слюнка" г
тр, nania „лудост") мид. Болевнтна
еκлcгвcеτ ком илюнайото,
салипирИи (яат, sallx »“•рОа“ и гр,
руг »ο^-ογ") фирм, Ооедегенне на
салициловата ниссанна с aнτπππpнн.
еосто служи ат нрнаоптнагв в- Ося—
ήη, понижавана ня твиперагура и
Др.
сан»«“^^-.· sallx, sallcis „върба“ и
тр. hÿlc „вещество") 1·Bemeеτвв» ноето
ce содорж- е нввaг— ва ворОтан и
-Орт-уат Оенп кристали, разтворими
е поила нода п спирт; по— шнрснс
ирнаеженев н медицината нротин
ренннтпвоо, втввaлгmт, тресе- п др.
^ΉΜΗΜίπΗΛΟΒα снсслива.
салицилпт (фр, sa11oyiαte от «ап, sallx
„ върба β> Соя в— еалнцннcнаτа .^0·
«пна.
салицИлова киселии& (от ляг.> Кест·
меня оп р-спитслои нввнвхoд» нотто
ce двВеаа п ио нанустнее начен сп
фенон ; нрегажана αнτееeπгичйв» ан*
11^.01·-·), тш-зтвяи-нс и иретнео*
ртноагинйо «ойсавне ; емнат н съставя
нт много нeκяpегнa» служи а- нон-
еeввивαнe п т. н.
салицйк (фр, saliclie от sallx .върба")=
станция,
салИчески (оп лая. salius) 1. К-Иго
принадлежи на еaлниτe» дртнгв лн-
яннсно плена. 2. Жвтчтеκн,
салкъм (тур.	saikin) 1.	Лκ-циTι
2,	ризг. Гpввлт. грозд, меик-.
салОн (от яат, salix „вьрОа“ и oZeum
.οαΓ.^ο") Бтл кристален прах с гор¬
чив вкус, нойто в еoeднгeнеe ва са¬
лициловата ннсЕзена с фтнон ; унв—
ареОтва ce н овдпцин—п—.
салон (фр, salon) 1. Гостна стан, при-
оннaι 2. Просторно нвнешегие аа
ночернйкн, к-йцертн, ивлвжВи и т. в.
3.	Ноноттйно ва налягано вн тор*
гонскв п промишлени стони за мод—,
козметика, фризьорство п др, 4, Гру¬
па анцт, нойто н—т— т—сяш н-соттатя
дом— в— Едно лица п ce отвнитвая с
леτeвα'уpα, накусав- пян поннтнк-
(осоВаго выв Франце. прев XVIII п
XIX е.). 5, спец, Наенвтсн—ннв вн
иалвжВнте вн Френската анадеонт
през XVII—XIX н.
салонен (от фр.) 1. К-Ито ce отнася
«е с-зов, 2. прен, Светски, ивπеκав.
нвгъниег, профинси, гeeегвеτнeв·
салпетър (фр, salpITr’>=’eлиτpт,
салпингйт (от гр, salpinx „'.οΟη")
мид. Бьвпаленее нн тΒueпв-в-дa. ,
салтамИрка {τуpι salit ш пт. Markt)
Коса до кръста дреха, οΟηκηβηβββ
нвдинягена няп обшит— по краищата
с кожа,
салтанИт (тур. salTaTtt вп яpι> Велико-

салто
нвииe. pαaнвш» тържественост, сано-
натонваво.	'
сИлто (ni. salTo) Οηοη, прамиатие вън
“•а«ухя на цирсон артист и др,
саптомортâпе (пп,	salio ΜΟτΤαΙο)
1.	Опасан нер-Оняннсснн скок с пре-
мнътшв нов воздухя ; смъртен сс-н,
2.	прин, Опасно лаВсъвне, ртснавано
предприятие ; oенввйc променино вн
“•оглед·,
салфВтка (ιι, saivletta) Кориа а—
Hgemo.
салхака {τуp. salhare ст apι> Км—ыпцн.
сИлца (пп. stlza ст лат. sal .евли>
1, Преварен сон оп домати нате
госта наша ; g-нагенв nope, 2. С-с
в— яхнии и др.
стягОт {|p· salut) Е Тържествено
нpнвeгеτвув-нв п пвадравиване с гв-
нонни ториежн, деганв ва -гама и
нсд-бни. 2· трен. Т-ионви ториожи
аа приветствие,
салютИция (фр· salutation) П-зар-вл—
вайТ сос салоп,
салютИрам (11, sa1ütα*é> Тържествено
нводрааннам сос салют.
самДи {гуp. sanan) Е Вил непемтн-
тухла, иприт», 2. Дреён— и-риоян—
смама,
самИр (игр, sanâTi) I. Доратнв садне
а— нош ими o—гaвв» приспособено в—
товар п в- иадегт. 2· ΠpнеπвеoBлo-
вне ва ис-нено п удоёво нвеeйe то¬
вар вн прьО,
самарИнин (от собс.) Е Жител иа Са¬
марии н Палест··—, 2. прин. Мило¬
стив --“·№ ^0 аатшпозсеага притч—
вя милостивия самаринти), 3. Член
на дружество ва помаганв ва ранвни
п Везши ; оттук еaмapтвн— = мимо—
сордня сестрт.
сИмба (пси, samba) -Народа· Врнонзссн
я-вц, п-л-Вев ва румбата, во с но-Воро
ритон,
самопйр {pуе·) Б-юорев нап оп друг
матам сод ва нарене ва нода в— ч-В
п с мумур аа н—лннане.
самсйр {πув·) Белка {жπнoτнo, минас
кож— св теши мысес).
самсприн {τув. a1мsar> Посредник при
покуики п ирол—жОп ; търговски по¬
средник,
самум (ар.) Горещ вятър п Сахара,
644
ноВго духа оп юг на север и госи
еОз—цп от писък.
caMÿH (пр, psôMion прев аур,) Кръгъл
хзнО, хзнё.
cHMÿp (тур. sanur от перс,) I. зоол.
Сибирско животно вт ввлa на Вел-
.1.0, ноетс поа скопя ножа ; стюстр,
2.	Кожа от пон— животв—, 3. трен,
Дреха инн шапка от ю—жята га тона
жпнотнв.
снмурИИ (ли.) 1. Чаев в— принпнопи*
роннннт- насън п Япоппн, 2. мн, ч,
Японска имитрнтансяинна в-вишнин.
сакатогек (зап, sanâtus „иазтеуваи“ n
гр,. géros „род“) мед. Изкуствен
хр-ннттнет нввдунτ с 85 % ktbthHi
санатбриум (зяп. sanatorium от sano
.лекуван") Сиецианнс оВв-аедтгв «в*
ηόΟβ— ванеатгит, е н—ето Всминте се
некунат под нeκapеeн е-впрон мре-
спт-нане ва режем п е Вл-тонринтви
природни условил,
сапация («—1, sanaTio) 1. Оадравянане,
лекуване, 2· прен, Рeaеu- морни вт
впрявиве на затруднен- п-лвжтние ;
полоёртвянв, поправяно,
саигвйпа (3—1, sa1guîa, inls .kpьа">
1,	Мое нервен минерален молив,
2.	Рнсуися, ш-прявеш— с аннон μομπη,
саигпиийк (-таят. saiguls, 1r1a .крон")
Подвижен, жт-вар-доспаи ; нeеeн не¬
вен.
сакгвинИчен, сангвикистИчески (от
атъ.) Боров роягерат та ноишен
вионапмовпт ; жπвгepaдcеτeы» нвевм.
стил“«1 (гр. aâтdαloт> I, Обувна, шосе—
вн от «.eBBina горцн и pnннтни.
конто се състои само ст н-дмв'ют,
прикрепает вя крана с	ремъци,
2. Лека лятна оОунк—.
—•«“32 {τp· sântalon) 1. бот., Впд
дopвв» евото Им— етеремно м-сзо н
дървеснина— си. 2. Крисятаго вещ·*
еτнc» подумано ст дървесни-т— нн
пон- дорнв. 3. Багрилно нешасанс с
нервов иди жьлт цвят, подум-наво - ст
шлсвш растенит,	_
санд-рНс {τp. aaтdarâke> I. Соона оп
корят- ва хвойнов) африканско - р—·
съсипе. 2. Пртннрнп оп пан-н- снема
за пригвтнтне вн лакова,
сйидвич {—mгHι sandwich -п оo0е.>
Е Рнвиснонвв— сирят няш лнн повеи

645
сантиментализъм·
ртаейа хляб едет върху друг, между
нойте поа ювеc» риба, сереее и п.
г. (ис името на анпннАайпна Сандвич,
нвИто ce храним с тякнва резени,
зат-а- втоан време да ирекьсго
итрагн сп на карти), 2. трин. Чонвк,
ноВто ходи па улицата с две роемт-
юп — на торОа п гт гордите ; жив—
рекляоа,
сапджИк (тур. sαтoak „aйянe"> Βοεβηο·
aлиπвнеτpaτнннa елннина е Осман¬
ската понорнт, педелеена ва вилает;
сирот ; с а г « ж а к н-ш в р и |	—
светего'— оитие.
сандхи (с-всир, sandlia) изиков, Пози—
цнвнво обусм-новт ввуксвн npoнeни»
новпс възникват в- тр—гнцат— между
лее «уют ; мсждусн-вет acеиπл-uел»
наир. Веа жнлост^беж жалост,
саийрам (ет зят, stio) 1. Ооартвнвтм,
правя -дран. 2. прин. П-л-бривам,
π-np—нтo» докарнао н порядък,
сакитИр (от аят, sarîtta .здраве ", фр.
sanitaire) I. Б-линчен служител,
е-йяв обслужва болните· 2. Бойитю
коВпс ce прнжн за ранегите вт
фр-нта п им дтна норвя мвднцигсеа
п—н—ш.
сапитИреи (мат, sar1tαr1ua> 1. Койпо ce
отцасн до вар-во-па-аннея- ; здраво*
сновеш, 2· Медицински, здравен ; с а*
ннпнрен автомобил — анто-
ΜαΟΉΜ, се-Олег сос со-роженин вн
медицински и хегитнгп услуги (с
рентгенова апаратура, aππвюa» Отит
п gp·>.
санитприя {н—π. aa1îTαг1a> 1. Прасят*
месна дπеuиnнинa, котя— ce завишава
с вOmeеτнeнατн хнтеена п здраве’
спазвано. 2. Съвкупност ст морни -а
o0mтеτнeгoτo aдв-нeвпaaвaгe.
саиктификИция {нaτ· sarotuî .сват“ п
faclo „ирная") църк, ОВтнтнаге вико*
го вя снетия чрев тържествен цър-
нонен нит.
санкционирам (сп лaτ·> юр. 1. Дан-м
санкцит вн вещо; уааесвтн-н, по·
гворжданаш, -дебриняо, 2. Наказван,
с-енцил (яат. aнrcTio „ненарушимо
nвеτaнoвлeвиeβ> Н. Нрнананане в—
вещ- аа зан-ишо ; н-тнържа-ване в—
poшoнит» наредби п ар. ст пв’вцсш—
власт, 2. юр. Условие, - ноето ссигу—
рнва нзпьлнвннег- в— елин ваквн
3.	юр. Нтн-зтине ат ш-рушсние ва
закон; внкавнпенн— мярна. 4. пол,
мн. ч. Принудителни морни ст нвт*
···, иκвн-oπAeеκн ими ионтти-ссни
характер, предприемани от между—
народна -рпашнотцин сом лopжaня»
в-рушина международните правни
торни,
саккюлбт (фр, sansOulotte „Вов носи
τ-ηι") Ртн-лоцевнер, p’нтBн·eннeц
(нреспанратипа от Френската бур¬
жоазен ренвлоцет са дами това поа
вн юр-йенте peв-моuи-ыeρе» понеже
носили долги пянт—нови, н на носи,
нянто -pнеτoκρ—τнπo),
сакскрИт {πнл,> езиков, Литературенят
евею на древна п средновековна
Инднт.
е-ненвΒτони (от ишл·) I. Който ce
впеяст сом е-веepвτ. 2. Индийски,
староиндийскн. 3. Написат та снгс—
ериясют вони,
сакскритолёг (санскрит п гв. lögos
„наука") Оneциялнеτ по е-ненpигеκи
соню.
с-исуса (фр, sans soucl) I. Пън·— си)’
нoΒегвнт. Оевтрнжит, 2. Ине ma дно·
рец н aH-зш-сгитв ва Берлин,
сантИл=савл—«2,
сактасе (ит. sessantasel .шeеπдвеoг и
шест") Бил игра вя k-pππ. н квягс
унтствуват лв-иа пграчн.
санти- {фp· cenT от лат. cenTum „ег-">
Като порна съставна насн-жни думи
овн-ч-на стотна част,
сантигрИм {фpι ce1T1graммé> Едва
стотна нася оп трао·
саитИм (фр, centime) I. Една сг-яна
част ст pp-вκ» мазен мсноът вон
Франция, Бeлτит» ШаеВц-рнт ; сто—
тинна, 2, Съвтва част от метъра ;
еаггииeτop· 3, трен. Нищо,
сактииентИпеи	{фp·	aenTiмeтtнl>
1.	Чувствителен, с нажги чувства,
2· КоИто ce спиасл до снигиитипа-
мпзмт,
сантимeиталйзьм {pв. seтtîмenTαlisмe>
1« Литературно пвчвнпв н Западна
Европа нрсв XVIII π XIX Ηι, коепс
представяне—	елeИнв-хулвжтеτнeн о
πpcгнвcπoеπaнянo ma лыжeeмaеπцивин.
Подчертава яшнвин душевой жпнст

сантименталист
646
на -свеня, строши ce да иралст-нн
живота ва '0.61'0 н пдт-лнвир-на
-Останови- ; мр-гиният- в с чувстви¬
телност, нежн-ся, милост кон см—Вп-
те п унмемегнт но природгито кра-
ссъп, 2. Разнежте-ст, чувствителност,
сантимеиталист (от фр.) I, Ππеaτeн»
нойто с привърженик на санктови·
ънмизмт, 2. Чувствителен,	важа·
новак,
сантименталност (ст фр.) 1. Рнойо*
жeнoеπ» мувеτниπeлвcеπ» сеноевост
сом важни нолеягия. 2· Сордечна
н-стоинт, нежно и сладникаво по*
казване,
сантиметър (р.· centiMètre —'πα'ι-τ.,)
1. Мярна вя дояжте- — еτвτйa нася
ст иепърн, 2. Линин пнп 3·^, вя
евяао има й-йeетви еaйτнмeгpπ·
сантокйк (от пят. saтTöтIoa heibt „сан—
твнов— Βημητ") мид, Лекарство про¬
тив глисти,
can1 (тур, sap) Дървена дръжка ва ев-
41“).
can2 (тур. sap) Тежка з-р-авн Осмаст
но конвте с гнойни псдунанит п по*
нонин от кожата п нoонι Псникоп— сс
втравтая сп вет п -овес,
сапа (фр. sape) тоен, Окоп н открнта
oтеτгoег» он да ноже да стане при—
Влнжанайт ао ••приятелсн— укрепне—
впе,
сапажу (фр, sapajou) Big шпрсевш-са
наВоувя, коттв жнвте на ся—аа е
Южна Литpнka,
саенкасβаи (игр, aplkâzô) Оьτлтжд-н.
о-Отят-в-н,
сапонат (к. за'. saponStus) Прост в—
ононв п праве ; хуна.
сапонИи (мат, sapo, ônls „сапун") Одеж*
во вретеи-ссно вещество оп расти*
телев произход, есето с вода дана
пин- н—тс сапунена ; употребява ce е
производството в— прах зя πp-нe. a—
прибавка кон вaлялнπeлн— яв-ност
при рязане на нотанп п др,
сапонификИция (.hti· sapo, oris „ст·
пуг“ и faclo „правя") Ртзяттнив вн
•••лъстиви »рта деИствив нн ссгоен ;
cенпуmтвaгe.
сапрбО '(гр. анprόа .пеша“ п bios „жн-
“01") Микроб, нойто жнеев ньн волт,
зтшьрсввт с oвг—нимвеκи ввmeеτнн.
сапрогекек (тр, sap-os „тена“ п gé‘ios
„B-,лβ> КоИто иралиовнев- ггиеге.
сапрол (тр. sapiôs .тена“ и лят. oleum
„масло") Деаенфееци-гго евeдегнo
от срезся П см-оо-вш о-спя.
сапрол бгиек (пр, sapros .тена“	и
légnon „κρ-Β", „Ортт") Гъба, юстто
жнаее във вода върху мъртви орта—
визон,
сапропел (тр. sapiôs .тепл“ п pölos
.'31^") ТИНЯ В— ЛОНОТО В— ВНСПСТЛ11
веди, оОрнвун-н— от гвпгилн -рея—
пивши и неав—Аитвлгс н-ннмоспвс
'фнгн нннерялнн няеππци.
сапропелИти (от гр.) Иокептеме го
ревни вещества вп -ргагннег про*
еaа-a. цеййн хими-ссеа сур-апит ва
гемго т-рево, н-ър-в и др,
сапрофИг {τpι sapios „тепл“ и pliagos
„нойго нде") Орттгезьи, квИпс ce
храни с в-aлнτ-!н ce вргнгемнн нт*
шаспен,
сапрофИт {πp· sapros .гнил" и phytör
„paеτeгнe"> I. Р—съегна, ноего шлют
хлораТ·« п ce храни с рявнагаше
ce срг—йнийи вашас-тан, 2, Гнилостна
Отспорен, конто ce равннна вырху
норян— -ргтиннве всщсствс.
canÿH (зап, stpo, onas) Прсдуст сп маз—
инне и хнинносн- основа, ирит-дон
аа неенв, пвaн’» леанйТеецет n зт*
неёна цел.
сапфИр (гр. aâpphe1ros от свр.) Окь-
n-uoйтн каоок сос сив нни аеней
цвят,
сапьор (фр, aapeur> Бойите от ннжт-
еЕрню-спранъезни войски ; ппогар,
сарабанда (нсн. za-abanOa) 1. Бавов и
плавен нситвснп нарслен таец ст
мавърси· произход, 2. Мувнюа от
таков птиц,
стр-джИ (аур, sanca) -ед, Живеннца,
С№ро|унн·
capâil {τув. saray оп пофс.) П, У моха—
мЕд-гснитв народи — двввеu ва вла¬
детел пли висш саш-айни. 2. прин..
Бот—та п хуёавн .οητ; паза·'·.
саракд^р (игр, aaιârda »40") църк.
Молитв- на -тъирндс'сстнт дог ог
смъртта в— п-коИнин.
сарпф (тур. sa'iaf от тр,) К-Вас раз¬
меня пари, торговец с цаншн- снижа
п нужд— налута.

647
сатем езици
сарацИк ('р, sa-akenos от ар. §arqln
„.източно.“ " 1. Ч-век-г лив— чере-рско)
наеме н двeвга ЛвнOmTι 2· Арабни,
мавър, 3, Мюсюлманин,	мохнис*
дяниш.
сар&ч (тур. saiHÇ') МтИсавр на хануан,
ссдая, юодп п п-л-Вги ; седн-р,
сардбла (нт, аа*de1la> 1, Вил морска
.пОна, вари-ана -що еaвлннa. 2. Кое*
серна оа ятсавн рнёя. 3, прен, Кон*
сервирана рнОа н гегекитна супин,
сардОкикс {τв. aardöryx> геол.. Окопо-
цаевш καΜΟΗ, нпл ханцолвн с реду*
ваши са Оенн п мервтйвеафнни ивици
(ив имаго ва тр. С-рлп “Мнят Азия
пап на о·“ С-раинни),
сардонИчек, сардопИчески (нап. aαr-
doilcus от пр. aaιdόтlos> Зз—Осг, то-
вигoлeы. ядовито πвлегpαвaгелей ;
caидoнниocκи смях — непс*
..0^ вл-втд смях (по името ва Онзи—
оп с*н Сардиннт, квито уж нравил—
умиращите хора да се еoeтτ>.
саржа (фр, serge, пп, sargla) Вид то*
нни зя подплата ; серж.
сарказъм {гp. sarkasinos от sarkazU
.носто месо“, .ра-снчам“) I. Зз—бгс*
подиграа-ъсне· присмех, 2. Остря п
насмешлива отОалежет ; омоОвт и из¬
нищали— Втлтжка|
саркастйчен (тр, aarkнstlkόs> 1. Язви*
пази—чшнсмвшмин, влoBнв*π-дπгвαаa·
твлтв, зз-бев, 2. Нозе· сос стрин-мт,
нарно·· сос оαвκтвнн·
саркОди (-τ тр. sarx, sarkos .плот“)
баол. Едй-кнегочнн животен ; нврено*
ш-жни,
саркбза {вτ тр. sarx, sa-kös .месо“)
анат. Мускулно месо,
сарколема (тр, sarx .нeеc“» .плот“ п
léMTia .ципт") биол. Ципа вноно
мускулни вм-нв—,
сарколОгия. (гр. saix, sarkos .овсе“ n
lögos .наука") Дим от аг—тооитта,
нойто изучава мускулните тьенви.
саркОма (гр. aaгkoмa> мед. Зн-caмoе'*
вана буца,
саркбпт (от тр. sarx) ПрПАИНитвн на
крастата,
саркоспорИдиИ (тр, saix .плот“ п spo-
ildlon „еoнe“> биол.. Гтр—зна, ноИго
жпаео' н мускулите ва жпвотнН|
саркофаг ■(тр, sarx, sarkos .месо" и
phâgos „квИто яaт)> 1. Вил н-ион,
е-йто уж ускорта-з тниенттв гт но—
нтшнвто тяло. 2· П-треётлев н—виет
от самок. 3. Пндτв-Beн и—нопнпн вън
нпл и— к-анеп ; прсбенца, 4, прен.
П-греОалтн нончег,
сарма {τуpι sarint) Ядсвс са нынцанв
мас— п орна с полирани·, увито е
вемеви, лввoни» запалени и др, лиспа;
може «а се притопни и Ото нтсо, н
само с орно п подправиш ; ар -0¬
с н р н н — идеше от -гнашен дроб,
орна и подправки,завеят н бузвъв вя
—гнетВ|
сарос (от хaнлтИеκи> Псри-д оп 18 по*
дини π I0 п/3 пян ΠΙ ]/3 geвoгющπи.
прев е-йто са завършат едни цикъл
вп слоемеви ш лунни в-аьнгегии ш
след ъ—вн са повтарят — 43 енынчoвн
п 28 лунен зяпошиегни.
сарфалйда (11· cerveltTä, фр. cervelas)
Big стлам, приготвян ва мазни но*
еввe от 8—10 ен» -бини, мн, ч,
capxôin (тур, sa-hos -т парс.) Πнлннuя·
сарък (тур. sank) Нpьг» ворзнен,
сасолИк (кем. Sassolin от еo0е·> Вид
Оевцветен пни ёзсдсжозт юпнерял,
eеτтегввгa ернсанзет В—рна снсслива
(по инвто в— мастнес' н Таснава),
сатана (0“.·) 1. Пр-аннвин гядоёрот-,
вон дух, дявол (н равнинни ренет··
-вни умсент), 2. прин, Πpвκнвτнuk»
нош ч-нек, 3, зоол. Вид америк-нсна
маймуня с Ор-да и ОнкенВ-рди.
станеВ-он (фр, ааTатIаne ' оп евр.)
1. ПрослОнсе·· пред -авто начало в
живота. 2. Кузя ком статията, ивни·
тагт на сатанята.
сателйт (лат. aαtél1és. itls „друга*.“,
»спопеин“) 1. астр. Малко иобесго
ттмо, ксето списва орбита оном— пла¬
нета ш св детжн заели— с нея ононо
ценгр-Лйн авевд— ; спотинс. 2. прен.
Тенохр-ниген, вьорожее спотИнс;
3.	прин, Поснтдвнаптл, помощник,
ётвлнчтн напьлгиген на нужд— - вcнт.
еевBeгc в- полузависима «•рж-вт,
к-ято о 0.0.10 в— «руга държава.
сатем езИци (сашсн. saTeM »стс") ези¬
ков, ИйлвeаpcneΒенигe езици от пз·
тонгнта трупа (cзaнтнеκи» пилоправсн·,
аршавски и др.), при нойто, ияннтаннв
к нпвавн н с, «осатонри наеауштае·

сатён
цп ce запазва (немскт, троцен и дp.>·
сатбн {фвι satin) 1. Лъскав копринен
инат. 2. Панучон инат, к-Ит- в нос¬
ите п припни— в— ноиринов (но ссбс.
Це— Тунг),
сатикйрам (фр, aαtîner> Правя данъци;
томоснвао,
сатИр (пр. sâTyros) 1. мат, Горско
псзубежссав- с н-исна няш кван
-π-шκa. рота и кози №.-.1, квеав
ce рисува стае равпултв п пвхвт—
мин придружини нн Бакхус, 2. трин.
Пвхотяин	-С“^ емaлcеτpaеπвннι
3.	зоол. Впл пеперуда. 4. зоол. Вил
ипишн с два р-тв-браови портстьнт
в— главят—,
сИтира {нaτ· sailia) 1. литир, Худ—же*
съвет— пр-навелегие, к-егв рисува
вeдoегαгoцн'e н сВшосявешин живот
и е характера в— хвpaгн» наго пн кри*
тннувн остро и често пп прсувслич-ва.
2.	прин. Синна шап-дка ; вяенвшн-»
иаоВлпмонно.
сатириазис (тр, ааTyr1ааIî> мид. Бсаев*
ваво иовншенс ноново нлвиенпо га
мъж,
сатирИзъм (ст ер·), = сатириазис,
сатирИк (мат. sнTIrIous> 1. Автор га
сатири, 2. прин, Ио-Оапнепен, нонета·
пеш присмехулник,
сатирйчен, сатирИчески (пат, satlil-
cus) 1. К-Ит- ce опнаси до сатира, с
качества в— сатира, 2. Яввнгтлнв*·.-*
нинтв, пвлнправа'ТлеН|
сатисфакция {нaτ· sаTîsfäotIo> 1. Удв*
ннетаср’нее •—“'Част- зя шавтсева
обида, 2. прен, Дуел.
сатрИп (тр. sat'âpës оп нepеι) 1. ист,
Пънвонанспов вннвеπйπн за норси“*
скит цяр, управител в— сатрапия,
2.	прин, Своеволен властник ; лoеnвτ»
жесток управител. 3· трен.. Тнвянπчoв»
вол, жесток Η—βΌΚι
сатрппия {гp· aαtιapé1ä> 1. Администра¬
тивна оОмаст п древен Парсит, 2. Дсс-
иогпвон, лeеиoгииeенн нанст. 3. прен.
Пропвнол, пропвввлна п-спопса,
сатуратор (нтп. sαTuιätor> I, Уред ва
насищане ге-ш-сти пмп каши с таз,
2.	Уред зя о0р—0стн-но в— вотнтнаг—
епсЕмни— в— о—харинт евκ· 3, Уред
ва подхранваше вн горелка с горивна
смес. 4. Апарат, коИто подготвя иаси-
648
тен и избистрен наров р-агв-р нов но-
«ао-нстня·«·— уредба,
сатурИция {нaπ. saTuratio). 1. Насищане -
на гониости с г—аввт. 2. Химпиоска
еВрнВеъст гт нъглен-та нисозни- гт
захарния сок, ва g— ce премахне -по—
минната вар,
Сатурн (зат, Saturius) 1. мит. Бстга
вреиттв п павл-р-днето, 2. астр,
Шестата ив -глано-еност ст Олонцего
инагета| 3, = онвво ^.00 средните
нокснв).
сатурналии (н—т. Satu-ralia) 1.Тредге·
ηοη, н по-къси) етлeилйoаеп правник
през декември е древгня Рим н нтсп
ва Вот Оагурв, н—ттав си припомняни
зя .ззапиото време“ на нетвввав
управление Оев р-Bu п τвеnoд-вн»
аагввн ва роВиге п смутете давали
позна енo0cлα. две-п- продължаван
правйнкоп. 2. трен. Ра-пуснат пир,
необуздано нeеeмиeι
сатуркИзъм (фр, saturnisMe вя пят.
Saturnus) Отравтет с онвво ; ср,
Сатурн (3),
сатър (гур, saT1г> Кос и широк тежок
нож вя еолцане и ссмена ва месо ;
нож.
сафйзъм (ст еo0Oι> Heeегeегввнo иолсво
нлеченнв г— жен— ною женя (но иовтс
шт Οαφο),
сафнО. (всю, Safloi) I. бот, Тревнсто
растение, от нпито цвегвне ce полу·
маня итрвоыа Οοη, а от семето му ce
«оВнва oненв. 2, Бон от ^Β'-βΌΠ· вн
твна распоине. 3. Масло аа тлеве пнп
от технически цeли» притственс ст
оeнeнaπa оу.	ж
Сафб (ер, Sappho) I, Древногръцка
и-втвся сп с—в Лесбос (VII—VI е, пр,
в, в.), 2, трен. Поетеса,
сафрИд {нгpι saphrldi) М-рсна ареёв—
рнба, от нотпс ce нравна п стрлЕзи,
с-хИи {τуp. sahan от тр.) Плетен ювдв—
паница,
сахйт, саИт {гуp. saaT ст ар.) разг,.
1. Час. 2. Часовник,
сахИб {гуpι sahlp оп тр.) Господар ^0-
наяна питан в— европеец е Индия и
е нткои мюсюлмански страни н Авен),
сахтиян (тур. sahtayan сп перс,) Тонка
п фино сбраОсавна сови кожа, конто

649
сегмент
служи аа нoaвывaея» зт оОнпчане гт
нтОонп, зя чанти п ар, нелобви,
ст» {гув· stv) Ι. Врывши, 2, Плитък
О-кърсш тепаш·
сачИк (тур. savak) Издаден— еπвтхa»
покрито място.
сачмй (тур, stent) I, М-зет сменна
тоимпца, нота- ce упварвОтан ирп
стрелба с «снет пушна. 2. тихн.
Мннко ювпанно тепис н стнмев затер.
3.	Оловно попче с раалннгв предна-
анамевие (ва .пОтрсса мрежа п лр·)·
camé (фр. sachet) I. Манна торбичка с
яром-тп-ги “опасява, 2· ТорОичкя за
дребин ношт.
саИ1 (тур, saye от πввеι> Koinapa вя вн-
муатво ва добитък. ; подсмеш, навос,
ст“' (тур, saya) I. Вед дълга т-рн—
женска ареха, 2· Горната мсен част
в— обувна ; 'оргише.
сбир {pp· aЫre, пт, sbi-ro „с чернсн-
горна дрехаβ> 1. ист. Невш слуга н
ПВКВНВНЦИИГН, 2· Cгв-жap» псннцаВ.
3.	прин,. Полцитески —ГОВЯ, ΤΤΌΒΓ.
спарИдж {ивдι) Сянвупрянлевно,
спараджйст (··«,) аст. 1. Греворжс—
вин на свеО-дата п еαнвyπpα“лoннт'c
ва Индия н ранният в— Opиг-геeaτн
•оперил, 2. Част вн партията, нотто
ce Оорн -а птнова- самоуправление.
свастика {е-неκpι) 1. Знак във вид ·-
нрьст с равги п пречупени пол пран
•том странн, коИго Оня снов-з нн
р-алимнн .слегн-зни умения, ос-бево
в Индии, 2· ЕоОнеон гт ртшнзнн п
pненвoа. понеже τepнaнеκиτe фашисти
те н—правнле сноВ -тлпчнтвлен Оеяог ;
ира-упев кръст,
спинг {агτл. swing) ст. Бессон страни*
чти у«ар от .тастонее·.
спИта {φpι suite) 1. Лнца, ковтс при¬
дружават нис-к-п-ся-вено лице ; ср,
кортеж, 2, Офнцерп п граждансен
ницa» новто съставят щтяа гт един
владетел. 3, трен. Л·uя» ноиго посто¬
янно следват някого. 4. геол. Съв¬
купност са соем-сув-гс зажтще вдив
над друг онαлгн ня-стоат, сётлннтнн
от схсдеш сосат“,
спИтер {aнτя, sweater) Топна лсОся—
платана фз-всма с внссна тия,
спйтииг (аттм, swcating нП-τeя<o"> Из¬
ключително тежка вcеI!ЯC-τaцπт» нотас
д-нарвн до поми— иагвштнев ва ра¬
ботниците.
сграфИто (11. sgraffito) Панны в— дву¬
цветно лeнввнвaнв в— керамични по—
дедин чрез иагрпвннв бонът г— из¬
вестни насън върху нродшота,
сгур, сгурИя {йτp· skou-lâ) Косове сп
твърда n вьвг’е'a осантоинт н—аорпт
от евταвтнe вн твърде горива,
олвиπ(вуе.> ядпнеА Куу пиннс --фонетично
тнл’йит. ирп н-его две съседни дуоп,
обикновено,кратни, при моташе СЕСЛИ·
нап п дават като но йoаaдуи-» ноято
номсин смисъла, незунтна ce менснно*
ска дефорнацнт ва φpнaнгα» в-нр,
„на 0’“=Γ’0Τι „Па ум оп д-Иде· =»
Наум ми лоВде,
се£кс (фр· séance »атетданπe"> 1. Дт—
oвнегpнвaйe нещо прел нуВзпнт в
спролелоно време ; еπeκгαнын» нрад-
еτ-нлoннв га цнрксн ' артист и др.
2^.0010, през коегв ce новоршна нянот
действие без прекъсваие· 3. Събираше,
aaеoлaйнo. събрание.
сеОИп {τуp, sebop от ар.) 1, Дсбродемо.
2, Причиня, повод,
ceôopén {Τвι séborrhée от гр.) мед.
Ненормално y ввлнчанант функцията
па настнитс жлавн, н ревулгат гт
сеете настона- сОнзив -мявгив—ше иа
кожата,
сепйст (тр, sébäsTöа> I. Тегна нт Осмя·
рин н Българин и Внвягтнт нрев
срсди····· “С№бвС| 2, Лица с тат
типна.
сепастокрИтор {гpι sobнsTôkrâTδг)
1. Титан в— япце вт βη-де'тзсннн род
нов Византия и Болтарнт през XII п
ΧΠΙ нас, 2. Лице, което но— ътн
яетля,
сепда {τуpι sevda) 1. Любве, 2. Любим
иввек ; знба.
сепър (-τ ссбс.) Висок-н-честваш пор—
цтлан (по името ва фрагскня град
Сепър).
сепърски (от фр.) Оа високосн-встна·
пориелян, нвртОсаен н Оевор.
сегидИля {не'n· scguidillt^) Испанска
песеш п таец с Оорвс темню, npнaву*
жнати с к-ст-нетн,
сегмент {лaτ. segmentum „отрязък")
1, мат, Част от крот, в-грядена
между «ьтт п хорда, 2. Ч-ст -гκь.н-

сегментация
650
Во, отдалена с πнвенве'» кота— по
сено ; част, «тя, 3. биол. Част от ттз—
и— нткои м^йcгcчлтвтеτίи жеавтнн
{иввτвнoжкн, •—сан-но и «ρΟ- 4, Част,
«ям, 5. тихн. 103-1“-.·· мвтамев
κвьг» н-Ипо се н-санвн н снацт—зшо
нтиравова вдзоВгатева вт Bуπ-нo» вя
Л— има· плотно д—пернес и пьяно изо·
птр—гв вя ттз п ъв-в-сти ; бут-зов
nвoеτeн. 6. изиков- З-воршов -гря*
зон ст пвток и— pтнτя. еоИто можа
да рушнциепирт н равнинни новъвн*
ег-вe,
ссгмеитйция (ата. segmentum .—три·
aoe") 1. Членесто уеτввИегав ma -.·
етшнвюа y нткон жив-тен. 2. биол.
Процес вя делегие на онн-лтго тeцт.
нойто мсвежда «в вBвαвувaнeгв в—
в-р-деш, 3. езиков, Делвнее на но*
тост вн раня- на съставните И όλΟ’
ненпи ими 01.0.3.1,
сегмонтеп (нтп, segmenTum „отрязък")
Който са отнася л- еди— --ст ; оп-
«’ΛΤΗι
сегментИрам (ст аят, seco „ отделяш “>
Ртздезти на сспиеипт ; -глезни,
сегрегацибкек (нат. segiego „oгдe.^ιнм">
Отделителен,
сегрегация (нат. segregatio) 1. Опав*
мяге. 2· тихн., Ртосз-танее на вссд-
народни сцпннвн 0-10.1—31 при двн*
жегна мроз свзп-ашв не умее, прагс-
п-ртйи пспяп и др, 3. пол, Форма шт
расова лненp·нπн—цнт, при ноиго св
-ядомип осоОсги июста {pвoeввнцен»
квартале и др.) за отспното цвспис
(.'асеновно и ну со забрантет да но·
ссщтвя t)ёτ^С‘еπа’-lIИ. културни - п др.
ваведойит, nвoлBaвнaнвйи за Отми ;
знштанва ст право шт своО-лио двн*
жeгπт» забрана вя Ор-нове с Вами п
п, в, (нредннцо н сАЩ).
седант (фр. cédant) банк, Лицо, квоте
. о лжшростзо полица в— «рут— лицв.
аа ла л инкасира ня итдсжт,
седёф {τувι sedef - от —в,> 1. Вътреш*
•нит Виз п аоскян пласт сп меруися*
π—- нт ннд миля, от квИго со правни
копната, украшении и др, 2. Зоре—,
мънисто от танвв- вещество, 3. бот.
Граденси-то цвете СЕдтТ»С|
сад“« (фр. cédille оп псп, cedllla) ези¬
ков, Знаю вое вед на о-пту'-т,. к-Ито
св иешт под Τpтйеκяτя букв— .с“, --я
дт се -предали првцопвшегнс'0 й
нате s пред гласните а, о, u (ça, le*
çon, reçu),
седимент (лаТ“ aediмerTun> 1. УтаИня,
2. Утаяване нс «оного в— водни Oa-
еoИвн» роси, морета ·
седиментйрек, седимбктек (нтт. se-
dî мénTariua> Уптачсн, нтслоси ; с в*
димонтни скали - — снтзн, об*
ря-уанеи от оглагтпе и п-сзЕднап—
наштяенее е— р-азпАИп oеneвaлни,
хнии-вски и вргапотсм1еп всщсства.
седиментация (нап, sed i me n it llo) Утай—
“^0, б-вшв уа-Ивянс,
сОдлич, седлиц (от свОс,) Вилен ртз-
та.вр от сом, есВто дт'Испаун- разсят—
бигамно (нс името вн итср-мигн
нва-р н ившент гряд Селянн).
сезирам {|p. sα1al*) ОооВш—вти вист*
сын вопрсс нтевну с цел «я получи
раартшегнт ; л-юлалкти,
сезон {|p. saison) I, Всяко от -втирпае
годишни ввеитгя, 2, Oвведeлтгo аре—
ос, период, прев еоВтв ли— усз-нен
дт со извършва вян—т лоИносг пян
да в·.·· вт!—.
сеид (аур. selyd вт ар.) L Понсъв— гит-
ма в— мюсюлманин, нойто прспеваи*
ря, но произхожда от Мвхантдвннто
попвнцн, 2, Тетя- в— управител,
сеИз(ип) (аур. sévis от яр.) Омута, - к-И—
то се отнимав— само с еогепв нт
г-сп-д-рн си ; .контр.
сеизмИчек, сеизмИчески (тр. selsni-
kos) Кейт— ce отпася a- оеннитт тру*
свет ; овшЕярьсон,
сеизмограф {τpι aé1sмόs .aoиегpвеe-
енс" п granna „вaπиенaгe^“) Записа¬
ната антантв-Вр-зна Легни оп сон-ме-
траф при вeивπвeетгне.
сеизмограф (тр, seisnos .оеиттресвеИс"
n grâpho „пиша") Урод в— зтпгсвТпс
силата, посекат- и разсъвинеого па
рт-движв-нитат на -емнат— с—рн при
a’H’πвoе, н-рнв ш ар.
сеизмография (гр, aelaмύa .oешоτpe*
свеис“ и giäpliö „пиша") I. З-ппс*
анге ва квмвВаниит— на земная— нора
мреа сан-мстр-Т· 2, Дня вп no'opH*
.вината, нойто со - вягпияаа сос'.- оеые,*
просште.

651
сеизмолёг {ep· sélsno1όgoa> Сисциялист
no сеизмология.
сеизмология (тр, seisMos .вeит'втеe—
вит“ и logos „йaуκaβ> Дим оа тво—
pи■виeнг-» коВтв науи-ва н-зеВаниня—
в— ввннтпа ecpα» предимно при во-
мотроси, п вогрешент строеж нн
Звитпя, капо дери новп ва-иги зя
н-сладв-ве сар-еж— ва заменян норт
ш ва гoветгo в- п—зтоин изкопаеми,
сеизмометър {гpι séîaмόs .aeиe'ввеe-
нее“ п Métron „мирна“) I. Уред аа
автоматично измерваго синапа, посо¬
ката п ланечнгат- ня a’нeгв’е’гетπ-.
2. Уред -- спрадозине олонентнто на
еoτвтетгнт при сграде, юoйегвунццu
п др., понунавани при твтгтутлги
втнe'вeеeн·и, при .—0-1— вя пежен
мтшнен и др,
сеизиометрия {гp, selsnös .веиетро·
стене“ п metréo „моря") Дим са се—
иви-лвеитпя, коИго ce аагео-на с нв-
гвлипт аа твсгрумЕванзно измерване
па еслаВаентяа пя осовата кора при
втитτвье,
сеизиотеlίтекика (оа тр.) Дня от пев—
пстнита, е-йао изумява ттктогпнгптт
условия аа аь-впса-гт га aемeгвьен,
сеИр {'ув. scyli ся тр.) Гледано, на*
Влоа-вяге ; врезетв.
сеИм ^-3. sejn) 1. Закснвд—пенвв со—
бранне е Полша (де I939 т.) и е дру¬
ги страни ; иярняотнт, народанв со·
Орание, 2· Върховен —.таи на дър¬
жавната власт н Попската народна
република,
сеИмеи^и) тур, segnen от перс.) Быв*
роже· ннвaч» стражар,
сеИкер (англ. seiner) Морски импорт·
ркбсзвнее ксрнО.
сеИф (антл. stfe) I. Отесуи-рн— нас—
вя пазено на шовеосян е Втика,
2. Спяя с такива касн,
секИнс (нап, aéoäns »еенa!“> мит.,
Трцт-нвногрннв- функции, нота- ce
Отложи сос aéo ; светвс ся -сарни
•топ н правоъгълнен трнотолгню е
-тйвштгиего ва хни-асеузта- ноо
eaτеτн» меж-m кон гот ъгъл.
сек£кта (пат, aéoäтa, ariis .еeн-!“>
Правя, нотто просим- окръжност н
две ъснен,
секбтор (лат. aéoaTôl „етκaч"> Вид овс-
секретен
шарсня ввжнца зя вτвтввαгe в—
ннoнAвπa»
секвенция ^-1 sequoitla) 1. Посмело*
напсни-сп, 2. муз, Повторение гт
нтквВ овгив в— рнознАИпае степени гт
ноах-дтщп пни инох-дишн тают,
3.	муз, Ртзе-нндг-са вн сроднове-
новно нaτ-нинтеκв иeенвneгиe.
секпестИрам (от ^1.) Поставим иод
възбрана ; вaиπpяo» вяз-т-о запор,
секвбстьр (л—т. sequestrum) 1. юр. Въз¬
брана върху новт пян неш, втртення·
вано пряаото нн яице дт ce ползуна
с пш—тн се ; запор, 2, мид. Умъртве¬
на част н орган.
секвестрация (лат. sequesTratio) 1. юр.
Нялаеан* в— запор, 2. мид, ООраву—
нане ва морава част от еневИ ерг-Ш,
секвИк (11, séquiro> аст. Златия мо—
непа н различни италиански дьржя—
ВИЦЦ ДО ЮНГ—МИТ “·№.
секпбя (лат, séquoia) Гелино дърво,
к-тт- «-спита до П50 о нисо-нпа и
12 м двОтнння, живое до 5000 г, ; пыт
цеее— дофатснна, апрев eе'eег“eгo н
Северна Лoepmκa, н ce култивира н
други страни, еюно-нъезго и н Бон*
тарнт,
секрет4 {нaπ. aeorcTun> L Heщв» нетто
не иоднежн па р-атз-статее ; щ-йшн,
2. Серит механе-ом, особено таено
устройство г— механизъм, 3. воен,
Граден пост от втконко души ва
н—Онюлвнив на гепрнигтля.
секрёт2 (лат. seo*èTua ногделтнни) фи-
зиол. Вещество, еоето ce отлеят оп
жлтат, йoвBа·влцн- ва жнантгеге рун*
СЦЦЦ В— -.•-••30-·	'
секретар {лατ. aeoιetaιius> 1. Лице,
нвото веди nρenнеk-τa вя учреждение
•ни вя отдслно лиIlит.C.Гв()'OικoззAHн в—
соёртент, 3. Оят-в-рей роноаоднаел
.от текущата р—б—тн нн учреждение;
ceκиoτaи·0ниннκ—остар. слу¬
жещ н общинско управление, нойпс
завежда καйuтлapеиг- п -т-епицитс*
капа служба, 4. И-Онравн ръс-нолн·
тел ва партии, cвe-гцaαцци и др.
секр0теп {.з—1· seorcium „тайна) L Не¬
подлежащ на р-атласненно ; τ-τη,
2. Нотавг, скрит, 3. Който по— еπт-
цп—зив уегρ-Βеτнв» н’цaвeегйo в—
«рутите,

секретариат
652
секретарийт {н—1. séoιétaι1atcs> I.Беπч—
сита секретари в- олио учрежденне
пан оре-йцв-ццт, 2. Орган ва нслвнт
ва тасушатт р—Ооп— ирп у-рожденис
иди ерпявнояцин. 3. Длъжност га
стерЕгар, 4, Канцеларията в— стере*
пар пнп вт еeeвeτapитг. 5. Здание¬
то, содат— ce исоешнв— секретар пнп
секретариат.
секретйрам (сп нап, séoéгno „cгдтлинβ>
Ο^ελιο, изномвам.
секретбрен (сп мат, aeoιetîo „спдвнтво)
Който ce спитст до еeeвeцπт ; отде—
ΜΠΤΌΜΟΒι
секгетИн (сп пат, acoreTua> Хсросш,
ковтс преливенна— отдентвепо на со*
и— οι в-деτ-нaщннτ— жлеза,
секреция {нaτ· séoréTîo) 1, Oτдeнтгт»
ц-пуснаие. 2. физиол, Bo!eеτнo» кое¬
то ce отлеят оп нотртшннто органи
пнп жнеоп n в теоОхолпоо зя фут*
нцнонирннтто в— органи-ма, 3. геол..
ООно ими защовндшо минерално τιμο,
вBвнaуатнc е еκянй— кухина, квттв
представлява сухо пян плътно ирис·
пямво иди конопдно вещество,
сексагокален (пат, sex „шeегв п тр.
gôniâ „ьгьa"> мат. Шест-оголеи,
сексапИл (титн. sexappeal от н—т, se¬
xus .нея“ п -вгн. appeal .повик")
Геннон привлекателност зт нрогевипт
поя,
сбкста (3—1, sextt „шеста") муз. 1.
Шестата стонеш ся лиaτвничoеκ-πa па-
он. 2. Ине в— ийτopв-л. койя— вклюм—
на шест стопе··,
секстИит (3—1. sexitns, antis) Ъемомв*
рев инструмент за —еτввйвнннeеκπ n
гтолаоннасни ваёлюаевпт, нойто ce
състои ст лота, раннн шт 60° — 1/6
оп крота, св-Одаи— с два сенвдана и
мамин 1.001,
секстбт {гeo· Sextett оп Han.) муз. 1.
Камерно мувпкяннс произведаите за
шест гласа пни шест инструмента.
2. Состав оп шеся душе музиканти,
секстилиОи (н—п. sex .шест“, фр, sex—
Tl Ноя) мат. Чпсмо сп единица n 2I
нули (П 000 000 000 000 000 000 000).
секстйна (61 н—п. sex .шест") литир.
Строфа оп шест стиха, с кръстосана
рима -B—OaOi
сексуален (нап. sexual is) П-лов,
сексуалИзъм (м-ъ, sexus .иoлβ, фр.
sexualisMe) Повишена ионова чувст¬
вителност,
сексуоп0гня (3-1, sexus »пол" и гр.
logos „наука") Дня от Magmum-i-,
нойто ce ванноана с ионваипв отвс-
шеинн п пр-тнп.
сёкта (мат. aéoTa вп seco „вτлoнтoβ>
1.	Рениеиввнн трупа, юонпо ce отдо¬
ят сп оТпцианнопо ртлете-авс ума—
ине ; ерес. 2. Сбор от леua. есйтс
ст нривърженицн нн секта, 3, трин.
Лица, ковтс ce делит от общего ; оп—
цтивицп.
сектант (ст мая,) 1. Πвнвoвжeген шт
еoнτ—· 2, прен. Ч-вве с πeенвгвoли
схващания ; двкгрцгер, -тцапыне,
Сёктор (3-1, séoToι> 1. гиом, Част от
кръг, заградена между два радиуса
п дьеат— между тих. 2. Часа ст коз*
0с, изривана от исто кат- конус,
нийто връх нал— в центъра. 3. Уннс—
ток, отданев с мини· ; наст, «им.
4.	Гонто «тя от учрежден·· пни вр*
eαгиa-uеи, к-Ит- -боднитва атИн-са*
па в— ио*налю1 ηπογοβΌι 5. Отрасъл
вт еπonanеe- инн държавна авИн-са ;
оар-сьл, подраздслой··, мнст, 6. воен.
Чнст от бойно поло,
секулйрек (мат. aαecuiαг1a> 1. Вансвов.
2« КоВтс завършва на еπвπнц—.
секуларизация (κ. лат. aaéou1arîsaTîo>
1.	Иваеивнне ва наш— от църковно¬
то пни релегпввыопо вадсмств) и
ирел-вантго оу вя държава'— пмп в—
евeτеe—гa ва-ст, 2· Квгφнеeувннв сп
дорж-вата гт uopκввнигe п м—гтс-
тирснища имоти. 3. прин. Освобожда¬
вана оп норесви) и духовно βμήηγηό,
секуларизИрам (от пат.) 1. Превръщан
н светскт ст цорновои, 2. Конфиску*
нан църеваги повят н п-яза тя дор—
ж-атяа пни в— свеясю-та власт.
3, Изземван сп църквата, -свобожд—·
нам от цорн-вн- взиивно,
секунда {ннΠι secunda „второ лeлтйn’β>
1.	Еднинца нpeoe» равня в— I/60 мнст
от минутата, 2, прен. Мит, твърде
мазно врама, 3· Еднинца мирна ва но—
мерн-нт ъглп — едва шестдесета част
от огнена инвупа n I/3600 мнст сп
ер-дус. 4, муз. Вторапа стопен в—
aцαгoниAeеκατa гама, 5· муз. Ингер—
653
валът между «во съседни стонав·,
6. В оркестъра — нт-рн енас, “16.1
инструмент, 7. търг. Бг-ритт еевео*
натр и— ИСНПЦН,
секуидИит (сп нтт. seoüтdüs .нτopи">
1.	Свидетел п и-сроднин г— участник
& - дуел, 2. Посредник п помощники—
участник е спортно сосъв-нино {бвκе»
шахмат, фехт-нка).
секундИркик (сп мат.) Стртлк—, нотао
пектзва секунд·.
секундёрек (фр. secondaire ст н—π·>
1.	БтсрпноВ| 2. прин. Бτвpвегeπтнeв·
секукдИрам (вп нaπ.> 1. Изнонгтв—н
«ныжиесята нт оeκувл-вτ· 2. прин.
Πcлиoo—e—o» подкрепим, 3. муз, Пет
пни сверт нтври плас,
секундомер (οπ нтп, aécü1dα) Ч-с-в·
•1., еойпс и-иерен нронотс мтсто
псчно до 0,П от секундата,
секундометрист (01 нат. aéoüтda п ер,
nctiéo „меря") Лице, новпо мори
времето сос секундомер ирп спортен
сосат-анит и лр.
секцибкек (ст пап, sectio „разделяне ")
1 Който став— ис секции, 2, Съста¬
вен оп отлепни часът. 3. мед. Пра«*
назначен аа аутопсираше ma трупове ;
диеoκцπoнeв.
секция (мат. aectîô> 1. Един ст масънпа
пян алии вп умне'oцπτe, на новто т
рявдонттв едно цяло; A-е1» ивлене-
вна, п—лр—одваотна. 2, мед. Аутоп¬
сирате ня труп ; «нстнцтн,
сепагикепа (лат. sélagîтella> Вид яре-
ннсъс отсеопслишто растение оп и—п,
ратснидните ; Орошоц.
Ста-дОш (от еcOеι> I. Жегна., утолени
в— жонпте ^0 името гт главния ге*
рой шт рооннн .ΛтπвeΒβ от XVII н.>·
2.	Вил ^.^3^ сос венениеав цвят,
селадокИт (-π ссОс,) Вил втлтн дреО-
ш—зориост ютшартм,
сОндн {pуе.> Впл о-рсна рибя, нотпс
ce тде оОикнснтвв нoгетpвπвныa;
херинга.
селект (μ-ι. seleoTüS „избран") Пора-
eaAвеτвα» гето ивОраво.
селектИпиост (н—п, seligo „избиран")
Каисств) в— радиоприемник да пре¬
лян— нстс само елит оπ-ыцит и да н
вядеял сп съседите станции,
селбктор (3-1. selectoi) I. Енентрвонг*
селфИктор
шатнАвг урва н антсоапиАна голефон·
в— централт ксИтс набира побранит
от —Овнат— номер и прани нужн-то
съединение между -Оонат- п пови
номер, 2, Спомагателен πвнвеκoи ва
борао намиране ·— еввτнлвτc» кош
което трябва дт ce насочи гонто те-
явснои, 3. Πвπеиoеcёнoыив от разпра—
ттнявяна ; ставнится, 4. КсИто ce вя—
вионна сос семенцен ; селскци-нер.
селекцибнеи (ст нап.) 1. Който ce от*
васт ас селекция; пслО-рев. 2. По¬
лучен -рев н-дб-р, ·
еeнeκцнвнép (оп наπι> КоИпв ce ат··-
ютен сос саменцпи.
селекционирам (сп н—т.) Голбиртн,
правя подО-р,
селекция (м—т, sélcoT1o> 1. Ооваааант
в— гони и иоавёртвавв на сошеству-
вашп е-вτввo еoмеκвеτoπaйеюи рас¬
тения и породи жпвоавп чрез прила¬
гано и— наумиш оеполп. 2, Отбор,
ислёср.
селён, селОиий {ep· seiêTë „луна") Хи¬
минесе· влеиенп, открит ирев I8I7
е, ; овян Se, поредев гонор 34, нт.
ттел- 78,96; нтпалоил с ирооейлпв-
oлтκτp-иpoв-дйвег спора« синята нн
енвτмπвaπ— ; пот приложение ирп
Оевжпчтпт телеграф, фотографията
И др,
селенйт (оп тр, soUns „луна“) 1. По¬
лупрозрачен гипс сос зз—ънстожолт
цвят; лунен нтнос, 2. Във рант-с·
τήμβήτό р-н-ти — вoвёвαжнтнияτ
жигел в— Луната
селеногрИфнн (тр, , seléie „лугат и
grâpho „ниша") Огдол ст —сяраш—·
oетгя» нойто нзунтва Лунна-.
селИм (тур, seilm сп —p·> Градинско
растение с притпна мирном— вн лис—
1-1—, ковтс служат aa подправка га
тспин.
селйтра (сп л—т. sal .сол“ п тр. nlT-on
.еoлa“> Лвcτнвκиеeлa соя (нитрат) ва
№-31“, натрий, OяpиИ» —мсний п др. ;
унвтреОтан ce н—тс изкуствен тор,
при фаОрпкуаано в— взривни нетеса¬
на т н юешсервшап— промишленост,
селкОр {иуеι аОрвнингурн оп сосскт
/с-РЕсноплант) Лицe» новпс и-пращ-
лвииеκи вя живопн в— соло,
сепфäктор {aвeн· self „сам* n hcîot

селим
654
„действуваш“) Машина аа предене ;
оюлмашива.
сепИо (тур, ст selâM яр.) Поздрав,
«лямл^ (тур. sélâmlak сп ар.) 1- Мъж¬
кото оплвневио н ъурсе— нота, 2. Пре*
еон— стан пян приемна кошт y бо¬
е-пи аурце, 3. ист. Парадно втпаане
шт сузт-ва н попок в— мсзитня - н ажн—
нитта (н султанска Турция). 4. Заза
вя аудиенции н султанския дворец,
5.	Прием y султана проз нренв в—
ё—йр—м,	·
семантема (ер“ aënârtëмн> езиков. Ос—
иоввя н—са ва «ум— ими e-peг» н—нав
опролонл манснмассота ио вн—чоние.
семантика (тр, sëmantiké »-знайнаща")
1.	Дня от евиеовгагнего, ксВпс по—
учава аннмениттв и— дуните п ва тех* -
вепс наспи ; еeoαеπcнвeея· 2. Згаче*
впето гт «унт, г— наст оп луна ими
на емoвoеo^^eτaйиeι
семантИчен (ер, аëмаrtîkόа> КоИто ce
опетсн л— синсьма вн дума ; смислов;
семантична философия—ре*
-кцкоти- ттмтгне е съвременната
а вeлo·*aытpнκaгеκa субективно-ндс—·
знсътнесна φел-евφит. нсегв п-дот*
нт еaемeлвαйeгв гт еВананвиат- деИ-
са-пясне-са сос ехвнaеτичтене -на—
лев вя лумнат, Опитва ce да обяснта—
вси-си зрсВзени на жиавτa» н поет
мнсзо и ирот-ходн на ноВйЯта и
междуи-р-двсто нαнвтжтгн’, нато
пвенeлиua оп непр-нилйвао използу¬
ваше в— тонна,
сеиaнтизàцня (01 гр. semaTt^) ези¬
ков. Осмисляно, придобивана ва смп*
СОЛ, ВЯ ΟΗΤΜΤΓΗ’ι
семасиография (пр, sêma „ввгачав—йе“
n grâpho „пиша“) Форма и— писмо,
квипв предявя с писмените знаци и
вгачтгпетв в— думат-, наир, ндес-
грям— пян нннтвераоа.
семасиолОг {ep, sénнa1olόgoa> Е-ек-*
“•«•специалист по стмнспса-гнт,
семасиология {ep. .séмäaia .ввнаняня·
пп е“ п lögos .внука“) I. Раздел сп
тoеκoaв-нπeгo» нойто ивучан— звтмт—
вното (съдоржнеевав, “отрешена—
справя) вн еапкониав сливици. 2. Раз¬
дам ст овиковыайиотс, есйтс ивучана
зЕнснмвсннпс внантйит ва «умито и
13.-0110, накт- п ирвиенипо н тех¬
ните оннменет.
семИфор (тр, sema.sHtKö п ρhOιö„ нося")
1. Оиенален стозО нр—И желтаоногна
нигел» сОннтоновс до т—рн, вн давя-
на звяк ва о-шиенста чрез цветвво
дами попит в св-Волен (венвт) пмп
вапвсрен (нарвав), 2, Снешапан стънВ
сос светлинна инеτ-лauπт в— норсн·
Орте пан върху плянатвлег сод -а
oветнτевαнe в- оинаваши иляннпвнги
содова, 3. Встно .πв·е'nвеoBлeн·Bт
{φлae» фенер и пр.) ва зреатяга връв-
к— между н-раёи пан между н-ртО
п Орееовнте сигнални спавши,
семерджия (тур, aéмéгcl> Отля-р.
семестриален (н—т, semos tri il lis) КоИто
ce отвясн до и-луeвднт» опроденон
за полугодие,
семестър (3—1, aéмéatr1s оп sex .шест“
и мстю „н’етцβ> Полугол·· нов вес—
шо унеОгс вавелвпев ; шсстмсссчнс,
семинар (нтт. seMina-iutT .рт-садшие“)
1. Груивво практцчсскс отгнитвага
в— студецтв под ръеввалств-т- в—
нрспад-втпсз нов bi вене у-вёшв -вт·
“тлспно, 2. Кръжок при оргавнвацеи
ими у-реждсенЕ за усвоив-ее -вя но—
евстпи -патин, 3. Институт ими -по*
оегцепнв зт пякмвя з-нни-ннл.
семинарист (фр. séminariste -а лaг,>
1.	Ученик н духовит стингарни,
2.	Завършил духовна еeннгapнт·
семикИрия (м—т. aéм1тarι■uм »ра-ст«—
вик“) Срелнв специално уитОго аа*
нодеыне в- енo!eннци ; - «ух-нет се·
мигарин.	о
семиология, семиотика {гp· aèмeiöt1-
ké .поящи npивнαuи“> 1. мед, Наука
aa прнвгацнге га -тленният б-зеся·,
2.	езиков, Ннунн зя ртззимвияе вн*
«она знас-ни п сигнални системи
нтъв оыв0!еτeлгπ сродства между
хсратя п между животните : ссгост—
вейнте и πвκуеτвтгπτe е*вице сред
хор-п- п сипвалите между делфини,
оранси, пчтни и пр.
семИти (оп еcOе.> Изаоиви в-р-ди от
Втлата раса, новто ст сОнпявали ими
ебищ—н-п Оевергн Афрнюн п Прадит
А-нт — -p-Bи» снрийци, еартп, впи—
сицп, дртвгнпе нсирнИци, нанил-нцп
655
сенсиионИзъи
п рниинийци ^6 поет— га Спо ими
000, сив в— Пой),
еемитИ^зъм (фр, aéмît1sмé> 1. Ос-Ос·
гвеτ. онвΒеπвo и— семитските н—рвли,
всеОсго шт евреите. 2. Еоннонн осе—
Оен-ст нт семитските свици.
семитолОг (семит и ер. logos »гяyκa">
Спсцназися по сомищвлегт'н,
семитология (симат п ер. lögos .вау—
eaβ> Съвкупност ст н-уκе» новто из¬
умяват семитските твицн п култура ;
семитска Φήμολογιη.
семпъл (фр, simple) Нρoеπ» обикновен,
гепрттрупан, Ото украса,
семселО {гуpι sais île от ар.) остар,
Рoд. н-нтев,
секат (м—п, senatus) 1. Висшс управи—
топне пяно оп Oлae-pвлгπuн е древ—
нит Рно. 2. Върхови- ваеквнвд-томга
№101.1 е нлквв страви (САЩ, Фран¬
ции -и лр·) ; еврея ням-рт,
сенатор (м—т. senator) Чаен па етнaτ·ι
сенбернар (сп оo0о·) Порела голямо
аницИсно κуAe» нетто месго сс ириуи—
вт да спасява з-трупаин от свие хв—
ря и дт вьршц пообщо спасителни
рнО—пн воа “нс-сняв планини ; еeн-
Oeвнapеeв куме (ис името в- мянас—
ънра .Сви Боргар“ е Λмиππв)·
секесцОпция (и. м—п, se1ésoénT1a> мед.
Намаляване жнвгегага «еИц-са ин
нзстна ; вαеπ-вивнге,
секеш^л (фр. sénéchal) ист. 1. Нава—*
гнв вн - съдебните Ане-выищи нов
Фр-нцел през нреоето ва февланнпт
строй. 2, Главен уив-веτeл на дворец
нов Франц·.,
сензацибпек (от ята. sensatlo, on I s
„чувствувате.β> КоИто прави синее
ви’АатнениТ|
сензация (3—1. aenaнTîo> 1. Сеяно нит -
чаплевпо, ирадноенн-е- - н общество¬
то оп шин—е собитно·, 2. ОоОетее,
Квето прани снаго нивА-тзавна и
преднавнква поплю интерес е сВшо-
спа-по,
сензнбнпен (мат. seтs1bI1îa) 1 'Чув—
еτнигeлтгι 2. Свтинеи.
сеизиОилизИтор (κ. нап, Sensibilisator)
Вещество, с-отв унтннчав- чувстве—
'••тан-стя— в— |вτoep-φеκaτa плана
към нтквв свапниинт возеш·
сепзнеипнзИцня (311, aé1s1b1lîsaTIo)
ί. Повишаване мунеτнигeмнвегτ— нн
органнвоН| 2, Увеличавана мунств·—
щениостта в— фотографската иманн
ноо нтк-в снвампеви въден, 3· Хн—
юиносна обработен вн мащаниАВсн—
плясттент, ноттс в пролет-й-нона ва
иараВопваго в— форми за плосок пе-
А—П.
секзитипеп (зат, sensltlvus) Ксйпв ce
епиасл до чувствата ; евτπввы» мун—
сънен,
сензнтоиетър (нап. sensltlvus .чув—
оπвеτe.нoн" и тр. métron „ неярка“)
Уред аа ианераавт еаeглвиyвегвиτтл—
гостът гт Топографските емулсии, н
оттам п ат спредтлиге времето вт
еικcnвaицетτЯι
сензбрек (3—1, sénaôrlus> Който ce оа—
внси до органите и—- чувствата ; чув—
сънуваш,
сеизОриум (нап. senso-him) П. - Оьогт-
шнс, 2. инат. Част от - оовона, - ·κοττο
о повтор нн вовнриятеят-,
сепзуйлек {нaτ. aéтsna1la> Осе-ван вн
чувстват— ; чувствен.
етгвуaлИвoш (фр, seтauallaмé от лат·,)
1. Направлегес аят-ретин ва повит -
нпепо, свет- признава свщевшгпс във*
врннтин с—тв ен—вна форма нн ' по—
знтпнсас, 2. Гризи-наве вн чувствени—
гт наслади сято цел гт жив—пн п нн*
то нисшо Омято, 3, Чувственост, страст
кош удав-лсгент,
секилйзъм {|ρ, sénilisme ощ нтп, se·
1'11^ .еτapЧeеκπ"> мид, Сп-р-осни
прояви норху н-ж-тт ва маял -ртя*
шизоо,
секилитет (ощ «an. senillTas, ails .сат·
рсст“ през вем,) ОВщв отслабване
•а сренгивн— норялн спар-ст,
сенсимокИзъм (от еo0еι> Умението вн
Треескня социалист—уя-пнст Стн-Ои-
осв (I760—I825 е,), №“0^·· мпсап-
тол е-циaлиег-угonиеτ. евИас в ве¬
лия нЕл-спатоципс нт - нαnегαлπеπимeе*
ноте -Отсста- п предната теория ва
нте-ввтв п-двВртни’| Иκ-й-oπчeенаτя
сснова га социалнои- вижда в едря—
та πpcнншмoг-еτ· Запазва мастната
ев0еτвeвoеτ» но нелооцеглв—- n ва
равВира πеτвpичeен-πн р-ат вя про—
мсатретяа п ртв-лоцитта|

656
сенсу5лен
сексуален, сепсуалИзъм п ар^сец-
оу-зев, СЕВЗу-ЗН-ОН п лр,
септепцибзек (от 3-1·) 1. Който сь-
дьржа нвуАегет, модри мисли ; но*
уинпелет. 2, нрен, Праввучипенвн.
оeнπ0гuит (3—1, aéntéтtlα> L литир,
Кратно пвучитвмнв иартчегит ;
мъдрост, мъдра онсоя, афврнаон.
2.	юр. Решенно, присъда·
сепьбр (нап. senior „no·оτap"> 1. Бон
фтвдялнпт строй — едър веневнаде*
мац, нойпо има власт и над насале*
ннeπ-» жннетшв ва вееовпт пост.
2, В Испания — господин; замавна*
делец, eoеиoлapι 3, Птзнявз ва сами*
варен библиотека. 4. Немощно знатно
та в—смужта денгел; еτ-pвΒщπнa·
сеньОрт {πеи· sefHora) Госпожа,
секьорат (.н—п, seTio-atus) юр. Наслед¬
ствено иpαвв» според ноепо венятн
остава е нaелвgеπнc в— ваВ-возраст—
гни -а pcля. -а ла но се .--«.-ΟΗβα,
локяго при майср—п— мигне— върху
гяΒ*а·ъввяегннт вп евнeΒеπвo1c.
сепьорйта {πеπ· scAo-lta) Гoеиcжπц—.
снеьОрни (от пат.) Нввеомено владение
на феод-л прев сродните весено в
Западна Евреин,
еeπ—paгeг, сепаративен (н—п. separa-
tlvus) Огдонов, Ото с-огласието вт
«ругняе союзипци, cπцeπнимeеκн ;
сепаративен мир — мир,село*
-ев с ирванавина от един «оржавт
Оса согласното га неВнитв союзинци,
сепаратизъм (фр. separaTisme от лап.)
П. Стремеж ною -.«εληγο, сын само*
сп-таами- еВ-с-0татвО| 2. ΠoниτπABO*
но двежегее ан отделнее г— вякот
-Омяст от «•ржавата, капо св оОссоён
ктъв самостоятелна политическа едн*
••^ι 3· пол. Днижегее нн •—цев*
налги малцинства е ннвевняци-вялйа
буржоазен държава аа сплентгв и
оОр—зуа-гв га оaнвеτвтгeнвн държа—
на или в— автешомва вёнасп.
еoв—вaгΒег (фр, séparaTiste вп няπ.>
Превържете та понитни— зя отде¬
ляна на една еОнтсп вт доржтаат-.
сепаратор {мaπ· sepaiaTor „отленнгея“)
1. Апарат ва равделтно в— смеси ст
псипосъп наш ва отделяна в— Твордп
свиване· гела гт соса-винта им -рев
цтйтрвОтжг- еиля· 2. Лnтвαπ вя вп—
лемтне (еopτ·pннe> в— равнврвдвп
юншартни, свързани oeхaвπAeени н
олга руда, вя да стане -б-патявтит
гт нозеввнте иоквпаени, 3, Апарат
аа опаеняге каВоана от юятнопо, во¬
лта— оп сурваил вефп и др, 4, Прос¬
тен между вогрешеят- п външната-
ернвгн и— сачмени п ромеовн мяетрир
вн да нртдпавва с-ннитс и роннипт
вп н-надяне п дт пи задържа вя ед*
г-св- вявеτ-тйнe· 5, РтзгртипАнаея,
огаелитеМ|
сепарация (л—п, sept-aTio) L Отделяно
алии масти гт нощеста— оп ост-ва·
мите, сицстваев и— одно веществ— от
други, 2, Мястото, н к-ет- сп-ва гон—
опдвнтнв пян иoиπе1нaйв. 3. прен,
Оинсъвнев, BiaeMTHBi
сепаре (фр. séparé) Отделшс уединено
мтсто -а иcевπиπтмπ н -—наденна.
сепарирам (от ант, aeρнrô> 1.0тат.знн
вдвп масти вт ару'·· 2, Очиствам
чрев оглтл.тгт,
сепиолит (ер, sépia n lithos „с-мою“')
М-рснн нκяитгo·л-еπ, нил Вяз нине-
pαн. ст е-йяв со правия зунн ш унра—
шегит.
сепия (гр. aepîa> 1. зоол, Ганнсвоте
некаавлс морско животно с ентяго
ънзо, новяо •зпусен гьигеенфтна Вот
ва нрннрннаве от непритгелегт сн.
2, Томтенафтва Оот, иолумен— сп
сеинт ими ио изкуствен в-ннп. 3,
Рисунка пни сгинет с такав— оси.
сепсис (ер. sêpsis »тинене") мид. Обще
вар—отваге в- оре—ннвн— оп Boнeе'--
творнн мнероОн п нронгя.
септакёрд (3—11 septem .сслеи" и
акорд) муз, Чттнрновуннт восв-нго
х-росвнчыс положение ; асорл, н—йпа
се состон от oегoвoг тон, терца, книг—
та п септима.
септемпйр (н—п. sepienvi*) В лреншнл
Рим — Анси вн еeπτвнвиpнг·
септемвирИт («-1. aepteмv1*atua) L Ко-
ммсия от седем души о— иоворшв-ев
иа вОшеств··— работа. 2. ДссавИг*
стпо или «ножаосп и— оeпгeнньp.
септември (яат. sepTembe* от septem
„содам“ прев ер. sépténb*los> Дтво-
пета месец на годиена— (н ринскин
к—аегд-р до П53 г, пр. в, о. о Она

657
серенада
седми, понеже евлнната започвана от
П март),
oenîéτ (вам. Septett от янт.) I“ Муз·-
етмес првнаводтннт зя седем пласт
пян инструмента, 2, Група от седто
нувнкявте или хористт нонто нопън*
инва такввн проиввтаенно,
сеетнкоnнеиня (тр, sepTakOs .гнил",
pion .γηο“" п hâina »юръв") мид,
Гисси еeиене·
етпгнeгHгe {ep. aepTikόa и англ, tank)
БастИв н η—γ-ληο^ηογη- спсатня аа
о-нсявает нн вамист-т— есла,
céliTHMa (3—1, septina) муз, Инв нн
цигерая«, ноИтс анлючва еeдeи ст··*
иееи.
септицемия (гр, aëρT1kOa> .гнилостен"
п hâina „ирон" през 3—11) — сапснс,
септИчеи, септИчески (тр, scpt^os)
КоВго иринните— гиненс ; пеплосте·,
гиояспащ.
серадела (пси, se-adelt) бот. Едввго*
дншго еронно растение вя родя нн
ВсОсвнте.
cepacKép {τуp· aérαakér> В супт-вска
Турнет — глаан-н-иа!ндуаят на вой-
ентτя. а през XIX н. π ηβεπεη ми¬
нистър.
серафИм (ар, евр, scraphlm „изгарящ")
Спорол християнското вер-уА···· —
тнгтл от внсш 4··, насОр-онат· с
шоса крина.
cep6é3 {τуpι serbaz вп πeвеι> 1. П-“
хтзво смол, дороос. 2, Упорит, 'вор*
догнан,
сернйит (фр, servaiie) 1. Слуга, 2. Кух—
невсни бюфет.
серпИкта {φp. servante) Слугини,
сервер (агел. server) ст. Игран, нойто
вкараа топкяп— п нерт като Она
е’pаее·
сервиетка {|p· sérv1étté> Кория - ва
идевв ; старстет,
сервИз (фр, scrvlce „ услуга“) 1. Пылен
квиплвег 3.106.1 ва тлее·, аа ня—
инген, аа пушене п пр, 2. Р-Вотил—
шиця ан поправяне п обслужвано иа
моторни превозни средства, елок“
τpвτeхгечееkи уред·, пвлтвнвсри, р——
дисяиаряги в др. ; станции ва тех*
ви-ссно сОснужваив.
серпИзек (сп фр,) Който nвнгядлeжи
ком серена, с кя-есъв— нн сервиз,
к-йа- в вт сервиз ; сервизно по—
оощонно — обслужваше нсоеше-
вив {нухвя. хол, пявав, маве и пр,),
серпИлек (м—п, servllis от servus „po6"j
Ря0вн’иeн» уeoднев» робсет предан.,
серпйлпост (οπ нтт, servi litas) Р—Ос_
леиет, уτoлннвoеπ» робска иродаи-сп,
еepвΒвaoΠ (фр, aervîr> I. Сзат—н, ирн—
потнян м—са в— ядене, прислужвам
ирп таене. 2. Усзужн—м,
еoввΒв—o2 (τ·™, seive) сн. Бйт стрннс,.
встрани поикн е иepн» напр. ирн вс-
«еИОся,
сервис (—•^1 service) en. 1. Vga., о
н—йто ce вкарва тоик—та н нгритега
(при гввно» вслеВВсм т лр,)· 2. Право
aa вн-рвянв попк—па н цера.
сервитут {н—π· aérvîTus» UTis „задълже-
вие“)юр, I, Право да ce ивпвлвуна вя
оиредтлтти цене чужд носа (от пътека“
ва прокарване нниоипвлва н-g— п др·),
2.	Отр-вн-нв-не ва правото в- собст¬
веност върху имат, 3. Огранииав-гт
еунeвeннτoτa и— вана аоржтен върху
никси обм-ст н иезва вн друг— «ьр-
жава.
серпитутек (ст «απ.) Кейпо ce опитсн
до еopниτуπ» ксИто принадлежи пмп
в свойствеш в— стренгуя,
сервитьор (фр. se-vlTeui) Лнце, к-ето
услужна на иoетπигoнπ е ecег·нынцн,
еннднapвнцн и др. ; коннер.
серпомотбр (фр, servo-noieur, сп янт.
servus „смута" п мотор) тихн,. Оно-
наеапвнов елеетреиен пан воати ави-
еяптн с манна мощност, к-Вяо из¬
вършва нреовввн «вйсъент, гнирнивр,
кормената вя еолвнн кораб· п снис-
нетн ce докарват н двеженнв оа·
еepвoooπopи·
сергИя (тур. sergi) Пвса-нс- ва нарежда¬
не вн стока гт п—в—р пян в— паш-при
сердар (тур, serdai B'neве.)lι В вик-й
наточен мвхнмол—гснн страви—глав¬
нокомандуващ, 2· В Индии и Афта*
шпстав — нннятелвв еaвcвйиκ. гмтвт-
ттр, 3. Гняв-τap. нейв-ла,
сереал (фр, céréale) Зъревен хране,
серекйда {|p. sérénade сп нт. se*enatа»
„нвчервн нoнπepτ“> 1. Веензне 131,
инструмент-ято произведей··, пред·
йаввянтйо иораошяАанно аа изпод·
42 Речник на чуждите думи п българския език

cep ж a нт
5егив ma опернав ненер инн ирез
н-шта. 2“ Приветствана люВоевт по*
сев, нвполнтванн оёикнсввнс под
прозореца в- доёноятя п гяй—масто
сос съпровод г— нептря нап оавдо—
ннва, 3. Мувнюнло пр-ианеденне вп
аези стил.
сержант {φв· sergent) Лице сяннношня
комаидсш сосаян нон нвΒеeaτa пни
милицията ; псдофнцер,
сериек (от аят, aeιles „вeдецa“) К-йго
со отнася нон серии пни со ирется-в-
ятвн нн ссрин ; eлнввOвαa’Γ. oaеoвι
серйкга, сИрикга (ер. sy-lix) мед.
Buъpeaлκ-·
серибзеп {н<тTι se-lus прев pуе.> 1.
КоИто се огмич-н— сос сар-тсса ва
.мисли п «03—, провикнат от е-жн-ст·
га вя нещо ; е■ьдoвж-гтл’н. 2· Со*
евтлвτвиeы, -амеснет, е-Вас нт в ус*
ннхнат. 3. КсИтв заслужава “•πη-βητ,
важен, вначептлен. 4. Направен със
съзинице -a важност·, 5. К-Иго вдох*
в— - спасен·· порт«· возм—жин лоши
и-сзвлсгенн,
серия (зат, aéгléa „редица“) 1. Грунт
пан редица npeдиoτе. втпьзес вл·
наснн ими с еОтдпштв-!· пи κaмeеπ-
н— ; поредица. 2. Песяваевтъвзен ред,
редица вт сзодвати едва сне« «рутя
Вр-Иин. 3. Часа от г-ято филм, нотп—
еe пр-жестер— е-o-еτ-яг’нн- зя цтн
еeяне, 4, Съвкупн-ст от предмете,
ващесавт, твзения п np·. подредени
не цтетсон ярнойте, 5. Р-орва, каав-
порнт ва цтвнн нгнжт, мваарнИви
Вплети, п-снорян и «.ι, --начтен с
еднакви Вунаи,
серкме (от тур. seipme пян sü-ünek) I.
Кръгла рпО-рсе— мрежа с тежест но
лорпТтрнтта ш ножа е центъра, мре-
което са хнорян във вод-га п -сме«
аона се ивгеемя. 2. Мрежеста ъ-рба
з— воссшс и— съесТ··· продукт·.
сСрноя {|p. ceicie от яат. circus) 1.
Крыт. 2. Група меца, новто водят ряз-
твн—р около ·«·— маса {oев0oвo вя
прием), 3· Кръжок,
свроИн (тур. sernaye оп перс.) Вде-
жепе н .-601— парн; нтинщ—л.
сербзеи (3—1. se-ösus) КоИто отдели
струи ; суррн—помсв, серумен,
658
серолИн («ат. se-un .еуpвв-'ня"‘> Ве¬
щество от серума шт нровга.
серодинамика = саремстни,
еoвoнBeит (Han. seium и пр, lögos .вя—
Уюя“> Би-запе-ссн— няука, свито ив-
у-аа- Τнвичeеннгв» химичсскетс п Оно·
лвгнчвеюиτe свеВств— ma срывинт
струн.
серопрофилИктика ^—1 sérum „сур—*
“ттен“ п профилактика) Гред-т*
вр-анвтие на заразен з—б-знанвен
чреа евжекгер-не ва ващнаев струи,
серотерапия (нат, seruM п тр. tliera-
péla „л’нyаaнeβ> мед. Лекувано в—
заразни болест· y мевоня и живот¬
ните с ноугтв серум, получен от
сроват нн понусавти- ниувнзшртнн
жеавггН|
серпектИн, серпантйка (фр. ae*penTIné
са янт, serpens, eitis „омин“) I, Внд
иннорна сос вентн цент и пстет като
вонИси— ножа. 2. Книжна цвети-зен*
та а— хаьрлтве ирн тапцсае ваО-нн,
нотас се р-вена— ив воздуха. 3· Ио¬
нита проба във внд в- спирала н ма*
шевт В-езсрн п п. г, 4, Г-радиц-
оп остр· -твои и— стройно шссо ;
стройно креволимвщо щвеeι 5. Вид
т-шц сос зинЕ-Орт-ен данжегет.
еввеTo(нг) {πуp· aérsém от перс,) I.
Глупав, завств, 2. Кейт— пи— нош
хар-наср, лош и з—тлзив монте,
серсо (фр. ceгoéнu> 1. ООрыч ва нтрн.
2.	сп. Игра с 00.04, при конто олив
перни хвърли обронт, а друг то ун—вт
с промит,
серт (аур. sert) 1. Лот, осаор. 2. Сири-
хaв. зол, пр-кзет, мош,
сертификат {|p. oérT1fîoaT от мат. oei*
tun „сегурн—“ n faciö „πвяιвя“> |.
Cнидеτoлегаo» уд-сщвнЕроепе, писмено
унтрегет, 2. Двeунeгτ» нойте -удс-
сясаертет съся-лцитяо га интв-пслаи
сол, предимно кораб,
сертмб = свреме,
серум (м—т. seium - .еуpoвαгea"> I. Крон—
в— - суроватка, “слипста пв-госс·, солао
са съдържа е кръвта и со опявят се гои
кяго еув-в-гюα. 2. Екстракт, п-зу-ев
ст кръвта га жнвоягин -рта еоуни-
в-uет» нвИав се унсяртёта— зт лесу—
βΤΓΌι
сесия (пап· scaa1o „еедeйт"> 1. Нарпо-

659
си гн ал
днАВсен във—Оновявнате ce отвима·
гит пян вaеeaяйнт на олио н-Оорио
пяно (нарслно собранне, норхонон
сод, окръжни п общински сонети и
лр.)· 2, Научна конТтреыцнл ис дялат
въпрос, мосго нон “розня с шнетена
годишнина, 3. Bp’нвτc» ирев ' ноегс
трае р—Ввтат- в- такива даВности,
4. Определено ероша зя ивиппи гн
саудсея·,
сестерций {н—τ· sestertlus) В древшеи
Рею — «реОин сртОорвя пнп медна
оснетя,
сет (—ген, sei) сп. П-ртни пера в—
τoниеι
cérep (антз. aeTter> зоол. Город— лов—
«жиВсно куме с долг- козена,
сетрб (тур, setre от тр.) Косо можно
п—лтс ; с-ко,
сбтьпиект (-впл· aétt1éмeni> Квартал
п град в— нслуноновеянгн еπpявa.
ксИто ce васолнвт от муждевци и вс
ce полипите— в— законите нн мост·
шита власт·.
сефбр (тур, - sefei -г-в,> ί.Βο’Β’Γ по¬
ход, 2, Отиване«- ce наворшн гневя
рнОвят, 3. прин. ИваоршЕй— ва ален
пот. 4. Нотувтвт, поп.
сефертйс {τу·в.. séfeιtαaî от перс·) Ня¬
колко съда, η-βιοηβη елит върху
друг, ат вссеве ва хран-·
сефте (тур. scfic от яр.) I. Гора— про*
аажёа {п-κуин-) сугрев нян на-Вш-
оп няк-и съвет. 2, Паре оп гакаая
продажба, 3. прин. Зя проа пот, иа—
чанс,
сецесибк, сецбсия (н—п. aécéaa1o, Ônis
„оттегляне") I· В аренгни Рим — —я-
гегнине ва “■о-роженет народ навои
грядя с цен дт принуд· сената да
нревнае праватя му, 2. Отпядяво, ст·
дан тые. 3. Художествено теитйпо н
крат ва XIX и началото ma XX е, н
живoииогa. архитектурата п нринож—
вито ивeуеπв-» квепс ce характери-
вира с мнинариосп, еaвτеиeн1αлиoын»
дскоративн-сп, стилизация га раст·-
томеи мотив· п пр,
си · (ип. si) муз. Сримкснс наименование
нт содо-та стопой га -се-внен (до·
онжорей днатойичег) авую-ред : ' Ос*
лаже ce с ляτинеκяτя буква h.
сиалйзъм (гр. sIaΓismόî> мид. Из¬
обилно отлентвв в— словна,
сиаманг {o—н.> зоол. Човекоподобна
о—Воува ва о-н Суматра.
сиИмски близийци (сп еoёе·> прен.
Неразделни нриттапп (ис лванап—
близнаци от Опты, новто ce родинИ
сраснали п така живени дозго време —
I81I-—-1874 е.)
сибарИт (вт соВс.) Ч-есе, н-Ито волт
ртзесшен п разпуснат жпевг (иа
името гн «ревнел тр, Снбтрнс н
Южна Иτaлнт. жигтлегт в— ксИпо
Вини нр—чупе с паков ннчен в— ' жи—
воейо),
СибИла (пр. Sibylia) I. Според атраа-
впняа нн древниге гьвuе, римляне,
евро· п др. — вдъхновена сп Вожсса·
но жена, нвято прслснт-атма Ооде*
merBi 2· трин. Нвeдентв-τeлeа, т-дт*
тенкя, πpвpcAиuaι
сибилант (ляп. ' sabaians, αnt1a> езиков.
^•«γοβ-η-βη сосете п шнпиш внук
(с, 3, ш, ж).
сиОилИктек (оп ляп.) Сосете, шнпиш
(вн aнуκ>·
сн0нпнпскн (нап. З^уПат«) Пр-р-·
Аоснт нвoвннтгeлеeе ; снОиннв-
снн к в и г и — сВорнек от пого¬
вори· н драення Рни, който служим
от -рнци-зни г-днент; прен,. тайн-
стьони нинен ; г-йцсъвенн лапт,
сивапИтек (βγ собс, Siva в гр. plthëkos
.маймуна") Изкопаеш- ч-векои-доби-
маймуна, мишо oеπянeе ст нноврвгнн
н Индия.
снватернон (61 с-бС| Siva п тр. The*
lion .животы—") Ивн-пятнв преживно
животнв, к-ег- прилича на жнвaφ·
енгенaвет (лат. sagala-la) Иачевнам рол
лорв-нндве распанет, новто са инами
втжес внамтние вя формирано вт
воглитни зтзежн,
сигилогр^фия (пая, slgiilun „пенат“ и
ер· gitphö „пеша") Н—уса от сттрнта
иан—тп ; ср, сфрагистика,
сигма {ep. signa) Името на гръцката
буква 3, σ, s, ноито еыoτввτегвув-
га шашни звук с, В онпвонпинапн
главна сигма (2) в -гак за сума,
сигнИл (ивн, Signal оп лат. slgnum
.oe-K") -, Усм-вов звуков пне зр·-
ттлтн Зете ва пртл-ване сведенен ва

сигналгенерДтор
вaaегoинея 2. Дорнее— man разгло¬
бяемо остани) еы-вoж’виe във фврон
ва нирамед—, квеао ce падне— ma
гpеaнτул-uнoвнα лишил при ee-geau·
часни нзспЕдатинт, 3· прен. Преду¬
преждение, тревотн. ■
сигналгенератор (сигнал и генератор)
Емоктрснен урод вя иснумавнне вн
радиосигнали с снреленево напра—
жвнив» мощност, частота иди фава,
еигн-миoИπop (κ. атъ, signalisâtor) I.
Урод аа прод—втва в— сипн-зи, 2. Леца,
ксетс продает паи ирном— сипваме, 3,
прен. Лиuт» евато предупреждава зт
иввтеτйн прешке ; предупредете«,
сигиализИция (яат, a1gтα11sat1o> 1.
Прелянай’ в— снтная·. 2, Со-ро*
жтнее вя предаваес в— еигвяли· 3.
Съвкупност ст усм-аннас знаци аа
ивeлαатгe на со-Ощеи··, 4· прен..
Нртлупртжатгет.
сигнализирам (от пат.) 1. Предаван
оигнaн» даван уелввeв βητη. 2. трин..
Предупреждаван, давам -нас за пред*
нтзянност или за отОтгвате в- грешна
т недостатъци,
сигналйст(от зат,) КсВпс лава стенали,
сигкат£ра (атъ, sigTatüra) 1. БиВано·
печей -ган норху свит— аа шейнсто
подреждане п намиране, 2. Цифра,
буква нни друг -г-е нн иьрвата спра—
••ц— и— нтнятнн е—мт, но“'- уноситет
прянилгвтв сгъвана, 3, Част ст ре-
цeиπя» н котто ce опредени упoπвeч
Вата ва нтκapеτвcτo п ce пеш· ва
родени вони аа ртознен от другите
наспи, които ce пишат га антигсни.
Сигнатурата ce преписва от ннтектря
върху опаковк—т— в— звенрсщвоще, 4.
Знае, Оонте ворху οκα п др. по¬
добни, 5“ Напречен глоО нт лоннит
край в— предната спен— в— ивмяпарсни
зван (пии) ат оривнпирнне при пра¬
вилното му подреждаше.
сигурИкца {pуиι aîguιä1tä> Обществе*
ната бсз-пасн-ст, πвлигичoен—τa ив—
лнцит н Оевша ывыapχичeеκa Румъния,
сидерИлеп = еидepπнeенπι
сидерИция (ята, side-tTio са тр. si*
dö-os „желто-·) Нна-ряна·· мре-
пртораване га ивна—т— с още нтув-
ртни посев·, н-итв т оВвпаатнаа с
660
навт п ввπαыичтенm вemeегвa ; от¬
лей— г-ртге,
сндерИзъит {н—1· aîdua, élis „антала“,
фр. sidérismé) Оутаерие вя влитннвпо
нн ватаанто ворху м-нашини живот,
сидеризъ^ (тр. -sidêros „ж’лтзв“> Суе¬
верие от влитнпттс вя подземни но—
тази върху втнов хора, гт месно пи
откривани,
сидерИт {гp· a1döιiTca> 1. Вид желязна
рула, 2. Мвτвcpππ» който ce состон
предимно ст желяво,
сидерИчен сидерИчески (от «нт. sidus,
cris „οβοο«-“) Звезден; сидоринЕн
месец —мувов ивсец (27 «όγο·
всшня, 7 Aнеα. 43 минуте m -2 ст·
юуедиИ ; снаорнина година —
нерн-дот на алия оОиколка га -Зеннта
ононс Ольнueгo» нойто о равен -на
365 дни, 6 мяса, 9 онвутп и 9,5 се¬
кунд· ; ввеаднн п-дигт - ; снаерн·
ион период— ишперв-з оп “.000,
проз нвотв одно тинс от Озовмавятт
система нваорша- спримс ватвднге
нызвт оОпнолка -коло Слънцето,
сидерогрйфия (гр. sldêios „желязо" и
grâpho „ниша") Изкуство дт ce гря*
вир— ворху жентав пнп друг твърд
метая.
сндеродромофе0ия (гр. aîdêгoa »же¬
лязо“, drömos „πьτ— nphόboa „спрах")
мид. Oρг—ниитене страх са влак (же-
лeaгиua>ι
сИдеролИт {гpι aidëιôa „желязо“ и
lithos „ самые β> Мeτoвpнг» н-йто со*
доржн пролиннс желлвв п сга1к—пН|
сндеропбгня (гр. aîdëιoa „желна-“ п
iögos „наука") Дня от нннералвентта,
нойто посяван— желт-отс,
сидеростИт (лап. sldus, cris .вневд— “ п
ер. siaiös „стоящ") Леτpoнвннчвеkи
уред, коВто ce движи усп-рсдео с
видимото двнжегив в— ••Васинт свод
и тан— осигурява πoегcивгo ннёлю
давано га опродолеы— звезда паи авеаде
»рта своето огледано.
сидеротехника (гр. sidêros „желязо“
п техника) Жeлтввнeтpегвв,
сидеротИпия (гр. sidêros „желязо“ и
Tÿpos „—гπeнa'πok"> Изкуство да ce
иечатат -Орази ворху жалта—,
ендeвУвгнт {πp, sldcroürglα> ОВраВот-
етве в- желязо,

661
сил HKKré4
сиджйл {τуp· alo11) В Османската ио—
иерин — съдийски (ннднΒеκπ> ливнинс
с ртщтвет в— сод— п важни —дынен·
спр-пивин равнвредОи г— uomτp-л-
ват— “наст,
сиджйм(ка) {πуp· sicim) Боже, врыв·
сиОна, сиекска пръст (от евOе·> Еств—
ствена пьовожылт— Ост ^0 ноепв вт
ерад н Италия),
сиенИт (гр, syeniTCs lithos) Здрава
зърнеста ен—нa» н-доОт— та правит,
во - - Оев кварц паи с ювепо маяно
кварц; еапвнвува ce за ^“01—, за
статуи, зя скулптурни нвдтлит (ст
себс, нов и— нeеπвoеπ)ι
сидра {πеи· s1eιιa> Планински греОтв.
сиз£л (ατ еo0еι> Влакно от листата на
едноименно онвеог-аишнв πвoничв-
сно в-еπтгиe- взясв-т- в лоятв до
един метър (пс името га приспа—
шише),
сиайгия (пр, syzygit) астр. П-мсжевно
шт ввоваа наш в— Лун—τa» нотапо ce
штнира ва сдит прав— със Зеотпа и
Слънцето, При мозвезувев пни вс*
нонунио Луната в н енвегня.
Сизйф (ер, Sisyphos) I, Спорад троц·
н—па оипслоеит — р—зВоИвне, ноИто
Опя настани н иодооойотс царство дт
порками по олны холм евнтн кашон
п ген-г- да не г— нзнями на ворха,
заш-т- самокот н—дтз сОртат—, нре—
«и дт достигее до ворха. 2. трен,
Ченею нсВас воршн гожье и без·
смнсмев труд,
сизИфоп (01 гр.) прин, Тежък п Ота-
смнслеш,
сикатйв (нап. s1ooаilvus .носушав-щ")
Вещество, новпс ce ирпО—вн ком
Влажни ёоп, ва да ускори изсъхна—
ието им.
синатрйса-цииκaτρнса.
сикёра {ep. sakera от овр.) Вил спер—
пне ингне,
сикомора ·(гр, sy^noros) бот, -•Дор-
нс сп родя нн Aepгнциτe» мнито изо¬
лена ириннм—щ ва смокини; шарена
ce еще библейска еo-κ-ввπu—. 2. Пят*
яти, вид явор.
сикофйит (гр. sykophâ1tës> 1. ист.
Лица, ноеас надявано ношаситванто
в— сменный н древна Атинт, ннИто
нанос бия в—Вранен. 2 ИзлаВине,
двйoечиκ» кневогвик, втеnpαвeллнв
сВвийител. 3, зоол. Бпдхншев бръм¬
бар.
сикофантИзъм (гр. sykophant^ncs)
Клeаeτниитеτвo» ивлαΒыимвегнc·
сИлаба (syllabC) Орична.
силабИция (οτ тр, syllabé „сричка β>
езиков. Равделтге думите нн срнисн.
силабИзъм (гр, syllabé .сричка", фр.
syllabisme) 1. езиков, Снстама ва
пшс-ша, при нотпс всеки внак оанн—
-не- еpимκ-. 2. литир. Стихосложе¬
ние, при кветс ce доржн смотка в—
Орон на срПАюнте н стих—.
силабИчен, силаОИчески {гp. syllabi*
kos) Cpичнвв. см-тон ; сизаОнчно
стихосложение — стихотворна
система, к-ттв ce •опр-жа— ворху
еπ-вн-нтτo и— равтн брой сринеш н
епдвмвнтв сянхоне п ъихввас раадт-
атит нт рняшнигн групп чрез тсго
вмортайи ueaувн,
силаботокИчек, силаботопИчески {ep.
syllabé „сричка“ m tonikos .пови*
чeеeнβ> Основан ворху Орон ma
сриннита п ударенията и— думите,
силИж (фр. ensilage оп нсн, silo .нит",
пр, aIιOa) Запя-ев н тип (енлcвн> от¬
мен фураж.
силажИрам (от фр·) З—n—в“—н» консер¬
вирам е ями (си«--^ аелтн фураж.
силпйи (1.1 sylvane) Вел минерам, ио—
двВвн нн еcмπн» нс торинв на вкус;
пон-паув— ce нтт— т-р п н недицива—
па, е стъкларскна— п хартненага про·
мишленаст,
cuneiKynTÿpa (нат. silva „гсрт“ m
cultu-a „обработване") Лесовъдство,
силвилИт (фр. sylvilithe вп свОс.) Внд
минерам с 28% нанпен хлорид.
сИлекс {нaπ· silex) Кремък,
силенциум (3—1. a1lcтTIuм> Молитина П
Тишина 1
силепсис {гв. syUOpsis „свързване")
грам., Съгласуваго но смисъл ·—
сдго определенно ce сотз-сува снос
с еайа дуия. нтнтр но ce -генси сын
п-ввчо, пни ион Ансн-то и— сказут-
оопо о множествен- ирн подлог н
влнвеτвтгв мпсно т —Вряа·—.
силикагел (от нат. silex, îc1a „кремък"
и gelu „студ“) Шуплеста стянцивна
oнеa» кеят— но— иоглътагеана сне-
силикан
662
свОгсс' и з—тоат пот приложен··
като средство ва cчиегв—нв на гнвове,
пе-в-сти п др,
силикИк (ст 3—1.) Огр-аев газ, н-Ито
са получана при действев') на рав—
рваова сомна нисслиен ворху дву*
ннггевеев снанцед ; в— воздуха ив*
гарн.
силикат (л—п. sillcatum ст - silex)
1.	Общо й-ва-йит на нннтpaлπ» коитв
съдържат снлицей, 2. Нроивведегее
от нетсся“— сос снянцивва сел {еτы■
.30, порцелан, цимент п др,). 3. Кре-
шос,
силикатизИция (от ятя,) ПарнОвтет··
на поява настелют с н-ненни Вл-к—
неат, сивеет сос синнеатн.
силикоза (οπ лат. silex „кремък") мед.
БтлвдввBнo ааВоливтге, приневого
от пввлылжигeлвв вдишваше га силе—
цнев прах,
силикол {лaτ· silex, icis „кремък“ и
oleum ,,мι-cлo“> Оизав от сеннций
(еремою) с желто—, алуиегнВ и др.,
евтго се унотртёиа— при ир-нваеж—
«тит вн патгги моттни,
силикОн (оп ляп. silex, ids »eвтмъκ“>
И-кустЕте енярц—в „крестям“	он
детектори.
силиманИт (от лат. silex, Kis „ювoиoκ">
Сне, сватл-нафта ш«· Олтдовелтн ми¬
нерал, ю-Итв ин— през-жеве’ ирн
иввaB-гнαгт на огнеупорен керами—
-ни иодозил,
силициИ (зап. s111olum от silex „юре*
нык") Химически eлтитйτ» зияю Si,
иорвлев номер -4, ат, ястзо 28,086;
мвъ-м-ел, тмнвгт съставна мтсп вн
сизпе-тнят, квитв ст вяжет наст от
зЕийнан ю-ра, Нарнн— со още №.00—
те“,
силогизъм (гр. syllogismes) фил . Из¬
вел, умюаанломтйие вьа вейв“a в—
«но съждения : τeигoегггв ст папа·
ривня, в-д-та со изпарява, нвлапа о
теневст,
силогИстика {ep. syllogistlkos „еоИто
•звсжлт уиoвнюмомeгнт"> 1. фил..
Дин са фсрманея'— нoeиня. ноИто со
з—пеиав— сос сплотн-иитс. 2. прен..
Обити п нрнвгп разсъждения, новто
са дален от живота,
сИлоз {иен. silos вп гр. sï-ôs .има")
1.	Cнтuиaнвπ сгради от събиране вн
големи нcлимeеτнα житни хpaнπ» ци-
новп ноглеща п др,, -с-бсно край
приставише, т— оп тях да са товарят
направс гт параходите, 2. Оы-роже·
инв във внд ва р-н няп .0—, сив—
цназис прегвдегв ат а-н-вваге на
фуражи· вαег’ннт п храни. 3, Запя -
аеги фур-жне храни е синове.
силоксИд {лaτ, silex, icis .кремък“ и
тр, oxÿs »несом“) Вид кварцово сто—
ηλο, нотпс са употреби“- предимно
зя сод-ае нн хнониеснн мяО-р-ъорни,
силбн (евκ.> Изкуствена матерни ; ср,
нтИн—в.
силует (от собс,) 1. Контурно наобра*
жтгие нн новек, животно, предмст,
иашнга, со-роженис п др,, т. с,
еo-0вαжтгеe с едни цанш вя кветв
сто— краИнете пенни сс cнeвπaв—'п
ворху пв-гоией иди шо-снстоя тоа1.
2.	Едноцветно ев-Ор-жЕнна, новто
ножа аа боде птрнс'ув.нпоо няп норн—
-те- с смтртнпгт станс га краИгнпв
минен (по новпс в— френскни миши·
спор Е, ас Селуса от XVIII е. кому¬
то бела гαπв—аeгн такава рисунка).
3.	прен, Ненсео воеше— смврпаинс
е— гощо.
снмуийг (от нят. silex »юремок" г
алумшн) Общо название нн зетрсет
симтвп от -лумпени с 5—15% сине·
цей п прнВавне от иттиезе“, о—гт—н,
жезнов, пвгтнота мел и цинк ; н-п
дръжлив срещу корозия ; иоползува
се н нαшегoе'ввтг’гв,
силуминИт (ся нят. silex, icis .кремък")
Много одрав eлтeτpcнвcл-uнвπeн
М!—гтренн.
cHHÿp, силурски период (от соОс·
геол, Втвреит перевд нн налс-обИ—
снага ера (ис името еелуpе. нойто
биле йте-сятрнте обитателн ·— yen-,
кодтто ся оап—занни наИ—лобро вт
спойкт вт тоан нepиoл>,
силф (е, пая, s^-Uphus „дух") В етап—
сетят п гepнaнеκнгa онтологии —
дух на воздуха, леко и лвдвпжно
еъщeегвв» ноетс -лицста-ртна въз¬
духа.
силфИда {Τp· sylphide вп гp.*л-π.>
L мит. Дух в— воздуха, прсдстанл·
663
симпатичен
юнъв женя. 2. прин. Пренасяна, неж¬
на п сраснЕ— жена.
силфОн (фр,) Ч-ст вп пговиагннгп и
хплр-взн-вн уреди във внд в— ат-
пн—рева кутийка с цилиндричен сте¬
на вп еластичен oяτтpе—л» в-тогата
вылев-бравео като хапн-вни— ; но—
шаги ce ва дължина при промяна вя
на мигането ; поа голтно през-жснте
като наморв-аезЕв титд·
силИх (тур, silâh от ар.) 1. Орьжпс,
2.	Кожен потс, вагоден ат поставяше
н вето -роже. : инщов, нож и др,
симбиОза {гp. aymblOaIa> биол. Оьа-
масаго жеаееге и— два нни пваене
вргаиеаин, при котго нв—вопс ce
подпомагат.	,
симбибнт (гр. ayмblôα, örtos) Органе—
-ом, нойто живее н симбиоза,
сИмпол (тр. aÿмbolo1> 1. Всенв усло¬
вен зине, праа-асй сос сократовее,
2. Успевав повг.-в-ттней зине ва чле—
всвеге е— никое общество. 3. Град—
oeπ. оёраа пян лтeеτ“·e. соего сму—
жн* вя уся-аеш вети ат никакво от—
рлоитне поникне, вя енстюан ндсн :
.Осмеят цент — невинн-са, винтът —
ков-рсава п п. п. 4. Знак вп пора-та
Оуена пян норн·'· букви нн химн—
носнц елемент: Na—iaTrlun {ннτp·Β>.
5. Bтpуо» нв’лв. кратно еамвжтгит
•а юнрт пян умове·. 6, Вед худ—·
жастнев— cOpaoйвеτ» ирн нотто аб¬
страктната едся ce но—е р-отен усм—·
“го ирео кввюрегтй оОрна. 7. Условен
ниснан знаю, гапр. = ,
снизопн■зäдня (е, нят. аyмbo'îsatlo ст
гр.) Обра-ност, пред-в-вт на огвят-
ново п-гипне с ecгeвeгтн -Враа,
mававив.нгe ирео снив-зи.
евшв-лезИp—м (ст тр,-) -· Изразявам
ирео символи. 2. Служа аа саинса,
сионом йзь»	{τв. sÿii boion >з^з^г^к“,
фр, symbolisme) I, Иаряатн-ге га
идти, - иуасаат п понятни чрез, сим¬
вол·. 2. Танвенс н легтв-'ув-гa п
еон-ус:твото, вьвгенгяао е Знпндгт
ЕБр-нт прев края на XIX п енч—з—пс на
XX h., еоепв изразява уп—дънпняв п ре-
анцгогннн насар-твен на Оуржвнвнят—,
сап— се служи със синеели и изпада
н мнспицивоо п ипденидуялнвом.
символика (гр symbollké) 1. Условно
вгниегев. 2. Учение аа сиНвом •яс.
3, Съвкупност -к снне-нтТс е пикон
сОлнся,	,
символИст (от гр.) Превържегек на
С1МН-313ИТ.
символистика (гр.)= символен—.
символичен (тр, symbolikos) 1. Който
пит выамегие на симном. 2. Иеосна·
зтятнов, усп-вен,
сИмепс (-'π еoBе.> Еднинца мярна ва
eлekτpвnв-в-лв-еτ : « електропроводе·
мостът о влив сименс, котапс eMeeT.··
Атсевгв съпротивление на прба-динк-
е едни со (но инегв на исмснил ин¬
женер Ерест Сименс —-816—1892 е.),
симетричен (гр. sÿnnéiros) Сорт-мю*
рее,
симетрия {гp· synnetria) 1. Оораз*
мерност, пвon-puнcгaлв-ея» помие
сы-твоаств·· на сагата полонив— ст
одно цип- г— другата нолввига.
2. биол., Ионосяга прявнявоск е раз*
положенного и ртзепянего на мастито
га одев растителен или жгв-τнгеκ·
орт-ена-ом. 3. Ов-йсав- па срися-л·
непе “отссава, не силата на квегс
спешнас шт крнсъязетс ио ст потрн·
деве е -прелезей род ; лонже ce на
воартшвет строеж и— атомите им и
служи ирн надрсжл-нт-то - т.н н си¬
стеми,
симйд (кур. sinlt -а тр.) I. Грнтваасе
с нахуясна мат хзнО от Вино Врашнв.
2. Керм— оп пяк-аа тасто,
симоийя (ст еoBе.> Торгашество с uьв*
н—нин «ложности, ювоао панике ирнк*
кинувазн ва полуиав-йв на доходе
(по нмего на Симон Бльхва, - ноВпо
според преднинего- ce оинпан «а купи
ст —пост-знав с пар· .дара аа езвьр-
шнапс на чудеса ">·
сииеатизИраи (от гр.) 1. Изпитван
■симпатия нои нте-тв, еьмунеτнувям.
2. прин. ООннти.
симпатИчек (ip, syмpαTiιikόs> 1. Който
πвeaвaaп-лягa ком ссбс сн; прннгеи,
npнвлeκяτтлтй. мня. 2, мид. КоИто
ce проявява царе« с друго яимoыев,
кветв - стан— п близок инн сниеярнино
ртзп-з-жев орган ; с п ем и a я п и г н
и о р н в a система — лил от ее—
тетятивцата нервна оиегвиa» котт—
регулира ред жизнени процеси {нpь·

симпатически
6«4
вс-Вр-шегне, дештев, храносмилане
и др.) ; снипатинеско пни сим*
п — тинно м — стизо — мастило,
соопо ce неге след натриван· или
нткакая химическа операцин ; таВно
мастило.
симпатически (тр. sympathies);« син-
патемен
симдИтия (тр. synpâthela .състрада¬
ние“) -, Оoмуаеτвеe» влечевее съм
ыттв.д-Врв р-ви-л-жегно, Oлягoеκлom*
воск ; ср. агтппатнт. 2. Бо—ново вне·
менео, еkлвниoеτ· 3, мид, Иаоененее
на орган ива вянтвев ва друг орг—в,
нойто в р—зпсможеш шнОзноо ими сп
шотрниво (нннр. ва оно). 4. трен..
Любовник, мюО-ницц—, либе.)
симллекс {н—1, simplex •прост“) Най*
простат- Т-рна вн аелтграфно шли
гтлтфвынс πp’дaаaйe. ирн есято ис ед¬
ва жена ноже л— ce прелав— само
едн· рт-говор п само н едва нoеoнa·
снинзифтнИцин (η, няп. alnp1lf1oätlo>
Опр-саннаис,
симплоке, сииепокин (гр. symploké
„сплитане") литир. Стилна фигура,
при еотто ванамн-п- п кр—Ин-та ду-
мн нн две последователни 13.0»···.
напълно совпадая, -Отдегогио в—
ацтТ-рн п впиТ-рт,
симпозиум (гр. symposion .пвщявня“
през лят.) ' -. У древгего горце и
ремонтни — гот—вют, свито оОикгс—
вего Винн придружен— с насее, рто-
влометит или еьBтевлвαнея по вне-И
вопрос. 2. прен. Собрание, совета—
инс на модицейсн-й пмп друтн гяумги
вяёoτйици,
симптом {гp. synpiOna „совпадс···“
през л-г.> 1. Презете, белег, ун-зт-
вна. 2, мед. Проява (воешев Βολό')
ht Област; прсдвоспнин,-
симптоматика {ep. syтιpTônнtIké> мед.
Оовкупивса от признаците ц- бомтск.
симптоматИчек	(гр. sympTomatlkOs)
1.	КоВгв ce татва стяо привети ;
пвкаваттлен. 2, прен, Многсагаипге—
3··, характерЕи, предвещават ве!-
важно, 3. мед, КаИп— пснава— или
засяга само външните признаци;
нсосн-йен,	_
симптоматология (гр, synptona, atos
•признае“ m logos ,г-тюя“> мид.
Медицинска наука, свято изсмедв- -
презшаципе ня О-посянтс.
симулИкт (нат. simulais, anTis). 1. Че*
“·№, коВтс ce преструва, за да сов*
«ада нптмаплонно аа гаянниост нт
шащо, совъв но съществува, 2, прин,
Хитрец, поияонин.
снмузВцнл (3-1. sinulatio) -. Грс-
струа-ев, можнено прсдставише па
aтИеτниτoннвеττ— с цел зя евоннв—нт.
2, юр. Превилва сделка с цол «a ce
создадая нрнвиани правни после¬
дит ио огй-шевее та греги япца
ими «a ce прнкреиг иранин г-смолн-
uи. жазтин сп страните.	·
симулИрам (оп нaπ.> Сывдяв—н лъжлив»
“пв-нтзавна ва еomтегвувяието · иа
гето; преструвам ce,
симфйлия (ер. synphilia .ηο-ηηβ- ло¬
бен “) СноВиов—, ирп нонто ион подо-
само единият симбионт.
симфонйзъм (ся тр, symphonl))
1.	.муз, Тн-рАтсни шегод с идвИнв-
художествсн оншесоз, с шпрота ιν
сложност в— оёразното сьаърж-ннв ;
созвучна, 2· Cннφoнечвенн сяна,
симфокИст (ф>р, symphoniste от ер,)
I.	Композитор в— симротит, 2. Из¬
пълнител ГН СЦИТОИНН.
симфонИчен, симфонически (гр. sÿm-
phonos) Ι. Онораян сос еπыpoгπт,
ю-Иав по— форма ma сноТ—ипт ; сьо*
вуиен. 2, КоИто нзныннява томами
оу.ввнални творён.
симфония (гр. symphonia) муз,
1.	Ооавумнв, 2. Годное муонстмео
произведснис -я ввkтеτьв в сонате—
цеклимнн ферма, сОпнесевна ст 4
масаи, 3. прен. Ητηο, п юаеас ce
сОтлентвят различен масаи ; хармо¬
нии, вангсгео, 4. литер. Унтонасп
на лунето нон старопечатни ηβηγη,
особено църковни; унавател га съв¬
падаш· маста е книга.
сИмфора (гр. .symphorâ) литер. Висша
форма е— метафора,
сикагбга (гр, synagogé ,еьBp-ги’">
Еврейски нолптвен дом.
сикакс£р(иИ) (гр. syitat-Tor) литер,
1.	СОсрнек сп жнтеи на своацн,
2.	Пок—вялец на автвеспскнав чтпиан
за -тленниго правници, 3. Кратко ж·-
110, коетс ce непе н църква аа пвуен.

665
синекдОха
синаксарИст (пр. synaxαιίstes> Автор
ва синаксарни ; жегетππеeц,
синантроп (нтп, Sina »Китай“ и гр.
anthropos „ч—ι^ί^κ“) Ивквиатоо сьте-
еπвc, ноеао се ивтва кагв преходно
стъпало между nπτeκ-вπponуеa и
4опека (останките му са намерени п
Китай п отт—н 10010),
сиийп (мак. swapis от гр.) 1. Тревн*
сто распсвне, ниито соосна со упо—
тртВтват като лeκ-pегвв и ва ирн—
веие и— πвpмеuα ; хардам. 2. Отнтто
сп тонн растение.
^напИз^ (гр. a1тapîSмOs) Лана сос
смукано стапова семе.
сйнгел {гp, aynkeiéuO „еoвoгвaн“>.
Духонов е—вoннπн» нойто служи при
архиерей.	_
сиигекитИчен (гр. synodeti^) По—
ленз св зтеаго; елйовронейеы.
сингОкия (гр. syn »сос“ m goiit
„•гол") геол-. Снстем—, труп- ст
κρиеτaли» в нотто влнват и винт сп
τта» новто понп сходни говнегринйн
κcвеπ—гτи,
сиидактИлия (гр. syn „вяeд^Iвβ	и
daktylos	»π!въcг"> инат..	Полно
инн настиинс срастваго шт проспете,
нвего ирн новака о птяемопимшо те—
лавне, го при штнон птици есас·
стпеио.
сикдОзис (гр. syтdcaîa> грам. Ооов,
съединители- частица ; ювепосыювнв.
синдесмология {nρ. syndesmos „врыв·
с—“ п logos „ гаука ") Дна оп нетто*
01.1—, ноВъо нвумнв— еъeдинввниτa
га костите.
сикдетикОк (гр. Syndetikon » свързва—
moβ> Π. грам.. Ооов. 2. Лепливо ве*
шeегнc» иотте отдалит нткои жнев-
пивсни орг—нп.
сиидИк (гр. sÿndlkos .помагаш при со*
доёты иpвueеβ> П.Б древна Горцнт—
съдебен защитник.	2. юр. В внес·
нниикамнсяннассп страни — уполве—
нощено мнца «— са грижи ат ийτeвт—
спяо на у-рожавнет, дружество, об¬
щина п иp.. в— новто е маеш и е
Опло ивОранс аа тон—. 3. Павннмтно
оа сод 3^· да зтвежаа сметенто вн
meеъеτвлτeлoг «ложнее, като се гри¬
жи вн тегсвипв интереси п ва инте¬
ресите па кредиторите му.
синдикИлек {πp· syndikos .който «ей—
ствува o-Taro“) 1· К-йто са оявнст
до работни-тскин пр-рЕси-втати
союз ; профсъюзен. 2. КоИгв се оп-
тясн до синдикат ; дружествен,
сиидикалИзъм (фр. syndicalisme оп
пр.) ДреВйоОуржвавгс cncpπюйеоги—
»всее тамошно н рнОсттцмоснояо дви-
женне от сран на XIX в·. н—вао от¬
рича нуждата оп палнътчесня О-рОа
п политическа партия нн раОоггн*
месната сятсн, накто п леегааураг-)
гт вролетари-т—, а прнаннвн само
несисин-ссеата Оорёа ва право вт
рнОвъшн-тснитв съюзи,
синдикалист (фр, syndikaliste от гр.
Привърженик ва синдикали-м—.
снндикИт {н—1· syndlcîtes оп гр.
L Капна-лнсънчЕсе- оВтдентгие на
меца ст еднв ирбцав-дсяво вя пре¬
махване шт e-нюувeгuеягa п ивни—
шаване на цената, при котт- впиая*
щипе н шато, предприятия отп—зата
стм—съвигЕливяо сн съществувай·,
в— нямат пряно шт еαнoе'cиτeлгa
торгвает. 2. Временив соглашенне
га Оягноеи предприятия за н-ворш—
ване нт оного гонени Ванквви опа—
рацни, напр. отпускано ma лыржянев
в-то. 3. Наввяние в— ртё-анниссю—
професи-налиа -рганиатиня е някои
страни. 4. Сдруженте, обелентина
в- отшита г— едыаевп еπвиaвоκи ин¬
тереси. 5. Длъжност вя синдик.
сикднкИраи (61 тр.) ОВеднвяв-н н
снидис-т, сдружаван вя ващная в—
-Omi •етертс·.
синдрома) (тр. syndroné „е'витгнe">
мед, Струпване ва пвнвгαци, х-р-с—
перни аа втеол Осмеся,
сикедрибн (гр. synédrioi .еьOвaгеe">
1.	Совег в— юлeΒениπe старейшныи
до п-д-шеко ва Ерусалим (63 е, пр.
в. е.); завишаван се с религиозни,
«•рж-вги п правни “опр-си,
2.	трен, Совсп собрашне ; сборешо,
сикекдбха {гp, synekdochä) литир.
Сгплга фигура, при н-иг- са упо¬
требява цтлвгв выест- нася нап част
вместо цялото : Оашпнв отинша (част
вместо цтло)=0л.т1И лом ; ср, непо—
пимия.

синекур
686
синекур (от ята.) К-йтс втенн спис·
сурна .ложевст,
синекура (мат, aîné curt .Отв трежт")
Д-Вре пз-атна длъжност Ото зтдьз·
жегелга работа.
сипергет {гв. syтé*gétea .сътрудник“)
инат, Мускул, коВяо дсйствува н
една гасена с друг ; ср, антагонист
(2)·
сикёргия (гр, syncrgelt	„n-иoщ“>
Дружно деИстнее г— ытколко орет—
вн.
сипереза (гр. aynâ1res1s „еoκвящяатгe“>
изиков. Сливано в— авт тянсв· оп две
равлимйи срички вон возх-дят gip·
твит в- Едва сричка,
синестезия 0'., ay1â1sThcîIs> мед, Нс-
иртеимпо аьвнвеeиaгe ва усещани——
1Я,
синицеза (гр. synlzesis)—синереза.
сикйя (аур, slnl), 1. Тепснт, 2. О—фр—,
ър-поат,
синклинали (ок гр. synklino) Корито-
-Орт-вт тьвет ва воняяито ин—еπoвe.
на квттв Ведртп— ce раздамс-тв-т
вое внсо-нта,
сивинИя {гp. aÿnk1öToa .πoвиκaг"--, В
«ревет Гьрцни и вон Бноавант —
собранне га нисши еaнвaынци ; про
юнгам н средновековна Болгарин
под название В-пирсси съест, 2, - прин.
Собранне ; совея, еeйяτ.
смкк0п(а) {гp. synkopo „еokв-maнтге“)
1.	грам, Изпадане вн едев ими нн—
н-зюб звука н средата гт дума,
2.	грам. Изпускане га снтзуЕм—т—
ими нолм-гя. 3. мед, ИзгуОваес в—
совв-иес, 4. мид. - Бит-япня снорт
п-р-дн еъвлтиeг удар, 5, муз,. Осв—
Оен c0pατ. ирн нойто сз-Ов такгвав
врано ce спин- сос следващото сил¬
но ъ-нков- вране и с кова ce ирн—
дана ритмичн-ск н Ивpнвнτeлгoег га
муоннткя.
синкопИрам (от гр, synkopta) 1, грим.
Оонраштв-н гласна н еден дума ими
част· ва изреневпетв. 2. Приништв-н
снвеопа, 3· муз, РаавввВравтня.ш.
синкретИзъм (syтoιet1sмόs „сота··.“
внп’"> I, OBoлннтнaнт. дружно со-
щее'вувaге· 2. фил. ООелнытв-ге
г— р—внинви, несто прсщнворвннви
нъ-тлсл· ; вюнткгевын. 3, рел. Овор—
ватвс н елно ва ентневти оп раз¬
личен рЕантни, 4, H’pтaгв-неAeнвеτ,
5. грим. ОВтлпйтване на винонсо
вгаАТгет н тага ферма, ογβγβ.οβτα—
ност шт дума пни ф-риа.
сиккретйчеп (ер. synkrCtIkόs> I. К-Вто
обединява ; ебЕдпингЕМсе. 2. КсВпс
съществува заедно с нещо друг-,
сикбд {гp· synodos .еoBвяй·c“> 1. Биг—
ап о цореотн— управително атмо - у
ытс, 2. Сградата п ' юаицт.нареига ва
тте—вт пялв. 3. Цорн-аго собрание*.
синодален (н-п. synodalis от пр.)
1.	Койя— принадлежи инн нойте о
-пен в— сегсд. 2, Цьрк-атг,
сииОдик ('.1 synodlkos) 1. Сборник - с*
решенет на цорк-ЕТв собор, 2. Но—
славее и— цорк-нтг собор до сип-
снопп и втра—шн, 3. П-меена егнж·
на с нотната нт умрем· аа помс.
нуванв през време вя Ост-снужешет
сикодИчеп, сиподИчески (гр. synodi-
kos »еoBевαπтнтг"> астр, КоИто co
огг-ст до ендню—гб сысдниннтво ma
две небссин асма тян до положснес—
к— ва саго нсбесно птно сын Слом—
цето ; с и и о « п и с п месец —
времся- между две тлнониегги лун·
ши ф-он, юсо-ι о о - ранив нн 29 асе)—
гвщия, -2 ится, 44 минути п 3 сосун.
«· ; ср. еедeвнлтв месец ; синоди*
чан κянeнaaи — слуге· мюсаце,
СИНОЗЙТ- снгу-нт.
сикоИкИя (гр. synolkia) баол, Оыжн-
тслство в— авт организма, при нсетс
Едннена жнвте ворху друтет, В»тв
дт ну прени.
синолог (мат, Sina „Китай“ и тр. lögos
„Наука") Специалист ис инт-Иснт
език, к ттяВснн литератур-, нсгорни и
•зеусянв,
синология (мая, Sina „КнтяИ“ н-'р,
logos „Bayca") Н—уст ва eui—йсКн
ввцн, лнгтвaгуp—, исъорня в изку¬
ство ; еиътнскцна,
сиконИм {ρe. synOnymos „с-)>имснен“|
литир, 1 Лунα» рнояннит по наров,
во с Влйвко ошаитвне - с друга «ум¬
ок сошата наст вт .0-1- : хубав —
юр-сне ; свтязива — андоннет,- оёи*
н—ы — моОт. 2. Всяк— едва ок труп—
равнвагамни души,

667
сипоиимен (гр. synonymikos) езиков.
Ι, К-Игв съвпада по вгамевпе ; рнвев—
внаиен, олйввйаиен. 2. Съставен оп
сптенимп.
сипокИмика (гр. syTonymaké) -, Дим
оп еаикввганевас, н-Иа- се вавпиява
сос стгевтонте, 2. Всички сптовтои
и— одев тонн.
синонИмия (гр. synonym 1a) изиков,
-, Еднаквост но зв—новне в— дуо·
лри раззн-сп тн—сеж (различни юв*
рВйи). 2. Рнк-рн-осн— фигура, при
сстко са употребяват место сиво·
винт, З.=ссинонимию-,
синОпсис (тр. synopsis .nвтгмeл">
1.	църк. Прегледи- соп-ставнет ma
библейски τeκеπввe но предмети,
2.	СВ-ргик оп спатии по елин и
сот вопр-с. 3. Общ протлел, св-л.
сипоптИк (гр,	synoptikos	.н-Игс
вижда вснико", „πвтτлeдeн"> 1. Мтттв—
рсн-г, ноИто прани синапти-ни н—рги
и д-вт нв-ггввн за ерошок-. 2. църк.
Един оп трио—т— оанигозесяш Матей,
Марко п Луна, новто палягатпоАТи
по один п същ тачиш живот— в—
Христос,
сияептика (гр. syropilké) L СъВпрява
а-вни вя еънвеπнвтгв ; съпоставяно.
2.	Дял от астрономията- нойто са
отнемана с вреш·'— п ветоввав пред—
снтзв-ес ; спи-ппнивт негт-рвлвеит.
сипоптйчек, сикоптИчески (гр, synop-
iHkos „пp’гл’дeг"> К-Ите позе-зная
с алии поглед «я се видит наспите
нн еди— цип— ; прсгледей, ннтлтлен ;
синоппиАНт карта — карт- с
тртфиин— представти· ma резултатите
от нeгвcввлoгимвπ ыаёлюленпт, вя—
правови н елйв п същ— еронс и—
. равнинен моста,
еΒгвв, сИнур (тр, aÿnôroa „трагичен")
1.	Границ— вн ииoτ· сноп, межда.
2« трен. Грелся, граница,
с икостОза ('.1 syn .а-едев“ и ostéon
нcег"> анат, Неп—движв— съединя—
“тве на ювсги -рев вκвегeнтнн яъктн.
синтагма {гp· synTagma) 1. езиков.
Свързване нн луни пян насън оп
души зя оОрт-увяго и— ввв— дума ;
вод-ск-н — оп нод— и сн—Н;· 2. ези¬
ков. Цялостен сипся-е- твъоттин*
сИнто
-йна единица. 3. юр. Свод, сып-спн*
вино е— равнимнн зтеонт,
синтагматика (от гр. syntagma) изи¬
ков, У-сипа ат дтлевпето в— роикт
на еенπaгнπ (^ι
синтаксис {гp. sÿitaxis) I.Днмcπτвт'
о—пинапя, нойто поуч-вт строежа ва
евречегнвпо и нетввпто »—ски ; сно
ввгaвeждaгe· 2. Унаёвин но псан лил.
синт£з(а) (гр. synThesls) 1. Метод за
ивунав—нв предмет н негсвнпа втнoеπ.
н оплолйищв му н-скт п н тяхната
е-аиме- “розе—, 2. Във рна-соринк—
в— Хеген — в-И-г-рена— степен оп
раввигеетв га явлввее, к—няв обе¬
динява н ссбс сп ив-гвeеивгеτе елт*
менки от прежните степент гт р-з—
витна, 3. хим. Нолум-нано и— сложни
хиин-тски съединения от ив-прссат,
4.	Образуване в- едва цялост оп
йтВгите составни пмп съединяване
и— впдолги нв—пр—съп единства н но—
сложни оОравувтння ; съединяваго
и— насън ; вВоОщан—ге, повод,
5.	изиков. Пасмсаинтк етап сп от*
ншнен npеввл» ирп нойто вьа основа
на предварително обработен— инфор¬
мация са изгражда 1.13-1- втезикт,
нн нойто спава проволот, 6. езиков.
Нввцeе нн -бр-зунтве вн ваукона
рен чрез спсци-лип aнуеτимeеκи
устройства.
синтезИрам {вπ гр.) Правя сцепе- ;
вB-Oщявaн» —бедните м.
синтетика {гв· syithétlkâ) Мепвд ma
нзсптававв, еоВто веди сом синтез.
сиптетйчек (гр. synthetlkOs) 1. КоВпо
сътанитва, ноВпо са интна а ревун“
янт в— сните-, 2. СпосоОсг дт обе*
линтвa» да прани новолш. 3. ОВр-ву·
наш с помощта г— ннёор—торвп пян
индустриални процеси, п-сустнеш ;
снвтетннен език — ввек с
рт-вити падежни 10.01, сос синове*
вит - п епpeжвгет ; ср, айанптимов
сане ; синтетичен каучук —
•анусъв·· каучук, п-лумен по отн—д·
син гнмпв, е-Вко им— нанесав-т- вн
сстествеш стумун п н влноп отноше¬
ния го- прсвъзх—жла,
сйкто, сиктоИзъм (01 соОс,) Дртвгяга
ни-исна религии, нотто ' ваз-жина
супа— кош императора.

с и и y (з) и т
сипу(з)Ит (лап. s1nuslt1a) мид, Боопт—
знавзив онб—зиняве в— πιταΒί^πτ и—
експош-свите кухини,
синус (л—п. sinus .навивка") 1. анат.
Канап а твърдата оовомна цинa. по—
лев с кръв. 2. анат, Кухина н к—ст,
ирванивб черепна коства кухина,
3.	анат. Плеврази— тоест, 4. мат.
Тритсн-МЕТрн-ва функция, равна ва
отгвштннттв ва срещуположнен и—
сой да в оа осярнав отми нягег съм
хнпвптгуа-гя ; означава ce сос sir.
5. М-рсен зтмнв,
сипусоИд {лατ· sinus и гр. éldos .впа")
мат, Болн-бОртана крнва пиния,
е-ягв графе-сски на-Оравтая нвнойе“
нитт- вя синус— н зависем-ст вп
паневсй··'— вя оголя.
синхармопИзъм (•.1 syn „със“ m haï*
мотан „созау·’^) 1. Ооввунпт“,
вднгсавумее. 2. езиков, Определяет
гласната е представка а зависни-ст
ст eляевяτa на .-.0·- ва думата, Ha·
пример а турски еанс : -дт п вдтлар,
ен и еазвр.
сикхбкдрос (гр. syn » ателие“ и chôn-
dros » хрущим ") инат, Ненвдвнжно
•ни слабо подвижно евьвa“-ге на
кост· Арев хрущим.
сикхрОпеп (гр. sÿrichroros) Който спя*
вя е адв- п сьцо време, коВпо деИ-
савувя едновременн— ; съвпадат ис
време, едн-временев.
синхронизатор (е. яат, Synchronisa—
Tor вт гр.') Ι. Присн-с-ёптена ва
едновременн- деИствее. 2. Прпсп——
с-Озвино ат Отвшушго сменние вн
сю-распнав на автомобил, 3, Лице,
юотгс провежда еейав-йевяπнн,
синхрокизИция (и. нап, syrohrorlaαtlo
от пр.) I. Д-еарвант до попе- съв¬
падане но време на две или исвенв
лтви-aπнeеκе наиеняшн ce явления.
2.	Нятокинатее вя .-0314·· меха-
шн-вн процеси дт протин—п еде-вра*
нюни-, н-пр, ебртзьт и звукът а
ннивъо.
синхронизирам (от гр.) Довеждам два
пян повече нeвивлπчтеκи нвитгтше
ce тазЕинт до пьяна тлнoвpeшeйнoеτ»
«в птртятни-ст в— ианевениего им
вон врене.
синхропИзъм (гр. synchronismôs) Съп-
668
птдтве по вроме, ставаше е едвс ; п
сьш— вроне на два ими пввомв тело¬
ген, събития п др, ; eлнoвpтнeнгcеτ.
сикхрокИчек, синхрокйчески	(гр.
syrohιorlkόs> Който става а едно п
сото врсме ; тдгвввeитгтг,
синхрбпия (гр. synchronla) 1. Пъпно
съвпадане но вреше ; eaгввpтoeнвcег.
2· езиков, Уен-ввв -аделише вн едно
сост-игно, в— елен иегopичттe·
етан от р-ввнгиетс на твика като
нрелштп аа лπнгвеегимeеκo •зследв—*
не ; ср. лп-хр-ент,	·
синхроиоскОп, синхроскоп (гр. syn
„a-тaп-“„ ohrOnôa „вреше“ m skopéo
„ гледам ") Уред ат ивввтвeн ва сив*
хp-йеa—uπт·
сипхротрбк ('.1 syn .ватдгс“, ch-Onos
„време“ и zлсктрсн) физ, Уредба - ва
уеk-втвaйo вя влткпронп, капо са
пропушат ирео виеcκoмeегcгйo пола,
сиихрокофазотрёп (гр.	aÿrohгon.ôs
„еанввртненег“ п фазотрон] Инста¬
лация за усю-ртвнцо па еложгроги и
«руте тленτвемтеκн вта-нарен· нт*
сайте, отсят всее да са двнжаа п
a-гвввег пот,
сипьбр (нт. signoié) Господни,
синьора {еπ. sigroia) Госн-жа,
сикьорИпа (ит. signorina) Госпожица.
сикьорИя (нп. sigToiiâ) ист, Управ·*
ятзев ввг-й а евeaнoвтκв“ннπe ища—
31-·«· '.Η.-ΒΌι
сиппи {nepе·) ист. 1. Ксл-ниялви ной—
сен от местното населснно в индий*
сюнтс вл-дегия, еовто са Винт а
служба нн αнгнеИеκе'e. френскего и
пвpπугнлеюнτe .030^31'0.·· 2. Дно—
ринска юонвиша а еулτ-неюa Туpuнт·
сирепа {τp· selrér) 1. мит, Морска
иннфа, к-ттв с иpeeвaенa'а си песев
н-днам“-«- н-рицего (нвсВрааивале т
чeе'B наго птица с нсвешня гнява
ими наго дтвиuт с перен на риё—).
2.	Нвтлoеτиτeлκa· 3, физ, Уред ' ва
—пределни· Орон г— греппсгника при
евд-внге и— внук, 4. Уред ва воа-
πв-нoвoжлягo шт пвгове вт р—ззичи—
виевннвa· 5. Звуков снгеннет урод,
нсИас «Ейс'аува с пар— или сеосте·
воздух ; енπнαлгн свирка за возду¬
шна трев-га, 6. зоол. Опашато зво-
воволн- животи— Оев задии краен.

669
сирёко (иг. sirocco от ар,) Сух яви·«
ентор а Северна Арр·.-, Юж·—
Еврвин п Предна Лaия.
сирОп (мат. slitipus от яр.) 1. Гост
наеден еoн. πвтв-в’й сос захар,
2,	Сладко вαвалaднгeлгo питее от
аннон сон п сола ими ноля ; шербет.
3,	ЛвиеОгн спадна τoннвеπ» 4, Гост—
сзади— точност сп ев-peйн захар с
опрЕделей— с-знатс'“- a-да.
система (гр, systema) 1. Усанв-ати
н—нин на лeИеτвнe ; пвртдьн, ред,
2.	УеτввИеτвв, структура, сьитятинт
е— наспи зя -Оша цен п «сйв-сг.
3.	Форма иа обществено усар-йсаво ;
спрой, 4« Съвкупе-ст от ирнецини,
свито ся основа на нтеаевв уиегие.
5. Начин в— урежлапе, форма в—
асИн-ск, 6. Оьвюуπнвег оп Aaеτи»
машини, ан-раан п «рути еь-вьжe·
еня, евьввaгн с обща функции ; тех-
немeеюo уегв-Βег“o. κвнеτвтκцея.
молва, 7. геол, Оовкунг—са са на—“
стова ва аеметкт нора, новто со хт—
.-№10.131.-' с едг-нва флора п
фауна, 8. Опр-йно цяло, правилен
ред, 9. прин. 1-“·., рта-вго псват—
ртге.
систематизирам (от гр.) Гостнвто а
впределен ред, усктиевнвти опреде¬
лена иасзЕД-а—атяг-ст ; подреждан.
систематика (тр, syateмat1ké) -. При¬
веждана а .0«, подреждане п класи*
фнюацнн на нредмегн п явлевци,
2.	. Н-уюа аа наентвввавияпа, -писа—
геят—, вoдеτвeгнгe вроонн ш кла—
снфннтцииат ня микроорганизмите,
растоиният п жпввтнепв.
систематИчек, систематически, си-
стемек {гp. systcmatlkos) 1. Разно--
можеш но впреаелег пляв, следва!
вввeдeлeнα снсъвня, 2. Οπ.-βη, по-
спад-ангслен, 3. КоИпо се повтаря
пост-ниво ; редввев.
сИстола {гp· systoié	» намаляване “)
1.	физиол. Ритоемнс свивана е— мус¬
кулен срттв, -ссОено на еьpцeτв,πpи
нвтпо сърцето се съкращава, кръвта
оп лявата с-мерт се нвгнaеeвн а -врат-
па, а оп «тсвага — а Оелвлр-Огата ар—
терин ; ср. линст-за, 2. грам. Оъера—
m-вяне на допея сричка пат глαевн»
-с-бево и— МЕТртмссен причини,
сифилитИчен
сити (явен, city) 1 Град ; старият град
н шизп-веш град, 2. Цтггьр на го¬
лям град, oев0eгв центърът на Лов—
дог, кодегс ся еoеpegoгoATйπ торгов“
синят, О-гюовнип п иeoн-ничeеκияτ
жнв-п — еив-нин вн Τив-неввa оап—
тархни.
ситуацибкек (ок фр.) Който предана
всникс, есе'- са намира вн «ядеш-
мтсто, ноВгв -тр-атва дЕйсанияспй—ао
п-мвжтйит вя местност ; сосбр-зен с
ютсто,
ситу-цин (фр, situation оп нап.)
1.	СВ-р от о0егвя'eнеτвa п усп-ант,
есего създават едни иди друг· вт*
н-штгит ; положение, р-апсм-жтеее,
состояние, мсстоположенне, -Ост-н*
гелстна. 2. Ио-Вр-ана-ее а паят пнп
в— ютраа релефа ва нeегввеτ (β—«™
пространства, планини, градове, но—
лета п п. ·.). 3, Опис ш смогна в—
вещ—,	нарнО-теш- при	строеж,
4.	езиков. Условията {вBеτ-тτтлеπвв,
цен п лp.), при кввгс се осъществява
«таено евннввс съобщение ; н—вгеюст
и— ртмта.
сиф {яггн. яёρтвиaτув— вп поренто
Оунан вя αгτлеΒею·гe думи cost
„цент“, înau*a1oe »атсгр-х-В!на“ п
freight .ваел—") Зван, но в— едва
спсюя, превозвана и— вода, са пая—
гсгн цтнят-, пров-оните вαaнвенн п
застраховка'— оп д-ся—а-не— ; циТ·
сифилИд {|p· syphlllde) мид, Спри*
нитинон -Орив ва кожата.
сифилидолОг (сифилид п гр. logos
.внука“) Олeци-л·еπ ио лееувагт в—
сирил нс,
сифилидология (сифилис п гр. logos
„гнуся“) Дна ок медицината, нойто
изуи-нт' сирин нса п нтт-лпте аа
нетввото нееувате.
сифилис (ст гр. sys „свиня“ m philos
„приятел") мед, 31.-0·— п тежка
втнopнмeеκa Oвнтеτ» ивичπнтвaнa- ст
спирохстт·.
сифилитИк (-1 гр.) Болен от сериннс.
сифилитичен, сифилитйчески (отгр.)
1 Ов-Встеве гт сифилис наш при¬
чинен от сифилис, 2. Който страда
оп сифилис, 3· Нртдннав—иев за Оомтп
оп сифилис.

сифилЗма
сифилбма (от гр.) Подутина нт снр·—
митична помня ; туш- (β).
сифОн {гp. siphon .τρ-οΟΗ") 1. Ионита
тръбя аа нрелив-не в— τeмнoеτи оп
ие—ансос съд а но—висок но грнвпп——
цин. 2. Шпше вя павирана eoga с
ятнтвт троВт. 3. Приспас-Вление вн
уатянн-втво лвнгаттлнааа снят на
парата вя з-нвивянн. 4. Πpнеи-е-B-
зашно под умивалник, нмввепв— ининт
п др., е--етс задържа вода п иреип
да цопнат миризма,
сицилиака (пп. siciliaтa> литир. Осно—
съншна строфа, е-ягв се р-амнАТва
ст сектата— но рнмттн — нОтбяВяО
пми aBбaOaaO. н а ентяатка аОтО-Осс
^0 пнегв вн встров Сицилия, кодег-
ст е нвявела в— ирон път),
скИОиес {лαπ· aoäbléa> мид. Краста,
скаОибза (янт, soabîOsн> бот. Вил
тревисто растен··, ноего са в упв*
пртОтвтнс наав лекарств- против
кожни ааВвлтвайия {-ττуκ името му),
екаОиОзек (3—1· aoαb10aüa> Кр—спав,
скабрёзен {φp· aoнbιeux, euac> Пепри*
нинон» - втиртсщсвш.
скИла {иπ, scalt) 1 СтълВа. 2. муз, Гт*
м—. 3. Линийка с «таенин а р-аничне
измервателни уред·; Миланската
скала — Миланская- оперя, пост¬
роен— през -776—-778 е,, нот 3600
мост—,
синап {aвгн, aoa1p от наг. scalpo .по*
«•«Οηβ-μ") Одрана ножа нн еняв—т—
ваелг- с нсс-та сако трофей y нтнои
«реве· нароли.
скИлпел (янт. scHlpiHum „нв:жм’"> Мая·
се хнpувгинeен- ножие ва -πeв—цит
п туа-пснт,
с калпйрам (оп лaπ,> 1. Режа със синя·
^3, аутопсиран, 2. Одиран кажат—
на пнав—та ваелйв с насята. 3, прен.
Унпщвж—ван,
скамбйл {гув, îakнмb11> Вил игр— ва
картн.
скакдал (гр. skândalon „еoёлaзън">
1.	Онучин, ирен-шестенс, соОитша, ноо—
то срами пнп поставт а неудвОно но-
можегне иввъpшнπтни- торели— «ти*
пис, 2. HeпpнеτвИы— постъпка, кола-
нарушава оОшонритппт- род, 3. прин.
Сбивав·, скарваше, шум ва публично
място.
670
скандйлен (гр. skândalôi) I. Ортиты,
непристоен, посраова!. 2, Нсд-пус—
пнм, ШЕп-за-мси.
скандализирам (от тр. skandalon)
1.	П-станто н ноновко положение;
нcеpнoвнo» -п—оорнв-н, 2. Буля нетв·
дувагие поряди з—шото сн морж-вт,
скаидальОзек (фр. scandaleux, се от
гр.) Henpнл·AOв» непристоен, ньому—
пигелен.
скИидиИ (от ссОс. Scardlтävla> Химн-
неси· тнтoeнπ» зван Sc, порода· по·
мер 2-, ат, аегло 44.956; твърде ря¬
док ыстам,
скандйрам (оп анк, scando) I, Грон-·
г—сто еπихввe» н—тс подчсрт-вям! ул-·
ренеегв нн встня стопит п сн—знам
цезурнте, 2. прен. Пр-нзв-стн а пакт
и ваелгс с други возгласи, лозунги
п пр,
скандйране (пят. scando .иалгпян е’“>
1.	литер, Четене на егеа-вe, нтт— со·
спазва р-виероя ио, т. в'. капе со сптовн
стопит, цезура, арсис, твоис. 2. Ив*
гввартгт дружно ш а такт на аозтат*
ст лозунги и др,
сютелненвИ-ън (о·. с-бн·.) I. СвоИство*
в— а-p-юτеввoеτ на сн-елненасннтт
народи. 2, Полнгннтсю— геиейие ва
оёелигегее а одна държава на Шве·
ция» Норвегия и Д-гет,
Скапен (еo0е,> 1. Ине на хитър смута
а н-меднитс нн р-и-псюетв н-роде,
2.	прин. Хитрец,
скапулИриИ (н—п. soapulai1üs) Мона¬
шеско в—мая-зс, ноепо се hoch гад
расото,
скара (ггр, skâra) L Пзсснсст оп на-
рвлеши ттлени паи тогке жазсони
прочит ва пcеπaвигв върху пих оссс
т други вещ— от пенойе, 2. Ионсмо*
вето ио псви ыннпв, предимно ноВни-
Авта, дp-Bмeπт» н-щнакчск— п пр, 3.
Чугунена решетит, к—нко служи ва
дыше в— иомкя, ан g— спав- помие по—
ттрние г— горивото.	4. Дорвтит
ртштгн- с разл·»·— иролнавнаионит:
да предпазва от вл—гa» ст пясък и ир.
скарйда (гр, skarls, idos .еκ-нaщ мер—
втΒβ> зоол. Дреёв- морско нзЕваскв·
вето ш р—нооёравно жнавянс с повеи
крана п ишина—, нотто жевае а сояв—

671
вп п см-дки води; при ев-втв-нe сън¬
на жъна-нервено,
сиарификИтор (κ, няп. soaι|flottoι)
1.	Хнрургичтски ен^c^τ[^и^у^и^c^·-τ от десе¬
тина нежната, новто ce отдвижная eg·
mвввeивнгo »рев нтаαниaьм; служи
вн правого и— игото варов· тлгвввeч
■ μτηηο, 2. Земеделско -родне, ксттв
сос сиЕцн-зви нож-пс разравя вв-аа*
та околв норевете шт аеатдентс ряс-
πтнπн» аа дт внирнви досаон па воа*
«уха и по π-ви нам·· л- увененп до¬
бив— вт елинеца плот, 3. Потг— оа—
шив— с множество нпрнвпслоОне ши—
ивве ва рт-корявает на Викушин пни
на стара нтеомевт нотна в—спнянт.
скарификИция (к. пят. scariflcailo)
1.	мид. Ели-времеви- н-рианнго г—
гок-г, ва «я ce створе мнст— от во*
пнчннв нт еров нан г— «рут- точност,
2.	Механическо разчупване в— явор*
«а семеива -0вивκa» ат g— ce улесни
«πηγεγογο, 3· Р-вр-анше иа нгвяли
сос снтрефнентор.
скарлатИна (11· scailattlra от soariнtTo
„Aвpвeч"> мед, Епидемична вяря-нт
0cлeе1. ирп свят— к-жата ce носрная
с Атрвейн пепит, твтваа ce Оолит а
'0.301— п внс-ст 'тшneвα'увα; Οβλό·
«унят прединйс деца.
скарлатинозен (от нт. scarlaTilra)
I.	Бонев оп скарлатина. 2. Прслн—-
аваиен -а Волни вя скаря-тена,
скат1 (рус.) 1 Нтюлсн, еκлoы, 2. Пя·
нногена мини— галерни а- приднежна—
на нн рудата под собствената й 'те¬
жест до пункта зя иввсаване.
скат2 (нем. Skat) Вид игра вя кярпн от
: трина души,
скат3 (сна·«. skata) Голяма и хищна
морсна риё— с шнрсюо кино п отвск·
: рана опашна.
скатОл {вτ тр. skatos „ητη") Вещество,
нотто ce —Вря-уа- при тниене и— Вам*
точни вещества а горя и оу придает
оπoцеΤπнвa мирнзмя.
скИут ■ {aнπл, scout .разузнаван*) Част
в—- юл-лажи— международна -ртнеи—
вация зя политическо и нвαвеπвввв·
pнвинeенв воапнт-гие а никои снпи·
πнниеπиAeенπ страни.
скаутИзъм (от ниез.) Оступсно двнжт-
гте.
cnépuo
сиафИндър {гв. skaphe .лодка“ и anér,
ardrôs .мъж") I, Водолто·· носком,
пригоден в- .-0-1- под нол-тн. 2. Ко¬
стюм ва лстци при пвлати ва голеоп
височини п в космоса, сын ссИко им—
тн-р-к вя дянант кисн-род шт зегацт.
сквайр, скуаИр {aвπн· squlre) L Веж—
нив— обръщение ном тегнеВс.· земо·
вл—лелтц. 2. Нонвпна китят вя съдии
п местни длъжн-стин ниц— а Анелии
и САЩ,
сквамОзек (3-1, squamosus) мид, Люс—
песа.
сквИтер {-нπн. squaTcr) Квм-ниоτ, нсй*
то в запр-Онз осот.
снёмо (гур. iskélc сп иπ·> Бренетга
сър-наеле- со-рожецно за опора пре.
задает п монтаж, за подпирано нн
нсфраж, от създаване на ртб-аен
нз—ш-дня ma височина п т.н.
ск6лет(гр. skeletos „изсъхвал") I. Съв¬
купност от κ-еτи'e. новто поддържат
ътзвко на пробваме) жив—пно п чо¬
век; н-санни, 2. прен, Мшств санО
нввок пан жиавъво. 3. прин, Основа,
ю-ш-вт, р-мит на иaщнm-. в-сещ-1?
κcнеπвуκuии т— сграда п ар,
снОал (тур. iskele вп на. scala) 1, Гре-
сп-соВлешес вп преди т «'осен, до ево-
ъо спират нврнби а плитко ирнсътви*
ща; неВ. 2. = сеело,
скенО (гр. skeié) 1. В лρeвн-гвьцκ·и
ттятьр — врсмеиш- отпит и-стр-ест,
а кота- ce пребОлеи-зи артистите,
2.	Сцогн.
скепсис (гр. sképaîa> Сънтенте, mage*
втрее.
скептИк (пр. aképtîkόs> П» Привърже*
нни на еκeπτнцнвнa, 2. К-йто плел—
с гeлoвoвπo п сомшее·· ma веимнo.
ей0ПτецИaoo {φp. scepticisme сп тр.)
1 Философске схващана, ксекс пол—
хворя0 га сомненне възможноста— да
ce п-зене обективната ртазг-сп,
2.	Оьигтв-гт.в пстиин-сата иπвaв·л-
ш-спън в— Βοηο; нелсвврАИво вттвше-
вит кош асинне; шалеавр-нн—ск,
скептИчек, скептически (гр. skepilkosi
I.	К-Вто ce 'Опется до - скептицизма. 2.
К-Ит- me ce лcвтpивт» коИго ce съм¬
нява выв нснАно; телснормнв.
скерцо.(ит. skerzo .шега") муз. 1. Бър¬
зо п весен— теннс. - 2,- Музннтзит - иис-

672
скетинг ринг
ст а бора- темпо, шеговита но хт·
ртегер, 3, Втората пмп арттага ннст
га сиорснин пнп саш-щт.
скетикг ринг {нmπн· skating — rink) en.
Цннтытвна имп —срантов— пора-мна аа
ньнеп с квлолц—.
скеч (англ. sketch) 1. литер. Лент ед*
генетта щегввитн шап сатирична пие¬
са, к-нко со предстает нта-АСсто ис
телевизии, в— ссарала пмп н цнрн.
2.	сп, Б-рёт.
ски (норв, sky) Тынки ш «оме· нагла-
даии доски -- прнкрепв-ге ною кра¬
ката , нвнπoл’нπ от изооттно ис свит,
скилИда {вгp. skéllda) Вслня отдтнвн
составит ва нвси-ва тз—вт пук.
скйния (оп тр, skeié) 1. Шатра, ианап-
№-, 2, ДpввввввpeИени иохсдвн храм
нов форм— на шатра, от «— се извор—
шва О-г-служев·· при долг— поту—
вано,
скиогрИфия (гр. sklt .стека“ m grâ*
phö „иπшa“> L Онрелвлтно времето
според еянκ-τн в— спош-ввята имп луи—
ннпн светлина. 2. Изнусав— за рису—
в—не и— силуети. 3. Контурен рнсу*
ηοη, силует.
скиоетикOн (гр. sklt „стека“ m opta*
kos „вpиτтлeв"> Уред за предавано
и— светлиниш оВраан; вид магнитсни
Тенор.
скип (—шея, skip) Гелям— кофт пнп клет—
нн ва иодне-не шт тежестт {втди,*aт·
от, выгннш-) ис ыакновев пли -янв—
сеи нот, носто ирнсн-с-Втеа да се
оaoopaa'oв-pвa ; ивпвлвува се а руд—
гнцп, ирп нълнене на високи вещ·
п др.
скИптър (гр. skêptron) 1 Вя-лстенсеи
жтоьз вов вид г— τ-игa» украсена сос
еκoπ-цeнни канони, 2. прен. Власт,
n-еπoлеπвo» внaлиивеπвc; държава.
скит (гр. akêTôa> Кног вт манастир сос
строг успяа; малък манастир,
снИр (англ. skiff) сп. 1, Спорът— доят—
и кисна «—«№—, 2. Оосттотнив с тяка*
ат нвдка.
скИца ^00, Skizze ст тр, aohéd1oa
„I!BπBлизиτeлтв“> 1. Н-Оьрао напра—
асша ресуена а -Ошн минни. 2. Паят
пнт нeвτeж» ноВтс предавн само сё*
Шн, прашн-ви минни гт oте1o» ва
сгря«— и иолобти. 3. Предварително
в-Втлиав-ве а обши пинии ва пит·—
ртаурн— прсеавтдегее, лвкняд и др.
4, литир, Бегно нахвърлян- аяpaκτo-
рискнит ва евро“ а пран-недсиис;
вчерн, 5. Плат нн отся-та а ар··
ттлв— валя. 6, трен, ОввтВрааег, му—
«тя ионси,
скицИрам (шем, sklzz1eién> 1 Грант
снтц-ι 2. НаВорвв нахвърлим, вамер·
тянам втВоров веннИ -Орно,
скл épa=еkлтввτиk-,
склеренхИма (гр. skleros .твърд“ п
énohyma .нтлнване ") биол. Механп-
носен (укроиителва) ъоюте вн расат-
нилта, ювнъв се соса—· вт удължени
и зт-стройн на краищата сметни, метко
оВвпвна в ряат-мерн- удвОенсй-,
склеродерма (гр. skieios „твърд“ m
déima „нож—мид, ХромнАосюе за*
б-зна-вв шт н-ж-тт, ирн кооп- се
твиваа аатвьрдив-нии п г—дсОтмивт-
нит ио нет,
склероза {πp. sklé-osis) мид, Болестно
уизъягтатвЕ ва ттясишн орт-гн пни
на насте оп тих портл· в-вв-егвαнe
на еыелеnеπелгтгa тоютг п уепт—жа-
нтве на φупκuнвгялг·τт пм ементнтн.
склерОма (гр, skléront) мид, Хрони¬
ческо ийТенцесвпо в-ёвниване, при
квепо ст ртввевтт възнянепелгн уп*
льпнтвннет а равнини· месаа по ди—
хтятзвите ньтишт (внИ-чесао а тост
п гърлото),
склероиетър {гp. skleros »твърд“ m
métron „мярка") I, Уред -a намерат—
не твърд-стта в— оигерялне кристалш
{o0иκгcнoнo -рев драснаие сос спе¬
циална πгнн>· 2. Уред за ивнерванв
синапа нн провинв-вс нн ртвгттнови
поми ирео нетянн с размине— дтОтли—
ша,
склерОн {τp. skleros „твърд") Лоса и
здрава сипан ощ ануненее п цнгн»
мед, желто- и др.
склероскбп (гр. skleros „твърд" и
skopéo .паедно“) Уред аа -пределина
твърдостта шт овпял -рев нвиервнвв
cπеκ—чанeπc гт чуюмв сос ваеамег - сто-
манты иди диамантен врох, спуснато
-к -прелтмтна нис-ннта сом п—върх-
т-сата му.
склеротик {гp. skleioT1kOs> Б-леш от
ссмсрсв—,

673
склербтика (тр. sklerotlké) анат. Не*
nBoaвaAйT'α външна обвивна и— ом*
инта тОолка, нонто а предната част
проминав— а pвecнπшa.
склеротИчек (гр. ■sklê^rotikôs) 1. Отит—
сит се до склсро-а. 2, Б-маг вп сезе“
р-ат.
склерофИт {τp· skieros „каорл“ и phy*
ΤΟ η „растение“) бот, Постоянно ат·
ясно в-еτ’нит с н—равн нπеπ-,
склерофтäпиия (гр. skleiôs „твърд“ и
ophihainOs „вκ-“> мед, Бсятогсво
втворлтвтгт и— склср-кин-аа.
сколâсβаи (гр, soho1âzδ) Намиран вре—
_ от да свърша иешс; успявам да
свърша .пет—.
сколиОза (тр. skollosls „иaepе“нвαпт“>
мид, Спранпнно нвнривтв—не е— гроб—
ЙНИВНЯ стонё.
сколопендра (гр. s kolöpeid гт) зоол.
Животно от ня-ст ва овоеогожкипт,
ннгто ухапваше. ст вгв-нви· ск-и-жна,
сколуфа {πуp, zülüf от перс.) Костта
между снспнъс сап п ушнае.
скоктИрам (ок нт.) 1. Изплаш-н пан
oевтBpтвaш полица преди срок— с вя-
Она {еκввгo>, 2. Отбивни, вτегΌНB-ИI
от ueгн· 3. трен.. Намаляван.
ОК0ПТО {еπ, scoTto .-πΟιη“) 1. банк.
ОгОев вт знхатън в— полица, платена
предварително. 2. Оябнв от цена па
скося, платена ирн полумавяйетв вме¬
сто спад утввсрег срок, 3. прин, От*
Оив, отстъпен.
скоктрИция (от нт, sooтTraré) Вотпоша
смогна между ниц— или учреждев·.
вя г-евтmге платежни цснништ,
снвирувнам (вп нап. corfUsus .смутен"
ирео рус·) Ио-Взи-анно, няряш нтн-—
то дт се срамува, засрамвам, соз—пям,
oκopбÿτ (•00, Skorbut вп хол. Sohéι*
bulk) мед. Бомвск, при н-тт- пон
юρoввτeмтгие оп кожата и мускулите,
BтввайтвяйT и— новцитс п обща спа“
Oвеπ· принивтва са вп мписа вт вита—
шип С а хравапа п ст ноши хетнеи*
вп условни; цтипа.
скородИт (тр, akόrodoт „носов “) Руда,
оа котя— се ивнунавя apетн·
скорпиОн (вп тр. sko-plos) 1 Отровно
члeнeеτ-нвτo жнавкво оп п-тео-Орав-
тняо· 2, Bug метателна машин— вдреа-
скрупул
нвегτ-· 3. астр. Ооавтадее, а н-тт-
•—““Светаат— звезда о Ана-рес, 4. Ас-
t.-bomiach βητη, овдил на месец сс-
пснврп.
скорцонера {π1· skôrzoréra> бот. Вид
ошог-г-дешв- растение, ниипс «пспа
со употребяват за хряна ma неприие—
итта ёуёа.
скбтиш (нытя, skoTTish) I. Вил панц κα¬
ι— п-зе-тн, 2, Мувека от ансьв тянц.
Сксетланд ярд (титл, Scotland Jaid)
1.	Централното управление ma μοη; -
лoнен—τ— нoмиuπт π в— разузнаванет—,
2.	прин. ΛйΓлиΒcκaτa п-Вва ионицнт.
скотОма {τв. skôtôma „веене ва сана“)
мид. Ч-сян-н- вспсиная··,
скрап (нгтя, scrap) Железни отпадъци ;
отпадъци При -угувсдобнввоя- п сто—
м—гслсёнввстс πpoиввoлегв-, степс и
веинянв· снупен· нугунепи м-стп,
ксикс со евн-язун-т отввво ва прс—
πoπтвяно.
скрепер {aвπн· soraper> 1. тихн, Ма¬
шпи- ва вαaв-втгe га мене пенни, аа
сьОнранс вя синапен н-псрн-зи п от
пронсзатвЕ'б по в— соси ртаст-ненн,
2.	Нвнеиoеo0лeннe за придвижваше п
товарено на руд— п вотниша норху
вапсйтткн а шяхтн нни скатло“·,
скрИОа (мат, soι1bα, фр. sc'rlbe) 1. В древ*
•ни Реи — ннстр, пропнсвя- ; дор—
жявов ннгcвнен. ксИтс вол·« орт—
цшняви нинжа, 2. Оыдеётн минoнвиc.
пьмкув-твм г— ваюогнгв (у вароняв),
скрОфула (зап, aoгofu1a „прасна сви¬
ня“) мед, ЖевтйHU-, ноже- тубер¬
кулов—,
скрофулодерма (ляп, acrôfülн п гр.
dé*Mâ „k-жя“> мид. К-жня губерку—
лоза,
скрофулоза, скрофулёзис (ок «—1.
so*ofu1a) мид. Огинане п вятволн—ве
ва нешфапинни жлези ; наИ-наст— шт
арата ; жнвeйицa» юсжит туберкулов- ;
сироТуя-,
скрофулёзен (нат, aorofulösua> Бонев
ст кожна туберкулоза ; жнавгиман.
CKpÿ6ep (тыпн. aorubbcr> Приспособне-
ыее аа премиств-нт на еаввви смеси
са вредни примеси {иpaщивκи, см-“
ми» СЕр—в-д—р-д п лp.)» употребявано
ирп лeеτинauил п паввни ап—рапури.
скрупул (ант, soιüpu1um> Остаряла едп*
43 Речник на чуждите думи п българския език

скрупул е и
674
гнца ва тпятетрсса отрия, нанес по—
тежка ст тр-н·
скрупулеп, скрупулёзен = снрупу—
льватн.
скрупули {нαπ, aorupüi1> 1. Манки нт—
нонета, с квипс са оернни лeю-pеπвa
а миналото,	2. Прания ат прие-
о-ве га нощо ; колеВагне, прения,
3.	прин, Б-твлнввеτ» страх -от треш¬
ке ; угризения на совестят,
скрупульёзеп (ант. so*uρuiOaus прев
фр.) 1. Мн-го поите, явор«· старт—
гeлeн. птдангимон, 2. ДвOввеьвте'eг,
еьвeегeг, еапомгпатлев.
скрупульОзиост (от ятя,) 1. Оянртятз·
вcоτ» ъе-воск. 2. Добросовестисся,
3, Бoтвлнвoеπ» предпазлив-са да во
ce гаиравн тртшка.
скудо (пт. scudo) Спаря •калпавсн- ср··
Воре- пли амт'вт оовет-.
скулптИрам (от нап. sculpo „дълбая“)
Изработваш художествено пр-пов·«·—
нне от нанос, мея-π, дърво и полоО—
ги ; ват, изваИвам!,
скулптор (пак, sculptoi) Художник,
нейко и-ряО-ъна статуе, бюстове, ре—
нефн п иедоОши,
скулпторен, скулпторки (вя мат.)
1. В-тътнси·. 2, прин, Изпъквал, ре-
неТен, с яре— парнаове контур·.
скулптура (нат. sculptu-t) 1. Йосусаво
дт ce со-д-вят обеми· нни плоскост-
нн ноиъюитзи изображения {е'aτуπ.
Oоеτввo» барелефи и др.) -рев рез-
0-, носнитне, лепейе ими опннвант от
различии материали (глина, мрамор,
восос, κяиoнн» метан· и т, m.) ; вти—
атлст·“). 2. Съвкупе-са от гтннва
пр-еввелтгет. 3. Скулптурно ир—нв
втдонио : сатаут, боса, релеф, -рия—
оевп.
скумрИя (игр, skoùnbri оп aoôмblôa)
Вид пасажна морска риба,
скуккс (анпн. skunks) I, зссл. Жи¬
вотно от рода и— поровеге с хубава
с—жт. 2, Кожа от т—аа жен-яво, сви·
по ce употребява - ва шяиен, яки в—
дрехе п пр,
скупщина (еpх.> Нар-дн-тв собранно а
Югославия.
еeУ'ep» CKÿrbp (нвгн. soooteι) Спортна
с«неитсгия пноснедыввя подет сос
в-дВордс· мотор.
слаИд (агеп. silde) Вид подвижен стол
а си-ряи- лодка който унесете— из—
п-лаувайтао в— силят- гт юр-н-тт,
слИлом (в-ра, slaloM) сп, Спускные сос
син по строшен герте през естествени
ими и-сустнего направоии .врапнчке“.
сленг, сланг (англ, slang „жавгвг“T
езиков, Професию·^·· «уме пан но¬
рна·, алЕОзи а п-н-рниен п пипера*
пурген твик.
слип (—етя, slip .хлъзгане“) 1. Н-кно*
шега ннoенcеτ, и— конто; сс гаюнрвтт
uni ce спуская новопостроснп п ре—
монтираше ня сухо ювраОн еn-BaTйa
с равнинни съорожЕген а- гетлтге,
плъзгане и пр, 2.Паан<а|(М0'па плоскост
ва евтвтлянв тялото и— уОпя ент а
ния-м-вон кораб, 3. Коси делни тащн.
слИпинг-кар (авта, slipplng—car) Опалев
вятон, вягон-ли.
слгбда {pуе·) - Пануирозрянан стъклови¬
ден ненepaл. евИго зссно ce вс’пн вт
аьгюн поспе,
смалта {иτ· sriaito) Н-толеин птритът
от непрозрачно ст оняв, есето ce упо-
•срсОнв-т при напрана вн новаВка ;
шмтзян,
смалтИк (фр, aмt1ilno ощ нт, ^ако
„смтйл") Мегеряя, трстинова—коО-з-
•jobo еьEДимеви.o. псптсое— с примес
от никссл ; употрсбива ce ат получа¬
ва не в— сне· Витрина.
смарагд (пр. smaragdos) Сюьпоценен
к-нос сос велен цвят ; изумруд,
смарагдИт (ст тр. smä-todos) Минергл
с юр-сна венег цент като изумруд.
смерч (рус.) Вихър с огр-иня скорост
на норпеет и с т-зтия р—зруи есенен
сила ; може «а ш-дигне отрвнев спозО
вода нни пис·. п други оагтрпале ;
предимно а гвплите страни ; ур-т-в,
смаш (ннгн. smash) ст. Спсция«·· уд—р
но потисна псика, вя да палне ниско
а пр-ъиавннсввто пвле.
смОкинг (—•'3. sмo■kiтg·jtokét „дреха
зя пушене“) Косо -трио мъжко нтн—
ас с квпригенн ревер·,
скайпер (—шта, sтîpéг> 1. фаз. Онянне·
ски мерени ат т-мва сарозВт. 2. Стре¬
лец с гаков МЕрвне. 3, прин . Тонев
стрслсц, опиташ стрелец,
скаИперйст — сиаИпер(2) и (3).
скоО (аигл. snob) Превзет и с ограки-
675
»син •впертс· н-вте, κ-Βπ- се старта
да не остане шавал оп модата п пол*
раж-на ва .висшите крот-нт“ а Оур—
ж-таноа- оОщесанс.
снобизъм {Τв· snobisme вп -етя.) Не—
eоτвеτвeнo п глупаво ирндоржанв
кон нсн-со, котя— са смита ва ноднс
И ново няп ирнсъшв на тяня н-ртме·
ното висше сОшсство а Оуржо-агнге
справи ; npтввeτoе'» н-йнерйНАТйе.
coapé (фр, soirée) Домашна втмтвннka.
веиеров ирном.
сбОа {гуp. soba) 1. ΓοΗκα, пеш. 2. Стал
С ПЕНС-, С'ТН.
сопИт, сувИт (пур, suvat) |, Мтсто -а
итснте ; naе·!e» паша. 2. Добитък,
ю-йтс ст отглежда а сонят,
соперОИк (тега, sovereigi оп к, ант, su-
perärus) ΛйглиΒеκ- оатант нввега от
едня «вра ; рунт-стерлинг,
сопхбз (еьeв-meгеe ок сб-стск-в хо-
отВство) О-uнaлиеτин’еκ- льрж-нв-
семсно са-п-йсано а СССР; ср. н—зхов,
сОда (нт. soda от мат, solidt „влpтвa">
1.	Ттанниeеeв п търговско йаиней-*
вание гт натриевите карбонати н(гт-
npяв·лйв> на •-1.10“-'- cевoнн· вя вил
в Отзиатаи— ерпся-зно “Ешесавв, ков¬
ко се рт-петри вов ввда ; но— ши·
р-юв прим-жегне а иглусарелат, а
недиu·ιнaτa, а гвτнявеτвoгc п пр.
2.	Наситена с вотме.-«·· двуокис
вода ; еа-ерят— вол—· 3. Стъкло, ши—
ше с такава вола ; с е « а и н у¬
с т и к — промишлена натриева основа
с широко пренвжевне а ир-повсдся—
вся— вя сапун п др.
содомит (от евOе.> П-з-во наврятс· чо¬
век (не собствено име ва ОйОасйсси
πpαл. навестеш с .aBB.-aHiT ж-нв-т
вя жпятзпае сН) ; развратнее.
содомИя (сп с-Ос.) 1. П-лона иввраге*
гcеτ· мъжтаежсявс. 2, Ртоар—т,
содОмски (от соВс.) -· Развратен, раз—
тунон. 2. Πpcτивceегтеτвтв, нeтегe·
сяно· (вн пояса жнвоп).
соИ {τуp· soy) Род, е-ниво, погтклв ;
порода.
е-κйκ {гуp, sokak ст ар.) Улиц— ; унин-
Н-; кьорсоенк — о-аовега узн*
ца ; трин. Веаиахсавв п-ложовпо.
сол (ит. sol) муз, Сричкопо наименова¬
ние па петата степен иа основния (до-
солидарен
мажорен дннгоничтн) звук-ре«;· бенеж
се с пящниснная Оуква g,
солакйн (н—п. solanum »кумеше) тров*
ле“) Оарсве— нтш’еτвв. к-ет- се
среща ш а прорасн-зетв картоф·,
соларизация {oτлαг. solaris .елъвнeв">
1 Облъчвано, осевята-не сос слои-
нови лъни. 2. Проспана-ве ва фото·
графска нане— пнп в- снимка га
ОСВЕТЛОИ··,
солариИ, солариум (пят, solarium)
1,	Озъвчтв п —гсрна покрие ; портся.
2.	Смогите нассвнни. 3, мид. Място
вя правеце в— слоинови бави ^000-
щение наш природно млсто),
солватизация (от нат. soivo „есноВож“
дявам“) хим, Боннонт ерозия между
молекулите вн p-вτвввтeнв веществ—
и раапввритол.
солнОва {н-τ· so1véra, ént1î> -. хим,
Равтвврегея. 2. мид, Дeaигφeκuπpa·
ш— средство, 3· юр. Който може да
отговори и— вадъмженнтаа сп ; из—·
πвжcенoеo0вв,
солвекция (нап, solventia) I. Ртзяво·
рцмоса, 2. юр. Платежоспособност
сопдат(ик) (нт. soldato през рус,) Вой¬
ник.
сондиран (нт, soldare) 1, Напълно из·
плащан, 2· Равпр-а—вяш с ияняненн
цсин.
сблдо (пт. soldo) Йгялπ—геκa модна
нонтта =|/20 ст лирата.
солеИ (н—т. aoieun> ирх, Издигнато
гад под— иисто ирод олтара н храм,
солекоИд (тр. soiér „гвoё-β п Oldos
»Bia“) Еай-пласгона ине мнют-илтс·
гова гаш-τκα от нв-лерав нвoввлннн.
н-вип така, ма образува суха иинин-
арнА·- еиπpαлa. свито вёикыввенс
-Охвата жемтано ядро ; ирн пускане
шт азвю'рнАвссн тон сеоно шот со
сёр-вув- н—гнитно нсме,
солецизъм {τp· soloaklsmos, нап. soloe*
dsmus) изиков, Непранелтв нвpaв»
стватютнАша грешна (ис ниогс г—
трта Сонн а Килнсни, Анняв жители
т-а-рнзи с грешни гръцк· твиκ>·
солидарен {φp. solidaire от лат. soll*
dus „вдpaв"> -· Който в свороте с
елв—нвн воопнадп, интереси шап от¬
говорности ; согласен, дружен ; с о*
нндарно зааозжовне — -а—

coлидаризИция
676
«онжанно с гие-зно .ножници, ст
които “свеп в задолжав с ценит
«опт. 2. Во—иовв.
солидаризИция (к. мяк, soladära saiao)
Оoглнеивαгв, одпнодушив.
солидаризирам се {φp· so11darlaéι -а
атъ.) Съгласявам се, наравтван елинс—
душие.
солидарност (сп мят.) 1. Воаноно в——
должтгие, взаимно πcpoмиπ’легвo,
2.	Еаннодушне, съвпадаше а иггвре—
си, миаенн п схващане; согласно,
солйдек {нaπ. solidus) 1. Здрав, кворд,
τη, oaоивem· 2. прен. Важен, сери—·
оеи, 3. прен, Зн-мепелтв, пвлто.
солидификация (απ нап. solldus „одран“
и fado „прав:.“) Втвърдяване,
солидОл (фр. solldol) Грос, ионуАТва
от ниыор-нго онсме п нанцпвн еннув.
еотго служи ан си-зв-ит на части ва
транспортни маштеп.
солидус (3—1· solldus „вapαн"> В дня—
тр—оа ат еoеτoяннeгc гт сплави —
ннниятн, под която ио- само няпъмвв
втвърдена маса.
сопипсйзьи (н—п. solus .тaейеτвoн“ и
ipse .еao"> Краен субектнен-ъи, е-В*
тс признае— в- вденствев— реалност
зимното ав ва ч-аонт, а ципата лей*
еπвнτтлнoеτ смята нтя— пр-ауся ma
ннАнопо въ-ирнтяне,
солипсИст (оп фр.) Γвиныpжeгеκ и—
оcннионвoн·
солйст (пп, soi ista ст н—п. solus .сто“)
1 Йвπългеτoл гт музикално проев-
вeлeвнт. ш-иисано ва едиш елтс пмп
едни нвсаруюавя. 2. Йвиoлвиτвн вя
солената партит ирн хор пмп орке¬
стър.
солифлукция (янт. soluM „ивмвa— и
fluo „гтнт"> геол.. Бавв— свннА-вв в—
склоноваще в- мокри вомни мнст :
раввнва со еманво а иoлтpйи» “•сою-·
И3—Г1ГСН1 п нунκaйенπ -Оатсти иод
анилине в— овлажгтв-не п ртаираон*
вяве.
сбло (ит. solo „ο«™") 1. Песта пмп
свирено снос вп влит пополните«
сос пни Вев съпр-в-л· 2. Музикално
првеввтлейие ими част от ъясонт
πpвиaвтдтниe» к-огв св евиылгива от
один певец шли один πвегpунoнπαнеоπ
сос пнп баз съпровод, 3. Т-вц, по—
пынвлнаы стос оп алии папылнппем.
4.	прен.. Снн, боа поасртит, еяι.веπвя-
πτηη),
солук (тур, soluk) Дох,
солуция {ляπ. solutio) Разтвор,
солфИктор (η, мат, soHn-ior) Бнд про¬
лами- машина.
солфатИра (пп, solfaiaia са еo0е,- Га¬
зова спрут оп ньгнервдеп аву-юнс и
строа-дор-а, ноля— налеат сп кавали
нни сп пукгатинн гт в-τиаnтли наша·
ми във вузннвссн сОннск· (по новто
и— аумн—в до Пением).
солфбж (11· aolfegglo> муз. 1. Упр—ж*
тенис зя иттге вп ирон н—тмед, н—т*
по се пополняет Ото тоест (с интн-т—
вт пешовете ими в— вситле), 2. Му-и—
калнс-уАеВва лmеuиинивa зя ряза·“
наше и— слуха т ритмичното чувство
и— учащите сс.
сома {гp. sona) анат. ΙΓποτ, ттмо ma
ертаинзън,
соматИчен, соматически (гр. soanail·
kos) 1. Кейто ce съваст до ънмоко ;
τoлтеeй, 2. прин. Плотсн·,
соматология {τp· somt »гняв“ m logos
»наука“) Наука ва пнмвто.
соматоскОпия (гр. sont „тяло" m sko·
péo „-30.-0“) Изследвана в— “отрсш·
неге τтлeейн органи чрез спацн—авн
всветнявлие угтдн.
сомнамОул (нат. s'omius .сын“ m an—
bulo .pαвавжлнш са“) Леце, квепс
ходи насън ; нуняпик.
сомнаиеупИзьм (фр, somnambulisme
от «—1.) мед, Болестно съса-твие,
при което сярад-шнит а соево со*
стотина ходп п извършва сложни
«тИсъвня, ва ноиас го си спомни спад
събуждането ; нуняпивом.
сомнилОквия (3-1. sommuM „сьнп· и
loquor .говоряβ> Бълнуваго твворе·
на внсои.
соиагрИма (н—т· sonus „звук“ п пр.
gramma „ писмо “) езиков, Иа-Вр-жт*
нио в— сиЕНгр—нвит авялив и— -внеш-
ΚΗΤΗ pTA» ноаыршов 01 СОт—Тртф вор—
ху СИТЦИНмн— х—рппя.
сонагрйф {н-τ· sonus „звук“ п гр,
grâphO „ниша“) Елееар-ттг нитрат
от —кусанное анална нт нввтшкатя
реч.
соийит {мaπ· soтαra, aiils .aвумαm“>

6Л
езиков. Оричнооёравуваша еыгнaенa»
в—пр. л р.
сояДта (11· sonata) 1. До XVII а, —
ветκc ишспрумашкташо прснвведенпе
зя ртозест ст нoκянниτe. н-риА-ги
нантаге. 2. Инструментална творба
ва елин пян «в— твсгрумавт— шап ат
нгстобъз от при шап метерн части,
ковтс ст вОеаийВВп от общ художе¬
ствен о-шнсон,
сонатйка (11. sonatina) М-акт с-ш—тт,
сбнда (фр. sonde) -, Уред аа нзслоа“
в-ге льяВонпвнтн вн вода нап лоно
в— водно ирескрашсяно, 2. Уред вон
вид на свораем вя носзадваев на зем·
ни пятся-ве. 3. Медицински уред вя
наспсла-ит в— аонтин, рани п др.
•ми аа поенимата в— таиности от аа·
лесеш ерттв, 4. Уред ат иосзЕДвтве
на нетв, ксетв не в «встъпно зт
вренееав, вяпринер 0-ног аа нтто-рв·
мопнАТсен наенeдвнння·
сокдИж {|p· sondage) 1. Йвcзвав-вв
на осмеете пласа-вв сос ссвдя.
2. прен.. Разузнавано, винт a— ce
разбере вещо; «еинтваше, осведоми-
ваие,
сопдйжек (ок фр.) L Който ce съштсн
ао сонда· 2. Който ce •зсмелна - със
сошла ; сондажна	тоофнзн*
и а — лян от приложната тевфиапка,
ноВко носле«“— сър-ежа в— земтетв
интстоев нрез физически ивоорв-нит
нн сондажните огвври. 3. КоВав ' слу¬
жи ва вяпран— паи зя ренвгаиртве
га сонд·.
сопдИрам (фр, sonder) 1. Йвеяeлв-o
сос OHg—, 2, Вкарвам сошла. 3· прин,
Разу-ш-вам, оиипвао ce да разбера
вещо ; совеявао ce с никого; «сник—
ано ce де виното ; ир—вн сондаж β),
сопдьбр (фр. sondeür> Лице, нсегс ра¬
боти сос с-тдя.
сокет (фр. sollet сп пт. sonetto) ли¬
тир. Стихотворение с нюОснно ими
риз-софснс съдържаш··, нсате ce
състои от лае Aвгнpπеτищил п «на
арнсъншин, ими аспАС) -4 еπихa»
ковко имат ас-Вана рима а нсънри-
егищняτa -Об— (τ. е. П-ни и 4*1,
2-и и 3-и стих), а п тристишия-
пн — свободы—.
сортимент
сонОтка (фр. sorneTTe) Стаен ввoнoц»
привеждаш а движенпе с шнур.
сонометър (дат, sonus .внук“ п тр.
Métron „мярна") Уред -а поучавана
ва тртптевптта ва звучни струни ;
овунонтр.
ссв0р=сснсрой звук.
сонОрен (3—1, aor0rüa „ввунeн"> Зву—
μοβ,	иьнввввунен ; с о г е р в н
звук ·— съгласна, при произнасяне
ва нвягв има тропаене ва гласните
струни и овуноа πpевOмaлaнα гад
шума ; -ву-ва сопатсна (я, о, в, р
п др.),
сОпор (мат, sopor) мед, Бвневвево сов—
во състояние ; допОос сон, 3011.-11.
сопоратйпеи (мат. soporatus) Приспи¬
вателен, еoывτвввeв·
сопорОзеи (нтт, soporösus, 1. Лтаарти*
иен, дозВ-св сниш, 2. Който прими*
вива лонВвн сов ; еoв-гв-вeн.
сопрйк(о) (пт, soprano) муз. 1. Висок
женснт плас — вaвннAaваτ ce драна*
ΠΠATm. HΠpΠATΓ. снпыт-н п ссзсртту*
.0·, 2, noam— с а-ньа пляс, 3, Пай—
високата партия в хор, 4. Нтй-пор—
винт плас при -атирнтм—сна хтрмо-
иия.
сорООкт (лат. sorbers, éiiis) Вещество,
н-ет- поглъща п а-аьржт други ве¬
щества — п-ова·, пари пян рязано—
реши асшосъвн.
Сорёбна (оп свОс.) 1. Висшо учебв-
вавтденет н Πaвнж. oев-вaвв през
1255 п. оа Р-бер дьо О-рО-в (-201—
-274 π·>· 2. прин, Ртнвнивαгв висшо
учеОнв вавеленнт.
сОрбция (мак. soibtlo) хим. Поглъща¬
не вя гааовОравйи наш вaвгвввeни
нашесавт оп твърди пмп кечни кома,
сОрго (11. sorgo, мат· Sorghum) Род
нπоoнoеτвёнoвπ	елнотолнщни ' пян
. мш-пеп-лнщвп рнстевил ст семейство
житни ; оплтнвипт вилоне ce оатлеж—
дня кат- аорноа-Вивви, фуражи· и
технически растенит·
сордйна=сурдт·—.
сорорат (от мат, soror .е’егвя"> Оби¬
чни ля ce женн вдовецът' от сесарята
га умрялата си сопрут-.
сорт (фр. aôrTé> Вил, pявpeл» наместно,
род.
сортимент=асортимент,

с ортирам
678
сортИрам (01 Тр, assortir) Разтродс*
пню, подреждан то внд н качество,
сёртов (от аур·) Камас-ηβη, добр-няме·
сквев,
сбрус {гв, sörös .куп“ през лаг.) бот.
Куп от сп-рантит а лист на н-пр-т,
сос, сбус (фр, sauce от мяк, sai .еoн“>
Темна подправит към нстно, квятв е
нритвпвтва ст oaвнннa» Ор—шво и
01.1001,
состепуто (ит, sostenuto) муз, Унертв-
тешив ; сдържано,
coTé (фр. sauté) Ядеше -а мос— с тост
сос ; ср. р-гу.
сотй (фр. sotie) литер. О-'нвииoею—
пиеса с п-литически характер выв
Францен πвeв XIV m XV н.
Сбфа {πуp, sofa от тр.) I. Дървената
нтсп вя мнидер ; мигдтр. 2, К-и-не
с вОзЕттл— сп 1.11· саране ; «натв.
софИ {nтpе.) L Шах, πeвееΒеюняг цар.
2.	Перснесси духовник,
софизъм {гρ. sophismos) 1. Фбрю-мн-
иртанзво, во н същност лъжливо
унвванлонeниe» носар-еш- га пред—
“ТрнтЕзе— нвОравн вепр-веныи поло*
женит. 2. прин, Хитруване аа ивна-
он, навьргане, нз-пнА-аяго ня нстн-
н—тн.
софИст (гр, sophlstés) 1 В древня
Горцни — платен учител по финв—
овφнт ш юpaег-втчеe ; иoдвeц» рипс—
с-р. 2· прен, КоИго сп служи сос
сориоои.
софИстика {πp. sophi st Iké) 1. Раасож—
леене, което поннва на сафноми —
ирелгаитревс използуване н «-сто-·
телспао пян при спор вн з-ти-тски
π-B-нни вαeлоитыия. вя фалшиви и
само вовшгв правилен paвеьжд’ния ;
нредн-иеренв привеждане на пожни—
ни доводи; нввoвτ-йe· 2. Умението
вя с-риските,
софистйчен, софистИчески ('.1 sophi—
atlo0a> I. К-йав содоржн софе-ши,
-ей-вян ma с-фи-нн шап силов·· сын
с-фп-мп, 2. К-йто т-ворат исанвата ;
хитр-умте, панорая·“, ц-мямлна,
софИт (ит, soffliio „τявaй“> 1, Видно—-
та -плену повърхност ma вяно“ ар*
аегеeπтвeн датаВа, например ломна-
тт пввьвагвеπ иа архия.—“. 2. Хори—
в-ит-лтй ред вт мамиш, нввтв са рто—
положени -πτο.· и не спрянетс в—
οβητ. 3. Н-прав- в н-неτвуeцет пнп
а e-ввеa. н ноВпо са п-ся-вят мамин
ва вαветтгв oевeτнтйнe·
софра (тур, sofra от тр.) 1. Hиеинκа
отс— аа хранене ; снент,	1.^031,
2. прин, Ястия, идтнет-.
софтИ {πув· sofia от порс.) I. Турски
.emere-ocm у-нявя или пронввелвин.
2. Отудтнг ст мохамсд-вск- умен·“
ще, а ксет- се нзунтвт О-п-сл-в··,
πp-вв. граматика и летния,
соцнапдарβннИзъи (социология и
дирвиназъм) Ттмтнет а буржоазната
соцнологин, нсттв -Висете- обществс—
нита твлтвия с сткрнтнят от Ч. Дар¬
ен· (-809—1882 г.) Огонотнипи оа—
кош·,
социалдемократ (-π «απ. ·гp,> Член
вя еcцнялдтшвκpaτиA’еkaгя партен,
соцнапдеиократИзьм	(вя наг.—гр.)
Илт-лсеия п тактею— на еoueaлдeoв—
κp-πнитеkaτт партит и иа с-ти-адсн-·
юртцнтат.
социалдемократически (ст зап, —гв·>
С илеолопнт га еoцнaллтн-κpaы·т»
евoΒеπвтг вт е-uиaллтнoκвяыeт,
соцналдеиокрИцня (зта, soclalis .об¬
ществен“ п гр, deMokraT^Os .таро—
лов“) -, Пазнятчесн— •^.-“3···· a
международното раё-агнАТсс- «ви*
женне, квото се изроди а дртён-—
бурж—тзво п скана опвр— на нанета*
анзма а 60.0—11 му претна ртввмо'
uивнйвгc лвнженее на nввнe'нpиaτα·
2. CcuиялдтнcκвaτнATеk— паркет,
социален (нтт, soo1a1îa> 1. К-Ито о
саьрзтн с жив-аа нн х-раан а -Оше“
савото ; обществен. 2. К-Итв .’-.'-—
ипоирт, пребОра-уат -Bшeеτвейeге и
πpoeв“ogегвтниπe опыошенит а обще—
съаеко, 3. Нвeливвнκaн сп условенка
в— сОшестввшии живот, 4, КоИто со
вки-сн до юмнснкв, до отделиетс тру—
ИИ В* -бШЕСЪв-ЯВ.
социализИция (фр, soola1îaäi1oт оп мат.)
Прекрота·· шт -асав-та с-Остаев-ск
н обществена ; социализация
гт земята — всер-всне п кунаш—
ни лозунг -a проврот-гт снос вн
венятн н o0moеτвeйα» н еpeлеτв—τa ва
иренва-лскво и nвoнвввлеτвoτв да
оставта чтсъгп,
679
€ п а з м a
социализирам (от лaτ.> Нртврыцам
нαеτвαгα свестнен-ст н вBшeеτвтг-.
социалИзъм (фр. socialisme вт мая,
sociaiis) 1. Първ-'— ф-вт нни стспен
ва eoиyвиегимтею-гa -бттсяатй--нюо·
ш—инчЕсна формации. Воаненв- еня—
ревулттт оп лeeвилнвавeгв ва нтн·*
τ-ниеπинeеκия тачиш та произвол-
еπвв спал вавя-диване та п-зпянчес*
кат— вя-сп вп nввлeτaвπaπa и усятно·
вяв-не ва nввлeτ-pеюa дент-аурт,
Иkoввшинoеκ-τа основа ва е-цe-лнв*
от е общественна- евёеτвтнвеτ ворху
евeле'вaгa ат праноаодсаво н «втае
й форми — държавен п каспертя·“·
на. Чрез осиопиия си принцип „Ог
вссиито според способностето, в—
есени спора« труда" соинтлиамъг има
в- цел дт андов-зтан п-састего нт—
рнсав-тнят пварЕВиости ma х-р-пт,
еня- н’вв’е'aгн- увеличава и усо·
вьpштгегнунт ирвевЕОДСтввго. 2, Уме¬
ние вя гякьв сар-И. 3. Название ва
раалпиги дреВн-буржоазен п Вуржв—
тонн унтйия за πBтуеτв-Иc'вcгo нт
eaииπ-лeегимeеeeт строй, вапр. уав-
инчвске еoиитлнaыш·
социалист (фр. socialiste от нaτ·>
1 Член и— е-ueнлие'eAтеe- птртел.
2, Преворжевне га евuитлeaoя.
социалистически (оп нят. sociaiis)
1 Освовти ворху πвнгuнππτe в—
СВЦНТ3ИОМ-1Т, съществуващ н усмо -
винта в— е-цн-лнвнa· 2. Който ce
ваится до евцналeвнa· 3, К-Ит- про*
патавдира идтипе вя социализма,
социалистически интернационал (ок
пат,) М^ждуе-рсдея орттгнотцен ва
дтегoевцнтннеτимтеюeτт πавг·и» вси)“
втвя прев -95- е,
социалИст-революциоиер	{еoκp-гт—
гв=’е’в оп с, р=първите букви
гт лнете луне) Член в— двтBй-Bуp“
жо-ант eoнгв-втв-лоцнвннa партия,
вр-жлеби- нн мтреснзма, сВр-аувтйа
през 1902 е. н ц-рск-. Русея от нн—
B-дгииoеeигв трупе ; нтИня с-цназва
опора бил— κул-чeегвcгв ; тя ce Ов—
рила срещу OeгвнвpeΒеκaτa реввлю*
цел заедно с Ийтервтнтн'о,
соцналпатриoτйзъи = евиeαлшввиmπ*
ООО.
социалпацифИзъм (атъ. sodHils ш р-х
„мир") Прикрепо ыaцнвнaниеτeиeеюc
темтнее а международн-т- евuн-Λ“
дтнвeвa'интеюo двежтнне, н-тг— под
формата зя мир πвааьвжя пипер·-*
ниеτни’еκα'a пвапянса ва Вуржс—анн-
п— а своята сарана и само на думе е
пропев ввВната.
социалшовнийзъи (социализъм п шо¬
винизъм) Haueвнaлиеππмeеюo ттиенне
н международното работин-осе- дви¬
жене·, враждебно вн м-рсснама-мс*
ннйивн— уитвне, квотв нвдитна яв-уе—
та аа зашият ва нииЕрнтзнсъпиесюо·
то сятчаство през врено на Гървнаа
световна воВнн.
социатив {ннπ· sôcîatîvus) грам. Π-.^,
който иврявява еonвoв-жa-йe» при—
друж-н-ве.
социолингвистика (-нтя, aooIoIInguis·
tics вт 3—1.) I. Р-алея ог танк-зет*
ниет-, ю-йто нзуАтвн нринтинге ва
врьакнат между тапет п -Вщесавт-
внт живст. 2. Раздел от тоню-зет*
шиего, коВго изучава с-пи—зе-та «и—
φeвтнц·тuня га ’в·инπт, к. е. рна—
линвете му е-и·тлвn де-лееге.
социолог {нαπ· socletas »-Втеспв-“ и тр,
lögos »нaуюαβ> Учен, е—“'— ce зани¬
мава сос социологни,
социологИзъм (01 м—п.) Еднее'втимeвo
и бир-спеш- р-отлЕжл—·· ma явно—
иинтя н обществения жев—т н пр-тв—
воронио сос о-н-нюитрвбсши'е за раз*
внгнетв на в0meегвoгв. геввти-ге
пол “внотвев на нсянвсснт ход нн
сьёнтиятт ; вулгарен овииaлиаын·
социологИчеи, социологически (от
нат.) I, Койте в ирнсош ва евuиo—
м-питпя, 2· Койте в пресош на евueв·
з—тномт,
социология (3—1, societas „обшастао“
ш тр. logos „нαуea"> Теоретннвт нау¬
ка за цялостната структура вн об*
шесяв-а- и ат -Ошиге атевни нт ве—
г-в-гв раавегее,
сбя {яи.> 1. Мнсз-д-Ин- тдв-г-дишн-
Р-С'ОВНТ с модни -Они ПЛОД—“’, пв-
л-бин на дробев 0-0. 2· Нзсдот на
а-ан растение.
спагети (11. spaghétt1> Тынки плотен
о-к-рвын ; фидв.
спазма {гp, spâsma) мед, Болтвнен-

спазматичен
680
свиване ва oуеκуми» прнпадок с гoв-
4-ве ; κ-нвулеия» гърч.
спазматичен (оп тр, späsma) I. Кон-
вуне·вeв» с гърм-вт. 2. трин. Моне*
ъвзве.
спазмодИчек = спт-матиАсе,
спардек (тетя. späιdéok> мор, ПялуОт
на кораб.
спИржа (гр. нaparagôa проз фр. asper¬
ge) L Зтлтнчуквв- растение, нпито
стоОма со ядаг, доннпо ст още срех·
не. 2, Беле сомни корени на влив
впд оп я—ва распеине, ковпо се лдят
атртен.
спартакиада (сп оo0е·) Гояло рнвюул*
аурее празник с равнинни спортни
сосаЕВ-енн, мас-ви вaaнлвчeгeл, стр—
вяв-нви отОтви п др, (ио носко в—
траюиеиа*роВ Опарт-е, евИтв влеггтм
рпосентс р-Ou ва выспанее прев
73 г. пр. в, в·).
спартанец (пр. sparT1äTöa) 1. Житен шт
Спарта, 2, прин. Чснее издръжлив,
йЕпредврАнв съм удобства, и-шастт
нтев суров π условен в— съществува*
по, вс* същевременно здрав, вяeянeн.
ян (спартанцитс Опни •зассани сос
строг п суров вампы га жпвттве).
спартйкски (сп собс.) 1. ОвcΒеτнem шт
еn-pταвeu. 2. прин. Издръжлив, лк,
суров,
спата, спатИя {гp· spätha „итн"> Кар—
ат ат игра с сроса-видни нерып зна¬
ци капо янса вя дтгтмина; трефа.
спатула (3—1. spatult .инам—ва война“)
Уред с плосок кротон нрай -- рта*
грнвтнт на 0-и,
спахилък (от тур, sipahl) В Осмяшснт—
тя цнпсрни — в-тйнснтнна еπеτeoт»
при нота- държ-в-а- равд-вона вами
шт отслужени κввниuπ и в— техният
βτατηβ^π срещу авеныт служб-, на¬
го си ван-вв-лн нрався— вн собств·*
•оса га земята п ва определеыа рее·
га оп ноя.
спахИя (тур. slpaha ок перс.) 1. В сул¬
танска Турцнн — иригежнтен на ама-
«тине, евИтв ёия «ножен прев време
в- авИвт «— се наш с определов)
числе ηοβγ^η ; аурсне рвол-я. 2. Kö¬
nen войник, н-а-мсрист.
спедИтор (л—т. expedlToi) Лиuo» нотто
препраща стоки зт нужда сметка,
ивпрашан и— стони, еюспсдняор,
спектИкъл (лят, apeotaou1üм, фр. spec—
tao1e> Сптвинно npеgеταвлейнo ; орт-
нише.
спектИтор («—1, speotato>ι- Зрител, вя—
бмод—твя.
спектрИлек {н-τ· spectraIls) Кейко ce
впитсн g— спектор,
спектрогрАма (ηττ, sped nun .видно——
το“ m gramma .вапeевап<е"> Фототра—
рит ma спектъра вн гтн-т сатасш—
втОоси— тяло пан в— птн—с хпминес*
но вотесгво н мн0op-гoвгт.
спектрогрйф (лак. spcctrum »вилно-·
го“ п гр. grâpho ,ιιμιη.ί“) Уред зя
Τвгвгв-Τнpaвe на спсюаре ; с,1Ееъро—
сноп, снабден с фот—прафссц к-март,
сnектрокоиеаратор (зяп. speOt-iim и
компаратор) Уред вя измервано и
сравниване в— ден спектъра.
спектрометър (мат, spe“ctium »ведно—*
ас" и тр, nét-or „ннвκι"> Опсютрс—
енoπ. снабден с асоОспа сьтлт за
—предЕзтгт ивложочннего ва отделни¬
те лнноп нн еeеeгopa» г. т, ат огчп-
тяпт дояжниапя ва вьлгагя ва пониас,
спектрометрия (3—1, spectrum „а·«·*
мото“ п пр, metréo „мерн") Йaнep·
аяте дьлжин-τα в— сатязнвието въз¬
ви сос спектр-отпор,
спектроскоп (мат. spectruM „ велим——
γο“ п тр. skopéô .'«•«ημ“) Урод от
тяёнюлававе и— спектритс »роз .то*
л-тано гт свтъзнввппт ныне.
спектроскопия {спектър п тр, skopéô
„глтдαн“> Дял вп фнаикатя, който
наследен тнтктроияевнтвитт спектри ;
изнервят са должннепв ва волнепт
нн оплели· пивши, опредоят се ни—
тенвигтпьп, щнрвиин-та п формяа-
в— спектралнат- пития,
спектрофотогрИфия (спектър и фо¬
тография) Фотографираие на ливни—
пт ва спесгър шап ва склонни ве-
п—ни Аяскт,
спектрофотометър (спектър п фото¬
метър) Снакъреснои с φoτ-oeτop» с
н—Вко може да се сравнява - три-сата
на -тленни цветни неин· оп снеито—
ря нн тоснтлааомо асшссав- с лр-
костта ва същите лишиш оп еπтнгывa
ва асшЕспа— с п-вестен соса-в; пяна
681
ce уег-нoвяв— πpвueвгввτc съдържа—
mua ma хнынАтсеште тнтоенпт a иа*
елogв—вcτc нешоств).
спектрохелиогрйма (спектър п хилио-
грама) ФвтоПрарит ва Слънцето при
oвнвхpви-гинeенв» т, в. •«ηοβτπηβ
иззоАнтше, к-ятв са н-нунавн мрев
еneeτpваeливτpαφ·
спектрохелиогрИф (стиктър ш хелио¬
граф) Опеютрвнегор с ф-к-графси—
намеря аа фотографираше иа Слън¬
цето а оонвхрооапична саеанншт,
спектър {н—τ. spcctrum „BИДΠHO'-">
L Раав-цнеена πвπuя, нотъв са полу¬
чава при разлагаше на снов-тва снет*
«1·—, ноеато иреоивана ирео ирнома;
цвегвнтте ва смошневин еπтн'oв» сян—
по се внжд—п п вя воОссиакт «отт,
са солем : нтpвтв» нopгвκaнoв» жъна,
велен, тсн-сни, тони-сеш и виолетов.
Между тях по— и друг· цвeπoвт»
коикВ мъчно сс наблюдават· сос слабо
носрожтгс -св, 2. Съвкупност оп
хярн—нннти трептснит, евлоАвтвп от
елен ивг-чнин, е—лав са характернои—
ря с чсстотитс и амплитудите по ;
нкустмчон спектор — графе—
нтн осява в- прЕлсятвнпо' на розум—
катета при -напев ва сложиш ввукв—
нс; Електромагнитен спек¬
тор — прафинво представлие вн
р-ззнчвнъе електромагнитни вoмвe.
noдвeлeйи според должеш—пт нн
нознитс ; линеен спектор —
скеи'·., еоИто са състоп от —преде¬
лен Ор-В цвтτ-вт. видно· капо тьинн
«•Шип, отделени с тъмни простран¬
ства, 3. Чертеж, ноВпв показва на¬
гледно физическето oевёвыcе.ι и вн
р-ОЛНАГНЪВ гртпгения.
спекула («—1. spécula „н—Олодаване")
Користна търговска сдали— само за
иенанВ-.
спекулИнт (лат, spéculais, antls .есВгв
наблюл-“— aa rem—") Лицe. което се
отдаат вн сломиш само за печалба ;
евжодер.
спекулативен ^—1, sρeoülatlvus> l.Ht-
евчeв ною иеч-лОа, иpeенoгвατ аа
лесин и псалма ивАамбн. 2· фал, Уоо-
0.11030·, oπвнeитm» намиращ се дя*
я,еи сп впит— и ирактин—т— ; с и в и у—
натнвна философия — плоа—
епер’м auéT
ниоτичвеeo "нтправлегие_във рнаосо*
1111-, новто сп служи“ с Отвпл-дви
п Оевпрелнттви pявеoжлтгнт·
спекулИция (лат, speculatio) I, Иопва*
оуваво в— кажи— ионоженив ва дър¬
жавна- п тртжд-неае вт полуняванв
в— мести и полеои итнялОп ; порт——
вит, нотто р-ВАнта ва бор-Т п нeен—
неА-нО-. 2. Б-рсвна сделст ва месна
иен-мОа сп курсова ртвлика. 3. Чери—
6-рст, продажба ва о-Вравтви от от¬
кова цеви, 4. фил, ОанятАЕш— фино*
серске p-aеoждeиeт» котто в дт«’»
от опнат ш пртктнката; Отвп-лтввв,
въазЕЧЕГо р-асъжлошне,
спекулирам (ек м—т.) 1. Знинитнан са
сос спекула ими сос еπтκулнцгя.
2. Йвноноунан нещо ва сноп цeмe»
вл-упстртОтван с вещ— вя своя на¬
годя,
спекулум {лατ· spéculum .вгледало",
мед, y.·«, н-йте ивввслява но—удоО^
но гледано вя -вопрошни масти п -р·
пани.	-
спелеолОг (ер. speieologos) Оneци-лπег
ио енeлеoнвгeт·
спелеолОгия (гр. apé1älon „истеря" и
lögos „й-yκa“> Наукя, н-тт- нзсзелв—
ившернге ш другият иолоеови кухини
а карса-виат терени — φ-poa. про¬
изход, pαвниτив. оикрокниоап п др,,
и пвполауваыот- ин вп --веют а ып-
йанопс п оeπя·
сперма (пр, spérna „етиe"> Сешегнапа
ъвчввсщ оп ножки иоз—ни жлези, в
ноттв сс соаоржня --.-«•шняв (спер*
онтовоилипе)·
сперматогекёза (гр. spé-na „сено“ и
genesls .произход") Пропас в— раз¬
витие п вφввнтнт в— мъжките ивлввт
каетни,
сперматозоид {πp· spérma .семе", zoom
.животно“ m éidos .видβ> биол. Мъж—
на з—родишв— ион-в— каокст,
сперматорея (пр. spéïMa .семе“ m Théo
„τekа"> мид. Болестно състояние, ирп
ноет- става мест— ивтпнаве и— спор¬
от ; еeoeπeнeыπe,
спермацёт (пр. spérma „семе" i^kêtes,
н—т. cctus „κπτβ> Бяла ионупровр-ны-
онс— Оев вкус и Оев ыπρπе» нвяпо са
ионуч—в- ст мазнината а нарои- гн
нашалота ; пот помтоо прпн-жеыпв н
682
enép м ий
пр—мишпЕВ-сата, медицинная, парфю¬
мерията п др, По хнопчсссн състав
ce ваваст сою в-соцего,
спОрмиИ (от тр. spérma .сено“) биол.
1,	Мъжкият спз-дивяш тмемтек н
p-егтгeтτa. 2, = спориат-з-ид.
спермИк (οτ тр, spérma „сеше“) мед.
Веществ—, евегв ce п-зу-ав- от се—
мото вн нож наш можни жнавкИп п
служи н-к- нтнеёй- средство аа ук¬
репвано ва гервната оиеπвнa.
спецерия {нтo· Spezerei от нят. spéo1éa)
остар, Аптека, дрогерия.
специален (3—1. apeolα1la> 1. К-йао ce
еаняст до определен предмет ими
лице, прсдн-значен зя -прелтлой— цвя
г вадана ; веo0eй» вглелей, частен.
2.	Грисът снов на определена маск
ими ентuияннвеτ.
специализИит (ощ	фр, spéolн1îaél
.еnтциαлизeвαм"> Лнце, е—тяо сс
уеoнoвшeгеτву“a н някоя сОзаск нн
в-ун-ат, техниката п лр.
спецнaлнзäцнн (фр, spécialisation ок
η-'· specialis) -· Гред-Опнатс та
основен поовяенн а някоя област.
2. Ограничаване лeΒнoег'a сан— н ед¬
ин сОл-ст, 3. Р-влтлтге в— труда и—
опдтлгн onoваuии.
специализирам (01 нaτ.> 1. Преден*
ве-тманаи вя впрелентна μη. 2. Усы*
норшегегвувαιo ce е втю-т вBлтеπ ;
огряни-танм «тИвастта си а один -О*
«аст ; спецназн-ир-н ce.
специалИст (оп ннπ.> Ч-вeκ. н—Ито ce
о уеънoвштге'нувял а еагя o0лaеπ.
-инати а поавски— област.
евтцннл·гeг (•00. Spezialität -а ант,)
фирм,. -, Фабрично приготвено ле*
eαpегвв» еветв о предйавй-мтг- за
опредслове болест· ; препарат, 2. Не*
ш— ос—Овшс, к-ттв о патент само на
отделея ртОрнст, реск-ртня, пивница
п я, г,
специДлиост (от няτ·> 1. Отделтй п обо*
себен -трясом оп в—уката, псхпенапт,
н-сустно'- нан отвятапят, 2, Нрсфт-
оeт, 3. П-аванин, а нввто чвнвк ce о
усоворшецс-гнуваз,
специмен {нa1, speclMen) Образец,
пробен предмет, мостра,
специфика (3—1. spéc1flcua .осоВен“)
Сбор ог намества, ирисы!· само на
елен иреднеп ими явление; втяини·
яспен особеност·,
спецификация (фр, spécification -амта,
species „впл“ m facio „пр—вн“) -.До—
сумаек, ю-йто содоржн спнсон п опи—
с-нет ва всички насън ва влее пвро—
нав от израВетвает пролива пан -Вткт
(н—шева, страда п др.), също и ус
л-веига ва ивраОвпвайетс. 2. Ртарт—
В-аса вя nв-тκг а полроёиоости, сап-
ce пссочв-к нaτeвитлeτe» цтггъе и пр,
3.	Опецеанно ивевнвaвe вя псдр-Вес—
сти, нойто триОва дт сс косият пол
внимание.
спецИфикум == еnтuнφπe:-.
специфицирам (01 мат,) 1. Определиш
oе-Boвoеτиτe в— гещв. 2. Прани сит—
циφнκяueя.
специфичен (3—1. apecîf1cua> 1. Ов—И-
сънен само на вани прелива uni та—
зЕвне ; oе-0eг. хартите.··, 2. мед.
Кейто geΒегвувα силно; тφиκaеeв.
втaулπa'eг,
специя (3—1. speo1éa) мид, Сёор от шт¬
евню— леAeOгe Венке, евиго ааедгс
дтатт лоноОгс сралсте—.
сендоиегър (тепл, apéédoмetér) Уред,
к-йто пветовя бор-нй-тт в— авеже—
гетто на авпвнвёен и друге п-g-Oei
превозни средс'“-, катв а сотого
“.•00 вгВеливва ивннг-тия пот а нн—
300’1.· ; енвpвегcнep.
спИкер (ангн. speaker .т-в-рнаел")
1.	Гредста-атз нн твглнеснтат двлг-
наоаря. 2. Председател и— кяи—р—яа
а ОАЩ· 3· Леце, кввгв со-Оттв- на
нуённенка частите в— програмата на·
реаулгнге -а сосята-ген ; н-вТорте·
сна, 4, Рagecτoнoвиτeл.
спйка (ант, spant) инат. ГроОгас, прьё*
нянон спонё.
сеипйпек (наг. spirâlis) инит. ГроВио—
чаи.
спИкел (фр, spinelle) Блел-червов руВне,
спикОт (ит. spineTTa) Кл—вгрен стругов
ийеτвунтнг а правоытьмгн φcpoя»
псд-бев нн кзанесеп (по посте г—
со-дятелт оу Опинеп; женин прев
XVI Η.),
спИкинг (ангн. apînr1rg> сп. Наннн на
лсвтнт реОа с “•«•ϋα с двежеша ce
прноннк— поради епoцнaлйoπo В хвор—
ЗИНЕ.

683
спл ик
сιIниoзИзьи (от соОс), Мα'epeaлиеπи—
насно |нн-е-|енo уиенео на х-аанд—
снет -Тцл—сор Б. Спинввя (1632—
-677 n.>, ноето в изиграно нсножппенга
рсян н ·л’влceeнтеняτ- 0-рбя ва бур¬
жоазията пропив рв-д-неата пдаозо
ген ш подхвърли ва -сгря кретена
ралитно-ниас легне. Магерн-анамот
п татнаноп пя Сингват са Онзи ге—
ι ос лтлователгн ; н основата но ложи
nвнaвaв-г’τo и— eлeге'“’й-г- -беи·
ънвет рв-зв-ст — природата, нотто
той нарича Оог,
спинтарископ {ep· splrthé* „искра“ в
skopCö .'ncaHM") Уред от ноинсзтв——
не на тлφя-мяеπнв·. евп-лаувяй в
рангИи са-лий ст р-авитиет- на яд—
ртитат рпанка.
спИптов глас (ок ит.) муз. Ганс, е-йго
в среден между «р-шатвчон и знриисв.
спирала {л-г· splralis .новея·) I. Не-
aтτвввeгα kpπвa» ювтяо п-степеве- со
опаяленява от нянялнягя си πoмeα.
-есло н—нас прави много о0ек-неи,
2.	Топ, проводник пни пружнет, зт—
“111 ИО 1—01 Й—ННИ,
спиралек (.—1. splгälîa> Вов вид нн
спирала ; вейто-Вр-зей,
спирИнт (мак, aplraтa, атТ^ „духат")
езиков, Согласен звук, еоИто св про-
ног-ст с шум поради аретнтг- ва
въздушната струи (с, з, ш, п, ф и
ар.) ; ср. Трненяев,
спиреа (ант, ap1ιαéα> Вил храстови ря*
еτeг·т. подобии га рван.
спирИли (нтт, splrant) биол , Мнервор—
г—гевнн сос спиртягт ф-рша.
сенритйзъи (фр. apIrIT1ané вп мяк.
spiritus „дух") 1. Вярване н задгробен
жев—т на лухснеат на уиртлнге и вон
вывooжгoе'гa да се сОшувя с ттх
-реа ртзмиАги вониш· венце и и-сртд-
ин-встно и— мадпумп — нπця» и-дт*
.όη· със „енρьаecτтеτн’гπ“ снос-О—
н-сти вя п-срадши-есгео между хо-
раят и духовего, 2, Bеичκв» котто
става при г-нова общуване; -авинаено
с таквна общуване,
спиритИст {φp· spiritiste вп лaτ·> 1. Но—
смолова'·« вн спирнънома, 2· Лиц·,
• к-етв се аанннявя сос еπиpeτиaoи.
спиритуИлек (янт, splritualis) Дух—“’^
Oeвгeлтеeн.
спиритуализация (е. нят. sp1rîtuα1IaαT1o)
Oдух-τвввявaгe ; тълкуваие' н «ухо*
вее смисъл,
спмplHтyалИзьи (фр. spiritualisme от
н-π,> Фнлве-Τеκ- идe-лнегин’еkв m
ВЕВтуиес учегив, евтпо смяталухавт
вен-вa вя Оепнеав.
спиритуалист {φp, spirlTualisTe оп н—п.)
Грнворжогню ва еπивeτу-лeaнα.
спирометрия (лат, splro „лнштм“ п ер,
metréo .меря") Обор от мотели аа
нвотрвянт вт жевнег-ат вместимост
ва Отпито дрсбсвс,
спироктетър (3-1, splro „дншти“ и пр.
mctror „митрка") Уред за ионтрн-ыо
вместимостта вя Оеннтт «рсВове мрев
•здешатвни въздух.
спирохети {лaπ, splra »навивка“ и гр.
châîTO „гpнвт"> Б-зеся-тв-рш· мнеро—
Он с форма нн донга спер-зна ви¬
шна,
спирохетОза (сп ляа,·'..) Заразен бо¬
лест y —века ш живвтгито, естяв са
причинява от някои епнpваeτ·.
спирт (пят, ap1riTus) 1, Ннй’атжцптк
•тснтсе •дй-в-псеас· -нквхвл, нойто
в Оеоцветйа течност с характерен нин-
реонт ; гори сос син паяное, смесвт
сс с “0«—, рнзавтри м-скни юнселнеи,
йод, снопи и др. ; а чист вел в огрс-
веш, н р-орЕдее поя ньоВужа—шн п
упоителни eячвегвя; добива са -рев
двсънзтцнн на фермейгераши плcacв’»
монтс—, захари ш пр, Йон много го—
лтис през-женно н npвиишнтнвеττ-»
нелицнняпя, п-рфонорнята п «р. 2, Аз—
нохем.
сш1Щёрпт (е. зяп, éspéOélîa) = спЕце-
рия.
спич {αйτл. spééoh> литир, Кратна реч
иа Оаккет ; тост.
спланхнология (гр. îpläтohnon .воя—
решиаст“ m lögos .наука") Отдам сп
-натвоеяп-, нойто изумява вътрешн-*
стите нт ч-ввшюояо изп ж·“-™^.-·
я— ълзо,
сплекИлгия {τp. splér „далак“ m tigos
„болка“) мед. Болки п далака.
сплекдИд (3—1. splendidus) Блтегя!»
великолепен ; първокачествек.
сплин (нита. spleen сп гр. splén „ла—
πακ") Дoе-gн» 00.-, тъжно насарое-
684
сплина
•не (-Отсыланше 'сос ваОвнянане ma
лaмнн->.
сплИка (тр. splén) инат.. Онезна, даман,
сполйй, сполИИти (гр. eis pollâ été
.в— мн—по eвлиниβ> Жив дт се; ём—·
толарн,
сполиИтор (^1, spollato*) юр. Н-хипп·
кам, грабится.
сполиИ^я {н-1„ apolIaTîo> юр. Отраб-
нaнт» втнеоано чреа пвнаиа пнп в—·
спанс,
спонгИт (61 гр. spongos „тоВа") Вкяот-
вова морсен поба,
спондеи {ep. apondéîoa> литер. Отихо—
творна сгоне— оп два донги срички
(	) н древногръцкото п защитсно’
пв стихсся-жстис,
сиеедизИт (ер,—нат spondylltls) мид.
Въвпямителыс в-Оснив-не в— нрашне—
•пят и— грыВгачгнт столб.
слонтИкек (3—1, spontaneus .сню—нроиоч
“030·") Преливвпкан от въгрещнп
принцип пап подбуди, твонапсинп сп
нывши· вoвлeИеπвит ; стшвирвиовсмег,
стихнет,	,
спёра {гp· spoiä .ссме“) Ос-Вого ат*
р-дншив зорив, таВ-АТсто влгоене—
τoмн-» мре- ноето еτявa Оевивлсв-по
р-вигожавнне в— нвцыфгяши р-стенил
(асл-расни, иапратп, мохоне п др.) и
ва нтноп оп штй-шивщняе животни,
спорадИчек, спорадически {πp, sport*
dikOs) Който ce срещт ст време в—
вреие ; гтπoег-янтг» сзуАнев ; впле-
нтн.
спорангий {πp· sporä .свие“ п angéion
иСол") биол- Растителен орган, а
н-Итс св -Оравунат спорите шт споре—
анта растения {нoлopяенe» '001, мъ¬
хово m нннpнτн>· ,
спорофИл (гр. sport »семе“ п phÿllon
„лист") Лист, ворху н-Итс се -Враву-
а—т сн—рп,	_
спорофит {ep. sporä .еeиe“ m - phyTôn
„pнегeв1’β> Рaеπeвиe» новто св рав·
мв-жнеа Оввномвво.
спорт (Нштя. sport) I. ФнонАВсеп упраж¬
нении и игри сп еoеτeв-τeнтm харак¬
тер сос стремеж вя високи иастижо—
ген и ноёеда, 2, ФевнАОснт упраж-
вевнт за раввипив га арпагивма п
създавано в— душени— бодрост ; пню—
шнстнеа, физкултура.
спортсмен (—нем, apôlTaмαт> Спортнся·
спрИнклер (нген, sprinklei) техн, Про-
тпвон-жартв а-л-ир-вол с мгого от—
вopm» запушени с нтен-p-в'вииo
001—«, новто ирп впртдентнн ътоие·
ратура се разтопяващ и н-пускат
оОпни— волна струя; постави ст (мог·
терт св) на канава нн пожаро-пасни
н-мащовил.
сприкт (αΗΤΗ, sprint) en, 1. Спортно
Оятаге ва кост разстояния с вовоож-
шс штй-е-злм— сс-р-ст. 2. ПяВ-тоняоо
уен-вявaйo на движевиего ирео иос*
нелнигв секунди при съсат-аенс ва
донги рт-столицл (ёнпашо, κcнoeвлввв»
конни п ир,).
спринтИрам {oπ· —шт«,) сп. Заставам и
ускорявам ход при в-дОлгвайт.
спринтьОр (антн. sprinter) сп. Бепам в—
кост pαвегвтнeт·
сприпцОвам (рус· оп ыoм·> Нрооив—о
“отрещевся пмп р-г— сос спринцовка;
обминам сос струн сп течност,
сприпцбвка ^00. Spritze прев рус.)
Уред ат впръсквано печц-сти а -рея·
визъм нни н прело·' ; цьрнтмст.
2. Маслеве— с Оуа-лдо аа вкарване ва
масло н ъроО·.
спунинг (антн. spooiing) мор, Елшо-
мсстин модна с нврнино ш проёма.
спурт {-ыτн· spuii) ст. Рнонв увелича-
шив ва еκ-ρвеττя ирео нреие вн нре—
опваване вн рт-са-липта- (при спор*
яувяне с κοβη·, ски, нвйe» зодии и
пр.) ; ср, сирина.
стаОИлек (янт. stabilis) Койко во про*
мант иолвжввието сп ; влpaв» устой-
чпн, насяеивеш,
стабилизатор (е. н—т. Stabilisator „уред
вя създавано уеπвИмнввеτ"> L Нено*
лвпжнн хори-вна-зш— паи отнеси—
имвеkвеτ н задната част гт стм-мет
пап друг нетателтв аиарат от нодлор·
ж—ве вн равновесие и п-соната на
движение, 2. Антряк ва йананлнавт
кнатенегс вя пнянаттной съд. 3. Ус—
проИство зя нагом-ги-всно поддържано
ва и-стотни- вапреженне н нитрат,
ксвпс да га се азина сп вяповаре^но^с:·^-
та п вт пр—мавнав н вапреженнегс
ва мрежата. 4. Ч—ск ст радисирелн-
антанит уредба, конто осигурява aloc·
тояииа дължина иа предаваните
685
сталактит
сзтеяр-натепавт вънги. 5. хим, Ве¬
щество, ноето ce прибавя а мамиш
комическа— сом хранителните продукти
пнп процеси, за да забани акцснтвнно,
р-зз—тнив п пр. ; ваО-еняо«· 6, тихн,
Оъемнввш прот, к—йто работи ma усус·
вяно и служн в- намалявано в-спряч
гнАвоко ваннонявагв шт каросерията
при аявивайт вн авпоо-Впм.
стабилизация (ата, stabilisaTio) 1. Пре¬
даваше ва уеπвИинвcеτ, вадоржайт а
адитсвс ионожение — н исн—й илик
движение, 2. Заздравнвнно, вакреп-
наве, о-авърдта-вт. 3. Премахваше
аъ-можиося вя кзЕтсвтве на ников
оавинни натесана пат маса— мре- ири-
Онвигв ва нвтпвнтсмпттми,
стабилизирам (сп атъ.) Докарвам в
устойчиво нолвжение ; закрепим, зя—
яκнaнao» вятнордиваи,
стабилИн (от мая, stabilis . устойчив β>
Всщсств—, ноотв иридтая янccτ» устой¬
чивост шап τвыpлoеτ,
стабилитОт, стабилност (оп н-к.) Ус·
τвИAИввеτ„ праВн-ст, иЕпаезтънност.
стаОилитрОн (л-τ.·τp.> тихн, Гаавртв—
рядга н—оп—, нвито поддържа га но—
хода си нвеπвтннo ванрежегне н-р-дш
нвo-нионooеππ— на иопввцннна в— го—
рене в- тнеешия ртзрнд от протии—*
шии прев рявряднвтв пространство
псе.
стаОулИция (фр, stabulation от атъ·
aTαbu1uм „cOop") Отвеждане вн до-
Онтос е н-лходишп месят за вишу-
нние,
ставропигиален (гр. sTau-ös „кроса“
п pêgé .в—Опнатв“) Независим сп
местната вл—еτ» предимно оп местния
оитрвпвлит (за църква, манастир п
иoлo0ни>» иоднивев и— ворх-вната
цорнови- ннаеπ·
ставропИгия {τp· siau-opêgia) Мантс-
тнр ' ИНИ ^.Η“-, НОВПС СТ наЛАНШОВП
напрано нн наВ—ннсшата духовна нанст
п сър-шап—,
стагнация (оп атъ, stagnum .Опято“,
„-астатна в-ла“) икон, З-е'oΒ» от¬
съствие ва ря-витие а стопанство и
пъргевня,
стйдий (гр. stadion) 1 Степен на раз¬
витие, фаза иа развитие. 2. Период,
време, етап.
стадиби (тр. siâdlor .надбягване“) 1. В
лрЕКГ-саят — юнско аа надбягване п
други снертиш сосго-твин, 2, Откри—
то юнско ва спортни сосатвашин п
ирн-шецт снабдат) с г—мернл ва га*
Омюл—пенп ; гонноо спортно итришс,
стИдиум (янт, stadium ОТ пр.) == СЪНЛИ“
ими скалист.
стИдия (гр. stadion) Мярка задължена
оквл- 200 н (а «ревна Горце. —
-77,55 пан П8-,08, ими 192,27 μ).
стаж (фр. stage) -· Опрсделего време,
през коетс нввcиoеπыинα!и служи¬
тели няп учащи ce работна пол
ръсо“-««“) и— сиитыи лица, а- да
подумат нвaeгннeеe— опитност по свои*
та спЕцинзисск, 2, Пр-лояжняспнсст
на лейнося а нтю—н оВятся ; нр—сзу*
жегв времс.	‘
стажйпт (οτ фр.) Лице, ноето стажува,
стажувам (ок фр. stage) Πpαнπинун—o»
ирееарв—о стаж {Π>.
стИза, стазиз (-. stasis .еτceвe"> мед,
Застой вн движение ва нешоств) а
πeлeени нaняни. предимно заст-И ва
кръвта,
стИВср (—•^1 stayeι> 1, Опсрянст—Ветни
шт лонги рт-скоттни (к пенане, с нов—
№1, с ааносниод, с ссв), 2. Кон, ной-
по ио- тонеои и-стежоинн пре лом—
то Оттяга п нpвеκнмaвв ва пренит*
СП“ПТ,
стакИто (11, staccato) муз, Отсечето,
-принест- пополнее·’ га твгввепв
при сверене имп иееге, ирп евегв гт
ce опделтп с крякни н—уоп.
стИкер (типа, stacker) техн. Мох—гноом
ва цодцг—нв га тажастн,
стИксел (хон.) мор, Панреиго трнытья—
во есрнВгв пнятнв.
съ-затмИт {τp. aTa1agмόa „κaиeнe">
Варовнпо оВразувяго вон вид на ив—
р—стоц· шатсра по лоното ин пешо—
ре; оОравув—т ce от нванипв ининн,
•—сипани с е—ацнан ВинарО-инщ нои·
то п—лат сп п—в—гн на нашарите ; ср.
саннаитек.
сталантйт (тр. stalakTôs .наитщ·> Ва—
роена— висулка ст т—атин или ис сат*
випт в- потери, сВравувнна от вод¬
ните н-ннп, •{тсиповт с н—мцивн би¬
карбонат, нойте сьнвлп оп т—в-н— г—
пещерите; ср. Стаматова,

стаминОдии
стамииодиИ {мяπ, staner „вишна“ m
пр. éidos „βία") бот., Тичemκя. които
не првнавежла прашец.
станет {няπ· stainun .canae“) хим,
Сон в— казавшая— κeевлин— ; пзп-ззу*
на се ирн нтятеапсвтив п при боя¬
дисване ma гостии.
стандарт (англ. standard) 1. Задължи¬
телен аорж-кте документ зт впреас—
нине на гeавимeеκиτe нонснвнинн, га
еовпо трябва да оат-в-рт сур-внет,
иaπвρиaн. иромншлейс иалелее и ар,
2.	Типов образец, га коИпо трябва
дт -тт-втрта поделен по ф-рин, ся—
масаво и р-омере, 3. Мерило, ворот,
oевввн на нещв. 4. Равнете, mue—,
стандартен (от аитл.) 1. Който втговя—
ря на устаи-вец стандарт ; стан¬
дартно писмо — Оуквнто, цнф-
рнте п aвαue'т, новто са упвгреёя—
ата за в-аписв-ес ва чтвг’жπ п аех-
вцчассн документ·, 2. К-Иго не са
ваяннав— сос св-н κяч’еτвя ; тинвв,
3.	ШяОлойон, еτтвecгнπтг, оВикно
пеи.
стандартнзецня (-π αΓΓΛ.) 1. Усяашо-
ниваге на сарото определени форме,
нвpин» наместно п равиери га ф-б—
ринг· прсиавтаенеи ; янинв—цет, уел-
йяквяв-йе. 2. Утавтсвивавт гт р-6в-
така, свеждане на раВопапа при про·
ивввдеτввτo гт впрелелен продукт
«в -прало«··· иохв—тн.
стандартизирам (оп явен.) Нрввтж-
«ям е'αйдαpτиaнueи. свеждаш до оп—
релтлен кин ; тнпивнр—и, уеднаквя¬
вам,
стапИн (сп нят. siannun .canae“) Ми¬
нерал, нвВто содорж- е-ат“, снсвс,
цнвκ. среВр— п др. ; руд- аа п—зуна-
ване в- нана“,
стакиОл (оп мат. stanruM „калай“) То¬
нок (0,008 до 0,-2 но) меся вя са—
пай пан кал-ена еин-в» ювИас се
употребява ва н—права в— амасарн—
маси· квнатнвагври кятв нeпввπуе—
сащ вн-та п новдух, вя ниОтз-ж п
др.
cTäHca (фр, stanoé от на,) литир.
1.	Строф— сп 4 пян 8 стиха сос зя—
вършена мисъл. 2» мн, ч. Спихспвс-
ртгне с пасива строфш.
стДнция (зат, aTαtiô пян startia) 1. Мн*
/
/ 686
сто а— синр—ве и— ^п, “законе п
друг· превозни еpeлегвa. квотв в
специално ирит-ави- ва кяиваве- и
езив-нo в— нотнице, ат г-в-реве и
равповарвнгв ва стек·, в- -Осяужвт-
не на ирввезвиге сродства п др/;
тяра. 2· сπouн—3й- -вотас«сг- πρώ*
ириитие ннн учреждецно“, к-тгв —0—
служка а иавссан- -гпвштгит гяТ<-н
ятрня—рни, 3. Мнст— вя прсвсжДант
ма хeлρ-кличвеκн. хнарсложнн у-мру*
ne eвезeлнагнт. вт н-ст-пяпо в— но*
норватозци уред· и т. в, ; И1^чев—
нт станция ·— снапналг— -Овтвт—
«те дво ва ивАпвка вя трудсщите сс.
стйпел {—нτн· staple) 1. Бсп—ега пло¬
щ-аса н κ-p-ёвеτpceгтзгиця с в—юзон
сом вoдяπa. вн евняв сс «епаспрон-
в—п кораби и от която са спуснат
вон в-лапа. 2. Πвнеn-е-Bлтвπе аа
еπз-0ивaйт га e-pаBн. сти—зогн в
друг· тоза сос сложна форма,
старт (αΒΓΗ, start) 1.сп. Нтн—пси пункт,
невен, оп нотто з-ноика състеза¬
ние· 2. ст. Мсмова, от еоИто отпои
на йиюве спортно сосас-тине, 3· Мо¬
мент, ст н-И'6 нттааезен апарат ва-
ИОАВ— да лепн. 4. прин, Трогвано,
ннмaл-. цопнате·, иoевнт.
старт-фикал (старт и финал) При
иопоцннавпни п авпсооВилгн ' состе*
з-ген — мист-ъе, огюодтт- трогва - и
и— квегв трябва дт са върне нсвюи
уи-сънен.
стартер {ныτа, starter) 1. Лиu’. к-ето
д—аа знае вя зтивианва на състс-н -
вне. 2· тихн, Прнспес-ёатвне ком
—втсноОианн и aвнauиcййн авнтаттзн
аа пускането по н двежение ис ма*
хнынчев ннинн.
старшина {вуе,) 1. Б-они- aвягн’»
еоетс -атон-рт нн сг—рокв фтмдТе*
Оем. 2, Леце с таксва заяене,
статбр (тр. staté*) У «.earine горце —
арабин срвОорна иснета оп 4 драхми,
статИв {aяτ· statlvus) Поставка вя нг-
еτpуиoйτи» урва· п друг·; стойн—.
статика (τ.. ^аПкё) 1. Дим вп маха—
••ката, квйяв иоунава зтс-епае за
pнвыoнвеиeτc в— пезата. 2. Сост-н-
вна на ионе“ ими р—Нтсвасна ва да*
а·· осмотт.
статйст (от гр. statos . стоящ “) |. Ли*
687
•в, еоепо ce твинт и— спои— паи
еертв, Оев да тсвври ; фнтурагп.
2.	прин. Пеаг-меаеагв «π^.
статистйк (от нтт.) I. 0πeuπ—зиеτ по
еπaπиеτннa. 2. Леца, квото оОр-Осгв—
еτнπиегиитеeπ лавин,
статИстика (анк, stαt1at1oa от -status
„C'oеτcяйH’“> 1, Наука, кота— изуин*
ва κoнинeеτвoги'o измавогня а рно-
вигивто в— Авнешквт- бОшестно п гт—
родгств ст-пашскка п ги сОраОотна
ва наумни п практически	там·,
2, Квзинoегввнo иoAнезoйив нн масе—
нн твлевет. 3. прин, ПреОр-татее,
4.	Учреждение, есетс со зтинмавт с
пян-аа пресмятана.
статистически (вп зат.) К-йто при*
вяднежи или е свойствен на сътън—
сянката ; еоИто по— eαиeегвα нн ста¬
тистика.
статйчен, статйчески {τp. statikOs)
Койко се наоиря а покой ; йтполви—
жег.
статмология (гр. stathmôs .Еезве“ и
lögos »наука“) Дим вп емoτввcлнaτa
наук-, н-Вяо се зтвнитва с баланси¬
те,
CTâTOp (мак. stator »стоят адр-в-п')
тихн, Нтполвнжн-гт м—ст нн влее -
πpcиoг-p» пегератвр, веден пан п—р-
нн турОння п дp,. а евтго uni около
ю-лп- са върти .-1-.·'.
статоскбп (гр. statos „стоящ“ и sko-
péô .τзтдям“> Мнвт- Aуве'виπтзтн
Отроноя·., нойто -тОенявва п вай-
м—лсика премети н атмосфере-а- вя—
лягане.
статуетка {φp, staTuette от маг.) Мая¬
. нн статут, сОннтовтгв стайно укра¬
шение нов вед ва ст—аут,
статукво (янт. statu quo) 1. В поав*
жтвиттс, а коетс о Онло по-раго;
пс-рявши-т— ивз-жонно. 2. Ттриен
а нвждуннродноас право, еоИтс ив—
равява съществувало шли еыmeеτву-
нашо к определен моовгп Тнепене·
ссо ими пр—кно позсжойнв.
стааускпо (а—п. status quo) Оотвству-
ваш-ао пвложвгне,
статура (зап. statu-a) Роса,
статут (ляп, staTUTuM) I. Oенвввн ан—
нош ; сОоринс ст βηηββη, 2. Устав,
правилник.
с т£ а р й и
статуя {н—τ. stн(uа> 1. Иовати -Орно в—
мсвос наш жнвство к веπвегввв раз¬
мер ; уиалена со варима статутают, а
гнои с иопомтии размер· — номос,
2. прин. Беодушев ненаю.
стафИж (фр. staffage) Второстспенн·
оноиевпи к хуа-жсстве·- ироевведв
•10, в-приитр хор- к еаин неИвнж.
стафйди (тр, siaphis, îdôа> Сушен—
тр-аде, еосто св п-ауч-ва вт спец·—
азни Вв-ссмсий· саря-кт,
стафилокОк {τp. staphylé „грозд“ m
kôkkos „зрънце ") Вентспсанорен оп-
юв-ввτaгeаин, еввтв нвeднaвeнв—г
тгойне ваОоливагни, н—ао циpви. абс*
цвеи. нитиви и др. ; потя кръгла
форма и Те соВиртя в— трупе, инис—
лвВивнщи трсва,
стафилОма (гр. staphylOna) мед, По-
дуваге гт вмитта мембрана,
стахЛновец (от свОс.) РаОвгвие к со—
талисте-есната oивха. е-йто нопоп*
вува техенната е наВ—внс-ст сяснеи
и превишава онредвлегиге норми а
пвoиввoлеτвoτв (не пиато в— работ*
виин-руд-н-пян .Антeеee О'aхaйcв>,
ттацнокnр {л—π· sTatlont'Ius .сгонш
гenвдвeжнo“> 1. Бенин-во вавеаенго
аа лежат· Волни, 2· Ч-ст вт лечеб¬
но в-втденив, обзаведена с посконн¬
ый легла вя болни вя р-алееа сп насп¬
яа га същ-ао, н н—ттс леиейиегв т
анОузятсрно.
стациокИрек {мaπ, sTaTlonaraus) 1. Уст—
нокен на едно място ; нтевивгвн, но—
егвянeн. венвлвежев. 2. К-йто се на¬
мира на леменев а Oвзгиua или об—
служен Водни а земтВг- ааведтвие.
стационер (фр, stationnaire сп нап,)
мор, Нзяватезтн соа, ноИго напоя
втвн вхрагнгвлна нни полицейска
служба а пристанища на козовиазна
нап п-муз-висина страна.
ст-цин (ата, statio) I. Мяса—, к квтто
жнвтят -прЕделени ендове животни,
2. Част ог ввня» нотпс са характери-
опра с еднаква рн—рт, фауна и
каиш—ти-осни условил.
стеарИк (оа гр, stéai „глoе'ниa“>
1.	Орган нмго съединение, нотпс в
глицеринов Есаер га сщвтрннеанкт
ннсезшна ; съдържа са н мазнините,
2.	Било вещасщно, носко со помучав-
стеатйт
ся мазнини и сярна киселина; упо¬
требява ce ирелиино вн правене в—
свещи,
стеатИт (πp» sTeaTiiôs „гнос·^ 1. Тазю
мае штаты κ—oьκ. eегeеτвтB спянкат
га оатгевнл ; от ветв ce нрави кре—
да за чсртаеве ворху инат. 2. Изку—
ствев по-наци-веи 0—10.1—3, нойто
ce псзуА-вя вя cегнτoцπ'’ при вBвa-
Овгванег- на тазк.
стеатоза (сп тр. sTettOo .прсвръшаш н
алостива") биол.. Иар-жд-н.е вя то—
нтп а мазепыт,
стонаОм— (тр, ateαtôмα) мид, Буца вп
юношнен н еренневон ; мастит,
стегаиогрИфен {τp, îtegаnog*аph1k0î)
Уезcвoв» шифр-а-в,	·
стеганография {гp. steganographlt)
Писана с тайни aвaцн» шифр-вав-
ннстив,
стегозйпър (гр. stcge .покрив“ п sau¬
ros „гущср") Ион-пяеш- взсмуто,
долг— до -0 ы,
стегоцефИли (ер. stégë „и-сриа" m
kephalé „TnaBa") Ивнвиатии, -тропот
на сойпв Опя пверип с е-скит рно-
•1^,
стек (авпз. atîok> Ктишне ва тодан,
стОка (ит. atöcoa) Дървен „нож", упв-
тртОив-н вп снузпя-рняе,
стела (тр. stèle) В лpтвнвеπτa — ня*
оенон столб или из—на с ш-лнис пан
на-Вр-жегие; сзужпза зя надгробен
и—мепшин наш ва увтсввечаваге га
вино· събитие,
стелИж (там, Stellage) I. Релнца завн—
цп на шлн-ян- етажа, ссоВетс е тв—
яемп бнбзшотенп ; етажерка, 2, Прис—
п—себловне аа паатне и— прелиеги а
нвпр-вено исзожевие. 3. арх, Гpeл-»
нвяпв ce оипр— вя две пвмкп. 4. Бор—
сов— едтмeн. н—нас дава право в— ·«—
вн ст д-тев-рншнте съра·· «— купи
пан да продаде В—рсваи ^ηβη нинжн
при -нртделета ирвоит зт повесает
ср—н,
стелИт (ок нтт, stelia .вв’влаβ> Свръх-
творда сипна -я неОамщ хром, н-пф*
рам и олово; унотртОтвн ce за ивря—
ёотн-ыо га режещи инструменти π
ртоянншн нитрати,
стематогрИф {τв, stémma .рсл-са-вие"
/ 688
и giépho „пиша") Лет?, коек- опис—
ат р-лосн-вин п -перОвве.
стематогрИфия (-1 гр.) Описание на
ред-сз-нин и гербова,
стек (пр. sthéros »села") Еднинца итр—
к— он сняа, ранна гт енмн1a» κατ'-
предвижва отс— ст елен топ на сдПи
отпор аа одна секунда,	/
стекга (хвн.> мор. Г-рн-тн трса^ в—
мамта, квтатв послсдваат с аесонт и
ce състои оп лев трал·,	<
стеиогрИма (гр. sténos „•тесен“ m - g-tn-
мн „нисшеш οητη") Тeκеπ» ц-нести
сос еπeы-τвтΤеκн внаце.
стеногрИф (гр. stcnôgιâphôа) С^юин—-
диск да пиша еτeыoτp—pенн ; Воров—
инеeu·
стекографИрам (вп тр.) Заннесвам сос
еπeв-πpтΤеκи вгаци.
ттеногрИфин (тр· sténos .тесен“ и
gräpho „пеша") Ннчиг зя Вьрас пи¬
сана с особен· Вуевсин згтпн п
специални намине вн съсртшавянс,
ноВтв дава вoвш-жгoе' да сс отпис—
е— пвмнв устията реч ; Вързопис,
стенографски (от тр.) 1. Записан по
еτeнвτвαΤеκи гачнв. 2. К-йто ce вг-
втсл кои еτтнвгв-φняτн ими «в сат—
нотра|. 3, трен. Буeвaл’н» томен.
стеноза (пр. aTénoais „еτeеI■някягe">
мед, Оптсйнатвт в— ктвнян пан еаво—
ри н -pταйивoм. ксегс затруднява
всрм-нй-по лвежегие на тсАВоскн п
други “тшeегвa през пях,
стекокИрдия (тр. sténos „тесен“ n kar-
dia „е-ьвue"> мид. Пристъпи на остри
Волни н гьрднпв иоряли сорлонно за—
Воллаяве от рт-спр-Исава н юров-вб*
рнттиисао на втнтиннге (коронарни-,
10) яpτтpян» квигв хртвтт е'opu’·сo;
.-.-•1.·— Ooлeеπ» продет ж—Оа (ата
glna pcctorîа),
стеноп (гр. sténOs) „тесен“ и öps „пс-
^0.") Фотографска к-мера с твърдо
тесет ета—р вмссав оОткппв.
стекотермек, стенотермИчески (тр,
sténos .гесте“ m Thérnc „топлива“)·
Който ве н-и-сн томени квмтОання а
πeниeρaτувнτн·
стекотипИст (от пр.) L Лице, нетто·
записва сос ствивкипин устен ром,
2. Стенограф,	’
стенотипия (пр. sténos .тесен“ и Tÿ*
689
pos „отпечатък“) Зяпнсатне в— жена
повврва реч сос спецн-мн- ннщинн»
н—по са изпуснат отделни наспи от
лумп п св огивчатв—т в— един път
цент думи таи сринни зя но—е-лиот
Вързнет ; мех-инин- стош-графни,
стенофИг (тр. sténos »'осов" m phagos
„ нойто тде") Жив—тв—, коот- са хра—
ги сос строго впределойя хрян— ; ср,
оовиввр.
стекофагия (от тр.) Спецналнвнр—нт
га живспни кои впрелтзев пнп ря*
еπиπвaнa иди жнв-пиесна хв-нa.
стер (гр, atéréOs „κуB·мтеκ·"‘> Единица
отрия ва αΟΕο, равна ва елен суби—
несен метър ; куВие.
стереогрйфия (тр, ste*eôa „прострян—
сянег“ m graphô „пеша“) ИзоВраат-
наше га гввоепринтсен таза ворху
ранения,
стереодопт (пр. aTereOa „здрав" п ôdôüs.
odöntos „зьО“) ЗоВ-пекарси· уред
ат закрепваше ва ооОнтт.	”
стереокартограф (пр. stéréos » здрав “,
нат. cha-ta и тр, graphö »пеша")
Уред от антомапнчго й-мера-в-вс
иман в— местност по еτepтcеκcneмлe
снимки.
стереокИио (гр. stereOs „пр-сар-еса—
кен" и кино) Пнины на снишава и
прожектираше нт кнг-фелие, при
к-йто има илюзия. за оВеие-ст ma
иввОряжтйеет-.
стереометрия (гр, atéréOa »пр-сар-й—
савев" m metréo „меря") мат. Дял
ок пе-иогрнтп—, коиГв се ваннияв—
сос евoΒегвατα на простр-нсявенето
фигуре,
стереорйма (тр. sieieOs „ир-стравст*
вег" m hôiéô »гледни“) Глодана стр—
теша сос егтв’cеκ-и, ирез н-йто иввО—
ражтнеига се пролставна к НЕрснес*
пнва.
стереоскОп (гр. аtercOs .πpcегpaвег-
вте" п skopéô „глтдαи"> Оптически
уред, ».03 който две плоски но-бра—
женин (елнспо аа «Ηβατο, друпвгв от
«тсиот— οκο) св неждат кап- к вату—
ра, т, в, н—тс розефнв цз-Ор—жатне,
стереоскопичен (вт ер.) К-Вто о свор*
они с ивлучн“—во га нвоОражевит к
НЕрвснтетива а три ивюeвeвнт — в—
должны-, га шпроинва и на долбс—
стереохимий
ниш— ; сп Ср с о си ο и п и в 'о к п-
гс — стереокинсо*	'	'
стереостйтика (пр, stereOs „твърд" и
статима) Отятиня нн гнордеге птая.
стереотйп (пр. sTeréôa .твърд“ и Tÿpos
.O'πeчaτъeв> 1. Пз-сса инн ципив—
дрене— иeταличeенa. гумошт ими пласт*
отсека р-рмя, еонто в 'томно конна в—
иента-рсне наВор и служи зт ов-'б*
тиражи— паи новпорвв иечап—не ва
елин пенся, 2, Огптмятян гекса ио
повн й-чне,
стереотипен (-τ пр.) 1. Отненягнн сос
стЕрс-аин. 2, ПртававнаАОВ аа сае*
рв-янн, 3, Препечна-ш баз ивoитнa»
н—нтАТпян оп вапавен еτeвo-τиπ.
4. прин. Houaиeыeн» гомно и-ка-ртв ;
ивτьpkaй. Ванязтт.
ттереотиеИраи (от. пр.,) 1. И-тогням
старе-тип, 2. Преиечятвян сос сте¬
реотип.
стереотипия {τp. steieOs „гворд“ m
tÿpos „отпечатък") |, Процес вя па¬
тогенна и— стереотип, 2. Отлея а не-
нтяшнцн в- стерт-типи- ием-гтнт.
3.	= стереотип, 4. мед, Психическо
pнoеπв-Ие1вв. което се пзртзнва н
ненрвиввоато повтаряно и— олвп и
сот· данжашнн или дум·, вя про¬
дължително зяп-за—не вя едйа иввα.
га един нарта в- лицето п пр,
стереофбнен (пр. stereOs .пр-скранст*
втг“ п phôné „звук“) -· К-Иго зауми
според пp-еτpa]веτвeй·τe условия.
2. КоИпс иртляв— прявимно в вкусове
опвошеннв πpcеπpявеτвeн·гo условил.
стереофбкия (от пр.) Записваше и нре—
д-н-вт ня звуци, еввтв нахождат сп
ра-зи-ги иссеки, ис пясък тачиш, ма
смуш-ясния ла осяна— с ннтмяглтнив
за соответина· им посоки ; наползу·
на се при cime с широк ткран.
стереофотогрИфия (пр. sieieOs „про-
е'вaнегвeг" и фотография) Г-мунт*
ваше нз-Оражевцн ва предмети еайо-
вренонтв а два свинки, новпо при
гладтие със скарс-скои дават воо—
можност предметът да са вшдн н при
цвнеревцт (—Βομβ)).
стерео химия (пр, aTéreôa .иpoеπp—веπ*
вег“ и химия) Дял от -рп-вимеси—*
па хинин, ноВпв изучава ск-Исъв-т— га
хтопнесепко еывлeыeы·л кое врози—
44 Речник иа чуждите думи а българския език

стер еохрбмии
690
с пространствти-тс разположение га
атвннтв а ноленумеяв п тамвшннтт,
своротне с ветв.	.
стереохромия (тр. sté*éOî .пввеτpαн—
саней“ m chrOma ^βητ") Ставна же—
воннс с бон п волно скосно,
•стерйлен (аят, sterllls „Оеона-дет“)
1.	Няпьзно оинсаст сп онкроОи ;
оОтва-рявон. 2. ОВевпаолвн, Оевпло-
«св,
•стерилизатор	(κ. нат.	ste*ilIaнToι>
1.	Уред ва с'Ернлпацр-вт, 2. Р-ёвт—
н·κ·еи’ц·aмeеτ ис саернзго дез— к
k-ге’pвйaτa промишленост п др.
стерилизация {мaτ· sterllls, фр, ate*1l1·
satloi) I. Унещ-ж-втне ва иeκвcoв-
г-епзин п спорете по ирео вuе-н-
температура ими хнои-всен средства ;
-ё’ввявaaяк-й’· 2. И-сустневс меша—
ктет вн човек uni жнвотгв оп вьа—
иожнеск да са ртонвежант (чрев отс
рация или оОлочваве с ртгатевснц
мoAe)· сОтапн-аттаве.
стерилизИрам (от зат,) 1. Унищожа¬
вам никрвВн Арта натривано ням хе-
мп-ссен средства ;	oBeвa-втвив-м·
2.	Правя негоден да но— понолтнлв;
оОтвпзвлян-о.
стерилитет,	стерИлкост (от лНя.)
1.	Обоза-р-атнос', соса-тепе га мин
ст в— микроб·, 2. Бевпмвлев.
стерин (от тр. stereOs „твърд“) Орга¬
ническо вещество, което се содоржа
к р-стеасми· и животински -рт-·’--“
оп и “313— а соса-нт на мм—.зейнете,
стОрмнет {твπм· sTeiling) I. Английска
и-йт'н- едевиц— от 240 певса нан
20 шпмннга ; руна стерней' или пн—
рт стерлинг, 2, Овeлнoвekввнa -в—
танИска еpeOьpйa оонвта.
стетогрИф (гр. stê^os »гьpдeβ m giä—
phs .пиша*) мед, Уред зя о-песвнне
двеженеего вя 'родната -Веиоаст
при «нштво.
стетометър (гр. stêthos „горле" в
métron „мярка“) Уред аа евиерваые
ва гролшен с-ш,
стекосн-п - {τp· stêthos »горле" и sko·
рСО „τлтдαo"> мид. Уред ва прослуш*
пн не шт сърцето п лроОоввге през
проднет нош ; слушания, 2. техн,
Уред ва яснио усттвсаикнио шт тря-
юагегс к лннтатоми с нопрешео то—
реге -рев прослушвана.
стетоскопия (тр. sTêthos „гора·" и
skopéô .глтдaн"> Изследване на сор*
цеко п арвОовеае мреа степосю-п,
стехиометрия {πp. st0îohéîoт »елемент“,
.вси-вит част“ и ΜοΤτόο „шеря") Дня
вп хнонтт—, койко ивучава нoаичeеΠ“
“-1—, с невко котссте-тт вливат к
хиин-есни реакцин ими сс* съеденн-
нтт.
стигИИски (61 с-ёс.) ^.-βητη, тдсси,
уж-сев, сар-х-аен (по нието в—
р. Саннс к нолвемввпо ц-рсгв) сно·
ред лвeвг-τвouκaгa οικολογιη),
стИгма {гp· stigma „внαe“> 1. миД. Бе*
зет ок рага. 2. ист. Белег, пеитт,
поставян с гажежегв жтпнзв аорху
р-0 ими nвeегonйиκ· еатВис. 3, Кор*
вне- извя ио тямотс на рсзетно-си
|янaπ·н» нойто нон—ла в ·егepeмвеκ·
тeеτнв при продстаЕттт от ртенка на
Хрюкос. 4. мид. Маяка равнина ими
Aтввтй- пттй- ворху тяз-гс енто От-
зет аа •спорни. 5, Червен— пепно ис
гнмсао от ужезняге инн та-П“-гe оп
г-стноои. 6. зоол.. Отвор от лиха*
ПОМНЯ гробя y -ЗЕВТСТ—В-ГН. Ч.грим.
Зене ва предаваес мнсмотс 6 в старо*
троцки (ς),
сънгийт = сяютна,
ттнгиатнзИраи {oττp,> I. Поставим Ое-
ΛΤΠ ими юаеенс. 2, прен.. ЗaнмoΒнявaн»
вгеaеpивαи, -—срането,
сангина“. (пр.) Човек сос стигни (4) ис
ятя-ао.
сяна {φp· style, гр, stylos, нтп. stilus
.пръчица ат инстне и— н-сънен дъс-
миl^a“> Ι· литир. Оьвeуnнвеτ от ха*
р-старен нсхаяте вн •опсз-унтго сред*
спета— на ванн— при евравявано нн
нцслин идеи, 2, Окоеобратиев явор-
насюнн маниер в— отлтмон писатем
ими хул-женс, 3· Оьвκуπгвеπ от мерки
и— метола, похвата, o-г·eвa и пр. а
йтютюнн рнОотт, игра и др, 4. Съв¬
купност от вялн-наемните ас-бее-сти
к еьaoвж-йe’гc. поразенас форон и
структура'-, хар-сторин аа пввиaвeч
«•витая на •-куспв-т- вп «ядена ен—·
ха, вацил ими шесна. 5. арх. Оьвнуп—
вост сп признаци, · нойте χaвaκπep·-
внрат нлайвсто содоржавне п худо¬
691
жесткой·'· формп г— архитектур-та
и са αΒ-свбвнин оп идтвм-тцтгя, оп
Вит-апът ·a·еκвαг·т п от сър-наел—
шит· фактори през далена еисха,
6. прин. Летоброене ; нов стил —
зЕясВр—Еге ис τpнτвpнaнеeнт н-нен·
дар ; - с т а р стил — мЕя-Ор-тце но
юл^ансне. камтйлар.
стилО (пр. sTiibôs .Bлe^:еπящ“> Еднинца
мярна зя яркост.
стилет (нт, st11éTto> Малое нож с арн-
роОеск втатu·
стилизатор (κ. ята. st111aätoi) Лицe.
ю-вав еτeлнaeвa вa-ёвтн·гт вт птмат
въeвnиеи,
стилизИция (οκ aнπ.> I. Успови— еро'
днв—ге в— предмет· а лee-вaгeвгвτ·в
и-суств-, 2. Нвc·aвeлeгнe, ю-вяо вн·
п-Л-Онва к оёще минни вретенял-,
3.	Г-прявнее вапса и 10.1011’ в—
рьевпнс спорел сънмнсщнсатя п спи-
ταeенеα ; спилпзпрнйс.
стилизИрам (-1 мат.) 1. Условно про*
лявно продиети (при лекар-янке-ъ-
•анусъв—), 2, Предаван хaваюгeвгeτe
cевBoы-ег· в— тде— художсствсго
прснав·..«^^ ва никой еπeн, 3. Нсн-
ртвни писмено прсеаведтгне -яком
eзв·aa· п степ (спорел еτeн·еτ·kaяa
ш синтаксиса),
стилизИран (сп 3-1.) 1. Уеaoнвн» нт·
правев н усзватн скез, 2, Съ-Вразее
с нткоВ степ. 3. П—прякен според
нанссениният вя синтаксис— псаншис*
янетан,
стилИст (фр, styliste от нaπ.> 1. Писа*
πea. който но— хуОта стил. 2. Отиан-
ата-р.
стилИстика (оп мат.) 1. Дим оп 1’6.11*
к— г— литератур-'-, н-йто ·венegвα
ве-Oтг-еπeπe в— равлемгите вилсно
сяня-не, 2. Съвкупност оп хул-жест-
, неенгв еpeдегвa нн иввнввeлeгиe,
и·еaгвм» enвхa» взне, шкода. 3. Наука
вя стня-ВЕяе, в- и-eгeчeеeaτα реи.
4.	УнвОинк ими дня вп учтВние ва
оπимн·
стилб {φв. stylo сьюр. -a styloo-aphe)
Писания с резерв-тр за мастило ; як*
коматиния писался.
с^лобИт (пр, stylobâtCs) арх. Остова
оа вдва паи пекана номовп.
стилогрИф =» еτ·мo·
стирбл
стнпоск0п (от гр,) Уред в- е-нествав
еπeκ'pαмен анално нн сплав··'· сяв—
мни·,
стИмул (нтт, sTimulus „cеτ’г“> 1. Под·
будя, а-дёудиъЕзет примнет, н—лкен
сын дeΒеπвнт ; noлτин. гя-сье, 2. хим.
Др-агнатз, ирн-ненгем шт в’яkцeя·
стимулИнт (нат. sT1nüIara, anl is) Пол*
пвнятащв раавепеепв евeдегвв ; н—л-
Oул·π’н» дрявйнтез.
стимул атИвек (зап, styмulatïvua> Койка
иодВужл—, нтсьрипптзтв.
стимулИция (зап. sT1мuiaTîo> 1. Год-
Oужд-не» п—дъннв-ве, 2. Сптцйамнв
-браВ-аа—·· вя ссмена аа ивсав, е-ето-
вснтурика нв-Оорвв .τ-ΒίκαΓΕ п ио—
гватоо пмодвр-дцо.
стимулирам (ок мат.) 1. Подбужда м ком
«сВстене, шасоринвам, нввщряв-и.
2.	Оёраёопняи не специален начиы
ссмЕна зт иосва, ва дт п-ннсея' но*
Вора- и да дяват повомо пз-д-ае.
стипекдиИпт (лат. stlpéndlαтus>. Лeцт.
катав п-зучава егeπeглeя.
стипендия (пак, sTlperdlun „зяпната“)
Мест-йа и—ричиа издръжка, нсттв oc-
дтва га уAOн·ц·. студени· ш специн—
мивагтц.
стипулация (мап. sTIpu1atIo> юр. Паста—
гввянаго, усянг-ана—ге с договор ;
п-спаи-клан·· в— ваквв.
стипулИрам (ст мат.) юр. Утвваряш,
ускти-нивно с лвговвр.
сайнцт ('.1 styρala> I. Бт-цвете- крис¬
тали— вЕществ— сос стиннин анус.
санО— кисел к-мневс-ямуоийитв сун·
рая, 2. прин, Ссъпергне,
стИпъл-чез (аггм. sTéepié-ohase> Оп-рт-
нс соено еoеτ’в-иeт, ирн к-тт- става
гадёятвайе по шеста с eегeеπввги пмп
•-кусантет препятствия.
стИракс (тр, styrax) 1 Дорк— от ярс-
··мтеκ·πe и еу0τpoлнмeеκнгe спр-вт,
к смоз—'П— нн HBOTO ce на.иир—т нр-шн-
тични нешосте—, 2. Ароо—тинтн Вам—
сто вт смол—'— нн п—кт «ьрвв, уно—
треОнка· а итдццннат- п нтрфюнт*
реятт.
сънрОн (вам. Styrol оп гр, styrax и нтп.
oleum „иaелвβ> -· Танго -реотанино·
сотанвовно ежьмIT■eгнeaв цвнщ иоду*
чанано от ннрнте нн впимОевосла,
равтнориио к аннохвм, втер и др. ;
стирофлОкс
пн— широко ирна-жсние ва ирвиз·-
а-дскво на пластмасш, тзеусякен
ктунус, йЕнуппнао споило п др.
2, Оотднгенее, п-мумотс чрев иомп-
неривацит на стир-нн; ио- спаинши
мохниинни κ-чoеτв- п оустойнцв- вт
амаен, концентриран— сярна нисанни—,
спирт ацетон п снаги освоен,
стирофлекс (вою, Styroflex вп пр.-ант.)
Изкуствена матерен и— миеπoвe» колко
служи ва пвомяцит при вuевκ· напра—
женит п юогдтнватври.
стих {τp· atîoh os) литир, Оплонон рад
оп влыо еπнхoπвopeниo.
стихИр (тр. stlcha-ion) 1. Бвп-смужтёша
соритет долга «рехав- «инов, 2. Тош—
на дватя б-п-смужсОтт дреха; туника.
стихИен (тр. sTolchéion „порвв ннм-лc">
1.	Пртдцввенан вт ирнр—денав тват*
инн п снян, 2. Пеиртвлснео, по¬
метат нсинно·	3, Неортнннвир-в,
ноВао се новоршва Оев обмисляно
Ото из-е,
стихйра (пр. stlohërôn> Похвална песеш
на втАерйв п уарпныв О-послуженно.
стихия (пр. aTo1ohé1on .пора— нач-лс",
.емеотйт“) I. В лвeвгcτpoukaτa
мнътрнтмистинвсн— фин-сорнл — сс·
нввен елеиенк в— ирнрвдапн {вτый,
во-дух, код—, веои). 2. Природно яв-
нeнeo» к-тто на можа дт се вывпре
от снаат- на човен— {Bувя, ур-т-г,
втнтτpeеeг·e п gp·>· 3, прин,. Сила,
штспо ими сфер— на ревузтятга «’“-
нoеπ· 4. нар. Саиолива име аруто ми¬
тично същество с новёикнонвна сна—·
стихолОгия {τp· stichos „стих" m logos
„гауют") Паука ва стиха ; е1ихcенc-
жвнне, съеха-ганнв.
стихомания ^гр. sTichos „стех“ и мн—
nia „зудccτβ> Б-атвнега страст ат
писано на спех!“·,
стихомИтия {τp. sT1ohomythîa) литер.
Р-определенев на съехааете а ел·)
драоатпмнс иронввеление панн, на
есееш сттсвор npeлеπaвнлнα адны стих.
стоИк (гр. sTOrkOs) 1. П-слЕЛ-накен вт
ся-нциома, 2. прен. Чoввe» нойто с
мъжество п твърдост понася изнняа-
вни и нещастит а жнаокт.
стоицИзъм (фр. stoïcisme оп соОс. пр,
Stoa — олстото, солото ироиславам
рплосорот Зогов). |. Рαцπoынмuеππ*
/ 692
маси— Тимос-фсно уче,1цр/а «.евш—
Гърция и Рим, си-ред сОеко отд—нята
нн мъдрил Аовтк в да иовйае ваквтв-
oepввеггa н природата и да жнвет
според πpupвл—πa» к—тв са -свободи
оп страстите, 2. прен. Ткърд—ст, ус*
щ—йАнн—ск, мъжествено пен-сиго в—
нопиктнил и страдания в живоат,
стоИчески (тр. atôïkôs> 1. CввΒеτвoв
ва стоик наш в— еπcнuнвoя, 2. трен,
Който ионнсн мъжествено Вали п вт-
шасънл ; уеπвΒчнв» геноквлвОио, мъ¬
жествен.
стОкер = ш-юар.
стокс1 (типа, stocks) банк. Държавни
—нции Оев миха-ивсн· нуноен.
стокс2 (ок еo0е.> Единица отрия аа
вътрешно притге при 'ВАн-сти н —0-
с-лютият— иаотрваатзга спскама (по
ниско на английскен учен Сгонс —
I819—I903 е,).
стол (рус.) 1. Прелирнлтне ва вОшсся-
аеш- хрягвне при учрежлегие. 2. Пв-
нeштниeπв» нодето се претопен тлеет*
то п се хр—нтя сп-пукащете.
столовИ {ρуе·) Отти за хранено ; ар-пе·
з—рен,
стомАка {нτp· sTonân0 .казнено жт—
ληοο") Конна еиaяв оп жeaтвc» котле—
род, eеτeеπвeги иримасп вт рудите и .
о—яни приО—вни -к друге оепаме ; по-
широко приз-жегне а строитслств-тв,
o-щигвегpвeнeπв» ас-Вон- за ногот'
ниво на ртжстнте наспи в— еeмuвa
перял· здравината си,
стомапоОетОк (стомана и бетон) Яко
носещо княо, нвмяпс сп Оакси сос
спешавани протоне ημηκολοβο вгег-.
стоматИт (от пр. sioma, stomates „уеτa">
мед. Бовиаавгне на нцгавццап- н уст¬
ната кухина.
стоматИчен (гр. sToмtTIkôa) мид. КоВто
се опнасн до О-насънте ва устата; устен.
стоматолОг {τp. sTona, „уста“ m logos
.ыaунaβ> Cиoц·αн·еπ по банаскито на
устата; ообеменар,
стоматологичен (ок гв,> К-йто в пред-
вааннмтн вн аекув-ге нн уеπaπa» аь-
Опът п венцигв.
ся-мнъ-зОпил {τp. stOma »уста" и 10—
gos .наука") -, Дял от oeлиuив—τ-»
нойто ивумтан п несун— Оенвскикв на
усътта, венцптв п ооОитв ; ооёоменар-
693
сяно· 2, Отдон a Ocмнишa, ноВпс ирс-
аежл— канона мемввио.
стоматоскОп (ер, stoma „уста“ и sko-
péo „ гледам ") Медицински урва вън
вид и— отмвлямо вн вглеждано па уст—
ш-ат кухина,
стомах (гр. aTôмachôa) анат. Вытрошси
орган, н нойто пвспьива храната п ст
извършва част от храносмилането,
стомахика (тр, stonαohlkâ> Подправен
ва нстел, ветасщна ат ивaвOBeйив
вкус— нн храната и аа узЕсцивяне ва
хp-ывеoин-гeгв.
стомп (антз. sTonp) 1. муз, Компози¬
ция а Вьрво канио с кратки нарязн·
τόμβή овмолични ооппви к джаза,
2· Вил нтгoвеk· танц,
стон (автн. stonc) Мирна зя тежест -к
-4 —гπн·Иеκu фунта, равна ma 6,35 кт.
стоп (яытн. stop) 1. Οτ.τηππτμτβ зине
к М-рз-вата -обуе-, 2. Сире ! Спой !
3. Теронг, нойто со ун-треётв— ирп
кеаеграТнн и пенефснни сообщснил,
ва да оплези ясн— едно иaвeмeниe-τ
друго. 4· З-0р-нитемтн и а-дояжите*
дев звяк -к правилник— от лвнжение,
еоИто cввaчaнa. мт преоцнявяното Оео
еиπpαвe о ваОр-нтво ; сто пн-си г ·
н н я—устройств— ок сигналната сеста*
о— на оотврго иревовно сродство, мон¬
тирано к зндшнл фар, е-ттв служи л—
предупреждава движещият св смел
шетв ивeвввни еpтде'вa ва нтмимявянв
ва еeвв-е'τа ими ат еπep-вe·
стопИн (11, stoppino) Напоев- сос вана·
митемнн пентаст крон а- прелактые
г— -тот при избухливи вещества ; ср,
ённфорлов шнур,
стОнор (—•^1 stopper) 1. Нписпособла-
гне пмп мнст (вuгπ» Волк, aoBeц> ва
андорж-нт га движет— св наст гт
отх-вивыо к -пролезти- положе¬
ние, 2. Детайл шли чнеπ. е—тто скор·
зва други части. 3. Прнтеосо0пеине
към леярска кофа за отваряне и зат¬
варяне на ртоанвиил отвор,
стбпър (нвгм, stopper .еπиp-чκaβ> сп.
Централен защитник.
стёра, обикн, мн. ч. стОри (фр. store)
Зявeеa ат нpвввpтц» нота- се влит—
и спуска чрез механизъм; щора.
тторнИраи (от ит.) Вписвам сторио,
т. е. поправям грешка п тиетководиа
стратиграфия
книг— мрез гокв правилно п втрно
вписваше,
стОрио (11. Storno) Вписвано к смок-·
aogma книг— пап «•Εβηκ, евепо в
н—пр—нна шт направеш— гроше—,
стортинг (вора, siorTing) Н-рнежкств
штродшо собрание, ноепо св состон
от зактинт	{τвpвa	к—оар—) п
оденстинт (лени— нaи—pa>·
страОИзъм (тр. strabismOs) мед. Кри*
ввгмeлеτвo.
стрИгунт (нтп· stragulun .покривка")
Матерен от рода ma Отматума п лино¬
леума вя постилаше гт полоне.
СтрадипИриус (еoёе.> 1 Пр-нут май¬
стор га цигулки, живна а Кроовы—
вт -644 ло -737 г, 2. Цигулка, ивра-
ёопен— оп вего, нояпо се цовн сетя
като голтоя п скъпа рядкост,
страигулИция (мак, atιaтgulät1o вп тр,)
мид. Удушвние,
страигурия	(гр. strangouria) мед.
Трудно уриниране,
саратОг {np. sTrtTégOs) I. Бдв’κг—Гьв-
цин — τм-вгoκвм1αвдувaш» в-тйамян-
гне. 2. Πoмkoввлeц. добор пввняняч
га военнопо и-сустас, 3. прин.. Βο.-»,
онитен роководетел.
стратегОма {τp· straTégent) 1 ДеВся·
“10, ноето аонежда н ваВмужденив
шепрнятеля ; воевна хирсст. 2. прен,
Х·'pocτ. уаовня.
страт^гика (гр. stratëg1kâ) Изкуство вя
ввлент ·— “—еня ; саратогни,
стратегически, стратегйчеп (тр. aTra“
te-gikös: I. Който о сн-Всянав га
изкуството ва а-леве шт аейшн,
2.	трен, КсЙго вавон под внии—ыит
д-деви условен, ноИпо добра со-ёрн-
зивт ; необходим а- д-сппе-ве вн
пняввата ^η.
стратегия {гp. stiategla) L Умашпо,
изкуствс п съвкупност от шаумши
-навел -а всдево вн аойга с опнал
ma шЕйвокс скснч-гвмнс спансма—··.
2.	трин. Изкуство дт св роеоводи
оёшествтн-п- п πвн·τичeенaτα Осрён;
умешне ва роквводене шт натсона
О-рОа ва иостие-не в— вирелтзеыи
^ΜΠ.
стратиграфия (лат. stratum „пастилка"
и гр. grâphô „пиша“) Дял от геоло¬
гията, коИто изследва последовател-
с т р a т и ф и к â ц и я
694
ш-стта и— вниннеτив-нeπc га ен-лиπв,
взаимною по пространствен— ртзпо-
aoжeнeе, вщи-сикелнака им возраст
п пр,
стратификация (311. stratum „и-спня·
нт“ и facio „правя“) 1· Напластива··
к утаеийнто еκaн·. квотв ce дозже на
времеви к ен-в-еττя на н-ем-гвннeτ-
наи гт естеств-ъ- га уттИснат, каст—
и шт а—дрьжкн к nв-uтеa на уатянт—
вея), 2. Пласт-подобенят сар-еж шт
тянасТертта, шт морсс-па и 030.^1-
кода, ю-йто ce nввтвявт к ртолннин
еввΒеπвя на нлaегввтге — ттиитр—-
аура, тосаст-, е-аeнвеπ, влажност и
пр, 3. Доржнео ва еeитня ст дьрвтт-
п paегeнeн между naяеτввe оп нтсос,
в- да ce ускори пвнекванего ио.
стратонавт {е/и/>ûJ/πoеφтpa п тр. 1â1tëa
.нлушве") Ленс, еоего извършат по—
лег к стрта-сТернат,
стра^плИн (стратосфера π —•.-ΐΜαΜ)
остир. Самолет зт попаян к еπв-гo-
сТЕря'Т,
сарТа-р (ер· strâToi) Паняавнн шт в·—*
ръжени -яроди к -адсмет вОлтся —
княза а евтдгввтн-“г- Бомттрни,
възприет- оп Бпатияет,
е'B—τ-еπHг (с/и/йна-сфор- ш гр, staTOs
»стоящ") Воздушно юьмОо -- аоаепн
к еτpα'веΤepατн.
стратосфера (нтп. stratum .нaеτmмнa—
п тр. sphâlra .юълбв") Омой сп —пшо·
еφepя'a» ксВпс ce штинрн над проис-
еφepa'a п достига га височина л-
50 им ог вешн-та п-ворхе-ст,
стратосферек (ок мат. ·'.,) 1. К-Иго
ce -τйaея до еπв-'веΤepтгα· 2, Грел*
ш-аванти зя помети а стратосферата,
стрИтус (аат. stratus) Облаци с «—Орт
оф-ритна слоест— структура ; елввеπн
-Онтцп,
сарЕе·. (нгпл. аTгаînér) тихн.. 1. Фея·
гьв» еоВто спужн аа вгегв-нивαнe на
пвсоннвсп ирн доОенане га шорт оп
отмият с нонин ; megea, 2. М-шишт ва
πpoм·еτвяыo га пнястинги мнст от
акорди примас· — анянева преся,
котто •оълтсект иро-испанв-к- отся
през сито,
стрептокОк (гр. strépTOa „втрежка" и
kökkos „ввьйue"> мед. Мнср-ортт·
.ннвъи, е-йто в прннивиптм на peдeua
ваОомявания y мввеен и жевсгвипт
{ннπeвa, нервен вятър, скарлатина и»
aв·)· ср. сптфпнееос,
стрептомицИи (гр. streptos „сплетен*
m mÿkës »гъба“) Ефни-сй- сродство
пропив твлто ёр-й онртзпн болести и
гнойи· процеси ; ценен япгеёнотик ;-
Ср· паинцинни,
стрептоцйд (стреттокск г ант. caedo
„уёивαo“> ЛенеОн- сродство, н-отв уши—
шож-ва сарептою-кипс,	,
стрбто (нк, st-cito) муз, I. Отосатео 5
ирввежд-гт шт теояпгмнет шаттрияя
като средств- зя ртввегее ня п-мера—
вечен форма. 2. Заключцтслси лил
нов фута, основав ва сарсап- провеж¬
даше ва 'Еи-тт,
стрйда (вгр. stréldl) Вел вкусе- мерсса-
милт.
стрИктее (ляп. sT*îotuî) Т-исн.
стриктура (мак, stilotüia> мид. Оатс—
няваве на сух ортти {аρ-nвnpoπвл,
еoвue. егoняа. е-инз и др.) норали
Bвмeеπ.
стрйпер (титя, aTιIppeι- тихн, 1. ЗвоС'
ланска машент, нота- -'.навя юл-св-
ветт от стоОмого, -вьршява ги и
—Анстна аоргвав вя премеси, 2. Урод
вя изважданс нн вглети предмет· -к
камопетв.
егвΒπτнИз (агта. stilp „соённиам" и
Tetse „възбуждаш“) Б-вшо събличаше
пред публика ирн съпровод гт тан¬
цова иувика.
стрихиацей (ок гр. st^chros) Вид рас*
τoвeo» от кветв ce двёивят отровни
вещества.
стрихнйк (вт гр. sTгÿohnoa> ПтИчСин-
гапя oτpвв-. дсбинти- -а сомеш-тт ин
рас····-·'- еτp·хй-uтИ.
стробоскОп {τp, strobos .лвнжегне а
нрог“ m skopéo „ гледам ") Опъниен
уред, н-Иго дава неподвижен или
6-ввв данжет ce -Орна на ънм—я
сеете ивворшва мисто Оорвн движс—
ген, нссто ыеааётлтжнин с прсстс
око ; уп-треВява ce зя изнсрв-ие нес—
котак- на азакаримсссн πoк» и— оёс*
ротппе в— ланжеш ce механе-ом и
др·
стробоскопия (тр, st-obos .двнжтвит
а кръг" п skopéo .τлeд-ш“> Н—Олю-
• дтнее сос егв-ё-еκ-n·
695
сърОвци“ {aaπ· Strontium от ссбс,)
Химн-всен 03000·^ звяк Sr, перален
нонер 38, ап. твтао 87,63 ; твърде нее
оок-м с жома цата,
строп (агт. st-op) Грешна или крот оп
въже, е·нлж·в» нерег- з-тотмегенме
дигане в— предмети при τввapeнo» от
привързвано на нртдштти сын подо·
оев ерти, ва т-идола сои дπpижaBьз»
ва н—дюн сын κввaё. и— човте ком
парашут и пр,
стрОфа {гp. si^hê „обръщане“) литир.
1.	Часа от ег·авгκcp’йeт. квято прел-
сттни завършена цим-ся ив содорж-*
шев и строеж. 2. У дртвннае гьвu·—
неаолнл, нвятс нет хорог а геатор
при движевее •-3.“), локапс при
двежевие надтсшо пое нигнсър-фа,
строфант (гр. strophC .обръщане“ и
arihos „цвят") 1, Вел крапн-оссо ртс*
ττηητ, 2. Тинктура от ссмеента ma
това растоина, конто са упстреОтва
като лекарство ирн сърдт-ни болести,
строфантИн (стгр.) Лекарств— против
сораем·- Oвмтеτи. л-Оекяно ок СЕМ·-
няга в— стр-рнеа.
стрОфика ('.· strophUcs) 1. Дня от
спех-знаенсто, ηοΒπβ се в-нииява сос
строежа на спр-рите, 2. Разделние
еτ·х-'вopвгeo ва строфи.
структура (м—т. aTruoTUra> 1. Cτpвeж.
“опреше— устройство, направя, 2. Те—
насложен··,
ттруктурaпИзъи (ием, Struoturai1sмua
от Λαι.) Направленна а евиюввйаннттс,
според но·'— твеи-вето •асмоднягит
инат ва цол дт разкрита главно копреш*
виат -тйвштння п з-внсим-сан на
таиеввигт квипвнтгпе.
«crppÿMa (мат, siiuna) мед. Увеаинвннт
вя - шитоведнага жлеза ; туша.
студОит (3—1· sTudéra, ertis) Лице,
квтто са учи във аисшеунтби— аяве-
денне {уй·нeρе·τeτ» нисянкут, апсшт
шноаа и др,),
ссудио (нт,	.studio) 1· Р—бспимнпца.
—келт· ma хуложвнк, скулптор п лр·
2.	Зтла зя пранета ва енвосвимки-·
3.	Онецигавв приг—дего пвнешевие,
оп ноето еτ-вα рале-продав-шсго.
4.	Сптцнялно пресн-с-бен- ивнтше-
тит от оввумавяне на рцанш, 5. Уч-
суОект
рождение зя п-лт-тсвка га трянсянн-
ви кадри,
студибзус (м—т. studiosus) I. Студент,
2. Уисш, 3. Уеыpлeн» ск-ратснеш.
студия {aaπ. studit ci studium)· 1. Нн-
у-e- изсмелна··, основн— наунно
последв-нв ив «тлен вопрос. 2, Пол—
твгвиаеага р-Овта га худ-жиес нап
скулптор, нов аси-ка ва евиго ме
•зр-бсан друг- ис-гсля.о- п нвчсовьр'
шега, 3. Гредпретте· ва праевв-дсян-
ва рнямп.
ступор {aяτ· stupor) мед. Угнтгигтлн-
душввгв еoе'вяй·т» к-ет- д-вежда
«В ПОЯВЯ НЕН-аанжИ-СТ ИНИ 003-^10;·
вЦЕПСНЕИ-СТ.
стюИрд (ннга. steward) Мcoчe» ю-еко
обслужат пыτн·u· а самолет ; Оордов
лоиянит.
стюардОса (анта, stcwardess) Мвиeчe»
кветв обслужва πoгйиuи а стоснет ;
B-влoвн дои-юенл.
су {Τp· sou) ДреВит френска ΜΟΒΕία,
еоиго е еозявзя оп упваребт,
субалтерп (фр, subalterne от нтт, - sub
.под" m alte*	Π-«-··’·, вя*
ансно,
субаренда (ятя, sub „пол" и аренда)
Пртнаеиягт, лявяге пол гтем нтеа от
нвпазвувант имот.
суОаша, субашия (тур, aubaç1> ист.
1.	Турски нoaнu’Βеeи н—нтныне и—
'.-«-e нап гозлио - само, 2. Чиновник,
коИас соОнр-з десятоют.
субвенция {мaτ, subveiTla) Държавна
финансов— помощ ня мссгин oвгтнπ»
сярасм· оп стопанстват— и др, аа оп—
рЕлезон п нужде,
еуBв’веHвeг ('3—1, subverslvus) КоИто
се егвeнн да собсрн еьщeе'вувтцeт
строй ; Вугп-втг.
субд-инв-еат {мaτ· sub „под“ m doni-
nans» äтTIa, .гoепвдеτвyвaщ"> муз,.
Четворката степен вя мажорней пян
опнорвнт зял п в— —корда, п-строен
върху нея.
суООкт {aяπ· aub1éoTüм> 1. фил.. Ч-не-
ког етас сошество, ю-вте опсвнан-
външент сана (оёеепа) п аы-лейст'
вувн върху етес, 2. Оoщтегвo» квето
воапрнтиа п действува, 3. фил.. Пред*
оег ва сьжлтн··, 4. юр. Лицт. ум*
вeжлтнee» -ргагнатцня п иp,. к-егв
поа правоспособност и л’eенвевOнcег.

696
суОекти_вен
5.	прин. Лице, А-в·^ нини-ст (место
п н ивeввигeлтн еoπоыa>. 6. грам-
Нодавп.
суОектйвен (н—п. aubîeotïvua> 1. Който
в присъщ нн вдшо auцв» нн субект;
аичен. 2. Пристрастеш, едностранчив,
субективизъм (сп мат. SübîeotIvüa>
1.	фил. Направление е ugoaзmе.τимoе-
нтъа pилoеopил» квето отрпма сОтк-
кинната ре-зш-ст п смята в— адинст*
нтва реалн-ст нидтвпаутни—а— со-
внaйuт» субективни'· усещания и
воапринант и ма външният свяа в
рожба на нашето сознание. 2. На¬
правлен·’ н буржоазната евцπoл-τия,
е—·'— еoяτα. ме раввиппег- на -Вще*
саа-ао не со -прелеят ок з-ковите на
нeoввoичeенвπo раввепие и от обек¬
тиви· отн-и-МЕрв-сти, а сп .субен-
тнвйи фяктори (тлтите п отлтлгите
aнчввеπu>. 3, Линг-» πpπеτpαегнв вт-
йвщенио ком нет- ; πpие'p-е'иe.
суёкортикИлея (аят. sub »под“ m cor¬
tex,	.kвp-β> 1, Равпвлвжег под
нора. 2. инит, Който со нанира пол
норнка на глтвыпн нввык.
сублимИт {aaτ· aubl1мäTua .нвдигнαг“>
1.	Нpcдуkτ. п-лумен чрев суОянма-
цнт. 2. Жнвтнев двухно.·« —■ било
ерпс'-не- вoщтегв-. стянв втрввгв ;
ртзав—р оп нтго се употребив- ва
«τοηιγΦτιοητ,
сублимация (вазта, sublimo .ивaнгaн">
хим, Нртиинякаге г— веттсав— -рта
г-трив-не направо оп яворл— к
тавовВр-аго еыеτвиннe. Вез да пре¬
менява а гтнго,
сублИмеп (лят, subllmls') Бoaвeштг»
норхввег,
сублимирам (от пат.) 1. Грант суВни*
и—ция, превръщам а пар- едно ес¬
тество гнираво от гворав сост-т-
вио. 2. Възвишавам.
субмарина (м—п. sub „пол" и Marinus
.мвpеκи“> мор, Подводница.
суемИсия (н—п. aubмiaalo> Омирвине,
субординИция (м—т. sub .пол“ m
ordîTâTio .подреждане") Н-лмuйoн-еτ»
сонеднтвтеосъ, служебна диецниaπвa,
при н—нтс иочлоантпт »пионе но
служба се подчиняват в— ис—порните.
субордипИрам (сп ^1·) Полчивтвяо,
въвеждаш субординации·
субрётка (фр. soubrette) М. -· Лицт_сп
старика комелии — слугини, хиТрт
и ивсаепеет н п—Втнпе в— свона— гос¬
подарка, 2, Опери— артистка, нотас
играе п вeоeли реми, 3. прен, Кант—
рпернн.
туОсиднИрен (атъ, subaidla*iüa) Сне—
оятатолтв, поившей.
субсидИрам (от пят.) Оапусстн ивиош,
пслпсиатао (бсеВега оп обществени
срЕдсант).
субсидия {a-π· subsldlun) Ilapunat
номош, евяго се отпуск- от аоржа—
ват— нли от държавен орган, —рт-—
йизтцнн и «рути полвОви на осСгнт
органи и— вaaеττя» ва apужтегвa»
организации п пр,
субсистекция {aaπ, subslsTenila) Орел*
сян— ва живеене, надрожет
туеткрнеент {a—π· sübaгîbéтa, eiiisj За*
инсав аа —Оснат на нтн-пев иодтвее,
суескриОИрам (от aяτ·> Записвам аа
наиякво нодтена,
тубскрИецня {aατ· subsc.ilpt1o> Пол*
писк- ва пемятгв иваагие.
субстаптИв {aa1, substaitIvuM) грам.
Съществ-тояго ина,
субстантивация (сп пня· substantlvus)
Промиш-ваше в— внеси часа г— .0-1-
(гнаеся, прпатп—газно п др.) ком ют—
10-0.1.11 в— съществителните имана.
туеспактИпен {aaτ· aubatαтtlvus> грим.
К-Втс се отнася ас съществ-голно
ное, с намества на еomeеτвигeмй- ное,
субстанциален (лак, substantla11a>
1.	Съществен, основан, 2. Койте се
втеаст «в субстанция.
субс^тИпция (3—1. subsiantia .сотн-ст")
фил. 1. Бечнв «“ежещата св и изис-
втщт св натерия н—по основ— шт асннки
проаоеки п назеннл ; норк-основа,
2.	Oевввa» асгонв-тс г-нане в— та¬
лашита— п вещата, същност в— нешо.
3.	Матерел,
субслитуИрам (сп «-1·) Замасято,
субститут {aaτ. aübsTitQTua .поспнввг
внвеτo никогоβ> Заместител (вн мицв,
предмет, анук п к, г·>·
тубстнтÿцин (ант. substitutio) Замост—
ваша, поставяна носстс друг пап ноасго
друго вещо {в—олeлннκ» ΗΟΐα«, внук
π т. г·>·
субслрИл (м—т. substratum „венoвaβ>

697
1.	Τοη—, коото меже к вегcнaτa г—
явлеветпн пап сост-явнята; оОшаг-
cенcнa шт он-тосОр—.вйито лвпешин,
2.	Хр—нитолыа еpтд-» к е-тпв ce рнзан-
ант оинр-вртаынвии. 3. изиков. Сна—
дняв оп пвВедетит танк к состав— га
твина поёваитеа при слнаншетв пн,
вапр. ст nъpвoBълτ-веeн к сст-шинт
ни евею.
суеслратотлâл (мак, sub »под" ш стра¬
тостат) ав. Лег-гелтн -парат ва
пваети к долнеае сз-тво ин сарнав-
сТЕртта.
субстратосфера (нтт. sub .под“ и
стратосфера) Преходен слой ст
атмосферата, коИто отделя троп-сфС'
р-та и сараа-сфертая ; ярспоптузт.
субтилен ^11 subtllis) 1. Тогою, не·
жег, тр-шмив. 2, Остр-ушсв,
еуO'Βлг-еτ ^—1 subT■IiîTαa) |. Тойносг,
•ежи-са, 2. Оспреумвост, ссар-ка,
суОтИтър {aaπ. sub „под" п титър)
Ннаннс в- иовнтнннст- н—ппа г—
фино,
суОярВинс (ант, sub „под“ п тропик)
Област с осн п т-пъл нанм—т, коятс
в рналвложега до тропиците, прпОнн—
ветелно между 30° и 40° секари— и
южн— ширина.	.
субтропически {лaτ·чτp.> 1. Подобен
на тропически, характерен вя суВарв-
пик. 2, К-йго поа оее п умерен
снимат,
супИт — еoвaτ.
супеиИр (фр. souvenir) I, Спонег.
2, Подарен предмет аа спомен.
суперен (фр, souverain) 1. Н-снятя и—
ворх-ве-га “заск, 2. Неатансем влт-
дтгтл, ворх-втй влядеттл.
суверенен {pp· souveraiT) Ворх—всв,
ваонанснн.
суверенитет («00, Souveränität от фр.
souveraineté) 1. Право аа упражня*
аяте в— гнИ-високт класт, 2. Вътре*
шин п военна нea-виеиooеπ ma
държ-нт,
сугестИпек, сюпкестИвек {aaτ· sugge-
stio „внyштниeβ,	фр. suggestif)
1 КоВпс внушава, внушителен. 2.
Овьратв с вйущтнне. 3. трин. Ясен ;
поучителен,
cyrCcTHfi (янт, suggestlo) Бгушввев.
7су л ф Й Т
судра (еныенp.> Н—й-н-зшат— оп мети—
рипа наспи а Индия.
суВит (тепа, swing .епакт oe"> I. Ле·
неонсмои п суетен мн—дeж» ноИпо ce
оОмнмн тнсярнвнгтвяшо, доржн ce
лръаюв п не раВопи гищо, 2. муз.
П—пр-влевио к дж-авватн оувин—,
ковто ce стмин—на с пиинчв— ритоим—
в— конструкцил га фразите, с точв—
инτoннuнт п съвършена тохвена.
3.	муз, Т—ВЦ К 4*4 тяня и К уМЕрЕВ-
жевв темпо.
суку^ит (л—т. sucou1ertua .ссмет")
Растение сос соиш· писта ими стоОма
(нмве, кактус п ар.)·
сукцесИпен (Μακ, suooeaîlvus) КоИтс
следва н’ивтκьенα'- слеш снел
друг; ••преноснат,
султан (тур. sultan от ар.) I, Тпъня
вя мюсюлмански с-мвазнстев госпс·
д-р, 2. остар. Тепан ва татарски
порвегце, в—евлeвe н нтков българ-
енн области през oеo—ноκoπo реб·
спае. 3. Укр—шегне оп пера п неисет
носои, ноето ce вост в— шане—, шлам
ими шт тлавапа шт кош при горже—
^“0·· цтреиогеп.
султапие {гуp· sultanaye) I. Вил нансск-
втнс тровае. 2. Сухо гроват Оев
еeиюн; спарили,
сулфамИд, тупфаинпамИд (κ. м—п,
suifamldum) 1. Оргавимыв соедино—
“ ине, ^-10“-«·— ва сулТанисся-в—,
к нотто хнарбесезитта грунт о ваша*
вена с тмил—групн. 2, Внд меюнр-
еτвв пропие ги-Иен процеси и воя.·*
шви вооптмснил.
сузрИт (анк, sulfui »сярт") Сон г—
сярнат- киселни-.
сулфатини^ (к, анк, suiftThîtzo1uм>
Ноыижавашо температурат— п успо¬
кояващо Оспинке мантрскво,
сунТ“« ^-1, sulfui „сяра“ п пр. ' éidos
.внд"> Оотаийей-о в— стртта с рта-
зинни таеионпи.
сулфидИп (ок з—к, sulfur ,,cяpaβ> Лв-
АвОон пропарят, неИкс нот ревул—
татйо нриаоженпе при вовпалениена
Оеанто дроОовв, при овгныгит п
друг· Всассти.
сулфИт (01 аат. sulfur „сяра") Сва шт
сергися-а- κиеeaиmн·

сулфитация
сулфитация (3—1· aü1für »енв-"> Вре-
швено .-^•.“•.-•0 на плодова и
aтмтниуu- сос с·.·· дву-н-с зя --·
н-он-ив при пренастие и до -е-н·
А-тЕзе-тс но преработване ; ср, пулп.
сулфонамИд = сулфамид,
сума (яат, summt) 1 мит.. П-лунено
инся) оп соВ-раев ; сВор, евзинсс-
као. 2. прин. Пари ; oнoжeеτвo» мно¬
го, 3, Общо κoaимвоτвo, резултат
от нещо ; сума сумарум (suna
aunмäruм) — а сран вн краищата,
юраон ревулттт.
сумИрен (вт н-т, summa „сВор") 1. Го—
лумен от собернее ; еO-peн. 2. ООсО*
тег. 3, Кр-гос, сбит.
суматор (от яат, sunna „cBcp"> Собн-
ряголня иашнва ' -ни уред -т сметни ·
на шашни— вя собирает,
сун—х (от яр.) I, Храст-видео в-ег’-
ннe. мингв аиста соаоржня сноп-
18—20 % дъбел·· вещества, 2. Дъб·*
зен тюе'в-eτ от сотого в-еτeгπт·
сумИрам (вп зат,) 1. Измнсзтв-о еуoa»
собераю, 2, прин.. OO-OnTe-H, нрявт
новел, ирная отнмюнввнв,
cyHa {ap·> рил,. Оборгне от азВряве
мюсън но Ксрява.
супдурма (тур. suidu'ma) Отворено
помтщенне на кота пред сънна· ;
н-вeе,
сувСя (ар.) O0виaвнгт» ртлнг-сатг сби*
най y иваяи’дян-τe.	*
сунИ-ьм (01 аур.) Oенв“нвτc •—пр--
влтнпв н исляма, коетв преававт вя
„сатшеи— писание“ народ с К-рян-
ш Оуга — рноензе вя жпввпт вя
М-хянед,
сукИт (ар.) ООрнотв ; правоверен мо¬
хамеданин,
cÿra (фр, soupe) Танно “трево тскно
(01 oeеo» ататймуцн п др,); мербт,
супап (фр, soupape) обикн. мн, ч,
тихн. = енян—в (Ι).
cyné {|p. souper) Гоним— нтмтви (с
п-енвЕйн г-сан).
суеерареИлър («—1. super „вяд“ m arbl*
Те* „солен", „πвеpтдннκ"> юр. Арби-
'op. с-йп- втш-вα спорен въпрос,
по еоВто не са са споразумели тр*
Ветре.
суперинтендант {aaπ. supe* »·-." и
интендант) Борховен штдасршис га
69S
духовен —ирьт y протестни'·'’.
супериОрен (лат. supcrlor) Γв-τвpты„
ПОчВИСш.
суеернорител (оп нят, superlor »пв-
тортн") Нp’нываcдеτнв·
суперкарго (нвта. supéroaιgo) Лнце,
квтто оът-варт а- вта-нтрсв-ае спеки
ma кор-6 ирп з-дгр-йн-в- плаваше·
суперлатИв (мат, supcriatlvus) 1. ПаИ-
виещ. наВ*торот. 2. грим, Γpевъaавдг-
оτenoн. 3, прен. ПреуноаимойиО|
супермаркет {aαπ· super п англ, market)
Голям магазин/н е-Ито се пролаваг
равнинни оπ-em» -В-егввтгв вя снов—
обслужваше.
туеерпалурапИзъм {лατ· super „гад'"-
натурализъм} Бтрн е еввoa’ег’е-
пвонн сени.
туеерероβнзнόка (зтъ, super „гад“ и
провизиона) ПриО—вся сом угвκcв’гo
“ьoнαгвαжлтв-т,
суnереродÿкuня (зат, super „гад“ п
productio .πвo-а“aдеτвв“> 1. Серых—
нраезЕсдскво. 2, Финн, есйтс св оп*
нн-ння с виовk- постиженен к -τввв-
п ениoачнa техника.
суперстиция (нап, аupérаTItIo> Суеверие,
суперстрат {|p. Superstrat) езиков,
Опели оп евина вн пришвав-ав к
сься-вн в— тв-ю— г— юорЕвевт— насе—
ЛЕИ··.
суперфИция (мак, aupéгfloléa .п-ворх-
гcеτ"> I. П-спр-йнт, 2, юр, Гр-во шт
строеж п шт с-бспкои-ст вн страд—
ворху нужда зтин,
суперфосфат (мяк, super „гад“	и
фосфат} BиевκвkaAeегв’н накусав··
гcp. псмумен мрев оОраВ-гвянт и—
|-о|яπи сос сярна снсслни-.
супиера {|p· soupière) Гении сод ва -
поднасяше ва супа ; супник.
супВе (анк, suplnum) грам, Ояглтпсз-
вс еышeеτнπτeлыo нов к зна-есен и
е'αв-Oьaτнpеκ· таен п др, Уп—яре·
бявя св смел таяголи от дв-жег-т да.
-аг-чи цен ; втрнит со ото ассанта-
ЪЕзво вакавнтйие.
супинация (3111 supinus „-Върнат с
м-це", auplnatlo „меж-ит по троО“)·
1. При фехтовка — п-м-жви-е в—
роет, ирн котпо ш—нтняв са ком пре*
пнвннк-. 2. Ос-Вег- ссыпка ирн τ-нu.
3.	инит. Движение гт ронтат, при
699
нвЕто дз—нга ce -Връща напред п
гаторе.
туелелИβеп (лат, suppletivus) изиков.
Грнаеж-н-т н-местат на еУnлe'иви*
-ом ; «опомниш,
туелетиβИзъи (гво. Supp1ét1v1aмua ок
з-к, suppleo .--попито") езиков.
Образуване вя фороп в- едва п съща
gуo-» во ст раоанмни ссрени, напри*
мер „реие“ п .каза", „тз“ и „мене“,
туеозилбрнум {aнπ· supposltorium) Ле-
κ-pеτвв с форма ва свешиАна вя но*
ставние н ануса, пнесинит канта -др.
cÿnopT (фр. support през нем.) 1. П-д—
ставка. 2. тихн.. Част ся струг иди
друг— сс-нана нашета, соят— госи
режещия -ыегpуиeвг.
супостат {pуе,) църк. Вр-г, йтирнтасм,
туереиатИзъи {лατ· suprCmus .вай·
тсрег") ФармалнсттАВо направление
в живои-сат през пьрвитт «остънзе-
ънн и— XX а, еоетв свежда живо*
и-сът до равл-чво оцветени гесиоп-
ремосни фигури, н—тс отрина нужда¬
та от на-Вравнкагт ва иBвaиeτи.
супурИция (нап, suppu-tilo) мид. Отде¬
ляна га пней, вагнвяв-не,
сурат (тур. surat) 1. ООр-з, лице.
2.	Нтлвввлва рнзн-в-мня, мутра,
сурдИна, сурдИпка (фр. sourdine от
мак, au*dua „гтм") муз. 1. Гриспо·
с-блсине вов вид ma πвeOoв. който
се п-стави върху саруи-ае гт оуви*
кяатн ·ге'вуи’гπ аа -ясатёваве се¬
нат— на ануса ; глушнгеа. 2. Cneu-*
ами- πpиепвевOлтв·e аа духов не*
егpуoeн'» ксетв наи-лява внс-ните
гввсвв.
сурдокамера (пак. surdus „глух" ш
камири) Гвоещевие сос ввуконенрвч
ηη^βοη еτтви. ковко са ивполвувн
при ислгспсвкн га несмсианти ва скин-
атив с обстановка Оев нннннов вкус.
сурдопедагогика (лая. suidus „глух“ и
педагогика) Дим вп леТекгвл-тнтпн,
е-Ито са ванншава с -Оумев-епо гн
«ец- с нea-еταгouн а слуха.
сурогИт {aaπ· surrogatus	.поспав··
вместо инисто") 1, Зαoeегππea, н-Итс
во нрипежава всники καмтеτнα п сной·
сяк— ва aaшoеτнaвит прЕДмея (ваха-
р-вья в сурогат на атхтрят). 2. прин,
Нолпр-втв npoлooτ» фтлштрнсак,
су фле
суртук {гуp, su-TüR) Бтадемн-е,
сусам ■ (тр. sésanon ирео тур.) 1. Дну*
свиелези- 'ренися— .нсясние с шу*
шумков иaвл. к ноВао имя семеш—, Оо·
патн шт масло. 2. Плод от аов— pαе-
гвнне.
суспеидИрам (вп мат.) 1. Опоовтв—о
вакой вя нонтсъно “роме, 2. прин..
Отиотяв—и, c0oвоπлнao ; спирам, пра*
установяваш,
суспепзйвек (лат. auapéraus .въсро-
итн“) 1. Който спирт шап сгоенявн не¬
що. 2. КоВгс са еав—ст ноо суспензии,
суспензия (атъ, suspensio) Смес от
две (нни п-кант) вещества ; елввтв е
твор«- п в вявnpьей-τ- к другого,
ноет— е ттчвв. Двете са а-п-вк-т и
не прЕмевнатя сдв— н друго.
суспензорий, суспеизбриум (лат. aua-
péтaoгlun) мид. Опацитми- преврози-
аа п-алоржант вя спаднали ими счу¬
пени τeмeегπ наспи ; бандаж,
cycnewcoàp (фр.) = етенeнвoвнΒ,
сутеньбр (фр. souTeneur) Любовник на
зеся жен—, подържан от вся,
cyTepé^H (фр, aoute*ια1n „под зеитат“)
Ж-пеще н еτpaaa» новто в наравно
ими мтзис над ввинатн повърхност ;
псавоиев ими псаупвлаеиен стаж.
сутиеи (фр. soutier) Част от д-зво
женснс o0aeκao» с ювяао са повлнтаг
гьрл-ае.
сутлИш, сютлИш (тур, sütiaç) В-рев
орна с мяте— и зтхтр, мляно с орно ;
МЯВАЙНЦ—.
Сутра (с-искр.) Стар-иванесю- нниг-.
евито содорж- вов внд ва но-
сн-анцн п модри иврентй-я пр—анят
ва живот п а— богослужение, нрав*
ШИ П философски у-ЕШНИ.
сурВ-ьн (ар.) Миеτимeеκ- п втшелни-
мeеюc направление е оех-отлятсте-гс.
сурВес (м-ъ. suffixus	„пресянен")
грим. Озсввобразув—ш елеиевт н
«умт ; тася-вна,
суфи^ция (фр. suffixation от атъ,
suffigo .прибавям“) изиков, Обра*
зуктее ва думи -реа насятни·,
суфлер (фр. souffiard) Г-з, к—Иго по¬
зива нов впл вя сшзиа струи ст
пукнатините на котлите· таи друте
пласа-ав,
суфле {φp. soufflé) Ι. Впл сз—лсиш ст
700
суфлирам
теца п аахар, 2. Впл тлеев от земте·
Aуκ. мас- пян риба и равОпп Оезтос,
иритствено нн фурна,
суфлИрам (фр, souffle* .иogеннввaш“>
1. Чега тихо, щепы— и— актьори тех¬
ните рони при пролсъ-вЗЕВне, ва да
ce н-лсттат. 2, прен. П-дсю-зк—м,
суфльор (фр. souffleur) 1. Леца, своя-
суфзирт н театър. 2. прин, Г-дсен·
вв-ч.
суфОзия (3-1. suffosio .и-дн-наване")
геол, 1. Отнасяно в- вαвτввpπoπ ве—
шества и A-еτиuи оп ънз-тв на βε·ο-
лeн-нтенneв та от πв-uoжaящягя ce
през нтгв аеда, 2, Същото ηβπεγιό
вън вcлвйcетв пласт, е-егв «свежда
«в измивано ma пм-ста и до пр-пн—
даго ня ЗЕмепяо ил-еπoвe ma. шсто.
суфокйция (н—т, aüffooaTiô) Задушаваго,
суфрагак {Τp. suffraganT) 1. К—τcлиAeеkΠ
анетрте епископ, пемошнин в— миа-
ввnoлπ'· 2. Оτ-жтгг“npв'теτ-нгею·
иaеτвp. ноВто помага ва редовен
пастор.
суфражОтка {φp· suff-ageTTc .-Ото
гласувано“) Папоенованне на жтвиго н
Ашгннт, еввто ce борини вя равно¬
правно ; в-вmoиpαвюa·
суфражИзъм	{яигл· suffragisT от
фр.) Буржоазно ътасйнс а Аггзнн сп
шаман-ъ- на XX а. ва дявяве равин
побирнпеани правя нн жввеъв,
сфагнум {τp· sphägnos „дървесен мъх“)
1. Ба—пнс р-сщеине капв мох, оп квтпо
ce оВряауня торф. 2. техн, Ивсла-
uπoнeв материал нов нид в— пз-с—
пинки пнп ' прах, припвгвтв от тсви
мох,
сфалерИт (ст гр. sphalerös .гладък“)
Впл оинерая с карле пян 40.0·
цвят — втИ-рнзввoеτp-йтй-πa цинко*
на рула,
сфбра (тр. sphâîra> 1. КонОв, псвьрх—
в-ст нн кълбо, 2. Геооегрпмвс ким—,
вя евето всникико помен гт ненорх·
в-сага ст елвакно спданечвтп ок цев·
тора. 3, прен, Крыт, сОзаст вн «ой—
еπниo» среда, вOегaывнκα ; г о ё в с в н
с | в р а — во-Ор-жяеиа сфера с
пр-еов-зеш ралнус, ннйъв център
може да сънн-да с цент·.- ва Зт-
мнът,
сферИчен, сферИчески (гр. apha1lîkOs)
1.	КъпО-вилен, ерогс-Вр-атв. 2, К-Иго
ce г-мира вьрху юъзО—; с р т р п *
ческа астрономня—«тп -а ас—
провооитп-, кейке онрвлеми н-ложс-
тиегв вн вeOтегиπe саетеза ворху
гоВтситта сфера.
сфероИд {гp. sphaira „кълбо“ п éldos
.нпд“) I. Тино, иолоОнв и— съзОв, ве
отнио сплеснат—; прибзеонпезв— па*
кана фориа по—п нм-гвтнте. 2. Всяко
τη«), ислвёго га номбо,
сфероИден (пр, shaira .нозбв“ m éldos
„нпд“) С форма гт сфер—“« ; елин*
с-нилен.
сферометрия (тр. sphart „кълВс" ш
ncTiéô .мери“) Мта-дн ва номервана
га колОа и оямни леОелнвп.
сферомОпф {гp. sphaira .еозбв“ m lié*
Т-on „меря") Уред вя ивнврв-нв га
радиус· вя ернаив-тт ва сфсрнмии
и-аорхинни {вaиp· гт оигнмнн стъкла),
сферосидерйт {τp. sphaira „номбо“ и sl-
dêros „желязо“) Жслтзвн руда, конто
ce състои оп τл-гeеπг п шорпсмонп
кълбест· образувания.
сфигмограф (пр. sphygmôs .пунс“ г
grtphö .пеша“) мед, Уред вя анко*
оатимйв отписване на пулс,
сфигмо^аио^е^р (гр. sphygmôs
.пулс“ m métron .мярка“) мед. Ана·
рат вя нвиерваве в— кровно втзтг—ис‘.
сфинкс (гр. sphinx) 1. Крнлато мити—
мт) съществ— с гняв— и -ръц· ва
деннцт, което стоино пред ар—ътън гт
древногръцкия град Тива п атлявяло
в— минувачите гатанки. Едип .-3.·*
шия гаятнета— му : .Кос животно
ходи сутрин иа четири, по обед иа
дка, н вонор в— три крак!—“ {ABнeκ>·C. Го¬
ляма вππнeгенa статут сп камък н
нусънетън, к-ято представт това
сошсств—. 3. прен. З-т-дь-в- сотс·
ство; в-гт«еа.
сфйкктер {гp. Sphinkter) инат. Просто*
шевиден мускул, коВяо ирн сникнис-
пв си ватв—ря ими сясснтвн еав—р.
сфорцандо (ит. sforzando) муз. Вне¬
запно п ризи- усилване ва вгgeлгнτе
оаую-кт пнп -корди,
сфрагйда (гр. sphrαg1s. idos „печат·)
литир. Снсоеннвнве н еπиаoгвopввиo
поето и— стопя автор.
сфрагйстика (г-р. sphragistiké от sphra-
701
gis „пемая") Наука, н—нао научаваие*
А—тняв п нвАтквиае нвсОражтйит ;
еиπимoгpα|ии·
схема {τp· schéma „сёраз“, .ни«“) I.
Описание, ивл-жтние пни ивсОрявя*
вяна га нетв к общи, пн—нни черти ;
еkиuа. 2. Опростен м’вτтж, к нойто
едно полтмие, нтгввигт -нске п вза¬
имното ио равн-ложои-е ст ивоОра-
венн ими светнеш· усм-вео ; план. 3,
Гексва 10.0-, шаВз-г,
схематизатор (и, нат. schéмatîsâtor сп
гр.) Който прелстнат к -простен кпд,
ноВтв нреа-ва вещ— к -Оши чертп.
схематизация (к. лат. ac1ιeмäTîsat1ô ст
тр.) Преа-внге к сбт· мнипи, прЕлт·
наве к oнpве'eн к·«.
схематизИрам (вт гр.) 1. Грант схема.
2.	Продаваш наш- к -Оши иeвτи» та·
Аертаваи к -Вши яишен, 3, прин.
ШтОлснна-ртн, прел-ваи ио елин и
сот намин.
схематИзъм (-π гр) 1. Опр-спте-ся к
предаваес вн нешо, пртл-ване к оёшн
мерки, 2. Окаонвоск кои елввсОрнагс
мислено ; одш-ббря-ш-ст, о-в-твн—
ы-ск. 3. литер, Опр-стен- из-Орн-
' вяваге и— жнвогн к съответствие с
предварителе— нар-Осяти- тВсъртнквт
иpтлеπaвт ими догмати-есен схващаш·
тсорст-насси |ороулнрввен.
схематичен, схематически (гр, sohe-
мнТ1 kos) I. К-йпо дтва само оощт
npтдегaв-, представев к общи лини·,
2. КоСТто инна формата на схем-a - кой¬
то л-ва само вен-внигo питии. 3.
прен.. Общ, eлйв-Op-вeв. ш-Вм—ттв.
схИзма (гр. schisma) 1. Отлезнее от
църквата ; рааквм, pнвuвнлeнив· 2. От-
аъ-втив от църквата.
схизматИк {πв. sohîаmаtlkôs) Лице,
нвопв принадлежи сом ние-я схи-мна,
нетто е -азъ-ен- от uъвкв—гα,
схизиaлИчеκ (гр. achlsnαt|■kôa> Отло*
чев вт uъpκв-πa,
схйма (гр, schéma „дреха") L Пай-
сар—гт сявнен ва м-гашссси живoπ»
нотто нв-еκвa ог подвижника твнтоп
-грянн-тинн п поми— -яринтит -к
сатан. 2, Дрехт зт я-ньк оввах.
схИмник (оп тр. schéma) Монях, л-н
сётп да ивпълнявн схима, (I)
схимонах (сп -..^οχημη-η.
сценариИ
схоластИк {τp, acho1ast1kôa вт sclioié
.учимnIue^> L Срелв-векввев римо-
ссТсткуващ 0-τoемвн» сртлеснае-аев
y»am павёшо. 2. прен. Чевес, коВто
о възприел стос р-рмязв-т— стран—
шт едва наука ; сух и съ—нш л-нем
от жнават п дeΒегвπτeлввегг- уитв ;
Oуeв-ядтu, Т-ронатся,
схолИстика {τp· scholastiké) -, Сртлвв—
нтковн- идЕтлисъннссса п ртлнтнвавн
рнмос—фин, к—нто памнва от схнтшт-
нтпс, на псангаща е gagera к .Окв-
п-то нисанне“, и и-мива на uopκcвч
шапа дстиятика. 2. Общ— в-вв-гие ва
евт«гввтю-вг-τe Тна-сврсси уиенит,
нсднивтни и— рЕзненнтт, 3, прен,
Откнечецв овавна, н-ето с ляне» оп
жнвоъа п лeeеπвнτтмнвеτπ— и понтн—
ворху непроверени оп спита рвроам—
ни ртасожатвит ; Оевивлтвно унувн*
ве. бунв-ндсав-.
схоластИчек, схоластически	(гр.
aohoiast1kôa) I. К-йа- в присъщ га
еаелaегнн-τ-· 2. прин, Откъсват оп
лойсгаекомв-сяк- ; алгвсярнинив, сух,
рорм-зен, кгижег.
схолиаст {гв, soho11αîtés> Древе· ъьз-
^“-103 на яга-иен теюс', нойто в
пестя св-нае Вемежюи ворху п-мета-
па г— выκвnненτe ; авгвр шт схолии,
схблня {гp· schöllon) Бележка ва облс-
НТЙИО ворху ПВМОТО Η— ПрОЦСПИЛИ
ляя-нски pokcn-еι
сцепа {τp. skëré, нтп. soéra> 1. Издне*
няго отся— а ттатьр, еьдетв става
ЯЕтарнзшвпв представят···, 2· Ттягьр,
птатралнн дейност. 3, Отделен част
от «сВсщене в— драм— ; твмевпе, нар-
тина. 4. Част, еипввл от pcoнв» по·
вест п πp·» които нрвл-в- леИств··
пян сзунюа ; гме«^ врЕлете, 6. прен.
Обществен скандал, хулна нападна,
рт-пранет, 7, прин, Г-лт вн дeΒг-е',
нсирнше,
сценйрий (нт. aoenнrîo> L Паны нн дра*
м-кшнссно нрвиввелегнв. 2. Съдържа·
вит ва сигорпно с н-дрсВие опис—-
тис ва gтΒегвилτa п укявяння ат
вТороинег- ва рпноа. 3, НтВтливав
сюжетен пяты -а ирался-втие, по
н—йто - актьорите иннр-вивнрат — а
XV—XVII к. н Европа фарсове, се-

сценарий
702
молен в— отскнае п др,, a a аревна
Гърцеи m Рио — оио-ветт.
сценарио (11, aoé1arIo>=cцeвI-в-Β,
сценарИст (оп мня,) Автор в— οεη—.·“.
сцекИриус (мат, îoéтaι1üs) Ттятр-лтн
служекем, еойас ce грижи зя навре-
МЕвивко ивлнаано га тръцсянае га
сценята,
сценИчек (гр. skCnikOs прав мтк.) I·
КоИто е присъщ иа сцената. 2. КоИ-
ко в п-дх-дтщ зт сцеНн, с κaнeеτκ-
ВЯ ΟΕΒΗ.
сценогрИф {τp· skeié „сцена“ Hgiapho
„пеша") Cпвц-aл-ег ио еueнвгp—φнт·
сценогрИфия {гp, skeié „сцена“ m
grapho .пеша“) Художествен- -ф-р—
миге на зрителент -Орто гт снсият·
коз н-евe«еτвoнl ден-ре, κ-еτюoи»
осветление и н-саов-вонга техника.
тцнектИзъи (οτ пак, ac1éтt1ä „ан-впе")
Вярваше вов веeенмmeπo в— в-уната.
тцинтнпâцня (м—п. so1тtI11äT1o) I, Ив*
дяване гт искри, свЕТваие с искр·.
2. Мвиенаамго светваие във вид нн
•сирт, ксгятв тлтитйтарвя частица с
п-нар ce удря и пстлощ— к поною
пласт вeщeеτвo, еоепо можа да му*
oнй’ецнpя, 3. Вилнивтв 'рапптет ва
ввтвл-π’» квепо ce лонжи г— а-вт, че
тохгняг пън минава през пластовете
на атин—тя агнюсТ·.—.
ськлет (тур. ϋΚ:ι1ηα^ Душевно при*
псснеина, мост,
тъкъилИя (тур. sakinta) Затруднение,
мъст, л-с-дт, вгетАегив.
тъкдърдИсβаи (от тур. ^101*^^ Го-
Оеждтвтм, равтр-иткао.
сър {aгτн· a1r> 1. Нвипигелва петна ва
нож от б-р-вски произход а Аепанн.
2. ОВрътегне сом мъж вт нс-нисш—
елас— а Антлия и САЩ {егoπ пред
ев0еτвeнoгo име),
сърма {τp·“Tуρ, siiMa) Ниши- ст злато,
сребро пан друг метан аа шев пнп
Вр-дерни.
сърча {πуp, sirça) 1. Стокнв. 2. Спои—
лени съд-ве.
сьОшт— {pуе· оп мат, salmo) Бил морска
рнОа, конто дява много хуВав хайвер.
сюелИмен=суОнимте,
сюгжестия ~ сугЕсанн,
сюжет (фр, sujet) 1, Оовюупввск оп
«•Испанн и соёшанн, ковп- р-акрнват
содоржан-оп- ва еднв художествено
ир-иввед’ние, 2. Оолоржнеее, поют
нн nвcπвв’Д’внт, га ртот-в-р и пол·
сюзереп {Τp· suzerain) 1. Едър веие*
вн-демец к внох-т- нн феол-ниооа,
ноВъо в господар ио -ъв-шеено ma
евo-гe внс-не ; ср. сеньор, 2. пол.
Държава, шт н—т'- в вастные полни·
венн друга държава ими часа вт
веннте на гтноя държава.
сюзерСнее {Τp· suzerain) К-Вто при—
в-длежи ва еювтвтн ; норхскен.
сюИта (фр. aülté „п-cлeд(oвaτeлнocτβ>
Ц1Н31НЙ— музикално произволе—
вив, нвего ce състои от вяквмко
зтворшснн инесп, разнимет ив сьаьр-
жай-е т строеж т следваш· ege—
след друга ис принцпнн и— контраста,
го вОелптени с общ художествен
занесъл п написани к тага гoнтмгвеτ,
сюнгер {τув· siiTgc* вп тр. sp0ngoa>
Гъба аа ивтр-вайо,
сюрапниектИцня (фр. sur „енд“ илят.
allMertatIo „хранено") Нpтхpяnвaвe»
дакяго но-ённи- храна с лечеОвн цом.
сюрпрИз (1.1 su-prise) 1. Нт-ианван-
р-д-са, -веснал-, 2. Неочанвав лар.
сюрпризирам (οτ фр,) Правл неом—н-
аав пcдяpok» нввега«вао,
сюрреализъм {φp, surréalisme) Уин·
дымно печенио к л-торапурапа п но·
еусяк-тв, нввoл-мв ce ком -924 г,
вов Францет. Зя -ввср -И— яв-р-т·
съвсто ввона „сфертя— шт н-лсы-ша·
'тмио'-“, а вн плавня тема — сони·
ша, халюцинации, кошмари и фаипт-
вии, катв ce ивo0вaвявa1 мулвввнти и
уродзенн оОртои,
сюрреалИст (фр. surréaliste) Греньр-
жтник шт сюрранзнамт,
ciopTÿK (фр, sur „върху* uidi .ас·»—
юв" прев рус.) Горн- -рниЕрсса дре*
ха, дьятт до еемЕшетт ш преспсти-а—
к сроста,

T
таеäкт (иси. Tabaco) Тютюн.
табИк2 (тур, Tabak от яр.) Кейт— штаи
кожи ; евжтр,
таёак3 (гур, tabak) Г-нто мист х-рт-т,
табакера (11. Täbtcchiert) Купен вт
кютюш пян цигари.
таО£к (тур, taban) I. Отоптав, ходня),
2.	Стопял— га обувна,
табахана (тур, Tabakanc) octnap, Pa—
Овкнаницт aa -ОраОвтвайе ma кожн.
табела {лaτ. ttbclla) Метална, дорвена
инн друга им-меа с в-лиис,
табериИкул {лaτ. Tabéiiaculum) 1. Ски¬
нет, нтятъса, 2. църк. Дαв-хp-н-гeлч
теца к еат-пн-ссни храм,
тИбес (нат. Tabes „изт-тен-е") мид,
Гр-трсснена п-р-знат, иотъв в ревул'
так оп кьвптмейио нн троОв-нвин
столб ; я а ё о с дсрзаннс — хрс*
ненно отб—мта-нв ва цевгранн-п-
нервн- сесаонт с п-р-жегне предно*
но ma в-авняв опдеми в— гробня-нни
новьк,
табетИк (сп наг.) Бонен от ъ-Отс.
п—ОВя (тур. tablye .пястие—“ вп яр,)
Укрепление, онси.
лаОнял (тир. Tablât вп тр.) Н-вню, ири-
аннст.
табла (οκ лат. tabclla) I. Плеток сод
ат н-де-снев ва нстин и лр, ; пелнос.
2. Впл шнрвкя кутия с по 6 р-олелт
ва натирнта стран· ва нтра с нунона
п отрока, 3. Самая— игра с пунова
върху атан супин, 4, Шерона и ни—
свет дървен— инн непаннн плоскост
га предната uni -ядена— част в— нрс-
аат, г— отёвн п др,
таОпакет=тτaблопет.
таблетка (ст нтп. Tabclla) L Павско
хапна с нтнннвв лекарство· 2. Ниткя ;
ПЛСАНН.
таблица (са лат, Tabula „gъемив-β) 1.
Спесъю, саЕдеинт иминнсмоан «-···,
Bавπвл-жвви н 10“0спев ред п гра¬
фи, 2. Претло«ен список ва мпсят
сос соп-ся-втие,
таблё (фр, tableau) 1 Гонииа картина-
нн плаквс. 2. Приснос-ёптено в жп.
станции, ис есето ce след· -рев ав-
тси—тпмвн сипвани ва двнжттнет- ва
внаеоввпе. 3, Нpиеиoеo6нeв·o ва емo-
дене ва етнон лейвост чрез с-тв-ян,
схеми или ятОзецп, 4, Широка «ос*
е— ва съ-Оташин, обяви п др,
таблоиет, таОлакбт (ст фр.) Вид игра
в— стран ва лвяoa. трина ими мети*
ришт душ·,
тИОор (тур. tabor) 1 Сант, лагер, 2,
Дружина, “сйскево отделевне от ши*
козе- рог·, 3· Група м’вгяpеκ- ци¬
гански ссмеИствя, ноипв ce движат
ватдно.
таборйт (01 с-Ос.) Гссзол-а—яел на ли-
вотс крило ва хуеиπеκвτв дв-жсгна
(XV κ.), ноепо ce борело првт-в кре¬
постното право ш църковната п сноп—
еeнπн Иерархен ^0 името в- пр, Та—
бор а Чахня).
т—Оу {ивл-нeв,) I. Рем-тиввна онбрана
y порввОнтннто народи да Водят «—-
κвонαни нткои меца, предмет·, жи—
вопнп пян растенит и да Водят про—
•зваснен техг-те имена или вякви
дуин ; смита ce, но •-рушсй-ето в—-
гнои в-брашн носсло голиио нещастно
и «ср· смърт, 2. трин, Запретее, за¬
брана· нpeлнвπ» луиa» -ар;^:- ; тепрн-
ксси-всн предмет, ШЕл-свг—ом-ск и—
вешо.
ла0упйтор (^1, Tabulator) I, Вил ив-
мцсзцпозна маншет. 2. Πpнеиoоo6лe“
инв ва пинещя м—щнит оа улеснява¬
не πне-йтτo ва т-6ниии,
табун (тюрк.) Опяло от наше, спеши
или друг· жен-ани,
табуретка (01 фр. Tabouret .саваче“)
I. Нисък тапицираш стоп Ото сОатен-
лв. 2. М-мин шасиина ва ел-πaнe га
ютре п др.
табълдОт {φp, Table d’hôte) Едыяква
ва нсннси пвсоъцъезн тлеие вя сВлл

тава
704
или '“вечеря срещу Едштквт цeвa.
вёиепвввнс гт параход, а нснтнип
домове т подобни.
тава (тур. Tava) I. Шерве и плитък
модеш сол, унотр’Ояв-m й-И-меса- аа
атртее вя енαлκв» сироп и нсдвОни.
2· Тепснн.
тап0рна (нап. Tabcina) Кръмна, пивница.
лаβматол0гия (гр. Thàuma, atos »-у«-“
и lögos „наука") Бcгвелввеe- наукн
от чудесата.
Ti^i^j^aHt^ipr (тр. Thäümαtou*gôa> Чул—·
тв-рец,
тавматургия (гр. thaunatouigfla) Чу*
лcгвcρеτвc·
тавромахия (тр, tauOs „Oec“ m mache
„О-рОа") БеиоВ-рсъв-.
таврофОбия (тр. tau-os „бик“ п phô-
bos »страх") Бвневнтн страх от ро*
етап жцв-яне, вев0тыв вт Оиювнт.
тавтограма (пр. Tô auto „сош-кс* и
g*Hnna .ёye“aβ> литир. Оτна-гвo-
ренне, ва еоегв нсннит еπиаввe sa—
τι 0ΗΗ—τ с една т сытя Оуква.
тавтология (тр. tô auto „сот—тс" п
logos „дума") -, литир. Претрупаш
-ввαa, п-вτ-вeнит ma един мисъл ими
ионяп-е с «руги души; ср, плевва-
вои. 2, Π-вτ-вeннт на ’дй-k-в’шш
Лунн {nвнaв-н в— беден оπим), 3, Лв*
тичоси— еoжлтйнт» на к-еа- п-дзотья
совиная сос еκαaуooвгв,
лавломерия, таутомерия {τв· tô auto
» същ-ас “ nCros .--ст") Особен вел
нв-мсрня, сноВс'“) ва шис—н химинв-
«1 сотдевЕння дт съществуват к
двс форми с рнанимнв еτвуkτувй-
разпсл-жси-с шт тъ-мняв, еоипс ce
ттмнртк к хеминеск— рани-весие n
иона равнинни химинесет т рцонме-
СНИ СВ-ЙСТв—,
тавтохронйзъи (гр. tô auto „сотого"
т chrôτoa .време") Сони-дяне ио
“.000, eлгcввтиeннocт; ср. ивохро*
Ш-ООМ,
таел (мям-Вск.) 1. Китайска освотн—
eливнuα· 2. Китайска отрит ва пепно,
ртвет ня оксно 37 траоа.
ано (рус, -а тр,) Широките коски иол
сроста на и—века ; н-рекс,
тазе (тур, Taze) Просеш,
лазниОтър (гр. tâsis „простираше“ и
nétion »мярка“) Уред за наотрвяне
втвшнв’г-’τo нт пел-na оп топл-шапт.
таИн (тур. tayir оп ар.)остар. Двекев
р-вх-а от хрявя и— аейшнс, грулввае,
панси-нор п пел-бын ; дтжёа, нор-
μοη.
тИИга {яκуπ.> Природна -опт и ваиио—
вввтние га осш-вш— труп— т—рсни
ландшафт к умеренет пенс нт север¬
ного полукълбо между мссоъувлрнтт
ш нстса на шиpвκвл-еτн-πе торн (bob
Фиымαнлит. сЕвтрпттт част в— СССР,
Западен п Южен Сибир, -стр-в С—-
х-мни, Канада, Аялсна и др.).
таИм (авпя. Time .вреше") сп. Част вт
сп-раш- нерн с впрсдЕмевс врент-
тр—ене.
тайфИ ^., Tayla от тр.) I. Дружина,
четн. 2. прен. Грунт оп Оевлтлнпцп,
π-eвегнгци тян ртзВсВинци ; сбир-
шиит.
тайфун (кит. преа тштн.) Оемсы ур-г—н
с пснинт рнарушнгтЗнт сима к зт*
п-дн-кт м-ск нн Тнхпя вести.
тВке (кур, Take оп яр.) -· Мазон ар¬
наутски рос. 2. Манна иск— шапка
Вев пeвгφep-т ; еспт,
такелаж (нтн. Takelage) 1. Съвкупност
от иачпони е-ряВен вьжета ватлй-
сьс сер-иците и «ругня· урод· ат
Оортасте с анх, ^Уредба -к въжета,
скрити т друг· нвиепвевBмтвπт ва
адептшс m nв’B-еяйe ва тежести ирп
монтиране га сгрнлн и друтн еьввыч
жее-т, 3, Съвкупност оп “синки ря*
боте то прагнстне на м-шини и пи—
стязацни сп вртнтнтн сня-д прп
строеж- до нoеπантгτиπв по н о-в-—
ля. 4. Оьаеупвсст от неимeπгe опо¬
кам·, еepиnuи п изсмят-рп на антена,
такИри {πюpκ.) Писни учaеτыuи к пу¬
стевши oeеΠгcегm с гладна езниесга
n-вopхнoеτ» к—нто при суш— ce на¬
пуква ва акорди п плот·· плочи,
такса (и. нат. Taxa сп гр.) Опрвленево
ваннашаве ва правов, ат -в«нвнне гт
лвκуитвτи» зя ивнвлвувanе ва втютн-
нс праве п др.
лаксйтор (3-1, TaxHtoi) Оπеuнамнег ис
таксация ; вцевптен.
таксация {aнτ. TtxaTlo) I. Оценнн,
СПрЕЛЕННИВ И— Т-КСТ· 2. ОпреЛ’НЛГО
га дoввтеннвтτя маса к гop-» опре-
705
талаш
дЕмнее е-д-шинт прираст гт «орат*
сннитта ояст,
таксИ (фр. Taxi) Лее нояшн-ссюн наш
тсвтрен антсооёим аа нрааованшо в—
поан-ци пмп т-вари на Оливин раз*
ст-твен, снабден с к—нсиметьр.
лактиднбт (игр, Taxidiôtës .иъπгинβ)
Мвиях, свето пътува с порока дт
събера пвнош ан манастир пап да
к—нн и-каонницп.
π—eениёгыв {φp. taximètre an taxi п
гр, métron .мярка“) L Апap—'чOвви-
ттм ma оспорва кома, ксИго в-писна
нва-мящнАЕсен ивиинатия пот п опра·
дент цената {гakеaτa) зя прск-вание—
по, 2, Н—еов— маса кеят, нетто пот
τakеииeгop ; янкси.
та^ирИт {πув. Tαkai*ät вп тр.) Злопо¬
лука, злвнестина; аттуОт.
такcoиéτъъ='тюенoт'oв (Ι),
тИксои (оп мат, Taxo .определим") Всн-
ка елевица а еиегeoaτ-κaгя в— p-еτт-
шнига п жгвсгвппе {вил, рол, еeoeΒ*
е'вв» енас г лр·)·
таксонбмия (гр. Täxls „вeaβ m nônos
»а-н-в") I. Класификация и трупи·
рови— на предиетипе и явмей-яга. 2.
Раздел оп Онолотияка, нойтс ce вя·
вниява с всестранн-т- опис-втс ва
внд-вепт животни, растеш-т и онкро-
ортни-зии, с обтсгнея·· ва рслстат-
шнкт вроосн между анх п eлнеиpπ-
кацията по,
таксофон (такса а гр, phôné „звук")
Тентфсы-автвиат за обществее— нея—
вув-нт, нойто раб-ти снел пускаше
гт опрвлеменн оототн.
таксувам (от фр. taxer) I, Опредслно
пмп съВирно такса. 2, прен, Опреде¬
лим, ееНАвсщвтв—м вяеопв сято гт—
нтюов.
такт {лaπ· Tactus „двeвевaыe"> 1. муз,
Част от муанетлшв нвcивв’лeыπe»
ксипв зтпвнва вн силно оепримвс
нреое и отворшва пред следващото
сна·—, 2. Графи-ссно -ввBвaвивαгe в—
таенна елптица. 3, Оплел·— част оп
равномерно движение ; pявв-o’pнвеτ·
4, Време между два равномерни уда¬
ря, 5· техн. Частва работния цикъл
ва двигател с вотртшнв πвpввe„ ной¬
те опт-нарт гт един хол ва бутаното,
6. Чувство зя отрит ; съобразете«—
гост, уитипе вя правилно и-стъпва—
гe» л—бьр п-лх-Л сом хората.
тактик (61 мат.) Такът-тш човее,
лИклика (тр. iakilké on tatiô .нартж—
дни") I. Изкуста- ва а-девт в— Вой;
внуеа вя коасте та ОоВ. 2. трен. Соа-
кунг—са ся действит п намини ва
постъпваше пян а-п-стигаше вн спро-
лтмота ^η.
тактИчен {πв, taktikos) I. Който по—
таег, есВто проявява така н -твоше·
шетат си с хората ; умю«, сь-бразп·
театн. 2, Който в нзворшев с а-нг;
уместен, иннтоотрет,
тактически (тр. takilkôs) К-йто ce от—
нася до п в свърати с ятняннака ;
тнетнАоска единица — наВ—
оанннпн вейсеска мнст вя р—врвшавн-
ше на бойни з-даин (рога, ескадрои),
лактоиéлър (атъ, Tacius „докосване“ и
пр. Méiior „мярна") Уред ва измор-
а-ве на ве’aαвиoπo,
тактувам (01 янт.) Определям размер—
гт ътста и вpтитτвaтвтгв на тствве-
те при наполнение гт иувиканно
ивc-ввтлтни’ (с двнжтннт ва рося,
с »уюти· ва сран, Ор-тие п лр·)·
п—сон {'ув. TaklM) П.НтртдОт, прибор,
ирнш-лложгост, нсшняеит, 2. Пoеил»
г-ник,
а—зав (тур. talaz стгр, Thalassa „море")
Воят—,
талИит {nв. taianton) 1. Дар-вятис,
енoеo0вoеπ, поняин способност ва ва—
по, 2· Даровит Аовек. 3· Древно-
процю- м—втъвт Елншнцт. 4· ДвeвнB“
трогна мирен зя тегло ; к соарсшен—
шт Горцен — отрит в- теглс, ртвшн
вя I50 сп.
талантлйв (оп пр.) П-дареш, дарввнг.
тaпaсотерâпия {гp· ^к^а „море" и
Thciâpéia „лекуване") Морско мо-
мотне.
таласофОбия (гр. thaiassa .море“ п
phôbos „сгрях") Бслеаттт страх оп
овро.
таласъм (01 тур. Talasim от тр.) Оно—
ред суеверният втрвавнт — зон то¬
пен «ух, сейте приеоа равмичти
оВр-аи т из-шн хората ; ваоипр.
талаш (тур, Talas) Лввповнлви лорвени
иввeаюн, новго ce отдтмит ирн рев*
лосната,
45 Речник иа чуждите думи п българския език

талашит
706
талашИт (01 кур.) Спрвитенев матерная
във анд гт нм—ни, пвзунтн оп еънт-
«»· ва лыpвoc0вa0в'вαщнгα п ме·
Отмията npвoишмтв-еτ. уплътнени п
слонови чрез скоронящн вeщтегва·
тИлпег (вам, Talweg) 1. ПтИ-весетът
маса вя «-«ηγη, но нвитв ce сьОнр-т
тЕмятнае ввди. 2. Средната п вай—
дълбока линия ва река.
тИнарП (шем. Taler) Стара нooеκа сре¬
бърна oвmoπa» равня гт 3 марки.
тИлер2 (01 тео. Taler) I, Oегcвн-τa
подвижна наонт на из—сюя псн-тар·
сен мяшниа пнп aoopнн-нka» ва кси-
то ce ваятта НЕИтятрсетта форма ;
фундамент, 2. Мaеa» н-юр-аа с цеви
пмп арут оет—я, ворху кстто ce нол-
пвавт ш-Ворштая ф-рмя вт пеАат.
талёрка (от гем.) Плетет лорас·—
мития,
пИмиИ ('.. thallös .подове-“) Хиоиче-
СКИ TΛ’ΟBBΓ. оштю Т-, п-ртдтв нвитр
8I, ат. тттмв 204,37 ; мен маятя сос
снвь-Виз цент.
талИм {гуp· TallM вп тр.) Военнв обу¬
ченна,
талимУт (гур, tallMat оп яр.) Инструк¬
ция, предписание,
талибн (3—1· Tallô, ônls „ноал-тене")
юр. Принцип к p-O-“мaa’зеκвг- и
р—ывофеоламнспс право да ce спрсда*
мл в-каваы-е, равно га в-няпн, про*
карав к МcΒеeтвoτo оте-всд-яснств-
(-но в— οηβ, оьВ за -об),
талисман (фр. Talisman от яр. ер, té¬
lés ма .запята— ", „цздръжют") Пред—
001, е-йто според суевернея— пред-
нтавт ок веш-сане п нвсн нт приге-
жтяЕзн си пястие п успех, «сри оу
придав— еввoхeеτeегвтни стаи,
лИлнн (11. taglia) I. П-Β-πяеыaπa мнст
ва чсвошкото янзо иод гърлете окв-
мо кръста, 2. Втазтва нася и— дреха,
3, Ттмoемвжeниo·
талк (κ, мат. takus от ар.) Мок юнгт-
р-н, мявев при пипане; стрит га
прях, ио- помтоо прилежание к от-
лнuиыατα» индустрията п пярТюио-
рнтъя.
тИлма (01 евOе·> Вид жешсе— в—оотка
ёев роюавн (но иоето гт Тревснин
некьор Тнамт).
Талмуд (евр, Talmüd) СВврннк_-п нра—
au«— и предписан·., еые'-втн воз
сстова вя сх-засян-в- аозеуанне вя
еτ-pвaαвeгвигe нвити ва Библита—,
коВто урежда peнигивaынτe» нртаинав
и битовите опвощов-я га вярв-тнте
евреи (составов е между IV m V в.
ст н, е.).
талмудИзъм (01 евр.) 1. ЮлеСсют ка-
оунстинт, н—нав предава ma бебяей-
«11· яснсъ-ае вт Нтпвкннжнепв н-В-
ртозенев смисъл, 2. прен. Бунввед—
ство, схоластичност.
талмудИст (оп евр.) 1. ПослЕд-ватем
шли иватавам ва янзнула, 2, прин..
Буκнoтл. сх-а-стне,
талён (1.1 Talon) 1. Част вτκвнгягuίlл»
ссяго всттня ком кочяна. 2. Ч-ск вп
-Вм-тацнл и друг· ценни снижа,
н—тав oеπявa след нариаванегс ва ку¬
повете, 3· Дубликат сп лвkуитйτ.
ноВпо сстава к сената в— чеквв-
енежня, разписни т п-двённ. 4· Кот·
тропен дcкуoτвг» коИгв дав- право
ва пвзучавяве ma Hem—, 5, Остаток
вп №-.11 -- игра, след ютя— а·»· ст
раздадени шт итр-игпе. 6. Две пмп
новтнт сарте, оставени закрит- до
ср—Вывто вяалав-нт.
лалофИтн (гр. thallOs .отпев- сз-нне"
п phyiôn »распеине“) Н-аши р-сае·
βητ, кввтс гт ст равчмтнев- шт
споОмт, юврени и ниеτa·
тамам, тамИн (гур. Тамам оп яр.) 1.
Т-мно к-мк-тв гртВва. 2, Т-юу·!-,
пред· мшат— юамно.
тамарИнд (тем, Tamarinde ст -р.)Во>/и,
Тропи-есно авны-зомет- «орнс, оп
пзол-втто га н-етв ce прпг-гвя рта-
смнОшкЕято лекарство,
тамариск, тамарИкс {нa1· Tana-ix)
бот. Южно хp-еπoвc р-стенне с ро-
вввп инн Оезп цветов· п малин янстя.
тамбур (фр. Tambour) 1. Цез-ндри-ит
ктс— аа вьртята ce ц-мнндрнмна
нр—т— ва ивoняuия шт псиепев-о от
външния воваух, 2, Цизнидреива
пап мв-г-стевша и-стоп стртда с еу-
ион-образеш покрив, 3, Ц-мигар-нно
анзо, ворху н-ттв ce вавння т-т-вя-
пя сур-н— хартня, наливата ст хар¬
тиената машина. 4, Пеернтт пз-над—
на шт “-'0·, к коттс ст вх-лв-та
707
танзимат
външна вр-ат п врятатя в- сампт нн-
пвн ; преддверие, пм-ъТ-риа,
тамбура {τуp· Tanbura en перс.) Нар—-
«·· струнен му-не-зев инструмент,
на който ce ев-p-0ea пое нрав «ор*
пано гт струните ; поа крушовидв-
ферон п долга ^Βητ, подобет г—
нннлвмивн.
тамбурИна, тамбурИпо (11. Tanburino)
муз. Ударен инструмент без опреде¬
лен tob. Представляв- песей дорвет
крот с -повята есжн сп тднят— страша ;
дайре.
книнзнёр {Τp· templier ст мят, tenp-
lun »храм") Хp-ooвв-κ. .•цар ст
дух-втв -рдеш от защита вя светите
месят к Наместива, -св-ваг прев
еpe«внπв веквно и сътествувня до
XIV к,
тампон (фр. Tampon) 1 КутнИся с га—
пвен с масти«— нмaπ» к квятв ce ва—
мокрия неч-пи. 2. мид. М-нев поичв
памук паи маран, нстпо ce употребя¬
ва ва спирант га κвoвo-aмивπ» пв-
ттгмине шт пив“ п др, 3. прин. За·
пушняса. 4. Бъвтмавыимка от имнп с
плыви—, пρиеπвевOeыa от ртоярпвтге
шт р-вмимыи р-аав-рн по и-върхи-ст
при пвлиртве пмп при вкарваше и—
н-еπимo вов форон ва дозОос иомат.
таиеопйж (фр, Tamponnage) Запомняно
ва дунет т пукнатини к скани с ци·
менк, гнетя, Онтум т друг· волвве-
πввnуеκм-“и o—πвpπали. он да ce изо-
31.-1 вола пмп друг· подвтнви яе·
неи·. от паз, петрол и подобыт,
лаиnокйраи (ок фр.) Поставям пао-
n-ы. отпушвам,
лам-лаи (фр. Tam-tam оп индуски) 1.
Муонетзев инструмент — юетазег
днсе, ио н-Ито ce удря с аорвевт
наяна с римцовя оёвпвк- и издана сп—
зет авую; твыт. 2. Бил ОтрнОтг п
Центр-два Аφpиκа. ис н-Итс ce бив
с вьue· 3. Пр-лызжиятзио Онава га
тсви инструмент ва иaвeегивaвe га
вякаквс важно събитие.
тамИн, темИн (ер. Thymlama) Бмаг-вов—
шт еoвм— ок южно р-съевна, нонто
ce употребява при кадтве ио вреив
шт б-г-служегие п цoвkввни оОроди,
к парфюмерията п «р.
танагра (вп соВс.) Древн-троцка пли¬
нтит са-гуИн- (но иоето на сено Та¬
награ к Горцни, кодтгв ст няотртвп -
овспо хуВави тзннтви статуИнн).
таналОИн (танин и мат. albus .Оня")
Белпьнно сосаниенно в— танив-вапа
ннсвлнша,
тапатолбгия {τp· thanatos „снорт“ π
logos „внука") Дял от медицинат—,
к-Ит- нзуитва процесете, квипо стават
к -ртте-зом к npeлеoыρτнπτe оо—
оеттт т снеа еoopπτa» н так— също и
πpπaвαu-гe ва смырята.
ланалофееня (тр. thanatos „снорт“ и
phôbos „страх“) Бвмеанен сгрях en
соортая.
тИкгенс {нaπ· tangens „допират") мит.
Функция та огън, оввамавава с tg.
тангенсоида (.лат. Tangers m гр. éldos
„вид") мат, Крив— лишит, нонто ив-
р-зтв- пвиевтгието шт πaнгeнен п
-нансно-ст от иаоегениегв г— ьголн,
такгекта (нап. Tangers, cntls „доперат")
Прав- миння» свикв ce «спира к един
печка до окръжност ; допирателн—.
тангенциИлек (01 мат,) Нас-маш ив
допирятемйата ком дтдешт крив—; до—
ппр-гтмеы.
тангИр {нeo· Tangier вп пят.) Оног-ан
ва ртинт жемтгивова или цтмузоилы—
кожица (пиит) с внёити ворху шел
релеТнп τoAиu·» чертици пмп соне—
п—ния ст тях, ковпе -рев гам-стиляна
п притискане служат ва иозучаваыв
H— 1СВ6В1 умтсъьци при пригвгвт·
шеас ва мнг-τвaΤеюи пмп цинк-траТ-
сни птнатни р-рмн.
тангб (исп. Tango) 1. Нареден танц п
Испания, Куёт, Мексико п др. 2.
Оовртотнен к-гц к умерен— пеоис,
вВини-атв- к 4/а кант, 3. Музее— за
такъв 1-^,
такдем (-•'3, Tandem) I. Вва-сипед за
дв—мн души. 2. К-Ориомеп ва дв—
новт, впрегнат· адны след друг·
3.	Равноложенио на две тдвервлни
мнсти на нашив— едва зад друга, 4.
Гарта отшив— с два цилиндъра (в— ви¬
соко п шнссо ы-мяτaнт)» рази-ложети
к одна мнинн такт, че бутаната по ст
свързани с един -Ощ проа. 5, Двсйва
тепавица от волыеги имятвве.
танзниäт {τув. tanziMat -к тр.) 1. На—
релОа ат държани-ао преустройство
708
танин
к еунτ-ненa Турция, 2. 10.10.01 г—
унерени буржоазиш реформи к Осман¬
ската иниepит» нсйъв вапочван on
I839 г, с ивлнвнвепо на Гюнх—шскил
хατишeвиΤ,
таиИи (фр. Tanin) Бызбняс аттес'“-,
леёин—вв ст кортка п шИканиитс га
«оба п други лорнет- ; упвпреётва ce
за щавене ma кожи («•Οηλη- вете-
еτнe>» при нрснон-дсякоя- и— черно
отскт«), к медицината п ар.
таик (типа, Tank). 1. Бронирана ОоВин
напя, неяпе ce движи не гостенина
ятипт ; во-рьжева о с -родин п кар—
τтмници- оит—вн прев иртплтствнл,
2. Висок неканов соа с схм—ждяща
ъе-в-ст; ртатрв-ар. 3. Бед даосе—
оВуаюн,
тИнкер (-·', tanker) Пнавапемвв еoд» с
н-йт- ce пренасят πтчйвеτπ (ητΤι
еππpτ» вино, ирисы— ввла. р-сянгемшп
отсят п др.) ; κopaё'Uнеτepйa·
таикИст (от аегз.) Бвевнсслужет оп
ъ—тн—вв пвлемтнпо.
таикодрОм (танк т гр, d'Omos „пъп")
Мист— ан оОумавныв та антенст·,
Тантал 1 (гр. Tantalos) Мег-лагенвски
фригийски u-p» нойто нсн—« да на*
«пая ветввнгнeτв нн Oвτввeгe. енто
по сложна вя ядено ов0еπвeвит сп
сив Γeмeие· П—нааав Она к полвтинпл
сатт да ce иомонв— от вечгя жажд- и
гнал, мантр да Вин в—вВинозев оп кола
п имвлове, невпо ce сядропатни, псы
нтко к—В ce впптнам «а тп лоносго ;
Тантазовн моей — понеии п
нр-донжитезви страданин вт Вмизен
и шад-скижима цвм.
таитИл“3 (гр. tantalos) Хпонносси вне·
оонт, овян Ta, нoвeдтm гсотр 73, ат.
ъегзб I80>948· рядок метал ; оомве
ce лоёнва к мнст нпл,
п—йТ—мВт (тантал и тр. lithos „ самые β>
Мишернз, нойто содоржа '—ηττη^
тантбла (фр, dentelle) Плащаница оп
кевци за украса ва дреха, н-нревс—
п лр. ; «тикала,
тантиёма (фр, tantième) 1 Опредезог
ироцент сп -Ош ирих—д, 2. Процент
ст »нскит приход вн ёавки, -нцио*
шорне дружества и др., коВпе ce
давя катс дспылгптемгв вьан-гряж—
ден-е ва упрян-пенгин сонет п шт
“нсщите Аиновницп к κаинг—зиеτич
нвсен нрадпрцнъпн,
птиц (mao, TanzJ I, Игр- при сопр-вол
та оувика. 2. Му-нея вя такава игра.
таициайстор ^00· Tanz^^iei) 1.
Оиигты танцьор, 2. Унията ио яннц.
такцьОр (от тем.) 1. Лиuo» ноепо нс
пр-фтсин танцува. 2, Л-цe» есето
τaнuувя.
тиосИзъм, таоИзъм (фр. Taoïsme ок
ник.) Древната резетни и— К-пай,
квтте съществува m cera втред с
будизма п н-шруцетцсявсгв,
тапОт (пр. Tâpëa, ëtos) 1. Кипим. 2.
Ностра хартия пян паят вя -Взоп—
вяна ва съсин, 3. Штрют на споит,
тапйр {φp. tapir оп Орто.) 1 Нем-Тто-
нвнитно лтОтмвесжо живвгвв, евегс
достига до 2,5 о дозжив— и аесснива
до П н ; жнвее ера“ ртнитт, ebe·
ратя п около -яса-тли вели н Южна и
Орел·— - Аоерика и др, 2. 'прен.
Глупак, топак.
тапицер (шем. Tapezier) Спеце-м-ст по
поставяне на капете иди т-п-ц-ртно
га овёенн.
тапицерия (ст нам,) 1 Обшнан с пяна
пан кожа сад-люя на еτ-м» нaйaπт»
кресло, кушетка п др, 2. РаВ-аим-
вица, а конто ce извършва капица—
рента и— овОемипт. 3. Плат ими нож—,
с квттв став— тапициране ва отОтми.
тапия {τуp. Tapu оп ар.) 1. Доеунент
зя владеене на недвижими поотт ;
кроностет акт. 2· Документ,
Tâpa (11. Тага) Тегло вн оияеовна ; ср,
дара.
тараба (тур, taiabt) 1. Ограда оп
досее; стоВар, 2. Доска зя паства
вградя.
лара(м)бука (тур. daiaban „удряне"
ст ар.) Муоикалев инструмент вов
вид на широко гьрне с оион—та нож—
ворху огв-ра му.
тарама (тур, Tarama) Пер-обет хайвер.
тарИи (01 пр.) 1 Древна Сясш-Опяно
оръдие, 2. остир, Остр-върха здрава
пад-тпна нн ввтнев кораб за нтвтстео
удар ma ыeнpигeмеeπ кораби, 3· Греда
ва набивано паи проёинагв а хорни-ош—
поява и-сона 4. При воздушен Oe“ —
шагаснно уд-р с нпгмого име крено
ва сннсзет по •опр-таенсн· е-ooмeπ.
709
тафонбмия
5. воен. Удар с янзото га т—вн ио
ъ—гс или не друга ОоВна м—шпиа ;
нaвαетнe удар с корпуса га нораО по
друг плавателты сод· 6· Мепазыо
тип- сос зъбци ва иeхaынaπвaыв до—
Онание г— въгмишн.
тарантас {pуе.> Попгемасса покрика
нома.
тарантела (пт, tarantella) 1. Бора иа-
реден швтпомнъншссн ъ—вц, 2. Музи¬
кално препонвлввие к τακτ п ророа
ва тови танц,
лараклÿла (пп. tarantola) Вид гвяло
опревен наню ве Отв-пасенз- човеен.
ларапана (тур. taraphanc ок тр.) I.
М-вОятрвиця, иввттет «вер. 2. прен.
Изобилие.
таратайка {ρуе.) РаанеОитено иревевыс
сродство,
таратОр (тур. taratoroT перс.) Студено
тате· от разредено кисел— мяте—,
κpнеτнвнu— пмп стаята, мeеoы» смие,
орехи п др,
тарикат (тур. tarlkat) Хитър и шах-мош
ч-век, н—Ико me п—дВира средств— зт
поскиташе шт нощо п по- сно-чук—
еπвπe» ма монво ножа ля бодо но—
мотат.
тарИрам (ек ит. Тага) 1. Опртдезто
пепмспо нн даря. 2* Определим пом—
госта— нн ивнтрнтелен уред -рта опра—
лемего пттмв, мре- нов првмва мярна.
тарифа {—p· Taarlfa ирео пси.) I, Сис—
темя от ворон, но к—ито ce оиредтлт
размер·' и— такси, вoaвaτвaжлeвит»
мита п др. 2, Цойврнзнес -а пртаво—
наша по жeлтaгиuн, поща, —вπcoo6πм»
кораб п пр. 3. Т—Оница вя вaимαnaнв»
за работш-месня заплака ш др.
тарифен (от тр.) Който ce -авасл сом
тарифа, установен но тарифа; пт*
рирна система — еывнуннвеπ ст
ш-рм—тивши ивлсженит аа оапя—щяно
труда в— работниците ; п а р п | г а
с п а к и а — равиер в- вннмнт—п— ва
определено арсоа.
тарификация (фр, TαιifîoαTî0n) Опре¬
деляне таОмнца ат pн0в'ыичoеκигo
оннмати н oaниоиooеτ оп квамп|ика-
uняπa» сложн-стта вя трудя, уелв-
виятн шт раОвта п пр. ; снрелелигв
размеря е— мнят, такси и др.
таркаи (кюри.) Пр-болгарск— тепан ma
в-ейен пмп гвяжа-йеκ-'уnpавнгтз га
o0лнеπ през IX—X н.
тарОк (11. ta-occo) 1. Вид '-карти за
пера ; 32 цветиш п 22 кво—вт (кт~
р-нт), 2, Игра с гакива карти.
тартар (гр. Tartaros) I. Спорел вярв—-
тиня— и— древните гърци и рнолт·
вп — бездна долВ-юв под нодавовил
скит, нодегв ce иаоомвамп томеоп
гртшницп ; иреивиодня, ал, царство
в— монета, 2. трен. Мрак, тъмнина,
юо-нзище,
Т—рмтёф (фр, Tartuffe) I. Лицемерен
•0.)“ к вдвопооыыата намелен вт
М-зивр. 2. трен. Лнцвоерве ннОвжвг
п смирен гaгнeд» а к сотн-са τη-όη,
жесток п развратен --век; лнщтнере
тархана (пур. Tarhana) 1. Специално
нрнгогвегс п посушено шт лреёгп
зорит песто; крненица. 2. Ястие оп
теан зорит,
тас (тур, Tas сп πeве.> I, Нетомин от—
талаш сод ва ереВане в— водн. 2.
ДомОсня мале- патица,
таскебап {τуp. Taskebap) Big ястие,
ир-гвпвево оп о—мни носово мосс,
тастатура ^00. Ta sTaturt оп наг.) 1.
Сьвсупи-ст от нзтаиннтс шт едшв
нитрат (мпвопиина пни нншепа ын-
щиma» хюзон апарат п др,), 2. Кла¬
вишите ma муонетлег инструмент,
татуИрам (фр. tatouer от пвмгвев.)
Правя ятку-р-вет,
татуирёвка, татуиране (от пвмивев.)
ООннай за украсяване на лиц· ими
друг· части га тямото чрев на е-снво
ые-втрнвнеип оОр—ви и Овневи, няИ-
Асстс чрез ыаёожлане е-ж-тн с поено
острив и посипвано с 0-я, нетто
остава завинаги пол н-ж-ън,
тИу-сагИс {κaвях.> Мвепвтодпшыв яро·
атско растеена от самеВсте-то на
ез-жнвцвo'вигe» нетто рнсте к «нас
состояние m ce сягзежлт к Ка-ахснта—
СОР ; к норенипв си сьл'ьржт каумук.
таутомерия == гнвгвоерин.
тафонОмия (гр, Taphos „гр—В“ п nomos
„закон") Р-адтмет памтонтонопнята и
историческата πeeмeπнт» който нвуитнт
процссите зя сОрнвув-нняга в— место·
нαавжgтнит нн нон—п-еоц —ргав-зми
а вамвата сера,

тафра
тафрИ {τуp. tafia от ар.) |· Πoчтнт»
гнадЕИт, 2. трин. Накити, дрехи,
тафта (1.· taffetas оп нерс.) Тонок и
зосняв копринен ими памучен имяп.
тахап {τуp. Tahan оп тр.) К-нт ог су¬
самов— Opαнгв» салто ce унвпртВява
ва правеет нн хапе— {τяхaн хазна), -a
ядене m пр.
ъ-хе—-, т-хи- (гр. Tichys, éos „бърз")
В сложни луни ванамав- втвошонпв
е-ом Оорзнна, скорост.
тахеометрия (тахио· и гр. Méiréô
„мерл“) Намин нн снемано иман гт
местност оп един позната к-инт гт
е'втйв чрев намерн-ве в— хер-вен—
тяпните и верпнетягняо отне с оглв-
ooвыи инструменти п р-ася-не-н с
τaаπиe'oв·
лахеоиетър » анхимся·.,
тахигенОза (тихи· и тр, génesls .ирс-
иохсл“) биол, Уенcвтгв тоОривнамно
.--“-1··,
тахиграф, тахогрИф (тихи- п тр.
graphö „пеша“) |. Бoввeп-е’u ; еτe-
в-тртТ. 2. Уред ат ивoeвв-вe ш за¬
писваше ск—рссяг— и— πeеτыπaгeзнв
им· вора·«·“- дв-женне.
тахигрИфия (тихи- п тр, giaphö „пп-
ш-и) Боросинс, накусав— ва бора—
пнстее ; еτeгвгв-Τπи·
лахнкИрдня (тихи- и гр. kardia всър-
u’"> мед. Ускорен пулс, еоИто можа
дт стигне л— -20—-80 удар— а ми¬
нута,
лахниелрия = πaхeвиeгвия.
тахиметър (тихи- п тр. néiron .мяр¬
на “) I. Уред ва ивиервано еκввeеττ-
вн в-дввте печвние. 2. Гсодооц-сснн
уред за Вора— спрвделигв нн р—з*
ся-тн-т и несом··-! между две течнп ;
ср, поедомнт.
лахнтеИзъи ‘тахи- п гр, aéîsmôa „ве-
и’τp’еeг-e“> Бора- раздвижване шт
зенита— свра при вeoтτвтеeннe·
тахограф = ттхнгртф,
тахометър {гp. Tichys, éos „ёърз" и
métron „мярка") Уред за измервано
шт еκвpcеτ или зя отВрвяв-не на сО—·
вв'-τe н минута ирн къртите ce
части на машина {цнниндpи» нвмем—
п др.) ; ср. тяхиното..
тахта {гуρ· iahia) 1. Досна. 2. Широк
710
диван Оеа пружина, н-ср-т с килим
ПНП аруТЯ 0-10.11,
тахтабица, тахтИОа (тур. Tahiabiti)
Дopвтвиua (буен, .досиета аошют").
тацИтек (нап. TaoîTüs) Молнялнв.
ташизъм (01 фр. ТюНе .петнс“) Те¬
менна н живописта през XX н·. рав*
иовилисся нн aOеτpaκцивгивнa. ю-етс
ce стреми да двеπ-гнe остра еи-цие-
гамгаст -рев еoмeταнне на цветен
пвтна.
театрал (мат, théatraiis вт гр.) I, Теа¬
тралов лтец, 2. Любится на тт-тор.
театрИлек (πατ, TheaTrHIÎs от гр.) 1.
Свойствен на ат-гор, 2. Изнопшов
с«-.·« ивнеeвaн-иτн ва автяр-зш-кс
изкуство ; театрална декора*
цит — жнв-пнсв- п археятнаурис
оферотые вн οεβτ. 3. прин.. Носс·
ъвсъвтг, нoκуегвтг» nвe-ooв» превзет,
гтHгыв (пр, théairon) I. Отрад—, кьдтгв
ce дават дрям—яниши ш друге преа-
сатазтшиН| 2. Умв’жgтнит» квттв ce
вавпонв— с даване вя иведеτявмтвил·
3. Изкуство «a ce представта ва сцена
от специ-мно п-дт-явсне мицт лрт-
м—ъниги прсповсдтент ат варнаива··
ва живота. 4. Прсдставнее··. 5. Оьн-
нупвасг от драматн-ссни нвeнaвтдeыит
шт един явπep. епоха, народ п п. н.
6. прен, Място ва викве в-жв- соби—
тис пян сау-на,
левекелИя {τуp· tcvekkell) Р-внеселеи,
раанвложен ; щедър,
ъвтОп (тур, Tébel) Шев отд игла ими ред
боловв ; мяшишев неа,
тегумект {мaπ. tegumentum „покривка ")
1 Покривка : ножа, нoеα» пера ш пр.,
при нсн·^ жпвотвите п птиците, 2.
Обвивна гт -орис,
тОза (гр. ihésls) -, Осш-вш) nвлвжтвπe»
-сш-ввн oиеъз» истинността ня еситв
тртОва да ce докаже. 2. П-унес еьни-
гевнт, иредн-аыачевв аа пвзум—вявт
вя научна станеш. 3. СтудентсКт пис—
маша лиимоова работа, 4· Бьв рило—
с-ринга га Хептм — ивхвдтн пушна н
процеса на развеянта—, първата сте¬
нен га три—дтгя: теат, тнанаеза и
синтез—.
тезаврация (an тр. thesauros .соерв*
вит·") Натрупваше вя аляпо н—то
съкровище.

711
телебинбкъл
тезгерО = τ’еκ’втC·
тезгйх (тур. tezgah ст^перс.) З-крепова
оаст вя р-Воът “‘'робот-минца пян
πвeлaввπцa.
тезбк (тур, Теге^Е^ от изсушен тв-
вежли г-р сос ем-o-, свИто^с·' упо¬
требява вя понмпво.	"
тезке^т^а^р(ип) {τув, Tezgah tar’-on перс.)
Продаван н м—гтзив ; бюфет-цк.
тезис = теза (Ι m 4),
тейзъм {Τp. théisme от пр.) Религиозно
унЕИпт, ксетв признава съществува*
нтто шт минеш Вот катв создатсм и
управител вя свата ; денвон,
тейн (от кит. te .май") Азюна-нды- на—
щЕсавв, квеге ce содоржн к мят ; ср.
е-реив,
теИст (фр, théiste ок гр.) П-следоватсл
га ттнвоа ; ленсъ.
твиспИное (01 гр. Theos „ёег") К-Вто
ce оттасн до Вета пнп до пеномт ;
н-Вто о ирис·! пмп свойствен га
ттнвоя.
теИпорйаъм (ок соВс.) Кяииπaмиеππч
НЕСИ- снстем— аа вpτ-ниaauия га
груда, e-та- -сигурна- ma наинпн—
листите тентип нечялВп ирез манси·
отмыв повиштв-вв интензивността нн
труда п ваИ-рационално използуваше
в— евтдегвατa аа πp-иввeдеτвв (но
ннетв ва американския инженер Ф, У,
Тойлър— -856—Π9Ι5 г.).
тек {τу,p. tek) 1. Нечегег, mтчπφτeв»
втлемпо ma две. 2, Сам, Ото другар.
теке {τуp· tekkc) Жняеще нт дepвишπ»
оохновлявсси oнн—еππp·
тек^ (тур, Tekme) Ритник,
теккефос {πуp· tek m nef es „дишане")
Който страда от отдух (ва ног).
текст (мак. tcxtus „езаьнтн", .свор-
aнй"'> I. Душите п иаречтнитга, квито
еoеτ-вяτ свита, д-нумешъ, ишсмв п
др. 2, Оодорж-шеет- га нолнаан до¬
кумент паи писмен п—иттыик к -к*
миАит вп ааОтмтжките п -Вистты-лка
сом топе, 3. Цян-стев -ясос оп нро-
иввтлетие, оОпкыввеыв ва умеОви ^«π,
4.	НСнван- обяснен-е ко»- ретж^ж,
картина п др, 5. Дуонге ком вяксе
музикално нроиавелегне, нреднаана-
невп ва иееые. 6, пич. Форма гт пе¬
чатарски шрифт с кетоз 20 пункта
(7 Ι/2 но),
текстйл (ант, tcxtliis) Общо пов ва
“спинт нвлтния г— прел-чнаг-, то—
CHAHaiT, триквгтжы-па п нтсшашът-
рнйштъа промишленост,
текстолИт (л—п. icxTus п тр. lithos .ст—
нос") Слоест, прес-ваш о—горпам, но—
аунтвтв -рев вапвяв-не га тонайи с
изкуствени смсзи (ш—нр. Васенит) ;
твордт aдpaв» емееарвпаолацпсвтг,
ввл-уеτвΒиин п мeенв —браВ-квасн.
текстолёг (янг, Texius и тр, lögos
„наука") Специ-ниск ио текстал-тин,
текстология (мап. tcxtus п гр. logos
„втунт") Наука -я нсъ-риносс- и
κpπгπиeеec поспела-те га старцът
мипературни п-иепнпцп и иса-ри-
месии локумова·, в- дт ce ислгсгвтт
за публикувано.
текстуален (мяк. textutl is) КоВпв вьа-
nвcнaвeжлα помвв някой тееся ; бук¬
вален, τoмoв» лсслова·,
текстура (мап. TcxTtlra) 1. Сар-еж, р-в·
п-н-жтвие гт еoеτ-вн-τe мтсаи г—
еκ-нa· 2, И-вестеш ред к вaаπcмcжт-
виото в— микроскопи-никс кристали,
ок ксипв ст съставени твърдият гем—
{еπлнвπ, oeτaнπ>» помумтви пре сау*
лена обработен, вамцувано п други
процеси ma пласки-га лефврояцея.
тектОника (пр. tékioniké „строително
изкуство“) - I. Дял on τeeнeгитг-. ювй-
пе нзунтвн строежа, раввппиегв и
двпженнепв вя земната сера п пра—
ueе-гe» ирп ю-вто са еВряаувятп
пм-гивиго т материците. 2. Отр-ежоК-
га веонаг- сорт п нвв-заcждaщI-τсTH'’‘
вот процеси. 3. трин, УеτpoИеπвo»
сър-еж, напран-.
тектоиИчеи, леклокИчески (тр. tekio*
nikos) I. Който ce отнася до наос—
вешиная га веов-га свра. 2. Пр-нз*
знзоп нор-лп премени к земната
коря.
тектор (лат, teoto*lua) = торкрет,
ЪЕдИнни (тур. telialîT оп тр.) Гмяш—таИ.
теле- (гр. Têlc .далеч") В сложните
думи нзр-анк- впнвшевне ком дт*
а в и п г а пмп разстояние.
телеавтограф (тели- п тр. autos „еaи—
m grapho „пеша") Урал ва пред-в-нв
ы— pαaеτвяннe ръкописи, чepгoжπ»
нз-всва п др. ив жичен пья,
телеОинёкъл (тили- и бинокъл) Би-
телевизибнен
712
швсоз от наблюдение ва мш—гв да*
пенни р-зса-твен,
телевизиОиен (от пр.’атъ.) 1. Койте
ce отнася л— телтвиаия ими е при*
сощ вя тен. 2. КеИтв ce преляна ио
пазовионт ; тозовн-новон р о-
травслатор — нрнеоно-ирелава-
птмнв уеτввИеτвo с м-нюа мощност ва
ивлочвнве еπτыaни» приети от ясле·
а-ан-вЕГ предав-атз пан са друг ро-
τв-нелατвp, за ga ce разшири обслуж-
наявта заз—нт генов з йонна ка—
то в р а—тзЕняр-шй-бнянмесю- уеp'eΒ“
^“6 от про-бравувт·· на сики-
мтеec ивeOвaжтвнe нов внлЕбснгштя и
вачамтв ввенс вя предаване ва - κελΌ'
ηηβπβηβο паоВрнжтгит.
телевизия (тиле· п мят. vislo .виж*
д-го“) Π. Предаване m приемите ma
подвижни п ввпсдвпжвп сВртои с ио-
м—шта в— eмeκτвнитеκи сетнази. 2.
Умpтждтниe» ноотв осъществява га*
нова преднвн··, 3. Огрялата, а иотъв
cc помешав— танева унвeжлтйиe,
телевИзор (теле- и наП. vlsoi) Радно*
'ехти-тско уегвceеτвo -аа нтnвевтД’
сяненс вoвпв-нввтждянт ва -Оряза и
звука на пелевнв-оыыи прЕанк!^]^·^). ;
ттлтвиапотев приемник,
телегОкия (тели- п тр, göros „ивкв*
зее··") биол, Влияние нн В-щиш ор*
ениизъм ворху сзсдвапнае н-е-аевин
в— oаΒκ-πа» създадени от друг· мъжки
индивиди,
еДоегрйма (тили- п тр, giamma .бус·
вя“) L СовВщеннв иа птясераф, 2.
Сптпи-мог знст с текст шт ънновт
со-ОщЕнет,
телеграф (тели- п тр. g-apho „ниша")
1.	Устройство а- прсд-вяне п прет-
о—во нт Ворви сь-Отешни нт раз·
еτвтвиe мре- сипнали с влeнτpичeеeи
твк. 2. Уирежлтвне, нолтя— ce прие¬
мат от пвпрапане mai ce пслуи-вак
изпратени и- такова устройство р-а·
зимни со-Вщвшит. 3, Cπpαлα» е конто
ce пвоепав- каксва устройств— и
учреждЕНит,
телеграфен (ок гр.) 1. Който ce ек·
шаси ле гелеграТ. 2. П-даден ис пв-
ястр—фт. 3, прен.. Краток, сбит п нсев
(наето при телеграмт) ; т в м в е р —-
| с п с п п а — пртлемвв кратък вт—
миг на изразтв-ве сяно с втВ’ВтоВ-
х—димнът думи, какао в в ттзотра’
мите; телеграфна атевния —
-рт-йнз-цнт, котпв ен-0дянa ивА-та,
ртднвтс и 'тнтвив-яг- с инфермацил,
телеграфирам (от пр,) Изпращам по—
асся-е не пемепр-ф,
телеграфист (фр. télégraphiste ок пр.)
Служещ н попа, е-йто работи ва те-
метр-ф,
телегрИфия (тиле- π гр· grapho „ни¬
ша") I. Уиовио п технен— ва сър-еж
ва телтграфги нитрати п со-роженин.
2.	Съобщителна техника {уoeвиe> -а
Оорве жтнвв пмп Отажнчнв преда¬
ваше п приемано шт тЕкст-ни со-б-
пеннт на томтов раост-тыно чрев
eмeκ'pичeеeи условни сигнали,
телекИпо (тели- и кино) Прсл-наве на
нннофпмо »рев ъвзаанонт,
телекс (агтм. Telex ок тр.) Усоноршве·
сънуваш телеграфен -парая, е-йто ире—
лава п записва преднвте-н текст с
Оукви н—пв пишеща манны—; ср. яе*
папин,
лелеиелрня (теле- п тр. metréo »меря“)
1 Съвкупност от технически срта*
ства п метали аа наоерваве оп рна-
съвийне на ртззеишн реатнвсюн, пех—
шн-всин т други нвмиминп н иро-
опшзтни, енергетични, πpaнеиввτни
ш други уредО·, 2. Дим от -пънн-та,
есйтс ce отнимав— с уредете -я из¬
мерване вт р-ося-нвие и— отдалечеиш
иредоетп.
тепемелър (тиле- п гр. métron „отри—
1« Уред ат Воров определиге и— раз·
еπoлн-вτo до килим прелост Оев но-
н-сролся“··- ианервнне и без пв-
Аисзсшне ; дтлекоштр. 2. Инструмент,
ноВъо нокаввн ворху цифрации равви
влeeτpπчeеκи κόμπαιβη (гапрсжетца,
мощност m лp.>» п-овроеи шт ноаосято
р-асъвнинт от шага,
телемеханика (теле- и механика)
Оёмаст на шауина- п техниката, конт)
обхваща тесрияпа, принципите на ио·
еτввявαнeτв ш техни-ессият евeд-
«“— зя —нтео—тичыв нрелававе оп
разстояние ma кео—влито ат управ*
мен-е п πгφepo—uитгα за состоя*
гпато г— обвитите.
телеобектйв (тили- п аят. obîéotïvüм>
713
Ф-т-графсни обектив, е-йто дява вьа*
оожност да ce иомучи обр-в от го¬
лям— рт-стотние,
гeнтвaaвoв (тр. télélos „атворнеи“ и
säuros „гущер") Изкопаем оорсеш
крвювдим с долга муцуна, д-ск-тт!
«с 6 о.
телеологИчен (от гр.) 1. К-Вто ce оа-
шнст до ттне-метптт-. 2, Цозесосб·
равен, устремен ком никаква цем,
ц’лeуеτpeoтн·
телеолОгия {τp· Télcos „д-саеташ цеп“
m logos „й-уκaβ> Илeaниеτπнeеκo уме¬
ние, според к-TT- раавигиеге в— света
в резултат вн- ueмeеъвBвaaгв дeИеτву-
аапи спми, нввто вас-мвтк живвпа
ком -прадЕзти- ср-Ига цел.
телепатичен (теле- п гр. pathos .усе*
mare") К—йто в свойствен га пемт-
патитпа.
лепепИтия (тиле- п гр. päthos „усе’
тнц’н) Нтлектвана и нт-Втс···- вт*
умев нoaи-жr-еτ -- ирелнване га
нсехн-ви -Враз· п преж-влнтн-я вп
едны субект нт «рут Ото πeπoеpeЛ’
статне унасяше в— сепнаш-те органи
m Bтaезввтен-» пвнткега оп ламемвв
р-ася-нине,
телескОп	тр, skopéo „гладям")
1.	Оптическт уред ат ваОмюлавяге и
φeτcгв-φнpαнe в— валняеисип пред*
0011, прелногв ва rтOeеви тез- ;
дтлою—еяед, 2. зоол, Вил риба с из¬
носвани омн,
телескёпен (от гр.) 1. К-йпо ce отвясн
до телескоп пап - оу о еввИеτвoн. 2.
К-Вто ноже да ce aigu само с гтме-
енви. 3. трен. Твордт оамые, твърдо
g-HE-EB,
телескопия (тили- п ер, skopéo ,'3·*
дни") Наблюдаваше йтнеВесйнге птн—
с п-нвшпа га щЕассю—п,
тепетлереогрйф (теле- и стереограф]
Уред вя предаваше ва pαвеτвлrиe га
всякакви ппсагп лекуоенпп {ииеoн»
черпежи, рисунки и к, в.).
лепеттереоткбп (тиле- и стереоскоп)
Далекоглед, при коВко наблюдаваната
оссте-ся ce вижда ремтфна.
телестИх (гр. Téios „сра““ m stlchos
„стих") литер. Радии— ощстих-ва, гн
кввтв иoем’aвнгт Оуивп -бртауатт
дуют пап пвреченпе ; ср, акростих.
телефотогр афия
темтгНгк (теле- п танк) Τ-βη, кеВго
ce управника оп в-вегcяниe чрез ра-
.ήοηομγη.
телетИп (ншпа. Teletype ок тр.) Телегра¬
фен апарат ва предавано п нревшявв
ок р-остенни· ma генся чрез зтпес-
ване с Оуеви, а не с Мврвовага аз¬
бука; πeмeне,
телелипйтт (ατ тр.) Л-цe» нстпв ртВо-
пи с птметеи.
телетИпия (теле- и тр, Tÿpos .отпеча¬
ток") Грелавтне и притиянт ва 'тест
от вaвегвиниe чрев помотвп.
телефИза (гр. télos „край“ и фаза)
биол, Последната фаз— в— веприс-яо
рааатлтне вн сметните, при ноет- ce
-Ортоувна ш—ви тара.
телефон (тели- и тр, phonC »звук") I.
Устройств— аа иредав-не п приемано
на повер оп pнaегoин·e с помотан
гт сисгЕ.иа от тятнярентски уреди и
праведници· 2. Апарат в- п—в—рева
ва paaегвиrиe.
телефбяек (ατ тр,) Кейто в ирис·!
-ми пр-в-дмежи шт телефон; тело—
фон в а станция — влтнгвeитхα*
ннчво уегpeИегвв» с нсего ce -сот·—
стаява разговор между два 3·^ в—
р-аспсне·· ; страда, н нсняв ce нома—
n-в— щ-н-вя устройство,
телефонизация (от гр.) СняОаяв—не с
птмвфони, нввκapв-ыe иа кЕатфовн.
телефокИрам (вт пр.) ОосОп—нто мре-
пелеТен.
телефокИст (01 пр.) Служещ а томе*
р-шия станция пян тенефвнта уредба
ноо у-рождение,
телефОиия (вп тр.) I. Техника, които
ce занимава с наминпае п сродствата
ва предавано п приемана вн говор гт
дямечни ртаспотвни не прсввлннци
»рев ЕЛЕИърнносаав. 2, Технпна аа но—
рнОотннне шт птмефвнви ннартки.
телефоиогрИма (кеят- m Tp.phOTné,3ByK“
и g'tMma - .оуква") I. CooB!er-e»
ксеко ce продаат но тозофов ; теле*
τpана. нртдтдена ив ттм’Твы. 2. Спа—
uи-нoв лист с Панова со-Ошение.
телефОто=τ’зтΤвτвгвaΤπи.
лепефологрИфин (тели- п фотогра¬
фия) I, Фотографираше оп дамочвс
р-ост-тент с н-м-шът на томо-Оектив.
2.	Пртдававе шт ртосавнине рвявераф*
714
т е л е ф о т ом е т рия
ски сОртон, *3. Номуиотаг- но кози
тачит снимка,
телефотометрия (/иоле·, ^О-потраф-т п
тр, metréo „иepяβ> Метод вя номер—
ваво шт ввлoегыnыи местности с ис*
шопът нн πΌπΕφ-π-графит, аа ат бодат
внеосеви на карт—.
лелецéклър (гнили- ш център) Служба
с не-Охваионтт сгради ш технически
урелОн аа телев-виввно предаваше.
телур (3—1, ΤοΠ^, ü-is .оеит-) Хноима—
ски ватмана, онаю Те, исродев в-мер
52, нп. тетмв -27,60; крестам·— кт—
песав) сос срсбрися-ёнз цент,
телурИзъм (01 нат. Tel1ua. Uris “Οεμη“)
Умеинс аа нзитвиото шт Замият върху
хтр-етЕр- га хораат,
TCHÿpu“ (ci мня, Tellus, ürls .отит·)
астр. Уред вя вапнедш— ивкаав—но
«впжеш-тт- в— Зенятн онвнв Слънце¬
то и на Лун—па -соло Замита, с ивй—
то ce сВлсшнвак вапьоветияпн т нун-
гиъе фави.
телурИчен, телурИчески (01 мая. Tellus,
ü'ls .воня") Зенея.
тблфер (ангн. tclphei) УреаВа зя наш—
г-ве п пренаслие га тежести га ге-
твмоои вaвеτoлнπл, нотпо ce состои
от квнца с адиг-нюа {нo0oaκa» х—еиeн>„
двнжтпн ce ио алварезс-в пмп по
каВомвв пъп.
телферИст (оп явен·) Лиue» ноегв ра¬
боти шт тепфер,
телИк (тур. tellak) Служител н 6-гт,
ноИто изтрива коптпито oc·
леиaт (пр. théna) 1. Прелиеп ва раз—
иеκв—вe» ma иaнвжeниe» и— раат-в-р
пан шт съчинение. 2. Основна опсом
на писмего сочинсцие,	3. Зял—иa»
гонсщ паи вонр—с вя писмен- р-зра—
ёотна при ивиππ» конкурс п др. 4. муз,
Осш-втина 0011“, ноВпо ce равраёот*
на к еавв оуонияншо пр-ивнедоыио. 5.
езиков. Именна или глаголиа основа.
κΒη-2 {πp· Thémt) Веетгс—ялотвискр-—
тивыа оОптся κοκ Βη-τηκή., нъведенн
прев VII к,
теманб {τуp· TeMcnnah от тр.) I. Мо-
х-итaaнени исвдрнн с ивсм—г и доит*
ране в— дясната роса лв 403010, уста¬
та и гордите. 2. прен. УполтиАВстне.
пеоИтнк— {гв. Thémailkà) COep» сов*
еупиост от тают (I),
тематИчек (гр. ''ThemaTIkös) 1. КоВго
ce втытсн «в тена; продоепон. 2. Окой*
савти в— тоиатпкатя. 3. езиков. К-В*
по -Ортзувя oеmвва» коВгв поа твоя,
теи0ролбгия « теоёрефимит.
теи0рофИп (фр, Timbre .отрит“ и гр.
phlléo „-Вн-тн") Мнpнeеoёиpaч, ню*
Опъва шт марин, н—Вао соё-рт марки
за нвлoκuнн.
леморофйлия, лем0ропбгня {Τв.-τp.)
1. Наука -я шарките, зт 'танвгo рнз-
иeaнαвтвo» κ-чтеτвa и ир. 2, ОоВирт—
шт га м-рюн; ср. фимяттзил.
тембър (фр, timbre) КaA’еτвв. ио квето
овтап дт ce ртзмнитнят еднакви ио
внс-Ани- τoнoвe» пр-пввтденн от раа—
аенши инструменти пмп πняеoвв; от—
снеса, Отерт на звук паи пляс.
темел (аур, Temel вт ер, ThéMéllor)
Осв-ва га стртая,
темерутин)	(тур. ТемеггйТ от ар.)
Инат; вяτн-вeв асвтк.
ТенВа— (пр. Thémis, Моо^и-идт, ДрЕ-
_ вн-процет богини ma пряе-соднет-, 2.
” прен.. Правос·«··, спр—вЕдмнв-ск.
темпИс (и—мс· Tcmbiak през рус.) Х-мкт
от .000., певтювга с^инскю«, пресре—
пега ком «рожка •-“с-ён паи нит*
_ пн, к нвято ce п-ст-ел ронята ирп
т'втттстиЕ шт уанри,
темп (мак. Tempus „вpeнoβ> Огеиеы на
скорост, Воронна ва авнжоние.
темпера (11. tcmpcra) 1. Минерална
Оот от рцсунние, смесена с жомтос
оп тΒue. менено пни бора— сохнЕт—
ытсяо. 2. Карапет с гакавя 0-т,
темперамент (3—1. Tcmperamentum) 1.
Съвкупност вт психическете веoBe-
ыссти гт Μ-κΌκα, ковто -проаемта вт—
тенвто ионеловио ио егношеыпв га
външните впоАатнонпт п го предста*
влт нате ос-Всы πеиаmAoеκи тип. 2,
Сгеиты на жизнен-са, га жизнена
αнπингво1· 3· прен, Опаша ао-Оуднооск,
жизненост,
темпераментен (ок нат.) 1. КоВпо ce
стниА—н— с жив темперамент ; живвeв»
жен, 2. Отрастот.
темперИтор {н—π. tCMperäio* прев ат'«,)
Уред вя н-шпр-мертте т g-еπτчepенo
, упр-вманив г— нр-иоаодсан-ъо ; со·
стон ce от преданнтем к цеха п прие¬
маща« к дπеπeAepенил и-ск,

715
температура {нaτ· TeMperatnpa) 1 Отт-
пеы шт •-'.ηβ-ηε, стопен ma ъвплига
на. еавв ътно, 2. Стептв ma гвияишт-
па ва чввенксгв алло етто устатке«
зт еыеτ-тrи’τв ва ыетвв-та вдравс-
енввывеτ·
темперИция öhhk, TcMperatio) муз. Томы—
успяи-втанта та височинна— т брел г—
τвнввeπe» ивиго влизат к состав- га
дадена муонеташс—овусевт система ;
eввeитИеκaτa тенитрацит раздели вк-
ятатаа на 12 полутона,
темперйрак (01 мат·) С уегαыcвеrн ио
анс-АНва п Ор-В твы-ве.
темплиОр	т—оиниор.
темпло (11· Tcnplo) Иисн-скас ; р-он—
с пе-ша,
темпо (11· tempo) 1. Cκ-p-еτ'-, с нолпо
ce изпълняват музикалните иввиввеae*
инн. 2· = темп,
темπорИленT (н—п, Teмporaiîa> Вртнотев,
прох-аен.
темпорален2 (ек мат, Tempora .снеип
-ни") мед. Снтнвоатн·
темян = т-олы·
тек (фр. Teint) Цвят ma κ-ж—πa» вай*
часто ma лицето ; цент,
текакел (вен, Tenakcl) пич, Г-ставка
ат 3-юртпвтнв ва набраните странили
ворху нс-агарсся ннса,
тенденциозен (01 нат. tendo .стремт
oeβ> I. К-йто съдържа впрвдемева
нея, πвeняввя! тенденцит. 2. Пред¬
намерен, пвлАнвен га впреаемега план,
3.	Нpиеπp-еτeн» вевёенпнвты.
тенденция {лaπ. teidcnila) I. oиеын.
нает, нвягв в а асш-в-аа в- вещо п
ce внушава га «руен, 2. Стреоеж,
сна-нш-ск сом Ητη-, 3. Пасона га
раввиа-е. 4, Елш-сар-вчива г-с-нн,
npтввoгoеτ» умнсом, ванервгие.
тОедер (антм. Tender) I. Вагон сос спа-
μτηγο устройств—, н н—йко по— sa¬
ri нс -a аотнищя, а—да и др. мака·
ритни п н-Вяо ce прикачат напрано
сом а-н-оскнат. 2, Ели-онАТ-в- пмат-
ш-х-аеа, 3, Макара аа навиваше нн
к—ёен паи жиц—, е—то а сопого вра¬
но - пп онова,
тОиджера {τуp. Teтoéré) ДозОсе сол, н
ноВпо ce варш илсне,
тенезма (тр. ténesмôa>лιeд· Бсневнев га—
пов при твмтоа пмп ирп мазен нужда .
теобромин
тепеке {гуp· Tcncke) I. Тонье нетанег
диск· 2. Висок чегворянт съд са тт*
нов лист ; тенекит.
текекйя (тур. icneke) 1. = тен’ке, 2.
Са-ра отрк— зя вooеτиoeеτ» р-внн иа
-н-п- П6 «·
тензометрия {нaπ. Tendo „спъвам“ п
MéTréO „меря") Метадва -аиеренно па
осхавнАГи в-преженен по прелеза·*
нашито от гтх деформации гт к-шспрус—
пивши Аястн пан образци,
лепзоиблъρ (нап. tendo .оиовно“ и гр.
métron „мярна") I, Уред в- ивнтввa*
не на лeΤcpoαцитгa» а опято и ва шт—
преженното н шнясанрани м—шивиш
части пнп спр-наемни внеиегпп. 2.
Урал ва измЕрв-вт ва сповя вн вс-
вввната прежда при праш-м-я-навоас И.
тонис (авпн. Ternis) Спортна игр— с нам¬
ни топки вя спецназ·— нгр-пт (н-pτ)»
раваенонс с орежа, през ивято ce пре¬
хвърлят твикито сос спсци-мги химни
(ракоти) ; играе ce между днана души
пап две ан-Вки.
тбиия (гр. Tailla) Парт-паев нзосос мле-
йсся чтpвoΒ. ноВпо жнвев а тонкнпв
мерна нт чевтк— п гроОгтивняе жн*
нотни,
тенор (11, Тстогс от мат,) 1 Висок мъж¬
ки повАосни гз-с ; лиричен т е—
г е р — характеризира ce с нтκoτa» но—
даижш-ст, мак— звучност п притаен тем¬
бър ; драматичен тенор —
еπмeв, плотен, широк н цолит си сбою
глас, н-Вто маско ce смеска с 6—ригвт;
с и т г я е к паи знинκo-aиαoα-
тнчон тево р—пятс, кеИтопввву*
Анооск в среден между мирни·· п дра*
оаанчен. 2. Певец с такъв глас. 3·
П-ранята вя вис-ниас ножки гласено
н хор, 4. Малое аухвн πыегpунвыπ с
ивн0нивиτeмвo гакон звук но регисго—
ря и— орксстр-вите иmеτpунoвτи,
ленол0мня (гр. Térôn „жена“ п Tomé
„ряо-вт") мид, Хирурге-ссно πвтвта“
анне ня сух-жня-т.
тОнта {-вτн. ТетТ) 1, Пм—ктав танас в—
ващига ок сзонив т дъжд (тн нянуОа
т— κ-paO» на м-рсеш бряг т п. и,), 2.
Място тя палуб— под яянов шНвсс,
теобромИн (епт. Те „май“ п бром) Ал-
итавид, е-Вас ce съдържа н инкявяо,

теогбния
ч-еннге несъНмИ’др. ; упвгреОлва ce
наго момет-шИС нeeapеπвв,
поогОнит (гр. Thcogonia) I. Р-а-сз-вне
ma божества. 2. Митокс в—Вожвсшнята
к тдвя .031'11, 3. Нв-чугa иовна на
Хеанва (VIII к. пр, в. о,), к ивитв в
oниоянe р-дословнего шт процента
Вот-ве.
теодикея, теодицея (гр. theôs „бог“
m dikC „ справедливост “) 1. Реннгива—
га π |нм-ев|еκa 106.-1, създадена
вп Л—ИОвиц (П646—-7-6 η,), котт—
ce е'-вαe да спряната п прпннрп
еьmeегвувaнвτo ma on- m насирт*
аолзиност к своят с умениетв ан
веe0нaτoеτ и асомвгощосаав, нриннс*
а-нп на ё-ен. 2. Мeτ-pиaнчeеκc уме—
гит ат съществуванете ma Овен и нт-
т-вито атрибути,
теодолйт (гео. Theodolit от тр.) Пре*
исспы инструмент ат изнервяше хв*
рнв-втамни п нертинамгп огни, ив*
н-маунав к τe-лeв-игα» o-pκшaΒдтpег*
нeτe. aеπввнвoнЛ1— п «ругалс,
теократ (фр, ThéociaTe оп тр.) Прпвър*
женин и— тЕснртцнл,
леокралйчек (гр. TheokraT1kόî) КоВто
πвнн-aмтжπ пмп ce -тсгаст сом те-—
ир-цинта,
теокрация (гр. Théos „б—г“ m kraios
„власт") I, Форон шт управление,
ирн еелго иванкт-всеата азтст при¬
надлежи ва ауховвите ннцн. 2. Дър¬
жава с касова управление (Вапин—воп).
теол£трия {τp· Theôs „бог“ п latréla
.пометано ") БотоиоАппавв.
теолОг (гр. Thcologos) Б-гссз-в,
теолОгия (пр. Theologia) Б-госм-вне,
теомИнин (гр. theôs „бог- п mania
„лудост“) Лудост вя рвмнгиван— иоАна.
леомâнтия (гр, Theos .бог" m MHnTéîH
.предсказване") Шарм-павсно прал—
сю-знаше ma Оодвпето но „внушение"
оп Оопн,	г
теорема (гр, thcoiôma) МтясинътАссн—
истина, науми- ивмoжвыπт» ковко мо¬
же аа ce д-к-же·
теоретизИрам (ок тр.) L Завио-нао ce
с 'eвpeππAoеcπ нопросп. 2. Разсъж¬
давам oτвлeмeнo- умувам,
теоретИк (гр. theôrëtikôs) 1. Лице, нетто
разработва теврвтпчып выпр—си н ла·
дена oBн-еτ вя ог—шнего п ошав
/1θ
принципите п правилата ' га ' ц—лов—
ш-усн. 2. Лице, нвето е л-мОм вп
нрянгикага, н иовВАТтв разсъждава
ис βτηλβαογη вопроси,
теоретИчен, теоретически (тр, Theo*
геТа'^) 1. Согласеи с 100.1.11, осно¬
ват върху пЕ-ринът, 2, КвВте р-отле—
жат '00.11'- га известна наука, 3,
Дaнeнoв» чужд шт npaκτиκaτa» вакло*
μοβ, абстрактен,
тебрия (тр. Thcoiiâ .итВлюденне", .ив-
смеаване") 1. Cиегeн-τπaиpaвв и -Ооб*
ШЕИ— звание вя съществен· осоВешс—
сян гт оОенаиав ; снсъсинанвираго
—Висшови·· 2. Лстенеси- оВвОпогио
шт сОпоставитя— практик—, в— оёщв*
стнввнн опип. 3, Систем— от -св-виш
новпнтдп, оп рос-н-дви плен п и-«-—
женин к одев или друг отрасъл вн
Аевтшк-т- пеаван-е. 4, Съвкупн-са
ся иpaвимa» нввпо ce примятая ирп
ивуА-в-ыетв пян ирепваав-гоав на на—
вестни внан-т п еpoнr-егц. 5, Охва—
ηα··, -Oиеrтrиo,
теосОф (гр. theosophos) Н-смсаова'·«
ma тв-с-финая,
теосОфски (-τ гр.) 1. Който ce вти—сл
ком гоос-рпит— пян в са-йстваг гт
то-соТнита. 2. Мистичен,
леотόфия(гр. Theos .Ο-γ“ и sophaa .мод*
рост4) I, Роянппввне мистично уме—
••0, к—вас признава нтнн-гв сопест—
ауатне п прераждане га дуните m
ириеоа, мт но мнсътнвв нот м—же л—
ce вмево к -Ощонно с тайги и свръх¬
естествен· еπнπ» новто откриват ис¬
тината ва ивОрани лица, 2, трин- Мп -
е'ИI)изън,· ср. снирнгнзъм,
леофИкия(гр. Thcoph^iia) църк. Б-г-н·
ннение.
теофООия (гр. Theos .бог“ m phobos
.сгрях") Бвзеанев спрях вт Вота.
теие {гуp· Tepe) Брых, метима, холм,
тепегьбз (тур, Tcpcgöz) Безочлив, Вез—
сранеш,
тепсИя (тур, Tepsl) ГсмЛо имиток и кро—
том сол, който служи зя птчево ва
хатО, баница п др.
теранОта (пп. Terra cotta) I, И-немеша
гмина пмп пластини— маса, еoеπaнтв-
ет сипеш нисък, солени мирти· п др.,
с жъна пмп нaΤтввчтввтв цвят ;
служи зя πввaO-τнaвe г— сод-вс, прал-

717
ноти ат украса п сър-наемни Олоко*
не. 2. И-денна от пянав— панна (но*
И-ернкт с гном),
терапевт (тр. TheiapéuTes) Лекар—спе-
цц—знст по вътрешне Oвнeеτн,
терапевтика (-.· ^0^0^^) |. Дня
от οΜί^Ηττα, еоИте ce вавиоана смо-
еуатееас нн въгрешнигт В-зссап чрез
монарсава, диeπa» снимат, Оев херур—
г-тска нанеса, 2. Дим оп нтдицнна—
'1, еоИто ce ваниояна с иривтаципе
т мтюун-него т— вътрешните бeнвеπи»
3. Чст- т- -лениво- смоещнио· та
неюуване Оев хирургическа намсса.
терапевтичен (гр. ThérapeüTîkόa> К-йто
ce сяится дс терапентина п терапия;
зечтВтв.
терИпия (гр. Thciapéia) -.Дим -к меди*
uивяπя» който ce вяниоана с вътреш¬
ните Оонестп п ттхи-ъо несунтые ; гт-
раптвгика. 2. Съвкупност сп сродства
ва неюувтне ва еа·— О-насъ. 3, Ле—
нтОно отведени’ ва воареннн болести,
терИриум (от м—п. Terra .венл“) Опе-
це-яно -Оз—атати- понтпенио нап
сандък, ацярнет п др. зя отгмежлаге
предните вя отмеов-дит т алвнуги,
тераса (фр. térräsаé> 1. Издигната нас—
падка. 2. Равен иенрпн шт коща.
3.	Издигната иокрпта пристройка кош
съща, го Оев стени; шерен О-мног с
покрив, нтрнтат. 4. Х-риаввтанна пмп
зее— нянновтва ннвпадна, гад и пол
еояпе ст равноножевп кок ата в—
сяопнза «рути ътепва нлопадюн наш
нос в заградена оп едната пмп двепв
сърнеи сос строшен синсг.
терасирам (от фр.) Правя хорнвев-
пянвп площ-леи не снято в—кневова
втоня иввopхввеτ зя засаждана по
тях ва храсти, дорвата и др.
тератология (тр. TCias, atos „уpo,дβ и
logos .штука") I, Дня от мадшпив—-
к—, веонопнтка и Ooπнmиняπн» иойкс
изумява спкнононнтт— ок термално¬
то ра-никна в- арпннивоппв — тшс-
н—мпитв и уродств-яа при Acнeнa.
животните и рнсавнилят, 2. Спея к
еpeлвoввнoвыeπo графическо покускне
(ирп врн-нтытп, ивпциннп и gp·)»
коВпе ce спатм-н- с причудники |п-
гурн шт авер-ве.
пёрбшй (ек ссбс.) Рядок 0011«, хпни-
термЛлен
маски οηβο’·^ вн—н Tb, портден но¬
мер 65, ап. татзс Π58.9C4, Ото есс·
Оеве праютн-всис вн—чевне.
тергйл (фр, Tergal) Високосн-сспнеш
нняп аа артхи от изкуствени спита’
ниши вманы—,
лерджуиИн(ип) {πуp. Тс^ймет ст тр.)
остар. НреводаА, арятвнанин.
терезИя {τуp· terazi оп перс.) L Вов*
•1, ъЕгмипют. 2. Зидарски нrегвунeвτ
ат ноиЕраннс хорносгп-мно положенно,
терекйя (тур, tereko) Човек, който о
пристрастеш нон неп- (нитнe. пу-
щeнe» нафо п др,),
τeвTr (фр. Terrain от мая, Terröтüм
„втнн") L Зеоя, иочвн на МЕсгвоск.
2, Боннец нпд ва юссгтвст, З,Опрс·
аезтна пмвп отнн; парцел.
терешё (тур. Teιessüh ог тр.) Распп-
помно ыaемc» лоёшааго ок ншлрншв,
нетто ваиелобтня розовото масло.
терзИя {τуp. Terzi) Шинам,
Tepnép (фр. Terrier) П-р-ат з-вджиИсив
иуие, ноетс ивкярва дреОвняв жинет-
шп от лунният по.
терилен {πвκ.> Техиннесн- -итон—ина
в— изкуствава ивмиeеπepвα сосат,
нотто нс свойств— п употреба е по
доОнн вн тайнен- п напрена.
териодёпт (тр. Thërion „живопис“ и
odoùs, ontos „зоб") Ивквиаеов као—
мут— сос зобн.
териолОгия (гр. ihërion .животно“ и
lögos .наука") Дня оп аоомотпттн,
нвИас наунтва Ввв—Ввпцитв.
териториален {я—π. Tc-iîtorlalls) Койте
ce оти-ст до еиреатнеын 0001, ле те*
ритор-т.
теритёрия (ант. TcrrlTorlum) 1 Замыв
пространство с oпвoaeзeви πpaвнцπ»
ною нввто ce включват нопреннипе
недт н сото пввтноп— т нраВОреж-
гтяв. 2, Област Отв права в- .пая
(к САЩ).
терк {τуp· Tc*k от ар.) Образец, oc.Ba,
нрсИн—.
терлИк (кур. torlik) Дснанв— -ёунит
. оп леВта инак,
терм (тр. Thermos .топъл β> Практиче¬
ска елинпцн -а нвничтеτвe πeπмπын»
равна га 25 ынапогн и 200 хизлди
о—ннп наморпт.
термИлеи (м—к, ThcrMalis ст тр.) 1. To—

7
терми
нън» т-реп. 2. Който ce втыясн go
тепнп води пмп до опверанви 0-ни,
TépMH, ед. ч. терн- («—1, Thornao от
пр.) I. Топят оитер—лнп панери, тс*
реши иод-еови нодт, 2. Вониненептп
ё—гт к древвил Рим, кевтв поани ио
глеелкв етлена.
термидОр {Τp. Thermidor оп пр. Théimê
„тор·!·^) I. Едπыялeеoπитπ oeоeu
(on I9—20юзп go I7—18 негуст) в—
Трогснпн ртвенюцтвыеы ктнсыдтр,
выведен прев 1793 п. 2, Буржоазен
ногтр—реввнютпввев преврят кон
Франция ma 9 пероплвр 1794 π·»
нойко прекратим дпктатурятя на нес-
Οή^ηκό, саамня Р-ёсспнер п усан-
moaia π-еπcgоπнcτo ma вдратт бур¬
жоазия.
термин (нап. Terminus „гpяниuя“> -•Ду·
о- пмп онвввеъчeτaвиe, уиoгвт0ивαви
к вткот област ma ш-ун-тт, техниеат-
ш изкуството к—пс г—поегеваыпв вн
предмет, твновив, свойство, процес
пмп етв-негна. 2, В лотпк—п— —
составе· емвоегт шт сождатная-.
3. В древвнл Рин — Bon ва оежди-
10, иоАИП-ы вαИ-Aeегo вон |врнн та
еπв-вeв нтмос,
термипИлеи (3—1. Terminaiis) Краев,
правичен ; отр-тин-вящ.
лериииИтор (01 нат. Тегмато »-грани-
и—н—о·) астр. Границата между овeτ’
нигакт и стыната га πeвыpхввеττ- в—
геОвсте τημο· ·
терминология (ннт, Terminus п тр. lo¬
gos „няуκa·> Съвкупност вт вснмст
τepoиыπ» новпо ce упвтртОтват к вт-
нол н—уня» ивюуоπнo» атванк и пр.
термИстор (терм- и —нем, rcsisTo г
»сопротевление") Електрическо со·
иротинмевие {peeеτa1) -к ионунроно-
лиш оапериам, чптто езткпрвирвнод-
г-ст ce ивневт рнзюо с ттиитрату’
ратя.
термИ^ (3—1. Termes, atls) Пасенои-, ив—
доёше ma орания, квето живет к теп—
мига страни п причинна— онепе кре¬
ли ma мевок—.
лермИл2 {πpι thérmë „перепина") Снес
ок азуоиыиен прян п жтневеы пап
друг окис, нотте при пороге дан—
огепо вπевнa температура (до 350θ°)
m ce употртВтва к техниката -Ирш
оВраОвге-тн вн жтмтве и др.	/
термИтеи (οκ мнΓι>Пaнpαвeг чрез керНит*
термИчен (тр. thé'Mlkôs) К-Вто ce вп-
гтсл до топмпг—ка ; квпмивов ; ' о р—
опАНо реле — .030 к артвоа*
тшмыс устройство, кеете реятйра в—
пвоетевтепо та теимитти атминивт
{τeиπep—τуpa, теинпыеы погон ш др.).
термо- {τp· thermos „τonъзβ> В снежни
души оан-чавн -тноненнт ком п о и-
лнн а пмп ком темпЕр - атурн,
термоОаромОтър (термо- п бароме¬
тър) == хнисвнегор.
лермо0албрия (термо- и батерия)
1 Уредба on иeемeлoннгeмыo п инра-
ненво снорзавт пернотнеоеыгн ва
пренропаво г— поимпыната евортит
в слЕсарн-асен, 2. П-сзтл-втгемво
съединени ттрооелентнги ат увелт-
Аанаве и— тлекгролвижеп- снят; ивпом—
вуна ce от пвнврннве ma творде отлип
ватртв-нит,
термограф (тирмо- п тр. giapho „пп·
шт") Уред зт непрекъснато тва-ша—
пинге в-п·евαrе шт еошсйЕвнита га
гeннтpягуrвaτa га кьзаухт, водата пмп
друг- евeдα ; еaн-иищтn 'твo-нeτъp·
термодинамика (тирмо- и динамика)
Дим вт φивин—τα» нойто ивунава зт-
кевппе вн пвимтынппе процеси т та
пртнрыщанет- га топливата к «руен
КИДОВТ ТНТРТНЛ,
термоепеклрйчеттβо (термо- п елек¬
тричество) Съвкупност ок твлетпт,
сворз-вн с пртвропагетв в— тоинп-
гтан в тлeκгpπчeенн евтртил и обратно,
лериоелектреии (термо- и елииарс-
ни) Енекпрвып, ноитс ce измъчват on
спаго вягретп овтамып Tenai
лермоелеиеит (термо- и елемент)
Свързани к вапнореыа аеригн дна .-3-
ввродвп нрса-дгпс- паи пелунровол-
гиин,
термозИт (ст тр.) Изкуствен мтятрпта,
кейто ce п-пумава от ген·— стурин оп
Иис-сп пепт изстудена с оазис но¬
д— пмп волни пари; уивтртОтва ce п
Оетоини κeвеτρуΚuπи.
термоизолационен (термо- и изола¬
ционен) КоВТО ВО пропуск- ПОИМИа
mai—,
термоизолация (тирмо- п изолация)

719
термохидрограф
Гсюрнатво шт повърхност с вапрс*
пускащи теимив—тя {τenзв·вeм—uиomви>
матертант,
термокамера (тирмо- т камера) Из¬
питателно стороженнс·, н pтвтpв--вa
в—- еоепе температур-а- вя въздуха
неКст да ce номавл сп-рсд устатова-
тия режим в— оиита,
лермола0Ипен (тирмо- т лая. labills
.подвижен") ПeуеπeИчπв иа кспн-шакн,
термолиза (тирмо- т лампи) Лампа,
юотто същевременн— п епспнтна.
лермопбгия (тирмо- п гр, lögos „вту-
вт“) Дим ст фнвинатя ва кспмив—кн,
термометрия (тирмо- п тр, ττοΤΌο
„меря") Дна от феонютяя, нойто нв-
умяв— методите в- езитратно ня гсн-
пературиге п аа упопребявннетс тве-
ди ва пави цем.
термометър (тирмо- п тр. Métron
„ияре—") Уред зя ивнeвв-нe на тти-
пера^;урт'^!а ; т-пнвнор,
термомелрогрâф (тирмо- и тр. métron
„мярка“ и grapho „ниша“) Уред, κ—Β-
по нвнерва п отписа- пеиниг—п-.
термопОмпа (тирмо- и помни) Ма¬
шина, конто отгона копанта вт пляс
пян предаат пвинина ва друг— атяо;
уи-треВнвя ce а хладилното дтнв и а
отвпниттнтпте πгеτaнauπm.
пороврогумВпор (тирмо- m «ai. iogu-
lâior) Устройство ат τητομ—κπαβο пса—
държане ma оирелолвта температура
ими ва -впооапиинс т-мениис в— паи·
норапурапн ис еиреденен ттнив,
лериорегулИция (тирмо- и регула¬
ция) Способност га инион попас·
юрьввн животни аа поддържащ пом—
птратурага на ттзето св га сравни—
ттзно еаванва кнссминт,
TépMoe (тр. Thérnόa .попъз") Сод
коИте ваиаов- лонг— вреие топлнвнп—
гт иестнветнп— к вето кснвсск паи
хрант, ёнатодартннт нн двоВно —нан-
тяниряыпте стеши с безвоздушно про*
странство между ттх,
термосифОи (тирмо- п сифон) Уредба
а- циркулация га понн-ст нс троён,
мието леИстата ce остовта— в— рта*
ниншая- гъстота г— щЕмвосът— при
р-омпАШИ температури; πeмвoеτπ— ce
«нижи Отв помпа; употребив- ce п
при вякои лнип—пвни с вътрешно то¬
рене ва охлаждане,
термоскОп (тирмо- и пр. skopéô .Пав¬
лам“) Уред ва наблюдаване на р-анн—
нн к температурят- без тоивого
И внрелтнтне {вaΒ*Aтеπo вя опреде·
мише рааниюнгн гт температурата
между два коодуншн изтскт).
термостИт (тирмо- п тр, staTOs .столп")
1.	Аитрта, к ксИго ce поддържа но—
сявиввя температура -рта автонатпчги
рттумятврп, ыanp. инкубатор, 2. Тор*
нввтτун—'вp за поддържане ва ио—
скотни— тенпература к вагрввапелни
ими хладилни уеτв-Βеτв—, 3, Баши,
конто ин— поскотин— температура,
4.	y.·«, н-йгс ускорява --'.ηβ-βετο
нт дв-пнкел ma автомобил след нор—
аопт-тавото оу пуснато к ход т ре*
тумпра ц-внуз-u-тгa на ввл-га к за*
апс*емсст ог тенпер-турат— й с цем
да сс п-адорж- ивротнтп т-пзпвен
ражен.
τтви-еφep- (тирмо- и сфера) Смой сп
отметят атмосфера — вад 80 ηο,
к н-Вав пеиптратур-та ce увениАана
шопрееъсвтто с увЕлн-тв-ес гт аисс—
чеията (иа 200 ко тонпер-турат— в
C00—C50o>,
термолерИпня (термо- и тр, therapéla
.лекуване") Лентвяrе мре;- п-панш-.
териОтика {гpι thé-motlké) = ттрн-*
метил,
термофИзика (термо- и физика) Дна
са рпзиютат, кеВке иоун-на топлиш-·
та и тепл-ннетс теменен,
термофИл (термо- и гр. piialéo .-Вп—
ч-ш") Ж-аетнисни пян p-еπнπeлem
-рт-н-зои, с-йт- жевое при анс-сп
температур·,
термофор (тирмо- и тр. phéro „нвет■)
1 Гумсы ими оепамоы сод, ксйпс ce
помни с горсщт ведя и служи вн
загряванс ; грсИка, 2· Езоктрнмесн-
треВна нов ннд г— ммссна новтнан—
вица.
териофосфИл (тирмо- п фосфат^Мз-
кустает фосфорен ъ—р,
τeвн-xидpoepвHp(с<pшO“ п пр, hÿdor
„нвдaβ m g-apho .πlπшaв> Мепвсролс-
гпчеы уред ва гонранысв—то померк—*
те нн генптратурапа п cгнcоπ1eлвαπ—
ватжисск на воздуха,

термохимия
термохИмия (тирмо- п химия) Дил
от химията, нойтс нвумав- тсннншшеяе
наметит нов връзка с хнитАтскняв
реакции,
термоИдрена реакция (гр,-ята.) Рете*
цен, ю-нтс сънна при сблъскване на
лекп ядра от пазов- среда, тат-ре·
щена до свръхвисока кватер-тура
(•..03.0 десетки п стотицш юнаесва
градуса).
терор {няπ· Тс-гог „ужас") I, Страх,
ужас, ирвдиввикнв оп ваил—нипеннт т
жест-си мерсн тя вл-скът ими тт
настши апцт, 2. прин.. Управление,
квето си служн с штсезие (араотте
от 1793—1794 п, нов Францен —
яeвBинеeнπa рявпрана с №-•1.—.·“-·
«юцевгсреге) ; н-знянет ва зяпнаха,
ноаптсеавт ва км-совна’ и пелнан—
Ассните прсянквици с ыaеинеτвтыи
МВрНН|
тероризирам (—щ- мат,) Служа сп с нт-
еизи’» з—плашван, иаоьмван фивнме—
еκи. ниасно ужас,
терорИзъм (фр, terrorisme от маг.)
1.	Прилагаше на пер-р, 2. ДеИн-са
вя τeв-внеτ.
терорИст (фр, Τοποτ^Το са нат.) Участ¬
ник к ъсрврисяциен акт ; мнцт» н-епо
сп служи с тор-р,
терористичен (ек мак,) 1. Зяпл-шняе*
нвв. внушаващ страх, 2. Св-Вскатв ва
ттрор.
TepnéH (от пр. téιéblnthoa) Вотята-дс—
ред, лоОпнав ок снелата ma тпаслнст·
типе дорвет- п от гневи други рас*
гегнл нов кил га Оеацветна томи-ст.
терпентИн (гр, Téréb1rThoa) I. Преора—
-ев, жолпашнств и тост смолист сек
ст хн-Вновипв лорнета ; иτнoлиеπm—
оыoмHι 2, Търг-вско ыаноеы-вание на
гериевтиновото масло и га нтс-вин
Оеывпы.
терсенб (тур, Tcrsine) Опте, ттртобрав,
тертИп {τуp, ieriip от яр.) Ред ; н-ред—
Он, инаг, гамив.
терца (пт. Terza -к ант, toriia) L муз.
Интервал оп трп степени. 2. Третая—
степен и— дп-тониАнатн паша. 3, мат,
Една шестдесета част ок секундата.
4.	теч, Размер гт иeмαπapоκπ Оунап
ок 16 иункпа (6 мм), 5. Прп птра га
сараи — при ивенeдcвαπeмыπ карти
720
от еанг цвят {manpι аана, н—мв, -До—
сваи— ситкил).	/
терцет (пп, Torzotio) 1. муз, Прае-ве-
дение ат крина певци наш три пЛск·
румента, 2. литер. Сър-ф— от, три
стиха,	/
терциарен {яaπ, tertlarius) Трет-Аге,
терциОр (ок Man. Tertius „трети“) Γόο*
нoτπмeеea виеха, тамтянник перИодш—
гв-о-йсн-та ера, през еоито ст ce
иетнимп шиpoeeлиеτннгe дървета и
Ο-οηΒβ^ηκβ.
терцИна (пп. Terzlia) лшпер, 1. Трн-
спинта строфа с вернжн- κвoеτвеarя
рио—. 2. Отнхвавороние с такива
строфш,
терция = ТЕрЦ-ι
TocHTÿpa (un. Те^Ища) муз. Ртап—лв -
жонет и— ввукевтте гт нувиетнне
nввнввeл’ыи’ и— отнощтнне пя лен¬
инови- га татс шап инструмент,
тескерО1 (тур. Tozkoro от яв,)Γ-епeвτ»
минна етрта ими поясе леса зя св-*
Овано потувяге к Осотвсютта нине—
рня.
TecKepé'2 (тур. toske'rcoT мсрс.) Н-сня-
.-, атртт.
тетпиияпам {τуp, Tosllin otmok) Пре—
давам.
тест {aнπMι tosi .изпитване") 1. Психс-
зсеемссю— ивпптваве ат —преломен—
сп-ссВш-ск (иaoeτ» наблюдатели-ся
п др.), 2. З-дяня за танова цопцавтве.
лесламент (мак. Tesianoniun) юр. Зт—
ввщαвиe» вавот.
тесте (тур. desto оп перс.) Ду-евт ими
н-милент ст оиреденен Ор-В елнаевн
прелнтги, ганр. карпи ва игра 52,
32 пмп 24.
тестИкул (н-к, ToaTîou1üa> инат, Се·
нетна жзтаа y можете ; T’ег-е.
лестииониапеи (3—1, Τ^ΗμοιΙ^^) Сви¬
детелски.
летлимОниуи {м—π. TcsTimonlum) Сви-
аеяЕзся“—,
тестис {н—π, TéaTîa) анат.. Отненва жне·
ва y ,Α—βΤΗ— и прыВш—нынко живвпви ;
мъдо.
тетания (-π тр, Tétanos .няпрожтнне“)
Б-мeеτ» н—тао ce ирпчнвява вп гтру-
штинс на оённыап— на копсскн-ща,
придружена сос сипы— гората воз—

721
технически
булно-ст и тори-пт а мусюулеас га
юpяИвнцнτe.
тетанус (тр. Tétanos .пт-рсжс!···“,
п-г. Tetanus) З-ртога болсст, нстав
oe нричнттвя от б—цпм, -ёв-aув-щ
сняв— οπ.-βη η втрапатн сестсмя ;
отртоннавта- става ирн в-м'oветв<тнe
нн рани сос земи, животински пв-
пртжнтння п ар,
тет-а-тет (фр, iêté*à-têié) Разговор
между дкаон гасама.
тетрагОн (τp.tetI'âgÖI(on)Чτn1pnъгъ.rιιιικ.
тетрагокИлеи (от гр.) Чтπ-виъτьмer.
тетрадактйлек (пр. ТоТ-ай^^у^^ Че*
тирипросаец, с чепирн нръста.
телраедрИл {τpι tétia-a „Ao·τ-в·“, hOa Ira
„ссшск—4 m éidos .вид") Спет мслна
рула, нвтте чeе'в съдържа п друге
метали ^ηγη, сребро, жо’нтоо, живак
и др·)·
тетра^дър {τp, TéTtara „мeгнp-— и -иС<1*
гт „ссе-ва") Четиристо· с ярнотозги
еτeыи. втпр, триъгълна пирамида,
тетралОгия {гpι tot-aiogla) литер,
1 Четири пр-ноатлЕвет, ковко пред-
сянант вдео цяло, 2. Драи-ъи-вск-
пр-новтатене вп три грнттдеи и ст-
тирва πτpн. представив· вата·—.
летрамелър (тр. ΤοΤτέΜοΤιοη) Стих оп
четири стъпки.
тетрапОд {τp, tcti'apous, podos) Чеггp--
нвтв животи—.
тетрИрх {τp. téTгârchöт> В ..εβγ- Гърция
п Рим — алии от магирно—тт уерт*
виптни, соупр-антез к гстрнрхги.
тетрархия {τp, ТоТ-атНа) I, Неяпночпне*
в— гвьuκтгα фнлтгтт, 2. Нровипепн,
равдтмена вн нтп-рн нgмιιш-ιе■-'p.'ππIli1(ιι
и военен едны-цн. 4. Чeπ-в-вннеπrе,
унравневие ня истерии—.
тетрaхлориетИн (ок тр.) Вазцвскй.т
гетврзнва пе-ност с вт*-ргттпв сл-д—
••сак мирис ; ивпомвупя се капо
р-атв-рптен ва oaемα. смели в каучук
е конскиният— иpвo-щле·нoеτ, вре хе—
он-есно нестеве и ар.
тетрахорд (пр. toTi^a^^iaordo^s) 1. муз.
Звук-ред от четирн стагт'пг в трт-
виципо га кварт—, 2. Лера с четири
струни (у древният штр-дн),
тетрбд (ок тр.) Електронна мамин с но—
тири емектрвда (н-τoл. контроя!·- ро*-
нoτнa» екрнн п —вол), уп-араВта-в-
прн p-ливнpиeoнπuи зя усилване шт
звука.
Teÿpr (пр, ThoourgOs) ВоннтОник, ма-
ролтИ, магьосник,
теургня (-.1 theourgia) Мяτьeенинтегв-,
спорел нвето ce ентπαнo» ме о воз¬
можно «я Оолаг н-дАЦИнктын духово
п Вотеве m «a ce пр-нтыт холок и—
соВиният.
теферИч {τуpι Toforiüç вт яр.) Разх-ден
с г-щ-вю- сред природата.
тефтер {τуpι tetto* вп тр, dlphthé-н)
Ошекю—волша кшнпт,
техиИ {τуp, ierha) Мнеτ-» колет— винт
много хора ; оnвe-ИеτнπBι
техпИк (гр, Téo1мlk0s) L Лице, еееас
с'в .а-цем-н- с техника, 2, Лице с
τeапиAтен- образованно*. 3, Онтле-п
н πeanинeенo сро^дп— пан bhcibc учи¬
лище, 4. прен.. Човек с поплин евьи-
поса н йннвв н-куств- име отнтта,
техника (тр, Tcchnike) 1. Сродств-аа
на трудя н проце-снто* в— воалеИст—
гнсто но върху предметите ня •труда.
2.	Съвкупност от гтнпгг п евeлеπвa
ат цопуи—нтне нте-двОрп ртоузгнасн
ирн наИ-иязна -неуО- вя труя, 3. Оов-
еупеост ок иртвоза и гтнввн от пе*
саопвавт а нтн—т работя, занаят или
•осустно. 4. Сбор оп усесо*пн1 оптипл
ш евъAΊl(oеτr. несОхолгиг а- уеьньв’
шсгсгвуатнв на всяко	--кусано.
5.	Прсцеч: пя пронзв-дскно, 6.. Съв¬
купност са мтгшнш oeхaнπвнп. -ро*
дпн, уредби. 7. Buciie уигзнцв ва
гтаиπнтен· науки ; noннτваиrκн·
техникум (е, зап, ТочЧик-uni ог тр.)
Срвапо проТсснсн-зно у-еОго ояап-
лс1В1с, а еоттв ce подготвят среапн
снощнам-сън за р-олн-ппкс отрасли и—
птр-агот- спеп-всъ“О|
технИ-ве (ок тр.) Срочен, уисн.
технически (тр. icchiikôs) I. Който в
еввИеτвer или прегадможн в— похви·
нн. 2. Който подмажи «a ce попом—
зувт сято еув-в-π- к вр-шешатвсск-
та (догът е кахненасно вяегтrит)-
тохвинЕСкн а с р о и в — спс-
цптзвн ·-.-- ими «унa» св-йсъавц-
ва вик-й клон ва н-уκяτa. област нт
гpу«. профссит тнизтгаят ; техни¬
чески култури — трупа расте—
γητ, юоите ce използуват като сурв-
46 Речник иа чуждите думи п българския език

технократ
анта к вта-вraπa, ПЕнскизията, нов—
серената и др. промишлености {BH“
хнрео цвекло, «τη, коноп, мас, оуе—н»
енъвAвπяoa>ι
техкокрИт (гр. téchnê „умение" и kra-
Téo » управляван β> Лиuт» ноттв при¬
тежава ЪЕхицисска и-онещЕШкв-ск, me
ce странш д— играе ръководна роял
п н други обществени сснт-ри, н
новпо но в специалист.
тех^покрация (пр, téchnO п kitiéo
„кладен“) 1. O0neеτвo» н нвтто пас*
πeлеτвувαna ролн но— техниката,
2.	Буржоазна социологическ— πeвpия»
евиго фепиниаира ролята гт техтн-
етта п яЕхитмЕсетя— иыттмитеыцпл н
съвраовнипт обществсш жин—щ.
техиолОг (пр. Technologos) Опацитлист
но пехтвлотпя.
технологически (оп пр.) Койко ce от*
нтсл ле гтхтонвтптт—.
технология {τpι tochnolögla) -· При·
з—жва наука ва равнинните |попнв*
еκи» химически и др, оиво-ёπ запре—
ртВ-ъса ими оОраОвтна ma еувввнн·»
ивму|aOpиκaππ» πвлoнπт» за -родитят
п средствят- гт т—л аОртО-кит, ва во-
сОх-аимак- ентртит, ва Аевешн—г-
раёепыа син— п др, 2· Съвкупност ек
πoемegввнτeнвиτв р—О-тви операции
п oaвииунaumπ ma agir производство·
процес и ую-з-витка аа нанините и
еpeле'нaгa ва навършването по.
лнИда {πp· ihyas, ados) Б-кх—me—,
тиИра (пр, tltiä) 1. К-рова. 2. Папската
норош- гт три стажа аа тържествени
сау-аи {eгaжиτe еинвoнизиp—τ иан-
он-τa антск вт при нвнтпгетпа —
Екроин, Ааил п Африка, ло открие——
ветв ва П-нин свтт),
лИбин (м—т, Tibia „свирна“) 1. анат..
' Кост га нpнн» свирна, 2, муз, Уaвтв-
шиъв римляни — впл флоВън, котпо
y аренните горни ce варич—ма нннeеι
тйгла, тйгел (ноо, Tiegel) 1. Съд оп
огнеупорен о—гтри—з аа равгвитв-не
шт овпани ; иота, 2. пич. Πpиеиoеoё-
новие гт иeчнπнpен— нашни-, неепс
притисна ниска ноо итА—пв—па роро—,
особено вн -отринанна, 3. ' Малък
чаши-образец съдба иopueмam, нн-pи
т друг оаторп-н, нсйто ce уиопреётнн
при заОвраторып р—6впп ат ивτнpтнe»
722
стапяше ими иониняга при вис-нш пто-
итвaτуpи,
тИгър (пр, Tigris) Хищен ОвваВвин от
семейството гт н-ъснте ; напада вари
Οοο—Βηη^π, лом—нги животни п ие-
шнс-еа п чоненн,
тик (фр. Тю) мед, Нервна В-зесъ, за·
О-мнанва гт нервната система, при
к-нав стават нтсоагатолви скнвавин
ma •окасъви мускули, шнИ-нсстс мпца-
апка.
тик2 (ход. Tijk) Пльтна зтвена пмп нт—
муншн ннτepнт» е-ито ce уивтртОтв—
ва и-крпваве гт оеВенп п подобни,
кин3 (amna. Tick) бот, Вис-нс дърво,
коет- р-сат в Индия ; унвтреОлв— ce
к нсртё)спра11взспаспс,
тйкер {нггм, Ticker) Мсханш-есни ъ—ко*
прекъсвам, езнсмзуннг н рнливтехвп—
нат—,
тИлда (пси. tilde) Печатарскт т пр—ав·
писец овян нов кпд та лотнтмв s (<*>),
ноИпе евтачав- певтврогио ва дуо—
пмп част са луна ; вов ф-ваке-асн-а—
τвαвеep-nц-т сс п-ся-вн вал пняс-
•110, евипе сс* nвo·aгнеяπ с носов
рс-аванс.
тим (автм. team) сп. Отбор, трупа играни,
THMàpi {τуpι Tainar) I, Чества п помпсщ-
ваго шт кош, 2. прин. Бой.
тимйр2 {τув. Tlnar) Феодали— вя-лешна
к Османская— иопорит с под -шош до¬
ход до 20000 темета; нeв» фтел—мво
кладоина,
тИмберс (от атт«. timbci) 1. Дим-в—
оπтuπαмыa греда, конто ce употребя—
ат ирп κ-вα0-егpвтнт'O. 2. Греда оп
иглолистни лорнета, конто нн— спа·
шаяци р—анери,
^миИн (гр. Thynlana) I. Тамян. 2·Β·.
хрясъ-аилво pаеπeвиe» оп л-еτaπн в—
ноето ce н-думае- еперно онсме,
употребявано ирп иpвивввлегвoгo гт
пвалетев сапун.
пшмём (сп тр.) Ароматно аспастно,
н-тт- ce подумана от нтк-н еттрви
ыаен— п ce уивтреОтв— като деанв-
Ρόοποβηο ш ир-тинопниноспто еpв«-
еπвo·
лимеИн {τpι TÿMpaion) 1.Ст-ринен оу-
опетнеш инструмент нтко тъпан,
2. Сонртнтнтв у«арен нувикамег ин¬
струмент с виреатмтт ген; прелста*

723
азная мед·· казан, върху -творя вн
н-йтс е ононапн ножа, ворху конто
ce удря с намни, 3, арх, Плот-лея
и— φpввτoв» върху конте пит жнво-
иис пян скулптури· еасОряжей-т,
тимпанйт (ок пр, TÿmptTor „пьптн")
мид. Бора- п спяи— недунаге иа се·
рема y жпвопып порна- тасис в— го—
мани κoмичoоπв- сомит кровя ((фей,
ур-в п др,),
THHKTÿpa («—к. TInoTU*α> Н-сгоИе— {в-B’
тавр) от нeκнpеπвeнe вещсство вов
“aga, спирт паи 010..
тииОл (-ген, Tin .каляй“ и мак, oicirn
.масло“) Наспа ст нтлтойс*езевсп при¬
пой нн прах с друг· ao0αгκ·. котто
ce иапвнзув— при запояване*,
тИита (11. tinta) Бaгвα» вгстиюн с 6-н,
тиокол (от гр, Théloi »стра“) 1. Бин
нр—х, препарат га ереев-га ; служи
като лекарся“) срепу Оровх-г п Ос*
а-др-бга туберкулоза, 2. Bug сит·
тетимет науиун, исйто притежава го¬
яло— усъ-емивост срещу астмии раз¬
творители, в— по eмaег-чm-еτ отстои—
вн гт eеτeеτвeвит наумуи.
тип (тр. Tÿpos .втиечагън“) 1. Образец,
овдвн, ферм— ma Beno. 2. Big, осте·
пеи кпд. 3. литир. ОВ-Впев образ,
н-Итс съдържа х-раегврнипе чертп
га внрелелтва трупа хора. 4. прен.
Орптиыантв μοβοη, евв’e0p-aoы»еτвα-
НЕГ μοηβΗι 5. трен, Д-зев човее, под·
лец, гах-яшни,
типИж (οκ фр.) Съществувате пмп
зр-нааежаншн кип-вв машин· ; кед,
пти.
типизИция (-1 гр.) I. Онсжл-вв иа рта*
вооёравыике пппове вт mo«емπт» маши¬
ни, сь-рожавни, инеπaмнцин. сгради
п ар. исл-Выш сын вст-зин Врой от
ппиони вOp—вuπ с опрсавмепн р-вше*
рп, форои п κaчeеτнaι 2, Оспсвте нс-
тол к рв-нистимтаяя янтсратуря и
•осустно, при който oé‘ соолтвят
сОравп, сарнонатше ирявлнвс пешни*
гиге твлет-н к еВектиныата лсйсаае-
помы-ск, 3. Рациввтл-в-ц-т к сго*
паискащ- «eйыoеπ в— грунт сдв-р-лги
предприятии, при еоятв “снсе вдвс
от тих сст—вн ат пр-н-всжла вдео
ими ограничен ёрой нреизвелег-т от
определен кии.
т и р â ж
типизирам (ок гр.) 1 Пр-вожатм ти¬
пизация, уеав-квлв—о, 2. Пресъздаван
к ттпнчвп -брави «тΒеτвигeннвеτгα.
3, Разпределям по oBpaвuи.
тИпик, типикОи (гр. typikôn) Църко¬
вен устав,
типИчеи (пр, Typîkôa> Характерец, свей-
сявег в— спреаемты кии,
тИпов (ст гр.) П—иранвв спорел елпг
-Вр-атц ; тлнoeёpaвтн. стандартен,
πиnoτвИΤ {πpι Tÿpos „отпечатък“ и пр.
grapho .ниша“) I, Пс-натр, 2, octnap.
Πв-πeжнгeн ma πтчяτвиua. 3. Вид
наборна м-ница, катко опнинн шт
елни поя ис цян род,
типогрИфия {гpι Typographia) 1 ПтАТ-
щ—рсно нонуств—. 2. ΠтAаτв-uаι
лиеогрИфскн (гр. TypogriipliilCs) Пт*
чат-рскн,
типолнтогрИфия {гв, tÿpos .отпечатък“,
Ili hos „намок“ m giapho .пгша")Ли-
г-тртф-т.
гнпозОтит (пр. typos ,eёвтa’u“ m logos
„наука“) Н-учи— енегcн-гπв—uит вн
продисте няп твзогет но общност в—
-р-агнце ; я п и о а с г п я в а о в и—
ците — нлac-|нu-втιне' в— овнцнте
сп—ред тряияае-Есюнн им строеж :
κвpeввн. агнуанг-р-щн·, рлЕНсгвее п
иeнноинπвπнннг βοη^ ; к п и о я о г и т
н а г о р а к н — имев от мссове-г··*
1), ювИто изумява вaнoвoи’pгвеτ-гe»
вπpе«EMтщи еoеπтнт» p-еπожa» прб-
еоноднясмпосткн и «рут- природен
евeИеτвт в— гарняв,
лнеои0лър (тр, Tÿpos „втшоингык“ и-
métron „ο^ι.κι") 1. ЛпппИнн от но—
мсрвапс кЕТеля нт Вунвегс и набр—*
цепе род-ас при пвинкси паб-р,
2. Мирна -- гввнеpявнвe иа равнори
ирн поработа-ив ma вдннкни вред*
исан,
тир {φp, tl*) Мисто вт сарсзВя к цел;
еτpемOшце.
тирИда (фр. tirade) L Долго сзсвонз-
нетнис, цялостсн отсос от ран, оо*
ывлвт ими рспмнюн ва трянса к по*
кишев тон. 2. литир, Завършен от¬
кос к еτнаeπввpтынв ими иоеоа, ной-
то ma ce леле в— строфи.
кнрйж (фр. tirage) I. Тетмтве га зе-
т-р-Л| 2. Ивтеглтте ио жреОнв иа -
нася от ценни книжа aa ианлащ-но
т иранизирам
724
и— нечтнВи вт държавен заем, 3. Из*
пл-щ-не на ивтетлввптв печалби.
4. Бретт нн еаптчагатите еювенпмярп
ст света, еπне-ниe» асскнес п пр,
при тлго нздтшн0| 5. Всяко ogre ми¬
наваше в- ннст ирео поннянрсс— от*
шета при овотвцвегев иенат,
тирапизИрам (вт тр.) Ивнoчвao» но—
теа-ван, угнетявам,
тирйн(ии) (тр, Tÿiranos) 1. Узурпатор
шт върховна внася (“..οηβη Гърция),
2.	Жесток управител, найтс си служи
с произвол п насилие, 3. прен,. Мы—
мигам, иcππовπκ, лсснст.
тиракИчен, тиранйчески, тирански
(оп пр.) Досп-ъш-тв, жест-к.
тиранИя {τpι tyriaTÎa) 1. В древна Гор—
цел — елномнчне уиравнтгне, ус'—-
ы-вегс ирев гaе-меτвeгo оягр-Ваянв
гт властта ; унрнвнетив в— тиран,
2· Държава с ъткект управление,
3.	прин. Пaеπнвичoеτвв» лeеπeгнвын,
жестоко управление ; гноп жестокост.
тирИити (11. iirarto от Тагаго .τтгляβ>
Презрамки,
тиратрён {ивHι> Вил гp-тлeκгв-«нн
«-0^, напомнена с раа.·«·· пав.
тирбушОн (фр. Tîre’boüohon> Уред ва
а-денс запушалки от шишета; са¬
пунами—.
гнрёп (фр. tiret) Маню— чертица (—) капе
прЕНит-яслеи зван, ио—тезтна оп ас¬
рис (*).
лнрé2 (от фр.) Памучни конце ва Оро—
лерит пни ромнв инетпво,
тиреоидея (сп ер.) анат. Щппевидва
жлеза,
тироидеи (гр, Thyiooeidés) ЩптонпдеВ|
тироксИн (тр, Thyrcos „пит“ m oxÿs
.кисел") Хормон ек шнщсвидшттт
жзтва, квИто поа знаменит ат пра—
вилната оОолна гт “ттссяваяа в ор—
п—внома, стимулира растеветс и ли—
ференциравете вн τοκ—βητβ ; полу¬
чава ce и по и-сустнеш иачин.
пирс {πp· Thyisos) Нpычнa» жезъл гт
Баих, украсен га норх— с Осревт ни* '
шарка, бръшлян пян мо-сни лесът.
тис (ок н—п.) ВоАвевомвго иπмcмиеπыe
дорвс с твърда дървесена, нвотв
расте а южнп страни ; среща ce и
като храст,
пилйи1 (гр. Titan) 1. мит, Силио и го-
мишо и— роса О-жестно, син ma Уран
п Гея ; тиганите ' Онзи пвОодевп сп
Зевс п хвърлени н анрънра, 2. Пого—
мое в— пптаы, ппк—ынд. 3. трин. Чввeн»
ксйпс ce сганА—ва с йевёпкненеы ум,
дарён п талант ; номпк—п, гшгягк,
литИи2 (пр, Tlién) Химически eнeнeыπ»
антн Ti, поредев ш—иер 22, тп. тттмо
47,910; евтBpне'oBнн метял,
литаиИл (—1 гр.) Медн-жънт ле кафяв
оинтртм ог трупата в- силикат-ине;
суровина ва добивано шт τιταΗ2,
лнлäиткн> титаиИчески (гр. titänikos)
1. Свойствен- на титан1 - 2- прен- Пре¬
възхождащ чевещкпто възможности ;
прет-мто, —тронен, наз-сянтг, κόμπα-η.
титИиоп (оп тр.) Свойствеш гт оепана
титан, вапр-вей ст мотана питни.
ЛилaноиaгнетИл (от пр.) Жезтвна ру—
л—, колто содоржн оеттн— питаш,
титанотерий (гр. Tattn m Thêrion „жп-
нотно") Ивквпнто отрвнен В-оайгпн
с малък глтненмсзью и два усп-ред—
шн р-та на й-са,
тИтла (нап, Tliulus ок тр. TRlos) I. Но*
чегнв р-д-в- ввтнне {ёapcв. граф и
лр.) ими антние, дтвтес вт научна
лсйвост и --слуга {мaгиеτъp» нтшдп—
«—1, доктор) пмп н «рути случаи (х—*
лжня), 2. грим. Знак вьрху Оусви няш
луни през евegвиτe втюввв за соерн-
щеннт от .-331»·· нид (тпъни пн— и
н еταввBьнτ-pеκи евин).
тИтри {pp, titros) Бавковн ценни свежа,
титрйрам, титрувам (ατ фр, Titrer)
1.	Определим янтърана тото, 2, Иа*
Ансннаяо анкор га р-отвор.
тйтул (н—т, T1Tu1ua) I. Намазваща (пър¬
вата) егpтниин шт κΗΠτα, ma котя- е
цапнсте- пиетс га автора, вaπнαвиeπc»
нодняЕМсгавтв, твдивата п ниск-ев гт
н-д-вашего ; отгатана еτpaницa» ти-
туннн страница, 2. Титла.
лилупйрам, титулувам (ек ηττ.) 1. Об¬
ръщан ce кои влеете, като в—в-ванао
кипнат— му, 2. Поспяето заемавне,
литупИр (н—п. TITularis) Служител, кой¬
то ватна длъжност сос съсяксявото
-“ΗΒΐ·, редовеш н—чамвик шап ръко¬
водната шт лалета служба,
титулИреи (атъ, TITularis) Рeg-вeг» зае—
о-η дзъжш-ст сос съотвстн-т— титма.
тИтър (фр. Titre) Е Надпис върху нп-
725
нoнeнτa» н-йто п-нсинат - содоржа—
витте наш предявя ряат-в-рт вн фин—
от. 2. Мирит оа спрсштлтне 'Oйн-ег“
' ' па на аа—сш— ими прсжди сп тспе—
^“••1 шли изкусено*·- коприва, -в*
р-вена -рез тепло вя -прсдозевс но—
нн-ЕСъво. 3· Оодържтгесав ва ве—
тоестне н епрелеленв количсствс раз*
явор (Ι см3, П з-гор и др,), 4, Д-ну*
отит, ает ва повесена прано.
тиф {πp, tÿphos „вuтπeгивнпe“> мед.
Название шт редица оскре --равни
ваО-нтнавит, придружен- с крсснт и
втиогнтвант га созвяйнтав,
тИфдрук ^00, Tiefdruck) пич. Дълбок
печат,
кирнИт {npι Typhlos „смие") мед, Вов—
птлЕШна ma сляп—ао черно,
тифлограф (гр. Typhlos „сляп““ m grâpho
„пиша") Уред, с квИто ивттт дт не—
нтт онeииπв,
тифлопедагОг ('.1 typhlos „слип“ и
педагог) Специалист но тифмвпелатв—
гнет.
тифлопедаедгика (пр. Typhlos „емтπ—
ш педагогика) Дим от иелатвтинага,
който р-оряВ-тва “опр-с-ае зя -Ву*
мЕШитяв, оОравевав-епв и коапная*
тесте ' шт снопи и сн-Оо нежлащи
меца.
терОвсе (сп тр. tÿphos) I. Присъщ гт
111, исйто ce огнаст «о мееуванего
в— '11, прелвноганти зя болни ок
кеф. 2, Бонев са тир.
тифойд (гр. Tÿphos и Oldos .кел“)
мед. Лека фсрот гт корентн тер,
ТнфОнЦгрЛурЬВп)!, У дртвгиге торце—
μητιαγο скотнав) отнел-шашо му—
лввнще, побелено от Зсвс и препес*
вае— с планината Еква иа встр-в
С-цизил ; според митология'— нврнт—
н-НЕт- вн вумкава Вини -гиепцае еня—
моци ma я—ва чудовете, 2. Бури, се*
мен вигор; ср, тайфун.
тифОК (ατ соВс.) Уред на ф-р в- прс—
Л-вннв шт овунон- с·'·—«· при нотна
(по поепе ma град).
тИфус^т^.
тихИ-он {гp· Tÿcho „содОя") Вярване
вов всесилная- на съдбата, вя сму*
Аяйн—ста—.
тмезис {πpι inêsis .разсен-нт") езиков.
Равдтмтте гт см-жш— «умя шт сос-
т о к Cjé м и я
етаните И »асът (н сттрепрьцсн, гем—
ски п др.),
те {тπ.> Японска нтрен ва теми· явна,
равна ва П8,4 а,
тоалет (фр. ioilotie) I. ООмвнмс, премя¬
на (ш-й—ивсто ва жени). 2. Привад—
нежности аа п-адърж-вт н ред и
чистота га ннцето п рошете. 3. При-
п-пвино ва воешнин вид ; οιεβε,
οΟηημτββ и ирипогвтыт га фризурата.
4.	прин. Заход, ηη—οοΤι
тоалетен (^тфр.) 1, КоВпе ce отваст ле
я—тнеа наш служи -- ксанвп.	2. прин.
Парфюмираш с хуВнв мернс (-собе во
за сапун),
лоапелка (от фр.) Мтсеина с етнелано
п мисто ва тотзттн- принадлежности,
тоалетна (от фр.) I. Манн— стан к геа*
пор и др. поиепейпя, квито служи
от прсоОлнАТВС п тр-и-ртне| 2. Мня·
ее помещение к обществено отведа·
нес инн часксн дои, сйтВдввв с
умишп|н-к, отледтнв, -вшит п емвает.
то-лИрам (фр.) Оознитм, mтгнтетвao.
ватыкитваи.
тОга (3—1, Toga) -· Нтшспазв, торн-
ножит лрехт в— «.•bh-ke* позеонрав*
гн ремянне, 2. Гарга драха на вис·
ши oaτнегpaτн» рскторн, професори,
сённмаша ирн езпьмшсвгс ин служеб¬
ни зндозжтйпт ими при горжсся“···
снуия-i
токИ {τуpι Toka вт нт.) З-юопи-лка га
колаи,
токИИ (οτ свё)с·) Πыpвoннмeеτвенo ун¬
гарско в-ив (по ннетв ва гр, ТоктВ,
Уйгтрпн).
τοκάρ (рус.) Струг-р.
токИта (in. Toccata) Кeйuтвτй- κаав-в-
вт пнест с Воров нипуяснви- дан*
жсг-т, влносёртвсв реамн-он рису—
•он, птИчнаско с npоoёaтлaвтвт в—
улαввт» —нордов— похнина.
локиИк {πуpι tokraak) 1. Дорвен мук,
-укис* ва хтанвнв п др, 2. прин,. Трс-
0-“, еOуτaй» nтеpъиen.
твюомОт {τp· tôkos „раждане“ m lögos
„наука") Акушер.
токолбгия (тр. Tôkos „раждане“ π Π5·
gos „наука") Акушерств—,
токсемия {τpι Toxlkon .отрова" m hâi-
на .кров") мед. Отравные на врен—
внвин с 16ИСНГИ,
тбксика
726
тОксика ('р, toxika) Огрввын напаствя,
токсиколёг {πpι toxikoiogos) Спец·—*
анст по щ-еснназогил.
токсиколОгия (пр. Toxlkôn .-трона“ и
logos »гнус—“) Н-унн вт втрвввепо
вeneеτв— и ан ттхввто вoвgвΒеπвив
ворху А—ващнин и жнвоанвсинн -рт-·
гивон п от предпазвате т аемеыпе га
иссзвлсснтлта сп ттх.
токсикомйиия {πp· Toxlkôn .огр—ва"
и ηαηΙα .лудост") Бoмeеτтв гавне от
употреба в- ^.№—11»·· вещества
{oвpφив» етер и др.),
токсИи (гр, ToxiCoi) Огрвввв Втзтъчнв
вeneеτвe» поработваш- от мниро—р*
ттвивнп (п гис—п животни п pαе'e-
вит), коего иртдиввннва в-Оеатвавин,
токсИчеи {πp, Toxikos „отронен") Свор*
ати с дтИсявиса— га гвесан ; вτpвв’ы»
отравящ,
тол {Τp, toie) Непромокаем лабаз стр—
т—г, напоен с особени вeщeегвa ;
служи ва покрик п стае ηβ-μ^ιοβογ
оаттри-а,
толерИнс (ант. Tölorans) 1. Тыpиπoleеτ»
лoπуеτиoвеτ» иoввeлтгeег· 2. Допус¬
тима ртамика к тепло при иокуиео-
пр-лажОа в- съ-нт пап при стАтне
иа моиети.
толерИнтеи {-τлтτ.> -.Торием·“, сгев*
х-литтлев, 2. Който повясн мужав
оионив. 3. Овπвхogи1oлeы. пырнвлив
сын арути нар-двос'· и втрваыия.
лолерИнтиотл (оп мак,) Тыpπиoвеπ» сыто*
халитемы-ст,
толерирам (-1 мат.) 1. Торин, иот-сто,
«впускам да ce ш-прянн ; ирвЛвтвто
τвмopaвτывеπ. 2. Π-нpввиτтмеτнунao.
толстоИзъм (от свОс.) Нравствено и
ртлптиввнв учтвне, н-етв пр-пввтдна
скромен и оералоы жπнoτ. тесопро—
кивмтыпе на вм-те и еκpвнвoеτ к «у*
ха вя евангслсксго учевие (ис името
иа Л. Н. Томстой — 1828-1910 г.).
толуОл (от свёс,) Ар-матт— Втвиветна
теиеост; н-зуннатв нрав дсстилацит
га н—нтвввътмев натр-г пмп ва гтф—
тевп eеτ-'ouи» смоян п «р, - ивпвм*
зунт ce аа доОпв—во вя сигъвънаги
Отгриза, мeeapеτввнm т избухливи ве-
посявя, о—хтрнг и др. ^0 повпо на
тр, С-вглпв де Тому н КозумОпн и
мак, oleum),
том (пр. Tonos) 1. Част вп соАИгегне,.
oёoев0тma н отделт— книг—. 2. Отдел·
в— книга.
томасйране (ек ссОс.) Процес ат по¬
лучаваше ва еπвoaвн вт са-пеш чугун
4.0- продухване с воодух а спец·——
лен квввертвр (ис инепв в— 13—0.0-
т—томл С, Тсо—с — 1850—1885 п,),
тОмасшлак (от ссОс,) Вил нонусавеш
г-p» ивмуч—вав наго оаи-дон снел
лсёиаавв ma оπвнamт »рта а-штсиртые,
томОУк (тем, Tonback) Сизяк ок мед
(89—9-%) т цинк (1-—19%) иввякв*
па с д-Вявна ст отлив к—з—И (0,25—
0,75%) ; им— влатожълп «о молов
цена ; устаИ-иа срещу ръждясваше m
изтриване ; упвпреВтна ce ан вапряв-
гт съдове п «руен тзлвмнл,
тОмбола (11, tombola „индане") I· Лв-
τ-pил» ирп нвтпе иогепмеынпе иечтнёп
са предмети, а шт п—ри, 2. Детска
игр- ва paaвнoчoнπe» при нвиго ce
ионривап чнсмт с ыоиерирави еярав*
вп пмп пумнета ив иатегзени шсиерн.
тОми (аигл. tonny) Гр-аа-ще га нн-
тянесни ββΒηιη,
томогрИфия (ер. Ténno »режа“ и
graphô „пиша") мид. Ф-а-гртфнртва
г— τeмeеeв срТан с рвнггвнев нитрат,
при к-етв ce праалт ред-ца сыпнет
та вядЕмтняе ч-еτm г— оргавн, он а-
ce килт исто еъеπ-яниeπe ну ; радио¬
графия,
тои1 (пр. Tonos „уа-ревне") 1. муз, Му*
опнязви внук с тоино определена не·
сомита. 2. муз. Рaвеπoлвиeπo» иытер—
“ямок между два съседни степени.
3.	муз, ОссВси-нк характер в- зву-
н— га ели· πвеπвуoeыτ. 4, Звук, шум,
надавят оп Оневетв вт еoвцт'в.
5.	Отсянка вн τмaо» г— говср. 6, К—
Аесав- га цанп багра (к жна-пнсея),
7.	изакои, Ударенно, —кпент. 8. прен.
П—Анг нт държ-ие, сВг-снИ|
тоК (фр. Tonne) Мирна ат пежина, рта*
шт г— 1000 нт; регнстор тог—
тдпыица мирна аа кубатур— на ю-pαO»
равва г— 2,83 суО, остря пмп 100
еуётнасни руга.
тон3 (кур, Топ) Вид едра и-рсня рпбт.
тон^ж (фр, tonnage) 1. Тттмва- ва ас*
«—1—, ивнeеπeнн ок плавателен сод,
ивравтвв к пвгввв ; ввлвианeеπиoвеπ ;
727
ТОПОЛ0ГИЯ
бруто тонаж — нoлвивoвоπmнeеτ
в— едни к-раб ирн попе· товар ; в в т е
? о ш н ж — o—нонo—мввπo патя—, нсв-
го може дт авон един кораВ. 2. Мак¬
сималният поневвш твнар гт иртвеа-
вв сродстве (каоион, натов п лр·)·
3, Общата π-вapeеπвевOывеτ га пре*
но-вито еpтлеτнт а одв— страна, об¬
ласт п др.
тоналност (вя гр.) 1. Абсолютната висе*
нива шт «ядец над, нот'- се опрсл·-
зт от внссмшията вн -св-ве-н му п-г,
2, Oеввнтв. преобладаваш гот (цвят)
е живописта.
тонга {πуp· tonga) Пачин га р-зпреат—
ленив гт тютюневият миста но ся—
чeеπвe» а псниког- и но uвтτ·
тоизилИтис (от 3—1. ionslilao .ел-в-ц-“)
мид. Вовн-мтн-е нн ез-внuиτo·
тогоУрн (3—1, TonsUra) Обръснат— мис¬
то ворху ттоттв гт нагвминки мотах,
тбпика (пр, Tonika) муз, 1. Oевoвнняπ,
усасйАнв т—ш нн мада ^0.“— степеш
вт пао—п-). 2. Основният, гнИ-уся-В*
чин о—жвртй пян минореш акорл га
м-ga» построен ворху ен—вшил успей-
чпв т-н,
тонйчен, тоиИчески (гр. tonikôs)
1. латир. Основан върху ударет-тт-
ва думите ; тонннеско стихо¬
сложение — стихосложение, но·
тр-Л’вв ворху едыанвпл брой па уда¬
ренията п втденынпо стих-ва к egec
еπнхeπвopeнив, Вев ла св азаият пол
внимание нтулареннтт еpнмн-. 2. муз.
Основат, плакат, 3. мид, Γoдκвτпвτш,
усилваш, -гнαеящ се до гспуст,
тонкилометър {тон п километър)
Мирна от изворше!·- р-Оюта от про—
в-ато еpegегнe» ранга шт нвввввагтго
ва товар ок один твв ва олги юимо—
метър,
тонмбгьр (тон и метър) Едев-ца
отрет а- 1-втpoo0eввτ при жозтоо-
иотгил, нодвин и —втенвОнзнет 'рацс-
иорк,
тонометър (пр, tönos .ултрснно·· г
métron .мярна“) Уред за -аитрвтге
р-вмпннта между дат авуют.
тОкус {np· tönos прев мая, Tonus) мид.
Станет га живвeнoеτ, шт тютеавеск
г— ерт—гивон ими в— мускулна поете,
тбифилм {гpι tonos .звук“ п филм)
1 Звуеов ртам· 2. СнесоО -а запис¬
ване -рев Енеспринсство звук ворху
легат· 3· Филмов— атнта сос отписа¬
ни авуевне.
топ (тур, Top) I. Артилерийско пежно
огнестрелно вроане. 2, Нн—1» увит нов
фороа нт рузв, 2. Опакованш заедГ—
анст-на х—ртил.
топаз (пр, Topazlor) Миыер-м от гру¬
пата в— еиaинaτнτт» равн-цвоттв явор«
оeoпoueнты нанос,
пвпВа {τp. Topai) Куц, срие, хрео.
тОпика (пр, toplka) 1. Зятн-в-в шт
трактат по з-гнюа от Аристотел
(384 — 322 е.), н нойто се р-зтлажда
воиресое зя намирано аргументи,
ковтс са обши от влеонко ъвордевел,
2.	Учвгио зя наииранв ma двнтвтгтм-
СТВН ОТ НЕШО. 3. ООп лов—«, общ
аргумент, е-йто може да се прим-т-
СОН МШ—ТО схвани сяуч-li
топИчески (ст гр. Toplkos) 1. Който се
опнасн «в опреатлЕШо отся— ; ютстев,
2. К-йкв се -тгаст до топнея,
топогрИф (тр. TopograpHos) Специалист
ио πвпвτвaφнт ; плягасвена» гт
местност,
топография {гpι Topos „място“ и gra*
pho „пиша“) I. Дял вп геолевиттн,
н-Иев се ванннав— с нотвдите ва
снимана нн насят ст венгата п-кър*
хи-ск ш -a-0втзявнгeгe по вов вер—
τηκτλβο в а-pнвввπтзгв положение
па карта пли плап ; восина то¬
пография — иаумава π-юτичeе-
сцес свойства нн опдемга швсъг—ст,
2. прин.. Бонне· вил па вдиа отса*
m-оτ.
топографически, топогрИфски (гр.
Topogrtphîkôs> -· Свойствен ими при*
11:^(01(311 на тоивтртфиТ| 2. КоВте
продава особои-стига на един н-вор—
анн)τ;;oπoгpapcκa карта —
τe-гвαφенa карт— с пвнн- п н-дробн-
(в отансешеса оп мащаба) иввбрнже—
вна га местност ; τonoгиaφнчec-
кт анатомия — дим оп авагооит-
1-, е-Икс евунава нв—поывто разно*
лвжение нн вртаниге п мастика га
тялото.
тополбг (гр. topologos) Малеиалик,
специалист по топология.
ТОПОЛ0ГИЯ (гр. töpos винтло· и îôgos
728
топонимия
.наука") Дин оп нaτвoaτиκaτa» коВпв
изумява наВ-вВшнгв свойства на гев’
оегричыитв ф-турн — овeИеτвт, кои¬
то осанк-т вепрооегеги при сянкете
п ла о иреоОр—ввв-вил га фигурпге,
к-втв стават без разкъсване пнп
слЕпваше,
лоnоиИиин, топонИмика {гρ. Topos
„•място" m (тома .име“) I, Дня en
евик-вв—внето, еоВпв поу-тва шосетт—
те {τe-гp-Τеκн'o) потна, 2. Сбер оп
πeoгpaΤеe-τe иоввн ва елша страша
пнп облнст,
τοπόρ {гуp. Topo* оп перс.) Бр-лвя, ce-
ниBн·
лопоск0п (гр. Topos .място“ и skopéo
„гледам“) Уред вт πp-е1p-негвeнв
наследенно га Опемотинвиге и-ттв-
циани на оовок-,
τοπρύκ (тур. Toprak) 1. icHninT, «с·
х-два зЕнн. 2. Прост, венл.
топтИи (тур. toptan) 1. Навар-, изцяло,
2. прин, Пт0peжmo„ ирео .уп ва трон.
топуз (тур. topuz) 1. Жтзтвнт πвннa»
нвтге ce пвпвлаува катв тежест гт
κ-H'αp» масовици п др, 2. Кос прот
с жтзтвна копна шт сран, ВоИно вро·
жит ; ОевдупаВ|
топчИя (тур, Topçu) Арк-мерися.
тор(ус) ('m-k· To-us .возел") 1· мит.
Ротационна нонърхннн-, иенучена ст
въртснет- на -кръжи-ст вноно oе»
лежаща к р-ввиы—та В, но не я пре·
сина. 2. ирх, Дтт-Вл при ссш-ват—
ва квзоттпа, коВто по- полукръгове
еeчтгнeι 3. Мирен ва в-мят-не, рав*
ma ma вамтт-неа- ma жиктИеш столб с
епсонин— П он.
торА {eнp,> -· .3-.-·", вязнаете та
порвнес иеп книги -ъ БеВзиная, ·-.··
мегн y внс Петекннжие, приписвани
и— Мойсей, 2. Горганентон свипьи с
генсян ин Пококвижпепв, иавев капо ска—
TUHH, 3. трен. Светици, сает предмет,
торакалек (en Thorax „гръден ю—ш")
Койте ce отнася де гръдния кош ;
торнеанва хирургия — хи-
руртни ва гродвин кон. ·
щорни-пм-санна (пр. THOrax, akos
.горле" и пластика) мид, Хнрурпи*
меска оиерация шт гръдния κвн» ирп
които ce сясяртштвак штеоннс ребра,
за да ce гноази сёсныт ну m g— ce
Н6СТ1ГШ0 яртево свнаянв г— Oeл·наввO„
главно при напреднала белодробен ту—
Оеркум-o-,
торакоскёп {τpι tHOrax, akos »'родов
кош“ m skopéo „тлел-н") Уред -a
и-смЕЛа-вс на троде-н н—н,
торакоскёпия (ср. thörax, akos .гръден
кош“ n skopéô .гнелан“) Мегод ва ив—
следвана гт гролинт ю—ш с я-ртессноп.
тбракс {πp· THOrax) Гръден еон.
тореадбр (иси, Toreador) Бин-Oopeu,
с-йкс е шт нов ; ср, матадор.
тореро (нсн, Тотото) К-йто ce Оври с
Опе-ке ; ОнквВ-рец,
торзиограф {мaτ, torsus „навет“ и пр,
grapHO „пеша") Уред за отписвант
ma усукващи келтОтннт,
тбри (англ, tory) 1. Английска ивлнти—
месна и—ртии -a XVII—XIX а,, с-нас
отщеп-в-зя интересите шт крупните
веневлааелви п ва .“-..•-10 ; првяпв-
гнци шт вигнте. 2, Члтнонт гт тави
партия. 3, трен. Квге’pвнτнвыa'- am-
глийсна и-ргни инн шсИнетс αμεγ—βό,
κ-йеopв-г-в··
торИзъм (-π —ΒΓΗι) Квнеepвαπнвьн,
-вoеτaйaл-еτ.
тбрий (от евOеι) Радиоактивен хемн-
-осне ’HT0ITнπ. зияю TH, п-роден но¬
мер 90, як, щата— 232,038; е-нос ос*
п—н (но поепс ma лpoвнeеκαвлπн-неκπ
б-г ma торна Top).
торит (ст соОс,) Ртдью нвгaн. от с-йаа
ce получава щ—рий,
тбркпа (н—т, Toiqua „извита“) Птвагво-
рен -Вро- ок жeлиa-» сребро или
опято, г-ссн ва нит итте Отлет за
выaπыeеτ» сако ш—сня ими к—то Война
οπμπμηό,
торкрет (3—1, Τ^ΤοιΙ^ „покриващ“ m
cioTos „спься··") 1. Cneuиaмв— мн—
ниш— от нанасяна чрев сгъстей воа·
дух шт циментов равпввр нан огнеу¬
порна м—са ва ванечавтне ими зяпья-
нане вн иравынви, аа нeвp-нoκaтивеτ„
от onыeуивpввеπ п πв.· 'тсрн.·'·—
машин—. 2. Материал -- π-вeвeτн’
ряше, 3, Зямаонн, в-вессн— чрев я—р·
края пап пистолет,
торкретИране (ок наг.) Нанасяне шт
имотен иннст от циментов разтвор,
ётгов, огнеупорна плита ими друга
смес върху пякакпа повърхност с

729
пест-мек {'oвюpт'вa м—ннит) мре- сть*
сяСи во-аух, от да се отполите шун-
нн, пукнати·· и да се ивнуми воло—
нeвp-nуеюaтивеτ няп огнеупоресся,
торлак (тур, torlak) 1. Henpнумeы» me—
тртннрав ног, 2. прин. Heвннгeы» во—
к-с, лec-ниелeы·
а-реТло (нсн, Tornado) Силев вттор ;
цикя-в,
торпОдеи (ок мят,) КоВго принадлежи
ими о своИствет ва торпедо (И) ; т е р-
педен апарат — устроИсте- с
троён (де 6), оонтиранв ва нолнод—
ннця шап Boom н-р-В а- изстрелваше
гт тосрида ;тпепедег (1.0' —
Осов кораб в- гагнсяшо торно«··
удари га ытπpнтπтлеκи пм-а-таявн
съд-вс,
торпедо {наτ. Torpedo .кеа риВа“)
ЁСанвдвижеш се и ояшoунpaвнтв<aец с·“
врептнониден поласлси снаряд вя по—
т-пинтна га еераО-. 2. Открие авгв-
овОим с форма на τввπea-» 3. зссл..
Риба, кояпо произвежда внeeτpимeеτвв
с епанн—па си п пнея пони панмиат—
си, юттс л -н-помощава чрез удари,
торпИден (3—1. iorpidus .вuтнeнeнe>н£e<λ
Вцепенен, ёeaчувеτвeы» втpeнгив—m·
торпила (фр, Torpillé от шт. torpilla)=
гврптао (П, 2).
торпилйра.м (-1 фр.) Пaπaa-o» нгаеу-
ано с порпедо {πopnπмн).
торпильОр (фр. Torpilleur) Лек вотвен
kвpяO. и-йто напаля с ъ-рпин·,
тОр^о) (пп, Torso) Труп, яуз-вищс Отв
тлява п нр—Ивипп, сс-беио гт статут.
тёрта (пя, toria „навета“)-, Кротол ас·
съси сладниш. 2. Парно1 от товг сзта—
кеш,
торф (нео, Torf от тр.) Плотин отс— ся
ивнрели Озякип растсшня, ковто са се*
разложили к присосян-сто на амтет и
нeдвеπαπoмem достъп иа возлух ;
уи-ареОнка са нят— т—рево, в- доОе—
наше ва нвeе. светелеи гно, κ-τα
пор п пр.
торфолбум (01 ием.) Пресувян мято*
ретз вп τвpΤ. к—Иео се увв'BтBнв-
кат- топлинен иaoлau-и н зсне пв-
спр-еси.
торшбр (фр, Torchère) Oеввτ-'елнo тяло
в— анс-нт πвaеπaвκa, нотто оперя ва
пода.
траверс
торшОн (фр, Torchon) 1. Вид иаиучон
имат, 2. Рисувате«·- хартия с грапава
πoныpaнoеπ.
тост (ншта, Toast) Нтздрявиця, привет¬
ствен— ром при топавк—.
тет—мвг (фр, Total вп пат. Toius ^ηη“)
Беeo0ш» веeвBeoan, цялост··.
лотапизИтор {Τpι Totalisateur) I. Урод
ва иомнсанваве вя общ сбер, 2. Ме-
хани-сски апарат, квИто поставт
какня сума е аннвжена ва асени нсн
п оОптът заложена сума при кониш
състезанит. 3. Игра ва пари ирп
спортни еoе'ea-нняι
тоталитарен (от атъ, Toiallio* „cBmc")
Всообенап, всеобщ ;	тоталита¬
рен режим — режем, есето е
еъевтaвгвнил к влив нецо цианът
власт в- тлна държан- ; а-кеат-рск·,
р—пнспни режим,
тоталитаризъм (фр. toTtlltarlsme^TO-
птанятрсв режем,
толеи (ти, Totem от целени,) 1 Жп-
копно, нО'ридее раст-счи-с име пред¬
мет, синеава ог пьрвоОмяниас' и—роди
аа ввдвн-м-нг-e иа пз-нса-, почнпянп
и итъв оВняднттли и— о-ти-есея сила.
2. ГерВ г— плене с -Орав в— тотем.
тотемИзъм (ст нили-н,) НорвоОнтйа
втpα» к-ято се атρ-нгевπвнв- с поми¬
таше на тотеми — животи·, р-сатент
шап πвeлит'-. смит—пн ат р-л-втита·
mmi нн р—л, група ш др,, к совко
са воплокспе ш лух-всес е— делнпе.
кОпе^оотална—пер (2 и 3),
трИпелсрс чек {aнτл· Travellers cHoquo)
банк, Тувпег-чеен· нее, ю-Ито всяк—
ё-нют {κepееίюnaонπ в— Втию-ан—налт-
τел на ноют) ввпляща, наев те втаоржт
ш то нрспрящ— на 6-нняпя, която те
в ·вдялa» ат дт •гюнсерт сумата,
трапОрс (фр, traverse') 1. всиa. Зеите на¬
сип аа прЕлпновапЕ вн атщ-тг-ц- шт
уювеnлоn-о. 2, Линет, ювтаа вяпечва
ок атасит тоню- иа Орстт нн река ш в
пвρ-егд-юуливгa в— талвега В. 3, мор.
Песок-, н—т'— с паресглцюузтрва не
о'й-штг-т посоката на лв-жегнеав
на ю-раб, 4, Изкуствсн втсеп оп брега
га река ком лылОое-пв носът на ко-
рнтвт- В ат вапаввнне на Врета ирп
“•соне волн. 5. ст, Бит вн ест на¬
страна, вВьрнап с плава ноо спешита
730
трав é рса
•а манежа, 6. en. Маршрут ва алпт-
виеπm» и-Въо отг—ка по преВена та
планински хреВея т -Охв-п- ттномно
ворха.
травёрса {φp. Traverse) I. Паирвчыа
треда, ворху колко ce настнанк pтлеи.
2, Напречна треда, кеят- свързва
ыадножыпте ондове к поспр-еса,
травертин (11· travcrtino) Шуплест к—-
peнин» нойто ce ивполвува како сгрсп-
ттнен м-коритя п катв суровина за
добиваше вн нар п цимент.
траβеттйраи (фр. iiavosiar) 1. ПресО*
«имам в чуждп дрехи (в— арутен иoн»
на друг народ ими съсловие, особат)
вя бял). 2. литер. ПрераО-пвао ваво
соннисти· а eapπκaгУвeн анд,
τраβеττи(я) {|p· Travestl „ире-Влемтн")
1.	театр. Рози, конто ce напомняна
са лица оп аругпя поя (може- poлл»
изпълнявана вп жена, п сВрняшо),
2,	литер, Γapeдπя» хумористична пре-
раО-тка ma ивенн, санх-тв-решис и
други,
травма {гp. tiHuma) 1. мед. Поврежда¬
те та тъкани иди ва органи чрез
новшно въвлтΒеπвиe (ирп гарагтв-не,
нот-рние, действие ва зони, хпои·
напи п лр.) ; раня. 2. трин,. Бвлевнево
юнско,
травматизИрам (ок тр.) 1. Предновци*
вам прани-. 2. прин. Пртливвиквао y
шнс-тв сияеш нoн. предизвиквам Оо*
невнето нвeжπвявαвeι
травматазъм (оп тр.) Повреждаше ок
шар-шнанне, ивтяряне п ар.
травматология (-.· TrHuna, aios .рты—“
m lögos .наукав) Дна от хпрурентят,
нвВтв ce о-шимтна с кранонке,
трагИит, трагакант (гр. T'tgakaiiHa
„кпд дорв—, кота— дав— гунн") Леи—
мнао вeneеπвo» немум-а-во ок клен
ma гpeиимeенπ растении, квтто ce
упвгреОтва как- неппнв пнп капо
оτoеτππoм ирп панносна·· г—платеве,
при оОраОвтна ва ножи, к индуст¬
рията п др,
трагёд(гр. Trнgoίdό)e.Tpτгичocκи актьор
к древна Гърция,
трагОдия_(тр, Tragoidlt от Tragos „но·
зол“ п odö .песен") 1. Драмати-всис
πp-иaвoлтыиe» ноепе по-бразиня нраВ-
вв остри пни втириоириои ж-внети
нoнΤнинτи» в-воршвящн ш-В-несто ' ' с
пиОонта на тер-т. 2. прин, Страшно
еыOπгиe. ужтсва случен ; гежк—^нре—
жинтмиця» Втапвхвавв	п-л-жевпе,
което можа аа аонедв до гтОем,
трагИзъм (вп тр. Tragi kös) 1 ГоАтава-
случка пмп твлегие к елвн трагедия ;
гратпчввгв г—мамо к елнв хул-жест-
нтно првиовеаевне, 2. прин.. Безиз¬
ходно п-лсжешие,
трагИк (гр. tragikôs) 1. Автор на тра—
тедия. 2. Актьор в— яртгтмаснн рони,
трагикомедия {τp· Tragoidia m konoidia)
1.	Дрнмтти4всн— пр-иаведегив, кетте
по— онтневтп га трагедии и на кв-
отдин, 2. прин. Ому-юа с тожив шт·
мял— п насел иря“.
трагикомйчен (01 тр.) Печално смснен,
тъжен п смешен ; ноопчев.
трагйчеи (пр. tragikos) Гоман сос
страдания ; иечалтт,
трагИчески (от тр.) КсВпс сс отвясн
«в яр—еедин,
традиционалИзъм (от η-τ.) 1. Система
оп анранент п еОич—н, ковтс ce пре¬
дават но τpнaиu-Яι 2. Нвивьpв-вeеπ
кои преляиният· 3. Ота-ваво томно—
разя на божествои-ят воал н дтлаан
на света според учеинето гт физв-
с-ртчнаотаисън,
традицибкек (от мап.) 1 Oен-в-ы. пс-
чпваш нн традицит, в— нрадтинл, в—
тавин, 2. К-йто става наряди устатс-
аеш— традиции, поради навик nam ce
придържа към традициите. 3. Лишеи
са брипнитяв—ст ; оВпквввтв, Оаналтт.
традИция {ннπ· Traditio) 1. 0614—“, гт—
ние, peл» насмслови са опвамогв,
преа—вани от п-келенпо в— пвквле*
вно, 2. Предатие.
траектория (ся н—п. ΤίΙο^^ .пре—
авopлянeβ> 1. мит. Heнвeныенατα пи¬
ния, ' е-тев едва твчка вписва ирп
движението сп н πpвегpaые'в-гo.
2,	Поена ва снаряд пнп куршум от
посъртмантся— му ао оися-ас гт и—*
давете ; ерианян нинин, келте ce
сипсая оп н-серелин куршум, еыаpта»
хвърлен кашон п ир.
трак (антМ| Track) Звтне ся '•осент-га
лента ; посетт-га ааретя,
тракт (мап. tractus .“3-46^) |, Пое,
пе нойто опитва иon-» и-щенсни път,

731
2. Н-еoнa. ваиравнтннт, маршрут,
трактИт (нтп. T*αoTtTus „вяaеoжл’нит">
1.	Научно еьчинтй-т ио едни опре—
лазав копрсс. 2. Мтжaунтв-дeв «в—
говор.
трактИр (01 Mai. Traoiua проз рус.)
Кpoмнa» ресторант, хан,
трактовка (лат. прев рус.) Р-втлежд-не,
тълкуване, -Отсняв-гс га g-лев воп¬
рос,
трактор ^—1 TracTo*) I. Самоход·!- оа-
шева аа тетлвгв в— еeлеeoето^!-неκн
нашиеш и ородел, ва друге мянншн
нап от превозваше шт товаре ; елскам,
2.	0—оехедв— машина за ).-·,
тракторист (ατ нят.) Cтленoегoвa-ен·
нeа-гπвαгop, ноВто упртвнтвн гв-н'-в·
трактувам (ст ятя, Tracto) I. Грего-
в-pяo» асаи прттев-ре, 2, Р—зглеж*
«-0, тълкувам, обмислян, обсъждан,
лрИкцин (^1, Т-юТНо „влачене“, „возе*
гтβ> Дна оп жн, уиртвт, коего сс
ванноана с поддържането п п-прант*
нтп- в— иртвввнппе сродства («0.000·
τήκη, нагони и к, г,).
трал (аипм, T-awl) 1. РиВвл-вна мреж—
с торби от мввуване от кор-О. 2. воен,
Γp·еπвовёнeнπo аа л-вене шт иод·
аолви опыт. 3. ОссОего приспособ¬
ление за изследвата та морското
лоно т ат изваждане оттам вя жн—
ввггп п растси-н,
тралер=траулер.
тр-мОув-м (ием. trampeln през рус.)
1,	Набивто, в—тъпкван вени с тежон
пролмат, 2. прин. Ходи гт домът поп,
х—ал пан.
трампИИ (тнез, tramway) Грсавзио
средствс в вaеoлеnв онсае, ноето ce
лвижп ис рсзсн, оОинй-вепе с смос-
гpииeеeи яви,
трамп {aгτм. Tramp) Товарен евраё Оеа
-пртдентта минен ва дв-жсгне,
трИмпа {πуp, Tianpa от ит.) Снята нн
предмстт,
трамплИн (фр. tremplin ся ит.) 1. сп.
Пружинираща лосют или псст-кна,
ю-нто служи аа вне-лв-гe при ск-к.
2.	сп. Спеипамне нриголсно мнсте ва
спускаше при синчссвс-нс. 3. Тясна
погемна а самолетои-с-н, по котто
ce снусн—т н ивмвп самолет-го с но—
м-щът вя «натянул',
тра нскрибйрам
транзйстор (анта, TransîaTor> 1. Три-
елентредот и-нупревоавпнен уред ва
успяа—·· т— тмЕняринасет сигнали ;
употребява ce н раатопехвтеата т
еноспрвннкапа. 2. Миниатюрен посим
радпенривонин.
транзИт {нaτ· TιaraITus .нввнннaвaнe·>
Преминаваше вя иыгнπцπ» контри и
ирен-ани сродства ирео иувкгеве ими
доржавн, раопвлежети между отпр-н—
в—та станция п мвсташтогнАЕГнетс,
Оев прехвърляне п Оев просто“,
тракзйтен (мак. transitus) Който ce
отнася до трановг ; трнн-нтва
виза — впва, нотпс лава пр—вв га
погине да пренинав— опредтнтна то—
репорня няп държава Оеа пряко га
прастс“,
траизитйпен {лaτ· TransiTIvus) грам.
К-Ит- ион двньлветнв (за тмател);
вpеавgeBι
трапс (фр, transe) 1. мед. Сняга верева
вoaёуaa. придружена сос загубваше
па соантвее (вОиквоввге при еиплои—
сея п аруте болестыт еoеτ-лыия>·
2, У спир-анстите — -свОего сося-н-
вие в— медную при сснтс.
лрактакция (3—1, tιαтsäot1o> юр. Спе-
τoд0a. сопзтшонее при вваиини ег-
саонси.
лрантатлаклИчеткн (3—1, Trairs .отвод“
п атлантически) Който ce намирн
отвоа Атлантическия окаян име ноВпс
прекосява Атлантическия всетт,
лраит0ордИраи (от фр. Ти^Ьо^о*)
Прсхвърлим нощници пнп говарп ек
•аво прсвозво сродство ва друго·
трапсОордьбр (■фр, Transbordeur) Съо·
рожение зя пренастие га локоооппни
ими внпон- оп един шт друг усп-рс*
ате ю-зсв-в,
трансверсалей (ек ята. T*anave*sus)
Напречен.
трактгресин (н—т. Tran - gressio „преми¬
наване") геол. 3-ливтге ва суша ек
нерего наряди хлътване ва сушат—.
трансдукция {н—π· transductio) Греша—
еяйe. преместваше,
транскрибирам (янт, TraтacrIЬô> 1
езиков. Предавао вепс мре- ар-вс-
нрипция. 2· муз. Присн-с-Отвао му¬
зикално ивoнввegтвнe ся один инст¬
румент з—«лруе,
732
транскрипция
транскрИпция (мят, Tιαтso*1pTio) 1. ези¬
ков. Првл—внне га Внуково ими пис¬
мени знаци на один евин с условни
вв—цц с цол да ce нредадап всиАст
тънкости га вкусовата - сшсквоа га
таннн. 2. езиков, Предаваше ва дуоп
п 'есст с ф-вети-ни оитци зя лесис
п 1)41) ивeнвнoнeнπв. 3, муз,. Сво¬
бод·— преработка ва музеетаво πв--
нввтдевпе оп едиш инструмент ва друг,
траислИция {н-π. Titnsiailo) 1. Усилва—
ве га eмeнπpнчeеeи шли тнектрооаП’
вневш сигнали -тнтжднвна приемте·
пред-в-тенва уредба ; препреданнйе.
2. Предаваше вя р-асе-нинт речи,
музнит, ивв6ражтн-я и др, и— радио,
темтв-вит п пол. 3. Постоината·-
движенна вя фигура а раншни— шап
в— ттмо н иpoеτвавеτввгe, при кееге
ксииният му точни ce двежак но успо¬
редни поанта (Beb норете·),
транслитерИция (мтг. trars „през“ и
liitcra „Оукня") езиков. Нред-ваве ma
'тест, написан с Оукнипе вн адц—
ниенeвoоτ. с букви га друга вевнвн’
сино ек пехнит ивеовор,
τвaгелвκ-uия (нат. trais „прев· m lo—
cus „място") ПрвоаспатиВ|
трапсинтйбъл (рр. Trarîn1saiЬ1é „пре—
хворзнен") Зя аервдитив — тюредн-
пнв, сойка ножа да ce прохворан ст
О-иката, н ноиго в открит, к нтнвл
друг- Οηβη—, нвито да извърши вт-
пмащавето амасто порватя, ыс ёеые-
Φ^πόβγ (мπцeπв» есето ce пелзувает
—кредитива) си сстава един п сош.
траксмИсия ' ^—1, Transмîasîo .предт-
βτηό") I. Прелтатне вя маханиина
енертнт от двигател върху отленин
машини, 2. Устройство оп вянене и
нтхавивои вя пртдав-йт ва въртели¬
во двнжовит от даипнясм сом нотрв—
Вито« в— енертит. 3. авт. Система
ся атрег—пн п мохнинони н нвпонобин,
еоито преобразуват въртящия ооовнп
шт двпгнпвнт ис тснеоива п посока
и по продаете кон аадвижвнтнге но-
авма,
трансмИтер (от н—п, TransniTTo „пре·
пращан“) I, Част от τeлeгвaφeн ана-
p-π» нотто тоноршет предаваното ;
првдявапол, 2. Апарат вя бързо aa*
тоняпнчно преданнше га телеграфни
снтг-зи, управляваш«от порТ-р-рава
{ыαgуимeыa) ва специална машинт
мегът, 3, Уред н авпонапичта систо·
оа ва регун-ране ва желввоиогно
двпженпе.
лрантмутацин (4—1, TraisnuTaTao) Гре—
врътние, првневино н mono.
лрантпарИнл (фр, Transparent „прозра¬
чен") Завеса ва прозорец, место енα-
Оо празирва, котте предпазва от
елыыцe ; нерде между вогшйата ш-
вотрешнапа ранка вя нр-вврец.
тракспараитеи (вт фр.) Прввр—чев,
провиран.
лрактпирИция (1.1 Transpiration от н—т.
splro .дешан") I. Борзо ивиоттн-вв.
2, Изпаряваше гя кода от тадаенвите-
4-спи, иртдпнне оп местат— ва расте·
велта,
лрантепаклат (янт, Tιarap1anTαtua) Ч-ск
вт орган шап гости, ю-тъв може «—
ce присядш ва «рут српты.
трансепанлИция (ок нае, Tränap1ärTô
„просажаям") Прес-жа-не га аоняг
пян -рт-н вт едно иис') на Друго н
сотен ортагиаъо наш гт друг врга-
ннаон.
тракспозйция (лак, Tιaтapoa1tîo> 1 Пре—
o!теτвявт. разнесенава, 2. муз, Пре*
нтсние на тонввеге на едно муонням-
шс првивведеннт пян откос но-висо*
ее ими ne“Bπеκc. при ноето ce зтпяз*
кат -натрванннте -тш-шевин, me ce
пренент тсг-ашсспка, 3· мат. Рнзно—
сеа-ве на два тнеоенга оп еди— ипсмс
{нaиp· 264 става 246).
тракспокИрам (ок нят. Transpono .раз¬
местим! “) муз, Грен-сно ис-анс-юс
пмп но-внсис тот-вепе в— адто музн-
наявс нрвивведевив ιππ на oгκье»
кая— запазван иттервалтппе оаноше-
впл, то ироненло кашаяшосящ-,
транспорт (01 н—т, Tiansporio „прекар¬
ван") I. Пртввв, nвтг-еинe га хора
man съсни, 2. Превоз·- средства. 3-
прин. Преввав-вите егвнн,
транспОртеи (оп мак.) Нраво-си ; сой*
тв ce вавинана с превоз,
транспортир (от зат, Transporto „пре*
ш-син“) Ътявнер вов вел на дот— с
градуси ; сзужн от -антрване ma
отми ш нαн-етнeгв по ворху чтрпеж.

733
транспортирам (сп нап.) Превозвам,
npee-pнaн» пренасни,
тракспортьОр (фр, transporteur) 1.' Ли-
цe. коегс се аавио-ва с прево. ; но—
онсисшер, 2. Уредба вя нeпвeeыенaτo
механично нpeнαеинe на снпанви пан
носов· оатерпали н хоризонтална няш
сянО— ваведена посока с п-мо-щат га
движеща се безкрайна изтънста, ма—
газта ими гумена мента ; конвЕИер.
3, Приспособление за иpeнеегвяйе тн
ηητοηοΟπμή η гараж, Boa g— са гус—
н—п к лвнжЕНце,
лрапссубсτИнцня (нап, iια1.sanЬatantIα>
рил.. Πв-H’вяыт в— еьшнве·гс·-. про*
веьщeегнтвaнe.
транссудат (мак. T'aTs »пра-:“ и sudo
.цеди") Гр-соустия гомнсса в тъе-ни
п юухенн шт ятз-ав, котто ш-подо*
Отва анорт,
лраиттудäuня (наг, traтaaudällo) Про¬
смукване шт кровит пмавнн прав ер ь—
“сносните съдове к яонтин п нух-шн
на ττλοπβ,
траисурИии (нтт, Trans .вад" и урани(*
Хноенесип радиоаютнввп елтнонгп
{ыeπτун» плутвн п gpι>» еоито ст но—
нученн ио н-кусаав· начив п стрна-
пвлвжени смел уртинт, н-йто о но—
сзеатв тлтнент от neвиegπийατ- ттб-
лица шт Д. И, Меыделеев (1834 —
I907 г,),
трансфер {pp. Transfert „пренасяне",
.прехвърляне" сп нят,) банк. 1. Гре—
к—д в— чуждестранна вялутя -к еде—
рцвятсанс учртжатйне га друго uni
ек елша държан- га друга. 2. Градт-
вате та правя вя нл-gоенe та поноси*
ти ценни свежа в— друг- знца,
трансфер^Оъл {Τв· Transférable „прс-
шссим") банк, 3- —крсдитнн — кой¬
то ножа л— се прехвърли от попом*
шевно стик- сп едва Отвия а друг——,
каса п оп един ΒοΗΟ-ΗΜοη на друг.
лраисфориИлор (ст naT. transformo
„нpeo0в-зявaн"> Хтихн. Бсннн уред¬
ба, нотпс служи ва πpeвOвявтв-ге‘ гт
внeκτpπмвеκa ентрт-т ок едни внд н
друг (ва н-ся-тнов пек н променлив,
ma пулсиращ к п-сеоиное п а. ш,). 2.
театр. Опитен —рт-са, коИто -тр-о
шнионкс роят а едн- пност, нато ме—
т р а н ш é я
ги бърз- костюми, πpиo» nнaо. по
ходе— п пр,
трансформационен (от naT.) КоИто се
саитсн до ир—нтва, «в провОрто-аа-
вие.
трансформация ^—1, TransfoiMaTio) 1.
Прс-Ортоненно, нвнениые. 2. техн,.
Ивневине в- ванреженпете на про¬
менлив тмЕнярнмасси твк мраз транс*
формат-р. 3, Изкуство да се създава
илюзия ва промяна шт едни преднегп
н аруте ; инюзионивон, 4, иернон
пан теапртлтв нoнтp» коВте ртамнта
в— ефокт чрез борот промит— г-лр’—
хите, трнна п гласа ва актьорите,
лрактфориИзъм (ек нат, transformo
„прсобразявам"') Стсъвна от предста¬
ви а- -анененнеге п проврът-иего
ва Торн-те вн жинoг-ыеeиπe п рнс*
Т1ТСМГН1В ергав-вип са тднн а двуτи»
ноиго сВанс нвeнтOвeгвa фактите аа
историческата приемственост п нов—
хеднпнт характер- н р-овнпиете вя
органичнен евяτ·
трансформирам (ок лят, Tiarsforno)
ΠpтeBpявтв-н» ннлвевиввтн, пране-
вян,
трансфузия (нап, iransfusio »пвен-вa-
βό") мед, Преливан· гт юров.
трансцекдОптек (ятк, Tranаoondonа,
entis „13Н1ВТЩ гтвъг“) фил. К-епо¬
са наонря новое еродел-тт наоп1нга,
еoвн-н-огo ш позн-висто,
траксцекдОитко (оп зяп,) 1. Тсрмни н
идетлнегπнeенягa Τнлве-φнт» евИто
οοβ—η-β- асжапоео езвон предол-ге
г— позе-йнст). 2. За Кант — ■правс-
цонаснгв-гс с „вощат— а ссбс си",
тракш (1.1 t-aicHo) банк, Част от -100,
спртдвлова ва псгнствтиВ|
траишеИка култура (траншея и кул¬
тура) Огтлежлане ва цитрусов- и
друг· ртсяенен а специално ιι.πτ-γ-
неши пвкопи, при н-ия- се напвнаувтг
тонннвнпа и— вентта п cзыымевaгн рт*
«нацен през зннап-, понлюогн и на-
сустнси— -т-плен-ei
трашибя (фр, Tranchée) L воен, Дозье
п домОос окон, коВтв предпазва 0-В-
ците от куршум·, сн-ридн и др. 2,
Ивк-п—ыа .αΗΤΗκα, еотге служи аа
вход сын шепо, за пвлятявв на троВи
шли к—ёеми ; pвн» ноюоп,

трап
734
трап (хан. Trap) 1. СгонОа ma квраО. 2,
Божона стълба ва κατeвeвe наш зт
гношаспнАссип упражнения. 3. Отъл—
Оа, е—тяо кодш и—л сцената ва театор.
Tpané3a (пр. trapoza öTtoTrapezä „с-т-
аирц срана") I. Наредева маса вн
тдеве. 2, Ялeыo» храна, 3. - църк. Про¬
стен пян жертветик в— хpнегнтыеeπ
храм.
лрапезИрин {πp· tiâpczaiéion) I, Скат
аа хвaвтнe» сеело“—, 2. Мебели за
стан аа хрянЕне,
трапезоИд (тр. T*apezoe1dea> Чеяшрн*
отолвик Оев усп-реа·· спеши,
трапер {aггл· Trapper) Ловец ва диви
жнасави о—ртдн кожата,
трапбц (тр, trapézion) 1. гиом. Четири—
оголиин, шт н-йто сто— два ог сърт—
вита ст успоредни. 2. ст. Гимнасти¬
чески уред, ноВъо ce съсъви ок ви—
сищ напречен прог га дне кожата,
трапецобдър (пр, Tiapézlon „ масичка"
m hédra .сгрява", .-св-ва“) Тяло,
отравпчене ек 24 еднакви трапец- (н
epπеτ-нeгpaφияτa)·
трапецоид=трапезоид.
тр-пИст (фр, Trappiste) К-палнАСсюш ст—
зутер, ксИко дяна еёеп зя оолчанне,
“•алорж-ве оп оосва храна п спира—
ШП В—ИППНП,
трас ^00, Tiaß) Видсн-за, κeягв» смел
като ce еooмe» ce прибавя кои ци—
мошк ва усилната ва якостат п плът¬
ността му,
лратИпл (ием. Trassant) банк. Лиuт»
свако ивдана исапц—, издател га гр-кт,
трасИт (гео. Trassat) банк, Лице, нвт-
тв помучает πввeегπe да зяпнати су—
о— ио дадеы— и—лица ; платец г— ио—
ница.
трасе {|p. i-tco) 1. Лныπтπн» с сот')
ce овнаА—ва ы-дложннга вс на жп. ми—
шит, антвооВтмон пот, τpoBaиpcнog»
гувел и «р, соврожения с томно—
должина вьрху гepem» пяти, мертеж.
2. Нанасяше г— сновао място омтран—
ыиего г— ироекпирныпт нот, сагая,
плат в— затер п пр,
трасйрамт (ок фр. Tιнoor> ЕНртвн яра—
св, 2. прен, Проправим пот.
трасИрам (ием. trassieren ст un.) Из—
лакам грата,
трИта {иπ· Traita) *Γoлmu-„ внинс г— он·
повел с mяgnπе» с ноВто пригеж-те—
мне га ивницяпа внрежда ва дножвие
да заиннпт сушат— га 1.010 лице пмп
в— стоит шато к спредвлеы срок пмп
при понссениЕ,
трИулер (amna. Trawler) 1 РеО-нвнов
kвpaO» снабден с трап. 2. В-енет ко-
pнB» нойто чисти пусн-анат оп вт—
приятели мишп п шивши прегради.
трИур (нео, Trauer) 1. Жалееге, скроО
поряди зятуёа га Оливок м-в·^ иа-
.-οηβ-β- чрез копшни Втатви : ш-сс-
ве гт итршо оОлтнло, вeBвыеыeгe,
въздържане от веселит п др. 2. Вог¬
нет внак за скроО (нарво оВмеемв,
»0.0· кста, крап и т, и,); ж-неВна.
траурен (от гем.) 1. К-йго ce сагаст
до траур пап служи он израз г—
ер-ур. 2. НетртОялет, скроО··, жа¬
леен.
трафарет (пт. Trafa-oTTo) 1. Маттавн,
κ^κοηοη— инн цамузондва пластинка,
га к—тео о прери-тн рисунок за воа-
ироивввжданв ; шаблон. 2, П-gnπе»
зитю и , npι» възпр-навслен -рта та¬
ков щаВзав, 3· езиков, Часка уно-
требива· ш еввтарив порно или смо—
восои·™·^ 4. прин. Присе -Оразоц
за ноша, коВгв ce слсдва сляно ;
шаёнсг.
трафаретен (от пт,) 1. Направен с
ар-фарея, 2, O0иκmoнem. ππиoн. шаО—
зовеш,
трафаретка (сп пп,) Опацпамг— чеан-
зт нанасяте -Вра-и чреа яраТ-рет,
трафик (11. Traffico) 1. Внес-изш-с гт
спеси ; гoвτввени βΟμβη, престранна
в— стоки, 2. Движение ио жолеавг
нни «рут пот, нероге и- Орон в—
азте-атяе тми нонитв аа -продентыо
“реме,
трахейд {πp· tiacHéia „горл—“ m éidos
явна-) бот. Емооогт вн првводяп-
тыкан к gъpввеивнτа» не ювтао оп¬
итва новхвдящияп ток кал— с равтве—
ртвпте к итт минерални нЕШЕстаа,
трахеИт (сп тр. tiacHéia .горно“) мед.
Вьаи-лпгеныв а—О-ляваво вя лигави—
цает шт дпхатвмв-т- троВ— (трахотт—).
трахеотОмия {гp. Tiachéla „горно“ m
Tomé „рязане") мид, Операции, при
нояго ce првОина дихателната троВа,
-a ga ce ивОетвв задушавана,

735
трбфа
трахбя (пр. TracHéla) 1. Дихателната
яроба. 2. Дихнгемнн троВа y нaеeκв“
01, ианнваша га ивворхессатт вн ат—
аско, 3, бот. Елемент на пронваяш—
ток-в ' а лыpвeеπв-π-, по ю-тъв пре—
мигнат вовхвдящинг тон кол— с р-а—
пв-ревнге н вея минерални вещества ;
трахепд.
трахбт (сп тр. T-acHys .гралав") О-на
д— н-фива зърнест- ивритвапа еe-ня»
иодоОнн и- сост-в и— сисинат,
трахОма (ок тр, Tιαohÿs, cos .грапав“)
мед. Зар-ага хроническт Волс-с··-· гт
счппе,
трахоматезек (ок тр. T-acHys, éos
.грапав") С признаци на трахома ;
б-маг оп τpaавмa,
трегер (нео. Träger) Хоризонтали- дон¬
га гредт н страда uni покривна кан—
егpуκuπт, която служе зт спорт вя
други гредш,
треИдюниОн (аигл. Trado „oaeaTC“ и
union „союз") РaOвτвичeени зр-фс*
сногазви союз н Аыτлия» Австралия
п гневи друге стрныи,
лрейдюнионйзъм (01 —впа.) Оиортюти—
стическо геиетпе н рнО-твн-есни
съюзи ат сътрудничество с буржоа¬
зният, евегв отри»- роискодшакт роял
в- р-В-агн-сснат— класа m ce отказва
от πeниτичeенaτa О-рОа,
трел, ми. ч. трОли (не. Trillo нрав
pуеι>=τpил’p·
трема (тр, Tréma „ряадтзяне") грам.
Знак зт оплолтто есйтс ce състои от
два точнп ворху наврата - буква вт
двугласна ; ионавв-, ма двеге тлясин
трябва да ce нpoивнeеαг нeoτденнo„
шанр, poëta — иоег-,
трематОд (пр, ΤιίΜαΤΟ^) зоол. Вид
иараоигвв плссос АарнсИ.
тремолИндо (11. Trenolardo) муз. С
преоомо, с борзо повтаряше в— один
1 СОШ ТОШ,
тремол^ам (оп пп,) муз. Иопозетвян
трооеме (при ивеве ими ск-ренс),
тремолИт (ок еoBе,> Вид мигарна ст
групата га —о|пё0м-пв (не имате в—
лозина ирп южните еeнoнoвe на
Саш Гетар).
тремоло (ит. Tremolo) муз. Борос ото—
пократво повтаряше вя еднн пмп ис—
вечв τoнвнв» вя л— ce п-луч-на ние—
Аатмовив за преитете.
трОмор (3—1. Тгетот) мид. Трептртне.
тремулация (3—1. Τ-οη^αΤΟ ТрЕнясве,
тремулИрам == тртовмврао.
треН (фр. train) Ванн.
трен2, мн. ч. трбии {τpι Thiênos „плач))
1.	литир. П-првОанг- песен, 2, трин,
Тоже- носсы,
трекдИфил (гр, Tilantaphyllo) Рван,
трекИрам (оп —нем, Train) Упражняван,
приумнам г— ивлpъжлπнвеτ» ирная
штн—то усп-В-И“ к вещо, подготвим
гяювгв от опрвдтлеы- цва чрев спсте*
оттичаси· уиражгтнит;унражнин-н ce,
трОнинг {aгπн· Training) Тpтыиp-вka»
упражняване к шепа с опредтлтв-
цва.
TpéiwKOT (01 —ген, TroicH .сноп“ hcohT
„топна дрехт") Τοβητ, ••прспусн-п-
веда торна дреха, сОнеш-веш- с ис*
«нежна педпннк—·
трепьбр (фр, oni-aîieur, ηγγλ. Trainor)
Лецо^ ковто тревнря друге, .οη-ηβ*
лнксз пре трЕНировка,
трепИи (фр, Trépan оп гр.) мед. Хи*
рург-итскн инструмент от пр-Вннтше
шт кост, преднин— ит мерспш-т- нсст,
трепанация {|p· trépanation) мид. 1.
Х-руреннос.- впеpaц-я, ирн конто
Оонното място ce gвеτ-г<- след ^6-
Онваво ва сссъв- стопа, 2, Нр-Оивтвт
ва чеpeιл!ιагa кост вя лекуваше и—
топ-писта гт ух—,
Tpénea {нeн, Tripel) Ссденсна·— ска¬
ла, к—тте ce състои пняввв от сфе*
рнинн спямони звoвua п от тазитин-
ътянн eoн·чeеπвн ст дн—тоонпеви ве—
дорасми и лр,
TpécKa (рус.) Морска риба, вп квите
ce ненучнвн риОсне oнонe·
третИрам (фр. Traiter) I. Р-оглеждам,
рт-нсинам, рнорнёскааю, 2. Отнасян
ce сом вяевтв но изнесът· гами·. 3,
Отнасям ce зле с виното; 0·., нзнон—
ням, 4. Ианап—н писмено или устно,
обработвам нещо како сюжет,
треф (тар.) Птпевнолов- аа идеше по
ренипиовти со-Вр-жЕИнт,
трбфа {φp. Trèfle ок н—т, trifolium .ери—
листник") При игра на карте — мер—
инна цент с фероа шт срыст като
оπилизπpαг арнл-сгник ; сп-тит,

триада
736
триада (гр. T*îαs. Hdos) Тpнeg·внвеπ»
троинт-сщ цяло ся три сгдолши мас—
1·, ярс-цт ; дназексннЕска
п р m a g а — терм-в, вовтаев ок Хе*
тол аа овннчававе в— кристснете-ст
ва р-ввиг-ето. Оп-ред вето веoκи
превес га ряавитит минава през тре
ф-зн : п в в а т a ce сърни— от тгпп-
т в в н т н, а пя пое ce -ярн-т ок
син тезата, котто обеденная но
тваи вамиш чергнге и— прсд-шните
два скопени,
триажен (ок фр. triage) Разпределите—
мои ; триажна тара — зя р-в—
пртдтлтве ва тввнрпнпе нагони ; п р п—
- ж m н — pαOвτπннπuα ва разпрел·—
зтее ва месиш нрвдукги еπвBeд пред*
гавгамениеао им,
триангул {наπ· T'Ianguium) муз. Тре—
опомнен ог оет-ннп пръчки, нойто
годтва звук, наго ce удря с плектр-в,
триангулятор (и. n-n. iilaigultto*) 1.
Cпвuнaмиеτ ис ар-титул-ции, 2, Сне*
ин-лев уред, уи-преВин-в при тре-
тйтумяцни,
триаигулЯция (вт наг, Tilargulun
„тр-ъгьлг-е“) 1 мат, Изчисляване
га огни и дължигп ио трнт-г-иег*
рн»·· Вайне. 2. геол.. Темен метод
в- пеодев-чни сгноен ирез п-стр-т—
вана на мрежа оп гвнoгoлниц-. 3.
геогр, Ивчиемтвaгв дънжннаан шт
доп- га меридиан чрез цам-спивано
долживага гт страните на Поспелова*
гелев ред оп τвньτьлници. 4. Мре—
жата от теодевимвн течни ио веон—аа
повърхност,
триЯркия (тр. Tι1aιohlн) Упранлеыне и—
трина душе; привнасяне,
триЯс {τρ. Trias .арв-Аност") геол.. Пьр-
антт период от oeвoввΒен-τн ара,
прав ксИас ст ce утаили плавые ан*
pвницπ» няеычmицн т оерпели.
трИОа (нап. Tribus) ист. 1. Всяко влис
ок трнте плтоеыа, кввтв вОравувани
р-нскни шар—« ; р—они {pиoляыπ>»
ταωπ (стёпни) п луцерни (етрусюн),
2· Бссин едеш ок иаВиратеннипе окро·
ве, в— исито Свра·“ Туми“ рнвделим
ренскико граждане,
триОадия (сп гр. ·tribo „трит“) Нттсае*
ставно пвмвве общуване между же—
ви ; ср. сарноом,
триОолуминесцОнция {гpι Tribo .трит“
п мят. lunInIsoe1TIa »прссвотваге“ ок
lumen .светлина") Нpвевeгв-нe, нсе·
то ce явява при '.-··· пян ирп ряз-
мупваве га кристали,
трибометрия {τp· Tribo „срит" й met-
iéo „меря“) Съвкупност оп сп-с-Оп
ва -внернане синапа гт тр-ейттв.
трибрИхиИ (гр. Trlb*tohÿa> литир, Сан*
хопв-рия стъпка от т.н кратни шап
тре втул—ртни срички ( — ·—' «)).
трибун {нaπ· triburus) 1. В древнин
Рнн — код-м га гв-Bн ; лπцe» коего
потно р-алинне вOшeе'втги атдьлжо—
ген ; вашттник иа пле0оите, 2, прин.
Нар-лен вoдaA» гоним общественни и
nуOниu-ег ; врттор.
трнВугт {иπ. iilbura вт мат.) L Висо—
не, налегнато нтегe» огеъдето ce го—
вари прел насъбран народ, 2. мн, ч.
Мест— за пубнент и журналисти в
Пар-дн-гв събраи-е, 3. В-с-си овс-
та за вригел- н ск-дн-н, цери п др,
4. прен, Нтм-тов орган, в коВто ce
з-стопент р—обирниитта п интЕресето
на повасани срсде,
τB-0тгHл (нат, Tribunal) 1. Съд, соди,
яете, съдиИс'“-, 2. Висок сяен, и—
ноИто ссдсме соди·, 3. Висш сода—
Оев институт,
трибЯт (мак, irlbUiun) Д-нъk» валог.
триβнЯлек (нап. triviails „ср·!-! ce
иа кръст-пот “) Който ce среща твър¬
де чeеτв ; оО-евевтв, нагъреан, Вя—
ΒΤΗΤΗι
триβиЯпнотт (ек атъ,) Ежсднсвн-ст,
1отор№тв-са, баналност,
трИвиум (мак, Trivium) През среднове—
ксаевав — едни от лнтяа ценоза ва
оОумевнт, нойто -бхв-щял нреднети-
ГО : Пр—ОТЯНС—, «Η—ΜΌΚΤΗΚΤ п р·'—.·-
на ; ваедно с еандрив-ун- образуван
позната система оп предмети вн -Оу·
чтн-e» варемеви .Салам св-О-леи но—
кусает" (septon aitos 1lbéräléa),
лригйиин (тр. Tilganla) Тp-Bpαмив» н—в-
вонтване ga ce веτьпвн а бран ло
три ноте ими “-«сне ва три жеви
елн-вртоттнв,
тригИя ('.1 Tiygia) Впиеш н-мон.
лригпйф {τp. Triglyphos „с три ш-рева“)
Архитектурна украст от пряноотолва
итневша им-мн с три отвесни жлеба,
737
х-рактервн н древността зя лернИснит
фрез, н нсИте се редуват яригмифи с
матсин.
лригоиИпеи (н—т, Τη^οτα^) Триъгълен ;
трнгов — зва система пап с и в—
то и п л — кристал-графсн— оиеπeo—
с една пр-Ин— п трн лвоВнп оси ma
симетрии,
тригоиометрИчен (от гр.) Който се
севаст ле гр-твнооогрнття,
лригоиомЯтрия (тр. TrfgÖTOT .трньгьн—
нни“ m motiéô .мери“) Дня от маке*
ояпин-тя, квВпе ноумавя съ-твошв*
витт— между отлете п страннтс к
плоски триъгълн-ц·,
трибдър (тр. tréis .пр·“ m hédra .ас—
говя", .повърхност“) мит, Снстеи—
от при иочнфтго перпендикулярни
κόκκο.-, неито нахождат ся один
сОп— комин,
Tppépa {np. TrièTes) У лревнпто горци —
нотна· нер—О с при рода проВци ; ср,
ар-ром—,
тризъм (тр. Trîsmôs) мед. К-ваумсевшо
стесната в— мснюст-тв,
трик {φp· Tiuc) I. Изкусна нвоаоа, хит—
poеπ» афсктеш вооер. 2, Шег-вито
остроумие,
πpиκΒвиΒ {τp· trlkéilor) Свещени за
три свещи, нойто са употребява ирп
архиерейска служба ; πвгевтшннн ;
ср, «пиерий,
триклИпна сингОния (система) (от гр.)
Едва сп сисТемнка н κpне'aнoτpтΤня-
1-, в— кЬятс са лазят ерескнянав с
освк юроск ст три разземе) дълг· п
равнение в—кнсгони помежду сп оси.
триклиниум (м—т, ^1^111^ 01 пр.) В
«ровени Рим — мас— зя храненс с
три месът ва пслунвтвяно пвложтиив
и— хр-нещето со,
трикО (1.· tricot) 1. Гавкви βομβοη
п—оучои пян кепрниен паят. 2. Дре¬
хи ек таков инат : лом·· дpтхи. оО—
неюме за сиеними· артистт коетс
презент имотно ло кнаокс, облеено
вя геовтсянии - ар,
трикольОр (фр. tricolore от н—п.) Три—
цвет, трицветио онане,
трикольорен (ст фр,) Трнивтттн, с три
цвят—.
τвнκoπИж {φp· tricotage . плетена ит
щресо") Павквии ок раампчни нрежлп
трйо
дрехи паи нити дрехи оп крино,
трикотИжен (са фр.) I. От грико. 2.
3- тринс.
трИ^илм (трак п филм) Ресувянот-
Втвов фино,
трИлер (пт. Trillo от Trillaie .овован“)
Мтмвднчно уκpaшeниe» коего сЕсьс*
кон к онвт-кр—тй- Вора- смеилне иа
вдет тен с вег-вил соседей порви
кеш,
трилиИрд (Hob.) Хиляда трилиона, чис¬
ло с влевеца m 2I шум· смел гвес,
трилингвИ^ (от к, н—п. trilirguas) Ли*
ββ, есето оинсно трите тз-юа; старо—
троцк·, няπ-неκи п eвpтΒени.
трилиОн (3-1· Trlllio, or 1s) Минисы бп—
«ног- — число с аднинит и 18 шунт
а к вякан стран· с 12 нули.
лрипИл (гр. Τ^, Tria .крп“ m lithos
.е—мон“) Каненвв иpeлнеτop-нвенπ
ианвпн-н от три камъка ; лея савас-
ии и еден и-пречов ворху тих,
трилобИт {гp, trliobos .с три мнски“)
Иаксиатмо ж-нотве с пр-сыскнвго
пяно.
щризОтин (ер, Tri iogîa) Л-тер-пурвв
првизведейие, прел-онс «рама пмп
роняв, котпо св состон вп гр- ст--
лопни и еaнoеπoяπoлнπ пренаведвйил,
вс скор-тн- с сОш— идти п привоск—
нeнoеπ к сюжета.
лрииОслър (мап. Tiamostris) Брент от
три месеца, ярнотс·-·· като умеОнс
вроов ; ср, еoнeеτop.
τвннeгoв (пр. iranoiros „с три ла-йин
еτьнκн·> липгир, П.Ояех ветре стоп¬
ит. 2. Шeегeеπыnвв стих, който св
соскси оп три двоИвш спънки (— —
тримИреие (от гр, Τ^^, Тган .прп“ п
Honéit .лов“) Тредвавно ностете,
иозно воадорж-вв оп тдвие к ирс-
Лолжен-т на пре лип,
тримёрфеи (пр. TiîMôrphosTTpMo6pa3ep,
тримурти (с-всер.) Индейската кронит
оп В-жеств-та Брахма, Вишну и Сина,
трИпит-с, лрииилбл (лат. trinitas) Трои¬
ца, τρeиннoеτ» преодншсъво.
трнпилролол y 0 л=препиМ|
тринОм (-.· T'éls, Tria .трн“ m nönos
.-зов“) АлтеОрннев -арав от при
члвн- (а-^Ь^с); трпАМвн.
трИо (11. Тгао) муз, 1 Муопенмив нре-
47 Рчшикс на чуждите думи в българкиня ещк»

трибд
738
иэпедеиие за трима певци или иис^^;у-
меилапнсти· 2. Състав от трима из-
полиптами, 3· Втората мнст вн вякан
инструментални иронвведенит, смел
конто оВннйввенв сен-впарт първак—
АНСК,
трибдт (гр.	Trîodos	.κpoеτвиьτβ>
Енеепрейва pяgионяoиa с при ентнт*
рода (κнπвg· уешепка п —гоД.
трибд2 {гp. Tilodloi) Богослужебна кни¬
га с осянiни ст по ери пасни, ноите
ce μότο прели ш след Вснцелеи,
трибла (κ, нтп, Trlola) муз, Група ок
ери алгтеви ио еτвΒвeеτ неат които
ст равни вн две непи сос сопят-
рнаменва сквИн-ск,
триозОк (фр, triolet) 1. литер, Стихо—
творенно от ссео е1нхя» при което
порвена стех ce ионп-рт капо чет¬
върт· и ссдин, а впор-тт ce повт-ря
еаго асми. Цянст— ся-х-твореннс им—
«во римн — едната за 1, 3, 4, 5, 7
стих п арут-тя ва 2, 6, 8. 2.=тресла,
трибр (фр. Tiicui) 1. Ceмеκoеτeπaйеκa
нтшегт ат нзниеτв—нo ва ссмена ст
навесни наш от е-вгиpтнeгв ио по
донж-н-. 2. Машин- зт еopπ-вaнe нн
ктмовви аотанша и «руен руди сие—
ред псавинн—к— иа носсвете, 3. Сипе
ГТ МЕННИЦТ.
триорИрам (01 фр.) Пениств-м евнeв-
ва поста -рев приор.
трипасозОми (-.. trypanon „свърдтз"
и söna „тяло") Ред иношемссън и—*
ртонтни вpπ-ннaни» исиас ce срещат
пред-нгс к крапемЕСиетв страни и
пременяват тежи- Оомссти на чевекн,
напр. соената 6-звст.
трипг ртИция (нап. trapariiTio) Разделяше
вн три масът,
трИпер {вeo· Tripper) мед. ГноВно те—
чеипе от вовптнена ληπτη·)-, предно¬
то от πонввиτe органи ; пвнорот.
трина-н (фр, triplai) Самолет с ъройни
крил—, ртопонежтви нар-заяво едно
НОЛ друго,
трИплекс (лтк, 'triplex ,(τвoeнβ> I. Вся—
со уеτpвΒе'вe» новпо ce сосасе ст
при сянос оттопи· оявмовк—. 2. Опое—
но от дна няш неночв па-скока, слопани
чрев патстичн— -мтс—, кеттс пре му-
пане на ce р-опросса— в— носова,
трйплет (лат. triplëtus) 1. Трети екзем¬
пляр ок втшв. 2е Сынкупиосп ст прп
елински наш-, и—ир. пуна с ери унт*
Н-Ч-П’МН- стъюнт.
трипс (гр. THryps) Вил нредне гасено*
ме вт нозсн·'· нузаур <.
трипсИи (-.. Thrypsis) Фермана н сена
ин noлеτoнaшнaτ— жнеот, н-Вас про*
нрош- Оелгоинае к раогвернии сот«-—
неи-и,
триптИх (ер, TripTychos „троев") 1.
Сгъваема и-ркева ок три ч-сяе, капо
двепо странични етряпин ce стоная
върху средната, 2· Икона ог при
сговтеон не същия начни чяеτ-· 3.
Кнрт-на оп прн отдален странни,
оОод-нени от едва едся. 4. литер.
Г-вя-месно протавелен-е оп трн мас¬
ки, сбалниени к олио цтмо сюоло одна
илот ; ср, пр-ног-я.
трирема Gmtk. Trlrenis) У дртвн-те рен-
нтни — ввтнев нораО с пре реда
преёие ; ср, триерн,
трисекция ^—1. Τ^^ΤΙο) мат.. Зтл—ма
-- равделтне на опън ин три раки·
А-сте (•gHa вт и’в-вг’ш-шπгe --дамп
к gpeвнeеπгт» есняв п сетт ве ножа
ля сс р-зрсше сноо с пергел и не—
шит),
крИсен (типм, Tiystii) мор. Треотозво
ими ч’'-в-·ъгьляe и-р—бг- платно,
тристйх {τpι TiistlcHos) литир. Отр-фа
сп яре съеха,
трИтиИ (нтт. Tritium от тр. traiOs .яра—
те") Тежье рядивакпннви постои г—
нoдoвoдa» хем-насни овян Т ; паивазу-
ва ce при торнотдренн реакции и
при бпелотични п хиншнви еосмаа-
в-нит.
ТритОнП {гp. Triton) I. мшп. Морско
божествс с гнав в- ионученок п ио*
аурнёа, нетто сос светят сворка оп
моруни— вя мед— уерваивал- и-рснетв
нонин ими но глпчтяьене бурш
2.	Мерсне божество. 3, астр. Елин
ок даат— оныπнннa вт планетна— Неп¬
тун. 4, зссл. Big опашато веигвввл*
но ж-вoгиe» пременго иа тутер.
тритОИ (фр. Triton са тр, Ттё^, Tilt
„три“ m iOnos) муз. Интервал от трп
ионе пеи— (унелиАева кварта иди и—-
оалвна нвинкн).
тритОи9 (01 пр.) Ядро ин пригни ; със¬
тои ce са П протон п 2 неутрона,
739
криумнИр (м—т, Triumvir) Участник н
крнуивирая, олин оп крем— унрн—
нетели к древнин Рем,
триумвират (нтп. TrlumviraTus) 1. В
древнеи Рио прев I к, пр, и. в. —
союз между прима влиттолни исат—
τичeеκπ ленками в- отгрнВаанв ин
властът, 2. прен. Тисна дружба меж¬
ду трина душе, обща дейност ин
трноа лушн.
крнумф (3—1. Tlîunphua). 1. В лревн-т
Р-н — тържествено вн-в-не п по*
еpтmянo и— полюеводец-поёеднтел к
ст-мецата, 2. прин, Торжество ио
сму-яй поОеда. 3. трен, Блестящ ус—
πтх» торжестве,
триумфИлеи ^-1. irlunphälls) I. Прел—
нязнянов ва пр-умф, саорвав с трн*
умф, 2. Торжествен, neOeлeвветг»
нцсув—п,
триумфИтор (пал· Triumphator) 1. Рим·
сен понквведец, коИге вливам корже—
CTaorc к оτ-м-uaτ- след иоёела нал
врагове; перой ня триумф, 2. трин..
Пебтлппвн ; тържествено посрещни
н-Вод-яен,
триумфирам (оп мат.) 1. Празнувам
πpиунp» амноам тържествено а еτo-
ницас— спал н-бела (к древнит Рим).
2.	прен. Тържествувам след пвОеда,
лекувам, по—о блестящ успех,
крИТ- (евр.) = преф.
трифИзеи ток (01 тр.) Система от кри
проневннни пек- с адгаевт москотя и
вaπвтжeв-e» асени оп еввае е номе*
стон но фава гт 120° спрямо «рутите
m ce разпр-странива но отделен про¬
водник,
трифйл (пр. Tiîphyllon) бот, Тримися—
нин, депенив—.
трифОнеум М—к. Trifolium) бот, Дтто-
неиа, криз-спитс.
трифОния (тр. Tιlphönoa .пригласен“)
Трипнасит,
трифтОяг (гр. tréis, tria „три* и phthdn-
gos «-вук“) изиков, Нвo-aнαеянe вн
съчстан·· сп трн гнясни звука н е«·
на сремин ; грипн-сва ; ср, лифгвнп.
трихйиа (гр. Trichinös .космат·) Малък
иар—вптен кръгъл АервеВ, чпипо нп—
минни живеят н месото вт свеня;
проопн-в— y АВНВК- К-Г) ИрПАИИИТТН
иа болестта трихииоза.
тролей
трихииелОза, трихинОза (гр. trichinô-
a1a> мид. ЗтОсянкаво иа ченока и от*
сондните животнп, причинта-но от
паразитния червеВ щрихта; ирндру*
жава ce с внсвен πтнneвατуpα» нуе-
куннп Οομηπ, отсс на клвп—читв в
др.	_
трихипОзен (лат. TrîoH11osus оп пр.)
1 Бален оп ярихнин, 2. Съдържаш
грихнит,
трихОма (тр. TilcHona .носни") мед.
Вовптлеиие иа кноиачито и опялата
иа носните ок тих,
трихОрд {гpι t'éls .прп“ m cHOrdê
„струна") Звук-рта от ери пона,
трихорея {πρ. TricHoi'héO .налят оп
нoемиτв·> мед, Окапваио в— нася,
трихотОмия (гр. ^^оТопНа on TilcHa
.на три“ п Tomé „ртонне") Разделя¬
но вн вещо итно ва три чяеπи„ н
след гов— встен салонна н-ст отново
гт прп мастн.
трихроИзъм (тр. Tι1ohιOs .прнивепев·)
Триивеквоск, оввИегвe га юристами
ля издават багри н три цвята,
трИцепс {н-τ. Tιloépа . ярета-в “) анат.
Треглав мускул гт плонката.
лрицерИтопт {гp. Tiéls, tria „прп“ и
kéras, atos „реп" прев нтт,) Тртроте
ное-п-тмо жин-яво с понвнп р-анери
(до 8 отпра goлжии->» приличие г—
вoеepвτ» с долга впашкя, реп иа ше¬
ст п лаа рога вал омета,
крицИном (пр, treîа, Tria „кри“ m kÿkios
..03030" прев нтт.) АвτoнвBим» мокс-
инезет, вел-сни·« и др. с ери к-нена,
1Bвaκaв (фр, т*o1s·qütιTa) мед. Хнрур-
π-чeенπ мелпиивсеи инструмент сп
мЕт—мин гроОичка и поставена а шал
тр-спейна игла ва тоятезтие и— твой
п други кече-сап ст телесна - еухнва
πввτнoдвτ {πp· TrOglodytOs) I. Π·.“—.
Оитев AOBoe, н—Вко сОег-в-з пещери*
ъе, 2. прин. Ненунпурвн ионон, груб—
ивдолтлав.
трол {нвeл· Troll) Свръхестествено съ¬
щество- н сенгдншнасната митоя-пия
{gжуgжт. аешиц—, волкекаВ.
тролЯИ (аигл. trolley) 1. Грък пмп дру·
то npπеиеоoёмти-т„ »рев ковтс олпг
дввпнттл на превваио еρeлеπвo (тр—о-
атй, τp-нтΒOуе п др.) помучав— елек¬
трическа еитртия ок орежат—. 2. Гре-
740
тролейбус
ковша KoaiAca, еолпе са «нижи ис
желявво ноже паи ннОем. 3. — пре-
асйбус,
ярсзеИВ;^ {нвπн. Trolley п ннπeBуе)
ГрЕв-зв- Opegеτв- ва пътници, коетв
се лвижи ис От-релсов пот чрез
анвикримосна eвeρπит» получаван—
иoеpвgеπвoм тр-лтВ|
троибт (гр. Trombos .съсирена теч¬
ност") мид. Сысцрав— ирье к срыве—
нoеeи со«,
тромО, трόиб-т (пт, Tromba .τpoётв>
Смерч,сняг— анхрушна.
лр0ибa2 (11, Tromba) муз. — прсоОон.
тромОИн (от тр. tHrombosé Фepнтвπ»
нвВгв пралеоанив— оъенpъaвe вн
ероатт.
тромбОза (ап гр, ThrOmbos .съсиреш—
гeмвве·τβ> мед. Съснратве ин еров п
кровеносен сод {o0paвун-вв ин
тронОП), нввто довежда лв затрудне¬
но придв-жв-ше ин юрывиит иогон
пни до нтпонопс прососанно,
тромбОн (фр, trombone оп пп,) Малви
духов муопнязен нгсгрумвит с чаш¬
ковиден н-устнин, щовар-аочВ—сова
ввуAйoеπ» при есйтс звуковете се ре¬
гулират нрав движен-т в— една про¬
ба щуг).
тромбонИст (фр, TiönbonisTo) Му-ПСТШП
коИто свери и— гронВов.
тромбофлебит (пр. thrombos »съсире¬
на ксАвеск" и флебит) мед, Вовин—
меиие иа вегипв иорали вапущвагето
по с яр-oOui·
тромбоцит (тр. Th^ntes .еыеиpeи—
пвнвсст" и kÿtos „сод") физиол,
Кроена еoегaвюα» сотас подпомага
сосераншЕта в— срывая ; кръвна имом—
на.
тромпёт (фр. T'onpoite) Молен музи¬
канти инструмент с А-шеов-лав шт*
устнис и клапи ; ср. пренбен.
тромпети« (фр, TιonpéiTîaTe) Му-п*
кант, нойто свири вя прениоп.
трои (гр. thronos) 1 Престол -я мо-
гарх. 2. Мтсто к цырювн в- архив—
рей по вреое и— служба. 3. прен,
Bм—оπ» управление надорж—вен пнавт.
трОиеи (ек пр.) КсИтс со спгасл ле
трон ; тронно слово — рем и—
монарх, прсноштсниа при спирикагс
ж внрвлне собрнипа,
троп, трОпа (пр, Tropos) литер. Дум—
пмп 10.13, уиотреОеи к преносшс
-наметне ; сОрт-вв норн- (нтк-фора,
0010^011, ннегерил, хниврб-зт, ни*
πвτα. сивеил-х—, овфеонвон и др,).
Tponâp (пр. Tropâilon) Църковна посви
к мест в— скатай.
тропИзъм (от гр. trôpos „-ёρънaнeβ„
.н-с-чване") Раавиг-е га орган и—
растение к олва пссснн иод ампнипт
в— външно воздействие (сватати—,
поимивн т лр·)·
крёпин (гр. Tropikös) I, гиогр, Пара—
мазня окръжн-сс· ио зеонат— повърх¬
ност ma 23°27' от еевап-ря; северна—
па се варни— Тропик га рака, н юж¬
ната — Тропик на еевпрвг-ι 2. астр,
Крот ворху вЕбасг-та еΤ’pт» усис—
.e«’· вн •тОестин енв-тер на р-з*
еπeтвив 23°27' — сансрнцик се на—
рима също Тропик и— рака, а юж*
и-ят — Тропне ит ковнрвта. 3. Тро—
иннссен иoяо.
тропикИл (фр. Tropical) Бил инак ок
ивeуегнeйн нагорен,
тропйчен, тропИчески (гр. tropikôs)
1.	Свойствен ва тропик. 2. Разполо¬
жен вн тропик ; тропичен по¬
яс — —) наИ’Торешняк пенс нт оен-
вопо комбо ; 6) лвап— повер-фсни
-вони пояса, ссато са характеризи¬
рат с иaе—πни и мусенски ветрове ;
тропическа година — никср-
н—л от време между дне Поспелова—
гемии пртоннананин вн центъра и—
смовиенил днси ирео τοακ-πη иа пре¬
летното равноденствие, 3. Г-реш,
ВЙООН.
кропонбтил {гp. Tropos m lögos .вту-
кт") Умение вн троиипо, от прснсс-
инав знаменит в- луните п иарнвите.
πвoneнâyз- (тр, Tröpos „връщане“ п
ата. pausa .прекъсване") Преходо·
смей между ярспссфЕр—аа п страто¬
сферата ; субстрат-сферт,
тропосфера (-.. Tropos .обръщане“ и
aphâlιн „кълбо") Най-виснеят п ваВ—
илотниит пнаст ок осовата —πooеpepa„
ноВпе са простера в- еноне 8—12 но
височина ; к вея се наблюдават най—
н—жвипв непеврвмопнчнн явлтнит :
анеор, eём—инeеπ, наножи и др.
трос (хол. tros) Дебело въже, кабел.
741
τροτ (анта, trot) ст. Трос, особен нпл
походка ин нон.
крокВа (ок еoBо·> Кристално жонтс ко-
шестас с тснимс Орпзявтно п внснзв—
онвво аоВсъвно ; ун-преВяв— ce за
Всуёт, пр—вткн п др.
ярстинб νΨρ TioTTlnoTTc) Детска играм*
на оп влит мнннн лоска на два нона—
на п кормило; pcмoв» крогойегю-.
тротоар {pp, TroTToir) Издигнато мяско
в— унты— иосрай сопите, нвстн-но с
пночп, асТанк, иниоит п ар., пред—
штоштнашо вн ившохоощи; илеивпк.
трофОВ (фр. trophée оп гр. trOpaion
нрав лят) 1. Знамена, -рыжие п по—
добыт, нзвки от иоёвдон неприятен,
2.	Знак, Споком и— победа п недвпп.
3.	Архитектурно уκвншeниe» новто
нрвлсщнватва есенни доспехи, 4. трен,
Плячк—, вотнна плячка,
трофически (гр. TropHîköa) КсВпс рт*
гумира храненото на тъканите и об—
манн и— естествата ; хранещ, хра—
нителеп.
трофобиОза (гр. Tiophé .храна“ и biö-
aîa ,βταήβ нт жнвот“) биол., Спобше—
зя, съжителство и— врт-ннзни, ирп—
аружевв с «ося-нино вн хрнгн,
τBOφoнввpBa- (пр, TiopHé »храна “ и
аизрсза) мид, Зяб-зив-ве нн ветега—
яннитаа гарант спскама иернди нтру—
штатив хрнненепо ин гостните.
трохОй (тр. TιooHâ1os) литер. Двуевπч-
вт стихотворнт еτъnκa от елйааомта
и влиа крапин ими ударена п иву«——
рвет срнмса (—	); хорей.
'.ΟηΒ-οη (ст ссбс.) Дрсбн-буржоазно,
зивс eнcвπюнπеπичeеκo враждебнова
атитип-н- тоАегие к руското п меж-
аунароаи-ае р-В-пинАссно движение,
одна сп •—“—си-сипът разновидностт
в— мтищавиво— к Русин (не поопо гт
Л. Трсцен — -879—-940 г·)·
троцкист (от собс.) Прпвыржвнпн ит
крсгеивот,
тройпски кои (ок соВс.) Е Пъннттп с
процеп войппци ест, нсВтс ёпм ант—
р—н са стоите гроянцп к гряд Трот
прев арена нaТ)O>яненaτa ноВин нпс
тввп иачин тртлот бия пренася, 2.
трин. Ивоама, κoнapоτнα» хитрост.
труб-дур (фр. Troubadour) Провансам—
туберкулин
ски средновековен искеи-псвп коИто
вывпяв—а предимно яюОсвтн.
трупбр (фр, Trouvère) Оакоршсфровснп
оτp—йеτвУв-m еpeднoнeнcнeн иовп-ив—
кец ; отгвв-рл в— трубадур к Пр-а—нс.
труйзъм (-нпн. Truisn) ООпстоваскит
тстивт, Ο-ΕΚΉ«·)«.
Tpÿna (11. Truppa) Е Групт артисти п
едни тентьр паи цпре; грунт арап—
сън, новпс играят внедво, 2, Впл
птра га нарът,
круТся (нем. Trüffel) Торбаста гьОа с
нсдваови изолит теза; някои видово
an тих ce ядящ,
тръст (нштн. Trust) Е В н-иmπамиегичте“
кипа сгравп — ooвoиaм» к иоВто соб¬
ствеността В— “СНАСИ предприятия в
сбелигона, а предишните с-Всявотпип
ва пралпрпткняка стават иленоно,
квито участвуват с лил п получ—в—к
ивчанВа спора« брои на акциите сп,
2. В ССОР — сВваиввино в— пред¬
приятия, к-вто са близки попр-аус·
цин пнп не н-чиг- г— прораб-акт—
вепо на суровините.
крюВоон = арув-ом,
трюм {хcн· tTulm) Е Пр-скр—гстас
между доннатн палуб— п нгерстс доив
на иор—6, прадинви-нвио ва съест
пап ва оншпиито, горивото, сил—*
лонепв за храна п др. 2. Псмепагио
пел сивва гт тетгор.
трюмё (1.· Trumeau) Високо стави)
отлвдало с н-ставю—·
тргЪфел — труроз,
Tÿ6a (3—1. Tuba .тръба ") |, Цинков—
man οπ—βόγη троО-иса, която служи
ва спасови— и— полутечни вопескв—,
итсти, Осп, итопна и -подоВни и мре-
т-песеявс тп изпусна оп тдинпя
ирн“. 2. Мадон оувинямаш духов ив-
о1ρуиoнπ вов вил в— новия- тръба и
басов- -вуин-са, 3, Сол - в- - горивни
мaемн» кани-ски п др.	’
тубОркула {н-1. Tuberculum) 1 бот.
Грудка, тунел шап eeвeвищe га рас—
пеиие (стри-фт гарпиви), 2. биол,
Мамен кръгла поне— н пости, харак¬
терна особено ва туберкулозаат.
туберкулИн (оп зтъ.) Екстракт от "ту—
бореумсони Внцпмп, нойто служи а—
лекувана вн туберкулова п за втюрт-
туберкулбза
атив ma туберкулозни ваОвлтн-впя
чрев ннжвкт-ртнв с вепс.
туберкулеза (^1, Tuberculosis) мид.
3—р-зня болест сред хор-тн п жнест*
инпе, ирнчнвянавя от К-хсапт Он*
цшн, нотто п-ртонн— Осанка дробове
п други ортани.
туберкулОзеи {нн1. Tubélou1Osus> 1. Бо¬
нев вп туберкул---. 2, Предйнвначти
за лекувана га ёвмип ее туберкуле¬
за,
туберОза (μηκ. tuboiöst) Луковично
растение с красиви и приятно мерп-
нощи Оемп цввтвве, ек есито ce ло·
Опна Он-говсите мнсме.
тугрИ » тур—·
тргрнс (ΜΟΒη,) Г—римин единица н
Монголската н-рвдна ртиуёника.
TywÿpKa (от 'фр, Toujours „ всеет а’·")
Коса г—рна драха ва асвен леи,
туз (рус.) 1. Едниепт, тс (к кгрпи зт
пгпн), 2. трин, Първевти, тементи,
Оот-кяш.
туИст (—•-3, Tw^sT) Широко ра-про*
сгрянеи соврененен птиц сос сродно
бора— темпо п еноитйтп оп роненд-
рон и ёутннупп.
тулий (ок ссбс.) Химически онсменк,
-вас Tu, иоредев нонер 69, —к. топ¬
не 169, 934,
яу«Уи (тур, Tulun) 1. Мех, слраит но¬
жа от жнввтно, к-та- служи от сод
(к ват доржак серсна, код— и пр-).
2. прен, Корею, торОух,
щунушб—п (тур, Tulunba ок пт,) Гою-
па ; пръск-аст,
тулумба'2 {гуp. Tulunba ст пп.) Мен
'еста· елaлκ-щ» оО-нно няпввв сос
сандък спреи.
тулумбИс (кур, tulunbas) Стярпвов
ударен ивеτpумтиπ» кил тъпан ; Варя—
Отв,
Tyj^n (рус.) Топ μ-ηβη, иpвегaн» глу¬
пак,
TÿMop (янк. Tumor) мед, Г-рвчве р—з-
p-е'в-нe в— аосаип y чо“eκн и жи—
авънснп -Opπ-m-вoн -;■.'п-дуаита, буц-,
опон.
прмузус (3—1, Tumulus) I, Нглгрсбгт
испят, - 2. М-тима за иeеoчнaив трт-
ыеца иди пот,
тумрУк (тур. tomruk) 0^^^, дърпе-
742
ши правти, ковто ce цоставят гт
крякат— вн -респнвг.
туиг (ние·) СуОтрвпнчвв дърво, н-оте
ртсяе н Китай п Японти, не ce сп—
тлежла m а СССР, ст минто сената
ce ионучан— ценно вя индустрията
масло,
тундра {pπm. tuiiuii) Гр-роли— ooma
н субтропичния пснс ma Зеинът. Ха¬
рактеризира ce с продолжится·— сту¬
дена оно— и носа «110, сааби атмежи
и ниски πeнπepaτуpн» аанио зянров—
ытян помен, №0— nлиτκok<-вeни— рас*
тигвягост {нoхoвв» минoπ» транш,
храсталаци п др.),
пун·« (area, Tunnel) Пеаввоев пмп
иодводет иронои, ио неВте минявнп
носа, жи. «1^1., н—вам и др.
тупика («—1, tuilca) I. Донна дреха y
дртвните римляни, конто ce весом-
под т-тапа. 2· Горы— дреха ин н—пе-
мн-ссин лух-аи-н, 3. Тънен ломи— Ос—
тсслужоОга адаждиоск,
тупО (фр. Toupet) Пнхaмоπвo. Οό-οαμη*
всст,
тупИрам (οτ фр, Toupet „кимур κoеa·>
Реш- носа к обратна песен— вн но*
сои—.
тупурдИя (тур, tupurdu) Гоним шум,
плочка, ••разО-рни.
тур1 (фр, tour от нат. Тотто .о—кроТ·
htm“) I, Огпвтве довтеолт п врощ—·
не ; -Οηκ-λητ, крот. 2. Вреив оп сос*
ттаанпе, прев кеего ксимин у-тскни*
ци изпълняват ис одна нерт. 3. Зт*
ньвштй крот от нешо цяло (н—ир.
ирн нвёер).
тур3 {φв· Tour ок нап, Turris .eунα·>
1.	Шахматы— регура, вяИ-наско ныв
вид г— нуля ; тон, 2. всеа, Цинеидри·
иен сод Beo goro, нойкс ce ваиълня
с прост и служи от присрнянв пмп
претрала.
тур3 (муж.) 1, Дне Вин с големи рога,
жнеям к Европа лс XVII к. 2. Вид
кавнаани η-βόΜι
тура {τуp· Tura) 1 Султански парё
(монстрам) ст сложив пропмттеви
ар-Осни ёуевенп венце от ов -мак-гт
имея) га супени—. 2, Огрята в— мо¬
нета с горб ими оОрао·
турОИна (ит. turbina от лат, turbineus
.който ce пърти п кръг*) Двигател,
743
туш
нейкс поиолаувн овханпчнат- внвртия
пн поток итро, вел— ими тто.
луреоагрегИл {лa1· Turbo .воргеие“ и
агрегат) Агрегат ок турОнна п вял*
нпжв—йата от вел мяшнва — ваВ-
Асско eлвκπвoπвнвpнτop·
гуреогенерйлор (лал· Turbo „воргонев
п генератор) Атрег-г от турОнна и
генератвр ; - варима со сще гурёоди—
внос.
гуpOвдвгΒйgвв (мак, Turbo .аортовое·
дитандир) Двнпател, превеждан К
«“•женив нрав ст-остан гав ; поиом-у-
к— се в хлалилвята техника.
турбодичИмо = турбогенератор.
турбокомпресор (3—1. Turbo „въртене"
п компресор) 1. ЦонтрвОтжна воз¬
душен помп—, квятв се валвнжвн on
турбина; пвползува се за боров сгъстя¬
вано на вoвлух» гавоне пмп пари.
2.	Мш-постспенен τувёввeнτ-лaπвв с
междинно вхнажд—не гт егoеглвaнил
газ,
турбулентен (3-1. Turbulcntus .апх-
рушна")	Нр-чинев от внхрушка;
Оорз ; турОузентво т е и е—
и п о — 1eAOHнт. ирп което движе¬
нието ва рзуела {τтчнeеτ пни пав)
ст—вн при ивпенвнвво разнесенно
(ртоборкатые) между отлтннпте сб-
лнспн.
Tÿprop (мап. Turgor) бот. Ионыитяс
състоин-о в— ημοτ^το, токянитв 1
органете в— расеве-ига нортли наси¬
щането им с нола.
тургурек (от нат. Tuigoi) Иaнълнeв»
надуп, ваОъёйам.
турОз {Τp. Tourelle) Вортишт св пол*
станют ва ородна пмп карпеАвши— и—
сямомек ими вн Вейна Kcna.
турИзъм (фр. Tourisme) Предимно ие—
нехвдно нощуване ан помнена п ртз-
нлвчвнив» месте своротго п с еВр—-
аеватемнн иен.
аурнее-снуё (титя. Touring m club)
Любителски -впеооВинен снуё,
турИсг (фр. Touriste) Ивлвгm-н» мюёп—
тем в— ногувания ив природат—, мю-
Ооввнтемев нытонтстасгне,
турмалИи (вен. Turmalin) Ценен раз-
поипетеи минерал със сложен състав,
който се шлифова и като полускъпо-
цепеп камък.
турма-лИков (ок том.) Ксйпс съдържа
турнанвв шап в ваирнвев от пурит¬
ани,
турпб {|p. tournée) 1. Обиколит по—
еув—ве, 2· ООннвмнн на артист шап
артестины- трупа от- г-сяраа-ране,
туриОпс (—ген, Tuinlps) бот. Вил едро
кръмно иавено,
щурнисОе (фр, Tourniquet) I, Въртяща
са ероса-в-дна преграда ва “хол, ат
да минаващ хората елен не одни,
2.	мид, Инструмент -а притиинваво
в— сръв-носни съдове при онтрацпи
п пр., за да са спре кровонвг-иане,
турнИр ^0, Turnic* оп фр.) -· Орел—
невековно торжеств—, прев арсис г—
квтто рицари се еьcτeвαвaл- с вро*
жие, предното с коино, ва показанно
иа нoвκoеπ п спят, 2. ст, Състезание
между няколко еoеτтвαгeнн няп от—
Вери, “сени оп нвито Frpao повтдвн—
ие с не-мни ссканал-; еoеπтвαв-e·
TÿpTa (un. Turta »наапка") Наосос m
.ротоя д-отшев хляб, -Оиннввтвв
Воз икас; потача,
Typyw {гув. Tuiuk) Морска риба, ие-
пентон ст намануд п ис—м-нн- ек
пон.
туянТя ^., tutkal) Лаешнс, позуАан——
во от живсанесни отпалъии (е-сти,
p-гa» нопнпн п др,),
туф (лат. Tofus, вам. Tuff) 1. Скала ок
нунканичой пнп утаечен ирвпзхол,
нвито служи като сар-еяемте о—тв-
рцтн, 2· Шуплест— наренипа сетна.
3.	Кремонна ен-ля» е-иго се оВразу-
а— оквме пернелично еорцек—шн к—п-
лп нни горещ- нанври.
тур— (фр, Touffe) Кити— стъбла п по¬
лонен оп тлво к-ртн-шт ; кпчур.
ту» (тур, turç) I. Спанн ст желтВо ш
нал· 2. прин, Чугун, акорд непнм ;
веш— нн-то здраво,
пушП (•00. TuscH) муз. Крапке оуви—
камне npиввτегн·o» н-полниенно ст
epeвеτъp п поа фанфарси харак¬
тер,
1ушс ^00. Tusch) I, Госте морга пап
цвотно инт-Иссо маски«), н-ото ив
со ртомнет ок кол— п служи ва чвр-
ътонв п p-еувaгe» н к Кнпнй, Яновен
п др. п вн инстго, 2е Допирано вне*

ту шё
шнге г- бореи Л- втоята к—то мо¬
мент в— побода; туша (2).
кушб {|p· Touché оп Toucher .goκeе-
аам") I. Св-Всяван-яа ma есени пиа¬
нист ловкост ш срочност ва лопир——
ве вн клавишите при свирено, което
азина ворху авуменетв иа тгстру-
метп—. 2. ст. Деннрано пнещито ин
ёореи де -винт— нате мсмоик га ис—
бод— ; туш2
тушИрам (οτ фр,) I, Изпискан с туш¬
ирани отссики га рисунка. 2. сп. До¬
перты до вонят— рантйо'е ва против¬
ник н борба. 3· мед. И-спелвто бо¬
зай чрев спипвано,
Tÿe {τp. Thya) бот, Хв-Ви-во вечно-
веленв дорво ими храст ст р-ла гт
кипарисите,
тъч {-вπм. Touch) сп, Ивни-тва в— пои—
ка новой страничната -ера— иа ттри·
шото при нпр— га футбол.
тъч рОфер (01 —Ητη.) Помощник-рефер
ирп футболна пера, к-Ит- сообщав—
палиаането и— пвпна'а ново· поч-ни—
неята; оπpaйπчeн съдия,
тФОикг (тита, Tubirg) Дотввидна сто¬
манена, чугунена или жтлтзвВтт-йна
имена, ноято ce и-понзув— от укреп—
нане г— тунелни, мигни п друг· пел—
веннн пораВопнп, прокарвани н ит-
успсВАЦки п вoлoнoени синап.
кюн {φp. Tulle) Тънка мрежеста коири*
вева пмп иноучва пости вя обявено,
внОр-лси п лр,
тюлООи (тур, Tülbon) Тошен в—Opяgκa»
сърпа аа гнява,
744
тюмби (рус.) Морски ОоонВвин с иврен
между простите·
тюрОИи {φв. TurbâH ек перс,) 1. Чaнoα»
увита оконо фес. 2. Вил женска еьр-
иа, коятс ce омегана скенс гл—нап—.
тюрОО {πуp· Tfarbe от ар.) Гробница
на поненеи1
тюркоАз (фр, turquoise) Вил скопец·*
ваш нанос·
тюрлИ) (тур, Türlü) 1. Вил, род. 2. Р-в*
веоВр-вн— смссии— : т ю р м ю е ю—
ном — ядево оп раомпмни вентвчу’
цп с месо пмп Ото месо {лвo—τи» чуш-
№1, О-нт, оорнони п лр,)·
тЮрма. (•00. Turm .супа", „затвор"
ирео рус,) Затвор.
тюткбп {τуp. tütün) 1. Едвотоднщне
рнсъвипа с есзеои мисс-, сыдоржащн
γπηοτήβ, 2. Листат- от повя ртсае*
вив, 3, Птривтннте шт драбно лист—
за пушеше·
тюфёк {πуp· Tüfek) Пушен.
тюрекмВя (аур, tufokçi) Койте испря*
нт пушки ; оръжейник.
тюфлОк (ст кур,) Плотин п мок— не—
стилна ва еиaнв» дюшек.
тИга (рус.) L Hялтτ—вв» ирев новто
ce създаат воздушен пмп гавов ие-
твк к троВ-ировсл uni н—и—а вн аен-
тнл—иия. 2, Твтмипвмн— СПЯТ, КОТКО
ce ирвдана сп транспортно средств—
пмп машина г— двнжевня ок иего
состав. 3· Наминок ва понуч—ннго нт
петл-пелн- снят к жп. тр-всисря.
4.	Влачоив, щатнеше,

уОиквИзъм (отлат. ubiquo	")
Умснис, спорел кеепо иешо ссенмера
гнастнола н олио п също нрене.
убиквИст (ок мнк.) 1. Р-стсина пан
животно, квоте ce приспособив— ком
равн-вёр-зни усаскин. 2, Πввπeеταвπ,
юоВпе иризиана уАеиивто ва везде*
еышивоττa и— Οατα, к, в, mвнввлgвα»
на Вот о гнвснеоде,
убОрка {pуе,> 1. Нр-Онрано, соВтраио,
ncчиеτв—нo особено и— смет ок лаорис
помещента· 2. Πoмиеτвннe» Аетканв
сож—кт в— Home.
упертгОра {|p, ouverture) 1. Орксстро—
“), ааворштнв ио ф-рна муопктмно—
сисин-вс нъведонне ком оперт, отс¬
реща, Вадещ лрама, фино и други
прсиоведония, 2. На-ванно в— пор“—
ннск ок nвogkнaеπчeеkяπ— сюитт. 3,
3—ворненв проивнедтине за -ревспор
к еди- итск, таримаво нвнцерпиа
увертюр-,
увраж (фр. ouvrage) Проивнвлвнив ;
рядее п ививе и-лаито.
унулИвeн («-к. uvuia .можеив) изиков.
КоИто ce нрсиввасл с мъжец— (в—
внук).
узо-тИра (11, uso „обичай" п пиара)
Тепло ин eи-нoнκн» нетто сопреснная
спорол прнопит “тортовите- обичай.
уoувπΒπoв {н—1. usurpâtop) Леца, коегс
заграбв— аорх-кна аннск, чужди пра¬
ва ; λήβο, новпс ио иопеввоног и—чпи
си пресв-нк— нощ- ; нсхттцтем,
у-урпИцин (мат. usu-pailo) Незаконно
πpиенcтнaит, вапраОн—во нт натск пап
ирн“-,
узурпирам (ок н-к.) Насилствено, ире-
тин-вакойи- сп присвоявам Ηοηο, вн-
тр-6ннм власт шап нужди пряна.
yeyc (янт. üsüa> 1, top, ΟΟη-ηΒ, в-вик;
иpнвнмo» 2. УивтреОа.
y3y<J)pÿKT {мaπ. üsufιucTua) юр. Право
ла ce използува доходът от Η·!),
ве вналениепв си есътна чуждо,
уйски {нвπм, whisky) Синие спиртис
питие от рода иа ракитта, пренвнвж-.
д—вв пнанно н Аитнел п САЩ.
уВгнендтр (хоп, milander) Ашпзпйснп
прессяй-с а Южна Африка Оев граж·
лански прав— (ле а-Ивята с Оурнте),
yüiyta {πуp, uygun) Ксйпс лен—ла, при¬
годен ; сговор-ев,
уИдИсвам (оп тур, uydur) Допадам,
препитан ; согз-ста-м «,
уИдурма {πуp. uydurma) Пятн-свио «—
боде прптвлво, стоенси- ; м—ши-
п-иня,
уламп (тур. ultnt; Простинат- мивил
между две ионрнвви нассноски, еоито
сключват огон, пВ’Оазок ст 180°·
улИи (от тур, ogian .моние") Войник
от менв во-ръжент η-ηβή)—, ао-рожев
с копил,
улбм (вп ар. ulama .уитнинβ> Бото*
сав“—мвх—оолттнв, който в и в—κв·
вевтд.
ултиматИвен (ок м—п. ultimus „по¬
следен") Който ва тори· првтпво*
реми’ ; Beanpтκ-елoвти, няттт-ричтие
унщнмаайзон (ок «нт. ultimus) Опор—
ъюитсщцмаснс комаино срал русинът
с-циандеш-ерна· ирео вреое в— Спо-
нипигскня— реакинт {I908—I9ΠC т._);
прикрит СТ00ВИ3ЫО,
ултйиалйтт (01 мак.) Привърженик па
узяемтянонт,
ултимИтум {м—π. ultimatum) 1 Предно—
жевно ими пснаге, нетто но торни
разисквания п вьвpaжeния» безус¬
ловно псетво и иссзолвс нредунртж—
девие. 2. Искано за ивполневие и—
неш—, прндружтве сос ваин—нваme» тис
me ce пр-тов,
ултимо {м—π. ultimo) 1, Зя н-смодег
пое, 2. П-слЕЛйцлт леи гт оссеин (п
торгсвсюнл евик),
ултра- {м—π· ultra .ствол", „от друтап-
сарава") В снежни дум· озв—нан-
нзвовоорно, премного, край-
г е пнп свръх,

ултрааудибн
ултр-аудибн (ултри- и лат. audio
слушам*) Радиоприемник с голяма
чувствителност.
ултравиолетови лъчИ (оп мат.) Лочи,
ковтс ст спел внсметовитт моми в
спектъра, вeннлиoи» во с тснтоо хи—
мимосне п |-o-eмвτичeеκo лсйстни·,
Ултразвук (ултри- и звук) Звукови
козен с -всщ-тт в—л гртншитаа вт
му ваветс (20 000 χΟ гт чевещкекс ухо.
умернИ-он (сп нят,) Крайност (aoe воа-
пзади, oaнивpи» схвяшаент и к. г,)·
ултралиОерйлеи (ултри- п н-к, llbo—
*11^ .св-боден") Крайно лнОтрялев,
премного евe0oлвлюённι
ултрамарИк (ултри- и н-к, na-lTus
„морске", .сне") I. Вид минерали—
Овя предимно сос сив ивнп риаюс
сос атлен, иорвон ими ηή-μοτοη. 2.
ΟπΗκα, сниило,
у^р-микроскОп (ултри- и микро¬
скоп} Мнер-сн-п, с и-йто са виждат
п наВ-о-нкнкт мастнин,
уллр-моит-пйзъи (ултра- и монта-
низъм) Кр—Йнс поманив к напони-
Aтеe-τ- цырювт, есоав се 0-ри аа вв-
вгрнг-Атга власт нн пяната к ием-л
скит {ёуeвaлнc п отвод πΛαΓίΗ·'·,
нотатв папнто се Ооренп вя разпрс-
е'вαнтmиe и— властта си п над Фраг-
инн).
ултр-р-пИд (ултри- п нят, iâpldus
.бърз“) Апарат, к-Вко улесниат Оор·
вопв снимаие при н-вoенинκи1Bι
уплр-роялИтт (ултри- и роялист}
Кр-ен привърженик га иранската
вмaег.
ултрасептйл (ултри- и гр, septiKos
.eгв—втйo“> Лeκнвегвтв препарат про—
кин някои инТ’ки-Ηι
ултрафИлгър (ултри- и филтър)
Урод за фпларправт и— фиши сус-
итгзнн п коно-дн мрев процеждане
през сз-Оо пран-ц-вин протрн«·.
ул? р-центрофуга (ултри- и центро¬
фуга) Центрофуга с нного г-нтна
ссср-ст вя въртенс ; упоартблвя св от
р-аделинт га ·ввτ-nн» за впртделтво
шт м-лонузви тепля и др,
узус (ионе,) 1. Л-тер ва чeвгaви ; ан—
ё-р. 2. Оолишо, сено; туп. 3. Род,
родона сОшивт п 10.116.-11- ком
вея ; р-Вег,
748
yMÖpa ^—1, umbia •стика") Карта- ни*
шарами- Осн от рисувано,
умфёрмер (•00. Umformer „иртоёрн*
o-нaτтл·> ЕлвeπpΠAeенн манив— в—
преобразувано иа преотплин пои к
πoегвинтн п eёв-τвo.
упанимИзъм (фр, unanimisme от м—к.
una anima „влинoдyшнe·> литир. Ли¬
тературно н—правнтйио вов Франции
к т—чанепе и— XX к,, коокс си ио—
сънни ат иен да равраВ-тва саиеязвя
τeнaπиκя» го ио своята сошв-ст о
ироявн шт буржоазната зеттр—тур— m
ин gokaдeнτ·еτв-τo. ОВянтва свирепа
пндивиду—лноо— в— сниванесщетв к
ивввoaгнαелвα като eен-втй принцни
илеита зт . единодушие. ва хор-ат,
иа цялото чoввчве1вo» ве проневлл*
втною одеы-душее им— иисти-еы и
-BеτpяκτйB’Иеихcнeτπчoн хар-стер,
ундйна (от нап, urda .вълна") В-л·—
фен, рус-нют, с-нао споро« евтgйe'
наескинта суеверни алеоант к люОон-
гн -гв-шеи-т с х-рнта пае пи на¬
падала.
укдулйция == вйдулац-Ti
угиИт {наτ, uniâtus .оОтдпнен“) Гр—-
восзнвен аp-еτ-ннmв, нвйко ирнанавт
главенство;ю г- и-п-та ; привърженик
ва угнт.
универмИг {еыκpι ок универсален ма-
пт-иг) Торт-нски оатявпв с наВ-рав-
мнчги сп-нн,
универсал (311· uilversHIls .вса-Вш“)
Гт-а·--»^· п aегвeйвинA’еκи урол
ва -виeввaнв ва хврнаенпнлнп в вор*
ъ-н—зве ъгнн,
уйивeве—лeй (мая. uiivorsHlis) I. Все¬
общ, асолонсе·, всемеро·, веeeOeнeн.
2.	Мн-гво0втвeн, еОхвягиаш нввтв
неща. 3. Кейко служи за ннопо гопа
инн -а ивсео и·«·,
универсализъм (01 нтт, urîvoraH1Is-
„веoo0ш·> 1. Мн-τвeOpaaй-еτ г- он-·
••Η, интереси m gвΒнвеτ» веeo0eo·
шест, всЕаВхвнтноск к Beno. 2, Илта*
миеτнчтеκo ы-прявмонне к Оурж-ав-
нятн ванна, ю-тав пввпoвтлвa оОше-
4-аашкн морям к ранкптв и— н—никн-
м-еπ-ивеeoτo общество.
универсалии (лак, unîveιaa1lα> 1. фал·.
Тарины в срсди-вас-китк— рнасс-рня,
н—Ито взинмант еанс-вв оп твнеиит.

747
-Опока ; според слыв те ст стюс
души, ы—ованил в— •οητη-, спорел
други — оОектнвйи клет н спсрел
траки — суётскинин повятия. 2. вол*
кои. 'Еонк-ви явнeннт. новпо ce евe-
щап вон кспнин езниИ|
универтйлиOтт (сп мат.) Бсв-Впиоск,
неe-Oeннвеπ, нe-τpaйнмтнвеτ·
университет (ант. unavoisltas, ails „асо*
общност“ прев нeн.)I.B-ешт унеёво
и нтуино вавтдтн-е с втеонка факул¬
тет— (οΟηκηοητβο Оев щсхтемвсннке т
еeнен-ег-nанеκи'o клонове ин -на·
шнапс), 2. Неиешевието та щ-еовн
умоОнв ваввдтв-е.
университетски (от нат.) 1. КоВто ce
отнася «о уннвтpе-гeτa. 2. Сворз-и
с преиедавагвго к увивopе-гeτ ; и—·
умен, сер-оаси, авг-риптгон,
универсум (нат, Universum) Бсазвия,
неeинp» цен-нт свит,
уиикЛлеи (01 н—т, uilcus) Единствен,
ИТП0вТ0рНО|
укик-т («ai. unîoua .ед-нстнеш") Op и·
'1·^, документ н едни екземпляр,
Уникум (лат. uiicum) 1, Единствен по
рода си предмет, гсп-вгор-н- Вещо,
твмлма ртлевст, 2. библ. Едегстваи
еювенпмир оп кннта. 3. трен. Оасв-
образои, творде орнпенялов мскас,
унилатерИлен (м—п. uialttoitlis) Който
ce 6ТИНСТ л— елинът сгряна ; тлто-
справеи.
уииоиИзъм (ст naii unio, omis „союз")
Стремеж ноо еoювивaив» нон еёелн—
ниване.
укиполИрен (3—1, unlpolt'ls) фаз. Ел*
гсп-аюсвН|
унисОн (1'^“ unisono) |, Едновременно
заучено г— лв— lau ионона пвна с
однанн- нисом-в—, ковпо напонно ce
ен-вατ при пре-ввтжданетв им оп
ытюбнес тляс— ими инструмента; со*
заумна. 2. Елти-оисн-о, egинogунπв»
согласна.
уиитИреи (ст мнк. imitas „ед-испво“)
Единви, -ёслеиты,
укит-рИст (01 нтп.) 1. Пвнвoвжeниκ
ва унитарнага енеπooа» нн адинова-·
скитто. 2. Хpиегиян-н-еoнτ—нπ, еоВгс
окрнма ар-и-носата вн 6-пн,
уиификИтор (к. нап. unificaToi) Уел—
^.“110«, о0еливнпеН|
ÿ н ц и я
уиификИция {н—π. unlflcatlo) 1. Уел*
•—κητη-ηβ, свеждано до елнанв- ф-р—
оа, ком ал·— ввpна» ком тлит еио-
пон—. 2. Oёeg-илнaнв» еывлπиянавo к
влив,
укифилёрен (3—1, unus .a«··. m filum
.конец“, „жица“) I. Сося-нш ce on
влиа женка ; тgнoжичeн» тдн-жичн-в ;
ксИтс ce състои от един нишка ; од—
венинс-а (e—6тм» eнeeτвнчeенm пре-
водннн т пр,)· 2. К-йго о οκ—μόη в-
адг— нишк— тми нн один женен.
унифицирам (оп мат.) Уеднаквяван,
униформа («—1. uniformis) Еднакво об-
ΜΌκη— за асИвнии, умен·)·, слу¬
жещи т др,
униформен {мa1· uniformis) 1. Еливвё-
равтн, едваное ио ннл, 2. прин-. За
-Влекло — служтОе·, одннеъв.
униформИзъм (сп мак, ün1foгnîа) Уае-
нне зя еднакво устройство ва Βοηο,
за утднакнтв-но, еднякво устройство,
униформист (ст нат,) Нрнворжев-к ин
ун-φoвннoшaι
Уния (з-т, inio) 1, ООедивввнв, сою-
ва две шли нонвче държави. 2. При·
съединяване на ивяввем-ввa иорнва
сын ннгвнинeеκaπн пол вopхoвeгегвoτe
на инннг—. 3. Междунар-дна органн-
зтция ими союз к -Внасят- и— иково—
месата, културнат, оОряв-наннвте,
вдравтвпаавтита- п др.
уитерофицОр ^00, Unteroffizier) Псдв—
фнцар к нтнеи серные.
Унтертон (•00, UiToiToi) муз. Тон,
к-Вто заучи еднввронтнив с «рут пев,
ве о на-несос от ного ; прок, оёертов.
унциал (зап, uidails) Форма ка буе*
кипа, сотко ce хαв-eπeвививн сос ат—
сёмегн п пранилни нинин. Т—енна ст
Оуеннес ва затенсни п троцки ръко¬
писи ок IV до VIII к,, стараО-олтарсни
п нπвaнгнΒеκи от еpтлн-нeювв-т'-;
ср, курсен.
Унция {н—1. uncia) I. В древння Реи—
единица итрия -а тепа-. 2. Птеогашн—
aи'тeαвеea ияре- = 29,86 τpaoa» евято
к лнешив “'000 ce уногреёивн снос
-а мтрвге ин ёубене само, 3. В Ав¬
енин п 0АЩ: гopτввоea унгит =
— 28,35 г ; нвнетв— п аптскарск—
= 3-»I035 г ; от теми-ски = 29,57 со3,
748
Ублстрийт
4, АиτмнΒен— мирна он Взапорелги
маками.
Ублстрийт (amra, Wall-stroot) 1. Ню¬
йоркска умни—, ma ксиев ce г—мир—щ
иаВ’ТОмвнипо Оттен, 2. трен.. Уирта—
нтв-щата наииτамиеτнчeоκа капе— к
САЩ ; фни—исова онит-рх-и.
упанишади {еaвеκp·> 1. Индуски ско¬
пени свети, ковтс съдържат нвре-
иения, припии, днянози и ртостоп с
'0.-1 ц-pe» Орахнаии и В-гове, 2,
Будистна ннеπичвонн сокът,
урнтОе {|p· ouragan оп нар—иО.) I. От¬
мен и првдонжнгенти вятър, който
разрушает πoеτpoΒkπ» пречупва п ив-
евревтва дорнега п к. в. 2. Пнпоеие-
нан-о п гт тропически цензои,
урной (ар.) Пося y оюсюзитгняе, през
нойте н продължение вн алеи оесви
•a ce яло п пит внпо през девт; ср.
раоязян,
УрёцП {гpι OuraiOs) L Б-т вн гтбетв
спорел гръцката митологии. 2. астр.
Седнат— ис склале-вност сп Словиотс
иманег— от Слоичеватя оиеτвня» от¬
крит- н I781 п.
уp6нс ('., ou-anOs »небе“) Химн-осни
вненввт, внак U, порадей номер 92,
-п· топа— 238,03 ; р-дн-актинтн еме-
μοη^ ивточвин и— —пениа свергни,
уранинИт (сп пр.) Сменися— уранов—
рудт, еетпо ce явява важна суровина
вя добивано в— уран,
ур-ногр-фия {τp. ourarόa „небе· и
grâpho .πиш^β> Описание в— ивОвс-
гите пена па оказдвото веёв.
УB—нoнeπвнт (тр, ouranös .неВо< п меТ*
réO „неря-) Наука ва измерваше гт
гвOeевигв рносявнинт,
ураноскбп (гр. ouranôs „иебе* и sko-
péo „гледам") Уред за ннОнюденне иа
геОето п ивОвстита τόμ-,
уранотк0пин (ер. Oürαnόa „небе· и
skopéo .глодан") Наук- ва ытВлюл—-
ктит га ввёето п воВосинта πεητ.
ypâT (οτ пр. ôûron .пиквч") хим. Сон
и— пикочната ниссаны— ; вгнырдевигв
урате образуват ппкочеи канон.
урбанизация (фр, urbanisation вп мат.)
ОосрЕлвааинкавв га •кев-нн-вснин и
културния живот к традонетВ|
урё-цнзом (фр. urbanisme от нтт,) I.
Упалънната култура ва noеиoлеπнунa’
шита сноска к н-иππaниеπиAeckИT по—
ним град, 2. Буржоавно томонио, коотв
н—ллорж— съсрсдоточ-аниото нт ду¬
ховната п материалната кунпур— к
прадвветв нон вреда в- оeмaπ-ι 3,
ПрооОл—д—ване ин остини в «-пара*
гурта- п н-сустноя- вп тр-дснен жн-
“01, воопнвтнс и паоёравиванв жи*
нота в— полтоипо градова, 4. литер.
Дуна пмп -арав к мптернгурнни и
гва-р-инт eзπκ» характери- от град*
сенат житен-, 5. ирх. — урОниющие—,
урВ-нИся (фр, urbaniste ок мак.) I, При—
выржеиик иа урОнни-иа. 2. Архитокп—
еnoциянноτ по планнраво вн гр-лоав,
урбанистика (от нап. urbs, urbis .грял“')
арх. Наука и изкуство от нмян-рант
и устройство в— гясЕзвинте наспа (гря*
лона, СЕнт π етлнщa)- оОхн—ша нан-
плснс оп оeциaмнo’mнoвcничoеκи, ст-
гиг-рнв.хит-енви, гарет-рн-авв-уст*
р-Всщаеи·, конутткаипоннн, твхннко-
еτρe-πвннн.юулπуpиc-ёнπoви, —рхеяве·
πуpнo“npoеπpαнеτπeии и художествени
въпроси, са·.--·· сос со-даканее-
нн нови паи рок-ысярусинн на сопе*
оτвув—ши внссавши местн ; град-сгрен*
калстно,
урВ-енаёт {лa1, u'bânltas, âtîs проз
Beo.) 1. Градски тачиш га живевнв о
и-стоинава. 2. трен. Изπ·ьгчвиoеπ»
уч1ннeе1» o0pαвeвαивоΠι
урОмия {гpι oûron „пеком- и Hâina
.кров") мед. 1 Бслосяво еъеτoяm-в„
при квото сънна самоотрааига ин ор*
ганивын чреа осаннали к кровт— сос·
т-вни маски вт уриват—, неито при
г-рштны- еoегoтгнe ce вплелия чрев
Ообреинто. 2. Урнинраве в- срок,
уреография « урвгртфен,
уреомОтьр = уроюетьр,
уратИн (гр. ôûion .ником- п aitliér
.етер") Бевввотно кристално нашестно,
сложен стер на етрёам нисантт кисв-
мнин,
урбтер (гр. ouréthër) анит. К-и-л оп
бъбрека ле пнночтня мехур.
урбтра (гр. ouréThra) анат, Каина оп
ииночвит мехур иннон.
уретрИт (пр, ouréThra .пнеоАеи нагам·)
мид. Во-птнеи-Е в— пнев-инн каина.
уретрорбя [уретра п гр. rHéo .явка")
749
мид. Гнойно печвиие ек пеночнит
кнван.
уретроскОп (гр. ourêThra .иикоиев нн*
гад- m skopéo .τнeлaoβ> мед. Молп—
инвски нmcπpуooнτ» с ноИте са но—
онegв- ииконн-ят нагая,
уретроскопия (ст тр.) мид, Способ ва
•-спаданнО в— инкочиит к-г-м чрев
вкарваше а гепо в- специален урод,
итрЕНЕВ уретроскоп,
урбн (оп пр, oûron .пикоч") Benтеτн-»
новто са образува при р-втраждаветс
ma Οεητοαιβητό н орган-ам!- ; содоржа
се к кровен п н «ругнае Οη-η-ππαβη
тенности ; нозънкт се мре- кръвта,
урИиа (мак. iilia) Никои,
урицемия (гр, oûion „иикоч“ и Hélma
„крон" прев зап,) мед. РaвеτpвΒеτнв
ирн храносмилането иоради натруп¬
ване в— пинены— епсамниа в кровт—.
ypra (нат, uria) I, У древните το.)^
граки п рионнин — пнннтн сод, к
нойто иoеπнвтни от съхранен-е прах—
г— уиртз искан снед иатаривете му,
2.	Куант с тесеи oπвop» п нвито со
пуская лник-нтте с бюлетини при гла¬
суваше,
уpeёнκгOввл {τp· oûion	. пикоч - m
бактерия) Бнеперия, нонто рязнат—
урег—тн гт -шевни и котлон— ки-
еeнина.
уроёнмВн (тр, oûion . пикоч - п мап.
bills „жлъчка") Багрилно кепЕСтв),
квегс ст образува н чтрн—тя при пре*
р—Оепк-т- на В-мируВин ; г-мирт се
а мазни комическвя в уривата, ис са
увоаннава ирн някви Oвнeоτπ {чepmO’
дрвёпи, -веоия т лр·)·
урОаси (рус.) Р-ввнше, ттас.	_
урогрйфия (oûtou .пикоч- и grâpho
.пеша") Мтпвд зя рентгеново сипо-—
ma гт пнкочветделителвапа спском-,
уродИния (гр. oûron „пикоч" m dynamis
.спяа) Боневнтво хвдтие но о—мн—
нужда,
урож-И {pуе·) К-ннАвсъкоко веоедвм-
сни продукт·, ионуАеви ва agir ст¬
аен ; реконта.
уролйт {np. oûron . писан“ m liTHos
. канон β> Гинечев нанос,
уролОг тр. (oüιolόgoa) Споин-мист по
ур-зв'-н,
урология (гр. oûron . пинсн - m 10gos
утилитарйзъм
.наука") Дня ст овлиипнап—, ноВпе
се о-нио—н— с б-местита ma ниноито—
ионовите оргави (ёы0pouиτт» жмом-
с—п—, иннсниил мехур π η-β-μ, ирс-
еτ—1няτ— жзеан и лр.)·
урометър (гр. oûron .пиком“ m métron
.ннвюαβ> Уред ва пвоерв—ве описсш·
пенното щатно вн уринап—.
уроскОпия (ер. oûron .пикоч“ и skopéo
„гледан") Изследваше в— урината,
уротропИн (тр. oûror	.пеком“ и
атропин) Бовцвваис κpиеτ—лнo пе-
посяво нов вид в— прах ; упспртёлва са
вн дЕОнцфЕнинн вн ниеенвипе попит-,
ирн илн—н Ooмтеτи (ерни, μ^γιη-πι),
-а ивнунав—но в— ансимовнеи п лр.
уроциттИл (гр. oûron .пиком“ m kystis
„никои·· к-гал") мид, Бъвналтниев-
нпкочгнт мехур,
урсУз(ин) (тур. ugursuz) Гроннст
AOHTHi
урсулИнка (ст соОс.) К-тоническа ыс-
шахигл ст ораог— в— се, Урсунт,
конке служи кате униками——нъвппта’
ттмк- ими Оолвопнедачна.
ураннО.·. (м—п. urTica .коприва") мед.
Коприви— трасса,
успй {τуpι usta) Майстор (оёингсвввс
про« соОспасно пют).
устаОашйя {τуp. ustabaçl) Пров ы—й-
съср, плав—пар в— майсторите оп олив
отваля.
уся-зЫк {гуp· ustalak) I. М-Искорнос,
умeн·e» н-суств), 2— Изкуси—, мтй*
стсрсна р-ёСта,
ycyn (гур. usul) Ι· Лoевив-» насси
B-Mir, 2е С мeовивa» πόκήμηο, 3. Спо—
ссО, ытниг.
утилиз-тор (κ. мак· üTî1îsäToι от uTilis
„полезен") Опвлвотвер-тел,
утилизация (нап. utilisatl о) Иапвлвув—ио
гт стиадочви матеренми, топанг- и
др., ионучнвави ирн нраиовадсъксг
иввцте ; -п-лз-та-рна-йе·
утилитарен (ок мап. utilis „полезен")
1.	КоИпо пм— пред вид снос псаваян,
ирактинов к тесан оoнеын» сооОрн-
оивтщ се с прянаи-тссняя п-з-н, 2.
Прянтичен ; утнзнтарвн вау—
н п — науки, квито имнп праети-
Ассно виячвгпо п носят н—пернанна
нотолт он м-века.
утилитарИзъм (от мат.) 1. Буржоаано

утилитарист
отписск) учoвиe» нсвто смяк- от лс-
Оро снос eгeнa» новпе иpπвaет ивмва ;
прекрпн— кн-соннтт иропинеречпт к
обшесте-ко с лозунга : ссегурнвяве
ma наИ - поляно щастие он иаВ-тентм
Ора“ хора чрев вадоввнлвяно ma нии-
иека пн нигep’еи.C· ДоИност с гру-
ё— смотка ва 10'0«—, стремеж да ce
нввмичн полз— ее “сими-,
утилитарист (ок нтт,) 1. Пршворжанен
иа угин-парнвшн. 2. прен, Чонек,
н-йтс преценява кснисо с -пае« ит
ивма—гн, кояпе можо g— ce aioavyn.
утопИзъм (фр. utopisme ее гр.) Но-
oеoщтеτвннвеτ, вортали-са.
утопИст {|p· utopiste ок гр,) L При—
коржои-с га упапеиЕССин овu--мивьн.
2.	Автор - иа уа-пимаи роннн. 3. Мем-
яткем, paнτaвtop» неАтаещ ва неосы*
шесткнои втщ-.
утопИчеи, утопически (гр. ou .не“ и
Topos .място") Hтcеыштеτвии» фан-
παегичeв» галЕйсгангомен, мечтан ; не*
внумен ; утопичен социали¬
зъм — умашне вн соворшев на*
веoщтеτннн сОшествев сър—“, осно—
ваш ворху общност ин иoущeегвoπe»
вядолжнтолов вя всички груд а р-вво
рязпредтленне и— иреауктигв, ноВпе
ве епч-та отнсй-иорвсститв и- её-
поскавгояс равнпппо.
750
утОпия (гр. ou „не· и tôpos „място“ =
несопаскаунашо място) - - Умение ва
ГЕОСъпаствим съвършен обществен
еπρeΒ» сснон-г ворху сОпевст гт
πογηο^κα™, задължителен -а астмеш
груд и равво разпродентни’ ин про*
дуетнят, к-йте ис спинът вянен-иор-
гасъняв иа общественото ртаенкна,
2,	Пе-сошЕСТвина оечта ; р-нпазня,
оечпа зя наност-жим обществен строй.
3.	Бленувана шнстнина сър-га. 4. Лп·
τ’вaгуpн- произвтдтгпт, е-еас рисува
неосъществим тлетлен аВтосанев
спре“ (ис новко та рошава .Уτвииτ"
ог Тоо—с Мор — -478—-535 п.).
улракпИтл {φp. - uTraquisto са нат, sub
tiTiaque spéo1é .пол дватн нида")
Πвемтgoвa'eн и— с-интлвс-розитнознс
уненио, клон.вт ауеизыя» ксоге ce в
Варено ва конфискуваше га иорнввви*
те носът т предаването то ва едрптв
аеоевлтдвнци, он лсноир-щ-в-ц-н в—
църквата, ва причастие с хляВ п вино
(поа лвата нида) п в— опрятнее.
утрИрам (ок фр. outrer) Преуввмнчавно,
селно подчертаван, но-пни-нто пора*
Л· е-мнe подчсртавана.
уют (ст рус,) УлоОскас, прилята оё*
санг-аса,
у1тен (рус,) УлеОти, ириятон, исофор—
таи, гартдов с вкус,

фа (пт. fa) муз, ОрПАноне и—потиен—-
mua вн четвыртата стопев в— оси-е¬
тил («-'Н-жораи) ли—тон-Атв звуке—
реа, Бележи ce с м-πннеκ-г— ёуюва f.
|—ВиВнеи (01 свОс.) Член ими нревор*
жвиес г— ТаВ-тисното сВшаство к
Антлит, нн φ·0πянегввτo.
фабиАиство (ок е-Oе·) Анτл-Βенo ре*
форнисте) движенна en I9 к, —
„ПяИ-зяворштн -3.-0 ин он—ртюши·
она п г— нкОертлн-та р-В-тне-есе—
п-антика- (Ленин); окр-иа классенк—
О-рба и смият, че ютпеътнесятмтсснлк
строй трнОнН ла ce пререди к со-
u-тн-е1ичтоeн нрав онрно и 0 — н·
г с р-авитИв (спорел прякора Куг-
н п а к е р, дален· на ремсенн полюс·
а-леи ФнёнйДШ-- к, - пр. г. о,), коВго
с т-ктика гт- -ваОавяно п иач-кв-не
ноВел-н - Хтинётм),
фИВанё (фр, fabliau от няп. fabula) В
евoлгeвeκoнгa1Я л-πев-τуpн — малък
pαвκαa» чвскс к стихове, с ссоичви
пан ёнтон хтртетор,
феерии- (зап, fab'lca „pяOвτнлнщяβ>
Прои-шноее прсдпреттив, к коепо ce
преработват сур-в-в- нрсз и—шнин
и ce норяО-тнат стоки ; отмою отн-л,
|—OвиeΒгτ {н-π· fabractns, arils) При*
птжаттл ma р-Ор-нт, нan·зαм-еπ·
фабрикИт {лaπ. ftbrlcätutn) Оеонч-пвнне
оВртОваен продукт оп фаёрнмн-пе
пр· оивнодстто ; пвтов- ргбрнмиа сявна,
ф-ОрикИция (атк, fab'icaTio .еоготнл*
не") I. Нр-ноасжд-гт ва стон· к ге-
нтив но«' чесъно, 2. Готов- фтОрнмва
стека, ртОренго праива-дстав, 3, трин.,
Измнснтва,
фабрикувам (01 нтт.) 1 ИвряВотван
не |<ббРчен начнн. 2. ирен, Нрсев*
веждам отсовс, к т-лянв κeн-мте'H0ι
3· прин. Сывланяо теше иеродно,
фзлшиво,	осъдително ;	измислям,
съчинявам.
фаОрИчен (ок н—п. fαЬrîoa> 1. Който ce
отнася лв ф-Врина, 2. ИвраОосев кок
фабрика, 3· Който работи вон раё-
рена, 4. 0 место фнОрнеш (град, дьр—
жавт) ; фабрична марка — от¬
нети) peτнеτpπpaи оритивантн вн—к
(pиеуннa» стенап навИно), свето ce
нсся-вт върху ивдeмнт» пронвведеви
отеднв проаприлкеа.
фйбула (н—п, fabula) литир. 1. Басня,
приказка. 2, Съвкупност ок соВ-тин
н литературно проиаведтннт, ковко
ce ноз—тат к хрсн-м-течосю- нссне—
«свяселнос' ma мoгичeенo-приметна
обуся-наност ; сюжет,
р-булИся (фр, ftbu’isie) Б-сиенцсти,
Ι—Вузбвег {φp· fabulOsus) Прнкааов,
нвτoнgaвoв» mвлeΒеτниτвмeв ; Васто*
са-веи,
фВнор (янт. favoi) Πoнв-виπeмеτнв ; Ом—·
τoвяaneлoжoннв.
ф-поризИция (лак, favorlaαtlo> 1. По-
нвoнигeнегвувннт, oBляτoдвτтне'вув—-
го. 2. Протнввв-коннв оёнатодвпвН’
сгвувяй· в—- бнпвюн neu-.
фаворизИр-м (от лат.) Покровителст-
аунам ; аОзтт-автвзсгауаяи.
ф-порИт (un. favo-lto от ата.) |. Лю-
Онооц, облагодетелствувано Miuc, но*
нp-внτтнегвувαнo неие, 2. Любноеп
га внсскопоставенозеит п оВс-нвтнс
еВнатн, Ото дн по— за пях праве и
о-смутн. 3, К-ек- нм— гтй*помии ив—
гнод вя успех в псшс ^1 соста-т·
вен, оπвpτнн игри п лр·).
фаворип изъм (фр, favoritisme -к лат.)
1.	Баиннее шт ф-воритп m |твoв·τκπ
к общественин ж-век, 2. Псерсан-
πeлегвувягe гт дюбишип.
фапорИтка (фр, ек нта.) 1. Любеше-, же*
га рав-рит, 2. ЛюВовв-ин иа висенс*
поставено π-βο, особено ва влялото«,
ФВвон (нат. Faunus) мит. I. Римски Вот
в— п-р-тв и πонтτa» еoeгвтτеτвув-ш
и— гроиюнн 1—·, 2. мат, Кpив-нво
псрснн иолуОвп с осърп ушн, сп-шен
752
фагеденизъм
коз· крана, петвоок на Фанои, 3. зоол.
Вел американска маймуна,
фагеденИзъм (от гр. pHagédaina .тз—
ва“) мед. Рaвnpoеτpaвтвaвo и увели·
мнение вн нова, разрастваше гт рана.
|-тВт (пп, ftgoTTo on fagot .своина
аорва") муз, Дървен духов инстру¬
мент с нагимссиш нанал п «ноИше
проспнесвс тонна·
фаготИст (un. fagotTlsta) Мувиκннπ»
който свири ma р-топ·
фагопИт (гр. pHâgos —изяждащ- и
kyios ,солв праз лтъ.) биол. Орган·—
нга клатен (Онзс кръвно телив),
евтпв пот способност да поглъща и
уг-шежав— чужд- тел— п ВнктериИ|
ф-г-цит0з- (тр, phâgos .наяждаш“ п
цшпоза) биол, Активно ханш-нс и
пвтлъпант от слепната и— неживи и
живи пеля (Baнπвp-и» вируси).
ф-динг (ннтМ| fading) Заглохнане и-
оауст при ртднснриамтно и др.
фИдом (αΒΓΗ, fathon) Аита-еси- онрюа
в— дояж-ит, ранга гт 1,8208 о ими
6 ягелеВск· фута.
фаза (тр, phasls „появяване“) 1. астр.
Нрснтнмивопе ва г—нни поемел нетна¬
та та ысВтсис кино при оёинолкяп-
му окено Слънцето; кпд на пн—втта
а гтюов ненепп ; пунша фтоя, 2. Но-
снеаонателин проотна ирп раавнпнето
гт ившо, 3. Оядамев мометк оп вдив
проиос, 4, ОпредСнеи иернол н •със-
рпАСсксто раав-тнв. 5. геол, Н-й—
отметка πв-лeπичeеκ- сливица вя вре“
00, хяракгорпапр-ща ce с епредтмтвп
ен-ми и нк-овввлсспи ок животи· п
растения, 6. техн. Един ст трупете
намотки ими ворнти при ннвгоТаана
езоеяримссю— о—нива пян снсквон.
7.	Вслиа едва сп вднвролвнтв нтсап
и— едвн рнвнероднн снстсм—,
|-оВг {τp. pHasianos örnls, „ипииа ci
река Фавне“ а Канено) Пъти— с кра¬
сиви пера т дълга опашна.
фИзис (гр. phasis) — фавн.
фазоиндикатор (фаза т индикатор)
УредОн, с миняо пвовп ce устано¬
вява лами прсмсняна-нт кси, ирвив-
веждав к ладен πeнвpнπop„ совпал—
ио фавн с ток— к тнвн1pcиpeнcлa. en
носко зявшси лази може дт ce вклю¬
чи к сошел електрвпренод,
фазокомпенсИтор (фаза и компенса¬
тор) Конветорнн eлвнπpичвенн ма¬
шина вя ирснвннин πoн» нотпе вам—-
няня рааовата р—амина между вапра-
жтв-тао п ясна н ианвткитв ва
статор·
фазомбтър (тр. pHasls m métron о мя¬
рка“) Уред вя онрвделлив равннеатн
вон фтнеав в— спастр-чеси· снгв—зп
н устроИств— с “10.— настоят,
фазотрбк (фази и ълектрон) Уред аа
ускорявана нт манн мастни· (протонт
geуτвoнн и др,),
р—ИдА {τуp. fayda оп ар.) I, Гомон
обн—га, двход, 2. остар, Лихва.
фаИк ^0 foin) Мистс хуёте, pim.
фаИфоклОк {aнτл. five ('clock Τοα
„май к нет нaеaβ> Ι· Сыё-ране ma
жени кон пет мнса сзвавВад от пре-
к-рванв вт враното к притпиа обста—
вонса п р-ое-а-рн, 2· Ласт закуска
за офиии—мви «пия, лакти— к 5 мас—
сподаВел·
|Пкем {τp· phâké‘1os .е]гonчe“„ ,аор—
30И“) 1 Светпнн-к оп енeмвоτи по“
рящн вeшoеτвa» ноВте ce уиепреВяв—
прп нвшни шаскант, от нсдн—мктга
и др, 2. прин.. Леис, соОпъна mai
твленпе, котто им— рыкеводне вгя-
Аенив ;	пр-скокике«, ρoκcвcлиτoa»
Ъ-астр, Място ва слънчовата пскърх·
гост, кеопо снапп сссбеис трее,
4.	техн. Пламонок, сёр-аует· прп
горен·') га струн вътлнштн прах
паи друг— гориво, “просевнин к те—
рцаното пространстве на поп, 5. техн,
Кoнуеoнилem ря-ширянят ce иекен
от ясАШоск тми гав иoвнвиевнc сп
температурата му.
факИр {—p. faql* „6oдeнβ> -. Мюсюн—
маисни нснет, нсВас «тка оёва ва
бедност ; дервиш. 2. Аскет ш pcκуе“
ген к Индия, 3. Мв-те новые Тонус-
вик. 4. прен, Творав впитти п евь-
Ати к р-Овтапа си искон·
ф-кла — |акел {->.
факсимиле (нат, fac slnile „напрани по¬
добно") I, Точив испив ин ронои-с, ри¬
сунка, нapτ-нн» чертеж п др. нрав
рСъотр—рит пмп ивият· 2. Гвитк с

753
фалирам
полнист гт вте-е лица, обикновен)
служебно,
ф-ксииипйраи (ек мат,) Точно во-лр-·
изваждан, правя ракстонло,
факт (лат. factum .направено") 1. ДсЛ-
еτвиτвлнe оτнн—нв събисне пмп твле-
ние. 2· Нещ- далтно, уся-й-нсно, вър¬
ху евеге ст гради гт-р-т ; нсеи·—, деВ-
сщнитонгест, - 3· прин, Дя, гниститя,
gвΒеπвиπeлнo. 4. прен. Двка-теспсев),
фактИс (фр, factice .изкуствен“) твхн.
Ел-сън-ва мαен» недвёиа на стуАуст,
есяпе се получава при иатрявавв нн
раститслни отспа пан животенсн·
навинти с лвуеepeв двухмсрнл ими
сяра ; унвгреВява се наго примас вт
етумуст ва придаване в— спеинфИАНИ
енносяна иа каучукови излелия,
фактитИв (фр, faciailf) езиков. Ферм¬
ия· лсксическо вв-чонио и— πлaτвн»
•зртоивтща нЕпосредствснс нодбуж—
дяне сом атИсен-с,
фактИчен, фактически (са η-τ· factus
„направен“) ДeΒеπвнπвнeн, истински,
еышeеτвувαш» тви-меснои, сснсват
върху ранки,
фйктор (лая. factoi „който норшцв)
П. Πp·Aнвн» Ол-тодаровит гт конто
са р—ввина дадев процес ; двнжвш-
стат ; деев eлeмeвπ» коВто снреденл
κ-иeеτвaτн вн renc, 2· Рою-волнаел ;
летг. 3. Техни-есни роквведпгел н
птАатница, сс-Овео к ваОорев цех.
4. мат. Соунвожипон, веяκe едно
оп уонежнв-ниге ииемa. 5. трин.
Влиятелно нице.
фактОрия (типа, factoiy от н—т,) L Тьр-
гeвоκ— ктитор— п поселнщо (в кенс*
шитми— скрант). 2. Снабдителен пункт
а епд—лочонпге крапп— га ССОР, к
кейто aoBuiTC намират нееОходиннтв
по неша,
фактОтум (анк, fac totun .нр—нп асни-
нc"> L Доверено мнив, иа ноопо св
прелостнет да норшн асемне, 2. трен.
Ч-аен, ноВто -се борка нов кстино,
фактура (нап. factura „поворшване·)
1 Документ в— пред-двиа пни нвпр--
тев- скос—, к нойто са вписват цена¬
та, е-зимсств-т- п качеството ma есени
пртлиеп п рноходита но ивпр-шанего.
2.	Естсствеи-на няп п-кусанено -фор—
отн строеж гт някакво ттмо (eннoн»
кожа, хартия п др,), кейке му ирш“
ляв— оиeци—лвн художество· кел.
3.	арх. НнАНиот ma оОр-ёопк- и—-
котниост в— страла, 4. муз,. Нтмиг-
и— ивложенне и— звуквв—г- тыкав н-
оуз-кямно нре-ввтлтгне.
|—еунт—тВв’н (лтк, facultas, âTis
.вьaмвжнвcτ“„ фр, facultatif) Птза—
должнасмо·, gв0poввлтг» нpegoеπ—вem■
та са-Водвы нвбор.
р-култЕя (н—п. facultas, ätis .способ¬
ност - през иви.) Отдел и— нисшо-
учеОве ванеденив, койтс обхваща
науки от ал·· каст га ои—тпвте.
ф-л (хем. val) мор. Тонко ножа, с-
евЕто се излета и-р—бно нн—тио,,
-гама, сигналов фате ш «р,
|—з2=ттуп,
фнлага—ф-н-вт— (5).
ф-л-нг- (тр. phâlanx, ngos) Ι· всиа, .
Вид ё-вн птх-гтв ре« к двeввoег'a·
2. трин, Сгротн род, радпиа, 3. анат.
Встна ек нссъниитв ин просянта ирн
кисните Овв—Ввицп. 4. зоол-. Отрс·
кто жинетно оп рол— г— иатиитв.
5.	Приспособление, с юсско склеат-
ернсата в— умоник— ирп τoлeевπ ва-
н—оавит к ум-мишакт (до Освобож*-
лониотс) ; р—напа. 6. Оёшнин сп
П600—-800 души к упоин-сскна— си—
съсоя вн Фурее, 7. Фашисте— оргн*·
виаацпт вон Фрятнона Иснтгин,
•алакгИст (от гр.) Иснтгссн рашнст,
i-лангй^ис) (гр. phaj^j^i^-gf-tis) мид.
Во-пазовне в— носкциита нт про¬
стите,
ф-л-кстер (фр, phalanstère оп тр.)
Централно олтнив г— влит сОпнит .
(ф-маге—) прп ущаннАОссил соинами*-
-он ин Фурие.
ф-лез- {φp· falaise) геол., Отессв—
сеама ; саронти морски Орте.
фАлерц (•00, FtHlerz) Видмелт— руля, -
φалииенл (11, fallîMonto) Пососаата·«—
ввеπ» преиадяно ; р-ния,
фалйн {хoм. vaiiijn) мор, Въже, с
ю—ЕЯ— авле—ъа се вроова ва кораО-
пап за еиouиaнmπ куки к пристани
шета,
фалйр-м (11. fall аге от нат, fallo -
.лъжа“) |· Ион-лам к нoеыеτвтτтл*
4« Речпик па чуждите думи п българския език
meеπ» ироиалнн н—гс инаτвжeеπoеC“.
Ваш ; ётгнрукнрнМ| 2. трен. Прси—лам,,

754
фалйт
ф-лИт {|p· faillite) Пeеoеτcтτвмmcоπ»
иpoπαgaив» банкрут ; гснанасжасно-
еo0нoеπ и— влив мнив.
ф—мй-вски (пр. phailös •може· исмсн
»ne·“) КоИто ce стгаст ком еОоге—
яа-рнатна гт ортавиге гт .a-MB-wa*
к-го, пролинио гт мъжкия иемон
орган.
фалкокОр {анnнι falconei) I. Ловец
сос свеонн. 2. Лице, неетв огтнтжла
п оиипсолнн секван ва мон.
ф-лкокет (—нтя, fafconeT) Сп-ривои
оанок-.аи0рвн ъ-п,
Тенос (пр, phailös) 1 анат. Можеш
полов инат, 2. ИввОрнженнв тт
можни ионен вртан, вОототворлват
оп ниееи дртвни итроди като стм-
вом иа пронвввдпгенватн стла тт
преродата.
|aлеOτ=φалuтπ·
фалст^рт (amM, false sTa-t) ст. Напра—
“•«•Η старт, ю-гтъв у-тсте-с н спор—
яно еoегeвaннe в-пвмвн дв-жениеао
прали сонатдат—.
фИлта (•00. Falte) Вид понен зя укра¬
са га женснт дреха,
|язц (вон. Fa'z) 1, Соелнняв-нв чрез
спъвано ; шев и— лв— тогк- оепаннп
Н1СЯЯ| 2. ВдлоОг-яни— е— досет, на—
нос и друг сер-наЕЛЕи и—аерн-з, към
юотго се нбстанл обратен намобва-
пнва ся арута дъска, нанос п пр,,
за да ир-лте-т ; жл’ё» лозбеИ,
3.	Ивки- и- тонан. юстте ce упо¬
требява при подвързване ня енетя,
4.	Огъване вн пенагтн песа ; отся-·
1B. иа сват— ce стова елен «нст ирп
рязи-ваго, 5. сп. Удар ва попката, ирп
н-Ит- тя п-зу-ав- ворттлпвв двежо*
пес п скнвн ноиго ун—нноа вп вра¬
таря пян трудно ce събнен ек про—
ΤΗβΗ-κ-β иπpaи»
фалд-п-рИт (•00, Faizapparat) Апарат,
коИто ce ност-ел прп р-такене- не-
иат-рснт машина, ва дт стона опит—
чатаи-те ннеτcв’·
фалцет (11, faisctto, н-к, ftlsus „мъж*
лев", „фалшив“) Bиеeκ» р-знен мъ¬
жки пляс при петне, имет-раш жтн-
сне няп детски пляс ; пеоге с тасок
nнае·
фалцИрам (ок пп. falseito) Пет |нмиег,
ф-лцмашИка (ием. Fн1anнscHIne> Мн—
шии- а- сОр—Оепса гт кожи, ирео
нотто ск—вт нвравнявннттс гт леВО*
негата пм ис визата понорхвинн.
фйлцоп (ок гво.) 1. Който пм— кър*
конивс двпжевие. 2. Който в свой
ствсн в- 1—«), ноИпо пот качество
иа рами.
ф-зш (иво, falsch ст мак. falsus „мож-
зев") I. Heиеюpeнвеτ» ннценерпе.
2.	Иомтмн, ножа,	оештнинвспво.
3.	Повярва неенв пян ев-peнe га
инструмент,
фалшйв {нoo. falsch от анк,) |. Нел-
ир-вев, втπеτнвеκπ. 2. Hввеτeегввг„
••“•.βγ, погрешен, 3. Hв-еκρвн»
л-итнeвти. вp-еτoвти· 4. муз:. Ηττ)·
чет, те н 1)·, погрсшеи,
фалшификИт (тем, FtlsifikaT оп мак.)
1.	Подправен двкуионк. 2. Πвлпвa“
втно нещо, ннитирано ивoнввтgoвиe.
вeиеπ-венe ношс.
фалшификИтор (απ нят.) Лева, н-етс
-зворшна ф-лнификацня ; полира-
наА.
фалшификация {мяπ, fαIa1f1caTîö>
I· Подправка, промие— иа «внушент
с ием вя иоинон. 2. Совнапенге в—-
мситна гт нащо испитсно сзожзнао,
3· Ноднрнв’гя Βοη, имитирано про-
иавод’в-е, 4, ИвоначаЕзвт в— нещо,
ф-лшифицИрам (ок нап. fα1aîflco) Под¬
правим!, променим с вея аа измают ;
ИОСНТМТ“НН|
ф-лшвИл	Falschkiel) мор. Дър¬
вен— ими непялн— грел—, нонто ирп-
дява здравния ва сортОя.
фамйлен (от нап, fanilia) Ceoeem, г—*
следствен,
|—oиниИвo· (мак, fanlllHrÎs) I, Близок,
двиашен. 2. Нопрнвудег. 3, Теорде
ингиоев ; ётацтртисввн.
ф-мИлия {н-1· fanilia) 1. Семейство,
чл’гвнеге ва тдго еeнeИегвo ; -тлял.
2.	Паентgеτвoгв» сситИго ннв ; про*
оиие. 3, Р-л, 4. В «рениен Рим —
етнтΒеτввτe с гегоките роён п няш*
вити,
фамОзек (н—п. famösus) К-йте ce асм-
аува сос са-ва н-р-лн чудвов—пн
наместен ; прословут.
фИмулус (н-п, famulus „слупта, .p-ёв)
ист- Слуп—, ввoж’в-еeц (β евeлгиπO
веноне).

753
фантбм
фанера (рум.) üâpa.
фанариёт (гр. ρHαnaιîötöa> 1. Грос оп
цαp-τpнgеκнл кв-ртан Фенер {Фнннp>»
нойто ирпн-дмож-м ком ё-такт тре-
еτeHpн1πнeеκa ф—мнаил пап ком кис¬
шего дуаввeнеπв- п преследван гт-
иион-лгого вызражд-ге нн 6онг—рнпт.
2. прен, Коварте монон,
фапализйрам (ок з—к, fanнt1oua .обла¬
дай оп вgoхнввтннe"„ .луд") Създа¬
вам кр—Ивт привгро-госк сын инкотс
пни гешо; правт гтевто р-гаяне,
фанатИзъм (вп нтп, fαтaT1ous .оённлаг
са вдъхновен-е“) -, Претемло— ирн-
•орате-ст кои днден— втра п равин*
зеи-ск при нтенвто защищавано,
2. ирин- ГрЕнтзеиа п упорита, сплин
превързан-ст сын вяеое учонпо,
убеждение п к, г. п нтτoвπин-еπ
кон противни “озезодп и ннтв-т,
фаиатИк (анк, fanailcus „сёл-дав от
вдохн-нешне") I. Чoвoκ» есйео ce
отменяв— с nвтτ-нян— превързан-ст
сын ремитит и с краВга неаорпн—
мсск сом друге схващанин. 2. Не·
вВпкновеге снаго привороти човек
ком няк-т уиЕвее инн •«ετ, ноИгв
пр-ткивт нетърпимост ком уОежде-
нилга в— друг- ; страстно предаден
ma гтюое дез— μοβ’η,
фаиатйчек (лят. faтäT1oua> Твърда
усърден п превързан до крайн-ск
сом вещо; отличават ce с ф—н—тп-
вон.
ф-игсООт {иopн.) мор. Впл яслиа зн
новвне и— морсен животни,
фапдЗкго {неНι fandango) Испански
шародсш танц н умерен паещ пр-лру—
жен с удряне в— инспнивки няш свн*
роне и— .-1-.-,
фаперогИмеп {τв· phаreröа .ηβοη“ и
garros .брак") Явг-0в—чoи (от расът-
ииe>» с анаимп органи за рааигвжт-
“ниа,
факерогамия (гр. pHaro-ös „явен" и
ganos .Враю") Явнобрачн-ск, с тави
Отнтаи в— впнвдтвант.
фИнза (кип.) I. Жилеше ва Оелои ни—
тави, 2· Вил китайска копривеи—
тъннн.
фаииОн {φp» fanion) Манко -вам·,
флагче (нн кома п лр.).
фантазИрам (от пр.) 1.Меечтая, Омегу*
нам, опл—нао ce гт 00411, предста¬
влю сп нешо много хуётно, 2. Ивои—
еллo. съмнитвян нegeΒеτннπeниπ me¬
na. 3. муз. Импровизиран.
фантазия (тр. phanitsia „воображе¬
ние") I. Твар-есис вoвёpяж’нит»
н-вкв ce характер-вера с ос-бай—
еим-» яркост и госёнигактисск ва
еъвл-внн-τe пролстнвш и 06.101.
2.	Cnoеoёнoеπ -я выоёравяване, ва
«опален, в— помисляно. 3- Мечпа,
помиснните 4, Cτpαннвеπ» напрев,
хрумване, 5, муз. Своееёр-вга музе·
напит пиеса, еотге ce етмннав— с фаи*
гнстн-св п прнчудннн характер ; ну-
-•казна иопр-н1заиия,	6, Л-горт-
гурго првиавтдтвнв с Τ—нτ—егичнo
съдържание.
φaн'aвьOв (ст ер.) 1, Ченен сос силно
во-браженно ; оечпаптм,	2. прен.
Пeеeвнoвтн монен·
фантасмагория (фр. fantasmagorie от
гр, pHtitasna .презрян" m agoréuô
.говоря") 1· Посяванно к тониа скал
в— прнвр—чвп видевин -рев оптинс*
сип уред. 2. Въображаемо нешв, не-
Л’Βеτвиг’лнвеτ. нелеп- иoнπемиця.
ножа ; прика-сн, поворвнв иа ложи.
3.	Приорн-нн вндения н—ртлп ряв-
СТр-ЕИН ЙЕрвИ,
фантИст (гр. pharTаstéа „нывОражавагц
сп“) I, Ч-вен сос еиннo рявнита
φαвτ-вил. пенио ма-патоз, 2. Лице,
коете иска л— ртан-вир— р-генстен-
гп пнанско ; pннπaвьoв.
фаилИтлика {πp. pHanTαîi1ka> I. Ионн·
смеши шепа, втнереяавп работи; ну-
латвсти. 2· литер. НеоВикнововете и
нoнepoлτпoгe» нoдтΒеτни1Oмнcτo п
свръхсстественсго вoBв-в-τe и сзун-
кепе в- тлно ннтернпурно πввивнe-
geHHBi
фактастИчек {πв· phantastikOs) I. Оьа—
«—«он от воображой-сав, ноиисзеи,
йодоасякнаенси, 2· Пeввpвяτeв» -уд—
нввaπ. сърниои, 3· Нереннтн, нож*
мив» преувеличен ле иeвтввяτв-ег.
l—нто (11. farte оп мят.) I. Момче (к
игра в— н—рти), 2. Стражар (ma иол*
Oma).
фантОм {πp. fantôme ст пр. phaiTasiaa
.видение") I, Призрак, нриаедвынт.
2. спец. Модел г— чонен, га живое·—
фантбш
пап га Анстп ок птноте к асъссъвсвт
псаамива (к оузей, и-ноптикун, ва
осдеиниски еёунтвил п п. и,).
фактёш (фр, fantoche) М-рнвнетка.
фапфара (фр. fanfare ок тр.) муз,
1. Тържествен пмп войнствеи сипвам,
изпьлнев от духов нтден инструмент,
2· Духов нтдов инструмент Оев вонти*
ми с натурален звукереа -а попом*
говно ma еиπнямни немодпн,
фагфарИст (11. ftnfarlsTt) I- Сапр-м
иа ф-нфяра. 2. 01евтнпсТ|
Τ—гpaвBг ιφρ. fanfaron) Самохвалке,
фАкфаропИда, факфарОнстпо (фр. fan¬
faronnade) C-нвхвннс'во,
фар {τp. Pha-os .-строк Фарос-)
1. Кум— га морски Орте, които сос
силни светлинни знаци пвкаввя потя
п дава сипвани гт норнО непео и п
мъгливо врене ; няян. 2. Освоентс«·)
пило н предната част и— преноввс
средство (нвпоооОим, норнО п лр,),
в- ля ссвтът“- потя; фенер с раф—
30.10.. 3. прин, Роновел-твл, ноВпс
ссвскмява поти кон бъдещето ; ска—
κιμ^η, нросаек1псМ|
ф-рад (ст ссбс,) Еднинца мирен ва
спЕКтри-есни ктнаинтап ^0 ннекс нн
фнв-кн ФарадтВ — -791—П867 е,),
ф-радОИ (сп евOе.> Ел’кпрохниинт—
отрит ва еслнАВСянско Еавекримаскно,
ноетв е гтв0хoлиoo» в- да са ссо-
шестен енекпрохпопнга реаеинл вт
итнакво кашасквс (по името гт фи¬
зика Фар-лей — 179Ι—П867 е,).
фадодиз^ия (от оe6е.> мед. ЙопеМ“
вув-нв вн нрсоонмини псиона с гнс-
н— настота зя лнапиасъпАГи п мамебгп
вани.
фарад(о)мОтър (фарад и гр. métron
.мярка") Уред -т пвнтрнано к-н-ии—
пета (оаоющрсомгссъка) ва нввловва—
тсри, н-Оемн п др, вов ф-р-ли.
фараидОл- {|p· farandole) Жпн про*
кьис-нсюн н-р-дев тяги, нойто внио—
доОтна хоро.
фар-Оп {eπии·> Тикан и— древнигв впи—
ПОПСКИ аЗТЛЕТЕНН,
фар-ш {τуp. faiaç) I. Широе— мси—па
в- събираше вя смет, 2. трен. Сму-
гент,
фарпИтер (хол, vaaiwaTei) Бевси-саг
756
поп 'от иманапомен съд, оёпниснего
епределен сос внаци.
|3рвцхайк (ноо. FaHienHelT) Торос-
метьр, се-нята гт н-йт- в ртвлантг-
'-№-, ит комкащ— и— топенето ва мела
в 32°, н иа нипенето — 2-2“ ^0
ЦеланВ ври при 100°) ^0 поето на
ивоВретатвня ФаревхаВт — 1686—
1736 п,),
фариигИл (фр, pHaryigal от тр, pHH-
rÿnx „гърне“) изиков, Тореная (фри-
няпивв—) еыτмaенai които са оОртвув-
чрЕЗ еτeевив-иe прах-да а- подин-
нянни въздух н сОлнскк— га гнот*
някя.
фарипгйт (тр, phaiyngltis) мед, Воана*
мегит га ннтании—па и— плътната.
ТтриепоснОпин {πp· pharynx, ngos
„'0.30“ m skopéô „гледан“) мид.
Изследваго ma горното сос спсциами—
стледамо.
фаринкс (тр, pharynx) анат, Горав
плопк—.
фаринотОм (лак, farina ,0ряшнв" и гр.
Tonös »режет") Уред за еёшо сиро.
леляне в— ••нестешеи и Оемтычон
состав иа зорит, като св ртортзант,
фарисей {πp. ρHαrîaaîoa -явнр|) I, Член
на ролнг1бог--псн1114всн— партии нт
ёвг-тито пр-лсси слоена к драв·—
Ώ«·., стничанаш со с рягатиоом и
η-βόμβ.·) иапомвовпе га новниата
сОртди-ск, 2. прен. Льжаивс блате*
Летален, ноишно ёлaгeчве1ин» а к
ЛтИеπв-гтмивеπ овото исрочои ионон;
неивнар,
фарисеИски (сп тар.) СвсВспнвг на
фарисей ; нииоосрег,
ф-рисёИство (ок вар,) 1. Съсловното
г— pнpнеeнτe. 2. Уманив га фаре·
еoиτo. 3. трен. Лицoнepиo» ноннно в
Воолушно ёнНГСАВСТИе гоняют пре*
стореиаст.
ф-рмакогнбзия (гр. phârmakon пле-
и-рство“ п giösas .aнaниoβ> Паука.
ивитв последна нeю-pеτвeнигe суро*
вени оп рася-тсмеи п животинске
ирсизхсд.
ф-рм-кодикИмика (тр.	pHarnakon
„.лекарство“ m dynamls ,сплав) Дня
са ф-роаквл-титта, к-йто изследва
ин-встната и вoageΒеτнитτo и— отлем-
иптв нвκ-pеπвα.

IS!
фармаколОг {πp. pHarnakolöoos) Сив*
ин-писк ио ф-рнанолотит,
фармакология (гр. pharmakon .мен—р*
съв-“ п lögos „внука") Наука зт
аъ-лойсявцся- ин лтeapеτвтвиτe не-
шеста— върху организма п предно—
вИНЯИИТВ ОП 'Их нр-МВИН H ВТТВ,
фармакопея {τp· pharnakopolia on
pharmakon .лак-рскно“ m poiéô „пра—
нн“ прев нат,) Орнина«·) рою-кв«·
сено ва ннπee—вπτт» нотто сьдьржн
печво описаншс вя прнт-пвяие гт
нeκaвеπвaгa, ат тяхнвп- пазено, спи¬
сък и— нeκapеτвнπa» есито оядонжи—
пенве щртбва дт ce ваоирап а алта
аптека, цтннта в— мечеОните средств—
и др.
фариакотерИпин (тр. pharnakoThera-
pcit) Леневит чрев нeщoегвa» ксйпс
Внатепритгне аы-лтИсякуа—т вьрху
ваВ-званн оргав-аон.
фармакохимия {τp· pharmakon .лекар¬
ство" и химия) Птуеа за хнюнАГикв
са-Истна нт нeκтpеτвeниτe ветоства;
фтри—йвакнАиа хиоил.
ф-риатОн (ок фр. frarcnaçon) Бов—
атрнин, ёевВвжгик ; рртвем-сог,
фармацевт {τp. pHtrn akeu Tés „анка—
стр"). Ι. Завършим ф-рмаиил ; ннквинр.
2. Студент ио фармация,
фармацевтика	{гp. pha*nakeüTÎké
ирез мят.) Няук— за «•карстата— ;
фаронвит.
фармИ^я (гр. pharmakéia прев мат.)
Съвкупност оп ваунп п пряспи-ссеш
иевв-ипт ва иoмучaвявo» πpиг-гнтвo»
отит-ваво п отпускные га нeκαpеπв—1—
и иa,'epπaмиτo» употроВявави к ху·
маштака и вегер-в-рннгн молив··—.
фарс (фр. farce) П. литир. Комелиаг
жанр с мекн вOp-еввκa иа хар-ете·
рита п грубо содоржагне. 2, В За¬
падна Европа през XIV—XV к. —
птатр-лно иpegеτавнтвиe с Оитвве-
нооодиеи и с-тиренси х-paκπep»
ноепо место осмивало gух-вeнеτвoπe
п «в-ртв-те. 3, Конелил пни “-«οκη«,
пвгр-двни ворху коншип ксюннги
тφтнτи» маско с асан· трепинни игра—
смовци. 4. прен,. Груба шeτя» те—
унесът- шега ; гепресто]И1ноорЕзнпо·
ф-рсИ {τуp· оп ар.) O'личв-» без·
упреино,
фАсунГ
фИрсоп (01 фр.) СвеВсгнвт и— р-ре¬
зен, paввтеeнтвαш ; втетpиaзтв» дра*
стачен.
ф-рсьОр (фр, farceur) Шегаджия ;
еитшнин. ноопк.
ф-рфарй {τуp· fai tara оп тр.) Пасе—
риввов, βητο.··»-“ човен ; ОорВорко ;
ср, рнифарог,
φύρφορ {вπp· phaipHori ОП ниπ.» ссВс,
пне ma o0мaеπ) 1. Изкуствено при-
твавева опнералва мас— вп гнИ-л—В·
рея нноннн и равнинни приноси ;
пврц’н-и, 2. Изделие оп тави ю-сн,
фарш ^.0.0 ивы, оп фр. farce, нят, farcio
„натъпквам") 1. Скомцаво мвоe„ при*
г-таен- аа нолнене гт чущκи» черна
и п. г. 2. Приготвеше вещо за ялеге
н н-кьлц-н вид,
ф-с (рр, face оп мап. facies „лине")
Ι, Ливан— страша, мпцо. 2. всеа. Прт—
нонивети участок на юрон-сява спе¬
ша паи в— неясно укрепнови· с опре-
ленене итирнватина в— опоит.
фас2 (от Ματ.) Упарка, кос оп иоиущенн
циптрт.
ф-сйда (фр. façade) 1. Ливан- стран—
на еτpялa» нвито о оф-ровн- архи—
тектурно, 2. прин. Воишти нвτлcд-
и—правене в— придавана нт хуётна
ноише-ст, вапр-вево ва нпце. 3, трен.
Зя воншев кпд, за пр-ериннит.
фасет, фасётка (фр, facette) 1. Изтъ¬
нен еря“ га СТОН36, ин—нн, каина и
пр, 2. Шлифовав— страша иа ирискам
пян скъпоценен камък, 3, Р-товпца
г— оо-тпдпВ, к. в. иа “«№) стлсяге
ено, от новто ce състои сложното
оно га маегвсгагспнпв,
фасбн (фр, façon) 1. Кройст на иещо,
образеи, ooлoм» по нойте ваш— е
ганр-аето, 2, Воишит 10.0—, нпд.
3· трен, Важно, иpтвввτo» ш-лукс
«орж-ве ; пвненееие, важвинето.
фасокИрам (фр. façonner) 1. Нрид—н-м
нъвшен вел, опродтмяо форма гт
гещ-. 2. Изтняждан, л-н-м лоёра
котшгос1|
фИсти («-1, fasti) Лвτвиие» хpomина»
е-зенд-р,
ΤΒеугπ„ фйсуатт (нем. Fassung) техн.
Часа ок Езонпри-ссен иpoнogнин»
чрез конке ce сворова oнeнτpичвоκ—

ф£сции
758
«—ми- сос отхраненщата мрежа п н
котто ерушетя— ce танин—·
фИсции (мат. fasces) В древния Рим —
сноп ' свързан· здраво пръчки с
бр-дв— ис средня- ; служен како
символ и— достойнство п Вид вссвг
от нпктор-ге пред най-висшито сму*
ж-птни {нeнеумн п др,),
фасципИр-м (ок мап. fascino „омагьос¬
ваш") Оч-ровно, плтняван, еоаВв—о.
фИсвин (ант, fascia) инат, Тонка сВ·
нивка га мускул и нн внеон органи,
ФИта (нтп. Fata) 1. Богиня вн съдбата,
2. прен. Съдба,
фат-лек {наπ· fatälis) КоИто е пред*
опртдтлен ся съдбата ; содО-шосеи ;
п-Вонон, пагубен,
фаталИзъм (фр. fatalisme) Вяра п
втпредспвратнна содОт ; вярн-не, ит
асиино н снет— в предопределено и
иотск не в н сосгоинио да номони
иншо.
фаталИст {Τp. fataliste) 1. Човек,
ксйто вирва н содО—ъа п в пред*
опртдтнтн-ето, 2. Който вирна враз·
ви суеверни п предразсъдъци ; суе—
“·.·· чевек.
фаталистИчеп {pp. faillis) Пресъщ,
свойства· га |-пям-она,
фтяезност (ок н—т,) Съдб-вност, пред—
спрадомагсст,
фйта моргИпа (мап. fata morgHna)
Зрнттнвн ноото— а пусънни (виждат
ce вещ— ок еванно ра-станг-в н—по
близки); нцраж ^0.·« сснатиният
^Морган— в oввеκa шпора, машещт
иогн-в-пе с призрачни вндевпя).
фИтум (пят, fatum) Според виртагията
на дртвннте римляни: П- Волт гт
О-т-аете, 2. ГрЕд—продЕНЕвие и ве*
ивОежнн съдба, π—Βнегввня нисш—
спяа, в— ноиго ст подчинонп хората
п дери В-твветт. 3, прин, СодО—, не—
н-бож-всск.
рВуз (типа, foui) сп. Н-ктвуенн грешен
при ОтскваОва, футбол п др, игри (О.^ъс—
еане, препъвано, риташе п щ, в.) ; рая.
Фйун=Ф—еоЦ|
фИуна (м—п. fauna от свОс.) Оoвκуπиoеπ
от всечи· живвпнн в— един oBлаеτ»
стрни— пян снаха (не пиете и- дре—
виср-мскат— Овтивя ва порпте п но*
метяща),
фацелия (маг. phacelia) Вид калифор¬
нийско нeдomeенc paе1eв-e» ксепо ce
ртовожл— п н Бозг—рни напс пртдпг*
сев п oтgoнoогo ртсяти-в,
фацёция (нап. Метане .eегpeун-eβ,
„шeτяв) литвр. Конниав рявкаа, рта*
пространен като ннτeвaгуpeн au«
иров Бо-ражданете п н кран гт
XVK к, н Русия.
фйциес (лат, facies „пешо") 1. геол..
Зенен пласт с еднаеыв госдспн-вски
състав, 2· ОВрав, лице,
фашИзъм (11. ^^^ο са лят, fiscas
„сноп прочее“ напе оинв-м на вор—
хвнга “паст а древнни Рим) Най*
роакв-овн-т- исзтънноснс течегне н
κaπнτялπеτ·чтеκ-т евяΠι нвегв ce
стреми д— вянтви наиигампзо— п дт
иак-ртни наполно двнвюр-и-ята -рев
аврор п «неттаура, н нрез тотянв—
ноВнн д— ионври овeёoлoню0ивиπo
г-р—дн,
ф-шИиа (reo, Faschine от нят. fascis)
Стон промни пят храсти, вороти- с
пен {уивτpтёявaπ ce при носнии ис*
ходи п строеж· -а онпънатне в—
ями, аа прокарване и— път през ре¬
кичка ш к. нЛ
фашИст {иπ· faаc1sTа> 1. Грнаоржаиин
ня Τ-низн-, 2, Член и— финесант ор·
птниотцен пмп партит.
|-шеВя {τуp· fiski) Говежд· пян сви*
ски твр.
фаИпс (фр. faïence ся ссВс.) 1, Бял—
пан цввпна еа-естетна ганит, прп*
масога с натри, н—ем-г и други ат—
шoеτвa» оп кояте ce правия кер-ниА*
ни ивдении. 2. Ивдтлно оп т-ктна
папи—, нвето βΟπηγοητγο о печтно
дан пъти — прели и спел гнавиира—
шато (ио пиотс вн трал Фавни— к
Итамия).
Феб {гp· Phölbos) I, Вт-рс пне в—
процент Вое нн смывв·™ Апомон,
2. трин, Оловце.
ФОВн (ер, PhOibê) I. мшп. Епитет на
Д-αнa» Оотивя г— мена п г— Лу накн.
2. прен, Луша,
фебрйлеи (нат, feb'llis) Твeеeнв.
фебрис (нат, tobias) мед, Треска.
февруари (ята. Fébruarlua оп свёс,
прев тр.) Бг-рпят ивсец вн твл-нат-
(ёпм в последен носов к римския ст*
759
феминист
леядар до 153 г. пр. и. е. и затова
има 28 или 29 дека).
фолер^нтн (фр. fédéral от мяк. foedus,
é|îa - „съюз") 1. Со-д-деи по сипнят
в- «сговор; съю-ви, 2. Ксйпс са ок*
ннст ле рсдеравши, 3. Държавен (в—
внеси доржявни органш в САЩ).
федералИзъм (фр. fédéralisme ок н—т.)
1.	Систем- гт съюзи, органиваипонв—
структура в— нешо то ирниинна гт
съюзнв-гея), 2· НoниπиAвенe пвневнв
от -Орноуваве в— елша съюзна дър¬
жана от итконкв сннссп-йен, 3, Уте*
зимесн— анархисти-го учен-е аа вр-
тагивир—не в— -Опоскв-то ворху
принципите га съюз от отделни иро-
•онелстаЕйе—неяр её -ггеави квиуги.
федералист (рр. fédéraliste) Привор-
жен-е ва φoдoв-мнви—,
федерат (янт. foedoittus „оОтд-вти н
съюз“) I. ДоВров-лти вт вацпонян*
«тта тЕ-рдит през Френската Оуржо—
това революция. 2. Участини в нн—
ц-ви-лната пвтрант но време в— Нн·
рижстан нвнува 0-871 п,).
федеративен (фр. fédératif от пал·)
КоИпо са отнася ле 10.0.1)11 ;
есйто азевт нов peдeвaв-и.
федерИдия1 (фр, fédération оп мак·
foedero „съюзяваш“) 1. Държана,
оОравув-нн ок оОелнвив—нето и— от¬
делни стм-ст-ятози· лоржави, нат-
всикт в—птова н новЕсаво огввщонно
св-нкт еaнoеπoяτтнгoеπ» ' го нс-нси
инак оёша κoнеτиτуц-я· 2· Союз,
коИт- се състои от сплвнви общества
пан ввnтгиаaцπи.
федерйция2 (от там, Federung) Ен—*
еτингe скачване в— автеооёпм, оете-
внсзта п др, преебани средства ; пру¬
жинирано,
федерИрам (от мат,) Съюзявам, обеди*
втвян.
фееричен (фр, féerique) Boншe0ви»
пр-юнови, оннтн ; фантастичен.
фебрия {φρ. fécilo от fée ирен“)
1.	Театр-зи- πpeaеτaвлтвπe с при¬
казен сюжет (а ксйтс са явяват феи
п други нтаомвппнви същества), с
р-аю-шни д’κвв-» костюм· п тонтм
воншев ефект, 2. прен, Вълшебно,
нреетово орелнщт,
феИлетби (фр. feuilleton ек feuille
плист·) Лилералурко-пуеΠицисгичеи
пид със злободневен или сатиричен
характер (отначало е печатай само
иттв иoллнеπнин>.
фейлетонИст (фр. feuilleTonistc) Актор
га ф’Внвпони,
рекйлен (от няп. faex, faccis .темп*
съ-теи-) I· Койте со состои ок по—
пражцсн·., 2. Нредннвваиен за по*
нражнегия ; мросев, ганнск,
φβκύ нии, фекИция (лат. faecatio) Из-
ир-жнтнии.
фелИх {ap· falläH) З-ссднам в— тдно
отся— житен вн арабските страни,
(нрот, Отдуин); -ешелон·),
φ“лдo—вш—м (βόμ. FeldTa-schal)
1 ПтИ-нисшник новвон мни н итюан
стран-. 2. Лево с п-юыв чин.
фелдфОбел (вен. Feldwebel прав рус.)
1.	НаВ-т-рен	н-дафеисрсси чпг.
2.	Спаршина, увeлн-н·
фОндшер {вeo· Feldscher през рус.)
П-мопенс—пекар {πopвoв-чaнгo само
в— ввеген пекар-хирург·.
фелдшпйти (йвм, Feldspat) Група ми—
всртян, -нумссцнцкнки иа вaτp-л»
.1301, итншит п В-р-т с примес· от
^1·“, руОпднВ, ивонй и стр-гитИ';
твърде разпр-спр-цен- и с рнолинио
пргл-жтн-е н npeивв-леτвoπв и
егвc-гтнеπвoτo.
фелоггн (пр, pHoilös „корк® и génos
.род") Бгерннн— еОразовагенг— пьюан
н растенията ; -Орт-уат са обикно¬
вено вп ηλίκιτε, равиоаожеви веио’
срсдствено пол внедвринса.
фенОг (нпр. рЬ0Г0п1'опН=Т'Ц3-1Н,
феминизация (ок н—т, fonina .жена“)
1. биол. Р-ввит-е y мъжки ннли-
види вн “т-ре-вн женски полевп
превити·. 2. Нрндо6ив—не нн каче—
ства п презгнин нн женско еomтеτ-
вс ст може· пиднанд псрале при—
саждаге и— женски иононн еpгтви.
кастрации и лр, 3, Навлпв—не на же¬
нете н някои пр-фесни, област ин
лтегвст и др.
фемиийзъм (вп атъ,) Буржо-згв ионп-
Т1М0СС0 двежегна а κ-πиτaннеτичoе-
еете сър-ин вя евн-ювана ва ф-р—
отмие р—внвправпв в- жен-тв.
феминИст (от нат,) Преаържсгню нн
|еоптион—.

760
феналин
феналйн (фенол п мак, oleum .отслс“)
В-л нвκуеπвeнн нож- сп валеиени
Олио върху друго имапва, покрити
сос сноп— п аруги вещества,
феиацетИн (фенол п мап. acOtun
.оцет") Бтн кристален прах, прано—
к-лис на —нении—, сос сн-Оо п—рнин
анус, оънве равтвврнн вов веда ;
употребява ce капс нее пропин симно
пнаввВоние п от вананиване и— ято*
нтв-гуp-τα.
фекацИт {τp. phénax, akos .л'ъжeцβ>
Полупрваранти Отвивтгев мпитраз,
нойто ce употребива и ю—то снопо-
цекен камък.
фенер {нгp. fâiâri ирео тур.) Освети¬
телен нреОср сос стъклени еτoни.
фЕгнюс (пр, pHOlnlx) I. МнказсгнАесс—
πτиця» кетгв уж н-женя «a ce само*
ноттрт прел· смъртен ' сп m да ' ce
пеяняв— отново ст ноненка, Сновем
и— ητηγο оВновявант шап възраждано.
2.	астр. Съзвездио.
феиОл (гр. phHirO .иск—зваао® п мак,
oleum .масло") I. Всяко органично
-реоатве оытлннeнив» нветс содорж—
eлma» «но пмп трн хидроксилни тру*
ип, своротни с вогнеролев апоо ок
Вегввннотс ядро. 2. Карболова енса—
мин—, кояпо представата- Вевцвтгнв
крестнян) вeщoеτн-. ноопо ce еълoв*
ж— к льpвтеннт п к—новввытнеинл
катран; сеанс двоннрееционнв сред¬
стве ; поа нервно приз-жение при
произвелсте— вн багрена, нмaоπoнен»
станиннов— ннсЕлнна п др,
фенолИт (от пр·) Минтp-л» нойте со—
държа етапен осее; употребява ce
к—то пор,
фенолбгия (тр, pHâlno .показвам“ и
lögos .нтуюн") Дня от Вивнетитгн,
ксИтс ивунавн πepиoличв-еπτa и—
явленияпа н жив—кн природ— нов
аровюа сос сититкт гт т-линиито
“района,
феиомён (гр. phâlnOncnor „явяваш—
ce") I- Явление. 2. Изключителен
предмет пян съпссяно. 3. трен.
КраИнв в-д-ртв монен, γόβη“, 4. В
илeямнеπичeеκ—π— |имeеo|нт — су—
Овитевно съдържан··, коеге еьшeеτ-
кунт снос н со-цаипсес,
феиоменИлеи (фр, phénoménal ся пр.)
1.	Който ce отнася до вплимнав
men—, де фонематика, 2. Посённис—
“0·, рядък, ИВКНюАНТеЛОВ|
феноменал^ъм (01 тр.) Идс-мисен—
меси) фнаосорсно унвние, ковтс от¬
ри-- вьвнoжнoегπα аа познаваше гт
сошнасте— в- пртднвтипв и смита,
ис може дт иоввне сяно външната
по, Тононтнтлн—к— спрат— ; у-тн-е,
че нтнвевeдeн обект ва пввиагие сн
е-oe усаштвиитт,
феноменология	{πp.	pHaarOnenon
.ивявато ce" m logos „наука") 1. В
идсалистическна- фемсссфин и— Хе—
пол — ученне аа равв-гпвао ва чс-
нтшквто со-ганев, р-атнежлано капс
сан-равнищно ва духа. 2. В соаре—
оенг—та буржоазна философин —
еу0тκτπвнoнлeaл-еτ·чeеκc	уиeн-в»
еывлαлeвo ст Е. Хусерн (-859—
1938 те); претендира л— в ссгсант
pинвеoφенa еиегтo-» нотпс ce инге—
росует стмо оп съши-стта и— нвзв-
внятн и но поставт вопрсс— ва тях*
гота реално еъщeеτвувтнe» капе сп
служи сос схоластични овполп и
—прнорни пся-жен-т за разглеждане
вн .духовните еoщгeеτ-"„ «ядени вн
Аовешноте сове-гее гав—впсимо ек
реално съществуващни свит и наум—
•нн опит.
|внoнeнвеκёππл (тр,	pHalnönonon
.интвтш- се“ и skopéo .гледам")
Наблюдавана в— ивятинтън,
фвнвтВи {πp. phainö .наивни" m Tÿpos
„образ") Съвкупност ст всннинко
прнзнаци п св-йстна на врп-виво—,
нреянени ирн раввнтивае му.
реОд (е. н—т, foodim) 1, Зеинта п до*
хeaoτ» ноВте ионуч-в—л оп вет вдеи
феодал ; поооилеве владение гт фво*
«—«, аеи, 2. Земная, квит— agir фео—
Л-a лавам на овoΒ васал ан ноползу*
н—нт срещу оаторианнс и асанис
задължен·· ; тит к-стан сото се
г—рнн—ми рвол—мп т peeg—тари,
феодИл (η, пат. feodälis) Притежател
ma 100«, твлто втоевлтделтт от епо¬
хата ma фесланиво-, коИто равнома*
пан с труда в— κpeвoегиигв статии ;
крспостнии-намсшАНи,
феодИлен (к. пал· feodälis) Който е
761
свойство· пмп принадлежи и— рослая;
свойства· вн фсодализм—.
феодалИзъм (от и, нтт. feodälis) OOna*
сгаагс-пиагамеАВска pвpнaвия» колко
сманим— робовладелския сяра“ и прп
квито фв-л-лняв са р-впвн-тани с
труд— иа крепостнико статии, осеян
ст дт пи иввлaвaτ» го но п дт пп
убевта ; воаннкна к Европа кон V в.
п продължава «е XVl1 а. н Антнил,
XVI11 н. вов Франция m до -861 п.
н Русин, котапе ce отмени с капита¬
лизма.
феод-тИриИ (н-к, feodait'aus) В-ста,
мениин,
фереджО (тур. ferace от ар.) 1. Наме-
πaлo» иокривяме аа главата п левако
ва мохамеданнитс, 2. К-дынеee було ;
яшмак.
φέρκδοτ {нвτн. feriy boat) К-р-О с
peнеи ин иалуВапа в— пренастие ио
вола иа аманова композиция,
ферИт (от нтт. feiiim „жолтз-в)-· Хв*
овтенна сосанвна мнст вн желтаг-те
онмянπ. 2. Фврео-тнппов о—пориам,
явор« и κpeхok» приличаш ma керн*
меминта и—ттрпали; по— силы) ио*
равен· мневикин свойска—.
фёрия (ляп, feriae) Пра-иин,
ферма1 {pp· feine) 1 Голяно свассо—
огeπ-иеκe предприятие, ссокс ce он·
ыниава с жна-пи-водств- шли пти*
вовъдскво, 2. Гомтоо мастно отне*
лсзссо оπoв—вегнo к капит-зесте-ос—
нита еτpaни» н квотв ce ивпвнвувн
чуждият труд мрев аренда пни -рев
наемане; мерник. 3. Обравиеве сто*
пнескво ирн унеОве в-велеинв.
фериа2 (фр. forme) Инжeнepнo-еπpeи-
щазио сторожение, ссокс ce состон
оп нръгвве {жтлoзи-, желтввВеавннп
пнп «•раенн), съединени к краншнт—
ни ; твлва ce нткс м—сп и— итканнс
со-рожеинс — мсск, страда, краг
ндр,
феом-н (тур, ferman сп иарс.) Сун*
т—гсен писнета aтπ(cвeд· указ.
ферм-та (11. formata	»задръжка“)
муз. 1 Зван, ноВте увозим—на про—
gълж-τeнгoеπτа и— тон пнп пауз— ва
неоирвлвнвно арвов, 2. Удозж—ктна
га кси пмп паува при попонненно.
фермёнт (4-1. fermentum) 1. Сложно
феронит
орпавиАис ёенгычио “•шестас, нетто
ce образува к жив-пв Органивоп и
участвува наго необходима составет
иоикш вон нспнеп живнвни провост,
Ото «— взизн к состав— ва нраВнпгв
пн пр-ауктп. 2. трен. 1.141^10«,
ниионгнс,
φoвнeвτΒцπл (от нтп, fernenTo •пред¬
извикван ва-сване") I. Хпонмеснп
проиес, прин-нев сп pвpнeнπ» прп
к-йко сънна рт-палтие га органични
кешсся“— в— прости продукти; Века
тннехолт—, сйоггснтсозт,	нмомыс—
несома и к, г. ; ивполвува ce много
к хранителната пр—шешменоск, ирп
химически πвелeлв-иит п др. 2. Пре*
нипяваво, апнсвтве, сипано,
peвнeнг—'Βвoн (ек мат.) КоВтв ирпии·
инва фаршвыктвин,
фермеитИрам (от мят.) Н—оирао ce
к процес на Терновгацпи ; прекипи*
“—0, нπ-еваo» спит (в- анис и ир.).
фермер, фермиОр (титя, farnei) При¬
тежател га ртрнап {C), -.••«110. нн
форма; Апрм-енин,
фёрмиИ (ст свОс.) Получов нс изкуся—
вев вами· химпносси οηβηο^, внак
Fn, порелеи нвнвр -00 (нс нмокс шн
т'—нцагскил резне Енрикв Ферми —
1901—1954 г,),
фернамб#к (от ссёс.) Черного стила—
лова дорво, вт свеко ce ивнучнв—
Аервеня Вся m ce прания скопи юс*
Воят покана ва стругни инструменти
п др. (ио поепе г— o0н—егπа Фарв-м -
Оуко к Брязнзин, содето виров).
ферОдо (нита, ferodo) Просоанв— тъкач
от авОссц оттялни вишне няш мнит*
ранги иъмнипеми п скор-вашн но*
шастан (Васални каучук п лр.) ;
0«.—“—, устойчива ин приене п кс-
пяешт,
феромагнИтен (л—к. feiiun , желто-“
п магнит} Който ио— тонвоп мне*
вптви св-Всъв-,
ферён (ст нап. ferrin „жамлос“) Смес
оп жтлевтн окис и гние; совсет с
авОоса (20 %), «аа— пепноизомациовов
м—поринм.
феропИт (от мап.) Мaτepиян» иелучти
ся азбест и κaунуκ» нрмерни с ое-
к—згт мрежа ; подържа в- въздай·
станете вт Beввин» тав, онсм— и ит-
фероспл£в
762
зяпана до 75 ттоссфари ; служи ва
уплътняване в— ранги· и лр,
фер-снмен (нтп. ferium .желязо“ и
стлав) Специален чугун, ноВпо ссаег
вбикноввнппе приноси съдържа не—
гонам- количества оп о-мнц-й» няп-
ητΗ, фосф-р, хром п др. ; уπoгвт0ивa
св при пpoнвнegегвoπo и стопяването
на стсмнин.
фёртиг (ном. fertig) Гетоно.
фертИлен (ляп, -fenilis) Плодороден,
изелогссвн, илолев-Πι
peвугинёвтг {нaπ. fc-iugiiosus) К-йто
содоржа желязо,
фес (са свОс.) Шапка ог иарвант мсх—
вов формат— в— простиен конус с
пискюл, н—цнсн-нн— шанс— к артё'
синта стране, Турция и др, ^0 има¬
що ва град Фев а М-роее).
ресаинИя {φp. festival ся нат,	■festuM
„празник“) 1. Гретне« и— п—санже*
шета— н сОн-стта ва иoeуеτвoгв» иу-
онютан, τeтτopα» спорят п «p.» носа-
иа g-е'-жтн-иτa а нощв. 2. прин..
Восене п шумно иpαвнeвеτвo ; масово
торжеств—,
рсстОй (фр. feston .еернинд“ от пт,
festoie) 1. В живопест— пян скулп¬
турата — унр-шегпе като термин«
ек инатя п л-еτaι 2. Бродерии най*
често нов кпд и— манне доге нс
кран в— ил-к, покр-ннн, в— женска
дреха и др. 3· -тихн, Окачена -пт*
в-тоеВразна ленга (филмов— ими ару—
пт) зя сушава.
фест-оиИрам ωτ фрЛПр-ви фос1ОН|
фбтва {гувι foivo от ар.) Тълкувано
Ваш ртнен-в в— споров въпрос, -о-
дадеге ст мюфтия коз ссвов— в— ше—
рента (мваннeл—нони рел-тнввен вя—
ηοη), нсато вт исдлежн ин -подавит.
фетИш {Τp, fétiche от порт.)-. книж.
Идсм, кумир, оВсжав—m “•шестваш
предмет. 2. прен, Лице ими нpegнeπ»
псмеятии емтπc» прнзваванн	бев—
условие от нвпарипек пан ва гонснтс*
рими,
фетишИзъм {|p. féticHisne) I, Обо¬
жавано ва неодушевени ирвловпп.
2, прнн. Прекадено почитане (а- нещо,
фетишйст (фр. fétichiste) Госмонвис
в— фетиши ; лица, новпс иронямовс
овопо почет— ваше,
фехтОпка (ст тен,) Спсртог ннд со·
егeвaн-e осжту две «eu— с pяπ-ρ-»
с—Вн, шпага пян пушна с вн-стимаг
шик; еыеπeвαннeπe ст-вт ва потеки
с епредонени размери п нравим—
между може, юноши п жонн ^0-
емтлг-τв с-мос р-пера),
рехаув-м (•00, fechten) en, Боем—о
унасяне к влигичев Ос“ с хладно
—ръж-с,
фециёл (мак. fetiaHs) Двoвнop-иенπ
жреи, коИпо при вапеивяго гт ноВна
п селс-вант в— мир пренасял опре*
делеп-ге жертви.
рОн {|p. fée, нят, fatum „съдба“)
-, мит, Вълшебно женско сот··
съно к викви поварен, евото може
«н пране чудеса ; вoлшeёг-ця» сяно*
aina, 2. прен, Мнеге красива жена;
хубавей—,
|ейс·. {|p. fiacre от ссбс.) Файтон,
втюрет |аВтон (но иоепо гт хопом
.Сен Фиакър“ к Пареж, ноаето прев
-640 е. за ирон пот почвали дт син—
рап прововги нами).
|-йл{a) {гpι pHIàæ) I. У «ревинте тории
п риматен — наосна ннск— м—шн от
иевно ими ва правого ва воваитния
при ж’р'вопрннвноние1 2, Чаша Оев
ИOЛOΠ—вHHι
|нΒенo (ит. fiasco) Неуспех, госно—
нтea» ирввал.
фиО- {нα1. fibula „игла вазанвnи-ванe·„
Щепе— от кесн,
фИбра ^—1, flbra) I. инат, Влакънца
ва мускулна ими нервта тонян.
, 2· прин,, Нтщо мвепе тъне— пмп
нежне.
ф-ОрИп (са н—щ, fibra .влакно“) На—
разтворимо ёемпомго	нещастно,
коепо со н—мирн к крывта п пвдие—
мне— еoенввαгe'0 В, н—го влезе к
допер с коодух,
фиВрпгетОв (3—1, fibia п гр, génos
.вoжлтгнoβ> Бозаонно ааптсяво к
нннвояпя ва κpoв'a» ηβετο ирн ввВ-
иепо съсирвана сънна в- ф-Врвва,
фиОрёз- (сп мак, flbra“	.влакето“)
НапенотнАвв процес, ирн нсИто се
развеет к нянакын орете нмaκвтоπa
съединителна кънти.
фибрОзен (лат. fibrOsus КоВас се
763
състои от вмaнвтеπн совдитняташа
токаи ; внянвoоπ·
фиброИд ^-1, flbra .влакно“ и пр,
Oldos .вид") мед, Огон ва сысдеин-
толна гонты, к котге ион п другт
пъкаи.
фиОройи (от мат. fîbra .нншеа") Бон-
понно вещество, - в-И*в—жнап- сос—
канн— Аяст в— нспривенап- нншня.
фиОролйт (нтт. flbra „азтено“ п гр.
lithos ·kамьκβ> Строителей матерна«
във вил в— нрссуваин имечки ек
сгортет-и- п саенв-шо “епосава,
фибрОма (ок мак.) мид. Дoёвoκнчoеπ-
авг Тумор оп совдеш-ктава тънаи.
фибромиОма (нтп, flbra ,нлакгв“ п гр.
mys, Myös •мускул") мед, ' Тумор от
еыeдиннπeнна и мускули— тъсте,
фИОула (яат, fibula) Ипян от втисни—-
вяно ; унв-шoннв» кооте служи и в—
вянои-тлса,
фИбър {pp· fibre ок нап. flbra) Елвк-
троив-ляц-внов п попленволацнонев
материям, който в сВразукти чрев
инпропинрант и— харп-т и снопа-щ—
нaеa» проднюне нонцевтр-ран рт-ав-р
ек цинков хлорид.
фигарО (01 оeёе·) В-л ламск- Онув—
ими настава жансн— жинетк—, оО-нно*
нано Отв ростан ; ё-нвре (ио ннатв
ва '0.0“ вп инсса гт Бом-рно).
фиглИр (»рев рус. * πeмоι	fig'aiz)
Снанинн, poκуевπн» шут, акрвОап,
2.	Ч-аен Оев лоспаеиство, угодник
ионон ва сёмати ; м-онин. 3, зоол,
Вид граблива нкива,
фИгура (ятт, flgUia) 1. Cывκунввеπ оп
легии, πeнни» повырхнинн имп паза,
paвненвжвгн ио определев начин,
гнир. вюрожнссг, крот, πpнoτьнг-e»
ирном- и п. н. 2. Ч-ст ст pявнигa»
епраиичева сос вaπвoвoн— пения ;
вогшво eнopπ—вит» фарш— ва ивше,
3.	Човешко γη«),	телосложение.
4.	прен. Μοβοη, ме-ност, важне мнив :
перссн—, 5. латвр. Нвoиoеeн» обра*
отГ иди ктрпигег -зрао, който за¬
сиян- нортвняваиостън в— рама—,
6. Скулптурно пан ж-воинси) ив—
сВражавне шт нонан ими живегие ;
ивeёp—жeг-o» сОртв. 7. Нтонанна в—
иартаж, охвoн» рисуент, 8. Пелр—в-
иеиа по дадени размери купчина от
физиатрия
пясък, η-μοβη, «орна п др. 9, От¬
лепва част ок сложеш таиц. п0. По-
мcжeв·в» иезицнт прп иннст движа*
вне (езла, Τвхτcвна» танц), ||. По—
кажи— н—рта зя игра {вянв, «-0—,
)-., туз п лр,); при игр— вт шах —
кажи— фигура (ц-р, цярни—, cΤ-цep»
кег п кси). Ι2, муз. Характерен
момолимог пан рекминти откос ;
фигура етносзогнчна —
•орто, при ноВто ЛСИОЛНВВНВТО пмп
подлогът са оп вден норен сгнат-зт,
напр. .Дан легувнн".
фигурИкт ^11 figurais, arTis „даващ
вед") 1. Артист, нойто нопозинва
иеви-нитвнн- роме, Ото л— повери ;
е1—τиеτι 2. Балатон apπнеπ» нойто
умтсткув— само н трупа ; ср, еcм-01.
3.	трен, Лево, новто ваем— пост пан
виков вяжге няегe, Оев дт мгр—в вя*
каква роят ; Оозличон, беодеев мскви ;
ПОЛСТЯНОЙ) 31)0.
фигуративен ('фр, figuratif) O0paaoв»
прснссои.
фигурирам (ек мак.) Намирам ст ma—
непс, отписав сои, еышeегвувтн,
фигурИст (от мак, figura) сп. Cьеτввa-
пел вон ф-турне пораалтев с конни.
фидИнка {гув. fida η от гр. phytänO)
1.	Мат«) п гоено овощно пян горско
дровие, 2. Ивдонна, нарастос.
фиде (игр. pHidés) Тестено нропавола*
инв, -асушейо гт гоене промеци
ими дрвбин нос-ага, неетв се уиотра*
Отвя капс препрани— и— суп—.
фидеИзъм (са мат. fides „вяра") Илет*
ансти-всис p-мeеepеκe умение, коотс
даат прадв-г- и— рен-тиоонатн кира
прел внавнва-.
фидеИст (от янт.) Привърженик нн
р-лтнвоа.
фйдер (янпм. fceder) I. Встно приспо¬
собленце вя нншнгн» ксвпс се нетна
ктяо отхранван, лсся—внен гт м—то*
рн—м и и пр. 2. Проводи·., но ноВпе
со продана егергия сп внoκгвouoв’
трана лс най-важният комки ог мре—
жтеа. 3. Елeeτp-чвенa нении ва про¬
давана нн троневе-н с висен— Атстс-
1-, конто сворвв— антената с нрвдт—
нателгап- пнп нреамнявавак— уролОт,
фнзийтрия (гр. phÿsis .природа* и
физиПтър
764
latrela •лекувано β> ПриролвмеАОипв ;
|ивис1орапнЯ|
физиИтър {τp· phÿsls „природа" и
iatOs •λβητ.") Лте—р-сиациалнса ис
фивнотер-пнТ|
физйк (гр. physikôs) 1. Специалист по
φ-οπκ-ι 2· Препваан—аон ими студент
но ревни—,
фИзика {τρ. pHyslka) -.Основна иауе—
-а вай—обшито свойства и строеж—
иа толата (—1001, молскулт κp-оπяни»
πoчвoеτн» гавова и лр), вя вакеи-го
ва дв-жен-епо но п зя нaеτыnвαш-τв
пвнвнтнит н тях при пр-тин—но ва
махниенги, топянтыи, oнoκτpинoеκн,
—тоони, ядрени и «руен процес-(Ото
химическите* ; ядрена фнзне — —
«та оп pнвннaτя» ксИтс нзум—вн стро¬
ежа и— апеоипт п npeцoеиτe» препи-
чаши при ядрег-ге ротни··, 2. Учеб¬
ник но ривик—. 3. трен. Външен кил
га чевтк ; ф-турт, нввешно ята-,
фИзико-математИчески (ст тр.) Естест¬
вото· няτтoaτичoеκн, нрнрвдо—напои——
πичвениι
физикохИмия (физики	и химия)
Наука от оёшиге вaнeвcoвpвeеτи га
химе-всните явлония, свойства'— n
сър-ежа гт асшасявне—, тохнито нре-
крош-нин п еoнвoввжл-щнτe пп
онергттиАни ирооенн ; ц-снелна яер-
оодивнонн—т— иа —трогагвнав сост-н-
инт, и— смссснетс ф—ви п ва хими¬
ческите реакции и др.
физиогномОпика, физиогиОмия (гр.
physlognoraonlka) 1, Опролелине в—
душевен е-маства според воишинт
кил в— пяното, лаежагетя— налнцвгв,
ръцега и пр. 2. Учевив аа вровннтн
между психт-вси-ко състотина гн
Асвонт п пр-редат—,
физиогония {гp· p^sis „природа“ и
gönos „иpвнзх-ждeниeβ> Паус— за
прензход— в— природата,
физиогрИфия {np, physlogiapHia) Опи*
санна иа ирнр-лап- п нт еτ—нaшиτв
н ват янзення,
110-0..“· (от тр.) Пр-воржонин в—
р-виоератпана.
фнзнокралИзъм {πp. phÿals ,нвнвe«я-
п k-atos „села") Икономическо ума*
инв, според нвото венигн п вентде—
лието са гл-пеп извор па благосъ¬
стоянието г— хората, a но торго—
аптън, наето унак марн—вяпмпстттв,
физиолбг (гр. physloiögos) I, Сне—
впаянст ис февнсзспин, 2. литир,
П-пунтрио сычевснно зя жев-яв-яе
нрав оpтaгcвтeoвивπc с иоумнявнав
характер,
физиологйчеи, физиологически (гр.
physiologies) Който ce оти-ст «е
действието ва ортнн-вон ; веτeегнoн»
прероден ; органи-ев.
физиолОгпя {гpι pHÿsls ,природа“ и
logos .наука") 1, Наук- вя Туте—
впито и— жив ортаннаън, зя нроив*
еиτo» ивикс ст—в—к а шетс п нотевнпо
Атсти — ерт—ви, тъкани и клсткт
т гехв-гв структури· внеоонти ;
разкрива ваконнпо гт жнвгенааа
«ойнсск шт организма еято цялв и
във вровеа с ссрожавашакт то среда
и пронвг-тт, есвяо ынсгнвнт к веге
вов вровеа с пр-ионтшата ce среда,
2.	Жнвнонипв твавнен π -—κοβικο, по
ноето та ce упр-впивак.
фнзнопόминк=pивнoτнoиoниκa·
физиоиомИст (фр, physionomiste от
пр.) 1, Лева, кеото засес исвиана
характера ва хората ио авхинн вов-
щев кил. 2. Лево, юовао авсве ан—
ионни хората но воишинт по кпд,
физиоиОмия (фр, physionomie ст гр,
phÿsls ,пр-рвда" egiömön „згaтщβ>
1.	Израз, ввτнeg» нерги ma нииете.
2.	Индивидуален ныешан вид га но*
“·№. 3. Хαpακгep» характерен вс-Ва—
ност в— нещо, отличителен чорти.
физиотерапбвт {τp·) . фиви-тор.
физиотерапия {τpι phÿsls •ирцролт" и
Théiapéla емекувано“) мид. Дин сп
oegицнmяπa» нойко т-уманн т нопом-
зувя он нвеуваге нревОрааув—ги ас*
тествани распори стко ивнуспаени
ивпвчвицт и— светнин— и теимин—,
вааняреАССни гонове, ултразвук п пр.
физически (гр. pHysikös) 1. Който ce
отвяси до ривикат—, 2. Присъщ вт
твлвнияπн» с нойто ce ванпнана р-ви—
каят,	3.	Веществои, оатерналев.
4,	КоВпо в свързан с довнасят— в—
мускулите ; яемосси,
физкултура	(физическа	култура)
Всестранно уеoнoвштнеτвувaгo па
човешкото тяло чрез физически уп-
765
филателизъм
рнжнев-л п спазваше в— правпмот
ражто к живота и раёетап—.
физостигмИи (от тр. physostlgna) Ог-
рсаев -зет«сил от самоина— га ряс-
пов-епо pHysostlgnt	успееш ;
нарич— ce еще езерен; употребив—
со еато зве-рстас,
физхармбника = pиехapoeниκaι
фиИ (нн нап. Vicia sativa) Бидфуртжиа
трева ; урок.
фикс (мап. fixus .аaκoвнн"„ „итезиенен")
Определен, в—ереиен ; при рнкс —
опрсденова uoi^ii ; иден фикс —
неразумна, нятряичнна мисон, евито
някой си е нтъмннм и а ксипе твьрло
вярва,
фтссйж {|p· fixage ек мак, fixus .от¬
кокан-) Π, Хеме-осни p-агвeв» ирео
есйтс промитата фопоиннка л-Внан
усп-ймикост и меже да се нанятя на
скока-ва ва пелуч—ване в— .0™.., Оев
да са оснат· образът, 2. Прндаваго
трайност в— нещо -ров хименасип
средства. 3. Закрепв-не вн студено
кьартне -ров еиoвиaлиa ас-тост,
4. = р-нсяти“,
фиксатИв (фр. fixatif) Рaвτввв вт Оев-
иавтва соса— н eτep» санръ пян Отг—
они. нойте отнязан ваоаван—т— с ноте
рисунка с 0)31“, аопяен пмп други
нтегв ноярнкащи се 6ви,
фиксйтор (ок фр, fixateur) 1, Присно*
соВмение пан уред ва напластете· m
придържаше на глинена отшивит
4—ст, сечиво п др, к почвв вирелтлтно
положение ; уред ва рттулнртне г—
нешо. 2. Проявител, 3. Вещество,
ковтс со употребява за фиксаж,
фиксйция (фр, fixation от мак.) L Зя—
крепв-не нт неше к определено иоме—
жен-е. 2. Онреленине, oπ0eливвaгe»
установивнно, 3· ООряОопв—нв с фи¬
ксаж, правено траев. 4. биол, Обра—
Вопия ma ток-н, клетк— пни ерган с
равмннги напесщна (спирт, |ороямнт
т др.) за онп-октне на анхитан струн—
тур— и нрелопврагиване вн ироневт,
фиксИрам (ст фр, fixer) 1. Закрепван,
одрано установна-м к впрелвненс по—
ложеина, 2. Прани траеш ш -ген-нс*
нном, 3· ОгОенивнао, -аннсн-м ; опре*
лемто точно, устни-вянам, 4. Сосртао*
тсА-в-м иопмед ворху виноге пмп
ворху нецо ; mнеoчвao погнала ими
вниманието си ноо втшо. 5. ООрт-
Встк—о с фиксаж. 6· ООраВотв-о воя—
гаги гок-ви с тореша кол- в— зови—
нявано лоОр-ге иннасана в— м—ае*
р-лпа.
фикайвен {pp. fictif от яат, fictio „нз*
мислица") Иомнсзев, гсдвИсщанътаеи,
mbum, ножа-в, евратавн,
фИкус (лая, ficus „смокиня") П. Вечно··
веленв ар-пеиоснс растение, 2,Α0κ-·
р—т-ввв стайно вαеπeвиe с неронин
даёт«· ниеτ—,
|нец-вг—лйоон (01 нят, Η^ΐο, omis
.изнπелицa^> Реакцпогне вапрнвленпо
н Вуржвтойтъ— φилвеepня» според
носко научните п фнассОтссшкс иден
п понятия го ст -бветевин пстин»., н
πooненнци (риниии).
фИкцнт (лят. fictio) Ивнπелицa» ложа.
фин* пмп 'фин {πp· pHIIéö „оОичан")
Кат- съставен маск к ннчямопо пян н
кран и— сложни дум· овн—чав— «ήβό,
нвотв е 6 и и а нтквго пмп в и р в « н и'е
на вещ- : $шл-тиг, руссаОим п к, Г.
фИла {np, pHylé) В «ревна Гориш. :
13000, .—g, ваденснно (наставенето
на Апин— Виме равденвгс опначалона
4 фини, н по-нысно вт -0, а Сптрът
поаме 3), 2. Войсково сплоатнио.
фил-к {гуp· filai) Никой си, вдп.коВ
с ; рнннн киши — инной сп
м-вон,
филаптрОп (ер. phyiarthrOpos оп philos
„обичащ“ m aiTHröpos „м-вон") КсИтс
сёичн хернтн, човеколиюОец ; благоде¬
тел.
филантропизъм (гр. phl^ö .oBiatm“
и antHropos .човек") I. Човоконюёие,
gвBввτвopеτвв. 2. Нтпрнвмввнв к пел-*
τοπικατα, спорел квопс к сстенат- ин
ныаиитаниего тртбеа «а спои иленат
в- обни кон чоненн.
φилaнπвoиeчeеκи {τpι pHilaiTH-öpikös)
Човеколюбив, ёлатолетемеи, Онапоано»
риголтн.
Тим-епрОнцл (пр. pHllanthropia) Човеко—
мюBив» Oлaгвτнвpнτoнввеπ» лвёр-тнвр-
01вe·
филИрх {np· phyiarcHön) Водам г-Т-ла-
(I); насноват кож« к древна Гырцил.
филател^ъм (гр. phi^ö .оёнч—м" и
нTeÏéa „Осо лавоци") СоВернве па
филателист
766
п-пеиси· ыаркп пни нн друге марки
п п—риАнп нвижин -гаги.
филателист (ок гр.) ОоО-рн» га мнpнm.
τoнёpеφ-н» оарнонюёиттм.
филателия (01 гр.) СъВпране иа ив*
пенсии нарки; еы6-pнгв» нолреж
g-на п изучавано и— пощенски п тер-
ё-ни марни, ·— нвижин пари ; понОро—
рнзин,
ΤнлaτУв— (к, нат, filaiUrt) I. Опоота*
наев {τcчoнт) на нопригввапа ценна
оп нашнулите. 2. Фтбрнст аа опне*
таване и— κвивπгтннτн инне— ок
иншюулипв и получ—ванв в— суров—
нонриет,	г
филдекбс (Τ.· fil d'Écosse .ш-тнягдсна
н-шня“) Гледен п посн-ва ирЕсукаи—
п—оучв— прежда,
филдепбрс (фр. fil de Perse „персий¬
ска вешня“) Гз-люн m прелнч-п—
ma н-ирнет пввеуκaнa итиучиа пре¬
жда,
физ дж £н {πуp· fllctn от тр.) Чашка вн
каре.
филдИн (тур. flldiçl ст ар.) Снвнев—
ност,
фнпет (фр, filet „прежда“, „мрежа")
1.	Гмвтн— вов кел вн мрежа, 2, Пред—
неп с т—нан— пнтгнн (покриви- ва
маса, нражн вя нсса п к, и,). 3“ Ч-ст
{унαегыκ) от илатнвтв на ш-рок πыπ»
по к-Вас пртвоав-тт средства се лвп*
жят само н влиа посок—.
филе2 (фр. filet) 1. B-еeκeκaч’O'вeгc и
без кости месо ог торба, сра“ гроО-
н—кн; риО-ця. 2- Месо ими рнОа, смес-
кеш· ся κoоτπ.
филелип (гр. pHiléliOr) К-йто оВиит
ториите п трошетаа култура,
Тнлетпвон (тр, phyl étés .сонатно*
нов“) Нвнвoвв-нeеπ кои скот в—рол,
стремеж дт ст вапави ролноте.
punie« (нтп, filialis „е-н-ввн“ ок filius
„сни“) Клош ст толяио унвeжлт-
вна, прелирнитно, театър п «р.
филиален (мак, filialis .е-нoвeнβ>
I.	Ксйпс се отнася сом спои, 2. Кой—
то в спои ; иeлнннeн» оакесно.
филиИция (3—1, filiaTio) 1· Ря-витно н
приоиспкона арозна ; н пряка отвесн-
мося, 2« Роднинскно, ср-лсгн-ι 3. При—
внегнoн-оπ.
филигрйи (фр. filigrane от ит., лат.
filum .нншка- m gréium »зърно*}
1,	Художествено златарско ивдeниo»
пвраООпене оп тоеса амяква, сребърна
пни «руга женка; наполоОяв— «тгкт—
ат, 2· В-дов знак ва хартии. 3. Х-р·
тия с колаи вган.
филигрИнен (01 фр.) 1. ИортВсяеш кат-
инакви от тонне оепнлгн жични,
2.	Иaньегвeн с ф-турн.
филИз (тур, filiz еттр. pHylé „стоОм—“)
I.	Лвτвpαеoм„ Оуен н-растос on нoвa»
дорв— п др, ; ср, фнлання. 2. Мус-
тачни на обвини- рястев-е (нeвa„ пи¬
нан и лр·)·
филипИс— (тр. Phi llppl kös) Нмаоовгн
иввёлниителга ран 01) вяиотн-нягио
га встриат п-аеяе-аски раин в— троп¬
ици оратор Даиссясе — 384—322 г.
внс-мани срешу Фенни Мнеад-гснн).
финИрао (от фр, file*) муз. Заивчвао
творла тихо, иoегтπeнвe -асенкам
тона п свършвам етвоно много кехв
(от пеана),
филИстер (βόμ. PHilisTcr от ст, евр,)
1,	Човее с етр-ниитг юpoπцaep» сос*
гафсюн {nρcеτн> сёгссне, сОс скарн
новгнедн п лнвеиорнв пввелтннВ|
2,	Всеки, η-Βγο во о прнеп аа сту—
леек ^0.0« ехвαnαгнтτa г— старике
темсни спулвите).
филИстерски (от βόμ.) Еснафски, зре·
станеш,
филистёрство (ек ием.) Еен—|шπнa.
пр-сташина.
филИт {гp. phÿllon .лист") 0.-3-, квято
се дели г— лест-вс п служи аа ио*
кр-ване вместо норвиндп.
филия (гр. pHÿilon .аист-) Нз-сон ре-
атг от хляб,
филм (^'«1 film) 1 Тьнка ивваpaчна
итлулевна нентн с чувствито«’· нон
с“еазццнт— сзсВ, квтте служи ва
р-астртТсюи плп κπгтнт'вгpгΤеκπ
свинки, 2. Нропвводтгпе на спе-на*
сустното, нреднавнанего «а со про¬
жектера в— сюрте, 3, Ксене сп панона
прсцоводеги·, нпгвлогга вя прсжен-
ънраце, 4· КπгeπpegеπaвнeгπOι
филмИрам (βτ типа,) Снимаю в— кино
заика,
фимнот€к- (—нем, film и гр, THéké
.склад") 1. Cπеπвнaτивπpaиa еозвквил
{—pхнIв> от piMon, нойто no-т сОшеск—
767
вето шап ситиш-ни- онантвие. 2- Не-
мошевпв, н новто ce пявп пастет
сВтрия.
филмофОн (-вт«· film т гр· pHône
.звук") Аияpaτ» ноВго -аписна внук
ва ингонаткт т го выanввиввeжлa.
филогеибза, филогепОзис (гр. phylê
„род- и gOiesls .нвoнaхoдв> Провсс
ва р-аниаие ва oвπянπн’еκия сетя пнт
в— вълемит иогови трупи.
филогенетичеи (ст ' гр.) Който ce от¬
нася до раввптпоте ва организъм,
ф-ногОгит (пр, phylê .род“ m génos
.произход") 1. Паук—, ноиго ивучава
вaκвгoиepнeеτигe н ртввпгпето нн
животинския и pяеτиτтннπя саля.
2.	= Τилеπeгeoa·
филогии (тр, phII0ö .оВнчяо“ m gyné
.женя“) Жoгoню0eu» жегн-р,
филодеидроз (гр. phiiéo „оОичан" п
dérdior .дорвс") Дтнор-тпвгв ряс*
генпе с въздушни ю-рееш, ваионовпна
над веняпа, п вбпкновено сос силно
инообеги едри ниеπa.
филок^лия (тр. philéô .обичам· и Нн-
lôs .хубав) Любов кон ирасше-ъо,
p-лвюеeв— {гp. phÿilor „лнст" m xc-Os
.нзсохг—л") Ι· Впл gьpнeеигнα ношен
с хсбот, нвито тле аиста п кертни нн
дорвтта п растения ; ссоВвио пвра-
зтвя асанае, 2. прен, Л-н п -он и—·
“0^ вевBeнo за жега,
филолОг {гp» phllologos) 1, Ситци-м-ст
но филология ; eвπkoнтg» литерату¬
рен историк, 2. Студегп по финв-
HBTlTi
филологически {πp· pHI1o1ôgîkôa) КоИто
ce отнася ло ринология; олoнeеeв„
ли'твαπувгo-иеπ-pниeеeи·
филолОгия {τpι philéô .eBπAao· π -ό—
gos •внука") Cывκуинeеπ ок инуит,
навес поучта-а нигер-аурят— п езика
ин алии в-рол пян вн сродни ияр-лп,
шапр, рем-иск- ρπηοηοηπτι
филОн (гр. pHeiöiior) Б-гослужеВна
дреха в— светание, която ce оОмпиа
ворху «рутите одежди,
финасвмет {τp· phiiéo .обпито" ш се¬
мит} Приитвм п о—шитите в— теренът,
филосОф (гр. pHiiösopHos) 1. КвИтв ce
н-виоян— с ртнсс-рит ; квИте рааря—
Вока- ссговин опрстятлип вопроси;
филц
omенmπвм» молрец. 2. Проп-дтваявя
пап студент ис pπмoоcpπя. 3. прин,
Човек, който овопс умува.
философия {гp· philéô „оВпчяо- и so-
pHla „мъдрост“) 1, Наука -- -ягоше·
шиете между мисленото п ёпгивго и
за ваИ’Обтито оанвгт от раввитпепо
на природата, м-венкотс общество и
М1сзог.ЕЯ-1 2· Разбиране а- прпрсд-
micT пап общсственнав явления; миро¬
глед, 3. Тв-роти-вски п ноя-лсаотн—
Ассии пpπгцπиm» новто ложяп к ос~
ивв-т— на Едит г-ук-е 4. Мъдрост,
наука, звание. 5. прин.. Ογκηομοη-,
Втонсмоого ра-съждение, излишно
умувана.
философски (тр. pHilosoopilîés) 1. К-“·
тс в свойствен ими пр-индложи г—
|им-еopитπн· 2. трин, Дoлёвнcнπемeн»
еeвиввтг, модър ; споксее, ртоумен ;
философски намок — торст-
вого ст еpoлнввeκoвниπв —ахтмпвп
чул-аворно всщссако, с юоепс аирвт—
ни, не меже да ce лекуват кстисн-
болссат т да ce пртвропя всаси мо¬
тан к зма'о,
филосОфствупам (от ер.) Р—зсождтвтм
ва —тнлтнонп 1001, умуван, нодру—
кто Вев пелаа.
фнлол0xиня (гр. philéô „обичам· и
TécHnO „покусаав") ЛюВон ион иануст—
ΒΗΤΗι
филтрИт (η. нтп, filt-äius) Томвост, ко¬
нто е мнйтмн проз филтър,
филтрация (лат. filiiaTio) I, Нренпва—
“ние нн твневсеи π гав-ве през пе¬
рест- препрал— ^^ннгърг— харапи,
ияеьκ» “0-30·, окиси и ир.); преиеж*
«нее, 2, Разделяна в— преигвнпл с
ртазн-е- настоят чреа Тпатрт,
филтрирам (ст η-τ.) Провеждан, пре¬
карвам през фтятър,
фИлтър {нa1· flltiun “Keит·> I, Уред
изп вещество аа прочиствана ва там-
носат т тавове, 2 ΠвπеπeеoBлвнπo„
ковтс задържа инисш момп.
филхароВнил {np· phiiéo „сОпчан“ п
Harmonia .созвучие"). I. Гсяно сто—
роничви оркестър, 2. Му-петне- ср—
п—инаацпя, котто урежда еаниеръп и
ив-nяτaвлиpa оувпеата.
филц (ием. Filz) 1. Дебел β·ълпe.иепал,
от коИто ce ер-пнл шапки, чехли и

фин
др. 2. Bπоeκcκ-нoогнвн пянт. ксВте
но в пок—г, н е създаден нрав осо¬
бен шамши га просунни· вя з-тшка
coBira, фпи— отриисссвт ньмна и др.;
имотен и ниепо одран; употребява са
за шaпκπ» гамаши п др.
‘фин (фр. fin) Тынок, иожон, хубав,
ломикапов, тотситШ|
фин£м (н—п. finalis) 1. Край, ваворшън,
о—каю-еипт, 2. Заключителна н—ск гт
нвogогaвмoнπe, сосковнеи·, музиканте
проповсден·· п др,
фни-лек (м—п. finälls) КоВпс в втсрни;
кр—тв, поспадаш, внключитенен.
ф^ипалИзъм (вп н—п. finälis) = яенас—
запит,
финалист (61 м—т.) сп, Оосататявя шап
оеВ—р, допуснаен g— πoемвлнвгв със¬
тезание.
финАиси (фр. fînancca оп е. мак. finan·
cia „дах-д", .в—нинивсг“) 1· Съвкуп¬
ност вт иаринип cτнoшeния» които
со създават н процеса и— набирането
п равхвдвантт- 10, иеτвpиивеюи св·.-
вагн сос еomeеπвувавeτв га доржн—
вята, 2 Държавно сосров·!·, при¬
ходи в ра-ходи га «оржнаята, па*
речно състояние, 3, Нари, парични
сродства,
финансИрам (01 атъ,) Отпускам па¬
рични сродства.
финансист (фр, оп мак.) 1. Специалист
то |-иaвеeви гнуси, 2. Ливе, квепе
притежава тонеоп парници сролся“—,
финИнсов (от пат,) К-йто са отнимав-
с паричното оОрононне п кредит—, с
ертанизацитта га ннринн-пе еpeлеπвa·
фипбс (фр, finesse) Изящност, изгои—
Aтиeеτ» нежност.
финиметър (3—1·	„край“ п пр.
néTion .мярка") Манометър сос онaмa»
ноВго ионавна нвлπитеτвoτв п в-лята*
готе и— тав—.
ТигИгег {нaπ· firiTus .определен",
1.	Опрелся··, οκογηττοπόη, 2. грам..
Ин-ш нива и иисно (ва пм-пом).
фнпилИзъи (ст м—п· finïtus вопределен")
И«в-мнеτнчeеюo направление а совре—
метнат— философил га оаквматпнат-,
н—аго сарниа аовиожв-сят— да са
повват Оевер-ят,
фйниш {—вτм. finish оп м—т, finis κpαΒβ>
en. 1 Заннюиитенинпн и-ст оп спортно
768
сосъв-анна зя скорост, 2. Крави иувнπ»
н нойто свършва касова еoеτoвaнmo,
фипт (там. Finie .измама") сп. Прн-
андио нападение за етннич—вт кипы—
шнапс г— иретпвнинов итр—н ; помант,
пзо—нво движенна,
фИнтов (ок теи.) ст. Ксйпс ст нр—нп с
ива зя изотон ими нсдаежднит гт
ирвгивв-юев играм ; пвоанлив.
фибрд (·—.“· fjord) Тесен, крнвомичощ
и адядаи иавотрт а сушата з-нпн с
“^—№1 строшен 6ртгвве,
ф-орнтура (11. flöiitura .цъфтеж ")
муз, Укр—швнио прп веканн— музи'
на, врнаоевттн пасаж,
фир- (игр. phÿra) 1 Нтотанвтва п оВен
пни а петно в— ст-еа поради ивнарл*
анис, раам-нано и пр, пап поради
нвeннхв—вт в- теголното ва упвтреВа
(примеси, люспи, нам п пр,). 2. прен..
Homo аа отпадане, ненужен езменон,
фИрма (11 firma „палтис“, н—т, firnus
н3яκвтпeнβ> 1· Регистрирано търг-в-
сно няп нрвнишнего предирнитит и
пноте, пол евеге в нвве'еггe ими рт*
τиеτвπpя·o. 2. H-лπие» поставен в—
т-ю-вн в-ввдвенв, надпис с инопс ва
πpeдnpияτитгo» притежатели п ир,
3, прен. Име, важност, клелите, рт-
пуатинл.
φиBшαцΒπ (оп пят. fl-nus .здрав") Гре-
зр-мно нв—рвово скосно,
фири (вто. Farr) Едрозърнест имотен
селе нал праниш-тя в— веннипв сте*
паве, ноете ст уплътнява и внелоитвт
п -Виеговене сянка вям-мо ва «еленк,
.фИрнис ^00. Fi'ilss) Навн—вие -в— рав¬
нинен видово тенги п провмачнп про¬
дукти, -бр-оув-вн ст сохнев· отся- ;
сохн-к Oыpвe» ког—кс ст к тогою
пласт : увeτвтBявaτ со ат '.ундерав·,
при производството иа бoи. нтеоно,
па-нт-рскт отспим— и др, ; Втвир.
фис (там, fis) Ннованпе на ря дне-,
фиск (нап· fiscus „снедые он пари")
Държанията наст, държавното ськер-
aeme ; хаалт.
фиск-лен (нтп, fiscails) КоВге св ст-
шасн до интересите ma риск—,
фист-н (тур, flstan, игр, pHousTa -а·
таВ,) Ронан; pуеτ—в.
фистанлък (тур. fistanlik) Вид п-мучеи
инак оа непнн peκмπ» простинеи и др.

769
фИстула ^—1, fîatulα> инат. 1. Анер*
отмие вродсвс паи придсёнтс η-βημαο,
евопе сворова понесен ортан с по¬
върхностен нт кожага п но есето са
отделл ' вещо (твой, иeπ» малне).
2.	мед, Ц-peИ» твой·- мехурче,
3.	Направено по нонусавег н-чтн вп*
аорсане вя орган ва отлтлягт вя теч*
тест, 4. Троён».—, нолто се употре¬
бява за съедециание на орт-н,
фисура (3—1, fissura) I. Цепн—япнст,
2.	мид. Ранпнюа (uвπвaнo> ня ануса,
фисхармОиика (ст гр phÿsa „духтге",
.мях“ п хармония) муз-. 1. Евинквн
пиоамакимаг инструмент с клавиши ;
ср. хярногпуО| 2. Устна хармонии-.
фитйрия {πp· pHyTarion .растение")
Леха н интяин пмп ввнтннуеовн гря*
дига.
фитИл (тур. flill от ар.) 1. Памучна
магът пмп усукан памучен кснев н
пазена няшна, ингдтно, свет п по·
ЛоВин, кояте пропусна paвгвнтвнe
порпввте п л-ня евoπмπнaι 2. Специя—
нен герят шнур зт вьзпл-отнянагв
вн аорна, 3. Усукан— мяра. нап парна
пянук, πoеπ-вeги а рана -а ивтетляго
на гной. 4. прин. Всяко Ηθη-, усу¬
кано нов рорнап- га фитил, и-пр,
кинур нос— п ар. ; и y с к н о р и т п -
а и — п-дсяреств-и,
фитилджйя (ок тур. fatal) прин, Гол—
спрЕН-пем.
фитИп (ок пр, phytön .растение")
-, Органе-нс асщесавс, н ч-Вяо состав
вм-зят фосфор, е-мцпевп сом· и др,
п нетто се содоржа к растенитая,
2. Праптрат, понуиен ис изкуса“··
в-А-н, ноВго служп като лекарство
вя василе-ее на срп-ннзнН|
фИтииг {—нπн, fliing) Общо ннинонов—-
нив и— аснет о-мк- евъввв-щa част
ирн тръб-прсеб« (η-ητη), гнием п др,),
фитирИя=Титар-я,
фито- (пр, phyTön .р-стегне“) В снежни
лунп вои-м-ва втношенит сом р н-
стовннта.
фитобиолОгня (фато- и биология)
Нтуюа ат жеевта в— р-спейптяа,
филогевеи (фито- п тр. géros „про-·
изход") КеВте в но пропахал -к ра*
еτeгиe, растителен,
фитогеогр-фия (фито- и география)
фи тоценол0гия
Для ст 0πвнoгπя1H» еойто паучана
равпространогивпо в— рнсщецинща ис
вонг—та повърхност; растекеми- пас-
тртрин,
фитолОг (тр, phyiôlogos) Ботанпн, eеτe*
статеис.
фитолОгия (фито- и тр. lögos „н-унн·>
Бoτaнннa. oегoеτвввнaниe» няукя вт
рястсн-ная,
фито^Имия (фито- п гр. örynt „имев)
1.	Дня от eвиκoзгaни’τ-» нойто св
о-ниоава с нанотнвняиитт— в— раста-
ηιτγΗι 2. Оывκуnв-еτ ст тнегятн га
р-стегнята,
фитонцИди (гр. phytön .растение“ и
зап, medo .уОпання) Летзеви нап не*
мепнинп ващетнп всществ—, сВр-зу—
нани вп растенията ; понт свойствата
ца анпиВпотпит,
фитопалеонтология (фито- и палеон¬
тология) Дял от палеонтологията,
еойто нвуАява пзкопаеоипо растонин,
фитопатолОг (фито- а патолог) Сие—
витанся по Ooмeоπиπe га р-сташинка.
филоnалопбгня (фито- и патология}
Наук- за болестите ио р-спеинне—.
фитопланктон (фито- п ер, planktön
.блуждаеш-“) Рнсантозне oвτннπooи»
есито нaеeнивнπ а-лни πмaегввв п ив*
вършвня сдаёт пмп Ванги движения
ими пз-бтв го мсгат л- наворшена
двнжтнпт и со евсна вп водата ; -Вен—
тввено са- «робии ортаннвни, место
микроскопн-нн.
фитотерапия (фито- и терапия) Ле¬
куване с вaегвгнл ; бимеомененпо.
фитоф-г (фито- п гр, pHagos „нднещ“)
Жпвотго, което со хр—ни стмо с ра*
степта·— храня,
фитофизиология (фито- и физиоло¬
гия] Фнв-онoτнл га р-стенинта, вн¬
ук- -- рунюиникв в— р-спитслнин ор—
танизоо.
фитохимия (фито- и химия) Дна от
химнята, който нзунява сося-вт г—
растенията m хншинвен·гe πpвцтеm»
кеитс пропиная к анх,
фитоцеиОза (фато- и гр. koinös „общ*
проз мак,) Естествее— групирана ин
ртсяоннтта к преродат— пол воадеВ—
сквис ва ньишгите усаовит {ёopвн—
τ-pa. лобсва горя и т, и,),
фитоценология (фито- и гр. koinös
49 Речник иа чуждите думи п българския език

фиумЛр
770
.оОщ- m logos »внуeaн> - Отдел ек Ве*
агнината, к-Вте ивуч—ва еыегαвα» ртз-
нигивгс п р-опродемегиепо на р-сян-
тели-то трупи ; ср. геоботаника.
фиумИр (ni, fluMC „река') Сухо реАво
κ-pиτ-» не ювсто тече вола с—мо при
тептне вя сготове п - снаги лъжлове,
фиш (фр, ficHo) 1. К—ртенно нап миеπнв»
ва еоттв oe пишат оплези· лунн пян
сведения за подреждане по авОумеи
ред в- eнpτo'внa» нтъ-зот пмп- вя дру¬
га научна обработка, 2. Кротно, куОчв,
κ-pτвнчe» с ксйпс ce сямита резултат
при нтра; жвтвн. 3, Лнсаие зя по—
появата при игра ва котв.
фишОн (тур, fi§ek) -, Цев оп хтртпл
пан овеял, н-полневн с избухливи не—
песав— ; гнав- ; и ь е р-ф и ш о е —
ракета ; трин, 0301, можа, 2. Унипп
а хтртня елшакни по форм— оонепи
няш друге срогне πpeднвπи» новто ис
форма наиолеОтвап ена-н,
флапОи (01 нат. fiavus „жълт") Жоят
р-спипанеи πнπшввπ» соса—“·— част и—
ияк-п жонте Оси,
флаг (нита, flag) I. Знаме, 2. Пяат,
прекроиен на прът каге антне; но—
раёно зняов. 3, Едноцветно вваие за
С1гг-аионинТ|
фп-гелйнл {мa1, flagellais, aitis „Он-
-уват") L Член ва -севкимесе- сред*
новтксви- евκπя» нойто сп н-наста
удари с Впи пян пък торпил дт му
нанасят удари, aa «а може «а помучи
вечет жИвот смел смъртта си, 2. По*
зоно извратено ληβο, ковка ганаси
ул-рн с Впи иа друг— лиuт» а- дт
получи пононн и лушевн- гаснала,
рл-телВт (н—п, flagollätus) зоол. Ктм-
щц-вс, вай—просее живoπнo» евето
живее вон водата пнп иартопев— н
ергавивон.
флйгмаи (ноо, Flaggcnann) 1. Комат—
дер та ескадра. 2. Голям с-ряО пат
лтт-тонон аπ—pяπ» а коИпо ce наонра
и-мтидироя ва елна ескадра, 3. Вис—
не нвенне ввтние аа морски офицер
а СССР до 1940 п.
флагрИитен {н—1. flägιaтa, 11^) Оне-
вн«eв. сонсем ηβόΗι
фз—гцвс (иео. Flαggé1sTook> Верти¬
кален прът, и— квИто ce в—крепя
агаме пмп излита флае,
флйер (-ига, flloi) М—ншня, квнте пре¬
работва «арт-накт левта н npoдnвeж*-
да, нащс л -κοβη“-, иввaвнивт» уплот*
нива п гаоот—в- в Вобинп ; првдпрв—-
«тниа машни—.
флаерИст (ек —нея.) Работник на фанер.
$пажолет ('1.. flagoo'et .пищялка")
1.	Спаринен дораен «ух-a музпенлег-
мамои инеτвунoвπ. пвдоВен и— фнеИт—,
2.	ФмеВгсв, ятсно мензуре· pтгиегыp■
шт 0.--·, 3. Висок пои от струною
инструмент, гапсдаёнкаш внук иа
фятИян, вовпрв-введев с ноко л-н-с·—
нтее струната вн onвoлeнтгπ овсът с
простите нн мтватн роня,
фл-Итокс G-BTM. fly-Tox) Тeннвеπ про¬
тив дорнегицш, хмтВяркп, мухи и др-
гнсвюамИ|
фламби (фр. flacon ст и, янт, fiasco,
önis „Вугелка") Шншевие, стонозис-
зя инрфюм пмп нeκapеπвOι
фламИи {мaπ. flanon, 1nla) В древнин
Рим — жрец вн някое оп тлтвнптв
Bвжeеτвя» особоно жрец га Юпитер
пян Марс,	-
фламИнго (тнез, flaningo, пси. fla¬
menco) Волна птица с Втлервавни
порт, много «опта нит п твърдо ни-
соют ертет,
фланг (фр. flanc проз рус,) I. Страна,
еτв-ниннa част вн фр-еа ; №.-«0,
крайна част ва редния, 2. Ч—ст ок
укрепленна -я отбиване г— неприт—
тенсни вап-дтгия.
флактов (ок фр.) Кейтс ce саитсн до
фланг; сартиннсе,
фл-кела (фр, flanelle) 1. Доли- дреха,
предимно ок вонга. 2· Мека возгон—
10.^, ттп-н— п кардиран—, 3- Плотин
панунна токае, кардирана ок алгатт
пни от лаете спрягт, 4. прен. Дрех-
оп щнеявя материя,
флИкец (ок Beo. Flansch) Пносна ме¬
тан и— част вон нпл ·— лнеκ» котто
служи дт съедини краищата иа «но
кроВе, два ванн и др, подобни, р-о*
наложени кат— пр-долженго ели) иа
друг—.
фланк=фзнгт,
флаикИрам (ок фр. flanquer) 1, 06*
стремето отстраня ; оёхожлао неприя*
явл апсяр-иа, 2· Нр-юревто с фланг.

771
флат (—•'3, flat) Нтиатна хартия ва
«нсгсва.
флИтер (—•-3. flutter) ав. ПeеввΒеπвeнo
анВрирнгв ва нрпннта пмп опашната
вя стоснет поряди поврела.
флебИт {ннπ. pHlobltis ст гр, phieps,
bös „жила") мед. Воои-зенне ва во—
Н1ЯС|
флебогрИфия (гр. phlops, bös „жима“
п gräpHö .пиша“) Графт-во -а-Вра—
отваге га втв-ания пулс,
флеборегия (ер. ph1cpa. bös „жела“ m
ihégiynai „пукам се“) Кръвсезнив
поради спукване на вега.
флеботОмия (гр. phlops, bös „жннα" и
Tomé „рязане") Оперативно лвчвние
и— разширте· вети.
флегма {τp· pHiégna »слзу-, .нега")
1.	Heнoвиуτ·инoеπ, соттс гр-ин-н с
603.1-3-410 ; студеве спокойствие ;
отпуснна-ст, пр-м—в-ст, 2. прин. Леве
сос студен и спокоен хтртюатр, не¬
подвижен ш б-ван чевек ; рНЕГматик,
3.	хим, Сгъстен оса-тон от лвскнян—
раге на гонни еoeеπ·
флегматик (гр. phlogmaiikös) Банан,
напъни— хл-лгоеровев п ноивдвпжев
-ввек ; ират. е-нnвπниKι
флегматичен (тр. pHIognaTîkös> Спу*
леге спос-ев, Отвен, вопвлвижов,
Оевраал-неи,
флегм-тИчпост (01 тр, pHiégna, atos
„лига", .cзув·) Наны-иуяно- сионо“—
стане, Beввналннπe ; ёaввoеπ. отпусна*
тост, ЫЕПВ«н1жйасТ|
флегмбн {гp. phiegnoné) мед. ГноВве
вывп-мегнв нт енеаоме— пни стелш*
пнттлва пости ; 'ноИите.
флОИта (11. fkuio през рус.) Дорвеи
духов нувнюгмен инструмент вов вид
г— мамка троВт с лупки и катни, к
коВпо св духа скстраеи пмп оп гор*
иия край.
флексйвеи (01 мак. floxaiis) езиков.
К-йто притежава флексия ; нвитгиваш
се-фзЕксивви езнцн — Едва
ок основните групп вонви споре«
пахнет м-рф-з-гинти строеж ; приее*
жавак воартшея флексия шли реду¬
ване, сковчанит с граматически зет—
иения {нρoнв» ниве, мтсно) т тисес
овьввaви прямиат-осип 00.-001 с
основат— в— - думнка,
флогбза
pлeκеит (нтт, flexio .пвовнтнпв“) ези¬
ков. 1. МoнπτBa» оОравувагв в- ф-рот
ин дунита -раз нвнегтвнв ва оеов—
чяннвге (ирп еκлвнoгπт п ирп сиро—
женте), 2· Саноко окенч—нит при
оκнeнoвπяτa п спражевняса ; --вор—
шок ; вътрешна флексия пмп
фнексня нт основата — -ё-
р-ауваге нн души нрав иронлн- г—
гласои звук в- eенвн—τ— : тсс ок тона.
ΙμΟκό-. (мат. floxoi) инат. Мускул,
ноВто причинява свивание ; стона»·
флексур- {нaπ. floxUra) I, мед, Пре*
паиатие нн Аерн-та, 2. геол,. Текгвв-
енн структур-, чинго nннеπвнe са вгъ-
вяти кспее-виднс,
флебусанОр {|p, flibustier) 1* Морски
р-вОвВвик п с-ВипраО-идиск ; пират
(оты—чане мает га пиратска органи—
aaц-я» квитс прев XVII к, водима
Верба против испанското владичество
к Западна Индия); cвнπвaBaнлиеTι
2.	прин, O0егpунτop к парламент— га
САЩ.
флИгел {нeм, Flügel .нpимв"> 1. Сарн—
нична пристроиют ком сернаа, 2. муз.
Вел ин—ге ; роня ; р а и г в я—а « ю·
п а г п — в нoнaвх-чeеκ-τв страви —
нисш офицерски чнг, прок —лютнык
в— държавния патка,
фз-г—рна (un. flicorno) муз. Мелви
духов инструмент с мест п изр-ви·
тали- -вуин-ск,
|лΒнτπмне» фзиет ^00. Flintg^s) Впл
енатАСско стъкло, кветв содорж-
-пенен вκио и со опмичнвн с п-аншн
еиoеeBвoеπ вя пречупвано ma скегат—
вата,
флирт (тигм. flirt) Кеквтиране, ухтж-
“—№, игра на нюбов.
φннвτун-o (—гея, ΠΐιΤ, гам, flirten) Ко*
кегиран, ух-жн-н.
флогистОн {τp· phloglstön .изτяpящeβ>
Несъществуващо и аосёр—жтамо хп-
мемесио вещество, коетс смятани ле
крат ma XVIII “., не св отлаян от
теннпа п премиинна тереыете.
флогистОина тебрия (сп тр.) Ттвpит»
е-иге прпаган— съществуването га
|мoτиеπoн» со-лалета от Г. Щам
{1660—1734 г.).
флог0за (ер. phlogosls) мед. Възпале¬
ние порядн цое—ртив,
флогопит
772
флогопИт (от гр, phlogopös „с вавка
в— отое") Минерал от групата га
слюдите, нойто служи от нв-нтвпт,
флсбм- {гp· pHlölena) Нр-водища яоютв
к скоблят— п корениге на несшите
растенит, ис която се пренасят сив*
певиран-пе к несъяка βοηο^κα ком
оспте-зетв маски в— рнсятинтаа ; ниео.
флокс (гр. pHlöx) бот.. Планок ('.—*
динсно цввтв),
флокуляция (от гр.) Упатнтво нон вид
на едри птрцяни пмп енenнннe вн
иырвонаитлна еиτнooъpнeеτa ущнИст,
флёра (мак, flora от собс.) Растителният
санш еывeупнccτ ее кснмсптв р-ств*
шит ва едит сарана, виохт и пр, ;
растителност (ио ишепо ва риискакв
Оот-нт и— растителнет свит Фавра) ;
чревна р лор — — еынκуπгвеτ от
ёακгopинτт» свет— живеят к червтта,
флореал (фр. floréal оп нтт. flos, florls
„инете") Осният нЕсев вн Треиссти
роволювиоыен кантвд-р ст -793 г,
(20—2- тир·« де П9—20 ояй),
флоридИк (оп еeёеι> Вн; единя, нотто
ст л-Внеа нов Флвp-gя» ОАЩ п др, ;
служи от ирсА-сян-ие ва вертени
продукти, навнпни п др,
флорИн (ni. fl oiino) 1. Саара ипяли-ы*
сна знаена моната, 2, Холандска иа*
рпнна единица ; тумдев.
флорИст (от п-п. flora) Ботаник, оспе*
съе··^ по-наетм шт рлората.
флот, флОта (Тр. flotte, том, Flotte)
Съвкупност оп нopaBи. квипо пн—к
еёща npнвαлaeжгcеτ пап продн-зга*
иЕвно; воздушна Тнота — сов·
нуиност ст непаттмнигт нитрати в—
тана държава няп оп ниарапп, невто
по—т елнанно преднаоыаченпе,
флотВтор (01 ныт«,) Cиeвπaaπеπ по
флотация.
флотацибиеи (сп тнга,) КоИпс се от¬
нася до рнопаиит, до промивана нт
руля.
флот-ция (аыпм. fIo(aTtiiô>i) 1.Πл-втвe»
проиннаво гт мотани. 2, Метод ва
сёвтагинанв ва фено смлени пеновгп
изкопаеми ^.0.10·) рул·), исйтв со
eенивян— гт рцвинб-хешнивсеита сасВ-
стаа на оинорямнптв частици л- се
прнерепят к ртоними— спепог кон
грагнАишав ионорхности г— танната и
га-ввОраагата фавн,
флотИлия (нт· ПоТТ^Иа, фр, floTIl le)
1. Съвкупност са в-вгн- исрнён,
новпо лeИегвув-π н сага р·^ тзepв„
норе. 2. Грунт оп реВ-рске, спортни,
τoвτoвеeи» тксиас-щ-иногни п др,
кораби, 3. М-мин трупа оп летагенгт
—пар-пи.
флу (фр, flou „ мъглив“, „неясен“)
1. худ, Мекост, πpoминaвo. нтр-отря-
йпмвйоск ва тснсвсте, 2· П-чпг гт
нигcеыиoaнo, ирп нойто са в-нянява
тсесгата га оОрто-гв.
флувийлен (нтп, fluvitlls) РенеН|
флупиоглациЯлек (янт, fluvlus .р·^
m glacîes „лед") ЛедниквН|
флуИд (м—т. fluîdus „тентн“) -, ОВшо
вавванио за поинссттят п тазов·^
ксите ек глелна конка ma итхянпкапа
понт однанни евeΒеπн- п нолекумигт
по зя ртоянса ся нанткулипв в—
твърдите пена ст аеиополвежин оди—
спряно друга, 2· физ. Предполагаем—
нтв-Beлеж·иa πечнeеπ. -ре- която до
XVIII н обяснта-зи явлтнитгн на
оатпспи.зоя, копани-я- и влткгрнчв-
еτввτ- ; пек. 3, Псех-маскт кос, който
според сиеретестето се изломан ст
Аоненеето щипа,
флуйдее (^1. fluldus) Таисн
$лунгуИвил (.311· f1uctuätlo> I· Манна
оaoвπpoиввcлнo огкленетно в— «-«еня
срода от ыеИнето состоин-т вя пъпно
pαнн-вeеив, к, т. ст еoеπeяг-eτв, прп
нотка τeнπepaτуpaτa» налягането и
други немпчигп са постоянне. 2. Воз*
шнин—пн н проводниците сни-праи--
номни нвлтОявпя шт псе— пмп вя емен-
яртАесюит тсатр. 3. К-леОания га
ванапнптвявото к оятвптнипо тема·
4.	мед. Усещана га нюнтене при ис
мусание mag соОртин πтннвеτ н никоя
поместа кухина. 5· прен. КoнeBαыπe„
нeπoе1oяыеτн-ι
флуктуИр-м (мап. fluctuo .кнакунн—м
се") Клатушкам са ; нолеО-т са, не-
иоствтнев еoн» отемсилням са,
флуор (н—п. fluor „точтнпо“) Химически
вавменк, вити F, —теовс петно 19,
перолов тенор 9, ваВ—антиннпяп хи-
oπитенm ομόμοβι.
флуоресценция (к. лат. fluorescentla)
773
П. Свойстве шт няноп кем- ля н-пус*
нтт енeπмивя. д-нято снопке те ст
eенe1Явαгπ пмп итмео “рема смол
повн. 2. Р-вгоцвепно отражение в—
пречупена оввτмнн—.
pлУ-в’ецeвaн (κ. нтт, fluorosoo> Инам
сноВсте-ко да снети при осв·™“-·^
Τлуввeд (βγ няп. fluor) ОослецсвнЕ ва
флуор,
флуоризИция (en 3-1.) мид. Метод от
преапаввнгв г— воОпге вп разрушение
-рев ссанто и— фауерн,
флуорНт (сп «як. fluor) Вид минерал,
и-йтс ce упаяртётаа капо Τлюес при
топеге га руда,
флуорогрУфия (флуор и тр, g ni pho
enнш-·) Метод ва ивелтдв<тве с рога—
гее-в aитpтπ» капо сс прани спинка
с оёткновон ретоап-рат на ртнапогоав-
по нввОражегнт върху Тмусрсспнрт*
щит еюран ; д—ня възможност -я Вора-
носзсдк—вв,
флуороскОп (флуор и гр. skopéo .тмс·
лян“) Уред зя нтОлюл-анге няп ноо—
ирепввежлаге ва флуоресценции,
фльбнга (па·) Широка нтнтя от тонок
нспрпнон имат, вянорзава като пепе*
рудна; «жуана.
флйОгер (там, HUger .срия—") 1. Веерс*
иокаоатем (001^0 1^'4·, метялна
пластини- и πpι» постанови навиеe)нe
новее ce авижатио псссна ва вятър—,,
2.	воен, ' Фмятче ва ишит.
флюс (неО| Fluss) 1. мид, ГиоИшо
новпаленио нн вeнeu. п-лучспо нсаед-
^“1· га Оолтн зоб, придружеше ивсао
с подув-ге вя Оузята, 2. Мнисртзпс
естество (rMiea, пясък, нароени и др,),
ксепс ce ириё-ня к понинтп псши и
унЕсина— провеса га тепене. 3. Хи*
мшитм (боракс ими сели), ртоънпртп
окисите, кевте сс образуете шт по*
върхи-стя— г— вαвнpπвτпи'е мотаят.
СНЯТЫ Ο-ΠTpИЯH» С НОИПО СС ЙССНПНН
нев вт ннгсмнгпмна в-втрют,
фоаИб (1.1 foyer от ятя, focus .огне—
то“) Зонт к тоатор пмп друго оёшс*
еτнeнc учреждегнв, сотке служн зт
исАПкеа (к мпитнето ясен поношегне
ce сасимтназо с καΜΠΗ-).
•фоб {πp· phöbos ,страх', pHobéô
•пл—шт“) В сосаавт нт слажен луни
сввнАНнн мпце, исско ce страхува
фбкус
man о нраждеОнс настрое¬
но нон ннквгв пни гошо : нн —
еноф—б, пернаво|оё, туркофоб и
т, в.
Т-б (—^«1 еoκв-шeнπв от free on àotrd
.ев-0oдгв вя Ворда в— п-р-х-дт") Тор*
пенсии кармин в- ввначанаго ир—дяжОа
гт еπвнπ» нвиго ce а-еяраят до при*
санеише m ce т-вярня шт исраО за
сметка в— прод-вяАа, а рискът при
пыгувннего в нт купувана.
фВВит {τв, phöbos) мед, 1, Непртолв-
310, вятряпчин страх, 2. Соса-тинт
ma ёолон поради тяньв сер-х,
фбг- (пт, fogt „буйност“) Хитър чевек,
коИтв сос смих m вя шота место
песента свои цени ; присмехулник,
сношенн, хитрое,
фейерверк (ваш· Feucrwcrk> Ефектно
ртойвиатяво осветление н.п всисрго
уВЕСВЗСННС (pяκвяπ» ёочнгалски СТЫВ
ш пр.) ; ннюшнля1)ии,
фок {х-л. fok) мор. Долното пряно
платно на прсдптгт кораВ-я м—ига.
Т-сПзев (01 л-т. focus ,oгниιne·) Цсн*
тр-лое, коИго принадлежи и— р-кус
пни про-вх-жаа -г фокус,
фбюитАта {х-н. fok*in,isi) Нртдп—т—
мамкт вя платноход,
фОнс·. (типа, foxei сп fox .лесния")
10.0.- л-втжнИеюe суче* ва лввент
ma янснин ; лпсе-нр,
φOκеπввг (тега, foxtiot) I. Сялвгтп
тави в- наоИнп к τακτ. 2, Музина
ва янсов пани.
фВнусП ^11, focus ,οπιιιη·*) I. Теме—
ин пресичане на пвeну-eгα ими сър—-
осни енеπни-пи пнп попн-пнн зон·,
2,	Рт-стсинис га ее течкята ва пое-
Аупвантто go ·pечуnвaneгe пило.
3.	Тоин-пт, иенгторьщ н квИпо 10.-·.-—
риранвто ътав получава итИ-нспе иа-
eBpажеπие. 4, гиом. Опредтлогн кои.
ηη, нанес ина нашошсннн енвΒеπвн
но отцошснис ma произволна почка
ст д-дтит ирная, 5· мед, Отвито,
венгор ma возптянаонви процес,
6, прен .Цегеор, срадвасмпа ; стента,
|Bkуес (ок нтп. locus „шега“ прев пси.)
1.	В цпрноввпо ионусаво —— з-кок
похв-т, срочно леВсквне, ноето ce
норшн Вора—, лввко, месте сос спе¬
циални ириснос-блаитт и вансантти
фбкусник
774
за иубяннтт— Ти-н-тск- п химическт
явлeнπи. поряди квето се възпретна
капо нтвeвoиггo. 2. ирвн. „-htm—,
хитрост (πp-егвн-pвлнo» В с и y с ё о—
χ y с ииEиaиατуc, нат, 1ooua focus
p'tcpt-ätus — н-сусй) πв-τвτвтн—
игра капо превилия евинот).
фёкусник (01 зат,) 1, Лице, коете
ирнки φeκуоиC; вирнсн артист, еоВпо
прян· фокуси, 2. прен. Хняртв, ив*
оаоытк.
фокусничество (ατ 3-1.) 1. Изкуство
на Т-нусенс ; пвктаваге ва н-вки
«•Исак·. — Τeκуеис. 2. прен, Ив-
ОНИГ1МЕСЯ“), а-гвув-гт.
фолвоОл (фр, foi-vcllo) Тънка и ирв-
врячна памучна тъенан.
фблга (ивле·> Опянном,
^либит (нат. fo - iuM „лист“ през итм,
Foliant) Голяма света с рнвитр в—
пол-вны пеи-гарсни лист; книга с
твлтн р-рн-т.
фолИкул (3111 folllcuilus) анит. Мт—
хурма (иапр, на жзтат, к е-репт в—
нвеън» к тВныицнтт в— жената, к
еееге св -Вр-оув-т тИчыинввипе
κлтгκи» п п. г.).
фоликулИн (от лат. folI1oulus „мехур*
не") 1, Хернов га не-ншнсвит роли*
нуд, 2. мид. Препарат от лекуваге в—
нарушен- деИе-ст вн тИ-вниитс,
фоликулИт (мат. folliculltis) мед. Вов*
п-нвнпо ин тИнгик-внте ромикумт, г—
яВчннк-нтпо нехуриот—,
фёлио {нaπ, in folio) 1- Едни неся по*
А—кна -хартия. 2, Кeнα. и-му-тыя при
стьнтив в— πeчa1тpеeии лист на дат
(4 страннии). 3, Кеппа, чинке ноне ст
оп стьи-я шт два иЕмяк—рсне лист;
ронтявп, 4“ Дясната и пяната сера*
шевт на ечoτ-в-gнa нгита с едва и
СОШТ Й-НЕр-UUTi
фёлкетикг (зап. folkoilrg) Донгак— нт—
нарт г— атяссет парламент.
фолклбр {aнτн· folk-loro) Устно ш-рад¬
ио творчество (насип, приказни, по—
τввoвни» πoемввици п пр.), •—роденят
Опп и оВии-и.
фолклорист (ок типя.) Υμοη, иоИкс са
зявпн-ва с ф-асзор,
фолклорИстика (ст -ΗΤΜι) Наука, ноиго
н-слсдва т-рсдиско πвopчeеπвв» капо
събира, еπеτeнaτивнpa» -Втар-дк— m
изумява художествеи-ао η-.-.γ)
устис творчество, •-'-«Β-τα шу-нкт,
π—ηβοηοπβ изкуство π друге страши
ок културния живвт нт еярсдт,
фок1 (фр, fond .освен—“) 1. Осе-виина
ивна, ворху ксИтс св ресунт странна ;
осевкаи ваят, осеен-. 2. 3-дог паты
па саранет, 3· прен. O0еτягвннa»
средт, к нвико стана ramo,
фвг2 (неО| vor) Дуна—преляст, нвико
се поставя прел собствено нит в- ив—
р-зтв-те в— ён-тсродсквс : фен Шепер.
|о«з (ер, pHôné »звук") Единица мирна
вя тромсоск ва внук.
-фок, фоно- (ер, pHöne „rn-c", »оную")
В няч-лопо п к кран в— снежни думи
све-Аянт ствощеыие ком гнac. ш y о,
3 к y к,
фоч-втогрОф (фоно- и гр. autös .сям" и
giapHö .пиша") Урал в- олпгсаяге
шт звук, проахвагик ва фог-грнТа.
фонОция {Τp. phonation ст гр,) Про—
и-гастне нн -вук, е-гсвартет вя внук.
фогд {φp, fonds оп знъ, furdus „осно-
вн") 1. Паричен сродствя в— —нредв-
мв.ва иен. 2. Запас ок п-рт стоки,
цснностн и др,; г-прупв-ге на сред*
ствт, кап-тан ; -патов рога —
инрпчни в-п—сн к злато; прен.. най-
хуё—анкт н-ск от нещо.
фоглйн (фр, fondant .ссчее“, .теилш
сов) Мен трентки-ирти BciiOcH.
фондОтор (κ. аят, ford^ter) Oенен-τoл
ma фонд с ёнareτноpиτeннα вая, дт—
ритан, бнятоаствя ; основнът«.
фондация (αΒΓΗ. fondation ок «ат.)
Юридическа ниABoеπ» учредена с -нт
за ларвена пан ответница вн пари
пят инспт с благсгверигтлна иди
ттунша вам,
фенВон (гр, pHonema „звук“) 1. взикоз
Най-малката едпв-ua вт овуксвтът
система вя ознит, конто предсеавятна
опрелене·— съвкупност оп eлнeввo-
отгво ретннв-ращп се анфорЕнипазиш
ирт-нтин п еоито служи вя разпема-
н-нт звуковата еτpяня га ртаземнекс
луни и морфеми, 2. мид. Хтаюинв—вин
иод формат— на «уми.
фонеедоткбе (фоно-и гр, OnB-π„вьτвe“
m skopéo „гладно") мид. Уред с ре—
οαΒ-το. от прослушатет ma сориетс
п ётлпяв «р-6-ав,

775
фор ДЙЗЪМ
ф-гетИк (гр. pHöт0t1köa> Специалист
нс фенотин—,
фонетика {гp· phönetlk^) I· Дин от
евинввг-в-егс, ноИге ноучтан оВр-ау—
“агате и выопр-внагегв ва чсвеш*
ника овую-ае, 2, Ануса-меснето п тр-
тнкул-цногннто свойства вя звуковата
па лааон азес. 3. Звук-воят в— един
овпк, овус-в-тп еoегтв вя едне език,
фоу етИчен, фонетИчески (гр. phônê-
takos) КоИто ce отнася «— Τ-ηττ-η-τ— ;
ксИте е основан ворху рвногикяпя ;
знусен,
фониатрия (гр. phôné „звук“ и ΙΓιΤτόΙα
„•лекуване") Дим ог моливии-к-, квИто
нзуи—нн -β-ποηηττ-, дeИnвег'т, хн-
гпеннта п ааВоливтн-иаа в- гласни—
та струни п тяхното лскуваис.
фочИзьм (ок гр. pHöné „звук“) псах,
Н-ивтнане ва слухови представи прп
нтcзуаoвπ нпочатненит (ванр, опее—
маски и лр.)·
фёкик- (гр. pHörikä) 1.=фогеанкн (2).
2. литир. Знунвзат— врган-оавия вя
поетическата реч.
фоно- вж, —фон,
ÎoHorpâwa (фоно- п гр. grtnna .ёую—
ва“) 1, Гасна, валян пан мента сос
отписани овукове чрез ф-готртф,
2· Саиият ввуeoвanне.
фоиогрИф (фоно- и гр. grâpho “Пиша“)
Горн-тт апарат зя отпесвянс и воа·
произвеждано вн ввуюове, пвпяиерев
от Ел-с-в н 1877 г, ; грамофон,
фопогр-фйчеп (фоно- и гр. graphö
„пеня“) Звуков, нартоншпи звук·,
няпр. φвнeгвтφ·нnв нисшо.
фококичеиатогρИф (фоно- п к1юима-
тограф) Говерсп, звуков ф-зн.
фонолИт [фоно- и гр. „Ilios „камък")
Камък ст вузн-н-Аон прсн-ход, неИ*
те -вдава звук пре уартвс.
фокологизИция (фоно- и гр. lögos
oHaуκa·) ези/сов, Нр**вро|цагв на ат—
рнангипв ва реиоигае са ввуюов-та
система на ев-ен н сиеслорнолене—
аенгн онеоевг-.
фонолОгия 'фоно- и тр, logos „наука")
Дял са та-юоан-г-ето, нойто поучава
Тунювиовнранего па е.a-нвв-·e вну—
сана каае еинелopaзл·ниτелни сде·
в-ци.
фонометрия (фоно- и гр. uictrcö ,мс^-
ря") Ивнтрв-ве синяя- на оную или
еняс,
фоном0тър (фоне- и гр. méiion .мяр¬
на“) Урод от -аиервтнв снята- ш®
внук ими ва гн-о.
фонoмopφллΓнняlΆ?ио- и морфология}
Разлея от ввнеовгтнпетС| нойто из¬
умява врьаенпе ma Твтелог-лта с нор
рвлвг-нга.
фо ·-юиотбр фно- и лат. motor „дпи-
гятел") Двнгапел сос ввуеввн комет·
фокОн (оп гр. pHô1é „звук") физ»
Зауюов натия, к, в. енвнтнпнрго но
янитсте) внук к звукове возне,
|внвеюBn (фоно- и гр. skopéô „гле¬
дам “) 1, Уред а- ивелтgвaнo вн зву-
н—веат особеност· нт речта и прИг
лружтаапнас пп двежегни на усаенст
и лниевгпв мускул·, 2. мед, Урел
вя прсспушвапс иа соритто и Оемипт
др-В-вт ; ср, φoгеч1лвеκen.
фоеотιнпНслнк- (фоно· и стилисти·
ни) Раздоя от еτнлнеπ-κaτя, който
нзуитня еневp’е-вн·гт оввΒеπвя на
варн-напав к прве.оп—стгсас в— ду¬
шна· г сзсас^^'ъАТятипншя,
|-г-п’на (фоно- п гр. THékè „еκлaдβ)>
Оберна ся -кукова-п-сп (гвяиoΤoннπ
плени, нягнпторегин лепя- п лв,>.
фоктАк (11 fontana от зап, fôтa. foтi1a
„павор") Струя вола нан «рута ген-
вося, Влннтшт от сааорстна пр-во
п-г-рс инн носс псралн сепне наля-
птев ; вод-скою, шадраван.
фОрвард (тепл, forward) сп. Нападната,
фёрдевинд (хол, voo-dcwird) 1. По
гъасг вне·. пре йл-нанс, 2. Нн-вант
иа корнО по антвра.
фор; з-ция (от еo0е,) Вовсжднит гт
фордн-иа к 11.010“)«—.)™,
фордизъм (ок соОс.) Бурж—тзна сес-
псна в— ортаии-ни-н m вяu-вн-лн*
в-ц-н иа арум— и nρeнo“oд^еτвeгo,
конго включим и ссинтян- “озгнелп
ат хярнспия между -nгевeеггe в—
еап-г-зесанъс и работниците ; цени
миссии-лис поп-заунтгс на раё-тги-
иетв -ров серег- спеие-ннвацен на
ирснзвелс -гаснин гвou’·о» воважд—не
на нопвоЛорпнпа сестон- и др, ; ирев
втс'еза-нв ннатгоеай-сата ин труд—
увемнн-вa а-ходнав в- е-нпя-нцстптт
Фбрейн бфис
п н-тошта— работниците (по иоепс на
янеpπκaвекит ннжтвтр ш фабрикант
X, Ι-.. — П863—П947 т?,
ФОреИи Офис (янта, Foreign Office)
М-ниег’pеπнc и— нъннгпто работи н
Англия·
10'3-) ^00, Vorsatz) Двеотл-са хнр—
11., ю-Иас сотл-нив- псдвързнитяа
снег— с еор-ц-гт, еато тдгагн ионе*
аинт е отлепена от юopиuaτa» а дру*
гапа сстнат сесб-лит,
фОрзеИл {хoм.> Бopвeа-лтн кораб, кой¬
то вырви пред eеκтgpт·
форИит (уите forint) Паринна аднвиит
н Уггар-и, нотто втнени повпьстс
(I946 гД равна вн -00 филерт,
фОрит (3-1. forma) I. Външен кил,
военно очтраан-в га	пртлоеп·
2. Външност, регура· 3. Пячен ma
ивeαввтнe» военен изрез, 4. OO.--·),
HTMon, но есйтс со ивраВсгвнп ел¬
шака· пртлнвти. 5· Сод ими присно-
еoBнeвит. к к-ото се напект ртоаопег
мотян имп со постает госта нaен» ва л—
ирионе счерп-витпс оу снам изпичано
паи п-соханне ; напои, 6. Влг-КЕО её*
леснооа служителе, умении- и ар, ;
уг-Торна. 7. Вид, уеτpoйе'1o, спрунту—
ра, 8, Бъцшетпт сарнг— на худ-же—
оπвтнв пран-вЕЛЕн-е. 9. ?рам. Билс-
ивиенението шт алея и сот- «ума
ирн скн-ниве ипп спи»пно, 10. Пе—
маа-рсни игбор ими p-oнaгa» к к—тао
се иостгиЕЯ йгОртентт песся за птн—т,
1I.	мат, Бсвии оп тнои’нтигв в—
пространството : точкя, зенит, фигу¬
ра п к. г, 12, фил. Структурата в—
воштат, хар-ксерот на выпрсше-тв
ио вpoaюн» гтАпвоа ыт ергагпоаи-т
в- пахните ч-еги» юн-вствсват— сире*
лeмeн-еπ шт еыдoвжaг-’гe. I3. трин,
Богнен “1«, ноИас прот-всртчн в—
солорж-е-Е'- пмп в ётз еьльpжαн-e,
|4, биол. Оовюувност от пылевидн ва
gager вил, есето св огл-няв-т по елны
постоннси Bener ее друг· нил-неди
на сошен аил,
формалдехИд (сп -T./oi'nlca .мравка“
п алдехид) Бевивттог 'το, тадахил
ва ирянчевата ю—С1^.^1^1^а ; во— гоанно
приложение ю—тс авнаОнс еpвgеτнe„
капс унишежпквл вн вролитолп по р—*
спагета—, н—те оё’заяряанвяшв срад-
77Ô
егвo- равтворев нов кола, обравуна
форитаци,
|вBнИнeг (пат· fo-nSiis) I. КоВтс т
свързан стис с ноннв-п- форма п ва
заситя сонностя— ; нтеыщве'вeв, вов*
щеш, 2· Направен в- еπяввяыo на но—
весени изиеκвaгия» направен според
форн-тя п •оесюв—йетат на отесня,
3.	К-йто съществува сане га нπл»
нeлвΒcτвиπoлeн» ионямлнн, 4. Който
сята— спорел формат— ma в-кона.
формализирам се (ст н—п,) Греаоржти
се стис ноо форинт—, ир—аоржан се
ноо вовшв—тн сярянт, наге н-останни
съшината·
формалИзъм {ppe formalisme ci нтп,
forma) -· Спазваыо шт въвшн-ае фор·
оп п пр—анна новвроа- и— соше-са·
пн гт вещо ; просалено прндоржа-
ые ною буюаякн в— влит ваноы или
наредба выв крал— ин съпоставното
п няжнете. 2· Ил’яниегичoеκe втпра*
вленне к л-πeваπувага и ивκуеτвcτe»
н-епе доржн -- вънннат— сар-вн, те
оВрьша аинн—вит г— съдържанието
п свежда двИствителпосока до сяамв-
иегн форм· и еаeнн, откъсва фор-
мтян оп солоржайетао и л -Внвтнт
оа самсцен нт изкусеноя—,
|вBoαлΒг (от нтп, fornica вир-ек-в
и лядех'/«) Разтвор ma фориалдехед ;
има остра задушпив— иерезин ; -а*
и-ззува св н—то лвo-нΤтκц-енн- сред*
егвe·
формалист (фр, formaliste от «τγ.
1 Чоток, коВто в скотта леИн-ст со
пр—лоржа сзнпс ком нывшитта сара¬
на п невгтч-телн-ге подробност— нт
онсое —мн наредВя нон вред- насып*
гост'—, 2. Нр-вържен-н ин форон*
неон— к н-τтвaτуpαπa и нвеуспасяо,
формалистика = фсрмтневын (Ι).
формалност (-1 Ματ·) 1 Опааняно ва
външните рсрон и прав-на вов
вред— в— еьnтеτвтнoгo. 2. Посопсс-
яваис усм-в-в, ноетс о ввеёхолпые
ла со наполни според ванош пни в—-
редВа,
16.0—^ {лατ, forMais, antis „—Ораву*
ваш") 1. езиков, Ч-ст ст луна, евлто
служи -а обраоунанвпе И ; емeвecB-
ртзув-шя мнст. 2. муз, мн. ч. Зона
гт л-ипш—рашн тоыевт вн сВарго*
TTT
шсвакт сетят, новпо лeπpигaотπ за
|ерннряве нн тембъра га цистру—
оент пан тняс.
формИт (фр, format сп н—т. forma)
1.	Размер гт страгнв-те ва квнга,
размер ва снета, вн вестенс, ва кар¬
тни—, синина, страт, Опашен п др. ;
р-ошер шт πвчaπяρенн меса харант,
2.	Обра-еи,
форматИв /фр, formatif) ·= ф-рингт.
формИция (3—1. fointilo „образуване",
»вид") I. ООрноувагс, еыaдн“aгeι
2.	ИеπopнAeеκи впртдтлтга степен н
раввнт-его в— мсвсше-а- общество,
еолге ce характер-з-рт с спрсдсатин
форми шт производство ш спрелелон-
сестеон гт пр-еовсдсавснн отво-ас-
инт, 3. геол. Съвкупност от снами,
в-сз-тн, πмaеτвве» сёрн-ув-гн през
спределев иври—л оп рязвнтпото нт
Зенита пян при пр-Влпзнтелно ед¬
накви уен-в-т. 4, Орган-опран— трупа
оп хор— с оврелентга вам.
фОрнен (ок нат, forma) I, Направен но
popo-. ув-рврнев. 2. ДoΒегвππтлты»
^ηπ^Η^
формирам ■ (01 нат, forno) 1. Предт-
в—о форон пнп вaвьpштнeеτ, 2. Създа-
“—0, oёpнвув-и» сргагпвнраО| 3, Прн*
гетняо форми ва сън-анше по салон;
фсрнувнн,
формуване (01 нап.) В нетялвлетнего —
ивраёогвавв в— инсомни п «отрсни
форме,
формула (м—п. formula) 1. Общ-пр-сао
πpaв-мo» 06.-30). 2, Общо, кратко; и
точне нвpαaивαге вн гешо ; oпвeле-
лен-е. 3, мит. ПоснЕдав-пснисск ок
мятан-ян-осни вгаце, ц—писани н
впреленен рел, кввто прсдсттнл с-ьюрт *
гаго п ' удСОнс отписванс нн нягтиа-
тимсск— гвъвлeг-и. 4. хим. Условие
изряатнагт ирез буна- и цнфрн със¬
тавя в— сложен хеонмесю— сыелейсенн.
формулИр-м (-1 янт,) Крапее, испс и
твчно изpaвявao» прсдтатн пянрятко.
формулировка (ст зат,) 1. Иортоявяне
на месо« №.-^0, ясно π τοαγο.
2. Формула, внpтлелтнπeι
формулИр (мат. fornularlun през рус.)
1.	ОВразоц, по ноВас трябва ля сс
шаворни Βοηο, гтВ-ивско 06.10·)
ma служебни свежа, 2· Напечатан
фбрум
мпст зя и-иома-шв с ньπввеи п гр—*
ри при съберава п даване ва ент-
«Енет,
ТОриас' (•00. Vo-poston) воен, Предна
уюртпена иов—вня ; татеиссп,
фОрснет (янт, forcing) сп, Птπвeюoе-
вяпо напаа’ы-о на противника ирп
Оонс.
форсИрам (01 фр. foιocr) 1. Успявам,
ускоряван, 2. ПрЕДИЗвиквам ие-бързо
раввигио гт ren—, 3. воен, 0 Ос“ m
-рожет проо-внвао рока, нeеτ» гвpa»
щеси-ва и пр,
форсмажОр (фр. force majeure) 1. Не—
иреавндтно сбсщ—нтваскво, новпс ирн—
нуждав— да ce «eИе'ву“а выпреет
женаниеае и вьaнвжг-егнτe. 2. Но*
πвeвдвн-oв -бсп-наслсгв- нм— премия,
форт (фр. fort от нат, forils „силен")
1.	Сравнително γοητηο укрепленна с
п-спояван une врвнвнеи характер и
nвеτeягeг тарг-з-н, 2, Твърдя нв-
внта -аса га сОувен въюои птпапЯ|
фОрте (нт, fo-to) муз, Снлно (бележи
сс с ί).
фортепиано {иπ· fortcpiaro от forte
„сняг-'" m plano „τна-“> 1. = пняго.
2.	муз. С-мге и слсд пвв— тихо из·
пылнегит.
фортИсимо (un. fortissimo) муз, Твър¬
до снзес, с вовшожпо г—В-гомтна снят,
(Воложи СС1 с ff).
фортификационен (оп п-ъ.) Укрепите¬
лен.
φcв'н|-eΒuнт (нтт, forilflcailo „уюреп-
нсви’“) 1, Дил от ввтгв---нжегер-
пвто изкуство ат унвеnяв-нe и— неся-
исски, аа да ce узсспн волсее') вт
сртжсчснв m ce вагруавн нспретав-
лит — нрсанипо прн спёрнва, 2. Вс-
егпв-ннжтвтрп- сторожспен.
Фортун- {няπ· forTUna) I. Двеιшopин-
сен Вогнет ва щастливата съдба п
на случаи. 2. прен.. Слун—И, съдба,
фОруард, фОрпард (тетя, forward „преч
лег") сп-. Грсдсп -гр-н, нападая·«.
фбрум (мап. forum) 1. Площад к «'·“-
инн Р-н, нодсас ce сосрЕлото-ткна
вOщтеτвeг-иг жевса г— тртда ; гряд·
сюн пасп-л, птзтрншо, 2. юр. Мтсто
а— орьgoвpeнзвogеπвe, соа, содинишс.
3.	юр. Н-лсоде-сп, 4. трен. Среди¬
те шт оОщаскаега и πoлнπичeен-
фбрхенд
«сВи-ст ; ценгор, евe«вτoAиe· ' 5- Ши*
р-юс npтдеταв-'eнгo съОртвес.
фбрхенд (титл, forc-Hand) сп. Удар оп-
лтсйо при —гря вн ятнес,
фОрдепс (пак, forceps .клош·") Спа—
инянгн oт«иuиген- клош— вя нввяж—
лян· имол оп утр-баяа ша оаВк— ирп
трудно раждане.
ТОрнят- (вам. Vorschlag) |. мор.
Тонев воже зт ртзговяно прели-ао
платно в— пнявятелтн сод, 2. нуз,
Мелоднчво уκвяшeг-e от едни наш
иовтио кратки твг-ве, квепо пред—
хождя анден пог.
форщевен {хoн· voorateven> мор. Пв-
совт част ва н-ряб.
фОсген (гр. phös .свеялниа" и géros
.ред") хим. Соелнгег-о на хлора с
въглероден сенс, спренеи Втвпветон
п—з сос з-душлив- миризма шт гвнле
еoнo» еоВто пвртвивн дихателните -р—
пян— ; уи-гребива се наго 0-еи г—а.
фосИл (н-к, fossllls от fodio .копая“)
Иаквпяооа вкаменел-ск оп втевганго
жнавъшс паи ртсявиее,
фосилизИдия (от нае·) Прероден про*
вте» при ю-йте вргявпзнп след см-орг¬
ан сп се иреврошта нов актнсгеп—·
ст—,
фосфОт (от тр, pHös .светлена") I, Сом
га фосфоритта кисслинт ноиго нот
нер-сн уπo'вe0н н техн-сакт, но-
лииинапа и аеиедтниепо еате сос*
щ-вня ится ва езнусавЕнеге пср-ВЕ,
2.	Мннopян» е-йто содорж— φ-еpвp-
н- киселина.
фбсфор ^.1 phös .светанна“ m phorös
.носещ", n—Ti pHospHo-un) 1. Хини*
месни азамвит, згяк Р, ne.·«·· го*
мер 15, нт, кегло 30,974 ; нет-лс-д с
жома, нервон и друг цент ; силно от—
ровег, несго отпяниТЕмеш ; иоа гвор—
де голяне ирпнвжвнне к твхннкапа,
МЕдеинитк— и сслск-то егoπ-ногвв.
2. Изкуствен— всттсав—, кеттв фсс-
|-втецнв- ; служи от сватеш— згаии
вошео (пъпни кашони «рожке шн
арнте, стреме— на ч-еввгнн п к. г.),
фосфоресценция (01 гр, phös „свта«·—
на" и pHo-ös .носещ") Са-Встас ит
гтеое ВЕПтсав- дт пзлънват снегни—
на; евтτeгe» нвдан-ве на сватанв—.
778
фосфоресцирам (оп гр.) Сватн нт
100^, ОзЕпуюто,
фосфорИт (гр, phös m pHoTos „ивсет“)
Мπнтpян. коВго содоржт ю-зв-ва
росТ-г и спуже -а изкуствои юр.
фосфороскбп (гр. phospHOics m sko-
péô .гледан") Уред за изследвано вя
Τвcφввтецeнц-тπ-.
рог (тр, phös, pHötös .евeτл-в-“) Еди¬
нния ннрнт ва вевeτтнeеτ вн ев’гe-
па исворхшоск, равин ша ЮОООлун-
СТ·
ф-пИрий, фотбриум (^1, pHöTariun
вт гр. pHös .светлина") I, Ологитво
мисто, 2. Нрнгодон- място а ЗЕисбно
в-вт«ег-е вя труп—вс -Влънвяно с
улτвaви-лeτвви моми,
фотИзъм (ок гр. phös, pHOTOs .саване-
вт“) Впорпчни усещ-н-я вя цвят пян
саетнега, ковпо ве са преднвапеяви
оп зреатмин во-прета-я, н от слух—*
ни паи друг— pαвлвαaгeгня.
фото- (тр, phös, pHOTOs „светл-га")
Съставна част ma сложи— gунн. нвите
-ввтвтвα отнвшег-е кон светлина
из— сом ф о т е е р a ф и и,
фото « Т-'-графнТ|
фотоап-рИт = Т-я-графически -парят,
фотоеакг^ерия (фото- и бактсрия)
Бангорни, κατ'- -бравует аешеспно,
издавящо светтнпгт пр— соЕ^диетанше
с н-спор-д,
фотобиология (фото- п биология)
Дял от ёнен-гияτa» к-Ит- се зяннна·
в— с действието га светлинните зоне
ворху ергагнвн-Tei
фотогОн (фото- п тр, génos .ртжл——
ее") I. B’шeеτнe» което напусна
светнина, 2. Внд н-нер-нно мтсмо.
фотогепен, фогогеничек (фото- и
тр, génos „ража-не") К-йто препе-
жтвт етАСсава п савИсава ля Воде
Л—бра вовпронввелвн в- рвпетрафия
паи нн ениссннос—.
фотоглИптика (фото- и глиппика)
Гр-впр-ге с и-н-шея ва састлеит,
фотограв1бра (фото- и гравюра)
1.	Мет-лна инонт с навес·· по фо*
тсхнин-ессн гамен ворху нея -Орав
ат отпеч—твянв. 2. Репродукц-т, ив—
нунага сп пнкана иасит.
pвτoгвИнα (фото- п гр, grânina оИП-
еaнe") Фвгвгpaφеκa снимка.

779
фолограиéтрин (фото- и гр, grâmma
„буен—“ m îTéiréo „шеря") I, Опре-
деннго иеτивенaπa поденныт п равно*
ре в— предмет ирео нвиернантт- по
шт ф-ястрнфсна он-ння· 2, Оосатанге
плав шт oeогыocτ то фса-графсни
синини.
фотогрИф (фото- и гр. gräphö »пиша“)
Λ—)·, което ио зр-фссни ф-а-трт—
ферт,
фотографирам (от гр.) Снимам с р-то—
граф-АОсси нитрат, правя фвавтртф—
оκa снимк—.
фотографически, фотографски (ок
гр.) I. К-йто служе в- po'вгвтφиpa*
но, 2, П-зумен -ров ф-'-гр-фнртне,
3· трен. КсИтс и-пъзго съвпада, со*
воршеге тонтв.
фотогрИфия (фото- и тр. g-äphb „пп—
nat“j I. Нозуи-ваго изсВртжсиес вт
прелнет върху евт1лoчуве'вιIτeлιιa
пате— ими занят с помощта иа спс—
цнален oππнчeени ан-рак ими Оев нит—
рая. 2. Снишен, получон— по я—вг вя—
А—в, 3. Аконит, н еветс ce нравят
свинен.
фотодиОд (фото- п диод) П—лупр—·
волннкон нноoκoчувеτвигтлтв напев—
-герц-вгев прЕбОр-вонящен шт свет—
пиния с-еитне н тлткгричви,
фо^еле^ит (фото- п елемент) По¬
лупроводников роιввлeнτpнчвеκн уред
ат прин- пртвОртвуване ва евтτлнння
енертет н eнтнτpииoеκ- ; използува
ce онего н пеневпв-тт-, звуковея
рило п др.
|О'от|0ет (фото- и ификт) Явлеπ-e‘.
кеепо ce подумана пр— лсйсавг· вор*
ху —том сос скоплена п ртонеин—
друге зомн,
фодOK-л-лИза (фото- п каталаза)
Ускорявано нн— отбавнес и— хниент*
ски реакции порядн вьвдеeегв-т нн
саеазнинет,
фолок-лед (фото- и катод) Катод в—
тлесареваеууни- урвле, нойте но*
пусна свободен електрон— пол лаИст-
ниепо шт евoгнигαπα.
фотокбпие (фото- и мак, copia) Въз-
прсиавтлев ис peτeoeаaнннoы начет
гоист, иертеж и др, нни нснумег ис—
зитив са втгапин пс фотографски пт—
чпв.
фотдн
фотоксилогрИфин (фото- п ксило·
графия) Гравираше в— лора— ис в—*
госеи ворху гето оёр-атц -рев ро—
т-графни,
фотолИза (фото- п гр, lysis .р—ат—да*
не“) Ртоз-ттив га химн-есен сос«-*
шевит пол ао-действие на своанешатае
|oτвлиτoгвИpит (фото- п литогра¬
фия) 1. Нте-снее -бра- гт канави—
имен— -рев фок-грнТ-т и иртпечапва-
me. 2. Нрелпр-тт-е пан поноштг-епс
в- nвтлπpняг·я» н коет- ce печат—
но псон наини. 3. ОВряо, ю-ртни— или
поися, в-печапат но т-вн в—чив.
фотолуиниетдéндия (фото- и луми-
аuецuация.) ИозоАнаге светя-на ок
вещество, квот- продв—рнгтнно в би—
Лс осветено ; pвеΤepoецoгuня.
фотоматериали (фото- и митериили)
М-πтвнялн. което ст нувеΊBΠгeлги
сом светленят— и друге зоне ; уис—
грсВиват сс в- pеτ-еπвπp-ге и отпто-
iniao онп-чссн- сбрноп,
фотомётрия (фото- и гр. metréo „ме¬
ря") 1. Изнервяна' сен—тн на снсази*
пакт, 2. Дим ве ветнеапт, ксИго ce
втгниява с измерване евегл-гг-τв
атнемеи— : сеят и— светлее-тт, евeτ-
ннвЕГ поток, eевeτoнoеτ, яркост, оцт*
йтазне по вp-τелни'o усещанеи, кси-
то прЕ«еззена—Щ| 3. Дял вт тсарого·
опита, есето сс зшниавт с -змсрня*
нт яркостта на -всза-ас,
фотомётър (фото- п тр. inétron „итр*
ст“,) -· Уред в- •омсрвапв' син-ъ- вт
своплегает ва л—лон ивгоннпн —an
сяснов гт ва освегочс-са гт 'юсворх-
иоса, 2. Астропомичс^сн уред вт ив*
мсрвнно яркостта и— oвоog-τе.
фолоиехИннка (фото- и механика)
Нв-г-гвтге ит псчатие pepи-. прп
нееге зпяи-гелг- част от ..зОют-тасс
-зворпшт пс рсп-пр—фски m а-.нπиe*
сне Начев {npи рототипнт, цинквгр—*
феи и «рД
фотомонтИж (фото- и монтаж) Мон¬
таж сп фотографске синини наш
сн—оен и ресунке,
фотбк (ок тр, phös. phöiös .савълни—“)
ЕзЕОСвт-рес есяе-Есаво {чaеτнця>
•‘локтронагн-тна «ьинст— енергии с
пронввелва чсстста : евeτн-нвн» рент-
фотопериодизъм
re hob ими гаоа сения {енoτмныaτa о
ивпок ог ф-тсге).
фотоеернодИэъи (фото- п гр. perio*
dos .кръг“) Взетнее вя пернсли-но—
тв смойтатне нн свЕТлии-ъа с тънше-
н— («τη и всщ) върху рнввнг-еав вн
рТСТЕГИТК-ι
фотореле (фото- и рили) Чувствителен
урод от своровает —am прекъсване в—
тлтюгр-несн-та втр-гт под вннянне вя
саекз—ее— помп,
фоторепортьор (фото- и рвиортьор)
Фвтегргр, е-йто прок— сипнеш зт
птчапя (вЕСте-це, синс-еин и дрА
фоторепродукция (фото- и репродук¬
ция) Чоргв-Онлв ня— цвете— нозпрс-
иввтждагт ва g“увт.aштвни -6енти —
чертежи, страшит текс'-“· и «р, ирео
ф-я-граф-т,
фОтос (ок тр.) Сетния.
фотосинтез^-) (фото- и синтеза) Фи-
зп-л-гпи’н процес, паворшваг н як—
101.-1^1· вαе'eгии (е ататннге по
наспи, предимно а нπоπaπн>» при най-
тв ок в—«— и “отмор-лсе двуокис с
у-тспетъв е— хм-рсТин пол во-доВся*
впетв ва свеглигн- енергии се но*
лунавяп oвг-нинни съединевци,
фотоскулптУра (фото- и скулптура)
Скулптура по Т-пстр-фе-тскИ сгин*
cm шт прелметт, ювиав цз-бр-отвят
предмета а р-вминни п-пожегит.
фотост-т (фото- и гр. statos „стоящ")
Уред за копиране ва и’pτeжи» ри¬
сунки и др,
Τ-π-еΤeв- (фото- п гр. аpHâ1rа „кръг")
В—лнотая трен и-върхи-ст оп спои-
чтвото κънB-. ю—нао се сост-н ок гт—
з-не и парт изпусн-щи пвпнпн— и
светлев-,
ротогёка (фото- и тр, THéké „склад")
Сбиркт оп Т-т-квпия п негативи,
фототелеграф (фото- и телеграф)
Уред в- пртлнвянт п прпеи—не ва
τoюегoвe» чертежи, сипнеш — ив—Ошо
шт неподвижни иввВрнжтн—и -реа
тлтюτpπAoеκπ оигн-ми га рт-сготвно.
фототерапия (фото- п терапия) Ив—
{^п-ноув-ее на елънчeвиτт пян елеетрп*
месните зони от нтеув-гт,
фототехника (фото- п техники) Тех¬
ника в— ксиАСи Τвг-гp-φинтеκи пра—
песш.
780
фототИп (фото- и гр. tÿpos „отпеча¬
тък") Капне,
фототип йст (01 гр.) ОпЕиинапск но рс—
τo»πππи» р-Оотнпн нов |епеттппя.
фототИпия (фото- и гр. Tÿpos „отпв—
напън") 1. П-миг шт етпечатв-не на
нвнпп, рисунки паи сипами от стон—
нтн- пян метална пасна, норху кояго
-Вр-онте ся •тевстни -ре- Т-тстра·
фер-ее. 2. П-лумен по този начин
0'птнагоК| 3, Гредпритано, цех, ис—
иешегит, к евтто се правит паства
синини и впптчяпьцп,
фололроеИзъм (ст гр.)=хе ливяр-пн-ом,
фотолрбеия (фото- и гр. iröpos .сбро*
щам") -· Ов-йстно вя гние— аещест—
на «а ианегтт цветя сп а в-виеннoе1
от лолжеетта и— копнете га и—лт*
щтат ворху по сватмиет, 2. ОВез-
ввотивагт ва някои багртля под влия—
н—е ва са·™—·—™·
фотофОбия (фото- п тр. phöbos
„страх") Б-лтанег страх оп евeτлπ-
г-кн,
фотофён (фото- и пр. phôné »звук")
тихн, 1. Уред -а проа-нане в— внук
ва рносг-тепс с исношка на светлиц·
шп зони, 2. Уред вт ванцсвнее гн
внуня върху фотографска λτηττ.
фотофореза (фото- и тр, pHo-éo .вкар¬
ван") Придвижване ва умяртоесрв—
скопинни суспендирани наст-ци н
—пределент и-сонт пол нлитнио гт
силно вВлочвяне.
фотохепногрâф (фото- и хелиограф)
астр. Уред вя ф-п-граф-раие гт
Ольгитто п нтговат- πoвoвагвеπ.
фотохИмия (фото- и химия) Ртв«ем
ша х—инита, коВто ивунава ртнюцпипе,
препичтпи пол въздсйствието га
елоктрвн-гнитни лонтнит с разменна
донж—ет га волн-та {нeмючπτeлнo и
вилноиге светлинни моми),
фотохромия (фото- и гр. chroma
„ивят“) Нр-веге га сишмеи с встаск—
вените цветове в— прелнопипв ; цветна
Твтогр-фия,
фотохроника (фото- и хроника) Хро¬
нист ва соОпкитта а свинен,
фотоцинкограф (фото- и цинкограф)
Лице, коего са отвиоана с ф-я-цни*
нсгр-фия.
фолоциикогр-фин (фото- и цинко-
781
грифия) 1. П-мпи зя прит-татее ва
иигневп клишета ва репродукцит
чрез снишава върху тях в— 00.-31'0.
2· Отпечатъ- -г· тиков- клише· . 3.
Πpтлnpияτπe» вех, eogea— сс нора—
О-янта такива спишет— п отпечатъци,
фотьОИл (фр, fauteuil) Креспо,
роха ^0, Vogt вп пая. advocates
„навикан") аст. 1. Наивсисне нн им*
птраг-р- н евтлг-втюввн- Германии,
2.	Наследство· уиртв—псз на иоркс*
вти иноп (а сродн-вен-вш— Евр-иа).
3.	Соди. н епископскен -ми кралския
съд, 4, Селски снет а Герм-вит,
фра (11, fit от пят. fratei »Орна") Ду—
0-, нотто се пост-вн вред —оспе шт
католи-есит монах п има опт-св-с гт
„Врат", вапр, фрт лтвсзо,
фрагмент (пат, f-agnontum) I. Откос
ок ръкопис ; отломък, з—п—зоп- част
вп стар рок—пис, ся произведение» иа
изкуств-яо и «р, 2. Откос, ится ок
литературно, художествено, музикан¬
те и друго првивв’аенпт,
фрагментарен, фрагментен (нят, frag*
мcтtar1ua) 1 Запазен като фрагмент.
2. ирвн. Откосме-те, н’пол’н,
фраза ^.1 phitsis „израз“) 1. Иaвтч’—
шие ; словесн— изравна-не нт ншсон ;
-0.10. 2. прен. Воине— юртсев но—
рта, не Ото съдорж-нне и мисъл. 3.
муз. Му-неапев—смислова структурна
едпипца, нота) обединява два наш
понеит н—тиви ; зявьрштн иуонетзеи
•арта,
фразеология (гр. phrésls »израз“ и
logos „гнуся“) I. Съвкупност ся
усасВиивн ел-ввеoчтгнг-н ими пара*
ви к един танк —пи н овена пт един
πoe1. nиояτтн. отленго лπuт. н—тсря-
гуря п др, 2. Дня ог евннo.anтn·еτo.
коИтв се зянинява с устойчивите сло*
“-съ-теагни, 3. ирвн. Красивш п ит*
луги изрази, нойто пишат смисъл ;
πp—вн-елeвиe·
фразокИм {гp· pHrasis „израз“ и Onyma
»име") Πеeвлвгπн. е-йто с’в състои
оп нара- пян иартчееие.
фразьбр (1.. phraséur от гр.) Люби*
тел и— красиви нортви, поа-рсп на*
дути п красиви 13.-01 боа содоржа*
вно,
фразьбрстпо (оп тр.) Гвв-pенe ва кря-
фрапкмасбпство
стви т т-луят изрази, то Оев содор*
жанне ; ирноесслсвиВ|
фрак (1.· - fiac) Орпциамна мерна нож*
ся дреха, изряа-на отпрел т с дълги
ср-нш- вτз-д» евивαни а «слип. юрай,
фрактура (нап, fractura) -, мид, Счуп¬
ване ва коса, 2. пич. Немски тваиие*
син нр—фт (ивиеже буквите ст много
ет-уптен),
фракциОнен (ст нтт, f-actio, dnis)
Кейто участвует вов фртювнн, ирп—
сот на фр-сцин ; нетл-и-лушен, рта-
влийтанп, Тракинонна дести*
я а ц п я — вαaл’лтге на снеси от
тенц-сап ва вτлeлнπ» с раалпнтн сос—
т—н масаи (ppннции)» новто юннтя в
ввроатнев гтиneв-'уpтн интервал.
фракционер (01 ляг.) Член в— фрак*
вин ; разединяващо «nue.
фрпкция (aan. f-actlo „пречупване") 1.
ОВ-свОтва трупа между чненввт в—
•двн oвτ<тг-aαцнт» пелиаичосют пар-
тин ш пр, от прокарване шт вгделва
ионггнн-, нссытя-спа с -Впит курс,
2. Орпни—з—рянн труп- к парламент
пни к друг езВсров орган, нетто
принадлеж— ком одна пяртит, 3. хим.
Веществ— няш трупа вещсства, Взно¬
си по нтктнвн cввeеτвя» есеев со оп—
«•«тя от сложна сосс с друг— ве—
тества ирео лoегин-u·я» κpиеτ-лиa——
вит или по други г—м—нп,
фрамуга {n-не. framaigâ) I. Горната
нася на прсз-рси из— “.-1-, котпв
обикновено но се -автрт. 2. Корниз
вя пери или псрдс а торната част ma
вочюдв-жва ранен,
фрагажОнт, ppaH3éÆa (нгр. plirar—
zéla -к un.) Нро«ьлгов-п Виз хлиО,
приготвен от спввн-ннсян хлебари.
фр-пк (фр, fιaтo> Г-рннен единица нов
Фр-ни-т, Швейц-р-н, Белгия, Люк—
семеу.- п др. страни,
фрапкИрам (11, francaic) Пз-ш-н пред—
кариесни— паюс— в— превов нап до—
еτявявт,
фракниатбк (фр. fianc-maçon .еввBo-
«он о—дар“) I. Нвнвoвжeнию шт франк*
oневнегвoτe ; масон!. 2. прин. Без¬
божник,
франки-септтпо (ет|р.) Между народ—
вв репите-аге—nвлиτии’еκв движение
сос свои тайга вртавпвацпи и опс—
φράκκο
ппчнп eOpegπ» нвепе оттамна— Ондо
двпжевпт ва ир-прОствната Оуржвя—
вит, ве ив-сосго скян-мв артждоёео
на pαBвгвπчeеeατ- клас:—; сн-В-дв-
ондарсано, о-сстсща-.
фрИнко (1'. franco .са-Всдан") Тор-
пснсни 10.0·:^ н-Вто овн-А-вн .сно*
Boger от ин-пана от превоо п лвегa-
вянв“ до опртделено ннстс.
франт (чеш. frant) Кошът, п-искано-В·
неиен п гаконгев менен.
фрактирьОр (фр. frano-TIrcur) Птряпат*
шин, фронсн· иaτρн-τ» е-йяв к-дп
ё-рВа срещу оеупагвра к с-ёстнеи——
пн сп страна,
франциИ (нап, Francium) Ралпвннгпвег
хпои-сснт енвоеыт, овян Fl, поредев
вонер 87 ; исзуиант се ок продукти*
те на р-лиоянапетото равптлане га
актиния,
франдиткИиед (01 еo6е·> Член на мо—
наносен вpgтн» основ-в ок св, Фр-в—
цпсн Автсси (1182—-226 г.) - ; ср,
минортя,
фрапшйз(а) (фр, frнnchlae> фин, 1. Ив—
раотн к ир-цтгп гед-саип шт лост—но—
ва стон— ок уговвреното. 2, Осво¬
бождаваше га застраховате« да запят*
пп манит оттуби л- епртлолев про—
ucmn,
фрaеенлен (фр, frappanlt 1, Ксйтв пре—
навежда спаи— впеиатленит ; псрнаи—
ΓΌΠΤΗ. 2. O-ea·«··, сонсто инет,
фрапйрам (ατ фр. frapper) Прави син¬
то нпеч—пненио ; учудено, поравтван,
фратерннзИраи (от аят, fiaTer ,0.-1“)
Неёратиоянао.
фратеркитбт ^0, FiaTorrlT'ät оп пят,)
Братскно.
фрИтрия (гр. phratrie) Нoдв-aлтлтниe
в— пненв к «реагин свят, тн—нгв к
ΛτΗκα, нетто пролса-вянвало съвкуп¬
ност оп вяк-лко род- с одеакъвпр-·
пзход ; пмане выачнполва o0nве'вeыα
п ролигиовва фуннв—т к порнеВитвия
сёшнвег сярай,
фр-у (нем. Frau) Госпожа.
фрахт (нем. Fracht) 1. Такса зя пре¬
возвано ва еτвκa с итрях-д паи друг
плявяттмог сод (..«ηο зт сух-потев
πвeвввι. 2. Споют, свит— се превовва
с пар-хол. 3, Нртвввнтно шт стоки с
782
нтенен кораВ. 4· Книжа, койте при"
лружтвтт вапввартын сюст.
фрахтоп ■ (от тем,) ΠατΗΤΗ, неВто oeùT·*
гнст до фрахт,
фрахтукам {нeн. fiacHTcn) Наеман ко¬
раб з— прекарваше на огeka.
фрегйта (иг. fregat a) 1. Трим-чтоп
бор-входен инаки-ходои ноегев ко¬
раВ с втпелтип размери (ле XIX н,),
2. Совренегтн ввентв eepαё. коВао
-тена средно положение между край—
цер п ескадреи oπгвг-еeц ; служи ва
борба с и-ловди—ин п ва охрана гт
аванти т τp-ыеnвpτни нораВп ок коз—
«ушни тап-девпт. 3. М-рсня па-цас
гонени кризе п дълга опашен, нотпс
живее иоирай поизпее нсртта,
фрег-тен (οτ пп.) Флотскт.
фрез {pp. fialso .ттсдт") Имащ цвет¬
на 1™«-, с ягвден цент.
фреза, фрбзер (фр, fraise „остра пи—
ат") Сечино от занялтна еτoшянн вон
формата в-десн пян визеило' с рез¬
ци (въВиш), -рев коИев р-О-аи фреа—
м—нигн, Инструментът работи мре-
ивеарване ва стружки в— 11оворхввсп-
пя, .το-ηε ца винтов— рсвОе и зыби
гт зъбни солсля, «опОтсев гт жлеВе-
не, е—то са аорте, а оВраВвпв-вият
предмст са двежи срету ηττ—.
фрезирам (-η фр.) 1 СэВраёств—м с
фреон, 2, Добивно торф с фрезоя-
НИНТ,
Трови—шИнт, pвOвa(Τp, frtlso „остра
пипан и машина) 1, Мeг-нввeж’шα
оанпв— от вбраОетняно шт πoвoвхни-
№1, ат правеве нинп-вп peвBи» -обви
кеят«- и др, ирео 1.00·'. 2. Дърво—
«eленa мннпна зя профилиране гт
аорвона πввopхнвег» оа направа на
зоВци п др, 3. Cаи-а-лва пян пет*
лета оп ър—юа-р н-нивa» истяс пот
въртящ са О-р-Втн с гвжове в- ряз—
ранина п р-врохваве шт печвята;
употребив— са при в-aввαвaнe га ца—
ншнии отспа, правтге трасе ша потп—
щя п жп. пинит —прссытв-й· гт
пиноли п к, г, 4. Приспособена сив—
и—тлиа маншет ат махнипни- двёи—
наше ва 10.1·
фрезйсг (ст фр. fraise) Лице, к-епо
р-Всъп ша 1.03-.
фреквекция (мап. frequentia) 1, Често

783
1-, Ор-В ma трептения а един ' секун¬
да (ирп енeглиг-» •лекари-всъв- п лр.)·
2. Честота, честота ва уи-ярсОя,
ТрОегн' {τув. frongl са фр.) Cиpπнπо·
фронтИн (тур, freng .френски", .евро*
πeeеκ-"> Стис н соиоаншно : с — Он
рронгин — остря франсен пмп
•“рспоВсна снёт,
френк-терзйя (тур. f*eik-Torzi) ист.,
Шивам ma дрех— ис зтптдин м-да,
ф'тиОа-и (тр. pHrenCsIs> I. Лудост,
пр-дружена с гресн-во воонтаег-е
нт нваон-1 2· Праюнзона сярнсп явор—
де голтн вовг-'Т|
■^Τ>и^EΓ^-τleн (гр, pHreтot1kôs> Б-зви ст
фронс-ин,
френетИчен {гp. pHrcno<Ikô.a) I. мед.
Луд, ОевуиеВ| 2· Грсютяспо ньою'-
жен, eв'уеπ-aнp-н.
ф'вгвнОт {гp· pHron, nös „умР и 10—
gos »наука") К-Иго ce занинявн с
Тртнвлогпя.
френолОгия (гр. phren, nos „ум“ и 16-
gos „на;^^;—") У-oric а— съществува—
ив ва -—■ансимсск ножлу иснхимникт
способности ин човок— и фв'оапа ин
-тропа, со-д-лен- оп австрийския зе—
нар Ф. Й. Гам (1758^-828 г,). Н-уи—
гите носледе-гин опровергават тов—
умение,
фреОн (фр, fréon) Название га. вил но*
ссудтатни вeneегвα {лвогe втечегя-
няши ce гaвc“B)» есйтс понт шерено
прнлеженпв к првн:-“*^.^!^···^.^^ га хна*
мнмнпцт т хладна·· пнсп-нл-щии.
фреска (ит. frosco „снсж“) Рисунка
ворху ириси- оавинка вн стент с пс-
скиа ёоя ; сове-вис.
фрипёлеп (фр, frivole оп naT. frlvolus
„глупав") Лтнeииелтн» λοκ-η'—βόη,
манно тапрппн-вн,
фриг-на (гр, pH'ÿganôi .еъчe-β> Банис—
отпет т еухвноBив храст с ёолли и
неп—вв.
фригйтор (01 aaii f*igua. orls .еτyдβ>
Оцстена ек со-рыжовин от охлаждана
га нсиешения ; охлял-πτΗι
фригИИски (ок свОс.) Който пригадзо-
ж— или в еввΒеτвeн шт фрпгпецитс ;
Трит-Иска па а и е н — н—л autn-
на, нoеeня от роёнто н Горвит и Р-н,
квито еταн-нa сновем па евв6o«яτa и
била тесаш- и ек лю-бнициев т саш-
фрикик
^«01110 ирео Френската буржоазия
рЕв-пюини·
фригорифИчен, фригбрен (лат. frigo-
ιiflous> Изстудива!.
р'игВ'ит (вп м—п, figus, orls .еτудβ>
Ед—иниа мярна -- студ (от охлажда¬
но); втрима ce епт однынва нтрс—
от πвπлинa» р-нна на канернтта, не
с обратен βητη, τ, о, пол шумака.
p'игo'eвnnнт {нaπ. frigus, orls .студ“
п тр. therapéîa нΛтκув—нeβ> Сгуавне—
чаена,
ф'ив {pp. frise вп гр, ph'ÿgion „фрп-
'нИско ун'тшен-е") 1, Част оп съси—,
ееите о о-т'-дси— кню пнсин цаивт
между -'х—К'—ат п норинот, обикно¬
вено украсена с р-сунни. 2, Бордюр,
понс по края и— егeнн. пел, еовь—р
п нр» -Οπηγοβόγο украсен с ф-гури.
3· Изпъкнал х-резвца—зеш η-.γ-β и—
нвво'хгосгпа ва оеёем, вВикневено
на порнет ер-В на r-pлеpвBн» нея-
Τoве, ёоpвnн п др.
Φ'—βΒ'ηη (ок фр, friser) Правя ирн—
нeеκн» рент, кыдря.
фризОя {φp. frison) 1. Чистата свннаен
мнст, която ce нввл-на при т-исге в—
коприна m ce явива H-Й-е—нЕс'яааит
суровина аа предтню ; ср. кайнар.
2. Греждя вп тят нас—.
фризура (фр, frisure) Прическа.
фризьбр {pp. f-lscur) Лица, ноето прави
πpгчвеeΓι
фрикадОла (фр. Frikadelle) Ястие ок
носа или реба, прегогвого капо гв—
ним— кюфте сос еoеι
фрикандб (фр, f*1oandeau) Телешко за¬
душен— с париепа снтн—вн а наго,
фрикасе {φp, frioааséc ст яат, frico
„то'к-и“) Яскна оп мосо и б-м гост
сос от Орянно и менопса οκ.
фрикатИв (отзтъ. f-ico „търкаш") ези¬
ков, Звук, нойто сс образува с шум
п ар-т-с па —ол-пш-гнн въздух а
паспнетка и— гввврп—ае -рт-ен; ср,
р -напиван,
фрикатИпек (ек мат. f-ico „гь'κяoβ)
изиков. Нрсн-насно с шум, образуваш
оп ар-спс ва подинатвни воааух н
теснината в— гов-ртите органи (с, з,
н п лр).
фрикик {aнгн. free kick „свободен удн'в>
ст. Наин-наснов удтр аа лсиуситка
фрикцибпеп
784
Γ'·^- по арена в— игра с попка,
иролинно ирп руаОсм,
фрикционен (01 «як. filco „трия")
1.	Който действува под влияние в—
трненвае ; ррнквнонен н о—
н y с — geгαΒн» ивр-Оогев вон кил
га н—иус нни ва пресе-еи конус,
коВпв -'Е- креене предявя коранш
нонтнп кон друг aei-йз, 2. КеВгв са
спится go Тр-кв-Ti
фрикция (мап, ^^ΤΙο, örns .трпене“)
1 Р-отрев-ев на к-ж-га с веда пнп
друга τeиввеπ. 2, Мнене ва и—ст и
р-апр-в-ге с ОлагвввгиТ| 3. техн,
Отр-в—ге, върнете·, 4. Гумиране и—
тон-г чрев вгрив-не на пушена смес
чрез атмии,
Ф? иоВр (фр, filnaire -a frlMas „е.зaнaβ„
свят") Третият месец ва Трогск-н
penуOм-κтнеeπ и—аевд-р от 1793 т,
(2-—23 нвоинри ле 20—22 лективрн)·
ФрИна (гр. Ph-ynC) 1. Древнегроика
κpaе-вн хетера, к-не- бинт оолел зя
стягу— в— Арр-лита ; “-«en- 'тагузев
живот, но И пр—шавани -ар-д— сра*
свънът. 2. прен. Опасва красна·)-.
фрйта (нво. Fritte) 1. Сети— смятен
смес оп кремък, пясък, ёopане» варо—
кин п ар, -- пр-гетвтгт на тзтаурт.
2.	Осы-ан-кт маса снел прертВ-теа,
оп която се получава п-рцоняв, 3, Но-
лучтгапн нас- вт еуp-вннa» от квяге
се прави стона—.
фритрОИдер {ангн, free Trader) Приныр*
женпн ma φp-'peИлтpеτв-π-,
фрнлреИдерслпо (оп аггм, fice Tiade
„ свободен аортевня") Теиенне к ино—
•сминссн-ка п-н-кеса га пр-иннзе*
в—та бурж-танн проз XVIII в,, според
кветв арнёва «я има св—б—два кенку—
Bтгцня» ла гноя о—ка п доржявата
ве Винт дт се ванесва к стоп-йснил
живот; са-б-дата шт го'г-вияга о
oенeвa га инвнвниитеκин жеава,
фрихблдер (агпм, frceHoIdor) ЛетанИсни
селянин, и-Втс и-ау-тааз -тил ок
едор веневладтнец п се ыаинран в
в-виеин-ег -η βότ—.
Три) ^0. Fritz) 1· Пвдигр-нтттнве
има шт beheb, 2. прен. Хитлерист,
фашист.
фроИдИзъм (ок соОс.) Иавтансщимссн—
Оурж-т-на теврит н иснх—а-гинк- и
πоихeπαnвмoгπнτα» н-лго обяснте— че*
ввнк-тв п-велонио п общсствеи-яв
лвнен-л нят— проява на π-.ο-γητε«·
ви внеионгл п га гехн-я нон|л-нп
сос еoвгягнeτв» сято иггер-ра сс-
цпямнито условил (πο интас и— на*
говея oел-вaτтн Зетнуед Фрейд —
1856—1939 г.).
фрОИлаИп (reo. Fräulein) Г-сп-живт.
фрбпда (фр, Fronde) Дв-вяненo бур*
жонвго «анжее-е нов Фр—нвит про¬
тив засилването вн —Oеeноπнвнa
при малолетното га Людовик XV прев
XVII к,
фрондьбр (фр. frondeur) Участник вон
фрсид-ка,
фронт (01 мат. fions, frontls „чeнoβ>
1.	воен, Нредва част га ОоИня н-нена,
коне- в оВорг-та срету нопр-яптлт.
2.	воин. РтИ-в, сбанст на а-ееен дей¬
ствен ; ОсИго ионе. 3· Група грипп
под -Вп- неиагдувагТ| 4. Гредна
чaеτ» ницова страна ; челв, 5. прен.
ООединты-е шт сОшсствоеи снян за
общи леВсте-н {O'T^ιeе'в’н рр-н'),
6. Област на държани-’» сВшосквана
няп -нoгoнπчeеня дтВе-са. 7. ме¬
теор. Рязделгя грянпц- между две
0^1 воздух с рнвлпнтв пронзх-д,
нояго поя р-озе-нн нтптвреногиннп
еноиогпи ст двего маси.
фронлИпен {л-π. котТа^) I. ОВоргят
с н—ие напред, шас)»·· срещу про-
тикв-ка; нвнтн» пролег. 2, Р—ои-з-—
жен снмепремно (от φ-е-«a>·
фроплnлнотт (οκ нтт,) I. В жна-инст-
п скулптурата — ив-Ораатвагв гт
фигури с neue сын aвнτ’л-πe к си—
матрично pαanелeжeниe. 2. Симетрии*
и-са нт ряс-дт,
фроктиспИс {φp. frontispice вп нтп,
frons, iroiils .моно“ m asplcio „тле*
ати") -· Рнсуент, н-тао нар-анв- тяте*
татя илен на едва кеетт ими пляна
оп кинтт и со п-ставн в— пьрв-па
стр-н-ца ' паи к н—чямепо на гнява.
2. Главнята рас-ля ma -лаине,
р'онтвгенёв— {фронт. п гр, оётс^
„пренахсд") Образуване ma ткоссТе·
рев l.-ra {7>.
Ι'βητΟη {|p· fronton) I. Триогъмнв
^_пвле под двустранен иокрин в— сгря—
«a до ниниттн ma стрехите, сВинно·
785
нево с украса, 2. П-лоОнн украса нн
вpa1a» п'вверти паи вход,
фрбстер (61 тштн. frost .мраз") Апарат
от «οηΟοηο отиртотатно ma плодова m
возЕтмуце,
фру (нвел.) Госпож—.
$рукти (3—1, f-uctus) Пя-дове.
руктидбр {φp· fructidor от мат. fric-
tus „плод“ m do .д-в-н") Двтн-«е-
сетнят мести и— фрсвсюнн ртволюцнв—
нев няменлар вя I793 п. (01 18 аа—
густ л— 17 септември),.
фруктиера (фр, fiuctierc) Сол ва по—
ся—втие вн им-л-вв пре поднасянето
ИО ВЯ ТЛЕНЕ,
фруклнфнкИцня {н-n. furchis „плод“ и
facio „правя") 1. Оалвдогворнваве.
2. 0псаобпвбрта-иС|
фруктов (от пат, f-uctus „плоа") Пло*
«0“, -в-ητΗι
фруктбза (01 н-Τι f*uoTüa „плод") Олтд-
н-тв естество, новго св содоржа к
из-д-аете п к мода ; иа—л—ва вαанp·
фтизиОтрия {гp· phthisis .туберкула--“
m iatiéla „лекуване“) 1, Молниевсна
наука за нзунаване п нтеув-го в—
туберкулозата в— Втн-пв др—ёсвв,
2. Бвннинве -кдеатвне вн лекуване
ma ауОореуневг- б-аип,
флнзналър (тр. pHTHisis .туберкулоза“
п IaTTös „пекар“) Лекар, н-йто е сит-
ви-анск но лекуване шт туберкуло-
-тян.
флизнопбгия (тр. phiHîsls „тубсркулс-
зя“ m logos „наука") Дял оп вьг'тш*
вата меднинет, коИте сс занимава с
eτκpивaнeτo. ивснсдая···.— и лекува*
него ва гуOт'ютн—г<Tι
фтириИза {гpι phlhei-iasls от pHTHéir
.вошка") Кожин ёвнтеπ» квите со
пре-ннтая вп вонк-пе,
фyлат {нπ· fugt от зтп, fuglo „Оттам“)
НтИ-са-жй-та ферма на иг-т-гпасно
нуз-кялго пр-наводегне, пр— ю-тто
одна п соша тем— со· еопозитвя по-
сята-ватене- оп оп«’ни-ге гляеeвe
ими инструменти („Вяга" вп вл—н на
друг).
ФУгН (нво, Fuge) I. Д- ьнбеВ, жлеб к
доска, вапрявтг сос спЕвн-нно роеда,
2, Пр-зив няст— к налепн ими -вне—
сени преднетн (аухзе, чугунени части
п пр.) ; пp-aгивα» дупст,
фумарблa
фуг-с (фр. fougasse) лоен. 3-ревтна
к зентта паи скрепа иод кодя онин,
нвятв о пртднтаванен— да нзОухва
при преннн—вяыо нн проппввнна,
фугОсен (от фр.) Свойствен ва фугас,
ноВте се оте-ст до Тугас,
фугЛто {mπ· fugaio) муз. Ч-ст оп му-
зпнамно пр--ввтаегио ^1“—мест— со¬
ната пни еннφeв-т)„ нвято в написа¬
на к сана и— фуга,
ругОтн {нπ· fugciia) муз. М-зет фут-·
фугИр-пе (от вею,) 1. Рeглвев-гeι
2. Плоти— притисн-не m -anene-rc
в— рсндсс-ни роб-вс, вапр, в— досюн,
аа «я се иону-н инок,
фуауз(нв) (кур, fodul вп ар.) Н-дут,
герд, нялненев ; коВге оёича само
ла се тезаи,
фузия («-1, fuslo „сливане“) L Слива*
ве вн две ими п-вена капня-анст—*
чеси— продп'нтт-т от -е-гу'нвαгe и—
пе-пвнени памтаби, 2. изиков. Сннваго
на звук-вс 11.1, но —мн одиният вн—
помго сс гуВи, ими и двата со зрв—
ноглт,
рую—'й {τуpι fiakara оп яр.) Бтдние,
сиромах,
φTЮHвлOe (01 тур. fukarlik от яр.)
Бедн-ск, сер-н-шин.
фукса (•00, Fuchs .песта") 1. Сну—
мтее успех пр— Опптрлна игра. 2. ист..
Ощудоцячпъра-юу'сгис к Герм-еин.
фуксйк (от с-Ос,) Кресятмио вещество
сос -ΕΛΕΗ цвят и непянев Взнсос,
-ПИКО ВОЛГИ и спиртни 'ТОЯК—рЦ НИНК
пурпурн-норвеы ввит ; суровеит ат
nонучявaнв на Вагр-на с различии
вветвве,
фукус (мят. fucus) бот. Чсрвен— морс¬
ки ввлop-енн·
фулОр (фр. foulard) I, Лсн кепрннтв
ими панучсп панк. 2. Шня-т пмп
корпя вп панов имат.
фулгурит (-1 н—п. fulgur „трои") OB—
ртаувяпа троВонили— «увит к итсын
поряди гpьнвгев·чев улар (ст т-п-
н-н-ат пнсосыт со в стопил),
Туанн-Нт (от нтп, fuinon, iris „евeτ-
HTB—U.T“) Избухливо вепссте-, солена
торитшт κиетмивa.	"
фуиарелa {иπ· funtrola) Отделите ва
пари и г-овве оп вторични кратерт
и от пукнатини па вулкан.
50 Речпик иа чуждите думи п бодгарския език

фумигация
фуингИдня (отлнг. funus .ано") OBeo-
в—рааяваго вт огртннионе прострат—
сква чреа атднштвнев с втр-вни ае—
песав- к гав--ёртаие ими итро-Вр-в·
но съст-типе претив	в-сенони,
гризячи п лр. нрол—ксзп,
фунгицид (мят. fuigus .тыбт" п medo
.уВтван“) Препарат от угнвож-ване
га тъОиАКи п плесени ne растенит.
фундамент (л—п, furdancntun) 1. Ос*
иска (сп кянык, ёепен и пр,), ворху
квито св гряди nвегpвИeт. закрепи св
нтн—на и т. г. 2. прен. Освсна,
опсрн, О-зт,
ТуганиеггИнег (оп нат. fundanorTun
.-св-ва ") Oенввeн, nмaвoв» соше—
еτ1eв,
фуглеран (са мат, fundus .-снова")
Здрав, сигурен, еёевпенеГ|
фуникулер (фр. fiilculai-o оп няп, fu—
nicilus .въже“, .връв") Гн-гниснп
желтатн пог, по ксИко нтгвнпто со
привеждат к двпжегит »ров теглеве
с каёел пни оп нвконвппв сос воВни
дветтаслг— нонтма ; ооОмтаа железни—
ва, ннавнвсна . жсзтогнит,
Тувйя (нтр. cHöiion „еиΤ-нβ> Гриспе*
с-Вмеине с κвгуеo-Bpaaгт ферма и
долот л-зеш край етто 1'061 -- нт—
нивяно шт TE-r-СЯ к со« с пясто
тьряв.
.фуккциокйлеи (от нтп, furctio „лет-
τeлн-еτ"> I. КоИте се спитсн до руин·
ген, «о дейност. 2. трен. Зтаиспм,
ыте—иoеτвяτeлтв·
·функднонапИзъи (ок нап,) Н—пр—вмо-
нее к -вхнτee'увαπa от вач-н-те г—
XX к., кетке доржн зт ннби-инмеост
при егввeжнτв п аа иртепн-аснокс
прели-зетАс·—· ma сградите (аа тех—
гите pунkции)» кате прегеО'тгва ху—
л-жЕсявЕват— спряит ; падпгн и-кп
принципи аа типиа-цит и— жилищни¬
те сгради, еъвлαв-вe ma оялооервп
нагре-рн, созаав-вс ва жил-пни ком*
извиси върху свободни птрени п др,
^функционер (ок мяк.) Лице, нвето ив-
иопитв- еиpeд’нтни» поставени оу
-од-ми ст обществена сретиц-твин ;
oггв1opeв раВвггпн (к -ёщeеτвeнa.
полит-чесна п др. -рг-визтция)|
-функционирам (ок нат,) ДeΒеτвувao»
786
изпоннтвао иредваавантнптпв еm» рт*
Осян,
р£нкция {нaπ· funcTio) 1. ДeΒнвеτ» рт—
001-, служба, 2. трен. Πoелeдπвт ст
определен- причина. 3. мат. Пр-нев*
ник- вeнин·нa» вярнчапа са аргумент,
нвиге се манн к вявиеинeе1 оп друга
“ΌΠΉΜΠΗ—ι 4, мат, Соответствие меж¬
ду пренвынпвп вемпчпви, 5. Рябое—,
леВисся вн срп—вивон ими орган.
6. Зг-нвние, рент.
фунт (ивы. Pfund от аят. pondus .пег*
не") 1. Мярна от петно: руски
ф y m π = 409,5 гpяoa. н и т в к а р ε¬
κ и фунт ~ 307,3 ^—0-, а г г а п И—
сип рунт = 453,6 пряма (к от-
дозгш страни се употребява п еeгa>,
2. Английска ияринва алпипв-, фуга
еτe'линπ ; аира,
рур—ж {Τpι fourrage) Продукт оп ра-
сяшътавн произход, нойто служи ва
храня ва д-Витос,
фу'—жег (вп фр,) КоВпо служи -а хря¬
на вн аоВитък,
фур-жйр {φ'. four-agcu- проз рус.)
Леве, ноет— са грижи в— еыё-pαгe..
п-аоже п ρтвnве«еπиne вя храната за
«-Витою {ввтнти, н.п ТКЗС п пр,).
фуражирам (01 р'.) СоО—'—н хряна
от «—Онтон, осоОтно от во’нгн нуж¬
ди, '’квц-зи'аи храня -я л-биток,
фурйжк- {'уе·) Униформен— напет с
нпронв лого п юсонрюя,
фургОн {φp· fourgon) I, Покрит нагон
вя 0—гаж, за исрсов-н и зя кагцел-р·
сип ивившегия вок нм-к и др, 2. Го¬
дни— поершт— ном— ва nвeн-отнв нн
Осгаж, ва арененно жимпииа на вир—
нови трлн сон, г— р-Вствицп по ио*
тища п т, г.
фурдп (тур. huidt оп яр.) 1. Дреёни
п лсзеснтносквеин сст-товн ; лреО.
2, Нет-дит еπoнa» изоеп.
фурВ (фр. fourré) 3-харви ёвнВовп
оОикнввтыо с полнеж.
ТУринит (чен. fuTlani .гop«eππвтцβ>
Чешки ыарвлег тавц с мвего боран
движении.
φу'-eвИoъo {pp. foιr1ér1ane> Соии-л-
г—ът φилвеоpин п учевпе вн ущ—писта
Шаря Фурпе (I772—I837 г,)» нетто
критикува капитализма и р-враВ-евя
панн ан ыснопе общество; съчетана
787
уж етленв1C ираи-велска- с промин—
неното ва валсволтнане нуждите в— чс*
тест, aa угпщвжаваге П'отивевсл-ж*
и-стят между умствения и Теоннес*
спи .πвул» но вт разбера вв-нението
шт юнас—вак— борба п πеτ-'ичoенaτa
р-ат и— ирсзептритаЯ|
фурия (н—п. furla „бяс“) 1. Богиня гн
отношегитпе според винеe-πн юшке*
MoriT. 2. трен. Зла п са-дл—ва жент,
3. прен. Стихия, еин-ι 4. зоол. От¬
ровна -веτpaлπΒенa -нея,
фуркет (un, fo-cHetio от мак, fiict
.вIH^;нβ> Нревипа ша «но игла ва при*
до'ж-не на носа,
фурмИ (тур, HuTiia от псрс.) Плод от
риниквв— падна,
фУрк- (мат. furтua> 1. Опвие-зн- пеш
а- изпимтее нн хляб, елт«нnнн. вя—
неи - видова нскня п др, 2. Комичсск—
ввто хляВ, квоте ce ивпнчн иа тдеш
пот н такава пеш. 3. Помещение с
гакава поп. 4. Нетърпима порещ-нт,
фурпИр (неО| Furnier) Дорвтн матар—тм
г— тонки листове {0„- л— -0 ом), по¬
лучен ирео вeпoнo» рендосваше, Виме—
ве нап раввиваге ва nвт«втвигтπгo
специално иолгетавип трупи ; употре¬
бява ce. аа оОнлцвване и— до'неги
псворхепиш пян зя ирсноа-лсън- ва
нптрпнап.
ТурнетУ'- (фр. foirnliulo „п-астявка")
Спомагателен 0—10'1—3 при нию-е
ир-нонодскас пнп в-н-ят, наир. пи*
роен, κвnчeгa» дорвеен езс-св п др.
при ираи-нслспно в— обувке.
фурОр (пак, furor eOнcβ> 1. Шумен ус·
цех. 2, Буйгс воох—ЩЕпе·, голям
воатсрт, пьян— одобрсннс,
фурункул («—1. fuιunou1us> меД, Це—
.0“, гнвВно аь>.зптзТ11ГЕ|
ФуРрурВн (м—т. furfu* п o/oun .нас·
пв") Безцветна κοηγοοί, нотто ce по-
пунана оп дорв^о^с^е^цпн -тп—допн, от
смо·»-™·.-“- ное·e п ар. -рев оё*
р-Оскна с 'народена свян- κ-еeнив- ;
уи-требта— ce е-то вαвг“O'игeл ин
еocнπ» ва прочиста-нс и— нигоранни
наспа, зя борба с понсиш врсдитслн,
за понуАавано шт синтетични смоли
п лр·
фус (вон. Fuss „стоика“) Мярна вя
футуризъм
пвно'хгпва шт сОртОсавня ножа »
квадрат сос стани ск 30 см,
фуск- {нгp. phÿska) Попинца ис но—
ж-ат,
руся— (гтр. pHoûsta от нзО,) Поят, жвш·
ска дреха от кръста индсму·
фустИн {πувι flstan, игр, phoûsia ок —лё.)
Рокля ог груВавиан’н плат ; ф-сети,
фуст-вОл- (er'. pHouaTa1él1a) 1 Доят—
и нпрока, спане г-бряг— на сроста
женска nona; фуста, 2. Сипне ваОравн
соса помя,неяпо е нас'' ся гроцквгв гт*
цтонянно облеено за може, въведенс
т н гяноп парадни “оВссснт унпфорч
от н Гьрвнн ^-11', за савовито). Но*
слъ същата дреха анВанцп п кнр—кн.
мани.
фут (ηγγη. foot „стъпка“) 1, Стара рус¬
ин мирна ат дължина = 30,5 сн..
2, Английска мярка ва дояж—га ст¬
30,5 см,
ф£та (iyp, futt) Д-нянвя простиле—,
футбол (англ. football от foot »крак*
и ball .топка") 1. Спортна —τ'- по
спредспенп нрюнят, к к-тт- у-тст—
аукая авт опёорт ст но -1 играни,
2· Гезнон попет вн р-гашг, втиранси-
ее ножа, пожня 3JÜ грана.
футер {нeo. Fiiiior „обшивка“) ООди—
цввня от огнеупорсп материал на нещ
-я топено га мегам, варни нспян, сее—
мтитеи нонини п пр.
футербпам {нeo. fuitorn) Обаивватм
nom, нощи -а попона в— мокна, цн'вн
копли ш пр, с -'нсуп-ров матсриам.
футлйр (вон. Futteral през рус.) Ку¬
пит наш напор вя пт-сеа в- цистру—
оевт, -Опеело и пр.
фулурHзъи {φp· futurisme от «на, fu-
Tüius .бодещ“) ФсрмтзпстНАгс те·
нтгие к ннгт)pнτувт'α в изкуството,,
сы-лтдого к йтм-з-ъо на XX к. г
e0oегeвaнo ог нτaл--веκил пост Ф,
Маринати (-876 —1944 г.). Отрича
нвоёш— художсствсц-ао г-ел’деτвeπ
културата и меряла в— мигането г в—
соврсмсн й-стта, В литературна— от¬
рича кянопа в— е-свтао п «а Вила-
nooвня» съдържанието п еОентпвыпл
смисъл шт дунита, '-З'уш-ва син¬
таксиса п ио гоаи ыаиив торси да
създаде онеционялвс но-дсВствиее,,·
В живописта ce старае л- ирел-ло

футурйст
T'caMoinTC к движение п затона месте
рисувн хора с ио нянвмкв рове и
κpakя» 0-01-“— пенни и πότη— и к, г.
В скулптурата футуриститс се ста—
ранг «а прелтлаг саоамти—т— п но—
Аппо, наго сп служат с ттнткт, стъкло,
ж—цт, тен, η-ίοη п пр,, нагс созда*
нап Оеосннсзени сёртви. В в-рсен
Русин в нарзвив-п лртОноОуржеязот
-•—'хнстИАОИ бунт против напитапп*
сятмссн—н строе,
футурИст (фр. fuTur1aTo> Прпаоржавис
ва Тугурнама,
Τÿτшoκ{-ггл, footi ген· Stock „прът")
Грот с нанесови шт гота лтнтгня за
—внтрнанв дозО-АНи-тя вн кол— к
метри, вов футове п др.
фУхтел (βόμ. FucHTel) 1, Плоската част
788
в— хладно орожие. 2. Удар н торба
с хладно оръжие.
фучйя (тур. fiçi) Бъчва.
фъркулИца (рун, от м—к. furca »anna-)
Вилица,
росток (тур, fistik от ар.) I. Елного—
динно paеπeниe» шт нвтто изолентто
-роня н венята, 2. Пнедот от тена
растсите. 3· трин. М-зон в— рос?
μοβοη, мазно живо същество,
фьсе (βόμ. Föhr) Топъл п сух, сОпн-
нввене силен и иорикнст втгьp» нойто
и-етевта дух- се пз-енинъе ноо прп*
планинските ooеπвeеτπ.
фьёго' {φp. fcuiro) Плосщова оятерпн,
ок конгв со иравня неси н-пеп,
фюзелйж (фр. fuselage) Корпус г— ст¬
00301,
pоpтp ^00· FüHiéi) В-жл, колаи,

X
х-Отвёрт {иеи. Habanera) Испански танц
ок куб-иск— прсезхоа с тнтвегo тен·
ηο, осеор р—аон п размер шт τακ¬
τ- 2/4,
хабер {τуp. Haber) 1, Извест-в, нeоτι
2.	трен, Поетт—в, зняц—с,
хабилитациОкен (ст ята,) КоИтс е
пртдн-знячтн аа хтВ—зея—цит,
хабилитация (лят . habi litailo са Habl*
ils .'—лее") 1. ДоО-в-не прав— гт
пвeпв«-вατeл ла -сто зеев—i нов
а—сне унтОно втвелтн-т воз ссн-вт
шт научав пруд, 2. Н—унен груд, с
коВпе со лобная право за преподава¬
тел във весна учеОно з-воа’нпв,
хабилитИрам се (оп анк.) 1. ДоОивао
право вя преподавател вов вπенe
учтОн- заведение. 2. Πpe«егaвин на*
у-еш труд ва деОпв-не прав— в- пре*
ц-лтатаен выв висша умеОно заве·
довне,
хВОипус {н-π. Habitus) I, Выгнав вид,
изглед. 2. Държано, цвводеынв,
хавй {τуp. Ha va -к ар.) 1. Врано.
2. Кнентп. 3, прен., Насер-тино, ne—
ложеина,
хнвАг {τуp. Havan an перс.) 1. Мека·
мег ими пврцвн-нвв сод а- мунтве в—
явор«· нтшя {зяа-p. врех-, л’κяpег’
вевн нощесен- и а. в.). 2. Оатро·
“рансни уред за ризтет шт тютюн.
х-влИя (тур. havlî) Шерона драха —ап
г-лто— сорит вя изтривано спад
Отит,
х—гиoπвΒ|—гпиог'Н1Т.
х—гиогр-фнВ=н г-огр-фит,
ХИдес {гp· Haides) -, Бег вн полаам-
вотс царство сивред троию-та ните·
авгит (друго инв га Пнупон) ; А·«.
2. прин. Аа, полвенно царствс,
хаджилък {τуp, HaciHk от ар.) Отн·
I наша вн 'поюм-ген-е в'С:неян места:
Ерусалим за християните, Мека и
Мал—н— за мохамеданите, смол неепо
св скака халж—н.
хаджИя {τуp. htci) КоИто в Оил па
х—лжизъс,
х-зВнн {pуе,> Паенвлатвм ma com-,
м-гтоин п др, цодвОеы имот ; със·
ц-r—Bi
хазарт (фр, Hasard .случай“ от ар.)
1.	ОзунаИи-ст при игра шт е-м-р ;
кситр. 2. прен, Риск, елун-Инoеπ·
хазИртен (от тр.) Озунтае, рессу*
“—·, κoн-pдж-Βенн ; хазартна
пера — -гря, при нотто успехът
оав-сн вт елуннИнвеτ, а не вп уме-
пнет— вн —'.---10 ; квиар.
xaaéHa (мен, Hâzonâ) ст. Игра аа жени
от два веОерт по 7 душе, пре която
топната со хворая с роие ; иезъ— о
да со ветра выв вратата ва пропин·
тина, етепо при рут6-л,
хногИ (ту', Hazne) 1. Н-р-чвн нввчет,
нася, 2. Държавно съкровища.
хайр (ту', hayii вп яр.) Д-бро пас*
пев, сполука.
хаирлИя {τуp, hayirH) К-йев т—сн
ш—стна,
хαивеOвнн (тур, Науат^х) I, КеИпе ив
гос— сп-пуст, коВто не гос· n-еπив.
2.	Зол ч-вте, проклетник ; нeaвaин-
MaBeo.
х—ΒвИг(-г> (тур, Hayvan оп яр.) I, Жн-
вe'вo. γ-βό«). 2. прен, Глупак, me*
рЯЗОрТН --BEC,
хаИпер (гур. Havya*) 1. ЯНва шт риВа,
2. Α^ηο, пр-гогввнс оп яйца га
риё—.
хаИд^И^ (тур. hayd?mak) Голям, но
гнупав ч-втк ; «нет-пан, сентинс,
х—е«—нВн2 (прав рус,) 1. uctn, Украин¬
ски “ъсятш—H пропее полската шляхта
през XVIII к. 2. Войник -к нсипра-
ревопюц-внн-те огроли през граж-
лаиснята война а Руснт(-917—-9-9 е.).
хаИдук (тур, Hayd ut) I. Унгарски кос·
таене, п-'тив-н-н преанв турската
тирании от XVII н. 2. Смута, ртасн·
30·, наней, 3· Крале), 4· Хайдутин.
79(0
хайдутин
найдУтив (от тур. HayduT) 1. Н-родсш
отоостнпем срещу вепр—нди шт псрс*
Внасял пурчив. 2. Крадец,
кйИка ίοτ тур. hay kin .η-η", »нряоье")
1. Група во-рожен— нива, ксипе
преследват опреленев еёенп (линп -вт—
реве, разВсИи-в- п лр,); п-торт, 2. Ор-
^•-3—.-·- преснелене· ma «нвBA.
лик— внтр-ве пян ртоОсйв—вн,
хaйпйз(ин)	(тур. haylaz) Ленивец,
ЛЕНИВ.
хСЙл-Вр {—ыгн· High llfo .висш· oO-
шестно") 1. В класовете общество —
тαИ*виениτв крогово от аристократе
-ми О-тяк—шн, новее се смитат вт
алея ; обществс оп прввветн Овг—па-
ни. 2. Жеавт гт такова -Впасякс,
кайманИ (тур. Haymana) Безделник,
оkиτниκ» нехранимайко,
кИймвер (гею, HolnwoH* .о-щ-ат в—
сгвмвспвото") Λвегp-Βеюа φнн-еπκa
орпав-в-иия с «сОрсвсзмасс— сгради
за В-рО— срещу пpoτpeе-вгвτ- и ре—
волюцнотво вαOвгн-иeеκв двнжон-т
преди ашнауст (1938 т,),
кййта (тур, Hayta) КоИто се скита Ото
работа ; Вваатлине,
х-к {πуpι Hak ся тр.) 1. Зяпнат—, па¬
рично воанагража’ние, 2. трен. Нра—
но. справедлив-са,
а-н-|ёе (—-№.) Изкуствен тор, ноВас
съдържа №—31“, ав-т п фосфор, ковко
имап твърдо в—жно вганеиие в- рас-
'ТНИЯП—,
хал (тур, Hal от ар,) Гоможен-е, со-
еτeиHнe» е ксея— се намира втесИ,
нeегe за пано ионожевне,
хИмн (от гр, châlaza „гролунка“) I,
Бaен-елввнe съществс, к-еао ·—«
Вурашвснн и градоносни сОн—вн ;
заон, зоеВ. 2. прин. Сени— бури, ура·
таи, 3. трен.. Буси п пвпян {чввтκ,
кош и пр,), 4, прин. Лткеогнк, πнцe.
новто яда отсее.
калИл {τуp. holâl ся ар.) От сорве,
Оез жал, с Oл-гвенeвнт,
х-лИт {τуρ, hi lat ст тр.) I. Ород—н,
необходими за рнёвт— шт едны в—-
наяаинн ; с.о-екя, 2, Долг- п широка
аснянна «рехн ; раОвтвт широка
дрехн,
намВ» (тур. Hallaç от тр,) Д'oнaaв.
хИлба (гем. Halbe .п-з-винка") Гепт—
он мана от Bπpн» онсме “/2 метър.
хапай (тур, Holva ок яр.) Op-eнπаненc“
сянди-рссе п'оивведтв-е, приготвено·
от тяхаш, сусамово или слотм-плод-·
но мнсно, втхтр п др,
хйл^ мн. ч. (вам. ШПе) Гоняо ц-ирик
птатр вт храв-тонни продукте ; ср. гас*
щр—иом (^ι
халиф (тур. Halife ок тр.) I. Тика— ин
върх-виин нсх—мадятсен управител,,
н—Иго има дух-нит ш светска власт
като г-нвссвнс вн Мохамед (а араО*
снега ссрнии). 2. Титма гт турснито-
еулτани «в -924 е. каав вoоиπeми и.
га луховнагн вннеπ·
х—м—рИя (тур. Hallfcilk ст ар.) I, Дър-
жтв—, кенгс се управника оп халнр.
2. Власт нт хампТ· 3. Брането, през-
новпо управлява один х-аиф. 4. Го-
зещемасис п ртпнтиоато у-симе, спо¬
ра« ксеас лухсат—кт и онв1еk—πa власт
вал всники нсхаовлани прнваднежп -
вн халпфт.
халище (тур, Hali) ДеОена волвена-
морга, котто служе прел-опо за
ОТЕ—КЮН,
халкИ (тур. Haika) 1 Манев мотани—
насно пан нн-стинсоас еспезцо ;
Вронют, 2. Г-дежсш или венчален -
простсн, коИао т Оеа усряшсн—л,
хтаседОг — хапвадсш,
халкограф (гр. charkös .00«“ m grâ¬
pho „пеня") Спевензисг по хазнс-
графиш,
халкогрИфия (гр. cha1kόa „мед" m grâ¬
pho „пеша") Прянева га св-мни наш.
прав-рант ворху неднн иаснн,
халкозйп (ся πp. chalRos .мед") Ми-
норта, коИте съдържа мед п стр—,
рядко и други нвпзяп.
халкопирйт (гр. chalkos „мед“ и пи¬
рит) Оьел-нтннв га над с желязо-
и еяρт» место разпр-справен онве—
раз ; в-Β-p—anpeегpaыенατ— рула от¬
мел.
хапкодйт (01 тр. chalkos .мед") Медна
рул—. Са,- акт с мед (80%) п сос стрт.
xââô (mao, Halo) L Светом крот окомо*
теВссно атмо ; вре-л, 2. Потсша свим—
нн в— снзво сватно тяло,
халогби (гр. hals .сея“ и génos .род"
Всеки одни ся хемемасенке епентнги
791
хан1
хлор, Орем, йод, αоπ—1иы, флуор ; н
вр-р-аата ce срешат вон вид га сое¬
динении, .
хап-тЕнев (ек пр.) КоИто оВравувн соли
с матялнка,
х-лоИд (гр. Hals „сол“ m Oldos „виа")=
халоген.
хтз-нЕаы' (гр. Hals „сом“ и inéTion
„мярна") Уред ат oпввлеπягe шт ко-
земасяв-кс шт готварска сом н ед-г
разтвор,
хан-снОп	{гp.	hals	„еoπβ	и	skopéô
„ гледам “) == х-ноиогор.
хал-тОро	{гp.	Hals	»с-з“	в	ΤΙιότηδ
.гоил-]·—“) Т-иоз ион-р. acg-a- та
с-Иас съдържа т готварска сом.
халотехкик- (гр.hals .сол“ и технн-
ка) Д-Опнава нн соли ва пром—шмаши
венн.
х—зсрИт (гр. Hals „сол“ и pHylôia
„растение“) Рас евве, н-ото верес
“•.ху -иочв— сос свзи,
халс {хeл. hals) 1. Пътуваше в— кораб
срену ангорн. 2. Боже от р-апнтане
га лолв-я крае га нор-Вно плткгс.
хИлтел (сп иво, Hohlkehle „жнаб")
Дърводелски ивегpуиeнπ от налом*
0—ване на жлеб, узеИ п лр.
xanTÿpa {pуе.> I. Небрежна рябокн.
2. Лено и ввВрежне иараВогего (осс-
Оонс ог-τπя, циoеa. ктртива. нгpa>.
хтпф ^00. Half) сп. Гопуатгвппгнн.
х—лфаВент (•00. Half и атъ, Нюа) сп.
ОтОрат-квнвн «пиел. ,
ханцедОг (гр. ^ταΐ^ΐοη ирео 3-1.)
Оёнс тот от равлпчнпге вм-ннссти
ραaнoв-aнeеτн га натрит ; пре^'аиты
ими пенупроорннеы нинс'.-« с р-взе—
мен внят; инион видело ст пeπтеeы-
и—ц’нги канове ; еивегтг-те нтрвоне
ce в-р-н-п сардонеи. тВыпесвоаепе-
ые — аp-зonpaз, к-ртно — ет'лвp»
с базе п чорвони нв-ын — сииюс п
др, Иапопаув- ce кате декорнт-вен и
цoπуоюыпoцeнeн н-τopπαм» аа маОсра-
пврвн иребсре п лр.
хтлюциЕИцпл (мат. HaI1uoInaTIo .бон·
гувнее“) Лыжнике иозсритаит, прод-
•оаектис сп външно лρ-aгеге, не
аызпреамтис субектнего касс 'стл*
гост пор-л— ве'вгс разстройство ими
нвеонгв гт глюон сисветзие веще*
сте—, гарантии хамюциовсгеви ; »у·
аяте т .в-жлнве вн гвеъшτегву“αш-
нтна к Оуаге еoеτeнг-в·
халюцинирам (нтп. ΐαΐΐ^ΐηο .блуж¬
дая с ума се“) Ишам х-аюиегянте,
Хны (евр.) I. Библейскс япце, к-ет- ce
и-д-тр-зо с 0—шя си Пой, 2. прен.
Груё, навози-тни, р-анусият новак,
хам-к (масс. hammock) Гнета·— юре—
женя люмса, вы'вана между лев лор¬
нет— ва поч-вка ими нюлотне.
хннйз(ие) (тур, Hamal ст —р . ) Нссти,
хaн—πЪe» х—м—мОтня (тур. Hamahk ог
яр.)	1. Тежка φиa-нeеea работ-,
2. Раёетт ва хтнтмнв.
хаоВо {τуp· htnam) Спара турска
ё-вт,
х-мб-р (тур. tnbai от парс·) L Оклад
за зърнеш— аp-ыΠι 2. Дорнеев из—
жслто-Осаонно со-'ожЕНне о- в-пав*
атве ыт зърнен— хран— на— аа пре*
р-ёетвапепо по к насипно състотина·
х—нтлеВг (гр. chatnälicör се chaînai
.ыт зеитта“ m Icon »мъв") 1, Вид
вненуте юттс тутор с мозг— спяннт,
еоеае живот по лораст-пт, хрян- ce
с н-саном— п ноже да наг— вавка в—
кожата си по рнон—АИн премени. 2.
трин. Ч-аес, еоИте в-рали изгода
oem— чтеτo саосго метине п возгна¬
ли според сВсщни-вната, 3, астр,.
Созвездне, 4. К-л-ова онве. нотте
оев- иреат си н различнп рааев—рне
ХИннат {еeOе,> 1. I лавен гарей ст ал*
ве-шегит траттает ы— Шекспир. 2.
трен. Умов, Oн-гвpoлoн» ве еннOeвc-
нев αοβτΗι
хамсИн (етни·) Тсиыз и сух южсы нус*
тивев втτь'» ноето дух- к Втепат
еноло 50 двн по врсма га н-воант*
тетя— нн р. Ним,
хамсйя (тур. Hansl ст ер.) 1. Вид лрвё*
на морска риба, 2. ДрвОшт сеаты—
риба.
xaMÿT (тур, lianui) I, Опви-алне ирн·
токаси- рсиоие (τηκοη) вя впрегасыо
жиасаис, 2· Дырвсння, сВнетя с кожа
примка аа н—т на впретапог нов,
хак1 (тур, Нат ст так, kan) 1. Титла
и— пвαOыπτ-'еκ-гв внaлoτвлн» конке
просъществувал- де IX в. 2, Титл—
га анялатва к вянси пзпсчви страви,

хан
792
3,	Пометна титан (о=ешнз) н вянои
ивпочви спрян·.
хнг2 {τуρ. Нат от иорс, haie „κьщaβ)
Кромма п псстплвива с псмошвинн за
ситно в— пытв-вн п с оёср аа дсОн-
ток ; еπρ-внonpивнниц—,
xâiHi (вео, Наптр) През срединат ка¬
нона — голтит ooτтличeоκa мана за
цевне.
хакгИр (фр. hangar) Гссрет онслош от
непнгеннн аnаpаτ-. к коИто ск-ва eне’
иноттав-сннсто ио	обслужвана п
реиовп,
хИпдбол, хИпдбал (нита, Hand .вoea—
m ball „псина") Спсрпн— игра с копка,
сх-ае— с φуτBoн. пр— кояпо топната
се опВпна с ров· ; ср. х-аегн,
х—нажДр {τуp. hançer сп тр.) Гсмлю
тежък нож ; ю-ижая.
ханджИя (тур, Htnci) I, Притежател иа
хаг. 2. Крочнар. гeоn-нв-чap·
хВндик—п {aнгм. HäTdikaapon, 1. Прел—
неин, «явява вт пс-сятОи состс-таеле,
ва да се —'равнит нтнссвтат аа но*
Отля, 2. Състоа-цис с еове сп рта-
М-Анн возрася— и с различни наме¬
ства,
хВизн (ноо. Hansa „съюз") Търговски
съюз гт етвepгeτ’pи-нениτe градено
втнтле с Любен, есето просото-
сгаунна от ХШ «е XVII к,; н нстс
влианзи Бтрл-в, Хамбург, Ατη)—',
Кьолн п др, Орттиезнран стначанс
стю сою- от борба с ц-р-кипе и ва
зашият ся съсели-тв по ва-лептли,
еeввв сятна мошна -.τ-β-ο-βητ, ио·
зу-тан мисте преа—зотец п създава
овoн кантори а нготе сяраин,
ханш {|p· hanche) ХомОсн.
ханство (ок тур.) 1, Държава пмп оО-
аяск, уир-впивав- от хтиП (2). 2. Вро
0010, ирео ксете продължава уврав-
лев-еке шт влпг х—цп (2), 3. Знатно
га хацп (2).
ханОит {τуp. Натам) Жетена турения;
Оула, ктдоин,
х-ос (гр. chaos) 1. В лревногроцкат—
о-поногит — Оаасртйго праа·) прс-
еτpнвеτвc (поиш— Осоли—) ссвас е
сошествует«) де сотворти-сто шт
евтπTι 2. прин, Безредица, Върнатива.
х-отИчен (61 гр. châos) Безреден, рав·
Върнат, теснссто··,
х-п (тур. hap ст ар.) 1. Лекарство, при—
пвпвево като мамен т-Онепка. 2. трен.
Попр-лавост (сОниш, тсрА-в хан),
хтпн-нОтпн (тр, haplös нИрвся“ m lôgos
„«yмаβ> изиков, Изпадане в— едва пмп
два вeпoоpeлеτвoнe стоящи една до
друга елгакви среиси порта— нсимн·
завит, гтпр, ввaиeыcетц ст оинна—
в-гости,
xancarâ Сτу'· hapisano от тр.) З-ав-р.
хаптотропИзъм {гpι hapiôs „допрян“
m trépO „обръщаш·) Отклоняваше га
пoеoeтτ— ma рясквинс пораде лспе-
р-нт с някой друг предмет.
хар-дж {πуpι haraç ст яр,) I. Данос,
коИпо можете нвнoа-нвлaни иаящяни
гт а-ю-рипсн-яв ooатшe«aни ; гарем-
се она лж—в—в, 2. Поопипан данък,
ин-ш-в ст пснвртн-тт нтреаи ыт но*
хтмтдан-то, кеВто Опп к парт пни н
гтяура — дeея1oκ» ыар-чаы к кол
снумнИ юшур.
хар-кйри {яПι) Об—А—е y ниотси— Вн—-
псрсдвецн (самур—·) да со самоуби—
анк, касс раапнр«п корвнт си, аа л—
исаиартятт свояка тсатин скроО по
вещо, свстат •εβιβηο^, сощс и по
вапсвал,
х—'Инге' (гр, ohн*akTéι .eевOeыcеτ")
1. Сбор се ксннси пснх-Ассни ссоОв—
госте ва чcвoκa» ковте св првтвявап
к дeΒегв-тгa ну п сфсритт нтгв—-т—
пи-вост ; нр—в, 2. Твърдост, noогeиы-
оπвe, “03., уnopнπcеπ при преследва·
веко на ввшо, 3, Оввeеπвo. ениестас,
oеoёeнoеτ ва предмет ими ивлев-е ;
черта, 4. прен, Чсвон с явор« хтрнс—
тер ; «навося,
характерен (оп гр.) 1. Отл-Аитолеы,
сошсствеи, свойствен снос г— впро-
аелеы предмет ; пни-мег, осоВсы. 2, С
характер, твърд, усп-Имен. упорна,
характеризирам (ст тр.) Прапя харак-
1Bp-еτ-нα на Ηοη), дав—о епрвлелт-
нпт га еецо; спредоанш, -песнам;
характеризиран се — сгн-м-—
нам со с ннсон освОтыи марке,
х-BaκτeвИеτин- (гр. chгнιlktteriatlké>
1. Oи-е-н-0ι епреленине на сснене—
пвмви сеоВсте—, нaчтеτв-. лвоτoИвеτвα
•а— нед-спатови в— веш—. 2. Леторт·
турнв нвлoжeннв» новпс списва хт·
растера га някой перо“ ся проиово*
793
лввит. 3. мат. Цианка часа в— goоo-
пичвн яст—реком, 4. техн.. Гряфп-
чессо -вoёBaвявaвв гт своИстват— η¬
βικό“ преднвт ирео юрнаа, 5. Вонн·
Aima, с колко со нвраатва никое ха*
р-ктерно ноховиАне свойство вн рав¬
нинни напернями,
характерогрйф (характер и гр. g-â*
pho »пен.—“) Уред ва —нпонаппчне
заимса-не г— крик—, ковто нврнвтват
вαвте-нecττa между нтпрежогеоас и
вывОуждтв-н ст того пои.
xapâM (тур, Ннгнм ст ар.) 1, Забранен)
ст “трап—, прокопинес. носвшс гета·
стно, 2, прин. Незаслужен.
ха'—оВт (тур. haianl ст ор.) 1. ХаЙ*
лутнв. Оувпевыпн. 2. РавОсВыию
харанИя (тюрк.) Голям котел.
хар Βн=аa'нлжι
xapôâ (кур, harbe оп яр.) Косо п да·
ёозо сонет.
харбИя (тур, harbl) Жанигит промит,
с котте се помни проз вавк— пункт
пмп пешее ст много стар ослом,
хардИз (тур. Ha-dal ок яр,) I. Сигт-
ηοηο оeнв. 2, Синап за гтазт-ше при
внса-гс- ими е—го тори·)— при
тлано.
х—рбн (тур. Натем ок яр.) I, Жегснс
етленен-е ва мохамад-вск- ноща.
2. ист. Жанетт в— адны нохаотд-—
β—β, ковте са жннтелн к пал мнст шн
лонн.
харемлък (тур. haremhk от тр.) Отлт-
невив н Вотяк— мсхнивд—гска сыща,
п нотке жевенк женете.
харйзвам (гр. Harlzö) Подарна-м,
харйти {τp· Hâiîtcs) Тр- ёогиыи в—
красотата п вессл-ско к дровногръв—
ката мипонспия ^-3-., Тянет и
ВТросена); ср. пряв—·,
харлекИн = -равниш.
хармАк {πуp. Ннтмат ее парс.) 1. Гумно,
мисто ва аоршваив, 2. Козеивскаопо
енeцн» коите со вършеят шт влив
нот. 3. Онорш-ното ворио, 4. Вра-
001), есттко спав— аоршавев, 5.
трин. Бв'нпОн, ворн-пОа ; арена ва
соОир—но шт нво6-мен изол. 6. Снос
от ртол—АВН видово тютюн.
χариопнзйцин (ок пр.) Πoеτpeивнвв
—корди ma музикално пре-введевив
сп(—рад ирнввм—п— шт хароснинпт
харпун
хармонизирам (от пр.) 1. Свырав-н
поиска п пм-соне, от а- сВр—зуват
созвучие. 2. прен, Пост-нно к род;
согласуено,
хармОника (гр. Hнrмoтîké> I- Пиввот—
пинан роман нувнкалты ннстсрумвик с
нн-ниапура п наОран отх, коВте со
рноятта и евивн с роив, ва «— со ио-
муин вывдуннн струн ; устна хар—
о о г и к а — напън лжоёен —истру-
ненп аа евπввгo с устт. 2. Встсо и—·
Оране Ητη— ннцеаобивапо мих на
харнои-юа (проход между «в— “^0·—,
плесе п ир,).
харионйраи (01 ер.) П—оирто св в
согласие, со-вумаи сын. ; еыonвeπеπ-
ауаян,
гармонИст (01 пр.) I. Лицт, ксвпс снн—
рп на харнениуо. 2. Ксииов—коре
хтрнОтнун (61 гр. harnonla .съзву¬
чие“) Княа—нов духов инструмент с
махова, «аежвин с ивлапп и интвит-
ту'т ; препича в- пиан-но.
хармонИчен (гр, hαrмoтîkôa> I, Кейко
со отеаст до атpиoв-нτα» основан
щвьрху преецеинтв в— хтрисеетт—.
2» Разположен к стропе епрвдвлвв
'’«; соануАен, съгласуван, равноме¬
рен, ц-сзвл—внявлсы,
хармОния {гp· HarMonia) 1, ЕлиоарВ'
манго притаго авунего в— тсе-не ;
соану-ет, благозвучно, 2. СпроВга
съгласуваност между стдвлыипв инстт
н- ван- вило ; еπpcΒнcе1. изястни-
нoеπ. “опренго ваевство, 3, Часа от
повр-яга в— нувнк—п—, нотпс со отни¬
мав- с правилното посерсна-вв вт
соову-нтаа к одна ношп-в-вня с сё-
рнвувнгето, свор-аннетс п рсдуванстс
шт ако'лнтв и ваа-осоаненен-нп-
нежлу п-йтзвсспняв, 4· прин, Оотят—
ент» адни-лун-в, paвё-pнτвлеτнo.
хИрпин {гp· hâ'pyiâ „вихър") I, мит.
Кроввж-ант, -уаснншеа ненца с пят*
ат в— жега, ятя) на испрсё п орневи
κήπο, нотпс О—ла eлннoπвoвeв-o ma
бурята и смъртта, 2. трин. Зла жeнa»
х—щно същество, 3. зоол. Южвотоо-
pиκ—неκн орол. 4. зоол. Южноави—т—
Ска хно'-ан- н—шна,
xapnÿH (хоп, harpoer) I, Вид оттакем-
ге ноипо ва нсн шт помоют нсрсст
харт
животни, 2, Жонязна сноб— зя стя¬
гане в— две егeни· 3. Пресисс-Взвшнв
ва ртзгвв-рнано га евнo·
харт (ном. hart) Синяк вп сасно п —в-
щннсг за ивлнвнте ва иeчaгapеκи
букни.
xäpTa (гр. oHârTês. «ατ. chaita) -, Л—ст
за вестна, ир-готвен вп паи-рус ;
х—рт—л. 2, юр. Λнτ, д-куме·^ с най*
те ce отстъпващ oегввнн права и
свободи на итреат, 3. юр. Осй-“··,
учртлнполев вакси, 4, Назван-о нн
вяее- доюуоенп- с важно обществен)
и пспеки-оссо вгачвн-е.
хйрлОпаИ (ием. Hartblei) Сплав ок оно*
не п аттннвв, ц-зум—вавт пре нят—
авие шт са-авн руди ; служи аа вп—
знатва . ва сачми, куршуми п ва при¬
готвяне иа харт.
хартия ^'1 chartaon) ФаВр-ман продукт
от -ар-вс ираизтави— нлакна ва 'яз—
нинин дорвоси— и ртсп—пази— маси,
сеито съдържат целулоза ; преполов
за писано, иечатант, р-суннев, увн-
ване п пр.
харуспекс («an. htiispex) Дртвнор-ш-
сни ттантвл не вьтренн-стнте вт
жтртн’н- ж-вогви.
харуспИция (н—т. haιuapîoîun) ист.
Галаене по вoe'внгвеτ-τo ва жера*
ваши животни.
харч {гуp, Ha-ç от ар.) Пнринев раз*
хол, р-зносни.
а-'чπOκ {τуp. harçHk ог тр.) Пари ва
дреОнн ртоисдн,
с—с (тур, Has) Гомно- деен- вз—лвина
а Oеo-неκтгα -оитр-я, квеав д-в-пе
еод—нти доход нт« 100000 нематт.
xacé (тур. basa оп тр.) Товюс л-брв-
е-мЕСтнове птоунно платно.
еВспон (нво. Haspel) техн. 1. Спецн—л-
но ир-способнен-е от навиване на
прежда, 2. Дълбок— с-рит- с нереп
а твесгизвята п и—ж-рсн-яа индус¬
трия, 3. Кръса-вк- в— пот зя спиртно
или нaевнвтвo ва дв-жанна,
хИста (пак. htsit .прыг·) спиц. 1. От*
весна морът. 2. Повредти п немотя·“
писмен овян в гадиес, κ—Βτ) в зтпт·
вен с—мо вон вид нт oπвeенα мерят,
х-спй' {τуp, asta-) П-дил—т— в— «вeаа ;
подплатя.
хат (тур, Hat) Оузпашсип уняв,
794
х—т—лОк {πуp. НаТаН) Гранит, саужвО-
на прениа, пакост,
Халихyмai6н (тур, Halt! huntyun)-
Прочут султански наи-рест зя ре—
ферм— вТурвнт, ивд—дтн прав П^<56 г.,
с есйтс ce дават '—“·— пран— гн
асннсн цодтвнцн шт Oеoтвеκaτa но*
пернт m ce ебеот-нт реформа шт со-
допрсеовсдсявстс,
Х-гπшeвИp {'уp. Hafil §erîf) Порнент
султанск— итверест ва реферии н
Турцел, но«а«он прев -839 е, Нт—
рима ce -ne гюлхaниΒени по иооТа
вя дно'·)-, в ноВъо в -владон.
хагьр {τуp· НаТат оп ар.) 1. Угвдпп*
кост, уг-лнимоскво, 2. По»—^ уняже-
вне. 3. Б-нт, желанит. 4. Пристрастне,
ев-ваo«-гeнгoоπ от угодливост, 5.
прен. Heл-ввлеτвв, оона.
хИуптвах (нем. Haupiwacbc .плавы—
стража") -, Неооштнив -а задържана
на веогнп пива под —'ест. 2. Кара¬
улен пост к крепост,
хаустОриИ (оп нап. hausioi .гълтам“}
биол. 0oуЮ-ΛЦT. С КС ПО ^'-311·)·
'-еτтй-o смуча аp-н-.
хИфбек {твπн. Htlf-back) сп. Всеки одпв;
вт яреитта нтрше и— п-муз-т-тата
пр— игра в— футёсл п хокеВ ; предеш
защитени,
харе—й (оп ссбс.) Хиин-осни влeoeгπ»
агне Hf, H—.a.c· нонер 72, нт. тепла*
-78,49,
хИфтаИм (англ, Half*TÎnc) ст, П-з-ки··
вапт от оп'тдвлтнопо време от едно
сн-рян- состоа-в-е ; полувреме.
х—хВоив (евр,) Еврейски сношсвес,
равен.
хашйш (тур. Htçl§ оп тр.) НтркотиАго
сн-л-сто вещество, еватс ce п-зун-в-
от иоТптшнпв аорхове ин индиИскня
нввог ; ср. ытрехутня.
хеОел (иен. Hobel) техн. Част (пост}
от кормилен оехан—аыо и— анпоое*
Онн,
хеОраИзъм {г'. hobiâios оп евр,) Ев—
рапоьм, «унт имп -орав, овeΒеτвeги
шт «вeвнoeвpeeеk- азин.
хвОран-Ивни (нвв. от евр.) Ттнтнио
среа свренас ан вывеπннoвтвαнв иа
старит евраесни еа-н.
хтB'aΒеπик— (оп евр,) Нтукт аа нетто
pπнτa» овинт п Опт- в— варенте,

795
хепеа {нa1. liebet) бот. Кту-усого
«орно н πpoцннвониπв е1paни» ст кет*
по св . получава виеeκoκ—Aoеτнoв сну*
мук.
χегелнäнсгβо (01 ссёс.) ИдeтлπеτнAвенo
Т-зассрсно умение вя немскни фи¬
лософ 'Плеванск и «итаасъес Хотон
(-770—183- г.), ноВто в Тороулнран
ссговицко морки г— дн-лонгекапа.
хегемон (гр. hêgenon) КоВгс нот ръ¬
ководи— рент; pыюeввд-гeл. всд-и,
жегембкия (гр. hëgemonîa ) Ръс-в-д·
га ронн, поревесте) п ръковвлсгвв,
водачество; пыpвeгегвe, надмощие,
хёдерп (нггз, Header) I, Жътв-рскетя
апар—т в— κομΟ-Βη, есйтс вpеaе'—влн’
в- платформ- с нож (кост в— 'тан¬
го), мотовилка {гpeBлв)» транспортьор
п наклонен анакатор. 2. Cемеюoеπo-
птвсет мантия он косеца та ниско·
стеблени жптнт растевци, конто со—
Опра помъш снос класовото.
х0дер2 (ст евр.) Еврейско 'влитповне
унинишв за μομαόγη; еврейска сени—
нар—н.
жеджра, хеджИр {ap. higia „преснсл-
“^0) Нтитяо ва мвгoниенeн·oπc y
ocх-итлнйππв. ноете вапонна от ' Вне·
огвoτo В— Мохамад от Мака н Мади-
в— (622 е, от в. о.),
хедИф (ар. hadiv) Печатен китна шт
eгнпeτеκил крал от -867 де 1922 nn
ког—по в Опя в-аисин от турския суп·
таи.
хедон&л (οκ тр,) Лекарство против Оев*
соено.
хедонИзъм (-π гр. licdoré „удсвсз—
стене β> Етическо учтена, новто волт
вам-зсас ст ото сп арсена Горвия
{κнpoгеκaπ— школа\ според което в-В-
висша вол та -свенени ж—вся в уав*
нeмеπниττo п наспал-к- а противенас
в— —скатн-осснл живот,
жедог Ист (01 пр.) I, ПослЕд-аятен в—
хеаейивн—, 2. ирен. Човек, есйтс си
глада живопн в лимитта удобства.
хедОг—н (от гр. Hëdoné »наслада“) Впс-
н— гасятлт,
ханаебнО— (пр, Hcktiôr »сто- m boUs
„вся“ 1. Жсрпва -а сто козя (у дрен·
гняв порни ; топнис жергвопр-поно’
шит, 2, прен, №-0“) упипожнв—ив
г— хорт
хектографйрам
хекза^тър (пр, Hoxânoiron вп hex
.шест“ m métron .стопка") литер.
Cτ-аoτвoвeг размер, при есИас стт*
хот има шест стонет; порвито пот
ст даненни п споидсш, а наследная—
в хорей плисв—ндеОВ—ûû—ΰΰ—ϋΰ
— vU—wv—О. Изнтлт, Олисвт и
Еев—да ст гаптснии к хаеонмаяри,
хтнВниг (аур, Hekln от ар.) Лон—р,
хексагОк {τв. Hex .нася“ п gônia
»•гоя“) мат. Шсстоъгъленс,
хокс-тог-лев (н—п. Hcxagonâlls ек np.>
Ш’еτoыгoлo1l-	аeκc — гoнннн-
систеон (с* и г г е m п н) — труп—
ог пот юp-еταπeгpaΤеκπ класт. ч—ппе
ср-спази ст х-рантврне раввпти н
един глави— посвит с несторв— сят*
пои на стоварин.
хексаграм {гp. hex .шест" m gilmma
„линия") мат. Фигура, оятрялсе— с
шест пинит.
хексаедър (гр. Hex .шсса- и Hédra
„вси-на") мат, Фетура, в-г'-лейа с
шест еτтйн. нeеτoеπтн (юуВот о пр—-
низан аoнетe,дыp).
хтκе-нBg (гр, Hex .шест“ m poûs, ро-
dös ,нp-нβ> П-свиома с наст краен;
ср, октопод,
хексахбрд {гp. hex „наст- m choidè
.струг— “) муз. Звую—рва оп шест сте>
поен н правницът ин стеска,
хеисб-н (от пр, hex •нос'.) Проспи
нoглта'-лp-π·» мнико молекула ио— б
нтооа “0-30.0.; та ст пятнит состав¬
ит част нт редина хранителен про¬
дуют· (гинесат, гниеева, гроздова он-
хтр П Лр·)).
хектИр (гр. Hekaiôn •сго. и an) Мир*
к— за отнет neвыpан<oеπ = 10 «ост*
ра = -00 ара = I0 000 на. метр—.
хеюгвв£п {гp, HekaTôn ест—“ m earn)
Еднинца нн'к— от епею'рнчесттю= П00
атът.
хектогрйи (тр. HekaioT .сеен m грам)
Сее пр—шн.
хектогрИф (гр. HekaTôn .сто“ m grâphb
.вшит.) Ромея машинна вя а-двно вн
свиня от 'окопис п р—сункц с но*
менян в— снос от глπцepив» женнпин
п всаа.
авκгoτ'αpΒ'—o (01 пр.) Правя етивиа-
гови »ров хенгопраф.

796
хектолйтър
хтктолВтьр (пр, HoktTôn .сто- и мн—
тър) Млрк— ва точност п храни = П00
литра,
хеегомтпьр (тр, Hokaiôn .сто“ п ме¬
тър) Мярна за «ъзжпет = I00 натра,
х’ле' ^00. Heller) Дребна —встриИс.—
оегтта.
хСлий (гр. Hêlios „словие") Химически
0300011, веян Не. поредев ноивр. 2,
аг. гетно 4,0026; Оп-гврваен пес га¬
зя пълнена в- О—нонп, спирта иа“—
норн— к спсктора вн Ононцете, огко-
аегв иссн поето си.
хеликомОтър (гр. hélix, ikos .изпит“
m Métron „мярна") Урва аа мерена
спяата га квр—Вги .βητη-.
ХваннСе (гр. Hclikôn) I, Главиш— н
Бевгия ^•.βήτ), сеатмите спорел
дртнгог'оцк—га нитоног-я нн Аполон
п музика. 2. трин. Благоприятно млс-
по аа изкуствата п науката,
холикОг {г'. Hélix, IkoSnUaBHT") Басон
ими и-игр-Оасов оуаикалвн писпру—
моек с кротят, спиранов—«·— -форма,
хеликОптер (гр. Hélix, ikos .ионит" m
pic-ôn .крило") Лвпагелен нпнрат, нс-
тежон от воздуха, нсйкс се излпг- и
приземява вергин-лго с исиопк— ин
воздунве витло га аврщнннав— ос п
ножа ат са вальржт кок аовдуха, Ве¬
ля са днижн; вертепег.
хЕннет ^00, Helling) I. И-суставно со—
орожогпо до ноавг Отстав, кеете слу¬
жи зт сар-таеле— нят рвионгва инс-
ш-ас- -а иоряО. 2. Хангар с нст-нт
товОхолноп npиепeеoёлeвин ва нед—
са-втание на воздушен нвр—О ими Ва—
nom. 3. Специално пвиощтнио аа пв-
спретнатт, ремонт и вапавв—но гт
спортен имаватвмйп солоно,
хелио- (гр. Héllos „слънце“) Капо пор¬
ен Сост-вс- в- сложни луни ион-вн-
огвоненте ком слънцето шап
слъннените моми.
хслиограпьор ^.,—1.· Hèlîogiaveil)
Специалист но хен-огравюрн.
хелиогр-пФра (хелио- п гравюра) 1.
П-Апи вт приготвяна форм— за лом—
Все начат мре- квпир—нв вн д-аивви—
тпв ворху моли— nм—еτπвн—. 2» Отпе¬
чатък оп ктина— форо-.
хелиогрйф (хвлио- и гр. graphô .пи¬
ша“) 1. Урел ат —ητοο—τπαββ регп—
еτpπpнвe иpoaoмжπгтлвeеτг- гт слог·
αββοτο г'етно, 2. Астрономичсскт
уред ва фвпвграфирагв гт Слъгиепо.
3“ Урва от преданнее шт со-Ошавин
га телтнвчнп рт-стотент мре- отнел—-
«0, квотв варнаива еньниeвππe моми,
4, Уред ат копиране п размножавано
гт чертежи ек провр-чга хартия вър¬
ху евoτлoчувеτвπгвлйт (хелиография)
харанн. 5. Лице, коетв раО-гп га ка¬
нон уред.
хелиография (хелио- и гр, grâpho .пе¬
нт") Н Отесанис на Ольвиетс, 2. Из¬
куство «а се гравира, како са попом·
зув—т слънчевито зони. 3. Контрнее
т 'авннвжав-не ва -ераежи мреа хе*
ннвтрнф (4). 4. Заввдегпе. солета сън¬
на паков— копирано и размножавана
и— нераежи.
χслиопйлрня (хвлио- п пр. lai-éla .або-
гвтварянайе") Бопотввртге в— Озов-
цопо.
χепноиCтър (хвлио- п гр. métron ,мнр—
κα“) Астраганш-вски πйегpуoвнг -а
измерваше вн нтмюп ъгнови р-зствт-
гня между акт светила, н кант Соп¬
от иоиврвтве в- апдтмпао диаметри
га Омоевапо, Лугата п пл-негигв.
хспиоппйттикa (хелио- и пластиха)
НнАпи за трзвиртга с помощта ц— ре-
тогртТпт, чрез коИго са пвпун—вап рв-
нтреп снтнета.
хелиоскОп (хвлио· и гр skopéô „гле¬
даш") Зр-телга проба за наблюдава¬
не и— Сньниет-. конто пот ИрНСИС'
соВлсина ат ваоанявант силна— гт
СМОГНОВИ'· моми,
χслиослИт (хвлио- п гр. statos еО-юро*
neйβ> Урал, ссВтс сьО—рн саьгмтн—то
зони н една и-стотния тачен вопре*
cm лвижегигто га Зешяаа.
хелио^Е^с (хелио- и гр. taxis .нареж¬
дане") Склонност е гниве р-стенин
дт ст внсо-в-т сом сньгАтатт— снет*
нпв—; ср, ф-тст-нспс.
хелиолерИ□ня (хвлио- п терапия) Ле¬
кувани »рев сзъц-евш моми; спънис—
пантите,
хслиоréx шка (хелио- и техника) Из¬
ползувана ma саьймонпп— енсргит зн
тсхни-асен и ирнскиАвснт вони нрав
събарянето в— помито вов фокус --
нсзу-наяве гт пеним— пвнператур—.
787
хслиотйпия —=> фвтотиптя.
хелиолр0п (гр. hëiiotrôpion „движсщ
ce сос словив'-“) бот. 1. Впл гре-
“псщс πp-дπнеκв ртспавит с дробни и
оприопивш «плаки п сиви цветова, 2,
Етернит- ютсно от цввтввеге и— т—вн
растение, 3. геол. Равв-видноск в—
х-мцедоыа сос втненпкав июля и мер*
воник—нт точиит. 4- Нр—х а- бвидтс-
н—но вт-летовв. 5. Гeвaтoинтеκи уред
от лавнне сигнали чрев —■правени смои-
Атап помп.
хелиотропИзъм (хвлио- п гр, trépO
.обръщаш") Свойство в- распевит и
вивни животин ла ce обръщат ком
смоцися— ими нос да ce отклевяв—т
от •0-0, напр. смогмстлел; ср, рото-
проп-аьо.
кепиогропИн (вп гр. hëlîotгôpîoт> Бе*
паство с ирнттин мерном— ог цвете¬
то атлπcτpoп; унвфеОтва ce като иод—
цр-вен п к парфюмерията.
хелиофизика (хелио- и физика) Дня
ст нсярсф—опкаан, ивуннвнш явленил-
т—, кввпо ставят и— пвньpхнoеπτ— г—
емьнueгo.
хелиофИлск (хелио- п гр, phiiéo „еби—
чао"; КоВгс обима саоамнитаа в- спои—
вако.
хслиофбОен (хелио- и гр. phobéomai
„страхувам oé·) К-Вас me оВпч— слън¬
ца (оа растения),
гелиохромия (хелио- и гр. chrôma
•инн'") Цввгнн ф-я-графит,
хелиоцентризъм (хвлио- п гр. kéniron
•веетор") Теор—н шт Кenepннκ»нотпс
ириена слоните) зя цегтьр, снопе
ноВтс ce «вижте пмаввпипв; ср. тас·
цонтр-аоо.
хелмик^ва {гp. Hélnlrs, nthos .иер·
H’Β“„ „глист") мед. ЗаОениване ша ис¬
кана и животният оп парноипнрашт
и рати (хтмнинпи).
хелиинлопИл {гp. Hé1мîra, nthos .чер-
веВ“ m lithos „нао'^!^) Варонин сака*
оовемп ракввпни.
хединнлол0гия (гр. Héinlns, nthos
„червей“ и logos .внука") Н-уст зт
цярязиявнае червои (аeнн-нτн> пан
пмиспппт и аа причивнв—нито от тях
б-моспп.
хслофИт ^'1 hé los .блато“ m phytön
фастовпе") бот, Блатно растениа.
хематбракс
хемаглутикИция (гр. Hâina .н'ов" и
н-п. HggiuilraTlô „пресъедиетваве")
Ооединяв-ге вя червените кровен
телцт ся кроваа ша елис ашве с .'0“·
т— г— друг— при промнвнно и— кров,
хемадикамОтър (гр, Hâlma „кръв", dy*
nanis „села“ m métron „мярка") Уред
в— ивнервннт ерови-ао намигане;
сТигн-манометър,
хеонгВг (от гр. Hâlma .нръв") Вешес—
пно, новто ce содорж- н еровън п
опредент цвета И,
хто—гВа (от гр. hâima, atos „кров“)
1.	Bиевκeκачoеπвoна желязна руда с
ιοηγο-ό'βββ цвнт; снужи аа д-Оев-ве
в— желта— наш зя двОпваге в- мсрат·
в— Осн, 2· Висококачествен чугун с
миыин-нно κoличeегнc фосфор (ив ио¬
вене оп 0,1%).
χеиалогéн (гр. hâlma, atos „кров" п
génos .peдβ) мед, Гртинртт протию
малокровна,
хсиaτoгéнeт {гp. hâlma, atos .кров“ п
génos .род") КоИто пропвлпва се крон;
Η'ΟΒΌΓι
хвo-гoгвйφнт (гр. Hâina, atos »кр-ъв“
и grâpHô .ниша") Описаино нт кров*
кт,
хеонгВз— (от пр. Hâant .тюр-он") Пре*
Анстн-вв шт сронят к Оолита лрвёвво.
хтн—позВеа {гp. hâima, atos „кръв“ m
zôor .ж—вотно“) Влйвнзeτъчeй орг—-
•1300, нвИкс живот паразитно в срок—
та.
хсмнявкснайг ^'1 Hâina, tios .кръв"
m xÿlon „дърво") Багрилно Аерввне
“сшесаво, новто ce упвареВтвя а оп·
ер-снопи-Есе-к— πeаннea аа вцввптво-
ве на клетоннето ядро и др.
хсмалокрИгия (гр, hâlma, atos „юров-
m krâtos „сила") Задържане на взнск
чрев кровопролитес,
хео—твлОгия (гр, HâlMa, atos »кръв“
m lögos „ваука") Науен ан кровен и
κpьвooBвнвувннeτe к ворнангс п Оо-
месаго сост-нене,
ханнаОм— (ок гр. Hâina „кръв") мед.
Πogуπийт» сбртоуатгн ст Вор- нотра·
шаг кров-налив.
хонатО'-сс (гр. hâint, atos .нpъв· m
THoraks „p-вн-цаβ> мед. Кровоиампн
н ГрЫДЙ-Я ион.

хемат o εκόη
хематоскбп (гр. hâina, aios •крон- m
skopéo eτлeлaн·> Урса ва еп'едемяго
cвниитег“O'o ma хтиегноёпн— к кров-
пт.
хео-пЗрин (пр, Hâina, tios »крыв“ и
oûion „урена") мед. Огдтняге ва кров
чрев урните—.
хемск {πуp. Herren перс,) Понпп, олв—
мп те, явку'!—,
хемер-миОпия {гp. hênéra .лов“ и ми¬
опия) Мвд. Н—ИТЛТЕЯГВ Г— 3'0—
ни го при намаляване ин «невинат
саеанпия; ионона саенсят.
хеми-(гр. Hénlsys „поп- вин') К-тв и·'*
на съставен ma сложни дум— овнача'
ва и с а ов п г, и о а у-.
хсмнапссгОзия (хеми- п анестезия)
мид. ЗтгуёЕано »уистне в— бонн- к
едйттт нсновен— ва гип-тв,
хсииатИксня (хими- п атаксия) мид,
Р-aег'-eеτвв ва движенне к вдвата
пемввпиа ва орган пнп к вдиттн но-
а-анва в— киното.
хсми-трефия (хими- п атрофия) мед.
Аар—фет и— олгнан п-понтиа на вр-
пан ими ва тялвтв.
хсмикрИпия (хими- п гр. kiânaon »αό-
р·^) мид. Гм—воОомио к елнага стрн*
вт шт гл—в-па ; нетрвня,
хеинкрнптофИт (хеми- п криптофит)
Растой-е, коепе изсъхва ирез винта—
п ирп суша, а спел гева се аоа-бно·
“тан,
хсмИн (01 ер, Hâina „кръв“) Произ¬
водно вн хенеглеённа, пс квеп- св
усттв-аив— кроввняг ирои-х-л и- пот*
на (пр— содеёй-а— Megiu—·-),
хемнбпня (хеми- п гр. Ops, opös „пме·
лава“) мед, РтониАткява само псаонн-
шаят в— предметите поради мастичнся
цартнео— в— вeτ-нaгн.
хсмиплсгия (хеми- - г', piégé .удар“)
мид, Наранизнрагт на мускул— снос
от олеат- справа ин пянето.
хемиптёр (хими- п гр. picron .крило")
П-мунр-но втсансио,
хеинтлИх (хеми- и гр. stichos .сттх')
литир. Пвмовнв стих, иелуе'-х.
хемисфСра (хеми- и гр. аpHâ1ra ·κοπ-
Oo“) I. Зоино шли неОосго п-нуноз*
бо. Z анат, П-зуиозО- га главвин
н-вык,
х^млок (—•'31 Hemlo-k) бот. Вид авoΒ-
798
всас дорвв, което содоржа дыВпаги
Βοη^τΕ- к .0'11- се,
хсмо· (HâlMa .кръв") К—пс порен съ¬
ставна вт смажи· луни n—H-BBT опыо*
ШЕвее кыш кръвта.
хемоглобин (химо- и нап, globus
.крот“) Снежво бентьми- вещество
к чтрвевппт ировши κόμβη, к-етс пов-
м— еисзвр-да при дешние и пи οπηο·
πηκτ, пвыеже содоржа червен п-пненп.
хомот-Вм- (химо- п пр, grânira „рп-
суена") мид. Графическо отписваше
в— вeвуΉπнπи сп н-снелната гт крон*
кт; кровит странна,
хеиодиийиика (хемо- и динамика)
Умение аа движениетв ва еровта.
хеиоднкамом0тър · хвитдниниттыр,
хемол^- (хемо- и гр. ^sis „ртонтеа-
гт“) Разпадане па мера вито кръвни
телца иортли отдтнинт на хенвглвОи-
в— ст плх.
хемопаразИт (хемо- и паразит) Ед¬
ноклетъчен орпанивыо, нсИяс живое
птртвиаво к кровят; аeo-πввввй.
хсиоплйзня (хемо- m piyo ,поплювам“)
мед. Кръвохрачене,
хтооппВе (химо- и пр. ptÿo .нвпмю’
втиβ'> мед. Кръвохрачене,
хеморагйчеи (хемо- п гр. *hagé .про*
косв-гт") Придружен с кроввизлИв;
аeoopαeнчгa дннто-н — бе-
несена сез-вн-ст сын срывсиазиви вн
нсжага п нит-виват— при невйачипоЛ'
ып втрнинн—вил пмп Вев килим— при¬
мни—.
хеиорâгин (хемо- и гр. rhagé „пр-ю-оС'
в-не“) мид. Крывоивнин, еръв-та-е·
впе.
хсморСя (пр, Haiмorrhôoa> Крыаснззнн,
хсморойди (хемо- и тр, ihoos „гечо-
^0“ m éldos „вид") мед, Болезнено
раан-ртйие в— авинко и— задното
мерно п ануса, Aeегo ир-дружсе- с
ироЕснозив; мансон.
хемосинтеза (хемо- я синтеза) Об¬
разуване вя органическт соеднненнт
сп ыeepгaнπчoеκπ. неепс се всощсск·
вина мрез вянви оикревргайивип баз
унасяното шт омoниeвнπ- сааялев—, н
от сметка ва хнои-ссин виертет,
хсмосорпция (η, ата. chenia и -дсрр-
пция) Ноглоптне шт ητο-Ηο, пари - - и
р-втввревн вецесе“— ок творя— имп
799
гтчни сс'бвтпп. при иватс се обра¬
зуват химически сьолийтиит,
кемостИЗ- (хвмо- П гр. sttsls „ЫВИВ’
движност") мид. Спиртна ва крононз·
нив . (-ссбего при антрацит),
хемостатИчеи (химо- г rp,sTaT1kόa ,спИ'
р-ц“) КсИтс сперт кръвта,
ненопИнс—т (химо- п гр. täxas „нареж¬
дане“) Двнженте на организъм пмп
сноВслис днижатт со клепки под амии·
ине в- химически д'-вг-телн.
хеиотсрâпия (хемо- и терапия) Лену—
нано -'ев преливане ыт кров ипп чрев
препарати, прнгогвтйи оп кров.
хсмотропИзъм (κ, нтп. cHomla .химия“
й тропизъм) Ра-внянс шт 'х^т^е^г^ет-
та пел анилина в— хноп-ссеи то во*
тесана.
хсмофИлия (хемо- и гр. pliilôO .оби¬
чан") Н-слсдствснс В-песян- срыв-*
течтвио, пр— ноето юровта ве се сь-
стрня и при гнИ - малко н-раниване св
губи онопе к'·“.
ХОмус (гр. Haimos) Стар— изатина.
хскдбол — хашлВтн,
хенлён (тур. Hcnd k ок яр.) Трап, окси
срнИ пот, нтнанн—.
хеполеИзъи (гр. hcis „един“ и theôs
»Bor“) Форм— га нв-п-Осжие, при евт-
го сред ны-жестно «руен божества
слив опрелвнов Осп се смята ат тай—
тз—ати п ононо гето о съсредоточеи
ртппг-оонттп нула.
х’нн' (гр. Hêpar) анат.. Череп дроВ,
атn—Bâлг·я (хипар п гр. âlgos „Осн·
нт") Белки к мерени лроё.
хап-'“— (01 гр, HOpa* „морен проО“)
Вещество, ковко пречи in еье1l'вaнe-
по га кровгт.
хеп-тйт (гр. hep J iils) 1. мид, Возня-
л-пелно зтОвлнвтно ηа мерне. дроб,
2.	геол,. Сюонвцегвн канон с внятна
перон арсО,
хеп—тогВгвй ^-1 hépar, atos .иврен
арвё“ m génos »'—а"7 КоИто ирвиа—
хождн от чтрн—т дроб.
хепалокИпа (тр, Hêpar, atos .марси
’ дреб“ и kyllOs „селит") мед. Изсъх¬
ване нт чернил лроО.
хённет« (тнтм. Happy erd) Щастлив
κваe. щастлив втворшос.
хсптагби (гр. HepiH .селам“ п gonia
„ъгъл") мат. Селн-ъголпнк.
Херкулесов
хспт-Одър (пр. Hopiâ „седеи“ m 'aédia
„плоскост") мат. Thj.b, ноет» о за·
т'тдоев сос седам стени; еeднeггoн„
хсит-мСтър (гр. Heptâ .седем" п lié—
Tron »стопна“) литер, Стих ог се—
дем споинн,
хспт-хёрд (гр. hoptâ .саден " и cHordê
„струна") муз, 1. Звук—'·« оп ссаем
tobt. 2. У древният горци — селис*
струшен пира.
хсптён {τуp, heptcr) Нтпозно, совсто.
хсраклИт (от свОс.) Озабо пввеут—вн
п аявордтин сосс оп. аорнев ганаш и
о—ггоанове евo'ввamo вeιще■агвo наш
ввистп нвято со uan—najia аа —во*
нты-евен 0—10'1—3 (но пос о ва ни-
пичннн гервВ Хор-ном).
хсралдИк (η. мят. Hcra1dîoua> (-езв—вач
шт герёевв, спавнязнск но хeвαлниκa.,.
хералдика (ок атк. Нега Idus) Уманит
дт со pαвnoвгαвaτ. тълкуват п оннс—
ват терё-вт; гeв0oaнтниe.
херОарнзäцня (01 нап. horba „г'твтβ>
Ообирнге п —осунаенно и— р-стегин
ат херОтр—й,
хв'OИвиΒ. аoв0Иpиуo (лап. Herbarium)
1. СПиркт вт изсушеше р-стегин, e—u·
те служат зя пенагане при нтучвп
занинан-я. 2, Купил пян специален
сол от собиране ma растения,
херОицИд (зяп, horbum .илевез- m caedo
.унищожаваш“) Химическо вещество,
коото унищожава наенем—по.
хсртснВ (тур. Heigolc от перс.) Се-до
копа,
хсрд {нeы. Heid) техн. Апарат аа про·
опалив* на руля с вола.
хeвe«И'Βвeг {н-1. Hé*cd.liaiîua) юр. На¬
следствен, гтсзадтанв.
хСрен {еτ,oвp,) ΟπΛΟ-ΒαΓίο, првннигнв,
аг-твит.
xépec (от соОс.) Вид цсгниссо ет-тся·
ненв Bi-но (но новпо на гр. Хорес к
Иснтннн).
xépHHra, хОрикг (нсм. Häring) Вил
морска риба.
Херкулес («an. Horculcs от гр.) 1, Про*
нут гръцки шнтомог-нен то'-И, про—
смянси с зсдаеоняв си стае силон и.
певоОелин. 2. прин.. Юнак, игото сп- -
псп н-век, 3. астр. Ооввевд-е.
Херкулесов, хсркулСсовски ( от соес.)-
1. Онавы, могъщ етав Херкулес, 2“

800
хбрма
Който принадлежи гт Хopнумве- X в р-
кунЕСови стълбове — Гибрал¬
тар, понеже л-к—н според лраввоп'ыц*
сита лвгенлп сънента Хернумес и но
иогом дт продължи по-натнтон,
xépMa (ок пр. Hcinês) Статут с образа
на бое Хернос,
хсрмафродИт (гр, Hernes „Хермес“ и
Aphrodite .Афродита ") Същество,
евете притежава признаци ma латка
n-мн; двупонвво съшеств— (по пнтто
на оптинвия син ва Херотс п Афро*
«1'—, ноВпо потя привнацп га двапн
пеят, иовеже Опя соединен н адио
тяно с нимфата Ο-μοτη·«—),
хсрмафроди^з^ (сп тр·) Гритажа*
юнга превгавнът га «ват— исна ок
един шилнанл; лаун-н-ювст,
хермафродИтси (-η гр.) С нривинци вт
«атът поят; днупвмен.
хероонВй (•00. Hermelin) I, Снопа ху¬
бав— бинт нож— вп сибирска Ваяна,
2. Дреха сп ттктв— ножа,
хериексβтика (гр. Hcirr.ënciTîké) Teo*
р—т п —осустю— ла ce топнув— стар
тоест (индиис, pыkenие» книг—).
хсрмстИчески {гp. heιιr·etîkôa> 1. К-йто
ce затваря имотно, имотно зтян-'ег,
вад-скопен зaвьaaуаα. 2. Таен, сирна,
тлаинπчтенπ. 3, Здрав, ни (по повпо
е— Хo'иoе» конуто припнсн-зш по—
сусявото «— отта—рн сод-всто с мо¬
щна),
херметизйция (η. мак. HérncTisaTîO>
Осигуряване га гaaвнтнpвнуеeлнвoеπ в—
еτвниτв» сосл-ганитта п отвврнпв вт
'тзе'ве-ри, апар-гп п понещегит зт
зтптаваге в— намиращият ce н пях
τoнвoеπи, пноове, нари или а— пред-
отврнпяв—нв ннв.нивагето н ттх вн гт—
зове; напълно извл-рано и— еецо;
-наварнго пропнн нопо,
xépHHH {лa1. hcrTîa) мед. Кима, пв-
сипваев ; изнизано вн орган нап част
оп евео новое всро-мнепв му тинко-
оиАво ннско, Оев дт ce нарушава па—
нвег'— ва пвнрпвната му, в— кожата
и пр.
херОВ ^'1 héros) I, Полубог, 2. Горой,
юнак. 3. Главно neue к нпте'атурйе
пр-нзнодойио ; пероИ.
хероИда {гp· hë*OIa, Idos) Гтpoπыт»
сннанн жонт
хероИзъм (от гр.) Героизъм.
херойн (61 гр.) Бял прах вн норфи-
ыовнл етт' ; -гр-вев и ватою- ce
упвтрвёяна вгр—нпноые кате мантр*
сяно срешу задух,
херблд (нап. heroldus) 1. С'едгонеко-
атв австикся паи еатш—тнВ, 2, Раз¬
гласите« и— важни собия—н йтвнaеτ’
та {миp, воВва п а'·); н'ол“тствин,
3.	Разпоредител при тържества; во*
рон-йн-мчо-Вспор.
xépoc (гр. Héros) Тракийскт б-г, из¬
образен н—те опял новвию с навива,
ноппо и нтп к роисто пни с кожа
ïfH убит «таен, преследващ Вин, пнп—
nam, алев, нова пмп ваок. У нас ст
ы—нвронп стокивп ГОГОВ»“' ИОбВр—жО’
гит, погожа к аpπегиигенe нреое оё—
ртаот ну ce уподобив— в— се. Гворгн
ХерострИт ^'1 Hëlôstιaiôa> 1. Честта
мюОпн гpoe» който вни-нпн храм— г—
Артемида Ереси— прев 356 г. пр. г, е.,
ва «— ce пресянеш, 2. прин, Лшве,
кевпе ив подбера с'одстннтт, аа л—
ce прослави. 3. прен, Γpeеτonгин·
хСрпес ^'1 Hérpës .влeчyгe“> мид,
Кожно вовптлегие, при неето ce исн-
атвят нeау'нeг-» собрнеи ва группе
хсрпелоп0гня (гр. hérpës .взвиуго" и
lögos „внука") Наука зт гнонуг-тт.
хЕртел (гео. Gerte „прът“) сп. Ионус*
щатно препятствие при налОяпванпи с
HOBT.
хе'увикВ (вер. cHerouvikon) Цорн-вна
песен през “'вне ин зетурпетта (ηο
имате в— впсрат— дума к иоссика).
херувИм {еτ. овр.) 1. църк. Впсн ан¬
гел с срина, 2. худ. Датскт пятна,
шосси- от криза,
херц (01 соОс.) физ, Единни— мири— оа
настояат— г— иорнедпигп креппенил н
секунда (но името вн фнзпк— Херц—
Ι857—Ι894 η,),
хсрцОг (нто. Herzog) 1, У дронтите
пернннви — изОорон новнен нож«,
н-Икв спел врано станам вαелe«еτвeг.
2. В срединте авс—нв — поняо рос—
дан. 3. Hненeлcπввнa висша щипая гн
анва от владетелски рол к вянет
отпадн-свропейски страни, н-тто в
нс-дсмв— вп сияв, 4. Лицо с пни—юн
кипят.

801
хсрцогИия (от нсм.) Съпруга или дъ¬
щери гт хервоп.
хсрцОгствс (от том,) I. Владение нт
хврцвг. 2. Д-оπ-йнеτнo шт херцог.
xocâi {πуp. Hosap сп тр.) Совткн, пре—
соттана,
хОснер (—вгм. husker) Coненoоπeп-ы—
ска н—нпит ан соОнр—вв га царевица,
е-ито п Оенп в-ревичынто м—мунш от
сёкна-шшто пп диск—.
xécKcp-пВнер {αыгм. huakcr—pîokcr> Мт-
нπнa» нонто 60'0 о—оуннто оп царе—
апненто стоВан и пп Овян,
хОснер—шрОдар {—вπм. Huskcι-sHгeddcг>
Машина, нетто Варт царевичника от¬
шуми, Отми en en лискат— m нарязан
стъблата вн силажн-тва паи ги ири¬
т-тан за хр—на.
хесперИла (гр, Héspcrîdca> мит. Всяка
олва ст прпта дошерп г— Атм—с,
коВкс понн градина сос оз—тгн .Воз¬
ни (нинола ком дненга Испании, от¬
нял ва рпнялип и тории, ватова и
хесне'“«— в отпали— впмр-)·
хетера (гр. HcTâIra) 1. В древн— Гор*
вши — нтонъжвн- еёр—вонант п кра¬
сива жвит, конто ноли скобелей жи¬
вот. 2. прин. Жена с леко nввoaвнπв»
me сО'нвовнв— п с изтънчени вОвссет,
хстОрия (гр. Hetal-éia .дружество·) шет,
Тайго гровсе сдружение ок н—чамспс
ва оинанит κοκ новее со Осрамс аа
ссвсёсжлтвннв ст oем-ненeπo робство,
хстерИрхия (гр. héicros „друг“ m
arché „власт") Другова-стно.
хетеро- (гр. Héieros „друг", „р-зят*
мен") К-п- порна съставка ва сложиш
луни овнанава вян-нсене кош « р y е
пян различен предмет.
келсроауксйн (хетеро- п пр. них—па
„раста") Продукт шт ртсщепозгико
клатен сос силно стимулирано вьв-
аоВскюпо ворху растежа шт 'тсет-
вията; ноау»вн е п но синтоат-ош
г—нти ; по— пванос онанвнпт н—пе
о1иoум—1cp, ва ивмуАав—вв га Ово—
сомовни донапп п к—пе увитожипем
и— имеввмп.
хет,срorâиИя ' (хетеро- п пр. gânos
„брак") Голов npeвeо» ирп сейте два¬
та номонп клетки ст иелвпжнп, имат
схоли— форы-, го са р—олииакак по
помвоит-.
хетеронбмия
xeTeporéneH (хитиро- и гр. génos
„рва") Равно'-лвн, ноеавероден; ср,
хомогенен.
хелсрогбкин (хетеро· и гр. génos
„p(eдβ> Товрии за произход— га жн*
атът същества оп еoнвеπнунaни ирадп
пса- други същества, новпе ст бинт
разят-еи сп тих.
хоторогОйин (хетеро- и гр. goné
„рождение") баол. Редуваше шт раз*
димни г—нншн шт размножавана к '-з·
мпнниге нвс-лавин в- алии и сот
кпд,
хето'олВн (хетеро- п пр, dÿ^mis
.сила") Bπоoнeчoеπoπoв сн—б мнопов
поиернтор пнп нoнупpoнogнин» иой—
ко служи вя създавана г— сием—-
папелйп ыеватнхвншп нолвОтнпл ва
цвнпто в— радиецрвл-в-гвте пмп
радвонвоараниинк—.
хстсродбксен (хитиро- и гр. dôxa
.спявн“) църк. Поправ-спанси, шве*
аерон,
хслеродексня (пр, heterodoxia) църк.
Пeпpaвeелaвив» врос.
хстербзис (гр. heterôiosis „нидоизое’
нение") Бтвл-гичнв твл’нme» прп
н-окс няноп BencBm паснелови вп ро—
«иτтниτв» св нанкат y потомците к
уЮОНИАОВ ннд.
хелсроклйтен (хетеро- и гр. klinö
.скланян") 1. грам. КсИтс по- форми
п но друго склонтина, κοΒτο со еκнн—
нн но две сезбввшнн, 2. Който са
отнлввява ок -Опито пpaвπмa»
хелером0рфсн (хитеро- и гр. morphé
„образ") Πεε.γτκοβ пс |opoa» етене*
ниващ са ст общата форин.
хелероиорфбза (хитиро- и пр. noiphé
„форма") биол- Появяване га сов·'*
шево друг врете анасто нвмвовяз (у
някоп р-вн са натюн крак вместо от¬
рязано снс).
χелероп^Иiмек (хетеро- и гр. onyma
„име“ Разиоимексн.
хстеронбиия (хетеро- п пр. nômos
„зткой") 1. фил. З—ютснисст (-Оусяо-
вогосс) на нр—асщавгосткя от военни
причини и от чувствови пo«6улm»
които са отхвърля сп πgв—лиоππчoе—
напа философит гт К—ик, 2, зоол.
Нееднаква вавиосъ ша опаолвнтв инс—
£1 Рсчипк иа чуждите думи п българския сзик

802
хетсропл£зия
пи сп ттн—тс гн гастном), 3, Завшст-
осся ст друг, га-акои-овест,	.
хстсроплйзия (хетеро- и гр, piâsso
.образуван“) биол. ОО'авунайо в—
патенсгпчн— тъюти, иппто еметки с—
раВНИАйП ст μεκκικο, нотто са по¬
служили зя шамана на ртватъпе·
го В.
хелероплИслика (хитиро- п пластика)
мед, Прпсаждяве маски ворху елно
тлас, вотът оп друго пипе,
хетеротсксу-пйзъм (хетеро- и н—т.
sexualis „пoлввβ> Псритнио пононо
вненейпе сом другия нсн,
хелеротфсра (хетеро- m cfepa) Ат¬
мосферните пласкона гад I00 см, н
ноито сост-вот вн въздуха ce машп
в- рнозн-инта нπеoчйви пврндп ли—
сови-витта ва нелекулпте.
хелеротапИзъи (хитиро- π γ., THallOs
„издъни—") Рнв«eмнeиoмcвoе1 при
внвнп растонни,
хетеротрбфен (хетеро- и гр. trophé
„хряна“) К-Ит- ce храни с гетови
органически съедтисипт (аoτepвτpвφ-
ши с'тннеом— ст гъбите, нисшите
растения, певвчото oπнpoopгaыπвoπ»
асимнп жев—тви и MOBccbT).
хетерофИзия (хитиро- п пр, phâsis
„говор") мид. РaвеτpoΒеτвo на по—
аорт, при неоте елши вкусове пмп
думи ce праи-настя нотсто други,
хетерофйлия (хетеро- п гр. phÿllon
„лист“) Гвявивавв и— различиш ро'—
он на листата н ваво п същ- расте—
впв.	„
хелсрсф>pâзин (хетеро- п гр. pH'Hsis
„израз") = хттерофазит.
хетерохрОпия (хитиро- п гр. chronos
.вреше“) Hтнaвpвooвнвег» несавтв'0—
μοβηο^,
хелероцнклИчен (хетеро- п гр. kykli—
kos » кроток") КоВго сьдъ'жав —тем—
шита сп ерьт—вв -сваи -темп ва вог-
неред още —томи шт —звг» κπенвpoд
и Д'.
хCлиаи {пoме.> 1. В УирнВет — пвёс—
рее цраласантвя шт асйсюащт (в кран
m— XVI в,>· управител ma област (01
XVIII к,), 2· В Полна — ынавачег
ст крнян пл—вввнооандувап ц— ной—
септа ^'00 XVI—XVII в,),
хийди (гр. ^tdos) 1. Стлан састри-
№011, иситс снз—ннанш ηοαπητμηη
сп брат п Опят проворная— к соовеа-
лие спорол “трн-интта и— «'сагитт
гьрци. 2. астр. Яриш ввевди к со—
ввтвлеоте Томов.
хийзъм {г'. chlasmos) 1. литер. Не—
сяннтне гнавнпго части ва нпорото·
ивртнегнв к оОрттои рел на първото
к сложно составы- ивренение. 2. анат.
Кръстосваше (ηττο гроцк-та Оуквн X)
г— врипвмнипв нврвп к пняннин мо¬
зък,
хиалин (тр, hÿa1oa »стъкло“) мед.
Полупрозрачно плотно Оептычно но*·
neеτвo» което ce и-ивяв— к някои
тънтвн при ыякои внёелнвавпя.
хиалйт (οτ тр. Hÿalos „стъкло") Вил
скоисгсген κтoын» нπеeκ-κaчoеτвeй.
сияя,
хиалургия (гр. hyalourgit) Стъклар’
скно,
хийтус (п-л. hiatus „отпор*) езаков-
НеВлттвавуиие поради съседство гт
два прелпнн- елнаквп 'пасни е е«на
«ума паи н следващи влия смел друг—
думи (г-нр. соанивня; нпкни Иван).
хиацйнт (гр. Hyâkynihos нрав н—т.}
1. Луковично вввте сос селен прия¬
тен м—рис (по имаго на красна юно—
нт» ст читтс кров ионнен-зо цво—
тото спорол Л'ввнетроцкага никсмо*
ген); оюмОюя, 2- Окои-цтио- г канон
с Аергев, жопт пап оранжев цннп.
хиберийция (.τ зап. Hibo-rus „студен“} .
Оитлтве иод горната на ятзЕСЦ—тт
тенпе'апур— y топн-нръвынге живот—
ши ; хипвпероил.
хибрИд {τp. H^'biis „кровосмешение"}
1 Нонунвно живепне ими р-скегне
ст крыст-св-ве нн авт различен вида
пмп 'теи· ментв. 2. езиков, Дума,
ноттв в состявега от равгетаични
влошаван, наир, ао'оин-й — от трой¬
ната дума 2ér „въздух“ и лат. planum
„p-вгнгa"„ .пн-сност“,
хибрИдск (ок гр.) Преивляоьм ок
срыст-сванв в— дня ртоннмии андт
имп рас· ; совсот,
хибридизИция (η. мат. Ну^^^аНо ок
тр.) П-ауА—атне мемевш чрез изкуся*
нтнв н'ъсг-сюявт ва животин пнп.
растении сп рт-мимни видена ; крос*
πoевaвв.

803
хи0рндол0гин {гp. Hÿ^is .κpъвoоoeнe-
вет“ m lögos .внук-") Дня оп Вне—
мопият-, к-Итс ce .онгпняа— с хибри¬
дите·
хигиСна (гр. hygiaiiôs „-«'ннвсзовеш")
1.	Дня сп медицината, к нсйко ce
•зуитвяк условният аа отиною—го на
aлpнввτe» прпчпнпгв на зтО-птва-
нитта п в-чиыитв от тяхното леку*
анис. 2, Съвкупност от нравил- и
пр—итнАссни норки ан опаввант нн
вдраввто. 3. Бнатсп'—тявя от здравого
мнствън. 4. Здравеопазване,
хигиенИчен (от гр.) К-йто запазва
здравото ими отговаря нт понсюю—-
нНтка зт вдраввонаввнгвто ; вараво*
спонсн.
хигрограф {гp. Hygiös .пляжа·“ и
g-âpHô .ниша“) Урал, ссВто анпенати—
месни отВояток— влажностт— в— вьв—
духа.
хи^ромстрия (гр. Hygrös „внaжeн· и
moTréo „шерт“) Маев« аа иано'в—йо
вл-жгoегτн Нт аовдухн.
хирои0лър (гр. Hyg-ös „юзажог- п
MéTron „мяpκтβ> Уред вн ивоврвные
влажността и— вьa«уаα ; аатпсмтр,
хигроскОп (гр. hygrös .влажен“ и
skopéo .гледан“) y-cg, нойто носнава
вагноаыс влажностт— нт въздуха ;
влагомер,
хигроскопИчсн ^'1 hygiös „влажен“ и
skopéo »пледам“) КоВгс нотные—
внага ; хигроскопичен и а *
мук — наливтесен иниуκ. коИто о
-бОззтразвй и зесвс п-пяоп— влага.
хигроскопично^ (οτ г',) Оа-ескво г—
внеси нощесава да н-тнощят волни
пари ^«1'1) са въздух- ; унвтрвОт-
ктъ сев- нвгунаванв ин аовдухн, тазове
п твърди паян,
хигрофйлен {гp. Hygrös „влажен“ и
plilleO .оОинан") Който обич— в-лапа
пан ноВге в-рее ва влажен исива (вн
растении).
хигрофИт (гр. hygrös .влажен“ и
phytön .растенне“) бот. Рaеπеннт,
евето виреа при понтон воздушна m
почваш— “πάτα,
хид&лго {mеп. Hidalgo) Испански Вз—то-
рслшнн,
хидартрбза (гр. hÿdor гвода“ и ар~
хидра.зин
троза) мед, Събирано в— точност н
стана.
хидатИзъм (01 пр. Hÿdor „вода“) мед.
Шум оп сьдоржтт— ce яо-ност н
сухнит вя човешко - пяне.
хидалофИл (гр. hÿdor, atos „пода* и
phyTör »растение") Растение, нотпс
вирее навяно петвпено вон код— ими
с-но мамин нтст оп вато ce пол-ва
ВЯЛ Н-Л—Т—·
хиджрй = хеджра.
хйдра (пр. Hydra) I. В gвoвнeгpъцκ—πa
иппология—ин-г-глав- змии, вн котъв
внасъс един ощстисн- гнана ионинвалп
лев. 2. прин, Враждебно п ттИве
лвпжвнио, унищожанаготе и— квотс
понссн— овоге стаи, 3“ прин. Опасеш
т зон в'—г. 4. зоол, Опали-н-лес
дробно животно от типа ша манас-
типо.
хидравибн (фр, Hydravion оп гр. hÿ—
dor „пода“ и пал· avis .птица*) Ле-
т-тенен апарат, ноВтв поа з-леш
вместо н-зеят, напита ок ввдва ие-
вopайвеτ и каца върху водна повърх*
гост; “-деснивявя, хидроплан,
хидрйвлика (гр. hydrauliké) Приложи—
наука, коите рав'тВогва ваконнпв ва
пρaκгииeенвгo ирез—ттее нн в-квните
за 'ΗΒΗ—“·«·™ п лвижвннего вн
таигссп—кв ; ср, хилролин—оика и
хил-осеттина,
хидравличен,	хидравлИчески (гр.
Hyd'tuiikös .воден") 1, Който ce оп—
нася g— хнд'-вл-кага, 2. К-йто дой
ствувн под налипаге пян лннжегпо с
тт-е-ск, 3· Който притежава свойства
g— ce втвърдява пол вoaaτa· хидра в—
анносен разтвор — вар —an
впитищ снесени с кодя и пясък,
новто ce втвърдяват под дсйствная)
на ввлапа ; х п « р н к а п и о г а о е р-
11^0' — нехаен-ом, ю-Иго с по—
ноштт в— кеинсск прсвръща и—ив-
тичиата •всргет вт нвпеОнниипн ва
ктресс'—ншт а тепминв—.
хидра-йи (от гр. HÿdO- .водя") Без—
инати-, лентшт на воздуха, μπη)
отровна течност с неп'—нтна нириз*
ют ; уиоп'тёнва ce при проивнол-
стас нн цмaеτнaои» вниз- к състав¬
на вянси нилска ранепвв есрпао п лр.
804
хидр£ нт
хидрйит (ся пр. hÿdor ^0.-“) техн.
Гоняю юрты г— водопроводи- 1.06—,
»'аз неВпс ог—в— равпрелвмтнв в—
^-13; ввд-раадемнгтн.
хидраргИр {гρ. hÿdôr „кода* m ârgy-
ros нСроёро“) Живак,
хидраргирИзъм (от гр. )Отр—анио с жтнтс,
хидрИт (от тр, hÿdOï .кода“) Bemeеτвo»
котто хнонмаск— е пр—сысднинно сом
сабс сп нoлн» шаир, гасои— нар.
хидра^тИция (ок гр.) Нрисоаднеткаша
на вол- сом р-аяннин атцеств—.
хпЛ'Воит {гp. hÿdOr .вода* п Hâina
„кръв") мед. Унвннчав—ыт волното со—
лоржянев ва η-οητ-, рноа-детвнив
ma кръвта,
хпЛ'еВтест (оп. гр. HÿdOï „вола“) Во*
лоночвыит.
хндрйл {πp. hÿdôi „вода“ m éldos
.вид") Соеднгенно в- а-д-р-лт с
хинн-вски влeиввг» цо-масто с оегнм
{вaπpий, напий и«').
хидрИрам (от гр.) Π'πеoвлπвтвнo водя
сын химически омвнввк с н-нощът га
и-панезятор.
хйдрит (пр. Hydria) Глинен няш матт-
мен съд, упвпрвОиван оп «ревнито
тървн аа кола ; поа три дрожи— — «ва
отстранш и едва верп-еамта.
хидро- (пр. HÿdOï .кода") Като първа
съсънки- ва сложни луми овн—чава
отноненпв сом вода.
хидроавиâдин (хидро- п фр, aviation)
Общо нновавив ша потакании нитрати,
нонто са пригодени дт изпипат сп
волн— повърхност п дт кацат ворху
колит повърхност ; волта тн—авил.
хидроавиОи (хидро- п фр, avion) Воло—
самолет,
хидроа^втомИт (хидро- п пр, auTOnt-
Tos „отвяш сто но свОв си“) Автсс
НТКИАГО устройство -- ц-яу-ннано гт
сгъстеи пмп 'торелте въздух, натс
ce използува кодиния ш-пор, ими вт
пвначвнйв на вода -рев .спостаг пан
рязрелен аовдух.
хидро-ер-друм (хидро- п аеродрум)
3-«-^ еворв п нр, вя попиташе п и—*
вяно на ксдсс—нолакн.
хидроасроплИн (хидро- и аероплан)
Boлoе—нeнвπ, хидреавнег.
хидроакустика (хидро- и акустика)
Р-вдом оп -нусктн—та, сойка поуиан—
оннонппв зя рт-простртина-гт, нстно-
пята т впр—вянавт в— вкусовите
кызы— ст щвАГсскт,
хидробиолёгия (хидро- и биология)
Наука за 0'панпвонгт, които живетг
нов кол—, техните ввниооогнонетнл
т отнисно-стта им ог воднап— срала.
хидрогСп, хидрогОниум (хидро- п гр,
génos .р-л") Волорол.
хидрогснерИтор (хидро- и генератор)
Генератор, който ce данжи с вола и
П'енввожла амоекр—ивсн— оноргит —
п'оврьт- асдинкт енергии а влак—
пренасна.
хидрогснизИдия (хидро- и гр. génos
„ред“) Присъвл—ливаев ша вол-род
към хими-оснс “спестно с исм—тта
га н—тнмпватор.
хидрогеолбгия (хидро- и геология)
Дял от πeвлвгниτа» нойто научава
пpoивхoлa» двнжението п ф-виео’хи*
мтмосинка свойска- нт цолвошвппо
волт ; тю— гонянс практическо вн-но*
нит зя мнивото дене, вoдoевa0«ивa’
шето, строителството и пр.
хидрогрИф (хидро- п тр, grâpHô „пи-
нт“) 1, Уредза определяне еκopoеτπ-
в— движен-ег- на а-л-к-· 2. Специн-
аист но хи«'ОГ'—ф-н, 3. График зя
нслтёаыплп— ma ксде—пв нсзНАасккт
пап аа ноаввто ниво аа опрсдснсшс
нроот.
хидрография (гр. Hydrog-tphia) Дяд
ок еаспр—р—тпя, нойто ce отитн—вт с
поучавана и списвана ша нслнипв
пространства в— -витата повърхност
(οκταΒί, oo■'вπa» ренн, азерт и лр.) и
нанасяното по върху карти,
хидродикИмика (хидро- и динамака)
Дим ся нахтеенака, ноВъо ивунннн
ваконитс а— «“—жснисте в- авишос*
тпът под выogeΒеπвнe в— сия— и
нaα-oв«eΒеτнинτн между поинсстта и
потопените е ген твърди топя.
хидроелепйтор (хидро- и елеватор)
УрвдОт за транспорт ша пуми (прост,
размита с H-ga),
хпд'возЕКТ'йиосеи (хидро- п елек¬
трически) Ксйпс ce ств—сн uni спу—
жп -а лсбша—шо в— тπoнπpmчвоπвe ирео
води— стан,
хидрожИр (хидро- и фр. autogZre) Во-
доτаиопсл.

805
хидроинкубИтор (хидро- п инкуба¬
тор) Инкубатор, ват-панш с гертщ—
вела.
хидрока^кИл (хидро- п канал) Място
аа пвпребваге молене ва еaoвнвπнm
молиш т т— «руен иманаттлии содова,
хидроксфйл, хидроцсфИл (хидро- и
гр. kephalé .гмава") Който страда оп
хиаронеТанпт.
хидрокефИлия, хидроцефИлия (гр.
Hydiokcphalîa) мед, Съб-раев гт но—
«н а чорапа, “следствев в— нотто той
ce уваанмтвт.
хидроксилен (хидро- п гр. ôxys „нш*
сел") хим, (сбиеш. н сомеятвееъс
хидроксилна група). Воден сс—
т—пън — ОН, който содо-ж-т -сиенита
п лрутп химически совленои—..
хидролйза (хидро- п гр. lÿsis .разя*
картно“) -· Пр-вас на сОнавно вза—
иoeлтΒеπнит между р—аничнн кащссан-
{ёeмτьцπ, въгнтхндр—пи, сени п лр.)
с код-. 2. Р-влагяго гт оргагични
еooлннoвнл вн нс-проскт при евьвв—
наввге ин с Вевпгв на нолап—·
хидролОг (пр. Hydrôlogos) Специалист
но хидроз-ент,
хидрология (хидро- п гр. lögos „шт*
уκαβ) Наука аа колита шт веоноте
комОо — нкнссфорши, понорхиниви п
нодовнип. Дени ce и— х п а р е о в—
ТЕороноеня — в- aгнвеφepниτв
води, окоанотр — Тня — вя мор*
синът - п eнтaнениπв волт, потнос—
а с е п л — от 'еиннпе ноли, а г н —
НСНОГНЯ — - ЗЯ Τ-Τ-ΒΗΤΕ води,
тн—виологин —за нтдн-есв-пе воли
и молитвите, хнaиcгcoнoгня —
зя ц-лваишито води п пр,
хидропокбция (хидро- и локация) На—
мин -а сп-олслиго вн мест-нахожда—
инак) в— одно пяно вов водно прос*
я'тгство с пононта в— упт'тввуюови
колит нонто ce етравнвят ся вето —
измерваното скнат въз основа гт ара*
мето, ва еовго стена п ce врон— ок
тямете пзпратойитт де rare ввуквн
снентя.
хидроийнин (хидро- и гр. Mania .лу¬
дост“) мед- Бопеанегн спр-са кон
код- (жажда, женят-е да ce нзунт
П П. В·)·
хндромотОр
хидромйнтия (хидро- п гр. nanTélt
„пpвденaвтвиeβ> Прадсе—вю—гв по нода.
хидроиелапÿргия (хидро- п металур¬
гия) Дим от оеганурпиятн, нойто
пвучава нетвдпте за цвнуА-ннве гт
мотами чрво разтваряше гт рудите им
н -р—амиАНи 'нвтве'игвни и нванент-
вего по от равгво'ипе ; οΟιηβββοβο
рудата ce иоле-яви с предвнритвлнп
процеси (оomлныo» пыржено, хлорира-
те т др.) m ce ртонтен вон волги
'аатвв'п.
хндромелеоролбгия (хидро- п ме¬
теорология) Н—ун— от състони-втс и
пвивйвнпет- г- ввлат— к атмосферят—,
хидромстрия (хидро- и ер. metréo
вИеря") Дня от хпдремегитпа, н-Итс
ра-рабств- методите в— ивнерв—нт
скороста—, донОечнннтн п пр, гт ne·
чащи колп,
хидрометър (хидро- п гр, métron
,нявkяβ> L Урод за пвот'нагт ва
пегпото, постот-т— и ванягавогс вн
водата ; ноа-нор, 2. Оивин—зиск не
хи«вeoeτpπн.
хидромехпника (хидро- п механика)
Дин оп нoхaвπκaτa» к ноВто ce рто*
тпеждат в-еогите аа двпжението п
ρaвнoнoеπвгo ва яв-шестита п тяхно¬
то кв—нм-лаВстапа с нсясисвиав н тих
акорди таят.
хи«'BoeаaгивИвπт (хидро- и меха¬
низация) Наи-ы г— ноаоршаяге вт
ваишн п руавиАГи р—Овпп, пре нойто
рав'уннваге'О в— вонгага п руднич¬
ната н-са ст—вт сос aoнeенуeκaни пмп
хи«poиoнπτвpи» н n'вннеинв'O и снят—
«правото — с асдит струн,
хнЛ'-нВдуз (хидро- п нап. noduius
„ηη-ητ“) 1, Bв«-нop» нойто n-кявва
ксннмоскв-ъо волт гт вдигни— плова
прп н-пеяванв имп спасантвапо, 2. Из-
'όο сос спец-тяга форм-, направо·
к прелнвйпк ва ивпнн-ге в— веаат-
нрн ноиарвага нн стеска и— 'венго.
хидромОнитор (хидро и монитор 3)
Уред ан подривнна п свян-аге г—
печвп п скали, в— руди и вьгаищги
пансксно с нодв— струи под голямо
ш—лтетво,
хндромотОр (хидро· и .мотор) Мотор,
и-йто ce 'ривежд— к лвижвнпе чрво
водна оπмн.	■

хидронефрИза
хидронефрёз- (хидро- п нефроза) мид,
Р-оширвниа в— ОоОрти и нс-сповп*
амно в- ёоёречнопе негойче асла«—
савие ва aяеτвявaйeτв шт урига к
гопе порндт вапунв—но в— епводнптт
попит—.
хидропИт (хидро- и ер, päthos .сяра—
g—rua“) Лвκap» ноВте в ситци-мпск
по нодомтивнив.
хидроплИк (хидро- п ант. planum
.плоскост") С-немок, ксИтс в арнто-
ден «— толика оп авдин nввьpагoеn
т «н инна върху воага повърхност ;
вoaeеaнeнвτ. хилр—впсв,
хидроппсβиатИчсн (хидро- и пр. pneu·
mat I kôs „въодушев“) КоИто действу¬
ва с вода и спосеве гав.
хидроп^^^а) (хидро- и пр. pönos
„работа “) L Отглеждане нн растения
(βητιι, ввненчуцп п др.) н парнпвт
п -р—нжертт. 2. Отгнежд-но т— рас-
яветн без нсива — снос н храните¬
лен р-отвор ПЯ— Н ПЯСЪК 1 АНИОН с
a'aвπгeπoн равтвв'.
хвдропулт (хидро- и нап. cattpuZ/a
.метателна oянивa)) Мазен, процсс·-
оа ронен понпн с бутано п маркуч,
кояго служи в— пассее и— neжнρ» ва
иeлπв—йв» 0oи«πевαвe п пр.
хидросепарИтор (хидро- п н—т, sopa—
гаТот »oτдeлнτeл"> Апар—т аа сяданн-
нв ва приноси сп руди -рев проот-
ване с нсдн.
хндрослâкция (хидро- и станция)
Водна станции за црвпаввжднге в—
eπтeτ'ниeеκн внерг-н,
хидрост-тика (хидро- п статика)
Дня ек ΐΉΒίκατα, нойто пвуннва ус-
нввитта зя 'нановосне в— τeчывеτиτo
п дсйствиа') по ворху иопопевп н
тих неподвижни тел-.
хидростатИчсн (хидро- п пр. aTaTîkόs
.п'eτтгниn> Ксйто ce отнася go
равновесието нт τвчнoеπиτв ; х п «—
иccτнτнннo гнняенве — в—·
лтг—воте, еовто ce соо«—“— а яо-гос—
пика под взилгит гт с-ёскаатокс по
аеглв.
хидросфера (хидро- т гр. sphâi't
„колОс“) Водната -Ветке- в— Зτнτπн»
^14.1 коап ша зоннопв нолОо (вко-
-•1, н—рокт, озоря, рент) ; зною—
70,8% ок вооннп— повърхност,
806
хидролИкснт (хидро- п пр. täxis ,-та-
меложтнио сын вошс“) Насочвано в—
•пан организъм ком ио-гонто— пмп
ne—Maaca влажност,
хидролерâпия (хидро- и. пр, Theiapéîa
.лe^yвянeβ> ВСдсзвмввнв.
хидротсхкИк (01 гр.) Cпeвнαлπеπ по
хнgpoπeанπнa.
хидротСхкика (хидро- и техника)
Cτpoπτeлеπвo нн хтарспЕхит-всин
сьс-ъжвени за паиелвувант на вод¬
ните пвточницп аа Оппввп п спон—Г’
сит нужди пат аа В-рбя срещу а'вд-
гоке дайстнив га код- т водиш сят·
хит.
хидротОрф (хидро- п торф) 1. Доби*
анна в— торф мре- недга струн.
2. П-едцриятив ва доВпвант нн торф
но тоа- начтн. 3. ДвОптпяг по тави
начин торф,
хидротропИзъм (хидро- п гр. Tiépô
.-брощан се") Cв-Βеπв- в— шнион
р—сяашпн g— ce внсснюнк пян отдана·
Анк—щ от влнжна ноина пян срала,
хидрофйн (хидро- п гр. phanôs „ясен")
Впл минерал, ртовсвндвост вт синя.
хидрофИзик- (хидро и физика) Дял
оп гевТ-аиеата, ноВто поунава ри—
вннннто свсВска— и— нод—та п п'оце-
сшке, протииатп н ан«'oе|e'ατн.
хидрофИлия (хидро- п гр. pHîiéô
.οΟη-ηη") I. Способност ma органи
месна токтн а— п-глота т да оЪДор*
ж— водя, 2. Опрашване в— распевин
посредством вела.
хидрофИт (хидро- п пр. phytön „рас—
яви—·“) Растен··, нвего вирев вон
аса— ; кодио растение.
хидрофлОт (.хидро- п флот) Водес—
оолотито вн една сърни—.
хидрофбОия (хидро- п пр. pHôbos
„страх") 1. Бвнeеτ» при нонгв ce по-
татн-В-лезнеес страх-т вода ; лудост,
Отс, 2. Нтивваснив на кодака,
хидрофён (хидро- п phönO „звук“)
Урод аа и'пеоагв ва овус—ви аъншп,
прел-наши нов вода.
хидрофОр (хидро- и пр. phéro еВ—ст·)
УредО— в— поддържано вя нвобхоли*
мит вапор нов водопроводна мрежа
и зя регулиране шт дтасявцетс й.
хидрохИмия (хидро п химия) Н-ук—
аа химическия състав шт ц'иредвитт

807
кодп п вн оегеатпо ва последването
пм,
хидрохинОн (хидро и хинон) Орга-
вπчoенв естеств—, нвето ce уп-пре-
ёнат наге ирсявпгел при фотографт*
нет и к ирсн-нелскното ва ёагриннп
естества,
хидрохбрия (хидро- п гр. chorCO „раз*
прсстрашнв-н со") Рaввpoеτρaгннαвo
г— спори, ссиаи— п плодова нн рас¬
тении нрав водни ттнтн-и,
хидроцефАл, хидроцефалия == хил—
pвκoφaн» хп«роке|ал-и.
хибна (гр, Hÿaina) I, Хитон исс-таси
ё-втИв—н к попнито сОатстп ва Аф—
рикт, Азии и «p.» е-йто нас норна,
иршни-т га суив. 2. прин. Псц—сиеен
хищник, оввге анчен монан ; п'яОе—
там.
хиералИчески «= “трагически,
хисроглйф == йтрогмиф.
хикс (нап, Hix) 1. Паиненсвайне в—
22-ηκτ ёуевт к нткиисн—к- -вОун- (х),
2.	мат.. Зван за гон-вескно, 3« прен.
Ненаносго· чевтк пни и-елнет; ие*
повсстис. 4. Единица нтрс—, еояге
ce употребява к ревапен-вага п гаоа*
спсктроси-ннт.
хпнпАзоы (гр, cHI1îнsmôs> рил., I. Охка—
пане, мт Христос пня «а д-Иде ва
зтни1а хилил- подшит смел снораан
ст, 2. Охкаш-но, ио Христос пня ла
дойда в— занята ироди „крат ва сна·
га" и л— царува -ООО полнен.
хилийст {гρ. chl liastCs) Нр—вържанне
на хилпавоа.
хилозойзъм (гр. Hÿic »нещастно“ m
zoé .живот“) Учеn-е. спора« ковко
асичип форнп ma ш-ас-нтъ- п-нтс*
ж—вап чувствителност и жезеодви*
гепнест; веeвлунeвeввег на ернро-
д—пя.
хИлус (гр. chylös .сок", мят. chylus)
1.	анат, Вдлъбнато мяско от повърх¬
ността в— нтю-сов оргяг нн моевк
пмп жпветне, к еоопо азнз—к ими ио—
ннвнп кръвоносне и мннфап-чн- со*
goвe» гарант т --ходни каг—ли.
2.	Тонноск, ноито ce стаоржт к мио·
фатичвпте соа-ве на ит-атта ; проа*
ставата— оп себа сп «101-, оОвгятога
с πныеππвa ; мночвн сок,
химикИл
XHMéH {г', Hynén .цент") анат. Дев¬
ствена впит,
Хи^нОИ (гр. HyMcrâîôs) 1. Бот вт
брниссъ-еятенсяо според лpевн-г'ьц-
нает мигеногия. 2. литер, Св-гёега
посви, 3. прин. Брак.
хииеиопт0р {гp. hynén „вина" п pic*
тёп „срило") Насоксне с ципести
крпне (oе-» пчол— п др·)·
химСра (гр. cHinalra) 1. Баснословно
Ауд-вище а д-Евгвг-ьцкяга нитоно-
ппл, новъо имано гнява в— зов, пило
в— козя п змийскт -п-нен, дишано
огневн иняиьци, н снв-ад други нв-
певдп имано при плави : новсжа, ю-вя
п омнИсна, вт есато нзлнаали пнано*
вп, 2. прин.. Хубава, но празна мач—
1-, нвoеoneеτвинe желанис, 3. Ор*
гнв-вон, коВтв ce в понучнм от eе·
тасяквес наш иакускавно	с'нст-
атее ва токяйи ся различни
ерпаннвип. 4. Морсит риВа с удъл¬
жено врогейВоОрязге τηλο, лъзет
сианин и понамп гръден планинци,
хим0рск, хниерйчен (вт гр.) Но—а-
цoннπo» въображаем, гадтИстаеасзее,
приврана·,
хими-трия (η, ата, cHinaa и тр. iairéit
„лекуване“) Пр-паг-нв в— а-нинвеeи
средств— аа авюуатев ва болсстн.
химигрАфия (η. нап. chinaa и гр, giâ-
phö .ниша") Пр-лагнгв ва аиннчeе-
нн е'B«еπвα вя нроявиваге (етас
проявител).
химизйтор (е, л—т. oHîn1säToi) Спсци·-
нзист не химизация.
хнмнзИдия (η, н—т. oH1nîaaiÎo) Ш—росе
ирен-женна нн иoеπнжввняτa на хп-
нията п ня химическите мотели вън
нсинси вгpaемн и— стопанството,
химИзъм (фр, chlnîame> Съвкупност
от природи- п пс-спавн-япо 0-онв—
тине— тюлснин, дължащи ce и— дей¬
ствието ва химическите рв-нц—е.
химИк (е, лая. cH1n1oua) I. Учен, коВ-
те с спсвназпск но а-нит. 2. Про-
псднйнтен пян еeу«eгг но хинин,
химикИл (0·· н. ляτ,> I. Нолунегв но
химн-всн— топ вещество, кввго ce
уи-ярсВинт а пр-еов—лсъю-тс и пран*
тесата, 2. Специален хнопчесни пре—
парят вя писано — по-гъст от мас*
808
хнмнотерäпия
кино. & Ппсаянт с т—кын препарат ;
хпоинямнн.
хнииотсрИnин (κ. м—п. chlnlt и ер,
therapéia ,,лeнунявo“> Лекувано гт
заравнп Оснсотп с нннрвнге н вара-
зойптв мост— шт организъм хпюи—
»осни нощескат, квито лойсяюуннк
с-вну ирпчпыитвнипо ва безостта.
химИчески (от и. пат,) 1. КоИто ce
οτβ—τη go х—мплта, 2. Окороти с хш-
мимвсеитв процеси и с негвдпго вн
хининта. 3. Онорз—в с упспрВОапа шт
хнинмвеюитв препарати за нвтнвп
ванн. 4. Ксйпс ce нваоршва мрев
хиникями ; химическа роан*
в п л — праа-онанв и— вдыо ношост
но к друго, ноето ce ртозиман— оп
ивходното но еoеτaв» строеж п хи*
ОНАТСНИ свойств—.
химия (гр. chynôs „еoн-, ap.tl-kiniya)
H-уκa» сотпе ивучав— съсънка, сноВ-
сяетта п вътрешен. 'Строеж шт хи—
мнчеснптт озоноикш, техният съели—
нoнит» махтинона на тит соединении
п превръщаното на одни сосдиненин
К Други,
химн {πp. Hÿnnos) 1. лшпер. Торжеся*
вона хвалебна песеи к -сск га Ос—
жестко пмп гор—“ к древн-троинат—
пвввии. 2. Торжествен- посви, прис¬
па за стююся в— доржава, сдружение
т пр, ; в—цисванвв марш в- один
ль-ж-вн. 3. Тържествено знриишо
стихотворснта, 4. църк. Πoеoы» πβο-
нспеыпт. 5. трен, Cн-нoемввπo, ивх-
а—ат,
химкограф (гр. Hymnos .химн“ и
grâfHO .ниш—“) I. Автор в— хтонт
хеивсннсс), 2· прин, Хаанится.
хемкомОт {гρ. Hyмrôlogoa> Чотав гн
х—ншн {oеoётнo к храм).
химно-нОгия {πp. hymnos ^10^ и
lögos .слово") Омякесноаио, хнанеёвп
носни.
химозИн (ок гр. cHyrnös .евιн“> Фер¬
мент, ноИтв ce ванира а еτвoaаa вн
мм-лп олекспптяопп и примитива
съсирването вя омтното.
хИмус (гр. civiôs „сок·, лят, oHyмua)
Смливак— храна н еτeoaхa» провор—
наг— н рядка к—на.
хВен {nepунв, kina) К-р— в— дорво, ст
нотпс ce подуман- хинин,
хинидйн' (от псруаи.) Вещество, по-
лоОио ша хπвmн-» новто ce содоржа
н нор—т— нн х—шписвото лорво и ce
ун-ярабнв— а малнинг—т—.
хшейш {ивpунв.) I- Бтм по-мпв ир—х,
иомучан—т ся ксрапа ва хпвпнсвсто
«0^, н-ето вирее к Неру; сага ce
ионуи-н- и ис посустктп ш—ниш ек
хинвлив, 2. - Таблетки ся хпнпв н—тв
аонтрспас,
хинозол (-π иepуaв.> Жолт ернект-
aoamgam нр—х, цолуАНвав ек хниснив ;
уи-яраённа ce к—тс девин|тнцпонго
п анпистиппчвс сродство.
хинолйи (-τ пврутн.) Бозивотта отс—
мовнднн τβηβοτγ е ветор п гврчпн
анус ; лобная ce п оп каНеновопненин
.—1.—·, π τήητβτπαβο.
хикОн (01. перутн.) Змагвожънпвнинаво
втmoеτвe» новто ce понуч—вн при окис—
мтвайе шт анилин— m ce упот-тОта—
прп винси хеннАВски производства,
Хйниерланд. (нсм. Hinterland) 1. 06-
зтет, кояпв ce в-мира з-д оврено
крайбрежно - е треста-нище, 2. ООмасо
еаоранея е тьргввеки, пр—нинзов и
друг иенгьр. 3. Съседна o0м—cτ» ком
нвито ce предявиват права вя про-
лиостве (вс-Вено н—то сОвет ва прн-
Оигтлекат— ноловианна пон-птк-).
хиосци-мИн (гр. Hyoskyanôs) Отрое¬
те нвmвтгвo. ковтс ce содоржа н
Венядовята, татула и др.
хитНрх ^'1 HîppâroHoa> ист. Началник
в— н-випц- н «равин Гърция.
хипер- (гр, hypCi „гал“, „ворху“)
Γpo«cτ-вκт» квитв н ен—жни луне
укавва провнш—н — но вя г с р-
манното п редното.
хипв-О—пОн (гр. HypOrbtTon „наруша—
нио“) литир. Спилна фигура, при
сонт- ивюуетвено ce варунтв- аствет-
венияп род шт душита,
хип0р0ола (гр. Hypcrboié „npтавop-
ляве") 1. литер. Сппмв— фнгура, е
нвято ce преувен-навн деВствитоН’
готът— за потентно вьвлтeт'внe-
иреувенииавано. 2. трен. Првувони—
чвнио, говареттисет. 3. мат. Отвно
рана двукрила крик—, конто прел*
ст-вляв- гвонотричтогс юнско гт
томе-, движеща ce 1—.—, ма р—здинтг
ят между ртвсъвяшинт— й лс дка
809
хипестОзия.
постоянни точки е постоянна вели¬
мте—.
хнπср0олизИц,ин (01 пр.) Грауками-
Ааваго.
хипср0опизИраи (сп пр.) Преуввмп-
А—Н—О.
хиперОолйчен (гр. hypcrboiikôs)l. Кой¬
то ирвуваа—мана, богат е хиперОомп.
2. П'Вуввлинев, нввероигвн, свойст¬
ва· вт хнпорВола, 3. Граетнаи,
хиперболоИд {φp. hyperboloîde оп гр.)
Крик- повърхност, ноито ce пслумн-
в- при вяворгвяго'в в— хнпербом— (3)
ономо тле— ст геВннпв сен.
хиперборёйци (вт гр. hyρcrb0гc1ol>
1.	Баснословен в-po«. коИто жевля
„отвъд твверння юнко-“ евсред пре*
даннит— ва древн-тт порви. 2. прин.
Отварит жптони.
хипергепёза (хипвр- п гр. gOтéSîa
„произход“) биол, Понврнанно раа*
нитив нн ергав.
хипeргсни'тапйзъи (хитер- и няп. go*
Tittiis „«oгepeдeн“> Невернази— —ни
итого р-ивс 'нввигно та помонп вр*
г-вп т ц-з-юна— деВйосг та -'ттни,
хипсргпикéиин (хитер- и гр. glykÿs
.τη-«·^ m Hâina „срою“) П-аена-
атив съдържанието ва отх-ртт к
крьвта.
хиперемия (хипвр- п пр. Hâina »kpъвβ>
мид, Ограничено унтлнчавяйе ma
еронннп— ото- к вткси и—тпн нн пи—
ното.
хиперсстОзия (хитир- и гр. âîаTHosîа
„чунтτвe“> Увоничанаво чувств-тел—
нотгп- в— нвжттт ; ног-швпя иуатаве-
твннеок от Оопен п др. ; воаешавт
чувттнипенйотт.
ХипериОи {гρ. hypciibn) 1. Баша в—
Сноевато сторел д-авн—тръцеат— юн—
томогин. 2, Озонво.
хипсркинОза (хитер- г гр. kîresîa
„движен—е") мед, Пресилен— нус*
кумнн лайвотк, н-ивузс-апе движа—
етт, ношкв ce ивнват при никои ат—
Оенявавпт шт централната пе-вна
титпеи-.
хипсрОи (хитир- г гр. ёи .сошсству*
ваш“) ПоуттвВниве олеиойга-не чае-
апвп о 0—0—, ис—пвлни— от мятат— вн
трот-ы—, но иС’М—зн— от натает в—
лаутрси-,
хипсрорОксия (хипер- и пр. ôrexis
о жвмагне“) Гентон охетн вн ллано,
гонаттпноог.
хиперплИзия (хитир- т гр, plâsls нОб-
p—вувaнo"> Гомтоо уатзтмнаанв гт .
тъкан ц-радн 'авратпване га клоп—
нико В; ввнороалвс уввлииннане ин
ортти,
хиnерсекрОдия (хитер- п секреция)
биол·, ООилво опдвннве га текрог от
жмезн,
хипертСизия = хипертония,
хиперлбриия (хитир- п гр. Tho*nόa
.топон") Уволпчан—нв попнивака ва
о'тнгивъо иорндп нарушаване в—
нвапоолвВтпвивте вн оёравув—гего и
отдепийвао в— попнийапа к орган-вна,
хипсртОкек, хипсртонИчсн (01 гр.)
КоИпе ce харангернв-ра о анцe'πo-
пни; аниepτoвнAHα Ооност—
оаоеттвтполйо ваВоляванв, новте ce
хар-нтерив-р- т n-вгpecиp)яιτв пови—
нтванв в— еровгопе гапягаго.
хипсртёния (хипвр- п гр. TOnos .ma—
пpoжeйиe"> мид, 1. Нониного кровно
внннг-не. 2. Повишено гапрвжег-в
на оуткул ими орг—г.
хипсртрофИрам (01 гр.) Неттттттвопе
увоничявао ; хипор трофнрам
ce — уволичавао ce неетгвттвево,
оного ce уволнч—в—о (за оргаш п др.).
хптаркр-рВ-вг (пр. Hypoit-opHI kos)
1. Увем-нен явырдс оного, поттготт-
авио увелннен (а— оргав, тъкан, нус*
иуд ы др.), 2. прин. Нтетге'сгвен,
преувелича·.
хиτeBT'B|ит (хитир- и гр, tr^opili-e
„храна") L анат. Нааттотяютно уют—
лн-таянв на орган, тъюнн, еястет
ш др, 2. Нте'егестввго увеличавано ;
ирауавнииннтно,
хиτeв|угeция (хитер- п лат. luncilo)
Грантавн) усилена дейност в— орган.
хиnт'аe«Oгня (хипвр- г гр, bcdoné
.удоволствие“) Ненормално иоаннв-
не ηττιβλιο в-тар-егве,
хиτвва-д-0з- {хитер- п пр. Hydros
„пог") мед, Прекомерно еозсянатее.
хинеепОвнт (хипо- и гр. âisiHësis
„yoemane"> мед. Намалена чувегви-
геннетт в- Оолен, инитнт π «'ι; вт—
мамонт нувствиголн-ск в— н-жтат ;
г—м—нсна муаспаеказыстк,	'

хипи-трИя
хипиптрия ^'1 Hippos .нcы) m aatréla
„лeкунaйe“> Дна сп ветсринарн-т-
надивив—, ксйпс изучяв— Оомвотипе
в— еснвге п τтаввτв засуетит.
хипиИтър (гр, Hippîairôs) Вегер-нтрев
пекар, н-йко е титцианисп ис лекува*
не па конетс.
хипноза {n'. Hypnosis .трисинване“ оп
Hÿpnos „т·oг"> I, П-доОвв ва фивио—
мвт-Аен сон тостенгит y новака и
ж-ввгнигe» ковге се иредиввтевн из—
еуттвено, 2. Начег и— приспивана
ирев слушанна, при кееао стана поа—
но лвднпйение вт волтта и— приспа—
вин, 3. прин, Обаяене, тилно вмит-
вив, тин— на въздействие, гсмимс
оО-тнив.
хиппотизИтор (е. нат. HypnoTîaäioι вп
гр.) -· Чесан, неВто лвсярна хора до
пвлутьгге ими тънно тоспоигне нрав
вгуненне. 2. прин, Чекан, ноИте
тнайен,
хиппотизИдня (ок тр.) 1. Дое-'в-не п
попвжевнт на хипноза, 2. прин. Сим-
но вот дсйствиа, то—Вв-нв.
хипнотизирам (ог гр.) 1, Докарани н
полвжтг-т на хнпгвза. 2. трен. Опа¬
ше воздеИепвувао, ти—йкто, вгун--
н—о нтгве викооу.
хипнотизъм (фр. Hypnotisme от гр.
Hÿpros »е·oг“> I. СтвевВнвтт п ума·
вио «а се причинява хипноза, т. т.
Л— са дою-'втп хора н сънно тосас-
ненс п ла върнат воиAнe. нвете по
се внушава, 2. Уманив ва назЕвитън
при х—теоза, 3. Съвеупгвтп от нало¬
вил при хипноза.
хипкотИк (01 гр.) 1. Лица, квепв т
ц-дтгзнно на хетеозт. 2. Който дв-
ка'В— сын (-- нвeαpтгвo>.
хипо- (гр. HypO „nвg"> Πpтgтτaнκa»
конто н сложни думи уют?“— и о*
m п о е е ст н-риамготе и рвдвото
нни нещо в п т е с.
хипогсй (хипо- п гр, gâîa „зoня">
1.	Нол—онио, ползеиын нестройнт.
2,	Полаонга проёвпц—.
хипо^и^^я (хипо- и тр. glykÿs
.см-лос“ Mhâima „кръв“) Намалявана
на содоржянпего ва аяхарга а кръв¬
ен ; ср, х-пергпинео-т.
хипогрИф. (гр. Hippos »нов“ и g*ypa»
g'ypös „π-и|"> В дрввв-провнап—
810
митология — жекоего, новго пред*
отавлнвано иемонив-т— нов π цомо-
нивака гриф,
хиnодр0мт (гр. HippOdromOs) сп-. Спс-
цпялно црнгедене място ва надбяг¬
вана с иона, н н миналото и о нв-
лотниви.
хияодрОм'2 (хипо- m droiTos .пъπ“>
Тунел за оивананв под пот.
хипокИуст (хипо- п гр. kausiOa .ва-
г-'тmтн“> Нолтолно егоплевпо тот
тнствин от нашали за гвреш выз«ух»
еовто те пракгннувале втИ-нвете н
ЯЫТПННИГВ б-ши.
хипокентавър {гp. Hippos „к-н“ и
kéniauros „koггaюьp“> В древногроц-
етън оитвлвгпн — същество, нооге
иредтт-влинннв и-м-апната кси и иомоа
нивата -вавн,
хипокрйзия (пр. Hîpoklîaîα> Лицеме¬
рно, првсторенееп ; -иекр-впн,
хипокрйт {гρ. lipokiités) Лицемер,
ипокрит.
хиполйи (оп пр. Hippos „κвй"> Препа¬
рат ат увтпичавнне р-ждаеовтпта гт
ноВилнто,
хиполог {гp. hîpp01ogoa) Оиовинниет
но х-пвмопил,
хиполОгия (гр. Hippos „нсн“ m logos
„ наука ") Н-уна за совата.
хипоплИзия (хипо- п гр. piâa1s .сбра*
зун-нe“> Ненълго рновип—в и— коняг
наш -рган.	-
хипопотам (гр. hîppopoTaιrгôa) зоол.
ДаВел-ножо, вепрежинно чи|понепит—
но жнвоего, едро п о груба вогн-
ыeеπ. евего живов н ртн-те п езерЯ’
т— нн Африна, храни то о трев— и
лвтппта помами размери; речен иси.
xnnoceKpéufH (хипо- и секреция)
Пвнижено отдепине гт секрет от
някои жмевн.
хипостйза (гр. HypOstasis „уτяΒκa“>
мед, З-доржнио, отстой на срою а
някои ниене равтоноженн органи по¬
ради тл-Оа торде-е— леВноеп.
хипостазИрам (от гр.) Греляато сОтн-
пианс тътттгвув—не вт ствнечена
представа, признан, нанасяно (прп
пденмиттиАетнапа философин),
хиnотлИп (гр. Hypöstylos .поддържаш
от нвл-ви"> арх. Зала паи цоовпе—

811
ыне, сколок вн нвето ce поддържа
ся квнотп.
хипотИкс-, хипотИксис (гр. hypOia-
xis) езиков. 1. Знансниотш цедчпнв-
ввтт нн пвречение. 2. Занитино низ·
реченте,
хипотеза (гр. hypOTHesis) L Птумно
сёсоыснаыо пртдположенне, нсепо
сОнеинна втенкво нвпение и приВна
«a ce провери мрез лвеаваптмства, ва -
дт стане науми— те-рни пан наунов
закон, 2. Гродпомвженив, втронпйвет,
логнде—.
хнполснзия (гр.) = х-пвтонии.
хивотенуз- (гр, Hypot01nouîa »протя¬
гат— ce пв«“> мат. Страната шт
лрявоогонтн криогомв—н, нотто ΜΌ’
жи срещу правил опоз.
χиполериия (хито- п гр, thcrnOs .ко¬
том ") Понижаване температурата ва
мсквит пан в— пеппоеровно животно;
може g— ce првдиввиен изкуствен— о
με-όΟη— вея,
хипотетичен {гρ, hypothéiîkôs) Осто*
нав ворху предположение ; пролто*
«-•—00, неролтвн.
хипотоиия (ximo- и пр. tônos „вяпрт—
жегне ") мед,	1. Г-цнжтвтве га
кръвнвто налтп—ве. 2. Н-вижешо и—-
нтг—го ц— мускул ими орган,
хипотрОфия (хипо- п пр. Tiophé .aρα-
г-и) I. Пеетпветвего ваоантв-во шт
сртае, 2, Намалявано, вотороалво
раавин-во.
хипофИг (гр. Hippos „кое" m phâgos
.πακeoнин"> Чвнек, квИто яде сее—
еко неее.
хипофИгия ^.1 Hippos »kвгβ г phâ*
gontl .τη“) Оёнитй да ce ила cor·
тио овео.
хипофйза (хито- и гр. pliÿsls »вов-
никю—не") анат, М-во-вн тр—л-тыс,
жнеаа о вътрешна свсрец—н, котто
ce ц—мирт к -тионата шт главини
новок.
хипофИзен (01 гр.) С ю-исства п свое*
тпв— вн хппо|ива,
хипофУнкция (хито- п функция) фи-
зиол, Новнжегн дойесся на орган.
хипохондрИк = ипехойдрнк.
хипохондрия — нnoавй«pнт.
хипоцСптър (хито- п н—т, oeut*un)
Огните та вонетрое. к недрата в—
хирот0ния
Зеолга, гдетв ст тътнали размества·
нпл п -теыдтто он подаенннав язя—
тоци,
хипоциклоИда (хито- п циклоида)
Затввренн κpнвa. -ннс-ва вп точна шт
окръжност, кстте ce торюазн Ото
плыагаво ис выт-ешгатя сяртеа ня
друг— окръжност о но-голям радиус,
хнnтоиCтрия (гр. Hÿpsos .кисеи-га"
п MétréO „мери“) Огдон ст гводе-
зит'я, нойто ce занимава о нвиерва-
ыете ин нпточнвито шт маттгостп
чрев хппсонегьр п тяхното нанаеигт
вь-ху кярги, пн-воне п др,
хипсометър (гр. hÿpaoa .височина“ n
Métroi „мярка") Уред -а -внерваге·
гт -вони нитомшип нтлш-рсювп- р—к-
в—пе чрев нвне'ване шт кантор-ту·
рта— и— нипевете на нодата.
хиптолеρиомегьр {гp. Hÿpsos ,в-е--
ипгн“ п термометър) Урал -т ев-
оорнавв ва вонви н-точини вов се*
тона ва птнпернаурапа ва китовото
и— колят— ; хнпсонетор.
хир-гра {гp. chéir »'οκτ" и tgra
» жертва",	„плячка“) мид. Б-лвет
“следствие и— н-'унавагв ва обмяна·
га га ветеетв-тт, нотто .заситя ро—
цете; ср, подагра.
хирогрИф ^'1 chéir „роня“ m g-âpHb
»пинт") 1. Рьквпие. 2. Саморо-сы
полнит,
хирогрйфен (пр. ohc1rogräphîkôa) Па-
питан сое тоёепввй— роют, стис-
ръней.
хиромИкт (гр. ohéîι „ръка" и ntntls
.гαдατeπ“> КвИто гадта но нигипгв
в— роисте,
хиромантия (гр. che‘î-ôiiaTtéia) Отс¬
ред тавanaгняτa вн сусасргетв —
т'елткаввтне* вя бъдещото, гадтоев
по форинта и звегпко шт лзнвитт вн
рЪВЕКС.
хиротОрий (гр, chéli .-оюн“ г Thcrion
.животно“) Животно вя края шт пт*
«созаИентка п началото в— нтзввве— -
сетка ера, ок есето има т-оо спив· -
чатове, напомняне сзеде от монош—
са 'ока,
хиротонИсвам (гр, dieiroionco) църк,.
Ръкополагам {нpegиннo όπι-κοτ).
хиротОния {гp, cHéÎΓOtorîH> църк. Ро-
812
хирудин
нополап—то- на духовно ниво (про*
ленто к опитнептки отв),
хн-удВе (01 нтт. hlrUdo, hirudinis
„n-Hema") Орпанннетее нвтвттве,
коеае проми на съе—рвагето в— кръв¬
та ; седеян ее ст слюимеви жлези ma
к'ывоенунвпн н—тв—вн,
XMhÿpr (гр· chéir „-Oka“ m érgon „рт—
Β-τα") Лвк-р’епец-ан-тп не хирур·
пнт,
хирургИчески {гρ. cHcIιourg1kôa>
1 Грисът ва херуртен, -автенш ев
до ан'уpгит, 2. П'едг-аначен аа
п'твене нт оиоряцпи.
хирургии (пр. chol-ouigia .вnт'aции">
I. Отдел оп оеднвиняп—, к-йко ивунав-
ваОеливагияна, при новте основат
метод в— ааеуа-вв в нохявичттнвте
вмешателство н Венвсте иисто, п
рнартб—с в— ногедите п нач-нппв в- тою—
иеиег-в. 2. Лтмебео ваведен-е инн
n-оенеы-е, юоатао ее нравна опт—
рявип.
хнейр, хисарнО. (тур. histi оп тр.)
Унрспаавна, voeeriocT ; ер. аероион.
хистамИи (01 гр. hasTés „1Okяг"> Op*
r-вемнв ввнеегвс в жнввтнйекит
организъм о гомтна фнвивл-гнчна ан-
• пеювост ; --зше-тва юроввгеевнте
съдове, усезва саюрев—нтт шт тпс—
машини тон, понннава гонуса ва
глядкитт мускуле п	др. ; —прав
гвлнон роля при -лтрпиига (квпривнн
'-•ест, еенва хрома и др.), Иaτ-лaт-
а— те нтас нвкн'етво п нате д-агно*
тя—нно орвпттве.
хисгерО^з-, хнтлерОзнс (гр. hystérésis
в3якьентв-не“)Фио-нетне твлогнв, прп
ю-вто 'еткв—тта ва олио ттмо тири- .
оо никои аойшин выадеВетвнт о 'тв-
мпчгн к заниеннвег от ясен, атмити—
мопв в ёнао поднап-во тв-рнео нн
сынпоте выалтйттв-в пни га,
хистёрия, хистерИчсн == -егepия» по—
пвр—вн.
хистсролОгия (гр. hÿstoioi „и-спелно"
m logos . н-уκα"> = хиогервы-пр--
герен.
хИеттр-в—прОтт-ви ^'1 Hÿsio'on-p'ô·
icion) литер, Опипва φ-πуpa» при
квитс от—налспе пс-нысес оо навв-
НС’Р—H),
хистогепёза, хистогсн0зис (гр. hi-
stôs .гокти" п géncsis „и'cиoхвл">
Провес г— сёра-унает в— пынтветв
шт оргавивоо.
хнтлог0кек (от пр. histôs .пъкаш“ и gé-
neаls .τp(e-заoлβ> Койпо произхожда
от гости, токантн.
хистогенОя {гp. hisTcs „конни“ m gé*
nos „.0«“) Гровсе ma -Вр-зуа-вв и
разкепта в— поети— н отреден.
хисгопИза (гр hastôs „тосте" m lÿsis
.'язτвapягe"> Р-арушев-в на понанн
чреа оеобенн езо'кн ва ергнвиао-
(φягouнπи> п |ернвнпп.
хистолОг (пр. hîîTόa .шьют·“ m lögos
.гнуся") Отавнязнск пс х—тяса-тни.
хиттопOгия (гр. HîaTόs .тосте“ π Ιό*
gos .няyκa"> Наука ва строежа, «e“*
воетта п еволюцията и— тъе-в-ст к
живогнвскиго п раетигепвитт нвого-
нпегочн- --ганиаи· п в— чсвека.
хистопатолёгия (гр, Hîsiόa .тъюти“
п патология) Наука от микроскоп·*
Аесн-пт процеси к тьеанипе при от-
ё-нивании.
хислолИития (гр. Hastôs „гости“ m ta¬
xis .'oa“) Подреждана вн растения
епоред понагнав по,
хист'нОг (пак. Hîatrîo, örts) I, В «рев*
нит Рим п в орвдйовокевга Фран¬
це. — —ηή)', 2,. прен. Лнцвоер.
хитйн (01 гр. chaton . „д-eа-"> Ватт*
отво, к-етв образува ъворанът воин*
га п-кринкя и— ннтнесавввгигв (р—·
ви, няееквни ·ΐ лp,>.
хил0н (гр. oHîtôr> Д-нит дреха, риза
(у древните порвн),
хламИда ^'1 ch1anÿa, ÿdos) Нн—п,
•—мотано ; то-нт ножка д-ехт y
д-евг-те тори—,
хзвсгИнвацнеа (оп ссОс,) Нах-зно,
зъжзево π πόη-μπολοη- о-нсхатнокно
(по пнако на глнвннт порой ся Ге-
поневаг— еомодел .Раю—зо'”).
хлор {гp. oH1ôrόa „ жълтозелен ") Хпоп-
месен олеиент, знак CI, по'влен го*
нар 17, ат. гогно 35,453; отдушник
таз сос зсленеи-в ваят ; поа шероно
приложение н асхииняк—, овдпцината
п тенекопв отопяветво.
хлор“« (оп гр. cH1ôrôa> Безцветна от*
сятия поннесп о -ссор oeg^i^c ; позу*
ч—в— со, н—то те цренарн хмор прав
спирт,

813
хлор-джи^р^т (хлорал и хидрат)
Успокоително и приспивателно срал—
т1вc» неоте ce ионучан—, сято ce тют*
ти хлорта о “СД—,
хлорноВе (хлор п амани) Оргнни-
нееес съединение вя хлор- нов кил
шт Оня ирис- —яви Пpaх. к-еас обез¬
вредив— никеп отровиш ввнвттва ;
велннит му ртзяа—' ce иатвлаув—' ва
geair|BHuBT,
хно-йт (от гр. cHlOiôs) Оса вн хлор-
нап— кпотз—вн.
хлорИтор (κ. з-к, cHIoraior оп гр.) Апа—
р-т за еВтаатрааив-ге, пртл-нно вя
водя в- пеево, -рев непрекъснат)'
дво-р-вв на хлор.
хлор-дегофенек (хлор, ацетон п фе¬
нон) Спано съяв-яв-'н- п отрввво
вен.еегво.
хлорстИл (хлор и етил) Безцветна
теиноеп ек нишан спирт п сеяна ни*
оен-ы-, нвито ce ноттртва много
Оорав ; употребява ce сняв вОевОвлт—
вяно е-адста- -- мастен утеВня.
хлорИд (гр. chlôrôs m éidos „видβ> Сол
вя еелг—га ннтел-ня, пвлунявяна при
вааиоодвИтгвиетв И с втнов— ими ма—
1 а а ; натриев хлорна — по¬
кварена ося.
хлоринИция, хлорИр-не (к. лат. chîo-
'inaiio от гр.) I. Нанпн нн вромнет—'
атие шт нод— ирео хлор. 2. ООраёоп—
на шт е-ганннесен ввнтттва о хмор
или хлорин тьвл-негнн, аа ла ce но-
ау-тт -рттн—масс- хз-рест— съеае-
гевии ; ивτвлвтвα ce ирн тро-зввд-
саво в— никое ё-н, неюарепвенн пре*
нарта· п др. 3. До6-ваге на алапе
-'ез прострв-гс в руда на ттос-бря-
аег хлор, н т-лумсният златен хло—
р-д ce р-атан-т вов кола, еьдето
знаастс ce утийют,
хлорИрам ()' гр.) 1. О-нттван, прочи¬
ствам о хлор, напр. неда. 2. Обра¬
ботано о хлор.
хлорИт (гр. cHIôΓîTea> Слюлопелобен мп-
норан сое оелен-кав вник, кеИпе
аанва к тытттв— га ннкои се—зи,
хмврОвн ^'1 chlOrosis) I. мед, Бвлоа-
нега бледност ; л-беанва Впадай цвип
иср—л— ёсавск, 2. физиол, Отеоткв—в
и- земова окраска к местата и феннон*
пт_ыа рноканно нерали ёсзаск,
ходогрИф
хлороплИст (гр. oh1Orôa „жълтозелен “
m plâsios. „-0paзyвaш’> Оевёеге нам-
но тяно а врвпоплявната шт κλοπη-τ-,
квоте содоржа венеио Оагрилне ве—
шоскво (хно'в|пн),
хаорофИл {гp· oH1ôrόa .жолгвзенеи-
п pHÿllon „лист") Земвго ё—грилно
нвнвстно а «попят— и други органи
в— вαcτвгнтгн» ковко оОусл—вн ноо·
м-жг-стта аа приенавого ша воплв-
р-двин двуокис оп вовдуха ; ире-
аронт светни вият— енорг-т н химни*
ва, Ола1пеааре1В1га на ноете спав— ро—
тоеинпеа-га' в растении·-·-.
хлорофОрм (фр, chloroforme от гр.-
«—11) Бевцввага нотно нвпа-тваща ce
пвнйвоп сос сзтленнан вкус, кеятс
содо-жт хлор m ce утвя-абин— като
утоИнт при -паряв-н,
хмо-пин-Вн (хлор п гр, pak-ôs „пор-
чин"> Безцветна пан жьлта мятас·
виден 1ВМВ6С1 с остра м—реонт, коятс
дееепвува -аадр-агиаелго шт «πη—βπ·
в—те; упвпреВива ce нят— огровве
вещвстве срену в-адеказ— в оваонс-
по спопнвстве п натв боти п-в.
хлорхидрИн (хлор п хидрин) Сппрп
о хлор, ал-'-pαн спирт ; упоа-тбина
ce Ирн пронвволопно в— нар-нги вт—
нествн п нтяо '-втвор-птн шт 00031,
накове п др,
хлорциИи (хлор и циан) Гав ими печ-
ввег с -спор мерно, тънвопворен и
отровен,
хобелиашйка ^00. Hobelmaschine .ма¬
шина аа вeг«вевaнe“> Металорежещ—
манена от об'яёопвянт плескоспито
вя лонг— п оредео донге теня.
хОВи (aeTMi Hobby .люё—нс внинна—
гие") Г'-ст'-сгтваге сын гоно, мю-
ёнов отвеиявно о гешо ва ул-н-н·
отвио, наир, оьВер—ее в- о—рки, нт
.вганкн и др. тралиттн.
хскн-лй, -я—'«“ {гуp. Hoya-dt) Ще*
дор, разпуснат.
ходег0тика (r-, Hodêgètlkê „пьтвволыо
гвнуcπвo"> Дня от пе«-т-гиеап-, кой¬
то оо ваниоава о п—мев—тв от ннВ-
зено учтев.
хбажт {πуp· Hoch) Мсхаоод-вскп сво*
noBHKi
ходогрИф (гр, hodόa „поп“ и grépho
814
ходомётьр
„пинaβ> - Урод от —нксо—тичые оанпе-
ннге вт измиват пот,
ходом0тър {гp. hodôs .пот“ m métron
„мярка") Уред ва пооервнне шт помп·
шап пъп.
хОкей (нием. . hockey) Опвртнаигр—, при
неттв игр—читт удрят попна (нми при
хсссй вт мед — шайба) сос тивцпнн-
шн спинвво ; р-вмпинвнт оо хсней ва
права п хонеИ гт мед.
хоксист (01 aerM.) Cпcpτπc1» неВпо
игра’ хонеВ|
хол {ннгм. hall) арх, 1. Г-зтос сре¬
дини— иоменсишс к отряд— ; онзов ;
Ашк—звне 2. Весгпбюм.
холд (угг. Hold) Мирен зт повърх¬
ност в Унгария, р-внн ва 0,43-6
хектара пмп при кадастър = 0,5755
хект-р—.
хОлдинг {ннгн· Holding „хващано“)
ст. Нарушаване праниняга при боне,
когнте Βοη^ο' хвата ръцете пап
тялото на ирогивыика он,
холемитийз- {np, cholé „жлъчка“ и
lithos „камък") мид. ЗаВемтв—нв, ирп
ноепо к жаонвен мехур п жлъчните
пытищ— та оёрязув—т кашони.
χопекдер (нем. Holländer) 1. Машина
к кн-жн—пн прсниннвнеот за рнзёи*
анис и— книжгапн о-сн вн лреёги
ч—спи аа н-зумтаанв от иен нн хар-
т—н. 2. Манин— ва онюпн—вв в—
вь-ва (оченпченп, свееенп п т, в,)·
хсзВрн («—n, choiera вп пр. cholé
„жлъчка") 1. мед,. Остря от-азна
ёсаесп, придружена о местн повры-
n—ннт» сплно раотгроВепве, висит
температура, 2. прен, Зол, зон ме¬
нен, койко воен само нецнспит.
холерйк (3—1· cholc'lcus оп гр.) Чо—
кан, нойто месно ст поддают шт пила
п други иуаства ; пенпераненпен,
внергичев, пневмпн менок,
холерИпа {нaτ· cholerlna (ст гр.) мед.
Спенаннс-нртнвс oaёoливaвe» по—мо-
ке ст хвме'н,
холеричен (яат. cHo1é*îoua оп гр.)
Гновмин, побухана,	р—вдравнитвмон.
холестерин (пр, cholé „жлъчка“ и
стерин) О'павпчвтно съединснто,
Еонвекно оп прупагн та сперивипе,
неепе со тантр- к животинските то-
наыт,
хопедитлйт ^1 cholé „жлъчка" m kÿ—
sils „мехур“ п-ев лaτ.> Възпаление
ma жмочнил мехур.
холИзъм (нега, Holîsm ек пр. Holös
.цял") Английско реакиионво и ми*
опинвенс съвременно учение, ноепс
разглежда природа'— наго дух-аго
единство (βημ-οι) ок нон-птрианни
сытности ; негввитп принцип аа пол—
Аиняатво в— мастика на виното ос
•ономоув— -а сирналнанне вн нвне-
тианнапа пвнипин— в— н—пипалистичо*
скита държави и аа смазвано ва км—*
свв—па борба в- трудещите ое,
хопогрΠфеи ^-1 holös .иня“ п g-épho
.теша") Изцяло н—питян сос собет*
вана роен; напоят- санорочет,
хологрИфия {гp· Holös .лял“ п grâpHô
„пеша“) Отк-ип през I947 е, начин
ва фотографиране о апарат Оео
оОтнтпв.
холоедрйчси ^'1 Holös .вия" m hédra
.инв-есе-ст“) Напьпго симетрима·.
холофан (пр, Holös .вия“ и pHanés
„τοτη") Книас пмп покривна ся и-в*
врачйе стъкло, конто пречупва, рав-
сеВвн пан етрязтва окопнин-кт.
холофратлйчсн {гp· holös „вил“ и
phrasis .изpтзβ> езиков, Кейтс нора·
винт о едва дума вият нисън.
холодбн (пр, Hôlôs .цип" m kaliôs
„нов- през янт.) Тpвτ-cτa„ еъвр’нен—
внта тасз-еи-н— втох— оп »откъртим*
шил пepπog» неито са дели в— исас—
нтививш, брогввв п железен кеи,
хблцфрай (гею, holzlrol .Ото дърве¬
сни—") Качоепввв— поАТП—рок— хартии.
хомеопйт (тр, Homôios „еднакъв“ и
pâTHos .cπpαgнниeβ> "Ленар, нойто
примата хеноопапптта капе мечвбне
тралскво,
хоиеолалйчен (пр. hôмôîoa „еднакъв"
и pâTHos .cτ-aaaннe“> I, Който ст
опитен «е хенвсп-пинка. 2, трен.
Мазон, неанннителен, к манно испе—
МССКНСе
хоиеопйлин ^'1 HöMcIos „еднакъв"
m pâihos .cτp-дaниe"> I. Учтвит зя
менуваго гт б-пасти о манни дови
от ветветв—, совто а здрявия нввек
при приемана в- помами дови иро-
диввинваг оощито ва0онтваыиТ| ^Л’-
815
кув—нв нрав ирпннгнно гт кон— уме—
ина,
хомИлия (пр, Homilia) църк. ГрвпонеДе
хомо- (тр. Homos „вилн, .paвeв“» а ел—
някое-) Капо порна съставна нн слож—
вп думи овнанав-	равенство,
сходство, еднородност наш
единство.
xoMoréHeh (гр. homogenés) Който прп-
пежава адвтнвн κаиeоπвт» с-йкс пон
гапонне елгнньв п-везх-д; еднврв-
деш, едг-кьв ; ср. х’гт'-ген’н.
хомогснизИтор (хомо- п тр, génos
„'-д“> -, Уеаи-кв-тен, 2. Машина
за раабнване и— н-вннните а оляното
преди ег’'-мнзац-ита. 3. Техническа
оанина зя -тобивянс по фивпчтокт
гамен в— втнеетва вон воля за по*
нучаване нн еднородност,
хомологИчен, хомологИчески, хомо-
лёжек (хомо- п пр, lögos .дума")
Ксйпс поа единеве епнонвгит сын во—
що, н-Вко по- еднакно знамение ;
рнвносповн, тьопвегон ; хомоно*
гинни Органи — орт-·» еднак¬
ви по произход, но с рнознини руши*
цип (рова и кризе* ; хомоножон
р в « — рЕЛ—вт вп ерган-чви сотаи*
нтнпн, нонпо поап близни свойства,
елетсов каиеегвег състав п едва и
еоцт фувки-вн-пна трупа,
хоиол0гня (01 гр.) 1. Охeлcτвв» вд-
ш—НЕОск по пронзх-д на -ртави н
живи еотатява ('»ο п К'—ме). 2.
Ели-насек,
хомоплИстика (хомо- и пластика)
Присаждане нн пъютн нни --'-· неж—
«у еднанви индианди,
хомосеИст (хомо- п гр, so1aI0a .рав—
гь'С’г“> Лниет, ювягв еьеа-ннва шт
карпн генн-ге, оОхвагапи елнон'0—
ютено вт зЕИЕГ-тсенпе.
хомосексуален (хомо- и зяп, sexualis
.полов") Елнaκвcπoлeв» г. в. т Цомс-
ни г—клвннотпи кои лева оп топни
цол,
хомоссксуалИзъм (хомо- п н—п. se¬
xus „пcм-) Н-епивоеегвспвено полово
внвченно кои м—цн ся съшил ном,
хомосексуалист (хомо- и пак, sexuä—
lis „полов") Който страда оп хомо*
оснеутз—зьм.
хондрол0ГИЯ
хоиосексуИлнотл (ок гр·^^ Про—
пиввеегетпввне -неново вадввепт-
атив между нива ок един п соя
нсн,
хомосфОра (хомо- и сфера) Атмо-
т|е'ниип изток «е I00 но вал Зв·
мята,
хомотИпия (хомо- п пр. Tÿpos .стио-
нттью") биол. Схвдсгво между тп-
ООПрПЧНП ОрПННП (рОВО, №'—№1, оип
И АР·),
хомофОния (пр. HoMOphonia „товау*
чπo-) 1, Пеене и— едпв глас; елвв—
анучн-ск. 2. Вид оногопняспе, при
ковпс алии от пннсеветв н-пъпина—
молодняк—, н -еятинзите по сот'——
вождат,
хомохрОкен (хомо- и гр. cHrOnos
„в-eнeβ>	по врено, тдвс-
врвнвнен.
хомоцеитрИчеи (хомо- и център)
С один βογκο', есйтс в н одни ваш*
ПО'·
хоиÿнкуп(ут) {мaπ. ΗομικοΙ^ „ио-
вече “) 1. Изкуствен чoвoκ» нойто на*
хиницигв ненапп дт помучат по мн—
В-'ня-'вв ван-н, 2. трен. Жанок
новак,
хоквёд (унт. honved .ввйн-н") 1. ист.
Уита-ест ртввнюппенна армия ηι-όο
-1848 — 1849 г. 2. Сухопътната унгар¬
ска н-Иена, 3. Чает от ё-ннага ан-
еπ'O'Tнπнвcнн воВтка, подминава вн-
и-тво в— унпаренвто воевве мнит·
сперствВ|
хондрИла {πρ. chondrliê) бот. Растт*
нио -к сонтВскввто в— сложн-цвст·
ыππт» ноепо содоржа e—унун,
хокдриозбма {гp. cHôndros .а-ьгве"
m sônt „τтнo"> биол. Елемент выв
“стен распитвлнн и жинотивск— емок—
на нов вид ва «ребго з'онц’ ; пртд-
тк—внтв— слежне сооднненне шт Ося—
тоците п оавниннпо ; енужи капо
център в— дихателните провети к
кнвткат- ; варич— ce опа онпохеы-
дрнт.
хог;дри0и- (гр. oHondrIöna) Куп ок -
хендриовони.
хондрИт {np. cHondιîTîs> мед, Бызитно*
вив в— хрущял,
хондролбгия ^'1 cHôndros . хрущим )
хондрОма
816
п lôgos .ннуннβ> Дня en —ы—коминт—,
неВпо ce o—rmo—a- о хрущялите.
хондрёма {πρ» oHôndι.δмн> мед. До-
ё'онантствов тумор сП хрущяли н
токаи.
конннгиашHна (—№3. Hone „почило",
,0-уе“ и машина) Метамережатва
отниин от ваплажлаыо (нмифсн—ио)
сое тпвви—ннп твърди е—ньнп шт
военни и ныпренвп вимпвлрпчвп
повърхностт,
хонор-р (ант, Honorнrîua .почетен")
Бознаг-яждение за труд ва япце
сот оа-бсли— ирвфоопн (мeκ—p» —лао-
№-1, пиоттом п к, г.); парично вьа-
вягряждтнио за нвпорттво, ат превола*
Ассии труд, ва нанвеен— авецшн п но—
доённ.
хонорИрам, xoHopÿeaM (01 зап,) Опра*
денно пап плащам новн-пражденио
ва изнорнов такое трул.
хоноруван (01 аят.) Който ивнунана
аъоннграждтвио в— лекция ; ытщ——
тен.
хбпер (-№3. Hopper) Саоораэтов—р-
вящ ce а—тви аа оппниви ветеетвн
(κοππΐ!—, храни п лр·); пн— г—нпе-
вени мазне скеги п разтварящо ce
«οηβ.
хоперфидср {—вгн. Hopper feedei)
тихн. Уред, нойто полае— вмантоко
при преланна нантга,
хоплИт (гр. hoplites) ист. Ттжквво-
е'ъжен войник а «раны— Го-вни,
хор {гp· chorOs) L Груит (12 ими П5,
а нонелиипа — 24) нрънсти а арен*
нвгрьцката Л'—нн, които нвпьнглват
сОнт рони (γοηο'τπ, таит ими перата
аценти отели—). 2. Група товци, кси*
по паяк заедно. 3. Мгстстнтог— но—
напит нуоинамнн инаст. 4. арх, Из*
понвнп— нтсп в— н-тсаемесни храм,
нодето ce ванирап пс вреие в— Оопо-
снужавна овешовеенужигвлито и
хорът.
хор^л (к. лат. chorälis от гр.) 1 Ед-
ноглатне църковно поене У катоди—
цнте, аёпнвсневе шт натнитни воин.
2. Многвпмаево цоркввно птове y
п'опвсгнвпипе, 3. Мувиеамно ирепо—
веденне аа такова цсвие,
хорИриум (янт, hôiH'Iim) Ра-прсдоат—
не Ороя па . часовете з- някаква дей¬
ност.
хбрда (гр. chordé .тгвунaβ> 1. Стру·
шт, жица, 2. мат. Пр—аатт «—шил,.
нетто съедению- две помни оп крив—
минин ^^'1 оп снрыж·--^ наш ст
т-вырхнент. 3. анат. Плътна аза—
опинин аок-онн— ос, нонкс оиваюа
т-оОго но должныап— ва ттлопе ирп
животвипе от пинт херлокн,
хордомОгьр (ер, choidé „струна“ и
métron .мярка") Инструоонт от ив-
оервнво д’Венннапа на струните.
xopéft (пр, oHoiéîos) литер. Спнхопнор-
н— лауернчи— стоика о уд-ренео в—
тырантт еринюн, шарим- ce вша трв—
хе“ {—"“">· В анптчнопо г-овксел-'
тинеко ттих-сл-жение ce състои вт
донпа п н-атен сричка,
хорсогр-ф {гp, choiés .гянц" m g'âphô
„nнн.-β> !. Сиав—амнст но хероогр—-
р-н, 2. БапепннВтп-р,
хореография (гр. oHôlôa .танц" и
g-âpHô „nння“> 1, Танцувани— изсу·
спво. 2. Иокутяно д— ce пенс музи¬
ка ва каши— и хора, 3. Ивеуспво дт
ce поттанип шт сцов— таив· и хор—
{ны'вoнαнαннo фигурите оа '—сув-·
гн) ; тр, балет. 4. Панив на они—еаа-
ве ва т-вцовипе движения сое тпе-
виялна опепон— от онавн,
хореолбгия (пр, cHoiôs ♦ .пани" m lo¬
gos „внука") Ученнв за танците,
хорёя {гp· Hô'éla „игра", .т—гв",
„тκа^^агe“> мед, Первго ваВолтв-не,
пролпнво ва лева до I5 гед-ни и
бренегни, квегв ce предружана с
ыевонви ввсогмятувявп движанен г—
девето и краИгиднпе, oτи-лнαнвcπ.
цреоени к психик-па п др.
хО'ИвОнп (гр, horizon .paзгpявнAaвaн“>
1.	БовВр—жаен— минит, к нотто вн
погнала и— новак— ыеВетннп—
ерв-а доеоев— оенватн иово-хност-
{внлнo хор-оовп), 2. Гоненият крот
ок вебеевнпа еферн, мнико равниш— в
перпендикулярен ноо спаотитт— мп-
иен (истински хо-ез-нт) 3. геол.. Хе—
ривонками- раввиыа, нояко просим—
вах—дища нн помевно ионеп-ено г—
вянаква «οηΟοαηγη, 4. Небосклон, ни—
диного вебе, нидпнепе простр-нетнс
снело олпы - ттбзюлакем ; крыто-ор,

817
хоспиций
5.	прин. Кръг, обсег па познания
или идеи, които има един човек.
6.	прин. Възможност, изгледи, пер·
тпеклипа·
хоризонтИл (м—к. Horizontalis оп гр.)
1.	Пран— мишия, успоредна ma пи¬
нията в- хорпв-гга; вед-р—вн- ни-
впн. 2, Крив— лишил върху .1'1—,
конто соеднннва пвчки с едваен—
впеонпвн вал оорткепе р—ав—ще ;
нвохепово. 3. Кревт нетни, кетко
съединява гт к—рта олнакнп дъмбо-
иини ; тр, нввбапи,
хоризоклИлеи {мan· Horizontalis от
гpι> Равположен успс-тдно в- линит—
гт в— хор-ввнга; водоравен,
хорнИоВ (гр, ohorélos п îanBoa) литир,
Чтпи'иернннн стихотворна стопен
ок хореи и тoё{ —
хормОн (гр. Hormôn „движещ") Физио¬
логично —къпано ввщвcπвo» неепе те
нортОскат от жневи о вог-енна св-
ерец-т п та отдаат а кръвта ; у-атк·
-ува а вeгуннu-тгн шт фпви-лвгиА-
инка руенц—н гт човвннпл п ж—во-
тинекит ввгaн-вьн,
хорк ^00, . Hoin e'oг"> I, Меден «у—
хок музикален инструмент, 2, Оп тва—
лов рог,
хоркйст (нем. Hornist) I, Изпълните«
и— хо-н. 2. Лева, есето лака тигнам
о -от; снтваянок·
корогр-ф (г-, chO-a „та'-^ m g'âphô
.инна") КоВто синов— вени, тπpннα»
област,	г
хорогрИфия {np. chOia . стр-ва“ и
grâpHô nиня"> Опиттинт ma аент,
тарана, сёмаоп.
xopoHA<én (пр. Horô „вижд-н" m éldos
„нил"> анат. Тоест в—нн н сивакт
нёьмк—,	,
королОгия (гр. c.hoïâ .страна“ m logos
.нaуka"> Наука вн 'аатределен-впс
и— ерг-ниан-гв вь-ху атонатн по—
вы'хнооп.
xopocäH (тур, hö'as an) Р-антееви а—дн,
кар и инсос ; иополоува от ва оаоим-
к— и при вндт'цн,
хороскбп (пр. Hoiä »в'емо“ m skopös
»вaёлюдaτe.н“>	1. Аеτвoнвгичтеκв
,п'т«ск-вваг<е“ оодётят в— ионаст н
вависин-еп оп '—апелвженнето на
звоодите,“ что- га ывговсгв р—жд—ге
пап предоставяно в— рт-никто и из¬
ход в— оыёигио нов отгон— гт рав*
иоложвниото вн звтздпте но нреоттв,
сспткс тс сттан. 2 Схво-кпчвнп-
нарт- в— ••Οτιο, по конте спав— то¬
нн еПролск—вваге“. & астр. Урал ва
гаоляне раапвл-жевиепе на воОосвп
таят к епртдонов итс, 4, .Предсказ¬
ван “ ио рааиенвжвынвгс г- ыеОетвптт
там—.
хорст (гво. Horst) Височина пмп пн—-
ниша, нетто та образуют тлел иоть-
атва в— нтоявсок,
хортйнзия (нтп, hortensia) бот, Гра—
линокв п опнИно ввепв, но претзхол
вп Китай п Япоипт, новто по— крот¬
ят нитта п гопАоепп Отми, ровени пян
тенооннн цвЕтевс.
χоргикуплÿра ^—1, Hortus .градина"
m cultUrt ,-ё'aBвτ]нaнe"> Гряднвар—
окне.
хортолОг (мяк· Hortus „ градена" и пр-
lögos „наука") Гр—диннр.
χорголбгия {нa1, Hortus „гралнва" m
пр. lögos „наука") Наука ва прадеш*
оките -астенин п тяхното отгножл-то ;
прялина'ттво,
хорунжиИ ^030. cHoιαCy) I, Знамено¬
сец н казашките войски (н минамвке),
2.	Първият офицерски миг н лерв-
немюцнонннпв еазннки ноИонн,
хоспит-л {м—τ, Hospitale „отраннопрп-
тнвπвa"> 1· BoHriiT, ноевна В-нии*
вн, 2, Сиропипамппт.
хотпилалиер (фр. HospiTtlior) Чаен ня
срдвы и— воВнстнуваш-я сателит-·
Boo, мийте уегав предвижда пелис-
о-г—те на Везни т Оа-дони— ; ср.
йоаи—к,
хоспитализация (оп «—1.) Нтетнинвтое -
гт Оспеи влтнеВно заведвпне -а оно—
κόμβο лекуване.
хоепиаВит (3—1. Hospiians, aiils) Който -
посещава нokцнн» ва да са ум— ла
првпвлява пян да л-иозни вв-н-ята
оп,
хоспитйрам (οτ нап, Hospita) Носеща—
н—о звквен, ва л— ос ум— да пропо-
Л—в—м или ля усонорнашствуваи зна¬
ците— ти,
хоспИций {нaτ. HospitauM) ист, Пол—
cacв. уВежище.
5Î Речник иа чуждите думи п българския език

Х0СТИя
хОстия (нтп, hosiit „жтpгвнβ> църк.
Присы— пнен-чева инке—, конто ce
равл—нн сп етксзиви п протестанти
като ирИАаокив.
хёта (10^ jota) 1« Ион—вони шар-дог
Taru, коИпс ce играв сп дв—оа аунн.
21 Музнка аа тяков каши. 3. Исиаг—
ок— пвоев, г—й-нвоко за терена«-, сьо
ими без съпровод га инструмент нап
пръсповн каекаыекн.
хотел {φp. Hôtel оп нап, Hospitäle
„еτpннгoпplнeмницa"> Отряда о -Оз—·
ведвнп окти от временно жнветне и
о бикове оВепужв-не на петв1-п’лнте,
хотелиер (φpιhetвlioг> Съдържател в—
хспеп, упряю-тез га хотел.
хОфм-Истор ^00, HofmeisTcr) Придво¬
рен лсманны,
хОфмаклср (•00. HolMiRI.*) Главен
н-κнep» койке нонтреннрн стт-вянитв
накмврИ|
хбфмаршал ^00, HofnнraoHн11> Втек
двврцвв минонгин, нойто урежда пр—в-
oнπe. трижн ce за и-Аегыите титан,
ва оваёлтвнЫепс п пр,
хош-в = ошав,
хош гслдйн {'уp. Но§ goldir) Добра
денол,
хрОма (гр. -Héuna „τтч’внe"> «пт«, Воз·
иапеы-е га оннавепапа сёю—вна к го¬
ст, тр-дружене о оВипыо отдтлтне на
тзув,
хризантема (гр. cHrysös .ομ—τό“ и аи-
ThänaoT .ΒΗΤί-β") Ееенно грал—гско
цнепе с равнвОаг'еы- вавксна,
хризоОсрИл (гр. chrysos „злато“ и бе¬
рил) Скыпецеввн намок о жълтозе¬
лен нап оасл-вов внят; негова раз·
новпдноет в апексавдр-топ,
хризогрйф (тр. cHrysOs „злато“ п grâ·
phö .ниша") Опитен да инне ими
рнсува сос оз—ко,
хризогрАфия (гр. chrysos „зля'в“ m
grâpiiô „пеша") Изкуство «я ce пена
ими р-еува сое внатс.
х-но-юбя- (ер, chrysos .змяпо“ m kôlia
.клее") Минорна тот -смев ими сиг
цатп образуют· ст равпагаве гт ряз-
нниин нелгн руди ; служи вн дСён—
вавв в— мал.
хризолИт (гр, cHrysös .оа—тс“ m lithos
„канон") Нонусноноценег канон, рав-
воннлгвоп га оминива ; нpoвρ—Aeв»
818
тот веневнннв валя к жьмгвыиеава
стеется,
хризопАл {np. chrysos .омято" п опал)
Запей оная,
хризопрйз (гр. cHryaôp rнaoa> Нозускь—
цецеввы ктоос о тВыпченв зелтн цент ;
р-ононнлвотт г— халцеавн—.
хризостОм (гр. chrysos „злате“ и stO*
мн ^^01-") Злагвуст, см-лкоауоев,
хризотИл (гр. chrysos „опттс" и Tilos
„“nacHO") Влакнест минерал, рнзво*
вилнеел нн авВеспн ; онопо ввиты про*
дует ек отепанокс гмед-щв,
хрйма ^'1 cHilna) църк. М—рс за ис*
онававв.
хрйсим (гр, chresîmoa „полезен") Бза*
говьвцнтан, скроиен, смирен.
хрисов^ (пр, chrysos „злато“ и boUl П-
^0421“ вт пят, buila) ист, В-жеш
царски локуоввп (дарнпвлта гpaнeπ-»
лотоввр п дp,)» сиренеи о шнур нап
менг— сос ззатеш начтя, ксИтс hoch
сОртан в— вняаткелт ; ц-река г-тисът.
христолбгия {гpι cHristôs .помазан“ п
logos .внука") Бсгоеловсюс уневнв вя
Исус Хреетво кято тн-енаел,
хриттоийтия (тр. oHiosiös .полозов“ m
ManiHârô „учa"> У-ебис поооО-о, сеа¬
те ирелставпива еборвен оп избрани
статии, првивнвлвы-т имп отсоси ок
про-авеленни,
хром (ок гр, oH-Oma „цвят“) 1. Химн*
Атени encHerT; знак Ст, пврелеы то¬
нер 24, ап, тепмо 5I.996 ;твь'л овет-
нсеив мопам о много н—росс иренс-
жтн-е к гтхн-нагн, 2, Жолта Οοη,
приготвен- от хромов— оъодпнвннл,
х'ВнагВзоо (гр. cH-ônatisnOs) 1. физ.
Св-Иотно в— свотниыев мы» ла со раз¬
ната ma мычи о размены· цветсно. 2·
муз, Новннав—во ими исвнжавныв с
ивмупон га спопоыипе га '—0—1—, от*
Оептвана сос внав-гв леев, Вамо« и
бекар,
хромАтика (гр. cHrônαiîké> Умение за
Вонят.
хроматИи (от гр. oHiOma .цвят") Бен-
тоиво вещество вя ядрото на ж—юс-
пиыок—т- п раоп-пвныата клатен, севка
се оцветява доВрв,
хроматичен, хроматически (тр, chrô-
nнtîkôa> 1 Ηβετο·, ёaгρeв» еивепег.
2.	муз, КеВпс евг—чав— повинвгит
819
ими иоыижеы-в о поновив кот, &
Сн—Одев о приоп-оеВление ва пелу-
А—а—но в— полутоново (оа ннеτpунты1>·
4. Който ее оыопон оп пвслтдонатоныс
рвдунано в— полутоново.
хроматогрИфия (гр, оНготн „ввит" и
grâpHô „пннa"> Модерен мет-д га
химически анализ за етделнвв п опре-
аелнве ва раалнчннте виюатегезеи вт-
швспан.
хроматолИза (пр. еНтопн, tios „цвят" и
lysas „-наляг—но “) физиол, Р-втюарт*
те в— хроматина к кмвгыивии сон,
хроматоскОп (гр, chroma, alos „цвят
m skopéo „'«•«—η") Урва ва глтд—нв
ва рааноивепни еынетан-н — au« на—
атИл-теси,
хроматофОр (гр. оНготн, atos „цвят" m
phéiô .ноет") 1. биол.. Пигнтвпыа
изатин о раан-чно оформени пигмент—
ги зрънца, оп равпвпожен-егв гт кон¬
то ое мети и цнегот ma кожата. 2.
бот. Кавтоми— попит, есето содор·
жат хпсроф-н п «руге иптоегъ—.
хрбмсл (гр. cHclp „ръка“ m nÿlos .моя—
•1)-") Ронен мвнынца от «ат нанося
о л—тистър «е 30 ом ; вд-тнтт е пол—
оттает, а друг-нт ое върти аорху
гаге о дырнена «рожка,
хромИрам (ст ер,) Лсюр-ван певтьрх—
шест ва метални излазит о тьвон
нянек хром, за л— отавап одрани и
«н га ръждясват,
хромИт (ок гр.) 1 Руда, конто соаор*
жа хром п жазяоо, 2 Огнеупорен
м—πepн—л. лсбиваг вт хронона жтлтв-
на руда.
хроикйкел (хром п никел) Опята,
нотге съдържа до 80% месен п 20%
хран с гснтно слекгр-еъпропнвнв’
нев п усаоеипвоет нн веток— темпо·
р-турн ; употребява со при тлвнпре-
вагревапол- за котлони, печки и др.
хромо- (гр. cHrOnt „βηττ") Капо пър¬
ва съставна и— сложни думе иекавва
отнонвн-е сын ввяте
хромоалбумИн (ок гр.) Сосо ст набу-
миш п сон— на хроновята иесозина ;
употребив— ее к ц-гксгр-|нтта и
офсвпвапа тохшеют като овепночувеп—
н-пелеы нзаок за юстер-ие шт сбразн
ворху овпалви поворхнннн.
крОмоп (от гр.) 1. КсИтс содоржа хром.
хромофотогрИфия
сьелпнев о хром. 2. Произволен с
помощта в— хром ; хромов— хар·
т п л — ового емалса п феи- хар*
тит от етпочяпнаыв га цввпыи ретро*
дуец-И|
хромоген (хромо- п гр, génos „pαл">
Безцветно венесгвс, коетв ое содор*
жа к растнпелвнпв п жпвстивоеиге
нмепен п преяеж—ва своИопво «а ое
оцветява при окисляваше ; служи н—по-
похсане венвепво при ислуАТнаые на
Оатрила.
хромогенен (оп гр.) Кейко цред-ввне'
на оцветтв-ые им— лают Оагрнлво но*
шестно,
хромогравюра (хромо- п гравюра)
Мвегоцвопвы οτπβαηγοκ, направен
чрев ннтегра|иТ|
хромозём (хромо- и гр. sôina „πнлo">
Освонон озвовик на кмвтычнвте ядре ;
вееител на ваепе«ственоепта,
хромолитография (хромо- и лито¬
графия) 1. Цногва мнпеграфнт, ирн
нелго разлнчвнто цввпове сс ианумя-
нат м-в- гон инныс. 2. Отпечатък,
шатр-вви не т-юон нанит. 3· Заведе¬
ние, което пеАат- ио таков ц-мни.
хромоплИст (хромо- п гр, pltsiOs
„вBpязуван"> Мазко яалве к п'ето-
пмавоап— г— растителна №«01.—, новпс
е обагрено жълто ими Авраетс.
хромосфёра (хромо- и гр. spHâira
„ кълбо ") Един сп цлаеповопе η-οποη*
маната aτooоΤтpa» които се наблюл-·
к— при о-гьигввев катвчервтга инн¬
ин скене Слынцепе.
хроиолерйnия (хромо- и терапия)
мид, Лекувано га отрелелен- Oona*
тки с ивкуотвев- вветы- светанн-.
хромотИпия (хромо- и гр. typos „вг-
пeчяτ·ьн“> I, Н—чиы от многоцветно
цвчат—BBi 2. Отпоиаток, получен по
панов ΒΗΜ—Βι
хромофОр (хромо- п тр. phéiô „нoен">
Грута от акеои ня въглерод, ееспо—
род п —ост, нонте предают га е'га-
внчвнпв сьтапнен-н, к ноето ее на¬
мира, хар-кперен ввит и пн прави
хромогснин,
хроиофологрИфия (хромо- п фото¬
графия) 1. Нампы от пслучаванв и—
цветни сгноен. 2. Цветна сгнона.

820
хроиофотоτнпия
хроиофологйnин (хромо- и фототи¬
пия) Цввтен иомащ цеч-танв о рав¬
нинни вавясао,
χроиодиикогрйфин «= вегестр р—н.
хропйк {τp· оНгот^) Л-нв» новто
отрад- от хроническа Ооптот.
хрОенст Ор. eHronlkâ •ποτοη-ο··) I,
Иотор-Аооне оъннвевне, к соето авкс*
рот сииснн к иссзодсатятзвы род ми-
ыннп ими оывртоеныи ва наго съби¬
тия, 2. Лпгерятургв цpe-вввдвг-e„
нотпс содоржа нотсрията вн ионипи—
Авоки, оёшеотввн-, оенвИнн п други
събития ; легопно, 3. Опдел нов вест¬
ник сыт свтден-н от шествия тосугв
жевот ; ветки. 4. Документален |ннo»
нойте преднвн токущпт обществен
жевот.
хроникИрам (ок пр.) Отбелязано п хре—
несяка в— неоты-к ; съобщавам,
хроникьдр (фр. chroniqueur от гр.)
Жургам-еп, иойтс достают неоти и
оводовен за отдала „хрон-ст“,
хроиИст (нео, Chronist от гр.) Лото—
пновв.
хрокИчен, хронйчсски {гp, οΗτοηΙ^)
КоИто пролызж-ва долго арена ; доз·
гвτp-eв. п-одопж-пенев.
хроно- {гpι chrônos „β-βοο·) Какс тор—
вн составит шт оложни души унавва
епввнвннт ион времето.
хрокогрИма (хроно- п гр. giénna) L
литер. Латинскн стихове, вачаннипо
Оуен— на коипо давят год-ната вт
еъОея—т, 2. Ловят, ворху неткс хрс*
вотр-р P) о—ипева сведснен,
хроногрйф (хроно- и гр, grâpHô „ни*
ня") I, Стар пнооов пaoeτнπκ. еойто
сыдорж— преглед от вое-Опапя неко—
-пи выв оевов— шт ёибнвВоннпв естот·
цен и вивавгиВскипв истер-огря|и,
2. Самопишещ -парат зя отбелязвано
п ивнтрн—во ва кратковременни тала-
вен (полеп на ена-яд и др.). 3. Ле—
тснисвц. 4. Ч-еовг-е сыс ееюуыдс-
морна 01.03.1, кетто со пуща в ход
к н-чамопе г— изнервяна неждева ок
вронт п опера к втИвнт край.
хрокогрйфия (гр. chronographia) Лето¬
пис.
хронолёг (пр. oHιoтô1Ogôa> Онавиазнот
по хронология.
хронологичен, хронологически (гр.
eHιono1ogïkôS> Π) Който съобщава
сыО-к-н но вроиоте пни ио родя ва тих*
mono ставанС· 2· КоИто ее скитон ле
хронологията ; нвтепнсвн.
хронолОгня (хроно- и гр. lögos „па¬
уса·) -, ИаО-еивтве в- соВ-к-я а пях—
в—га исолвдоваттннест но арсмо, 2.
Сиенягяттлна нсп-рнчтокя «невинни—
гт, котка уск-н-вява датите ва сьОн*
питка и вронето ша псторн-вскит·’
документ—,
хроноислрйж (хроно- п фр. métrage)
Метод зя -ауч-ване в— р-входнът гт
оптр-гивн-тв вренв чрез наблюдение "
п измерване на β—ηπ—αβο исвгнртпн
се тлонтнти шт д-лена ствртнет, за
да се получат ативш за изр-Ввтвянт
ша норнапинн зя отвсвиско п опсон—
гатолгопс ареит.
хрокометр-жйст (хроно- и фр. mét*
itgo) Неропревинк ва арашете он
ален трудов процес,
хронометър (хроно- и тр, méTior .μη.—
к—·) 1. Много течев прогооин -неон—
н-к с 0-л-неен регулатор п уредба
ва епстрагивагв вн птнпертпург-Пт
ннииннт ; служи от нокросюмнАгп, гво—
дезиини п др, нзиорв—н-я. 2“ Оптвп—-
яви астрономически чаеовгие с мах——
а— и ПрнепоооВнтння за .в-тавв-не гт
поогоянтн ход. 3. Мнопв почен чтсск*
пик.
хрокоскОп (хроно- п гр, skopco „пят*
д—м"> Опепитлтв ентктрнчтски наесв-
нис вя измервана га твърде кратен
промеждутъци вт време (go влит хп-
зтдит от овнунлаπя>.
хугЕюбт {|p· Huguenot) Пр-вържев-н
га претоегяытнво— нов Фр—нвия ирео
XVI — XVIII н.
хулигйн (-итя, hooligan оп твОт,) Л—вв,
юсепс умешаенс п грубо нарушава
обществения род и праним-па ва ео-
цнтннопемвеиотс оВщежит-о п пора·
зная явно неуважение кон общество¬
то (η) името ца ирляндона фноез—л,
товаекшт сос овоепе нертдгс п-волт—
βίο).
xÿMa ■ (нап, Humus .зеин·) Bтнoвгнκ—нa
ΠΛΗΓΗ, употроВинаыа амвсто оaпун. он
измазвтго и ёотдионаыт ва споиш п
Др.

821
хумИнси (н-к, Huntr us) Оквивиин ион
-—века ; мсатнев, човвкелю6ив,
хумакИзъм (κ. «an. HumanlsMus) 1.
Грогрвеивно ла-жсн-в оп епохата гн
Возр-ждянттв (XIV — XVI н.>. новто
иваига в култ лнперапурннпо п - ху·
дежвопвенипе проивводоннт ва стари¬
те '·')· п р—изнен кат— -Вр-зви шт
АОнВАйотт, Оор— та зя снок одата гт
чсвашн—та ничгесп, -а централи— и
сняга власт, срещу фоод-нг-га 'та-
aρoBвгeеτ» ва почви званет, ерешу
схонтояннат— — в- оевеСожлавано гт
човешката π—αγοοτ п инсол от оюо-
аито гт фводалнвиа π ηττοπιβη.βη—ι 2,
Оиотвна от “ъотнеан, които езразн-
ват уатжон—е и з-шега гт двег-Ин-
отнете в- чевена ; грпжа вя харно—
ничното разв-т-о на нов’Нкат- меч—
ноок п О—рГа вя αοηβηηοοπ, 3, Чонси·
•001, А-воконюВне.
хумакИст (фр, humaniste сазня. Нотто
„човек·) 1, Представител ими тревор-
жевик в— хум-ин-иа, 2, Просветов,
овоёодолюёин п свободой—слеш, дет*
ΓΌΗ,
хуманитАрсн (от нтп,	„чо-
юсшюе“, фр. HuManltalrc) К-Ито се
саится ас Олагвп-лучнето г- м-аока
и чоночвотвстс ; Аовечвн, Авненоню*
Опа ; хуманитарни науки —
-Оштопнеыипе науки, ковте -вуч-в-п
човешката деВнвот и култура (—опо¬
рет, филологни, фпнвсо|нн и лр.).
хума^'HгарИзъи (от н-',> Стремеж да
оо нтотждн дух на чвнечы-о', стре-
неж ноо Аоавеомюбно,
хумйт (ст нтт, Hu nus „земя·) Органи*
месно ооелигвг-е в вопеотвеы-и то'.
хумЯти (ок мат, Humus „воин“) Въгни-
ШТ, НОВГО СТ -Ортвув-В- от висш —
раоаен-т {гвpφ, кя|тв- “οπΛ-ιη-, ант¬
рацит).
хуинфикйдия (нап. humus „oтoт) и
ftelo „враня“) Р-вп-т-не ва ратс-тез·
ги вепеогв- пол ан—ивно га нинро-
орт—везни и оО'авувтне гт ир-дукгп
о пънан вата (торф, митинг п др.),
xÿMOp (лат. Hunoi .нм—гa)) 1. Ветвят
п Вовоёндшт ΟΗΚΤΗκα, духовит смях и
всеедно 2. Првивведтние, в коепо оо
хусйт
оооин—п гозмеОино ионенни н-рсвш
неа-огатъцп п гранит, 3, Способ·
вота ' ' дт са схващащ в живот- п лт
са възпроизвеждат в пвеуопвеас не*
минен -трън, сараи· и теменни,
хумо-Изте (от н—п. hunor .Взята*) фи-
зиол, Кейко те скв-от пмп е свързан
сое евкввоте га о'гнннана (сроют— к
анорак-),
хумс-Оесн (ок м—п. Humor „вннгн-) Лен,
сиешеи п ВезвОиден р-зю-в, часто
сот татерниот характер,
хуморИст (фр. HuMoriste ст ляπ.> I.
Автор шт нтки, носени п ОезвВндво
смешни 'азеаан, вя хуморески, нн
хумор. 2. Лица, котте умев да р—з*
кязвя атсенн случке п да ря-тинвн.
χуиорйслнка {|p· hunorisiaque .ху-
оорнспичвв“ ст нтт.) Оборот ст снон*
ги п втеени про-ввтдегпи ma алии
ц-еaπтл» ma едиы итрод пмп на ватт
втохн.
хумористичен (фр. Humoristique ог
мaτ·> Βοο·«, щeгcв-π» ОвооВидне сот-
шен.
xÿMyc (311· hunis .поива", „зеин"))
Орттгнчееео Βοηοοηκα, новпо сВ
сёрнзуют при р-зляг-не на р-тъ—там*
ни п жнвогиыски оот-гыии, панны-
оосатвет ч—от ва тотвогввгин пор.
xÿi-та (пси, juiia) I, Всяка оёнтопнв-
нс’Пвннпнчвека ортте-в-вни в Испа¬
шет п Лтаенент Аиорест, 2, Грунт
от загввв'н-ви, ковко но ыаоипогнев
гтинв заграбная антетка и новежлап
режеш ma ыяоимит п терор,
хурИз (ΜαΓη,) В Монголия — r-eoo*
вовънев в— върхове-се и неотыигт
ортни- шт властта ; вoиаoвeг
X y - а а — аетшитт орган вн дыр-
жявняпа анаок к Мовгснокага н-р-дин
репуВлнк—,
хуригт {πуp· Н^гНусТ) Свобод-.
хурия ж турни,
xycâp (унт, Н^гат) I, В опвамепс —
новвин с пню—, 2· Б-еи-н ог лентк-
каналерня в вянои армии.
хусИт (ο,· осОс,) Посаалоаттоз га ума—
ы-ете ва Яг Хус (-369 — 14-5 π.>„
мениш ртнигиовтн реформ-пар, еойто
xÿTop
ce е борил срсщу тиранията па рим-
тк-ла църква.
хyлор1 (уиг. haTar) Обособен учасгьк
земя с жилищна постройка, малък
чифлик.
xÿTop2 (рус.) Село y казаците.
822
хУТ— (ηομ· Hufe) I· ист. Самонсото-
ц-воне азялашнс к Германия прев
сродника нононе, 2. Герояшест мирна
ва веот, раки— шт 30 тир—,
хюкюойт (кур. Никимет) Гравитая-
огас.

ц
цйдик {ввp.> Духова· в—сг—ввпн y
варента,
вНИтлупа (там. Zeitlupe) L Οπόβιτλόγ
нивеовио—нвт aн-'aτ» ноВте пр-вп
помню Врой свинки к свеуиаа, 2. Кп-
ноовтннн, вяпрявеня с такъв апарат
(г—правона сос оквроот, но* топни— оп
стандартната), При ноИвопе прожек¬
тиране е норн-лга окер-ет ивг—п дт
се проследят борзо претинащн про—
веси.
вИйтнок (гоо. Zeitnot) сп. Пеаоотиг гт
краме (нвснтзвяте ва епределввотс
вроют при игра в— шах),
Вйзкеннор (иво, Zählkellner) Кoнввp»
нооуто ое имаш— коноуиавията.
вИпонмак ^00. Zaponlack) Нр-зр-маг
равгввр гт ввнун-зов нитрат п из——
отифнк—т-ри — снопи к омео о —ва·
тон п —мнлацвтат паи спирт, о кой—
тс ео покриват оепанни иваеннл п
вешни докуневгн вя пртдпязвянв от
ятнвс|ерви анелеин.
цйпфа ^00. Zapfen) 1. Боени елив оп
днапа нвдапока ва -рпизернИсис оро-
дпе, конто нигап в оооВенн гнтвда вн
лафет-; внвт зя наиг-нт вя -ртиле—
риВонс ородне. 2, Ивгн-дтн-та инок
гт ням пан ео, които сгон в педопнн—
нает и се върти в иет. 3· Втуант,
ивн,
цИрга (mao, Ztige) 1. Напречно дыpвo»
ноето оъеднгива е-ака шт оτвм. мае—
п нр. пан р-ин— ся отнеони п напреч¬
ни доски ва ютен, отол п «р, 2. Р-н¬
ит или чтрнтве аа пр-ворев. 3. Ци-
ниндричнага част на опао, ренети
О-раба·, шиник п «р, ; скопеше 4.
Ланарнновитп шемнидър вън вид вн
простен като м-ок вт немит, копвн и
цодоВнп.
дпнпгпиИитлпо (ек τοΟ:,) Твчевит оп
черк-ннага реформацин в Швейцария
прев XVI в, (но новее гт оовов—*
теля Цвиитни (-484 — 153- η.). От—
рич— инаунгеввинтв, ворквавен култ,
цоеногтвнтпо га нощнпо п цлната
Верарх-т а църквата ; тълкува творде
свободно паВвствапа п признака ва
извор ва християнското умение само
Поени вявтп.
цедснт (мак. oedens, eriis .отстъпващ")
банк, Завоеаанвв, неВте опспопн— дру—
е—ну свет нзентно,
цедИрам {няπ. oedo „отстъпено“ прев
γιομ.) Гравъсеоинто ввооант, васерно.
цедра (un, cedro) Иосушен— кори ими
прях от изсушони норн на земош ими
норт-наз, конте ое уп-грт6ив—г н—гв
подиравна.
цсдрйт {иΠι cedrato) I, Ц-Т'уоово дор—
не, ноепо дают генвои пп-дове, 2. Павл
ек това дыpвo» ноВтс ио— оного ла¬
база евр—,
Цёзар (3—11 Снсат) 1, Н-вмут-нк рим¬
ски цопн-всдов п ипеатаз Г—В Юлий
Цезар (100—44 г,); собствен- пот,
2.	Император ; ор, нестр,
цезарИзъм (01 себе.) Държавно упряв-
ненпе сое отмокн-спов нтвяолодствон
нсгнрх; неогрянпнвге влаетвувяге ва
държавен нвварх.
цОзаропа опсрИция, цгзаропо сече¬
ние (от нтп, oaedo „-ежа“, „сек;—·)
Ртз-тзвавв ва натеатн, за да ео но*
кади плодът ирн пежев р—жанев,
цсзаропапИзъм (3—11 Caesar m papa)
Стремеж да со авена светската 1
ворсовная— азяст от едно зева (οο*
нтрх пмп nana),
щёвий (пат, oaeslus .еатазосне") Хи-
минеони ΕΠΌΗΤΗτ, знак Cs, ис-едти
тонер 55, ап, патл— 132,905 ; осн,.
ореёрнствОнн мотан.
цезура {лaΠι oaosUrt „р-оеинане“) 1. нн*
тер, Πвч-вea» оп-ряне при мотана
в— стех {o0нκнoвeгe но ервднпн шн
аозот стих, егкоаттв иоотв .рязсн—
ч-нeβ>. 2. муз. Равчлонтвяпт и— оу—
виканият— ран, совко ряотр—ничав—
мастите ими втделнитв оысп—вкп га
ц€л a
824
едыс мувиканво цроионвленио и ено*
мага за изразително изпълнение и
исто въвпр-еннвв га оувнкагн.
цОмн (мак, oeilt „κ-лия"> Вътрешната
маст г— автпАоы аp—o» ныдттв е отняун—
та гт божеството.
цОлволе (целулоза и нсм. Wolle „въл-
Γα") Иакуотвена вони—, ивраОотевн от
целунова пан ннонова.
цслестИп (м-п, otelesTis .нoётcoн"> Ми—
герта сос сивкав няш Вил цвят ; упо¬
требява ео за прнтопвинв в— цвеавн
Вотг-нони ' опън т в в-харн-пс преиз—
ЮОЛСПВ6,
делнОâл (пак, oaelibatus) БозВ-ач-в,
сс-бсто за нап-миАееквао духвнев’
скао,
цспнОалéр {|p· célibataire сп мак.) I,
КсИяа го се жаен, нвжонен. 2, прен,
Оввшеник, кателиАОски дух-анне,
цвнИкели (яат. oaelloolao) НтВееви ёе-
гввo» обожвоевенн пар——, ыеёвевп
жители еп—род риноеатн митологен,
целйт (ся мат, oellula „ΗΛοικα") Препа¬
рат са цeнун-зa» и-йто моми— се аоз—
иманентен п вапева се употребява вн
иретоевтво вн кнволевпи,
делоенез- (целулоза и гр, blos
„ж—нот“) Продукт, н-йто ее по¬
лучава ирн хедрснез— нт ценулоо—.
цслоидИк (01 пак. oellula „клетка")
Ч-ега вигр-итмунваа, полуАена вп
ксмсл—В ; упспраОтв— ео зт пронввол-
отво на ртами.
цомОг {лaπ, oella) Ннаотнфнцнрана тца-
т—звелулоза ; из-стм-с—, -ввеетнн и
под —мото вевап-м-о цoлулвнg» еотто
ее ноианоува ва направя гт янтоно—
Опаши нвогвцмаотони нетронм-ви
скокла, синолонти, сиев-азши ат-
кова п др.
целостИт («an, caelun „ваВе“ п тр,
staiös „ηχ^ικο·") Томов уред a- on*
ртзивтие зоинта в- Озоввето пмп г—
друге неОоове кило в епредвнене га-
пр—вненио,
цепотéкс (от 3-1.) Иакуетвега кожа.
ВваофВе (целулоза п гр. phtnOs „сюе—
гьм"> Тонок п прозр-чтв различно
свввтев мнст сп кнонсва ; упепрвётв—
оо ва опннонн— и— хр—виттмвп п «т-
е-репвени продукти, к ионигр-фптта
И Др-
цОлула (н—п. οοΙΙοΙη) анат. Кмопна,
целулИрен (м—т, cellularis) Кастынап.
целулоза (оп мая, oellula .κητ-τη—")
Ι· Βοηοοηκα, ноеге о гнавнат— със¬
ънки- маек ин сёкинн—к— в— р—оянтон-
ыа еноте—, 2, Ватаокво, пенуАан—ые
Арво хиоичосно обработвана в— Д·'-
авсеша п няноп стоВма ва -астения ;
бино ввпеотне, Оев анус и ОТ- ширно,
с твырде широко ' приложение: ва
ивгвтвнне в— хa'гит» наеуетввна но-.
црега, имнπeнe» Оовдпнвв Отрут, пер—
паоент, пироксилин, возумсид, Ониа—
нит и к, г.
цслулОзсп (01 3—11) I· Направен ст
возузоза, свеВствов ma венулова, 2·
КоВпо пренаввжд— ведунов-.
целуло^ (целулоза и гр. éldos „нидβ>
Твордо п внаетичнс -еговидно мат—
в-запяниоо вещество, иелучанаго оп
ы-т'еиемунвва ; жима“, те п податлив
гт треоуванв ; ноже да ое свастик—
меено ; служи за приготвяна га ни—
нвлонтп, играики, греёени, изкуот—
вони ивопн 1 Д',
цслулоИдек (от л-τ.“Γp.> I. КоИто е·
тап-авон вп ценумвид, 2. КоВто о от
велулвнд,
ценз (мат. ocrsua .оценка") |. В д-аа—
вит Рио — пвриодннн- оивнка ва
постното ооствтг-о га наооловиопе
зя 'нздтнинего му в— като—,. ва пят*
пано и— данов— ш ва пвлзув-не в—
нрав—, 2. Иоетквяшв, условна -- ле-
Опааи· в— ивнеетнв право, длыжывет,
окаене, 3. прин. Оё'-ввваннв паи
првенужено вртне.
цензптИрий (01 3-11) Срвавснвкенев
оенннин, коВто плащ— д—нон,
В’ноё {φp· elnsait) Впд тыоноснвьв
р-нев-тИнв гровде о gaOena вин—,
цёнзор (мая, οο^οι) ЕВдревеет Р—н—
лзожг—стно дева, новпо рыковолн
-ввинная на иоотвопо оыетвнн-в ва
r-тждтнттв, грижи се ат еобе-тев и—
днноцнте п Оли -а нртно1вввоогпа|
2· Лице, нввпо в вапова'тве да цен*
зурн-а сщ—кии, книгт резит, 3, Ливе,
К-вао П'еемежл— ииоо—т- нрав вреие
г— цензура,
цензура {н—π· oeisaTa) L В древния
Рпн — длъжност п ввавив в— итн-
-оре 2· Учреждента к Оуржонвннтт

825
стр—ни, нетто вндвнр—вн иом-кт, не*
рвопевдопцитп—, содырж-нното п но—
сааненнитв га щаткрнзвикт цчвти» рим-
oнπв» радпепрелаван-тга, гелевпвнтг—
п Пр., ва дт ив ев равпрвограннвнп
трал ттоолтинакс идти и ^«βγηι,
коего опорол влаетвувтп-та иааст
првпинвреи-п ва интервенте В, 3, Ст—
мото преглеждане ma твое проиввв-
ленит. 4. Нрегнежлтнв в— частната
ко'еоповденв-н през вране ва нвИн—.
Вёнзу-ве (оп н—τ·> I, КоВто ое опытен
«о иви-у-а, твоИетвон пмп трнн—л-
зажан в— нвнзура. 2. прен, Благго
иpиннABB» допустим,
цензурИрам (от мак.) Проглеждам н—кс
βοηοο., нвворшнан цвнвура ина гапо.
ценолИφ=κвнc1a|·
Вогт {aнгMι еетТ оп «tt. centum ноте·)
Дребен оонеп—, една окотен от ме—
ваяна единица : долар, гул«oв» шла—
«пагона мира и др,
венпВво- = кеоитав'ор.
ВентВн (пои, coitlno) Дребна м-гета
в noTar-H, квит— в равна шт одна
стотна от повстал-,
цеилнмйл (от мап, oeitun ηΤΤ-β) Мт—
х—ц-оер-н- катненка ан изнервнво'в—
пвменп товаре,
центифОлия (мал, ocntafolia „столиссгна")
Кичвопа рова·
цОиткер (нем. ZoiTner от зап, centum
.егвβ> Единив- мт-ст -а тегло, равна
на -00 ηγ, но в вино· стран· (Ав—
гнит, Дтнеи, Швейцарци и др.) —
-00 фунта=50 не.
вент'Илн (лат. eeni-aiis от гр.) 1. Оро·
дини— служба паи умреждаепа ио
опгештние ва клоновете он ; вяжов
пункт ими мнотс, содата св оос-е·
летоиава вякаква дейност; тролена.
2, Еяоскр< ваняртзт. 3. Апаратурап-
ва пвлвфсгва центрам—. 4. Огр-л—т-,
коаете та помешают тнк—вт служб— п
апаратура,
централен (н—п, coiiraiis) 1. Рнопоно—
жен к нонтор, коВто св явная центьр
га нано ; о'ед-шен, 2. Главой, pыκo-
вв«oы» отново·, еышоетв’н. 3. К-Втс
ое новыршва ст център,
централизация (01 зат.) СъередопоА—-
кана в— внася ими ръководство в вдве
невс пмп мисто; оыоредстачав-гв.
центрофуга
централизирам (ок ^1.) 1. Сыёирнм
иод один уир—вн ородыш службе .
2.	Собираю га саго 01010, оыередо—
помакаю,
веет-тн “вою (оп мат. centra ils) Снопа·
о- на упр—азвипа п орп—ннвнцит,
прп котпо нестгитв -ре-ши дайслку*
кна не уназ-нне гт центыря (η— сра*
лишете) ; ср, дененрапинеенп вашяра·
нивыо.
цвгт'Ввоо (от зал, ceitium) Вр-ж*
добие и— мтрнсиво—'Звиннивня опор’
пюнпттичвене πeчвн-в» аъонеентмо в
иартпипв г— Вторит иятерв-цпсыан
преди Порвапн твотевыа BoBra, неоко
уж та спилю— ла пооири опоркювиомт
о марксизма ; вагтр—еянто к сыщн-сп
ирннривап о пиан фраотсмоент скот
оперпюнпаым, н—кс вн практик— ое
якиютт открепи опортюнисти,
цсплрипелйлси (зал. oeitrum m peto
.отроют ее·) Цовгроотронипемон,
ВВНпрИ'-н (ок «—Τι) L Потп—втн, утл—*
вввянao» н-гл—сяван правилно ио ек-
ывшенне вя център· 2. Определяю
венпор. 3. Поставям к център, 4. сп.
Н—сочвнм топк- няш шайба сот тпаеп
удар сын център.
цснтрИст (01 мат.) Пр—норжовес шт
гайкрпоо—,
центрифуга=центрофуга.
цснтрифугИл ен—цвнτвoΤуπaнeн·
цёкгрозόма (центьр и гр. sônt .гя-
но ·) Клетъчен вентьр, посконина
ст-укгур- г— нзоасето шт иовена,
жев-аишее п ннкеи нивни растения,
сёкита о првтвплавиа п равп-ложова
до ядрото.
центроплан {мan· ociiiun „среда· и
planum „плоскост") Цевтрамгнпа иное
ва сннонвпне кредо,
цснтросфСр- (център и гр. sphâiia
.кълбо·) С-вдишв (ядрс) нн отмиело
колёс,
центрофуга (мат. oeTtrun .среда· m
fuga .Витеяво·) I. Урод зя махани*
месно р—вделнне и— сиво (почнн пмп
друга) нт соетавгнае й иноки наш ва
ивсушаване и— явор«— оапори-ми под
дайетапеес в- цевгребожнн 013—, оъв*
давана от борзо ворттш ст р-пор.
Ион твордо щ—'—ко приложение в
тохвин—т— п ттопавспвота : отлеят
826
ц с и т р о ф y г â л е и
приооси оп ж—тип ворня, маом— -и
кайман от омяко, мол от ник—, ннаг-
ет тонтин п т. н, 2. УспрвВствс в—
сывдаваго шт сврыхнатовартввтт иол
дтВствнепо ва центроВежни опне ;
ивислвувн ее ва пвпрсВваве нт рта-
а—Айн уред— и за п-онираго ва нео-
монанет,
центрофугален (м—т. oeit-un .срал.—"
m fugt .бтгcπвe"> Центробежен.
центрофугирам (оп зае,) Ртвденно омос
ва еоеанвнипв В чнспи о иомсшка и—
ванар—Тута, прокарван през центро¬
фуга.
дентуиβИр (мат, oeitun .сто“ m va*
.мъж") Чмти ma нснитин оп сто мъжо,
нонто са Опни солни но граждански
искова в лраагнт Рим,
цвгпуриВ {нaΠι oeitun „еτ-"> Радио·
—нпнвов вменввт т химн-веин внан CT,
ме'влен номер I00, тя. тегно 248,
помучан по иаеуепввв вампы нрав
I951 е,
цептуриОи («—1· ccntu'io, δη î s) Стот¬
ник, наняннин вя етрта са сте вой—
инви в дрвввор-оеката войска (най·
Ол-всата длъжност от н—ощияе до
oφицopcκнπ->ι
центурия (м—т, oontuila вя centum
„010") I· Всйснока нтсп от ото души
(ис аромеас на Цезар от- 60), алта
щесплеетпн маел от р-осн-я нет-0Ы|
2, ОбесеОон— к одно вино група от
насенен-ето в— дрсвнен Рим воз се*
ввна нт иоетввто соеготв-в, конто има*
на одни гмас три пл—суваге но веш—
турии.
център {гpι kéntron „с'елогвчие“ врав
з-к. oontrun) 1. Т-мн—кя, ноля) ед¬
накво в -щанзв-вня ог веники твннн
нт сн-оже-ст пни колёс. 2. Среда,
ере«-™-^ ертднпе. 3. Важен пуннπ.
oтoπe» етныаепо се рокове«— -заветна
лайгоот ; βόητ-ηπΤι 4. Сыо'вдеточ—-
ване шт понтон сими. 5. Г-зно васв—
зон пунκг» поляно етанте. 6. Гвлт-
ппиетн— иарпнт пмп труп— наркеи в
буржоазенте страни, нвнто к пт-па—
нонт— n-лдьржят искано лаег—то
партии. 7. техн, Централната ос шт
струг, 8· Чаек от ваевмвго 01010,
кодего он пВ'Главн-то алоигиттра—
тивии, културни и търговски сгради.
цеолИт (пр. zéo „кипя“ m lithos „и—-
μοη") Минорна тот отыемтн Описок,
в— иойтс ирноятниент етр-еж се мент
при поон—нв паи иотусн-ве нт вода;
упвпреВтва оо за оотнопянане ma
творди ноли и др,; нолу-енинт но
-вкуетвев ы—АИЫ оиверан со ннрич-
пермутит,
цепелИн (оп οαΒο.) Летателен нитрат
шли юы-душеи нораё . о нрсдъятсант—
ф-рон, и-йев се полни о пе-мас оп
воздуха г—в {нвдepeg, хван“), управ¬
ляв— ое о мотори, ножа дт тети го*
нами тежести, нс сс дв—жи Вавые (но
инепо на нввОртт—гели п-нф Цете*
мин — -838—-917 г.),
ЦёрОер (ер. Kérbcios прев лаг. Corbc-
ιua> I, мит, Трипнано оно куче, сеа¬
те цавелв вратата и— пеавеинего цяр-
οτη), 2. трен, Усырлев, еа-от и на·
зюбеовш павам. 3. астр, Ооввовдне.
цервикалеи (лак. oerv1oαlls> анат.
Шнев.
цере^сн (анк, oeicälls) Жнете,
церейлии («—К, oercalit ст Ceres .Це- ш
рера, 0-гивт в— плодороднете") ’
L Дрввнерпнек- правв-ви в част шт
Це'·'-. 2. Жетин х-нен (о |'енеке
пре-аношвгие — серен л и и).
церёОрИлек {мanι οο-ο^αΐ^) анат.
Мозъчен ; изиков,	церЕбрални
сотн — сни — согннеги, при пропо—
вешониото ва квито твнкьт ее воз—
анат газта; аж, рет'В|лтюеен.
дерсеран {м—Πι ccrebrim „мозък") Ме-
вочнв втщеепво.
дерс0росnирИлсп (aan, ocrcbrum „но—
зою“ п spinälis .гpыён—иoн"> ГрыВени—
ввнсзынен,
церезИн (от мат. сега „восък ") Жозе
—ми Она еокуотван ноток, нслоёви ва
ееттеавегнт пиезеш кетон ; пвнунявя
ce, e—ao ее ирочпети п ивёвнп οβοηβ*
рея (пм—ниыснн восокК ; употреОнв-
ее при проивволство на цввтви ос¬
анки, Вот ат обута, ю-сомга а-pгπт»
окапи, полон- соаока ш др,
цсрсмони-л («ат. corlnonla lis) Строго
опреленен, официално приет рал ирп
торжеств—, ириеон, празнични шест¬
вия п пр,
церемониален (м—т. ccιîмoт1a1îs> 1.
КоИто ce олнатя до- церемониал.

827
2.	То-жте''·^ церемониален
о н р н — отрой·) н—'н—руатна при
горжаеткте— -фнцнялнп смуи-и.
церсмониалмИИстор (церемониал и
вам. Μο^Το*) Рон-в-дится ва иерт-
Momu—Mi
церемОния (з-ъ. coilmonia) 1. Военни
форми п пранпня, кситс ос еиавн—к
пр- го'жеетва, 2. То-жеегво но пред¬
варително пвраОсген имаш ; сОрта, но*
во-ша-н по установени правил-.
3.	Външен Описок, 4. прен, Военн-
вежн-воот, н—ни’рннчтве ; Оез в о-
ромонин — Оев излвщти оноОи*
калки, направо, еегеетвтгВ|
церсмОня ce (от н—т,) Спазвам» външна
10.0-, премного любовен сън, пвкнв—
юно ее нерешипелен ; г в се в в р τ¬
η о г н — го опазван викнива ф-рна
ва нюВозгосп, нападам Освстлслно.
ЦерОра (атъ, Ceres, eιîa> 1. Бог-нт вн
плодороднето п и-евнита според р-м—
окаян мпком)) ит ; в— грьцкн Деметра.
2.	трен. Хляб, жптни р—оатент,
3.	астр. Манка иаанвг— о гева 100,
открит— през -801 п.
церий (01 соОо.) Химически тнонаик,
агне Ce, пореден номер 58, тп. тогне
140,12; μοη, новое п неснв режещ ce
шетам {нαpeнтн ис пшат— на пн—ве-
тята Церерт, понежв огк'нванего пм
почти съвпаднало но нpeнo>ι
церопластика (мат. оегн „авоок“ ш
пластика) Всоонин из-опнет, в-нне
о “-СЫН.
церулсИн (от ятя. oaoruleus .еπйeal“">
Изкуствен— Ост сот синена цент.
церусИт (01 нал, oc-ussa »белило") Бяла
словыа руда, есето содоржа 77,6%
OHOHO,
цОсарка {ннτ·ι οοΟο,) Bug кокоши—, то·
кячкя {npeгeеeгα от Арр-ет),
цесиОкек (ок анк, cessio, önls „стопьт—
юнге") юр, К-йго оо преогсгонва, н-И-
гс ое отнася до преогепьпване и—
пр-во им— на никакво β-ομηγο.
цесиокОр (фр. oo‘ssloir. а Ire вт «an.) юр.
Леце, нн квтто в —потовое— вземана
ок друго л-цe. наренвпо валвик,
цесйрам, цсдИрам (зап. eedo) Ояетьт*
нам право ими ηβοη-ηβ.
цОсия (дал. cessio) 1. юр. Отстъпвано,
прехвърляно ва нраве пап ввеоавв
цианамИд
ворху друго ниво. 2. Д-еумеве оа
касса— n-oавopнтнo.
цестбд (от гр. през пат. oostus „воне",
„лента") зоол. Паыдонкенплвв μό-κοΒ,
нвВго живее паразитно к морната на
монен.
цсфИл=кефал.
цефалИчески ^1 kophaUkOs прав нап.)
Отнасяш, се де главата,
цефaпоиётър (гр. kephalê .гнава" Н
métron » мярна“) Уред за ивотрване
гомвоиы—па в— гняв-,
цефалопОд (гр. kophalé „паяв-· и pous,
podös „крак“) зоол. Гатаои—пс ел
спаса в— мсзюскпто (морски охлюв,
окпопед п др.).
цефалофёр (гр. kophalé „гл-вa— и
phéiô .нocи“> зоол. Вид оокепени
пнтгрвподп {нopoивывги)ι
цефеИди (01 οαΒο.) астр. Звооде, нон*·
по птриоднАН— П'онентт Ознеонн сп
(ис новто в— съзвездието ЦeφeИ>.
цёх (нам. Zeche) 1 Отдел к завод пап
φaOpиκa» колете ео тортёствя сиро--
ДЕзеин пролунцит пнп ее изво-шва
влив -продала· провее ее проиввод'-
тавото, 2. Пвнешен-еав, к н—епо оо
-аво'нва ятан даВноек, 3. аст. Гроз
феоаанната eпваa — оооз-нет —рта*
ыизацнт г— ванатпнии -гтл-н п сые
в-натг ; внналгниВсно сдружение,
цехИк (11, séooHIno> Спар- вевеци-ы-
<на он—тна оонвпа,
цОхоп (от воо,) 1. КоВто ео огвает до
цех, нойто П'игадлтжн плп в свойст¬
вен на цех, 2. О-гтина-рни к вех;
oαв-иτA-Βеeи. пре|веион-лоН| 3. трен.
Загвврен к своята грунт, . οοΒ-μεγ.
цОце (афр.) Афрнкавтна муха, твърдо
мянна (до -4 мм), нотяв смуче срою
п трсштот вярявяпа ва щажен Овлвсти
но хорт п д-ёптье, наирноор соннат-
ё-мв гт,
ВиВи (ст гр. kyanOs .лазурен") Бавцав-
авг, оняго еар-асв ттз, о оетра ми¬
р-ома в— ё-gcMH, това-шевне нт вот-
ЗЕ'ОД 1 -ООП,
цианамИд (ек тр.) Кристално вещеспво,
к-ото в— воздух— сатва темно : кал¬
инов виннам-а — нтаинсат том
нн внявноила, нвятв в -янинег пв-
еусянаг пер,

цианизВаия
828
цианизация (сп гр·) 1· Грпдан—вв якост
в— стсоанон- пoнь'анocπ чрев' потопя·
“тнеас И к каиша виавев— осп. 2. Уши—
нежненно ва таеен-нпав чрез циа¬
новодород, 3. Начив г— ивнмиАано шт
внато и сребро от сомеыи руде, стао
со разтворил в янкамви втавидп ; опт·
тепе п срвОроте св утятнат о пошепт—
г— пнин,
цианин (ел гр, kyaTos „лазурев ") 1.
Еепеетввне ёагр-лгс аещатъво, ее
кеето оавиеп обагрянето на ивоантн,
юр—звав в— ваеоюонипв п др, 2. Из¬
куствено твеглве-ньв Оагр-лно ве¬
щество, еввпе служи ва ё-тлисваго
в— нолывыи п нвтринвыи изат-ве в
ускоВина г— снепмпна п при права
сив внял,
впаийране—ци-нивацпя.
цианкалий (циан и калий) Симы— от-
р-анс вещество сое сиыкаввнрисгялон
наял, еотл—иаг—в в— виав п н-н—й,
циановодорОд (циан и водород) Без-
вкокшт πтчвccπ» едн— ел ваВ-оинвитт
спрови·
внагбза (3—1. oyanOsis сп гр. kyaros
„лазура·") мед. Госнина-вс ma ко¬
жата пмп вн неетк—в—пв поради вас·
той ma вевевннпн срок пян увен-ноно
нОеонютис к-ничоетво ma втеворз-н
о ниснорол хвовгноВпв в н—пинирвак—
кров,
ципИлеп (мат. civilis) Гражданееш, ной-
то во в асашаш и но в дух-ано нива ;
цивинв— знста — т-лишият-
парична нолрожса в— мош-рх и не*
гвнит gв-p» овределина не бюджет
от правппвмспнот- при нвыскитувивы-
ниго монархии.
цивилизатор {ннπ· 0îVîl1säTor> Вееки,
нойто равпроеправтва тнанзев—вин,
цивилизация (от зтя, oîvïlls „г-яж—
давени·) I, Ствпен в— рт-витие шт
нткаретяватт п луховв—г— кудаура шт
-прслезсн— -Опостввв--ин-тооичосн—
Торн—цит, 2, Послсдн-т— окапан ок
еп-х-ъа в— порввёипн-оёщпвния строй
(смол дтваческноко т нαpв-pτ1нвτc>»
когаго равлемтнието ша труда, раз¬
мятал— т тквнвното првивнодттне дет-
янттк поняоо равнилно (опорол Л. Мор¬
гав— 1818—-88I е., п Фр, Енгелс —
1820—1895 г.).
цивилИст (оп мат. civilis „граждански“)
Стави—лист по грнждавске право,
цйгла (•00. Ziegel сп н—п, Tegula) Паст*
. нн нерви—«—.
цизалпИйски («an, Clsalplnus) Опс—оан-
цейосп, в— нотой пмп югоизток ек
Алтите.
ВИ-спИр-н (йон, ziselieren от фр, ei—
aelér> Украсяван нвпанон предмет
нрав цолозбавает о дзете ; извайвам,
пвдоаОтатн украшения о азаке.
цинйл- (мак. oleäda) зоол,. Щурец,
цинИтрикс (н—т. сн^Ттах) Белот оп р—шн,
цйкла (•001 Zlohkliigc) Инструмент
сос отооавон— пм—спинн— ва помие—
ктие вт парнат -рев остъргвана,
циклИма (пят. ololtner от тр, kykiâ*
miios от kÿklos .кръг·) Впл мазно
пвеге т траВни р-з-“» нервени пмп
Вея— цветова ; шарпн— ео -ща —мппВ-
онт ясшсцупа,
цикламен (ок πp·“Hα1·> I. Кейко в ок
в-клан-, преднтвгниет ат втем—нн,
2. трен. Ровон о аеспотов оттатък.
циклИк (гр. kykiikOs нрав н—т.) Древно-*
гръцки теоп, квИго пиная ma пена on
впез—наени крот, оп тниитсни крот
(отвВоне ва Тр-ивонята κοΒ·—),
циклИст (фр, cycliste ок гр.) Кеноевдан.
циклИчески (гр. Ry^akOs прев пал·)
К-йто от спится до крот, юоВпе отав—
г— кръгове ; кротов.
ВПкнВивоет (вп гр.) 1, Ртди-н твлеыит
и действил, неито тътнат по епредо-
З’и -вл= цинья (2, Э), 2. Работа но
цинм-» ерот—н провос,
циклогрИма {гp. kÿklos .крот* г
grlmma	„Оуена")	Фепвгр—фск—
оыиннн и— ла—жащ— со с-втешт коми-,
циклогрИфия (гр, kÿklos »кръг“ m
grâpho .т—шт*) Мото« зя нвоасавтив
движените— ц- монас три -аОопн пян
спорт -рев отаинтнеи апарат (цикле—
-.-1) вя праната Върви нивеснпони
но врана нт двпжтгие.
циклодрОм (гр. kÿklos „кръг* и drô-
nos ,г-ATнeβ> Мнет— в- надОтгн-но о
велосипеди ; аамсдр—м, ноавдрум,
Впез—йан (гр. ky^eid^s) мат. Рав¬
нени— нpивa» опит—на от помит, раз¬
положат- нн еёпноннак- га крот,
нойте та тьркямт Вов изывпнив ив
одыа ирнкт.

829
цимент
циклойден (пр. kyklocîdês> .КсВас. има
фврна и— викнондн.
циклооОтть' {гp· kÿklos „кръг· m mét—
гец .мярна") Урал ва ивиервано гт
равст-ян-е, ивонинкс т нвлотипод.
циннОн {гp· kyklOn „ть-с-атт ое“ проз
нaΠι> 1, В-хроно ерьгово ла—жанне
в— апооефв-апа та гонтно прострян*
оаве ирн внено н—зит—ив и облачно
вроие, еО-кнввово т в—ложи. 2. трин,
Синва Вурн, ураган, 3. тихн, Апарат
ва сухо в-ОАИтпнанв на вовдух п т—о
ок вр—х наш -а 'ааденнге в— омет оп
по-тежки п нс-маен м—окивп, който
лайотвунт вт преив—па вн цвгтро—
бежната спна. 4. С—лес ог'-вен тав,
циклОп {гpι kÿ^ops .нръгасос“ прев
лaπι> 1. мит.. Белннав, е-Вяо пням
еаме едво сротзв сне ва αολβπο,
2. зоол. Вел дреёен рте т едгв онв,
циклбпски (оп гр.) 1. КоВго е ирисът
на βήκηο^ пострввв оп винмcцπ. твой—
етвав вн инемсип, 2. трен, Oгp-нoн»
граняло·,
циeнoвΒoн (тр, kÿklos „кръг“ m HO·
тнпн „гледка") Панвраиа, прп които
цвнавванито предмети та н-ок—вани
шт ньртяц те велшядър,
цпснеопВм (тр, kÿklos .кръг“ п stylos
„прочей- ва писане") Ромна отнени-
о няннк зя вовтро-ввежл-не в много
енввнтнтрн в- машинописен '•κοτ,
н—ипеан сос спецнамно мяспимо нап
гт ввоъчвн нита.
циклотИмия (гр, kÿklos „кръг“ m THy*
nOs „душн“) мид. Душене- 'ноет-
рс“ тно, три новее по— редувана в—
нашил и лсврас—н,
циклотрОн (г-. kÿklos .к'ьг“ п емек—
трон) Уртлён ва уекв-твяне лв-же-
неато на наперпяннн мяткеви о елвк-
пр-АОтеи тевар {np-τeни» деутронн п
«p,)» за дт врнл-Оетт г-ляна кнно-
яе-па снергит, необхвлиня зя прел*
•оа—нв-шв га нарове 'танцие.
жнкбрнн (м—п. oaoho'l im от тр. klcHô·
lion) !♦ Смвжыоцветгс расатн—т, m—-
речоне опыт жаомса, 2· Ивеуштви
норенн от тока раепвы-в, нонпе ст
,^01.00.^1 инке оантсгитем г— инфо
пмп преётаю— нон инфо, 3· К-фв от
то-п норови.
цик$та (^1, clouta) Отровно р-оптиис,
ковпв в—рва не речни брегово, еряй-
бнтпа, овера, н-в-мн.
цИнон {гp· kÿklos прев 3—1·) I· Крот.
2.	Рел—и— наметил п даВтянин, ноипе
тт—вап по опрелтнен ред и оа свор*
они— помежду он πннн» ит от понуАа—
к— иаш— вино и вавьрш’не ; внаъ--
щен крот. 3. Горивд оп вроно, омел
ноВпо от повтарят елин и същ— -01-0“
вооинтски нвлег-т. 4. Грунт от н-у»—
ни десвина-вн ими ыαун-» нвико от
обол-вовн оп нтнвВ общ пр-ивни,.
5. Грута опемоенн псами, нсекс сб-
р—вуват крот еноме влиа тона, 6. Зя*
вьршен крот от accuum нввцepτн»
oHa-cm oπ-аeπвopвнит» карены—, оу-
вннамнн инее· п пp·. ноиго имал ня¬
какъв оёел-втв-ш призван,
цилиндричен, цилиндрически (гр.
kyllnd-akOs) Който ин— форм— в— ви—
ненлор.
цилИндров (61 гр,) К-йто се отнася де
иннешдор, сойка в преднавыачеы за
визенлър изп пр-езвежат цимнт«ри,
В1ай««О' (тр, kÿ^idros) L Геометри—
чесно τянe» вОравуваго от една ва-
пввревт крот-ва н-върхи-от п два
просена!· т успоредни .—“γιη—, кси·
по й служна за отиваи ; в-лян. 2. Част
от па-на манны- шап ек дант-тон о
вопренво г-рене кок кпд ва кръгла
супен, в нояпо ст «ниже Оутал-по*
3.	Оф-цнамн— мъже— ниоон— и твърд—
щапна, наподобяваш— ф-ри—та в— цн-
зешдо'| 4. мн. ч, Микроскопи-токи
еОраауван-т, ионкс ео срешат в урн*
шапа при никои ОоОроАв- Ввавопе,
цИма (ек гр. zÿ^në) Квас, |ориовт,
цимИза (οι гр.) СОсреш фо-ивгп, коВпв-
цр—мигна— опиртвата раровглавня,
ВпоВИн (тр. kÿnbalon) I. Струнен ну-
оннанвв инструмент, неИкс са оотпен
от реавттнпнн супен о -нонапи вал
шот струн- ; звукот ос получава, капе
ос удря о дка нуюнотн ворху спру“
гето. 2. В лревгостга п срелн-векв-
ннвто — ударен инструмент оп дка
р—кенитн пян «вя мепаннн сротя,
исико ое удрят едни в друг ; А-волн,
ВПоб-лИск (0' гр.) Свирам в— впоОтя,
цимент (οι нап. oaeMentun .опмооен
канон, камък в— строеж") Спа наш
днменгâцня
Она прах, подумаш мра- натриваше при
миего виоока твнптратур— п тмнмаго
на вяр-вин о панта т други мнне—
р—ми ; омасет о aoga т пятое, борзо
ое втво-лтва ; упвпреОива оо наге
оден от отгеввиав скрвипемви ояпе—
ритм· зт пв-вeнe ва Boτ-н» аа снорз·
вана ва ртоанАнн матврияли при
строежи и п, в. ; мед. з о В в ы в п—
о е в к — носпва локаш, конто ио—
крива керен и— зоО.
цнментйцин (61 лат.) 1. Запомняно о
вносит за ваткнанавт на сн—ли и
ηο-ηή. 2. Γββμ-γηαβοηη пр-цет шт
зялк-тю—ев скални чнтпи чрев раван-*
рени оннтртнви ветеепна. 3. Наен-
щавв цово'хыестг— и— спооанони ио-
авзет о вьглервд зт созланяне ин
гворда повьрхыотп,
ВНоВетве (01 мат.) I, К-йло е в-трн*
ваш от вишенк, 2. Кейтс в от проев·
волство в— βηοεητ,
цимектараи (от нaπ·> 1. Ивоаввао пап
спояван о uiHOB'i 2. Π-данopлтн
сп-оявоыс ивлоннв на виоонпав-л.
3.	прин, Занимаван, одрано окорокам,
циментЯт (оп зап.) Хиничоснв тъелн—
ненне от желязо п вьглтред ; окопно
п нгепе квордс βοηοοηκα, ноегв в
соеттвиа чток ва сп-наы-па п чугуна,
цимервйлдци (01 οοΟοι) Οοβη—ληττη -π
равлиАН- сграни, к-нт- през Ι9Ι5 г,
ео соОрани ня нвнТе'вни-т к Цп-
нервамл (Швеец-р-и) п оо оОлвилп
п-отеа По'внпа оаетсвы— а-йга,
цимолОгия {гp· zÿme „квас" п lögos
„наука“) Няука от |ероен1Н1в,
цик-барИт (01 ер.) Светлечтрвена ру¬
;—, -я нвито оо дсВ—нн живян,
цинаш {втн· ZîrnнsoHé> Бледежылт
прах, '№—“1— в -зоной -кис ; уп-т-е-
ёнаа ое от антИз—ртна ш глазуря.
цйкга {'те.)=ce-pBуг.
цине-В-ин (ляп. olneiarla вт clnls, οτ^
.пепел“) Ред	деке-—янвин влнегв-
лишни и нг-гогодинвп 'аетенит оп
онежвсвво'В1тв,
цинИзъм (гр. kynismOs и-ез нтъ.) 1. Без¬
срамно груб) ив-язявано и прене—
Вртжпгтнне отгошегие, нтаанипане
е— общоприетите пр—нин— ан норам п
приличие ; 6eaopaoнв» вaх-нcτвo» гру—
830
6— огерввевоеп. 2. Ба-сранни думи
п ц-разн,
ВивИн (тр, kyiikôs пак,. cynious „ну*
чoшκи"> L Лиис, нввпо о души mai
т деВетнио грубо нярушява п'иегппт
праним— ва норам п приличие; ёев*
ер-мини, 2. Поемтловяп’м и— уме¬
нието ва Антистев (444—365 г.), шт
циннчтснатя фплесо|пТ|
цинИчен, цииИчески {πpι kyrikOs, ант.
cynious „кумеше—“) Бтзерянег, нт—
приепоев ;цнгпческн школ — —
уиегпе нн виннциπ’. сьзд-дегв оп
Антисквн, оперт« ноего еоесозок шт
човешкия жнеот оо еоетоп нов аоз-
ло-ж-не, п-езнране га ёвгапспватн
п в отхворанно в— сотосгвуватпп’
я-т-на вр-веаненп но'нн,
цИкия (01 тоёт.) Елнегодиннс ленора-
япюис р-ттение оп овшайсяно смож·-
βοβηβγηή,
цинк (ыен. Zank) 1. Химпнаен— тле- *
овещ овян Zn, п-редов номер 30, нт.
пеело 65,37 ; онента-Втз мотан.
2. Цпгнова ламарина, пентко.
цИпквайс (ием, Zinkweiß) Бял П'—х,
ся коИте оо получава Отля 6)знжи—
Овя ; инвеон снис,
цинкИт (вен. Zinkit) Чв-вега цинкова
-уда,
цивкогрИф (шем, Zink п гр. g-âpHO
„nишя"> Онавпнзест пс и-гк-гр-фни.
ципкографИрам ^00. zi niographaeron)
Прают сипни— ворху цеви зя нн—ше,
цинкография (βόμ. Zink и гр. graphö
„пеша") 1. Нямен зт ивр-Оотваге на
нлишепн аа нисон ηβ-τι при койке
о'-гиг-нот ce Тет-графер—, нтпввиип
негатив ce ноннрн ворху тпоцн-ннс
-О'—Ввттн— вникват ином-, оп нотто
ст-ва опион—пвягоп-ι 2. Заведение,
кодетс ое израВопв—п танива име*
шепн,
цинООър (гр. kaniabâ'ion) Чернев
июня о жълтеникав вттенок ; тр.
синевар.
дивубеп ^00. Zahnhobel) Дорв-ло!«*
снп интπpуooнπ» кил 'енлт о е—що'·
Оен -тзец.
цйнцарии (ок рум, cineo .ивτ)» троив—
ннсино .иевци“ но. и-танягого „миг¬
не ") L Л-це-т отнООройго О-янни—
сес внтвлeнπe» новто говори в— език,
831
циста
Опивок до румънския, 2. трен, Мно¬
го иестонив човек ; снопт'ннн.
цИонИзъм (ок тоёс.) Ев-еВскс реак¬
ционно няииеттмнттичвено гочонпо ок
кран на мешанин век ва соВнряно нн
аоинин ев-еи в елен до-ж-вт в Нн-
неттнна, а смел вBвαaувнгтτв на «ор·
жав—пн разпяла— шов-нистичви мун-
отан y гapeлт» бори са п-отнн про¬
гресивните онзп п аол— агртснвн— но*
нитнна е-тту аряВигт (по пиете вн
иняйиват— Циси (С-он) до Ерусалим).
циенаст (от тюр.) Евρт-Й» коВпо ивд-
дь-жн внойнвна,
цип {aнгл, вя с-Ос.) В—л з-нвпчялка вя
драх·, манят п «-., направена сп
матазиш, тн—отмятови и др. ообвн,
ковте са зтякартт п отварят посред—
оявом вони· между тих, евттв ст до-*
и— вапред п и-з—д.
цирИк (ocrr·) Боец вя ненгвменятя ре-
иуОлнканск— —рния,
цирк (нап. carous »кръг") 1. В д-евйня
Рен — място ва прнунфамйи нает—
в·т» надбягвания т нвмесвпвп, и-иви
оьспезяйия, В-рОя о дини вворево п
др. ; гомтно поношенно о -рева п
огозб-юнди- р-впвл-жени овега за
врипемите. 2. Впл ивeутгвв» което
гнмочв— —креВатпкя, гиoйacπиκa» дре¬
сура и— животни п птици, езда, ок·
ннниBpиcτиκa» нлоувтда, женгл-р-гт,
илюзиови-ом п др, тслеОви, 3. Поит*
щение о арена не средата п сос
околёовилно раввележвг— маста ва
о-таези, а н-еа- ст --политат такса—
пвнустве. 4. Съвкупност ок п—кнва
вонв-а ; в—ркоте -'одстанл’йеО|
5. прин. »εοοη), шумно п внОнашо
врозише.
цирнбн (веи. Zi-kon) Мешарна о го·
мои вана, окне в— цн-к-ниВ ; уто-
т-’Вява та како руда зя добивние ва
ц-ресний, а oegπвнняτa. мекнаур—
тинтя п «'., н чернег-те му прозряч-
вп кристали е- ееьпоцвгтв нанос и
те в-рич-п хияцинт,
циркОниИ {мяπ, ZarkorauM ся ар.) Хпмтчо-
скп eмeнoйτ. огне Zr, пвредеы ыоиор
40, на, тага— 9I.CC» гворд и ньнио теишю
ороё-иса-Онз метал ; геговппв еоедн-
βόγηη иная трня-жанна к техниката,
ыаириоер к сысанв зт ивоавване га
опвеупорни ивщи» аа иврнОотване ин
пипнп и др.
циркорИма (мал, cîioua „кръг“ п тр,
hOrana	„гледка") Ширвноекрагно
нинв, к квепо вюраноя в равполвжен
ерьт—во к цян—га ван- и ир-жесе·-——
ыттв сп—в— еднснреневво ci 2I ант¬
ракт,
цйркул {маτ· oaroulus „kpoгβ> Чертожен'
и пвнервагвнев пе-ген.
циркулация {нaπ, cï'cultTio) 1. Двнже-
muo а кръг, кръгово движение, 2. Че-
ого повга'нто ео движение вя вян—
вяна т връщане по една ц—осен.
циркулИрам (от пат,) 1. Движа те по
опродтлвнп нотища п в—помюно в
вnвтgтлeй- арент вп гам-зната твч-
н— ; «виж— ос (в кръг). 2, трин.. На*
мирам ее в вО-ъщтйит ; обикалям,
рааваето та,
циркулИр (лат.	oirouläris .юротва"
n-·- рус.) 1, Окръжно писно, гт-
реждтее, нвего ст изпраща кат- «и·
рвепива «о подвсдомствснт умражде-
ння т др. 2. спец, К-огол, лиенвв
грионза рязане вн дорвя т дорвен
напарит«,
циркумβапацибнеи (en naT. olroum-
vallo .о—т'—жд-н о вял“) Който со-
опнаст до укрепев нам ; в п р к y о-
ванацнонва линия — укро·
пена позиция он-но cBoagaeo толипе-
пмп nвв-цπн» н-нге по— от цем ля
•oonu-a наиылно неп'ниг’нн,
цйркус ^—1 oîroιa) геогр. Креснввндна
ндлоВгатива но аесвенав -тети шт
плянивтнп cнмвйoвo» открита откъм
МЕДникова додигн п от «рутете трн
спр—ви ваоёикон’на сое оа-ыигн нн—
отн-епи οηλ-η-βΌι
цирбза (м—к, cl-iösis от гр, kirrOs
„жолт") Уплътнявано п нанялтване-
га ттлеетн орган три Овлоепне разра¬
стване шт еыед-нигемнапа поюте в
шето вя сметна ва сповифпчннтв му
Τунκц-н. наИ—чтспо к червил «роб.
цИрус (нап, ei *ιa) Между нар-лес нн—-
званнс в— н-сокнтв перести оОн—цп.
цИста {гp, к^Те, зтт, CîaTä) 1 Ципа,
к-та- п-юрнва нтквп нионн -рт—·
ннвни за предпавване ок външни
аьодтйоав—л. 2. мид. Кухни-, обра*
вуваня к няноВ орган га тня—яо, по-

цистёриа
появата о пвчносп пмп друг- мата—
рит п в-грядоыа о винт,
цистёрна (лап.	cisteira	„колото β>
П“ Иокуокатве напр-неы нoлooo» ив—
суетного водохранилища, 2. Цилин¬
дричен пемнм сод вн ' цноеве ин
темни порная, 3. В—тош, кораб пап
антеооёим, пригодени от трокнранва
г— явнин гвривн и др, ; ию—т еённве—
вено форма шт пвнто могв—н вп—
н—идор,
цист·^^^ (от пр. kÿails „ппкочоы ме¬
хур ·, мят. oyaTIT1s> мед. Въоттзвннв
нт лнпнвпц—пн и— ииночвин мехур ;
кпетпп,
цистицеркбза (пр. kÿaTîa „мехур" m kér—
kos „опашна“ през λττ.·.ηΜ Зоболнаа·
ив в- Аскон няп животно пор-лп равни—
внес в е-гавивон им и— аиингни оп
конен,
ВиетвонОп {гp·_ kÿaT1s .ииквчог оо—
хур· m skopéO .пме«ао"> Медицин—
ски инструмент от ивеледваве гт
пиномшин мехур,
цитадёла (фр. oÎTαdél1c» пт. cittadella
от зал, olvltas „град·. I. Кротост
воарт ек крепветвнт- стов- к—по но—
омедшс уОожишо вн отпита. 2. Кра*
пост пмп ванок, доминиращи вал
град. З-трен. Защита, oпe'a» сра—
потя.
цитат (пак. olTHTim .посочен-"> Томио
принадени нужди луми пян мисмп в
подкреп— в— отевио ; изн-дин оп
ятноп,
вией-нм (от нат,) I, Томио привеждам
нужди луни пан мпсмп а подирен—
шт нгошис. 2, Cцoo’н—в—м. иесечннм
опёонтвнам,
цитогспОтика (тр, kÿtos .сметка· и
генетика) Дим оп етеещнетън, неВтс
разглежда твненптг— за н-емелспне-
веепк- ша нсме-та вт изолента,
цитогОния (гр. kÿtos .клопка“ m gö-
nos . раждана “> биол. Рнвнножанннв
гт изопнито.
цитодиагностика (гр. kÿtos .наели—·
п диагностика) мид, Равтовнаване
г— Оонеткпке чрев посмелв—вв нн
наотни потрвлттнсо опсрвткеи.
цитоллйза (гр. kÿtos .сметна· m lysis
„разтваряне "> Р-оруш—ю-ив шт имотни
норалп поятокс по шап инотпАго
832
равтн—рявв като Ввзовгав п с—То
шсрманош тропат,
цитолизйк - - (пр. Kÿtos „клетка" п lysis
„разтваряне") биол. Вешвотнв, невте
то образува в кръкитля суроватка . ирп
петна в— нужди клетки, за л— пне
разруши,
цитолбгия (гр. kÿtos .клетка" m lOgos
„наука·. Н—укн за опр-ежа п руши·
витло нт инати-ъ— в pαеτ-πeнeн» жн—
воппнскп и човвшнп -'таШ—зон,
цитоиoр<феза (г-, kÿtos „нмепн—) и
morphé „—<^]^i^î3“> Сывнупноеп ся про—
овнитв гт клетнико в елит жив ор*
е—гтоом,
ВИТОПмВзма {гp. kÿtos „ипатка" m
плазма) Кзатомв-т—	прспсин-омн,
нояте попълва каетктп— п в ват о
нκлочввe ллропе,
цитотаксис (гр. kÿtos „кнопит“ m ta¬
xis .рсд"> ПрианнАано га оды- каол¬
ин оп друг- пмп отёлыонннв га оды-
изтъня от друга.
цитотропИзъм (пр. kÿtos „нмoπнa) и
TiépO .-Връш-и“> = цппоп-коио.
цИтра (•00, ZiiHei ст гр. катННга) Мн—
зон етруген -гспруиойг о много но*
т—нып отрут— {36—4C>, стонали вор—
ху ртзвйатврйа кутни ; га порвите
иск се напомняна немоднят—, а нт
ееган-мите со аноопанир—.
цитрйл (оп аал, citrus .зннвн"> I, Ор*
пав-нвсне совднвов-е, новпо в сое*
канит мтск г— лπнвгoйeπe» пврпвн—*
менспо п други подобни οπο-ημη—
м-тна, 2. Жолта теигеет о нпоовои
мирис, употребяван— к оодивив—та,
гвпварепввпо п парфюмерият-.
цитрИт (3—1. citiätus) Осн в- ниноно*
ват— кисслива.
цитрИн (фр. citrine от лап.) I, Лимоне*
во матне, 2. Вн; оивер—л, вм—пит?
попав, .мешки топаз β,
цитрованИл, цитроваиилИн (ант, ci¬
trus „μιμοη“ и ванилин) Прях трепна
паавоО-зев, нойто еодорж— тпр-м—ден.
цитрОк {|pι citron от н—Щ|> I, Лемов.
2.	Цалраа,
цитронйда (фр, citronnade) Р—охл—ан·
палио питпо - оп вeл-» захар п мина*
шок сок; «шмонала,
цИтрус {м—n. oïTiis) 1 Пнолис дорав
пмп храст («ποοη, норпсинт, мнила—

833
pин-» велр—т п лр,), мнило плодово
еодыржат в ке-апа си старинни он*
сна. 2, Пз—л оп такова до-вс,
циф (от намалейте Оусюи шт титя. ду—
мп : oost „uтгα“. îтauraтce .з-сг-а-
аoвea“ m freight .втзмо"> търг,
Угвворнн пр- нрвдяжОа в— ствки,
Н]ровозвагт не нвpв. нотко соетмав—,
ма в продажната цена са нилю-еви
цог—па на тясната, зяеτp-аoвκяτa п
провозок до угев-ртго приета··—
ща ; о—р,
цйфсрОлат (•00. Z1ffeibläit> Чнозов
ерот ва ч-оовн-н, нае—мютор ш «ру·
пи ноиорвнтемги урале, ·— ηοΒτο но—
гe-0авgнoиπe чнена ; твеааатенп е—
еёнкнсвево странни,
цИфра (οι тр, çlfar. 1. Условеи згак
-а оввнч—вяне вн чисмо ; н р а 0 о н и
цифри — I, 2, 3, 4, 5... ; рим*
ски цифри — l, ll, lll, lV,
V - , 2. Число, тумн, сбор ; ю-апче-
сгве ; контролна вирра —
κвлниecτвв. квепв в предв—дего по
пн-н ва меспипянв.
цихбрия ^'1 kicHöiiun> == инев-ит,
цйцср (ст соёт.) Печатарски Оуен— в
разит' ma I2 пункта (по имате
и— 111)0-0^ погожа' о такон вид
цу кЗт
букви от трою тот Вини гаиечап-ни
.Питм—п— в— Цнцорон“>.
цВюол {иπ. zoecolo) 1. Долната най—
шнека А-сп в— ставя, колова, крака
пан няма оградя, квттв в м-нно по-
•одтдаин п служи като	освона.
2, Ивоазянн о блажна бон лози- -ток
га cieHai 3. ООлиценн— оп ио-траат
матерная “•'ху л—зна мтск и— спен—,
4· Мттялнатн част нн електрическа
крушка, нотто ое гнвив- вов фа¬
сунга.
цол (иом, Zoll) Мярна за ширния гт
проОн =. 2,6 си,
цуг ^00· Zug> Впряг вп нова слип
след л-уг— но два наш при.
цуп-ромбОи = тромбси.
цугтромпОт (вам. Zugt*onpcto> Тром¬
пет о лепомннптлгн троВа сом нн-·
уеанект, котто вл-ва а яроОтяа гт
ннспруоегпа п може «— оо ивтепнт
{изneлзув-н пред— отн-ивайето ва
нвшттлито)·
вУгцаагг (ном, Zugzwang) ст. Γομο*
жтгне при шахматна нгpн» нвгате но
нтоёхелннотп крибют л— се прслтр-в·
оо хол, еоИпс в* н’изпелев за
пграиа.
цукат (понс,> Захар-с-в идол,
53 Речник гт нуждите думи в Възтарения оапн

ч
ч&буджак {τтρ, çabucak) Веднага, ту·
такси,
-—«'“ ^0.0.) Доят— женек- п—ириютно
вя мeх-нog—ыκa» нвето покрива ' и
м—цвтв.
чадър (тур. çadir от перс.) 1. Дожа—·
Bpaш» снонцвОрнн. 2, Гантте—, щткрн.
чай (нип.Т 1. Ввнвввентно т'вппнесне
п ту0грепнче‘еео р-етейие, вп зеет—тн
в— коего се ирипоявл nuiue. 2, Изеу-
шен-гв яшскт ва кова растение.
3. Отвара са твои нисп—. 4, прин.
Разм-ннн Винен, от новпо са тртаи
отвтра нат— н—В, 5. прин, Прием ими
ваОава, ирп нотпе са ивлтати май,
чакИл (тур, çakal от сялскр.) Хапни.
оп роля шт ну-етап—,
н—кнНн (тур, çaknak> I. Меяннвы uni
опвманев полукръг за пвнарване по·
сра --е- -устие к кремък ; -пипво,
2, Ударник ma креныкмни иуш'ё— ими
типов, » потел",
чакбна (неп. сНасопн. L В—л пепаытнп
таги, 2· Инструментална оуоиитяша
пиeеα» прп н-ипо ео пввгарнг о бавно
поипс нов вар—ацпввгн форма ес-
вввни тонивво к В-е-н глас.
чакъл (lyp. çakil) I, Едър пясък и
дребни ртиви или в—мунтни нтнони
ва настинка, Отгон и др, 2. К-оевн-
ота или итеомп—ва и—нв—,
чал (тур çal) Внесе планински връх
о ливади зя пяна,
чалгаджИя {τуpι çalgica. Свирни, му·
знкагп.
чалгИя (тур. çalga. 1. Музниамев пг-
струнецт. 2. Св—рил, оу-нна.
чалгък {τуρ. çi1giT> I. Говреда нн
ж—пнопо вьрнв поради внезапен ко¬
пыл вятър, 2. Г-тжлтв-ентнй- узря·
вана пан трниоратво га посевпае по¬
ради cyxöFOi ; и-нпатовяно,
алдрОн (τγγη, ehaidioi> Мярка от на—
нении вытает— в Англин - 1200 кг -
пмп 36 ёунтн—i
маний {πуp. çaina) Г—рчо инак, нвепе
та увив— ононо peo,
чалтък {'уp, çoltik) L Орпзнцв.
2. Heвлощтн -рев,
чалтъкчИя (кур, çoltikçi) 1. Орив-пр-·
иза-липоя, 2. ист. Овяннив -к немю—
cолианcκвτo йаселейпв гт Османската.
lone-HH, нойто Оша --должен да -
пр--ввеж«н --и- п да лака га дър¬
жавата 50% и повеме оп т'-пзюод—
ттн-тв, е-ешу н-вао Опа осввОодтг
от воаесяти държание garou— и-
γότοΟη,
чалъм (тур. ça Нм) 1. Гсхатт, 2. Гре*
нзенк—.
мтнышнйе (щур, çaliçkar> Уео-дсы,-
работлив.
чам (тур, çam) 1. Игмвниспга терн
(от Oвp. ал— и «',). 2. До-веч оняе·
ритм ок нгл-лнетви лорнета,
чаикорая (тур, çankoru) Бор-нт тора,
чампари	(те-е,-'ур,> 1. Мув-ю-нев
урод за тракано при птиц, неИтв со
сьспен оп две мнлкт им-мкт, п-нгв·
дени л— со пвспавтп шт просянка ;
ннеаагеги. 2. Заоня-ва тгвн-нена
плачи—, потпаввва шт ос в— струит .
мтнеакъз (кур. çam sakizi> Б-'-ан
омсан, на нотто в ивгегмвн терпен—
тиснот.
чапд-ла (u·;·) Чевак от в-В’ЛВнваг—
наста к Инден ; Ве«гне’ввнтлтмвц,
ч-пкън(ин) (тур, çapkm) Ра-вр-тен,
р-зпуентт μοβόη ; улинйин» коцк-р.
чапрез {гуp, çapraz вп тв-е,> 1. м^н. ч..
Меп-нни украшав·. нн женеки τοτο,
о кввтв се онс-и-авт нватв ; пафти,
2. Вил нею нт е-Иганл и к н г и τ¬
η р а а — прав п оме'св сос скръ¬
стени ръце,
ч-т'-шье, н-п'-шВе (тур. çapra§ik)
ЗаВьркан, н-Оорети,
чардйк {πуpι çtïdak оп парт.) 1. Го-
ереян мнет ел ет—ж шт опрял—, опво—
рева предимно ноо смывнвв—та стр—-
шт п кон лавра ; вид ё-мсон ; пруст.
«35
T-eo, 2, Лотз— m— високи кл-веве пни
орел рнвкн-ыено дъ-во аа помост
ттз-м,
-чйрдаш {унг. e.strdts) L Унгарски
ва'-дев ητΗ), вя ноИпв първата маел
в Отеца, a влс-нта много борза m
тонпорнмвнтн—. 2, Музика за тасын
тави,
■чарк (тур, çaik on порт.} I, ЗоВи—ко
eenen— шт механизъм. 2. Чтет от вя-
нянык шахтиш-он, 3. Дыес-'о-н—вн,
гтИятидж—йсса р-б-тпан—вт и «'·»
страви о коли- она—,
■чарлстон (ангн, ohαιléaion> Таив оп
ане-инатен-.гегьреки трвивход (110
имате нт гр, Ч-рзоков, колело ва
трон поя ос пвтв-н врез -922 г.},
(—ΗΓΗι cHartism вп сНатТет
»хартия"} 0оц--лно’Понипичтенв люп-
женне ва рнВ-тннцитв к Аитзен т-ез
1836—1848 г,, к-тте оо ё—'—зо за по-
ннпииесни прав- (вбпо п таено тян-
еув-не, премахваше ва инуштегвтг-т
цтвв за изОн'-оинте п т, ы,> п за
подобряваше вн нквнооичетнвтв ивзс·
женне га ртО-авенсеи-тт ня-ет.
-чартИст (от тег«.} L Участник к ч—р-
тистк-т- движение, 2. Г-ивь-жегие
г— марлиома,
АЙ-ео' |—г гм, oha*tc-> Д-т-в-', о коВтв
ое опредентт услевитпа -я праа-з г—
хорт п контри сое самонеп, свр—В
инн друге превовни е-тлсают за он·
ределеп- арена но опртделеы нот.
иТ-торец {ннгнι сНатТет) 1, К-йто в
-рвдгаавантв за дтв-гв под итом гт
п'тв-вго 0'едеаюо {тяo-нeπ. кораб,
моторен номп> за опредененв време
но си-влтзви пол. 2. Койке превозва
сое еаи-нвт паи нв-тб ис лот-в-р,
'чаршйя (тур. çai§î ел пере,} Ть-г-в·
сен ум иша пмп пнвшяд о магазини ;
пазар.
■часовОИ {ρутι> Войншн, нойто в -опн¬
ати ля пави ; ветавеы в— пoтπ» ио—
ок-ни,
■чапИм (аур, çatai) L Р-здвоенв като
виза «о-в— ; разе-х—, 2. прен, Кр—*
ката и кръстът г— ч—юек ; р-окн-рот
между люта- η-ηη—,
««атурИнга {cянеκp·) ИылпИсна игра
еоито е предшественик в— наха,
ч е л и к2
4aÿn {гуp· çavu§) ХуО—но Ондо едро·
воргтетв Тр-оде,
4aÿni(HH> (тур, çavu§) Ту-есн иолофи-
вер пмп старши ' стражар,
ча-ча (пои. oha cha) Съвременен каши
ст нуОеыскп произход о живо теопе
п х-ртктерип фигури,
Ч’не'не (тур. çevIrMé} Гочово ва ниш
масс пмп нтве,
чсврё (тур. çcvtc) Бина норит, оёнплт
но краищата.
мейв (тур. çeyiz -к птрс.> Дрехи, но—
0'03.1, отюиани и «руг— исеощн—нн,
ивито д-в-ст вовеета к л-о- вн со¬
прут- сп прп вад-олняит ; йевесгпы-
они «—реве ; принт, оеетрт оп наши,
Мейе (антм. ehain) Антнийси— отрет вт
должина 20,1 о.
че(И)рСк (гур, çeyick оп пере.) Ча*
явыртнит, четвърт.
чен {aйπм· chook) 1. Гиеотно гараж«-*
не вн нево шап унреждтвнв о теку¬
ща снети— «о Вянкн да прадядо
впртдтнтг— сунн в— η-τ-μβββ ницв
пни «— л прехвърли в— негвва омат-
К-, 2. Квитанция пни Внянна за пано·
ва нареждане,
чёка {-уc· ЧК = Ч'’звычяИгяя Комно*
оня) Извънредна ноипсил on 19I7—
1921 г, нят— учреждение за В-рОн
о н-нтрарвнвлюцптта, отОвт—жа п оне-
нул—иията,
чекйя (тур. çaki) Овикаемо джвён-
нвжч0|
чекоедж’ (тур, çokncco) Подвижно
аядето со отелона к 0—0—, скрин
п тр.
чекрък (тур. çikrak) L Уред ва ирв-
«εηό, пресукване пнп наовт—ваые шт
прежда, нойто се двпжи о исаезв;
руда·, 2. Б-нне зя навивана вн воже
и— недр— прп в-лева вн а-дн.
чслеби(я) {πуp. çelebî) Господин.
челеста (—1, oeleste от мня.) Клавирен
музиетаев инструмент т мат—нги
ннастнинт т нзаветаурт, педал и ое*
хтинкт ва ваглушаваге.
незИсП {гуp· çoiîk> Спооанн.
чслйк2 (тур. çclik) 1. Дровца, еОпнио·
вено 'оВеетв, иреп—дсв— за игра g—
CO ПОДхвОрЛИ И удрН 0 ГВТжНН (ΜίΤΗΚα
прочна}, 2. Двпенн нт-н о кни-ва
дровце ; лжазнс,
чОл ο
чОло (11, violonodfo) ®' ' нйомонАоЛе.
AeoBâMo {иπ.. ccnba1o> = кайютепГ.
чемОер {τуpι çonber ок парс.} 1. За*
Орался от жени. 2. Жтнтзен -Орон,
3.	Плотно желтое ва оёроА·,
чемодан (порс. прав руе.> Куф-р,
ченгОл {πуp. çorgel) I, ДвоВвн куна
вон кпд ва S. 2. Кука зт окяАваыо,
ченгенО (аур, çîngene) Циттнеш,
мвеё {1уpι çono> Чeмотτ·
чeпτезиио (11, contosinö оп М—т, сет*
Tun »ст—“} Един тп-тн— оп лиpa»
дреВг— нпаниннсн— м-вата ; стотиыка.
чепкён {τуp, çcpkei> ί. Мъжка Горн—
«рехт, мните роняв· еО-кговенв ив
те —Оминал, 2. Ямурлук,
черпИш {τуp. çe*v1§) Нретепон— «—“
ок ивв-ренп квепи п оп нвстон ме¬
зон ; ноетен новый.
черпёксц (рус.) остар, 1. Затъва мо¬
нета вп 5 пм— 10 руОнн, 2. Книжна
napa. ёанннет- от 10 рубли,
черпосОткик {pуе.) 1. Реннц—онвр к
вярсеа Русин, уинотиис к никои ок
юр-Инито монархически прупи, нопто
он ивпр—шали нан-ватвлйи групп
(не-ная евтнн> ерешу -оввнюцивно-и
п првг-ееивви хорт. 2, Краен рв—н-
инветр ; оранобетнин,
черчевё (тур, çerçeve ее норе.) Р-она
га тровврти.
чсшИри {πУp· çân§ii) 1. Покури. 2. Бе*
шенреви,
иошВп (тур, çc§ii от перс.) I, Бесни
au«	стока ; асвртинейт,	трансу«,
2, прен. Οο-Οοη, еа-в-Ортосн чввек ;
οο-Οητη, кип, орнгинаЛ|
чи (нпТ|> Кит-Века мярка за дължи·
шт = 35,79 ты,
чибук (тур. çubik) Вил пула о долга
дрожен,
чибукчИя {τуp· çubukçu. 1. К-Ито
полни ипедява пмп и—мп чибук ин
г-етв«-р| 2. прин, Утолиню пвдлн—
-урн- ; нанеи.
инюГи (ту-, çavi) I. Кант. 2, трин. За¬
губа, доят.
чилё (тур, çiie> Прежда пни исици,
наоетнни шт анютче; гр-вкн.
чим {τуpι çin> Чегвърг-п— Вув— прост,
изкопана зз’«г- о τ'εβτττ,
чимшир (тур. çimçir от перс.) Вечио-
836
зенвв храеТ, опгмвждаЫ 'инКо двнвра—
пики) р-етение y нтс,
чиийр (тур. çinar от паре.) ЯВани,
явор ; иннпав.
чинСли {иτ· circlll. Ударен музиканти
нвОк-ушанк, нойто та сосгеи оп лют
непалец лисна ; звукът са пемуЧаня,
сято от удрят двата диска один в
друг наш пое т удар шт дорвент
нанка ворху нисянс минам,
чинчИла (10^ chinchilla) Город— он“·
в— о оноге цеви— кожа п хубаво
мото ; шнинная.
чип (антм. chip) Гун, о—рка (прп игр—
шт поевр),
чирИк {τуp, çl'ak от пере.) 1. Учтите
пре майстор-занаяти-н. 2, Смута к
дюкян, 3. прин, Ноопптев ионон,
чирйш {гуpι çlrlç) Обущарско лтинмв-
ити,
чИроз (гр, ak1riOs „втвърден“ през
аур·. 1. Сушава тропалия есунр—т,
2,	прен. Сух, мършав чсснен,
читак (ту-· çitak) 1. Ден нонан, те*
д-дтлян, 2. прен.. Повози-тяг, гтха-
ΛΌΒ. 3, прин.. Турчин,
чифлйк {гуp, çiftlîk ог порт.) Гомтое
•нанно от веиелвл-е п еноаовъдсаво,
вВ'-Ввтван- о вавннн работници,
ипфн—емВи (тур, çiftllkçl. Притежател
в— ннфннк.
чифт (гур, çift сп перс.} -, Два пред·
мел—, квнпв заедно кореня ими св
утвг'еОнвап ; «βοΓκα, дат воля за
ввриг, две рые-вици за двето -ове и
я· в, 2. Чно«—, което ее лени шт две.
3.	Дна едйанни предмета к—то едн-
Вр-Вня,
АпфлВ (тур. çaftc ок порс.) I. Днуиев-
ит ποβη— пушит. 2. Р-гннк ва нош
нан н—ттро едвсвртнегве о двапа
з—дип нртнЯ| 3. нар. ДвоВнВ|
чифут(ии) (тур. çifutin ст вар.) 1. Ев¬
реин, 2, трин., Ог'αал-вeц,
чифчИя (тур. çifiçi оп поре.) Зеиеде*
зев, -р-и,
чичерОне (пт, cloerorc оп нал, Cicero}
Вод—» в— и-свгиголи в— отОтнож—ява*
ин - ητοιη, нувен и π, β,, е-йяв ио—
казв— п -Вясвява заёенежипеннвег-'в,
чоО£н {τуp, çobtr от пере.) Овчар.
пясти.,

837
чок6В, ЧОК0ИП (рум, elocol) Едър зе¬
мевладелец; мирнис-нт,
чок тонВо (тур. -тр, çok selâm) Мне—
те .здр-не.
Aonâc (тур, çolak) О повредена рык—
ими ирысТи ; еди-рою.
чомаг- {πуp, çoMtk> Даёвна тоига о
топна на л-ЯниН край ; соит.
чамаг-н (от кур.) ГсВоИнин, скавлам-
джет,
чомИк {πу'. çomak} 1. Тонн—, попув,
2. Копна ст - плица,
чоипбк (гур. çOmlok) Национално тур*
око тдене вп мето п пмодовв.
мбниш (пт. elompi) Раё-квиви ноя*
иТри, высТаыяни прав XIV к. выв
Флоренция протпв Ввг—тите найет—рп
и горгонин, новто пи оксплоапир—ни ;
отннчямо инами успех, ив ёунгог пм
Опп истушан сноре порт«· прол—-
ттнегвопо и— техния предеаавитол,
чонгу-и (груз.) Грузински нар-ден
нтзнeтмтн ннепрунегг сот струше.
чоп1 (кур· çOp> Дробни кониин— пап
н-онит, новго со упвгреОив-т при
нношаин,
мот- {гуp, çOp) - Ж-еВн’.
чорОаджИя (тур. ço*baoi> 1. 3-ooжoн»
Boran »oHOCi 2, Г-вз врент е— ес-
нявскопе реОспве — Ооптъ аорт-всц
ш откупчик ша лягоцн, тдор доспав-
нин в- държавата пмп едър воювала*
чуфй
genou, нойто иопонвунам чужд труд,
3, ВОсняненатя понерил — офицер*
оси миг а овн-трон-н κcpпуo» ксйпс
сят-в-рн ва помноввин,
чорт (рус.) Дявол.
чохИ (тур, çuHa от ар.) П. Лъскан имо¬
тен плат; оуснс, 2. Дреха ок оукис,
и—х—дй' (тур. çuHadar> ист.. Знатен
прислужник при царснит ла—р,
чугун {'уе, оп τоpнι) Жтлизне’вогле—
редна ^3-“, свило но са кока, но
шма добри зетресе ев—i^t^c^c^a ; пзпом—
вува то ва отнинкп п зя ирераОегнн
а споонна,
муз (тур. çul) Гонривн— ва .0·, ва лв*
6140,
4ÿMa {oвp, прев руе,> I, Остра отрав—
ma 0-мттп по днвнпе гризани, от кон¬
то се пренает и върху х-р-та ирео
ёынх-nei 2, Остра зн-нат- вируси—
0-леее по рогатия доОпгью, по пли—
ципа ( несении, иуВки, разни— п др,}
и пс οβ-γήκε. 3. ирвн, Зла п прок¬
атът жон—, разрошон— жена,
муру. {τуpι çüiuk) Разяден вп гн-ене,
lorrUM, р-звантн,
мури (неи. oHiifa> бот, Мг-твтедишно
превнсгв р-стение, невте има в крал
ва кертвите оп удебеления ; те сь—
до-жат oacнo» -—хари и лр. храни¬
телни вешеетна ; уп-тртОнват са вн
хpаг-» ва л-Оиваве шт м-омо п лр,

ш
лтаВИт (евр,} 1, Оыёсъя. 2. прен. Праз¬
ник (погожа тоВот—т— о дан ва исмив—
на y ввренто),
лтаОИш (тар. през рус.) П“ «= нтОал.
2. Край шт 'аОоп-, ивчивн—,
лИСбер (•00. Schaber) 1. Ромео отона-
гаг— сениво о ери ими два остри ро¬
ба, о к-ег- се приглажл-т поворх—
вocπи» -а ла припетият изъяне ал·—
■кон лругт. 2. Г-л-бев инепруионт
от навястно поправки шт цинково
инише,
шаблон (иаи, ScHablon) П. ОВра-вв,
Hcgon, по евИте едгв-Врязг- оо из*
ртО-авая ннвгв предмети, 2, Форма,
не конто ое проверявал еднакво ив—
раОвтени предивти, 3- Чертеж на
лее-Ил к остествоня г-зенина, 4. Леещ
с -зрези ва н-ннотге надписи ими
вои-оге слвжнп еб-азн нъ-ху втю-с*
на повърхност, 5. трин.. Нешо, пап·
ртюено ив нвгьpκтн» невригинанег
оО'-оец.
шаблонен (от ваш.) L Нтиртван не
штОпот. 2. трен. ОВинн-ноы, тео'н-
r-гамеы, Отитнен,
шаелонизИрам (нем. schab ют^ас-оп.
1. Въвеждан ш—бмош при работа,
иоднинивао в— еден -брноев. 2. прен.
Оврвстлван, епошлявно.
^'-0· {φpι chagrin) 1. Грапава но·
аорхивек ва кожа, хартин п в— из*
нуеавтии плочи, и-зу-тюягн -'то на¬
тискано шт валии о грапава цоворх*
шосе. 2. Меся сеж— {-вча, свон, нов*
ост, мттн'тшнт и «.ι), нзр-Вепен— о
ивпыкгали -ноувки; упвтроВнв— ее
от фини изделит п за п-«вързнн га
eeir-i 3· Кгигововко инапге пни хтр-
ант, коятв но военен ни; ы—подеВн-
аа τακακα кожа.
шн«вaв—г {гуp, çadiravii оп поре,.
В-двенон, роттни,
шВИОн (нам. Scheibe) L Гмоснн срыт·
«я подможет о дупка, направен— оп
оот—м, фибър, ножа, пуна и пр. нот*
ко се исоттют по; ватеп—пвмна паВн—
за п-елпазваге оп ртоаныкнягв, от
омачкване ин вагтг-ната мнст пап он
уплътняваго, 2· Колвнв, 3. сп. Гумен
«ион о оловне τ;.-, о иойтс се пп*
рае авκeИ шт над,
шакока — Аанога,
шал {πуp· §н- от na-о.} Голям кот от
нозеан наш нвпрнгвн инап, обиии-ЕВ-
во πλεγό^ исйто се намята во-ху
р—нвного п плавала пмп со постави
ce-по арака,
шалИг;— {φpι chaland) I. Това-г-
из-ен—донна а-дня, 2, Мазна риВар-
тк— молен,
шалангбз (ст гр, slaîon „шпонка") зоол,.
Охлюв.
шалвИри (тур, çaivir} Широки в доя* -
ги донося— порви rame от памучен
•ни е-триген им-щ, носени ок моха¬
меданин.
щ-мВ (фр, chaiot. 1. Сезона коша в
Алпите, 2, Мазна пияна кош—,
шВне (•00. ScHilo. Мазон то; вя т-с*
Отис на почнетт.
шамйш (гунгув.} Жрви*м-тъсеннс y
някон епОпрсни п други пленена,
шамандура (тур, çantidira) Плаваш
ворху волна вoнopагecτ ваю'втвн
предмет, оа да ивеочвн опаеви вя
цатютие несп-ι
шаманИзъм (ок туитув.) Езическа ро*
летия, вяра а духове, котто овп—т
;т се унилостивтт -рев иессг, -пра
п други о—гиивсни леВстнпт вт шт-
нни—то.
шаобелВн {|pι chambellan. Занина,
пипна га довв-ег -ф-вар при монарх
паи маеш в- нвна-хичоснп лв—р, ноВ—
по ое грижи за у-е«Ват— на Ааспто-
тв му жилище,
ш—мИн (от о-бс.) З-В-нлиа {иo името
ва гр. Шао = Дянати).
щамозВп (фр, cHнnoîaIic» cHamosITc.

839
Снвевемвн до чо-ен нигерам, неВтс
еьдо-жн и жемязв,
нямОк (фр, oHanotic. I. Ви; тапия,
ивпененн гт аесвет геитер-гура.
2. Оггеуп-рна тухла оп каю-ва гневт,
шамтЛнсно (от соОт.. Шумящо Отло
в—гв (по имащ— ва оОн-тп вов Фрти—
вит},
шампинъВв {φp, champignon. Мнегв
неуега поОа за ялово.
шампиОн (рр. chinpior. ГеОолепом а
никсе тостезянпо ; цо-вогав,
шампио^^ат (фр. championnat) Опорпвс
состезаннт за -т-одезнпс в— порне—
втц.
шампойи {—ыπн· chanpooingï Сапунена
аечнвет пмп сапун на —р-х вя ииона
гт кос—.
шИнещ (вон, Schanze. 1. Крайпътен
лозот -вн ; ннитаст, 2. воин. Домыт
-нои -а прикрикнет и— Оойшн не вре*
ма и— сражение,
наежНи (р-. changeait on changer
,μοπηβ} К-йто в о н-снтез-в цвят,
есйтс та ненюн в равличви Отт-и
(спора; свогмннап-)|
шанкър (фр. chaioic от н—т,) 1. Р-ин,
изва. 2. Вп; вогернноек- Волест;
твърд ш — ннор — поренива про—
н яка в— сифилис ; о о н шанкър —
‘ веве'нчте.кн Осяващ котто та явявн
н—по р—нннк— не половина орган—,
шанс (фр. chance. 1. Изглед от успех,
втрвятввсп. 2. Д-Вър смуча“, шнса—в,
устох,
ш-нсоеВтин (фр. chânsôiioitc .пат-
нπчκa)> I. Лают воттеист, която ст
тес еОпнговопе в увоеонггтлво заве—
Легна, 2. Ненния, конто извол—ив—
в-лвп п носами —тепе, еВ-кневоне в
твтеeмигeлгв »«тведаш11С ; стО-ретит
паанц—. 3, прен.. Лона жоет,
шантаж (фр. chantage) Изнудвано шн-
ю-тв --то зявн-пш-пв «а та н-ера*
вят обществен— лсоасттно е-ие-о·
нотиртши по лезя им— ;онуненгн,
шаитажИрам (-1 фр.) Служа си о нап—
тяж, изнудвам! сот завляха.
шантажИст (от р-,> Лтво, ю-вас он
служи о ннгкаж ; пвиулатм,
шанпИн {φp· chantant .nooni") Увате*
липонне .заводогнт о нтн—чни,
шаривари
шактонёрка (от фр.) Кабаретна певи¬
ца, нав—ва в штилаи ; повяния.
шнгтугг (от coBoi. Вед плат от нвп*-
рццави oπn-«ыци» пралповс Оля, он·
ториш пати— лрехе.
шаец = шневв,
шйив— ^00, Schanze. сп. Опецпамвю·
нритсдве— площади— за ваоинваве-
П'И OHl'CC-k-BE.
ш-цП (ту-, §а-) За-азня Ввнест но до—-
Онтона.
ш—ц2 (неО| SoHappe) Копрнывва преж¬
да, еоито се получава ок дефектни
тяшнузе ; от неи те яою-т -«-ηβη η
хубави пз-т-вв, капо ooa οκό, ηοη*-
'—нты— кя;н|в m лр.
ш-пирогр-ф (οαΒο. п тр, grâpHO „nm—-
ш-с) Уред за рнвнгожаванв га ро- -
квпио или рнсунка, в—пит—ги пред· -
“тритезг— сос твтцннлн- химическо·
мастило ; ор. хткгог'аф,
шапирогр-фен (ок гр,. 1. Направен с
штт1--г'-|, 2. Г-адн-згаиен ва шт—
ин-сгр—Т·
ш-р {-уc.) КонВо, cφo-α. глобус,
ш-рИда {φp, oharado) Загадка, три но—
нас те дяват скламни луни иди ери»—
си, зя да се отгатне влея «уoя. вапр.
постреИна вя жевоото («οη} и ту-ск—
дума за кон (нп> = домат; вaг-gнa»
щ-йта,
шарампол (тур. §аг „град“) Полско
уер’плтнне,
шарж (фр. charge. 1, Н-елет-виге пмп
ео-бр-ота-вт иа нощ— в cαг-в-Aeы
пан хушсреотнман внд; представиго
о п-уОо нв-п-нявапо тор—;· т'оет—
зтво подче-тавнне на ве-бегости;
к—'ектяу'т, 2. трен, Преувеличавана,
трес-знатна,
шаржО д’-фОр (фр. charge d’affaires)
Изиънгтван длъжност ин летном—*
яе-соне п-тgcπ<-вnπcн» уп-авлнвап
лсп-вен,
шаржИрам (вя фр. chargei. Г-едста-
ано пето а носттиве, сяли-н-ап пян
хунврнск-нон кил ; иоопанявао по¬
рна— прсютзтт— п-дит-ааване ва осо—
Втевсън ; ока-иентуриням,
ш-риварИ (Ι-. ohtilviil) Освирквани* ;
оке-ает, пасив п викянт срещу ня¬
кого.

шариентИзъм
шариенлазъм (ст «нт. «нrîéa .пнпмо—
пн"> литир, Външно неВлапвприятет
•зр-з, н-йто служи зя иохн-лн (меч—
таттн безумен); ср, нр-н-я.
шарлагИн, шарлИи (ту-· çirlagan)
L Орехово ими оутянове ннонс,
2. Растително наснв (без отснинего)|
шарлатанин {φpι oHarlaTai от ип.> Из*
м—нвин, Втзвнлпн и хегор ложев,
непентен иоваи,
шарлатанИя, шарлатанство {φpι char*
ΙαΤαιΙ^ο. Ивнаонннотпво, Οβοοαληβη
ножа.
шн-м (фр. оНатме) Оитр-а-вна, п-е—
зеет.
шарманка (то пнато на песев. Л-тт-—
в—, n-енесин монопвнвы намок орган,
на нвИев ео свери по нох—нинев вн-
MUBi
шарийр’ {нeн· Scharnier. тихн, 1. Схвнт“
са, тьел-гение от два Атсти — ед*
итта о нни, а другата о к-оОнина,
коитв те нахлузва га нни— m ce вор—
пп вноно етто ; служи за поднижи—
ога-Оса на «во чяспп, вапр, ва арата
о наоап— В. 2, Пнита,
ша-тръбв (оп ообс.) А-воятечов пп—
сьв', ио'вввачалго п-внзвсждан -я
нвыасите нн ф'енсннн мяняет-р
.Ш-ръ-ьаз",
шарф (вон, Schärpe) L Тоене- ими
плетена хубава гвняиа сорта, нотто
те ноон сном) вр-г— ими -к-зо ерьс-
τ-ι 2. П-р-деш кввр-гев -Теиврсси
нол-н, 3. Ивица копр-нтн плащ, кот*
то со воти през рано кат- вн-к зн
пр—гтжаваге в- висон -'«βη.
шаси (Ф-. châssis. I, Д-аиятт маек на
ива-рво п'твозго o-caena- : paнa»
.030^, ;в-пнпен п со-рожогннта от
првдтваге ва движен-епо, от евера-
не, вя управление п пр. ио Вез юн-
р-се'инг-. 2, УредОт зт излет-вт и
навага на еан-неп на нттпше, саоо—
лтт-ыосач пян волно пpвeτpaнcτвв»
нон нвито принадлежал к-неняп— (осп
паи щеВыи>, уднр-сивкнипвмвнпе сьо—
рьжтгит П лр,, кОВПВ СЛОД излитяно
ее сн'пваг вътре к санвнвт— п св
опуская при кац-ге; κ-λτοηιΗι 3· Г-;*
октант, но-ху конто те оонтнрап »то¬
пите в— ралисапар—т п други уреди-
840
4.	Рαнюa» върху конто св обтяга
ИЛЯП тр— Н—НЦ0В-НВ|
шаслй (фр, chasselas. Бинс р—н-в-оВно
«εοε-τγο грвзде-
ω—ΟΗ {φpι châtain. Касттина.
шалараи (ген. scHaTTicren. Отеннв-о о
мигни {mpнхи)ι
шатра. шйтър (вп ар.) 1. Гамаке—.
2. B-emea пαм-πнн. -бшеи-авно на
вожд, понювнедов пмп държавен тан—
вт; ор. нтдыр ^Τ· 2. прин. Зaeлвн.
СОННИН,
шИфср (•00. Schaffer. Близък ва мят—
двжтнец, к-Вт- леВно умтеявую— три
снапб-та; «авар,
шйфиср (вам. ScHaffrer. Кондуктор —
равпорвдипвл в спамев аттсг.
ш—фрИн {τуp. sifflai оп ар. ztfaran.
1» Луковично р-стев-е о жълт— пее*
πoвe» оп кввте те пвмучнвн жънат Осн,
2. Прях оп ивсунеги вволона в— по-
нн р—спвние, който те упот-вОнн—
наго полир-аса ва ндеге пнп -- вцне-
пнв-не к жозпе к сн-дк—рспвопо.
ш-|-йгвн, наТрИно“ (сп тур,> 1. Окой*
оявав, тр—оош ин шафран, 2. Черве*
ниκaвeжoлπ» о ванк г— шафран.
шах {τу'ι §нН оп перс,) -, Тикна шт
ир—нткин	(иерснВсннн)	внадепеМ|
2. Титла г— източиш ан-дствян, 3, По¬
ложенно в игр— в— шахмат, ирн кс-
епе ця-ят в ваплашон нет-сродсгвеве
ок фигура ва пропннвика ; о б н к я*
et н шах — предупреждаван, но
царят ня д-утит играм о васт'-шев.
4. = шахмат,
шахиишИх « н—х на шаховете.
шахмат (перо. ââhnât „варят в нор—
пью"} I. Забавен п спортна игра
между ;вана душп върху рявделоге
нн 64 квадрат— ионв о по -6 ф-пури
(вар, варив-, ;аа oφπвepa» дня юонл,
;на топа п ооон панки) ; в— вдигни
игран Т—тур—ъе с— Вами, н га .рутин
он марши п тоопвепттвувап по ввят
шт ева«'-г-ге върху нтхотяевто
щ—бмс, Цолта г— —грака е «н се по¬
стави варят нн Ц'-янюгес— к нтп,
2. Фигур- ва шахмати— игра-
шахта (ваш, Schicht. 1. Рудник, отсто
зт двОпване в— пелевни ι-Ηοη-οοΉ.
2. Ответви пмп ванмеввн вход но;
зентта о agir поход, -что есИас св

841
шеллак
отин— g— рулив вах-;ппе, снужн вя
ивнарвтне в— полезни пвнопатнн, зя
провстрта-ве п к, ш, 3, Вертикален
вход а корпусн ва дир—жабом, 4. Янт,
дупка, 5, Млеко като црвноиат пунен
в огряла, кьдтгв се поставил кофи
сос снет. 6, Вертнн-нен проход в
теряла -а тстисьер, за п'-вепряваге
и др, 7, Цин·вдρнчвa. е-вп-ва пан
привоатнчга ковдомга мнет ст нноон—
неа-лургиАна нощ, 8. Трат за отита—
атие в— воноленсни вро-введеннЯ|
шИшап (тур, §н§|) I, Заплесн-т, з-венн,
н—нп—Ηι 2. Кривоглед.
шашармИ {гуpι §a§irtma) Бopκoτ-н.
смут.
шйшка (рус.) Саби,
шашкън(ин) (ту-, §н§!пи) Глупав, ентх—
вот, налу;г-чав, опне.
шйтк {τуp, §аутН) Груб вълнен плат
за терне драх— ; тонка —Оа,
шнаёт (ΒΌΜι Schwabe са н—п. Suebl)
Неиец {пogнnpaв-τoнвв>ι
швййцер {вeнι ScHwoizor) 1. В-ап—р
{τввтжe ивопо швейцарци озуже—
мн капо стражари при еврепоВени
.;ввреве)| 2. Швейцарско eπ'eыe» осо¬
бен вн; спрвгв, пвдоВно вя нанкаю-з.
швн-г (хоз.- Зянтевт нетюн нн нораО,
шпйртоп (хоз.. ДвОело воже, о коепс
плавателен сод пли негателвн апарат
ое пренрепт к трееятн—me наш ле-
пишо,
шпёлер (вон. Schwölle*. -, Желтова
ими спенаыеыя греда, нвннта наго но;*
н—вн сдьлги кранта. 2, Мялка преда,
която ее поднята авp-з-гτтннo вол
мнив— полпор—, в- дт 'т-тредал- г—*
ннгаыепв В ворху по—голти— гинещ ин
но«— ; праг.
шебёк {гУp- §obek> !♦ Big д-тОна май*
муин. 2. трин.. Грозен чсатс,
шакамиё (фр. ohovalio* „сенник“} Дав -
ртвост пиана вою февдалня Франции.
шевелюра {φp, cHcvelu-e. БуИнн нот-.
шёнор (агта, sHavo*. Стнив- вою юн;
шт вобио немом- пап воОмая- .οΓκα
о което се де-Ораёвгнап -обит H-neaa.
шспиОт {нвnл· chövioi. Ви; воннев инак
за горни дрехе, понинопа о ттмуигн
еснова, О-ядно-в в помен ввит (не
шиело нт нотнанлска -вит о хуёнют
конга),	.
шонрёт (фр, chevrette. Имнянцен г—
шевро ; е-тслат ее от мена сам— ко¬
жа ; употребив- оо от ивраОвгвннв ин
-Оушн, вОмекне и нанки.
шеврО {|p· chevreau .яре"} 1. Меся и
;-0-е -ВраВвт’Вя кожа вн тртта и
10301—, от коня— ео правят -ОущЯп
poнaвнц-» Анити ш др, 2, Бон в- -бу—
шт.
шеврОн (фр, oHovion) Нншивк- га '·*
каю вт два ивищп, квит- сс еоВи-нт
к ость' отья ; отнест газону.
шедьОвър {φpι cHof'd’oouvro. 1- В
среднитв вее-не — ц-лоз-в, свато
Оинв пралеатюнг— зт п-аунав-нв на
иаИепврсно право. 2. Обр-ов-но тро-
иоводенно ва изкуството. 3. Н—В-ху*
Оавото в'впзвтдтн-е шт алы— зева
^•0-103, хуложнне, найстс'..
шеелйт (оп сеёс.> Волфрамова рудс (по
ноето га наедеюни хинин Шеелв —
1742—1786 г.).
шевлОгг {|pι cHiisc longue „дымоп
стол"; Особой стен о подвижно -О*
легянв и '-згтгателн- евл-нинт, га
к-йяо нежа да ое томика удобно в
пвлул’гнанв п-пожашис,
шсйк (от —ΗΤΗι shake. Вн; модеров
таец,
шеИрСтин (от тур. §оуТнт> Дню-пне
иoвeκ. хитрец,
шайтГн {τуp· §oytan ог ар,. I, Ατββη,
2, прин. Хитра!),
шсИх (тур. §оуН оп яр.} 1. Острейшнна,
гляватар в— араВсно пмтнв» в— осмсу
в— сОгвинт ими рен-гиевна сенг—*
2, Гредспавптел шт висшото арабска
оохане;анско лухввенттво, —туман ин
оохантд-всне манастир; пл—кеш тро-
пвведннк к дж—мии.у
шекОр {τуp. §окот) Захар,
шёкер (αΓΓΛ. shaker. Чнов . в— религи¬
озна 00.1-, н-ятв втгачанВ (XVllI. .в,}
првповидв-на равтвствв п сбшиоок
вн имвп-пв, арот-нт ком пырв-ныопс
хриеянттеавв, го след п-ва ое норо*
л—за в еОнкнввтн— ирогвспнвтснн
сектЯ|	·
шёл лас (вво, Schellack оп хон,) ' Ома¬
леете вепестве шт нюсниви, получа-
нан- оп снонака пуним—к на нтноп
тропичотки растения ; ина 'творла
нирвео призожагит - к промишленост-

шелф
842
пт зя π'ηγοπβηηβ ht мακвнв» ва трт*
мв|огын пмoчm» за ητοιη«—, нтрвон
носое п к. г.
шелф {aгπл. shoif) I, Гродынжвн-е га
суша под в-дяπа» квето о ва лозОо-п·
ва οκβλο 200 иетря под во;-'-, 2.
Надлъжни гради к дораее н—раё, нои·
я— втасват борда ну пол Оинеоввпв.
шемизетка (фр. chemisette) Жегеюа
блуза вп тонна материн сое онаю-ре·
шт нниина о -епр-ворхи краища, 2.
Украшение ma жтнска Внузя нн гор*
«•та; гаг-о;н-к.
нВиназ (•00. Schenkel) 1, Боярены-·
пн наок вн кряк оп коняг ото«- гно—
вен-, о евтяе кенннкыт тп тонне— при
управляване нн юсня, 2. техн., Еле·
менг сп в-едгин м—от вн -кя-м-Опл,
оВнкн-ванв вою вид вя --здввтв лост
{вилκa> о ушн, н-йтс снужи ва евыр-
вв-ге и— вадвнжван-ае е-зенн о ые-
водв-жг-я осот и повнвлива ее «— то
зявыртат.
шСпинг (агтм, shaping) М-шпын зт оО-
раёстатив ва инвсн— пввьрхнвсг; юн;
струп,
шв-60т( ту', §erbot вт тр.) 1. Сироп
от пно;ене, 2. Олядке 'яванag-'oлнв
пиана ог сирен. 3. прин.. Опалон.
лие-лёв (тур. §iiden от перо,. Бтбива;
тиршно,
-нерЕне- ^030. прев рус.) Реднцн ст
β-Βη)» сгрстин к одна надлъжна
зин—н; бойна редпц-.
шерийт {τуp· ço-lat оп яр.} Оовнут*
воск ок юридически п 'впите-зе-·
г'аветвеги пρaв-л-» изложени к Ко¬
ряв—.
шерИф (тур. çerif от ар.) 1. Лице от
зи-пен n'внваog к мохамсд-носило
cτpяни. e-е'- те омята -- пвпвиък г—
Мохамед, 2, Гочепвн титм— к М-рвке
и «р. 3. трен, Знатен, ёнтrвв-gтн,
светен.
шОриф (титм. sHo'iff) Г-лицоВсни ma—
мамене ими оеениВснп солен к Ан·
глия и САЩ.	·
шеф (фр. oHef.|l. П—чяннгн, пн-вон ры-
неввлиптн и— унреждегне, прелтрин·
лив п пр, 2. Учрежден-е инн орг—*
н-зацпн, ивняв поена почегно 'ынв*
колола) шт друго учреждай-· пни вр*
πaв-внцнч» ва да по нон-г- иродиныо
к културно п цолитнческо сты-нв·
шив,
шЕфство (сп |р.> 1, Рыковвдев’- 2, 06-
ществег— ;оИнесп, тр— конто алит ср-
п-ннз—иии им— уч-тждоние окавва кул¬
турна ими пенпт-ческа поион в— дру¬
га е'гав-в-цня пят учрежденна,
шаш-Отш {neвc-’гу'- §в§’Ьо§) Шест и
пет при —еря шт т-Онт п др,
шйбър (ием. Sohiöböi. ГрнтцотоОмв·
н-т. и'-толтгв «я св плъзга напред·
н-о-д —пп вапоре’Налолу в прорез пмп
гневде- ва да св отвари ими затваря
ннстныв проход пн— окв—р; наир. к
ноннв, к троВ— и пр.; канне, -агулка.
шизогОния {гpι scHizO „рт-депин“ m
gOios „р-жлаге"} биол, Бтзпвлввв
размножаване н-ез леленпе шт лдре-
я— (у низши -рт-в—вм-}.
шизофренИк (гр, soHlzO „paвдeмтo- и
pHiën »ун"> Болтв оп шнвоТрвнни,
ШИЗ-ф-Тенн (гр. scHIzo „разделни“ и
phrêr .уи)) мид. Тожко иеихнчоенв
заёенинант, трн ю-сто н-етава отпа-
g-не в— уиствег-па дейност и ире*
коовтие ша врьвеата на ие—хенвсенто
н-овеси е дтВстветтлн-стта.
шийки (гур, §Г оп ар.) Мвханедашн.
к-вто на нр—ойтнак -Ортонтвае-, ок*
хвърлят преданите— п признае-т оа
сввшена снега оано Корана (то-онта
та шники); ср. сунег- — нреовтващ—
вОрнвв-наав (оувет).
шик (фр. chic) I, Тeвα» квоте в три·
внак в— изиен-ни o0ввeнн. ma достойн¬
ство; Внисок, ртвквш, πoнcκαвecτ. но*
тнгост, 2, Изящен, слотните·, пизлян,
-таю-шви. 3. Изящно, равн-шно, ало*
гантно.
шик-нирам {φp. chicaner} Др-зит, по·
норати, създавяо оьинвтии к никви
р-ёсат, Ото да поао ново; от п-на.
шикакИя (фр, chicané. Умишлено съз¬
давана га иреинп, оочывтип к ннсон
р-Вока, освВтыв в	умражлЕннс,
содоВен Н'-вес п я. г.
шйлинг (—^3. shilling. I. АвгапГси—
иенопа = 1/20 ел фунт оавраннт. 2.
АвспрнИеса оонтпга •«uhubt, равин
шт -00 тр—шн. 3. Мвнтгн— ед-впцн к
μβογο афрнканскп страви (Адов, Зтв-
о—бтр, Кевил, ТнепттаГет и ;р.), рав-
г— г— 100 ванта, 4· Мовепн к Ан-
843
οπ.-μπη, Г-ы—, Ирландци, Понт Зе—
павлин и др. ртавн на 1 - от фунт
сперн-нг.
шГыи (ягта, shlnmy} Медтртн павц
(отнюсквуюти вт теве'ыванерпкннсни-
тв ηττ'—}, р—овсвиднвсп нн |окттрот—
к двувреиенЕВ тант, унарен- лени-,
р-впрвсг'-нен онвно -920 г,
шимпанзё (фр. chimpanzé оп афр.)
Африканска човекоподобна маймуна.
шВеа (ыео. Sohlene) I. Мет-нен пмп
гушен ноешов сиениео -Вром на не·
нeлo» -а дт оОмтнии двнженнегв оу,
;а прелтнои н-зазско ее иваaёивaнo
и пр. 2. Ронса, 3, ГрпспвевВление оп
матам, дь'во. стръви п др.за н'Епеге ин
трввъ'о-в- тнупега носп.4. Ивпчг— тпо·
шан— {иeиёo-) за н—пр-вт в— вё·-ьн-»
ниви на «ораев- н-нeня» пл-в-ве шт
щеВнп п «р, 5. Пз—сон ираваыпьнов
анеетриивски пр-в-дник за силен го·
неое . о помянс сеиввнв, е-т-язун-н в
елЕнГрвценграл-пе п друге пвеп—н——
цен.
шинИк (от гр. cHOinlx през пур,> Дорвен
цилиндричен сод, с-йе- енужп за ни'·
на на зоргтни храни (8—10 ст),
шниеГр; (нипм, oHiT*guard> Спертин
п'ин-дн’жгвет -я мент ножа ели бра-
вевт; томен та о мае- матерен и то
постави вн конЕнете и друге »-011, в—
да прелпавв- прп EвEBπт-лвн ударе;
ВНК-Н’ГНИН.
шИнто, шинтойзъм (ин.) « снето, сии—
тоизьо,
шиншИла » Аишинян.
шиньОн (фр. chignon) Вид жегсеа при*
-вон— вон вид в— κοκ, -бинионсно ст
нужда нет—.
шпрй ότγ.ι §павт перс.) Спално ноки'
пяло вито; ньсп.
ширйт (тур. §iiit> 1. Ленга, —нива, шнур.
2. Нтш—вен, π—Μ-Βι
шИрма ^00. Schirm) 1. Парнати, полвтж-
во приернтне- 2. трен. Нрин-еанв.
ширОко = снроне.
шИста (гр. soH1atOs .ноГав може ;т та
цепи"} мин, Снама наш глинест βητοη,
нойто св вопи ва насини,
шйфср {нoo. Schiefer) 1. Гзеивет имен—
г-н (тони;} о НЕ'ен пап син цвят сос
съвършен— цоиптеннотп ; употребяваш
за нравене га плочи -я писане и зт
шкипер
пвкриванв га и-спреГки. 2. Покривен
ими —Опив-ноАСи егрвптемав материал
ВОН ВИД НН НЗ-АНИ от винтит п ав—
Оесп; варима те оте стервил,
mΒ|epнaΒc (нво. Schiefo-welß. Озон-
то беннне.
шифровам, шифрИрам (от фр.} Уив—
преВинто цифри ими усз-юши -наци
прп щнИво ;-нвсение, служа он о нш-
фыр.
шйфър (фр, chiffre „цифра" ог яр,?
1. Условна язВуея {вйaцн} зт π-Ββο
ιπποη), егнячало Она— о цифре. 2. БиВ*
знскамви репитпр—ционеи вннн ворху
КНИГ-. 3. = ΒΌΓΟΕΗ,
шИхта (γόη. Schicht) Снес вп напери—·-
ми (pуga. нoгaн. кокс п др.) к -пре·
«•ΜΟΒ— преп-рцни, нвнпоее упоя'·*
Отв— при ннявего к маттлу-т-ивт nom,
зт ;а се получи макан к женат сьс-
тав|
ниш (тур. § - § ст, ар,> I. Долог тп-н——
нен трот сос от-скрав край, 2. Заве—
правя дървена наш негалга прым-вн
зт πόμβηο наВодене га вся мото. 3.
прен. Опеченото но теви ыачпы не—
оо. 4. Ига— за τμ’γόηΌι
шиш-вВ (тур, §1§нпо от торс.} Огаря
коса пушка о широка βοη,
шишнвёНи {τуpι §lskebabi от тр.) Ге*
моши кьсввв овсе вн ниш Ρ},
шю-гви (хон. soHins. мор, Мяспв в
средата в- и—нубапт вт воснев нортО,
еодеа— сгавнп офици-нвипо це'реов—
инн.
шет-т {иπι scarto} I. Ивавыpлeн- вещс
нат- втп-дно; негв;нв, 2. Пегвдна еле¬
на, Вран,
mκapτΒ--o {иTι acαrTαie} 1» Отстрани·
кто капо нот-див. 2· Огсг'-гиваи,
иренахати, иoκмоAв—о кале неполхо*
ДИШ,
шкИрто = ннарк.
шкв-н (ангм, sqiall. Оимев п Ву-ен-—
сен внеор в -тернао норе, ноГт— cm
юани наото ц-секапя; бури, ураган·
шкйпер (—тел, skipper) 1. Капитан шт
нop-0» предимно товарен. 2· Лица,
кова— в нагвварЕно сос зянтждавото
шт натери-лнат- часп ва в-енЕвн паи
пвв—рен нвр—0, 3, Книпташ га швенос-
х-деш пнав—гемой сод,

шкОла
844
шкОла {м—π· scholl оп гр.) 1. Умианша;
специално умплишв. 2.ГрпдоВптя сник-
тсеа, нκвнeвнa. целевт-свна. 3. Напран*
мейит в оОм-сппа га науката, изкусена—
та п тр. 4. СВ-р от П'нвържееиц- п
и-тнтдовагтли в— одни умен, худ-ж·
вик, фнаот-ф п др. 5, Гьрв-гач-лно
учтён) поеоёно вя ивучавано ва му¬
зикален инструмент. 6. Мнг-вp» ва¬
мпы вя полно хуложгнн,
шконтарам, ш^ито == cκoвππpяo»
ΟΚΟΗΠΟι
шкот {хoн. sHoooi) мор. Боже зт рно*
зуантге нт кор-Они из-янт п уп-ав—
мякане га квраВа е тих,
шку-е- (рус.) Абразивен н—гориан о
ртоз—нан состав п пвлеонн- на -ор¬
ната (мел-лен или ттонятни., заме¬
нен ворху тматво пян хартии; служп
за -вгл-ждтне нн различи— н-во-х*
гости; ср. гмяспяп-р.
шлаг (нвн, Schlag. 1. Взр-внинт за·
рид на р-кега, който онепледнра, ко¬
так) пя д-ег-гне иввесгна впсонина1
2. Знитя—не вн въже оквмо нещо ирп
з-вopввягe» особено ня корабно въже,
наУтОнум {йвo. Schlagbaum. Повдига¬
ща се и спускаш— ое греа— за вa'в-ви-
но и— топи при жазаа—нояте тренов;
Вярие-а.
шнГго- (нео. Schlager. I. Който над—
ютен, евИто опои г-И-еоре (букв, сой —
пс пот сО—р ся 9 на— в—Г-бнезо л- 9
при есеОова игра га карти}. 2. Мод*
гт птивонт наови. 3· трен. НаИ-нв—
• тыкй—тепо прев - епрелелойв вρeиo.
нaГ’Иogнoπo» ваВ-пвпумирв-то,
нглАЙфан (γόο, schleifen) 1, РаВопи ma
щн—йрмян-mai нопн—ждян noвopавocг
на нет—лей трелите о шзтй|итщева,
2. ООраВвтван мрез тр-еге т-върх*
вост в— нагазен, дорвен, стъклен пмп
минерален прелоет, за ля й прилям
пмадкоот; πвπнaж;αн» —вносснам.
шлаИфмашИка ■(ием. Schleifmaschine)
М—шнит зя нзглажданЕ ва валивнт и
други пввьрхнветП|
шмГκ{α) (нем. Schlacke. 1. Остатък en·;
•отарнися- ma н—иенни котлища m
;р,; спурни, сгур. 2. Отоим-видна шап
н—мошноът онтпиналн 0—0—, нонто о
опрнынчев продукт три таткова вн -у—
«и в пат,
шмно (гею. Schlamm) I, Н-нуиоти тн
лреВво ру;я пат когаиш—, ' ксипо 0—
иритогвовп -а използун—'ве . при оОс*
гат-тЕлнп процеси, 2, - Мек— уъ—Иют - в
парен н-πтм. нвнте се образува отед—
во о нвпнтння н—нон, ногата во;ат-
е творла; №-«, гнет,
шланг (meo. Schlange „змия“) Полк—*
жав маркуч от нвп'опуте—ша мнпе-
рит -а отвеждане вн кела, камисок
пмп тто под налитане,
шлейф (там. Schleife проз рус.) 1. Удъл¬
жен— зады— итет нн женсеа дреха,
която се юлами по веиигн, 2. тихн.
Солок-ствпявеке оръдие за еартвин·
aamo п рнвнупвант нн Оуцнто след
оран; Bp-нa. грян—.
шлсм (01 ваш, Hein) П“ Старини— са*
ОрайитЕЛйо -рьжно, кевте протлск-н*
пива квжега пни оепамна нервна нат·
на зя п'едттзване на тзтанта от улт*
ри о хладве оръжие, 2. Опевиялня мт-
танга щaпκя. к-яте воент войници,
н-жарв-ю-рн, ивмнцап; к-ека, 3. Го—
хлунте, пори—та кръгла маел на па¬
рен ногаз, двсгинацненов съд п ;.,
шлсп {ыeн, Schleppe. Продълговат п
плосок пов-рон тзта—тоаси το«, еоВго
ниша дант-топня τιμη, а ее влачи от
св-аВ нни власт»,
шлИра (вам, ScHilcre. L Дефект на
стъкло вон не; на в—шн-юнден вирът*
«0., -всас з-вь-шва о кълбовидна ис-
;уп-гн, 2. Замъглен— маещ ся плаву*
р—та ва ювр-мнии) ирсноютлешив,
шлиф (нсм. Schliff) I. Тоест помир-вт
пластеин- от минора« нни нвπ—н. пол*
т-явена за -всладв-не по; оиероеноп,
2. Добра пвлиряня повърхност гт ма—
т—н нни готев- метално ивдение, раз*
тлее— о равнинни . химпенди зя —в-
смедвнге ирн опрявтГа свепнпыа о ни—
нрвскоп пмп «унн. 3, Гнялно протри¬
ти н-ийнеи повърхности {вoτpeшгa“
та п външната. на дваа— н-ян га
сгокнен- прибори (торя— на шише н
вегевнтн запушалка п др. но;,), свито
премитат плътно п твиго едва кои
Друг—.	. .	. .
шлИфер. (ном. Schliefo* .маншон'"} Гор¬
ит . долгн драхау . оп тънък . вопрсмо*
. ИТОН . ИМ—Πι ...	· ι, ·. .

845
шдифопам (том, .seh lleaten т-с- рус,}
1 Обработкам пoвьpанвcπ (ва нотна,
дърво, стъкло, минорна) ирев 1-10^,
зт да отстрани т-тпав—вн и да И при·
дам глaлнoeτ» правения форма п помни
размери, 2. трин.. Изглаждан, нрамах-
. н—о вед-сг-тоц-, . трелякно външен
Описок. 3. трен. Прани по—ловък, нра¬
вя иc*възn·τ—й. сОравов—м.
шлир-вен (от том,) I, Изглаждано' в—
продмаги и-вв тъ-каге. 2. прин.. При—
«тате· пл-дка фо-на, излоскв-ГЕ, 3.
прен. Премахваше на ведвсааговн; но—
гыйчвaнo. βοοτητ-β-γε,
шмих ^00, Schlich) 1. Омаян- п зр——
шик— ру;а вя по-нататошна сОртОвя—
"на, 2. Концентрат от положен него-
р—м и, иону-ви -раз пресявана пан т-с—
ниваве ва златвв-еон тисон, вт руди
ш иод-Овн за нввнпчяне ва ценни нт*
аерн—зн (влατe. взаепна п л<р,>.
шлИхта (•00· SchllcHto. Р-зтв-р от
асо-бези {внштeτe» брашне, денсе-нн
п др,). оивнопгтел— {πнπввpнй, сапун,
лвИ> п оВввваразипеми (|opoaнин» фо-
вол п др.) ныв нода, к н-Икс ев ηττο·
пива стродезсвтат ва -слона ·poжgα»
он да д-О-е гнядкосп, вд'авинн и ирод—
пазва сВкненн пролин повреда при
провеса ва гыкагепа.
шпиц (иен, Schlitz) I. Цепка ня gonea*
па чает на ёанпон, пярдеею и арута
«опта дреха, отд- ев тнeeн· холове—
то. 2. Н—лзьжвв жмеО (иннам), напра·
венефрез ворху ^3; шлицееенрина
и греВевог между дка жлеба,
шлосср {нeo, SoH1oaaél> Майстор же¬
лезар, ηοΒ'Β ее зянннава о ромея нз-
раёегкт п поправка на жозеотрсн— из·
дении,
шлюз {ввo, Schleuse т-ез рус.) 1. По¬
движна врак— ва но за -—държава имп
пускано в— “сда, 2. Ооврожегне вт
ртка пни нанял ва п'енарваве на из—-
вапсаш— еодвае прп --злече-п нею— вт
ведата. 3. Г-непвевВлевпо зт троши·
ване шт злягввветы пнсок.
шлюзйрам (ген, schleusen. 1. Простр*
кто нер—В в-ез шлюз. 2· Построяван
ЩΛOB-H0ι
ШнИхта (иомс, azIαoHTα) .Гснене лнсрнш-
.. тио привилегировано .оыозсюпв нов
ш ну р
росдая·— Γoмщн» еёесеОвно прев XIV к.
-к . рйц—рствотв,
шлИхтич ■ ^030. szlachtic) Дворниен,
дребен .зеиедолеки Вурж—а,
шмАйзср (геи. SoHnelser) АюевнятнА·
нн пушка; -атонат {3).
цыйнтн (вен, SoHnalio. 1, Мннерална
Ония Вся зя Воядпов—но вн хартия,
010.3), кораотчви т други —вдалин.
2, Цвепге нзкуогнеыв канона пнт окон—
но -я нозниини рябоеи.
шмёкер {вτHι Schmocke* „ниво о понос
внуe-> Лунна хигpeв. пошанийк.
шмИргел (вам, Schmirgel. 1 Естествен
аВ-яв—вег штятрпаз от кврувд-ви пмп
ннггепитонн -орет; ивтспоува ое от
щниргелвва инея-, ва шнурка пмп в—
правена г— шнирпемени Оруеове π το·
мнят за шз-Т-нтво п гонена, 2. Уред
ва шлифоваше нап тоиевт,
шмУцрол {neн· SoHmutzrollo) Хартиена
нента в '-ааа-вга теи-г-реен маши¬
на, сена— предпазва оп еаштпвтив ве¬
на -твтиатагата отравя ва ниотн, ;в-
енкс са поч—па от д-уг—гя опран—,
mнÿцπиπул (вам, ScHmutztitcl. 1. Лист
про« загл—вва страница, и— коИпо о
гапес-в- ерткюс заглавното п служи ;т
пази затн-вгни пиел вя ивн—пнане1 2,
Лиса тред пятая ma ювета, на к-йто
поа кратно заглавие в— еледв-шии
ΤΌΚΟΙ.
шнапс (нем. Schnips} Ранни.
ниви (от вто, Schnecke) Вид ксивайор
-a μ-εγ-οηβο г— храни, вогннша, прост
п др, вя коси 'aзcτoнвии· еоепоп са
оп к-р-тв, в сват) ев аорте вян о
прикрепени нои того н-тлв-Врявви
лвπaτн. за да тласнат матерняя— в же¬
ланата H-C-k-i
шнЕзв' ^00. SoHnellei. ГрпспесеВнв-
■ вне на тушен към опуоеевпи махтип—
.-он за ссвту-нк-вв тенвн cτρвнёa»
стае се отстрани „трспетнат—“,
шийцел (вам. SchiiTzol) Го-ж-зн без
есеал,
шнур (вео, ScHiui) '1, ' Тоест усуетва
в-ъ“ от меса прежда; врыв, п-Ванш.
2, Двужииов тр-нслишн о мен— тоествн
опнати- п изолация ; Бикфордов
, ШПУ)Р *· аров> Нонко иравнен опън
до ОнптзйщазШо ляно,
шовинйзъм
шовинизъм {φp· cHαuvîrÎanö от осёс.)
Кр—вв ынцπвыaмиooo» нойто црвцввид-
а— нвваниоп ц- ира-ренит сом «рути—
то . варели, раотнянт ηηβποη-λβη враж¬
да т поддържа р—соватее-ин (но пот·
по в— фрснскен тровялир Шoнoй» го—
рой вн нодевпм п прелепавев к—те
новторжев ивАПп-пон шт Н-пеноото-
ват- з-ввевапелга цомпппн—>,
шовинИст (оп фр.) Привърженик па
щ-аиштвмт,
шок (фр, choc „удapβ} L Общо тежко
равопрееопво ша футквипка на о-гавив—
оа иер—ди исихичвоко ο—Οοηηητηβ пат
фноннеен— искре;—. 2. Говред-п—, съ¬
стоянието ивралп панввн за0вниван.ее
3, Ивкуетвево ирпнинявные в— сипне
рязтьрен—нв ирез вленпричоени тон на—
по ыотвд за лекуване при душевни
ваОемнн-впн,
шокИрам {|p· oHoqiei. Граня моно
атамнянавна поради държането оп,
ошупнати викепо о държането сп, кое*
ко те в к еогняепе о оОш-П'ивпиге
фврмп ва нриниАна; спёнъекв—о, драз¬
ни,
шоколИд (ноо. Schokolade вп мано,)
Вкусен х-ннппвнЕн продукт, пригот¬
вен от №—№—), захар, омтно п и-лирна-
нп.
шоп ^0. Scholle) Горвон—чеетвего но—
ое 'без коня« {noнтжлo, коленно шап
свинско) от Оук,
шоойж {Τpι cHOmtgo. БевраОвпиц- в
к-иптанисп-чеокпте стртВи исртдп в—-
тварнге ва предприятие но дни*
са нн работн.
шОмпън (вам. п-ез рус.) Мвп—лн— пром—
нт ва ниетвне га пункт пмп за поп·
гена в— роино огтеепремве оръжие;
х-рО-л.
шоопараи (от овёс.) - - Гонрпв—о прал—
мат о разтопеш овена мре- напръск¬
вано,
шОри ^030. мре- руе,> 1. Нномшивш ва
нов, нопте гт му ηοβββηηηηπ ;а виж«—
настрана· 2. Когоиш п—коо Ваз хнну—
та п лопата,
шОрти (авпм. short} Кооп - спортни га¬
щета, п-единне -за жови,
шосС (фр, - chaussée) Гот, широк п г—о-
ПМ—Ы о кашони, о вноснщ е -сразк- ' и
др·
84$
шосйрам (Са. фр.) 'Грант пот о нтсъпа*
е—, прокарван ' н-со,
шофирам (ст фр.) ' Каран, управляван
овпо-на ном—.
шофьор {|p. ohiiffeui „огняр®) Волан
гт оско-га ионт,
шпИга (11. apαgα, тр, spâthë) I· С—Вн.
2, CaO. за - Техгувагт,' кръстосва*
иа си шпагите — вмпв—не в
спор, 3, техн, Тесен плосък «вот в
-вгонаппнов токаиев опав за автома¬
тично ооевяв—ге и—' шпулата В оовнн-
на,
шпагат (гам, Spagat en ni.) I. Анрвён-
ппиво’пныцова οηοηκα, при нвито сгяв-
онавв 'азе'тчв-не, 2. сп. Унтме -янв—
онве твнкат— оп нр—напа на нр-пна-
ыпнен пграм, прп ноепо опнв— сото
полнно рнзе'ачване-
шпайк (агпм. spike- .паовдай*} сп, Опа*
Витана сторлыт обувен ва Ояганв п
ою-н,
шп—нГ' {ввMι Spalier) Помаят— реднва
от хв-н {вoИииви» учен-ип, граждани
п др.) -тстранп в— пощ но н-йко оп-
штют щeeτвнв» ниевноцвегавей- пиво
п ;р.
шпИлта (гео. Spalte. I, СпонОпца оп
т—Орти - цечагнреки τόκοΤι 2. Кореску·
рт в— таков токет ныв ни; и— долог
мнет.
шпапхбут {хoм· spanhouT) 1. Ссапат на
к-раО. 2. П-трене- реОро шт но'аОев
ΟΚΕΗ’Τι
шпаньОл (—0^ ospafiol} I. Потомък на
прееенати от Иентв—л европ. 2. Език
шт тови евреи (ев'еттв в Болгария го¬
ворна щц-вьoм)ι
шпИргел ^00. Spargel) = аспержи,
шnалт {нoн· SpaT> Паввайпт и— ртом—»·
ши опыерамн оп - ро;а на оннтк—пито.
шнат2 (вам. Spat. мид. Хроническо вов-
иамевие шт ностипв шт срастят . y ко·
ыепо,
шпател (тен. Spatel. I. . ^^1.—, о н—т*
пс ее рт-неев- п . ыавасн Οοη, равтрпва
от нек—рспвв, заполнит ев лунки, ванав·
ват от отони и т. н.· щц-нна, 2. мед. Лъ*
жичен, о конто со- натиокн оопнот прп
преглеждана ва гьрнвто.
шн—В (оп «та, spatium .разее-нгнс")
К пич. Маптавн им-oπmвн-» ив—ыиока
вп цви-п—'сюн букв-, кеятв ос' н-ста-
«47
ни между -плтлнитв «унт та— между
ёукни ва иомуАавайВ' и— -ноотвлипо,
2. Р-вегвивиеге между ребрата гт
окентт ин кор-6,
«ппацИрам (ηβο, ' spaTzleren) Разреждао,
н-Опр-н о рнврв;кн,
шпИция = щттв,
тппек (гам. Speck .сз-вева"} Ви; нт—
/ Аеепвен оям-н с и-ночв оптици—.
■ηππέκΟΒ (οτ гон,} Който содоржа сат-
ЫИВ-|
ниО-пн-т ^00, Spo**Holzp1aTTo> Дор¬
вав мтаоритм в— зиет-вв, лабеми оп
3 ле 10 но, н-зунвы оп снеикнее нн
нвчетен ё-вй несяоно рурнер, равпо-
ножени о нрьетвсвнши ое юз-нва,
апперц (от гон. Spor-zeug) 1 Ионика
нагв куна желявна прочив—, о н-ито
ее отварят р-вннчви ёр—ви. 2 прен.
Анании нмоA.
шпйкер {ннnм, speaker 1. Рндпогвворн—
ττμ, 2· Говорнава. 3. Г-едевднпел гт
з—ков-д—гвлне тянс к Англин,
шпил {ввм· Spill. 1. Архитектурен за·
норное шт кула пни виеон— сград—
вон “и; га тисга п отнесна надстрой·
на о пир-нил—лна пят ногинва фор—
ма. 2. мор. Окрнтев он нвдпгнге в—
нопвн пмп пзвл-нант в— риёвмовыи
н-ежи, за ηο;ητ—ββ ва нсраёно иннк—
но и др.
шпйлка (рус.) техн, Мвтамне опоОнс
{Oeмπчe Оев плава) о винтова ртзёа га
«юнга кран, нвоте снужп за -тсрсн·
ване в- две нншицын масти,
шпИлм-и (гон. Splelmann. Средн-во—
нввен иамоиш спранствувап певав п
оувиканп.
нпйгдем (гам. Spindel) I. Главният нам
нН мег—я-режещи (отчпвнв) оашиып,
нвико '-601.1 о вьрптне; пн- при—
оп-с-Олоынв ва οηκ-ετη-βό на цистру—
метят пнп вВраёотв—ыпл предоеп. 2.
Врвпено ' нН предачна о—нны—. 3. Ос,
шпйонИж {|p· espionnage, том, Spiona—
go> Грвотъпг— леГнест -- увв—ване га
пoни1ииocнπ» исовонпчеонп и есвёевс
воеввп сведЕВнл, конто с—мп но соба
оп црвдотнвнннап лоржтвв— тайна и
И'ед—ваввпв по г— враждебн— сараи—,
ваиюлрпвыя eвπ-вив—цил· Пап шт араж—
деОыо ваепреевн мгцн.
шпиОЦин) (нсм. Spion, фр. espion) 1.
ш п 6. п к а
Ливе, нвегв ое внниоанн о шипоннж.
2. ДеывсАис.
шпионирам (γόο, spionieren, фр. espion—
пет) Занимаван ое о шпиввaж» пода¬
вно дь-жанни тайги в— - противник,
ma арат ' пнп - на - чуждо -авувнав—го.
шпибнка (|р,—гвН|Т 1. Женя, с—няо ce
завишава о шпи-н—ж. 2. Ставна«·— ва—
правен уред, иоетаввы а отвор гт- вра¬
та, за «— ое τμό;— βηκοη, Оев ла ее
заВ’лизва ыаBнод—τoля1·
шипи ^00. Spitze) 1. Oeгpoнpых» сое*
г-н вь-аввo» ваоетрон- 2. Оспор врох,
-стор ивсрин. - 3. Г-');- нучета о остри
пвправеыи уши п маяно пнао,
шпнвеооВЕ,да (том, spitz »ο-πορ" m
команда) Въоръжава фашисти— пру—
иа в пом—ш в- и-лицпиг- и а-Иссат—
през -СвппвннрпВекс'е въстание -9253*
n.	и априлските ообитин прев I925 π.
шпицрутен ^00. Spießrute. ист, До¬
мыт етовят ое н-оа тми пронна он ц—-
етоатве в— а-йвиви (к Русин ;oI863 г,}
шплинт (βόμ. Splint. I, Ощсоаноцс сто—
ёьнва оп пртпьват вн «на та« τaнa»
на в— п-егонкаг— -б-т-ува тм—книн—;
ее-'“— ее n-аз «уим—вт к гаГин ими Овал
и .краищата ое размеквал га отводгнт-
оя-явн, -- «я оо вапави соалпытвтив-
тв, 2. Бетин нзеншв—, нвлпв давн уе-
т-Имна-ск п прани ma р-ввлныивнно
пян равнеетваге шт 6031, птйна, нам
и пр,
шпов (ген. - Spön} I, Тошен «ηβη“.—,
конас смужп зя -язденино гт 'едвве
ирп намнааронп гтОер; ср. дурхшус,
2. Тогою миег фурв—р от ссонс льр-
“0, ноВте служи -а вОнпвевавв, 3, То—
вон де 5 мы аист оп илн-нве «орно
{0pяc1» ёун п др,), неГте снужп ва
смвпные на шивринал,
штОйН— ^001, Spon. Ι· техн, Океи-но—
в— янзо, нвото скроил нам о тин—ею—
часп (зобто нoмeнc» наВОа, совднни—
пем- т др.) . т- ее вора— ваеднв о вето,
ва дт - тредню- корпит момент В-мо
ст вал- шт- ск-тптгата 4—01, Опне -к
скртптва'- - инок шт - ням—, 2. Когичг-
снЕчка, нвипе - ое итанют к ооопвепнп
лунки (пвтз;а) в двн ймп понеАе дор*
невп енеовытп, -за «н пп ос-вии ые-
ислвижно, - - 3“ Дорван няпг,

848
шпор
шпор {хeм. spoor) ДелВпит край вн воя¬
ка ΗτΑτα, г-еда и пp,» коВге капва в
опвцп-лве прит-ткашс гнездо шт па—
нуОапа,	.
шп<0ра (вон. Sporn) Матами— осоёт о
вортит— се н-зобен- κoнтлцo. нотто
са закрепя ком пот—п— . на еёувка m
служи ва ц-лнярваве га нош при ев·
;а; махнув,
шприц (ыем, Spritze. 1. Свринц-нк—,
во'к—зен ва ряопрыеквайе пап впръск¬
ване на генввст, ё-т, ситост п пр. 2.
Тенекитйя конусовидна яроё—меа, трав
ноито св п'ок-рнап теетенн трснова-
«венн шан кранове, ва да по со при¬
даде впрелелег— Торна, 3, трин. Р-в*
редтн- кино о газнрян- во;а,
шпулка ^00, Spule) 1. Кален от вани·
наве вя прежда; откара, масур, 2, Ка¬
ление зя н-виваге в— конци за шев¬
на нянина.
шпунт (ген. Spind) I, Изпъкнал гребен
га «осна, греда пмп таят—, ноИто вли¬
за в жлеб сос еоп—пв сечЕннЕ вя ео*
седна лыска, треда шли лаптя, -а да
се помуии плоте— оиоева τηοοηοοΠι 2,
Ввдопнытв— прегряла, н-трнвена ст
трели но пвон ннмнЦ| 3. мн, ч. Ив'е-
ви по снят, ртёртта, юолв—рева п сыр-
нвннн утв' в— н—ртё, к кеито вл-внп
лысин пни м-еповагн оВлицевк— га ке-
раВа1	■
шпунтуОсм (том. SpundHobel) Вт« рог-
«· зн П'авене ва шпунт; нялцвнвиН|
шпур ^00. Spur) I, Тнева т дълбока
«утка к скала ими -улив йaа-g-mo
за пънвене о юо-евеи материали. 2.
Опв—р к нет за ηοτημτγβ вн огвпев
наказ.
шрапиСл (61 со6о,) 1. Арт-ле'иИсеи снн—
ряд, пылен о юнски— куршуми,- есй-
го еаторнтва нов -вовдухя п г— прът·
нн {нαpeиeн пс новпо ва . взобр.ет—10·
лн генерал Шр—пгЕн), 2. Куршум наш
юоеме от гаков сваря;,
шредер (01 с-бс,) Оонсквствв—гек— юн*
щена за ирнО-раге ' нт царевица; от—
деми оаоулито от стоВното, -бемв-
ти п ти оетави внспрнга, н ОтоОмая- шт*
-нова ва фураж ; ор, хесюе- (вНрвАевн ,
вн новпс га. ивоОрепапеми).	'
шрифт Осты., Schrift .иНсН)".,. .букв——)
L П—марттвив в— ОунНи, НынШог ни;
г— писмени зетие, 2. Нолен нсоимокт
ст пенапарсеи букви о оп'елененн
|o'нa» ссГлс содо-жт Оукннто г—
азбуката, препинателните знаци, вир*
рият п пр,
ш-ат (ием. Schrot) 1, Оеенгос оно;
иветнснване и— мномв от стотга гт
ннез-д-Гни --егегнн ; служи ва фу¬
раж, 2, Оаии—,
ШУдрн (ив;,> 1, Низшата касая в Ив—
«нн, която сОхв—птяа Оеднипе- 2. Чо¬
век от тази к-сан,
naÿjiep (мре.- рус, от пенс. azuier> 1,
Лива, нотто ητ-τό венеетгв в хазарт¬
на игвa, 2. МсШЕнен, —вмашнин,
шуню-, anÿKop (ту-, §üküi от ne-e,>
Слава богу, ш-й-отъне,
шунка (вам. SoHInkor. Гушен наш ва-ен
свнгснн бут ; ср, ж-нОон,
шупт (янгн, sHuni) Огкнввптолв-, сгря·
вени— внрнг—, нκночoвa между «но
твики са далена Ό«·.^!-·..- ае-етя,
за дт вО--зува успоредна вернта, нрав
квнго нивяат сан— шаяка част сп сО-
нея ток за регулиране нни вя пв-
oeввαгв-
шупг (пур, §üphe от ар.) Соигтгио,
подюз-тг-е ва ГЕ-е;ност.
шупелйя (тур. §11pHeII от а-.} Сънни*
телег, пелоз'ипелен, туосг,
шупле', шублер (ивн, Schublehre}
техн, Уро; вт ивиерванв деОелнгаг—
нн 001, щ—рнинт— ин отвори и др, ;
юж, шангегцн-кум-	*
шуруп {τуp. çuinp) Сандсе питие, ап—
рот,
шурф (том, SoHiiif. 1, Вертикален ив—
кос, вёиеговегв пр-воьгьлен, ва но·
снсданно nogncмв—τa» от търсене - цн
пмнтни оннеже, педпемвева а-ла и пр.
2. Изходът в— вевпин-циснв— шахт—
ион повърхностат,
нутП (рус.) К-Вто ео пр-ни в— coeiiJBH
пни гнуnαв» ва да равеннва арутнае;
ΛΗΠΤι
mуτ2 (нита, shoot. ст.. Сияеш удар г—
гвпнага (ври футВол),	.
шулар-и (ог аипм.) Синие ритаы гене— ;
Сое 0—еинвтее уд-нн попит,
TaÿiOy'jtA' (нои. Schutzbund) Совинз*
ленократ-чееюа ' --рт-нно-вни к Ав*
'' ОпрйИ ' *3— 'онФшка ' ин раНбоницито;' -то-
849
гу-ойа в-во -934 г. опад 0-евв о
праннпвнетвенитт войски,
нУилтнил (нон, Schutzlinlo. Чорта вор*
ху улична инстинкт, η-ητ- покнзва
мест—тн за прениннвннт ; улеме- т-вд—
нявга ангин вя рЕГун-рана вн «ан—
жен-его.
шушОн {вoo. SchuHschofaer) Гуненя ни*
рои— ηβ;ηη—τββ- oBувня» еоито ое
шх^на
воои во-ху друга сбунст за тоино и
от предпазната ог “«—'-,
шхОри (щвеД| skar .скала") Подводит
окапе т маянт острови около но-еки
брит в- Фπнмaн;ин» Швеция, Hвввe-
пии, Испаншн и лр,
inxÿtiH (анта. schoone*} I· Гмнтвсхе;
о вае-нанке две мачът, о ноо- ^—1·—,
ивползунав прал—нис вя п-вюарнано
на ковар—, 2. Внд спортва яхат,
54 Реивне и— нуждите «унт к Bымгнвoнии език

Щ
щаб (γόο. Stab „пт-ьиа4, „жезъл гт
управител") П» Управнев-в га вой¬
скова -атт, 2. Офицерите вт уиртвно*
ннето гт един а-йснова част. 3, Стра*
лaτa» колете се исивпана я—н-нн уи·
равненно, 4· трин, Върховен -ъе-во*
лен орган ва оиовианн- действие ;
управление, ръководен иешаор·
лцаОофицОр (ном, Stabsoffizier) Пазен*
вит гт oaГвp. ц-;ивлконник п ис«—
ΗΟΗΗΠΗι
(нем. Stab и рот-
мистър) В царска Русин — офицер*
сип миг к навнмертлта, нойто совт—
ветспвув— г— шаёен—пптаг к пехот¬
ният п други к-йсе-ви часът,
«щабсн-питНи ^00. STabskâpiian) Ори*
церонп чпг к двревенюыивыва. Русин,
ноВто в между нору-ин п напипан.
»щаг (хон. stag. Божа ел ворха ин мам*
тата до гост вн нopa0. н-ете к-еип
оачпат— ;— во пялив навал·
? пййгт (βόμ, Steige. Оан;ын о рязниАВ—
п-зонны— -а трегаснив нн пнo;oвo»
вененчуип и др.
лвййтер ^0. Steiger. Мивен аехипн,
;■ ицаИн (ыео, Stein .самые“) Ктнонсио-
;в6на мнст, състояща ее от оунфшли
шт п-луннвнвпге 001—31, свит— олужп
-я по*натнпьннн и-ернВвакн ; пи о
оежлигвы продукт при полумана—
вето в— вввпвп ивтани от серии ру;и.
^.щäИнгyл ■ (•00, Steingut) . Впсонвкамест—
кен порценнв,
щалиaйслор (•00· STallncister) 1 Нн—
А-знис в— нвгезаввд пмп га нoнощ“
вн. 2. Висш офицер оп нтк-не-инеа
в.дов-вннн Германии, 3. H-mgac-om
чпы к царсн— Русин,
у-шДмпн (11· stimpa. I, Меганит рорм-
за оер-Гвс произвеждана ma лопаВмп
пап лребвп прелоегп мрез намятано,
πвнeвнвннв» г-писс—во п др. 2. Окна*
чатое, вапр—воы но твои η—απη, .сев-
ёашо пом—тана инов- пап нарк— г—
нанк, 3. Манпиа -я пзриввано нт
влив пот много гвpвиmα» н-дметни
п пр, нн обушн, 4, Шаблон, яр—фн-
-еп, ннинс,
щампИ рам « ш-миоовам
х)а-мп0с1вны (01 mao,} I, Изработено о
m-ona отпечатваме наишс. 2. Обр—-
бсткно метал, като му лакто фвро-
м'вз ннантанв о шнмин. 3· Птитсто
н-асни ворху ин-к.
щИига {нoЫι Stange) 1. Мвтанеы прът¬
а-ат. 2. Спвргев уред за ад-тане ит
тежостп, тоегоящ со оп мопанон и-ыт
и гвжестп в— «вала крат, 3· тихн,
Долга налами- масп о р-зниныв семо-
mue, нонто и-вдтаа ыатисн, опон пап
вортит осматт.
щ-нгснцИркул ^00. STtngonzi'kul)
Лпниенн о делейин, оыаОлев- о едн-
ывпеднижва т е;ы— подвижи— челюст
-а поиерванв та ;оёем-ып в— прел¬
ости т ширини и— -явори ; щутмер,
щангИст (-1 вам.} Тежнвнплвт, ноГте
вдига пежеспи-
щ-нд {нвo· Stand) 1. Сцввиалвв прп-
пвтвенн цодсп-нка ва пзлнгавв и—
цреднегт к о—павиы ими к нвм-жёвнс
цоиепевпе, 2. Дня от оттавны, п-ед—
вазннчев за ир-д—вавв г- впределевп
опоки (за зяхярни поделил, за Ониа*
апл, за веневчун, за Оспъс и т, н,).
3. Дня, отсее, ньдег- . втдомып ире«*
ирингия пмп оправп цоматтл шт на-
в-ир окоп проиввелввин.
щйнд-рт (ыео, Standarte) I. М-анс
ов—не, фз—п (уиог-еОннаве в инюнзо—
риита п флоп-пн). 2, Равнища, вино,
щандИст (01 гам.) ^βό, нетто мрвланн
г— шаи;,
щИнца (вео. Stanze) I· Щемпел зт
алаоВш—тп оппечаап>шн ; матриц—. 2.
Уред от матам сос сиввп-мне ив-н*
ваши фитурш за тоспчаното по вп
«амарина, н—ртсн, пъсы и др, ; ср.
ш—опя (l>,
щанцИрам (нем. stanzen) Изработвам
.851
фипурнп иом1гр-|пивсни полелия
(ΕΐΗΚΌτπ, вaпущαнeπ» омВмеоп п нр,}
о . ш—ввн.
щат (ном, Staat „дъ'жaвaβ} L Увако-
вев список ц— песпояннпте сотру;*
спин в— едно умртждвние о почте
оп-ЕЛЕмавив и— нознягряждтйпегв и
оёрнвовнтемнпл нм, всио, 2· Алипипс*
т-ативйа теригеритлйн единния о
вьтрешнв самоуправление а САЩ,
Мвκoинc» Бравиния, Иглин, Австралия
п др, 3. мн, ч. Щати — ооемевво
првдопавпт ние учреждение нов Фран¬
ция п Нидерландия в мигалото.
щГтов (ок гон.) I. Който е си-ре;
синеока в- службите, ирвлвпдвы в
пата, редвнеВ| 2. Съдържаш шаг;
щатни таблици — совкупноот
от аонеово еворваен ивκ-вατoни» «am*
ги и нормативи, чрез които ое уста¬
новява равнорот гт р—Вепнак- ваилак—.
щИксни (от βόμ.} I. К-Гъв ое -пваен
до оплели- доржява, мнен ва реда—
равин, 2· К-Гто са втвасн ;о САЩ
пап пртвалзежи ва САЩ,
щатх&птер (вон, Statihalté*. Ннввннив
шт утр-викан ша сОмноп, ванеотвик
г— доржавгпя плава в оОнаст в ни¬
кои страни ; гноеспвтн,
шДуфар (01 соОо.} Мaeньвйκa за смно·
вяне тн нашенци ч—отп о госте м—о*
по ; πpвeьo'нα·
щафСта (ит. staff eti »кур-ер",- пои.
Stafette. I. Спортнв .състезание, ирп
което едно равотвинне са нвоинав—
вт вянознс луни сп нетна участву¬
ваща трупа, нтко соетовятелито оп
и-едавят ирония пмп друг предмет,
2, Грочкапн, ноле- се предана ирп
тннвн— оиерпво ооетевание, 3· Борзо
оъоОПовпо, новпе та проляна нрав
оовнлвашп са воспипонп.
щСпеи (ход. Steven) мор. Отвесв— де—
бент греда, евняо е осв-на в— норма
(βη;·— част} шап н—т вн кврнО.
щСка (ном. Stecken. 1. Громка, о кенпе
оо уд-тт копнппо три билярдна пера.
2. Громит, о ноите ое нтр—т скп.
щОне' (иво, Stocker) техн. Прпсив—
ооОмвнпо о два лупки - от сворвн—но
шт еместрпнвсеп пои о уред, шатра*
наго ел огнеупорен п нопропуоеаш
щОкер
внвнтрИАеокпл леи макаршая (поставя
от нт уреда..	I
щОмпен (•00, STenpol) I. Почат, 2. Бе--
пег вп пвч—n» -кмаймо, 3. Урод за·.
ηοοκ—βηγε мокамыш цан—кп, 4. Гро—
боВнн Анок и— трата вн нок-зип по·
geлин» нонто ир-О-ва вОрнВогнаения-ι
нродмак·
шемпенувао {вπ. вем.} Подпечатвам»,
уд-ни печнп, цоопявно ηοη-κ.
щЕпсел (вто, Stöpsel. тихн, Гриспо- -
ообн’нив о един пмп цеввме шипВао
ва внмюнвныв шт цвднижып аи-рнпи-
(п-еВка, поАка, -адт-апартл, камафон. -
и т. г,} к елекгрииееннт— мрежа,
щиё (от ыео.} Дребен —втравил нянь
дреОви аотнищ—.
щик {хoл. stoek прев рус.) Оск-пе на·
норха гт пушна пмп остър нож на.
ворхн нт пушен зт рькопашен Вой,.
щил (•00. Stille) Зaτπн-в» ёовветрит.,
щим (•00. Siimne- .глас"} муз-. Отде¬
лен енас оп оыопогмаог— ηοηηοβπβπη ;
пяте.
щйрборд (•00. Steuerbord прев рус,}
мор, Дясна опрана шт нер—ё, пмслаг
оп кормят— нои воса ; дтсов 'Ос-д,
щифт (ноо. Stift) Манон апвт паш-
пввздеВ Оев пнанпчнн,
щИхаз (гам, Stichel) L Сомпнв ва τ'—- -
ниране на дыра— ими мотам (о гегтя·
ое лозОав между пзпокы-мппв иноки} ; .
прав-рнв gaeaOi 2. Сечино ва ромно·
оВряёвтвано га «реёви пвдении в мн*
о-нтика-стветв п финала ноханик—.
щИхм-с ^00. Stichmaß} Ионерв—пенвв
уред -я рноегоигио между два по- -
во'хгвет-,
щонП (анпн. stock. I. Мепанва гамим·
гост к ВавСн, иаримн— ы—лπчвocπ» ое*
βοβόη к—пппаМ| 2. П—лпмы-оп оп опекп.
3. П—ЛИЧНОСТ-
!0κ2 (moo, Stock „пр·-^; Ι· Наирам-
г— ос к торната »ток вт кока—, 2. Оо
к машина, квнтв сьедпвинн Оупало,
3· геол.. Си-аг— о—о— ими нсаввии по-
№0^001, внедрени сред други онази.
щОнне-н (гео. Stockwerk) ДеВема m
Воп—та рудна жиля, ' от коиго оо от* »
лепта нвопе жален п пздьнки,
щОкер (-нем, stokor) 1. УрадОн вн ακ·-
пеояпичве надавана в— сити (-зърнести
ноплпщн шт сн—ратн шт нсрабга ине·.

852
зд. о к р ό з а
локомотивы— теш. 2· Мехнннвои ком
нянон сочивши манпыи, и—йто полают
оВряВвтвяеопя предмет ион ножа наш
ревова в— оанпнап—, 3· Мехнгивон вт
антвнатпино пьмгеге нн пен сое су¬
ровини, 4· Уред -а нехаиницо пов—-
ртгт га вягoни. нaииoвπ» евр—бн п ;р,
зцонрсОза (нен. Stockrose. Гряд-нсно
растеннв, вид -ужа о хубави -язв-—
Вап-еги вветове,
ШОнор (вем, Stoppe*. 1, Олнуш-нют вн
Оуппннн ; тп'ВушоН| 2. ав. Фигура шт
кпен пилo·τaж. три юстто лотаптл-
в—тъ -т-раг ое пуска ет-ениттлг- но
стирана.
тб'(н) (фр, stoic. обакн. мн, ч, Ме*
кална тли дървен- вавеса и-ед про*
зорев, нотка ое «вежи о механизъм ;
състои ое оп щатни летви ; р-логка,
жтлузп.
щорм (аoм. storn. Сипва норснн Оурт
{ckвρвcτ ва вятър- -5 н в секунда—
над 8 6тзн>|
щоф (нео, Stoff) Материи, имат ок
нозе— няп п-нун.
.щраИхгИрен (βόμ. Streichgarn. 1, Ив -
раВвгев от съе-антюнсет- п вп доят—*
влакнеста волна ; ср. кантарен, 2.
Гредия-ц-мен в- ев-тВ-актие гт треж*
дт нап инак ок кос-аннеетога п дол-
пввл-кгеста волг— ; ср, кантарен,
•щрайх (нео, strolchoi „търкан"> муз,
Пokввяτa ет-уйна г-унт а оркестър
{uиπунκи, вивни. η-οηοηαοηή ш кошара*
Bacm.i
щрйус (вео, Strauß, тр. siroitHos. Πο¬
λτοί— Вь-з- бтттцт птица о е-тс-вп
пера, ноиго живое в тоимнав оправи ;
каоилонн nnmu—ι
щрек (•00. Strecke. Хе-ивоытялйа ra-
лерни к muht които нио— прян —в*
ход и— п-вьрхнвстга,
тцрйпка ^00· Strippe) Връви— на пав*
памон, юаня— опынва ив; вBунκaгa. за
дт го опок—.
щрих (βόμ. St'icH. 1 ■Тънен нинπя»
черта. ·*2· трин, Характери— Aepτa»
осоёенооП| 3, муз-. Те-ниш ва -она*
инаавв г— мысок манно', тново свор*
ван о фравп-ввк-тн.
щрихИрам (вп нем. Strich) Нанасян
нр—хп в— нощ) (m- не'пвж, га инти},
щрйхоп (ок вео,} КоВто оо еьетвн от
комици инн о—мки соси н—гшИкеи ;
mиπаoвa пиния — п'ееьегат-
лигии оп иерпнчеи пап πcч-ви» о нон*
я— ое егёелнзвнт ввв-линитв контурт.
ШрУлом (тем. Strudel. Саадсин от те·
стени κвpи» захар, нбомни и мирив*
ми, спечеш и— фурна,
щудйр-м (вен, siudioTOi -к мат, studoo)
1.	Гр-уннан, нзелтлвао, правя ыяуиве
иволедвано, 2. Следвао, унт.
щук-тур- (ивы, Stukkatur от шк,) 1, Вт—
po-пиeъAH-» пнпсвв— ими лрутт нзао*
τ—ΑΗΤ мнет, π'-γβ«εηη -- ноитоютсве
и— стен—, покринане вн тухлен- аила*
p·и. тявяы и др. 2. Д-Оре нопп-дее
пяток ст мтзпзна, нннвеенн ва по*
вь'хнвеп, прит-леш за боядисваше
нзп пап-цнрагЕ. 3. Иоштоатше.
ШундВвын (61 meo. Stunde. Батя-сян—
тротесгавтенн сеска в Русея през
XIX к,, ноиго -яртонюнз- НЙПТр’СИКО
га пвнешч-ц-те.
щундИст (ок ивн,) Ссктанщ превържа·
инн на шувдивна.
тура“« {а-м stui'wal) 1. мор. Ко'-
м—зев есавз- о рынки еколв вепо.
2.	Лоек к саиелвп ими корнинг в не¬
лепо от управлявано в— отиазет от
набиваш- га нетеин.
щурм (Bao.	Stirn) 1. Стремително
вап-дение срещу противннн ; атана.
2. Устрем, уе—зеив и етрЕНигЕМво
«•Гелюне, пристъп.
щурмак (хем. siurmin. I. Спвцияниет
по уиравлнв-ге ва нвp—B. саовмет ими
аруен план-птнни п нвпателги тттрт-
пи ; -предени наиравнен-ете, -яВемяз-
на нн карта вотун-гогв п к, и, 2. Го-
нотние’Н-цигав в— налое норнО.
MypMÿBaM (гем, stürmen. 1, H-Hagao,
предпр-тоао решителн) нападение
срету кротост ; атакувам, 2. прен,
Н-сп-нпенно пснао, упорито трссле«·
нам едва вен.
MypTpân (хон.> Вожена опьлёа на Ке-
р-О,
щуртрбс (хол. в^ипн^^мор, Въжс или
«53
аер—тя, квето соед-ннва нороимвопо
нонтмо сос оаоето нepoинo» напе он—
втюа прев множество аолепи ромнн.
4цуф (нем. Stufe} Голямо и—рче руда
из“ оиверял, аовао в- ирсба.
Æÿiuep (том, Stutzoi) 1, Кос— гръО-нн—
о нарови оп дввте страви, кеипо ену-
щуцер
жи от сьединннаые на два ъ-обе паи
ва цриоывдныивнве шт троёа ноо ре-
ве'ввнр, —пapaτ. п-'ен -истая и др,
2· Гриспссвёловпо ва ган-ляваво г—
црвхоДгвто еечев-в гт Он-няш во|*
тев кладеыец. 3. Двуцовна моалжиГ*
она пушка о понты калибър,

ю
roân (κΗΤ.) Гарпии— сливица в HP Ки—
лай.
юбинОГ (3—1· iubiltöus от от. овр,> I,
Празник през пстдссет полнен, усет·
bbh’h оп Мвестевин вакон, ксттао
долгвктте са -прощаваме, проа-;··-·
те инопп со в-оштни п р-Внае св
пускам— га свобода, 2. Торжествего
пр-знувтне на гоаншниня от нтеве
сыёитно пмп дейгвст в— ниве или
уи-ЕжлЕВ-в {вB-κвo“тыв еле; 25, 50,
75 и 100 тсдешн), 3. Тopжecτвв» он*
селтыне, сёта п др,, пвевегЕГи та лт-
еввн ираоеевегюв,
о0инΒp (от наа.} Празнуващ юёинoΒ»
удесгоен о юбилоИгв Аеспву“аые,
юнН (тур. yivt. I. Скипят со доОитон,
нотуВен добитък, 2. прен. Човек Вов
постелвыа работ— п творгтянтв.
юпелИр (хОз. juwolloi от нте.) 1. Май·
ствр, ибИтс -зраВотва изделия от
енот-втие— оотали п н—мовн ; ё—жу-
гор- 2 Тортов·) вн такнва првпзке’
ленил.
ювелИреи (от там.) 1. Който о скор*
-ян сос скопвцтыги канони п иетн*
ми —ап о τиаыяτ— нвраВоткя, 2. прен,
Ив-аОоттт фнво, яворде нвкуств, н—й-
ое-росн направен,
юпепИл (οη хоз, jiwoel) Гн-отнина ма—
ст, от конто се нвраВотаат роговт из-
«•м—н.
rôrep (нат, iugcrim) Ринок- ияре— -a
neвьpaыooτ» ееоне 2500 м2.
aorÿpT (гур. yoguit) Киеено мляно.
Юда (сюр.. Ι· Юл- — свВеавево има
{oτ'Уκ п овреигт со варимая юдои ио
ниско ва ВнОаеГсис пиво}. 2- Грела·
гелит г— Христос според eκαнπEЛ1^оь
ля, 3. прин. Грвдаген.	'
юд-Изъм (от евр.} Еврейската вяра.
юдйика (ст овр.) Съвкупност от вит·
вин -а евроИсни eв-κ» наука, култура,
иогвр-и — няука за евреите, технин-
ёи1» воин, култура,
ю;о|06 {лaτ. Iudiais и гр. phöbosy»
Леце, нветв орявп вертите; тнянсе·*
omn.
ю-п (ек оеВо.) Буквоиочатящ темтг-а*·
рты —парня (пс имало г— ревена Юз —
183- — -900 г.).
юз2 {τуp. yüz) Il Мирк— ВТ ΙΌΜΒ—ΟΤ— =
-00 «рант (иегвърт она). 2. Ши- -
шевце, маша инн друг намок тол ;.
ноГте нвё—рн влит нотворп сна.
юзбашйя == юоОашин.
ювИгн {|p. ^Ιηο. Гоыоттнно о манн—
ни от ирвнвкеждяйо ва енектрниеска
тнтргия ; Кнокъравегартят,
юзИст (01 тштн.) Ттлегря|неч, коИте-
р-ёоги вн озl,
юлИ' {τу'ι yulai. 1. Вол-м- ma отя-в· -
век, поводени вн л-бикон, 2. Отзав-
ник.
П0зш {ннπ· Iuiais .ир—нндлажаш г—
Юл—И“> Оолмент несец и— г-дпгагн
(к напнвсн-и камвндтр Она ноте на*
oeu п ео ш-рн-тз Квивктил .Гтгн-
месец“, но прев I к. пр, г. о. бия ва—-
ранен юми а неот в- рннеенн дор*
ж-вн—н п иолконодвц Юней Цсзтр)..
онπΒнoκи е—лейд-р аж, етзаыдтр,
юи-ус ^тур. yn-ik. Постник,
Юнга (тем. Junge) I. Учсшне-натрос,
ooмчo» кветв работи га еср—б п ее
тсавн вн моряк, 2· Мз-лши оврик·,
К>ни (3—1· Iunius. Штстниг отсев ва
годивнт— (четвърти а реиснил калты—
д-р до -53 г, тр, г. в.}.
Юнкер (гон, Junker. ист. I. Блттврвд-
г·^ дворин-н-веоввлнделец, ре-нц-о·*
иер (в Пpуcπи, Хвланд-и и други
страши.. 2. остар. Бози-тавни {уит·“
нес) и— понунноше ввтввс умилеше.
Кнкерони ^00.} 1. Грентазож-ш —я»
присъщ ын юнкор—. 2. Да-рявес—
вавндвичнв, роакцноноронн.
ЮиОиа (м-к, lunona) I· - Спара; древне—-
ремснаат юитомое—н — Вот-няня но-
Оосыппе напенил п гт Орана, съпруга

.'855
wuÿp
m— Юпитер ; ma процеп Хера. 2. прен,.
т Веничеопвеыт, о хубава ооагк— жвиа.
;?5)питер (лат. luppitor) I, Сперед древ*
в-риоокята интсзстнт — Оот ma me·
бато, Ваша га Оеповотв и херата, вор·
хОкеш внаотенив шт аидиони сюня ; вн
гроикн Зеас. 2, прен, Велииеопввв
иввен. 3. астр, Нае-голиннта пнанепа
от Сньнчевата спсяонн, 4. техн, Си—
пеш оевеангемет ' еленпр-чеонн уред
о 'Ефзаскор, еейпе оо иввонвува т-е—
л—ннс при кннсовиинт.
•зОра (61 тоВо.) Вя-'-нт иори-д от ме—
вевеИскята оря, прев ноГло се явиаат
аозт-стяшаан пτици» внечуги п хю-В*
г-н— рясгевпн {пвлучил иного он но
оеопввегпн Юра, Френска ШасСиа·
рея, кодет- 0-мп нзуи’ви за трою
пот сстяповн ел твви иерпвд).
«—рейн (тур, yoigii. Завивка оп тьвос
пн—п п п-нуκ» аозвн пни дреО.
«oprâH чуджус {πуp, yorgan çoouk)
Ганеве. нвк-неыо ва трулвооги «еяв
ими онтдеес
-^{^7^<^чса (тур, ö-dok) Галина.
овидΒиeeeи (мат. liildleis. I. Г-авон,
вавтсит ео до пряв-ао, до нр—во-
рявдаЕането ; пра“ен, 2. Имащ право,
—наш гражданско право на— ир—вв*
опооеВгооп дт впадет иещ—, да oнмоA-
на двпевври п к, г. (оа учреждение
п нр.).
юрисдикция (мат, jurlsdiotiö) 1. Граве
да ое οο;—, праве да ое ' разглежда
вдев аыпроо. 2. Подсъдност ; дел—,
соито ножа да рошава ол-н сод. 3.
Оргяв при -лиин-отрнгивво у-реж—
;твнe» ноекв р-оранава правши воп*
р-сн, 4. Оёмтет, гад кеягв нм— право
дт рошав- п соле едиг сод,
о-πcκoгeунτ («an, ju*1scorsuitus> Грна—
вне, оp-oπ, вяогаиеы при унрежда-
^0, ва «я лява оывоти не ирнкеп воп¬
рос— п «а отев-ш-в— ийтероонтв ин
умрежлЕВ—о'о пред еолоёвеяе катети,
юриспруденция (нтп. ju*ÎaprudoтT|■ä>
1. Н-ука ва пpαao'e» сынеутг—ст оп
асичен прявши штуки. 2. Изл-жегие
на ныввил ио пр—нни выпраен и три—
лягането га прявши ворми в прякпп—
кака,
0'Βoτ ^00. Jurist ел лат.} 1, Лево,
ковто ее вагнн—в- ыауине пнп трак*
г-иеоеи о правни выпроси. 2. Сту¬
дент ив- право.
юргЕс (кур- ö*nck) Обрявец, мостра.
гОрски (вп соОс,. К-йес ое отнясн до
юра ; ю^ки период — юра.
И>рта {πюpe.) Кол-B-, првнооинн немп*
Ва и— варвл-ае в Централен п Сред¬
на Авен о поерна от кож-,
ropÿK {гуp· yöiük. Гнегир -в Родвпнпв
и Отара изявена (туринн пни иопур*
мен Оозтарин., н-Гав в волна окик-
вичоони жевок,
röpyin, ю^н (тур, yürüyü§> П-т-дв—
впо о пр—оеот, ртш-толно ваияденно ;
—пакт, щурм.
юс {oнaв.> Назкявне ва две ОуНан а от—-
реёолгарск-т— -вёука: Ж (πολτο юс}
П А (ОТПОИ O0).
юсбашИ(я) (тур. yüzbaçi) Командир па
ото душе ; юттеттш.
юстИция (м-п, juatltîα} 1. Гракооыане.
2. ОодеВво ведвнопве, неички дор*
жтвнн орт-ги, конто со ванннааап
сос оыдеп'в-в“олопне,
юл (хон.> Чтет ог горв—т- итмуОн в
оаайяга »тот на и-р-хсд.
Пбен (—^3· yucca ст не«,} 1, Βόμβ-οό·
него п дырнтеивгв раогогнв, 2. Ванн—
напя ог сяобзсто на повя рясяти-в,
нопго служат за направа на въжета,
рогсзкн п лр.; оκа.
гоферс (хоз, juffers. Окрипец ва нави·
ваге нн ксраёви выжата.
юфк- (гур. y fka> 1. Хравнтвнен προ·
«уса се тынки н-сушав— теетоги ко¬
ре, 2. Ясене, прнготнтне -я такива
кери.
юфт (перс, през рут.} Вн; «вОвза оё-
ряВогтна ножа ва еиерпвн сОуша,
ва овала п ар.
loîiÿp (01 ту'. ü§ürtnek} Давос а вн—
пура, обннговвво одна двотт— итот от
веиелемекоав проивнодогво, ксйкв инн-
штан порвОвнипо народи в— Осман—
осята нонврин.

я
тО-вй (тур, ytban вп нв'с,> ЧужОнва,
ябанджИя {τyp. yibanoi) Чужденец,
другоселец,
тайн (кур, ytva§) L Бавно, и-менн.
2 Мoн. нойто от в дюк (ва τюπой).
йгдташ (нем. Jagdtasche) Ловджийска
навън.
яглйя (тур, yagli) 1. Маслен, онвен,
2.	Пресен,
ягорИда {нr-, Hgouilda. Кисело п ис·
увряло прввде-
ттуйр (100. Jaguar от бр-з,> Южн-яна*
риканокп свиреп хищник, ирцл—чев
на ъ-тор, о ниена А’рвей-кяв-жолп-
евоеша о е;ри морни весна ; вана;—
п ч-аек—, леовв ос кяттрн, жевет но
гврите и нноок-та трова.
“«·) {πуp, yâdos ся перс,. 1, Чап—леега
ноет вп тьра—те в— ит—вн, истее се
мути ирн вОваннтане, 2. Дума, к—лео
се прононаои три итиомево на облог.
3.	трин, Н-тр-зно, вaτуOa. ηβοηο*
пуст.
язък (тур. yazik) Ж-зсо.
нГ (тур, у—у) Γpуннй-. ресор,
не (я—6.) ТцОеяск— аса, преживее жи¬
вотно, ноето дава копна, мляно п
оеое.
Ина (вам. Jacke. Кост тория арохт ва
раб-ка, опорп, аур-вон и пр.
якйя (тур, yaki) Кооме пм—т, гнонвав о
лекарство . вя поегянитв вьрху Осято
мнегв ; нушαoa» мan-. пластир.
якобИкец (фр. jacobin. 1. pE“вмоu·e’
нерчденонр-т ся вртнете на Фронт*
ката буржоазна peвeлоuня (-789—
-794 г.), Алое ва ЯеоОивок-л κлуB»
ηο“το . се поивпан-н а онн—опнрн .Са.
Янев· п оттам получил ниско сп,
2. прен. Рвволюц-онер, смея . п нс-
онЕдевнгелЕВ pe“oлоu·вгEp·
та, Вмин (ог хоп. jol) Плоскодоння
соса п нервен моден вя прес-ратно
вн товар— ; пот пвннон п манна мачта·
п п-някот— опоо—гнгемвв мепор.
ялйн (тур, yalan) Ложн,
ялдъз (тур, yaldiz. 1. Жълкеца, 2. бот.
Богв'од-чнн, -сера, 3. бот. Гергина.
“мн {πуρ. yagna. Гнична, г-аОеж.
той {πуp- у-шн> Крони-,
ямО (пр. lambos) литир. 1. Стихетвор*
гт огьпка вт кратен п долга сриина·
пан ок неударена п ударена е-н-к—.
(—' —), 2- Внд пвеп-чеоео про-зв·--
ление в лреайостта, коепс в Олеосо-
пс хяракттр сос сагнрата-
ямбйчен, ямОИчески (гр. iambi kos)
1.	Н—весан а янОи. 2. Свойствен на
ннО, характерен за ноё.
ямболен (ок ссВс.) Изкуствена качеет—
вег- гьюав (но името ша гр, ЯмВон},
ямОхорёИ {гp. lambos m cHo-élos. Че
щернееотва отм.хогнорга отопка ел
лоО п хорте (у	т·).
лоурзус (тур, yigmirluk) Дълго вя*
иепянв о качулка, направено оп гру<·
п деёел доиншен имащ употреёнБТве-
от екваовыдве, сепар— п др. в- п-тд—
нноатге ст нанеже п ирн лвme аре·
ое ; ни—вдж—с,
НйнтееджинЫк	(тур,	yarkos1c11lk>
ГpaBππeмeπнв» хаВдутлок,
янкеседжИя {τуp, ytikesici) Сронен
к-ядов, разё-Внес (-нитон да -т-нз*
нт кеоин),
Вики (нгта. yaikcc) Гровв—щв, лтдоно
на —нтрпкагцнге от 0АЩ,
лгнОш (аур, yanhs) 1 Гртшка- 2. Ге*
треног, оОьренг, не-о'ннекн,
яксекИзъм (ел собс,) Рт|-ро-тврско
дкежтв-е а ннаом-иеокнгн цорюют оп
XVI—XVIII в., Ваносе до еямаевизн—,
воыонано ворху учениттв в— холана·
есен Ввпеемев Янсен-ус (-585—-638
η·}·
янсенаст (οτ ссёс.} Пссналоааатл нт
нгеегиви—,
Икт-р {pуe. ст нит. lantaras) Вютиецан—
смаля вп игнвниетгн лорвеан сое
светм-жынг до етфнк цент ; онмне
ое ыаоленпрев-ра ; служи -а нор-бет'

«57
яшм£к
а—вв на украшения п дребин пред¬
мети (η— тропни ос варен— тлектрен
и огпук е повте елвктриивотво) ; еех*
л-Онр,
-януари {ннπ. lâiiâ-ius .посветав г—
Ост Янус"} Първият ивеев нт подп-
ваян (а р—мсншн кнненднр до -53 г,
тр, г, в. бия та—нтлесети),
■^нуо (мап. Ianus) 1, ОВ-п-тввреы Оно*
нооноаеы италнВони в-р, еоВго ёим
изобразяван о ;не плави, сборваяш
на противопонежвн страни, бое гт
вртоото п ва волно ваи—ле и край,
2.	трин. Двулик, ненскрен човек.
ння^в^Л^ж^&н (тур. yapinoHk. = ямурлук,
ир-лйя {πу'. ytraH) Рннен.
ярд (нвгм. ytid> АвгниВок— ширна -a
аонжиин = 9-,4 ом, дем- оо на три
Туя—·
ярлйк (τоpн.) -.Haaeie, епикоп. 2. Сан*
дегенотно за дар оп х—и, 3, Гиеовв
уето в— х-г. 4. трен, Печат, βητη,
Отпет.
трой {τуp, yarma. Храна зт добитою
от едро синови оьрнени храни, сбин*
новонс ноооневи ; норм—,
яровизИция (рус.) Опец-нлг— -бртбвт-
ся и— оенев-т— трели атснваго, кои-
пс уонврика повиевагето, растоыете
и узрив-HETO п -рев коит- винтика
култури могат «— со оаенюта и е—то
прелопнн,
ясмИн ^0'0, yaseiiln) Дте-рагпнев
храст о ёеми оирнзмтаи цветвво.
Испис (гр. Haspls. Скъпоценен явора
намок о -•.“0^ заявы, морен пни
жомт вант,
ятагйи {πуρ, yatagan) Коса нонила т—Он,
лайк {гуp· yatik. 1, Легно, пвoτeли»
олспо за нощуване, 2. Укривател ин
«—реви от вн-стля мнит. 3, Гоношиин
п укривател ва партионни,
яфегидопбг (01 осёс. п гр, lögos .па¬
уса“. Специалист ис ифопиаелопин,
яфетидология (оп овёс, и гр. iôgos
„наука“) Евикеаолсн— аво'—т вн П,
Я. Map (-864—1934 п.>, отсред които
воиАНп свити пн—к слетков топко-
гверАТСки провес при сп-лианното
ou раввнпио, н—то велит ыниамекс оп
от Аегнри емЕнанпа (с—н, Оер, Йон,
реш> п со раввнв—т енвиа-Оразес,
Евикьт о надстр-Ик— в— —есвоничео-
ната база п по— км—оон характер
(ио иоепо в— О-ОлтИск-пс зеве Ярст).
Тяви тоорит о р—вкрипикун—н— СП
сывепеевев еоие-знаинс.
яхнйя {τуp, yiHii) Вкусно нотно, при*
Готвено от 0000, в-рвават, оавг-на
и подправки.
Ихонт (ел гр, Hyakinthos. Окьпвиевты
н—нък ; от—ро пот ва руё-н— п они-
фира,
Ихта {aйπм. yacht. П. Гомнн— nннπнваeд*
вн залит за оперг- 2, Мазон нуксв-
осв кораб -а нороки ртвходни п спорт,
яхър (гур. нНат от пере-) Обор-
лшмГ (тр, ут^т. Вил н—гарам, раото·-
аидввоп гт кварца,
яшмИк (тур, yt§mak> Кopna» о к-яте
жтннге мохамсд-вни оп пенривап
neuere; Вузе.

ИЗРАЗИ И ЦИТАТИ ПА ЛАТИНСКИ
И ДРУГИ ЕЗИЦИ
A. - М, (ArTHum Magister), нап. (Нрцпун
о-гйетер), 1, Учтн. а-ртуоз, 2. Пт·
умит скапан, коипо в равы— г— «он—
пор к шли—— огрян·,
A. U. G (Ab urbc eondlTi), мат. (тё
урВе иогдикт} От совоаавнввте шт
ерн;- Рем (753 г, пр, г. о.).
A, U· S. (Actim ut aupτн)» н—п, (Τη—
пум уп eÿipt) Направено кате нс-
порв.
Ab анодно, мак, (нё -Осурло) Споре;
неновосжготв.
Ab Ino pectorc, м-п. (aO Имо пТстс
ре) Ог долВоч-ыата га сыриттс on.
Ab iiiiio, мап. (аё пеГв—о) Опначало.
Ad aTtcstaTo, лап. (нё нытост—ге) Баз
завет-г-B,
Ab I-äTo, мак, (—б прЯто) Оырдигв.
Ab origine, нтт, (—0 -рГт-ге) Отва-
4—30,
Ab ovo, атъ, (—6 Око} букв. От тВиепо,
п, о. -к с-оото вячялв.
Ab ovo isque ad Μαία, м—т. . (—0 ёвс
У соево ад маян} Опыачанв денраГ (ио*
нежа рноснелт ебял внвема-м о нГц—
п в-воршв-н о лбонке.-
A bits ouvcrTa» фр. (н Ор-вунёр) С
епворенн оёития.
Ab urbc oondîTi = н- u. е.
Abusus non tolllt üaun„ атъ, (аВузут
ион кён—к У-ун} Н-рушЕветте не
иpoн—ан— оёпчан.
A eapillo usque td ιngιca» мат. (a
напГло усеют ад унгвее) От косат—
мне до вснпике на крякат— = ва*
цоннс,
A cappella, un, (н к ané-na. Хорово вее¬
не без аконпаниотвп.
Acta ost fabula, нят. (Янт— ест |Т-
Оунн) Гродок-влениепв ев ' снырнп
(о -аези «унт ое сообщ-вта крана шт
пе-грамынпе представления к «реннин
Рпо}.
Acidum, наг, {âциндун}- Оцет.
A absurdum, мак, (ад -Веурдун. До
Оевсмиом-в, до глупост,
Ad ноТн, мне· (а; Иска) Коо дено.
Adagio, пт, {a;nжиe) муз. I, Бяано.
2. Муоннанно иронвводеы-в к Оааоы
томп.
Ad- apcrTurin llbrl, нап. (-« аперту¬
рам зГёри) Прп откв'ег- книга = ша&
свободно ' посочоы ' пекот (зт изпнт}·
Ad arbltriUM, л-т. (на -рОГгриум) Го
жемавие.
A dato, нтт, (н ;Βπο> От лент вн под—
циокавепе.
Ad Caler das GriecHs, мак, (ad салОн*
дат гр’к—е} букв, Нт процента - напет—·
лп «=» в—сопт, понеже порвете влия*
ми нтмагли,
Addenda et colιrlgcndн» нтт. {адEнga-.
ет корптОи;-) Котто трябва да ст -
прибави п поправи.
Addio, —к. (—«“ο) Сбогом,
Ad cxenplum, нат. (-л -енвВопмуы) Зт
.пример, ио пример, но сОртоет,
Ad finoM, нат. (ад рином} Докрай.
Ad gloilam, н—т. (a; пмёри—о) I, За.
слана, 2. Даром,
Ad hoc, м—п. (ал хон) За ладеинн езу--
и-Г, за ооовнпн.
Ad hômiiôm, мап. (нл хёмигео) Спе-
ред Аоквнн.
Ad Hoiörom, мат. (—; хсшОрвн) Зя меек
д-роо.
Ad Infinitum, н-п. (ал пвфнйВпуо. До
ОевераВвоог.
Ad liblTuM, зат. (ад мйёитун) Ге нO“
панта.
Ad ' 1îtTcιнs» нап, (a; нВтерас} Буквално,.
до Оунан-
Ad Modum, мат· (—; оёлун} Псп-д-Оев.
Ad notan, н—п, (-л гёт—н) Го еве—
денне.
Ad notarda, нап. (ад шопИгла} ' Зя ел-·
Велизнанв.
Ad notata, мак. (ал готТпа} Ком стОо- ·
нивннвге-
Ad pнtιéа» нап. (a; nâTpoc} Прп долито·
(опннам) — уоирао.
Ad - pcipoTuam roi μομογΙημ, “ лял,.
(ад церпВту-о рей оемёр-но} За но- -
мен опомев в- дтлоте.
Ad Tcfcrendun, нап, (ад рефврёндуоф
За «сннквяие,
Ad теп, лап, (нд рою} Ком лаавас,.
твчво на въпрос-,
Ad iigucm, мап. (—; унтнем) До но¬
кътя = «скр—й, ыапоные.
Ad inum, н—т. (нд ушум) До о;пг-

<59
A novo
Ad. isum, ннп. (я; ÿ3yM> Зя уисяреён.
Ad usuM IтTcτтιm» мал, (a; £вуо пы-
тергуо) За воартшва употреба,
•Ad. usum οχΤο-τομ, нтп. {тдÿзун еее-
тёрвуо) За ньгшиа употребя-
.Ad valorem, няп. (-« вянОрен} Онора;
етоВнвоттн ; оиород	лоствИнотаото.
•Ad vîTam (aeTornam), мап. (-g вГп—о
етёрыао) Зт (ηΒατγ} жнкоп.
AdvocäTis dlaboll, мат. {тgнoκâπуo
дн—Воми) Адвое—т г— диввна — ф—-
натиАен ващнгнин вн нощо.
•Ad vooem, мап. (а; “Овею. Ком «у—
Н—Т—-
Aequo inlmo, нтт, (έκβο Овиоо} Спо*
коВво, равыолущно.
.AeterniM vale, нап. (ттОрнум кУне)
Господше оОвпсм = suprcmum vale,
A fond, фр, - (a ров} Оев-юев, изцино.
-A fortiori, мап. (н форвиОри) Топн-н-
цоаечо.
Ago, quod agis, et τcаploe finem, нал,
(Нтс, нео; Ηπιο, ет péoinic фИван}
Нрави, няквопо нран—ш, п пледяВ
кран = нртви, шо ираютш, зт посмо “
ниемп.
AgitaTo, ит, (-«житЯто) муз. БозВуде·
во, 'новоавуннто,
A 11, фр, (н на. ^-10, н-лсбто та,
A la bonne Heure, фр, (a на О-в Вор}
На «-Вор 4—0, та ;еВра ти-зунн,
овоеврвнегыо.
A 1н guerre comme à la guerre, фр,
(a я- тер нем н «a rep) Ht ноГыа
капс m— войн— = спора; вОопоипен-
савата,
A la mode, фр. (н мн мед} Ге модата ;
в— модя.
A la leTTio, фр, (н «я лепр) Букв-ныв.
A latere, нап. (а мНтсра) От сърнен
га (г—пример пратеник оп окраин
нн),
Alea lioti esT, нап. (ânea Типа сот}
З—рот в хвърлен (думи ma Цезар три
започваното на гражданск-тт война
® аронв-и Р—м прев 49 η. пр. г. е.) =
жребнип в хньрлев.
Alias, мат, ((знас) В друго крана, гн
а-уто - онепо, пш-мо,
Alibi, нап. (ТлеОи) Друг—де-
A Имате, (н «Гоите} От црттт, аед·
шапт.
A livré ouvert фр. (а ливр укОр) Го -аз—
пкврета свие— - четеца пян пре—
нежданв Оев предварипвмн— иодтс*
κοκκα, а при огва-янт га книга гт
олуи-Гво попадвамо мяско ; Пеоне наш
свирено Оев водпотонн—, а при нсннв-
кнне га ввт-ипо.
Allegretto, un, {aмвrpOπc} муз, Борос,
авооле.
Allegro, пл. (нзОпре) муз, Жпко, авар·
nUABO,
ДПо^идо, ni. (анеып£ыдо} муз, Оыо
зяло-жянт, отбткнГки,
All ilgHT, —ыпн. (он райе} Дебра, кони·
ко о к реа-
Alma Mater, мал. (£ныт матер) Майна—
хранителна = кисне учеВвв внне-
аевио.
Al pari, un· (an иТрп. Спвред лоВслеш*
т’лват— стоИноеп.
Alpha et oméga, гр.-мак. (-мра оп
омега) Н-чале и край (букв. ст пор*
ват— «о иесзедн—та букв— в гръцката
—вВук—).
Alter ego, ята. (йлпвр éro> Второ ав =
* ивпинен приятен,
Altera pнιs» ант. (Янтара ияре) Друга*
та страна, протнавапа опрана.
AltoιnаncnTc» ит. {нaτepнaмéнτe} 0 ре-
луaянe. едно след аругв.
AlteTiando, ma,	(тзяариТг;о)	муз.
С рЕдувяше.
Amicus Hunlni ge1eτîa» зал, (аойнуо
хуш—вн гёверис) Принтом шт иовещ-
кни р-д.
Amieus Plato, sod magis amloa ve¬
ritas, ннп. (аоВкуо ПаТко, сал Mârne
—мГн— BépHTac) Гм—кон ou в она, го
пстпынкт он в тО’Ним- - (порто, о ной-
ка со и-л-ерлав—, ме'попивапн криОаа
«— опои над копинс).
Amor vîrcîT ομτΙη, нтт, (-нор вйнцпт
Омыта} Любовта поВеждав— ксично,
Anathema sit, пр.-зат, (атТком— сил) Да
боде иронлето.
Andante, ел. {aв;—ыπв} муз, УОтроцо·
Anlmito, пл, (ннин-то) муз. Воолуне·
вeыв» оживогс.
Anni ourenTla (α. о,>, м—п, (Нни курбшъно)
Т—ви голина, ирео н—ствящ—та по¬
лица.
A novo, мал, (а вОке} Основа, инс, нв-
нторые.

Anno aetätis suae
860
Anno aetâtis suae, лат, (-ко елâгнт
eye) В своето време, п годнн-лα па
оввотв -нроне.
Ante Christum (a. G), нат. (ТитеХрГе—
пун) Гро;· Хрнотео.
Ante mare undae, нат. (Тшто нН-· ун—
де) Вомнете прали оорегс = прими—
н-п— предхожда омедотвнепе,
Aperto libro, зтк, (апОрт- зВОро) С
-творец- книга ; ор. à livre ouvert,
A posteriori, нят. (a пвспернВрн) От
цв-nвcлoднвτв» вт иволелогвнлтн —
сме; опит—.
Appassionato, ит. {нnacнoнâτo} мпуз. С
гемиое чуaeπнo» оарнттво.
Après nous le déluge, фр. (aipé ну
ль— дспюж) След гас и ивтеи (дуо—
ma ^«ceee XV}.
A prima vista, un. (a прИмн кГолн) Оп
т-ов поглед ; ер- à livre ouvo-i,
A priori, м—т. (h ирнёрм) От ис-иырво·
ее = про;· оинпа, продвар-пемые.
A propos, фр. (a προπό) 1. Т-нив естн,
тонно втареме. 2, Между пр-иоо.
Aqua destiliata, мап. (Тек— деетимТпн}
Деет-нн'ага вед-.
Aqua fontâna, м—т, (Нена роттЯта) Чио*
па {kлaдвйчeв—) нсда.
Aqua pura, нтт, (-ηβη тура. Чиста вв-
;—.
Aqua vitae, н—п, (Γκη— айтт) Веда ва
жевост ; ирон. = р-к-и,
Aquila non captat muscas, м—п. (-№“1—
n— гот еНткат нуесто) Орелът me
хваща мух— = полен-ят ивнтк ma
са они-накт о «'еби— неща.
Arbiter elegantiae, «an, {ЯpBнτтp оле-
τΤηβ—ό) Съдини за хуОаввтв, зя уреж*
днес нн нc-Aнe» н—кто трябва ; ивио-
нян съвети-е по хуО-асге.
Arbitrium liberum, нап. (трОНтриум
лИВерум} Оао0е;ве оневне.
Argent compté, фр. {тpжaв ненгО) Гт—
р—ге к Орой.
Argumenta ponderantur, non nume¬
rantur, мап. {α'τуoBнгн пондЕравпур,
гои вуоерангур) Доеавнтемотватн то
вения ио внaчвн-e» а шт не ОрсВ.
Argumentum ad hominem, ата. {a'гу’
нСитун ял хОиивео. Док—вапоногас
ворху невен—, к, в, уОежданане о
конни- ералсева., н—го вт ое нoκночπ
и н-силисто.
Argumentum · - ex silentio, нат. (арпу--
оОнпум осе оилВнвие} Декаонпвлотвоу
н-Eno се извежда оп мънчаннт.
Ars longa, vita · brevis, м—п, (tpe «OB·
та, айта ёрОвис. Ивнуогнете в κόμη—,
жев—аот в нрасос,
Artes -liberales, л—п. (“.100 нпёерНмео}
СаоОедннпв окоВодып нвкуопаа(еаегоки“
ее вауки к сроднике венввв: r'—нaгнκα»
pнτopиκa» ;-aлeнτинa» ар-тоет—к—,
геоиетр-и, —οτ'οβοηηη п мувина. ; ер,
п--ниуо п ию-д'ивную,
Asinus asinum fricat, мат. {Hв-нуe
-винуо фрГкат. Магаре нагарв неоне—
ивннвваые шт взн-они похвали,
A tcmpo, пт, (а пОнпо) муз, Воваро-
найе нон оенвннвсе паши— (в музи¬
кално прв-ввЕдегиа овнаАанн в-оша-
ве сын пъраейачалгето томие, спад,
нате о иоале еткнвнтыне ст γότο.,
A tout prix, фр. (н ту ирп) На вснют-
вана.
Audentes fortüna iuvat, н—т, (ну;Вг-
тес фортуна юнак. Щнетнего помага
ma смелете ,
Audiâtur et aitera pars, нат. {aуg-a’
тур еп Интерн нтрс. Дт са -отпуша.
п другата отрав— (TogoOra максим-).
Au naTurci, фр. (о напюрОн. В оссвся*
кен кед ; гом.
Aurea mediocritas, мап. (Турта неа—·
Серетае) Златната орела,
Aures habent et non audiunt, пня,
^ypoo хаёенп вп нон Нул-угк. Унт
потя п нт слушат,
Au revoir, фр. (о poroâp) Довиждане.
Auröra musis amica, нат. (Аурё-н
нув—с анПка) Зерага е трентенка г—
оувеко == угринвото крана в ш-е-лсё··
ро за уоспвев- вагииагии.
Aut Caesar, aut nihil, нал. (Гул ЦЕзар,
Вук гИхин. Ими Цезар, пап шито =«
пмп нeиAнo. на— нищо.
Ave, Caesar, moritfiri te salütant,
нтт. (Нют ЦЕ---, норнгури пт стау-
п—нп) Здравей, Цезар, умИращите (-6*
речеыипе) ее ио-др-анетк (луне шн
рннентае πлagн—τepπ» отправни— ком
иопартя-реяе пре;— вапочвавЕае ин
в-рнонитв пнаа--тсроки нпри}.	,
A vol d'oiseau, фр. (а ноя л’уноб. От
ипимп полот.	.

861
Beâtl poSaîdcтTcs» атъ. (Ое—ти носи·
дОнкос} Бн—жавн ся - имащите.
Beau monde, фр. (Oc нона) ДоВрнип
' - · теня « веснеле ерьт-ве,
Bel ointo, un, (Ben н—итс) Гоевт но
НСички правена шт ивκуeг“eгo. товор*
него поена.
Belli nat-ibus dotcsTHTt, мат, (ΟΟμη
н—трнОуе «еавсаТаа. ВоИните ст про*
еози-ан от н—йн—те.
Bollum omnluM contra onnos, зае.
(ёОмум Онвпун сВетрн Оовее. Бойна
в- вепнен пропнн нончнп.
Bête noir, фр. (Ост вв—р. Черен оняр=
непр-итен новак,
Billet doux, фр. (ВпйО ду) Поёeввo
пшено,
Bis, пня, (Вне} L Два поти, 2, Да ее
пеаторт.
Bis dit, qui cito dit, м—т. (Оно дат,
кап ийто дня) ДвоВг- лает, ксйтв
бо-зв дава.
Bona fade, м—т. (ВОна рй«е) С чиота
оьвесг, о доёрс намеренно ; нистссор·
gвигв» aвκтpиивo· Оев уннспл.
Bon gié mal gié, фр, (Вон г-т оня
грт> Щеш, ве нен; но наколи.
Bonjour, фр, {0впжуp) Д-Оь- gor,
Bon Tor, фр, (Bor тон. Д-Вор пои,
п. е, уманит да ее доржн чоаок в
обществото епвред изнеса-и-тта ;
бая го във и еттиост,
Bouton d'tnour, фр, (бутОн «амур.
Е-гегска попея,
B*ovl	атъ. (Вренн мНиу. Накъсо,
Beo фсрнанноспи.
Caméra obscurt, лят. (к—нвра обску¬
ра. Тонга скат,
C(a)etera άο^η·, н—п. {uEτeρa аОвунп)
Ост—налет- мипска.
Ca)eterls pa-ibus, н—т. (цОтерно нН—
р—Вут) К—тв другите уемвант ст рак·
вп.
Cantabile, un. (навп—0нлв> муз, Па-
иенгв.
Caprioeioso, пт, (нттремеОзв.	муз,.
ОаоЕгравнв, каприввв.
Captitio bcievoleiTiac, нят. (кяпт—цио
ВенеаонЕвпие) Торете· ва блат-юо·
нтй-е, наскатонспве,
Cоgito, ergo sum
Carpe dîom» нат. (№1^· дйон) Иот-м-у·
к—Г враното,
Carte blancHo, фр. (карт Озавн) Гене’
ралнв ионе-н-шно,
Casus belli, мак. (казус Веян} Грнинна-
от нвИв—.
Casus focderîa» мат, (nâiyc |Одер-е>· -
Гринин— ва миp. поно; за мир,
Caveant conau1éa» ант. (н—аоант новсу·
нос) Койсулнто дт Влип == «а се
оёоргв аниоанпв, воеёходина в 6gm—
пелйест.	.
Cave no oadas, м—п. (η-βο на нТд-с)>
Гави ео «я не и-лвен.
Cedant arma Togae, анк, (вОдянт Три—-
пОге) Оръжието да опскоп- пред по—
п—пя «= а-Внап— «— отстъпи пред
мирт,
Cessante causa cessât effectus, н—п.
(цесанте нТузя цВетт Е|Еетус) 0 ире-
нахЕнно нН иримеетта - се премахва
п деВепвиетв.
CetéTîa pa-ibus — caeicris par'bus,
Ceteium οοη^ο CarTHaglnom esse-
dclcidan, з—к, {цBτepуo цёгвее Kap-
τ—γιβτη éoe дтле.ндан> Биронам сын-
т—о, не Кт-янтте триОв— ;а Воде -то*
руней {gунн ва К-пог, о коипе ни*
нтт- завършвал 'όαιτο он к евн—па).
Chargé d'affaiios, фр- (шарж· а'—|В'>
Дипмоиап-иесно ницо, свот- оанеетв-
иоолнынна при вет-нс отсьстние,
CHof-d'oeuvre, фр, (шочльонр) Нае*ху-
0—кв првивведенит ; еж, шедьовър.
Cher ami, фр, {шEp нмй} Скъпи прия¬
телю,
CHI va piano, va sano, mn. (eu к—
пиУно, нн еТив) Бавнв, но о-турно.
Cif (ο, I, f.) = cost, înаιrнтoe, freigHT,
типа, (кооп, инсюъровс, фрвИк) търг.
^Γα, отеяртх-вся, в-взе ; ер. вир,
Circulus vîT10aua, нат. (вИрсузус вн--
циОвус. Ооагьосан срыт = Оезнзхвд-
ыо поножоннв.
Citais, alTius, fo-Tlus, нтт, (цйциуc»
Длциус, фВ-виус) ГВ’Вырвв, по-ннов-
№0, пс’опмве (декнв в— οπημη—Βοηπτο
•трн),
CogiTo, ergo sum, янт, (cOn—nc, épro-
оуо> Мноят, следовапемнв съществу·
вян (о—сън ва фпдоов|н ДавидериЙ
Декарт, -596—1650 е.),

Colloquium
■‘Colloquium, нтп, (сенОнниум) I. Р—згО’
вер- 2. Лее првнервчев изипт Оев
оценка ; проверен в— онанна,
■Commedia άοΙΙ^ΗτΤο, пл, (номОдп— «an
Н-те} Ип-лиавен- н-недпн от XVI—
XVII в^ ирп нвитс ннтьврипе поирс*
аиоер—1 гт опрелЕленн кеоа.
■Comme Il faiT, фр, (coo ин фо} К-епо
приОнн.
Conpнιнlao1 n'est pas raison, фр,
{cвнпapтвBв но и— ревВв. Ор-авеыио-
пв во в двкнз-пенспвв, ве о аргу—
меып.
•Compollo ΙτΤιότο, нап. (κομπΟμε πβ-
трЯре. НаютртГ пи да влязат = го¬
ниш— жестокост, ыаеимие.
.Compte Tendu, фр. {κoвτpaвдЮ) Опнеп
g-клал.
Cor brio, ит, (ηογ ОрГо) муз, Ожткс·
не, о ёниеын, о жар.
ConcSdo, н—т. (нонвТдв) Гввавняаяо.
Condioio sine qui non, н—т. (нон;Вцпо
сГно нет нош) Уеявкна, Оез нветв шт
ноже.
Confer (с^}, мап. {κOнφep) Ортеги·
Cor fuoco, пт, (ηοη руСно) муз, О жар,
о нooдунeвлEвπe» цмаоонно.
^ομο^ι omnium, мят. (невоОнву
Сонную} ЕдпНвдущнв.
Corsilio manuque, з-к, {нeвcГмπe от—
вуене) О разум и о -она = о каик
п сила.
^τ^^Τομ esT, нят. (ноысуоатуо
•ст) Изао-шЕн- о, свършено в.
CoiTri, нап. (κΟβι-τ. Гр-пиа.
CoiTradioTio In adiccTo, нтп. {κoн'гpa_
аГювно пы адиОнт-} Пр-янк-ра-ше
к cнmcъмa. пропинврвчпв между опре¬
деляемого т негвквпо опредЕНЕтпв,
наир, стулегн квплив—.
CoTtm populo, еотнт publico, нтп,
(кёр—о иОпул); кОрно пуВнннв) Оп-
ирито, пред венет варо;.
Corpus delicti, зат, (е—риус ленВнпи}
•Съвкупност вп прпоетв—ъо, сввто х—*
ТР-териз-ртт вдив прЕСпьпнЕНпе, ке—
ниеоявего доннвапамстке,	омевидвп
улеси,
Corpus luils civilis, мап. {κBρnуo юрпо
нивГнис} ОО-рвик- от βηκοη» пвд-ле—
ни оп пипер—п-р Юстегиаг, 485—
565 г,
862
CorrIgendH, нал. {нвpπnOв;a} {Гpencm)»
и-гто трябва ;— се и-ир-юнк.
Couleur locale, фр. . (нульО' мснОз> Me—
стен ксзс'ит ; . - огтеыон, онвввёразгв,
характсри-ст,
Coup d'oTai, фр. . (су .л’ет-} Държавен
п'енр-п.
Coup do THéâTrc, фр, (су ;ьо τβέτρ}
Те-грнлев ефект = ыевчанкав— р-в*
ерозия, етывавпл.
Credo, мап. (нр’;е> Вярвам; верую,
Credo, quli absurdim ost, зап. (нрВ*
до, нвГ— нОеурдум есп) Вярвам по,
вапото в аВоурдго (ленив в— рент—
гпвзните итенттяп, оп-'·« кегто доп-
оппо ва вирнат трябва дт от ир-еоап
шт вира, Ооонрияшны—},
Cil prodost?, нап. (н£п ирОлест) Кому
в н—ж^г^з^о ?
Culqio suim, мак. {нуиκвв суун) Вов¬
кину оввепо.
Culpa levas, мал. {κумц— зОвпс} Него¬
ляма апва.
Cun grano salis, нтп, (кум . ерНшо о—*
апе) Сос -ори- тем = оотрвуово,
о н-вния ; нвапптнне.
Cun Taoeit olanant, мяк, (кун кН*
ввил, ннНмнвп} Капо oьнмaτ» никак.
Cum ténpOTc (ο. tj, зал, (кум тВонс—
рт> О арена — о ан—дониАеснтя
метаорт что.
CurronTo chIhmo, нап. {κуp0вτo н—ян*
оо) О тпмап- перо = гНёо'зв п го*
оёиислеыо.
Curriculum УнТнс, лап. (нурГкулун вй*
те. Крот шт жиает—, жпнотевииоа*
вша, к'тсеп екедвипл за жею-та нт
винов мнит.
Da cipo, пт, (дт и—нс} муз; От г-мн—
мвпо.	.
Di oapo il flney пт, (дт к—цо -а фГив}
От нтням-т- «в края,
Di, Misoe, signa == detur, miscoatuT,
a1gTéTuτ. нтт, (;a мГсва, сПтит —
ськрятен- D. Μ. S·} Дт са «яде, ла
са снеси, дт са βοηταπ.
Dat, donat, dodioaT, мня, - {;нπ» дёшнл,
долният — оон'агено D. D· D.> - Да*
a—, подарив—, ивоношав—.
Do HudITu, a-к, («a аудГту} Ге слух,
on—'eg пва—, н-етс ce поаври.

863
Οεα-Μοι^ο, пл, (лвкрошёвлв) С г—нт-
нтнтвт га 013-1—, о -лснтОвава, зт*
пихааВнп.
De dato, мат. (ла g-то} От днтага.
DodloнTIô„ нал, (дедпнИвио} Г-еввша—
mue.
De . ^ноТо, мяк, (де φέκτό) Фактичсскт
опора« деГопвикемнеотта.
De gusT-bus (et colo-ibus) non dis·
putindun, нал. (ae пустибус (an e—-
аВриВус) тот дисиутандун) За асу—
оенете (п цвтпонотт} ве трнбют';т ое
оиери.
De Iure, м—п. (до юре> Оога—cmo о ирн-
“01), юридическн.
Delcndi CarTHHgo, мап. {лeнёвд- Кяр-
щНта) Карт-твы ' приёв— «я св р-в·
руне.
Delirium trenéтa» мак, (лепИрную трё*
оеыс) Луасет о грепЕ'Егв.
De mlnlmls non curat pιнeToτ» мак.
(«a ойнимио ног нурня πρέτορ} Г-е-
я-'от во са грижи от ыезн-читеннп
Шатт,
De mortuis aut bene, ' aut nlhil, мат,
(ле иОрпуно Тук ΒΟηο, Тук вГхим) За
унрелнко няш лоОро, пмп гипс (от
пенври).
De nlHilo ' nIHIl, мае, («e шИхнав вГхпн}
От нищо вшшо но ир-нззео-ι
Dente supcrbo, мап. («0^0 cynepöo}
С тв-лазна воО = гевхогно, о н-в-
в-егие.
Dentibus Hibis, мат. {дEнτи6yo Наёнс}
С беди воби = Оев острота, Оев оо*
корВяатне,
De profundis, н-п. (да пр-Тушдио) Ок
дылОнвнпе, оп дынВомигппо в— сорцето
си, ог нов сорве.
Desiderata, мат. {аoзπgepâг—> Гожел-—
гея; нсетвв,
Design atio ΙοοΤιΌτιμ, н—п. (досипнВ-
В—с авевпОвун) Разпие гт посипи,
DesignâTus, мат, (десппнапус. И-ёртв
паи —нрЕДЕзеш д— ваена една «лож·
ηοοι го - еще во в пвопъппм ва рт-
О-пт,
Desinit In piseon, м—т. (лёвигик пг
иГсвен} Свършва инке р—От « нон
край и— хубав— раОвт—.
De То fabula naiiHTui, мал, (ло ко
фНёузн вн-Ттур) Баенипн ' се ствасл
за теВе, в— теба ев пвнврп.
Do ut des
DeTeιmÎnнTo» пл· (дтпоропыепе} муз~
Решптеннв.
Dois ex MacHina, янт· {;eуo вес Mâ--
хнга) Бое вт машин— ' = ыевм—нн-во·
рявртщенио, ыеем-нван— и-м—ш (по-
веже к провинен трагедия о-пзсаеии·
те ивнвжении со - 'азрЕщ-ван- сос*
спуснал чрев мех—ишвым бвп>,
De viris, ляп, («в вГрно} Зя можете, он-
вгтнен-кпке хорт.
De νΙϋ, няп. (до айву) От кижд-ыв,,
мпчво.
Dextri manu, н—п. {дeнcτp— ы—ну)'
С дясната он рыен-
DictiM factum, м—т. (лйнтун фНиаум)
К-в—ы--опороно.
Dies irao, мап. («Γοο Гре} Денит гт
ггтв—дтн и— равпянт—.
DifferenTli speclfica, мат, {gmφepён- -
вин сиеиГфннт. Отличителен ирноган,.
характерна вовОенвок.
DII мîтörea„ нап. («Γη ннгёрво) Второ—
отеиевгп Овжеегкн «= окрвмнп тн*-
нанти.
Diminuendo, мап. {лπomыу0ыge) муз,
С ван—млв-во в— ввука, о постепенно
затихване.
DissorTнTîO» нят. {дπcopπ-вив) Днетр* -
тацин.
Divido et imperi, мак. (дГкндв от Вы- -
иерт) РавлелиВ п кладо“ (денпв н&
пр—Оипенипв, обосыонан оп итамнаыв-
цт Маннанами, -469—-527 г,},
Dixl, нап. (лИсси} Казах.
Dixl et anîmam icvâvl, н-п. (лИнон—
ет Trio-o аовавн} Кавах п ып-
οηόηγτ,
Docendo daselnus, мат. (;ов0ыдо «Го-
впоуе) Нпе от уиmo» н—кс обум-вама-
другите,
Dootus- ciM libio, нтп, (лёнтус куо>
нГОрв) Умев о нвигт » нснним—тор,
протискай,
Dolce, пт. (лВние) муз. Ножно, иринкте,-
Doloo ' ftr ηΙοηΤο, ил. (лОзит ф-р ннён-
те) Грпитво (oMagH—) Оевдемпе.
Doloroso, пл. (дам-рОвв} муз. Болез¬
нено, цeA—нвo» оероВые.
Donit, мат, (лОгат} П-дарта—.
Donator, м—п. (дсн-тер) Дарител.
Do ut des, мап. (;e уп geo) Даван, зя¬
ла даден,

Donec
Donec eris felix, multos numerabis
amicos, мне, (aOrac épno |Глгкс, ну«—
пос гунер—Онс —нВкоо) Доеато оп ща¬
стлив, шнапс т'иипени шт циан.
'Dulce et decörum est pro patria
mori, лап. (дунпе en декОрум ест пре
пНкр-α нОрц) Сл—дко п исипсис в ;т
уире чонок вя 'о;нн—та оп.
'Dum spiro, spero, ант, («ум онГро,
епОро) Дон-то дишан, вадиа—н ео.
Dura lex, sed lex, н-п. (ду-а нeκo»
сед пано) Строг втнoв» не втнов,
.'Dura necessitas, н-к. (дуря ηββΟοητ—ο>
Жестока нeoBа-g-oooπ.
Ессе homo, анк, (Вица хВов) Ете чвве-
нн.
Е contrario, нтп, (в нонпр-рие) Ог нро-
тиввпвлвжввго.
Editio authentica, н—п. (едГци- нукёг-
тикя) Авпеыгичив издтв-е.
Editio princeps, нат. (вдВцив ирйе-
цепс> Горко ивдан-о.
Ego, нтт. (éro) Ав.
Ego sum, qui sum, наг. (éro сум, нни
оуи> Ав том, какьвтв сои.
Eiusdem farinae, з-к, {eГуoдтн фа-В'
во) От оышете тосге,
Emeritus, лап. {eo0ρиτуc> З-енужнл,
нвелужпн = тЕисн-ширти,
En bloc, фр, (τη Омою) З—тднв, иввннв»
нкупси.
En détail, фр, (тв дая—й) Год-оОйе.
Еп face, фр, (-в р—с} Оттре;, в ληβο·
10, гаерета.
En famille, фр. (ни р-мГИ) Инттого,
по сонеВйВоу.
Enfant terrible, фр. (—врЯн порГОн)
Ужасно дете = ч-век, е-йсе сму¬
щава сос своето пвнедей-е и липс¬
ва така.
En flagrant délit, фр, (—в фмавпрИн
;ο·η“} Нн нвстоп'еепыплвннвтв.
Eng lieh spoken, ангн, (Гыгмнн enC·
кси) Геаери оо —нпмиВони.
En grand, фр, (нн трав) В голяо он—
ш-6.
En gros, фр. (ни тро} Ангро, оёшо,
и— елро,
En masse, фр, (ты оно} Общо, изинао,
оаоево.
864
En passant, фр. (am пат—·} Между
«рут-ав, нпpвмeн» мимоходом.
Ense et aratro, н—п. (Βγ-β en нрНпро)
С мои п ране.
Entre nous (soit dit\ фр. (титр ву)
Между вас {н—в—нo>,
Ео ipso, мап. (оо Гноо) С—но ио оеёе он
Epîcuri de grege porcus, нап. (Енину·
ри ат -péro пОрсус) Гр-ее ся ок-де¬
по шт Епинур = принадлежащ кош
нннви шнвма,
Eppur si muove, шт- (втуг он шуб*
но) И все инн ее върти (луни ва
Г-мнаай про; сода и— нинаиоеинткт,
когате по страни дт ce огкаже от
уневнето от βο-γεβοτ- в— Зенита).
Ergo, з-к. (épro> Cлegвв—τoлнo. п т—на.
Eritis sicut dei, лат. (ёритис сйкут
дВи) Ще Оьдетт к-пс Оегоао,
Errare humanum est, нтт. (epâpo ху*
нЯнум есг} Да се т-еше в мватннс,
Erräta, лат. {epaгa> Грешен,
E^^i^i^jssivo, пт. (еспреоВвс) муз, Иорт-
вппелвс.
Est modus in rebus, зяп. (ест нСдуо
ив .Обуе) Ина отрет в рнёвгаг-.
Et cetera, нтт. (ог вСтарн) И така на¬
татък, п останалите neiit,
Etiamsi omnes, ego non, н—т, (опн—нои
Омнет, éro нвн) Дере -но вспнен, -в но,
Eurika, г-, (Еврин-) Огер—х, в-нтрих
(аовкз-цявно, приписвано и— Архи*
мед, ю—гято -тюрем к Вявитя вннвва
зя опгвсителноте топло гт пепвпонипе
нов нода κόμη}.
Evviva П, un, (οηΒη-) Да живее !
Ex abrupto, нтп. (οηο тё-утто) Без
пвлτeτoвκα» нснадсИно,
Ex adverso, пат.	(еко аднТрсо. От·
пр-щнвеокс, оп првпивопвмвжвопо.
Ex aequo, нат, (екс Внав) Наравно.
Ex cathedra, лат. (еко к-твд'а. Ог ка¬
тедрата, o|πвиaннo» служебно ; —кло-
рнгетне.
Exceptis excipiendis, лат. (0X010^^
анси—пиОид—с) Като се опетр-гиг то-
ви неща, свигв трябва да бодат 01·
сграйейп.
Ex commodo, н—т. (вит нСмо;с} Гонов-
вв, уло0во,
Ex consensu, лап. (οηο новоенву. Сое
coглacнe» сонуатянвис,
Ex dono, лаг. (βητ дёво) Д-р-м,

865
Exëgî monuMenTum, лак. (оксОпп но—
цушЕвтун) И-антн-х cm пннетннк.
Exonpli ο-αΤΙα, лят. (енвОипни тр—-
в—т) За пример,
Exitus loTàlis, няп, {0κвнτуo зекТлео)
Ошо'к.
Ex labiis, ант. (вес апОр-с) От кипти-
1·, ив ннипите.
Ex rcoosa1tHTc, аят, (0.0 невеснтате)
Го ые-Вхвдиивст.
Ex lïHÎlo niHii, л-т. (ано вйхннв гй-
хин) От в—шо н—шв на ирв—внеоа,
Ex nunc, мап. (οκο туне) Отсега ma·
папок,
Ex officio, лак. (еко ефГцио) Го служ¬
ба, то з-дьлнeгπe ; Вевпнагйв.
Ex oriente lux, зап, (еко вриОвтв
пуке) Оаегнийап— идо оп ивпон.
ExpciincnTum in corpore, л—п. (·κο-
пвриоёыпуо um иОрпоре. Опит в
тялв.
Exp1IoîTo» мак, {oнonлИцπτт) Ясно,
Expressis vcrbis, нят. (експрОо-с нОр*
Оно) С цортоеяезвн луни,
Ex professo, мят. (тис првфОсв) Като
cneвπaлиcτ» о опнпност.
Ex •0^010, нат. (екс тёнвврт) Бодна¬
та.
Extra oulpam, мап. (Осетра султан)
Без aura,
Extra muroа, м-п. {eκcгpa оурос. Ив—
вон пртдееигв отени, езвов тр-лн,
Extra о-батом, мап. {’κcτpa Орлннео)
Извън родя.
Ex unguo ΙοοηοΜ, атъ. (енс унгвт заб¬
ием. Го в-котя (повняваот. зова,
Ex voTo, н—т. (вит кОпо) Сперед -бе*
паг-вгв.
Fielt iidigitTio vorsum, пат, (фЯвит
индипгЯцпв аОрсун) Нодеввнствете
явори з-ЕО—тта = иуаетвотова прян-
дн ве спвн посреща.
FioTa loquuitur, лап. {φaнπa лвнвун*
тур) Делята понв'нг.
Fana volat, лап. (1—0— нОмат) Мозвя-
гя хвы'чи.
Fas est et ab Hoste docëii, пня, (рас ост
ок —0 хбсяе л—вВре) Гозввнего в да
св умшн дори ее “'ага·
Fato malor prudenti'a, нап. (|Япо
Forte
оНй—р прулОнцна. Мод'веттн о по-
твро оп содО—па.
Faute de mleιx. фр. (ф-т льо ни“))
По пипса в— и-’Л-бро,
Faux pas, фр, (фо нт. Льжапют стот¬
на, воунеегна нестьися,
FavOto linguas, мат. {φ—aeτo зГитв—е)
Обуздавайте cm вонюя,
Feci, нтп, (фОви) Направих,
Fooi, quod poTuî, faoiirT moliöia
poToiTos, зал, (фОвш, инод пёτуи.
фНинавк назпОрн попОытвс. Нап'--
aих. нввтв ножах, да натравит. ио*
«оёр— ποο—, нагло мотал.
FeoÎT, нап. (рОвил) Напрания.
Γο-ηο, un, (ферно) муз. Творав, ре·
ниполйе, тепононебиоо.
Féτooe. пп, {φep6иe> муз, Αΐ“-, бур¬
но, ве-Вувдяв-.
Fciiô ignlquo, м—п, (φόρο ипнГкке)
С от» п втов.
Fervei opus, зял, {|’pвeτ Опус. Депо¬
то кит—.
Fcstini ΙοηΤο, янт, (рестИва л’нпе>
БорзяИ Втвшо.
Fiai lux, лап. (|Иап лукс) Дт бодо
светлина,
Fiat voiuntas Tua, н-п. (рй—к а-зуи-
т-о пут) Да Воде та-ята вони.
Fidelis et fortis, н—п·. (р-дОнис тя фОр·
тпс> Варов п оннвв.
Finis, н—т, (фйиис. Край,
Finis ooidnat opιa» мяк, (фИгис κορό*
н—п Опус. К'-нт увевинвн дтлвт-.
Flniti la comмedîн» ит. (финВтн нт
иомё;--) Грвдспаал’нпттв о з-во-·
него = нраВ.
Flagrante delicto, мяк, {Τлагpанτo де*
зГетв. Нт неопопрестыплейиепв.
Fluctuât псе neιg1tüτ» н—п, (Тзуктуат
йен иО-титур. Бери ев о aoлйиτe»
во ве ц—кына (надпис ио; внёзантта
га Париж — ив-аб сред ртовомгу·
навв овре),
Folio verso (f. v>, нят. (фолио кОрве.
Па елода—ш-та окранпца.
Folium, м—п, (фОлиуо) Лиек, страница.
Force majeure, фр. (ф-ро наж—р) Не·
ирв-лвнин— спяа ими npoмκa. по се—
н—т— ва -Вст-иттнста-па ; еж, ф-ре-
мажвр.
Forte, un, (фОрке) муз, Спмво.
55 Речени ва иужднпо «уми в Оолт—ренни езпк

Fortes fortcna adluvat
866
Fortes foiTUia adluvat, мак, (фОртет
фортуна Идюнак. Съдбата подиооапн
ОИЛЙИТВ.
Fortissimo, пп. {|oρπГcπoв) муз, Мыв*
по симно.
Franco, -пп. (φράΗκο} Зт смети— шт про¬
давана ; еж, ' фравно.
Fugit Iriepaiabilo Tempus, мня- (ру-
тит преиараОило пОмиуо. Бига ' во—
“озар-анн-т- врене,
Fiocoso, ni, {φуoнёoo) муз. С жар,
enTHOBrc, ёуГне,
Furioso, - ит, {φуpи0зo) муз- Лудо-
сграегнв, Вурыв, иpecτвo» вееВувдаыо
Ο^άοιτ^, пят, {π—удвaoуo) Да св ао-
оомпо (т-чтас г— отулегпекн песеы}.
GeneraTio sponTanea, ляп. {τeгe'а-
цпо ти-вп—ива. Сновзнрнждавв,
Glissando, шт, (тлисёндо) муз, Плъз¬
гайки еВ ; еж, плтсав;о.
Gloria νΐο^, нал, {πлOpπ— кГнтие) Опт*
аа ва н-Овдав-тв (шадиГс на паовп-
ние за и-дванике ва родиынпн}.
Good byo, —ггм. (гуд ё—Г) Всичко ху-
ётав, дввтжднне.
GraeoH sunt, non logiiTui, з—т, (rpé·
са сутщ вов зегувту-. Гръцко в, me
ее чало (τακτ опнпв—аамт в орелнипо
аеконе трьвнеяв в—тяпп и ив—еп),
Grandios о, ил. {πpандπOвв) муз..- Вемп-
чвспввве.
Gratis, «an, (гр—япо) Оп помит ·«= «a-
pвo» Ото вапл—тано.
Grave, пп. (трНве} муз, Бaннв» тежко ;
о нисын пев.
Grнzioaô» на, {гpaц·0в-) муз. - Леко,
нвжнo» ириаванинс,
Grosso modo, а—т- (трОсо мё;в} OBne,
к -Ошп «шипи,
Gutta οαναΤ lapidom non vH, sod sac-
po ' cнdondô„ мак. (rÿTa нЯкат «—nu*
дон Hom “1, сад cène енлёндс) Кан—
н-та «ьзбне нанос— me сос опнат— 01,
а о поопенвввто cm наи-ге,
HabeHs corpus, м—п. (хаОсто корпус)
Да имаш плноте ou — ваиамнтпо
луни гт откова оп I679 п. в Англия
за' ыепрпнвогоневоогга . вн лтмтоот-
тн = нингт гаирпнотг-нвивок.
HabCnis eoifitonTöm τοιμ, м—п, (xa~
6éMye - и—тТитОшъто - рОун) Имама три—
огтват оо оВнигнто ·« оноопрнова-
нив.
Habent sua fita libella, нап. ' {аaBтгг
суя ф-па niOénu} Книгите инат снет
оодОа.
Habitus, мат, (хТОптут) Външен ·πвгнEg„
воини-ст,
Hannibii ad poτTas» м—п. (Х—ниО-з ад
пОрп—о) Хавибан пред вралпто ==·
ворхввн— оп—онооп.
Hapax ΙοοόΜοτοτ, пр. {хaи-cc мепо-
оеввг. Един пот навява, одни пот
уи-троВен- луна,
Hie ΐΗοοΤ, мят. (хне Нвет) Тун лежи,
тук в и-преОяв.
Hic îaceT lepus, мак. (хне Яцек я ényc)
Тун пежп анекот—тун в мо-ногинта,
Hie Rhodos, hie ' salTa, мап. (хин Ρό*
дуo» хин сТатт) Тук о Родос, пун
скачай =» сопя - ивнажи какне - н-жен·
Hodlö mihi, cris Tibi, мап. (хОдит ой-
хи, кряс тГОи} Двое вя μοβο, н утро
ва кеВе.
HöMinoM quoio, н—п, (хВнишон квО-
ре) Човек торен (думи ша Дистен,
н-Във сое оттянет фонер ходим де—
вео -в Аттвн).
Homo Homïtï lupus, м—п, (хОно хёои—
вп нуиуо) Чонен ва човант е кога.
Homo novus, нап- (хёно вОвус) Нов
иввон,онврв подценял ce μοβοη; - ц-рвсго
Homo aapiena» мап. (хёно сНипоге) Мы-.
дор мвнoн» ш—дтревпнт о ум. -—как
(научното определение за И-в’ст к
отолёпц—п— на жпнопиыонил Опр),
Homo sum, niHii hunänl н me -Hllënim
puio, наг. (хёно oун» вИхин . хуи-вн
а ма напОвуо пул—) Човек съО п сми¬
лам, ма н—п— »-вещно но м»- в чуж¬
до (;умп и— ТвревииВ, о конто оо
ибДАерт-в- вагрнжтйестта и—· мокона
вн съдбата шт другият хор—, - н сега
ео . употребяват -а. оправдау-не - ц-
ол—6оопп).	п
Honoribills, нат. {хoы-paBид1o) Д-о*
гоев зя помит.
Honor illt arTes, мат. (хОг—р \йник Тр*
пее) Поишкта хравп - ноНуелваТт.
Honörls ' - causa, нап, (хотОрнс - нАуза} Зт
помпт, зя заслуг— (особого -- ваум-
в—- -сяоитг),

867
In extremis
Horesco referens, нал, (xopécxo ρέφβ-
ртно) Настръхвам пр- оиоменн.
Horse-power (h. р.), англ. - {хo-o нТуор}
Ковока сима,
Hospes hostis, нта, (хОсито хВоппо)
Всеки чужденец в арап.
Horribile ■ dictu, мал. (хорИОнне «Гиту)
Страшно в дт со каже,
Hors d'oeuvre, фр. (op дь-вр) - еж, ор¬
дьовър.
Ibidem (ib., ibid.), лат. (йёнден) Там,
ва сопело оиопе (особено три витп-
'нве>.
Idée fixe, фр, (ш;0 р—нс} Нагрнпливн
миоом, илот фнсс.
Idem ' (id?, нап. (Иден) Същото, но съ¬
шит ННАПН ; тошнит аат-р, сошнят,
Idem per idem, нат. (Глею пер Глен}
Сьшото - »'ез сопола,
Id esi, пня, (ид еег) Т-аст,
Igni et ferro, нат. (Гтип от φέρο) С
огон и ' ыеи,
Ignis sanat, лат. (Ггвио сТват. Отоитт
лекува,
Ignftî nulla cupîdo, a—n, (uemOnu шума
кунГда) - Никакво -жантнее за rano—
знатв.
Ilias post. . Homërum, нап. (Йлп—о ивок
ХеоВруо} Импадн оме; Оопр = ив*
пинг—.
ГНсо, м—т, (“«—ηο) Тан; недгнга.
Imitando, пт. (тнттНшдо) муз, С подра¬
жаваше,
Imperium. in imperio, л—п. (инибриум
пт тмнТрпв) До-ж-вн в дорж-ва,
Implicite, мая. {mмIИΊЛйцππв} Зanлoπoыo»
ваОорнаве.
Imprimatur, мап. {πнпpπнaτуp) Да се
начата '(гтдитс шт пр-евтвов тенет '-а
поетавНвв неАе шт машина п зт от-
иачаща—Гв).
In abstracto, нап. (иг аОекрТнтв) Огняема-
не ; с—ОО но оеВе оп.
In actu, н—п, (иг Типу) Го нреов гт
деВетвПвто ; ва «ела.
In aeternum, л—т. (пг оабреум). Зтюш-
н-ги.
In ambiguo, нат. (иг ннВИгно} По; сом-
ыение, к велоуневие.
In anima vili, нап. (иг —винт вГми>
В евппво ж-вв пяло (от опети ирн
ы-уивп поезельнгня.-
In bonam, мат. (um 00н—м) Откъм «о-
ёрата страна, к «—Вор сонсо·..
In brevi, мят. (mm брОви) Пткрнано.
In cauda venSnum, янт. (um н—уда . ве—
иОнум) Отрвв-гн в в опашката = ' но—
неко вакр—н.
Incidis in Scyllam cupiens vltäre
Charybdin, «an. (Г·)!.». пг СвГано
куиивно а—тТре Х-рйблиг} Г-н—д—н
нн Сциза, н-г-го ео випткан дт -щ-
Оеенещ Хариб;— = от едг— -нива
Отпайкт истал—Щ в— «руга.
Inclusive, нта. (π·^-“^ Вкмюип-
Т’ЛЫВ.
Incognito, зап, (твибгв—то) Онрико,-
Оев сытниснвао он ное; юж, тыно—
гвтто.	.
In commune bonum, н—п. (ин нвнуво
бётун) Зя общо л-брс.
In concrëto, ΛΗΠ. (mm новнрОпв) К-т—
кратно,
In corpore, м—п. (um нОрпвро) В нонен
състав,
In corpore vivo, лап. (mm и-ртвре нй-
ко} В жпас пяло,
Incredibile dictu, лат. (инкрсдйбиле
айсту) Невервитнв за к—овтые.
Inde, н—п. (Вило} Опято ; п паса.
Inde irae, атъ, (Игла Вре) Отп-м в
гневът.
Inde irae et lacrimae, янт, (Игле Вро
ет «Тертое) Отлян е— гневът п том·
omne.
In deposito, зят. (иг лепОвипо) На со¬
хранение.
Index, «an, (^.οκο) Гокто-нов, списък ;
юж, гылено.
In diem, пαл· (ин дйем) От дсн на
лег,
In dubio, н—п. (иг дуОтв} Прп ооныо-
нтв.
In dubio pro reo, н—п, (ив .луОис . προ
péo> Прп ооовение к номва г— оёнц-
нивнии.	.
Ineditum, нап. (пцОлткун) Пeив«aвнгo»
оте вепеАаганв ир-тоаелонпе,
In extenso, м—п, (пг оистёгов) Напылив,
gвoл-aв-» нвитзс.
In extremis, нап. (пг енотрВопо. В ио-
олтдвпя . μ-μοβι, втирая, прп нравы
одумай,

In favörem
In favörem, нап. (иг равСрен. В ивнвн,
к наст в-,
In ίΙηο, нат. (пв фГве) Накрал.
In flore, мат, (im рзОро) В равввета.
In folio, нал. (um рёнио) Форняк ma
нвие—, ирп ноВто цемнтаренпнг
аист в стоиатна дке.
In foiö (ο^οίει^αι, - н-п. (mm φόρο
н-гощиТивие) Пред сод— г— оовееггн.
In globo, зат. (ти емОВо) Внуисш, из¬
вяно.
In honSTem, зял. (um хевёрои) В ивок.
In Infinitum, нтт, (нш - пГрнеГтуи) ' До
ёовкр—Выосп.
In liMlne, янт. (пв аГн—нв. Пя грани*
ц—п—, ma прага,
In limine litis, мая- (um зГниво «Гъшо.
Гредп заивмнавв ma geлв'O. букв.
пред прага г— двнотв.
In loco, н—т. (um «Ceo. ' На ниопего.
In .	Tιнs» нап. (ни нТвус -туао>
В тн-пто роцт,
In marglTe, мап. (иг нТртиие} На нозо·
по (и— сыпет ).
In Médias · ιos» мат. (иг нТдн—с рос.
В сродят— ва ряОвтят—, гапр—ав га
вопроса, к оьтввегпа.
In MOMöTiim, мат, (ив оеоВрпно) За
сивоты.
In rнtUrн» лат. (пн изаурт. В сстестве·
me и-лвжeвπo» деВетаптелво ; к на—
яура,
In TaTuralibus, мап. (ив ГнаурТниОус)
Естеството, к твао цолвжтнпе.
In ôeTävô» мак, (ив οκκΤβο} Формат ma
инит— — едва сон— вт пеиаг-рекил
а—ок,
In omnibus illquid, 'IT Toto niHIl,
нта. (ur . СивиВут алпннпд, um τότο
шйхшм) Във “снчев но- вещо, а вег—К-
гв (дОорв. гПпв,
In optlmi foiml, м—т, (иг оитню— φόρ*
оа) В ваВ-двОр— |opoa» нанто трябва.
IT pico, пат. (in näue. ' Грев арене шт
мир, к мир.
In parenTHesi, зат, - (пв итрёгкези) В
ок—Вн ; между «рут-ас,
In pelöien pнrTén» ата, (—· иоВ-роо
иТртом) ОксЫн но-мсшаят опраыа.
In peτpetuun» аят, (пв перпёпууо) Зт*
впн—пи.
fn pleno, м—п. (ни нзОго) В попав со—
ст—н.
868
In pocu1is» няп. (ηβ пСеуннс) Грез вре¬
ме ma Γвn-“κaπa» ирп мана.
In prнéséтt1» нтт. (ни нрезОиан) В ыо-
невпа.
In prixi, няп. (пв цр—нсн) На прян—
тина.
In quarto, няп. (πη кв—ртв> Формат нн
нн—еа — едва иетворк вт - печатар—
сюет ниок.
In те, нят, (ηβ ре) Нт geлo» ф—ктн-
АТСНИ.
In ierun τιΤϊ-η, мал, (ηβ pépyM нату¬
ра. В прер-датт в— вошат-.
In sacris, зал, (um еНерпо. Между сае-
тиниго « между няВ’ВОнн—те.
In aнéeu1н saéoιlöτum» атъ. (mm cé-
нума сокунОруо) Зαнπвαгπ» букв, но-
кееи ненов.
In situ, атъ, (иг сГту) Нн оеопопемо—
жтнн’то; в пъраен—Аалв-то сьегот—
нне.
In аpo». аят- (πγ оно} С надежда,
In apeoio» лат. (нв cnéawe) Οο-Βοηο,
иод оо-О’ня форн—.
Instar omnium, лат. (Ггстар - ёигпуи}
Го подоОив га вонмсн, кактв всеинн,
In statu nascendi, нат. (иг окТау гне-
вбгдн. В н-негат на еовдавтнего,
а о-невта ва зараждане'-.
In statu quo атТе, нап. (нн .екНау нео
Нита) В отарвтв пвлвжонив.
In summa, нае, (ur сума) Ив-Вшв.
In Tergo, м—т, (ив тёрто. Окон«, оксын
торОт,
In Тс''^^, лат. (ны пОроивио) В тря*
ынците,
Inter nos, лак. (“•10' ноо) . Между
ыас.
InTelligonTi pauea, нап. (пвпВл-еёнти
ц—уна) На уошен п маяно в авека·
гьино, за да раоВерт.	.
In Tenpore opportUno, м—т. (πβ TéM*
иоре впвртувв) В удобно “рема.
In usu, няп. (иг у-у> В ун-арвОа,
In uTröquo iure, нап. (mm угрОнве tôpo}
В двегв npяня» к. о, гражданското
п вьрнввнвтв ир-вв.
In vino vér1tнs» м—п. (иг нГыв- аОрнтно}
Выв нпыото в поттнап-.
In vitro, нап. (нт аГърв} В опокно.
In vivo, н—п. (иг кИно} В живо (пяно
дт отане опнпот},

869
Lex in m-a-nibus
Ipso facto,лнг.{Гиeв фактв)От стопя факт.
Ipso . iure, м—т. (йпое tôpe} П-радн ou—
пята на нрав-тв,
Ira furor brevis est, ·лат. (“ра. фурор
6péBHC ост) Ггевьп о ерняк-яряйн—
лудост.
Is fecit, cui prodest, пня- (пс рбцик,
кун и-Сдвог) Този е н-корнпа, - ко·
нуто е н—заонв.
Is pater est, quem nuptiae . demon¬
strant, атъ. (πο п—тер 001, инею нун-
вив донВнотрант) Твои о бащата,
когото. noco-B- бр-кот,
Ita est, нат. (Гт— вся. Тана е.
Item, мап. (Икею) По сотня тамит.
ludicatum solvi, нат. {юgнcaπум тСа-
ки} Отсъденото да ее им—пи.
Iunior, м—т. (Ошп—р) Го’Млядилт.
Iuro in verba magistri, пαл. (юро
um вСрОн наейетри) Кълца- ее в ду*
нита гт умилснт,
Iure et facto, мат. (юро ек р—няо) Спо—
род занвйн п оиорел «вИтъкиказшсскла.
lus est, мап. . (от век) Гряно е, васонво в.
Ius gentium, мап. (от пОвц—ун) Меж¬
дународно . цранв.
Ius primi possidentis, янт, (от прГои
поотдВытио) Прав) и— порв—л ннаде—
нец, п. в. вн цорвен, ноВпв е отела·
лям ыеше.
lus · privatum, лат. (юс ирен-кун} Ча¬
стно нр—кс,
Ius publicum, нап. (юс публикуй} Гуо·
линго пране.
lustae nuptiae, - нат. (Οτιό нунцне) Зя*
конен Вран.
Ktema eis aei, гр. (ктема ойо aél)
Грпл-ёивна - воввнн.
Labor omnia vincit, н—п- (л—бор Воина
“Гыввп> Трудът а-Вождн“- ксцис—,
Laissez faire, laissez passer, фр; (не—
cé фер, πόοΕ т-с·. Тана да боле;
наето- в, той - дт Воле,
L'appétit . . vient en mangeant,, - фр-
(л'яВВпй' кцОг ' —г o«гмaГ> Лпттипьт
и;в—'о лдевето,	.	'
Lapsus, мате {мanoуc} Гранка,
Lapsus calami, мат, - (jiânoyç еНя—ни}
Грейщ— - Вт иврСтв,
Lapsus linguae, нят. (напсут зГигно)
Грешен на овина.
Lapsus memoriae, нат. (з-исус меоО-
рие) Грешка нн н—нолтн.
Larga manu, нтт, {лЯpe— нЯну) С - ни·
р-U— рока-
Largo, пп. (ларго} муз,. Шиpekв„ съ¬
средоточава',
Lasciate ogni speranza voi ch ientra-
te, пт. (лан-по -шьи енер-ии—- кой
е’евтрНпе). Оставате волн— надежда
“—е, свит— вннватв (надпис ва . арати¬
те ва ада — според Давпв).
Last not least, —ыгн. (мнст нот тнст>
Госнодеы пepog» го го ивенодвг не
выниевие п важност.
Latet anguis in herba, мап. (3—101
Тепано'mm xépôt. Змеята оо юрне в
трактът-	.
Lato sensu, мят. (н—ко сЕнау. В ниран
оопоом.
Laudator temporis acti, нтт- (заулТ·
пор пВопорпо Никт} Хвалится в— ыи-
ы-мопе.
Legato, пп. (неп—по} муз. Снорвано,
смлгв.
Lege artis, мал, (aère Тртцо) Старо«
oae-H— вя нзкустк-π-, соворнвив.
Lege, quaeso, лат. {мOee, екОво) Чoπи»
НОЛЛ.
Lento, пп, (нВнто) муз. Бакго.
Lesto, пт, (аСотс} муз, Бърво, οηβό,
бегло,
Le style . c'est l'homme, фр. . (ньо скин
еан’см}' Стилът в и-аасыт,
L'Etat c'est moi, ' фр. («'от— се но—)
Държ—нтяа, тона сом аз- (луни, припи¬
свани вт Людои-с XIV).
Le ton fait la musique, . фр. (дьо . . тог
фо «а мю-Гс) Т-воя пр—ви нуви·
напн.
Lettres de · cachet, ,|р. (мепр льо.ця·
uié> Тайг— . ппСмена β-ηοηε; га фрвн-
Осп нряне -зт .нроивнвнно нреетук-ые
ими оя'еченгп’ня ыинве Мице., ■
Lex, мят·.· (меко} Закон,	♦>,·.,
Lex duodecim tabularum, нап, -,(авно
лубдоцим . 'сабоуЛнуу.ановоь цн <плт·
тадеееТТе таблици- -oOi-V·^ пр,- H-, e-,
порв—тп - писни -—нсн),. . . .. л .·
Lex .in manibus, Ha—у, ' (меко пн юНги-
Оус) ' Зяе-ноа в роцето —..юмручно
лгр—все ·	■· · * ·.

Lex non scripta
Lex non scripta, нaπ·Олeκc гот онрГп-
пн} Пеппсан зассы.
Libei chatus (1· о.), мат. ОнГ6тρ вит—-
кус) Г-овчаш—к- нгиет.
Libéras, ант. Омибéρτ-o) СкеОо;-,
Liberté, égalité, frнTé■rriTé» ' фр. (мп*
ôepTé, ce—нитО, фратернгге. C“o00gн»
Ор-тстне, ракеыетно (лозунг г— Френ¬
ската буржоазна револов-н вп1789 п.>.
Liberum veto, анк, {лΒBepуo BéTO>
Сквёе;ыо ваяв, право га кото, г—
аниряга рошенил на соГна к Годна
on XVI др XVIII в.
Licentli poetloH, нал- (ницОвцпа noé-
ъинт> ГвеппиЕан- ноныоап,
Lieet» - нтп, (яйцос} М-же, ивон-зег- в,
Lingua optimum pesslmim, нат.
(яйеект Оптимум нЕсинум) Езннът в
г—В’до6рвпо п ваВ-нещвто ыешо-
Laquot, з-т, (nrceaT) Ясно в ; non 1I·
qiet (γόη мГнввп) Не е иовв.
Litte-а scripta manet, a—n, (ηΒΐ!’.—
снрГипн м—вет} Паннсти-ко остава.
Loco oHTHTo (-· о.), нтт, (μΟη- внтНпо.
H— - випираввто оиспо, шт цвооменопо
НЯОК-.
I сое doleitl, няп. (зОнс «опёнки} Па
В-πβοίо нисте,
Locus магО-к resîaTé1Tîαe» мал. {мё-
нус ншьср—с ревпепёЫвио) Мисто на
пе’Маннн соир-я—ва,
Lumen ' mundi, нат. («умов мувди) Оае·
тимо на саетт, окотвавв екепнно =
вгяновпп ионон,
L'inion fait 1н force, фр- (нюниВи фо
а— форс) Оёелег’внок- ирани ' оплата,
Lupus in fabula, н—п. (aÿnyc um |H-
ёунт)' Вьнеок к прнназНапн — за кв-
попо пваори н, к—Г- се латая,
Ma 0Hère» фр. (юн нер. Сноп- мот.
Madame, ' фр- (0—л“о) Госпожа,
Made In.. ·, типа,	(μοΒ;) Напрано¬
то в.·
Mademoiselle, фр. (oagoca-én}· Γοοτο-
' ж“;—·
Maestoso, - in. (ο—βοπΟβο) муз, Торже*
оПкет), -ηβηημτοπητηο,	· ·
Maestro, ит, (н—ОскрсТ Опитен - к п-ну-
отноТо - ou музикант - ; ' онИлоГ · умиГон
ис оу-нна,-		’
Magister 'aTTIum, «an, {нaгйcπep . - Тр¬
870
инум) Уинтон - но πвнуcτ“aπα» к, о,
умитен ио отдонпв свободни ивкуоТна;
оивтоы умито«·	'
Magister dixIT,· нтк, (мапйотер лГнопп)
УАитеннп кава - Оτ-κa енв-лирнян прев
средвите ненове Аристотел},
Magna Charta liborTHTun, н-п, (HâTra
х-рта a—OepTaTyo) Вампенк— харта на
овоВвдито {н-вoτнτуция ок Π2Ι5 - е,
в Англия, н—тяв огр-Гпиакн -онн-ант—
опнет- - ша нранн).
Magna ein laude, мят, (waiTHa кум
зНуде. Мввпо «-Вор '(вя оцегк- гт
успех.,
MaiSres pernao nldo, аал, (ытйОрео
нЕнт вГдв) ^130, п-*голоои- от тиез-
двто,
Mala flde, лап. (мНнн фГде) НедоОрю-
еьвеетнв.
Mai à propos, фр. (MaM а ирон)) He
вαнpEнo» во - ma юнско,
Malesuadi famea» «ат. - (оянТокада pH*
нас. Гн—лот - в «вн оокеявни,
Min . spricHT ' délTach» γόη, (нтн - штрихк
«—“»} Говори се немснт.
Manifesta non eget probati-Mo, м—т.
(маг-фесът тон Стоп нр-б—цнОге)
Омевндното на со нуждае оп - еде—
брЕШИО-
Manu militari, м—п. - (о—ну оиаип-рп)
С костта опна ; жестоко.
Mantit propriH, н—п, (н—ну прСприаТ
О-B0τнTн0pъмвo» сос свОспнев—т- оп
-она,
Mauvais Тот, фр, (μοβΟ лог} -Певъвпи*
Т—ЫОСТ,
Moa culpa, з—к, (Méa н£мп—> Мол в ви—
в—па.
Мен maxima culpa, нтп, (Méa- оТнопн-
юузин) Го осн тнордо помина юнга.
Mei ros agitur, мат. (Méa pee Нгитур}
РтВ-кят— ее отгаен До oтвe» мол рн-
О-кт ое κopщн.
Medice, cura То lpaιm„ нал, - -·(o0дивт»
ну-а тВ Гиеун} Лентро, иОзвнуатй
свОе си!
Memento ' Morl, мап. ' (отюОнЩс мСри}
Немыт смЫртт—,
Memento ' VivOre, яНк, ' (ыоНЕнпО айксре)
ГеОни живот—.

Mens sani In . corpore aнnô» - пап. (ново
câHi - пг нСрноре - · -οΗΓ)) - Здр—к дух
а одрано ляло.·	■	·.·

871
Mezza voce, пт, (оТлва вёме} муз.
Гсзупмнеио,
Mezzo, ил. (нб«ос> муз. С намалявано
оплата . га ваука γ-ηομοκιβη-
Mozzo plano, пя, (мОлос ии-гс} муз,
Пооыопо лихо.
Mezzo- . forte, пн, (oOgoe - фВрте) муз.
Оыс . орали— опа—·
Minlma de mнlia„ нтп, - (ηΓη^ι go оН-
мпс) Н—Г'Манс—т— от ззнынте,
Minus НнЬсго, 3—1- ОoГыуo xa6oHc>
Имаш твърдо мамне = оправимвв
иокос,
Miribilo dictu, ант, (нпрНёпнв лИнту)
Чулво зт нαвнαыe» у;пкитены-1
Mirabilo visu, (нир—ёпмв “Гоу) Ноют—
р-нкго ва енолята,
Misco, н-п. (ηΓ-βο} Снвоп (г— ревепти
ст оысрящав— о Вуннат— М>-
MiscHincH, н—к, (010)^1.01) Разин
ΗΤη—, обор ст .ртоннмии сп—пии,
Moderato, пт- (овлерНпо) муз. Унтреыв,
Modus faciendi, нал, Оo<Bлуo фавиТвли)
П—миг г— нвκыpшванe» намин ин по¬
стъпваше,
Modus νΐνοτάΙ, нтп, (мОдус атюбыдт)
Паипы . та живввве = усавкин ва
вёmунaгe» ва оокоостве - живвевв
т Лр.
Molto Hllegio, ·μ-π· (обято амёгро) муз,
Твърдо Оорве.
Monsieur, фр. (мосьё) Гоополпн,
Monstrum, анк, -(мОгетрум. . Чудвнише ;
неверонпне mono н-то живо съще¬
ство,
More maföTim, н—п, (00'0 ыаГВруо)
Сн—РТЛ обичан г— лелите-
Mors Ultimi ratio, нап, (мерс умтин-
р—вн')· Соортпн в -иоомелв— смаян-,
Môaao,T. пт. (ηΟο)) муз. О oжнaлeыπв»
бо-оо,
Motto, ит, (μΟτο; - Денив, гялппо, ивре-
АвгнО - нале давив,
Motu proprio, -ннТ. (нОту НрОнрис)- Но
оной ноиты,
Multi pнucla„ нтп, (шумка нТувно) Мно¬
го нош— о μηλη) (лунп}е - '
Multin, non - . nuitt, . яте, -(мумкуо гон
мулла} -Много. нс ·H—мooπae» а. ноого-
пе πό - нвлпмвотвО. ,
Muttis ' MutindiSj м—т. (мутвъпо - му*
П-НДПо} К-по со нрсмагнк ывш—τн»
Nihil probat
ногте арнОкт да св прометия =» о
ывоёхелиотто ироновт.
MutäTo nomine, м—т- (иуг-ъо ыОмныо)
С . пр-отыеые - пые.
Nascuntur . poSTaC, fiunt .öTiTö-cs, мат,
{внcнуыгуρ ποΟητ, рГуцт вратОрес.
Говтитв со р-ж;ап, ератврппв се сьв-
дават-
NaTUra abHorrot vicium, м-к. {ыaгуpа
аёхёрвт в—куум} Природата но торни
правно пространство.
NiTUram oxpeilas - furca, Тапет isque
-οοη-τοΤ, м-к., (в—тур-н експёлае рур—
η—, тИнсш усеве ранУ-вк) Н-продал-
m с Bin— да я тог—щ, ти асе нтн що
ее кори·,
Natûra non facIT salTus, «ai· (г-тура
нов φάπΗΤ оТзаус) Грирол—та но ирн*
КП СНОНОНВ,
Ne. code mнlia, .Ματ, (те вО;в μμΗμπο.
Не -тстъиа-В пре; трудн-сенТо.
Nec . plus οΙΤτα н—п, (шок изут умърн)
1.	Г-нане ве ножа, ;о краен прелел,
2.	Ненадминат, таГ—хубта не ннмтспНо,
Noe acaro fis onnii, ' н—т, (гос свГре
фас Омгин) Не ножа «a ce ацае ветмс—.
Negativa non - probaTti*, лтя. (mena*
тГна вон пр—ВЬттур) юр, ' Отрицател—
шика иеложввнн го со ланаввак.
Nemo Iudex In CHisa sua, мат. (néMo
Оданс ив и—ува оуа) НпНой во е со*
леянсюсй свОокнов цроввс.
Ne. . qild nlмia„ нап. (γβ наид нГмис}
Пищ— и'тканонв,
N^01· vox mîssh TeverTi, Man. . (^оцит
вено ойсн реаВрпи) Кавнвнпа ' луна го
со крота.	' ’	,
Nervus τοτοη, м—п. {ыEp“уo рерун)
Сыщвосттн на работала,
Ne suToi, ultra CTepldan, «—1- (ββ cÿ*
пор унпра KpénMAa-M} Обущарят Да
me лает ' нгацпо - оонеы ' в— СОунСал— ==
те лак-В овеыпо Но к··^—.» новте
го . о- ио силита . ли,
NeuTrum, ..нап. ОыBуπpуo) грам, Оредей
■ р—л- ..	·	·
Ne Vt-icTuT, мят· (шт 'нарГёгур) . Да го
.ев . црсоовн,	.	, -	'.
NîHIl, nll, нап, ОвГхнм, ним} Пище·
NiHIl probat, qui . omnli probat, . Ляп·
(тИхим црООтк, ' сви ' вышит . прОбат)

Nil admjräri
Нищо во -л-Орикт ' товп, сайт— аснчсв
сд-Орява,
Nil admirari, · аят, (βήμ —дмирАрп) Ни—
що ва учуденно.
Nil ad rem, 3—1. (шин ад рем) Нит¬
кою «όμοιο, нище ;— оошнвстпн шн
р-Ввтата,
Nil medium est, нтт, (ним ыёлнун осп}
Ним- шиш- ио ере«ага1
Nil novi sub sole, нат, (mua гОкп суб
c-по} Нищо ' ново но; τηοηβότΟι
Nobile officium, мая- (нёбнят орГвиум}
Бяте-р-дв- вядолжтыит.
Noblesse · oblige, ·фр. ^-0300 оВмйж} -
Бзагор-деев-с- о-лонжавт,
Nolens-volens, нал. (гёнвте*“Сзтшс) юж,
voîens-ioiens-
Noli me tangere, зат, (ΓάΜΠ ма яНете*
ре. По не ипн—Г.
Nomen nescio (η. η.), лат. (нбмен Héc-
цио) He зная името.
Nomina sunt odiösa, мак. (вОмныт оунк
в;иОв—) Имовапа оа воразни « От-
да со споменавал поетата, ва да се
поОнпиат неирии1ыоетП|
Non bis in · idem, анк, (ηοη Оно пт Влом)
ЮР· Да— поят ве тртОнн да ее вякав*
на -я о;во п сото вепо,
Non decet, пат, (βογ дВвая) -Но иодо*
Вак-.
Non ex quovis ligno fit Mercurius,
нтт, (ηοη ено иаСвие мИтив рпк Мор*
Kÿpnye) Ог келно дорво me става
ст—кул на Меркурий,
Non liquet (η. 1.), мап. (ηβη . зИИнва}
Не . В лете,
Non · multa, sed multum = MuiHin,
non Mulia.
Non- olet pocunla, -a-n, (ηοη -лак ne*
сунна) Гарике гяо—т мирно.
Non · omnia possumus omnes, зап, (нон
Вишна ибеуоус Омыто) Вотчин не мо*
жОН НСПАНО,
Non· possumus, л-т. (нон- -иСеумус) Не
можем.
Non scholae, · sed vitae discimus, м—т.
(ног ' cх0нв». сед. - кГто дВоввоус. Уины
не ва уч-нищаще, . а .за живака,
Non . sibi, sed . omnibus, мат, - (вон ойОи,
ее; ОонпОус) Не -а отбт '.си» го - -а
КОПАНИ-
Nosce .te . ipsum, a—n, (ц-еще те Гисуо)
Пвовай ceOa. cm,
872
Nota· bene · (NB), нтп, (нОт—- ΟΟηό) - Зт-
немци двОрв-	".
Novissima verba, лат. .(ыонйспмл sép-,
Оа) Последни споен,
Nuda veritas, пая, {н.уga BépHTac} Го-.
мата тетина,
Nudis verbis, аал, (нудит кВрбио) - - G
този луoи» понвомо“ыо,
Nulla. dies · sine linea, мат. {нУдa айве
ойва зйшея. Пито дег баз- иерща
(«ренн-гръцн—як художник Апенео.
но пропуснал впто дон «а шт тепмп
нянвя мерса и— картините си), ·
Nulla regula sine exceptions, · мат.
(шум— . péryia -сйца окевопвпёне} Нн-
от правимо Осо нзелючон—В·
Nulla tempestas magna perdurat,
«ail (вуза пооиОотао оНтга птрду-аг)
Пенал гвняо— бурт во грат долг-,
Numerus clausus, мая. - Онунepуc клту—
-ус) Отраиимеы 0poГ» оирадвзви о
чпомс.	■
Nunc · aut nunquam, .пне, {нунc тут
гуник—м) Сега- ими ниссе-,
О = . Ost, ΓΌΜ. (Ост} Ивксн-
Oderint, dum metuant, н—т, (Одернгщ
дум нОту—вт) Ненн нртонт, скита са¬
мо дт ое страхуват (луни в— жеста—
сил риоенп шниер-т-р Капитула.,
Officium supremum, мап, .(офГишуо
: суирСнуи) Гослтднв задолжовне =
LtpxoßHo вядолжтние
Oleuir perdidisti, . ант, (Слоун пердн-
дйоти) Иарнох-лвта си олоМепо ==
шаирт-п- сп се трул—м (дроанште ст
рабскими н-п. ссавЯдогив с олио).
Oleum et operam perdidisti, M—ii,.-(ô,ae-
уо - от Стерно нврдиайсти} Маслощо
m р—Остает cm --губил.
Omne ignötum . pro .magnif'ico, лат.
(Βοηο игнёкун .προ - н-пвйфнкс} Вопи-
но ыенввестно ое омлет на βόμ—ηο-
«ΟΗΒΟι	.
Omne principium difficile, «-n- (Βοηο
нришийнцун . дпфГвилВ) ВонСо. ган-Зо
. е труд-ц-, ,
Omne .nimium nocet, . мап. .О0oвт ийми-
уо - говее) Вопико, нвето отрок-леге,
кради,
Omne . vivum .ex оуо,. лаг.(ВнневВнум
вес· 0во> . Вспино жи^о, от. лГво,

873
Omne vivum ex vivo, ■ «απ. (Βοηο- hB-
кун - еко -нГво} Вошмес живо от - живо.
Omnia . mea mecum porto, мня, (0мыи—
Méa мОкуо πόρτο) Бсимно снос воен
сое ' оеВе сп.
Omnia. vincit amor, няп, (ёмышн айв—
виТ Амор) ЛоВ-нт— нсимно и-Оажд-юа.
Omnium consensu, лат. (Винную - иси—
eéH3y> Сос еотнаеивгв в— аецчсп.
On parle français, фр, (оЫ ияра - фрян*
eé) Гокорп се ф'екекн,
Ornera' publica, нат, ^0'— публика)
ОВшеЕгвеги вальяжев-н,
Onus .probandi, «απ. (Свут ироб—нли}
З—лояжееше за ноир-Оннге,
Opera; et . studio, «ят. (Сие-н вп спулпе)
С труд п прплежаннв.
Optimum medicamentum quies est,
ант. ОCпπнoуo нединямёппун ' нвГто
оСк) ' Почивната в нае*доёре ненаропно.
Opus (op.), нап, (Опус) Депо, рнбота; про—
иоавдвшнв,
Oratôres fiunt, poëtae muscuntur,
пак. (сртъСрес ΤГувτ» ποέτε наокун-
пур) = nas.oiiTui poëtae, fiunt ога—
Tores,
Orbis pictus, 3—1- (C'O—c цГстус) Сне¬
гът в страшни = илюстриран уисб*
нни,
О sancta simplicitas, пая, (е сТинт-
оишняГв—кно} ' . О овешон— проспопн
(луни шт - Хус сон . BaBara, к-та- иос-
тавпла сынки шт сладят— ну, за «я В
се одрветвни греховете).
О tempora, о mores, мат, (о 10oпepa.
о нёрве) О враната, о грают - (как-
иврав ва вовнупенне).
Otia dant vitia, п—п. (Овин лятъ кйцпн}
Боадсзпссо . р-жд— порови,
Otium post negotium, атъ, (Сцтун нося
нвпОциун) Почивен смел труд,
Pacta servanda sunt, пак. (пЯнк— cep*
юНндт оунт) Дегонерито триВна л—
оо илзлт-
Pagina . . (р.), пне, (пЯтныт) - Спранпца,
Panem. et circenses, «απ. ^—1100— от
ц-рЦёывте) - Ханё нз']Вмтша.	■
Pânta .rhéi, ' pânta kinéitai kai ■ oudén
mépei, гр. (тТект . -'ό“, нНект нпгбГ*
т—ее - нт“ у«Оц - нТвой) Всичко ' 10-0,
вспАко се дв—жи ,н нищо не - остава
Per fas et nefas
шанзотино (0—00« шт фнмоов|— Хе-
рнелит>,	· .
Par avion, фр. (ntp аапОн) 0 во-душ·—
в— попа.
Pardon, фр. (и—рлог) Иввинегв-
Par excellence, фр, (itp, аетвзТвс}
Гредното, оеоёоыо; пстинскп.
Par ' exemple, фр, (ntp. асо-мпя. На*
ирииор.
Par occasion, фр. (rip окавпВы) Ому·
и—Гно,
Pari passu, нап. (иТри п—су. С ракша
крачна, раанвнерне.
Parlando, ил, (инраНшло) муз, С повоь
'-···, ремип-тивнв,
Parole d'honneur, фр. (иарОн . л’-ньор,
Честна ;уи—·
Par pari refertur, ант- (вар п-рп ре—
фертур. Раннв о раане оо ерненная,
Pars . pro toto, нап. (^'0 προ . τότο}
Чаек ннессо вяз-яо,
Passim (pass.), мат. (н—опо) Равпрооня·“
1B. пук'Пао, навонноле.
Pater familias, «-η, (иНтер р—оймн—о)
Баша г— соноВстаетв.
Paterna paternis, materna maternîs,
нат. (папёрыа иατe'ниC| натёрта на-
тернио} Б-щиг-тс нн таонтдынви но
Отшив— «ηβητ, о-Виигепе шт гасне;·
ыпл— но майины— яишня,
Patres conscripti, мап. ^—1'00 ион·
енрйияп) ООцая-рп,
Pauca, sed bona, м—п. (пИука, ce« 6ό·
гт) - Мамно, на лобро,
. Pecâyi, мая. (носНеи) Спренпх·
Peior avis aetas, лат. (пОГор -впа Вяно}
Γ-κολοβιο, пв-леше . от лелите сц.
Pêle-mêle, .|р- (цоН’Оел) Сото,. Вез-е-
;πця» хаво.
Pendant, фр. Опнн;Hн) Со-пвттотвув-ш
на -men-, равен на нещо,
Per aspera ad astra, ята—. (nop . aonepa
ад -окра) Прев ттроошигитв . .нон
ввевлипе =. мрев мое- нон оивнун-..
Per capita, наг. (тер н—п—тн} Ня главя,,
на ветец.	.	. .
Pereat mundus, flat iustitia, «нт· -
рент - оундуо, - фГат оотПви—) Дт тс-
т—Во - светот, го да - пребъде. онр—вод·
лпнвоПта.
Per . exemplum, л—п. - ^•'1 . аноёнпдуН,
Зя - ириоор, н—ириоор.-	,	;
Per fas et nefas, «ατ. - (нор - рте-от -
Periculum in mora
874
рте} С иввв-лени и НЕВВЗвеленн
средства,
Periculum in mora, пня, {вopΒκулун
иг мОря) Опасност к Ванон’по.
Per iocum, нтп. Опop ВВнуи) На шага,
Per maföra, лаг. (пер н—ВОрт) С ото·
винегво (и— гласовото),
Per obitum, нтп, (пер СВитун) Поряди
снорт.
Per os, л-т. (пор ос. Проз уетаст (за
аеютрааво).
Perpetuum mobile, ата. (перпВгууо
мООпле} Ваншо днежет— со,
Per saltum, мап. ^0' сНятун) Чрез
окон.
Per se, лат. ^0' оо) Л—нив.
Persdna grata, нтп. (итра-нт T'Haa)
1.	Желягв 3—U0, ирадвсчнанив лице.
2.	Пок'внитенепнувавв лице. 3. Вяжив
ннве.
Persöna non grata, лаг. ^0-00·— ног
п'—ан) НежЕлаго нива.
Petitio principii, маг. (попИвно прив-
вОтши) Доказнтелепко, основаващо со
ворху —овод, който со нуждао сто
от доказване ; д-каввано с недвкнзн’
но паорлЕнев,
Pia desideria, нап, (нН— део—лертт)
Бз—ти пежтнтнел, гони ц-жезнынн.
PianissiMO, пт. (пианГоимв. муз, Мио*
ее тихе.
Piano, пг, (тп—во} муз, Т—хв-
Pisces natare doces, зап. (тИсвет иа·
пТре лёвос) Учиш 'нОите дт инуннп.
Plu lento, пп. (пИу мёнав) муз. Го-
Оавгс.
Pizzicato, пл, {цmвπκâτe) муз. Сннренв
о прьоги на егрунтн пнетруненг, н
те о зон,
Pleno iure, мап. (ημΟη) Оро) С пьнне
М'ННО.
Plerumque fit, м—т. (ине-уинве фит)
ОВнкыоавыо оп—аа,
Pluralia tantum, зал, (плу'Нмнн тТштун)
Съществителни, нвгтв св уп-г'’Ви-
анк само к оввжеотвево мнемо,
Plurima vota valent, л-т. (паурпмн
вёл— аНзвна) Множеството на плато¬
вете рошава,
Plus aequo, лат. {пмуo Скво) Генома от
н-оаснегото,
Росо, ит- (πόκο> Heoнoπв» м—лко.
Pollice verso, а—к, (подпит ш^рзо) С
гаеемег ком зеннтт палец = доуО—й
по {пвнeжe врптелитт к ц—рст тан—
д-втли ввае на татл—таорн дт уО—в
овон ованен противник).
Post factum, маг. Опcoπ рТетун) Спал
денотс, омед ивнорш’нвтв ; косы—,
Post hominum memoriam, н—п. ^001
хёнинуо итоориао) Опсте х-рата
поивлп.
Post meridiem, зал. {п-eτ нерПл—ем)
Спад пладне,
Post scriptum (P. S.), зае. ^-01 терИт-
гун) Опел н-иисан-ге ; п-енен- ирн·
Отвна.
Post postscriptum, (P. P. S.), нтп.
(посп пветокрВптум) Опел еледнаиАеа-
ноте, вторе постскриптум, веера при¬
бавка,
Poste restante, фр, (пвот реоаНня. Д-
пвпс-кванв : 1. Надпис ma писмо, eoe-
то ниш— гоивы адрес, 2. Мисто к ио-
na, нылето оо давне ятенва ином—.
Potius sero quam numquam, м-п. (πό-
ц—уо cépo сн—н нуннн—и) Пс-лоОре
носно, отнвлн-св нес-тт,
Р-нсОнТ-о, маг. {пpe|αинв> Увод, пред¬
говор.
Prima facie, лат, (трИна pTu—e. H—
ирью поплел,
Primus inter pares, лат. (трГнут те¬
тер н—ртс) Прок между рааыи.
Primus omnium, нтт, {nρΒнуc Омниум)
Гро“ ОП НОИАНП.
Privatim, н—г. (ирнаНтин) Чнсано-
Privatissime, лат, (п'-вагВснот) Сов*
сам маопнв, ивтиове,
Prix fixe, фр. (при фино. Определена
цевт.
Pro aris et focis, янт. (προ épie оп
pOu—o) За олтарите п ва дсн—щг-те
ответа = за род-гатн.
Probâtum est, лат. (проВНтуо вот)
Од-Оронс в.
Probitas laudätur et alget, л—п. . (πρό*
Весте ляудЯгур ет —мгет} ДвВрвдеаел-
т— Оина хналеын, го тяня страда,
Pro centum, м-п. (προ вёнтун) На 010,
прецент.
Pro die, н—п. (προ «Ге) Па лег, дшОнгс.
Pro domo sua, м—т, ' (προ дСмс суя. За
овВетвенни ' си geM, зН сеВо ' си.
Pro et contra, атъ, (προ et кбшярн) Зт
и иретик.

875
Pro forma, пня. (προ фВрнн) За форон,
формално, проферо—.
ΡτοΙοοόΜοτι, гр. (прсн’пВиена) Увод,
предговор.
Pro memoria, нап. (προ оеоорнн} За
спомен,
Pro Mille, м—т. (προ оГлв) Нн х—аядт.
PronTô, пп. (прОыпо. муз,. Борзо, окврв.
Pro paTrÎA н—т. (προ нТкрин> Зт родн-
ш—кт,
pTopria manu, пат. (прОприа нЯгу.
ОоОотненвроине.
Proprio moTu, л—т. {npOnpиe оВту> Но
лемна подбуда,
Pro ταΤα, н-п. (προ р—тн) Сьр-внЕ-не,
прспврвноналйо.
Pro ТатТо, нат. (προ тЯнто) Съваветвв.
Pro Tempoie, n—n. (προ гТоперо) За
ОСОТЫП-.
Pro venia legendi, янт, (προ нОвн- не—
пСиди) За позвеленив да от метат
насини,
PulcH-o, bene, τοοΤο, нат. {вÿнаpE, 6é-
•0, рбете) ХуB—“O. «οΟ-ό, и-нкнянс
(ва прногр—отвн ир-нпенекн крипин—).
Puislte et apoiiCTui vobis, нта, (нул-
зЗпе от —пернОгур вСО—о. ЧуеаИпе и
що ви се втворп.
Punctum aa1iens» нап, (пункпун о—мн-
вно) Изтъкваща поне— ; нннEH момент,
важно сОстснпвнспас.
PunloH fides, лат. {nуыинa рПлес. Ктр-
яятенсе— нирввсг = вероломство,
Quills aitlfox pereo, нтп, (нвЯмис Нр-
ппфенс пСрес) К-нью —рянса знпнв-н
(души на Птрвн преди самоубийство—
те оу опад впежа'нванетв нт Oиo).
Qualis pater, Tills fllius, нал. (ивЯнне
напор, т—нно фйннуо) Каюъато Ваша·
тн, гакьа п ' анноя,
Quandôquo bonus dormltit Homei-us,
л—п. ^“—•«Οηβο ё-нус д-рнГтаа Хе—
Mépyc) Н-нти-τα они и дарвннтнит
Омир . = п ' 'келнкипе ' хор— си шм—к
олаёооти.
Quantité négligeable, фр, (κτητικΟ
ыепмижаОл. ПЕЗНТАнтЕнна Калинина,
гешо, ыеваслужааашо ' внимнипо ; - ни—
шожВогкс.
Quantum saTis, лат. (нн—втуо оНянс)
Конното в достаточно.	·
Raro senex
Quasi, мят. (нвНзн. Кате ив мн, уж,
н—те.
Quid novi, мат. (ηβη; гСюн) Какво вове.
Qu-oTo, ht. (κπΗέτο) муз. Стскойте,
Qui pio quo, мат. (ηβη προ кве) Кой
коеспе кого? ПераюОЧсрнн.
Qui aoι1biT» bis lcgIT, ата, (ηβή еюрй—
ёнп, Оно «Опит) Кейко инне, двн по—
пи чета,
Qui vivra voira, фр. (κπ в·“'— верН)
Който дож-вее, ще види = ёьд’те-
те ще пек-жо,
Qiod bonum, fellx, faustum fo-Tuna·
tumque sit (QBIFFFS), мат. (ηβο«
ООнун, фВликс, рТуттую фвраунагуо-
нве еип> Ток— да боа· -я д-В-в,
шастл-ав, Внагви-лумне п успешно
(пен думе ое тсаятант к ыаиалото на
л-еушеган, са-Оово на днпмоии от
юноша оВр—воаанив),
Quod ciat faciendim, нат. (.“). Врят
фациОнлун. Котте трябва да со на¬
прави,
Qiod отаТ dcnonsTrаndun» «нт- (№“0«
Врат ÄCMOFHCTpäitayM) Ксесе трябваше
да св докаже-
Quod lioet lovî, non llooT bovi, м—т,
(.“0« мИнЕт ЙОни, ест «Виел OCau.
Квесо и-двВав— и— Юг!—'·', но подо·
Оная и— ΒΟΗ—,
Quos vuiT luppitor pc-dorc, domon-
TiT prlus, н—п. (нвес нунт Юпитер
népoiope, дтоОнт-т трИус. Тия, ноиго
Ют—тер нает да n-гуОн, първо им
“осот унт.
QioT ctpita, tot sciTöTilio, пят. (квот
нНинтт, лот ceHTéHHHc} Конеето тмя·
кн, гемевв— онении.
Quousque tandem ?, нат.	(кнеуееве
т—н;ен> Д-квп— внИ-сетне ?
Quo vadis ?, мят. (ено “Ядно} Кода
отиващ? {загн-в-e на р-юни вп X,
Стыектвни..
Raison d’êiié, фр. {peвBн л’’тр}. Они·
сон на еот’сТнуа-н’т- = смисъл,
рявунйо основание,
Rallentando, пп. {paлтнг-нд-) муз,
Сое забавные.
Rail avis, мап. (papa Тене. Рядка пъп—
ва.	’
Raro sorex nutat scitontîam, ляп.

Rebus î1e..,
876
(papo аТвеса оуттл оентОнцияи) Рта—
и— аятреи оени ннениего оп.
Rebus sic stantibus, зае, (рОВут син
ог-втебуе) Гр— това положонна.
Reductio ad absurdum, зат, Оpegуκuнo
нд аВсурдуи) Свеждане до Оа-см—с*
ленвтв, довеждане до Втвсоиелнт.
Remotio ab officio, анк, (реиец—о нё
вфВыпо) Отстранявано от «ложноот,
Repetitio mater studiörum, мяк. (po—
песИвио нТъЕр асудеСрун) Гоогв'е-
нптте о о-Гка нн знай-его,
Requîescat in pace, лап. {pтκaπeeκaτ
ин тЯве. Да темив— к н—р {nвжeлaв-o
за иоАнвнн, ю-ето итото ого- наго
нндтрсОтв на;п-о>.
Reservätis reservandis, нтт, (р’ае'кТ-
пес резераагдне) Оыс оапавване ва
ыооёхсдннегс.
Res ipsa loquitur, мап. (pcc Инс— а-c—
антур) Oя0-τaгя сяон товари,
Res iudicata, лат. (pec юдиката) Ре¬
шено дело.
Res iudicata pro veritàte habetur,
зае, (poc од-еТан προ ве-иааге х—*
ООтур) Ронте-·'·- дело ce сингн ва
истина.
Res, non verba, лаг, {peo. нон вСрОя)
Aona, го душе.
Res nullius, Н—г. (pce нулИус} Ничия ваш,
Res perit domino, лат. (pec перит до-
omeo. Батаа пвгиаа ва тосте- в—
гоепвдярт си (травте принцип.,
Respice finem, нтп. (рОсиива фИнен}
Гатл—В н-тя —нн—н—вай.
Res publica, мая, (poo пу6нест> Общест¬
вено «ало ; лоржтва, -втуОзнюа.
Restitutio in integrum, пня, (рапя—ту-
пно пн Вгтегрун) Вооогтвсаяваво в
цялост, полно “ъоаа—всвлатвс,
Re vera, нат. (ре вОра) В деИегаигел-
нооп.
Revue, фр. {peвО> Рено,
Rinforzando Irf. riz.), ит. (ринфор-
цЯвдо) муз. С утеавтев.
Ritardando, иг, {pнгтρд-гл-> муз. Сыт
οτΟτβηγό,
Ritenuto, нт, {'-τeву'o) муз. Олорж—·
ыe. пО’ёнвно.
Saepe stilum vertas, зап, (οέτο caU·
пум нТранс. Чтете да обръщаш сап*
неге, г, в. масто «я нотртюнщ ипс-—
ыоте.
Salto mortale, пт- (01«') и-ра-не) Опа*
сег скок в— акробат ;' р-екувага
стотен, оттого ирваирнякно.	.
Salus populi suprëma lex esto, мак,
{eHнуo попуни cynpéMH лоно écTô}
Благвиенуи-аав га нярода трибе- да»
Воле юы-х-вев зтквн.
Salus rei publicae suprêma lex, нап.
{c—луc рой иуОз—ве тупрЕиа леке)
Блтгополуииогс в— доржавага е вър¬
ховен закон·
Salut, фр, (0130} Н-здрав ; зл'авеВ !
Salve, няп. (οαΜΒο} За-анеИ П
Sancta sanctörum, нат. (-Ιβητη τ—ηκτΟ·
рун. Светне- ня светиле мюде=е“·—
таи окотих ; оык'еввыо, овоге кнж.цо^.
Sans doute, (сны луг) Без соиыеыпЕ.
Sans façon, фр. (τ-η фасОн} Без церв·
нонии,
Sans souci, фр. (τηβ сусй) Бе-прежно,
Sapienti sat, мап. (0^10^1 о—п} За
унгин в доегатомвв—га умния маяка
οτιτα, за дт разёЕре.
Savoir vivre, фр, Оoaвoap никр} Уше—
вив да ее жевав.
Scilicet (sc.), пят. (сцйннцес) РнаВи—
ря ео.
Scientia est potentia, мап. {omиeнu-н
ося попОнина. Зг-ннвто в опят,
Scripta manent, verba volant, м—т.,
(окрппта о—ыонп, нОрОн нВанга) Ннни-
с—нсто стлтва, дуннпв скзелтк,
Seconda volta, ' пл. (сокОнда вСмкт} муз„
Вав-и тыт,
Secundum ordinem, нап. {cвκундуo
Срл—евм} Отерта рода,
Se habla espafiol, пси, (ее -Он- оспа*
гьон. Говори оо испанокн.
Semei ' scriptum, decies lectum, анк.
(оВиен cнpΒвπуo. «Ouiec aiéKTyM) Вод-
нтж н—пиoннo. деевп поен мотсто,
Semper idem, ата. (сОниор Глею. Вп-
наге олио п сото,
Semper paratus, пнп, (000^. инрНкус,
Винаги пепов.
Senatus consultum, нае, (тов—кус ког·
зузкуш) Сейатоко рашснце,
Senatus populusque Românus (SPQR)
атъ, {coнaτуc испулуонав рр^-Янус)
Оейагот п рноскиит народ,
Senior, янт. ОoCн-op) Ηοότ-' ; сеньори

877
Stridento
Se non e vero, e ben trovato, mn, (ce
ici e eépo, e Вен трваато) Ако не о
вярно, доёре в нвнномего.
Sensus, нат. (севвус) Чувство, уеещ-не-
Sensu stricto, нат, (ό·^ стрВкте) В
гасен омисыл.
Sequens, н—т. Оcéκвeнo; Следваш,
Sforzando, ит. Оeφopвaйgo) муз, С по*
стопоынв вас-лняйо, о п-дмортан-но,
Shocking, -нем, (шОкеит. Нттр—а—нно,
он—в;—мво.
Sic, н—п. (тек} Така ! Тают написяго !
(вн цедмергааано в— τομβο внт-рава
гренка).
Sic transit gloria mundi, мат. (сек пряв·
зет гаВрен мушди. Такт преминава
онетванятя сянка.
Sic volo, sic iubeo, «an, (они “630, син
юбео) Така locao, пака вапонлдкао.
Silentium, лат. (еезВни—ун) Мозинеее !
Тишина !
S'il vous plaît, фр. {oинь ву иле) Моят ;
яко сёнчтяе,
Sine anno, зап. (οΒηο Iho} Бев година.
Sine anno et loco, лат. (ейвв Ныв ее
«Око. Без озгаи-ваге га гвд-н- и
инстс ва -здавагеге (от снега ими
лруго ивдянио..
Sine cura, з—т, (ейнт кура. Боз ном—·
таге шт грижи, Оаз аруа ; юж, сине¬
кура.
Sine ira et studio, лат. (сйне йра ет
студне) Бов тгна и пр-епрает-е, без*
нрнотрнегго, оВокпивыв.
Sine loco (s. L), н—т. (.Βγό лоно} Бев
много (ва ηβποοομοβο много и— отит·
чатана ннппа}.
Sine mora, з—т. (οΒηο мёр—} ПввaBα“гo.
валията.
Sine qua non, нал. (-Βητ ква гон) Бев
което me ноже, безусловно,
Sine tempore (s. t.), мат. (тИше тОн*
норе) Без β'·ηο=Οόο акадтоимеския
мегвьрт мас, томис.
Si parla italiano, пт. (eu т—рза ист·
нп—нс} Говори ев пгани—вски.
Sit tibi terra levis, н—т. (сип тйёи тб—
рт «Окно} Да ти о нека вроется !
Si tu vales, bene est, ego valeo
(STVBEEV), з—т. (01 ту в-пес, 6éHe
ест, Ото аЯлто. Асе ru ou -«р-в,
добре о, аз том -драв (н—м—лв нн
иисон к «'Екнин 0ин>.
Sit venia verbo, нтт. (011 “Овен вС-бо)
Дт пот нзвеввеее ва дуиатса«с пев*
велтнио дт нажя.
Si vis pacem, para bellum, лат. (си
ано η—βόη, н—ра ёёнуо. Асе искаш
н—р, гепкп се от нойвт.
Soirée, фр. {ee—pO) Вечерник—.
Sol lucet omnibus, нап. (ося луиет ом-
г—Оуо) Ологцетв снети ва венче—,
Sola gratia, зае, (003— трЯц—т. Сашо но
нилсск,
S. О. S-, авгм. ^save ou* souls=спн-
сото душнее не. Междун-рвдег ра-
лпотЕнег-аТЕВ ситнял зя Оедсявне га
кераВ или саиолтп.
Sostenuto, ит. {o-eτeнуг-> муз. Слор-
жaнo. възльржагв,
Sotto voce, un. (0610 нВ»’. муз. По¬
лугласно,
Spiritus promptus est, caro autem
infirma, ата, (стИр—сус трОнтаус
есе, е-рв Тутен инфйро-} Духос о
е—аен, плота— — гамсшиа.
Sponte sua, нап. (тиОнав суа) Но соб*
стаено жeлaй-E. доОр-вонй-.
Sq=sequens, нап. (стивёно) Онада-т-нт
Sqq = zéqué1Téa, няп, (стнненпве)
Оаеаюттнсв,
Staccato, иг. (опяк-то) муз. Οηκατα,
отсомонв.
Standard of life, ангн. {eτaнgαpд оф
найр) Ж-знЕНо равн-пе.
Status in statu, мат, (опТтус иг сеНку}
Доржаня в лo'н-“a-
Status nascendi, нап. (таНаус няовВндн}
Моиввт га з-раждагетв, и— съвд-в-·
вото,
Status praesens, лап. {eτ-τуc прОзено)
Сегашното поножоние.
Status quo, лат. {eτ-'уe нео} Сыпасе*
вувншвтв инн еощеетвуаалвго к впрс-
ленен момент положенно.
Status quo ante, зае. {cτaгуc ека Анте)
Предишното и-ложеене ; пол-жегите-,
в наето п по-ранг == Оаз п-ониня.
Status quo ante bellum, лап. (опТтус
кае Вито ВСлун) Пележон-его вроди
н-Ината,
Stietio, пп, (сярСя)} муз. СВнгв, ус¬
кореше,
Stridento, ит. (оа-ндСвав) муз. 0изeв,
пр-ннвнгелнв,

Sturm...
Sturm und Drang, гео. (шурн у·«
Л'-нг) Бури п нагнои (геиЕн-е к вео—
ската нн'Е'-гура през TD—во г, гт
XVIII в).
Sua sponTe, лат. (су— тиОвто) Ге осб-
сгаено жезтене, двёрвввлнв.
Sub ooidîTlOno, лап. (суё нойднциОыв)
Гр— утзвнее.
Subito, пп, {cуBнгe) муз. Виса-нно, ив
•ЛИГ ПОТ, Н’ЛЯТТТ,
Sub poena, пня. (суВ нёна. Год тяня·
З-ГНЕ.
Sib speolo aeTer11TaT1a» н—п. (суб ené-
гев еяа-цняТянс. Ог тлелия явнют вт
ВВАГОСПП-,
Suae quisque fortinie faboi osT, ант.
(oye наГеююе l-'ауне р—Оер есг)
Бсекп е еввнм нн еоОстнонат— оп
оылбт.
Sui goтcr1s» пят. (суп тОнерно. Сввогс
род—=овоееОра з во.
Sii IuTis, наг. {cуи Орис) Сое свов
праав, полн—пр-вЕн.
Summa cum laude, мат, (суша куш
зТуде. Отл-моы (в— авеню— на успех..
Sunma sunnliun, лат. (суша сум—-
рун. В кран на краищата, еВпе.
Summum bonum, мят, (оуоун ВОнун)
Борхоего Опято.
Summum ius, summa iiiu-it, ляп. {eу-
нун ос, сума инОр—н. Bopавκгo вря*
ве — вьpаoaн- ноеир—ведлнкост =
формално') тълкуване и— одни вяквн
мажа да еоолтле върховия вееп'а-
водннвоеп,
Suprënun vale, лят. (супремум н—ло)
Господи— тОотсм.
SuiM cuiquo, маг. {oууo купеве) Все¬
ки му твоето,
Table d’Hôte, фр. (табл д’—т) еж, я—·
Въндот.
Tabula *аsн» атъ, {π—Bунa рТзт) Чисг—
(нен—ниоаня. доена ; миотв.
TiodiuM νΙΤαο, пат, ОτBgнуo кГте> От-
арттанне оп живота, пресиген-ст.
Tilo - quale, лат. (τΙμο кн—ле} Т—κв“a»
кнекогв а=0оо пр-онна.
Tantum posaunιa» quantum scinus,
нат. (тТштун и0cуoУc» квантую овГ—
нут) Тонкова межам, н-лкете выаен.
878
Tacito coтaeтaι» ляп. (тТинкс новоОы—
ву> С мозн-знао согн—сно.
Tarde venlonTlbus ossi, пая· ^—'«ο
BeHHéHTHÔyc Оса) Зя τ-η, новпо зт—
носилкас, вса-в—т кск—зн.
T. b, c.=tlubercü1o'a1a. нат. (гуВернулО-
вне) Туберкулоза,
Tempi passati, пт, (πΟμπη ητοΗτή} Мп—
нали вренойа- оншалс,
Tempora пиТнОиТит, ата, (тВопер— му—
аНгаур. Бреоентяа са оегит.
Tempora nutaitui et nos mutämir
In i11ia» з—т, Оπéнцop- нуа—нгур тя
гот мус—шур пв йзис) Вртнен—та. ст
менят п н—е ео невин о сях.
TcnoranonTo, пт, (тонераиенго) муз,
Нежив, о οΟ—α.
Terminus a quo, нап. (пВ-н-вут н нео)
Гранива, са конте—нвхсдня τcмκя»
в-чалви пунек, вамалот овнвгт·
TötmItus ad quon, нап. (тери—вут ад
квоо> Гpaниua» «в конто=краен пункт,
ю-тен ооотнт.
Terminus TcoHnaoua, зат, (тОроинуо
'eан-κуe) Сп’цналтн —зряо, спвциан—
шт «ума.
Terri îicognita, «—к- (10.1 -ннВгвипа}
НЕ-звЕегйТ земя, нтнваеетня -Власт·«
возив ыЕаелеыие-
TerTlum non daiur, з—т. (тОрпиум вот
аТаур. Т'егв цоя-жетне вяна,
Te-Tius gaudet, мая. Оπepuнуc пИудвп}
Треянна πομολη, π, ο. «ηβό, ηοοτο ποη
изг-лa. кегятв двама се кярап.
TosiнnTîbua actis, пня, (тосг-нгиОус
—кант. Г- СНИДОГТЛСТВО ЫН ДВМ—П-.
Tcstlnonium MaturlTHTis, нал, (10011—
нСшнун нткурняТъ—с) Свндтпвнопно в—
з-енвет,
Testis irus, Testas rullιa» зат. (100110
уиус, TéCTHT гумус. Един онпдотен,
никакое еаилЕгел.
TosTîMoniuM pHupo-tltis, нап. (100-
пноОниум ттуиераНтнс. Свидетелство
ва Ое;йоот {eBиκыeвeыc духовна Отд—
Β-ετ'—скудоумие, еграниАеноак.
TêTo-à-têTo, фр, (теп-а-топ) Интимно,
наснне.
Tibi grнTaαa» ляп. (тйВи тр—инас} Бн—ес·
да'нвет ва пеёе=ёлатвдари ян.
Tiers—état, фр. {1иopввπn) Треге сыеда*
кие — к «сранотовисшия Франция

879
цялото наатленио без духекенответ-
п -ритъвернинтка.
Time ïs moncy, англ. (стйн ив нЫне)
Времето е пар—.
Timeo Danaos et dora feiorTes, мат,
(тГоао а-нтве та дВня фтрёисес) Стра¬
хувам се от «тнтИннта и ногате го¬
ста g—роав,
To be, от not То be, аыпн. (ту Он, op
нот ту Он) Да болен пли да но бо¬
деш (•aManricc «уоп оп овнол-г на
Хамзат..
T-idc-Mark, ангн. {πpeИл’нαpн) Фаб—
римна оярнн.
TrHdutoie’tiHditorc, пп. (я-тлусО'··
г-адна-рв) НрЕнолаи-прол—тЕл Опc;-
мертана НЕеъвърщЕнеаввго и— ватки
в-ЕК-д),
Trahit sua qucnqio volintes, н—т,
(тр-хиг суя ηβΟμηβε к-луната) Бат-
кнго “зона аоВотаене желаг-е.
Tremolo, ит. (прёовме. муз. С т'епе-
-ане, о а—браинн.
Tics faclunT colioglun, нтт. (трос р—·
иеуик колегиум) Трио— оОравувап
ю—ЗЕТни (за оод>.
Тто-'о, ит. (τρόπο) Мтсто,
Ti q^que, mi fili Brute, нап. (ту
юк—юво, он рВян Брусе) И пи мп, он·
не Брута ? (Дуни и— Цезар ком Брук,
еот-со нидин между аввнпе убийци),
Tua res agitui, лат. {τуя poo Ятиту'.
Теон раёсса се ворше, от теВе оо
вкнатл,
Tuberculosis, н—т. (туберкулозна. Ту¬
беркулоза,
Tutti frutTl, пт, (суя— фрути) Вопмни
плодове ; ВевртзВврнс, обершии—.
Tutti quнтtî» иг. (тупи нюТшеи. И каим·
ни нсд-Вши.
Ubi bone, Ibi pat-la, атъ, (уб— ВВее,
ГВи в-ария) Кодеав в д-Оре, т—м в
р-дината (тришв—п шт себични мода,
юо—то нианяп а-но ва сеОе се}.
Ubi concordla, ibi Victoria, лат. (убп
κeнκBpдн-. ИОн виктОрея) Кыдетс по—
еъгнасне, ано о иоёод—га.
Ubi lox, Ibi poona, лат. (уОп маис, Иби
пСит) Кодето ио— отсог, тян -по— и
г—наванив.
Vaüetüdo...
Ultima ταΤΙο, нта, (унтина рТвно. Γα·
следно аредогко.
Ultima verba, мня. (ултнн- - аОрбя) Го—
тзвавн дуни.
UlTImim iofuglin, лат. {улπиoун ро-
Тутеун) Поенедно убежите,
Ultra, л—п. {улгpa) Оп лрупята стран-,
-св"оа; к ыаИ’Голяоа опопон.
Una voce, лат. (уин нёве) В одни глас,
елигодущые,
Uncle Sam, англ. (—•№03 Сто) Чине Сто
(нтгввито трвовншв га аоерик-ноц).
Unitis viribus, аят, (уг-г-о нИриОус)
С общи тиле.
Unum et ^οη, мак. {унуo еп Гдео)
Едва - п оьшо.
Unis pro multis, мат. (унус προ муз*
пис) Един ва оновина.
Unus pio omnibus et omnes , pro uno,
нтт. {тнуe προ Омнибус ет Вниве προ
ÿHo) Едет за всички т всички з—
алии,
Urbi et oibi, н—п. (урён ее 0р0—> Па
пряла (Oπн) т и— света ; и— ксиики,
Usus ost Magister opticus, нят. (узус
ест иттГстер ёитимус) Пртияннтаа в
ннВ’ДвВрияп уАитен.
Usus Tyrannis, пят, {увуа аирЯнус}
Н-кесые в п-рнн-н.
Utile dilcl Miscère, зал, (успяо дуявш
мистОре) Омесвай цвлезнвао о ирина*
нете.
Utl, non abuti, н—т. (усе нвн —Вути}
УneτpeBивaΒ» но те влоупетреВнааВ.
UTI possadeiaa» нат. (ути поаидегио)
Касто П'нПЕжаааге.
Ut supia (ι, s,), нат. (ус супра) Канта
МВ’ГО'0,
Va barque, фр. (к— Отис) С юспико>
без воаагок.
Vido in paco, нат. (Bago пг н—во} Бор*
юн он о мир.
Vide месит, янк, (“1.0 нЕнум. Борет
о нете; вж. атдвоаеун,
Vide ictiô, нап. (Bago рОтро) М-хни са·
Vie vantls, нат. (ββ аВкпно) Тежка на
пвВедоните.
Vale, пак, (юНзе> СВопон, боди заран,
оотявй оп сос вд-аат,
ValoTldo bonum optimum, нат. (нане*

Vanitas...	88Q
пудо Обнум Снтпмум} Здравето е вай·
доВрето Оляпо,
Vanitas vanitatum et omnia vanitas,
н—п. ^“βητη: ннвияТтун от омыт— кН·
г—тас) Оуета шт суетите и аоимко о
суетя.
Varia, з—т. {aapπн} OнвлπAHи шета.
Varietas delectat, атъ. (юарВЕпно . «enOc*
ятя) РявнввОравиогв ралат,
Vedi Napoli е poi mori!, ит. (eOg—
Н-нОмп о ибн нёрн) Виж' Петися π
носно умри !
Velato, пт. (“03-10) муз-. Заплущено.
Veni, vidi, vici, аал· (κΟβη, кй;и, вйпп.
Дойдех, вилнх, иоОеднх (оВразои за
кьео тывВшЕНит, напранен— от Цеза-
до оеы-г- прев 46 г- тр. г, в. ва ио·
беда к Манн Азин.·
Verba magistri, яат· {в0p0a н—пйоарп)
ДуНито на - учители = луни гт таге·
рнтетно ливе.
Verba movent, exempla trahunt, атъ,
(вёрба мОноищ вюзТнцза трЯхунт. Ду¬
нита я'-тюта, цриоертте ирпннии-т.
Vebra volant, scripta manet, лат. (вОр—
От нОз-ИС, СК'ГТСН О-ВВТ)· Дуоиго 01-
«1111, ыяпиоанато. остава,
Verbi causa, мат. ^0-61 иТувн. Па*
пример,
Verbo tenus, мат. О“B'0o пОвуо. До
дуют, Оуин-ашо·
Vergiß mein nicht!, ген, (ферпГо мяГг
нихг> Не ют з-ВраВяГ !
VcriTas odium· pàrit, Нат. (аВритас
Сдиун napcT) Итя—штат ражда -мраза,
VorTo (V.), нап. {κёpгe) - Обърши,
Veto, пак, (“Отс} Забраняван == о-Ортит.
Via, зат, (айн) - Го поял ; non, маршрут,
Vice versa, маг. (“Ββε вёрзя) Ня ару*
гат— ояр—ит.
Victis honos, «απ, - (βΓηκή: хёысо) Чест
г— цвВедевнте (гадино г— иаиетгнк
ва иядн-знав за родината..
Videant consules, ne quid res pub¬
lica capiat · detrimenti, н—т. (вИденше
нСгсумво, но кюн« -рос пуВник— иНц—ат
«аярноОштн) Консулите да ныиоаннт
да те прегорпи - дьрж—вага ыннакаа
онпу0а·	-	- е
Vigoroso, пт· {виπвpOзв) муз. Здp-aв»
спане, нощно.
Violentia non · durai, нат. Оaиoлёнвиα
ног ау-ас. Наопмнего го е прайго,
Viribus unitis, наг· (кГрнбус увисна) G
-Вши стан,	.
Virtöte et exemplo, мат. (“1'^10 от
онобмимо} С иринерн шт хрнВроопг-.
Virtuti et merito, маг. (нирауси от нВ—
рито) Зт храОр—от п ва зяелугВ.
Vis-à-vis, фр. {aπв-—-ни} Bивa■aи» нтерт·
ща, о пиво.
Vis vitalis, мап. (юно ннаТнис. Жизневт
опат.
Vita brevis, ars longa, атъ· (““1—, 6pé-
кто, apc абита. Ж—вотьт о с-неою,
ИВКуОТВВПО — ΚΌΜΒ),
Vivat, crescat, floreat, н—т. (айнак,
крВекаг, фзСрвнт; Да живее, да расте,
да цъфти !
Viva voce, нят. (кйка юбве) Устно,
Vivere est militäre, нат. (вИвере ееп
низия—ре) Животът в ОорВа.
Volens-nolens, нап. {κBлтнc-ы-лoнo) Ис—
сан, не искан.
Volentem ducunt fata, · nolentem tra¬
hunt з—т, Оκeнёвπeo лунунг фЯтя, не-
нВвген г'Тхунс) Съдбата волт жазяе·
щит, ножтлаешня кнаАи.
Volenti non fit iniuria, нат. (аембипп
тот. рил ив0рин)Пноа вец'авдн о— яо-е,
който л пожелают (принцип е р—н-
оквте иpнκв» опо'ед нвИсо вян— и-я-
ке ла се спнакка от неправда гвви.
нойто оо е аыга—с—π да бодо вне-
цракдан},
Volumen (v.), нат. (квнуотв} Том,
Vouloir c’est pouvoir, фр. ^yM“)' ce
нукоНр) Да искащ, внами да м—жеш.
Vox clamantis in deserto, нат. ' (воко
клананпио йн левёрго) Глас и-· кнка-
щнн к иуся—вн,
Vox populi, vox dei, з—т. ' (кекс нОнуя-,
коне лОн) Глас Нарвлен, глас божи,
Vulgo, атъ, Оκумгe) ООпсновеыо. !
Vulnerant omnes, ultima · necät, мне·
(вуныерант ёогос, унтио—- шОкат} Вони*
ни вараннКаг, исСзСЛшак— убйвн (гад-,
иПо - на часовник),