/
Автор: Сокачев А.И.
Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Год: 1983
Текст
А.СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯЕАНЕ
НА ПОБРЕЛИ В ТЕАЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИЛИ ЗАЧЕРНО-БЯАО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
ммиотежа по РАдаовтатгонжА
Инж. АНГЕЛ ИВ. СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИИИ ЗАЧЕРНО-БЯЛО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
(ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ)
Сканиране и обработка: Пресиян Борисов
7 април 2008 година, KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛЬСТВО „ТЕХНИКА
СОФИЯ, 1983
УДК 621.397.62
В кпигата са разгледапи системно различите методи за
откриване на повреди в ламповите и транзисторизираннте те-
левизори за черно-бяло изображение.
Даден и са сведения за пеобходимите измервателни апа-
рати за ремонт и настройка на телевизора, както и упътва-
ния за наработка на прости измервателни апарати н приспо-
собления за ремонт на телевизор и/
Посочени са пример и за откриване на повреди в телевизо-
рите за черпо-бяло изображение по стъпала и с помощта иа
таблица за повредите.
В последната глава се дават упътвания за настройка на
телевизорн за черно-бяло изображение.
Книгата е предназначена за телевнзионии техиици, радио-
техиици, радиолюбители, курсиста в професионалиите курсо-
ве по телевизня, техникумпте, професиоиалио-техническн-
те училища и др.
@ Ангел Иванов Сокачев
с|о Jusautor, Sofia, tS83
УВОД
Телевизорът представлява сложна рэдиотехпическа апарату-
ра. В него има няколкостотнн радиочастн. Не трябва да се забра-
ря, че функцнонално телевизорите имат много по-сложно устрой-
ство от радиоприемпиците. Като се прибави и обстоятелството,
че телевизорите работят с много по-високи напрежения в сравне-
ние с радиоприемпиците, може да си обясним защо те се повреж-
дат сравнително често. Малките повреди в телевизорите обикно-
вено дразнят телевизионнвя зрител много повече, отколкото
малко повреденнят радиоприемник дразни радиослушателя. То-
ва се дължи на обстоятелството, че човешкото око е много по-съ-
вършен и чувствителен орган в сравнение с ухото. В почти всеки
радиоприемник, работил по-продължително време, има слаб брум,
с който радиослушателят е свикнал. И най-малките смущения в
изображение™ обаче дразнят телевизиониия зрител.
Всичко това води до голямо претоварване на съществуващите
телевизионпи ремонтни работилници, конто са концентрирани
главно в по-големпте градове. Откриването на нови телевизион-
ни ремонтни работилници се затруднява главно от липсата на
подготвени телевизионни техници, конто често произлизат от сре-
дите на радиотехнпците. Този път на развитие на телевизиониия
техник е напълно естествен и затова се препоръчва желаещите да
се посветят на тази професия първо да се запознаят основно с ра-
диоремонтното дело.
Настоящата книга е предназначена да помогне на младите те-
левизионни техници, като ги насочи по правилния път за откри-
ване на многобройните повреди в телевизорите. В нея са изло-
жени всички сыцествуващи методи за откриване на повреди в
телевизорите. Обикновено всеки телевизионен техник е привър-
женик на вякой от тези методи. Най-добре е обаче всеки техник
да владев добре всички методи и във всеки конкретен случай да
прилага най-подходяшия от тях.
5
Глава 1
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ
РЕМОНТНИ РАБОТИЛНИЦИ
Ремонтът на телевизорите се затруднява от наличността на
редина нови стъпала, конто лнпсват в радиоприемниците, като
например генераторв н изходни стъпала за вертикално и хо-
ризонтално отклонение на лъча в кинескопа, за синхронизация,
нисоковолтов изправнтел и пр.
В телевизорите се работа с много по-високи честоти в сравне-
ние с радиоприемниците. За правилната настройка на един теле-
визор е необходимо да се изобрази на екрана на осцилоскоп ам -
нлитудно-честотната характеристика на всяко ВЧ, МЧ и НЧ стъ -
нало. Освен това с помощта на осцилоскоп трябва да се провери
формата на получаваните трептения в генераторите за вертикално
и хоризонтално отклонение, както и изменението им в следващите
стъпала.
По отношение на ремонта обаче телевизорите нмат едко важно
нредимство пред радиоприемниците. Това е наличността на ки-
нескопа, с чиято помощ могат да се установят голяма част от
повредите в телевизорите.
По-голямата част от необходнмите за ремонта на телевизорите
измервателни апарати трябва да се набавят готовя. Някои по-
прости апарати и приспособления обаче могат да се изработят от
телевизионвите техници. Затова нзмервателните апарати за ре-
монт на телевизори ще бъдат'разгледанн в две групи: фабрнчни
н любителски.
1.1. ФАБРНЧНИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ АПАРАТИ
За ремонта на телевизорите за черио-бяло изображение са не-
обходими следните фабрнчни измервателни апарати:
1. Комбиниран измервателен уред (авометър, мултицет).
Той трябва да има вътрешно съпротивленпе поне 20 000 Q/V при
пзмерване на постоянни напрежения и поне 1000 Q/V при измер-
ване на променливи напрежения. Уредът трябва да има обхвати
за измерване на постоянни и променливи напрежения от около
1 V до около 1000 V. Желателно е комбинираният уред да има и
7
обхвати за измерване на съпротивления от около 1 Q до около
20 М2. Ако липсват обхвати за съпротивления, може за тази цел
да се използува отделен омметър със сыците обхвати.
2. Универсален мост за измерване на съпротивления и
капацитети. С него могат да се измерват съпротивления от 0,1 2
до 10 М2 и капацитети от 10 pF до 100 и повече pF.
3. Лампомер. С него трябва да могат да се проверяват всички
видове радиолампи, срещащи се в телевизорите.
4. Апарат за проверка на транзистора и диоди. С него трябва
да могат да се проверяват всички видове транзистори и диоди.
5. Електронни волюметра. За ремонта на телевизорите са не-
обходими електронни волтметри за постоя ннн, нискочестотни и
високочестотни напрежения. Вместо един комбиниран електронен
волтметър за всички видове напрежения, могат да се използуват
отделяй електронни волтметри. Електронният волтметър трябва
да има обхвати от части от волта до около 300 V при променлнви
напрежения с честота 300 и повече MHz.
6. Нискочестотен сигналгенератор (тонгенератор (с обхват от
около 20 Hz до около 20 kHz. Той се използува за точна провер-
ка на честотата на генераторите за вертикална (50 Hz) и хоризон-
тална (15 625 Hz) развивка с помощта на електронен осцилоскоп
и т. нар. фигури на Лисажу.
7. Електронен осцилоскоп. На екрана на осцилоскопа могат да
се наблюдават всички процеси, конто стават във всяко стьпало
на телевизора. С него могат да се проследяват измененията на
формата на сигналите, конто стават в отделяйте стъпала на теле-
визорите. Осцилоскопът е незаменим при откриване на повреди
в канала на синхронизацията и в генераторите за вертикал но и
за хоризонтално отклонение. За нуждите на телевизията има
конструирани специални осцилоскопи с голямо входно съпротив-
ление и малък входен капацитет.
& УКВ сигналгенератор. За ремонта на телевизорите се упо-
требяват малки сервизни УКВ сигналгенератори с обхват от око-
ло 5 MHz до около 300 MHz, разделен на подобхвати. Изходящо-
то високочестотно напрежение може да се регулира с помощта на
затихвател (атенюатор) в широки границн — от микроволти до
миливолти. Напрежението от УКВ генератора трябва да може да
се модулира амплитудно или честотно.
9. СВЧ сигналгенератор. За ремонта на телевизорите, конто са
пригодени да приемат сигнали на предаватели от IV телевизио-
нен обхват, е необходим и СВЧ сигналгенератор с обхвати до око-
ло 630 MHz. Напрежението му сыцэ трябза да може да се моду-
лира амплитудно или честотно.
в
10. Генератор за
пробно изображение.
Телевизионните пре-
даватели работят
преданно вечер, а за
откриване на някоп
типични повреди във
впсокочестотния ка-
,нал и сипхронизира-
щите стъпала с необ-
ходим сигнал от пре-
давателя. За да се
даде възможност на
сервизните техници
да ремонтират теле-
визори и през деня,
необходим е телеви-
зионен сигнал, за кое-
то са конструиранн
специалнн епгналге-
нератори, замеиящи
в по-голяма или по-
малка степей телеви-
зионния предавател.
Такива генератори
се нарычат генера-
тори за пробно из-
ображение или те-
левизионни имитато-
ра. Обикновено те
произвеждат ВЧ сиг-
нал и, съответствува-
щи на всички телеви-
зионни 'какали по
съответння стандарт
и МЧ сигналп за
няколко стандартен
междинни честоти.
Високочестотният
сигнал по желание
може да се модули-
ра, като на екрана
в г
Фиг. 1.1
9
на телевизора могат да се получат следните изображения (фиг. 1.1):
1) хоризонтални бели и черни ивици (фиг. 1.1 а и б);
2) вертикални бели и черни ивици (фиг. 1.1 в);
3) шахматно поле (фиг. 1.1 г);
4) поле-решетка от квадрати с черни линии на бял фон (фиг. 1.1
д); има и обратно поле-решетка от квадрати с бели линии на черен
фон (фиг. 1.1 е);
5) поле-решетка от квадрати с черни линии на бял фон, като
в центъра на всеки квадрат има по една черна точка (фиг. 1.1 ж);
6) бяло поле, при което модулацията на телевизионный сигнал
е нзключена (фиг. 1.1 з).
Броят на хоризонталните и вертикалните черно-бели ивици и
линии, както и на шахматните квадрати може да се меня в опре-
делени граници.
Някои по-малки генератори за пробно изображение нямат
скала за отчитане на честотата на ВЧ напрежение, а могат да
произвеждат само вертикални и хоризонтални черно-бели ивици,
шахматно поле и поле-решетка.
Има и съвсем малки генератори за пробно изображение, конто
могат да произвеждат само един вид сигналя от фиг. 1.1 ач-е. Те
най-често са транзисторни и са изработени във вид на писалка с
вградена батерийка. Наричат се телевизионни пробници.
Генераторът за пробно изображение е много ценен помощник
на техииците, конто се занимават с ремонт на телевизори. С иего-
ва помощ се откриват бързо и лесно голяма част от повредите в
телевизорите. Често той има малки размеры и маса и може лесно
да се пренася до дома на клиентите.
11. Вобелгенератор (свипгенератор). Този генератор се упо-
требява за визуално (видимо) изобразяване на амплитудно-честот-
ните характеристики на ВЧ, МЧ и НЧ усилвателни стъпала. Ви-
зуалното наблюдение спестява времето, необходимо за снемане
на амплитудно-честотните характеристики точка по точка. Освен
това веднага се вижда ефектът на всяка промяна на настройката
на трептящите кръгове от даден ВЧ или МЧ усилвател.
Вобелгенераторът работа съвместно с електронен осцилоскоп,
който разгледахме по-горе. Най-често се произвеждат комбинира-
ни вобелгенератори с вграден осцилоскоп, конто се наричат съ-
кратено вобулоскопи. У нас се употребяват предимно унгарски и
съветски вобулоскопи. Съветските вобулоскопи преди се означа-
ваха съкратено с буквите ПНТ иля ИЧХ, а понастоящем се оз-
начават съкратено XI. След съкратеиото означение следват тире
н число за модела.
10
Във вобулоскопите има вграден в един маркиращ генератор
(маркирован, маркер), който дава на екрана на осцилоскопа честот-
чи отметки (марка, белези) обикновено през 1 MHz върху регу-
лнраната амплвтудно-честотна характеристика. Тези отметки слу-
жат за честотен мащаб по абсцисната ос за амплитудно-честотната
характеристика на настройвания усилвател.
Вобулоскопите имат честотен обхват от около 5 до около
Ю MHz, който е разделен на няколко подобхвата. Това са всич-
;;н използувани честоти от метровня I и III обхват в телевизорите.
11ма и СВЧ вобулоскопи за IV и V дециметров обхват.
72 Апарат за проверка на кинескопа. С него трябва да могат да
ее проверяват всички видове кинескопи, употребявани в намира.
щите се у нас телевизори. При липса на фабричен апарат той мо-
ле сравнителио лесно да се изработи от телевизионните техннцн.
13. Апарат за проверка и регулиране на антени. Той се изпол.
<ува за измерване и правил но насочване на телевизионни ан.
тени.
14. Комбинирани измервателни куфари. Напоследък все по-
чссто се срещат куфари, конто съдържат комбинация от няколко
от гореизброените измервателни апарати и приспособления за
ремонт на телевизори. Те са по-удобни за пренасяне до мястото,
където се намира повреденият телевизор.
Разбира се, в разлнчните телевизионни сервизни работилници
може да има само част от гореизброените измервателни апарати,
конто се използуват при ремонта на телевизорите. С течение на
времето ще[се набавят липсващите апарати.
1.2. ЛЮБИТЕЛСКИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ АПАРАТИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
Опитният ненаходчив телевизионен техник може да изработи
редица измервателни апарати и полезни приспособления, с кон-
то ще ловиши ефективността на работата в съответната телеви-
зионна работилница. Това в края на крашцата ще доведе до сни-
жение на себестойността на ремонтите и до преизпълнеиие на
плана. Редица приспособления ще бъдат и в полза на охраната
па труда.
В настоящата книга е невъзможно да ее дадат схеми и упът-
вания за наработка на голям брой такива апарати и приспособле-
ния. Тук се дават като типични примери само няколко схеми на
такива апарати:
1. Прост пробник. За ремонт на телевизорите е много по-
лезен един прост за наработка пробник. На фиг. 1.2 а е показа-
на схемата му, а на фиг. 1.2 б — конструВДията му.
Пробникът е всъщност един екраниран кондензатор с ка-
пацитет 0,1 p.F, разположен в изолационна тръбичка. Изводни-
те му краища се запояват съответно към месингово острие отляво
на изолационната каначка и към жилото на изолирания екрани-
Фиг. 1.2
ран (ширмован) ВЧ кабел, минаващ през дясната изолационна
каначка. Екранът на кабела се свързва с този на кондензатора.
Двата противоположив края на екранирання кабел завършват с
две щипки (крокодилчета).
Пробникът служи за локализиране на повреди в стъпалата за
вертикално отклонение на лъча, видеоусилвателя, нискочестот-
ните стъпала и др.
Неговата у потреба се изяснява от следния пример. Нека на
екрана на телевизора да се вижда само тясна сзетла хоризонтал-
на линия. Най-напред трябва да се установи дали повредата е в
нзходното стъпало или в генератора за вертикално отклонение на
лъча. За да се установи дали работп нзходното стъпало, се постъп-
ва по следния начин:
1. Щипката на жилото на пробника се свързва с активная (не-
заземения) кран на отплителната верига (6,3V), ако телевизорът
има мрежов трансформатор. Другата щипка на кабела се свързва
с шасито.
2. Металното острие на пробника се докосва до първата решет-
ка на изходната лампа за вертикално отклонение. При изправно
изходно стъпало на екрана на телевизора се получава растър, в
конто има сбиване и разтягане на редовете. В тозп случай повре-
дата трябва да се търси в генератора за вертикално отклонение
12
Фиг, 1.3
или във формиращата верига. Ако не се получава растър, повре-
дата трябва да се тьрсп в нзходното стъпало.
3. Ако телевизорът е без мрежов трансформатор, напр. „Опе-
ра 3“, „Кристал", „Пирин“, „София" в др., се използува отделен
трансформатор с намотка за напрежение 5—8 V, напр. звънчев
трансформатор, единият край на която се свързва с шасито на ре-
монтирвания телевизор. Другнят край на същата намотка се
свързва с щипката на пробника.
2. Апарат за проверка на кинескопа. С този прост апарат
(фиг. 1.3) могат да се проверяват всички видове кинескопн по
отношение на късо съединение между отоплптелна жичка и катод,
между венелтов цилнндър и катод, емнсионна способност на ка-
тода и прекъсване на извода от венелтовия цилнндър или катода-
Този апарат има преднмството, че кинескопите се проверяват при
загрят катод, тън като повечето повреди се проявяват именно то-
гава. Друго предимство е, че кинескопите се проверяват прн из.
ключей от .мрежата телевизор.
Отоплителният трансформатор Тр се навнва на ядро от ла-
мели Ш-16 с набор 25 mm. Първичната намотка / има 2310 нав.
с проводник ПЕЛ 0,23 mm, вторичната намотка II има 72 нав.
с ПЕЛ 0,8 mm, а третата III — 72 нав. с ПЕЛ 0,23 mm. Естест-
вено може да се използува и друг малък трансформатор с две
вторични намотки по 6,3 V.
Към апарата са предвидени 7 цокъла за проверка на кииеско-
пите. Те се изнолзуват за проверка на следните [типове кинескопн:
с цокъла Цг — 35ЛК2Б, 43ЛКЗБ, 53ЛК2Б, AW43-80, AW53-80,
MW36-44, MW43-69;
с цокъла Д2 — 43ЛК6Б, 43ЛК9Б, 43ЛК11Б, 53ЛК5Б, 53ЛК6Б;
с цокъла Ц9 — 40ЛКЗБ, 40ЛК6Б, 47ЛК1Б, 47ЛК2Б, 50ЛК1Б,
59ЛК1Б, 59ЛК2Б, 59ЛКЗБ, 61ЛК1Б, 65ЛК1Б, 67ЛК1Б, AW43-88,.
AW47-91, AW53-88, AW59-90, AW59-91, B47G1, B47G2, B53G1,.
B53G2;
с цокъла —6ЛКЗБ, 11ЛК1Б, 16ЛК1Б, 16ЛК2Б;
с цокъла Цъ — 23ЛК13Б, 31ЛКЗБ; 31ЛК4Б;
с цокъла Д6—35ЛК2Б, 35ЛК6Б. 43ЛК2Б, 43ЛК12Б;
с цокъла Д, — 23ЛК9Б.
Ако е необходимо да се проверяват и други типове кинескопн,.
могат да се поставят и други цокли, конто се свързват по схемата
от фиг. 1.3.
Превключвателят Лес две галети от типа 3x4. Микроампер-
метърът е магпитоелектрическн с обхват 50 рА.
Седейте цокъла се монтират в подходяща кутийка,
която е свързана с апарата с помощта на гъвкав 5-жилен шнур с:
14
дължина около 80 спз. По такъз начни проверяваният кинескоп
може удобно да се свърже с апарата.
Проверните на кинескопите се правят съгласно с фиг. 1.4.
При проверка за късо съединение между катода и отоплител-
ната жичка превключвателят П се превключва на положение 2
(фиг. 1.4 а). Ако има късо съединение, ще протече ток през микро-
амперметъра.
При проверка за късо съединение между венелтовия цилин-
дър и катода превключвателят П се превключва на положение 3
(фиг. 1.4 б). Микроамперметърът също показва евентуално късо
съединение.
При проверка на емисионната способност на катода превключ-
вателят П се превключва на положение 4 (фиг. 1.4 в). Микроам-
перметърът показва определен ток, чиято стойност завися от еми-
сионната способност на катода. Ако отоплнтелната жичка свети,
а микроамперметърът не показва никакъв ток, това означава, че
е прекъснат изводът на венелтовия цилиндър или катода.
Отклонение™ на стрел ката по скалата на микроамперметъра
се определя при някакъв нов кинескоп с помощта иа резистора
Z?4*, чиято точна стойност се определя опитно.
3. Пробници — шумови генератора. Това са малки пробници,
оформени като писалки. Шумовите генератори имат широк чес-
тотен спектър, покриващ всичките 12 канала от I и III телевизио-
нен обхват. Те произвеждат една основна ниска (звукова) често-
та 400—1000 Hz с множество хармоници. Получените от тях ВЧ
сигнали се подават последователно до входовете на всички ВЧ и
МЧ стъпала в телевизора и се проверява тяхното действие. Тази
проверка се прави много бързо и дава задоволителни резултати.
15
Тези пробннци дават възможност да се проверяват впдеоусилва-
телят и синхронизациониите стъпала, както и действиёто и линей-
ността на генераторите за отклонение на лъча в хоризонтална и
вертнкална посока. Освен това с много от тях може да се проверя-
Фиг. 1.5
ва ориентировъчно и действието на НЧ усилвател на телевизора.
Те се използуват с успех, когато телевизионният предавател не
работа.
В литературата се дават схеми на много видове пробннци, из-
ползувани от наши и чужди радиолюбители и специалиста. Тук
ще дадем схемите на три такива пробника — малък, среден и
голям.
На фиг. 1.5 е дадена схемата ва малък пробник - генератор.
Както се вижда, това е мултивибратор с два транзистора, работещ
в автогенераторен режим. Основната честота е 400 Hz, като вис-
шите хармоници достигат до 10 MHz. Той можеда се използува
за проверка на радиоприемници и телевизори.
Ако сигналы се вземе от изход 1, на екрана на телевизора се
получават широки черни ивици. Ако сигналы се. вземе от изход
2, на екрана на телевизора се получават тънки черни черти.
Пробникът се захранва от две батерийки за слухов апарат,
свързани последователно.
Транзисторнте са високочестотни от типа PNP: ГТ2306,
ГТ2307, ГТ2308, GF100 или GF105. Желателно е двата транзис-
тора да се подберат с еднакви параметри. Може да се използуват
и NPN транзистори (напр. 2Т3603, 2Т3604, SF136, SF137 и др.).
В такъв случай обаче е необходимо двете захранващи батерийки
да се свържат с обратна полярност към схемата.
Всички елементи на пробника се монтират на малка продълго-
вата печатна платка с размери приблизително 100x20 mm, която
се помества в кръгла или правоъгълна метална или пластмасова
кутийка с размери 110 х25 mm.
16
Действието на пробника се проверява със слушалка. Ако мул-
тивибраторът въобще не генерпра или геперира НЧ трептения с
неприятна за ухото честота, трябва да се промеият стойностите на
някоп от елемеитпте па схемата. С намаляване на съпротивление-
Фиг. 1.6
то и капацитета на базовите резпстори и копдензаторисе повишава
геперираната честота. Съпротивлението на резисторите в колек-
торните вериги може да се увеличи до 2,2 Ш, като при транзи-
стори с по-малък коефицкент на усилване по ток h21E са необходи-
ма резпстори с по-малко съпротивление.
На фиг. 1.6 е дадена схемата на среден пробник — генератор.
Той се състои от три генератора: високочестотен задаващ генера-
тор с основна честота около 30 МНг(Г3), генератор за хоризонтал-
ни ивици с честота около 500 Hz(T2) и генератор за вертикални
ивици с честота около 156 kHz(7\). По такъв начин на екрана на
телевизора могат да се получат 10 хоризонтални или 10 вертикал-
ни черни ивици, като превключването им се прави с ключето Kt.
Трансформаторът Трг е навит на феритно иръстенче марка
1000НН с диаметър 10 mm, като има 28 навивки, a La—56 на-
вивки с проводник ПЕЛ 0,1 mm. Бобината L3 се навива на поли-
стиролово тяло с феритна сърцевина с диаметър 8 mm. Тя има 30
навивки с проводник ПЕЛ 0,3 mm. Бобината L4 има 8 навивки.
Навива се с проводник ПЕЛ 0,3 mm аа пресшпаново пръстенче
2 Повреди в тел, прнсмшщи
17
Фиг. 1.7
18
върху бобината Ls, като може да се нзмества при настройка на
генератора,. Дроселът Дрг е навит на феритно пръстенче марка 2000
НН с диаметър 12 mm и има 120 навивки с ПЕЛ 0,2 mm. Бобина-
та Ls е навита без тяло (въздушно) и има 6 навивки от посребрен
медей проводник 1 mm, като стъпката на навпвквте е 1,5 mm при
външен диаметър 10 mm. Изводът на изхода се взема на J/4, счи-
тано от горния край на бобината L6. Дроселът Др2 е навит върху
тяло на резистор МЛТ —0,5 W със съпротивление 1,5 М£2 и има
60 навивки с ПЕЛ 0,1 mm.
Пробникът се захранва от миниатюрно акумулаторче или ба-
терия „Крона" с напреженне 9 V. Вснчки елементи на пробника
(без батерията) се монтнрат на малка правоъгълна печатна плат-
ка с размери 30 ><60 mm, която се помества заедно с батерията в
крыла или правоъгълна металиа или лластмасова кутийка с раз-
мери 120x35 mm.
Настройката на пробника се осъществява по следння начин.
Изходът на пробника се включва към входа на нзправен телеви-
зор. Ключето /\2 се включва в положение 1. При включено захран-
ване, ако генераторите работят нормално, на екрана на телевизо-
ра трябва да се появят черни хоризонтални нвпци. Ако те не се
появят, трябва да се разменят краищата на Lt. След това се
лодбират стойностите на /?2 и С3, като одновременно с това се мес-
ти бобината Lt по протежение на L3, така че на екрана на теле-
визора да се получат 10 ясно очертани черни ивици. При това по-
ложение феритната сърцевина (ядро) на бобината Ls трябва поч-
ти изцяло да е завита в тялото. Ако по продължение на черните
ивици се появят чупки (гънки), отстраняването им може да се из-
върши с подбор на /?5.
Настройката на задаващия ВЧ генератор се прави посредством
С8, С9 и чрез известно леко разтягане или свиване на бобината
tR. Чрез тримера Cs се регулира на максимален брой хармонични
честоти, с което се осигурява покриването на всички 12 телеви-
зионни канала.
За регулиране на генератора за вертикални ивици ключето
се превключва в наложение 2, като на екрана на телевизора
трябва да се появят 10 черни вертикални ивици. Ако те не се поя-
вят, трябва да се подберат Сх и 7?!.
На фиг. 1.7 е дадена схемата на един голям пробник-генератор
за телевизионни ремонта. На екрана на телевизора може да се
получи бяло поле, хоризонтални ивици, вертикални ивици или
шахматно поле. Пробникът има видео- и междинночестотен нз-
ход.
19
Фиг. 1.8
Този пробник може да се използува за откриване на повреди
във видеоусилвателя, стъпалата за синхронизация и високо-
честотната част на телевизора, а сыцо така и за настройка на ли-
нейността по вертикали и хоризонтали или центровка на растъра.
Задаващият генератор е изпълнен с транзисторите 7\ и Т2.
С потенциометъра Pi се нагласява редовата честота при настрой-
ката на пробника. Генераторът за вертикални ивици е изпълнен
с транзисторите Т3, Tt и Т&, а за хоризонтални ивици — с тран-
зисторите Тв и Тч. В схемата има емитерен повторится, изпълнен
с транзистора Ts. Високочестотният генератор за 38 MHz (стан-
дартната междинна честота на изображението) е изпълнен с тран-
зистора Т9.
Бобината L от ВЧ генератор е навита върху полистиролово
тяло с диаметър 4 mm с месингова сърцевнна. Тя има 13 навивки
с ПЕЛ 0,3 mm.
Видът на пробното изображение се командува с ключетата
и К3- Когато и двете са отворени, на изхода се получава „бяло
поле**, ако е затворено само ключето К> — „хоризонтални ивици**,
а ако е затворено само ключето Ki — „вертикални ивици**. При
затворено положение и на двете ключета се получава „шахматно
поле**.
Пробникът се захраива от 4 батерийки по 1,5 V, свързани
последователи© и консумира ток 25 mA.
На фиг. 1.8 е показан графичният оригинал на печатната
платка за този пробник. Тя е с размери 160 x 80 mm. Помества се
заедно с батерийките в подходяща металла кутийка.
1.3. РАБОТНО МЯСТО И МАТЕРИАЛИ
Ремонтът на повредени телевизори изискза голгми теорети
чески познания, голям опит и максимална концентрация на вни-
маняето при работата. Това налага да се оснгурят в телевизион-
ните ремонтни работалници най-добри условия за работа.
Работната маса трябва да е широка и удобна за работа. В
центъра й се поставя гумена подложка (изтривалка за крака),
за да не се поврежда политурата на кутните на телевизорите.
Погрешно е за тази цел да се използува филц (кече) или дунапрен,
защото в тях с течение на времето се набиват малки метал ни и
стъклени частички, конто могат да нздраскат кутията или да на-
ранят ръцете на техника. Всекя техник трябва да има самостоя-
телно работно място.
21
Осветленнето в работною помещение трябва да е достатьчво,
но не прекомерно ’снлно, за да не се изморяват очнте на технинв-
те, конто и без това лродължнтелно време трябва да се взират
в светещнте екравп на телевизорите. Най-добре е лампата на
Фиг. 1.9
работною място да е огъваща се, за да може нейната светлина да
се насочва там, където е необходимо.
На работною място трябва да има осигурено номинал но мре-
жово напрежение 220 V. Това може да стане най-добре с помощта
на ферорезонансни стабилизаторн на напрежението — най-добре
иоотделно за всяко работно място. Добре е в работилницата да
има и един автотрансформатор за останалите стандартни иапре-
жения НО и 127 V. На работната маса трябва да има на различии
места 8—10 контакта за 220 V, за да могат удобно да се захранват
повече телевизори и измервателни апарати.
22
Включването на мрежовото напрежение в ремонтната рабо-
тилница трябва да се правя от едно централно място, където да
има и контролна глимлампа.
На фиг. 1.9 е показано образцово работаю място за ремонт на
телевизори.
Както е известно, много от телевизорите са без мрежов транс-
форматор (напр. „Опера 3“, „Кристал", „Пирин", „София", „Вар-
на", „Орион 53Т816", „Делта", „Хоризонт", „Стадион" и др.). При
тях единият от мрежовите проводници е свързан с шасито на те-
левизора. В такъв случай прн включване към мрежата шасито на
телевизора може да се окаже под напрежение порадп това, че е
свързано с фазата. За да се избягнат неприятии последний при
работа с телевизора и свързването му с други измервателни апа-
рати, необходимо е шасито на телевизора да бъде свързано с ну-
лата. Това се установява лесно с помощта на фазоуказател (фазо-
мер).
За да се избегне възможността за нещастия при работа с теле-
визор и без мрежов трансформатор, в телевизионната ремонтна
работилница трябва да има мрежов разделителен трансформатор
с отделим първична и вторична намотка с отношение на павивки-
те 1:1 и мощност около 300 VA.
На всяко работно място трябва да има по един малък поял-
ник за печатни схема (40-т-бО W) и един нормален поялник (100W).
Добре е те да се заменят с един иядукционен поялник пистолетен
тип, каквито се произвеждат у нас. Той е незаменим при ремонт
на телевизори по домовете на притежателите им. Необходимо е
сыцо в работилницата да има един общ голям поялник около
500 W.
За ремонта на телевизори с печатен монтаж е необходим поял-
ник с помпа за изпомпване на разтопения припой. Той се изпол-
зува за разпояване на транзистори, интеграция схеми, лампови
цокли, съединители (куплунги) и други подобии многоконтактни
елементи от печатайте платки. Напоследък у нас се произвеждат
отделнн пластмасови помпички, конто се използуват за тази цел.
В телевизионната ремонтна работилница трябва да има Образ-
цова външна телевизионна антена за местните канали. Изводи
от нея трябва да има на всяко работно място и на масата за пре-
даване на ремонтираннте телевизори на клнентите. Тези изводи
обаче трябва да бъдат правилно съгласуванн чрез съгласуващи
звена, за да не се получат взаимни влияния.
На подходяще място в телевизионната работилница трябва
да има един пробен високоговорител с мощност 4—6 W, комплект
с превключващ се универсален изходен трансформатор.
23
В телевизионната ремонтна работилница трябва да има дос-
татъчен брой специални разноцветии шнурчета със солидно ще-
керче на края, на което има по един страничен отвор за вкарване
па друго такова щекерче. За тях трябва да има и достатъчен брой
крокодилий щипки (крокодилчета).
Измервателните апарати за общо използуване трябва да се
съхраняват в остъклени шкафове.
На всяко работно място трябва да има всички видове меха-
ннчни инструменти, необходим!! за ремонта на телевизор»: от-
вертки, клещи, пинцета и пр., конто се съхраняват в специалиа
чантичка или в чекмедже.
На едва отделна солидна маса трябва да има монтпрани по-
тежки инструментални машины: мепгеме, бормашина, шмиргел
и пр., както и комплект чукове, пили, свредла и пр.
Необходима е също и една малка прахосмукачка за обнране
на праха в телевизорите.
На всяко работно място трябва да има достатъчен брой дърве-
ни или пластмасови кутийки за поставяне на извадени части от
ремонтирвания телевизор: винтове, копчета, лампи, радиочасти,
транзистори, диоди и пр. В кутията се поставя и едно картоиче
с номера на поръчката.
В телевизионната ремонтна работилница трябва да пма ком-
плект схемы на всички намиращи се у нас телевизоры. По въз-
можност те трябва дабъдат сервизнн описания от заводите-про-
изводители с подробны сервизни данни: напрежения, точки за
проверка на импулсите и тяхната нормална форма и големпна,
упътване за регулиране и настройка и пр. На всяко работно мяс-
го трябва да има и по един бележник за правене на скици при де-
монтиране на Ия кои часта. Добре е тези скици да се събират ы
подреждат по марки и модели телевизори. В работилницата тряб-
ва да има характеристики на всички видове радиолампы, кинеско-
пы и полупроводникови прибори, срещани в разпространените
у нас телевизори.
На всяко работно място трябва да има комплект изолнрани
отвертки н профилни ключета за настройка на ВЧ кръгове на
телевизорите.
В телевизионната ремонтна работилница трябва да има и ком-
плекта от редовнн радиолампы, кинескопы и полупроводникови
прибори, употребявани в телевизорите. Добре е за най-разпро-
странените модели телевизори радиолампите и полупроводнпко-
внте прибори да бъдат подредени комплектно.
За ремонта извън работилницата по домовете на клиентите все-
ки телевцзионен техник трябва да има голяма. ръчна чанта (ку-
24
фарче), където може да постави авометъра, индукционная' поял-
«пк, ыеханичните инструмента, кутията с радиочаста, кутията с
лампи и нолупроводникови прибори за съответния модеЛ телеви-
зор, неговата схема, характеристики на радиолампите, характе-
ристики на полупроводниковите прибори, удължителен шнур за
мрежовото иапрежение, предварително подготвено парче симет-
ричен антенен кабел със съответни щекер и гнездо на крашцата му,
разклонител за мрежовото напрежение и пр.
В телевизионната ремонтна работилница трябва да има дос-
татьчю количество от всички видове радиочасти, радиолампи,
кинескопи, транзистори, диоди, интегрални схеми, резистори,
кондензатори, потенциометри, електролитни кондензатори, ВЧ
бобини, МЧ трансформатор!!, ключове, превключватели, транс-
форматори, блокове, печатни платки, възли, модули, вйнтове,
тайки, шайби, химикали (лепила, разредител, спирт, специално
масло за контакта) и пр. Отговорникът на склада трябва да следи
разхода на тези материали н да набавя своевременно нови, докол-
кото това е възможно.
1.4. ОСОБЕНОСТИ ПРИ РЕМОНТ НА ТРАНЗИСТОРИЗИРАНИ
ТЕЛЕВИЗОРИ
При проверка и ремонт на телевизори, в конто има транзис-
тори, трябва да се знае, че всеки транзистор при претоварване
или неправилно запояване може да бъде повреден за няколко
•секунди. Наличието в транзисторите и диодите на метали и спла-
йн с ниска температура на топене създава опасност за тяхното
повреждане поради повишената температура в процеса на запоя-
ване — повече от 150° С.
Прн запояване на полупроводниковите прибори е необходимо
да се съблюдават следните правила:
1. Да се използува поялник с мощност не повече от 40 W с
температура не по-висока от 200° С.
2. Да се използува припой с ниска температура на топене.
3. Спойката да се извършва на разстояние не пб-малко от
10 mm от корпуса на транзисторите и диодите.
4. Между корпуса и мястото на спойката е необходимо да се
сьздаде топлоотвеждане, например с помощта на плоски клещи,
обхващащи извода.
5. Времето за запояване трябва да бъде минимално (не повече
о т 4 s).
25
6. Корпусы на поялника трябва да бъде заземен.
7. Корпусы и изолаторите на полупроводниковите прибора
трябва да бъдат защитенн от попадането върху тях на флюси при
запояването.
8. Отпояването и запояването на транзисторите и диодите мо-
же да се извършп само след изключване на телевизора. При това
базовият извод се запоява в схемата първи, а се отпоява последен.
Това е много важно!
За запазване на фолиото на печатната платка замяната на не-
изправни полупроводникови прибори трябва да се прави в след-
пия ред: да се прережат изводите на неизправния прибор от
страна на детайлите; леко да се загрее мястото на спойката, като
се извадят остатъците от изводите; в очистените от припоя отвори
в платката да се запоят изводите на новия прибор.
9. За подобряване на охлаждането мощните транзистори са
прикрепени непосредствено към мощни метали» радиатори (ох-
ладители). Тъй като корпусы па всеки от тези транзистори е
свързан електрически с извода на колектора, самите радиатори
са монтирани на шасито с помощта на изолационни шайби и втул-
ки. При излнзането от строя на такнва транзистори, а сыцо и при
подмяната им, трябва внимателно да се провери правилността на
монтирането на радиатора и дали няма късо съедннение между
него и шасито.
Транзисторите излизат от строя поради пробиви, прекъсва-
ния на изводите или пробиви на преходите при голям ток, про-
тичащ през тях и при поява на утечка. Може по един от следните
три начина да се установи нзправността на транзисторно стъпало:
1) измерване на напреженията на изводите на транзисторите;
2) измерване на съпротивлението на PN и NP прехода с по-
мощта на омметър;
3) проверка на преминаването на сигнал.
При проверка на напреженията на изводите на транзисторите
и особено във веригата на базата трябва да се използува впсоко-
омен волтметър, входного съпротивление на който за включения
обхват най-малко 10 пъти да превишава съпротивлението на учас-
тъка от схемата, към който се включва. Неспазването на това пра-
вило води до парушаване на режима на работа на транзистора
поради преместване на работната му точка и в редки случаи до
неговото повреждане. Трябва да се измерва внимателно, тъй като
при късо съединение между колектора и базата транзисторы се
поврежда.
При измерване на напреженията на изводите на транзистори-
те най-голямо внимание трябва да се обръща на напрежението
26
между емитера и базата, което определя пренапрежението, изпол-
зувано за управление на проводимостта на транзистора. Измене-
нкето на това напрежение с десети части от волта е достатъчно,
за да се наруши работният режим на транзистора. От друга стра-
на, напрежението емитер-колектор не е критично и то варира в
широки границн. При нулево преднапрежение (еднакво напре-
жение на емитера и на базата по отношение на шаснто) транзис-
торът е запушен и ток през него не протнча.
Изправността на ламповите стьпала може да бъде установена
по спада на напрежението, създаван от анодния ток на катодния
резистор. В транзисторните стьпала за същата цел може да бъде
използуван резисторът във веригата на емитера. Например, ако
вместо напрежение 3,6-т-3,7 V върху резистора в емитерната ве-
рига на транзистора волтметърът покаже 0V, това означава, че
транзисторът не е проводим. Причината за лнпса на емитерно-
колекторен ток може да бъде вътрешно прекъсване в транзисто-
ра или наличие на запушващо напрежение на неговата база (рав-
но или по-малко от това на емитера за транзистори тип NPN).
Когато върху емитерния резистор има спад на напрежение, равен
на колекторното напрежение, то в транзистора има късо съеди-
нение между колектора и емитера. Разбяра се, в никои случаи
това явление може да се дължи и на дефект във веригите, подава-
щи преднапрежения, поради което транзисторът се оказва на-
пълно отпушен. В този случай съпротивлението колектор-емитер
става много малко и напрежението на емитера ще бъде приблизи-
телно равно на напрежението на колектора. Изправността на тран-
зистора в такава схема може да се провери и по следния начин:
Да се включи волтметърът паралелно на емитерния резистор и
да се свържат накъсо изводите на емитера и базата. Ако транзис-
торът е пзправен, показанието на уреда трябва да е нула, тъй
като постоянного преднапрежение се е намалило до нула. При
липса на емитереп резистор волтметърът може да бъде включен
между емитера и колектора. Ако транзисторът не е пробит или
не се намира в режим на насищане, уредът ще покаже известно
напрежение.
При проверка на режима на транзистора в стъпалото, където
има нарушение на режима, може да се окаже, че въпреки пълно-
то съответствие на захранващото напрежение и на стойностите
на елементите със заводските данни, напреженията на изводите
на транзистора се различават от нормалните. Този ефект говори
за изменение на преходното съпротивление между колектора и
емитера, което довежда до увеличаване на преднапрежението или
намаляване на усилването.
27
Проверката на транзисторите посредством измерване на съ-
противлението на PN преходите в права и обратна посока широ-
ко се използува в практнката, като за целта транзисторът се от-
поява от схемата. Обаче въпреки относителната лекота и наглед-
ност на тази проверка трябва още и още веднаж да се напомни за
необходимостта да не се допуска електрнческо претоварване на
транзистора, довеждащо до увеличаване на температурата па
PN прехода. За съжаление някои забравят, че прегряването на
PN прехода, даже ако това не се съпроводи с излизане на тран-
зистора от строя, неизбежно довежда до необратимо влошазане
на неговите параметри
Най-безопасно се проверяват транзисторите с пзточник на
напрежение 1,5 V или по-ниско, а при нзползуване на мпогооб-
хватни омметри се използуват скалите 1X100 и 1X1000, доколко-
то в тези случаи напреженията на изхода са нан-малкп. За про-
верка на съпротивлението на PN преходите изводите на омметъра
се свързват към двата извода на транзистора откачало в едка, а
след това в обратна посока. При измерване межу колектора и
емитера съпротивлението трябва да бъде 10 к2 и повече в двете
посокн. Ако съпротивлението се окаже по-малко, транзисторът
трябва да бъде подменен. Съпротивлението между изводите база-
колектор и база-емитер в едната посока трябва да бъде по-малко
от 150 О, а в другата по-голямо от няколко хнляди ома. Разбира
се, стойността на съпротивлението ще се мени в зависимост от
типа иа транзистора и от това, какво напрежение на изхода на
омметъра се използува при проверка. Германиевите транзисторн
имат по-малки прави и обратни съпротивления на PN преходите,
отколкото силициевите
Проверката на транзисторните вериги за преминаването на
сигнала се извършва с помощта на осцилоскоп или вобулоскоп в
няма никакви съществени различия от методите, използувани при
ламповите схеми. Така например при излизане от строя на гене-
ратора за вертикалното отклонение изправността на транзистор-
ния мултивибратор може да се установи в съответните контролни
точки с осцилоскоп по наличието на правоъгълен иыпулс на из-
хода на мултивибратора; изправността на транзистор в емитерния
повторител — по наличието на трионообразно напрежение на ба-
зата и на емптера; изправността на транзистор в изходното стъ-
пало за вертикално отклонение — по наличието на трионообраз-
но напрежение на базата и на емитера и пр.
28
1.5. ПРАВИЛА НА ТЕХНИКАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РЕМОНТ
НА ТЕЛЕВИЗОРИ
На много места в телевизорите има опасни за живота напрежения:
от 9000 до 20 000 V на втория анод на кинескопа, 300 до 400 V на
останалите електроди на кинескопа, около 900 V на бустърния
(бостеров) кондензатор и около 40 до 250 V на различии места в
монтажните детайли на ламповите телевизори. Затова при регу-
лиране, ремонт и проверка на телевизорите трябва да се спазват
следните правила на технвката за безопасност:
1. Забранява се подаваие на напрежение на телевизора
при изкуствено окъсенн предпазители с жички или пестандартни
предпазвтелн, а сыцо и включването и изключването му с непо-
средствепо свързване или прекъсване на проводниците.
2. Смяната на лампи и други детайли, запояването на проводнп-
цн, измерването на изправността на връзките („прозвъняване“
на проводниците) и други операции, изпълняванн с две ръце, да
се нзвършват само при изключен телевизор.
3. При ремонта на телевизорите има опасност от имплозия на
кинескопа. Затова техниците трябва да работят с голяма прозрач-
на пластмасова маска пред лицето, която да предпазва и сънната
артерия на врата. Двете китки на ръцете трябва да бъдат добре
бинтовани, за да се предпазват вените на ръцете.
4. Всички регулировки да се извършват с едиа ръка, като
другата се пази от докосване до метални токопроводящи предме-
та в блоковете на телевизора и измервателната апаратура.
5. Шасито на телевизора и корпусът на измервателния апарат
да се свържат и заземят.
6. Изводите на апаратите, използувани за измерване на на-
преженията и токовете трябва да бъдат надеждно защитенн от
случайни докосвания.
7. Преди всяка операция, свързана с включване на телевизо-
ра за проверка и ремонт, да се разреждат електролитните конден-
затори на нзхода на захранващия блок.
8. При изваждане на високоволтовия извод вторият анод на
кинескопа да се разреди с помощта на добре изолиран проводник,
свързвайкп го неколкократно с шасито.
29
Глава 2
МЕТОДИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗОРИТЕ
За откриване на повредите в телевизорите сыцествуват раз-
личии методи. Погрешно е да се твърди, че определен метод е
най-добрият. Във вееки случай трябва да се подхожда конкрет-
но и творчески. Често пъти откриването на повредата се постига
посредством прилагане на комбинация от няколко метода.
Затова добрият телевизионен техник трябва добре да познава
устройство™ и действието на всички стъпала в телевизорите и
всички методи за откриване на повреди в тях.
2.1. ФУНКЦИОНАЛНА СХЕМА НА ТЕЛЕВИЗОР ЗА ЧЕРНО-БЯЛО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
За да можем да открнем повредата в никой телевизор, трябва
да имаме неговата принципна схема, а за по-бързо ориентиране
е целесъобразно от нея да се състави функционалната схема на
този телевизор.
На фиг. 2.1 е показана функционалната схема на съвременен
телевизор за черно-бяло изображение. Сигналът от антената А
се усилва във ВЧ усилвател 1, след което се подава на смесител-
ното стъпало 2, в което става смесването на входните модулирани
сигнали с честота на изображение™ (AM) и на звуковия съпровод
(ЧМ) със сигнала от хетеродина 3. Високочестотният усилвател
/, смесителят 2 и хетеродинът 3 със съответните бобини за 12-те
канала от метровия обхват са конструктивно обединени в изби-
рача на телевизионните канали (ИТК). Всевълновият избирая
на телевизионните канали (ВИТК) съдържа всички стъпала и
елементи за каналите от метровия и дециметровия обхват.
Получените два модулирани сигнала с междинни честоти на
изображение™ и на звуковия съпровод с разлика между двете
честоти 6,5 MHz се усилват в общия тристъпален (по-рядко дву-
сгъпален) МЧ усилвател 4.
Полученият след диодния демодулятор (видеодетектор) 5 те-
левизионен сигнал се подава на видеоусилвателя 6, откъдето ви-
деосигналът се подава на управляващия електрод (катод или ве-
нелтов цилнндър) на кинескопа К.
30
Във видеодетектора 5, в резултат на биенето между ^двете меж-
динни честота (на изображението и на звуковия съпровод), се
получава втората междинна честота на звуковия съпровод
6,5 MHz, конто от точка а или б се подава на двустъпалння МЧ
усилвател на звуковия съпровод 7. Демодулацията на честотномо
дулиранпя сигнал на звука става в дробния детектор (по-рядко
дискриминатор) 8. Полученото НЧ напрежение се подава в дву-
стъпален (по-рядко тристъпален) НЧ усилвател 9 и от него се
подава на внсокоговорителя ВГ.
Сигналът от точка а се подава и на амплитудния’отделител-
10, който пропуска само синхронизиращите импулси. В раздели
телния филтър те се разделят на синхронизиращи импулси по
вертикали (по кадри) и по хоризонтали (по редове).
Синхронизиращите импулси по кадри се
подават на генератора за вертикално отклонение на лъча (гене-
ратор за картините) 11, който произвежда синхронизирано напре-
женне с честота 50 Hz. Това напрежение от изходното стъпало 12
за вертикално отклонение се подава на бобините за вертикално
отклонение на лъча БВО на кинескопа К. ;
Синхронизиращите импулси по редове
се подават на генератора за хоризонтално отклонение на лъча
13, който произвежда синхронизирано напрежение с честота
15 625 Hz. Това напрежение от изходното стъпало 14 за хоризон-
тално отклонение се подава на бобините за хоризонтално откло-
нение на лъча БХО на кинескопа К.
31
При всички сьвременни телевизори е употребена схемата на
т. нар. ключово АРУ. В стьпалото за изработване на регулиращо
Фиг. 2.2
напрежение за АРУ постъпват импулси на обратиия ход на редо-
вете от нзходното стъпало за хоризонтално отклонение 14 и ком-
32
плектея видеосигнал от видеоуснлвателя 6. При лам ловите теле
визори регулиращото напрежение за АРУ е отрнцателно. При
трам’нсторните телевизори обаче неговата полярност зависи как-
то от вида на използуваните транзистори (PNP или NPN), така
и от начина за регулиране на \силването.
Освен това напрежението с честота 15 625 Hz от изходното стъ-
пало за хоризонтално отклонение 14 се повишава и се изправя във
3 Попредг: в тел. прпемннци
33
високоволтовия изправител 15. Полученото постоянно налреже'
нне 64-20 KV се подава на втория анод на кинескопа Д'-
Фиг. 2.4
Почти всички стьпала на телевизорите се -захраньат от
нисковолтовия изправител 16.
Освен гореизброените основни стъпала вГразличните телеви-
зори има и никои други стьпала, например устройство за автома-
тично регулиране на яркостта (АРЯ), устройство за автоматич-
на донастройка на честотата на хетеродина (АДЧ) и честотата на
генератора за хоризонтално отклонение на лъча (15 625 Hz) и пр.
Във всяко едно от гореизброените стъпала 1-ъ-16 на телевизо-
ра, включително антената А, впсокоговорителя ВГ и кинескопа
Д с отклонителните бобини БВО и БХО могат да се появят по-
вреди, конто нарушават нормалната работа на телевизора.
Накрая трябва да се изясни разположението на отделните лам-
пи, ВЧ трептящи кръгове и филтри, транзистори и пр. по шасито
или по печатайте платки, както и разположението на отделните
печатни платки, ако монтажът е печатей. Ако липсва оригинал на
скица с разположението на елементите по шасито, техникът тряб-
ва сам да си я направи. На фиг. 2.2 е показана като пример така-
ва скица за телевизора „Кристал", направена в ремонтната рабо-
34
тилнида. Шасито е гледано отдолу. Изготвяието на та кава скица
ще отнеме малко повече време, но впоследствие тя ще се изпол-
зува многократно.
На фиг. 2.3 е показана скица за разположението на лампите
и основните части за телевизорите „Пирин" и „София", а на фиг. 2.4—
сыцото за съветските телевизори от типа УНТ (унифицирани).
На фиг. 2.5 е показано разположението на елементите в кутия-
та на съветския преносим транзисторен телевизор „Юност“-401 Д,
а на фиг. 2.6 — разположението на елементите на дъното на ку-
тията на сыция телевизор.
Повредите в телевизорите могат да се систематизират по след-
ния начин:
а) повреди в антенното устройство на телевизора;
б) повреди поради разрегулираие или промяна на параметри-
те на електронната оптика — йонен уловител (ако има такъв),
центриращ магнит, коригиращи магнита, система с отклонителни
бобини, регулатори на линейността на изображението и др.;
в), повреда в кинескопа и неговите регулатори — за яркост,
фокусировка, контраст и др.;
г) повреди в никое от стъпалата 1+15 (фиг. 2.1) на телевизо-
ра, включително и разстройка на иякои ВЧ трептящи кръгове;
д) повреди в нисковолтовия изправител 16.
35
Външнпте смущения на телевизионного прпемане не спадат
към повредите на телевизорите. С тях трябва да се бори?л на са-
мого място, където се причиняват.
Фиг. 2.6
Откриването на повреди в телевизорите може да стане гю «я-
кон от слединге метоли:
а) чрез измерване на иапрежения, токове и съпротпвяечяя;
б) по външни признаци — изображение и звук;
в) с помощта на телевизионната изпптагелпа таблица (ТИТ);
г) с генератор за пробно изображение;
д) с вобулоскоп; •
е) чрез п'роследяване формата и големината на пмпулсите;
ж) чрез последователно полаване па сигнал;
з) чрез последователно изключване.
2.2. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ИЗМЕРВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЯ,
ТОКОВЕ И СОПРОТИВЛЕНИЯ
2.2.1. Общи сведения
По правило търсенето на повредите в телевизорите трябва да
започва с измерване на захранващите напрежения посредством
комбиниран измервателен уред (авометьр). За тази цел за всеки
телевизор трябва да има предварптелно направена т. нар. днагра-
ма на напрежеинята. На фиг. 2.7 е дадена като пример днаграмата
на иапреженпята на съветския телевизор „Темп 6“.
36
Стойностнте на напреженията па електродите на лампвте и на
транзисторите и на изводите на интегралнпте схеми могат да се
посочат в табличен вид за даден телевизор. На табл. 2.1 са лоео-
чени например напреженията за телевизорите „Пирин“ и „София".
Тъй като телевизорът „София" се е произвеждал с кинескоян с
диагонали 53 и 59 ст, в таблицата са посочени напреженията за
37
Таблица 2.1. Напрежения в телевизорите „Пирин* и „София*
Стьпало Лаши и система Електрод Кране Средне Толеранс на
№ напрежение напредеението, V1
1 1 2 ! 3 4 5 в
+-А—Ql5 243 240:-250
Нисяоволтоз 4-5—Си» —— —— 210 200-:-220
изправител +£ —Сит — —. 215 205-:-225
+г —С<18 — — 215 205+220
4-7 Г—Сиц — 230 225+235
+5—См, — — 230 225+235
долей в 6 90 85 +95 J
Избирая на телевизионните •Л-ип. трж>Д А 7 —1.3 —1,1+ -1,6 :
РСС88 горем а 1 180 170+190 I
канали (ИТК) триод к 3 88,5 85+95 !
а 6 200 190+210 1
пентод P-Z 3 110 95+125
PCF82 триод а 1 140 90+130 J
KTioi -2 —1+-3 ;
а 7 210 200+220 1
Лац пентод р» 8 170 160+180 ;
EF183 к 1.3 0.9 0,7+1,2 !
Общ междин- i
ночестотен усилвател а 7 205 195+215 1
#гог пентод Ръ 8 165 155+175 •
EF183 к 1.3 0.6 0,5+0,8
а 7 160 150+170
•^яю пентод Рч 8 200 190+210
EF80 к 1.3 1.2 1,0+1,5 j
а 6 И 9+13
Амплитудеи хептод А+4 1 12 10+i4
1 отделител и ограничится 6И1П А 7 —12 . 0+—30
триод а 8 60 — 1
пентод а 6 190 170+210
Ввдеоусилвател •Лгм Pz 9 100 150+40
PCL84 К 7 3,5 1+7
триод к 3 3.5 1+7
38
Продължение на табл. 2.1
1 2 3 4 СП Ч 05 ! 1 1
МЧ усилва- тел—звук Д>0Б PCF82 пентод а А к к 6 3 7 200 120 0,9 190-5-210 100-!-130 0,5-5-1,5
триод 8 100 lo0-t-40
МЧ усилвател и ограничи- тся —звук •^гов EF80 6 3 7 210 50 228 220 4,9 200-5-215 40-5-60
пентод а
Pt
НЧ предусил- вател и изхо- дно стъпало — Дю? PCL86 пентод а А к 220-5-240 215-5-225 4j5-s-o,3
звук триод а к 9 2 130 1,5 125-5-135 1,3-5-1,8
Стъпала за вертикално от- i клоневне Лвдз ЕСС83 десен триод а к 1 3 205 13 10-5-15
•^304 триод а 1 2 100 —20 90-5-110 —16-5-—28
PCL85 пентод а Рг к 6 7 8 210 200 . 17 190-5-220 190-5-220 16-;-19
Генератор на сипусоидално напрежение*)' и зарядна лам- Лзия ЕСН81 хептод а Рг-и Pi Ps к 6 1 2 7 3 135 182 —3 3,3 9,5 130-5-140 180-5-190 -2-5-—4 8-5-11
па триод а А к 8 9 3 155 —40 9,5 145-5-160 8-5-11
M-S. Изходно стъпа- ло за хориэон- Лион PL500 пентод Pi ! Pi 6,7 1.2 170 -60 160-5-180
тално отклоне- ние Лют PY88 диод У&ю \ а [ 1 9 230 800 225-5-235 —
*Нарича се още синусов генератор.
39
Пролължеиие на та<>л. 2.1
1 1 2 3 4 5 6
Кинескоп „Пирин* B47G1 (AW47-91) к Р\ Pi А А+5 7 2,6 3 4 КБ 180 130 500 300 16 kV 170 : 210 100-:-150 450-:-550 О : 400 14-:-16 kV
«София* AW59-91 B53G1 (AW53-88) к Р\ Pi Рз А.г, 7 2,6 3 4 КБ 180 120 500 300 16 kV 170:-210 100-:-140 450:-550 0:-600 14 :-16 kV
3 кинескопа. Означенията от таблицата отговарят на озиачепията
от схемата на телевизора „Кирин", конто е дадена в приложение
I. Същата таблица може да се използува и за телевизорите „Варна",
„Плоска", „Средец", „Вихрен", „Родина", „Китен", „Бузлуджа",
„Шипка", „Люлин", „Тракня" и „Средец 2“.
На табл. 2.2. са посочеии напреженията на електродите на
транзисгорите в телевизорите „София 21“, „София 22", „Царевец"
и „София 31", измерени със сигнал, подаден на входа на телеви-
зора. На табл. 2.3 са посочени напреженията на изводите на ин-
тегралните схеми в телевизорите „София 21", „София 22", „Царе-
Бец" и „София 31“ (включнтелно изменение™ от фиг. 3.1), изме-
рен» със сигнал, подаден на входа на телевизора. На табл. 2.4
са посочени напреженията на електродите на кинескопа в телеви-
зорите „София 21", „София 22", „Царевец" и „София 31".
На една част от схемите на телевизорите са дадени напреже-
нията в отделните точки, като встрани на схемата е отбелязано,
дали тези напрежения са измерени без или със сигнал, подаден
на входа на телевизора. В други случаи обаче не е посочено на
схемата дали тези напрежения са измерени без или със сигнал
на входа на телевизора, което попякога става причина за неточна
диагноза.
При ламповите телевизори бустъриото напрежение, което е
от около 700 до около 900 V, трябва да се измерва само на бус-
търння кондензатор. То в никакъв случай не трябва да се измер-
ва на ТХО или на катода (качулката) на бустърната лампа, тъй
като на тези две места върху бустъриото постоянно напрежение
е насложено много високо променливо (импулсио) напрежение от
4 до 6 kV, което неминуемо ще стане причина за повреда на ком-
би тирания измервателен уред (авометър).
40
Едповрсменно с измерването на напрежения в телевизора
трябва да се направи н внимателен оглед на монтажа и отделг.ите
елсмептн. При този оглед веднага могат да се открият изгорели
резпстори, лампи с влсшеп вакуум и пр.
Измерване на токове в телевизорите се прави много рядчо.
Обикновено токът може да се определи чрез измерването на спада
на наврежението в двата края на известен по сопротивление ре-
41
Таблица 2.2. Напрежения на транзисторите в телевизорите „Софин 21“,
„София 22", „Царевец" и „София 31“
Телевизор „София** Транзистор R 1 * i 1 С
-ЦТ, V
Т101 9 8.2 о *
Т102 8.8 8.4 0 1
ТЮЗ 3.6 3.2 0
Т104 8.6 8,5:2,5 0
ТЮ5 10,5 10 1.36
21, 22* Ц, 31 Т201 2.8 3,4 10,5
Т401 0 0.25 11
Т601 2,4 2.5 110 ।
Т605 0 0 32
j Т606 2,4 3 10
Т602 44,6 44 31
21, 22, Ц Т603 5,4 6 44
1 Т604 30:34 32.6 44,6
! Т602 20 19 11,6
1 31 Т603 4,8 5.4 19
1 Т604 12 11.6 20
зистор, през конто протича този ток. След това’токът'се изчисля-
ва по закона на Ом.
Ако чрез измерване на напрежението не може да се открие по-
вредата, може да се използува методът чрез измерване на съпро-
тивления. За тази цел е необходима диаграма за съпротивленията
на съответния телевизор. На нея са посочени нормалните стой-
ности на съпротивленията между възлови точки в телевизора.
На фиг. 2.8 е показана като пример диаграмата на съпротивления-
та на телевизора „Темп 6“.
Съпротивленията в телевизорите се нзмерват с комбиниран
пзмервателен уред (авометър), ако той има повече подходящи об-
хвати за измерване на съпротивления (1 Q4-20MQ), или с ом-
метр л.
42
Таблица 2.3. Напрежения на интегралните схеми в телевизорите
„София 21”, „София 22", „Царевец* и .София 31*
ИС201 ИС301 ИС401 ИС501 ИС901 j ИС902
Извод 21, 22, Ц,31 21, 22, 31 21, 22, Ц, 31 21, 22, Ц, 31 изм.
м ц
+U, V
1 3,5 3,8 аз 11 4 мяса 18
2 3,6 3,8 2,3 3 23 —
3 маса 3.1 2,8 6 1.2 —W
4 2,3 2,6 2,2 6 11,5 — 18
5 5,9 10,5 9 0,6 23 4 0,9
6 0,9 0-s-l 0-5-1 2,5 6,5 — 1,3
7 -м 10,5 9 2,5 3,2-5-3,8 3,8 -=—
8 6,2 0,8 0,8 3 0,7 6,5 —
9 62 10,5 9 3,5 3 Мм*
10 0.5 19 16 4 2,3 —— маса
11 4,5 10,5 9 32 0,8 10 —
12 6 юл 9 3 3,6 —- 9
13 11 — 7,2 м— —м
14 52 мм. 5,8 -- 2 —М.
15 3,6 — 3 мм —
16 3,5 — —=• маса •=- — —
Таблица 2.4. Напрежения на кинескопа в телевизорите .София 21**,
„София 22**, „Царевец". и „Соф ия 31*
Телевизор „София” Кивестюп Електрод Краче, М и. V
21 61ЛК1Б •g Z.E’S'S 1 2,6 3 4 КБ —20-;-+90 +520 -40-5-+480 16 kV
22, Ц 50ЛК1Б pi Ра Р1 РЗ+5 2,6 3 4 КБ —20-5-+90 +520 —40-s- +480 14 kV
31 31ЛКЗБ Р1 Ра Р1 РЗ+5 1,5 6 7 КБ —20-5-+50 +300 -40-5-+250 11 kV
43
2.2.2. Грешки при измерване с авометър
На разположение на техниците в телевизионните ремонтни
работилници има най-различни комбипирани нзмервателни уре-
ди (авометри). Освен по марката те се различават технически по
своею вътрешно съпротивление при измерване па постояннн ня-
прежения. Тези уреди се разделят на две труни: нискоомни със
съпротивление 333, 500 или 1000 Q/V и високоомни със съпротнв-
ление 8000, 10 000, 20 000, 33 333 и повече Q/V.
Измерването на променливи захранващи (мрежово, трансфор-
ыаторки) напрежения с честота 50 Hz не нредизвиква никакви
затруднения. То се прави с нискоомен или високоомен уред с об-
хвати за променливи напрежения, без да се получават грешки при
измерванията. Никои комбинирани уреди позволяват да се измср-
ват сравнително точно и НЧ напрежения счестота до 10—20 kHz.
Най-добре е НЧ напрежения да се измерват с електронни волт
метри за променливи напрежения. Тяхната употреба е абсолют-
но необходима при измерване па ВЧ напрежения.
За измерване на постояннн захранващи напрежения може да
се употреби какъвто и да е уред — нискоомен или високоомен.
За измерване обаче на напрежения на екранни решетки, никои
анодни напрежения и преднапрежения на управляващн решетки,
напрежения на електродите на транзистори и интегралнн схеми,
напрежения във веригите за АРУ (АРК) и други подобии може
да се употреби само високоомен уред. В тези случаи собствепата
консумация на уреда, ако е нискоомен, е толкова голяма, че мо-
гат да се получат грешки в измерванията до 60 и повече процента.
При употребата на уред със съпротивление 20 000 Й 'У грешката
е около 2%, което при ремонтни условия е достатъчно.
За да се иамали грешката, е необходимо комбинираният измер-
вателен уред да се превключва на такъв обхват, че стрел ката му-
да ее отклонява във втората или третата третина на скалата (над
30%). В противен случай грешката при измерването ще се увели-
чь още повече.
На схемите на телевизорите и на диаграмите на напреженията
най-чесго се посочва вътрешното съпротивление на уреда, с конто
са иаправени измерванията в завода. Ако обаче използуваме
уред с по-малко съпротивление, отчетените стойности ще бъдат
по-малкн и обратно. Ако на схемата на телевизора не е посоче-
ио зътрешното съпротивление на уреда, трябва да се работа с
авометър с вътрешно съпротивление поне 20 000 Q/V.
При измерване на постояннн напрежения в критична точки,
където има ВЧ или МЧ напрежения, могат също да се получат
44
грешки поради затихваие или капацитивно влияние от измерва-
телния уред. Тази опасност се отстраиява лесно, като се измерват
посредством специален изолиран пробник, в който е поставец
последователно във веригата резистор с голямо съпротивление.
Острието на пробника се допира направо до измерваната критич-
на точка. Съпротивлението на този резистор трябва да е равно на
пътрешиото съпротивление на комбипирапня уред за включения
обхват за измерване па постоянно напрежение. В такъв случай
истипската стойност на измерзаното напрежение се получава,
като отчетепата при измерване с пробника стойност се умножава
по 2. Например, ако уредът има съпротивление 10 000 Q/V и е
включен на обхват 300 V постоянно напрежение. пеговото вът-
реппю съпротивление е 3 MS2 . Следователпо в пробника ще поста-
вим резистор също със сьпрстивление 3 MQ.
Този метод може успешно да се приложи и при измерване на
трептснията на хетеродипа в телевизора направо на решетката па
триодтата лампа. Така може да се измерва и анодного постоянно
напрежение направо па анода на хетеродннната лампа, без значи-
телно да се натоварн пли разстрон хетеродинът.
Внсокото постоянно напрежение па иторпя анод на кинескопа
(9-s-20 kV) може да се измерп със специален електростатичен волт-
метър или с обикновен високоомен комбпниран измервателеи
уред (азометър), ио снабден фарбпчио със специален пробник за
високо напрежение. Ако обаче не разполагаме с такъв волтметър
или със специален пробник, може сами да пзработим такъв проб-
ник за високоомния комбпниран уред. с който -эбпкновепо рабо-
там. Ако уредът има съпротивление 20 000 2/V, то например на
обхват 1000 V той ще има вътрешпо-съпротивление 20 000 х 1000—
- =20 MSI. За да се увеличи обхватът му например на 20 kV, общо-
то съпротивление трябва да бъде 20kS2'V.:20 kV =400 MQ.
Следователпо последователно във веригата трябва да се свърже
външно добавъчец резистор със съпротивление 400—20 380 Мй.
Този резистор трябва да се помести в добре изолиран пробник и
да се сзърже с подходящ вксоковолтов гъвкав кабел. Известна
трудност ще представлява набавянето на такъв резистор. Затова
в пробивка ще трябва да свържем последователно повече резисто-
ра със съответни съпротивления.
Измерването на ток при ремонт па телевизорите се избягва от
техниците. Това се дължи на обстоятелството, че за да се измери
известен ток, трябва да се прекъсне дадена верига. Още по-труд-
но е измерването на ток в дадена верига при печатния монтаж,
тъй като много от електрическите вериги са разнесена на различ-
ии места по печатната платка. Порадн тези причини се прибягва
45
най-чест® до метода за измерване на ток чрез измерване на спада
на напрежението в двата края на резистор с известно съпротивле-
ние. Ако това съпротивление е от порядъка на килооми и измере-
ното напрежение е във волтовете, търсената стойност на тока се
изчислява от U тд
Естествено е, че въпросният резистор R трябва да е изправен.
От друга страна, при такова измерване може да се открият и
прекъснати резистори.
2.2.3. Измерване с електронен волтметър
Електронните волтметри имат много голямо вътрешно съпро-
тивление и при измерване с тях съответната верига практически
не се натоварва допълнително. С тях могат да се измерват посто-
янни и променливи напрежения до най-високи честота. Те обаче
имат и някои недостатъци, като например най-често иесиметричен
вход, захранване от мрежата, необходимо е време за предварител-
но загряване и пр. Освен това те измерват точно само синусоидал-
ни променливи напрежения. Въпреки тези недостатъци електрон-
ният волтметър е незаменим помощник на телевизиониия техник.
Преди да се работа с даден електронен • волтметър, трябва да
се знае подробно упътването за неговата работа, тъй като отдел-
ните конструкции имат индивидуал ни особености, особеио що се
касае до принадлежностите към тях (пробници, шнурове и пр.).
Всеки техник, който работа с някакъв електронен волтметър,
трябва добре да познава неговата електрическа схема. Само тога-
ва той ще може правилно да си служи с него. Точността на елек-
тронните волтметри обикновено е ±3 до 5%, което за ремонтни
работа е достатъчно.
Определено време след включването на електронен волтметър
трябва да се регул ира нулевото положение на стрел ката на измер-
вателния му уред. При измерване не трябва да се забравя, че ед-
ната от входните му клеми може да е свързана с шасито. Поради
това точки измервания ще се получат само ако едната от двете
измервателни точки в телевизора е свързана с шасито на послед-
няя. Обикновено при почти всички измервания това условие е
изпълнено. В повечето електронни волтметри има ключе, с чиято
помощ може да се обръща поляритеты на входните клеми. При
измерване на положителен или отрицателен (решетъчно предна-
прежение, АРУ) потенциал спрямо маса ключето се обръща на
съответното полвжение + или —. Тъй като често измерваното
46
напрежение може в процеса на самого измерване да смени своя
поляритет (при настройка на дискриминатор и дробен детектор),
is някон електронни волтметри нулевата точка мо>^с да се нагла-
сява в центъра на скалата нм.
Ако се налага да се измерва постоянно напрежение между
две точки с различен потенциал спрямо шасито, се препоръчва
това да не се прави направо между двете точки а ц q (фиг. 2.9 а),
а първо да се измери напрежението между шасито 0 и точка а и
след това напрежението между 0 и точка б (фиг. 2.9 б). В този
случай търсеното напрежение между точките а и б е разликата от
двете измервания.
При работа с електронни волтметри трябва да се ВНИмава да
не се подаде на входа им по-високо напрежение от максималното
за даден обхват.
Към никои от електронните волтметри също цМа пробници за
измерване на високи напрежения (до 20—30 kV). Когато се работа
с такъв пробник, телевизорите с универсално заХранване (Р-се-
рия) трябва обязателно да се захранват от мрежата през раздели-
телен трансформатор.
При измерване на променливи напрежения е важн0 да се оп-
редели предварително кога се налага да се използува електронен
волтметър и точно какъв. За измерване на мрежови напрежения
трябва да се използува обикновен комбиниран уред (авометър),
тъй като в този случай вътрешното съпротивление на измерва-
телния уред не играе роля.
Вътрешното съпротивление на електронните Волтметри при из-
мерване на НЧ напрежения с честота до около 20 kHz е от поря-
дъка на 1 MQ, поради което измерваната НЧ верига практичес-
47
ки не се товари допълнптелно. Но тъй като вече се произвеждат
комбинирани измервателни уредп (авометрп) с вътрешко съпро-
тивление над 20 Ш/V, конто и при честота 20 kHz измерват с
достаточно гол яма тсчпост, не е необходимо за НЧ измерил япя
да си служим с електронен волтметър, освен ако напргжеивята
не са от порядъка на миливолтп.
Нека се нма прсдвкд, че НЧ напрежения могат да се пзмер-
ват и с помощта на осцилоскоп, какъвто обязателно има във вся-
ка телевизиоина ремонтна работилница. При използува;)? ж? ос-
цилоскоп може одновременно с измерването да се наблюдав;) и
формата па измервапото НЧ иайреженне, което в много случаи
не е без значение, тъй като ее изключват погревши измервания.
Такива грешна резултатп могат да се получат при пзглсрвапе с
електронен волтметър, ако се обърие поляритеты на свързващи-
те проводница, вследствие на което ще се получи допълпително
напрежение от брума.
С осцилоскопа могат да се установят и грешки в измерваиията
поради хармоничнп или странички напрежения. Например при
измерване с електронен волтметър за напрежението на брума на
високоговорителя на един телевизор се получава стойност 0,4 V,//.
При проверка с осцилоскоп се оказва, че стойността на така из-
мереното напрежение е вярна, но то е съставено от НЧ налреже-
ние на брума, от напрежение с честота 15 625 Hz от стопалата за
хоризонтално отклонение и евентуално и от напрежение с често-
та 50 Hz от стъпалата за вертикално отклонение на лъча в кине-
скопа.
Друго предимство на измерването на НЧ напрежения с осци-
лоскоп е голямата чувствителност. С осцилоскоп могат да се из-
мерват сравнително точно НЧ напрежения от порядъка на мили-
волти, докато чувствителността на повечето електронни волт-
метри е стотни от волта.
При измерване на променливи напрежения във видеоканала,
например при снемане на амплптудно-честотни характеристики,
трябва да се има предвид, че входного съпротивление на електрон-
ните волтметри бавно намалява с повишаване на честотата. Това
означава активно затихване на измервания обект. Още по-голямо
значение обаче има допълнителното капацитивно натоварване на
измервания обект, което например при ВЧ трептящи кръгове и
филтри води до тяхната разстройка в момента на измерването. И
с най-качествените диодни пробници входният капацитет на елек-
тронните волтметри не може да се намали под 5 pF. При това по-
ложение може спокойно да се измерва във видеоусилвателя, оба-
че с помощта на измервателни генератори на синусоидално напре-
48
жение с честота от НЧ обхват до около 5—6 MHz. При измерване
обаче па напрежения и снемане на амплитудно-честотпи характе-
ристики във видеоусилвателя с помощта на електронен волтметър
пс може да се съди за фазовите отношения и склонността към са-
мовъзбуждане. Поради това и тук осцилоскопът, съчетап с нз-
гюлзуваието па правоъгълнн напрежения, може да бъде незаме-
ним помощник.
С подходящ електронен волтметър могат да се измерват и про-
менливи напрежения с честота до около 300 и повече мегахерцп,
каквито също има в телевизорите. При такнва измервания обаче
трябва обязатслпо да се има пред вид, че измервапият обект зпа-
чителпо се натоварва активно и се разстройва честотно. Входного
съпротивление па пробника при тези честоти е от порядъка на пя-
колко килоома. На практика обаче много рядко има нужда да се
измерват в телевизорите напрежения с такава висока честота.
Едииственият случай би бил измерване на ВЧ напрежения в хете-
родипа на телевизора. Както обаче е известно, нроверката на ра-
ботата на хетеродина се прави най-лесно и точно чрез измерване
на постоянного напрежение на решетката на хетеродинната лам-
па. Ако се допре пробникът до трептящия кръг на един хетеродин,
който трепти на честота от порядъка на 220 MHz, кръгът ще се
разстрои напълно, а активного натоварване от сравнително мал-
кото входно съпротивление на електронния волтметър може при
известии обстоятелства даже да причини затихване на ВЧ треп-
тения на хетеродина. Поради тези причини не се препоръчва да се
прави такова измерване.
Следователно на практика горната работна честота на елек-
тронния волтметър трябва да достига до около 40—50 MHz за
измервания след смесителя.
С някои електронни волтметри, както и комбинирани измерва-
телни уреди (авометри) могат да се измерват затихвания и усилва-
ния, за което те имат специална скала, разграфена в децибелп
(dB).
Някои електронни волтметри са пригодени и за измерване на
съпротивления в широк обхват.
При работа с електронни волтметри трябва да се имат пред
вид следните основни правила:
а) след включване електронният волтметър трябва да се раз-
грее 5-ь15 min;
б) преди важни измервания трябва да се проверява нулевого
положение на стрел ката;
в) едната от двете клеми на електронния волтметър трябва да
е свързана с шасито;
4 Повреди в тел приемннци
49
г) да се проверява дали някакво странично напрежение не
влияе върху измерването;
д) импулсни напрежения не могат да се измерват с електрон-
ни волтметри и с универсалии измервателни уреди, защото те са
градуирани при сннусоидално променливо напрежение; за им-
пулсни напрежения да се използува само осцилоскоп;
е) точността на електронните волтметри не е така гол яма
както при комбинираните измервателни уреди (авометри); тя оба-
че е достатъчна за телевизионни сервизни цели;
ж) отклоненията от номиналното мрежово напрежение могат
да станат причина за грешни измервания, ако не е предвидена
съответна стабилизация.
2.3. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ПО ВЪНШНИ ПРИЗНАКИ
Високоговорителят и кинескопът улесняват много определя-
нето на повреди по трите основни показателя на телевизорите:
растър, изображение и звук. На табл. 2.5 са посочени най-харак-
терните повреди в телевизорите, конто могат да се открият с
помощта на високоговорителя и кинескопа. В най-дясната графа
е посочено къде трябва да се търси повредата съгласно с фиг. 2.1-
Трябва да напомним, че когато има растър без телевизионно изоб.
ражение, екранът на кинескопа свети с бяла светлина, като се
виждат отделяйте линии на растъра. Тази таблица естествено е
само ориентировъчна.
При повредите 2—8 от табл. 2.5 трябва да се проверява и
нисковолтовият изправител 16, тъй като обикновено постоянните
захранващи напрежения за отделяйте стъпала се вземат от него
след jRC-филтри. Ако се прекъсне никой резистор от такъв фил-
тър, съответното стъпало или група стъпала ще останат без по-
стоянно захранващо напрежение.
Стъпалото, в което съгласно с табл. 2.5 има вероятна повре-
да, се проверява по-подробно.
Видимите на екрана повреди и смущения могат да се дължат
на външни електрически смущения, на повреда в антенното ус-
тройство и на повреда в сами я телевизор. По-долу ще разгледаме
никои „класически" случаи.
50
Таблица 2.5. Характерна повреди в телевизорите
№ ’астър Изображение Звук Повредата да се търси във (фиг. 2.1)
1 1 t няма “ ’ 1 няма няма нисковолтовия изправител 16
i « 1 няма няма има високоволтовия изправител 15, гене- ратора 13 и нзходното стъпало 14 за хоризонтално отклонение, видеоусил- вателя 6 или кинескопа К
1 3 i има няма има видеоусилвателя 6 (звукът се взема от точка 6)
1 4 има има няма МЧ усилвател на звуковия съпровод 7, дробния детектор 8 или НЧ усил- вател Р
5 има няма няма избирала на телевизионните капали (НТК) 1+2+3, МЧ усилвател 4, ви- деодетектора 5 или видеоусилвателя 6
6 има ияма синхронизация по кадри, а има син- хронизация по редо- ве има генератора 11 и нзходното стъпало 12 за вертикално отклонение
7 има няма синхронизация^ редове, а има синхро- низация по кадри има фазосравняващото устройство от ге- нератора за хоризонтално отклонение 13, нзходното стъпало за хоризонтал- но отклонение 14 или разделителиия филтър
8 има няма синхронизация по редове и кадри има амплитуды ия отделится 10 или прето- варване на входа с много силе» сиг- нал от местния предавател
2.3.1. Външни електрически смущения
Най-честите външни електрически смущения са следните:
защриховано поле (фиг. 2.10 а), което се дължи на УКВ смуще-
ния; смущение тип рибена кост (фиг. 2.10 б), което се дължи
най-често на ВЧ смущения от електромедицински апарати; ему-
51
5J
щення, изразяващи се в бели перлени ленти (фиг. 2.10 в), конто се
дължат най-често на недобре електрически фплтрирани бензииови
двигатели.
2.3.2. Повреди в антенното устройство
Ако едното жило на антеннпя сяметричен кабел се прекъсне
или ее зазем.ч (напр. поради иретъркване на изолацнята опре на
олука на покрива), на екрана на телевизора може да се появк
сяего-залеж (фиг. 2.10 г).
Ако на екрана на телевизора се внждат двойни образ» в дяс-
но от основния образ (фиг. 2.10 д), антената не е добре пасочена
и се приема и отразен сигнал или пък съпротивлението на антеи-
иия кабел не е добре съгласувано към антената и се получават
отразени сигналя. Антената се пасочва или съгласува правилно.
При прекъсване на връзката па антената с входа на телевизо-
ра може да липсват изображение™ н звукът, да се чува само
звук и да има много бледо изображение или лък изображение™
да е много бледо и да не може да се сш’хронизмра. Никои чув-
ствителни телевизори, нампращн се близо до предавателя, рабо-
тят сравнително добре и без аптека.
2.3.3. Повреди в телевизора
Соеговалеж в картипата (фиг. 2.10 г) се появяаа пай-често при
повреда в НТК (ВЙТК) на телевизора.
Ако на екрана на телевизора растърът се зижда с пормална
яркост (фиг. 2.10 е), по няма изображение и звук (генераторите
за хоризонталпо и вертикално отклонение на лъча работяг),
повредата се пампра във видеоканала.
Ако екранът па телевизора е тъмеи (фиг. 2.10 ж), а се чува
звукът, повредата трябва да се търсп в генератора пли изходкото
стъп'здо за хоризонталпо отклонение или във видеоусилвателя.
Ако в средата на екрана се зижда само едка светла хоризон-
тална линия (фиг. 2.10 з), повредата трябва да се търсп в генера-
тора или изходното стъпало за вертикално отклонение. Там
трябва да се търсп повредата и ако изображение™ е симетрично
свито във вертикалиа посока (фиг. 2.10 и), ако е симетрично раз-
тегнато във вертикалиа посока (фиг. 2.10 к), ако е разкривено
нагоре пли надолу във вертикалиа посока (фиг. 2.10 л) и ако в
долния край на екрана се вижда широка черна линия (фиг.
2.10 м).
53
СП
Првбърта
Фиг. 2.11
Превърта
€36
Ако в средата на екрана се вижда само една светла вертикална
линия (фиг. 2.10 н), трябва да се провери дали не са прекъснати
бобините за хоризонтално отклонение БХО (линията е светла,
значи генераторът и нзходното стъпало за хоризонтално откло-
нение работят) или да не е прекъсната връзката с ТХО, включи-
телно и съответният съединнтел (куплунг).
Ако изображението е симетрично свито в хоризонталиа посо-
ка (фиг. 2.10 о), ако е симетрично разтегнато в хоризонталиа по-
сока (фиг. 2.10 п) или ако е разкривено в хоризонталиа посока
надясно или наляво (фиг. 2.10 р), повредата трябва да се тьрси в
генератора и нзходното стъпало за хоризонтално отклонение.
Разкривяването на изображението във вертикална посока
(фиг. 2.10 л) или в хоризонталиа посока (фиг. 2.10 р) може да се
дължи и на неправилно нагласени коригиращи магнити в откло-
нителната система.
Когато едновременно има повреда в стъпалата за вертикално
отклонение и са прекъснати бобините за хоризонтално отклоне-
ние или пък са прекъснати едновременно бобините за вертикално
и хоризонтално отклонение (да се провери съединителят!), в сре-
дата на екрана се вижда само една светла точка (фиг. 2.10 с).
Ако изображението е нормално, но по екрана пробягват тъмни
хоризонтални ивици в такт със звуковия съпровод (фиг. 2.10 т),
трябва да се провери фината настройка на хетеродина или пък
дали никоя от лампите няма микрофонен ефект. Такива смущения
се получават и при лош контакт на антенния щепсел в антенните
гнезда или при лош контакт на превключвателя от ИТК.
Ако изображението на екрана е измесгено нагоре или надолу
(фиг. 2.11 а), надясно или наляво (фиг. 2.11 б) или пък е изместе-
но едновременно във вертикална и хоризонталиа посока (фиг. 2.11 в),
това се дължи на разместване на центриращия магнит.
Ако единият от ъглите иа екрана е затъмнен (фиг. 2.11 г), ако
екранът не е равномерно осветен или пък ако е недостатъчно све-
тъл, това се дължи на разместване на йонния уловител (ако има
такъв).
Ако изображението на екрана е наклонено надясно или наляво
(фиг. 2.11 д), това се дължи на извъртване на отклонителната сис-
тема (БХО и FBO).
Ако са затъмненк симетрично н четирнте ъгъла на екрана
(фаг. 2.11 е), това се дължи на отдалечаване на отклонителната
система от екрана по посока на цокъла на кинескопа.
Ако на екрана се виждат една или две широки ясно очертани
хоризонтални черни ленти (фиг. 2.11 ок и з), това се дължи на
яроникване на брум в изображението.
55
Ако в левпя край па екрана се внждат няколко отвесил черни
ивици (фиг. 2.11 и), наподобяващп гънки па перде, това се диски
на паразптии т. нар. иарциални трептенпя в изходното стьвлло за
хоризонтално отклонение (фиг. 2.11 zz). Тона се нарича ефснт
„завеса".
Ако долната половина на екрана е затьмнеиа, като постепен-
но премнвава кагоре към сиво (фиг. 2.11 к), това се дължн па
повреда във веригата за гассне па обратикя ход по кадри, както
н на пропикваие на брухг в изображението. При други повреди
от този вид изображенного е обратно — тъмпата му част е в ?т>р-
нпя край.
Ако изображенного едвойно в хоризопталиа посока (фиг. 2.11 л),
това се дължи на голяма промяпа в честотата на задавай;.',) я ге-
нератор за хоризонтално отклонение, който генернра двойни по-
впеока честота.
Ако нзображепието се „разпнлява" на пъстри наклонепн наля-
во или надясно ивици (фиг. 2.11 м), това се дължи на промяла на
честотата на генератора за хоризонтално отклонение, на липса
на синхронизация по хоризонтали или и на двете одновременно.
Ако изображението се движи (върти се) нагоре или надолу
(фиг. 2.11 н), това се дължи на промяна на честотата на генерато-
ра за вертикално отклонение, на липса на синхронизация по вер-
тикали пли и на двете одновременно.
Ако изображението е одновременно без синхронизация по хо-
ризонтали и вертикали (фиг. 2.11 о), това се дължи на повреда в
общата синхронизационна верига преди амплитудния отделится
или в амплитудния отделител.
Ако изображението се гърчи в хорнзонтална посока (фиг. 2.11 п),
това се дължи на проннкване на брум в синхронизационните
устройства или в отклонптелните стъпала. Такъв ефект меже да
се получи и поради понижаване на постоянните захранващв на-
прежения, поради повреда във веригата за АРУ в др.
Ако изображението има трапецевидна форма (фиг. 2.11 р и
г), това се дължи на късо съединение в бобините за хоризонтално
отклонение (фиг. 2.11 р) или в бобините за вертикално отклоке-
’'ие (фиг. 2.11 с).
Ако изображението е с намаленн размери и в двете посоки и
има формата на двоен трапец (фиг. 2.11 т), това се дължи на късо
съединение едновременно в бобините за хоризонтално и верти-
кално отклонение. Ако изображението е симетрично намалено и
в двете посоки, това се дължи на много ниско захранващо напре-
жение.
При повреди в кинескопа може да липсва изображение и ек-
56
ранът да е тъмен (фиг. 2.10 ж), като се дуга звукът, може изо-
браженного да е много бледо, да е разфокусирапо, да е много бле-
до нт" негативно и ио екрана да се виждаг па почти равии раз-
сгсянпя (3—6 ст) бели паклонени лини?!, може яркостта да се ме-
ни скокообразно па производим интервали и др. Бели наклоне-
на липни се влждат на екрана и ако лппсва гассне на обратили
ход > а лъча.
При повреди в капала на звуковия съпровод може да лппсва
въобщ? звукът или той да е слаб, може звуковият съпровод да е
енлпо изкривеи пли да е нридружен с характерно съскане, осо-
бено при изговаряне на шипящи съгласни, може звуковият съ-
проггд да е првдружеи с брум или механическо звънтене и пр.
Въс-бще след като телевизпоияпят техник набере достатъчно
отит, той ще може по въпшпнтс признаки да локализпра голяма
част от повредите в телевизорите.
2.4. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ С ПОМОЩТА НА ТЕЛЕВИЗИОННАТА
ИЗПИТАТЕЛНА ТАБЛИЦА (ТИТ)
Състоянпсто па телевизорите се проверява при производство-
то съз основа на няколко основни показателя. Тезн показатели
трябиа непрекъсиато да се проверяват и в провеса на експлоа-
тацвята па телевизорите и своевременно да се коригират известии
отклонения от тях.
Чрез телевизионната изпитателна таблица (ТИТ), която все-
кн телевнзиопен предавател излъчва около 15 минута преди за-
кочеането на програмата, могат лесно да се проверят основните
показатели на телевизорите. Освен това ТИТ позволява да се ус-
тапозят някои от причините за нередиоствте на изображението.
Едкое ременно с ТИТ телевнзионният предавател излъчва и
музнкален съпровод за проверка на работала на канала за звуко-
вия съпровод в телевизорите.
Обякновеният телевизионен зрнтел чрез ТИТ регулира теле-
визора за качествено приемане на програмата. Опитният телев::-
зионеи техник обаче по ТИТ може да добие пълна представа за
състоянието на един телевизор.
Телевизионната изпитателна таблица съдържа различии гео-
метрични елементи, целесъобразпо подбрани и разположени в
полото на телевизнонния екран. Всички елементи на таблицата
са така съчетанп, че да може с тяхна помощ да бъдат преценени
най-пажните качествени показатели на телевизорите. Проверката
се провежда по реда, по който обикновено се регулира телевизо-
рът след включването му.
57
Телевизионната изпитателна таблица може да се получи по
три начина: чрез проектнране на оптпчното изображение на таб-
лицата направо върху фотокатода на предавателната толеви-
гч • щ <о со сп о сч m '•т сп
« «
’ »
-в-
Фиг. 2.12
f4* (*) «4 1Л U3 *О О
зионна тръба, като се използува специална предавателна тръба
само за тази цел, наречена моноскоп, и като се получи таблица та
в предавателя по електронен път (електронна ТИТ).
На фиг. 2.12 е показана телевизионната изпитателна таблица,
конто нашата телевизия излъчва понастоящем. Това е електрон-
на ТИТ. С нея могат да се проверят основните качествени пока-
затели на телевизорите за черно-бяло и цветно изображение. В
хоризонталиа посока тя има 20 квадрата, а във вертикална посо-
ка — 15 квадрата. Следователи© тази таблица е за формат на кар-
тината по стария стандарт 4:3, докато при новия стандарт това
отношение е 5:4. За по-удобна работа с тази таблица на фиг. 2.12
квадратите в хоризонталиа посока са означени с главки букви от
А до Ф, а квадратите във вертикална посока са означени с цифри
от / до 15.
С тази таблица могат да се проверят следните основни качест-
вени показатели на телевизорите за черно-бяло изображение:
1. Размер на изображението. Ако генераторите за отклонение
на лъча в проверявания телевизор работят нормално, трябва в
краищата на екрана му да се вижда рамката във вид на шахматна
лента от черно-бели квадрати. При телевизорите с кинескоп по
новия стандарт (формат 5:4) обаче тази рамка няма да се вижда
в лявата и дясната крайня част на екрана.
2. Фокусировка. За нагласяване на фокусировката трябва съ-
ответният регулятор (тример-потенциометър) да се върти, докато
линиите на растъра станат рязко и отчетливо разделени при на-
блюдение от близко разстояние.
В изправния телевизор от двете страни на положението на ре-
гулятора при най-добрата фокусировка трябва резкостта на ли-
ниите на растъра да намалява, а най-добрата фокусировка да от-
говаря на средното положение на регулятора. Това е необходимо,
защото при увеличение на яркостта и при колебания на мрежово-
то напрежение е възможно да се наруши фокусировката и да се
наложи допълнителна регулировка.
3. Контраст и яркост. За оценка на контраста се използуват
осемте полета в сектора Д до Р 11, съответно от бяло през полуто-
нозе в сиво до черно. Всяко от тези полета е дълго 1 1/2 квадрат-
че и широко едно квадратче. За получаване на качествено изоб-
ражение върху екрана на телевизора трябва да се възпроизведат
възможно по-голям брой преходи от светлосиво до тъмносиво.
Броят на преходите зависи от наличието на честотни изкривява-
ния във видеоусилвателя, от силата на постъпващия от антената
сигнал, от общото усилване на телевизора и от действието на ре-
гулировките за контраста и яркостта.
Регулаторът за контраста трябва да измени плавно контраста
в широки граници. При малък контраст изображението е бледо
и може да се гледа само при понижена яркост на екрана в затъм-
59
иена стая. Като се узеличи контрастът, може да се повишава и
яркостта на изображението, вследствие на което телевизнолната
програма може да се приема в стая с нормално дневно осветление.
Прекаленият контраст влошава изображението, води до загуба па
нолутоновете и изчезпане на подробностите на изображението.
Яркостта се регулнра предварително така, че двете съседни
полета тъмноеиво (ОП11} и черно (ПРИ) да вмят ясна разлика в
яркостта. След това яркостта се намалява, докато нзчезне разлнка-
та в яркостта на тезп две полета. По такъв начин се регулнра лра-
ввлно нивото на черно.
4. Успгойчивсст на синхронизацията. При добра синхрониза-
ция всички елемепти на таблнцата трябва да са стабилнн — да
не трептят и да не са пзкривепи. Arco акплитудиият отделится не
работ)! правилно, вер п; кал ните бели линии на таблнцата те бъ-
дат пзкрпвенн.
Устойчивостта на изображенного се определи от качеството на
работата на синхронизанионивте устройства в телевизора. Пред-
став?, за устойчивсстта на изображението може да се получи чрез
слединге прости за изпълнегшс изппгания:
а. При въртене на регулятора „честота на кадрите" наляво и
надясно от положенного, отговарящо на устойчиво прпемяче,
изображенного трябва да се иремесгва пагорс и иадолу (да се
превърта) и лесно да се уетаковява на едво място.
б. Регулаторът „честота па редовете" трябва да може да бъде
лревъртян приблпзително на 90' вреди изображението да нзлезе
от синхронизация, т. е. преди изображението да „се разпилее".
При връщането на регулятора в предишното му положение изоб-
ражението трябва отново да се появи. При повечето телевизори
сннхронизацпята е много устойчива и при въртене на регулятора
изображение™ само се премества вляво или вдясио, без да се
разпилее.
Регулаторите за честотата на кадрите и честотата на редовете
при устойчива синхронизация не трябва да се намират в пито
едно от крайвите си положения.
в. Сннхронизацпята не трябва да се нарушава при регули-
ровка на контраста на изображението в широки границн.
След като телевизорът премине благополучно тези изпнтания,
той трябва да се настрои за приемане на програма от телевизион-
ния предавател, след което трябва да се изключи от мрежата и
отново да се включи. При повторного включване изображението
трябва да се установи стабилно на екрана, без каквито и да било
допълнителни регулировки.
60
Устойчивости на синхронизацпята се проверява с помощта на
рамката от черпо-бели правоъгълничета. Последимте не трябва
да трептят или да се деформират в хоризонталиа посока.
5. Линейност на изображението. Под линейност на изображе-
нието се разбира нравилното възпронзвеждане на геометричните
форми във вертикална и хоризонталиа посока. Лошата линейност
във вертикална или хоризонталиа посока деформира геометрич-
ните фигури от ТИТ, като превръща окръжпостлте в елипси и
квадратите в правоъгълпицп. Лппейпостта на изображението за-
виси от правилиата работа на стъпалата за хоризонтално и вер-
тикално отклонение па лъча в кинескопа.
Линейността на изображението се оцеиява с помощта на мпежа-
та от 14 хоризонтални и 19 вертикалпи бели линии и голямата ба-
ла окръжност в центъра на таблицата.
При нарушение па линейността квадрат четата, образу ванн от
мрежата, и окръжпостта прндобнват неправнлна форма.
При нарушение на линейността във вертикална посока окръж-
постта добива яйцеобразна форма в хоризонталиа посока. а при
нарушена лппсйност и хоризонталиа посока — яйцеобразна фор-
ма във вертикална посока, като и квадратите добиват съответна
форма.
Различават се следите видове пзкривявапия па изображспве-
то:
а) нелпнейни пзкривявапия;
б) геометричнп пзкрнвявання.
Нелипейните изкрпвявания се дължат на неправнлна форма
на откленятелните токове в стъпалата за вертикално и хоризен-
тално отклонение. Например еднаквите квадрати, намираши се
на една и съща хоризонталиа редица или отвесна колона от ТИТ,
могат да бъдат различно широки във вертикална или в хорнзон-
тална посока.
Геометричните изкрпвявания се дължат на несполучлива фор-
ма на отклонителпите бобини. Те се изразяват в различието на
едни и същи елементи в центъра п в ъглите (напр. геометричните
форми в центъра са добри, а в ъглите са деформирани).
Геометричните изкривявания са доста сложни и се наричат
според вида на изображението — „възглавница“, „бъчва“, „тра-
пец“ и пр.
6. Детайлност. Възпроизвеждането на пай-малките подроб-
ности на изображението (детайлността) зависи от пропусканата
честотна лента от телевизора, от качеството на приемната анте-
на, от изправността на работата на лампите и пр. Детайлността
на изображението се нарича още разделителе способност на те-
левизора.
61
За да бъде вярна представата ни за пропусканата честотна
лента от телевизора, необходимо е правнлно да се нагласи разме-
рът на изображението в хоризонтална посока, хетеродинът на те-
левизора да бъде точно настроен и регулаторът за фокусиревката
да бъде в най-благоприятно положение.
За проверка на детайлността на изображението (разделител-
ната способност на телевизора) в краищата на екрана се използу-
ват черно-белите чертички, намиращи се в квадратите ВЗ, ТЗ,
В13 и Т13 на таблицата, а в центьра на екрана — черно-белите
чертички в четирите полета с чертички, намиращи се в сектора,
ограничен от Д9 и 10 до Р9 и 10. Чертичките в четирите полета са
различно широки. Те са най-широки в полете ДЕЖ9 и 10, а най-
тесни — в полето 0ПР9 и 10. Броят на тези чертички отговаря на
честотна пропускаемост на телевизора, както следва: 1 MHz (най-
широките чертички), 2, 3 и 5 MHz (най-тесните). Те определят и
ширината на честотната лента, която телевизорът усилва и въз-
произвежда добре. В колкото повече полета се различават добре
отделяйте чертички, толкова по-шнрока лента се усилва от теле-
визора и толкова по-малки детайли могат да бъдат различавани
в предаваното изображение. Телевизионного изображение има
много добра детайлност, когато всичките черни чертички от
петте полета са ясно очертани (без сенки) и не са назъбени. Назъб-
ването е указание за нестабилна работа на телевизора, т. е. има
възбуждане, при което движещите се образи ще бъдат разма-
зани.
7. Презредова развивка. При приетата у нас система за раз-
полагаие на предаваното изображение на 625 реда телевизионно-
го изображение се предана от два полукадъра от по 312,5 реда,
при което всеки ред на единия полукадър трябва да е разположен
точно в средата между редовете на другия полукадър. Тази сис-
тема на предаване отстранява мигането на образа и е известна
под имею „презредова развивка**. При неправилна работа на
синхронизационните устройства или на стъпалата за вертикално
отклонение симетрията в разположението ще бъде ту по-голяма,
ту по-малка. При пълно нарушаване на презредовата развивка
настъпва сливане на редовете на двата полукадъра и количество-
то на редовете, на конто се разлага изображението във вертикал-
на посока, се намалява наполовина. При това положение каче-
ството иа изображението се влошава значително и става ясно
забележима редовата му структура.
Действието на презредовата развивка може да се провери с
помощта на големия кръг в центьра на телевизионната изпита-
телна таблица от фиг. 2.12. Горната (полето И — М2) и долната
62
(полето И—М14) част на кръга не е цялостна бяла линия, а се
състои от хоризонтални белн чертички, разположени съответно
на различии съседни нива. При нарушение на презредовата раз-
вивка белите хоризонтални чертички вече не са на съседни нива
и големият бял кръг се накъсва в тезн полета.
Трябва да се има пред вид, че нарушението на презредовата
развивка не винаги е признак иа неизправност на телевизора, а
може да се дължи и на неправилно положение на регулатора за
честотата на кадрите пли на регулатора на контраста.
8. Взаимно влияние на изображението и на звука. Смущенията
от сигналите на звуковия съпровод се появяват във вид на черни
хоризонтални нвнци, прсбягващи по екрана на кинескопа в такт
със звука. Те могат да възникнат в резултат иа механическо дей-
ствие на звуковите вълни от внсокоговорителя върху някоя от
лампите (микрофонен ефект), поради попадане на сигнал от зву-
ковия съпровод на модулиращия електрод на кинескопа вслед-
ствие на неточна настройка на съответните потискащи (режек-
торни) кръгове в общия междннночестотен усилвател или поради
неточна настройка на хетеродина.
За да се установи по какъв път проникват тези смущения, тряб-
ва да се намали интензивността на звука. Ако при това лентите из-
чезват или интензивността им се намали, причината за смущения-
та е микрофонният ефект.
Ако смущенията не се дължат на микрофонния ефект, причи-
н ата може да бъде в неточно настроения хетеродин на телевизора
или в лошо настроения междннночестотен усилвател на изобра-
жението, или в разстроен потискащ кръг.
Смущения, създадени от сигналите на изображението, се забе-
лязват при телевизорите с общ канал на изображението и звуко-
вия съпровод и при слаб сигнал от предавателя, въпреки че хете-
родинът е добре настроен. Това смущение се схваща като повишен
брум от захранването и се нарича „брум на биенето". Брумът на
биенето може лесно да се различи от мрежовия — при леко завър-
тане на регулатора за контраста той се увеличава или намалява,
докато мрежовият брум не се влияе от това.
Брумът на биенето може да се намали до известна степей чрез
регулатора за контраста и чрез въртене на антената.
9. Двойни изображения, окайтовки и опашки. Често могат да
се появят и нзкривявання или смущения в самия телевизор, ако
той не е правнлно настроен и регулиран. Такива са най-често
двойните изображения, окантовките и опашкнте.
Двойни (допълнителни) изображения. Те се изразяват в това,
че от едната страна на вертикалните бели или черни линии и на
63
известно разстояние от тях (14-5 mm) се появяват допълнителии
бели или черни линии. Причините за този вид изкрнвявания пай-
често се дължат на паразитки трептения вследствие па възбужда-
ие във видеоусилвателя. При пеправнлна иасочепост на антената
(ако е така ориентирана, че одновременно се приемат директен и
отразен сигнал) или пеправилпо съглаеуване па антёппия отвод
(фидера) с антепата и входа на телевизора се впждат па разстоя-
ние 5ч-20 mm двойни образн.
Скантовката е особен вид смущение, което се появява при на-
личного на честотни и фазови пзкрппявания за високите честоти,
като се започне от антената, високочестотнпя блок, общия МЧ
усилвател и ее евърши с видеоусилвателя на телевизора. То се
пзразява в това, че вдяспо на черните вертикални линии се явя-
ват тесни бели ивици (окантовка), конто ионякога специално за
надипсите са приятии за окото, защото буквите пзглеждат релеф-
ни. Като се регулнра с копчето за „фнна настройка*' на хетеродина,
тезн бели ленти трябва да изчезнат (да станат пезабележими).
Лошото пропускане на високите честоти довежда до намалявапе
на детайлиостта на изображението, като изчезват резките прехо-
ди и дребяите детайли на изображението.
Опашките са особен вид смущения, конто се появяват при чес-
тотни и фазови изкрнвявания за ниските честоти. Ако има такива
изкрнвявания, вдясно от края на черния правоъгълник Д-К.4
се появяват продължения във вид на светли или сиви дълги опаш-
ки, конто се простират върху белия правоъгълник Л-Р4.
При добро възпроизвеждане на ниските и средните честоти
интензизността иа черните полета е равномерна, без бели или си
ви опашки вляво и вдясно на черните полета. При лошо приемане
на средните честоти или неравномерност на амплитудно-честот-
ната характеристика при средните честоти изкривяванията са ка-
то тези при ниските честоти, само че в по-слаба степей.
Огстраняването на двойните изображения става сравнително
лесно чрез правилно насочване на антената, чрез съглаеуване на
антената с фидера и чрез съглаеуване с входа на телевизора.
Огстраняването на окантовките (ако това не може да се по-
тигне с копчето за фината настройка на хетеродина), както и
огстраняването на опашките, е сравнително трудна задача.
Цветните отвесни ивици Д—Р, 5—7 се използуват за провер-
ка на качеството на изображението при телевизорите за цветно
изображение. Цветовете отляво надясно са: бяло, жълто, небес-
носиньо, зелено, пурпурно, червено, тъмносииьо и черно.
64
2.5. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ С ГЕНЕРАТОР ЗА ПРОБНО
ИЗОБРАЖЕНИЕ
От генератора за пробно изображение могат да се получат
различии сигнали, както и сигнал, близък по форма до пълния
телевизионеи сигнал, излъчван от телевизиониите предаватели.
С иегова помощ могат да се откриват повреди по познатите ме-
тодп, използувани при ремонт на радноприемннци, чрез подава-
ле на сигнал и проследяване на сигнала.
Генераторите за пробно изображение биват с най-различни
конструкции и работни възможности. Според формата на сигна-
ла, излъчван от генераторите, с тях се правят следннте проверки
на телевизорите:
а) проверка па цялостното действие на телевизорите с пълен
(комплектен) телевизионеи сигнал (изображение и синхронизи-
ращи импулси);
б) проверка на общия МЧ усилвател с МЧ напрежение, което
може да се модулнра амплптудно и честотно;
в) проверка на А1Ч усилвател на звуковия съпровод и честот-
ния демодулатор (дробен детектор или дискриминатор) с помощта
на сигнал с честота 6,5 MHz, модулиран честотно с ниска(звукова)
честота;
г) проверка на видеоусилвателя и стъпалата за отклонение
на лъча с помощта на видеосигнал.
Някои генератори за пробно изображение, особено по-прости-
те (любителските), имат по-ограничени възможности, както на-
пример любителските пробници — генератори, конто разгледах-
ме в първа глава.
При работа с генераторите за пробно изображение и пробни-
ците трябва да се имат предвид техните възможности и точност.
По принцип те не са апарати за лабораторна работа, а за откри-
ване на повреди в телевизорите и имат сравнително по-малка точ-
ност, но напълно достатъчна за сервпзни цели.
Излъчваният сигнал от генератора за пробно изображение да-
ва възможност да се получат само черно-бели полета. Има обаче
и генератори за пробно изображение, конто дават градационни
полета.
В гл. 1 разгледахме видовете изображения, конто могат да се
получат на екрана на телевизора от генераторите за пробни изоб-
ражения (фиг. 1.1). Разбира се, с различимте видове генератори
за пробно изображение и прсбници-генератори могат да се про-
извеждат изображения, различии по вид от разгледаните. Всич-
ки видове изображения излъчват само най-големите генератори
за пробно изображение.
5 Повреди в тел. приемники 65
Трябва също да се има предвид, че по отношение на синхро-
ннзиращите импулси генераторът за пробно изображение излъчва
опростев пълен телевизионен сигнал, като растърът има само
312,5 реда. Това се дължи на обстоятелството, че няма здрава
връзка между синхроннзиращите нмпулсй по редове и кадри. по-
ради което не могат да се получат два полукадъра (няма възмож-
ност за фазови измествания между иолукадрнте).
Когато се проверява действието на сиихронпзациои’впе стъ-
пала в телевизора с помощта на генератор за пробно изображение,
може резултатът от проверката да е положителен, въпреки че-
има повреди в пнтегрпращата верига. Това се дължи на обстоя-
телството, че сннхронизиращите нмпулсй по кадри, получавани
от генератора за пробно изображение, са с доста изменена и онро-
стена форма в сравнение с импулсите от телевизиониия нредава-
тел.
Синхроннзиращите импулси по редове и гасящите импулси,
получавани от генератора за пробно изображение, най-често нмат
нормална форма (не са опростени) и вмат същото действие, както
съответннте импулси, излъчвани от телевизиониия предавател.
По-големнте генератори за пробно изображение пзлъчват и
сигнал с честота 6,5 (5,5) MHz, честотно модулнран с виска <зву-
кова) честота 400, 800 или 1000 Hz. С помощта на такъв сигнал
може да се проверява действието на канала на звуковия съпровод.
При работа с генератор за пробно изображение трябва да се
има предвид неговото нзходно съпротивление, както в входного
съпротивление на телевизора — 240 (300) Q или 60 (75) Q. Ако те
не съвпадат, генераторът и телевизорът трябва да се евържат
чрез съгласуващо устройство, което влиза в комплекта на всеки
генератор за пробно изображение.
Високочестотната проверка на телевизора дава най-бързо
представа за неговото състояние. За тазл цел телевизоры се
включва на местния канал и от генератора за пробно изображение
се подава на входа му пълен телевизионен сигнал с модулация
шахматно поле. При това трябва да се внимава сигналы от гене-
ратора да не е много силен, за да не се претовари високочестотно
телевизорът. По формата на шахматннте карета на екрана на теле-
визора, по отношението черно-бяло и по синхронизацнята (не-
подвижността на шахматного поле) може да се съди за правнлното
действие на целия телевизор. При тази проверка може първона-.
чално звуковият съпровод да е нзключен, а след това съответно
да се подаде и той. Ако телевизоры е изправен и по отношение на
звука, от високоговорителя му трябва да се чуе чисто и достатъч-
но силно модулацнонният тон (400—1000 Hz).
66
Правилното действие на фината донастройка на честотата на
хетеродина може също да се провери с помощта на генератора за
пробно изображение. При това обаче трябва резултатите от про-
верката да се сравняват с качеството на приемането на ТИТ от
местипя телевизионеи предавател. При тази проверка трябва да
се отбележи положението на копчето за фината донастройка на
честотата на генератора (ако има такова), което отговаря на точ-
ната честота за прнемане на местипя предавател.
С помощта на генератора за пробно изображение може да се
проверява и нормалното потискане на носещата честота на зву-
ковая съпровод във видеоканала н влнянието и върху качеството
на изображението. При включване и изключване на носещата
честота на звуковия съпровод качеството на изображението не
трябва да се променя. Ако в генератора за пробно изображение
е предвидена възможност за модулация на носещата честота на
звуковия съпровод, може да се направи проверка дали се полу-
чава модулационен брум. Този неприятен брум при смяна на
кадрите се дължи на пропикване на видеосигнал в междииночес-
тотния усилвател на втората междпнна честота 6,5 MHz на звуко-
вня съпровод, при което се чуват като особено неприятен брум
синхронпзиращите импулся по кадри. При модулация на носе-
щата честота на звуковия съпровод не трябва да се чува никакъв
брум от високоговорителя на телевизора.
Ако отделните редове от растъра при включена носеща че-
стота на звуковия съпровод имат „перлена" структура (наниз от
перли), това показва, че до кинескопа достига сигнал с честота
6,5 MHz. Най-вероятно е това да се дължи на разстроеян филтьр-
ни кръгове между видеоусилвателя и кинескопа, чиято задача
е да не пропускат тази честота. В такъв случай е необходимо кръ-
говете да се настроят точно, за да не пропсскат сигналн с честота
6,5 MHz.
Изправността на антенното устройство (антена и фидер) на
телевизорите се проверява с помощта на генератор за пробно из-
ображение чрез последователно включване на генератора и анте-
ната към антеннпте букси на телевизора при условие, че предава-
телят излъчва ТИТ. Нзходното ВЧ напрежение се регулира чрез
атенюатора така, че на екрана на телевизора да се получат я в
даата случая (шахматно поле и ТИТ) еднаквя по качество (кон-
траст и яркост) изображения. В такъв случай отчетеното от ате-
нюатора ВЧ напрежение е показателе за получаваното от антена-
та ВЧ напрежение. Стойността на напрежението е указание за
това, дали повредата е в антенното устройство или в телевизора.
С генератора за пробно изображение може да се проверява при-
67
близнтелно и чувствителността на телевизорите, както и да се
сравнява чувствителността на два телевизора. За тази цел високо-
честотното напрежение от изхода ва генератора се намалява по-
степенно, докато в изображението се появн съвсем слаб снегова-
леж. Естествено при телевизори с по-добра чувствителност снего-
валежът ще се появи при по-ниско ВЧ напрежение в сравнение с
телевизори с по-лоша чувствителност.
Генераторът за пробно изображение има много големи предим-
ства при проверка на линейността на стъпалата за отклонение на
лъча, при центровката на изображението, при регулнрането на
коригпращите магнита, положение™ на йонния уловител (ако
има такъв) и положение™ на отклонителната система на шийката
на кинескопа.
За да се проверн дали растърът (изображението) е с правилнп
размери (4:3 или 5:4) и дали е правилно центрован, на телевизора
се подава от генератора за пробно изображение „бяло поле“. Чрез
съответните регулатори за размера и центровката на изображе-
ние™ се регулнра растърът да се намира в средата на екрана и да
изпълва целия екран.
Чрез изображението с хоризонтални ивици може да се прове-
рява линейността във вертикална посока, а с вертикални ивици—
линейността в хоризонтална посока.
Чрез шахматното поле или чрез хоризонталните, респ. верти-
калинте, ивици се проверява изображението на екрана на теле-
визора по отношение на височина, широчина, линейност, пра-
вилно разположение и пр. Ако изображението не е нормално в
известно отношение, трябва да се направи съответна корекиия.
Чрез генератора за пробно изображение не може да се кон-
статира дали изображението на екрана на телевизора е правилно
или е обърнато настрана или наопаки, което може да се случи при
обръщане на краищата на единия или на двата чифта отклонител-
нн бобини (БВО или БХО). Когато има съмнение за такава повре-
да, трябва да се приеме от телевизионння предавател каквото и
да е изображение или да се направи следиата проверка при усло-
вие, че броят на хоризонталните и вертикалните ивици от гене-
ратора за пробно изображение може да се мени.
Върти се съответннят регулатор за броя на хоризонталните
ивици. Ако новите ивици се появяватоткъм долната страна на ек-
рана, бобините за вертикално отклонение (БВО) са свързани пра-
вилно. Ако ивиците се появяват откъм горната страна, бобините
са свързани обратно.
По същия начин се проверява и правнлното свързване на бо-
бините за хоризонтално отклонение (БХО), при което новите
68
вертикални ивици тряова да се появяват откъм дясната страна на
екрана.
Ако към кинескопа има нонен уловител, неговото положе-
ние се регулира по макспмалната и равномерна яркост по целия
екран.
Всеки нормален генератор за пробно изображение има и по
две стандартни междинни честоти за проверка на общия .МЧ ка-
нал. От изхода му трябьа да се подаде напрежение с междинна
честота и стонност около 0,1 V, което е достатъчно, за да се про-
вери последното МЧ стъпало заедно с видеодетектора. Тозн сиг-
нал се подава последователно стъпало по стъпало в общия МЧ успл-
вател отзад напред (от впдеодетектора към първото МЧ уснлва-
телио стъпало). Сигналът се подава на входа на всяко стъпало и
по екрана на телевизора се следи дали той преминава нормално
през всяко стъпало (дали се усилва във всяко стъпало). Ако об-
щнят МЧ усилвател е нзправен, сигналът може да се подава ка-
пацнтивно чрез доблнжаване на върха на кабела от ге-
нератора до съответната точка на входа на всяко стъпало.
Този метод, наречен подаваие на сигнал, може много да помог-
не при откриване на повреди в телевизорите. От генератора за
пробно изображение могат да се получат съответни сигнал» за
проверка на високочестотнпте, междинночестотните, видеоуспл-
вателннте, синхронизационните и отклонителиите стъпала в те-
левизорите. Като пример ще посочим начин за откриване на при-
чината за проникване на ивици от брум в изображението. Те,
както е известно, могат да проникнат в изображението през ИТК,
общия МЧ усилвател и видеоусилвателя. В такъв случай от изхо-
да на генератора се подават съответни напрежения последова-
телно на видеоусилвателя, на всички стъпала на общия МЧ усил-
вател в обратен ред и на стъпалата в ИТК. При тази проверка ще
се установи в кое стъпало точно се крие повредата и то ще се из-
следва подробно. При такива повреди обаче е строго забранено да
се пн пат (въртят) сърцевините от съответннте трептящи кръгове.
Както ще видим по-късно, това може да стане само при наличието
на вобулоскоп.
Пълннят телевизионен сигнал, излъчван от генератора за
пробно изображение, може да се използува за проверка на видео-
усилвателя, синхронизационните и отклонителиите стъпала. По-
ляритетът на този сигнал може да се обръща с помощта на спе-
циално ключе в генератора. Ако в телевизора след видеоуснлва-
теля сигналът се подава на катода на кинескопа, както е в пове-
чето случаи, той трябва да бъде с отрицателен поляритет. При
обратен поляритет изображението не може да се синхронизира
69
на екрана на телевизора. Ако схемата на телевизора не е из-
вестна, достаточно е да се смени с ключето поляритеты на сигна-
ла. За тази проверка е необходимо да се подаде достаточно на-
прежение от генератора — от порядъа на 0,5—2 Vee.
Ако изображението на екрана не е качествено, т. е. преходи-
те между черно и бяло не са добре очертанн, а са размазан», това
е указание, че честотната характеристика на видеоусилвателя не
е добра — има влошена честотна пропускаемост за високите чес-
тоти.
Повредите в синхронизациоиннте и отклоннтелните стъпала
се открнват по невъзможносгга да се спнхроннзира изображение-
то на екрана на телевизора. В такъв случай трябва да се провери
синхронизацията и честотата на генераторите за отклонение на
лъча (15 625 и 50 Hz) в телевизора.
При тази проверка може да се провери is действието на синхро-
низаиионните стонала на телевизора при иеблагоприятни усло-
вия (слаб сигнал). За тази цел напрежението на сигнала от гене-
ратора се намалява, докато изображението на екрана на телеви-
зора избледнее съвсем и синхронизацията едва-едва се поддържа.
Отчетеното напрежение от атенюатора на генератора е мярка за
синхронизационната способност иа телевизора.
Междпнночестотният канал за звука на телевизорите се прозе-
рява с помощта на напрежение с честота 6,5 MHz (втората междин-
на честота на звуковия съпровод) от генераторите за пробно изо-
бражение. То може да се модулнра честотно с честота 400—1000
Hz, като модулацията по желание може да се изключва. Някои
генератори за пробно изображение дават възможкост к за външяа
модулация.
Проверката на канала на звуковия съпровод се прави най-
добре също чрез подаване на сигнал отзад напред, от честотння
демодулятор (дробния детектор) до входа на МЧ усилвателя (за
втората междинна честота) на звуковия съпровод 6,5 MHz (т. а
или б на фиг. 2.1).
От всичко казано дотук е ясно, че генераторът за пробно изо-
бражение предлага големи възможности за откриване на повреди
в телевизорите. Опитният телевизионеи техник с течение на вре-
мето добнва опит и знае кое стопало от телевизора при каква стой-
ност на съответния сигнал (положение на съответното копче от
генератора) трябва да работа нормално.
С по-простите пробници-генератори (любителски или фаб-
рички) могат да се правят някои от гореописаните проверки в по-
голяма или по-малка степей в зависимост от възможаостите на
съответния пробник.
70
2.в. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПРОСЛЕДЯВАНЕ
НА ИМПУЛСИТЕ
По този метод могат да се откриват повреди във вндеоусилва-
теля, в амплитудния отделится, в синхроннзацнонните вериги,
в генератора и изходното стъпало за хоризонтално отклонение и
в генератора и изходното стъпало за вертикално отклонение, т. е.
след видеодетектора.
За откриване на повреди по този метод са необходимп генера-
тор за пробно изображение, конто нзлъчва пълен телевнзионен
сигнал със сннхронизнращи импулси, и електронен осцилоскоп
с пробник. Входът на осцнлоскопа трябва да бъде впсокоомен и
с малък каиацитет. За да не се допуснат грешки при измервавня-
та, ремонтирваннят телевизор се свързва с мрежата през раздели-
телен трансформатор (1:1). Шасито (масата) на телевизора, осцн-
лоскопът и пробникът трябва да са свързани заедно и да са добре
заземени. Внсокочестотният екраниран проводник, свързващ
пробника, трябва да е възможно най-къс.
Вместо генератор за пробно изображение може да се използу-
ва и телеввзионната изпптателна таблица.
Пълнлят телевизионен сигнал от генератора за пробно изобра-
жение се подава на входа на телевизора (гнездата „антена*). Ко-
гато избирачът на телевнзионните канали или общият МЧ уснлва-
тел на телевизора не са в ред (пли когато има други причини),
видеосигналы от генератора за пробно изображение може да се
подаде само на входа на видеоусилвателя. След това с пробника
Фиг. 2.13
се с-пипват точка по точка възлови места от схемата, като откло-
нителннят генератор на осцнлоскопа се превключва на съответ-
ната честота за наблюдение.
Не може предварптелио да се знае за всички телевизори в коя
точка каква трябва да бъде формата и големината на сигнала. За-
71
това на всяка схема на телевизора са номерирани всички възлови
точки, в конто трябва да се проверява формата и големината нт
съответння сигнал. В единия край на схемата или на друго подхо-
дяще място се намират черни или бели номерирани кръгчета, кон-
то отговарят на номерата на точките в схемата. В кръгчето е да-
дена съответната форма и големина на сигнала във VBB , Vss или
Vpp . При някои схеми (напр. на Темп 6) тези кръгчета със сигна-
лите са нанесени непосредствено до съответннте възлови точки в
схемата.
На приложение 1едадеиа схемата на нашия телевизор „Пирии“.
На нея са означени 21 точки за проверка на формата и големина-
та на сигнала (импулсите). Измерването за точките 3 и 13 се пра-
ви на едно и съшо място, тъй като в тези точки има по два сигна-
ла: за вертикалното и хоризопталното отклонение на лъча (с чес-
тота 50 и 15 625 Hz). При всяко от двете измервания се превключ-
ва съответно отклонителният генератор на осцилоскопа.
На приложение 3 е дадена схемата на телевизора „София 21“.
На нея са означени също 21 точки за проверка на формата и голе-
мината на сигналите.
На фиг. 2.13 а са показани отношенията между макспмалната
стойност L/max , ефективната стойност Ueff и стойността от връх
до връх Овв при синусоидално променлпво напрежение. Защри-
хованата повърхност показва какво е постоянного напрежение
за един полупериод на променливото напрежение, което би има-
ло същото действие (ефект); 17в//=0,717шах.
На фиг. 2.13 б са показани отношенията меЯсду върховите
стойности Ов с положителна и отрицателна посока и стойността
от връх до връх UBB при импулено (несинусоидално) променливо
напрежение. Усилваните от телевизора и произвежданите от
него напрежения са предимно импулени.
Стойността на импуленото напрежение съгласно данните от
схемата се определи от разстоянието между най-горння и най-
долния връх (фиг. 2.14).
Очевидно максималната стойност Umax на едно синусоидално
напрежение е половината от напрежението от връх до връх UBB
(фиг. 2.13 а). При импуленото напрежение двете максимални стой-
ности + £/ви —UB не са еднакви, но сборът им е винаги равен wa
напрежението от връх до връх (JBB (фиг. 2.13 б). Поради тази
причина при проверка на телевизорите е необходимо да се измер-
ва само напрежението (7ВВ. За да може да се измерва стойност-
та на UBB , трябва да се знае за дадения осцилоскоп т. нар. ма-
щаб на напрежението. За тази цел е необходимо за всеки осци-
лоскоп да се направят съответни таблнцп или графики (номогра-
72
ми) за определен!! положения (кръгли стойности) на регулатора
(атенюатора) на усилването на усилвателя за вертикално откло-
нение на осцнлоскопа. Към някои осцилоскопи се прнлагат и
фабрични целулоидии пластинки със съответно разграфяване.
Фиг. 2.14
Тези пластинки се закрепват на екрана на осцнлоскопа. Такива
пластинки могат да се направят и от техниците.
При някои осцилоскопи е известна чувствителността в mm/V
при отклонение на електронния лъч във вертикална посока. Раз-
бира се, тя се променя при различии положения на атенюатора
за входящия сигнал на усилвателя на осцнлоскопа във вертикал-
на посока и тази зависимост трябва също да е известна. Като се
знаят тези даннн, може лесно да се определи стойността на вся-
ко импулсно напрежение в точките за проверка на телевизори-
те. Ако тези Дании липсвзт, трябва да се определят. Това се прави
приблизително точно с помощта на някакво синусоидално напре-
жение за сравняване и комбиннран измервателен уред (авометър).
За тази цел може да се използува отоплнтелното напрежение 6,3 V
(ефективно) от намотката на .мрежов трансформатор. Точната
стойност на това напрежение се измерва с комбиннрания уред,
конто, както е известно, показва ефективната стойност на
промепливите синусоидзлнн напрежения. В Такъв случай напре-
жението от връх до връх е
Um -2 . ^£/,„=2,82.6,3-17,6 VBB.
След това същото промекливо напрежение се подава на входа
на усилвателя за вертикално отклонение на лъча на осцнлоскопа,
като на екрана на осцнлоскопа се залепва тясна ивица милимет-
рова хартия. Ако тя е прозрачна, може да покрива целия екран на
осцнлоскопа. С помощта на регулатора на усилването (атенюато-
ра) се регулира отклонението на лъча във вертикална посока да
бъде точно 17,6 mm. По този начин всеки милиметър отклонение
иа електронния лъч отговаря на един волт входно синусоидално
73
напрежение и може приблпзително точно да се измерва всяко им-
пулсно напрежение. Например отклонение 27 кт на лъча ще се
получи при импулсно напрежение 27 V8S (от връх до връх),
Ако така определения! мащаб не отговаря на измерваното на-
прежение (то е много по-голямо иля по-малко), трябва да се на-
прави по същия пачш: ново измерване при друго входно напре-
женне и при друго положение на входная атенюатор на усилва-
теля за вертикално отклонение. Получените резултати от всички
измервания се записват, като се отбелязва и съответното положе-
ние на атепюатора, за да могат да се използуват при изследване
на телевизорите.
При проверката на формата на импулсите в отделяйте точки
на телевизора трябва да се работ» с много добре фокусиранлъч
и голяыа яркост на екрана на осцнлоскопа. В противен случай
някои от подробностите (иглички) могат да не се забележат.
Електронният осцилоскоп е незаменим помощник на телеви-
зионная техник. С него могат да се правят всестранни проверки,
изследвания и измервания в телевизорите. За к у ждите на теле-
визията са конструираня специални електронни осцилоскопи.
Освен за посоченото по-горе проследяване на импулсите осци-
лоскопите могат да се използуват за проверка на качеството на
филтриране на постоянного напрежение след писковолтовия из-
правител, за измерване на токове, за определяне на фазови раз-
лики, за измерване на честоти и пр.
За да се избегне влиянието на смущаващи напрежения върху
чувстзителния „вертикален" вход на осцнлоскопа, е необходимо
той да се заземи добре (всеки осцилоскоп има специален винт за
74
заземяване). За заземяване може да се използува спецпално за-
земително устройство (трудно се правя), нулевият проводник на
електрвческата мрежова ннсталация или водопроводната инста-
лация. При взползуване на шуко-щекер и трижилен шнур зазе-
мяването става автоматично чрез нулевпя проводник на мре-
жата.
На фиг. 2.15 е показана осцнлограмата на постоянно ведобре
фвлтрнрано напрежение U; ввжда се и формата на напрежението
на брума U6f.
На фвг. 2.16 е показан начин за измерване с помощта на осци-
лоскоп на промеплввия (вмпулсен) ток, протвчащ през отклони-
телните бобнни па един телевизор. Резнсторът R е жичен със съ-
протввление точно 1 S. При други измервания може да се нз-
волзува и резистор с. друго съпротивление, но то трябва да е из-
вестно. Резнсторът R се свързва нрез двата разделителям конден-
затора Ci и С, с капацнтет според честотата на тока (в нашня слу-
чай поне 1 pF). Спадът на импуленото напрежение в двата края
на резистора R се подава на входа на усилвателя за вертикално
отклонение (букса 2) и шасн (букса 1).
При такова измерване трябва да се има предвид, че едната от
входните букси (/) е евързана с шасито на осцилоскопа. Затова
резнсторът R трябва да се свързва така, че едмннят му край да
е на шасн или да има нулев потенциал по отношение на вромен-
левото напрежение (-?£» на фиг. 2.16).
За ио-подробни сведения за използуването на електронните
йсцилоскопп препоръчваме на телевизионните техници да се обър-
нат към спецмалиата литература. Трябва обаче още веднаж да се
подчертае, че осцилоскоиът е първият помощник на телевизион-
ння техник н трябва да се познава до съвършенство.
2.7. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ С ВОБУЛОСКОП
Посредством вобелгенератор могат да се открмват повреди във
ВЧ и МЧ стъпала на телевизорите, включителпо и в канала на
звуковия съпровод. като се изобразяват в линеен мащаб ампли-
тудно-честотните характеристики на отделяйте стъпала. или на
целия МЧ канал. С помощта на вобелгенератор може да се про-
верява и настройката на телевизорите.
Вобелгенераторът работа съвместно с електронен осцилоскоп,
ио се изиолзуват в комбинвранн с вграден осцилоскоп вобелгене-
ратори, наричани вобулоскопи. В големите ремонтни телевизион-
ни бази цялото вобелно устройство трябва да е поетавено на
75
масичка с колелца, за да може лесно да се придеижва до всяко
работно място (вж. фиг. 1.9).
Преди започване на работа вобулоскопът се включва 5-t-
15 min за разгряване. Вобулоскопнте трябва да се заземят при
работа. Заземяването става по сыция начин както при осцилоско-
Фяг. 2.17
пите. Ремонтнрваният телевизор се свързва с мрежата сыцо през
разделителен трансформатор с отношение 1:1.
Честотите на отделните точки на амплитудно-честотната харак-
теристика, получена на екрана на вобулоскопа, се определя с
Осцил&мп
Фиг. 2.18
помощта на т. нар. честотни отметки (фиг. 2.17). Те се получават
от вградения във вобулоскопа специален генератор или от отде-
лен точен УКВ генератор. Тези отметки са на разстояние 1 MHz
една от друга, като отметките за честоти, кратки на 10, са спо-
голяма амплитуда. Огчнтането на частота, конто не е цяло число,
76
напр. 38,9 MHz, може да стане с разграфена в десети от мегахер-
ца прозрачна целулондна пластинка, закрепена на екрана на во-
булоскопа.
Във всеки вобулоскоп има регулатор за девиацията на честот-
номодулираното ВЧ напрежение. При изследване на тесноленто-
ви стъпала, напр^ ВЧ усилватели в канала на звуковия съпровод
(6,5 MHz) и честотни детектори (дробен детектор и дискримина-
тор) се работа с по-малка девиация (около 300 kHz). При изслед-
ване обаче на широколентови стъпала, напр. общия МЧ усилва-
тел, се работа със значител но по-голяма девиация (над ±10 MHz).
На фиг. 2.18 е показана блокова схема за свързване на вобел-
генератор, осцилоскоп и проверявания (настройвания) МЧ усил-
вател (общ или на звуковия съпровод) на телевизор.
На фиг. 2.19 е показан пример за проверка на правилната
настройка и честотната пропускателна способност на общия МЧ
усилвател на един телевизор. Както е известно, за правилната
работа на един телевизор е необходимо отношението на амплиту-
дите на носещите сигнали на изображението и на звуковия съпро-
вод да е около 5:1 до 10:1. На фиг. 2.19 а е показан правилно
настроен телевизор с отношение 5:1. На фиг. 2.19 бе показан раз-
строеи телевизор с отношение 50:1. В такъв случай звуковият
77
съпровод ще бъде ясен, но много слаб. На фиг.2.19ее показан об-
ратният случай — когато отношението на амплнтудите е 1:10. В
този случай звуковнят съпровод е много силен, но възпронзвеж-
дзнето е снлно нзкривено.
Щом като на някое от впсокочестотнпте или междш.н-зчестот-
ннте стъпала честотната характеристика не е нормална, съответ-
ствуваща на данните от завода-производител на проверявания
телевизор, повредата трябва да се търсн в това стъпало. Крайнн-
те честота се установяват с помощта на честотните отметки (чес-
тотнн марки).
По същия начин се открпват и повреди в канала на звуковия
съпровод. Тук трябва обезателно да се провери крнвата (S-
крива) на пропускане на честотния демодулятор (дробен детек-
тор или дискриминатор).
Честотната характеристика трябва така да се наглас-и на ек-
рана на осцнлоскопа. че да се намнра точно в средата в да заема
около 2/3 от екрана. Нзходното ВЧ напрежение от вобелгенера-
тора трябва да се регулира така, че изследванпят обект да не се
претоварва. Ако изследванпят обект е включен във верига на
АРУ (АРК), веригата трябва да се прекъсве и да се подаде неиз-
менно постоянно напрежение.
2.8. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ ЧРЕЗ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ
Методът за откриване на повреди в телевизорите чрез после-
дователно изключване на отделив вериги, стъпала, блокове, мо-
дули и пр. може да се приложи само когато с изключване на ус-
тройството, в чиято неизправност се съмняваме, няма опасност
от допълнителна повреда в телевизора.
Този метод се използува най-често при късо съединение в ни-
коя от веригнте на захранването, в отклонителната система, в
повишаваэдата бобина, повреда в устрс-йството за АРУ и други
подобии.
78
Глава 3
ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗОРИТЕ ПО СТЪПАЛА
•У нас са разпросгранен» множество модели телевизори за чер-
но-бяло изображение. Първоначално се произвеждаха само лам-
пови, след това се появиха ламково-полупроводпикови телевизо-
ри, а понастоящем се произвеждат само полупроводников», като
се прилагал все повече линейни ннтегрални схеми. Моятажът на
телевизорите сыцо така се измени. Дълго време се произвеждаха
телевизори с обемен монтаж (с проводницы), а впоследствие той
бе заменен с печатная монтаж. Последимте модели телевизори
вече имат модулна конструкция, каквиго са например нашите те-
левизори „София 21й „София 22", „София 31“, „Царевец" и др.
Тъй като практически всички поколения телевизори се намн-
рат все още в употреба, налага се и тяхното ремонтпране. Поради
това в ограничения обем на настоящата книга ще разгледаме по-
вредите в отделяйте стъпала на телевизорите с помощта на схеми-
те на ламповия телевизор „Пирин" и полупроводниковия теле-
визор „София 2Г:. Тези два телевизора, както и посочените по-
долу технп варианта, са най-много разпространенн у нас.
В примерите за повредени елементи, дадени при разглежда-
нето на повредите в отделяйте стъпала, елементите на двата те-
левизора ще се различават по това, че номерата на елементите на
телевизора „Пирин" са дадени с число като индекс (напр. /?2К,
^ЗС9г /-«81» ДРгоб» *^401» >Дзо1» Op.), а НОМераТЯ НЯ еле*
ментите на телевизора „София 21" са дадени на същия ред (напр.
Я508, C2I4, L201, Т604, Д607, //С501, 7>601, КТ701 и пр).
Както е известно, по схемата на телевизора „Пирия“, дадена
на приложение 1, са произвеждани серии други модели телевизо-
ри: „Софвл! 53**, „София 59", „Варна" и „Пляска". Освен това схе-
мата на телевизорите „Кристал" и „Дунав", а в известна стелен
и на телевизора „Опера 3“, не се различава много от схемата на
телевизора „Пирин".
С течение на времето са се наложили никои изменения в схе-
мата на телевизора „Пирин"; по изменената схема са произвежда-
ни и последните серии от телевизорите „Пирин", „София 59“, „Вар-
на", „Плиска", „Средец", „Вихрен", „Родина", „Киген", „Бузлуд-
жа‘\ „Шипка", „Люлин", „Тракия" и „Средец 2".
79
Фиг. 3.1
По схемата на телевизора „София 21 “, дадена иа приложение
2, се произвеждат телевизорите „София 22“ и „Царевец“, катов
тях се използува кинескоп 50ЛК1Б. При телевизорите „София 31“
промевите са в кинескопа (3.1ЛКЗБ), в стъпалото за хоризонтално
отклонение и в захранването. В последните серии на телевизори-
те „София 21“, „София 22“, „Царевец“ и „София 31“ линейната пн-
тегрална схема тип TDA1190 в звуковия канал е заменена с две
отделил линейнп интегрални схеми: 7/С901 тип A220D и /7С902
тип МВА810, както е показано на фиг. 3.1.
Първнте телевизори „София 21“ бяха изработени с вносеи все-
вълнов избирая на телевизионните канали, взаимствуван от по-
стария модел телевизор „София П“. Впоследствие обаче той бе
заменен с българския всевълнов избирая иа телевизионните ка-
нали (тунер) тип ИТК-1П, конто ненастоящем се прилага в теле-
визорите „София 21“, „София 22“, „Царевец" и „София 31“. На
приложение 3 е дадена схемата на ВИТК тип ИТК-1П. При теле-
визорите „София 21“ и „София 22“ нзбирачът на програма и инди-
катор на обхвата и канала има 7 бутона с възможност за запомня-
не на 7 телевизионни предавателя от I до V телевизионен обхват.
При телевизорите „Царевец" и „София 31“ нзбираяът има само 4
такива бутона за запомняне на 4 телевизионни предавателя от I
до V телевизионен обхват.
Както се каза, преди започване на ремонта на дадеи телевизор
освен със схемата техннкът трябва да е наясно и с монтажа на
телевизора, и с разпределението на елементнте върху шасито, респ.
върху печатните платки на телевизора. За запознаване с разпре-
делението на по-главните монтажни елементи могат да се нзпол-
зуват нзработените в сервиза скици (фиг. 2.2, 2.3 и 2.4). За евърз-
ването на печатните платки и останалите монтажни елементи
трябва да се използуват по-сложни и по възможност оригиналки
заводски чертежи. На приложение 4 е дадена такава монтажна
схема на ламповия телевизор „Пирин“, конто може да се нзпол-
зува и за останалите телевизори от този тип.
За запознаване с разпределението на монтажните елементи
върху печатните платки са необходими оригиналки заводски чер-
тежи, публикувани в сервизните описания или в специалната ли-
тература. На приложение 5 като пример е дадено разположението
на монтажните елементи върху печатната платка на блока на
развивките на лампово-полупроводниковия телевизор „Осогово".
На приложение 6 е дадено разположението на елементи върху
печатната платка на полупроводниковите телевизори „Юност
401Д“ и „Юност 603“.
б Повреди в тел. приемиици
81
Интегралните схеми не дават възможност за измерване вътре
s тях. Освен това те обединяват по няколко стъпала. Така че при
тях се измерват главно напреженията на изводите им. При съмне-
няе за повреда вътре з тях те трябва да се заменят за проверка.
За замяната на иктегрална схема обаче трябва да се използува
поялник с вградена помпа или с отделна помпичка за нзпомпване
на разтопения припой. Също такъв поялник се използува за
разпояване на лампови и други цокли от печатайте платки.
3.1. ПОВРЕДИ ВЪВ ВИДЕОКАНАЛА
Вядеоканалът на телевизорите обхваща избирая на телезизио.'--
ните канали (ИТК или ВИТК), общ междишючестотен усилва-
тел 4, видеодетектор 5 и впдеоусилвател 6 (фиг. 2.1). Избирачът
на телевизиопннте канали съдържа ВЧ усилвател 1, смесител 2
и хетеродин 3.
Предп да се търси новредата във видеоканала на телевизора,
трябва да се провери изправността на антенного устройство (ан-
тена и фидер) и правплното му съглаеуване с входного съпротпз-
леняе на телевизора.
В телевизора ,.Пирия" видеоканалът обхваща лампите Лт
(кзекоден усилвател), Л102 (смесител и хетеродин). Л201, Л202 и
Л1д3 (тристъпалеп общ МЧ усилвател), германиев диод Д2(>1 (видео-
детектор), Л201 (пентод — видеоусплвател и триод — ключово
АРУ).
В телевизора „София 2Г: видеоканалът за I и III обхват обхва-
ща транзисторите ТЮЗ (ВЧУ), 7104 (смесител) и 7105 (хетеро-
дин), а за IV и V обхват — транзисторите Т101 (ВЧУ) и 7102 (са-
моосцилиращ смесител), както и транзисторите 7201, //С201,
7606 и 7601. Линейната интегрална схема обединява в себе си
общ МЧ усилвател, честотен детектор, два нискоомни видеоиз-
хода (с положителна и отрицателна полярност), ключово ^РУ със
задръжка за автоматично регулиране на ИТК-1П. Вндеоуснлва-
телят е двустъпален, изпълнен с транзисторите 7606 и 7601.
При повреда в нзбирача на телевизионните канали (ITTК,
ВИТК) телевизорът показва следнпте неизправностн: силен шум
(снеговалеж) в изображението (фиг. 2.10 а), смущения вследствие
на лош контакт в ИТК (фиг. 2.10 т), липсващи изображение и
звук.
При повреда в общия МЧ усилвател телевизорът показан след-
ните неизправностн: липсват изображение и ззук (фиг. 2.10 е),
изображението е със слаб контраст, звукът е изкривен или на ек-
«2
рана се виждат само наклоненп черти и не може да се получи нзоб-
що изображение (фиг. 2.11 .«).
При повреда във видеоусилвателя телевнзорът показва елед-
ннте неизправности: екранът е тъмен и кинескопът е запушен
(фиг. 2.10 ж), изображението е със слаб контраст. Може също да
лнпсва и звукът, ако сигналът с втората МЧ на звуковия съпро-
вод 6.5 MHz се взема от т. а на фиг. 2.1.
При повреда във веригата на ключовото АРУ телевнзорът по-
казва следните неизправности: контрасты' не се регулира, силен
шум (снеговалеж) в изображението (фиг. 2.10 г), дота синхрони-
зация на изображението (фиг. 2.11 м. н или о), разкривено изо-
бражение (фиг. 2.11 л), нечувствптелност и бледо изображение.
Да проследим по-подробно повредите в отделните стъпала от
видеоканала.
3.1.1. Избнрач на телевизионните каналы (ИТК н ВИТК)
В по-старите модели телевизори НТК съдържа ВЧ каскоден
усилвател, смеснтел и хетеродин. Ако няма изображение и звук
или телевнзорът работа със слаб снеговалеж (фиг. 2.10 г) и слаб
шум от високоговорителя, вероятно не работят каскодното, сме"
сителното или хетеродинното стъпало. В такъв случай първо
трябва да се проверят лампнте — най-добре чрез замяна с из-
правии. След това се проверяват ориентировъчно захранвашите
постояннн напрежения, като се извадят лампите и измерванията
е пр авят с помощта на тънко метално щифтче, което се пъха в
съответния отвор на цокъла на проверяваиата лампа. Трябва да
се има пред вид, че при измерване отгоре на цокъла електродите
на лампата са разположени в обратен ред, както е дадено в ха-
рактернстиките за радиолампите. По такъв начин може да се
констатира липсата на някакво постоянно иалреженне, без да се
отваря или разглобява ИТК. При телевизорите с универсално
захранване обаче отоилителните вериги иа лампите са свърза-
ни последователно. В такъв случай трябва да имаме готов поме-
щен цокъл от счупена лампа, чиито крачета за отоплението са
евързани накъсо. При цоклите пико-9 това са крачета № 4 и 5.
Измерването на напреженията в този случай се прави на остана-
лите стърчащи жички от цокъла. При такъв начин на измерване
общото напрежение за отоилителните вериги ще се увеличп мал-
ко, но това е без значение.
В съвременните телевизори всевълновите избирачи на теле-
гнзнонните канали са изпълнени само с транзистори. Ако няма
изображение и звук или телевнзорът работа със слаб снеговалеж
83
и слаб шум от високоговорителя, повредата също може да бъде
въз ВИТК. В такъв случай първо трябва да се проверят напре-
женията и консу мираннте токове (приложение 3). След това се
свали капачката на ВИТК и се проверяват всички напрежения на
електродите на транзисторите, разбира се, на транзисторите от
неработещия обхват (I/III или IV/V). Трябва също така да се
провери и действпето на потенциометрите на бутоните, както и
напреженията след тях.
Липсата на някакво захранващо напрежение се дължи най-
често на прекъсване на съответеи резистор.
В телевизора „Пирин*4 например може да се прекъсне никой
от резисторпте /?U2, Л105, /?104, или (най-често /?П2). Те-
левизорът ще има лоша чувствителност, ако например се пробив
кондензаторът CtlJ пли решетката на второго каскодно стъпало
(Л1ад) е замасена. В такъв случай ще се прекъсне и резнсторът
Телевизорът ще има лоша чувствителност и ако се прекъсне
резнсторът 7?103. Изображението и звуковият съпровод ще изчез-
нат при късо съединение между първата и втората решетка на сме-
сптелната лампа (ЛИ12).
В телевизора „София 21“ освен транзисторите трябва да се
проверят и варикапите за съответннте обхвати (I/II1 или IV,V)
Д1С6. Д111, Д112 и Д113, респ. Д102, ДЮЗ и Д104, както и ос-
таналите диоди. При лппса на захранващо напрежение също тряб-
ва да се проверят съответннте резпстори.
Гореизброените повреди ще се проявят само ако е изправен
общият МЧ усилвател във видеоканала.
Регулиращото напрежение от АРУ се проверява с помощта на
високоомен волтметър за постоянно напрежение. Често пъти ви-
сокочестотният усилвател в ИТК (ВИТК) се запушва, ако меж-
динночестотният усилвател се възбужда (паразитни трептения).
Големи смущения се получават също, ако се прекъсне верн-
гата на АРУ към ИТК (ВИТК).
Наличността на „опашки** или „окантовки** показва разстрой-
ка на ВЧ кръгове в ИТК (ВИТК) или много селективны или не-
настроени антенн и фидери, както и лошо съгласуване между ан-
тената, фидера и входа на телевизора.
Ако регулиращото напрежение от АРУ е подадено на маса
(шаси), например при пробив на кондензатор или при повредена
изолация, контрасты на изображението се увеличава. Ако в та-
къв случай изображението стане бледо (слаб контраст), одновре-
менно с това то е и силно разкривено във вертикалиа посока.
Ако при ламповите телевизори по екрана прибягват черни хо-
ризонтални ивици в такт със звуковия съпровод (фиг. 2.10 т), а
84
хетеродинът е точно настроен с помощта на копчето за фина на-
стройка на хетеродина, трябва да се провери смесителната лам-
па (Л1№), особено ако тези ивици изчезнат при яамаляване на ин-
тензивността на звука чрез потенциометъра jRst)g. Това се дължи
на т. нар. микрофонен ефект.
Често се появяват и механически повреди, дължащи се на ло-
ти контакта. Ако например по екрана пробягват черни хоризон-
тални ивици (фиг. 2.10 т) и те не се дължат на микрофонен ефект
или на неточна настройка на хетеродина, трябва да се проверят
антенните гнезда и контактите на каналння превключвател. Ле-
тите контакта в антенните гнезда се проявяват известно време
след включване на телевизора при загряване и разширяване на
гнездата. Контактните пера на каналния превключвател се по-
чистват със спирт и леко се огъват много внимателно.
Ако се налага при работа да се отваря избирачът на канали-
те, не трябва да се разместват никакви елементи и проводницы
вътре в него. Това важи особено много за ВИТК при IV и V об-
хват.
При ремонт в избирала на каналите трябва да се изключва
автоматкката, ако има такава („Стадион"). В никакъв случай не
трябва безразборно да се въртят сърцевините на бобините или по-
даващпте се извън каналния превключвател „винтчета без гла-
вк", конто са донастройващи кондензатори. Те обнкновено са
фиксирани с ацетонова боя. При замяна на резистори и конденза-
тори новите елементи трябва да имат сыцнте електрическн стой-
кости н външни размери. При замяна на керамични кондензатори
новите кондензатори трябва да имат сыция температурен кое-
фициент, което се установява по външното им оцветяване. Много
важно е новите кондензатори и резистори да имат изводнн кранща
със същата дължина и да лежат на същото място в избирала на
каналите както повредените.
3.1.2. Общ междинночестотен усилвател
В съвременните телевизори общият МЧ усилвател трябва да
има голям коефициент на усилване, голяма селективност и да
няма фазови изкрнвявания. Тези изисквания довеждат до употре-
бата на много сложни ВЧ трептящи кръгове и филтри, както и
ва голям брой резистори и кондензатори, конто увеличават из-
точниците на повреди в общия МЧ усилвател. Понастоящем вмес-
то няколко свързани кръга с малка взаимна разстройка в междин-
почсстотния усилвател се употребяват сложни лентови филтри.
85
Приложението на интегралните схеми опрости устройството а
ремонта на телевизорите, тъй като една интеграл на схема обхва-
та повече стъпала.
Остаряването (нзтощаваието) на лампите става причина само
за намалявзне коефициента на усилване на МЧУ, без обаче да ее
променя амплптудно-честотлата му характеристика на вропуска-
не. В междинночестотния усилвател обикновено се употребяват
2—3 еднаквн лампи (2 бр. EF183 в „Пирин“ и 3 бр. EF80 в „Крнс-
тал“ н ..Опера' ). При едновременно изваждане на тези лзмпи за
проверка трябва да се вннмава всяка от тях да се постави в съ-
щмя цокъл, в конто е била преди нзваждането й. В противен слу-
чай може да се получи разстройка на усилвателя, тъй като всяка
лампа в него участвува със своите вътрешни капацитети в настрой-
ката на съответния МЧ кръг.
Сега се случка много рядко да се разстрои никой от междинно-
честотннте кръгове воради остаряването на елементи, например
кондензатор или сърцевина на ВЧ бобина, тъй като съвременните
телевизори се строят с много качествени елементи. За всеки слу-
чай обаче добре е да се провери амплитудно-честотната характе-
ристика на междинночестотния усилвател с помощта на вобулос-
коп и да се коригира, ако това е необходимо (фиг. 2.19).
Понякога обаче се срещат повреди в кондензаторите от МЧ
филтри или потнскащи (режекторни) кръгове. Най-често тези ков-
дензатори прекъсват. Това може да се установи по ввезапвнте
промени в качеството на изображението и звука при размърдване
на такъв прекъсващ кондензатор. Ако кондензаторът е трайно
прекъснал, при настройка на съответния кръг сърцевината на бо-
бината застава н крайне положение, без да се получи олтвмална
настройка. При замяна на повреден кондензатор трябва също да
се внимава за температурния му коефицнент. Понякога се полу-
чава и прекъеване на нзводен край на бобина от МЧ или нотискаш.
кръг, или късо съединение към екрапираща капачка.
Влошеният вакуум или наличността на газ в балоиа на МЧ
усилвателна лампа при известии обстоятелства става причина за
появата на решетъчен ток, конто товары допълиително веригата
на АРУ. Това от своя страна причинява промяна на работния
режим на съответната лампа. Затова е необходимо да се провери
с електронен волтметър за постоянно напрежение разпределение-
то на регулиращото напрежение от АРУ по всички регулирани
стъпала. По-блнзките до входа стъпала обикновено се регулират
в по-големи граници. При тези измервания се откриват лесно и
иовредеии (лекажам или пробити) кондензаторн, конто например
отвеждат регулиращото напрежение от АРУ, при което се уве-
86
личавэ много усилването на общия МЧ усилвател и се появяват
изкривяааяия в изображението и звука, като изображението е
прекомерно черно. Повредените (лекажи» или пробит») свързва-
щп коадензатори при галванично свързаня трептящи кръгове от
МЧ филтри (С.,07) водят до претоварване на следващото стъпало
(Л.,94). Пр» късо съедннение между лървата и втората и решетка
МЧ усилвателната лампа се претоварва. Останалите ламп», вклю-
чен» към веригата па АРУ, иолучават положително напрежение
на нървата решетка и също се претоварват. Обикновено това ста-
ва причина за прекъсване на анодния товаре» резистор (Rso^
Rm) на повредената лампа.
Всички гореизброенн повреди, конто водят до намалявапе на
напрежението във веригата на АРУ, ставят причина за свръх-
контраетно (силно пластично) изображение и па слабо регулира-
ното входно ВЧ стъпало, ако то получава напрежение за АРУ от
отделка верига.
Възбуждащите се МЧ стъпала „запушват“ видеоканала. На
екрана се вижда само една бяла площ без изображение (фиг. 2.10
с) или пъх изображението е „защриховано“ от фина мрежа, както
с показано на фиг. 2.10 а. Причината за самовъзбуждането на МЧ
етьпала са по-рядко лампите, а по-често пзсъхналн и прекъснали
кондензатори към втората решетка (С^, C2J3, Cia). лоши замася-
вания па екраниранн елементи и пр. В такъв случай на впдеоде-
тектора (Д291) се измерва сравнително внсоко постоянно напре-
женяе.
3.1.3. Видеодетектор
Про прекъсване на видеодетектора (Д2П1) няма изображение и
звук. При пробив на видеодетектора (Дш) няма изображение, а
звукът е слаб. При прекъсване на дросел във видеодетекторното
стъпало (Др202, Др-2ез> Др^т) няма изображение. Такива повреди
се откриват най-лесяо с помощта на омметър.
Ако вадеодетекторът (Дт) получава неточно преднапрежение,
изображението е със слаб контраст.
Ако при замяна на видеодетекгорен диод (Д20!), нозият диод
по иогрешка се включи с обратна полярност, изображението ста-
ва негативно.
87
3.1.4. Ввдеоусилвател
Видеоснгналът се усилва във видеоусилвателя до стойност,
необходима за нормално действие на кинескопа.
При ламповите телевизори видеоусилвателят пай-често е ед-
ностънален. В телевизора „Пирин“ той е изпълнен с пентодната
част на Л204. В телевизора „София 21“ той е двустъпален, пзпъл-
нен с транзисторите Т606 и 7’601.
Най-честите повреди във видеоусилвателя се дължат на пов-
редени лампи или транзистори, свързващи и катодни конденза-
тори. Ако се появят светли „опашки" след черните петна от изобра-
жението, това значп, че е лошо предаването на ниските видеочес-
тоти. Тази повреда се дължи най-често на намаляване капацитета
на катодни кондензатори. В някои случаи може да се засегнат и
усилваннте в това стъпало спнхроиизиращи импулси, което може да
стане причина и за лесно нарушаване на сннхронизацпята.
Повредата (прекъсването) на паралелно свързан резистор
(7?22») към коригиращ дросел (Др2оа)> както и прекъсването на ре-
зистор от 7?С-група (Т?402), води до силно подчертаване на високв-
те видеочестоти, поради което изображението става много черно
и силно пластично. Такава повреда може лесно да се открне с
помощта на вобулоскоп, снабден с детектор на глава.
Повредени кондензатори (С235, респ. С301), прехвърлящи сиг-
нала с втората МЧ на звуковия съпровод (6,5 MHz), стават причи-
на за влошаване на звука. Повредени (пробили или прекъснали)
кондензатори (С301, респ. С401), прехвърлящи синхронизиращите
импулси към амплитудния отделител, стават причина за лоша
синхронизация по вертикали, и хоризонтали или даже за гърчене
на изображението в хоризонтална посока (фиг. 2.11 п). Лошата
синхронизация на телевизора може да се дължи и на погрешиа
работна точка на видеоусилвателната лампа (пентода на Л2М),
при което се изрязва частично или напълно горната част на видео-
сигнала, съдържаща синхронизиращите импулси.
Честа повреда във видеоусилвателя е запушване на лампата,
при което екранът е тъмен (фиг. 2.10 ж). То се дължи на проме-
нен работен режим на видеоусилвателната лампа при прекъсва-
не на катодната й верига. При заземяване на катодната верига на
лампата екранът свети бяло (има растър, а пяма изображение).
В такъв случай ключовата лампа е отпущена до максимум (триод
на Л2М) и тя произвежда много високо отрицателно преднапре-
жение, което запушва напълно високочестотния и общия МЧ усил-
вател.
За проверка на видеоусилвателя са много подходящи право-
ъгълните импулси от генератор за пробно изображение, с чиято
88
помощ се получават една или повече черни хоризонтални ивици
(фиг. 1.1 а и б). Скосените ръбове иа правоъгълните импулси се
изразяват в размазан преход между черного и бялото на екрана
на конескопа (фиг. 2.11 к). По този начин може да се направи и
доста добра преценка за честотната характеристика на видеоусил-
вателя. При тази проверка трябва да се виимава да не се получи
претоварване на стьпалото.
3.1.5. Ключово АРУ
В съвремениите телевизори се употребява ключово АРУ, при
което напрежението за АРУ не се получава от постоянно менящи-
те се по ниво модулационни сигнали па изображението, а от не-
пзменните по ниво синхронизиращи импулси. По този начин се
поддържа неизменна стойност на нивото на „черно" в изображе-
нието.
Напрежението за ключевого АРУ при телевизорите „Пирии“,
както и при повечето лампови телевизори, се получава с помощта
иа т. нар. ключова лампа (триод на Л204).
При телевизора „София 21“ напрежението за ключовото АРУ
се изработва в интегралната схема ИС201, а се регулира посред-
ством тример-потенциометъра /?218 към извода 16 на ЯС201.
Сигналът за задействуване на АРУ (отрицателен импулс на об-
ратнпя ход по редове 3 V) се подава през кондензатора С624 към
извод 7 на ЯС201, като времеконстантата се определя от групата
/?214, С220. Действието на АРУ за ИТК-Ш се регулира чрез три-
мер-потенциометъра /?217.
В ключовата схема за АРУ се работа със сравиително доста
по-високи напрежения от тези при обикновеното АРУ в радио-
приемниците, поради което тук повреди се срещат сравиително
доста често. Ако например при силен входен сигнал се нарушава
синхронизацията на изображението, това може да се дължи на
повреда във веригата на АРУ. Най-често се случват прекъевания
във веригата поради прекъеване на някакъв резистор. Късо съе-
динение или утечка на кондензатора (CS03, респ. С624), евързващ
ключовата лампа, респ. ЯС201, с трансформатора за хоризонтал-
но отклонение (ТХО) на лъча, влияе върху контраста на изобра-
жението и то посивява. Обратно, изображението става много чер-
но, ако този кондензатор прекъсне и не се получават управлява-
щи импулси от ТХО. В последний случай се претоварват междин-
ночестотните усилвателни стъпала и видеодетекторът. В такива
случаи трябва да се проверява дали до анода на ключовата лам-
89
па, респ. ЯС201, достигал пмпулслге от обратпия ход по редове
на лъча.
При прекъснати филтрови кондензатори от закъсввтелни
/?С-вериги {С2М1, Ci}e, С'2 J5) поради недостатъчно филтрнране мо-
гат да попаднзт на регулпраните ВЧ или AVI усилвателнн лампи
остатъци от управляваши импулси от обрзтиия ход на лъча, но с
взместена фаза. Това става причина за нарушаване на синхрояп-
заннята по редове, което може да достпгне в до гърчене на изоб-
ражението в хорнзоптална посока (фиг. 2.11 п). Много малките
времеконстантн, например при силно намаляване па кзпацвтета
на тези кондензатори (С2(,.., C.,R> С215), водят до промяна на редо-
вата честота (15 625 Hz) и се получава биене между напреженне-
то от АРУ и синхронизиращите импулси по редове, поради което
хоризонталната синхронизация се нарушава и изображението се
„разпилява" (фиг. 2.11 ,w).
Ако се прекъсне високоомен резистор (Т?21Я), врез конто се по-
дава задържащото напрежение за АРУ, ИТК се запушва много
рано п се появява шум (снеговалеж) в изображението от смесв-
телното и МЧ усилвателно стъпало (фиг. 2.10 г). Тази повреда се
случва сравнително много често. Ако липсва резистор с такова
голямо съпротивление (16 Мй), трябва да се свьржат последова-
телно няколко резистора (напр. 3 броя по 5,1 Мй).
Ако напрежението от АРУ не достига до първото стъпало на
ИТК (Л1ОТ) или ВИТК, изображението става много черно. Често
може да има заблуждаващи повреди. Както видяхме, изображение-
то става много черно (контрастно) при липса на напрежение от
АРУ на ИТК (ВИТК), в началото на видеоканала и при прекъс-
ване на резистор от /?С-група (/?4в2, 7?610) в края на видеоканала,
както и ако кондензаторът С5ЙЗ (С624) се прекъсне.
Бързо и ориентировъчно може да се провери действието на
ключовото АРУ с отвертка, като се заземи веригата за АРУ в
точката, където се евързва ИТК (при телевизора „Лирин*' взвод
5 от съединителя CIV, респ. при телевизора „София 21“ извод 1
от съединителя на ИТК-1П). Ако в такъв случай изображението
стане нормално (евентуално малко претоварено), повредата тряб-
ва да се търсп във веригата за АРУ.
Повреденнте резистори във веригата на АРУ трябва да се за-
менят с резистори със съшите съпротивления. Както се наза,
напреженията във веригата за АРУ се измерват нан-точно с елек-
тронен волтметър за постоянни напрежения. В краев случай мо-
же да се употреби и високоомен комби пиран уред (авометър) със
съпротивление над 20 000 Q/V.
90
3.2. ПОВРЕДИ В СТЪПАЛАТА ЗА ОТКЛОНЕНИЕ НА ЛЪЧА
В телевизора има два задаващи генератора за отклонение на
лъча със съответни пзходни стъпала: за вертикално отклонение
Hi42 и за хоризонталпо отклонение 13:14 (фиг. 2.1). Синхроняза-
цинта на двата генератора става с помощта на амплитуден отде-
лится 10 със съответни ограничители и разпределителнп филтри.
Освен това в изходното стъпало за хоризонтално отклонение с
помощта на високоволтов изправптел (15) се получава и внсокото
постоянно напрежение (04-20 kV) за вторая анод на кинескопа.
В телевизора „Пирин11 синхронизационните устройства и сть-
палата за отклонение на лъча обхващат лампите Л3йг (хептод —
амплитуден отделител и триод — усилвател и ограничится на
всички синхроимпулси), Лзоз (десен триод — усилвател и ограничи-
те.! на вертикално синхроннзиращите импулси), Л301 (триод — бло-
кинггенератор за вертикално отклонение я пентод — изходно стъ-
пало за вертикално отклонение), двата германиеви диода Дзт и Д30а
(фазосравняващо устройство за генератора за хоризонтално от-
клонение), Л3(у> (хептод — синусов генератор за хоризонтално
отклонение и реактивна лампа и триод — формираща лампа за
хоризонтално синхроннзиращите импулси), ЛЫ1 (изходно стъпа-
ло за хоризонтално отклонение), Лм_> (бустърен диод) и Л403 (зи-
соковолтов изправптел).
В телевизора „София 21“ синхронизационните устройства об-
хващаг интегралната схема ЯС401, в която освен амплитуден от-
делител са поместени и някои стъпала за хоризонтално отклоне-
ние на лъча. Изходното стъпало за хоризонтално отклонение е
изпълнено с транзистора 7605. Връзката между интегралната
схема //С401 и изходното стъпало за хоризонтално отклонение
7695) е осъществена чрез предусплвателно стъпало с транзис-
тора 7401, работещ като усилвател в ключов режим. Товар на
транзистора 7401 е импулсният трансформатор 7/?601, включен
в колекторната му верига. Стъпалата за вертикално отклонение
на лъча са поместени в интегралната схема ЯС501.
При повреда в амплитудния отделител синхронизацяята на
изображението е нестабилна, а при по-тежки случаи изображение-
то зъобще не може да се синхронизира (фиг. 2.11 м, н или о). В
някои случаи изображението се гърчи в хоризонтална посока
(фиг. 2.11 п).
При повреда в стъпалата за вертикално отклонение йзображе-
нието може да не се синхронизира по кадри (фиг. 2.11 н) или син-
хронизацнята е нестабилна. В други случаи изображението може
да е разкривено или да е с намален вертикален размер (фиг. 2.10
91
и). Ако стъпалата за вертикално отклонение изобщо не работяг,
в средата на екрана се вижда само една хоризонталиа ярка ли-
ния (фиг. 2.10 з). Понякога може изображението на екрана да има
трапецевидна форма (фиг. 2.11 с).
При повреда на стъпалата за хоризонтално отклонение изоб-
ражението не може да се синхронизира по редове в се разпилява
(фиг. 2.11 м) или може да е с намален хоризонтален размер (фиг.
2.10 о).В други случаи генераторът за хоризонтално отклонение
работа, ио лнпсва бустърно напрежение или няма високо постоян-
но напрежение и екранът е тъмен (фиг. 2.10 ж). В някои телеви-
зори може да има високо напрежение, но екранът пак да е тъмен.
Понякога може изображението да има трапецевидна форма
(фиг. 2.11
След като се констатира, че никой от задаващнте генератори
(или и двата) не работа на точната честота, се опитва със съответ-
ните регулатори да се получи точната честота (50 или 15 625 Hz).
Ако с регулаторите това не може да се постигне, трябва да се
проверят съответните елементи от схемите на генераторите за
отклонение на лъча (резпстори, кондензатори, блокингтрансфор-
матор, синусова бобина). Ако генераторът за хоризонтално откло
некие е синусов генератор, както е при телевизора „Пирин“*
трябва да се опита да се донастрои синусовата бобина (L3OT).
Ако честотата на генератора за вертикално отклонение на
лъча е по-висока от 50 Hz, изображението бяга надолу, а ако е
по-ниска — нагоре.
Ако честотата на генератора за хоризонтално отклонение на
лъча е по-ннска от 15 625 Hz, на екрана се получават наклонени
наляво ивици. Ако тази честота е по-висока от 15 625 Hz, нвицн-
те са наклонени надясно.
3.2.1. Амплитуден отделител
В амплитуднпя отделител се отделят синхронизиращите нм-
пулен от видеоканала. Прн прекъеване на резистор (7?3Oi, AJ401)
в амплитуднпя отделител синхронизацията се нарушава, като в
някои случаи може да се получи и гърчене на изображението в
хоризонталиа посока (фиг. 2.11 п). При слаби синхронизиращи
импулси трябва да се провери евързващият кондензатор (Ст,
C40I), конто свързва видеоусилвателя с амплитуднпя отделител.
Гърчене на изображението се получава най-често, когато освен
синхронизиращите импулси през амплитудния отделител проннк-
не и видеосигнал. Такава повреда може много лесно да се открие
с помощта на осцилоскоп.
92
Понякога резпстори променят своите съпротивления, което
съшо става причина за смущения в синхронизацията.
Въобще при повреди, конто се отразяват на синхронизация-
та на изображението, причините трябва да се търсят първо в ам-
плитудния отделител и да се проверява работната точка на лам-
пата, която е много критична. При такива повреди да не се забра-
вят и усилвателните и ограпичителните стъпала с техните еле-
менти.
3.2.2. Стъпала за вертикално отклонение на лъча
Системата за вертикално отклонение се състои от задавай ге-
нератор и изходно стъпало с отклонмтелни бобини за вертикално
отклонение на лъча в кинескопа. Генераторът ироизвежда напре-
жение с честота точно 50 Hz. В ламповнте телевизори това на-
прежение се получава с помощта на блокинггенератор (Лзм-
трнод и Тр302). Линеаризирането на отклонителния ток се постн-
га в нзходното стъпало с помощта на сложна отрицателна обрат-
на връзка, в която има регулиращи се съпротивления (Рздд» Лик)-
Отклонителните бобини БВО се свързват с нзходното стъпало
(пентод на Лзм) с помощта на изходен трансформатор (Tpitl2),
който е източник на чести повреди в телевизорите.
При липса на вертикално отклонение на лъча (фиг. 2.10 з)
повредата трябва да се търси първо в блокннггенератора. Често
е повредена лампата (Лзм) или е прекъснал захранващ резистор
(Яз«, Р3031 ^41з)‘
При телевизора „София 21“ всички функции на стъпалата за
вертикално отклонение на лъча се изпълняват от интегралната
схема ИС50}, която заедно с останалите външно свързани към нея
елементи е поместена в отделен модул. Честотата по кадри (50 Hz
се регулира чрез тример-потенциометъра 7?503. При повреда тряб-
ва да се проверяват внимателно електролитните кондензатори
(С501, С504, С505 и С510) и резисторнте.
При ламповите телевизори синхронизиращите импулси по
кадри обикновено се подават на анода на блокннггенератора през
кондензатор (С322). Ако той има утечка, вертикалният размер на
изображението намалява. Първичната намотка на трансформато-
ра иа блокннггенератора (Тр302) обикновено се шунтира с резис-
тор (/?338). Ако неговото съпротивление поради остаряване се
повиши или той се прекъсне, се появяват парциални трептения на
някаква резонансна честота иа трансформатора и обикновено вля-
во на екрана се появяват допълнителни тъмни ивици (фиг. 2.11
93
или изображението се свива във вертикална посока (фиг. 2.10
ft).
Прекъснатият или памалил своя капацптет кондензатор (СЯ23),
определят честотата на блокинггенератора, може да стане причи-
на за повита ване на честотата му (50 Hz). Това става причина за
,.бягане“ („премягане“) на изображението във вертикална посо-
ка (фиг. 2.11 н) и то не може да се спре с копчето за регулнране
честотата на блокинггенератора. В по-тежки случаи на екрана на
телевизора се внждат по няколко едно върху друго обнкнозено
разкривени изображения.
Ако внезапно се измени впсочината на изображението, преди
тя да се корпгнра със съответния тример-потенциометър (P31W).
трябва да се проверят резнсторите в анодната верига на блокииг-
генератора (/?:ili- Кзд>)> конто могат да променят своите съ-
противления или да се прекъснат.
Повреди в интегрнращата верига (/?331, Т?332, 7?333, С319, Свз„)
се случват много рядко. Те се открпват много лесно с помощта
на осцилоскоп.
Както при всяко нзходно стъпало утечката на сзързващия
кондензатор предизвиква не само натоварване на пзходната лам-
па, но и силнм изкрнвявания на изображението. Повредените
тример-потенциометри за нагласяване на линейността във вер-
тикална посока (Рзд.1, />зоа< /?506, /?507), особено ако имат финн
прекъсвания, стават причина за скокообразно изменение на вн-
сочината (фиг. 2.10 и и fe) или линейността на изображението
(фиг. 2.10 л). Нарушеннята на линейността в горняя или в долния
край на изображението се дължат на изменения на стойността на
елементи във веригата на отрицателната обратна връзка. При
утечка на кондензатор в тази верига (С328) изображението в гор-
няя край се разтяга, а в долния край се свива, като най-често се
появява и една широка лента в долния край на изображението
(фиг. 2.10 я).
Нарушения на линейността се причиняват също и от повреде-
ни (прекъснатн) филтриращи или катодни кондензатори (С329).
Пояякога при такива повреди се намалява и височината на изо-
бражението. При прекъсване на катоден кондензатор на изход-
ната лампа долният край на изс бражението се подгьва и се поя-
вява широка черна или сива лента (фиг. 2.10 м).
При късо съединение между навивките на отоплнтелната жич-
ка на нзходната лампа за вертикално отклонение на екрана на
телевизора се появява широка черна лента, заемаща половината
екран (фпг. 2.11 п).
94
През време на обрати»» ход па вертикалната развивка на ано-
да из нзходната лампа възннква голям напрежителен шипулс.
За да се намали този нмпулс и да се предпгзят цокълът на лак-
лата и нзходният трансформатор сТр4(,-,) от пробив, първичната
намотка на трансформатора се гнунтира с нелинейно съпротивле-
лие (VDR). Въпреки това обаче понякога изхидният трансформа-
тор пробнва и на екрана на телевизора ее вижда само едва светеига
хоризонтална линия (фиг. 2.10 з). Ако в иървпчпата намотка на
нзходния трансформатор има късо съедвнсние между съседни на-
вивки, влошава се линенността на изображението. Периодични
пробив» .между отдели» навивки или между пъвнчиата и вторич-
ната намотка често се чуват като пукане във Бнсокоговорителя.
Те се дължат често на ирекъснат варистор (RiU). Намаляването
на амплитудата на напрежението на генератора за вертикално
отклонение на лъча, при което изображенного е с накален верти-
кален размер (фнг. 2.10 и), често се дължи на утечка (лекаж) на
шунтиращ кондензатор (С412) във вторичната страна на изходння
трансформатор (Tpt(t2). Това води винаги и до претоварване на из-
?;одното стъпало за вертикално отклонение.
В телевизора „София 21“ няма нзходен трансформатор за вер-
тикално отклонение, с което се намаляват възможностпте за пов-
реди в стъпалото за вертикално отклонение.
Повреди във веригата за гасене па обратной ход на лъча пре-
дизвикват изменения в яркостта или даже може обратният ход
да се вижда при намален контраст. Той се забелязва по тънките
бели наклонен» линии, предимно в горняя край на изображението.
Подобии смущения могат да се получат и вследствие на брум при
късо съединение между катод и отоплителна жнчка на ВЧ лампа
или пр» допиране на проводниц».
Ако в телевизора „Пирин" се вижда обратният ход на лъча при
слаб контраст, трябва да се проверят резнсторът R^ и диодът
Дяез. При такава повреда трябва да се проверява и кинескопът
при всички видове телевизори.
3.2.3. Стъпала за хоризонтално отклонение на лъча
Системата за хоризонтално отклонение се състои от схема за
фазово сравняване, задаващ генератор и изходно стъпало с изхо-
ден трансформатор (ТХО—Tpt01, 7р602) и отклонвтелнн боби-
ни за хоризонтално отклонение на лъча, както и високоволтов
изправнтел за напрежението за втория анод на кинескопа (9-г-20
kV). Освен това в това стъпало се получава и говишеното бустърно
95
(волтдобавъчио) постоянно напрежение, което се използува за
захранване на никои стъпала в ламповите телевизори. Генерато-
рът произвежда напрежение с честота точно 15 625 Hz. В лампови-
вите телевизори това напрежение се получава с помощта на сину-
сов генератор, блокннггенератор или мултивибратор. В нашите
лампови телевизори се използува предпмно синусовият генератор,
както е при „Пирин“ (Л302). Блокимггеператорът или мултивиб-
раторът като задаващи генератори за хоризонтално отклонение
се унотребяват във всички досега внасяни у нас съветски теле-
внзори.
При телевизора „София 21“ елементите на системата
за хоризонтално отклонение са поместени в един модул с интег-
ралната схема ЯС401 и драйверния транзистор Т401. Интеграл-
лата схема съдържа следиите функционални възли: амплитуден
отделител, отделител на смущаващите импулси, задаващ генера-
тор за хоризонтално отклонение, първо устройство за сравнявапе
на фазите на синхронпзнращия импулс и трептенията на задаващия
генератор, схема за промяна на времеконстантата и стръмността
на регулнране на фазосравняващото устройство, второ устрой-
ство за сравняване на фазите на нмпулса на обратния ход на хори-
зонталната развивка и редовия гасящ импулс, импулсно формира-
що стъпало и изходно стъпало за управление на драйверния тран-
зистор Т401. Освен този модул в системата за хоризонтално откло-
нение влизат още изходният транзистор Т605 и изходният транс-
форматор за хоризонтално отклонение (ТХО) Тр602, както и от-
клонителии бобини за хоризонтално отклонение на лъча в кине-
скопа. Между драйверния транзистор Т401 и изходния транзис-
тор се намира импулсният понижаващ трансформатор Тр601.
Нзходното стъпало за хоризонтално отклонение на лъча е най-
често източник на повреди в телевизорите. При повреди в това
стъпало изчезва изображението, а звуковият съпровод осгава
нормален.
Най-честите повреди във фазовия дискриминатор от фазосрав-
няващото устройство са в германиевите диоди (ДЯ01, Д302) или
в елементите му. Диодите Д301 или Д302. както и резисторите
(7?31О, Дзп) или кондензаторите (СЗОз. С30в, С307, С30?) могат поради
загряване да променят данните си. Такава повреда става причина
за нарушаване на симетричното действие на дискриминатора,
което води до нарушаване на стабилната работа на хоризонтална-
та синхронизация (фиг. 2.11 м), особено при по-големи входни
напрежения. Може да се предполага, че има такава повреда, ако
при изследване с осцилоскоп се установи, че стъпалото е в ред,
а хоризонталната синхронизация въпрекн това не е добра. При
96
прекъсваке или пробив па един от диодите честотата може толкова
да се промени, че изходннят трансформатор за хоризонтално от-
клонение Tpw да работа при съвсем други условия, което
води и до силно намаляване на впсокото напрежение. Освен това,
ако честотата на генератора стане кратна на пормалната честота
(15 625 Hz), на екрана на телевизора се появяват две или повече
изображения едно до друго (фиг. 2.11 л). Честотата на напреже-
нието от задаващия генератор в сиихропизацията по редове ста-
ват много нестабилпи (фиг. 2.11 м) при липса на импулс от ТХО,
което може да се дължи на прекъезане на резистор (#39я, #368,
#420) или пробив на кондензатор (СЯ(а. С415). Ако прекъсне кон-
деязаторът (С305, С415), който филтрира импулсите от ТХО, се
яарушава сннхронизацпята по редове и изображението даже мо-
же да почяе да се гърчи в хорнзонтална посока (фиг. 2.11 п). Съ-
щото може да стане, ако елементите от ЕС филтъра (#309, #420
и Сзи. С415) промекят своите стойности и с това се измени време-
коистантата на филтъра.
Повредите в блокинггенератора за хоризонтално отклонение
на лъча, ако в телевизора има такъв, са сыцнте, както и при
блокннггенераторите за вертикално отклонение.
В синусовая генератор най-често се повреждат резистори
(анедни и решетъчнп) и той престава да генерира. Понякога се
прекъева синусовата бобина (£зм) поради лоша запойка на изводяи-
те й крапща. Честотата може да се измени и поради промяна на ка-
пацитета на кондензаторите (Сзи). В такъв случай може да се опи-
та да се донастроп бобината с нейната сърцевина. Ако по този на-
чин генераторът не може да се настрои, трябва да се сменят елемен-
тите с променена стойност. Ако задаващият генератор за хо-
ризонтално отклонение на лъча не генерира, се претоварва из-
ходната лампа за хоризонтално отклонение (Л401) и има много го-
ляка опасяост тя да се повреди.
При телевизора „София 21“ честотата на задаващия генератор
за хоризонтално отклонение се определи чрез точен (5%) стиро-
флексен кондензатор (С409). Резисторът #410 (5%) определи за-
рядния ток на кондензатора С409. Честотата на задаващия гене-
ратор се регулнра чрез тример-потенциометъра #404. При непра-
вилна работа на задаващия генератор трябва да се проверят
С409, /?410, #404, както и #405, #406 и #407.
Много натовареното лампово изходно стъпало за хоризонтал-
но отклонение работа заедно с демпферния (гасящ, бустърен )днод
като електронен превключвател. Повредите в това стъпало са мно-
го чести и се изразяват в лисващо изображение (фиг. 2.10 ж),
в изображение, което е по-тясно в хорнзонтална посока (фиг.
7 Повреди в тел. пряемяяци
97
2.10 о), в нарушение на лннейпостта на изображението в хоризон-
тална посока (фиг. 2.10 р) или в назъбенн отвесни ръбове иа изоб-
ражението. Най-често те се дължат на повредена лампа (Л4ОТ
или Л402). Късото съединенне между електроди в изходната лампа
(Л4(П) води до вторички повреди в телевизора, например прекъс-
ване на резистор във веригата на екранната решетка (/?409) на лам-
пата. Този резистор се ирекъева и при пробив на филтров кон-
дензатор (Ct09). В никои телевизори изходната лампа и елементите
й са осигурени с предпазител в катодната верига, по-рядко в анод-
иата или във веригата на втората решетка. При замяна па повре-
дена изходиа лампа новата лампа трябва да се наблюдава внима-
телко и да се измерва катодпият й ток, който трябва да отговаря
иа каталожннте даппи иа лампата. Трябва също да се измерва и
напрежението на първата й решетка, което при изправен задаващ
генератор за хоризонтално отклонение трябва да е —40ч—65 V
(според телевизора). При прекъсване на решетъен утечен резис-
тор (i?324> -Rsas) работиата точка се измества и лампата се запушва,
поради което няма хоризонтално отклоняваие на лъча и изчезва
и високото заодно напрежение (фиг. 2.10 ж). Обратно, ако липсва
решетъчно напрежение поради спиране на генератора за хоризон-
тално отклонение, през лампата протича много голям ток и анодът
н се зачервява.
Дали изходното стъпало (изходна лампа, бустърен диод и ТХО)
работи може да се установи и по светенето на отоплителпата жич-
ка на високоволтовата изправителна лампа (Л403), която получа-
ва отоплително напрежение от ТХО (Tpim).
Много честа повреда в телевизора „София 21“ е излизане от
строя на изходння транзистор за хоризонтално отклонение на
лъча Т605.
Дали има високо анодно напрежение може лесно да се прове-
ри, като се извади високоволтовият кабел от гнездото му в ки-
нескопа. След това краят на кабела се доближава на около 5 mm
до същото гнездо. Ако има високо напрежение, прескача веднага
тъика виолетова искра, след което бавзо се отдалечава краят на
кабела от гнездото. Искрата трябва да стане най-малко на 10 mm
разстояние, а може и на 15 mm. Някои техници неправилно пра-
вят проверка, като доближават края на кабела до шасито или до
заземени метални части, при което се натозарва силно високовол-
товата изправителна лампа (Л403), респ. селеновият изправител
(TV 18), и те могат да се повредят.
Ако липсва искра или тя е много слаба (къса), значи, че висо-
кото напрежение въобще липсва или няма кормална стойност.
След това се доближава една отвертка, като се държи за изолира-
98
мата дръжка, до анода (качулката) на изходната лампа. Ако лам-
пата работа нормално, тябва също да се появи искра с дължнна
около 5 пип.
При отваряпе иа металпия кафсз, в конто са поместени изход-
ната лампа, бустьрният диод, нисоковолтовата изправителна лам-
па, ТХО п някои кондензатори и резпстори от нзходното стъпало,
трябва да се внимава да не се доближат проводници до повишаващта
бобина, защото от пея започват да прескачат искри и високото
напрежение пзчезва. Понякога проводнпците могат да се добли-
жат поради загряване.
При повреда на елементи, нотнскащи трептенията в ТХО,
може изображението да се стесни и да иамалее високото анодно
напрежение или въобщп екранът да остане тъмен (фиг. 2.10 ж}.
Ако сепрекъсяе потискащата верига, високото напрежение се пови-
шава, ио изображението се стеснява (фиг. 2.10 о) поради намале-
ната чувствителност при отклопението, като заедно с това се вло-
шава и фокусировката на отделните редозе. В някои случаи се
виждат и чуват ВЧ пробиви в ТХО.
Нарушенията иа линейността иа изображението в хоризонтал-
на посока (фиг. 2.10 р) могат да се дължат и на изтощеии лампи.
При изтощена изходна лампа изображението е сбито в десиия си
край, а при изтощен бустърея диод то е сбито в левия си край.
Изтсщаването на бустърния диод (Л40.,) води до намаляване на бус-
тьркото напрежение, което влошава работата на други стъпала,
захранваии от това напрежение. При прекъснат бустьрен кон-
дензатор (С410) липсва бустъриото напрежение.
Бустьрният кондензатор (С410) определя със своя капацитет
линейността на изображението в хоризонталиа посока. Ако той
се прекъсне или пробие, екранът остава тъмен (фиг. 2.10 ж). При
по-ниско бустърно напрежение трябва да се провери дали не е из:
тощена изходната лампа (Л401).
Една макар и рядка неизправност на изходната лампа води
до появата на парциални трептения в нзходното стъпало, поради
което в краищата иа екрана (пай-често в левия му край) се поя-
вяват отвесни тъмни ивици, каречени „ефект завеса* (фиг. 2.11 г/).
Ако те не изчезнат при смяна на изходната лампа, трябва да се
смени бустьрният диод. Понякога парциалните трептения се дъл-
жат на конструктивни особености на телевизора и се отстраняват
много трудно, най-често като се смени целият ТХО.
В повечето телевизори изходният трансформатор за хоризон-
тално отклонение (ТХО) е автотрансформатор с товарна и пови-
шаваща (високоволтова) бобина. В него може да се получи пробив
или прекъеване. При прекъеване на повишаващата бобина висо-
99
коволтовата изправителна лампа не получава променливо анодво
напрежение и екранът е тьмен (фиг. 2. 10 ж), въпреки че нзглежда,
че изходното стъпало и бустърният диод работят нормално. При
пробив в повишаваща бобина най-често анодът на бустърния диод
бързо се загрява поради претоварване. Пробитата повишаваща
бобина често се познана външно по изпръскан от нея встрави ком-
паунд (смола).
Товарната бобина на ТХО се пробива сравнително по-рядко.
Понякога при пълен контраст и много малка яркост нробягват
врез екрана в хорнзонтална посока къси бели чертички. Това се
дължи иа краткотрайни пробивн в ТХО. Тези пробивн могат лес-
но да се установят, като се нрослушат бобините на ТХО с помощ-
та на т. нар. високочестотен телефон. Той се изработва много лесно
от едно парче винилитов изолационен шлаух с дължина 20—30
ст и диаметьр около 8 mm. Единият край нашлауха ее пъха в
ухото, а другият се допира до различии места на товарната и по-
вишаващата бобина в ТХО. Ако има пробив, се чуват пукания
одновременно с пробягваннята на чертичките по екрана на теле-
визора.
При телевизора „София 21“ изходният трансформатор за хо-
ризонтално отклонение (ТХО— Т/Я5О2) не е автотрансформатор,
а има първкчна и вторична намотка. Изходното стъпало се захран-
ва от стабилизиран източннк, чието напрежение може да се регу-
лира чрез потенциометъра #622 в границите от Н-30 до -~34 V.
По такъв начин се мени хоризонталиият размер на изображението.
При замяна на ТХО или на повишаващата бобина трябва да се
употребяват само оригинални части. Пренавитите повишаващи
бобини обнкновено се пробиват много скоро. Спойките трябва
се правят много виимателно с колофон и добре затоплен поялник.
Студените спойки стават причина за искрене в ТХО. Свързвашите
роводници трябва да са далеч един от друг и да не минаватбли-
зо до заземени части. Капката припой в мястото на спойката тряб-
ва да е добре заоблена, а не заострена.
Понякога може да се прекъсне бобината за коригиране на ли-
нейността в хорнзонтална посока, например Lle в „Опера" и
„Опера 2“. Ако чрез нея не може да се коригпра линейността,
трябва да се провери дали няма късо съединение между навивки-
те н. Ако изображението е много широко и не може да се стесни,
трябва да се провери бобината за линейност (L17 и L1S в „Опера"
и „Опера 2“) или веригата на съответния потенциометър (#J2e,
В „Кристал" и „Дунав" и- Рзт, #328. #зг? в „Пнрин").
Във веригата за получаване на високото напрежение често се
повреждат високоволтовата изправителна лампа (</74ад) или ней-
100
ният.цокъл. При смяиа на цокъла трябва да се правят внимателни
качествени и топли спойки. Ако изходното стъпало, включително
и ТХО, е в ред, а не свети отоплителиата жичка на лампата, ве-
роятно тя е прекъсиата, при което понякога еднннят край от жнч-
ката опира до анода. В такъв случай вториятанод на кинескопа
получава променливо напрежение и при изваден кабел пак се
получава високоволтова искра, но от променливото високо на-
прежение. Затова тази повреда е заблуждаваща.
Вътрешното съпротивление на високоволтовата изправителна
лампа е сравнително голямо. То обаче се увеличава с течение на
времето, поради което намалява високото изправено напрежение.
С това се повишава чувствителността при отклонение и изображе-
нието става по-голямо. При силно изтощена високоволтова из-
правнтелна лампа с увеличаване на яркостта (понякога и иа кон-
траста) чрез въртене на копчето на съответния потенциометър,
екранът на телевизора като че ли „диша“ — изображението бър-
зо се увеличава прекомерно във вертикалиа и хоризонтална по-
сока (става много голямо), след което изчезва.
В някои телевизори има автоматично устройство за поддържа-
не на хоризонталния размер на изображението. При трайни или
скокообразни изменения на хоризонталния размер на изображе-
нието повредата трябва да се търси в това устройство.
При работа в изходното стъпало за хоризонтално отклонение
трябва особен© да се внимава, тъй като тук напреженията са най-
високи.
В телевизора „София 21“ често се поврежда селеновият изпра-
внтел (TV18) и изчезва високото напрежение. При замяната му
да се внимава да не се разменят връзките към катода и анода.
3.3. ПОВРЕДИ В КИНЕСКОПА И УСТРОЙСТВАТА МУ
За правилното действие на телевизора към кинескопа са пред-
внденн следните устройства (означенията са по схемите на „Пи-
рин" и „София 2Г‘):
а) за регулираие на яркостта (ВМ1, 7?802);
б) за регулираие на контраста (Rem, 7?803);
в) за гасене на светлото петно (Лзоз — левият триод);
г) за фокусиране на лъча (Р403, Я617);
д) йонен уловител (при съвременните кинескопн липсва);
е) отклонителна система, състояща се от два чифта отклонител-
ни бобини (за хоризонтално и за вертикално отклонение), центри-
ращ и коригиращи магнита.
101
Повреди в кинескопа и отклонителната система се случват
сравиително по-рядко. Повреди в устройствата за регулиране на
яркостта, контраста, фокусировката и за гасене на светлото пет-
но след изключване на телевизора се случват по-често, но те се
откриват и отстраняват лесно. Много често обаче са разцептрованк
йонпият уловитсл или центрнращпят магнит и изображението е
със силно влошени качества, но собственикът па телевизора не
знае това и не го ремонтира, тъй като той работа.
При повреда па кинескопа екранът или е тъмен (фиг. 2.10 ж),
или изображението е много бледо и размазано. Понякога може и
светлината да намалява или нзчезва периодично.
При повреда иа устройство™ за регулиране на яркостта ек-
ранът или е тъмеп, или е много светъл.
При повреда иа устройство™ за регулиране иа контраста из-
чезват изображението и звукът или изображението е много кон-
трастно (тъмно), или е слабо контрастно (сиво).
При повреда на устройство™ за гасене па светлото петпо след
изключване на телевизора от мрежата в центъра иа екрана остава
да се вижда продължително време една кръгла светла точка
(фиг. 2.10 с). Ако при изключване на телевизора изображението
изчезва във вид на бързо намаляващ правоъгълник, причина-
та за ноявата на светлото петно се крие в устройство™ за га-
сенето му в телевизора. Ако обаче при изключване иа телеви-
зора изображението изчезва във вид на вертикална линия, по-
вредата трябва да се търси в стъпалата за хоризонтално откло-
нение на лъча.
При повреда на устройство™ за фокусиране на лъча в кинеско-
па изображението е светло и контрастно, но е размазано.
При разцентроване на йонния уловител (ако има такъв)
в някои от ъглите на екрана може да има тъмна част (фиг. 2.11 г).
При разцентроване на системата от центриращи магнитя
изображението е изместено встрани (фиг. 2.11 б), нагоре или на-
долу (фиг. 2.11 а) или може да е изместено и в двете посоки (фиг.
2.11 в). Освен това геометричните фигури от ТИТ имат неправнлна
форма.
При разцентроване (завъртане) на отклонителната система
изображението е изкривено на една страна (фиг. 2.11 д). При пре-
къеване на отклонителните бобини на екрана се вижда само една
ярка хоризонталиа (фяг. 2.10 з) или отвесна (фиг. 2.10 н) линия.
При късо съединение в някоя от отклонителните бобини изобра-
жението става трапецевидно (фиг. 2.11 р и с) или е по-малко (фиг.
2.11 /и).
Да проследим по-подробно повредите в кинескопа и устрой-
ствата му.
102
3.3J. Кинескоп
При ремонта на телевизорите трябва много да се внимава да
не се счупи кинескопът, тъй като има голяма опасност от импло-
зия, при която вследствие на пръскавето на балона на кинескопа,
може да гюстрадат технииът, околннте лица и самият телевизор-
Затова техпикът трябва да работа с голяма предпазна плексигла-
сова маска и да са бинтовани кнтките па двете му ръце. Най-опас-
но е, когато се счупи балонът на кинескопа. При въртене или смя-
на на отклонителпата система п при опит за раздвижвапе на за
тсгнат йонен уловнтсл или цеитриращ магнит, както и при невни-
мателно сваляне на гнездото от цокъла па кинескопа може да се
счупи шийката му. Също така трябва да се внимава и при смяна па
кинескоп, ссобепо ако новият кинескоп по размери не отговаря
напълно на старик. Металпите ленти и скоби, с конто се държи
кинескопът към кутията, не трябва да се затягат прекомерно.
Те не трябва в никакъв случай да лягат върху заваръчен шев
на стъкления балов па кинескопа. При смяна на кинескоп трябва
да се работа с ръкавицп.
Преди изваждането кинескопът трябва да се разреди (изпраз-
нк) чрез Допираие на резистор със съпротивление 20—50 kQ меж-
ду гнездото на втория анод и външната метализация на кинеско-
па. Да се има предвид, че високото напрежение на металостъкле-
ните кинескопн (напр. 43ЛК2Б в ,,Рубин-102“) е подадено на ця-
лата външна метална част от балона, поради което техпикът не
трябва да се допира до нея.
Кинескопът е най-скъпият елемент в телевизора и затова тряб-
ва да се удължи животът му колкото може повече. Той не трябва
в никакъв случай да работа в напрегнат режим за разлука на-
пример от изходната лампа за хоризонтално отклонение ^а лъча.
За годността на кинескопа се съди по емисионния (катодния)
му ток. Той се измерва, като се прекъсне веригата на катоду и се
свърже последователно с нея един постояннотоков милиампёрме-
тър с обхват около 300 р,А. Измереният ток при минималка и
при максималка яркост се сравнява с каталожните данпи. Ако
той е по-малък от нормалния, трябва да се провери дали напре-
женията на останалпте електроди отговарят на каталожните данни
и чак тогава да се направи заключение за състоянието на кине-
скопа.
Ако кинескопът е с накалена емисня, намаляват се яркостта
и коитрастът на изображението, като се влошава фокусировката.
Ако емисията е силно намалена, при максимална яркост и кон-
траст изображението може да стане негативно (чериото става бяло
и обратно).
103
Понякога се практикува кинескоп с намалена емисия да се
посъживн, като се отоплява с повишено напрежение (до 8—9 V)
от отделен трансформатор. Това не е за препоръчване, тъй като
отоплителната жичка много бързо ще прекъсне, а освен това се
намалява съпротивлението между отоплнтелиата жичка и катода,
вследствие на което може да се пояен брум в изображението.
В телевизорите с безтрансфоматорно захрапване отоплител-
ните вериги на всички лампи са свързани последователно. В такъв
случай отоплителната жичка на кинескопа е последна във веригата
и единият й край е свързан към шаси. В случай чс се прекъсне
отоплнтелиата жичка на иякоя от останалите лампи и опре през
съседен електрод ва шаси, кинескопът и всички лампи предп пего
до повредената остават без отоплително напрежение. Всички лам-
пи след повредената получават отоплително свръхнапрожение и
вероятно ще се прекъсне отоплнтелиата жичка на едва от тях,
но това в никакъв случай вяма да бъде наскъпия кинескоп. Пре-
късването на отоплнтелиата жичка се устаковява но липсата на
светлина в шийката на кинескопа.
При телевизора „София 21“, в който кяма радиолампа, отонли-
телната жичка на кинескопа се захранва от намотката 6—7 на
мрежовия трансформатор МрТр. При липса на отоплително на-
прежение на цокъла на кинескопа трябва да се провери първо
предпазителят 77р802.
Често пъти се получава пробив (късо съединение) между като-
да и отоплителната жичка на кинескопа. Такива кинескопп мо-
гат да работят още дълго, като отоплнтелиата им жичка се за-
хранва от допълнителен малък мрежов трансформатор с вто-
рично напрежение 6,3 V. На мястото на отоплителната жичка
на кинескопа, ако телевизорът е с безтрансформаторно захран-
ване, се свързва в отоплителната верига един резистор' със съ-
противление £70T/Z0T[£?] и мощност t70T./OT[W].
При късо съединение между катода и отоплителната жичка
се влошава детайлността на изображението в хорнзонтална посо-
ка. Тъй като влошаването на детайлността може да се дължи и на
други причини, трябва да се направи следната проверка. Между
един от краищата на отоплителната жичка на кинескопа и шаси-
то се свързва кондензатор с капацитет 500—1000 pF. Ако при
това детайлността се влоши рязко и се намали контрастът, значи
има късо съединение между катода и отоплителната жичка. Къ-
сото съединение не може да се установи в студено състояние с
о^метър, тъй като то обикновено се появява след загряване на
отоплителната жичка на кинескопа.
104
При нарушаване на вакуума на кинескопа се влошава фоку-
сировката и се намалява яркостта, при което вътре може да се
забслежи през прозрачпата му шийка сиво виолетово сияние.
При ио-голямо нарушаване иа вакуума екранът остава тъмен
и веществото от гетера небелява.
При прекъеване на катода не може да се регулира яркостта
и на екрана се получават тьмпн хоризонтални леити от иапреже-
нието, получено през капацитета „отопление — катод“. При късо
съединение между катода и венелтовия цнлнндър не може’ да се
регулира яркостта. При прекъеване на извода от венелтовия ци-
линдър екранът е тъмен.
Повредеипте кипескопи могат да сс проверят но следния начин-
На отонлителпата жичка се нодава иормално отоплнтелво напреже-
нне н катодът се загрява. След това бързо се сваля гиездото и пре-
дн да е изстинал катодът, се измерва съпротивлснието между
катода и венелтовия цилнндър. При прекъеване па извода от
венелтовия цилнндър омметърът ще покаже безкрайно голямо
съпротивление. Ако катодът на кинескопа е с намалена емисионна
способност. при още загрят катод ще се измери съпротизленне
около 500 1<й или повече, а с нзетиването на катода то ще. нарасне
до безкрайпост. При изправен кинескоп съпротивлениетс при
загрят катод ще бъде само няколко килоома.
.Ако в кинескопа има късо съединениемежду някои от елек-
троднте му. например между катод и венелтоз цилнндър.
можем да се опитаме да го „изгорим11, като допрем до двята
съответни електрода заредей хартиен кондензатор с капацнтет
1-2 pF.
Прескачането на високоволтови искри ме^кду места с лош
контакт или лошн замасявания причиняват периодично изменя-
пе на яркостта. Тези искри се чуват като пукане, а понякога се и
виждат. Такива искри например могат да прескачат между краче-
тата на замърсек или напрашен цокъл на кинескопа, между вън-
шиата метализирана част на стъкления кинескоп и заземителната
пластинка от шасито и пр.
Неиормално голямата яркост на изображението застрашава
катода на кинескопа и на високоволтовата нзиравителна лампа
Телевнзорът трябва да работи с нормална яркост на екра-
на, за да не се. увеличава прекомсрио катодният ток на кинескопа.
Яркостта трябва да се повишн например при поставяне на цветно
стъкло пред екрана на телевизора, но това води до бързо износ-
ване на кинескопа. Свърхпормална яркост се получава и при не-
правилно нагласен йонен уловител. Прекомерното увеличаване
па кгтодния ток може да доведе до образуването на газови моле-
105
кули и влошаване на вакуума, което ще скъси живота на кине
скопа.
При ремонт на телевизора могат да се причинят обгаряния
на екрана на кинескопа поради необмислени действия, ако на-
пример при действуващ телевизор бъде изваден съединителният
щепсел (куплунг), свързваш, шасито на телевизора с отклонител-
ната система. Ако бъде изключен генераторът за хоризонтално
отклонение, например чрез изваждане на съответиата лампа,
и ако генераторът за вертикално отклонение не работа, енергията
от високоволтовия кондензатор (ако има такъв) или от вътрешния
капацитет на кинескопа може да е достатьчиа, за да стане в среда-
та на екрана изгаряне на луминпфора, вследствие па което ще се
получи тъмно петно. Това може да се случи и ако при действуващ
телевизор се прекъсне връзката към катода на кинескопа. В та-
къв случай прекъснатият проводник се запойва при изключен от
мрежата телевизор с незаземен поялник. Лумиинфорпият слой
може да обгори и ако се оставя по-продължително време, па ек-
рана да се вижда само едка тясна хорнзонтална или вертикална
линия при липса па съответно отклонение на лъча.
Проверката на кинескопа може. да се прави много бързо и лес-
но с помощта на апарата за проверка на кипескопи от фиг. 1.3.
След по-дълга употреба па телевизора обикновено екранът
му се покрива външно с прах. За да се избърше прахът, най-
често е необходимо да се пзвади целият кинескоп. За тази цел-
преди това трябва да се извади и шасито па телевизора. Кине-
скопът трябва да се изважда, без да се свалят отклонителната си-
стема и съответните магнита, за да не се разцентроват. При тази
операция обаче трябва да- се работа с голяма предпазлнвост и
увеличено внимание поради опасност от имплозия па кинескопа.
Пред съвременните взривобезопасни кипескопи, каквито са
и кинескопите на телевизорите „София 21“, „София 22“, „Царевец“
и „София 31“ няма отделно предпазно стъкло и екранът им може
направо да се нзбърсва, без да се изважда кинескопът.
3.3.2. Устройства за рзгуларанг на яркостта и фокусировката
и за гасене на сзетлэгэ пегяо
При периодичии вариации на яркостта трябва да се проверят
и постоянните напрежения на кинескопа. Понякога вариациите
могат да се дължат на утечка на филтрови или свързващи кон-
дензатори. Щом като не може да се регулират яркостта, кон-
трастът и фокусировката, трябва да ее проверят всички елементи
106
от съответннте веригп. При прекъсване на резистор от делител на
напрежение съответнпят потенциометър действува само като реостат
и напрежението почти не се измени. Ако при въртепе на копчето
на лотснциометъра за регулираие яркостта на кинескопа напре-
жението на съответното краче от гнездото па кинескопа се измени,
а яркостта на екрана не се измени, най-вероятно е да е повреден
кинескопът. В такъв случай обикновепо картината е много бледа
(със слаб контраст) и по целия екран се виждат наклонепи паляво
светли липин па равни разстояния (вижда се обратният ход на
лъча).
При всички повреди, свързани с яркостта, трябва да се прове-
ри зависимостта на напреженията на електродите на кинескопа,
а пай-вече на високото напрежение. Ако при повишаване иа яр-
остта високото напрежение изведнъж сиадне силно, това показва,
е е отслабпала или висо коволтовата изправителна лампа (<Z?403),
ли изходната лампа за хоризонтално отклонение (Л401).
Ако екранът на телевизора „Пирин** е тъмен (фиг. 2.10 ж),
трябва да се провери дали не е прекъснат резнсторът /?404. Ако
в същия телевизор яркостта не се регулира или след изключване
на телевизора се вижда още известно време светло петио в цен-
търа'на екрана, трябва да се провери левият триод на лампата
Лао»—ЕСС83 с иеговите елементи (7?349, #233, #с.оь Яюг» Сззо)-
3.3. Р егулиране на йонния уловител
Йояни уловители има при по-старите типове кинескопн.
ъвремекиите кинескопн с ъгъл на отклонение па лъча 110° не
се пуждаят от тях. Точното нагласяване на йонния уловител е от
ного голямо зяач ение за правилната работа на телевизорите, но
есто се подцепива от никои техиици. Грешно нагласеният йонен
уловител иретоварва кинескопа, високоволтовата лампа и изход-
ното стъпало за хоризонтално отклонение. Най-правилно е од-
новременно с нагласявйнето на йонния уловител да се контроли-
ра и катодннят ток йа кинескопа.
Понякога се налага допълнително регулираие на йонния улови-
тел поради остарявалето му. Това се установява по иеобходимосг-
та да се завърта новече потенциометърът за яркостта, с което се
увеличава недопустимо катодният ток на кинескопа. Остаряване-
то на йонния уловител или изместването му може да е толкова го-
лямо, че екранът да е неравномерно осветен или даже част от него
да е заТъмнена (фиг. 2.11 г). При изваждане на отклонителпата
система или при замяна на кинескопа е необходимо ново регули-
ране на йонния уловител.
107
Йонният уловител е малък магнит и е затегнат със скоба около
шийката близо до цокъла на кинескопа. На магнита или на ско-
бата му има стрелка, която трябва винаги да сочи към цокъла
на кинескопа (фиг. 3.2). Регулирането на магнита се извършва
при разхлабен винт на
—е 1 . скобата (ако има такъв) и
т/ минимална яркост. Чрез
\ движение на магнита със
скобата папред и назад
... ..... по шийката близо до цокъ-
-------Ц_1— I----- jl ла (фиг. 3.2) се гьрси ма-
--------*4-V=zy-—-~---------- (у с» ксималната яркост при нор-
мално положение на ръч-
2-----------------------ния регулятор на яркостта.
•3 След това ръчният регу-
ф^г 32 латор на яркостта се
поставя на максимум и
се прави допълнителна регулировка, като линиите от растъра не
трябва да са размазани. При това положение трябва да се провери
и катодният ток на кинескопа. След това магннтът, без да се мести
надлъжно, се върти около шийката на кинескопа (фиг. 3.2), до-
като се получи равномерна яркост по целня екран (фиг. 2.10 в),
без затьмяени ъгли (фпг. 2.11 г), като при това пак се контролира
тохът на кинескопа.
Йонният уловител е правилно нагласен, когато яркостта е
максимална и четирнте ъгъла на екрана са равномерно светли.
Ако топа не може да стане, магниты трябва да се замени с нов,
тъй като е отслабнал.
След регулировката магннтът не трябва да се залепва с лепи-
ло за шийката на кинескопа, тъй като по-късно може да се наложи
ново регулиране. При стягане на винта от скобата трябва да се
вннмава да не се пукне стъклената шийка на кинескопа.
3.3.4. Регулиране на центриращня магнит
Центриращият магнит служи за центриране на изображението
точно в средата на екрана. Той е кръгъл магнит, монтнран на
подходяща скоба, разположен в предния край на шийката на
кинескопа, непосредствен© до отклонителната система. Този
магнит обикновено има шлитц за отвертка и може да се върти по
ыадлъжната си ос. Освен това заедно със скобата той може да се
върти а около шийката на кинескопа
10«
На фиг. 3.3 е показана конструкцията на центриращия маг-
нит от телевизорите „Лирин", „София", „Варна", „Плиска", „Крис-
тал" и „Дуяав". Чрез разхлабване на скобата 2 посредством вин-
та 4 к въртене на центриращия магнит / изображението на екрана
може да се мести наля-
во, надясно, нагоре и
надолу или комбинира-
но. Чрез въртене на
центриращия магнит 1
около собствената му ос
(посока а—а) изображе-
нието се иремества на-
горе и надолу по ек-
раиа. Чрез преместване
на центриращия магнит
1 около оста на ший ка-
та 3 на кинескопа — по-
сока б (б") при въртене
на скобата 2 изображе-
нието се иремества на- Фиг. 3 3
ляво п надясно по екра-
иа. При въртене на центриращия магнит 1 и в двете посоки я—а и
б—б' може да се получи комбинирано преместване на пзображение-
Фиг. 3.4
то по екрана във всяка желана посока, като се внимава никой
от ъглите на екрана да не се затъмни. По такъв начин изображе-
нието може да се центрова точно в средата на екрана. След това
отново се затяга внимателно скобата 2 с помощта на винтчето 4,
като смао вшшава да и* ее аукне шийкята на Кивескока.
Й»
На фиг. 3.4 са показани три осиовни положения при регулп-
рането на центриравдия магнит. Със стрелки е отбелязана посока-
та на въртене или преместване на центриращяя магнит М и посо-
ката на измествапе на изображението.
3.3.5. Регулираие на коригиращите магнитя
Фиг. з.
(БВО) и бобини за хоризонтално
Повредите в отклонителната си
В телевизорите има по 2 или 4 коригнращи магнита, разиоло-
жени външно до системата с отклонителиите бобини. Те служат
за коригнране на линейнн (геометрични) изкривявания и са раз-
положени симетрично два по два. В телевизорите „Пирин", „София",
„Варна", „Пляска", „Кристал" и „Дупав" около отклоиителния
блок 1 има по два по-големи магнита 2, разположени хоризонтал-
яо, и два по-малки 3, разположени вертикално (фиг. 3.5). Центр!;-
ращият магнит 4е вече регулиран. Магнитите 2 имат шлитц за
въртене с отвертка, а магнитите 3 са затегнати към едва тънка ме-
сингова или алуминиева пластинка, която може лесио да се огъ-
ва. Освен това магнитите 2 са монтирани па металви лайстин 6,
конто могат да се движат иадлъжно по кожуха иа отклоиителния
блок на разстояние около 10 mm. С помощта на магнитите 2 могат
да се коригират геометрични изкривявания в хоризовтална посо-
ка, а с магнитите 3 се ко-
ригират геометрични из-
кривявания във вертикал-
на иосока.
Регулирапето на цен-
трпращия магнит и на
коригиращите магнитя ста-
ва с помощта на телеви-
зпонпата таблица (ТИТ)
или с помощта на шахмат-
но поле от генератор за
пробно изображение.
3.3.6. Отклонителна
система
Отклонителната систе-
ма се състои от бобини
за вертикално отклонение
отклонение (БХО).
тема могат да бъдат:
ПО
а) прекъсване във веригата на бобините за хоризонтално от-
клонение, при което на екрана севижда само едка светла отвесна
линия (фиг. 2.10 н);
б) прекъсване във веригата на бобините за вертикално откло-
Фиг. 3.6
некие, при което на екрана се вижда само една светла хоризон-
тална линия (фиг. 2.10 з);
в) късо съединение в бобините за хоризонтално отклонение»
при което изображението на екрана е трапецевидно във верти'
кална посока (фиг. 2.11 р);
г) късо съединение в бобините за вертикално отклонение, при
което изображението на екрана е трапецевидно в хорнзонтална
посока (фиг. 2.11 с);
д) късо съединение одновременно във веригите на бобиниат
за хоризонтално и вертикално отклонение, при което изобра-
жението на екрана е с намалени размери и в двете посоки е тре-
йецовидно (фиг'. 2.11 т).
При съмнение за прекъсване на отклонитзлните бобнии пър.
во трябва да/ се проверят контактите на съединителния щепсел
(куплунг) с Шасито и проводниците, конто евързват щепсела с
цокъла на кинескопа.
По формата на трапеца може да се определи в кой от двата
чифта бобини има късо съединение, като, разбира, се, трапеците
могат да имат и обратна форма в сравнение с дадената на фиг.
2.11 р и f. На фиг. 3.6 е показано как може да се определи по фор-
мата на трапеца в коя точно бобина е късото съединение.
При късо съединение в отклонителките бобини съответиото
нзходно стъпало се натоварва допълнително. Например при късо
съединение в бобините за хоризонтално отклонение бустърният
диод може да остане постоянно отпушен и бързо ще се повреди
111
Други повреди в отклонителната система се пркчиняват от
промяна на стойностите поради загряване на резистори, свързани
последователно или паралелно към отклонителните бобини
(#«., Те стават причина за геометриями изкривяванкя.
Такива повреди се откриват много трудно.
Позредени отклоннтелни бобини не се пренавиват, а се за-
менят с нови. При смява на бобините трябва да се внимава да не
се разменят кранщата им.
Ако изображението иа екрана е наклонено наляво или надяс-
но (фиг. 2.11 д), това значи, че цялата отклонителна система е
завъртяна. За да се оправн, трябва да се развие съответният
винт к да се завърти отклонителната система. Тази операция
трябва да се правя много внимателно, за да не се пукие шшЗката
на кинескопа.
Ако четирите ъгъла на екрана са снметрично затъмпенн (Фиг.
2.11 е), това зиачи, че отклонителната система се е отдалечила от
екрана и трябва много внимателно да со взмести папред, допито
оире в врага на разшнреннето на шийката.
3.4 ПОВРЕДИ В КАНАЛА НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
Втората междинна честота па звуковия съпровод се отдели
след или преди видеоусилвателя (т. о или б на фиг. 2.1). Каналът
на звуковия съпровод в съвременните телевизори се състои от
МЧ усилвател за честотномодулирания сигнал с втората междинна
честота (6,5 MHz), дробен детектор, едностъпален или двустъна-
лен НЧ предусилвател и кзходно стъпало с 1-е-3 високоговорите-
ля. В никои по-стари модели телевизори, разпространени у нас
(„Темп 3", „Знамя 58“, „Рекорд Б“, „Смарагд" и „Белведер"), е
употребен за честотна демодулация дискриминатор. Какъв често-
тен демодулятор с употребен в даден телевизор, може да се on
редели веднага по схемата му. При дробния детектор двата диода
(ламповн или. гермапиеви) са свързани разнопосочно спрямо съот-
ветната намотка на междмнночестотния лентсв филтър. При дискри-
минатора те са свързани еднопосочно, а при сннхроняия де-
тектор се употребява специална схема с хепотодна лапма.
Регулирането на тона обикновено се прави в нискочестотг.ото
предусилвателно стъпало и може да бъде плавно („Пирин", „Опе-
ра") илн стъпалнос клавиши („Кристал"). В телевизора „София 21“
няма регулатор на тона.
Каналът на звуковия съпровод в телевизора „Пирин" обхвата
лампите Л2в5-пентод (първи МЧ усилвател), Л206 (втори МЧ усил-
вател и ограничител), два диода Д2<й и Д2вз (дробен детектор),
112
^«07-триод (едностъпален НЧ предусилвател) и Л20,-пентод (из-
ходко стъпало).
Както се каза, при първите телевизори „София 21“ каналът на
звуковия съпровод е изпълнеи с едиа интегрална схема (ЯС301),
а по-късно тя е заменена с две отделим интегрални схеми (ЯС901
и ЯС902)— фиг. 3.1. Каналът на звуковия съпровод е оформен
в отделен модул, който съдържа МЧ усилЕатсл-сграничител,
върхов честотен детектор (демодулатор, НЧ предусилвател и из-
ходно стъпало).
Повредите в капала на звуковия съпровод иа телевизорите
имат същпя характер, както и повредите в концертанте радио-
прпемници с УКВ обхват. Преди обаче да насочим внпмаппето си
за търсепе па повредата в канала на звуковия съпровод, трябва
да се убедим, че тя се крие в него. Ако например екранът иа те-
левизора е светъл (има растър), но няма изображение и не се чува
звук от високоговорителя, повредата сигурно се крие другаде, ве-
роятно в ИТК (ВИТК) и видеоканала или в нисковолтовия изправи-
тел. Ако обаче има иормално изображение, а няма звук, повре-
дата е сигурно в канала на звуковия съпровод.
При повреди в канала на звуковия съпровод звукът може да
липсва или може да е слаб или изкривен. Освен това телевизорът
може да свири силно, но със звънтене, пищеие, бръмчене или пе-
риодически прекъсвания. Понякога може да има и съскане при из-
говаряне на шипящи съгласви от говорителя в студиото, особеио
ако е жена.
Да разгледаме по-подробмо някои характернн повреди в канала
на звуковия съпровод в телевизорите.
Ако изображението е нормално, но звук няма, пай-добре е
да се провери целият канал на звуковия съпровод. Тази проверка
се прави най-бързо чрез последователно подаване на съответен
сигнал от/Изходното стъпало до точката на отделяне на втората
междинна' честота 6,5 MHz (т. а или б на фиг. 2.1). Честотномоду-
лиран стяжал с честота 6,5 MHz може да се получи от генератора
за пробно изображение.
Ако изходното стъпало черни от нисковолтовия изправптел
непормално голям ток поради влошен вакуум на лампата (Л2О7),
лекажей свързващ кондензатор от НЧ предусилвател (С2а4) или
пробит катоден кондензатор (С25в), при по-голяма интензивност
(сила) на звука намалява захранващото напрежение от нисковол-
товия изправптел. Поради това може да пострада действието и
на някои други стъпала, захранвани от изиравителя. Следова-
пелно тази повреда може да стане косвена причина за намаляваие
размерите на изображението, контраста или яркостта, като
8. Певреди в тел. вриемшщи
113
изображението може да започяе да „диша“, т. е. в определен такт
да се менят размерите, контрастьт и яркостта.
Брумът в телевизорите може да има различии причини. Освен
от позяатите причини за появата му (иапр. повреден филтров кон-
дензатор) брумът може да се получи при разстроени дробен детек-
тор, МЧ кръгове или режекторни филтрп, включително и в общия
МЧ усилвател от видеоканала.
Ако брумът не може да се отстрани по познатнте начини, тряб-
ва да се провери настройката на общия МЧ усилавател от видео-
кап ала и на канала на звуковия съпровод с помощта иа вобу-
лоскоп.
Често пъти собствеинкът на телевизора смята, че телевнзорът
му е повреден, тъй като малко след включването му се чува зву-
ковият съпровод, но с брум и изкрпвявания и това трае, докато се
появи изображението след около една минута. Това не е никаква
повреда. Брумът се дължи на обстоятелството, че зидеоканалът и
каналът на звуковия съпровод започват да работят около една ми-
нута преди загряването на катода па бустърния диод (Л4В2).
Поради това ключовото АРУ не получава импулси от ТХО (Трлог),
не подава отрицателио преднапрежение па лампите от видеокана-
ла и те работят с пълно усилваие, което става причина за прето-
варване на канала на звуковия съпровод.
Всички останали повреди в канала на звуковия съпровод се
откриват, както повредите в концертанте радиоприемници с УКВ
канал. Ако например има съскане при изговаряне на шипящи
съгласни от говорителя в студиото, трябва много внимателно и
много малко да се завърти навътре или навън сърцевината от вто-
рия кръг на вторил лентов филтър (ТМЗ 3) от канала на звуко-
вия спровод.
При слаб звуков съпровод трябва да се провери настройката на
МЧ филтри от звуковия канал (ТМЗ 2, ТМЗ 3), както и дали не
изтощена изходната НЧ лампа (Л2е7).
При липса на звуков съпровод трябва да се провери дали ня-
ма прекъеване на намотка от изходния НЧ трансформатор (T/?40s)
или прекъеване на звуковата бобинка на високоговорителя.
3.5. ПОВРЕДИ В НИСКОВОЛТОВ ИЯ ИЗПРАВИТЕЛ
У нас са разпространени телевизори с универсално (безтранс-
форматорно) захранване и с трансформаторно захранване. Те-
левизори с универсално захранване, намиращи се у нас, са на-
пример „Пирин“, „София", „Варна", „Пляска", „Опера 3“, „Крис-
114
стал", „Дунав", „Топаз 23", „Орион 53Т816" и др. С
трансформаторно захранване са например „Опера", „Опера 2",
“Фаворит", „Рекорд 2", всички съветски телевизори и др. Някои
от телевизорите например „Стадион", са със смесено захранване.
В телевизора „Стадион" има един малък мрежов трансформатор
за получаване на отоплнтелно напрежение за кинескопа и за две
от лампите, а отоплителните жички па всички останали лампп са
евързанн последователно.
В нисковолтовия изправител се получават необходимите пос-
тояннн фнлтрнрани напрежения за захранване па всички стъпа-
ла на телевизорите. В по-старнте модели телевизори изправянето
на промепливото напрежение става с едвопътни (при упнверсал-
ното захранване) или двупъткн (при траис<})ор.маторното захран
ване) нзнравнтелни ламин. В ио-новпте модели телевизори из
правянето става с полупроводникови нзправители — диоди,
селенови стълбове или блокове.
Телевизорите „Пирин", „София", „Варна" и „Плиска" са с уни-
версално захранване , без удвоявапе па напрежението. Изправя-
нето на променливня ток става с помощта на селеновия стълб
Е250С400 (250 Vetr , 400 mA). Отоилителните жички на всички
ламин са евързанн последователно, като токовият удар при
включването на телевизорите се избягва с помощта па термисто-
ра Д.1!Я. От писковолтовия изправител се получават 6 основни
постоянпи напрежения (Ач-Е) за захранване на отделните стъ-
пала. .
Телевнзорът „София 21“ е с трансформаторно захранване
(МрТр). Изправителната схема включва мостов изправител с
изходно напрежение +43 V, което се подава на транзисторен ком-
пенсашщиён изправител (Т604, 7’602, Т603), опорен диод (Д6061
и два диода за температурка стабилизация (Д610 и Д611). Изход-
ното стабилизирано напрежение се регулира чрез тример-потен-
циометрра 7?622 в границите от +30 до +34 V и се подава на из-
ходнот5? стъпало за хоризонтално отклонение на лъча в кинеско-
па, на интегралната схема 7/С501 от модула за вертикално откло-
нение на лъча и на входа на параметричния стабилизатор Д618,
Д605. Последният има изходно стабилизирано напрежение
+ 1 1,5^=0,5 N и захранва всички останали стъпала на телевизора.
При повреда в нисковолтовия изправител се появява брум
във високоговорителя, има видами смущения на екрана или
спира действието на едко или повече стъпала на телевизора.
Повредите в нисковолтовия изправител имат същия характер,
както и повредите в изправителя на радиоприемниците.
Да разгледаме по-подробно някои характерни повреди в . ни-
сковолтовия изправител на телевизорите.
115
Честа повреда е прекъсване на отоплителната жичка на лам-
па, при което в телевизорите с универсално захранване престават
да^светят отоплителните жички на всички--------------- -----
осганали лампи, вклю-
чително и на кине-
скопа. Повредената
лампа се установява
лесно с помощта на
омметър или авоме-
тър.
В ламповите теле-
визори с универсал-
чо захранване е ха-
рактерна
констатира,
б
се
изправни, тъй
телевизора
лампите са
Фиг. 3.7
повреда. При оглед на
лителните жички на . ,
общо взето, се загряват. Телевизорът обаче не работа. При по-
внимателна проверка се забелязва, че отоплителната жичка на
никоя от лампите не свети. При още по-внимателна проверка се
установява, че отоплителната жичка на лампата е свързана на-
следната
че отоп-
като те,
късо в самата си основа и общата отоплителпа верига на всички
лампи не се прекъсва. Трябва да се има пред вид, че отоплително-
то напрежение на повредената лампа се е разпределило пропор-
ционално на другите лампи, но това не е опасно, тъй като всички
лампи в телевизора са около 20. Повредената лампа се открива по-
трудно, ако е затворена във високоволтовия кафез Мюг)-
Такава повреда се случва много често в бустърките диоди (<//««).
Липсата на някое от. основните захранващи напрежения
(А-ьЕ) се дължи на повреден селенов стьлб, на прекъсиат филтров
резистор (К.и?, ««я,
^420’ ^421, ^4«)»
прекъспат
дросел
филтров
(ДДми) ИЛИ
електролнтея
кондензатор (С414, С415,
Сщв, C41g, С419,
^420, ^42! )•
При телевизора „Со-
фия 21“, аколипсва по-
S
фиг 3 8 стоянно напрежение
след стабилизатора,
първо трябва да ое
провери мощният транзистор Г604, а след това и овтаналите еле-
менти на токоизправителя. Ако транзисторният стабилизатор
(Т602, Т603, Т604, Д606, Д610, Д611) престане да действува,
напрежението на изхода му се повишава над 40 V, което е особе-
но опасно за изходното стъпало за хоризонтално отклонение. За
да се предпази това стъпало, е предвиден предпазителят /7р803,
който обязателно трябва
да се провери при липса
на напрежение. Ако той
е прекъснат, преди да се
постави нов предпазител,
трябва да се провери дей-
ствието на стабилизатора.
Поя вата на брум в а 1$
телевизора се дължи
на същите причини, как- Фиг‘ 39
то -а при радиопрнмниците — прекъснат електролитен кон-
деизатор, късо съединеиие между навивки във филтровия дросел
или късо съедиление между катода и отоплителната жичка на ни-
коя от лампите. Брумът оказва силно влияние и върху качеството
иа изображението — контраст, отклонение, синхронизация и
брум в изображението. Прекъсването на общия изводеи край на
двойни електролитии копдензатори води също до появата иа силен
брум във високоговорителя и в изображението.
При пропикване на силен брум в изображението па екрана се
появяват едва (фиг. 2.11 ж) или две (фиг. 2.11 з) широки черни
лентп в зависимост от това, дали пзправяпето е еднопътно или
двуиьтио (мостова схема).
При появата па брум в стъпалата за хоризонтално отклонение
растърът в двата си края става вълнообразен (фиг. 3.7). За да мо-
же да се видят краищата на растъра, трябва да се свие малко
изображението с помощта на съответния регулатор (Р30], 7?622).
За/ёднопътеи изправптел изкривяването па растъра е показано
на/фиг. 3.7 а. За изправптел с мостова схема или двупътеи из-
правител изкривяването на растъра е показано на фиг. 3.7 б.
При проиикване на брум в стъпалата за хоризонтално отклонение
изображението обикнозено се гърчи (фиг. 2.11 л). Смущеннето
обпкновено се дължи на изсъхнал или прекъснал електролитен
кондензатор от съответната захранваща верига (С.118 от +Г,
С613).
При поява на брум в стъпалата за вертикално отклонение от-
деляйте хоризонтални редове от растъра са силно сбити във вер-
тикал на посока (фиг. 3.8). При еднопътно изправяне сбиването
на редовете е на едно място (фиг. 3.8 а), а при двупътно (мостово)
изправяне —.на две места (фиг. 3.8 б). Смущеннето се дължи на
изсъхнал или прекъснат електролитен кондензатор от съответиа-
га захранваща верига (Сш -+~В, С622).
Ш
В стъпалото за хоризонтално отклонение може да се забележи
и друг вид изкривяване на растъра (фиг. 3.9). Скъсяването на ня-
кои от редовете на растъра във фиг. 3.9 а се дължи на изменение
на формата на трионообразното напрежение (фиг. 3.9 б) поради
т. нар. брум-модулация.
Показаните на фиг. 3.7, 3.8 и 3.9 изкрпвявания на растъра
обикновено не могат да се спрат върху екрана, а се движат бавно
нагоре или надолу, тъй като яай-често честотата на генератора
за вертикално отклонение (50 Hz) не е абсолютно равна на често-
тата на мрежовото напрежение (също 50 Hz). Тези изкрпвявания
на растъра не изчезват при въртепе на регулаторите за линей ноет
във вертикална посока (Р304 и P:l05, ^?506 и 7?507).
Полупроводниковите нзнравнтелни доиди сс проверяват най-
бързо с омметър, без да се отиояват от схемата. При редовнн
диоди съпротивлението в нрава посока (посока на пропускане)
не трябва да превишава 300 Q, а в обратна посока — около
30 кй, като се вземат пред вид и шуптиращите диодите резисто-
ри (ако има такива). Еднният край на съмннтелния днод се отпо-
ява от схемата и се проверява самостоятелно по същия начин..
При изправпи диоди отношение™ на съпротивлепията нм в пра-
ва и обратна посока трябва да е най-малко 1:10.
Прн намаляване на постоянного напрежение от нисковолто-
впя изправител се намаляват и размерите на изображението иа
екрана на телевизора.
При ремонт на телевизори с универсално и автстрансформа-
торпо захранване не трябва да се забравя, че еднният проводник
от мрежата е евързап с шасито. Затова с помощта на фазомер
трябва да се обърне щепселът на мрежовия шнур така, че нулата
да е свързана с шасито на телевизора (фазомерът не свети). Най-
добре е обаче да се използува разделителен тр анссГерматср с отн-
шение 1:1.
118
Глава 4
ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗОРИТЕ
С ПОМОЩТА НА ТАБЛИЦИ ЗА ПОВРЕДИТЕ
4.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
Откриваието на повредите в телевизорите най-често заема
ио-голямата част от времето за ремонта им. За снижение на се-
бестойността иа ремонта е необходимо това време да се намали до
Фиг. 4.1
минимум. Един от начините за намаляване на времето за открива-
не на повредите е да се работи системно, като чрез логична раз-
съждения мястото на повредата предварително се ограннчава в
119
определено стъпало. За таз» цел са подходящи таблиците за о т-
криване на повреди в телевизорите, в конто повредите са подре-
дени систематпзирано по външни признаци. Този метод на работа
(глава 2, т. 2.3) се прнлага често за ограничаване на мястото на пов-
редата в телевизорите. Тук ще се запознаем систематизирано с
повредите в телевизорите, конто могат да се открият по трите сс-
новни показателя на телевизора: растър, изображение и звук.
Трябва да се има пред вид, че понякога никой от тях не липсва, ио
е некачествен ( с недостатъци).
На фиг. 4.1 са показани възможните състояння на растъра в
телевизорите. На фиг. 4.1 а е показам иормалният растър на из-
правен в това отношение телевизор. Отделимте редове на растъра
трябва да са добре фокуснранн и да се разлнчават от близко раз-
стояние. Освен това екранът трябва да свети равномерно. На фиг.
4.1 бе показан растър, накъсан в хорнзовтална посока. На
фиг. 4.1 в растърът липсва, а на екрана иа телевизора се вижда
само едка светла хоризонталиа лмшя. На фиг. 4.1 г, д и е са пока-
зани състоянията на растъра при геометрични изкривявания.
На фиг. 4.1 ж и з са показани състояния на растър при късо съе-
динение в бобините за отклонение. Отклонения от правилната
форма на редовете от растъра в хоризонталиа посока не могат
да се констатират по този начин. Това може да стане само с помощ-
та на подходящо изображение, например ТИТ, или със сигнал
от генератор за пробно изображение.
Липсващият растър се установява потова, че екранът па те-
левизора остава тъмен мри максимално отворен потенцнометър
за регулираие на яркостта (фиг. 4.1 и).
Полученото на екрана изображение (напр. ТИТ) е пормално,
когато е без недостатъци във всяко отношение (вж. глава 2, т. 2.4).
Ако в изображението вма геометрични изкривявания, те се дъл-
жат па недостатъци на растъра. В този смисъл трябва първсна-
чално да приемем, че изображението е редовно, ако на екрака
ла телевизора се вижда само една светла хорнзовтална линия
от него (фиг. 4.1 в). В такъв случай повредата очевидно е в стъпа-
лата за вертикално отклонение на лъча. Едва след като се отстра-
ни тази повреда, ще може да се прецени окончателно дали изоб-
ражението липсва или е с иедостатъци.
Изображението е с недостатъци, когато то ке отговзря на нор-
малната форма и качество (напр. съгласно ТИТ) или когато има
снеговалеж (фиг. 2.10 г). Последното обаче не се отнася за далеч-
но приемане, когато е нормално състояние. За недостатъци на
изображението се смятат и смущенията от външни източниии.
120
Звуковият съпровод в телевизорите сыцо може да бъде нор-
мален, с недостатьци или да липсва.
Повредите в телевизорите могат да се систематизират в след*
ните 8 таблиди:
Таблица Растър Изображение Звук
4.1 няма няма няма
4.2 няма няма има
4.3 има няма има
4.4 има има няма
4.5 има няма няма
4.6 има с недостатьци има
4.7 с недостатьци има имя
4.8 има има е недостатьци
В таблиците са посочени болшинството от повредите, среща'
щи се във всички видове телевизори. Никои специфични за даден
тип телевизор повреди, като например повреди в специални авто*
томатични устройства, естествено не могат да намерят място в
тези таблица. С помощта обаче иа солидни теоретичии познания,
добър практически опит и логични разсъждения телевизионните
техницн ще могат да се справят и с тях, като имат предвид посо-
чените в таблиците ха[актерни повреди.
За основа на определяне на повредите ще служат схемите на
телевизорите „Пирин“ и „София 21“, като се има предвид начинът
за нбмерацията на елементите.
G таблиците трябва да се работа творчески, за да могат да се
изпсшзуват за различии типове телевизори. Например, ако е
казаио, че няма високо напрежение, а има бустърно напрежение,
това се отнася и за телевизора „София 21 “, където няма бустърно
напрежение.
За всички таблица важи правилото, че при проверка на вся-
ко стъпало, за което се предполага, че е повредено, трябва да
се проверява и съответната лампа (транзистор).
121
4.2. ТАБЛИЦ» ЗА ПОВРЕДИТЕ
Таблица 4.1. Няма растър, изображение и звук
Резултат от провсрката Вероятна повреда Къде и как да' се търси повредата
Отоплителннте жички на лампите не светят Липсва мрежово напрежение в телевизора Контакт на стената, ще- кер и мрежов шнур
Мрежовият предпазител е пре- къснат Да се проверн предпа- зителят. При замяна да се употребяват оригипал- ни предпазители
Мрежовият ключ (въртящ или клавишей) е повреден Да се провери наличие- то на мрежово напреже- ние след ключа
Прекъснат отеплителем кръг при лампите P-серия: прекъс- пата отоплителпа жичка иа лам- па или на кинескопа; прекъс- нат резистор в отоплителния кръг прекъснат термис- тор NTC прекъснат ВЧ дросел (Ф 101 и Ф 102 в ИТК) Да се провери отопли- телният кръг с волтме- тър или омметър
Съедипителят (куплунгът) за ИТК не прави добър контакт (крачета 2 и 3 иа CIV Да се провери нръзк ата с омметър или волтметър
Волтажният разпределител пе правя добър контакт Да се провери ’волтаж- ният разпределител с ом- метър или волтметър
Специалният щекер между мрежовия шнур и шасито на телевизора не прави добър кон- такт Да се провери щекерът с омметър или волтметър
i ; Повреден мрежов траисформа- • тор, ако има такъв. (МрТр) . Да се провери мрежо- вият трансформатор с волтметър
Отоилителните i Мрежовото напрежение е жички на лампите i много ниско светят । Да се измери мрежово- го напрежение—то тряб- ва да е 200—230 V. В противен случай да се набави стабилизатор
122
Продолжение иа табл. 4.1
Предпазигелят в постоянното- ковЭта верига е прекъснат. Пре- къснат филтров дросел (Др.№^ Да се измери постоян- ного иапрежеиие след предпазителя иследфил- тровия дросел
1 5 i ( Поврсден изправител (лампов или полупроводников) Да се провери изправи- телната лампа, респ. по- лунроводииковият изпра- вител Да се провери предпаз- ният резистор
Прекъснат предпазен резистор в анодната верига (/?«j
В направителя или филтрови- те електролитнн кондензатори Сш, СП5, С611, С612. C6I4) има късо съединение Да се проверят изнра- вителят и електролитни. те кондензатори Да се провери отопли- телният кръг с омметър
। Няколко от отоп- лителните жички иа лампите светят иенормално силно. а останалите вооб- ще не светят Късо съединение спрямо маса на никоя отоплителиа жичка или пробит кондензатор в отоп- лителния кръг
123
Таб лица 4.2. Няма растър и изображение, звук има
Реэултат от проверках» Вероятна повреда Къде к кмс да се ттгки по»- редата
Няма високо напрежение (16 kV). Бустърното иа- прежение (Uboo) е равно на захранващото напре* жение (+.£=230 V). Анодът на изходната лам- па за хоризонтално от- клонение (ЛцЛ) се зачер- вява. Внимание! Има опасиост от претоварване, ако в катодиата верига на из- ходната лампа (Д«ц) ня- ма предпазител (0,3 А)! Управляващото импулсио напрежение от генерато- ра за хоризонтално от- клонение липсва или е силно понижено. Отрицателното предна- прежение иа първата ре- шетка на лампата в из- ходното стъпало за хо- ризонталио отклонение (•^401) трябва да е от 40 до ——65 V Да се проверят формата и големииата на импул- сите, дадени иа схемата (т. 10, 11, и 12), както н на първата решетка на изходната лампа (Л,№). Да се провери изходната лампа. Забележка. Бустър- ното напрежение (Увоо) да се нзмерва ври ток в кинескопа 0 рА, г. е. при завъртяни иаляво регу- латори за яркостта и контраста
Няма високо напрежение. Бустърното напрежеи не е равно иа захранващото постоянно напрежение ТХО (Тр№Х. Tp&ty е повредеи Да се проверят с омме- тър иамотките на ТХО дали ие са прекъснати. Да се проверят иамотки- те на ТХО за късо съе- динение в тях
Екраината решетка на изходната лампа за хори- зоитално отклонение (Л^) се зачервява Късо съединение между електродите иа високо- волтовата изправителна лампа (Л403) или бустър- НИЯ ДИОД (Л«по) Да се проверят тези лам- пи
Консумацията от мрежа- та е увеличена. Внимание! Има опасност от претоварване, ако в катодната верига иа из- ходната лампа (Лям) ня- ма добре оразмереи пред- пазител Пробит бустъреи конден- затор (С1М1) Да се провери бустър- ният кондензатор с ом- метър
Няма високо напрежение. Бустърното напрежение е нормално (Uboo ~800V) Високоволтовият кабел е изпаднал от гнездото си в кинескопа Да се постави кабель? в гнездото
Прекъсната повишаваща бобина от ТХО Да се провери с омметьр повишаващата бобина
124
Продолжение иа табл. 4.2
i । Високото и бустъриото напрежение са нормални Прекъсната отоплителна жичка на високоволтова- та изправителна лампа Да се замени лампата
Прекъснат резистор в отоплителната верига на високоволтовата из- правителиа лампа (Дщз) Йонният улогител (а«о има такъв) е разместен Късо съединение н отоп- лителната жичка иа ки- нескопа Веригата на регулатора за яркостта (/^1» Я802) е прекъсната 1 Да се провери с омметър > резисторът
Положе нието на йонния уловител да се регулира съглас т. 3.3
Да се провери отопли- телната жичка на кине- скопа евентуално чрез временна замяна иа ки- нескопа
Да се измери изменение- то иа напрежението па първата решетка на ки- нескопа при нъртеие на регулатора за яркостта и получените резултати да се сравнят с данните за съответния кинескоп. Ако е необходимо,' всички еле- менти нъв веригата се пронеряват с омметър, ка- то не се забравя и съе- динителят, ако има такъв (CI, СлбОЗ)
В центъра на екрана иа кинескопа се вижда свет- ла отвесна линия (фиг. 2.10 к) Няма високо и бустърно напрежение Прекъсиата бобина за хо- ризонтално отклонение Да се провери с омметър веригата на бобините за хоризонтално отклонение, евентуално и съедииите- ля (СШ, Сл6О4)
Паднала качулка от ит- ходиата лампа за хори- зонталио отклонение Да се постави падналата качулка
125
Продължение на табл. 4.2
> (Лмд или от бустърния диод (Ллг) Прекъснат предпазител в катодната верига иа из- ход нат а лампа за хори- зонтално отклонение (Лмд Да се провери предпази- телят с омметър. Ако прекъсне повторно, да се търси причината
Прекъсилт резистор във веригата на екранната ре- шетка (#10й) на изходна- та лампа за хоризонтално отклонение (ЛЮ1) Да се провери е волтме- тър или оммегър резис- торът. Прели прекъсна- тият резистор да се заме- ни с нов, да сс провери с омметър, дали не е про- бил фялтровияг кондеи- затор (Сю») Да се провери формата и големината иа импул- сите, даде.ни на схемата (т. 6, 7, 8, 9 и 10), както и на базата на изходния транзистор (71605). Да се проверят 7*401 и 7Ъ05
Управляващото импулсно напрежение от генерато- ра за хоризонтално от- клонение (ИС401) линсва или е силно понижено
Прекъснат предпазител в захранващата верига (77/Й03) Пробит селенов високо- волтов изправител (ТV18j Понижено или липсващо захранващо напрежение от компенсационная ста- билизатор (7602, 7*603, Г604) Веригата на регулятора за яркостта е прекъсната Да се провери с омме- тър предпазигелят Да се провери с оммегьр селеновият изправител Да се провери компенса- | ционният стабилизатор
Регулаторът за яркостта (Ять #802) не фуикцио- нира С омметър да се прове- рят всички елементи във веригата, като не се забра- ви и съединителят (CI, СлбОЗ), ако има такъв
126
Таблица 4.3. Има растър и звук, изображение няма
Резу лт ат от проверката Вероятна повреда Къде и как да се тьрси } повредага |
Регулаторът за яркостта U?60i> Я8О2) ие функцио- нира Късо съединение между катод и отоплителна жич- ка в кинескопа Гнездото се скаля от цо- къла на кинескопа и с омметър се проверява изолацията, между катода н отоплителната жичка (ако е необходимо, при включен за известно вре- ме кинескоп преди про- верката)
В растъра не сезабеляз- ва иикакъв „шум" (сне- говалеж) и не може да се постигне макси мална яркост с регулатора за яркостта Повреда във видеоусил- вателя (Лал, Г606, У601) Да се измерят напреже- нията на видеоусилвател- ната лампа, респ. траи- зисторите. Да се провери лампата, респ. транзисто- рите
Таблица 4.4. Има растър и изображение, звук няма
Резултат от проверка- та Вероятна повреда Къде й как да се търси повредата
От високоговори- уеля на телевизо- ра ие се чува ни- ка къв шум Връзката към високогово- рителя (високоговорите- лите) е прекъсната Да се провери с омметър връз-| ката към високоговорителя (ви-| сокоговорителите), евентуално | и съединителят, ако има та-: къв (СлбОб) !
Прекъсната връзка със звуковата бобина па ви- сокоговорителя Да се провери с омметър връз-i ката от вторичната намотка на; изходния трансформатор от из-i ходното стъпало за звуковия’ съпровод (7>юз)' «это преди i това се отпои единая т от из- ! водите
Прекъсната намотка на изходния трансформатор (^Аоз) Да се проверят с омметър иа- мотките на изходния трансфор- матор (Трш)
127
Продължеяне на табл. 4.4
i Липсват захранващи на- прежения на изходната лампа за звуковия съ- провод (Лзот-пентод) или лампата е повредеиа Да се измерят всички напреже- ния на изходната лампа за звуковия съпровод. Да се про- вери лампата
Повредеиа иптегрална схема (ЯС301, респ. ИС902) Да се провери интегралната схема
Липсва захранващо на- прежение на /7С301, респ. ЯС901 и WC902 Да се проверят изправнтелят,1 RS27, Д301, С614 I 1 i
Чува се само мре- жов брум Липсват захранващи на- прежения на НЧ пред- усилвателна лампа от ка- нала за звуковия съпро- вод (Лда-триод) или лам- пата е повредеиа Дз се измерят всички иапрежс- иия иа НЧ предусилвателна лампа от капала за звуковия съ- : провод. Дасе проверп лампата 1
j Прекъсване във веригат i иа потенциометъра за ре- i гулиране на интензив- I иостта иа звука (R&S, ЖИ) а Да се провери с омметьр ве- ригата на потенциометъра за 1 регулираие интензивността на j звука, като не се забравя и съответният съединнтел (Cii, СлбОЗ)
Повреда и честотния де- модулятор от канала за звуковия съпрод (дробен j детектор - Д№ Д^, дискриминатор или детек- тор па съвпадението — ЯС301, респ. ЯС901) Да се проверят МЧ филтър (ТМЗ 3, Т М3 302) и съответ- ните диоди (Дав, Див) от чес- тотния демодулатор в канала за звуковия съпровод. С вобу- лоскоп да се провери честотна- та характеристика (S-крива) на честотния демодулатор
Повреда н МЧ усилвател от канала за звуковия съпровод 6.5 MHz (Ла®, Л^ РеСП’ Да се проверят МЧ филтри (КМЗ 1, ТМЗ 2, ТМЗ 3, ТМЗ 301), лампите (Л®®, Л*®) и интегралната схема (Ж301, респ. ИС 901) от МЧ усилва- тел в канала за звуковия съ- провод. С вобулоскоп да се проверят амплитудио-честотна- та характеристика наМЧ усил- вател от канала за звуковия съ- провод
Таблица 4.5. Няма изображение и звук, растър има
Резуд’ат от проверката Верой,на повреда Къдс и как да са търси повредата
В растъра пе се забелязва харак- герни>;т «шум* (снегозалеж), като не се чува харак- терният за него НЧ шум във ви- сокоговорителя Повреда във видеодетек- тора (Дзн, ЯС201) Да се проверят формата и го- лемината па импулсите на уп- равляващата решетка иа видео- усилвзтеля. Да се провери с омметър диодът f/Z201) и дро- cei.i-2 ; Др--)>, ДРзщ, ДРл-^
Повреда във веригата за АРУ (УЛ^-триод, Ж72О1). Решетъчното преднапре- жение на регулираните лампи (Лда, Л2Г)2) е мно- го голямо и лампите са запушени Да се измерят с високоомен волтметър за постоянно папре- жеиие всички напрежения във веригата на АРУ (ЯТМ2, KTzi3, извод /на съединителя за ИТК-1П
Повреда в последните стъпала (ЛХ2, Л-№, от общия МЧ усилвател във видеока- нала Да се проверят съответните МЧ филтри (ТМВ 2, ТМВЗ, ТМВ 4, респ. ТМВ 208, ТМВ 209) от общая МЧ усилвател във ви- деоканала. Да се измерят зах- ранващите напрежения
3 растъра има силен „шум’ (сне- /говэлеж). придру- жен от характер- ния за него НЧ i шум във високого- Хрорителя Неправилна настройка на ИТК (ВИТК) или лот контакт в ИТК Да се провери настройката на ИТК (ВИТК), включително и па неговия хетеродин. Да се по- чистят контактните пера ипъп- ки в ИТК
В растъра има много слаб „шум' (сиеговалеж), прн- дружен от харак- тер ния за негоНЧ шум във високого- ворителя . Повреда в ИТК—каскод- ; ният усилчател (Лют). ; смесителят (Ладл-пентод} ; или хетеродннът (Л^ j триод) не работа Да се проверят лампите от ИТК Да се измерят всички захрапва- щи напрежения в ИТК. Да се провери с омметър, дали няма къ- со съдинение между свързващи- те проводница. Да се npoeepi съединителят на ИТК с шаситс (CIV) I i
1 Повреда във ВИТК (ВЧУ- \ ТЮЗ, смесител-7104 илт } хетеродин-П05) Да се проверят транзисторите] във ВИТК. Да се измерят зсич-' ки захранващи напрежения. Да} се провери съединителят яа ! | ИТК-1П I
1 1 :
ЭПовреяи а те*, приемники
129
Таблица 4.6. Растър и звук има, изображението е с недостатъци
Резултат от проверка та Вероятна повреда Къде н как да се т'ьучн по- вредят®
Изображението е много бледо (слабоконтрастно) Малко усилване във ВЧ усилвател и общия МЧ усилвател Да се проверят сбщият МЧ усилвател и ВЧ усил- вател
Повреда във видеоусил- вателя (Л->(Л—пентод, Т606, ТбОГ) j Да се измерят захр&ввз- ; щите напрежения въе ви- деоусилвателя
Лоша връзка в съедини- теля (ако има такъв) меж- ду ИТК (ВИТК) и общия МЧ усилвател Да се проверят връэквте в съединителя (C1V, респ. Сл601, ИТК-1П
В изображението има .шум* (снеговалеж) при силен и при слаб сигнал Повреда в АРУ на кас- кадния усилвател в ИТК (Ао1-долей триод, респ. ВЧУ—ЛОЗ във ВИТК) Да се провери с бнсо- коомен волтметър дейст- вието на АРУ. Да се про- вери закъснителния? диод (ако има такъв)
В изображението има .шум* (снеговалеж) при нормален входен сигнал Повреда в АРУ на кас- кодная усилвател (Л1о1), респ. ВЧУ (ПОЗ) Да се провери каскодна- та усилвателна лампа (Л,01). респ. ВЧУ (7403)- и да се измерят захран- ващите напрежения
При определено положе- ние на регулатора за фи- но регулиране иа често- тата на хетеродина (Rws- бутонен избирая) се поя- вяват тъмни ивици (моа- ре), чиито брой, форма н интензивност се менят периодически. Те могат да покривят цялото изоб- ражение или само част от него Паразитка обратна връз- ка във входа на телеви- зора 1. Повреден кондензатор в общия МЧ усилвател във видеоканала или ИТК (ВИТК) 2. Недобро замасяване иа екранировката на елемен- тите на видеодетекторния диод 3. Много дълъг антенея фидер
Цялото изображение е покрито с наклонени чер- ни ивици (моаре), чиито брой, форма и интензив- Смущения от съседеи ра- диоприемник, работещ на УКВ обхват Да се открие смущава- щият приемник из съ- седните жилища
130
Продолжение иа табл. 4.6
носг се менят периоди- чески Смущения от хармонич- ните на местен УКВ пре- давател 1 i
Изображението е покри- то с гъмяи ивици (моаре), чийто opoi'i се меня рит- мично, но чиято форма и кнгекзивност остават неизменна Антената да се иасочи на' минимум смущения. На । входа на телевизора да се постави допълнителпо’ специален УКВ филтър - 1 - 1
На екраиа има силно из- разени двойни изображе- ния (ф«г. 2.10 д) ч - — • — В такт със звуковия съ- проВод по екрана на те- левизора пробягват черни хоризонтални ивици. При липсз на звуков съпровод те изчезват (звук в изоб- ражението). При намаля- ваяе интензивността на звука със съответиия ре- гулятор /?8О4) иви- ците не изчезват Лота настройка на об- щия МЧ усилвател, като звукового прагче има островърха форма. При телевизори с разтроепи трсптящи кръгове в МЧ филтри това може да се дължи и на прекъсване иа потискащ пара лелей резистор към никой от кръговете Да се провери с вобуло- скоп настройката на об-' щия МЧ усилвател. 1 Евентуално да се про-, верят и потискащите ре-1 зистори ;
Прекъснат потискащ ре- зистор, паралелио свър- зан към коригиращ дро- сел във видеоусилвател- иото стъпало (Jigs»— ДРжЛ Неправилно действие на автоматичната донастрой- ка на чесготата на хете- родина (ако има такава, напр. „Стадион*, „Ре- корд—2“, ,УНТ“) Коригиращият дросел (ДРяе) «а се шувтира за проба с резистор със съответно съпротивление । (6,8 k2) и да се наблю-i дава изображението | - Да се проверят всички елементи от това стъпало
Лоша настройка на об- щия МЧ усилвател във видеоканала, като звуко- вого прагче е много ви- соко Да се провери с вобуло- скоп настройката иа об- щия МЧ усилвател
131
Продолжение на табл. <6
г а кт със звуком я съ- • ИТК е акустически чув-1 Да се проверят лампите
провод но екрана иа теле -! стеителеи (акустична об- в ИТК и тсхните гнезда
визора пробягват чер-1 ратиа връзиа). Може да
ни ивкци (звук в нзобра- ,' се дължи и на дефектна
жението ио те изчезват! лампа (Лш, в ИТК
при нзмаляване интекзив-’
иостга иа звука със съот-
ветния регулятор (Rbm !
Изображението има сия-
ло смущение от втората!
междннва честота за зву- [
ковия съпровод (моаре !
' 6,5 MHz), като отделяйте;
I редове имат „неравна’
| структура
Лоша настройка на об-
щия МЧ усилвател, като
звукового прагче е много
високо
Лоша настройка или по-
прела иа кръга за 6,5 MHz
№ie—С-м) иа изхода на
Да се провери с яобуло-
скоп настройката на об-
щие МЧ усилвател
Да се провери с вобуло-
скоп настройката на кръ-
га за 6,5 MHz на изхода
j В изображението ииа
! , опашки”
В завнсимост от псложе-
пието иа регулаторите за
яркост и контраст по бе-
лите полета от изобра-
жеинето периодично про-
бягват тъмни ивици
Лоша детайлност иа из-
ображението. евентуално
ела звуков съпровод
J видеоусилителя па видеоусилвателя
1 ‘ Лоша настройка на об- шия МЧ усилвател—дес- ният склон на амплнтуд- цо-честотиата характе- ристика е много полесат Да се провери с воСуло- скоп настройката на об- щий МЧ усилвател
Неправилпа честотиа ха- рактеристика на видео- усилвателното стъпало Да се проверят с омме- тър киригиращите дросс- ли в анодната верпгл на видеоусилвателното стъ- пало
Неправнлна настройка иа НТК Да се провери нас;ром- ката иа ИТК
В кинескопа протича ре- шетъчен ток Да се проверят ковден- заторите във веригата па упрамяващата решетка на кинескопа; особено да се провери веригата за гасене иа лъча през об- ратния му ход. Да се нро- вери и кинескопы
Честотата на хетеродина е по-ииска от иориалката (иеправилно нагласен ре- Правилио иагласяваие иа регулатора за фпно ре- гулиране на честота га на
132
Продължеине на табл. 4.6
гулатор за честотата ва хетеродииа или рззстроен хетеродин) i I хетеродина или евеитуал- ' но довастройка на месив* 1 говата сьрцевниа на съответната хетеродинма бобина
Лота настройка иа об- щия МЧ усилвател (тяс- иа пропусками честотна лепта) Да се провери с вобуло- скоп настройката из об- щия МЧ усилвател. Да се проверят потискащнте паралелии резистори в общая МЧ усилвател. Да се провери и диодът на регулатора на дета-йл- постта (ако има такъв) в общия МЧ усилвател
Неттравилиа честотна ха- рактеристика на ви- деоусилвателното стъпа- ло Да се проверят с омме-1 тьп коригиращите дросс- 1 ли в анодната верига на ' видеоусилвателното стъ- пало (ДРж)
Изображенного е плас- тично (има окантовка), кг го след чериите детай- лн има бели окантовк Неправилпо съглаеуване на антената с входа на телевизора Да се провери антеивият фидер и ако е симметри- чен кабел, да се скъси мал ко или да се нагласи най-качествено изображе- ние с помощта на ста- ннолов подвижен нръе- тек на кабела
Честотата иа хетеродина е по-висок а от нормалиа- та (неправилно нагласен регулятор на хетеродина или разстроен хетеродин) Правилно иа гласяяе на регулатора за фино ре- гулиране на честотата ва Хетеродина и евентуална доиастройка на месинго- вата сърцевина на съот- ветната хетеродиина бо- бина
Лота настройка иа об- щия МЧ усилвател като десният склон иа честот- ната характеристика е много стръмеи Да се провери с вобуло- скоп настройката на об- щия МЧ усилвател
1зз
Продължепие на табл. 4.6
Повреден регулятор на детайлността в общия МЧ усилвател Да се проверят елемен- ' тите от регулатора на де- тайлността
1 ! Повреда във веригата на отрицателпата обратна връзка в катодната вери-' га иа видеоусилвателя , (ако има такава) . Да се проверят всички коплензатори в катодната верига на видеоусилва- телиата лампа
Липсва вертикалиа и хо- рнзонтална синхрониза- ция на изображението. На екрана се виждат блужда ещи във всички посокн фигури t i Телевизорът е претова- рен. АРУ не фуикциони- ра. Електролнтният кондей- затор във веригата на АРУ (Сда. С215) е по- вреден । i Да се провери с осцило- скоп формата на сигнали- те на видеодетектора при средне нвво на входння сигнал. Да се провери иивото на сигналите от антената. Да се провери действ него на АРУ с ви- сокоомен волтметър
; I I 1 1 1 i i Видеосигнала се огра- внчава недопустимо във видеоусилвателя, напр. поради грешна работна „точка иа нидеоусилвател- иата лампа (Л201—пентод) Да се провери с осцило- скоп формата на сигна- лите на катода на кине- скопа (т. 1, респ. 4). Да се проверят напрежения- та, определящи работната точка на видеоусилвател- ната лампа
i Видеоснгналът не дости- га до амплитудння отде- янтел (Лзох—хептод, ЙС401) Да се проследят сигна- лите с осцилоскоп от ано- да (колектора) на ви- деоусилвателя (Л204—пен- тод, 7606) до амплнтуд- ! ния отделител
Амплитудният отделител не работа Да се провери лампата, 1 респ. интегралната схема. Да се измерят захранва- щите напрежения. Да се ! проверн формата на нм- 1 пулсите с осцилоскоп । (т. 3 и 13, респ. т. 8 и 11)
i Повреда в ограничится;; на смущенията, ако им; Да се проверят всички елементи от това стьпа-
134
Продолжение на табл. 4.6
такъв (напр. «Опера и .Кристал*) яо (филтър, лампа, за- хранващи напрежения)
Синхроинзацията по кад- ри редовна, а изображе- нието се .разнилява* в хоризоитална посока (фиг. 2.11 м) Повоеда във фазосравня- ващото стъпало от гене- ратора за хоризонтално отклонение на лъча Да се провери с оспи ло- скоп формата на имп ул- ейте. Да се проверят диодите (Лзо!, Д-мг, респ. ЯС401)
Повреда в генератора за хоризонтално отклонение (Л!Ю2, ЯС401) Да се провери лампата, респ. интегралната схема и нейните захранващи напрежения. Да се про-, вери формата и големи- иата на трептенията с осцилоскоп. Да се провери синусова- та бобина респ. блокингтрансформаторът (^Рзоа)
Синхронизацията по кад- ри редовна. Синхрониза- цията по редове редовна само когато изображе- нието се премести стра- ннчно, като в свободного поле се получава полу- прозрачна сива завеса, която също се мести при въртене иа регулатора за честотата на генератора за хоризонтално отклоне- ние Повреда във фазосравня- ващото стъпало от гене- ратора за хоризонтално отклонение на лъча Да* се проверят резисто- рите и кондензаторите от фазосравнявашото стъпа- ло
Синхронизацията по ре- дове редовна. Синхрони- зацията по кадри напъл- но не редовна, или не дей- ствува от време на вреие, или изображението треп- ти във вертикалиа посока 'Телевизорът има голямо усилване по висока чес- тота Антената да се премести иа входа за „силен сиг-': нал* (ако има такъв); ла. се включи затнхвател 1:5’ до 1:10 Да се провери с висо- коомен волтметър дейст- вието на АРУ. Да се про- вери електролнтният кои- дензатор във веригата иа АРУ «4», С215)
135
Продолжение иа табл. 4.6
Видеосигналът се огра- ничава недопустимо във видеоусилвателя, напр. поради грешна работна точка Напрежението иа екран- ната решетка на лампата I в. амплитудния отделит ел i (Лзо1—хептод) е много | малко 1 I Да се провери с осияло-; скоп формата на импул- • сите па катода на кине- скопа (т. 1, респ. г. 4). ; Да се проверят напреже- нията, олрсделящи работ- пата точка Да се измери напреже- нието на скранната ре- шетка (9-J-12 V) на лам- пата в амплитудния от- делител
I Повреда в ннтегрираща- i та верига R?.<w i С31.„ респ. /?417, j С413, Л432. Д401, С512) или в нмпулсиия усилва- тел (Лапа—десен триод, респ. ЯС501) на синхро- пизиращите импулси по кадри Да се провери формата па импулсите на интег- риращата верига (т. 14 и 15, респ. т. 11). Да се провери лампата—импул- сен усилвател (Л;!(й), респ. ИС501 да се изме- рят техните захранващи напрежения
Повреда във веригата па входа на амплитудния от- делится (/?ЭД1, С-ЗОЗ- респ. /?401, С401) или намаляване на капаците- та на свързвашия кон- дензатор (Сац. 0401) Да се проверят всички кондензатори и резисто- ри (R&)v R'sri’ осо- бено свързващият конден- затор (Cgoi С401)
1 Повреда в генератора за вертикално отклонение (Лац—триод, ИС501) Да се проверят всички елементи от генератора за вертикално отклоне- ние. Да се провери лам- пата, респ. интегралната схема и нейнете захран- ващи напрежения. Да се провери блокингтранс- форматорът (Тр^)
Синхронизацията по кад- ри редовиа. При импулс- ни смущения изображе- нието трепка във вертн- кална посока Високо ниво на верти- кално синхронизиращите импулси Л&се смени свързващият- кондензатор (£зд, £401) с кондензатор с по-малък капацитет
136
Продолжение на табл. 4.6
1 1 1 Переловил презредова развивка (редовете от двата нояукадъра сепри- покриват) j Лойю интегриране на 1 вертикално сяпхропизи- ршците импулси Провиквапе на разсеяни импулси от обратны; ход па ^хоризопталнитс* им- пулси в одплитудиин от- делител (Лзгц—хептод) Да се проверят всички елементи от иятсгрира- ЕПата верига A’asB' Qhi. Qiao- рссл. /?417, С413, А>432, Д401, С512) ! i Да се проверят с осцн- лоскоп импулсите в ам- плитудная отделител , (Лда). Да се разместят! ЕЕрОВОДНИЦИ в амплитуд- |’ ния отделител I । ।
i ! i Слабо претоварване на телевизора, при което е по-чувствителна синхро- низацията по кадри Да се провери действие- то на АРУ. Евентуално ; антената да се премести : на входа «силен сигнал* ’
Върху изображението се вижда в хоризоитална посока тънка бяла или сива линия. Сиихрониза- цията е редовна Ефект от разделнтелния трансформатор с отно- шение 1:1, свързан в те- левизионната ремонтна работилница Повредеиа е изходната лампа за вертикално от- клонение (ЛЮ!—пен- тод)—в характеристнка- та й има » чулка* За проверка телевизорът | да се включи направо; към мрежата. Внимание!' На шасито може да се ; яви фазового напрежение ; 220V! Да се провери лампа га i
Прекъснат кондензатор, паралелно свързан към I мрежов полупроводников направится (С610) Да се евърже за проба паралелио към изирави- теля кондензатор с ка- пацитет 2,2-г-4,7 nF
Върху изображението лпюбягва във вертикалиа посока хоризоитална чер- на ивица (брум), при кое- то може да се наруши и обЕцата синхронизация Късо съедипение между катод и отонлителна жич- иа на лампа във ВЧ усил- вател, общия МЧ усил- вател или видеоусилвате- ля, както и на кинескопа Да се проверят всички изброени яампи и кине- скопът
137
Продъджение на табл. 4.6
Прекъеване или изсъхва- не на филтров електро- литен кондензатор <С1И:- Cjjo, респ. С611, С612) Да се проверят всички филтрови електролитни кондензатори, както и контакты им с шасито
i Късо съединение между навивки във филтровия дросел в ниско- волтовия изправител Да се провери фялгро- вият дросел в нисковол- товия изправител
j Виждат се няколко не- 1 подвижны бели наклоне- j ни линии, разположени * почти равномерно по це- | лия екран върху изобра- ! жението г i г j Липсва гасене на обрат- ния ход на лъча при вер- тикалпата развивка Да се проследи с осци- лоскоп импулсът на об- ратния ход на лъча във вертикална посока от вто- ричната намотка на из- ходния трансформатор за вертикално отклонение (7#де) до кинескопа. Да се провери диодът в та- зи верига (Дде. Д501)
i Виждат се няколко не- подвижни бели наклоне- ' ни линии, разположени почти равномерно върху горната част на изоора- жението на екрана ;Времето;за обратная ход на лъча във вертикална посока много голям Да се провери изходният трансформатор за вер - тикално отклонение (Гдии). Да проверят еле- ментите от веригата за гасене на обратния ход иа лъча във вертикална посока
i В левия край иа изобра- жението се вижда полу- j прозрачна бяла завеса. ! Синхронизацията е ре- | дови т Липсва гасене”на обрат- ния ход иа л-ьча ПРИ х°- ризонталната развизка Да се проследи с осни- лоскоп импулсът на об- ратки» ход от ТХО (ГДин» 7>602) до кинескопа
! В лявата част на изобра- } жението се виждат ия- I колко тьмни вертикалей " ивици, т. нар. трептения Повредена изходяа лам- па за хоризонтално от- клонение на лъча (Дни) Да се провери изходната лампа за хоризонтално отклонение
i на Баркхаузеи (ефект ? .завеса8) 1 1 Неправнлна работна точ- ка на изходната лампа за хоризонтално отклонение (Л^д) поради неправнлна стойност на бустъриото напрежение (Uboo) или Дг се провери работаата точка на изходната лам- па за хоризонтално от- клонение. Да се провери с осцилоскоп формата и големииата иа управдява-
138
Продължение па табл. 4.6
-. неправедна форма на уп- равляващия имнулс от ге- ! нератора за хоризонтално отклонение i .. _ .. . • . - _. ...... ... .... щия импулс от генерато- ра за хоризонтално от- клонение на лъча
Изображението е по-тъм-' но в средата на екрана,; отколкото вляво и вдясно i i ' Неправилна форма на импулса за гасене па об- ратния ход на лъча при хоризонталната развивка Да се провери с осцило- скоп формата на импулса за гасене на обратния ход на лъча в хорнзонтална посока. Да се проверят кондензаторнте във вери- гата за събиране на два- та импулса за гасене на лъча при вертикалната и хоризонталиата развивка (С«)
1 Изображението в горната половина на екрана е по- ттьмно, отколкото в дол- ната. При въртене на ре- гулатора за яркост (/?eoi> /?802) се появяват т. нар. пердета па екрана Неправилно действие на устройство™ за гасене на обратния ход на лъча при вертикалната развивка Да се провери с осцило- скоп действие™ на ус- тройство™ за гасене на обратния ход на лъча при вертикалната развивка. Да се проверят резисто- ряте и кондензаторите от изходния трансформа- • тор за вертикално откло- ! пение (Г/»1аг) до кинеско- : па (^330- Сщ)
Изображението е затъм- нено в едниия от ъгли- те на екрана Неправилно нагласен йо- нен уловител (ако има та- къв) | Да се регулнра йониият | уловител
При увеличаване на яр- костта екранът като че ли „диша“—изображе- нието се увеличава пре- комерно много, равно- мерно във всички посоки и изчезва. При малко от- ворен регулатор на яр- костта изображението е нормално, но тъмно Външната екранировка на Да се провери връзката кинескопа (ако е стъклен)' на екранировката на ки- няма връзка с маса (ша- нескопа с .часа (шасито) сито) | Изтощена високоволтова; Да се провери високо- изправителна лампа (Дт): волтовата изправителна ' лампа i - . । f
139
Продължение иа табл. 4.6
Вертикалните елементи от изображението при яапълно отворен регуля- тор за контраста са с окантовка. При малко отворен регулятор за кон- траста изображението е блгдо, но редовно Повреда във веригата към амплитудная отдели- тел 1 Да се проверят всички резпстори и кондензато- ри във веригата на ам- плитудная отделител (/?2ц. /?зм. Сдоь Оэдс респ. С628, /?40|, С402, С401, Я409. С404)
Много високо напреже- ние на екранната решет- ка на лампата в ампли- тудния отделител (-Д301— хептод) или исправил иа работва точка на лампата Да се измсри напреже- нието иа екранната ре- шетка и да се провери работната точка на лам- пата в амплитудния отде- лител (Л;йп—хептод)
В лявата част на екрана се виждат и без изобра- жение няколко отвесии тъмни ивици, по-широки към ръба на екрана и стесняващи се към цен- търа. При внимателно наблюдение се открива на това място леко на- къдряне иа растъра (т. нар. парциалии трепте- ния) Непрекъснати изкривява- ния на вертикалните еле- ; менти от изображението 1 в хоризонталиа посока (изображението като че I ли се гьрчи в хорнзон- тална посока) Прекъснати потискащи елементи, свързани па- ралелно към бобините за хоризонтално отклонение на лъча или към товар- ната бобина от ТХО (Cw, С11о). Понякога се дължат и на конструктивен не- достатък на ТХО Да се проверят въпрос- пите резпстори и кондсп- затори. В по-тежки слу- чаи да се замени целият ТХО
Върху импулсното на- прежение за хоризонтал- но отклонение на лъча има насложено напреже- ние на брум Непьяно късо съедине- ние между катод и отоп- лителна жичка на изход- ната лампа за хоризон- талио отклонение на лъ- ча (Л101) Да се проверят филтро- вите кондензатори за за- хранващото напрежение на генератора за хори- зонталио отклонение на лъча (Сдо, С&& С613) Да се провери изходната лампа лампа за хоризон- тално отклонение на лъ- ча
Изкривяване на верти- калните ръбове на изоб- ; ражението, при коего е В амплитудния отделител' прониква брум ! .. 1 Да се установи с осци- лоскоп причината за про- никването на брум в ам-
140
Продолжение па табл. 4.
долго синхроиизирако по
вертикала
Прескзчане на искри във
веригата иа високото на-
прежение (16 kV) j
f плитудния отделител
Повреда в соединителя i Да се провери съедини-
за кинескопа (CIII) I телят и връзките в него
!
Островърхи спойки във: Да се поправят спойките,
веригата на високото на-j като се заоблят
прежение *
Високоволтовата изправи- Да сг почисти високовол- ;
телиа лампа (Л%&) е мао-' товата изправителна лам- !
го напрашсна j па j
_______ . _____________________________!_____________ ;
Лоша връзка с качулка-! Да се провери връзката i
та на анола на изходиа-' с качулката на изходиа- j
j та лампа за хоризоятал-; та лампа за хоризон-!
! но отклонение или! тално отклонение и на i
I с качулката на бустьрния' бустъриия диод
| Диод (Лда)_________________________________________’
« £
Разместени ровэдчи ци ' Да се оправят съответ-
в кафеза за високото на-i ните проводинци j
прежение (Л^, Л^ i
Л^, Трки)______________ ;_______________________[
*41
Таблица 4.7. Има изображение и звук, растърът е с недостатьци
Резултатат от провер- ката Вероятна повреда Къде и кяк да се тьрси певредата
Размерът на изо- бражението в хо- ризонтална посока е много малък Изтошена изходна лампа за хоризонтално откло- нение на лъча (Дид) илн тя има неправилна ра- ботна точка. Изтошена бустърна лампа (Д102) Да се провери изходнзта лампа за хоризонтално отклонение, на лъча (Л101). Да се регулнра точната стойност на бустърио- то напрежение спорен сервиз- ного описание (Ugoo^&OO V). Да се провери бустьрната лам- па (Л11П)
Неправилно нагласен ре- гулятор за хоризонтал- ния размер на изображе- нието (Aoi> 7?622) Да се регулнра хоризонталннят размер на изображението
Много малък обратен ход на лъча в хорнзон- тална посока Да се проверят с осцилоскоп нмпулсите за обратния ход на лъча в хорнзонтална посока. Да се проверят коригирашите елементи от ТХО
Лоша линейност на изображението в хорнзонтална посока (свиване в десния край) Повредеиа изходна лам- па за хоризонтално от- клонение на лъча (Дю1) Да се провери изходната лам- па за хоризонтално отклонение
Изображението не е н центъра на ек- рана Разместен центриращ магнит Да се регулнра центрпращият магнит
Изображението е наклонено на една страна: Отклонителната система е малко йзвъртяна Отклонителната система е йзвъртяна наопаки. Размененн кранща на бобините от отклоиител- ната система Да се регулнра отклонителната система
Изображението е обърнато наопаки Да се оправи отклонителната система. Да се разменят кран- щата на съответннте бобиии от отклонителната система
142
Продолжение иа табл. 4.7
В изображението се забелязват из- кривявания тип „възглавиица‘ (влево и здясно) Изместени магнитя за отстраняване на язкри- зяваиията тип „възглав- нииа“ i 1 тт [ Да сэ регулирзт тези магнити i
В изображението се забелязват из- кривявания ТИП »бъчвл“ (горе и долу) Изместени магиити за отстраияваие иа изкри- вяванията тип ,,бьчва“ ; Да се регулирзт тези маг нити । j i
Изображението е разфокусиряио Неправедно иагласеа пэ- теипиометър за фокуси- ране на изображението -'чит) 1 ,и Да се регулира «этенпиометъ- рът за фокусиране на изобра- жеиието
Изтощен кннескон < ЛЭ1, Да се провери кинескопы
Понижено отоплитеяно напрежение на кинеско- па (Л,и. Л701) Да се измери отонлителиото напрежение на кинескопа
Силно влошена линейност иа изо- бражеиието във вертикалиа посока Разрегулиран потенаио- метър (потенциометри) за регулираие на линей- ността във вертикалиа посока (Р,й4, респ. R506, /?5О7) Да се регулира линейаостта във вертикалиата посока със съответииге регулатори
Неправилна форма иа нмпулсите от генератора за вертикално отклоне- ние иа лъча —триод, респ. flCSOlj Да се провери с осцилоскоп формата иа нмпулсите от гене ; ратора за вертикално отклоне ине на лъча (т. 17 и 13, респ т. 17, 18 и 19). Да се проверят всички елементи във веригите от генератора до изходното । стъпало за вертикално откло- i некие на лъча 7?9И, респ. ИС501) и елементите от ' веригите на отрицателната об- т ратна връзка на изходното стъпало (Cj^. Озт. Р*9о«
— ...._ . - •• — -—•“%-- • —— — _ .
148
Продължение ва табл. 4.7
Изходното стъпало за вертикално отклонение иа .тьча (Лаи—пентод. респ. Z/C50!) не работа в правилен режим Да се измерят напреженията! иа втората решетка и катода! на изходната лампа за верти-' кално отклонение па ли.ча ! (JZ!iul—пентод, респ. на /JC50IX ’ Jia се провери с осця.тоскон* формата иа импулсите в анода,! на изходпатя лампа (т. J9) ' респ. иа /76501 (т. 20} ;
Горният край на изображението е .подгьнат* кало.ту (на това място ре- довете са двойни). На място то на i подгъването изо- i бражението е по- i светло 1 Късо съединение в из- ходпия трансформатор за вертикално отклоне- ние иа лъча (TpWi} Да се провери нзходният транс- форматор за вертикално от-i клонение на лъча { 1 1 I Да се проверят елементите във! веригите иа отрицателната об-! ратна връзка в изходното стъ-| пало за вертикално отклонение на лъча
Повреда във веригите на отрицателиата обратна връзка в изходното стъ- пало за вертикално от- клонение на лъча (Сйа, Рао t> С327, Рж,, Ргг i)
Долиият край на изображението е „подгьнат” (на то- ва място редовете са двойни). На мя- стото на подгъва- нето изображение- то е по-светло I- Утечка (лекаж) в разде- лителния кондензатор в изходното стъпало за вертикално отклон ние на лъча (Cg^) Утечка (лекаж) в елек- тролитния кондензатор в катодната верига на из- ходната лампа за верти- кално отклонение на ъ- ча (Сз2(|) Повреда във веригите з отрицателна обратна връ зка в изходното стъпаж за вертикално отклонен» на лъча (С:ев, /?W5, Рм Cw Р^й, Да се провери разделнтелнмят кондензатор в изходното стъ- пало за вертикално отклонение на лъча
Да се провери катодпият коя- деизатор на изходната лампа за । вертикално отклонение i , ъча 1
Да се проверят елементите във - веригата за отрицателиа обрат- ) на връзка в изходното стъпало г за вертикално отклонение на , лъча
144
Продължение иа табл. 4.7
Силяэ влошена лииейност на изо- бражс-пието във • вертикална посока,j кэто е псстабилна! и синхронизацията! по вертикали | 1 1 В импулсите от геиера-' тора за вертикално or-j клояение на лъча има! проникпал брум Да се провери с осцилоскоп формата па импулсите от гене- ратора зз вертикално отклоне- ние иа лъча (т. 17 и 18, респ. т. 18 и 19). Да се провери връзката с шасито на генера- тора (Лмц—триод). Да се пробе- ри и лампата (Л^ц)
Растърът не се | изписва напълно в' ъглите па нзобра) жението (фиг. 2.U с) Отклонителната система се е изместила по посо-; ка па цокъла ва кине-| скопа i Да се измести отклонителната система към скрапа на кине- скопа, докато се о«ре плыло .-о разширеинето на колбата на кинескопа и след това да се затегне внимателво
В срелата на тъм- нйя скран се виж- да само една ярко свете I ца хоризон- тална линия (фиг. 2.10 з); еле- дователио има ви- соко напрежение 1 . 1 Не работа генераторът; за вертикално отклоне- ние на лъча (Л31|!—триод, респ. ЯС501) Да се измерят захрапващите напрежения. Да се провери лампата, респ. 7/С501. Да се провери блокннгтрансформаго- рът (ГА».)
Повреда в нзходното стъпало за вертикално отклонение на лъча (Лаи—пентод, респ. ЯС501) Да се измерят напреженията на екраината решетка и катода на изходната, лампа, респ. 7/С50). Да се провери с осцилоскоп формата на импулсите на анода ва изходната лампа (т. 19), респ. на изхода на ЯС501 (Г. 20). Да се провери вари- сторът Д.И1> паралелно евързан към иървичката намотка на из- ходния трансформатор (7у7402)
Прекъеване иа бабина за вертикално отклоне- ние иа лъча Да се проверят с омметър бо- бииите за вертикално отклоне- ние. Да не се забравя и съот- ветният съедивител (СТП, 0604)
В средата на тъм- ния екран се виж- да само една ярко светеща вертикал- на линия (фиг. 2.10 «); еле- дователио има ви- соко напрежение Прекъеване на бобините за хоризонтално откло- нение на лъча Да се проверят с омметър бо- бнните за вертикално отклоне- ние. Да не се забравя и сьот- ветният съединител (СШ, Слб J4)
10 Повреди в тел. привмтчи
145
Продолжение иа табл. 4.7
Редовете в среда- та на изображе- нието изглеждат разкъсани Генераторът за хоризоп-: Да се проверят захранващите тално отклонение на лъча: напрежения иа лампата. респ. (Дзо2< респ. ИС401) рабо-' /7С401. Да се провери и лампа- ти на по-ниска честота та, респ. иптегралната схема от 15 625 Hz ; i .....
Редовете в среда- га на изображе- нието . изглеждат двойни Нелравилна форма на импулсите от генерато- ра за хоризонтално от- клонение на лъча (Л^ респ. ЯС401) • Да се провери с осцилоскоп 1 формата иа импулсите о; гене-! • ратора за хоризонтално откло-1 пение па лъча (т. 10 и 11, I ; респ. т. б). Да се провери и; ; лампата, респ. иптегралната j ' схема
Изображението във вертикална посока е трапеце- видно (фиг. 2.11 р), като трапецът мо- же да е обратен Късо съединение в едка от бобините за хоризон- тално отклонение на лъ- »ча . .. Да се проверти бобините за | хоризонтално отклонение на 1 лъча i
Изображението в хорнзонтална по- сока е трапеце- видно (фиг. 2.11 с), като може трапе- цът да е обратен Късо съедингнме в една от бобините за верти- калью отклонение на лъ- ча Да се проверят бобините за вертикално отклонение на лъча
Изображението е силно „прищипа- но* в средата, ка- то синхронизаци- ята е редовна Късо съединение между катод и отоплителна жичка в изходната лампа за хоризонтално откло- нение на лъча (Л^) Да се провери изходната лампа за хоризонтално отклонение на лъча
Проникване па брум в стъпалата за хоризонтал- но отклонение на лъча Да се установи с осцилоскоп източникът на брума
Изображението е силно „прищипа- но“ в средата, при което е иестабил- . на синхронизапи- ята по редове Проникване на брум в стъпалата за хоризонтал- но отклонение на лъча (•Лзэа) Да се установи с асцилоскоп източникът на брума
146
Таблица 4.8 Има растър и изображение, звукът е с недостатъци
1 Резултат от проверка- та Вероятна повреда | 1 1 Къде и как да те търси повредата |
Звукът от високо- говорителя е при- дружен с трясъци, съскане или бръм- чене. Честотата на напрежението на брума зависи от характера на изо- бражението и от положеннето на ре- I Претовар вайе на входа' на телевизора. Нелравил-’ на работна точка на ви-_ деоусилвателя. Синхро-' иизиращите импулси се( ограпичават 1 i Да се проверят с осцилоскоп импулите на катода на кине- скопа (т. 1, респ. т. 4). Да се провери с осцилоскоп големи- ната на нмпулсите ог ТХО на ключовата лампа (т. 2, респ. т. 20). Ангената да се включи към гнездото „силен сигнал'1 на входа иа телевизора
гулатора за често- та на хетеродипа в ИТК, респ. ВИТК (брум 6,5 MHz) Честотата иа херодипа не е точна i I Да се регулира точно честота- та на хетеродина (Ляд, респ. съответиият бутон от избирача). Всички смущения в звуковия съпровод трябва да изчезват при най-качествено изображе- ние
Неправилен режим на ограничителното стъпало! 1 1 Да се измерят работпите иа- прежеиия иа лампата, респ. на интегралната схема (Лж, ИС301, респ. ИС901). Да се провери лампата
! ... . . i Повреден електролитен ! кондензатор в дробния детектор (С24!,), респ. в' дискриминатора j Да се провери електролитпият кондензатор в дробния детек- тор, респ. дискриминатора > 1
< i Звуковото прагче в честот- 1 ната характеристика па 1 общия МЧ усилвател (Дм, Л.^, Лж, респ. ЙС201), е много ииско или много високо Да се провери с вобулоскоп чес-: тотната характеристика на об- щия МЧ усилвател
1 1 i t- Разстроен МЧ усилвател или дробен детектор, респ. дискриминатор, в канале за звуковия съ- 1 провод 1 № Да се провери с вобулоскоп честотната характеристика на канала за звуковия съпровод :
147
Продължение иа табл. 4.8
Повреден диод (лампой или полупроводников)от дробния детектор, респ. i дискриминатор Да се проверят дподиге от , дробния детектор, респ. дис- 1 криминатора i
1 • • Регуляторы на потискане на паразитната амплитуд* на модуляция при по- лупроводников дробен де- тектор (Род) не е правил- но регулиран 1 Да се регулира точно този ре- । гулатор !
Звуковият съпро- вод е изкривен Неправилна честотна ха- рактеристика на дробния детектор или дискрими- натора (S — крива) Да се провери с вобулоскоп честотната характеристика на дробния детектор, респ. дис- криминатора
Повредеиа изходиа лам- па (има решетъчен ток) от НЧ усилвател (Л^— пентод) Да се провери изходната лам- па от НЧ усилвател
Утечка (лекаж) в свър- зващия кондензатор (C^t) между НЧ предусилва- тел и изходното стъпало Да се провери свързва щият кондензатор в НЧ усилвател
Прекъсване на решетъч- ния утечен резистор или катодния резистор (Кам) иа изходната лам- па (Лда-пентод) от НЧ усилвател г Да се проверят решетъчният и катодният резистор на изход- ната лампа от НЧ усилвател
Пробит катоден коиден- затор (Сдц) на изходна- та лампа (Лаш-пентод! от НЧ усилвател Да се провери катодният кон- дензатор иа изходната лампа от НЧ усилвател
Късо съедннеяие в из- ходяия трансформатор (ТринИ от НЧ усилвател Да се провери изходняят тран- сформатор от НЧ усилвател
148
Продължение на табл. 4.8
Звуковият съпроеод е много слаб Захранващнте напрежения на НЧ предусилвателна лампа (Лют триод) не са нормалии Да се измерят захранващнте напрежения на НЧ предусил- вателна лампа. Да се провери лампата
Разстроеп МЧ филтър (ТМЗ 2, ТМЗ 3) от ка- нала за звуковия съ- провод Изтошена изходна НЧ лампа (Лют-пентод) Прекъснат електролитеи кондензатор на екрап- ната решетка (C40i) на изходната НЧ лампа (Лют — пентод) Да се провери с вобулоскоп настройката на МЧ усилвател' от канала за звуковия съпро-! вод Да се провери пзходпата НЧ лампа
Пяздеке при въз- пропзвеждаке па звуковия съпровод Да се провери електролитният i кондензатор на екраниата ре-' шетка на изходната НЧ лампа J
Звуковия г съпровод е придружен със силен брум Повреден филтров елек- тролитен кондензатор (Сш. Си», респ. С611, С612, С614) от мрежовия изправител Да се проверят съответните филтрови електролитин кондеи- i загори от мрежовия изправн-; тел
За всички таблици важи правилото, че при проверка на всяко
?тъпало за което се предполага, че е повредено, трябва да се про-
герязат и съответните радиолампи. транзистори и интегрални
схема. При лампите тази проверка се прави най-добре чрез вре-
менна замяна с редовна лампа. Такава замяна при транзисторите
е по-трудна и е особено трудна при интегралните схеми.
При използуване па таблиците трябва да се има пред вид,
ч за конкретен телевизор при даден вид повреда не винаги се
проявяват всички посочени в съответната таблица признаци,
като например червенеене на анода или решетката на дадена
лампа.
149
Глава
5. НАСТРОЙКА И РЕГУЛ ИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗОРИ
5.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
За добрата работа иа телевизорите е необходимо всички тех-
ни настройващи се кръгове и филтри да бъдат много точно настрое-
ни. Честотните характеристики на отделяйте стъпала на телеви-
зорите трябва да имат точно предписаните от завода-производител
честотна пропускаемое и форма.
Настройката на един телевизор изисква добри познания и
голям опит. Пълна и качествена настройка може да се получи
само с помощта на вобелгенератор и осцилоскоп (вобулоскоп).
По принцип трябва да се знае, че трептящите кръгове ня
телевизорите се настройват с феритни или месингови сърцевини.
Феритни сърцевини се поставят в бобините на канала на звуковия
съпровод, на общия МЧ усилвател и на генератора за хоризонтал-
но отклонение на лъча. Месингови сърцевини се поставят в боби-
ните от ИТК.
Към настройката на един телевизор трябва да се прнстъпи
само след като добре се познават неговата схема и конструктивно-
го му устройство. Всички негови точки за настройка трябва да
са известий, за да не става нужда да се налучкват. Трябва също
да се знае кой донастройващ елемент какво влияние оказва върху
промяната на формата на съответната амплитудно-честотна харак-
теристика. Безразборното въртене и налучкване на донастройва-
щите елементи често води до тежки и трудно премахаващи се раз-
стройки на телевизорите.
Необходимо е да се правят настройки и регулировки в следните
стъпала на телевизорите:
а) ИТК, респ. ВИТК: високочестотен (каскоден) усилвател,
смесител и хетеродин, респ. самоосцилиращ смесител;
б) общ междипночестотен усилвател във видеоканала;
в) междинночестотен усилвател и честотен демодулатор (дро-
бен детектор, дискриминатор, детектор на съвпадението) в канала
за звуковия съпровод;
г) видеоусилвател;
150
д) стъпала за хоризонтално и вертикално отклонение на лъча.
е) всички автоматични устройства;
ж) стабилизнран нзточник на захранващо напрежение (напр.
компенсационен стабилизатор на напрежението), ако има та-
къв.
Неопитните телевизионни техники често се мъчат чрез на-
стройка на телевизорите да отстраняват повреди, конто се дължат
на други причини. Например при разфокусирано изображение,
бледо (слабоконтрастно) изображение, лоша чувствителност (сне-
говалеж в изображението) те се мъчат да отстранят повредата чрез
настройка на общия МЧ усилвател. Трябва да се има пред вид,
че такива повреди най-често се дължат на повредена лампа, тран-
зистор или интегрална схема, както и па повредени елементи (ре-
знстори, кондензатори, бобини) във високочестотния усилвател,
общия междинночестотен усилвател и във видеоусилвателя, както
и на повреди във веригата за АРУ. В такива случаи допълннтел-
ката наст ройка на тези стъпала може да доведе до влошаване на
положение™. Поради това към настройка на ВЧ и МЧ стъпала
трябва да се пристъпва само след като е абсолютно сигурно. че
повредата не се дължи на друга причина.
Настройката на всеки телевизор трябва да става съгласно с
ииструкциите от завода-производител. В тези инструкции се да-
ват и образцовите амплитудно-честотни характеристики, конто
трябва да се получат при настройка на всяко стъпало от телеви-
зора. Ако такава инструкция липсва, може само приблизительно
да се настрои даден телевизор, и то само ако техникът има по-го-
лям опит в настройката на телевизори. Поради тази причина по-
долу се дават никои общи указания за настройката на телевизори.
Докато радиоприемниците при известии условия и при по-
голям опит могат да се настройват и без специални измервателни
апарати, качествената настройка на телевизорите е невъзможна
без тях. Освен това трябва да се има пред вид, че радиоприемни-
ците могат да се настроят само с обикновени ВЧ сигнал-генера-
тори, а настройката на телевизорите трябва обязателно да се
прави визуално с помощта на вобелгенератор и осцилоскоп или
с комбиниран вобелгенератор (вобулоскоп). При известии условия
междинночестотният усилвател на звуковия съпровод може да
се настрои и с обикновен ВЧ сигналгенератор и електронен осци-
лоскоп. Такава настройка обаче не е възможна за видеоканала,
тъй като общите МЧ усилватели на съвременните телевизори не
са осъществени с взаимно разстроени отдел ни трептящи кръгове,
а са направени със сложни леятови филтри в най-различни ком-
бинации. Затова най-правилно е настройката да се прави с по-
151
мощта па вобулоскоп. За правилка настройка па телевизорите е
необходимо честотата па излъчваноте от нобе. генератора (ВЧ сиг-
налгенератора) напрежение да се отчита с много голяма точпоет.
а стойвотта па внеокочееготкото папрежепие да се измени с по-
Вооел-
езнератор
О О Синхрониэараще
напрежение
О Цзхбд q
ВиВеодетвктор
Фиг. 5.1
Осцилоскоп
° О °
Тёхоо
усилвател за
иертигално
отклонение
R-4JkSt
Вход
усилвател за
хоризонтално
отклонение
-сх-
мощта на съответеч затихвател (атенюатор). Необходимо е сыне
вобелгенераторът да може да произвежда и съответннте честопш
отметки (марки) върху екрана на осцнлоскопа. При работа с из
мервателните апарати трябва да се пзползуват точно тези евърз
ващн кабели, пробници, симетриращи устройства и филтри, копте
са предписани от фирмите. Заземяването на отделяйте измеряя
телни апарати трябва да става с възможно най-къси и дебелп про-
води ици.
Междинночестотните кръгове на съвременните телевизори
трябва да се настройват сравнително рядко. Най-често това е
необходимо при замяна на повредеиа част (МЧ филтър, конлен
затор, лампа, транзистор или интегрална схема).
Преди да се започне настройката и регулнровката на >о.ден
телевизор, трябва да се знае със сигурност, че той е електрически
в ред, т. е. всичките му лампн, транзистори, диоди, интегрални
схеми и елементи са изправни и работят при нормален режим.
Най-често на екрана се вижда и телевизионната изпитателна таб
лица (ТИТ). Преди настройването на телевизора трябва да се
провери регулнровката на устройствата за линейноспа ей изо-
бражението с помощта на ТЙТ, ако тя се вижда на екрана, «акто
и да се провери действието на регулаторите за яркост, контраст
152
к фокусировка. Това се прави, както е известно, с помощта на
съответните магнитя и потендиометрп.
Настройката на телевизора трябва обязатслно да става съг-
ласяо предписапията иа завода-производител, особено що се от-
неся за настройката иа видеоканала.
Понякога след настройката телевнзорът може да работи пак
iадаловолително. Това може да се дължи на следпнте причини:
г. Претоварване на видеоусилвателя, когато се работи с мно-
го високо изходящо ВЧ напрежение от вобулоскопа. За да се мз-
бегие това. трябва да се работи с възможно най-ииското изходно
нпнрежение. на вобулоскопа.
б. Неправилпо свързваие на вобелгенератора към телевизора
при включването му към точка с постоянно напрежение без разде-
лителен кондензатор. За да се избегне това, в такива случаи во-
белгенераторът се свързва през един кондензатор с капацнтет
около 1000 pF.
в. Липса на съгласуване между нзходното съпротивление на
вобелгенератора и входното съпротивление на телевизора или иа
съответното му стъпало, при което се появяват стоящи вълни.
Съгласуването се постига с помощта на специални съгласуващи
(симетриращи) устройства, състоящи се само от резистори и кон-
дензатори. Тези съгласуващи устройства се дават за всеки тип во-
белгенератор и за всеки вид телевизор от съответните заводи.
г. Промяна на основного отрицателно преднапрежение на
лампите (транзясторите) от видеоканала, получавано от АРУ,
което при известии условия може да бъде различно при усилване
на пълния телевизионен сигнал от предавателя и на синусоидал-
вото напрежение от вобелгенератора. За да се премахне тази опас-
ност, общият МЧ усилвател във видеоканала трябва да се настрой-
еа при неизменно отрицателно преднапрежение 3-^4,5 V, подаде-
но от отделна батерийка.
д. Нарушение на екраиировката или заземяване на свързващи
кабели, което води до изменение на формата на амплитудно-чес-
тотмите характеристики при допиране с ръка до измервателните
апарати, или при промяна на положенного на измервателните
апарати или на свързващите ги проводници. Заземяването на те-
левизора -трябва да стане в цеитралната заземителна точка на съ-
ответното стъпало, напр. метал ната тръбичка на съответния л зм-
иев цокъл.
е. Формата на характеристиките може да се промени и поради
смущения от сигнал и на близки предавател и, самовъзбуждане
на настройвапото стъпало, паразитни смущения от генератора за
хоризонтално отклонение или от собственна хетеродин на теле-
153
визора. Това се избягва чрез правилно разположение на измерва-
телните апарати и телевизора, както и на свързващите ги провод-
ници.
ж. Повреда в измервателните апарати, главно във вобелгене-
ратора, неточност на скалата „ли па честотните отметки.
На фиг. 5.1 е показано как се свързват вобелгенераторът и
осцилоскопът към пастройвания телевизор. Синхронизиращото
напрежение се взема от специално гнездо на вобелгенератора и
се подава на усилвателя за хоризонтално отклонение на осцило-
скопа, с което се оеыцествява необходимата синхронизация. При
комбинираните вобелгенераторп (вобулоскопи) тази връзка е
осъществена вътре в апарата.
Входът па усилвателя за вертикално отклонение иа осиило-
скопа се свързва с видеодетектора през 7?С-филтър (4,7 Ы2 и
1000 pF). В зависимост 'от полярността на свързване на видеоде-
гекторния диод Д |на {екрана на осцнлоскопа амплитудно-честот-
иата характеристика ще бъде права (фиг. 5.2 а) или обърната па-
долу (фиг. 5.2 б). При нан-често срещанпте схеми за свързване
иа видеодетектор ните диоди тази характеристика се явява на ек-
рана на осцнлоскопа обърната надолу (фиг. 5.2 б). В иякои вобел-
генератори, напр. при съветскня комбиннран вобулоскоп ИЧХ
Фиг. 5.2
(ПНТ), има специално ключе за обръщане на характеристиката,
така че тя да се вижда на екрана на катодната тръба винаги пра-
ва (фиг. 5.2 а).
След като на екрана на осцнлоскопа се получи съответната
амплитудно-честотна характеристика, трябва да се определи ней-
154
ното положение во хоризопталната ос с помощта на честотните
отметки (фиг. 2.17).
Преди започване па настройката телевизорът и измервателни-
те апарати трябва да бъдат включепн към мрежата около 15-?-
30 min, за да се получи нормално загряване.
Най-голямо усилване в телевизорите има в общия МЧ усилва-
тел във видеоканала — достига до 2000 и повече пъти. Затова от
настройката на този усилвател зависи до най-голяма степей чув-
ствителността на телевизора. Освен това от точпата настройка на
режекторните (потискащите) кръгове в общия МЧ усилвател за-
вися селективността на телевизора, тъй като те определят форма-
та на амплитудно-честотпата характеристика и следователио ши-
рочината иа пропусканата честотна лента.
Поради тези причини настройката на един телевизор започва
с настройката на общия МЧ усилвател във видеоканала. Избира-
чът на телевнзионните канали (ИТК) се настройва изцяло само в
завода, отделно от телевизора, след което се монтира в него и
не се пипа повече. Неговата настройка не може да се пзвърши в
телевизионната сервизна работилпица. Там се прави само частич-
иа донастройка на ИТК при замяна на лампа (транзистор) в него,
смяна на реглети и контактпи пера, при смяна на монтажни еле-
менти (резистори и кондензатори) или при по-същественн проме-
ни в монтажа му.
След общия МЧ усилвател се настройва трептящнят кръг във
видеоусилвателя, с което се дооформи амплитудпо-честотната ха-
рактеристика на видеоусилвателя.
Накрая се настройватМЧ усилвател и честотният демодулатор-
в канала за звуковия съпровод. Тази настройка трябва да се пра-
ви с вобелгенератор и осцилоскоп. Не се препоръчва тя да се
прави както при радиоприемниците с обикновен сигналгенератор
и милиамперметър. Честотата на генератора във вобелгенерато
ра трябва да е съвсем точно 6,5 MHz (с кварц!).
Междинночестотните усилвателп във видеоканала и в канала
за звуковия съпровод в телевизорите обикновено се настройват
в същпя ред, както и МЧ усилвател при радиоприемниците, т. е.
отзад напред.
Ако в телевизора има различии автоматичпи устройства, напр.
дефазатор на смущенията, устройство за автоматична донастрой-
ка на честотата на хетеродина и пр., те се регулират последни,
като точно се спазват инструкциите на заводите-производители.
След завършване на настройката на дадено стъпало от видео-
каналите не трябва да се разменят или заменят лампи, транзисто-
ра или интегрални схеми. При замяна на лампа или транзистор в
155
общия МЧ усилвател се проверява настройката му и ако е необ-
ходимо, се прави донастройка. При замяна на лампа или транзис-
тор в ИТК се донастройва хетеродинът. Както е известно, вън
всевълновия избирая на телевизионните капали (тунер) тин НТК
1П на телевизора „София 21“ има самоосцилиращ смеснтел (..ж.
приложение 3) и настройката на хетеродина се постнга чрез ва-
рикапи и външни напрежения, изменянл на извод 7 иа тунера с
помощта на бутонвите потенциометри от избирала на преградите
(7 бутона при „София 21“ и „София 22“ и 4 бутона при „Царевен"
и „София 31“). Всички останали настройващп елементи (сърщ ви-
ни ва бобини и донастройващи кондензаторн) не трябва да се
пипат.
След завършване па настройката телевнзорът се проверява
скончателно по ТИТ и ако е необходимо, се прави допълнителпа
регулировка на центриращия и корнгиращите магнити от «тело
нителната система.
Като пример за настройка на телевизори ще разгледаме реда
за настройка на телевизорите „Пирин" н „София 21“ съгласно сер
вязните им описания от завода-производител.
Трябва да .се има пред вид, че в завода за радио- и телевизион
ни приемници в гр. Велико Търпово при настройката н регулп
ровката на телевизорите се използува вътрешна стандартна теле
визионна нзвитателна таблица ТИТ 0249, която се различава зпа-
чително от телевизионната изпнтателна таблица на Българскэ
телевизия (фиг. 2.12).
5.2. НАСТРОЙКА И РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗОРА „ПИРИН“
Настройката и регулирането на телевизора „Пирин" Ще раз-
гледаме с помощта на схемата му, дадена на приложение 1 По
същия начин се настройват и регулират и всички телевпрори от
тази серия: „София", „София 53“, „София 59“, „Варна**, „Плиска",
„Средец", „Средец 2“, „Вихрен**, „Родина**, „Кнтен", „Бузлуджа",
„Шипка", „Люлин" и „Тракия".
5.2.1. Избирая на телевизионните капали (ИТК)
При замяна на лампа (Л1т или Л102) в ИТК се налага да се
паправи частична донастройка. Тя се прави с помощта нз дона
стройващи кондензаторн (трнмерн), както следва:
156
а) при замяна на лампата Л1в1 се донзстройват внимателно на
най-качествено изображение (ТИТ) кондензаторите С1М и Спв;
б) при замяна на лампата се донастройват кондензатори-
те СП6 и Ст на най-качествено изображение (ТИТ).
Фиг. 5.3
Трябва да се знае обаче. че доиастройката на ИТК при замяна
па лампа се налага само а«о телевизорът работ!; на място със
слаб сигнал и прпемането не е много качествено или ако с него се
лриемат далечпи телевизионни предаватели.
При донастройка на кондензгтсрпте може да се използува и
пълен телезнзиокен сигнал от генератор за пробно изображение,
като се работа с възможно най-слаб сигнал.
Избмрачът в а телевизионните каналп може да се донастроя с
помощта на вобулоскоп. За тази пел обаче е необходимо да се
знаят формите на амплитудно-честотните характеристики. На
фиг. 5.3 са дадени тез:! характеристики на ИТК на телевизора
„Пирин" за деветн канал. На фиг. 5.3 а е показана амплитудно-
чсстотката характеристика на лентовня филтър L&—Lp между
лампите Л101 и Л1д2. Чрез донастройка на кондензаторите Cil0
и Си., се настройват точките и /2 от фиг. 5.3 а. След това чрез
донастройващия кондензатор Сщв се постнга вдлъбнатината в
средата на характеристиката да е най-мкого 30%, при което Л=
= 199,25 и f3=205,75 .MHz (фиг. 5.3 б).
След завършване на настройката трябва тя да се провери за
всички канали, като се обърне най-голямо внимание на работния
канал за даденото населено място или на канала за далечно прие-
мане.
При тази донастройка сърцевинпте на бобннкте не трябва да
се пипат. •
157
5.2.2. Общ МЧ усилвател
Междпнните честоти на телевизора „Пирин" са 38 и 31,5 MHz.
Първият МЧ филтър (ТМВ 1) е лентов филтър с вътрешна капа-
цитивна връзка (Спв). Вторпят МЧ филтър (ТМВ 21 е филтър тип
Фиг. 5.4’
М. В него има два режекторни (потискащи) кръга Д20гС21в ('иа*
строен на 39,5 MHz) и T20l!-Csn (настроен на 30 MHz). Третият и
четвъртият МЧ филтри (ТМВ 3 и ТМВ 4) са лентови филтри с
индуктивна връзка. Звуковото прагче (стъпало) се определи от
режекторния кръг L2o2-C202 в ТМВ 1. Той се настройва на често-
та 31,5 MHz.
На фиг. 5.4 е показано разположението на елементите за на-
стройка на телевизора „Пирин", като печатната платка е 'гледа-
158
на откъм медното фолио. Всички трептящи кръгове са поместеии
в алуминиеви капачки. С плътни линии са показани елементите,
конто се виждат откъм страната с фолиото на печатната платка,
а с пунктира ни линии — елементите, конто са достъпни откъм
6
Фиг. 5.5
обратната част на платката. На 'едка обща печатиа платка са раз-
положени общият МЧ усилвател, видеодетекторът, видеоусилва-
телят и каналът за звуковия съпровод (без изходния трансформа-
159
тор и високоговорнтеля). На същата фигура е показан схематич-
но и ИТК с коитроляата точка ЛТЗЙ!.
Преди започване иа настройката иа МЧ усилвател ИТК се
поставя на свободния четвъртн канал, за да се прекъсне действие-
то на хетеродина. Регулаторът па контраста ее поставя па макси-
мален контраст п се нзключва схемата за АРУ.
Активният край па нискочестотния кабел от вобулоскопи
(ПНТ-59) се свързва с коитроляата точка /\Т.,()Л посредством Г-
образеп филтър (фиг. 5.5 а), а екраиировката му — с шасито па
телевизора. Първо се настроила четзъртпят МЧ филтър от видео-
канала ТМВ 4. За тази цел от вобулоскопа се подава ВЧ сигнал,
като атенюаторът на генератора е на положение 1:1. Активният
край па високочестотния кабел от генератора се свързва с КТ.,М,
а екраиировката му — с Л'Т218 (фиг. 5.4). Контролната точка
А'7'203 се свързва с шасито през едва последователна /?С-група,
съставена от резистор (500 Q) и кондензатор (2 nF), както е пока-
зано на фиг. 5.5 б. Настройката на 7'44В 4 се правя със сърцеви-
ните на бобините £.,н, (горе) и L2i1 (долу), като на екрана на вобу-
лоскона трябва да се получи амплитудио-честотната характерис-
тика от фиг. 5.5. в.
За настройка на ТМВ 3 активният край на високочестотния
кабел от вобулоскопа се премества на а екраиировката на
кабела се свързва с ДТ217 (фиг. 5.4), като при това краче №8 на
ТМВ 2 се свързва с шасито през /?С-групата от фиг. 5.5 6. Атенюа-
торът на генератора се поставя на положение 1:10. Настройката
на ТМВ 3 се прави със сърцевините на бобините £208 и £207 (и две-
те горе), като на екрана на вобулоскопа трябва да се получи ам-
плитудно-честотяата характеристика от фиг. 5.5 г.
За настройка на ТМВ 2 активният край иахвйсокочестотния
кабел от вобулоскопа се премества на 7С7291, Екраиировката му
остава свързана къ?л КТ.Л- (фиг. 5.4), като при това краче № 8
на ТМВ 1 се свързва с шасито през /?С-групата от фиг. 5.5 б.
Атенюаторът на генератора се поставя на положение 1:100. На-
стройката на ТМВ 2 се прави със сърцевините на бобините £203
и L205 (и двете горе) на честоти съответно 31,5 и 36,5 MHz и със
сърцевините на бобините L20e и L2!H (и двете долу) на честоти съ-
ответно 30 и 39,5 MHz. На екрана на вобулоскопа трябва да се по-
лучи амплитудао-честотната характеристика от фиг. 5.5 д.
За настройка на ТМВ 1 активният край на високочестотния
кабел от вобулоскопа се премества на КТщ в ИТК (фиг. 5.4), а
екраиировката на кабела се свързва с шасито на ИТК- Атенюато-
рът на генератора се поставя на положение 1:10. Настройката на
ТМВ 1 се прави със сърцевините на бобините £2м (горе) и 7звз
160
(долу), като на екрана на вобулоскопа трябва да се получи ам-
плитудно-честотната характеристика от фиг. 5.5 е. При настрой-
ка па бобината L202 се определи положението на звуковото праг-
че на 31,5 MHz. При настройка иа ТМВ 1 се настройват допълпи-
телно и бобините Z,203 и Л203, при което точките 36,5 и 31,5 MHz
(фиг. 5.5 д) трябва да се преместят на 37 и 33 MHz (фиг. 5.5 е).
Средата ла десния склон иа амплнтудно-честотната характеристи-
ка трябва да се намира на честота 38 MHz с толеранс 40-=-60%
за нквото па сигнала (фиг. 5.5 е).
5.2.3. МЧ усилвател за звуковия съпровод и дробен детектор
Междппночестотният усилвател за звуковия съпровод е дву-
стытен, осыцествеи с лампите Л2К (пентод) и Л20в. Дробният
детектор е осыцествен с полупроводниковите диоди Д202 и
В МЧ усилвател за звуковия съпровод има един единичен кръг
(ДЛ13 1) и два лентови филтъра (ТМЗ 2 и ТМЗ 3).
Прели започвапе иа настройката на МЧ усилвател за звуко-
вия съпровод и дробная детектор ИТК се нагласява на свободпия
четвърти капал, а регулаторът на контраста — на максимум.
Настройката па ТМЗ 3 се прави с. ВЧ сигналгенератор с квар-
цово стабилизярана честота 6,5 jMHz и електронен волтметър с
пула з средата на скалата на измервателния му уред.
За настройка иа анодпия кръг (Z.22O) от ТМЗ 3 на К.Т>0!) и мя-
са се подава от ВЧ сигналгенератор немодулнран сигнал с често-
та 6,5 MIIz. Електронният волтметър се свързва към К.Т«га и ма-
са. Сърцевината на бобината Li2U се върти до максимално отклоне-
ние на стрелката па електроппия волтметър.
За настройка на кръга от дробния детектор (Л221) от ТМЗ 3
положението на ВЧ сигналгенератор остава сыцото. Електрон-
иият волтметър се включва към КТ21Ъ а екранировката му се
свързва към изкуствено създадепа точка. За тази цел между кон-
тролната точка ДТ210 и маса се свързват последователно два ре-
зистора със съпротивление по 220 kQ Дг1%. Средната точка меж-
ду резясторите е изкуствено създадената точка Р (фиг. 5.6 а).
Сърневината на бобината. Li2l се върти до нулево показание па
електронния волтметър. При парочна р азстройка иа честотата
на ВЧ сигналгенератор с ж-0,1 MHz спрямо 6,5 MHz трябва да се
получат, равнп по стойност и противоположив по знак показания
на електронния волтметър. Ако е необходимо, се извършва дона-
стройкя на бобината
11 Попрагл с* тел. приемшщи
161
Настройката на ТМЗ 2 и КМЗ 1 се прави с помощта не ьобу-
лоскоп (ПНТ-59).
За настройка на ТМЗ 2 активният край на нискочестотння
кабел от генератора се свързва с ЛТ208 (фиг. 5.4), а екраниров-
в
Фиг. 5.6
ката му — с шасито. Активният край на високочестотнпя кабел
от генератора се свързва с /<Т207, а екранировката му — със сред-
ната заземена метална тръбичка от цокъла на лампа Л2в5. Ате-
нюаторът на генератора остава на положение 1:1. Настройката се
прави със сърцевините на бобините Lw (долу) и L218 (горе), като
иа екраиа на вобулоскопа трябва да се получи амплнтудно-чес-
тотната характеристика от фиг. 5.6 б.
За настройка на КМЗ 1 само се премества активният край на
високочестотния кабел от генератора на КТЖ, а екранировката
му — КТ2ц (фиг. 5.4). Атенюаторът на генератора остава на
положение 1:1. Настройката се прави със сърцевината на бобн-
ната Z.217 (горе), като на екрана на вобулоскопа трябва да се по-
лучи амплитудно-честотната характеристика от фиг. 5.6 в.
За регулиране на потискането на паразитната амплнтудна-
мидулация на контролната точка КТ^ов се подава от ВЧ сигнал
генератор амплитудномодулиран сигнал с честота 6,5 MHz, на-
прежение 20 V и дълбочина на модулацията 30%. Към контрол-
ната точка КТ211 и маса се свързва електронен волтметър с нула
в средата на скалата или осцилоскоп. С тример-потенцнометьра
Р.М1 се поетига минимално отклонение на стрелката на електрон-
ния волтметър., респ. минималка дължина на отвесната черта на
екрана иа осцнлоскопа.
Накрая трябва да се провери общата амплнтудно-честотна ха-
рактеристика на канала за звуковия съпровод. За тази цел актив-
ннят край на нискочестотння кабел на вобулоскопа се свързва
към KTsn, а активният край на внсокочестотния му кабел — към
ЛТ206, като екраиировките иа двата кабела се свързват към маса.
Ако каналът за звуковия съпровод е правнлно настроен, на екра-
на на вобулоскопа трябва да се получи амплитудно-честотната
характеристика от фиг. 5.6 г. Тя трябва да бъде симетрпчиа спря-
мо честотата 6,5 MHz и линейна в участъка 6,5±0,1 MHz, т. е.
от 6,4 до 6,6 MHz.
5.2.4. Видеоусилвател
Амплитудно-честотната характеристика на видеоусилвателя
се определя от настройката на кръга L2ie—С234.
При настройка на кръга L2ie—С234 потенциометърът за регу-
лиране на контраста Рвм се завърта на максимален контраст. На-
стройката на кръга L21e —се прави също с вобулоскоп (ПНТ-
59). На мястото на нискочестотння
Фиг. 5.7
кабел се свързва към генератора
кабел с детекторна глава, като ак-
тивният му край се свързва с краче
№ 7 от цокъла на кинескопа (Л01),
а екранировката му — с шасито на
телевизора. Високочестотният кабел
от генератора ее свързва с контрол-
ната точка АТ205 (фнг. 5.4), а екрани-
ровката му — с ЛТ214 (катодната
верига на видеоусилвателната лампа
•^204 — пентод). Атенюаторът на ге-
нератора се поставя на положение
1:1. Настройката се прави със сър-
цевината на бобината L21e, като на екрана на вобулоскопа тряб-
ва да се получи амплитудно-честотната характеристика на ви-
деоусилвателя от фиг. 5.7 с минимум точно на 6,5 MHz.
163
5.2.5. Регулираие на устройство то за АРУ
За правилната работа на телевизора е необходимо във верига-
^га за АРУ да има нормални напрежения. За тази цел в телевизо-
ра „Пирин" е предвиден тримёр-потенциометърът Р.,ля, свързан
като реостат. За точното регулираие на АРУ е необходимо да се
извърпш следпото. На входа „слаб сигнал" па телевизора се пода-
ва пълен телевизионен сигнал от генератор за пробно изображе-
ние. В краев случай може да се използува и излъчваната от пре-
давателя ТИТ. Към общата точка на C3Vh и Р.,(я се
свързва „минусовият" край на кабела па електронен волтметър
за постоянно напрежение, а „плюсовият" му край ее свързва с
шасито па телевизора. С плъзгача на потепцпометара Р.,1Я се ре-
гулира, докато електронният волтметър покаже напрежение —
2 V. След, това електронният волтметър се свързва между обща-
та точка на С.,^, R-uis и Т?220 (КТ.,13), като трябва да покаже павре-
жеппе около —4 V. В противен случай ключевого АРУ не дей-
ствува правилно.
След настройката. телевизорът се проверява окончателно по
ТИТ и ако е необходимо, се регулира допълнителпо центриращи-
ят и коригиращите магнита от отклонителната система.
5 3. НАСТРОЙКА И РЕГУЛИРАИЕ НА ТЕЛЕВИЗОРА „СОФИЯ 21"
Настройката и регулирането на телевизора „София 21“ ще раз-
гледаме с помощта на схемите, дадени на приложение 2 и 3. По
същия начин се настройват и телевизорите „София 22", „Царевен"
н „София 31". При настройката и регулирането па телевизора
„София 31" обаче има малки разлики, които'ще бъдат посочепп на
съответннте места. Редът на настройката и регулирането па от-
дел ните стъпала на телевизора „София *21“ се различава от реда
на настройката и регулирането на телевизора „Пирин".
Настройката на всевълновия избирая на телевизионните ка-
пали (тунер) е много сложна и не може да се извършва в сервиз-
ните работилннци. Тя сс прави само при заводски условия и не
се описва по-долу.
5.3.1. Регулираие на компенсационния стабилизатор
на напрежението
За проверка на действието на компенсационния стабилизатор
на напрежението е необходим източник иа мрежово напрежение
220 V/50 Hz с възможност напрежението да се измени от 195 до
245 V.
НИ
Авометърът се свързва между измервателната точка 7/Т612
и маса. Изходното постоянно напрежение на стабилизатора се
регулнра чрез трнмер-потенциометъра 7?622, както следва:
1. При телевизорите „София 21“, „София 22“ и „Царевен.11 на-
прежеппето на 777'612 трябва да е I-30V ±2 V. При регулиране
на хоризоиталния размер па изображението се допуска донастрой-
ка па това иапрежеппе, ио то в никакъв случай не трябва да пре-
вшиава -| 34 V.
2. При телевизора „София 31“ напрежението на 777'612 трябва
да е 10,8 V±0,5 V. При регулиране на хоризоиталния размер на
изображението се допуска донастройка иа това напрежение, но
то в никакъв случай не трябва да излиза от граняцнте от -1-9,9
до 1-12,1 V, което е допустимого отоплително напрежение па
кинескопа.
5.3.2. Настройка на изходното стъпало за хоризонтално
отклонение
На входа на телевизора се подава от генератор за пробно изо
бражение сигнал мрежесто поле (фиг. 1.1 д) и изображението на
екрана иа телевизора се синхронизира.
165
Ако е необходимо, с /?622 се регулира допълнително напре-
жението на стабилизатора, за да се получи нормален хоризонта-
лен размер на изображението. Охед това се иамалява яркостта до
възможния минимум. Към колектора на 7’605 (//7608) и маса се свър-
зва осцилоскоп и се въртят сърцевините на бобините £602 и £603,
докато на екрана на осцнлоскопа се получи характеристнката от
фиг. 5.8 а за „София 21“ и от фиг. 5.8 б за „София ЗГ‘. Ако след
тази настройка се регулира рёгулаторът за линейност в хоризон-
тална посока РЛ'Х (£601), е необходима донастройка па сърцеви-
ните на бобините £602 и £603, докато се получи отново характе-
ристпката от фиг. 5.8 а, респ. 5.8 б.
При замяна на отклонителната система или трансформатора
за хоризонтално отклонение (ТХО) 7р602 първо трябва да се
направи регулировката за линейност в хоризонталиа посока чвез
£601.
S.3.3. Настройка на видеоусилвателя
Отпоява се резисторът /?608 и към контролната точка Х7601
се подава от вобулоскоп вобулиран сигнал с честота 6,5 MHz,
Осцилсскопът се свързва към катода на кинескопа (7(7701) и маса.
Регулаторът за контраста 7?803 се поставя на крайно дясно поло-
жение (на максимален контраст). Избирачът на телевизионните
канали се нагласява на свободен канал.
Настройва се режекторният кръг КМЗ 601 на 6,5 MHz до по
лучаване на амплхггудно-честотната характеристика от фиг. 5.9.
Накрая резисторът /?608 се запоява ртйово на мястото му.
Фиг. 5.9
Сл604-А, с което се спира изходяото
отклонение.
5.3.4. Настройка
на общия
межцинночесто-
тен усилвател
Всевълновият изби-
рая на телевизионните
канали се поставя в
свободно положение.
При изключен от мре-
жата телевизор се из-
важда съединителят
стъпало за хоризонтално
Изважда се модулът на общия междинночестотен усилвател
Г66
на изображението (МЧУИ), отваря се капакът му откъм фолира-
ната страна на платката и към изводите 8 и 9 на иптегралната
схема /7С201 се запоява потпскаш, резистор със съпротивление
100 Й. Тример-потенциометърът 7^217 се завърта в крайно ляво
Фиг. 5.Ю
положение, а тример-потенциометърът /?218 — в средне поло-
жение, гледано откъм сграната с монтажните елементи.
Модулът на МЧУИ се поставя откъм фолираната страна вър-
ху шасито и телевизорът се включва към мрежата. От вобулоско-
па се нодава през кондензатор (2 nF) към т. 6 на ВИТК вобулиран
сигнал с междинна честота. Осцилоскопът се свързва през" резис-
тор (10 к£2) към извод 6 на Сл202 (/(7103). Към извод 3 на
Сл202 и маса се свързва външен източник на регулиращо постоянно
напрежение от 0 до 4-3 V, като напрежението се регулнра на
4-1,8 V. Като източник на регулиращо напрежение може да се
използува потенциометър (10 kQ), свързан между 4-11,5 V и ма-
са, а регулиращото напрежение се получава между плъзгача на
потенциометъра и маса.
На фиг. 5.10 е показано разположението на фнлтрите от моду-
ла на МЧУИ, като са посопели и сьответните честоти за настройка.
Първо се настройват на минимум режекторните кръгове от
филтъра със съсредоточенй селектйвност ФСС чрез въртене на
сърцевините на бобините mv съответно на 30 MHz (£205 от ТМВ
205), 31,5 MHz (£207 от ТМВ 207), 39,5 MHz (£206 от ТМВ
206) и 40,5 MHz (£204 от ТМВ 204), докато се получат характе-
ристиките от фиг. 5.11 а. Горната част на характеристяката на
167
МЧУИ се измени посредством сърцевините па £201 от ТМВ 201,
£203 от ТМВ 203, £208 от ТМВ 208 и сърцевината на бобината
£138 в колекторния кръг на Г104 (смесител) на ВИТК за I и Ш
обхват, докато се получи амплитудпо-честотната характеристика
30 31,5
37
37
37 38 МНг
3
Фиг. 5.11
от фиг. б. 11 б, като точката, съответствуваща на амплитуда с но-
сещата честота за изображението 38 MHz, трябва да се намнра иа
6 dB от върха на характеристиката.
Настройката на демодулатор ни я кръг (ТМВ 209) се правя,
след като се отпои нотискащият резистор между изводите 8 и 9
на ИС 201 и честотната характеристика на МЧУИ се разтегне
колкото е възможно повече, което се постига с минимална девиа-
ция на честотата. Със сърцевината на бобината £209 от ТМВ 209
амплитудата за носещата честота на изображението 38 .MHz се
настройва на максимум. След установяване на първоначалната
девиация на вобулоскопа амплитудно-честотната характеристи-
ка на МЧУИ трябва да има окончателната форма, показана на
фиг. 5.11 в.
168
5.3.5. Регулиране на платката с генератора за хоризонтално
отклонение и амплитудния отделител
Регулирапето се прави с помощта па ТИТ. Както се каза, в
завода-производител за тази цел се използува ТИТ 0249. При сер-
визпп условия за тази цел може да се използува ТИТ на Българ-
ска телевизия (фиг. 2.12).
На входа на телевизора се подава ВЧ сигнал (ТИТ) па съот-
ветппя канал I/Ш или IV7V обхват. Коптролиата точка 7(7’401
се свързва с маса с помощта па скъсяващ кабел с щипки. Тример-
потепшюметърът 7(404 се регулира, докато изображението иа ек-
рана на телевизора се синхронизира и започпе бавно да се движи
в хоризонталиа посока или даже застапс неподвижно. След това
се премахва окъсяващият кабел от 7(7’401 към маса и на екрапа
па телевизора трябва да се наблюдава спихропнзпрапо изобра-
жение на ТИТ по хоризонтали.
5.3.6. Регулиране на стъпалата за вертикално отклонение
От генератор за пробно изображение се подава сигнал поле-
решетка (фиг. 1.1 д) на входа па телевизора. Изводът <3 от съеди-
иителя Сл501 се свързва към маса с помощта на окъеяващ кабел
с щипки.
Тример-потепциометърът 7(503 се регулира, докато изображе-
нпето на екрана на телевизора започпе да се движи бавно отгоре
надолу. След това се премахва окъсяващият кабел от взвод 3 на
Сл501 към маса и на екрана на телевизора трябва да се наблюдава
синхронизирано изображение на полето-решетка по вертикали.
С тример-потенциометъра 7(501 се намалява вертикалпият
размер на изображението на екрана на телевизора. С тример-по-
тепциометрите 7(507 (липейност обща) и 7(506 (линейиост долу) се
регулира линейността на изображението (иа квадратите от поле-
то-решетка) във вертикална посока. Накрая с 7(501 отново се ре-
гулпра нормален вертикален размер на изображението па екрапа
па телевизора с около 3% запас горе и долу на екрапа. Ако с не-
обходимо, с 7(507 и 7(506 може да се направи допълпптелпа регу-
лировка па линейността по вертикали.
169
5.3.7. Настройка на канала за звуковия съпровод
За настройка на канала за звуковия съпровод е необходим
честотномодулиран сигнал от ВЧ генератор с честота, равна на
втората междянна честота на звуковия съпровод (точно 6,5 MHz)
с напрежение 50 mV [модулиращ сигнал с честота 800-5-1000 Hz,
девиация ±(25— 50) kHz] и яискочестотен електронен волтметър
с обхват 5 V.
Честотяомодулираиият ВЧ сигнал (6,5 MHz) се подава па из-
вод 7 на съединителя Сл301 и маса през кондензатор (2,2 nF).
Електронният волтметър се включва към извод 7 на съединителя
С.?605 и маса. С потенциометьра за интензивността на звука се
иагласява на извода на високоговорителя НЧ напреж яие 2,8 V,
което отговаря на изходна НЧ мощност 0,5 W.
Междинночестотните филтри ТМЗ 301 (£30!) и Т '3 302
(£303) се настройват на максимален, пеизкривен и по възмии ност
безшумен НЧ сигнал (8004-1000 Hz).
170
ЛИТЕРАТ УРА
i. Апостолов, А. Телевизионни приемници. гсхника, 1961.
2. А п о с т о л о в, А. Телевизионни приемници „Опера” и „Кристал”.
Техника, 1966
3. Апостол он, А. Български транзисторизирани телевизионни при-
емници. Техника, 1977
^.Борисов, А. Повреди и ремонт на битови радиоелектроиии ап ара-
тури. Техника, 1980
5. Б р и л л и а н т о в, Д. П. Портативные телевизоры серии „Юность”
Связь, 1979
6. Б р и л л и а и т о в, Д. П. Портативные черно-белые телевизоры.
Связь, 1979
7. Б р о д с к и й, М. А. Бытовая радиоаппаратура. Полымя, 1980
^Виноградов, Л. Н. Учебное пособие для подготовки мастеров
по ремонту телевизоров. ДОСААФ, 1965
9. Виноградов, Л. Н. Учитесь ремонтировать свой телевизор.
Связь, 1967
10. Е л ь я ш к е в и ч, С. А. Настройка телевизора. Энергия, 1964
11. Ельяшкевич, С. А. Отыскание неисправностей и настройка те-
левизоров. Энергия, 1965
12. Ко л ч ев, М. Телевизионни приемници „Пирин”, „Електрон", „То-
паз”. Техника, 1971
13. Кузе в, Г. М. Направете сами — приложив радиоелектронни ус-
М тройства. Техника, 1975
£4. К у з е в, Г. М. Приложив радиоелектронни устройства, ч. П. Тех-
ника, 1978
15. К у з е в, Г. М. Приложив радиоелектронни устройства, III ч. Тех-
ника, 1981
16. Куз и н е ц, Л. М. Неисправности в телевизорах. Госэнергоиздат,
1963
17. К ь о с е в, И. П., Л. П. Кьосев. Измервания и уреди в радно-
любителската практика. Техника, 1977
18. М и ш е в, Д., В. Метаниев. 100 отговора нз въпроси ст любителите на
телевизията. Техника, 1964
19. М и ш е в, Д., В. Метаниев. Отговори на въпроси от любителите на
телевизията. Техника, 1967
20. М и ш е в, Д. Отговори на въпроси из областта иа телевизията.. Тех-
ника, 1973
21. М и ш е в, Д. Отговори на въпроси из областта на телевизията. Техни-
ка, 1975
22. М и ш е в, Д. Отговори на въироси из областта иа телевизията. Тех-
ника, 1978
23. Н и к о л о в, М. Измервания и настройка на телевизионни приемни-
ци. Техника, 1966
24. Николов, М., П. Шишмаиов. Повреди в теяевизиепнате приемници.
Техника, 1965
25. Р а ч е в. Д. Лаборатория иа радиолюбителя. Техника, 1977
I7t
26. Р а ч е в, Д. Интересна схсмп в транзисторно и питегрално напыле-
ние. Техника, 1978
27. Самойлов, Г. П. Простейший ремонт телевизоров. Связь, 1965
28. Самойлов, Г. II., В. А. Скотин. Телевизоры. Связь, 1980
29. Самойлов, Г. П., В. А. Скотин. Телевизоры и их ремонт. Связь, 1980
30. Серафимов, М. Повреди и поправки на телевизионни приемннци.
Техника, 1975
31. Серафимов, М. Телевизионни приемннци. Техника. 1977
32. Fellbaum, G. Fcrnsch-Scrvice-lIandbuch. Franzis--Verlag, 1964
33. Finke, К. H. Fensehscrvice. Verlag Technik, 1971
34. Ф о м с н к о в, ' А. II. Радиолюбителю о транзисторных телевпзорох.
ДОСААФ, 1978
35. Цаиев, В. Транзнсторпзиранн телевизионни приемннци. Техника,
1975
36. Серзивпо описание на телевизионните приемннци „Пнрин44 и „София11.
Сл аботоков завод „Кл. Ворошилов44, 1967
37. Ссрвпзно описание па телевизиониия приемник „Осогово44. Слаботоков
завод „Кл. Ворошилов44, 1972
38. Сервнзно описание иа телевизионните ириемници „София 2144 и „София 31*
Слаботоков комбинат, 1976.
39. Сп. Радио, телевнзия, електроннка. София, 1970-ь 1981
40. Сп. Радио. Москва, 1970+1981
172
С Ь Д Ъ Р ж л II И Е
Увод................................................................ 5
Глава 1. Обзавеждаие на телевизионни ремонтни работилници .. 3
1.1. Фабрични измервателни апарати.................................. 7
1.2. Любнтелскп пзмервателпи апарати и приспособления...............1!
1.3. Работно място и материали......................................21
1.4. Особеностп при ремонт на транзисторнзирани телевизори..........25
1.5. Правила на техпиката за безопасноет при ремонт на телевизори . . 29
Г л в а 2. Методи за откриване на повреди в телевизорите............30
2.1. Функцпонална схема на телевизор за черно-бяло изображение ... 30
2.2. Откриване па повреди чрез измерване на напрежения, токовс и съ-
противлеиня.........................................................36
2.3. Откриване иа повреди по въкшпи прнзнацп........................50
2.4. Откриване на повреди с помощта па телевизионната изпптателпа
таблица (ТПТ) . ....................................................57
2.5. Откриване на повреди с генератор за пробно изображение........65
2.6. Откриване на повреди чрез проследяване на импулсите............71
2.7. Откриване на повреди с вобулоскоп..............................75
2.8. Откриване на повреди чрез последователно нзключванпе .... 78
Глава 3. Откриване иа повреди в телевизорите’по стъпала.............79
3.1. Повреди във видеоканала....................................... 82
3.2. Позреди в стъпалата за отклонение на лъча......................91
3.3. Повреди в кинескопа и устройствата му.........................101
3.4. Повреди в капала на звуковия съпровод.........................112
3.5. Позреди в ипсковолтовня изправител ...........................114
Глаза 4. Откриване на повреди в телевизорите с помощта на таблицы
за’повредите..................................................119
4.1. Общи сведения.................................................119
4.2. Таблицн за повредите.........................................122
Глаза 5. Настройка и регулиране на телевизор»..................150
5.1. Общи сведения.................................................150
5.2. Настройка и регулираве на телевизора „Пнрин“..................156
5.3. Настройка и регулиране па телевизора „София 21“...............164
Литература.........................................................171
173
OTKPUAU В «ТСТРАШАЖЕ НА ПОВРЕДИ В ТОЕВВЗЖвВМТЕ ПРИЕМНИЦИ
ЗАЛЕГИО-ВИМ иОБРАЖЕИИЕ
Автор пж. Алем Иванов Сокове»
Рецензент иж. Илия Иванов Щербанов
Второ издание
Изд. № 13313
„ n, 9533122311
К°Д 03 3]74_9_83-
Художник на библиотечного оформление Георга Велев
Научен редактор ннж. Искра Неделчееа
Художник Борислав Ждребев
Художник-редактор Вихре Стоева
Технически редактора Георги Байкушев Иветана Ширкоеа
Коректор Елена Ласкина
Дадена за набор иа 26. VII. 1982 г.
Подкисала за нечат на 16. II. 1983 г.
Излагая от начат на 23. II. 1983 г.
формат 16/60/84
Печатни коли 12,39
Издателски кода 11,65
УИК 12,40
Тираж 19 000+104
Цеяа 0,99 яв.
Дьржаано издатеаство .Техника*, бул. Руски Б, София
Дьржавва печатнши .Атаиас Стратиев* — Хасково
0,99 лв.
Очаквайте следващата книжка
от „Библиотека ио радиоелек-
роника" “СТЕРЕОДЕКОДЕРИ"
от Ж. Желязков.
БИБЛИОТЕКА_________
ПО РАДИОЕЛЕКТРОНИКА