/
Автор: Сокачев А.И.
Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника телевизионно оборудване
Год: 1985
Похожие
Текст
ОТКРИВАНЕ
И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
В ТЕЛЕВИЗИОННОЕ
ПРИЕМНИКИ
•РУБИН Ц-202-
И СОФИЯ 81-
БИБЛИОТЕКА
ПО РАДИО
ЕЛЕКТРОНИКА
А.СОКАЧЕВ
ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА ПО РАДИОЕЛЕКТРОНИКА
ИНЖ. АНГЕЛ ИВ. СОКАЧЕВ
ОТКРИВАНЕ
И ОТСТРАНЯВАНЕ
НА ПОВРЕДИ
В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ
ПРИЕМНИЦИ
•РУБИН Ц-202-
И • СОФИЯ 81-
Сканиране: Пресиян Борисов, обработка: LZ2WSG
27 юли 2008 година, KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ, 1985
УДК №1.397
В книгата се разглеждат повредите в отделяйте стъпала на те-
левизионните приемници за цветно изображение „Рубни Ц-202* к
„София 81“. Повредите са систематнзираии по стъпала, блокове к
модули. За всяка повреда се посочва и ефектът й на екрана на теле-
визиониия приемник.
Дават се указания за регулировка на тези телевнзиоиии прием-
иици с помощта на минимум измервателии апарати.
Прилагат се схемите на двата телевизноини приемника.
Киигата е предназначена за телевнзиоиии техници, радиолюби-
тели, ученици в професиоиалиите курсове по телевизия, техиику-
мите, професионално-техиическите училища и др.
©Ангел£Иванов Сокачев, 1985
с/о Jusautor, Sofia
821.3
ПРЕДГОВОР
В книгата се разглеждат повредите в съветския телевизионен
приемник за цветно изображение от трето поколенне,,Рубин Ц-202“
и първия български телевизионен приемник за цветно изображе-
ние „София 8Г‘. И двата телевизионни приемника са изградени
само с транзистор и, диоди и интегрални схеми.
Книгата има практически характер.
В първа глава са описани повредите в телевизиониия приемник
„Рубин Ц-202“, подредени по блокове и модули.
Във втора глава се разглежда регулирането на телевизиониия
приемник „Рубин Ц-202“.
В трета глава са дадени повредите в телевизиониия приемник
„София 81“, подредени по блокове.
В четвърта глава се разглежда регулирането на телевизиониия
приемник „София 8Г.
Всички посочени в книгата повреди в двата телевизионни при-
емника за цветно изображение са случаи от практиката.
И в тази книга е спазено правилото, че проверката на режима
на работа на даден транзистор включва и проверка на самия
транзистор.
При ремонта и регулирането на телевизионните приемници
за цветно изображение трябва да се спазват правилата за тех-
ника на безопасиостта, посочени в книгата „Откриване и отстра-
няване на повреди в телевизионните приемници за цветно изобра-
жение“ от същия автор.
Авторът
3
ГЛАВА 1
ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„РУБИН Ц-202"
1.1. УСЛОВНО ОЗНАЧЕНИЕ НА СЪВЕТСКИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН
ПРИЕМНИК „РУБИН Ц-202 “
Съветският унифициран телевизионен приемник за цветно
изображение „Рубин Ц-202“ е с условно означение „УПИМЦТ-61-
П-2“. То се разчита по следния начин:
УПИМЦТ — унифициран полупроводниково-интегрален мо-
дулей цветен телевизор;
61 — диагонал на екрана на кинескопа, ст;
II — телевизионен приемник от втори клас;
2 — поредей номер на разработката.
Търговското означение на телевизионния приемник „Рубин
Ц-202“ се разчита, както следва:
„Рубин“ — марка на завода;
Ц — телевизионен приемник за цветно изображение;
2 — телевизионен приемник от втори клас;
02 — поредей номер на разработката.
1.2. УСТРОЙСТВО НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„РУБИН Ц-202“
Вприл. 1 е дадена схемата на телевизионния приемник за цвет-
но изображение „Рубин Ц-202“. Той е построен с 16 интегрални
схе ми, 110 транзистора, 115 диода и 4 тиристора. Преобладаваща-
та част от елементите му са монтирани на 16 модула.
В схемата са приети следните съкратени означения:
V T — транзистор или тиристор;
V D — диод;
V L — кинескоп;
X — съединител;
5
FU — предпазител;
FV — разрядник;
T — трансформатор;
X1N, X2N — контролна точка 1, 2 и т. н.;
SA, SB — ключ или бутон;
А или D — интегрална схема (ИС);
ET — закъснителна линия;
BA — високоговорител;
Al — блок за обработка на сигналите (БОС);
A2 — блок на захранването (БП);
A3 — блок на развивките (БР);
A4 — блок за управление (БУ);
A5 — платка на кинескопа;
Л6 — отклонителна система (ОС);
Al — екран на кинескопа с намотка за размагнитва- не;
.48 — свързващ кабел БОС-БР;
Л12 — блок на трансформатора (БТ);
Л13 — блок на сходимост (БС);
Л14 — регулатор на сходимост (PC);
AU1 — сеизорно устройство тип СВП-4-1;
A SI — модул МЧУИ (УМЫ);
A 82 — модул МЧУЗ (УМ1-2);
A S3 — модул НЧУ (УМ1-3);
AS4 — модул АДЧХ (УМЫ);
A 85 — модул за обработка на сигналите за цветност и Цветова синхронизация (УМ2-1-1);
AS6 — модул за детекторите на сигналите за цвет- ност (УМ2-2-1);
A SI — модул за задържания сигнал (М2-5-1);
A S3 — модул за яркостния канал и матрицата (УМ2- 3-1);
AS9, — модул изходен видеоусилвател на синьото (М2-4-1);
AS10 —модул изходен видеоусилвател на зеленото (М2-4-1);
ASH — модул изходен видеоусилвател на червеното (М2-4-1);
AS12 — ВИТК тип СК-В-1;
ARI — модул за синхронизация и управление на ре- довата развивка (МЗ-1-12);
AR2 — модул за кадрова развивка (МЗ-2-2);
AR3 — модул за стабилизаци я (МЗ-З);
6
А7?4 •—модул за корекция (МЗ-4-1);
А7?5 — умножител на напрежението УН8,5/25-1,2 А;
API — модул за блокировка (МБ-1).
Буквите и цифрите от условного означение на модулите се
(разшифроват по следния начин: М-модул; буквата У пред буква-
та М означава, че модулът е унифициран; първата цифра след бук-
вата М показва принадлежността на модула към дадена схема:
1 — радиоканал и канал на звука, 2 — канал на яркост к цвет-
ност, 3 — канал на синхронизацията на развивките. Цифрата след
първото тире показва поредния номер на модула в даден канал.
Цифрата след второго тире (ако има такава) показва номера на
модификацията.
За означаване на съединителите във всеки блок е приета
норедна номерация. Съединителите, свързани с кабелни снопове,
ммат означение, което показва както блока, така и съединителя,
® конто трябва да се поставят. Напр. Х1(АЗ) показва, че този съе-
динител трябва да се иостави в съответната половина на съедини-
теля XI в блока АЗ.
Усилбател
Честотен
детектор
фа зоб
детектор
ПреоВразуба-
тел на поста--
янно напрейте-
ние
Генератор на
импулси
Исилбател
е регулиране
на усилбамето
Усилбател
на постоянен
ток
Схема за сьбпа-
дение. —
Логически эбена
2П - НЕ
Видеодетектор
Амплитуден
селектор
Комутатор - Z - Матрица
Ограничител
Оформител
на импулси _
за фикс ироне
на нибо "черно"
Упраблябашр
стъпало
Оформител
на редоби
импулси
Тригер
Фиг. 1.1
На печатайте платки на блоковете и модулите са нанесени
всички необходими означения.
7
Осцилограмите, показани на схемата на телевизионния прием-
ник „Рубин Ц -202“ (прил. 1), съответствуват на подаден на вхо-
да на приемника пълен цветен телевизионен сигнал „цветни иви-
ци“ със 75% яркост и наситеност.'
Интегрални схема
К2УС2Л7
К155ЛАЗ, KI55TBI
К17СУР1
КГ7СУП1 К17СУР2
K17CXAI К155ИД1 „
Транзистора
Корпус
_ _ Е
ГТ СО2 КТ602 ГТ313
S D
ЕСВ . EBC.S
П216
КТ96О КТ209
кт'03 КТ817
В^^^КТ81С
И К Д-с
Бобина
£5
Отклонител-
на система
Тиристора
УЕ
ВСЕ С В Е
КТ315 МП25 .
KT36I МПС2 КТ6О1 КТ603 КТ60 С
УЕ
7_S
ЬГХУ2О2
К У109
Корпус
ГТЗ&б
Фиг. 1.2
Напреженията, посочени на схемата» са измерен» с високо-
омен волтметър (R=20 k£2/V) и не трябва да се различават с по-
вече от ±15%.
Нафиг. 1.1 са дадени условните функционал ни означения на;
схемата на телевизионния приемник „Рубин Ц-202“.
Нафиг. 1.2 са показани изводите на интегралните схеми, тран-
зисторите, тиристорите, бобините и отклонителната система на»
телевизионния приемник.
На фиг. 1.3 е показано свързването на отделните блокове н
други устройства в кутията на телевизионния приемник.
На фиг. 1.4 е показано разположението на блоковете и другитее
8
WMi
БУ
Xi
Х9
VL1
25kV
XI XI
XSIA1)
—-afw
X7lA1^
X7
>X3lAi)
XSIA12)
Х5
А12
БГ-11-1
ХЭ
X3IA12I
Xi(A7)j
BA1 X1(A7L
BT&38E~~
BA?
2ГД-36-
1 2300
QX3IAV
хз
A1
Xi
БОС-2
Х2
Х1
4
"1
XSB
Система
отклонит.
. , XKA13I
У4* 1х2М?4
Af4_ Регулатор\
сходимост
ТП'ШГГГ
Х1
X2Ai3
XS™'
XS в
'X5R
\xilA1)
Х21/Ч)
XIlAD
Платка
ча
IAS
кинескопа
kwj
—T—rE*»
X81A3)
XS
X2(A3)
-------CX X2
A8
БП-15 A2
}Х2
Х2 IA2I
X3t'A3)
АЗ
БР-12
Фиг. 1.3
Фиг. 1.4
9*
устройства в кутията на телевизионния приемник: 1 — блок за
управление (Л4); 2 — платка за съгласуване; 3 — сензорно
устройство тип СВП-4-1; 4 — заден капак; 5 — блок на трансфор-
матора БТ-11-1 (Л 12); 6 — блок за обработка на сигналите
БОС-2 (Л1); 7 — ВИТК тип СК-В-1; 8 — платка на кинескопа
.(Л5); 9 — блок на захранването БП-15 (Л2); 10 — регулатор на
сходимостта РС-90-3 (Л 14); 11 — отклонителна система ОС-90.
.38ПЦ12 (Л6); 12 — умножител на напрежението УН8, 5/25-1,2 А;
13 — блок на развивките БР-12 (ЛЗ); 14 — блок на сходимост
БС-11 (Л 13); 15 — радиатор; 16 — екран на кинескопа (Л7);
17 — платка с елементите за размагнитване на кинескопа.
Модулите са така конструирани, че могат да се поставят в съот-
ветните съединители откъмдветестрани на печатните платки на
блоковете. Това много улеснява проверката и ремонта на теле-
визионния приемник „Рубин Ц-202“. При ремонт те се поставят
в т. нар. ремонтно положение.
На предната страна на кутията на телевизионния приемник
„Рубин Ц-202" са изведени следните органи за управление: ре-
гулатор на интензивността (силата) на звука /?32 (Л4), регулатор
на яркостта /?25 (Л4), регулатор на контраста /?27 (Л4), ре-
гулатор на наситеността на цвета/?23 (Л4), мрежов ключ 8Л1
'(Л4), превключвател SB1 за автоматична и ръчна донастройка на
честотата на хетеродина АДЧХ (Л4), изключвател 5В2навгра-
дените високоговорители (ВЛ1 и ВЛ2) и сензорно устройство
тип СВП-4-1.
На задната страна на кутията на телевизионния приемник са
изведени следните органи за управление: регулатор на тона НЧ
2?6 (А 1), регулатор на тона ВЧ R11 (Л1), регулатор на цветовня
тон червено-синьо /?49 (Л 1), регулатор на цветовия тон пурпур-
но-зелене R48 (Л 1) и изключвател на цветовете ЗЛ1 (Л 1).
Други командни органи за обслужване отвън няма.
1.3. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ПРИЕМНИК ТРУБИН Ц-202“ ПО ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ
В табл. 1.1 са гсссчени характерните повреди втелевизионния
приемник „Рубин Ц-202“, конто могат да се локализират в даден
модул по външни признаци.
10
Таблица 1.1
Повреди в телевизионния приемник «Рубин Ц-202“
Звук Изображение Растър Повредата да се търси в
Ияма Няма Няма А2, Л12
Няма Едва се вижда Има УМЫ
Ияма С малък контраст Има УМЫ. УМ2-3-1
Няма Има Има УМ1-3. УМ1-2, УМЫ
Ииа Измени се честотата на хетеродина Има УМ1-4
Слаб Има Има УМ1-2, УМ1-3
i Има Няма високо напрежение Няма БР-12, БП-15, МЗ-Ы2, МЗ-З, МБ-1
1 Има Има високо напреженне Няма УМ-2-3-1, МЗ-2-2
Има Прогремите не се пренключват Има СВП-4-1
Има Изображението мига при максимал- ни контраст и ярксл^ Има УМ2-3-1
Има Няма черно-бяло изображение, цвет- ного изображение е пренаситено Има УМ2-3-1
Има Има черно-бяло, няма цветно изо- бражение Има УМ2-Ы, УМ2-2-1
Има Цветна окраска на черио-белите скн жетн при цветно предаване Има УМ2-2-1
Има Цветни смущения на черио-бялото изображение Има УМ2-Ы, УМ2-2-1
Ииа Цветна окраска иа белия цвят или сииьо просветляване в^лявата част на екрана Има УМ2-2-1
Има Екранът свети червеио. зелено или синьо, катосе задействува защитата Има AS9, AS 10 или AS11 — съответиият М2-4-1
Има Липсва червеният, зеленият или см- ният цвят Има AS9, AS10 или ASH — съответиият М2-4-1
Има Липсва зеленият цвят Има М2-5-1, УМ2-3-1, съот- ! ветният М2-4-1 (AS10)
Ииа Цветовете се възпроизвеждат не- правилно Има УМ2-1-1, УМ2-2-1
Шум При цветно изображение горе се вижда обратният ход иа кадрите., Има УМ2-1-1
Има Цветна окантовка Има А13(БС-Ц), А14(РС- 90-3)
11
Продължеиие иа таблица 1.15
Звук Изображение Растър Повредата да се тьрси в
Има Шум Има Има Има Има Има Шум Има Има Има Има Има Има 1 Има Има Има Има Има Производно изменение ва яркостта Негативно изображение Хоризонтална черта Периодически пропада развивката по кадри или се вижда само горна- та илв долиата част на изображе- нвето Малък вертикален размер Горвата част на вертикалните ли- иив изкривени синусоидно Растърът е значително изместен вдясно по хоризонтала Виждат се смущения иа екрана Екранът свети съвсем слабо или е тъмен Малък хоризонтален размер Големи изкривяваиия тип „възглав- ница“ Периодически пропада синхрониза- цията по редове Нарушена е синхронизацията по редове Нарушена е синхронизацията по кадри Нарушена е общата синхронизация При включване на телевизионния приемник се чуват шумове При включване на телевизионния приемник се чува характерният шум от защитата. след което тя се за- действува и се изключва напрежеиие- то 250 V, няма високо напрежение При увеличаване на яркостта се задействува защитата След загряване на телевизора се намалява вертикалният размер, а в горния край ва екрана започват да се виждат линиите на обратния ход Има Има Няма Няма Има Има Има Няма Слаб (ияма) Има Има Има Има Има Има Няма Няма Няма Има УМ2-3-1 УМ2-3-1, кинескоп МЗ-2-2, МЗ-4-1 М3-2-2 МЗ-2-2 М3-1-12 МЗ-1-12 МЗ-1-12, API (МБ -1) УМ2-1-1 мз-з МЗ-4-1 УМ1-1 МЗ-1-12 МЗ-1-12, МЗ-2-2, Л1 (БОС-2) МЗ-1-12, Л1 (БОС-2) МЗ-1-12 МЗ-1-12, изх. стъпало, хоризонтална развивка, УМ2-3-1, МЗ-З, МБ-1 УМ2-3-1 МЗ-2-2
12
1.4. ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
В прил. 1 е дадена схемата на блока за управление (БУ) А4 на
телевизиониия приемник „Рубин Ц-202“. Той съдържа плочката
«с оперативните регулатори, платката за съгласуване и платка-
та на сензорното устройство СВП-4-1.
На плочката с оперативните регулатори са поместени регу-
латорите за интензивност (сила) на звука (₽32), яркост (R25),
контраст (Z?27) и наситеност на цветовете (7?23).
Всевълновият избирая на телевизионните канали (ВИТК) тип
«СК-В-1 е съставиа част на блока за обработка на сигналите (БОС-2)
А 1. Повредите в него са разгледани в следващата точка.
1.4.1. ПЛАТКА ЗА СЪГЛАСУВАНЕ
Чрез платката за съгласуване, намираща се в блока за управ-
ление А4, се съгласува изходът на устройството за автоматична
.донастройка на честотата на хетеродина (АДЧХ) с входа на
ВИТК тип СК-В-1. На платката за съгласуване се намират
устройство на изравняване на честотната лента на пропускане
при настройка на хетеродина и делител на напрежение 250 V.
При превключване на каналите през контакта 3 на съедините-
ля Х10(Ш-772), контакта 5 на съединителя Х7(А1) и изводната
точка 1 на модула AS4 (АДЧХ) с интегралната схема Di в мо-
дула AS4 схемата на моновибратора от сензорното устройство
<СВП-4-1 се свързва с маса, като по такъв начин устройството
АДЧХ се изключва за време от около 0,5 s.
Тъй като варикапът за регулиране на честотата на хетеродина
«е нелинеен елемент, честотната лента на пропускане на хетеро-
дина по целия обхват е различна. За изравняване на честотната
лента на пропускане на отделяйте обхвати между шината за за-
хранване на варикапите (съединителят Х9.2) и изхода на емитер-
ния повторится Tl, Т2, Т13 в сензорното устройство тип
>СВП-4-1 (вж. прил. 2) е включен двустранният диоден ограничи-
тел VD1, VD4, намиращ се на платката за съгласуване. Елемен-
тите на ограничителя VD1, VD4, Rl, R2 и./?4 са подбрани така,
че по целия обхват на настройка честотната лента да се променя
в малки граници.
За намаляване на лентата на пропускане на дециметровия
обхват (ДМВ), където тя значително нараства, паралелно на пз-
хода на модула AS4 (АДЧХ) е включен полевият транзистор
V73.
13
За метровите обхвати полевият транзистор VT3 е запушен от
напрежението 30 V, постъпващо на неговия гейт (затвор) през>
резисторите /?5 и R8.
За дециметовия обхват на базата на транзистора VT2 се по-
дава отпушващо напрежение, в резултат на което гейтът (затво-
рът) на транзистора VT3 се оказва включен към маса през рези-
стора R8 и отпущения транзистор VT2. Транзисторът VT3 се
отпушва и шунтира изхода на честотния детектор на модула
AS4 (АДЧХ).
1.4.2. СЕНЗОРНО УСТРОЙСТВО ТИП СВП-4-1
Чрез сензорното устройство тип СВП-4-1 се превключва във»
ВИТК тип СК-В-1 един от шестте предварително настроени капа-
ли в метровите или дециметровия обхват. Превключването на ка-
налите става чрез един от шестте бутона за избирача на каналите*
/<н1-5-К«6, при което съответната индикаторна лампа (иеонова
лампа) Л1-5-Л6 осветява номера на избрания канал.
На фиг. 1.5 е показана структурната схема на сензорното»
устройство СВП-4-1: 1 — шест датчика; 2 — входен ключ; 3 —
мултивибратор; 4 — брояч; 5 — дешифратор; 6 — шест индикаг-
тора; 7 — схема за изключване устройството за АДЧХ; 8 — плат-
ка за предварителна настройка; 9—ключове за превключване
на обхватите.
В прил. 2 е дадена схемата на сензорното устройство СВП-
4-1. Входният ключ е изпълнен с транзисторите Т10 и Т11. В"
изходното състояние 7Т1 е запушен, тъй като не протича ток в.
базата му, а Т10 е отпушен и потенциалът на колектора му е 0,1 V
(т. нар. логическа нула). Мултивибраторът е изпълнен с две
логически звена 2И-НЕ, разположени в интегралната схема А1
(изводи /ч-6). Импулсите от изхода на мултивибратора (извод 4)>
постъпват презтретото звено 2И-НЕ (изводи 11>12,13) на вхо-
да на брояча (извод 12 на интегралната схема А2).
Триразредният брояч е изпълнен с двете интегрални схема
А2 и АЗ. Интегралната схема А2 съдържа един тригер, АЗ — два
тригера. Дешифраторът е изпълнен с интегралната схема А4.
Изходите на трите тригера на брояча (изводи 6 на А2 и 6 и 8 на
АЗ) са свързани със съответните входове на дешифратора (из-
води 3, 7 и 6 на А4). Тъй като състоянието на брояча се описва
с триразряден код, а дешифраторът има четири входа, един от
последните (Х4) е свързан с маса.
Тъй като телевизионният приемник може да приема 6 запаме-
14
тени канала, аброячътима 8състояния, на всяко от конто съот-
ветствува сигнал на определена шина, в сензорното устройство»
се използуват само 6 от осемте изхода на дешифратора (изводи
8/9/10, И, 13, 14, 15, 16). В секи от използуваните изходи на де-
шифратора е свързан едновременно към катода на съответната
към платката за съгласуване b А 6
Фиг. 1.5
15
мндикаторна лампа (Л14- Л6), към съответния бутон за избор на
канал (Кн14-Кнб), към съответния диод (Д1+Д6) и към съответ-
ния превключвател на обхватите (В 14-В6). Ключовете за прев-
ключване на обхватите сасъставени от транзцсторите 744, 745,
716 и 718.
При появата на сигнал от изхода на дешифратора на съответ-
ния вход на платката за предварителна настройка на ВИТК тип
СК-В-1 постъпват предварително избраните напрежения, опре-
делящи включването на нов обхват (вж. прил. 1). Освентова сигна-
лът от изхода на дешифратора постъпва на съответната индикатор-
на лампа (Л1 -е-Л6) и светва номерът на избрания канал.
Схемата за изключване напрежението за устройството за АДЧХ
е изпълнена с транзисторите Т7, T9 и едно логическо звено 2И-
НЕ (изводи 8, 9 и 10 на А1). Устройството се задействува от пър-
вия импулс от изхода на мултивибратора, като формира импулс
с продължителност 1,5 s.
Фиг. 1.6
На фиг. 1.6 е показана конструкцията на сензорното устрой-
ство СВП-4-1. За да могат да се извадят печатните платки от
него, то се разглобява по следния ред:
16
1. Изваждат се съединителите Ш-СКВ и Ш-П2.
2. Развиват се четирите винта 3.
3. Свалят се заедно шината 1 и водачът 2.
4. Изважда се платката за избор на каналите 4.
5. Развиват се двата винта 5.
6. Освобождава се платката за предварителна настройка 7
от фиксаторите 8 чрез разтягане на страничните плоскости на ку-
тията 6, след което платката 7 се изважда.
7. Водачът 2 се сваля от шината 1, след което пружината с
фиксатора 9 се изважда от жлеба и водачът 2 се издърпва по посо -
жа на сгрелката А.
Сглобяването на сензорното устройство се прави по обратния
ред.
Търсенето на повредите в сензорното устройство СВП-4-1
започва с измерване на напреженията на съединителя Ш-П2. Ако
те не са в допустимите граници, трябва да се провери платката
за съгласуване. След това се измерва захранващото напрежение
за интегралните схеми. То може да се измери на електролитния
кондензатор С9, наемитера на транзистора 712 или на съответни-
те изводи на следните интегрални схеми: А1/14, А2/14, АЗ/14,
А4/14, А4/5. То трябва да бъде 5=±0,25 V. Ако то е различно от
тази стойност, трябва да се провери напрежението на ценеровия
диод Д9, което трябва да е+7,5ч-+9 V (средно 8 V). В проти-
вен случай е повреден ценеровият диод или резисторът R47. Ако
обаче това напрежение не е +7,5ч-+9 V, трябва чрез тример-по-
тенциометъра 7?42 да се регулира напрёжението за захранване на
интегралните схеми на 5=ь0,25 V. В случай че това не може да се
направи, трябва да се измери напрежението на базата на транзи-
стора 7'12. Ако то се регулира чрез 7?42 в границите от 0 до 6 V,
а напрежението на емитера не се изменя, транзисторът 742 е де-
фектен. Ако обаче напрежението на базата на 712 не се регулира
или се регулира в много малки граници, трябва да се проверят
тример-потенциометърът 7?42 и транзисторът TV2.
В сензорното устройство СВП-4-1 се срещат слепните повреди:
Всички индикатор» светят еднакво. Измерва се нанрежение-
то на базата на транзистора 711. Ако то е +0,7 V, има късо
в датчиците 7<н1ч-/(«6. В случай че напрежението на базата на
711 е по-малко от 0,1 V, трябва да се измери напрежението на ко-
лектора му. Ако обаче то е по-малко от 0,1 V, транзисторът 711
е дефектен. Ако напрежението на базата на транзистора 710 е по-
голямо или равно на 0,7 V, а на колектора му напрежението е по-
голямо от 2,4 V, транзисторът 710 е дефектен.
Каналите не се превключват. Да се проверят резисторите /?45и
3 Оукривак» я оастраияване ... 17
7?46. Проверява се режимът на транзисторите 710 и 711. Прове-
рява се електролитният кондензатор С1. Проверява се мултивиб-
раторът (А1). Ако са изправни R27, 7? 28, С2 и СЗ, да се заме-
ни А1. Проверяват се 78 и А2. Проверява се диодът Д7. Проверя-
ва се броячът (А2 и АЗ). Проверява се дешифраторът (А4).
Непрекъснато свети само един индикатор. Проверява се съот-
ният диод в платката за предварителна настройка (Д1-5-Д6). За
тази проверка е необходимо само да се извади съответният прев-
ключвател (B1-J-B6) и след това, ако устройството функциони-
ра нормално, диодът е дефектен.
Не включва един от индикаторите, каналите се превключват.
Проверява се съответната индикаторна лампа (Л1-4-Л6).
Каналите се включват, но след това сами се превключват на
друг канал. Проверяват се 7?26 и С1.
Липсва напрежението 30 V на извода 5 на съединителя Ш-П2.
Липсва и напрежението (2-4-27,5 V) на извода 4 на съединителя
Ш-СК-В. Проверява се режимът на транзистора 713.
Напрежението иа извода 5 на Ш-П2 е по-малко от 30 V. На-
прежението на извода 4 на Ш-СК-В се регулира, но достига по-
малко от 27,4 V. Проверява се режимът на транзистора 713.
Проверява се диодът ДЮ.
На един от каналите липсва напрежението на контакта 4 на
Ш-СК-В. Проверява се съответният потенциометър на платката
за предварителна настройка (7?61 -4-7?66). Проверява ее съответ-
ният диод на платката за предварителна настройка (Д14-4-Д19).
На един от каналите напрежението на контакта 4 на Ш-СК-В не-
може да се намали под 2 V. Проверява се съответният потенциоме-
тър на платката за предварителна настройка (7?61 -4-7?66).
Напреженията на контактите 7,2,3 и 5 на съединителя Ш-СК-В
ие съответствуват на напреженията от прил. 1. Проверява
северигата от изходите на интегралната схема А4 (813110, /7,
13, 14, 15, 16) през диодите Д\ -4-Д6, съответния превключвател
Bl 4-В6 до изводните точки 22, 23 и 24 на платката за предварител-
на настройка. Проверяват се диодите Д12 и Д13. Проверява се
режимът на транзисторите 714, 715, 716 и 718.
При включване на сензорното устройство не се включва пър-
вият запаметен канал. Проверява се електролитният конденза-
тор С4.
Не се задействува устройството за изключване АДЧХ. Прове-
рява се кондензаторът С7. Проверява се режимът на транзистора
79. Проверява се интегралната схема А1.
18
1.5. ПОВРЕДИ ВЪВ ВСЕВЪЛНОВИЯ ИЗБИРАЧ
НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ СК-В-1
На прил. 3 е дадена схемата на всевълновия избирач на теле-
визионните канали (ВИТК) тип СК-В-1. Той съдържа два изби-
рача: за метровите и дециметровия обхвати. Нарича се още тунер
(тюнер). Избирачът има два антенни входа за метровите обхва-
ти (МВ) и дециметровия обхват (ДМ В) с един общ изход за меж-
динната честота (МЧ).
Избирачът на метровите обхвати се състои от ВЧ усилвател
(Т2), смесител (Т4) и хетеродин (ТБ). Обхватите на метровите
вълни са следните: I — канал 1 и 2, II — канал 3-ъ5 иШ — ка-
нал 6-н 12. Входната верига на III обхват се донастройва чрез ва-
рикапа Д2.
Транзисторът Т2 от ВЧ усилвател (ВЧУ) е свързан по схе-
ма с обща база. Лентовият филтър, свързан в колекторната ве-
рига на транзистора Т2, се настройва чрез донастройващи кон-
дензатори и варикапи: СЗЗ, ДЮ и С34, Д16. Напрежението за
АРУ се подава на базата на регулируемия транзистор Т2 през
резистора Д12. Резисторът Р13 предпазва от пробив транзистора
Т2 при липса на напрежение за АРУ.
Транзисторът Т4 от смесителя е свързан по схема с обща база.
Усиленият от ВЧУ сигнал се подава на емитера на 74 през кон-
дензатора С45, а сигналът от хетеродина — през кондензаторите
С46 и С49. При приемане на сигнали в дециметровия обхват сиг-
налът с междинна честота от изхода на избирача на дециметро-
вия обхват през С43, L31, С42, £30, С45 се подава на смесителя
за метровите обхвати (Т4) за допълнително усилване.
Транзисторът ТБ от хетеродина е свързан по схема с обща ба-
за. Схемата на хетеродина е триточкова с капацитивна обратна
връзка (С63). Капацитетът на резонансния кръг на хетеродина е
съставен от последователно свързаните кондензатор СБ2 и вари-
кап Д20.
Превключването на елементите на резонансните кръгове за
трите обхвата на метровите вълни става с помощта на комутира-
щи (превключващи) диоди. Превключването се осъществява чрез
смяна на полярността на напрежението на изводите 2 и 3 на из-
бирача СК-В-1 (вж. прил. 1).
Входните вериги за I обхват са съставени от L3, С4, СБ, L5,
С13, С14, С15 и 2,14, за II обхват — от Cl, L2, С2, L4, С8, С7,
£15, £1 и СЗ, а за III обхват — отСб, £12, £8 и £9. Превключ-
ването на входните вериги се правн чрез диодите ДЗ-Т-Д7.
В колекторната верига на ВЧ усилвател Т2 е включен лен-
19
тов филтър с бобини, както следва: за III обхват — £20 и £24»
за II обхват — допълнително £21 и £25, а за I обхват — допъл-
нително £22, £23, £26, и £27. Превключването на бобините се
пр ави чрез диодите Д11, Д12, Д14 и Д15.
Фиг. 1.7
В емитерната верига на смесителя Т4 е включен лентов фил-
тър с бобината £30 за III обхват и бобините £30 и £31 за II и I
обхват. Превключване на бобините се прави чрез диодите Д18 и
Д17.
В колекторната верига на хетеродина Т5 са включени бобини-
те L37 за III обхват, L37 и L38 за II обхват и L37, £38 и £39 за
I обхват. Превключване на хетеродинните бобини се прави чрез
диодите Д21 и Д22.
Избирачът на дециметровия обхват се състои от ВЧ усилва-
тел (71) и самоосцилиращ смесител (73). Дециметровият обхват
е от канал 21 до канал 60 вкл.
Транзисторът 71 от ВЧ усилвател есвързан по схема с обща
база. Лентовият филтър, свързан с колекторната верига на тран-
зистора 71, се настройва чрез варикапите Д9 и Д13. Напреже-
ннето за АРУ се подава на базата на регулируемия транзистор
71 през резистора Д5. Резисторы R2 предиазва от пробив тран-
зистора 71 при липса на напрежение за АРУ.
Транзисторът 73 от самоосцилиращия смесител е свързан по
схема с обща база. Схемата на хетеродина е триточкова с капаци-
20
тивна обратна връзка (С47). Резонансният кръг представлява по-
лувълнова коаксиална линия L33, в единия край на която са свър-
зани кондензаторите С51 и С53, а в другия — варикапът Д1 9 за
настройка на кръга.
ДМВ
10
9
8
I»
3
2
J
МВ
Фиг. 1.8
Четирите варикапа за метровите обхвати Д2, ДЮ, Д16 и Д20
трябва да имат напълно еднакви параметри. Поради това те пред-
ставляват т. нар. варикапна нетворка. При повреда на един от
тях трябва да се замени цялата варикапна нетворка. Сыцото
се отнася и за варикапната тройка Д9, Д13 и Д19 за децимет-
ровия обхват.
Избирачът на телевизионните капали СК-В-1 е оформен в екра-
нирана кутия с малки размери (фиг. 1.7). Схемата на избирача
за метровите обхвати е изпълнена на печатен монтаж, а схемата
на дециметровия обхват — на обемен монтаж. Някои от елемен-
тите, конто трябва да се охлаждат, са монтирани откъм страната
на медното фолио. Избирачът има два антенни входа за МВ и
ДМВ, един изход МЧ и 10 входа за свързване към телевизионния
приемник (фиг. 1.7).
21
На фиг. 1.8 е показано разположението на основните елементи
за настройка в корпуса на всевълновия избирач на телевизион-
ните канали СК-В-1.
За превключване на един от трите метрови обхвата I, II и III,
а също и на дециметровия обхват, както и за настройка на отдел-
яйте канали, на съответните изводи трябва да се подават посоче-
ните на прил. 1 постоянни напрежения. На входа 8 се подава на-
прежението за настройка на варикапите (2-?-27,5 V). Самого прев-
ключване на напреженията за обхватите се прави със специални
четиристъпални превключватели В1-ьВ6 в сензорното устрой-
ство СВП-4-1. Тези превключватели са разположени на платката
за предварителна настройка в сензорното устройство.
Ремонтът на избирача СК-В-1 трябва да се извършва много
внимателно, тъй като всяко разместване на проводници, навивки
на бобини или елементи в него може да стане причина за раз-
стройка и голямо влошаване на качеството на приемането. Еле-
ментите, с конто се заменят повредените такива, трябва да имат
същите параметри и размери като на оригиналните. Те трябва да
се разположат точно по същия начин, както и съответните повре-
дени елементи.
Преди да пристъпим към проверката на ВИТК СК-В-1, трябва
да се убедим, че на неговите изводи 1,2,3, 4, 8 и 9 постъпват необ-
ходимите постоянни напрежения, конто се менят при превключ-
ване на обхватите в сензорното устройство СВП-4-1 (вж. прил. 1).
При отклонения от нормалните стойности на тези напрежения те
отново трябва да се проверят на съответните контакти на изклю-
чените съединители Х9.1 и Х9.2 в блока за управление (БУ) Д4,
тъй като тези отклонения могат да се дължат на повреда във ВИТК
СК-В-1.
Тъй като нивото на черното в телевизора „Рубин Ц-202“ е фик-
сирано, при липса на входен сигнал екранът му е почти тъмен.
За да светне екранът, при проверка на ВИТК се препоръчва чрез
потенциометрите Д32, ДЗЗ и Д34 в блока за сходимост БС-11 да
се увеличат напреженията на ускоряващите електроди на кине-
скопа.
Най-често срещаните повреди в избирача СК-В-1 при приема,
не на телевизионни предаватели от метровите обхвати I—III (МЕк
са следните: '
Няма изображение и звук на всички метрови канали. Н а
екрана се вижда шум („снеговалеж'1). Проверяват се печатни те
проводници във входните вериги. Проверява се режимът на тр ан-
зистора Т2. Проверява се наличието на управляващото напреже-
ние на варикапите Д2 и ДЮ, проверява се качеството на запой-
22
'ките на изводите им, проверяват се самите варикапи. Както е
известно, при повреда на един от двата варикапа се-заменя цяла-
та Ьарикапна четворка (Д2, ДЮ, Д16 и Д20), като се прави съот-
ветната частичка донастройка.
Няма изображение и звук на всички метрови каналя. На
«крана не се вижда шум (,,снеговалеж“). Проверяват се режимите
на транзисторите Т4 и ТБ. Проверява се наличието на управля-
ващото напрежение на варикапите Д16 и Д20, проверява се ка-
чество™ на запойките на изводите им, проверяват се самите ва-
рикапи. При повреда на един от двата варикапа се заменя цялата
варикапна четворка, като се прави съответната частичка дона-
стройка чрез С12, СЗЗ и С34.
Изображението е с малък контраст на един или повече канали.
Проверяват се превключващите диоди Д34-Д7, Д11, Д12, Д14,
Д15, Д17 и Д18. Повреденият диод се заменя, като съответно се
прави частичка донастройка за съответния канал.
Изображението е изкривено, метровите канали не могат да се
пренастроят. Да се провери дали не е пробил варикапът Д2. При
пробив на варикапа се заменя цялата варикапна четворка, като
«е прави съответната частична донастройка чрез С12, СЗЗ иС34.
Липсва захранващо напрежение 4-12 V. Проверяват се след-
уйте елементи: Д32, Д34, R37, L43 и Др2.
Най-често срещаните повреди в избирача СК-В-1 при приема-
не на телевизионни предаватели от дециметровия обхват (ДМВ)
са следните:
Няма изображение и звук. Проверява се режимът на транзи-
стора Т1. Ако захранващото напрежение е 4-12 V, напрежението
за АРУ е —9 V, а напрежението между емитера и базата на Т1
е 4-2-5-4-3 V вместо 4-0,34-4-0,4 V, трябва да се замени Т1, ка-
то се прави частична донастройка чрез L12. Ако напрежението в
т. 10 и на базата на транзистора Т1 не е 9 V, да се провери рези-
сторът Д5.
Проверява се режимът на транзистора ТЗ. Ако напрежението
между емитера и базата на ТЗ е 4-24-3 V вместо 4-0,34-0,4 V,
трябва да се замени ТЗ, като се прави частична донастройка
чрез L29. Ако транзисторът ТЗ е изправен, да се проверят еле-
ментите Д22, Д25, Д28, L36, Д35, L41, L40, L33, ДЗО, L37 и
ЬЗБ.
Ако транзисторите Т1 и ТЗ и техните вериги са изправни, да
се проверят варикапите Д9, Д13 и Д19. При повреда на един от
тях се заменя цялата верикапна тройка, като се прави съответна
частична донастройка чрез L12, £19 и L29. Ако липсва управля-
ете напрежение на един от варикапите, да се проверят съ-
•ответно елементите L11, Д14, L18, Д20, L34 и ДЗЗ.
23
Няма изображение и звук на метровите и дециметровите
обхвати. Всички захранващи напрежения са нормални. Напре-
женията на електродите на транзистора 74 се различават от/по-
сочените на схемата напрежения (вж. прил. 3). Проверяв^ се
транзисторы 74. Проверяват се веригите за захранване на 74:
7?32, #34, #37, #38, #43 и Др2.
1.6. ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА ОБРАБОТКА НА СИГНАЛИТЕ
БОС—2
Блокът за обработка на сигналите БОС-2 (А1) съдържа радио-
канал, канал на звука, канал за яркост и цветност, стъпало за
предварително отделяне на синхронизиращите импулси и стъпа-
ло за формиране на импулсите за гасене на лъча. Той съдържа
11 модула:
1. AS1 (УМ1-1) — МЧУИ.
2. AS2 (УМ1-2) — МЧУЗ.
3. AS3 (УМ1-3) — НЧУ.
4. AS4 (УМ1-4) —АДЧХ.
5. AS5 (УМ2-1-1) —обработка на сигналите за цветном"
и Цветова синхронизация.
— демодулатори на сигналите за цветност».
— задържан сигнал.
— яркостей канал и матрици.
— изходен видеоусилвател синьо (В).
— изходен видеоусилвател зелено (G).
— изхсден видеоусилвател чернено (R).
6. AS6 (УМ2-2-1)
7. AS7 (М2-5-1)
8. AS8 (М2-3-1)
9. AS9 (М2-4-1)
10. AS10 (М2-4-1)
11. ASH (М2-4-1)
Радиоканалы съдържа всевълнов избирач на телевизионни-
те канали (ВИТК) тип СК-В-1, общ междинночестотен усилва-
тел (МЧУЙ), видеодетектор, предварителен видеоусилвател,
АРУ и схема за автоматична донастройка на честотата на хете-
родина (АДЧХ).
От изхода МЧ на ВИТК СК-В-1 МЧ сигнал през изводните
точки 1 и 2 постъпва на модула AS 1, в който се намират МЧУИ,
видеодетекторът, предварителният видеоусилвател и схемата за
АРУ. Той съдържа транзистора VT1 и интегралната схема £>1.
На входа на модула има един филтър със съсредоточена селектив-
ност (ФСС). От изхода на ФСС МЧ сигнал се подава на базата на
предварителния МЧ усилвател VTI. За подобряване на избира-
телността в колекторната верига на V7T е евързан лентов фил-
тър. От изхода му през съгласуващите резистор и #11, #12 и кон-
дензатора С29МЧ сигнал постъпва на входа на МЧУИ, намиращ
се в интегралната схема D1 (изводите 1 и 16). В нея се намират
24
МЧУИ, видеодетектор, АРУ и предварителен видеоусилвател
(вж. фиг. 1.1). През извода 7 (D1) постъпват импулситеотобрат-
ния ход на редовата развивка. Напрежението за АРУ на ВИТК се
подава през извода 7. Задръжката за АРУ на ВИТК се определя-
ет постоянното напрежение на извода 5 на интегралната схема 01
и се регулира чрез тример-потенциометъра /?17. Чрез тример-по-
тенциометъра R18 се регулира размахът на сигнала на изхода на?
МЧУИ в интегралната схема DI. От извода 11 на D1 видеосигна-
лът през дросела L15, контакта 3 на модула AS1 се подава на кон-
такта 1 на модула за обработка на сигналите на цветността и раз-
познаването AS5, на предварителния отделител на синхронизи-
ращите импулси и на контакта 1 на модула на яркостния сигнал
AS8. От извода 12 (01) видеосигналът през контакта 1 на модула
AS1 се подава на входа (контакт 2) на модула AS2 (МЧУЗ).
МЧ напрежение се взема от кръга LI 1, 612 на видеодетекто-
ра и през контакта 2 на модула AS1 се подава на контакта 2 на*
модула за АДЧХ (AS4). Устройството за АДЧХ се състои от дзе-
те последователно евързани интегрални схеми 61 и D2, всяка от
конто е двустъпален усилвател. За регулиране на усилването на*
двете интегрални схеми на изводите им 8 през контакта 1 на мо-
дула AS4 от блока за управление се подава неизменно напреже-
ние 5,5 V. Товар на интегралната схема D1 е дроселът L4, свър-
зан на извода й 9. От L4 сигналът се подава на входа на инте-
гралната схема D2 (извод 1). Товар на интегралната схема D2
е кръгът на дискриминатора 61, L2, L3, 6'8. 613, свързан презч
R9 към извода й 9.
Управляващото напрежение, изправено чрез диодите VD1 и-
VD2 и филтрирано чрез R6, 61 1 и R4, 69 през контактите б и 7
(AS4), се подава на платката за съгласуване (Х7/2, 3) в блока
за управление А4. В нея то се сумира с постоянното напреже-
ние, чиято стойност се установява в блока за предварителна на-
стройка на сензорното устройство А 61.
Каналът на звуковия съпровод е изпълнен с модулите AS2 и/
А S3. От модула МЧУИ (AS1) видеосигналът (контакт 1) през
/?51 и контакта 2 на модула AS2 се подава на два кръга с бобини-
те 61-^-64, където се отдели втората междинна честота на звука-.
6,5 MHz. Вторият кръг е свързан към изводите 13 и 14 на инте-
гралната схема D1 в AS2. Тази интегрална схема съдържа усил-
вател-ограничител (10), детектор на ЧМ сигнал (7) и регулируем-'
НЧ усилвател (2). Последният през извода 8 на интегралната»
схема 61 контакта 6 на модула AS2 и контакта 2 на съединителя
ХЗ е свързан с потенниометъра R32 за регулиране на интензив-
нсстта (силата) на звука в блока за управление А4. От потенцио-
25»
"метъра през контакта 1 на съединителя ХЗ, контакта 2 (Л53) и
кондензатора СЗ НЧ сигнал се подава на извода 8 на интегрална-
та схема 01 (Л S3). От извода/2 (01) усилениятНЧ сигнал през
контакта 5 (Л S3) и Ш6 се подава на двата високоговорителя
ВЛ 1 и ВА2. Кондензаторите С4, С9 и С5 образуват капацитивен
.делител във веригата на нерегулируема обратна връзка. На изво-
дите 1 и 5 на интегралната схема О1 (Л S3) чрез изводните точки
>5, 6 и 7 на блока Л1 е свързан регулаторът на тона за ниски и ви-
соки тонове.
От предусилвателя (/) в интегралната схема О1 (извод 11) на
'модула Л51 през контакта 3 (Л51) видеосигналът постъпва на
контакта 1 на модула,за обработка на сигналите за цветност Л55,
откъдето през емитерния повторител VT14 и кондензатора С14 се
подава на кръга L2, С9, £17. С помощта на този кръг става разде-
лянето на цветовите носещи и се осъществява корекцията на пред-
>изкривяванията. От кръга сигналът на цветовите носещи постъп-
ва на базата на емитерния повторител VT7 (Л55). В емитерната
му верига са включени кръгът С13, L13, настроен на 6,5 MHz, и
резисторът £22, от конто се отнема сигналът за цветност за усил-
ване в стъпалото с транзистора VT8 (Л55).
За намаляване на изходното съпротивление на схемата се из-
ползува емитерният повторител VT9 (Л55). От емитерния му то-
вар £26 през контакта 4 на модула Л55 сигналът постъпва на
контакта 4 на модула ЛS6 (модул на демодулаторите на сигналите
за цветност) и на контакта 7намодулаЛ57 (модул на задържа-
.ния сигнал).
В модула AS7 сигналът преминава през свързващия конден
-затор С1 и резистора £1, конто заедно с дросела L1 съгласуват
входа на ултразвуковата закъснителна линия ЕТ1 тип УЛЗ-64-4.
След време на закъснение един ред и усилване в двустъпалния
усилвател VT1 и VT2 (AS7) задържаният сигнал от контакта 4
на модула AS7 се подава на контакта 1 на модула Л56. Разма хът
на сигнала се регулира чрез тример-потенциометъра £4 (Л S7).
Модулът на демодулаторите на сигналите на цветност Л S6 съ-
държа две интегрални схеми D1 и 02, във всяка от конто има
-електронен комутатор, усилвател-ограничител и честотен де-
модулатор (вж. фиг. 1.1). От контактите 1 и 4 на модула Л56
през к ондензаторите С28 и С29 на входовете на електронния кому-
татор (изводите 6 и 10 на D1 и 02) постъпват директният и задър-
жаният сигнал. В другите входове на комутаторите (изводите 7 и 9
на О1 и 02) през контактите 7 и 8 (Л56) постъпват комутиращите
импулси. От изходите на комутаторите (извод 4 на О1 и 02) цве-
товите носещи, модулирани с цветоразликовите сигнали.през
26
жондензаторите Cl 7 и С18 се подават на входовете на усилвате-
.лите-ограничители (извод 72наЯ1 hD2). На входа на интеграл-
яата схема £>1 се подава цветовата подносеща, модулирана с чер-
нения цветоразликов сигнал, а на входа на интегралната схема
>D2 — цветовата подносеща, модулирана със синия цветоразликов
сигнал. Усилените и ограничени по амплитуда цветови подносе-
лци се подават на честотните демодулатори. Последните са свър-
заничрез кръговете L1, ДЗ, С4в„червения“ канал и L2, Cl 1, С12
в„синия“ канал чрез изводите 15, 1,16^ 14 на D\ и D2. Чрез
настройка на бобините L1 и L2 се определят нулевите точки на де-
модул ационните характеристики на демодулаторите. Кръгът L1,
СЗ, С4 е настроен на 4,406 MHz (червено), а кръгът L2, СИ,
-С12 — на 4,25 MHz (синьо).
На изходите начестотнитедемодулатори (извод2наР1 и£>2)
се получават двата цветоразликови сигнала Е^ — Е'у и Е'в —Е'у.
Корекцията на НЧ предйзкривявания на изходите на честотните
демодулатори се прави чрез веригите СЗЗ, Я18 (за червеното)
и С38, /?31 (за синьото). Червеният цветоразликов сигнал през
«митерния повторител VT\ чрез контакта 6 се извежда от модула
за детекторите на сигналите за цветностЛЗ 6, а синият цветораз-
ликов сигнал през емитерния повторител VT4 чрез контакта 13
се извежда от модула Л56.
През контакта 10 на модула Л56 и резистора 7? 24 на базата на
транзистора VT3 се подава управляващото напрежение от схема-
та за цветовата синхронизация (за разпознаване на цвета). При
приемане на черно-бяло изображение, когато управляващото на-
прежение е 4 V, транзисторът VT3 е наситен и дава на маса из-
вода 13 на интегралните схеми£>1 и£>2. По такъв начин каналът
на цветност се запушва. При приемане на цветно изображение,
когато управляващото напрежение е почти нула, транзисторът
VT3 е запушен и не влияе върху преминаването на сигналите в ка-
нала за цветност. За ръчно изключване на канала за цветност
изводите 13 на интегралните схеми D1 и D2 чрез контакта 12 на
модула Л56 са изведени на отделен изключвател — 5Л1 (Л1).
От схемата за формиране на редовите комутиращи импулси в
модула за обработка на сигналитеЛЗб (контакта 15) през контакта
9 на модула Л56 и резистора 7?23 на базата на транзистора VT2
в модула Л56 се подават положителни импулси с редова честота
и размах 3,5 V, съвпадащи с обратния ход на редовата развив-
ка. Импулсите насищат транзистора VT2 и запушват канала на
цветност. По такъв начин по време на обратния ход на редовата
развивка на входа на канала за цветност се създават т. нар.
„площадки**, необходими за осъществяване на фиксирането на
пиво „черно** в следващите вериги.
27
През контакта 11 намодула Л56иверигата/?26, С36 на база-
та на транзистора VT3 се подават отрицателни импулси на кад-
ровата развивка, конто запушват транзистора. По такъв начиж
каналът за цветност се отпушва. Следователно по време на импул-
сите на сбратния ход на кадровата развивка каналът за цветност
е непрекъснато отворен, което позволява в приемания сигнал да се
проявят импулсите на цветовата синхронизация.
От нзходите на честотните демодулатори (извод 2 на Ши D2
в Л56) цветоразликовите сигнали E'R—Е'у и Е'в—Е'у постъп-
ват съответно на емитерните повторители VTl и VT4, след кое-
то през тример-потенциометрите R23 и 7?34 се извеждат на кон-
тактите 6 и 13 на модула Л56.
От контактите 6 и 13 на модула Л56 цветоразликовите сигна-
ли E'R—Е'укЕ'в—Е'у се подават на модула на яркостния канал
и матриците Л58. Двата цветоразликови сигнала през конден-
заторите С21 и С22 се подават съответно на изводите 2 и 14 на
интегралната схема D2 (AS8). За регулиране на наситеността и»
цветното изображение управляващото напрежение от регулатора
на наситеност/?23вблока за управление през контакта 10 на съ-
единителя Х7, контакта 16 на модула Л58 и изводите/3 и2 на инте-
гралната схема D2 постъпва на изпълнителното устройство —
електронните потенциометр и за регулиране на наситеността в*
интегралната схема D2. След тях цветоразликовите сигнали се
подаватна матриците зачервения, синия и зеления сигнал. Едне-
временно с това на изводите 4 и 12 на интегралната схема D2 се'
подава и сигналът за ярксст Еу . В резултат на сумирането на
цветоразликовите сигнали със сигнала на яркост на изходите на.
матриците се получават трите сигнала на първичните Цветове Ец,
Ес а Ев, които през изводите 10, 7 и 6 (Р2)ипредпазнитерези-
стори/?39, 7?42 и 7?44 се извеждат от модула 4S8 през неговите
контакти 17,18 и 20. Оттам всеки от видеосигналите на първич-
ните Цветове се подава с отрицателна полярност на регулаторите
на размаха им (j?21, Д22 и 7?23), след което през контакта 1 те
постъпват на входа на съответния модул изходен видеоусилвател-:
Л59, Л510 или ЛЗП.
Модулите изходен видеоусилвател са напълно еднакви. Да.
разгледаме модула Л59. От контакта 1 сигналът се подава на ба-
зата на транзистора VT1. От емитера му през кондензатора С2 сиг-
налът се подава на базаза на усилвателя-инвертор VT3. От това-
ра на колектора му 7?9 сигналът с положителна полярност се по-
дава на базата на емитерния повторител VT4. От емитера му сиг-
налът се подава на базата иа изходния видеоусилвател VTt>, чий-
то колекторен товар е резисторъг R12. Чрез дросела L1, шунтин
28
фан с #14, се прави корекция на честотната характеристика на
видеоусилвателя. След това видеосигналы се подава на съедини-
теляХ5,откъдето постъпва на платката на кинескопаА5.Макси-
малният размах на изходния видеосигнал е 70 V. Транзисторът
VT2 се използува за фиксирапе на видеосигнала към ниво „черно1*.
Каналы на яркостта в модула за яркостния канал AS8 съдър-
жа двете интегрални схемиТ)! nD2 и ктючовия транзистор VT2.
Пълниятцветентелевизионен сигнал с размах 1,5 V от ниво „чер-
но" до ниво „бяло" през контакта 1 на модула AS8, делителя
jRl, #2 и кондензатора С8 се подава на извода 3 на интегралната
схемаD1. Следусилванетому видеосигналътпреминава през еми-
терния повторител в интегралната схема D\ и чрез контакта 1
на D1 и резистора R19 се подава на закъснителната линия Е Т1
тип ЛЗЯ 0,33/1000. След това яркостният сигнал през контактите
4 и 12 се подава на интегралната схема D2, където се сумира с
цветоразликовите сигнали.
За регулиране на контраста на изображението управляващото
напрежение от регулатора на контраста #27 в блока за управле-
ние А4 чрез контакта 8 на съединителя Х7, контакта 7 на модула
AS8, делителя #17, #18 и извода7 наD1 се подава на изпълнител-
жото утройство — електронен потенциомегър на регулируемия
усилвател 2 в DI (вж. фиг. 1.1).
Регулирането на яркостта се прави в канала на яркостта. За
тази цел управляващото напрежение отрегулатора за яркост #2 5
® блока за управление А4 чрез контакта 9 на съединителя Х7,
контакта 4 на модула AS8, делителя #8, #14, #16 и извода 12
на интегралната схема D1 се подава на изпълнигеляэто устрой-
ство — постояннотоков усилвател 3 в D1 заедно с оформителя на
импулсите за фиксиране 10 в D1 образуват схема за управляемо
фиксиране на ниво „черно“ (възстановяване на постоянната съ-
ставна). Освен това през извода 15 на D1 на постояннотоковия
усилвател 3 се подава яркостният сигнал, а на оформителя на
импулсите за привързване 10 се подават импулсите на обратния
ход на редовата развивка с отрицателна полярност. За тази цел.
една поредица от импулсите наобратния ход се подават непосред-
ственонаизвода/7на£>1, а друга — на извода 10 на D1 презди-
ференциращата верига С7, #11.
При изменение на контраста или съдържаниетэ на язэоэаже-
•нието от постояннотоковия усилвател Зот схемата за фиксиране
на ниво „черно*1 на емитерния повторител в интегралната схема
<О1,влизащвъвверигатазаформиранена яркостния сигнал .по-
стъпва управляващото напрежение, което автоматично измени ре-
жима й и поддържа ниво „черно", установено от регулатора на яр-
29
костта /?25. Запазването на циво„черно“ при изменение на харак-
тера на изображението дава възможност за сумиране на яркост-
ния сигнал с цветоразликовите сигнали, което се прави в интеграл-
ната схема D2 от модула Л58.
Поради това, че между изходите на интегралната схема D2 в.
модула за яркостния канал Л S8 през модулите Л59, Л510и Л511
и катодите на кинескопа има свързващи кондензатори, необходи-
мо е да се прави второ фиксиране на ниво „черно" във всеки един
от изходните видеоусилватели в модулите Л59, Л510 и Л SI 1.
Това е обяснено по-нататък.
За отстраняване на смущенията, конто се получават от „бие-
нето" на сигналите на цветовите носещи с различна честота от
честотата на звука, при приемане на нветно изображение в мо-
дула Л58 е предвидено автоматично включване на режектор-
ния филтър LI, С2, L3 и неговото автоматично изключване. За.
разлика от телевизионните приемници за цветно изображение от
второго поколение в телевизионния приемник „Рубин Ц-202" ре-
жекторният филтър променя честотата на настройка в зависи-
мост от предаваната носеща, даваща информация за „червен" ила
„син" ред.
Схемата за автоматично изключване на режекцията и измене-
нието на нейната честота се състои от кръга LI, С2, L3 в AS8„.
включен към веригата за преминаването на яркостния сигнал от
диодния ключ VD1 в модула AS8 и транзистора, работещ в клю-
чов режим, влизащ в състава на интегралната схема D1 от моду-
ла Л58 (изводи 4, 5 и 6). Следователно при повреда само на тозз
транзистор не е необходимо да се сменя цялата интегрална схе-
ма, а може външно да се запои към тези изводи силициев маломо-
щен ключов транзистор. През контакта 8 на модула ASS и чрез-
резиетора R6 се подава на неговата база (извод 5 наD1) напреже-
ние от схемата за Цветова синхронизация (контакт 17 на Л55)0.
необходимо за включване на режекцията, зависещо от характера
на приеманото изображение (цветно или черно-бяло). Превключ-
ващите импулсн с правоъгълна форма и меняща се полярност с.
честота 7812,5 Hz пристигат от модула Л55, където се форм враг
и през контактите 9 (Л35) и 10 (Л58) и регулятора R3 се подават
на анода на диода VD\ (Л58).
При приемане на черно-бяло изображение напрежението за.
включване на режекцията, постъпващо от схемата за Цветова син-
хронизация, е почти нула, транзисторът в интегралната схе-
ма D1 е запушен, кслекторното му напрежение е 12 V, вслед-
ствие на което е запушен и диодът VD1. В този случай режектор-
ният кръг LI, С2, L3 не влияевърху формата на характеристика-
30
та на яркостния канал. Импулсните превключващи напрежения?
не могат да отпушат диода VD1, тъй като те са по-малки от запуш-
ващото напрежение 12 V.
При приемане на цветно изображение напрежението за включ-
ване на режекцията е +3,4-^-4 V, транзисторът в интегралната
схема Die наситен и долният край (по схемата) на дросела L3
(AS8) през този транзистор е даден на маса. По такъв начин ре-
жекторният филтър се оказва включен между маса и сигналната
верига. От честотната характеристика на яркостния канал се из-
рязва честотата, съответствуваща на настройката на кръга, конто,
се измени ред по ред, в зависимост от това, какъв сигнал следва.
Схемата за ограничаване на тока на лъчите на кинескопа дей-
ствува на принципа да се намали размахът на яркостния сигнал,
подавай на катодите на кинескопа, ако токът на лъчите стане по-
гоням от максимално допустимия ток. Изпълнителното устрой-
ство на схемата за ограничаване на тока на лъчите е преобразо-
вателят на постоянно напрежение 4, намиращ се в интегралнатаг
схема D1 на модула AS8. На извода 8 на интегралната схема D1
през контакта 6 (AS8), контакта 8 (XI), контакта 10 (ХЗ), /?22 и
С36 се подава напрежение от умножителя на напрежение УН8,5/'
25—1,2 А в модула А7?5, което е пропорционално на тока на лъ-
чите на кинескопа. На извода 9 (AS8) се подава фиксирано напре-
жение, определено от делителя Р23, R13 (AS8). Големината на.
това напрежение (прагът на задействуване) се регулира чрез три-
мер-потенциометъра R13.
Второто и окончателно фиксиране на ниво „черно" на видео-
сигнала се прави в изходните видеоусилватели на модулите AS9,
AS 10 и AS11. Ще разгледаме пак действието на схемата в модуля:
AS9. Режимът на усилвателя по постоянен ток (положението ня.
ниво „черно") се определи от напрежението на кондензатора С1,.
което през резистора R4 е свързано с базата на транзистора VT3.
От своя страна 01 се зарежда през R3 до напрежението на захран-
ващия източник +12 V и се разрежда през ключа, изпълнен с-
транзистора VT2. На базата на VT2 от контакта 15 (AS5) през-
контакта 4 (AS9) постъпват редови импулси с положителна поляр-
ност, а през резистора 7?11 и делителя Я16, R18 постъпва също-
на базата на VT2 сигнал от колектора на изходния транзистор
VT5. На емитера на VT2 през контакта 7 (AS9) се подава по-
стоянно напрежение, чиято стойностможе да се мени чрез тример-
потенциометъра R37 (нивото на „черно"). Режимът на VT2 чрез
R37 се установява така, че по време на правия ход той да е за-
пушен. По време на обратния хедна редовата развивка на базата
на VT2 едновременно с яоложителните редови импулси постъпват
♦напрежения от „площадката“, транзисторът VT2 се отпушва и
жондензаторът С1 се разрежда.
Обработката на сигналите за цветност и Цветова синхрониза-
дия се прави в модула за обработка на сигналите за цветност
>4S5. Редовите импулси се формират от чакащия мултивибратор,
изпълнен с транзисторите VT12 и VT13 и логический елемент
2И-НЕ (вж. фиг. 1.1) в интегралната схема D2 (изводи 8, 9 и 10).
Задействуването на мултивибратора става от отрицателните им-
пулси на обратния ход на редовата развивка. Тези импулси се
вземат от извода 5 на изходния трансформатор за хоризонтално
отклонение Т1 (ТХО) в блока на развивките AR2 и през контак-
та 3 (ХЗ), делителя R17, /?18 в блока А1, контакта 12 (4S5),
диференциращата верига С21, /?41 се подават на мултивибратора
♦(извод 10 на D2). Чрез тример-потенциометъра 7?46 се регули-
ра продължителността на редовия импулс. Формираният редойи
импулс с положителна полярност на извода 8 на интегралната
схема D2 се използува за задействуване на симетричния тригер,
намиращ се в интегралната схема DI (извод 3), а така също през
контакта 15 той се извежда от модула 4S5.
Кадровите импулси се формират от чакащия мултивибратор,
-изпълнен с транзистора VTl 1 и логическия елемент 2И-НЕ в
интегралната схема D2 (изводи 11, 12, 13). Задействуването на
мултивибратора се прави чрез положителните импулси на обрат-
ния ход на кадровата развивка, конто се подават през веригата
.R36, С17, С19, 7?34, VD1, R37. Чрез тример-потенциометъра /?31
се регулира продължителността на кадровия импулс. Така фил-
трираният кадрови импулс с отрицателна полярност от извода И
на интегралната схема D2 се подава, както следва:
а) през резистора R7 (4S5) на електронния ключ VTI;
б) през кондензатора С8 на схемата за Цветова синхронизация
(извод 13 на D1);
в) на схемата за фэрмиране на превключващите импулси (из-
вод 2 на D2).
Освен това кадровият импулс се извежда от модула AS5 през
контакта му 8. Кадровият импулс с положителна полярност се
взема от колектора на транзистора VTl 1 и се извежда от модула
Л35 през контакта му 14.
Схемата за формиране на комутиращите импулси е съставеиа
от две последователно свързани логически звена 2И-НЕ в интеграл
ната схемаD2 (изводи 1+6). На входа на тези звена се подава сиг-
нал от симетричния тригер в интегралната схемаО1 (изводи 1 + 6).
От оформителя на редовите импулси (извод 8 на D2) на извода 3
HaDl се подава редози импулс с положителна полярност и задей-
32
ствуватрйгера. На изхода натригера (извод2 наО1) се пол уча-
ват правоъгълни импулси с полуредова честота, конто се под ават
на първия оформител на комутиращите импулси — еднэ от звена-
та 2И-НЕ в интегралната схема D2 (извод /). От неговия изход
(извод <3) правоъгълните импулси с полуредова честота с обр атна
фаза на входните импулси се подават на втория оформител на ко-
мутиращите импулси — логическо звено 2И-НЕ в интегралната
схема D2 (изводи 4 и 5) и се извеждат от модула AS5 през кон-
такта му 9. Правоъгълните импулси на изхода на второго звено
(извод 6) с обратна фаза на входните импулси също се из веж-
дат от модула AS5 през контакта му 10.
За правилната работа на декодиращото устройство е необхо-
димо да се спре действието на електронния комутатор по време на
обратния ход на кадрите, т. е. да се прекрати подаването на пре-
включващи импулси. За тази цел на извода 2 на интегралната схе-
ма D2 от оформителя на кадровите импулси (извод И и £>2) се по-
дават кадрови импулси с отрицателна полярност. По такъв начин
на един от входовете на логического звено 2И-НЕ (изводи 1, 2
и 3) по-време на действиегэ на този импулс се поддържа т. нар.
лсгическа нула. Следователно на изхода иа това звено (извод 3)
през цялото това време ще има т. нар. логическа единица, неза-
висеща от полярността на напрежението на другия вход иа зве-
нит© 2И-НЕ, която се подава на двата входа на логического звено
2И-НЕ (изводи 4, 5 и 6) в същата интегрална схема. По такъв на-
чин на изхода на това звено (извод 6) се осигурява напрежение на
логическата нула през цялото време на действие на кадровия
импулс.
Следователно на управляващите входове на комутатора в инте-
гралните схеми D1 и D2 по време на действието на импулса на
обратния ход на кадрите постъпва само положително (извод 7)
и само отрицателно (извод 9) напрежение, а не правоъгълни им-
пулси, чиято полярност се мени по време на всеки ред. По такъв
начин комутаторът е спрян по време на обратния ход на кадрите,
поради което на всеки от неговите входове има последователност
на цветоразликовите сигнали на червения и сииия цвят.
За поддържане на правилка фаза на работа на симетричния
тригер (изводи 14-6 на D1) от схемата за отдел я не на импулсите
за Цветова синхронизация през резистора/? 13се подават импулси-
те эа Цветова синхронизация (за разпознаване на цветовете).
За отделяне на импулсите за Цветова синхронизация се из-
ползува схемата, съставена от стъпалото с транзистора УТ1, еми-
терния повторител с транзистора VT2, усилвателя с транзистора
VТЗ с товар кръгът LI, СЗ, настроен на полуредовата честота, и
3 Откриваие и отстраняване . .
33
емитерння повторител-ограничител V74. През контакта 6 на мо-
дула за обработка на сигналите 4S5 и веригата С16, 7?28 на база-
та на транзистора VT2 се подава демодулираният цветоразликов
сигнал на червеното. Към базата на транзистора VT2 е свързав
ключът с транзистора VT1. Чрез емитерния повторител с тран-
зистора VT2 се съгласува голямото входно съпротивление на из-
точника на цветоразликовия сигнал с малкото входно съпротивле-
ние на стъпалото с транзистора VT3.
Режимът на транзистора VT1 е избран така,че по време на пра-
вил ход на кадровата развивка, когато се предава сигналът на
изображението, той да се намира в режим на насищане и постъп-
ващият на базата на транзистора VT2 цветоразликов сигнал на
червеното през транзистора и електролитния кондензатор С1 се
дава на маса.
През време на обратния ход на кадровата развивка, когато се
предават импулсите за Цветова синхронизация,транзисторът VTI
се запушва от кадровия импулс с отрицателна полярност, постъп-
ващ на базата му през резистора R7 от оформителя на импулси-
те. По такъв начин на колектора на транзистора VT1, респ. на
базата на тр анзистора VT2, се отдели импулсът за Цветова син-
хронизация, който се подава на базата на транзистора VT3. Тъй
като електронният комутатор на декодиращото устройство не
действува по време на обратния ход на кадрите, импулсът за Цве-
това синхронизация мени своята полярност на всеки следващ ред.
През свързващия кондензатор С6 импулсите за Цветова син-
хронизация вече със синусоидална форма се подават на базата на
емитерния повторител с транзистора VT4. Този транзистор е нор-
мално запушен чрез нулево напрежение между базата и емитера.
Той се отпушва по време на отрицателните полупериоди на сину-
соидата. От емитерния товар R13 на транзистора УТ4 отрицател-
ните полупериоди се подават на симетричния тригер (извод 1 на
D1) за корекция на неговата фаза и на схемата за Цветова синхро-
низация (извод 10 на D1). При правилна фаза на превключване
на симетричния тригер импулсите за Цветова синхронизация
не влияят на неговата работа.
Схемата за Цветова синхронизация е изпълнена с един тригер
в интегралната схема 01 (изводите 8-е-13). От оформителя на
кадровите импулси (извод 11 на D2) отрицателният импулс се
подава на диференциращата верига С8, R14. Отрицателният пик
на напрежението, съответствуващ на предния фронт на кадро-
вия импулс, постъпва на първия вход на тригера за цветовата
синхронизация (извод 13 на D1) и го привежда в такова състоя-
ние, когато на извода 9 се установява напрежение почти нула, а
34
на изводите 8 и 12 — положителио напрежение. Това състояние
на тригера съответствува на черно-бяло изображение.
При приемане на черно-бяло изображение на изхода на схе-
мата за отделяне на импулсите за Цветова синхронизация (на ре-
зистора R13 в емитерната верига на VT4), а следователно и на
другия вход на тригера (извод 10 на D1) няма да има импулс за
Цветова синхронизация и тригерът по време на правия ход на
кадровата развивка остава в изходно състояние.
При приемане на цветно изображение се появяват импулсите
за цветовата синхронизация, конто превключват тригера в тако-
ва състояние, при което на изхода му (извод 9 на D2) има положи-
телно напрежение, близо до нула. Такава промяна на състоянието
на тригера става при всеки полукадър.
За използуването на напрежението от тригера за работата на
декодиращото устройство изводът 9 на интегралната схема D1 се
извежда от модула през контакта 17, а изводите 8 и 12 — чрез кон-
такта 16 на модула за обработка на сигналите на цветно’ст Л55.
За захранване на интегралните схеми D1 и D2 в модула Л55
има делител на напрежение с резисторите R3 и R6, от конто се
получава напрежение 5 V. За да се намали вътрешното съпротив-
ление на източника 5 V, напрежението от делителя се подава на
интегралните схемиD1 иD2чрез емитерния повторител VT6.
Стъпалото за предварително отделяне на синхронизиращите
импулси с транзистора VTI се намира в блока за обработка на сиг-
налите (на схемата вляво от модула Л57). Транзисторът VT1 ра-
боти в режим на отсечка. Пълният телевизионен сигнал с положи-
телна полярност през £1, С1 и устойчивата на смущения верига
С5, VD1 се подава на базата на транзистора VT1 и го отпушва.
При това в колекторната му верига се получава синхрониза-
ционен сигнал с положителна полярност и размах 2 V, който
през съединителя Х2 се подава на блока на развивките ЛЗ.
Стъпалото за формиране на импулсите за гасене на обратния
ход на редовата и кадровата развивка е изпълнено с транзистора
VT2 в блока за обработка на сигналите Л1 (на схемата под моду-
ла Л511). От оформителя на кадровите импулси в модула Л55
(извод 8 на D2) през контакта 15 на модула Л S5 и веригата С18,
/?25 на базата на транзистора VT2 постъпват импулси с положи-
телна полярност с редова честота, а от колекторния товар £29. ИД
транзистора VT11 в модула Л55 през контакта 14 (Л55) постьп.*
ват импулси с кадрова честота. Тези импулси отпушват транЗИ’
стора VT2 и на колектора му се получава сигнал с отрицатеЛНа
полярнсст и размах 200 V, който през веригата С15, £46 и СЬСДИ*
иителя Х4 се подава на модулаторите на кинескопа. РазряДНИ-
88
кътГУ1, разположен на платката на кинескопа 45, и диодът VD3
в блока 41 предпазват транзистора VT2 в блока 41 от пробив.
Диодът VD2 заедно с делителя R57, Д40 в блока 41 осигуря-
ват стабилно ниво на постоянна съставна на модулаторите на
кинескопа.
Чрез веригата Д45, VD5 се предпазват елементите на схемата
при повишаване на напрежението на контакта 15 на модула 4S5
повече от допустимото.
Повредите в блока за обработка на сигналите БОС-2 ще раз-
гледаме по стъпала и модули.
1.6.11ПОВРЕДИ В МОДУЛИТЕ ОТ РАДИОКАНАЛА И УСТРОЙСТВОТО
ЗА ГАСЕНЕ НА ЛЪЧИТЕ НА КИНЕСКОПА
Поради фиксираното ниво на „черното" екранът при липса на
входен сигнал е почти тъмен. При проверка на модула УМ1-4
се препоръчва да се увеличат напреженията на ускоряващите
електроди на кинескопа.
За да проверим дали модулът УМ1-4 (АДЧХ) функционира
нормално, превключвателят SB1 (44) се установява в положе-
ние „Ръчна донастройка на хетеродина" — РДЧ (бутрнът е не-
натиснат), и- чрез съответния потенциометър (7?61^-Д66) в блока
за предварителна настройка на сензорното устройство СВП-4-1
малко разстройваме хетеродина, докато вертикалните линии на
изображението се изкривят или се влоши детайлността му. След
това бутонът SB 1 (44) се поставя в положение „Автоматична до-
настройка на хетеродина" — АДЧ, и ако модулът УМ1-4 (АДЧХ
функционира нормално, на екрана се получава качествено из-
ображение.
Няма изображение и звук на всички капали. На екрана се
вижда шум („снеговалеж"), а при отсъствие на сигнал на входа от
високоговорителя се чува характерен шум. Проверяват се връз-
ките между антенните гнезда и СК-В-1. Проверява се дали теле-
визионният приемник работи нормално само при натиснат бутон
SB1 (РДЧ'). В такъв случай се проверява модулът УМ1-4 (АДЧХ).
Няма изображение и звук на всички капали. На екрана се
вижда шум и от високоговорителя се чува характерен шум само
при допиране на метална отвертка до съединителя МЧ от СК-В-1
към модула УМ1-1 (МЧУИ). Измерват се напреженията на изво-
дите на СК-В-1. Ако те съответствуват на напреженията оттабли-
цата в прил. 1 и се изменят при превключванэ на каналите, пэв ре-
дата да се търси във ВИТК СК-В-1. Ако измерениге налреже ния
36
са по-ниски от нормалните, те се измерват повторно, но при изва-
дени съединители Х9.1 иХ9.2 в блока за управление А4. Ако при
това се окаже, че измерените напрежения са нормални и се изме-
нят при превключваие на каналите, повредата да се търси в
СК-В-1. Ако обаче измерените по този начин напрежения са пак
по-ниски от нормалните, повредата да се търси в сензорното
устройство СВП-4-1 или в пзточниците на напрежение. Ако от-
съствува напрежението —12 и 12 V на контактите 1 и 2 на съе-
динителя Ш-П2, да се провери контакту в ането в съединителя Х4
и дали не е прекъснал някой от печатните проводници на плат-
ката за съгласуване в блока за управление А4. Ако отсъствува
напрежението 30 V, да се проверят резисторите R3, R7, R15 и це-
неровият диод VD2.
Няма изображение и звук на всички канали. При допиране
на метална отвертка до съединителя МЧ на екрана няма смущение
и не се чува характерен шум от високоговорителя. Проверява се
модулът УМ1 -1 (МЧУИ): съединителен кабел, VT1 и D1.
Шум в изображението, изображението изчезва, нарушение на
синхронизацията по хоризонтали. Проверяват се веригите на
АРУ. Измерва се постоянното наярежение на контакта 6 на моду-
ла УМ1-1, което трябва да се изменя от 3 до 5 V при превключ-
ване на каналите, а при изваден антенен щепсел то трябва да
е9,5 V. Ако при изваден антенен щепсел чрез тример-потенциоме-
търа R17 на контакта 6 на модула не може да се регулира напре-
жение 9,5 V, да се проверят елементитеТ? 19, R20 и С4 на платка-
ча на БОС-2, да се провери наличието на импулс на обратния
ход на редовата развивка на контакта 5 на модула УМ1-1 и изправ
нсстта на интегралната схема D1.
Има изображение, няма звук. Не се чува характерният шум
от високоговорителя, но при допиране на метална отвертка до кон
такта 2 на модула УМ1-3 се чува брум. Проверяват се веригите за
регулиране на силата на звука в блока А4. Проверява се връзка-
та между контакта 6 на съединителя на модула УМ 1-2 и контакта
2 на модула УМ1-3. Проверява се модулът УМ1-2.
Има изображение, няма звук. Не се чува характерният шум
от високоговорителя, а при допиране на метална отвертка до кон-
такта 2 на модула УМ 1-3 не се чува брум. Проверява се наличието
на захранващото напрежение 15 V. Проверява се модулът УМ1-3.
Проверяват се връзките с високоговорителите. Проверява се
кондензаторът СЮ на платката на блока БОС-2. Проверява се
превключвателят SB2 за изключване на високоговорителите.
Звукът е изкривеи. При увеличаване на силата на звука се
получава „задавяне". Напрежението 15 V е зинижено. Ако чрез
37
тример-потенциометъра R14 в блока на захранването БП-15 (Л2)
това напрежение не може да се нормализира, да се пр овери блокът
на захранването.
Няма изображение и звук. От високоговорителите се чува ха-
рактерно . ъскане. Прием има само на трети телевизионен обхват.
Отсъствува напрежението —12 V за превключване на обхватите
вСК-В-1. Ако на контакта 3 на съединителя Х4 (А2) отсъствува
напрежението —12 V, да се проверят елементите VD8, VD9 и
С7 в блока на захранването БП-15 (Л2).
Детайлността на изображението в положение „РДЧ“ на пре-
включвателя SB 1 (Л 4) е по-добра, отколкото в положение „АДЧ“.
Донастройва се бобината L3 в модула УМ1-1 (АДЧХ) до получа-
ване на максимална детайлност. За тази настройка модулът се
поставя в съединителя Х14 в ремонтно положение.
Детайлността на изображението в положение „РДЧ“ на пре-
включвателя 5В1(Л4) е по-добра, отколкото в положение
„АДЧ“, но не може да се подобри чрез донастройка на бобината £3.
Необходимо е да се замени ВИТК СК-В-1, тъй като е влошена
амплитудно-честотната му характеристика.
В положение „АДЧ“ на превключвателя SB1 (Л4) вер-
тикалните линии на изображението са изкривени. Модулът УМ1-1
се поставя в ремонтно положение и се донастройват бобините LI 1
и £12 от синхронния детектор, докато се отстрани изкривяването.
Нарушена е общата синхронизация. Проверява се съединител-
нияткабел Х2(Л1) — Х2(ЛЗ)? Проверява се веригата между кон-
такта 1 на съединителя Х2(Л1) и контакта 7 на модула МЗ-1-1.
Проверява се режимът на транзистора VT1 (Л1). Проверява се
кондензаторът С2 (Л1).
Изображението подскача по вертикала. Проверява се чрез за-
мяна модулът УМ1-1. Проверява се кондензаторът С2 (Л1). Из-
мерва се съпротивлението на резистора R1 (Л 1), което трябва
да е 1 к2.
В горния край на цветното изображение се виждат светли на-
клонен и линии. Проверява се дали няма окъсяване на разрядника
£У1(Л5) на изхода на веригата за гасене на обратния ход. Про-
верява се режимът на транзистора VT2. Проверява се наличието
на базата на транзистора VT2 на импулси от редовата и кадрова-
та развивка. Проверява се напрежението 12 V на контакта 1 на
съединителя XI(Л 1).
Изображението е с намален контраст. При регулиране чрез
потенциометъра R18 (Л51) не може да се установи на контакта
3 (Л51) необходимият размах 1,5 V на пълния цветен телевизио-
нен сигнал (ПЦТС) от ниво „черно" до ниво „бяло“. Проверява се
38
режимът на транзистора VTl (AS1). Проверяват се постоянни-
те напрежения на изводите на интегралната схема D1. Проверя-
ват се елементите от външните вериги. Проверява се дали се из-
мени постоянното напрежение на контакта 3 на модула УМ1-1
при регулиране с 18 (AS1) — то трябва да е 3-г-3,5 V при нор-
мален размах на ПЦТС.
Настройката на приемания канал се променя периодически до
пълно изчезване на изображението. Проверява се ценеровият диод
VD2 на платката за съгласуване в блока за управление А4, при
чието нормално действие напрежението на контролната точка
X4N (А4) трябва да е неизменно (29,5-r-31 V). Както е извест-
но с това напрежение се захранват варикапите във ВИТКСК-В-1.
За проверка на модула УМ1-4 (АДЧХ) превключвателят SB1 (А4)
се поставя в положение „РДЧ“ (бутонът е изваден), с помощта на
съответния потенциометър в блока за предварителна настройка
в сензорното устройство СВП-4-1 се получава устойчиво изобра-
жение, след което се изважда модулът УМ1-4. Ако след това се
промени настройката на канала, в един от двата кондензатора С9
или С11 в модула УМ1-4 има утечка.
1.0.2. ПОВРЕДИ В МОДУЛА ЗА ОБРАБОТКА НА СИГНАЛИТЕ
ЗА ЦВЕТНОСТ И ЦВЕТОВА СИНХРОНИЗАЦИЯ УМ2-1-1
Тъмен екран. Напрежението на трите катода на кинескопа пре-
юишава 200 V. Повредата се дължи на неизправност на оформи-
теля на редовите импулси. Ако на извода 14 на интегралната схе-
ма 01 отсъствува постоянното напрежение 5 V, да се проверят
«елементите VT6, /?3, R4 и 7?6. Проверява се веригата за включ-
ване на оформителя на редовите импулси: R17, /?18 и VD4. Про-
верява се оформителят на редовите импулси: 7?39, 7?41,7?46, R44,
УТЧЗ, VT4,D1 и 02. За проверка на интегралните схеми О1 и 02
трябва да се прекъсне връзката между извода 8 на 02 и извода 3
яа Di. Появата на изображениепоказва, чее повредеиа01, а лип-
сата на изображение — повреда на 02.
Има черно-бяло изображение, няма цветно изображение. При
даване на маса на контакта 16 на модула цветного изображение се
появава. Повредата се дължи на неизправност на устройството
за Цветова синхронизация (за разпознаване на цветовете). При
наличие на импулси за Цветова синхронизация на контакта 11
на модула и на изводите 1 и 10 на интегралната схема О1 да се
провери последната. Ако обаче импулсите за Цветова синхрони-
зация отсъствуват на контакта 11, а на контакта 6 на модула има
39
цветоразликови сигнали (вж. осцилограма 9 на прил. 1) и на база-
та на транзистора VT1 постъпват кадрови импулси с отрицател-
на полярност (ссцилограма 6 на прил. 1), да се проверят стъпала-
та с транзистсрите VT4, както и елементите СЗ, 01, С6, С4,
С16 иО1.
Има черно-бяло изображение, няма цветно изображение. При
даване на маса на контакта 16 на модула цветного изображение не
се появява. Еа контакта 1 на модула има ПЦТС, а на контакта
му 4 той отсъствува. Проверяват се стъпалата с транзистсрите
VT14-VT4 и VT7-i-VT9 за усилване на директния сигнал. Пр- -
верява се дали няма прекъсване и замасяване към екрана им па
бобините L2 и L3.
Има черно-бяло изображение, няма цветно изображение. На
черно-бялото изображение се виждат светли наклонени липин на
обратния ход. Повредата се дължи на неизправност на оформи-
теля на кадровите импулси. Проверява се режимът на транзисто-
ра VT11. Проверява се интегралната схема D2. Проверява се
тример-потенциометърът /?31. Проверява се веригата за включ-
ение на сформителя на кадровите импулси: VD1, С17, С19, /?34„
7?S6 и 7?37. Проверява се веригата между контакта 13 на модула
и контакта 7 на съединителя Х1(Л1).
Преходите между ивиците на стандартния сигнал „цветни иви-
ци“ не са резки. Прави се донастройка на кръга за корекция на
ВЧ предизкривявания L2, 09.
Цветни смущения на черно-бялото изображение. Напрежение*
то на контакта 16 на модула е по-ниско от 2 V. Проверява се нали-
чието на кадровия импулс на контакта 8 на модула. Ако има кад-
рови импулс, повредена е интегралната схема D1. Ако обаче на
контакта 8 отсъствува кадрови импулс, да се проверят интеграл-
ната схема D2 и режимът на транзистора VT11.
В герната част на изображението се виждат светлите линии на
обратния ход. При въртене на оста на тример-потенциометъра
R31 тези линии изчезват. Повредата се дължи на неправилно уста-
новена продължителност на кадровия импулс. Чрез тример-по-
тенциометъра 7?31 на контакта 14 на модула се установява продъл-
жителност на кадровия импулс 1100=±= lOOps.
Неправилно възпроизвеждане на цветовете. При възпроизвеж-
дане на сигнал „цветни ивици“ няма правилна последователност на
цветовете; отсъствува зеленият цвят. Повредата се дължи на не-
нзправна интегрална схема 01 или 02. Проверява се наличието
на импулси за Цветова синхронизация на извода 10 на интеграл-
ната схема О1. Проверява се интегралната схема О1. Накрая се
проверява интегралната схема 02.
40
Цветного изображение „мига“. Допълнителната регулировка
чрез тример-потенциометъра /?8 в модула МЗ-2-2 от блока на раз-
вивките БР-12 (АЗ) на честотата на полукадрите не дава положи-
телен резултат. Проверява се и ако е необходимо, се регулира необ-
ходимият размах (осцилограма 4 на прил. 1) на цветоразликовия
сигнал (регулировката се прави на контакта 6). Донастройва се
кръгът LI, СЗ, като се намалява индуктивността на L1 (ядрото
ж се развива с 1—2 оборота). Чрез тример-потенциометъра R14
в блока на захранването БП-15 (Д2) се регулира на контакта <?'
на модула УМ2-1-1 напрежение 12 V. Чрез тример-потенциометъра-
/?31 в модула УМ2-1-1 се регулира продължителност на кадро-
вия импулс 1100± 100 ps.
1.6.3. ПОВРЕДИ В МОДУЛА НА ЗАДЪРЖАНИЯ СИГНАЛ
М2-5-1
Намалена наситеност на цветного изображение. При възпро-
извеждане на сигнал „цветни ивици“ редовете на червената и си-
нята ивица не са продължение на един и същи ред в двете ивици,
а като че ли се редуват. С парче проводник се свързват изводите-
1 и 4 на закъснителната линия УЛЗ (ЕТ\) и ако се възстанови
нормалната наситеност на червения и синия цвят, закъснителната
линия е прекъсната и трябва да се замени Ако закъснителната ли-
ния е изправна, първо да се проверят режимнте на транзисторите
VT1 и VT2, а след това да се провери резисторътР4. Проверяват
се дроселите L1 и L2.
1.6.4. ПОВРЕДИ В МОДУЛА НА ДЕМОДУЛАТОРИТЕ ИА СИГНАЛИТЕ
ЗА ЦВЕТНОСТ УМ2-2-1
Няма цветно изображение. При даване на маса на контакта
на модула се появява цветно изображение, в което отсъствува-
червеният цвят.Повредата се дължи на неизправност на канала на-
„червения" цветоразликов сигнал.Проверява се интегралната схе-
ма D1 и свързаните към нея елементи. Проверява се емитерният'
повторител с транзистора У7Ч и резисторите в емитернатаму ве-
рига. Проверява се дроселът L3.
Няма цветно изображение. При даване на маса на контакта
10 на модула не се появява цветно изображение. Повредата се
дължи на пробив на един от транзисторите VT2 и VT3 или на не-
изправна интегрална схема £)1 или D2. Първо се измерва напре-
41
жението на шината, конто свързва изводите 13 на интегралните
схеми Р1 и £)2, което при пробив на VT1 или VT2 е почти нула.
Ако това напрежение е по-малко от 1 V, се отпоява връзката на
извода 13 последователно на £>1 и на D2 и се установява коя от
тях е неизправна.
На цветното изображение отсъствува синият цвят или той
е с много малка наситеност. При включване на канала на цвет-
ност се запазва балансът на бялото. Повредата се дължи на неиз-
правност на канала на „синия“ цветоразликов сигнал. Проверя-
ва се интегралната схема D2 и свързаните към нея елементи. Про-
верява се емитерният повторител с транзистора УТЬ и резисто-
рите в емитерната му верига. Проверява се дроселът А4.
Цветни смущения на черно-бялото изображение. На екра-
на на осцилоскопа, свързан към контактите 6 или 13 на модула,
се наблюдават шумове.Измерва се напрежението на шината, свърз-
ваща извода 13 на интегралните схеми D1 и D2 с колектора на
транзисторите VT2 и VT3. Ако транзисторите са изправни и на-
прежението на тази шина при приемане на черно-бяло изображе-
ние не превишава 0,4 V (вместо 1,3 V), неизправна е интегрална-
та схема оттози цветоразликов канал (D1 или£)2), в който се фор-
мират цветните смущения, чийто цвят преобладава на екрана (чер-
вей или син). Проверява се изправността на връзката на извода
13 на интегралните схеми D1 и D2 с колектора на транзисторите
VT2 и VT3.
Цветното изображение изчезва периодично („мига"). Повр е-
дата се дължи на недостатъчен размах на цветоразликовия сиг-
нал на контакта 6 на модула. Проверява се с осцилоскоп на кон-
такта 6 размахът на цветоразликовия сигнал и евентуално се пра-
ви допълнителна регулировка чрез потенциометъра /?32 (вж. осци-
лограма 2 на прил. 1).
Неправилно възпроизвеждане на цветовете. Редовете „пълзят“.
Повредата се дължи на изкривени цветоразликови сигнали. Про-
веряват се интегралните схеми D1 и D2.
1.6.5. ПОВРЕДИ В МОДУЛА НА ЯРКОСТНИЯ КАНАЛ
И МАТРИЦИТЕ УМ2-3-1
[Цветното изображение е с малка яркост и неестествени Цветове
«на детайлите му, в конто преобладават червеният, синият и
черният цвят. Първо се проверява дали не е прекъсната верига-
та на регулатора на контраста R27 в блока за управление А4.
Ако тя е изправна, чрез този регулатор напрежението на контак-
42
та 7 на модула УМ2-3-1 може да се изменя от 2 до 5 V. Ако тази
верига е прекъсната, няма напрежение на контакта 7 на модула.
Проверява се закъснителната линия ЕТ1. Без тя да се разпоява
от платката, съпротивлението между изводите й е 100 Q, а меж-
ду изводите й и маса — 200 Q. Проверява се бобината L2. Про-
веряват се режимите на транзисторите VT2 и VT3. Проверява се
дали няма съединение на изводите 4 и 12 на интегралната схема
D2 с маса.
Слаб контраст на изображението, като той не може да се регу-
лира. При движение на плъзгача на регулятора на контраста
R27 (А4) сигналът на изхода на модула (контактите 17, 18 и 20)
не се изменя или се изменя незначително. Повредата се дължи
яа неизправно действие на схемата за ограничаване на тока на лъ-
чите в интегралната схема D1. Измерва се напрежението на кон-
тактите 6 и 9 на модула, като напрежението на контакта 9 тряб-
ва да е поне с 0,1 V по-голямо, отколкото напрежението на кон-
такта 6. Ако двете напрежения са равни или напрежението на
контакта 9 е по-малко, отколкото на контакта 6 и не може да се
увеличи чрез тример-потенциометъра R13 на платката на БОС-2
(А1), първо да се провери кондензаторът С12 и ако той е
изправен, да се замени интегралната схема D1. Да се провери
дали не е прекъснат печатният проводник от резистора R23 до
извода 9 на интегралната схема D1.
Малка наситеност на цветного изображение. Размахът на сиг-
налите E'R, Е’о и Е'в на контактите 17, 18 и 20 на модула не съот-
ветствуват на осцилограмите 9, 10 и 8 на прил. 1. Проверява се
наличието на цветоразликовите сигнали E'R — Е'у и Е'в — Е'у на
изводите 14 и 2 на интегралната схема D2- При отсъствие на еди-
ния от тях или при несъответствие на размаха им се проверяват
кондензаторите С21 и С22. При съответствие на размаха на тези
сигнали и при наличие на всички необходими напрежения на инте-
гралната схема D2 последната е повредена.
Недостатъчна детайлност на черно-бялото изображение или
наличие на муаре на цветного изображение. Детайлността не мо-
же да се подобри при регулиране на фокусировката на едноцветен
растър (напр. зелен), а така също и чрез ръчна донастройка на
честотата на хетеродина (при положение „РДЧ“ на превключвате-
ля SB1 в блока за управление А4). Повредата се дължи на неиз-
правна схема за превключване на режекторния филтър, поради
което отсъствуват превключващите напрежения. Проверява се на-
личието на превключващо напрежение на контакта 8 на моду-
ла. Проверява се изправността на съответния транзистор вът-
ре в интегралната схема D1. Проверяват се бобините L1 и L3.
43
Ако липсва превключващо напрежение на контакта 8 при при-
емане на черно-бяло изображение (3,4-J-4V), да се провери схема-
та за Цветова синхронизация в модула УМ2-1-1 (вж. т. 1.6.2).
Недостатъчна детайлност на черно-бялото изображение или
наличие на муаре на цветното изображение. Шумовете на изобра-
жението са силно увеличени и се появява многоконтурност. Про-
верява се кондензаторът СИ. Проверява се изправността на за-
пойката на извода за заземявапе на закъснителната линия ЕТ1
чрез леко разклащане на последната.
В изображението липсват червеният и зеленият или синият и
зеленият цвят. След загряване на телевизионния приемник из-
чезва един от цветовете. Размахът на цветоразликовите сигнал»
Е'ц—Е'у и Е'в — Е'у на контактите 11 и 13 на модула съответ-
ствуват на осцилограмите 5 и 6 на прил. 1. Проверяват се конден-
заторите С19, С21, С22 и резисторите/?27, ^31, 7?32. Проверява
се дали няма прекъсване между изводите 6,7 и 10 на интеграл-
ната схема D2 и контактите 17, 18 и 20 на модула. Проверява се
интегралната схема D2.
Тъмен или слабо осветен екран. Повредата се дължи на неиз-
правност на схемата за фиксиране на нивото на „черно". Про-
верява се интегралната схема 01. Проверява се режимът на
транзистора Т2. Проверяват се кондензаторите С16 и С18. Про-
верява се наличието на импулс с редова честота на базата на тран-
зистора VT2.
След включване на телевизионния приемник яркостта на
екрана се увеличава постепенно, след което се задействува за-
щитата. Яркостта е голяма и не може да се регулира. Проверява се
интегралната схема D1. Проверява се кондензаторът СЮ.
Пулсираща яркост, като величината на пулсациите се мен»
при регулиране на яркостта. Проверява се печатният проводник
между резистора R22 и кондензатора С15. Проверяват се резисто-
рът R22 и кондензаторът С15.
Малка наситеност само на синия или само на червения цвят.
Прсверява се интегралната схема D2.
Бели опашки по хоризонтала, конто не се променят при ре-
гулиране на яркостта. Проверява се кондензаторът С8. Прове-
рява се интегралната схема D1.
Зелени опашки по хоризонтала, конто се появяват само при
намалена яркост. Проверява се интегралната схема D2.
Балансът на бялото е нарушен, като при регулиране на яркост-
та се появява цветка окраска. Повредата се дължи на неизправност
на схемата за формиране на спорного напрежение. Проверява се
режимът на транзистора V72. Проверява се кондензаторът С18.
44
1.8.6. ПОВРЕДИ В МОДУЛА НА ИЗХОДНИЯ ВИДЕОУСИЛВАТЕЛ
М2—4—1
Както е известно, в телевизиониия приемник „Рубин Ц-202“
има три еднакви изходни видеоусилвателя за трите основни цвя-
та: червей 7?, сии В и зелен G.
Екранът свети с един от основните Цветове. Напрежението
на катода на кинескопа за този цвят не превишава 10 V. Прове-
рява се режимът на транзисторите VT2-t- VT5.
На изображението отсъствува един от основните Цветове. На
контакта Х5 на съответния модул напрежението е не по-малко от
200 V и не се регулира. Проверява се режимът на транзисторите
VT1 -ь VT5. Проверяват се кондензаторът С2 и резисторът 7^16.
Проверява се наличието с импулс с редова честота на базата на
транзистора VT2. Проверяват се монтажнит-е връзки.
Нарушен е балансът на бялото. Чрез тример-потенциометрите
jR37, 7?38 и 7?31 на печатната платка на БОС-2 (Л 1) не може на
контакта Х5 на някой от трите модула да се установи напреже-
ние 170 V при отсъствие на входеы сигнал. Проверява се конден-
заторът СЗ. Проверява се наличието на импулс с редова често-
та на базата на транзистора VT2. Проверяват се режимът на
транзисторите VTls-VTS.
1.7. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР-12
Блокът на развивките БР-12 (АЗ) съдържа 4 модула:
1. А/?1 (МЗ-1-12) — синхронизация и управление на редо-
вата развивка.
2. AR2 (МЗ-2-2) — кадрова развивка.
3. А7?3 (МЗ-З) — стабилизиране на хоризонталния размер
на изображението.
4. А7?4 (МЗ-4-1) — корекция на геометричните изкривявания
на изображението.
В блока на развивките БР-12 се намира и умножителят на
напрежение УН8,5/25-1,2 А, който е мэнтиран на отделен модул,
означен с А7?5.
Сместа от кадрови и редэви синхронязиращи импулси с отри-
«ателна полярност през съединителя Х2 се подава на контакта 7
на модула А/?1 в блока на развизкигз АЗ. Ог контакта 7 (А7?1)
през веригата 7?1, С1 те постъпват на извода 8 на интегралната
•схема D\ в модула А7?1 —вхоц на амплитудния отделител,
където импулсите се усилват дэпълнигелно и се ограничават (вж.
45
фиг. 1.1). От изхода на амплитудния отделител 8 (D1) синхронизи-
ращите импулси постъпват на схемата за сравнение на фазите през»
извода 5 на интегралната схема £)1 и на извода 7 на D1. След то-
ва импулсите се разделят на кадрови и редови синхронизиращи
импулси.
Кадровите синхронизиращи импулси се отделят с помощта на
интегриращия филтър R6, С18 и през контакта 5 на модула ARI
се подават на модула за кадровата развивка AR2 (контакт 2).
Редовите синхронизиращи импулси се отделят с помощта на
диференциращия филтър С8, R8 и през извода 6 на интегралната
схема D1 се подават на фазовия детектор 13.
За получаване на по-точна синхронизация в интегралната схе-
ма D1 автоматичната донастройка на честотата и фазата на за-
даващия генератор за редова развивка се прави на два пъти.
Първо, честотата и фазата на генератора 6 се сравняват със син-
хронизиращите импулси от фазовия детектор 13. От изхода му
управляващото напрежение през извода 12 на интегралната схе-
ма Р1 и филтъра С4, R9, R11 се подава на входа на задава-
щия генератор 6 (извод 15 на D1) за корекция на неговата фаза
и честота. След това честотата и фазата на колебанията на зада-
ващия генератор за редовата развивка 6 се сравняват с импулси-
те на обратния ход на редовата развивка във фазовия детектор 13.
За тази цел импулсите на обратния ход на редовата развивка с
положителна полярност се снемат от извода 4 на 74 (ТХО) в бло-
ка АЗ и през контакта 4 на модула 4R1 и делителя R12, R14 се
подават на извода 5 на интегралната схема D\.
От изхода на фазовия детектор 13 през извода 4 на интеграл-
ната схема D1 веригата на корекция на фазата С12, R17, С13,
R20, R19, R15 и извода 3 на интегралната схема D1 импулсите
се подават на оформителя на импулсите с редова честота 17, на
който чрез вътрешна връзка в интегралната схема D1 постъпват
и импулси от задаващия генератор за редовата развивка 6. В ре-
зултат на това в оформителя на импулсите се прави допълнител-
на корекция на фазата. От изхода му редовите импулси постъпват
на усилвателя 1 и се извеждат от интегралната схема DI през из-
вода й 2.
Влизащата в състава на интегралната схема D1 схема на съв-
падение 5 е предназначена за автоматично изменение на времекон-
стантата на НЧ филтър на входа на задаващия генератор 6 при
настройка на даден телевизионен канал и при наличие на устой-
чива синхронизация. По време на настройката на честотата нате-
левизионния канал, когато е необходима широка лента на захва-
щане, времеконстантата на НЧ филтър съответно се намалявги
46
При широка лента на захващаие и съответно необходима по-ши-
рока честотна характеристика нараства влиянието на шумовете..
Тогава времеконстантата на филтъра се увеличава, което довеж-
да до повишаване на устойчивостта на шумове.
Чрез тример-потенциометъра R21 (AR 1) се регулира честотата
на задаващия генератор на редовете, а чрез тример-потенциометъ-
ра R 19 се коригира фазата на колебанията на редовата развивка..
От извода 2 на интегралната схема D1 импулсите с редова че-
стота през формиращата верига LI, R23, С17, R24, VDI се пода-
ват на двустъпалния усилвател с транзисторите VT1 и VT2 в»
модула AR 1. Формиращата верига и усилвателят изработват им-
пулси с положителна полярност и размах 10 V, който през гор-
ния контакт на съединителя X2X9(AR 1) се подават на управля-
ващия електрод на тиристора VT1 в изходното стъпало за редо-
ва развивка. То е изпълнено с двата тиристора VTI и VT2 (Л 3).
Тиристорът VT2 заедно с диода VD6 образуват ключ на правия
ход, а тиристорът VT1 заедно с диода VD2 — ключ на обратния
ход (ЛЗ).
Капацитетът на кондензаторите С9, СТ 1, С16 и общата индук-
тивност на намотките на Т\ (ТХО) тип ТВС-90ПЦ11, регулато-
рът на линейността по хоризонтала (РЛХ) L8 тип РЛС-1 и откло-
нителната система ОС тип ОС-90.38ПЦ12 натрупват енергия по<
време на правия ход на редовата развивка, а капацитетът на кон-
дензаторите С6, С7 и индуктивността на бобината Ы — по време
на обратния ход. Работата на схемата е основана на процеса на
зареждане на тези кондензатори и на натрупване и отдаване на
електромагнитна енергия чрез тиристори и диоди.
През време на първата половина на правия ход на редовата
развивка отклонителният ток протича през диода VD6, част от
анодните намотки на ТХО (изводи 11—12), кондензаторите за
S-образна корекция С9 и СП, регулатора за линейност по хори-
зонтала (РЛХ) L8 (регулиращи линейността главно в лявата част
на растъра), контакта 4 на съединителя XI, бобините за хоризон-
тално отклонение в отклонителната система ОС, контактите 2 и 1
на съединителя XI, изводните точки 3 и 2 на платката на блока
на развивките (АЗ), контактите 2 и 3 на съединителя Х4, бобини-
те LA, L5 и маса.
През време на втората половина на правия ход на редовата
развивка, когато тиристорът VT2 се отпушва от импулсите с
положителна полярност, конто през формиращата бобина L6 по-
стъпват на кондензатора С4, отклонителният ток протича през
тиристора V72.
С постъпването на импулси с положителна полярност през гор-
47
яия контакт на съединителя Х2Х9(А/?1) на управляващия елек-
трод на тиристора VT1 последниятсе отпушва през първата поло-
вина на обратния ход на редовата развивка. През това време клю-
«чът за правия ход (VT2, VD6) е отворен. През втората половина
на обратния ход протича ток през диода VD2. В този случай фор-
мирането на трионообразния ток е свързано с поредното отпуш-
ване на тиристорите и диодите в съответствие с пристигащите
задействуващи импулси на управляващите електродя на тиристо-
рите и преразнределение на напрежението върху съответните кон-
дензатори и бобини от схемата на изходното стъпало за редовата
развивка.
Веригата R10, R7, R3 (на платката на блока АЗ) и долният
контакт на съединителя Х2Х9, C2Q, VD4 (А/?1) са предназначени
за защита на тиристорите VTI и VT2 (АЗ) при недопустимо по-
нишаване на напрежението в изходното стъпало за редова раз-
нивка. При повишаване на напрежението на втория анод на кине-
скопа повече от 28 kV защитата се задействува. Паралелно на
кондензатора С16 е включен делителят на напрежение R10, R7,
R3. Плъзгачът на тример-потенциометъра R7 през долния кон-
такт на съединителя Х2Х9 в модула А7?1 и ценеровия диод VD4
е свързан с базата на транзистора VT1 в този модул. На конден-
затора С16 се получава напрежение, което зависи от величината
ла високото напрежение за втория анод на кинескопа. Част от
напрежението на кондензатора С16 чрез тример-потенциометъра
7?7идолния контакт на съединителя Х2Х9 (AR 1) се подава на мо-
дула AR 1. При определена стойност на това напрежение (при пре-
товарване) ценеровият диод VD4 пробива, напрежението се усил-
Фнг. 1.9
чва в двустъпалния усилвател с транзисторите VT1 и VT2 в мо
дула А7?1 и на управляващия електрод на тиристора VT1 в бло-
ка-АЗ се получава допълнителен острэвърх импулс. На фиг. 1.9а
48
« показана осцилограмата на импулсите в т. 34 (вж. прил. 1)
-при нормална работа на изходното стъпало за редова развивка
-(без претоварване), а на фиг. 1.9 б — същата осцилограма при
повишаване на високото напрежение над 28 kV с допълнителния
островърх импулс р. Този островърх импулс задействува защита-
та на изходното стъпало за редова развивка. Чрез трймер-потен-
щиометъра R7 (АЗ) ое регулнра прагът на задействуване на защи-
тага на изходното стъпало за редова развивка.
За да се предотврати протичането на много голям ток през
умножителя на напрежение УН8,5/25—1,2 А, се използува нео-
новата лампа VI. При работа на телевизионния приемник токът
-на лъчите на кинескопа, който протача по веригата умножител,
намотките 14—7 на Т"1 (ТХО), резистора R15 и маса, зарежда кон-
дензаторите С20 и С25 така, че на катода на VI да се получи отри-
цателен потенциал. Нарастването на последний при увеличаване
на тока повече от допустимого води до запалване на VI, което се
съпровожда с разреждане на кондензаторите С20 и С25. Разреж-
дането на кондензатора С20 предизвик-ва появатана положителен
импулс на тока във веригата на тиристора VT1, което води до
задействуване на модула за блокировка API в блока на захранва-
«не А2. Феритните тръбички L2 и 19, конто са надянати на катод-
яите изводи на диодите VD2 и VD6, служат за отстраняване на
ВЧ смущения при превключване на тиристорите и диодите. Чрез
кондензатора С2 се предпазва тиристорът VT1 при отпушването
му, при което бързо нараства неговото анодно напрежение.
Чрез превключване на кондензаторите С12, С13 и С14 с по-
мощта на мостчето на превключвателя Х17 (АЗ) на 3 положения
се постига степенчато регулиране на хоризонталния размер на
изображението.
Центровката на изображението по коризонтала се прави чрез
мостчето на превключвателя Х19(АЗ) на 5 положения. Конденза-
торът С34 шунтира резисторите R19 и R18, определящи граничи-
те на центровката по хоризонтали.
Веригата R14, С18 е демпферна (потискаща).
Голямата мощност на изходното стъпало за редова развивка
позволява да се използуват импулсните напрежения, възникващи
в намотките на Т1 (ТХО), за захранване на изправителите, чрез
конто се получават постоянните напрежения +820 V, +220 V,
+24 V, —18 V, —3,5 V и +3,5 V. Изправителите с диодите
VD7 (+820 V) и VZ)9 (+220 V) се захранват от импулсите на
обратния ход на редовата развивка. Чрез резистора R16 и конден-
ватора С22 се филтрира напрежението за ускоряващите електро-
ди на кинескопа. Изправителите с елементите VD8, С19(+24 V),
Откриване и отстраняване
49
VD12, С29 (—18 V), УО13, С32 (—3,5 V) и УО11,С27Я
(+3,5 V) се захранват от изходното стъпало за редова раз-
вивка. Резисторите 7?13 и /?17 са ограничителни, а чрез конден-
заторите С21, С31, С28, С26 и дросела 712 се филтрират смуще-
нията от редовата честота 15 625 Hz.
Високото напрежение за втория анод на кинескопа се получав»
с помощта на умножителя на напрежение УН8,5/25—1,2 А,,
свързан с извода 14 на 71 (ТХО). От първото стъпало +F на<
умножителя се взема напрежението на фокусиращия електрода
на кинескопа. Напрежението за фокусировка се-регулира плав-
но чрез регулируемия високоволтов варистор 7?23 в блока АЗ.
Пулсиращото напрежение, взето също от първото стъпало +/*"
на умножителя, се използува в схемата за ограничаване на тока>
на лъчите в кинескопа, чието действие разгледахме в предната
точка. Освен това от различии намотки на 71 (ТХО) се вземат
импулсни напрежения за устройството на сходимост (извод <?),.
за модула на стабилизация (изводи 4 и 5) и за синхронизация и ре-
гулиране на редовата развивка (извод 4).
За отстраняване на геометричните изкривявания е необхо-
димо отклонителният ток с редова честота да се модулира с парабо»
личен ток с кадрова честота, а отклонителният ток с кадрова че-
стота да се модулира с параболичен ток с редова честота. Тази мо-
дулация се прави в модула за корекция Д7?4 (АЗ) с помощта на
коригиращия трансформатор 7Г (трансдуктор) тип ТК-2. Пър-
вичната му намотка (изводите 2—5) през резистора R3 е включена
паралелно на изводите 10 и 11 на 71 (ТХО), а вторичната му на-
мотка (изводите 3 и 4) през регулатора на фазата 71 тип РФ-1 е
включена последователно на кадровите отклонителни бобини на
отклонителната система ОС тип ОС-90.38ПЦ12 (А6).
Редовите отклонителни бобини в ОС са свързани с изводите 10
и 12 на ТХО. Кадровите отклонителни бобини в ОС са свързани
с контакта 7 на съединителя XI на модула за кадровата развивка
AR2 и маса.
Чрез тример-потенциометъра 7?1 в модула AR4 се регулира
общият размах на коригиращия ток. Регулаторът на фазата LA,
кондензаторите С1.С2 и индуктивността на вторичната намотка
на трапсдуктора 71 в модула AR4 образуват трептящ кръг, на-
строен на полуредовата честота. При изменение на индуктивността
ча регулатора на фазата 71 се регулира фазата на параболичния
ток с редова честота, като по такъв начин се отстраняват изкри-
вяванията тип ,.възглавница“ в горната част на растъра.
Стабилизацията на хоризонталния размер на изображението
се прави с помощта на модула за стабилизация AJ?3 в блока А3>.
50
rIo време на първата половина на правил ход на редовата развив -
ка енергията от захранващия източник +250 V постъпва от кон-
такта 5 на съединителя ХЗ (АЗ) през контакта 2 на модула AR3,
диода VD1 (AR3), контакта 1 (AR3) и резистора на изходно-
то стъпало за редовата развивка. По време на втората половина
на правил ход на редовата развивка енергията се връща от из-
х одното стъпало в блока на захранването А2. През този период
от време диодът VD1 е запушен и връщането на енергия става през
свързаните паралелно диод VD1 и тиристор VT3 в модула Л7?3 по
веригата контакт 1 (AR3), тиристор VT3 и контакт 2 (AR3). Коли-
чеството на върнатата енергия зависи от интервала време меж-
ду отпушването на тиристора VT3 и постъпването от задаващия
генератор на включващите импулси на тиристора V7T по време
на обратния ход на редовата развивка. Колкото е по-голямо вре-
мето, през което се връща енергията в захранващия източник,
толкова по-малки са хоризонталният размер на изображението
и напрежението на втория анод на кинескопа. Моментът на от-
пушване на тиристора VT3 зависи от изменението на захранващо-
то напрежение +250 V и от изменението на тока на лъчите в ки-
нескопа.
Модулът за кадровата развивка AR2 съдържа следните стъ-
пала: усилвател на кадровите синхронизиращи импулси (V7T и
VT2), задаващ генератор с верига за формиране на трионообразен
и S-образен сигнал (VT3 и VT4), предусилвател (VT5 и VT7)„
предизходен парафазен усилвател (VT8) и двутактов безтранс-
форматорен изходен усилвател (VT9 и V7T1).
Усилвателят на кадровите синхронизиращи импулси е изпъл-
нен с двата транзистора VT1 и VT2 с непосредствена връзка. Кад-
ровите синхронизиращи импулси с положителна полярност през
контакта 2 (AR2), диода VD3 и интегриращата верига 7?1, С2 се
подават на базата на транзистора VT1. Чрез диода VD3 се отстра-
нява влиянието на шумовете при изменение на честотата на син-
хронизиращите импулси и свързаното с това изменение на разме-
ра на изображението по вертикала при липса на синхронизира-
щи импулси.
Усилените синхронизиращи импулси също с положителна
полярност се вземат от колектора на транзистора VT2 и през
кондензатора СЗ се подават на базовата верига на транзистора
VT3 от задаващия генератор за кадрите. Той е изпълнен по схе-
ма на мултивибратор с транзисторите VT3 и V74 с две колектор-
но-базови връзки: кондуктивна (чрез базата на VT3 и колекто-
ра на VT4) и капацитивна (чрез СЗ). Честотата на колебанията
на мултивибратора се регулира чрез тример-потенциометъра R3
(AR2).
51
Транзисторът VT4 изпълнява и ролята на разрядно стъпало
във веригата за формиране на трионообразния сигнал чрез заряд-
но-разрядната верига R13, 7? 12, С5, С6, С7, VD1, VT4, R16, R14.
В общата точка на свързването на кондензаторите С5 и С7 през
резисторите R17 и 7?23 се въвежда положителна обратна връзка
по ток за S-образната корекция през резистора 7?39, включен пос-
ледователно във веригата на кадровите отклонителни бобин и в
отклонителната система ОС. Чрез тример-потенциометъра 7?23
се регулира линейността в долната част на изображението. Чрез
тример-потенциометъра R16 се регулира линейността в горната
част на изображението. (
Така оформеният управляващ сигнал през кондензатора С8
се подава на входа на предусилвателя с транзисторите VT6 и
VT7. На базата на транзистора VT7 през резистора R31 се въвеж-
да отрицателна обратна връзка (ООВ) по постоянен и променлив
ток чрез резистора 7?39 и кондензатора СТ2. По такъв начин
се стабилизират режимът на усилвателя и изходните параметри
на кадровата развивка. т
От колекторния товар 7?29 на транзистора VT8 усиления-
и с обратна фаза сигнал се подава на входа на парафазния пред
изходен усилвател с транзистора VT8. Неговият колекторен
товар е разделен (7? 32 и R34). В точката на съединяването на два-
та резистора е въведена положителна обратна връзка през кон-
дензатора С16 за намаляване на продължителността на обратния
ход на кадровата развивка.
От колектора на транзистора VT8 сигналът се подава на входа
на двутактовото безтрансформаторно стъпало за кадровата раз-
вивка, изпълнено с транзисторите УТЭиУТП. Между емитера
на VT9 и колектора на VT\ 1 е включен диодът VD2. Падът на
напрежението върху този диод, създаден от тока на изходното
стъпало, позволява да се получи необходимото напрежение между
емитера и базата на транзистора VT9.
Товар на изходното стъпало за кадровата развивка са кадро-
вите отклонителни бобини в отклонителната система ОС.
Центровката на изображението по вертикала се прави с по-
мощта на тример-потенциометъра R18, чрез който се изменя сред-
ният ток на изходните транзистори VT9 и VT11, протичащ през
отклонителните бобини за отклонение по вертикала.
Повредите в блока на развивките БР-12 ще разгледаме по стъ-
пала и модули.
52
1.7.1. ПОВРЕДИ В МОДУЛА НА СИНХРОНИЗАЦИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО
НА|РЕДОВАТА РАЗВИВКА МЗ-1-12
Шяма растър, звук има само на III обхват. При включване на
телевизионния приемник не се чува характерного пукане, по-
казващо наличието на високо напрежение. Повредата се дължи
на липсата на импулси за включване на тиристора за обратния
ход VT1 (АЗ). Проверява се интегралната схема D1. Проверява
се режимът на транзисторите VT1 и VT2. Проверява се дроселът
L1. Проверява се кондензаторът С17. Проверява се диодът VD1.
Растърът е изместен вдясно, има опашки в изображението. Чрез
потенциометъра #19 не може да се регулира фазата. Повредата
се дължи на това, че на извода 5 на интегралната схема D\ не
постъпват импулси на обратния ход на редовата развивка. Прове-
рява се наличието на импулси на обратния ход на редовата раз-
вивка на контакта 4 на модула и на извода 5 на интегралната схе-
ма D1. Проверяват се кондензаторите С12 и С13. Проверява се
потенциометърът #19.
Периодически се избиват редове от растъра. На изводите 6 и 5
на интегралната схема D1 съответно постъпват синхронизиращи
импулси и импулси на обратния ход на редовата развивка. Повре-
дата се дължи на неизправен задаващ генератор за редовата раз-
вивка. Да се замени интегралната схема D1.
Липсва редовата синхронизация. Чрез тример-потенциометъ-
ра #21 синхронизацията може да се възстанови само за кратко
време. Повредата се дължи на това, че импулсите за редовата син-
хронизация не достигат до задаващия генератор за редовата раз-
вивка. Проверява се наличието на синхронизиращи импулси
на извода 6 на интегралната схема D1. Ако те липсват , да се про-
верят #7, С7, С8, #8 и наличието на импулс на обратния ход
по редове на извода 5 на интегралната схема D1. Ако при това се
окаже, че всичко е в ред, да се замени интегралната схема D1.
Липсва редовата синхронизация. Чрез тример-потенциометъра
#21 синхронизацията не може да се възстанови даже и за крат-
ко време. Повредата се дължи на неизправен генератор за редова
честота или на елемент, определящ честотата му. Първо трябва
да се убедим, че при регулиране с #21 напрежението на извода 15
на интегралната схема #1 се мени от 3,9 до 4,6 V. След това се
проверяват С4, #9, С6 и С9. Ако всичко е в ред, да се замени инте-
гралната схема D1.
Липсва кадровата синхронизация. Чрез потенциометъра #8 в.
модула МЗ-2-2 (АЗ) изображението може да се спре само за крат-
ко време. Повредата се дължи на това, че импулсите за кадрова-
53
та синхронизация не достигат до задаващия генератор за кадрова
развивка. Проверява се наличието на кадрови синхронизиращи
импулси на контакта 5 на модула. Ако те липсват, да се проверят
R6, С18 и печатайте проводници. Ако обаче се окаже, че на кон-
такта 5 н-а модула постьпваттези импулси, проверката продължа-
ва съгласно следващата точка 1.7.2.
Нарушена е общата синхронизация. Кабелът Х2(А1) —
Х2 (АЗ) и съединителите му са в изправност. Проверява се печат-
ният проводник от контакта 1 на съединителя XI до извода 7
на интегралната схема D1. Проверяват се резисторът # 1 и конден-
заторът С1. Проверява се интегралната схема D1.
Вертикалните линии са вълнообразни. Проверяват се конден-
заторите СЗ, С6, С9 и С14.
При включване на телевизиониия приемник се задействува
защитата. При замяна на модула М3-1-1 с изправен защитата не
се задействува. Повредата се дължи на нарушени форма, про-
дължителност, размах или честота на импулса за включване на
тиристора за обратния ход VT1 (АЗ). Проверяват се конденза-
торите С14, С17, С21 и резисторите #22 и #24. Проверява се
режимът на транзистора 77’2. Проверява се интегралната схема
D1.
Хоризонталният размер на изображението е намален. Формата
на импулса за включване на тиристора за обратния ход VTI (АЗ)
е изкривена. Проверяват се елементите С14 , С16 и #21, като се
измерват и техните стойкости. Ако теса изправни, да се замени
интегралната схема D1.
Синхронизацията се нарушава след загряване на телевизиониия
приемник. Проверява се кондензаторы С16.
1.7.2. ПОВРЕДИ В МОДУЛА ЗА КАДРОВА
РАЗВИВКА МЗ-2-2
В центъра на екрана се виждат 3 разноцветии вълнообразни
линии. При регулиране на центровката на изображението тези
линии оставят неподвижни. Повредата се дължи на прекъсване
на външната верига между контактите 1 и 7 на модула. Проверя-
ват се кадровите отклонителни бобини. Проверяват се контактите
на съединителя Х1(АЗ) на отклонителната система А6. Проверява
се веригата между контактите 1 и 2 на модула за корекция на гео-
метричните изкривявания на изображението МЗ-4-1.
В центъра на екрана се вижда светла хоризонтална лента.
При регулиране на центровката на изображението лентата се
54
«мести наго ре или надолу. Повредата се дължи на неизправен
задаващ генератор за вертикална развивка. Проверява се режи-
мът на транзисторите VT3 иУТ4. Проверяват серезисторите R13,
R8 и кондензаторите С5, С6, С7. Проверява се интегралната схе-
ма DI.
В центъра на екрана се вижда светла хоризонтална лента. Цент-
ровката на изображението недействува. Проверяват се режимите
на транзисторите VT9 и VT11, както и елементите им. Прове-
ряват серезисторите R17 и R13, намиращи се на платката на бло-
ха на развивките БР-12 (ЛЗ).
Тъмен екран. След намаляване на яркостта чрез потенциометъ-
<ра R25 в блока за управление Л4исваляне на модула МЗ-2-2 в
центъра на екрана се появява светла хоризонтална черта. Повре-
дата се дължи на неизправност на центровката на изображение-
то. Проверява се режимът на транзисторите VT9 и VT11. Прове-
фява се наличието на напрежение иа контактите 6 (24 V) и 5
<(—18 V) на модула. Проверява се резисторът R18.
Тъмен екран. При изключване на телевизионния приемник за
кратко време се появява растър в горната или долната част на
«крана. Проверява се веригата за регулиране на центровката на
изображението в модула.
Центровката на изображението се нарушава след загряване на
телевизионния приемник. Да се замени транзисторът VT6.
При регулиране на центровката на изображението се променя
линейността му. Проверява се кондензаторът С8. Проверява
се диодът VD2.
Изображението е изместено по вертикала. При регулиране на
•.центровката чрез R18 изображението се премества или само нагоре,
или само надолу. Повредата се дължи на промяна на съпротив-
лението на някой от резисторите R22 или R26. Измерва се съпро-
тивлението на резисторите R22 и R26.
Растърът е свит или подгъиат в горния си край. Повредата не
може да се отстрани чрез регулатора за линейност на изображе-
(нието R16. Проверява се кондензаторът С19, поместен на плат-
жата на блока на развивките ЛЗ. Проверява се тример-потенцио-
метърът R16 и резисторът R11. Проверява се диодът VD2. Прове-
<рява се транзисторът У T9.
Растърът е свит или подгънат ® долния си край. Повредата не
а<оже да се отстрани |рез регулатора за линейност С29, поместен
<на платката на блока на развивките ЛЗ. Проверява се тример-
1потенциометърът R23. Проверява се диодът VD2. Проверява се
>режимът на транзистора VT11.
Липсва кадровата синхронизация. При регулиране с тример-
55
потенциометъра 7? 8 „Честотата на кадрите“ изображението може
да се спре само за кратко време. Повредата се дължи на това, че/
кадровите синхронизиращи импулси не постъпват на задаващи®
генератор за вертикалната развивка. Проверява се диодът VZ)3.
Проверяват се печатайте проводници на платката на блока на
развивките АЗ между контакта 5 на модула МЗ-1-12 и контакта
2 на модула МЗ-2-2. Проверяват се контактите в съединителите.
Проверява се режимът на транзисторите VT1 и VT2.
Намален размер на изображението по вертикала при нарушена
линейност. Проверява се кондензаторът С9.
Изображението е подгънато вляво или се вижда светла вер-
тикална ивица вляво. Проверява се кондензаторът С14.
Изображението трепти (подскача) по вертикала. Повредата не
може да се отстрани чрез регулатора R8 „Честота на кадрите".
Проверява се диодът VD1. Проверява се кондензаторът С16.
1.7.8. ПОВРЕДИ В МОДУЛА ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ХОРИЗОНТАЛНИЯ
РАЗМЕР НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО МЗ-З
Няма растър. Индикаторните лампи в блока за управление Л 4
светят. Проверява- се диодът VD\. Проверява се кондензаторът
С6. Проверяват се печатайте проводници на модула.
Растърът като че ли е разделен на две половини, чиито редове
не съвпадат. Съвпадението на редовете се възстановява при изме-
нение на яркостта чрез потенциометъра 7?25 (Л4) и на високото*
напрежение. Повредата се дължи на възбуждане на схемата..
Проверява се изправността на печатния проводник между кон-
дензатора С7 и резистора 7?2О. Проверяват се С7 и 7?20. Прове-
рява се тиристорът VT3.
При включване на телевизионния приемник се задействува»
защитата. Проверява се коитактуването в тример-потенциоме-
търа /?12. Проверява се ценеровият диод VD5. Проверява се ре-
жимът на транзисторите VT1 и VT2. Проверява се тиристорът VT3.
Защитата се задействува след загряване на телевизионния
приемник. Проверява се закрепването на тиристора VT3 къ&й
радиатора му. Проверяват се диодите VD5 и VD6.
Тъмен екран. Повредата се дължи на силно намаляване на ви
сокото напрежение на втория* анод на кинескопа-. Проверява с©
тиристорът VT3. Проверява се диодът VZM.
56
1.7.4. ПОВРЕДИ В СТЪПАЛАТА ЗА РЕДОВАТА РАЗВИВКА
И ПРИЧИНИ ЗА ЗАДЕЙСТВУВАНЕ НА ЗАЩИТАТА
Тъмен екран. Звук има само на III обхват. Индикаторните лам*-
пи на сензорното устройство СВП-4-1 светят. Повредата се дължи
на неизправност в модула МЗ-1-12 или в изходното стъпало за
редова развивка. Проверява се наличието на напрежение 12 V на
контакта 1 на модула МЗ-1-12. Проверява се модулът МЗ-1-12.
Проверява се наличието на напрежение 250 V на анода на тири-
стораЛТ!. Проверява се наличието на пусков импулс на управ-
ляващия електрод на тиристора VTI. Проверява се тиристорът
VT\ на платката на блока на развивките БР-12 (АЗ).
Тъмен екран, звук има. Индикаторните лампи на сензорното
устройство СВП-4-1 не светят. На контакта 5 на съединителя ХЗ
(АЗ) в блока на развивките АЗ отсъствува напрежението 250 V.
Проверява се модулът за блокировка МБ-1 (API) в блока за за-
хранването БП-15 (А2). Проверява се блокът на захранването
БП-15 (А2).
Тъмен екран, звук има. В положение 1 на превключвателя
Х13.1 отсъствува напрежението 250 V на контакта 1 на модула
МЗ-1-12. Проверяват се модулът МЗ-1-12.
Тъмен екран, звук има. Няма високо напрежение на втория
анод на кинескопа при наличие на напрежение 7004- 800 V на
контакта 2 на съединителя Х5 в блока на развивките БР-12 (АЗ)
и напрежение 60-i-62V на контакта 6 на модула МЗ-4-1. Проверя-
ва се целостта на намотката 7—14 на ТХО. Ако тя не е прекъсна-
та (R=38 S), трябва да се замени умножителят на напрежение
тип УН 8,5/25—1,2 А.
Тъмен екран, звук има. При включване на телевизиониия
приемник се чуват слаби пукания, показващи появата на високо
напрежение на втория анод на кинескопа. Напрежението на кон-
такта 2 на съединителя Х2 в блока на развивките БР-12 (АЗ) от-
съствува или е по-ниско от 400 V. Повредата се дължи на неизправ-
ност на изправителя за захранване на ускоряващите електро-
ди на кинескопа. Проверяват се диодите VD7 и УД 15. Проверяват
се резисторът R12 и кондензаторът С17. Проверява се печатният
монтаж на платката на блока на развивките БР-12 (АЗ).
Тъмни хоризонтални линии, изображението подскача. Повре-
дата се дължи на нарушение на контакт във веригата за захран-
ване на втория анод на кинескопа или на пробив на високото на-
прежение към маса. Проверява се контактуването на високовол-
товия кабел за захранване на втория анод на кинескопа. Прове-
рява се дали няма прекъсване на оплетката на високоволтовия
57
«абел. Проверява се дали няма заострени спойки във висо-
коволтовите вериги на блока на развивките БР-12 (АЗ). Прове-
рява се регулаторът /?25 на платката на умножителя на напреже-
ние (AjR5). Заменя се умножителят на напрежението тип
УН 8,5/25—1,2 А.
Растерът е по-светъл в дясната част на екрана. Да се замени
кондензаторът С16.
Намален размер на растъра по хоризонтала. С налипните регули-
ровки не може да се получи необходимият размер. Проверяват се
дроселите L13 и L4(късо съединение между навивки). Проверя-
ва се ТХО (късо съединение между навивки). Проверяват се кон-
дензаторите С6, С7 и С16.
Изкривявания тип „възглавница" в горната част на екраи а.
Проверяват се регулировките на модула МЗ-4-1. Проверява се
наличието на ядро в дросела/Л на модула МЗ-4-1. Проверява се
потенциометърът 7?1 в модула МЗ-4-1. Проверява се печатният
монтаж на модула МЗ-4-1.
Загрява резисторът 2 на платката на блока на развивките
БР-12 (АЗ). Повредата се дължи на късо съединение между елек-
тродите на кинескопа. Проверява се кинескопът по познатите
начини. Евентуално се прави опит за отстраняване на късото съе-
динение с помощта на зареден високоволтов електролитен кон-
дензатор.
Влошена фокусировка на изображението. Тя не може да се
подобри чрез потенциометъра /?23 (АЗ) за регулиране на фоку-
сировката. Проверява се потенциометърът /?23 тип СН1-14 на
платката БР-12 (АЗ). Проверяват се запойките на изводите му.
Проверяват се печатните проводници около него.
Растърът като че ли е разделен на две половини, чиито редо-
ве не съвпадат. Повредата се дължи на възбуждане на изходното
стъпало за редова развивка. Проверява се модулът МЗ-З. Про-
верява се тиристорътиУТ! в ключа за обратния ход.
При включване на телевизионния приемник се чуват харак-
терна шумове, след което се изключва напрежението 250 V.
Индикаторните лампи на сензорното устройство СВП-4-1 не све-
тят. Задействува се защитата поради претоварване. Начините за
откриване на повредата са посочени в т. 1.7.5.
При включване на телевизионния приемник се чуват харак-
терни шумове, след което се изключва напрежението 250 V. Не
свети неоновата лампа VI (АЗ). Проверява се източникът на
стабилизираното напрежение 12 V в блока на захранването БП-15
(А2). Проверява се модулът МЗ-1-12 (вж. т. 1.7.1).
58
При включване на телевизионния приемник се чуват характер-
на шумове, след което се изключва напрежението 250 V. Неоно]
вата лампа VI (ЛЗ) мига. На екрана се виждат бели проблясъци.
Проверява се веригата за ограничаване на тока на лъчите в мо-
дула УМ2-3-1 (вж. т. 1.6.5). Проверява се потенциометърът /?13
(Л1). Проверява се диодът VD14 (ЛЗ).
При включване на телевизионния приемник се чуват характер-
ии шумове, след което се изключва напрежението 250 V. Неоно-
вата лампа VI (ЛЗ) мига. На екрана се виждат проблясъци с един
от основните Цветове (червено, синьо, зелено). Проверява се из-
ходният модул М2-4-1 за съответния цвят. Проверяват се раз-
рядниците на платката на кинескопа Л5. Проверява се кине-
скопът дали няма късо съединение между електроди. Проверява
се дали няма замасяване на свързващи проводници на потенцио-
метрите за регулиране на цветовия тон R48 и 7?49 (Л1).
При включване на телевизионния приемник се чуват характерни
шумове, след което се изключва напрежението 250 V. Неоновата
лампа VI (ЛЗ) мига. На екрана се виждат бели или цветни пробля -
съци с един от основните Цветове. Проверява се наличието на
напрежението 220 V на контакта 10 на съединителя Х'1 (Л 1). Про-
верява се съчленениятсъединител Х1(Л 1), Х4(Л1), ХЗ (ЛЗ). При
отсъствие на напрежението 220 V се проверяват елементите L11,
L12, VD9 и С23 в блока на развивките БР-12 (ЛЗ).
При включване на телевизионния приемник се чуват харак-
терни шумове, след което се изключва напрежението 250 V. Нео-
новата лампа VI (ЛЗ) не свети. Повредата се дължи на неизправ
ноет в ключа за правия или обратния ход, както и на неизправ-
ност на веригите за оформяне на отклонителния ток по редове.
Повредата да се търси по посочената в следващата точка 1.7.5
последователност.
1.7.5. ПОВРЕДИ В УСТРОЙСТВОТО ЗА ЗАЩИТА
Най-сложно е откриването на повреди в устройството за за-
щита. Първо телевизионният приемник се изключва от мрежата
и мостчето Х13.1 на платката на блока на развивките БР-12 (ЛЗ)
' се поставя в горно положение 2. После телевизионният приемник
се включва отново.
При търсене на повреди в устройството за защита да се има
предвид и т. 1.7.4.
В табл. 1.2 е посочена последователността за търсене на по-
вреди, когато устройството за защита не се задействува, а в та-
блица 1.3 — когато то се задействува.
59
Таблица 1.2
Ако се наложи да се замени модулът М-3-3, необходимо е не-
говият тример-потенциометър 7? 12 да се постави в средно поло-
жение.
Преместването на мостчето Х13.1 се прави обезателно при из-
ключей телевизионен приемник!
Нормалното работно положение на мостчето Х13.1 е долнота
му положе ние 1.
60
Таблица 1.3
1,8. ПОВРЕДИ В ПЛАТКАТА НА КИНЕСКОПА
Притърсенена повреди на платката на кинескопа да се спаз-
ват правилата за техника на безопасност!
В платката на кинескопа А5 са възможни следните повреди:
61
Екранът свети с един от основните Цветове (/?, G, В), като се
виждат лкниите на обратния ход. Яркостта не се регулира чрез
потенциометъра 7?25 в блока за управление А4. Проверява се
контактуването на цокъла на кинескопа с гнездото. Проверява се
съответният резистор на платката А5 (Z?’l, R2, R'3).
След включване на телевизирнния приемник се появява ра-
стър с линии на обратния ход (без изображение)» малко след кое-
то напрежението 250 V се изключва от блокировката. Проверява
се контактуването на двете части на съединителя Х4 (модула-
торите на кинескопа).
След включване на телевизионния приемник се чува харак-
терен шум, след което напрежението 250 V се изключва от бло-
кировката. Проверява се дали няма късо съединение в някои от
разрядниците на платката Л5.
На екрана се виждат линии на обратния ход, оцветени с един*
от основните Цветове (R, G, В). Проверяват се резисторите
7?5, R6 и R7. Това се прави най-лесно, като се измерва съйротив-
лението между изводната точка 5 на платката на кинескопа Л 5
и крачета 3, 7 и 12 на гнездото на кинескопа.
Нарушен е балансът на бялото. Чрез регулиране стример-по-
тенциометрите 7?32, R33 и 7?34^намиращи се на платката на бло-
ка за сходимост БС-11 (Л 13), оалансът на бялото не може да се
възстанови. Проверяват се оезисторите R3, R9 и 7?1О(Л5).
Проверяват се печатните п роводници към ускоряващите елек-
троди на кинескопа. Проверяват се с помощта на ножче за само-
бръсначка разрядниците на '.латката.
Влошена е фокусировка га на изображението. Проверява се
качеството на запойката на краче 9 на гнездото на кинескопа. Про-
верява се резисторът R4.
Отоплителните жички на кинескопа не светят. Проверява се
качеството на запойките на проводниците на отоплителната ве-
рига към съответните изводи на мрежовия трансформатор БТ-11-1
(Л 12). Проверява се качеството на запойките на проводниците
на отоплителната верига към контактите на съединителя ХЗ (Л 12).
1.9. ПОВРЕДИ В КИНЕСКОПА И ВЕРИГИТЕ МУ
При търсене на повреди в кинескопа и веригите му да се спаз~
ват правилата за техника на безопасност!
В кинескопа VL1 тип 61ЛКЗЦ и веригите му се срещат след-
ните повреди:
62
Тъмен екран. Отоплителните жички на кинескопа не светят „
Проверява се с омметър има л» верига между крачетата 1 и 14
на гнездото на кинескопа (крашцата на отоплителните жички).
Проверява се контактуването на цокъла на кинескопа в гнездото*
му. Проверява се наличнето на променливо отоплително напреже-
ние 6,4 (6,7) V.
Ако е нарушен вакуумът, може в шийката на кинескопа да се
вижда сиво-синкава светлина. В реднца случаи обаче при на-
рушен вакуум не се забелязва светлина в шийката, което затрудг
нява откриването на повредата.
Тъмен екран. При изключване на телевизионния приемник за»
кратко време се появява растьр в горната или долната част на
екрана. Проверява се наличието на захранващите напрежения
24 V и —18 V в блока на развивките БР-12 (АЗ) и след това в бло-
ка на захранването БП-15 (А2).
Екранът свети с намалена яркост, като е нарушен балансы
иа бялото. След известно време балансы на бялото се нормали-
зира, като при това се увеличава яркостта на екрана. Проверява
се емисията на катодите на кинескопа (вероятно тя е намаляла).
Екранът свети с намалена яркост, като е нарушен балансы на
бялото. След известно време обаче балансы на бялото не се нор-
мализира и не се увеличава яркостта на екрана. Проверява се ре-
гулировката на чистотата на цвета. Проверява се качеството на
магнитите за регулиране на чистотата на цвета. Проверява се
действието на схемата за ограничаване на тока на лъчите. Разма-
хът на сигнала на катодите на кинескопа трябва да е поне 60-*-70V.
Екранът свети с един от основните Цветове (R, G, В). Не
може да се регулира яркостта на екрана. Проверява се дали ня-
ма късо съелинение между катод и модулатор на този електронен
прожектор, чийто цвят преобладава. Проверява се дали не е пре-
къснат изводът па съответния модулатор. Измерва се постоян-
ного напрежение между съответните катод и модулатор. Ако то не
се променя при поставено и свалено гнездо на кинескопа, пре-
къснат е изводът на модулатора. При поставено гнездо и наличие
на късо съединение между катода и модулатора на някой от про-
жекторите напрежението между съответните катод и модулатор
е нула.
На изображението липсва един от основните Цветове (/?, G, В).
Нарушен е балансы на бялото. Проверява се емисията на то-
зи катод, чийто цвят отсъствува. Проверява се дали не е прекъс-
нат изводът иа съответния катод. Измерват се напреженията
на електродите на прожектора, чийто цвят отсъствува. Ако след
изключване на останалите два прожектора екранът не свети, ки-
нескопы е дефектен.
Екранът свети, но липсва изображение. Балансът на бялото е
вапазен, яркостта на екрана се регулира. Проверява се дали
няма късо съединение между катод и отоплителна жичка. За та-
зи цел се измерва напрежението между катода и маса и между
ютоплителната жичка и маса. При наличие на късо съединение
между катода и отоплителната жичка двете напрежения са еднакви.
Нарушена е чистотата на цвета. Забелязват се различии цве-
тови оттенъци на никои участъци на едноцветен растър. Цветови-
те оттенъци не могат да се цремахнат с помощта на външна бобина
за размагнитване. Вероятно се е променило положението на Маска-
та вътре в кинескопа. Ако нарушение™ на чистотата на цвета зае-
ма площ повече от 25% от общата плот, на екрана, кинескопът
трябва да се замени.
. В кинескопа се забелязват пробиви с искрене между някои
•от електродите му. В някои случаи пробивите се съпровождат
с краткотрайни нарушения на сходимостта на лъчите и на фоку-
сировката. В момента на пробивите на различии места ,.на ший-
ката на кинескопа се забелязва синкаво сияние. Кинескопът тряб-
ва да се замени.
Както е известно, късото объединение между електроди в кине-
скопа, дължащо се на малки проводими частици, в редица случаи
може да се отстрани чрез допиране до съответните електроди на
.изводите на предварително зареден с постоянно напрежение
ЗОО-т-350 V електролитен кондензатор с капацитет 100—200 pF
и работно напрежение най-малко 400 V.
Яркостта на екрана може да се увеличи, като се увеличи на-
прежението на ускоряващите електроди на кинескопа чрез три-
мер-потенциометрите /?32, А?33 и 7?34, намиращи се на платката
на блока за съгласуване БС-11 (А 13). След това обаче трябва да
се регулират наново балансът на бялото и веригата на огранича-
ване на тока на лъчите, като общиятток на трите прожектора на
.кинескопа не трябва да превишава 950-=-1000 рА (1 mA).
1.10. УСТРОЙСТВО ЗА СХОДИМОСТ НА ЛЪЧИТЕВ КИНЕСКОПА
В телевизиониия приемник за цветно изображение „Рубин
Ц-202“ устройството за сходимост на лъчите в кинескопа се
състои от следните възли:
1. Регулатор за сходимост тип РС-90-3 (А 14).
2. Блок за сходимост тип БС-11 (А 13).
Регулатор за сходимост. На фиг. 1.10 е показано устройство-
то на регулатора за сходимост тип РС-90-3 (А 14). Той е разполо-
64
жен на шийката на кинескопа. Чрез него се създав ат коригира-
щи Магнитки полета за статична идинамична сходимостна льни-
те в кинескопа.
Конструктивно той не се различава много от р егулатора на
Магнит за статична
Електромагнит /сходимост на^синия*
за динамична схо-/ лъч
димост на"синия
лъч
Фиг. 1.10
Един от три-
те електрсмаг-
нита за стра-
на чно измест-
Зане на
“сини Я"
-ЛЪЧ
Х2(А13)
Магнита за
чисто mama
на ц&вта
XI (А 13)
“1-----
Печатна
платка
сходимост в телевизионните приемници за цветно изображение от
второто поколение. Особеност на регулатора РС-90-3 е, че в него
няма постоянен магнит за странично изместване на „синия" лъч.
То се поотига по електрически пътс помощта натри допълн ител-
ни електромагнита, разположени в регулатора.
Следователно регулаторът за сходимост съдържа три електро-
магнита за радиална динамична сходимост с по един постоянен
магнит за радиална статична сходимост, два постоянни магнита
за чистотата на цвета и три електромагнита за странично измест-
ване на „синия" лъч.
Всички възли в регулатора за сходимост са поместени в пласт-
масов корпус с печатна платка за изводите на бобините на елек-
тромагнитите. От регулатора на сходимост излиза снон провод-
ници, завършващ с двата съединителя Х1(Д13) и Х2(А13). Дру-
гите части на съединителите са поместени на печатната платка на
блока за сходимост (Л 13). Всеки от трите електромагнита за ра-
диална динамична сходимост съдържа по един чифт кадрови бо-
бини, свързани с изводите 1, 2, 5 и 6 на съединителя XI (ДГЗ),и
5 Откриване и отстраняване . .
и ио един чифт редови бобини, свързани с изводите 1 и 3 на съед-
интеля Х2 (Л 13). Трите електромагнита за странично изместване,
на „снния“ лъч съдържат бобини за статична и динамична сходи'
мост, свързани съответно към изводите 3 и 4 на съединителя XI
(Л 13).
Двата постоянни магнита за чистотата на цвета са конструк-
тивно обединени с регулатора за сходимост.
Блок за сходимост. На приложение 1 е дадена схемата на бло-
ка за сходимост БС-11 (Л 13). Той емонтиран на отделка печатна
платка и съдържа елементите за динамична сходимост на лъчите,
за регулиране на страничного изместване на „синия" лъч (статич-
на сходимост на „синия“ лъч по хоризонтала) и за регулиране на
напрежението на ускоряващите електроди на кинескопа. Той се
състои от няколко функционално независещи едко от друго
звена.
Действието на отделяйте регулатори за сходимост и повредите
в устройството за сходимост ще разгледаме в следващата глава.
Напреженията на ускоряващите електроди на кинескопа се
регулират с помощта на паралелнр свързаните тример-потенцио-
метър R32, R33 и 7?34 (баланс на бялото) и сбщия резистор /?31.
На тях се подава напрежението 820 V през съединителя Х5 от
блска на развивките ЛЗ. Напрежението на ускоряващите елек-
троди меже да се изменя плавно от 320 до 820 V.
1.11. ПОВРЕДИ В БЛОКА НА ТРАНСФОРМАТОРА БТ-11-1
И БЛОКА НА ЗАХРАНВАНЕТО БП-15
Блокът на трансформатора БТ-11-1 (Л 12) и блокът на захран-
ването БП-15 (Л 2) осигуряват необходимите променливи и шо-
стоянни напрежения за захранване на телевизионния приемник
„Рубин Ц-202“.
В блока на трансформатора Л12 е разположен мрежовият
трансформатор Т\, тип ТС-250-2М, чиито напрежения се подават
както следва: чрез съединителя Х2 на блока на захранване Л2,
чрез съединителя ХЗ за отоплението на кинескопа и чрез съедини-
теля Х4 на екрана на кинескопа с иамотката за размагнитване Л7.
За предпазване на трансформатора между контактите 6 и 7
на съединителя Х5 има мостче ММ от меден проводник с диаметър
6,15 mm. При късо съединенне в отоплението на никой етпрожек-
торите на кинескопа мостчето се стопява.
Напреженията 12 V и 15 V се получават в блока на захранва-
нето от общ мостов изправител с диодите VD1 «й- VD4 и електролит-
•6
ните кондензатори Cl.2, СПЗ и Cl.4 в блока на захранването' А2.
Те се стабилизират поотделно чрез два компенсационни стабили-
затора на напрежение (VT1, VT2, VT3, VD5 и VT4, VT5,
VTG, VD6) с последователно включени регулиращи елементи.
Работата на стабилизаторите се основава на това, че в усил-
вателя по постоянен ток VT3 (VTG) в резултат на сравнението
на опорното напрежение на VD5 (VD6) с част от изходното напре-
жение се получава напрежение на грешката. Това напрежение,
подадено със съответната фаза на регулиращия елемент (състав-
ния транзистор VT1, VT2, jbecn. VT4, VT5), включен последова-
телно на товара, изменя неговото вътрешно сьпротивление и съот-
ветно падението на напрежението върху него така, че напреже-
нието на товара 12 V (15 V) автоматично се поддържа неизменно.
Чрез потенциометъра R1 (R14), се регулира точната стойност на
стабилизираното напрежение +12 V (+15V) ±0,3 V. Даже и
съвсем краткотрайно превишаване на тези напрежения може да
доведе до повреда на интегрални схеми, а по-ниското напреже-
ние става причина за влошаване работата на съответните стъпала,
Схемата на стабилизаторите осигурява автоматична защита на
съставния транзистор VT1, VT2, pecri. VT4, VT5 при късо съе-
динение във веригата на товара.
Напрежението 250 V се получава от мостов изправител с дио-
дите VD5-1-VD8. То се филтрира чрез звеното С8/С9, 7^20, СЮ.
От делителя R21,R22(A2) се подава на намотката за отопле-
нието на кинескопа (Л 12) напрежение 10 V за намаляване раз-
ликата в потенциалите между катода и отоплението на кинескопа.
Между анодите на диодите VP11 и VD13 и маса през контакти-
те 4 и 1 е свързан модулът за блокировка ЛР1. Той се захр анва
през контактите 3 и 2 с напрежение 12 V, получено от изправи-
тел с диода VD7 и електролитння кондензатор С5. По такъв начин
минусът на мостовия изправител VDlO-s- VD13 за 250 V е свързан
с маса през модула за блокировка ЛР1. При задействуване на
модула за блокировка тази връзка се прекъсва и напрежението от
изправителя 250 V изчезва.
Модулът за блокировка ЛР1 изпълнява следните функции:
1. Защита на транзисторите и диодите в изходното стъпало за
редова развивка в блока ЛЗ при допустими краткотрайни къси
съединения в него.
2. Защита на кинескопа.
3. Защита на умножителя на напрежение Л R5.
4. Изклочване на източника на напрежение 250 V при про-
дължителни къси съединения на изхода му.
5. Задържане на подаването на напрежение 250 V с 1,5 s след
включването на телевизиониия приемник.
«а
Схемата за защита се състои от стабилизатор на напрежението,
чакащ мултивибратор, превключващ тиристор и зарядна верига.
Чрез стабилизатора на напрежение, изпълнен с транзистора
VT1, резистора R1 и ценеровйя диод VDI, се премахва влиянието
на измененията на напрежението върху правилното действие на
схемата за защита.
Чакащият мултивибратор е изпълнен с транзисторите VT2 и
VT6 с емитерна връзка. В ^олекторната верига на транзистора
VTG е включен ключовият транзистор VT5, който управлява ра-
ботата на превключващия тиристор VT4.
Зарядната верига, изпълнена с кондензатора С2 и транзистора
VT3, е включена във веригата на базата на транзистора VT2.
Ако късото съединение в тиристора за обратния ход УТ\ в
изходното стъпало за редова развивка (АЗ) не се отстрани в про-
должение на 3 до 20 s, схемата за защита изключва изправителя
за 250 V. Времето от задействуването на блокировката до пълно-
то й изключване се регулира чрез тример-потенциометъра R.G в
модула API.
За да се изключи блокировката, трябва да се изключи и пак
да се включи телевизионният приемник. Ако обаче претоварване-
то не е отстранено, блокировката отново се задействува и из-
ключва захранващото напреж;ение 250 V за изходното стъпало
на редовата развивка.
Блокът на захранването се свързва с останалите блокове и
устройства на телевизионния приемник чрез съединителите
Х1(А1), ХЗ(АЗ), Х4(А4) и Х2(А2).
При замяна на модула API в блока на захранването не е необ-
ходимо да се прави допълнителна регулировка.
Схема за автоматично размагнитване на кинескопа А 7. В те-
левизионния приемник „Рубин Ц-202“ е използувана нова схема
за автоматично размагнитване на кинескопа с помощта на терми-
стора Р1 тип СТ15-2, предназначен специално за тази цел. Той
е съставен от два такива термистора, свързани последователно
(вж. прил. 1).
В блока на трансформатора А12 и блока на захранването А2 се
срещат следните повреди:
Прекъсват мрежовите предпазители FU1 и F U2 (извън блока А12)
Проверяват се кондензаторите Cl, С2 и СЗ в блока на трансформа-
тора А12.
Прекъсва предпазителят FU2 (А 12). Проверяват се диодите от
мостовият изправител VDl — VD'l (А2). Проверяват се електро-
литните кондензатори С1.2, СПЗ и С1.4 (А2).
Прекъсва предпазителят FU3 (А 12). Проверяват се диодите от
68
мостовия изправител. У£>5ч-У£)8(А2).Установявасе причината
за задействуването на модула на блокировката API. Проверяват
се електролитните кондензатори С8 и С9 (А2).
Прекъсва предпазителят Ft/4(A12). Проверяват се диодът VD7
и електролитният кондензатор С5 (А2). Проверява се транзисто-
рът VT1 в модула API.
Липсва напрежението 250 V на контакта 4 на модула на бло-
кировката API. Проверява се режимът на транзисторите VT3,
УТ5и VT6 в модула API. Проверяват се електролитният конден-
затор С2 и тример-потенциометърътРб в модула API. Проверява
се диодът VD7 и електролитният кондензатор С5 на платката на
блока А2. Проверява се предпазителят FU4 (А 12).
Напрежението на стабилизатора 12 V е с променена стойност
или въобще отеъствува. Проверява се режимът на транзистори-
те VT\ и VT2 (А2). Проверяват се ценеровият диод VD5 и елек-
тролитният кондензатор С2 (А2).
Напрежението на стабилизатора 15 V е с променена стойност
или въобще отеъствува. Проверява се режимът на транзистори-
те VT4 и VT5 (А2). Проверява се ценеровият диод VD6 и елек-
тролитният кондензатор СЗ (А2).
Звукът изчезва при увеличаване на интензивността му чрез
потенциометъра /?32 (А4). Проверява се ценеровият диод VD6(A2).
Няма изображение и звук. Индикаторните лампи на сензор-
ното устройство СВП-4-1 не светят. Мрежовите предпазители
FU1 и FU2 са прекъснати (или само единият оттях). Изважда
се съединителят Х4 (А7) и ако тези предпазители отново прекъс-
нат, се проверяват електролитните кондензатори С1 и С2. Ако
след изваждане на съединителя Х4 (А7) мрежовите предпазители
не прекъеват, да се провери изолацията спрямо маса на намотка-
та за размагнитване на кинескопа. Проверява се дали няма късо
съединение на платката за схемата за размагнитване на кинеско-
па А7. Ако кондензаторите Cl, С2 и устройството за размагнит-
ване са изправни, да се измери токът на празен ход на мрежовия
трансформатор БТ11-1 (А 12), който не трябва да превишава
270 mA.
Няма изображение и звук. Свети една от индикаторните лам-
пи на СВП-4-1. Програмите не могат да се превключват. Проверя-
ват се запойките на изводите 4, 14' или 14, 4' на мрежовия транс-
форматор А12. Проверява се контактуването на предпазителите
FU1 и FU2. Проверяват се контактите 6 и 7 на съединителя Х2
(А2). Проверяват се запойките на диодите VD1 ч- VD4 в блока на
захранването А2. Проверява се дали няма прекъеване на печат-
ни проводници в блока на захранването А2.
69
Няма изображение и звук. Свети едва от индикаторните лам-
пи на СВП-4-1. От високоговорителите се чува шум. Повредата се
дължи на замасяване на изхода на източника на напрежение 12 V.
Волтметърът се свързва към контакта 8 на съединителя ХЗ(АЗ)(
след което се изваждат съединителите Х4(А4) и Х1(А1), как-
то и един по един модулите от блока за обработка на сигналите
(Д1)Тдокато се локализира мястото на замасяването на напре-
жението 12 V.
Няма изображение и звук. Индикаторните лампи на СВП-4-1
не светят. От високоговорителите се чува шум. Възможно е
прекомерно загряване на резистора /?20 в блока на захранването
(А2). Предпазителят FU3e прекъснак. Ако след изваждане на съ-
единителя ХЗ (АЗ) този предпазител не прекъсва, повредата да се
търси в модула за блокировка МБ-1 (вътрешно прекъсване на из-
вод на електролитния кондензатор <71, пробив на тиристора VT4
или пробив на някой от транзисторите VT2, VT5 или VT6.
Тъмен екран, звук има. Отоплителните жички на кинескопа не
светят. Повредата се дължи на прекъсване на отоплителната
верига на кинескопа. Проверява се мостчето А4Л1-0,15, свързано
между изводите 6 и 7 на съединителя Х5 (А 12). Проверява се кон-
тактуването нагнездотона кинескопа. Проверяват се контактите
на съединителя ХЗ (А 12). Проверява се отоплителната намотка
6, 16, 16', 6' на мрежовия трансформатор, както и качеството на
запойките на изводите на тази намотка.
Липсват цветовете, вертикалните линии са изкривени, внж-
дат се светли линии на обратния ход. Повредата се дължи на на-
маляване на изправеното стабилизирано напрежение 12 V и при
регулиране чрез R7 то може само 'да се намалява. Повредата се
дължи на неизправно стЭбилизйращо устройство за това напреже-
ние. Проверява се ценеровиятдиод VD5. Проверяват сетранзис-
торите VT1 и VT2.
При увеличаване силата на Звука той силно се изкривява. Стаби-
лираното напрежение 15 V е намалено на 8—9 V и не може да се
регулира чрез /?14. Проверява се транзисторът VTA в блока на
захранването А2.
Нарушена е чистотата на цвета. Обвивката на двата терми-
стора тип СТ 15-2 на платката на устройството на размагнит-
ване А7 не се загрява. Проверяват се контактите в съединителя
Х4 (А7). Проверяват се запойките на изводите 9, 9’ на мрежо-
вия трансформатор. Проверява сетермисторът R1 (А7). Съпротив-
лението на всяка половина на термистора 7?1 (А7) трябва да е
30;S. Проверява се намэтката за размагнитване на кинескопа.
79
ГЛАВА 2
РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„РУБИН Ц-202*
Регулирането на телевизионния приемник „Рубин Ц-2О2“ се
правипри номинално мрежово напрежение220V=t=2 %. Тойтряб-
ва да се включи около 30 min преди започване на регулировката.
При регулировката трябва да се спазват правилата на безопасност
при ремонт на телевизионнитеприемници за цветно изображение!
При регулиране на телевизионния приемник не трябва в ни-
какъв случай да се докосват ядрата на различните ВЧ, МЧ и дру-
ги настройващи се кръгове и филтри, без това да е необходимо,
тъй като може да се предизвика трудно отстранима разстройка иа
приемника.
Преди да се започне с регулирането на телевизионния прием-
ник, трябва да се провери блокът на захранването 42 и да се ре-
гулират точно стабилизираните напрежения +12 ±:0,3 V (с £7)
и +15 =±0,3 V (с £14).
2.1. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА ЗА ОБРАБОТКА НА СИГНА-
ЛИТЕ БОС-2
На фиг. 2.1 е показано разположението на модулите, съедини-
телитеи елементитеза регулиране на блока за обработка на сигна-
лите БОС-2 (41), гледан отпред (а) и отзад (б).
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят за-
хранващите напрежения на съединителя XI (вж. прил. 1),
Регулирането на блока на обработка на сигналите БОС-2 се
провежда по следния ред:
1. Приема се изображението на ТИТ.
2. Замасява се контактът/ на модула за яркостния канал 4S8.
Регулаторите за цветовия тон £48 и £49 в блока 41 се поставят
на средно положение, а регулаторът за яркост £25 в блока 44 се
поставя на положение 12. Волтметърът се включва последовател-
но към съединителите Х5В, X5G и Х5£ на изходнитемодули 4S9,
71
Кб R11 RA9 RAB
АБЮ Гн
М2-А.-Ч nMZ-L-1 П
мг-4-r ।
fcUHbo/j
Прадыонителносяг на
рёдоЛая импулс
Размах на синая цбето-
разликов сигнал
фикси ране на'плоиуздката
Нуло на дискриминатора
ха синая ufiemopaaMlvB
сигнал
Размах на яркостния
сигнал
Пула на дискриминатора
на черВения цВетораз-
ликоВ сигнал-
Размах на черВения
цВетаразлиноо сигнал
Продолжит елност на
кадровая импулс
Размах на задъряания
сигнал
УМ23-1
«4
Ы6
Rfl
R3&
12
LI
R32
XA
X5
X3
bWT-z-?
;W<G-H
АРУ СК-В-?
R17
Рззмггх на
Видеосигнала
М2-Б-1
RL
Х7---
xt---
Х2~Г'
Регулатор на с$етаВия
тон
R>L8
Чербено-синъо Пурпурна-зелено
ПзкЛкгнВател на чер-
чения льч Х25.1
Ник> на чернота
на черВения сигнал
Ррзн1'СХ на черчения
сигнал
Размах на зеления
сигнал
R22 R21
R13
rib
УММ
праг на
О-^'задейстВуВане
Праг на
Регулатор на тона ВЧ
Регулатор на тона НЧ
ИзключЕотел на зеления
льч Х2А.1
ИзключВател на цВетоВете
НиВа на чернота на зеления
сигнал
ИзключВател на синия лъч Х23.1
НиВа на чернота на синия
сигнал
Размах на синия сигнал
Ограничение на тока
на лъчите на кинескопа
Фиг. 2.1 а, б
72
АХ10 и АХИ ичрезтример-потенциометритер37, Р38иР41 вбло-
каЛ 1 серегулира натези съединители напрежения+170У. Отстра-
нява се връзката на контакта 7 (АХ8) с маса. Ако при някой от из-
ходните модули не може да се получи напрежение 4-170 V ±5%,
той трябва да се ремонтира или замени с нов.
3. Ключето за изключване на цветовете ХА 1 в блока Л1 се
поставя в положение„изключено“. Мостчетата на превключвате-
лите Х25, Х24 и Х23 се преместват в положение 2. Конта ктът 7
на модула ЛХ8 се замасява. С помощта на потенциометр и те Р32,
R33 и R34 (за регулиране на напреженията на ускоряващите елек-
троди на кинескопа) в блока за сходимост А13 се регулира балан-
сът на бялото при едва светещ екран. Отстранява се връзката на
контакта 7 (ЛS8) смаса. Ключето ХЛ 1 сепревключва в положе-
ние „включено".
4. Регулаторите за яркост (R25), контраст (R27) и наситеност
на цветовете (R23) в блока Л4 се поставят на положение 12. Из-
мерва се напрежението на контакта 6 на модула ЛХ8. То трябва
да е от 1,4 до 1,6 V. С помощта на тример-потенциометъра R13 на
контакта 9 на модула ЛХ8 се регулира напрежение с 0,3 V по-
голямо, отколкото на контакта 6 на същия модул.
5. Ключето ХЛ1 се превключва в положение „изключено".
Оценява се визуално качеството на баланса на бялото и ако е не-
обходимо, чрез тример-потенциометрите 7?21,2?22 и R23 в блока
Л1 се регулира чисто бял цвят на екрана.
2.2. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА НА РАЗВИВКИТЕ БР-12
На фиг. 2.2 е показано разположението на модулите, съеди-
нителите и елементите за регулиране на блока на развивките
БР-12 (АЗ), гледан отпред (а) и отзад (б).
Преди провеждане на регулировките трябва да се измерят за-
хранващите напрежения на съединителя ХЗ (вж. прил. 1).
Регулировката на блока на развивките БР-12 (АЗ) се провежда
по следния ред:
1. Плъзгачът на тример-потенциометъра R7 в блока АВ се за-
въртва в крайно дясно положение (максимално съпротивление
откъм печатните проводници). Да се запуши кинескопът, като се
превключат мостчетата на превключвателите Х23, Х24 и Х25 в
блока А1 на положение 2. Към втория анод на кинескопа се^ключ-
ва киловолметър и чрез тримерпотенциометъра R12 в модула
за стабилизация AR3 (АЗ) се регулира високото напрежение на
26±0,5 kV. Плъзгачът на тример-потенциометъра R7 (АЗ) се
73
VT1
3HS15I2S-
(AR51
мз-1.-1
1/Т2
LeffWCJ
VD6
VD2
R10
R18
R23
R21
X3N
мз-з
X2D
Корекция "възсмвница
Корекция на фазата
М3 -2-2
R7
X 13
VD&
ППХО) О
'•-[2 А
Z.4
из
ЦентроВка по Вер тикала
Линейност по Вертикала
Честота на редо&ете
фаза на редоВата
развиВка
М 3-1-12
фиг. 2.21
връща наляво (обратно на часовниковата стрелка),vдокато се
задействува схемата на защита (чува се характерно тракане) и
се намали високото напрежение. След това плъзгачът на се
връща обратно, докато се спре действието на схемата за защита.
Чрез тример-потенциометъра R12 в модула AR3 (43) се регулира
високото напрежение на 24,5±0,5 kV. Мостчетата на превключва-
телите Х23, Х24 и Х25 се връщат в изходно положение 1.
2. На входа на телевизионния приемник се подава сигнал по-
ле-решетка. Ако липсва генератор на поле-решетка, може евен-
туално да се използува ТИТ. Изключват се „синият" лъч (мостче-
то на превключвателя Х23 се поставя на положение 2) и „черве-
ният“ лъч (мостчето на превключвателя Х25 се поставя на поло-
жение 2). Оценява се визуално и ако е необходимо, се правят след-
ните регулировки: чрез L8 (АЗ) — линейността по хоризонтала;
чрез 7? 1 и L1 (А7?4) —изкривяваниятатип„възглавница“и„бъчва“;
74
Центро&ка
по хоризон-
тала
стчеХ№з
С—ZZ3XI
Зерпммала
АЗ
Честота
на кадрите
Пр а г на
задейст бу-
ране на
уащитата
/В— МостчеХ!3.2
R13(AR21
Висом на-
прежение
на анода
на кинескопа
R23
R!2(AR3)
Х5
Ld
2*3
Мостче
XI7.2
фокусировка
Размер По
хоризонтала
ЧН8,5/25Ч,2А
IAR5)
линейност
по хоризон-
тала
5
Фиг 2.2. б
чрез/?16 и Р23 (Д7?2)—линейността по вертикала; чрез2?13(Д/?3—
размерът по вертикала; чрез Х19 и Х21 (ДЗ) — центровката
по хоризонтала; чрез R18 (AR2) — центровката по вертикала; чрез
Х16 и Х17(ДЗ)— размерът по хоризонтала; чрез R23 (ДЗ)—
фокусировката. Регулирането на размера по вертикала и хори-
зонтала, както и центровката по вертикала и хоризонтала, се
прави най-добре с помощта на ТИТ. Размерът по вертикала с по-
мощта на поле-решетка се регулира така, че квадратите в цен-
търа на екрана да имат правилна форма.
2.3. РЕГУЛИРАНЕ НА СТАТИЧНАТА СХОДИМОСТ И ЧИСТО-
ТАТА НА ЦВЕТА
При регулиране на статичната сходимост се постига сходимост
на трите лъча точно в центъра на екрана на кинескопа. При ре-
75
гулиране на динамичната сходимост се постига сходимост на три-
те лъча по останалата част на екрана на кинескопа.
Чистотата на цвета и статичната сходимост се регулират,
след като на втория анод на кинескопа има необходимого висо-
ко напрежение 25 kV и е направена регулировка на размера, ли-
нейността, центровката и фокусировката на изображението, както
и корекция на изкривяванията тип „възглавница“.
Преди започване на регулировката трябва да се провери раз-
положението и закрепването на регулатора на сходимост Л14. Ре-
гулаторите за цветовия тон 2?48 и 7?49 в блока Л1, намиращ се на
задната страна на телевизионния приемник, се поставят на сред-
не положение.
Статичната сходимост се регулира два пъти: преди регулира-
нето на чистотата на цвета и след постигане на необходимата чи-
стота на цвета.
Статичната сходимост се регулира с помощта на ТИТ по след-
ния ред:
1. На екрана се получава изображението на ТИТ с възможно
най-голяма детайлност и максимална фокусировка.
2. Изключва се „синият" лъч, като се премести мостчето Х23
на модула Л59 в положение 2 (вж. прил. 1).
3. С помощта на постоянните магнити за чистотата на цвета
в регулатора на сходимостта (вж. фиг. 1.10) се постига сходимост
(съвпадение) на червената и зелената точка в центъра на екрана,
при което трябва да се получи само една жълта точка. При това
трябва жълтата точка да се намира точно в центъра на белия
кръет в центъра на ТИТ, без при това да се наруши преди това
нагласената центровка на изображението.
4. Включва се отново„синият“ лъч, като мостчето Х23 (AS9)
се връща в положение 1. Чрез магнита за статична сходимост на
„синия“ лъч (вж. фиг. 1.10) се постига сходимост на синята точка
с жълтата точка. Ако такава сходимост не може да се постигне с
помощта на магнита за статична сходимост на „синия“ лъч, тряб-
ва синята точка да се доведе на една хоризонтална линия с жъл-
тата точка, след което се постига сходимост (припокрИване) н а
синята с жълтата точка чрез странично изместване на „синия"
лъч. Както знаем, при телевизионния приемник „Рубин Ц-202“ то-
ва се постига чрез потенциометъра R.I, намиращ се на платката
на блока за динамична сходимост А13.
При правилна статична сходимост на трите лъча точката в
центъра на екрана е тъмна без всякакви следи от цветна окан-
товка.
Регулировката на статичната сходимост на трите лъча се про-
76
вежда най-добре с помощта на малко огледалце, което се държи
с едната ръка, допряно под известен ъгъл към екрана малко под
неговия център, така че да се вижда добре точката. С другата ръ-
ка, с помощта на изолирана отвертка, се регулират съответните
магнити на регулатора за сходимост.
Регулировката на чистотата на цвета се провежда най-добре с
помощта на сигнал „бяло поле", получен от специален генератор.
При липса на такъв сигнал може да се използува ТИТ.
Чистотата на цвета се регулира по следния начин:
1. Изключват се „синият“ и „зеленият" лъч, като се премес-
тят мостчетата Х23 (Л S9) и Х24 (Л810), след което на екрана се
лолучава червей растър. Намалява се яркостта до 10—15% от
нормалната чрез регулатора за яркост R25 в блока за управление
А4.
2. Разтягат се крилчатите гайки, чрез конто е затегната откло-
нителната система ОС (Л6) в кожуха, и последната се издърпва
внимателно назад до упор.
3. Магнитите за чистотата на цвета на регулатора за сходи-
мост (вж. фиг. 1.10) се въртятедин спрямо други едновременно
двата около шийката на кинескопа, докато в центъра на екрана се
получи неголямо червено петно с чист цвят.
4. Отклонителните бобини Се преместват в пределите на на-
длъжния жлеб, докато се получи равномерен червен цвят по целия
екран. Преместването на отклонителните бобини трябва да се
прави много внимателно, като се има предвид, че на изводната
плочка на отклонителната система има опасни за живота напре-
жения.
5. Чистотата на цвета се регулира повторно с помощта на,
магнитите за чистотата на цвета на регулатора за сходимост Л14,
докато се получи максимално червен цвят по целия екран.
6. Изключва се чрез мостчето Х25 (AS 11) „червеният" лъч и
чрез мостчето Х24 (AS10) се включва „зеленият" лъч. Екранът
трябва да свети с равномерен зелен цвят.
7. Изключва се чрез мостчето Х24 (AS 10) „зеленият" лъч
и чрез мостчето Х23 (AS9) се включва „синият" лъч. Екранът
трябва да свети с равномерен син цвят.
Ако при проверка на чистотата на зеления или синия цвят се
получи нееднородност на никой от тези Цветове, той се изчиства
чрез внимателно въртене на магнитите за чистотата на цвета на
регулатора за сходимост Л14. Накрая се проверява отново чисто-
тата на червения цвят, конто не трябва да се е влошила. При нуж-
да цялата регулировка на чистотата на цвета се повтаря.
8. Отново се закрепва отклонителната система Л6, като се за-
77
тягат внимателно крилчатите гайки, фиксиращи нейното поло-
жение в кожуха.
Чистотата на цвета се счита за удовлетворителна, ако еднород-
ността на червения, зеления и синия цвят обхваща най-малко-
85% от цялата площ на екрана. Ако не може да се постигне необ-
ходимата чистота на цвета, трябва маската на кинескопа да се раз-
магнити с помощта на външна бобина за размагнитване. (В книга-
та „Откриване и отстраняване на повреди в телевизионните прием-
ници за цветно изображение11 от същия автор е описано как се
изработва такава бобина и как се работи с нея).
2.4. РЕГУЛИРАНЕ НА ДИНАМИЧНА!А СХОДИМОСТ
Регулирането на динамичната сходимост се прави с помощта
на генератор на поле-решетка или евентуално ТИТ.
Регулирането на динамичната сходимост на трите лъча се пра-
ви с помощта на регулаторите (потенциометри и бобини с по-
вижно ядро), намиращи се в блока за сходимост А13 тип БС-П
(вж. прил. 1).
На фиг. 2.3 е показан редът на регулирането на динамична-
та сходимост на телевизиониия приемник „Рубин Ц-202“. До все-
ки от регулаторите има по едно правоъгълниче, в което е показана
как съответният регулатор влияе върху сходимостта на цветните
линии. Регулировката на динамичната сходимост се прави после-
дователно по реда на числата от 1 до 16 (регулаторите не са подре-
дени по тозиред, кактоепри телевизионните приемници от вто-
рого поколение).
На входа на телевизиониия приемник се подава сигнал поле-
решетка или ТИТ. Изключва се „синият“ лъч (мостчето Х23 на
модула AS9 се премества на положение 2). Преценява се и ако е
необходимо, се регулира динамичната сходимост на „червения*
и „зеления* лъч съгласно реда на фиг. 2.3 (т. 1 -т-10}. Ако при та-
зи регулировка се нарушн сходимостта в центъра на екрана, тряб-
ва да се направи повторно регулировка на статичната сходимост
по описания по-горе начин.
Включва се „синият* лъч (мостчето Х23 на модула AS9 се
връща на положение 1). Преценява се и ако е необходимо, се
регулира динамичната сходимост на жълтите и сините линии съ-
гласно реда на фиг. 2.3 (т. /7-4-16).
Ако не може да се постигне задоволителна динамична сходи-
мост на трите лъча, първо трябва с помощта на осцилоскоп да се
провери наличието на необходимите импулсии напрежения на вхо-
78
да на блока за сходимост А13. Това се прави на съединителя Х4
(А 13): на контакта 5 трябва да има импулсно напрежение съглас-
но осцилограма 38, на контакта 8 — импулсно напрежение съглас-
но осцилограма 39 и на контакта 10 — импулсно напрежение
Фиг 2.3
съгласн© осцилограма 24 (вж. прил. 1). Ако тези осцилограми
са нормални, с омметър се проверяват регулаторът за сходи-
мост А14 и съответните елементи от блока за динамична схо-
димост А13.
7»
Динамичната сходимост на трите лъча се счита за задоволител-
на, ако в четирите ъгъла на екрана разходимостта им е до 4 mm.
Преди да започнем да търсим повредите в блока за динамич-
на сходимост БС-11 (А 13), трябва да се убедим в наличието на
напреженията +3,5 V и —3,5 V на контактите 6 и 7 на съедини -
теля Х4 в него.
В блока за динамична сходимост БС-11 и в регулатора на схо-
димостта (Л 14) се срещат следните повреди:
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии в долната част на екрана чрез 2?4. Проверяват се диодите
VDl, VD3 и VD4. Проверява се ценеровият диод VD2.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии в горната част на екрана чрез /?19. Проверява се конденза-
торът С7. Проверяват се диодите VD7, VD8 и VDl 1. Проверява
се ценеровият диод VD12.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии в двата края на екрана и по продолжение на хоризонтална-
та му ос чрез 7? 9 и L4. Проверява се дали на блока за сходимост
постъпват импулсите на обратния ход не редовата развивка.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални
линии по хоризонталната ос на екрана чрез L3. Проверява се бо-
бината L3. Проверяват се стойностите на резисторите R12 и 7? 13.
Проверява се диодът VD5.
Не се постига сходимост на червените и зелените хоризонтални
линии в центъра на екрана чрез LA и L5. Проверяват се бобините
L4 и L5.
Не се постига сходимост на сините и жълтите хоризонтални
линии в долната и горната част на екрана чрез 7?24 и R27. Про-
веряват се диодите 7£>14 и VD16. Проверяват се стойностите на
резисторите 7? 26 и R28.
Не се постига сходимост на сините и жълтите хоризонтални
линии в центъра на екрана чрез L2. Проверява се бобината L2.
Не се постига сходимост на сините и жълтите вертикални ли-
нии в централната част на екрана чрез RI. Проверява се потен-
диометърът 7?1.
Не се постига сходимост на сините и жълтите вертикални ли-
нии в двата края на екрана чрез LA. Проверява се бобината L1.
Не се постига сходимост на сините и жълтите хоризонтални
линии чрез 7?14. Проверява се диодът VD2.
Изображението е изместено нагоре с около половин екран. Про-
верява се дали потенциометърът 7?4 не е замасен.
Не се постига сходимост само на един от лъчите. Проверява се
съответната бобина на регулатора за сходимост Д14 и веригата
й на платката на регулатора.
«О
2.5. РЕГУЛИРАНЕ НА, БАЛАНСА НА БЯЛОТО
За регулиране на.баланса на бялото е необходим сигнал „сиза
скала11. Може да се използува и сигнал „цветаи йвици“ при
изключена цветност. В краен случай може да се.използува и ТИт.,
но резултатите от регулировката не са така добри.
Преди да започнем с регулирането на баланса на бялото, трцб:
вада проверим дали няма цветни петна по растъра на екрана, кое-
то показва, че нее добре регул Ирана чистотата на цвета. В.такъв.
случай първо трябва да се регулира чистотата на цвета, а след>
това балансът на бялото.
Балансът на бялото се регулира в следния ред:
1. Регулаторите за яркост /?25 (А4) и контраст /?27 (А4) се
поставят на максимум, а регулаторите за цветовяя tohJ?48 (А 1)
й /?49 (А1) — в средно положение. Контактьт 7 на модула на
яркостния канали матрицата М2-3-1 (А1) се свързва с маса.
Превключвателят за цветност SAI (А1) се постав я в поло-
жение „изключено“. Волтметърът се включва последователно към
съединителите Х5В (AS9), X5G (AS10) и Х5/? (AS11) и чрез три-
мер-потенциометрите съотвегно /?37 (А1) за синьото, /?38(А1) за
зеленото и /?41 (А1) за червеното се регулира на тях напреже-
ние 170 V.
2. Прекъсва се замасяването на контакта 7 на модула М2-3-!
(А1) и се замасява контактьт 6 на сыция модул.
3. Измерва се напрежението на контакта 9 на сыция модул,
което трябва да е 2 V.
4. С осцилоскоп се проверява размахът на сигнала на съеди-
нителите Х5В (AS9), X5G(AS10) и X5R (AS11). Ако е необ-
ходимо, чрез тример-потенциометрите съответно /?21 (А1) за си-
ньото, R22 (AI) за зеленото и 7?23 (А1) за червеното се регулира
размах 70 V (от ниво „черно11 до ниво ,,бяло“).
5. Прекъсва се замасяването на контакта 6 иа модула
М2-3-1 (А1) и се измерва напрежението на него, което трябва
да е 1,4-т-1,6 V. Чрез тример-потенциометъра R13 (А1) се регули-
ра на контакта 9 на сыция модул напрежение с 0,6 V по-голямо,
отколкото измереното на контакта му 6 напрежение.
6. Регулаторът на контраста R27 (А4) се врыца на минимум.
На ускоряващите електроди на кинескопа чрез тример-потенцио-
метрите R32 (синьо), R33 (зелено) и 7?34 (червеио), намиращи се
на платката на блока за динамична сходимост БС-11 (А 13), се
регулира такова напрежение на ускоряващите електроди на ки-
нескопа, при което се получава баланс на бялото при едва свете®
екраи.
<1
в Отжриване я этатраняване ,
7. Регулаторът на контраста R27 (Л4) се поставя на макси-
мум. Ако при тока белите полета на изображението се окажат
оцветени-Сябйин от основните Цветове (R, G, В), трябва чрез три-
мер-потеициометрите съответно 7?21 (А 1) за сииьото, 7?22 (А1) за
эеленото и R23 (А1) за червеното да се намали размахът на
сцгнала за този цвят, с който са оцветеии белите полета. По та-
къв начин ае постига окончателно балансът на бялото.
Балансът на бялото може да се счита за постигнат, ако той
малко се променя при регулирапе на яркостта и контраста и при
изменение на напрежението на мрежата в границите на +6 до
—10% от номииалната стойност 220 V, т. е. от 233 до 198 V.
2.6. ПРОВЕРКА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА РАЗМАГНИТВАНЕ
НА КИНЕСКОПА
За да се провери действието на устройството за размагнитване*
на кинескопа А7 (вж.’прйл. 1), трябвачрезмостчетата Х23В (AS9>
ц)£236 (AS10) да се изключат „синият" и „зеленият" лъч. На вхо-
да на телевизиониия приемник се подава сигнал „бяло поле“ и
се оценява визуално чистотата на цвета. При необходнмост кине-
скопът се размагнитва с помощта на външна бобина за размаг-
нитване или се регулират допълнително магнитите за чистота на
цвета в регулатора за сходимост.
След това телевизионният приемник се завърта на 180° и се-
иэключва ст мрежата за около 20 min. Ако след повторного му
вкл ючване чистстата на цвета не се е влошнла, устройството за
размагнитване на кинескопа работи нормално.
2.7. РЕГУЛИРАНЕ НА БЛОКА НА ЗАХРАНВАНЕТО
БП-15
В блока на захранването БП-15 (А2) се намират двата стаби-
лизирани токоизправителя за напреженията 4-12 V и 4-15 V и
модулът за блокировка API тип, МБ-1 (вж. прил. 1).
На фиг. 2.4 е дадено разположението на елемент ите на печат-
ната платка на блока на захранването БП-15.
Регулировката на блока на захранването се провежда по след-
ния ред:
1. Чрез тример-потенциометъра R7 (А2) на изводната точка
25 на платката се регулира напрежение 4-12=t0,3 V.
82
2. Чрез тример-потенциометъра 7? 14 (Л2) на извадната точ-
ка 24 на платката се регулира* напрежение 4-15 ±0,3 V.
3. Регулира се времето за задействуване на блокировката (за
изключване на напрежението 4-250 V). Съединителят ХЗ (ЛЗ) се
Ре гулотор на Регулаяор на Регулатор на
• апреикението нопреякен^ето мето за за$еи-
Ч ? 151/ атВуВане на
зюнцитагпа
Фиг. 2.4
иа важда и между контакта 4 на модула за блокиро вка МБ-1 (ЛР1)
и маса се свързва допълнителен резистор със съпр отивление 3 Q
с мощност 30 W. Паралелно на този резистор се свързва постоян-
нотоков волтметър с обхват най-малко 100 V. Времето за изключ-
ване на напрежението 4-250 V се регулира чрез тример-потенцио-
метъра 7?6 (ЛР1) при включен телевизионен приемник, като се
наблюдават колебанията на стрелката на волтметъра. Ако време-
то за изключване на напрежениетое повече от 5-^-7 s, трябва плъз-
гачът на тример-потенциометъра 7?6 (API) д а се завърти малко
обратно на часовниковата стрелка.
83
В табл. 2.1 са посочени постоянните напрежеииявтедевизион-
ния приемник „Рубин Ц-202", доиуетимите граници на изменение
и точките, в конто могат да се измерят .
Т а б л и ц a 2.J
Посгоянни иапрежения в „Рубни Ц-202"
и, V Граници, V Къде се измерва
съедияител контакт
250 2254-265 А'3(АЗ) д
15 14,74-15,3 XI (41) 3
12 11,74-12,3 A'l(Xl) 1
—12 -9,54—12,5 A'4(A4t 3
; 220 2004-240 ХЗ(ЛЗ) 7
3,5 34-4 Х4(413) 7
—3,5 -34—4 А4(Д13) а
1,9 1,74-2,1 А'З(ЛЗ) 10
(при ток на трите
лъча 900 рА) 1
2.8. ДОНЪЛНИТЕЛНИ РЕГУЛИРОВКИ СЛЕД ЗАМЯНА
НА БЛОКОВЕ И МОДУЛИ
Блоковете и модулите в телевизиониия приемник „Рубин
Ц-202“ са напълно взаимозаменяеми, тъй като те се регулират пред-
варително в завода. Поради това при замяна на блока на транс-
форматора А12, блока на зжранването 42 и модулите БМ-1 (42),
УМ1-2 (41), УМ1-3 (41) и УМ1-4 (41) неса необходима допълни-
телни регулировки.
** Поради големи разлики в параметрите на кинескопите и от-
клонителните системи обаче в много случаи при замяна на други
блокове и модули се налага да се правятдопълнителни регулиров-
ки, за да се повиши качеството на изображението.
‘ и При пълна замяна на блока за управление 44 или само на сен-
зорното устройство СВП-4-1, а така също и при замяна на блока
за обработка на сигналите Б ОС-2 (41) или самэ'на всевълновия
избирая на телевизионните канали СК-В-1 е необходима допъл-
84
нителна настройка’на сензорното устройство СВП-4-1 на прие-
маните в дадено населено място канала.
При замяна на блока за обработка на сигналите А1 могат да
се регулират допълнително: нивото на „черноте** на катодите на
кинескопа (#37, #38, #41), размахът на видеосигналите на като-
дйте на кинескопа #22, #23), балансът на бялото (#32,
#33, #34 в блока за сходимост Л13) и огра ничаването на тока на
лъчите на кинескопа (#13’в А1).
При замяна на модула «УМ 1-4 Могат да се регулират: разма-
хът на видеосигнала на видеонзхода (#18), закъснението (за-
дръжката) на АРУ (#17), донастройка на ядрата на бобините LI 1
и L12 в трептящия кръг на синхронния детектор (разрешава се
само незначителна донастройка, когато детайлността на изобра-
жението в режим на АДЧХ е по-малка, отколкото при ръчна до-
настройка).
При замяна на модула за яркостния канал УМ2-3-1 може да
се регулира ограничаването на тока на лъчите на кинескопа (#13
в А1).
При замяна на модул изходен видеоусилвател М2-4-1 могат
да се регулират: нивото на „черно** на катодите на кинескопа (#23,
#38 или #41 в А1) и размахът иа видеосигнала на катодите на ки-
нескопа (#21, #22 или #23 в А1).
При замяна на блока на развивките АЗ могат да се регулират:
високото напрежение на вторая анод на кинескопа (#12 в мо-
дула МЗ-З), прагът на задействуване на защнтата (#7 в АЗ), огра-
вичаванетона тока на лъчите на кинескопа (#13 в А1), фазата на
редовата развивка (#19 в модула МЗ-1-12), геометричните иэкри-
вявания (#1 и L\ в модула МЗ-4-1), честотата, размерът, цея-
тровката и линейността ва изображението по вертикала (#8, #13,
#18, #16 и #23 в модула МЗ-2-2), центровката, размерът, ли-
не йността на растъра по хориэонтала (Х19.3, Х17.2 и L8),
ст атичната и динамичната сходимост (регулаторите в А14 и А13),
ба лансът на бялото (#32, #33 и #34 в А13) и фокусировката
(# 23 в АЗ).
При замяна на модула за синхронизация МЗ-1-12 могат да
се регулират: честотата на редовата развивка (#21), фазата f на
ре довата развивка (#19) и прагът на задействуване на защита-
та (#7 в АЗ).
При замяна на модула за корекция МЗ-4-1 могат да се кориги-
рат геометричните иэкривявания (#1, L1).
При замяна на блока за сходимост А13 могат да се регулират:
ба лансът на бялото (#32, #33 и #34 в А13), както и статичната и
динамичната сходимост (регулаторите в А14 и А13).
85
При замяна на регулатора за сходимост А14 могат да се регу-
лират: чистотата на цвета (магнитите за чистотата на цвета в
А14), както и статичната и динамичната сходимост (регулатори-
те в Л14 и 413).
При за мяна на откл онителиата система 46 могат да се регул и -
рат: чистотата на цвета (414), статичната и динамичната сходи-
мост (414 и 413), геометричгните изкривявания (#1 и L1 в моду-
ла МЗ-4-1), размерът, линейността и центровката на изображе-
нието по вертикала (R13, R18, R16 « R23 в модула МЗ-2-2), как-
то и центровката, размерът и линейността на растъра по хори-
зонтала (Х19.3, Х17.2 и L8).
86
ГЛАВА 3
ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„СОФИЯ 81“
У нас се произвеждаттелевизионни приемници за цветно изоб-
ражение „София 81“ и „Колорстар“. Тъй катодвата телевизионни
приемника са изпълнени по еднаква схема, по-долу ще се гово-
ри само за „София 8Г‘, който е най-разпространен у нас.
3.1. УСТРОЙСТВО НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ПРИЕМНИК „СОФИЯ 81“
„София 81“ е качествен двустандартен приемник за цветно изоб-
ражение със съвременна конструкция,предназначен за приемане
на телевизионни сигнали по системите СЕКАМ и ПАЛ. В него ва
използувани последните постижения на телевизионната техника:
нови типове интегрални схеми, сензорно избиране на каналите,
модулна конструкция, стабилизирано захранване на всички стъ-
пала, ключово мрежово захранване с електронна защита, кине-
скоп с маска с прорези и др. Освен това се произвеждат и модел ите
„София-81-Д“ и „Колорстар-Д“, конто могат да се управляват
•от разстояние (дистанционно управление) чрез командно устрой-
ство с инфрачервени лъчи.
Кинескопът е тип А68-500Х с бързо загряване на катодите и
диагонал на екрана 66 ст. Той е с маска с отвесни прорези, т. нар.
тип „ин лайн“. ,В никои случаи той е тип А66—5ЮХ или 660
СВ22.
ТелевизионИият приемник „София 81“ може да възпроизвежда
записи от.видеомагнитофон ПАЛ /СЕКАМ с високочестотен из ход
В телевизионния приемник „София 81“ има избирач на теле-
визионните канали за I, II и III телевизнонен обхват тип*У315
или V317 (канали 1 -в-12) и избирач за IV и V теяевизионён обхват
тип U322 (канали 21-т-60). Двата избирача са свързани паралел-
но и са обединени в общ възел (ВИТК).
В прил. 4 е дадена функционалната схема на телевизионния
87
приемник „София 81“. Тя съдържа следните функционални бло-
иове:
1. Всенълнов избирач на телевизионните канали (ВИТК),
съставен от два отделим избирача.
2. Междинночестотен усилвател на изображението (МЧУИ).
3. Канал на яркостта.
4. Декодер ПАЛ/СЕКАМ.
5. Схема за усилване и регулиране.
6. Матрица.
7. Видеоусилватели за /?, G и В.
8. Схема за гасене на обратния ход по редове и кадри.
9. Блок за настройка.
10. Паралелен канал на звука ПАЛ/СЕКАМ.
11. Нискочестотен усилвател.
12. Блок за управление.
13. Схема за ограничаване на тока на лъчите.
14. Блок за дистанционно управление (ДУ).
15. Устройство за ключово мрежово захранване.
16. Генератор за редова развивка.
17. Изходно стъпало за редова развивка.
18, Трансформатор за хоризонтално отклонение (ТХО).
19. Стабилизатор за 12 V.
20. Мрежов изправител.
21. Електронна защита.
22. Стъпала за кадрова развивка.
23. Отклонителна система (БХО и БВО).
24. Блок за сходимост.
25. Устройство за корекция на изкривяванията „възглавница"
На прил. 5 е дадена схемата на телевизиониия приемник „Со-
фия 8Г‘. Схемата е променяна няколко пъти, но, общо взето,
промените са незначителни.
Съедвнителите на отделяйте модули и блокове са означени със
Ос и поредей номер, например Со104 и Со104'.
Ключетата и яревключвателите са означени с буквата S и по-
редей номер, например S80.
Голима част от елементите самонтирани на отделим модули,
конто са сцързани към основната печатна платка с помощта ца
сьединителк. Тази конструкция облекчава много ремонта. Поч-
ти всички остаиали елемеити са поместени върху основната печат-
на платка, обхваната с метална рамка, основната платка с рам-
ката е закрепена шарнирно и при нужда може да се сваля назад
в хоризонтално положение.
Извън оснсввата платка са раздел ожени следните блокове:
а
1. Блок за управление.
2. Бутонни превключватели:
а. Ключ за включване и изключване на мрежата;
б. ПАЛ/СЕКАМ;
в. Възпроизвеждане от видеомагнитофон:
3. Блок за настройка.
4. Блок ниска честота (звук).
5. Високоговорител.
6. Кинескоп с отклонителна система.
7. Платка на кинескопа.
8. Блок за сходимост.
9. Блок-датчик.
10. Блок за дистанционен декодер.
Мощните нзлъчватели на паразитни смущения (изходно стъ-
пало за редова развивка, ТХО и блок на захранването) са екра-
нирани със специален метален екран. Също така е екраниран №
МЧУИ откъм фолираната страна на платката.
Основната печатна платка е разделена на два сектора (фиг. ЗЛУ
На левия сектор се намират МЧУИ, декодерът и видео у сил вате-
лите. На десния сектор са поместени изходното стъпало за хо-
ризонтално отклонение, ТХО и стабилизаторът. В средната част
Рамка
Средна
част
AftS
сектор
Аесеь
сектор
на основната платка се намират елементите на стъпалата за вер-
тикалната развивка, схемата за корекция на изкривяванията
„възглавница“,процесорът на развивките, вер игите за вторичните
захранващи напрежения и драй-
верного стъпало за хоризонта- ,
лно отклонение. 7
На блока за управление се Средна Рамка
намират регулаторите за яркост sacm
контраст, наситеност на цвето-
вете, интензивност (сила) на ^*5 Аесе>
звука, и бутонните превключ- сектор сектор
ватели. До негр се намира бло-
кът за настройка и избор на Средне
каналите. част
Блокът за управление и бло- р
кът за настройка и избор на ка-
налите са разположени в гор-
ната част на декоративната Фиг. 3 1
рамка на лицевата част на ку-
тията на телевизионния приемник, а високоговорителят е раз-
положен в долната част на рамката.
Средна
част
89
3.2. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИ В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ
ПРИЕМНИК „СОФИЯ 81“ ПО ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ
Таблица 3.1
Повреди в телевизионния приемник „София 81*
Звук Изображение Растър Повредата да се търси в(прил. 4)
Няма Няма Няма 12, 15,19, 20, 21
Няма Няма Има 1, 2, 3
Лош Със „снеговале»" Има 1, 2
Няма Има Има ВГ 1, 2, 10, 11, 12
Лош Има Има 2, 10, 11
Има Настройк ата на каналите се мени Има 2
Има Влошена фокусировка Има 17, 18
Има Влошена детайлност Има 2
Има Светъл екран Има 4, 8
Има Тъмен екран Няма 16, 17, 18
Има Отеъствува яркостнияг сигнал Има 4
Има Вижда се обратният ход на редовеге и кад- Има 8
рите
Има Вижда се обратният ход на кадрите Има 8
Има Изкривявания „възглавница" Има 16, 17, 1S, 25
Има Нестабилна синхронизация по редове Има 16
Има Нестабилна синхронизация по кадри Има 22
Има Светла хоризонтална черта Има 22, 23
Има Цветовете изчезват Има 4
Има Цветен шум в изображението Има 4
Има Цветното изображение е презредово Има 4
Има Екранът свети с един цвят Има 4
Има Екранът свети с един или два цвята Има 8
Има Отеъствува един от цветовете Има 4
Има Цветна окраска на черно-бялото изображе- Има 4
ние
Има Влошена Динамична сходимост Има 24
90
В табл. 3.1 са посочени характернее повреди в телевизионния
«приемник „София 8Г‘, конто могат да се открият по външни приз-
наци. В четвъртата графа са посочени номерата на блоковете от
фун кционалната схема на приемника, дадена в прил. 4.
3.3. ПОВРЕДИ В БЛОКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Както знаем, всевълновият избирач на телевизионните канали
<ВИТК) на телевизионния приемник „София 81“ обединява два
отделки избирача: за I, II и III метрови обхвати и за IV и V де-
циметрови обхвати. И двата избирача имат по 10 извода, конто са
свързани паралелно, както е показано на схемата на телевизион-
ния приемник „София 81“ (вж. прил. 5). Вход на двата избирача е
•изводът 1, а изходът им е извод 10. Захранването +12 V за I и II
обхват ее подава на извода 5, за III обхват — на извода 7, а за
IV и V обхват — на извода 6. Антенният вход и на двата тунера
е несиметричен със съпротивление 75 Q.
В блока за управление има сензорно устройство за запаметя-
ване на 16 телевизионни канала от метровите и дециметровите
обхвати чрез 16 независими комутационни канала, всеки от конто
има следните възможности:
1. Включване на даден канал от всички обхвати чрез бутони-
те TCi ч- ТС16 и светлинна индикация на включения канал с но-
мощта на неоновите лампи Vl-=-V16.
2. Избор на I/II, III или IV/V обхват чрез превключвателите
51 до 516.
3. Точна настройка на желания канал чрез потенциометрит е
R8 и /?11 до /?45.
Неоновите лампи VIч- V16 са основен елемент в схемата за
запаметяване и избор на каналите. За тези лампи са характер ии
напрежението на запалване (Лал—И напрежението за стабилно го-
рене иГОр Тези лампи освеиза индикация на включения канал
се използуват и за превключване на каналите. Анодите на лампи-
те са свързани заедно, като се захранват със стабилизирано на-
прежение + 195 V през филтрите 7?2, С1 и R3, С23. При ненатис-
нат бутон Та ч-ТС16 е прекъсната катодната верига на лампите.
При натискрне на никой от тези бутони, например ТС2, през ре-
зистора R9 на катода на V2 се подава напрежение —90 V, при
което между анода и катода на лампата V2 се установява на пре-
жение +140 —(—90) = 140+90=230 V и тя се запалва. При то-
ва обаче намалява анодното напрежение вследствие на увеличе-
ния ток през резисторите R2 и R3, като загасва светещата до
91
този момент лампа. Кондензаторът С4 се презарежда през запе-
лената лампа до работно напрежение, което се олределя от иите-
гралната стабилизаторна схема /С100.
Чрез елементите С2, R4, /?6, С25, D1 се осигурява запал-
ване винаги на първата лампа VI при включване на телевизион-
ния приемник към мрежата. Чрез групатз R2, С1 освен филтри-
ране се постига по-бавно нарастване на напрежението към аноди-
те на лампите V2-T-V16 спрямо напрежението на VI, което се
олределя от бързото зареждане на кондензатора С2. По такъв на-
.чин лампата VI успява да светне първа.
Като пример ще разгледаме как става настройката на даден
канал при натиснат бутон ТС2. От интегралната схема /С10О
през резистора 1?1J3 сеподава стабилизирано напрежение +32 V,
което при незапалена лампа V2 запушва диодите D9, D7, £>11 тл
D8. При запалване на V2 диодите £>9 и D7 се отпушват. На еди-
ния от изводите на потенциометъра R11 има постоянно напреже-
ние около 31,5 V. Напрежението за настройка на избирачите (за
варикапите) от 0,5 до 31 V се взема от плъзгача на потенциометъ-
ра/?! 1 и през диода £>! 1 се подава на извода 8 на ВИТК- Групата
С102, С103, 7? 100 е филтрираша. Превключването на 1/И, III и
1V/V обхват се прави чрез превключвателя S2. В зависимост от
положението на мостчето на S2 през диода D8 положителното на-
прежение -tl3 V се подава към базата на никой от транзистори-
те 71, Т2 или ТЗ съответно през резисторите /?48, /?49 или R5O
и отп\шва един от транзисторите (в случая това е 72). При това
на емитера на отпущения транзистор се получава напрежение
+ 12 V, което се подава на изводите на ВИТК за превключване на
обхватите I/II, III или IV/V.
В сензорното устройство се срещат следните повреди:
Не се включват I/II, III, IV и V телевизионни обхвати. Да се
почистят контактите на обхватния превключвател 51нг516. Про-
веряват се транзисторите 71, 72 и 73.
При, включване на телевизиониия пркеникк не се включая
първата позиция. Проверяват се кондензаторите С25 и С2. Про-
верява се диодът D1.
Позициите се превключват сами. Да се провери дали няма
утечка (лекаж) между елементите и бутоните на платката с инди-
квторните лампи V1-5-V16 и евентуалио платката да се почисти.
Проверяват се индикаторните лампи, конто могат да бъдат с по-
нижено напрежение на запзлване.
Включва се само първата позиция. Проверява се наличието на
напрежението —90 V.
Избирачите на телевизионните канали на телевизиониия прием-
ник „София 81“ обикновено не се ремонтират, а се заменят с нови-
92
3.4. ПОВРЕДИ В МЕЖДИННОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ
НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
Междинночестотният усилвател на изображението (МЧУИ) на
телевизионния приемник „София 8Г съдържа предварителен МЧ
у силвател, филтър с повърхностяи акустични вълни (ФПАВ), ос-
новен МЧ усилвател, видеодетекгор, изходен видеоусилвател к
устройство за иивертиране и превключване на телевизионните
системы ПАЛ /СЕК.АМ.
Между изхода на ВИТК (изводя 10) и входа на предварителна»
МЧ усилвател е включен лентов филтър с калацитивна връзиа.
Частта на лентовия филтър извън ВИТК се състои от L104, С154
« С155.
Предварителният МЧ усилвател е двустъпален, изпълнен с
транзисторите TllO(NPiN) hTHI(PNP). Усилвателятеобхва-
рат с отрицателна обратна връзка (ООВ) чрез R164, /?163 и.
<7118. Този усилвател компенсира затихването във филтъра с по-
върхностни акустични вълни.
Фнлтърът с повърхностни акустични вълни (ФПАВ) е кон-
струиран на принципа на разпространение на акустични вълни в
тзърдо тяло. Основата на филтъра е пластинка от кристал на ли-
тиев ниобат, върху която чрез изпарение на метал са нанесени два
гребеновидниелектромеханични преобразувателя (електрода).Ко-
гато на двата му електрода се подаде електрически сигнал с опре-
делена честота, вследствие на т. нар. пиезоефект в средата се по-
лучават акустични вълни, конто се разпространяват във всички
.посоки. Вълните във вътрешността на средата за разпростране-
иието им затихват много по-силно, отколкото по иовърхността й .
‘Поради това тези вълни се наричат повърхностни вълни. След ка-
то вълните през средата достигат довтория преобразовател, те се
превръщат отново в електрическо напрежение.
Ф илт рите с повърхностни акустични вълни имат следните го-
леми предимства в сравнение с обикновените LC-филгри:
1. Не е необходима настройка.
2. Имат непромеяди се параметри, независещи оттемперату-
рата, стареенето и сътресенията.
3. Работят в голям температурен интервал.
4. Имат малък обем.
5. Имат голяма сигурност при работа,
6. Не са чувствителни към микрофония.
В телевизионния приемник „София 8Г‘ се използуват според
.случая 3 типа филтри ПАВ: SW170, SW171 или SW211/M.
Във филтъра ПАВ се оформя амцлитудно-честотната характе-
ра
рист ика на МЧУИ. От изводите 1 и 5 на филтъра ПАВ сигналы
се подава на входа (изводи 1 и 16) на основная МЧ усилвател, из-
пълнен с интегралната схема 7С101.
От извода 5 на интегралната схема /СЮ 1 се взема напрежеиие-
то за АДЧХ, което през делителя R112, R111, 7? 109 и филтровия
кондензатор С107 се подава на извода 5 на ВИТК за метровите
обхвати (VHF) и на извода 4 на ВИТК за дециметровите обхвати
(UHF), т. е. на веригата за настройка на честотата на хетероди-
на. Детекторният кръг на схемата за АДЧХ е настроен на 38,91
MHz чрез бобината LI 11 и кондензатора С134, свързани паралел-
но|към изводите 7 и 10 иа интегралната схема 7СЮ1.
Напрежението за АРУ на ВЧ усилвател във ВИТК се взема
от извода 4 на интегралната схема /С101 и се подава на извода 4
на избирача V315 (V317), респ. на извода 3 на избирача U322.
Режимът на АРУ за ВЧ усилвател на ВИТК се определи от дели-
теля 7?Ю1, 7? 107, като С106 е филтров кондензатор.
Чрез тример-потенциометъра R128 се регулира режимът на
АРУ на тристьпалиия МЧ усилвател в интегралната схема /СЮ1.
Модулираният амплитудно МЧ сигнал от изхода на третото
МЧ стъпало в интегралната схема /С101 се подава на входа на
т. нар. синхронен видео детектор, намиращсе също в интеграл-
ната схема 7С101. При синхронния детектор сигнал с амплитудна
модулация може да бъде демодулиран, като се умножи (смеси) с
немодулиран (синхронен) сигнал на носещата честота. Синхрон-
ният видеодетектор има следните предимства в сравнение с позна-
тия ни обикновен диоден видео детектор:
1. По-добра линейност на детектирането.
2. По-добра работа при сравнително слаб сигнал с шумове.
3. По-ниско ниво на носещата в изходния сигнал.
4. По-малки интермодулациоини изкривявания между носе-
щата на звука и цветовите носещи.
Кръгът на синхронния дет*- тор А, 109, С133 е свързан към изво-
дите 8 и 9 на интегралната схема /С101.
Захранването на интегралната схема /С101 с напрежение-
+ 12 V се подава през изводите й 11 и 13 (маса).
Демодулираният видеосигнал се отнема от извода 12 на инте-
гралната схема /С101. Дроселът L110 и монтэдкният капацитет
образуват Г-образен филтър, който пропуска само видеосигна-
ла и не пропуска паразитки сигнали с междинната честота или ней-
ните хармонични. Режекторният кръг 2,114, С141 не пропуска
втората междинна честота на звука.
Видеосигналът се подава на базата на транзистора ТЮЗ. От
емитера му се взема видеосигнал с положителна полярност за ка-
9-4
нала на цветност (декодер на цветовите сигнали). Сыцият видео-
сигнал се подава и на базата на транзистора 7101. От емитера»
на транзистора 7100 се взема видеосигнал с отрицателна поляр-
ност за синхронизацията.
Интегралната схема /С100 е стабилизатор на постоянно напре-
жение (30-4-34 V), което се използува за настройка на хетеродина
на двата избирала.
У нас се произвеждат и цветни телевизионни приемници „Ко-
лорстар“ за износ по френската норма „СЕКАМ L“ и „ПАЛ В„
G'“. Затяхса предназначен»! транзисторите 7104, 7105,7102,
7106, 7107, 7108 и диодите D106, D107 с техните елементи. В.
телевизионните приемници „София 81“ и „Колорстар“, продава-
ни у нас, те не се използуват.
В междинночестотния усилвател на изображението (МЧУИ)
се срещат следните повреди:
Смущение (,,снеговалеж“) в изображението. Причините за та-
зи повреда могат да бъдат:
1. Лош контакт или лота запойка в антенните гнезда, в антен-
ния шекер и антенния кабел. Проверява се, като се подаде диргкт-
но сигнал от антената на ВИТК.
2. Повреден избирая или липса на никое от напреженията му.
Измерват се захранващитеГнапрежения, проверяват се запойките
и контактуването на ВИТК в цокъла. Подава се сигнал на деци-
метровите обхвати. Ако при това на някой от обхватите изобра-
жението е добро, трябва^ ВИТК да се замени.
3. Повреда или разстройка на някоя от бобините L104, L109.
Проверяват се транзисторите 7110, 7111. Проверява се филтърът
SW170. Проверява се интегралната схема /С101.
4. Повреден е някой от транзисторите 7103 или 7101.
5. Неправилно регулирана схема за АРУ. Да се регулира
чрез тример-потенциометъра 7?218.
Смущение в изображението и лош звук. Проверява се антен-
ният вход. Проверява се съответният избирая и се измерват за-
хранващите напрежения. Проверява се трансформаторът 7100.
Муаре в изображението. Йма ВЧ самовъзбуждане. Проверява
се транзисторът 7110.
Изображението е с влошена детайлност. Проверява се настрой-
ката на бобината L111 от схемата за автоматична донастройка на
честотата на хетеродина (АДЧХ).
Настройката на каналите се променя периодически. Вероят-
на причина е нестабилно варикапно напрежение поради повреда
на интегралната схема 7С100.
95.
Звукът е изкривен и е прадружсн с брум. Проверява се .на-
строй ката на бобината L904 (за 6,5MHz) или L122 (за 5,5 MHz): >
Проверяват се керамичните филтри F900 и /ЧОО.
{Има изображение, няма звук. Проверява се интегралната схе-
ма /С50. Проверяват се запойките на изводите на интегралната
«схема 7С5О. Проверяват се запойките на проводниците на потен-
лиометъра R97 към блок НЧ. Интегралната схема /С50 се намира
н НЧ блок.
3.5. ПОВРЕДИ В КАНАЛА НА ЦВЕТНОСТ И ЯРКОСТ
Каналът на цветността и яркостта в телевизионния приемник
„София 81“ съдържа декодер, матрица RGB и видеоусилватели за
трите цветоразликови сигнала.
3.5.1. ДЕКОДЕР
Декодерът е изпълнен с 4 интегрални схеми: /СЗОО, /СЗО1,
/С302 и /С309. Първите 3 от тях работят при приемане на теле-
©изионни предаватели по двете системи СЕК AM и ПАЛ, а четвър-
тата (ZC309) работи само при системата ПАЛ.
При приемане на предаватели по системата СЕКАМ в /СЗОО се
прави амплитудно ограничаване на цветовите сигнали, отделят
ее сигналите за Цветова синхронизация <за разпознаване), изработ
ват се импулси с полуредова честота за превключване на елек-
тронния комутатор и се произвежда сигнал за изключване на цве-
товете в следните случаи: при слаб сигнал, при неправилна фаза
на превключване на тригера, при приемане на черно-бяло
изображение и при приемане на предавател посистемата ПАЛ.
В интегралната схема /С301 се прави демодулирането на цве-
товите сигнали.
В интегралната схема /С302 се прави регулирането на яркост-
та, контраста и наситеността на цветовете, като се фэрмира и
третият цветоразликов сигнал за зеленого.
При приемане на предаватели от системата ПАЛ в /СЗОО се
усилват цветовите сигнали. Отделянето на сигналите за Цветова
«синхронизация се прави в /С309. В тази интегрална схема се из-
работва сигнал за АРУ на цветовите сигнали в /СЗОО, генерира
«се опорна носеща честота на цветовите сигнали и се произвежда
сигнал за изключване на цветовете в следните случаи: при слаб
«сигнал, при приемане на черно-бяло изображение, при направил-
на фаза на превключване на тригера и при приемане на предава-
тел по системата СЕКАМ.
-96
1Декодиране на сигналите СЕКАМ. Чрез бутона за включване
на системата СЕКАМ на декодера се подава напрежение О V.
Пълният видеосигнал (ПВС) постъпва на входа на декодера през
контакта 1 на съединителя Со301. Чрез 7?ЗОЗ и С302 се отдели
цветовият сигнал и се подава на „клош“-филтъра, съставен
от кондензатора С301 и индуктивността на първичната намотка
на ВЧ трансформатор 7300. Той е настроен на честота 4,28 MHz,
като чрез него се осъществява обратната ВЧ корекция за подобря-
ване на устойчивостта на шумове. От „клош“-фнлтъра сигналът
постъпва на входа на /СЗОО (извод 3), усилва се и се ограничава
в интегралната схема.
От усилвателя цветовое сигнали постъпват на ключова схе-
ма, в конто сигналите се подтискат по време на гасящите импулси
по редове и кадри, като същевременно в нея се отделят сигналите
за Цветова синхронизация (за разпознаване).Ключовата схема се
управлява от суматор, на входовете на който (изводите 6 и 7) се
подават съответно редовите (РГИ) и кадровите (КГИ) гасящи
импулси. Сигналите за Цветова синхронизация за сигнала Е'в—
Е'у се отделят с помощта иа кръга L303, С312, настроен иа
3,9 MHz.
Към устройството за Цветова синхронизация (изводи 9 и 10
на /СЗОО) са свързани интегриращите кондензатори С347 и С348.
При правилна фаза на работа на тригера потенциалът на извода
9 е по-малък от потенциала на извода 10 с 0,05 V. При неправил-
на фаза потенциалът на извода В е по-голям от потенциала на из-
вода 10 и в устройството за цветрва синхронизация се изработва
сигнал, който задействува устройството за изключване на цвето-
вата информация и коригира фазата на превключване на тригера.
Тригерътсе превключваотРГИ, а изходните импулси с полу-
редова честота се получават на извода 12 на /СЗОО. Те се подават
и към т. нар. компаратор, в който се сравняват по честота с
отделените от трептящия кръг пакети импулси за Цветова син-
хронизация.
Сигналът от изхода на компаратора управлява устройството
за изключване на цветността при посочените по-горе условия.
На изводите 1 и 15 на /СЗОО се получават изходните цветови
сигнали с размах 1,8—2,3 N рр (от връх до връх).
За правилния режим на работа на /СЗОО входовете и изходите
са свързани чрез постояннотокова ООВ. За изходния директен
(незадържан) сигнал (извод 1) ООВ се осъществява чрез регу-
лируемия делител /?308, /?309, Л310. За изходния сигнал, пода-
вай към закъснителната линия (ЗЛ) 64 ps тип DL51 (извод 15),
ООВ се осъществява чрез делителя /?305, /?306. Постоянното-
7 О*хрив«к« в отправмш . .
97
ковият потенциал на входовете 3 и 5 трябва да бъде 3,5 V. Този
потенциал се установява чрез тример-потенциометъра #309. Из-
водът 5 е заземен високочестотно чрез кондензатор а С306.
Изходните сигнали от изводите I и 15 на 7С300 през свързва-
щите кондензатори С310 и СЗО7 се подават съответно към ZC301 v
закъснителната линия (ЗЛ) 64 ps. С елементите L300, #307 и С308
се постига съгласуване на изходното съпротивление на /С300 с
входното съпротивление на ЗЛ и се подтискат отразените сигна-
ли. За съгласуване на изходното съпротивление на ЗЛ с входното
съпротивление на ZC301 се използуват елементите L301, #312,
С314. Чрез тример-потенциометъра #313 сеизравняват амплиту-
дите на задържания и директния сигнал.
Демодулирането на цветните сигнали за системата СЕКАМ се
прави в интегралната схема /СЗО1.
Чрез блока запревключване на системите ПАЛ/СЕКАМ цве-
товите сигнали постъпват на комутатора за СЕКАМ, на изходите
на който се получават цветоразликовите сигнали Е’R—Е'у иЕ'в —
Е'у съответно за всеки ред на изображението. Честотно модули-
раните цветови сигнали постъпват в демодулаторите Е’^—Е"у и
Еу.
Цветовите сигнали от изводите 13 и 15 на ZC301 през С323 и
С319 се подават на трептящите кръгове, които преобразуват че-
стотномодулираните сигнали във фазово модулирани. Те от своя
страна се подават на демодулаторите за сигналите на цветовата
разлика. Към извода 5 на ZC3O1 през С324 е свързан кръгът L305,
С325, #321, който е настроен на честота 4,406 MHz за сигнала
Е’^—Е'у. Към извода 8 на ZC301 през С320 е свъвзан кръгът
L304, С321, #318, който е настроен на честота: 4,25]MHz за’сиг-
нала Е'в— Е'у.
Демодулираните сигнали на цветовите разлики"- E’R— ЕуИЕ'в—-
Е'гпостъпват на изводите 10 и 12 на /С301. Еелментите С326, L30T
и С328 образуват НЧ филтър, чрез който се нремахват високите
честоти от демодулирания сигнал и сеотделя сигналът Е' в—Е'п
За отделянето на сигнала ЕС— ЕС служи НЧ филтър С327 ,
L308, С329.
Комутаторът СЕКАМ се намира също в интегралната схемам
/С301. Той се управлява от импулсите с полуредовата честота от
извода 12 на тригера в /С300, които през С350 постъпват на извода1
16 на /С301. Тяхната амплитуда е най-малко 3 V.
При СЕКАМ обратната ВЧ корекция се прави чрез конденза-
тора СЗЗО и тример-потенциометъра.#332 за единия цветоразликов^
98
сигнал и чрез кондензатора С334 и тример-потенциометъра #339—
за другия цветоразликов сигнал. При приемане на телевизионен
предавател по системата СЕКАМ тези вериги се включват с по-
мощта на ключовите диоди D302 и £>305, чиито катоди са свърза-
ни съответно през #333 и #338 към веригата за превключване на
системите ПАЛ/СЕКАМ. При напрежение 12 V се приемат сиг-
нали ПАЛ, а при напрежение О V се приемат сигнали СЕКАМ.
През кондензаторите СЗЗЗ и С332 сигналите на цветовата раз-
лика E’r—Е'у и Е'в— Е'у се прехвърлят към интегралната
схема 7С302 (изводи 8 и 9). С тази интегрална схема се регули-
рат контрастът, яркостта и цветовата наситеност на нзображе-
нието.
Контрастът за сигналите E’R—Е'у, Е'в— Е'у и Е'о— Е'у се
регулира в три блока на интегралната схема /С302, като към все-
ки от тях се подава определено постоянно напрежение от регулато-
ра за контраста. Изходните сигнали от първите два блока се пода-
ват на други блокове в /С302 за регулиране на наситеността на
цветовете, на конто се подава постоянно напрежение от регулато-
ра за наситеност на цветовете. Яркостта се регулира чрез промя-
на на нивото на „черно“в яркостнця сигнал на изхода на интеграл-
ната схема ZC302.
Регулирането на яркостта, контраста и наситеността се пости-
га чрез подаването на постоянни напрежения съответно на изводи-
те 14, 5 и 6 на интегралната схема /С302. Тези напрежения се по-
лучават от мостови схеми,конто сезахранват с напрежение +12 V.
Мостовите схеми са съставени от следните резистори:
1. За регулиране на яркостта: #92, #95, #96, #94 и регула-
тора #93.
2. За регулиране на контраста: #87, #90, #91, #89 и регу-
латора #88.
3. За регулиране на наситеността: #82, #81, #85, #86, #84 и
регулатора #83.
Третият цветоразликов сигнал за зеления цвят Е’а — Е'у се
получава от цветоразликовите сигнали#^— Е’у и Е’в~ Е'у чрез
матрица, съставена от резисторите #354, #352, #353, #351 и
#350. В интегралната схема /С302 се прави инвертиране (обръ-
щане) на сигнала Е'а__у . Изходният сигнал E'G_y е ниво 1 V се
получава на извода 12 на интегралната схема 7С302, към който е
свързан резисторът #349.
За получаване на яркостния сигнал Y видеосигналът от МЧУИ
през контакта 1 на съединителя Со301, резистора #303 и конден-
затора С302 се подава на „клош“ филтъра С301, ТЗОО и на дели-
99
теля #326, #370, #371. Кондензаторът С335 е свързващ, а еле--
ментите #323, #324, С317 образуват честотнозависима съгласу-
ваща трупа на входа на закъснителната линия (ЗЛ) 330 ns, чрез
конто се компенсира закъснението на цветоразликовите сигнали
спрямо яркостния сигнал.
Елементите С331, £309, £>301 и #329 образуват режекторен
филтър, който чрез диода £>301 се включва или изключва към ка-
нала на яркостния сигнал. Сигналът за превключване се получа-
ва от изхода на устройството за изключване на цветовете в инте-
гралната схема /СЗОО. На извода 1 на /СЗОО се получава изходния
яркостей сигнал Y с положителна полярност и размах 2 Урр. В
интегралната схема/СЗОО се прави фиксирането на ниво „черно"
от задната част на редовия гасящ импулс, като фикси ращият
импулс се подава на извода 2 на интегралната схема /СЗОО. Той е с
размах от 1 до 12 V и фиксира видеосигнала към ниво „черно11
с номинална стойност 4,2 V.
Импулсите за фиксиране се формират с помощта на транзисто-
рите Т301 и 7'302. Към базата на 7'301 са свързани две интегри-
ращи групи: диференцираща (С375, #375) и интегрираща (#376,
С376). Те формират от редовите гасящи импулси (РГИ) триъгъл-
ни импулси. Транзисторът 7’301 се отпушва от положителния
импулс на входа му, когато нивото му превишава напрежението
на отпушване +0,7 V. В колекторната му верига и на базата на
7’302 се получават правоъгълни импулси с отрицателна полярност.
Те се инвертират (обрыцат) от транзистора 7’302, който работи по
схема с разпределен товар: емитерният резистор #380 и колек-
торният резистор #379. От резистора #379 привързващите импул-
си се подават към извода 2 на интегралната схема /С302. На изво-
да 3 на /С302 се подават РГИ, за да се загаси яркостният сиг-
нал. Към изводите 5, 14 и 6 на /С302 се подават напреженията
за регулиране съответно на контраста, яркостта и наситеността
на цветовете.
Между изводите 14 и 15 на интегралната схема /С302 е свър-
зан кондензаторът С343, който се зарежда до нивото на яркост-
ния сигнал по време на задната част на гасящия импулс по редо-
ве. По такъв начин нивото „черно" на яркостния сигнал се при-
вързва към потенциала 4,2 V. Към кондензатора С344, свързан с
кондензатора С343 и извода 14 на интегралната схема /С302, се
подава постояннотоковият потенциал, определен от положението
на плъзгача на потенциометъра за регулиране на яркостта #93.
Този потенциал определи нивото на „черно" на яркостния сигнал.
Декодиране на сигналите при система ПАЛ. При превключ-
ване на бутона ПАЛ/СЕКАМ се превключва и декодерът на си-
100
стемата ПАЛ. Цветовите сигнали се отделят с помощта на елемен -
тите 2?303, С302 и съответната индуктивност на първичната намот-
ка на трансформатора Т300, като в този случай кръгът през диода
РЗООешунтиран с резистора /?300. Цветовите сигнали постъпват
на усилвателя в интегралната схема /СЗОО, като в блока на пре-
включване на системите се включва и АРУ. Сигналът за АРУ по-
стъпва на извода 16 на интегралната схема /С309.
Функциите на интегралната схема /СЗОО са същите, както и
при системата СЕКАМ, със следните изключения:
1. При системата пАл компараторът не участвува в обраб от-
ката на цветовите сигнали.
2. Изходният сигнал за изключване на цвета се получава от
устройството за АРУ в интегралната схема /С309.
В интегралната схема /С309 се възстановява цветовата но-
сеща с помощта на кварцово стабилизиран генератор за честота
4,43 MHz. Фазата на изходния сигнал на извода 4 съвпада с фа-
зата на чепвения цветоразликов сигнал Е’R—Е'г. Чрез транзи-
стора TSOI фазата на сигнала се обръща. Носещата честота с фа-
зата на синия цветоразликов сигнал Е’в—Е'у се получава с по-
мощта на дефазиращата трупа /?368, С366. Изходният сигнал през
кондензатора С367 се подава на извода 6 на интегралната схема
/С301, където се демодулира. Другият изходен сигнал, който е
дефазиран на 90° спрямо първия, през кондензатора С368 се по-
дава на извода 7 на интегралната схема /СЗО1, където също се де-
модулира.
Кварцовият филтър XL тип АТ4852 за стабилизиране на че-
стотата 4,43 MHz на генератора е свързан между изводите 1 и
15 на интегралната схема /С309 и е включен във веригата за ООВ
на генератора. Изводът 1 на /С309 е свързан чрез настройващия
кондензатор С354 към извода 2 на /С309. От извода 2 на /С309
се получава управляващият сигнал за донастройка на честотата
и фазата на генератора от реактивното стъпало.
С помощта на фазов детектор и реактивно стъпало се прави
автоматична донастройка на честотата и фазата на генератора
(АДЧ и Ф). Във фазовия детектор се сравняват фазите на гене-
рирания в телевизиониия приемник сигнал и пакетите сигнали
на цветовата носеща от предавателя. Последните се отделят на
извода 13 на интегралната схема /СЗОО. Пакетите Цветова носеща
са с фаза 180°+45° по времето, когато се предава цветоразлико-
вият сигнал Ев—Еу (за един ред от изображението) и с фаза
180°—45° по времето, когато се предава цветоразликовият сигнал
Er—Еу.
101
През честотнозависимия делител 7? 336, С338, 7?337 на базата
на транзистора 7300 се подават РГИ. Те са с положителна поляр?
ноет и по време на обратния ход по редове транзисторът 7300
отпущен. В този случай катодът на диода D306 сеевързва към ни-
сък потенциал, при който диодът се отпушва, така че в това вре-
ме се пропуска само сигналът опорна фаза към 7С309. По такъв
начин не може да се задействува устройството за изключване на
цветовете в интегралната схема 7С300 и не може да се изработи
недействителен сигнал за АРУ от шум или други смущаващи сиг-
нали. Чрез бобината 7,306 се регулира амплитудата на пакетите
Цветова носеща, като на извода 5 на интегралната схема 7С309
те трябва да имат размах най-малко 1 V.
Изходният сигнал от фазовия детектор се използува за цвето-
вата синхронизация (за разпознаване на цветовете) за системата
ПАЛ и за изработване на сигнал за АРУ за цветовите сигнали.
Към изходите на фазовия детектор (изводите 13 и 14 на 7С309) са,
свързани НЧ филтри С361, С362, 7?363, С359, 7? 361, 7?362. Из-
ходният сигнал се подава към демодулятор за 7,8 kHz, който е
т. нар. аналогов умножител в интегралната схема 7С309. На
входа му (извод 8) се подават правоъгълни импулси с полуредова
честота, получени от тригера в интегралната схема 7С300. Чрез
дефазиращата трупа С363, 7?364, евързана към извода 11 на инте-
гралната схема /С309, се регулира амплитудата на изходните сиг-
налп от демодулатора, а оттам — и на сигнала за АРУ от извода
9 на интегралната схема /С309.
Чрез веригата 77365, 7?366, R367, евързана между изводите 10
и 12 на интегралната схема 7С309, схемата за АРУ се балансира
така, че когато не се приемат сигнали на Цветова носеща, амплиту-
дата на сигнала на извода 9 на 7С309 да бъде 4 V. Кондензаторът*
С364 е филтров. При амплитуда на сигнала на извода 9 на 7С309
от 4 до 11 V се задействува устройството за изключване на цвето-
вете в интегралната схема /С300 и се коригира фазата на прев-
ключване на тригера. При амплитуда на сигнала на извода 9
на интегралната схема /С309 от 0,2 до 4 V се задействува АРУ за
цветовите сигнали.
Цветовите сигнали по системата ПАЛ се демодулират в инте-
гралната схема 7С301. От изводите 12 и 15 на интегралната схема
1C3QQ изходните цветови сигнали постъпват на входовете на
интегралната схема 7С301 (изводи 7 и <3), преминават през вгра-
дената в интегралната схема 1С301 матрица ПАЛ. Чрез матрица-
та се формират сигналите на цветовата разлика, след което те се
подават на електронния комутатор в интегралната схема /С301.
В този случай комутаторът за СЕКАМ изпълнява ролята на ключ
102
ха ПАЛ за отстраняване на смяната на полярността на сигнала
Er—Е у.
Когато се приемат сигнали по системата ПАЛ, цветовите сиг-
нали се подават на демодулаторите посредством блока за пре-
включване на системите ПАЛ/СЕКАМ, а кръговете Z.304, С321,
(R318 и Z.305, С325, 2?321 се изключват. Цветовите сигнали за
ПАЛ се подават на изводите 6 и 7 на интегралната схема 7С301
съответно за сигналите Ец—Еу и Ев—Еу.
По-нататъшната обработка на цветовите сигнали, както и пред
назначението на всички описани елементи са същите, както и при
системата СЕКАМ.
3.5.2. МАТРИЦА
Изходните цветоразликови сигнали Er—Еу, Ев—Еу
Еа—Еу и яркостният сигнал Л г от интегралната схема /С302
се подават на интегралната схема /С200, където се формират и
усилват трите сигнала за цветност ₽, G и В. Те постъпват съот-
ветно на изведите 2, 3 и 4 на интегралната схема 7С200 през кон-
дензаторите С201, С202 и С203. С резисторите 2?201 и ^202 се
формира делител и се подава напрежение +8,5 V на извода 2
на интегралната схема /С200. -Функцията на елементите към оста-
налите й два входа 3 и 4 е същата.
Към всеки от блоковете за матрициране през делителя AJ208,
J?209 се подава и яркостният сигнал Еу с размах от ниво „черно1*
до ниво „бяло“ 1 V, както и постоянно напрежение за ниво „чер-
но11 +2 V.
Така формираните цветови сигналив, G и В сеусилват в пред-
усилвателите с изходи изводите съответно 1 и 16, 14 и 13, 10 и 11
на интегралната схема 7С200. Двойките изходи са свързани вът-
ре в интегралната схема с ценерови диоди и външно със евързва-
щите кондензатори С206, С213 иС221. Видеоусилвателите се зах-
ранват през товарните резистори /?214, ^229 и AJ243.
Захранващото напрежение + 12 V за интегралната схема IC200
се подава на извода й 8 през филтърната трупа У?200, С200, а на
извода й 7 напрежението се подава през допълнителния филтър
R211, C2Q4.
ЮЗ
3.5.3. ВИДЕОУСИЛВАТЕЛИ
Трите изходни видеоусилвателя (ВУ) са с двойки съставни
транзистори. Те са изпълнени по напълно еднаква схема, поради
което ще разгледаме устройството и действието на ВУ за синия
прожектор (В) на кинескопа.
Стъпалото е изпълнено като двутактно ВУ стъпало с транзи-
сторите Т200 и Т201 с различна проводимост. Без сигнал на входа
на ВУ транзисторите Т200 и Т201 сазапушени и делителят #219,
7?221, #222, #223 определи изходно напрежение около половина-
та (около 100 V) на захранващото напрежение. Стъпалото се за-
хранва от напрежение 184 V, което се получава от стабилизир ано-
то напрежение 187 V през филтъра #212, С208.
Товар на ВУ е входното капацитивно съпротивление на кине-
скопа. Без сигнал входният капацитет на кинескопа Ск е заредев
до около половината на захранващото напрежение. За предаване
на светлите участъци на изображението Ск трябва да се разреди,
при което потенциалът на катода се намалява. За предаване на
тъмиите участъци на изображението зарядът на Ск се увеличава
и се приближава до напрежението на захранващия източник.
При високо ниво на входния видеосигнал транзисторът Т201 се
отпушва, потенциалът на колектора му намалява и Ск се разрежда.
При ниско ниво на входния видеосигнал се отпушва транзисто-
рът 7200 и Ск се зарежда през него до напрежение, съответству-
ващо на колекторния му потенциал. Същевременно с това базо-
вият ток на транзистора 7200 зарежда базовия му кондензатор
С207 с положително напрежение спрямо базата на 7200. Ако това
състояние продължи достатъчно дълго и се запуши изходът на
интегралната схема ZC200, за отпушването на транзистора Т201
зарядът на кондензатора С207 ще се премахне през веригата #201,
#213. Ако обратно, в изображението липсва видеосигнал на „чер-
ното“, кондензаторът С207 се зарежда достатъчно и се запушва
изходът на интегралната схема ZC200. Следователно ще се запу-
ши и транзисторът Т201, при което Ск ще намали заряда, си на
около половината иа захранващото напрежение. Схемата Се из-
вежда от това състояние чрез „инжектиране“ на токов възстано-
вяващ импулс в изхода на видеоусилвателя по време на обратния
ход на развивката по редове, при което базовият кондензатор
С207 се разреждапрез групата 7)201, /?213. Инжектирането на то-
ковия възстановяващ импулс в интегралната схема ZC200 се пра-
ви, като по веригата на ООВ (С212, /?225, Z?224) към извода 15
на ZC200 се подаде редови гасящ импулс (РГИ).
Чрез колекторните резистори R217 и R218 малко се намалява
104
амплитудата на сигнала към „синия“ катод на кинескопа, но те
имат предпазна роля при късо съединение на изхода.
Групата #200, С205, коятоеобща затрите видеоусилвателя,
играе ролята на източник за постоянно напрежение 0,7 V, което
компенсира напрежението на диодите #201, D204, 0208. С това
се осигурява режим клас В на транзистора Т200.
Видеоусилвателят заедно с интегралната схема /С200 е обхва-
нат от две отрицателни обратна връзки (ООВ). Първата от тях
чрез елементите #221, #222, #223, С209, определи усилва-
нето. Втората, съставена от #226, #225, #224, <7211, се използу-
ва за фиксиране на нивото „черно1* в интегралната схема /С200
и за регулиране на ниво „черно** чрез тример-потенциометъра #225
Това се постига посредством редови гасящи импулси (РГИ),
които се подават от ТХО през С270, С231, #267. Редовите гася-
щи импулси (РГИ) с амплитуда 190 V и положителна полярност
отпушват диода #212 и зареждат кондензатора С229 до 184 V.
През С212 ограничените до 184V РГИ се подават на #202 и го
отпушват. По такъв начин се фиксира нивото „черно** чрез привърз
ване на изхода на ВУ към изтоуника на напрежение 184 V по вре-
ме на РГИ. Сыцевременно с това ограничените до 184 УРГИ през
резистора #225 зареждат кондензатора С211,чието напрежение
през веригата на ООВ се подава на интегралната схема /С200»
в конто се прави фиксирането на ниво „черно** на видеосигнала.
Отрицателната част на РГИ след кондензатора С231 отпушва дио-
дите #215 и #213, като дават катода на диода #213 на маса. Чрез
резистора #268 се ограничава тока при отпушването на диодите
#215 и #213. По такъв начин чрез веригата на ООВ се осигуря-
ва нормалният режим на работа на интегралната схема 7С2ОО ПО'
време на правия ход на редовата развивка.
Чрез диода #203 се фиксира напрежение на катода на кине-
скопа 184 V по време на превключване на превключвателя за из-
ключване на цветовете.
При вътрешни пробиви в кинескопа диодът #203 се отпушва и
ограничава на 184 V напрежението на изхода на видеоусилвате-
ля, като по такъв начин предпазва кинескопа от повреда. За
сыцата цел към всеки от трите катода на кинескопа е включен
по един разрядник.
В канала на цветност и яркост се срещат следните повреди:
Цветовете изчезват. Повредата да се търси в декодера. Про-
верява се настройката на бобината L303. Проверява се интеграл-
ната схема /С300, както и свързаните към нея елементи.
В изображението има цветен шум. Повредата да се търси в де-
кодера. Проверява се интегралната схема IC300 и свързаните'
105
към нея елементи. Проверява се настройката на бобините £304
и £305.
Цветисто изображение е с презредова структура. Повредата
да се търси в декодера. Проверява се закъснителната линия 64 ps
тип DL51.
Липсва яркостният сигнал. Повредата да се търси в декодера.
Проверява се закъснителната линия тип DL33Q ns.
Светъл екран. Повредата да се търси във видеоусилвателя.
Проверяват се диодите D213, £>215 и £>212.
Екранът свети с един от основните Цветове (R, G, В). По-
вредата да се търси в изходния видеоусилвател, чийто цвят пре-
обладава. Проверява се режимът на транзисторите на този видео-
усилвател. Проверяват се съответно кондензаторите С211, С218,
С219, С227, С228.
Липсва един от основните Цветове (R, G, В). Повредата да
се търси в изходния видеоусилвател, чийто цвят липсва. Прове-
ряват се запойките на проводниците между изходния видеоусил-
вател, чийто цвят преобладава, и платката на кинескопа. Прове-
ряват се съответно диодите £>203, £>206 или £>211.
На черно-бялото изображение има цветна окраска. Повредата
да се търси в изходния видеоусилвател, с чийто цвят е окраската
на изображението. Проверява се съответно регулировката на
потенциометрите|/?223, #237 или #252.
3.6. ПОВРЕДИ В КАНАЛА НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД
В псзнатите телевизионни приемници за черно-бяло и цветно
изображение, построени по едноканалния принцип, усилването на
междинната честота на изображението и междинната честота на
звуковия съпровод става в общМЧ усилвател на изображението
и звука.
В телевизиониия приемник „София 81“ обаче е използуван
т. нар. квазипаралелен канал на звуковия съпровод, чиято функ-
ционална схема е дадена на фиг. 3.2. Двете междинни честоти
на изображението и на звука не се усилват в общ МЧ усилвател,
а се отнемат от изхода на съответния избирач с еднакво ниво и
се обработват в отделяй МЧ усилватели.
Квазипаралелният метод на обработка на МЧ сигнал на звука
има следните предимства:
1. Междинната честота на звуковия съпровод е с доста по-
голямо ниво от тази, получена при обикновения метод на „биене“
на двете междинни честоти на изображението и на звука.
106
2. Изкривяванията са минимални.
3. При разстройка на телевизионния приемник в широк обхват
отношение™ сигнал към шум е сравнително голямо.
От изхода на избирачите (извод 10) сигналът през съединителя
Фиг. 3.2
Col 04 (контакти 1 и 2) и трансформатора Т900 се подава на базата
на предусилвателния транзистор Т900. Чрез режекторния кръг
Z.900, С901, настроен на честотата на съседния канал на изобра-
жението (30,9 MHz), се избягват смущенията на изображението
от съседни телевизионни предаватели. От колектора на транзисто-
ра 7900 през елементите С905, Z.901 и С906 сигналът се подава на
входовете 12 и 11 на интегралната схема 7С900, в конто той се
усилва и демодулира. На извода <3 на 7С900 се получава сигнал с
втората междинна честота на звука 6,5 MHz, който се отдел я с
помощта на керамичния филтър 7900 тип SFC6,5.
Паралелният фазовъртящ трептящ кръг Z.903, С914, на-
строен на 38,9 MHz, е свързан към изводите 7 и 8 на интеграл-
ната схема 7С900. От изхода на вътрешния широколентов усил-
вател (изводите 5 а 6 на 7С900) сигналът се прехвърля към фазо-
въртящия кръг 4903, С914 през кондензаторите С912 и 4913. Кон-
дензаторът СЭЮ, свързан към извода 2 на интегралната схема
/С900, е филтровият кондензатор за АРУ.
Интегралната схема 7С900 се заХранва през Г-образния фил-
тър 4902, СЭИ (извод 4).
От изхода на керамичния филтър 7900 сигналът 6,5 MHz се
подава на извода 14 на интегралната схема /С901, в която след
усилване и демодулиране, се получава НЧ сигнал (извод 8).
Паралелният фазовъртящ кръг 4904, СЭЮ на демодулатора,
настроен на 6,5 MHz, е свързан към изводите 5 и 9 на интеграл-
ната схема /67901.
Ш
Интегралната схема ZC901 се захранва през развързващия фил-
тър /?905, С917 (извод 11).
От извода 8 на интегралната схема /С901 НЧ сигнал през свърз-
ващия кондензатор С920 се подава на базата на транзистора 7901.
Транзисторите 7901 и 7109 имат общ емитерен товар 7 197 и
образуват ключ, чрез който НЧ сигнал през кондензатора С187
и регулатора на силата на звука 797 се подава на входа на НЧ
усилвател (извод 10), изпълнен с интегралната схема /С50.
Чрез системата за превключване на стандартите SS се подава
напрежение в зависимост от стандарта (0 V за СЕКАМ и 12 V за
ПАЛ), като се отпушва съответно 7901 или 7119.
При приемане на телевизионни предаватели по системата СЕ-
КАМ транзисторът 7119 се запушва от нулевия потенциал, който
се подава на базата му чрез системата за превключване на стан-
дартите SS. От емитера на транзистора 7901 НЧ сигнал през кон-
дензатора С187 постъпва на НЧ усилвател.
При приемане на телевизионни предаватели по системата ПАЛ
транзисторът 7119 чрез системата SS е отпущен от напрежението*
12 V, при което сигналът от изхода на интегралната схема ZC102
се подава на НЧ усилвател. В този случай транзисторът 7901
е запушен от положителния потенциал върху резистора R 197„
който е свързан с емитера му, и каналът на звука за СЕКАМ
не оказва влияние върху работата на телевизионния приемник.
При приемане на телевизионни предаватели по системата ПАЛ
каналът на звука до извода 3 на интегралната схема /0900 е из-
пълнен както при системата СЕКАМ. От извода 3 на /С900 сигна-
лът през контакта 6 на съединителя Со104' и кондензаторът С
(на схемата означен с пунктир) се подава на входа на керамич-
ния филтър 7100 тип SFC5,5, чийто демодулаторен кръг L122,
С152 е настроен на 5,5 MHz. Предназначението наостаналите еле-
менти, свързани с действието на интегралната схема /0102, е
същото както при интегралната схема /С901.
Нискочестотният усилвател е изпълнен само с интегралната
схема /С50. Тя съдържа НЧ предусилвател и изходно стъпало с
мощност 4 W в клас В. Консумацията от захранващия източник
е постоянна независимо от класа В. Това се постига чрез вграден
в интегралната схема стабилизатор. Интегралната схема позволя-
ва да бъде захранвана от ТХО, като е температурно стабилизи-
рана и изходът й е защитен при късо съединение. Работата на вгра-
дения стабилизатор се определя от резистора 753, свързан към
извода 3 на интегралната схема /С50. Напрежението на този из-
вод трябва да бъде +16 V при условие, че на извода 5 чрез дели-
теля 750, 754 е подадено захранващо напрежение +26 V.
1М
Захранващото напрежение на предусилвателя и изходния усил-
вател се подава на извода 1 на интегралната схема /С50 чрез фил-
тровата група#51, С54, С55 от източника +38 V. Освентова кон-
дензаторът С55 не позволява да преминава постоянната съставка
през високоговорителя ВГ, което би пречило на нормалната му
работа, и „заземява“ единия полюс на високоговорителя за често-
тите на звуковия обхват.
Чрез кондензатора С53, свързан към извода 4 на интегрална-
та схема /С50, се премахва брумът.
Чрез групата #52, С56 за честотнозависима отрицателна обрат-
на връзка (ООВ), свързана към извода ч на интегралната схема
/С50, последната се предпазва от самовъзбуждане.
Чрез кондензатора С52, свързан към извода 10 на интегр ал-
ната схема /С50, се прави корекция на амплитудно-честотна та
характеристика в областта на високите звукови честоти.
В канала на звуковия съпровод се срещат следните повреди:
Липсва звуковият съпровод. Проверява се високоговорителят
ВГ и свързващите го проводници. Проверява се интегралната
схема /С50. Проверява се наличието на напрежение +24 V на
извода / на интегралната схема /С50. Проверяват се кондензато-
рите С50 и С187. Проверява се потенциометърът #97. Проверява
се режимът на транзистора Т900. Проверява се интегралната схе-
ма 7С900. Проверява се интегралната схема ZC901. Проверява
се кондензаторът С920. Проверява се режимът на транзисторите
7’901 и 7419.
Звукът е с изкривявания. Проверява се високоговорителят
ВГ. Проверяват се кондензаторите С50 и С187. Проверяват се
интегралните схеми /С900, /С901 и /С50.
3.7. ПОВРЕДИ ВЪВ ВЕРИГИТЕ НА КИНЕСКОПА
Както знаем, в телевизиониия приемник „София 81“ е използу
ван трилъчев кинескоп с маска с прорези и равнинно разположе
ние на трите му електронни прожектора. Кинескопите с равнинно
разположение на електронните прожектори имат нежелано от-
клонение на трите цветни растъра само в хоризонтална посока,
като сходимостта се осъществява с по-малък брой независим и ре-
гулировки при много по-добро качество. Освен това важно пре-
димство е и независимостта на сходимостта и чистотата на цвета
от разположението на телевизиониия приемник спрямо земното
магнитно поле. И накрая при този вид кинескопи се получават
яо-голяма яркост и по-добър контраст на изображението.
1N
Кинескопы се управлява с първичните цветови сигнали 7?^
G и В, подавани на катодите му. На тях се подава видеосигнал от
съответните изходни видеоусилватели.
На управляващите електроди (първите решетки) се подава на-
прежение +6 V през предпазните резистори #753, #754 и #756.
На управляващите електроди се подават и импулсите за гасене*
на обратния ход по редове и кадри.
Напрежението за фокусиращите електроди се взема от плъзга-
ча на потенциометъра #708 и през резистора R760 се подава на
’ скусиращите електроди.
Отоплението на катодите на кинескопа се осъществява от им-
пулсите на изводите 1 и 2 на ТХО, конто се подават на общата
отоплителна жичка през резистора #755. Стойността на съпротив-
лението на този резистор е много критична. В последните серии
на телевизорите „София 81“ и „Колорстар“ този резистор е заменен-
с дросел с означение L703.
На втория анод на кинескопа се подава напрежение 25 kV
от високоволтовия умножител на напрежението с 4 високоволто-
ви диода. След първия от тях се взема фокусиращото напрежение.
На платката на кинескопа има разрядници в печатно изпълне-
ние за предпазване на елементите на телевизионния приемник при
пробиви в кинескопа.
3.7.1. ГАСЕНЕ НА ОБРАТИИЯ ХОД
Гасенето на обратния ход по редове и кадри се прави чрез по-
даване на съответни отрицателни гасящи импулси (ГИ) на управ-
ляващите решетки на кинескопа. За тази цел се използува клю-
човият транзистор #206, на базата на който постъпва смес ог кад -
рови гасящи импулси (КГИ) и редови гасящи импулси (РГИ). Ре-
довите гасящи импулси се вземат от извода 7 на ТХО и през ве-
ригата С720, #259 се подават на базата на транзистора #206.
Там постъпват и КГИ от емитера на транзистора #408 през фор-
миращата и развързващата трупа #257, С232, #258. Импулсите са
с положителна полярност и се усилват и дефазират на 180° (об-
ратно) от транзистора #206 до размах 70 V. Режимът на този-
транзистор се определи от делителя #262, #261 и захранващото'
напрежение +184 V.
През разделителния кондензатор С233 и резисторите 7?753,.
#754 и #756 гасящите импулси по редове и кадри се подават на
трите управляващи електрода на кинескопа.
Чрез делителя #263, #264 се определи напрежение 20 V на<
fid
средната точка, което е опорно напрежение за диода D214. По-
ложителната част на гасящите импулси след кондензатора С233
се ограничава чрез диода 0214, който се отпушва по време н&
правия ход.
3.7.2. ГАСЕНЕ НА СВЕТЛОТО ПЕТНО
Светлого петно, което би се появило след изключване на теле-
визионния приемник от мрежата, се гаси с помощта на схема за
„изсмукване" на електроните от катода на кинескопа. Тя е изпъл-
нена с елементите 0214, 7?263, 7?264, С233 и С234.
При изключване на телевизионния приемник напрежението
на кондензатора С234 през резистора 7? 266 се подава на управля-
ващите електроди (първите решетки) на кинескопа и поддържа
положителен потенциал на тях до пълното разреждане на кон-
дензатора С234 през резистора 7^264. Раврядната времеконсганта
на групата С234, 7?264 е достатъчно голяма, така че основната
част на електроните да бъдат привлеченч от управляващите елек-
троди.
3.7.3. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТОКА НА ЛЪЧИТЕ
За да се предпазят кинескопът и ТХО при недопустимо преви-
шаване на тока на лъчите над 1,2 mA, е предвидена специална
схема за ограничавапе на тока на лъчите на кинескопа (7л). Тя
е изпълнена с транзисторите 7806 и 7807. Като източник на управ-
ляващото напрежение се използува напрежението на резистора
7?834, през който се затваря анодният ток на кинескопа.
Транзисторът 7806 се захранва от източника +12 V. Режимът
му чрез R837,7?838 и R886 е определен така, че при нормален ток
на лъчите на кинескопа 7Л транзисторът е запушен.
Транзисторът 7807 се захранва през резистора 7? 840 от плъз-
гача на потенциометъра за регулиране на контраста 7?88. Режи-
мът му се определи от резисторите 7?838, 7?839 и 7?840. Когато
транзисторът 7806 е запушен, транзисторът 7807 също е запушен
и не влияе върху веригата за регулиране на контраста.
При повишаване на тока на лъчите/л над допустимата стой-
ност 1,2 mA двата транзистора се отпушват, като вътрешното съ-
противление на транзистора 7807 се намалява в зависимост от
тока 7Л ишунтира веригата за регулиране на контраста. В резул-
тат ца това напрежението на извода 5 на интегралната схема
lit
IC3G2 се намалява, а напрежението на катодите на кинескопа се
увеличава, вследствие на което се намалява токът на лъчите /л.
Схемата за ограничаване на тока на лъчите не трябва да се
задействува от резки сюжетни изменения на изображението, вър-
хове във видеосигнала или при рязко регулиране с потенциомет-
рите за яркост (/?93), контраст (R88) и наситеност на цветовете
{Я 83). За тази цел са включени интегриращите групи 7?836, С822
и 7?840, С342, както и кондензаторите С823 и С824.
Повредите в цветните кинескопи разгЛедахме в гл. 1. Във ве-
ригите на кинескопа се срещат следните повреди:
При максимална яркост токът на лъчите е повече от 1,2 mA.
Повредата е в схемата за ограничаване на тока на лъчите. Прове-
рява се режимът на транзисторите Т806 и Т807.
Вижда се обратният ход на редовете и кадрите. Повредата е в
схемата за гасене на обратния ход. Проверява се резисторът
J?262. Проверяват се запойките между схемата за гасене на обрат-
ния ход и платката на кинескопа.
На целия екран се вижда обратният ход на кадрите. Повреда-
та е в схемата за гасене на обратния ход. Проверява се режимът
на транзистора Т408. Проверява се резисторът 7?257.
В долния край на екрана се вижда обратният ход на кадрите.
Повредата е в схемата за гасене на обратния ход. Проверяват се
диодите D216 и Z>310.
Светъл екран. Постоянното напрежение на първите (управля-
ващите) решетки на кинескопа е 20 V. Проверява се диодът D214.
Екранът свети в един или два от основните Цветове (R, G,
В). Отсъствува напрежението 6 V на някоя от управляващите ре-
шетки на кинескопа. Проверяват се резисторите 7?753, 7?754 и
/?756. Проверяват се запойките около тези резисторн или гнездо-
то на кинескопа.
3.8. ПОВРЕДИ В РЕДОВАТА РАЗВИВКА
Редовата развивка на телевизиониия приемник „София 81“ съ-
държа задаващ генератор, драйверно стъпало, изходно стъпало
за хоризонтално отклонение и схема за корекция на изкривява-
ния та „възглавница“.
3.8.1. ЗАДАВАЩ ГЕНЕРАТОР
Задаващият синхронизирай генератор за хоризонтално откло-
нение (ТХО) е изпълнен с интегралната схема ZC800. Тя съдържа
112
следните стъпала: ТХО, амплитуден отделител, импулсно форми-
ращо стъпало, две фазосравняващи устройства, изходно стъпало
за управляване на драйверния транзистор и схема за превключ-
ване на времеконстантата и стръмността на регулиране.
От емитера на транзистора Т100 през контакта 2 на съедините-
ля Со102 пълният телевизионен сигнал (ПТС) с положителна по-
лярност и амплитуда 1,5 Vpp постъпва на входа на амплитудния
отделител (АО) в интегралната схема /С800. Времеконстантата
на групата ^806, С801 определи работната точка иа АО. Чрез па-
ралелната трупа /?807, С802 се намалява въздействието на крат-
котрайни смущаващи импулси с голяма амплитуда върху работа-
та на АО. Сигналът постъпва на входа на интегралната схема
7С800 (извод 8) през НЧ филтър /?808, С800.
На извода 1 на интегралната схема 7 С 800 се подава захранва-
.що напрежение. При включване на телевизионния приемник п рез
7?613 се подава напрежение +290 V, за да може да се получи въз-
«будителен импулс за релаксационния генератор на стабилизи-
рания източник. След получаване на стабилизираното напрежение
+ 195V и наличие на хоризонтална развивка захранването на
интегралната схема IC800 се прехвърля към източника +12 V
през ключовия диод D800 и резисторът 7?817.
На извода 7 на интегралната схема /С800 се получават отделе-
ните синхронизиращи импулси. От така получената смес от син-
хронизиращи импулси чрез интегриращата трупа /?828, С818 се
отделят кадровите синхронизиращи импулси (КСИ).
Честотата на задаващия генератор за хоризонтално отклоне-
ние се определя чрез точния стирофлексен кондензатор С812, свър-
зан към извода 14 на интегралната схема /С800 и маса. Честотата
на задаващия генератор се регулира чрез тример-потенциометъра
J?818, който образува делител на напрежение заедно с резисто-
рите /?819, 7?820 и 7?821.
Чрез резистора /?822, свързан към извода 15 на интегралната
схема 7С800 и маса, се определя величината на зарядния ток на
кондензатора С812.
На извода 6 на интегралната схема /С800 постъпват редовите
«синхронизиращи импулси (РСИ), отделени от #809 и С804, кон-
то се подават на първото фазосравняващо устройство. В него се
сравняват фазите на РСИ и на трептенията на задаващия генера-
тор. С полученото напрежение от фазосравняващото устройство
се коригира честотата на задаващия генератор.
За правилната работа на второто фазосравняващо устройство
-е необходим импулс на обратния ход на хоризонталната развивка,
който през С720, #813, #812 се подава на извода 5 на интеграл-
Откраване и отстранив ане . .
113
ната схема ZC800. В това фазосравняващо устройство се сравняв
ват фазите на трионообразното напрежение с редова честота от
задаващия генератор и на импулса на обратния ход на хоризон-
талната развивка.
Между фазосравняващото устройство и задаващия генератор
е евързана интегриращата трупа 7?823, С817, с чиято времекон-
станта се определя обхватът на захващане на системата за син-
хронизация на хоризонталната развивка.
От извода 2 на интегралната схема /С800 през резистора 7?825*
се отнемат РСИ, които се подават на входа на драйверного стъпало*
с транзистора 7700 и на входа на модулятора на стабилизатора.
Между изводите И и 12 на интегралната схема IC 800 е евър-
зана групата 7?824, С814. При съвпадение между фазите на РСИ
и на импулсите на обратния ход на хоризонталната развивка из-
водът 11 на интегралната схема 7С800се евързва към маса от схе-
мата за превключване (бутонът VCP е натиснат). В този случай
паралелно на кондензатора С817 се евързва последователната
трупа 7?824, С814, с което се увеличава времеконстантата на фил-
търа и следователно се намалява обхватът на захващане на фазо-
сравняващото устройство, т. е. приемането става по-стабилно, без
да се влияе от смущения.
Чрез групата 7?814, Z?826 и тример-потенциометъра /?841 се
центрира изображението по хоризонтала.
3.8.2. ДРАЙВЕРНО СТЪПАЛО
Драйверного стъпало е изпълнено с транзистора 7700 и транс-
форматора 7700. То осигурява необходимата мощност на възбу-
дителните импулси за управление на ключовата схема. Възбуди-
телните импулси от извода 2 на интегралната схема /С800 през
елементите /?825 и С702 постъпват на базата на транзистора 7700.
В колекторната верига на този транзистор е включен импуленият
понижаващ трансформатор 7700, чрез който се осигурява необ*
ходимият ток за управление на изходния транзистор за хоризон-
тално отклонение 7701. Първичната и вторичната намотка на
трансформатора 7700 са свързани противофазно, чрез което се
получава необходимого последователно отпушване на транзисто-
рите 7700 и 7701.
Чрез групата С701, 7?701 се демпфва (потиска) първичната
намотка на трансформатора 7700 и се формират управляващите
импулси.
114
Трансформаторът 7700 се захранва от напрежението +290 V
през филтърната трупа Z?636, С700 и първичната намотка на транс-
форматора 7700.
3.8.3. ИЗХОДНО СТЪПАЛО
Изходното стъпало за хоризонтално отклонение (ХО) е изпъл-
нено с високоволтовия транзистор 7701 по ключова схема. Чрез
диодите D700 и D701 се осигурява двустранна проводимост на
ключа. Колекторната верига на транзистора 7701 се захранва
от стабилизираното напрежение +187 V през резистора 7?634 и
товарната бобина на трансформатора за хоризонтално отклонение
(ТХО) 7701. Кондензаторът C1W7 е филтров. Емитерът на тран-
зистора 7701 е свързан към източника на напрежение +40 V,
като по променлив ток той се замасява чрез кондензатора С703.
Базовата верига на транзистора 7701 (7?706, 7?704, 7,701) тряб-
ва да бъде много точно оразмерена, за да се намалят загубите в
изходното стъпало з а ХО и се постигне голяма сигурност.
В колекторната верига на транзистора 7701 са включени бо-
бините за хоризонтално отклонение (БХО) от отклонителната
система (ОС) тип АТ1080. Тези бобини са свързани последовател-
но с изравнителните диференциални бобини 7500 тип АТ4044/26
и намотките на трансформатора за коригиране на сходимостта
7502 тип АТ4044/27, тангенсовия кондензатор С716, резистора
^719 и бобината на регулатора за линейност по хоризонтала (РЛХ)
7703 тип АТ4042/38.
Чрез т. нар. танген сов кондензатор С716 се отстраняват симе-
тричните (тангенсови) изкривявания на растъра вследствие на
плоския екран на кинескопа. Чрез бобините за регулиране на
линейността по хоризонтала (РЛХ) 7703 се коригират несимет-
ричните нелинейни изкривявания, причинени от общите активни
загуби в изходното стъпало. Чрез резистора /?717 се демпфва
(потиска) индуктивността на РЛХ 7703, за да се отстранят па-
разитните парциални трептения, конто предизвикват ефекта „за-
веса" на екрана.
Чрез кондензаторите С706 и С711 се определи продължител-
ността на обратния ход на редовата развивка.
Чрез диодите D700 и D 701 се осигурява проводимостта на дву-
странната ключова схема през първата половина на правия ход
на развивката.
Геометричните изкривявания „възглавница" в хоризонтална
посока се коригират чрез параболична модулация на редовия от-
115
клонителен ток с кадрова честота. За тази цел се използува схема
на паралелендиоден модулатор. Модулационнэто напрежение
през бобината L702 тип АТ4044/20 и трансформатора 7702 тип
АТ4043/38 се подава към общата точка на диодите D700 и D701.
Поради различния ъгъл на отклонения в средата и краищата
на екрана симетричните изкривявания в центъра му са по-силно
изразени. Това налага различна степей на s-корекция в краищата
и в средата на екрана. Освен корекцията по хоризонтала чрез ди-
одния модулатор се постига и модулирана s-корекция. В средата
на екрана s-корекцията се постига чрез двата последователно свър
зани кондензатора С716 и С712 през резисторите 7?719 и /?717.
В краищата на екрана s-корекцията се постига само чрез конден-
затора С716.
Изходният трансформатор за хоризонтално отклонение (ТХО)
7701 тип АТ2076/30 служи за получаване на основниге напреже-
ния за захранване на кинескопа и различии блокове на те леви-
зионния приемник. Той има първична и вторична намотка, навити
едва върху друга на феритно ядро с U-образна форма. В него е
вградена високоволтовата каскада за 25 kV. Интегрираного из-
пълнение на високоволтовия изправител чрез отделяй секции с
индуктивности и капацитети, които образуват резэнансни кръго-
ве на честота 15 625 Hz, както и съэтветният брой изправигэтяа
диоди, повишават много надеждността на ТХО. Поради тоза той
се поврежда сравнително рядко.
3.8.4. КОРЕКЦИЯ НА ИЗКРИВЯВАНИЯТА „ВЪЗГЛАВНИЦА“
Както е известно, в телевизионните приемници за цветно изоб-
ражение корекцията на геометричните изкривявания на растъра
тип „възглавница“ се прави, като за бобините за хоризонтално и
вертикално отклонение се формират отклонителни токове със спе-
циална форма. Правят се два вида корекции на изкривяванията
тип „възглавница“: във вертикална и в хоризонтална посока.
При телевизионния приемник „София 81“ обаче корекцията
във вертикална посока не е необходима поради специалната кон-
струкция на отклонителната система (ОС) тип АТ1080, при коя-
то такива изкривявания не се получават. При този телевизионен
приемник има изкривявания „възглавница"само в хоризонтал-
на посока. За отстраняване на тези изкривявания се прилага спе-
циална схема, чрез която се увеличава дължината на редовете в
средната част на растъра. Това се постига, като отклонителният
ток с редова честота се модулира с ток с полукадрова честота,
116
чиято амплитуда се мени по параболичен закон. При това разгъ-
ващото напрежение за всеки ред нараства с приближаването към
центъра на растъра и намалява до определена неизменна величи-
на с приближаване към края на растъра.
Модулиращият ток с полукадрова честота, който се изменя по
параболичен закон, се формира посредством специална схема с
четирите транзистори 7450, 7451, 7452 и 7'454. Полученият на
изхода на тази схема ток е с необходимата форма. Той се подава
на средната точка на диодния модулатор с диодите D700 и D701,
в който полученият на изхода на транзистора 7701 ток с редова
честота се модулира с ток с полукадрова честота с необходимата
парабол ична форма.
За получаване на параболичната форма на модулиращия ток
от незамасения край на резистора R426 и отрицателния полюс на
електролитния кондензатор С417 се отнема трионообразен импулс
с полукадрова честота и амплитуда 1 Vpp. Този импулс се пода-
ва на базата на формиращото стъпало с транзистора Т450, къде-
то посредством две отрицателни обратни връзки (ООВ) от трио-
нообразното напрежение се формира параболично напрежение.
Режимът на работа на транзистора 7450 се определя от делителя
в базата му 7?451, 7?450. Чрез резистора R457 в емитерната му
верига се създава дълбока ООВ. Емитерът е замасен по променлив
ток за сигналите с полукадрова честота чрез кондензатора С454.
Двете отрицателни обратни връзки в стъпалото с транзистора
7450 са постигнати чрез двете RC групи, свързани между колек-
тора и базата на 7450. През С455 се осъществява първата ООВ
за сигнала, получен при интегрирането на трионообразния импулс
с полукадрова честота, постъпващ на базовата верига на тран-
зистора 7450 през двойната интегрираща верига 7?454, С453 и
/?456, С452. На кслектора на транзистора 7450 се получава пара-
боличен импулс, който се връща на базата му през втората ООВ
с елементите С450, R452, С451. Чрез тример-потенциометъра R452
се мени фазата на параболичния импулс, като по такъв начин
може да се влияе на изкривяванията „възглавница“ по хоризонта-
ла в горната и долната част на растъра. Товарът на колектора
на транзистора 7450 са двата резистора R459 и R458.
Работната точка на следващото дефазиращо стъпало с дълбо-
ка ООВ с транзистора 7451 може да се регулира чрез тример-
потенциометъра R458 в базовата му верига, като същевременно
се изменя и амплитудата на параболичното напрежение на тран-
зистора 7451, т. е. степента на корекцията по хоризонтала на
изкривяванията „възглавница". Режимът на работа на транзисто-
ра 7451 се спределя от резисторите R459, R458 и/?461. Захран-
117
ващото напрежение се подава на емитера на транзистора 7451
през резистора /?461 от източника +40 V-
От колекторния резистор 7?462 на транзистора 7’451 се отне-
ма напрежение с параболична форма и обратна фаза, което през
кондензатора С457 се подава за усилване от двойката съставни
транзистори с голям коефициент на усилване по ток 7’452 и 7’454.
Първияттранзистор оттази двойка Т452 се захранва от два източ-
ника + 187 и +40 V през резисторите R468, R466, 7?463, R469 и
7?467. Режимът на работа на транзистора 7’452 се определя от
паралелно свързаните диод D450 и резистор 7?464. Чрез диода
D450 се ограничават положителните върхове на параболичното
напрежение. Посредством тример-потенциометъра 7?463 се менят
режимът на работа на съставните транзистори 7’452, 7’454 и
постоянната съставка на коригиращото напрежение, чрез което
се регулира хоризонталният размер на изображението. Стъпалото
се предпазва от самовъзбуждане посредством кондензатора С461.
Режимът на работа на транзистора 7’454 се определя ог потен-
циала на колектора на транзистора 7’452 и от напрежението, по-
давано на емитера му от източника +40 V.
Усиленият до необходимата амплитуда модулиращ ток с пара-
болична форма от колектора на транзистора 7’454 се подава за мо-
дулация на отклонителния ток по редове през бобината L702 тип
АТ4044/20 и намотката 3—4 на трансформатора 7’702 тип АТ4043/
38 към средната точка на диодния модулатор с диодите 0700 и
0701.
В редовата развивка се срещат следните повреди:
Тъмен екран. Липсва високото напрежение 25 kV. Проверява
се ТХО. Проверява се резисторът 22 kQ в съединителя на високо-
волтовия кабел
Тъмен екран. Липсва напрежение 400-^500 V за ускорява-
щите електроди на кинескопа. Проверяват се запойките на про-
водника от потенцйометъра 7?713 към платката на кинескопа.
Проверява се потенциометърът 7?713. Проверява се кондензато-
рът С709. Проверява се ТХО. Проверяват се резисторите от дели-
теля ^7074-^714.
Фокусировката на изображението е влошена. Отсъствува фо-
кусиращото напрежение 3,5-г-4,7 kV. Проверява се с волтметър
с обхват поне 5 kV цялата верига на фэкусиращото напрежение.
Поверява се резисторътR760. Проверяват се запойките ог потен-
циометъра R7Q8 към платката на кинескопа. Проверяват се рези-
сторите от делителя /?707-ь/?714. Проверява се ТХО.
118
3.9. ПОВРЕДИ В КАДРОВАТА РАЗВИВКА
Кадровата развивка в телевизионния приемник „София 81“
съдържа задаващ генератор, стъпало за усилване и фЪрмиране
яа напрежението и изходно стъпало.
3.9.1. ЗАДАВАЩ ГЕНЕРАТОР
Задаващият генератор за вертикално отклонение (ВО) е из-
иълнен с транзисторите 7400 и 7401, свързани като мултивибра-
тор с непосредствена положителна обратна връзка между базите
и колекторите на двата транзистора. Тази схема на мултивибратор
се характеризира с това, че двата транзистора са едновременно
отпушени или запушени и времето за превключване на мултиви-
братора е 'много кратко.
Периодът на автоколебанията на мултивибратора се определи
от зарядната верига 7?4®7, С402, С403 и от режима на двата тран-
зистора, който се определи от делителя 7^401, потенциометъра
402 и /?403. Чрез потенциометъра 7?402 се регулира честотата на
тенератора (50 Hz>). На изхода на генератора върху зарядните кон-
дензатори С402 и С403 се получава трионообразно напрежение.
Транзисторите на задаващия генератор 7400 и 7401 се захран-
ват от източника на напрежение +40 V през филтърната трупа
R408, С401.
Сместа отсинхронизиращи импулси по редове и кадри от из-
вода 7 на интегралната схема /С800 се подава на интегриращата
-верига #828, С818, конто отделя кадровите синхронизиращи им-
’Пулси (КСИ). Те се подават на емитерния повторител с транзисто-
ра 7801, чийто режим на работа се определя от резисторите #829
и 7?831, като резисторът #829 за импулсния сигнал е шунтиран
с кондензатора С819. Върху резистора 7?831 се получават форми-
раните КСИ, които през резистора #832 се подават на базата на
транзистора 7803. В колекторната верига на транзистора 7803
се получават усилените КСИ с отрицателна полярност. През кон-
дензатора С400 и резистора 7?400 КСИ постъпват на входа на зада-
®ащия генератор за вертикално отклонение за синхронизИране на
честотата му. Чрез диода D400 размахът на КСИ се ограничава
до 5 Vpp.
Стъпалото с транзистора 7402въвежда параболична съставка
а трионообразното напрежение, необходима за получаване на ли-
неен ток в бобините за вертикално отклонение (БВО). Оформянето
яа парабодата се прави чрез отрицателната обратна връзка (ООВ)
119
7?411, 0402 и 0403. Дълбочината на ООВ, а с това н формата на
параболата се регулира чрез тример-потенциометъра за линей-
ност по вертикала /?414. Въвеждането на параболичната съставка.
се прави 'Грез подаване на параболично напрежение от БВО kbnt
колектора на транзистора 7’402, както и на базата му през кон-
дензатора С404.
Сигналът с честота 50 Hz се отнема от емитерния товар на
транзистора 7402, съставен от резистора 7?412, тример-потен-
циометъра 7? 413 и резистора 7?414. Чрез тример-потенциометъра?.
/?413 се регулира амплитудата на сигнала, т. е.. размерът на из-
ображението по вертикала.
3.9.2. УСИЛВАНЕ И ФОРМИРАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
През кондензатора С407 сигналът се подава на входа над
усилвателното и формиращо стъпало с транзистора 7403.
Работната точка на това стъпало се подбира така, че по време на:
долната част на трионообразното напрежение транзисторът 7403-
да се отпуши, което определя обратния ход по кадри и широчи-
ната на кадровите гасящи импулси (КГИ),.. На колектора на тран-
зистора 7403 се получава импулсно трионообразно напрежение?
за възбуждане на изходния усилвател за вертикал но отклонение-
(ВО).
Базовата верига на транзистора 74'08’се захранва. през базовия’
делител 7?417, /?416 от източвика на напрежение +40- V през
филтровите групи 7?418, С411 и Я4091,, 0406. Колекторната. ве-
рига на транзистора 7403 се захранва през колекторния резистор*
7?423 от източника на напрежение —90 V.. Емитерът на транзис-
тора 7’403 е свързан с източника на напрежение +35 V през ре-
зистора 7? 425 и 7?428. По променлив токемитерният товар.е шун-
тиран с веригата 7?424, С413, С417, 7?426-
3.9.3. ИЗХОДНО СТЪПАЛО
От колектора на транзистора 7’403 импулсното трионообраз-
но напрежение през резистора /?421 се подава на входа на възбу-
дителното стъпало на изходния усилвател с транзистора 7404..
Между базата и колектора му е включена ООВ с. кондензатора.
С409, чрез конто се отстраняват върховете на импулсите при.пре-
ходните процеси.
По време на обратния ход (ОХ) положителнитеимпулси от.еми.-
120
тера на транзистора 7404 се подават на транзистора 7406. През
колекторната му верига 7?431, 0403 протича ток, а на изходного
стъпало се формира импулсно напрежение, което определя откло-
нителния ток през БВО по време на обратния ход по кадри.
През първата половина на правия ход по кадри през веригата
7406, 0403,2?431 и БВО тече линейно намаляващ ток, а потен-
циалът на колектора на транзистора 7406 постепенно нараства
до момента на запушване на диода 0403. Потенциалът на колек-
тора на транзистора 7406 продължава да нараства, което причи-
нява отпушването на транзистора 7407. През втората половина
на обратния ход през веригата 7407, 2?432 и БВО тече линейно
нарастващ ток в обратна посока, който обуславя отклонение-
то на лъчите в долната половина на екрана.
Предимството на тази схема е, че изходните транзистори са с
еднаква полярност, тъй като транзисторът 7407 работи като еми-
терен повторител с много малко усилване. Без вземане на спе-
циални мерки усилвателят не може да осигури необходимого от-
клонително напрежение в долната част на екрана. За да се избег-
не това, са въведени две положителни обратни връзки (ПОВ).
Чрез първата ПОВ с елементите 0479 и 2?433 се повишава
усилването на стъпалото. Втората ПОВ с елементите 0418,2?427,
С413 и 2?424 обхваща цялото изходно стъпало за ВО и транзисто-
ра 7403.
В кадровата развивка се срещат следните повреди:
Синхронизацията по кадри е нестабилна. Честотата на зада-
ващия генератор се донастройва чрез тример-потенциометъра
7?402. Проверява се режимът на транзисторите 7801 и Т803.
Изображението е подгънато в долната си част. Проверява се
режимът на транзистора 7407.
На екрана се вижда светла хоризонтална черта. Проверява се
режимът на транзисторите 7406 и 7407. Проверяват се резисто-
рите R432 и 7?431. Проверява се диодът D403.
3.10. БЛОК ЗА ДИНАМИЧНА СХОДИМОСТ
За получаване на качествено изображение е необходимо по-
целия екран трите лъча да попадат на„своите “ луминофорни иви-
ци на кинескопа с маска с прорези. Съвпадението на цветните ли-
нии по вертикала и хоризонтала се постига с помощта на парабо-
лични съставки на токовете за отклонение по вертикала и хори-
зонтала, чрез конто се компенсират отклоненията на лъчите пора-
ди плоския екран на кинескопа. Тези токове се получават в бло-
ка за динамична сходимост.
12L
3.10.1. ДИНАМИЧНА СХОДИМОСТ ПО ВЕРТИКАЛА
Чрез динамичната сходимост по вертикала се постига съвпада-
не на червените, зелените и сините линии в горната и долната
част на екрана, като за тази цел се регулира токът в бобините за
вертикално отклонение БВО (изводи 7, 8 и 11, 12 на отклонител-
ната система ОС).
Токът на БВО протича през потенциометъра 2?5О1, чрез който
може да се променя токът през резистора 7?500. Този ток е раз-
ликата между токовете в двете половини на БВО и създава необ-
ходимого магнитно поле за съвпадане на хоризонталните цвет-
ни линии в горния и долния край на екрана.
За съвпадане на вертикалните цветни линии в горния и дол-
ния край на екрана се използуват специални четириполюсни боби-
ни, разположени на отклонителната система (изводи 9 и 10). То-
кът през тези бобини за първия и втория период на развивката
по вертикала се регулира чрез мостова схема селементите Б>500,
0501, 7?505, R5Q7 и потенциометрите /?504 и 2?511. Чрез потен-
циометъра 7?511 се регулира съвпадането на цветнитевертикални
линии в горния и долния край на екрана, а чрез потенциометъра
7?504 — само в горния край на екрана.
3.10.2. ДИНАМИЧНА СХОДИМОСТ ПО ХОРИЗОНТАЛА
Чрез динамичната сходимост по хоризонтала се постига съв-
падане на червените, зелените и сините линии в левия и десния
край на екрана.
За корекция на хоризонталните цветни линии се използува
трансформаторът 7500, чиито намотки са включени последовател-
но на двете половини на бобината за хоризонтално отклонение
(БХО). При регулиране с трансформатора 7500 индуктивността
на намотките му се измени така, че токовете през двете половини
на БХО стават различии, но общата им сума се запазва. Вслед-
ствие на разликата на двата тока се получава коригиращо маг-
нитно поле, което компенсира разделянето на цветните хоризон-
тални линии в ляво и дясно на средната част на екрана.
Трансформаторът 7500 се използува и за съвпадане на верти-
калните цветни линии в ляво и дясно на екрана. През първична-
та намотка на трансформатора 7500 (изводи 3 и 4) протича хори-
зонталният отклонителей ток, чиято величина зависи от положе-
нного на феритното му ядро. Този ток протича през БХО и създа-
£22
®а магнитно поле, което се изпо лзува за съвпадане на вертикал-
елите цветни линии в лявата и дясната част на екрана.
Повредите в блока за динамична сходимост ще разгледаме в
«следващата глава.
3.11. ПОВРЕДИ В ЗАХРАНВАНЕТО
В телевизиониия приемник „София 81“ е приложено т. нар.
ключово мрежово захранване, което се различава принципно от
«ознатите стабилизатори от компенсационен тип. При ключовото
мрежово захранване (КМЗ) се употребява мощен импулсен (ре-
лаксационен) генератор, който се захранва от изправеното и фил-
трирано мрежово напрежение 220 V. Този импулсен генератор
«формира импулси със сравнително висока честота, конто се изпра-
вят от съответни диоди и се филтрират с малки по капацитет и
размери електролитни кондензатори поради високата честота на
импулсите. По такъв начин значително се намаляват размерите и
теглото на захранващото устройство и чувствително се увелича-
ва коефициентът на полезно действие (КПД) на преобразователя
„постоянно напрежение — постоянно напрежение11. При този тип
преобразователи КПД е около 2 пъти по-голям в сравнение с обик-
новените компенсационни стабилизатори и е повече от 70%. По
такъв начин значително се намалява консумираната от телеви-
зионния приемник енергия от мрежата. Освен това при КМЗ се
«остига много висок коефициент на стабилизация на изходното
изправено напрежение, което е особено важно за правилното
функциониране на всички стъпала на телевизиониия приемник.
Импулсният генератор е синхронизиран с честотата на зада-
ващия генератор за хоризонтално отклонение (ГХО) 15 625 Hz.
Сгабилизацията на изходното постоянно напрежение на преобра-
зователя се постига чрез широчинно-импулсна модулация на фор-
мираните от генератора импулси. При намаляване на мрежовото
напрежение коефициентът на запълване на импулсите (КЗИ) се
увеличава, а при увеличаване на мрежовото напрежение се на-
блюдава обратного явление — КЗИ намалява.
Трябва да се има предвид, че при този начин на захранване ня-
ма галванично разделяне на захранващото устройство от мре-
жата и металните части на телевизиониия приемник са под мре-
жовото напрежение.
Входного напрежение за постояннотоковия преобразовател
се получава чрез изправяне на мрежовото напрежение посредством
мостов изправител с четирите силициеви диода D601-T-D604. На-
123
прежението от мрежата се подава на единия диагонал на мосто-
вия изправител през предпазителите Fus 1, Fus 2 и филтъра сре-
щу проникване на смущения в мрежата от стъпалата за развивки-
те, съставени от елементите 7 78, R79, С78, С601 и С602. Получе-
ното изправено напрежение се филтрира чрез R602, R605 и.
С604.
Преобразователят на постоянното напрежение в импулси с ре-
довата честота 15 625 Hz е изпълнен с ключовия транзистор Т’бО!.
В емитерната му верига са включени т. нар. маховиков диод.
D610, дроселът Т’бО! тип АТ2097/01 и зареждащият конденза-
тор С613. Паралелно на диода D610 е свързана групата С621,
R640, която служи за ограничаване на скоростта на нарастване
на напрежението колектор — емитер на транзистора Т’бО!. За на-
маляване на загубите при превключване на ключовия транзистор'
е необходим бързонарастващ обратен базов ток. Загубите при
изключването на изходния транзистор Т’бО! се намаяяват, като се
поддържа протичането на обратния базов ток дълго време, след,
като колекторният ток е започнал да намалява. Тези процеси се
регулират чрез правилно оразмерената RC трупа в базовата вери-
га на транзистора 7601, съставена от резистора R641 и конден-
затора С620. В колекторната верига на транзистора 7601 е вклю-
чен бързодействуващият предпазител Fus 4. Ключовият транзи-
стор 7601 се захранва от изправеното мрежово напрежение —
от плюса на електролитния кондензатор С604.
Мощният транзистор на преобразователя 7601 се възбужда от
двустъпален усилвател на правоъгълни импулси, състоящ се от
транзисторите 7604 и 7605. Първият от тях (7604) се захранва от
входного напрежение на преобразователя чрез двата резистора
R642 и R643. По такъв начин се осигурява неизменен ток на из-
ходния транзистор 7601 независимо от измененията на коефициен-
та на запълване на възбуждащия импулс. В колекторната верига,
на транзистора 7604 е включен понижаващият трансформатор
7602 тип АТ4043/03, който е необходим за осигуряване на необ-
ходимия базов ток на мощния транзистор 7601. За да се намалят
ВЧ хармонични трептения, конто се появяват при формирането
на правоъгълните импулси, в трептящата верига на транзистора
7604 е включена потискащата (демпфаща) трупа R645, С622.
По такъв начин се намаляват и паразитните излъчвания от импулс-
ния стабилизатор по веригите за захранване на различните стъпа-
ла на телевизора. Чрез резистора 7?644 се установява базового
преднапрежение на транзистора 7604. Посредством диода D611 се-
предотвратява получаването на отрицателно напрежение на кон-
дензатора С623, когато транзисторът 7604 е отпушен, и се получа-
124
жат колебателни процеси в кръга, образуван от индуктивността
на първичната намотка на драйверния трансформатор 7602 и
кондензатора С623, което би смутило работата на мощния тран-
зистор 7601.
Вторият транзистор на двустъпалния усилвател на правоъгъл-
ни импулси е 7605. Захранващото напрежение за него се получава
•от стабилизираното с ценеровия диод Sp6O3 напрежение, филтри-
jiano чрез кондензатора С624. Това напрежение се подава на ко-
.лектора на транзистора 7605 през прехода база — емитер на 7604
и едновременно с това на емитера на 7604. През резистора 2?646
•се затваря базовият ток на транзистора 7605. Диодът 7)612 пред-
пазва прехода база — емитер на транзистора 7605 от отрицател-
ни върхови напрежения.
Управляващото устройство (модулаторът) на преобразовате-
ля е изпълнено с транзистора 7606. Чрез него се изменя коефи-
циентът на запълване на правоъгълните импулси, подавани към
двустъпалния усилвател с транзисторите 7604 и 7605.
Захранването на транзистора 7606 се прави от нестабилизира-
но напрежение през резистора 2?647. На входа на модулатора от
плъзгача на потенциометъра 2?628 по веригата 7?652, 7)607 и 7)648
ее подава напрежение, което е пропорционално на изходното на-
прежение на преобразователя. За тази цел се използува напре-
жението +40 V, получено чрез изправяне на импулсите от извода
3 на ТХО (7701) посредством диода 0702, филтрирано чрез R222 и
•С719. Това напрежение, пропорционално на изходното напреже-
ние на стабилизатора, през делителя 2?623, /?631 и диода 0609 се
подава на делителя за регулиране на изходното стабилизирано
напрежение, изпълнен с потенциометъра 7?628 и резистора 7?629.
Тъй като емитерът на транзистора 7606 има неизменен потенциал
+22 V, определен от двата свързани последователно ценерови
диоди Sp601 и Sp602, то чрез потенциометъра 7?628 се определя
режимът на работа на този транзистор. Кондензаторът С612 слу-
жи за променливотоково замасяване на емитера на транзистора
7606 и за филтриране на ценеровото напрежение.
широчинно-импулсната модуляция на правоъгълните импул-
•си, необходими за възбуждане на изходния транзистор на стаби-
лизатора 7606, се прави чрез изменение на работната точка на мо-
дулатора от изходното напрежение на преобразователя и трионо-
образния импулс, подаден на базата му. Този импулс се формира
•от интегриращата верига 7?633 и С626, като изходният правоъ-
гълен импулс се взема от извода 2 на интегралната схема IC800
през 7?825 и С614. На изхода на модулатора (7606) се получават
правоъгълни импулси със съответен коефициент на запълване.
125
Чрез групата С608, #621 ее филтрира изходното напрежение
на преобразователя от ВЧ съставки с редова честота. Чрез кон-
дензатора С610 изходното напрежение на преобразователя се фил-
трира от смущения с мрежовата честота.
Стабилизаторът трябва да заработи веднага след включванетоа
на телевизионния приемник към мрежата. За да може да стане
това обаче, е необходимо да заработи задаващият генератор зап
хор изонтално отклонение,изпълнен с интегралната схема /С800:
За тази цел се използува нестабилизираното напрежение на кон-
дензатора С604, което през филтърната трупа #613, С811 сепо-
дава на извода 1 на интегралната схема /С800. Първоначално ре-
жимът на работа на транзистора #606 се установява от нестаби-
лизираното напрежение на пусковата верига #651, #613, #628г
#629, #652 и #607. До момента на получаването на стабилизи-
раното напрежение +187 V на изхода на преобразователя дио-
дът #800 е запушен. След установяването на нормален режим на
работа на импулсния стабилизатор интегралната схема /С800 се
захранва вече от стабилизирано напрежение +12 V, взето от
емитера на транзистора #802 през отпушения диод #800, токо-
ограничаващия резистор #817 и филтровия кондензатор С811.
Импулсният стабилизатор действува по следния начин. Akos
например при спадане на мрежовото напрежение напрежението*
на изхода на стабилизатора се намали, то ще се намали и предна-
прежението на транзистора #606. В такъв случай транзисторът
#606 ще бъде отпушен за по-продължително време и коефициен-
тът на запълване на импулсите, генерирани от модулятора, ще се
увеличи, при което ще се увеличи и нормализира напрежението^
на изхода на стабилизатора. При повишаване на изходното на-
прежение на стабилизатора процесът на регулиране е обратен.
Захранването на стъпалата за хоризонтална и вертикална раз-
вивка е реализирано, като източниците им са свързани последо-
вателно. По такъв начин и двете развивки прекъсват при отпада-
не на захранването на едната от тях.
Напрежението на захранване на вертикалната развивка се по-
лучава, като чрез диода #702 се изправят импулсите на хоризон-
талната развивка (извод 3 на ТХО) и се филтрират с резистора*
#722 и кондензатора С719. От друга страна, емитерът на изходния*
транзистор за хоризонтално отклонение #701 не е свързан към ма-
са, а към плюса на източника за вертикална развивка +40 V.
При това положение е предвидена възможност за автоматично пре-
установяване на работата на стабилизатора при понижаване на
напрежението +40 V извън определените граници. Това се прави*
чрез двата диода #608 и #609, в общата точка на които при нор-
126
мална работа има напрежение +27,5 V, определено от делителя
на напрежението +40 V, съставен от резисторите £632 и £631.
При нормална работа на телевизионния приемник диодът D608*
е запушен, а диодът £>609 е отпушен. Ако напрежението за верти-
калната развивка по някаква причина се намали под 22,3 V,
диодът D608 се отпушва, а диодът £>609 се запушва, при което
потенциалът на емитера на транзистора 7606 се понижава, а ба-
зовият му ток се увеличава. В резултат на това транзисторът
7606 работи в режим на насищане, вследствие на което на колек-
тора му се получава малко постоянно напрежение без възбудител-
ни импулси. В този случай транзисторът 7601 се запушва и за-
щитата на телевизибнния приемник изключва захранването.
Освен основното стабилизирано напрежение +187 V в теле-
визионния приемник има още три вторични напрежения: +12,
+ 40 и —90 V.
Всички основни блокове на телевизионния приемник се захран-
ват от стабилизираното напрежение +12 V. Стабилизаторът за
+ 12 V е изпълнен с транзистора 7802. Той се захранва от неста-
билизираното напрежение +16 V, получено чрез изправяне на
положителната част на импулсите с редова честота (от извода 4>
на ТХО) с помощта на диода £>703 и кондензатора С718. Опорно-
го напрежение на базата на транзистора 7802 е допълйително ста-
билизирано чрез ценеровия диод 8р800,въпреки че то се взема през
резистора £827 от стабилизирания източник +187 V. Стабилизи-
раното напрежение +12 V се отнема от емитера на транзистора-
7802 и се филтрира чрез кондензатора С821.
Напрежението +40 V служи за захранване на стъпалата за
кадрова развивка, за корекция на геометричнитеизкривявания
„възглавница” в хоризонтална посока и за интегрална схема /С50.
То се получава чрез изправяне на импулсното напрежение с ре-
дова честота (от извода 3 на ТХО) с помощта на диода £>702 и
се филтрира чрез £222, С703 и С719.
Напрежението —90 V служи за захранване на индикаторните
I азоразрядни (неонови) лампи в блока за управление. То се полу-
чава чрез изправяне на отрицателната част на импулсите с редо-
ва честота (от извода 4 на ТХО) с помощта на диода £>704 и се-
филтрира чрез £725 и С412.
В захранването се срещат следните повреди:
Липсва стабилизираното напрежение +187 V. Проверява се
транзисторът 7601. Проверява се транзисторът 7701 и слюдената
му изоляция. Ако транзисторите и изолационната подложка са
изправни, с осцилоскоп се проследяват възбудителните импулси
последователно от извода 2 на интегралната схема /С800, изхода
127
на модулатора (колектора на транзистора 7606), колектора на
транзистора 7604 и базата на транзистора 7601. При липса на
възбудителни импулси на колектора на изправен транзистор 7606
неизправността се дължи на:
1. Повреден диод D608.
2. Повреда във вертикалния усилвател с понижаване на на-
прежението +40 V.
3. Повреден диод D702.
Липсва напрежението +12 V. Проверява се транзисторът 7802.
Проверява се ценеровият диод Sp800. Проверява се диодът D703.
Проверява се дали няма късо съединение в захранващата верига
на някое от стъпалата. Късото съединение се открива чрез после-
дователно изключване на захранването към МЧУИ, декодера,
НЧУ и т. н.
Консумацията е завишена. Измерва се постоянният ток през
предпазителите Fas 2 (трябва да е по-малко от 0,5 А) и Fus 3
(трябва да е по-малко от 0,8 А). Измерва се напрежението в
двата края на резистора 7?634 (при максимална яркост то тряб-
ва да е не повече от 9 V). Измерва се токът на лъчите на кинеско-
па (трябва да не е е повече от 1,2 mA). При отклонение на тези гра-
ници повредата се търси в стъпалото със завишената консумация.
На кондензатора С604 отсъствува изправеното напрежение
270 до 280 V. Проверяват се предпазителите Fusl и Fus2. Про-
веряват се диодите 7)601-^7)604.
3.12. ПОВРЕДИ В ЕЛЕКТРОННАТА ЗАЩИТА
В телевизиониия приемник „София 81“ има специална електрон-
на защита при отклонение на мрежовото напрежение в по-големи
граници от допустимого или при повреди в приемника. Чрез схе-
мата за електронна защита се изключва захранването на телеви-
зионния приемник, като се прекъсва веригата между резисторите
.R602, 7?605 и кондензатора С604. Това става чрез запушване на
тиристора 7/г800 в следните случаи:
1. При повишаване на общата консумация на телевизиониия
приемник.
2. При повишаване и понижаване на стабилизираното напре-
жение +187 V извън граничите от 160 до 210 V при повреда в те-
левизионния приемник или при напрежение на мрежата под 170
и над 260 V.
3. При късо съединение във веригата на +12 V.
Освен тога схемата за електронна защита дава възможност’
128
за дистанционно включване и изключване на телевизионния при-
емник с помощта на отделно устройство за дистанционно управ-
ление.
Във филтърната трупа на изправителя с диодите D601-5-D604
последователно с резисторите R602 и R605 е включен тиристорът
Th.800. При нормален режим на работа тиристорът е отпущен от
положителните импулси, подавани на управляващия му електрод
през веригата С826, R845 и R846. Диодът D815 предпазва пре-
хода катод — управляващ електрод на тиристора, като спира от-
рицателната част на управляващите импулси. При нормална
работа на телевизионния приемник съставният транзистор 7809,
7810 е запушен и не влияе на работата на тиристора. Резисторите
R856 и R857 са включени в базовата верига на транзисторите 7809
и 7810.
При отклонения на напреженията и консумацията на телеви-
зионния приемник извън границите, посочени по-горе, електрон-
ната защита изработва управляващо положително напрежение,
което се подава на базата на съставния транзистор 7809, 7810.
В този случай транзисторът 7809 се отпушва и през резистора
R857 протича ток, при което на базата на транзистора 7810 се
получава положителен отпушващ потенциал. Вследствие на това
транзисторът 7810 се отпушва, при което положителните импул-
си към тиристора 7Л800 се дават на маса през транзистора 7810 и
тиристорът се запушва.
Всички стъпала на електронната защита се захранват от ста-
билизирано напрежение +9 V, което се получава от паралелен
стабилизатор, изпълнен с резистора R844 и ценеровия диод 8р801.
След включване на телевизионния приемник до установяването на
нормалните работни напрежения защитата не трябва да се задей-
ствува. Това се постига чрез правилен подбор на времеконстан-
тата за зареждане на кондензатора С827 през резистора R870 до
напрежение +6,5 V, определено от делителя на напрежението
+9 V, съставен от резисторите R870 и R869. Това напрежение се
използува за управление на пусковата схема с транзисторите
7813 и 7814. Режимът на работа на транзисторите се определя от
емитерния делител R867, R868 на транзистора 7814 и базовия ре-
зистор R866 на транзистора 7813. В процеса на включване на те-
левизионния приемник, когато управляващото напрежение на
транзистора 7814 е под +6,5 V, транзисторите 7808 и 7812 не
получават захранване и не могат да задействуват изходното стъ-
пало, съставено от транзисторите 7810 и 7809, независимо от
неустановилите се още напрежения +187 и +12 V. Когато кон-
дензаторът С827 се зареди до +6,5 V, транзисторите 7814 и 7813
9 Откриване и отетраняване . .
129
се отпушват, напрежението на колектора на транзистора 7813
става равно на емитерното напрежение +9Уи се подава за захран-
ване на транзисторите 7812 и 7808.
Напрежението + 187 V се подава на транзистора 7812 през
делителя #863, #862, #861. Този делител е оразмерен така, че
напрежението на базата на транзистора 7812 да бъде по-голямо
от емитерното му напрежение, при което транзисторът 7'812 е
запушен.
Чрез диода£)817 и кондензатора С829 се премахват импулсни-
те смущения към базата на транзистора 7812, конто биха могли
да отпушат транзистора и да се задействува защитата.
Напрежението +12 V се подава на емитера на транзистора
7816. Чрез делителя #864, #865 се определя напрежение на ба-
зата на транзистора 7816 11,8V, при което той е запушен. Токът,
който при нормална работа на телевизионния приемник протича
през резистора #843, създава отрицателно напрежение под—0,39V
Кондензаторът С825 се зарежда до това напрежение през резисто-
ра #847. Последователно включеният диод 7)816 не позволява
отрицателното напрежение върху кондензатора С825 да постъпи
на базата на транзистора 7808. Резисторът #849 в базата и
резисторът #850 в колектора на транзистора 7808 определят
състоянието му на насищане, при което на колектора му се полу-
чава потенциал, близък до нула, и диодът 7)812 е запушен.
Преди да се направят необходимите измервания за установя-
ване на причината за изключването на електронната защита, тряб-
ва да се направи следното:
1. Да се провери транзисторът 7601.
2. Да се провери транзисторът 7701 и слюдената му подложка.
3. Да се изключи електронната защита чрез изваждане на
съединителя към нея.
4. Да се свържат с помощта на проводник анодът и катодът на
тиристора 7Л800.
5. Телевизионният приемник да се включи към понижено мре-
жово напрежение от 180 до 200 V.
По-долу ще разгледаме някои случаи, при конто електронната
защита се задействува и изключва захранването на телевизион-
ния приемник.
1. Повишаване на напрежението +187 V и понижаване на
напрежението +12 V
При понижаване на захранващото напрежение +12 V, по-
давано на емитера на транзистора 7816, последният се отпушва.
130
При повишаване на захранващото напрежение 4-187 V, съот-
ветно и на напрежението на делителя 7?864, /?865 в базата на
транзистора Т816, той същосеотпушва. В резултат на това колек-
торният му потенциал се понижава и през веригата /?862, £>817
се подава на базата на транзистора Т812. Това предизвиква о гпуш-
ване на транзистора Т812, напрежението на колектора му се по-
вишава, отпушва се диодът D811 и през резистора R851 се пода-
ва напрежение на управляващия електрод на тиристора ТЛ817.
Тиристорът ТЛ817 се захранва от източника 4-9 V през резисто-
рите JR853, 7?852 и 7?854. След отпушването на тиристора T7i817
на резистора #854 се получава положително напрежение, което
през веригата D813, R855 постъпва на входа на транзисторите
Т809 и Т810, като предизвиква запушване на тиристора ТЛ800 и
захранването на телевизиониия приемник се прекъсва.
2. Понижаване на напрежението + 187 V
В този случай чрез делителя на напрежението 4-187 V, съ-
съставен от резисторите /?864 и 7?865, потенциалът на базата на
транзистора Т812 се понижава, транзисторът се отпушва и защи-
тата се задействува, като изключва телевизиониия приемник.
3. Повишаване на консумацията на телевизионная
приемник
При увеличаване на консумирания от телевизиониия приемник
ток отрицателното напрежение на кондензатора С825 превишава
опорного напрежение на диода D816, транзисторът Т808 се за-
пушва, колекторният му потенциал се повишава и през диода
D812 той се подава за управление на тиристора 771817, при което
се задействува защитата, и изключва телевизиониия приемник.
S3!
I ЛАВ A 4
РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК
„СОФИЯ 81“
При всички измервания и регулировки телевизионният прием-
ник трябва да се включи към мрежата през разделителен тран-
сформатор 1:1 с мощност най-малко 20Э VA.
4.1. ОСНОВНИ РЕГУЛИРОВКИ
Фиг. 4.1
На фиг. 4.1 е показано разположението на, елементите за регу-
лиране и настройка, разположени на основната печатна платка
на телевизионния приемник „София 8Г*.
132
4.1.1. РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ СТАБИЛИЗАТОР
Към извода 8 на дросела Т601 се включва волтметър с вътреш-
ио съпротивление най-малко 20 килоома на волт. Чрез тример-
потенциометъра #623 се регулира стабилизираното напрежение
187+0,5 V (фиг. 4.1).
4.1.2. РЕГУЛИРАНЕ НА ФОКУСИРОВКАТА
Фокусировката на изображението на ТИТ се регулира чрез
тгример-потенциометъра R708 (фиг. 4.1).
4.1.3. РЕГУЛИРАНЕ НА ВИДЕОУСИЛВАТЕЛИТЕ
За настройка на видеоусилвателите е необходим сигнал ниво
„черно", осцилоскоп и микроамперметър.
Настройката на видеоусилвателите се прави по следния ред:
1. Регулаторът за контраст се поставя на минимум, а регула-
торът за яркост — в средно положение.
2. Измерва се напрежението на трите видеоусилвателя с по-
мощта на осцилоскоп съответно в изводните точки 27 (В), 28 (R) и
29 (G) (вж. прил. 5), като с тример-потенциометрите #223, /?237 и
л /?252 (фиг. 4.1) се регулира на трите изводни точки напрежение
4-140 V. При необходимост с регулатора за яркост се изравняват
ниво „черно" на видеосигнала с ниво „черно" на „площадката" на
гасящите импулси.
3. Спотенциометъра/?713(фиг. 4.1) се регулира така, чедва
щвята на екрана на кинескопа да светят в момента, когато
третият изгасва.
, 4. Между точките D и Е, намиращи се в изходното стъпало за
дедова развивка, се включва микроамперметър, като предварител-
ло се отстранява мостчето между тези точки (показано пунктира-
-но на прил. 5).
5. Изключватсе итритеелектронни лъча В, R и G чрез пре-
:включвателите S201, S202 и S203.
6. Включват се последователно трите електронни лъча, като
се регулира токът на всеки прожектор точно на 4 цА с помощта
ла съответния тример-потенциометър 2?223, R237 и /?252 (фиг. 4.1).
|7. Изключва се микроамперметърът и се свързва отново мост-
чето между точките D и Е.
133
4.1.4. РЕГУЛИРАНЕ НА ЧЕСТОТАТА НА ЗАДАВАЩИЯ
ГЕНЕРАТОР ЗА РЕДОВА РАЗВИВКА
Изводът 8 на интегралната схема IC8QQ се евързва смаса. Чреэ
тример-потенциометъра/?818 (фиг. 4.1) се регулира честотата на>
генератора, докато на екрана се получи синхронизирано изобра-
жение на ТИТ. След това се премахва връзката на извода 8 с ма-
сата, като на екрана трябва да се запази синхронивираното изоб-
ражение на ТИТ.
4.1.5. ЦЕНТРОВКА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО ПО ХОРИЗОНТАЛА
Чрез тример-потенциометъра 2?841 (фиг. 4.Г) изображението»
на ТИТ се регулира в центъра на екрана по хоризонтала.
4.1.6. РЕГУЛИРАНЕ НА РАЗМЕРА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
ПО ХОРИЗОНТАЛА
Чрез тример-потенциометъра 7?463 (фиг. 4.I)1 размерът на>
изображението на ТИТ по хоризонтала се регулира така, че точ-
но да се скрие рамката на таблицата (шахматната лента от чер-
но-бели квадрати) в ляво и дясно на екрана.
4.1.7. РЕГУЛИРАНЕ НА ЛИНЕЙНОСТТА НА РЕДОВАТА
РАЗВИВКА
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
евентуално ТИТ.
Чрез регулатора за линейност 7703 се постига еднаква широ-
чина на квадратите на полето-решетка (ТИТ) по целия екран. До-
пустимата разлика между най-малкия и най-големия хоризонта-
лен размер на квадратите е 8%.
4.1.8. КОРЕКЦИЯ НА ИЗКР ИВЯВАНИЯТА „ВЪЗГЛАВНИЦА“,
„БЪЧВА“ ИЛИ „ТРАПЕЦ“
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
евентуално ТИТ.
134
Чрез тример-потенциометрите 7?458 и JR452 (фиг. 4.1) се пости-
га изправяне на вертикалните линии в ляво и дясно на екрана,
като се компенсират изкривяванията тип „възглавница", „бъчва“ и
„трапец“.
4.1.9. РЕГУЛИРАНЕ НА ЧЕСТОТАТА НА ЗАДАВАЩИЯ
ГЕНЕРАТОР ЗА КАДРОВАТА РАЗВИВКА
Базата на транзистора Т803 се свързва с маса. Чрез тример-
потенциометъра 7? 402 (фиг. 4.1) се регулира честотата на гене-
ратора, докато на екрана се получи изображение на ТИТ, което
се движи бавно отдолу нагоре. След това се премахва връзката
на базата с масата и на екрана трябва да се получи синхронизи-
рано изображение на ТИТ.
4.1.10. центровка на изображението по ВЕРТИКАЛА
Известна центровка на изображението на ТИТ по вертикала
може да се постигне чрез регулиране с двуполюсния магнит 10 за
формата на растъра (вж. фиг. 4.3).
4.1.11. РЕГУЛИРАНЕ НА РАЗМЕРА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО
ПО ВЕРТИКАЛА
Чрез тример-потенциометъра 7?413 (фиг. 4.1) размерът на изо-
бражението на ТИТ се регулира така, че да се скрие рамката на
таблицата (шахматната лента от черно-бели квадрати) горе и долу
на екрана. При това трябва да се внимава диаметрите по хоризон-
тала и вертикала на големия бял кръг в центъра на ТИТ да бъдат
еднакви (да не се деформира кръгът).
4.1.12. РЕГУЛИРАНЕ НА ЛИНЕЙНОСТТА НА КАДРОВАТА
РАЗВИВКА
За тази регулировка е необходим сигнал поле-решетка или
евентуално ТИТ.
Чрез тример-потенцометъра /?414 (фиг. 4.1) сепостига еднак-
ва височина на квадрати те на полето-решетка (ТИТ) по целия
135
екран. Допустимата разлика между най-малкия и най-големия
вертикален размер на квадратите е 1 mm.
На фиг. 4.2 е показано разположението на основните елементи
за регулиране и настройка, намиращи се на печатните платки на
отделяйте блокове на телевизионния приемник „София 81“.
£704 LHC 0
0 ZJO900Z.”'
Z??2S n ZJ22
О Д а
№00 №’23№^
0 0 0
L131 L130 L124
Блок збук AM (5,5 MHZ)
МЧУИ
0Z.3O9
Z.3O40
R339
D R332
@L300 *371
СП 07300
/?з?з Q
/?309
0Я36Б [oj (306
R35&
С354 ©
Блок ЕР77(ПАЛ)
Блок декодер
R511
О
О
Т502
Т500 Q
R5O4Q
/?5О10
Блок за сходимост
Блок звук ЧМ (6,5 MHz)
«иг. 4.2
136
4.2. РЕГУЛИРАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ЦВЕТА, БАЛАНСА
НА БЯЛОТО, СТАТИЧНАТА И ДИНАМИЧНАТА
СХОДИМОСТ
На фиг. 4.3 е показано устройството на отклонителната систе-
ма и многополюсния магнитен блок за регулиране на сходимостта
на телевизиониия приемник „София 81“.
Многополюсният магнитен блок съдържа следните елементи за
регулиране, подредени по номерата на фиг. 4.3.
Фиг. 4.3
1. Четириполюсен магнит за силата на полето.
2. Четириполюсен магнит за посоката на полето.
3. I’)естполюсен магнит за силата на полето.
4. Шестполюсен магнит за посоката на полета.
5. Гривна за затягане на многополюсния магнитен блок.
6. Лостче за закрепване на отклонителната система.
7. Гривна за аксиално изместване на отклонителната система.
8. Двуполюсен магнит за чистотата на цвета.
9. Издатъци за радиално преместване на отклонителните бо-
биии.
137
10. Двуполюсен магнит за формата на растъра.
Стърчащите краища на лостчетата на магнитите са оформени
по различен начин, за да не се объркат при регулировк ите
(фиг. 4.3).
4.2.1. РЕГУЛИРАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ЦВЕТА
Регулирането на чистотата на цвета се прави по следния ред:
1. Регулаторът на контраста се поставя на минимум.
2. Изключват се „синият“ и „зеленият" лъч чрез превключва-
телите 3201 (В) и S203 (G).
3. Лостчетата 6 за закрепване на отклонителната система се
завъртват назад.
4. Чрез завъртване надясно на гривната за аксиално измества-
не 7 отклонителните бобини се преместват напред към колбата
на кинескопа.
5. С двуполюсния магнит за чистотата на цвета 8 се получава
вертикална червена лента в средата на екрана.
6. Чрез завъртване наляво на гривната за аксиално изместване
7 отклонителните бобини се придвижват обратно назад, докато
целият екран стане равномерно червен, като отклонителните бо-
бини трябва да останат в най-предно положение.
7. Отклонителната система се фиксира отново чрез застопоря-
ване на двете странични лостчета 6.
8. Включват се „синият" (3201) и „зеленият" лъч (S203).
9. Накрая се проверява чистотата на цвета с помощта на сиг-
нал бяло поле.
4.2.2. РЕГУЛИРАНЕ НА СТАТИЧНАТА СХОДИМОСТ
За регулиране на статичната сходимост е необходим сигнал по-
ле-решетка. Може да се използува и ТИТ, но регулировката е
по-некачествена.
Регулирането на статичната сходимост се прави по следния
ред (фиг. 4.4):
1. Регулаторите за яркэст и контраст се поставят на сред но
положение.
2. Лостът на четириполюсния магнит 2 за пэсэка на полето и
лостът 4 на шестполюсния магнит за посока на полето 4 се по-
ставят да сочат вертикалнэ нагоре.
3. С четириполюсните магнити 1 и 2 се постига съвпадане на
138
вертикалните и хоризонталните червени (7?) и сини (В) линии на
полето-решетка в средата на екрана (фиг. 4.4а и б).
За по-лесно регулиране може „зеленият" лъч да се изключи
чрез превключвателя S203.
С регулатора 1
Срегулатора 2
В J 1 1 1 1 1— х7?
С регулатора 1
С регулатора 10
Фиг. 4 .4
4. Регулаторът за силата на полето на четириполюсния маг-
знит 1 се завъртва до крайно ляво или дясно положение така, че
вертикалните червени (7?) и сини (В) линии на полето-решетка
да се отделят една от друга.
5. Регулаторът за посоката на полето на четириполюсния маг-
нит 2 се регулира така, че хоризонталните червени (7?) и сини (В)
линии на полето-решетка да съвпадат (фиг. 4.46).
6. С регулатора силата на полето на четириполюсния магнит 1
се намалява, докато вертикалните червени (7?) и сини (В) линии
•на полето-решетка съвпаднат (фиг. 4.4в). Ако е необходимо, хо-
ризонталните линии се регулират допълнително с регулатора за
яосоката на полето на четириполюсния магнит 2.
139
7. Включва се „зелен ият“ лъч (S203).
8. Регулаторът за силата на полето на шестполюсния магнит 3s
се завъртва до крайно ляво или дясно положение така, че хоризон-
талните виолетови (V) линии на полето-решетка да се придви-
жат към зелените (G) линии (фиг. 4.4г).
9. Регулаторът за посоката на полето на шестполюсния маг-
нит 4 се регулира така, че вертикалните виолетови (V) линии на-
полето-решетка дасъвпаднат със зелените (G) линии (фиг. 4.40).
10. С регулатора силата на полето на шестполюсния магнит 9
се намалява, докато хоризонталните виолетови (V) и зелени (Gy
линии на полето-решетка съвпаднат. Ако е необходимо, вер-
тикалните линии се регулират допълнително с регулатора за по-
соката на полето на шестполюсния магнит 4 (фиг. 4.4е).
11. С двуполюсни я магнит за формата на растъра /Осе регули-
ра така, че хоризонталната линия на полето-решетка в среда-
та на екрана да стане права линия (фиг. 4.4ж).
4.2.3. РЕГУЛИРАНЕ НА ДИНАМИЧНАТА СХОДИМОСТ
За регулирането на динамичната сходимост е необходим сигнал;
поле-решетка. Може да се използува и ТИТ, но регулировката
е по-некачествена.
Т 502
|я5,?
ffAgAA lff504
Фиг. 4.5
Регулирането на динамичната сходимост се прави по следния
Ред (фиг. 4.2е и фиг. 4.5):
140
1. Изключва се „зеленият** лъч чрез превключвателя S203»
2. Регулира се бобината 7502 така, че вертикалните червеню
(#) и сини (В) линии в левия и десния край на екрана да съвпадаг
(фиг. 4.5а).
3. Регулират се потенциометрите 7?511 и 7?504 така, че край-
щата на вертикалните червени (R) и сини (В) линии в горната
(#511) и долната (#504) част на екрана да съвпадат (фиг. 4.56).
4. Регулира се трансформаторът 7500, докато съвпаднат чер-
вените (#) и сините (В) краища на хоризонталната линия в среда-
та на екрана (фиг. 4.5 в).
5. Регулира се потенциометърът #501 така, че червените (#)«
и сините (В) хоризонтални линии в горната и долната част на»
екрана да съвпаднат (фиг. 4.5г).
6. Включва се „зеленият** лъч (S203).
Ако е необходимо, регулировката на динамичната сходимост-
се повтаря частично или изцяло.
В блока за регулиране на динамичната сходимост се срещат
следните повреди:
Не се постига сходимост на червеиите и сините вертикални ли-
нии в левия и десния край на екрана чрез 7502. Проверява се-
бобината 7’502 н веригите й.
Не се постига сходимост на червените и зелените вертикални:
линии в гориата част на екрана чрез #511. Проверява се потен-
циометърът #511 и веригите му.
Не се постига сходимост на червените и сините вертикали®
линии в долната част на екрана чрез #504. Проверява се потен-
циометърът #504 и веригите му.
Не се постига сходимост на краищата на червените и сините:
коризонтални линии в средата на екрана чрез 7500. Проверява
се трансформаторы 7*500 и веригите му.
Не се постига сходимост на червените и сините хоризонтални
линии в горната я долната част на екрана чрез #501. Проверява
се потенциометърът #501 и веригите му.
4.2.4. РЕГУЛИРАНЕ НА БАЛАНСА НА БЯЛОТО
За регулиране на баланса на бялото е необходим сигнал вер-
тикални цветни ивици или ТИТ.
Регулирането на баланса на бялото се прави по следния ред:
1. Регулаторите за яркост, контраст и наситеност на цвета со-
поставят в средно положение.
2. При необходимост се регулират тример-потенциометрите-
14Ё
^?223, #237 и 7?252 (фиг. 4.1) за синия (В), червения (7?) и зеле-
ния (G) цвят до получаване на бял цвят на бялата ивица със съв-
сем слаба розова окраска.
4.2.5. РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ЗАМЯНА НА КИНЕСКОПА, ОТКЛОНИТЕЛНА-
ТА СИСТЕМА ИЛИ МНОГОПОЛЮ СНИЯ МАГНИТЕН БЛОК
При замяна на кинескопа, на отклонителната система или на
многополюсния магнитен блок трябва да се регулират отклони-
телната система и многополюсният магнитен блок.
При замяна на кинескопа или отклонителната система знакът
В на отклонителната система трябва да съвпадне с чертата, която
се намира на кинескопа (фиг. 4.3). Отклонителната система тряб-
ва да се притисне плътно към колбата на кинескопа. Болтът на
притягащата лента, който е достъпен само при издърпан назад
многополюсен блок, да се притегне много внймателно при аксиал-
но притискане спрямо колбата на кинескопа. След това много-
полюсният блок се плъзга напред, докато спре в крайното си по-
ложение. Той трябва със своя водещ канал да съвпадне със съот-
ветната пружина, намираща се на тялото на отклонителната систе-
ма. Накрая се затяга гривната 5 (фиг. 4.3).
За точно регулиране на положението на отклонителната систе-
ма е необходим сигнал поле-решетка или ТИТ. Ако изображе-
нието е наклонено, трябва да се завъртят отклонителните бобини.
-Затова е необходимо да се завъртят назад двата странично разпо-
ложени на тялото на отклонителната система закрепващи лост-
чета 6. След това отклонителните бобини могат да се преместят
радиално с помощта на двата разположени горе и долу пластма-
сови издатъка 9, докато средните линии на изображението заемат
нормалното си хоризонтално (респ. вертикално) разположение.
Накрая двете закрепващи лостчета 6 се завъртват обратно до
крайното им положение.
142
ЛИТЕРАТУРА
1, Ел яшкевич, С. А. Неизправности и настройване на телевизион-
ни приемници за цветно изображение. С., Техника, 1983.
2. Е л ь я ш к е в и ч, С. А., Л. Е. К е в е ш, А. Ф. Мосолов, А. Е.
Пескин, Д. Я. Филлер. Унифицированные телевизоры блочно-
модульной конструкции УПИМЦТ-61-П. М., Связь, 1976.
3. Е л ь я ш к е в и ч, С. А., С.Э . Кишиневский. Блоки и модули
цветных унифицированных телевизоров. М., Радио и связь, 1982.
4. К о в а л ь, Р. А. Цветной телевизор в вашем доме. М.,Энергия, 1978.
5. Конов, К. И., И. И. Щ ъ р б а н о в. Телевизионна техника. С.,
Техника, 1981.
*6. О м е л ь ч е н к о, Л. В., И. А. К У р з а, В. А. К р а с н о в с к и й, А.
В. Скурченко. Ремонт и настройка цветных телевизоров. Киев,
Техника, 1982.
7. С о к а ч е в, А. И. Откриване и отстраняване на повреди в телевизион-
ните приемници за черно-бяло изображение. С., Техника, 1983.
8. С о к а ч е в, А. И. Характерни повреди в телевизионните приемници
за черно-бяло изображение. С., Техника, 1984.
9. С о к а ч е в, А. И. Откриване и отстраняване на повреди в телевизион-
ните приемници за цветно изображение. С., Техника, 1984.
30. Фомин, Н. Ф. Справочник по ремонту цветных телевизоров. Одесса,
Маяк, 1983.
11. Сервизно описание на телевизионните приемници ,,Colorstar“ и „Со-
фия 81/82/83“. С., НПКДТ „Климент Ворошилов".
32. Сп. Радио, телевизия, електроника. С., 1980—1984.
13. Сп. Р а д и о. И., 1980—1984.
143
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор........................................................... ®
Глава 1
Повреди в телевизиониия приемник „Рубин Ц-202“
1.1. Условно означение на съветския телевизионен приемник „Рубив
Ц-202“.......................................................... 5.
1.2. Устройство на телевнзионния приемник „Рубин Ц-202"............. 5
1.3. Откриване на повреди в телевизиониия приемник „Рубин Ц-202“ по
външии признаци................................................ 10
1.4. Повреди в блока за управление. . 13
1.5. Повреди във всевълиовия избирая иа телевизионните канал н ... 19е
1.6. Повреди в блока за обработка иа сигналите БОС-2...........24
1.7. Повреди в блока на развивките БР-12.......................45
1.8. Повреди в платката иа кинескопа А5........................61
1.9. Повреди в кинескопа и веригите му............................ .62
1.10. Устройство за сходимост иа лъчите в кинескопа . 64
1.11. Повреди в блока иа трансформатора БТ-11—1 и блока на захранва-
вето БП-15 ......................................................6&
Глава 2
Регулиране на телевиэиоиния приемник „Рубни Ц-202*
2.1. Регулиране на блока за обработка на сигналите БОС-2 ...... 71
2.2. Регулиране на блока иа развивките БР-12........................73
2.3. Регулиране иа статичната сходимост и чистотата на цвета .... 75
2.4. Регулиране на динамичната сходимост ...........................78
2.5. Регулиране иа баланса на бялото................................81
2.6. Проверка иа устройството иа размагнитване на кинескопа .... 82'
2.7. Регулиране на блока на захранването БП-15......................82
2.8. Допълнителни регулировки след замяна иа блокове и модули ... 84'
Глава 3
Повреда в телевиэионнкя приемник „София 81“
3.1. Устройство на телевиэиоиния приемник „София 81“...............87
3.2. Откриване на повреди в телевизиониия приемник „София 81“ по вън-
шни призиаци .......................................................90
3.3. Повреди в блока за управление 91
3.4. Повреди в междиниочестотния усилвател на изображението . . . 93
3.5. Повреди в канала на цветиост и яркост.........................96
3.6. Повреди в канала на звуковия съпровод ..................... 105
3.7. Повреди във веригите на кинескопа . ..........................109
144
3.8. Повреди в редовата развивка................................... . 112
3.9. Повреди в кадровата развивка .................................119
3.10. Блок за динамична сходимост ..................................121
3.11. Повреди в захранването ......................................123
3.12. Повреди в електронната защита ...............................128
Глава 4
Регулиране иа телевизионная приемник „София 81м
4.1. Основни регулировки............................................132
4.2. Регулиране на чистотата на цвета, баланса на бялото, статичната
« динамичната сходимост.............................................137
Литература...................................................... 143
<• Откваааиа отсарааяваие . . .
145
ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОВРЕДИ1
В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРИЕМНИЦИ
„РУБИН Ц-202“ И „СОФИЯ 81“
Автор инж. Ангел Иванов Сокачев
Рецензенти' инж. Георги Спиридонов Пешков
инж. Димитър Владимиров Кръстев
Нациоиалност българска
Първо издание
Изд. № 14977
Научен редактор инж. Лилия Соколова
Художник Филип Малеев
Художествен редактор Вихра Стоева
Технически редактор Любчо Иванчее
КоРектори: Ася Карадимова, Англия Стоянова и Веселина Недялкова
Дадена за набор на 23. V. 1985 год.
Подписана за печат на август 1985 год.
Излязла от печат на август 1985 год.
Формат 16/66x84
Печ. коли 11,91
Изд. коли 11,12
УИК 11,29.
Тираж 38000+105
Цена 1.40 лв.
Държавно нздателство „Техника*, бул. „Руски* 6 —София*
Държавна печатница .Г. Димитров* — Ямбол