/
Текст
РАПИО
ПОПРАВКИ
. . Издагиелстбо Техника
Инж. МАКСИМ Д. ИЛИЕВ
РАДИО
ПОПРАВКИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ. 1982
УДК 621.396.62
В тази книга е обобщен дългогодишният опит на специалистите по радио-
ремонти и е изложена съвременната методика за откриване и отстраняваие
на повредите, конто могат да се появят в радиоприемннцнте, предназначени
за приемане на AM и ЧМ сигнали.
Голямото разнообразие на ламповите радноприемницн, конто още дълги
години ще бъдат в експлоатация, както и бързо растящият брой модели иа
транзисторните радиоприемники с високи качествени показатели налагат
все повече и повече методично и научно обосновано поддържане на радиоапа-
ратурнте.
Книгата е предназначена за радиоспециалисти и радиолюбители, запозна-
ти добре с основите на радиотехниката.
621.3
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ........................................................ 5
I . Въведег.ие .......................................... . . . . 9
1.1. Радпопрнемннците и радиоремонтът в България ................. 9
1.2. Сравнения между радиолампи н транзистори.....................11
1.2.1. Усилване на сигнала ....................................11
1.2.2. Оснсвьи схеми ..........................................13
1.2.3. Предимства и недостатъци ...............................15
1.2.4. Различия, за конто трябва да се внимава................16
1.2.5. Сравнение между начините на захранване ................17
2. Радиоремонти ...........................................19
2.1. Полезни съвети ........................................19
2.2. Методи на работа ..................................22
2.3. Предварителен преглед при лампови радиоприемници ............24
2.3.1. Отчитане на консумпртната мсщност .....................24
2.3.2. Прислан,ване от техника ..............................29
2.3.3. Общ визуален преглед .................................31
2.3.4. Откриване на повреди чрез проби ......................34
2.3.5. Пзмерване на радиолампи .........................35
2.3.6. Отк, Иване на повредената радиочаст с помощта на верой',
постен метод................................................ 37
2.4. Предварителен преглед при транзпсторни радиоприемници ... 38
2.4.1. Прислушване от техника .........................38
2.4.2. Общ визуален преглед ..................................38
2.4.3. Откриване га пов[еди чрез прсСи ......................39
2.4.4. Пзмерване на багерин ..................................40
2.4.5. Проверка на тран истори и диодп ......................42
2.4.6. Откриване на повредената радночаст с помощта на вероят-
ностен метод ................................................46
2.5. Систематично тьрсене на повреди ,.стъп<ло след стъпало1’ .... 47
2.6. Систематично търсене на повреди помощта на динамични методи 50
1.6.1. Сигналоподаване ...................................... 51
2.6.2. Сигналоподаване на спекгър от честотн .................52
2.6.3. Chi налоподаване на спредсленн честоти ................60
2.6.4. Сигналотърсене ........................................76
2.7. Повторяй проби за бързо бткрива! е на повредите .............92
2.7.1. Проби в токозахранването ............................. 93
2.7.2. Пробн в крайното и предусилвателното стъпало.......... 95
2.8. Систематично търсене на повреди с помощта на статични методи . . 97
2.8.1. Ai ализ на напрежепията ..............................100
2.8.2. Точно<-т и граничпи възможности на метода.............118
2.8.3. Анализ на токовете .............................124
2.8.4. Анализ на съпротивленията ..........................132
2.9. Комбннирани методн .......................................133
2.9.1. Сервизни схеми и шаблони .............................135
2.9.2. Повреди в мрежовата част.............................143
2.9.3. Повреди в крайното стъпало ...........................151
3
2.9.4. Повреди в цист с i ет тстт с то п рсдусилвателно и фазообръщащо
с т т п.. о ..................................................168
2.9.5. Стерсц .; I спр I сх ь । цп ...........................182
2.9.6. Повреди в де.'чд\л.торите та ХМ и ЧМ (и производители
на напрежение за ХРУ) .......................................183
2.9.7. Повреди в междинночестотното стъпало...................1 99
2.9.8. Повреди в смесителното и осцилаторното стьпало .... 214
2 9.9. Повреди в антенните кръгове, входните кръгове и високо-
честоткото предусилвателно стъпало ...........................230
2 9.10 Повреди в УКВ пред^силвателното, смесителното и осци-
лагорното стъпало .............................................233
2.9.11 Повреди в системата за АРУ и в индикатора за настройка 238
3. Настройки .....................................................241
3.1. Измервателни >реди и инструмент за настройка.................1241
3.2. Общи правила зз настройка ....................................244
3.3 Подготовка за настройка .......................................248
3.4. Последоватетен ред та настройката .......................250
3.5. Настройка на лампови радиоприемници AM........................251
3.1. Настройка на транзисторпи радиоприемници AM...................260
3 7. На тропка на УКВ-кан. та в комбинирани лампови радиоприемни-
1 и <М Ч М ....................................................264
3.7.1. Нт ,ройка с AM сит налгенератор, аутпутметър и сигнал от
местните УКВ предаватели .................................264
3 7 2 Настройка с AM сигналгенератор, микроамперметър и
сигнал от местпите УКВ предаватели .......................266
3.7.3. На тройка с X КВ-сигналгенератор без модулация или с ЧМ и
лампов волтметър (или микроамперметър) ...................268
З.ч. Нктройка на У KB-канала в комбинирани траизисторни радио-
приемнчци AM ЧМ ..............................................270
3.9. Визеална настройка ........................................274
4. Работа с поялник и механитеска работа при радиоремонта .... 279
5. Справочник за радиоремоити .................................... 286
Литература 292
4
ПРЕДГОВОР
Ремонтът па радиоприемници (тунери) и усилватели е трудна
и отговорка задача. Гопемият брой модели лампови радиоприемни-
ци и непрекъснато увеличаващпят се брой транзисторни приемни-
ци, често комбинирани с касетофони, поставят пред специалиста,
който се занимава с радиоремонти, нови и нови изисквания. Не-
прекъснато се увеличава броят на моделите на битови радиоприем-
ници от висок клас, в конто понятията УКВ, Hi—Fi и „стерео",
както и качествените показатели, определящн вълновите обхвати
и чувствителност, почти равни на служебните апаратури, са нещо
обикновено. Наред с това към апаратурите се поставят п завише-
ни изисквания по отношение на акустиката.
Сгарите рецептурни методи на радиоремонта изпаднаха в кри-
за, след като в практиката навлязаха бързите динамични методи
„сигналоподаване" и „сигналотърсене". Изключение правят случай-
те, когато не се бърза ити не се разполага със сигналоподавач
или сигнал-генератор. В тези случаи „анализът на напреженията"
все още е „метод № Г. Самият „анализ на напреженията" обаче
се разви в нови насоки, изискващи наличие на сервизни материа-
ли, в конто са посочени напреженията във всички основни точки
на ламповите и транзисторните радиоприемници. Освен това се
наложи ползуването на литература, в която се отразява наличие-
то на малки разлики в напреженията при повреди на фанзистор-
ните апаратури. При голям опит, разбира се, се добива чувство
за тези разлики. Създадоха се стрелкови вслтметри с голямо вът-
решно съпротивление, подходящи за ремонт на транзисторни апа-
ратури.
Останалитс статпчни методи „анализ на токовете" и „анализ
на съпротивленията" също служат главно i ато помощни методи,
чрез конто след локализиране на дефектного стъпало се намира
повредената радиочаст. Наред със сигналоподавачнте (с широк
спектър) сигнал-генераторите, универсалните волтмстри и лампо-
вите волтметри и милиамперметрн намериха широко приложение
и редица по-специализирани уреди, като измервагели на транзис-
тори, широколентови осцилографи, вобелгенератори, грид-дип-
метри и измерватели на клирфактора. По този начин „арсеналът
от бойни средства" на радиоремонта се увеличи значително.
Съвременната измервателна апаратура откри нови сигурни
пътища, но не изключи задълбочените теоретични познания, а
напротив, разшири ги и върху себе си познаване на самата из-
мервателна апаратура, на нейните методи и възможности.
5
Въпросите за печелене на време при радиоремонтите изискват
наличието на богат практически опит, интуиция и сгатистическа
информация както за характерните повреди изобщо, така и за
всеки модел поотделно. Чуват се изказвания, че от техника, за-
нимаващ се с радиоремонта иексплоатацията, се изисква по-голям
обем теоретични познания, повече методичност и отговорност,
отколкото от конструктора, който работ и като член на голям ко-
лектив. Тези изказвания в някои отношения са верни. Техникът,
който се занимава с радиоремонти, трябва да има такнва теоре-
тични познания и така да владее съвременннте методи на сигнало-
подаване, сигналотърсене, анализ на напреженията, настройка и
др-, че не само да е в състояние да отстрани конкретна повреда,
но и да може да възстанови качественитс показатели на апарату-
рата, предписани от държавния стандарт ити от завода-произво-
дител. Всички тези операции той трябва да извърши по възмож-
но най-бързия начин. Сигурността в работата се печели от теоре-
тичните познания, а бързината — от методиката и личните ка-
чества. Добрият специалист започва с т. нар. „предварителен
преглед" общ визуален преглед и известии проби, след което,
въоръжен с прости средства джобен сигналоподавач и универ-
сален волтметър, гърси най-вероягните, най-често срешаните
повреди. Накрая, ако е необходимо, той използува своите теоре-
тични познания и по-сложните измервателни уреди, което дава
гаранция за пълна сигурност и качествена работа. Техникът,
който казва „аз ще се задоволя с отстраняването на онзи процент
повреди, който не изисква много усилия", или „най-важното е
апаратът да просвири", не е истински специалист.
Тр\дностите при радиоремонта се състоят главно в това, че
в радиоприемниците сравнително рядко се срещат видими повре-
ди, като например изгорял резистор, трансформатор или радио-
лампа. За изходна база при радиоремонта служат преди всичко
вторични явления — пълно мълчание на радиоприемника, на-
малена мощност или влошена чувствителност, смущения или из-
кривявания на звука. Някои от тези явления се схващат трудно
от ухото и дори често има противоречия между слушателите по-
ради намеса на субекзивни фактори. В това отношение ремонтът
на телевизори е по-благодарна работа, защото при изкривена
картина има по-малко място за спорове. „Телевизорът — както
някои се изразяват, представлява радиоапаратура, към конто не-
прекъснато е свързан осцилограф за наблюдение на изправността.’*
Разбира се, това е една шега, която се отнася само до ограничен
брой елементарни повреди.
Транзнсторните радиоприемници създаваз допълнителни труд-
ности. Транзисторите не светят както радиолампите. Няма отоп-
лителна жичка, няма зачервяване на аноди и решетки. Печат-
ният монтаж улеснява производствената технология, но затруд-
нява ремонта. Връзките в него се проследяват трудно, тъй като-
6
радиочастите и радиоелементите се намират върху неопроводе-
ната страна на платките. Смяната на елементите също е затрудне-
на и рискована поради малките им размери и сбитня монтаж.
В областта на литературата се чувствува остра нужда от сервиз-
ни схеми и други сервизни материали за радиоприемниците. Това
са схеми, съдържащи преди всичко данни за напреженията в раз-
личии точки, като се посочва вътрешното съпротивление на волт-
метъра, с конто са измерени тези напрежения. Често пъти са необ-
ходими и данни за бобините, указания за настройки, конструкции
на скалните механизми, данни за усилването и качествените по-
казатели на отделните стъпала и на радиоприемника като цяло
и др. В някои принципни схеми са посочени основните напреже-
ния, токове и честоти, но в повечето случаи тези данни липсват
или са оскъдни. Нещо повече — в последно време се забелязва
нарастваща тенденция на водещи световни фирми, на първо място
японски, а също така и редица западноевропейски да не издават
никакви сервизни материали. Същевременно моделите на гран-
зисторните радиоприемници, тунери и комбинирани апаратури
се увеличават с големи темпове. Непрекъснато се въвеждат нови
полупроводникови елементи, нови интегрални схеми, кварцови
филтри, микропроцесори, цифрови и логически електронни схе-
ми, включително кварцови електронни часовници и оптически
индикатори със светодиоди, създаващи не винаги само „комфорт
на обслужването", но често пъти и подобрение в редица качестве-
ни показатели на апаратурите.
При това състояние на нещата става ясно, че радиоремонтната
техника все повече ще се отказва от рецептурните методи, както и
от примерите с конкретни схемни решения и ще затвърдява мето-
дичната работа, ще добива класически облик подобно на силно-
токовата електротехника и автоматика-
Като заключение трябва да кажем, че най-добрите помощници
при радиоремонта си остават солидните познания по радиотехни-
ка, електроника и измервателна техника. Добрият теоретик може
да открива повреди чрез разсъждение, като изключва една въз-
можност след друга, докато стигне до целта. Този метод, придру-
жен с известии елементарни, но остроумно замислени измерва-
ния и проби, е сигурен, но твърде бавен. Освен това той не ви-
наги дава възможност за възстановяване качествените показатели
на радиоприемника, за неговата повторна настройка, такава как-
вато е извършена в завода-производител. Практическият опит,
овладяването на определена система и познаване възможностите
на съвременната измервателна апаратура, като се започне от
обикновените стрелкови волтметри или от ламповите волтмегри
(подразбира се и транзисторни, вкл. такива с ци ова индикация)
и се стигне до комбинираните сигналотърсачи с вградени сигнало-
7
подавачи, сигналгенератори и вобулоскопи, увеличават както
бързината, така също качеството и сигурността в радиоремонтна-
та работа.
инж. Максим Ил пев
София, септ. 1981 г.
8
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. радиоприемниците и радиоремонтът в българия
Днес по-голямата част от радиоприемниците в страната са
родно производство. С развитието на българската радиопромиш-
леност техният брой в последните години нарасна много. Непре-
къснато се създават нови модели транзисторни радиоприемници
от различен клас и с различно предназначение. Поради голямата
икономичност, която предлагат транзисторните схемни решения,
и поради развитието на родна транзисторна промишленост наред
с портативните приемници (преносими и джобни) започна произ-
водство и на стационарни транзисторни приемници и тунери.
Растящият брой на автомобилите наложи производството и иа
транзисторни автомобилни радиоприемници. Утвърди се и про-
изводството на радиограмофони, и на големи комбинирани музи-
кални шкафове. За нуждите на многобройните оркестри и само-
дейни музикални колективи, както и за любителите на качесгвено
звуковъзпроизвеждане и звукозапис се произвеждат различии
модели лампови и транзисторни нискочестотни усилватели.
Освен разнообразието в моделите съществува и доста голямо
разнообразие във вариантите на отделяйте модели. Отнася се за
изменения, наложени в процеса на производството- Ако започнем
отдалеч, трябва да споменем например приемника „Христо Ботев“,
производство на завод „Радиопром", и приемника „504“. Тези
модели са произвеждани с два или три вида лампи — съветски,
европейски, серия Е21 и европейски серия U21. Радиоприем-
никът „Марек" е произвеждан в шест варианта с изменения в
бобинния блок. Радиоприемниците „Мир", „Дружба" и „Септем-
ври“ са произвеждани и със съветски, и с миниатюрки лампи,
като освен това има изменения и във филтъра на токоизправите-
ля. В някои модели той е без дросел, а в други — с дросел. Ра-
диоприемникът „Христо Ботев", производство на Слаботоков
завод София, също има варианта според вида на лампите. Те
са или миниатюрни, или от 80-та серия. Освен това има модели
с индикатор за настройка ЕМ 4, както и с ЕМ 80. „Родина" също
е произвеждан с лампи 80-та серия и с лампи серия Е21. „Сим-
фония 10“ има два варианта на мрежовата част, „Прогрес" е про-
извеждан с български транзистори, както и с чехословашки.
Първите са PNP, а вторите — NPN. „Ехо“ РДТ-63 има известии
малки изменения в схемата, направени от Завода за малки радио-
приемници — Велико Търново.
9
Наред с българските на нашия пазар се предлагат както мно-
го съветски, унгарски, чехословашки, полски и германски (ГДР)
радиопрпемници, така и японски транзисторни радиоприемници,
австрийски и западногермански лампови радиоприемници. Чрез
магазините на „Кореком", чрез оказионните магазини и по частей
път в страната проникват и немалък брой радиоприемници (често
комбинирани с касетофони) от различии други марки и модели,
непредлагани на пазара.
Не е възможно да се посочат статистически данни за разпро-
странението на различните чуждестраини модели радиоприемни-
ци у нас. Преди години се предлагаха например предимно япон-
ски транзисторни радиоприемници, а в последно време — предим-
но съветски. Във всеки случай само моделите на транзисторните
радиоприемници са толкова много, че трудно могат да се обхва-
нат от сервизната литература.
При това положение дори ако оставим настрана ламповите
радиоприемници, разпространени преди 1944 г., конто са от поч-
ти всички индустриални странн и всички световни марки, а сыцо
така и от различните български производства на работилници
или малки фабрики, в страната има твърде голямо разнообразие
от модели. Действително съвсем старите радиоприемници (пре-
ди Втората световна война) постепенно се изоставят, но все още
създават доста грижи на радиоремонтниге бази. Налага се тях-
Фиг. 1.1. Символи на измервателни уреди, използувани в книгата:
/—универе тес волтмст р; 2 омметър (веригопроверител); 3 л мпов (транзисторен)
волтмет р, 4 джобен сип алоподавач н£ спектър от честоти; 5 сигнат търсач (сиг-
нал-трас<р> 6 високочестотен сигналгечератор (на определени честоти, синусоидални);
7—ниск >чс тоген сиг налгенератор (и определены честоти. сннусоидалии. toiгенератор);
3— осцилогрсф; 9 нобелгелератор (или комбиннраи уред)
ното модернизиране с нови лампи, смяна на вълнови превключва-
тели, мрежови трансформатори и остарели, влошени междннно-
честотни филтри и бобинни блокове. Проблеми има и със светите
от производство съвременни радиоприемници, конто сыцо ще
бъдат експлоатирани още дълго време.
Големпте 1рудности, конто създава това разнообразие, са евър-
зани с необходимостта от многостранна квалификация на радио-
техниците, снабдяването с резервни части и с липсата на помощна
литература.
10
1.2. СРАВНЕНИЯ МЕЖДУ РАДИОЛАМПИ И ТРАНЗИСТОРИ
1.2.1. Усилване на сигнала
Специалист, конто е изучавал сравнително по-дълго време
устройството и действие™ на радиолампите и има по-голям прак-
тически опит с тях, винаги се стреми да си обясни явленията при
транзисторите чрез известна аналогия с радиолампите. Младите
специалиста, конто сега завършват учеб-
ник курс по радиотехника и електрони-
ка, също са склонни да приемат такива
аналогии било за нагледност, било поря-
ди това, че все още явленията при ваку-
умните прибори се пзучават по-подробно
или най-малкото са по-разбираеми. За ра-
диоремонта тези аналогии се налагат пре-
ди всичко от практически съображения.
Очевидно е, че конструктивна анало-
гия между двата основни усилвателни
(активни) елемента мъчно може да се на-
прави. Нито фпзичните явления, нито ме-
ханизмът на усилване при тези елементи
имат някаква прилика помежду си. Във
вакуумните прибори с управляващ елек-
трод (триоди)елекгронният поток, излъч-
ван от един нагорещен катод, може да бъ-
де управляван от действие™ на електро-
статично поле, създавано от решетката.
Поради близостта си до катода управ-
ляващата решетка има по-силно влия-
ние върху електронния поток, отколкото
анодът. В транзисторите управление™,
(дот г индий) (дот. с арсен)
Фиг. 1.2. Радиолампа
(триод! и PNP транзистор
респ. усилването, се дължи на емитиране
на токоносители (електрони или дупки) от емитерния преход
към колекторния преход.
И все пак за радиоремонтната работа е полезно да се напра-
ви една аналогия, макар и невярна от гледна точка на физиката.
Ще я направим най-напред с помощта на фиг. 1.2.
Докато конструкцията на една радиолампа почти винаги може
да се разгледа през стъкления балон, конструкцията на тран-
зистора е недостъпна за окото. Плоскостният PNP транзистор
в най-общия случай представлява една малка плочка Германией
монокристал, дотиран с арсен, към конто е заварен изводът на
базата. От двете страни на тази тънка плочка е сплавено по едно
топче от индий с изводи навън — емитер и колектор. Германиях,
дотиран с много малки количества арсен, има N-проводимост,
а с индий — Р-проводимост. По този начин от двете страни на
II
плочката от германий с N-проводимост се образуват по две зо1/и
с Р-проводимост. Разгледан като серийно свързани проводници
и полупроводници, транзисторът се състои от метален изводен
край на емитера, индиево топче (зона Р,) преход от зона Р към
Кмекторен препод
при попечения поляритет
при посочения поляритет
работа 6 пропускоща
посока _ .
Аналогично на:
Поляритет на диод
за пропускащата посоко
Поляритет на диод
за спиращата посока
Фиг. 1.3. PNP транзистор, представен като два свързани диода
зона N, германий с N-проводимост (зона N), отново един преход
от зона N към зона Р, индиево топче и метален изводен край на
колектора. Изводът на базата изоставихме за опростяване. Зона-
та Р на емитера и зоната Р на колектора са еднакви в качестве-
но отношение, но са различии по големина. Граничната повърх-
нина между колекторната зона и базисната зона е зиачително по-
голяма от граничната повърхнина между базисната зона и еми-
терната зона. Това значп, че колекторното индиево топче е по-
голямо от емитерното.
Всеки преход PN или NP действува по отношение на тока,
който протича през прехода като диод, т. е. има изправителни
свойства.
Щом е така, тогава можем да си представим транзистора като
два свързани диода, както е показано на фиг. 1.3. Очевидно е,
разбира се, че тази аналогия е само привидна, тъй като чрез два
действително свързани диода не може да се постигне усилване.
Това представяне се оказва обаче много полезно за радиоремонт-
12
ната работа и по-специално при пзмерване на напрежения, то-
крве и сопротивления на самите транзистори.
Токовата верига емитер база, в конто действува „емитер-
нидт преход" на PNP транзистора, работа в пропускащата посо-
Фиг. 1.4. Симвсли на транзистори и р , Hc.aavna (триод)
ка. Преднапреженията в тази верига са обикновено такива, че
винаги тече слаб ток, наречен базисен ток (ток в базата). Токова-
та верига колектор база работи в спиращата посока. Напре-
жението на колектора е силно отрицателно и следователно напре-
жението на базата може да се разгледа като положително спрямо
него. Колекторният ток би бил съвсем слаб (спираща посока!),
ако не се поддържаше сравнително високо ниво от тока емитер —
база. Токът емитер — база „доставя" носители (базата „инжекти-
ра“ електрони) в колекторния преход и един вид влошава него-
вите качества.
Транзисторите от типа NPN могат да се представят по същия
начин като два свързани диода. Посоката на тези диоди обаче е
обратна на посоката, посочена във фиг. 1.3. Следователно, за да се
получи спираща посока за веригата колектор база и пропуска-
ща посока за веригата емитер — база, е необходимо да се обърне
поляритетът на захранването вместо минус трябва да стане
плюс на колектора, а вместо плюс мин^с на емитера. Базата
става положителна, но спрямо емитера. По отношение на колек-
тора този потенциал е малък и базата се оказва отрицателна спря-
мо него.
Символите и поляритетът на изводите на двата вида транзис-
тори са показани на фиг. 1.4. Двата символа се различават само
по посоката на стрелката на емшсра.
Сега в радиопрпемниците се използ^ват както транзистори
PNP, така и транзистори NPN. У нас също се произвеждат ра-
диоприемници с двата вида транзистори.
1.2.2. Освовни схеми
За транзисторите се използуват три основни схеми на свър-
зване: схема с общ емитер (ОЕ), схема с обща база (ОБ) и схема
с общ колектор (ОК). Тези схеми са аналогични на съответните
13
Схема с общ анод Схема с обща пешетгьа Схема с об ц катод
14
схеми с радиолампа: схема с общ катод, схема с обща решетка и
схема с общ анод (фиг. 1.5). Тази аналогия е научно по-обоснова-
на от аналогията, конто направихме по отношение на устрой-
стврто на транзистора. От нея би могла да се извлече и конструк-
тивната аналогия:
д) емитерът на транзистора отговаря на катода на радиолам-
пам (триод);
6) базата на транзистора отговаря на решетката на радиолам-
пата (триод);
р) колекторът на транзистора отговаря на анода на радиолам-
пам (триод).
Схемата с общ емитер и схемата с общ катод са най-често из-
полруваните схеми в радиоприемната техника.
По отношение на входного и изходното съпротивление трите
осцовни схеми на транзистора имат следните свойства:
а) схема с общ емитер:
входно съпротивление — (от 1 kQ до 10 кй);
изходно съпротивление — (няколко десетки килоомове);
б) схема с обща база:
входно съпротивление — (няколко десетки омове);
изходно съпротивление (няколко стотици килоомове);
в) схема с общ колектор:
входно съпротивление — (няколко стотици килоомове);
изходно съпротивление — (няколко стотици омове, а в някои
случаи и десетки омове).
Необходимо е да се знае още, че схемата с общ емитер пред-
лага най-голямо усилване по мощност — от 1000 до 10 000 пъти.
(При схеми с общ колектор усилването е от 10 до 200 пъти, а при
схеми с обща база — от 100 до 1000 пъти.) Усилванията по на-
прежение и по ток на схемата с общ емитер (от 10 до 200 пъти)
са равни на някои от другите схеми (по ток е равно на схемата с
общ колектор, а по напрежение — на схемата с обща база). Усил-
ването по ток на схемата с обща база е по-малко от единица (от-
слабване). Усилването по напрежение на схемата с общ колектор
е по-малко от единица (отслабване). Посочените усилвания са
реалии, а не теоретични, т. е. отчетено е условието за динамичен
режим. По отношение на схемата с обща база останалите две схе-
ми имат по-ниски честотни граници (по посока на високите често-
ти). Схемата с обща база има честотна граница от 10 до 100 пъти
по-висока от схемата с общ емитер.
1.2.3. Предимства и недостатъци
В сравнение с радиолампите транзисторите предлагат значи-
телни предимства:
а) не съдържат изгарящи или изтощаващи се части, каквито са
отоплителните жички и катодите на радиолампите;
15
б) поради липсата на отопление отделят значително по-малко
топлина в апаратурите, конто имат еднаква изходна мощност сьс
съответните лампови апаратури;
в) при включване заработват мигиовено;
г) имат малки размери, дълъг живот и са механично ус^ой-
чиви;
д) захранват се с ниски напрежения;
е) техният к. п. д. е по-голям поради липсата на отопление,
коего има изключително важно значение при преносими апфа-
тури.
Едновременно с тези безспорни предимства транзисторите
имат и някои свойства, конто могат да се посочат като иедоста-
тъци при съставянето на схемни решения. Такова свойство напри-
мер е чувствителността им към топ линии влияния.
1.2.4. Различия, за конто трябва да се внимава
От казаното дотук може да се направят някои практически
изводи, конто е особено важно да се вземат пред вид при радио-
ремонтната работа. Необходимо е да не се допускат грешки при
захранването или измерването, причина за конто да бъде една
повърхностно схваната аналогия:
а- При захранване на PNP транзистори минусът на батерня-
та се свързва през съответните колекторни товари към колекто-
ра, а плюсът — към емитера. Този поляритет беше посочен като
обратен на поляритета при радиолампите, като се прие, че ко-
лекторът е аналогичен на анода. За разлика от PNP транзисто-
рите NPN транзисторите се захранват със същия поляритет както
радиолампите, с изключение напрежението на базата. Необ-
ходимо е да се помни, че промяната на поляритета при грешно
свързване води често до повреда на транзисторите поради прегря-
ване или пробив.
б. Транзисторите са значително „по-нискоомни“ от радиолам-
пите, което значи, че вътрешните им съпротивления база — еми-
тер, емитер — колектор и колектор — база са по-ниски от съот-
ветните съпротивления при радиолампите. Това е причииата
транзисторите да се захранват с ниски напрежения, а радиолам-
пите— с високи. Отношението най-често е от 1,5 до 9 V срещу
250 V.
в. Поради нискоомния вход и сравнително нискоомния изход
на транзисторите в транзисторните апаратури е характерна упо-
требата на по-нискоомни резнстори (с малки изключения) и на
кондензатори с голям капацитет, особено в прехвърлящите вери-
ги между отделяйте стъпала.
г. Управляващата решетка в радиолампите почти не консуми-
ра мощност (с изключение на някои мощни крайни стъпала, ра-
ботещи в режим с решетъчен ток). Причина за това е електроста-
16
тичното управление в радиолампите, известно още с названието
„управление по напрежение". Базата на транзисторите и изобщо
управляващият електрод (според основната схема на свързване)
Консумира известна малка мощност, тъй като управлението е по
Ток. Известно изключение прави схемата със заземен колектор.
Тя има високо входно съпротивление, което може да се сравни с
/тякои лампови стъпала, като се вземат пред вид реалните схеми
с утечно съпротивление на входа. Изключение правят и полеви-
те (MOS) транзистори, конто все още се употребяват рядко.
1.2.5. Сравнение между начините на захранване
Транзисториите радиоприемници се захранват преди всичко с
галванически елементи — батерия. В по-редки случаи се изпол-
зуват акумулатори и мрежови токоизправители. Има и модели,
конто се захранват комбинирано, т. е. използува се или батерия,
или електрическа мрежа- Почти винаги за захранване се употре-
бява една единствена батерия с напрежение 3-=-9V (в последно
време най-често 4,5, 6 или 12 V). Тази батерия доставя всички
необходими напрежения за в. ч. и н. ч. стъпала.
На пръв поглед от казаното дотук може да се направи заклю-
чението, че при търсене на повредата захранването може да не се
проверява, стига приемникът да свири. В същност обаче основ-
ната причина за голяма част от оплакванията на притежателите
на транзисторни приемници се дължи на изтощена или остаряла
(изсъхнала) батерия или отделяй галванични елементи oi нея.
В сравнение с радиолампите, при конто отоплителното на-
прежение трябва да се поддържа постоянно в сравнително тесни
граници, транзисторните приемници работят при големи граници
на захранващото напрежение. При намаление на напрежението
естествено изходната мощност спада, но и при по-слабо звучене
на високоговорителя приемникът може да работи още дълго вре-
ме. Често намалението на силата на звука не се забелязва или се
отдава на „слаба станция". Преди да сире работата на осцилатора
или на самоосцилиращня смесител, при което вече не може да се
слуша никаква радиостанция, притежателят на радиоприемника
все още не сменява батерията. Често явление е напрежението на
батерията да спада до 40% от номиналната си стойност. При на-
малено напрежение радиоприемникът губи чувствителноет и за-
почва да изкривява сигнала. Клирфакторът се покачва не само
поради изместената работна точка на крайнею стъпало както
при радиолампите, но и поради други важни причини. Изтощена-
та или остаряла батерия има увеличено вътрешно съпротивление,
което измени в такт със звука захранващото напрежение на край-
ното стъпало. По същата причина става и честотно модулиране
на осцилатора, което води до още по-големи изкривявания.
2 Радиопоправки
17
Остарелите батерии в транзисторните радиоприемници предиз-
викват нелинейни изкривявания поради следните причини:
а) изместване на работната точка на крайното стъпало и от#
части на драйверното стъпало;
б) изменения в захранващото напрежение на крайното стъпало
в такт с модулацията на сигнала;
в) честотна модулация в осцилатора.
Изкривяванията, разбира се, са по-големи или по-малки в за-
висимост от схемного решение. Решаващо значение има резерва-
та по мощност на крайното стъпало, начините на стабилизиране
на работните точки, както и зависнмостта на честотно определя-
щите елементи от вътрешните капацитети и съпротивления на
транзистора.
И накрая трябва да направим още едно важно предупрежде-
ние.
Не е правилно да се смята, че транзисторните апаратури пред-
лагат голямо удобство при радиоремонтната работа поради вис-
ните напрежения на захранване. Това мнение вероятно е създаде-
но поради липсата на опасност от токови удари. Това мнимо удоб-
ство води твърде често до необмислено отпояване и запояване в
радиоприемниците в момент, когато те работят. Прекъсванията
и късите съединения във веригите на транзисторните стъпала
трябва да бъдат много добре обмислени, защото водят до повреди
на транзисторите. Прекъсванията в изводите на радиолампите са
разрешени с малки изключения, например анода на мощни край-
ни стъпала. Късите съединения не са фатални толкова за самите
лампи, а по-скоро за останалите елементи в стъпалото или в за-
хранването.
18
2. РАДИОРЕМОНТИ
2.1. ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
Не си внушавайте, че ремонтът на радиоприемници и усилва-
тели е лека работа, че бързо се осъществява с помощта на няколко
правила и повърхностни познания по радиотехника и че практи-
ческият опит се добива лесно, след като имате схемата и поялника
в ръка. Наистина случват се повреди, конто могат да се отстра-
нят от хора, незапознати с радиотехниката. Но ако на една лека
кола е спукана гума и вне я поправите, това не значи, че сте авто-
монтьор. В радиоприемниците сравнително рядко се случват
вид 1ми повреди, но дори и тогава се изискват сериозни познания.
Още по-солидни познаний са необходима за откриване на невиди-
мите повреди, за конто трябва да се съди по вторични явления.
Най-честите повреди в радиоприемниците са пълно мълчание,
изкривявания на тона, пшцения или бръмчения, слаба чувстви-
телност или малка мощност. За едно и също ненормално поведе-
ние на радиоприемника може да има различии причини. Понякога
са налице няколко причини одновременно. Особено тежки са слу-
чайте на „серийни повреди". Това са повреди, конто са последва-
ли една след друга с причинна връзка помежду си — едната пре-
дизвиква другата, а тя от своя страна предизвиква третата. Де-
фектира крайната лампа, вследствие на което напрежението на
филтровите електролитни кондензатори се повишава. Първият
от тях пробива, но клиентът не изключва радиоприемника, а се
мъчи да „улови" станция, докато изправителната лампа изгаря.
Може да се отиде и по-далеч. Изправителната лампа е с директно
отопление, жичката пада върху анода и дава късо съединение във
вторичната намотка на трансформатора. Тъй като предпазителите
са обикновено заменени с жички, поради една стара традиция да
не се прилагат достатъчно резервни предпазители към апарата,
накрая изгаря и мрежовият трансформатор. Сега вече радиоприем-
никът се спира поради лошата миризма, конто излъчва. Вика се
радиотехник, който или трябва да смени мрежовия трансформатор,
или трябва да го пренавие.
Радиотехникът трябва да знае как работа един радиоприем-
ник, да му бъдат ясни всички явления в този лабиринт от радио-
части и връзки. Необходими са теоретически познания по радио-
техника и електроника. Добрият радиотехник открива повредите
с повече разсъждения и с по-малко манипулации. Разбира се,
този метод би бил много бавен, ако не е подкрепен от определена
19
система в работата. Дългият практически опит от своя страна
преработва голяма част от разсъжденията в нещо, което би могло
да се нарече интуиция.
Да се поправи един радиоприемник, означава след поправкам
той да работи така, както е работал при пускането му от завода;
Чести са случайте, когато освен откриване на повредената радио1
част се налага да се издирят и други повреди и освен това да се
настрои радиоприемникът. Радиоприемник, който е работал
дълго време, като правило има известии повреди като следствие
на остаряване. Слушателят обикновено не забелязва изменение™
в качество™ на приемане. Той свиква постепенно с тези измене-
ния. Разликата трябва да се открие от техника. Съвестният спе-
циалист, след като отстрани основните повреди, от конто се оп-
лаква клиентът, трябва да провери радиоприемника на слух или
да измери някои качествени показатели, ако това е необходимо,
както на приемника като цяло, така и на частите, в конто се съм-
нява. С течение на времето се променят преди всичко показате-
лите на радиолампите. В зависимост от отражение™ на тези изме-
нения върху качествени показатели на радиоприемника се реша-
ва дали дадена радиолампа може да работи още или трябва да бъ-
де заменена с нова. С течение на времето влошават качествата си
и някои кондензатори. Ако се намират в трептящите кръгове,
кондензаторите предизвикват намаление на чувствителността и
влошаване на избирателността. Същото може да се случи с някои
марки стоманени ядра за в. ч. бобини. Остаряването на прехвър-
лящите кондензатори може да предизвика значителни изменения
в режима на радиолампите, а остаряването на електролитните кон-
дензатори — бръмчене, пищене или намаляване на чувствител-
ността.
Радиотехникът, който се занимава с ремонт, не бива да се меси
в работата на конструктора, като преправя — опростява или ус-
ложнява — схемата. Известии изменения в схемата се допускат
само когато липсват необходимите радиочасти и няма изгледи
повече да бъдат произвеждани. Преправянето може да бъде на-
правено само ако е получено изрично разрешение от клиента.
Обзавеждайте постоянно работното си място с измервателни
уреди, като се започне от джобен сигналоподавач и се стигне до
вобелгенератор. Има много полезни уреди, чието конструиране
не изисква особени средства и време. Работата върху създаване-
то им е най-подходящото поле, в което може да проявите кон-
структорските си способности.
Изслушвайте разказа на клиента за състоянието на апарата,
за повредата, макар понякога този разказ да е наивен или не на-
пълно верен. Това се налага не само от учтивост, а защото в мно-
го случаи се спестяват излишни усилия и време. Особено важно е
да се разбере дали в приемника е имало „чужда намеса" и др.
Не пристъпвайте към радиоремонтна работа, преди да сте при-
20
слушали сами радиоприемника на всички обхвати и по цялата
скала или най-малкото да сте се опитали да го чуете. Тази мани-
Ьулация се извършва обикновено, като задният капак на радио-
приемника е отворен и вне наблюдавате непрекъснато поведе-
нието на изправителната и крайната лампа. Разбира се, това се
отнася само до лампови радиоприемници със стъклени лампи.
Селеновите токоизправители и крайните транзистори трябва да
се проверяват за загряване.
Първото, което трябва да направите, преди да започнете ре-
монта, е да си създадете добри условия за работа. Ако не се на-
мирате на работната маса в лабораторията, а в жилището на кли-
ента, на вас вп е необходим стол, подходяща маса и много добро
осветление. Подредете добре инстрзментите и уредите си и внима-
вайте добре къде ще сложите поялника, ако се наложи да го за-
грявате.
Добрият радиотехник използува всички помощни средства,
конто му предлага съвременната техника, като уреди и инстру-
менти, принципни и сервизни схеми, таблици за радиолампи и
транзистори, скици на скалния механизъм, указания и скици,
дадени върху капака на радиоприемника или в неговата доку-
ментация, и др. Ползуването и разчитането на техническа доку-
ментация е точно това, което отличава професиопалиста от непро-
фесионалиста.
Демонстрациите на бързина не са необходими. Ремонтът не е
състезание. Освен това прибързаността увеличава рязко вероят-
ността от грешки. Вместо прибързаност методиката на радиоре-
монта препоръчва внимателно оглеждане, подреждане на инстру-
ментите и уредите, прибиране на винтчетата и радиочастите в
отделни кутийки или завиване след разглобяването отново в
техните отвори и т. н. При изследване на монтажа в радиоприем-
ника или при демонтиране на някоя радиочаст обязателно се
изисква съставянето на скици и схеми на връзките, както и но-
мерация на проводниците с малки етикетчета. Това е особено на-
ложителио при смяна на радиочасти с повече изводни краища,
като вълнови превключватети, мрежови трансформатор!! и м. ч.
трансформатори.В някои случаи се налага маркиране на краища-
та дори на монтажни двуполюсни елементи, например електролитни
кондензатори или диоди, щом като те имат определен поляритет.
При първите признаци на умора и притеснение радиотехникът
трябва да почине и да се занимае с друга работа. В противен слу-
чай надеждите за успех намаляват.
Само в изключително редки случаи имате основание да се за-
хванете направо с тримерите и ядрата за настройка. Това е една
честа грешка на начинаещите. Към настройка се прибягва само
тогава, когато всички повреди са отстранени. Освен това трябва
да се знае, че пълната настройка или дори донастройката на от-
21
делни бобини се налага твърде рядко. Изключение се прави само
тогава, когато има следи от намеса на неспециалист.
Добри помощници на радиотехника са както непрекъснатото
обогатяване на теоретичните познания, така и обмяната на опитт
с колегите. При по-тежки повреди обмяната на опит е особено
необходима. Тя е нещо като лекарски консулт, който не накърня-
ва достойнството на специалиста. Колкото една повреда е по-
необичайна, толкова повече теоретично задълбочаване изисква
тя. Налагат се справки в литературата или обмяна на опит с ко-
леги, конто са имали вече подобии случаи.
2.2. МЕТОДИ НА РАБОТА
Методите на работа се делят преди всичко на три основни
групи:
1) предварителен преглед;
2) систематично откриване на повредата;
3) статистични методи.
Предварителният преглед включва общи визуални прегледи,
прости проби за бързо откриване на повредата, както и известии
измервания на консумираната мощност на радиолампи и тран-
зистори. Към предварителния преглед се включва и една подгру-
па от статистичните методи — откриване на повредената радио-
част по вероятностния метод. Използуват се само някои измерва-
ния, конто обикновено принадлежат към систематичните методи.
Предварителният преглед не бива да продължи дълго време, а
при неуспех е необходимо на време да се премине към система-
тична работа. В противен случай това вече не е преглед за бързо
откриване на повредата, а става нещо като „игра на лотария".
Ориентировъчното време за такъв преглед е около половин час.
Увличането в продължителен предварителен преглед, а съ-
що и терминът „проби за бързо откриване на повредата" често бу-
дят негодувание в някои специалиста. Практиката обаче твърдо
е наложила разумно извършения предварителен преглед и е до-
казала, че чрез него се песта време. Случайте на действително
бързо откриване на повредата компенсират останалите случаи,
при конто предварителният преглед е отишъл напразно. Пипането
с отвертка или с пръсти вместо подаване на сигнал от сигналопо-
давач, свързването на кондензатори накъсо (ако това е допустимо
електрически), използуването на пробни радиочасти вместо из-
мерване и други подобии действия не бива да се смятат за „апо-
крифни“ методи. Използуването на пробни лампи в ламповите
радиоприемници е изместило до голяма степей измерването с
лампомер, на който в по-старата литература по радиоремонти
се отдав а незаслужено голямо значение.
Сыцността на радиоремонтната техника си оставят, разбира се,
систематичните методи на работа. Те водят до абсолютно сигурно.
22
Макар И сравнително бавно откриване и на най-необичайната по-
Вреда.
Систематичною откриване на повредата включва следните ме-
тоди на работа.
1. Статични методи:
а) анализ на напреженията;
б) анализ на токовете;
в) анализ на съпротивленията;
г) статично измерване на лампи и транзистори.
2- Динамични метэди:
а) сигналоподаване на спектър от честоти;
б) сигналоподаване на определени честоти;
р) сигналотърсене със сигналотърсач (сигнал-трасер);
г) сигналотърсене с осцилограф;
д) комбиниран метод на сигналоподаване и сигналотърсене;
е) измерване на лампи и транзистори в динамичен режим;
ж) измерване на усилванего;
з) пробна експлоатация на радиоприемника;
н) измерване на качествени показатели.
Към тези две групи може да се добави и групата на статистич-
атитС методи, тъй като тези методи се използуват при предвари-
телния преглед само частично.
3. Статистични методи:
а) търсене по вероятностния метод;
б) търсене според характерниге повреди на определени модели.
Редът, по който са посочени тс.-, и методи, е, така да се каже,
,,класически“. Той не говори нищо за ефикасността на отделните
методи. Най-новите схващания за рационалния път, който трябва
да се следва при прилаганею на систематичните методи, поставят
на първо място динамичните методи. В днешно време е станало
просто модно да се започва с подаване на сигнали с широк спектър
от честоти (правоъгълни импулси). Този метод е удобен и поради
това, че се изпотзуват транзисторни сигналоподавачи, коиго имат
форма на писалки и се носят в джоба. В лаборатории условия, раз-
бира се, тези сигналоподавачи не превъзхождат сигналгенераторите
за ниска и висока честота. Останалите мегоди от групата „дина-
мични" са също ефикасни. Динамичните методи не могаг, разбира
се, да изключат статичните четоди. Когато е открито дефектною
стъпало, „влизат в действие" главно статичните методи и работата
може да се доведе докрай с употреба на по-прости средства (или
най-малкото по-популярни) универсален волтметър или омметър.
23
В радиоремонтната практика се правят комбинации от различ-
имте систематични методи, като сеработи посменное един или друг
метод според вкуса и разсъжденията на специалиста. Важното е
техникът да има определен план на работа и да избира един или
друг метод, ръководен от определена техническа логика.
2.3. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД ПРИ ЛАМПОВИ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
2.3.1. Отчитане на консумираната мощност
На практика отчитането на консумираната мощност от лампо-
вите радиоприемници се прави само в някои добре обзаведени ла-
боратории, защото не изисква никаква допълнителна загуба на
време, тъй като ватметърът или амперметърът е така и така вклю-
чен към контакта. Така че за извършването на проверката е необ-
ходим само един бегъл поглед към таблото. В случая се касае
за употреба на груби уреди за табло. При това положение опас-
ността от неволно неправилно превключване, което може да по-
вреди универсален измервателен уред, е изключена. Трябва да
се отбележи, че този метод, макар и малко- популярен, е много
полезен. Чрез измерване на консумираната мощност се пести вре-
мето, определено за ремонта, защото се откриват голям процент
повреди. Най-важното обаче е, че чрез него се предпазват радио-
приемниците от тежки допълнителни увреждания, конто биха
се явили при продължителна консумация на ток. Такива повреди
могат да бъдат например претоварване и излизане от строя на
мрежови трансформатори или изправителни лампи.
За извършване на това измерване е необходимо да се знае как-
ва мощност може да бъде консумирана от радиоприемника. Тя по-
някога се отбелязва на задния капак на радиоприемника. Тази
практика при старите радиоприемници се спазваше доста стрикт-
но — консумацията се отбелязваше във VA. За съжаление днес
не е така. Във всеки случай практическият опит бързо изработва
чувство за приблизителната консумация на отделяйте типове
радиоприемници. За един среден лампов супер тя се движи меж-
ду 40 и 60 VA. Когато измерването се извършва с амперметър,
който не е градуиран предварително във W или по-скоро във VA,
е необходимо да се направи малко пресмятане по подобие на след-
ния пример’
Какъв ток консумира един радиоприемник, за който в про-
спекта е отбелязана мощност 55 VA (в проспектите мощността се
дава почти винаги), ако е включен към напрежение 220 V?
Използува се познатата формула
= P[VA]
U[VJ
24
или за нашия случай
R 1
/- 220 0,25 А.
Още по-удобно е на таблото да се залепи готова таблица, като
например предложената.
Консумиран ток [А] Консумираиа мощност [VA]
0,1 22
0,12 26,4
0,14 30,8
0,16 35,2
0,18 39,6
0,20 44
0,25 55
0,30 66
0,35 77
I 0,40 88
1 0,45 99
0,50 110
0,55 121
0,60 132
0,65 143
0,70 154
0,80 176
0,90 198
1,00 220
За какво говори повишената консумация?
Ако консумацията е значително по-висока от предписаната,
радиоприемникът трябва бързо да се изключи от мрежата, след
което токоизправителната лампа се изважда от цокъла или се
отпоява селеновият токоизправител. По изключение се допуска
само един краткотраен преглед на изправителната лампа, за да
се види дали тя свети необичайно, загряват ли се анодите и пр.
На селеновия токоизправител може да се отпоят само изводите
към мрежовия трансформатор двата края, означени със знак
за променлив ток. Ако след това консумацията е намаляла, това
значи, че има вероятност да е пробит един от двата главки филтро-
ви електролитни кондензатори (по изключение и двата).
Ако след смяната или отпояването на кондензаторите консу-
мацията все още е повишена, трябва да се отпоят блок-конден-
заторите, свързани към намотката за анодно напрежение (ако
има такива), и да се провери дали не са пробити. Омметърът не
винаги дава сигурен резултат, тъй като има случаи на пробиви,
конто при понижено напрежение се възстановяват.
В случай че консумацията е все още голяма, повредата трябва
25
да се търси в отоплителните вериги на радиолампите или в освет-
лението на скалата, като се използуват вероятностните методи.
Възможно е да има късо съединение и то трябва да се премахне.
И накрая, ако дотук няма резултат, трябва да се провери най-
лошото — пробив и навивки накъсо в мрежовия трансформатор,
ако има такъв. В този най-тежък случай се отпояват всички из-
води на вторичните намотки и трансформаторът се проверява
без товар (на празен ход). Неговата консумация без товар не би-
ва да надминава 100 mA. Ако тя е по-голяма, трябва да се очаква
загряване на трансформатора след около петнадесет минути.
Това се проверява с опипване. При по-тежки случаи трансформа-
торът мирише. Често пъти той мирише още в началото на включ-
ването и тогава повредата се открива бързо. Препоръчва се смя-
на на трансформатора с нов.
Понастоящем поправката на един радиоприемник се състои
преди всичко в откриване на повредата. Поправки на радиочасти
почти не се правят. Изключение представляват само обичайните
измивания с бензин и поставянето на корда.
В добре уредените лаборатории се препоръчва включването на
радиоприемниците да не става направо към мрежата, а към вто-
ричните намотки на съответни разделителни трансформатори.
Това са обикновени трансформатори (не автотрансформатори),
конто са с по-голяма мощност и служат за захранване на повече
радиоприемници едновременно-или са с малка мощност и са пред-
назначена за захранване на единични радиоприемници. Първич-
ната намотка се включва към осветителната мрежа, а вторичната
има изводи за няколко напрежения, например 220 V, 150 V и
ПО V. Тези вторични напрежения не са необходими самозавключ-
Фиг. 2.1. Разделителен трансформатор с волтметър и амперметър
ване на стари модели радиоприемници, а могат да се използуват
и за захранване с понижено напрежение на радиоприемници,
конто са само за 220 V. В такъв случай трябва да се използува
специална таблица за консумираната мощност. Предимството е
26
това, че радиоприемникът може да остане включен за по-дълго
време без опасност от допълнителни повреди. Освен амперметър
за измерване на консумацията се препоръчва към вторичната
намотка 220 V да има постоянно включен волтметър за контро-
лиране напрежението на мрежата (фиг. 2.1).
Разделителният трансформатор предпазва радиотехника от
токови удари. Ето зато в някои страни използуването на разде-
лителни трансформатори в сервизните лаборатории е задължител-
но. Известно е, че докосването на мрежата, макар и с една ръка,
крие опасност поради това, че звездният център или нулевият
проводник са заземени. Към разделителния трансформатор се
включва и поялникът. Използуването на разделителен трансфор-
матор се препоръчва и от правилника за охрана на труда. Употре-
бата на такъв трансформатор при ремонт на радиоприемници със
серийно захранване е наложителна, тъй като се премахва опас-
ността от галванична връзка с мрежата.
Вграденият волтметър и възможността за изменение на напре-
жението, което се подава към радиоприемника, създават също
големи удобства при ремонта. Захранването на приемника с по-
ниско или по-високо напрежение създава условия за проява на
скрита дефекта — такива, конто се проявяват при промяна на
мрежовото напрежение. Често пъти клиентът се оплаква, че при-
емникът му не работа след 21 часа или не работи еднакво добре
по всяко време. В случая смесителната лампа е с намалена еми-
сия или има изменения в стойностнте на монтажните елементи
на осцилатора и осцилациите спират например при мрежово на-
прежение 190 V. В добре обзаведените радиоремонтни работилни-
ци е прието поправените вече радиоприемници да се изпробват в
по-широк обхват от мрежови напрежения, например от 180 до
250 V.
Разделителният трансформатор има и известии недостатъци.
Така например той не позволява да се открие пробив на конден-
затора между шаси и буксата „земя“ в радиоприемниците за посто-
янен и променлив ток (серийно захранване). Това е изяснено на
фиг. 2.2. Пробитият кондензатор е означен с пречупена стрел-
ка — знак за късо съединение. С пунктирана линия е показан
пътят на тока, ако радиоприемникът се захранва направо от мре-
жата и ако връзката му с мрежата има определен поляритет.
Освен това поради факта, че мрежата е галванически отделена
от радиоприемника, кондензаторът (или по-скоро двата конден-
затора), който някои радиоприемници имат между мрежа и ша-
си, престава да играе своята роля и чувствителността може да
намалее. Обикновено обаче капацитетът между първичната и вто-
ричната намотка на разделителния трансформатор е достатъчеи
за добро заземяване по висока честота.
Има и две други повреди, конто при захранване направо от
мрежата се откриват лесно чрез свързване на „земното съедине-
27
Фигj 2 2
Пробив в кондензатора между
емник за постоянен
шаси и букса „земя“
и промеилив ток
в радиопри-
Фиг. 2.3. Пробив на аитенния конденэатор в радиоприемник за постоянен
и променлив ток
28
ние“ към буксата „земя“. Те са пробит антенен кондензатор (пора-
ди употребата на „земно съединение" вместо антена) — фиг. 2.3,
и пробив към шасито от първичната намотка на мрежовия транс-
форматор — фиг. 2.4. От схемите е явно, че в първия случай се
Фиг. 2.4. Пробив между първичната намотка на мрежовия трансформатор
и шаси в радиоприемник за мрежа
касае до приемник за постоянен и променлив ток, а във втория —
до мрежов приемник. При използуване на разделителен трансфор-
матор тези повреди не могат да се проявят по същия начин.
Разбира се, показаният „недостатък*1, че не могат да се проя-
вят илюстрираните във фигурите повреди, не може да бъде при-
чина да се отхвърли употребата на разделителен трансформатор.
Просто тези случаи трябва да се знаят и съответно да се предприе-
ма измерване с веригопроверител.
2.3.2. Прислушване от техника
Прислушването на радиоприемника от техника обикновено е
първата точка от предварителния преглед, която на практика
почти винаги се изпълнява.
Прислушването обикновено насочва къде трябва да се търси
повредата — в токозахранването, във филтровата трупа, в ниско-
29
честотната или високочестотната част на приемника. Съществуват
и повреди, конто при прислушване се откриват веднага. Напри-
мер чрез въртене на копчето за настройка, чрезвъртене нарегула-
тора за силата на звука, неколкократно превключване на въл-
ните и въртене на тонрегулаторите се установяват следните по-
вреди:
а) „хъркащ“ или прекъснат потенциометър за силата на звука
или потенциометър-тонрегулатор;
б) замърсени пера на вълновия превключвател (въртящ гале-
тен или клавишей);
в) счупен ключ за включване (към потенциометъра за сила на
звука или към клавишния превключвател);
г) късо съединение между пластинките на въртящия конден-
затор за настройка (пращене, както при точка а и б или загубва-
не на част от вълновия обхват на скалата);
д) приплъзване на кордата на скалния механизъм или скъсана
корда.
Ако се открие, че перата на вълновия превключвател са за-
мърсени, се препоръчва те да бъдат измити със специална течност
или в краен случай (защото разтваря някои пластмаси) с бензин.
Манипулацията се извършва с малка мека четчица. Измиването с
бензин се препоръчва и като първа мярка при „хъркащ" въртящ
кондензатор, а понякога и при „хъркащ" потенциометър (ако е
затворен, се пробива малка дупчица на капачката и бензинът
се шприцва със спринцовка). Подобии „инжекции" обикновено не
решават въпроса напълно и след време операцията трябва да се
повтори, докато накрая се вземе решение за сменяване на повре-
дената радиочаст. Оправянето на изкривени пластинки от въртя-
щия кондензатор е деликатна работа, която изисква голяма опит-
ност. Механичните повреди в скалния механизъм се поправят
с помощта на скиците на производителя, ако пътят на кордата
не е познат на радиотехника предварително. Може твърдо да се
каже, че това е една от най-неприятните работи за радиотехника.
Разбира се, има модели и модели. При някои стари модели радио-
приемници скалните механизми са „дяволски сложни".
Ако към посочените тук поправки на радиочасти се добавят
и почиствания на изводи на радиолампи, пера на цокли, смяна на
цокли в приемника и „присаждане" на цокли към радиолампите
(смяна на стара лампа, която не се произвежда, със съвременна)
и центровка на „хъркаща", изметната встрани трептяща бобина
на високоговорител, може да се каже, че с тези допълнителни неща
поправките на радиочастите се изчерпват. Преди години в радио-
ремонтната литература се пишеше много за най-различни други
по-съществени поправки — навиване на трептящи бобинки за
високоговорители, навиване на трансформатори и бобини, по-
правки на кондензатори и резистори. Отиваше се дотам, че се „ак-
тивизираха" катоди на остарели радиолампи или с добавка на нов
30
електролит се „пренавиваха" електролитни кондензатори. Дори
се оксидираше положителният електрод. Днес се работа почти
изключително със замяна на радиочасти.
Поради тази причина в нашия курс по радиоремонти ще се
говори преди всичко за откриване на повредите, а не за тяхиото
отстраняване. Отстраняването се свежда най-често до отпояване
и запояване на два или няколко изводни крашца или до отвиване
и завиване на няколко гайки. По-особените случаи при тази ра-
диоремонтна работа, разбира се, ще се споменават. Повечето за-
бележки и правила в тази насока се отнасят до транзисторните
апаратури.
2.3.3. Общ визуален преглед
Общият визуален преглед се извършва след прислушването
дори ако повредата вече е открита, за да се потърсят други нере-
довности в приемника. Общият визуален преглед се изпълнява
на три етапа.
1. Преглед преди включването на радиоприемника в мрежата
а. Преглед на радиолампите. Трябва да се установи дали
всички радиолампи са налице, дали не са разместени или са чуж-
ди на схемата и дали някои от тях не са извадени от цокъла. Раз-
мествания на радиолампите се очакват, когато собствеиикът или
други лица са се опитвали да поправят приемника. Ако радиолам-
пите са стар тип с„качулки“, трябва да се провери дали капачките
не са изскочили от качулките. Лампите с дълбок цокъл често из-
лизат навън и трябва да се натискат за проверка. При тях е необ-
ходимо и известно разклащане в цокъла, тъй като понякога не
контактуват добре. Означението върху всяка лампа трябва да се
провери. Не разчитайте на това, че ги познавате по форма. Тук
трябва да се спомене, че много стари майстори имат горчиви спо-
мени с дефекти в цоклите. Какво ще кажете например за лошо
контактуване на първа решетка? Измерванията върху изводите
на цокъла дават нормални напрежения. Лампата е редовна. Един
толкова прост дефект може да ви похаби нервите!
б. Проверява се дали приемникът не е преправян. Схемните
изменения или неправилната замяна на части от начинаещи „спе-
циалиста" или други „майстори" правят понякога радиоремонта
особено тежък.
в. Преглед на останалите части в монтажа. Необходимо е да
се хвърли по един бегъл поглед върху мрежовия трансформатор»
за да се види дали не е горял, върху електролитните кондензато-
ри — дали не са изтекли или издути, и върху останалите кондеи-
31
затори и резисторите. Изтекла кабелмаса от някои блок-конден-
затори или почернял резистор обикновено, но не винаги са ука-
зание за повреда. Необходимо е да се научите да степенувате по-
черняването и изтичането на кабелмаса.
След замяна на повредената радиочаст трябва с помощта на
схемата и логически разсъждения да се открие първопричината.
Понякога резисторите прегарят поради лошо качество или по-
ради това, че конструкторът не е предвидил достатъчно резерва
по мощност. В много случаи обаче прегарянето има някаква пър-
вопричина, например пробит кондензатор.
След като е прегледан в „студено състояние", радиоприемни-
кът трябва да се включи в мрежата. Преди включването е необ-
ходимо да се погледне мрежовият превключвател (ако има такъв),
за да се види на какво напрежение е поставен. Това е абсолютно
необходимо, въпреки че днес превключвателят на напрежение
(волтажен разпределител) е изгубил значението си, тъй като у
нас няма мрежи с напрежение, различно от 220 V.
2. Преглед с едновременно краткотрайно включване в мрежата
Прегледът с едновременното краткотрайно включване в мре-
жата се извършва само когато не е направено прислушването от
техника. В такива случаи при първоначалното включване към
мрежата е желателно да се внимава, особено когато клиентът е
дал информация, че е изключил приемника веднага след като той
е спрял да работи — „отведнъж започна да бучи и аз го изклю-
чих“, „спря, замириса на лак и аз го изключих“ и т. н.
Редът на наблюденията е следният:
а. Наблюдават се радиолампите и преди всичко изправителна-
та лампа, като ръката не се вдига от ключа за включване или от
щепсела, за да може при нужда радиоприемникът бързо да се
изключи. Ако радиоприемникът въобще не се загрява, т. е. лампи-
те и скалните крушки не светят, се проверява мрежовият пред-
пазител (стопяем или автоматичен), а при радиоприемници за
постоянен и променлив ток (серийно отопление на радиолампите)
се проверяват скалните крушки. Проверките се правят с вериго-
проверител или в краен случай при включен радиоприемник,
като с помощта на отвертка или парче проводник се свързва накъ-
со мрежовият предпазител, ключът за включване и скалните круш
ки (при радиоприемници за постоянен и променлив ток). Ако след
тези проби „накъсо“ все още няма светлина, може да се опипа с
ръка мрежовият трансформатор. Ако има трептене, се отнася за
прекъсване на общата отоплителна верига (само при радиоприем-
ници със селенов токоизправител). Ако няма трептене, трябва
да се провери шнурът за мрежа. Тази проверка се прави след
изваждане от контакта. Щепселът се свързва с парче проводник
32
накъсо и с веригопроверител се мери целият шнур в точките на
спояване.
б. Ако радиолампите се загряват, проследява се поведението
на изправителната лампа. В момента на пускане може да се поя-
вят искри между отоплителната жичка (при директив отопление)
я анодите. След няколко секундн това искрене трябва да спре.
В противен случай или при зачервяване на анодите приемникът
незабавно се изключва от мрежата и се проверява дали не е про-
бит някой електролитен кондензатор от филтровата трупа. Кон-
дензаторите се проверяват с омметър в двете посоки или още по-
добре е да се заменят последователно с пробен електролитен кон-
дензатор.
3. Преглед след окончателно включение в мрежата
а. При миризма на лак, боя или друг изолационен материал-
трябва своевременно да се огледа и опипа мрежовият трансфор-
матор и резисторите върху шасито (от горната му страна), ако-
има такива. Миризма, наподобяваща миризмата на кисело зеле,
говори за повреден или претоварен селенов токоизправител. От-
варя се долният капак или ако няма такъв, приемникът се изваж-
да от кутията (всички копчета и винтчета се слагат в кутийка илн
се завинтват отново на местата им!). Прави се проверка на изгоре-
ли резистори. Ако боята на някой резистор е напълно изгоряла,
той вече не мирише.
б. Проверява се поведението на останалите радиолампи. С
изключение на лампите от „стоманената серия" във всички оста-
нали се вижда поне една светеща точка, ако не целият нагрят ка-
тод — крашцата на отоплителната жичка. В радиоприемниците
за променлив ток светенето на тези точки започва веднага след
включването в мрежата, а в приемниците за постоянен и промен-
лив ток (лампи със серийно отопление) — след около половин
минута. В някои радиоприемници за постоянен и променлив ток
след краткотрайно силно просветване следва продължително за-
гасване на светещите точки и едва тогава бавно започва нормал-
ното загряване.
Особено внимание трябва да се обръща на крайната лампа. В
нея не бива да се загрява никой друг електрод освен катода. Тряб-
ва да се знае, че зачервяването на тънките спирали на решетките
не се забелязва лесно. Загряването на първа решетка говори най-
често за пробит или с голяма утечка прехвърлящ кондензатор, а
на заслона (екранната решетка) — за прекъснат високоговорител
(при силен сигнал на входа на крайната лампа). Проверката за
загряването на анода изисква систематични измервания, конто се
разглеждат в раздела за систематично търсене на повреди.
3 Радиопопрааки
33
2.3.4. Откриване на повреди чрез проби
а. Прослушва се дали приемникът има брум (бръмчи ненор-
мално силно).В такъв случай се прави проба на двата главки фил-
трови електролитни кондензатора (първи и втори електролитен
кондензатор), като те се запаралелват със здрав пробен електро-
литен кондензатор (най-малко 16p,F при 350-=-500 V). Прекъс-
ването на електролитните кондензатори от филтровата трупа е-
една от най-честите повреди при стари радиоприемници.
б. Потенциометърът за сила на звука се отваря докрай, пре-
включва се на грамофон и се пипат с пръсти последователно двете-
грамофонни букси или „топлият" край на потенциометъра. Пипа-
нето трябва да бъде съвсем леко и кратко, за да не се претовари
високоговорителят. Пипанес отвертка не се допуска. Появяването
на силно бръмчене говори, че нискочестотната част на радио-
приемника е в ред.
в. Антенната букса се пипа с отвертка, която се държи с ръка
за металната част (или с бананщекера на антената). Когато по-
тенциометьрът за силата на звука е поставен на максимум („от-
ворен" потенциометър) и пукането при тази проба е достатъчнО'
силно, може да се направи заключение, че основният дефект е
отстранен. Необходимо е радиотехникът да си изработи чувство
за това, до каква степей трябва да пука високоговорителят при
докосване на антенната букса с отвертка, хваната с ръка за метал-
ната част. Ако приемникът реагира добре на тази проба, се пре-
минава към търсене на предаватели по скалата.
г. Ако въпреки това радиоприемникът не приема, може да се
заключи, че има повреди в смесителното стъпало, че липсва ос-
цилация. При такава повреда пукането при докосване на антен-
ната букса обикновено е по-слабо. Поправките в смесителното-
стъпало изискват систематични измервания.
д. Капачките върху качулките на старите серии радиолампи,
ако има такива, се свалят и качулките се пипат с пръст. Край-
ната лампа трябва да реагира със съвсем слабо бръмчене, а пред-
усилвателната — със силно бръмчене. Следва да се отбележи,
че понякога нормалното пукане от пипане на управляващата ре-
шетка на междинночестотната или смесителната лампа е доста
слабо. Ако лампите нямат качулки, тази проба се прави на цок-
лите от долната страна на шасито. В този случай е необходимо да
се отвори справочникът за радиолампи или схемата на приемника,
ако на нея са дадени и цоклите (или номерацията на електродите),.
и да се внимава добре. Правилото е два пъти да се броят кра-
четата, да се огледа какво е запоено на тях и да се пипа само ко-
гато човек е сигурен, че това е първа решетка! В противен случай1
радиотехникът може да се заблуди и да загуби много време за от-
страняване на несыцествуваща повреда.
34
2.3.5. Измерване на радиолампи
Предварителният преглед при ламповите радиоприемници за-
•вършва с измерването на радиолампите. В днешно време на тази
операция се отдава много малко внимание. Практиката е доказа-
ла, че онова внимание, което някога се отдаваше на измервател-
ния уред „лампомер", съвсем не е заслужено. Действително в доб-
ре организираните радиоремонтни бази измерването на радио-
лампите е все още на почит. В големите радиоремонтни бази това
измерване се прави повече, за да се състави „досието** на радио-
приемника. Тази операция, разбира се, може да бъде направена
и на края на ремонта. Някои стари автори по радиоремонтната тех-
ника също са привърженици на измерването с лампомер. Съвре-
менните обаче единодушно са против това измерване.
Измерването на радиолампите по бърз начин с помощта на
лампомер, който определи колко голяма е емисията на катода или
по-точно какъв процент от активността е загубен, за съжаление
не дава информация с особена практическа стойност. Лампоме-
рите, конто освен за измерване на емисията на катода имат въз-
можност и за проби на късо съединение между електродите, и за
определяне степента на вакуума, са по-добри, но също не дават
достатъчно изчерпателни сведения за състоянието на тези важни
радиочасти. Има начини за по-точни измервания, но те имат ла-
бораторен характер. Емисионната способност на катода няма
особено значение. Радиолампи със силно намалена емисия могат
да работят в радиоприемниците напълно нормално. Емисионната
способност на катода е нещо като информация за възрастта на
лампата, за нейната резерва. Разбира се, установяването на пре-
къснато отопление, вътрешни къси съединения и степей на оста-
ряване може частично да локализира повредите. Прекъснатото
отопление се определи обаче и визуално или чрез опипване за
загряване. Някои лампи дори парят повече, отколкото е жела-
телно.
Склонността към самовъзбуждане, вътрешните шумове, микро-
фонията, лошите екранизации, изгорялата първа решетка и други
много важни дефекти на радиолампите остават скрити за лампо-
мера. Измерването на изправителната и крайната лампа дава
почти винаги достатъчна гаранция за тяхната годност, но измер-
ването на в. ч. пентоди като EF11 и EF80 или на смесителните
лампи АСН1, А1<2, ЕСН4, ЕСН81, UCH81 и др. е съвсем нена-
деждна работа. Гаранция може да се даде само ако тези лампи
се поставят да работят при своя динамичен режим, т. е. на един
редовен радиоприемник или което е все едно, на повредения ра-
диоприемник се поставят други редовни радиолампи.
И действително практиката е наложила употребата на пробни
радиолампи. Пробните радиолампи са абсолютно необходими за
.всяка лаборатория и за всеки отделен специалист, който се за-
35
нимава с радиоремонти. Те водят най-бързо към целта. Често
пъти, преди да се направи проба с редовна лампа, е безпредметно
да се търси повредата.
Необходимо е пробните лампи да бъдат трайно маркирани с
ярка боя, за да не се бъркат с останалите.
При манипулирането с радиолампите трябва да се внимава
много. Редица стари модели радиолампи имат предразположение
към отлепване на качулките или на цокъла. Налага се внимателно
изваждане особено на дълбоките цокли, което може да стане с
добре изострена отвертка. Новите, изцяло стъклени лампи са
предразположени към пукане на стъклото при изводите. Тези
лампи не бива да се разклащат много в цоклите, а крачетата в ни-
какъв случай не трябва да се изправят с клещи или с ръка. При
такива манипулации често пъти навлиза въздух между стъклото
и крачетата и лампата побелява, поврежда се безвъзвратно. Из-
важдането на съвременните изцяло стъклени лампи от цокъла,
особено на тези от миниатюрната серия, понякога е много трудно.
Препоръчва се радиотехниците, конто се занимават с ремонт,
да имат парчета гумен маркуч с подходяща дебелина и диаметър.
С помощта на такива „маншони", надянати върху лампата, изваж-
дането от цокъла става лесно. За да се улучи водачът при поста-
вянето на лампата в цокъла, е необходима силна светлина.
Накрая трябва да споменем за някои дребни поправки на ра-
диолампи, конто старите майстори често пазят като „патент".
Някои видове късо съединение между електродите могат да бъдат
отстранени, като радиолампата се чука доста силно върху гу-
мена подложка на масата. Това е една временна мярка. Дефек-
тът обикновено се появява отново, но до набавяне на нова радио-
лампа клиентът ще може да използува радиоприемника. Отстра-
н яването на късо съединение между два електрода на радиолампа
(установено с веригопроверител) понякога може да стане, като
до съответните крачета на цокъла й се допрат двата извода на
предварително зареден високоволтов електролитен кондензатор
с капацитет от 32 до 200 pF. Старите лампи с дълбок цокъл („ала-
динов"), както и тези от „стоманената серия" страдат често от пре-
късване в крачетата на цокъла. Това на пръв поглед е много учуд-
ващо, тъй като се отнася за сериозни спойки, но практиката го-
вори, че става някакво окисляване и прекъсване на спойките,
конто са направени вътре в цокъла, в самото краче, и не се виж-
дат. При такива случаи може да се помогне чрез силно нагряване
на съответното краче или на всички крачета последователно с
поялника.
36
2.3.6. Откриване на повредената радиочаст с помощта
на вероятностен метод
В точките под заглавието „Предварителен преглед при лампови
радиоприемници*1 бяха посочени проби и прости измервания,
конто са станали вече „класически"'. Последователността на тези
пробн не е избрана случайно, а по „реда на най-голямата вероят-
ност“. Това е едни статистически метод, в който се изброяват раз-
личии радиочасти, като се започне от тези, конто се повреждат
най-често, и се стигне до най-устойчивите на електрически влия-
ния и на остаряване с времето.
Някои от посочените проби довеждат направо до целта, а дру-
ги установяват само в кое стъпало или в коя част на радиоприем-
ника (нискочестотна или високочестотна) следва да се очаква по-
вредата. Явно е, че след откриването на дадено дефектно стъпало
търсенето трябва да продължи до намиране на излязлата от строя
радиочаст. Опитът показва, че най-вероятни са повредите там,
където има по-високи напрежения. Ето защо при бързото търсене
на повредите се обръща внимание преди всичко на захранващата
част и крайното стъпало.
Първо се проверяват кондензаторите. Електролитните конден-
затори могат да бъдат яробити, прекъснати, изсъхнали (нама-
лили капацитета си) или да имат голяма утечка. Блок-конденза-
торите и другите кондензатори с твърд диелектрик (слюда, кера-
мика, стирофлекс) обикновено се пробиват. Прекъсването и утеч-
ките при книжките и металокнижните кондензатори са също
сравнително често явление. При високочестотните кондензатори
се появява влошаване на качествения фактор.
От резисторите по-често се повреждат химическите, особено
тези с нанесен повърхностен слой (карбовидни), отколкото жич-
ните или обемните. Радиолампите се повреждат сравнително ряд-
ко, във всеки случай по-рядко, отколкото се предполага. Това
мнение идва може би от смесването на понятията „дефект" с „на-
малена емисия на катода".
Качеството на радиочастите се мени в доста широки граници
в зависимост от марката и годината на производството, но все
пак статистиката посочва, че с най-голяма вероятност се повреж-
дат следните радиочасти:
I) кондензатори (електролитни, хартиени, стирофлексни, слю-
дени, керамични);
2) резистори (повърхностни, лакови, карбовидни, жични,
обемни); под „повърхностни" тук се разбпра „метализирани";
лаковите и карбовидните резистори също се означават често като
„повърхностни";
3) контактни пера на превключвателите (вълнови, за тонре--
гистри, релета);
37
4) потенциометры (за силата на звука, тонблендата в анода,
регулаторите на „бас" и височини);
5) радиолампи (изправителна, крайна, смесителна, междинно-
честотна, нискочестотна предусилвателна);*
6) цокли извън лампите (дълбок, иглен, римлок, новал, за
„стоманена" серия, октален, стар американски);
7) цокли (крачка) на радиолампите (дълбок, всички останали);
8) високоговорители (електродинамични, с постоянен магнит,
кондензаторни);
9) трансформатори (мрежов, изходен, драйверен, входен нис-
кочестотен);
10) дросели (мрежов, за тонкорекция, високочестотен отопли-
телен);
11) бобини (междинночестотни, антенни, осцилаторни, входни).
2.4. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД ПРИ ТРАНЗИСТОРНИ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
2.4.1. Прислушване от техника
Прислушването от техника, също както при ламповите радио-
приемници, в много случаи насочва къде трябва да се търси по-
вредата. Редица повреди се откриват веднага. Те са сыците, пре-
димно механични повреди, конто се откриват и прй прислушване-
то на лампови радиоприемници: потенциометър, контактни пера,
ключ за пускане, скален механизъм. Трябва да се отбележи,
че тези радиочасти при транзисторните радиоприемници се по-
вреждат по-често, отколкото при ламповите. Причината за това
са миниатюрните конструкции.
Внимателното измиване с бензин с помощта на малка четчица
се препоръчва и тук.
2.4.2. Общ визуален преглед
Чрез визуалния преглед се откриват видими повреди. Миниа-
тюрните елементи на транзисторните апаратури са причина доб-
рият визуален преглед да довежда до бързи резултати при някои
специфични повреди, конто трудно се откриват чрез измерване.
Необходимо е например да се прегледа внимателно печатната
платка за откриване на прекъсвания в спойките или за къси съе-
* Радиолампите се поставят от различните статистики и на по-предни
места. В сравнение с трайността на другите радиочасти трайността иа ра-
диолампите най-много зависи от марката и серията.
38
динения. Тази работа се изпълнява добре с помощта на лупа и
пинцета. Ако има съмнителни спойки, те се проверяват чрез
придърпване на изходния край с пинцетите. Необходима е също
проверка на тънките изводни краища на феритната антена и
високоговорителя. Съединителните проводница към високогово-
рителя се прекъсват често при изваждане на платката от кутията.
Същото се отнася и до проводниците към батерията.
При слаба чувствителност на радиоприемника често се оказ-
ва, че клиентът е преместил бобината по феритната пръчка на
феритната антена, с което е увредила настройката. В такъв слу-
чай бобината трябва да се постави на мястото й и да се залепи с
пластмасово лепило или восък.
При мълчание, слаба чувствителност или изкривявания на
звука на транзисторния радиоприемник прегледът трябва да за-
почне от захранването. Контролът за правилно включване на ба-
териите и за добър контакт на перата, както и евентуалното сме-
няване на батериите или елементите с пробни батерии или еле-
менти, принадлежи към предварителния преглед. Понякога е
необходимо контактните пера да се огънат малко за по-добър
контакт, а също и да се почистят механически от окисите. Ако
контактуването е с контактни пъпки и пружини или със секретки
копчета, също се налага съответно почистване. Замърсявання от
пробити батерии се почистват със сапунен разтвор или оцет и се
подсушават със сешоар след основна промивка с вода (напоен
памук, хванат с пинцета). Смяната на батериите с пробни нови
батерии или измерването им също принадлежи към предварител-
ния преглед. Въпросите за нормално захранване при транзистор-
ните радиоприемници имат особено значение и ние многократно
ще се връщаме към тях.
2.4.3. Откриване на повреди чрез проби
И тук, както при ламповите радиоприемници,се препоръчват
някои прости проби за бързо откриване на повредата. В общи
линии пробите са същите, но тук резултатите от тях са по-мал-
ки. При транзисторните радиоприемници е особено важно да се
обърне внимание на това, че при простите проби не се разреша-
Ва отпояване и запояване на елементи.
Простите проби се свеждат главно до пипане с пръст или от-
вертка, хваната за металната част с ръка, както и до някои про-
верки с пробни кондензатори.
Редът на проверката е следният:
а. Пипа се „топлият" край на потенциометъра за сила на зву»
ка, за да се провери редовността на нискочестотната част. (Чува
се пукане. За бръмчене сигналът е слаб).
39
б. Пипа се антенната букса, ако има такава, или „топлият"
край на входната бобина. (Отново се очаква пукане.)
в. Пипат се последователно (много внимателно, за да не се
предизвикат къси съединения!) базите на транзисторите. (Пука-
не.)
Тези проби дават окончателен резултат твърде рядко. С тях
по-скоро се локализира повреденото стъпало или повредената
част на радиоприемника — нискочестотна или високочестотна.
„Тежката дума" след тези проби имат систематичните измервания.
Поради невъзможността за пробно сменяване на транзистори из-
мерванията тук са по-наложителни, отколкото при ламповите
радиоприемници.
г. В много модели паралелно на захранването е включен елек-
тролитен кондензатор с голям капацитет. Това се прави за намаля-
ване на склонността към самовъзбуждане на апарата поради
изсъхнали батерии, а също с цел удължаване използуването на
батериите в радиоприемника. При оплакване от страна на клиен-
та, че батеринте се изтощават много бързо н се явяват изкривява-
ния на звука, се прави проба с паралелно включване на пробен
кондензатор с капацитет 500—1000 pF. Ако пробата даде резул-
тат, значи старият кондензатор е прекъснат или има голяма утеч-
ка. В такъв случай се монтира нов кондензатор, като се внимава
той да бъде запоен след ключа за пускане, т. е. към страната на
приемника, а не към страната на батериите.
2.4.4. Измерване на батерии
Батериите (сухите елементи) обикновено се сменяват, когато
тяхното напрежение при товар, т. е. при работа на апаратурата,
е спаднало с около 50% от началното. Известно е, че вътрешното
съпротивление на батериите’те покачва не само когато те рабо-
тят, но дори и когато стоят дълго време на склад. Както вече се
каза, изкривяванията, намалението на чувствителността и силата
на звука са обикновено резултат на остарели батерии. В някои
случаи може да се появи н самовъзбуждане по ниска честота.
Изкривяванията идват не само от изместване на работната точка
на крайното стъпало, а също поради това, че захранващото на-
прежение се измени в такт със звука. При смяна на батериите с
новн тези явления трябва да изчезнат и апаратът да заработи нор-
мално.
Измерването на напрежението трябва да става при включен
радиоприемник, настроен на станция и пуснат силно (потенцио-
метърът за сила на звука да е на максимум).
Измерването на напрежението на батериите може да стане и
извън радиоприемника. При липса на подходящи пробни батерии
това се налага често. В такъв случай те трябва да бъдат натоваре-
40
ни с подходящ, резистор, който да отговаря приблизително на
най-голямата консумация на радиоприемника (при пълна сила
на звука). Максималният ток, който консумира радиоприемникът,
трябва да се вземе от сервизната му схема (ток при сигнал!). Ако
Фиг. 2.5. Свързване за измерване на Фиг. 2.6. Измерване на тока на
батерии късо съединение в батерии
няма схема или описание, токът се определи според типа на тран-
зисторите в крайното стъпало. При джобни и портативни тран-
зисторни радиоприемници той е 25—200 mA. При липса на дру-
га ориентация може да се направи измерване със 100 mA.
Измерването става по схемата на фиг. 2.5. Потенциометърът,
свързан като реостат, в случая играе роля на товарен резистор.
Неговата мощност не е необходимо да бъде по-голяма от 1 W.
Стойността му се пресмята по закона на Ом. При 4,5 V може да
се използува потенциометър със съпротивление около 5062 , при
6 V — 60-10062, а при 9 V—100 62 (за 100 mA).
При липса на милиамперметър и потенциометър напрежението
на батерията може да се измери приблизително, като се включи
резистор със съпротивление 50—1002.
Батериите с напрежение 1,5ч-9У (номинално) при консума-
ция около 100 mA се приемат за добри, ако клемното им напре-
жение не е паднало под 50% от началното.
На практика най-често се мери направо в радиоприемника,
но се препоръчва по дадената схема да се направи постоянно
приспособление за измерване.
Освен чрез измерване на напрежението батериите могат да се
проверяват и чрез измерване на максималния им ток при късо
съединение. За тази цел се използува простата схема на фиг.
2.6. Амперметърът трябва да бъде с достатъчно ниско вътрешно
съпротивление (иБОлтм^10 mV). Може да се използува и ка-
къвто и да е комбиниран уред. Внимавайте при включването на
уреда — той трябва да се постави първоначално на най-голям
41
обхват (не по-малко от 6 А). Измерването трябва да трае съвсем
кратко време, за да не се хаби излишно батерията. Освен това е
необходимо да се помни, че измерването е разрешено само за су-
хи елементи. В никакъв случай не бива да се измерват акумула-
тори от какъвто и тип да са те! Според типа и напрежението на
нормални неизтощени и неизсъхнали батерии се измерват прибли-
зително следните токове на късо съединение:
за 1,5 V елемент (малък) — 4 А;
за 1,5 V елемент (голям) — 2ч-3 А;
за 3 V кръгла батерия (два елемента) — 3 А;
за 4,5 V плоска батерия (три елемента) — 4ч-4,5 А;
за 9 V батерия (малка, пакет от плоски елементи) — 0,3 А;
за 22,5 V батерия (за слабочуващи) — 0,170 А.
Батерии, конто дават по-малко от 50% от посочените стойко-
сти, трябва да се смятат за изтощени. Ремонт на радиоприемници
с такива батерии не бива да се предприема, докато батериите не
се заменят с нови.
Състоянието на една суха батерия личи и по поведението на
стрелката през време на измерването независимо от максимална-
та стойност на тока, до която тя се отклонява. Ако след достигане
на тази стойност стрелката започне бавно или по-бързо да се връ-
ща назад, е налице сигурно указание, че батерията е стара.
Всеки радиотехник, който се занимава с ремонт на транзи-
сторни радиоприемници, следва да добие навика да работа с един
от двата посочени метода, с което ще се спестят излишни главо-
болия.
Възможна е също и употребата на стабилизиранн токоизпра-
вители за ниски напрежения, ако, разбира се, те отговарят на
някои условия. На първо място стабилизираните токоизправите-
ли трябва да имат необходимите номинални напрежения. Освен
това е наложително те да бъдат добре филтрирани и да имат под-
ходяще вътрешно съпротивление. Вътрешното съпротивление не
бива да надвишава 50 mQ.
2.4.5. Проверка на транзистори и диоди
Транзисторите и диодите се повреждат рядко, много по-рядко
от радиолампите. Ако в практиката си някой специалист е дошъл
до друго мнение, той трябва да направи разлика между повреди
по причина на самите транзистори и повреди поради неправилно
боравене с тях. Поради повреда на други елементи в монтажа се
случва транзисторите да работят в ненормален режим и тогава
при измерване те дават резултати, различии от изискваните. То-
гава, без да се замислим, бързо и безпричинно ги сменяме. И може
да се случи, че поради различие на параметрите на двата тран-
зистора новият да работа по-добре от стария.
42
Ако е необходимо да се измерят транзистори, конто са монти-
рани в радиоприемника, обикновено те не се отпояват, а се про-
веряват в самия радиоприемник. Това обаче е задача на система-
тичного търсене на повреди, а не на предварителния преглед.
Съществуват редица методи за измерване на транзисторите при
статичен или динамичен режим в самия радиоприемник. Някои
от тези методи са разработени специално за измерване на тран-
зистори, а други принадлежат към обикногения анализ на напре-
женията, токовете или съпротивленията. Тези методи ще бъдат
подробно разгледани при систематичного търсене на повреди, как-
то и на други места.
От казаното може да се получи впечатление, ге и тук, както
при радиолампите, измерването на транзистори 1зб^н приемника
е без особена полза. Това обаче не е така. Измерването на тран-
зисторите преди монтирането им на мястого на повредените в
радиоприемника е наложително, тъй като в параметрите им обик-
новено има голямо различие. Става въпрос за различия в парамет-
рите на отделяйте бройки от един и същи тип транзистор. Освен
това често се налага да се сменява един тип транзистор с друг.
За крайните стъпала е необходимо подбиране на еднакви двойки
транзистори. Тези и други причини налагат измерване на основ-
ните качествени показатели (параметри) на транзисторите, а до-
ри и снемане на техните характеристики.
Съществуват най-разнообразни уреди за измерване на тран-
зистори. Най-простите уреди работят с постоянен ток. С тяхна
помощ се измерва обикновено обратният ток на колектора и у^ил-
ването по ток. Има и променливотокови уреди, с конто се опреде-
лят h-параметрите, а съществуват също и динамични уреди за
проверка на качествените показатели на транзисторите за високи
честоти. Според вида и предназначение™ им уредите за измерва-
не на транзистори се захранват както с батерии, така и от мрежа-
та.
1. Проверка на транзистори чрез измерване с омметър
Транзисторите могат да се проверяват чрез обикновено из-
мерване с омметър. Необходимо е само омметърът да има макси-
мален ток на късо съединение, не по-голям от 20 mA. Тъй като
обаче преходите на транзистора имат нелинейни съпротивления,
получените резултати за стойностите на съпротивленията, осо-
бено в права посока, ще зависят от самия омметър. Така че при
измерване с два различии омметъра на съпротивлението на пре-
ход в права посока на даден транзистор могат да се получат не-
големи разлики в показанията на уредите.
За всеки транзистор се правят по три двойки измервания:
преход колектор — база, преход емитер — база и верига емитер—
43
колектор, като при всяко измерване се разменят краищата на
омметъра (полюсите на батерията в омметъра). По такъв начин
за всеки преход се правят измервания в права (пропускаща) и
обратна (спираща) посока.
Фигл2.7. Проверка на преходите колектор — база и’емитер — база на тран-
зистори с помощта иа омметър
Фиг. 2.8. Проверка иа веригата емитер — колектор на транзистори с по-
мощта на омметър
44
На фиг. 2.7 и 2.8 са показали схемите, по конто се правят из-
•мерванията при PNP и NPN транзистори. Стойностите са за из-
правни транзистори, като могат да се получат известии отклоне-
ния от тях.
Трябва също така да се има пред вид, че посочените измерва-
ния са ориентировъчни. Чрез тях могат да се установят дефект1-
ните транзистори, но не може да се определи точно качеството на
изправните транзистори.
2. Проверка на диоди чрез измерване с омметър
Диодите също имат много дълъг живот. Само повреди в дру-
ги радиочасти или неправилна' работа с диодите при ремонт мо-
гат да ги извадят от строя. За проверка на тяхната работоспо-
собност е достатъчно измерването с омметър. Асортиментът на
диодите е голям. За всеки диод се правят по две измервания: в
права (пропускаща) и обратна (спираща) посока.
Фиг. 2.9. Проверка на диоди с помощта на омметър
На фиг. 2.9 е показана схема, по която се извърщват измерва-
нията, като при всяко измерване краищата на омметъра се разме-
нят. Стойностите, посочени в схемата, са за изправни диоди, като
могат да се получат известии отклонения от тях.
Стойностите на съпротивленията на дефектни диоди се разли-
чават значително от фабрично посочените стойности. При проби-
45
ти диоди съпротивлението в двете посоки е почти еднакво, а пр»
прекъснати диоди то е безкрайно голямо и в двете посоки.
Чрез това измерване може да се установи също и поляритеты
на изправен диод: кой извод е катод и кой анод, като се знае по-
ляритеты на изводите на омметъра и се има пред вид фиг. 2.9.
2.4.6. Откриване на повредената радиочаст с помощта
на вероятностен метод
Поради използуването на транзистори и батерии и поради
миниатюризацията в транзисторните апаратури вероятността за
повреди в различните радиочасти не се покрива с вероятността
за повреди в ламповите апаратури. Малките контактни повърх-
ности на контактите и ниските работай напрежения създават ус-
ловия за лоша работа на превключвателите. Трябва да се прави
разлика между износване поради искри (високо напрежение) и
лошо контактуване поради замърсяване при ниски напрежения.
Тънките проводници на бобините и малкото пространство, пре-
доставено за изводните краища, довеждат често до прекъсвания
и къси съединения. Малките размери на някои кондензатори во-
дят до конструкции, склоняй към пробиви, въпреки ниските ра-
ботай напрежения. Лошите спойки и късите съединения в пе-
чатната платка също са сравнително често явление.
Статистиката дава следния ред на радиочастоте, получен въз-
основа на вероятността за повреди в тях (батериите не са взети
под внимание):
1) ключ за пускане, превключватели (вълнови, тонбленда);
2) феритна антена;
3) осцилаторна бобина;
4) други бобини (междинночестотни, входни предусилвателни);
5) кондензатори (електролитни, керамични нискочестотни с
голям капацитет, керамични високочестотни);
6) резистори (миниатюрни, нормални);
7) трансформаторни (изходен, драйверен);
8) високоговорители;
9) транзистори и диоди.
Редът на най-често срещаните специфични повреди в транзи-
сторните радиоприемници, който има значение за предварителния
преглед, е следният:
1) изтощена батерия или замърсено легло на батерията, ре-
зултат от протичане на електролит; '
2) лошо контактуване на батерията;
3) лошо контактуване в ключа за пускане, в превключвателя
за вълни и в други превключватели;
4) лоши връзки в печатната платка поради студени спойки;
46
5) пълно прекъсване или късо съединение в печатния монтаж
(фолио) по механични причини;
6) изтрит съпротивителен слой в потенциометъра за сила на
звука.
Трябва да се обърне особено внимание върху факта, че тран-
зисторите и диодите са на последно място в реда на вероятните
повреди. Не съществува никакво основание техникът да се на-
сочва първо към транзисторите. Това е все още лота практика,
породена може би от ремонта на ламповите радиоприемници (лам-
пите също не са на първите места, но се сменяват лесно.) Насоч-
ването към транзисторите може да говори и за малък опит в ра-
диоремонта въобще.
Освен към транзисторите неопитните техници и радиолюбите-
ли често се насочват към ядрата и тримерите за настройка. Гру-
бо изместване на настройките е също много малко вероятно освен
в случайте, когато се забелязва на око интервенция на неспециа-
лист или когато това е известно от разказа на собственика.
2.5. СИСТЕМАТИЧНО ТЪРСЕНЕ НА ПОВРЕДИ „СТЪПАЛО СЛЕД
СТЪПАЛО*
Предварителният преглед има за цел бързо откриване на по-
вреди, конто са видими или се проявяват при прослушване и про-
сти проби. Освен това чрез предварителния преглед радиоприем-
никът се подготвя за същинската радиоремонтна работа — систе-
матичного търсене на повреди.
Чрез предварителния преглед се проучва възможността лам-
повият радиоприемник да остане дълго време под напрежение
без опасност от нови повреди, а транзисторният приемник се про-
верява дали има нормално захранване и се снабдява евентуално
с нови батерии.
Чрез предварителния преглед се определи също в кое стъпало
или най-малкото в коя част (нискочестотна или високочестотна)
се намира повредата. По този начин се спестява по-малка или
по-голяма част от следващите систематични измервания и проби.
По-нататъшното търсене на повредата обикновено се извърш-
ва по стъпала, като се започне от захранването и крайното стъпа-
ло и се върви по посока на входа (антената). Този път е наложен
от статистиката, която показва, че повредите са по-вероятни там,
където има по-големи напрежения, токове и мощности.
Обратният ред е също ефикасен и понякога се прилага, но въз
основа на казаното по-горе може да се докаже, че при него раз-
ходът на време се увеличава.
Систематичного търсене на повреди „стъпало след стъпало"
може да се извърши чрез използуване на един или друг метод
на измерване. На практика често се работи и комбинирано — по
47
два или повече методи одновременно. Строго указание за рацио-
нални комбинации не може да се даде, защото те зависят от ре-
зултатите от предишните измервания и от техническата логика
на радиотехника.
Фиг. 2.10. Търсене'на повреди
зисторни радиоприемници
„стъпало след стъпало" в лампови и тран
Пълният ред на търсенето „стъпало след стъпало" е показан
с цифри на фиг. 2.10. На фигурата е посочен редът както за лам-
повите, така и за транзисторните радиоприемници.
В зависимост от резултатите от предварителния преглед може
част от тези последователни групи от измервания и проби да от*
паднат и да се започне например от демодулатора или от междин-
ночестотното стъпало. В някои случаи предварителният преглед
прави излишен дори целия ред на измервания и проби „стъпало
след стъпало" и да ограничи систематичного търсене на повреди
само върху смесителното стъпало или дори само върху феритната
антена. До такъв резултат от предварителния преглед е възмож-
но да се стигне чрез пробите, при конто се опипват базите. Подоб-
ии резултати се случват по-често при ламповите радиоприем-
ници.
Най-малкото, което предварителният преглед трябва да на-
прави, то е да изключи токозахранването от систематичного тър-
сене „стъпало след стъпало".
Ако простите проверки с пробни електролитни кондензатори,
смяната на изправителната лампа и други не са дали резултат
или не са могли да ее приложат поради пълно мълчание на ниско-
честотния усилвател, тогава преди започване на систематичного
търсене се налага по-точно измерване на напреженията, конто
дава изправителната трупа.
Освен това не бива да се забравя, че прекъсването на един от
48
двата главки филтрсви електролитни кондензатора не винаги се
отразява като бръмчене на радиоприемника. Ако допълнителната
филтрова трупа в анода на предусилвателната лампа е с голяма
времеконстанта, бръмчене не се явява. Захранващото анодно на-
прежение обаче е понижено. Понижено анодно напрежение има
и при силно изтощена изправителна лампа, а повишено — при
изтощена крайна лампа. На катода на изправителната лампа се
измерва напрежение 100—150 V вместо 250—300 V при положе-
ние, че е прекъснат или изсъхнал вторият филтров кондензатор
от основната филтрова трупа или изправителната лампа е изто-
щена.
Измерването на това основно напрежение преди започването
на систематичното търсене на повреди е задължително. То може
да се разглежда като част от анализа на напреженията, извър-
шен само по отношение на изправителната трупа, и подготвя ра-
диоприемника за работа по други методи.
Освен към втория електролитен кондензатор накрайникът на
универсалния волтметър може да се допре и до анода и заслона
(съответните изводи на цокъла) на крайната лампа. По този на-
чин може да се изключат известии съмнения, че има повреда в
токозахранването.
На анода трябва да се измери напрежение 20—30 V (из-
мерва се между двата края на първичната намотка) по-малко от
напрежението на заслоняващата решетка. Това е гаранция, че
крайната лампа е редовна и е поставена в приблизително норма-
лен режим. Освен това напрежението 20—30 V на първичната на-
мотка на изходния трансформатор гарантира нейната изправност.
Такова измерване е необходимо преди всичко тогава, когато про-
бата с пръст на грамофонната букса не е дала резултат пли е да-
ла съмнителен резултат.
Прекъснат или изсъхнал втори филтров електролитен конден-
затор може да бъде причина също за пищене или т. нар. „мото-
рен шум“. Това са различии форми на самовъзбуждане, конто се
проявяват обикновено само при напълно отворен потенциометър
за силата на звука.
И така преди започване на систематично търсене е необходи-
мо преди всичко:
1) измерване на напрежението на втория филтров електроли-
тен кондензатор от основната филтрсва трупа;
2) паралелно свързване на пробен електролихен кондензатор
към втория филтров електролитен кондензатор и повторно измер-
ване на напрежението.
Това са важни подготвителни операции за извършване на ре-
монта на ламповите радиоприемници.
За транзисторните радиоприемници не е необходимо да гово
рим повече, тъй като измерването на батерията и пробната замян
4 Радиопоправки
49
на паралелно свързания към нея електролитен кондензатор бяха
безусловно задължителни за предварителния преглед.
Изброяването на метсдите, по конто става систематичното
търсене на повреди, беше направено по един „класически ред“,
т. е. ред, който се дава в литературата съгласно стардта тради-
ция, без да се отчита сфикасността на отделяйте методи. Съврс-
менната концепция в радиоремонтната техника слага една част от
динамичните методи на първо място, тъй като е доказана тяхната
по-голяма рационалност. Това се отнася преди всичко до мегоди-
те „сигналоподаване" и „сигналотърсене".
Следващото изложение ще бъде съобразено с това ново схва-
щане на проблемите.
2.6. СИСТЕМАТИЧНО ТЪРСЕНЕ НА ПОВРЕДИ С ПОМОЩТА
НА ДИНАМИЧНИ МЕТОДИ
Повреденото стъпало на един лампов или транзисторен радио-
приемник се открива най-бързо, като се използува един от двата
основни динамични метода — „сигналоподаване" и „сигналотър-
сене".
При прилагането на един от тези методи твърде често се от-
крива и повредената радиочаст. В много случаи обаче след лока-
.лизиране на повреденото стъпало се налага използуването на
други методи и преди всичко на статичния метод „анализ на на-
преженията".
За най-простия метод на сигналоподаване — проби с пръст
или отвертка, вече беше говорено при предварителния преглед.
Тук трябва да се спомене, че при транзисторните радиоприемни-
ци това просто сигналоподаване е по-малко ефикасно, тъй като
ниското входно съпротивление на базите изнсква по-силен сигнал.
В някои транзисторни радиоприемници подаденият сигнал чрез
отвертка или острие, хванати за металната част с ръка, почти не
се чува във високоговорнтеля. Сигналът се оказва слаб дори за
н. ч. предусилвателно стъпало, а какво остава за крайното. Този
прост начин на сигналоподаване не е удобен и при лампови в. ч.
и м. ч. стъпала, ако няма възможност за отделяне на управлява-
щата решетка от трептящия кръг. На практика такова удобство
предлагат само радиолампите с качулка. При тях е достатъчно
да се свали капачката и качулката (извод на първа решетка) оста-
ва свободна. Това е вече един много високоомен вход, чувствите-
лен към слаби сигнали. Нискочестотният сигнал, който се иидук-
тира в човешкото тяло или отвертката (пробното острие) от мре-
жата, се обработва добре от изправната н. ч. част на радиоприем-
ника. Подаденият импулс в смесителното или м. ч. стъпало също
се преработва в следващите м. ч. филтри и се превръща в бързо
затихващ м. ч. импулс. Затихващото трептение се превръща от
50
демодулятора в краткотраен н. ч. импулс и се усилва от ниско-
честотния усилвател. Докато при това просто сигналоподаване от
него се очаква силен брум (смесица от различии честоти с най-ниска
честота 50 Hz на мрежата), от стъпалата преди демодулатора се
очаква само краткотрайно пукане във високоговорителя.
Не бива да се забравя, че при сигналоподаването с пръст или
отвертка, когато в лаборатории, несъоръжени с разделителен
трансформатор, се изпробват радиоприемници за постоянен и
променлив ток, конто са без мрежов трансформатор, съществува
опасност за живота на техника! Тялото трябва да бъде поне добре
изолирано от пода, централното отопление и водопровода.
Предварителният преглед във всеки случай е важно условие
за прилагане на систематичного търсене чрез сигналоподаване
или сигналотърсене. Най-важната проверка, която се прави в-
границите на предварителния преглед, е правилного захранване
на радиоприемника.
2.6.1. Сигналоподаване
Точният и сигурен метод сигналоподаване предвижда изпол-
зуването на сигналгенерагор за модулиран в. ч. и н. ч. сигнал
или на отделни сигналгенератори за висока и ниска честота.
Освен това може да се използува джобен сигналоподавач (във
форма на писалка) или стационарен сигналоподавач, генериращи
широк спектър от честоти.
Сигналът, който се подава, трябва да отговаря на условията,
изисквани от входа на изпробваното стъпало. Тези условия се
отнасят преди всичко до честотата и отчасти до амплитудата.
От входа на радиоприемника до смесителного стъпало трябва да
се подава модулиран в. ч. сигнал с честота, на която в дадения
момент са настроена входните кръгове. От смесителного стъпало
до демодулатора е необходим модулиран сигнал с честота, равна
на междинната честота на радиоприемника, а след демодулато-
ра — нискочестотен сигнал със средна звукова честота.
Като индикатор за правилната преработка на сигналите от
нискочестотната част на радиоприемника сл\жи преди всичко
високоговорителят. Индикаторът за настройка („магическо око“)
на радиоприемника също може да се изпслзува като оптичен ин-
дикатор за състоянието на високочестотната и междинночестот-
ната част на радиоприемника. Разбира се, не всички радиоприем-
ници имат индикатор за настройка. Желателно е към изхода на
радиоприемника да се свързва и един волтметър в качествого
на аутпутметър (изходомер). В такъв слхчай освен акустичната
индикация ще има налице и оптична — стрелката на аутпутме-
търа. Тази оптична индикация ще важи както за високочесгот-
51
ната, така и за нискочестотната част на радиоприемника. Това
е особено необходимо в шумни помещения и в лаборатории, къ-
дето се изпробват няколко радиоприемника едновременно.
2.6.2. Сигналоподаване на спектър от честоти
Сигналите, конто изпскват радиоприемниците (лампови или
транзисторни) при сигналоподаването, са налице във всяка об-
заведена лаборатория. В такава лаборатория има в. ч. и н. ч.
сигналгенератори. Нпе ще започнем обаче с по-простите сигнало-
подавачи, генериращи широк спектър от честоти.
Отнася се за транзисторни или лампови мултивибратори или
блокинг-генератори. Транзисторните мултивибратори съдържат
лай-малко два транзистора, а блокинг-генераторите само един
транзистор и се захранват с елемент 1,5 V.
Сигналоподавачът от този вид генерира правоъгълни или
приблизително правоъгълни импулси със звукова честота на
повторение (генератор на правоъгълни импулси). Импулсите
имат стръмни фронтове и следователно съдържат множество сину-
соидални хармонични честоти. Според законите на хармоничния
анализ един правоъгълен импулс без никакво засбляне на ръбо-
вете може да се разложи на безкрайно много хармонични често-
ти. На практика не винаги е възможно реализирането на толкова
стръмни фронтове, а освен това амплитудата на много високите
хармонични намалява и следователно за целите на радиоремонта
може да се покрият определени радиообхвати. Обикновено ин-
дустриалните и любителските сигналоподавачи покриват средно-
вълновия и по-голяма част от късовълновия обхват. Съществуват
също и по-специални сигналоподавачи със спектър от честоти,
който се простира до края на KB-обхват, а дори покрива и УКВ.
Един такъв уред е по-удобен от обикновените сигналгенера-
тори не само защото е лек и евтин и дори може да се носи в джо-
ба, но и поради неговото лесно обслужване.
Сменяването на обхватите, настройките на определени често-
ти, прехвърлянето на куплунги веднъж в изход в. ч., а след това
в изход н. ч. или сменяването на в. ч. сигналогенератор с н. ч.
сигналгенератор е неприятно и трудопоглъщащо. Сигналподава-
чът със спектър от честоти може без превключване да се опре в
коя да е пробна точка на радиоприемника и винаги ще се чуе
•основната модулираща честота, която се съдържа в сигнала.
Практически честотите от звуковия обхват до края на КВ об-
хвата или най-малко до средата му имат приблизително еднаква
амплитуда. Разликата, доколкото тя съществува, т. е. по-голя-
мата амплитуда на звуковите честоти, е необходима, тъй като
входът в. ч. на един радиоприемник е винаги по-чувствителен
от входа за грамофон.
52
1. Пробни точки при сигналоподаване на спектър от честоти
На фиг. 2.11 са показани основните пробни точки за сигна-
лоподаване при лампов радиоприемник. Основният принцип е
подаване на сигнал към изхода и след това към входа на всяко
стъпало. Най-удобни са точките анод и решетка на радиолампите.
Фиг. 2.11. Основни пробни точки на лампови радиоприемници при сигиало-
подаване на спектър от честоти
Върви се от крайното стъпало към входа на радиоприемника (ан-
тенната букса) съгласно принципа „стъпало след стъпало1'.
Има сигналоподавачи, при конто амплитудата на изходното
напрежение, както и мощността са достатъчно големи и могат да
служат за изпробване и на високоговорители (сигнал, подаден
на трептящата бобина). В такива сигналоподавачи е предвиден
превключвател на изходното напрежение (или два отделни из-
хода), тъй като голямата амплитуда не е удобна за подаване на
входа на радиоприемника и въобще на стъпала с голяма чувстви-
телност.
Някои работят със сигналоподавачи, конто имат само един
изход с голяма амплитуда на сигнала и подават сигнала към
чувствителните точки от известно разстояние (капацитивно).
Този метод води до грешки и затова не се препоръчва.
По-големият брой джобни сигналоподавачи имат малка из-
ходна мощност и изходно напрежение на звуковата съставна от
порядъка на 0,2 до 0,5 V. При подаване на сигнал в анода на
крайната лампа (първична намотка на изходния трансформатор)
поради сравнително ниския импеданс на намотката напреже-
нието спада още повече. Ето защо не бива да се очаква нормален
звуков ефект. Обикновено звукът от високоговорителя при тази
проба е съвсем слаб. Налага се прислушване с ухо, приближено
към мембраната. Освен това се препоръчва сигналът да се подаде
при изключен радиоприемник, за да се избегне допълнителният
Шум във високоговорителя. Сигналът се чува добре, когато е
подаден в решетката на крайната лампа, а когато е подаден в ре-
шетката на предусилвателната лампа, е нормален и дори може
да се окаже много силен. Ето защое по-добре да се подава на „топ-
53
лия“ край на потенциометъра за сила на звука, като плъзгачът
се постави някъде към средата.
За да се избегне проникването на брум и за да се подаде въз-
можно по-силен сигнал, е необходимо сигналоподавачът да се
заземи, т, е. неговият втори извод да се свърже с шаси. Вторият
извод на джобните сигналоподавачи представлява кабелче, което
се свързва с шасито посредством крокодилска щипка.
Подаването на сигнали към останалата част на радиоприем-
ника, като се започне от демодулатора и се стигне до антената,
става без използуване на втория извод. Само ако е необходим
по-силен сигнал, може да се прибегне до заземяване.
Когато сигналът се подава само чрез допиране на пробното
острие, без използуване на втория извод, токовата верига се
затваря капацитивно през тялото на техника. За избягване на
неприятии токови удари, макар и да се отнася само до зарежда-
не или разреждане на блокиращия кондензатор, свързан към
изхода на сигналоподавача, е желателно тялото да не се докосва
до шасито.
На фиг. 2.12 са показани основните пробни точки на тран-
зисторен радиоприемник. Принципът е подобен на този при лам-
повите радиоприемници — подаване на сигнал към изхода и
входа на всяко стъпало, т. е. към колектора и базата на съответ-
ния транзистор. Първата пробна точка — колекторът на един
Фиг. 2.12. Осньвни пробни точки на транзисторни радиоприемници при
сигналоподаване на спектър от честоти
от двата крайни транзистора, респ. първичната намотка на из-
ходния трансформатор, трябва да се приеме условно. Звуковият
ефект тук е още по-слаб, отколкото при ламповите радиоприем-
ници, тъй като и токовата верига тук е още по-нискоомна (по-нисък
импеданс на първичната намотка на изходния трансформатор).
Необходимо е тази проба да се прави при изключен радиоприем-
ник, но понякога и това не помага — сигналът е съвсем слаб и
не се чува никакъв звук въпреки изправността на веригата „из-
ходен трансформатор — високоговорител".
Някои сигналоподавачи имат феритна пръчка (с бобина),
включена към изхода. Това е излъчвател, предназначен за подава-
54
яе на сигнал чрез индуктивна връзка с феритната антена на радио-
приемника. При наличието на такъв изход, който обикновено се
превключва с бутон, се спестява търсенето на пробна точка на
входа на приемника.
На фиг. 2.13 и 2.14 са показани пробните точки в съвременни
лампови и транзисторни радиоприемници. Показаните схеми на
конкретни модели могат да служат като основа при сигналопода-
ване и на много други сходни схеми.
Изследването на тунера за УКВ с обикновен сигналоподавач
(който не съдържа синусоидален генератор) е трудно. Сигнало-
подавачът има малка амплитуда за 10,7 MHz (междинна честота
на радиоприемника за УКВ), а освен това не генерира входните
УКВ честоти. В такъв случай се предпочита сигналоподавач със
спектър, който покрива УКВ. Такива сигналоподавачи се изпол-
зуват обикновено като уреди за ремонт на телевизионни приемници.
2. Практически препоръки
Голяма част от съвременните джобни сигналоподавачи не са
оразмерени за работа над лампови радиоприемници и усилватели.
Тази непригодност не се посочва в проспектите на фирмите-про-
изводители. На практика има много случаи сигналоподавачът да
излезе от строя още при първото докосване до анода на никоя
лампа и преди всичко до крайната лампа на радиоприемник или
усилвател. Най-често става пробив в транзисторите на сигнало-
подавача. Пробивът се получава от импулса на зареждане на бло-
киращия кондензатор, който може да има значителен капацитет
(500 до 1000 pF), за да се получи по-голямо напрежение на изхода.
Когато не се познават качествата на сигналоподавача и се работи
над лампов радиоприемник, се препоръчва допълнително свързва-
не на малък керамичен кондензатор (30 до 50 pF ) към пробното
•острие. В такъв случай свободният край на кондензатора ще слу-
жи като пробно острие (фиг. 2.15)
Джобните сигналоподавачи са напълно издръжливи при работа
над транзисторни радиоприемници и усилватели. С тях се пести
време и могат да се препоръчат пред ламповите мултивибратори
и блокинг-генератори, конто са обемисти, по-трудно преносими
и се нуждаят от включване към мрежата. Освен това връзката с
мрежата крие известна опасност за транзисторите.
За изследване на лампови радиоприемници и особено за усил-
ватели с по-високи работай напрежения, напротив, се препоръч-
ват лампови мултивибратори или блокинг-генератори. Те не са
чувствителни към високите напрежения, а освен това генэрират
по-силни сигнали.
Методът сигналоподаване на широк спектър от честоти е про-
55
СП
О)
Фиг. 2.13. Пробни точки на българските радиоприемници „Мелодия1* и „Мелодия 2й при сигналоподпзче на
спектърАот_честоти
Фиг. 2.14. Пробни точки на българския радиоприемник „Прогре'“ (с чехослозашки NPN транзистори) при сигпало
подаване па спектър от че тоти
гресивен поради голямата икономия от време, конто предлага.
За да бъде напълно използувано това предимство, е необходимо
да се работи по възможност без изваждане на шасито от кутиятз
(при ламповнте радиоприемници) или без да се демонтира печат-
Фиг. 2.15. Свързване за разделителен кон-
деи атор към джобен сигналоподавач
ната платка, за да се открие достъп до опроводяването й (при
транзисторни радиоприемници). Дори отварянето на долния ка-
пак, ако има такъв, отнема излпшно време. За сигналоподаването
е необходим достъп преди всичко до крачетата на радиолампите
и до изводните краища на транзисторите.
При радиолампите с дълбок цокъл има възможност пробното
острие да се вкарва в цокъла отстрани на лампата, без тя да се
изважда. При всичкп останали лампи е необходимо леко повдига-
Фиг. 2.16. Подаване на сигнали в гелектродите
на радиолампите от горната страна на шасито
не на лампата от цокъла и острието може да се вкарва странично.
Още по-лесен е достъпът до качулките на старите лампи от Е се-
рия, от А серия и др.
Вътрешните крачета или всички крачета на някои по-недостъп-
ни радиолампи обаче не е възможно да се достигнат потози на-
чин или най-малкото не винаги може да се получи сигурна връзка.
В такъв случай се налага използуването на специални междинни
цокли с маркирани жични изводи за сигналоподаване. Всеки ра-
58
диотехник е в състояние сам да си изработи такива цокли. Най-
добрг е Да се изведат всички контакта на цокъла, тъй като изво-
дите анод и решетка, особено на съвременните лампи, нямат по-
стоянни места. Би могло да се изостави само отоплението.
Има и друг бърз начин за работа. В единия край на достатъч-
но дълго парче тънък проводник, който е с копринена или пласт-
масова изолация, се прави малка халкичка. Лампата се изважда
и халкичката се надява на крачето на анода. Втора жичка се на-
дява на крачето на управляващата решетка. След това лампата се
поставя отново в цокъла. Сигналът се подава на свободните кра-
ища на жичките (фиг. 2.16).
Останалите пробни точки са изводите на потенциометъра за
сила на звука, респ. грамофонната букса (или куплунг), както
и антенната букса. Те са напълно достъпни.
Подаването на сигнал на колекторите и базите на транзисто-
рите е практически по-лесно. В този случай се налага по-скоро
употребата на лупа. Освен това се препоръчва пробното острие
на сигналоподавача да се изолира с изолационна тръбичка, като
се остави да стърчи само един милиметър от върха. С това се из-
бягва опасността от къси съединения в изводите на транзисто-
рите.
3. Точност и гранична възможности на метода
Методът е ефикасен за бързо откриване на сравнително груби
повреди. Той служи преди всичко за локализиране на повреде-
ното стъпало. Чрез двете обичайни проби във всяко стъпало на
радиоприемника — изход и вход, схемата се разделя на участъ-
ци, конто съдържат съответно активен елемент (лампа или тран-
зистор) и пасивни свързващи елементи (трансформатор, 7?С-група
или в. ч. филтри). Подаването на сигнали „стъпато след стъпало“
Дава информация за повреда в активния елемент или в групата
пасивни елементи, която е свързана към анода или решетката.
Пробната точка, в която сигналът изчезва, говори, че повредата
се намира между тази точка и предишната, от която сигналът е
Достигнал до високоговорителя. Ако тази „глуха" точка е решет-
ка на дадена радиолампа, трябва да се пробва смяна на лампата.
Ако сигналът изчезва в анода, повредата трябва да се търси в
свързващите елементи. Смяна на транзистор преди измерване не
се препоръчва. Не бива да се забравя редът на вероятните повре-
ди. По-вероятна е повредата в захранващите елементи, която е
нарушила грубо режима на активния елемент, откоткото повре-
да в самия активен елемент.
Откриването на повреда в захранващите и свързващите еле-
менти, конто да води до точно определен резистор, кондензатор
59
или бобина, е възможно чрез някои допълнителни логично замис-
лени подавания на сигнал, но общо взето, не е във възможности-
те на метода. За точното определяне на повредената радиочаст
е необходимо по-нататъшно търсене чрез някои повторяй елемен-
тарни проби за бързо откриване на повредата, след което се за-
почва систематичният анализ на напреженията и др. За този
ход на работата ще говорим по-късно.
Трябва да се каже, че методът подаване на сигнали, съдър-
жащи спектър от честоти, въпреки че има някои безспорни удоб-
ства при работа, по точност отстъпва на метода сигналоподаване
на определени честоти.
Основните недостатъци на опростения метод на сигналопода-
ване в сравнение с метода, използуващ генератори на стандартам,
синусоидални сигнали, са:
1. Едновременно с търсенето на повредата не се извършва
контрол на честотите (настройки и честотни обхвати).
2. При проба на демодулатора не може да се пзвади сигурно
заключение, че той работи правилно, тъй като не се знае дали
сигналът, достигнал до високоговорителя, е следствие на демоду-
лация или просто представлява нискочестотната съставна на
спектъра.
3. Не е възможно да се изпробва работата на осцилатора,
тъй като, ако се подаде сигнал, ще проникне честота от спектъра,
която е равна на междинната честота на радиоприемника.
4. При проба във входната решетка на смесителната лампа
също не може да се извади сигурно заключение за правилните
смесителни функции на тази лампа, тъй като е възможно да про-
никва честота от спектъра, която е равна на междинната честота
на радиоприемника.
5. На УКВ обхвата сигналите се чуват много слабо, а освен
това те не говорят нищо за правилната работа на тунера като сме-
сител и за правилната работа на дробния детектор поради про-
никването на амплитудно модулиран междинночестотен сигнал
(10,7 MHz).
Фабричните сигналоподавачи носят най-разнообразни наиме-
нования според модела и фирмата-производител, напр. „Сервотес-
тер", „Сигнал-инжектор" и др.
2.6.3. Сигналоподаване на определени честоти
За сигналоподаване на определени честоти се използуват сер-
визни н. ч. и в. ч. сигналгенератори. Нискочестотният сигнал-
генератор не е абсолютно необходим, тъй като високочестотните
генератори обикновено имат н. ч. изход от модулиращата честота
400 Hz или 1000 Hz. Има, разбира се, и в. ч. сигналгенератори без
60
н. ч. изход. В такъв случай нискочестотният снгналгенератор
може да бъде заменен с грамофон.
При подаването на сигнали трябва да се има пред вид влия-
нието на сигналгенератора върху настроените кръгове. Това
влияние е капацнтивно, индуктивно и омическо. Капацитивното
и индуктивного влияние водят до разстройка, а омического (товар
с известии загуби) — до влошаване на качествените фактори на
трептящите кръгове (заглушаване).
При подаване на сигнал към бгзите и колекгорите на транзис-
торите трябва да се внимава за евентуалното нарушаване на ра-
ботайте им режими.
Някои сервизни спгналгенератори са комплектувани с пробни
кабели, конто в края, пред пробного острие, имат разделителен
кондензатор с малък капацитет. Този кондензатор ограничава
разстройката и заглушаването до приемливи граници. ХЭпвен това
гой служи като блокиращ кондензатор за постоянните напреже-
ния. В такъв случай не съществува опасност от влияние върху
режима на транзисторите.
Когато се работа с непознат снгналгенератор, е необходимо
да се провери за наличие на такъз кондензатор.
Във всички други случаи за подаване на сигнали към м. ч. и
в. ч. трептящи кръгове на ламповите радиоприемници се запоява
малък керамичен кондензатор (10 до 50 pF) към пробного острие
на кабела. Неговият свободен край служи като пробно острие
за в. ч. и м. ч.
За работа с ниска честота в лампови радиоприемници е необ-
ходимо кондензаторът да има капацитет 5000 до 10 000 pF. Същи-
ят кондензатор може да се използува и за подаване на високо-
честотни сигнали в транзисторните радиоприемници. При тези
радиоприемници влиянието на сигналоподавача върху настроени-
те кръгове е значптелно по-малко и затова се допускат такива
големи стойкости на капацитета. За подаване на нискочестотен
сигнал в транзисторните радиоприемници е необходим много по-
голям капацитет — 0,1 pF до 1 pF, а в отделив случаи дори до
100 pF. В интерес на доброто пропускане на 400 Hz, без това да
е съпроводено с голям пад на напрежението, се предпочита капа-
цитет 100 pF, но в интерес на блокирането по отношение на по-
стоянного напрежение се предпочита употребата на хартиени
кондензатори вместо електролитни.
При подаването на сигнали на трептящите кръгове в транзис-
торните радиоприемници се препоръчват и някои допълнителни
мерки за отстраняване на разстройващото влияние на сигналге-
нератора. Тези мерки са във връзка с избора на пробните точки.
Избягва се подаването на сигнал в „топлия“ край на свободни
трептящи кръгове (несвързани с транзистор), като например
средния кръг в м. ч. филтри със съсредоточена селективност.
Освен това не бива да се подава сигнал на „топлия" край на ба-
GJ
зови трептящи кръгове, а само на техния автотрансформаторен
извод (или отделна намотка за връзка), т. е. на самата база. По-
даването на сигнал на колектора, където е свързан „топлият“
край на колекторния трептящ кръг, е разрешено.
200pF
)--1|—О------->
Кабел 400п Антенна букса
3OpF(ojfiF)
-41--------
Фиг. 2.17. Проста изкуствена анте-
на за AM
Фиг. 2.18. Разделите л ни конденза
тори в двата изходнп проводника
(кабел) на сигналгенератор
При търсене на по-слабо изявени повреди, както и при на-
стройки, често се налага измерване на усилването, като понякога
се използува изкуствена антена. Тя се свързва към входа на ра-
диоприемника (фиг. 2.17).
За да се избягнат евентуални повреди на транзисторите при
неволно пипане на пробното острие с ръка и едновременно докос-
ване до кутията на сигналгенератора, се препоръчва използува-
нето на разделителен кондензатор с капацитет от 0,1 до 1 pF.
Той се свързва във втория проводник, който води до масата на
печатната платка (общ минус или общ плюс).
Кондензатор с капацитет 0,1 pF е абсолютно необходим и при
работа над радиоприемници за постоянен и променлив ток, кога-
о сервизната лаборатория не е съоръжена с разделителни транс-
форматори (фиг. 2.18). В противен случай съществува опасност
от токови удари, конто при лошо стечение на обстоятелствата мо-
гат да доведат до тежки последици за радиотехника.
Като звуков индикатор за работата на отделните стъпала слу-
жи високоговорителят на радиоприемника. Индикаторът за на-
стройка („магическо око“) също се използува като оптичен инди-
катор за състоянието на м. ч. и в. ч. част на радиоприемника.
Освен тсва в интерес на прецизната работа е необходимо към из-
хода на радиоприемника (първична намотка на изходния трансфор-
матор) да се евърже аутпутметър, като не се забравя блокиращият
кондензатор 0,1 pF.
Като аутпутметри могат да служат обикновено всички универ-
салии волтметри (универсалии уреди или авометри). Съвремен-
ните волтметри работят добре в целия обхват на звукови честоти,
а старите волтметри (с медноокисен токоизправител) работят
добре до 1000—3000 Hz. При това положение ниската честота 400 Hz
или 1000 Hz лежи напълно в обхвата на волтметъра. Не бива
обаче да се подават по-високи честоти от нискочестотния сигнал-
генератор.
€2
За лампови радиоприемници обикновено се използува обхват
на волтметъра от 0 до 30 V, а за транзисторни — 1 V.
Според изходната мощност и изходното съпротивление (импе-
данс) на ламповите и транзисторните радиоприемници имаме раз-
личии напрежения за номиналната звукова мощное г, конто се
пресмятат по познатия израз
и2 [V]
Яо[2] ’
Ако изходът за модулационна честота във високочестотен сиг-
нал-генератор служи за подава не на нискочестотен сигнал и на
този изход няма регулатор, е необходимо да се използува отделен
потенциометър, евързан съгласно фиг. 2.19. Това е особено на-
ложително при работа с транзисторни радиоприемници, а също и
при лампови радиоприемници, в случай че се измерва усилването.
За подаване на сигнали в нискочестотната част на радиопри-
емниците се работи с честотите 400 или 1000 Hz. Търсенето на
повреди в демодулатора и м^ждинночестотния усиЛвател изисква
да се използува междинната честота, на която е настроен прием-
никът, а смесителят и входът се изпробват със средните честоти
на съответните обхвати. За изпробване на осцилатора се работи
с честота, която се пресмята в зависимост от междинната честота
и честотата на местния радио-
предавател.
Всички сигнали трябва да
бъдат амплитудно модулирани,
с изключение на сигнала за из-
пробване на осцилатора. Преди
систематичното подаване на си-
гнали „стъпало след стъпало"е
желателно да се направи бегла
обща проверка на радиоприем-
Фиг.2.19. Потеьциометър на изхода
на о.гналгенератор
ника, каго на входа му се по-
даде сигнал с междиняа честота. При постъпването на такъв си-
гнал стрелката на скалата трябва да се постави на дълговъл-
новия край на обхвата СВ, т. е. на около 550 kHz, а осцила-
торното стъпало е желателно да се изключи.
За подаване на сигнали „стъпало след стъпало" се използуват
обикновено честотите:
къси вълни — 7,5 MHz (около 40 ш);
средни вълни — 1000 kHz (около 300 т);
дълги вълни — 200 kHz (около 1500 т).
Междинните честоти на радиоприемниците са твърде разно-
образии. По реда на най-честата употреба те са: 468, 465, 473,
455, 128 kHz. По-голямо изключение са честотите 175, 500,
100 kHz и др. Срещат седори междинни честоти 52,5 или 1600 kHz.
Стандартите на някои страни задължават да се използува меж-
Динна честота 460 kHz.
63.
1. ПРОБНИ ТОЧКИ ПРИ СИГНАЛОПОДАВАНЕТО НА
ОПРЕДЕЛЕНИ ЧЕСТОТИ
На фиг. 2.20 са показали пробните точки за сигналоподаване
в един лампов радиоприемник. Основният принцип също като
при сигналоподаването на спектър от честоти е подаване на сиг-
нали към изхода и след това към входа на всяко стъпало. Като
пример е взета схема на съвременен радиоприемник; която би
могла да служи за основа при сигналоподаване и в голям брой
други съвременни и стари модели.
Предварителната обща проверка чрез подаване на сигнал с
междинна честота на входа е показана с номер 1а и 16. Изслед-
ването на УКВ части на радиоприемника е само загатнато, тъй
като се извършва отделно — одновременно с настройките.
В сигналоподаването на фиг. 2.20 се използуват отделки сиг-
налгенератори за в. ч. и н. ч. Необходимите честоти са означени
върху стрелките. Честотата за проверка на осцилатора (пробна
точка 10) е пресметната за входен сигнал с честота 827 kHz — вхо-
ден кръг, настроен на Радио София (326,7 т). Поставянето на
антена в антенната букса има смисъл само при тази проба и раз-
бира се, след локализиране и отстраняване на повредата.
Освен това трябва да се отбележи, че единствено в точка 10
се подава немодулиран сигнал, тъй като в този момент радио-
приемникът е настроен на честотата на местния предавател. Във
всички останали м. ч. и в. ч. пробни точки, като се започне от де-
модулатора (точка 5) и се върви „стъпка по стъпка** към антената,
се подават модулирани сигнали. Само в такъв случай може да се
очаква, че сигналите ще преминат във високоговорителя и аут-
путметъра. Немодулираните сигнали биха изчезнали в демоду-
латора, тъй като не могат да се усилват от нискочестотния усил-
вател. Разбира се, в посочената схема има на разположение и
оптичен индикатор — това е индикаторът за настройка. Той реа-
гира и на немодулирани сигнали. Все пак използуването на таки-
ва сигнали е безсмислено.
Индикаторът за настройка може да бъде полезен при изчезва-
нето на модулирания сигнал в точка 5. В зависимост от това,
дали окото „се отваря" или не „се отваря", се съди за изправност-
та на демодулатора и съответно за неизправност във входа на
нискочестотния усилвател.
Индикаторът за настройка дава пенни указания и при предва-
рителната обща проверка, която се извършва с междинна честота.
Ако няма звук във високоговорителя, но окото „се отваря", е
очевидно, че има повреда в нискочестотната част.
В пробна точка 5 се подава както нискочестотен, така и ви-
сокочестотен сигнал. Това е границата между високочестотната
и нискочестотната част на радиоприемника, която при изправен
радиоприемник реагира и на двата вида сигнали.
64
5 Радиопоправки
Фиг. 2.20. Пробни точки на
българския радиоприемник „Мелодия 10“ при сигналоподаване на определени честоти
сл
Аутпутметърът е включен на обхват 0 30 V. Блокиращият
кондензатор 0,1 pF предпазва уреда от постоянно напрежение
(още по-сигурно е да включим два кондензатора в серия или
фабричен аутпутметър). Включването на аутпутметъра може да
стане и между анод и шаси. При това включване съществува оба-
че опасност за аутпутметъра, в случай че се пробие блокиращият
кондензатор. Най-безопасно и най-удобно е включването на аут-
путметъра към вторичната намотка на изходния трансформатор,
особено в радиоприемници, конто имат извод за вторп високого-
ворител. Неудобството се явява, когато е необходимо да се пре-
сметне очакваното изходно напрежение, тъй като импедансът на
високоговорителя не винаги е познат, докато товарного съпротив-
ление на лампата може да се вземе от таблиците за радиолампи.
При транзисторните приемници обаче по-често е познат импедан-
сът на високоговорителя, отколкото изходното съпротивление на
крайното противотактно стъпало, работещо в режим клас АВ.
Ето защо при транзисторните радиоприемници се предпочита
свързване на аутпутметъра към вторичната намотка на изходния
трансформатор.
Аутпутметърът не е абсолютно необходим при търсенето на
повреди, но употребата му се налага при измерване на усилване-
то, с което трябва да завърши сигналоподаването. Чрез измер-
ване на усилването се получава пълна картина за състоянието
на радиоприемника и се вземат решения за по-нататъшните опе-
рации.
Сигналоподаването започва от точка 1, 1а или 16. Подаденият
м. ч. сигнал в точка 1а (антенната букса) за разлика от всички
други проби не трябва да се чуе във високоговорителя. В такъв
случай се прави заключение за добро потискане на междинната
честота от спиращия кръг. На практика пълно потискане не може
да се очаква, така че при съответно засилване на сигнала с ате-
нюатора на сигналгенератора проникването е гарантирано. Ос-
вен това м. ч. сигнал може да се подаде и на точка 16 (на практи-
ка иай-удобен е статорът на съответната секция на променливия
кондензатор).
След това се подава нискочестотен сигнал на точки 1, 2, 3, 4
и 5. В точка 5 се прави проверка както на нискочестотния усил-
вател, така и на демодулатора. Подаденият нискочестотен сигнал
е необходимо да се чуе силно във високоговорителя. Модулира-
ният сигнал с честота, равна на междинната честота на радио-
приемника, също трябва да се чуе във високоговорителя, тъй като
се демодулира в диода.
Не бива да се забравя, че сигналът с междинна честота, ппда-
ден в точка 5, трябва да има сравнително високо напрежение.
Той трябва да се засили с атенюатора до около 5 V. При по-ната-
тъшното подаване на м. ч. сигнал е необходимо напрежението
постепенно да се намалява. Това се прави по усет съответно за
66
о
точките 6, 7, 8 и 9. Осцилаторът се проверява в точка 10 с често-
та, която е така пресметната, че да отговаря за настройка на
местния предавател. В нашия пример е взета честотата на Радио
София 827 kHz, но тя не с задължителна.
Накрая се подават сигнали из ючки 11 и 12 за проверка на
всеки вълнов обхват.
На фиг. 2.21 са показани аналогичните пробни точки за сиг-
налоподаване в транзисторен радиоприемник. За разлика от пър-
вия пример сега е използуван само впсокочестотен спгналгенера-
тор с изход за модулационната честота. Аутпутметърът е свър-
зан към вторичната намотка на противотактния изходен транс-
форматор.
2. Проверка на осцилатора чрез сигналоподаване
За разлика от някои други методи на работа сигналоподаване-
то предлага ефикасна проверка на осцилатора. Чрез статическия
метод „анализ на напреженията" също може да се провери дали
радиоприемникът осцилира, но за това се съди по вторични яв-
ления — постоянното отрицателно напрежение на осцилаторната
решетка, което се получава в резултат на осцилациите.
Проверката чрез сигналоподаване дава най-добър резултат,
ако преди подаването на немодулиран сигнал в осцилаторната
решетка се прекъсне връзката към трептящия кръг, а към ре-
шетката се остави свързан само утечнпят резистор.
Входът се настройва на местния радиопредавател. В нашия
пример е посочена честота на пробния сигнал 1295 KHz, която се
получава съгласно израза
/оеЦ=/в,+/м = 827+ 468 =1295 kHz.
Сервизният сигналгенератор поема функциите на осцилатора.
Ако останалите стъпала на радиоприемника са в ред, ще трябва
да се чуе програмата на местния радиопредавател. Обикновено
напрежението на сервизните сигналгенератори не е достатъчно
за получаване на нормална звукова мощност, но важно е преди
всичко, че при това сигналоподаване може да се извади заклю-
чение за нередовност в осцилаторните кръгове или осцилаторната
секция на променливия кондензатор. Това заключение зависи,
разбира се, от работата на радиоприемника на останалите обхва-
ти.
Ако междинната честота на радиоприемника не е позната, то-
гава е необходимо осцилаторната честота, пресметната например
за 468 kHz, да се измени плавно, докато се покрие възможният
обхват на междинни честоти. Той обикновено не е голям, ако не
се касае до много стари радиоприемници или специални еднооб-
хватни приемници с висока междинна честота. Обикновено е
68
достатъчно ст релката на сигналгенератора да се придвижи малко
в двете посоки около пресметнатата честота. Като се намери необ-
ходимата осцилаторна честота, може да се пресметне и междин-
ната честота на радиоприемника.
По подобен начин се изпробват и самоосцилиращите смесител-
ни стъпала на транзисторните радиоприемници. В този случай
сигналът с осцилаторна честота се подава на емитера.
Пример
Като използуваме отново сигнала на Радио София (827 kHz),
за един транзисторен радиоприемник с междинна честота 455 kHz
получаваме
/оец=827+455=1282 kHz.
На практика честотите, означени върху скалата на транзистор-
ните радиоприемници, се отчитат доста грубо, а в много случаи
не отговарят на настройката на приемника. Затова винаги след
подаване на осцилаторната честота местнпят радиопредавател
се търси по скалата. Освен това междинната честота, предписана
от конструктора, също не винаги е точно спазена при настройката
на радиоприемника. Ето защо се налага и известно търсене по
скалата на сигналгенератора.
3. Измерване на уснлв ането чрез сигналоподаване
Сигналоподаването на определени честоти позволява да се
измерва усилването на отделни стъпала или на целия радиоприем-
ник. Това измерване е необходимо винаги когато желаем да дове-
дем работата докрай, т. е. да възстановим основните качествени
показатели на радиоприемника. На практика такова измерване
се прави рядко. Или по-точно казано, прави се често само от ня-
кои радиоспециалисти — изтъкнати майстори в своята работа.
При намалено усилване (намалена чувствителност) на радио-
приемника най-често се правят проби със замяна на лампи. Сме-
нява се съмнителната лампа. Това са проби, от конто действител-
но не бива да се отказва никой радиотехник. Но ако не се знае
от коя лампа идва намалената чувствителност? Проверяват се
по ред всички лампи. И това е допустимо. А след това? Неопитният
техник започва работа по системата „или това, или онова“, ако
този начин може да се нарече „системен*1. Започва нескончаеми
проби — повтаря няколко пъти настройките „на ухо“, сменява
Монтажни елементи, после отваря и междинночестотните филтри
или трансформатори, презапоява краища. Накрая сменява цели
междинночестотни трансформатори.
Явно е, че ако се започне с измерване на усилването, обемът
69
на работа ще се намалп и ще се гарантират сигурни резултати.
При 'гова „измерването е много по-елегантна работа" от отпоява-
нето и запояването „с два поя’шика едновременно" и с „жестоко
дърпане", както това се налага при печатен монтаж. Употребе-
ните изрази в кавички са изрази от речника на радиотехницит .
Методът на измерване е особено резултатеп, когато са влонкнн
качествените показатели на няколко стъпала.
За измерване на усилването е необходимо сигнапгенератиръг
да има делители на напрежение в изходпге си (атенюатори) как-
то за висока, така и за ниска честота. Ако изходът за модулира-
щата честота няма депител, корто е обикновено явление, тогава
се налага да се използува отделен нпскочестотен снгналгенера-
тор. В случай че сигналгенераторпте, с конто разполагаме, няма!
делители на изходите си или ако тези делители ие са разграфени
в стойности на напрежението, тогава се налага използуването 'а
един лампов миливолтм тър за ниска и висока честота или на два
отделки лампови волтметъра - един за ниска и един за висока
честота. Напрежението на подадения сигнал във всички случаи
трябва да бъде известно.
Сега е необходимо да се прес^тетае необходимого напрежение
на изхода на радиоприемника, за да се получи изходна мощност
50 mW. Това е мощността, при която се измерва чувствителностла
съгласно между народимте стандарта (у нас БДС 6859 и 6854).
Радиолампата EL84 има изходно съпротивление (товар) Ра
5,2 k2 (за 800 1000 Hz). Ако го закръглим на 5 kQ, в таблнцата
в гл. 5 намираме, че на 50 mW мощност отговаря напрежение
15,8 V- На практика се работа сбикновено с 16 V, тъй като не се
отнася за пр-щизно измерване на качествените показатели. От
друга страна, това закръгление е под сумарнэла грешка на из-
мервате.1НИ1е уреди.
При това малко изходно напрежение системата за АРУ o6i к-
новено не влиза в действие и следователно не винаги са н ебходи-
ми мерки за нейното изключване.
При измерване на усилването се препоръчва модулационна
честота 1000 Hz и дълбоч та на модулацията 30%. Усилването на
нискочестотнпте стъпала се измерва при напъ.лто отворен poiCh-
циометър за силата на звука и юнрегулатср, створен за високите
честоти.
Ако искаме да измерим усилването на огделно стъпало, трябва
да подадем нан-напред сигнал на неговия вход и да отчетем на
делителя (или на ламповия волтметър; онова напрежение на сиг-
нала, за което на изхода на радиоприемника се получават необ-
ходимите 16 V. След това подаваме сигнал на исхода на същото
стъпало и отчитане отново напрежението, за което на изхода се
явяват също 16 V. Напрежението на сигнала, подаден на изхода
на стъпалото, ще бъде толкова по-високо, колкото е усилването
на това стъпало по напрежение. Усилването се определя следо-
70
вателно, като се раздели напрежението на сигнала, подаден на
изхода, на напрежението на сигнала, подаден на входа на дадено
стъпало или на трупа стъпала, при постоянно напрежение на из-
хода на радиоприемника 16 V.
По този начин меже да се провери усилването на всяко стъпа-
ло поотделно както на целия нискочестотен или междинночесто-
трн усилвател, така и на целия радиоприемник. Точността на
работа е напълно достатъчна за целите на радиоремонта.
В някои модели радиоприемници е възможно все пак АРУ да
влезе в действие. В такъв случай се измерва твърде малко усил-
ване на м. ч. и в. ч. сгъпала Подобна грешка може да доведе
до излишка радиоремонтна работа. Ето защо в случай на малко
усилване е необходимо да се изключи АРУ. Това става, като на-
прежението за автоматична регулация се изключи (линията на
АРУ се свързва с шаси).
Когато не се разполага с отделен нискочестотен сигналгене-
ратор или лампов волтметър, а само с най-прост сервизен сигнал-
генератор без атенюатор на нискочестотния изход, не остава
нищо друго освен измерването да се ограничи само за в. ч. стъ-
пала .
Трябва да се сбърне внимание и на това, че е необходимо дъл-
бочината на модулацията да бъде постоянна. В противен случай
резултатите от измерването няма да имат практически стойност.
От измерването на еднакви по принцип на схема стъпала в
различии модели радиоприемници не бива да се очакват еднакви
резултати. Усилването на дадено стъпало не се покрива с усил-
ването на дадена радиолампа- За усилването на стъпалото имат
значение прехвърлящите филтри и делителите на напрежение,
както и качествените фактори, трансформаторното отношение и
др. на високочестотните филтри. Конструкторите имат свои схва-
щания и свобода да разпределят общото необходимо усилване на
даден радиоприемник между отделяйте негови стъпала. Прибли-
зителната ориентация за порядъка на усилването, което се пости-
га от отделяйте стъпала на един лампов радиоприемник, е след-
ната:
високочестотно гредупредително стъпало
(с ненастрсен вход или ненастрсен изход) 5-=-10 пъти;
смесително стъпало 40ч-80 пъти;
междинночестотно стъпало (с м. ч. 460—473 kHz) 100ч-300 пъти;
нискочестотно пр₽д>силв<-телно стъпало 40-ъ80 пъти;
крайно стъпало 10-;-15 пъти.
При демодулацията се г}би известно усилване, макар че това
не е точният нзраз за случая. В демодулатора постъпва в. ч.
сигнал, а след него се явява само н. ч. сигнал, който има винаги
по-малка амплитуда. Може да се приеме с известно закръгление,
че при 30 % модулация (стандартна модуляция за измерване) от
IV в. ч. напрежение остава само 0,1 V постоянно напрежение.
71
До приблизително такова заключение може да се дойде при раз*
глеждане на графичното изображение на модулирания в. ч. сиг-
нал. Математически се доказва отслабване 1 : 10, тъй като се ра-
боти с ефективни стойности.
Порядъкът на усилване при транзисторните радиоприемници е
следният:
високочестотно предусилвателно стъпало
(с ненастроен вход или ненастроен изход) 54-10 пъти;
смесително стъпало (самоосцилиращ смесител) 15-е-30 пъти;
първо междинночестотно стъпало 604-80 г 1ъти;
второ междинночестотно стъпало 204-60 пъти;
нискочестотно предусилвателно стъпало 20 4-50 пъти;
второ предусилвателно (драйверно) стъпало 304-300 пъти;
крайно стъпало (противотактно) 84-10 пъти.
I п р и м е р
Нека измерим усилването по напрежение за схемата на фиг.
2.22 (междинночестотен усилвател на транзисторен радиоприем-
ник). По проспект радиоприемникът работи с междинна честота
470 kHz. Подаваме сигнал с честота 470 kHz на базата на първия
Фиг. 2.22. Измерване 'на усилването чрез сигналоподаване в междино-
честотен усилвател
транзистор и увеличаваме неговото напрежение, докато аутпут-
метърът на изхода на радиоприемника (непоказан на фигурата)
даде отклонение точно 0,5 V. Импедансът на високоговорителя
е 5Q. За този импеданс за изходна мощно ст 50 mW отговаря
72
изходно напрежение 0,5 V. Придвнжваме леко стрелката на сиг-
налгенератора от двете страни на 470 kHz и отчитаме максимално
отклонение на аутпутметъра при 455 kHz. Явно е, че предписана-
та междинна честота не е спазена и радиоприемникът е настроен
на 455 kHz. Ще трябва да работим с тази честота. Възможно е да
е имало изменения при пронзводството, продиктувани от техни-
чески причини, тъй като филтрите не са пипани — ядрата за на-
стройка са залети с парафин. Сега намаляваме напрежението на
сигналгенератора, докато на изхода се получи пак напрежение
0,5 V. На скалата на ламповия волтметър отчитаме напрежение-
то на подадения сигнал. То е 50 pV. Записваме Ux—50 pV. Пре-
хвърляме сигналгенератора на изхода на междинночестотния
усилвател (пробна точка пред диода) и отново подаваме същия
сигнал. Стрелката на аутпутметъра показва много по-малко от
0,5 V. Повишаваме напрежението на сигнала, докато аутпутме-
търът отново покаже 0,5 V, и отчитаме напрежението на подаде-
ния сигнал с ламповия волтметър. Сега то е 220 mV. Записваме
така (/,=220 mV и пресмятаме усилването на двете стъпала:
(4 = 220000^=4400 пъти.
<4 о0 и v
Понеже за този приемник усилването по стъпала не е дадено в
проспекта, сервизните материали и описанията в литературата,
правим една ориентировъчна проверка, като умножаваме двете
минимални стойности на усилването, дадени вече за първо и вто-
ро междинночестотно стъпало:
Усмин—60.20=1200 пъти.
Резултатът от нашего измерване е много по-добър, затова
приемаме, че междинночестотният усилвател е редовен.
II пример
Нека измерим усилването по напрежение за схемата на
фиг. 2.23 (тристъпален нискочестотен усилвател на радиоприемник).
Подаваме сигнал с честота 1000 Hz на плъзгача на потенциометъ-
ра (среден извод) за сила на звука. Потенциометърът е завъртян
предварително на максимум усилване. Чрез делителя на употре-
бения нискочестотен сигналгенератор увеличаваме напрежение-
то на сигнала до необходимого изходно напрежение за изход-
На мощност 50 mV. Това напрежение сме пресметнали въз ос-
нова на импеданса на високоговорителя. Импедансът е означен
върху говорителя и е 3.6Q. Като във формулата за {/изх заме-
стим буквените означения с цифровите им стойности, получаваме
(7из! =\/0,05W.3.6Q =0,42 V.
73
Ф1.1 ?2>. Измерване h i у илването чрез cm налоподаване в нискочестотен усилвател
Върху сигналгенератора отчитаме напрежение на подадения
сигнал 7 mV-
Усилването за този резултат на отчитането е
Явно е, че това усилване, получено от три стъпала — едно
предусилвателно, едно драйверно и едно крайно противотактно —
е нищожно. Да проверим минималното усилване:
Усмпн — 8.30.20—4800 пъти.
Проверяваме усилването „стъпало по стъпало" и намираме
че повредата е в първото стъпало. Усилването на драйверното и,
крайното стъпало заедно е над 1000 пъти. Чрез подаване на сиг-
нал направо на базата на първия транзистор, а не на потенциоме-
търа откриваме прекъсване в базсвия прехвърлящ кондензатор.
Сигналоподаването се покрива отчасти с някои операции при
настройката на радиоприемниците. Това е едно голямо предим-
ство на метода, тъй като още при търсенето на повредите се опре-
дели доколко и кои настроени кръгсве са причина за влошената
работа на приемника. Разстройката на отделни кръгове се позна-
ва при измерване на усилването. За тази цел е необходимо леко
изменение на подаваната честота в двете посоки от предписаната
междинна честота.
4. Точност и граничим възможнссти на метода
Методът сигналоподаване на определени честоти има по-голе-
ми възможностн от метода сигналоподаване на спектър от често-
ти. Достатъчно е да спрем вниманиею си върху проверката на
осцилатора и измерването на усилването. Ако това измерване се
извърши чрез сигналоподаване на спектър от честоти, ще се по-
лучат грешни резултати без практически стойност.
Чрез измерване на хсилването се получава сравнително пълна
картина за състоянпето на радиоприемника. Намирането на по-
вреденп стъпала по тощ: метод също както при метода сигналопо-
даване на спектър от честоти може да се детайлира, като се опре-
дели по-точно дали повредата се отнася до лампата или до свърз-
ващите елементи. За откриване на отделил повредени елементи
методът предлага сравнително ограничен!, възмежности. Някои
Дефекти в свързващите елементи се откриват лесно. Такъв беще
случаят за измерване на усилването в п сочення втори пример.
Когато сигналът се подава веднъж преди, а ш еле след евързва-
Щия кондензатср на дадено стъпало, ie прави проба дали конден-
эаторът е проводим или прекьенат, но трудно може да се опреде-
ли, че той е прсбит или има голяма утечка.
75
Явно е впрочем, че колкою и прогрессивен да е този метод,
той все пак се нуждае от допълнителни измервания. ТоваЛа кла-
сическите измервания на напрежения, токове и съпротйвления,
коню предлагат статическите методи.
Точността, с коню се намира повредено стъпало, ч'аст от стъ-
пало, свързваща трупа или отделен монтажей елемену е голяма.
Точността при измерване на усилването също е достатъчна за
практическите задачи на метода. Тя зависи преди всичко от точ-
ността на отделяйте измервателни уреди.
2.6.4. Сигналотърсене
Сигналотърсенею е вюрият основен метод на работа от гру-
пата на динамичните методи. За разлика от сигналоподаването
обаче юзи метод е свързан с употребата на специални нестандарт-
ни измервателни уреди. Сигналотърсенею също изследва динамич-
ною състояние на радиоприемника, т. е. проверява как отделяй-
те стъпала преработват сигналите, излъчени от различните радио-
предаватели.
В основата си методът се свежда до това, че на входа на радио-
приемника (антенната букса) се поставя необходимата антена,
а след юва с един прост или по-сложен сигналотърсач (сигнал-
трасер) се търси „стъпало след стъпало" докъде прониква юзи
сигнал (модулиран с програмата на предавателя), как той се усил-
ва и преобразува от отделяйте стъпала, какво е иеговою качество
в отделните пробни точки. За разлика от сигналоподаването тук
изследването върви в обратен ред — от входа, през смесителя,
междинночесютния усилвател и демодулятора към крайното стъ-
пало.
Каю индикатор на сигналите в различии точки на радиоприем-
ника служи също един високоговорител, стрелков уред или елек-
тронен индикатор на настройката („магическо око“). Тези инди-
каюри се намират обаче в самия сигналотърсач.
Най-простият случай на сигналотърсене е, когато радиоприем-
никът сам притежава индикатор за настройка и има повреда в
нискочестотния усилвател. В такъв случай индикаторът работи
и показва, че радиоприемникът се настройва на различии стан-
ции, без да издава звук.
Друг прост пример е проверката на сигнала в крайната лампа
на радиоприемника с помощта на глимлампов пробник. Това е
джобна глимлампа във форма на писалка. Каю се свърже еди-
ният край на такъв пробник с шасито, а с остриею се докосне
анодът на лампата, се наблюдава характерна игра на светлината
в такт с модулацията. По този начин може да се открие например
прекъсванею във високоговорителя или във вторичната намотка
на изходния трансформатор.
76
^1о-големи възможности предлага сигналотърсенето, ако рабо-
там £ два еднакви радиоприемника — един, на който търсим по-
вреднк и втори, редовен, който ще ни служи като сигналотърсач.
При тацава постановка могат да се откриват всички възможии
повреди^ За тази цел се налагат много отпоявания и запоявания.
Така точка след точка се стига до мястото, където сигналът в не-
редовния приемник изчезва. В тази точка функциите на повреде-
ното стъпаЛо или повредената радиочаст се поемат от редовния
радиоприемник.
Този метод на работа е свързан с голям разход на време, по-
ради което няма практическа стойност. Той е интересен само
като илюстрация на сигналотърсенето.
1. Сигналотърсене със сигналотърсач (сигнал-трасер)
За да може сигналотърсенето да се извърши с необходимата
сигурност и ефективност, трябва да се използува уред, който е
в състояние сам да преработва и усилва сигналите, постъпващи
в антената, както и сигналите, отчасти преобразувани и усилени
от някои стъпала на радиоприемника. Известно е, че в антената
постъпват съвсем слаби модулирани високочестотни сигнали на
много радиопредаватели. Във входния кръг на радиоприемника
се отделя част от тези сигнали, а ако преди това има предусилва-
телно стъпало с ненастроен вход, всички сигнали от антената
постъпват във входния кръг съответно усилени. Входният кръг
отделя част от сигналите благодарение на своите избирателни
свойства (избирателност, селективносг) и ги подава на смесителя,
който ги преобразува. Един от тези сигнали се преобразува така,
че честотата му е равна на междинната честота на радиоприемни-
ка. Това е сигналът на предавателя, на който приемникът е на-
строен. Сигналът с междинна честота, както и редица други сиг-
нали, конто са с началната си или с новата честота, получена
вследствие смесването, постъпват в първия междинночестотен
трансформатор.
Следва ново избиране на сигнала с междинна честота или по-
точно следва потискане на сигналите с други честоти. Можем
да си представим, че това потискане става на два етапа — в пър-
вия и втория м. ч. филтър на трансформатора, или на три етапа,
ако се отнася за филтри със съсредоточена селективност. Сигналът
с междинна честота се усилва от първата м. ч. лампа, след това
отново постъпва в межДинночестотните филтри на втория м. ч.
трансформатор и оттам се подава на демодулатора. Част от общо-
то усилване на междинночестотния усилвател се дължи обаче на
самите м. ч. филтри. В транзисторните радиоприемници сигна-
лът с междинна честота се усилва още един път във второ м. ч.
стъпало, преди да постъпи в диода за демодулация.
77
Демодуляторы изправя модулираният сигнал, който е с меж-
динна честота, и го освобождава от неговата носеща честота.
По този начин сигналът става нискочестотен, усилва се от ииско-
честотния усилвател, достига високоговорителя и там се лревръ-
ща в звук.
Този път на сигнала през радиоприемника се прооледява от
сигналотърсача. Сигналотърсачът замества в известен смисъл сно-
ва, което липсва на човешките сетива. Ето защо е необходимо
той да има звуков или визуален индикатор (или и двата).
Следователно сигналотърсачът трябва да прите^ава следните
качествени показатели:
1. Да усилва и демодулира сигнали с висока и междинна че-
стота, като дава възможност сигналът с модуЛиращата ниска
честота най-малкото да се чуе, а по възможност и да задействува
електронен индикатор или стрелков уред.
2. Да усилва и превръща в звук сигнала с ниска честота, ако
този сигнал постъпи направо на входа на сигналотърсача. Инди-
кацията с електронен индикатор или стрелков уред също е жела-
телна.
3. Желателно е да регистрира и немодулирания сигнал с ви-
сока честота. Това налага още веднъж употребата на електронен
индикатор или стрелков уред. Високоговорителят не може да се
използува.
4. Желателно е да регистрира също и постоянното напреже-
ние на АРУ.
5. Желателно е напреженията, конто се изпробват, да могат
и да се измерват от уреда.
От тези изисквания основни са само първите две. Останллите
са препоръчителни. За пълно удобство при работа може ьа се
направят, разбира се, и други препоръкп — например да има
възможност за измерване на съпротивлението между пробната
точка и маса. С такива сложни сигналоподавачи работят сервиз-
ните бази на редица големи производсзвени предприятия, както
и отделни радиолюбители.
Любителски могат да се изработват и съвсем прости сигнало-
търсачи, конто представляват най-често лампов или транзисторен
нискочестотен усилвател с диоден пробник на входа и слушалки
на изхода. Такава схема може да се разглежда и като апериоди-
чен, щнастроен линеен радиоприемник.
По въпроса за мерките, конто трябва да се вземат по отно-
шение на входа на сигналотърсача, за да се предизвиква възмож-
но по-малка разстрсйка на изпрсбваните трептящп кръгове,
трябва да се каже същото, както и при сигналоподаването — из-
полз\ват се блокиращи кондензатори, чийто капацитет зависи
от честотата, която се изпрсбва, и от вида на радиоприемника —
лампов или транзисторен.
78
2, Пробни точки при сигналотърсенето
На фиг. 2.24 са показани основните пробни точки на лампов
радиоприемник при сигналотърсенето. Основният принцип е
същият, както при сигналоподаването—търсене на сигнал на вхо-
да и след това на изхода на всяко стъпало. Върви се обаче от ан-
тената към крайното стъпало. В пробна точка 1 трябва да се очак-
ва съвсем слаб сигнал. В зависимост от вида на сигналотърсача в
слушалките му се чува сигнал от местния радиопредавател или
във високоговорителя се чува същото плюс една смесица от сиг-
79
нали на други радиопредаватели. В точка 2 сигналът се чува вече
по-силно. В точка 3 се проверява дали осцилаторът работи. Та-
зи проверка може да се извърши само от сигналотърсачи, с конто
могат да се регистрират немодулирани сигнали с висока честота.
В точка 4 сигналът е вече доста усилен. В случай че осцилаторът
не работи, може да се чува все пак, макар и съвсем слаоо, някак-
ва смесица от сигнали. В точка 5 има силен модулиран междин-
ночестотен сигнал. В точка 6 междинната честота е изчезнала и
има само нискочестотен сигнал, който вече може да се пропуске
през втория вход на сигналотърсача — без диоден пробник. В
точки 7 и <3 е налице усилен нискочестотен сигнал.
Ако сигналотърсачът има необходимите пардметри за това,
търсенето може да продължи и в точка 9. В нея се проверява как
се измени напрежението на АРУ в зависимост от входния сигнал.
Изменение на входнсто напрежение за целите на тази проверка
може да се предизвика чрез леко изменение на настройката.
Посочената схема на сигналотърсене обхваща само основните
пробни точки. На практика сигналотърсенето може дасеразшири
и върху много други точки на радиоприемника, което дава въз-
можност за откриване на повреди в монтажните елементи. На-
пример може да се изпробват:
1) вторичната намотка на изходния трансформатор;
2) филтърът за отрицателна обратна връзка;
3) филтрите за тонкорекция между две стъпала;
4) кондензаторът в катодната трупа на крайното стъпало;
5) прехвърлящите кондензатори;
6) емитерните кондензатори;
7) потенциометърът за сила на звука;
8) различии други свързващи или захранващи елементи.
При тези проби е необходимо да се познават функциите на от-
деляйте елементи в схемата и да се знае къде какво напрежение
да се очаква — модулирано високочестотно, немодулирано ви-
сокочестотно, нискочестотно или само постоянно, захранващо.
Например, ако катодният блок на крайното или предусилвател-
ното стъпало не е прекъснат или изсъхнал, на катода не трябва
да има нискочестотно напрежение. Същото се отнася и до емитер-
ните кондензатори в нискочестотната час г на транзисторните
радиоприемници. На различните развръзващи кондензатори в
екранните решетки и анодите не бива да има сигнали с висока или
междинна честота.
За целите на тези проби радиотехникът трябва също да позна-
ва възможностите на своя сигналотърсач и поведението му при
различии честоти и напрежения.
На фиг. 2.25 и 2.26 са показани пробните точки в лампов
и в транзисторен радиоприемник. Схемите са на конкретни моде-
ли радиоприемници, но могат да служат като основа при сигна-
лотърсенето и в много други сходни схеми.
80
6 Радиопоправки
Фиг. 2.26. Пробни ТОЧКИ из българския автомобилей радиоприемник „РА“ („РА 2“) при сигналотърсене
00
Може да се к?же, че сигналотърсенето в УКВ канала на сь-
временните АМ/ЧМ радиоприемници няма практическо приложе-
ние. По принцип сбаче то е възможно, ако се конструира сигнало-
търсач, конто е с честотен демодулатор. В програмите на произ-
водствените предприятия и в радиолюбителската литература не
се срещат такива конструкции. Трудностите се свеждат до това,
че честотните демодулатори винаги са свързани с настроен треп-
тящ кръг. Следователно апериодичността на сигналотърсача се
губи, а ако входът му трябва да се настройва и да се превключва
На висока и междинна честота, се губи много от неговата практич-
ност. От друга страна обаче, би могло да се твърди, че ремой-
тът на УКВ канала в AM ЧМ радиоприемници се извършва из-
ключително чрез сигналотърсене, тъй като познатият за целите
на настройката вобулоскоп в същност е един своеобразен сиг-
налотърсач с осцилографна тръба.
3. Комбинируя метод на сигналоподаване н сигналотърсене
При сигналотърсенето не е много удобно използуването на
сигнали от местния радпопредавател или от други радиопредава-
тели. От една страна, такива сигнали не винаги са на разположе-
ние или най-малкото не са с необходимого напрежение в антена-
та, а от друга — те нямат модулчция с постоянен тон, който
да се прослушва добре в ujvmho помещение и да дава възможност
за слухово сравнение на силата на звука в отделните пробни точ-
ки и за точно измерване със стрелков уред. Ето защо обикнове-
но се предпочита работата по един комбиниран метод (фиг. 2.27),
като сигналът на входа на радиоприемника се подава със сигнало-
подавач (сигналгенератор с модулация. мултивибратор или бло-
кинг-генератор). Много съвременни сигналотърсачи имат соб-
ствени сигналоподаващи стъпала или сигналоподавачи във фор-
ма на пробници. Тези сигналоподавачи най-често съдържат тран-
зисторен мултивибратор, който генерира спектър от честоти.
Такъв вид сигналоподавачи служат, както вече е известно, за
търсене на повреди, но не са удобни при измерване на усилването.
За изследване на самостоятелни нискочестотни усилватели,
т. е. такива, конто не са част от радиоприемник, е обезателно
необходим нискочестотен сигналоподавач. За търсене на повре-
ди може да се използува грамофон, магнитофон или радиоприем-
ник, но за измерване на усилването се налага използуването на
нискочестотния сигналгенератор или на модулационния сигнал
от високочестотен сигналгенератор.
За измерване напрежението на сигнала са в сила същите въз-
можности, както при сигналоподаването — градуиран делител
(атенюатор, затихвател) на сигналгенератора или отделен лам-
пов волтметър. Ако сигналотърсачът няма собствен делител илп
32
волтметър за измерване на напрежението на търсения сигнал,
какъвто е случаят при повечето любителски сигналотърсач и, из-
ползуването на лампов волтметър при измерване на усилването
е наложително.
4. Измерване на усилването чрез сигналотърсене
Очевидно е, че комбинирдният метод на сигналоподаване и
сигналотърсене дава възможност за измерване на усилването.
Това може да стане и само чрез сигналоподаване. Измервателната
постановка при комбинирания метод се различава от постановка-
та при сигналоподаването само поради обстоятелствою, че при ком-
бинирания метод звуковият и визуалният индикатор не са свър-
зани неподвижно към изхода на радиоприемника, а могат да се
преместват във всяка една точка.
Измерването се състои в това, че на входа на дадено стъпало
(или няколко стъпала) се подава сигнал от снгналгенератор,
който може да бъде и немодулиран (фиг. 2.27). Към същата точка
(4) се свързва сигналотърсачът. Сигналът се усилва дотогава, до-
като електровнияг индикатор за настройка на сигналотърсача
се затвори напълно и точно. Подаденото напрежение се отчита и
записва (в микроволти, миливолти или условии единици). След
това сигналотърсачът се премества на изхода на стъпалото и на-
прежението на сигнала се намалява дотогава, докато светлите
сектори на индикатора се вьрнат на първоначалното си положе-
ние. Отношението между двете отчетени напрежения на входния
сигнал определи усилването.
При този начин на измерване не се спазва условието за 50 mW
изходна мощност. Поради това съществува известна опасност за
претоварване (премодулиране) на стъпалото, което води до твър-
де погрешни резултати. Ако желаем да спазим условието за 50
mW изходна мощност, е необходимо на изхода на радиоприемника
да свържем аутпутметър както при измерването чрез сигнало-
подаване. Освен това сигналът зрябва да бъде вече модулиран.
I пример
Разполагаме със сигнало.ърсач, чийто електронен индикатор
за настройка реагира както на висока, така и на ниска честота.
Желаем да измерим усилването на едно нискочестотно предусил-
ватслно стъпало (фиг. 2.27). На входа на предусипвателною стъ
пало (т. 7) подаваме звуков сигнал с напрежение 10 mV. Това-
е точно напрежението, коею затваря напълно, без да се припо-
криват, светлите сектори на индикатора за настройка. След това
оставяме сигналгенераюра на входа, а преместваме сигналотьрса-
ча на изхода на стъпалото. Светлите сектори на индикатора се
83
Фиг. 2.27. Пробни точки нт бъ гарските радиоприемници .Дружба11 и„Мир“ (вариант със съветски радиоламп^
при комбинирания метод на сигналсподаване и сигналотърсе не
ттрипокриват. Намаляваме напрежението на сигнала, док ато
светлите сектори се изместят отново на нормачното си напълно
затворено положение както при първото измерване. Отчитаме
напрежението на сигнала. Сега то е 0,5 mV, т. е. 20 пъти по-мал-
жо. Сдедователно стьпалото усилва 20 пъти.
II п р и м е р
Разполагаме със сигналотърсач, който има електронен инди-
катор за настройка на висока и ниска честота и е съоръжен с по-
тенциометър, градуиран прецизно в условии единици. Искаме да
изследваме един радиоприемник (фиг. 2.27), който има силно
намалена чувствителност, Тя се изразява в това, че приемникът
практически приема само сигнали от местните радиопредаватели.
Подаваме модулиран м. ч. сигнал на антенната букса на ра-
диоприемника. Настройваме сигналгенератора на предполагае-
мата междинна честота 468 kHz, като поставяме стрелката на ска-
лата на около 600 kHz и превключваме на средни вълни. Кори-
гираме подадената междинна честота. Оказва се, че приемникът
е настроен на 465 kHz. Търсим сигнала в решетката и анода на
смесителната лампа (точки 1 и 2). Опитваме се да настроим спи-
ращия кръг с ядрото на L3, за да се уверим, че той се настройва
и следователно не е причина за загуби, конто биха се явили на-
пример при късо съединение в бобината. Кръгът действително се
настройва, което се познава по силното намаление на напреже-
нието в точка 1. Сигналът (с модулиращата честота 1000 Hz) се
чува във високоговорителя на радиоприемника и едновременно с
това се чува и във високоговорителя на сигналотърсача. При раз-
стройка на спиращия кръг сигналът се усилва, а при настрой-
ка —• заглъхва. Превключваме обхватите на сигналгенератора и
настройваме на 1003 kHz както него, така и радиоприемника.
Уветичаваме сигнала и движим стрелката на скалата около 1000
kHz, като допускаме, че настройката не отговаря напълно на ска-
лата. Във високоговорителите не се чува нищо. Може би липсва
модулапия? Но и индикаторът за настройка на сигналотърсача не
реагира. При толкова силно заглъхван° може да се предполага
само късо съединение в трептящия кръг. Какво друго може да
начали толкова много напрежението на сигнала? Допускаме късо
съединение в променливия кондензатор. В лампата не можем да
се съмняваме, защото на 465 kHz тя работеше. Бобините L4 и
Д5, както и тримерът, включен паралелно към L5 (към променли-
вия кондензатор), също работеха. Освен това те не са нито пре-
включвани, нито въртени. Проверяваме отново на 600 kHz, а пос-
ле на 800 и 900 kHz и намираме, че от 950 kHz до края на скалата
кондензаторът дава късо съединение между пластинките си. То-
ва е първата повреда. Тя сама не може обаче да бъде причина за
слабата чувствителност в дясната половина на скалата на всички
85
вълнови обхвати. Започваме работа с 800 kHz и проверяваме
сигнала в точка 2. Той е по-силен, отколкото в точка /, но на ухо
не може да се определи разликата. Нека измерим усилването.
За тази цел най-напред свързваме линията на АРУ към шаси.
Това правим с помощта на кабелче с крокодилни щипки (пунктир
във фигурата). Допираме пробника на сигналотърсача в точка 1.
Завъртаме копчето на градуирания потенциометър, докато свет-
лите сектори се затварят напълно, без да се припокриват. Запис-
ваме цифрата на градуировката. След това преместваме сигнало-
търсача в точка 2 и отново регулираме потенциометъра до старото
положение на светлите сектори. Отчитаме нового показание на
градуирания потенциометър и го записваме. Отношението на две-
те показание дава усилване 50. Минималного усилване за лампо-
во смесително стъпало е 40 и следователно поне засега можем да
приемем, че смесителят е в ред. Между другого търсим сигнал в
точка 3. Ако няма сигнал, развързващият кондензатор 0,1 pF
(общ за двете заслоняващи решетки — на 6А7 и на 6КЗ) е р то-
вен. Продължаваме по-нататък, като търсим сигнал в точка 4,
а след това и в точка 5. Сигналите се оказват приблизително ед-
накви по сила, а знаем, че усилване над 100 пъти, което е нормал-
но за м. ч. стъпало, се чува подчертано сигурно от ухото. Не е
необходимо да измерваме усилването. Налага се малко разсъжде-
ние. Не може да се съмняваме в м. ч. лампа 6КЗ, защото тя е сме-
нявана пробно при предварителния преглед. Напрежение на
анода има, защото лампата все пак работи. Няма причини напре-
жението да бъде по-ниско, защото то идва от същата точка, от
която се захранва и 6А7. Имаме съмнение в анодния филтър на
втория м. ч. трансформатор. Да направим една проверка. Пре-
местваме сигналгенератора в точка 6 (диодния филтър на м. ч.
трансформатор). Чуваме доста по-силен тон във високоговорите-
ля на радиоприемника. Регулираме изходното напрежение на
сигналгенератора. При около 1 V се чува почти пълната мощност
на високоговорителя, доколкото това може да се определи на
ухо. Прехвърляме сигналгенератора в точка 5 и високоговорите-
лят чаглъхва значително. Явно е, че повредата е в анодния фил-
тър. Пробвсме настройката и установяваме, че движение™ на
ядрото не оказва никакво втияние. Повредата е почти изяснена—
кръговият кондензатор 160 pF е прекъснат. Това е втората по-
вреда. Кондензаторът трябва да се смени с редовен и да се провери
в ред ли са спойките на бобината, дали са обхванати от припой
всички жичкп на литцендрата. При нужда може да се смени це-
лият м. ч. трансформатор. След тази операция радпоприемникът
е необходимо да се настрои и евентуално да се проверят някои
нсгови качествени показатели.
За завършване на първия етап от работата правим бегло още
няколко сигналотърсения в нискочестотната част на радиоприем-
ника. Сигналгенерагорът отново е в точка 6. Търсим нискочесто-
86
тен сигнал в точките 7 и 8. Усилването е ясно изразено. Накрая
докосваме и точка 9. Там също има нискочестотен сигнал, което
говори, че линията за отрицателна обратна връзка е в ред.
Трябва да сбърнем внимание и върху това, че сигналгенера-
торът и сигналотърсачът, с конто работехме в посочения пример,
са съоръжени с предпазни разделителни кондензатори, всеки ецин
от конто има капацитет 0,1 pF и се намира в изводите на кабелите,
предназначени за свързване към шаси. Това обстоятелство ги
прави безопасни при работа нац радиоприемници за постоянен
и променлив ток или над радиоприемници с автотрансформатор
и мрежов проводник, свързан с шаси, макар и не направо.
5. Точност и граничим възможностн на метода
Точността на работа и граничните възможностн на метода сиг-
налотърсене зависят твърде много от вида и качествата на сигна-
лотърсача. Методът сигналотърсене не отстъпва на метода сигна-
лоподаване по отношение на търсенето на повреди. При използу-
ване на сигналотърсач с повече възможностн сигналотърсенето
е дори значително по-ефикасно особено за откриването на нере-
довни монтажни елементи. Освен това сигналотърсенето дава
възможност за изследване на АРУ.
Измерване на усилването обаче може да става само по комби-
нирания метод, а не чрез използуване на радиопредавател като
сигналоподавач. Комбинираният метод също не може да се при-
лага за измерване на усилването, ако си служим със сигналопода-
вач на спектър от честоти. Комбинираният метод сигналгенера-
тор — сигналотърсач от своя страна отстъпва по точност на чи-
стото сигналоподаване и измерване с лампов волтметър, когато
се извършва измерване на усилването. Но т^к е необходимо вед-
нага да направим една забележка. Това важи само за по-простите
сигналоттрсачи с електронен индикатор за настройка. Сигнало-
търсачите, конто имат градуиран стрелков 5ред, който може да
работи и като лампов волтметър, са също толкова точни и при
това по-практични.
Беше споменато многократно, че по-сложните сигналотърсачи
освен високоговорител имат и стрелков урщ като индикатор.
Освен това някои сигналотърсачи се превключват и работят като
лампов волтметър. Схемно сигналотърсачите също напомнят
лампов волтметър. Ако в такъв случай се абстрахираме от ви:око-
говорителя, койго се използува като звуков индикатор,можем
да си представим, че имаме пред себе си лампов волтметър. Явно
е, че двата най-добри метода на работа — сигналотърсенето и
анализът на напрежения — имаг допирни точки.
Нека за момент си представим, че анализираме напреженията
в един радиоприемник с помощта на лампов вэлтмегър, който има
87
възможност за измерване както на напрежения с висока и нискй
честота, така и на постоянна напрежения. Освен това да анали-
зираме напреженията в динамичен режим на радиоприемника,
т. е. с подаден сигнал на входа. Очевидно е в такъв случай, че
бихме могли да наречем метода не „анализ на напреженията", а
„сигналотърсене". Освен това определение™ „стагичен метод11 ве-
че не е напълно правилно. Необходимо е да приемем, че когато се
работи с лампов волтметър за променлив ток (или комбиниран)
и се измерват в. ч. и н. ч. напрежения в момент на работа на ра-
диоприемника, статичният метод „анализ на напреженията" се
превръща вече в динамичен метод.
В практиката този метод на работа — с лампов волтметър
вместо със сигналотърсач, е доста разпространен. Известно не-
удобство, което не е без значение, е липсата на звуков сигнал,
какъвто пма при сигналотърсенето.
В дадени случаи е още по-удобно да се работи с осцилограф
вместо с лампов волтметър. Освен измерване на напреженията,
макар и не толкова точно, осцилографът предлага и визуално
наблюдение на сигналите. Това дава значителни предимства на
метода. При измерване на усилването с осцилограф обаче не мо-
же да се очаква голяма точност.
Прието е сигналотърсенето с осцилограф да се числи към ди-
намичните методи, докато сигналотърсенето с лампов волтметър,
макар и не много основателно, се числи към статичните методи
на работа. По-точно обаче измерването с лампов волтметър стой
някъде по средата между двата метода и чрез него се извършват
част от операциите както на сигналотърсенето, така и на анали-
за на напрежения.
6. Сигналотърсене с осцилограф
Сигналотърсенето с осцилограф се извършва по същия начин,
както и сигналотърсенето със сигналотърсач. Една част от проб-
ните точки естествено отпада, тъй като обикновените сервизни
осцилографи нямат постояннотоков усилвател и не регистр ират
постоянни напрежения. Постоянни напрежения могат да се ре-
гистрират чрез директно подаване на плочите за вертикално от-
клонение, но чувствителността в такъв случай е толкова малка,
че измерените величини са лишени от всякаква практическа стой-
ност.
За сметка на това на екрана се наблюдават модулираният ви-
сокочестотен сигнал, немодулираният високочестотен сигнал,
междинночестотният сигнал, нискочестотният сигнал, пулсациите
на захранващите напрежения при влошено филтриране и мрежо-
вото напрежение.
Освен че дава информация за наличието на необходимите и
88
вредните сигнали, както и за тяхната амплитуда (върхова стой-
ност на напреженията), екранът дава възможност и за наблюде-
ние на изкривяванията, на нискочестотния сигнал, предизвикани
от дефектни радиочасти или от изместени работни точки на радио-
лампите и транзисторите.
При измерване на усилването е необходимо да се изключи хо-
ризонталното отклонение на лъча (хоризонталната развивка)
В такъв случай върховата стойност на напреженията се показва
като вертикална черта с по-голяма или по-малка дължина. За
отчитане на стойностите (в милиметри или миливолти) е необхо-
димо да се използува разграфен екран.
Сервизните осцилографи най-често са предназначена за работа
със синусоидални променливи напрежения, поради което на вхо-
да на радиоприемника е необходимо да се подават сигнали от сиг-
налгенератор. По принцип могат да се наблюдават както модули-
рани, така и немодулирани сигнали, макар че отделяйте пълни
периоди на немодулираните сигнали се отчитат трудно. Обикно-
вено това не е и необходимо. Изследването на нискочестотни
усилватели става с нискочестотен снгналгенератор.
Наблюдението на сигнали о г радиопредавателя, конто имат
сложна форма на модулация и тя от своя страна непрекъснато се
изменя в такт със звука, е твърде интересно, но за целите на ра-
диоремонта няма никакъв смисъл.
В зависимост от честотата на наблюдавания сигнал се налага
превключване на честотата за хоризонтално отклонение на лъча.
Например за наблюдение на честота 50 Hz хоризонталното от-
клонение трябва да работа с 50, 25, 12,5 и т. н. Hz. В зависимост
от това, колко периода искаме да наблюдаваме на екрана, пре-
включваме на съответната по-ниска кратна честота на наблюда-
ваната. Ако искаме, да речей, да наблюдаваме един период на
изследван сигнал с честота 1000 Hz, трябва да превключим ге-
нератора за хоризонтално отклонение на лъча на 1000 Hz, ако
искаме да наблюдаваме два периода — на 500 Hz, четири — на
250 Hz и т. н. За наблюдение на модулиран високочестотен сигнал
е необходима доста голяма честота на хоризонталното отклонение,
но ако се откажем от наблюдението на отделяйте високочестотни
трептения, може да включим отново на 1000, 500, 250 и т. н. Hz,
за да наблюдаваме определен брой пълни периоди на модулира-
щия сигнал.
Наблюдението на формата на трептенията на немодулиран ви-
сокочестотен сигнал не е особено важно. От значение е само дали
той се появява и колко е усилен от стъпалото. Наблюдението на
формата на нискочестотните напрежения обаче има голяма прак-
тическа стойност. Не е възможно да се посочат всички характер-
ни осцилограми, конто говорят за даден вид повреди. Те се изу-
чават в процеса на практиката. На фиг. 2.28 са дадени само ня-
кои по-типични примери.
89
От съответен генератор се подава сигнал със синусоидална
форма на входа на изследваното стъпало, а на изхода на стъпало-
то ср наблюдава с осцилограф формата на получения усилен сиг-
нал. Ако изследваното стъпало усилва сигнала без изкривява-
не, на изхода му усиленият сигнал трябва да се получи без промя-
на на синусоидалната форма. При повреда в изследваното стъпало
формата на получената на изхода синусоида ще бъде деформирана
(фиг. 2.28).
По въпроса а мерките, конто трябва Да се вземат по отноше-
ние на входа на осцилографа, за да се получи възможно по-малка
90
разстройка на изследваниге трептящи кръгове, важат същи^е
забележки, конто бяха направени при сигналоподаванего и сиг-
налотърсенето. Не бива да се забравя, че разделителните конден-
затори за висока и ниска чесгота имат различии капацитети.
Освен това капацитетите завг.оят от това, дали изследваният ра-
диоприемник е лампов или транзисторен.
На фиг. 2.29 е показано сигналотърсене с осцилограф — тър-
сене на м. ч. сигнал пред диода на един транзисторен радиоприем-
ник. На фиг. 2.30 е показана друга схема за сигналотърсене с
осцилограф — наблюдение на нискочестотен сигнал в същия
радиоприемн! к.
Сигнало1ърсене'го с осцилограф не е добило Необходимого
прапгическо приложение, което заслужава. В ли'арагурата не-
прекъснаю се обръща внимание на това, но въпрекп всичко ос-
цилографът не е достатъчно популяризиран и обикновено в радио-
ремонтните лаборатории седи неизполз} ван. Съществуват, раз-
бира се, и изключения. Има техници, конто работят почти изклю-
б]
Фиг. 2.29. Търсене на сигнал с
междинна честота в съветския
радиоприемник ,,Gavja“ с осци-
лограф
Фиг. 2.30. Нгблюдаване на иискоие:то
тен сигнал в ради приемник с о цило
граф
чително с малки преносими осцилографи. У нас могат да се по-
сочат привърженици на сигналотърсенето с осцилограф. Те рабо-
тят със свои конструкции на комбинирани уреди, конто освен
осцилограф обединяват в обща кутия и сигналгенератор, вобел-
генератор, а понякога и други уреди, предназначени за ремонт
на УКВ-канал в радиоприемниците, както и на телевизори.
91
С комбинирани уреди се извършват и други пенни измервания
и настройки. Едко о г ценните приложения на осцилографа е на-
блюдение™ на резонансни криви на високочестотни и междинно-
честотни филтри, а също и нискочестотната характеристика на
радиоприемници и усилватели. За такива наблюдения са необхо-
дими или специализирани комбинирани уреди, или отделки до-
пълннтелни уреди, като например един воблер (вобулатор), свър-
зан към сигналгенератора. Това е модулатор, който модулира
честотно в. ч. или м. ч. сигнала. Много удобно е да се използува
и сигналгенератор с вграден вобулатор — вобелгенератор. Още
по-удобни за работа са комбинираните уреди, конто съдържат
вобелгенератор, маркер но устройство за даване на честотни мар-
ки върху екрана и осцилограф. Такива уреди имат различии на-
звания според фирмата производителка, например „Вобулоскоп“
или „Селектограф". За съжаление при тях обхватите ДВ, СВ,
КВ и МЧ (AM) са сравнително рядко явление. Вобулоскопите се
произвеждат предимно за целите на телевизионния ремонт и за
УКВ ЧМ канала на радиоприемниците.
Работата с такива уреди ще бъде разгледана подробно в глава
„Настройки11.
2.7. ПОВТОРИМ ПРОБИ ЗА БЪРЗО ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ
Разгледаннте динамични методи на работа довеждат в много
случаи до крайните резултати — откриване на нередовните радио-
части. Във всеки случай се локализира поне нередовното стъпало.
Откриването на повредени рздиочаст или монтажеи елемент не
бива да се разглежда, разбира се, като единствена задача на ди-
намичните методп. Наред с това се прави нещо много съществе-
но и не по-малко важно — изследва се цялостното състояние на
радиоприемника по начин, който не е достъпен за статичните
метеди.
След като приложеният динамичен метод е дал възможност
да си спрсм вниманисто на дадена радиочаст, възел, трупа или
стъпало, не бива да се отказваме от някои повторяй проби и про-
сти измервания с веригопроверител, конто са характерни за пред-
варителния преглед. Тези проби са полезни както за попълване
на пра нини в спгналоподаването и сигналотърсенето, така и
за затвърдяване на получени резултати. Ще посочим пробите и
простите измервания, конто трябва да се направят допълнително,
ако това се наложи. Те се отнасят само до ламповите радиоприем-
ници. В транзисторните приемници не се правят такива проби, а
направо се минава към систематично търсене чрез „анализ на на-
преженията".
92
2.7.1. Проби в токозахранването
Основната задача на предварителния преглед беше да предаде
радиоприемника за по-нататъшно ’систематично изследване, но
това можеше да стане само при известии условия. Токозахранва-
нето не е изключено напълно от предварителния преглед дори
ако е направено точно измерване на напрежението. Преди изслед-
ване на радиоприемника се прави измерване на анодното напре-
жение само на някоя основна точка обикновено на втория
филтров електролитен кондензатор. Проверени са чрез прислуш-
ване или прости проби само електролитните кондензатори в основ-
ната филтрова трупа, но радиоприемниците имат още няколко
второстепенни развързващи RС групп. В примерите на сигнало-
търсене бяха посочени проби на развързващи кондензатори в
захранването на анодите и екранните решетки.
В ламповите радиоприемници развързващите електролитни
кондензатори, конто имат по-голям капацитет, се проверяват
лесно при изключен радиоприемник, като се зареждат с напре-
жението на веригопроверителя. При редовни кондензатори стрел-
ката се отклонява за много кратко време — това е токов »ят им-
пулс на зареждане и се връща отново близо до нулата. Ако
стрелката не се отклони, кондензаторът е прекъснат, а ако остане
отклонена, се измерва някакво съпротивление. Това съпротивле-
ние означава, че има или пробив, или голяма утечка в зависи-
мост от стойността му. Винаги обаче трябва да се внимава къде
точно в схемата се прави измерването и дали няма по начало ня-
какъв резистор, свързан паралелно към кондензатора. Такъв е
случаят при някои много стари радиоприемници, в конто засло-
няващите решетки на радиолампите се захранват от делители на
напрежението.
Ако през време на сигналоподаването или сигналотърсенето
сме се усъмнили, че някое стъпало няма захранващо напрежение,
трябва да имаме предвид, че най-често се касае за пробив в раз-
вързващия кондензатор или прекъсване в развързващия резистор
(фиг. 2.31). На фигурата със стрелки 1, 2, 3, 4, 5, 6,7 и 8 са даде-
ни примери за пробиви и прекъсвания. Много често прекъсва-
нето (изгарянето) на резистор е следствие на пробив в съответния
кондензатор.
Прекъсване на развързващите кондензатори, както е известно,
се установява също и чрез сигналотърсене или сигналоподаване.
В старите радиоприемници за постоянен и променлив ток се
явяват някои характерни повреди, конто са във връзка със се-
рийното отопление на радиолампите. Има една повреда, която
често се забравя от радиотехниците, особено начинаещите. При
изгаряне на скалните лампи обикновено се прекъсва целияг кръг
на отопленията. Когато обаче паралелно на скалните лампи е
включен температурно зависим резистор („урдокс“ или други
93
4^
V
C in 2 31 Прекъсвакит и проии в ра пързв щите групп на стар модеч радюлриемник „Telefunkcn b8“
подобии — нещо като стар тип „термистор"), радиоприемникът
пак влиза в действие, но след извънредно дълго време. Ненавре-
менното поставяне на скална лампа може да предизвика поврсда
на резистора.
Една честа много неприятна периодична повреди е късо съе-
динение между отоплението и катода на някоя лампа, обикновено
крайната. В такъв случай тя изгасва (престава да свети), защого е
първа от електрическата верига, броено от шасито, а останалите
се прегряват. Тази повреда се явява най-често известно време
след включване на радиоприемника.
Още по-честа периодична повреда е прекъеването на отопле-
нията на лампите след загряване. След изстиване жичката на
прекъснатото отопление отново прави контакт и цикълът се по-
втаря. Измерването трябва да се направи в момента на прекъева-
не, като се внимава при работа с волтметъра, тъй като на пре-
къснатото отопление ляга цялото мрежово напрежение, докато на
останалите отопления въобще няма такова.
Късото съединение в монтажа, в проводнпците, конто отвеж-
дат положително напрежение за аноците, е рядко явление, но
пробив в първия филтров електролитен кондензатор е твърде
вероятно събитие. В такива случаи радиоприемниците за постоя-
нен и променлив ток често показват една неприятна повреда —
прекъеване в извода на катода вътре в изправителната лампа.
При смяна на лампата катодът отново прекъева. Ето защо не би-
ва да се прави смяна преди измерване на кондензатора. Доста-
тъчно е едно пробно заррждане с веригопроверителя. Катодите
на повечето еднопътни и.правителни лампи, предназначени за
радиоприемници за постоянен и променлив ток, нарочно имат
такъв тънък извод, който служи като предпазител при късо съе-
динение между катода и анода. Ако няма такъв предпазител,
прониква променлив ток в електролитните кондензатори и те
може да експлодират. Разбира се, по просто би било да се вклю-
чи външен предпазител, но собственикът често го шунтира с де-
бела жичка.
2.7.2. Проби в крайнего и предусилвателното стъпало
Основните проверки в крайното стъпало са за установяване на
пробив на кондензатора, евъряан паралелно към първичната на-
мотка на изходния трансформатор, както и за пробив на електро-
литните кондензатори в катодните групп (фиг. 2 32). Тези про-
верки се правят чрез измервгне на напрежението с универсален
волтметър (стрелки 7 и 6). Ако стъпалото е изправно, в 7 се от-
чита напрежение от порядъка на десетки волта, а в 8 — до 10
волта (при самостоятелки н. ч. усилватели и повече).
95
^собено внимание трябва да се сбръща на прехвърлящия кон-
дензатор в решетката на крайната лампа. Той трябва да се про-
вери дали е „ликажен" (има утечка). Утечката на този конденза-
тор изменя рязко преднапрежението на лампата и може да я по-
Фиг. 2.32. Проби и измервания в крайното стъпало на българския радио-
приемник „Хр. Ботев P-II -56-1“
вреди. Проверката се прави с едно от предишните измервания
(стрелки 7 и 8) и одновременно свързване на управляващата ре-
шетка с шаси (стрелка 9). При предизвикване на късото съеди-
нение напрежението в 7 и 8 не трябва да се изменя. Ако свърз-
ващият кондензатор е пробит или има голяма утечка, напреже-
нието в 7 и 8 ще се изменя при пробата, а освен това ще бъде по-
вишено въобще (вж. в характеристиките за електронни лампи
преднапрежението на крайната лампа). Повишението се дължи на
проникване на положително напрежение в управляващата ре-
шетка, което увеличава анодния и катодния ток. Пробата не до-
казва абсолютно сигурно, че кондензаторът е повреден, тъй като
може да се касае и за влошен вакуум на лампата. За пълна сигур-
ност се прави още една проба с второ късо съединение (стрелка
10), след като 9 се освободи. Ако при тази проба стрелката на
волтметъра се върне назад, кондензаторът трябва да се смени.
В противен случай трябва да се смени радиолампата.
Пробата, означена със стрелка 10, трябва да се прави съвсем
краткотрайно. В противен случай се претоварва товарният ре-
зистор на предусилвателната лампа.
Ако преднапрежението за крайната и предусилвателната лам-
па се получава полуавтоматично, т. е. в общия минус на радио-
96
приемника (фиг. 2.33), тогава измерването се извършва, както е
показано със стрелки И.
Чрез универсален волтметър с по-голямо вътрешно съпротив-
ление преднапреженията може да се измерват и на съответните
Фиг. 2.33. Проби и измервания при полуавтома-
тично преднапрежение
филтрови кондензатори (най-често с капацитет 0,1 pF). Със стрел-
ка 12 е показано измерването за крайната, а с 13 — за предусил-
вателната лампа.
Една много честа повреда в радиоприемниците, конто имат
полуавтоматично преднапрежение, получено по посочения начин,
е прекъсване на един от резисторите (в примера ЗОЙ и 702). В
такъв случай анодното напрежение в радиоприемника липсва
изцяло, а на първия електролитен кондензатор (в нашия пример
8 pF) се измерва повиШено напрежение. При такова измерване,
като се забележи, че кондензаторът е изолиран от шасито, тряб-
ва да се обърне внимание на въпросните резистори.
2.8. СИСТЕМАТИЧНО ТЪРСЕНЕ НА ПОВРЕДИ С ПОМОЩТА НА
СТАТИЧНИ МЕТОДИ
Статичните методи за търсене на повреди за разлика от дина-
мичните служат за изследване на радиоприемниците, без да е
Подаден сигнал на входа или на кое да е стъпало. Тези методи
се използуват, за да се изследва дали са налице условията за
Правилна работа, а не самата работа на радиоприемниците. Чрез
7 Радиопоправки
97
измерване на напрежения, токове и съпротивления се събира ин-
формация за състоянието на отделяйте радиочасти и за режима,
в който е поставено всяко отделно стъпало. Статичните методи
обхващат само измервания на постоянни токове и напрежения или
ако измерването се отнася до мрежовата част — на променливи
токове и напрежения с индустриална честота. Преработването
на звуковите и високочестотните напрежения от радиоприемника
не се отчита при тези измервания.
Съпротивленията, конто се измерват, също са съпротивления
за постоянен ток (активни), а не импеданси. Например импе-
дансът на първичната намотка на един изходен трансформатор е
от порядъка 5—7 kQ (за 800—1000 Hz), но при анализа на съпро-
тивленията е от значение само активного съпротивление от поря-
дък 500'—1000Q.
За правилного функциониране на един радиоприемник или на
дадено негово стъпало е необходима връзка между различните
токове •— отоплителен ток, аноден ток, ток в заслоняващата ре-
шетка и катоден ток.
При транзисторите няма отопление и спомагателни електроди,
но за сметка на това има стабилизиращи токови вериги в базите.
След като между определени точки в радиоприемника е необ-
ходимо да текат различии по големина токове, явно е, че между
тези точки трябва да съществуват и съответни потенцчални раз-
лики. От друга страна, при даден ток потенциалната разлика за-
виси от съпротивлението. Поради това може да се каже, че пред-
поставките за правилна работа на даден радиоприемник или да-
дено негово стъпало могат да се определят по три основни на-
чина — измерване на напрежения, измерване на токове и измер-
ване на съпротивления. Трите величини са свързани чрез закона
на Ом. Ако знаем двете величини, винаги можем да определим
третата. Ако едната величина е практически сигурна, зададена
предварително (например напрежението на мрежата), и измерим
втората, то третата се определи лесно чрез пресмятане.
Теоретически е все едно дали ще измерваме напрежения, то-
кове или съпротивления, за да съставим картина за състоянието
на един радиоприемник или на отделно негово стъпало, възел
или трупа. Практического предпочитане на един или друг метод,
на работа е във връзка с въпросите за:
1) по-леко извършване на измерването;
2) по-голяма точност на измерването;
3) по-малък общ обем на работа, включително евентуално
пресмятане.
За правилната работа на една радиолампа например са необ-
ходими известии напрежения и токове. Лампата противопоставя
на тези напрежения и токове свои вътрешни съпротивления
Очевидно е обаче, че ние не разполагаме с методи за директно
измерване на съпротивленията в лампата, тъй като, когато тя е в
98
студено състояние, съпротивленията са коренно различии. Сьпро-
тивлението анод—катод например граничи с безкрайност. Дори
съпротивлението на отоплителната жичка е функция на загрява-
нето. Методът, който се базира на измерване на съпротивления, е
доста удобен от гледна точка на това, че може да се прилага без
включване на радиоприемника към мрежата (или батерията), но
за сметка на това е приложим само за пасивните елементи, и то за
онези, конто са практически температурно независими.
Ако в сервизните материали на даден радиоприемник са посо-
чени напреженията в по-важните точки, безпредметно е да се из-
мерват токове, а след това да се пресмятат напреженията. Обрат-
ного обаче е допустимо, тъй като за сметка на пресмятането се
спестява прекъсване на веригите в точките на измерване.
Общо взето, практиката е наложила на първо място използу-
ването на метода „анализ на напреженията", на второ — „анализ
на токовете" и на трето — „анализ на съпротивленията". При
анализа на напрежения обаче не може да се мине без отделяй из-
мервания на съпротивления или най-малкого проверки за прекъс-
ване и късо съединение.
Основният измервателен уред, който се използува както за
измерване на напрежение, така и за измерване на ток и съпро-
тивление, е универсалният уред (авометър — ампер-волт-омме-
тър), наричан често само универсален волтметър, въпреки че има
обхвати за ток и съпротивление. Разбира се, има и универсалии
волтметри, конто измерват само напрежение или само ток и на-
прежение, или дори само постоянно напрежение. Универсалният
уред се нарича още „многообхватен уред", а някои по-стари ра-
диотехници използуват немското название „мултицет". Най-пра-
вилно би било да се използуват конкретизираните названия на
трите вида основни сервизни стрелкови уреди: универсален волт-
метър, универсален волт-амперметър, авометър.
Това са предпочитаните измервателни уреди на всяка радио-
ремонтна лаборатория и на всеки радиотехник. Те са сравнително
евтини, малки по обем и много практични поради това, че се пре-
включват за измерване на постоянно и променливо напрежение
(с мрежова и звукова честота), както евентуално и на съпротив-
ление. Освен това имат най-различни обхвати, конто улесняват
отчитането.
В трите статични метода за търсене на повреди наред с тези
основни уреди се използуват още лампови волтметри, прости ом-
метри (веригопроверители), както и по-прецизни мостове за из-
мерване на съпротивления (понякога комбинирани мостове за
Я, L, С).
Точността на измерване завися от начина на свързване, от
отчитането, от точността на самия уред и негового вътрешно
съпротивление или по-скоро от отношението/между негового
99
вътрешно съпротивление и съпротивлението на източника на на-
прежение.
Универсалните волтметри (волт-амперметри) обикновено имат
вътрешно съпротивление 333 Q/V (стари уреди) и 10 000 до 50 000
Q V (съвременни уреди). Разбира се, между много старите моде-
ли също има апарати с вътрешно съпротивление 10 000Q/V и
дори 20 ООСЙ /V, но по-рано най-често се използуваха уреди с
вътрешно съпротивление 333Q/V и 1000 Q /V. Днес вече почти
не се произвеждат универсалии волтметри с вътрешно съпротив-
ление, по-малко от 10 000Q/V, а най-популярните в практиката
в последно време имат 50 000Q /V с тенденция да се наложат и
със 100 000Q /V.
Най-големи вътрешни съпротивления на измервателните апа-
рати са необходими, когато се извършва измерване във вериги,
съдържащи високоомни съпротивления. В ламповите радиоприем-
ници това са на първо място решетъчните вериги, на второ —
линиите за АРУ и на трето — веригите за захранване на заслоня-
ващите решетки. Освен съпротивленията голямо значение за точ-
ността на измерване има и напрежението в дадена верига. Съпро-
тивленията в транзисторните радиоприемници не са много големи,
но поради ниските напрежения съществува още по-голяма необхо-
димост от използуване на високоомни волтметри.
По-нататък ще бъдат разгледани подробно въпросите за греш-
ките при измерването на напрежения и токове. Ще бъдат анали-
зирани грешките, дължащи се на вътрешното съпротивление на
уреда и на вътрешното съпротивление на източника на напреже-
ние.
На това място трябва само да се отбележи, че съвременните
универсалии волтметри все още не винаги са подходящи за ре-
монт на транзисторни радиоприемници. По отношение на вътреш-
ното съпротивление на уреда може да се каже, че е постигнато
необходимого. Волтметри с вътрешно съпротивление 50 000 Q V
и повече са практически достатъчно точни за определяне на мал-
ките разлики в напреженията, конто са от значение в транзистор-
ните радиоприемници. Необходимите обхвати обаче не винаги
са налице. Обхватът 6 V обикновено е предвиден. Той е подхо-
дящ за измерване на колекторните напрежения в по-новите мо-
дели. Обхватът 10 V обаче понякога липсва, а тъкмо той е необхо-
дим за радиоприемници със захранване 9 V. Базисните напреже-
ния от своя страна не надминават 1 V и изискват точно този об-
хват, който е сравнително рядкост особено впо-старите волтметри.
2.8.1. Анализ на напреженията
Основният и най-популярният метод на работа от групата на
статичните методи е анализът на напрежения. Той е същевремен-
но и най-старият метод в радиоремонтната техника.
100
Измерването на напрежения се извършва между различии
точки в схемата и преди всичко на електродите на радиолампите и
изводите на транзисторите. Като се сравняват показанията на
волтметъра със стойностите при нормален режим на работа, се
откриват повреди в главните радиочасти и в техните свързващи
елементи.
Различаваме следните случаи при измерване на напрежение:
1) измерване на постоянно напрежение — този вид измерване
се отнася до анодните напрежения, напреженията на заслонява-
щите решетки, преднапреженията на управляващите решетки,
постоянните опорни напрежения на диодите, емитерните, колек-
торните и базисните напрежения;
2) измерване на променливо мрежово напрежение — този вид
измерване се отнася главно до напрежението на мрежата и раз-
личните напрежения на мрежовия трансформатор — волтажен
разпределител, напрежения за диодите на изправителната лампа,
отоплителни напрежения и др.
Методът анализ на напреженията в случая се изчерпва с тези
две основни измервания. Измерването на нискочестотни (звуко-
ви) и високочестотни напрежения, както и измерването на полу-
ченото напрежение за АРУ, предвижда подаването на сигнали и
поради това се отнася към основните динамични методи.
Необходимо е да се помни, че при статичните методи на работа
не се предвижда подаване на сигнал на входа на радиоприемника
или на която и да е иегова пробна точка. Поради това е нало-
жително, когато се измерват анодните напрежения на мгждинно-
честотната или смесителната лампа и особено на техн, те реше-
тъчни преднапрежения, да се изважда антената от антенната
букса, тъй като действието на АРУ меже да измести постоянните
напрежения и те да не отговарят на предписаните в сервизните
материали стойности. Освен изваждане на антената е необходимо
и изместване на настройката от местните радиопредаватели.
На пръв поглед действието на АРУ не се отразява върху анод-
ните напрежения на споменатите лампи, но като се вземат пред-
вид филтровите резистори в анодните вериги и изменением на
анодния ток като функция от решетъчното преднапрежение, е
очевидно, че АРУ оказва известно влияние.
При слаби сигнали на входа на радиоприемника АРУ не влиза
в действие и практически може да не се вземе под внимание. Ако
обаче сервизните материали (схемг) са съобразени с известен сиг-
нал на входа, чистият анализ на напреженията се оказва безеи-
лен да гарантира необходимата точност на измерването. Палата
се подаването на предписания сигнал, което вече спада към ди-
намичните методи.
Постоянният ток в анода на осцилатора, респ. постоянном
напрежение, а също и решетъчното напрежение зависят от гене-
рираната честота. Ако в сервизните материали производигелят
101
е посочил напрежението на осцилатора при дадена честота на на-
стройката, необходимо е стрелката на скалата да се постави на
тази честота.
Известии по-сериозни затруднения биха се срещнали, ако
противотактните стъпала на радиоприемниците работеха в режим
клас В или АВ.В такъв случай постояннотоковият режим на край-
ното стъпало би зависел в най-голяма степей от напрежението на
сигнала на входа на стъпалото. В действителност има лампови
радиоприемници, конто работят в режим клас АВ, но те са твър-
де голяма рядкост (предимно стар тип американски радиошка-
фове).
При транзисторните радиоприемници обаче случаят е точно
такъв. Те работят изключително в режим клас АВ. Има два вида
сервизни схеми за транзисторни радиоприемници. В едните на-
преженията на крайното стъпало са дадени за статично състояние
на стъпалото без подаване на сигнал, а в другите се предписват
напрежението и честотата на сигнала, който трябва да се подаде
на базите на крайното стъпало, респ. на колектора на драйверния
транзистор, за да се измери необходимият постояннотоков режим.
Измерванията в транзисторните радиоприемници, конто имат
такива сервизни схеми, се извършват по смесени методи — ана-
лиз на напреженията и сигналоподаване според сервизната схема,
Типичните сервизни схеми за ремонт на радиоприемници ще
бъдат разгледани по-нататък.
При измерването на напрежение е необходимо да се спазва
следното:
1. В случай че измерваме с универсален волт-амперметър,
той трябва да бъде превключен за измерване на напрежение и
според вида на измерването — съответно на „променливо“ или
„постоянно" напрежение.
2. При измерване на постоянно напрежение клемата на уре-
да, означена с „+, да се включва винаги към точка, която има
по-голям потенциал спрямо шасито (масата, общия минус), а
другата клема — към точка, имаща по-нисък потенциал. Втората
клема „—“ при повечето измервания се свързва с шасито. Това
важи обаче само за ламповите радиоприемници. В печатайте плат-
ки на транзисторните радиоприемници не винаги се познава коя
част от фолиото играе роля на шаси (маса). Освен това масата
не винаги се свързва към положителния полюс на батерията,
както би трябвало да се очаква при използуване на PNP тран-
зистори. Ето защо при измерване на напрежения в PNP тран-
зисторни радиоприемници положителната клема на волтметъра
трябва да се свързва направо към съответния полюс на батерия-
та. Този полюс играе роля на „маса“ през време на измерването.
Това е важно условие за избягване на грешки. Обратно — в ра-
диоприемници с NPN транзистори общият полюс (маса) е „—“ на
102
батерията. Отрицателната клема на волтметъра трябва да се
свързва направо към минуса на батерията.
3. Измерването да започва винаги на по-голям обхват на апа-
рата. Обхватът трябва да надхвърля обхвата на очакваното на-
прежение и чрез превключване да се идва до удобния за отччтане
обхват. За сигурно предпазване на апарата се препоръчва измер-
ването да започва винаги с такъв обхват, в който се намира най-
високото напрежение, което е възможно да се получи изобщо
някъде в радиоприемника.
4. Измерването да става по възможност на обхват, при който
стрелката на волтметъра се отклонява достатъчно много, за да се
гарантира правилно отчитане, но да не стига до края на обхвата.
В противен случай не се гарантира такава точност, каквато би се
получила на следващия по-голям обхват (с по-голямо вътрешно
съпротивление на волтметъра).
5. При измерване във вериги, в конто има постоянно и про-
менливо напрежение, е необходимо да се вземат мерки за блоки-
ране на напрежението, което не се измерва. Постоянната състав-
на се изключва посредством сериен кондензатор, който трябва
да има подходящ капацитет и загуби според вида и точнсстта на
измерването. Изключването на променливата съставна става чрез
паралелен кондензатор или по-сложни филтри. При такива случаи
трябва да се внимава да не се внесат изменения в режима. При
измервания в радиоприемниците такива блокировки се налагат
твърде рядко, тъй като за тази цел в схемата са предвидени необ-
ходимите развързващи електролитни кондензатори или блок-
кондензатори. Ако все пак се наложи употреба на паралелен
кондензатор, всъщност се касае за радиопоправка.
За проверка на режима и редовността на радиочастите измер-
ването на напрежения в радиоприемниците трябва да следва оп-
ределен път, с което се спестява излишно губене на време.
Търсенето на повреди „стъпало след стъпало11 е в сила и тук.
При пълен анализ на работата на радиоприемника се включват и
измервания в токозахранването. Нещо повече, при измервания в
други стъпала често се налага повторно връщане към изправител-
ната трупа, най-малкото до основната точка на филтрираното
анодно напрежение — втория развързващ електролитен конден-
затор от главната филтрова трупа.
Анализът на напрежения дава три вида информация, която е
от значение за откриване на повредите.
1. В точката на измерване няма никакво напрежение. Този
резултат сам по себе си не говори за повреда, ако измерването
се отнася до проверка на връзките с шаси, респ. с положигел-
ния полюс на батерията. Във всички други случаи, т. е. когато
е очаквано определено напрежение, има налице или прекъсване
между точката на измерване и източника на напрежение, или
пробив към шаси. Тъй като механичного късо съединениг — опи-
103
1 Означените напрежения са измерена
с лампой йолтмепрПри &олтмегьрЮк0.1У.
се очакбат грешки 6 т.1 около 9%
aS т.2 -25%(обх&ат 250V)
Фиг. 2.34. Измерване на напрежение в
българския радиоприемник „Родина")
нискочестотно предусилвателно стъпало (подобна схема е използуванз в
ране на два неизолирани проводника в радиоприемниците, е ряд-
ко явление, обикновено се касае до пробив на кондензатор. В
транзисторните радиоприемници всъщност късото съединение без
повреда на радиочасти не е толкова рядко, тъй като вследствие
механични деформации се случва големи близки спойки да опи-
рат една до друга. Освен това изтичането на електролит от бате-
рията създава условия за непълни къси съединения.
Пример:
1. На фиг. 2.34 са показани необходимите измервания при ана-
лиз на напреженията в нискочестотно предусилвателно стъпало,
свързано към изправителната трупа. Проверката започва с из-
мерване на анодното напрежение на EF22. Да предположим, че
в точка 1 няма напрежение. При положение, че на С2 е измерено
напрежение 250 V, оставят три възможни повреди: прекъсване
на R2 или на Rr или пробив на С3 (кондензаторът на тонблендата
е изключен). Късо съединение между анод и шаси е много малко
вероятно; ако се приеме, че липсват механични къси съединения
в изводите на цокъла, може да се каже, че то е дори изключено.
Освен това EF22 е заменявана с пробна лампа при предварител-
ния преглед. Пробив в прехвърлящия кондензатор на крайното
стъпало практически не се отразява върху анодното напрежение
на предусилвателната лампа. Необходимо е да се измери напре-
жението на точка 2, с което се установява дали има прекъсване
в R2. Ако и там няма напрежение, тогава остава да се очаква пре-
късване в R± или късо съединение в С3- За контрол се
измерва и напрежението на заслоняващата решетка в точка
4. Дотук анализът на напрежения спира. По-нататъшно измерва-
не е безпредметно, тъй като стигаме до точка, проверена от пред-
варителния преглед. Освен това в крайната лампа има напреже-
ние (тя реагира на проби при предварителния преглед).
По-нататъшната проверка на R1 и С3 се прави с веригопро-
верител. Най-често се установяват две повреди. Първоначално
е пробил С3, а след това като следствие от големия ток е изгорял
и резисторът Rt. В отделни случаи се констатира прекомерно за-
гряване на резистора, от което се съди за пробив на кондензатора.
Това са случайте, когато намесата на радиотехника е дошла пре-
ди изгаряне на резистора.
2. В точката на измерване има понижено напрежение. В та-
кива случаи трябва да се внимава много. Практиката показва,
че дори добре обучени радиотехници понякога забравят за греш-
ките в измерването, предизвикани от вътрешното съпротивление
на волтметъра и на източника на напрежение. В зависимост от
данните на волтметъра и съпротивленията в развързващите гру-
пп тези грешки може да достигнат 20, 50 и повече процента. Необ-
ходимо е да се следят сервизните материали и да се използуват
105
волтметри, конто са предписаны в тях. На практика рядко се раз-
полага точно с предписания волтметър, поради което се налага
ориентировъчно пресмятане. При измерване с определен уред
познаването на режимите на работа в дадени модели радиоприем-
ници също е много полезно.
Близкото до ума допускане, че някой от резисторите, свърз-
ващи измерваната точка с източника, е увеличил съпротивлението
си, трябва да се провери. Ако се върнем отново на фиг. 2.34 и до-
пуснем, че се касае за измерване в точка 1, трябва да предпола-
гаме преди всичко наличието на пробив или утечка в някой кон-
дензатор, например Св или С4. Рационалният път на по-нататъш-
на работа е измерването с веригопроверител. Втората възможна
причина за понижено напрежение на анода е ниско, намалено
преднапрежение на решетката на EF22. Увеличеният аноден ток
на лампата предизвиква в такъв случай по-голям пад на напре-
жението в и Преднапрежението се измерва със същия уни-
версален волтметър на катода на лампата (точка 6). Ако искаме
да измерваме напрежението направо на решетката, трябва да из-
ползуваме лампов волтметър.
Пониженото преднапрежение на решетката се дължи почти из-
ключително на пробив или голяма утечка в електролитния кон-
дензатор С5.
3. В точката на измерване има повишено напрежение. Трябва
да изключим отново грешките на измерването, предизвикани от
използуването на волтметър с по-голямо вътрешно съпротивле-
ние от предписания в сервизните материали. В нашия пример е
предписан волтметър, така че тази опасност отпада.
При положение, че на основната захранваща точка — поло-
жителния полюс на С2, се измерва нормалното напрежение 250 V,
чрез разсъждения се идва веднага до заключението, че анодният
ток на EF22 е под нормалния. Измерваното напрежение в точка
/ е равно на основного захранващо напрежение без падовете на
напрежение в и Т?2. Тези падове могат да се причинят само от
намалена големина на тока. Най-честата причина за намаляване
на анодния ток е прекъсване на токовия кръг на заслоняващата
решетка. Ето защо измерването трябва да се пренесе в точка 4.
Друга възможна причина е силно намалена емисия на EF22.
Ако лампата не е сменявана пробно при предварителния преглед
(или не е измервана с лампомер), следва това да се направи сега.
На възможността да се е увеличило преднапрежението на ре-
шетката също трябва да се обръща известно внимание. Вероят-
ността това да се случи точно в предусилвателното стъпало е мно-
го малка, но не е напълно изключена. Кондензаторът С6 е свър-
зан с потенциометъра за сила на звука и оттам с кръга на демоду-
латора. В нашия пример това свързване не е директно, а има вто-
ри разделителен кондензатор. Съществуват обаче схемни реше-
ния, при конто свързването е директно. Освен това, макар и мно-
106
го рядко, се срещат схеми, в конто на демодуляторния диод е по-
дадено известно отрицателно преднапрежение. В нашия случай
няма преднапрежение на диода, но нека все пак изясним тази
възможна повреда. Отрицателно преднапрежение се образува
и в процеса на демодулация, но едно от условията за извършване
на анализа на напреженията беше да не се допуска сигнал на вхо-
да на радиоприемника. При спазване на това условие няма при-
чина за проникване на достатъчно силен сигнал до демодула-
тора.
1. Пробни точки при анализа на напреженията в ламповите
радиоприемници
Основните пробни точки в един лампов радиоприемник, на
който трябва да се направи анализ на напреженията, са електро-
дите на радиолампите. Преди всичко е необходимо да се установи
дали има изобщо някакво напрежение на анодите и заслоните.
За тази цел естествено е необходимо цоклите да се познават на-
изуст. Добре е независимо от това да се прегледат справочниците
за радиолампи или съответните сервизни материали. Даването
на данни за цоклите на радиолампите в схемите стана традиция
на много производители.
В съвременните лампови и транзисторни радиоприемници
опипването с пробното острие на волтметъра е доста затруднено.
Причина за това е миниатюризацията. Налага се повишено вни-
мание, за да се избягнат грешни връзки и къси съединения.
При цоклите „римлок" се явява още едно допълнително за-
труднение. Изводите са разположени равномерно по една окръж-
ност и отдолу на шасито не може да се определи къде се намира
водачът.
Най-леко се работи със старите октални цокли, стария тип
американски цокли с шест крачета, „стоманената серия11 и дълбо-
ките цокли. Независимо от вида на цоклите обаче се препоръчва
употребата на междинни цокли. Това са прости приспособления,
конто улесняват работата и намаляват вероятността за грешки.
Прави се „присаждане" на даден цокъл (гнездо, женски цокъл)
върху счупен цокъл на радиолампа от съответната серия. От
електродите се изваждат не много дълги проводница и се запоя-
ват към букси или пера, разположени в същия ред и форма върху
една гетинаксова платка. По този начин върху платката се
получава уголемената схема на цокъла, гледан отдолу. Измерва-
нето се прави настрана от шасито. Измерването при статичен ре-
жим, което се прави при анализа на напреженията, не се влияе
от анодните и решетъчните монтажни проводници, свързващи меж-
динния цокъл с платката. Дължините им все пак трябва да бъдат
приемливи, а проводниците да не се усукват, защото може да се
107
предизвика самовъзбуждане. Препоръчва се този начин на работа
да се прилага само за анодите и заслоняващите решетки.
В някои случаи употребата на междинен цокъл спестява из-
важдането на шасито от кутията, което има немалко значение
при работа над радиоприемници без долей капак.
Ако на анода или на заслоняващата решетка няма напреже-
ние, се налага проследяване точка след точка на цялата верига
до втория главен филтров кондензатор. Такъв случай на анализ
беше вече разгледан.
Разбира се, работата в една теоретична схема е далеч по-лека
от работата в един реален радиоприемник. Има усложнени и не-
прегледни монтажи, конто изискват много внимание и разсъж-
дения. Най-трудно се работи при т. нар. „подреден монтаж", в
който монтажните елементи са групирани върху отделни гетинак-
сови плочки, като напреженията до тях се водят от бандажирани
снопове проводници.
Трудно е също така проследяването в платки с печатен мон-
таж. В тях най-често радиочастите и монтажните елементи се
намират от едната страна на платката, а съединителните връз-
ки от другата. Когато е отпечатана номерация на елементите от
двете страни на платката, радиоремонтната работа се улеснява, но
за съжаление това се прави рядко.
Когато се окаже, че в дадена точка няма напрежение, работа-
та на радиотехника е по-лесна. В такива случаи често пъти се
минава без ползуване на сервизна литература и без много раз-
съждения. Силата на метода анализ на напреженията обаче не е
в това. Тя се проявява предимно при намалено или увеличено
напрежение. В такива случаи на помощ идват сервизните мате-
риали. Лошото е там, че тези материали не винаги отговарят на
нашите възможности — например посоченият волтметър няма
същите данни (Q/V) като този, с който разполагаме. Как може
тогава да се определи онова напрежение, което трябва да показва
нашият волтметър, за да сме уверени, че стъпалото има норма-
лен режим? Още по-тежък е случаят, когато въобще не разпола-
гаме със сервизни материали, а само с принципна (теоретична)
схема без никакви данни за напреженията. Работата с една без-
упречна сервизна схема, която съдържа всички необходими на-
прежения за извършване на анализа, е лека. Особено когато на-
шият волтметър отговаря на посочения в схемата както во вът-
решно съпротивление, така и по обхвати.
Нека обаче разгледаме най-тежкия случай — налице е само
принципната схема и знаем кои са основните пробни точки, на
конто трябва да измерим напреженията, за да проверим статич-
ния режим.
108
Пример:
Работам над радиоприемник, чиято принципна схема е пока-
зана на фиг. 2.35. При предварителния преглед сме изпробвали
само възможността радиоприемникът да остане включен в мрежа-
та за дълго време. Освен това сме направили просто сигналопода-
ване и сме проверили как работят входовете по отношение на
ниска и висока честота. Радиоприемникът работа съвсем слабо.
Има малка мощност и много малка чувствителност. Освен проба
с пръст и с отвертка други динамични методи не сме прилагали.
Не сме ориентирани в кое стъпало е повредата. Предполагаме,
че е или в захранването, или в нискочестотния усилвател, тъй
като чувствителността е малка както на входа за грамофон, така
и на антенната букса. Искаме да започнем с анализ на напреже-
нията. Какви напрежения трябва да очакваме на пробните точки,
конто имат редовно захранване?
Необходимо е да си припомним някои теоретични положения,
конто ще ни дадат следните ориентировъчни напрежения на ос-
новните пробни точки:
1. Изправено напрежение, измерено на първия главен фил-
тров електролитен кондензатор (точката между филтровия дро-
сел и изправителната лампа, респ. между филтровия резистор и
изправителната лампа или селеновия токоизправител). В нашия
пример това е точка 1 (на С2в). Знаем, че в лампови радиоприем-
ници с мрежов трансформатор и двупътно изправяне напреже-
нието в тази точка е 320-5-360 V, ако се използува филтровдросел.
При схеми с филтров резистор напрежението е 220-5-280 V, а в
схеми без мрежов трансформатор—220ч-260 V. Оыцествуват фор-
мули за точно пресмятане на полученото напрежение при едно-
пътно и двупътно токоизправяне и съответно филтриране. В прак-
тиката на радиоремонта тези формули не могат да се използуват
поради голямата загуба на време и несигурното намиране на из-
ходни данни, като например вътрещното съпротивление на из-
правителната лампа.
2. Общо анодно напрежение, измерено на втория главен фил-
тров електролитен кондензатор (точката след филтровия дросел
или резистор). В нашия случай това е точка 2 (на С2В). Знаем,
че в лампови радиоприемници с мрежов трансформатор и двупът-
но изправяне това напрежение е 240-5-260 V, а в радиоприемници
без мрежов трансформатор — 200-5-240 V. Ако във веригата на
заслоняващата решетка няма резистор, това напрежение може да
се измери и на цокъла на крайната лампа.
3. Анодно напрежение на крайната лампа. Вследствие пада
на напрежението върху първичната намотка на изходния транс-
форматор анодното напрежение на крайната лампа е с 10-5-30 V
по-малко от общото анодно напрежение. В нашия пример то се
измерва на точка 3.
109
4. Напрежение на заслоняващата решетка на крайната лампа.
Без резистор във веригата това напрежение е равно на общото
анодно („общ плюс“, а не анод), а с резистор е с 104-40 V по-мал-
ко. В нашия пример измерването може да стане на точка 2 (С26).
5. Анодно напрежение на нискочестотната предусилвателна
лампа (в нашия пример точка 4). В зависимост от вътрешното
съпротивление на волтметъра (Q/V) и обхвата, на който той е
включен, се измерват 10-=-80 V. Действителното напрежение,
измерено с лампов волтметър или пресметнато след измерване на
тока, може да достигне 100 V.
6. Напрежение на заслоняващата решетка на нискочестотната
предусилвателна лампа (в нашия пример се използува триод —
триодната част на UCL 82). В зависимост от вътрешното съпротив-
ление на волтметъра (Q/V) и обхвата, на който той е включен,
се измерват 104-50 V. Действителното напрежение, измерено с
лампов волтметър или пресметнато след измерване на тока, може
да достигне 80 V.
7. Анодно напрежение на междинночестотната лампа (в нашня
пример точка 5). При наличие на развързващ резистор във вери-
гата това напрежение е с 10 4-20 V по-малко от общото анодно
напрежение.
8. Напрежение на заслоняващата решетка на междинночестот-
ната лампа (в нашия пример точка 6). В зависимост от волтметъра
и обхвата се измерват 704-100 V. Разликата до действителното
напрежение е от порядъка на 10 V.
9. Анодно напрежение на хексодната част на смесителната
лампа (в нашия пример точка 7). Това напрежение обикновено е
равно на общото анодно напрежение, измерено на втория главен
-филтров кондензатор.
10. Анодно напрежение на триодната част на смесителната
лампа (в нашия пример точка 8). В зависимост от волтметъра и
обхвата се измерват 704-160 V. Разликата му с действителното
напрежение е от порядъка на 10 V. Измерването на това напре-
жение не винаги е успешно поради резонансни явления във волт-
метъра.
11. Решетъчно преднапрежение на крайната лампа. Когато
това измерване се извършва на катода (в нашия пример точка 9)
или на групата за полуавтоматично преднапрежение, точността
е достатъчно голяма. Решетъчното преднапрежение варира в
широки граници в зависимост от типа на крайната лампа (24-
18 V).
12. Решетъчно преднапрежение на нискочестотната предусил-
вателна лампа (в нашия пример точка 10). Когато това измерва-
не се извършва на катода или на групата за полуавтоматично
преднапрежение, точността е достатъчна, макар и да отстъпва
на точността на подобното измерване при крайната лампа. Напре-
жението според типа на лампата е 14-5 V.
111
За да не проникне сигнал от местния радиопредавател, което
може да промени анодното напрежение на междинночестотната
и смесителната лампа през време на измерването, е необходимо-
антената да се извади и настройката да се измести от местния
предавател, Още по-сигурно е линията на АРУ да се свърже към
шаси. Това свързване в схемата е отбелязано с пунктир и знак
„късо съединение'1.
2. Пробни точки при анализа на напреженията в транзисторни те
радиоприемници
Эсновните пробни точки в един транзисторен радиоприемник,,
на който трябва да се направи анализ на напреженията, са извод-
ните краища на транзисторите. Преди всичко е необходимо да се
установи дали изобщо има напрежение на колекторите, емитерите
и базите. Ако има напрежение, то се изследва и се сравнява с
посоченото в сервизните материали или литературата по радио-
ремонтната техника. В радиоремонтната работа се предпочита
измерването да става на самите изводни краища, т. е. от неопро-
водената страна на платката. Конструктивните особености на
Фиг. 2.36. Измерване в схема с общ емитер
Ботгрия
печатния монтаж, конто засягат оформлението на общия минус
и общия плюс (маса, шаси), нямат иикакво значение приУизмер-
ването, защото клемата плюс на волтметъра винаги се свързва
направо към батерията (за схеми с PNP транзистори).
В сервизните материали е прието все още пред напреженията
да се поставя знак “, тъй като навиците на радиотехниците,.
112
добити от ремонта на ламповите радиоприемници, ги карат под-
съзнателно да измерват напрежения с пробно острие, включено
към клема
Анализът на напрежения в транзисторните радиоприемници
изисква много по-голямо внимание, повече теоретични познания
Фиг. 2.37. Измерване в схема с единичен резистор в базата
и разсъждения, отколкото в ламповите радиоприемници. Това се
дължи на две особености на транзисторните схеми:
1) сравнително малки разлики в напреженията при нормален
и ненормален режим;
2) голямо различие на параметрите на транзисторите от един
и същи тип.
Ако вместо обикновен волтметър се използува лампов волтме-
тър, не бива да се забравя, че преди всяко измерване трябва да
се прави точна корекция на нулата (след всяко превключване на
обхвата).
На фигурите, дадени тук, с празни кръгчета и означения
на напреженията са показани необходимите точки на измерване.
Прекъсванията с две плътни чертички и номерация 1 -*-4 показваг
възможните повреди, конто ще покаже измерването (най-грубн
повреди).
Фиг. 2.36 се отнася до измерване в най-разпространената
основна схема — с общ емитер. В кръга на базата е използуван
делител на напрежение. На фиг. 2.37 е показана подобна схема
с единичен резистор в базата. На фиг. 2.38 е показана отново-
класическата схема от фиг. 2.36, като са дадени означения на на-
8 Радиопоправки
113-
преженията при захранване 6 V, а транзисторът има Jceo —
= 100 рА и /?=60 без повреди в стъпалото.
Измерените напрежения на емитера и колектора зависят от
колекторния ток и стойностите на съпротивлението на волтме-
®иг. 2.38. Схема с общ емитер
с означени напрежения
Фиг. 2.39. Измерване преднапрежението
на базата
търа. Необходимо е да се внимава особено при малките обхвати
на универсалния волтметър — 1,5 V, 6V и 15 V (фиг. 2.39).
Например, ако се измерва с 20 kQ/V на обхват 1,5 V, вътрешно-
то съпротивление на волтметъра е 30 kQ. Включването на уреда
паралелно към измени и базисното преднапрежение. Греш-
ките, конто се явяват при такова измерване на преднапрежение-
то на базата (фиг. 2.39), са (даваме резултати от измерването):
0,725 V на обхват 1,5 V, 0,88 V на обхват 6 V, 0,9 V на обхват
15 V при транзистор с JC£o=100|iA, /?=60, Jc=0,85 mA, захран-
ване 6 V.
Изследването при обхват 15 V е с 24% по-точно от измерва-
нето при обхват 1,5 V. Грешката при измерване на обхват 15 V
(правилно измерване) по отношение на действителното напреже-
ние е 10% (0,9 V вместо 1,0 V).
Много по-благоприятно е измерването при схеми с по-нискоом-
ни делители на напрежение. Например, ако делителят на фиг.
2.39 не беше 30 kQ/80 kQ, а 3 kQ/10 kQ-и съответно Jс= 1,2 mA,
измерването щеше да покаже:
1,2 V на обхват 1,5 V;
1,24 V на обхват 6 V;
1,26 V на обхват 15 V.
Това са почти действителните стойности на напреженията при
тази изменена схема (грешката е само 5%).
Общо правило'.
Грешката е за пренебрегване, ако отношението
114
вътрешно сопротивление на
уреда__|д.| (или повече)ф
Характерни повреди в стъпала с общ
ем ит ер и дел и тел в б а з’а т а
1. Прекъсване във външните вериги близо до изводите на
транзисторите.
При измерванията за откриване на груби повреди трябва да
се помни, че напрежението между емитера и базата е винаги мно-
Фиг. 2.40. Измерване на напре-
женията между емитера, базата
и колектора
Фиг. 2.41. Прекъсване на външ-
ния кръг на базата
Фиг. 2.42. Прекъсване на външния
кръг на емитера
‘Uc'0,025V
(5,0V)
-и(*0,025$)
(0,9V)
$£ гЧ
/к П *c
Цй
U/OK Og-6)T
----------------------+
Фиг. 2.43. Прекъсване на вън-
шния кръг на колектора
го по-малко, отколкото напрежението между емитера и колекто-
ра. Измерването е илюстрирано на фиг. 2.40.
Измерените напрежения при прекъсване на външния кръг на
базата са дадени на фиг. 2.41. Напрежениедо на колектора е поч-
115
ти равно на напрежението на батерията, а напрежението на ба-
зата е съвсем малко (—0,025 V).
Посочените в схемата стойности на напреженията (дадени са
измерените поради повредата и в скоби — какви трябва да бъдат,
Фиг. 2.44. Прекъсване на вътреш-
.ния кръг на базата
1 •—°—L
C10,9VI >
3^2
и
пр
*с
41 к
U6--6V
50к
\юк
Фиг. 2.45. Късо съединение
между колектора и емитера
Фиг. 2.46. Прекъсване на
когато няма повреди) са ориентировъчни: те се изменят в извест-
ии граници в зависимост от обратния ток Jceo на транзистора.
В други схемни решения естествено стойностите са различии, но
посоченият порядък в повечето случаи е верен.
На фиг. 2.42 са дадени резултатите от измерване при прекъс-
ване във външния кръг на емитера, а на фиг. 2.43 — във външ-
ния кръг на колектора.
2. Повреди в транзисторите
116
На фиг. 2.44 са дадени резултатите от измерване при прекъс-
ване във вътрешния кръг на базата (повреди в самия транзистор).
На фиг. 2.45 са дадени резултатите от измерване при късо
съединение между колектора и емитера (повреда в самия тран-
зистор).
20kQ!\f
MB:/, 5
I- -UB
K-hM L о
/почните
-UB Mo,9V} -UE
f I
Uc C H, 50k
5,7V
, му/
0,025V <,
(0,8V) J-2
Кс 1
Юк
U^5,8V
Фиг. 3.47. Прекъсване на R2
3. Прекъсване в точки извън изводите на транзисторите на-
пример в монтажните елементи.
На фиг. 2.46 са дадени резултати от измерването при вътреш-
но прекъсване на (или лоша спойка на единия му изводен
край).
На фиг. 2.47 са дадени резултати от измерването при подоб-
на повреда на
Характерни повреди в стъпала с общ
емитер и единичен резистор в базата
На фиг. 2.48 са дадени резултати от измерването на напре-
женията при прекъсване на изводния край иа базата на тран-
зистора (лоша спойка на платката) или близо до изводния край.
На фиг. 2.49 са дадени резултати от измерването при подобно
прекъсване в емитера, а на фиг. 2.50 — на колектора.
Всички примери дотук се отнасят до стъпала с общ емитер,
тъй като останалите основни схеми се използуват твърде рядко.
Обобщение
Посочените конкретни напрежения в основните схемни реше-
ния на PNP транзисторни стъпала с общ емитер са необходими
за изработване на чувство в радиотехника относно порядъка на
117
напреженията. Всички примери са дадени за захранване с бате-
рия 6 V- На практика се измерва с напрежения на натоварена
батерия 5,7. . . 6V (С/б=5,7. . . 6V).
Съотношенията на напреженията в посочените схеми се за-
пазват и при други стойкости на захранващото напрежение, на-
пример 4,5 V, 9 или 12 V.
Ug~5,8V
Фиг. 2.48. Прекъсване на изводния
край на базата
Фиг. 2.49. Прекъсване на изводния
край на емитера
Фиг. 2.50. Прекъсване на изводния край на колектора
Посочените повреди изчерпват всички възможности за пре-
късване във външните вериги на стъпалото или за прекъсване,
респ. късо съединение (пробив), в самия транзистор.
2.8.2. Точност и гранични възможности на метода
Въпреки използуването на волтметри (волт-амперметри, аво-
метри) с голямо вътрешно съпротивление точността на измер-
ване, както се вижда от посочените примери, не е голяма.
Оказва се, че при измерване в нискоомни вериги на лампови-
118
те и транзисторните радиоприемници вътрешно съпротивление
на волтметъра от порядък 20 kQ/V, а понякога и 10 kQ/V дава
практически достатъчна точност, докато при измерване във ви-
сокоомни вериги вътрешно съпротивление 20 kQ/V е обикновено
недостатъчно особено за транзисторни радиоприемници, където
напреженията са ниски и се налага използуване на по-малки об-
хвати. Грешката се намалява при измерване при по-големи об-
хвати, но отчитането става неточно. Поради това се прави ком-
промис — избира се възможно по-голям обхват, но не по-голям
от този, при който отчитането става на около първата третина от
скалата.
Грешките в измерването се дължат на това, че стрелковите
уреди с въртяща бобина всъщност измерват ток, а се градуират
за напрежение. Тъй като токът през волтметъра е познат, а също
така е познато и вътрешното съпротивление на уреда, градуира-
нето в стойкости на напрежението е напълно възможно. За нас е
от значение обаче, че уредът консумира ток и мощност. Когато
волтметърът е включен във веригите на даден радиоприемник,
токът, който тече в някои от схемните елементи, се увеличава.
Поради тази причина вече не се измерва нормалният режим, а
един новосъздаден режим на стъпалото. С включване на волтме-
търа напреженията в различните точки се изменят.
На фиг. 2.51 (горе) е дадено лампово нискочестотно преду-
силвателно стъпало в неговия нормален режим. Посочени са на-
преженията на основните точки, падовете на напрежение в ре-
зисторите, токовете в отделяйте вериги и техните посоки. Падове-
те върху резисторите са получени чрез умножение стойността на
съответното съпротивление с големината на тока, който тече през
него.
Напреженията в стъпалото могат да се посочат като действи-
телни напрежения, т. е. такива, каквито биха били измерени с
лампов волтметър за постоянни напрежения.
На същата фигура (долу) са дадени четири измервания с волт-
метър с вътрешно съпротивление 1000 Q/V. Допреди десетина
години това беше най-използуваното вътрешно съпротивление
на комбинираните уреди.
На фигурата се вижда, че вследствие включването на волтме-
търа напреженията се изменят значително. Включването към ка-
тода при обхват 6 V е изменило напрежението съвсем малко, по-
ради което приемаме, че в тази точка на измерване грешката е
за пренебрегване. Вътрешното съпротивление на волтметъра,
когато е на обхват 6 V, е 6000 Q/V. Съпротивлението на веригата,
в която измерваме, е 2000 Q. Все още сме далеч от препоръката
за отношение 10 : 1, но в сравнение с другите точки на измерване
точността е добра. В следващата точка — заслоняващата решетка
на пентода, се получават само 20 V вместо 70 V, като обхватът
.на волтметъра е 100 V. Вътрешното съпротивление на уреда на
119
100V
1mA
70 V
ion
НЧ —IH
Юп
H,
W.
1,5mA
50,0
Cs
~o,f.
ОЫ'"
1,5mA
Zit 3V
250V
0,5 mA
floor
Ri\
1OOk\
Cy ||
»*O»r
1mA
ич
Към ocma-igjfnA
цамте “
стъпала
+ Лр 2k
Фиг. 2.51. Действителии напрежения в нискочестотно предусилвателно
стъпало и същите напрежения при свързване на волтметър с вътрешно съ-
противлеиие 1000 Q V; обхватите на конто се измерва, са показами под волт-
метъра
+
0...250V
120
този обхват е 100 кП. Това е съвсем малко по отношение на съ-
противлението на веригата, в конто измерваме — 360 Ш.
На следващата точка — развързващия резистор, в анодната
верига се измерват 150 V вместо 200 V. Вътрешното съпротивле-
ние на волтметъра е 500 kQ. Препоръката да се използува отно-
шение 10 : 1 е спазена точно, но както виждаме, грешката е все
още значителна.
На последната точка — анода на пентода, се измерват 75 V
вместо 100 V. Вътрешното съпротивление на волтметъра е 250
кН. Това съпротивление и напрежението 75 V определят ток през
уреда 0,1 mA. Точно такъв ток се получава по една случайност и
при предишното измерване. През резисторите и Т?5 във вери-
гата, в конто измерваме, вече не тече ток 1 mA, а 1,1 mA. Поря-
ди това падът върху и R5 вече не е 150 V, а 175 V. За анода
остават 75 V. За да се получи задоволителна точност, е необхо-
дим вече волтметър с вътрешно съпротивление 1,5 МН. При то-
ва отношение едва се достига минималното отношение 10 : 1.
Още по-добре е да се стигне до по-голямо отношение. Ако се
използува волтметър с вътрешно съпротивление 10 kH/V при
обхват 0. . . 30 V, токът през уреда ще бъде вече 0,000033 А.
Този ток ще предизвика допълнителен пад в съпротивленията
3,465 V- Това значи, че вместо 100 V ще бъдат измерени 96,5 V.
Процентната грешка на измерването ще бъде 3,5%, т. е. от същия
порядък, каквато е грешката на самия уред.
Съвременните комбинирани уреди с вътрешни съпротивления
20 kH/V и 50 kH/V дават задоволителна точност и при измер-
ване на най-високоомните вериги в ламповите радиоприемници
(порядък 14-2 МН) при обхват 300 V.
Измерването на подобии вериги, захранвани с ниско напреже-
ние, каквито са решетъчните вериги и линията на АРУ, обаче
дава голяма процентна грешка дори когато се използува волтме-
тър с вътрешно съпротивление 50 или 100 кН V.
Съществуват прости математически изрази, с конто е възмож-
но точно пресмятане на грешката и съответно — на действител-
ното напрежение. Като изходни данни в тези изрази служат из-
мереното напрежение и отношението между вътрешното съпротив-
ление на уреда и съпротивлението на веригата, в която се прави
измерването. Необходимо е обаче да се пресмята цялата затворена
верига. В практиката на радиоремонта тези пресмятания не се
правят, тъй като изискват много работа и съответна загуба на
време.
Когато е необходима голяма точност на измерването, се при-
бягва до употребата на лампов волтметър за постоянен ток.
Грубо определяне на грешката става по графиката на фиг.
2.52. Отчитането на процентната грешка по тази графика става,
след като се пресметне приблизителната стойност на съпротивле-
нието на веригата, в която измерваме (вътрешно съпротивление
121
на източника на напрежението) и вътрешното съпротивление на
волтметъра.
На практика тези пресмятания са леки и могат да се направят
Фиг. 2.52. Графика за отчитане на процентната грешка при измерване нг
напрежението като функция на отношението вътрешно съпротивление на
волтметъра Rv към съпротивлението на измерваната верига R
на предусилвателната лампа от фиг. 2.51, за съпротивлението на
веригата получаваме
R 100 Ш+50 Ш = 150 Ш.
Този израз е съвсем опростен. Съпротивлението на дросела
2Ш сме изоставили като много малко спрямо останалите съпро-
тивления. По подобии причини сме пренебрегнали и вътрешното
съпротивление на изправителната лампа (порядък 2004-500Q).
От друга страна, сме пренебрегнали и цялата верига нискочестот-
на предусилвателна лампа с нейното катодно съпротивление. Та-
зи верига е включена паралелно към точките на измерване. Нея
не сме взели под внимание поради това, че е значително по-висо-
коомна (порядък на вътрешното съпротивление на пентода Зч-
4-10 МП).
Вътрешното съпротивление на волтметъра се определи от стой-
ността И V, умножена по обхвата във волтове.
Изискванията за голямо вътрешно съпротивление на волтме-
търа, изразено в П V при измерване в транзисторни радиоприем-
ници, както вече видяхме, са още по-големи. Причина за това са
122
н иските напрежения, конто се измерват. Това се отнася главно
до измерване на базисните напрежения. На колектора се явяват
напрежения от порядъка на 5 V (при захранване с 6 V батерия).
Ако се отнася до маломощен предусилвателен транзистор, колек -
торният ток е от порядък 1 mA, а товарният резистор твърде
често има стойност 1-=-2 kQ. Падът при 1 mA и 1 кй е 1 V.
Нека измерваме на обхват 10 V. За да се получи минималното
необходимо съотношение между вътрешното съпротивление на
волтметъра и съпротивлението на измерваната верига, трябва да
изискваме 10 kQ съпротивление на уреда. Това прави 1000Q /V-
Ако обаче със същия волтметър мерим в базата напрежение от
порядъка на 1 V и базового съпротивление е 50 kQ, отношение-
то на обхват 2,5 V е много малко. При този обхват е необходимо
волтметърът да има вътрешно съпротивление 200 kQ/V. Трябва
да се задоволим снеудобния за отчитане обхват 6 V ис50 kQ/V.
Отношение™ е все още само 6:1.
Положение™ в ламповите радиоприемници при измерване на
преднапрежението на решетките наистина не беше по-благоприят-
но. Там обаче имаше възможност преднапрежението да се измер-
ва в катода. Освен това отчитането на решетъчното преднапреже-
ние в много случаи може да се изостави въобще, докато в тран-
зисторните радиоприемници измерването на базисного напре-
жение е наложително.
При липса на подходящи волтметри често пъти се налага вме-
сто измерване на базисного преднапрежение да се мери колектор-
ният ток.
Не бива да се забравя, че в приведените примери се стигна
най-много до базисни делители от порядъка на 50-5-80 kQ. Има
обаче по-високоомни делители — например от порядък 200-5-
-5-300 kQ.
В такъв случай, когато източникът е с напрежение 5 V, на-
прежението на базата е 2 V. С волтметър с вътрешно съпротивле-
ние 20 kQ V се измерват обаче само 0,45 V на обхват 1,5 V и
0,8 V на обхват 6 V.
От това тежко положение може да се излезе по два основни
пътя:
1) да се измерва с лампов волтметър за постоянни напрежения;
2) да се измерва с възможно по-високоомен волтметър (20 kQ/V,
50 kQ V или 100 kQ V), като се разчита на добри сервизни
схеми и данни.
Под добри сервизни схеми трябва да се разбират тези, в конто
се посочва повече от една стойност на напрежението във всяка
точка на измерване и има съответни данни за:
1) вътрешното съпротивление на волтметрите, с конто се из-
мерват посочените напрежения;
2) обхватите, на конто се измерва;
3) допълнителните условия при измерването, ако има такива.
123
За съжаление такива идеализирани сервизни схеми са голяма
рядкост. Обикновено се посочват напрежения, измерени само с
лампов волтметър или само с даден стрелков волтметър. Посоч-
ват се данните Q/V без обхватите, а понякога въобще липсва за-
бележката „Напреженията са мерени с волтметър . . . Q/V“.
За ограничените възможности на метода анализ на напреже-
нията има две основни причини:
1) неточност на измерването или по-точно недостатъчно доб-
ри сервизни схеми;
2) недостатъци, свързани с измерването при статичен режим,
т. е. без подаване на сигнали.
Когато измерването се разшири и в областта измерване на нис-
кочестотни и високочестотни напрежения, както и на постоянни
напрежения, конто се явяват като резултат от обработката на
сигналите, например напрежение на АРУ и свързаните с него
изменяеми решетъчни напрежения, респ. базисни напрежения,
методът вече има много по-големи възможности.
Такива анализи на напреженията са предмет на комбинира-
ните методи — методи, използуващи всичко, което им предлагат
сигналоподаването, анализът на напрежения и токове и анализът
на съпротивления.
2.8.3. Анализ на токовете
Измерване на токове в ламповите радиоприемници се прави
сравнително рядко. В транзисторните радиоприемници също се
избягва измерването на токове. Причините за рядкото измерване
на токове не са напълно оправдани. Те се крият единствено в
неудобствата, свързани с разпояването на вериги. За да се вклю-
чи универсалният волтамперметър в качеството си на ампер-
метър или милиамперметър в дадена токова верига, се налага
тази верига да се прекъсне. Манипулациите изискват голям раз-
ход на време.
Методът анализ на токовете, приложен в ламповите радио-
приемници, предлага обаче голяма точност. Процентните грешки,
конто са толкова голям недостатък на метода анализ на напреже-
ние, при този метод практически не съществуват. Вътрешното
съпротивление на милиамперметъра е толкова малко, че може да
се пренебрегне пред високоомните вериги в ламповите радио-
приемници. Под вътрешно съпротивление следва да се разбира
съпротивлението на въртящата бобина с паралелно свързаните
към нея шунтове.
Освен малката процентна грешка методът анализ на токове
има и други предимства. Докато измерването на напрежение е
свързано с определени точки на веригата, тъй като на различните
нейни съпротивления има различии падове на напрежението,
124
измерването на тока може да стане във всяка точка на веригата^
където това е удобно. Токът в една затворена верига без разкло-
нения е един и същи във всички нейни точки.
С едно единствено измерване на тока могат да се пресметнат
всички напрежения във веригата- За тази цел трябва да се разпо-
лага с данни за съпротивленията, т. е. с принципната схема и с
една сметачна машина (калкулатор).
Методы анализ на токове, разбира се, също има ограничени
възможности, както и всички останали методи. Например директ-
ното измерване на решетъчно преднапрежение и напрежение на
АРУ не е възможно, тъй като токовете в тези вериги са нищожни
и непропорционални на напрежението.
За разлика от ламповите радиоприемници измерването на токо-
ве в транзисторните радиоприемници не предлага по-голяма
точност от измерването на напрежения. Анализы на напрежения
в повечето случаи дори предлага по-голяма точност.
Към практическото неудобство, свързано с разпояването на
вериги, трябва да се отнасяме малко резервирано. Сыцествуват
точки на измерване, конто предлагат леко извър-
шване на анализа, без да е необходимо разпоява-
не. Това са цоклите на радиолампите. Ако се из-
ползуват специално конструирани междинни цок-
ли с измервателни гетинаксови плочки, изведени
встрани, при конто има възможност за механично
прекъсване на веригите (с ключета или пружини-
ращи контактни пера), работата се улеснява зна-
чително. Тези приспособления се наричат „лампо-
ви адаптери". Подобии междинни цокли се изпол-
зуват и при анализа на напрежение и ние спо-
менахме за тях. Освен това съществуват меж-
динни цокли, конто сами съдържат миниатюр ни
букси с автоматично превключване натоковите ве-
риги. На фиг. 2.53 е показан такъв цокъл за се-
рия „римлок“. Всеки чифт букси в даден извод на
цокъла е свързан с пружиниращ контакт, който
се отваря при вкарване на миниатюрен бананще-
кер. Едната от всеки чифт букси не действува на
контакта и може да служи за измерване на напре-
жения. В такъв случай вторият пробен кабел на
уреда се свързва с крокодилна щипка към шаси.
За извършване на анализа на токовете също
както и за анализа на напреженията са необхо-
Фиг. 2.53. Меж-
динен цокъл
за измерване
на токове без
разпояване на
веригите
дими сервизни схеми, в конто освен напреженията са посочени
и токовете.
При измерване на токовете трябва да се спазва следното:
1. В случай че измерваме с универсален волт-амперметър,
той трябва да бъде превключен за измерване на ток и според вида
125
на измерването съответно на „постоянен" или „променлив" ток.
2. При измерване на постоянен ток клемата на уреда, озна-
чен с „+“, да се включва винаги към точка, която има по-голям
потенциал спрямо шасито (маса, общ минус), а другата клема —
към точка, имаща по-нисък потенциал, респ. направо към шаси.
В транзисторните радиоприемници с PNP транзистори масата
представлява общият плюс.
3. Измерването да започва винаги при по-голям обхват на уре-
да. Обхватът да надхвърля очаквания ток при пробиви и къси
съединения във веригата, а може да се започне направо от най-
големия обхват на уреда.
Анализът на токовете като втори основен метод от групата
на статичните методи се отнася само до измерване на постоянни
токове и по изключение на токове с мрежова честота, конто текат
през изправителната лампа и в кръговете за отопление.
Разширените измервания, конто засягат и нискочестотни то-
кове, както и постоянни токове, изменени по стойност, поради
подаване на сигнали са обект на комбинираните методи. Измер-
ването на високочестотни токове няма практическо значение.
2. Пробни точки при анализа на токовете в ламповите
радиоприемници
Изборът на точка за измерване на тока в дадена верига е тео-
ретически без значение. На практика обаче се случват някои не-
удачи в измерването поради самовъзбуждане, причинено от свърз-
ване на нова индуктивност във веригата, макар и шунтирана с
нискоомно съпротивление.
За измерване на анодния ток или тока на заслоняващата решет-
ка се препоръчва милиамперметърът да се включва между източ-
ника на напрежение и развързващия резистор (фиг. 2.54), а не
непосредствено след анода или заслоняващата решетка. Непо-
средственото включване може да предизвика възникване на пара-
зитна генерация, която изменя значително нормалния режим на
работа. Точките за включване на милиамперметъра са отбелязани
с кръгче.
Чрез измерване на тока може да се установи дали даден осцилатор
генерира или не генерира. Такава проверка може да се направи,
като милиамперметърът се включи след развързващия резистор
в решетъчната верига. Необходимо е да се използува обхват 5н-
н-10 mA. Като се отчитат показанията на уреда, решетката се
свързва с шаси през кондензатор с капацитет 0,1 ч-0,5 pF. Ако
показанията на милиамперметъра се изменят, означава, че трио-
дът генерира. Вместо решетката може да се шунтира и осцилатор-
ната секция на променливия кондензатор.
Чрез измерване на тока, както казахме, могат да се опреде-
126
127
Фиг. 2.54. Пробни точки на радиоприемник „Fidelio" (ГДР) при измерване на токовете
лят и напреженията в дадени точки. Такова косвено измерване
се налага в случаи, когато се касае за много високоомни вериги
и не се разполага с лампов волтметър или със стрелков волтметър
с много високо вътрешно съпротивление. Така се измерва напри-
мер напрежението на заслоняващата решетка, когато то постъп-
ва през високоомен резистор, какъвто е обикновено случаят при
нискочестотните предусилвателни пентоди. Подобии косвени из-
мервания се извършват и в по-нискоомни вериги, когато не се
разполага с подходящ волтметър, а само с милиамперметър.
За измерванията, конто се извършват, като се прилага схема-
та на фиг. 2.54, не могат да се използуват междинни цокли и адап-
тери. Междинен цокъл може да се използува само за измерване
на анодния ток на крайната лампа.
2. Пробии точки при анализа на токовете
в транзисторните радиоприемници
Точността при измерване на токове в транзисторните радио-
•приемници не превишава и дори не достига точността при измер-
ване на напреженията. Докато при измерване в ламповите радио-
приемници вътрешното съпротивление на милиамперметъра се
пренебрегва, тук при транзисторните радиоприемници то има
значително влияние. Дори при измервания, направени с уред,
който има много малко вътрешно съпротивление, се получават
значителни грешки. От друга страна, измерванията на ток в
емитерната верига влияят на базисного преднапрежение и не се
препоръчват.
Измерванията на токове в транзисторните радиоприемници
изискват във всички случаи разпояване на веригите. При печат-
ни платки тези операции са доста трудни. Освен това трябва да
се внимава радиоприемникът да не остава под напрежение с пре-
къснати вериги, тъй като това застрашава живота на транзисто-
рите. Налага се голямо внимание и при избора на точките, тъй
като в много точки текат сумарни токове, получени от токовете
от различии отклонения на веригата.
Подобно на ламповите радиоприемници и тук важи правило-
то „по-далече от „топлите“ краища на трептящите кръгове и от
колекторите!“ Предпочитат се измервания в точки, конто са въз-
можно по-близо до общия плюс. Развързващите резистори и кон-
дензатори, принадлежащи към дадена колекторна верига, трябва
да остават свързани към товарния резистор или трептящия кръг,
т. е. прекъсването да става между тях и общия плюс.
Измерването на ток в транзисторните радиоприемници се на-
лага преди всичко при нагласяване на работната точка на край-
ното противотактно стъпало. Най-употребяваният режим е клас
В. Често пъти се прилага грешната практика токът да се измерва
128
в емитерните вериги. В такива случай при възстановяване на пре-
къснатите точки базовите преднапрежения, установени чрез на-
стройката, се оказват грешни. Грешного и правилното включване
на милиамперметъра е показано на фиг. 2.55. Най-сигурното из-
Фиг/2.55. Измерване на тока при нагласяване на работната точка на край-
не противотактно стъпало
Ток на покой
j_1
। । । । । ।
Време
Фиг. 2.56. Общ ток на покой в транзисторен радиоприемник от момента на
включване
мерване в такива случаи става с два уреда, включени в колектор-
ните вериги. На практика рядко се разполага с два'милиампер-
метъра, поради което най-често се измерва общият * колекторен
ток в средняя извод на изходния трансформатор.
9 Радиопоправки
129
Препоръчва се ремонтът на транзисторни радиоприемници да
започва с измерване на общата консумация на ток, когато липсва
сигнал. За тази цел потенциометърът за сила на звука се затваря
до нулата и се измерва токът на покой. Милиамперметърът се
Т^ = 0,0008А=0,8тА
4 /3 is
----<+Батерия.
Фиг. 2.57. Индиректно измерване на колекторния, респ. емитерния ток, със
съответно пресмятане (емитерният ток е приблизително равен на колекторния)
----- - Батерия
включва веднага след батерията. При включване на радиоприем-
ника се получава един моментен връх на консумирания ток, след
което стрелката веднага се връща и се установява на „ток на по-
кой“ (ток без сигнал). Това е показано на фиг. 2.56. Не бива да се
забравя, че това е токът за работна точка в клас В. Този ток е
много по-малък от тока при сигнал. Токът при сигнал е пропор-
ционален на силата на звука.
Токът на покой при обикновените маломощни транзисторни
радиоприемници е обикновено под 20 mA.
За разлика от ламповите радиоприемници, при конто се на-
лага понякога да се измерва ток вместо напрежение и напреже-
нието да се пресмята въз основа на получения резултат, при тран-
зисторните радиоприемници се предпочита обратного. На фиг.
2.57 е показан пример за измерване и пресмятане по този инди-
ректен начин. Измерването на напрежение вместо ток има пре-
димството, че при него не се налага отпояване на връзките. Освен
това точността е по-голяма.
Обобщение
Въпреки известии предимства на метода анализ на токовете
особено по отношение на ламповите радиоприемници, приложе-
нието му в практиката като цялостен метод е ограничено. Търсе-
нето на повреденатарадиочастили монтажей елемент в дадено стъ-
пало става предимно чрез анализ на напреженията, докато ана-
лизът на токовете е само подкрепление в отделки случаи.
Измерването на общия захранващ ток при предварителния
преглед с цел определяне на консумираната мощност е също част
130
от анализа на токовете. С това измерване още в началото на ра-
диоремонтната работа се дава възможност за откриване на груби
повреди в мрежовата част, като например пробив в първия фил-
тров електролитен кондензатор или в симетриращите мрежови
кондензатори. При транзисторните радиоприемници също се от-
криват пробиви и прекъсвания.
Когато не разполагаме със сервизни схеми, в конто са дадени
интересуващите ни токове, трябва да се обърнем към справочни-
ците за радиолампи и транзистори. Необходимо е също да си при-
помним някои теоретични положения, от конто ще получим ориен-
тировъчните токове на основните пробни точки (фиг. 2.54).
Променливи токове
1. Консумиран ток от мрежата. При малки радиоприемници
този ток е 0,1 4-0,2 А, а при големи радиоприемници достига 0,5 А
(за 220 V).
2. Отоплителен ток. Според серията и типа на лампата този
ток е 0,14-0,45 А (най-често 0,3 А). За крайните лампи той е по-
голям (0,74-1,3 А).
Постоянни токове
1. Аноден ток на крайната лампа. За стари серии лампи той
е 10-=-25 mA и по-рядко 72 mA, а за нови серии е 304-72 mA
(най-често 35-=-48 mA). Включването на милиамперметъра пара-
лелно към първичната намотка на изходния трансформатор дава
незначителна грешка и е много удобно. На практика това включ-
ване се предпочита.
2. Ток в заслоняващата решетка на крайната лампа. За стари
серии радиолампи той е 2 4-5 mA, а за нови — 5 4-16 mA.
3. Аноден ток на нискочестотната предусилвателна лампа —
0,5 4-5 mA.
4. Ток в заслоняващата решетка на нискочестотната пред-
усилвателна лампа — 0,2-=-0,8 mA.
5. Аноден ток на междинночестотната лампа — 5-=-10 mA.
6. Ток в заслоняващата решетка на междинночестотната лам-
па — 0,54-3 mA.
7. Аноден ток на хексодната част на смесителната лампа —
2-=-5 mA.
8. Ток в заслоняващата решетка на смесителната лампа —
2-=-5 mA.
9. Аноден ток на триодната част на смесителната лампа —
3-=-8 mA.
10. Общ аноден ток на радиоприемника — 50-=-65 mA.
131
2.8.4. Анализ на съпротивленията
Методът анализ на съпротивленията се използува рядко. Въп-
реки широкого разпространение на авометрите — комбинирани'
уреди, конто наред с измерване на напрежението и тока даваг
възможност и за измерване на съпротивленията, а също и разпро-
странението на прецизни мостове за съпротивления, измерването^
на съпротивления като цялостен метод е загубило значение. На
пръв поглед методът анализ на съпротивленията има големи пре-
димства пред останалите статични методи. Това впечатление се
добива поради обстоятелството, че методът се прилага в „студено
състояние“ на радиоприемника, т. е. без включване към мрежа
или батерия. Един пълен анализ на съпротивленията обаче из-
исква много време.
Измерването на съпротивления има значение предимно като
подкрепление на останалите статични методи. Най-голямо зна-
чение има измерването на съпротивлението на трансформатор-
ните намотки и бобините.
Някои производители предлагат специални сервизни мате-
риали за анализ на съпротивленията. Това са обикновено по-
гледи върху цоклите от долната страна на шасито (или печат-
ната платка). На отделяй скици се дават напреженията и съпро-
тивленията, измервани предимно от изводите на цоклите към
шаси (фиг. 2.58).
Като предимство на метода може да се посочи неговата про-
стота, а също изключването на всякаква опасност от допълнител-
ни повреди като следствие на съществуващите вече такива.
Търсенето на повреди в транзисторните радиоприемници по»
метода анализ на съпротивленията за разлика от търсенето в
ламповите е трудно. То изисква много внимание и разсъждения.
Причина за това е обстоятелството, че при изключване на захран-
ването веригите вътре в транзисторите не се прекъсват както
при радиолампите.
За да се избегне опасността от повреда на транзисторите,
омметърът (авометърът) трябва да отговаря на някои условия,,
за конто споменахме при грубото измерване на транзисторите:
тркът на късо съединение да не надвишава 20 mA и напреже-
нието да не е по-голямо от 1,5 V. Препоръчват се дори омметри
с ток на късо съединение под 1 mA.
На електродите на транзисторите в зависимост от поляритета
на омметъра се измерват съпротивления между 500Q и 100 kQ.
На електродите на една студена радиолампа се измерва винаги
безкрайно голямо съпротивление.
Ако на стъпалото, показано на фиг. 2.59, измерваме съпротив-
ления между изводите на транзистора и общия минус или общия-
плюс, ще се получат всичко 12 измервания (3 извода х2 свързва-
132
ния и тези измервания х2 в зависимост от поляритета на омме-
търа).
От всички 12 измервания само четири дават верен резултат —
две измервания на емитерното съпротивление и две — на колек-
Фиг. 2.58. Сервиэни схеми за анализ на напреженията и анализ на съпро-
тивленията на съветския радиоприемник „Estonia-2“
торното. Това са измерванията, показани на фиг. 2.60. Поляри-
тетът на омметъра при тези измервания няма значение.
2.9. КОМБИНИРАНИ МЕТОДИ
Динамичните метода имат предимството, че с тях се изследва
основната задача на радиоприемника — да обработва високо
133
честотните сигналя, индуктирани в антената. Тези методи имат
безспорни предимства по отношение бързото локализиране на
повреденото стъпало. Със статичните методи се изследва радио-
приемника в неговия постояннотокор оежим. Те имат предимства
Фиг. 2.59. Влияние на транзистора
(представен като два свързани дио-
да) при измерване на съпротивления
в нискочестотно предусилвателно
стъпало
Фиг. 2.60. Две измервания на съ-
противления в стъпалото от фиг.
2.59, конто дават верен резултат
независимо от поляритета на омме-
търа
по отношение откриването на повредените радиочаст или монта-
жей елемент. Близко до ума е, че не винаги е целесъобразно ця-
лостно изследване на радиоприемника по един от динамичните,
а след това по един от статичните методи. Резултатите на предва-
рителния преглед твърде често правят излишно изследването на
дадени стъпала и насочват вниманието върху други. След като
е намерено повреденото стъпало, не винаги се налага пълно из-
мерване на неговия постояннотоков режим. Например може да
се окаже, че сигналът, подаден на анода, се обработва правилно
по-нататък, но сигналът, подаден на решетката, не се обработва.
Явно е, че в такъв случай измерването на напрежения, токове
или съпротивления трябва да обхване само част от стъпалото. И
обратно, ако търсенето на повреди се започне по статичните ме-
тоди, за печелене на време може да се наложи подаване на сиг-
наля в дадени точки на схемата.Сигналите са необходими също,
за да се даде възможност за измерване на постоянно напрежение
или постоянен ток, конто са резултат на обработката на сигнала.
Такъв е например случаят при измерване напрежението на АРУ
и преднапрежението на регулираните лампи. С цел печелене на
време при радиоремонтната работа високочестотните, междинно-
честотните и нискочестотните напрежения в различии точки на
схемата са посочени в пълните сервизни материали. Като се из-
мерват тези напрежения (с подаване на един единствен сигнал на
входа), се проверява усилването на отделяйте стъпала.
134
В следващите точки ще бъдат разгледани примери на съвре-
менни сервизни схеми, конто дават възможност да се работи по
динамичните, статичните или комбинираните методи. Също така
ще бъдат дадени примери за търсене на повреди „стъпало след
стъпало** по комбинираните методи.
2.9.1. Сервизни схеми и шаблони
Понятието „сервизни материали** обобщава принципните (тео-
ретичните) схеми, монтажните схеми, схемите с данни за напре-
женията и токовете, техническите данни относно качествените
показатели на радиоприемника, данните за бобините и трансфор-
маторите, таблиците за заменяемостта на лампите и транзисторите,
скиците на скалния механизъм, данните за настройките, схемите
на превключването, схемите на цоклите и изводите на транзисто-
рите и пр.
Понятието „сервизни схеми** не е точно определено, но обик-
новено под него се разбират схеми, в конто освен принципните
връзки, вида и стойностите на елементите се дават също стой-
ностите на напреженията, токовете и честотите. По-пълните сер-
визни схеми съдържат данни за вътрешното съпротивление на
измервателните уреди и обхватите, на конто е измервано, както
и условията на измерване, свързани с подаването на различии
сигнали, превключване на обхвати и др. Към пълните сервизни
схеми се дават и погледи църху монтажа с данни за пробните
-точки (точки за измерване на напрежения и токове и за сигнало-
подаване).
Освен това има сервизни схеми за анализ на съпротивленията,
за каквито беше даден пример в „Анализ на съпротивленията**
(фиг.2.58). На тази фигура е показана и сервизна схема за анализ
на напреженията в същия лампов радиоприемник.
Като пример на сервизна схема за анализ на напреженията и
токовете може да се посочи схемата на фиг. 2.54.
В практиката на радиоремонта като безупречни се посочват
обаче сервизните схеми, конто представляват поглед върху мон-
тажа. Такава е например схемата на фиг. 2.58. Схеми от този вид
спестяват много труд при радиоремонтната работа и намаляват
вероятността за грешки.
Особено необходими са погледите върху монтажа за транзи-
сторните радиоприемници, тъй като работата над печатайте плат-
ки без подобии сервизни материали е много трудна. Най-удобни
за работа са комплектите от две схеми — принципна, с посочване
на основните пробни точки и данни за напреженията и токовете,
и монтажна — със същите данни.
Някои производители предлагат в последно време особен вид
сервизни материали, предназначени за ремонт на печатни плат-
135
w
СТ1
т. _ <trr ,??о
Г-.(сг?)в r_ccr?JO Л-fen nt
Фиг; 2.6L Принципна сервизна схема на радиоприемник nExo‘J
ки. Това са шаблоны от полукартон, конто имат големина и фор-
ма на платката, за която са предназначены. Тези шаблони, нари-
чани още „маски", се закрепват върху платката от страната на
опроводяването. Закрепването става с кламери или крокодилни
Фиг. 2.62. Монтажна сервизна схема (печатна платка) ла
радиоприемник „Ехо“
Фиг. 2.63. Сервнзен шаблон на радиоприемник „Ехо“
щипки. Всеки отвор се пада точно върху съответната спойка и
през него се вкарва пробного острие за измерване. Встрани от
отвора са нанесени данните на напрежението, тока или честотата,
както и условията за измерване, сигналоподаване или сигнало-
търсене.
Някои шаблони имат само номерация на пробните точки, а не-
обходимите данни за измерването са дадени върху принципната
сервизна схема.
137
co
00
Фиг. z.65. Монтажна сервизна схема (печатна татка) на радиоприемкиците
Hg фиг. 2.61 е показана принципната сервизна схема йа бъл-
гарския джобен транзисторен радиоприемник „Ехо“. На нея с
номерирани кръгчета са посочени точките, в конто се измерват
постоянни напрежения. Дадени са и стойностите на напреже-
нията.
На фиг. 2.62 е показан чертеж на печатната платка на радио-
приемника „Ехо“, гледана откъм опроводената страна, на която
са отбелязани напреженията. Този чертеж представлява монтаж-
ната сервизна схема на радиоприемника.
На фиг. 2.63 е показан сервизен шаблон (маска) за радио-
приемника „Ехо“. На шаблона има отвори за точките, в конто се
измерват напреженията съгласно фиг. 2:61 и 2.62. До всеки от-
вор са нанесени номерът на контролната точка и съответното по-
стоянно напрежение.
На фиг. 2.64 е показана принципната сервизна схема на съ-
ветските транзисторни портативки радиоприемници „ВЕФ 12“,
„ВЕФ 201“, „ВЕФ 204“ и ВЕФ 206“, внасяни масово у нас. Те
се различават един от друг главно по приеманите обхвати. На
тази схема с номерирани кръгчета са посочени точките, в конто
се измерват постоянни напрежения. В кръгчетата са дадени сред-
ните стойности на напреженията и допустимите отклонения от
тези стойности.
Jfloj.1
27 ч-
26 00,015+0,005
3,0+030 028 25 О q 13+о 03
9,0* 0,3
/ О 0,55*005
17о 200,35*0,05
5,3* О,Б 3 01,^5*0,25
16 03,1* 0,25 10о,75*8,10
2U оо,*з±о,аз
23 О wot о, is
220в,зо*о,20
0,12*0,080 13
2,05*0,300 Ц
15 00,35*0,05
29 V =
QS,oto,3 20
1,8D±0,lP °0,15*0,05
19 О o,30* 0,05
50*0,6 f'M*0,25 Q
I| I 1,15*0,25
5 00,55*0,10
6 О 2,M 0,3
9 01,65*0,15
В 07,0*0,5
701,85+0,15
Фиг. 2.66. Сервизен шаблон на радиоприемниците „ВЕФ“
На фиг. 2.65 е показан чертеж на печатната платка на радио-
приемниците „ВЕФ“, гледана откъм опроводената страна, на
,която са отбелязани напреженията.
На фиг. 2.66 е показан сервизен шаблон със съответните
139
отвори за измерване на напреженията в радиоприемниците „ВЕФ"
съгласно фиг. 2.64 и 2.65.
На фиг. 2.67 е показан друг начин за означаване на напреже-
нията и съпротивленията, конто трябва да се измерят на елек-
Фиг. 2.67. Сервизна схема на радиоприемниците „ВЕФ“ за анализ на на-
преженията и анализ на съпротивленията
Фиг. 2.68. Монтаж на главните части върху
печатната платка на радиоприемниците „ВЕФ“
тродите на транзисторите на радиоприемниците „ВЕФ“. Двете
гранични стойности на постоянните напрежения са нанесени със
стрелки над съответната черта, а стойностите на съпротивленията
140
са нанесени под тази черта. Стойностите за съпротивленията в
скобите се отнасят само за радиоприемниците „ВЕФ 201“, „ВЕФ
202“, „ВЕФ 204“ и „ВЕФ 206“, а останалите стойности важат за
всички модели радиоприемници „ВЕФ“.
Фиг. 2.с9. Moi таж
лечатната платка
на съставните части на радиоприемниците „ВЕФ“ извън
На фиг. 2.68 е показано разположението на главните монтаж-
пи части върху печатната платка на радиоприемниците „ВЕФ“,
гледана откъм неопроводената страна.
На фиг. 2.69 е даден монтажният чертеж на отделяйте състав-
ни части на радиоприемниците „ВЕФ“. Частите са поместени в
пластмасовата им кутия.
На фиг. 2.70 е дадена принципна сервизна схема на нискоче-
•стотния усилвател и монтажна сервизна схема на радиоприемник
R 100 (ГДР).
Трябва обаче да се има предвид, че за най-новите модели тран-
зисторни радиоприемници и другите радиоапаратури с линейни
интегрални схеми и микропроцесори с много сбит монтаж е не-
възможно да се изготвят сервизни шаблони за измерване на на-
.преженията.
141
Фиг. 2.70. Принципна сервизна схема на нискочестотния усилвател и мон-
тажна сервизна схема на радиоприемник ,,R100“ (ГДР)
142
2.9.2. Повреди в мрежовата част
От всички стъпала на ламповите радиоприемници най-често се
поврежда мрежовата част. Тя обхваща мрежовия трансформатор,
токоизправителното стъпало, филтровата трупа и отоплението
на радиолампите.
Основна причина за повредите в мрежовата част са големите
работни напрежения и токове, конто натоварват отделните части.
Най-често се повреждат електролитните кондензатори.
Колкото и проста да е принципната схема на едно токоизпра-
вително стъпало, тя все пак причинява на начинаещия радио-
техник затруднения, особено когато се касае за икономични едно-
пътни токоизправители с „полуавтоматично“ преднапрежение.
Класическата двупътна схема е най-прегледна и най-лека за ра-
диоремонтна работа. В първите следвоенни години се конструи-
раха токоизправители с двупътни (с два анода) токоизправителни
лампи, свързани като еднопътни (двата анода свързани общо) и
икономичен трансформатор, който служи само за отопление,
докато анодното напрежение се получава направо от мрежата.
В други модели анодното напрежение е повпшено до 300 V, като
отоплителният трансформатор е същевременно автотрансформа-
тор по отношение на своята първична намотка.
Сыцествуват и редица други по-особени схеми, конто вече
наистина объркват начинаещия радиотехник. Такива са напри-
мер схемите, в конто като филтров дросел се използува част от
първичната намотка на изходния трансформатор (компенсацион-
на намотка). Най-сложни при радиоремонта изглеждат схемните
решения със серийно отопление на радиолампите (радиоприем-
ници за постоянен и променлив ток). В отоплителните вериги на
тези радиоприемници има често пъти по един или два мощни жич-
ни резистора, както и един или два температурно зависими ре-
зистора (NTC, термистор или други подобии).
Превключването за различии мрежови напрежения в старите
радиоприемници за постоянен и променлив ток също е често пъти
доста усложнено както принципно, така и монтажно.
Въпреки разнообразието на схемни решения обаче повредите
в мрежовата част са обикновено прости и добре познати на ста-
тистическите методи.
Основното разделение на различните схемни решения на мре-
жовата част е следното:
1) мрежова част с двупътен токоизправител, предназначена
за променлив ток;
2) мрежова част с автотрансформатор, предназначена за про-
менлив ток;
3) мрежова част за постоянен и променлив ток.
Търсенето на повреди в мрежовата част се прави още при
предварителния преглед или най-малкото се насочва от него.
143
Основните признаци, конто могат да породят съмнения за повре-
ди в мрежовата част, са:
1) при измерване на консумацията в лаборатории условия (с
амперметър или ватметър на таблото) се установява значително
по-голяма или по-малка мощност;
2) при прослушване се установява, че радиоприемникът мълчи,
има слаба чувствителност и мощност или възпроизвежда с общо
бръмчене, бучене, „моторен шум“ или бръмчене само при настрой-
ка на местните радиопредаватели.
За извършване на анализ по комбинираните методи е необхо-
димо да се приеме, че при предварителния преглед най-малкото е
измерено напрежението на първия и втория електролитен конден-
затор от главната филтрова трупа и са направени проверки с
пробни кондензатори. Това е необходимо условие за по-нататъш-
на работа, особено ако е установено, че радиоприемникът бръмчи
или бучи.
Ще бъде разгледан редът на измерванията в мрежовата част и
очакваните повреди в различии конкретни схеми, като няма да
бъдат изключени и повторните проби на електролитните конден-
затори. За изходна точка ще служи консумираната мощност,
която е отчетена на таблото. Накрая ще бъдат посочени и някои
особени случаи.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти: амперметър или ватметър (на
таблото), универсален волтметър, веригопроверител, електроли-
тен кондензатор 32pF/450 V и евентуално глимлампов пробник..
Ред на измерванията чрез комбинираните методи
I. При голяма консумирана мощност
Пробни точки и очаквани повреди (фиг-
2.71):
1. Пробит е един от симетриращите кондензатори на вторична-
та намотка на мрежовия трансформатор.
2. Пробит е първият филтров електролитен кондензатор.
3. Пробит е вторият филтров електролитен кондензатор-
4. Първичната или вторичната намотка на мрежовиятрансфор-
матор има навивки накъсо.
5. Късо съединение между електродите на изправителната
лампа (като следствие на повреда 2).
6. Късо съединение във фасунгите на скалните лампи.
7. Късо съединение в цоклите или на други места в останала-
та част на радиоприемника.
8. Пробив към шаси в дросела или във възбудителната намот-
ка на високоговорителя (стар тип).
144
9. Волтажният разпределител е поставен на по-ниско напре-
жение.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.72):
1. Автотрансформаторы (първична намотка на мрежовия
трансформатор)Аима навивки накъсо.
Фиг. 2.71. Пробни точки и очаквани повреди в мрежо-
вата част на стар тип радиоприемник с двупътен токо-
изправител (популярна схема в много стари радио-
приемници)
Фиг. 2.72. Пробни точки и очаквани повреди в
мрежовата част на стар тип радиоприемник с
еднопътен токоизправител
2. Късо съединение между електродите на изправителната
лампа (като следствие от повреда 4).
10 Радидпопр авсв
145
3. Шунтиращият кондензатор между анода и катода на изпра-
вителната лампа е пробит.
4. Първият филтров електролитен кондензатор е пробит.
5. Вторият филтров електролитен кондензатор е пробит.
6. Пробив към шаси в дросела или във възбудителната намот-
ка на високоговорителя (стар тип).
7. Волтажният разпределител е поставен на по-ниско напре-
жение.
Пробни точки и очаквани повреди
(фиг. 2.73)
1. Първият филтров електролитен кондензатор е пробит.
2. Късо съединение във фасунгите на скалните лампи или в
отоплителните вериги на радиолампите.
Фиг. 2.73. Пробни точки и очаквани повреди в мре-
жовата част на българските радиоприемници „Мело-
дия 1“ и „Мелодия 2“
3. Късо съединение между електродите на изправителната
лампа (като следствие от повреда 1).
4. Първичната или вторичната намотка на мрежовия транс-
форматор има навивки накъсо.
5. Волтажният разпределител е поставен на по-ниско напре-
жение.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.74)
1. Филтровият електролитен кондензатор е пробит.
2. Един от симетриращите кондензатори е пробит.
3. Първичната или вторичната намотка на мрежовия транс-
форматор има навивки накъсо.
4. Селеновият токоизправител е пробит.
5. Късо съединение във фасунгата на скалната лампа или в
отоплението на радиолампите.
146
6. Волтажният разпределител е поставен на по-ниско напре-
жение.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.75)
1. Шунтиращият кондензатор между анода и катода на изпра-
вителната лампа е пробит.
Фиг. 2.74. Пробни точки и очаквани пов- Фиг. 2.75. Пробни точки и
реди в мрежовата част набългарския ра- очаквани повреди в ’мрежова-
диоприемник „Мелодия 10“ и др. та част на българския ра-
диоприемник „Маестро"
2. Късо съединение между електродите на изправителната
лампа (като следствие на повреда 3 или фабричен дефект).
3. Пробит е филтров електролитен кондензатор.
II. При малка консумирана мощност (или при пълна липса
на консумация)
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.71)
1 а. Предпазителят е изгорял.
2 а. Мрежовият ключ е дефектен.
3 а. Токоизправителната лампа е изгоряла или изтощена.
4 а. Шнурът за мрежата е прекъснат или щекерът е дефектен.
Точки на измерване и очаквани повре-
д и (фиг. 2.72)
1 а. Предпазителят е изгорял.
2 а. Токоизправителната лампа е изгоряла или е изтощена.
147
3 а. Дроселът e прекъснат или възбуждането на високого-
ворителя (стар тип).
4 а. Прекъсната е намотка на мрежовия трансформатор.
5 а. Волтажният разпределител е дефектен.
6 а. Първият филтров електролитен кондензатор е прекъснат
«ли изсъхнал.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг
2.73)
1 а. Предпазителят е изгорял.
2 а. Токоизправителната лампа е изгоряла или е изтощена.
3 а. Шнурът за мрежата е прекъснат или мрежовият ключ е
дефектен.
4 а. Волтажният разпределител е дефектен.
Пробни .точки и очаквани повреди (фиг.
2.74)
1 а. Предпазителят е изгорял.
2 а. Мрежовият ключ е дефектен.
3 а. Шнурът за мрежата е прекъснат или щепселът е дефектен.
4 а. Има прекъсване в отоплителните вериги.
5 а. Селеновият токоизправител е дефектен.
6 а. Прекъсната е намотката на мрежовия трансформатор.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.75)
1 а. Скалната лампа е изгоряла или е разхлабена във фасун-
гата.
2 а. Шнурът за мрежата е прекъснат или щепселът е дефек-
тен.
3 а. Мрежовият ключ е дефектен.
4 а. Температурно зависимият резистор NTC е дефектен.
5 а. Прекъснат е резисторът 90/640Q.
6 а. Токоизправителната лампа е изгоряла или е изтощена.
7 а. Отоплението на една от радиолампите е прекъснато.
Особени случаи
1. Постоянно бръмчене
.Обикновените случаи на бръмчене (брум) поради загуба на
капацитет или пълно прекъсване в главните филтрови електро-
литни кондензатори са обект на предварителния преглед. Поняко-
га за бръмченето има и други причини, конто трябва да се търсят
в мрежовата част или в различии други стъпала на радиоприем-
ника.
В радиоприемниците с „полуавтоматично" преднапрежение
(общо преднапрежение, което се образува в мрежовата част)
148
бръмченето се дължи най-често на прекъсване или изсъхване на
съответните филтрови електролитни кондензатори в групите за
преднапрежение (фиг. 2.33).
Постоянно бръмчене може да се яви поради това, че от отоп-
лението към катода на дадена радиолампа прониква напрежение
с мрежова честота. Ако не се касае за дефектна радиолампа, а
за повреда в самата отоплителна верига, повредата се числи към
мрежовата част.
Постоянно бръмчене може да се яви и при прекъсване на за-
земяването на отоплителната верига, а също и при приближав ане
на отоплителен проводник до чувствителни елементи от входната
верига на предусилвателната лампа.
2. Бръмчене при настройка на местни-
те радиопредаватели (бруммодулация)
Първичната и вторичната намотка на мрежовия трансформатор
образуват един кондензатор. През този кондензатор се прехвърля
енергия от мрежата към радиоприемника. Поради нелинейността
на ламповите характеристики мрежовото напрежение модулира
приетите сигнали. Тъй като съществуват известии особености на
ламповите характеристики на регулируемите радиолампи силните
радиопредаватели, особено местните, се приемат с бръмчене. При
настройка на слаби предаватели или при изместване на настрой-
ката бръмченето изчезва.
Това явление е особено „тежък случай" за начинаещите радио-
техници. Понякога „загадката" измъчва радиотехника дълго вре-
ме и накрая той взема решение, че в местните радиопредаватели
не са взети ефикасни мерки за филтриране в захранването.
Отстраняването на причините за бруммодулация не винаги е
лесно. Необходимо е да се прекъсне пътят за проникване на мре-
жова честота в радиоприемника чрез паралелно включване на
кондензатори или серийно включване на дросели. В различните
модели радиоприемници обикновено са взети необходимите мерки
за екраниране между първичната и вторичната намотка на мре-
жовия трансформатор. Екранирането се прави чрез полагане на
един ред навивки, прекъснати в края, или чрез метално фолио,
свързано с шаси.
Има и други мерки, конто засягат схемното решение на мре-
жовата част. Това са симетриращите кондензатори към вторич-
ната намотка на трансформатора, кондензаторът между анода и
катода на еднопътните токоизправители (лампа или селенов стълб)
и кондензаторите в мрежовите проводници.
Ако в радиоприемника не са налице необходимите мерки в та-
зи насока, е разрешена намесата на специалиста по радиоремонти.
Тази намеса е изключение, което противоречи на един от полез-
ните съвети, но практически такива случаи се явяват само при
любителски конструкции или когато съответните кондензатори
149
или дросели са отстранени от некомпетентни начинаещи радио-
любители.
3. Възбуждане тип „мотор е н ш у м “
Измерването на напрежение на втория филтров електролитен
кондензатор не винаги дава резултат. Има случаи, когато се
касае за намален капацитет пли увеличено вътрешно съпротив-
ление (изсъхнал кондензатор), конго не се изясняват чрез измер-
ване на напрежението. Ето защо се препоръчват проверки с про-
бен електролитен кондензатор независимо от измерването. Тези
проверки обаче не се правят при всички условия на радиоприе-
мане.
При намален капацитет или увеличено вътрешно съпротивле-
ние на втория филтров електролитен кондензатор може да се яви
особен тип самовъзбуждане, известно под названието „моторен
шум“, тъй като наподобява буботене на мотор. Причината за това
самовъзбуждане е обратната връзка между консуматора (радио-
приемника) и източника на напрежение, създадена през филтро-
вия електролитен кондензатор. „Моторният шум“ се явява почти
изключително при напълно отворен потенциометър за силата на
звука. Ако въпреки смяната на втория електролитен конденза-
тор явлението продължава, се препоръчва увеличение на капаци-
тета. Ако и това не помогне, трябва да се вземат известии мерки
за затихване в крайното стъпало, за конто ще говорим на съот-
ветното място.
4. Периодично изгаряне’ на предпази-
тел и
Като „тежък случай" се смята и т. нар. „безпричинно изгаряне
на предпазители". Когато се касае до мрежова част със селенов
токоизправител, това изгаряне може да се дължи на временни
пробиви в селеновите клетки, което е следствие на върхове в мре-
жовото напрежение. В такива случаи селеновият токоизправител
пропуска променливотокови импулси в двете посоки, а първият
филтров електролитен кондензатор се проявява за тези импулси
като късо съединение. Измерването с омметър, който съдържа
източник на ниско напрежение, не дава резултати.
При токоизправителните лампи това явление е много по-ряд-
ко, но също може да се случи.
Изключването на големи електродвигатели и трансформатори
създава върхове на напрежение в електрическата мрежа („прена-
прежение"), конто могат да изгорят предпазителите на радио-
приемника. Когато радиоприемникът се донесе в радиоремонтната
база, в него може и да не се забележи безпричинно изгаряне на
предпазители, тъй като мрежата не съдържа големи индуктивни
товари.
150
5. Пукане или пращене
В някои редки случаи се явява пукане или пращане, което на-
подобява атмосферни или индустриални смущения, проникнали
през антената. При изваждане на антената от нейната букса оба-
че се оказва, че смущенията не изчезват. Между различниге дру-
ги възможни причини за това неприятно явление трябва да се
спомене лошото контактуване на мрежовите предпазители, кое-
то се дължи на разхлабени гнезда, окисление на „шапките" или
употреба на външни жички.
2.9.3. Повреди в крайното стъпало
Ако след отстраняване на повредите в мрежовата част се след-
ва пътят „стъпало след стъпало", вниманието трябва да се насочи
към нискочестотния усилвател. След мрежовата част най-често се
поврежда крайното стъпало.
Радиоремонтната работа в крайното стъпало изисква особена
внимание. Освен отстраняването на гр^би повреди са необходими
и проверки на режима, симетриране на противотактните стъпала
и евентуално измерване на качествените показатели. Не бива да
се забравя.че в края на краищата от един радиоприемник се изиск-
ва звукова мощност и качество на звука и всички останали стъ-
пала преди крайното служат, за да доставят необходимите сигнали
на входа на крайното стъпало.
Понятието „крайно стъпало" включва крайната лампа (тран-
зистори), изходния трансформатор, високоговорителите, а също
и линията за отрицателна обратна връзка.
Основните схемни решения на крайни стъпала са:
1) единично лампово крайно стъпало;
2) противотактно лампово крайно стъпало;
3) безтрансформаторно лампово крайно стъпало;
4) противотактно транзисторно крайно стъпало;
5) безтрансформаторно транзисторно крайно стъпало.
Останалото разнообразие в схемнпте решения на крайните-
стъпала се свежда главно до пзпълнението на отрицателната
обратна връзка и до някои подробности в схемните решения на
безтрансформаторните крайни стъпала.
1. Противотактно транзисторно крайно стъпало
Крайните стъпала на транзисторните радиоприемници са поч-
ти винаги противотактни. Изключения се срещат много рядко.
Например българският транзисторен радиоприемник „АБ 71 Т‘‘
е с единично крайно стъпало.
Противотактните транзисторни крайни стъпала работяг
151
в режим клас В или АВ. Причина за избора на този режим е ико-
номичността в захранването- Токът на покой, консумиран от бате-
рията при режим клас В, е много малък. Консумацията при по-
даване на сигнал расте линейно със силата на звука. Друга, не
по-малко важна причина за избора на клас В, е възможността да
се използуват по-маломощни и съответно по-евтини крайни тран-
зистор и.
Режимът на работа и температурната зависимост на транзисто-
рите са причина за сравнително чести повреди в крайното стъпа-
ло. Статистиката показва, че въпреки ниските напрежения и ог-
раничената мощност транзисторните крайни стъпала се повреж-
дат приблизително толкова често, колкото и ламповите.
При ремонта не трябва да се забравя, че по-мощните крайни
транзистори са монтирани върху охлаждаща метална основа или
са снабдени с радиатори не случайно, а поради своята темпера-
турна чувствителност. Ето защо те не бива да се отделят от ох-
даждащата повърхнина на шасито или да се отстраняват радиато-
рите им. Ако това се направи, има опасност както от изменение
на работния им режим, така и от повредата им. При по-голяма
сила на звука и при по-висока външна температура може да се
достигне опасната граница 75° С. Също така е забранено да се
подлага хартия или пластмаса между транзисторите и шасито
(или охлаждащата плочка) с цел по-здраво закрепване. Изола-
ционните материали имат лоша топлопроводност.
Особено чувствителен към температурни изменения е базис-
сният кръг. Малки изменения на базисните токове поради загря-
ване на транзисторите предизвикват големи изменения на колек-
торните токове. Ёто защо като елемент от делителя на напреже-
ние в базисния кръг винаги участвува и един температурно за-
висим резистор (NTC, термистор). Той изменя тока в базите в
посока, противна на промяната му, предизвикана от загряването
в самите транзистори, като по този начин действува компенси-
ращо.
Добрата температурка стабилност на крайното противотактно
стъпало е важен качествен показател на транзисторния радио-
приемник.
Преднапрежението на базите се образува от независим дели-
тел, свързан към източника на напрежение, а не се създава авто-
матично, както при радиолампите. Ето защо в транзисторните
радиоприемници има още един възможен източник на повреди.
Прекъсване на резистор от делителя на напрежение в базисния
кръг на крайното стъпало може да предизвика пълно мълчание.
При наличие на колекторно напрежение, т. е. при редовен източ-
ник на захранване, пълно мълчание може да има при две основни
причини (ако се изключи едновременната повреда на двата край-
ни транзистора):
1) силно изменение на базисного преднапрежение;
152
2) прекъсвания и къси съединения в системата изходен транс-
форматор — високоговорител.
Тези случаи са сравнително редки, така че повредите в тран-
зисторните крайни стъпала се свеждат преди всичко до намалена
мощност и изкривявания на звука.
Радиоремонтната работа в транзисторните крайни стъпала
включва известии опити за симетриране:
1) симетриране при постояннотоков режим;
2) симетриране при динамичен режим.
Измерването на токовете за проверки на постояниотоковия
режим беше разгледано при анализа на токовете.
Симетрирането при динамичен режим става най-лесно, като
на първичната намотка на драйверния трансформатор или на ба-
зата на драйверния транзистор се подаде сигнал от нискочесто-
тен снгналгенератор и се използува посочената постановка на
измерване.
Предписаният от производителя ток на покой се нагласява
чрез измерване в средний извод на изходния трансформатор. За
целите на тази ремонтна операция в някои приемници е предвиде-
но мостче. Освен това много радиоприемници имат съпротиви-
телни тримери в делителя за базисно преднапрежение. Това улес-
нява настройката твърде много. Ако в приемника липсват тези
елементи, се налага временно запояване на съпротивителен три-
мер вместо базисния резистор, като тримерът е свързан с минуса
или плюса на източника. Получената стойност на тримера при
настройката се измерва и се прави замяна с резистор с постоянно
съпротивление. Тази операция е особено важна при смяна на
крайните транзистори.
За разлика от ламповите противотактни стъпала тук при по-
вреда на един от двата крайни транзистора почти винаги се налага
да се сменят и двата. Въпреки че теоретично животът на тран-
зисторите е почти неограничен, на практика се явява необхо-
димост от замяна. Действително транзисторите бяха на последно
място по вероятност от повреда, но не бяха изключени напълно.
Освен това посоченият ред важи общо за всички радиочасти в
радиоприемниците. В статистика, направена само за крайните
стъпала, транзисторите вече не са на последно място. Излизането
им от строя става главно поради прегряване, като следствие на
повреда в базисния делител или поради намеса на неспециалисти.
За замяна се налага избор между два еднакви транзистора
от същия тип и два еднакви транзистора от подобен тип. Из-
борът се прави чрез измерване или като се разчига на означения-
та за еднакво усилване и еднакъв обратен колекторен ток, напра-
вени от производителя. Много производители предлагат пакети-
рани двойки, предназначени специално за противотактните стъ-
пала. Други си служат с цветен код за означение на еднакво
153
•усилване по ток. Обратният колекторен ток в тези транзистори
по начало е достатъчно малък и не оказва влияйие.
Цветният код за усилване по ток предвижда наличие на цвет-
иа точка върху тялото на транзистора:
оранжева точка
жълта точка
зелена точка
синя точка
виолетова точка
сива точка
кафява точка
— 30-=-40 пъти
— 40 ч-50 пътн
— 50ч-60 пъти
— 60-е-75 пъти
— 754-100 пъти
— 100-=-125 пъти
— над 125 пъти
Освен с цветен код някои производители си служат и с римски
цифри, арабски цифри или букви. При означения с букви трябва
Да се внимава, защото може да се отнася до маркиране на извън-
търговски транзистори (с по-лоши качествени показатели — за
радиолюбителски цели).
Често при радиоремонтната работа, когато става замяна с нова
двойка транзистори, токът на покой не може да се нагласи с на-
личния съпротивителен тример. В такъв случай се налага замя-
ната му с друг, който има подходящи размери и по-голямо съпро-
тивление.
Върху схемното решение на отрицателните обратни връзки
трябва да се обръща особено внимание при радиоремонтната ра-
бота. Вниманието се налага преди всичко поради това, че в някои
схеми веригата за отрицателна обратна връзка участвува в де-
лителя за базисно преднапрежение на драйверния транзистор.
Такива връзки не бива да се отпояват при пробите в крайното
стъпало, тъй като отпояването довежда не само до промяна на
звуковите качества, но и до промяна на базисното преднапреже-
ние на драйверния транзистор.
Една често срещана грешка на начинаещите радиотехници е
да свързват електролитен кондензатор паралелно на резисторите
от базисния делител, например между средата на драйверния
трансформатор и шасито. Подобии мерки, за увеличаване на
усилването те вземат и в емитерната верига, като свързват
кондензатор към резистора, който има съпротивление 0,54-
10Q (аналогично на кондензаторите в катодните групи или в еми-
терните групи на останалите транзистори), Резисторът в емитер-
лата верига на крайното стъпало служи за повишаване на тер-
мичната стабилност и за по-сигурно симетриране. За разлика от
другите емитерни резистори обаче той не може да се шунтира с
кондензатор. Поради протичането в една и съща посока на токове,
конто се изменят по големина в зависимост от модулацията и си-
лата на звука, нагласена от потенциометъра за усилване, на кон-
дензаторите се получава доста голямо напрежение, което измени
рязко режима на работа. Работната точка се премества до запуш-
154
ване на транзисторите (клас С) и предизвиква силни изкривява-
ния на сигнала.
Нека изброим още веднъж тези забранени намеси на радио-
техника, конто довеждат толкова често до неприятности:
1. Не прекъсвай при ремонтна работа линията на обратна
връзка с крайното стъпало!
2. Не свързвай кондензатори към средния извод на драйверния
трансформатор!
3. Не свързвай кондензатори към средния извод (обща точка)
на емитерните кръгове!
Измерването на токовете при търсене на груби повреди и си-
метриране също изисква повишено внимание и разсъждения.
Необходимо е да си припомним, че при анализа на токовете се
говореше за големи грешки, конто се явяват при измерване в
нискоомните транзисторни вериги. Беше посочено правилно и
неправилно включване на милиамперметрите при измерване на
тока на покой и при симетриране. Нека формулираме още веднъж
правил ото:
4. Не свързвай милиамперметър в емитерните кръгове!
Включването на милиамперметъра също не е застраховано от
големи процентни грешки. Необходимо е да се следят предписа-
нията на производителя по отношение на данните й V за измер-
вателния уред, а при липса на подходящ уред да се анализира-
грешката или да се премине към индиректно измерване на токове
чрез измерване на напрежения.
За тази цел е наложително да се използуват универсалии волт-
амперметри с малки обхвати, тъй като порядъкът на напрежения-
та в емитерните вериги е много малък. Обикновено общото емитер-
но съпротивление има стойност от 0,5 до няколко ома. При Ш
и ток на покой 5 mA, което е нормално за много радиоприемници,
падът на напрежение в емитерното съпротивление е само 5 mV,
при същото съпротивление и ток на покой 6 mA имаме 6 mV и
т. н. Тази стойност на съпротивлението е много удобна, защото
прави пресмятането излишно.
Освен смяна на транзисторите понякога се налага и смяна на
изходния трансформатор, дължаща се на прекъсване на първична
или вторична намотка и преди всичко на изводните краища, а
по-рядко и късо съединение в намотките. Тази смяна също има
някои особености. В ламповите радиоприемници активною съп-
ротивление на изходния трансформатор не играе особена роля,
а броят на навивките или по-точно импедансът се отразява прак-
тически само върху честотната характеристика (влиянието върху
фактора на нелинейните изкривявания при крайни стъпала с
обратна връзка е незначително). В транзисторните радиоприем-
ници обаче това не е така. При изменение в условията за нагаж-
дане и дори когато се използува изходен трансформатор със съ-
щия импеданс и същото отношение между навивките, но с други
155
геометрични размеры, могат да се случат усложнения. Активного
съпротивление се отразява на колекторните токове и измени об-
щия ток на покой. Това може да доведе до известно изменение на
общото захранващо напрежение. Ако постояннотоковият режим
се измени само в приемливи границы, а по-чувствително се измени
променливотоковият товар, също се стига до усложнения, и то
значително по-големи. Изменението на товара (на условията за
нагаждане) става при монтиране на неподходящ изходен трансфор-
матор или неподходящ високоговорител. Изменението на колек-
торните токове в крайното стъпало при модулация води до изме-
нение на базисните токове и обратната връзка — стъпало след
стъпало — стига до входа на радиоприемника. Като резултат
се получава голяма консумация на ток от крайното стъпало при
нискоомно нагаждане и големи изкривявания на звука при ви-
сокоомно. Ето защо за смяна на изходен трансформатор или ви-
сокоговорител трябва да се използуват само оригинални части
или части, конто имат напълно еднакви технически данни с ори-
гиналните.
В някои транзисторни радиоприемници е предвидено пре-
включване на високоговорителя към трети извод на вторичната
намотка, когато се цели икономия на батерията. Тази икономия
Cfj прави за сметка на по-малка звукова мощност и известии из-
кривявания (клирфактор и снижение на усилването за ниски че-
стоти).
Симетрията при постояннотоков режим и симетрията при ди-
намичен режим в транзисторните радиоприемници може да се
провери и чрез измерване на напрежение, както е показано на
фиг. 2.76. Два еднакви волтметъра се включват паралелно към две-
те половини на изходния трансформатор. Както при покой, така
и при подаване на сигнал с определена честота трябва с двата
уреда да се измерват еднакви напрежения. При покой напреже-
нието е малко, а при сигнал — по-голямо. Това измерване е мно-
го удобно, тъй като с едно включване се проверяват и двата вида
симетрия.
Още по-просто е измерването с един единствен комбиниран
уред, включен като милиамперметър на обхват 1 mA. Той се
свързва между двата колектора. Както при покой, така и при
подаване на сигнал не бива да има никакъв ток. Поляритетът на
милиамперметъра в този случай е без значение. Прекъсването за
включване на милиамперметър, за да бъде измерен Токът на по-
кой, е означено с кръстче.
Посочената конкретнта схема е на българския джобен тран-
зисторен радиоприемник „Ехо“. В печатната платка на този радио-
приемник не е предвидено мостче. За измерване на тока при по-
кой се налага прекъсвдне на фолиото от средния край на изходния
трансформатор към страната на общия минус. Прекъсването се
прави чрез прерязване, като след измерването разрезът се свързва
156
отново с капка припой. Отпояването на средняя извод на изход-
ния трансформатор не е възможно, защото изводите не са жич-
ни, а щифтови.
Ще посочим реда на измерване и очакваните повреди в една
конкретна схема, която може да се разглежда като „класическа"-
Фиг. 2.76. Измервания за симетриране в крайното стъп ало на ра-
диоприемниците „Ехо“ и „Ехо-2“
При търсенето на повреди по комбинираните методи, както вече
видяхме, не се изключват повторимте проби със сигналоподаване
и сигналотърсене.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): нискочестотен сигнал-
генератор, сигналотърсач, комбиниран волтметър или авометър-
(като омметър с J<20 mA и елемент 1,5 V), различии конденза-
тори и резистори, пробен високоговорител.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.77) при липса на възпроизвеждане или*
при прекъсване на звука:
1. Буксите за слушалки не дават добър контакт.
2. Прекъсване в трептящата бобина или във връзката й с
вторичната намотка на изходния трансформатор.
3. Прекъснати краища на вторичната намотка.
157
4. Лоши спойки в печатната платка, прекъсване или късо
сьединение в опроводяването.
Фиг. 2.77. Пробни точки и очаквани повреди в крайното
стъпало на радиоприемниците „ВЕФ“
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.77) при слабо възпроизвеждане или в ъ з-
произвеждане с изкривяване на сигна-
л а:
1а. Отлепена или деформирана мембрана, разцентрована или
отлепена трептяща бобина.
2а. Късо съединение в трептящата бобина.
За. Късо съединение във вторичната намотка на изходния
трансформатор.
4а. Късо съединение в първичната намотка на изходния
трансформатор.
5а. Пробив в кондензатора, включен между колектора и
базата.
6а. Късо съединение във вторичната намотка на драйверния
трансформатор.
7а. Емитерен резистор със силно изменено съпротивление.
8а. Лоши спойки, прекъсване или късо съединение в опрово-
дяването.
9 а. Пробив или прекъсване в кондензатора във веригата на
ООВ.
10 а. Прекъсване на резистора във веригата на ООВ.
158
2. Единично лампово крайне стъпало
Схемните решения на единичните лампови крайни стъпала са съв-
сем прости. Усложнениятавъввръзките се отнасят предимно до раз-
личии тонбленди и линии за отрицателна обратна връзка. В ня-
кои случаи отрицателните обратни връзки съдържат доста слож-
ни RC- и LC-филтри, клавиши и т. йар. „тонрегистр и“ или потен-
циометри за регулиране на ниски и високи честоти. Отрицател-
ните обратни връзки в съвременните радиоприемници, както и в
различните стари модели на големи радиоприемници почти ни-
кога не изпълняват само първоначалната си роля — подобряване
на фактора на нелинейните изкривявания, а служат едновремен-
но и за честотни корекции.
Като пример за съвременно схемно решение на крайне стъпало
в един средно голям радиоприемник да разгледаме схемата на
„Мелодия 10“ (фиг. 2.20). Крайната лампа (усилвател на мощност)
е EL 84. Изходният трансформатор има вторична намотка с меж-
динен извод за двата странични високоговорителя за високи то-
нове. Те са евързани към намотката през разделителен филтър,
съставен от биполярен електролитен кондензатор с капацитет
50 pF. Към цялата вторична намотка е евързан високоговорите-
лят за ниски и средни тонове. От същата намотка се взема и енер-
гия за отрицателната обратна връзка по ток. Тя действува през
една серийна 7?С-група и един паралелен кондензатор върху
нискоомен товар (300 Q), който е включен в решетъчната верига
на предусилвателната лампа (увеличава потенциала на потенцио-
метъра за силата на звука, компенсиран с /?С-верига за „слухово
вярно възпроизвеждане").
Изходният трансформатор' има отклонение и от първичната си
намотка за компенсация (антифонна намотка, която служи като
дросел). Тази част от намотката има две предназначения — ком-
пенсира бръмченето (фона) и намалява постояннотоковото пред-
намагнитване на магнитопровода. В решетъчната верига на край-
ната лампа са евързани две /?С-групи с потенциометри за регу-
лиране на ниски и виСоки честоти.
Съществуват съвременни схемни решения на големи радио-
приемници, при конто се използуват две и повече линии на обрат-
на връзка, както и твърде сложни RC- и LC-филтри за честотни
корекции и за разделяне на честотите към различните високо-
говорители.
Към търсене на повреди в крайното стъпало чрез комбинирани-
те методи се насочваме още при простото сигналоподаване с от-
вертка и при прослушването при предварителния преглед. Си-
гурна локализация на повредено крайно стъпало се получава
чрез сигналоподаване или сигналотърсене. Установяват се след-
ните повреди:
1) липса на възпроизвеждане;
159
2) слабо възпроизвеждане;
3) възпроизвеждане с изкривяване;
4) особени случаи (пищене, пращене, пукане, прекъсване).
Ще бъде разгледан редът на измерване и очакваните повреди
в няколко конкретни схеми, като няма да бъдат изключени и
повторяйте проби със сигналоподаване и сигналотърсене, тъй
като извършеното търсене по динамичните методи се отнася само,
до стъпалото като цяло.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти: нискочестотен сигналгенератор,,
сигналоподавач на спектър от честоти, грамофон, сигналотърсач,,
комбиниран волтметър или авометър, веригопроверител, различи
ни кондензатори и резистори, както и радиолампа според схемата.|
Всичките изброени уреди не са необходими. Те са посочени,,
за да се направи избор според това, с какво разполага радиотех-'
иикът. Поради тази причина са изброени и уреди с почти еднаквр
предназначение.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг. 2.78]
при липса на възпроизвеждане
1. Прекъсване във вторичната намотка на изходния трансфор-
матор или прекъсване на връзката с трептящата бобина на висо-
коговорителя.
2. Прекъсване в първичната намотка на изходния трансфор-
матор.
3. Пробив в кондензатора, свързан към първичната намотка
на изходния трансформатор.
4. Прекъсване на резистора против УКВ-самовъзбуждане.
5. Прекъсване на прехвърлящия кондензатор.
6. Прекъсване на катодния резистор.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.78) при слабо възпроизвеждане
1а. Прекъсване на връзката с трептящата бобина на високо-
говорителя.
2а. Късо съединение между навивките на трептящата бобина.
За. Късо съединение във вторичната намотка на изходния
трансформатор.
4а. Късо съединение в първичната намотка на изходния
трансформатор.
5а. Утечка- на кондензатора към първичната намотка на из-
ходния трансформатор.
6а. Прекъсване на резистора против УКВ-самовъзбуждане.
7а. Прекъсване на прехвърлящия кондензатор.
8а. Прекъсване на кондензатора в катода.
9а. Прекъсване на катодния резистор.
10а. Прекъсване на решетъчния резистор.
160
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.78) при възпроизвеждане сизкривяване
16 . Мембраната .на високоговорителя е изкривена или отле-
пена.
Фиг. 2.78. Пробни точки и’ очаквани повреди в крайното
стъпало на българския радиоприемник „Орфей Р—PC 58-1“
(първи вариант)
2б. Трептящата бобина на високоговорителя се трие в маг-
нита, отлепена е или има навивки накъсб. Във въздушната меж-
дина са попаднали железни стърготини.
36- Късо съединение във вторичната намотка на изходния
трансформатор.
46- Късо съединение в първичната намотка на изходния
трансформатор.
56. Непостоянно прекъсване в резисторите за отрицателна
обратна връзка.
6б- Непостоянно прекъсване на кондензатора за отрицателна
обратна връзка.
7б- Утечка в прехвърлящия кондензатор.
86. Изгорял (шумящ) катоден резистор.
9б- Шумящ резистор против УКВ-самовъзбуждане.
106. Шумящ решетъчен резистор.
11 Радиопоправки
161
Изпробването за дефектен прехвърлящ кондензатор има осо-
бено голямо значение за радиоремонта. Ако не е направено при
повторяйте проби за бързо откриване на повредите (т. 2.7, т. 2.7.2).
трябва да се направи сега (по описания вече начин).
Особен и случаи
1. Пищене, дрънчене, вибриране
Тези явления могат да се причинят от различии стъпала на
радиоприемника. Най-често се отнася до акустическа обратна
връзка между високоговорителя и чувствителна към трептения
радиочаст — променливия кондензатор или някоя радиолампа.
Мерките, конто може да се вземат в крайното стъпало, са ограни-
чени и не винаги водят до резултати. Единственото, което може
да се направи, е да се стегнат винтовете на високоговорителя към
акустичния екран и да се провери мекото му уплътнение към дъс-
ката (картонени дъги или филц).
Във всеки случай чрез опити с отдалечаване на шасито от ви-
сокоговорителя, чукане върху лампите и променливия конденза-
тор може да се намери чувствителната радиочаст и да се вземат
мерки за нейната акустическа изолация (гумени шайби към цо-
къла, масивен екран).
2. Самовъзбуждане
Самовъзбуждане на крайното стъпало по чи^то електрически
път може да се яви въпреки наличието на резистор в решетката.
Причина за това може да бъде прекъсване на ксндензатора, свър-
зан паралелно към първичната намотка на изходния трансформа-
тор. При тежки случаи на самовъзбуждане освен свързване на
резистор в управляващата решетка се допуска свързване нз ре-
зистор със съпротивление 1000 Q директно в заслонив ащата
решетка.
Резистори в двете решетки са особено необходими при край-
ни лампи, конто представляват системи от комбинирани радио-
лампа Употребените резистори следва да бъдат масивни или слой-
ни, но в никакъв случай не трябва да иматнарези (канал) за удъл-
жаване на съпротивителния слой до необходимата стойност на
съпротивлението. Преместването на кондензатора от първичната
намотка на изходния трансформатор директно към съответните
пера на цокъла също е добра мярка срещу УКВ-самовъзбуждане.
3. Пращене, пукане, прекъсване
Причина за тези особено неприятии явления може да е всяка
радиочаст или всеки монтажей елемент. Отстраниването на по-
вредата понякога е дълга работа. Измерванията обикновено не
дават резултат. Необходимо е на различии монтажни елементи
162
да се прави замяна с пробни елементи, след като основно се про-
верят възлите и спойките. Особено внимание трябва да се обърне
на механичните контакти — цокъл на радиолампата, превключ-
ватели за тонбленда или автоматична букса за втори високогово-
рител. Непостоянни къси съединения в краищата на екранираните
проводници също не са изключени. Необходимо е да се обърне
внимание също и на студените (подвижни) спойки и подвижните
изводни краища на резисторите и кондензаторите. При най-мал-
ко съмнение за наличие на повредена студена спойка или подви-
жен изводен край трябва да се вземат съответни мерки.
4. Възпроизвеждане с изкривяване
В някои редки случаи изкривяването на сигнала се явява до-
ста дълго време след включване на радиоприемника или само при
голяма звукова мощност. За това явление може да има няколко
причини. Първата причина е загряване на високоговорителя.
Загряването може да се дължи на топлинно излъчване от край-
ната лампа, но по-често причината е загряване на възбудителна-
та намотка (при стар тип високоговорители). Като предпоставка
за появяване на повредата е известно вече съществуващо раз-
центроване на трептящата бобина. Вследствие на загряването
става разширение и изместване на частите на магнитната систе-
ма, докато трептящата бобина опре в полюсните наставки. По-
вредата се премахва чрез нова центровка на бобината.
Втората възможна причина е механичен резонанс на недобре
•стегнати радиочасти или механични детайли в приемника. Един
•сравнително чест случай е трептене и опиране в шасито на части
•от скалния механизъм. Откриването на вибриращата част изисква
доста време.
Третата възможна причина за изкривяване на тона е термич-
на или вторична емисия, която изхожда от управляващата решет-
ка на крайната лампа. Това явление се наблюдава в лампи, конто
са работали дълги години. Част от активного вещество на катода
се е „изпарило“ и е покрило решетката. По този начин тя е при-
добила известна активност. Загряването чрез излъчване на топ-
лива от катода я довежда до емитиране на електрони, чрез което
тя се зарежда положително. Положителното зареждане на ре-
шетката може да се дължи и на влошен вакуум. В този случай
решетката емитира електрони поради бомбардировка на поло-
жителни газови йони, конто прелитат от анода към катода.
Отстраняването на повредата става чрез смяна на радиолам-
пата. Необходимо е все пак да се познава и една мярка, която
може да се приложи като изключение само при много стари ра-
диоприемници с недобри звукови качества. Мярката се състои в
употреба на дросел вместо решетъчен резистор. Падът на напре-
жение вследствие решетъчния ток в такъв случай ще бъде нищо-
жен поради малкото активно съпротивление на дросела. Поло-
жителният потенциал на решетката няма да достигне такива
стойности, че да замени или анулира напълно решетъчното пред-
напрежение. Не бива обаче да се забравя, че дроселът влошава
честотната характеристика на радиоприемника. Поради това
мярката се прилага само в случай, че крайната лампа не може
да бъде заменена с друга подходяща лампа.
3. Противотактно лампово крайне стъпало
Повредите в ламповите противотактни крайни стъпала могат
да се разделят на две основни групи.
На първо място са повредите, конто се отнасят до прекъсва-
ния, къси съединения и други дефекта на отделни части и мон-
тажни елементи. Тезц повреди не се различават принципно от
аналогичните повреди при единични крайни стъпала. Липсата на
възпроизвеждане обаче при крайните стъпала, конто имат проти-
вотактна схема, и дори слабото възпроизвеждане е сравнително
рядко явление. Вероятността да се повредят едновременно двете
симетрични половини на крайното противотактно стъпало, което
може да се разглежда като съставено от две единични стъпала,
е много малка. При наличие на анодно, заслонно и отоплително
напрежение, т. е. при редовна мрежова част, пълно мълчание на
стъпалото може да има при две основни повреди:
1) прекъсване на катодния резистор и на катодния блок (ако
стъпалото има обща катодна трупа за двете лампи);
2) прекъсване във вторичната намотка на изходния трансфор-
матор, във връзката към трептящата бобина на високоговорителя
или в самата трептяща бобина (ако крайното стъпало работи с
един единствен високоговорител).
Явно е, че дори тези два случая са рядко явление, тъй като»
е необходимо все пак известно съвпадение на условия. Например»
при прегаряне на общия катоден резистор обикновено става про-
бив в катодния електролитен кондензатор и токовата верига ав-
томатически се възстановява, дори анодните токове нарастват.
В такъв случай лампите вече не са поставени в необходимия ре-
жим клас А (клас АВ се използува много рядко), а работят без
преднапрежение. Силата на възпроизвеждането обикновено не се
намалява, а само се увеличава коефициентът на нелинейни из-
кривявания.
По-вероятна е втората основна повреда, и то предимно в някои
стари модели радиоприемници, тъй като съвременните радио-
приемници, конто са с противотактно крайно стъпало, по прави-
ло работят с повече високоговорители. Високоговорителите се
захранват от отделни вторични намотки или от различии изводи
на една намотка.
Останалите повреди от първата трупа, макар и аналогичнн
164
на повредите при единичните крайни стъпала (например пробив
в един от прехвърлящите кондензатори, прекъсване на един от
решетъчните резистори или късо съединение в едната половина на
първичната намотка), могат да се разглеждат като повреди от вто-
рата основна трупа.
Втората основна трупа повреди е характерна само за противо-
тактни крайни стъпала и се отнася до влошаване на условията
за симетрия, т. е. до взаимодействието между двете лампи. Симет-
рията в работата на двете половини от противотактното крайно
стъпало се дели от своя страна на две:
1) симетрия в постояннотоковия режим;
2) симетрия в динамичния режим.
Проверката на симетрията в постояннотоковия режим започва
с измерване на напреженията, а след това на токовете. В няко
случаи за по-голямо удобство се започва с проби, конто дава
известна информация за симетрията в динамичен режим. На пър-
во място често се прилага посменно изваждане на една от двете
крайни лампи. При изваждане на една от лампите се забелязва
незиачително намаление в силата на звука, а понякога не се за-
белязва и това. Едно по-опитно ухо схваща намалението на си-
лата главно по възпроизвеждането на ниските звукови честоти.
Влошаването на звуковите качества, т. е. увеличението на нели-
нейните изкривяваиия, също не е толкова значително, че да се
схване веднага от ухото. Това важи особено за противотактни
стъпала, конто работят в режим клас А, а такава е голямата част
на схемните решения, за да не кажем всички.
Незначителното намаление в силата на звука при изваждане
на една от двете лампи се дължи на това, че вследствие разтовар-
ване на мрежовата част напрежението се покачва. Останалата
крайна лампа работи с по-голямо анодно напрежение и дава по-
вече от половината мощност на противотактното стъпало. При
схемите с обща катодна трупа за двете лампи се увеличава значи-
телно и анодният ток на лампата, която е останала включена.
Но дори и мощността да беше паднала точно наполовина, за ухо-
то това няма онова значение, което има за пресмятането.
Двете лампи на противотактното крайно стъпало трябва да
имат еднакъв аноден ток при покой, тъй като едно от важните
предимства на стъпалото е пълното унищожаване на възбудените
Магнитки полета в изходния трансформатор.
Изравняването на токовете става най-добре чрез едновременно
измерване с два милиамперметъра, включени в анодните вериги.
Ако в схемата са предвидени отделки катодни групи и катодните
резистори (най-малко единият) са изменяеми, нагласяването става
лесно. Ако резисторите не са изменяеми, трябва да се опита раз-
мяна на лампите, а след това съответна подмяна на резисторите.
По-малко катодно съпротивление предизвиква по-голям аноден
ток. При схемни решения с обща катодна трупа изравняването на
165
анодните токове е трудно. Необходимо е да се намери причината
на явлението. Причина може да бъде изтощена лампа или утеч-
ка в един от прехвърлящите кондензатори.
За да се получи малък коефициент на нелинейните изкривява-
ния, което е основного предимство на противотактните крайни
стъпала, е по-важна обаче симетрията при динамичен режим, от-
колкото постояннотоковата симетрия. Необходимо е да се напра-
вят три основни измервания по отношение на амплитуда и фаза:
1) да се провери еднаквостта на амплитудите на входните сиг-
нали;
2) да се провери фазовата разлика на входните сигнали (из-
местване на 180°);
3) да се провери еднаквостта на амплитудите на получените
изходни сигнали при спазване на първите две условия.
Тази проверка може да се направи, макар и по един доста сло-
жен път. На практика се прибягва до една по-проста проба, която
дава задоволителни резултати. Тя е показана с пунктир на фиг.
2.79. Връзката от анода на едната лампа към единия край на пър-
вичната намотка се премества в точката, където е свързан анодът
на втората лампа. По този начин противотактното стъпало се пре-
връща в стъпало с паралелно евързани крайни лампи. Паралелно
евързване се получава обаче само по отношение на изхода, докато
двата входа остават отделени един от друг и дават възможност за
„атака" в противотакт.
Пробата се основава на разсъждението, че ако двата сигнала
в анодите са еднакви по амплитуда и противоположни по фаза
(180 ), те ще се унищожат взаимно и във вторичната намотка няма
да се появи никакво напрежение. Високоговорителят няма да
възпроизведетона, с който се прави опитът. Това, разбира се, тряб-
ва да се очаква само ако противотактното стъпало е в ред. Опитът
може да се направи само с противотактното крайно стъпало, без да
се намесва драйверного. Необходимо е да се използува нискоче-
стотен сигналгенератор и драйверен или друг подходящ трансфор-
матор за обръщаие на фазите.
Още по-лесно е сигналът да се подаде в решетката на фазо-
обръщащото стъпало, но в този случай проверката се прави едно-
временно за двете стъпала — крайно и фазообръщащо. Мълчание
на високоговорителя трябва да се очаква, ако и двете стъпала на
радиоприемника са в ред.
На практика обаче винаги се получава звук във високогово-
рителя, макар и доста слаб. Причината за това е, че никога не
може да се подадат две входни напрежения, конто са изместени
по фаза точно на 180°. Чрез различии паразитни капацитети част
от напрежението, предназначено за единия вход, винаги прониква
в другия и обратно. Поради посочените причини опитът не винаги
дава добър резултат. Налага се да се прави сравнение на силата
на звука, като връзката на анода на едната лампа се премества
166
бързо от едното място на другото. Тази проба може да се прави
само от специалист.
Трябва да се отбележи, че анодът на лампата може да се дър-
жи откъснат от веригата само за съвсем кратко време. В проти-
вен случай може да стане недопустимо загряване на заслонява-
щата решетка. От друга страна, и свързването на двата анода
към единия край на изходния трансформатор не бива да остава
за по-дълго време. При такова свързване двете лампи работят
върху едната половина на първичната намотка и има опасност
да я претоварят по постоянен ток и да я прегреят. Във всеки
случай свързване за минута-две е допустимо.
Ако се установи, че при паралелно свързване на анодите не
се получава спадане на звука, трябва да се извади заключението,
че една от двете лампи има малко усилване. Другата възможност
е повреда във фазообръщащото стъпало, която причинява неед-
наквост на амплитудите.
За да се провери коя от двете повреди е налице, е необходимо
най-напред да се заменят посменно крайните лампи, като се из-
ползува съответна пробна лампа. Препоръчва се също изследва-
не със снгналгенератор, драйверен трансформатор или друг под-
ходящ трансформатор и един линеен потенциометър. Това е всъщ-
ност едно продължение на започнатото изследване с паралелно
свързани крайни лампи.
Подава се сигнал със средна зв^кова честота на входа на про-
тивотактното стъпало. За тази цел прехвърлящите кондензатори
трябва да се отпоят от фазообръщащото стъпало. Потенциометъ-
рът се свързва, както е показано във фиг. 2.79. Ако плъзгачът му
се намира точно в средата на съпротивителния слой, генераторът
подава на решетките на двете лампи еднакви напрежения, изме-
стени по фаза на 180° едно спрямо друго.
Ако минималната сила на звука се получава в средата на по-
тенциометъра, крайното стъпало е в ред. Повредата трябва да
се търси във фазообръщащото стъпало. Ако при минимална сила
на звука плъзгачът на потенциометъра не се намира в средата,
е явно, че едната крайна лампа има намалено усилване. Поло-
жението на плъзгача показва коя е тази лампа. Той е по-близо
до нейната решетка, отколкото до решетката на редовната лампа.
Този метод на работа е в сила само за режими на противо-
тактни стъпала клас А или АВ, т. е. само за лампови радиоприем-
ници. В транзисторните радиоприемници, конто работят най-
често в режим клас В, методът не може да се приложи.
Симетрирането на крайното стъпало може да се извърши и
чрез измерване на напреженията. Когато сигналът се подава от
снгналгенератор, свързан според посочената схема с достатъчно
нискоомен товар — линеен потенциометър със заземен плъзгач,
измерването може да стане и с универсален волтметър.
Измерването на токовете се използува предимно затова, защо-
167
то милиамперметрите са включени без друго за изследване на
симетрията на постояннотоковия режим. При включени милиам-
перметри за постоянен ток може да се направи проверка за пра-
вилно избрани работай точки на лампите. При подаване на сигнал
без премодулиране уредите не бива да изменят показанията си.
Ефикасно изследване на симетрията в динамичен режим може
да стане и с двулъчев осцилограф. В такъв случай на екрана се
наблюдават едно до друго двете променливи напрежения в аноди-
те. Двулъчевите осцилографи са голяма рядкост и това изслед-
ване няма приложение при радиоремонтната работа. Подобно из-
следване може да се прави и с еднолъчев осцилограф и електро-
нен превключвател. Електронният превключвател дава възмож-
ност за едновременно наблюдение на два периодични процеса
върху екрана, тъй като превключва с голяма скорост два входа.
В практиката на радиоремонта се използува предимно едно-
лъчев осцилограф без електронен превключвател, като при всяко
наблюдение на едно от двете напрежения на изхода или на входа
на крайното стъпало се запомня или маркира големината на ам-
плитудата в единия анод и в другия, респ. в едната и в другата
решетка.
Наблюдението с осцилограф има предимства пред измерването
с волтметър само затова, защото едновременно със симетрирането
се наблюдават и изкривяванията. Изкривяване на синусоидата
над 10% се забелязва от окото.
Схемата на фиг. 2.79 обхваща противотактното крайно стъпа-
ло, фазообръщащото стъпало и мрежовата част на българския
музикален шкаф „Хармония РШМ-60“. Противотактното крайно
стъпало има обща катодна трупа за двете лампи. Използувани са
пет високоговорителя в две групи — за ниски и средни и за ви-
соки тонове, евързани към отделни изводи на вторичната намотка
на изходния трансформатор. Разделителните филтри за високо-
говорителите са съответно сериен кондензатор и паралелен дро-
сел (за високи тонове) и сериен дросел и паралелен кондензатор
(за ниски тонове). Отрицателната обратна връзка взема напреже-
ние от едната вторична намотка и го прехвърля в катода на пред-
усилвателната лампа, която не е показана на схемата.
2.9.4. Повреди в нискочестотното предусилвателно и
фазообръщащо стъпало
Ламповите радиоприемници работят почти изключително с
двустъпален нискочестотен усилвател, който се състои от крайно
стъпало и предусилвател на напрежение. Изключение правят
някои малки радиоприемници, конто работят без предусилвател-
но стъпало, като сигналите от диода постъпват направо в крайното
стъпало. Други малки радиоприемници имат рефлексна схема, в
168
Фиг. 2.79. Измервания и проби за
симетриране в противотактното край-
но стъпало на българския музика-
лен шкаф „Хармония РШМ-60“.
Схемата обхваща също така фазооб-
ръщащото стъпало и _мрежовата
част
ю
58333
която междинночестотната лампа изпълнява функциите и на нис-
кочестотен предусилвател. Изключения се срещат и в големите
радиоприемници с противотактно крайно стъпало, конто имат от-
делно предусилвателно и отделно драйверно стъпало.
Отделните стъпала на нискочестотния усилвател са свързани
помежду си като правило с /?С-връзки. Използуването на драй-
верен трансформатор в ламповите радиоприемници с противотакт-
но стъпало за разлика от транзисторните е голямо изключение.
Транзисторните радиоприемници работят с едно, две, а поня-
кога и с три предусилвателни стъпала, като в тях се включва и
фазообръщащото стъпало. Поради наличието на противотактно
крайно стъпало винаги е необходимо фазообръщащо стъпало.
Като правило транзисторните фазообръщащи стъпала работят с
драйверен трансформатор. Доста са разпространени и изцяло
безтрансформаторните нискочестотни транзисторни усилватели.
Простите и прегледни /?С-връзки в старите радиоприемници
днес след въвеждане на УКВ са отживели времето си. За да се
използуват богатите честотни възможности на УКВ-ЧМ техника,
съвременните комбинирани радиоприемници и дори много модели
от малките радиоприемници са снабдени с разделени тонрегула-
тори за ниски и високи честоти. Простите тонбленди са заменени
с усложнени филтри. Най-ефикасни коректори на честотната
характеристика се оказаха филтрите в отрицателната обратна
връзка. Употребата на няколко високоговорителя с различии
честотни характеристики и различно разположение в кутията,
особено в ламповите радиоприемници, е нещо обикновено. Тази
техника усложнява радиоремонтната работа и налага големи
ограничения при смяна на частите. От радиотехника се изисква
така да подхожда към евентуална замяна, че да не нарушава
схемного решение и да използува само оригинални резервни
части.
Нискочестотното предусилвателно стъпало е главного усил-
вателно стъпало в нискочестотната част на радиоприемника. Чрез
своето усилване то допринася твърде много за общата чувстви-
телност на радиоприемника. В старите и съвременните лампови
схемни решения за нискочестно предусилване се използуват най-
често триоди. Пентодите се използуват сравнително рядко. Ком-
бинираните лампи двоен диод — триод, диод — двоен диод —
триод, триод — краен пентод или двоен диод — краен пентод
също се употребяват.
1. Транзисторно нискочестотно н фазообръщащо стъпало
Видяхме, че анализите на напреженията, токовете и съпротив-
ленията дават големи грешки и изискват особено внимание и
дълъг опит, за да се прилагат в транзисторни радиоприемници.
170
Ето защо се препоръчва при използуване на комбинираните ме-
тоди да се отдаде по-голямо внимание на сигналоподаването и
сигналотърсенето, за да може повредата да се локализира кол-
кото се може по-добре. Нискочестотният сигнал трябва да се
подава последователно не само на колектора и базата на драй-
верния транзистор, на колектора на следващото предусилвателно
стъпало и т. н., но също и на различии точки на потенциометъра
за сила на зв\ка, на двата края на прехвърлящите кондензатори
и др. След възможно по-тясна локализация на повредата се пре-
минава към измерване на напреженията на електродите на тран-
зистора, за да се търсят прекъсвания и къси съединения както във
външните вериги, така и в самия транзистор. Не бива предвари-
телно да се взема грешното решение, че нисковолтовите конден-
затори и резистори не се прекъсват, не се пробиват и не се изме-
нят. За повредите в нисковолтовите монтажни елементи говорих-
ме още при разглеждане реда на вероятните повреди.
Проверката на драйверния трансформатор беше направена
при изследване на крайното стъпало. Освен това трябва да имаме
предвид, че нискочестотните предусилвателни стъпала, както и
драйверного стъпало, не се различават съществено. Разликата се
състои главно в това, че в колекторния кръг на драйверния тран-
зистор вместо активен товар е включена първичната намотка на
драйверния трансформатор, а на входа на първото нискочестотно
стъпало е свързан кръгът на потенциометъра и диода. Вече се
условихме, че няма да разглеждаме поотделно различните RC-
връзки за регулиране на тона.
При това положение е достатъчно да разгледаме пробните
точки и вероятните повреди в един единствен пример на „класи-
ческо“ нискочестотно стъпало.
На това място ще напомним още веднаж, че при ремонт на
транзисторни радиоприемници не се използуват пробни транзи-
стори. Замяна на транзистори се прави след сигурно устанозява-
не на тяхната повреда чрез анализ на напреженията в самата схе-
ма. При замяна се търси не само подходящ тип транзистор, но
той се проверява най-малкото по отношение на усилванею по
ток, както и за обратен колекторен ток. След монтирането му се
налага смяна на монтажни елементи за нагласяване на работ-
ната точка.
Използувани измервателн.и уреди и
пробни радиочасти (по избор): грамофон, ниско-
честотен сигналгенератор, сигналотърсач, универсален волтметър
(с вътрешно съпротивление минимум 20 kQ/V) или лампов волтметър,
авометър или омметър (с J<;20 mA и елемент 1,5 V), различии
кондензатори и резистори, пробен драйверен трансформатор и
пробен потенциометър.
171
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.80) при липса на възпроизвеждане или
прекъсване на звука
1. Прекъсване в потенциометъра за силата на звука или в
резистора към него (лош контакт, замърсяване).
Фиг. 2.80. Пробни точки и очаквани повреди в
нискочестотното предусилвателно стъпало на
японский радиоприемник „Grand Prix 1301“
2. Прекъсване на прехвърлящия кондензатор.
3. Лоши спойки в печатната платка, прекъсване или късо
съединение в опроводяването.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.80) при слабо възпроизвеждане или въз
произвеждане с изкривяване
1а. Прекъсване и непостоянен контакт в потенциометъра за
силата на сигнала.
2а. Прекъсване на прехвърлящия кондензатор (силно намален
капацитет).
За. Прекъсване на емитерния кондензатор (силно намален
капацитет).
4а. Лоши спойки в печатната платка, прекъсване или късо
съединение в опроводяването.
В разгледаните дотук повреди в нискочестотния усилвател на
транзисторните радиоприемници са посочени първите няколко
най-вероятни повреди. Прекъсвания в резисторите, както и вът-
решни прекъсвания и къси съединения в транзисторите са много
по-малко вероятии. Това важи особено за нискочестотните пред-
172
усилвателни и драйверни стъпала. Ето защо не е оправдано ра-
диотехникът да насочва вниманието си предимно върху базисните
делители на напрежение, а след това върху транзисторите. Начи-
наещият радиотехник обикновено има този неправилен подход.
Той започва, неизвестно защо, с най-трудните операции.
2. Лампово нискочестотно и фазообръщащо стъпало
Нека изключим филтрите за честотна корекция, конто се на-
мир ат на входа или на изхода на едно съвременно нискочестотно
«стъпало. Да изключим също и линиите за отрицателна обратна
връзка, конто довеждат енергия от крайното стъпало до решетка-
та, анода или катода на предусилвателното стъпало. При тако-
ва опростяване предусилвателните стъпала с триоди или пенто-
ди веднага се уеднаквяват до такава степей,че могат да се раз-
глеждат едва ли не като унифицирани. Същото се отнася и до
фазообръщащите стъпала.
Различията, доколкото те съществуват (при премахнати фил-
три в прехвърлянето и отрицателни обратни връзки), се свеждат
преди всичко до начините, по конто се създава преднапрежението
за решетката:
1) автоматично преднапрежение с катодна трупа или само с
катоден резистор, като шунтиращият кондензатор е премахнат,
за да се създаде отрицателна обратна връзка;
2) полуавтоматично преднапрежение, получено от обща катод-
на трупа, включена в минуса на захранването;
3) преднапрежение, създавано от отрицателния решетъчен ток,
чрез използуване на утечен резистор голямо съпротивление.
В разгледаните досега примери в книгата бяха посочени раз-
личии схемни решения с автоматично и полуавтоматично реше-
тъчно преднапрежение.
Схемите с преднапрежение, създавано от отрицателния реше-
тъчен ток, се срещат често. Това е сравнително нов схемен ва-
риант. Необходимият отрицателен потенциал на решетката се
създава от електроните, конто попадат на нея. Това отрицателно
преднапрежение зависи само от конструкцията и отоплителната
мощност на лампата и от решетъчния резистор. На практика за
поставяне на една нискочестотна предусилвателна лампа в необ-
ходимия режим трябва да се използуват решетъчни резистори със
съпротивления около 10 MQ^-20 MQ (вж. фиг. 2.20).
Отрицателният решетъчен ток, т. е. токът с посока катод—
решетка (електроните в обратна посока), няма нищо общо с поз-
натия решетъчен ток, който протича при големи амплитуди на
сигнала, надминаващи решетъчното преднапрежение, или с дру-
гия тип решетъчен ток, който се предизвиква от положителните
газови йони и се явява предимно при влошен вакуум. Токът, за
173
+25W
Фиг. 2.81. Фазообръща-
що стъпало с двоен триод
който става дума, има порядък части от микроампера. Необходи-
мо е цокълът на радиолампата да има много добри изолационни
качества, като между крачетата не бива да се измерва съпротив-
ление, по-малко от 20 000 Мй. В противен случай утечката към
анода е достатъчна, за да измени създа-
ваною преднапрежение. Същото важи и за
прехвърлящия кондензатор. Ето защо при
радиоремонт и замяна на елементи в та-
кива стъпала трябва да се внимава мно-
го. Дори замърсяването на цокъла чрез.,
пипане с ръка може да се отрази зле на
работния режим.
В радиоприемниците с противотактни
стъпала като правило се използува фазо-
обръщащо стъпало. Фазообръщане с
драйверен трансформатор се среща само
в някои много стари модели.
Схемните решения на ламповите фазо-
обръщащи стъпала са няколко вида. Една
сравнително стара схема предвижда упо-
треба на двоен триод, едната система на
който служи за обръщане на фазата
(фиг. 2.81). Лявата триодна система работи като нискочесто-
тен предусилвател за едната крайна лампа (долната на схе-
мата) и едновременно управлява втората триодна система (дясна-
та на схемата). Тя от своя страна обръща фазата на 180° и управ-
лява втората крайна лампа (горната на схемата). Сигналът за
дясната триодна система се взема от утечната верига на съот-
ветната крайна лампа, която верига е съставена от два серийно»
евързани резистора — делител на напрежение.
Напрежението, получено на долната част от утечната верига
(в нашия пример тя е със съпротивление 28 кй), което се подава/
на решетката на фазообръщащата лампа, трябва да бъде такава
част от общото напрежение, колкого е усилването на всяка триод-
на система. Само при спазване на това условие се получават ед-
накви амплитуди за напреженията в решетките на двете крайни
лампи. В случая усилването е 25 пъти, тъй като-^-та част от по-
лученото напрежение в анода на първата система се подава за
усилване във втората система:
672 kQ4-28 kQ=700 кй;
700 кй : 28 кй=25.
Като се изменят катодното съпротивление и товарните съпро-
тивления в анодите и се предвижда делител съобразно данните-
за усилване, може да се съставят и други схеми или да се прове-
174
ряват нечетливи стойкости на елементите в съответните стъпала
-на радиоприемниците.
Това схемно решение на фазообръщащо стъпало има известии
недостатъци. Например при неравномерно изтощаване на двете
лампови системи еднаквостта на двете изходни напрежения може
да се наруши. За премахване на този недостатък са създадени т.
нар. „автобалансни схеми“, при конто автоматично се поддържат
-еднакви изходни напрежения. Тези схеми имат обаче сравнително
.лош фактор на нелинейните изкривявания. От този недостатък не
е лишена и посочената схема. Причината за известии, макар и
малки нелинейни изкривявания, е двустъпалното усилване на ед-
•но от напреженията. Поради тази причина съвременните радио-
приемници имат почти изключително прости фазообръщащи стъ-
пала, в конто се използува триод (триодна система от комбинира-
на лампа) с разделен товар в анода и катода, и изходи — съответ-
•но от анода и катода (схема „Катодин"). Пример за схема „Като-
дин" е даден на фиг. 2.79.
Ако при ремонт на стар тип фазообръщащо стъпало, извърш-
ван по схемата на фиг. 2.81, се срещнат трудности в намиране на
резистори с подходящи съпротивления, се препоръчва двата утеч-
ни резистора на лампите да бъдат с такава стойност, че да стане
възможно съответно изменение на резисторите в делителя. При
това утечните резистори трябва да бъдат еднакви и не много раз-
личии от предписаните за съответния тип крайна лампа. Ако и в
този случай не е възможно да се получи точното необходимо отно-
шение между съпротивленията в делителя, тогава вместо делител
•се препоръчва използуване на потенциометър със съпротивление,
равно на утечното на горната лампа. Напрежението за решетката
на фазообръщащата лампа се взема от плъзгача. Настройката
-става чрез измерване на изходните напрежения с лампов волтме-
тър.
Както крайното противотактно стъпало, така и фазообръщащо-
то е необходимо да се провери за:
1) симетрия при постояннотоков режим;
2) симетрия при динамичен режим.
Най-сигурно е проверката да се прави в решетките на крайни-
те лампи вместо в изходите на фазообръщащата лампа (анод —
анод или катод — анод). Най-добре е да се използува лампов
волтметър за постоянен ток и лампов волтметър за променлив
ток. Измерването с осцилограф също е много удобно.
В радиоремонтната практика, разбира се, такива измервания
са в повечето случаи, само едно пожелание за бъдещото съоръжа-
ване на лабораторията с необходимите уреди.
Не лоши резултати дават и проверните с добре градуиран ли-
неен потенциометър със съпротивление 20—50 kQ и слушалки.
Прави се прислушване до изчезване на звука (по-добре е да се
подава един единствен тон от тонгенератор) според схе .ата на
175
фиг. 2.82. Добра е динамичната симетрия тогава, когато изчезва-
нето на тона отговаря на средното положение на плъзгача. Пълно
изчезване не бива да се очаква, а по-скоро един добре изразен
минимум, тъй като винаги проникват слаби сигнали поради ка-
пацитивна несиметрия във връзките. Ако
Фиг. 2.82. Проверка на
симетрията при динами-
чен режим на фазообръ-
щащото стъпало с помощ-
та на слушалкн
минимумът се получава, когато плъзгачът
е изместен от средата на потенциометъра,
тогава се вади заключение, че сигналът в
точката, към която е изместен плъзгачът»
е по-слаб. Причините за нарушената си-
метрия могат да бъдат или изтощена триод-
на система, или изменени съпротивления
в катодната верига. В схемите „Катодин“
причината може да бъде само изменени
стойности на товарите в анода и катода.
Примери за анализ на напрежения в
нискочестотни предусилвателни стъпала
бяха дадени вече на други места в книга-
та. Бяха посочени освен това моменти от
анализа, в конто е необходима намеса с
други методи, като например измерване
с веригопроверител или измерване на ток.
Поради тази причина тук ще се спрем съв-
сем бегло върху точките на измерване и
очакваните повреди.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): грамофон, нискоче-
стотен снгналгенератор, сигналотърсач, универсален волтметър,
различии резистори и кондензатори, и съответната пробна радиол
лампа.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.83) при л и п с а на възпроизвеждане:
1. Пробив на кондензатора, свързан в анода (постоянна тон-
бленда).
2. Прекъснат товарен или филтров резистор.
3. Пробив във филтровия кондензатор.
4. Прекъсване на катодния резистор.
5. Прекъсване в потенциометъра за силата на звука.
6. Прекъсване на прехвърлящия кондензатор.
7. Късо съединение или прекъсване в екранираните провод-
ници и в монтажа въобще.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.83) при слабо възпроизвеждане и въз-
произвеждане с изкривяване:
1а. Утечка на кондензатора за постоянна тонбленда.
176
2а. Силно изменено съпротивление на товарния или филтро-
вия резистор.
За. Утечка на филтровия кондензатор.
4а. Силно изменено катодно съпротивление.
Фиг. 2.83. Пробни точки и очаквани повреди &
нискочестотното предусилвателно стъпало на му-
знкалния шкаф „X армянин" (втората .половина на'
ЕСС83 е използувана като фазообръщащо стъ-
пало — вж. фиг. 2.79)
5а. Утечка в прехвърлящия кондензатор.
6а. Прекъсване в потенциометъра за силата на звука (лош
контакт, замърсяване).
7а. Неправилно евързани или изменени стойности на елемен-
тите на обратната връзка.
Особени случаи
1. Бръмчене, звънтене, шумен е, пукане,
прекъсване и др.
Причините за такива явления могат да бъдат различии. Като
се изключат дефектите на лампата и дефектите в захранването,
трябва да се обърне внимание за лоши спойки, лоши контакти в
цокъла или потенциометъра, прекъснати екрани на екраниращите
проводници, непостоянни къси съединения в монтажа, остарели,
12 Радиопоправки
177
увеличили съпротивлението си резистори и кондензатори и др.
Необходимо е презапояване на съмнителните спойки и пробна смя-
на на съмнителните радиочасти.
2. П и щ е н е
Пищенето, причинено в нискочестотното предусилвателно стъ-
пало, се различава от пищенето, причинено от високочестотната
част по това, че се явява независимо от настройката на даден пре-
.давател. Освен това пищенето, за което става дума, обикновено е
зависимо от положение™ на потенциометъра за усилване. Причи-
на може да бъде неправилно свързаният край на обратната връзка
към вторичната или първичната намотка на изходния трансформа-
тор. Обикновено се касае за вторична повреда — грешка, напра-
вена при самата радиоремонтна работа.
3. Постоянно бръмчене
Постоянно бръмчене (брум, фон) може да се яви без повреди
в захранването (не бива да се забравя, че в захранването ние
включихме всички развързващи групи в анодите и заслоните, а
също и отоплението на лампите).
Тъй като ремонтната работа се отнася изключително до фаб-
рични радиоприемници, няма да говорим за слабого бръмчене,
което конструкторите са допускали при радиоприемниците от по-
нисък клас. Въобще при конструирането се допуска определено
ниво на фона.
Тук става дума за ненормално повишен фон, който не се дъл-
жи на споменатите досега повреди в захранването.
На първо място причината може да бъде дефект в отоплението
на самата радиолампа’—влияние между магнитного поле на отоп-
лението и анодния ток.
Друга важна причина може да бъде прекъсване в заслонява-
нето на нискочестотната радиолампа (екран, качулка) или в ней-
ните входни вериги.
Особено чувствителни са първите предусилвателни лампи в
радиоприемници и усилватели с повече предусилвателни стъпала,
въпреки че в такива случаи се използуват специални „безшумни"
и „свободни от брум“ лампи. При необходимост се преминава и
към постояннотоково отопление.
За радиоремонтната работа е от значение да се обърне внима-
ние още и на това, че бръмчене може да се яви и при огъване и
преместване на някои монтажни проводники, когато се увеличава
капацитивното влияние на отоплителните и другите проводники,
водещи променливо напрежение с мрежова честота.
Преместването на утечния (решетъчния) резистор също може
да се окаже фатално. Необходимо е да се помни, че не всички
точки на шасито и на заземителните проводники са равностойни
по отношение на правилното, лишено от фон заземяване. При
178
демонтиране на утечния резистор трябва да се помни къде е бил
свързан той.
3. Лампов н транзисторен безтрансформаторен нискочестотен усилвате*
За намаляване на честотните, фазовите, преходните и нели-
нейните изкривявания, конто внася изходният трансформатор,
са разработени различии безтрансформаторни крайни стъпала и
нискочестотни усилватели. Драйверният трансформатор отдавна е
излязъл от употреба в ламповите радиоприемници. При премах-
ване и на изходния трансформатор се получава напълно „безже-
лезен" нискочестотен усилвател. Съществуват две основни схеми
на безтрансформаторни крайни стъпала, конто бяха на мода пре-
ди двадесет години: противотактно — паралелна схема (РРР) и
нейн вариант Single. Те не можаха да се наложат в радиоприемни-
ците поради необходимостта от високоговорители с импеданс 800
ома, но някои фирми произвеждаха „безжелезни" радиоприемници.
Транзисторните безтрансформаторни схеми също се развиха-
на база Single (противотактен вход, паралелен изход, серийно
постояннотоково захранване), но тези схеми дават възможност
за ниско изходно съпротивление — нагаждане на класическите
високоговорители (с импеданс 4-=-16 ома). Предимството на та-
кива усилватели са ясни. Трансформаторите имат голяма маса,
а оразмеряването им е винаги свързано с компромиси. За ниските
звукови честоти се изискват големи магнитопроводи с много на-
вивки, а за високите — обратно, като освен това се налага секцио-
ниране на намотките за намаляване на разсейването и собствения
капацитет. В практиката се срещат главно два вида безтрансфор-
маторни схеми: само с драйверен трансформатор и въобще без
трансфор матор и.
В процеса на развитие транзисторните безтрансформаторни
крайни стъпала минаха през редица варианти, като например
схеми на двутактни усилвателни стъпала на мощност, захранване
от два източника на напрежение, схеми с „допълнителна симет-
рия“, съставени от два еднакви транзистора с различна проводи-
мост (PNP и NPN), схеми за по-голяма мощност със съставни
транзистори (две двойки PNP и NPN, изпълняващи роля съот-
ветно на краен и предшествуващ транзистор), както и т. нар.
схема „с последователно възбуждане“, съставена от всичко шест
транзистора, свързани с дълбоки отрицателни обратни връзки-
Смехата с „допълнителна симетрия“ се използува в редица
български радиоприемници, като например „Мелодия 20 стерео"
(фиг. 2.85).
По отношение на радиоремонтите всички транзисторни без-
трансформаторни схеми имат недостатъци, изразени в нееднакво-
то разпределение на напрежението между двата крайни, серийно
17»
ОО
о
T7-SFT308 Ts-T353 Tg-T323 Т,0-Г323 Т,г-ЗРТ212
b a
V 470
W07<
1,5к
f-&15V [
-16V
470k
10.0/15 V
500/15 V
470 К
-8V
22п
-8V
-0,45
Tn-T323
-3V
Tn -T 323 U
(103 NO 71)
2000,0/15V
HQ—I
2000.0/15V
-0,15V I
*> U «
-8V
Tig-SFT 308 Tis~T353 T16-T323 TJS-T323N(703HU71)
Фиг. 2.85. Нискочестотен усилвател на българския радиоприемник
„Мелодия 20 стерео"
50 V/I in
-0,25V
-0,45V
3j 1,5 к 470
-16V
T19-SFT212
470k IO.O/I5V
-<—>^4|]-||
22n
-0,45V
<NI SS !£%
470К
-Q25V
-0,45V
Гц,-S FT 212
О
>
A\
захранвани транзистора. Нарушенного на режима на захранване
довежда до недопустими нелинейни изкривявания, а не рядко и
до излизане на даден транзистор от строя. В най-новите модели
радиоприемници това явление е рядко, но радиоспециалистите
имат доста главоболия с разнообразните схемни решения от на-
чалния период на това развитие. Посочените явления и днес,
разбира се, не са изключени, но още няма достатъчно статистич-
ни данни за тяхнага вероятност. Така или иначе при локализи-
ране на повреди в безтрансформаторните усилватели на мощност
се налага презицно изследване на постояннотоковия,.а в случай
на нужда и на променливотоковия режим и съответна замяна на
транзистори и захранващи елементи. Необходимо е да се знае,
че схемите с температурна компенсация с термистори и диоди, а
още по-добре с допълнителни транзистори, както и с дълбоки
отрицателни обратни връзки по постоянен и по променлив ток,
са по-стабилни. Същото се отнася и до схемите със силициеви
транзистори.
4. Транзисторни н. ч. усилватели с интегрални схеми
В практиката все по-често се срещат радиоприемници с тран-
зисторен нискочестотен усилвател с наи-различни видове инте-
грални схеми (операционни усил-
Фиг. 2.84. Нискочестотен усилва-
тел на българските джобни ра-
диоприемници „Рила 1“ и „Рила 2“
ватели). Това са преди всичко
обикновени предусилватели, но
напоследък се срещат и мощни
усилватели, например 10 W-ови.
В българските транзисторни
радиоприемници също доста от-
давна започнаха да се прилагат
тънкослойните интегрални схеми
(ТИС). На фиг. 2.84 е показана
схемата на нискочестотния усилва-
тел на българските джобни тран-
зисторни радиоприемници „Ри-
ла 1“ и „Рила“ 2“. В нея са упот-
ребени две различии тънкослойни
интегрални схеми: ЗНКО8Д и
МАА 245. Освен това тези радио-
приемници имат напълно безтран-
сформаторен нискочестотен усил-
вател с два крайни транзистора с различна проводимост.
При повреда на интегрална схема тя трябва да се замени с
нова оригинална интегрална схема.
181
2.9.5. Стереорадиоцриемн ици
Понятието стереорадиоприемници се разбира двояко:
1) радиоприемници, предназначени за приемане на стереопро-
грама, излъчвана от специални предаватели (радиоприемници за
стереорадиоразпръскване);
2) радиоприемници с нискочестотен усилвател „стерео", конто
могат да възпроизвеждат стереозаписи от грамофон или магнито-
фон (стереорадиоприемници по ниска честота).
Стереофоничното радиоразпръскване се извършва на УКВ.
Вторият канал се излъчва със спомагателна носеща честота (под-
носеща). Системата отговаря на изискванията за съвместимост,
така че с един и сыци радиоприемник може да се приемат както
обикновени монопрограми, така и стереопрограми. Схемите на
радиоприемниците принципно се запазват, като обикновено се
добавя само една еднолампова или двутранзисторна приставка —
т. нар. „стереоадаптер" („стереодекодер").
Засега по-голямо значение за радиоремонта у нас имат вто-
рият вид стереорадиоприемници — радиоприемници с нискочесто-
тен усилвател „стерео". Тези радиоприемници имат доста голяма
разпространение.
Стереорадиоприемниците се различават от обикновените ра-
диоприемници само по това, че имат два еднакви нискочестотни
усилвателя, конто за изравняване на двата нискочестотни сигнала
по сила („стереобаланс") са свързани помежду си с общ потенцио-
метър. Сигналите, конто постъпват на входа „грамофон" или
„магнитофон", са два — за левия и десния канал. Те се усилват
и постъпват съответно в лявата или дясната трупа от високого-
ворители (отделяй акустични шкафове). При превключване на
входа за обикновен грамофон „моно" или за обикновен магнито-
фон двата усилвателя се свързват паралелно.
Освен това за постигане на добър стереоефект се изисква двата
канала да имат еднаква мощност, еднакво усилване и еднакви
честотни характеристики. Балансният потенциометър, който е
обикновено двоен („тандем"), се използува или за пълно изравня-
ване на усилването, или за да създаде известна необходима раз-
лика между усилването на двата канала. Това се налага, когато
слушателите не сядат симетрично между двете високоговорител-
ни групи, отговарящи на лявата и дясната страна на оркестъра.
На фиг. 2.85 е дадена схемата на нискочестотния усилвател:
на българския транзисторен радиоприемник „Мелодия 20 стерео".
Нискочестотният усилвател е с два напълно еднакви безтрансфор-
маторни канала.
Откриването и отстраняването на повредите в двата нискоче-
стотни канала става по същия начин, както при обикновените
нискочестотни усилватели.
182
2.9.6. Повреди в демоду латорите за AM и ЧМ
(и производители на напрежение за АРУ)
Повредите в демодулаторните стъпала и в линията за АРУ са
сравнително редки. Причина за това е липсата на високи захран-
ващи напрежения и големи токове в ламповите радиоприемници и
много малката вероятност за повреди на диодите в транзисторните
радиоприемници.
По-чести са повредите в аудионните и анодните демодулаторни
стъпала. Те се срещат само в стари линейни радиоприемници и
няма да се занимаваме с тях.
Диодният демодулатор AM не се различава принципно от едно-
пътния мрежов токоизправител. Последният междинночестотен
настроен кръг може да се сравни с мрежовия трансформатор.
След ламповия или полупроводниковия диод винаги е свързан
паралелно един кондензатор, който отговаря по място и по функ-
ция на първия филтров кондензатор. Аналогията трябва да се
разглежда, разбира се, по отношение на високата честота.
Паралелният кондензатор, свързан след диода, трябва да има
малък капацитет, за да служи само за „изглаждане1 при високи-
те честоти, но да не засяга ниските. За радиоремонта е важно да
се помни, че най-високата допустима стойност на капацитета е
100 pF. По този начин от високочестотното напрежение се полу-
чава постоянно филтрирано напрежение, което в някои радио-
приемници се използува за АРУ. При транзисторните радиоприем-
ници случаят е почти винаги такъв, а като производител на на-
прежение за АРУ в ламповите радиоприемници се използува до-
ста често втор и диод.
За демодулатор AM в ламповите радиоприемници се използу-
ват предимно диоди от комбинирани радиолампи, а по-рядко от-
делки диодни лампи.
Има и хибридни схемни решения на радиоприемници, конто
работят с радиолампи, но за демодулатор е използуван полупро-
водников диод (обикновено германцев).
В комбинираните радиоприемници за AM и ЧМ (УКВ) се из-
ползуват две отделяй демодулаторни стъпала — диоден демодула-
тор за AM и дробен детектор (по-рядко дискриминатор) — за
ЧМ. За тази цел в ламповите радиоприемници се използуват об-
що три диода — най-често комбинирани лампи (ЕАВС80), а в
транзисторните — общо три отделни германиеви диода — един
за AM и два за ЧМ. В някои случаи се използува отделна лампа
двоен диод (напр. 6Х2П), като схемата се съставя така, че един
и същи двоен диод да служи без превключване за AM и ЧМ
(съветски радиоприемници).
183
1. AM- и ЧМ-демодулатори в траивисторните радиоприемници
Като се остави настрана употребата на’полупроводникови дио-
ди вместо радиолампи, различията на AM- и|ЧМ-демодулаторите-
в транзисторните радиоприемници в сравнение с тези в лампо-
вите се свеждат само до големината на напреженията. Така на-
пример полученото напрежение за АРУ при силен сигнал е от-
порядъка на 0,5 V (с поляритет, обратен на поляритета при лам-
повите радиоприемници). Диодът може да се свърже, разбира се,
и обратно, така че в процеса на демодулация да се получава отри-
цателно постоянно напрежение. PNP транзисторите се управля-
ват с положително напрежение за АРУ. Колекторният ток и усил-
ването намаляват, когато базата става по-положителна — работ-
ната точка се премества в кривата част на характеристиката по
посока към точката на запушване.
Освен това трябва да се отбележи, че повредите в транзистор-
ните демодулаторни стъпала са по-малко вероятии, отколкото в
ламповите. Причина за това са нискоомните вериги, конто из-
ключват влиянието на утечките, създавани от влошаване на изо-
лацията.
АРУ ч
-0,75VI-0,3V)
(при'съединяване с регул,
стъпало] с 20 kQ/V обхбат 1,5V
Фиг. 2.8 6) Демодулаторно стъпало на радиоприемник ,,Sternchen“ (ГДР)*
На фиг. 2.86 е показана „класическа" схема наТдемодулаторно»
стъпало за AM. Напрежението за АРУ без сигнал е —0,15 V.
То се получава от базата на регулирания транзистор. При сигнал
напрежението нараства до около +0,5 V (измерването в двата
случая става към „плюс" на батерията).
Подобна схема се използува почти във всички транзисторни
радиоприемници. Разликите са в стойностите на елементите и нз-
пълнението на бобината на последний м. ч. филтър—със или без
автотрансформаторна връзка. По отношение на АРУ различията
са само в това, че в някои радиоприемници се регулира едното от
междинночестотните стъпала, а в други и смесителното стъпало-
(отделен осцилатор).
184
Като изключение в схемного решение за получаване на напре-
жение за АРУ трябва да се посочи „АРУ с усилване". Това е схе-
ма, която по принцип на действие е позната от някои лампови
радиоприемници, но там се използува много рядко. Напрежение-
Фиг. 2.87. Демодулаторно и първо нискочестотно предусил-
вателно стъпало на радиоприемник „А 100 Berlin" (ГДР)
то за АРУ се усилва заедно с нискочестотния сигнал в първото
нискочестотно стъпало (фиг. 2.87) и след това се отнема от изхо-
да му. С помощта на един съпротивителен тример се дава въз-
можност за регулиране на АРУ.
Демодулаторните стъпала в комбинираните радиоприемници
за АМ/ЧМ съдържат освен това и един симетричен дробен детек-
тор, който принципно не се различава от схемите в ламповите ра-
диоприемници. От дробния детектор в транзисторните радиоприем-
Фиг. 2.88. Демодулаторно стъпало за AM и ЧМ на съветския радиоприем-
ник „Селена"
ници не се използува напрежение за АРУ. Обикновено при ЧМ
въобще не се предвижда АРУ.
Пример на схемно решение за демодулация AM и ЧМ е даден
на фиг. 2.88 (вж. също така и фиг. 2.26).
185
За разлика от всички други стъпала в транзисторните радио-
приемници при търсене на повреди в демодулатора AM е разре-
шено да се правят пробни замени на диода с какъв да е маломо-
щен високочестотен диод, като предварително се провери токът му
Фиг. 2 89. Пробни точки и очаквани пов-
реди в демод} латорното стъпало на радио-
приемниците „Ехо“
в спираща и пропускаща
посока.
Вероятността за пов-
реда на диода е. много
по-голяма от вероятността
за повреда на транзистор.
Причина! а диодите да
се нам ират на последно
място в реда на вероятни-
те повреди е тази, че пов-
редата им е отчетена общо
за целия радиоприемник,
а не отделно за демодула-
торното стъпало. В реда на
вероятните повреди в де-
модулаторните стъпала за
AM и ЧМ някои изтък-
нати специалисти по ра-
диоремонтна техника поставят диодите на първо място.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): високочестотен сигнал-
генератор, нискочестотен сигналгенератор, сигналоподавач на
спектър от честоти, лампов волтметър (постояннотоков, ниско-
честотен и високочестотен), универсален волтметър, веригопрове-
рител (J--20 mA; 1,5 V), сигналотърсач, различии резистори и
кондензатори (или мост RC), пробни маломощни високочестотни
диоди.
Вместо сигнал от високочестотен сигналгенератор може да
се използува сигнал от местния радиопредавател.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.89) при липса на възпроизвеждане или.
при прекъсване:
1. Прекъснат диод.
2. Пробив в диодния филтров кондензатор.
3. Прекъсване на филтровия резистор.
4. Пробив във втория филтров кондензатор.
5. Прекъсване, късо съединение или силна разстройка на
м. ч. трансформатор (кръгова бобина, бобини за връзка, конден-
затор, феритна сърцевина).
6. Прекъсване в спойките или опроводяването на печатната
платка.
186
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.89) при слабо възпроизвеждане или при
възпроизвеждане с изкривяване
1а. Дефектен диод.
2а. Диоден филтров кондензатор с влошена изолация или не-
постоянно прекъсване.
За. Силно изменено съпротивление на филтровия резистор
4а. Втори филтров конден-
затор с влошена изолация или
непостоянно прекъсване.
5 а. Расстройка на междин-
ночестотния трансформатор.
2. АМ-демодулатор в ламповите
радиоприемници
На фиг. 2.90 е показана
конкретна схема на демодула-
торно стъпало, в която се из-
ползува само единият диод от
комбинирана радиолампа двоен
диод — междинночестотен пен-
тод. Поради тази причина схе-
мата обхваща също и част от
междинночестотното стъп ало.
Освен това е показана връзка-
та на електронния индикатор
за настройка с демодулаторно-
та стъпало. Схемата е „класи-
ческа" и се среща в много
модели радиоприемници със
същите или приблизително съ-
щите стойности на елементите.
Диодът (десният в схемата)
е проводим само при положи-
телните полувълни на междин-
ночестотния сигнал. При проти.
чането на тока във веригата
кондензаторът с капацитет 100
pF се зарежда отрицателно, та-
ка че в цялата верига — диод и
последен междинночестотен фил-
тър, се измерва огрицателно
Шаси.
Фиг. 2.90. Пробии точки и очаквани
повреди в демодулаторното стъпало
на българския радиоприемник „Кон«
цертино Р—РМ-63“
постоянно напрежение спрямо
от напреже-
Големината на това напрежение зависи
нието с междинната честота, индуктирано в последняя меж-
динночестотен филтър, следователно зависи от сигнала на
187
предавателя. То се подава на решетките на междинночестотната
и смесителната лампа и служи за АРУ. Освен това напрежението
се подава и в решетката на електронния индикатор за настройка
и дава възможност за визуален контрол. За тази цел напрежение-
то се филтрира с високоомен резистор със съпротивление 1 MQ
и кондензатор с капацитет 47 nF. Времеконстантата на тази фил-
трова трупа е така подбрана, че АРУ да влиза в действие с извест-
но закъснение след измененията в силата на сигнала. Ако това
закъснение не е налице, например при прекъсване на филтровия
кондензатор, тогава регулирането на усилването ще cq извършва
в такт с ниската честота, с което ще се увреди на динамиката и
качеството на тона. От друга страна обаче, напрежението за АРУ
трябва да се изменя достатъчно бързо, за да отговаря на явление-
то „фадинг“ и на бързото преместване на стрелката по скала-
та — настройка от предавател на предавател. Във връзка с това
трябва да се напомни, че късите вълни имат по-бързи и по-силни
фадингови явления, отколкото другите видове вълни. Избира се
една компромисна времеконстанта от 0,1 до 0,05 s. Ето защо стой-
ностите на елементите в линията за АРУ не бива да се изменят
при радиоремонта.
Посочената схема има един съществен недостатък. Той се съ-
стои в това, че напрежение за АРУ се получава както при силни,
така и при слаби радиопредаватели. Макар че при слабите пре-
даватели напрежението е малко, то все пак измества работайте
точки на регулируемите лампи и намалява чувствителността на
радиоприемника, а точно при слаби предаватели е необходима
най-голяма чувствителност.
За да се отстрани това нежелателно намаление на чувствител-
ността при слаби предаватели, схемното решение трябва да бъде
такова, че напрежение за АРУ да се създава само при силно радио-
предаватели. При слаби предаватели регулируемите лампи след-
ва да работят с точно определено преднапрежение, което отго-
варя на най-голямата стръмност на лампите. За тази цел е необ-
ходим втори диод, който да бъде отделен постояннотоково от
първия (демодулаторен) диод. Вторият диод служи само за съз-
даване на напрежение за АРУ. Високочестотно напрежение той
може да получава от демодулаторния диод, като се свърже с него
през кондензатор с капацитет 20—50 pF (за избягване на „шунти-
рането“ на трептящия кръг се предпочита 20 pF). Връзката може
да стане и с първия филтър от последний междинночестотен транс-
форматор (фиг. 2.91). Вторият диод се свързва през високоомен
резистор към точка от схемата, която има 1-S-2V отрицателно
напрежение. Такава точка на показаната схема е избрана в гру-
пата за полуавтоматично отрицателно преднапрежение, свързана
в общия минус (между минусите на двата филтрови електролитни
кондензатора). В други схеми, в конто лампата с диодите има
автоматично преднапрежение, получено от катодния й резистор»
188
диодът може да получи преднапрежение по същия начин, както
и решетката — с утечен резистор, свързан към шаси. Резултатът
от тази връзка е, че във веригата протича ток само тогава, когато
междинночестотното напрежение е по-голямо от отрицателното
EBL21
Фиг. 2.91. Демодулаторно стъпало на българ-
ския радиоприемник „Марек P-III-54“ (II вариант)
преднапрежение на диода, т. е. само при предаватели със силно
електромагнитно поле. Напрежение за АРУ ще се създава следо-
вателно само при силни радиопредаватели. Този вид АРУ носи
названието „закъснително АРУ“. Слабите радиопредаватели, кон-
то не могат да доставят на диода по-голямо напрежение от необ-
ходимите 1 -т-2 V, не задействуват механизма на регулация и
следователно се приемат с пълната чувствителност на радиоприем-
ника.
„Закъснителното** напрежение на АРУ не може да се използува
за задействуване на индикатора за настройка, тъй като индика-
торът трябва да реагира и на слаби радиопредаватели. Поради
тази причина връзката му с демодулаторния диод се запазва.
В посочените схеми за връзка на диодите с междинночестот-
ните филтри от последния м. ч. трансформатор не се използуват
междинни изводи, но в много схемни решения е предвидена така-
ва връзка. Тя се прави в интерес на по-слабото „заглушаване“
на кръга. Силно заглушеният филтър, натоварен с активното
съпротивление на диодния кръг, има по-лош Q-фактор — следо-
вателно по-малка селективност и усилване. Когато диодът е про-
водим, т. е. през време на положителните полувълни, в неговия
кръг протича доста силен ток, който натоварва настроения треп-
тящ кръг. Такива връзки може да се видят в много други схеми,.
поместени в книгата.
Да се спрем върху точките на измерване и очакваните повреди
в един от двата основни типа стъпала за демодулация и създава-
Не на напрежение за АРУ. Допускаме, както и за другите раз-
189
гледани стъпала, че повреденото стъпало е локализирано чрез
динамичните методи. Замяната с пробна лампа също е направена.
Трябва да се открие повредената радиочаст или монтажей еле-
мент, като се използуват комбинираните методи — измерване на
напрежения без и със сигнал, измерване на съпротивление, сиг-
налоподаване и сигналотърсене.
Занимаваме се със стъпало на радиоприемниците, в което че-
сто пъти се налага напрежението да бъде измервано с постоянно-
токов лампов волтметър. Стрелковите уреди с голямо вътрешно
съпротивление могат също да се използуват за измерване на на-
прежението за АРУ, но дават много големи грешки. Индиректни
методи — измерване на ток, не могат да се приложат. При липса
на постояннотоков лампов волтметър трябва да се задоволим с
един стрелков волтметър с вътрешно съпротивление 20 ч-50 kQ/V,
който ще ни служи по-скоро като индикатор, че се създава ня-
какво напрежение за АРУ, отколкото като измервател. В повече-
то случаи, разбира се, контролата на напрежението за АРУ е
достатъчна за откриване на повредата. Не бива да се забравя, че
ноляритетът на волтметъра в този случай е обратен — плюс на
шаси и минус на линията за АРУ. Измерването се прави чрез
динамичните методи, т. е. на входа на радиоприемника се подава
сигнал от сигналгенератор или приемникът се настройва на ме-
стей радиопредавател. Напрежението за АРУ варира според си-
лата на предавателя и е между 2 и 30 V. Освен това понякога
с необходимо да се правят измервания на н. ч. напрежения, за
което също се предпочитат лампови волтметри. Измерване на в. ч.
напрежение се налага рядко.
Използувани измервателни уреди и проб-
ни радиочасти (по избор): високочестотен сигналгене-
ратор с модуляция, нискочестотен сигналгенератор, сигналопо-
давач на спектър от честоти, лампов волтметър (постояннотоков,
нискочестотен и високочестотен), универсален волтметър, сигнало-
търсач, различии резистори и кондензатори (или мост RC), съ-
ответната пробна радиолампа според схемата.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.90) при липса на възпроизвеждане:
1. Прекъснато филтрово съпротивление в линията за ниска
честота (пред потенциометъра за сила на звука).
2. Късо съединение в краищата на екранирания проводник,
евързан към потенциометъра.
3. Прекъсване на връзката с диода.
4. Прекъсване или силно променен капацитет на кръговия
кондензатор (силна разстройка на кръга).
5. Прекъсване на кръговата индуктивност (силна разстройка
на кръга поради изпадане на ядрото).
6. Пробит диоден филтров кондензатор.
190
Пробни точки и очаквани повреди
(фиг. 2.90) при слабо възпроизвеждане или
възпроизвеждане с изкривяване
1а. Дефектен филтров резистор в линията за ниски честоти?
(непостоянно прекъсване).
2а. Изменена стойност на кръговия капацитет или на кръго-
вата индуктивност (разстройка).
За. Утечка или непостоянно прекъсване на диодния филтров
кондензатор.
Особени случаи
Посочените три основни повреди могат да се дължат и на ре-
дица други по-малко вероятии причини. Те могат да се явят във-
всички елементи на схемата без изключение, както и в спойките-
и монтажните проводници. Необходимо е преди всичко да се про-
верят всички спойки, контактуването на лампата в цокъла, как-
то и изводните краища на монтажните елементи. Съмнителните-
монтажни елементи с разхлабени изводи трябва да се заменят с
пробни части. Явленията на остаряванс и свързаните с това про-
мени на съпротивлението, капацитета или изолацията следва
също да се вземат под внимание. Повреди в линията за АРУ се
отразяват на работата на останалите в. ч. стъпала. В някои ра-
диоприемници, макар и рядко, се използува и т. нар. „двустранно
АРУ“, което действува както на междинночестотното и смесител-
ното стъпало, така и на нискочестотното предусилвателно стъ-
пало. В такива особени случаи трябва да се отдава голямо внима-
ние на измерванията в линията за АРУ.
Разнообразието на схемните решения налага задълбочени тео-
ретични познания, за да бъде радиотехникът в състояние да от-
страни всяка необичайна и рядко срещана повреда в демодула-
торното стъпало. Познанията са необходими също и за да не се
внесат неволно нови повреди. Примери за такива повреди може
да се дадат — изменение на времеконстантата на филтъра за АРУ,
премахване или увеличаване на преднапрежението на диода за
АРУ.
Една типична грешка при радиоремонтна работа, допускана от
начинаещи техници, се прави в радиоприемници, на конто радио-
лампата, съдържаща диодите, е нискочестотна предусилвателнаг
с катоден резистор. Явно е, че в такава схема демодулаторният
Диод трябва да бъде постаяннотоково ориентиран към катода, а
не към масата. В противен случай той ще има същото отрицател-
но преднапрежение като решетката, респ. като диода за закъсни-
телно АРУ. В резултат на това радиоприемникът ще се окаже
„запушен" и ще приема само много силни местни предаватели.
В някои стари модели радиоприемници от висок клас понача-
Ло е предвидено слабо отрицателно преднапрежение на демоду-
191
лиращия диод. Това е т. нар. „безшумно АРУ“. В такива случаи
преднапрежението е съвсем слабо (от порядъка на части от вол-
та) и служи за блокиране на диода през време на пренастройката
ют предавател на предавател. Следователно това ниско отрицател-
но преднапрежение отстранява шума при липса на сигнал.
Като „особени случаи" на повреди в демодулаторното стъпало
ногат да се разгледат повредите, посочени под заглавието „Проб-
ей точки и очаквани повреди", като например изменен капаци-
тет или утечка на кондензатори. Колкого и прости да са тези по-
вреди теоретично, те се откриват трудно.
Изобщо трябва да се отбележи, че макар и не толкова чести,
•повредите в демодулаторните стъпала и линиите за АРУ, свърза-
ли с влошена изолация, са характерна. Те могат да се отнасят
както до кондензаторите, така и до свързващите проводници и
дори до цокъла на радиолампата. Причина за тези характерни
повреди е голямото съпротивление на веригите. Налага се просле-
дяване на веригите точка по точка, като се подават и търсят съот-
<ветни сигнали и се измерва постоянната съставна на напрежение-
то. Липсата на постоянно напрежение при подаване на сигнали
във веригата на демодулаторния диод и диода за АРУ е сигурна
таранция за повреда. Индикаторът за настройка улеснява кон-
трола на постоянната съставна.
Не бива да се оставя без внимание и евентуална утечка (по
цокъла) между анода и демодулаторния диод в комбииираните
лампи. Има много случаи на продължително напразно тьрсене
на повреда, която може да се премахне само чрез леко забърсване
на цокъла с бензин.
Много „стари майстори" практикуват почистване с бензин на
всичките връзки по цокъла и спомагателните монтажни плочки в
демодулаторното стъпало, преди да пристъпят към измерване и
проби. Тази практика може да се препоръча.
На това място е необходимо да се напомни отново, че ниско-
честотното напрежение е много малка част от междинночестотното
.модулирано напрежение. При подаване на сигнал от сигналгене-
ратор (30% модуляция) нискочестотната съставна, измерена с
лампов волтметър, е от порядъка на 1/10 част от междинночестот-
ното напрежение.
Особена повреда е и недостатъчно доброго филтриране на ви-
«сокочестотната съставна, достигнала потенциометъра (прекъсва-
не на диодния кондензатор). Проникването на висока честота в
«райното стъпало предизвиква особецц шумове във високогово-
рителя (пищене, цвърчене и др.). Те се чуват само при голяма
сила на звука.
Диодният кондензатор не винаги е достатъчен, за да се отстра-
ни от веригата за ниска честота високочестотната съставна. Ето
защо в много схеми серийно пред потенциометъра за сила на зву-
ка се свързва един допълнителен резистор със съпротивление
192
100 кй (вж. напр. схемата на фиг. 2.13). В случай на особена нуж-
да е разрешено съпротивлението да се увеличи до 200 кй, въпре-
ки че се намалява максималното напрежение, което може да се
отнеме от потенциометъра. Това изменение на схемата е изключе-
ние, което противоречи на един от полезните съвети.
Друга разрешена намеса в работата на конструктора (също,
разбира се, при особено тежки случаи!) е свързана с отстранява-
нето на пращенето и шуменето при преместване на плъзгача на
потенциометъра. Ако не се касае за замърсен потенциометър —
повреда, която се отстранява още при предварителния преглед,
тогава трябва да се види дали решетката на предусилвателната
лампа е свързана с плъзгача през кондензатор или директно.
В някои схемни решения този кондензатор липсва. В такъв слу-
чай потенциомегърът е едновременно и утечка на предусилвател-
ната лампа. Опитът учи, че такова схемно решение води до често
появяване на шум и пращене, без самият потенциометър да е
много износен или замърсен. При свързване на необходимия кон-
дензатор, който е с капацитет 104-20 nF, е необходимо, разбира
се, да не се забравя между решетка и шаси да се добавя уте-
чен резистор със съпротивление 1 Мй. Точката, на която трябва
да стане връзката с шаси, е студеният край на потенциометъра.
Радиоприемниците с електронен индикатор на настройката
предтагат още едно удобство за измерване на напрежението във
веригата на демодулятора и на диода за АРУ. За тази цел вери-
гата на решетката на „магического око“ се прекъсва и се удължава
с проводник, който може да служи като пробно острие за измер-
ван“ (кръстче и пунктир в схемата на фиг. 2.90).
Като източник на сигнал е най-удобно да се използува сиг-
налгенератор, свързан към антенната букса на радиоприемника
или в други точки, апо в радиоприемника има втора повреда.
Непостоянната дълбочпна на модулацията на местния радиопре-
даватет пречи за нормалното търсене на повредата.
Недостатъчно голямо напрежение за АРУ се явява най-често
при прекъсване на кондензатора, определящ необходимата време-
константа.
Бърза проверка на напрежението за АРУ се прави, като ли-
нията се свързва пробно към шаси. При такива проби трябва да
се наблюдава рязко покачване на силата на сигнала от местните
радиопредаватели или на сигнала от сигналгенератора. Пробата
се прави най-сигурно, като се свърже закъснителният конденза-
тор от филтровата трупа накъсо (на фиг. 2.90 — 47 nF). Ако ра-
диоприемникът има отделни филтрови групи в решетката на меж-
динночестотната и смесителната лампа (различии времеконстан-
ти), трябва да се свързват последователно и двата кондензатора
накъсо. И в двата случая се очаква приблизително еднакъв ефект.
Прекъсване на закъснителните кондензатори, изменени стой-
кости на съпротивленията в линията за АРУ, а най-често утечки
'3 Радиопоправки
193
в различии части на радиоприемника или свързващите проводни-
ци предизвикват спадане на напрежението за АРУ или измене-
ние на времеконстантите. Утечки вследствие замърсяване могат
да се търсят в цоклите на регулируемите лампи, в изводите на
първия м. ч. трансформатор и преди всичко между ротора и ста-
тора на променливия кондензатор. Токът в линията за АРУ е от
порядъка на 20-к30 рА. Явно е какво значение има в такъв слу-
чай изолацията спрямо шаси на всички части и елементи в ли-
нията.
Известен контрол на времеконстантата може да се направи,
като радиоприемникът се настройва последователно и възможно
най-бързо от един силен на един слаб предавател. За тази цел
е най-удобно да се изберат два радиопредавателя, конто се нами-
рат един до друг на скалата. Ако при преминаване от снлния към1
слабия предавател се чувствува забавяне на сигнала за части от
секундата, докато слабият предавател „изплува", значи време-
константата е много голяма. Това говори за увеличени стойности
на съпротивленията в линията за АРУ и за утечки.
3. ЧМ-демодулатор в ламповите радиоприемници
Демодулаторното стъпало за Ч2Я в комбинираните радиолрием-
ници с УКВ се различава както схемно, така и по принцип на дей-
ствие от демодулатора за AM. До демодулаторното стъпало УКВ-
каналът не се различава принципно от канала за AM. Разлъката
е само в честотните обхвати. Обикновеният демодулятор, рабо-
тещ като еднопътен токоизправител, обаче не може да се изпол-
зува.
В първите УКВ-радиоприемници все пак са имали приложе-
ние и обикновените демодулатори за AM, но за тази цел честотна-
та модуляция предварително се превръща в амплитудна, като
междинночестотният усилвател се разстройва така, че междин-
ната честота 10,7 MHz да попадне в средата на стръмната част на
резонансната крива. Тези демодулатори отдавна са загубили зна-
чение за ЧМ. Днес може да се каже, че в комбинираните AM ЧМ
радиоприемници се използуват само два вида честотни демоду-
латори:
1) дробен (относителен) детектор;
2) фазов дискриминатор.
Дробният детектор (фиг. 2.92) и фазовият дискриминатор (фиг.
2.93) имат схеми, конто са доста подобии една на друга. Трептя-
щите кръгове на входа (,,ригер“) са еднакви. Различието между
схемите е в дясната им част. Те най-лесно се разпознават по поля-
ритета на диодите. В дробния детектор диодите са несиметрично
свързани към трептящия кръг (в серия), а в дискриминатора —
симетрично. Функционалната разлика е следната: дискримннато-
194
рът изправя двете честотно зависими напрежения, получени в
трептящия кръг, без да създава постоянно напрежение, зависи-
мо от амплитудата на междинночестотния сигнал, а дробният
.детектор прави и това. По този начин дискриминаторът доставя
Фиг. 2.93. Принципна схема на фазов дискриминатор
само нискочестотно напрежение, а дробният детектор освен него
доставя и напрежение за АРУ, респ. за електронния индикатор
за настройка. Диодите в дробния детектор са свързани в серия
по отношение на кондензатора, който е с голям капацитет Св
(4-=-8 pF), и го зареждат с постоянно напрежение. Дробният
детектор има и друго предимство пред дискриминатора. Поради
зареждането на С5 се получава посменно заглушаване на кръга
L2Ca при всяка полувълна на междинночестотния сигнал, което
действува като ограничаване на амплитудите. Разбира се, за от-
страняване на паразитната амплитудна модулация се използува
понякога и втори амплитуден ограничител. В такъв случай като
амплитуден ограничител действува и междинночестотното стъпало.
Като недостатък на дробния детектор по отношение на фазо-
®ия дискриминатор трябва да се посочи малкото нискочестотно
195
напрежение, което се получава. При равни условия дробнияг
детектор дава пет пъти по-малко напрежение, отколкото дискри-
минаторът.
Въпреки този недостатък дробният детектор е изместил от
съвременните АМ/ЧМ радиоприемници фазовия дискриминатор..
Фиг. 2.94. Симетричен дробен детектор на серия модели
български радиоприемници
Съществуват два вида основни схеми на дробни детектори:
1) симетричен дробен детектор;
2) несиметричен дробен детектор.
На фиг. 2.94 е показана пълната принципна схема на симет-
ричен дробен детектор, а на фиг. 2.95 — на несиметричен дробен*
детектор. Схеми на несиметрични и симетрични дробни детектори
могат да се видят и на други места в книгата.
По броя на елементите, по свързания към маса катод, както и
по непосредственото заземяване на редица други схемни еле-
менти, специалистът по радиоремонти различава бързо несимет-
ричния дробен детектор. Освен това кондензаторът С5 в симетрич-
ния дробен детектор се разрежда през два еднакви резистора'
(в посочената схема и — 2x10 kQ). В несиметричния дро-
бен детектор разреждащият резистор е един или ако са повече,.
те вече са евързани като делител на напрежение за АРУ.
В комбинираните радиолампи ЕАВС80 към общия катод ос-
вен триодната система има още два диода и освен това един от-
делен диод със собствен катод. За честотния демодулатор са необ-
ходими два диода с отделни катоди, така че отделният диод вина-
ги се използува за AM. За да се използува триодната система из
196
диодът за AM, е необходимо общият (голям) катод да се заземи.
Към него обаче работа и вторият диод за ЧМ. Ето защо с посо-
чените комбинирани лампи се съставят предимно схеми на неси-
метричнн дробни детектори.
Фиг. 2.95. Несиметричен дробен детектор на бъл гарския
радиоприемник „Мелодия 10-Р-РСП“
Посочените комбинирани лампи не дават възможност за въ-
ееждане на закъснително АРУ за AM, тъй като няма на разполо-
жение още един диод. По тази причина в някои АМ/ЧМ радио-
приемници от висок клас се използуват две комбинирани лампи
с диоди или отделяй германиеви диоди.
Демодулаторите за ЧМ трябва да имат в изхода си и един
•RC-филтър за снижение на високите звукови честоти („деакцен-
тиране“). С цел намаление на смущенията честотите над 400 Hz
се повдигат при радиопредаването. Ако в радиоприемника липсва
7?С-филтър за изравняване, ще се чуват само високи звукови че-
стоти. В двата европейски стандарта за УКВ се предписва време-
константата на този филтър да е 50 ps. Това отговаря на 500 pF
и 0,1 MQ. На практика тази времеконстанта не винаги се спазва,
тъй като честотни корекции се правят и в нискочестотния усилва-
тел. В комбинираните радиоприемници AM ЧМ на нашата ра-
диопромишленост се използува филтър 470 pF и 47 kQ или 200
pF и 47 kQ в зависимост от по-нататъшните корекции.
По отношение на вероятността за повреди трябва да се каже,
че демодулаторите ЧМ са много по-малко капризни от АМ-демоду-
латорите. Статистиката показва, че повредите в самите демоду-
латори са много редки, а доколкото ги има, те са най-често повре-
ди на входа или на изхода, непосредствено преди или след демо-
дулатора.
197
Най-честата повреда в дробния детектор е наматение на ка-
nam тет а на електролитния кондензатор, на конто се потучава
постоянното напрежение.
В такива случаи силата на звука намалява силно и се появя-
ват изкривявания. Ето защо първата проба при търсене на пов-
реди в УКВ-канала трябва да бъде свързването на пробен кон-
дензатор между съответния анод и шаси (при несиметричния дро-
бен детектор). Започва се с тази проба, защото е лела за изпъл-
нение.
Ако радиотехникът е започнал с измерване на напрежения и
има на разположение достатъчно високоомен волтметър, може
да провери напрежение,о на въпросния кондензатор. Напреже-
нието е 5-^20 V (при изходна мощност 50 mW напрежението е
5 V). Намалението на капацитета се познава и по намалената
чувствителност на електронния индикатор за настройка.
Ако се касае само до известии изкривявания, по-вероятно е
да има разстройка в междинночестотния трансформатор на вхо-
да иа демодулятора.
Известна донастройка без измервателни уреди („на ухо“) се
допуска само след добро локализиране на повредата. Донастрой-
ката трябва да се прави внимателно, тъй като трептящите кръго-
ве за УКВ са много чувствителни. Смяната на електролитния
кондензатор сама по себе си не разстройва входа на демодулятора.
Точна настройка се прави с честотно модулиран УКВ сигнал-
генератор и осцилограф (вобелгенератор, вобулоскоп). Тя е раз-
гледана в главата „Настройки".
Другите по-рядко срещани повреди на честотния демодулатор
се покривят с повредите на демодулятора AM. Те се отнасят до
прекъсвания в монтажа и елементите, замърсявания, утечки на
кондензаторите и пр.
Ако клиентът се оплаква от много „остър“ тон на УКВ, трябва
да се провери дали не е прекъснал кондензаторът в /?С-филтъра
за потискане на високите честоти. Някои радиотехники сменят
то и кондензатор по желание на клиента, като свързват конден-
затор, I ойто има двойно и тройно по-голям капацитет. Подобно
желание имат доста слушатели, голяма част от останалпте се за-
довотяват да слушат със затворен регулатор за високите честоти.
Ще рябва да сс въздържим от коментиране на този въпрос и да
не упрскваме радиотехниците, когато монтират допълнителнп
ковден тори- Мо/ке само да се съжалява, че такава придобивка
на т^хниката като УЕВ не се използува достатъчно пълноценно.
Много счушатели, свикнали с глухия, лишен от внсочини тон
при AA'i, търсят същич „мек и кадифен" тон от УКВ.
В някои схемни решения на дробни детектори е предвиден по-
теншгом тър (съпротивптелен тример), свързан в серия с диодп-
те. Той служи за сим°триране. Добрата симетрия се познава по
минимулш на шумо. °те, конто е следствие от това, че амплитуд-
190
ното ограничение е по-пълно. Симетрирането със съпротивителния
тример се прави „на ухо“ или с помощта на аутпутметър — по
минималното отклонение на стрелката. За тази цел на входа на
демодулятора или на решетката на междинночестотната лампа се
подава достатъчно силен амплитудно модулиран сигнал от сигнал-
генератор, превключен на КВ 10,7 MHz.
В радиоприемниците с печатан монтаж се предпочита схемно
решение на дробния детектор, при което средата на бобнната е
заземена по отношение на високата честота (вж. фиг. 2.95 и срав-
ни с фиг. 2.94). С високочестотното заземяване се намалява из-
лъчването от дсмод} латора. Това има значение при радиоприем-
ници, конто нямат метално шаси, защото по този начин се нама-
лява опасността от обратна връзка през вградената феритна ан-
тена.
2.9.7. Повреди в междинночестотното стъпало
Ламповите радиоприемници работят почти изключително с
едностъпални, а транзисторите — с дву- и тристъпални междинно-
честотни усилватели. Междинночестотните стъпала са главните
усилвателни стъпала във високочестотната част на радиоприем-
ниците. Чрез своето усилване те допринасят твърде много за об-
щата чувствителност на радиоприемника. Освен това от тях за-
висят в най-голяма степей и други качествени показатели се-
лективност (избирателност по съседен канал) и пропускана че-
стотна лента. Честотната лента има голямо значение а възпроиз-
веждането на високите звукови честоти при AM и за динамиката
при ЧМ.
Значението на междинночестотните усилватели трябва да се
изтъкне при радиоремонта, тъй като простотата на схемите е
причина за известно повърхностно отношение към тях, проявечо
от начинаещите радиотехници.
Междинночестотният усилвател в класическите лампови ра-
д-иоприемници от среден клас почти няма схемни варианти. В
малките радиоприемници може да се посочи само вариантът на
рефлексна схема — междинночестотен и нискочестотен усилва-
тел с обща радиолампа.
Междинночестотните усилватели в транзисторните радиоприем-
ници имат два основни варианта на схемата:
1) междинночестотен усилвател с разпределени междинночес-
тотни трансформатори между отделяйте стъпала („класическа"
схема);
2) междинночестотен усилвател със съсредоточена селектив-
ност (с няколко м. ч. филтъра на входа на усилвателя и с /?С-връз-
ка между транзисторите).
199
1. Транзисторен междинночестотен усилвател
Междинночестотните усилватели в транзисторните радиоприем-
ници по правило са двустъпални. Само за УКВ (в комбинираните
радиоприемници АМ/ЧМ) те са тристъпални, понеже като меж-
динночестотен усилвател работи и смесителният транзистор за
ДМ.
Схемните решения са аналогична на ламповите. Разликата е
само в необходимостта от неутрализация. Транзисторите подобно
на ламповите триоди имат значителен вътрешен капацитет. На-
строениятбазисен и колекторен кръг образуват осцилатор Хют-Кюн.
За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото или на целия
дву- или тристъпален усилвател, се налага използуване на от-
рицателна обратна връзка за всяко стъпало поотделно. В някои
схемни решения неутрализацията се постига, като чрез индук-
тивна връзка се прехвърля енергия от колекторния в базисния
кръг на стъпалото. Ако междинночестотният филтър има межди-
нен извод на бобината, е възможна и проста връзка чрез неутрали-
зиращ кондензатор, тъй като от трептящия кръг може да се вземе
напрежение с необходимата фаза. Това е най-често използуваната
схема.
В други схемни решения неутрализацията се прави чрез връз-
ка от базисния трептящ кръг на следващото стъпало до базата на
предишното. Тази схема също има голямо приложение.
Междинночестотните усилватели със съсредоточена селектив-
ност обикновено не се нуждаят от неутрализация, тъй като двете
междинночестотни стъпала работят с /?С-връзка, а всичките три
или повече междинночестотни филтри са свързани в колекторния
кръг на смесителния транзистор.
Ако се наложи смяна на междинночестотен транзистор, трябва
да се има предвид, че новият транзистор може да има друг вътре-
шен капацитет между базата и колектора, въпреки че поначало
изборът се прави според посочения в характеристиките на тран-
зисторите капацитет. Освен това за склонността към самовъз-
буждане играе роля и усилването по ток. Ето защо в такива слу-
чаи се налага:
1. Смяна на неутрализиращия кондензатор. Това се прави
чрез проби. Не бива да се допуска нито самовъзбуждане, нито
намаляване на усилването, което значи, че капацитетът на новия
кондензатор трябва да бъде подбран точно. В някои случаи под-
борът се удава трудно и се налага монтиране на кондензаторни
тримери.
2. Нова настройка с неутрализиращите тримери. В някои ра-
диоприемници, макар и сравнително рядко, са предвидени кон-
дензаторни тримери вместо неутрализиращи кондензатори с по-
стоянен капацитет.
3. Смяна на резистор от базисния делител на напрежение.
200
Понякога производителят посочва в сервизните материали, че
при смяна на даден транзистор с определен друг тип трябва да се
промени съпротивлението на единия или и на двата резистора от
базисния делител. В такъв случай е взето предвид и отстранява
Фиг. 2.96. Междинночестотен усилвател на българския джобен радиопри-
емник „Ехо“
нето на склонността към самовъзбуждане. С базисното предна-
прежение се изменя както усилването на транзистора, така и не-
говият капацитет база-колектор. Предписаното преднапрежение
на новия транзистор отговаря на максимално възможнотр усил-
ване без самовъзбуждане.
На базите на междинночестотните транзистори се подава по-
ложително напрежение от линията за АРУ. Сбикновено се регу-
лира само един междинночестотен транзистор. Ссвен от демоду-
латора напрежение за АРУ може да се получи и от никой междин-
ночестотен филтър, като напрежението се изправи посредством
отделен диод. Такива схемни решения се срешат често, особено
в комбинираните радиоприемници АМ/ЧМ.
Някои особености на схемните решения се диктуват от сравни-
телно ниското входно съпротивление на транзисторите. То е при-
чина за силно притъпяване на характеристиката на базисния
трептящ кръг. Ето защо този кръг обикновено липсва, като е за-
менен с нискоомна свързваща бобина. В такъв случай междинно-
честотните трансформатори остават с единичен филтър. В схем-
ните решения с два трептящи кръга на междинночестотен транс-
форматор (лентови филтри), за да се намали притъпяването, се
използува автотрансформаторно нагаждане към базата (междинен
извод). Такава връзка се прилага понякога и в колекторните
трептящи кръгове, като колекторът се свързва към междинния
извод.
На фиг. 2.96 като пример е даден междинночестотният усил-
вател на българския джобен транзисторен радиоприемник „Ехо“.
В колекторната верига на смесителя е включен филтър със съ-
средоточена селективност (ФСС) с три капацитивно евързани меж-
Динночестотни трансформатора. Първото междинночестотно стъ-
201
202
Фиг. 2.97. Междинночестотен усилвател на българския радиоприсмпик„Мелодия 15 Т“
пало е реализирано по схемата на AJC-усилвател с общ емитер без
междинночестотен филтър. Второто междинночестотно сгъпало е
реализирано по схемата на резонансен усилвател с междинно-
честотен филтър с индуктивна връзка към диода.
На фиг. 2.97 е даден междинночестотният усилвател на бъл-
гарския транзисторен радиоприемник „Мелодия 15 Т“. Той е с
обхвати за AM и ЧМ. Междинната честота за AM е 468 kHz, а за
ЧМ — 10,7 MHz. Трите комбинирани междинночестотни филтъра
са с индуктивна връзка.
Други примери за транзисторни междинночестотни усилвате-
ли могат да се видят в различии схеми, разгледани в предишните
глави на книгата.
Ремонтът на транзисторните междинночестотни стъпала не се
различава принципно от ремонта на аналогичните лампови стъ-
пала. Повредите на транзисторите и монтажните елементи са срав-
нително по-редки, отколкото повредите на междинночестотните
трансформатори или единичните лентови филтри. За разлика от
ламповите междинночестотни стъпала пробивите на кръговите
кондензатори и бобините са по-рядко явление, но прекъсването
на бобините е по-често.
За довеждане на ремонтната работа докрай обикновено е не-
обходимо прилагане на няколко метода. Налага се сигналопода"
ване и сигналотърсене, измерване на усилването и настройка.
Анализът на напрежения и проверните с веригопроверитет също
са необходима.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): високочестотен сигна1'-
генератор, сигналоподавач на спектър от честоти, сигналотърсач,
високочестотен лампов волтметър, веригопроверител (20 mA;
1,5 V), различии резистори и кондензатори, междинночестотни
трансформатори според схемата и модела на радпопрш чника.
Пробни точки и очаквани п о в > е м и
(фиг. 2-98) при л и пса на в ъ з п р о и зв е ж i а н е
или при прекъсване на въ з п р ои з веж д а-
нето в резултат на сътресение:
1. Пълно или частично прекъсване (постоянно или периодично)
на кръгова бобина, силна разстройка поради изпадане на ядро.
2. Пробив или силно изменен капацитет па кръгов конденса-
тор. Пробив на елементи от междинночестотните филтри към ек-
ранизацията.
203
Пробни точки и очаквани повреди
(фиг. 2.99) при слабо възпроизвеждане,
изкривявания или пищене:
1. Разстройка на междинночестотен филтър поради късо съе-
динение в бобината, прекъсване или изменение на капацитета.
Фиг. 2.98. Пробни точки и очаквани повреди в междинночестотния усилва-
тел на българския радиокасетофон „Октава1*
Фиг. 2.99. Пробни точки и очаквани повреди в
междинночестотния усилвател на унгарския радио-
приемник „Orionete 1004“
2. Прекъсване в неутрализиращите кондензатори (или раз-
стройка).
Освен това към най-вероятните повреди в двата случая могат
да се прибавят прекъсвания и къси съединения в печатная монтаж.
В последните години в транзисторните радиоприемници все
по-голямо приложение намират два вида нов тип междинночестот-
ни филтри: пиезокерамични и електромеханични филтри. Те са о
много точна фиксирана настройка и затова не се нуждаят от до-
пълнително настройване. Първите са поместени в пластмасов
корпус, а вторите — в метален корпус, изпълняващ ролята и на
екран. Тези филтри имат много добри електрически параметри
и осигуряват напълно необходимата селективност.
204
Нашата радиопромишленост също произвежда транзисторни
радиоприемници и пиезокерамични филтри. На фиг. 2.100 е да-
дена схемата на междинночестотния усилвател на българските
джобни транзисторни радиоприемници „Рила 1“ и „Рила 2“, в
KFJ23 KFSZ5 SFO W6
•Фиг. 2.100. Междинночестотен усилвател на радиоприемниците „Рила 1“
и „Рила 2“
която са приложени 3 пиезокерамични филтъра. Първият от тях
е включен непосредствено след смесителя Тх, а вторият и третият—
съответно в емитерните вериги на двата транзистора Т2 и Т3 от
междинночестотния усилвател. Амплитудният детектор работи а
германиевия диод Дх по стандартна схема, като системата на АРУ
обхваща двата транзистора на междинночестотния усилвател.
Постояннотоковите режими на тези транзистори се определят от
резисторите, обединени в тънкослойните интегрални схеми ТИС
0401 и ЗНКО9Д.
Повреден пиезокерамичен или електромеханичен филтър не се
ремонтира и не се настойва, а се замени с нов оригинален филтър.
2. Лампово междинночестотно стъпало
Използуваните радиолампи в ламповото междинночестотно
стъпало са високочестотни пентоди с изменяема стръмност. На-
ред с единичните пентоди се използуват и комбинираните лампи
двоен диод-пентод, триод -хексод. Останалата система от комби-
нираната лампа служи за демодуляция или за нискочестотно пред-
усилване, а за междинночестотното стъпало се използува само
пентодната или хексодната система.
Постояннотоковото захранване на ламповото междинночестот-
но стъпало има различна схемни решения. Те се отнасят главно
205
до използуването на катодна трупа за преднапрежение. В пове-
чето схеми такава трупа липсва, като катодът е свързан с шаси.
Разчита се само на преднапрежението, създавано от АРУ.
Напрежението на заслоняващата решетка се получава от до-
пълнителен филтър. Токът на заслоняващата решетка предизвик-
ва пад на напрежение в резистора, който се изменя в зависимост
от преднапрежението на управляващата решетка. По този начин
напрежението на заслоняващата решетка се изменя в зависимост
от напрежението на АРУ („плъзгащо напрежение на заслона'1).
Тази проста схема се използува във всички съвременни и в
по-голяма част от старите радиоприемници. Само най-старите мо-
дели работят с почти постоянно напрежение на заслоняващата
решетка. За тази цел тя е свързана през един резистор към об-
щия плюс и през друг — към общия минус (делител на напре-
жение).
Усилването и селективността на междинночестотното стъпало>
зависят от качествения фактор на съответните междинночестотни
кръгове, от връзката помежду им, от отношението L/C и от стръм-
ността на лампата. За да се постигне добро отношение L/C, се-
предпочита индуктивността на бобините да бъде голяма, а капа-
цитетът на кръговите кондензатори — малък (от порядъка на
150 pF). Пълният кръгов капацитет се образува от капацитета на
паралелния кондензатор (или тример, квеч — в старите радио-
приемници), входния капацитет на лампата, капацитета на мон-
тажа и паразитния капацитет на бобината. За получаване на го-
лям качествен фактор се използуват кръгови кондензатори с мал-
ки загуби (слюдени, керамични, стирофлексни). Междинночестот-
пите бобини се навива,г с литцендрат, а за намаляване дължината
на проводника се използуват високочестотни стоманени ядра
(ферити). Освен за увеличаване на индуктивността феритите
служат и за настройка. Само най-старите радиоприемници се на-
стройват с кондензаторни тримери.
Проникването на влага в кръговите бобини влошава качестве-
ния фактор. В радиоремонтната практика има доста случаи на
нгмалена чувствителност вследствие на овлажняването. В такива
случаи се препоръчва изсушаване със сешоар. Много по-стари
радиоприемници, предимно американски или на фирмата Philips,,
имат импрегнирани междинночестотни бобини или бобини, зале-
ти отгоре с восък или битуми. Тази технология днес е изоставена.
При добър качествен фактор на междинночестотните филтри
се достигат резонансни съпротивления от порядъка на 300 kQ.
Това голямо резонансно съпротивление обаче довежда до допъл-
нително затруднение — настроеният решетъчен кръг образува
осцилатор на Хют-Кюн. Обратната връзка се получава от капа-
цитета анод-решетка. Вярно е, че този капацитет при пентодите е-
силно намален поради действието на заслоняващата решетка, но»
понякога е достатьчен за самовъзбуждане.
206
За борба срещу самовъзбуждането се използува отрицатели
обратна връзка. Най-често прилаганата схема против самовъзбуж-
дане е показана на фиг. 2.101, вляво. С тази схема трябва да се
внимава. Тя създава недоумения в някои начинаещи радиотех-
Фиг. 2.101. Принципна схема на междинночестотно стъпало с
потискане склонността към самовъ’буждане; вдясно е показана
еквивалентн .га схема
ници и те свързват С3 в ;есто към „студения" край на филтъра към
шаси, както при „класическата“ схема с високочестотен филтър
в заслона. Кондензаюрът С3 всъщност изпълнява друга роля.
За да се разбере неговото действие, трябва да се разгледа екви-
валентната схема, показана на същата схема вдясно.
Паразитният капацитет Сд, свързан за опростяване между
анод и шаси, образува с С4 серийно свързан кръг към бобината
със заземена средна точка. По отношение на високочестотното на-
прежение в двата края на трептящия кръг това е един делител на
напрежение. Едната част от напрежението се подава на анода, а
другата през С3 на заслоняващата решетка. Тъй като двете
напрежения имат противоположни фази, резултатът е намалява-
не на склонността към самовъзбуждане (отрицателна обратна
връзка чрез заслоняващата решетка). При радиоремонтна работа
над такива схемни решения трябва да се внимава. При смяна на
кондензаторите С3 и С4, ако не се спазват изискванията по отно-
шение на капацитетите, може да се намали усилването или да
се стпгне до самовъзбуждане.
В съвременните лампови радиоприемници като междинноче-
стотен усилвател се използува предимно пентодът EF 89. Той е
конструиран с особено малък капацитет между анода и управля-
ващата решетка. Поради тази причина е възможна употребата на
много качествени лентови филтри без опасност от самовъзбуждане.
Най-неудобни за ремонтна работа са схемните решения на
207
междинночестотни стъпала с „изменяема селективност". Големиге
съвременни приемници са устроени често така, че според усло-
вията на приемане селективността да може да се изменя по жела-
ние. При приемане на несмущавана от други близки предаватели
станция можем да разширим пропусканата лента, с което се по-
добрява качеството на възпроизвеждането, т. е. нискочестотната>
лента се разширява към високите тонове.
Това регулиране на селективността при междинночестотните-
лентови филтри става, като връзката се изменя по следните на-
чини:
1. Механично приближаване и отдалечаване на бобините в единия
или в двата високочестотни трансформатора. Този начин е удобен,,
когато двете бобини са навити върху обща пластмасова тръбичка.
Това е най-честото конструктивно решение (вж. фиг. 2.25). Още
по-често се практикува придвижване само на част от едната бо-
бина (например в българските радиоприемници „Концерт", „Сим-
фония 2“ и музикалния шкаф „Хармония").
2. Превключване на част от едната бобина (например в бъл-
гарския радиоприемник „Симфония 10“).
3. Промяна на капацитета (стъпално превключване) на свърз-
ващия кондензатор (само при лентови филтри със смесена ин-
дуктивна и капацитивна връзка).
4. Чрез трети въртящ се трептящ кръг, който служи за връзка*
между останалите два (трикръгов междинночестотен трансформа-
тор на фирмата Saba и др.).
Съществуват и други по-рядко използувани схемни и кон-
структивни решения, при конто се вземат допълнителни мерки
срещу разстройката на кръговете, която е следствие от измене-
ние™ на връзката. Предвижда се например компенсация чрез
метален пръстен — навивка накъсо.
Друго разрешение се постига с употребата на един метален
пръстен, подобен на споменатия по-горе, но закрепен неподвиж-
но. При завъртането бобината се приближава до този пръстен.
Вследствие на противоположно насоченото магнитно поле на ин-
дуктираните в тази навивка токове индуктивността на бобината
намалява. Така се изравнява изместването на резонансната че-
стота, получила се от промяна във връзката.
Употребата на два серийно свързани трептящи кръга (два
отделни междинночестотни трансформатора с обща екранировка)
в съвременните АМ/ЧМ радиоприемници също представлява из-
вестно усложнение за радиоремонтната работа. Радиоприемници-
те за AM и ЧМ работят с две съвсем различии междинни честоти.
При AM се използуват най-често честотите 465-=-473 kHz, а при
ЧМ — 10,7 MHz. Както решетъчният, така и анодният междин-
ночестотен лентов филтър трябва да бъде настроен на тези две-
честоти. Благодарение на голямата честотна разлика се дава въз-
можност за серийно включване на отделните трептящи кръгове-
208
Към анода на смесителната лампа, респ. към решетката натмеж-
динночестотната лампа, са евързани кръговете за УКВ, настрое-
на на 10,7 MHz. Непосредствено след тях са евързани кръговете,
настроени на 468 kHz или на друга междинна честота за КВ,
СВ и ДВ. Тези кръгове не си влияят, тъй като бобината на кръга
10,7 MHz практически не оказва никакво индуктивно и активно
съпротивление за честотата 468 kHz, а кондензаторът на кръга
468 kHz не оказва никакво съпротивление за честотата 10,7 MHz.
Все пак съществува известна малка опасност от самовъзбуждане.
Ето защо в радиоприемниците за АМ/ЧМ се срещат три основни
схемни решения, конто се отнасят преди всичко до първите се-
рийно евързани настроени кръгове от първия междинночестотен
трансформатор (в анода на смесителната лампа). Тези схемни ре-
шения са:
1) серийно евързани помежду си трептящи кръгове без пре-
включване;
2) серийно евързани помежду си трептящи кръгове с възмож-
ност за евързване накъсо както на единия, така и на другия треп-
тящ кръг;
3) серийно евързани помежду си трептящи кръгове с възмож-
ност за евързване накъсо само на кръга за 10,7 MHz.
Българските комбинирани радиоприемници АМ/ЧМ „Орфей"
(първи вариант), „Мелодия 1“ и „Мелодия 2“, „Мелодия 10“, „Сим-
фония 10“ и други имат трептящи кръгове, евързани към анода
на смесителната лампа и реализирани по третия начин, а при ра-
диоприемника „Концерт" и други — по втория начин.
За да може междинночестотната лампа да работи като ампли-
туден ограничител, в повечето съвременни комбинирани лампови
радиоприемници е предвидена AJC-група в решетката или между
двата серийно евързани трептящи кръга. Чрез нея лампата се
поставя в режим на премодулиран аудион. Такава /?С-група
(„гридлик") може да даде резултат само ако решетката има нулев
потенциал, т. е. не се регулира с напрежение за АРУ. В някои
радиоприемници не се предвижда АРУ при УКВ, а в други АРУ
при УКВ действува в спиращата решетка на междинночестотната!
лампа. В останалите схеми се предвижда превключване на решет-
ката за AM и ЧМ.
Съществуват също схемни решения с АРУ за УКВ, при конто
напрежението за регулиране на смесителната лампа се взима от
гридлика (решетката на междинночестотната лампа), служещ ка-
то ограничител.
Аудионната връзка срязва само положителните полувълни.
За срязване на отрицателните полувълни е необходимо високо
отрицателно напрежение на спиращата решетка (чрез действието
на АРУ при УКВ) или ниско положително напрежение на засло-
няващата решетка.
Примери на някои от посочените схемни решения могат да се
14 Радиопоправки
209
видят в различните схеми, разгледани в предишните глави на
книгата.
Ремонтът на междинночестотните стъпала обикновено изисква
прилагане на много методи. Налага се сигналоподаване и сигна-
лотърсене, измерване на усилването и настройки. Груби повреди,
конто се отнасят до дефектна мсждинночестотна лампа или де-
фектен монтажей елемент, са сравнително по-редки, отколкото
повреди и разстройки на междинночестотните трансформатори.
Откриването на повредата не винаги е най-трудната задача за
специалиста. За разлика от другите стъпала на радиоприемника
тук съществуват и известии трудности при отстраняване на от-
критата вече повреда. Тази особеност се дължи на това, че за
старите радиоприемници, конто са с най-разнообразни междинни
честоти, не се намират резервни междинноч 'Ссотни трансформа-
тори. Налага се налипните междинночестотни трансформатори да
бъдат ремонтирани. При това те имат различии конструкции и
различии размери на стоманените ядра. Само в по-новите модели
има известна унификация. Понякога ядрата са разтопени, счупе-
ни или блокирани в резбата. В много радиоприемници са изпол-
зувани ядра, конто вместо шлиц за отвертка имат шестоъгълна
глава и се настройват със специален ключ.
При установяване на недостатъчно усилване на стъпалото се
налага изпробване на настройката. За тази цел може да се изпот-
зува електронният индикатор в радиоприемника. Ако няма елек-
тронен индикатор, трябва да се прибегне до аутпутметъра.
Поправката на междинночестотните трансформатори се състои
в смяна на постоянните кондензатори, презапояване крашцата на
бобините, изсушаване със сешоар или навиване на нови бобини.
Тези операции са разгледани в главата „Работа с поялник и ме-
ханически работа при радиоремонта“. Постоянните кондензатори
се заменят само с качествени слюдени, керамични или стирофлекс-
ни кондензатори, чийто толеранс е най-много 1-^2%. При липса
на схема и нечетливо или липсващо въобще означение се налага
точно измерване на здравите кондензатори в междинночестотните
трансформатори. Ако повреденият кондензатор има различен
капацитет от останалите, е необходимо временно монтиране на
кондензаторен тример, като необходимият капацитет се измерва
след пробната настройка. Кондензаторните трпмерп (квечове),
конто служат за настройка в най-старите радиоприемници, също
дават къси съединения или променят капацитета и загубите си.
Повредите в бобините най-често представляват окислени и
прекъснати краища на литцендрата поради лоши, непочисгени
спойки. Освен това се случват и къси съединения между навив-
ките. Прекъсването на част от жичките на литцендрата води до
големи загуби в трептящия кръг.
Примери за най-вероятните повреди ще разгледаме при едно
210
междинночестотно стъпало за КВ, СВ и ДВ (AM) със съвременен
междинночестотен пентод.
Условие за извършване на търсенето, както вече приехме,
е предварителният преглед, пробната смяна на лампата и лока-
лизираната вече чрез динамичните методи повреда до границите-
на стъпалото. Пробите, конто са направени, могат да се повторят
в случай на нужда.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): високочестотен сигнал-
генератор, сигналоподавач на спектър от честоти, сигналотърсач,
високочестотен лампов волтметър, универсален волтметър, вери-
гопроверител, /?С-мост, различии резистори и кондензатори,
радиолампа и евентуално междинночестотен трансформатор спо-
ред схемата и модела на радиоприемника.
Пробни точки и очаквани повреди
(фиг. 2.102) при липса на възпроизвеждане.
1. Пробив или силно изменен капацитет на един или повече-
кръгови кондензатори.
Фиг. 2.102. Пробни точки и очаквани повреди в междинночес-
тотното стъпало на радиоприемник „Хр. Ботев Р-Ш-56-Г*
(вариант с EF89)
2. Пълно прекъсване на кръгова бобина, силна разстройка
поради късо съединение или изпадане на ядро.
3. Прекъсване на резистора в заслоняващата решетка.
211
4. Пробив на филтровия кондезатор в заслоняващата решетка.
Пробни точки и очаквани повреди
(фиг. 2.102) при слабо възпроизвеждане
или възпроизвеждане с изкривяване:
1а. Пробив или изменен капацитет на един или повече кръго-
«ви кондензатори.
2а. Частично прекъсване на една или повече кръгови бобини,
късо съединение между навивки или разстройка поради влошено
качество или изместване на ядра.
За. Изменено съпротивление в заслоняващата решетка.
4а. Лоша изолация на филтровия кондензатор в заслонява-
щата решетка.
В междинночестотните стъпала с катодна трупа или филтър в
анодния кръг са възможни също и прекъсвания в съответните
резистори или кондензатори.
Особени случаи
1. Бръмчене, пищене, виене
Причините за тези явления трябва да се търсят във всички
елементи на междинночестотното стъпало, както и в монтажа.
Самовъзбуждането е характерна повреда на междинночестотното
стъпало, която се дължи преди всичко на голямото усилване. В
такива случаи най-напред трябва да се обърне внимание на лам-
пата. Ако не е възможен контрол с пробна лампа, трябва да се
провери най-малко екранизацията. За екран на старите амери-
кански лампи служат метални цилиндри или капаци, стегнати
около лампата с пружиниращ пръстен. Необходимо е да се пре-
гледа връзката им с леглото, в което влизат. Това е един пръстен
или две пружиниращи пластинки, прикрепени към шасито. Ста-
рите европейски лампи от „златната**, „сребърната" и „червената"
серия имат външна метализация, шприцована върху стъклото.
Тя се намира под боята. Тази екранизация се прекъсва често пъ-
ти в основата (до цокъла) или в извода към крачето. Силно нагря-
ване на крачето с поялник често възстановява връзката. Ако
след загряването все още няма връзка, може да се изпробва на-
виване на гол меден проводник в канала, образуван между цо-
къла и стъклото. В краен случай този проводник може да се свър-
же направо със съответното краче.
Необходима е внимателна проверка на всички спойки и про-
водници, като не се пропуска? краищата на екранираните про-
водници.
Самовъзбуждане може да се яви също и при прекъсване на
филтровите кондензатори в анодния кръг, в заслоняващата ре-
шетка или на кондензатора в линията за АРУ.
212
Някои радиотехници премахват самовъзбуждането като раз-
стройват междинночестотните трансформатори. Очевидно е, че
тази практика не може да се препоръча.
2. Прекъсване, пукане, временно измене-
ние на усилването
Причините за тези явления са предимно прекъсвания и къси
съединения в монтажните елементи, радиочастите или опроводя-
ването. За разлика от предишните случаи обаче сега връзките и
късите съединения са временни, самовъзстановяващи се. Най-
вероятни са прекъсвания в екранизацията на междинночестотни-
те трансформатори и на радиолампата.
3. Свистене на две места от скалата
При радиоремонта трябва да се добие навик да се прави при-
слушване на онези две места от скалата, конто отговарят на вто-
рата и третата хармонична на междинната честота. Прислушва-
нето се прави или вечер, при силно поле на предавателите, или
чрез сигналоподаване със сигналгенератор. За междинна често-
та 450 kHz тези точки са 900 kHz и 1300 kHz. Причината за това
явление може да се крие и в смесителното стъпало, но обикновено
междинната честота има по-силно или по-слабо изразени хармо-
нични. Те се излъчват и попадат във входа на стъпалото, където
се смесват с приеманите честоти. Необходимо е отново да се обър-
не внимание на добрата екранизация на стъпалото. В старите
радиоприемници, конто имат лампи с качулки, се проверява
екранираният проводник до качулката, а ако не е предвиден та-
къв проводник, трябва да се монтира допълнително. Понякога
се налага и допълнително екраниране на проводника, който свърз-
ва входния междинночестотен филтър с линията за АРУ.
4. При настройка с э 4 у в с г в у в а г дв а вър
ха на резонансната крива
Това явление се дължи на неправилна настройка или на силно
приближени бобини в някои междинночестотен трансформатор
<силна връзка) — горната бобина се е отлепила и е паднала върху
долната.
5. Слаба чувствителност, глух тон, но
добра селективност
Този случай е обратен на предишния — връзката между боби -
ните е много слаба. Такъв случай може да се яви при отлепване на
долната бобина, след което тя пада по тялото и се отдалечава от
213
горната. При слаба връзка между двата трептящи кръга на един
лентов филтър усилването намалява, но селективността (избпрв-
телност по съседен канал) се увеличава. Освен това пропусканата-
високочестотна лента се стеснява и срязва високите звукови
честоти.
Повредите в междинночестотните стъпала за честота 10,7 MHz
(УКВ'ЧМ) очевидно се покриват с повредите, за конто говорих-
ме. Разликите се отнасят само до междинночестотните трансфор-
матори, но и там няма принципни различия. Трябва да се отбе-
лежи, че повредите в междинночестотните трансформатори за
честота 10,7 MHz са значително по-рядко явление. Те се отстра-
няват при настройката, за която ще говорим в следващата глава.
2.9.8. Повреди в смесителното и осцилаторното стъпало
Смесителното и осцилаторното (хетеродинното) стъпало из-
пълняват съвместна задача да преобразуват всяка честота, по-
стъпила на входа, в определена постоянна честота — междинна.
Осцилаторната честота е винаги толкова по-висока от входната„
че разликата им да е равна на междинната честота.
Като правило за къси, средни и дълги вълни се прилага
т. нар. „умножително смесване". Характерно за него е употребата
на две отделни решетки в смесителната лампа (хексод) — една
за входния сигнал и втора за осцилаторния. За УКВ се изпол-
зува винаги т. нар. „събирателно смесване". Характерно за този
вид смесване е, че входният и осцилаторният сигнал постъпват
в една и съща решетка (най-често триод).
За умножително смесване се използуват почти изключигелио-
комбинирани лампи (ЕСН4, ЕСН11, ЕСН81, 6И1П и др.). Отдел-
на осцилаторна и отделна смесителна лампа има само в някои
много стари радиоприемници.
Комбинираните смесителни лампи са тркод-хексоди и триод-
хептоди. Съществуват и известии различия между лампите във
връзка с това, дали решетката на триодната част (осцилаторна
решетка) е директно свързана с едната управляваща решетка на
хексода (хептода) — третата, или и двете решетки са изведени
поотделно на цокъла и трябва да се свързват външно. Лампите
с отделно изведени решетки могат да се използуват и за други
цели, като например эа междинночестотно усилване (хексодната
част) и за нискочестотно предусилване (триодната част).
В предвоенното радиопроизводство се употребяваха и окто-
ди. Поради едновременното изпълнение на две функции — осци-
латорна и смесителна, от една и съща лампа се говори за „само-
осцилиращ смесител". Всъщност октодната лампа може да се раз-
глежда конструктивно и като триод-хексод с тази разлика, че-
двете системи са евързани серийно. Анодът на триодната система
214
>е надупчен (решетка), за да пропуска електрони за хексодната
система. Поради известно смущаващо действие на напрежението
за АРУ тези лампи в днешно време са изоставени, като са замене-
ни с хептодни лампи или с триод-хексоди.
Схемните решения на смесителните стъпала в транзисторните
радиоприемници са по-малко разнообразии, тъй като транзисто-
рът като триод не предтага много комбинации. Смесването може
да бъде само събирателко. Използуват се предимно схеми на са-
моосцилиращи смесители, а в редки случаи схеми с отделно
осцилаторно и отдетно смесптелно стъпало.
След повреда в изправитетната част и крайното стъпало най-
често се случват повреди в смесителното стъпало. Поради слож-
ността на схемите и го теш я брой елементи тези повреди се от-
криват сравнително трудно. За тяхното отстраняване се налага
използуването на комбинирани методи, в конто сигналоподава-
нето и сигналотърсенето играят съществена роля не само в нача-
лото, когато се търси повреденото стъпало или част от него, но и
до края на ремонтната работа.
Особена грижа съ"дават вълновите превключватели. Тяхното
конструктивно ратог'разие е готямо като се започне от вър-
тящите се галегни превключватели, мине се през различните пре-
включватели с прчтискащи се пластинки (превключватели с „пал-
ци“) и се стигне до съвременните клавишни превключватели.
В много модели радиоприемници и дори в целия асортимент от
даден производствен* период на някои фирми превключвателите
са „ахилесова пета". Поради оксидация и други химични реак-
ции със съставките на въздуха, както и поради „умора" на мате-
риала, контактуването с течение на времето става несигурно.
Замърсяването на контактите и на променливия кондензатор също
е причина за влошаване на качествените показатели на прием-
ника.
Проверката на контактите не трябва да бъде само визуална.
Доброто огъване на пластинките при контактуване, което е до-
казателство за силно налягане, все още не дава гаранция за добра
електрическа проводимост. Налагат се проби с отвертка или ост-
рие.
В реда на вероятните повреди елементите на осцилаторното
стъпало, включително триодната част на смесителната лампа,
се намират преди входните кръгове и хексодната част. Някои
„стари майстори" нарпчат осцилатора „капризното дете на радио-
приемника". Липсата на осцилации се познава по това, че радио-
приемникът засилва чувствителността си към атмосферни и ин-
дустриални смущения, но не може да се настрои на никакъв пре-
давател от един или от всички вълнови обхвати или на част от
даден обхват.
Ремонтът на осцилаторното стъпало изисква голямо внимание
и добро познаване на схемата, защото осцилаторната честота оп-
215
ределя мястото на предавателите върху скалата. Смяната на
монтажни елементи и пробната настройка с ядрата или конден-
заторните тримери води до промяна на местата на предавателите,
а възстановяването на старото положение не се удава лесно.
Тук трябва да се обърне внимание и върху някои стари схемни
решения, в конто серийните кондензатори към осцилаторните бо-
бини (падинги) са също променливи (тримери, квечове). Те слу-
жат за „скъсяване" и помагат за правилното „спрягане“ на осци-
латорните трептящи кръгове с входните. Ето защо се препоръч-
ват повече измервания и разсъждения, преди да се започне работа
с поялника.
1. Транзисторно смесително и осцилаторно стъпало
В транзисторните радиоприемници се използув ат предимно
самоосцилиращи смесители за събирателно смесване. Схемите с
отделно смесително и отделно осцилаторно стъпало са сравнител-
но рядко срещани. Те имат предимството, че смесителното стъпало»
Фиг. 2.103. Самоосцилиращ смесител на радиоприемник ,,Mikki“ (ГДР)
може да се обхване от АРУ, докато при самоосцилиращия смеси-
тел АРУ довежда до постоянна разстройка. С въвеждането на
настолни големи транзисторни радиоприемници обаче се забе-
лязва тенденцията отново да се разшири употребата на отделно-
осцилаторно и отделно смесително стъпало.
На фиг. 2.103 е показано схемното решение на един само-
осцилиращ смесител и на първия междинночестотен трансформа-
тор. Транзисторът работа с общ емитер по отношение на входните
сигнали, и с обща база —като осцилатор. Осцилаторният трептящ
кръг £4С6 е свързан с колектора посредством бобината за обратна
връзка L3. Връзката с емитера става през кондензатора С6, като за
216
намаляване на напрежението до необходимата стойност е изпол-
зувана допълнителна бобина Входният кръг се състои от фе-
ритната антена и втората секция на променливия кондензатор.
Нагаждането към входа (базата) е автотрансформаторно — с
лзвод от феритната антена.
Фиг. 2.104. Самоосцилиращ смесител на радиоприемник „Ехо‘>
На фиг. 2.104 е показана друга схема на самоосцилиращия
смесител и на междинночестотните филтри със съсредоточена се-
лективност. Бобината за обратна връзка също е включена в анод-
ната верига, като е свързана едновременно към трептящия кръг
и емитера (автотрансформаторно през кондензатор).
Двете схеми са предназначени само за един вълнов обхват
(средни вълни).
Други схемни решения могат да бъдат видени в пълните схеми
на транзисторни радиоприемници, поместени в книгата.
На фиг. 2.105 например е показана схема с отделен смесител
и отделен осцилатор за три вълнови обхвата. Това решение по-
зволява смесителният транзистор да бъде обхванат от АРУ. Осци-
латорното стъпало (в схема с обща база) работи и за трите вълнови
обхвата. Обратната връзка е също индуктивна и е съставена с
бобина, свързана в емитерния кръг, и настроен осцилаторен треп-
тящ кръг, свързан с колектора автотрансформаторно — чрез
.междинен извод от бобината. Входът към базата на смесителния
транзистор се превключва за AM и ЧМ (УКВ). В сервизните ма-
териали към тази схема е посочено осцилаторно напрежение
100-7-130 mV за всички обхвати, измерено на трептящия кръг.
Осцилаторното напрежение в транзисторните радиоприемници
обикновено се движи в границите 80-Т-200 mV. За радиоремонтна-
217
та работа е от значение да се отбележи, че транзисторните осци-
латори са по-капризни по отношение на постоянството на ампли-
тудата, отколкото ламповите осцилатори. Автоматичното ограни-
чаване, което се постига при радиолампите посредством аудион-
Фиг. 2.105 ^месително стъпало и входно устройство на радиоприемник
„Мелодия 20“ с отделен осцилатор
ния режим, тук не може да се прилежи. Ограничаването на ам-
плитудите за постигане на по-ниско ниво на хармоничните, а също
така компромпсът между стабилност на честотата и равномерност
по обхвата се решават от избора на схемата и точного оразмерява-
не на елементите. Его защо при ремонтната работа трябва да се
внимава да не се правят промеки в кондензаторите, иидуктивно-
стите или връзките между тях.
Чрез анализа на напрежения се установява дали постоянно-
токовияг режим отговаря на предписания от производителя и
дали транзисторът е в ред. Необходимо е да се използуват ориги-
нални резервни части и монтажни елементи или подходящи за-
местители .
За разлика от радиолампите транзисторите нямат характерш:
и менения на постоянните си напрежения при осцилация. Еми-
терното напрежение действително се изменя малко, но разликата!
е толкова незначителна, че не може да служи за сигурна инфор-
218
мация. По-добре е осцтаторното напрежение да се измерва на-
право с помощта на високочестотен лампов волтметър. За съжа-
ление този ^ред е недостатъчно разпространен. При липса на лам-
пов волтметър може да се задовотим с абсорбционен вълномер
грид-дипмер, включен като абсорбционен вълномер), с конто да
направим проба дали въобще има осцилация. Този уред се из-
работва тесно. Чай-проста е любителската наработка на високо-
честотната приставка към нормален универсален волтметър, която
замества абсорбцчонния вълномер. Тези уреди се свързват ин-
дуктивно към осцилаторната бобина. Освен това може да се из-
мерва и с прост любителски високочестотен волтметър, съставен
ст един микроамперметър с обхват 100 р А и паралелно свързан
високочестотен диод.
Изпробване на осцилатора чрез сигналоподаване се прави при
настройка на местния радиопредавател. В емитера се подава сиг-
нал с честота, която е по-го л яма от входната с толкова, колкото
е междинната честота.
Ако горната граница на осцилаторното напрежение (200 mV)
се прескочи, обикновено се появяват лишения, прекъсване и
разстройки. При преминаване на долната граница (80 mV) осци-
латорът е нестабилен и прекъсва работата си при намаляване на
захранващото напрежение.
При замяна на транзистора трябва да се избира подходящ за-
местител, като се съблюдава маркировката за усилване по ток
или като се измерят усилването и обратният колекторен ток.
Някои производители в своите сервизни материали посочват тран-
зистори, с конто може да се прави замяна, и дават указания
кои резислори и кондензатори е необходимо в такъв случай също
да бъдат заменени.
Трябва да се каже, че както в ламповите, така и в транзистор-
иите смесителни стъпала се явяват сравнително чести и трудни
за откриване повреди. Замяната на части и елементи също изиск-
ва по-голямо внимание.
Сбитият и непрегледен монтаж в радиоприемниците, конто са
с повече вълнови обхвати, все повече затруднява ремонлната ра-
бота. Голяма част от повредите се покриват по своя характер и
ред на веройгностите с повредите в ламповите смесителни стъпа-
ла. Превключвателите са миниатюрни, със сравнително малко
налягане на контактите и следователно са чувствителни към де-
формация, замърсяване и окисляване. Понякога те са трудно
достъпни и пробиге с отоертка трябва да се заменят с проби със
специално изолирано острие. При по-сериозни механически и
електрически повреди, особено в модели с клавишни превключ-
ватели, се препоръчва по възможност да се сменява целият кла-
вишей бобинен блок.
Транзисторните радиоприемници се настройват с помощта на
проментиви кондензатори. Като изключение се срещат и прием-
219
ници с индуктивна настройка. Променливите кондензатори често
са стирофлексни, затворени, поради което обикновено не се за-
мърсяват и не дават къси съединения между пластинките си. Нор-
малните въздушни кондензатори обаче страдат от сидите повреди
както при ламповите радиоприемници. Нещо повече, поради мал-
ките си размери кондензаторите, предназначени за транзисторни
радиоприемници, са по-уязвими.
Повредите на миниатюрните кондензаторни тримери, комплек-
тувани към променливите кондензатори, и особено повредите на
отделяйте керамични тримери, са сравнително чести. Обикновено
се влошава контактът между посребряването и занитения извод
на статора или между среброто и контактуващото перо на ротора.
Прекъсването на контактните връзки в стирофлексните конден-
затори също е сравнително често явление, въпреки че външно
изводите не показват разхлабване. При проби с постоянни кръгови
кондензатори или с кондензатори за „скъсяване" (падинги) ие
бива да се използуват дълги пробни проводници. Пробните кон-
дензатори трябва да се запояват по възможност директно към
платката. Толерансът на тези кондензатори не бива да надмннава
2%.
Ако настройката по скалата е изместена, повредата тлябва
да се търси само в осцилаторния кръг за дадения обхват. Пълна
липса на предаватели по скалата, придружена с повишени ат-
мосферни и индустриални смущения, е сигурно указание за пре-
късване на осцилациите. Наред с кондензаторите се прекъсват
и бобините. Късите съединения между навивките са рядко явле-
ние, но механичните къси съединения в печатния монтаж и извод-
ните краища, получени вследствие деформация, се случват по-
често, отколкото в ламповите радиоприемници с класически мон-
таж.
Замяна с пробни бобини или други елементи се прави само ко-
гато е породено съмнение вследствие на съответно измерване.
С цел запазване на печатната платка се препоръчва да се избягва
отпояването, което е доста трудна и рискована работа, а да се
предпочита отсичане на краищата със секачки и запояване на но-
вия монтажей елемент към тях.
Да разгледаме един пример на пробни точки и очаквани по-
вреди в транзисторно самоосцилиращо смесително стъпало, като
се спрем само на най-вероятните повреди. Отново ще приемем,
че повредата е открита и локализирана чрез динамичните методи
в границите на стъпалото, но когато прилагаме комбинираните
методи, няма да се откажем от повторно сигналотърсене и сигна-
лоподаване.
Използувани измервателни уреди и
пробни радиочасти (по избор): високочестотен сигнал-
генератор, сигналотърсач, сигналоподавач, високочестотен лам-
пов волтметър, грид-дипмер като абсорбционен вълномер, уни-
220
версален волтметър с приставка за висока честота (диоден проб-
ник), осцилограф, сигнал от местния радиопредавател, различи»
резистори и кондензатори и осцилаторна бобина според схемата
и модела.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.104) при липса на възпроизвеждане
или при прекъсване
1. Прекъсване в бобината за обратна връзка или в кръговата
бобина.
2. Прекъсване в емитерния кондензатор.
3. Късо съединение в осцилаторния тример.
Тези повреди са подредени по реда на вероятните повреди само
при условие, че междинночестотните филтри, феритната антена
и транзисторът не се вземат предвид.
2. Лампово смесително и осцилаторно стъпало
Различията между схемните решения при ламповото смесител-
но и осцилаторно стъпало се отнасят предимно до осцилатора.
Основните осцилаторни схеми, конто са се наложили в радио-
приемниците, са:
1) осцилатор с индуктивна обратна връзка между анода и
решетката (Майенер);
2) осцилатор с капацитивен делител по отношение на високатэ
честота, наречен още аноден триточков осцилатор (Колпитц);
3) катоден (автотрансформаторен) триточков осцилатор (Харт-
лей).
Освен тези най-разпространени схеми в старите лампови ра-
диоприемници се срещат, макар и рядко, осцилатори с капацитив-
на обратна връзка (Хут-Кюн), с транзитронна обратна връзка, с
дефазираща лампа и др. Осцилатори с различии варианта на ка-
пацитивна обратна връзка се използуват днес в самоосцилиращи-
те смесители за УКВ.
Доста голямо разнообразие има и в схемите на осцилаторите
за УКВ, особено в първите години от производството на комбини-
раните АМ/ЧМ радиоприемници. По правило тези схемни реше-
ния се отнасят до различии варианта на осцилатори с капацитив-
на обратна връзка (самоосцилиращ смесител за събирателно
смесване).
Освен по вида на обратната връзка осцилаторните схеми се
различават и по други схемни елементи, конто имат значение за
радиоремонта. В някои схеми трептящите кръгове са включени
в решетъчната верига, а в други — в анодната, т. е. местата на
бобината за обратна връзка и на кръговата бобина са разменени.
Съществуват два основни начина за довеждане на постоянного
221
анодно напрежение до анода на осцилаторния триод; серийно —
през бобините на осцилатора, или паралелно — през резистор.
Във втория случай бобините (кръгова или за обратна връзка)
са отделени от анодния кръг с кондензатор. Друго различие се
явява от свързването на трептящите кръгове, респ. на бобините
за обратна връзка на различните вълнови обхвати (КВ, СВ и ДВ)
помежду им и начините на превключване, конто са следствие от
това евързване. Различават се два вида евързване — серийно и
паралелно. Бобините при серийното евързване остават винаги
включени в решетъчния или анодния кръг, но ненужните бобини
при приемане на даден обхват се свързват накъсо. При паралел-
ното евързване ненужните бобини се отделят напълно от реше-
тъчния или анодния кръг. В някои схемни решения бобините за
обратна връзка остават постоянно включени или се превключ-
ват частично, а освен това има решения с една единствена обща
бобина за обратна връзка, разположена между кръговите бобини.
Напрежението за АРУ може да се доведе до входната решетка
на смесителната лампа (при хексодите — трета, а при октодите •—
четвърта) паралелно на входния трептящ кръг (през високоомен
резистор) или серийно — през бобината на трептящия кръг.
Съществуват и смесени решения, при конто за различните
вълнови обхвати се използуват различии схеми на осцилатора.
Така например схемата Колпитц не е много подходяща за къси
бълни, докато за останалите вълнови обхвати има известии пре-
димства. За да се осигури постоянство на амплитудата, в осци-
латорната решетка се свързва гридлик (кондензатор и j-гечен
резистор към катода — аудионна схема). Постоянството на ам-
плитудата е важно условие за осигуряване на равномерност по
•обхватите и за получаване на синусоидално трептене без нали-
чие на хармонични. На стойностите на елементите в гридлика
трябва да се обръща особено внимание при радиоремонта.
Схемите на входните кръгове имат голямо разнообразие и
тях ще разгледаме отделно.
За изследване на осцилатора се прилагат различии измерва-
ния и проби, някои от конто бяха вече разгледани. Сигурни ре-
зултати се получават със сигналоподаване и сигналотърсене.
Измерването с високочестотен лампов волтметър също води до
правплни изводи. Тъй като при процеса на осцилиране на решет-
ката се получава постоянно отрицателно напрежение, а през
утечния резистор тече постоянен ток, може да се направят измер-
вания и с високоомен универсален во..тамлерметър. Трябва да се
има предвид обаче, че включването на уреда изменя режима на
•оецптаторния триод и може да доведе до заблуда. Пробата с волт-
метър, включен на голям обхват, например 600 V по обратного
отклонение на стрелката, беше вече разгледана. Сравнително
сигурно измерване може да се направи с микроамперметър (об-
хват 100р. А) и серийно евързан резистор със съпротивление 100
222
kQ. Свързването става между решетката (отрицателната клема на
уреда) и катода (положителната клема на уреда). Ако не се отчете
ннкакво напрежение или стрелката се отклони слабо в обратна
посока — наляво от нулата (положително напрежение на решет-
ката), това означава, че осцилаторът не трепти. С тези методи„
разбира се, може да се измери големината на постоянното напре-
жение или постоянния ток. Точно измерване при липса на по-
стояннотоков лампов волтметър се прави, като се прекъсне краят
на утечния резистор, който е свързан с катода, и връзката се
възстанови през милиамперметър с обхват 0,5 mA. На мястото
на свързване, паралелно на уреда, се препоръчва да се включи
кондензатор с капацитет 10 nF. Тъй като стойността на утечното
съпротивление /?уТ е позната, тя може да се умножи сотчетения
ток и да се получи точното напрежение на решетката:
L J 1000
Получената стойност трябва да отговаря на напрежението,
посочено в сервизните материали.
Милиамперметърът не бива да се изключва от решетъчната
верига, докато не се проверят осцилациите на всички обхвати и
по цялата скала на радиоприемника. Известии малки разлики на
решетъчния ток се допускат, но рязкото му изменение или пъл-
ното му изчезване е указание за повреда.
При затихване на осцнлацшие на даден вълнов обхват или на
част от скалата трябва преди всичко да се обърне внимание на
смесителната лампа. Причина за това явление може да бъде
намалената емисия на катода. В такива случаи някои специалиста
сменяват утечния резистор или намаляват стойността на анодного
съпротивление, за да псвишат напрежението на анода. Тези мер-
ки не се препоръчват, осген за кратко време докато се намери
необходимата смесителна лампа.
Типична повреда в старите радиоприемници, конто не са по-
чиствани дълги години, е замърсяване или деформираче на пла-
стинките на променливия кондензатор. Това довежда до къси
съединения или повишени загуби в кондензатора за част от об-
хвата му, а в някои случаи на отделяй точки (пукане, хъркане
или изключване на част от обхватите). Такава повреда може да се
случи каг.то с осцилаторната, така и с входната секция на конден-
затора. В някои схеми, макар и по-рядко, осцилаторната секция
е включена директно между анода и шаситои при късо съединение
натоварва недопустимо силно анодния и филтровия резистор.
Подобна повреда беше разгледана като пример при динамичните
методи.
Друга типична повреда в старите радиоприемници, която се
отнася предимно до смесителното стъпало, но може да се случи
и в други стъпала на радиоприемника, е намаляването на капа-
225
цитета в един особен тип стари керамични кондензатори. Става
дума за кръгли или правоъгълни кондензатори с форма на ванич-
ка, напълнена с жълтеникаво смолисто вещество. При остаря-
ване смолата става чуплива, напуква се и пропуска въздух до
сребърния слой- От сероводорода във въздуха, който се изпарява
особено силно при готвене, среброто се сулфатизира. Подобии
реакции стават и с други видове керамични кондензатори, конто
имат незащитено и много тънко посребряване. Сулфатизирането
на сребърните контактни пъпки, конто имат някои превключва-
тели, също е една от вероятните причини за лошо контактуване.
Замяната на серийните кондензатори (падинги) става само с
кондензатори, конто имат същия капацитет и са с толеранс, не
по-голям от 1 -ъ2/%. В противен случай се получава недопустимо
изместване. на предавателите по скалата и лошо „спрягане" —
нееднаква чувствителност по обхвата.
Повредите в осцилаторните и входните бобини, с изключение
на антенните, са по-редки. Докато антенните бобини изгарят или
се прекъсват сравнително често поради атмосферни електрически
явления, останалите бобини страдат от лоши и нечисти спойки.
Те трябва да се проверяват визуално за откриване на прекъсване
на жички от литцендрата. Късите съединения при бобините са
по-рядко явление, отколкото при междинночестотните трансфор-
матори.
Поради липса на резервни части за старите модели радио-
приемници понякога се налага навиване на нови бобини. При
тази ремонтна работа е необходимо да се възстанови първоначал-
ната индуктивност, като се използуват сервизни материали, в
конто са посочени данни за броя на навивките, размерите на бо-
бините и индуктивността. При липса на такива материали е необ-
ходимо да се преброят навивките на повредената бобина или
бобината на друг здрав радиоприемник от същия модел да се ими-
тира по обем и сечение на проводника. Накрая с мост за индук-
тивности или с грид-дипметър трябва да се направи все пак из-
мерване и сравнение на индуктивността. Още по-практично е да
се измери направо резонансната честота. Изменение™ на индук-
тивността на антенните бобини не е толкова критично и може да
се мине без измерване.
При търсенето на повреди в смесителното стъпало подчертано
се налага прилагането на комбинирани методи. Сигналотърсенето
и сигналоподаването не само локализират повреденото смесител-
но стъпало като цяло, но помагат при издирването на повредени
кондензатори и бобини, а накрая са необходими и при настрой-
ката. При прецизна ремонта работа е нужно и измерване на усил-
ването. Анализът на напрежения и токове също е в своята пълна
сила. За да се направят тези измервания, трябва да се уверим
в изправността на смесителната лампа. На лампомера не бива да
се гласува пълно доверие. Ако се касае до стара лампа, която
224
не се намира между пробните части на лабораторията, се препо-
ръчва издирването й от друг редовен радиоприемник.
При измерването на напрежение на първо място стоят анодите
и заслоняващата решетка. При ненормално загряване на фил-
тровите резистори радиоприемникът трябва да се изключи от
мрежата и чрез веригопроверител да се пробват филтровите кон-
дензатори в анодите и заслоняващата решетка.
Бобините, конто са евързани директно в анодните кръгове
^кръгови или за обратна връзка), също могат да се проверят чрез
измерване на напрежението в анода и превключване на вълновите
обхвати. Поради разнообразието на схемните решения винаги се
налага измерването да се прави с едновременно проследяване на
връзките по схемата. В противен случай често се стига до грешни
изводи — например предполага се, че има паралелно евързани
бобини, а те се оказват серийно свьрзани, или за паралелно за-
хранване на осцилаторния анод, а захранването всъщност е през
бобините и пр.
Проверките с пробни кондензатори и резистори също си не-
юбходими при нормалната радиоремонтна работа. За установява-
не на неизвестните стойности на капацитета често се използуват
пробни променливи кондензатори. Така например падингите
могат да се заменят пробно с въздушен кондензатор с капацитет
400-ь500 pF и евентуално евързан към него постоянен конденза-
тор. Порядъкът на капацитета на падингите е 200-=-1000 pF.
Стрелката на скалата се поставя на местния предавател и проб-
ният кондензатор се върти, докато предавателят се чуе. След
това капацитетьт се измерва или се отчита по градуировката на
пробния кондензатор, ако той е предварително градуиран. С
помощта на волтметър, превключен на готям обхват, се извърш-
ва проба за търсене на постоянно напрежение в осцилаторната
решетка, което може при някои схеми да даде информация и за
лошо изолационно съпротивление на решетъчния кондензатор.
В старите радиоприемници този кондензатор се поврежда срав-
нително често. Ако решетъчните бобини са евързани към общия
плюс, лошата изолация на кондензатора създава положителен
потенциал на решетката.
Накрая се проверява и първият междинночестотен трансфор-
матор, който принадлежи толкова към смесителното, колкото и
към междинночестотното стъпало. Чрез измерване на напреже-
ние или съпротивление не може да се установи наличието на късо
съединение между навивките на анодната бобина, но пробив към
екрана се установява лесно.
След тези измервания, ако е необходимо, отново се ,дава ду-
мата“ на динамичните методи. Трябва да се отбележи, че въпреки
всички измервания, извършвани с помощта на статичните мето-
Ди, осцилаторът все пак може да не трепти, а входните кръгове
могат да доставят много слаб сигнал поради лош качествен фак-
15 Радноп-оцравки
225
тор. Сигналоподаването или визуалният преглед с помощта на
лупа имат последната дума при тази ремонтна работа. Влошава-
нето на качествения фактор, както е известно, се дължи на ча-
стички прекъсвания, пробиви и овлажняване в краищата на бо-
бините. Изсушаването със сешоар не бива да се пренебрегва. Мно-
го радиоспециалисти го правят „за всеки случай", тъй като не
отнема много време. Едновременно с подсушаванетэ се прави и
известно почистване от прах.
В по-старите предвоенни радиоприемници твърде много се
използуваха самоосцилиращи смесители с октоди, кат© АК2, ЕКЗ„
6А8 (октод без спираща решетка, който може да се разглежда и
като особен вид хептод) и др. Ролята на оецилаторния триод в-
тези лампи се поема от първата и втората решетка. Схемного
решение на смесително стъпало с такава лампа не се различава
принципно от схемного решение с триод-хексод и поради това
не се явяват особености за радиоремонта. Дори е възможна за-
мяната на стар октод с триод-хексод. Както вече се спомена, те-
зи лампи са изоставени поради известии недостатъци, конто се
появяват особено при къси вълни, когато напрежението на АРУ
е високо. Касае се до разстройка на осцилатора. Този недостатък
с’ пзбягва до голяма степей при употребата на хептоди (седем-
електрода, пет решетки, включително спиращата, но без анодна
решетка за осцилатора), като 6А7, 6AI0C и др. Поради липса на
анодна решетка осцилаторната схема с тези лампи може да бъде
само триточкова с автотрансформаторна връзка към катода. Оста-
на тите два края на бобината се свързват съответно към решет-
ката и шасито.
Тази схемна техника има слабо приложение в старите немски
и голямо приложение в съветските, американский, италианските
и други радиоприемници. Такива схемни решения имат доста го-
лямо приложение и в следвоенното радиопроизводство (миниа-
тюрни лампи, 6ВЕ6, ЕК90 и др.).
Във връзка с развитието на транзисторната техника бяха ре-
визирани някои концепции по отношение на схемните решения
на самоосцилиращите смесители. Старого схващане, че умножи-
телното смесване е изместило окончателно събирателното, беше
разклатено. По подобие на транзисторните схеми бяха създадени
модели на пълноценни радиоприемници със самоосцилиращ пен-
тод.
Както триточковите схеми с хептоди, така и схемите със съ-
бирателно смесване на пентоди или триоди не създават никак-
ви затруднения при радиоремонта. Лошото е само то а. че не ви-
наги се разбира за каква схема се касае и ако радиоприемникът
не е придружен със сервизни материали, може по навяк . а се
направи грешно измерване и да се направят грешни изводи.
Събирателното смесване в схемата се разпознава на пьрво
място по използуваната лампа — пентод или триод, но както.
226
беше споменато вече, има съвременни схемни решения със съби-
рателно смесване, осъществено в хексодната (хептодната) част
на комбинирани смесителни лампи, а също и в триодната част
на ЕСН4, ЕСН81 и др. За по-точно изследване на схемата трябва
да се проследи пътят на входния сигнал и на осцилаторния сиг-
нал. За да е налице събирателно смесване, те трябва да постъп-
ват в една и съща решетка или единият сигнал да се подава на
решетката, а другият — на катода, който е „повдигнат" с високо-
омен резистор.
Примери за различии схемни решения на лампови смесителни
стъпала са дадени на фиг. 2.106. Други решения може да се ви-
дят в пълните схеми на радиоприемници, помсстени в книгата.
Нека разгледаме някои примери на пробни точки и очаквани
повреди в смесително стъпало имащо схемно решение от най-
разпространен вид. Изпробването на антенните и входните кръго-
ве ще бъде разгледано отделно.
Използувани измерва телни уреди и проб-
ни радиочасти (по избор): високочестотен сигналгенера-
тор, сигналоподавач на спектър от честоти, сигналотърсач, уни-
версален волтамперметър, веригопроверител, различии резисто-
ри и кондензатори, съответната пробна радиолампа според схе-
мата.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.107) при липса на възпроизвеждане на
всички обхвати:
1. Прекъсване на анодния резистор в осцилаторния триод.
2. Прекъсване на свързващия кондензатор в анода на осци-
латорния триод.
3. Прекъсване на заглушаващия резистор в осцилаторната ре-
шетка.
4. Късо съединение в една от секциите на променливия кон-
дензатор.
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.107) при липса на възпроизвеждане
на един вълнов обхват:
1а. Повреда на вълновия превключвател в съответната ос-
цилаторна или входна част.
2а. Прекъсване на съответната осцилаторна бобина или на
бобината за обратна връзка.
За. Прекъсване на съответната входна бобина, прекъсване в
началото на антенния кръг, изгоряла антенна бобина.
4а. Прекъсване или силно изменение на скъсяващ конденза-
тор (падинг).
5а. Късо съединение на кондензаторен тример.
227
Пробни точки и очаквани повреди (фиг.
2.107) при слабо възпроизвеждане или
възпроизвеждане с изкривяване на
всички вълнови обхвати:
16. Силна изменено съпротивление на резистора в осцилатор-
ния анод.
Фиг. 2.106. Смесителни стъпала и входни устройства на радиоприемниците
„Ворошилов 504“ (вариант със съветски радиолампи), „Orion 243“, „AEG
411GM" и „Септември Р-Ш-55-3“
26. Утечка на кондензатора в осцилаторната решетка.
36. Силно изменено съпротивление на утечния резистор.
46- Силно изменено съпротивление на заглушаващия резистор
в осцилаторната решетка.
Освен тези най-вероятни повреди (при предпоставката, че е
228
направена проверка с пробна лампа, а повредите в междинноче-
стотния трансформатор са изключени) причина за слабо възпро-
извеждане на всички обхвати може да бъде и резисторът в засло-
няващата решетка (непоказано на фигура!а). При слабо възпро-
Фиг. 2.107. Пробни точки и очаквани повреди в сме>_ителното и о^цпла-
торно стъпало на радиоприемник „Концертино11
извеждане на един обхват повредата трябва да се търси преди
всичко в превключвателя — контакти за съответния входен кръг,
в антенния кръг и в разстройка или лош качествен фактор на съ-
ответния входен кръг. При това поведение на радиоприемника
229
причина за слаба разстройка може да бъде ядрото, тримерът или
бобината (късо съединение между навивки, разсипване на навив-
ките). Освен това поради намален капацигет на падинга или
разстройка на осцилаторния кръг може да е изменено спрягане-
то по подобии причини като във входния кръг.
2.9.9. Повреди в антенните кръгове, входните кръгсве
и високочестотното предусилвателно стъпало
Прехвърлянето на енергия от антената към входа на смесител-
ното или високочестотното предусилвателно стъпало става по
различии начини. В това отношение радиощ иемната техника е
създала голямо разнообразие от схемни решения, ко-, со се полу-
чава поради няколко основни причини:
1) връзката на входните кръгове за различните вълнови об-
хвати с антената (антенните кръгове) е индуктивна, капапитивна
или смесена;
2) входните кръгове са единични или лентови филтри в ста-
рите модели радиоприемници те са с троен променлив конденза-
тор);
3) връзката на входните кръгове за различните вълнови об-
хвати подобно на осцилаторните кръгове е серийна, паралелнс
или смесена, откъдето се явяват и различии схемни решения на
превключването;
4) в някои радиоприемници от висок клас се използува висо-
кочестоТно предусилвателно стъпало с настроени кръгове в
решетката и анода, респ. в базата и колектора;
5) в много съвременни радиоприемници освен външна антена
се използува и въртяща се феритна антена, а в преносимите тран-
зисторни радиоприемници се използува феритна и телескопна
антена;
6) съвременните комбинирани радиоприемници AM ЧМ имат
входни кръгове и вграден дипол за УКВ, а за да може да се из-
ползува общ кабел за външна антена, се предвижда връзка меж-
ду двата входа;
7) съществуват модели на радиоприемници от висок клас с
много вълнови подобхвати, „разлети" къси вълни, „късовълнова
лупа“, както и с фиксирана клавишна настройка на различии
предаватели.
Спиращият кръг за местния предавател, филтрите за междинна
и огледална честота и др. също създават от своя страна разнооб-
разие. Разнообразието на схемните решения се налага както
норади конструктивни причини и по-богати възможностн в об-
служването, така и за получаване на равномерност по обхвата
(равномерност на коефициеита на предаване), висока селектив-
ност по огледална честота, достатъчно широка пропускана лента
230
и малки нзкривявания на звука при силни входни сигнали, Най-
проста е капают ивната връзка (кондензатор между антената и
входните кръгове), но коефициентът на предаване при нея расте
с квадрата на честотата. Индуктивната връзка с антенните боби-
ни има по-голяма равномерност на коефициента на предаване, но
е значително по-сложна.
При силна връзка се получава, общо взето, по-голямо усил-
ване, но по-малка селективност поради влияние на антенннте за-
губи върху трептящите кръгове. От друга страна, големият па-
разитен капацитет на антената може да повлияв разстройващо
върху кръговете или да намали недопустимо много покритието
на променливия кондензатор и с това да стесни вълновите обхва-
ти. Собствената честота на антенните кръгове също влияе върху
равномерността по скалата и не е все едно дали се намира извън
обхвата или в него. Необходимо е, както винаги в техннката,
да се търси компромис.
Индуктивната връзка с антената има най-голямо приложение.
Капацитивната връзка се използува предимно за къси вълни и
по изключение за другите видове вълни.
Входните кръгове на транзисторните радиоприемници са, общо
взето, с по-прости схемни решения, тъй като много модети нямат
къси вълни и изводи за външна антена или собствена телескопна
антена. Освен това феритната антена служи като бобина на вход-
ните кръгове. Съществуват обаче и големи модели с подобхвати
на къси вълни, УКВ, предусилвателно стъпало и др. Високо-
честотно предусилвателно стъпало имат по правило всички ав-
томобилни приемници, както и някои портативни радиоприемни-
ци от висок клас.
Връзката между феритната антена и базата на първия тран-
зистор (самоосцилиращ смесител или високочестотен предусил-
вател) е най-често антотрансформаторна, а по-рядко трансформа-
торна (с отделна намотка). Външната антена се свър ва към
феритната антена капацитивно.
На фиг. 2.105, 2.106 и 2.107 са показани няколко примера
на входни устройства (за транзисторни и лампови радиоприемни-
ци) заедно със смесително стъпало, а на фиг. 2.108 едно тран-
зисторно и едно лампово в. ч. предусилвателно стъпало.
Радиоремонтът на входните устройства зависи преди всичко
от сложността на схемного решение. Има модели с изключително
усложнени входни устройства, чийто ремонт изисква много тър-
пение и опитност. Обединяването на бобините около вълновня
превключвател прави понякога както от старите бобипни блоко-
ве, така и от съвременните клавишни бобинни блокове, направо
казано, една неразгадаема задача. Необходимостта от сервизни
схеми в такива случаи е голяма. Принципните схеми понякога
не са достатъчни за проследяване на веригите и се налага изпол-
зуването на монтажни сервизии схеми.
231
Анализът на напреженията не може да се приложи, тъй като
във веригите липсва постоянна напрежение. Изключение правят
анодните трептящи кръгове на високочестотните предусилвателни
стъпала (ако връзката е Дйректна, а не посредством свързващи
кондензатори или бобини).
Фиг. 2.108. Високочестотни предусилвателни стъпала на радиоприемници-
те „ВЕФ“ и „Рига 10“
Сигналоподаването и сигналотърсенето са ефикасни дотолкова,
доколкото могат да помогнат за откриване на вълновия обхват,
който не е в изправност. За търсене на прекъсвания и къси съе-
динения са в пълна сила простите проби с отвертка и веригопро-
верител.
Необходимо е да се проверяват антенните филтри за междинна
честота, спиращият кръг за местния предавател (в старите радио-
232
приемници), дроселите, кръговите бобини и кондензаторите,
променливият кондензатор, вълновият превключвател и др.
Съмнителните кондензатори се заменят с пробни (ако не се
разполага с /?С-мост). Резисторите за притъпяване на характе-
ристиките на кръговете се дават пробно накъсо. Заедно с антенни-
те бобини и те могат да бъдат прекъсвани вследствие атмосферни
електрически явления или неправилна връзка с електрическата
мрежа. Пробивите на антенни кондензатори също са сравнително
често явление.
При сигналоподаване се препоръчва да се започва с използу-
ване сигнала на местния предавател. С антенния щекер се пипа
точка след точка, като се започне от решетката на смесителната
или предусилвателната лампа и се стигйе до антенната букса.
Ефикасно е и първоначално сигналоподаване със сигналоподавач
на спектър от честоти. Накрая идва високочестотният сигналге-
нератор, с който може да се подават силни сигнали, проникващи
и през трептящи кръгове с лош качествен фактор. При тези изслед-
вания трябва да се внимава обаче за правилната настройка на
сигналгенератора и радиоприемника.
Особено внимание трябва да се обръща на феритната антена,
която въпреки солпдния си външен вид често крие свои специ-
фични повреди. За да може да се прави настройка в единия край
на обхвата, бобината обикновено е подвижна (цялата или малка
част от нея). При разхлабване, отлепване или намеса на неспе-
циалист се получава груба разстройка. Прекъсването на краища-
та на бобината също е често явление, което се дължи на меха-
ничного им натоварване при разхлабване на бобината.
Сигналоподаването в радиоприемниците с феритна антена мо-
же да се прави както директно, така и индуктивно. За тази цел се
навиват няколко навивки върху кутията на радиоприемника,
ако се касае за малък преносим приемник, или към приемника се
приближава друга феритна пръчка с навита върху нея бобина,
свързана с изхода на сигналгенератора. Двете феритни пръчки
трябва да бъдат успоредни, за да се индуктира максимално на-
прежение. Броят на навивките върху излъчващата феритна пръч-
ка трябва да бъде малък (3-ь5 навивки), за да се избегне резонан-
сът в обхватите на сигналгенератора. По същия начин се подават
и сигнали със спектър от честоти.
2.9.10. Повреди в УКВ-предусилвателното, смесителното и
осцилаторното стъпало
В радиоприемниците от първите години на УКВ/ЧМ-техника-
та ее използуваха същите схемни решения на смесителното стъ-
пало както за AM. Обхватът на УКВ се поместваше в схемата
наравно с останалите обхвати. Разлпката се състоеше само в по-
233
лучецата междинна честота. Високочестотните предусилвателни
стъпала за УКВ също бяха такава рядкост, каквато и подобните
стъпала за AM. По-късно се въведе отделно смесително стъпало
за УКВ.
С развитието на телевизията се явиха нови проблеми, тъй като
иървите хармонични на осцилаторната честота за УКВ попадат
в картината и я влошават. Трябваше да се вземат мерки против
йвмъчването на хармонични честоти. В АМ/ЧМ радиоприемници-
те се въведе предусилвателно стъпало с лампите EFI4, EF41,
ЕС92, ЕСС81 или 6НЗП. От друга страна, се явиха проблеми за
ибВйшаване на чувствителността и потискане на шума, конто
нажожиха употребата на отделно УКВ-предусилвателно и отделно
йиесително н осцилаторно стъпало (У KB-приставка, тунер) със
схймно решение, което се различава от класическото смесително
стъяало. Събирателното смесване се наложи поради голямата сме-
еятелна стръмност, която предлага.
Голяма стръмност и ниско ниво на собствения шум се постига
с един триод като самоосцилиращ смесител (събирателно смесва-
не) в схема с общ катод и втори предусилвателен триод в схема с
о&ца решетка. За известен период от време господствуваше двой-
ният триод ЕСС81, докато беше безвъзвратно изместен от триода
ЕСС85, конто се наложи поради по-малкия си капацитет между
даете системи (0,008 pF срещу 0,4 pF). С това излъчването се на-
мели значително. Отделната заслоняваща кутия на ЕКВ-тунера
също представлява етап от борбата против излъчването.
Като оставим настрана голямото разнообразие на схемните
решения в миналото, трябва да отбележим, че и днес въпреки
спазването на посочените основни принципи и употребата на един
и сыци лампи има доста усложнени и неразбираеми схеми. У нас
има сравнително малко чуждестранни комбинирани радиоприем-
ници АМ/ЧМ, но и в ремонтната практика поради наличието на
два стандарта за УКВ са необходими пренастройки. За тази цел,
както и за целите на радиоремонта, се налага предварително разу-
чаване на схемите. При наличието на добри сервизни материа-
ли това разучаване може да отпадне, но за съжаление търговците
все още не обръщат внимание на радиоремонта и не изискват та-
кива материали от производителите. На специалистите по радио-
ремонти не остава нищо друго освен да се въоръжават с повече
теоретични познания.
Нека разгледаме накратко някои съвременни схемни решения.
УКВ-приставката на фиг. 2.109 работи с_индуктивна настрой-
ка на осцилаторния и аноднпя входен трептящ кръг. Високочес-
тотният предусилвател е свързан по схема, която е със заземена
междинна точка. Така се повишава входного съпротивление на
лампата и се изпълнява условието за стабилна работа. Конденза-
торът С]0 служи за неутрализация. Вторият триод работи като
самоосцилиращ смесител. За премахване на излъчването от осци-
234
латора е използувана схема с капацитивно симетриране. Анодният
трептящ кръг на високочестотния предусилвател е свързан с ос-
цилатора посредством капацитивен делител, съставен от С12,
входния капацитет на лампата и монтажния капацитет. Тези ка-
пацитети заедно с С13 образуват мост за балансиране на осцила-
торното напрежение, Напрежението, което- се създава в единия
диагонал на моста, не създава никакво напрежение в другия диа-
нал. Точно в този втори диагонал е включен входният настроен
кръг.
УКВ-приставката на фиг. 2.20 работи също с индуктивна на-
стройка на осцилаторния и анодния-трептящ кръг. Високочестот-
ният предусилвател е свьрзан по схема, която е с общо рещетка.
Това се налага и от конс.руктивни съображения, тъй като при-
ставката е с печатан монтаж и условията за добра екранизация
между входните и осцилаторните кръгове са ограничени. Вход-
ният кръг се настройва чрез подвижно алуминиево ядро в средата
на обхвата — 70 MHz. Вторият триод работи като самоосцилиращ
смесител.
Транзисторните КВ-тунери имат схемни решения, в конто се
използува опитът, придобит от ламповата техника. За разлика
от ламповите схеми обаче в тях преобладават схемите с обща ба-
за, използувани и в двете стъпала — предусилвателно и смеси
тел но.
На фиг. 2.110 е показана схемата на УКВ-приставката на
българския транзисторен радиоприемник „Мелодия 20“. Настрой-
ката е индуктивна. Предусилвателното стъпало работи също като
смесителното — по схема с обща база. Връзката между антенния
и входния кръг е индуктивна, а съгласуването е оптимално по
мощност. То е постигнато с капацитивен делител С78С79. Тримерът
С81 служи за донастройка. Положителната обратна връзка е на-
гласена по амплитуда и фаза посредством С85, С8б и Z,222. Индук-
тивността и тримерът С81 се настройват, за да се постигне
спрягане с осцилаторния кръг. Диодът служи, както и в предиш-
ната схема, за ограничаване на разстройката при силно входни
сигнали. През 7?16g той се запушва за слаби сигнали и започва да
действува над 200 mV. Т?167 в колектора на осцилаторния тран-
зистор намалява влиянието на изходния капацитет върху осци-
латорния кръг и стабилизира честотата.
Ремонтната работа над ламповите и транзисторните УКВ-
тунери се извършва на два етапа. По-грубите повреди се устано-
вяват чрез анализ на напреженията, а останалите — чрез сигнало-
подаване, извършвано едновременно с настройката. Честотномо-
дулираните УКВ-сигналгенератори (вобелгенератори, вобуло-
скопи) се срещат рядко в лабораториите и на практика, когато се
касае само до тунера, най-често се минава само с анализ на
напреженията и евентуална настройка „на ухо“.
Обикновено при измерване с универсалния волтметър осцила-
235
236
Фиг. 2.109. УКВ-пристазка па българските радиоприемами! „Орфей1, „Гспцерт“ и др.
циите спират (ако въобще стъпалото осцплира). При аналт а на
напреженията обаче не се търсп информации за дпнамичния
режим и затпхването на оспилаципте няма значение. Изключение
прави измерването на осцилаторна га решетка, на която при нор-
Фиг. 2.110 X hE-приставка на радиоприемник „Мелодия 20“
мал на работа на осцилатора има постоянно отрицателно напре-
жение. С включване на уреда осцилациите спират и напрежението
изчезва. Ето защо тук „има думата“ ламповият волтметър или
измерването на тока в ,.студения“ край на решетъчния резистор.
Най-важното при радиоремонтната работа е повредените части
и елементи да се заменят с оригинални или точно отговарящи
по електрически данни и големина на сменяваните. За монтажни-
те проводницн е в сила правилото: нито един проводник не бива
да бъде по-дълъг от една стотна част от дължината на вълната.
Това практически означава 3 ст. Освен това трябва да се помни,
че връзките с шасито не са избрани по механически, а по елек-
трически съображения и не бива да се променят. Всяка нова
част трябва да се свързва с шасито на същото място, където е
била свързана старата. В противен случай работата на тунера се
поставя под въпрос, а освен това може да се появи излъчване.
Смяната на лампи налага почти винаги да се прави избор между
няколко нови лампи, въпреки че всичките са от един и същи тип.
В транзисторните УКВ-тунери статистиката сочи, че по из-
ключение повредите се дължат на първо място на транзисторите.
Трябва да се започне с измерване на изводите на двата транзис-
тора. Преди всичко се препоръчва измерване на високочестотното
напрежение на емитера на самоосцилиращия смесител. За тази
цел може да се използува високочестотен лампов волтметър, лю-
бителски конструиран високочестотен волтметър (диоден проб-
ник с микроамперметър) и други любителски уреди. Често пъти
обаче поради големия си входен капацитет дори и фабричните
лампови волтметри загасяват осцилациите, а по-добри резултати
се получават при измерване с универсален волтметър и резистор
с възможно по-голямо съпротивление, свързан направо към кле-
237
мата на уреда. Със свободния край на резистора се докосва еми-
терът, а другата клема се свързва с проводник (3 ст) към шаси-
В такъв случай, разбира се, се измерва постоянно напрежение и
трябва предварително да се знае как се променя то при осцили-
ране. Промяната по начало е много малка.
2.9.11. Повреди в системата за АРУ и в индикатора
за настройка
Неправилната работа на системата за АРУ най-често е свър-
зана с повреди в демодулаторното стъпало, а действието на елек-
тронния индикатор за настройка („магическо око“) от своя страна
зависи от АРУ и съответно от цялата високочестотна част на
радиоприемника.
Схемните решения за получаване на напрежение за АРУ бяха
разгледани едновременно с демодулаторното стъпало. Повредите,
конто се явяват изолирано от тази връзка на АРУ с останалите
стъпала, засягат само един или няколко резистора и кондензато-
ра, обслужващи АРУ и електронния индикатор за настройка.
Анализът на напрежения при АРУ, както вече беше изяснено
на други места, изисква много голямо съпротивление на волтме-
търа. В линията на АРУ се намират резистори със съпротивления
от порядъка на 0,5-ъ2 MQ, а понякога и повече. Освен това то-
ковете са нищожно малки. В транзисторните радиоприемници
съпротивленията са от порядъка на 10-е-100 kQ, но за сметка на то-
ва напреженията са малки и отново се явява нужда от високоомни
уреди за измерване. Поради това, че обичайните универсалии
волтметри имат голяма консумация, напрежението за АРУ пада
веднага с включване на уреда и често пъти въобще не може да
се индикира, а какво остава за едно по-точно измерване. Препо-
ръчва се използуването на волтметър с вътрешно съпротивление
50 kQ/V и повече. Такъв волтметър има вътрешно съпротивление
5 MQ на обхват 100 V и дава задоволителен резултат по отно-
шение точността на измерване. Измерването с постояннотоков
лампов волтметър, разбира се, е за предпочитане. Тъй като из-
мерването в линията на АРУ покачало не изискваголяматочност,
може да се препоръчат и не много прецизни любителски лампови
волтметри и високоомни приставки към универсалния волтме-
тър.
За значението на закъснителния кондензатор с капацитет
10 000 pF-b0,lp.F и за пробите при неговата замяна вече се го-
вори при повредите в демодулаторното стъпало. Тук трябва са-
мо да се спомене.че е твърде удобно в лабораторията предвари-
телно да се подготви набор от кондензатори, конто да се превключ-
ват с многостъпален превключвател. Този набор може да служи
238
между другого и за тгроби в линията на АРУ, конто се налагат
при нечетливи и нетюзнати стойкости на елементите.
Напрежението за АРУ се измерва първоначално без сигнал.
Волтметърът се включва с отрицателната клема към линията за
АРУ, а с положителната — към шаси. При измерване в тран-
зисторни радиоприемници поляритетът е обратен, тъй като на-
прежението за АРУ е положително. След това радиоприемникът се
настройва на достатъчно силен предавател или се подава сигнал
от сигналгенератора (или сигналоподавач на спектър от честоти).
Напрежението за АРУ при сигнал достига 10-е-ЗО V за ламповите
и 0,1 — 1,0 V—за транзисторните радиоприемници. Има и много
транзисторни радиоприемници със съвсем слабо действие на АРУ.
При тях е нормално напрежението да е от порядъка на десетина
микроволта. Работата на АРУ може да се наблюдава и с електрон-
яия индикатор на настройка.
Точен контрол върху действието на АРУ се прави, като се из-
ползуват съответните сервизни материали — характеристики за
напрежението на АРУ като функция на входного напрежение в
антената. Това, разбира се, вече се отнася към измерване на ка-
чествените показатели на радиоприемниците.
За индикация на настройката в най-старите радиоприемници
се използуваха електромеханични уреди (милиамперметър със
засенчваща въртяща система) или специални глимлампи. Милиам-
перметърът се включваше директно в анодния кръг на регули-
руемата междинночестотна лампа, а глимлампата — в съответна
високоомна верига, отклонена от сыция аноден кръг.
Подобии електромеханични устройства се използуват и в ня-
кои съвременни транзисторни радиоприемници. В последно време
се създадоха полупроводникови светлинни индикатори с ниско
напрежение на захранване (светодиоди).
Електронните индикатори за настройка са доста разнообразии
по отношение формата на екрана, формата на светлинните ивици
и начина на движението им („детелина“, „двойка детелина“, „пе-
перуда4', ,,лента“, „игла'1, „удивителна" и др.). В радиоприемниците
намират приложение лампите АМ2, EMI, ЕМЗ, ЕМ4, ЕМ11,
ЕМ34, ЕМ72, ЕМ84, 6Е5С и др. Съществуват и комбинирани
лампи, конто освен индикаторна система съдържат и пентодна
система за нискочестотно предусилване (EFM11).
Повреди в електронния индикатор за настройка се търсят са-
мо когато светлинните ивици не реагират или реагират слабо,
а останалите стъпала на радиоприемника функционират нормал-
но. Изключение се прави, когато триодната система на самия
индикатор се използува за нискочестотно предусилване (АМ2).
Такива схемни решения се срещат само в най-старите радио-
приемници. В тези случаи ремонтната работа се покрива с търсе-
нето на повреди в нискочестотното предусилвателно стъпало. В
останалите случаи се прави преди всичко измерване на напре-
239
женията и се проследява решетъчната верига и връзката на ин-
дикаторната лампа с диода, респ. линията за АРУ. Закъснител-
ният кондензатор в решетката се проверява за наличие на късо>
съединение и за утечка. Ако индикаторната лампа има катод,
„повдигнат" от шаси чрез катоден резистор и кондензатор, тези
елементи трябва също да се проверят. Замяната с пробна лампа е
необходимо начало на тази ремонтна работа.
В някои стари радиоприемници е предвиден регулатор за яр-
костта на електронния индикатор, който се намира на задния ка-
пай на приемника.
Успешни проби се правят и чрез сигналоподаване в решетката
на индикаторната лампа, в решетката на междинночестотната
лампа или в антенната букса.
Като най-вероятни повреди на първо място се посочват анод-
ните резистори и филтровите кондензатори в анодната верига
(Верига за анода, отклонителните стълбчета и светлинния ек-
ран). Прекъсване на захранването въобще е най-вероятно. В ня-
кои схемни решения за захранване на индикаторната лампа се
използува напрежение от заслоняваща решетка на някоя друга
радиолампа, обикновено междинночестотната. В такъв случай
филтровата трупа е вече проверена или е безпредметно да се про-
верява поради правилното функциониране на останалите стъпа-
ла. На второ място най-вероятни са прекъсванията и пробивите
в решетъчната верига.
При стрелковите индикатори на настройката най-често се по-
врежда самият микроамперметър.
240
3. НАСТРОЙКИ
В някои случаи се касае не за настройка, а по-скоро за про-
верка на настройката.
В процеса на търсене на повреди също се налага да се правят
частички настройки.
Сигналите на сигналгенератора „проникват" през радиоприем-
ника и тогава, когато стойностите на капацитетите и индуктив-
ностите не се различават съществено от предписаните, но каче-
ствените показатели на радиоприемника не са такива, каквито
трябва да бъдат. Необходимо е да се направи повторно сигнало-
подаване, като се започне от демодулятора и се свърши с антен-
ната букса, през време на което последователно се донастройват
високочестотните сърцевини и тримерите, докато се получи мак-
сималната чувствителност на радиоприемника. За правилно из-
вършване на настройката е необходим съответен сигналгенера-
тор, аутпутметър и подходящи инструменти — неметални отверт-
ки, ключета и др.
Най-добра настройка особено на осцилатора се получава то-
гава, когато се ползуват сервизните инструкции на производи-
теля.
3.1. ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА НАСТРОЙКА
За настройка на радиоприемниците по правило се използува
високочестотен сигналгенератор с честотна модулация и аутпут-
метър. Пълна и точна настройка може да се направи само при
наличие на високочестотен сигналгенератор, който да генерира
всички честоти от обхватите на радиоприемника, както и неговата
междинна честота. За настройка на комбинирани АМ/ЧМ-радио-
приемници е необходим и втори сигналгенератор за УКВ с честот-
на модулация (вобелгенератор, вобулоскоп).
За груба настройка може да се използуват и сигналите от
радиопредавателите. Такава настройка се прави доста често,
особено от начинаещите радиотехници, и то за съжаление не само
когато е необходимо, а дори като правило. Факторите, конто пре-
чат на правилната работа при такава настройка, са многоброй-
ни. Преди всичко пречи постоянната дълбочина на модулацията,
поради което известии изгледи за успех има само при настройка
„на слух", както и при използуване на електронния индикатор
на радиоприемника.
16 Радиопоправки
241
Сигналгенераторът има скала, по която генерираната честота
може да се отчете с достатъчно голяма точност. Високочестотните
сигнали се модулират със сигнали с постоянна ниска честота,
конто може да се прислушват и да се измерват с аутпутметър.
Дълбочината на модулацията е постоянна. Голямо значение има
също и възможността да се отнемат от сигналгенератора раз-
личии напрежения, като се започне например от 1 р V и се стигне
до 1 V- Точната градуировка на атенюатора дава възможност за
измерване на усилването и чувствителността на радиоприемника.
Сигналгенераторът обикновено е комплектуван с изкуствена
антена, която се свързва към изходния кабел. Ако такава антена
не е предвидена от производителя, тя се изработва любителски,
като се свържат в серия резистор (400 Q) с блоккондензатор (200
pF). Тези два елемента имитират достатъчно точно електрическите
качества на една нормална антена, която влияе до известна сте-
пей върху входните трептящи кръгове. Изкуствената антена е
необходима само когато сигналът се подава на антенната букса,
но може да се използува и при подаване на сигнал в други точки,
тъй като не пречи на настройката, а само отдели галванически
сигналгенератора от радиоприемника.
Ухото трудно различава малки промени в силата на звука,
особено в областта на по-големи мощности. Ето защо се налага
употребата на аутпутметъра.
За връзката на сигналгенератора с ламповите и транзисторни-
те радиоприемници и за свързването на аутпутметъра към тех-
ния изход бяха дадени подробни указания при сигналоподаване-
то. Връзката на сигналгенератора с феритната антена в транзи-
сторните радиоприемници, както видяхме, може да се направи
по различии начини: капацитивно към входния кръг, индуктивно
чрез допълнителни навивки върху феритната пръчка на феритната
антена или чрез приближаване на отделна феритна пръчка, чиито
навивки са свързани със сигналгенератора. Последният начин
има предимството, че не внася разстройка върху входния кръг,
поради което трябва да се предпочита.
Инструментите за настройка са съвсем прости и всеки радио-
техник трябва да си ги набави или изработи сам. Поради това,
че такива инструмента не се предлагат на нашия пазар, много
техници си служат с метални отвертки. Тази практика не може
да се препоръча. Инструментите за настройка не бива да бъдат
метални, защото влияят върху трептящите кръгове. Обикновени
метални отвертки могат да се използуват само по изключение,
предимно когато се касае за настройка на тримери, конто са със
заземен ротор.
Комплектът инструменти за настройка следва да съдържа
пластмасови отвертки със съответни диаметри и размери на острие-
то. Освен това са необходими пластмасови кухи ключета за ви-
сокочестотните ядра с четириъгълни и шестоъгълни глави. За
242
наработка на тези инструменти е най-добре да се използуват по-
листирол ни пръчки и тръбички. Подходящи са и други по-твърди
пластмаси, като например ебонит. Изработката става чрез горещо-
формиране и изпилване или само с помощта на металорежещи ин-
струменти — бормашина, пила, часовникарски пилички и Др.
Полистиролът трябва да се обработва бавно, за да не се размек-
ва. Освен отвертките и кухите ключета за настройка е необходи-
мо също едно малко каучуково чукче за почукване върху лампи-
те и другите радиочасти и една т. нар. „магическа пръчка“.
Това е пластмасова пръчка, подобна на отвертките за настройка,
с прикрепено алуминиево или медно парче в единия край и пар-
че високочестотна стомана (например ферит) — в другия.
С помощта на „магическата пръчка" се установява още преди
да се върти ядрото на даден трептящ кръг, дали той е разстроен
и в коя посока е разстройката — намалена или увеличена индук-
тивност. Когато в бобината се вкара медното парче, индуктив-
ността намалява. Ако при това кръгът се настройва по-добре,
трябва след изваждане на пръчката стоманеното ядро да се отвие
навън. Ако при вкарване на високочестотното стоманено парче
се получава по-добра настройка, тогава кръгът е намалил индук-
тивността си и ядрото следва да се навие навътре. Ако кръгът се
разстройва както при вкарване на медното парче, така и при вкар-
ване на високочестотното стоманено парче, тогава настройката е
добра.
„Магическата пръчка" е твърде удобна и за разпознаване на
онази бобина от бобинния блок, която работи в момента. Най-
сигурно се открива осцилаторната бобина, тъй като тя <-е раз-
стройва силно при вкарване на кой да е край от магическата
пръчка в нейнотоелектромагнитнополе. Включената входна боби-
на се открива, като едновременно с вкарване на „магическата
пръчка" се наблюдава поведението на индикатора за настройка.
При разстройката нй входните кръгове светлите ивици на „окото“
се раздалечават, тъй каю напрежението за АРУ намалява. Рязко
изменение на силата на звука, разбира се, не бива да се очаква.
При настройка на кръговете за УКВ се забелязва не само сму-
щаващото влияние на металните инструменти, но дори и на ин-
струментите за настройка, изработени от пластмаса, която има
големи високочестотни загуби или е с голяма диелектрична кон-
станта. Както пермеабилитетът, така и диелектричната константа
на инструмента влияят върху индуктивността и капацитета на
трептящите кръгове за УКВ. Преди да се избере материалът за
УКВ-инструменти, е добре той да се изпробва, като се вкарва
в осцилаторната бобина. Обикновено се получава значителна
разстройка освен в случайте, когато пластмасата (например поли-
стирол) има приблизително такива електрически качества, как-
вито има въздухът.
243
3.2. ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА НАСТРОЙКА
Работата по настройката на радиоприемниците не се затрудня-
ва от факта, че когато входиият кръг е настроен на даден преда-
вател, осцилаторният кръг трябва да бъде настроен на честота,
която е по-голяма от входната толкова, колкото е междинната
честота. Посоченото условие обаче трябва да се изпълнява за всич-
ки предаватели, т. е. по цялата скала и на всички обхвати. Га-
ранЦия за спазване на това условие, въпреки че входната и ос-
цилаторната секция на кондензатора са монтираии на една ос
и се движат одновременно, идва преди всичко от правилната на-
стройка на различните помощни елементи — ядра на бобините,
тримери, падинги. Настройката се прави по контролните точки,
дадени върху скалата или в сервизните данни.
При настройката на междинночестотните филтри се срещат
сравнително по-малко трудности. Изкуството на настройката се
състои преди всичко в правилното „спрягане11 между входните и
осцилаторните кръгове. Неправилната намеса на радиотехника
в настройката на осцилаторните кръгове причинява често пъти
допълнителни главоболия. Необходимо е да се помни, че осцила-
торната честота определи мястото на предавателите върху ска-
лата. Това важи дори в случайте, когато всички останали кръгове
са разстроени. Влиянието на останалите кръгове се изразява
главно в намалена чувствителност, респ. мощност. Освен това
трябва да се знае, че настройката с високочестотните ядра (L-
настройка) и настройката с кондензаторните тримери (С-настрой-
ка) не са равностойнп помежду си и всяка има своето значение.
Чрез просто разсъждение или преместване може да се види,
че кондензаторният тример, свързан паралелно към променливия
кондензатор, ще играе много по-голяма роля тогава, когато про-
менливпят кондензатор е „отворен*1 — има минимален капацитет,
отколкото, когато е „затворен11. Ако кондензаторният тример има
например максимален капацитет 30 pF, това прави около 50°о
от целия кръгов капацитет, тъй като началният капацитет на про-
менливия кондензатор плюс капацитетът на монтажа и входният
капацитет на лампата също дават сума от порядъка на 30 pF.
Същият кондензаторен тример покрива само 6% от пълния ка-
пацитет на променливия кондензатор (порядък 500 pF). Така че,
когато променливият кондензатор е затворен, приемникът се на-
стрейва с високочестотните ядра.
Работата по настройката се облекчава твърде много, когато
радиоприемникът е в състояние да обработва силни модулирани
сигнали, подадени на антенната букса. Достатъчно е модулира-
щият тон да се чува, макар и слабо, във високоговорителя. В
такъв случай сигналгенераторът остава свързан към входа на
радиоприемника през цялото време на настройката. При много
силна расстройка на радиоприемника, което се случва рядко в
244
практиката, също се препоръчва сигналгенераторът да се свързва
към входа и да се подава сигнал с максимално напрежение. След
това се опитва груба настройка „на слух", докато модулиращият
звук се чуе във високоговорителя. Предварителната настройка
Ф1г. 3.1. Различии положе!''я на настройващите е. ечснти,
при коню настройката не е <игурна
„на слух" спестява много време. Тя процьлжава дотогава, докато
се установи максималната възможна сила на звука. След това се
включва аутпутметърът р се извършва фина донастропка. При то-
зи метод на работа сигналгенераторът остага постоянно вклю-
чен към входа, а не се мести в различии точки на схемата.
Настройката с кондензаторчите тримери или високочесго ните
ядра е сигурна само тогава, когато не е досгигнаг техният макси-
мален пли минимален капацитет, респ. индуктивност. При въз-
душните тримери двете положения на ротора, конто огговарят па
минимален и максимален капацитет, се разпознават лесно. Подо-
бен е и случаят с високочестотпите ядра на бобините, обаче по-
ложението на ротора в керамичнитс кондензаторни тримери,
което отговаря на минимален и максимален капацитет, често се
забравя. На фиг. 3.1 са показани трите споменати елеменга за
настройка в положение „минимум" и „максимум". Ако при настрой-
ката се достигни ня кое от посочените във фигурата положения, е
необходимо да се потърси причината за това и да се види дали
не се касае за пропусната повреда. Необходимо е да се направят
проби с по-големи тримери, с допълнителни кондензатори, със
замяна на кондензатори и пр.
При настройката на междинночестотните трансформатори
следва да се познаваг някои съществени практически правила.
Междинночеслолните трансформатори са съставени най-често от
два свързани трептящи кръга — лентови филтри- Тяхната задача
е да пропускат определена честотна лента, като напрежението
между две гранпчни честоти па резонансиата крива остава по
възможнос г" постоянно, а краищата на крива га се спускат стръм-
но надолу и отразяват всички честоти извън пропусканата лента.
Тези свойства се гарачлирал- при определен качествен фактор на
евързаните трешящп кръгове и при ciporo определен коефицнечг-
245
на връзката. Най-често употребяваната форма на лентови филтри
е показана на фиг. 3.2 — четири разреза на една и съща кон-
струкция с различно положение на високочестотните ядра. Във
всичките четири случая бобините са настроени на еднаква индук-
Подкритична Надкритична
(слаба) (силна)
връзка Връзка
Критична (средни)
връзки
Фиг. 3.2. Различии възможни положения на
ядрата на междннночестотни трансформатори
при настройка в резонанс
тивност, т. е. кръговете са в резонанс за междинната честота.
Индуктивната връзка обаче е различна. Най-слаба е връзката в
първия случай, а най-силна — във втория. В първия случай се
постига най-тясна лента, а във втория — най-широка. Останалите
два случая са електрически равностойни помежду си. По отноше-
ние на пропусканата лента те заемат средно място.
Коефициентът на връзката и съответно на това пропусканата
лента зависи, разбира се, не само от положението на ядрата,
а и от разстоянието между бобините. Така например при настрой-
ка, която отговаря на първия начин, показан на фигурата, може
да се постигне и широка лента, ако бобините са разположени до-
статъчно близо една до друга. Конструкторите определят раз-
стоянието между двете бобини най-често с оглед настройка по
първия начин — и двете ядра извадени навън. За да не се правят
грешките, показани на фигурата, се препоръчва преди настрой-
ката двете ядра да се отвият, колкото е възможно по-навън. При
навиването им навътре трябва да се спира, щом се достигне резо-
нансът. Това правило има обаче и известии изключения. В някои
радиоприемници, макар и рядко, се използуват лентови филтри
с разстояние между бобините, оразмерено за „подкритична връз-
ка“ (слаба), а са настроени на „критична" (средна) или „надкри-
тична" (силна) връзка. Ето защо е необходимо да се съблюдават
246
сервизните материали и да се проверява положението на ядрата
преди настройката.
В по-големия брой конструкции, както казахме, междинно-
честотните филтри работят с извадени ядра навън. Разстоянието
между бобините в такъв случай е
подбрано така, че да се осъществя-
ва „критична11 (средна) връзка. Та-
кава конструкция може да се раз-
познае, ако се махне екраниращият
капак на междинночестотния транс-
форматор. Разстоянието между бо-
бините трябва да бъде 4 ст (фиг.
3.3) . По-малко разстояние означава
„надкритична" връзка, а по-голямо—
„подкритична11.
Други затруднения се явяват поради
при въртене на ядрата не се забелязва
ходкого напрежение на лентовия филтър
Фиг. 3.3. Разстояние между
бобините в междииочестотен
трансформатор, предназначен
за
критична
връзка
известно време
промяна — из-
това, че
никаква
остава постоянно. Това
значи, че се намираме на правата част от резонансната крива.
Очевидно е, че в такъв случай трудно може да се реши къде точно
да се остави ядрото. Еднозначна и сигурна настройка може да се
направи, когато при настройката на единия се премахва влия-
нието на другня трептящ кръг. Това става чрез заглушаване с
подходящ товарен резистор. Паралелно на бобината се свързва
една 7?С-верига, съставена от резистор (50 kQ) и кондензатор
(1000 pF) в серия.
Други особености на настройките са свързани с действие™
на АРУ. Предназначение™ на АРУ, както знаем, е автоматически
да измени усилването в зависимост от средното изменение на вход-
ного напрежение. При настройка на даден резонансен кръг АРУ
компенсира до известна степей усилването и се противопоставя
на добре изразения резонансен връх максимумът в аутпут-
метъра не може да се отчете. Ето защо е необходимо по време на
настройката действие™ на АРУ да се пзключи. Това става, като
линията на АРУ се свърже с шаси. От друга страна обаче, е въз-
можно напрежението на АРУ да служи за индпкиране на на-
стройката, п и като то е толкова по-голямо, колкото по-точна е
самата настройка. Този начин позволява да се използуват сиг-
налгенератори без модулатор. Ака радиоприемникът няма соб-
ствен електронён индикатор за настройка, може да се прибег-
не до отделен уред, съдържащ „магическо око11, което се захранва
с малък токоизправител направо от мрежата.
При настройките са валидни следните общи правила.
1 Когато положението на стрелката отговаря на мястото на
предавателите върху скалата, не трябва в никакъв случай да
се настройват осцилаторните кръгове. Настройка на осцилатора
не се прави и тогава, когато всички предаватели са изместени в
247
една посока и на еднакво разстояние от стрелката. В такъв слу-
чай се касае за изместване на самата стрелка, т. е. налице е меха-
ническа, а не електрическа повреда.
2. При променлив кондензатор, отворен до края или близо до
края, входните и осцилаторните кръгове се настройват с три-
мерите (С-настройка), а при кондензатор, затворен до края или
близо до края, се настройват с високочестотните ядра (А-настрой-
ка). Известии изключения по отношение настройката на осцила-
тора се правят при някои стари радиоприемници, конто са с про-
менливи падинги.
3. Винаги се завършва с С-настройка.
4. Преди точната настройка с аутпутметър се препоръчва
груба настройка „на слух“.
5. Настройката не бива да се смята за сигурна, ако тримерите
или ядрата показват максимум на аутпутметъра, когато са в
крайни положения.
6. За да се избегне неправилна настройка с високочестотните
ядра, те трябва да се отвиват преди настройката, колкого е въз-
можно по-навън, а при навиването им да се спира веднага, щом
се достигне резонансът (задминаване и леко връщане назад),
без да се търси по-нататъшна втора резонансна точка. Тук трябва
обаче да се съблюдават изключенията, за конто вече говорихме.
3.3. ПОДГОТОВКА ЗА НАСТРОЙКА
За да се извършп правилна настройка, е необходимо радио-
приемникът да се подготви по следния начин:
1. Всички повреди трябва да бъдат предварително отстранение
Евентуалните частички настройки, конто са били необходими
при отстраняването на повредите или при измерването на усил-
ването, не изключват необходимостта от обща пълна настройка.
Освен електрическите повреди следва да бъдат отстранени и ме-
ханическите като например повредите на скалния механнзъм.
Освен това е необходимо да се провери дали се движат високо-
честотните ядра за настройка. Ако те са блокирали, повредата
трябва да се отстрани, като се използуват препоръките, дадени в
главата „Работа с поялник и механическа работа при радиоре-
монта".
2. Екраниращите кутии на трептящите кръгове и филтри е
необходимо да бъдат поставени на местата им и да бъдат оконча-
телно затегнати. И най-малкото възможно изместване води до
разстройка.
3. Радиоприемникът трябва да бъде комплектуван с лампите,
конто ще останат в него. Пробните лампи следва да бъдат замене-
ни. Това правило има толкова по-голямо значение, колкото е
248
по-висока честотата на стъпалото и има най-голямо значение при
УКВ.
4. Потенциометърът за сила на звука се „отваря" докрай (на
пълна сила), за да се използуват по-слаби сигнали от сигналге-
нератора, коею има известии предимства при отчитане макси-
мума на сигнала.
5. Ако радиоприемникът има изменяема селективност или тон-
регулатори, комбинирани с изменяема селективност, се избира
по-тясна лента височините се отрязват. В такъв случай се
намалява затруднението, което се дължи на не добре изразен
максимум.
6. Линията за АРУ се свързва към шаси, като се внимава при
избора на точката. Най-сигурно е да се свърже накъсо общият
закъснителен кондензатор. Грешно е филтровият кондензатор да
се свързва накъсо в решетъчната верига на една от лампите, тъй
като АРУ остава да действува за другата лампа. Изключение се
прави тогава, когато се настройва по напрежението за АРУ или
се настройва със съвсем слаби сигнали. В транзисторните радио-
приемници обикновено се регулира само един транзпсюр (ако
няма отделен осцилатор), така че забележката по отношение из-
бора на точка от линията за АРУ има друго значение. Това пра-
вило е съвсем общо. Инструкции!е в сервизните материали, както
и някои схемни решения (АРУ със задръжка, двустранно АРУ и
др.) налагат по-особени мерки. Някои производители препоръч-
ват АРУ да се изключи чрез подаване на отрицателно преднапре-
жение от батерийка.
7. На изхода на радиоприемника се свързва аутпутметър (ако
не се наС1ройва по напрежение на АРУ).
8. Сигналгенераторът се свързва през изкуствена антена към
антенната 65 кса и буксата „земя“. В някои случаи се използува
и допъ шителен блокиращ кондензатор или резистор. Сигналът
се регулира първоначално гака, че да се чува във високоговори-
теля, но не много силно. Ако радиоприемникът не е в състояние
да усилна достатъчно поради разстройка на входните кръгове,
тогава сигналгенераторът се свързва към входната решетка на
смесителнота лампа, респ. към базата на смесителния транзи-
стор.
9. Всички необходими инструмента за настройка, както и
мостчето с 7<С-верига и крокотцлни щипки в края, ко°то служи
за заглушаване на съответните филтри, се подреждат на работната
маса.
10. Настройката започва винаги в посока от демодулатора
към входа. Найнтп;ед се настройва последният междинночесто-
тен филтър (дсмодулаторният) и се стига до филтъра за междин-
на честота. свързан кем антенната букса.
249
3.4. ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН РЕД НА НАСТРОЙКАТА
Настройката започва с проверка на междинночестотния усил-
вател (при изключен осцилатор), след което се преминава към
осцилатора и входните кръгове. Да предоположим, че със сигнал-
генератор, конто покрива всички обхвати между 150 kHz и 30
MHz, се настройва стандартен шесткръгов суперхетеродин за
AM. Модулиращата честота е 400 (800) Hz, а дълбочината на мо-
дулацията— 30°о. Атенюаторът дава възможност за стъпално и
плавно изменение на изходното напрежение между 10 pV и 1 V.
Сигналгенераторът няма собствена изкуствена антена, поради
което се налага свързване през 7?С-верига 400П и 200 pF. При
допускане на известна малка приемлива грешка може да се из-
ползува и още по-опростена изкуствена антена — кондензатор
200 pF за средни и дълги вълни и резистор 100П за къси въл-
ни.
Редът на настройка е следният:
1) втори (демодулаторен) кръг на последний междинночесто-
тен трансформатор;
2) първи (аноден или емитерен) кръг на последний междин-
ночестотен трансформатор;
3) втори (решетъчен или базисен) кръг на първия междинно-
честотен трансформатор;
4) първи (аноден или емитерен) кръг на първия междин-
ночестотен трансформатор;
5) осцилаторни кръгове за различните обхвати (ако положе-
нието на предавателите върху скалата е нормално, тази настрой-
ка се изоставя);
6) входни кръгове за различните обхвати; те трябва да се
„спрегнат" със съответните осцилаторни кръгове;
7) филтър за междинна честота.
При максималното отклонение на стрелката всички кръгове
се настройват на резонансна честота, с изключение на филтъра
за междинна честота, свързан с антенния кръг, който се настрой-
ва по минималното отклонение. Настройката се започва „на слух“,
без особено наблюдение на стрелката на аутпугметъра (ако той е
включен), и се завършва с възможно най-прецизно отчитане вър-
ху скалата на аутпутметъра. През време на настройката „на слух",
а понякога и при настройката с аутпутметъра трябва да се нама-
лява входного напрежение на сигналгенератора, тъй като при
настройката усилването се повишава и силата на звука става не-
поносима. Аутпутметърът се включва на обхват 30 V (ако е вклю-
чен през разделителен блок в анода) и в края на настройката е
необходимо да дава максимално отклонение 16 V, за да може
да се отчете и чувствителността на радиоприемника. При това
положение (50 mW изходна мощност при изходно съпротивление
5500Q) отчетената чувствителност в р V отговаря на дефинираната
чувствителност по стандарта.
250
3.5. НАСТРОЙКА НА ЛАМПОБИ РАДИОПРИЕМНИЦИ АА1
Начинаещнте радиотехници отдават недостатъчно внимание
на междинночестотния усилвател и обикновено се задоволяват с
настройка „на стух". Освен това твърде често не се спазва пред-
писаната междинна честота, тъй като не може да се схване пра-
вилно нейното значение. Да не говорим за заглушаването при из-
ползуване на ftC-мостче, за изключването на АРУ, за внимание-
то върху измеияемата селективност, положението на високо-
честотните ядра и други действия, конто са точно показателят за
владеене на изкуството да се настройва правилно. Трябва да се
знае, че настройката на междинночестотния усилвател има го-
лямо значение за чувствителността, мощността, селективността
и качеството на звука на приемника. При невярно избрана меж-
динна честота не може да се постигне правилно „спрягане" и рав-
номерността по скалата страда въпреки добрата настройка на
входните и осцилаторните кръгове.
Някои специалисти препоръчват междинночестотният усилва-
тел да се настройва със сигнал, подаден на входната решетка на
смесителната лампа. Връзката на решетката с входните кръгове
трябва да се прекъсне и входът на лампата да се направи аперио-
дичен чрез утечен резистор със съпротивление 20 kQ, свързан меж-
ду решетката и шасито. В старите смесителни лампи с качулка
отпояването се спестява, като се свали капакът на качулката.
Тази практика днес е изоставена, но трябва да се препоръча тога-
ва, когато на входа има лентови филтри (някои стари радиоприем-
ници с троен променлив кондензатор), а също и тогава, когато се
настройва с осцилограф и се наблюдава точната форма на резо-
нансните криви.
Ако поради силна разстройка се наложи сигналът да се подаде
временно на решетката на смесителната лампа (или на решетката
на междинночестотната лампа), не се вземат мерки за изключва-
не на входните кръгове.
Когато не се разполага със сервизни материали за настройка,
може да се приеме с достатъчна сигурност, че филтрите от демо-
дулаторния междинночестотен трансформатор не си влияят един
на друг. Това се дължи на заглушаващото действие на диода.
Ето защо тези филтри могат да се настройват без никакви предва-
рителни мерки. Когато се дойде обаче до следващите филтри —
между смесителната и междинночестотната лампа, трябва да се
внимава. Неправилната настройка на филтрите с „критична" и
„надкритична" връзка довежда до влошаване на акустическите
качества срязване на високите звукови честоти. Особено труд-
на е правилната настройка на филтрите с „надкритична" връзка,
тъй като тяхнаТа резонансна крива има два върха. От двете стра-
ни на междинната честота има честоти, при конто се получава по-
голямо напрежение на изхода, отколкото при действителната
251
междинна честота. Настройката е трудна и тогава, когато филтри-
те пропускат равномерно цялата лета, например 12 kHz („кри-
тична връзка"). В такъв случай, като се започне от /=/мч—
6kHz и се стигне до/—/мч+6 kHz, не се чувствува никакъв резо-
нансен врт х (максимално отклонение на стрелката). Fto защо
винаги когато се настройва първият междинночестотен трансфор-
матор (или първият и вторият — при осемкръгов голям радио-
приемник), се вземат мерки за заглушаване, като се използува
7?С-мостчсто (50 kQ и 1000 pF). Добри практически резултати се
потучават и при заглушаване само с резистор (50 kQ) или при
разстройка само с кондензатор (200-=-400 pF). В отделни случаи
обаче този метод не дава добри резултати. Трябва не само да се
предпочитат серийно свързаните резистор и кондензатор (50 kQ и
100 pF), но и да се внимава резисторът да бъде свързан към „топ-
лия“ край на филтърэ. Освен това проводникът от резистора до
крокодилната щипка не бива да бъде по-дълъг от 2—3 ст, а сама-
та щипка трябва да е миниатюрна. Щипката се втиква в тръбич-
ка от гголационен материал (ако самата тя не е изолирана), за
да може да се свързва без опасност от токов удар и към перото,
което има анодно напрежение. Когато се настройва единият фил-
тър, се заглушава индуктивно свързаният към него втори фил-
тър и обратно.
Ако настройваме нормален шесткръгов радиоприемник, необ-
ходимо е да се придържаме към следната схема.
1. Втори междинночестотен трансформатор (без да се вземат
мерки за заглушаване):
а) настройва се диодният (демодулаторният) филтър;
б) настройва се първият (анодният) филтър.
2. Първи междинночестотен трансформатор:
а) настройва се решетъчният филтър, без да се вземат мерки
за заглушаване на анодния филтър (в анодния кръг на смесител-
ната лампа);
б) настройва се анодният филтър (в анодния кръг на смеси-
телната лампа), като се вземат мерки за заглушаване на решетъч-
ния филтър.
Ако настройката се прави както обикновено със сигналге-
нератор, свързан към антенната букса, вълловият превключвател
се поставя на средни вълни и входът се настройва на средата на
обхвата (променливият кондензатор е отворен наполовина).
Така се подхожда винагл когато в сервизните материали
няма други инструкции.
Необходимо е да се внимава много дали не се явява леко по-
стоянно пищене. В такъв случай се налага междинната честота
да се измести малко от предписаната.
Влиянието на сигналгенератора върху настройките трябва да
се изключи напълно не само чрез употреба на кондензатори и
резистори (или изкуствена антена), но и чрез добро екраниране
252
и свързване на екранировката на кабела към шаси. Изкуствената
антена също следва да бъде обхваната от екранировката. Излъч-
ването от кабела и ипдукт! вните връзки с междинночестотната
лампа довеждат до грешни настройки.
В някои сервизни инструкции, както и в практиката на някои
лаборатории, изключването на АРУ се прави, като от батерия
4,5 V се подава постоянно пред-
напрежение съгласно свързва-
нето^на фиг. 3.4 Понякога се
прави настройка и без изключ-
ване на АРУ, като се работи с
много’слаби сигнали.
Непосредствено след настрой-
ката на междинночестотния
усилвател може да се настрои
и филтърът за междинна често-
та в антената. В някои радио-
приемници има „спиращ кръг“
(паралелен филтър), а в други
— „поглъщащ кръг“ (сер иен
филтър). Настройката се прави
с ядрото или тримера (според
конструкцпята) по минимално
отклонение на стрелката. Сиг-
налът с междинна честота за
тази настройка се подава задъл-
жително на антенната букса.
Ако настройката на междин-
ночестотния усилвател е напра-
вена със сигналгенератор, свър-
зан към входната решетка на
смесителната лампа, не бива
да се забравя възстановяване-
Фиг. 3.4. Премахване действието на
АРУ с помощта на батерия и рези-
стор
то на връзката с входните кръгове и премахването на помощния
утечен резистор, имащ съпротивление 20 kQ.
Някои съвременни радиоприемници са конструирани със слож-
ни тройни и четворни межцинночестотни филтри. В такива слу-
чаи се настройва по предпясанието на производителя. Принц-
път за настройка на входния и изходния филтър от всеки междин-
ночестотен трансформатор е същият — прави се заглушаване с
7?С-мост. Трудностите се дължат главно на филтрите, конто са
свързани в средата на целия междинночестотен трансформатор.
Те работят най-често като поглъщащи (серийни) трептящи кръго-
ве. Обикновено тези кръгове се настройват на честоти, конто не
се погриват с междинната честота. Те имат за цел да оформят по
даден начин резонансната крива и влияят съществено върху ка-
чеството на звука. Настройката на такива филтри обикновено се
253
прави с осцилограф и вобелгенератор (или друг тип честотен мо-
дулатор). Получената крива на екрана на осцилографа се сравня-
ва с предписаната от производителя.
Ако се касае за по-прост троен филтър, който има три кръга,
настроени на междинна честота, се използуват два 7?С-моста за
заглушаване. При настройката на единия филтър останалите два
се заглушават.
Към настройка на осцилатора се прибягва само в случай че
положението на стрелката върху скалата не отговаря на приема-
ните честоти. Освен това трябва да бъдат спазени известии пред-
'варителни условия:
1) да се направи окончателна настройка на междинночестот-
ния усилвател;
2) да се провери дали изместването не е равномерно по цялата
скала и да е възможна корекция чрез преместване на стрелката;
3) да се провери дали не се касае до пропусната повреда в ос-
цилатора, например намален капацитет на скъсяващия конден-
затор (падинг);
4) да се провери дали поради утечка в решетъчния конденза-
тор разстройката не се бърка със загасване на осцилациите в
•единия край на скалата (на всички обхвати или на даден обхват).
Преди да започне работата по настройка на осцилатора, е не-
обходимо да се припомни кои елементи служат за това и каква
роля играят. Настройващите елементи са обикновено два за всеки
обхват — високочестотно ядро на бобината и паралелен конден-
затор (тример). В някои стари радиоприемници по изключение се
използуват и променливи падинги. С всеки от тези три елемента
се настройва само на определена точка от скалата.
По-голямата част от радиоприемниците имат върху скалите си
или върху рефлектора под тях знаци (маркировки), по конто се
прави настройката. Тези знаци принасят голяма полза, стига да
се открият от радиотехника или да са посочени в сервизните ма’
териали. За съжаление знаците не са унифицирани (чертички,
триъгълничета, правоъгълничета, букви и др.). На различните
модели радиоприемници и на различните им обхвати има по една
или две такива маркировки. Една маркировка се слага тогава,
когато другата се покрива с крайното положение на променливия
кондензатор. Само някои стари модели радиоприемници имат по
три точки за настройка. Това са радиоприемници с променливи
падинги.
При издирването на маркировките трябва да се знае, че в
краищата на скалата може да има и други знаци, конто обикно-
вено са същите по форма, но с друго предназначение. Те служат
за установяване на крайното положение на стрелката. Понякога,
предимно за дълги вълни, знаците за крайно положение на стрел-
ката се припокриват със знаците за настройка (крайни маркиров-
254
ки), тъй като стрелката трябва да сочи тези знаци при напълно
отворен или напълно затворен кондензатор.
Използуването на сервизните материали, в конто има точни
данни за настройката на осцилатора, разбира се, е за предпочи-
тане.
Когато липсват сервизни материали и точки за настройка вър-
ху скалата, може да се пробва настройка на точки, конто се на-
мират малко по-навътре от краищата на обхвата. На средни вълни
обикновено се избират точките 600 kHz и 1500 kHz. На 600 kHz
се настройва с ядрото, а на 1500 kHz — с тримера, като се следи
за максималното отклонение на стрелката на аутпутмеъъра. На-
стройката се повтаря няколко пъти, като се завършва с тримера.
Ако радиоприемникът има променлив падинг, този падинг
може да се използува за настройка на средата на скалата, напри-
мер на 1000 kHz. В някои случаи обаче падингът е свързан серий-
но към променливия кондензатор, а не към бобината. При такива
схемни решения падингът служи за настройка в дълговълновата
част на скалата, а на средновълновата се настройва с високо-
честотните ядра. Така например за един модел на Korting се да-
ват следи ите указания за настройка на осцилатора:
дълги вълни — падинг 150 kHz, бобина 200 kHz, тример 300 kHz;
средни вълни — падииг 600 kHz, бобина 1000 kHz, тример 130 kHz;
къси вълни — падинг 6 MHz, бобина 12 MHz, тример 15 MHz.
Променливият падинг, както виждаме, дава възможност за
настройка на три точки. Близко до ума е да се предположи, че
триточковата настройка създава условия за по-голяма прециз-
ност от двуточковата, тъй като двете криви (изменението на често-
тите на осцилатора и на входа като функция на движението на
стрелката по скалата) се пресичат в три точки. Практиката оба-
че показва, че триточковата настройка е твърде неудобна както
за производителите, така и за сервиза. По-голямата прецизност
изисква по-голям обем работа, който от своя страна създава
по-голяма вероятност за груби грешки. Премахването на про-
менливите падинги в съвременните радиоприемници е „добре
дошло“ за работниците в сервиза.
Точките за настройка могат да се определят чрез метода на
Чебишев. В такъв случай настройката е точна въпреки липсата
на сервизни материали. Според метода на Чебишев точките лежат
симетрично от двете страни на средната честота на обхвата.
Средпата честота е
г fнач +Ар
Двете точки за настройка се намират на честота, по-голяма и
по-матка т средната честота с
I 7.4 fКР $1,3,1
’ 4
255
Трябва да се отбележи, че скалите на старите радиоприемни-
ци по начало не съвпадат с новото разпределение на предавате-
лите. При настройка на такива радиоприемници не трябва да се
обръща внимание на наименованията, а само на честотите, респ.
на дължината на вълните. Обрыцането на дължината на вълната
в честота става по познатия израз
300 000
“ /[kHz] ’
Най-трудният проблем при настройка на осцилатора се явя-
ва тогава, когато се наложи да се смени променливият конден-
затор. Ако новият кондензатор няма напълно сыцата конструк-
ция, не може да се разчита на правилна настройка. Необходимо
е да се избере кондензатор, който има поне сыция максимален
капацитет и приблизително същата форма на пластинките. В слу-
чай че кондензаторът е заменен с неоригинален, се предпочита
скалата да не отговаря на настройката, но да се запази добрата
чувствителност и мощност на радиоприемника. Усилията се на-
сочват преди всичко върху доброто ,.спрягане“ между осцилатор-
ните и входните кръгове.
Пример
Като инструкция за правилна настройка на осцилатора в съ-
временните радиоприемници може да се посочи едно извлечение от
сервизните материали на различии производители, което матема-
тически би се назовало „средно аритметично". Инструкцията се
отнася до радиоприемници с „двуточкова“ настройка, за конто
няма нито сервизни материали, нито маркировки върху скалата.
Започва се с проверка на положението на стрелката. За тази
цел е необходима една лентичка от гетинакс с дебелина 0,6 mm.
Тя се поставя между роторните и статорните пластинки на осци-
латорната секция на променливия кондензатор и кондензаторът
се отваря напълно, докато лентичката се притисне добре (фиг.
3.5). Целта е да се избегне повторно припокриване на пластин-
ките, а. е. кондензаторът да бъде отворен точно на минимален
капацитет. При това положение стрелката на скалата трябва да
се намира точно на крайната маркировка. Ако не е предвиден
знак за това, се използува крайната точка от разграфяването.
Ако маркировката е на другия дълговълнов край на скалата,
тогава кондензаторът се затваря напълно и пластинките на ро-
тора се притискат силно с гетинаксовата лентичка, така че да се
изравнят напълно със статорните пластинки, без да хлътват по-
навътре (ако конструкцията дава възможност за това). Стрелка-
та се нагласява точно на маркировката. После ръчните регула-
тори за настройка на радиоприемника се поставят в положения,
конто са вече известии от настройката на междинночестотния
256
IbnUHQKt
г,бтт
Фиг. 3.5. Псставяне на
ливия кондензатор в
ние на минимален капацитет с
помощта на гетинак ова лен-
тичка
промен-
псложе-
L-настройка и се завърш-
усилвател: изменяема селективност — на тясна лента, регулятор
за сила на звука — напълно отворен, АРУ — изключено по
един от възможните начини и пр.
Сигналгенераторът се свързва към антенната букса. При на-
стройка на радиоприемници за постоянен и променлив ток се взе-
мат мерки срещу токов удар, като
се работи с разделителен трансфор-
матор или в краен случай сигналге-
нераторът се свързва към шасито на
радиоприемника през кондензатор
с капацитет 1 pF (фиг. 3.6, ляво).
Кондензаторът може да се свърже и
парателно на предпазния конденза-
тор на радиоприемника — между
шаси и букса „земя“ (фиг. 3.6 дяс-
но).
Настройката се прави по макси-
малното отклонение на стрелката
на аутпутметъра, като се започва с
ва с С-настройка. В повечето модели радиоприемници най-напред
се настройва дълговълновият обхват, а накрая — късовълновият.
Допускаме, че радиоприемникът, конто сме взели за пример, е
такъв.
Настройка чрез високочестотните ядра на осцилаторните боби-
ни (L-настройка):
дъл!И вълни — на точка 1800 m (166,7 kHz);
средни вълни — иа точка 522 m (574 kHz);
къси вълни — на точка 45 m (6,67 MHz).
Настройка с тримерите (С-настройка):
дълги вълни — иа точка 1200 m (250 kHz);
средни вълни — на точка 231 m (1300 kHz);
къгн въпгИ — I’.. ючка 19 m (15,79 MHz)
Много точна настройка може да се направи, като се използу-
ват същите точки и се работи по т. нар. „метод на двата сигнал*.
генератора11. Към сигналгенератора, който генерира входните
честоти, този метод предвижда да се свърже паралелно още един
сигналгенератор, настроен точно на междинната честота. Моду-
латорите на двата генератора се изключват. Освен това в края на
паралелно свързаните кабели (или между антенната букса и
,,земя“) се свързва затихващ резистор със съпротивление 10 Ю.
При настройката се получава тон, чиято честота представлява
разликата между двете честоти — междинната честота на единия
сигналгенератор и междинната честота, получена в радиоприем-
ника. Точната настройка се познава по изчезването на тона (или
по минималното отклонение на стрелката). Тонът изчезва то-
гава, когато двете междинни честоти се уеднаквяват напълно.
Редът на обхватите, който се препоръчва в примера, може да
7 Ради»поп »
257
се използува за голяма част от радиоприемниците. Съществуват
и много схемни решения, при конто е все едно с кой обхват се за-
почва настройката, но за да се спести подробно проучване на схе-
мата, може да се спазва посочената последователност. Като из-
Фи1. 3.6. Свързване на кондензатор с капацитет 1 |*F при настройка на
радиоприемници за постоянен и променлив ток
ключение се срещат схеми, при конто трябва да се эапочва със
средни или къси вълни. В тази насока не може да се дадат повече
примери, тъй като схемите са твърде разнообразии.
На първо място трябва да се предпочита настройка, която се
прави по предписание от сервизни материали. На второ място
може да се използуват точките и редът в примера или точките
•да се пресметнат. В случай на неуспешна работа следва да се
проучи схемата и да се намери друг ред на обхватите, като се ана-
лизира как си влияят елементите за настройка един на друг.
Проучването е особено необходимо при серийно свързани осци-
латорни кръгове.
Не бива да се забравя, че настройките на всеки обхват трябва
да се повтарят по няколко пъти, като се завършва винаги с С-
настройка. Указание, че е безпредметно по-нататыпното повто-
рение на операциите, е намаленото до минимум взаимно влияние
между С-настройката и £-настройката.
Входните кръгове се настройват само след окончателната на-
стройка или проверка на осцилатора. Най-напред е необходимо
сигналгенераторът да се свърже апериодично към входната ре-
шетка на смесителната лампа. Връзката с входните кръгове се
25*
прекъсва и между решетката и шасито се свързва резистор със
съпротивление 20 kfi. Радиоприемникът се настройва последова-
телно на честотите, отговарящи на точките за настройка на осци-
латора. След настройка на честотата от първата точка връзката
с входните кръгове се възстановява и сигналгенераторът се пре-
мества на антенната букса, като не се забравя изкуствената ан-
тена. После се прави L- или С-настройка в зависимост от това,
на кой край на обхвата се работи. Операциите се повтарят за два-
та края на обхвата, като се препоръчва на всеки обхват да се пра-
вят по няколко настройки и да се завършва с С-настройка. Необ-
ходимо е да се загуби разстройващото влияние на L-настройката
върху С-настройката и обратно.
При настройка на лентови филтри, йаквито имат някои стари
радиоприемници (познават се по тройния променлив конденза-
тор), е необходимо да се прибягва до заглушаване с 7?С-мостчето
или до разстройка с кондензатор с капацитет 200-i-250 pF. Заглу-
шаването се прави винаги, тъй като всички лентови филтри на
входа работят „надкритично" (силна връзка).
Действието на АРУ трябва да се изключва по същите начини,
конто се използуват при другите настройки. Изключение се пра-
ви в случайте, когато се настройва с „магическото око" на радио-
приемника, с отделен електронен индикатор или с постояннотоков
волметър по напрежението на АРУ.
Високочестотните предусилвателни стъпала се настройват по
същия начин, като се спазва редът — от смесителното стъпало
към антената.
При настройка на късовълновите обхвати трябва да се внимава
да не се правят грешки поради това, че върху скалата се появя-
ват и огледалните честоти, както и другите хармонични на основ-
ната честота (разликата между осцилаторната и приеманата че-
стота на късовълновите обхвати е малка). Огледалната честота е
равна на сбора от входната честота и удвоената междиина
честота:
/огл =/вх +2/мч.
Ако на входа се подава например честота 15,79 MHz (точка
за настройка 19 ш) и радиоприемникът работи с междинна честота
468 kHz, трябва непременно да се провери дали радиоприемникът
не е настроен погрешно на огледалната честота:
/оГЛ= 15,79 MHz+2.468 kHz= 16,72 MHz (17,9 m).
Проверката се прави, като винаги след настройката на даде-
на честота (в случая 15,79 MHz) се пресмята огледалната честота
и тя се търси на съответното място на скалата. Това, че огледал-
ната честота се чува почти толкова силно, колкото и основната,
не бива да предизвиква учудване, тъй като входните кръгове са
прекъснати и входът на смесителната лампа е направен аперио-
дичен.
g59
Когато връзката се възстанови и сигналгенераторът се пре-
месги на антенната букса (през изкуствена антена или само през
резистор със съпротивление 100Q), може да се измери и избира-
телността (затихване, селективност) за огледалните честоти. Това
е отношението между напрежението на сигналгенератора с основ-
ната честота и напрежението на сигналгенератора с огледалната
честота, конто се подават на входа, за да се получи еднакво от-
клонение на стрелката на аутпутметъра при 50 mW изходна мощ-
ност. В стандарта това отношение е изразено в децибели.
За да не се прави отделно измерване на качествените показа-
тели, в края на настройките .може да се измери и чувствителността
на радиоприемника. Чувствителността за всеки обхват е изразена
в|микроволти при 50 mW-изходна мощност (16 V на изхода при из-
ходно съпротивление 5500 kQ — за Други стойности на изходното
съпротивление вж. таблицата в глава 5).
Измерване на качествените показатели трябва да се прави след
окончателно привършване на настройките.
В някои сервизни инструкции се препоръчват и други начини
на настройка. Твърде често например се работи само със сигнал-
генератор, свързан към антенната букса (през кондензатор с ка-
пацитет 200 pF за дълги и средни вълни и през 100 pF — за къ-
си).В този случай обикновено сигналите за настройка на входните
вериги са изместени малко от точките за настройка на осцила-
тора.
3.6. НАСТРОЙКА НА ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНИЦИ AM
Настройката на транзисторните радиоприемници не се разли-
чава съществено от настройката на ламповите радиоприемници.
Пълна или частична настройка се налага винаги в края на радио-
ремонтната работа, а не само ари смяна на транзистор, както
често се изтъква. Разбира се, в много случаи се касае не до на-
стройка, а по-скоро до проверка на настройката, което може да
се направи и чрез измерване на качествените показатели, без
да се въртят елементите за настройка. Старнте радиоприемници
по правило трябва да се настройват.
Условията и редът за настройка се покриват напълно с посо-
чените условия и ред за ламповите радиоприемници.
Подаването на сигнали, както вече се каза, става чрез индук-
тивна или капацитивна връзка с входния кръг. КапаЦитивната
връзка при големи радиоприемници, конто имат букса „антена“
и „земя“, се прави през същата изкуствена антена, която се из-
ползува и за настройка на лампови радиоприемници. За автомо-
билни приемници се препоръчва изкуствена антена, направена
по схемата на фиг. 3.7. В зависимост от схемного решение линия-
та на АРУ се блокира чрез свързване накъсо или чрез прекъева-
260
не. Когато това не е възможно поради нарушаване на връзките в
базата на регулирания транзистор, се работи със слаби сигнали,
без да се прекъсва действието на АРУ.
Междинночестотните трансформатори в транзисторните радио-
приемници са двукръгови лентови филтри както в ламповите ра-
диоприемници или еднокръгови
филтри с трансформаторна връзка
към базата. Често се срещат и мно-
токръгови филтри (със съсредоточе-
на селективност). Лентовите филтри
работят обикновено с критична връз-
ка. Освен това поради сравнително
ниските входно и изходно съпротив-
ление на транзисторите е налице из-
вестно заглушаване и не се налагат
допълнителни мерки за разстройка и
обаче и радиоприемници от по-висок
Фиг. 3.7. Изкуствена антена
за автомобнлни радиопрнем-
ннци
заглушаване. Съществуват
клас, конто имат лентови
филтри с надкритична връзка. При тях се прави заглушаване с
/?С-верига точно така, както при ламповите радиоприемници.
Филтрите със съсредоточена селективност също се настройват
понякога „широколентово". В такъв случай трябва да се знаят
честотите на отделимте трептящи кръгове.
При настройка на филтрите в колекторния кръг на смесител-
ния транзистор се препоръчва осцилаторът да се прекъсва напри-
мер чрез отпояване(от емитера) на проводника на обратната връз-
ка.
Настройката на междинночестотния усилвател се прави при
отворен променлив кондензатор (ако няма друго предписание в
сервизните материали).
Аутпутметърът се свързва винаги към вторичната намотка на
изходния трансформатор. При 50 mW изходна мощност и при
5Q изходно съпротивление аутпутметърът трябва да показва на-
прежение 0,5 V.
В радиоприемниците с индуктивно настройване (подвижно сто-
манено ядро вместо променлив кондензатор) настройката завърш-
ва с L-настройка. L-настройката се прави при извадено поло-
жение на подвижного ядро, което замества променливия конден-
затор.
При силно разстроени междинночестотни кръгове сигналгене-
раторът се включва към базата на по-предния транзистор (едно
стъпало по-напред от стъпалото, което се настройва). Свързване-
то става през кондензатор с капацитет 0,1 p.F.
Необходимо е също както при ламповите радиоприемници и
тук да се прислушва дали не се явява пищене. В такъв случай
междинната честота се измества малко от предписаната.
Обикновено редът на настройката е ДВ, СВ и КВ, а като из-
ключение нма и други редове на настройка.
261
При възможност трябва да се използуват сервизните мате-
риали за настройка, а в краен случай да се настроййа по прило-
жената схема, която представлява извлечение от много сервизни
материали.
Настройката започва от междинночестотния усилвател, като*
се следва познатата посока — от демодулаторния кръг към треп-
тящия кръг в смесителното стъпало. След това се прави настрой-
ка на осцилатора и входните кръгове, както следва:
С високочестотните ядра на осцилатора (L-настройка) — за
дълги вълни — на точка 160 kHz; за средни вълни — на точка
560 kHz; за къси вълни — на точка 6 MHz.
С тримерите на осцилатора (С-настройка) — за дълги вълни —
на точка 300 kHz; за средни вълни — на точка 1500 kHz; за къ-
си вълни — на точка 12 MHz.
С подвижните бобини върху феритната пръчка на входните
кръгове (L-настройка) — за дълги вълни — на точка 160 kHz;
за средни вълни — на точка 560 kHz; за къси вълни — на точка
6 MHz.
С тримерите на входните кръгове (С-настройка) — за дългн
вълни — на точка 250 kHz; за средни вълни — на точка 1300
kHz; за къси вълни — на точка 15 MHz.
Настройка по напрежение за АРУ с постояннотоков волтме-
тър, както и настройка с два сигналгенератора, също е възможна.
Пример
В сервизните материали при настройка на българския радио-
приемник „Прогрес" (фиг. 2.14) се препоръчва и едновременно*
измерване на усилването (чувствителността) по стъпала. С това
се получава прецизна настройка и евентуално се откриват про-
пуснати повреди.
Започва се с настройка на междинночестотния усилвател, ка-
то се подава сигнал с честота 470 kHz (междинна честота на радио-
приемника). Линията за АРУ не се изключва. Сигналът се подава
през блоккондензатор с капацитет 0,1 pF на базата на третия
транзистор. Напрежението на сигналгенератора се регулира та-
ка, че сигналът да се чува във високоговорителя, когато потен-
циометърът за сила на звука е напълно отворен. Първоначално се
настройва. „на слух“, а накрая се наблюдава стрелката на аут-
путметъра, който е свързан към вторичната намотка на изходния
трансформатор на обхват 1 V. Като се върти ядрото на демоду-
латорния филтър, силата на звука се увеличава. Съответно с то-
ва трябва да се намалява и подаденото напрежение. Ядрото се
оставя при максимално отклонение на стрелката. Сигналгенера-
торът се премества на базата на втория транзистор и демодула-
торният кръг се донастройва. След това сигналгенераторът се
включва към базата на самоосцилиращия смесител и филтърът
262
(със съсредоточена селективност се настройва. Редът е: трети,
втори и първи филтър. Настройката се повтаря няколко пъти,
защото трите трептящи кръга си влияят един на друг. Следи се
за максимално отклонение на стрелката, като напрежението на
подадения сигнал се намалява с увеличение на силата на звука.
За настройка на осцилаторния и входния кръг сигналът се
подава по индуктивен път — чрез рамка от една навивка или чрез
феритна пръчка. За измерване на чувствителността се предписва
направата на рамка с определени стандартни размери, но за на-
стройка без измерване е все едно каква рамка или феритна пръчка
ее използува. Точките за настройка на осцилатора отговарят на
напълно затворено и напълно отворено положение на променли-
вия кондензатор. Преди настройката е необходимо да се провери
положението на стрелката. После се подава сигнал с честота 520
“kHz и се настройва с ядрото на осцилаторната бобина (променли-
вият кондензатор затворен напълно). Следващият сигнал трябва
да бъде с честота 1600 kHz, като се настройва с тримера (промен-
ливият кондензатор отворен напълно). По отношение оста на про-
менливия кондензатор осцилаторният тример се намира по-да-
леч, отколкото входният. След това отново се настройва после-
дователно със сигнал с честота 520 kHz и сигнал с честота
1600 kHz. Настройката трябва да завърши с тримера.
Точките за настройка на входния кръг са 600 kHz и 1540 kHz.
Най-напред се подава сигнал с честота 600 kHz и приемникът се
настройва на него с помощта на променливия кондензатор. L-
настройката на входа се прави чрез придвижване на бобината вър-
ху феритната пръчка. Придвижването трябва да се прави внима-
телно|с помощта на пластмасови отвертки за настройка. При
увеличение на силата на звука е необходимо да се намалява по-
даваното високочестотно напрежение, за да се гарантира, че АРУ
не влиза в действие. С-настройката на входа се прави със сигнал
с честота 1540 kHz. Приемникът се настройва с променливия кон-
дензатор, докато тонът се чуе във високоговорителя. След това
се настройва с тримера, който е по-отдалечен от оста на конден-
затора, отколкото осцилаторният тример. При настройката тряб-
®а да се внимава върху възможната поява на обратна връзка
между осцилатора и входа. Ефектът се изразява в „увличчне“
на осцилаторната честота от настройката на входа. Появата на
юбратна връзка се изГягва, като честотата на сигналгенератора
внимателно се измества и едновременно се върти триметър, дока-
то се достигне максимумът. Операциите се повтарят няколко пъги
и се завършва с С-настройка.
263
3.7. НАСТРОЙКА НА УКВ-КАНАЛА В КОМБИНИРАНИ
ЛАМПОВИ РАДИОПРИЕМНИЦИ АМ/ЧМ
Общите правила и подготовката за настройка на комбинирани-
те радиоприемници, конто имат и УКВ-обхват (радиоприемници
АМ/ЧМ), са аналогични на правилата и условията за настройка
на радиоприемниците за AM.
Последователният ред на настройката е сыцият, който разгле-
дахме досега: междинночестотен усилвател, осцилатор и входни
кръгове.
Настройката на УКВ-канала в комбинираните радиоприемни-
ци АМ/ЧМ може да се извърши с нормален сигналгенератор AM и
със сигнал от местни УКВ-радиопредаватели, но за по-точна и
сигурна настройка се предпочита използуването на УКВ-сигнал-
генератор с честотна модулация или без модулация. Още по-пре-
цизна настройка се извършва с УКВ-сигналгенератор и воблер
(или сигналгенератор с режим „вобел“ — вобеЛгенератор) и осци-
лограф. За такава визуална настройка се произвеждат и специа-
лизирани комбинирани уреди, конто съдържат в себе си вобел-
генератор и осцилограф („вобулескоп“, „селектограф" и др.).
От различните възможни методи за настройка на УКВ-канала
най-често се използуват следните:
1) настройка с АМ-сигналгенератор, аутпутметър и сигнал
от местните УКВ-радиопредаватели;
2) настройка с АМ-сигналгенератор, микроамперметър и сиг-
нал от местните УКВ-радиопредаватели;
3) настройка с УКВ-сигналгенератор без модулация и лампов>
волтметър (или микроамперметър);
4) настройка с ЧМ-сигналгенератор, воблер и осцилограф
(или вобелгенератор и осцилограф, респ. комбиниран уред).
3.7.1. Настройка с АМ-сигналгенератор, аутпутметър
и сигнал от местните УКВ-предаватели
Сигналгенераторът с амплитудна модулация се настройва на
междинната честота 10,7 MHz на УКВ-канала и сигналът през
малък кондензатор (30-т-100 pF) се подава на решетката на послед-
ната междинночестотна лампа за УКВ. Амплитудного ограниче-
ние на дробния детектор се изключва чрез откачване на единия
край на електролитния кондензатор. При това положение ампли-
тудно модулираният сигнал преминава през нискочестотния
усилвател и се чува във високоговорителя, респ. отклонява стрел-
ката на аутпутметъра. Това дава възможност да се настрои пър-
вият трептящ кръг на дробния детектор — филтърът, който е
свързан в анодния кръг на междинночестотната лампа. Това пра-
вило трябва да се запомни, защото противоречи на досегашния
264
ред на настройка. Настройката се прави както обикновено по
максималното отклонение на стрелката.
После електролитният кондензатор на дробния детектор се
свързва отново. Обикновено след свързването на кондензатора
тонът във високоговорителя намалява и стрелката на аутпутметъ-
ра се връща близо до нулата. Сега се настройва вторият трептящ
кръг на дробния детектор. Колкото по-точна е тази настройка,
толкова по-малчо е отклонението на стрелката и толкова по-слаб
е тонът във високоговорителя. За да се избягнат трудностите при
настройка на надкритично свързани трептящи кръгове, се препо-
ръчва заглушаване както при филтрите за AM. /^С-веригата за
заглушаване на междинночестотните кръгове УКВ ЧМ трябва
да бъде съставена от резистор със съпротивление 1 kQ и конден-
затор с капацитет 1 nF.
Двете настройки — по максимално отклонение на стрелката
за първия трептящ кръг и по минимално отклонение на стрелка-
та за втория се повтарят няколко пъти. Следва настройка на
междинночестотния усилвател.
Сигналът се подава на анода или решетката на самоосцилира-
щия смесител. При свт рзване към решетката се препоръчва да се
използува ДС-верига, както е показано на фиг. 3.8, като връзка-
та с осцилаторния кръг и предусилвателното стъпало се пре-
късне.
Настройката се прави по
напрежението за АРУ (незави-
симо дали то се използува в
радиоприемника или не се из-
ползува), така че може да се
употреби електронният индика-
тор на радиоприемника, отделен
електронен индикатор или уни-
версален волтметър с достатъчно
голямо вътрешно съпротивлен-
ие. Волтметърът се свързва па-
ралелно на електролитния кон-
дензатор в дробния детектор
(фиг. 3.9). Настройват се само
първият и вторият междинноче-
стотни трансформатори за УКВ,
тъй като третиятевече настроен.
Фиг. 3.8. Подаване на сигнал в ре-
шетката на самоосцилиращия смеси-
тел за УКВ
Осцилаторният и входният кръг се настройват „на слух“, ка-
то се използуват сигналите на местните радиопредаватели. На-
стройката се прави само на един или посменно на два предавате-
ля, без да се обръща внимание на евентуалните точки за настрой-
ка. Обикновено върху скалата не се предвиждат маркировки на
точките за настройка, тъй като техният избор не е критичен как-
то при AM. Обръща се внимание само на това по-дълговълновият
265
предавател (по-ниска честота) да се настройва с ядрата, а по-къ-
совълновият (по-висока честота) — с тримерите.
Настройката на междинния входен кръг (в анода) не е едно-
значна и критична както настройката на другите трептящи кръ-
Фиг. 3.9. Свързвапе на универсален волтметър към
дробен детектор; прпмерът е даден за радиоприе-
мник „Симфония 10“
гове. В някои модели не е предвидено той да се настройва на две
точки, а само на една. Ако настройването на приемика на раз-
личии радиопредаватели е индуктивно (с подвижно високочестот-
но ядро или метално парче вместо с променлив кондензатор),
L-донастройката се прави чрез изместване на подвижного ядро.
Антенният входен кръг не се настройва с промен лив конден-
затор (или подвижно ядро). Той е също. широколентов както
анодният кръг и е настроен на средата на обхвата (с тример, ви-
сокочестотно ядро или чрез разгягане на бобината). В някои мо-
дели поради много широката лента на този кръг въобще не е пред-
видена донасл ройка.
3.7.2. Настройка с АМ-сигналгенератор, микроамперметър
и сигнал от местните УКВ-предаватели
При използуването на микроамперметър настройката на дроб-
ния детектор е по-прецизна, отколкото настройката с аутпутме-
тър. Редът на работа е същият както при предишния метод. Мо-
дулацията не е необходима през целия ход на настройката. Като
индикатор се използува микроамперметър с обхват 25н-50 р.А
(или постояннотоков лампов волтметър), свързан (през резистор
със съпротивление 0,2 MQ) между отрицателния полюс на елек-
тролитния кондензатор и шаси (фиг. 3.10 — т. 1). Това свързва-
не се отнася само до несиметрични дробни детектори. С микроам-
нерметъра се настройва по максималното отклонение на стрелката
само първият трептящ кръг (в анода на междинночестотната лам-
па). За настройка на втория трептящ кръг е необходим още един
266
микроамперметър със средня нулева точка (2 х 25-к 50рА). Той
се свързва, както е показано на фиг. 3.10 — т. 2. Настройката
този път се прави по нулево положение на стрелката. Ако през
време на настройката стрелката минава два пъти през нулата, се
Фиг. 3.10. Свързване на микр оамперметри към си-
метричен др бен де ектор (псгулярна схема в мно-
го радиоприемники)
Фиг. 3.11. Свързване на микроамперггетри
към несиметричен дробен детектор (примерът
е даден за радиоприемниците ,Мелодия")
избира онова нулево положение, при което е имало максимално
отклонение встрани. Не бива да се пропуска и заглушаването
на кръга, който в дадения момент не се настройва.
267
Настройката може да се извърши и само с един микроамперме-
тър (2х25-=-50рА), но той трябва да се свързва на различии места,
тъй като цикълът се повтаря.
При несиметрични дробни детектори двата микроамперметъра
се свързват, както е показано на фиг. 3.11. За свързване на мик-
роамперметъра със средня нулева точка е необходимо симетри-
ране с два резистора със съпротивление по 0,2 MQ.
Настройката на междинночестотния усилвател се прави чрез
свързване на АМ-сигналгенератор както в предишния метод по
напрежението на АРУ — максимално отклонение на нормалния
микроамперметър, чрез индикатора за настройка или с лампов
волтметър. Проверка на настройката на междинночестотния усил-
вател може да се направи и по първия метод — с аутпутметър и
амплитудна модуляция.
Осцилаторният кръг и междинният входен кръг се настройват
също както преди „на слух" със сигнали от местните УКВ-преда-
ватели.
3.7.3. Настройка с УКВ-сигналгенератор без модулация
или с ЧМ и лампов волтметър (или микроамперметър)
Един вариант на посочените методи, който гарантира по-точна
настройка на осцилатора и входа, предвижда използуването на
сигналгенератор без модулация по напрежението за АРУ или на
сигналгенератор с честотна модулация — по отклонение™ на
аутпутметъра.
УКВ-сигналгенераторът се използува и за по-прецизна на-
стройка на дробния детектор. За тази цел не е необходимо сигна-
лът да бъде модулиран. Това поражда въпроса, защо тогава сиг-
налгенераторът трябва да бъде предназначен за УКВ, като се
използува честота 10,7 MHz. Предпочитането му пред обикно-
вения АМ-сигналгенератор се прави заради прецизната скала.
Това дава възможност при настройката на втория трептящ кръг
на дробния детектор да се контролират и страничните отклонения
в микроамперметъра, който има средня нулева точка. По този
начин се изследва симетрията на демодулаторната т. нар. S-кри-
ва. За тази цел настроеният на 10,7 MHz сигналгенератор се раз-
стройва последователно в двете посоки (с ±100 kHz). Тази бавна
ръчна настройка е един вид „статично" вобулиране, което пре-
махва необходимостта от вобелгенератор. При двете разстройки
трябва да се получат еднакви отклонения на стрелката.
С по-голям брой измервания, направени при разстройзането
например на ±50 kHz, ±100 kHz, ±150 kHz и ±200 kHz, може
точка по точка да се начертае върху лист хартия цялата S-крива.
Пример на една идеална S-крива, изследвана по този начин, е
показан на фиг. 3.12.
268
Ако кривата не е симетрична, трябва цялата настройка да се
повтори отново. Неудобството в тази работа идва от лошото от-
читане по скалата на микроамперметъра, тъй като трудно се на-
мират микроамперметри със соедна нулева точка и голяма пре-
Фиг. 3.12. S-крива на дробен детектор, изследвана
чрез .статично" вобулираие
цизна скала. По-точно отчитане става с лампов волтметър за по-
стоянен ток, макар че при него трябва да се обръща поляритеты
на свързващия кабел. Като се изследва формата на кривата,
обикновено се откриват две основни грешки:
1. Кривата не минава през нулата на координатната система.
В такъв случай вторият трептящ кръг не е настроен точно на
честота 10,7 MHz.
2. Правата част не е достатъчно дълга или двете нейни части
не са еднакви и симетрични. В такъв случай първият (анодният)
трептящ кръг не е настроен точно на честота 10,7 MHz.
Повтаряме, че кривата може да се начертае точно само с пре-
цизен снгналгенератор, който позволява точно отчитане през
50 kHz, какъвто е трудно да се намери между сервизните АМ-
сигналгенератори.
След настройката с измервателните уреди и дори след снемане
на кривата точка по точка се препоръчва лека донастройка „на
слух" на втория трептящ кръг. На тази забележка е естествено
да се получат възражения, но практиката е наложила донастрой-
ката „на слух" като твърде резултатна, тъй като чувствителност-
та на ухото към шумове и изкривявания на звука е голяма.
Особено важна е донастройката по минимум на шума, която се
прави чрез подаване на сигнал без модулация. Допуска се и съв-
сем слаба корекция на първия трептящ кръг.
Осцилаторният и входният трептящ кръг може да се настроят
с УКВ-сигналгенератор без модулация по напрежението на АРУ
269
(микроамперметър с обхват 25ч-50 р,А или постояннотоков лам-
пов волтметър).
За да се отговаря на скалата и за да има по-добро спрягане
с входния кръг, осцилаторът се настройва на две точки (С- и L-
настройка) близо до краищата на ска-
лата (на около 15°о от дължината й).
—Q-—•—Czj— Ако осцилаторната бобина няма ядро,
Пда 2iQ& настройката се прави чрез прибтижава-
________у не и раздалечаване на навивките, а ко-
3 “ | |^1—~ гато настройването е индуктивно (с по-
•L движновисокочестотно ядро), L-настрой-
фиг. 3.13. Симетриращо уст- каТа се "Рави с изместване на това яд-
ройство за свързване на УКВ-Р®' Приближаването на навивките от-
сигналгенератор без симет- говаря на вкарване на високочестотното
ричен изход към симетричния ядро или на изкарване на медното ядро,
вход на радиоприемника а раздалечаването има обратно влияние.
На същиге точки (или само на една от тези точки) се на-
стройва и междинпият входен кръг (в анода). Антенният входен
кръг не се настройва с променлиз кондензатор ити подвижно
висо сочестотно ядро, а е постоянно настроен на средата на об-
хвата (L- или С-настройка).
Накрая, ако се разполага с високочестотен (УКВ) лампов
волтметър, може да се измери как прониква осцилаторното на-
прежение във входа. Затоза при измерване на изтьчването и
коригирането му със съответния тример (ако е предвиден такъв)
трябва да се съблюдават сервизните материали.
Свързванего на УКВ-си”налгенератор, който няма симетричен
изход, към симетричния вход на радиоприемника става чрез си-
метриращо устройство (риг. 3.13).
При замяна на антеннага бобина или на бобичата на входния
кръг е необходимо да се внимава да се запази трансформацията
на съпрогивленчята. Антенното и входного съпротивление следва
да са изравнени помежду си. Обикновено стойността им е 240 Q.
След замяна на антенната бобина или на бобината на входния
трептящ кръг се налагат корекции в индуктивностите. Тези ко-
рекции се правят с шумов генератор, който се свързва с парче
симетричен кабел. Настройва се по минимума на шума във високо-
говорителя.
3.8. НАСТРОЙКА НА УКВ-КАНАЛА В КОМБИНИРАНИ
ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНИЦИ АМ/ЧМ
Настройката на УКВ-канала в комбинираните транзисторни
радиоприемници не се различава от аналогичната нйстройка на
ламповите радиоприемници.
270
Прецизна настройка се прави по визуалните методи с наблю-
дение на честотните характеристики върху екрана на осцилогра-
фа. Въпреки това по-голямо приложение в радиорсмонтната прак-
тика имат простите методи и преди всичко методът с АМ-сигнал-
генератор на междинна честота 10,7 MHz и аутпутметър. Само
при силна разстройка на дробния детектор S-кривата се „опипва"
с УКВ-сигналгенератор, който е без модулация и е настроен на
честота 10,7 MHz, и е вобулиран „статично**. Той е необходим за-
ради прецизната си скала. Паралелно на електролитния конден-
затор се свързва обикновено или универсалният волтамперме-
тър на обхват 50 р.А, или отделен микроамперметър.
За настройка по първия метод AM сигнал се подава от сигнал-
генератора и постъпва на базата на последпия междинночестотен
транзистор (фиг. 3.14). Свързването се прави през кондензатор
с капацитет 0,1 pF. За да може амплитудната модулация да се
запази и да премине през нискочестотния усилвател до високо-
говорителя и аутпутметъра, е необходимо единият край на елек-
тролитния кондензатор в дробния детектор да се прекъсне (фиг.
3.14). С това амплитудного ограничение на детектора се изключва.
Най-напред се настройва първият трептящ кръг (в колектора
на междинночестотния транзистор). След това връзката на кон-
дензатора се възстановява и прочикването на амплитудната мо-
дулация във високоговорителя и аутпутметъра вече е толкова по-
слабо, колкото по-добра е настройката на втория трептящ кръг.
После двете настройки — по максимално отклонение на стрелка-
та за първия и по минимално за втория трептящ кръг — се по-
втарят. При не добре изразени максимум и минимум се използува
/?С-връзка (мостче) за заглушаване.
След това по познатия начин се настройват междинночестот-
ният усилвател и входът. Настройката се прави с по-голяма точ-
ност, ако се отчита напрежението за АРУ (макар и да не се из-
ползува в схемата на радиоприемника). За тази цел микроампер-
метърът остава включен към електролитния кондензатор или на
негово място се свързва лампов волтметър за постоянен ток.
За настройка по втория метод е необходим още един микроам-
перметър със средна нулева точка. Свързването на този уред е
показано с пунктирана линия на фиг. 3.14 и 3.15.Първата схема е
на симетричен, а втората на несиметричен дробен детектор.
Блоковата схема за настройка на целия междинночестотен
усилвател по визуалния метод, както и схемата за настройката на
дробния детектор и входа е дадена по-нататък.
Настройката на осцилатора и входа може да стане „на слух**
с използуване на сигнали от местните УКВ-радиопредаватели.
По-точна и сигурна настройка се прави с УКВ-сигналгенератор.
Ако сигналгенераторът е с честотна модулация, като индикатор-
може да се използува аутпутметърът, а ако е без модулация, се
271
to
to
Фиг. 3.14 Сигналоподаване и свързване на мик[ оамперметри към спмыричеп дробен диект)р (п| имерът е да
Ден за редина български ради шриемницп)
At Радиопоправки 273
ЮОк
Фиг. 3.15. Свързване на микроамперметър към несиметричен дробен детектор (популярна схема в много модели
радиоприемници)
работи по напрежението за АРУ, което се индикира със същия?
микроамперметър.
Настройката на осцилаторния и на междинния входен, кръг се
прави както при ламповите радиоприемници—на две общи точки
близо до краищата на обхвата. Тъй като междинният входен кръг
(в изхода на първия транзистор) е много широколентов^ неговата
настройка не е еднозначна и толкова критична, колкс/го на дру-
гите трептящи кръгове. Тя може да се направи и на една точка.
УКВ-тунерът няма настройващ се вход. Входният кръг е настроев
постоянно на средата на обхвата.
3.9. ВИЗУАЛНА НАСТРОЙКА
Бърза и точна настройка се гарантира, ако се наблюдава ця-
лата честотна характеристика на м. ч'. усилвателя, както и S-
кривата на дробния детектор. Подобна визуална настройка се
прави и на AM-канала на комбинираните радиоприемници, както*
и на радиоприемниците, предназначени само за AM. Настройка-
та на някои съвременни радиоприемници AM, конто имат много-
кръгови лентови филтри, е немислима без осцилограф. Неудоб-
ството в този метод на работа се състои в това, че се използуват
скъпи и големи по обем апаратури- Ето защо въпреки простотата
на самата настройка методът все още не е намерил широко прило-
жение.
В последните години главно за нуждите на телевизионния
ремонт бяха създадени комбинирани уреди, конто съдържат в
себе си например два сигналгенератора, осцилатор на постоянна
честота и честотен модулатор (воблер). Такъв комбиниран уред се
нарича вобелгенератор. Създадоха се и по-сложни комбинирани
уреди, конто съдържат в себе си вобелгенератор и осцилограф.
Повечето от тези уреди не са пригодени специално за радиоре-
монтна работа, новее пак могат да се използуват. Те са'по-популяр-
ни от специализираните уреди за радиоремонт, защото употребата
им в телевизионния ремонт е наложителна. За сметка на това оба-
че тези уреди са много скъпи. За целите на радиоремонта бяха
създадени и по-прости комбинирани уреди, конто в много страни
имат широко приложение.
Визуалният метод се е прилагал и по-рано в радиоремонтнатй-
техника. Някои от старите измервателни уреди за тази цел, на-
пример „честотен модулатор" на Philips, още се намират тук
и там в нашите лаборатории. Днес такива уреди, конто сами не-
генерират сигнали, а само служат за честотна модулация с опре-
делена регулируема девиация, се наричат воблери.
Настройката на междинните филтри AM може да се извърши
по следния начин.
Един високочестотен генератор захранва с междинночестотею
274
•сигнал нестотен модулятор, който меня честотата в такт с трио-
нообразното напрежение, получавано от генератора за падащо
напрежение на осцилографа (фиг. 3.16). В честотния модулатор
става смесване на сигналите, така че на изхода му се получава
•Фиг. 3.16. Визуална настройка на AM радиоприемник с високочестотен
снгналгенератор, честотен модулатор и осцилограф
сигнал с междинна честота, която става ту по-висока, ту по-ниска
от своята номинална стойност с около =t25 kHz (регулируемо).
Така се получава честотно модулиран междинночестотен сигнал,
който чрез екранирания кабел се подава или на входа, или на
смесителната лампа на изследвания радиоприемник. Сигналът
преминава през смесителното и междинночестотното стъпало и се
демодулира от демодулаторното стъпало. От краищата на потен-
циометъра за сила на звука сигналът се подава на вертикалния
усилвател на осцилографа. На екрана на осцилографа се полу-
чава общата резонансна крива (честотна характеристика) на меж-
динночестотния усилвател, тъй като хоризонталното отклонение
на електронния лъч се извършва със същата честота и от същото
напрежение, което извършва честотната модулация на междинно-
честотния сигнал. Трите възможни честотни характеристики,
конто трябва да се очакват според класа и вида на индуктивната
връзка на междинночестотните филтри в радиоприемниците, са
показана вдясно на измервателната постановка (фиг. 3.16). Ако
сега настройваме междинночестотните филтри, като одновременно
с това наблюдаваме изменение™ на формата и големината на ам-
плитудата на резонансната крива, лесно може да установим как
и от какво се влияят те. Особено важно е, че^при този начин на
настройка може напълно да се анулират евентуални несиметрии,
конто при обикновена^настройка с аутпутметър трудно могат да
275
се установят. Разбира се, най-доброто, което може да се желае
при този начин на работа, е да се разполага с оригиналната фор-
ма на резонансната крива, предписана от производителя. За съ-
жаление такива сервизни материали са голяма рядкост.
Фиг. 3.17. Визуална настройка на междинночестотен усил-
вател с вобелгенератор и осцилограф (или с комбиниран
Уред)
Фиг. 3.18. Визуална настройка на входни кръгове с вобел-
генератор и осцилограф (или с комбиниран уред)
Съвременните измервателни уреди, конто се използуват за
визуална настройка или изследване на пропусканата честотна
276
лента (резонансна крива, от която се определят граничните че-
стоти), са, както казахме, вобелгенератори. В случай че вобед-
генератЪрът не е комбиниран с осцилограф, се налага използу-
ването на отделен осцилограф. Комбинираните уреди носят раз-
Фиг. 3.19. Изследване на S-кривата на дробен детектор
с комбиниран уред
Фиг. 3.20. Настройка на междинночестотен усилвател за
УКВ ина входа на УКВ приставката с комбиниран уред
лични названия, като „вобулоскоп“, „селектограф и др. Тези уре-
ди имат в режим „вобел“ честотна девиация, която се регулира в
широки граници, например до =t200 kHz според нуждата.
На фиг. 3.17 е показана постановка за настройка на междин-
ночестотен усилвател AM, а на фиг. 3.18 — същата постановка,
но вече за настройка на входните кръгове AM с помощта на вобел-
генератор и осцилограф и с комбиниран уред.
На фиг. 3.19 е показана постановка за настройка на дробен
детектор, а на фиг. 3.20 — същата постановка, но за настройка
на междинночестотен усилвател ЧМ, както и на входните кръгове
(пунктирана линия).
На фиг. 3.21 са показани аналогичните настройки на ЧМ-каиа-
ла в един транзисторен радиоприемник.
277
8l£
Вход и осцМ.
S'KpuSa §
а?
Фиг. 3.2Ь Настройка на дробен детектор’(0. междинночестотен усилвател (//) и вход (III) на канал за УКВ
4. РАБОТА С ПОЯЛНИК И МЕХАНИЧЕСКА РАБОТА
ПРИ РАДИО РЕМОНТА
Работата с поялник и механическата работа обикновено пред-
ставляват незначителен дял от цялата радиоремонтна работа.
Съвременната радиоремонтна техника не се занимава с поправка-
та на отделяй части и елементи. Изключение се прави само за
някои съвсем стари части, конто не се произвеждат и не може да
се заменят с подходящи еквиваленти. Явява се, макар и доста
рядко, нуждата да се навие бобина, да се „присади" цокъл на лам-
па, да се поправи нейната екранизация, да се цбнтрира високо-
говорител, да се възстанови скъсана корда на скалния механизъм
и др. под. Навиване на трансформатори, поправка на кондензато-
ри и резистори, поправка на превключватели, променливи кон-
дензатори и др., конто може да се заменят с нови, не се препоръч-
ва.
Удобният лек поялник с подходяще извита, заострена и почи-
стена човка е необходимо условие за радиоремонтната работа,
което се подразбира. Добрият поялник и правилната работа с
него ускоряват демонтажа и монтажа на радиоелементите и ча-
стите, въпреки че за радиоремонтната техника тази малка печалба
от общото време, което включва откриването на повредите и на-
стройката, не е от особено значение. Разбира се, има и много тру-
допоглъщащи операции, като например смяна на мрежов трансфор-
матор, смяна на бобинен блок или цокъл на шасито, но при тях
се губи време за чисто механични операции, а не толкова за за-
появане. Известии правила при запояването трябва обаче да се
спазват главно поради опасността от допълнителни повреди на
печатайте платки, полупроводниковите елементи и миниатюр-
ните радиочасти, а също и за да се постигне правилно калай-
дисване на литцендрата.
Демонтажна работа. Демонтирането на части от печатайте
платки е доста трудна работа. Когато се касае до двуполюсни
монтажни елементи, като резистори и кондензатори, трябва да
се предпочита отсичане на краищата им със секачки, така че към
неопроводената страна на платката да останат два стърчащи
края с дължина около 2 пни. Новият елемент се запоява към те-
зи краища. Демонтирането на радиочасти, конто са с повече из-
водни краища и те имат определена дължина, става върху опро-
водената част на платката, като спой ките се загряват една по ед-
на и краищата се издърпват с пинцета. Такъв е случаят при де-
монтиране на транзистори. Освободената спойка трябва да се
279
промуши с тънък стоманен или алуминиев тел, за да се йочисти
оТворът. Друг метод предвижда издухване или изсмушзане на
припоя до освобождаване на отвора. За тази цел са конструирани
специални поялници, към човката на конто е прикреп^на каучу-
Фиг. 4.1. Поялник със сменяеми профилирани човки
кова тулумба за всмукване. С помощта на такива поялници се улес-
нява и демонтажът на частите, конто са плътно прилепени към
платката. С обикновен поялник тази операция се извършва доста
трудно. Налага се бързо посменно нагряване на всички спойки
и леко повдигане на частта с отвертка, пъхната между нея и плат-
ката. Трети метод на работа предвижда едновременно всички спой-
ки да бъдат загрети със специален поялник. Този поялник има
няколко различии профилирани медни човки, конто могат лесно
да се заменят една с друга. На фиг. 4.1 е показан такъв поялник
(а) с профилирани човки за демонтаж на гнезда за радиолампи
•(б, в) и интегрални схеми (г, д).
Трябва да се отбележи, че при демонтаж на печатни платки и
миниатюрни елементи и особено при демонтаж на полупроводни-
кови елементи е целесъобразно да се работи с добре загрят и не
много малък поялник. Мнозина имат грешното схващане, че в
такива случаи е по-добре да се използува много малък и слабо
загрят поялник. При тази практика големите спойки се разтопя-
ват твърде бавно и в елементите на монтажа се отделя много пове-
че топлина. Известно е, че транзисторите и диодите издържат
максимална температура 704-80° С. При превишаване на тази
граница животът им се съкращава значително или се стига до
пълна повреда. Демонтаж на транзистори и диоди се прави,
разбира се, след като е проверена тяхната неизправност.
За отвеждане на топлината се препоръчва прихващане на кра-
ищата със студени плоски пинцети или тънки клещи. Човките
на тези инструменти следва да бъдат добре почистени от колофон
и други замърсявания, тъй като от тях се изисква добър терми-
чен контакт за отвеждане на топлината. Прихващането при де-
280
монтажа е необходимо и за издърпване на изводния край, но тряб-
ва да се прави още преди загряване на спойката.
Транзисторите и диодите работят с ниски напрежения, конто
не бива да се надхвърлят, макар и за момент. При работа с поял-
ник, който дава вътрешно късо съединение на човката към мре-
жата, често се случват неволни повреди на полупроводникови
елементи от схемата. Дефектният поялник може да предизвика
протичане на ток от мрежата към схемата. Ето защо поялникът
трябва да бъде проверен с веригопроверител, а радиоприемникът
да бъде изключен от мрежата или от други връзки със земя, ан-
тена и пр. Още по-добре е да се работи с нисковолтов поялник,
който се захранва от отделен, добре изолиран трансформатор.
Повреди на транзисторите и диодите се случват дори от електро-
статични заряди, получени от триене на пластмаси, почисгване с
четка и др.
Монтажна работа и ремонт на радиочасти. Основните из-
исквания, конто следва да се спазват при монтажната работа и
конто засягат поялника, се покриват с изискванията при демонтаж-
ната работа. Необходимо е да се спазват още някои изисквания
по отношение на флюса, с който се запоява. В качеството на флюс
трябва да се използува само сух колофон, спиртен разтвор на
колофон (паста) или готов тел за запояване, съдържащ колофон
Дгогрешно наричан у нас тенол). В никакъв случай не бива да се
употребяват неорганични киселини и соли. При монтажната ра-
бота е нужно да се избягва всякакво замърсяване с пръсти, изго-
рял колофон и др. Особено нежелателно е замърсяването на от-
•сечките решетка — анод, решетка — заслон, решетка—отопление
и др. в цоклите. Необходимо е да се правят само т. нар. „горе-
щи" спойки, конто се характеризират с овална форма и лъскава
гладка повърхност. Всяка спойка се проверява чрез силно опъ-
ване и разклащане на влизащите в нея изводни краища или мон-
тажни проводници.
Мер ките против прегряване на полупроводниковите елементи,
миниатюрните резистори, кондензатори и £др. трябва да се съб-
людават най-строго, като се прави прихващане с чисти пинцета
или тънки плоски клещи, а времето за запояване в никакъв слу-
чай да не се удължава повече от десет секунди.
Огъването на изводните краища на монтажните елементи и
части и особено на транзисторите и диодите не бива да се прави
непосредствено до корпуса им както от естетически съображения,
така и поради известна опасност от повреда, която може да се
причини от механичною усилие в точката на огъването.
При смяна на монтажей проводник е необходимо неговата
дължина и форма да се определят предварително. Изолацията се
оголва на разстояние около 2 mm от краищата с помощта на не
много остро ножче, което се държи наклонено към проводника.
При перпендикулярно рязане на изолацията с остър нож жилото
281
се наранява и се създават условия за прекъсване. Краищата на
проводника се калайдисват преди монтажа. Екраниран проводник
се подготвя за запояване, като с помощта на игла или шило се
разплита малка част от металната оплетка. Разплетените нишки
се усукват в общ проводник и краят му се калайдисва. Извод от
екранизацията може да се направи и чрез навиване на няколко
плътнп навивки от отделен калайдисан меден проводник. В такъв
случай спойката между спиралката и оплетката е необходимо да
се извърши внимателно, за да не се повреди изолацията. Удължа-
ването на скъсан проводник става най-добре чрез използуване на
междинна спиралка от калайдисан медей проводник, в която се
пъхат двата края, конто трябва да се споят.
Подобно удължаване се прави и на стърчащия извод от балона
на стари радиолампи, на конто качулката е отлепена или паднала.
В такива случаи изводът понякога се прекъсва наравно със стък-
лото и се налага много внимателно изпилване или изчупване с
плоски клещи на част от стъклената пъпка, докато се покаже
малка част от извода. Снаденият проводник се прокарва преэ
предварително почистения отвор на качулката и се запоява за
нея, след като тя се доближи до балона. Качулката се закрепва
допълнително с ацетоново лепило или епоксидна смола.
Спиралки от калайдисан меден проводник се използуват и
при „присаждане" на цокли към радиолампите. Това се налага,
когато никой стар тип радиолампа не се намира на пазара и е
необходимо да се замени с нов тип. В такъв случаи вместо „при-
саждане" може да се замени и цокълът в радиоприемника. Старата
лампа трябва да се счупи и цокълът й да се използува за новата
лампа. Свързването на изводите следва да се прави особено вни-
мателно с помощта на предварителна скица, съставена според ски-
ците на двата цокъла, дадени в ламповите характеристики. Не-
подвижността на присадения цокъл се осигурява чрез навиване
на изолирбанд, който да обхване част от него и част от балона.
Залепването на бакелитовия цокъл към балона на стар тип
радиолампа, когато цокълът е разхлабен, се прави със спирт,
който разтваря изсъхналия кит. След обливането със спирт цо-
кълът трябва да се притисне и привърже с бинт. Лампата пре-
стоява в това състояние едно денонощие или се загрява около
половин час при температура 100 С. Още по-добър разтворител е
метилацетатът (заместител на ацетона).
При прекъсване на метализацията в старите лампи от „черве-
ната“, „сребърната“ или „златната" серия връзката се възстано-
вява чрез плътни навивки от гол меден проводник, положени в-
основата на стъкления балон и свързани външно към съответно-
то краче. Навивките се запояват и помежду си, за да не се раз-
вият. Преди навиване на проводника е необходимо внимателно
почистване на боята, тъй като метализацията се намира под нея»
или евентуално обвиване на цялата лампа със станиол.
282
Почистването на „хъркащ** потенциометър, несигурно контак-
туващи превключватели и цокли, както и на „хъркащ** променлив
кондензатор, се прави с чист бензин. Бензинът се нанася с мека
четчица или се изстисква от напоен памук. Още по-удобно е из-
ползуването на спринцовка. Ако проникването на бензина в
потенциометъра е несигурно, се налага пробиване на малък от-
пор върху капачката.
За навиване на високочестотни бобини се използува навивач-
на машина за плетка „универсал**. Такива машини има в радио-
клубовете. Ако оригиналната бобина е навита „накуп“ или има
подредени навивки, навиването на новата става на ръка, като
се внимава да не се замърси проводникът.
Почистването па отделяйте тънки жички на литцендрата от
лака е почти невъзможно с ножче. В по-старата литература по
радиоремонти се препоръчва изгаряне на лака в пламъка на спирт-
на лампа, запалка или кибрит и бързо потопяване на зачервения
край във вода или спирт. Преди изгарянето краят на проводчика
се навива на спиралка от няколко навивки и се хваща с пинцета
върху мястото, което трябва да остане изолирано. Стед охлажда-
нето спиралката се изправя и въглеродът се почисгва с кърпа.
Почистените жички се калайдисват и спояват помежду си чрез
обидно нанасяне на колофон и припой. Накрая е необходима про-
верка с лупа, за да не е прекъсната някоя от жичките. Този метод
на работа, общо взето, не дава лоши резултати, но е много капри-
зен. В много случаи се създават условия за втвърдяване на медта
и по-късно за прекъсване на жичките.
Съвременната радиоремонтна практика препоръчва директно
действие с поялника. За тази цел литцендратът се полага пър-
воначално върху чиста дървена подложка и върху края му се
поставя парченце колофон. Колофонът се загрява с поялника до
втечняване и след това човката се търка многократно от вътреш-
яия край на проводника към външния, без да се натиска. Лит-
цендратът се обръща няколко пъти в течния колофон и търкането
продъджава, докато се получи типичният бакърен цвят на жички-
те. След това литцендратът се премества върху чисто място на
подложката и с ново леко движение на поялника се калайдисва
в голяма капка припой.
Типични механически операции, конто се налагат при радио-
ремонта, са центриране на високоговорител, поправка на скално
устройство, освобождаване на блокирало високочестотно ядро
и изсушаваче на входна или междинночестотна бобина със се-
шоар.
Страничного центриране на високоговорителя се проверява
чрез леко натискане на мембраната с две ръце симетричноот две-
те страни- Триенето на трептящата бобина в стените на полюсни-
те наставки е сигурно указание за разцентриране. Освен това
се случва и аксиално разцентриране, при което трептящата бо-
283
бина вече не стой в средата на магнитното поле, а е излязла мно-
го навън или е потънала много навътре. Бобината се поставя
отново на мястото си чрез подлагане или премахване на шайби в-
центриращата система (паяк). След центрирането „паякът" се
стяга отново с винтчетата му. Страничното центриране се прави,
като във въздушната междина се пъхат симетрично четири ивици
от полукартон или филмова лента. Залепеният външен ръб на
мембраната се намокря с вода, без да се засяга останалата част от
хартията. Мокренето се прави добре с четчица. То трябва да про-
дължи до пълно размекване и отлепване. Някои мембрани по из-
ключение са залепени с гъсто ацетоново лепило и трябва да се
мокрят с подходящ разтворител. След пълното отлепване високо-
говорителят се обръща с широката част върху гладка дъска или
маса и се изчаква да изсъхне. После центриращите ивици се из-
важдат от въздушната междина. Съвсем леки разцентрирания мо-
же да се премахнат и без отлепване на мембраната. В такъв слу-
чай във въздушната междина се действува с центриращите ивици,
като винтчетата на „паяка“ се отвиват и веднага се завиват отново.
При настройка на радиоприемниците специалистът често се
натъква на блокирали високочестотни ядра. При такива положе-
ния е напълно безпредметно да се упражнява сила. Това води до
счупване на инструмента за настройка (пластмасова отвертка или
ключе), както и до разрушаване на шлица или главата на самото-
ядро. Необходимо е да се капне капка разтворител върху лака,,
парафина или восъка, с който е залепено ядрото. Тъй като про-
изводителите използуват различии лакове и восъци, се правят
последователни проби с бензин, терпентин и тънко машинно ма-
сло. Терпентин може да се използува само ако е проверено, че
бобинното тяло не е от полистирол. В противен случай има опас-
ност полистиролът да се разтвори.
Парафинът и восъкът, както и някои лакове се размекват при
нагряване. Ето защо следващата проба трябва да се направи с
гореща отвертка или тънка човка на индукционен поялник. Тази
операция изисква повишено внимание, за да не се разтопи бобин-
ното тяло. Накрая се прибягва до пробиване на дупки във висо-
кочестотното ядро посредством ръчна бормашина и разтрошаване
на ядрото. Ако тази операция излезе неуспешна, остава само да;
се смени бобината или междинночестотният трансформатор. Това1
е една от най-неприятните механически операции. Ето защо при
настройка и фиксиране на ядрото следва да се използуват само>
ластичета, парафин или стеарин.
За ремонт на скалните устройства може да се дадат само общи
указания, тъй като разнообразието на конструкциите е голямо.
Най-често се налага ремонт на устройствата с корда, конто са и
най-разпространени. Основните повреди са падане или скъсване
на кордата (или на една от кордите в скални устройства с две и
повече корди), приплъзване (буксуване) и трудно движение-
284
Окачването па паднала корда или замяната с нова е доста трудо-
поглыцаща операция. За тази цел е най-добре да се ползуват ски-
ците от сервизните материали или да се проучи движението на
скалното устройство на друг радиоприемник от същия модел.
Трябва да се внимава върху качеството на новата корда, нейната
дължина и силата на натягане на пружината.
Когато стрелката се движи неравномерно по скалата или въоб-
ще не се движи, причината може да бъде в разхлабване на винта,
който затяга копчето към оста, или на винта, който затяга диска
към оста на променливия кондензатор. Същата повреда може да
се наблюдава и при разхлабване и буксуване на кордата. Необ-
ходимо е натягане или посредством скъсяване, или като част от
кордата се навие върху късото рамо на стрелката, ако конструк-
цията дава възможност за това. Ако разхлабването е съвсем мал-
ко, добър резултат се получава и като се посипе кордата с прах
от колофон. Ако движението е трудно, причина за това може да
бъде клеясване на оста на променливия кондензатор, което се
отстранява чрез промиване с бензин. Замърсяване може да се яви
и в други части на скалното устройство, като например на оста,
по която се плъзга кордата. Ако при движението се чуват шу-
мове във високоговорителя, необходимо е грижливо промиване
с бензин на всички оси и триещи се метални части. След промива-
нето се допуска много леко смазване с тънко машинно масло.
285
5. СПРАВОЧНИК ЗА РАДИОРЕМОНТИ
СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ
В литературата по радиотехника и по-специално в сервизните
материали на различии заводи и фирми-производители не се
спазват единни символи и еднакви съкращения за стойностиге на
елементите за мерните единици. Въпреки наличието на стандарти
във всяка индустриална страна, конто са повече или по-малко
уеднаквени, в почти всяко производствено предприятие или пе-
чатно издание се правят малки или значителни отклонения. Ра-
диоспециалистите са свикнали с това и рядко се затрудняват при
разчитане на техническите материали. Отклоненията от приетите
държавни стандарти се правят най-често от практически съобра-
жения, конто се налагат при един или друг вид материа.ги. Обе-
мът на дадена схема, нейното предназначение, броят на повтаря-
щите се елементи, езиковите особености и др. са причина за раз-
нообразие, което не бива да смущава радиотехниците с добра
подготовка. Така например вълновите и друг вид превключвате-
ли не могат да се означават с едни и същи символи, тъй като са
твърде различии по брой на контактите и по конструкция. Не
винаги е удобно всички контакта да се обединяват на едно място
и да се водят проводници по схемата. Често пъти е по-целесъоб-
разно отделните контакта или контактни групи да се разнасят
по съответните места на схемата. В някои случаи лампите се да-
ват оградени с техните цокли, но ако се приеме, че цокълът е
познат, ако е даден отделно в схемата или може да се види в спра-
вочниците за радиолампи, се предпочита по-опростена и преглед-
на схема, в която лампите са дадени само с основните им символи.
Понякога се използува номерация на електродите, а в други слу-
чаи тя се приема за позната или ненужна за даденото предназна-
чение на схемата. Цоклите или изводите на транзисторите се по-
сочват сравнително по-рядко.
Поради постоянното въвеждане на нови полупроводници се
явяват известии различия и в основните им символи. Това се от-
нася преди всичко за ценеровите диоди, MOS-транзисторите (ка-
нални транзистори с изолиран затвор) и др. Във всеки случай
тези различия не въвеждат в заблуждение, още повече като се
има предвид означението на типа полупроводник, поставено до
символа.
В обозначенного на бобините, трансформаторите и дроселите
също има известии различия. В последно време се предпочита
286
символът отворена вълнообразна линия, като за н. ч. елементи
се допускат и дебели плътни линии като означение на намотките.
Печатайте платки в зависимост от вида на печата и сложността
на монтажа се дават с контурни, щриховани, сиви или цветни
опроводявания (фолио). Напреженията се дават, като в някои
случаи се посочва поляритетът на волтметъра, а в други не се
посочва. Освен това не винаги има указание за вътрешното
съпротивление на уреда, а това е абсолютно необходимо особено
при измерване в транзисторни схеми. Останалите различия, като
дебелина на линиите, знаци за мощността, символи за куплуиги,
акусишни прибори и др., имат още по-малко значение.
В тази книга се използуват символи, приети у нас и в социа-
листическите страни. Те са уеднаквени по големина, а там, къде-
то е необходимо, е посочеи поляритетът на волтметъра, с който
се работи. Вътрешното съпротивтение на уреда също е посочено
в схемите или ако се касае за отчитане на грешките по отношение
на измерване с лампов волтметър — в текста. Чуждите съкраще-
ния във фигурите, като KW, MW, LW, HF, NF, ZF, FA и пр.,
също са побългарени, въпреки че са ра^бираеми за специалисти-
те. За означение на стойностите и мерните единици са приети
следните съкращения:
Във фигурите
V
,0
п
В текста
V
р F
nF
pF
Й
кй
МЙ
Пример:
250 V
10pF
4,7 nF
100 pF
10Й
47 к Q
1 МЙ
к
,0
250 V
10,0
4,7 п
100
10
47 к
1,0
На някои места във фигурите, където това се налага за ясно-
та, е допусната употреба на знака й, например изход 8 кй, волт-
метър 50 кЙ/V.
Стрелките на индуктивността с подвижно ядро за настройка
са премахнати изцяло. Това е направено, понеже те рядко се
нанасят правилно в схемите. На места се показва една стрелка,
въпреки че има две ядра, а на места стрелките се изпускат. Схе-
мите без стрелки са по-прегледни. Освен това на всеки специа-
287
лист е ясно, че в. ч. и м. ч. кръгове в радиоапаратурите се на-
стройват, т. е. ядрата в схемите са подвижни (изключение правят
някои стари модели радиоприемници с фиксирани ядра и тримери
за донастройка).
В книгата са използувани и допълнителни символи за означе-
ние на измервателнпте уреди, конто са най-важни за радиоре-
монта. Тези символи са показани в началото (на фиг. 1.1).
Чувствителността на съответния уред, вътрешното му съпро-
тивление, честотният обхват, допълнителните пробници, изкуст-
вената антена и др. се указват в текста, ако това е необходимо,
или се подразбират от вида на измерването.
Известии различия в символите и осначенията са допуснати
само в някои фабрични сервизни матсриали.
Таблица за превръщане на дет бели като отношение между токове или на-
прежения
ав Отношение между на- прежения или токове dB Отношение между на- прежения или токове
усилване затихв»не усилване затихване
5,0 1,78 0,56 14,0 5,01 0,20
5,5 1,88 0,53 15,0 5,62 0,17
6,0 1,99 0,50 16,0 6,31 0,15
6,5 2,11 0,47 17,0 7,08 0,14
7,0 2,24 0,44 18,0 7,94 0,12
7,5 2,37 0,42 19,0 8,91 0,11
8,0 2,51 0,39 20,0 10,0 0,10
8,5 2,66 0,37 25,0 17,7 0,05
9,0 2,82 0,35 30,0 31,6 0,03
9,5 2,98 0,33 35,0 56,0 0,01
10,0 3,16 0,31 40,0 100,0 0,01
11,0 3,55 0,28 50,0 316,0
12,0 3,98 0,25 60,0 1000 __
1 13,0 4,47 0,22
288
Таблица за изходното напрежение при 50 mW изходна мощиост и раз-
личии изходни съпротивления на крайиите стъпала
Изходно съпро- тивление, Q Изходно напре- жение, V Изходно съпро- тивление, Q Изходно напре- жение, V
1 0,22 500 5
2 0,32 750 6,1
3 0,38 1000 7,1
4 0,44 1500 8,6
5 0,54 2000 10
6 0,54 2500 11,2
7 0,58 3000 12,3
8 0,63 3500 13,2
9 0,67 4000 14,2
10 0,7 4500 15
100 2,2 5000 15,8
200 3,2 5500 16,6
400 4,5 7000 18,7
8000 20
18 Радиопоправки
289
VC181 MF89 ECL82
EBFSO UCL82
ГАВС80 ' EM80 Ё.СС81 '
LCC82
ECC83
ECC87
F.ZM ELS6 Ef80
6Bd5 f>BX6
6П1АП
ECC85 ECH8I EFS9
ECCS6 6И1П
ECC8B ECH83
6Н1П 6AJ8
6Н2П UCH81
ЙНД.П
Фиг. 5il. Цокли на най-употребяваните радиолампи в българските радио-
приемници
290
C
5FT 124, ГГ10В
(МП42)
В £
5Fт507, 5FT503,5rT3f7 5 FT 315 ,SFT3IB
5FT3f$, S FT ^2i,SFT322 5FT 354, SFT357
KF !2&(XF525)
GCBffK, GC521K
AF 124
(KF 525)
KT315
f1Zt3 П40!гЛЬ2?,ПЬ23 П420,П42!
В
М
ГТ31Э
ГТ 322
С
ГТ402,ГТ404
к 0 50?
(в •)
уо у
Е
ГТ 303
МП35, МП37, МП381
МПЭ$, WU0, МП49
(мпьг)
Фиг. 5.2. Разположенне не изводите на транзисторите, упо-
требявани в българските радиоприемници
291
ЛИТЕРАТУРА
Pabst, В., Anleitung sur Fehlersuche fur Rundfunkmechaniker, VEB
Verlag Technik, Berlin.
Pabst, B., Fehlersuche in Transitorempfangern, VEB Verlag Technik,
Berlin.
R e n a r d y, Dr., Radio-Service — Handbuch, Franzis — Verlag, Mun-
chen.
Д и с к и й, Б., Транзисторные радиоприемники, изд. Донбасс, Донецк.
Т рох именно, Я-! Радиоприемнике устройства на транзисторах,
изд. Техника, Киев.
И л и е в, М., Измервания в радиотехниката, изд. Народна просвета,
София.
С о к а ч е в, А., Електронни лампи—характеристики, изд. Техника,
София.
Сп. Радио, телевизия, електроника, София.
РАДИОПОПРАВКИ
Автор инж. Максим Димитров Илиев
Рецензент инж. Александър Тодоров Доков
Научен редактор Лилия Гочева
Художник Мария Димитрова
Художник-редактор Вени Кантарджиева
Технически редактор Юлия Йорданова
Коректор Станка Митева
Второ издание КОД 03-9533122411 Издателски № 12714
3172 69 82
Дадеиа за набор иа 8. VIII. 1981. г. Подписана за печат на 14. XII. 1981 г.
Излязла от печат иа 30. XII. 1981 г. Формат 16/60/90 Печатни коли 18,90.
Издателски коли 18,90. УИК 20,31. Тираж 12885 Цена 1,50 лв.
Държавио издателство „Техника", бул. Руски 6 — София
Дъ ржавна печатница „Георги Димитров" — Ямбол
292
фиг. 2.64. Прииципиа сервизна схема на сьсетските носими радиеприемиици ,ВЕФ
ЦЕНА' .1,5° Tie,-