ЦВ’ЁТООБРАШЕ

СТАРОСЛАВЕН С К ,ъТ.Б
ЦВЪТООБРАШе
' I	<

!	HA

СТАРОСЛЛВЕНСКЛТЛ КНИЖШША

В Ъ Б Ъ Л Г A P I W

СОВРАНО и на ЧЕСКИ ИЗДАНО

W Г. ПАВЛА ШАФ АРИКА 1847.

ИЛ СЕРБСКИ ПРЕВЕДЕНО

W Г. ЯНКА ШАФАРИКА 1848.

ШП СЕРБСКИ НА ВЬЛГЛРСКИ ПРИВЕДЕНО

Н ИЗДАНО

W Д1АКОНЪ XPVCAIie'A ЮАНОВИЧЪ

WTE КЛЛОФГРЪ.

ВЪ БЬЛГРАДЪ

ВЬ КНЯЖЕСТВО-СЬРБСКМТда КМНГОПЕЧАТН1М

18 4 9.
ПРЕДИСЛ0В16

Любизн in мои e д и н о р о д ц ы. —•

Богъ сесилный г.ъто съэдаде сичко-
то щото съ очнте си виждами и певижда-
ми, иаиподыря иаправи и человека и ц>кра-
Си го съ драгоцЪнны дарове, съ разумъ
сирЪчь и слободпж во.пж, съ конто го
въздигна падъ сичките си твари безумны,
конто му предаде да му сл^г^вать, а той
да лмъ бжде господарь; тва пакъ сичкото
стори Богъ съ человека само зада му по-
каже благость тж си, чи го снрЪчь убыча
и иска да му бжде подобенъ. — Богь
даде на челов1.ка разумъ. за да бжде мж-
дьръ и па Бога да почнва, да сичкото, що-
то ч}й пиди и помысли, да го добрЪ рас-
суди и сяко средство да употреби за да
му познай силмтж, канза е, пакъ така да
ноже да раллнкова доброго (В злото, истин-
ного 10 льжлплото, правого ffi кривото, по-
лезного (О вредоносного и пр. а слободпж
вол|ж му даде зада бжде мстивши госпо-
дарь на себе си и па сичко то, що то в
Богъ направилъ и нему предалъ, да можч
!амъ (15 себе си да иаправи сичко то, за
ое то раз^матъ каже: добро е, а да ложе,
ъто юсподаръ на себе си, да стой насре-
ity- на сичкото, за което разувать наше:
злое: ато ще да рече: челов!.кь съ слобо-
дпмтя» см волм длъагенъ е при саки и най-
малко свое предир1ят1е да хврля послЬдъ
на разуматьсн, пакъ готовь да бжде семи
часъ да 'язвършк онова, което му той
определи, а онова, кости му ^забранява,
въбЬздим да испраща. —

И тьй челов1.къ къто праве, яце да
ся оподобн на Бо:а, конто го е направило
вообразить и поподобш то си, сирЬчь
ШДарНЛЪ ГО СЪ разум!» И СЛОбоДИЖ ВОЛ1М.

Тыя два (б Б<па енжпи дарове н1.кои
ili человЬцыте доста на зло <ибрыцать; —
нма сирЬчг. человЪцы, танина, 1цото до-
немъ я «кнцьемъ непрссЬчно мыслатъ и раз-
елмкдать, какыцмтъ да направатъ пакость
на братаси, какъ да му забранать да пемо-
,ке да разные разуметь и шкраси вол1»тж-
еи. да пемогке да позвана истинмт», прав-
дмтм и пшзмтм на родмть ся и да рече;
иенамъ гм, съ еднж рЪчь, глЪдатъ да му
земагъ изржцЬтЬ онова, щото чу с самъ
Богъ далъ. да го уиодобатт» на проч»мте
Бонни твари, пакъ сътЬхт» паедко да го
употребить за ползмтж си. — Такила че-
ловЪцы яматъ да Шговармтъ предъ Бога
за створен и тж иеправдж на брат1ята си;
(D та кива далечъ.

Но па противъ пялка е 1етор!ата сь
тавипа богопослуиши челок Ьцы, коню >0
се сьрце божштъ глаеъ сж слушали и слу-
шать, братшта си шбичалн л шбнчать, и
богоданиыжтъ имъ даръ высокопочнтали н
почитать и уважавать. Такива редки н
безц1.им чсловЬцы по сякадК ся раждатъ
Богь nie пи едннъ родъ човЬческйЧ и пле-
мя, ноето е на земля тж жявЬло или днесь
жив1.е, tO такива богоизбран» и с. человЬ-
цы лншилъ, тЬхь ги Бон. <лце въ матер-
шжтж инь ^тробж шсняпцава и за спаси-
тели на роджть си npnj готовлява. Живъ
Господь. —

Любезпи мои! ныл немогкемъ пня по
имя да избронмъ по сичкнте родоне е. че-
ловЬцы, ла иасъ довел но е да погл1>дпинъ
само въ нашм тж Бьлгарскж 1сториж, до
колкото е нам7> позиата, а нарочно въ та!ж
маниикм яовЬстиж, аканте азь мн ся отры-
ва. за честь и двая£1чне достоипя книжка,
к<яжто (0 ревность, и за да ся явж и азь
аареджтъ ломежду сешишьхте наши Бьд-
г ареки списатели съ нЬщичко въ ржкдтж,
преведохъ (Р мпогосродныят'нн Сьрбски на
матерныятъ ни Бьлгарски яэыкъ, въ конто
гцемь да иЭ'гЕринъ без’цЪныятъ камень,
сирЪчь та кива человЬцы, конто е самъ
Богъ оице въчревото нмъ материи шевя-
тилъ и за просветителя на роджтъ ни при) -
готовилъ, конто сж, както нмъ беземъртни-
те дЬла посвЬдочаватъ, смовомъ идЪломъ
показали, ни сж богопослушнн и родолю-
биви были; — тым сж были позвали шпре-
дЪлетето си, тыя сж были истинны Бьлга-
ри и добры пастнри, конто с» полагали
душж tas сн за христовою стадо; тЪхъ iiie
ни гладь, ни ст$дъ, ни гинеиh ни самата
смърть (О врътила ifi длъжпостите имъ.
Между сичките на имя да наведемъ тука
само чудесиижтъ царъ Сгмеона, конто е
сърцето на сичките. Тоя пожелателны
царъ Бьлгарскш съ еднмтм сн е ржкж дър-
жалъ скиптрото, съ което е }правялъ бо-
годаиото си царство, а съ другмтж дър-
:калъ лерото, съ което е шкрашавалъ мы-
слите пароджтъ ня; съ едното сн око е глЬ-
далъ да бжде царството му благополучно,
а съ другою, да постигне роджт’пя бла-
женство. — На истины блажевъ царъ; за
нкговото время отечеството ня было е
найславно; той е быль нашего Бьлгарско
слънце, ное то е посякадЬ благодатны ла-
ры пръскало, — блажен» люд>е ныъже
Господь Богъ HXbj — (0 дано бы нЪгова-
та память въ нашего сьрдце гнЪздно на-
правила, нодобенъплодъ раждала, да го съ
слава и честь до вЬка вЬнчава —• мае дно
съ него и прочште колкото ся въ та»
книжки спомеи}ватъ, пакъ и другите, кон-
то до сега нисм юхце познатм. —

За това лр1ятелскк ^молявамъ наши-
та родолюбивы Бьлгари да Фее сърце та!»
малклл книшкж пр!ем»ть, даглЬдать въве!»
къто въ оглодало славныте си предцы, кон-
то сж еъдЬлата си роджтъны прославили,
н дася радуватъ, ни иматъ таипва брат!я
съ каквыто ся секи родъ горди; да за-
печатать имената ичъ въ сърцатаси а
надЬлата имъ (което е найнуждно) ревно-
стно и неуморно н пожертвователно да по-
дръдеапать. Ученнте пакъ наши сегапши
писателя, преводнтели я учители искренно
змолявамъ да мя въ числото си, къто най-
малшжтъ си братъ и съдЬлатель щмемжтъ,
За ПОгрЬшКНТе ВЪ KIIIIzKKAST» мн извинять
а исправилностьтм или иесвоиствеиость
тж, ако намЪратъ, снизсходителио да по-
править; cenift знак чи сяко пърип д]>ло
ича погрЬшки. — Азъ (0 мо1жтд стрьня
бы желалъ да ся на секиго трудатъ сниз-
сходително и братолюбиво пр1‘емн; секи
колкого и канго може, за сета йена на об-
щего принося, да ся набере едипъ голЬмъ
купъ, пакъ поел], да сн (й бере важного;
нетребува да эабравнмь, защо и плявата
на гумното етрува пари. •— Любовъ, лю-
бовъ, любовъ братья да имамп помезкду сн
любовь, акощемъ дастнгяемъ по пршцето,
а тая ]р!»чь: а з ъ с ь и ъ п о у ч е и ъ
о д ъ тебе, а з ъ н о в с ч е з н a i ж , да
искореним?, нзъ сърцетоси,да i* блъвннмъвъ
бездн», да ся при насъ никак?» вече, доде
родъ Бжлгирскн бмде, яевърни, ищите
прежде царств!л бояйя и вся приложат?, ся
иамъ, и вдовшуата е, каже хргстосъ лонно-
го дала, ако и дае само еднж пар» да-
ла. -- На Край К11И1ПКЖТЖТурИГЬ (В моя стръ-

нж па кратко заключеиш въ което изясня-
вамъ на спасителя канЬрешето и думамъ
на машите да гибичатъ секиго славеиииа къто
брата сн. — ХРУСАНДЪ ЮВЛНОПИЧ'Ь

Д!акоиь
В Ъ С Т У II Л Е III Е

Сичките кумай человЬцы мыслжтъ и по-
твърждаватъ чи семи яэыкъ само съ извор-
ны дЪла, списателства, както стихотвор-
цы така и просто природоговорвы (про-
заически) на истин» ся шбогатнва, шкраша-
ва и облагородява; а на Лротибг. проводите
по много го кварагь и нзшлачаватъ, а не
що му съ шкрашешето каком помощь при-
носить; но тва тЬхно мн bine е не основано
и norpl.шло. Защото има и такива прово-
ди. конто см, да река истипмтм, необходимо
ил жни и иного ползоприноснн, въ конто
веема голЬма за народмтъ и лзыкжтъ кра-
сна блаюдатъ почина. — Выссочината и
духопиата красота въ свитого писание, пре-
нося ся нзъ единъ яэыкъ въ друпй и про-
хоя.да сичките языцы на земл!м тм. Мно-
го съмъ пмти дълбоко размышлявалъ, както
см и други ммдрн человЬцы често па та!м
мысъль дохождали, чи е сирЬчь святото
писанie станмло причина да можатъ сички-
тс раэдпы языцы помежду сн да ся сравня-
ватъ. Каква ли бы была 1стор1ата на иа-
шимтъ славенски языкъ. а така и hI.toboto
дълбоко осаовно дырекЬ безъ старо славен-
сжжть преводъ на с. Пи» аше и на първите
богослужебии книги ш Кгрила и Меео.ра.
н безъ преводмтъ на другите отечески по-
учнтелип книги, конто ся ГО други учени
ммиае, ГО тЪхните ученицы и първы насле-
дницы уредепи? — Языкатъ е огледало въ
конто ся народиыатъ духъ ГОбнва изобража-
ла, и пайвЪрпо живо и ясно представляла.
Но както с духъ народный вЪч но самодЬя-
теленъ и сакодвижимъ, така и оглЬдало то
му е вЬчно пром 1>нлило: за тва aito му не-
доде на помохцъ п и с а и i е т о (книжевство-
то) съ което ся сЬкш языкъ и) власть тм
па премию избавилва, спасала,п да речемъ
така, въ жнвъ естсствеиы н очевидный иред-
м1>тъ лретворява. то ГО сегашиымть му
изгл!.дъ, образъ или видъ на древнимтъ,
какъвъ е быль, пакт* ин на ду шенпидтънаро-
дный му паравъ, конто см въ него живо
изображала, никакво заключенЕе съ нззЬ-
стпость неможе да ся наледе. Па истин#,
азъ зна:м чи. освЬнь старославенскЕмтьлре-
водъ на с. uitcaiiie и на дру гите богослу-
жебны кинги, конто см ся въ втормтм пол-
шнгм на 9. то сюлЬи’е на свЬтмтъ явили,
ямами и други ку май съпременл спомени-
цы по п1.кои славе иски нарЪ'пмта, както
на чсското и горутанското; ко тыя, ако и
да см драгоцЕнни лнстови, шстатцы ГО пяв-
гапшото богато славенско иманЕ, и пакъ
съ простротмтм п богатството на лзнкмтъ.
конто е» пъ т!.хъ начертана, нога ся сра-
внить сь старославенските Кирилов» памя-
тники, лиждатъ ся, пакъ потмноватъ ва-
то малки водки каплицы, въ страшнымтъ
голЕми океанъ, или по ясно да кажа, тыя
см само малки тропшцы (U истоканмтъ. по
конто, на истинм. взвЕстно можемъ дарас-
смжданами за добротмтм и красотмтм на
цЕлото дЕло, а самого дЕло въ умять си
живо да лредставим-ь; ни то е зло, що не-
моте да <’я въ дЕло приводе. и па чувства-
та пы живо да ся предстают безъ никаким
HorpEittisM и заблужде нк. —

За топа съмъ еще въ пачалото къто
эакачихъ. да ся занимавамт, съ 1сторпмтж
на славенсшмтъ языкъ и да му нздырювамъ
корянмть. сякоги нарочно глЕдалъ колко
то ся може да познаЕм СО блнзо и по имя
сичките оныя ммлпе, конто см, вътопа го-
лЕмо дЕло, да сп преледе с. писаше и дру-
гите богос.гужебни ъниги и списашятл отече-
ски, или помощницы, или права наелЕдни-
цы на оныя горереченнте пьрвы учители
славенски, Кгрила и Л1еаод!я. были, защо
то сьмъ твьрдЬ увЕренъ чи, тва множество
настЛроелавенскяте рукописны книгу, конто
кече въ 11. десетото или по надалЬко въ
12 десетото стол1л!е както по между
Ю;кш|те Славши ctipl.Hi. Бьлгарнте и Скр-
оите, така и помежду Руссыте нам Ьрвами,
безвелосредственото. правого и nenpech-
чното продължеше на започепатото <Ь Со-
лу пеките пръпоучнтелк д!»ло , иикакъ не
mojkc дася докаже. Защото, ai.o да е не-
милоетивата сш.рть на тыя длама миого-
хпални MM;i;ie, на едко съ жшштдать имъ,
и превожданЬто и списуванЬто на Славен-
скилть я някъ cinipliiio пресекла, то бы ре-
довно, на жалость нашм, и черконната
кннжевностъ octXi нала кмеа, сыромятна, па
нЪколко рукописны спомеиицы и листове
стеснена, както е Готската iii улч-ила за
потакала; аколн i« е пакъ малопослЪ, око-
ло II. десетото «ли 12. десето croal.iie
uhiioit новь Кгрилъ или Медо.рн на ново
въекръеилъ, м вторы п«тт> оживотворилъ,
то нКгпвото имя праведно никакъ пебы въ
1сторёдтж мг.ртво оетаяало. и память тм
му въ духовимтм повЬстинцж вебы глуха
и пуста была, какво тоже ниединь СЬ пръ-
внте учители п нстияпыте проев],тлтелн
народны въдухош1мтл$ повИстннцй прямъл-
чаиъ. Обачс за много дълго е время ле-
«кала надъ сичпнте тыя дЪла глета и теш
на мъглява тьвляна; аколн ся е я ипявила
нЬйде кЬкоя слабичка и избЬляпа свЬтлпн-
ка, каквото е быль 1оанъ Ексархъ Бг.лгар-
ск1й у Калайдовича (1824), то и тя е (П п1,-
коя жалостен!» а на напоить вЬкъ веема
свонствсны скептицлмъ въ сумнЬте до-
ведена и така угасепа: едвамъ е ни вътыя
найдарны годин и дошло (О рицЬ, кати ся
iii крыха и1.кои до сега млн съвсЪмъ нено-
знаты или пакъ к?>то мановажии захвърля-
ни тука и там о старославеиснн спомепнцы.
да внякшть на дльбоко въ тъвнинжтж на
онова время, пакъ да издыримъ свЬтличко
мЬсто.дЕто ся намъ нЬщнчко (G старинити
вы блЬщука, и така ib тамъ да разглЪдачи
вързелмтъ на тогавапшите при ключей !ята-
снрЬчь съ чисто и быстро око да приглЬ-
дачп, що е тогава лыло. —

Топа д1.ло до сега е было само зака-
чено а не свъргпепо; ceniii день, сяко утро-
ново поучете и поновлет’е принося; за
тва чишпшся, чя пшце да биде нзлишяо за
сега да пзложимъ баремъ онова, кое то е.
и доколкото е, до сега (Скрыто, доказано к
меня позиато. —

1Цо с я сегашното ми нзв1>ст!о само
на Кгрнлскнте за старое лаве нскштъ языкъ
пачлтннцы нростира, аглаголнтските (Гста-
влм на стърнм, то пепгоизилазя ffirjua, вцоги
снрЬчь неуважавамъ и высокопеоцЬиявамъ
и чи непоэнавамъ въ тЪхь стародревимтмнмъ
скмиоцЕнность; по само затва, чи за т)>хъ
за сега немота нищо ни ново ни темелно
да вк кажа, едко, защото иЕмами латЬхь
ноны рукописны памятницы, а друго, чи е
старыатъ имъ в!>т.ъ много тьвенъ; трети!
пакъ jaitytTO нищ® за сега да ся бава са-
мо да предпоставлмъ и да думамъ накъ,
може да е.

На радостно сьрце и азъ ся съглатавамт.
па тва Miil.nie, чи е сир]>чь глаголптската
книжинна моетараг <С колкото сны !ж мы-
слили чие, спорсдъ както разсжждава и
нзрнча г. Добровски; обаче пакъ плкакъ
не можа да кажа чи е толкова стара, кол-
кото jm н1>кол воин спитатели и издатели
представаяватъ, безъ да имамы предмЬтни
спомеин, каквыто очевидно секиго силно
лвкряватъ и убЬждавагъ, безт> свидЬтел-
ства (ii рглкд писаны и съ л!>то то <изначе-
нн, нога см Jiiicatiif, и безъ потвърждев!е
съвремеииы, вЬрователиы и кайближны сви-
детели. — Ст. едим р1>чь, тоя 10>ли иред-
мЬтъ. споредъ мн hide то мн, и>ци сявга
повторително основно испитувапЕ, прикое-
то, да бы науката папредувала. было бы
много ложелателно, да ся шставать на
стърпм сичките по едины. собственны, мои
и твои чпЪшлта и заключешяма, лакъ та-
ка да ся цЪлымтъ предмЪтъ само съ пред-
мЬтны докааат-етстла па добьръ тпърдъ и
рЬшителенъ край донеде.

——»»>•>«>•<«>«<•<*<•<• —
СВЯТЫ СЛАВЕНСКП ПРЫЮУЧИ-
ТЕЛИ.

За я«нт!ето и благодЬтелното действо-
вав h на с. Кгрилла к Мееод!я, rjisa ири
само на кмслчко и дотолкова дакажа, до
колко то е 1п»:дио, и колко то въ едим
тясна връскм сътова мое язв1>ет!е неразре-
шимо стон. Това е предпр!ят1е много ва-
жно за сега, чи е веема много распростри-
по и съ всКмъ ловъ образъ мрпдобнло, <D
когато с» ся иКкои животоописашя та наме-
рили, конто с« до сега были или съ всКмъ
мепозиатн, или пакъ мало позиати но къто
меважли, заФърлепи; и за тва тцд панна-
лредъ да наведж пЬкои свидЬтелства за
граждалск1№п>, а после и за душеввымтъ
нмъ жлвотъ.

Свитый Копстантлнъ, КОНТО ПОС.1 К въ
моиашеск1мтъ чинъ lipin имя К г р i л л ъ,
происхождаше <0 едпо славно и благородно
домочад|'е, нмаше седмъ брат!», а помежду
нмъ той бЬше найиалк|'атъ, родилъ ся на
8?7. л. поелh хр. въ градъ Солоиъ; въ седмдт»
годин» на возрастать си (834. п. х.) п03.
ванъ fil.iue въ Царяградъ <0 Логооета ве-
окт1Ста (мояге даму е быль родннна) около
<841), тамъ иоживК н (.колко время ль цар-
ск1«тъ дворъ, нмалъ распры 1още къто мом-
че съ naTpiapxa 1оанна, конто е былъ тогапа
падлдлъ ib naTpiapniecKiATb престолъ около
(843); влс'зи въ супружество, на което го
пряиуди Оеоктисть, а послЬ npia чииъ
свящелическш; въ 24 тдтд му годки» про-
водиха го на едко съ посланникмтъ Геи>р-
ria вря Сараценскйктъ князь Амермана (как-
то ся видя въ Мелитенъ) на 851, вжтж годи-
яд, лодырь тиа ffi правя го царь Мнхаилъ
съ поеланпчество при козарыте около 857.
858. годинм (861.) 2),; а паннослЬ проводи
го сдирать царъ Мнхаилъ и кесарь Барда
за вЬроучнтелъ съ брата му Мееод1я въ
Моравн» споре,уь прошешето князь Расти-
славово, къто стднн въ 862. т» годин»
(а както д>ма епнскопъ Ф!ларестъ на край-
речелдтлу годшгд и inline по иодырь на 864)
3); поныка го Пава въ Рнмъ 867, въ топ
пять позабавил!» ся за малко время събра*
та си Мееод1я при Панонсюмтъ внязъ Ко-
цела въ градъ Самсъ (днесь ся дума Уи-
гарскя Салавара), авъ Рнмъдошалъ на 868,
тука ся разболЪ и npi« чииъ мона«1еск!й
на край реченмтм годил» на 2Л. или 25. Дек.
и къто свтценомонахъ престав» ся на 14.
день Фетр. 80S*, а въ 42. т» му годин».

Св. Ale&oditi б Line поголЬмь брать Кшп-
стантиновъ. стоя за кратко время вонвода,
управнлъ, въ ьди» Славепск» пропяпцп»
(може да с была наГръцыте въ Царнградъ
подложена, послЪ къто монахъ поживя на
Олнмбъ горд и въ Царнградъ, посЪдЪлъ,
както ся види, въ 861. или 862. т» годин»,
при Бориса владЬтел»ть Бьлгарски, кога-
то е той вече склоненъ былъ да npienn
хрнспанството; За другаръ на брата си Кг-
рнлла, п»товалъ е съ иЬго иаедно, когато
еж иги.ш въ Моравп». въ Салски градъ и
Римъ. нзъ Римъ цозванъ е былъ Ш Коцела,
на 869. тд годик», Ю1це въеднъжъ ся
Еправилъ назадъ въ Римъ, и тамъ са р»ко-
поюжклъ за епнеконъ Паиоисшй, около
870. тм годин» шслдися га Салсб}ргск!атъ
Армеписнопъ л (I) нЪговатъ соборъ свяще-
цнческ|й и проводенъ е быль на заточение
въ Немско ла 2. годины и полвин», («б 872.
до 874,), по искася ffi Моравсннтс Славени
за пастырь, папа го шелободи, и на Apxie-
niCKOJiCTRO Моравско възведесн ili пего въ
л1.то 874, наковладепь е былъ въ Римъ
па 878. га заладимте Apxiepeii, и за тва го
Папа новым при ссби въ л!.то 870. (14.
Юшя), обаче шправкся и пала го закрыли,
пакт» така чисть на 880. за да испмлни же-
лашето на Грьчески царь Васи.н’я, тръгпмлъ
за вь Цариградъ, па 884. 2. Юшя шспятилъ
Черковмтм въ градъ Борите, а на 885.
год ним аир. 6. день преставилъ ся. —•

Темель на староеланенскмтм книжки*
нм по.юженъ е въ Цариградъ <П с. Кгрыла
на край 8<Л. тм годи им, или къто стмпила
8b2. та, кота то е тон высокопочитаемы
Сланепски любитель състанилъ Славен*

скмтм азбука ипреюелъ Еганге.пето на Сла-
вепски: въ тиа съ св!»мъ ся съглашаватъ,
найстарыте за Кгрыла Словенски забЪлеж-
ки (и с. Климента, и найстарыте латински
иазначешята (G Га» дерика. 4.). —

Тва дЕло за 4. годины длиръшеко е
пъ Моравйм, гдЕ то см были нреведеии
иайглаппите тогапашны богосл» акебны и
лггурпуски шипи, слр!.чг. освемъ Егагге-
л i е т о и А и п ствлмт ь, IIс ал ти ра т ъ,
П а р а р i й и и к ъ , Ч а с о с л о в а т ъ (иау-
сннцата), С л у ж е б и и к а тъ , (Л!турНата)
Т р е б и я к а т ъ и О с м о г л а с и и к а т ъ
Д а м а с к и н о в ъ. Нъ топа мпоготрудпо
дЬло безъ сяко сумнЬше участвовали ем и
найпьрвыте ученицы Ктррмовы и Медодю-
ии, а на имя: с. Клгментъ. с. Каумъ, с. Лг-
ееларъ, с. Савва и с. Гораздъ,. между конто
иьрпыатъ, снрЬчь Клгменть, былъ е ро-
домъ Бьлгарннъ, а найподырпыатъ (Гораздъ)
родомъ Моравецъ, за средныте пакъ к’ю
лзвЬстно родомъ каком еж были.

Добро и преполезно ми ся чини, гце
да е, да спомепемъ тука баремъ найстары-
те до сега познатк рллнопясы на горерече-
ныте книги, конто (книги) не тол кока по съ-
дьржашето колкото по юл1.мннл\т« си раз-
ЛИКуВаЛНСАСЯ (В ОНЫЯ, КОНТО СА си подыръ-
тЪхъ прннелн, а то слчцо имя нисмтт>,
загцото см вообще по просто и понакрат-
ко ш пьрвите пренедеии.

На Кгаггелгето нанстары и найвагкны
е рмкопнсъ Остромировата» на кон
то е и лЬтото назначено. (D 1056 — 1057,
легки пъ Потроградъ, лодырь му иди рмха-
пигатъ Мстиславсмй въ Москва помегкду
1125 и 1132. годин»: за ржкописыте, на ноя
то лЬтото п вЬкатт» сънремеио ни е на-
зиаченъ. н!.мамъ иигцо да говора.

На Ллостолягъ, панстарыать рукопись
(В 1195. тж година нам Ьрвася въ Москва при
Погодина; (В тва сащо 12. десето столЬтге
имайнце два или три дру ги рмкописа, едннъ
въ Москва bi. Снюда.шлтА книжница, а
другш те по Западайте и Южныте земли.

На Лсалтир&тъ, и то сь толковашето-
му на одно, по коего ся види чи iiie за
богослужетпе отреденъ, намстарый р л копись
мчаны Ш 11. десетотб стол 1,Tie, той е былъ
пЬко время у .митрополнть (?иге««я, а сега
лежи въ Москва у Погодина, ама ш'ецр.лъ;
к други рмкописы <Т 11. или (Б началото
на 12. десетото столйтте лежАТЪ въ Мос-
ква у речешать изображений ямип>, а дру-
ги въ Петроградъ въ царскм та книжница:
чисты, сирЬчъ, богослужебны псалтирн ffi
13. то то стол1.т1е има въ Руссня и на дру-
ги мЬста много.

Па ПаражПтикгьт-ь, книга коя то съ дьр-
•кн у себя пророчески тричтешята за опредЬ-
леия дни праздничны, (Ji старылтъ завЬтъ
зеты (’Б 1271.) намЬрвася въ Петроградъ
въ царе катал кни;кевпнцА едннъ ржкопнсъ,
а други (ffi 1370) пакъ тамъ въ румянцов-
СКМТД сборнИЦА. —

На '/асоеаовягг,, съ Псалтирмтъ съеди-
некъ нахожда ся едкнъ рдкопнсъ иь рмко-
пненте (Б 13. ю то столЬт!е. —•
На Служебниия,тт, найстарш ржкописъ
е оня, конто е с. Антоши паписалъ и умрялъ
па 1147, памЬрвася тон ржкопнсъ въ Мос-
ква въ сгкодалвж тж книголожницж; й> та!ж
слмцм годин» шстанжлн сж др} гл два р«-
кописа, кон то днесъ лежать въ Римъ въ
Ватшапскжтж книжарницж.

На Требники,?* (Pjckh потребкикъ ина-
че чнновникъ) май стары ржкопнсы, кол кото
сж пени иознати, пианы ги Ш 14. десетото
столЬ-пе; зшцо то е сл> жебвикатъ иайна-
предь съ требнккжтъ съедниенъ былъ, а
послЬ къто сж ся умножили я дв1.тЬ мпо-
гоупотрсбителны книги, раздЬлени сж, и
сяка книга за себе останала; и за тва иЬ-
мачы на служебпякжтъ si кого стары ржкописи.

На Октоиажтъ (осмогласиикятъ), книга,
конто съдьржава въ себЪ си пЪсни Черно-
вцы, и коя то е въ началото (862) была ве-
ска малка, заирто е само иЬколко пЬсп»
черковяы имала, пайстарыК е ржкописъ, как-
то ся видя, Палимпсест* Рннсшн Ш 11. или
12, десетото столЬт!е останалъ въ Багде-
‘ рннснжтж кннжарницж въ Римъ, а други (О
13. десетото столЬпе лежи въ Петербурга
,нъ Румянцовскжтж. —
Паркета, остатцы или листове ржкопи-
син, накоито, времето, нога см писали, i<ie
иашачеио, имамы кумай (G сичките горена
знамени книги, ако не и лостары (ГтЪхъ.
Но MHOiOTO (0 гореизреденыге богослуже-
бны книги, югце до гдЬ е былъ жнвъ Ку-
рили, по между 862 — 869 годннж, были сж
й’ Грьчески пренедены, при кое то е дЬло
братъ му Меоод1я ст> гореимепованите си
помощницы дЬлателио участвовали: аопыя,
кон то см за онова время непреведенн
остаиали, подыръ смири» тм му, помеа»д\,
869 — 885 вт» редъ см ся поставили.

Дали е. и какволи е с. Кгрмль освенъ
горенареденыт е преподы писал?», и накойли
язикт», дали на Грьчески. или на Славеиски.
мноюе тешке да ся определи, ако идан1>-
мамы ниьакво сумнЬше, чи е нмце нЪщич-
ко, было 1цо было, иаписалт». Вт» старыте
рмкопнсы намЪрвасл сказаше гдЬтося каже,
какъ см на.п1рени списашята на с. Климента
Римски вт> Л/аврия, на 861, на 30 денъ Ниуар.
и то UJ свидетель, конто е очевидец?» былъ,
изобрЪтателатъ, както е позиато, былъ е
саиь Ki рилъ, и за тва ся Ш тука праведно
заключав;», чи е моглъ froR и та!м легенда,
сказаше. да спиши, и то коренно на I рьче-
ски, но както си мели чини, то е вероятно
к. ^'2^? ь>у.~ЛИ07сК А j
— 9	" ~	~

чи im e с. Клименъ епископт. Велицскш
слисалъ и на свЬтъ издалъ. С. енископъ,
Климентъ вь иоменутото си жнт1еописа«пе
дума за Кирилла, чи е той саиичакъ спи»
салъ претцнмте си съ Моамеданыте и Евреи-
ге въ А’озарггж, а за Мееод(а чиги е превелъ <0
Грг.ческн на Славепски и на 8 глава гн раз-
дЬлилъ. 6). W тиа дЕло, което е было и на
Дюклейски пресш тера лозиато, конто е
а;нвГ.лъ около 1161 годин». и, лице въ 12.
того стол1.т1е къто шединена , наособна,
книжка съ надпясаше: Кгриллъ Славеноый,
помсркду Славеныте расирмснато, съчува-
лнсм сн въ место наводимого жнвотописа-,
ще. въ Ру ските лЪтописы и въ други рм-
кописы, добр» изводи: ноцЬлото дЬлоюиде
н<е на евКтъ нзлЬзло. — Простраио вЪрую.,
Отче иашъ. 1<>1цс к други и Икон частицы
iS черкошюто Воюмолство. конто ся Kv-
рнллу лрннису ват в, снрЬчь чи см di Кгрил-
ла сммсани, епнсаилсм. както щемъ иона до-
ло да нидлмъ, fli и Ьгонмтъ у ченнкъ Констан-
тша вторы ешсколъ Бьлгарскш. 7) —

За Менодш ясно сведочи жинотоопи-
<ая!ето с. епнсконъ Климентово чи е той
самнчакь, с. Меоодм, осомъ тКхъ слова
I подемичсскн братовыся, на Славенски пре-
велъ. както смы вече нал ко понапредт» ка-
2
аалн; а второго панонско живого писаше,
което азъ мисяструва чи (0 Горазда проис-
хожда, скалува, какъ е МееодШ лодырь
братопжтж си смг>ртъ, сичките канониче-
ски книги на с. nucttuie. ocnLiib апокрнвскн-
те, Номомноижтъ, книга, конто завзыма
черковиыте заколи, н отеческите книги (ио
Грьчески патериконъ, книга, конто съдръ-
жи у себ!. на кратко иэвк.стт за животжтъ
к трудовете на найглавните и найславните
пусти и юн; цтелн) СО ГрЬчески на Славенскн
превслъ, Т}ка подъ тая рЪчь, сичките ка-
нонически книзи, разумЬватъ ся само опыя
книги, коиго до тогава ioiqe ни сж были
преведенн. сирЪчь освенъ чтетята (Б Етан-
гелгето, Апостол жтъ, (В старымтъ завЬтъ и
Псалтирятъ, сичките, що то оставатъ Ш с.
писаше книги, нзваждать ся СО тука ало-
крывските, а то ще да рече, двЬ третицы
di Б1бл1жтм. Ако и да нЬмамы за снчкжтж
Б1'б.мГж стары ржкопнсы ffi 15 тото столктге
съчуваня, и пакъ ако шставнмъ па стърпж
сяко предразсужде»пе и собствено uithuie
и тьй безпрестрастно надъ ц!.лою дЬло
сждъ поведепъ, то пещемъ можа да невк-
рувамн на толкова стародревны за тва н!»-
1цо свидЬтелстпа, конто ся по между си
веема добрЬ съглашаватъ.
За сяк« книге на старыетъ и новыетъ
эавЕтъ лопаосойп», доста стары ржкописы
на ржцЕтЬ си имамы, на прим, чдпо тетра
егаггел>е (11)3. гоиинж) както Кепенъ дума;
а по нЬкои други 1144. тж, вопотъвио, ле-
жи въ Сгнодалпжтж Московски инигкннцж;
Апостол* на е. Нагла Ш 1220 на реченото
мЕсто; Отнровем(е на с. /ванна, ф 13 ТО СТО-
лЕт!е въ Румянцовск!жтъ сборникъ; книга
/исуеъ Навшнова, Судей /сраилевы и рудъ, $
1193. въ Б1блейскжтж Руссшспж Серпевскж
лавре; пЪснъ Соломонова съ тлъковашето и
Ф 14 тото стол Erie въ Московскжтж цар-
скж IcTopifiHO и древнодружственж книголо-
жннцж; новый eaetr* цЕль, (D 14 тото сто-
л1.т!е въ Московсюжтъ чудовсшй манастыръ
и пр. И за други ржкописи, да е имало,
имамы днесь на ржцЕте си ясии и вьнъ Ш
сяко сумнЕже доказателства; на пр. Про-
роческите книги конто сж прописаны въ
15 десетото с тол Erie <0 стареть имъ ре-
кой и съ, коЙто е на 11'17. године въ Новго-
родъ писаиъ; Петьтйгп книги Л/огвеевы, кон-
то се препясаии итЕвъ 15. стол Erie ®рж-
копнсетъ имъ който с пакъ въ Новгорода
на 1136. године былъ писаиъ. Г. Стефанш
въ градъ Сори въ Данне нмалъ е Новыжтт,
вав^тъ (1> 13 тото столЕт1е, iouje на 1645.

V
годин*: СоларснШ е видЪлъ сичкмтя. BiC-tH*.
въ Венец!1м у г. Пернчино>рл, въ нЬмско
на 1429 въ монастырь наэванъ Молдава
списан*, която е послЕ както иЕкои иэвЪ-
стяватъ, въ Енглезско продадена. — Са-
ныте старозаветны книги а нарочно Могт
сеовидыте, конто с« ся добро съчували въ
рлкопясыте (U 13. столЕт«е, показу ватъ намъ
ясны знацы за древостъ т* н дълбонжтж
старость на яэыклп>, конто ся въ тЕхъ
азображава, или пръво начало па Славен-
склктач художествен* кннжнин*. — За Но-
ноканонмтъ извЪстио о, чи той вне шицо
друго, но само едко нанстаро събран1е на
черковныте законы, сирЕчь книга, която
сяхагца каноныте апостолскк, и соборян;
ко събрашето на схоластша 1оаина (конто
е предал?» Богу душ* на 578). и по тыя
главныте сн черты, друпй е ffi Фитенмтъ
комоКаиоиъ, конто е едвамъ около <883 го-
дин* съставенъ, — ннкакъ пакъ неможе да ся
сравни съиеео найпо дыр ныать ном о на поит»,
кой то е съ много новы додатцы я други
uipcKit накопи вънъ ш мЕркмт* умноженъ.
на когото нанстарыте рмколнсы едя: Сьрб~
сын единь iD 1262. тм годин*, конто ся па-
мира днесъ у г. Мнхановнча нъ Измиръ, а
Русски 3: първымтъ е (D 1276 или 1280: въ
Moqkorckmtm сглодали*, вторые <D 1263:
въ Петроградскжтж г^арскл клижкиХр*. а
трет!а ш крайсжщото 14 то стдлЬт!е въ Пе-
троградскмт* Румянцев* сборницж. А но-
нахъ Зиновш па Гьркъ Максима ученикъ,
конто е жнвкгъ въ 16. столЬт1е, nocnh-
дочава чи е вмдКгь лЬкой Номопаноиъ, на-
пнсанъ за Ярослава и Епископъ Тшакииа,
тва е могло да бжде преди 1030 тж годин*.

За Отечпикдть или Патерпхонмтъ неио-
жемъ никакие разеркдеше дададемъ, ста*
ры ржкопнсы натойк родъ книги, ямами мно-
го, между но ито ламЪрвамн и жнт1ето на
с. Кондрата въ Москвж у г Погодина, пое
тО, съ дълбокмтм си стародревкость сич-
ките до сега позлати Кгрилски ржкопнсы
далёко на »адъ (истаял, ако емдимъ само по
н1.товыте палеографически или старолислы
зла цы. Въ Бечъ, както дума Колитаръ ва-
мнрася едикъ ржкописъ поблызо на Сх.рб-
екото нарЬчГе (D 12. десетото стол, (стру-
нами ся чи с неосновано що ся само на
с. Савва |1’дава) а вг> Пар!зъ ся чува единъ
рмкописъ (В 1$. тото стол, така емщо на
Сьрбспото itapL'iie пнеанъ. —

Въ оглавле!пето на отеческите ялтла,
конто е Рл ски митрополитъ Макарха събралъ
- И —

и на едно съставилъ (живНлъ блаюдЬтел-
но 1526, а преставнлъ ся Слажено 1561) съ
надпнсаше: Валикихъ четиры МинеЛ, наво-
диться тыя рЬчи: Meoodia EnicKona Моравска-
го: *, Osiiqu иосамов^аетв£, 2. о КиыгЬ iVe-
eodia Епископа Моравского-, но тва 1О1це
требова по дълбоко нспытунанЬ. Подыръ
смъртьтж Мееодювж (885), когато е ГО Сла-
венскыте непр!жтели 9) страшна л дотоги-
ва нечута и невидена буря на Славенскн*
те свя>ценннцы повдигиата, koimtO е ГО край
и до край главныатъ неприятель Славен-
сшй Ешскопъ Bixiiirb* нэ злобнжтж си
утробж дыхалъ, и лослЬ малко когато уда-
риха Мауарнте на Моравнм и плЬниха, до-
край ся шгаси едвамъ започетата въ Мо-
равпж и Паиониж, старославенска книжни-
ка: за продлыкешвто я растетето я подру-
гнте Славенскн дърясавн, както въ Бьлга-
pii«, Сьрблж, Pycciiffi и пр. за длъго сны
время, само по спомянныците, конто см
ни (Б 11. н 12, стол, метанали, еждкли; ла-
щото ннкакъ нЬсмы познавали имя по имя
продьлжнтелите и удалечеиыте имъ об-
стоятелства, какъ сж сярЪчь живЬлн и що
сж правили; едвамъ предн 26. годннн (1824)
нъто иалЪзи на свЬтъ знаиЬинтото дЬло
на г. К.' Ка.,айдовича (с. 1оаннъ Ескархъ Бьд-
rapcHffi, ai> Москва) заначило e въ таи.
тъвпннм кин женим нЬгцнчко дася раэвндЪ-
ляна н разсвЬтллва, а вътыя найподырнн-
те 3. или 2. годины, дига ся вече малко по
малко мъглата, а свЬтлоста та се выше и
выше те в Ьтлява стърнмтм на старославек-
ското кннжовно шбновлеше. —

СЕДЬМ'Ь ПОЧЕТНИЦЫ

С. Климента Епнсколъ Велицскн, как-
то дума въ живописен <вто сн, къто емнцй
учешись на тогова высокоученый пастырь,
ApxienicKoiib Моравскш Мсеод!я. и (Б ту-
ка мпоговажный свидетель, върнм.ги сж
ся съдЬлателите я помощницы те Мееод1е-
ви подыръ смьртж му, къто изгубнха ЯКА-
тм си подпоркм, голЬмымта си Архипастырь,
и къто видЬха мн неможатъ вече въ Мо-
равиа и Паноннж дася задьржмтъ, дльжио-
ствте си званичны да нзвършавагъ и хлЬбъ
да лдллта, въ Бьлгарпя (въ л. 885). — Т!и
см пакъ были: с. Нлиментъ7 с. Нау.пъ, с. jJu-
ге^аръ, с. Савва и с. Гораздо, лървыата е
былъ както е горе казано Бьлгарннъ ро-
домъ, а найподырныатъ (Гораздъ) Моравецъ,
конто ,е былъ (0 Мееод1л и за наслЪдннкъ
на ApxienncKoncKL*Tb престолъ Моравская
опредЪленъ: на другнте пакт, петннж ре-
деть и отечестпото ide ни познато, какъ
сж на радостно сърце пр!ятн и высокопо-
чгятаня и уважаванп был» (В Българите, кои
to сж тогава вече были мрьстени (<« 862)
извЪстява ни чсСтопомеиуваныатъ данвото-
писецъ, а эа благодатного нмъ на Госиодны-
жтъ в1ноградъ дЬланЕе, посвЬдочава ни бла-
гословен ыатъ нмъ плодь, конто Си за сио-
менъ къто св яти и i« у сегашныте нмъ по-
томцы чува; и кант* см ся нарочно трудили
за дася обработи языкатъ и старославен-
ската ни кннжпина, свидКтелствуватъ пн
тЬхныте трудове, конто ся я до днесь бри-
ж'ливо  *ранать. Бъдгарската в червива
шсвятпла память тж на тыя славны и тру-
долюбивы пЬрЬбучители слаПенскя съ служ-
бждуховпж и съ празяуванЬ, и за честь да-
ла имъ е тва Честно и блатогОпЬпно имя; -*
Праздникъ святыхъ седмыхъ п'очетиыо'Ъ^
cl"A^ioi £лта(нЭро1. НЬкои Бьлгарснн цер-
ковь! fi маяастыри и доднесь носжтъ ине-
пата на тыя седьнъ почетлицы, на пр. на
с. Климента, с. Наума, с. Горазда, и проч,
конто церковы и монастыри^ или Cas шть
т^.хъ слиците н а нравен и и j красени, или
пакъ на т1>чъ, само заедим честь и память
така наименованы. Достопочетателный г.
Викторъ Григор!евичъ. проФесоръ Казан-
ский, къто пмтова (1844 —• 1845) по оныя
земли, казу в а. ни е, къто ишалъ Ф Солонъ
на сЬверозападъ ioiqe на Островжтъ разу-
меть. какъ е имято на с. Климента Медо-
дювмтъ ученикъ на тамоишыте жители до-
бр h познато; въ бмтол» начЬрнлъ въ чер-
но пжтм два малки параклиса съ стары обра-
зе на с. Климента и На^ма; въ манастыръ
С’лйлчк иапжтмлтъ фЯнковнцждо ПрнлЪпъ,
и въ калище яадъ Охр!тското езеро, намЪ-
рнлъ образАтъ на с. Кг р(лла; въ мавасты-
ржтъ на с. Наума вид^лъ обраэыте на снч-
кнте седмопочетяы святители на доваржтъ
(стЕнжтж) нсписанн; въ Черковжтж Шеста
ресна и струи, намЕрилъ обряднлтж служб*
на с. Климента; вь Охрндж чулъ живъ я
въобще реэнесенъ спомеиъ на с. Ккнмента,
Наума и Горазда, Ф Бьлгарските жители;
както думать тамопшыте жители, модцнте на
с. Горазда почивать въ единъ манастыръ,
който лежи близу Ариа^тъ берата или Ар-
баиаскм БЬлградъ; въ Охрцм въ еднж Ф нЪй-
ныте осмъ черковы, конто е въ 14. стол,
направена, и до днесъея намЕрувять остан-
ки и мощите на с. Климента, много стары
обраэи натогова и на с Наума (може да сж
ймце й 10 или 11 стол.), ioiqe надгробныать
йамею> на с. Клим, съ надпнсъ Кгрилски я
единъ стародревны дьрнены )стоканъ наем*
•мрмтъ святитель. Тамъ помежду р«нопи-
сыте памКрнлъ е г. В. Г. две жнтчя на с.
Клим. Грьчески писаны, носаарото слисалъ
нЬюнатъ )ченикъ, а може даго е НеОФг-
лакт-ь Арх1енископъ Българскн само пре-
йелъ н пон<крзсплъ, на р»коп ист» (в край
15 Стол11Т1в; а поновото въ Грьчесшлть
Миней на кожм Gi 13 стол1>т!с. Въ Свято-
Горскнте манастыри ОспЪнъ, Обрлднжтж
Служб* на с. Krpiaaa (на ион ли языкь?)
ннщо друго за седйоиочетницыте ше мо-
жалъ да наиде. Въ Рнлсшжтъ манастыръ
вндКдъ жнттето на с. Кирилла съ похвал»
(U с. Климента BejHjjcitifi въ рмпописъ Ф15
стод. Данте да гя вядимъ тука сячките
по единъ по едйпъ.

С*.	былъ е родомъ БЛьСарипъ.

йакътб ся Пижда изъ найстарбто му гнинД
TOmicanir. <?дру;кндъ ся юще (С младыте си
годыпи па едпо сь На.^ма, Ангелара, Савв»
я Горазда изъ Mopanii», Славепеките пър-
воучитсли, 6рйТ1А\ Кнр1ловы и Мейодювы,
былъ е участнякъ въ енчкнте имъ дЬла Бо-
rojгодны, носато сж мол чапали Славен-
сюмть пародъ и па Славепсви нэыкъ Бого-
елужеи^ето } страивали въ Mopdeit», и Па-
ноним, и за сичкото имъ аполско время въ
речевитд} земли, сир1.чь i!i 862. до 885. —
Подыръ Меео.уекмтм см ьртъ (885) когато
ся поднгпа страшно исвирЬио roiieiiie вър-
ху Славонскою свшценство по опыя земли,
което е предводилъ лукавый EnicKonb Bi-
хшгъ, оставили с. Клим. Моравпм я съ дру-
гарытесн Наума и Аггелара презъ БЪлградъ
долшлъ въ отечеството ся Бьлгарпл\ (а дру-
гнте Гора«дъ, Савва и Лаврштй пмтува-
ли см за Бьлгарнл язь други шугъ), гдЪтое
Ф тамишнымть царскш иамЬстникъ, пла-
ствикъ Воритана (Хаиаборяте) сьрчаио и
учтиво ир|ятъ, и на царъ Борисапроводенъ
былъ. Царатъ наложи на велиожмгъ си
Честславп. да ся за Апгелара погрмжи, а
Климента и Наума заводе нъ дворяп» Еха-
цесовЪу гд1. то ги е царски гопцавалъ и сакь
себе jffi иоуче1Йсто яиъ въ науклсгм xpicri-
auciw душеспасителио лолэовалъ. Подыръ
нГ.колко врем» царъ Борнсъ а въ крепче-
шето Михаилъ крспменованъ. (О д!.ли Фцар-
ството ся Югозападпмтм часть, Кутиицы-
вицы пачпаим, едим часть w сегаишмта
Албав1м к Македонии, както ся внжда, мЬ-
етото Ж Вардаръ и Скопим до Балова, по-
ставл надъ nei* Дебета за управитель; пакъ
съ него наедно испроводи я Климента за
- so —

вЬроучнтелъ поиктный. и определилъ му
въ	Охрид и, и Главчниц» угодно и

пристойно мЬсто да живЪе. Наскоро спо-
доби ся Климентъ тамъ да нма до 3500 уче-
ницы, ГО конто в тоя предЪлъ снабдЬвалъ,
пмлпилъ, съ четцы, поддтакопи и д>акони,
и съ сщеннцы Богато сь хр!стовжтж нау-
кж напоешь Когато е с. Климентъ въ Oxpi-
дж сЬдЪлъ, паправилъ е въ топа мЬсто ма-
настыръ съ черковж за славж и честь на
С. Пантелеймона, я 1'още еднм черкопж, що-
то е послК станлла Митрополитска , и тъй
ммце на времято му ннало е въ Охр«дж три
черкови, едва Съборна или Ешскопскм и
двЬ малки Шсжпрй Климента съзидани. По-
дыръ царъ Бориса наскоро сталии на цар-
ск!жтъ престолъ старыатъ му сынъ Влады-
миръ, а подыръ него младыатъ, Сгмеонъ.
Тоя сялнын к ученый царь по особитж тм
си наклонность, що имаше къмто Климента,
возвыся го на достоинство EnicttonCKO въ
Велесъ, въ предш’ж МакедонЛж въ Драгови-
ческ1жтъ предЪлъ, гдЬто днесъ тече ГО Вс-
лицж планннж рЬка Белица, а истина ся въ
рЪкж Струм нцж блнзо село Велезъ; тиа eEni-
скопстно ГОредеио было на мЬсто стародре-
вното Тивер1ополско, За>цо то е и самичакъ
Борись нзведнъжь наскоро подыръ
крыцешето си, както ни лосвЕдочава с. Клк-
нептъ и Арххепископъ ©еОФглактъ, Шредилъ
былъ седмъ Ешскопства по Бьлгарпж, 11),
па конто нмената на наша жалость, и зада
ся шгцьрби 1сторхатани, ннгдЪ нЕмамы за-
бЕлеженн, вито чожемъ да гя пазремъ изъ
подырныте забЕлежкк, запдото см слЕдова-
лн въ 11 столЕт!е .иного кзмЕиы, а въ 12 и
13 то столЕтхе Ен i сволоките столицы изъ
Бьлгарпм веема много см станмлн, — Въ
тва зваш'е поживЕлъ е с. Климент* до 910.
говинм. 27, день Септем. въ който е и при
Бога духом* штншьлб, а тЪломъ погребеиъ
въ черковмтм въ монастырмтъ му въ градъ
Охрхдм. гд]>то ся иднешиый день мохцнте му
и падгробныатъ камень съ надпнеанхе Сла-
венско, за наше утЪшевхе вамЕруватъ, само
хцо см въдругмтм лослЕ съэыданм черковж
лреиесенн. — 1оиде, въ Cj наксар|жтъ най-
старый па глаголитското Егангелхе <0 II.
стол, което ся нахожда въ Римъ, чнтмтъ ся
тыя думы на 27. день 1ул!я: С’«. св».тител^
отца нашего Климента Етснопа Белицъаго;
а службата му излЕзла е на Грьчески пе-
чатана въ Москополъ въ Албаннм съ над-
писанхе: *ЛхоХи{^(а т5 ayie K).ifiemo?, служ-
ба святаго Клименса (1741), а обхцата наенч-
кнте седмопочетни святителя напечатана е
пакъ тамъ въ л. 1741. к 1746, гдЬто е из-
ложено на кратко и ж пт i сто ла с. Климен-
та. Тука иошотописецать нмен^ва Климен-
та, първый ffl родььтъ и язык/лть Славеисмй
Еп(сколъ;  тыя р]>чн петребуна да пимами
така, ни е скрЬчь Клим. Ф снчките родомъ
Славенскн Ешсодпы, найнапредъ тва зпаше
на себи пр1нлъ, но чи е и той былъ едииъ
Ф пьрвыте и. зиамЬнытите Ешскопи Сла-
венскн; ако и да е вЬроятно, чи см първы-
те Eniciiouji Бьлгарски, Грьцы были, а Сла-
венскш языки веема добр!» разу uh вали.
1още когато е с. Климентъ въ Oxpi-
дл живЪлъ непрестанно ся е завимавалъ,
къто человЬкъ найкраснорЪчивъ («где Zoyne-
гитос) пан ревностно и найлрилЬлию за да
спнсува книги на Славенскн языкъ за Бъл-
гарыте, Ф конто трудъ ни когато е вече
станмлъ Ешскопт* до сачмтм си смьртъ Hie
ннкакъ Фстмпилъ. НЬговатъжит1оспнсателъ
яэрежда, къто чи см Ш нЬго или снисанн
или преведени, тыя д!>ла. —

1.	Похвалим слова па цраздннцыте за
цЕлм годннм а особнто па Хргста и на с.
Богородицм; па с. 1шанна нрьстителя. на
иророцыте, аоостолыте, иученяцыте к,ла
други с. отцы. —
2.	Жилята и богоу годиыте дЪла иа
препрославлеяныте Ш Бога с. Отцы. —

3.	Пайподыря при самжтм си смрьтА,
казу в а нЪговать жит1вписецт>, чи е довър-
in иль и ottatM части па трюджтъ., ацото
до тогана лице nie была донръшена, и що
то ся и he № въснръсеиЬ паки до петдеся-
тницм. снрЬчь лептекостар|ллтъ. (В тука пакт.
язвЬстпо дознавали, ни е постныатъ трюдъ
1О1це ла Климентовото время на Грьчески
устроен?» и на Славеисмн преведенъ быль,
но пне ин познато fli кого, и чи преподать
на цвЪтныжтъ трюдъ <ir него происхожда.
Климектовыте сппсателства задльго сж вре-
мя вниматето на новыте б1бл>описцы избе-
гана л и. Едвамъ сж сега Калайдовичъ в
Строевъ ш старо др евкы рмкиниси нзвадили
и нзредили вържкопнсното оглавление на
гра«»ъ Толстова пКкн слова съ надпнсаше:
елх лолл Кли.иечтп. 12) п<> <F неизв1»стностьтж
сн въ шглав.мчнето иаб1.леа;нли см гн на
папа Климента, и така см и себе и дру ги-
те па големм ши рЬшкж навели, мгпи сн пакт
кадим пред» нЬколко годины, тм издкрыхъ
йстянмтм, лозпахъ снр!>чг> чин и ел*, «а папа
Климента, по па Ешскипт» Климента. До
сега сж намЬрени: а) нЬколко похваыин ело-


ва, съ конто ся въздава честь на раэдиы
святители, изъ ржкописы много стары (ГО 11
или 12 стол Erie) и съ изречено надписате:
Епископа Климента Словенского; 6) похвала
на с. Климента папа Римсюй, па когото е
мощите намЕрилъ въ Таврим с. Констан-
тинъ и ги занЕсалъ въ Римъ и тамъ ги по-
ложилъ; (веема е вЕроятио, чие йгоренаве-
деиото изв Eerie: какъ см сирЪчъ намерены
мощите на с. Климента Рнмехш, ГО очеви-
дный свидЕтель, ГО нашъ Климента списано,
конто е безъ енко су мн Ен ie былъ другаръ
Констант!новь, когато е той пмтовалъ за въ
позарпм, и който е и тиа свое имя, както
мн ся чини, за честь и почнтате къмъ спе-
тый Климента Римски въ монашескиегь чинъ
пр!ялъ): в) похвала на с. Константна и Ме-
еод!я на различны ржкоиисы въ Москва, въ
РилскЕкть нанастыръ и при г. Мнхановнча
въ Измяръ; (мени ся чини чи е и онона про-
странного найстаро >кит1е на с. Констант! на ГО
Климента В. написано, което е, кактпея видя,
Руските списатели до сега нзбЕгло.) 13). —
Г. В. М. ундолски трудней въ Моска» да
издаде на свЕтъ тыя скмпоцЪнни сномян-
ннцы, 331ЦОТО е кЕму тоя честитый зада-
ть къ ГО царского HCTopifitio древностно съ-
дружество наложеиъ. — До сега ежнъ из-
Л1)жилъ кайглапныте сппмеинцы за жнвл-
тмп», трудовете и книвсевпите дЬла на с.
Ешскопъ Климента, както дума место на-
веденото ианстаро сказанье (легенда), което
е едннъ Я> нЬговыте ученицы списалъ и W
него найнапредъ въ Москополъ (1741) а по-
дыръ «О Пемпереа въ Бечъ (1802), найпослЬ
третьи пмтъ Ф Миплошова пакъ въ Бечъ
(1847) напечатано и издано; найподыря Ито-
на имачъ да спомеим, чи е снрЬчь г. Гри-
горьевич!», ить кожанымтъ Грьческ1Й ру-
копись одъ 13 стол, въ Охрьдда, обяиилъ
друго кратко и по скоропшо сказанье (ле-
генда) което е ionje (0 иапредъ, съса^ймбмтм
на седъмъ почетиыте св я тите л ie въ Мо-
скополъ въ Албании (1746) напечатано, а
сега наедно съ Руск|мтъ л Ьтописъ конто прн-
иадлъжи на проевЬтителното лопечителство,
(Чески пакъ възборпнчес1пмтт> часописъ въ
л Кто 1847, въ връекм тач 5. на 516 стърнм)
издано, гд Кто си киижевната д!ателность на
с. Ешсколт» Климента съ кратки и извыти
рЬчи яко потпърждава, а поредъ тва лице
ся и тыя за вннмаше дистонии рЬчя намкр-
ватъ: ‘Etfn<piattto di	Стерве ур«д-

fidtb^v и^ис го ffatpese^ov >j ис t'SevQpr о ао-
tfibc Кгир-ЬчЪу и измиелн и други зна~
цы на азбукг^ти, поясны, Ф оныд, който е л»«-
дрыЛ Кгрилъ изиам^рилъ. Тыя рЬчн ако и
да можатъ полесии и найнрнлично да ся ffi
несмтъ на глаголитскмтм азб^км, защо то
коргнно никаквм третий Слапенскм азбуки
tilataubi: но понеже така вече явно протн-
воеловимъ па свндЬтелството, което ни до-
хожда Ф Далматинского священство <0 край
13. стол, н изобретешето па глаголитскмтм
азбуки Пронину примись ва, а така смщо и
на свидЕтелството съ та>ж ОхрЦскм лете*
дм съ временною или ма.жо лостарото,
което нк дохожда (Г Жколая пресвитера
Рабсшй (1222), коню см облита на глаго-
лнтск1мтъ рмкописъ, псалтыр|мтъ, хцото е
за вренето ©еодорово, Apxienicnoirb Солон-
ск1й (въ л. 640, а както дума Асеманъ Ар-
xienicKonb Сплетено? ломежду 880 — 890)
пнсанъ; то безъ други доказателстна съ
наквыто може да ся даде ФвЬгь на тоя въ
лросъ, неможа никакво за кстинмтм или не
лстинжтм му мнhuie дадамъ. — Само тва
имамъ тука юще дакажа, чи сир Ечь оныя
незнатии лнстове, Фстатцы (О глаголите ките
рмкопнсы, що то ся въ hI.koh Македонски
нанастырн намяратъ, сами (D себе за н!>ко рас-
пространено н обще употребле1пе на гла-
голитскмтм книжннкм достаточно и довол-
но свидЬтелство неможатъ да дад!мтъ; за-
щото Кирылскя рикописн находимы не са-
мо въ манастырнте Палестински и Етюи-
ски но н въ самжтм Франц» и Енглеиж»,
гд!.то Славенска кншкнипа ин е никога бы-
ла цьнтяла. —

С. f/аулт., какъвъ е былъ родомъ и
яэыкомъ нигдЬ нкмамы забклкжено, той е
донгьлъ на-едно съ Климента к Аггел ара
въ Enarapii» нъ л кто 885. царъ Борисъ го
Bbcnpifi.rb съ отворено сърдце, за нкколко
е время жнвклъ съ Климента въ Ехацесо-
нжтъ дворъ, конто е былъ едннъ (С высо-
ко достоин ыте званичпвцы ври царъ Бори-
са, а наподыр!» когато е Клииепть въ
Югоэападндт» Бльгарск» земли, Кутмици-
вицн наречен» проводенъ былъ за таина-
шный вкроучитель, и'тншълъ е я Научъ
на она!» стърнж съ него наедно, и танка е
осталото время на животжтъ си провелъ
въ духозиыте иа священичесюмтъ чннъ
своястпепы дкда, а найчного ся е эадър-
жаваль, както носвЬдочава сказатето за
л Его иаписаното, па мКсто, лцото ся дума
Грьчески ^iaera, и щото лежи на въсто-
чныитъ брегь близо ОхрЦсиото езеро по-
между Охр|дм и ДЬ.вод1мдо 3. милыч (В едно-
то и (D другого мксто ГО далечено. Тамъ
ся наикрува стары манастыръ на имято ну
логвятонъ (както i.a.niia Нн-ю. той е нпце
0) (устшнана основапъ) а иначе Давать на-
званъ, гдЬто н молугге му лежать и пометь
та му съ обрядим служба на 20. день lyaia
ся съвършава (тая е служба напечатана на
Гьрческн въ Москополь 1710, а въ Бечъ
1824. година) 14). За Наума истина е чн
нЪмами никаким ясны иизр1>чны свндЪтел-
ства да е былъ и списатель: но както дума
Еп!скопъ Константин!», кое то яцемъ видя
ло лодыря, мне снрЬчь той самъ дерзналъ
дася залови за такова тешко д1»ло, дапре-
вожда н да толкува Егаггелските чтешята,
кое то му е Наумъ, старецъ благоговкеиъ и
высокопочитаемъ, маложнлъ; то право мог-
жемъ да иыслямъ чя оня, който другяте да
списуватъ книги ревностно наговаря и л<гд-
бу ждана, ни самнчакъ кие сЬдЬлъ да спава
и да уяивава. — Такнва ирнмЬрн ямамы
у 1и>анна Ексарха, с. Савва Apxienncitoub
Сьрбскн (даль Богу дппм 1237) и у Доне-
Tiana мопахь Х1лендарск|й (ffi Ш>3 до 1264):
сичкыте тыя побуждавалн см н паговаряли
други, да списуватъ и преписуватъмъ книги,
а снчкнте наедно и сами см были ревностни
и веуморнн спнсатели. •—

С. Ае?еларъ, иринудилъ ся (въ A. X.
885) да шставн Моравиа, я Паионпм, пакъ
ла прибытие въ Бьлгариж на едно съ Кли»
мента и Наума при у правителъ Б1.лоград*
скш Бернта, конто го о на царъ Бьл. Бо-
риса незадьржано проводилъ. Царъ Борисъ
го предаде на лелможмтъ си Честъслава.
придворсшй солЪтникъ, къто гость, обаче
ни е былъ честить дася задлъго время на-
слаждала съ добрипмтм му — Предаде ду-
шжтж с|ц както дума с. Климентоватъ жи-
пеписецъ, не neiipiHTiio на ржцЬте аггел-
ски. Деяьать и годнната на с.мъръ тм му
писм никак!» позлати, пито имамы иЬкаквж
яа честь па имято му особыта обрядим служ-
ба. осв!.пъ onaiM. конто е общо за снчнн-
те седмопочетвы святители съчияена, и та-
ка сичките му тру доне за черковното ста-
рославенско кннжевство докождатъ само
на Моравим л Накопим.

С. ('лева, сдружилъ ся въ гонителнмтм
бу piM съ Горазда, и така е плъ дру ги пжтъ
ОТлшалъ въ Бьлгарпм, а не язъ он я, нзъ
конто см Климентъ Наумъ к Лггеларъ пж-
товали; за жннотмтъ я дЪлата иу нЬмамы
выше никакво мявЬспе- Годиимтж и смьрт
Гныачтъ му день нигде не намЬровамн забЬ-
ленюни; а обрядиага служба. нЬму съ про-
чште првопочеттщы обща, намЕрвася въ
честонаведенното Москополско из даже
Ш 1741.

С. Горазд*, родомъ е былъ Моравецъ,
м«и;ъ п нам hn я тъ, прочутъ, па Ггьчески к
Латински яэыкъ съвршено научепъ, 16), Ф
сами Мееод(я за cnoit наслЬдннкъ па досто-
инство apxieiiicKoncito онределепъ, а както
сн видя (б него и на Ешскопстпо възведенъ-,
когатп е Славенското священство на западъ
гонено было, което е несносныать изло-
бкыать напинъ ешскопъ Викинга лронэвелъ,
найнапредъ наедно съ Климента неустраши-
мо е браннлъ правджтм (ffl тука ся эаключа-
ва иэвЬстно чн той и Климента с* были
яайстары н наиглавны между учеиицыте и
помояицыте МееодЕовы); но лодыря като
претьрп). roiieiiie и мучеше к къто го испл-
диха брат|нта му, потръси и намЬрн прибе-
жище при Бьлгарите. — Друтнте му тру-
дное, до гдЬ е жига былъ, и времято, но-
га е умрЬлъ, ннс« ни ннкакъ л оз пати, а
обрядпата служба за nl.ro, е на снчкнте об-
щата. Чи е въ Бьлгарпм живяаъ и умрялъ
носнЬдочаватъ ян го два стародревпы па-
мятннцы, първо. Грьческ!атъ списъкъ (ка-
талога) за Бьлгарските Арх {епископ н, на
посокм около 1156. годин* съставенъ, въ
който ся Гораздъ назначава между Меео-
д|я и Климента (на истин*, колкого за до-
стониството му, погрЬшкае); а второ, чер-
новата и манастыратъ 1цото с» на вмято му
по сил тени (по нзя Lorie то, което пн доно-
ся г. Грлгоргепичъ Ф тамкашныте жители
прндобыто) конто леинмтъ блязо Бератанъ
Албании, гдЬто му и .мощите я друзк спо-
мекицы почивать. — Никакъ iiie вЬроятло
онова Miihuie, чи ня е сярЬчь н Горазд*
подръжавалъ я занимал* ся въ трудовете
за етарпславенскити кннншянж, както него-
выте наставницы Кгрмъ и Мееодш и вЪ-
говыте съдЬлателк Климентъ и Етскопъ
Константинъ, за когото щемъ мал ко пона-
доло да говорим*, я чя ни е ишцо спнсалъ,
само 1цо за сега списан«ататаму имя по имя
да иазначимъ, ни е възможно. (О moi* стьр-
нж, азъ имамъ iiLkoias прнчипяцж да мысла,
чи е пайстарото за Мееод1я скаэап!е, ле-
генда, 1цото ся зове Паиоиско, нЬгово д1>-
ло, ако и да тон въ негж за себе къто за
третье лице говори. 16). —

По между тыя седмопочетницы надеж-
да ся и ь cKmaiiieTo, ;нит!ето на с. Климен-
мента, ЛаврептШ, къто др^гаръ Клямснтовъ
Наъмовъ, и Аягсларовъ въ гояешето я за-
точен!ето нмъ (885); — но къто ся нигде
на друге мЪсто за него ннкакво извЬстш
ц£нам1.рва, а чу на н!.ма нмлто Сапново, то
ся неянае, дали на е тука «аква погрЪшка
Ф невнлмаше станмла, ть е нмпто Саввоно
промЬнено. До туиа е доста за сега за па-
шите седчоиочетшщы. —

Ученицы и последователи на сед-
иопочетилцыте. —

CD скчиите ученицы и последователи
на седмоночетпицыте на ш.рпо и hero до-
хо<кда Бьлеарсый (моа«а две былъ преслав-
сщй) Енй'копъ Ионстантинъ, учепикь. съимег
ннкъ и ревностный последователь на с. Кон-
стантина или К. срыла, Славенскл пьрвоучи-
телъ. както и самнчакъ за себе ксповЬда;
Шестоьрылатъ силу аъспр!и.пъ шествую ubtui
по сл1ду учителя (BapiaiiTb: лю) м .пени его
(Bapiatm> ни») и дЬлу иослудуп. 17). Ньрхъ
това дЬло Кюнетаптиново: четыри слова на
Aoanacia ^лекеачдри/скгЛ лротииу .^наныте-
което е тон нъ л. х. 906. на запои Ьсть тл»
царъ Стчеановм лрепелъ, и което ся е на
два ржкоииса 15. стол, въ Москнж и въ
ионастырмть Тн'снФову колачск1'й «Ькрыло.
подйгнмлъ е и шпрапклъ г. Калайдовнчъ
внечашето на скчк1жтъ у'ченый свЬ.ть; то
стой въ кнвгмтп: 1нганъ Ексархъ на стърнм
14 и 98. при прим. 40 то, и така и на 94 тж
стъриж при прим. 20); обаче г. Добровскш
съ подоэрЪшето сн н сумнЪтето, както и
много други крпицы смалнха малко н!ицо
радостьтж за тва важно ШкрытЕе на други-
те учены ммлпе. 18). Но сега е иамЬренъ
въ Сгнодалнжтм ниизкнкцж едннъ рукопись
на кояпж Ш 11. стол, съ надписаше: Избра-
ни слова на недЪлните Егаггел1ата, кое (В с.
1шанна златоустый (37. слова), кое пакъ ffi
1с1дора He.ijcioTCKiH (5. слона) сачинени, а
(и Ешскопъ Констан Tina пре в еде ни и съ соб-
ственны нзвориы <0 него въведешлта и эа-
ключе1пята умножен»; гдЬто има и едноиэ-
ворно СО него сочинено слово и предположи
иЬговы. Ф тоя рмкоппсъ ся види чи е Кон-
стаитинъ превел ь тва дЪло iotqe 898, на царъ
Борисовото крем»1, конто е въ тоя руко-
пись и нзображенъ 19, защото така е искалъ
честидостлйныатъ и благоговЬйный сэарецъ
Наумъ, едннъ ш седмопочетшгцыте, и чи е
тоя сгиодалный рукопись преписанъ Ж дру-
ги рукопись, конто е въ 918. нм, напнсаяъ.
Въ чолнтнмтм, щото е предъ нредислов!ето
на тва д Ело изложена на ctixobc, дума съчл-
нктелатъ за г,ръще/аего на Славе/Л1ге, напъ
ся мне ФколЪ случило, и за лзиккгъ, чи е новъ
накоИто пиши, а въ самото си предислов:#,
iinp'h'itio имято си павожда, и дума чнгое
старецъ Наумь па тиа дЬло накаралъ. Тая
молитва, защото е Ф с«що то дЬло заев'
бе штдЬлена, прениеепа е въ много попо-
вы така названы зборнкцы или сбырнн съ
различны изводы и испнеы нзъ стары спи-
сан 1ята про бра ни, я сльзнены, по нЬкоЙ нжтъ
съ noipl.inno иадписаше, къто чи ® слици
Константина «>ыосо4>а происхожда (напеча-
тана е въ Hoi одни о в «тм tninr«: Кгрйлъ и
Meoodia въ Москвж 1825, стьр. 109 и 151),
а така н извКст1сто »а преводллтъ па само-
то дЬло, гдЬто е ionyj н лЬтото погрЬше-
но. — Натоя сдапуй Копстанпвъ Еьмскоиъ,
както мн ся чини, треба дася «Сдаде н про-
странно то неновЬдаше на н1.ржтж: налша-
nie <и цравЬй sipi. щото « съчувано въ рлл-
копнежтъ който е за Бьлгарски царъ Iwan-
на Александра пнеанъ 1318. сега с л той на-
мнра въ Сгнодаливт* ш1>шевшпук. Етскопъ
Константшово е н тиа: елпво ип филпсофъ
Каистантипа^ въ надписать погрЕшено, кое-
го е г. Вит.торъ Григорьевич!» въ Хыендаръ
яъ едннъ рукопись Егагге icitiii на хартпм
написапъ, внд!.лъ; а дали е то слово разли-
чите) Штва долшего: сложил е Кирилл, 1цо
то е у Москвитя|1ин«п> напечатано 1844.
или е едко н то елмцото, немо: а ннкакъ да
опредЬп-к. —• Ф тогова Eniciionn Констан-
тна треба добрЬ да ся разлнкува Констан-
тпп философ* Костеноши или НостснецкШ,
конто е родент. вт» Костенц», малый. гра-
децъ недалеко Ф Софию, живКлт. вт> първм-
тм полвинм на 15 стол, въ Жегликовсшмтъ
мавастыръ недалеко <и Скопню, и писалъ
т*ка: разсужден(е за Славенскятя азбукя>
I лова на ErmeeAiero. жиг1ето на Сърбсяи
кнлзъ Стефана Лазаровъ, а преставилъ ся на
(1427); той е спиталъ и дрн'И hI.koh жнт!я.
Искаму ся на тогова споредъ имято ся и
спнсан1ятата сн да ся сравни съ препросла-
влешютъ отт. Солонъ ньрвоучителъ Сла-
венскп. но съ духжтъ си далечъ Ф него
стой. — Ундо11СК1Й въ Москва* преправя
сл да издаде сичките списан in та на Ешскопъ
Б1>лгарск1н Конгтантша сь помощь тл* па
царското !ст<>р|йио-н-дреннострно съдру-
жество. —

Гриеиргй свпщеннкъ Бьлгарс1ПЙ иначе
яиканъ непознатъ; превелъ за царь Сгмео-
ка между 88S — 922 нраткм граждански я
черковим itCTopiiM <ii Гьрчрспн, пъ koimto
иаива жното е, Троадиното разорешв, зет*.
(11 Грьческ!мтъ лЬтолисецъ Малала, к по
тшлнае на пЬкоя мЬста Ф Гьрческ|'мтъ пьр-
вообратникъ, щото ся е до диесъ съчуналъ.

3*
Изъ рЖКОППС/ЛТЪ (D първллтж ПОЛОВИ(|Л> на
15. стол. |цото лел»и лъ царскдугм apxiew
на въндьрашвныте дЬла пъ Москвм, ялда-
де г. Каландоличъ въ често ломенжтото си
дЪло сачо нЬколко нспнскн: а сичкото дЬ-
ло ся лр!уготовля»а въ Мосилм да ся изда-
де на свДтъ ((> сммрто царско 1стор|'нно-и-
древностно съдру н<ество, занос то ся тру-
ди нро«ресоръ на древность тд г. 1шснфъ
Бодянский. — Чудно е онова назначение,
идо то е г. Грнюр|’евичъ на едннъ рмколнсъ
въ манастыръ, Muponime въ Валанпм про-
челъ: пожнвб преподобный Григорий Стаитъ
т. 6392 — 884 (така стон написано) быаъ пер-
вый учитель Блгаро.пъ и Србо.пъ дбппгя по
преданно и художеству древпыхъ \йцеаъ. —
Даля н1е тука, ано н да е бсэпмтно н неу-
годно, споменлтъ на попъ Tpitropia Бьлга-
рина съ имято на Грт-opia Сгнантскн спле-
тенъ и смЬсспъ незнае ся. —

lwan-ь Емархъ, Бьлгарсшй, коею апа-
чи, както ся тая рЬчь въ старославеиските
рукописи иэясняна, Строителъ черковны, а
така я Д^лоаодитель ялн посланпикъ патрь
аршесшй, кому ю с была дана власть, да
утЬшава черковныте кавгн, мълвы, расиры
к раздоры, да надэырава н бди да ся чер-
•е
а

V*
ы

ковныать редъ. който еж с. отцы съ пра-
вилата си установили и народили, ненару-
шимо и безъ сякл погрЬшкж лзвъртава,
или е былъ посредствователъ по между нэ-
родкжтм Чернова и патр!архжтъ; той е былъ
единь ф найдЬлолюбнвыте и богатоп.юдкы-
те Бьлгарскн списателм за царь Сгмеоно-
вото время (888 — 927). За него и за спи-
сашятата му принесалъ е г. Калаидовячъ
мною важно и основно (темелно) язв Eerie
въ дЕлото си: /шанъ Ексартъ, въ Москвж
1824; затона доста е тука само на кратко да
кажемъ чи е той съчинилъ и превелъ: а, съчи-
нилъ с юеетодпевникъ, ил и пространно истълку-
ваны пьрвыте главы на ньрвжтж -книг» Mov-
сеепж, гдКто Могсей говори за Бога, какъ
е напрапилъ свЕтжтъ, по BaciAieeoro, Севе-
pt'aHoeoTo, Габалсши, и по собствепото си
разяышлеше (эащото енчкнте оныя про-
страики додатцы, хцито ся у Baciuia и Се-
вер1‘ана не пахозкдатъ, нЕгово Сж собственно
нзворно дЕло), накогото найстарыачъ руко-
пись, щото е (1263) въ посткшрктм на св.
Савка близо м. Хилендаръ въ Св. Горж на-
пнеапъ, пам1,рвася днесь въ сгнодалнжтж
книжевницж въ Москвж; б, Привелъ Бого-
слев»»м тля на с. /манна Дамаскина съ над-
micaiiie: небеса, на рукопись (Б 11. или 12.
стол. намЬрвася тя въ (чводалимтм б!блк>-
текж въ Москве: в, На сшцгй Кинина Дама-
скина Лйыел'пкмгм или j5/.ioco^oa\t« на 70.
главы, конто ся намЬрва на рмкоиисъ W 11.
стол, въ манастырмтъ 1оснфоволо Коламсчпй:
г, на смири 1и>аина Дамаскина Гърчееккг*.
Гра.нмитгка, koimto е nonl.itpriKo своредъ
лотребмтм и свойството на Славевскштъ

языкъ измЬпилъ, но

«О тиа дЬло и Ьгово са-

мо е началото съч
на различны праадн
вичъ изъ многопро
Ексарха само за п|
цы изваднлъ и изд;

aii<jj д, нЬколко слова
ы. Защото в Каландо-
раныте дЬла на 1ша>ша
лЬръ нЬколко части-
>, затова с определи-

ло царското Московско съдружество съ
трудлть и рмководст^ото на г. Бодянски,
дася издадмтъ малко по малко сичкитедЬ-

ла па тогова плодный списатслъ,' конто
богосдо1пата е вече печатана. Учелым Eui-
скопъ Фмареть Шкрылъ е лены знацы к
докаэателстиа. за Ескархь Гп'анна, чи е той
былъ съвремеппиъ на цари Сгмеона, и то
на оныя м 1.ста въ д!мата м\. конто см к<>-
ренно <0 него списали. Иайиоел1> 1ч.анпъ
Есксархъ tiie само ирнлЬжло лреноя.далъ
н списувалъ, но е. както « той на т па дЬло
лобуденъбылъ ПЗ монахъ Оеодч'ра Доксовъ,
така нтой друих на подобны учепнытру-
дове поблждаиалъ к по дегре навал ь. —
f/еи.неновапый преводителъ. житчето на
с, Антил ня Ведший, което е с. Аеанасш <м»-
чннилъ. а и зкнтЕето на с. ПанкратЕя, който
е Петровь ученикъ быль, проведен» см <Р
и hum о неподписаиъ спнсателъ. конто ся
на край дЬлото си, на едннъ не (Вдапно въ
I’yecius иакденый ржкопнсъ, оСщань за 17.
ты день Яiiyapia, съ тыя р!»чн изра.кава: не на
свойжеумъ HudLiuwfii СП ни еоб'НС дерзнухолп
на ,\Ьло vie тол* велико суше ио принуждаемы (С
строителя церковиаео iшапка Болеарсып земли.
Ф тука ся вида, чи с на запои Есть 1ч?аннъ
Ексарховж, слЬдователио за время царь
Семеново превождалъ. Много сны изгуби-
ли 1цо му незнаичъ ммято! Старь руко-
пись на козьм, въ когото ся съдьр.ки жи-
т!вто на с. Панкрат!а, иам1>рнлт> с Викторь
Григорзевъ вь едннъ манастыръ на С. Го-
рм, на конто е (U н1>кой лодырь много ире-
ия читатель, именемъ Прохора, родомъ Сьр-
бннъ. поет рышникь Кру шедолскЕй. назначе-
но. чн нпе мозкалъ да проннкпе въ дълбо-
чннит s на миелите въ него излозкенн: дали
е тона было. iii iieroBASTAs дебелм глупость
или fli таннотм tas и старннмтм на лтыкмтъ,
кои дм мо,не да познае. —

Оешдоуъ Доксовъ иля Дуксъ. монахи»,
впито и у ся намЪрува у Ексархъ Тшанна
къто ревностный любитель и помощникъ
на Славенскутм книжника, тон е и [шанна
съ честото ск и шдушевлеко каженЬ, го-
лЬмо нуден h, н постояно наснллванЪ скло-
нилъ, да ся предаде на книжовио съчиня-
ванЬ и нревожданЬ, а ииято му къто иа
преписатель намЬрва ся въ зак.почете то
на 4 тЪхъ слова АеанасЕевы противу Apia-
иыте, конто е Константннъ превелъ, а той
въ л. 907. преписалъ, което посвЬдочава
вайподырията препирка, хцото е до време-
ната ин стигпжла. На истина дЬлата му
непозяавамъ, пакъ за тва н немота да хи
исчнслявамъ; но щото е днесъ тьвно л су-
мнителио, было кота было, днесъ нляутрЬ,
лде да бжде ясно и убЬдително, и ние вре-
доносно ако обжрижтъ испытателнте позор-
ностъ та я вниманЕето сн върхъ ииената
па такива из рАдны и многоэаслужнн нжжЕе.

Храбръ монаху списалъ е веема заба-
вително дЪлце за Славенските писмена:
сказаиге како състави св. Ккриллъ Славеномъ
писмена противу язику, което е съхранено
на рАкоинсъ Ф 1348. въ сгнодалнмтА кни-
жевннцд въ Москва, атака и въ други ру-
копись Ф 15. стол, който лежи въ Магда-
линскжта ггмназ|'алнж кяиголожниц* въ Вра-
тислапъ: пьрвый e nwrb напечатано въ ка-
THxieiiCMTb бечъ да е назначено мбстото я
годяната (Добровски мысли ла пъ виленъ
1575 — 1580), iioc.il> пш.ь вь л. 1621. 1637,
1770,1787,1792, нь Руесим. а iiaiinoc.il> въКа-
лаидоничевжтъ Ексарчъ 1и?анна въ л. 1824.
Моск нм. Зиацыте копи» посвЬдочаватъ
старо древность т« на тпа поучително я <С
много етьриы превагкно спнсаше, тана см
СИ.ШО на Д1ШМТМ мн действовали. 1ЦО то
сьмъ дерзимлъ момеясду старогвителяте Сла-
веиски въ 10. иля 11. ст0л._ само по моего
Mtihiiie, разсугьдеше и заключение, то^ова
спасатель да постава; и за тва сьмъ былъ
tjiaa есенъ много задоволеяъ съ нечаянного
извЬепе, чи е сирЬчь ,мам).рено свлдктел-
етко. по коего сн видя, чи е мояахъ хра-
брь быль близ!» вьрстнякъ на с. Конста^-
liiia и Me код! я. Высокопочитаемый, г. Гор-
ск!й на пашм радость, иамЬрилъ е вь кнн-
жевнн1^т« на дъхонната Миснонскл акаде-
мия едина» старъ рлчкоиисъ Бьлгарскгй, въ
конто ся намЬрва цЬлъ перюдъ 1ктъ храброво-
то cniicanie и вь който ся помежду другяте н-
тыя рЬчн прочитать: С. Ь'о/ч-тиитииъ философ*
tiapinaejtbtu Кыри-л-гъ тъпислена сътвори и ннае
ей пр-Ь^ожи и Meoobiii брагъ его", сатъ бо ещ-
ясиви иже сятъ eudi^u иа:ъ. Тыя рГ>чн напо-
дырныте, конто сж въ другяте рдакопнси изо-
ставинн, нЪиа сумн-hnie, чк см сявндк.ли на
подырните прел ису вате ли, конто см послЬ
живЬлн, къто излишни. Вид» ся прочеечие
живЬлъхрабьръ н писалъ, Зоще къто см живи
былипьрвыте ученицы и помощницы на с. Ки-
рилла и МееодЗя, снрЬчь Климеить (ночи-
нмлъ 916), Научъ, и другите. Да кажемъ,
чи е <0 тыя първы ученицы Кгрнлони и Ме-
еодювы нЬкоЙ 25. годины ималъ. когато е
Ктрилъ уырЬлъ (869), л чи е 55. годины пи-
вного (Б него жиюЪлъ. и пакъ бы-
ло какъ было, храброватъ жнвоть ся пада
предн смрьть тж царъ Сгмешновм, конто е
следовала на годин* 927 мм. Ако к да е
храбврь па край дЬлото си дома тьвенъ, и
пакъ ни е вЪроятио, чк сж о ныл многого
дЬла, конто ся памЬ.руватъ безъ подписано
имя въ старыте ржкопнсы нпроводи, (Сто-
гова, съ имято и слогмтъ си достойный
имжъ списан и. —

Досега смы нзредили и наимепу вали
найглавныте учени 1лавы, конто см ся тру-
дили кеуморпо да исправать ыкрасЗмть и
распространить старославенСкжтм кпнжн»-
в« за царъ Сгмеоиовото время въ Бьлга-
рнж, па конто сж д К лата и имсната дошли
до нашето aiiaitie: — иайпосл!> достойно е
да ся и той тука съ почитакц* и важности*
наведе. комуто наймного цесич.. Слана к
благодарность аа сичкмте тыя богоугодны
дЬла н препол езпи предпр1я-пя припада, -г»
самь тоя голЕмый владЬгель Бьлгарскш,
царь (там* т«тлм Грьцыте см му давали)
20) Скмеонъ (владалъ-Ф 888. до 927) велинШ,
захцото тон ни е само навойскобонно то по-
ле срегцу ненр1ятелмтъ па пар о дать, отече-
ството и на дьрягапата му, но и на мирно
и тнхото умно поле, въ пауките и борбы-
те за разумного проев Ьщеше и сьрчьното
изобраи;е!не, и умнлеше, такява вЬнцы се-
бя идель ивылъ, канвы то ся до вЪка и
свЪта весели. Въ сипните на пременото му
науки и и (реки и духовны, за което е оте-
чески настоявалъ бахца му Мнхаилъ Борнсъ,
новокьрхценын князь и царь Бьлгарскш,
былъ е Сгмеонъ ioxqe ffi младыте си годи-
ны искусно и коренно научень, така, идото
см го. зарадъ дьлбокото му учете, называ-
ли полвина Гъркъ, (etenim symeonem ^ptapye
е<1 est semigraecinn esse ajeband, eo qvod
apreritia Byzalii Demosthenia retoricam Ari-
stotelisqne silldgismos didirerit, говори за не-
го тоя х8 западнмтж стръим свидетель,
остроумный Dtcitpraiit (li в. III. cap в), кои
то nie само на другнте учены ммин'е, канто
на Епккопъ Климента и Ексархъ Iшанна,
хцото тоя вторыатъ Ексархъ 1шаннъ . сами-
чакъ изрЬчпо иснпв’Ьда. въ книжевныте ииъ
дТкла нуждн.« «ropauv, помощь и покровн-
телство великодушно и богато даропалъ, но
е (еще и сачь съ лерото въ Рината на по-
мощь лритицалъ. — Преподать на ет<> три-
десять и шесть избраны е.<олп (и ЗлатоуетныЛ
Гшаииа. сь tit. кон додатцы. съ нпдинсан«е:
з.тагистрдй, »аключаватъ учеиыто «('«лого
причины и докататолстпа. чи е плодъ на
неговжтж ревностна любовь къчГо Славен-
скатм княаапшк. Тва д!.ло с Иди и до днесъ
въ Петроградъ ВЪ рАКОПИСАТЬ Ф 13. СТОЛ,
(както дуча Востоковъ, въ гранатпгчтль ей.
-при Остромировото Егаг. на 8. 9. JM. стьр-
илх) и въ друг|й uhitoii тюдырный на пр. въ
рмкописмтъ <С Hi. с гол. въ илвганшм та
ГраФъ Толстов» а сега царскм книголожии-
цж въ Петроградъ. Но и друто «О снчките
-до сега наложены доначателгтва найясно и
itaftcinihto за прекрасното процмитеще па
староелавенската KiiitiHiiiiiia ла царь Сгиео-
вовото в речи въ БьларНм. доказателство.
оставило ни е въ драгоцкпныл^т-ь рмконпсъ.
съ надпнсаше: Уборникъ князя Святослава^
който е лпеанъ въ л. 1073. а сега легки въ
Новоеруса.1имск1мть манастыръ близи Мос-
ква. — Зз1цото тоя общакъ, както е Ф ко-
-лЬ ва свЬтъ-лцлепо, былъ е корен но эацаръ


Бьлгарскш Сгиеона сьставленъ, а въ Рус-
ciiw с noc.il. само препнсанъ, па множество-
то на княжеската породнца умиожёнъ. и
найпослЬ за князь Святослава, по нЬнилко
нзражешйта и рКчн измЬиенъ, ирекроенъ и
«Ему и> приличенъ. За тва важно ifiripuTie
длъжня смы да благодарим» на профессора
СтеФана Шеваропъ въ Москва, конто е
презъ таил годин* въ БЬлоезерскмм-ъ Кг-
pi.t.|ci:iit манастыръ. др\ги пренисъ ГОсжпй-
мтъ общанъ на книга (хартнж а не кож*)
(Ь 15. стол. iiaMl.pn.ti., а препнсанъ <В Бъл-
гарсщллтъ коренный рдкописъ безъ пика кем
кажи* и пеще’твенж проиЬнм. гдЬто може
ясно да ся принте, и вида, чи е тоя- об-
<цакъ особыто за царъ Бьлг ареки Сгмеояа
съчннеиъ: н така е истината на тва екж-
поцЪпо дЬло на вкдЬло излЬяла. Гьрче-
t-«i*Tb подлипннкъ (пгфполненнкъ) на това
преважно д1.ло ющее полапредъ нэдырялъ,
при кое то е дЬло ямалъ голЬмж помощь
(G Мон'роколоватъ каталось, щото е за Кои-
слинската*. к'пнжар1Н11(ж съчнпЬпъ (стър. 122
JVS СХХ), ученый г. А. X. Востоковъ (тва
писуна Румянцев ь нъ муаеумлчтъ. ст. 499

CCCLvI), па конто подлиникъ (Ш пача-
лото на 10. стол/ происходи (в Ьрныатъ дре-
иисъ съ трудлчтъ к настоявапЬто на учены-
те Парнсцы Хаазеа и Милера, испроводенъ
еие ©Коле на 1стор1од ревностного въМос-
ква содружество, конто ще, ако е воля Бе-
яоя на едно съ сварославеисЕбмть си преводь
на скоро па св!.ть да излЕзи. —

Тако ся е за шесть десеть и петь го-
дины (Ф 862 — 927) обогатила старославен-
ската кннлашиа съ СкмпоцЕивы <и различно
съдржанЁе плодоне, до колкото смы т!>къ и
съчиннтелите имъ до сега познали. Сгме-
онъ е былъ златыать и вЪкъ. Честита Бьл-
rapiia съ такъв!ж царъ! — Но то е зло гцо
заедно съ пшеницжтж 'расте и чьрннлка!
1о1це въ подырпыте царь Сгнеоновы годи-
ны, и по наподырл въцаръ Петро вото вре-
мя, сыт Сгнеоиовъ (927 — 998), коню ни е
былъ въ сичко на баЕца сн рапенъ, за-
начили еж nhitoii раздориицы. главы немир-
ны, да скверижгь помежду Бьлгарите чн-
стотж тж на учеиЁето съ различны непристой-
ны я губителны измитлсишта й> иеубозда-
ность тж н самолюб|ето си, а съ тна дараз-
ижтёжгз» облцжтъ дтфзкавны м!ръ. — С. Ки-
рилл ь когато го повына царъ Мятаилъ за
да иди въ Моравпж да научи Моравцыте
Славеискн, иайнапредъ е запытал ь: Да ли
иматъ слова ? защотв кой може на воды»,
да пиши, а да не добыв Еретическо имя? си>
рЬчь кой може, и кой е толкова мждьръ да
учи другите безъ буквы да вЪруватъ, съ
конто ся учешете на умжтъ къто предмКтъ
на чувствата живо представя и утвьрждава?
Тогава той ни е някакъ мыслилъ, чи 1Цжтъ
за пакость на изобретете то му, на 25 го-
дины подыръ смьрть тж му, да ся появжтъ
въ Бьлгарнм лажлнви учители, и раздорно
сКмл за много столЬт!Ята по мЪжду Бьлга-
рите, Сьрбыте и Бошлацыте да посЬ жгь! —
Главыте, началницыте, на тыя подыръ на-
званы: Боголилцы, Баду ни, Патареиы, Ма-
нихеи, Маесалшни, Павлимаии и проч, по
Бьлгарнм и Сьрбпм распръсимтлто Ерети-
цы, сж были свящешшцы Бьлгарски: Бого~
милъ и EpCMia, конто сж жлвЬли въ иодир-
выте царъ Сгмеоновы годины, когато е царъ
Петаръ сыпь му, тцялъ да въспр!еми цар-
етвото. 22). — клиенте нмъ, запдото сж (D
поелЬдователи те на православнжтж черко-
вм жестоко и яко гонсни и нстребляванн,
ни см могли да ся продлъгнмгь до касъ: но
мЪколко листове и «списки ffi тЬхъ, (D по-
следимте прописки, има и до длесъ да см
ся съчували, обаче много етрупали, иесло-
жпи й пика*» неразумителни. Та кила книги
особыто сж были: Апикрыфгйсни Е^аггел1а-
rii и АпостоАч. Erartte.iitTo hvanotu (особь/-
— w —

то Фкровешето .чу) или въпросы на xpiera
и (В него (Оговори, конто см богомилцы ге
нарочито много почитали, и конто см di Па-
теренскшть Ешскопъ Hasepia, снисани (;ки-
вЬлъ въ Бъгарпж около 1186 — 1200), въ
эаиадныте земли распръснмти. латински въ
Венеции 1522. насвЬтъ издани; на сеганшо-
,то пакъ время vC Пезелера въ Гетингж 1832.
а иль Янгечардта въ Ерлангм 1832 пената-
ми. По шана ся чи и тыя посл!> валко из-
редеинте книги, по истомвякмтъ и корянмть и
съдьржашето имъ, Ф тва время (Боючнло-
во) пролетнчать, зжцото см пълни съ суе-
Bbpie. и чюдиы имена иматъ, на пр. книга
Март мой или Фартолодъ (Остролиги), царю-
вы съпоиидцы, чарованы, Гръмнны, Л/оМв
никъ, Имеднны, Мыменим., НъАл-нвииы. Ия,-
тниьъ, &в4здниы, л пр. ако и да см ле само
аомежду заблу;1;ден(.1те но и поме;кд> пра-
вовЬрпытс раеиръснити.

До сега смы лздыряли кизреднли, кол-
кото емы могли, имената и дЬлата на пър-
выте трудолюбивы работиици конто еж ре-
вностно настоявали и прилЬжио дЬлалн за
да народить шкрасжтъ л распрострмтъ ста-
рославенсюлтм кннжиинлч ш Ктрилла и Ме-
еод1'я пакъ до смьртж па вЬичанымть царъ
Сгиеона (927): но кой бы тоя, конто бы по-
вКрувалъ. освЬиъ ако ни е (С напредъ др*-
ннжгь и превзетъ, чи е немилостината смърть
на товова чудный владетель, па едпо съ
животжтъ му и спиеуванЬ и превождаиЪто
на Славенскн съ всЬмъ пресЬкла? чк е за
едпо ц!»ло столЬт1е, Ф царь Петра I, пакъ
доро до страшного Бьлгарско падете на
1шапнъ Владиславовою время (Ф 927 до 1018)
полето на черковнжтж словесность въ Бьл-
rapii-н и Сербия съ всЬмъ bjcto, иеработе-
ио, нетесано, и за тва трънясало вставало:
Ако ллнамъ пакъ нЪкой хаже. какъ непо-
анавами за тва время по имя, ни единъ
списателъ, тофцемъ да му лесио ^говоримы
Па колко сиы (В тЬхъ предп 25. годины по-
знавали по вмято ,н дЪлата имъ, конто сж
ФК» риала и Мееод|я, пакъ до даръ Сгмеш-
иовжтж смърть живЪли? освекъ Ki-рнлла и
Меерд1а, никого другиго: за»цо Климента к
Горазда смы знакам само за свящепцицы в
учители, а не за описатели. —• Сега гцемъ
пакъ въ списателск|/лтъ редъ, освепъ наве-
ден ыте двата първоучители, да поставить
на едко съ доказать лети ата имъ; Етскот
Климента, Етскопъ Кинетaurina, попъ Гри-
eopia, Енеармъ /манна., монах» храбра, неи-
менованыятъ нреводителъ на с. Антошевото
и Панкрап'евото житёе, и самыжтъ царъ Сг-
меоиа; а въ спомо1иннческ1жтъ редъ, въучи-
телското зваше съ основано и твърдо мнЬ-
Hie, чи сж ся снрЬчь и тыя въ превожда-
нЬто я списуванЬто кпнжевно гмЬснлн. ио-
Ставлямн Наума, Аигцлара. Сава», ГораиУа.
Лавреитш, и Qeodwpa доьеова; а пайпослЬ
въ редА-.тъ на онын, конто см словомъ и дЬ-
ломъ лъжж распростирали, да наведемъ тип
Богомила и попъ Ерелаа. — Горе сны ве-
че казали, чн нма мною ржкопнсы или ба-
ремъ .остове Й1 старославенските рлчкописи
въ 11. а и въ 13. стол, писаки, конто сдеа
въ раздни кннжарннцы ио Е»ротм а особы-
то pycciiw съчупалн, ла конто, ако по язы-
кмтъ и ио наведепите 0! прсписателите ими
свидЬтелства смдимъ, можем ь да ка.кемь.
канъ началото сн и изворжтъ fli досза старо
время нматъ; (0 тЬхъ иЬком см сн на игтя-
им, |'още въ Р^ссим модыръ Владимирского
крыцеше (988), а особыто дрьадъ 0,61.1.11»
живз» велшиать книжный любитель Лросланъ
((О 1019 — 1051) на chLtasti. явили. ;а кое-
то нЬма пнкакно с>miiI.hi’c: ио ио чиогото
(V тЬхъ покатувать съ знацыте i и. чн сж
ся на югъ родили. Tina можемь праведно
да заключииъ, чи оная, (<> т!»\ъ часть, коя
то Ui гореназмачецото время, Я» еамыте не»
посрсдствпны ученицы Кгрыовы и Меео»
д|'опы не изныра (ifi 862 — 927), безъ сякм
против ос ловим рЬчь, вторы пжть. icoiuto е
цълтЬло Бьлгарското царство, новее да с
родеиа (W 927— 1018): за«цо то, ако л да с
съ стран того Бь.парско падете наедно и
новоилннкимлата черковпа книжника ro.il.Mi.
ударь прстьрпяла. и ла онова время, до1дЬ>
ся е пакъ обновило царството, много осла-
бляла и iipeiiiena, доло ладкмла, то е щяло
така и да бмде, което е къто 2 и 2 — 4.
известно, чи, къто падпе ирнчицдта, «ада
и дЬйстшсто- 1’едовно е туна на кра1«тъ
н при зак.иочешето да паведемъ <б тыя иай-
(тарытс рукописны спомяницы ioiqe иЬкои
имя по имя. — Черкопиыте обрядим «шиш
както ««.между Гьрцытс така и поме:кду
Славеиите еднакво смлся и раниомЬрмо у мно-
жанали, расли и ра< простирали, а разливу 
пали с» ся по рсд#.ть и съдържа1нето ей.
Памтрудолюбивыте сладкопоивп пЬснотнор-
цы па Гьрческмт» черной» Оеооапь Шкен-
ci»iit и 1(1>сн«*ъ Констаит111011ол<*К1й ;кив1>лн
c.w к шкратавали xpicTOB»T» черковм на
край 9. стол, царските друговы Леонъ и
К и нс гаитшъ въ 10. стол. И ш 1>стили смы ел чи
е EnicKoin» Велиц1:|й с. Климентъ пренель,
//..йтмь/дгл Tpiodi, или Пеитимн-тарп. .Убсч'
чных-тъ Милей i>> II. етол. г. Востоковi> ив
ступ,мч1кто па грамат|кл\т« сн при Остро»
икровото Eiaiueaie сиомену вр, Обдрать Мн»
ней или Общакать Ф 12. стол, държи ся въ
Бечъ въ царскжтм нншкарнш;». СтМраръ
който сьдържи у себя черковны цЪсны съ
гласовыте наедно (О II. до 12. стол, намира-
ся въ царекжтж книжарницж въ Петроградъ
изъ ГраФъ Толстолнжтж изваденъ; а вто-
рым ffi 1157. (а както думать нКкои си <С
1153) въ 'сгнодалижтм Московски кннжар-
иица. За псалтнрыте нмали смы вече раэ-
говоръ ппнапредъ; тука само нзвЪстява-
ми чи ивами псалтыри съ две различны
толковашкта, едииъ сирЬчъ <0 с. Аеанашя
(както нЬкои выслать; други пакъ думать
чи е <Б Оригена, Кгрила и проч.), а друпй
Ф с. Оеодорита Ешскопь Кипрскш. Ф пър-
выжтъ, Аеанас1овжтъ, ся памЬруватъ че-
тыри стары рмкописн, 1, едииъ разваленъ
нсабеиъ, и ни е цЪлъ, Ф г. Митрополита
Елгешя остаяалъ у г. Погодина въ Москвж
©11 стол; 2, цЬлъ дьржися въ царекжтж
Петроградскж кшикницм Ш 11 или 12 стол;
3, цЬлъ, Бьлгарск|й (0 11 или 12 стол, при
Погодина; 4, цЬлъ, пнеанъ помежду —
1186 блнзо Охр|дж вь Bb.napii^, а сега ся
намира въ Бонониж. (D вторыжтъ имамы
само едииъ рмкописъ (0 15 столЬтк*, на ко-
гото преподать много е старъ, пь Рунян-
цовекжтж сборннцж. — (D преводыте на
отеческите списашлта имамы тука само нЪ-
кон да наведемъ; на нстннм много таима
лреводн ffig тоя вЬкъ ся намЬруватъ. —
Сборник*, що то съдьлш въ себЬ си сич-
ките отечески сннсашята Ф 1076, той мно-
го е рачлнченъ Ф Срятославовжть сборникъ
или да кажа нстимжтж, Ст меоповмтъ, wrcpa-
шава царскмт» Еремитажнж кннгохраннтел-
иицж въ Петроградъ. /Кипя иа свлтыите
w слава на с. /манна Злат одетый, па Юго-
славеиск.. < арЕчте, Ф 11 стол., конто см бы-
о Фднапредъ въ Супраснм, а сега сдчдо
танина, канто чуьк, лежштъ въ Люблянскж-
тм Ликейскм	— (Слова на

с. Iivaitna Златоусп» въ глаголнтски неце-
лый рмкопнсъ (В И стол. намЬренк см и из-
дана Ф.г. Копитара въ д1.лото: glagolita
Clozianus Vindobonae 1836 fol J. 30. npona-
etdii на с. Григорш Налганлина CD 11 столЬт.
преппсаны (D южны рмконнсъ и чупатъ ся
въ царекмтм Петрогрэдскж к/пикарницж.
//антектъ Антютоаъ (D 1L стол, пазепъ. е
былъ въ новоррхсалнмскиттъ манастыръ не-
далеко П> Моск ват, а сега ще скоро на свЪгь
да нзлЬэи. /манъ Кли.паясъ или .'Иствичнииъ
й1 13 стол, лежи въ Ру.члн1р>вскмтж Петро-
градски сборшицж. Прологъ, щото съдьжч
кратки жнпя на свллнтЬ, на Сьрбско нарЬ-
13 или може (както дума Калайдовичъ)
® край 12 стол, пренесеиъ изъ Гра-ьъ Тол-
стонлггж въ царскмтж въ Петроградъ кнк-
голожннц». Отечнпкъ, пцото съдьржк жнт!л
та и дЬлата на с. отцы, на Сьрбско naph-
sie Ф 12 стол, крые ся въ Бечъ въ цар-
СКАУТ» дкорскм книголожницм, други пакъ
малко по наподырекъ на носов» Ф край 13
стол, сяпцо на Сьрбско napf.'iie лежи въ кра-
лЬпстмт$ кпнголожннц» въ Паризъ; л диата
тыя р»коинса ioiije смы Ф папредт» спояенмли.

Геюрегй Лмартолосъ, лЪтописецъ Грь-
чсск1Й. на н.зворнымть му языка» до сега
юще ине нздаденъ, пачожда ся (0 стары»тъ
му прёводъ въ i’yccii» въ ръкописнте й'
12 и 13 стол, както нЬкон сн мысл|’»тъ if
НЬстора въ Pyccii», но може да е юще ho-
ot нанредъ въ Блы apii» нреведеиъ; вторы*
атъ Ci>p6ciiih преводъ малко е нКщо по-
каподыренъ. — За да ся издаде Геи'р.-ii
.4маргп.ю<т> съ нзпоряылтъ му слогъ, 1цото
е изъ Паризккзмть рмкопасъ изваденъ. мно-
го сн труди и настояна честопоменетгото
Московско содружество. За м-uriero на с
Кондрата, ако разсмждамн пословата. убЬ-
дител но казащемь, чи е найстары листа»,
Я) Славеискмтъ рукопись, който ся у г. По-
година въ Москнж нам Крупа, както смы н
погоре pKii.iif, тука щемъ само да паведемъ
и тпа. чи ся сирЬчь у сжиужтъ ученый
испытателъ намира и жит!ето па с. векла,
единъ листъ ffi ржкопнсжтъ Ш 11 и IZ сто*
лкне. — Въ исчисленито на зпамЬннтите
староелавенски ржкописи (0 13 стол, тука
за ради пространность тда нпкакъ шпца да
ножа да ся ирострж. Въ сборпнцытр W но*
лбдырныте годины сегасъ тогасъ намЬр-
патъ ся ио едины листове, слова, жит!я,
сказан!» и проч, конто дълбокж стародре-
вностъ означаватъ. Така на пр. въ едшгй
сборпнкъ, Сшаксиръ (В 1.» стол, въ Румян*
цовмть нулей, намкрвгГся похвала на с. Пи-
ьола^ въ поято ся забрашж, Мършоединн, и
кървпедит*, (С гдЬто Востоковъ основано
заключав», чи сн тука говори за новокьр-
гцепыте Славени. А яащо то въ ежнужтъ
сборпнкъ има нЬколко слова (Б с. Климента
Етсколъ Ве.н1цк|‘й, за тва ся нузкдио по-
ражда пытайЬ. да ли ня е и тва сичкото,
спрЬчь, самата похвала н забрапата наедно
съ Климентоиыте слова, изъ Бьлгарскжтж
кннгж и шедеио, и дали не проясхожда <С
н hisoro (0 у чекицыте му? — Kora сж и по кой
плтъ Бьлгарскыте книги пайпапредъ или
наЙчесю въ Pycrii» пренесенн, ние мжчено
да познанмъ. Мени ми ся струна чи рл 1още
(В войскжтм Святославов.» съ Бьлгарските
владЬтели прецессии были 967 н (971 —972),
пакъ може да е было iotqe предъ Олгин»-
тм смърть (982), сирЬчь когато см опл Впили
Бьлгарските сопровшца, царскнте скрывали-
ща, черковыте и кикголожницыте, кшры-
столюбивыте, а ножа да ся рече и, на xpi-
спанството преклоненыте Русски бойницы,
ммце тогова да см заедно съ пленмтъ си
и нВкон книги занесли. ПослЬ къто ся нръ-
сти Владнмиръ (988) Pyccia ние никакъ мо-
гла да бмде белъ божествены книги Бьл-
гарскн. Както лЬтопнсець Ьсакимъ нише,
комуто баремъ тука пека пЬровами. въРу»
cciiM чакъ до Ярослава но черковыте см
были пЪпцы се Бьлгари, а вЬроятно с чн
тыл, ни см дошли въ Русспм, безъ книги.
ЛослЪ I къто ладим Бьлгарскота царство
(1018), когато е вь Русси» владалъ велнкь
атъ книголюбителъ Ярославъ (1029— 105-1),
за когото лЬюпнсцыте думать чн е »С сякм
стърнм книги сабыралъ, в1>роятио е чи см
тогава много нажни рукописи Болгарски
изъ раэличцтц пмтшца въ Русснм доносяви.
Въ Ярое лавового время, ако не и поиаиредъ
направенъ е едннъ манастыръ Русский въ
с. Горл-., гдКто е юхце тогава имало много
Бьлгарски монастыри: и така е доимо вре-
мя да ся мЬюять книгите помеа:ду южкнтё
и сЬверныте Славенн. Един па сама а дру-
ги на татъкъ. (1) топа время нам Кровями
Русин пародии святители въ Бь.н арените и
Събските, а Бьлгарски и Сьрбски въ Ру-
еннте проло:ш и Сшаксари: — 1о>це и Рус-
ек» общоиародпоговори» своиетвеиость въ
Бьлгар'скяте и Сьрбеките рюкописы, както
па пр. Огоридиикъ въ мЬсецословмтъ на Ши-
шатовачесюмтъ апостолъ 132-1. — Па край-
мтъ въ ступаете? о на тиа нашего' извК-
erie изяснплн емы чи е етаросланенстдатъ
преводъ на с. inicauie, на 6oi ослу жебныте
книги, и на трудовете отечески ui вторжтж
полвии» ла 9 стол, на едко съ плодовете
на сянцмтм староелавенск» книжник» d? 10.
стол, съ сичкото до мадешето на Бьлгарско-
то царство (1017), неисчерпаем* извор* за
оноеова. който ся стпрослаоеистй испит ат ел*
нарича, и който желав дълбоко и основке
Да почпае, устро<*н»ето и саставныте части
на иатерны»тъ ела не иски языкъ. И, ако я
да см тын дЕйствителнн памятницы ш пър-
нымтъвЬнсъ, едвамъ Bi> подырните мрепяси©
11. 12 стол, до насъ допрели; и пакъ чи-
сто подавать, макаръ да с» вь иЪщнчко
ЛовромЬнени, во не вещественно изм^кенн,

4
на рассудливыте и безпрнстрастныте испи-
татели доволно доказателство за Славен*
сх№ть языкъ, какъвт. е, и каьъ е съета-
вленъ на Кгрилловото время. W тука ся
иене «иди канна жьтна шмакова подырныте
Славенски языкоиспнтатели, нога ся много
Л тыя скжпоцЬнны спочепннцы чистом безъ
погрЪшкм и вЪрно напечатаны на видило
появ!мтт>, както ся см вече иЬкой полнили.

Подыръ къто напечапо наснЬтъ нзда-
дохъ тна мое кратко изнЕспе за старосла-
венскмт» книгннинм, добыть вЕстъ, чк е
г. Арх!мандритъ пор<1>ирш успекскш вид Ель
(л. 1846) въ едииъ С. Горсюй манастыръ
Грьческм диплом» съ глаголитско надписа-
ло 983). Тва бы было ново до сега най-
старо позиато лЕточнсло (послЬ преписано)

I.	за Ki риала и Меоод|‘я писали ем въ
наивовото времяосновнп: неименовамагъ спи-
сателъ въ Москвитяпинмтъ 1843. чнс*«о 6.
стьр. 406. п 7. (тана и Чески вь часопясмтъ
наЧеопать музей 1845. врскм П). Л/ллар/й
въ xpicTiaitciiMTM си IcTOpiiw въ Pyccii» пе-
чатанмтм. Сп. 1846. на S-ц», стьр. 188. и 9. —
Ф{^аретъ, въ книгмтм с« Кгридлъ и
Мееодш. 1846. чис. 4. стьр- 1 — 28; и
число 5. стьр. 29 — 30. Шеварввъ въ (сто-
pii«TM си Славенорускж. 1846, тоиъ I. стьр.
133. и 4. —

2.	Тва годшнпо иаэначете истин* е
иензвЬстно, и понаподырда ся намЬрова въ
Славеиското сказаше, ьакъ е сир!.чь наме-
рено тЪлото па с. Климента римскш, на р«-
копнсныдатъ Миней въ Москва въ духовио-
академнчсскдатда nttHi оложннцда. —

3.	Годината itoi а еда Кгриллъ и Меео-
Д1Й изъ Цари град ь налезли, тешко е да ся
точно олредЪлн, и не возможно е за Tai*
причин*, що ся снрЪчь сг;аза1нятата въго-
дчшното означеше, колко с* ся и двоица-
ти въ Mopaeii* бавили, никъкъ не съглаша-
шаватъ. Тука е пр!ято шзначен1ето па Ла-
тинского спазаше (С Ешсконъ Гаудер1ха, гдЬ
то ся каже, чн еда ся ниндалн 4 и полвина
годины (Р какъ^сда излЬзли изъ Цариградъ до
гдЬ еда трьгидалн за вь Римъ. Никакъ ся
пакъ яезнае колко еда ся бавнли при царъ
Бориса въ Бьлгарпда, когато с* пдатовали за
нь Моравнм. —

4.	Спазашето Славенсяо. Глава 14.
акта ее. «. M.ipn. 20. §. 7.—

5.	Въ рдакоиисныдатъ Миней за м. 1ан.
конто ся дръжи въ Московскдатда духовна
Академик им кии) о.южиицм.
6.	Тышыатьсноменъ на Хятрыте пре-
пирки Констант!ноны, сцото е ималь съ 1у-
денте въ Таврбл н въ Козарнж, задрыканъ
е и въ преписыте на тогапашныл'тъ ко iap-
cxifi царъ кисифа. Тьй сшцо и у Еврейнжтъ
раби Хиздая. въ кннгата му, Сеферъ Козри. Тиа
са тука само (Егоре, на брзо око сломе пуна.

7.	Въ Ру ските рл,кописны снысцы. съ-
борпицы, (й старое., а испеките рл,коп1н.и съ-
браны, место ся намяратъ перюди, да ся на
Кгрилла штдаватъ, за конто полното за се-
га поясни извЬст!лта нЬмамъ. па пр. моли-
тва сьитскаео покалшя Кгрилли философа.
въ монастыря',ть 1оенфоколоноламск!й; чар-
ка с. А'г'рилла философа, вь кннгохранител-
ницмтм <гтор!одрепиодру1кствен’м въ Москва,.

।	8. Затея сл, предмЕть вь найновото

время основано пнеа.иг //овицми. киш а за
лървонаналныллтъ преводъ на с. нисаше въ
Киев,. 1837. на четвър->ннлч печатана.— ,Ua-
Kapttt, въ хр1ст!ангкл,тл, сн кторбл, i.ohto е
напечатана вь Петроградъ 1818. па 8 - цж
стр. 225. и (». — и Ф>ларетъ. в ь чтетягата
сн издана въМоскпж. 18-16. число -1 стр 23 н -1.

9.	Силвестер!. Медв1.донъба!ца на чер-
вонного старобнбл1‘йеко cnii<*aiiiv. нанракн
нь подырн1мтж четвьртинж на 17 стол. <0 с.
Ешскопъ Климента две лица, Enicnot, и Свл-
тителъ, — Да ся зима Климентъ папа Рии-
cisifi за Ешскопъ Климента, Школе еп е за-
начило, кто юще вънЬкои новырмкописы.

10.	Тоза аигйе было е юще въ еди-
на,у’сетото стол, познато и распрострнво,
зато то с я £о:це въ Зборкккжть w 1036.
въ царскжтж Еремитажнж пъ Петроградъ
кннголожницж въ редмтъ на книжного чте-
nie похвалил споменува.

11.	Сравни боае (boae la lurguie el
Europe. Paris. 18*10. г. Ш. rag. 444, 448, 461.)

12.	Utriusque linguae Slovenicae et grae-
cae reritbbimus. Vita S. Clementis г. XV. coel.
r, 17. „Наученъ добрI. въ Aaiiticitin кни-
гы“ живот, св. Меоод. — Обрядиото над-
гробие торжество иа св. Мееод1я держано
е, както показ}’в а елмцото сказаше. на »?«-
тинсьи Гьрчесьи и Слнвенсьи язнкъ.

13.	Тва ciiaaauie познато е было юще
н на лЬтописецъ Нестора, конто е и н1>-
кон редове изъ него изпадилъ и пренесьлъ
въ д1>лото си. около 1070 — 1100. Найио-
c.U. паяю ся менн чини, ни е цЬ.ю. но са-
само ма.пйй нзнодь (сиктпни) иаь голЬиото
и пълното списан ie.

14.	Постарыата преннсателъ на д1.ло
тл ЧУ> Дума чи е (списателата Нес гарь} былъ
учешись Меводювъ.- ако е то истина, то е
Несторъ былъ учейнкъ и на двамата. По-
мёжду скя)ц*‘иството eniioia е было обы-
чай. да ся наркчата съ ичената на <б чер-
ковжтж препрославеныте избранницы Бо-
жш, ла честь на т1.хь. и ла иодртокаше на
тЬхныте богоугодны д1.ла. ТъЙ-и Мееодш
може да си е съ таа имя нарекьлъ по Ца*
ри граде шжтъ Патр!архъ Меоод1я за честь л
подрыкаше на и+»му (832—846): а Етскопъ
Климента Велшуай по Климента папа Рим-
сшй, кому то е и похвал» написалъ, а мо-
же да е и прпс« тстиовалъ koi а сж му тЬ-
лото палгКри hi. Около 1220 славнлъ ся е
въ СьрбН» Епй'копъ Меоо.ця доброучснын
който е, както азъ мысля, вь EiarreaieTO
<0 13. стол, при Норова, имято сн съ тыя
рЬчи подияса.тъ: по.чяниге .пене гр^шнпео
Мео од» я.

15.	Конетаятшъ и нЬгоныте д1»ла ни-
с* могли да сж шкрьпмта Ф поглЬджта
на иайстар|жть б!бл1ОШ1сецъ \Си юестерн
МедвЪдовъ) Ц|кя>дь на киш иге му in шла-
влешето.
строиатъ
взлязълъ

число 23, 69, Н 128); но СилвЪ-
списъкъ понапредъ е на свЪгь
(О Калайдопичевото дЪло.

16., Тыя понКстиы жит!я многое* ва-
тин: въ Сбориикмтъ Святославов* (0 1073,
въ mI.cto домородството Симеоново изо-
бражено с Святое лав окоте. — Нопапо-
дыря въ Мапасвшмт* рлмсопис* въ Римъ
кам Ирвами тъй емщо исписано донорбдетво-
то на царь Iwaitna Александра, а въ други
рмнопясн др}гн домородства. —

17. Латнните рЬчь Василеве*, Baffi-
/«><., за Бьлгарскнте i<apie обычно превож-
датъ сь там* тЬки** рЬчь, гех, конто зна-
ти царъ. па и въ саммтж дворскм Бьлгар-
ск* канцелларим употреблявана е рКчь,
imperator, както ся внди изъ писмото Ка-
joiuiaitnotto^ на папа IiioiicitTia 3-tih прово-
дено, 120'1. писано, въ което, ие само той,
но и предцыте му Нвтаръ и Са-»оилъ назы-
вать ся imperatores. — ВезантЫцыте ркчь
BttOiAevc. у потреб ля вали ел само за jjapiere
а кралевете созвали сътаьмтЬчь: yij?, фу^ас.

17. И Сьрбыте иматъ свой кралевешй
еннсатегь, Степана НървовЬнчаны. сирЬчь
пьрвы за краля короиисанъ, сынъ, на Сте-
пана Неманинъ (1195 — 1228); той е спи-
салъ wiiTtei-o на баща си. и Грьческите пк-
сма на Димитр! я Хоматевски, ApxienicKoiib
Бьлгарсшй лратеныте; тыя и дв!>те дЬла
1О1це Une* на свЬтъ из даден и. —

19. За Богомила имамы старо свидЬ-
телство, чи е живкгь, когато е царъ Пе-
таръ царувалъ (927 и 8. виждъ: Калаидокичь
1шанпъ Ексархь стр. 100. прим. 45), а вре*
ието, йога е Epenia живЬлъ, издырува ся
iT< тука, 1цо ся е Патр^архъ Синпгсм (969 —
999) протнву нКговыте снисашата пзясиилъ
да немысл1лтъ чме той, оша Кииарскш Сг-
iieci«, на когото разговорите съ пресвята
дЬвм Марвм, попъ Ерем(а излага. —

3 А К Л 10 Ч Е Н I Е.

До т^ка намъ трудолгобявыатъ обще-
еланекополезныатъ а нарочно [Бьлгаро.ио-
бивыатъ стародревиый испытателъ г. Пав.
Шаоарик-ь изъ члатны«т1> СлавенсжЙ Н//агъ
извЬстц! за пашите стары Бьлгари, Славев-
скн духовнопросвЬтителн на сега донося: —
той ся труди да ни докажи канны см были
пашите предцы, славян, высокоучеви и тру-
долюбивы, — да развЬе тъвнжт» мъглж,
коя то е за толкова годины падь т1.хъ ле-
жала, и распр»сни ирачепиижтж, коя то гн е
до сега ffi нась закрывала, пакъ така да гн
«свои образно, къто въ огл1>дало,$предъ очи-
теин. къто наши, и предо цЪлыдтъ Славен-
CR)it СвЬтЪ, КЪТО rliXItbl духовны просве-
тители, из вади. На истин» голЕмо е иред-
iipiiiTieTO му, обаче сь не)сипните си тру-
дове, вече <* дошълъ до средь :i»t»tt>: а
ано го Eon» поживи, испълни 1це си же-
лашето. —

НамЪрешето на топ эмамЕиитъ старо-
славенсжй испытатель съ това иЬгово дЬ-
ло е двоимо: първо, да нас и свЬсти и къ-
то (В дълбокш сънъ пробуди, да пи отвори
очнте да видим ь, чинисмм были такива,
каквыто смы сега, — чи смы снрЬчь име-
ли к пыл дьржавнын редъ. както сичките
человЬцы, и чи смы наппмтъ, сега б!>дны
родъ. и Ено время имали такива достойии
пастыри начал вицы, конто сж, къто тв1. :ды,
иЬжд) сичките Славенн. благодатны па пре-
мудрость т» д)хопи« пары, пръсняли! . . .
а ин се:а? ... — второ, да подо)ди дру-
гите по свктлггъ честити Славенн. пашите
мили едипокьрвнн брат«я. да ся сиышлнватм
за иась, и да представать въ умжтъ си,
канвы сж брат!я нмалн, и каквж с» духовна
храпа изъ благоглаголивыте инь уста
за длъго время пршмалн, за да ся убЬд1жтъ
чи с» днесь длъжпн, баремь съболезнова-
телно око и братолюбезно къмъ насъ да-
показуватъ. На такъвкл нашъ любитель
сички смы дльжны да нажечь: пека го Го-
. чодъ поживи. — Колкото пакъ <0 наша
стьрнж, ныя смы длъжни неучорно да ся
трудимъ за нашего добро, въ коего пы бра-
т|ята ин подлома! атъ, и да имамы въ тру-
довете си сякога умжтъ сн прострянъ до
нашито предцы, аособыто конто ся въта!ж
кишпкж изреждат-ъ; тЬхъ да глЬдамн, на
тКхъ въ трудовете да подьржавами, къмъ
тЬхъ да ся прнближавамн, уподоблявами,
и найпослЬ съ тЬхъ да ся сравннмъ (неду-
мамъ да гн замиинмъ, ио ако можемъ, ни е
зло): тыя сж нашата въсточиа звЬзда, що-
то ще да ны доведе (ако н сл]. довали) да
вндямъ хрютовото рождество. А машите'
изъ Етвромм на сякадЬ распръснжтлте, къто
стадо безъ пастыра, Славепп, мили братпж,
да глЬдамн съ умилио око, да ги смышля-
ла ми ни сж ни духовно дължни. да ги пре-
грыцами, ш се сърце убычами, къто брать
брата, н да смы взаимно единъ другому
благодарен до вЬка. —

И Е Н Л

8. Поиула гШю: ЧР ,д
« Шшвм: .. .. ..........л (Г,
МИЛОСТИВЫ БЛАГОДЕТЕЛИ

На высокоблагородный господине

PI.R ЙАНООИЧ4

и

на достопочтеный господ.

ЯНАВЯ ВУНАНУДИ

за т4>хъи»тм къ меня благо,уЬтелнж за Tai*

книжки наклонность съ честь и почиташе

юстааамъ до смьрть тж си 0J се сьрце

пркзнателенъ.

X. 1шан. Д.