Теги: дизайн инженерство изобретения инженеринг младши дизайнерско списание
Год: 1978
Текст
Млад v* Ц“"|
конструктор Г| fl <
2'78 U LJ LTU
СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА э ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС
НОСИТЕЛИ НА ВИМПЕАА НА ЦК НА ДКМС
«ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТНТМ»
Работата в кръжоците и в комсомолския ма-
шиностроителей завод дава възможност творчес
ки да се осмислят и майсторски да се овладеят
различии професип.
Задьлбоченото обсьждане на новия проект в
конструкторского бюро е първото условие за ус-
пешного осъшсствявапе па разработката.
С КОМСОМОАСКИ УСТРЕМ
Димитровскпят комсомол е главнпят организатор на
движението за ТНТМ и там, където комсомолските орга-
низации са иай-дейнп, кьдето ежедневната политичсска и
организаторски работа на комсомолските и клубни ръко-
водства е конкретна, неленасочена и високоефектпвна се
постигат пай-впеоки резултати. Пример за прояви па висо-
ко чувство за отговорност и творчески подход в решаване
на тезп задачи е комсомолската организация в Образцо-
вия техникум по мехаиотехника в Димитровски район на
столицата. която заслужено се нареди сред носителите на
вымпела на ЦК на ДКМС „За принос в развитые™ на
движението за ТНТМ".
За успешната работа па комсомолската организация в
техникума говори преди всичко фактът, че само в посто-
янните форми на движението участвуват вече повече от по-
ловината ученица. Освеп това веники кръжоци са с под
чертано притожна насоченост и занпманията в тях иепо-
средствено допрпнасят за творческого осмисляне и май-
сторското овладявапе на изучаваната професия. Голяма е
ролята и на създаденпте тесни интеграционна връзки с
клубовете за ТНТМ в базовите предприятия. Четири кръ-
жоци изцяло са пренесли дейността си в производствен!!
условия, но и тезп, конто ползват кабпнетите и работил
нпците на техникума, работят в тясна връзка с произ-
водство™.
В машиностроителния комсомолски завод при техникума
работят 130 ученицы, като произвеждат годишна продук
ция за над 12 000 лв. Вески участник в движението овла-
дява втора специалност, а над 30% от работпицпте в ком
сомолския завод — трота.
С основание можем да очакваме, че комсомолците от
техникума ще постнгнат още по-големн venexn през X пре
глед на ТНТМ
Съдърэкание
•'Знаменателно 1 събитие в
историческата съдба на бъл-
гарския народ — инж. Алек-
сандр Вълчев ч . i
• Цифров волтметър за по-
стоянно напрежение — инж.
Благо Гуневой инж. Николай
Тюлиев “•> 5
® Възстановяване на изтоще-
ни батерии — к. т. н. инж.
Стоян Петков и Петър Илиев 8
• Любителски транзистор-
мер — к. т. н. инж. Атанас
Шишков 10
• Тиристорно устройство за
светлинна сигнализация —
Крум Лисичков , 11
• Децибели — к. т. н. инж.
Славчо Лишков 12
• Практичен киловолтметър 12
• Ракетопланерен модел за
двигател 5N.S — з. м. с.
Ангел Янков 14
• Кодиращо устройство за
електронна брава — инж. Ве-
нелин Лесидренски 16
• Скоростей корабен модел на
глисер «Метеор-ЗМ» (клас
А1) — м. с. Иван Банков 17
• Електромеханична игра
«Зенитно-ракетен комплекс»
— инж. Владимир Димитров 18
• Как да си направим леща
от плексиглас 21
• МП в помощ на фотолюби-
тллите — Вез ни за фотома-
териалы и Механизиране на
проявяването — инж. Дюбен
Колев 21
• Мини шмиргел за моливи 23
• За малкшпе конструкто-
ра — Скиор акробат и От ши-
вашки макари 24
• Спортен вариант на Шкода
S 180/200 RS 27
• Шахматна маса-огледало 28
• Полилей 28
• Полезна съвепш 29
ПРИЛОЖЕНИЯ:
1а В помощ на кръжоците за
начално техническо твор-
чество — Летящ авиомодел
«Бисер-МК-78-1» —з.с. Геор-
ги Богданов
16 Децибели
Па Разработка на конструк-
торско бюро МК — Авиомо-
дел с гумен двигател (клас
В1)«Ракета-77»—з. м. с. Кръ-
стю Рашков
Иб Ракетопланер с изменяем
профил на крилото — з. м. с.
Ангел Янков
НА ПЪРВА СТРАНИЦА НА
КОРИЦАТА:
Задълбочени и творчески са
заниманията в кръжока по
технология на металите в
образцовия Техникум по ме-
ханогехника в София.
Млад
конструктор
2'78
ЗНАМЕНАТЕЛНО СЪБИТИЕ
В ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА
НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
с Венец на многолетни ^къреави борби на българската
националнодемократична революциями на освободителното
дело на българския народ, освобождението на България е
знаменателно събитие в историческата съдба на българския
народ. По своето обективно съдържание и резултати то е
събитие с дълбоко прогресивен характер, събитие, което
предизвиква дълбок коренен прелом в националното, иконо-
мическото, социалното и културното развитие на народа и
страната ни като свободна и самостоятелна държава.»
ТОДОР ЖИВКОВ
Един век свободна България!
Един век от едно от най-крупните
исторически събития с огромно про-
гресивно значение за световния исто-
рически процес на миналия век.
Нанесен е смъртоносен удар на една
от най-закостенелите и деспотични
системи в Европа, разрушена е по-
следната брънка на феодализма. От
победата на руското оръжие се раж-
да една нова държава, освобождава
се един народ с богати многовековни
традиции, запазил своята народност
в продължение на петвековно тежко
робство.
Освобождението на България е
резултат на Руско-турската война
от 1877—1878 година. То идва като
резултат на огромната любов на
руския народ към своя брат —
българския народ. През вековете
тази любов е укрепена и развивала.
«Дядо Иван» — така наричат поро-
бените българи великата северна
страна. И в най-тежките мигове от
живота им тях ги окриля вярата, че
дядо Иван ще дойде и ще накаже
поробителите, ще въдвори справед-
ливост и свобода.
Русия се счита за традиционна
покровителка на националноосво-
бодителните движения в балкански-
те страни. В Русия намират убежище
и хилядите народни борци за сво-
бода, там намират своя втори дом
много бежанци след турските погро-
ми. На международни конференции
и на дипломатически срещи Русия
непрекъснато се е застъпвала за
интересите на балканските страни и
често е принуждавала Високата
порта да предприема реформи, облек-
чаващи положението на поробените
народи.
1878
1978
Освободителната война е завър-
шек на освободителната мисия на
Русия на Балканите. Тя е обявена
на 24 април 1877 година в Кишинев.
На 9 май румънският парламент
обявява независимостта на страната
си и дава възможност на руските
войски да преминат през територия-
та на Румъния. 202 000 руски бога-
тири с 682 оръдия, заедно с близо
60 000 румънски войници се насочват
към Дунава, за да се срещнат с три-
ста и петдесетхилядната турска ар-
мия на Балканите.
Още през м. април към Кишинев
се отправят хиляди българи, готови
да се включат в частите за освобож-
дение на родината си. Формирани са
първите български дружини, пре-
раснали в легендарното българско
опълчение, показало в боевете не-
чувана дръзновеност, изключителна
храброст и себепожертвователност.
В дружините постъпват голобради
15-годишни момчета и 60-годишни
старци, пристигат стари войводи и
пламенни студента, всичките окри-
лени от голямата идея да се бият за
свободата на България.
Начело на близо десетхилядната
първа българска войска застава ге-
нерал Столетов. На 18 май жителите
на гр. Самара им връчват бойното
знаме, превърнало се в светиня.
В 2 часа през нощта на 27 юни
първите руски части започват фор-
сирането на Дунава. Това е началото
на голямата битка за България.
Повече от 800 руски бойци дават жи-
вота си още при преминаването на
Дунав при Свищов. Противникът е
отблъснат далече и само два дни след
тази първа битка започва построява-
нето на първия понтонен мост през
реката. За три дни е построен мост,
дълъг 1235 метра, а след още 12
дни — вторият мост, дълъг 1332 метра.
Руското командуване съсредоточава
и разгръща армията си от дясната
страна на реката, след което започва
настъплението в главните посоки.
Предният отряд се насочва към
старата българска столица Търново.
Сравнително малочисленият турски
гарнизон отстъпва бързо пред устрем-
ния ход на освободителите. Възтор-
женото българско население, раз-
казва един очевидец, «целуваше ръ-
цете на офицерите и стремената на
конете, засипваше с цветя конни-
ците. . .»
Командуващият генерал Гурко ре-
шава да премине Балкана през Хаин-
боазкия проход и да се яви в гръб
на здраво укрепените на Шипка
турски части. Преминалият през
планината отряд се отправя към
Казанлък и след редица сражения
успява да постигне целта си. Само
по себе си преминаването на плани-
ната по почти непроходими пътеки е
истински подвиг. Гурко пише, «че
само руският войник за три дни
може да премине и пренесе полски
оръдия по толкова труден път». Го-
лям героизъм проявяват и българ-
ските опълченци.
Следват боевете при Нова Загора,
при Стара Загора, героичното спа-
сяване на Самарското знаме. След
кръвопролитни боеве Стара Загора
е превзета отново от турците и из-
горена. Загива един от най-хубавите
градове на България.
Започва петмесечната героична от-
брана на Шипченския проход. Бъл-
гарските опълченци добре са раз-
бирали значението на този проход
за изхода на войната. Тук е записана
неповторима страница на братската
взаимопомощ между руските боици
и българските опълченци.
Известният турски военоначалник
Сюлейман паша понася тежко по-
ражение от прославения «българ-
ски» генерал Столетов. Днес високо
на върха се издига паметник-музей,
увековечил за вечни времена това
епохално събитие, което има реша-
ващо значение за победата над поро-
бителите.
Пътят на Източния отряд се беле-
жи с освобождаването на Бяла, с
боевете при Тръстеник, Мечка и Еле-
на, преминава през Търговище, Раз-
град и Русе, Силистра и Хаджиоглу
Пазарджик (Толбухин). Севлиевско-
Ловчанският отряд освобождава Сев-
лиево, Ловеч и Тетевен.
Плевей. Укрепена турска крепост,
в коятое съсредоточена 30 000 тур-
ска елитна армия, командувана от 10
паши (генерали) и 2000 офицери.
Осман паша е умен противник с го-
лям военен опит. Блокадата е тежка
и продължителна. Тук се проявява
големият талант на руския военен
инженер Едуард Иванович Тотлебен.
Осман паша се предана с цялата си
армия, снаряжение и припаси. В
чест на този подвиг в Плевен е по-
строена първата у нас панорама,
посещавана от стотици хиляди при-
знателни потомци. В мавзолея на
загиналите, пред паметните плочи и
музеи винаги има свежи цветя, ма-
кар че вече отминаха 100 години от
това знаменателно събитие.
Преминаването на старопланин-
ските проходи, освобождаването на
София и Пловдив, победоносният ход
към Солун бележат следващите стра-
ници от историята на българската
свобода. При Смолян, Хасково и
Кърджали се водят последните епич-
ни боеве. На 3 март 1878 година в
Сан Стефано, само на 13 километра
от Цариград е подписан мирният
договор — България получава своя-
та свобода с цената на жертвата па
повече от 50 000 руски войници и на
много български и румънски добро-
волци.
Целият руски народ, руската ин-
телигенция напрегнато следят съби-
тията по време на войната. Няма нито
един русин, който да чувствува тази
война подруг начин, освен като война
освободителна, война за свободата
на брат. Майки и сестри изпращат
мъжете на бой, окичвайки ги с венци.
Всеки се стреми да даде своята дан
за голямата цел. Едни тръгват на
бой, стотици доброволки отиват в
санитарните служби, десетки хиляди
дават волни пожертвования.
В българските земи руските осво-
бодители не само са посрещнати с
възторг и обич, но получават и съ-
ществена помощ. Стотици българи
стават разузнавали и водачи по
трудните пътища през планината.
Сам Петко Славейков е организирал
100 разузнавачи.
В тила на турците се разгръща
широко партизанско движение, под-
помагано от руското командуване.
Някои от четите достигат до някол-
костотин души. Те организират само-
стоятелни акции и се сражават заед-
но с освободите л ните войски. Те
водят боеве с башибозуци и с редов-
ни части, изпълняват охранителни и
бойни задачи, извършват саботажни
акции. Известии са старопланински-
те чети на Ильо Марков, Георги
Огнев, Панайот Хитов, дядо Желю
и много други. Такива чети действу-
ват из цялата страна. В освободе-
ните райони се създава българска
милиция, която следи за реда и участ-
вува в сражения с различии турски
банди и башибозуци.
Стотици са българите куриери,
преводачи, разузнавачи. Стотици са
българските девойки, постъпили ка-
то санитарки. Неразполагащи с ни-
каким превързочни средства, те не
пожалват и моминските си чеизи, за
да превързват раните на руските бой-
ци. Продоволствието на армията до-
броволно е поемано от български па-
триота.
По време на Освободителната вой-
на руските войски решават и една
трудна техническа задача. Войските
почти не са разполагали с данни за
разположението на градовете, се-
лата, пътната мрежа. Сыцествува-
щите по това време карти са били
едромашабни и неточни. За три го-
дини малък отряд от руски геодези-
ста успява да разработи развита
триангуляция на площ около 150 хи-
ляди кв. версти, състояща се от •
25 геодезични вериги и 1274 триан-
гулачни точки. Те създават топо-
графска снимка в мащаб 1 42 000.
Липсата на удобни пътища, тежкяте
климатичии условия, необходимостта
често да се работи в неосвободени
райони, нападенията на турски бан
ди са създавали иеимоверни трудно-
сти за геодезистите. С русите работяг
и много български доброволци. Ре-
дица от тях по-късно завършват
топографски училища в Русия и по-
лагат основитс на българското гео-
дезии дело.
В новоосвободена България оста-
вят много руски специалиста. Едни
от тях иомагат за организирането на
управлението на страната и разра
ботването на законодателните доку-
мента. Други учасгвуват в сформи-
рането и обучавапето на младата
българска армия така, че тя успешно
извършва първия си самостоятелен
боен подвиг по време на Сръбско-
българската война. Стотици руски
специалиста оставят в службите по
възстановяването на страната, рабо-
тят за благоустрояването на сели-
щата, за разработването на градо-
устройствените проекта. Едни от
най-внушителните сгради от това
време са дело на руски архитекти.
Освободителната война завинаги
остава в съзнанието на българския
народ като велик израз на беззаветна
братска любов. Всички наметай ме-
ста са отбелязани и тачени от нашия
народ. Из страната са издигнати по-
вече от 450 паметници на признател-
ността, а 41 селища носят имената
на руски герои. По пътищата на
освободителите прсминават походи
на признателността, организират сс
традиционни тържества и възпоме-
нания. Но най-голямата признател-
ност към братята освободители е за-
легнала във всяко българско сърце.
И днес няма сила, която да накърни
нерушимата българо-руска и бъл-
гаро-съветска дружба.
По пътищата на своите деди през
1944 година преминаха бойците на
Червената армия. За втори път при-
знателна България посрещна своите
освободители. Дружбата ни със съ-
ветските народи продължава да креп-
не и се задълбочава, придобива нови,
невиждани измерения в общата бор-
ба за изграждането на социализма и
комунизма.
И сега, 100 години след победата
на руското оръжие за нашата свобо
да, можем да оценим значението на
този изминал век. «Един век нацио-
нална свобода след пет века робство'
Век, белязан от изгряването и въз-
хода на червената звезда на нашето
революционно комунистическо дви-
жение — каза др. Тодор Живков в
новогодишното си приветствие към
българския народ — век трасиран от
пролятата кръв в борбите против
капитализма и фашизма; век, устре-
мен към комунистическото бъдещс
на България с широките крачки на
социалистическите петилетки! От
върха на това иърво столетие ние ПО'
ясно ще видим в истинската им исто-
рическа светлина и мащабност де-
лата, конто съвременните български
поколения извършиха и вършат за
силата и славата на родината».
Инж. Александър ВЪЛЧЕВ
2
ТЕЗИСИТЕ ЗА РАБОТА С МЛАДЕЖТА И КОМСОМОЛА: -
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ
През тази година навлизаме във второго десетиле-
тие от утвърждаването на Тезисите на ЦК на БКП
за работа с младежта и Комсомола. Пряк резултат
от тяхното изпълнение е и превръщането на движение-
то за ТНТМ в стройна и ефективна творческа система,
все но-тясното свързване на обучението и възпитание-
то на подрастващите с производителния труд, пови-
шаването на грижите и отговорността на държавните,
стопанските и други институти и организации за въз-
питанието на младежта в изпълнение на голямата цел
на Партията за превръщането на българската нация
в нация техническа, нация комунистическа.
По своята същност Тезисите са мъдра и далновидна
дългосрочна програма за действие, доразвита от дру-
гаря Тодор Живков в редица забележителни речи и
особено в писмото до участнипите и деятелите на дви-
жението за техническо и научно творчество на мла-
дежта, което с X национален преглед навлиза в ка-
чествено нов етап на своето развитие. Във връзка с
това помолихме изтъкнати деятели на движението за
ТНТМ и заместник-министри на отраслови министер-
ства, председатели на съответните ведомствени съвети
та ТНТМ, да споделят с читателите свои мисли и мне-
ния и да разкажат за мерките, конто са наоелязани
за подпомагане на по-нататъшното успешно развитие
на технического и научно творчество сред пионерите и
средношколците. Отговорите ще публикуваме в някол-
ко последователям броя.
ЗА ДА ИЗРАСТВАТ ДОСТОЙНИ
СТРОИТЕЛИ НА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО
Българската комунистическа пар-
тия полага бащински грижи за раз-
витието и укрепването на движение-
то за техническо и научно творчест-
во на младежта. Исторически в то-
ва отношение е ролята на Тезисите
на ЦК на БКП за работата с мла-
дежта и Комсомола. Особено големи
са грижите за развиване на спо-
собностите и за правилното профе-
сионално ориентиране на пионерите
и средношколците. Нашето минис-
терство също се стреми да ладе
своя пълноценен принос за решава-
нето на тази изключително важна
задача.
Към техникумите и професионал-
но-техническите училища по инду-
стриална химия са създадени 16 клу-
ба за ТНТМ. В тях, с активната по-
мет на ръководствата на учебните
заведения и на Мипистерството на
химическата промишленост, се раз-
гръщат редица форми на извънклас-
на творческа дейност на учащите
се. Изградена е добра материално-
техническа база. Инженери и спе-
циалиста от химическите комбинати
ръководят сформираните кръжоци
по специалности, както и разработ-
ването на теми и оформянето на
съответните експонати.
Дейността се организира по кон-
кретни програми, тясно евързани с
химического производство. В това
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ,
заместник-министър на химическата
промишленост
отношение клубовете за ТНТМ имат
пълната подкрепа на ръководството
па Министерството на химическата
промишленост.
В резултат на добрата организа-
ция и на създадените условия, уча-
щите се постипнаха значителни ус-
пехи. Разработени бяха оригиналио
действуващи уреди, апарати, маке
ти за различните химични произвол
ства, методи за получаване на чис-
ти химични соли, светеши табла,
конто се използват най-рационално
в учебния процес. С тези разработ-
ки клубовете за ТНТМ достойно се
представят на местните, окръжни и
национални изложби.
За по-нататъшното успешно при-
лагане на Тезисите в новия етап от
развитие™ на движението за ТНТМ
е нужно ръководствата на учили-
щата и на стопанските химически
комбинати да организират по-ефек-
тивното използване на изградената
материално-техническа и научна ба-
за. Трябва да се разширява на пла-
нова основа съвместната работа на
клубовете от училищата и от мате-
риалното производство. Особено
важно е осъществяването на при-
зива „Направи си сам“ като компо-
нент на движението за ТНТМ. Чрез
формите на движението нашите уча-
щи се ще придобият необходимите
знания, сръчности, умения и навици
за самостоятслно решаванена редица
технически проблеми на бита и про-
изводство™. Това изисква комсомол-
ските организации и клубовете за
ТНТМ в училищата да работят за
сьздаване на необходимите условия
за насочвапе на извънкласиата дей-
пост към създаване на схеми, ма-
кета и други учебни пособия, конто
ще иовишат ефективността па учеб-
ния процес.
През X национален преглед дви-
жението за ТНТМ сред учащите се
от училищата по иидустриална хи-
мия още по-активно ще съдействува
за тяхното професионално ориенти-
ране и подготовка, за участие™ им
в труда, за пълноценната им реали-
зация в живота. Технического и на-
учно творчество по своята тематика
и проблемна ориентация ще се
евързва с учебно-възпитагелния про-
цес в урочната работа и с прения
труд в материалното производство.
Ш,е се дава превес на приложно-тех-
пическата тематика на извънкласни-
те форми за решаване на задачи,
възникнали по време на производ-
ственото обучение. Това ще съдей-
ствува за изграждане на траен ин-
терес и любов към избраната про-
фесия, за нейното пълноценно овла-
дяване. През X национален преглед
ще се проведат и научно-техничес-
ки конференции и олимпиади по хи-
мия, физика и математика.
Съгласно разработената програма,
комсомолските организации и клу-
бовете за ТНТМ от училищата и от
химическите комбинати ше уреждат
съвместни изложби, среши с новато-
ри и с герои на труда. Ще се орга-
низира тържествено приемане на
млади специалиста в редовете на
трудовите колективи. Това ще до-
принесе за израстването на учащи-
те се като висококвалифицирани спе-
циалиста и достойни строители на
социалистического общество.
3
ТЕЗИСИТЕ ЗА РАБОТА С МЛАДЕЖТА И КОМСОМОЛА -
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ
ДА УСЪВЪРШЕНСТВУВАМЕ
СЪДЪРЖАНИЕТО, ФОРМИТЕ
И МЕТОДИТЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
ЗА ТНТМ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ
Тезисите на ЦК на БКП за рабо-
та с младежта и Комсомола очер-
таха насеките, по конто се разви и
ще продължава да се развива дви-
жението за ТНТМ.
Партията създаде и необходимите
предлоставки за бързото разгръща-
не на движението сред пионерите и
средношколците. Достатъчно е да
си припомним, че само за една го-
дина (1969 г.) се откриха окръж-
ните станции на младите техници
и окръжните станции на младите
агробиолози, конто поеха методичес-
кого ръководство и започнаха да
оказват нелосредствена помощ на
извънкласната дейност по наука и
техника във всички видове и степе-
ни училища в окръзите. Разшири се
мрежата на магазините „Млад тех-
ник11. Увеличи се вноса на учебно-
технически средства и материали за
творческата дейност на учениците.
Разшири се издаването на учебно-
помощна литература. Създадоха се
специализирани предприятия в ново-
го обединение „Младост11 за произ-
водство на комплекта, набери и
други средства за ученическо, тех-
ническо и научно творчество.
Тезисите на ЦК на БКП за ра-
бота с младежта и Комсомола, ре-
чите на другаря Тодор Живков пред
VIII пленум на ЦК на ДКМС (1968
г.) и на срещата със средношкол-
ците-първенци в учението и труда
(1972 г.), препоръките на Политбю-
ро на ЦК на БКП за развитие™ на
движението бяха ярък израз на гри-
жите на Българската комунистичес-
ка партия за възпитанието на мла-
дого поколение в условията на на-
учпо-техническата революция.
Тези документа послужиха за тео-
ретична основа при създаване на
модела на извънкласна и извънучи-
лищна работа по техническо и на-
учно творчество на учениците (1973
г.), конто успешно се внедрява в
практиката на всички видове и сте-
пени училища в страната. Сега по-
вече от 600 000 ученици участвуват
в постоянни творчески звена в сис-
темата на ТНТМ.
К. п. н. ГАНА МИЛЧЕВА,
директор на Централната
станция на младите техници
По-нататъшното развитие на дви
жението за ТНТМ сред учениците е
неразривно евързано с изпълнение-
то на решенията на XI конгрес на
БКП и с насоките в новия програ-
мен документ на Партията — пис-
мото на другаря Тодор Живков до
участниците и деятелите на движе-
нието за научно и техническо твор-
чество.
Главного в нашата работа е да
повишаваме всемерно качеството и
ефективността на цялостната дей-
ност. Да усъвършенствуваме съдър-
жанието, формите и методите на
движението за ТНТМ, за да се уве-
личи приносът му за комунистичес-
кото възлитание, професионалното
ориентнране и подготовката на
учениците за творчески труд.
Всичко това изисква да се при-
вличат нови и нови участници в по-
стоянните форми, още по-действено
да пронагандираме достиженията на
науката, техниката и производство-
то сред всички ученици. По-нататъш-
но развитие да получи евързването
на тематиката на технического твор-
чество с перспективите на икономи-
ческото развитие на страната и на
районите. Повече кръжочни форми
да пренасят своята дейност в про-
изводствени условия. Предстоя ши-
роко да разгърнем наставничество-
то на рационализатори, изобретате-
ли, научни работници, изтъкнати хо-
ра на труда над учениците участ-
ници в движението за ТНТМ
За изпълнението на тези задачи
Централната станция на младите
техници подготви разгърната про-
грама. Завърши актуализирането на
примерните програми за извънклас-
на и извънучилищна работа на уче-
ниците от I до III и от IV до VIII
клас. Новите програми са съобразе-
ни с изискванията на ЕСПУ и на
Решенията на XI конгрес на БКП
за развитието на научно-техничес-
кия прогрес.
Анализираме съдържанието, фор-
мите и методите на работа по тех-
ническо и научно творчество на
средношколците. Подготвят се усло-
вия за развитие на извънкласна
дейност в областта на нови направ-
ления на науката и техниката —
автоматиката, роботизацията, лазер-
ната техника, химическата промиш-
леност, енергетнката и др.
Обобщен е опитът от ирилагането
на някои ефективни методи за раз-
виване на творческите способности
на учениците. В отделни сбор-ници
ще се популяризира челният опит
от работата на клубовете за ТНТМ
в СПТУ, както и успехите в кому-
нистическото възпитание на учащи-
те се в системата за ТНТМ.
Вече е издаден сборник за опита
на клубовете за техническо твор-
чество към предприятията в СССР,
а сега се подготвя сборник с мате-
риали за работата на известии съ-
вегски учени и технически специа-
листа с участниците в движението
за НТТМ.
Разширява се и експериментална
та работа и издаването на методи
чески ръководства и помагала за
въвеждането на децата и учениците
в творческа дейност, за развиване
на творческого въображение и на
иптелектуалните им възможности
Особено внимание се отдели на ме-
тодиката на творческата дейност,
трудового възпитание и професио-
налното ориентнране на участници
те в извънкласната и извънучилнщ-
ната дейност по наука и техника.
При решаването на тези задачи
все по-остро възниква въпросът за
по-нататъшното усъвършенствуване
на системата за подготовка и ква
лификация на ръководителите. Не-
обходимо е да се установи още по-
голямо единодействие между учео-
ния и извънучебния пронес в под-
готовката на учащите се за творчес
ки труд. Решително следва да се по-
добри производството на средства и
материали за техническо и научно
творчество на учениците, както и
съответната търговска мрежа. Още
по-целенасочено трябва да се изпол-
зват и средствата за масова инфор-
мация.
По-нататъшното усъвършенству-
ване на дейността в системата за
ТНТМ сред учащите се и изпълпение
то на III етап от програмзта за
внедряване на модела за извънклас-
на и извънучилищна дейност по тех
ннческо и научно творчество на уче-
ниците изисква да се подобри мате-
риалната база на ЦСМТ и ОСМТ.
Няма съмнение, че пионерите и
средношколците ще участвуват още
по-масово в X национален преглед
на ТНТМ и ще завоюват нови успе-
хи в осъшествяване на Тезисите и
на насоките за развитие на движе-
нието, изложени в писмото на пър
вия ръководител на Партията и дър-
жавата до участниците и деятелите
на движението за ТНТМ.
4
Ц ИФРОВ ВОЛТМЕТЪР
ЗА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
Използва се зависимостта между за-
рядния ток и напрежението на един
кондензатор: CU=It. Времето за
достигане на някакво напрежение
П f Си°” ь
</оп е t==—7 Ако в момента на
достигане на стойността Uon конден-
заторът се разрежда, ще се получат
поредица от импулси с период t.
тт t 1
Честотата на повторение /=——=
ryr-^kJ^k^U^k.U^ е про-
При измерването на електрически
и неелектрически величини все по-
широко приложение намират цифро-
вите уреди. Високата им точност и
удобство при работа им позволяват
постепенно да изместват аналоговите
електромеханични системи. В радио-
любителската практика, поради ви-
соката си цена, тези уреди все още не
намират широко приложение. Целта
на настояшата разработка е създава-
нето на прост и евтин цифров волтме-
тър с достатъчна точност. Волтметъ-
рът е изграден с достъпни материали с
приблизителна цена 80-*-100 лв.
Основен блок на всички цифрови
волтметри е преобразувателят на
аналоговата величина в цифров код.
В конкретния случай това е преобра-
зувател на напрежение в брой импул-
си за единица време (честота). Блоко-
вата схема на уреда е показана на
фиг. 1.
Преобразувател на напрежение в
ток. Основного му предназначение е
да осигури високо входно съпроти-
вление на уреда, при добра линей-
ност между изходния ток и входного
напрежение. Схемата съдържа опе-
рационен усилвател (ОУ) тип р.А709
и транзистор 7\ (фиг. 2). Когато
операцией ният усилвател е в линеен
режим (за входни напрежения до
5-*-10 V) поради дълбоката отрица-
телна обратна връзка и голямото
усилване (105 пъти), напреженията
на двата му входа са равни (с точност
няколко микроволта). Това означава,
че на емитера на транзистора Тг ще
има напрежение, равно на UBX, т. е.
емитерният ток на 7\ ще се определи
от ILJR13 или IP=k.UR^. Тъй като
СА С ИА
изходен ток на схемата е колектор-
. 1Е
ният, то 7с=/£-/в=/£--------р =
Z£-₽-y~- Отту к Ic=k . - т. е
за добра линейност е нужно f да е
еднакво за всички стойности на UBX.
На практика е достатъчно да се под-
бере транзистор с ₽>80 при /с =
20 рА.
Входного съпротивление на уреда
се определи от базовия ток на дифе-
ренциалната двойка на ОУ. За рА709
тоаи ток е от 50 до 200 пА. При стой-
ност 100 пА се получава входно съ-
противление 10 Мй/V.
Особеност на този волтметър е въз-
можността за работа само с отрица-
телни напрежения на входа. При по-
ложителни напрежения преходът
емитер-база на транзистора 7^ се
запушва, обратната връзка се пре-
къева и ОУ навлиза в режим на на-
сищане — дава на изхода си 4-Е.
Фиг. 1 ▼
Фиг. 2 ▲
Фиг, 3 ▲.
При спазване на изискванията (пре-
димно за ₽) се получава линейно
преобразуване k^U^^lc с точност
0,1%.
Преобразувател на ток в честота.
порционална на входного напре-
жение. Схемата е реализирана на
базата на аналог на двубазов диод
(фиг. За). Свойството на двубазовите
диоди (еднопреходните транзистори)
е, че след прилагането на входно на-
прежение, по-голямо от някаква
стойност, входного съпротивление
рязко спада, при което в тази схема
кондензаторът С се разрежда. След
разреждането входного съпротивле-
ние се възстановява и започва ново
зареждане на кондензатора. Схемата
на аналога (фиг. 36) може да се раз-
глежда и като тригер с разнополярни
транзистори. Щом напрежението на
кондензатора С3 нарасне до стой-
ността на напрежението в т. А, тран-
зисторът Та се отпушва, пропуска
базов ток за Т3 и последният се от-
пушва. От своя страна,Т2 пропуска
още по-голям ток през Т3, развива се
лавинообразен процес, Т2 и Т3 се
отпушват и С3 се разрежда. Щом
токът в емитера на Т3 намалее, то Т3
и Т3 се запушват със скок и процесът
на зареждане на С3 се повтаря. Вре-
мето за зареждане не е включено в
зависимостта на честотата f от Uвх,
и то внася нелинейност. При този тип
преобразуватели основната нелиней-
ност се предизвиква именно от това
време. Например при допустима не-
линеиност 1%,’гвремето’*'за разреж-
дане не трябва да е по-голямо от 1%
от времето за зареждане на конден-
затора. За осигуряване на такова
бързо превключване, Та и Т3 трябва
да са импулени транзистори, а пара-
метрите на схемата да се подбират
внимателно.
Б
^/а
<zzw
Вход
1W
Дз Bjo33Oq TroZTffil +5V
n
125V
Л/с
45V
,—a
273841
Д/d
Р7~91и£3
Pa-910Q
Д-Ю
Rm
о те
" Си
IDO/tF/W
Др~Д22б5
P2S~8,2kQ
827-6,2kQ
3,Эк£
5/77490
5/87490
И8 -ь
CB-47OpF
1/25К7400
5/874141
АО ,ЪС
I "I "j> Г I
+1И
5N74141
AD ЁС
PiS
3/3к£2
+5/ 5/87474
ж/
90к£>
9кО
1к
Рг
Рз
ft
’ о
о
Л/,г
Р5~9,1к£2
Да ~9,1к/2
-15V
РнГЫОЯ
<+5V
4-15V
s 1к£7
jtA7O9
И
в
fl Bn -
\J13O£2 "
nr<
^2*273641
LCf
8Z0pF
Дз 7 #®|
! 4, Ру-ЯкВ Ё5*'-0
tes L~3
^*Сг-22Ор7
;4
4,7nF
+5V
—в
1%
'22СЙ
I #22
\1kQ
'2
41
Qtyuf-J-
li
#23
W
+5Г
^7
'зока
Cf 0,47/f
— 1/25/87400
R-5-тригер
Ai,2AS,7,9,10,(1-31 диоВи (например 2Д5606}. As,w,« оа подбрани с малик под 6 проба пасока;
Дз5 1213 ' -7ронзистори,иа коипю се изпол'зуба ценеробиягпроБиб-емигпер-дазс;
'i^,7j -273804 [или други п-р-п-малдмощни.1;
7g, 7В -273844 -[или други р-п-р-маломощни/;
Тв,7д-55201 - бисотолтоди п-р-п-транзиспюри ии управление на цифробителанпи.-
Цифров честотомер. Той измерва
честотата, конто от своя страна е
пропорционална на 1/Ех. Изграден е
по стандартна схема, включваща
броячи, дешифратори, цифрови лам-
пи за индикация, схема за задаване
времето за измерване. За да се избег-
не мигането на индикатора по време
на измерване, е осъществена синхро-
низация с мрежовата честота. Лам-
пите се захранват с еднопътно изпра-
вено нефилтрирано напрежение, като
светят през положителния пол у пе-
риод, а през отрицателния се извърш-
ва измерването. По този начин вре-
мето за измерване е определено — 1
полупериод (10 ms). Схемата, зада-
ваща това време, е аналогична на
преобразувателя ток-честота, като
тук стойностите са подбрани така, че
да се получи импулс 10 ms. RS-
тригерът служи за синхронизация с
мрежата на схемата за задаване на
времето за измерване.
Фиг. 4 А
Принципна схема. Резисторите
/?1, Кг, /?3, (фиг. 4) образуват
входен делител, определят входното
съпротивление на уреда — около
1 М2. Резисторите /?7, RB, Re служат
за компенсация на напрежението
на входа, получено в резултат на
протичането на базовия ток на пър-
вите транзистори на операционная
усилвател. Групата R6, Re, Дг, Д2,
Д3 служи за защита на устройством
при подаване на големи входни на-
прежения. Елементите Rlo, Clt С2
служат за честотна корекция на усил-
вателя, а и /?12 са за нулиране на
ОУ. Резисторът в базата на 1\ е за
защита на емитерния му преход. В
схемата на преобразувателя на ток
в честота диодът Д1 служи за темпера-
турка компенсация на прехода база-
емитер на Тг. Аналогична е ролята на
Де и в схемата за задаване времето
за измерване. Резисторът RM служи
Фиг. 5 ▼
за настройка на волтметъра, а Д„
С7, Rsi са за синхронизация с мрежо-
вата честота. Кондензаторът С8 и
NAND3 нулират показание™.
Действие. През положителния по-
лупериод лам пите светят. NAND1
6
има на изхода си 1, a NAND2 —
0. По този начин Т5 и Г4 са отпуше-
ни и е блокирана работата на схемата
за преобразуване на ток в честота.
При настъпване на отрицателния по-
лупериод NAND2 се преобръща, по-
дава напрежение на базата на Т6,
който се запушва и С6 започва да се
— нелинейност на преобразуване-
то на напрежение в честота. Дължи
се главно на изменението на (3 на
Tlt особено при малки токове;
— стабил ността на времето за
измерване; »
— колебания в захранващото на-
прежение.
схема основен фактор за грешки е
стабилността на захранващото на-
прежение. За намаляване до минимум
на несъществените фактори, предиз-
викващи грешки, е необходим добър
избор на елементите.
Използвани елементи и взаимоза-
меняемост. i Елементите на входния
на
се
на
се
зарежда. При това обръщане на
RS-тригера се нулират- броячите
и се разрешава работата (чрез Тъ и
Г4) на преобразувателя на ток в че-
стота. Импулсите започват да се на-
трупват в брояча. След достигане
на напрежението върху Св до праго-
вото, Те—Т7 сработва, RS-триге-
рът се обръща и спира процеса.
Следва цикълът на индикация. Вре-
мето за измерване се настройва чрез
Ri0 на около 12—13 ms. По този на-
чин измерването се извършва и през
част от положителния полупериод.
Това е възможно, тъй като лампите не
светят през целия положителен по-
лупериод, а само когато напреже-
нието надвиши 120 V (фиг. 5). Из-
мерването се извършва 50 пъти в
секунда, но последната цифра не
трепка, тъй като преобразувателят на
ток в честота е синхронизиран чрез
Г4 и Тъ с времето на измерване.
След експериментиране бе зададен
обхват на измервани входни напре-
жения от 1 до 200 mV. При време
измерване 14 ms на всеки импулс
падат по 70 ps за горната стойност
1/БХ. При точност 0,5%, която
определя от броя на нивата (200) за
добра линейност е необходимо обрат-
ният ход (разреждане на Cs) да трае
по-малко от 300 ns.
Грешки в работата на волтметъра
могат да се предизвикат от следното:
Поради използването на еднотипни
схему за преобразуването на напре-
жение в честота и за задаване на вре-
мето за измерване е възможна ком-
пенсация на измененията. При тази
делител /?!, /?3 и /?4 трябва да се
подберат много точно, тъй като от
тях зависи точността на обхватите
2, 20 и 200 V. Съшо резисторите R~„
Rg и RB трябва да са с точност 10%.
Други прецизни елементи са Rla и
/?20, Св и С3. Кондензаторите трябва
по възможност да са стирофлексни.
Керамични кондензатори не се пре-
поръчват поради нестабилността на
капацитета им във времето и темпе -
ратурата. Транзисторът Тг е PNP-
силициев транзистор с гранична че-
стота /т>300 MHz, а Т3 е импулсен
транзистор с време на възстановява-
не 20—50 ns. За Т4, Тй, Тв, Т? няма
изисквания по отношение на бързо-
действието, но трябва да са силицие-
ви транзистори. Всички интегрални
схеми могат да се заменят с еквива-
лентни — например чешки, съветски
и др. Ако не се разполага с дешифра-
тори SN74141, то дешифраторът мо-
7
же да се синтезира от логически схеми
и високоволтови транзистори. Таки-
ва схеми има в списание «Радио» и в
учебниците и книгите по цифрова
техника.
За да бъде препизно измерването,
монтажът трябва да се извърши мно-
го внимателно и да се почисти плат-
ката след монтажа. Всички елементи
следва да се проверят преди монтажа
дали са изправни.
На фиг. 6 е дадена печатната плат-
ка.
Ценеровите диоди в същност са
транзистори — използва се прехода
емитср-база. Подбират се така, че в
базата на транзистора Те напреже-
нието да е 5,6—5,7 V, а в базата на
Т9 напрежение 15—16 V. Дй се изби-
ра с пробивно напрежение 8—9 V.
Диодът Д3 е защитен и пробивното
му напрежение може да бъде между
5 и 10 V.
Нифровите индикатори са тип
Z5900, но могат да се използват вся-
какви други, като силата на свете-
нето се установява чрез избор на
Галетният превключвател /71в е с
5 положения. С него се превключват
и запетайките.
От кондензатора С8 зависи времето
за нулиране. Тъй като това време се
изважда от времето за измерване, Cs
трябва да бъде възможно най-малък.
Настройка на волтметъра. След
монтажа и задължителната проверка
на спойките и на случайпи къси съе-
динения при запояването, иай-напред
се проверяват захранващите напре-
жения. Те трябва да бъдат +5±0,25V
и —15± 1 V. След това се нулира
операционният усилвател. Подават
се 100 mV на входа и се измерва на-
лрежението между емитера на Тг
и входа. С потенциометъра Т?12 се
нагласява то да е 0, т. е. в емитера
на 7\ да се повтаря входного вапре-
жение. Трябва да се има предвид,
че точно нулиране може да се направи
само за едва точка. Избрана е среда-
та на обхвата, като окончателната
настройка се извършва след пускане
на цел и я уред. Добре е да се провери
линейността на преобразуването
С/ -»Iс. За тази цел паралелно на
С3 се включва амперметър, при
което ще може директно да се измер-
ва 1С на Тх. Естествено измерването
трябва да се извършва с прецизни
уреди.
Най-голямо внимание трябва да
се обърне на преобразувателя ток-
честота. При изправни елементи той
трябва да работи без настройка.
С прецизен осцилоскоп се проверява
обратният ход, т. е. времето за раз-
реждане на кондензатора, като про-
дължителността не бива да е по-
годяма от 300—500 ns. Времето на
обратния ход зависи от бързодей-
ствието на транзисторите и стойност-
та на Т?14. С този резистор се настрой-
ва продължителността на разреждане
на С3, като с намаляването на /?14 тя
се намалява. Стойността на резисто-
ра /?14 трябва да не е по-малка от
10 12. По време на настройката на
преобразувателя транзисторът 7'4 се
изключва (или не се монтира или се
разпоява резисторът Контролът
за правилната работа се извършва с
честотомер и волтметър. При подава-
не на 100 mV на входа, показанието
на честотомера трябва да бъде около
8000 Hz.
По-нататък се проверява синхро-
низацията на схемата за задаване
времето за измерване с мрежата. С
двулъчев осцилоскоп се наблюдава
напрежението на анода на някоя от
цифровите лампи и напрежението
върху С6. Видът на наблюдаваната
осцилограма е показан на фиг. 7.
Това се постига с подбор на групата
/?24—С7, така че началото на полега-
тия участък да бъде в т. Л. Продъл-
жителността на трионообразния им-
пулс се регулира с тримера /?20.
След това се възстановява веригата
на транзистора 7'4. Подава се входно
напрежение 100—200 mV и с RM се
настройва показанието на индика-
цията да съответствува на UBX.
Окончателна настройка на уреда.
След като се установи правилната
работа на волтметъра, той се оставя
включен около 30 min. Подава се на-
прежение 200 mV и с /?20 се нагла-
сява показанието на волтметъра да
бъде 200. Тример-потенциометърът
Т?20 се завърта така, че показанието
да е 197—198, след това много вни-
мателно се установява на положе-
нието, в което от 199 започва да про-
светва 200. Това е необходимо, тъй
като между всеки две показания има
«мъртъв» ход. След това се подават
5 mV на входа и се установява същото
показание с R12. Операцията по на-
стройка се повтаря неколкократно.
С това волтметъръте готов за работа.
НЕСПОЛУКИ ПРИ НАСТРОЙКАТА
•
1. ОУ не може да се нулира. Ако
транзисторът Т4 и ОУ са изправни
и няма грешки в монтажа, то се на-
малява Ru, но не повече от два пъти.
Ако и в този случай нулирането е
невъзможно, този операционен усил-
вател е неподходящ за целта.
2. С тример-потенциометъра /?20
не може да се настрои волтметърът.
Подбира се стойността на резистора
Rls. При това обаче времето за из-
мерване не трябва да се застъпва с
времето за индикация, тъй като лам-
пите ще примигват. Ако това се слу-
чи, трябва да се намали Rls или С3
с около 10%.
3. Нелинейност на волтметъра.
Подбира се 7\ така, че преобразува-
телят «напрежение—ток» да бъде
линеен. Тогава остава нелинейност
от преобразувателя «ток—честота».
Ако обратният ход е според изисква-
нията 300—500 ns, то най-вероятно
е преходът емитер-база на Т2 да е
пробил. Когато С3 е разреден, на
този преход остават 6—7 V в обратна
посока, а преходът емитер-база има
пробивно напрежение 5—10 V. Тряб-
ва да се намали напрежението на
ценеровия диод или да се подбере
транзистор с по-високо пробивно
напрежение.
Инж. Благо ГУНЕВ
Инж. Николай ТЮЛИЕВ
Елементът на Волга е открит в
1800 г. Оттогава са разработени’мно-
го галванични елементи, но най-ши-
роко приложение е намерил сухият
елемент на Лекланше.
Бързият напредък на съвременна-
та електронна техника увеличи упо-
требата на галванични елементи в
техниката и бита.
Старите анодни батерии (с напре-
жение 90-*-120 V), употребявани в
ламповите радиоприемници, имаха
приблизителви размери 300Х200Х
Х80 mm. Те отстъпиха място на гал-
ваничните елементи тип R6 (с разме-
ри 14,5X50.5 mm) и тип R20 (с раз-
мери 34X61,5 mm), с конто се за-
храиват съвременните транзисторни
приемници.
Фиг. 1. Сух елемент на Лекланше
(R20):^
1 —’’месингова капса (—); 2'— по-
лиетиленова капачка (изолационна
шайба); 3 — битумна заливка; 4 —
електролитна паста или желе; 5 —
коксов електрод (+); 6 — деполя-
ризатор МпО2 (пиролузит); 7 — цин-
ков съд (—) (гилза или чашка); 8 —
картонена обвивка; 9 — долна кон-
тактуваща капачка
8
След сравнително кратка употреба
токът на галваничните елементи бър-
зо намалява, а вътрешното им съпро-
тивление значително нараства. В
резултат на това те престават да ни
служат и ние просто ги изхвърляме.
Въпросът за възстановяването на
изтощените галванични елементи
(батерии) е особено актуален, като се
има предвид техният сравнително
кратък живот, особеностите на про-
изводството им, съхранението, це-
ната и др.
В литературата по този въпрос не
се разглеждат случайте на възстано-
вяване при изсъхнало електролитно
желе (каквито са повече от 80% от
изтощените батерии), а се споменава
само методът на формоването. Този
метод обаче е изобщо неприложим
при батерии с изсъхнало електролит-
но желе.
Галваничните елементи се произ-
веждат главно в две основни разра-
ботки: цилиндрични, с буквено озна-
чение R за редовно производство
(фиг. 1) и галетни, с буквено озна-
чение F (фиг. 2).
Възстановяването на батериите ко-
же да стане или чрез нормализиране
на електролитното желе (тук е необ-
ходимо отваряне и затваряне на ци-
линдричния съд), или чрез формиране
посредством зареждане.
Общи условия за възстановя-
ване
Възстановяването чрез споменати-
те два метода се отнася до всички
сухи елементи или батерии тип «Ле-
кланше» с напрежение 1,5 V, 3 V,
4,5 V, например българските батерии
«Никополя типове R6, R14, R20,
2R10 и 3R12, съветските елементи
«Элемент 373» и др. Малките галетни
батерии 9V, независимо от произ-
хода им (например българските тип
6F22), се възстановяват само по вто-
рил метод. Не могат да се възстано-
вяват батерии, на конто електролит-
ната паста е потекла и цилиндрич-
ният им съд е разяден.
Не трябва да се отварят, загряват
или възстановяват по нито един от
посочените методи батерии 1,2 V,
1,4 V, 1,5 V с надпис «long live» (от
английски — «дълъг живот») поради
опасност от експлозия.
Възстановяване на батерии
чрез нормализиране на електро-
литното желе
За възстановяване по този метод са
необходими: капкомер, малка отверт-
ка, дестилирана вода и. . . малко
сръчност.
Възстановяването започва с отва-
ряне на елемента. При българските
елементи битумната заливка се из-
важда с отвертка, като се внимава
да не се допусне късо съединение.
(При съветските батерии долната от
двете картонени шайби замества би-
тумната заливка.) След тази опера-
ция може да се прсцени състоянието
на електролитното желе. В първите
месеци на използването на батерията
то е светлосиво, полутечно и меко
като плодово желе. Към края на пол-
зването на батерията, при неправил-
но съхраняване на топло или слън-
чево място и след допустимия срок
на съхранение, електролитната паста
на батерията става бяла, твърда и
ронлива на пипане.
С капкомер върху желето се кап-
ват 3—10 капки дестилирана вода,
загря.та до 35°С или още по-добре
разтвор от 10 cm3. дестилирана вода
и 3 g амониев хлорид (нишадър).
Сместа се разбърква например с
клечка за зъби. След това батерията
Фиг. 2. Галетна конструкция 6F22:
(един елемент от стълб от 6 еле-
мента)
1 — деполяризатор; 2 — пластма-
сова опаковка; 3 — хартия, напоена с
електролит; 4 — цинкова пластинка;
5 — неметалеи проводят слой
Фиг. 3
Фиг. 4
М'
4/
+4~
/г
- Уизх1 +
—а 0-
06,1120
2Р10иЗР12
—и Оизхг®-
6022
се оставя няколко часа, докато елек-
тролитната паста добие отново меко-
тата на плодово желе. При липса на
дестилирана вода може да се ползва
обикновена.
По-бързо, но при по-лош резултат,
електролитната паста може да се
нормализира бе • вадене на заливката
или картоненцтё шайби, като с от-
вертка или шило се прави отвор. Той
трябва да стигне до горната част на
деполяризатора, без да го наранява.
През отвора се капва разтворът или
водата.
Желателно е възстановената бате-
рия да престои едно денонощие, след
което излишната вода се излива, а
отворът се залива с парафин или во-
сък. Така батерията е вече годна за
употреба. Вътрешното й съпротивле-
ние бързо намалява и стига до номи-
налната си стойност, а напрежението
бързо се повишава до това на нова
батерия.
Този метод на възстановяване се
практикува от авторите от 1951 го-
дина. Изпитан е на стотици батерии,
като всяка от тях е възстановявана
неколкократно. Възстановяването е
с по-голяма ефективност, когато се
приложи и вторият метод.
Метод на формоване чрез за-
реждане
По този метод може да се възста-
новяват всички батерии, правилно
съхранявани и използвани, чийто
срок за съхранение и употреба е общо
3—4 месеца от датата на производ-
ство™, включително и галетни бате-
рии от типа на 6F22.
Същността на метода се състои в
зареждане на батерията с постоянен
токАс променливотокова съставна.
б.ЗУ/О^А В-МШЛОД
+_
Р6,414,420
2М)иЖ
6F22 Уцзуг
______г
Увеличаването на променливэтоко-
вата съставна на зареждащия ток
намалява броя на пълноценните
възстановителни цикли (6—8, а по-
някога и повече), следователно на-
малява времето на живот на бате-
рията.
На фиг. 3 и фиг. 4 са показани схе-
мите на зареждащите устройства.
Тр е звънчев трансформатор или
мрежов трансформатор от радио-
приемник «Мелодия» или «Симфо-
ния».
При възстановяване на батерии с
номинално напрежение до 6 V се
използват изводите за ~8 V. За бате-
рии с напрежение над 6 V се навиват
допълнително необходимите навивки
от проводник ПЕЛ 0,2—0,3 mm-
При употреба на мрежов трансфор-
матор от «Мелодия» или «Симфония»
се използва намотката за 6,3 V, коя-
то без товар дава около 7,3 V. При
необходимост от по-високо зарежда-
що напрежение, вгората отоплителна
намотка се свързва последователно
на първата, като се получава 14,6 V.
Диодът Д (тип Д7А-:-Ж или
9
Д226Б) осигурява постояннотокова-
та съставна на зареждащия ток, а
резисторът 7?! придава асиметрична
форма на променливотоковата съ-
ставна- Лампата Л на фиг. 3 се из-
ползва като стабилизатор на ток и
индикатор за края на зареждането
(когато светенето й намалява). ^Кич-
ният потенциометър П (или жичен
резистор с извод) в началото на за-
реждането трябва да бъде поставен
на максимално съпротивление. Така
батерията се предпазва от прекомер-
но голям ток на зареждане. След това
потенциометърът се завърта, като с
постояннотоков волтметър се измерва
подаваното на изхода напрежение
при включена батерия. Напрежепие-
то трябва да надвишава с 50—60%
номиналното напрежение на всяка
батерия или елемент. В първия из-
ход — Изх 1 се зареждат батерии с
номинално напрежение 1,5, 3 и 4,5 V,
а в Изх 2 — с номинално напрежение
9 V, където допълнително във ве-
ригата има още един резистор — Ra.
В схемата на фиг. 4 асиметричният
променлив ток се получава чрез
успоредно свързаните диоди Дг и
Да, конто пропускав тока в противо-
положны посоки. Последователно на
всеки диод е включен различен по
стойност резистор. Напрежението в
схемата се ограничава по следния
начин. При възстановителния процес
на батерията, токът на зареждане
протича по веригата I и намалява, а
токът на разреждане — по веригата
II и расте. Когато напрежението на
батерията достигне стойност близка
до стойността на номиналното напре-
жение, напрежението в двете вериги
се изравнява. През батерията започ-
ва да протича «чист» променлив ток
и напрежението повече не расте. ?
Времето за зареждане на батериите
посредством описаните устройства
трябва да бъде достатъчно голямо,
например 12-S-16 часа, а зарядният
капаиитет — около 150% от номи-
налния.
Всички мрежови трансформаторы
за лампови радиоприемници (вклю-
чително и споменатите) имат вторич-
ни намотки за променливо напреже-
ние 220-5-280 V. Това напрежение е
опасно за работещия, затова всички
изводи и спойки на първичната и
вторичната намотки се правят при
изключен от мрежата трансформатор
и се изолират много грижливо.
К. т. н. инж. Стоян ПЕТКОВ
Петър ИЛИЕВ
При конструиране на радио-
електронни устройства е твърде
важно да сме сигурни, че транзи-
сторите, конто използваме, са
изправни. Годността на транзи-
сторите се проверява най-лесно с
"бмметър, като двата прехода тряо-
ta да имат ёдноиОёбЧ.чз ирииидг7
'мост, а между емитера иТги.'И'кп'--
ра не бива да има късо съедине-
~пне.----------------------------—--------
—ПрТТверката на транзисторите е
по-сигурна, ако те се изпробват в
генераторен режим, при който
условията на работа са съшите,
както в самата електронна схема.
На фиг. I са дадени схемата и
външният вид на просто устрой-
ство за проверяване годността на
различии видове транзистори (ма-
ломощны, мощни, PNP и NPN)
в генераторен режим. Едновре-
менно с това може да се отчита и
стойността на коефициента ₽ с
точност около 20%. По същество
този транзистормер представлява
блокинггенератор, в който участ-
вува измерваният транзистор. Ако
той е изправен, възникват гене-
рации, като променливото колек-
торно напрежение посредством
трансформатора Тр се повишава
А1обителски
транзистормер
подавано към базата, като при
транзистори с по-голямо р, глим-
лампата се запалва по-рано. Из-
мерваният транзистор се включва
към буксите Е, В и С чрез само-
ръчно изработен пластмасов ку-
плунг (фиг. /б). Подобен куплунг
може да се изработи и за мощни
транзистори. Коефициентът р се
отчита чрез въртене на потенцио-
метъра отляво надясно, като се
следи моментът на запалване на
глимлампата.
Транзистормерът се монтира в
пластмасова кутия с размери при-
мерно 90/60/30 mm. В нея се мон-
тират трансформаторът, миниа-
тюрната глимлампа, жичният по-
тенциометър /?2—4,7 kS, конден-
заторът С=0,2 pF и резисторът
7?!=39 кй. На кутията се прав и
подходящ отвор, през който да се
вижда глимлампата Гл (фиг. 1в).
Захранващата батерия се включва
външно с оглед лесно да се проме-
ня поляритетът. При измерване
на транзистори от типа PNP ба-
терията се включва, както е пока-
зано на схемата. Когато се измер-
ват транзистори от типа NPN,
поляритетът й трябва да се про-
мени. Трансформаторът Тр е ми-
SJ
Бел. ред. Въпросът за възстановя-
ването на галваничните елементи е
интересен, но понякога получените
резултати са противоречиви. Затова
редакнията с готовност ще публикува
материали на наши читатели, в конто
се споделя опитът им в тази облает.
Препоръчва се към края на за-
реждането да се проверява дали
батериите не се загряват (нзпр. с
обратната страна на дланта). Дори
н при най-слабо затопляне зарежда-
ието трябва да спре. т
Фиг. 1
до 100—120 V, необходимо за за-
палване на глимлампата Гл
(фиг. 1а). Светването на лампата
е указание, че транзисторът е го-
ден за работа. Чрез потенциоме-
търа Т?2 може да се регулира на-
прежението на обратната връзка,
ниатюрен — например от транзи-
сторны приемници. Може да се
използва изходен или драйверен
трансформатор от «Ехо» и др.
Първо се навива намотка III,.
която съдържа 2000 навивки от
проводник ПЕЛ с диаметър 0.07
10
mm. Върху нея се поставят два
пласта хартия (или леплива лента)
за изол'ация. След това от провод-
ник ПЕЛ с диаметър 0,15 пип се
навиват намотките I и II, като
между тях се прави извод. Намот-
ка I съдържа 200 навивки, а на-
мотка II — 100 навивки.
Готовият уред се градуира с по-
мощта на няколко подбрани тран-
зистора, чиито коефициент ₽ е
измерен предварително по други
начини (вж. примера в края на
статията).
При изработване на транзистор -
мера младите радиолюбители мо-
гат да проявят творчество в след-
ните направления: а) батерията
Фаг- 2
може да бъде вградена в кутията,
като се използва допълнителен
ключ за измерване на PNP и
NPN-транзистори; б) ако е нуж-
но да се «разредят» деленията
в началото на скалата, между по-
тенциометъра и точката Е (вж.
фиг. 1а) се включва резистор със
стойност 1 + 5 к£2; в) при избор
на други сърцевини за трансфор-
матора (напр. феритни, чашко-
образни), може да се промени
съотношението на навивките.
За определяне коефициента на
усилване р на даден транзистор
може да се използва схемата,
дадена на фиг. 2. В нея вместо
милиамперметър може да се вклю-
чи комбиниран уред. Съпротивле-
нието Ез служи за запазване на
уреда, ако измерваният транзи-
стор е дефектен. Ако It е измере-
ният колекторен ток при положе-
ние 1 на ключа, а /2 е измерения!
колекторен ток при положение 2,
коефициентът ₽ се определи по
формулата ₽=100 (12—/1), като
токовете са в милиампери. (При
измерване на транзистори от типа
NPN поляритетът на батерията
и на уреда трябва да е обратен.)
Пример. При измерване на един
транзистор, включен по схемата,
дадена на фиг. 2, се получава
/1=1,2 mA и /2 = 1,9 mA. Какъв е
коефициентът му на усилване по
ток?
Заместваме в горната формула:
₽= 100(/г—70= 100( 1,9— 1,2) =
=100.0,7= 70.
К- т. и. инж. Атанас ШИШКОВ
За сигнализация при особено опас-
ки места се използват светлинни ми-
гагци сигнали с лампи с нажежаема
жичка — бливкери. В повечето слу-
чаи тези устройства са електромеха-
нични с голям обем и консумират
значителна мощност. Безконтактни-
те електронни прекъсвачи имат мал-
ки габарити, висока надеждност,
дълготрайност и изискват малка мощ-
ност за управление.
На фиг. 1 е представена схемата на
такова устройство за светлинна сиг-
нализация, конструирано с тири-
стор. Блинкерът осигурява плавен
преход па състоянието на лампите с
нажежаема жичка от пълно включ-
чане до пълно изключване. Принци-
път на действие на блинкера се осно-
Фиг, 2
вава на метода на биене между’често-
тата, произвеждана от блокивггене-
ратор и честотата на мрежата. За-
хранването на блокинггенератора е
стабилизирано посредством резисто-
ра R, цёнеровия диод Д и конденза-
тора Сф, пбради което блокинггене-
раторът генерира импулси със ста-
билна честота. Чрез тример-потен-
ТИРЙСТОРНО
УСТРОЙСТВО
ЗА СВЕТЛИННА
СИГНАЛИЗАЦИЯ
циометъра Ро блокинггенераторът се
настройва на честота 100,5 Hz или
99,5 Hz. С изменение на честотата
се изменят характерът на светене на
лампата и честотата на мигане.
При честота на генератора 100,5
Hz яркостта на светене се увеличава
постепенно и след пълното загряване
на жичката лампата изгасва.
При честота 99,5 Hz лампата се за-
палва изведнъж до пълното загрява-
не на жичката, а след това за почва
плавно да изгасва. За блокингтранс-
форматора е използвана сърцевнна
от изходен трансформатор на транзи-
сторен приемник «Ехо», като
w1=w2=w3= 150 навивки от про-
водник ПЕЛ с диаметър 0,12 mm.
За правилната работа на блокингге-
нератора е необходимо да се спазва
означеният на схемата поляритет на
намотките, а —да бъде старател-
но изолирана спрямо сърцевината и
останалите намотки. Изправителните
диоди трябва да са с пробивно на-
прежение по-голямо или равно на
400 V и максимално допустим ток в
зависимост от мощността на лампите.
Ако успоредно на тиристора Т
(фиг. 2) се включи лампата Л2 с мощ-
ност по-малка от 1/3 от мощнсстта на
JIlt ще се получи плавно противофаз-
но изменение на силата на светене
на двете лампи. Описаното устрой-
ство с успех може да се използва за
светлинни ефекти и рекламни надпи-
си.
Не запоявайте и не настройвайте,
когато схемата е включена към мре-
жата!
Крум ЛИСИЧКОВ
11
ДЕЦИ
Логаритмичните измерителни еди-
ници децибели и непери намират ши-
роко приложение в усилвателната и
съобщителната техника, акустиката,
звукозаписа и др. Те се използват за
количествена оценка на параметрите
на различните радиотехнически
устройства.
Децибелът (dB) е математическо
средство за сравняване на две едно-
именни величини — мощности, на-
прежения, токове, звуково налягане
и други. Той е една десета част от по-
голямата единица — бел (В). Белът
представлява десетичен логаритъм
на отношението на две мощности Р1
и Мощността може да бъде елек-
трическа, електромагнитна, механич-
на. При известии мощности Pi и Рв
отношението им, изразено в децибели,
се определя с израза
Kp(dB) = 101g P2/Pv
Единицата децибел се изразява
посредством десетичните логаритми.
В съобщителната техника се изпол-
зва по-често единицата непер. Тя се
изразява чрез натуралните логарит-
ми, при конто за основа служи чи-
слото е=2,72.
Въвеждането’ и използването на
децибелите се основава на логарит-
мичната завиеимост на слуховото
възприятие. Например, акозвуковото
налягане се измени 10 пъти, веднъж
от 0,1 ласкал (Ра) до 1 Ра и втори
път от 2 Ра до 20 Ра, и в двата случая
човешкото ухо ще възприеме еднакво
увеличение на силата на звука, за-
щото слуховата чувствителност има
логаритмичен характер, при коетоло-
гаритмите и в двата случая са еднак-
ви.
От свойствата на логаритмичните
единици произтичат следните особе-
ности на децибелите:
при Pi=P2, т. е. Ра/Р1=1,
Kp(dB)=0
при Р2>Т’1 стойността на параме-
търа в децибели е положително чи-
сло, а при Ps<Pj — отрицателно.
В усилвателната техника положи-
телните стойности в децибели озна-
чават усилване, а отрицателните —
затихване. Между тях съществува
следната проста зависимост: на
еднакво число децибели с различии
знаци съответствува реципрочната
стойност на отношението им. Напри-
мер на отношението Ръ1Рг=2 съответ-
ствува +3 dB, а на —3 dB P2/Pi = l/2,
т. е. l:P2/Pj-Pi/Ps.
В повечето случаи сравняването на
мощностите е неудобно, тъй като не-
посредственото им измерване в обхва-
та на радиочестотите изисква скъпи
и сложни прибери. В практиката по-
лесно е да се измерят напрежението
и токът. Като се изрази усилването
чрез тока или напрежението, се по-
лучават следните изрази.
tft,(dB)=201g-^;tf, (dB) = 201g^
В акустиката децибелите служат
за количествена оценка на звука и
са най-често използваните измерител-
ни единици. Звуковото налягане за
Прага па чуваемостта в честотната
облает от 1 -г 3 kHz е 20 р Ра. Ако това
ниво се вземе за нулево, интензив-
ността на звука, изразена в децибели
спрямо зададеното ниво, се определя
с израза
Звукового налягане Р0=20 10“6 Ра
=20 рРа се нарича нулево
акустично ниво и се приема
за нула акустични децибели.
Мощностите може също да се срав-
няват спрямо едно нулево изходно
ниво. Съгласно международно съгла-
шение, за такова ниво е приета мощ-
ност 1 mW, отдалена върху съпроти-
вление 600 2. Мощността, изразена
в децибели спрямо нулевого ниво е
При"- работа по телевизионни
приемници, йонизатори на въз-
дух, генератори за снимки по ме-
тода на Кирлиан, магнети, бобини
за бензинови двигатели и пр. се
налага често да се измерват високи
напрежения, което не винаги е
възможно с наличните волтметри.
Дори с високоомен волтметър и
подходящ допълнителен резистор
не може вярно да се измсри висо-
ко напрежение, ако то е произве-
дено от източник с голямо вътреш-
но съпротивление или ако напре-
жението е променливо с несинусо-
идална форма.
Един практичен метод за измер-
ване върховата стойност на висо-
ки напрежения е като в специално
искрище се измерва разстоянието,
на което прескача искра през въз-
духа. Пробивного напрежение на
въздуха се мени в големи граници
в зависимост от формата и често-
тата на напрежението, ако то е
променливо, а също от налягането
и температурата на въздуха. При
стандартно атмосферно налягане,
едно нискочестотно напрежение
със стойност 10 kV ще предизвнка
искра на разстояние около 2,6
mm между електроди със сферична
форма и около 8 mm между острие-
та. При лабораторните киловолт-
метри искрището се прави със
сферична форма на електродите,
но за напрежения под 10 kV ме-
ждините стават твърде малки и
трябва да се измерват микроме-
трично. В любителската практика
електродите на такъв киловолт-
метър може да бъдат остриета,
при което измерването на межди-
ните се улеснява.
Описаниит киловолтметър с ис-
крище се сказа твърде удобен и
изработването му е лесно при лю-
бителем условия. Устройство™
му е показано на фигурата.
Двете части на «ножицата» мо-
же да се изработят от гетинакс,
текстолит, плексиглас, полисти-
рол или винидур с дебелина
1,5 до 4 mm. Дължината на по-
движного рамо — показалец е
12
P'=101g f-=101g-----—r
Po 1. iU 6
По същия начин може да се изра-
зят напрежението и токът спрямо
нулевите нива:
/-2018-^-201." г^4=г.
където Uo, /0 са нулеви нива и се
определят от израза
U0=^P0R=}JT. 10 “.600=0,775 V;
тд
Децибелите, определени спрямо
нулевого ниво, се означават с dBm.
Ясно е, че децибелите за звукового
налягане имат само положителни
стойности, защото те не се отнасят
към нива по-ниски от Прага на чувае-
мостта 20 цРа.
Децибелите се изчисляват с по-
мощта на специални таблици, лога-
ритмична линийка, децибелен кръг
и с електронен калкулатор.
А. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
НА ДЕЦИБЕЛИ С ТАБЛИЦА
Съществуват специални таблиц
за изчисляването на децибелите г
определени отношения на мощностг
те, напреженията и токовете. В прг
ложената таблица са дадени отнош<
нията за мощностите (нйпреженията
съответствуващи на 0,1 dB до 10 d
както за усилване, така и за зати?
ване. Ще бъдат разгледани еле;
ните случаи.
а. Децибелите и отнггпгенията с
по-малки от най-голямата стойнос
в таблицата.
Таблица 1 2 3 4 5 1 1 2 1 3 4 5
1
я Отношение на Отношение на
5 напрежения j мощности ю 1 1,3 1,16 0,861 1,35 0,741 4,4 1,66 0,603 2,75 0,363
S ! 1,4 1,17 0,851 1,38 0,724 4,6 1,70 0,589 2.88 0,347
=? Усил- О Затих-। Усил- Затих- 1,5 1,19 0.841 1.41 0,708 4,8 1,74 0,575 3.02 0,331
ване ване ване ване 1,6 1,20 0.832 1,44 0,692 5,0 1,78 0,562 3.16 0,316
Ч О 1 л " t- 1,7 1,22 0,822 1,48 0,676 5,5 1,88 0,531 355 0.282
1 1 2 j 3 1 4 | 5 1,8 1,23 0,813 1,51 0,661 6.0 1,99 0,501 3,98 0,251
1,9 1,24 0.803 1,55 0,646 6,5 2,11 0.473 4,47 0.224
0,1 1,01 0,989 1,02 0.977 2,0 1,26 0,794 1,58 0,631 7,0 2,24 0,447 5,01 0,199
0,2 1,02 0,977 1,05 0,955 2,2 1,29 0.776 1,66 0,603 7,5 2,37 0,442 5,62 0,178
0,3 1,03 0,966 1,07 0,933 2,4 1,32 0,759 1,74 0,575 8,0 2.51 0.398 6.31 0,158
0,4 1,05 0,955 1,10 0.912 2.6 1,35 0.741 1,82 0.550 8,5 2.66 0.376 7,08 0,141
0,5 1,06 0,944 1,12 0.891 2,8 1,38 0.724 1,91 0,525 9.0 2,82 0,355 7.94 0,126
0,6 1,07 0,933 1,15 0,871 3,0 1,41 0,708 1,99 0,501 9,5 2,98 0.335 8.91 0,112
<“0,7 1,08 0,923 1,17 0.851 3.2 1,44 0,692 2,09 0,479 10,0 3.16 0,316 10.00 0,100
Г 0,8 1,10 0,912 1,20 0,832 3,4 1,48 0,676 2,19 0,457 12.0 3.98 0,251 15,8 0,063
0,9 1,11 0,902 1,23 0,813 3,6 1,51 0,661 2,29 0,436 14.0 5,01 0,200 25,1 0,040
1,0 1,12 0.891 1,26 0,794 3,8 1,55 0,646 2,40 0,417 16,0 6,31 0,158 39,8 0,025
1,1 1,13 0,881 1,29 0,776 4,0 1,58 0,631 2,51 0,398 18,0 7,49 0,126 63,1 0.016
1,2 1,15 0,871 1,32 0,759 4,2 1,62 0,617 2,63 0,380 20.0 10,00 0,100 100,0 0,010
140 mm с ос на въртене на 35 mm
от острието. Тези размери са под-
ходящи за напрежения до около
25 kV. За по-високи напрежения
те трябва да се увеличат пропор-
ционално. Държателите на елек-
тродите са обикновени клеми от
електрически контакт. На едната
е подложена шайба, за да бъдат
отворите им в една равнина. За
електроди са употребени игли.
mm
1,5
3
4
2,2
3
6 8 10 12 14
4,7 6,3 7,9 9,6 11,5
16 18 1 20 22 24 26 28 30
12,9 14,6 16,3 18 19,7 21,5 23,2 25,4
f kV
2
На основната плоча откъм нулата
е поставен ограничител, конто не
позволява електродите да се при-
тискат един към друг извън нуле-
вого положение.
Киловолтметърът може да се
награфи посредством шублер и
часовникарска лупа, като се из-
ползва таблицата. конто е в сила
за променливо напрежение с ди-
ска честота.
Иглите трябва да се докосват
при нулево положение на пока-
залеца. Прототипът беше награфен
до 28 kV (при стандартно атмо-
сферно налягане и температура
25°С). За по-точно награфяване
трябва да се използва фабричен
киловолтметър. Скалата ще бъде
достатъчно вярна само при усло-
вията, при конто е награфена.
Това не пречи обаче с уреда да се
правят обективни сравнения ме-
жду сходни токоизточници или
при периодичен контрол на някак-
во устройство с високо напреже-
ние, независимо от формата или
честотата му.
Киловолтметър с искрище може
да се свързва непосредствено само
към слаботоков източник на ви-
соко напрежение, като телевизио-
нен приемник, йонизатор на въз-
духа, бобини за бензинови дви-
гатели и пр. При измерване на
високо напрежение на силнотоков
източник, необходимо е да се по-
стави ограничителен резистор от
порядъка на 30 Мй. Той трябва
да бъде специално произведен за
високо напрежение или да се съ-
стави от най-малко 25 резистора с
еднаква стойност, свързани по-
следователно, с мощност 1/2 W или
1 W. Резисторите може да се под-
редят в пластмасова тръбичка.
Общата стойност на резисторите
не се отразява на показанията на
киловолтметъра, понеже той не
консумира ток до момента на про-
бива, но токът на късо съединение
не бива да е г.о-голям от 1 mA.
При работа с киловолтметъра
трябва да се спазват следните пра-
вила.
а. Уредът да се хваща далече
от електродите.
б. Нулевият проводник да се
свързва надеждно към нулата на
токоизточника, защото ако остане
свързан само към високото на-
прежение, се увеличава опасност -
та от получаване на токов удар.
в. Измерването да започва при
максимална междина, като раз-
стоянието се намалява до преска-
чането на искра, след което се от-
чита по скалата. Добре е действие-
то да се повтори неколкократно
и отчетените стойности да се усре-
днят.
И. Д.
13
В този случай отчитането на деци-
бели или отношение става непосред-
ствено, като трябва да се държи
сметка дали се отчитат за мощност
или напрежение. Например за отно-
шението
= 1,41 се отчита +3 dB,
U 1
3 sa 77,
=0,707, (-3 dB).
б. Стойността на децибелите е по-
голяма от най-го лямата стойност в
таблицата.
При този случай се постъпва така.
Децибелите се представят като алге-
брична сума от две или повече числа,
за конто има отношение в таблицата
и след това техните отношения се
умножават.
Пример. Да се намери отношение-
то на мощностите и напреженията,
на конто съответствуват 26,5 dB.
Решение. Числото 26,5 dB
се представя като сума от събираеми:
26,5 (dB) = 10+10+6,5.
От таблицата за 10 dB се отчита
отношение 3,16, а за 6,5 dB, 2,11.
Тогава за се получава 3,16.
.3,16.2,11=22,15.
По същия начин за мощността се
получава
Р2/Р,= 10.10.4,47=447.
в. Отношение™ на мощностите
(напреженията) е по-голямо от иай-
голямата стойност в табллцата.
Постъпва се по следния начин.
Зададеното число се представя като
произведение от няколко числа, кон-
то влнзат в таблицата, а съответству-
ващите им децибели се сумират.
Удобни множители за напреженията
са 10 и 0,1, а за мощностите — 100
или 0,01.
Пример. Да се изчисли в децибели
отношеиието на две напрежения
1/2/Д,=45.
Решение. Отношеиието Д2/(/,=45
се представя във вида 45=10.4,5; на
t/2/(/,= 10 съответствуват 20 dB, а
на (У2/Д,=4,5, 13,1 dB. Тогава на
(/2/(7,=45 отговарят 20+13,1 =33,1 dB.
Б. ИЗЧИСЛЯВАНЕ С
ЛОГАРИТМИЧНА ЛИНИЙКА
Децибелите се изчисляват с линий-
ка при следната последователност:
I. Определи се отношеиието на
двете величини, като за удобство се
дели по-голямото на по-малкото.
2. Определи се логаритъмът на от-
ношението. Мантисата на числото се
отчита по скалата на логаритмите, а
характеристиката се определи от фор-
мулата п—1, където п е броят на
цифрите в отношеиието.
3. Изчислява се
«^ = 10 1g Р2/Рг или UjUi
Пример. Да се изчислят децибели-
те, на конто отговаря отношеиието
Решение. По скалата на ло-
гаритмите се определи мантисата на
числото 17,8, която е 025. Характе-
ристиката е п—1=2—1 = 1. Тогава
за K(y(dB) се получава
Kn=201gLfa/(/1=201g 17,8=20.1,25=
=25 dB.
В. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
С ДЕЦИБЕЛЕН КРЪГ
Децибелпият кръг се състои от две
скали: външна и вътрешна (вж. при-
ложението). На външната скала,
означена с «Отношение» са нанесени
отношенията на мощностите и на-
преженията, а на вътрешната ска-
ла — децибелите, като деленията от
О до 9 показват децибелите за мощ-
ностите, а деленията от 0 до 19 се
отнасят за напреженията и токовете.
За определи не на децибелите в отно-
шения обратно, делението, означено
с 0 от вътрешната скала се поставя
срещу делението 1 от външната ска-
ла и се отчита отношеиието срещу
дадената стойност в децибели. При
отчитането трябва да се използва
съответната скала, за да не се допу-
ска грешка.
Пример. Да се определи отноше-
ние™ UJU-i, на което отговарят 4,5
dB. Поставя се 0 от вътрешния диск
срещу 1 от външния. Отчита се, че
на 4,5 dB отговаря отношеиието 1,7
Конструктивно децибелният кръг
се оформя по следния начин. Най-
напред вътрешният и външният диск
се залепват на твърд картон. След
изсъхване на лепилото те се изрязват
по дебелите линии, пробиват се отво-
ри в центровете на двата диска и се
закрепват с подходяще виитче и гай-
ка, или със секретно копче.
К. т. н. инж. Славчо ЛИШКОВ
В последните години българските
ракетомоделисти извоюваха големи
спортпи успехи, за което свидетел-
ствуват категорично спечелените
първи места във всички международ-
ни състезания през 1977 година.
С никои от стартиралите модели и с
техните особеиости при изработката и
реглажа им, ще запознаем любите-
лите на този технически спорт.
Ракетопланерният модел, който
предлагаме, е опростен вариант на
конструкцията, с която българският
национален отбор зае първо място в
състезанията за купата «Европа»
през 1977 г. в гр. Ямбол. Ето и никои
по-характерни данни.
Бчрето 6 се изработва от няколко
пласта милиметрова хартия и се об-
лича с тънък стъклен плат с дебелина
0,04 mm. Към бурето се залепва ко-
нусът 1, изработен от твърда балса.
За тялото 8 е необходима твърда
балсова пластина с дебелина 6 mm,
която се подсилва от долната страна
с борова летвичка 9, дебела 2 mm.
В предната горна част, непосредстве-
но зад бурето, пластиката 8 се изряз-
ва (както е показано на чертежа с
прекъсната линия), за да се оформи
място за стримерната лента. В пред-
ната дол на част на тялото се изрязва
и легло за оловната плочка 2, която
тежи_около 3 g. Двата изреза се за-
тварят с подсилващите планки 7 от
шперплат 0,6 mm.
► Плочката 2 се притиска към тялото
с гумен обтегач 3, под който се за-
крепва фитилът : < параЛут гране на
модела. Обтегачъ е зака 7н2кщиф-
та 4, а плочката 2 чрез кииеца\[ се
евързва със опашн.ка част на тялсдр.
Крилото 12 се й работва от лек. (
балсова пластина дебелина 7 тпв
Местата на евързв нето мухе подс/Гл-
ват с тънък стъКлен пл 4т, коприна
или хартия (япО)Л.
Крилото се поставя < предвари-
телно направеното легло в тялото и
се залепва към него.
Хоризонталният стабилизатор 11
и верти калният стабилизатор 10 се
изработват по познатите технологии
от балсова пластина с дебелина 2 mm.
За да не се изкривява под влияние
на атмосферните условия, ракето-
планерният модел се лакира с без-
цветен нитроцелулозен лак. В на-
пълно завършен вид теглото на мо-
дела не бива да превишава 35 g.
Най-подходящ двигател за старти-
ране на този модел е българският
двигател РМД 5-1,5-3. Препоръч-
ваме първите реглажни стартове в
моторен полет да се направят с дви-
гател РМД 2,5-1,5-0.
3. м. с. Ангел ЯНКОВ
14
КОДИРАЩО УСТРОЙСТВО
ЗА ЕЛЕКТРОННА БРАВА
Предимствата на електронните бра-
ви, конто се отварят чрез натискане
на бутони в предварително зададена
последователност, доведоха до широ-
кото им разпространение в бита и
народното стопанство. Независимо от
голямото разнообразие на принципни
схеми, те се състоят от следните ос-
новни блокове (фиг. 1):
1 — клавиатура за набиране на
кода; __
2 —"кодиращо устройство;
3 — логическо устройство;
4 — изпълнителен механизъм;
5 — алармено устройство.
При най-опростените електронии
брави кодиращото устройство пред-
ставлява мостчета от проводник, за-
поени между куплунга на кабела,
идващ от блок 1 и платката или ре-
летата на блок 3. В този случай се
губи едно от предимствата на схе-
мата — възможността за бърза смяна
на кода. Въвеждането на контактно
поле от букси и щекери е по-добър
вариант, но заема много място и че-
сто пречи на естетическото оформяне
на кутията.
Предлаганото кодиращо устрой-
ство дава възможност за бърза и без-
погрешна смяна на един от четирите
шестцифрени кода. То се състои от
печатна платка и куплунг (съедини-
тел) тип СД500-52, производство на
завод «Комуна» — София.
Платката се изработва от двойно
фолиран гетинакс с размери 142X88
mm. Графичният оригинал и за двете
й страни е еднакъв и е показан на
фиг. 2. Малката й дебелина позволя-
ва тя да се вкарва в кутията на
устройство™ през тесен процеп.
Връзките с останалите блокове се
осъществяват по следния начин. Про
водниците от бутони 0—9 (блок /)
се евързват съответно към пера 1,
3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17 и 19 на ку-
плунга. Входовете /, II, Ill, . . .V1
на блок 3, към които се подават по-
следователно шестте импулса, необ-
ходими за отваряне на бравата, се
съединяват съответно с пера 21, 23,
25, 27, 29, 31 на куплунга. На фиг. 2
е дадеп един примерен код — местата,
в които са пробити отвори и са запое-
ни пътеките на двустранната платка,
са отбелязани с кръетчета. Кодът, с
който ще се отвори бравата, в случая
ще бъде 012345.
От математическа гледна точка
групите числа, конто по-горе бяха
наречени код, спадат към така наре-
чените вариации. Прието е
те да се бележат със символа Уг(п).
Това са групи от по г елемента от п
дадени елементи, където всеки от
елементите се съдържа в групата най-
многс веднъж, а групите се различа-
ват единствено по нарежданет-j на
елемехтите. Формулата, по която се
намира броят на вариациите от п
елемента г-ти клас без повторение, е
следната:
V,(n)=n(n-1) (п-2) (п-3) . . .
(n-r+1)==(^7i-
Както беше спомеиато, при десет-
бутонна клавиатура и шестцифрено
кодово число, броят на възможните
вариации ще бъде
Ув(10) = 151 200.
А Фиг i
Вижда се, че отварянето на бравата
чрез случаен набор на кода е малко
вероятно. Поради това, спокойно мо-
же да се ползват вариации от че-
твърти и пети клас със съответен брой
кодове:
У4(10)=5040; У6(10)=30 240.
В последните случаи свободната ше-
ста шина (краче 31 на куплунга)
може да служи за индикация на гре-
шен бутон. Всички бутони, които не
участвуват в кодовата вариация, се
евързват към тази шина. Например
при вариации от пети клас, ако кодът
е 01234, бутоните 5, 6, 7, 8 н 9 трябва
да сс съединят към медното фолио,
контактуващо с краче 31. От него се
взема сигнал към блок 3, чрез конто
се задействуват блокировката и алар-
меното устройство.
Широчината на проводниците вър-
ху платката е около 5 mm. Това дава
възможност за кодирането да се из-
ползват миниатюрки винтчета (М2,5
Хб). Печатната платка може да
се изработи по някой от известните
методи. Четирите прореза на плат-
ката служат за вярно насочване и
центриране в съединителя.
За да се избягнат изненади, добре
е чрез надписване на платката да се
внимава с коя кодова вариация се
работи в момента.
Инж. Венелин ЛЕСИДРЕНСКИ
Фиг. 2 ▼
16
СКОРОСТЕЙ
КОРАБЕН
МОДЕЛ
НА ГЛИСЕР
«МЕТЕОР-ЗМ»
(КААС А1)
Този модел, след двегодишни изпитания, постигла
на Европейского пъовенство в СССР максимална
скорост 170,470 km/h.
Плавниците, обтекателят и горната половина на
тялото се изработват от балса, а долната поповина на
тялото — от липа. Държателите се правят от дрян.
Когато кьм тях се монтират плавниците, от вътреш-
ната им страна трябва да се залепят малки парчета
от шперплат, за да не се напукат при движение на
глисера в развълнувана вода.
Вътрешните стени на станока се «обличат» с тънък
стъклоплат и се лакират с епоксидна смола.
На чертежа не е показан притискащият хоризон-
тален стабилизатор, който се монтира на кърмата
на модела. Неговата задача е при по-големи вълни
да държи витлото във водата и да поддържа постоян-
на скорост на модела. Площта на стабилизатора е
около 55 ст2. Ъгълът, под който трябва да бъде
разположен, се определя опитно (на тренировки)
в зависимост от характеристиката на витлото.
При наличието на стабилизатор, кронщейнът може
да се постави с положителен ъгъл от няколко гра-
дуса, което ще спомогне за по-лесното глисиране на
модела. Не трябва да имате никакви опасения,
че моделът ще «вади» витлото си от водата.
Витлото, с което бе постигната максимална ско-
рост, е с диаметър 42 mm и стъпка 144 mm. Добри
резултати дават и витлата с диаметър 40—43 mm
и стъпка 140—165 mm, като съответно се варира с
площта на лопатите и радиусите им на закръгление.
Дължината на ауспуха, измерена от свещта до
края му, трябва да бъде при хладно време 295 mm
и да се увеличи до 302 mm при тепло време.
Резервоарът се увива в тънък дунапрен и мястото
му се определя в зависимост от работата на двига-
теля и конкретните метеорологически условия на
полигона. Валът е с диаметър 2,5—3 mm и се изра-
ботва от стомана 65Г (или ОВС). Куплунгите тряб-
ва да имат формата на шестостен, за да могат лесно
да се сменят. В средата валът се «подпира» с дуралу-
миниева или тефлонова втулка.
М. с. Иван БАНКОВ
17
ЕАЕКТРО-
МЕХАНИЧНА
ИГРА
«ЗЕНИТНО-РАКЕТЕН
КОМПЛЕКС»
Принципно тази игра не се отли-
чава от съществуващите подобии
електронни игри. Действието се раз-
вива върху екран. Двамата играчи
Фиг. 2. 1 — монтажна плочка, 2 —
сигналки лампи, 3 — електронно
устройство, 4 — дървени летвички,
5 — трансформатор, 6 —^дъно, 7 —
прожектори, 8 — екран, 9 — лицев
панел, 10 и 11 — капак, 12 — пре-
включватели^за управление, 13 —
мрежов ключ
управляват движението на две свет-
линни петна по него чрез превключ-
вател- Едното светлинно петно услов-
но може да се приеме за изображение
на самолет върху екрана на радио-
локационна станция, а другото — за
зенитна ракета.
«Самолетът», управляван от еди-
нил играч, трябва да достигне до
набелязания «обект» (например гор-
ния десен ъгъл на екрана), а «раке-
тата», управлявана от другия играч,
да охранява «обекта». Сливането на
двете свет-пинни петна означава, че
«ракетата» е поразила «самолета».
Тогава изгасва синята лампа, която
е светнала при включването на
устройството в електрическата мре-
жа и светва червената. Двете отчита-
щи сигнални лампи са монтирани на
лицевия панел на устройството. То
реагира по същия начин, ако «само-
летът», достигне до иабелязаната
цел. Когато «самолетът» и «ракетата»
се раздалечават, устройството само
се връща в изходящо положение —
синята лампа светва, а червената
изгасва.
18
Фиг. 3.1 — пластинка от пластмаса,
2 и 5 — плоскости със закръгление
за осъществяване на фрикционна
предавка, 3 — осветител, 4 — край-
ни ограничители, 6 — стойка за елек-
тродвигателчета, 7 — електродвига-
телчета с редукторы, 8 — пластинки
за закрепване на електродвигателче-
тата
Механична
конструкция
Външният вид на устройство™ се
вижда на снимката (фиг. 1), а раз-
положението на отделимте елементи
е показано на фиг. 2. Принципът на
действие е следният. Двата прожек-
тора 7 излъчват сноп светлинни лъчи
към екрана 8. Посредством две елек-
тродвигателчета всеки прожектор
може да насочва снопа лъчи в хори-
зонтална и вертикална плоскост.
Чрез управляване на електродвига-
телчетата с превключвателите 12,
светлинните петна могат да се пре-
местват във всяка точка на екрана.
На един от прожекторите (в случая
левия) е монтиран тубус с леща и
фоторезистор. При съвпадане на две-
те светлинни петна интензивността
на светлинния поток, който попада
върху фоторезистора нараства. Това
води до задействуване на електронно-
то устройство (тригер на Шмит) 3 и
до превключване на сигналните лам-
пи 2.
а_Формата2' и разположението на
детайлите на кутията са показани на
фиг. 2. За изработването им се из-
ползва термопластична пластмаса
(например полистирол), като отдел-
имте детайли се огъват по прекъсна-
тите линии, след предварителното им
нагряване с пламъка на спиртна лам-
па. От стените на кутията 10 и 11,
закрепенп помежду си с дървени
трупчета и винтчета за дърво, се
оформя капакът на устройството. За
дъното 6 може да се използва по-
дебел картон. Екранът 8 представ-
лява правоъгълник от прозрачна
пластмаса (може и цветка), който се
закрепва към лицевия панел. Сигнал-
ните лампи 2 се монтират с винтчета
към дъното 6 така, че да попаднат
под прозорчетата изрязани в лицевия
панел. За да се избегне задейству-
ването на електронното устройство
от случайно попаднал светлинен лъч
върху фоторезистора, лампичките 2
задължително се обвиват със ста-
ниол, а капакът се облепва отвътре с
черна хартия.
Конструкцията на двата прожек-
тора 3, които са напълно еднакви,
е показана на фиг. 3. Те също могат
да се изработят от полистирол. При
започване на работата размерите, по-
казани на чертежа, трябва да се съ-
гласуват с размерите на електродви-
гателчетата и редукторите, конто ще
използвате. Подходящи са редуктори
с по-голямо преводно отношение, за
да се гарантира по-бавно премества-
не на светлите петна по екрана. За
осъществяване на вертикалното пре-
местване на светлинния лъч, въртя-
щият момент се предава на елемента
5, чрез гумената втулка 9, надяната
на оста на редуктора. Хоризонтал-
ното преместване се осъществява,
чрез предаване на въртенето от гуме-
ната втулка 10 на елемента 2.
За да се получат сравнително точнн
закръгленията на елементите 2 и 5,
при изрязването им, може да изпол-
звате като приспособление дървена
летвичка с два пирона, забити в нея
на разстояние, равно на радиуса на
закръглението. Единият пирон се за-
точва с пила, а другият се поставя в
отвора, предназначен за оста на вър-
тене. С този «пергел» се очертава за-
кръглението, докато издълбаната сле-
да достигне половината от дебелина-
та на материала. След това с клещи
внимателно се отчупва излишната
част, а закръглението се дооформя с
шкурка.
Елементите 2 и 5 са еднакви, но 5
се огъва Г-образно, както е показано
на фиг. 3. Повърхността на закръгле-
нието на двата детайла 2 и 5 се на -
графява с ножче (още по-добре е, ако
се залепи върху нея гумена лентич-
ка). Така ще се намали приплъзване-
то между 2 и 10 и между 5 и 9.
Електромоторчетата се закрепват
към стойката 6 посредством пластин-
ките 8 с винтчета. Разбира се, най-
удобно е да се използват електродви-
гателчета с вграден редуктор с преда-
вателно отношение 5,2 или отдел ни
редуктори, които се продават в мага-
зините «Млад техник». Може обаче
да се направи редуктор със задоволи-
телни за случая качества като се из-
ползват продаваните по магазините
гумени колелца за уплътняване на
водопроводни кр анове.
За изработването на прожектора 3
(фиг. 3) е много удобно да се използва
кожуха на негоден стартер от луми-
19
нисцентно осветление, като
лампичката се запоява вътре към из-
водите. Добре е да се използва
лампичка 6,3 V/0,1 А, за да се получи
по-мощен светлинен лъч. За форми-
рането на този лъч е необходима леща
с фокусно разстояние 10—20 mm,
поставена пред лампичката.
Преди лещата да се залепи към
корпуса на прожектора 3 (фиг. 3),
най-напред се проверява дали про-
пуска достатъчно тесен сноп лъчи и
Фиг. 4. / — контактни пластинки,
2 — пластмасови пластини, 3 — кла-
виши
ако се налага, в зависимост от фо-
кусного разстояние, между нея и
корпуса се поставя пръстенче, или
лампата се изнася по-напред.
Тубусът за фоторезистора се из-
готвя по подобие на прожектора, но
за да се фокусира повече светлина
върху фоторезистора, трябва да се
използва леща с фокусно разстояние
/=30—40 mm и диаметър поне
20 mm. Готовият тубус се закрепва
паралелно на осветителя на левия
прожектор.
След монтирането на прожектора
върху дъното 6 (виж фиг. 2) се поста-
вят крайните ограничители 4 от фиг.З,
конто се изработват от меден провод-
ник или от тел с приблизително^ 1 mm.
Нагряват се и се забиват в стойките
6 (фиг. 3) на предварително определе-
ните места така, че при движението
на прожектора лъчът да не напуска
очертанията на екрана. Като се из-
ползва фрикционна предавка между
редукторите и елементите 2 и 5 (фиг.
3), лъчът спира да се движи щом
някой от ограничителите 4 се опре в
едно от винтчетата, с конто прожек-
торът е захванат към дъното, незави-
симо че двигателчетата продължават
да работят. Разбира се, могат да се
използват крайни изключватели за
лрекъсване на тока и на електродви-
гателчетата нс това ще усложни
конструкцията
1Електрически
г схеми
Ако понижаващият трансформатор
(б-t-12 V) е с две вторични напреже-
ния, едното може да захранва елек-
тронната част, а другого — електро.
двигателчетата и сигналните лампи-
Електродвигателчетата на всеки
прожектор се управляват чрез двой-
ки превключватели (фиг. 4). Едната
двойка Би и Б12 служи за управле-
ние на Двг при въртене в хоризон-
тална плоскост «ляво-дясно», а дру-
гата двойка Z>21 и £>22 — за управле-
ние на Дв2 — вертикално премества-
не «нагоре-надолу». Използват се
готови превключватели, но може да
се направят и саморъчно.
Една от* възможните конструкции
на такъв превключвател е показана
на фиг. 5. Контактните пластинки 1
се изрязват от медно фолио или от
тънка ламарина и чрез пластмасова
пластина с дебелина 2 mm и винтче,
се притискат към основата. На осно-
вата предварително са поставени
осем винтчета. В тях контактуват
пластините 1, при натискане на кла-
виша 3. Пластмасовите пластини 2
играят ролята на пружини и връщат
клавишите 3 в изходно положение.
Фиг. 5
За да се получи необходимата ела-
стичност, пластините 2 трябва да са
дълги поне 100 mm. За капак може
да се използва пластмасова кутий-
ка с подходящи размери.
Електрическата схема на електрон-
ното фотореле е показана на фиг. 4.
Транзисторите и Т2 (SFT353) са
свързани в тригер на Шмит. Ако из-
ползваният фоторезистор е ниско-
омен той се включва по показания
на схемата начин. Ако е високоомен
(100-;-200 kQ), поставя се на мястото
на тримера R3, а на мястото на R2 се
поставя тример от 10 кй. При този
случай настройката на схемата не се
променя, но се налага да се разменят
местата на Л, и Л2 (червените и сини-
те лампички), понеже при промяна
на мястото на фоторезистора дей-
ствието на схемата става обратно на
описаното. При липса на подходяще
реле, на неговото място може да се
включи сигналната лампичка Л2
\2\IQAK. Желателно е евързващите
проводници да са многожични и до-
статъчно гъвкави, за да не пречат на
въртенето на прожекторите. Удобно
е проводниците да се евързват чрез
запояване към перата на плочка 1
(фиг. 1).
Устройство™ се настройва в полу-
тъмна стая. С цел да се повиши отра-
жателната способност на екрана
вътрешната му страна може предва-
рително да се облепи с бяла неглан-
цова и не много плътна хартия.
В по-далечния край спрямо про-
жектора, на който е монтиран фото-
резистор (в случая десния край), се
насочват светлинните петна така, че
да съвпаднат. Тубусът с фоторезисто-
ра трябва да бъде така закрепен, че
светлинното петно да бъде фокусира-
но от лещата върху светлочувстви-
телното поле на фоторезистора. Чрез
въртене на тримера релето се
задействува, когато светлинните пет-
на са слети и се изключва, когато са
раздалечени.
Лъчът на прожектора с се връ-
ща в близкия за него край на екра-
на, ако релето се задействува само от
светлината на едното светлинно пет-
но. Това не може да се преустанови
чрез настройка с /?lt без да се повлияв
на задействуването на релето. Кога-
то светлинните петна са в далечния
край на екрана, налага се с напудре-
но с настърган графит памуче да се
почерни близката за R$ облает на
екрана.
В горния десен ъгъл на екрана се
поставя парче огледало или лъекава
ламаринка с размери 15X15 mm така,
че когато към него бъде насочен про-
жектора с 1?ф, отразената светлина
да попада в лещата на /?ф и да за-
действува релето. Така се сигнализи-
ра, че «самолетът» е достигнал до на-
белязания обект.
Вечер при запалено в стаята освет-
ление устройството трябва да работи
нормално. В противен случай се пра-
ви донастройка чрез Rx. През деня в
силно осветена стая е възможно про-
никващата през екрана светлина да
задействува релето. В такъв случай се
налага да бъдат пуснати пердетата.
Така направената електромеханич-
на игра може да стане по-интересна,
ако се използва реле за време, огра-
ничаващо времето, през което «ра-
кетата» може да «лети». Това ще
изисква от «ракетчика» да избира
подходящ момент за «излитането на
ракетата», за да успее да «порази»
целта.
Инж. Владимир ДИМИТРОВ
20
' Как’да с|1: \» •
направи^леШса >
от Ълёксйгла£*М,
4 ' V,- > . • ..п- *
В описаната тук електромеха-
нична игра, както и в други
устройства се използват лещи.
Тъй като трудно се намират, може
сами да си ги направите от плек-
сиглас с дебелина 2-i-3 mm. Ма-
трицата за лещата се изготвя от
медно или алуминиево блокче с
дебелина 3-i-4 mm, в което се на-
бива стоманена съчма с диаметър
около 10 mm. Набиването про-
дължава, докато се образува следа
с диаметър не по-малък от 6-1-7
mm. След това матрицата с поста-
вено върху нея парче плексиглас,
с размери малко по-големи от диа-
метъра на следата, оставена от
сачмата, се поставя на електриче-
ския котлон и се нагрява. След
като омекне плексигласът, но пре-
ди да е започнало газоотделяне
във вътрешността му, отгоре се
притиска с някаква гладка метал-
на повърхност (може да се използ-
ва плоската страна на острието на
кухненския нож), докато плекси-
гласът изпълни формата. След това
матрицата се изстудява на чеш-
мата, а готовата леща се излъсква
с вълнен парцал. Така направени-
те лещи, може да се използват
и като капачки за отворите на
сигнални лампи. За целта плоска-
та им страна се матира с шкурка и
се оцветява с фулмастер.
Ако не сте
се досетили
сами...
За да забиете пирони в дървена
рамка за картина, може да изпол-
звате клещи, като разтворите че-
люстите им над главичката на пи-
рона и външната страна на рам-
ката и след това леко ги затвори-
те. За да не се повреди рамката,
обвийте с леплива лента челюстите
на клещите.
Ь помощ
_ ,;н cforo-
Везните са уреди с най-разнооб-
разно предназначение. Те могат да
бъдат разделени на различии групи,
но основного за всички видове везни
е принципът на теглоизмерването —
уравновесяване на момента, създаван
от теглото на измервания продукт с
друг момент, който лесно може да
бъде отчетен. Този противодейству-
ващ момент може да бъде създаден от
подходящи теглилки съобразени с
теглото на измервания продукт при
постоянно рамо или само от една
теглилка, но при променливо рамо.
В никои видове везни това се пости-
га чрез свиване или разтягане на
подходяща пружина.
При изпълняване на рецепти във
фотолюбителската практика, както
и в редица други случаи, когато се
налага претеглянето на малки коли-
чества материали, са необходими вез-
ни с малък обхват, но с по-висока
точност. С описаната тук везна могат
да се измерват материали с маса до
20 g при точност от 0,5 g.
За основа на везната може да се
използва подходяща метална или
пластмасова кутия, обърната с дъно-
то нагоре. Размерите й не трябва да
са по-големи от 150X40X20 mm.
Най-добре е да се използва дървена
или пластмасова плочка с размери
150X40X5 mm като от долната й
страна се поставят три крачета — две
в единия й край и едно — в другия.
Чрез третото краче трябва да се съз-
даде възможност за регулиране на
везната по височина. Това е необхо-
димо за правилното й нивелиране.
Общият вид на везната е показан
на фигурата. Към основата /, освен
крачетата 2, е монтирана и стойката
3, която служи за опора на лоста 4.
Стойката 3 може да се направи
от стоманена лента с широчина 15 mm
и дебелина 1 mm. За да се намали
триенето при движението на лоста,
стойката трябва да завършва с добре
оформен остър връх. Стойката се за-
крепва към основата с два винта
М3, като огънатият хоризонтален
край трябва да бъде от долната стра-
на на основата.
Лостът 4 е най-отговорният детайл
на везната. От едната му страна се
окачва блюдото 5, в което се насипва
претегляният материал, а в другия
му край е закрепена показващата
стрелка 6, чрез която се отчигаг
съответните деления. От тази страна
на лоста се намират и винтът 7 с гай-
ката 8. Чрез нея се прави първона-
чалната настройка на везната.
Теглилката 9 може да се премества
по дължината на лоста и да се за-
крепва в триъгълните му прорези.
Те са разположени на равни раз-
стояния, като първият от тях отгова-
ря на нулево тегло, а последният —
на 20 g.
Стрелката 6 се изработва от стома-
нена ламарина с дебелина 0,3—0,5
mm. Останалите й размери са пока-
зали на фигурата.
Лостът се изрязва от пластмаса с
дебелина 2—4 mm. За лагеруването
му към стойката се оформя от по-
тънка ламарина гнездото 10. То е
показано на фигурата (позиция 10а)
в завършен вид, а с позиция 106 е
дадена разгъвката му с основните
размери. Гнездото се вкарва в три-
ъгълния прорез от долната страна на
лоста и го обхваща чрез страничните
вертикални пластини. По-здраво за-
крепване може да се получи, ако в
пластините се пробият напречни
отвори и се занитят към лоста с
тънки нитчета, направени от меден
или алуминиев проводник.
Ъгълът при върха на гнездото е
равен на 100’ и е значително по-
голям от ъгъла при върха на стой-
ката, така че при колебателното дви-
жение на лоста надлъжните стени на
гнездото не се опират в стойката.
За осигуряване на гнездото срещу
изместване служат страничните му
стени ОАВ. Освен това те са разпо-
ложени под лек наклон навън, за
да не се опират в тях страничните
ръбове на стойката и да не се полу-
чава допълнително съпротивление
при движението на лоста.
Деленията са нанесени на скалата
11. Тя има дъгообразна форма с ра-
диус на кривина около 160 mm. Из-
работва се от пластмаса с дебелина
4—5 mm и се оалепва към основата.
За по-голяма сигурност долният й
край се набива плътно в прорез, на-
правен в основата. Пълният обхват
на скалата е 5 g, като са нанесени
деления през 0,5 g. Означенията на
скалата може да се направят направо
върху нея или върху предварително
залепен плътен картон.
За уравновесяване на теглото на
измервания продукт служат теглил-
ката 9 и лостът 12 с гайката 13. При
претегляне теглилката се поставя на
такава позиция на лоста, при която
стрелката застава в обхвата на ска-
лата. Теглилката може да се израбо-
ти от отделни парчета пластмаса.
21
както е показано на фигурата. На
едната пластина е направен зъб,
чрез който теглилката се застопорява
в прорезите на лоста. В показания
модел теглилката е около 15 g. Есте-
ствено, при използване на друг вид
материал и теглото ще бъде друге,
но този факт не е от съществено зна-
чение. Според теглилката се оразме-
ряват и позициите на лоста, както и
теглото на блюдото. Чрез изместване
на гайките 8 и 13 се правят регули-
ровки до постигане на равновесно
положение, в което при поставяне
на теглилката на първата позиция
(срещу нулевого означение на лоста),
стрелката също показва нулевого
означение на скалата.
Ролята на лоста 12 и гайката 13
е да създават нарастващ протнводей-
ствуващ момент при наклоняване на
лоста под действие на приложения
товар. В даден момент, когато се
изравнят двата момента, стрелката
след известно колебание застава в
устойчиво положение. Ако измерва-
ният продукт е с тегло до 5 g теглил-
ката остава на първата (нулева) по-
зиция, а отчитането се прави само по
скалата. При продукт с тегло по-
голямо от 5 g стрелката ще излезе
извън скалата. Тотава чрез премест-
ване на теглилката се търси снова
положение, при което стрелката за-
става в обхвата на скалата.
За блюдо на везната може да се
използва пластмассе съд, по възмож-
ност със сферична форма, за по-лесно
изеипване на претегляния продукт.
Детайлите на везната може да се
изработят и с други размери, а също
така и от друг вид материал. Това
налага позициите на лоста и деле-
нията на скалата да се оразмерят
опитно по следния начин. Първона-
чално на лоста се правят прорезите
само за окачване на блюдото и за
закрепване на лагерното гнездо.
Теглилката се поставя в положение,
избрано за първа позиция и чрез про-
мяна на теглото на блюдото и регу-
лиране на гайките 8 и 13 се постига
положение, при което стрелката за-
става в основата на скалата. Отбе-
лязват се положението на£стрелката
и на теглилката, след което на лоста
се прави прореза с нулево обозначе-
ние. След това в блюдото„се поставят
монета от по една стотинка (които те-
жат точно по един грам) и на скалата
се отбелязва положението нй стрел -
цата. Височината на скалата се опре-
деля след поставяне на последната
(петата) монета. Теглилката се из-
мества по лоста, докато той се на-
клони така, че стрелката да показва
«0у>. Новото положение на теглил-
ката отговаря на 5 g. В блюдото се
поставя една монета от 5 стотинки,
която тежи 5 g, теглилката отново се
премества и т. н., докато се оразме-
рят всички позиции. Позициите на
лоста може да се означат и като се
определят началното и крайне поло-
жение на теглилката, а междинните
стойности се нанесат на равни раз-
стояния.
Преди работа везната трябва да
се нивелира. Това се постига чрез
регулиране на височината на подвиж-
ного краче, като се следи стрелката
да застане точно срещу нулевого озна-
чение на скалата.
Механизйранё ’
на проявяването
/ <5-
Фиг. 2
За качественото проявяване на
филмите е необходимо постоянно да
се разбърква проявителя. При
обикновените дози това се постига
чрез ръчно въртене на оста в продъл-
жение на около 10 минути. Липсата
на по-модер на техника за фотолюби-
телите налага да се потърсят начини
за никои подобрения и се механизира
до известна степей процеса на проя-
вяването.
В техническата литература са опи-
сани някои интересни решения. Сра-
внително лесен за осъществяване е
вариантът с използване на електри-
чески грамофон. За тази цел дозата
се поставя върху диска на грамофо-
на, а оста й се застопорява като се
евързва към корпуса чрез една Г-
образна планка.
h Тук ще ви предложим друг начин,
при който се използва самостоятелно
задвижване. Необходим ви е малък
електродвигател с редуктор от стара
механизирана детска играчка с ниски
обороти на изходящия вал. Много
подходящ за тази цел е задвижва-
щият механизъм от самодвижещите
се пластмасови топки, изходящият
вал на които прави около 50 об/min.
На фигурата с позиция 1 е означе-
на дозата, конто се поставя при ра-
бота върху подходяща равна повърх-
ност. Стойката 2 се изрязва от сто-
манена ламарина.
Към стойката се закрепва задвиж-
ващия механизъм, като краят на из*
ходящия вал се прокарва през отвора
на стойката. Връзката между вала
и оста на дозата се осъществява чрез
гумена тапа. В единия и край се
вкарва върхът на вала, а другият й
край се затяга плътно в кухата част
на оста на дозата. Тази връзка може
да се осъществи и по много други
начини, но условието е тя да бъде
22
«гъвкава», т. е. да позволяла самона-
гаждане в известии границы.
За задвижване на електродвигате-
ля може да се използва и батерия,
но за предпочитане е включването му
към подходящ токоизправител.
Необходимо е да се използва елек-
трически ключ с възможности за
6
Ако не сте
“i ‘ '. ►!<
се gocemuAU
сами...
к.’
За да не се натрупва прах около
отвора за вентилация във вашата
работилница, монтирайте към не-
го ламаринена кутия (без дъна)
обвита с марля.
смяна на поляритета и съответно на
посоката на въртене, което също така
допринася за правилното проявя-
ване.
Инж. Любен КОЛЕВ
За да си направите просто при-
способление за скъсяване или
удължаване на въжета, трябва да
пробиете със свредло три отвора в
дървено блокче.
Всеки, който продължително чер-
тае с молив, среща неудобства при
честото подостряне на графита, осо-
бено ако линиите трябва да са с
еднаква дебелина. Най-често на по-
мощ идва линийката със залепена
върху нея шкурка, но при използва-
нето й понякога графитен прах пада
върху чертежа и го зацапва. Тази
неприятност ще ви спести «мини
шыиргела», който може сами да си
направите.
Идеята за конструктивного из-
пълнение на приспособлението се раз-
бира от фиг. 1. Електролвигателчето
/ се закрепва чрез скобите 6 към ка-
пака 8 на кутията (напр. пластмасо-
ва сапуниерка), в която се поставя.
На оста му се закрепва гумена или
пластмасова шайба 2, върху която
се залепва кръгче 3 от шкурка. За
кожуха с прозрачна пластмасова ка-
пачка 5, който предпазва от разпиля-
ване графитния прах, може да се
използва подходяща пластмасова
кутийка.
Електролвигателчето се задвижва
от батерия 7 (4,5 V), като се спира и
пуска с ключето 9.
На снимката е показан ибразепът,
изработен от автора.
Инж- Владимир ДИМИТРОВ
23
MMkume
конструктор»
Доскоро за скиорите-акробаги се
смяташе, че са хора, притежаващи
свръхчовешки способности. Трудно
беше да си представим, че човек, ска-
чайки от трамплин е способен да на-
прави двойно, та дори и тройно сал-
то. Това беше преди няколко години,
а сега в много страни се провеждат
състезания по ски-акробатика.
Тук ви предлагаме играта «скиор-
акробат». От фигурата се вижда, че
външният вид на трамплина е както
на «истинския», но е направен не от
бетон и метал, а от дъски, летви и
шперплат. Освен това от него скача
играчка-скиор. Обърнете внимание,
че към ските на фигурката са монти-
рани допълнителни елементи: отгоре
е залепено парче стоманен тел, а от-
делу — амортизатор от пореста гума.
Когато скиорът се спуска по пистата
двата края на тела се плъзгаг по
горните ръбове на страничните стени
на трамплина.
Пистата «евършва», а скиорът,
опирайки се на стените, продължава
да се спуска, и като изгуби опората
(в момента на отделяне от стените)
прави задно салто. За да може той
да прави и предно салто необходимо
е да се смени пистата (виж фигурата,
позиция А и Б).
Както се вижда спортистът е добър
акробат. Вярно е, че той може
да прави само едно, но ако «потре-
нира» повече, ще може да направи
и двойно салто.
Фигурката на скиора и ските тряб-
ва да се изработят от стоманена лен-
та. Помъчете се да нагласите скиора
върху ските така, че центърът на те-
жестта му да се намира възможно
най^далече от стоманения тел. От
тева зависи броят на завъртанията,
крито скиорът ще направи във въз-
духа.
Дължината па скока зависи не са-
мо от масата на фигурката. Опитайте
се да облепите пистата и дървените
стени на трамплина с пластмаса, а
скиора да израбогите от по-дебела
лента. Тогава може би ще успеете да
научите акробата да прави двойно, а
след това — и тройно салто.
От
шивашка
макара
е Празните” шивашки макари^са
удебни конструктивни елементи, кон-
то могат да се използват за колела
на различии модели или за преда-
ване на въртеливо движение от един
детайл към друг. Те могат да замест-
ват ръкохватки, закачалки, постав-
ки и др. Макарата, по принцип, с
24
основен елемент на много конструк-
ции, описани в различии списания,
брошури и книги- Тук ви предла-
гаме две интереснн конструкции,
изработени с тяхна помощ.
Действуващ модел на летище. Към
основа, изрязана от дебел шперплат,
се закрепват от три до пет макари
(фиг. 1), представляващи кулата на
летището. Най-долната макара се
закрепва към основата с пирончета,
а останалите макари се монтират към
нея с помсщта на лепило. В най-
горната макара се набива отрязък от
молив (без графита). Той ще играе
Фиг. 2
а
ролята на лагер. Подобен отрязък
се набива и в още една макара, която
впоследствие ще заеме своето място
на върха на кулата. За тази «послед-
на» макара изрежете метална шайба,
през която прекарайте парче стома-
нен тел с диаметър 2—3 mm. Огънете
долният му край във формата на ку-
ка, а върху горния, над шайбата,
оформете ръкохватка. В макарата
забийте пиронче, което ще бъде огра-
ничител. Към долната страна на пло-
щадката закрепете «двигателя» —
снопче от 4 гумени иишки с диаметър
1 mm. Другият край на двигателя
прекарайте през отворите на всички
макари и го закачете за куката на
ръкохватката. При това положение
«последната» макара ще се притисне
към кулата. След това на две диаме-
трално противоположни места върху
горната площадка на последната ма-
кара монтирайте шарнирно две пар-
чета от по-тънък стоманен тел. Към
свободните им краища прикрепете
хартиени модели на самолети. Това
ще направите най-лесно като прека-
рате тела през тялото на самолета'и
го закрепите на срещуположното
полукрило.
А сега, хванете с лявата ръка пай-
горната макара, повдигнетё ръко-
хватката и я завъртете няколко де-
сетки пъти. След това пуснете мака-
рата и ръкохватката — най-горната
макара ще започне да се върти и след
няколко оборота самолетните модели
ще се «вдигнат» във въздуха.
Ракета. Тя може да се направи
както от една, така и от няколко ма-
кари, закрепени една за друга (фиг.
2). Периферията на най-долната от
тях се оформя като стабилизатори.
За междинните «степени» на ракетата
се използват само цилиндричните
части от макарите, а най-отгоре се
закрепва конусна част, направена от
по-меко дърво. В нея се набива еди-
ният край на дървена пръчка, пре-
карапа през всички останали степе-
ни-макари така, че след залепването
им една към друга долният й край
да се показва под стабилизаторите
на разстояние около 3—4 дължини на
една макара.
За «изстрелване» на ракетата е
необходим и «стартов механизъм»,
представляващ макара с прикрепена
към едната й периферия примка от
гумена лента.
А сега прекарайте дървената пръч-
ка през отвора на макарата—«стар-
тов механизъм», пъхнете я в гумената
примка, опънете примката и като
насочите стартовата площадка наго-
ре, изстреляйте ракетата.
Ако не сте
се досетили
сами...
С парче плат, напоено с денату-
риран спирт, можете да отстраните
плесента, наслоена върху гума. Друг
способ е да почистите повърхността
на гумата с 3%-ен перхидрол (ки-
слородна вода), употребяван за са-
нитарии нужди. Но не трябва’да
търкате повече от 60 секунди.
Издадената част на горната стра-
на на дървена стълба е удобно място
за съхраняване на инструмепти по
време на работа. Необходимо е да
оформите рамка около горната стра-
на на стълбата, като използвате от-
падъчен дървен материал.
25
Ако не cme
се досетили
сами...
L ' * ,
Ножовката, използваиа за рязане
на по-дебели материали, ще може да
реже и тънки листове от цветни ме-
тали (алуминий, мед, месинг). До-
статъчно е да поставите метала, кой-
то ще режете, в дървена «рамка* н
да го стегнете в менгеме.
Много удобни дръжки за чекме-
джета може да направите като из
ползвате отрязъци от предавателен
ремък. В двата им края пробийте
отвори за винтове с полукръгла
глава.
Телената четка, потопена в разре-
дител за боя, може да проникне
дълбоко в бояджийската четка и да
я почисти добре, без да я повреди.
гумена лентичка.
Полиетиленова опаковя.а захля^
предпазва добре ръцете, когато се.
работи с финн стоманен! струж!
или се пипат омасленц/’ предие^и.
Това най-често се налаг»-н-рч«-дет1он-
тиране на различии механизми и ма-
шини. Широчината на торбичката
позволява свободно движение на
пръстите. Над китката поставете
За имате
насяСй лреккте
тежич^г може да
рана обложка с
но, нс I егт “
те и линийка.
Малък магнит, монтиран на дър-
вена основа,е много удобна поставка
за употребяваните от вас различии
видове резни за дърворезба.
Пластмасовата част от кутия за
бонбони може да бъде употребявана
за съхраняване на гайки, болтове,
шайби и други дребни детайли. Тряб-
ва просто да я залепите върху дър-
вена поставка.
Стандартен лист за ножовка ще
може да реже и по крива линия, ако
намалите широчината му с помощта
на шмиргел. Освен това трябва
да намалите и опъването на листа в
лъка на ножовката.
Парче гофриран картон (например
от велпапе), прикрепен с гумени
лентички към горната част на дър-
вена стълба, не позволява изпадане-
то на поставените там инструменти.
Направеге наклонена горната по-
върхнина на напречната греда от
дървената вн ограда, ако искате да
предотвратите задържането на дъж-
довна вода и сняг върху нея. Накло-
нит няма да се отрази върху здрави-
ната на оградата, а ще отстранява
влагата и ще се избегне загниването.
аблон, с който да на-
жгите линии на чер-
тзползвате перфори-
тетрадка. Естестве-
[трябва да използва-
26
В книжка 10/1977 година на
списанието ви запознахме с
Шкода S130RS. Продължава-
ме с още два модела от същата
серия S180/200RS, “конто са
създадени въз основа на лек
автомобил Шкода — купе
S100R. Работният обем на ци-
линдрите на тези модели е уве
личен на 1771 ст3 и съответно
1997 ст3, а двигателите разви-
ват мощност 154—163 конски
сили. В сравнение с модела
S100R Шкода S180/200RS са
по-ниски с около 150 mm, което
спомага за намаляване на въз-
душното съпротивление. Дру-
га отлика е по-дългото Торпедо
(предна част) и по-добрата об-
гекаемост на страниците на ку-
пето. Охлаждането на отдел-
Спортен
вариант
наСшКОДД
ilSO/WORS'
ните ат регати е решено рацио-
нално, чрез допълнителни от-
вори на капаците в предната и
задната част на автомобила.
Комбинацията от алуминий и
пластмаса за отделните детай-
ли е осигурила намалено соб-
ствено тегло — около 800 kg,
въпреки че са използвани и де-
тайли от висококачествеиа сто-
мана.
Технически Дании:
— двигател — четирицилип
дров, четиритактов, едпоредов
с водно охлаждане;
— работен обем
1997 ст3;
— мощност — 154 конски
сили при 6250 об/min и 263
конски сили при 6000 об/min;
— въртящ момент на двига-
телния вал — 18,3 kgm при
5400 об/min и 21 kgm при 5250
об/min;
— база — 2400 mm;
— следа (разстояние между
колелата) — 1418/1369 mm;
— дължина / ширина / висо-
чина — 4000 mm/1680 mm/
1190 mm;
— собствено тегло — 800 kg;
— максимална скорост —
205 km/h_и 212 km/h.
1771
(По списание «Модел ба у хой-
те»)
27
ШАХМАТНА МАСА — ОГЛЕДАЛО
Ако не сте
ее gocemuAu
сами... *
Центърът на плоската страна
на полусфера, поставена в отвор
на машинен елемент така, че за-
кръглените части да опират в
страните на отвора, ще бъде ви-
наги център на този отвор, ако
той има формата на кръг, ква-
драт или правилен многоъгълнпк
(с равни страни и ъгли). Така
«намереният» нентър може”да се
използва за очертаване на' кръг
(или дъга) или за да се направят
различии измервания.
В съвременните апартаменти не
винаги се намира достатъчно място
за всички мебели, които искаме да
подредим. Ето например шахматната
маса заема много място, а се изпол-
зва сравнително рядко. Тук ви по-
казваме (виж фигурата) как да си
направите едно удобно съчетание от
«шахматен ъгъл» и тоалетна маса.
Масата-огледало се изработва от
дървена плоскост с дебелина около
16 mm. От едната й страна се закреп -
ва огледалото, а от другата се очер-
тава шахматна^ дъска. Страничната
рамка се прави от дуралуминий.
Полицата на огледалото се монтира
към рамката чрез подвижна връзка.
Това й позволява да бъде постоянно
в хоризонтално положение.
За опора на шахматната маса слу-
жи П-образна скоба, снабдена с две
помощни планки. Цялата конструк-
ция се закрепва за_ стената с две
панти.
Освен с тоалетна маса, «шахматен
ъгъл» можете да си направите с
подходяща картина или с по-голям
портрет.
Бракуваният разпределителен
накрайник, почистен с бензин, *е
много удобно място за съхраня-
ване на сврелла, отвертки, секачи
и други дребни инструменти.
ПОЛИЛЕЙ
За да направите полилея, показан
на фигурата, ви е необходима дър-
вена летва с дължина 6 m и сечение
20X20 mm. Отделяйте елементи се
съединяват чрез тибли, като се из-
ползва и малко туткал. Преди мон-
тажа номерирайте всеки отделен
елемент — това ще облекчи работата
ви. Висящите «рамки» са с размери
300X170 mm и 200X170 mm.
Най-трудни за изработване са
улейте за проводниците. Най-добре
е да използвате някакво профилно
длето. След като положите проводни-
ците, запълпете улейте с маджун и
ги покрийте с тънка летва с право-
ъгълно сечение.
Преди да се сглоби основната рам-
ка, на горната и долната летви се
монтират двете висящи рамки с по-
мощта на винтове за дърво.
След това абажурите се обвиват с
восъчна хартия или с цветка тъкан.
Накрая всички дървени елементи на
полилея се лакират.
28
полезны советы
В патронника на СтруГа"
може да се закрепи детайл с
резба без тя да се повреди.
Върху резбата се намотана
меден проводник, чийтодиа-
метър е равен или мал ко по-
малък от стъпката й.
Ще бъде полезно, ако на-
правите за домашната си
работилница това универ-
салии приспособление за ря-
зане под ъгъл на летви с
различии сечения.
Бутилките с химикали,
олио или течни препарати
няма да се зацапват отвън,
ако на гърлата им се поста-
вят пръстени от дугапрен.
г Монтирайте в’човката на
поялника 2-милмметрово ме-
тално колело и ще разпола-
гате с отличен инструмент
за заваряване на полиетиле-
нэво фолио.
Ако трябва да разгледате
дребен предмет, а в момента
не разполагате с лупа, може
да я замените с. . . лист хар-
тия, в който с карфица е
пробит отвор. Приближете
отвора до о кото си, а от дру-
гата страна на листа поста-
вете разглеждания пред-
мет и ще видите увели ченоте
му изображение.
Животът на двигателя с
вътрешно горене ще се удъл-
жи, ако в резервоара посто-
янно стой пръчковиден маг-
нит, закачен с тънък стома-
нен кабел за капачката. Ко-
гато след няколко часа из-
вадите магнита, ще видите,
че целият е „настръхнал4* от
полепените по него финн
мета л ни частици, конто
че би ха преминали
цилиндрите.
ина-
през
По-голяма коркова
______ ...._ _____ тала
може да се използва и за бу-
ти л ка с по-тясно гърло, ако
направите един или два на-
длъжни прореза, както е по-
казано на рисунката.
Най-лесно и" бързо може
да се вдене конец с помощта
на лист хартия.
F Малка плоска кука, при-
шита под яката на палтото,
няма да позволява да се из-
плъзва ремъка на учениче-
ската чанта, която се носи
полезни съвети
Оби кновено краищата на
супероблож ките на книгите
твърде бързо се на къ с ват. За
да ги запгзиге, достатъчно
е да ги подлепите отвътре с
ивици плътна хартия или с
пластмасова лепенка.
ЛелемЖ/
Съвсем не е лесно да се
прокара права линия с боя
и четка. Простого при-
способление, показано на
рисунката, ще облекчи зна-
чително работата ви. Носе-
щата рамка се изрязва от
мека стоманена или алуми-
ниева ламарина, й, мал кото
колело (от детска играчка)
се облича с гума, голямото
колело е дървено, облепва
се с дунапрен и се^топи^в
боята.
Г Ако трябва да закрепите
нещо на тънка стена, към
чиято обратна страна няма
те достъп, може да изпол-
звате шпилка, в единил край
на която трябва да закре-
пите шарнирно една или две
планки. Те се вкарват в про-
бития отвор и болтът се
разтърсва, за да се йревър
тят план ките успоредно на
стената.
ЕГЦветен лак Може да СИ
приготвите сами, като раз-
творите целулоид в ацетон
и в него добавите по мал ко
паста от хими калка до по-
лу чаване на пвят с желаната
наситеност.
С телената четка ще ра-
ботите много по-удобно, ако
закрепите към нея дръжка
от бракуван трион.
Ако ви се налага често да
ползвате моливи с различна
твърдост, направете си от
плътна хартия този прост,
но много удобен контейнер.
За да не се притъпяват гра-
фитите, на дъното поставете
тясна дунапренова ивица»
29
Парапет
MUH£mii
Симеон Маринов
Всяка следваща дума започва с
последната буква на предишната
дума: 1. Съоръжение за повдигане
и преместване па товари. 2. Машинен
елемент за създаване на неразгло-
бяема връзка. 3. Химичен елемент
от семейството на актинидите. 4.
Слой от атмосфер ата, който отразява
радиовълниге. 5. Единица за сила
па електричсския ток. 6. Пружини
ращ елемент, съставен от извити
стоманени листове. 7. Вид летателен
апарат. 8. Положителен електрод. 9.
Количеството флуид, което премина -
ва за единица време през дадено
напречно сечение от течението. 10.
Бронирана военна машина. 11. Ме-
тална леярска форма, която се из-
ползва многократно за получавапе на
отливки. 12. Газ, съставна част на
нъздуха. 13. Селскостопанска ма-
шина за почистване семената на зър-
нени култури от семената на плеве-
ли. 14. Устройство към двигател с
вътрешно горене, с помощта на което
— Etno от кого сме произлезли ние
Метални шайби
В амбалажна каса са онаковани
64 метални шайби. Може ли в същата
каса да се вместят още 4 шайби?
Симеон Маринов
— Клещи, отвертка, ключ
условия
Задача с две
Разположеге в ква ратчСо»5 циф-
рите от I до 9 по так’Ьб'начин, че:
— трицифреното число, което се
образува в най-долния ред да пред-
ставлява сбор от горните две трициф
рени числа;
— ако тръгнете с молив от цифра-
та I. да можете да достигнете до
цифрата 9 без да вдигате молива,
като спазвате естествения ред на
числата.
Г ла воблъска н ица
Подредете квадрагчегага 1ака, че
да прочетете мисъл на Л. Н. Тол-
стой.
[ата] [ата] | а на] |3ад|
| та н ] |ача]| и на~] [ё]
| да с][~ук~|[хор] S
30
КръстпслЕВица
ВОДОРАВНО: 1. Част от кръг.
заградена между два радиуса и дъга-
та между тих. 5. Каменей архитекту-
рен елемент. 9. Река в Европа, десен
приток на р. Рейн. 10. Част от дви-
гател с вътрешно горсне. 11. Метална
плоча, върху която е нанесена ри-
сунка по фотохимичен метод. 13 Ви-
ден немски математик (1826—1866).
15. Извънсистемна единица за дъл-
жина. 16. Виещо се тропическо ра-
стение. 18. Марка немски мотоцикле-
ти. 20. Герой от драмата «Иванко»
на Басил Друмев. 22. Жител на
Огнена земя. 23. Град в Югоизточ
на Югославия. 24. Пружиниращо
устройство за захранване на електри-
ческо транспортно средство с елек-
трически ток от мрежата. 26. Метален
съд за нагряване на вода или про-
извеждане на водна пара (мн. ч).
27. Място между две успоредни ли-
нии в таблица, схема и др. (мн. ч.).
29. Вид печатарски шрифт. 30. Ком-
плект от машиини части или меха-
низми, които съставляват едно ця-
ло. 31. Обширна част от повърхнина-
та на земното кълбо, покрита с вода.
33. Остров в Тихия океан. 34. Стихо-
творение от Христо Смирненски 35.
Марка съветски автомобили 38.
Съветски автомобили, произвеждани
през 1924 година. 39. Органично
съединение с карбонилна трупа в мо-
лекулата си. 41. Известен английски
писател (1818—1883). 42. Машинеп
елемент. 44. Героиня на Димитър
Димов. 46. Алкалоид, съдържащ се
в чая. 47. Въртяща се машинна част.
48. Част от металорежеща машина.
49. Леярски форми за многократно
получаване па отливки.
ОТВЕСНО; 1. Повтарящ се съста-
вен елемент от различии конструк-
ции. 2. Странички пристройки към
здания. 3. Вид мастило за чертане и
рисуване. 4. Едра граблива птица.
5. Седиментна скала, суровина за
керамичната промишленост. 6. Град
в Източна Австралия. 7. Град в Пе-
ру. 8. Население, обединено полити-
чески в една държава (мн. ч ). 10
Селскостопанско оръдие на груда.
12. Северен елен. 14. Тясна и дълга
шейна, возена от кучета пли елени
(мн. ч.). 17. Река в Грузинска ССР.
19. Единица за измерване на елек-
трическо напрежение. 21. Машинен
елемент 23. Място в пристанище за
пазене на плавателпи съдове. 25.
Марка автомобили, производство на
ГДР. 26. Вид синтетичен каучук. 27.
Дробна единица за маса. 28. Метали-
ческа тръба с разшйряващ се край,
която служи за усилване на звука
29. Вид испански танц. 30. Единица
за измерване на температура. 31.
Наснтен въглеводород. 32. Радио-
локационни уреди. 34. Глинен съд,
използван в древността за съхраня-
ване на благовонии масла. 36. Едно-
валеитни вътлеводородни остатъци.
37- Една от единиците за светлочув-
ствителност на фотоматериали. 39.
Ясен (за шрифт при телеграфиране).
40. Степей на височина. 43. Открива
телят на четиритактовия двигател с
вътрешно горене (1832—1891). 45.
Съзвездие.
Л. КРЪСТЕВ
Сбор 54
13
12
12
15
14
5
14
Кое въженце
17
16
16
1\ое въженце трябва да /е дръпне,
та чукът да забие пир
ната?
а,
азм/стете числата във фигурата
е около всяка точка сборът
им да/е равен на 54.
31
Отговори на забавните минути
Метални шайби
Сбор 54
В следвашия
“» брой
TTL-ннтегралните схеми , в
практиката
Аптека [за 20 m «Хибрнден
квадрат»
Електроника за тези, конто
започват — Как се прави пе-
чатка платка
Г лавоблъсканица
«Задачата на науката е да служи
на хората.»
Кое въженце
Трябва да се дръпне въженце № 1.
Парапет
1. Кран. 2. Нит. 3. Торий. 4. Ио-
носфера. 5. Ампер. 6. Ресор. 7. Раке-
та. 8. Анод. 9. Дебит. 10. Танк. 11.
Кокила. 12. Азот. 13. Триор. 14.
Радиатор.
/Задача с две условия
Възстановявапе на стопяеми
предпазители
Ракета с парашут и с автомат
за прекъсване на полета
Парен катер «Амалия»
)К. п. моделизъм — Приложе-
ние на «Пико»-стрелките
Проектиране на крилнн про-
фили
Епоксидни композиции с нама-
лена скорост на втвърдяване
Отговори но кръстословицата от брой 5
Хвърчила
ВОДОРАВНО: 1. Колар. 5. Апо-
ло. 9. Акар. 10. Праг. 11. Рак. 12.
Слад. 13. Ла. 14. ТМ (Томас Май).
15. Скот (Робърт). 16. Пак. 17. Отит.
18. Кил. 19. Резит. 21. Докер. 23-
Мол. 24. Лата. 25. Дан. 26. Бета.
27. Об. 28. Ан. 29. Рама. 30. Аво. 31.
Доза. 32. Обет. 33. Аноди. 34. Стена.
ОТВЕСНО: 1. Картер. 2. Окам
(Уилкам). 3. Лак. 4. Ар. 5. Арат.
6. Пад. 7. Ог (Гюстав Емил). 8. Опак.
10. Плот. 12. Скит. 13. Лале. 15.
Стил. 16. Пика. 17. Озон. 18. Кота.
20. Еман. 21. Дата. 22. Работа. 24.
Лема. 25. Дана (Джеймз). 26. Бази.
27. Овен. 29. Род. 30. Абе (Ернст).
31. До. 32. От (Дмитрий).
В помощ на кръжоците за на-
чално техническо творчество —
Летящ авиомодел «Делта-МК-
78-2»
МЛАД КОНСТРУКТОР • СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА
Главен редактор (на обществени начала): проф. инж. Иордан БОЯНОВ
Зам.-главни редактори: инж. Надка ВЪЛКОВА. Димитър ДИМИТРОВ
Редактори: инж. Крум БАЛАБАНОВ, инж. Росица ЦВЕТКОВА, инж. Елисавета МУ
ТАФОВА
Сенретар: Владка ЧОТОВА
Редакционен съвет:
инж. Александър ВЪЛЧЕВ, инж. Валентин ГРОЗДАНОВ. к. п. н. Гана МИЛЧЕВА.
Георги КАРАГЮЛЕВ, инж. Петър АРНАУДОВ, доц. к. т. н. инж. Славчо МАЛЯКОВ.
инж. Стефан ЧЕРНЕВ, доц. инж. Цанко НЕДЕВ
Художествено оформление: Мария ЯНАКИЕВА. Технически редактор: Николай ПЕРИ-
КЛИЕВ Ко ректор: Василка САРИИСКА
Брой 2. Година X. Формат 60X84X8- Тираж 15 000. Дадена за печат на 10. I 1978 г.
ГОДИШЁН АБОНАМЕНТ — 3 лв., отделен брой — 0,35 лв.
АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София 1000. бул. „Христо Ботев" № 48. V етаж, тел. 88-59-21
Цена 0,35 лв.
Увлекателин са за ним ан пята в крьжока
електроавтоматпка .
ДОСТОЙНИ
ЗА СВОЯ ПАТРОН
На заключптелнпя етап от IX национа-
лен преглед на ТНТМ вимпелът на ЦК па
ДКМС „За принос в развитието на дви-
жението за ТНТМ“ беше присъдеп и па
пионерската дружина „Боян Чонос” при
125-то основно училище в София. Това е
заслужена награда за активната и успеш-
на работа на най-м чадите участници в дви-
жение™ от един от най-м.тадите клубове
в страната.
Благодарение на добрата организаторски
работа на пионерската организация и иа
активного содействие на учплишпото ръ-
ководство вече над 460 пионери от дру
жината с интерес и желание участвуват в
разнообразните форми на движението за
ТНТМ. Тук те навлпзат в чудппя свят на
науката и техниката, запознават се с тай-
ните на радиотехнпката, електрониката,
електроавтоматиката, с различии иитсреснп
професии, сами изработват авио- и кора-
бомодели, красивп битови предмета.
Близки и сърдечни са връзклте с комсо-
молците от държавпата печатница „Георги
Димитров", където пионерите са не само
чести гости, но и успешно овладяват ни-
кои производствен!! операции.
Секцията по научно-технпческа пропаган-
да към клуба за ТНТМ редовно популяри-
зпра дсйпостта на кръжоците чрез учп-
лищната радиоуредба. От тази година в
училището е открита и постоянна пздожба
на новите пионерски разработки.
С делата си пионерите от дружина „Бо-
ян Чонос” се стремят да бъдат достойни
за своя патрон, дал живота си за тяхпото
гцастлпво детство.
«ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО
НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТНТМ»
. .. приложна фи-
зика
4
. .. машинно кон-
струиране
. . радиотехника
«ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА
ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТНТМ»
ТВОРЧЕСКИ УСПЕХИ
Клубът за ТНТМ в ОТЕА „С. М. Киров" убедително се ут-
върди като средище за научно-техническа и професионална под-
готовка на ученицпте от техникума. За политическата и оргапи
заторската му работа, за постпгпатите высоки резултати през
IX преглед клубът заслужено беше отличен с вымпела на ЦК
на ДКМС „За принос в развитието на движението за ТНТМ".
Активно участвуват в движението вече 850 ученицы, богата
творческа дейност развиват 36 приложно-технически кръжоци,
в комсомолския завод, който има собствено конструкторско бю-
ро, работят над 150 ученный и стойността на годишпата про
дукция достига 100 000 лв. Действени интеграционны връзки се
поддържат с шест крупны предприятия, с ДМК „Кремиковци"
и с В.МЕИ , Тенин".
Най-зиачителният резултат от цялэстната дейност на клуба
е постигнатото тяоно евързване на учебновъзпитателния процес
в урочната работа с извънкласните формы на ТНТМ и с прекня
труд и професиопалио ссъвършенствувапе на учениците в мн
гериалното производство.