ГЕОРГИ ДЖИНГОВ
ТИРИЗИС АКРЕ КАЛИАКРА VflWfVWf WbE 1№K3UC
ГЕОРГИ джингов
ТИРИЗИС АКРЕ КАЛИАКРА
СОФИЯ
ИЗДАНИЕ НА ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАВАРНА
ТИРИЗИС-АКРЕ-КАЛИАКРА © ГЕОРГИ ДЖИНГОВ с/о Jusautor, Sofia
Названието Калиакра най-често отыкдестява две диаметрално противостоящи, але. Взаимно допълващи се предстаВи за реалност и легенда. От една страна рядък природан феномен, надигнал се като исполин от глъбините на морето, а от друга - народно сказание за нравствената сила и красота на българския народ, чиито дыцери пред насилието на поробителите избрали смъртта В морските бездни.
Калиакра има ооаче и друга не по-малко драгоценна стойност - своето историческо битие, Възрастта на което достига поВече от две хилядолетия. То наченало с възникването и развитието на малкото тракийско селище Тиризис, с израстВането и зааиВането на ранноВизантийския град Акре, със съзиждането и преВрыцането на българската крепост Калиакра В столнина на Дрбруджанското деспотстВо.
3
1. Карта на Западното черноморие
Физикогеографски фон
Разположен на западния черноморски бряг в края на голяма и широка дьга, нос Калиакра е естественият завършек на дългия повече от 2 км и постоянно стесняващ се към челото скалист полуостров, с който Добруджанското плато се вдава на юг в морето.
Забележим отдалеко при ясно време, той е бил, а и сега е добър ориентир за крайбрежното корабоплаване. На север от него са Мангалия и Констанца (в СР Румъния), а на юг Каварна, ьалчик и Варна.
5
-»
2 Нос Калиакра (поглед от северозапад)
3. Нос Калиакра (поглед от североизток)
6
От гттичи полет носът представлява живописен каменей клин, изграден от обагрени в червеникавокафяво сарматски варовици и конгломерати, наслоени в почти хоризонтални Пластове. Като огромен вълнолом с високи до 60-70 м отвесни брегове той првгражда пьтя на яростно врьхлитащите морски вълни, гонени от честите северни и североизточни ветрове, укротява ги и превръща обширния залив от западната му страна в голям естествен пристан. От неговото плоско, леко издигнато в края било се разкрива удивителна панорама към далечните хоризонти на морето и необятните добруджански простори
4. Нос Калиакра (поглед от юг)
Намиращ се в сеизмоопасна зона и подложен на постоянно отмиване и разрушаване от абразионната дейност на морските вълни, носът се изменя, макар и бавно. В резултат на това на ралзични нива са образувани тераси, пещери и навеси, а в подножието пред него са натрупани в безпорядък грамадни скални блокове, някои от конто са се срутили при последното разрушително земетресение на 31 март 1901 година
Изложен на сипните и студени ветрове, конто бушуват тук през по-голямата част от годината, носът представлява открито карстово поле, безпрепятствено изложено на постоянно действуващите денудационни пронеси. Растителността е бедна, предимно тревиста и ксеротермна с подчертан стёпен и реликтен характер В резултат на всичко това на него-
7
5. Нос Калиакра. Източният бряг
6. Нос Калиакра Заливът
8
вата територия в близката околност е нямало условия за земеделие. Сравнително по-благоприятни са били отчасти скотовъдството и най-вече риболовът. Изгодни възможности е имало и за водене натърговска деиност, улеснявана отобстоятелството, че оттук са минавали сухопътният и воднияг път между делтата на река Дунав и Проливите. При това значително no-активна ще да е била ролята на морето поради практикуваното тогава каботажно плаване и предимството да се приютят голям брой плавателни съдове в просторния и обикновено тих залив.
За ролята на залива като естествен пристан още през втората половина на II хилядолетие пр. н. е свидетелствуват най-раните находки — каменни котви и един слитьк от благородии метали, открити на морското дъно при подводни археологически проучвания
Слитькът, конкавно огънат, с форма на разпъната волска кожа (размери: 25x12x1,4 см и тегло 1,455 кг) представлява жълтеникава сплав от злато 32%, сребро 18%, мед 43% и малки количества сяра и никел. Въз основа на аналогии се приема, че произхожда от Египет и се отнася към средата или втората половина на XIV в. пр. н. е. Използуван е най-вероятно като една от домонетните форми на размяната, разпространена в района на Източното Средиземноморие. Това се подкрепя и от неговото златно съдържание, което съответствува на 50 египетски “кит”-а. В този смисъл и слитькът, и каменните котви са едно потвърждение, че носът се е намирал в контактната зона между местното тракийско население, егейските и близкоизточните центрове на Стария свят.
В реализацията на носа като населено място суровата природа и стратегическите предимства имапи променливо въздействие. В зависимост от обществено-икономическите условия конфликты- между тях се отразявал по различен начин върху типа, големината и облика на селището, което заедно с носа сменя няколко пъти названията си: Тиризис—Акре—Калиакра, отбелязани в много и най-различни, често неправилни форми
9
7. Укрепителните система на Тиризис—Акре—Калиакра
10
ТИРИЗИС
Тракийско племенмо средище
Още първите заселници от тракийското племе теризи оценяват природните дадености на носа, неговите прдимства и недостатъци. Създаденото от тях във втората половина на IV в. пр, н.е. укрепено селище през следващите столетия се развива като военно-административно и политико-религиозно средище на племенната облает. Вследствие натова в историческите извори от онова време и носът, и селището са отбелязвани с племенното название Тиризис, употребявано в различии варианти.
Около средата на V в. пр. н.е. земите на теризите влизат в пределите на Одриското царство, което към края на века достига своето най-голямо могъщество. То се превръща в най-значителната и богата държава в Югоизточна Европа, заемаща земите на север от елинските полней.
Изгодното географско разположение и военно-стратегическият фактор доминират и в последвалия исторически период от живота на тракийския Тиризис. Не случайно древногръцкият географ и историк Страбон в края на I в. пр. н.е., но във връзка с по-ранни събития, споменава Тиризийския нос като укрепено място. Според него по време на македонската колонизация в Тракия на нос Тиризис крие своите съкровища Лизимах, един от наследниците на Александър Велики, поел управлението на Тракия в 323 г. пр. н.е. Изглежда, че той пренася там своята хазна, когато в опит да сломи съпротивата на коренното тракийско население и на западнопонтийските градове съсредоточил своите сили в крайбрежна Добруджа.
По-късно, когато нос Тиризис се намира в границите на васалното от Рим Тракийско царство, наместник на неговия владетел Реметалк I (11 г. пр. н.е. — 12 г. пр. н.е). стратег на областта и управител на тукашната крепост става тракиецът фарсалос Битюс.
Името на фарсалос се споменава в един надпис на гръцки език, изрязан
11
върху мраморна плоча, която след време е преупотребена в уличната настилка на селището и поради това повечето букви са заличени. От десетредовия надпис се четат само първият, краят на втория и последната дума от третия ред, докато всичко останало е почти изцяло изтрито.
В превод запазената част от надписа гласи:
“В името, в чест на Реметалк, фарсалос (син) на Битюс... за себе си край местата.. крепост
Колкото и да са оскъдни данните, извлечени от фрагментарното съдържание на надписа, може да се приеме, че в него става дума за възстановяване на съществуващо от по-рано укрепление Предположението се потвърждава и от разкритите чрез археологически разкопки останки от крепостно строителство през елинстическата епоха. Касае се за крепостна стена, изградена от големи, добре обработени каменни блокове, поставени плътно и без спойка между тях, според строителната практика, разпространена през III - II в. пр. н е. Тя е била разположена фронтално между източния и западния бряг на около 450 до 500 м северно от края на носа и непосредствено зад тесния седловинен провлак.
Навътре от крепостната стена, на площ около 30 дка се простирало селището. От неговата територия са разкрити и проучени обширни площи само в северната му половина. Културният пласт, образуван върху самата скална повърхност, съдържа доста обезличени останки от сгради, разположени по двете страни на една главна улица с направление север— юг. Наред с късовете от полихромна стенна мазилка в постройките и извън тях са намерени предимно фрагмента от вносни амфори и различии по форма
8 Укреплението на Тиризис (реконструкция — Г Джингов и арх. Ю. фърков)
12
черно- и червено-фирнисови керамични съдсве, както и от местни биконични и цилиндрични урни, гърнета и чаши с релефен орнамент.
Веществени следи от елинистическата епоха са открити и навьи от укреплението. Между тях е един гроб с трупоизгаряне, в който освен разбитата глинена урна, пепел и обгорени кости са намерени керамичен лакримарий, лампа и каничка, напълно корозирала монета, повредени бронзови украшения и три златни копчета, датираши от IV или началото на III в. пр. н.е Интересна се оказа също една случайна находка от златни и бронзови монети на Лизимах и скитския владетел Акроза, открита северно от носа в землището на с. Българево.
9 Керамичен лакримарий и лампа
13
10 Златна монета на Лизи мах. Лице и обратна страна
Римски кистел
В писмените извори няма сведения за съдбата на крепостта след покоряването на тракийските земи от римляните. Те само отбелязват или уточняват географското положение на носа и едноименното селище, а покрай това и промелите на името — Тиристис, Тетрисиас, Триса, конто показват общ произход с Тиризис, споменато за първи гтьт у Страбон.
Археологическите открития от последните години обаче допълват тази оскъдна информация и променят първоначалната представа за западане на селището през началните столетия на римското владичество. Между новите веществени свидетелства са няколко къса от натрошени каменни саркофази, датиращи от I—II в., както и една подставка на статуя с гръцки надпис.
От възстановения текст узнаваме, че светит и народит на марцианополците са поставили вероятно в Тиризис статуя (бюст) на достойната за почит Сабина Транквилина, съпругана Гордиан III, по времето когато е била императрица (241—244).
В подкрепа на това косвено свидетелство за нарастващото значение на селището се проявяват и други доказателства. На преден план изпъква един внушителен паметник - торсо от голяма мраморна статуя на жена, облечена в дълъг хитон с дълбоки вертикални фалти в долната част и химатион върху него със сравнително плитки свлечени гьнки.
Показателни са също фрагментите от керамични и стъклени съдове, от лампи и други битови предмети, към конто принадлежат и добре
14
11. Керамичен поднос
запазени екземпляри, намерени в гроб, оформен и покрит с големи варовикови плочи.
Значителен демографски и териториален подем Тиризийският нос като
12 Керамични съдове
15
населено място има едва от края на III в, след зачестилите ваоварски нашествия и опустошения около средата на столетието. Окончателно загубените земи на север от р. Дунав по времето на император Аврелиан (270—275) отново превръщат реката в граница на балканските римски владения. Там, където минават нашествениците, особено в Добруджа, обособена в самостоятелна провинция с името Скития (наричана по-често Малка Скития), много от селищата се превръщат в развалини. Населението се принуждава да търси сигурност в естествено защитени и трудно достъпни места като нос Тиризис.
Настъпилите промени налагат да се вземат спешни мерки за възстановяване и разширяване на старото тракийско укрепление. Както се вижда от разкритите чрез разкопки останки, крепостната стена почти изцяло се преизгражда, като запазва в общи линии първоначалния си план. Различията се долавяг най-вече в в характера на градежа. Вместо големи квадрата в него са употребени по-малки дялани блокове, поставени по двете лица, и блокаж между тях от ломени камъни, споени с бял хоросан.
Възстановитвлните работа са съчетани или веднага последвани и от ново крепостно строчтелство, изнесено на север пред допълнително заселената територия. То включва в себе си построяването на още една крепостна стена с ров пред нея, която подобно на тракийската прегражда носа почти в права линия между източния и западния бряг, но на 835 м от неговото чело.
Данни за първоначалното устройстве на това второ укрепление няма, тъй като сигурните белези се оказаха обезличени. Изясни се обаче че в последвалия етап обикновената двукрила порта, разположена почта по средата на стената, е превърната в правоъгълна кула-порта, по фланговете на която се проявяват и крыли кули.
За обновяването на укрепленията се разказва накратко в един строителен надпис на гръцки език, открит сред развалините на селището Той е издълбан върху предварително подготвен отломък от варовикова колона и навярно е бил вграден в старата или новата крепостна стена. В превод на български той гласи: “През времето на Флавий Хэрмогенес, светлейший управител, и този кастел (кула) беше възстановен из основи.”
Отъждествяването на името с известния от литературни източници Хермогенес, който през 341—342 г кате магистър еквитум (главнокомандуващ на конницата) при император Констанций II (337—361) е евързан със земите на диоцеза Тракия, показва, че възобновяването на кастела е завършено към 342 година.
Вследствие натези промени селището изменя своя първоначален облик. То включило две териториално обособени и самостойно укрепени части — вътрешен и външен град. Възстановената елинистическа крепостна стена поела непосредствено отбраната на вътрешния град т. нар. акропол или цитадела, а новоизградената през първата половина на III в — на външния град.
В условията на продължаващчте несигурни времена непрестанното разоастване на кастела довежда след две-три десетилетия до изграждане и на трето укрепление, разположено още по на север, на 1245 м от края на носа. Тази челна или външна укрепителна линия е нам -голяма И тя на свои ред представлява крепостна стена, издигната между източния и западния
16
13. Крепостната стена на римская кастел. Средна укрепителна линия (реконструкция — Г. ДжингоВ и арх. Ю. фърков)
17
бряг на носа, за да пази подстъпите към предградието и по-нататък към външния и вътрешния град.
Стената с дебелина 2,80—2,90 м и височина около Юме запазена само в най-долната си част Неината главна порта е приблизително в средата. Тя представлява обикновен засводен отвор, стеснен в предната му част и затварян от двукрила дървена врата. Външно той се охранява от две близко стоящи подковообразни кули, едната от конто е напълно обезличена от по-късен строеж.
Налице са съображения да приемем, че освен главната порта и раз-
74. Крепостната порта на външната укрепителна линия по време на разкопки
критите на изток от нея две по-малки порти (потерни) е имало такива и в западната половина на крепостната стена, но следите от тях са напълно изчезнали.
Пред крепостната стена по онова време се издават различии по форма кули — подковообразни и правоъгьлни. Последните са с кръстовиден план на вътрешното пространство, дължащ се на вградените в четирите им ъгли стьлбове. Те служели за опора на кръстат свод, което е по-приемливо, без да изключва и възможността за купол, стъпил на арки, носени от засилените ъгли на четириъгълника. Отгоре купите завършвали с хоризонтална площадка, оградена и защитена от парапет, увенчан със зъбери.
Изкачването към бойната платформа на крепостната стена и оттам към купите и техните площадки е ставало по външни зидани стълби. Едната се
18
15. Кула на външната укрепителна линия след консервация
намира в западния дял и е изградена веднага или наскоро след издигането, може би само на част от стената. Другата е вградена в източния край на удебелената част от куртината. От тази стълба е запазена само нишата, върху свода на която са лягали нейните стъпала.
Основите на крепостната стена и купите са плитко вкопани и обикновено стъпват върху скалата. Направени са от ломени и грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Надземната част (т. нар. суперструкция) е изградена от каменни блокове, поставени по двете лица на зидовете, а между тях с пълнеж от ломени камъни, залети с хоросан
Въз основа на плана, строителната техника, аналогиите с други укреплвния и находките строежът на крепостната стена може да се постави във втората половина на XIV в., във времето на император Валент (364— 378) Според сведенията на дворцовия ретор и съветник Темистий тогава са построени много нови укрепления и поправени порутените по Дунава, както и пристанищата по западного крайбрежие на Черно море
Издигането на крепостната стена дава повод да се направят изменения в заварения от строежа зидан водопровод, прокаран най-вероятно в края на III или първата половина на IV век. Те се налагат от обстоятелството, че стената пресича трасето на водопровода, по който е набавяна течаща вода от източници, намиращи се на север извън селището. Именно в този пункт, отвътре на стената и в конструктивна връзка с нея е изграден утаител. Това е правоъгълен басеин с кръстовиден план на вътрешното пространство. Направен е от дялани камъни и бял коросан, а отвътре е измазан с розов, съдържащ късчета и прах от счукани тухли.
Един каменей улей, положен допълнително отвън успоредно и плътно
19
цо стената, поемал и отвеждал течащата по водопровода вода в басейна, където по-тежките механични примеси се утаивали на дъното. Избистрената вода преливала през отвор високо в стената на басейна и по зидан, измазан с хоросан канал се отправила отново по стария водопровод.
Значителните промени в пространствената структура на селището довеждат с течение на времето до оформяне на три неравностойни по площ
16. Разкриване на късноантичния водопровод
20
териториални единици със самостойни укрепления — вътрешен град или акропол, външен град и предградие. Вътрешната планировка на всяка от тях се подчинява на избраната и наложила се още в елинистическата епоха градоустройствена концепция. Според нея една главна улица с дължина около 1300 м преминавала през целия кастел в направление север-юг От двете й страни се разполагали сградите, от конто с малки изключения сега са запазени само следи от основи или отделим стени и помещения. Поради това състояние на строителннте останки и наличието на големи по размер непроучени площи общият план все още не е напълно разчетен.
Разкритите руини и във вътрешния, и във външния град принадлежат на постройки, направени от ломени и обработени камъни, споени с кал и нарядко с хоросан.
Във външния град сравнително по-добре запазена се оказа една голяма постройка — баня, съществувала през III—IV век. Тя има дължина 28,5 м и максимална широчина 11,80 м Състои се от преддверие аподитериум (съблекалня). фригидариум (хладно отделение), тепидариум (умеренотопло отделение) лаконикум (парилня), калдариум (горещо отделение), две пещи, басейн и резервоар.
От системата за подподово отопление на помещенията, т. нар. хипокауст, са останали зидани стълбчета от почти квадратни и правоъгьлни тухли или колонки от изправени глинени тръби, разположени в правилни редове. Те носели пода, образуван от плътно наредени тухли, но със значително по-големи размери.
От началото на IV в. датира и една зидана засводена гробница, почти напълно запазена. Тя е изцяло вкопана в естествената скала в севе-роизточната част на предградието. Състои се от правоъгьлна погребална камера с надлъжен полуцилиндричен свод и пристроено до нея открито преддверие с две стьпала, от което се преминава в камерата през отвор, закрит с дебела каменна плоча.
Градежът е от добре одялани камъни, фугите между които са замазани с розов хоросан Изключение прави преддверието, иззидано от ломени камъни и кал. Каменей релефен корниз с небрежно изчукан профил е поставен отвътре по двете надлъжни стени на камерата и отвън над входа заедно с врязан латински кръст.
Както гробницата, така и откритите около нея гробове, врязани в скапата и покрити с големи каменни плочи, са о'тдавна ограбени. Намерена бе само една бронзова тока в единия от гробовете. Няма съмнение, че гробницата и гробовете около нея са само част от старохристиянския некропол (гробището) на кастела, преди да е издигната външната крепостна стена.
21
17, 17а. Раннохристиянска гробница
22
АКРЕ
РанноВизантийски град
След смъртта на император Теодосий в 395 г., когато Римската империя била окончателно разделена на Източна и Западна, Тиризис остава в пределите на l/'зточната или Ромейската империя, наречена много по-късно Византия.
През V—VI в. обитателите на Тиризийския нос се увеличават дотолкова, че в Пътеводителя на Хиерокъл, съставен в началото на Юстиниановото управление (527—565), кастелът— вече под името Акре — фигурира между петнадесетте градове на провинция Малка Скития и то натрето място след Томи (дн. Констанца в СРР) и Дионисополис (дн. Балчик). Поради своето стратегическо положение той се превръща в едно от онези укрепени ядра, конто образуват обширен защите пояс срещу прииждащия от север варварски поток.
За да устои селището на честите набези, грижите за поддържане на неговите укрепления остават отново на преден план. Особено внимание се отделя за подобряване отбраната на външната укрепителна линия. С тази цел към главната порта на крепостната стена се пристроява от южната й страна открит правоъгълен пропугнакулум, в резултат на което се появява още една вътрешна и също така двукрила врата.
Впоследствие по двете надлъжни стени на пропугнакулума се долепят четири двойки масивни пиластри, предназначени да носят голямо натоварване Те имали за задача да се реализира един от общо трите възможни варианта: 1) да се облекчи обходната връзка между крепостната стена и пропугнакулума на ниво бойна пътека и подобри архитектурата на
23
18. Крепостна стена на Акре. Външна укрепителна линия (реконструкция — Г. ДжингоВ и арх. Ю ФъркоВ)
24
входото пространство; 2) да се покрие приземната част на пропугнакулума и направи втори етаж над нея; 3) да се създаде пряка връзка между нивото на града, платформата на крепостната стена, етажите и площадките на купите. Понеже при наличните следи и трите проекта са изпълними, то явно е, че нашите предположения са дискусионни, а в действителност е изпълнено само едно от тях.
Едновременно с дострояването на портата към крепостната стена се добавят още две кули, но този път с трапецевиден план. Те нямат помещение в долната част, а едва ли са имали оформени етажи и по-нагоре поради малките им размери.
Появата на двете нови кули не е случайна. Местоположението и еднаквата им трапецевидна форма са логично и закономерно явление, обусловено от обективните нужди на отбраната. От една страна, те разполовяват най-дългите куртини по фланговете на крепостната стена и съкращават прекомерно големите отстояния между купите, с което се намаляват или напълно изчезват уязвимите места. От друга страна, плътно иззиданото тяло с поставени под ъгьл стени е значително по-устойчиво на тараните и каменометалните машини (балисти и скорпиони). Същевременно ъгълът на обстрел от кулата се изменя, а с това се премахват мъртвите зони около нея.
В началото на VI в. името на Акре се вплита в едно от големите вътрешни сътресения в живота на Византия. През 513—515 г., когато Виталиан, комес на варварските военноспомагателни отряди, настанени в Скития като федерати, организира бунт срещу император Анастасий, големият и добре укрепен град е една от главните крепости на въетаниците
19 Останки от сгради Във вънсиния град на Акре
25
Според хронистите недалеко от крепостните стени на Акре се появява и разполага на лагер изпратената от императора осемдесетхилядна армия, водена от неговия племенник Хипатий. В последвалото сражение ромеите са напълно разбити от въстаниците. Около шестдесет хиляди войници са избити, а при опит за бягство по море Хипатий е заловен и затворен като пленник в крепостта.
Иоан Антиохийски обяснява това поражение с внезапния мрак, предизвикан поради някаква магия на варварите Такова “чудо” не е изключено, ако над носа е паднала характерната за него мыла, под прикритието на която въстаниците извършват своето нападение. Ненадейният и стремителен удар разстройва лагера на ромеите, ограден с волски коли, и повечето оттях, невиждайки накъде бягат, загиват като падат
20, 21, 21 а. Керамични съдове.
26
22, 22а. Керамични лампи
23 Бронзова тока с изображение на човешка маска
от стръмните скали. В настьпилата суматоха бездните от двете страни на високите отвесни брегове поглъщат и хората, и добитъка, така че броят на загиналите е действително голям, дори приведените цифри да са силно преувеличени.
Според данните на археологията с живота в Акре се свързват останките на редица сгради, строени от ломени или дялани камьни и кал. Между тях са масивни и наземни постройки, на един или два етажа, покрити с големи широки и тесни керемиди. Те са предназначени за военни, жилищни, стопански и други нужди.
Голям е броят на намерените в и около оградите цели и фрагментирани съдове, светилници. накити и всякакви битови предмети с различно предназначение. Значителен е и броят на монетите от Анастасий (498—518). Юстин I (518—527). Юстиниан I (527—565) Юстин II (565—578) и останалите императори до Ираклий (610—641) включително Изобилието и многообразието на вещите, открити досега, както и наличието на монети от всички императори до средата на VII в. са ярко свидетелство за интензивния живот в Акре, за материалната и художествената култура на неговите жители в края на късната античност.
Изглежда, че след заселването и укрепяването на предградието. действуващият дотогава на иегова територия старохристиянски некропол е
27
изоставен. Погребенията се извършват след това извън укреплението, на 350—400 м северно от него.
Разкритите в полето гробове и гробници с ориентация запад изток са врязани в естествената скала. За разлика от гробовете обаче, които представляват почти правоъгълни ями, покрити с ломени плочести камъни, гробниците по своето устройство са подобии на зиданата гробница в предградието. Те се състоят от голяма и дълбока камера с преддверие, покрити с каменни плочи, когато са дълбани отгоре и нямат скален покрив. Връзката между двете отделения се осыдествява чрез тесен отвор със или без стьпало.
Плочите, които затварят входовете към камерите, най-често са отместени или разбити, а намиращите се вътре кости отчовепки скелети са разхвърляни и натрошени. Всичко това показва, че гробниците са отваряни и ограбени отдавна, ако в тях е имапо някакъв погребален инвентар.
Предварителните изводи от еднократно проведените проучвания на малка площ показват, че този некропол е късноантичен, но отделни гробове и гробници са преизползувани и по-късно
28
КАЛИАКРА
Старобългарско селище
Стопанският и политическият упадък на черноморските градове на север от Балкана в зората на средните векове се оказва пагубен и за Акре. Данните от археологическите проучвания показват, че към средата на VII в. градът е изоставен и отдаден на разруха. Неблагоприятните агро-климатични условия на врязалия се в морето нос за дълго време отклоняват новите господари на долнодунавските земи — славяни и прабългари. към по-благодатните райони на Добруджа, където има условия за техния земеделски и скотовъден бит. Вследствие на това настьпва продължителен период на запустяване, след които големият черноморски нос още веднъж се прэбужда за живот.
Новите обитатели на носа са носители на различна от предните епохи материапна култура, но с по-ниски в сравнение с нея качества. Нейният характер и стдържание се определят от най-насъщните им житейски потребности.
Вместо някогашните наземни сгради с по няколко помещения, изградени целите от камък и покрити с керемиди, като масэво жилище се появяват полуземлянките Обикновено те са малки едноделни постройки с четириъгълен план, чиято обитаема площ рядко надвишава 15—20 кв. м. Вкопани сред оазвалините на по-ранните каменни сгради, в ронлив културен план, техните стени се нуждаят от укрепване. Затова сутеренната им част е облицована с еднолицев подпорен зид, направен от намерените на място камъни. Нерядко и все с тази цел са приспособявани и използувани запазени изцяло или отчасти стени от ранновизантийски, римски и още по-стари тракийски строежи. Тези стени и новоизгоадени еднолицеви зидове не само оформят помещението, но поемат тежестта и на каменна надстоойка с паянтово покритие
Освен за жилища полуземлянките са използувани и за стопански цели
29
24. Останки от полуземлянки, облицовани с камъни по време на разкопки
Пряко указание за това са намираните в тях хромели (воденични камъни) от ръчни мелници и останки от механични съоръжения.
Общо взето, намерените движими материали или вещи във и около полуземлянките, конто могат да се отнесат към разглежданата епоха, са малко и по количество, и по вид. Касае се за железни ножчета, огрибки и върхове на стрели, за глинени прешлени и тежести, за единични накити и естествено най-често за късове от разбити глинени съдове
Керамичните изделия са почти еднотипни. фрагментите произхождат от гърнета, източени на леко грънчарско колело. Глината е песъклива, добила след изпичането кафеникав цвят с черносив лом.
Гърнетата са без дръжки, с плоско и стройно биконично тяло, заоблено и разширено в раменете. Шииката е къса и преминава в профилирано широко устие със заоблен, издаден навън ръб. Украсени са с плитко врязани прави и вълнообразни линии, понякога наложени едни върху други в горната половина на съда. Среща се и преплитане на прави хоризонтални с вертикални или косо нанесени къси черти, както и вместени в отделни пояси. Место явление са плътно врязаните, на места застъпващи се снопчета от прави отвесни линии, конто се спускат по цялото тяло от основата на шийката до дъното.
Съдове с описаните белези неизменно присъствуват сред развалините на всички ранносредновековни български селища от IX—XI век. Отклонение правят само онези, конто имат изцяло покрито тяло с отвесни врязани линии. Този вариант на украсата намира аналогии само в североизточните покрайнини на някогашна България, поради което ги разглеждаме като
30
локален белег на старобългарската битова керамика, появил се към края на нейното битуване, около средата на X и лрез XI век.
На отделим места в съжителство с гърнета, но в относително малки количествени пропорции, на Калиакра се откриват и чирепи от т. нар. котли с вътрешни уши. Със заоблено дъно и прави, леко прибрани нагоре стени, украсени със семпла врязана украса и с Г-образен профил на устието, те имат от вътрешната му страна по две вертикални дупчици за завързване на връв, чрез която са окачвани над огьня.
Глинените котли от този тип се срещат в някои ранносредновековни селища от Северна България и се датират с монети от края на X—XI век. Разпространени са също в Молдовия, Румъния, Унгария и други страни, където се отнасят най-общо между X и XIII век. Предположението, че те са печенежки, не е лишено от основания, поради което появата им в български селища може да бъде указание за печенежко присъствие. Не трябва обаче да се пренебрегва възможността за употреба и изработване на такива съдове и от самите българи.
Прибързани и за съжаление поради непознаване на материала погрешни съобщения за открита керамика от славянски и прабългарски тип, направени в началото на археологическите проучвания, дадоха повод да се твърди тогава, а и по-сетне, за наличие на прабългарско население в Калиакра още през VIII—X век. За да се нодсили тази версия, привличат се като доказателство току-що описаните глинени котли, без да се отчитат отликите им от действително българските съдове с вътрешни уши.
Доколко несъстоятелни са опитите да се документира траино прабългарско присъствие на Калиакра през посоченото време се вижда и от факта, че след многогодишни разкопки там все още не са намерени съдове или фрагменти от най-характерната и общоприета за прабългарска сивочерна керамика с излъскана повърхност или украса
Прабългари може да са пребивавали на н. Калиакра в началото на VI в., когато според писмени извори те са взели участие в бунта на Виталиан, за конто споменахме по-горе. Археологически следи обаче нито от тогава, нито от по-късно време поне досега не са установени.
Малкото находки, предимно битови вещи за всекидневна употреба и надробените кости отживотни, не осветляват цялостно въпроса за поминъка на населението. Изглежда, че водещо място са имали скотовъдството, риболовът и някои домашни производства.
Носители на тази материална култура и съответно обитатели на носа от втората половина на X в. нататък са малко на брой измежу образувалата се към края на IX и първата половина на X в. българска народност фактът, че те вкопават своите полуземлянки над развалините от късноантични сгради и крепостни стени, показва, че селището е от открит тип То има характера на просторен неукрепен лагер, естествено пазен от високите брегове и стърчащите тук-там руини. Затова малобройното българско население не намира смисъл, нито пък има възможностда възстановява или преустройва рухналите крепостни стени на някогашния Акре. За такава огромна по размери работа то няма достатъчно сили и средства.
За името на селището през X и XI в. няма сигурни данни. Възможността Да е приело названието Акре от ранновизантийската епоха е лишена от основания. През изминалите две-три столетия на запустяването е забравено. Не бихме могли да си представим, че споменът за него е останал жив, след
31
като градът е обезлюден и разрушен по време на радикални и повсеместни етнически промени. Преселилите се тук през X в. българи заварват само развалините на един изоставен и запустил град, чието име отдавна чезне в забрава. И ако все пак през тридесетте години на съшото столетие името Акре се споменава от Константин Багренородни в съчинението "За темите”, не трябва да се пренебрегва фактът, че той има предвид изчезналия вече град от ранновизантийската епоха. На това обръща внимание и самият автор, като отбелязва, че описанието на тракийската терма е направено съгласно стария ред, отразен в Синекдемоса на Хиерокъл от първата половина на VI век.
По-иначе стой въпросът с името на носа, макар че и то не се среща в писмените извори. Възможността обаче да е оделяло е по-реална, тъи като носът е бил неизменно ориентир за крайбрежното корабоплаване. Не случайно отXIII в. нататък неговото име отново се появява по морските карти и атласи, макар и променено във форма, която се е залазила до днес — Калиакра.
Същевременно поради погрешно направени преписи или поради това, че всеки от авторите е записвал това, което в чувал, формата Калиакра се среща и в много други варианти: Калиакла, Каиакра, Каиакаре, Калиагра, Таиакра и т. н. Освен в карти и атласи значително разнообразие в наименованието на носа, а оттук и на крепостта, се открива и в писмените извори — документи, хроники и пътеписи: Галиакра, Галиагра, Калиатра, Калацерка и др. В правилната форма и в много от показаните отклонения думата "акра^’, макар понякога твърде променена, се включва в състава на името. Само че тук нейното значение е осмислено поновому, чрез прилагателното “калос" в смисъл на красивия, добрия, удобния или щастливия морски нос. Това название, дадено отначало само на носа като природен феномен, географски ориентир или заслон за застигнатите от буря кораби и лодки, намерили убежище в неговия залив, е напълно оправдано. По-късно името Калиакра преминава и върху селището, възмогнало се и отбелязало значителен подем в условията на Второто българско царство (1185 -1396)
С усложняването на обстановката в областта на Долния Дунав в резултат на влошените политически и социални условия и особено във връзка с нападенията на печенеги, узи и кумани между 1040—1108 г., броят на обитателите на носа значително нараст'ва. Сред придошлите тук българи от близки и по-далечни места отсядат навярно и някои номади, поради което селището за известно време е с пъстър етнически състав. Постепенно обаче чуждият на заобикалящата го среда етнически елемент се асимилира от преобладаващото българско население. Основания за това намираме в избистрянето и появата на повече български черти в материалната култура от последвалите столетия
32
Столнина на Добрудоканското деспотство
Важен и интересен период в живота на Калиакра настъпва към края на XIII и през XIV век. По това време израства като голям, добре укрепен град и пристанище на добруджанския бряг. Със своето удобно разположение и военностратегически предимства става едно от политическите средища на разединената към средата на XIV в българска държава, столнина на обособилото се в нейните североизточни простори Добруджанско деспотство, между долното течение на р. Дунав и Черно море. Деспотството се образува в резултат от напредналото развитие на феодализма, от икономическото и военното замогване на местния болярин, от засиления процес на политическо раздробяване, характерен и за останалите краища на страната, както и за другите балкански и европейски страни.
Първото известие за Добруджанското деспотство се отнася към 1346 г., когато българският болярин Валик, установил се тук като самостоятелен владетел, оказва военна помощ на византийската императрица Ана, майка на Йоан V Палеолог, в борбата й с претендента за византийския престол Йоан Кантакузин.
По времето на Валик политическият център на деспотството се намира в Карвуна (до днешния град Каварна). При неговия приемник Добротмца, чиито владения вече се простират и покрай черноморското крайбрежие от делтата на р. Дунав до нос Емине, центьрът се измества в голямата и стратегически важна крепост Калиакра. Византийският хронист Лаоник Халкокондилас я нарича крепост на Добротица, а рицарятот Мюнхен Йохан Шилтбергер, участник в битката при Никопол на 25 септември 1396 г. — столица на трета България.
“Аз бях в три страни, които и трите се казват България — пише в своя пътепис Шилтбергер. — Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата, и столицата й се казва Видин. Другата България лежи срещу Влашко и столицата й се казва Търново. Третата България лежи, където Дунав се влива в морето; столицата й се казва Калацерка (Калиакра).”
Посочените сведения се подкрепят косвено и от данните за ролята на Калиакра като място на дипломатически контакти по време на похода, предприет от граф Амадей VI Савойски срещу българското черноморско крайбрежие през 1366—1367 година. Издигането й в столица на деспотството се доказва и от намерените там и на други места медни монети на Добротица с името на града.
Калиакра от това време има площ около 150 дка, където се включват предградието, външният и вътрешният град (т. нар. цитадела). Както и в късната античност, тяхната защита откъм сушата се обезпечава от три
33
последователно разположени укрепителни линии — външна, средна и вътрешна. Те преграждат носа между двата бряга, като образуват единна и стройна укрепителна система — едно специфично явление, съобразено с особеностите и характера на мястото. Продължение и развитие на тракийското начало и римо-византийските добавки от предходните епохи, в нея успешно се съчетават различии елементи на каменисто и земленото строителство, отдавна използувани и проверени на практика в българското укрепително дело.
Външна. а или както е наричана още първата укрепителна линия, стояща на подстьпите към града, пазела непосредствено неговото предградие. Състои се от вал с ров пред него и една самостойно извисила се каменна кула приблизително по средата. Тази линия е най-дълга и преминава по трасето на разрушителната късноантична крепостна стена, чиито развалини образуват вала.
Оригинален е замисълът за военно-защитните функции на кулата изградена на 4—5 етажа с обща височина около 20—22 м. На него са подчинени изборът на мястото, планы, големината и устройството. Преди всичко това е едно свободно извисило се тяло с дебели до 2,5 м Стени, вместено приблизително по средата на вала и рова, и то така, че да фланкира едностранно прохода през тях, отвеждащ към външния и вътрешния град на крепостта. В план е леко изразен правоъгълник, поставен с късата страна в оста на земленото укрепление. Входы се намира високо, на не по-малко от 4 м над околния терен и въвежда директно на втория етаж. До него се достига по подвижна дървена сть. |ба, а оттам по вътрешни, също дървени стълби се излиза на етажите и площадката, увенчана със зъбери.
Свободностоящи кули от този вид, включени в укрепено вътрешно пространство, се появяват в България през епохата на развития феодализт м . (XIII—XIV в.). Това са т. нар. донжони, разпространени по същото времеи, в редица други страни. За разлика от тях обаче кулата в Калиакра има по различна роля в отбранителната система. Тя е обвързана със земленото укрепление и освен за непосредствена охрана на прохода е използувана като наблюдателен и команден пуню изнесен напред към равнината.
Благодарение на изгодното й местоположение кулата е използувана и за визуална съобщителна връзка между отделните звена на укрепителната система, за бързо съгласуванв на техните отбранителни действия и по-нататък за установяване на още по-далечни зрителни връзки с останалите крепости разположени по високия корниз на Добруджанското плато и селищата навътре в него.
По-традиционно е решен въпросът със средната или втората укрепителна линия, поела отбраната на външния град. Там останките от късноримската крепостна стена и рова пред нея са били рационално използувани. Стената е изцяло надзидана и преустроена. Променени са мястото, планы и обемы на купите и главната порта.
Вместо обикновения отвор с рамкирано отвън входно пространство (пропугнакулума) и кула над него, новата порта има по-сложно устройство. Проходы, разширен в предната част, се образува между две правоъгълни, а отвън Г-образни помещения, издадени повече пред и по-малко зад стената. Те се свързват над приземния етаж, но като обем се. оформят в две самостоятелно изявени кули. Този план, принципно познат
34
25 Крепостна стена на Калиакра Средна укрепителна линия (реконструкция — Г. ДжингоВ и арх Ю. фъркоВ)
35
още в античността и приложен при раннобългаоски крепости, е ново явление в укрепването на Калиакра от българите през XIII—XIV век.
Навярно към края на посочения период, при някои поправки, свързани с поддържането и привеждането в по-добър вид на укреплението, е отделено внимание и на архитектурно-художественото оформление на крепостната порта. В основата на руините пред нейното западно крило бяха открити два релефа, моделирани върху големи каменни блокове, за конто предполагаме, че са се намирали отстрани на входа или над него.
На единия от релефите са представени двама конници в напрегнат и безпощаден двубой. Ездачът отдясно, леко приведен, е насочил с дясната си ръка меч или боздуган към гьрдите на своя противник, който е успял вече да вбие меча си в неговата глава. Изходът от схватката е ясен. Победителят е отляво. Него именно виждаме и върху втория релеф. Облечен в дреха с дълги поли и къс ръкав, препасан със сабя, с щит в дясната и боздуган в лявата ръка, той язди спокойно своя кон. Сюжетната връзка между двата релефа е безспорна. Те взаимно се допълват и свързват в един разказ — за двубоя, който се води на живот и смърт, и за триумфа на победителя. Може да се предполага, че тази тема е подсказана от някой героичен подвиг, в основата на който е възможно да стой реално историческо събитие, за което сега не знаем нищо определено, но което да се осветли в контекста на продължаващите археологически разкопки и проучвания.
Преобразуванията засягат и рова, изнесен на около 10 м пред стената. Неговата южна страна е изсечена отвесно и облицована с каменей зид, прекъснат в оста на портата. Следователно може да се приеме, че тук ровът е бил запълнен, и в такъв случай необходимостта от мост над него отпаднала.
Още по-значителни са измененията на вътрешната (третата) укрепителна линия, отразяваща пристъпите към цитаделата. Тракийското и римо-византийското укрепление, над чиито развалини през средновековието се издига голям архитектурен ансамбъл, е напълно изоставено. Новата крепостна стена е изместена малко по-напред, в най-тясната част на носа, където се намира кьсият, едва 5—6 м широк провлак. Върху неговото било стъпва здраво портата с висока четириъгълна надвратна кула, в приземието на конто се намира външната врата. Встрани от нея излизат крепостните куртини. Една къса отсечка се спуска на изток към ръба на скалата, а друга следва на неголямо разстояние скалния корниз от западната страна и завършва със също така висока четириъгълна кула, фланкирала разположената до нея вътрешна врата По такъв начин между двете врати на портата, куртината и стената на споменатия вече архитектурен ансамбъл се образува затворено пространство — коридор с неправилна форма. През него минава в начупена ходова линия пътят към вътрешността на цитаделата. Това тактическо решение не е оригинално българско изобретение. Неговият прототип е ранновизантийският пропугнакулум. Тук обаче то се явява като малка новост, едно налучкване, подсказано от особеностите на терена, и в това прозира самобитният творчески подход в практиката на българското укрепително дело.
френският пътешественик Омер дьо Ел, който посещава Калиакра през 1848 г. заедно с художника Жюл Лорен, вижда от двете страни на портата барелефи — единия на сражаващ се конник, а другия на войник, конто държи
36
26 Релеф от портата на Калиакра. Средна укрепителна линия
27 Релеф от портата на Калиакра. Средна укрепителна линия
37
поводите на някакво животно Забелязва също върху фасадата на укрепление™, което погрешно нарича генуезко, и императорския орел, според него на византийската империя. Това му определение по редица съображения не е убедително. Много по-вероятно е изображението да е български символ, тьй като двуглавият орел е отличителен знак и на българските владетели през XIV век. Виждаме го при образите на цар Иван Александър (1331—1371), включително и върху неговия каменей саркофаг, както и на капител от дворцовата църква на Царевец във Велико Търново, датиращ от времето на цар Иван Шишман (1371—1393).
На Константин Иречек, посетил Калиакра наскоро след Освобождението, разказват, че от двете страни на входа са били зазидани каменни лъвове, конто французите отнасят със себе си през Кримската война (1853—1856 г.). Не е изключено, разбира се, информацията да е предадена неточно и всъщност да се отнася до описаните изображения.
С изключение на случайте, когато крепостните стени на средната и вътрешната укрепителна линия и кулата на външната линия са надзиждани върху по-стари субструкции, новоизградените стени имат вкопана основа или стъпват направо върху скалата Градежът е еднотипен, каменей, споен с бял хоросан, с външна облицовка от обработен местен варовик и пълнеж по средата от ломени камъни. Вложените в лицевата зидария блокчета са малки, но има и големи, особено при преупотребата на материали, взети от развалините на по-ранни строежи.
Частично приложение в изграждането на крепостните стени намира и дървото. Гнезда от дървени греди, образувапи скрита скара за изравняване и стабилизиране на зидарията, се забелязват в по-високо запазените стени на втората и третата линия.
Укрепителната система на Калиакра в така бегло описания й вид се създава в края на XIII и през XIV в., когато бързо разрастващото се селище в периода на вътрешните междуособици и татарските нашествия в България трябва да укрепи своята дотогава открита територия. В новоизградената система се изявяват отчетливо чертите на крепостното строителство, характерно за епохата на развития феодализъм. Редица белези, отнасящи се до избора на мястото, планировката, строителния материал и техниката на градеж, са почти същите, както при много други съвременни на нея крепости.
Макар повлияна в общи линии от концепцията за укрепяването на носа в предходните епохи, възприета единствено по зримите на повърхността руини, новата отбранителна система на Калиакра не е нито повторение, нито подражание на нея. Идеята е реализирана умело с въвеждането на различии защитни съоръжения и елементи, сполучливо подбрани и съчетани от българските строители.
Характерно за градоустройствената структура на Калиакра през VIII— XIV в. е обособяването върху нейната обширна територия, както и през късната античност, на три различии по обхват и план градски организми. Това са отбелязаните вече цитадела, или вътрешен град с около 25 дка площ, външният град с приблизително същата площ и предградието със 100 дка. Наложени от условията на общественото битие, те са рамкирани от добре откроения към морето висок корниз на носа и от просналите се през него укрепителни линии с фронт на север, към откритото Добруджанско плато Сами по себе си те са вече един внушителен акцент в бързо развиващата се
38
28. Вътрешното укрепление на Калиакра (репродукция от рисунки на Ж. Лорен, 1848 г.)
архитектурно-планова структура на селището, в което никнат един след друг елементите на градското общество с неговите заведения и институции.
Постепенно перимегърът на града и особено неговите по-добре защитени райони — цитаделата и външният град, се застрояват все по-плътно. Масовата постройка за жилищни и стопански цели е от типа на полуземлян ката, с каменна облицовка на стените. Нерядко се използуват отделни стени и дори помещения от по-ранни строежи. В тази насока гражданского строителство следва примера на предходните две-три столетия. Показателно е напластяването и частичного застъпване на полуземлянки от XIV век над подобии на тях от X—XI в. с добре датиращи материали от двете нива.
Наред с полуземлянките се строят и по-масивни наземни огради от едно или няколко помещения със стени от камъни и кал. Обикновено подът е отъпкана землена маса или настилка от каменни плочи и макар не толкова често, покриви с широки и тесни, огънати керемиди. Освен ново строителство практикува се надзиждане и приспособяване на останки от по-стари, предимно ранновизантийски огради. Надстрой ката от камък и по-рядко от дърво образува понякога втори етаж.
По-големи и открояващи се на този фон ще да са били някои сгради с официално, административно и военно предназначение. Между тях на първо място е къщата на деспота, наричана често феодален замък. Сред разкритите досега развалили само на едно място в северната част на цитаделата попаднахме на обезличени и само тук-там запазени следи от основи на действително голяма постройка със затворен четириъгьлен план. Вероятно
39
верижно разположени помещения, изградени от камък и дърво, са обграждали обширен вътрешен двор, входът към конто е от западната страна. Местоположение™ — върху високата тераса южно от крепостната стена — и никои аналогии с други средновековни градове подсилват очакването ни, че това може да са единствените следи от княжеския дом, ако при по-нататьшни разкопки не се появят други, по-убедителни останки
Съвсем друг е характеры на църковното строителство в Калиакра. Доскоро представа за него даваше само черквата, намираща се на територията на външния град, в близост до отвесния западен бряг. Тя е едно-
29. Каменни бойни топки
корабна със скъсен нартекс и камбанария над него, с надлъжен полуцилиндричен свод над наоса, поддържан от две поясни арки. Стените, изградени от добре одялани камъни и бял хоросан, отвън са разчленени от псевдоконструктивни слепи аркади. По план, конструкция и пластично третиране на фасадите църквата има много близка аналогия със “Св. Параскева" в Несебър, от която е малко по-голяма
В резултат на продължаващите разкопки през последните години към тази църква, означавана сега с № 1, се добавиха още няколко. Всички те са във външния град.
На същия кръг черкви в Несебър, Велико Търново, Червен и други селища, обединени от живописния стил на керамопластичната украса, принадлежи и църква № 3, разположена край главната улица и недалеко отвъд средната укрепителна линия И тя е еднокорабна, но без притвор, с
40
полукръгла отвътре и тристенна отвън апсида, фасадите са разчленени от псевдоконструктивни слепи аркади, оживени със смесена каменнотухлена зидария над висок цокъл и глазирани керамични кръгчета и четирилистници, вградени над арките и входа.
В центьра на олтара е дълбоко забита антична подставка на статуя с обърнат надолу гръцки надпис, скрит под нивото на каменния под. Тя е използувана много сполучливо като олтарна трапеза, тъй като разширената долна част на подстав ката във вида на четириъгълна плоча се оказва отгоре.
Интересна като план и в първоначалния му вид, и в последвалите варианти, резултат от неколкократни преустройства, е църква № 2, построена на северозапад и недалеко от № 1. Отначало тя има форма на удължен правоъгълник със стройни пропорции, откоито се издава на изток петостенна апсида, стъпила върху тристранен цокъл, а отвътре със скъсена подковообразна форма и по една малка ниша от двете страни на нея. Вътрешното й пространство е разчленено на две части — нартика и наос, като олтарът в него не е архитектурно отделен.
След извършените преустройства църквата е със силно издължен план, а броят на помещенията нараства на четири — двуделен притвор, наос и олтар. Стените са градени от камък с плоски неразчленени фасади, без следи от керамична украса.
30. Останки от улици и сгради във външния град
41
В процес на проучване е и църква № 4 от източната страна на главната улица. Тя е малка еднокорабна постройка, на конто апсидата все още не е разкрита, тъй като над нея минава съвременният път с интензивно движение на превозни средства В пристроения от запад притвор има зидана гробница, конто се оказва разбита и ограбена
Стените са гладки, изградени от дялани камъни, а подът в притвора и наоса е застлан с каменни плочи.
Строени през XIV в., църкви № 1 и 3 носят белези на българската архитектурна школа във византийски стил. От тях се отдели № 2, конто по
31. Останки от улици и сгради в цитаделата
план, конструкция и строеж се доближава до един по-късен вариант на еднокорабната засводена църква с аркови пояси, стъпили върху конзоли, или на този с плосък дървен таван от последните бурни десетилетия в живота на средновековната българска държава и началните столетия на османското владичество в българските земи (XIV -XVI в.).
При все че данните за броя и типа на църквите в Калиакра са все още непълни и недостатъчни за по-определени изводи, налице са признаци, конто ги изтъкват като акценти в силуета на крепостта. Те се откроявали като обем, форма, колорит и особено изпъквали в случайте, когато над тях се извисявал купол или камбанария. А всичко това е било в съзвучие с околната среда и е подобавало за мисията на града, защото като патриаршеска ставропигия до 24 юли 1370 г. и като столнина на деспотството, той е бил между друготс и църковно-религиозно средище
В системата на религиозния живот в Калиакра през втората половина на XIV в. се включват и някои скални пещери и ниши, пригодени за църкви или килии. Като църква е използувана например една от пещерите във вътрешния град, в която се помещава сега малката музейна сбирка. В нейното дъно, точно на изток, се намира просторна ниша, служеща за олтар, в който е извършвано богослужението.
Повече от тридесет пещери и ниши със следи от естествени и преднамерени разрушения се проследяват във високата част на западния
42
32 Останки от църква № 1 след консервация
бряг, на протежение около 350 м северно от външната укрепителна линия. Те се намират на една тясна тераса, сега частично запазена на 5-7 м под билото. Ориентирани запад-изток, някои от тях са доста издължени или обемни, с кубета или комини в тавана. Тази обстановка и разпространеното по това време отшелничество, пасивна съпротива срещу несправедливите обществени порядки, подсещат, че едни от нишите може да са използувани като църкви. а други - като отшелнически килии За изясняването на въпроса обаче е необходимо да се направят големи разчиствания и разкопки, конто по редица соображения бяха извън досегашните ни възможности.
Вероятно от църква или отшелническа килия произхожда един каменей отломък с дребен среднобългарски надпис - графит, намерен сред развалините на вътрешния град. Върху по-широката му страна са нанесени
33. Дялове от подпокривния корниз на църква Ns 1
43
с острие буквите, повечето свързани помежду си От тях може да се прочете незавършеният текст: “Помени Господи раба...”
Този надпис показва, че независимо от гръцкия език, застъпен в администрацията на деспотството, а може би и в богослужението, защото църквата е била подчинена на цариградската патриаршия, основен е бил българският език, на конто е говорена по-голямата част от населението.
Принуден да се пригоди към избраната от стратегически съображения територия, притеснена и силно издължена от очертанията на бреговата линия, градът се разстила по протежение на носа, по оста на една главна лъкатушеща улица с дължина повече от километьр. На места от нея излизат второстепенни отклонения или я пресичат по-малки улички, образуват се различии по форма и големина площади пред крепостните порти, около
34. Останки от църква № 3 по време на разкопки
църквите и на други места.
В северозападния край на предградието една криволичеща улица или по-скоро пътека се спуска надолу по стръмния скат към брега, където се намира голям минерален извор. Според по-късни сведения, той е бил един от главните източници на питейна вода. За такъв голям и многолюден град обаче тя е недостатьчна.
Обстоятелството, че късноантичният водопровод е прекъснат след навлизането му в предградието, а средновековен засега не е открит, предполага използуването и на други водоносни източници. Такива са атмосферните и подпочвените води. За тази цел са издълбани или пригодени за кладенци и водоеми дълбоки скални каверни. Едни от тях са запълнени и не личат на повърхността, но два могат да се видят и сега - единият във вътрешния, а другият във външния град.
44
Кладенецът във вътрешния град е с диаметър 1,60 м и сегашна дълбочина 46 м при отклонение по вертикала 0,50 м. Около 7-8 м в наи-горната му част е облицована със суха зидария от дялани местни камъни, а надолу е врязан в скалата с почти гладка цилиндрична повърхност. Дъното вероятно се намира на дълбочина около 70 м, от които приблизително 25 м са запълнени от нападали камъни, пръст и пясък. Те се копаят лесно, но естествената вентилация е слаба, за да осигури въздух за физическа работа, поради което разчистване все още не сме првдприели.
Вторият кладенец (във външния град) има диаметър 1,80 м, а сегашната му дълбочина е 22 м при сравнително по-голямо вертикално отклонение. Той също е подзидан със суха каменна зидария, която стига до 9 м от повърхността, а надолу в вдълбан изцяло в скалата. И тук дъното се намира на по-голяма дълбочина, вероятно на 60 м, като почти 40 м са засипани с камъни и пръст.
Големият град е имал и голямо, хубаво и с добра видимост пристанище. То се намирало, както и преди, от западната страна в обширния, обикновено тих залив. Подводните проучвания само уточниха нвговото място въз основа на относително по-големия дял находки, намиращи се на морското дъно, тъй като останки или следи от дървена или каменна скеля не са открити досега.
Отбелязването на града и пристанището в атласи, портулани и ръководства по корабоплаване от втората половина на XIII в. насам свидетелствува за неговата роля в крайбрежното плаване и връзките, които се осъществяват чрез него по море с черноморските пристанища
Ако се позоввм на договора, сключен в 1387 г. от сина на Добротица, деспот Иванко с Генуезката република, и косвено на археологическите находки, можв да се направи изводът, че през пристанището на Калиакра са изнасяни главно зърнени храни и селскостопански продукта, доставяни от вътрешността на Добруджа, а са внасяни предимно сол, скъпоценности и произведения на приложните изкуства, предназначени за феодалната аристокрация.
Тъй като в района на пристанището брегьт е много висок и стръмен, а от двете му страни отвесен, любопитен е начинът, по който е товарено зърното, доставяно в неговите складове. За тази цел близо до брега е имало изсечена в скалата дупка, подобна на кладенец, който достигал до една от пещерите, открити към морето. През нея зърното е изсипвано в пещерата и оттам товарено на лодки, които го отнасяли до корабите, хвърлили котва в залива. С оглед на тази технология и на обстоятелството, че пристанището на Калиакра е имало пясъчно дъно, в него са могли да влизат и престояват всякакъв вид плавателни съдове, запазени от ветровете и морските вълни. Ето защо в някои източници то е преценявано като много хубаво.
За етнокултурната и социално-стратиграфската характеристика на Калиакра полезни данни предлагат археологическите находки - керамични съдове, метални накити, принадлежности на облеклото и други дребни предмети с битово и култово предназначение.
Керамиката, както навсякъде, и тук е най-масовият материал. Намерените цели, в това число и възстановвни съдове, заедно с многото фрагменти показват голямо разнообразие което може да се обобщи в няколко по-големи групп.
45
35. Проучване на скална ниша ВъВ Високата част на западния бряг
Основно място заема обикновената керамика от сравнително чиста добре измесена, източена и опечена глина с червеникавокафяв или розовочервен цвят. Това са гърнета, чаши, кани и стомни, снабдени с по една дръжка, заловена за устието или под него и плещите на съда. Дъното е винаги плоско отрязано. От него направо или с плавна извивка излизат стените на повече или по-малко издутото тяло. Най-често то е с кълбовидна и по-рядко с вретеновидна форма. Обикновено късите шийки на гърнетата и чашите преминават в завито навън или навътре венче, а високите шийки - характерни за каните и стомните, в широко фуниевидно устие. Тук могат да се добавят и сравнително малкото амфори с издуто крушовидно тяло и високи дъговидно извити дръжки.
Общото за тези съдове е семплата и пестеливо положена украса от водоравно врязани или леко вдлъбнати линии, допълнена или изцяло заместена с отвесни ивици и къси чертици от бяла ангоба. При някои гърнета устието и вътрешността са покрити с безцветна, зелена или кафява глеч, която има практическо, а не декоративно значение.
Далеч по-малобройна, но в замяна на това'много по-ефективна, е художествената керамика, изработена в техника “сграфито”. И тези съдове са източени от пречистени глини, понякога с фина фактура, добила след изпичането кафяв, кафявочервеникав или червен цвят. Тук обаче многообразието от форми е по-голямо. Срещат се полусферични и конични паници. чинии, блюда и чаши с ниски кръгли столчета и много рядко с плоско отрязано дъно. Периферията е обикновено изправена, прибрана навътре или широко отворена навън, а понякога вълнообразно нагьната.
46
36. Среднобьлгарски надпис — графит
Една интересна разновидност са камбановидните чаши с плоско, профилирано по ръба дъно. Приблизително кълбовидно тяло с дръжка имат гьрнетата и стомните. Заоблено, но повече сфероидно е и тялото на единствената бъклица, стъпила навярно върху крачета и снабдена с дръжки, зачатъци от конто са запазени на двете по тесни страни.
Орнаменты, разположен концентрично, радиално или асиметрично, е предимно геометричен и растителен. Срещат се също монограми, изображения на хора, животни, птици и риби. Линията е тънка или плътна, съчетана понякога с “отнето поле”.
Много често съдовете са покрити с едноцветна глазура - зелена, кафява и най-вече жълта. Застьпена е и полихромията, но общо взето, слабо.
Художествената керамика включва, макар и с относително малък дял, съдовете с рисувана и релефна украса. За първите е характерен колоритният ефект, постигнат чрез полагаке на светлозелени, жълтокафяви и тъмновиолетови глазури във вид на петна и ивици. Рисувало се е обаче и с ангоба - вълнообразни и прави линии, кръгчета, чертички и други мотиви, залети отгоре с глеч. При вторите пък украсата е постигната чрез пластично третиране на обемите и полагането на пъпки в един или няколко успоредни реда по устието, дръжките, чучура и рядко по тялото на съда. Те също са покривани с безцветна или тьмнозелена глеч.
По археологически данни - стратиграфия, откриване в добре Датирани затворени комплекси, намиране на монети и накити в съдове и разбира се, аналогии, разгледаната керамика се отнася най-общо
47
37. Кладенец във вътрешния град - цитаделата (поглед от дъното)
38 Кладенец във външния град (поглед от дъното)
48
към XIII—XIV ввк
Търпеливото търсене и съпоставяне между глина, форма, украса, глазура и изпълнение при предварителното проучване на керамиката от Калиакра показва възможности за по-детаилно групиране на съдовете с оглед изясняване на въпросите около техния произход в посочените хронологически рамки. Въз основа на това се приема, че по-голямата част е изработена в местни ателиета, намиращи се в района на българското черноморско краибрвжие, но не и в самата Калиакра, тъй като там няма подходящи глини и не са открити грънчарници или поне производствени следи. В тези ателиета проникват влияния както от страна на Византия и най-вече от неината столица Константинопол, така също и от българските производствени центрове във вътрешността на страната (Търновград, Шумен и др.). Тези въздействия обаче са частични и взаимнодопълващи се в подбора и претворяването само на отделни елементи.
Безспорно, не всички съдове са от местно производство Една част от тях с достатъчно изразителни аналогии очевидно е внесена от други страни, между конто на първо място и не без основание стой Византия
Ако тази прогноза се потвърди при по-нататъшните проучвания и се окаже вярна, може да се приеме, че керамиката е набавяна в Калиакра главно по пътя на вътрешния и външнотърговския обмен и в отделни случаи при други обстоятелства.
Разнообразие и богатство на типовв и форми се наблюдава също при накитите - обеци, пръствни, диадеми, мъниста; при ввщите, свързани с облеклото - тъкани, копчета, токи, както и при култови предмети -кръстове, иконки и т. н. Те се намират навсякъде из града, разпилени или укрити сред неговите развалини, присъствуват с един или няколко вкземпляра в отделни гробове или се явяват по много, както в големия християнски некропол в югозападната част на предградието.
Особвно ефектни са златните, сребърните и медните обеци, понякога с позлата Това са обикновено или S обидно загьнати в края отворени халки с голо кръжило, или гроздовидни висулки с нанизани на него стьклени мъниста, или кухи метални тела със сферична и биконична форма, касети със сложна ажурна украса от гранули и филигран. Повечето се окачват на ушите, а други - по-едри и тежки екземпляри, известии като надушници, се закрепят на панделки или ленти (т нар. прочелници), с конто се опасва главата и придържа косата подобно на диадема.
Откритите в гробовете следи от тъкани и отпечатъци върху някои черепи показват, че лентите са от обикновен бял или сърмен плат. На тях се пришивали плътно една до друга позлатени сребърни и медни пластинки с релефен орнамент. Зрима представа за тази украса, досега археологически малко известна и незадоволително изучена, дават находките от Калиакра Тя се допълва от ктиторските портрети на Доя в църквата на Земенския манастир. на Мария и Калина от църквата в Преспа и от други стенописи, датиращи от същото време (XIII - XIV в).
За носенето при тържествени случаи у славяните на диадеми от скъп плат украсени с метални пластинки, се отбелязва и в литературата. Този факт подкрепен и с откритието, направено в Калиакра, е интересен, защото: първо, доказва жизнеността на славянската традиция през няколко столетия и второ, свидетелствува, че в Калиакра през XIII - XIV в. живее българско население. Между впрочем той се доказва и от наличието
49
39
39.	Керамични съдове
40.	Глинено гърне с яйце от кокошка
41.	Керамична кана
42.	Керамично гърне
50
44
45

43	Керамична чиния със “сграфито” украса
44.	Керамична купичка
45.	Керамични съдове
46.	Керамична купа
46
51
47
48
47.	Керамична бьмица с отчупено устие, дръжки и крачета 48 Фрагмент от човешко изображение върху дъно на чиния 49 Изображение върху дъно на керамичен съд
52
на немалко обеци и надушници на пръстени и мъниста на копчета и токи от типове, разпространени по същото време из цялата тогава българска земя
Сред обеците обаче има и такива, които се срещат по -рядко - златна или бронзова тел, огьната на единия край в отворена халка, а върху висящото надолу право стебло е осукана плътно тьнка като конец метална нишка и са прикрепени сферични и сфероидни тела или мъниста. Подобии обеци с форма на въпросителен знак са известии и от други селища у нас. Има ги обаче и в по-отдалечени райони - във Волжка България и градовете на Златната орда.
Аналогии със степните райони на Евразия се проследяват и при други битови предмети от XIII—XIV в., открити в Калиакра, какъвто е случаят с една половинка от бронзово катинарче във вид на конче.
Към числото на внесените от други страни изделия се отнася също един мальк медальон с изображение на св. София (размер 2,5x2 см) Той е отлят от непрозрачно стькло и е вложен в сребърна рамка с нанизани около нея перли, сега загубени. Като време и място на това серийно производство се очертава началото на XIII в. във Венеция или Константинопол. Обстоятелствотс че изображението се съпровожда от надпис на гръцки език, натежава в полза на Константинопол но то не изключва и трета възможност - медальонът да е излязъл от друг центьр на разчленената в това време Византийска империя.
Очевидно масово произвежданите, а рядко срещани в Калиакра и въобще в България произведения на приложното изкуство, като медальона, катинарчето и други находки, са внесени отвън. Може би това са стоки, набавяни по търговски път, ако не са донесени от преселници, отседнали на Калиакра, или просто да са придобити от местного население при съвсем неподозирани сега обстоятелства. В такъв случай остава открит проблемы за произхода на по-голямата част от находките. Безспорно те са изработени от български майстори, ала къде? В Калиакра или в други селища? Опитите да се поддържа гледището за Калиакра само поради тяхната широка употреба не са убедителни и в наи-добрия случай са прибързани.
Между впрочем прибързани и което е още по-смущаващо. изопачени изводи са правени и по други въпроси, касаещи поминъка на средновековното население в Калиакра. Обикновено въз основа само на доказано широко потребление на някои вещи или само по наличието на отделни находки се стига до категорични. но погрешни изводи, които не отчитат реалните условия за приложение на една или друга стопанска деиност. Например, че откритата камениста степ, изложена на чести, силни и студени ветрове, в никакъв случай не предлага условия за земеделие или пчеларство; че отсъствието на подходяща суровинна база - глина, дърво и метал, необходими за осъществяване на основни за онова време производства - грънчарство, дърводелство, златарство, не благоприятствува появата и развитието им. Ето защо тяхната роля в стопанския живот на града, ако въобще са имали такава, остава и досега под съмнение след близо двадесет години археологически разкопки, тъй като през това време не са открити останки или следи от работници и ателиета, от инструменти и инвентар, от производствени отпадъци и брак. А много добре се знае че това са най-сигурните и неопровержими доказателства Докато те не се появят проблемите ще стоят открити.
53
Онова, което би могло да се приеме и поддържа въз основа на преки или косвени писмени и веществени свидетелства, се отнася само до някои видове дейности. Те включват в различна мяра: скотовъдството, риболова, лова и събирачеството; добиването и i 'боаботването на желязо, каменоделството, варджийството и строителството тьрговията и корабоплаването, а като домашни занимания преденето, тькането шиенето и т. н. При това за всяка от посочените дейности може да се дискутира, тъй като за едни от тях има някакви данни, за други те са спорни, за трети неуточнени. Не тук е обаче мястото да навлизаме в подробностите. Ще добавим само, и то пак във връзка с поминъка, че на Калиакра по това време живее и непроизводително, консумативно население - феодалната аристокрация, администрацията, военните и духовенството
С оглед на всичко казало, на факта, че Добротица е сякъл монета с името на града и на присъствието на много други български и чуждестранни монета може да се приеме за сигурно, че най-значим дял в стопанския живот на Калиакра е заемала тьрговията. В нея основна роля по това време играе голямото пристанище, което улеснява стопанското общуване с външния свят като транзитно място на оживен търговски обмен. Тук спирали кораби на венецианци, генуезци, пизанци и други търговци и мореплаватели. Ако о несем, разбира се, не без основание сведенията, съдържащи се в един по-късен документ, и към разглежданата епоха, то предмет на тьрговията са зърнените храни, ллодовете, тъканите, а също изделията на художествените занаяти от керамика, стькло и метал.
Поради струпването на едно място на много строителни останки и находки от различии исторически периоди, при това недостатьчно изучени и разграничени по предназначение, време и притежание от отделни лица или групп картината на социалното деление и топография на Калиакра за разглеждания период е все още неизбистрена. Доколкото шаблонът в развитието на неколкостепенната отбрана може да ни улесни, приемаме, че в предградието са живели нисшите слоеве на обществото, представени
50, 50а. Златни пръстени
54
55
54а	546
55. Позлатени бронзови обеци
56
П
56	56а
56, 56а. Златни обеци
56 Бронзови въдици
JJJJJ
57
58
58. Бронзови напръстници
59. Част от бронзово катинарче, оформено като конче
58
от скотовъдци, рибари, мореплаватели. Във външния град навярно са били тьрговците, духовенството, чиновниците и някои по-заможни люде, докато в цитаделата е била върхушката, представена от деспота, неговите приближени, висшето духовенство, обслужващия персонал и естествено осигуряващия отбраната и техния спокоен живот военен състав. Разбира се, в така нахвърляното социално-топографско деление има място за разместване, още повече че разпределението на веществения археологически материал, открит в града и неговите некрополи, не предлага абсолютни или поне ясни решения.
Под османско владичество
Преки свидетелства за завладяването на Калиакра от османците няма, но според една военна карта на Балканския полуостров, подготвена между 1394-1396 г във връзка с похода на унгарския крал Сигизмунд, то би могло да се отнесе към годините, непосредствено преди нейното съставяне, т. е. около 1393-1394 година. Десетина години по-късно, възползувайки се от тежката криза на Османската империя след битката при Анкара (1402 г), влашкият воивода Мирча Стари (1387-1418), завзема част от Добруджа, в която влиза гр. Силистра. а може би и Калиакра. За известно време те остават в пределите на Влашко, но след три
59
60. Сребьрна монета на българския цар Тодор Светослав (1300—1321). Лице и обратна страна
61 Сребьрна монета на българския цар Иван Александър (1331-1371). Лице и обратна страна
62. Медиа монета на владетеля на Добруджанското деспотство Добротица (60-те години на XIV в)
60
опустошителни похода на Мехмед I (1402-1421) в 1417, 1419 и 1420 г. цяла Добруджа е отново окупирана от османските войски.
За тези тревожни години. за края на безпощадните дни и нощи, в конто оредяващите редици на защитниците на Калиакра отбиват пристъпите на развилнелите се пълчища, и днес още ни напогиня легендата за четиридесетте девойки, конто избрали смъртта пред насилието и харема.
Според преданието, когато всичко се превърнало в дим и пепел, когато всички паднали в неравната бран, дошъл и техният ред. С разпуснати дълги коси, с окъсани, опръскани с кръв дрехи, с изсъхнали сълзи на лицето те се спрели на една крачка от зиналата бездна. През широката пролука на скалата полъхнал морският ветрец. Отвън нея се разстилала в пурпурните отблясъци на залеза примамливата синева на простора - чиста и светла като тяхната неизживяна младост, като ласките на любовта, която очаквали, като щастието, което летяло тъй далече от тях.
Притиснали се една о друга, красиви и властни, те гледали в далечината, там, където чезнел крайният предел на живота, там, където начевал волният полет на моминските мечти. Едва когато освирепялата сган захвърлила на земята и мечове, и копия и като лавина се устремила към тях с протегнати окървавени ръце, с изкривени в сластна усмивка брадати лица, някаква невидима сила ги възвърнала в ужасите на страшната действителност Мигом те вдигнали глави, в очите им пламнала воля и решителност и събрали сетни сили, заловени за ръце,
63 Вратата на четиридесетте дебоики (поглед към морето)
61
четиридесетте девойки от Калиакра, една от друга по-хубави, полетели над острите скали и дълбоките води.
Вълните ги понесли към откритото море, ала любовта към поробената родина и мъката по изтеозаните майки и сестри ги връщали всяка нощ при скалистия бряг. По незнайни пътеки те стигали до върха и невидими влизали в крепостта, за да мъстят на потисниците...
И днес още един голям отвор в скалата, извисена над морето в края на носа, е известен с името “Вратата на четиридесетте девойки”.
Още веднъж, в началото на ноември 1444 г., след като шестнадесетхилядната кръстоносна войска начело с крал Владислав III Ягело (Варненчик) и Ян Хуниади преминава р. Дунав и се насочва към Варна, Калиакра заедно с други крайбрежни крепости е освободена само за сроени дни от османските гарнизони, след което те се заврьщат и остават там няколко столетия до освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година.
Според подробното изложение на Калимах, Длугош и други полски и унгарски хронисти крепостите се предават доброволно на кръстоносците По-иначе е предадено овладяването на Калиакра от византийския хронист Халкокондилас Той пише, че пеонците (унгарците) щурмуват и разрушават крепостната стена. Всъщност, както отбелязахме преди това, в онова време Калиакра има три укрегителни линии. Археологическите проучьания показват, че и трите са възстановявани през XIII—XVI век. Въпреки това сигурен отговор на възникналия от противоречивите данни въпрос - кой от изворите предава вярно или стой по-близо до развоя на събитията около Калиакра през 1444 г. - няма. Възстановяването на укрепленията е довод да се приеме за достоверен разказът на Халкокондил, стига да има доказателства, че стените не са били повредени преди това, още по времето на битките за овладяване на града от края на XIV в. и първите две десетилетия на XV век.
Запазването и поддържането на укрепителната система на Калиакра показва, че в началото на османското присъствие съществени изменения в отбраната на селищетс няма. Промените засягат по-скоро неговия облик. Във вътрешния град, където се настаняват завоевателите, на мястото на предполагаемия феодален дом се появява нова постройка най-вероятно казарма. Все тук се намирали джамията, банята, чиито основи са разкрити, затворът, както и други обществени и жилищни постройки.
Завареното население, което оцелява и остава на Калиакра, оби.ава предимно външния град. От личните имена на калиакренските жители Костадин и протопоп Харитон, на кир Теодор Граматик, Костадин Калиакренски и поп Радомир, на кръчмаря Драгота и жена му, упоменати в един спогодбен акт за покупко-продажба, сключен на 28 март 1412 г. в самата Калиакра, се вижда, че населението е предимно българско. Среднего имало и стари местни фамилии, като името на Костадин Калиакренски. Има и малко гьрци, а също и власи в управленския апарат, тьй като завзетите по това време земи от Мирча Стари се намират под иегова власт.
Рядко заселено оставало предградието, на чиято територия още в края на XIV и първата половина на XV t имало голям некропол в югозападната му част. В района на пристанището се намирали и складовете за зърнени храни, а може би и други стопански постройки.
62
След предградието, през XVI—XVII в. постепенно е изоставена и територията на външния град. Суровият климат, липсата на сигурен поминък и притесненията от страна на османската власт принуждават българското население да напусне крепостта. Настаненият във вътрешния град гарнизон също оредява. Бавно и неусетно Калиакра запада, за да се превърне през XVIII в. в малко порутено укрепление.
На 31 юли 1791 г Калиакра е свидетел на най-голямата морска битка в Черно море. Край нейните западни брегове руската ескадра, водена от контраадмирал ф. ф. Ушаков, разбива превъзхождащата я няколко пъти по численост и въоръжение турска армада на капудан паша Хюсеин и на командуващия авангарда Саид Али паша. С тази победа завършва руско-турската война от 1787-1791 година. Същевременно тя отбелязва и залеза на Калиакра. Това е последното знач ително събитие оставило трайна следа в нейната история
63
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ
Балканска, А. Строителен надпис от късноантичната крепост Тириса на нос Калиакра. - Археология, 1974, кн 1.
Балканска, А. О некоторых особенностях фракийской культуры Тиризиса. - Studia Thracica, I, 1975.
Балканска, А. Тиризис и проблемът за Тракийския град. - Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, т. 77, 1984, 2.
Балканска, А. Тиризис - античното тракийско селище на нос Калиакра и неговата социална същност. Техническа мисъл, 1986, № 4.
Бобчева, Л. Калиакра през елинистическата епоха. - Музеи и паметници на културата, 1970, кн. 2.
Бобчева, Л. Колективна находка от средновековни монети и накити от нос Калиакра. - Известия на Народния музей Варна, 111/18/, 1967.
Бобчева, Л. Късноримска баня на нос Калиакра. - Известия на Окръжния исторически музей и Българското историческо дружество - Толбухин, 1,1973.
Бобчева, Л. Некропол от XIII-XIV в. в Калиакра. - Известия на Народния музей Варна, 14 /29/, 1978.
Герасимов, Т. Медни монети на деспот Добротица - владетеля на Карвунската земя. - Археология, 1968, кн. 3.
Гюзелев, В. Средновековната крепост Калиакра през XIII - средата на XV в. - Известия на Народния музей Варна, 9 /24/, 1973.
Гюзелев, В. Калиакра. - Български средновековни градове и крепости, I, Варна 1981.
Джингов, Г. Калиакра. София, 1970.
Джингов, Г. Средновековна църква в Калиакра. - Известия на Археологический институт, XXXIII, 1972.
Джингов, Г. Калиакра. София, 1979.
Джингов, Г. Средноеековна Калиакра. - Музеи и паметници на културата, 1980, кн. 6.
Джингов, Г. Калиакра през старобъл таре ката епоха (VII-XI в). - Известия на Народния музей Варна, 17 (32), 1981.
Джингов, Г. Църква № 2 в Калиакра. - Известия на Народния музей Варна, 21 (36), 1985.
Джингов, Г. Антични паметници при църква № 3 в Калиакра. - Известия на Народния музей Варна, 23 (38), 1987.
Джингов, Г., А. Балканска, М. Иосифова. Калиакра, т. I. Крепостно строителство. София, 1988 (под печат).
Захариев, Ив., Вл. Владимиров. Първаукрепителна линия нанос Калиакра. - Известия на Националния военноисторически музеи, I, 1973.
Иосифова, М. Средновековни релефи от Калиакра. - Археология, 1978. кн. 4.
Иосифова, М. Калиакра през късното средновековие (XV-XVII в ). -Известия на Националния исторически музей, 2, 1978.
Иосифова, М. Един паметник на средновековната криптография от Калиакра Българско средновековие. Сб. в чест на 70-годишнината на проф Иван Дуйчев София, 1980
64
Иосифова, М. Средновековна керамика от Калиакра. - Археология, 1982, кн. 3—4.
Иосифова, М. Принос към проучването на късносредновековните бани. -Известия на Националния исторически музей, V, 1985.
Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899, с. 841.
Китов, Г. Калиакра през античността и средновековието. Първа част. -Годишник на Софийския университет, философско-исторически факултет, т. 64, 3,1970.
Кузманов, Г. Раннохристиянска гробница на нос Калиакра. - Музеи и паметници на културата, 1971, кн. 2.
Кузманов, Г. Византийска иконка - медальон с рядък образ на св. София. - Археология, 1975, кн. 3.
Кузманов, Г. Съкровище от ранновизантийски монети на нос Калиакра. -Векове, 1978, кн. 6.
Кузманов, Г. Ранновизантийска керамика от кастела на нос Калиакра. -Археология, 1978, кн. 2.
Мирчев, М. Нови гръцки епиграфски паметници. - Известия на Варненското археологическо дружество, IX, 1958.
Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII в. (Според турски архиви). - Българско средновековие. Сб. в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980.
Мутафчиев, П. Добруджа. София, 1947.
Ников, П. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII в. - Годишник на Соф. университет, Исторически факултет, XXVIII, 1931-1932.
Тончева, Г. Нови данни за търговията по черноморското крайбрежие през XVI-XIV в. пр. н. е. - Векове, 1973, кн. 3.
Шилтбергер, X. Пътепис. София, 1971.
Шкорлил, К. Географски бележки за черноморската облает на Балканския полуостров. - Морски сговор, май 1936
Balkanska, A. Die thrakische Siedlung Tirisis nach der Ausgrabungen auf dem Кар Kaliakra in den Jahren 1969-1970, - Thracia, III, 1974.
Balkanska, A. Tirisis-Tirisa-Akra. Die thrakische und romischbyzantinische
Stadt am Кар Kaliakra (Scythia Minor). - Klio, 62, 1980,1
Besevliev, V. Eine Militarkarte der Balkanhalbinsel aus den letzten Jahren des 14. Jahrhunderts. - Linguistique balcanique, VII, 2, 1963.
Dzingov, G. Apports ethno-culturels de Kaliakra. - Dobrudza Etudes ethnoculturelies. Sofia, 1987.
Hommaire de Hell, X. Voyage enTurquie et en Perse, I Pans. 1856
65
Laonici Chalcocandylae Historiarum demonstrationes. Ed. E. Darko, II, 1, Budapestini 1923
Mihailov, G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, I 2, Serdicae, 1970. Pauly-Wissowa. Real-Enciclopadie der classischen Altertumswissenschaft, VI A, 1937.1446.
66
РЕЗЮМЕ
ТИРИЗИС •АКРЕ •КАЛИАКРА
Мыс Калиакра, расположенный на западном берегу Черного моря, является естественным завершением растянувшегося более чем на два километра скалистого полуострова. Здесь Добруджанское плато выдается на юг в море. В развитии мыса как населенного пункта всегда большую роль играли суровая природа и стратегическое месторасположение. В зависимости от общественно-экономических условий конфликт между ними по-разному отражался на типе, величине и облике поселения. А оно вместе с мысом несколько раз меняло свое название — Тиризис—Акре—Калиакра, которые выражались во многих самых разнообразных формах.
Тиризис. Уже первые поселенцы из фракийского племени теризи, пришедшие сюда IV—III вв. до н.э., возвели в южной части мыса крепостную стену и основали укрепленный населенный пункт Он стал военноадминистративным и политико-религиозным центром всей области. В исторических источниках того времени встречается название Тиризис — именно так был назван и мыс, и само поселение. Древнегреческий географ и историк Страбон считал, что на мысе Тиризиг свои сокровища прятал Лизимах, один из наследников Александра Великого, ставший правителем Фракии в 323 году до н.э.
После частых набегов и опустошений варваров в середине III века поселение расширило свои границы. К северу от фракинеких укреплений была построена еще одна, а затем, спустя два-три десятилетия, и третья крепостная стена, последовательно расположенные между восточным и западным берегами.
Акре. В V—VI вв. число жителей поселения увеличилось настолько, что в “Путеводителе” Хиерокла, но уже под названием Акре, ему отводится третье место среди городов провинции Малая Скифия.
В 513—515 гг. расквартированные там военно-вспомагательные отряды варваров под руководство*5 Виталиана подняли бунт против императора Анастасия. Хорошо укрепленный город стал надеждной крепостью повстанцев, к стенам которй подходило 80-тысячное войско во главе с племянником императора Хипатием. В ожесточенном сражении византийцы были наголову разбиты На поле боя полегло 60 тыс. воинов. После неудавшейся попытки бежать по морю сам Хипатий попал в плен и был заключен в местную крепость.
Калиакра. В середине VII века поселение пришло в упадок. Из-за неблагоприятных агроклиматических условий мыс долгое время обходили стороной новые хозяева нижнедунайских земель — славяне и протоболгары. Они предпочитали гораздо лучшие районы Добруджи, где можно было заниматься земледелием и скотоводством.
Вновь жизнь на мысе пробудилась с приходом туда небольших групп образовавшейся в конце IX—Хвв. болгарской наоодности. Основанное ими поселение, о названии которого мы не располагаем никакими сведениями, имело характер просторного лагеря. Его охраняли с одной стороны — высокие берега, а с другой — местами возвышающиеся руины
67
В Средневековье мыс был переименован. Начиная с XIII века, на морских картах и атласах, а также в документах появляется сохранившееся поныне название Калиакра. Слово "акра" осмыслено по-новому (правда, часто встречались и ошибочные варианты) через прилагательное “калос” — красивый, добрый, удобный или счастливый морской мыс. Позднее название мыса перешло к поселению, что связано с культурным и экономическим подъемом в период Второго болгарского царства.
Как крупный, хорошо укрепленный город и порт на добруджанском берегу, а также благодаря военно-стратегическому положению Калиакра превратилась в политический центр раздробленного в середине XIV века болгарского государства. Она становится твердыней обособившейся в северо-восточных просторах Болгарии (между нижним течением Дуная и Черным морем) Добруджанской деспотии. Византийский историк Халкокондилас называл ее крепостью на Добротице, а мюнхенский рыцарь Иоанн Шильтбергер — столицей Третьей Болгарии. “Я побывал в трех странах, причем все они называются Болгарией, — читаем в путевых заметках Шильтбергера. — Первая Болгария находится там, где за спиной оставляешь Венгрию, проезжая через Железные ворота. Ее столица — Видин. Вторая Болгария раскинулась напротив Валахии, ее столица — Тырново. А третья Болгария там, где Дунай впадает в море. Ее столица — Калацерка (Калиакра)’’.
В то время город занимал порядка 15 гектаров, и со стороны суши был защищен тремя последовательно расположенными укреплениями — внешней, средней и внутренней. Внешняя линия состояла из вала, рва и самостоятельной каменной башни, предохраняющей подступы к предместью. Средняя — достроенная и переделанная позднеримская стена с рвом перед ней, предназначалась для обороны внешнего города. А внутренняя, образованная из новой крепостной стены, возведенной вдоль разрушенного античного укрепления, защищала внутренний город или так называемую цитадель.
О жизни в Калиакре мы узнаем из останков гражданских построек и церквей, сохранившихся уличных покрытий, глубоких колодцев и различных мелких находок — сосудов, режущих орудий, одежды, украшений и других предметов бытового и культового предназначения.
В 1393—1394 гг. Калиакра была захвачена турками-османами. О мужественной борьбе защитников мыса напоминает дошедшая до наших дней легенда о 40 местных девушках, которые предпочли смерть перед насилию и гарему. По преданию, они, взявшись за руки, бросились с высоких скал в морскую бездну. Волны отнесли их в открытое море, но любовь к своему народу каждый вечер возвращала их к родным берегам. По неведомым тропинкам они поднимались на вершину мыса и в крепости мстили поработителям. И сегодня можно увидеть большое скальное отверствие на краю мыса у самого моря — "Ворота 40-а девушек”.
Суровый климат, отсутствие условий для пропитания и притеснения османских властей сделали свое дело — с течением времени болгарское население покинуло Калиакру. Там был расквартирован турецкий гарнизон. Медленно и незаметно крепость разрушалась и в XVIII веке превратилась в руины.
31 марта 1791 года у мыса Калиакра разразилось крупнейшее морское сражение. У его западных берегов русская эскадра под командованием
68
контрадмирала ф. ф. Ушакова разгромила в несколько раз ее превосходившую турецкую армаду капудана-паши Хюсеина и командующего авангардом Саида Али-паша. Этой победой завершилась русско-турецкая война 1787—1791 гг. Вместе с ней как населенный пункт затухал Тиризис— Акре—Калиакра.
ИЛЛЮСТРАЦИИ
1.	Карта западного побережья Черного моря.
2.	Мыс Калиакра (вид с северо-запада).
3.	Мыс Калиакра (вид с северо-востока).
4	Мыс Калиакра (вид с юга).
5.	Мыс Калиакра. Восточный берег.
6.	Мыс Калиакра. Залив.
7.	Укрепительная система Тиризис—Акре—-Калиакра.
8.	Укрепсооружения Тиризиса (реконструкция — Г. Джингов, арх. Ю. фырков).
9	Керамический лакримарий и лампа.
10	Золотая монета Лизимаха (лицевая и обратная сторона)
11	Керамический поднос.
12	Керамические сосуды.
13.	Крепостная стена римского кастела. Средняя укрепительная линия (реконструкция — Г. Джингов, арх. Ю. фырков)
14.	Крепостные ворота наружной укреплинии — раскопки.
15	Башня наружной укреплинии после консервации.
16.	Раскопки позднеантичного водопровода.
17	Раннехристиянская гробница.
18.	Крепостная стена Акре. Наружная укрепительная линия (реконструкция — Г. Джингов, арх. Ю. фырков).
19.	Останки внешнего города Акре.
20.	Керамический сосуд
21.	Керамические сосуды.
22	Керамические лампы.
23.	Бронзовая пряжка с изображением маски человека.
24	Останки полуземлянок, облицованных камнем — раскопки
25.	Крепостная стена Калиакры. Средняя ускрепительная линия (реконструкция — Г. Джигов, арх. Ю. фырков).
26.	Рельеф ворот Калиакры. Средняя укрепительная линия.
27.	Рельеф ворот Калиакры. Средняя укрепительная линия.
28.	Внутреннее укрепление Калиакры (репродукция рисунка
Ж. Лорена, 1848 г.).
29.	Каменные боевые ядра.
30.	Останки улиц и зданий внешнего города.
31.	Останки улиц и зданий цитадели.
32.	Останки церкви № 1 после консервации.
33.	Элементы корниза церкви № 1.
34.	Останки церкви № 3—раскопки.
35.	Исследование скальной ниши в верхней части западного берега.
69
36.	Среднеболгарская надпись — графит.
37.	Колодец внутреннего города — цитадель (вид из дна).
38.	Колодец внешнего города (вид из дна)
39.	Керамические сосуды
40.	Глиняным горшок с куриным яйцом.
41.	Керамический кувшин.
42.	Керамический горшок
43.	Керамическая тарелка. Украшение нанесено методом сграффито.
44.	Керамическая мисочка.
45.	Керамические сосуды.
46.	Керамическая миска.
47.	Керамическая фляга с отломленным горлышком, ручкой и ножками.
48.	Фрагмент изображения человека на дне тарелки
49.	Изображение на дне керамического сосуда.
50.	Золотые перстни.
51.	Серебряный перстень.
52.	Бронзовый крест — энкольпион
53.	Бронзовая икона.
54.	Золотые серьги.
55.	Позолоченные бронзовые серьги.
56.	Золотые серьги.
57.	Бронзовые удочки.
58.	Бронзовые наперстники.
59.	Часть бронзового замка в виде лошадки.
60.	Серебряная монета болгарского царя Тодора Светослава (1300—1321) — лицевая и обратная сторона.
61.	Серебряная монета болгарского царя Ивана Александра (1331—1371) — лицевая и обратная сторона.
62.	Медная монета владетеля Добруджанской деспотии Добротица (60-е годы XIV в.).
63.	Ворота “Сорок девушек” (вид на море).
70
SUMMARY
TIRISIS* ACRE* KALIAKRA
Situated on the western Black Sea coast Cape Kaliakra is the natural end of the 2 km long rocky peninsula on the Dobroudja Plateau which juts in the sea in the south. The wild nature and strategic advantages had a variable effect on the settlement of the place. Depending on the socio-economic conditions, the conflict between them reflected on the type, size and image of the settlement which together with the cape changed toponymy several times- Tirisis—Acre—Kaliakra noted in many and most diverse forms.
Tirisis. The earliest settlers of the Thracian tribe Tirisians in the 4th-3th century B.C. built a fortress wall on the southern part of the cape and fortified the settlement which became the military, administrative, political and religious centre of the tribal community. Hence the tribal name Tirisis to denote the cape and the settlement in historical sources of that time. According to the ancient Greek geographer and historian Strabo, Lysimachus, one of the successors of Alexander the Great who came to rule Thrace in 323 B.C. was hiding there his treasures.
After the frequent barbaric invasions and devastations around mid-3rd century the settlement grew; to the north of the old Thracian caste a second and after two or three decades a third fortress wall was built between the eastern and western coast
Acre. In the 5th-6th centuries the population of the castle grew so much that on Hierocles’ Guidebook it was recorded as Acre and was the third of the towns in the province of Scythia Minor.
When in 513-515 Vitalian, the count of the barbarian paramilitary troops stationed there as foederati organized a rebellion against emperor Anastasius the big and well fortified town was one of the rebels’ main fortresses. The 80,000 men strong army sent by the emperor and led by his nephew Hypatius made a bivouac there. The Greeks were defeated in the battle. About 60,000 soldiers died and Hypatius who tried to escape by sea was caught and imprisoned in the fortress.
Kaliakra. In mid-7th century the castle fell into decline; it was deserted and ruined. The unfavourable climate on the cape was not good for agriculture and for a long time sent the newscasters of the Lower Danubian lands, the Slavs and Proto-Bulgarians, to the good regions of Dobroudja with conditions for agriculture and stock-breeding.
The cape came back to life when people of the Bulgarian nationality which was formec in late 9th-1 Oth century settled there. Their number was not big and the settlement which they built and about the name of which nothing is known resembled a big bivouac naturally protected by the high shores and the ruins sticking up here and there.
In the Middle Ages the name of the cape changed. From the 13th century on the name Kaliakra which still exists today appeared on sea charts and atlases and in documents, tn this new form recorded in different and often wrong variants, the word “akra" was reinterpreted by the adjective “kalos" meaning the beautiful, good, suitable or happy cape. Afterwards it was transferred on the settle
71
ment when it made a good progress and prospered during the Second Bulgarian Kingdom.
Kaliakra grew as a big, well fortified town and port on the Dobroudja shore and owing to its military and strategic advantages became one of the political centres of the Bulgarian state which was disunited in mid-14th century. Kaliakra became the capital of the Dobroudja despotate in the northeastern Bulgarian territories, between the lower reaches of the river Danube and the Black Sea. The Byzantine chronicler Chalcc_ondyles called it the fortress of Dobrotitsa and Johann Schiltberger, a knight of Munich - the royal city of the Third Bulgaria. In his travel notes Schiltberger wrote thus: “I was in three countries and the three of them are called Bulgaria. The First Bulgaria lies where you leave Hungary at the Iron Gate and its capital is Vidin. The other Bulgaria lies opposite Wallachia and its capital is Turnovo. The Third Bulgaria lies where the Danube flows into the sea; its capital is Kalatserka (Kaliakra).”
In those days the town spread on about 15 ha defended from the mainland by three successive defence lines: outer, middle and inner. The outer line comprised a rampart, a moat and a stone turret which guarded the suburb directly. The middle line which comprised the rebuilt late Roman wall with the moat in front of it took the defence of the outer town. The inner line was formed by a newly built fortress wall straight in front of the destroyed ancient fortification and parried off the attacks on the inner town or the so-called citadel.
The remains of public buildings and churches, the survivals of street pavement, the deep wells and various minor finds - vessels, tools, pieces of garments, jewels and other objects with domestic and religious function give an idea of the daily life in Kaliakra.
The Ottoman conquest of Kaliakra is dated c. 1393-1394. The legend of the forty girls of Kaliakra who chose death in the face of violence and harem describes a ruthless struggle. Hand in hand, the girls threw themselves from the high cliff into the sea. The waves took them far from the shore but every night their love for their country brought them back to the cliffs on the shore. Treading unknown paths they reached the peak and entered thefortress to take vengeance on the enslavers A big crevice in the cliffs rising over the sea in the end of the cape has come down to us as the Gate of the Forty Girls.
The harsh climate, the insecure living and the oppression of Ottoman authorities drove the Bulgarian population away from Kaliakra with the passage of time. The garrison stationed there likewise thinned away. Slowly and imperceptibly the fortress fell into decline to become a small ruinous fort in the 18th century.
The heaviest sea battle in the Black Sea was fought around the western shores of Kaliakra, on July 31, 1791. A Russian squadron commanded by rear admiral F. F. Ushakov defeated the severalfold numerically superior Turkish armada of Husein Pasha and Said Ali Pasha, the commander of the advanced guard. That victory was the end of the Russo-Turkish War of 1787-1791. But from then on Tirisis—Acre—Kaliakra ceased to exist as a settlement.
72
ILLUSTRATIONS
1.	Map of the western Black Sea
2.	Cape Kaliakra (viewed from northwest)
3.	Cape Kaliakra (viewed from northeast)
4.	Cape Kaliakra (viewed from south)
5.	Cape Kaliakra, the eastern shore
6.	Cape Kaliakra, the bay
7.	The fortification systems of Tirisis—Acre—Kaliakra
8.	The fortification of Tirisis (reconstruction G. Djingov and architect Y. Furkov)
9.	A ceramic lachrymatory and lamp
10.	A gold coin of Lysimachus — obverse and reverse
11.	A ceramic tray
12.	Ceramic vessels
13.	The fortress wall of the Rome castle. Middle fortification line (reconstruction G. Djingov and architect Y. Furkov)
14.	The fortress gate of the outer defence line during excavations
15.	A tower of the outer defence line after conservation
16.	Excavation of a water conduit of Late Antiquity
17.	An Early Christian tomb
18.	A fortress wall of Acre. Outer defence line (reconstruction G. Djingov and architect Y. Furkov)
19.	Remains of buildings in the outer town of Acre
20.	A ceramic vessel
21.	Ceramic vessels
22.	Ceramic lamps
23.	A bronze buckle featuring a human mask
24.	Remains of half dugouts faced with stone during excavations
25.	A fortress wall Kaliakra. The middle defence line (reconstruction G. Djingov and architect Y. Furkov)
26.	A relief of the Kaliakra gate. The middle defence line
27	A relief of the Kaliakra gate. The middle defence line
28.	The inner fortification of Kaliakra (reproduction of a drawing of J. Laurin, 1848)
29.	Sling stopes
30.	Remains of streets and buildings in the outer town
31.	Remains of streets and buildings in the citadel
32.	Remains of church 1 after conservation
33.	Parts of the cornice below the roof church 1
34.	Remains of church 3 during excavations
35.	Studying a cliff niche in the height of the western shore
36.	A Middle Bulgarian inscription — graphite
37.	A well in the inner town — the citadel (viewed from the bottom)
38.	A well in the outer town (viewed from the bottom)
39.	Ceramic vessels
40.	A clay pot with a hen egg
41.	A clay jug
42.	A pot
43.	A ceramic plate with a sgrafiito decoration
44.	A ceramic bowl
73
45.	Ceramic vessels
46	A ceramic bowl
47.	A ceramic wine vessel with broken mouth handles and legs
48.	A fragment of a human image on a plate
49.	An image on the bottom of a ceramic vessel
50	Gold rings
51	A silver ring
52.	A bronze cross — encolpion
53.	A bronze icon
54.	Gold earrings
55	Gilted bronze earrings
56.	Gold earings
57.	Bronze fishing rods
58.	Bronze thimbles
59.	A fragment of a bronze locker shaped as a ponny
60.	A silver coin of the Bulgarian tsar Todor Svetoslav (1300-1321) Obverse and reverse
61.	A silver coin of the Bulgarian tsar Ivan Alexander (1331-1371). Obverse and reverse
62.	A copper coin of Dobrotitsa, the ruler of the Dobroudja despotate (1360s)
63.	The Gate of the Forty Girls (viewed from the sea)
74
RESUME
TIRISIS •AKRE» KALIAKRA
Le cap de Kaliakra sur le littoral pontique occidental construe I’extremite dune presqueile rocheuse de plus de 2 kilometres s’avancant cans la mer en direction sud et appartenant au plateau de la Dobroudja. La nature sauvage et la position strategique qu'il occupe ant joue un certain role lors des etablissement humains qui s'y sont succede. En fonction des conditions sociales el economiques le conflit entre ces deux elements s’est reflete differemment sur le type, la grandeur et la physionomie de (’agglomeration qui a change de nom en meme temps que changeait le toponyme du cap: Tirisis, Akre, Kaliakra que I on rencontre sous differentes graphies.
Tirisis — La peuplade thrace des Tirisis s etablit la premieie en cet endroit aux IVе — IIIе siecies av.notre ere et fonda un bourg fortifie defendu au S. par une enceinte et devenu le centre administratif, politique et religieux de cette region peuplee par les Tirisis, qui donnent leur nom a (’agglomeration et au cap Selon le geographe et historien grec Stabon, Lysimaque, un des heritiers d’Alexandre le Grand, у cachait ses tresors apres s’etre proclame roi de Thrace en 323 av.notre ere.
A la suite des invasions barbares qui deviennent plus fiequentes vers le milieu du IIIе siecle, le bourg s aggrandit et une seconde enceinte fur dressee au N. de (’agglomeration thrace. Une trentaine d annees plus tard on construit une troisieme enceinte, les deux ouvrages defensifs se developpant successivement entre le rivage oriental et le rivage occidental.
Akre — Aux Vе et VIе siecles, la population du castel est si nombreuse que le geographe grec Hierocles range Akre a la troisidme place des villes de la province de Petite-Scythia Minor.
Lorsque le general byzantin Vitalien, commes des troupes auxiliaires barbares, installees dans la region en leur qualite de “federes”, se souleva contre I’empereur Anastase, en 513-515, la grande ville solidement fortifiee devient un point d’appui des rebelles, qui furent assieges par une armee forte de 80 000 hommes, sous le commandement d'Hypate, neveu de I’empereur Les Romes (Byzantins) fureht ccrases et une soixantaine de milliers de combattants perirent. Hypate tenta de fuir par mer, mais fut prisonnier et enferme dans la place forte.
Kaliakra — Vers le milieu du VIIе siecle, le castel est abandonee et tombe en ruines. Les mauvaises conditions agro-climatiques dissuadent les nouveaux maitres du Bas-Danube — Slaves et Protobulgares — qui preferent s’etablir dans des regions plus fertiles de la Dobroudja offrant de meilleures conditions a I'agriculture et a I elevage.
Cependant, le cap renalt a la vie, lorsqu’un petit nombre de personnes s’y installe vers la fin du IXе siecle et au debut du Xе siecle, periode qui coincide avec la formation de I’ethnie bulgare. On ignore la nom que portait cet etablissement humain, qui ressemblait a un camp retranche, protege par les defenses naturelies formees par les parois rocheuses surplombant la mer et par quelques vestiges de ruines isolees
Au Moyen Age, le cap changea de nom et a partir du XIIIе siecle, les cartes marines et autres documents parlentde Kaliakra, nom qui s est conserve jusqu'a nos jours. Sous cette forme, rencontree scus differentes variantes et graphies
75
souvent erronees, le mot “akra” (akros/eleve, extreme/extremite) acquiert un sens neuf, accouple a “kali” (kallos/beaute) et evoque un cap/nez beau, bon, commode ou bienveillant= le Beau-Cap. Par la suite, la toponyme tut abopte par I'agglomeration qui connait une certaine prosperite a I’epoque du Deuxieme Royaume bulgare.
Devenue une grande ville fortifiee et cite portuaire du littoral de la Dobroudja, occupant une position strategique incomparable, Kaliakra est un des centres politiques de la Bulgarie, profondement divisee vers le milieu du XIVе siecle. et sera la capitale du despotat de Dobroudja, qui se forma au N.-E. de Гespace bulgare entre le cours inferieur du Danube et la mer Noire. Le chroniqueur byzantin Chalcocondylas en parle comme d’une place forte du despote Dobrotitsa, et le chevalier munichois, Johan Schiltberger, ecrit qu’elle est la capitale de la Troisieme Bulgarie: “J'ai visite trois pays qui se nomment tous les trois Bulgarie. La premiere Bulgarie se trouve la ou Гоп quitte la Hongrie par les Portes-de-Fer, et sa capitale est Vidin. L'autre Bulgarie est en face de la Valachie et sa capitale est Tarnovo. La Troisieme Bulgarie est a I'endroit ou le Danube se verse dans la mer; sa capitale est Kalatserka (Kaliakra)”.
A cette epoque, la ville a une superficie d’une quinzaine d'hectares et elle est defendue vers la terre ferme par trois enceintes successives — enceinte exterieure, enceinte mediane et enceinte mterieure. L’enceinte exteneure etait formee par un fosse, un remblai et une tour de garde en pierre taillee qui defendait les approches de la ville exterieure. L’enceinte mediane prenait appui essentiellement sur les remparts romains sureleves, precedes par un fosse, et assurait la defense de la ville exterieur proprement dite. L’enceinte interieure avait ete mise en place en avant des remparts anciens et defendait I’acces de la citadefle ou ville interieure.
Le quotidien de Kaliakra a bte reconstitue a partir des vestiges d’edifices publics et d’eglises. On sait que les rues etaient dallies et on a decouvert des puits profonds, ainsi que des trouvailles peu importantes: vases et recipients, instrument, accessoires vestimentaires, parures et autres objets d’usage ou ayant une fonction culturelle.
Les Tures s’emparent de Kaliakra vers 1393-1394 et la prise de la ville est evoquee par la legende de quarante jeunes filles qui prefbrerent se precipiter du haut de la falaise plutot que de subir les outrages des conquerants. Selon cette legende, les corps des jeunes filles ont ete emportees par les vagues, mais leur attachement au pays natal les faisait revenir chaque nuit A Kaliakra ou elles entraient dans la forteresse par des voies mysterieuses et semaient la terreur parmi les asservisseurs. Aujourd'hui encore, une faille dans la paroi rocheuse tombant a pic a I'extremite du cap porte le nom de la Porte-des -Quarante-Jeunes-Filles.
Le climat rude, I’absence de moyens de subsistance et les exactions dont la population bulgare eut a souffrir de la part des conquerants obligerent celle-ci a abandonner Kaliakra ou seule une petite garnison fut installee. Finalement, au XVIIIе siecle, Kaliakra n’est plus qu’un site en ruines.
Le 31 juillet 1791, la plus grande bataille navale en mer Noire se deroula a Kaliakra ou I'escadre russe, placee sous le commandement du contre-amiral F.F Ouchakov, mit en deroute la flotte turque qui lui etait infiniment superieure en nombre, sous le commandement du kapudan Hussein pacha et du commandant de I’avant-garde turque, Said Ali pacha. Cette victoire marqua la fin de la querre russo-turque de 1787-1791, et depuis Tirisis-Akre-Kaliakra sombra dans I’oubli.
76
ILLUSTRATIONS
1.	Carte du littoral pontique occidental
2.	Cap Kaliakra (vue du N.-O.)
3.	Cap Kaliakra (vue du N.-E.)
4.	Cap Kaliakra (vue du S.)
5.	Cap Kaliakra. Le rivage oriental
6.	Cap Kaliakra. La crique
7.	Les ouvrages defensifs de Tirisis-Akre-Kaliakra
8.	Les remparts de Tirisis (reconstitution: G. Djingov et architecte U. Farkov)
9.	Lampe a huile et lacrymarium de terre cuite
10	Mannaie en or de Lysimaque (avers et revers)
11.	Plateau de ceramique
12.	Recipients en ceramique
13.	L’enceinte du castel remain. L enceinte mediane (reconstitution: G. Djingov et U. Farkov)
14.	La porte de l’enceinte exterieure pendant les fouilles
15.	La tour de l’enceinte exterieure apres certains travaux de conservation
16.	Mise au jour d’une adduction d’eau de la basse Antiquite
17	Sepulture paleochretlenne
18.	L’enceinte d’Akre. L’enceinteexterieure (reconstitution: G. Djingov et U. Farkov)
19.	Vestiges de constructions dans la ville exterieure d’Akre
20	Poterie
21.	Poteries
22.	Lampes en terre cuite
23.	Boucle de ceinture de bronze avec un masque anthropomorphe
24.	Vestiges d’habitations semi-souterraines avec revetements de pierres au cours des fouilles
25.	L’enceinte de Kaliakra. L’enceinte mediane (reconstitution de G. Djingov et U. Farkov)
26.	Relief de la porte de Kaliakra Enceinte mediane
27.	Relief de la porte de Kaliakra. Enceinte mediane
28.	L'Enceinte interieure de Kaliakra (reproduction d’un dessin de J. Lorrain — 1848)
29.	Boulets de pierre
ЗО.	Ц/estiges de rues et d'edifices de la ville exterieure
31.	Vestiges de rues et d’edifices de la citadelle
32.	Vestiges de I’eglise № 1 apres conservation
33.	Fragments de la corniche de I’eglise № 1
34.	Vestiges de I’eglise № 3 pendant les fouilles
35.	Sondage d’une enfractuosite rocheuse dans la partie elevee du rivage occidental
36.	Inscription bulgare moyenne — graffiti
37.	Puits dans la ville interieure/citadelle (vue d'en bas)
38.	Puits dans la ville exterieure (vue d’en bas)
39.	Poteries
40.	Pot de terre cuite avec oeuf
41.	Broc
42.	Pot
43.	Assiette decoree de peinture sgraffite
77
44.	Petite coupe de сел at i lique
45.	Poteries
46.	Coupe de ceramique
47.	Gourde/tonnelet avec bee casse, arises et pieds
48.	Fragment d'image humaine au fond d une assiette
49.	Image au fond d un recioient
50.	Bagues en or
51.	Baque en argent
52.	Crucifix en bronze — encoplion
53.	Image sainte (icone) en bronze
54	Boucles d’oreille en or
55	Boucles d’oreille en bronze dore
56.	Boucles d’oreille en or
57.	Hamegons en bronze
58.	Des en bronze
59	Partie de cadenas en bronze ayant la forme d’un cheval
60.	Monnaie en argent du tsar Todor Svetoslav (1300-1321) — avers et revers
61.	Monnaies en argent du tsar Ivan Alexandre (1331 -1371) — avers et revers
62.	Monnaie de cuivre du despote Dobrotitsa (annees 60 du XIVе s.)
63.	La Porte-de- Quarante-Jeunes-Filles (vue de la mer)
78
RESUMEE
TIRISIS • AKRE* KALIAKRA
Кар Kaliakra, an der westlichen Schwarzenmeerkiiste gelegen, bildet den natijrlichen AbschluB der mehr als zwei Kilometer langen Halbinsel, die ein Auslaufer des im Siiden ins Meer ragenden Dobrudshaplateaus ist. Die rauhen Naturgegebenheiten und sirateg.schen Vorteile haben eine wechselhafte Wirkung auf die Realisation der ansassigen Bevolkerung ausg°ubt. In Abhangigkeit von den gesellschaftlich-okonomischen Bedingungen wirkte der sich daraus ergebende Konflikt unterschiedlich auf den Bevolkerungstyp, dessen GroBe und Geprage. Das Кар wechselte gemeinsam mit der Bevolkerung mehrmals seinen Namen: Tirisis-Akre-Kaliakra; Namen, die in vielen und verschiedensten Formen zu finden sind.
TIRISIS. Bereits die ersten Ansiedler des thrakischen Stammes Terisen versperrten im IV. - III. Jh. v.u Z mittelsemer Verteidigungsanlage den sudlichen Teil des Kaps und schufen eine befestigte Siedlung, die zum militarisch-administrativen Zentrum des Stammesgebietes heranwuchs. Infolgedessen sind in vielen historischen Quellen aus jener Zeit sowohl das Кар, als auch die Siedlung unter dem Namen Tirisis aufgezeichnet. Laut dem altgriechischen Erdkundler und Historiker Strabo, barg hier Lysimach, Herrscher uber Thrakien ab 323 Jh. v.u.Z. und einer der Nachfolger Alexander von Mazedoniens, seine Shatze.
Nach den immer haufigeren Einfallen und Verwustungen der Barbaren um die Mitte des III.Jh. wurde die Siedlung ausgebaut und no'dlich der alten thrakischen Festung enstand eine zweite, zwei-drei Jahrzehnte spater eine dritte Verteidigungsmauer, die jeweils zwischen der ostlichen und westlichen Kuste lagen.
AKRE. Im V-VI Jh. verzeichnete die Bevolkerung des Kastells solch einen Zuwachs, daB im Reisebericht des Hyerokles die Siedlung, hier bereits Akre genannt, als cnttgrosste Stadt der Provinz “Kleineren Skythien" angefuhrt wird.
Als 513-515 Vitalianus, Kommes der barbarischen Hilfsmilitartruppen, die als Foderierte hier einquartiert waren, einen Aufstand gegen den Imperator Anastasius organisierte, wurde die groBe, gut befestigte Stadt zu einem der Hauptstutzpunkte der Rebellen. Das vom Imperator, unter der Fuhrung seines NeffSn Hypatius, ausgeschickte achtzigtausend Mann starke Heer schlug vor den Stadtmauern sein Lager auf. In der darauffolgenden Schlacht wurden die Byzantiner besiegt und grausam zerschlagen. Mehr als sechzigtausend Mann fieien und Hypatius selbst wurde bei seinem Fluchtversuch auf dem Meerweg gestellt und in der Festung gefangengehalten.
KALIAKRA. Um die Mitte des VII. Jh. verwahrloste das Kastell und wurde dem Verfall preisgegeben. Die ungunstigen agrar-okonomischen Bedingungen, die das Кар bot, hielten die neuen Herren dei Halbinsel ab, da sie sich ersprieBlicheren Teilen der Dobrudshaebene zuwandten, wo gijnstigere Bedingungen fur Lanowirtschaft und Viehzucht vorlagen.
Zu neuem Leben erwachte das Кар, als sich hier eine kleine Gruppe ansiedelte, die der Enoe des IX.-X. Jh. neu formierten bulgarischen Nation zugehorig war. Ihrem Charakter nach stellte die Ortschaft, uber deren Namen nichts bekannt ist, ein breit ausgedehntes Lager dar, das von den hohen Felskiisten und den da und dort emporragenden Ruinen geschiitzt wurde.
79
Wahrend des Mittelalters anderte sich in den Meereskarten und Atlasen, sowie in einer Reihe von Dokumenten zum ersten Mai der bis heute erhaltene Name Kaliakra. In dieser Form, die in verschiedenen, oftmals falschen Varianten anzutreffen ist. hat das Wort "Akra” durch den Zusatz “kalos” einen neuen Sinn erhalten, was soviel wie das schone, gute, bequeme Oder gluckliche Кар bedeutet, Spater, als die Siedlung erblimte und zur Zeit des Zweiten bulgarischen Reiches einen beachtlichen Aufschwung erlebte, dLertrug man auch auf sie diesen Namen.
Die Stadt entfaltete sich, wurde stark befestigt und zum Hafen der gesamten Dobrudshakijste. Dank der militarischen und strategischen Vorteile, verwandelte sich Kaliakra in eines der politischen Zentren des Mitte des XIV Jh. zerspalteten bulgarischen Staates. Ihre hochste Entwicklungsstufe fand sie als Hauptstadt der nordostlichen, abgesonderten bulgarischen Geoiete der Dobrudshadespotie, die sich von der unteren Stromung der Donau bis zum Schwarzen Meer erstreckte. Der byzantische Chronist Halkokondilas nennt sie die Festung von Dobrotiza und der Ritter Johann Schiltberger seinerseits - Hauptstadt des Dritten bulgarischen Staates. “Ich weilte in drei Landern, die alle drei Bulgarien gehieBen wurden”, schreibt er in seiner Reisebeschreioung. “Das erste Bulgarien liegt dort, wo man aus LIngarn uber die Eiserne Pforte kommt und seine Hauptstadt nennt sich Vidin. Das andere Bulgarien liegt dem Lande der Walachen gegeniiber und hat zur Hauptstadt Veliko Tarnovo. Das dritte Bulgarien liegt dort, wo sich die Donau ins Meer orgieBt; seine Hauptstadt tragt den Namen Kalazerka (Kaliakra)’’.
Die damahge Stadt maB an die 150 Deka und wurde zum Festland hin von drei aufeinanderfolgenden Befestigungslinien abgesichert - einer auBeren, einer Schutzwall, einem Graben und einem selbstandig aufragenden Turm bestand, schirmte unmittelbar die Vororte ab. Die mittlere, die die aufgestockte spatromische Festungsmauer und den davor liegenden Graben einschloB, ubernahm die Verteidigung der auBeren Stadtteile. Die letzte, innere Linie, die neu errichtete Festungsmauer unmittelbar vor der Trasse der zerstorten antiken Festung, sperrte den Zutritt zur Innenstadt Oder zu der sogenannten Zitadelle.
Uber das Alltagsleben in Kaliakra vermitteln die Uberreste ziviler Bauten und Kirchen, die erhaltengebliebenen StraBenbelage, die tiefen Brunnen und verschiedene kleinere Funde, wie GefaBe, Werkzeug und Kleidung Schmuck und andere Gebrauchs - und Kultgegenstande einen bilhaften Eindruck.
Die Eroberung Kaliakras durch die Osmanen f al It in die Jahre 1393-1394. An den unbarmherzitjen Kampf gegen die Unterdrucker erinnert oie Legende von den vierzig Jungfrauen, die in den Freitod gingen um der Gewalt und dem Harem zu entrinnen. Die Uberlieferunq erzahlt, daB sie, sich an den Handen haltend, von den hohen Felsklippen in den dusteren Meeresabgrund sturzten. Die Wellen verschlugen sie weit ins offene Meer, jedoch die Liebe zur Heimat fOhrte sie allnachtlich zurijck zu den felsigen Kiisten Auf unbekannten Wegen gelangten sie zur Spitze und betraten die Festung, um an den Unterdriickern schwere Rache zu nehmen. Bis heute noch tragt ein Felsspalt, am Ende des Kaps uber dem Meer ragend, den Namen “Das Tor der vierzig Jungfrauen”.
Das rauhe Klima, der Mangel eines sicheren Lebensunterhaltes und die Qual des osmanischen Joches zwangen die bulgarische Bevolkerung im Laufe der Jahre Kaliakra zu verlassen Die hier untergebrachte Garnison kam allmahlich auch herunter. Langsam und unerbittlich verfiel die Festung, um
80
sich im XVIII Jh. in eine kleine, unbedeutende und zerruttete Befestigung zu verwandeln.
Am 31. Juli 1791 fand bei Kaliakra die groBte Seeschlacht statt, die das Schwarze Meer je erlebt hatte. An den westlichen Kiisten zerschlug das russische Geschwader unterdem Befehl Kontraadmirals F F Uschakovs, die ihm um vieles uberlegene turkische Armada des Kapudan Pascha Hussein und des Befehlshabenden der Vorhut Said Ali Pascha. Dieser Sieg setzte dem russisch-tiirkischen Krieg, der von 1787 bis 1791 andauerte, ein Ende. Gleichzeitig wurde damit auch der Untergang von Tirisis -Akre - Kaliakra als eine Siedlung besiegelt.
ILLUSTRATIONEN
1	Landkarte des westhchen Schwarzenmeerkuste
2	Кар Kaliakra (BLck von Nordwest)
3.	Кар Kaliakra (Blick von Nordost)
4.	Кар Kaliakra (Blick von Siiden)
5.	Кар Kaliakra. Die ostliche Kijste
6.	Кар Kaliakra. Die Bucht
7.	Die Befestigungssysteme von Tirisis - Akre - Kaliakra.
8.	Die Festung zu Tirisis (Rekonstruktion - G. Dshingov und Arch. J. Farkov)
9	Lakrimarium aus Keramik und Lampe
10	Gloldmunze mit Abbild des Lysimach (Vorder - und Ruckseite)
11.	Keramikuntersatz
12.	KeramikgefaBe
13.	Die Festungsmauer des romischen Kastells. Mittlere Befestigungslinie. (Rekonstruktion - G. Dshingov und Arch. J. Farkov) 14. Festungspforteder auBeren Befestigungslinie zur Zeit der Ausgrabungen
15.	Der Turm der auBeren Befestigungslinie nach der Konservierung
16	Freilegung einer spatantiken Wasserleitung
17	Fruhchristhche Gruft
18	Die Festungsmauer von Akre. AuBere Befestigungslinie. (Rekonstruktion - G. Dshingov und Arch. J. Farkov)
19.	Uberreste eines Getfaudes in der Vorstadt von Akre
20.	KeramikgefaB
21.	KeramikgefaBe
22.	Keramiklampen
23.	Bronzeschnalle mit Abbildung einer menschlichen Maske
24.	Uberreste von halb unter der Erde liegenden Kutten, die bei den Ausgrabungen mit Stein verkleidet wurden
25	Die Festungsmauer von Kaliakra. Mittlere Befestigungslinie (Rekonstruktion - G. Dshingov und Arch. J. Farkov)
26.	Relief der Pforte von Kaliakra. Mittlere Befestigungslinie
27.	Relief der Pforte von Kaliakra. Mittlere Befestigungslinie
28.	Innere Befestigung von Kaliakra. (Rekonstruiert nach einer Zeichnung von J. Loren, 1848)
29.	Kampfkugeln aus Stein
30.	Uberreste von StraBen und Gebauden der Vorstadt
31	Uberreste von StraBen und Gebauden der Innenstadt
32	Uberreste der Kirche № 1 nach ihrer Konservierung
33.	Detaile des Dachsims der Kirche № 1
34.	Uberreste der Kirche № 3 zur Zeit der Ausgrabungen
81
35.	Erforschung der Felsnische im hohen Teil der Westkuste
36.	Bulgansche Inschrift aus dem Mittelalter - Graphit
37.	Brunnen in der Innenstadt der Zitadelle (Bhck von unten)
38.	Brunnen in der Innenstadt (Blick von unten)
39.	Keramikgefafie
40.	Tontopf mit Huhnerei
41.	Keramikkanne
42.	Keramiktopf
43.	Keramikteller mit “Sgraffito" - Verzierung
44.	Kleiner Keramikkelch
45.	Keramikgefafie
46.	Keramikkelch
47	Weingefafi aus Keramik mit abgebrochenem Einlauf, Henkeln und Fiifien
48.	Fragment einer menschlichen Abbildung auf einem Keramikteller-boden
49.	Abbildung auf einem Keramiktellerboden
50.	Goldringe
51.	Silberring
52.	Bronzekreuz - Enkolpion
53.	Bronze-lkone
54.	Goldene Ohrringe
55.	Vergoldete Ohrringe aus Bronze
56.	Goldene Ohrringe
57.	Angelhaken aus Bronze
58.	Fingerhuten aus Bronze
59.	Teil eines Vorhangeschlosses in Form eines kleinen Pferdes
60.	Silbermunze mit dem Abbild des bulgarischen Zaren Theodor Svetoslav (1300 -1321, Vorder - und Ruckseite)
61.	Silbermunze mit dem Abbild des bulgarischen Zaren Ivan Alexander (1331 - 1371 Vorder - und Ruckseite)
62.	Kupfermunze mit dem Abbild des Herrschers uber die
Dobrudshadespotie Dobrotiza (60 er Jahre des XIV. Jh)
63.	“Das Tor der vierzig Jungfrauen” (Blick zum Meer)
82
СЪДЪРЖАНИЕ
ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ ФОН 5
ТИРИЗИС 11
Тракийско племенно средище 11
Римски кастел 14
АКРЕ 23
Ранновизантийски град 23
КАЛИАКРА 29
Старобългарско селище 29
Столнина на Добруджанското деспотство 33
Под османско владичество 59
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ 64
Резюме на руски език 67
Резюме на англииски език 71
Резюме на френски език 75
Резюме на немски език 79
4
83
ТИРИЗИС. АКРЕ. КАЛИАКРА
Автор и съставител Георги Джингов Рецензенти: А. Балканска, М. Иосифова
Центьр за пропаганда, информация и печат при Комитета за култура 1504 София, ул. Марин Дринов 2
Редактор Христина Шакаданова Художник Дянко Дянков Технически редактор Ст'анимира Темелкова Коректор Ксения Бохачек
•
П. к. 5,25. формат 60/90/16
Печатно-размножителен центьр при Народния дворец на културата