"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997, 129-183

КЕРАМИКАТА ОТ СРЕДНОВЕКОВНОТО СЕЛИЩЕ КРАЙ С. ГЛЕДАЧЕВО
Борис Д. Борисов
Изследването на керамиката — най-масо­
вият археологически материал, придобиван от
оазкопките на всяко селище, дава възможност
за изясняването на редица важни въпроси, свър­
зани с произхода, бита и културата на населени­
ето, обитавало нашите земи през Средновековието. През последните години археологическата
литература се обогати с нови изследвания на ке­
рамичния материал от отделни селища, обита­
вани през периода на византийското владичест­
во в българските земи (ХІ-ХІІ в.).които са разположени на територията на днешна Югоизточна
България. Към тази група се отнасят среднове­
ковното селище над т ракийския град Севтополис
(ЧанговаЙ.. 1972:50-75). средновековният Стенимахос (Морева-АрабоваP., 1989:209-229), манас­
тирът в гр. Кърджали (Овчаров Н.,Д. Хаджиева.
1992) и др.
Успоредно с тях се появиха и изследвания
на керамиката от редица средновековни селища,
оазположени на територията на Североизточна
Тракия, т. е. в източната част на Горнотракийската низина, по средното течение на реките Ма­
рица и Тунджа и притоците им. Към тази група се
отнасят изследванията на керамичния материал
от неукрепените селища до селата Дядово
(Borisov В.. 1989:135-260), Караново (Борисов В..
1995:101-108), Знаменосец (Борисов Б.. 1991:219241), Гипсово (Борисов Б, 1995:228-230), Асеновец. Любимец, а също така и крепостта край с.
Искрица (БорисовБ., 1993:130-143.; Шейлева Г..
1995:245-247).
Керамиката от втората група селища е об­
работена със специално създадена зарайона на
СевероизточнаТракия типология. В една част от
тези селища (Дядово, Караново, Знаменосец и
Искрица) са установени строителни хоризонти,
точно датирани с монети. Създаването на единна
типологическа система с прецизно датирани типологически редове и прилагането й при обработ­
ката на най-масовия материал дава прекрасна
картина за развитието на керамиката, както в
пространството (в други селища от района или из­
вън него), така и във времето. Обработването на
масовия керамичен материал с тази типология
спомага от една страна за проследяване на ло­
калните особености в керамичното производст­
во, а от друга - за прецизирането на датировката,
както на отделните селища, така и на различни-

129

те типове, подтипове и варианти в една и съща
категория съдове. Това даде възможност за син­
хронизиране не само на средновековните сели­
ща, но и на отделните хоризонти & тях. Нещо по­
вече, въз основа на данните, получени от обра­
ботката на масовия керамичен материал бяха
направени обобщителни изследвания, посвете­
ни на керамиката и ке раммчното производство в
Североизточна Тракия през ХІ-ХІІ в. (Borisov. В.,
in print), на производството на керамиката със зла­
тиста ангоба в Югоизточна България {Борисов
Б.. 1992:188-193) и на сграфито керамиката (Бо­
рисов В.. 1995 а: 101-109).
Изхождайки от всичко това ще разгледаме
керамиката от средновековното селище край с.
Гледачево в контекста на тази от Североизточна
Тракия. Това ще спомогне запрецизиране на да­
тировката на самото селище от една страна, как­
то Й за усъвършенствуване на типологическата
система, от друга
В този смисъл преди да пристъпим кьм раз­
глеждане на конкретния керамичен материал се
налага да изложим, макар и накратко, основните
принципи на класификация и типология на кера­
миката от Североизточна Тракия, в чиято тери­
тория попада исредновековното селище край с.
Гледачево.
Класификация
Според предназначениетосикерамичният
комплекс на Североизточна Тракия се дели на
два основни дяла битова и строителна керами­
ка Въз основа наутилитарното си предназначе­
ние битовата керамика се разделя на следните
големи групи: керамика за пренасяне и съхраня­
ване на продукти (тара), керамика за приготвяне
на храната (кухненска), керамика за хранене и
пиене (трапезна) икерамикасъсспециалнопред­
назначение.
На следващо ниво — функционалност, пър­
вата група е представена от категориите амфори
и дебелостенни съдове за съхраняване на храни
и течности (делви). Втората група - кухненската
керамика е представенаот категориите гърнета,
котли с вътрешни уши, тенджери и гювечи. Тре­
тата група- трапезната керамика е представена
с най-много категории. Тук се отнасят съдовете
за хранене - паници, чинии, купи и за пиене - кa-

БОРИС Д.БОРИСОВ
ни, стомни, амфоровидни съдове, чаши и бъкли­
ци. Последната група включва съдове със специ­
ално предназначение- осветителни тела, съдове
за филтриране, култова керамика и други особе­
ни форми (обр.1).
Трябва да се отбележи, че свързването на
отделните категории съдове със строго определе­
на функция е до голяма степен относително, тъй
като по всяка вероятност една категория съдове
са изпълнявали повече от една функция. Напри­
мер амфоровидните съдове, които се използват
за разливане на течности по време на хранене ве­
роятно са били използвани и за пренасяне, т. е.
са имали и функция на тара. Същото може да се
каже и за категориите стомни, кани и т. н.
Според вида и технологията на нанасянето
на покритие върху керамиката се различават след­
ните групи: обикновена керамика (без покритие),
керамика със златиста ангоба, керамика с чер­
вена ангоба и глазирана керамика. В зависимост
от украсата, последната е обикновена глазира­
на, рисувана и сграфито керамика.
Според цвета на глината след изпичането
глазираната керамика се дели на две подгрупи:
белоглинена и червеноглинена керамика.
Типология
Цялостната типологическа система на кера­
миката от Североизточна Тракия се състои от Ти­
пология на целите съдове (ТЦС) и Типология на
фрагментарания материал (ТфМ).
Един от основните принципи, върху който са
изградениТЦС иТфМ, е установяването на един­
ство в терминологията на съставните части на съ­
довете. Основните детайли, от които се състоят
глинените съдове са гърло, тяло и дъно. От своя
страна гърлото се състои от шийка и ръб на усти­
ето, а тялото - от рамене и придънна част.
ТЦС се основава на съотношенията на абсо­
лютните стойности на отделните детайли в съдо­
вете. Наличието на едни или други детайли в кон­
струкцията на съда определят неговата катего­
рия - гърне, паница, кана, чаша и т. н.
За определяне на типологическата принад­
лежност на отделните съдове са използвани 9 съ­
отношения на различните параметри в конструк­
цията им, които дават пълна характеристика на
всички детайли в съдовете. Стойностите на отдел­
ните съотношения се отчитат по петстепенна ска­
ла, която според конкретните показатели озна­
чаваме с количествени определения:
1. много слабо (съвсем слабо)
2. малко (слабо)
3. средно

4. голямо (силно) и
5. много голямо (много силно)
За отделните степени има строго фиксирани
цифрови граници, които имат различни стойнос­
ти, съобразени с конкретните особености на ке­
рамиката от района. Всеки от 9 те показателя ха­
рактеризира определен детайл от формата на съ­
довете, според което се определя и наименовани­
ето му:
1. височинен показател на съда -ВПС
2. височинен показател за гърло - ВПГ
3. широчинен показател за гърло - ШПГ
4. показател за профила на шийката- ППШ
5. височинен показател за тялото - ВПТ
6. височинен показател за раменене - ВПР
7. показател за изпъкналост на раменете ПИР
8. широчинен показател за дъното - ШПД
9. височинен показател за столчето - ВПСт.
За определя не на типологическата характе­
ристика е изключително важно, правилното изби­
ране на устойчивите белези, характеризиращи
съответните категории съдове. Така например при
определяне на типологическата принадлежност
на т. н. „затворени" категории съдове - гърнета,
кани, стомни, амфоровидни съдове и други подоб­
ни, избираме като устойчиви (типоопределящи)
следните показатели: височинен показател нa cъда - ВПС, широчинен показател за гърло - ШПГ,
показателя за профила на шийката - ППШ, висо­
чинния показател за тялото- ВПТ, височинния по­
казател за раменене - ВПР и показателя за из­
пъкналост на раменете - ПИР. Тези показатели
дават пълна представа за общата конфигурация
на силуета на съответната категория.
Важно място в типоопределящите белези за
емат и допълнителните детайли-дръжки, столче­
та под дъната, чучури и други.
Подтипът се определя от височинния пока­
зател за гърлото - ВПГ и се означава, с букви от А
до Д, които съответстват на петте степени, опре­
делящи височината на шийката.
Вариантът се определя от петте степени на
широчинния показател за дъното- ШПД и се оз­
начава с цифри от 1 до 5 в индекс.
За разлика от „затворените" съдове, при „от­
ворените" - паници, някои типове чаши и други,
типоопределящи понякога са едва два или три
показателя, в зависимост от конструкцията на от­
делните типове. Например при паниците, състоя­
щи се само от придънни части, типоопределящи
са само два показателя-дълбочинен и широчи­
нен за дъното, докато при по-завършените форми
- със среден ръб, показателите се увеличават до
пет.

130

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Типологията на фрагментарния материал
(ТфМ) е създадена на базата на фрагментите от
устия, определящи отделните категории съдове.
В нея са включени още фрагментите от стени с
украса, представляващи завършена композиция,
а също дръжките и дъната на съдовете.
При гърнетата- най-масово застъпената ка­
тегория във всички селища на Североизточна Тра­
кия са обособени три основни типа, в зависимост
от вида на грънчарския кръг, с който са произве­
дени:
Първият тип (Г-1) е представен от гърнета, ра­
ботени на ръчно колело. Според профила се раз­
личават пет подтипа, които означаваме с букви Г-1 А-Д. Степента на профилиране пък определя
отделните варианти. При съдовете Г-1 А се разли­
чават пет варианта, които се означават с цифрови
индекси — Г-1 А, 5, при Г-1 Б—четири варианта Г1 Б1-4, при Г-1 В —три варианта- Г-1 В1- 3, при Г-1 Г—
също три варианта Г-1 Г1-3 и при Г-1 Д —два вари­
анта -Г-1 Д 1 - 2 (обр, 2).
Вторият тип (Г-2) е представен от гърнета,
работени на крачно колело. Тук също се разли­
чават пет подтипа — Г-2 А-Д. Всеки от тях има
различен брой варианти: Г-2 А —четири, които
означаваме с цифрови индекси — Г-2 А м , Г-2 Б —
пет варианта Г-2 Б1- 5, Г-2 В —също пет вариантаГ-2 В, 5, Г-2 Г— седем — Г-2 Г1- 7 и последният Г -2
Д — три варианта — Г-2 Д 1 - 3 (обр. 3).
Третият тип (Г-3) представя съдове, които
съчетават в конструкцията си елементи от първи­
те два, поради което го считаме за преходен.
При втората категория от групата на кухнен­
ската керамика- гювечите, се различават четири
типа — Гю-1-4 (обр. 4 а).
От групата на трапезната керамика най-ши­
роко разпространени са паниците. Според фор­
мата на тялото те се делят на четири типа - П-1-4.
В първия тип (П-1) се различават седем под­
типа, които означаваме с букви - П-1 А-Ж (обр. 4
б).
Вторият тип (П-2) е представен от плитки полусферични паници (обр. 4 в).
В третия тип (П-3) според профила се разли­
чават четири подтипа- П-3 А-Г (обр. 4 г).
В последния, четвърти тип (ГТ4) се различа­
ват три подтипа- П-4А-В (обр. 4 д).
Следващата категория от групата на трапезI ната керамика е представена от стомни. При тях
се различават четири типа, в зависимост от про­
фила на шийката и ръба наустието, които означаваме със С-1-4 (обр. 5 а).
Каните са третата категория от трапезната
керамика При тях се наблюдават три основни ти­
па -К-1-3.

В първия тип (К-1) според профила на шийка­
та и ръба на устието се различават два подтипа,
които означаваме с букви — К-1 А-Б (обр. 5 б).
Във втория тип (К-2) според профила на ший­
ката се различават осем подтипа, които означа­
ваме с букви— К-2А-3(обр. 5 в).
Третият тип е представен от кани с трилистни устия (обр. 5г).
Амфоровидните съдове са представени с
един единствен тип, при.който в зависимост от про­
фила на шийката и ръба наустието се различават
девет подтипа, означени с АС-1А-И (обр. 5 д).
Групата на керамиката със специално пред­
назначение по ТфМ е представена с фрагменти
от свещници. Сред тях се различават два основ­
ни типа, които означаваме със Св-1 и Св-2.
Украсата на керамиката от Североизточна
Тракия седели на четири основни типа: врязанаВр.У, излъскана- Из.У, релефна- РУ и щемпелувана-ЩУ.
Първият тип — (Вр.У) е представена от съче­
тания на 44 орнаментални мотива, които означа­
ваме с цифри — Вр.У 1-44 (обр. 6-7).
На второ място по разнообразие се нарежда
излъсканата украса, която показва 16 съчета­
ния на орнаменти, означение Из.У 1-16 (обр. 8 а).
Релефната украса е сравнително слабо раз­
пространена. При нея се наблюдават 7 съчетания
на орнаментални мотиви — РУ 1-7 (обр. 8 б).
Щемпелуванатаукраса е представена засе­
га с един единствен мотив и се означава с 1ДУ-1
(обр. 8 в).
В ТфМ са включени и дръжките и дъната на
съдовете. Според формата и големината на дръж­
ките, в напречното им сечение се различават 17
типа, означени сДр.1-17 (обр. 9а).
Според профила на дъната се различават
девет типа, които означаваме сД-1-9 (обр. 96).
Обработването на масовия керамичен мате­
риал с двете типологии ТЦС и ТфМ дава възмож­
ност за свързването на отделни детайли —типове
дъна, дръжки и други с определени типове от съ­
ответните категории съдове. Освен това голяма
част от типовете по ТфМ са много точно датирани
в редица селища и отделни хоризонти и комплек­
си в тях, което пък позволява обвързването им с
ТЦС и по този начин превръща керамиката в точ­
но датиращ материал.
По-долу разглеждаме керамиката от сред­
новековното селище край с. Гледачево като об­
ръщаме внимание основно на типологическата
принадлежност на конкретните съдове по ТЦС и
фрагменти по ТфМ, без да се спираме на отдел­
ните показатели, които ще бъдат отразени в при­
ложения каталог в края на статията. За по-голяма

131

БОРИС Д.БОРИСОВ

пълнота на изследването се спираме на всеки зат­
ворен комплекс поотделно:
Жилище No.1 (обр.10-11)
В жилището са намерени 97 фрагмента от
сьдове. които се разпределят по категории и гру­
пи по следния начин:
Гьрнета: Г-2 А, -1 бр.; Г-2А, -1 бр.; Г-2 А, -1
бр.;Г-2 Б, -1 бр.; Г-2 Б? -1 бр: Г-2 Б„ - 1 бр. и Г-2
Г 4 -1бр. (обр. 10 в-3).

Паници:П-1Б-1бр. (обр. 10а).

Амфоровидни сьдове: -АС-1Д -1бр. (обр. 10 и).
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 8 бр.; Вр.У-4 -1
бр.;Вр.У-Б-Збр.; Из.У-1 -42бр.; Из.У-2 -8бр. и
Из.У-3-8бр. (обр. 10к-у, 11 а-в).
Дрьжки: Др.-4 -1 бр.; Др.-5 -1 бр.; Др.-б - 3
бр. и Др.~10-2бр. (обр. 11 г-л)
Дъна: Д-1 -11 бр. (обр. 11 м-р).

Гърнета: Г-2Б,-1 бр.; Г-2 Б,-1 бр.; Г-2В г 1 бр.
Кани:К-3-Збр.
Амфоровидни сьдове: АС-1 А -1 бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 3 бр.; Вр.У-3 -1
бр.;Вр.У-4-4бр.;Из.У-1-9бр..Из.У-3-4бр.
Дръжки: Др.-2-2бр.;Др.-4-1бр.;Др.-5-2бр.
Дъна:Д-1-11бр.;Д-7-1бр. (обр. 15о-с).
Помещение No. 2 (обр 16)
Намерени са 73 фрагмента:
Гърнета: Г-2 А. - 3 бр.; Г : 2 А ? -1 бр.
Амфоровидни съдове: АС-1 А -1 бр.
Свещници: Св.-1 -Збр.
Стени с орнамент: Вр.У-1 -1 бр.; Вр.У-2 - 4
бр.; Вр.У-4 - 2 бр.; Вр.У-5 -1 бр.; Из.У-1 - 30 бр.:
Из.У-2-1 бр.; Из.У-3- 2 б р ; Из.У-9-1 бр.
Дръжки: Др.-4 - Збр.; Др.-5-1 бр.; Др.-б -1
бр.;Др.-7-2бр.
Дъна: Д-1 -15бр.;Д-7-1бр.

Жилище No. 2 ( обр. 12)
В жилището са намерени 31 фрагмента, коиI о се разпределят е следните категории:
Помещение No. 3 (обр. 17)
Паници: - П-3 Б -1 бр. ;
От помещението произхождат 31 фрагмента
Свещници:-Св-1 -1 бр.;
от съдове:
Стени с орнамент: Из.У-11 -7бр; Из.У-3- 15бр.
Гърнета. Г-2 Б, -1 бр.; Г-2 Д, -1 бр.
Дрьжки: Др.-4- 1 бр.; Др.-б -1 бр.
Свещници: Св.-1 - Збр.
Дьна:Д-1-5бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 1 бр.; Вр.У-4 - 1
бр.; Вр.У-5 - 1 бр.; Вр.У-6 - 1 бр.; Из.У-1 - 7 бр : ;
Из.У-2 - 2 бр.; Из.У-3 -1 бр.
Жилище No. 3 (обр. 13-14}
От жилището произхождат 237 фрагмента:
Дръжки: Др.-4 -Збр.; Др.-б -Збр.; Др.-Ю -1
Гърнета:Г-2А, - 5бр.; Г-2 Б, -ббр.; Г-2 Б, - 5 бр.;Др.-13-1бр.
бр. ; Г-2 Б„ -1 бр\; Г-2 В, -1 бр.; Г-2 В^ -1 бр.; Г-2 В„
Дъна:Д-1-1бр.;Д^8-2бр.
- 2 бр. ; Г-2 Д, -1 бр. и Г-2 Д2 -1 бр. ( обр. 13 а-в. з-п).
Керамика със златиста ангоба:
Стомни: C-Î-1 бр.
Паници: П-1А -1 бр. (обр. 17 в).
Кани:К-3-Тбр.
Амфоровидни съдове: АС-1 Д - 1 бр.
Яма No. 1
Стени с орнамент: Вр.У-1 - 2бр.; Вр.У-2 -26
В ямата са намерени само 2 фрагмента от
бр.; Вр.У-4 -15 бр.; Вр.У-6- 7бр.; Вр.У-16-1 бр.; съдове:
,
Вр..У-21 -1 бр.; Из.У-1 -53 бр.; Из.У-2-4бр.; Из.УГърнета: Г-1 Б 3 -1 бр.;
3-10бр.;Из.У-10-1бр.;
Керамика със златиста ангоба:
Дръжки: Др.-2,-1 бр.; Др.-4 - 7 бр. ; Др.-5 - 2
Дръжки: Др.-1-1 бр.
бр.;Др.-6-7бр.;Др.-7-7бр.;Др.-9-1бр.;Др.-10
-6бр.;Др.-12-1бр.
Яма No. 3
Дъна: Д-1 - 48 бр. ; Д-2 -1 бр. ; Д-9 -1 бр.
И от тази яма произхождат само 2 фрагмента:
Керамика сьс златиста ангоба:
Стени с орнамент: Вр.У-2-1 бр.; Из.У-3-1 бр.
Кани:К-3-1бр. (обр. 13 д).
Стени с орнамент: 1 бр.
Яма N a 4 (обр. 18)
Глазирана керамика:
В ямата са намерени64 фрагмента, които се
Дъна-Д-0-1бр.
разпределят по категории, кактоследва:
Сграфито керамика:
Гьрнета Г-1 А, -1 бр.; Г-2А, - Збр.; Г-2 А2 -1
Паници: -1 бр. (обр. 13 г).
бр.;Г-2 Б, - 2 бр; Г-2 Д - 1 бр; Г-2 Г-1 бр.
Кани: К-З-Збр
Помещение No. 1 (обр. 15)
Амфоровидни сьдове: АС-1 А -1 бр.
В помещението са намерени 46 фрагмента,
Свещници: Cв.-1 - 1бр,
разпределящи се по следния начин:
Стенис орнамент: Вр. У-2 - 2 бр., Вр У-3 -1

132

В

бр
Из

бр
-3

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
бр.; Вр.У-4-1 бр.; Из.У-1 -23бр.; Из.У-3-2бр.
Дръжки: Др.-4-1 бр.; Др.-5-4бр.; Др.-6-2
бр.; Др.-10-1бр.
Дъна:Д-1-12бр.
Керамика със златиста ангоба:
Паници: П-1А-1 бр.
Яма No. 5
В ямата са намерени само 3 фрагмента:
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2-1 бр.; Из.У-1 -1 бр.
Яма No. 8 (обр. 19-20)
От ямата произхождат четири цели съда: гър­
не- Г-XXVIIIВ (обр. 19 а), три свещника (обр. 19 жи) и 304 фрагмента. Последните се разпределят
по категории, както следва:
Гърнета: Г-2 А, -17 бр.; Г-2А2 - 2бр.; Г-2 Б, -4
бр.;Г-2В,-1бр.
Паници: П-ЗА-1 бр.
Кани:К-2А-1бр.;К-3-Збр.
Амфоровидни съдове: АС-1А -1 бр.; АС-1Д- 2
бр.
Свещници: Св.-1 - 2 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2-68бр.;Вр.У-3 -3
бр.;Вр.У-5-1бр.;Вр.У-10-1бр.;Вр.У-17-7бр.;
Из.У-1 -72бр.; Из.У-2-31 бр.; Из.У-3-7бр.; Из.
У-6-1бр.; Из.У-10-1бр.
Дръжки: Др.-1 - 2 бр.; Др.-2 -1 бр.; Др.-4 - 5
6р.;Др.-5-Збр.;Др.-6-9бр.;Др.-7-7бр.;Др.-91бр.;Др.-10-1бр.;Др.-12-1бр.
Дъна:Д-1-36бр.
Сграфито керамика:
Стени: 1 бр. (обр. 20ж).

Стени с орнамент: Вр. У-2 - 27 бр. ; Вр. У-3 - 2
бр.; Вр. У-4 -16 бр.; Вр.У-5-Збр.; Из.У-1-39 бр.;
Из.У-2-12бр.;Из.У-3-Збр.
Дръжки: Др.-З -1 бр.; Др.-4 -15 бр.; Др.-5 -8
бр.;Др.-6-4бр.;Др.-7-6бр.;Др.-10-4бр.;Др.-11
- 2 бр.; Др.-13- 3 бр.; Др.-14-1 бр.
Дъна: Д-1 - 50 бр. ; Д-2-1 бр.
Керамика със златиста ангоба:
Паници: П-1Б-1 бр.
Стомни: С-1-1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-1 - 2 бр.
Дръжки: Др.-2-1 бр.
Глазирана керамика:
Стени: 1 бр.
Дръжки: Др.-2-1 бр.
Рисувана керамика:
Стени: 1 бр.
Яма No. 11
В ямата са намерени само 4 фрагмента:
Гърнета: Г-2А3-1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2-1 бр.
Дръжки: Др.-б-1 бр.
Дъна: Д-1 -1 бр.
Яма No. 12
От ямата произхождат 7 фрагмента от съдове:
Гърнета: Г-2 В1 -1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-5-1 бр.; Из.У-1 -1 бр.
Дъна: Д-1-4 бр.
Яма No. 13
Намерени са само 2 фрагмента:
Стени с орнамент: Из.У-2-1 бр.; Из.У-3-1 бр.

Яма No. 9 (обр. 21)
Яма No. 15 (обр. 24)
В ямата е намерено едно цяло гърне - Г-XXIV
В ямата са намерени 21 фрагментаотсъдове:
В (обр. 21 а) и 87 фрагмента от съдове:
Гърнета: Г-2 А, -1 бр.
Кани:К-3-1бр.
Гърнета: Г-1 А,-1 бр.; Г-2А,-Юбр.; Г-2А2-2бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Амфоровидни съдове: АС-1 В-1 бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Стени с орнамент: Вр. У-2 -17 бр. ; Вр. У-4 - 3
Стени с орнамент: Вр.У-2 -1 бр.; Вр.У-4 - 2
бр.; Вр.У-5-1 бр.; Из.У-1 -9 бр.; Из. У-2-Юбр.;
бр. ; Вр.У-9 -1 бр. ; Из.У-1 - 4 бр. ; Из.У-3 - 2 бр.
Из.У-3-4бр.;Из.У-4-1бр.
Дъна: Д-1-7 бр.
Дръжки: Др.-4-2бр.;Др.-6-2бр.;Др.-13-2бр.
Дъна: Д-1-19бр.;Д-2-1бр.;Д-9-2бр.
Яма No. 16 (обр. 25)
Яма No. 10 (обр. 22-33)
От ямата произхождат два цели съда- гърне
От комплекса произхождат 250 фрагмента:
- Г XXIV В (обр. 25 а), амфоровиден съд - AC-VI
Гърнета: Г-2 А, -5 бр.; Г-2А2-1 бр.; Г-2А2-4 (обр. 25 б) и 29 фрагмента от съдове, които се раз­
пределят по следния начин:
бр.;Г-2Б г 6бр.;Г-2Б 2 -10бр.;Г-2Б 3 -Збр.;Г-2Г 5
-Збр;Г-2ДгЗбр.
Гърнета: Г - г А ^ бр.; Г-2Б Г 1 бр.; Г-2Б2-Збр.
Стомни: С-1 -1 бр.
Стомни: С-1 -1 бр.; С-4-1 бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Кани:К-1А-1бр.;К-1Б-1бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2-Збр.; Вр.У-4-3
Амфоровидни съдове: АС-1 А-1 бр.
бр.; Из.У-1 -7бр.; Из.У-2-1 бр; Из.У-3-4бр.
Свещници: Св.1 -5бр.

33

БОРИС Д.БОРИСОВ

Кани:К-3-1бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Стени с о р н а м е т - : Вр.У-4 -1 бр.; Из.У-1 - 5
бр.; Из.У-3-1 бр.
Дръжки: Др.-7-1 бр.
Дъна:Д-1-2бр.

Дъна:Д-1-Збр.
Керамика със златиста ангоба:
Дръжки: Др.-4 -1 бр. (обр. 25 с).
Рисувана керамика:
Стени: -1 бр. (обр. 25 р)»
Яма No. 17 (обр. 26-27 а)
Ямата е една от най-богатите на керамичен
материал. В нея е намерен един капак, вероятно
за амфоровиден съд (обр. 26 в) и 176 фрагмента
от съдове, Konto се разпределят по категории по
следния начин:
Гърнета: Г-2 А, - 9 б р . ; Г-2А ? -2'бр.; Г-2А 3 -1
бр.; Г-2 Б, -1 бр.; Г-2 Б ? -6 бр.; Г-2 Б 3 -1 бр.; Г-2 Б„
-1бр.;Г-2В?-1бр.;Г-2Д,-2бр.
Стомни: С-1 -2 бр.; С-2-1 бр.
Кани:К-2В-1бр.;К-2Г-2бр.
Амфоровидни съдове: АС-1 Б-1 бр.
Стенис орнамент: Вр.У-2-19бр.; Вр.У-4-7
бр.; Вр.У-6 -1 бр.; Вр.У-9 - 2 бр.; Вр.У-21 -1 бр.;
Из.У-1 -28бр.; Из.У-2- 15бр.; Из.У-3- 13бр.
Д р ъ ж к и : Др.-2 -1 бр.; Др.-4 -6 бр.; Др.-5 -1
бр.; Др.-б- 5бр.; Др.-7- 4 б р . ; Др.-13-1 бр.
Дъна: Д-1-33 бр.
Глазирана керамика:
Паници: 1 бр.
Рисувана керамика:
Стени: 1 бр.
Сграфито керамика:
Паници: 2 б р . (обр. 26 а)
Яма No. 18 (обр. 27 6 - 2 8 а)
От ямата произхождат 32 фрагмента от съ­
дове и една цяла сграфито паница (обр. 27 б,).
Фрагментите се разпределят в следните катего­
рии:
Гърнета: Г-2 Б, -1 бр.; Г-2 Б 2 -1 бр.; Г-2Г с -1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 5 бр.; Вр.У-4 - 4
бр.; Из.У-1-5бр.; Из.У-2-2бр.; Из.У-6-1 бр.
Дръжки: Др.-4 - 2 бр.; Др.-5 -1 бр.; Др.-7 - 3
бр.; Др.-11-1бр.
Дъна:Д-1-5бр.
Яма No. 19
В ямата са намерени само 3 фрагмента:
Гърнета: Г-2А 2 -1 бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Дръжки: Др.-б-1 бр.
Яма No. 21 (обр. 286)
Намерени са паница П-1 А (обр. 28 6) и 15
фрагмента, които се разпределят в следните ка­
тегории:
Гърнета: Г-2 А, -1 бр.; Г-2А 3 -1бр.
Паници: П-5В-1 бр.

134

Яма No. 24
ОТ ямата произхожда един единствен фраг­
мент от дъно-Д-1.
Яма No. 2 5
Намерени са само 3 фрагмента:
Стени с орнамент: Вр.У-6-2бр.; Из.У-2-1 бр.
Яма No. 26 (обр. 29)
В ямата са намерени една цяла паница със
златиста ангоба (обр. 29 а) и 34 фрагмента, разп­
ределящи се както следва:
Гърнета: Г-2 А, -1 бр.; Г-2 А3 -1 бр.; Г-2 Б, -1
бр.; Г - 2 Б ? - 1 б р .
Паници: П-1 Б
Кани:К-3-2бр.
Амфоровидни съдове: АС-1Д -1 бр.
Свещници: Св.-1 -1 бр.
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 3 бр.; Из.У-1 - 5
бр. ; Из.У-2 - 2 бр. ; Из.У-1 -1 бр.
Д р ъ ж к и : Др.-2 -1 бр. ; Др.-З - 2 бр. ; Др.-4 - 3
бр.; Др.-5-1 бр.; Д р . - Ю - 1 бр.; Др.-13-1 бр.
Дъна: Д - 1 - 5 бр.
Яма No. 27 (обр. 30-31)
Намерени са 107 фрагмента, които се разп­
ределят в следните категории:
Гърнета: Г-1 А 2 - 1 бр.; Г-2А - 9 б р . ; Г-2Б -2
б р . ; Г - 2 Б ? - 1 б р . ; Г - 2 Б 3 - 1 бр.;Г-2В,-1 бр.,Г-2Д ?
-1 б р . ; Г - 2 Г - 1 б р .
Кани:К-1А-1бр.
Свещници: Св.-1 - 4бр.
Стени с орнамент: Вр.У-1 -1 бр.; Вр.У-2-10
бр.; Вр.У-3-2бр.; Вр.У-14-1 бр.; Вр.У-21 -1 бр.;
Из.У-11-22бр.;Из.У-3-6бр.;Из.У-10-1бр.
Д р ъ ж к и : Др.-1 - 2 бр. ; Др.-2 - 3 бр. ; Др.-З -1
бр.; Др.-4-1 бр.; Др.-5 -1 бр.; Д р . - 6 - 6 б р . ; Др.-74бр.; Др.-10-Збр.; Др.-13-1 бр.
'Дъна: Д-1-18бр.
Керамика със златиста ангоба:
Паници: 1 бр.
Яма No. 29
Намерени са само 2 фрагмента от стени с
орнамент-Вр.У-2.
Яма No. 31
От ямата произхождат 11 фрагмента. Те се

"MAPИЦA-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997

разпределят по следния начин:
Стени с орнамент: Вр.У-2 - 1'бр.; Из.У-1 -1
бр.; Из.У-2-1 бр.; Из.У-3-2бр.
Дръжки: Др.-7-1 бр.
Дъна: Д-1 -5бр.
*

*

Средновековното селище край с. Гледачево
е второто цялостно проучено селище в Североиз­
точнаТракия след селището до с. Дядово. От раз­
копките му са придобити общо 3 400 фрагмента
керамика и са намерени 12 съда, които бяха рес­
таврирани . Масовият керамичен материал се раз­
пределя по групи както следва: обикновена кера­
мика-3304 фрагмента, керамика със златиста
ангоба - 44 фрагмента, глазирана керамика - 26
фрагмента, рисувана -7 фрагмента и сграфито ке­
рамика- 19 фрагмента. От своя страна фрагмен­
тите от групата на обикновената керамика се раз­
пределят по категории по следния начин: гърнета
- 346, паници - 9, стомни -10, кани - 32, амфоровидни съдове - 29 и свещници - 42. Към тази група
се отнасят 1501 фрагмента от стени-с орнамент,
594 фрагмента от дръжки на съдове и 741 дъна.
Най-широко разпространената категория съ­
дове са гърнетата. Те заемат 73.93 %, срещу 1.92
% за паниците, 2.14 % за стомните, 6.83 % за
каните, 6.20 % заамфоровидните съдове и 8.97 %
за свещниците (табл. 1).
Според ТфМ при гърнетата се различават три
основни типа.
Първи тип е представен от гърнета, работени
на ръчно грънчарско колело от добре пречистена
глина със слаб примес от дребни кварцови части­
ци. Съдовете се характеризират с яйцевидна или
по-рядко биконична форма на тялото, ниска ко­
нусовидна шийка и силно завит навън, заоблен
или профилиран ръб наустието. Съотношението
между височината и максималния диаметър е ви­
наги в полза на последния, което придава извест­
на тромавост на формата. Дебелината на стените
варира от 0.04 до 0.08 м. Дъната на гърнетата
обикновено са подсилвани с пясък, а рядко по пе­
риферията имат релефна окръжност. Всички съ­
дове, без изключение са без дръжки. Украсата
се състои предимно от прави и вълнообразни вря­
зани линии и е съсредоточена главно върху раме­
нете на съдовете.
Както бе отбелязано по-горе, според про­
фила на шийката и ръба наустието в типа се раз­
личават пет подтипа Г-1 А-Д. Най-широко разп­
ространени са съдовете от Г-1 А, които заемат 2.31
% от общия брой на намерените в селището гър­
нета. Г-1 Б са представени с 0.87 %, Г-1 Д с 0.29 %,
докато останалите Г-1 В и Г-1 Г напълно липсват.

135

Като цяло Г-1 представляват общо 3.47 %, което
е най-ниската стойност на съдовете от този тип
във всички изследвани досега селища в района Караново-11.16%,Асеновец-17.51 %, Гипсово18.75 %, П. Градец - 24.72 %, Дядово - 25.75 %,
Любимец - 26.82 %, Искрица - 35.61 %, за да дос­
тигнат във възникналото още във втората полови­
на на X в. селище край с. Знаменосец - 44.05 %
(табл. 2).
Типологическата и технологическа характе­
ристика на гърнетата от първи тип ясно показва,
че съдовете носят характерните черти на старо­
българската керамика, изразяващи се в ниските
силно профилирани навън шийки, неравностите от
вътрешната страна на стените, липсата на дръж­
ки, подсипаните с пясък дъна и т.н. В същото вре­
ме обаче е налице тенденция към поява и разп­
ространение на типичните за керамиката от пе­
риода на византийското владичество черти, кои­
то се изразяват в постепенното съсредоточаване
на украсата само върху раменете на съдовете,
намаляване на релефните знаци по дъната, изтъ­
няване на стените, изправяне на шийката, което
е най-добре изявено при съдовете от Г-1 В, Г-1 Г и
най-вече при Г-1 Д. Следователно Г-1 са по-ната­
тъшно развитие на старобългарската керамика.
Освен в изброените по-горе селища на тери­
торията на Североизточна Тракия подобни съдо­
ве са известни още от Хисарлъка в Сливен (Раде­
ва М., 1988:46, фиг. 1, табл. I,), с. Ковачево, Па­
зарджишко (Гатев П. ,1985:11-85, обр.6-11), Пер­
нишката крепост (ЧанговаЙ., 1992:77-80, обр. 6364), Преслав (НиколоваЯ., 1968:169, обр. 1), Ца­
ревец във Велико Търново (Георгиева С, 1974:9,
обр. 1) и др.
Подобни по форма и украса гърнета са ши­
роко разпространени в селищата от териториите
на съседните страни. Аналогични съдове са из­
вестни от Прилеп (Бабик Б., 1986:257-295) и Ох­
рид (Алексова Б., 1960:199-217, табл. 3) в Македо­
ния, Велики град (Jaнкoeиh M., 1981:51-52, сл. 24),
селищата Рудине и Светлине на Браничево (Поnoвиh M., В. Иванишевиh 1988:130-160), Поповица (Жеравица 3. и А. Жеравица 1977-1978:203261), Булино гнездо (Zeravica Z. 1974:121-153),
Рибница (Minie D., 1974:59-73) и други в Сърбия,
Диногеция (Comsa M., 1967:170-229,fig. 105-120),
Морещ (Prodan D., 1954:220, fig. 10), Пакуйуллуй
Соаре (Diaconu P., O. Vîlceam 1972:71-89, fig. 2223), Капидава (Florescu R., 1958:195-223, fig. 197)
и други от територията на Румъния.
Много по-широко разпространени са гърне­
тата от втори тип-Г-2. Те достигат 96.53%, кое­
то е най-високата стойност сред съдовете в тази
категория в селищата от СевероизточнаТракия

БОРИС Д.БОРИСОВ
(табл. 2), (Борисов Б, 1995:229-230, табл. 1).
Г-2 са работени на крачно колело. Те се от­
личават със стройни яйцевидни или биконични те­
ла, високи конусовидни шийки с профилиран в раз­
лична степен ръб наустието и плоски, рязани дъна. Всички съдове, без изключение, са снабдени
с по една дръжка най-често елипсовидна в сече­
ние, която излиза винаги от ръба на устието и се
свързва с тялото в най-издутата му част. Украса­
та при Г-2 е врязана, разположена обикновено по
шийката и раменете и излъскана, която по пра­
вило заема придънните части на съдовете. За раз­
лика от Г-1, съдовете от втори тип са представени
във всичките пет подтипа. Най-често се срещат Г2 А - 40.75% и Г-2 Б - 39.59%. Останалите Г-2 В, Г2 Г и Г-2 Д са представени съответно с 6.94, 8.67
и 0.58% (табл. 2).
За разлика от Г-1, които са развитие на съ­
довете от старобългарската керамика, то Г-2 са
характерни изключително за периода на визан­
тийското владичество в българските земи (XI-XII
в.). Появили се в началото на XI, а може би и още
през втората половина на X в., Г-2 бележат широ­
ко разпространение през XII и особено през вре­
мето на Второто българско царство (XIII-XIV в.),
когато се налагат като основен тип в бита.
Аналогични гърнета са широко разпростра­
нени във всички селища от територията на СевероизточнаТракия. Техният относителен дял се
увеличава прогресивно в хронологическо отноше­
ние. Така в най-рано възникналото селище край
с. Знаменосец Г-2 заемат 54.85 % (Борисов Б.,
1991:223-227).
В крепостта край с. Искрица, която води на­
чалото си от първата половина на XI в. Г-2 показ­
ват 62.75 % {Борисов Б., 1993:130-143). ВЛюбимец, Дядово и Полски Градец, които възникват в
средата на XI в. Г-2 заемат съответно 73.07 %, 74.15
% и 73.05 % . В Гипсово, Асеновец и Караново,
датиращи около средата или в началото на втора­
та половина на XII в. стойностите на Г-2 достигат
81.25 %, 82.46 % и 87.81 % (Борисов Б, 1995:229230). В този смисъл стойността от 96.53 % на Г-2 в
Гледач ево би следвало да се приеме като индика­
тор за още по-късна дата- при всички случаи след
средата на XII в.
Освен от изброените селища аналогични гър­
нета са известни още от Перник (Чангова Й.,
1992:77-80, обр. 6434,66), Ковачево, Пазарджиш­
ко (Гатев П., 1985:11-89, обр. 16-18), Симеоновг­
рад (Аладжов Д., С. Васева. 1980:50, обр. 9-11),
Преслав (Иванова В., 1959:159, обр. 18), Враца (Ге­
оргиева С., Д. Бучински, 1959:350, обр. 7) и много
други.
Третият тип гърнета Г-3 е представен от съ­

дове, които съчетават елементи на горните два ти­
па. Например — срещат се съдове с характерна
за Г-1 форма, но работени на крачно колело, снаб­
дени с по еднадръжка иукраса от излъскани иви­
ци, което пък е характерно за Г-2. Срещат се и
съдове с форма на Г-2, но на ръчно колело с ха­
рактерна пясъчна подсипка надъното и т.н. Смес­
ването на строго диференцираните белези на два­
та основни типа гърнета по ТфМ в едни и същи
съдове ясно показва, че между тях съществува
трети преходен тип. Вероятно той се е появил в
периода на постепенната замяна на ръчния от
крачния грънчарски кръг, когато е нормално да
се появят преходни форми. За това свидетелства
и слабото разпространение на Г-3 в селищата от
СевероизточнаТракия, които не надхвърлят 1 %
по ТЦС. Освен това при ТфМ е много трудно, а
твърде често и почти невъзможно точното им от­
насяне към преходния трети тип. Ето защо при
ТфМ, изградена въз основа на фрагментите отустия Г-3 е отнесен според профила към Г-1 или Г-2.
Аналогични гърнета, съчетаващи във форма­
та си характерни за първите два типа детайли са
известни от селището край с. Ковачево, Пазар­
джишко (Гатев П., 1985:11-89).
Паниците са най-слабо разпространената
категория съдове сред керамиката от среднове­
ковното селище край с. Гледачево. Техният отно­
сителен дял достига едва 1.92 % по данни от ТфМ
(табл. 1). Според формата си те се делят на чети­
ри основни типа.
Първият тип (обр. 4 б) е представен от среднодълбоки полусферични паници. В зависимост
от профила наустието се различават седем под­
типа П-1А-Ж. Във фрагментарния материал от с.
Гледачево е представен само П-1 А, който заема
75 % от общия брой на намерените паници (табл.
3). Типът намира паралели сред керамичния ма­
териал от селищата в СевероизточнаТракия. На­
пълно аналогични съдове откриваме сред керами­
ката от селището до с. Дядово (Borisov В.,
1989:175-176), Берое и Хисарлъка в Сливен.
В хронологическо отношение някои от подтиповете водят началото си от Ранното среднове­
ковие (П-1 Д), адруги (П-1 Б) се появяват през пе­
риода на византийското владичество в българс­
ките земи (XI-XII в.). Същият тип паници открива­
ме по това време и сред керамика от Константи­
нопол, където се срещат заедно с ефектните гла­
зирани съдове (PeschiowU., 1977-1978:389-402,
Abb. 545,1596). По-късно, по време на Втората
българска държава (XIII-XIV в.) типът продължава
развитието си, за което свидетелстват паниците
от Шуменската крепост (Антонова В., 1978:17,
табл. ІІІ13). Същите форми се срещат и сред кера-

136

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
миката от средновековните селища на територи­ се различават четири подтипа според профила на
шийката и ръба наустието (обр. 5 а). Съдовете от
ята на Русия {Розенфельдт Р. А., 1968:10, табл.
с.
Гледачево обаче представят само три от тях14) и Румъния (Константинеску Н, 1962:237, рис.67).
С-1,
С-2 и G4, като заемат общо 2.14 % от броя на
Втори тип е представен от плитки паници с
съдовете
(табл. 1). Най-широко разпространени в
полусферична форма (обр. 4 в). Този тип обаче
категорията
са С-1. Те заемат 60 % спрямо об­
липсва сред керамиката от с. Гледачево.
щия
брой
на
стомните
(табл. 4). Останалите два
Трети тип е представен от дълбоки конусо­
типа
С-2
и
С4
са
представени
съответно с 10 и 30 %.
видни паници. Според профила на устието сред
Съдовете
от
С-1,
С-3
и
С-4
са
работени изключи­
паниците от Североизточна Тракия се различа­
телно
на
крачно
колело,
докато
тези от С-2 - на
ват четири подтипа П-3 А-Г (обр. 4 г). При паници­
ръчно.
В
хронологическо
отношение
и четирите
те от с. Гледачево обаче са представени само пър­
типа
са
разпространени
в
границите
на ХІ-ХІІ в.,
вите два П-3 А и П-3 Б с по 12.5 % (табл. 3). За
както
показват
резултатите
от
обработването
на
разлика от П-1, където макар и рядко се срещат
материала
от
селищатадо
селата
Дядово,
Каравсе още и съдове, работени на ръчно колело, тези
ново, Знаменосец, П. Градец, Искрица, Люби­
от П-3 са работени само на крачно. Въпреки това
мец,
Гипсово и Асеновец от територията на Севе­
прототипът на П-3 А и П-3 Б идва от Ранното сред­
роизточна
Тракия.
новековие (Дончева-Петкова Л., 1977:97-98), до­
Каните
са значително по-широко разпрост­
като П-3 В и П-3 Г водят началото си от XI-XII в.
ранени
от
последните
две категории. Сред фрагНещо повече — П-3 А липсва сред масовия кера­
ментарния
материал
от
СевероизточнаТракия се
мичен материал, както във възникналото още през
различават
три
основни
типа:
втората половина на X в. селище край с. Знаме­
Първи
тип
е
представен
от широкогърлени съ­
носец, така и сред селищата до селата Дядово,
дове,
които
се
доближават
твърде
много по фор­
Искрица, П. Градец и Любимец, които водят на­
ма
до
гърнетата
от
II
тип.
При
тези
съдове обаче,
чалото си от средата на XI в. Следователно произ­
често
се
срещат
чучури
и
плътни
конусовидни
ходът на формата трябва да се свърже с XII в.
столчета
под
дъната.
Според
профила
на шийка­
Паници с аналогични за П-3 форми открива­
та
и
ръба
наустието
в
типа
се
различават
два под­
ме сред керамиката от средновековната Диногетипа
(обр.
5
б).
В
селището
край
с.
Гледачево
е
ция на територията на Румъния, където съдовете
представен
само
К-1
А,
който
заема
9.3/%
от
об­
принадлежат на групи VA и VIА и датират в XI и
първата половина на XII в. (Comsa M. 1967:186-204). щия брой на намерените кани (табл. 5).
Втори тип е представен от работени само на
В XI-XII в са датирани и паниците от Велики град
крачно
колело съдове, които се отличават със
(Jaнковиh M, 1981:54, сл. 226), Рибница и Попосредношироки
гърла. Характерна черта за К-2 е,
вица {ZeravizaZ, 1974:131, tat. IX-X).
че
дръжката
излиза
винаги от гладък релефен ръб,
Четвъртият тип представя плитки разлати па­
минаващ
на
различно
разстояние под ръба на
ници - чинии (обр. 4д). Сред керамиката от Севеустието.
При
някои
съдове,
макар и много рядко,
роизточнаТракия по данни от ТфМ се различа­
по
устието
е
оформен
улей
(обр. 15 в-ж, 18 н, 24
ват три подтипа, в зависимост от профила наусти­
г,
29
и).
Според
профила
на
последния
и разстоя­
ето, но както и при горните типове сред керамич­
нието
между
него
и
гладкия
релефен
ръб,
от кой­
ния материал от селището край с. Гледачево е
то
излизадръжката
в
К-2
се
различават
осем
под­
представен само П-4 В с 1.11 %. Една от най-ха­
типаК-2А-3
(обр.
5
в).
В
с.
Гледачево
К-2
заема
рактерните черти на П-4 е, че всички съдове са
работени изключително на крачно колело, а при 25.01 % от общия брой на каните. Отделните подП-4 Б и при П-4 В се наблюдават и по-ниски или типове са представени по следния начин: К-2 А,
по-високи кухи конусовидни столчета, подобно на К-2 Б и К-2 Г - по 6.25 %, К-2 Д и К-2 Е - по 3.13 %,
паниците от групата на художествената керами­ а останалите подтипове К-2 В, К-2 Ж и К-2 3 лип­
ка, от която всъщност са взаимствани и формите сват.
им. Точно по тази причина появата на типа трябва
Формата на К-2липсва сред керамиката от
да се търси не по-рано от XII в. В подкрепа на това Ранното средновековие. По всяка вероятност по­
са и данните от обработването на масовия кера­ явата й трябва да бъде отнесена към началото на
мичен материал от многослойните селища до с. XI в. Същата форма откриваме за пръв път сред
Дядово, Знаменосец и Искрица, където П-4 се по­ находките от II хоризонт на Знаменосец, който да­
явяват едва в хоризонтите от втората половина на тира в XI в. Малко по-късно — около средата на
XII в.
века я откриваме и сред материалите от първия
хоризонт
на Дядово. Следователно К-2 води на­
Стомните са също слабо разпространена ка­
чалото
си
от XI в. През следващите векове тя бетегория. Сред съдовете от Североизточна Тракия

137

БОРИС Д.БОРИСОВ

лежи широко разпространение и се налага като
основен тип сред каните.
Трети тип представя съдове с по-тясно или
по-широко трилистно устие. К-3 е най-широко
разпространен сред каните в селището край с.
Гледач ево и заемат 65.62 % (табл. 5).
Амфоровидни .е съдове са нова категория,
формата им не се среща сред керамиката от Ран­
ното средновековие. По всяка вероятност те се
появяват през XI в., като изместват широко разп­
ространените през 1Х-Х в. амфоровидни стомни.
Всички съдове, без изключение, са работени на
крачнс колело. Отличават се със стройни, издъл­
жени тела, средношироки гърла и две симетрич­
но разположени дръжки, които излизат винаги от
гладък релефен ръб, разположен в горната част
на шийката, подобно на К-2. ВТфМ според про­
фила на шийката и ръба на устието се различават 9 подтипа-АС-1 А-И (обр. 5 д). Сред керамика­
та от с. Гледачево те имат различни стойности.
Най-широко разпространени са АС-1 Д, кои го са
представени с 51.72 %. На второ място по разп­
ространение се нареждат АС-1 А - с 20.69 %, а на
трето-АС-1 В-с 10.34 %. Останалите, представе­
ни от керамиката от с. Гледачево амфоровидни
съдове, заемат съответно: АС-1 Б-6.90 %,АС-1 3
и АС-1 И- по3.45 % (табл. 6). Туклипсват единст­
вено АС-1 Г и АС-1 Ж, които се срещат сред масо­
вия материал от Дядово, Знаменосец и Караново.
Амфоровиднитер ъдове от с. Гледачево на­
мират своите паралели както в селищата от Се­
вероизточна Тракия (Дядово, Знаменосец, П. Гра
дец, Искрица, Гипсово и Асеновец), така и вън от
нея. Подобни съдове са известни от с. Ковачево,
Пазарджишко (Гатев П., 1985:96, обр. 30-31), Пер­
ник (Чангова Й, 1992:86, обр. 74), Търговище (Чангова Й., 1959:258, обр. 14) идр.
Последната категория, представена от кера­
миката от средновековното селище до с. Гледа­
чево, са свещниците. Те заемат 8.97 % от броя на
намерените съдове поТфМ.
Свещниците имат конусовидно или камбоновидно тяло с по-тясна или по-широка перифе­
рия. В горната част те завършват с пъпка с ямичка или дупка за прикрепяне на свещта. Снабдени
сас по една дръжка, която обикновено излиза от
тялото и се свързва с периферията Всички съдове,
без изключение, са работени на крачно колело.
Сред керамиката от Ранното средновековие
свещници ие се срещат. По всяка вероятност ка­
тегорията се появила през XI в. с налагането на
крачното колело в грънчарското производство. Покъсно по времето на Втората българска държа­
ва, те продължават развитието си като перифе­
рията им се разширява и завива леко нагоре,

както показват находките от Царевец (Георгиева
С, 1974:44-46, обр. 35-37) и селището над тракийс­
кия град Севтополис (Чангова Й, 1972:64, обр. 51).
В археологическаталитература съществу­
ват две различни мнения относно предназначени­
ето на тази категория съдове. Според първото
мнение те са били използвани като осветителни
тела, т. е. свещници, а според второто - като капа­
ци. Тук няма да се спираме на аргументите за и
против горните мнения, тъй като сме го направили
вече при публикуването на керамиката от сред­
новековното селище до с. Дядово (Borisov В.,
1989:200-204, fig. 231), апо късно и при изследва
нето на керамиката и керамичното производство
в Североизточна Тракия през Х1-ХИ в. (Борисов Б.
1996), където категорично сме доказали непрогодността на категорията да бъде използвана за
капаци.
Заслужавада се спомене и един фрагмент
от малка бъклица, тялото на която отвън е покри­
то с бяла ангоба, върху която са нанесени петна
от зелена глазура. Съдчето е снабдено с четири,
симетрично разположени крачета (обр. 30 е).
*
*
*
От намерените всичко 3 400 фрагмента от
битова керамика в средновековното селище
край с. Гледачево 1501 принадлежат на стени от
съдове с украса. Нейното проучване е от важно
значение, тъй като заедно с формата тя се явява
отличителен белег, по който се различава както
от керамиката от Ранното, така и от Късното сред­
новековие. Детайлното проучване прави възмож­
но свързването на определен видукраса или от­
делни съчетания на орнаменти с конкретна кате­
гория, а понякога даже с определен тип или подтип.
Обработването на керамиката от селищата
на територията на СевероизточнаТракия с ТЦС и
ТфМ показва, че при украсяването на съдовете
са били използвани различни тех: 'алогични спо­
соби за постигането на художествени ефекти по
керамиката. Според вида на покритието се раз­
личават керамика без покритие- обикновена, ке­
рамика със златиста ангоба, керамика с червена
ангоба, глазирана, рисувана и сграфито керами­
ка. Понякога едни и същи орнаменти или съчета­
ния се откриват както при обикновената, така и
при керамиката със златиста и червена ангоба,
При обикновената керамика от Североизточ­
на Тракия се различават врязана, излъскана, ре­
лефна и щемпелуванаукраса. При врязанатаукраса са установени 43 съчетания на орнаменти,
при излъсканата-15, при релефната- 7, а щемпелуваната- от един единствен мотив (обр. 6-8).

138

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
В керамиката от с. Гледачево са представе­
ни само врязаната и излъскана украса, а остана­
лите два типа липсват. От своя страна сред вря­
заната украса са застъпени само 17 от известни­
те 43 съчетания на орнаментални мотиви, които
имат различни количествени стойности, движе­
щи се от 0.07 % до 21.45 % (табл. 7). Като цяло
врязанатаукраса достига 40.31 %.
Излъсканатаукраса на керамиката от с. Гле­
дачево е представена с 8 от известните 15 съчета­
ния на орнаментални мотиви, които заемат общо
59.69 %. Най-често се среща мотивът от косо раз­
положени излъскани ивици (Из.У-1), който дос­
тига до 42.23%.
От казаното дотук за украсата на обикно­
вената керамика от селището край с. Гледачево
става ясно, че съотношението между двете—вря­
зана и излъсканаукраса е 40.31:59.69 %, докато
средно за района на Североизточна Тракия съот­
ношението е 53.87:43.98 %, но вече в полза на вря­
заната украса.
Освен по телата и шийките на съдовете, ма­
кар и рядко, украса се наблюдава и по някои
дръжки. Обикновено те саукрасени с надлъжно
разположени излъскани ивици (обр. 11 ж, 14ж),
набодени точки (обр. 32 в, г), ямички (обр. 32 а-б,
д) и резки (обр. 32 е), които не е изключено да са
имали не само декоративно, но и технологическо
предназначение. Срещат се и надлъжно набраз­
дени дръжки, подобно натези от керамиката от рим­
ската и ранновизантийската епоха (обр. 32 ж-и).
Керамиката със златиста ангоба от с. Гле­
дачево е представена с една цяла паница- П-1 А
(обр. 29 а) и 44 фрагмента, които попадат в след­
ните категории: 15 фрагмента от паници — П-1 А, 1
— от стомна С-1, един от кана — К-3,18 стени, 6
дръжки (Др.-1 — 3 бр., Др.-2 — 1 бр., Др.-4 — 1 бр.,
Др.-7 — 1 бр.) и 3 — от дъна — Д-9.
Паницата от яма No. 26 е от най-широко раз­
пространените типове от вносната керамика със
златиста ангоба, който се среща във всички сели­
ща от Североизточна Тракия (Борисов Б.,
1992:191, обр. 2).
Прави впечатление, че с изключение на шесте фрагмента от дръжки, всички останали фраг­
менти принадлежат на паници от посочения погоре тип, който се отнася към първа група кера­
мика от този клас, т. е. е вносна {Борисов Б.,
1992:192), докато произведената в СевероизточнаТракия керамика е значително по-слабо зас­
тъпена сред находките от с. Гледачево. Към тази
група се отнася и единствения фрагмент от съд,
рисуван върху златиста ангоба с червена боя
(обр. 33 м).
В селището край с. Гледачево керамиката с

червена ангоба напълно липсва.
Глазираната керамика е представена от 26
фрагмента, които се разпределят по следния на­
чин: паници-Збр., стени-14, дръжки-2 и дъна7 бр. Веднага обаче трябва да се отбележи, че
повечето от фрагментите от стени и дъна принад­
лежат също на паници.
Типологическото разнообразие сред глази­
раните паници не е голямо. Представени са обик­
новено плитки, разлати съдове, които са покрити
с петниста кафява глазура върху фон от бледо­
кремава ангоба (обр. 8 к).
Напълно аналогична глазирана керамика е
известна от всички средновековни селища от те­
риторията на Североизточна Тракия (Борисов Б.
1996). Същите паници откриваме и сред находки­
те от манастира в Кърджали (Овчаров Н., Д. Ха­
джиева 1992:75-76, обр. 85).
Рисуваната керамика е представена само от
7 фрагмента. Някои от тях принадлежат на пани­
ци, а други- на кани или стомни (обр. 25 р).
Сграфито керамиката е представена от една
цяла и 19 фрагмента от паници, фрагментите от
сграфито керамика не дават ясна представа за
композицията на. врязания подглазурен орнамент,
но от тях е ясно, че по-голямата част принадле­
жат на паници, украсени с врязани с гребен по­
яси от вълнообразни линии.
Същатаукраса наблюдаваме и върху единс­
твената добре запазена сграфито паница, наме­
рена в яма No. 18 и един фрагмент от друга подоб­
на (обр. 27 б,). Вътрешната повърхност на съда е
покрита с бледокремава ангоба, която излиза и
отвън около устието. В центъра на съда отвътре
между две прави, концентрични е врязан пояс от
вълнообразни линии, а около него минава втори
концентричен пояс. Върху врязания орнамент е
нанесена тъмно маслено-зелена глазура, която
не покрива цялата повърхност на паницата. По­
добни петна от глеч са нанесени и под ръба на
устието. Съдът е снабден с две кръгли в сечение,
симетрично разположени дръжки.
Известно е, че този вид украса върху сгра­
фито керамиката се среща само върху съдове, от­
кривани на територията на днешна Югоизточна
България. Изследвайки сграфито керамиката с
украса от врязани с гребен пояси от вълнообраз­
ни линии вече доказахме, че тя има български
произход, т. е. е произвеждана в грънчарските ате­
лиета от територията наднешна Югоизточна Бъл­
гария (Борисов Б., 1995:101-109). Паницата от с.
Гледачево се явява в потвърждение на горното
мнение. Нещо повече сред вносната сграфито ке­
рамика досега не са известни съдове, на които
глазурата покрива само врязания орнамент. По-

139

БОРИС Д.БОРИСОВ
добни образци са известни от групата на рисува­
ната керамика, където се срещат съдове, главно
паници, от вътрешната страна на които са нане­
сени петна от зелена глеч върху бялата ангоба,
непокриващи цялата повърхност. Това навежда
на мисълта за местен (български) произход и на
този вид рисувана керамика.
*
* *
Анализът на данните от обработването на ке­
рамиката от различите селища в Североизточна
Тракия с ТфМ дава много добра възможност за.
точно определяне нахронологическия им обхват
и последователност, а от тук и за определяне на
етапите в развитието на селищната мрежа в райо­
на. От друга страна, използването на данните от
точно датираните с монети хоризонти и затворе­
ни комплекси в отделните селища, позволява кон­
кретизиране на датировката на отделните типо­
ве, подтипове, а понякога дори и на различните
варианти в тях. Това е от много важно значение,
тъй като превръща керамиката в точно датиращ
материал.
Преди да пристъпим към анализ на данните
от отделните селища, за да определим хронологическата позиция на селището край с. Гледачево ще припомним, че в селището край с. Знамено­
сец, което води началото си от втората половина
на X в. са установени три строителни хоризон­
та. Първият от тях е датиран с анонимни монети
от клас А-2 във втората половина на X в., вторият с монети от класове В, F, H и I - в XI в., а третият - с
монети на Йоан и Мануил Комнини - в XII в. (Бори­
сов Б.,1991:227-230).
Значително по-тесни хронологически гра­
ници имат трите хоризонта на селището до с. Дя­
дово, което възниква в средата на XI и съществу­
ва до края на XII в. Тук най-ранният хоризонт е
датиран с анонимни монети от клас F, Констан­
тин ХДука и предреформени монети на Алексий
I Комнин — във втората половина на XI в. Вторият
хоризонт е датиран със скифати на Алексий ! и
Йоан Комнини - в първата половина на XII в., а тре­
тият- с монети на Мануил и Андроник Комнини и
Исак II Ангел - във втората половина на XII в.
(BorisovB., 1990:168-175). Тук трябва да се приба­
ви и селището край с. Каранозо, в което е проу­
чен квартал, датиран с монети на Мануил Ком­
нин, Алексий ІІІ Ангел илатински имитации - във
втората половина нa XII и началото на XIII в. (Бори­
сов Б., 1994:105-106).
От изключително важно значение за дати­
рането на различните селища на базата на кера­
миката е прецизирането на датировката не само
на отделните типове, но и на подтиповете и вари­

антите в тях. В този смисъл стратиграфското об­
работване на масовата керамика с ТфМ дава
прекрасна възможност. Така при гърнетата от
първи тип е налице тенденция на спад от начала
то към края на селищата, която в отделните обек­
ти има различни стойности. В най-рано възникна­
лото селище край с. Знаменосец спадът се движи
от 56.18 до 36.83%. В крепостта край с. Искрица,
спадът на Г-1 е още по-ясно изразен - от 55.06 до
21.73 %. Сравнително по-малък е спадът в сели­
щето до с. Дядово - от 35.32 до 22.79 %. Същите
тенденции се наблюдават и при отделните подти­
пове в Г-1. Така в Знаменосец и Искрица най-сил­
но изразен е спадът при гърнетата от подтип Б съответно от 21.35 до 11.05 % в първото и от 29.36
на 10.70 % във второто. В селището до с. Дядово
най-силно изразен е спадът на подтип А - от 23.55
на 14.93 %. В последното и Знаменосец тенден­
цията на спад е трайна при всички подтипове, до­
като в Искрица се наблюдава известна колебливост при Г-1 Г, които в началото на селището имат
стойност 1.84%, около средата, т. е. през втората
половина на XI и първата половина на XII в. - 2.36
%, след което накрая напълно изчезват. От голя­
мо значение за прецизирането на датировката
на отделните подтипове в първи тип е обстоятелс­
твото, че в една част от селищата някои подтипо­
ве напълно липсват, докато в други те са застъ­
пени. Става дума за Г-1 В и Г-1 Д, които присъст­
ват в селищата край с. Знаменосец и Искрица,
водещи началото си съответно от втората полови­
на на X и началото на XI в., докато в по-къснитеДядово, Гипсово и Асеновец, датиращи около
средата на XI в. напълно липсват. Следователно
подтипове Г-1 В и Г-1 Д излизат отупотреба пре­
ди средата на XI в., което е от изключителна важ­
ност при датирането на отделните селища.
При съдовете Г-2 се наблюдава точно обрат­
ната тенденция, която обаче за разлика от гърне­
тата от първи тип в никакъв случай не е трайна за
всички подтипове. Най-добре изразен е растежът
на типа в крепостта край с. Искрица- от 44.94 в
началото-до 77.94 % в края. В Знаменосец гър­
нетата от Г-2 нарастват от 42.71 на 62.64 %, а в
Дядово - от 64.68 до 77.21 %. Вътре в типа, при
подтипове А и Б се наблюдава трайност на тен­
денцията към покачване на относителния дял на
съдовете при всички селища. При съдовете от под­
тип В обаче, в Искрица се наблюдава известно
спадане —6.42 на 4.42 %, подобно на тези от Г-1.
Колебливост наблюдаваме и при съдовете от под­
тип Г в Знаменосец, където спадът е в границите
от 13.50 на 12.64 %. В същото време в останалите
селища Искрица и Дядово гърнетата от същия
подтип нарастват от 3.67 до 11.02 % и съответно от

140

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
11.50 до 12.30 %. Докато съдовете Г-2 Ви Г-2 Г
показват колебливост в тенденцията при отдел­
ните селища наСевероизточнаТракия, то гърне­
тата от Г-2 Д показват отново твърда тенденция
на спад от началото към края на селищата. Така в
Дядово Г-2 Д намаляват от 2.94 на 1.61 %, а в Зна­
меносец - от 4.49 до 2.10 %. Колебливостта на
тенденциите в отделните селища се дължи на ло­
калните особености на керамичното производст­
во и показва ниски стойности, които в никакъв слу­
чай не променят цялостната тенденция на покач­
ване на относителния дял на Г-2 по ТфМ от нача­
лото към края на селищата. Що се отнася до Г-2
Д, наблюденията показват, че вариантите му
представят съдове с профили на преходния трети
тип по ТфМ, които битуват около смяната на ръч­
ния с крачния грънчарски кръг. Съвсем естестве­
но е в този момент да се появят преходни форми,
които за известно време показват тенденция на
развитие, след което постепенно отстъпват мяс­
то на налагащите се трайно белези на новото производство.
Въз основа на всичко това и като използва­
ме данните от обработването на керамиката с
ТфМ от проучените девет селища от Североиз­
точна Тракия стигаме до извода, че най-рано е
възникнало селището край с. Знаменосец. Тук съ­
отношението на гърнетата на ръчно и крачно ко­
лело е 44.05:54.85 % (табл. 2). В Дядово съотно­
шението между двата основни типа е вече
25.75:74.15 %, за да достигне в Караново до
11 16:87.81 %. В средновековната крепост край с.
Искрица съотношението е 35.61:62.75 %, а в Лю­
бимец- 26.82:73.04 %. Следователно в хронологическо отношение последните две селища попа­
дат между Знаменосец и Дядово. В П. Градец cv
отношението е много близко до това от Дядово 24.72:73.05 %. Останалите две селища край села­
та Гипсово и Асеновец показват съотношения
18.75:81.48 % и 17.51:82.46 %. В селището край с.
Гледачево съотношението достига до 3.47:96.53
%. Следователно последното е възникнало найкъсно. По тази начин синхронизацията надеветте селища изглежда по следния начин. Най-рано
е възникнало селището край Знаменосец - във вто­
рата половина на X в. След него се нареждат Иск­
рица, Любимец, Дядово и П. Градец - около сре­
дата на XI в. Значително по-късно възникват сели­
щата край Гипсово, Асеновец и Караново - около
средата на XII в., а най-накрая възниква и селище­
то край с. Гледачево. Посочените селища очерта­
ват най-малко три етапа в развитието на селищ­
ната мрежа в СевероизточнаТракия през XI-XII в.
Към първия етап се отнася селището край с. Зна­
меносец. Вторият етап - около средата на XI в. се

маркира от селищата край Искрица, Любимец,
Дядово и П. Градец, а третият - около средата на
XII в.-от Гипсово, Асеновец и Караново. Естес­
твено към този етап трябва да бъде отнесено и
селището край с. Гледачево. Тази дата намира
пълно потвърждение и в двете намерени в сели­
щето монети. Първата от тях произхожда от жи­
лище No. 1 и е от четвъртото билоново монетосечение на Мануил I Комнин (1143-1180), а втората солунски тетартерон на същия император.
По време на разкопките бяхаустановени ре­
дица археологически данни, които хвърлят свет­
лина върху характера на селището и спомагат за
прецизирането на датировката му.
На първо място в селището не бе установен
здрав културен пласт, което показва, че то е съ­
ществувало достатъчно кратко, за да не се натру­
пат културни отлагания. Освен това липсва некропол, което категорично показва, че в селището
животът е продължил толкова кратко, че по време .
на съществуването му никой от жителите му не е
починал.
Краткотрайността на селището се доказва
от още редица обстоятелства, сред които по-важ­
ни са следните: жилищата имат неправилни фор­
ми, които не се срещат в останалите проучени
средновековни селища от СевероизточнаТракия
през XI-XII в. Нещо повече, в тях почти липсват
дупки от дървени колове, носещи стените от плет,
измазан с глина. Това навежда на мисълта, че в
случая се касае по-скоро за навеси, отколкото за
..затворени" жилищни помещения. Доказателст­
во за това е и обстоятелството, че и в трите опре­
делени в предходната статия като жилищни по­
мещения, огнищата са малки, а в жилище No.1 еднократно използвано. В останалите три поме­
щения отоплителни съоръжения напълно липс­
ват. Следователно жилищата са били използва­
ни през период, в който не е било необходимо из­
ползването на огнищата за отопление, т. е. - през
лятото. Това обяснява и изказаното по-горе мне­
ние, че жилищата са били „отворени" - т. е. - наве­
си, като са имали малки огнища, в които се е
приготвяла храната.
За кратковременното обитаване на селище­
то край с. Гледачево говорят още липсата на
фрагменти от делви, които са широко разпрост­
ранени във всички останали селища в Североиз­
точнаТракия, малкото разнообразие сред кера­
миката, а така също и липсата на земеделски
оръдия на труда, широко разпространените преш­
лени за вретено и т. н. Не на последно място за
краткото обитаване на селището свидетелства и
обстоятелството, че по време на разкопките не
бяха рядко случаите, когато фрагменти от едни и

141

БОРИС Д.БОРИСОВ

същи съдове се откриваха в различни ями. отстоящи на голямо разстояние една от друга, което е
свидетелство за едновременното им съществува­
не.
Всичко това показва, че селището край с.
Гледачево е било едно съвсем малко неукрепено
селце, което е било обитавано в много кратък пе­
риод, за да не се натрупа културен пласт. Спо­
ред нас това е било лятно селище на занимава­
щото се със скотовъдство население, което е из­
ползвало през пролетта и лятото пасищата в ра­
йона. Поради това и броят на жилищата в сели­
щето е толкова минимален. На това се дължи и
неправилната им форма, както илипсата надълго
използвани огнища. На последно място за номадския характер на селището край с. Гледачево сви­
детелстват и резултатите от обработката на остеологическия материал, намерен по време на
разкопките (Рибаров Г. в същия том). Макар и
малобройни, само 37 индивида, те показват, че в
него са били отглеждани най-вече едри и дребни

преживни животни - говеда, овце и кози. Относи­
телният дял на първите е 23.2 %. а на последните
-35.1 %. Очевидно това е свързано с поминъка на
жителите на селището. В потвърждение на това
са и фактите, че в него са намерени кости само от
една кокошка. Липсата на домашни птици е още
едно свидетелство за номадския му характер. Не
на последно място в селището липсвай домаш­
на котка. Не е изключено това номадско селце да
е използвано неколкократно, т. е. няколко години
подред през пролетно-летните месеци, което
пък обяснява наличието на немалкия брой смет­
ни ями.
В заключение трябва да отбележим, че номадското селце край с. Гледачево е възникнало
през втората половина "или по-точно в началотс на
последната четвърт на XII в. (между 1175-1180 г.)
и е било окончателно напуснато не по-късно от
Третия кръстоносен поход, (1190 г.) когато заги­
ват повечето от селищата в Североизточна Тра
кия.

Каталог на целите съдове
1. Средно високо гърне със средно високо, широко гърло, със средно профилирана шийка, закръглено тяло със средно-високи. слабо изпъкнали
рамене и широко дъно. Снабдено е с една. плоска в
сечение дръжка, която излиза от ръба на устието и
завършва в най-издутата част на тялото. Работено
на крачно колело от керемидено-червена. добре
пречистена глина, със слаб примес от фина слюда.
Цялата шийка и основата на раменете са украсени
с хоризонтално врязани линии. По раменете и в при­
дънната част - украса от косо разположени излъскани ивици. Дъното - рязано, около него изгладена
ивица. Отвън съдът е опушен.
Вис. 18.4 см. диам. на тялото - 15 см. диам. на
устието - 12.7 см. диам. на дъното - 7.4 см. Намере­
но в яма No. 9. Инв. No. 589 (обр. 21 а). Тип XXIV В по
ТЦС за Североизточна Тракия.
2. Гърне с типологическата характеристика на
горното. Охраво-червена глина с обилен примес от
фина слюда. Работено на крачно колело. По среда­
та на раменете - пояс от хоризонтално врязани ли­
нии. Л и п с в а щ а т а сега д р ъ ж к а излиза от ръба на
устието и се свързва с тялото в най-издутата му
част. Дъното съвсем леко конкавно, със слаби сле­
ди от ексцентрични окръжности.
Вис. 1G.4 см, диам. на тялото -16.2 см. диам. на
устието - 12.6 см, диам. на дъното - 8.2 см. Намере­
но в яма No. 16. Инв. No. 598 (обр. 25 а).
3. Високо гърне с високо средно широко гър­
ло със слабо профилирана шийка, закръглено тяло
със средно-високи, слабо изпъкнали рамене и ши­
роко дъно. Работено на крачно колело от добре

142

пречистена керемидено-червена глина. Дръжката,
която е излизала от ръба на устието и се свързва с
тялото в най-издутата му част е отчупена. Шийката
е украсена с широк пояс от хоризонтално врязани
линии. Единична права линия е врязана и по среда­
та на раменете. Над и под нея - косо разположени
излъскани ивици.
Вис. 29.6 см. диам. на тялото 23.6 см. диам. на
устието 16.4 см. диам. на дъното 12 см. Намерено в яма
No. 8 (обр. 19 а). Инв. No. 600. Тип Г-XXVIII В по ТЦС,
4. Висок амфоровиден съд е високо тясно гър
ло, със слабо профилирана шийка, закръглено тяло
със средно високи, средно изпъкнали ремене и
широко дъно. Работено на крачно колело,от охра
во-червена до кафява добре пречистена глина с при­
мес от фина слюда. В основата, по средата и в гор­
ната част на раменете са врязани тесни пояси от
хоризонтални линни. Две симетрично разположе­
ни дръжки излизат от гладък релефен ръб. мина­
ващ под устието.
Вис. 28.6 см. диам. на тялото - 21 см. диам. на
устието - 11.7 см. диам. на дъното - 10 см. Намерен
в яма No. 16 (обр. 25 б). Тип AC-VI по ТЦС.
5. Дълбока паница-купа със средно ш и р о к о
дъно върху средно високо кухо конусовидно стол­
че. Работена на крачно колело от много добре пре­
чистена глина. Отвътре и отвън около устието пок­
рита е кремава ангоба. Отвътре в центъра и по сред­
ния ръб са нанесени два пояса от врязани с гребен
вълнообразни линии, между две прави, концентрич­
ни. Върху врязаните пояси е нанесена маслено-зелена глазура. Останалата повърхност - неглазира-

MAPИЦA-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
на. само с ангоба. Над втория пояс са нанесени с
четка петна от същата глазура. Съдът е снабден с
две симетрично разположени почти обли дръжчици.
Вис. 10 см. диам. на устието - 21.5 см. диам. на
столчето - 7.8 см. Инв. No. 590 (обр. 27 б,). Намере­
на в яма No. 17.
6. Средно дълбока паница е долна конусовид­
на и горна цилиндрична част. средно високи, поч­
ти цилиндрични рамене с конвексен профил, много
тясно дъно с ниско кухо столче. По раменете отвън
- два плитки хоризонтални канелюра. Работена на
крачно колело от много добре пречистена кремаво-розова глина. Отвън и отвътре покрита с фина
Златиста ангоба.
Вис. 8.8 см. диам. на тялото - 24.3 см. диам. на
устито - 23.7 см, диам. на дъното - 9.1 см. Инв. No.
597. Намерена в яма No. 26 (обр. 29 а).
7. Капак е горна конусовидна и долна почти
цилиндрична част със слабо изразен конкавен про­
сил. Работен на крачно колело от добре пречисте­
на глина е примес от фина слюда. Пъпката на върха
отчупена.
Вис. 8 см., диам. на тялото - 7 см. диам. на
долната част - 4.3 см. Инв. No. 23. Намерен в яма
No. 17 (обр. 26 в).
8. Свещник с конусовидно тяло и слабо зави­
та нагоре периферия. Отгоре завършва с биконична пъпка. Дръжката излиза от горната част на тялото и се свързва е периферията. Тялото украсено е

вертикално р а з п о л о ж е н и излъскани ивици. Рабо­
тен на крачно колело от много добре npeчистенa
сиво-черна до кафява след изпичането глина.
Вис. 9.5 см. диам. 14 см. Инв. No. 591. Намерен
в яма No. 8 (обр. 19 з).
9. Свещник по форма, у к р а с а , цвят и състав
на глината напълно еднакъв е горния. Пъпката от­
чупена.
Вие. 8 см. диам. 13 см. Инв. No. 592. Намерен в
същата яма No. 8 (обр. 19 ж).
10. Свещник по форма и украса напълно една­
къв с горните. Работен от керемидено-червена. доб­
ре пречистена глина. Пъпката отчупена.
Вис. 7 см. диам. 13.5 см. Инв. No. 593. Намерен
в яма No. 8 (обр. 19 и).
11. Свещник по форма еднакъв с горните. Пъп­
ката и дръжката отчупени. Тялото украсено е косо
разположени излъскани ивици, периферията - с ко­
си насечки. Работен на крачно колело от кереми­
дено-червена добре пречистена глина.
Вис. 8 см, диам. 14 см. Инв. No. 595. Намерен в
яма No. 14.
12. Свещник с конусовидно тяло и слабо изра­
зена къса периферия. Пъпката отчупена. Дръжка­
та излиза под нея и се свързва с тялото над пери­
ферията. Работен на крачно колело от кафява след
изпичането глина, обилно примесена със слюда. Ук­
раса няма.
Вис. 6.7 см. диам. 12.2 см. Инв. No. 594. Наме­
рен в яма No. 27 (обр. 30 г).

Литература
Аладжов Д., С, Васева. 1980. Сондажни раз­
к о п к и в Симеоновград през 1980 г.— ИМЮИБ, V.
,.Хр. Г. Данов". Пловдив.
Алексова Б., 1960. Средновековна керамика
од црквата „Св. София" во Охрид.— Гласник на инсгигутот за национална историка. IV. CKonje.
Антонова В., 1978. Обикновена и кухненска
керамика от Шуменската к р е п о с т — ГМСБ. IV
Бабин Б„ 1986. Материалната култура на ма­
кедонските словени во светлината на археолошките истражувана во Прилеп. Прилеп.
Борисов Б., 1991. Средновековно селище и
некрополи край е. Знаменосец.— ..Марица-изток".
Археологически проучвания.. 1. София.
Борисов Б. 1992. Към въпроса за производст­
вото на керамика със златиста ангоба в Югоизточ­
на България.— В: Приноси към българската архео­
логия. I. ИК „Аргес", София.
Борисов Б.. 1993. Керамиката от средновеков­
ната крепост край с. Искрица и мястото и в кера­
мичния комплекс на Североизточна Тракия през XIXII в.— Североизточна Тракия и Византия през IVXIV в. Бумеранг-прес. София-Сливен.
Борисов Б.. 1994. Сравнителна характеристи­
ка на кухненската к е р а м и к а от средновековното
селище край с. Караново. Новозагорско.— ИМЮ-

143

ИВ. XVII. Ст. Загора.
Борисов Б., 1995. Сондажни проучвания на
р а н н о в и з а н т и и с к о т о и с р е д н о в е к о в н о селище в
землището на село Гипсово, в комплекса ..Марицаизток".— "Марица-изток". Археологически проучва­
ния. 3, Раднево.
Борисов Б.. 1995 а. За производството на сграфито керамика в Югоизточна България през XII в.—
Сграфито керамика в България (XII-XIV в.), В. Търно­
во.
Борисов Б., 1996. Североизточна Тракия през
XI-XII в. (по археологически данни). Дисертация за
к. и. н., София,
Гатев П., 1985. Средновековно селище и некропол от XII в. край с. Ковачево. Пазарджишки ок­
ръг,— РП XII. БАН. София.
Георгиева С, Д. Бучински, 1959. Предвари­
телно проучване на средновековното селище до гр.
В р а ц а , - ИАИ. XXII. БАН. София.
Георгиева С, 1974. Керамиката от Двореца
на Царевец.— В: Царевград Търнов. 2. София.
Дончева-Петкова Л.. 1977. Българската би­
това к е р а м и к а през Ранното средновековия (вто­
рата половина на VI - края на XI в.). София.
Жеравица 3., Л. Жеравица, 1977-1978 Сред­
н о в е к о в н о населе у П о п о в и ц и . код Н е г о т и н а . —

БОРИС Д.БОРИСОВ

Сгаринар. XXVIII-XXIX. Београд.
Иванова В., 1959. Южната порта на Вътреш­
ния град в Преслав, нейния градеж и архитектурен
т и п . - ИАИ. XXII.. София.
Константинеску Н., 1962. Изследование в селе Коконь и вопрос о деревне в Влахии в XIV-XV вв.
—Dacia. VI, Bucuresti.
Морева-Арабова P.. 1989. Към въпроса за
средновековния град С т е н и м а х о с — ИМЮИБ. 15.
..Хр. Г. Данов". Пловдив.
Николова Я., 1968. Средновековна кухненс­
ка керамика от Южната порта в Преслав.— ТВПИ
„Братя Кирил и Методий". В. Търново.
Овчаров Н., Хаджиева Д„ 1992. Среднове­
ковният манастир в гр. Кържали - център на епис­
копията Ахридос (XI-XIV в.). - Р/7. XXIV. БАН. София.
Поповиh М., Иванишевиh 5.,1988. Град Бранимево у среднем веку.— Старинар, XXXIX. Беог­
рад.
Радева М., 1988. Средновековна керамика от
Сливен XI-XII в . - ИМЮИБ. XI. „Хр. Г. Данов". Плов­
див.
Рибаров Г., 1996. Останки от домашни и диви
животни от средновековното селище край с. Гледачево. - „Марица-изток". Археологически проучва­
ния. 4.
Розенфельдг Р. Л., 1968. М о с к о в с к о е керамическое производство XII-XVIII вв.— САИ. вьт. Е-139. Москва.
Чангова Й., 1959. Средновековни амфори в
България.— ИАИ. XXII. София.
Чангова Й, 1972. Средновековното селище
над тракийския град Севтополис. София,

Чангова Й.. 1992. Перник III. София.
Шейлева Г., 1995. Р а з к о п к и на средновеков­
но селище, крепост и некрополи край с. Искрица.
Гълъбовско. през 1*989-1994 година, (предварител­
но съобщение).— „Марица-изток". Археологичес­
ки проучвания, 3. Раднево.
Jaнковиh М.. 1981. Средновековно населе на
Великом граду у Х-XI веку. Београд.
Borisov В., 1989.
Djadovol.
Mediaeval
Settlement and Necropolis (11th - 12th Century). Tokai
University Press. Tokyo.
Borisov B., Ceramics and Ceramic Production
in North-Eastern Thracia in 11th - 12th Century and their
p l a c e in t h e C e r a m i c I n d u s t r y of the B a l k a n
Peninsula.— Archeology of Bulgaria . III. California.
USA, ( in print).
Comsa M. 1967. Keramika lokala,— Dinogetia.
1, Bucuresti.
Diaconu P., ViIceanu D., 1972. Pacuiul lui Soare.
I, Cetatea byzantina. Bucuresti.
Florescu C, Florescu P.., Diaconu P. 1958.
Capidava. Bucuresti.
Minic D., 1974. Les problèmes de datation des
céramique du site d'habitation medicvale a Ribnica.—
Balkanoslavica, 3. Beograd.
Prodan
D., Popescu D., Horedt K.
1954
Santierul archéologie Moresti. - SCIV 5. Bucuresti.
Peschlow U. 1977-1978. Bysantische Kerartiik
aus Istambul. - Istanbuler Mitteilungen. 27-28.
Zeravica Z. 1974. Die Keramik des XI und XII
Jahrhunderts aus der Ansiedlung in Popovica in der
Negotiner gegend und das problem ihrer ethnischen
zeiteilung den Slaven. - Balkanoslavica. 3. Beograd.

Списьк на илюстрациите

Обр. 1
Обр. 2
Обр. 3
Обр. 4

Обр. 5

Обр. 6
Обр. 7
Обр. 8

Обр. 9

Обр. 10

- Класификация на керамиката
- Профили на гърнета - 1 тип по Т ф М
- Профили на гърнета - 2 тип по Т ф М
а - Профили на гювечи
б - Профили на паници - 1 тип
в - Профили на паници - 2 тип
г - Профили на паници - 3 тип
д- Профили н а п а н и ц и - 4 тип
а - Профили на стомни
- Профили на кани - 1 тип
- Профили на кани - 2 тип
- Профили на кани - 3 тип
- Профили на амфоровидни съдове
- Орнаментални мотиви от врязана ук­
раса
- Орнаментални мотиви от врязана ук­
раса
- Орнаментални мотиви от излъскана
украса
б - Орнаментални мотиви от релефна ук­
раса
в- Щемпелувана у к р а с а
а - Напречни сечения на дръжки по
ТфМ
б - Профили на дъна по Т ф М
- Керамика от жилище No. 1

144

Обр. 11
Обр. 12
Обр. 13
Обр. 14
Обр. 15
Обр. 16
Обр. 17
Обр. 18
Обр. 19
Обр 20
Обр. 21
Обр. 22
Обр. 23
Обр. 24
Обр. 25
Обр. 26
Обр. 2 7
Обр. 28
Обр. 29
Обр. 30
Обр. 31
Обр. 32
Обр. 33

- Керамика от жилище No. 1
- Керамика от жилище No. 2
- Керамика от жилище No 3
- Керамика от жилище No. 3
- Керамика от помещение No.1
- Керамика от помещение No.2
- Керамика от помещение No.3
- Керамика от яма No. 4
- Керамика от яма No. 8
- Керамика от яма No. 8
- Керамика от яма No. 9
- Керамика от яма No. 10
- Керамика от яма No. 10
- Керамика от яма No. 15
- Керамика от яма No. 16
- Керамика от яма No. 17
а- Керамика от яма No. 17
б- Керамика от яма No. 18
а- Керамика от яма No. 18
б- Керамика от яма No. 21
- Керамика от яма No. 26
- Керамика от яма No. 27
- Керамика от яма No. 27
- Дръжки с украса
- Фрагменти от сграфито кера
мика

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Табл. 1 - Процентно съотношение между от­
делните категории съдове от селището край с. Гле*
дачево
Табл. 2 - Количествени стойности на тигювете,
вариантите и разновидностите гърнета в селищата
от Североизточна Тракия
Табл. 3 - Процентно съотношение на паници­
те от с. Гледачево

Табл. 4 - Процентно съотношение на стомни­
те от с. Гледачево
Табл. 5 - Процентно съотношение на каните
от с. Гледачево
Табл. 6 - Процентно съотношение на амфоровидните съдове от с. Гладачево
Табл. 7 - Процентно съотношение на орнаменталните мотиви в украсата на керамиката

THE CERAMICS FROM THE MEDIAEVAL SETTLEMENT NEAR THE VILLAGE OF GLEDACHEVO
B. Borisov
(Summary)

The object of the investigation is the ceramics of the
mediaeval settlement near the village of Gledachevo. It is
cultivated by a specially created (forthe region of North-East
Thracia) typological system, known for more precise
datebacked typological rows. The ceramic from eight other
settlements in the region, is cultivated by the same typology:
Djadovo, Karanovo, Znamenosetz, Iskrhza, Gipsovo, Polski
Gradetz, Lubimetz. In some of them the coin building horisons
are established and datebacked very precisely.
Cultivating of the most popular material, obtained in
archaelogical excavations - the ceramics with the created in
that way typology, gives a perfect possibility for tracing the
development of the [P1]ceramics in space (in other
settlements in the rigion or out of it) as well as time and helps
tracing the local specialities in ceramics - making on the one
hand and also datebacking not only of the different settlements,
but also the types, undertypes and the variants in the same
category of vessels, on the other.
Classification
Depending on its purpose, the ceramic complex of
North-East Thracia is divided in two main parts:Building and
daily ceramics. Based on the ulrtarian purpose, the daily
ceramics is divided into these main groupsiceramics for
storing and carrying products (tara), ceramics for cooking,
and ceramics for a special purpose.
On the next level-functionality, the first group is
presented by the categories of amphoras and vessels with
thick walls that are used for storing food and liquids;the second
group is presented by pots cauldorns with internal ears.pans
and saucepans. The ceramics for nutrition and drinking
consist of these categories: bowls, plates, cups, jugs,
amphora-like vessels, wine vessels and mugs. Illuminants
(candlesticks), religious ceramics and vessels with odd form
refertothe last group.
Depending on the type and the technology of laying on
the cover of the ceramics, there are three groupsxommon
ceramics (with out any cover), ceramics with golden engobe,
ceramics with red engobe and glazed ceramics-Depending
on the decoration, the latter is common glazed, painted and
sgraffito. Based on the colour of the clay after baking, glazed
ceramics is dvided in -white clay and red clay.

Typology
The whole typological system of the ceramics from
North-East Thracia consists of typology of whole vessels(TWV), and typology of fragmentary material (TFM). One of
the basic principles on which the typologies are built up is
the determination of unity in the terminology of the
components of the vessels. The basic details that the clay
vessels consist of are neck, body and bottom. On the other
hand the neck consists of necking and edge of the mouth, the
body of shoulders and body part.
TWV is based on the relationships, between the
absolute denomination of the particular details of the vessels.
The presence of some or other details in the construction of
the vessel determines its category-pot, bowl, pitcher, cup
etc. To determine the typologycal belonging of the particular
vessels, we use 9 correlations, which give us a whole
characteristic of every details in the vessels. The
denominations of the particular correlations are based on a
five level scale, in which every level has a precisely fixed
numerical limit For the different categories of vessels,
different number of type defining indexes, are used ranging
from two for bowls (having only one bottom part) to sixforthe
closed categories- pots, pitchers, etc. An important type
defining index are the extra details-handles, stalks under the
bottoms, spouts, etc. Forthe neck, the undertype is definid by
the altitude index. Forthe bottom, it is defined by the width
index.
The typology of the fragmentary material is created on
fragmental issues' base defining particular categories of
vessels. It also includes the fragments of walls with
decoration, representing a fully finished composition, and
the handles and bottoms of the vessels.
The ceramics of the mediaeval settlement near the
village of Gledachevo is examined in the context of the NorthEastern Thracian ceramics.
*
* *

145

During the excavations of the mediaeval settlement
near the village of Gledachevo, 3400 ceramic fragments are
acquired and 12 whole vessels arefound.The mass ceramic
material is devided intogroups in the following way: common

БОРИС Д.БОРИСОВ
opportunity. In the first type's pot there is a tendency of
decreasing from the beginning of the settlementto its' end, in
which the different objects there are different dominations.ln
the village ofZnamenosetz the decrease varies from 56.06%
to 36.83 %. In the fortress near the village of Iscrhzathey vary
from 55.06 % to 21.73 % and in Djadovo from 35.32 to
22.79 %.
In the second typo of pots there is just the opposite
tendency. In Iskritza P-2
encrease from 44.94 % to 77.94 % in the end. In
Zriamenosetz P-2 encrease from 42.71 % to 62.64 % and in
Djadavo From 64.68 % to 77.71 %. According to that all and
based in the data of the cultivated ceramics of all the nine
settlements, we corneto the conclusion thatthe settlement,
situated near the village of Znamenoselz was the first one to
spring up, which shows that corelation; P-1 to P-2 44.05:
55.84 % in Iscrtea- 35.61:62.75 %, Lubimetz- 26.82:73.04
%, Djadavo- 25.75:74.15 %, Polski Gradetz- 24.72:73.05
%, Gipsovo-18.75:81.25 %, Asenovetz-17.51:82.46 %,
Karanovo - 11.16:87.81* % and reach 3.47:93.53 % in
Gledachevo. There fore the last one sprung up last in the
beginning of the last quarter of 1 Zb century, that is proved
also by the settlement's coins found there. Based on these
three are defined three main periods in the development of
the settlement netting in North-Eastern Thracia.
During the excavations many archaelogical data were
established, which in throw light on the character of the
settlement and help for precising its datebacking.
The first important thing is that there isn't an establi­
shed culture stratum. That shows that the settlement existed
not long enough for cultural precipitations beformed. Besides
it lacks necropolis and it shows that the life in the settlement
went on for so short a period of time that during inhabiting it,
none of the inhabitants died.
The momentary character ofthat settlement is proved
also by a large row of facts as: the dwellings are with irregular
forms, which are not seen in the rest of the studied mediaeval
settlements in North-Eastern Thracia (11* - 12* Century).
Furthermore in these dwellings there are almost no holes

made by wooden pickets, holding the walls of a fence,
plastered with clay. That makes us think, that these were
sheds rather than „closed" habitation dwelling, the fire places
are small, and in habitation No. 1 used only once. The other
three dwellings completely lack healing equipments, so the
habitations were used during a period of time when the usage
of fireplaces for heating were not needed -during summer.That
explains the theory thatthe dwellings were „opened" - pent
houses, having some small fireplaces for cooking meals.
Another argument for the momentary inhabitating of
the settlement near the village of Gledachevo, is the lack of
fragments of jars, that are very good spread in all the other
settlements in North-Eastern Thacia. The small variety of the
ceramics, the lack of agricultural tools, the good spread of
vertebras used as spindles is another proof forthat
During the excavations there were many cases in which
we found different fragments - different parts from one vessel,
in different pits that arc far away from each other, that proves
their simultaneous existence.
All that shows that the settlement near the village of
Gledachevo was a small urifortificated hamlet, inhabitated
for a short period of time, during which there couldn't be
formed a cultural stratum. According to us it was a summer
settlement, whose settlers made living by stock-breeding,
and used the pastures of the region during spring and
summer.Thaf s why the number of the dwellings is minimal.
The irregular form is indebted to that as well as the lack of
fireplaces used fora longtime. The nomadic character of the
settlement is proved also by the results of the cultivated
osteological matherial, found during the excavations. It is
possible that the hamlet was used sevsral times - some
years in succession during spring and summer, which also
explains the presence of the big number of rubbish pits.
In conclusion it is mentioned that the nomadic hamlet
near Gledachevo sprung up in the second half or more
precisely in the beginning of the last quarter of XII century
(1175 - 1180) and was totally deserted not later than the
Third Crusade (1190), thetime when most of the settlements
in North-Eastern Thracia reach their end.

List of i
Fig. 1 - Ceramic classification
Fig. 2 - Profiles of pots Ist type by TFM
Fig. 3 - Profiles of pots 2nd type by TFM
Fig. 4 a - Profiles of pan
6 - Profiles of bowls -1 st type
в - Profiles of bowls - 2nd type
r - Profiles of bowls - 3th type
д - Profiles of bowls - 3th
Fig. 5 a - Profiles of jugs
6 - Profiles of pitchers -1 st type
в - Profiles of pitchers - 2nd type
r - Profiles of pitchers - 3th type
д - Profiles of amphora-like vessels
Fig. 6 - Ornamental motives of incesed decorations
Fig. 7 - Ornamental motives of incesed decorations
Fig. 8 a - Ornamental motives of burnished decoration
6 - Ornamental motives of embossed decoration

в - Stamped decoration
Fig. 9 a - Transerve section of handles by TFM
6 - Profiles of bottoms by TFM
Fig. 10 - Ceramics from habitation No. 1
Fig. 11 - Ceramics from habitation No. 1
Fig. 12 - Ceramics from habitation No. 2
Fig. 13 - Ceramics from habitation No. 3
Fig. 14 - Ceramics from habitation No. 3
Fig. 15 - Ceramics from dwelling No. 1
fig. 16 - Ceramics from dwelling No. 2
fig. 17 - Ceramics from dwelling No. 3
Fig. 18 - Ceramics from pit No. 4
Fig. 19 - Ceramics from pit No. 8
Fig. 20 - Ceramics from pit No. 8
Fig. 21 - Ceramics from pit No. 9
Fig. 22 - Ceramics from pit No. 10
Fig. 23 - Ceramics from pit No. 10

146

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997

Fig. 24
Fiq.25
Fig. 26
Fig. 27
Fig. 28
Fig. 29
Fig. 30
Fig. 31
Fig. 32

Fig. 33
Table 1

- Fragments made from sgraffito-ceramic
- Percental correlation arrfcng different categories
vessels near the village of Gledachevo
Table 2 - Percental correlation of types and undertypes
pots from North-Eastern Thracia
Table 3 - Percental correlation of bowls from Gledachevo
Table 4 - Percental correlation of jugs from Gledachevo
Table 5 - Percental correlation of pitchers from Gledachevo
Table 6 - Percental correlation of amphora-like vessels
from Gledachevo
Table 7 - Percental correlation of ornamental motives in
the decoration of the ceramics

- Ceramics from piit No. 15
- Ceramics from pit No. 16
- Ceramics from piit No. 17
Ceramics from piit No. 17
Ceramics from p tNo. 18
Ceramics from p it No.,18
Ceramics from p it No.,21
Ceramics from p it No.,26
Ceramics from p it No.,27
Ceramics from p it No. 27
- Handles with decoration

147

148

'МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 2

149

БOPИС Д. .БОРИСОВ
Обр. 3

150

».

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 4

151

БОРИС Д.БОРИСОВ

06p. 5

152

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997

Обр. 6

153

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 7

154

'МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997

06р. 8
9

>

155

9

&

&

&

& О

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 9

156

'МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Жилище 1

157

Обр. 10

БОРИС Д.БОРИСОВ
Жилище 1

Обр. 11

158

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Жилище 2

Обр. 12

6 см

159

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 13

160

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 14

161

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 15

162

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 16

163

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 17

164

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997

06p. 18

165

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 19

Яма 8

166

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 20

Яма 8

167

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 21

Яма 9

168

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1697
Обр. 22

Яма 10

169

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 23

Яма 10

170

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1 9 9 7

Обр. 24

Яма 15

171

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 25

Яма 16

172

МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Яма 17

Обр. 26

173

БОРИС Д.БОРИСОВ

0бp. 27 Яма 17

174

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 28

175

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 29

Яма 26

176

'МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Яма 27

Обр. 30

177

БОРИС Д.БОРИСОВ
Oôp. 31

Яма 27

178

"МАРИЦА-ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ, Т.4. РАДНЕВО, 1997
Обр. 32

179

БОРИС Д.БОРИСОВ
Обр. 33

180

Табл. 1. Съотношение на отделните категории съдове в
средновековното селище край с. Гледачево
Категория

Брой

Гърнета
Паници
Стомни
Кани
Амф. съдове
Свещници

346
9
10
32
19
42

73.93
1.92
2.14
6.83
6.20
8.97

Всичко:

468

100

Процент

Табл. 3. Разпределение на фрагментите от паници по типове
Тип

Брой

Процент

ГИ А
П-1Б
ГИ В
П-1Г
П-1Д
ГИ Е
П-1Ж
П-2
П-ЗА
П-ЗБ
П-ЗВ
П-ЗГ
П-4А
П-4Б
П-4В

6
-

66.67
-

1
1
1

11.11
11.11
11.11

ВСИЧКО:

9

100

Табл. 4. Разпределение на фрагментите
от стомни по типове
Тип

Брой

Процент

С-1
С-2
С-3

6
1
3

60
10
30

ВСИЧКО:

10

100

181

БОРИС Д.БОРИСОВ
Табл. 2. Количествени стойности на типовете, вариантите и разновидностите
гърнета в селищата от Североизточна Тракия

Fwi

flap«un

A

i

ЗНАМЕНОСЕЦ

ИСКРИЦА

I0.J2

2.47

6.5!

3.50

3.92 23.67

1.44

063

IUI

1.72

0.21

7.52

9.47

4.55

1.65

1.72

7.83

17.50

13.29

5.29

5.02

144 13.46

1.62

0.48

1.34

2.12

гапсово

ППЗДЕЦ

АСЕНОвШ

2.18
4.73
0.73

15.66

KAPAH080

1.03

9.09

625

3.09

6.25 1250

2.06

1.54

2.06

0.72

10.58

630

ТЯ

4.12

0.72

1.44

10!

1.(2

2.06

031

7.98

35.61

25.75 0.36

26,82

—

5.55

11,63

1.03

2.18
24.72

1.44
6.92

079

2.31

031

2.06

0.67

0.56

3.48
10.30

1.45

12.50

ГЛЕДАШ

2.87

0.47

555

2.35

8

ДЯДОВО
7.01

0.46

2.06
44.05 432

'

Л06ИМЩ
6.25

771

056
1.64
079

17.51

18.75

0.17

061
11.16

1.82

0.10

0.73 2.55

070

030

0.10

0.10

3.47

0.47
0.63

f

0.4?

0.41

173

0.62

063
0.16

1

Ml

,

(

2.04

2.47

2.88

036

9.4/

0.36

8.17
11.11

11.91

1.23

0.96

9.13

9.82

0.68

2.54

5.43

20.93

15.46

12.50
17.45

3175

4.73

0.10

0.29

0.76

2950

0.29

28.03

17.71

175

1875

070

3.47
26.61

тзг

7.47

40.75

0.41

6.19

0.82

770
770

17.31
17.31

4.63
4.63

14.54
14.54

1250

978
978

11.46
11.46

15.60
15.60

5.49

6,17
6,17

24.04
24.04

13.90
13.90

17.09
17.09

25.00

15.46
15.46

22.62
22.62

ÏÏ50

8.23 36.62
8.23
36.62

11.06 56.26
11.06
56.26

658 2950
658
2950

6.54 42.90
6.54
42.90

3.09 27.83
27.83

3.38 3(36
3.38
3(36

3.76 3959

1.85
1.85

3.65
3.65

439
439

3.64
3.64

0.82
0.82

1.73

17.87
17.87

1.57

1.11

036

2.40

1.65
7.67

1.03
54.65
54.65

0.46
62.75
62.75

73,07
73,07

1.23
1.44

0.47

1.03

345 13.95

0.12

2.41

1175
1175

73.05
73.05

1.09

82.46
82.46
1.03

031

675

0.36

772

2.86
2.40

036

1.75

036

1.60

5.33

1.65

3.63

0.16

173
1.85 3.03

675

1.44

0.76

0.17

031

079

6.94

5.79

_1_

0.36

2.06 17.52

051

3.09

0.10

1.44

070

079

3.79

051

5.15

0.36

041 0.48

1.16

070

2.22 13.19

Oil

87.1!
87.1!

051

9.62

1.64
6.38

1.73
7.17

031

1.14

0.48

0.72

5.15

0.94

2.04

0.16

235

2.54 10.17
74.15
74.15

241

1.72

3.45

921

2.69

378

4.12

377

2.00
4.32

048

0.71

3.27

131

0.96

536

1.44

0.16

079

0.10
0.10

1.44

2.19

3.13

37.50
37.50

13.17
13.17

1.41

Д

14.84

0.10

•

1.09

3.13

0.47
2.19

r

TJoT

0.47

w
—

ОтГ 6.25

036 0.36

2.11

0.93

0.47

A

II

1.18

0.48

041
2.04

S.93

В

0.48

1.85

0.52

1.30

0.73

14.73

051

0.10
1.09

0.54

182

675 675

2.06

2.06

0.62

0.87 (.67

0.92

051

96.53
96.53

Табл. 5. Разпределение на
фрагментите от кани по типове
Тип
К-1А
К-1Б
К-2А
К-2Б
К-2В
К-2Г
К-2Д
К-2Е
К-2Ж
К-2 3
К-ЗА
ВСИЧКО:

Брой

Процент

3
2
2
2
1
1
21

9.37
6.25
6.25
6.25
3.13
3.13
65.62

32

100

Табл. 6. Разпределение на
амфоровидните съдове
Тип

Брой

AC-IA
АС-1Б
АС-1В
АС-1Г
АС-1Д
АС-1Е
АС-1Ж
АС-13
АСМИ
ВСИЧКО.

Процент

6
2
3

20.69
6.90
10.34

15
1

51.72
3.45

1
1

3.45
3.45

29

100

Табл. 7. Разпределение на орнаменталнитемотиви вукрасата на керамиката
1

2

Вид

Брой

Процент

Вид

Брой

Процент

Вр.У-1
Вр.У-2
Вр.У-3
Вр.У-4
Вр.У-5
Вр.У-6
Вр.У-7
Вр.У-8
Вр.У-9
Вр.У-10
Вр.У-11
Вр.У-12
Вр.У-13
Вр.У-14
Вр.У-15
Вр.У-16
Вр.У-17
Вр.У-18
Вр.У-19
Вр.У-20
Вр.У-21
Вр.У-22
Вр.У-23
Вр.У-24
Вр.У-25
Вр.У-26
Вр.У-27
Вр.У-28
Вр.У~29
Вр.У-30

7
322
13
158
63
18
3
3
1
3
2
3
2
2
1
1
-

0.46
21.45
0.86
10.52
4.20
1.20
0.20
0.20
0.07
0.10
0.13
0.20
0.13
0.13
0.07
0.07
-

Вр.У-31
Вр.У-32
Вр.У-33
Вр.У-34
Вр.У-35
Вр.У-36
Вр.У-37
Вр.У-38
Вр.У-39
Вр.У-40
Вр.У-41
Вр.У-42
Вр.У-43
Вр.У-44

-

-

3
-

0.20
-

Из.У-1
Из.У-2
Из.У-3
Из.У-4
Из.У-5
Из.У-6
Из.У-7
Из.У-8
Из.У-9
Из.У-10
Из.У-11
Из.У-12
Из.У-13
Из.У-14
Из.У.15
Из.У-16

634
134
118
1
2
3
3
1
-

42.23
8.93
9.06
0.07
0.13
0.20
0.20
0.07
-

> » 2

183

ВСИЧКО: 1501

100