М14ЛЕНСЕМКОВ
I пътят КБМ
ПОЛЯ МАТА
ВОИНА
МИЛЕН СЕМКОВ
I пътят КБМ
ПОЛЯ МАТА
ВОИНА
МИЛЕН СЕМКОВ пьтят към
ПОЛЯ МАТА
ВОИНА
(ДИПЛОМА ТИЧЕСКА ТА ПОДГОТОВКА НА ВТ О Р АТ А С ВЕТ ОВН А ВОИНА)
НАРОДНА ПРОСВЕТ А СОФИЯ 1970 г.
II hi криминален роман, чийто главоломни сюжетнп обрати да не са I ..... ибивр Hinn от един труп, пазещ тайната на пресгьплението? Стра-
"II пеусетио се пзнизват. Ето го и убпецът, появил се от неочаква-II ....Ki <)<лепптелна красавица или немощен старец, той ще бъде
< pi щ in I с u I. з м с з д и е т о! Вие шс спите спокойно, ако первите ви не са << поддали па пзстрелите, отровата, призраците, родени от авторовата <|>.in I <ипя.
По виждали ли сте убийци „па едро“? Па 54 ми ли он а човешки < ыцсства? Убийци, никои от конто и дпес се радват на нежната пролетки юлепнна, на знойното лито и зрялата есен? Надникнете в света на диплом атите. Зад фасадната почтеност на белите коси, зад блясъка и.I голи дамски гърбове, пакптн и усмпвки се крпе адската енергня на разрушеннето. Светът на убийците във фракове работы денонощно. Той крон интриги, обвързва сьюзи, разкъсва ги и пдва ден, в конто от под-емното царство изригва вулкан: ВОЙНА — дело на изнежепп рьце, конто се сплитат и разплитат, конто сп нграят с мастило, преди да за-вият зловещо спренпте, полетят бомбите и бликне алена кръв.
Последнего дело — нан-голямо щ сложно, настарата диплома-ц и я беше подготовката на Втората световна война. Да надзърнем зад кулпсите на дипломатическата сцена, в кухнята на ежедневисто — по пътя към истината ще проследим в лабиринт от препятствия г о л я м а-т а игра и нашето усърдие ще бъде възнаградено с низ от любопитни подробности.
Уводът към Втората световна война беше писан от дипломатите дваде-сет годиии със същите писалки, с конто беше подписан Парижкият мирен договор. Когато бяха поставени и последннте подписи, приключили първата в историята на човечеството световна война, победителите бяха затиснали с памук ушите си, за да не чуват стоновете на жестоко оса-катеаите победени. Приключи една трагикомедия, разнграна от Лойд
7
Джордж и Клемансо с помощта на Уплсън. Започваше голготата, по конто щяха да крачат към разпятпето мнлионп исусовцп. Милиони, за конто иямаше да достигнат кръстовете — дървени и железни! Милио-нп, конто шяха да изтлеят в общи ямн, в крематориумн и в братски могили. Ако в Първата световна война жертвнте бяха 10 мнлиона уби-ти, 20 мнлиона осакатени и няколко мнлиона умрелн от болести и глад, през Втората световна война загинаха повече от 54 мнлиона на фронта и в тила, около 30 мнлиона бяха осакатени, а 20 мнлиона деца останаха сираци.
ВИНОВНИ ЗА ДРАМАТА?
Те са много, толкова много, че още могат да разиграват нстината. Първите са тези, конто поднесоха в Париж през 1919 г. с йезунтска ус-мивка чашата с отровата. Другите са тези, конто подготвнха условията за възраждане на германский мплитарпзъм. И тези, конто му дадоха „зелена улица" на Изток. Безумци, конто бълнуваха световно господство. Мъдрецн, конто обмисляха примамливите възможностп за унищожаване на комунизма. Хитрецн, конто искаха да се греят отдален на огъня.
Мнозина буржоазни историцн са склонни да отоварят внната за вой-вата върху Хнтлер. Аиглийскпят историк Тревор-Ропер пише: „Вторатз световна война беше в много отношения лично дело на Хнтлер." Битп-те германски генералн и държавници, за да оправдаят себе сн, се стремят да прехвърлят главната вина върху Хнтлер и да оневинят фашистка Германия. На подсъдимата скамейка в Нюрнберг Рнбентроп твърдеше, че Германия не носела отговорността за Втората световна война.
В наши дни се появяват все повече издания, конто напълно реабили-тират и фашистка Германия, и Хнтлер. В своята 8-томна „История на изолирането па Германия" д р Франц Шадл достига дорп дотам, че оп-равдава съществуването на коицлагерите като „належаща мярка за сп-гурността на държавата, мярка, която и днес трябва да бъде провежда-на“. А за Втората световна война тозп „д-р“ пише: „Вонната срещу Съветския съюз беше в интерес на целпя цивилизован свят."
Да се прикрият пстинските ходове на западните държави, довели до войната, не е лесио, но е възможпо! В служба на тези, конто нздигнаха лозунга „Лъжата е допустима, ако разоблпчава комуннстнте", е на раз-положенпе огромен апарат. Един малък пример. През 1966 г. в САЩ са издадени (без преиздадените) 1778 биографии и исторически съчи-нения, 2106 книги с философско-религиозна тематика и 2032 труда по икономика и социология срещу само 1699 нови романа. Развита се на късата памет на човечеството. На неопитността и младостта. Забравя се, че на стража стоят Дахау и Бухенвалд, Освиенцим и Майданек. Те щс бъдат вечният паметник на голямата ИГРА С ОГЪНЯ, съе съдбата на човечеството.
8
ВОМБЛ СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ
„... Версайскнят договор е договор на хищин-пи и разбойници... Мир на лпхварп, мир на-убийци, мир па касапи.. . Това е печуваи, гра-бителскп мир, конто поставя в положение™ па роби десетки милиони хора. . . Ето защо цели-ят този междунаротен строй, тозп ред, който се крепи на Версайскпя мир, се крепи върху вулкан. . .“
Ленин
Отблясъците на угасващия ден разпалваха пламъии в про-зорците на Жълтия дворец. От позлатените остриета на же-лязната ограда се източваха мекн снопове лъчи. Над зелените поляки падаше прохлада. Някога Версай беше любимо място за развлечение на френския двор. Сега по алейте се блъскаха тълпи и шумът достигаше чак до Трианон. Както винаги наи-много любопитни се събираха около фонтаните, конто не бяха пускани от няколко години. Днес Общината не пестеше водата и вятърът сипеше мокри иглици по разго-рещените лица. Постепенно възбудата стихваше. Отшумя ехото от 101 топовни салюта, конто възвестиха бележитото-събитие. Мастилото от подписите на Клемансо, Лойд Джордж, Уилсън и другите ръководители на държавите-по-бедителки в Първата световна война засъхваше. Дипломати-те бяха напуснали Огледалната зала на Версайския дворец. Журналистите трескаво диктуваха своите съобщения за под-
9'
Гара Ретонд, Компиенската гора. На 11 ноември 1918 г. германского делегация подписей във вагона на маршал Фош акт за капитулацил
писването на мирния договор с Германия. Ловкнте фоторе-портери отнасяха богата жътва. Здрачът на съботната вечер се сливаше с тъмнината на гората. Денят 28 юни 1919 г. оти-ваше в историята.
Победителите във войната тържествуваха, но радостта пм не беше пълна. Доброто старо време на безгрижно съществу-ване беше безвъзвратно отминало. Буреносни облаци се тру-паха над хоризонта и от Изток небето аленееше заплаши-телно.
Държавните глави на Англия, Франция, Италия, Япония и САШ със страх следяха победния марш на болшевизма в Русия. Октомври оказваше мощно революционизиращо въз-действие върху световиото работническо движение и върху националноосвободителното движение в колоииалните и за-висими страни. Национализираните чуждестранни капитали и предприятия в Русия не даваха мира на техните бивши собственной. Съветското правителство започна публикуване-то на тайните договори, сключени от царска Русия с Антан-тата. В много разкошни дворци — правителствени резиденции, избухна паника. Пред смаяните погледи па обикновени-
10
ге, не особено политически просветени хора, се вдигаше заве-сата па тайната дипломация. Светът на фалшивите идеали и па големите думи за справедливост, свещен дълг и борба до смърт отстъпваше място на света на жестоките империалистически интереси. Плановете между царска Русия, Англия, Франция и Япония за подялба на Китай, на Турция и на Германия разкриха престъпната игра на империалистически-те правителства съе съдбата на народите. След Октомври много мпнпстър-председатели се мятаха ношем в кошмари, облени в студена пот. По целия свят обикаляха думите на Ленин: „Ние публикувахме и ще продължаваме да публику-ваме тапните договори... Господа буржоата беснеят от то-ва. че иародът вижда за какво са го гонили па касапница."
Подготовката за намеса във вътрешните работи на Русия чапочна буквално на другия ден след установяване на нова-та власт в Петроград. Според изявления на генерал Нокс, апглийското правителство било решило да продължи иптер-венцията дотогава, докато „не бъде изгонен от територията па Русия последният болшевик“. В това решение явно е кон-центрпрана линията на военная министър Чърчил, който според Лойд Джордж хвърлил пялата си кипяща енергия за борба с революцията в Русия. Френският министър на външните работи Питон е напълно откровен, заявявайки на 26 декември 1918 г. пред комисията по външните работи при Парламента: „Целта па съюзниците е да изгонят от Русия духа на болшевизма." На 26 март 1919 г. в Парламента Питон отиово потвърди: „Истинският мир ще стане възможеп само тогава. когато бъде разрешен руският въпрос и окон-чателно бъде потушена заразата, разпространяваша се по Европа." Първата грижа на Съвета на Антантата беше да отстрани Съветска Русия от участие в мирната конференция п та окаже дипломатическа и финансова помощ на щаба на бело) вардейската контрареволюция, създаден в Париж.
Подготвитслпата работа за сключване на мирните договори с Германия, Австрия, Унгария, България и Турция за-почна официално през януари 1919 г. в Париж. Под общото ръководство на „Съвета на десетте", съставен от ръководи-телите на ? нглия, Франция, САЩ, Италия и Япония и техните министри па външните работи, 26 комисии подготвяха проектите. Главното ръководство се осъществяваше от „Съвета на четиримата" — Лойд Джордж, Клемансо, Уилсън и Орландо. Много вестници писаха, основавайки се на неуспехи-те на Италия през войната, че включвансто на Орландо в този
11
съвет било направено само от учтивост. Фактически ръко-водители на цялата подготвителна работа бяха председа-телят на мирната конференция Клемансо, Лойд Джордж и Уилсън.
Шефът на фрснската делегация — министър-председате-лят Клемансо или както го наричаха „старият тигър“, награди кариерата си с леви лозунги още по времето на Париж-ката комуна. От 40 години той беше несменяем лидер на пар-тията на радикалите. Успехите си в борбата с работническо-то движение в началото на XX в. Клемансо допълни с мили-таризъм и шовинизъм, на конто сьперничеше само г-н пре-зпдентът на републиката — Поанкаре „Войната*1.
Апглипският мпнистър-председател Лойд Джордж, лидер на Либералната партия, най-ловко мамеше трудещите се с обещания за социална справедливост. В негово лице ап-глийската буржоазия открп човека, най-способен да се спра-ви успешно с многобройните трудности около мирната конференция.
Американският президент Уилсън замина за Париж като доктор по философия, професор по право и автор на няколко бездарни книги по история. Пзтласкан на трети план в ръ-ководството на конференцията, Уилсън разчиташе на един солиден аргумент — американского злато, а съшо така и на своята популярност в лагера на победените, заблудени от лицемерните му декларации за справедлив и вечен мир народи. На 8 януари 1918 г., още по време на войната, Уилсън произнесе голяма реч, в конто обяви па света целите на аме-риканската дипломация: постигане на справедлив мир, конто да погребе за вечни времена войната. Уилсън предложи план от 14 точки и въпреки че много от тях бяха пълни само с мъгляви обещания, успя да внуши доверие в „обектнвност-та“ на американците. Разбира се, разочарованието не за-късня. То настъпи веднага след войната, когато САЩ взеха участие в интервеицията срещу Съветска Русия.
Както се очакваше, при изработването на мириия договор между победителите и главно между Англия и Франция непрекъснато избухваха разногласия. Главният спор се во-цешс около размера на наказанието, което трябва да поне-се Германия. От своя остров Англия все още можеше спокойно да наблюдава промелите в съотношението на евро-пепските сили. Но Франция със своите 40 милиона жители, срещу конто се изправяха 70 милиона германци, се страху-ваше от реванш, тъй като развитието на науката и техпика-
12
Ръководителите на Парижката мирна конференция (отляво надясно) Лойд Джордж, Орландо, Клемансо, Уилсън
та даваше възможност за бързо възстановяване на иконо-мическия и военен потенциал на Германия. Лойд Джордж и Уилсън се обявиха за меко отношение към Германия, като се мотивираха с опасността от надвисвашия над Европа бол-шевизъм.
След няколкодневно усамотение в един от най-разкош-ните дворци на френските крале, разположен сред вековни гори на 50 км южно от Париж, на 25 март Лойд Джордж завърши известния „Меморандум от Фонтенбло11 до мирната конференция. В Меморандума Лойд Джордж подчертаваше: „Найголямата опасност в дадения момент се заключава по мое мнение в това, че Германия може да свърже своята съд-ба с болшевиките и постави всички свои матсриални и ин-телектуални ресурси целия си огромен организаторски та
13
лант на служба на революционнее фанатици, чиято мечта се явява завоюването със силата на оръжието на света за болшевнзма. Тази опасност не е химера... Ако пие бъдем благоразумии, ще предложим на Германия такъв мир, кой-то, бидейки справедлив, ще се покаже на мислещите люде за предпочитане пред другата алтернатива — болшевнзма."
Пред победена Германия се откриваха спасителни хорп-зопти. Германските ръководители и генералп бързо се ориен-тираха в обстановката. Главнокомандуващият битите кап-зерови войски генерал Лудендорф забрави прочутото прусаш-ко високомерие и започпа да се подмазва на победителите: „Да въоръжим и обучим 100 хиляди човека, нека ги комаи-дува Фош и след два месеца от Москва и Съветска Русия не ще остане и следа."
Представителите на Франция искаха Германия да бъде разпокъсана на няколко отделни държави. Французите осо-бено настояваха да получат от Германия Саарската облает и левия бряг на р. Рейн. Когато и Уилсън, след Лойд Джордж отхвърлп френското искане, заявявайки, че от 1814 г.1 досе-га е изминал дълъг период, конто е позволил на население-то от тези земи да стане немско, Клемансо възкликна: Да, след 1814 година! Това е дълъг период за историята на Съе-диненнте щати! Французите обосноваваха своите териториал-ни н репарационни претенции с огромпите загуби, конто пре-търпя Франция по време на войната. Освен разрушените 10 области в Северна Франция и иатрупания към САЩ и Англия воепен дълг от 3 милиарда и половина долара във войната загинаха 1 милиои и 400 хиляди французи и 2 милиона и 800 хиляди бяха рапепп грешу 744 хиляди убити и 2 мплио-на и 122 хиляди рапепп апгличани.
Страхувайки се от прекомерно засилване на Франция, Лойд Джордж заплати французите, че тласкат Германия и цяла Европа във водовъртежа па пролетарската революция. Лойд Джордж бе подкрепен от Уилсън, който също бълну-ваше смазване на болшевнзма. Клемансо отговори: „А иска-те ли да тласнем към болшевнзма съседните на Германия народи, като жертвуваме техните национални интереси?"
Продължителните пазарлъцн приключиха през май 1919 г. Проектът за мирен договор с Германия беше готов. При връчването му на германската делегация Клемансо недву-
I В 1814 г. рухна импернята на Наполеон.
14
смпслспо обяви: „Настъпи часът на разплата.** След като  ермапската делегация се запозна с проекта, министърът на н[.пишите работи граф Брокдорф—Ранцау го отхвърли. Един ог германските специалисти по финапсовите въпроси писа:
Гози договор в частта, диктурана от французите. е памет-ник па патологически страх и патологическа омраза. а в ча-< гга, дикгувапа от англо-саксоипите, е произведение на капиталистически политика от най-брутален вид.“ Канцлерът Шайдеман — социалдемократ, един от палачите на револю-ипята в Германия, театрално се провикна: „Нека изсъхне рьката, конто ще подпише този договор!** Президентът на републиката Еберт — също социалдемократ, нарече клаузите на договора „пеосъществими** и „непоносими**. Германните лпаеха за разногласията в лагера на победителите и искаха да извоюват нови отстъпки. Французите заплашиха с напус-канс на конфереицията. Германският парламент беше при-иуден да приеме договора, като отхвърли само члена за пъл-пата и еднолнчна отговорност на Германия за войната. Пос-ледваха нови заплахи от страна на победителите и договорът беше приет изцяло. Тогава Брокдорф—Ранцау си подаде ос-тавката.
За Париж замина иовият министър на външните работи Мюлер. Преди да приеме договора, германската делегация пзпрати до конфереицията дълга нота, в която декларира; клаузите на договора падхвърлят възможностите на Германия за тяхното изпълнение; Германия няма да поеме никак-ва отговорност за бъдещите действия на немците в отнетите ог страната терптории; Германия не е единствената винов иица за войната; в бъдсще победителите сами ще се убедят в необходимостта от ревизия па договора.
Разбира се, тази нота беше отхвърлена, но остана към документацията на мирната конференция.
Според договора областите Елзас и Лотарингия се връ-щаха на Франция, Айпен и Малмеди след плебисцит пре-минаха към Белгия, а Мемел беше даден на Литва. На въз-становената Полша се предаваха никои от източногермаиски-те земи, принадлежали на някогашната независима полска държава. Левият бряг на р. Рейн и една петдесеткилометро-ва ивица от десния се демилитаризираха за определени срокове. Саарската облает се предаваше за управление от Обшеството на народите, а нейните камсновъглени мини — за експлоатация от Франция със срок от 15 годипи, след кое-
15
1
то с плебисцит щеше да се определи съдбата на територия-та. Град Данциг (дн. Гданск) беше обявен за свободен град и беше свързан с Полша с един коридор, конто раздели Германия на две части. Специален член от договора обяв/.ваше създаването на независима Австрия и забраняваше аишлуса с Германия. Германия загуби всички колонии. Те бяха поде-лени от победителите. Освен това бяха наложени сериознн ограничения на нейното бъдещо военно производство, а ар-мията й не биваше да надминава 100 хиляди човека. Германия загуби 13% от територията си, 11% от населението си, 75% от добива на желязна руда, 26% от този на въглшца, 25% от производството на стомана. Затова ако през 1913 г. Германия даваше 16% от общото световно промишлено производство, през 1920 г. тя даваше 9%. И докато през 1913 г. Германия извършваше 13% от световната търговия, през 1920 г. тя вземаше едва с 3% участие в нея.
След подписването на Версайския договор, през 1920 г., допълиително беше определен приблизителният размер на репарациите, конто Германия трябваше да изплати. По-го-лямата част от тях — 52%, беше отделена за Франция, а Англия получи 22%.
За Германия настъпваха трудни времена. Един германски министър сполучливо определи в създадената обстановка отнсшението на победителите към Германия: „Едни от тях искат да доят кравата, а други - да я заколят. Опези, конто искат да я доят, трябва да се споразумеят с нас.** И те се споразумяха, макар и не веднага.
Около подписването на Версайския договор беше вдиг-нат голям шум. Глашатаите на Антантата не жалеха средства, за да доказват справедливостта и хуманността на победителите. На 28 юни 1919 г. Уилсън изпрати послание до САЩ, в което твърдеше, че договорът и включеният в него Устав на новосъздаденото Общество на народите, ще съста-вят хартата на новия световен ред. Като внесе договора за одобрение във Френското национално събрание, Клемансо използува своето красноречие, за да прикрие неудовлетворе-ността си: „Старият дух на военно господство може да се смята завинаги сразен само при условие, че ние ще останем верни на дълга си. Дойде денят, когато силата и правото, досега разделени, трябва отново да се съединят за мира на трудолюбивите народи. Нека човечеството се издигне, за да заживее истински живот.** В общата шумотевица инциден-тът с китайската делегация, която отказа да подпише
16
Подписването на Версайския договор
договора в знак на протест против предаването на Шаидуи на японците, отмина без много комеитарии.
Френската политически десница не скриваше своего разочарование от Версайския договор. Когато постави своя подине под договора, маршал Фош с въздишка каза: „Това не е мир. Това е примнрие за двадесет години.“ След подписването на договора монархическият вестник „Аксион Франсез*' излезе със заглавие: „Версайският договор е най-колосал-ппят гаф на всички времена." Във Франция само социалпс-тите се обявнха против договора от иринципии съображения. Лонге декларира в Парламента, че Версай е мир не на правого, а на силата и насилието.
След подписването на Версайския мирен договор побсди-телите съсредоточпха своето внимание към съюзниците на Германия. На 10 септември 1919 г. Австрия прие своята присъда, а на 4 юни 1920 г. това стори и Унгария. Най-слож-по беше положение™ па Балкапите, където терпториалнпте спорове от десетилетия разделяха държавите. Войната отно-
2 Пътят към голямата война г 1 .
17
во промели съотношението на силите. Предложениях на Турция договор беше отхвърлен от турското Велико национал-но събрапие, тъй като Англия и Франция си поделиха тур-ския Близък изток. С помощта на Аитантата гръцката армия започиа настъпление в Мала Азия и султанът побърза да подпише договора. Но в Анкара Пационалното събрапие отново отхвърли договора н във война с Гърция Турция защити националните си интереси.
В пайонеправдано положение се оказа България. На I юли в. „Мир" писа: „Пека се падяваме прочее, че Съвстът на десеттях ще стори всичко, за да излезе с решения, конто ще турят основите на траен мир между балканските народи и ще подготвят пътя за тяхпото побратимяване и съюзява-не ... Педейте, за бога, отмъщава, а издайте само решения, каквнто се диктуват от вечната правда.“
Напразни апели за милосърдие към безмилостните!
Юли п август изтекоха в напрежение. България беше об хваната от смъртна уплаха, по в сърцата все още се про-мъкваше някаква надежда. Вестннците се улавяха и за слам-ката и се мъчеха да внесат успокоение там, където спокой-ствието не съществуваше. Даваше се думата чрез извадки от западни списания и вестници па някои чуждестранни приятели на българщината и на справедливостта. Особено го-регцо защищаваше българската кауза дългогодпшният корес-пондент на лондонский „Таймс" за Балканите Ваучер.
През ссптември 1919 г. договорът за мир беше връчеи на българската делегация. При получаването му в свосто грижливо подготвено слово ръководнтелят на българската делегация Теодор Теодоров подчерта: „Ние извършпхме грешки и ще понесем последиците в границите на справедливостта. Но има едпо наказание, което никое престъпление не може да оправдае: робството. Дано българските населения бьдат пощадени от това робство." Уви! Договорът със свояка жестокост надмипа н най-мрачните очаквапия на песимн-стите. Българската преса изплака народната мъка:
В. „Народ": „Програмата на Уилсона озари българския народ с надежда, конто го накараха да разтвори при Добро поле границите си без страх. Сега тия надежди, в името на конто той се предаде на попечението на чужденците, са на-пълно измамени."
В. „Трибуна": „Простата, но жестока като ада истина е пред очите ни."
В. „Радикал": „Може ли да има по-голяма жестокост
18
и но голимо кощунство с правото и справедливостта от на- I к ।пеною откъсвапе на едпо население от собствення му и ирод?"
В „Народна отбрана": „Условията са не само тежкп и |ц|/кас1кн народната ни чест, а и опаснн за бъдещето на и ржа вата ни. Те са уншцожителни. Те не държат сметка ин к» за волята на народностите, пито за нуждите на Бал-мнн кня полуостров от траен ред, пито за въжделенията на I ирона да се върне към едно нормално положение.“
В „Мир“: „Може ли да има мир, докато отчаяннте ви-। it па поробените ни братя повсемипутно терзаят душа-III пп?“
I два многохилядна спонтанна манифестация обиколи < |и пщата ни в деня на годишпината от излнзаието на Бъл-) прпя от войната. Протести и декларации валяха в София и Париж като пролетен дъжд и особено много бяха те от ipmiitc, конто се откъсваха от майката-родина. Пародпият iioci Иван Вазов въпреки преклопната възраст натопи кър-n.iHo от жалост перо:
„Мир ли? Мир ли е това? Не, семе за омрази и за нови халп, зъл предвестник на беди.
И главпя, пожари що ще пали!
Мир? Не, мъст на злобага пияна!
Лют топор въз правдата свешена, нож, забит от влъхва в жива рана, песен зверска, ,в ада съчинена!"
На следващня ден Вазов отпово стана точен изразител на ш еобщото настроение:
„Тоз мир на мъст — е мир на пяськ сложен, висок градеж върху блатнста почва, едвам сглобеи — да се тресе започва.
Тоз мир е нов бой. малко поотложсн.'1
Европейского значение на осъшествяваната със силата па нрижиего промяна на балканските граници беше резюмнра-по от френския журналист Р. Пелтие: „Няма вече мъчени-цата Полша в Европа, но България заема пейното място.“ (’лсд като отмнпаха първите дни на отчаяние, в България законна подготовка за отговор до мирната конференция. Бъл-
19
гарският протест не достигна до сърцата на тримата голе-ми. На подобии конференции чувствата не играят голяма роля. Победителите бяха раздразнени от боеспособпостта и смелостта на българската армия по време на войната и не отчитаха, че българският народ беше хвърлеп в огъня не по своя вина, че армията се биеше в защита па наппоналнатт кауза и за обединение в едиа държава па българското население. Конфереицията с писмо на Клемансо отхвърли бъл-гарските възражепия. Клемансо уверяваше, че победителите „искат да установят един справедлив и следователпо траеп и благотворен мир. Те чувствуват, че тези условия, изработе-пи без пристрастие, са от естество да осигурят мириото разлитие на България и да й позволят да възстапови в един доста къс срок нормалиия икономически живот. Те припомнят по този повод, че на България се гараптира един свободен икономически изход на Егейско море.“ Бъдещето по-къс-ио обаче показа, че съюзниците се отказаха и от тази гаран-ция и България остана отрязана от Егепско море.
Па тези думи на Клемансо особено сполучливо отговори английского списание „Те Ниър Ист“: „Мирът обаче не е справедлив, съмнително е дали ще бъде траеп, ала сигурпо тон ще бъде плодовит на безспокойства." Но гласовете, конто се чуваха на Запад в полза на справедливостта и разума, бяха заглушени от антибългарската пропаганда. Особено активни бяха сърбите и гърците, конто трупаха огромно количество пропагандни материали, в конто истината беше жестоко смачкана в полза на шовинистичните интереси па едрата буржоазия. Само гръцкото посолство в Париж издали през 1919 г. около 40 тома антибългарска литература. Българската делегация в Париж беше изолирана от обше-ствеността. Тя работеше почти във военнопленнически условия, в атмосфера па клевети и обиди.
Договорът за мир между Съединените американски ща-ти, Британската империя, Франция, Италия и Япония главки съюзни сили, Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджас1, Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-хърватско-словенскотс кралство. Сиам2 и Чсхословашко, от едва страна, и България, от друга, бе подписан на 27 ноември 1919 г. В кмет-ството на парижкото предградие Ньойп сюр Сен Клемансо
- • .
1	Днес r Саудитска Арабня
2	Сега Тайланд.
20
подпесе на Стамболпйски чашата с отровата. За 25 мину-III всичко беше свършено. В салона, украсен с картини от прочути майстори и със стари гоблени, от едва фреска над-ничаше фрепската княгиня Клементина, майка на главния виновник за българската нациопалпа катастрофа и убиец на бьлгарския парод — Фердинанд. България загуби терито-рпи, населени от дълбока древност с чисто българско население. Само от изток гранипата остана пепроменена. Слава богу, там беше морето!
Като се премахваше задължителната военпа служба, на България се разрешаваше да разполага само с армия ог 20 хиляди войницн и офицери и 13 хиляди полицаи. Нало-жените репарации възлязоха на огромпата за времето си сума от 2 милиарда и 250 милиона златив франка, която не-прекъспато растеше поради високите лихви. Освен това България предаде па Гърция, Румъния и Югославия големн количества добнтък и каменни въглиша и издьржаше със средства от бюджета си окупационната армия.
След подписването на договора Стамболпйски направи нзявлення за някоп френски издания, в конто пак се спря па отделянето от нещастния български народ на „области, конто от векове сподслят неговите скърби и радости". След завръщането си в България Стамболпйски многократно дек-ларира, че България няма да води с никого „война с кръв, оръжие и огън“, че договорит от Ньойи ще има непродъл-жителна сила. Па 10 декември в органа на БЗНС в. „Земе-делско знаме" Стамболпйски нзрази своето дълбоко убеждение в иетрайността на договора, подписан с България: „Аз подписях в Париж ужасно лошия договор за мир с пълпо спокойствие, защото у мене едно предчувствие крепи вяра-та, че тоя договор не ще живее повече от три годипп. Той няма да бъде разкъсан от кървав меч. Оковите на България от този договор ще бъдат счупени от възмутената световна съвест." Но за съжаление тази световна съвест беше все още под империалистически контрол. Стамболпйски напразно търсеше път към сближение с другите балкански държави, като прсдлагаше чрез плебисцит да се премахнат всички причини за вечни вражди. Усилията на БЗНС пропаднаха. Клемансо, Лойд Джордж, миннстър-председателите на Сърбо-хърватско-словепската държава Никола Пашич (който бе забравил българския си произход и се изявяваше като по-голям сърбин от всеки друг) и на Гърция Венизелос не иска-ха и да чуят за допитване до населепието от спорните тери-
21
тории. Българската кауза остана без защитник, сама с лице срещу неправдата. В. „Мир“ писа: „Ние слагаме пушката и хвърляме меча, защото избираме едно по-страшио п незаконно оръжие: това е българското слово, българската реч, конто ще освободи поробените братя от Охрид до Тутракап и Тулча.“ Отново напразпи надежди! Българите в Сърбо-хър-ватското кралство бяха подложенн на режим, много по варварски от този на султаните. Ще дадем думата на един от тезп, конто допринесоха най-много за осакатяваието на Бъл-гария. През 1938 г. 75-годишният Лойд Джордж издаде свои-те спомени за Парижката мирна конференция. Като „най-трагнчески пример на нарушаване на договора от 1919 г. за националните малцинства" бившият английски премиер посопи политиката на Сърбия спрямо жителите на Македония. „Подавляващото мнозинство от тях по произход и по език са българи, или другояче — българо-македонци", копстати-ра Лойд Джордж и опнеа политиката на „сърбизация*1, про-веждана от Белград след световната война: „Едипственнят официален език както в местного, така и в цептралиото управление, стана сръбският, начиная от министерствата и съ-да в Белград и евършвайкн с най-писките стъпала на бю-рократичпата стълбица. Цялата приписка с официалните ор-гани беше длъжна да се води на сръбски език и на чиновпи-ците нерядко даже се забраняваше да говорят на публични места на езика на каквото и да е пационално малцинство И въобще употребата на обществени места, макар и в пео фициалпи случаи, на друг език освен сръбския строго се за браняваше. Всичко се „сърбизираше" чак до названията на улиците, фирмите на магазините и надписите на киноекра-ните. Пзключителпата употреба на сръбски език в общесг вения живот послужи за прекрасен предлог за отстранява-не от всичкп държавни длъжности особено от висшите и средните на всички не сърби.“ С тези няколко рода Лойд Джордж показа колко възможпости за несправедливости спрямо националните малцииства бяха заложены във Вер санската система. Единствената страна, която се обяви против мпрните договори, изхождаГтки от принцппните основи па своята външна политика, беше Съветска Русия, която прокламкра още на другия деи след победата на революция-та правого за самоопределение на нацпите.
Единствената партия в България, която оцепи Версайския договор като рожба на капиталистическата система и която изрази своего дълбоко убеждение, че пътят за спасе-
22
line на народите от нови касаппицп и братоубийствен!! война мнпава през събарянето на капитализма и устаповяването и.। Балканска федеративна република, беше Българската кому пистическа партия. Тя посочп, че империалистическите държави не са способни да установят справедлив мир, тъй Като технпят свят е свят на частна собственост, на насилие и ескплоатация. В този свят отделимте прояви па донкихо-। опека рицарска доблест се сблъскват с жестоките нрави на обществото.
Несправедлнвият мир е една от закономерностите на кла-совото общество. ?.ко Антантата можеше да осигури справедлив мир през 1919 г., то тя можеше да избегне и самата воина. Но войпата беше плод на острите противоречия, конто разтърсваха световния капитализъм в пачалото на XX в., тя беше рожба на общата криза на капитализма п от своя прана изостри още повече тази криза и я доведе до победен революционен изход в Русия.
Победителите в Първата световна война още не разби-раха, че кризата па капитализма тепърва ще се задълбоча на, че революциоппата вълна в периода 1918—1919 г. е само гran от борбата за крайната победа па социализма. По пъ-тя към тази победа човечеството трябваше да излита ужа-епте на нова световна война, която беше заложена в договорите в Париж, в острите империалистически противоречия, обременепи от безумна антисъветска п антпкомунисти-ческа истерия.
Стара истина е, че победенптс търсят реванш. Замисляха ли се подппсалпте мирните договори в Париж какви бъдни дни подготвят на човечеството? Или се ръководеха от фор-мулата: „След нас, ако ще и потоп!“ Ръководителите на Парижката мирна конференция разбираха, че несправедливите принципв, върху конто изградиха следвоенния свят, ще доводит до нови международни конфликта. Та нали милиони човешкп същества бяха обречени да жнвеят в чужди страни, откъснати от майката-родина! Но победителите се падяваха, че в решителния момент ще успеят да се намесят със сила. »а да предотвратят едпо опасно за тях развитие на събития-та. Най-вече под внимателно наблюдение щеше да се Памира Германия. От нея се страхуваха нап-много и поради това, когато говореха за Парижкнте договори, разбираха преди всичко договора, подписан във Версий. П тези, конто не одобряваха пасилието, извършено в Париж, говореха предим по за несправедливостта спрямо Германия, въпреки че Гер-
23
мания беше главна виновница за войната, за икономическо-то, политическо и духовно осакатяване на Европа. За не-справедлнвостта спрямо другите победени съюзници на Германия — Унгария, България и Турция, се споменаваше много по-рядко, въпреки че извършеното там насилие над бур жоазно-демократическите принципи, прокламирапи с такава охота от всички ръководители на Антантата, беше особеио крещящо. Тези държави бяха малки и техиите стонове лес но изчезваха в хаоса на следвоенната европейска какафония. Поробените иационалности бяха принуждавани да се отказ ват от всякакви искания за връщане към майката-родина и в най-добрия случай приемаха идеята за .някаква, даже и орязана, автономия.
Но иационалиият въпрос се оказа костелив орех за пов-редената храносмилателна система на капитализма. Той беше един от взривните елементи, конто зареждаха бомбата със закъснител, заложена в Париж през 1919 — 1920 г.
1919 година беше решителна за световния капитализъм. Мирният договор с Германия беше подписан, но главиата задача в плановете на империалистите остана неизпълнена Идеите на Октомврийската революция вдигаха милионите от бившата царска Русия на борба за спасяване на роди-ната и социализма.
И през 1920 г. Антантата не се отказа от борбата против Съветска Русия. На преден план беше тласната панска Пол-ша. През април белополяците стремително нахлуха и превзе-ха Киев. След тежки боеве младата Червена армия премина в контранастъпление и стигна до Варшава. Англия за-плашваше с война и искаше да чертае границите между две-те държави по свое усмотрение. И тук се случи нещо невиж-дано в историята на дипломацията. На сцената излезе ан-глнйската работническа класа. Тя предупреди правителст-вото, че ако то не преустанови помощта за Полша, ще бъде обявена обща стачка! Ултиматумът на английските трудещи се се оказа ефикасен. Лойд Джордж декларира, че Англия не е имала намерение да се намесва във войната.
Полша беше получила огромна помощ от Антантата и успя да отблъсне Червената армия. Със сключения през ок-томври 1920 г. мир Съветска Русия загуби Западна Белору-сия и Западна Украйна. Но, както писа Ленин, „целият свят видя, че има сила, за конто Версайският договор не е страшен, и че никакви версайски договори не ще сломят силите на работниците и селяните, ако те умеят да се разправят
24
( помешчиците и капиталистите .
Във Франция трудещите се успяха да създадат достатъч-по много затруднения на правителството, за да не може то да се завимава сериозпо с интервенция в Русия. Клемансо иропадна в президентските избери. Тогава Чърчил напрегна споите познания по класнчески езици и цитира Плутарх: „Не-олагодарността към своите велики люде е белег на силните народи’" Но Франция, язвителпо отбеляза Чърчил, не е толкова силна, за да си позволи подобно поведение. Чърчил съ-жаляваше за отстраняването на „стария тигър". Той не разбирайте, че откритата антисъветска политика претърпя крах и че Клемансо си отиваше под натиска на самия живот. Съ-ветският министър на външните работи Чичерин писа за Клемансо: „Клемансо е като папа Пий XI, който провъзгла-еява анатема за всеки, който обявява, че е вьзможно съгла-итенме между светейшия отец и либерализма, прогреса и съв-ременната цивилизация. Така и Клемансо обявява анатема »а всеки, който признава за възможно съглашепието със Съветска Русия.. .“
Английските дипломати почувствуваха, че трябва да се промени политиката спрямо Съветска Русия. Дори и мал-ките, съседни на Русия държави, не се вслушваха вече в .шгло-френско-американските съвети. На 2 февруари 19201. Естония сключн мир със Съветска Русия, последвана през юли от Литва, през август от Латвия, през октомври от Финляндия. През 1921 г. бяха сключепи щшятелски договори с Праи, Афганистан и Турция. В обстановката на оформило-1'0 се мирно съвместно съществуване на двата свята английского правителство Заложи на друга карта — икономическа-та блокада и натиск. Съветската дипломация ведпага долови подготвяната промяна. Още на 4 февруари 1920 г. Чичерин паправи пред правителството една твърде интересна нреценка на политиката на Англия, която според него е кла-енческа Политика на компромис и се диктува от съображе-пмята на световната политика, а не както тази на Франция от тясноевропейските интереси на разбогатял дребен буржоа.
И политиката на. икономическа блокада не даде очаква-пнте резултати. Държавите от Антантата бяха принудени да обьрнат още една страница от „кнпгата на надеждите". На следващата пишете: — политика на икономическо проник-напе в Русия. През април 1921 г. беше сключен англо-руски । ьрговски договор. Примерът на Англия беше последван от Италия, Норвегия, Австрия, Швеция и Чехословакия. На
25
практика това означаваше признаване на съветското правп-телство. Но дипломатического признаване беше отложено. Разрухата след гражданската война и иптервенцията и су-шата се отразиха зле върху селскостопанското производство. През 1921 г. няколко десетки мнлиона съветски хора гладу-ваха. Нмпериалистпте веднага се опитаха да използуват това за своите цели и упражпиха натиск върху съветското пра-вителство, изразило готовност за икономическо сътрудниче-ство с всички страпи.
През януари 1922 г. френският курорт Кап беше „щур-муван“ не само от избягали от северния студ и мъгли бога-таши, во и от дипломатите на Антантата. За първи път беше отправена покана към Съветска Русия и Германия, Австрия, Унгария и България за преговори на една маса с победителите. При подготовката на икономическата конференция между странпте от Антантата се проявиха остри про тиворечия, конто доведоха до министерски кризи във Франция, Италия, Полша, Австрия и Гърция. Антантата настоя-ваше съветското правителство да изплатн царските дългове, без тя самата да пзплати собствените си дългове към САЩ.
Конфереицията, в конто САЩ бяха представени само от наблюдатели, се състоя от 10 април до 19 май 1922 г. в Генуя с участието на 34 страни. На делегацията на осемте съветски републики беше предявен иск от 18 милиарда златни рубли за погасяване на царските дългове. Съветската делегация противопостави свои контрапредложения, в конто фи-гурираше иск от 39 милиарда златни рубли обезщетеиие за щетите, папесепи от ннтервентите. Водените преговори дър-жаха в напрежение целия свят. За първи път се свикваше та кава представителна конференция и резултатите от нея пмаха не само икономическо, но и чисто политическо значение. Вомбата избухна както всяка бомба внезапно. По вре-ме на проговорите между Съветска Русия и Германия бе постигнато споразумение за установяване на дипломатически отношения и за анулпране на военннте дългове. По това вре-ме различните правителства на Ваимарската република, съз-дадена след войната, се убедиха, че от аптпсъветския курс губи самата Германия. Ратенау, конто ръководеше герман-ската делегация, подписа споразумението в Рапало, край Генуа, отчитайки точно всички възможни шносове и минуси за Германия. Ратенау заплати с живота си този подпис. Но той беше далновиден политик и разбираше, че Германия е жнзнено заинтересована от сътрудничеството с Русия. На
26
к'рманскмте милитариста Ратенау обясняваше, че ще трябва да почакат със споите планове за реванш, но в замяна на юва следващата война „ще бъде водеиа със съвсем нови оръжия и армията, която ще е по-малко обременена със стар материал, ще притежава голямо предимство".
В Рапало Германия и Съветска Русия разкъсаха дипло-матическата изолация, създавапа от Антантата, и объркаха илановете па Англия и Франция на конфереицията. Съвет-ската делегация, водеиа от Чичерин, Красин и Литвинов, успя да усложни противоречията между западните страни, като съобщи за готовността на съветското правителе!во да даде обезшетепие па никои частнн лица и да сключи конце-епп с различии фпрми, ако получи фипаисова помощ. Конфе-ренцпята продължи своята работа през лятото, този път в Хага. Западът не успя да наложи своите искания па Съветска Русия, а съветските републики успешно пробиваха дип-ломатическата и икономическата блокада.
Следвоенната система от договори беше оформепа през 1922 г. След Версий френската дипломация пасочи усилията сп в Цептрална и Източпа Европа. За две годипи беше нз-I раден съюз, наречен Малката антанга, в който влязоха Чехословакия. Румъпия и Югославия. Заедно с Полша и Гърция тези страни бяха готови да противодействуват на всякакьв опит за ревизия па устаповепите граници. Освеп юва те пмаха и тяспото сътрудничество па Финландпя, Лит на, Латвия и Естопия, конто поддържаха неутралитет и бяха се задължпли да не влизат в договори, насочени против пякои от северпнте страни.
Въпросът за Далечпия изток не беше разрешен на Па рпжката конференция. В Тихия океан се преплитаха интервенте на Англия, С(НЦ и Япония, конто се стремяха да си оепгурят пап-добрн позиции в Китай и Югоизточна Азия. САЩ пзползуваха световната война, за да натрупат несмет пн богатства. Срещу стратегическите материала, оръжне в промишлено оборудване воюващите плащаха в злато. От длъжннцп па Европа Щатите за няколко години се превър наха в кредитор, който имаше да получава около 10 милиар да долара. Всяка нова година трупаше нови лихви и дългът па Европа растеше. Икономическият гигантизъм на Америка не можеше да не постави своя отпечатък върху развитието па международната политика. След войната САЩ не успя.ха ы наложат на Европа своите условия. Режисьорпте на Вер-сайската система се опираха на английский флот и на фрев-
27
ската армия и отблъснаха първия опит на САЩ да установят политически контрол над Европа. В новоскалъпеного Общество на народите Англия и Франция бързо си изплетоха кошницата. Тогава Сепатът на САЩ отказа да ратифицира Версайския договор. Злополучного Общество на народите, родено по американски проект, получи първия голям удар.
Вторнят удар също беше нанесен от създателите му. Те елиминираха Съветска Русия и всичкн победени страни и въпреки пропагапдния шум не можеха да скрпят кому служи новата международна организация. САЩ не се отказа-ха от идеята за борба със Съветска Русия и активно се вклю-чваха във всичкн антисъветски мерки на Антантата. Когато се изясии, че съветската власт е жизнеспособна, а европей-ската икоиомика е в криза, САЩ активизираха своята да-лекоизточна политика. В Далечния изток се сблъскаха интервенте па САЩ, Япония и Англия. Американците наложн-ха конференция за морските въоръжения и за териториал-ните спорове в Далечния изток.
От 12 ноември 1921 г. до 6 февруари 1922 г. във Вашингтон заседаваха делегациите на 9 страни: САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, Белгия, Холандия, Португалия и Китай. Най-напред бе подписано споразумение между пър-вите четири страни за правата им в Тихия океан. С това споразумение Англия, както се изрази японският делегат, „устрой блестяще погребение1* на своя договор с Япония, срокът па конто изтичаше през 1921 г. Между САЩ, Англия, Япония, Франция и Италия бе постигнато споразумение за броя и тонажа на големите военноморски съдове. Отпово голям успех постигнаха американците, получавайки правого да разполагат с 18 големи кораба срещу 20 английски и по 10 японски, френски и италиански. С това споразумение Англия се отказа от своята морска хегемония, основаваща се па формулата: английският флот е равен на флотите на следващите след Англия две морски страни.
Накрая всичкн участвуващи в конференцията страни под-писаха „договора на деветте** за съвместно ограбване на Китай, маскирано с декларация за гарантирана напионална независимост. Вашингтонската конференция официално приключи войната в Далечния изток. Но и във Вашингтон както през 1919 г. в Париж не беше покапена Съветска Русия, въпреки че тя беше тихоокеанска държава.
Създадената Версайско-Вашингтонска система временно регулира отношенията между различните империалистически
28
дьржави. По силата на обществено-икономическото разви тпе противоречнята в педрата на империализма се изостря-ха. общага криза на капитализма неминуемо ьъртеше коле-лото на нсторията към нови конфликта. Лптисъветската на-соченост на Версайско-Вашингтонската система усложнява-ше тези противоречия. Но животът вървеше напред и през 1924 г. Англия, Италия, Норвегия, Гърция, Австрия, Швеция, Китаи, Дания и Франция установиха дипломатически отношения ci>c Съветския съюз.
Скоро след създавапето си Версайската система беше подложена па сернозно изпитание. Германия, като се оправ-даваше с тежкото си икономическо състояние, отказа да плаща репарационпите си задължения. В пачалото на януари 1923 г. френско-белгийски войски окупираха Рурската облает, за да заставят Германия да изпьлнява наложепите репарации. Акцията на Франция отново изостри англо-фрснс-ките противоречия. Този път намесата на САЩ стана необходима, за да се въведе по-бързо ред в Германия, работпн-ческата класа па която се готвеше за социална революция. С много усилия американского посредничество доводе до изменения в системата на репарационпите плащания, конто бяха гарантирани предимно с американски заеми. От една страна, Германия изплащаше своите дългове, а от друга, към нея течеше доларова река, която обвързваше икономиката й, и одновременно с това съдепствуваше за бързото й ико-пэмическо възраждане на основата на последната дума на световната наука и техника.
През октомври 1925 г. в швейиарския курорт Локарно беше проведена конференция на Англия, Франция, Белгия, Германия, Италия, Полша и Чехословакия. Па конфереп-цнята беше сключен Реннският гаранционен пакт, с конто границите между Германия и нейните западни съседи бяха признати за справедливи и неприкосновени. Германия беше поканена да влезе в Обществото на народите.
Локарно беше победа па германската дипломация. Германия излезе отпово на европейската политическа сцена, а Чехословакия и Полша не получиха гаранции за своите грани-цн с Германия. Съветският съюз отсъствуваше и в Локарно. Това придаде и на тази конференция антисъветски характер. Но Съветският съюз беше спечелил първата битка за правоте си па съществуване п насочваше своите сили в мирните битки ia преобразяване на безкрайно изостаналата си икономи-ка в просторите от Балтийска п Черно море до Тихия океан.
29
ДЯВОЛСКОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ
„Този човек канцлер? Аз бнх го направил пощен-ски колтрольор, за да може да облнзва на воля марките с моя лнк.“
Германският президент Хинденбург за Хнтлер, август, 1932 г.
Така наричат десетмлетието, в което беше подготвена Втората световна война. То започна със световната икономиче-ска криза, конто обърка прогнозите за непрекъснат разцвет на капиталистическото общество. Избухнала в края на 1929 г. в САЩ, кризата притисна през 1930 г. и Европа. По улп-ците на големите градове скитаха тълпи безработиц. В Германия през 1931 г. те бяха 6 милиона, а през 1932 г. — 8 милиона (или 44% от всички работници). През 1931—1932 г. броят на без работайте в Англия достигла 3 милиона. В САЩ, конто бяха образен на съвършена икономпческа организация и на висок стандарт на живот, 17 милиона души бяха изхвър-лени от произ1водството. Зад тази цифра се криеше траге-дията на още няколко десетки милиона човешкм същества, над конто тегнеше призракът на гладната смърт. Рухна ми-тът за общенародно благоденствие при капитализма. Сапуне-ните мехури на илюзиите за следвоенно щастие се пукаха с трясък и много пророни, като се започне с американский президент Хувър и се стипне до никои социалдемократпчески звезди, остапаха с пръет в устата.
Първа се възползува от икономическата бъркотпя Япония. В „Страната на изгряващото слънце" заговорила за ро-
30
лита на нровидението, което било им отредило Далечния из-П)К за зона, в конто да си разпграват безнаказано кончетата. \ вътре в Япония около 3 милиона безработиц не зпаеха дали утрешиият ден ще им донесе шепа ориз. На 18 септември 1931 г. японците започнаха воепни действия в Мапджурия — 1 овероизточен Китай. Пламна първото голямо огнище, което освети пътя към повата световна воина.
Западните държави, заети с икономичеоки проблема, очакваха япопо-съветски конфликт и не предприеха сериознм мерки за предотвратяване на японската агрссия. Много вест-нпци с радост потрнваха ръце: през пролетта на 1932 г. Япония ще пападпе СССР! Японците поддържаха ловко тази надежда, като засилваха антисъветските провокации. Те се иастаниха здраво в Китай и създадоха куклената държава Манджоу-Го. Обществото на народите забрани моралните нринципи, провъзгласени при изграждане на органнзацията. Япония не беше осъдена като агресор, а само затова, че не била изчерпала всички възможни мероприятия за предотвра-гяване на войната. Докато ОН се занимаваше с проучване на нъпроса и очакваше резултатмте от опециално изпратената । омисия, агрссорите разширяваха зоната на бойните действия. През март 1933 г. Япония излезе от Обществото на народите. Японската армия заплашваше Пекин. Правмтелст-ното на Чан Кай-ши подписа примирие, с което Япония за-। репн господството си над обширни китайски територии.
В Европа кризата сыцо усложни междудържавнпте отношения. Създадената в Париж и Вашингтон система се iny-Каше по шевовете. В обстановката на икономичеоки крах на капитализма антисъветската политика не увличаше дори и i редните слоеве и не даваше резултати. А и икономпческите успехи на Съветския съюз и темповете на индустрпално развитие бяха отрезвителен фактор, който оказваше своего влияние върху европейската политика. През лятото на 1931 г. вле-1с в сила „мораториумът Хувър“. С него се прекратяваха за ша година ренарационннте плащания на Германия и пла-щанията по военните дългове. А през 1932 г. обстановката в 1 ермания бе такава, че никой и не мислеше да подновява и щщанията. Тъй отпаднаха икономическите клаузп на Вер-| айокия договор. Германската икоиюмика беше така тежко норазена от кризата, че и най-добрите специалиста не вижда-\.i изход. Прекратяването на репарационните плащания не .’цкуваше болестта, а само отчасти облекчаваше страданията п । болния. В обстановката на отчаяние и на готовност за
31
решителни действия буйно зацъфтя отровното цвете на фа шизма. Хитлер започна бясна атака срещу Вай.марската ре-публика и буржоазнодемократачните порядки. Фашистката пропаганда даде неочаквани резултати. Ненапразно герман-ските монополисти бяха хвърлили своите милнони в подкрепа на Националсощиалистичеоката партия. В първите и най-трудои години след войната Хнтлер получи големм суми откачало от концерна на Стинес, после от стоманения тръст на Тпсен и от господарите на голямата химия — И. Г. Фар-бениндустри. От чуждестранннте дарители едки от първите бяха Форд, английският петролен крал Детердмяг и френ-ското разузнавапе. След като излезе от затвора през 1925 г Хитлер получи средства и от Кирдорф — шефа па рурските въглища, от Круп, Шахт, Флик, Шрьодер и др. етри инду стриалпм и банкери. През 1932 г. въпреки кризата прет фа( шистите не съществуваха никакви фипансови проблеми.
Полезна роля за разчистване на препятствията пред Хит лер по пътя към властта нзмграха фон Папен и генераЛ Шлай.хер. През юни на канцлерского кресло най-яеочаквап< седна Папен. Член на Католическата партия на Центъра, Па пен се отличаваше с омразата си към комунизма. Генера Шлайхер — човекът, издигнал Папен, се изказа така пре; свои приятели, съмняващи се в това „глава" ли е новият кап цлер: „Нужна ни е не глава, а шапка!" И шапката си свър ши работата — разби Католическата партия, създаде веля колепни условия за проявление па фашистите, разтури с< циалдемократическото правителство на Прусия, хвърлн вспч км си.ти на полнцията в борба с «омунистите, разпусна Райх стага. В нарламеятарните избори Хитлер прокара 230 дет тати срещу получените 13 700 000 гласа. През август Папе покали Хитлер за впцеканцлер на новия кабинет, но Хитле очакваше канцлерского .място и отказа. През ноември 193 година бяха проведени нови избори. Този път Националов циалистическата партия събра 2 милиона гласа по-малко броят на фашистките депутата падна на 196, срещу 221 н Комун'истическата (6 мнлиона гласа) и Социал темократиче ската (7,2 милмона) партии. Този отлив на гласове от ф; шистката партия разтревожи германската реакция. На вла( дойде генерал Шлайхер. Гепералът се надяваше, че ще мол да се договори с Хнтлер, зада си разделят властта. Шлайхе не знаеше, че монополнетите бяха направили своя избор полза на Хитлер. На 19 иоември в канцеларията на преа дента Хинденбург постъпи един изключително важен док
Папен — карикатура от Б Ефимов
мент: германските ипдустриалци и банкери искаха от президента да постави Хитлер начело на държавата. Поднисали-те този документ представляваха повече от 160 най-големи немски компании.
3 Пътят към голямата война
33
В началото на януари 1933 г. съдбата на Шлайхерр беше решена. На съвещание във вилата на байкера Шрьодеер Па-пен, Тисен и Хитлер се споразумяха Хитлер да получш канцлерский пост. Когато Шлайхер се опита да търси сътгрудни-чество с профсъюзите, веднага беше обявен за „болпгеевишки генерал, настанил се в канцлерството". С Шлайхер беше свършено. Оставаше да се преодолев отвращението, коаето <из-питваше аристократът Хинденбург към парвенгото >Хитлер. Скоро Хинденбург „промели" мнението си за Хитлер».
Страхът от пролетарска революция караше гостнодаритс на германската икономнка да бързат. На 28 януари ГШлайхер бе принуден да поднесе на Хинденбург своята оставк<а. Слет като я прие, 86-годишният президент лицемерно утеши1 Шлайхер: „Аз съм вече с един крак в гроба и не зная да.ли нпо-следствие на небето няма да съжалявам за това." Раздраз-неният Шлайхер грубо отговори: „След тази измяла, господин маршал, аз се съмнявам, че вие ще идете на небето." Няма да гадаем дали Хинденбург се е отървал от ада, но във всеки случай той го видя още приживе в Германия. За-щото на 30 януари Хинденбург натовари Хитлер да състави нового германско правителство. За Германия започваше нова ера — фашнстката, която „щяла да трае ни новечб, ни по-малко от 1000 години". Така се хвалсха Хитлер и неговите приближени.
На 30 срещу 31 януари цяла Германия беше ооветена от огньовете, с конто иациоиалсоцталистите отпразнуваха своя-та победа. Особепо се отличи берлинската националооциалп-стическа организация. Десегки хиляди щурмоваци Р колони под светлината на факли преминаха в парад, койтс Хитлер приемаше от (канцлерството. Очевидните разправят, «е в очи-те на новия канцлер блестели сълзи. Скоро цяла Германия щеше да заплаче три спомена за този фатален ден. Но сега фашистите ликуваха. Тази нощ френският 1послани< в Берлин Франсоа-Понсе отбеляза в своя дневник: „Огнгната река премина тред посолството па Франция, откъдето аз следах със свито сърце, стегнато от мрачни предчувствия, ней-ната бляскава бразда."
На 1 февруари Хитлер обнародва прокламация в която остро натадна социалдемократите, конто той наричаше -марк- | систи, и ко.мунистите. Прокламацията беше оазргботена в | антидемократическия и антикомунистически ду ко1то вёеше | от книгата на Хитлер „Моята борба".
През 1933 г. в Германия бяха продадепи 1 хилион ек- |
34
зсмпляра от тази книга, а до края на 1940 г. — общо 6 милио-на. Тя се връчваше като подарък за рождени дни, при завър-шване на училище, при сватби и най-различни официални случаи. Написана в затвора, в конто Хитлер излежаваше при-< ьда за организирания от фашистите метеж в Мюнхен през 1923 г., тази книга днес се ползуна със злокобна :известност. Хитлер лежа в затвора само 13 месеца, но успя да развие широка програма за „оздравявапе" на германского общество. „болно" от бацила на буржоазната демокрация.
С програмата на Националсоциалистическата немска ра-ботнмческа партия от 1920 г. Хитлер се стремеше да спечели широките пародии маси, като обещаваше на всекиго по нещо: премахвапе на парламентарната корупция; еднаквм права и .нщължепня за германските подаянии; премахване на нетру-довите доходи п лихварството; конфискуване на военните пе-чалби; национализация на тръстовете, участие .на работницн-те в печалбите на предориятията; помощи за старите; дър-кавна помощ за дребните занаятчии и търговци; справедлива агрария реформа; справедливо преустройство на образо-в.ггел.ната система и подпомагане на бедните и талантлив,и дсца; подобряване на здравеопазването, защита на майката и детето, забрана на детския труд, задължително спортно обучение.
Каква съдба е готвел Хитлер за своя народ проличава ясно от думите му, .Казани към края на запалената от .него Вто-р । световна война: „Ако войната бъде проиграна, то и сами-яг народ е длъжен да затине. Тази съдба е неминуема." Но и и 1933 г. истинските цели на фашизма можеха да бъдат раз-|(.ритп три по-внимателно запознаване с „Моята борба". Хпт-п р се ръководеше от философията на Шпенглер, вперед ко-10го войната е „вечната форма на висшето човешко битие". I „Моята борба" Хитлер разработи обширни планове за за-Ьоюване на нови земи включително за ометка на Франция — ' „нсумолимият и смъртен неприятел на германския народ", и на Съветския съюз. За да обоснове необходимостта от „жиз-।спо пространство", т. е. от заграбване на територии. Хит-irp вдигна високо знамето па расизма, като даде с един замах на перото отговор на въпроса, конто историци, фило-ч>||>и, политици и военни задаваха от хилядолетия — защо рухват едни 'империи и държави и познават стремителен и ьзход други: „Смесването на кръвта с понижаваяето на ра-соната чистота, коего то довежта, е единствената причина за .принята на миналите цивилизации. Денствитслно хората
35
не умират, защото губят войпи, а защото губят съпротиви-телната сила, конто се поддържа само от чистата кръв. Всички на този свят, конто не са от добра раса, са само брак." Като брак и „човешки пзроди" в Европа бесният фашистки главатар посочи евренте и славяните, конто трябва-ло да бъдат тор за „богопзбраната“ германска раса.
През ноември 1933 г. в реч 'пред Камарата на общннитс Чърчил нарече филооофпята на .нацизма „крьвожадна философия, безподобна в историята слет, варварските времена". Тази оценка беше напълно парна.
Хитлер премина към дела., Като .насрочн нови парламента рнн 'избери, чрез своя първи помощник Гьор.инг той увери германските индустриалцп, че „изберите на 5 март сигурнс ще бъдат последни за следващите 10 и може би даже 10( годинн". Изберите бяха организирани в обстановката на не познат за Германия терор. Зловещият вой на полицейский камионетки заглушаваше воплите на жертвите. Всеки дег Германия осьмваше с все по-малко комунисти, социалдемок рати и евреи. Фашисткият щаб замисли една от най-големит< в историята на Германия провокации. След като нападения та и обиските в сградата на ЦК на ГКП не дадоха никак «и магериали за „камунистически заговор", през «ощта н< 27 февруари беше подпален Райхстагът. Историята с подпал ването на Райхстага и с Лайпцигския пронес, в който глав ният обвиняем Георги Димитров смело и решителен© нанеси дървия голям удар па фашизма, е твърде известна и е пре крачила още тогава границите на нашата родина България Тук ще припомним са.мо какво разказа на Нюрнбергский про-цес генерал Халдер. Веднаж на обед по случай рождения дег на Хитлер в присъетвието на цялата фашистка върхушка раз говорит се завъртял около Райхстага. Тогава Гьорипг са (модоволно заявил: „Единственият, който наистипа познавг 'Райхстага, това съм аз, нали аз го запалих!"
За да успокой разтревоженото обществено мнение, Хит лер не започна своята кариера с воннствени декларации. Е своята реч пред новия Райхстаг на 17 май той говори 31 ,,'мирннте“ намерения на Германия. Новият Райхстаг гласу ага изключителни шълномощия на Хитлер за срок от 4 години Депутатите-социалдемократи също гласуваха тези пълномо щия. Тогава Хитлер се обърна към техните банки и извика „А сега аз нямам повече нужда от вас!" Скоро всички пар тин, оове.н фашистката, бяха разпуснати. В своите ръце Хит лер съсредоточи огромна власт.
36
Един хитър ход придаде „законна" форма на военната подготовка на Германия. На конференцията по разоръжава-нето, водена в рамките на ОН, германските делегати пред-ложиха план за общо разоръжаване и равни военнм задълже-ния за всички страви. Тд>й като на практика това означаваше отказ на Англия и Франция от военно превъзходство, те от-хиьрлиха този план. Тогава Хитлер обвини западните държави във военнолЮ'бство и през октомври 1933 г. хлопна шумно след себе си не само вратата на конференцията по разо-рьжаването, но и на Обществото на народите. Като напусна Организацията, Хитлер спокойно мо.жеше да заяви, че под-к>товката на Германия за война е наложена от пежеланието на Англия и Франция да се разоружат.
Идването на Хитлер на власт не промени главната пасока във външната политика на Германия, тъй като целта и на пегавите предшественици беше разбиването та Версанския щговор. Хитлер подчини всички ресурси на Германия в нме-го на тази цел и реши, че само войната ще промени европейского статукво. За Франция настъпм часът /на избор. Десни->iг вестник „Фигаро" оцепи идването на Хитлер на власт ка-10 „искра, конто може да взриви бурето с барут". Францу-ште си припомняха думите на волемия дипломат Жул Кам-бон: „Дипломацията е преди всичко въпрос на география. Има вечни закони. Ако Франция иска да се бори срещу един-П.1 Германия, сыозът й с Изтока е абсолютно необходим." с.плната позиция на Франция от врсмете на Версан в нача-’|<>го на „дяволското десетилетие" се промени. Вмдният съвет-гкп 'историк Манфред изрази особено сполучливо тази промина: „Не стилът на Компиен, не твърдият и повелителен 1 лас на маршал Фош, а маслиненото клонче на мира и вдъх-новенмте речи на „рицаря на мира" Бриан определяха сега политиката на Франция." И по-нататък: „Бриан с негоция  рамаден опит от сдржната дипломатически игра и тънко политическо чувство разбра, че новата карга, която може да кшесе на Франция успех, се явява залогът върху Съвет-< ка Русия." Няколко месеца преди смъртта си (март 1932 г.) Аристид Бриан се опита да промени външната политика на Франция в посока към сближение със Съветския съюз. Под-ппсаният през ноември 1932 г. Пакт за ненападение между гнете странп беше доказателство за тази нова френска по-hi гика. Много десни полнтици, който се страхуваха от Германия, разбираха, че „дори съветска, Русия е пак Русия", но още пеможеха да преодолеят своего аптнкомунистическо чув
37
ство и препоръчваха осторожност в отношенията. Този страх и политическа недалновидност забавиха развитието на доб-ри френско-съветски отношения. А това можете само да рад-ва Хитлер. През 1934 г. минисгърът на външните работи Луи Барту се опита да осъществи ново френско-сьветско сближение. Той посети Съветския съюз, съдействува за приемам® на Съветския съюз в Обществото на народите, издигна идея-та за сключване на източен пакт между СССР, Чехословакия, Полша, Финлаидия, Литва, Латвия м Бетания, за подписване на френско-съветски договор за взаимна помощ. Но на 9 ок-томври 1934 г. в Марсил'ия при атентата срещу югославский крал Александър, организиран от хърватски терористи и фашистки агента, Барту беше ранен в ръката. След няколко часа 72нгодншн1нят министър почина ют кръвоизлив. Франция загуби един от своите големи държавници. Проектът за източен пакт беше сложен в архива, въпреки че Съветският съюз горещо подкрепи предложен ието на Барту. Англия, Германия и Полша провалиха тази инициатива.
Веднага след идването на Хитлер на власт Съветският съюз шромени рязко овоето отношение към Германия. След Първата световна война и Германия, и Съветска Русия бяха засегнати тежко от Версайския договор и бързо наме-риха общ икономически и политически език. Сега обаче об-становката се беше променила. Хитлер обяви на всеослуша-ние намерението си да смаже болшевнзма не само в Германия, но и в целия свят. Съветският съюз направи своите 'изводи. Поддържайки непроменена външна политика, изгра-дена върху ленинските принципи за мир и добросьте дет во, Съветският съюз в течение на няколко месеца ликвидира всички военни лагери за съвместна германо-съветска военпо-техничеока, авиациоина и танкова подготовка. Начиная от 10 май 1933 г. във в. „Правда11 бяха публикувани няколкс статин, конто отбелязаха началото на поврата във външна та политика на Съветския съюз. Променяше се отношениетс към Версайския договор. На предел план се поставяше ж само въпросът за неговата несправедливост, а и за отноше-нието на фашистка Германия към договора. Поеочваше се сь-вършено основателно, че ревизията на Версайския договор е път към война, че „дпскусията за ревизия не е нищо друга освен димна завеса, зад конто империализмът подготвя най жестоката от войните, конто може да си представи човешки ят ум“.
Друго важно политическо събитие за 1933 година беше
38
ч октомври 1934 г. Убийството на крал Александър и Луи Барту в Марсилия
установяването па дипломатически отношения между Съветския съюз и Съединените щати. Едва при Франклин Делано Рузвелт американците разбраха, че с тях и без тях Съветският съюз се развива икономически и жъпе политически успехи и се престрашиха да направят това, коего .вече толкова други бяха стори ли преди тях. През ноем ври след (преговори във Вашингтон между Рузвелт и Литвинов се стигма до спора-зумение по съществуващите до този момент спорни, пре-димно от финансово естество въпроои. След установяването па дипломатическите отношения със Съветския съюз Рузвелт каза „Надявам се, че сега установените между машите народи отношения ще могат завинаги да останат нормалнп и дружески и че нашите народи занапред ще могат да съ-трудничат за взаимна полза и за запазването на мира в це-лпя свят.“ През 1934 г. със Съветския съюз установиха дипломатически отношения Уятария, Чехословакия, Румъния. България и Албания.
39
<
След като напусна Обществото на народите Хитлер вече не криеше, че в Германия се води усилена военна подготовка. Според Версайския договор германската армия не можеше да наброява повече от 100 хиляди човека. Но на 1 октомври 1934 г. тя достигни цифрата 300 хиляди. Надхвърлен беше и разрешеният тонаж на военноморскпте съдове.
На исканията на адмирал Рьотер да бъдат отпуснати нови средства Хитлер отговори: „В случай на нужда ще поис-каме от доктор Лан да постави на разположепие на маринада 120 до 150 милиона, принадлежащи на Трудовия фронт, защото все някога трудсщите се ще се ползуват от тези пари. “ Макар и забранена с Версайския договор, германската военна промишленост продължи да се развива. Монополите на Круп, Тисен, Стинес и „И. Г. Фарбениндустри" разработи-ха нови модели танкове и оръдия и осигуриха производство-до на синтетичен каучук и бензин. Чрез своите пипала. об-хванали целия свят, тези монополи, в конто здраво бяха враснали най-големите в света икономическл обединения — американските, снабдяваха обилно германската икономика с всичкн необходим» суровини. включително и с военнострате-гичеоки.
Огромните военни приготовления на Германия се нуждае-ха от огромин средства. През 1934—1935 г. военните разхо-ди се увеличиха от 345 на 574 милиона марки. Върху гърба на народа бързо бяха прехвърлени нови данъчни тежести Германците трябваше да стягат коланите. тъи като офнци-ално беше прокламирана политиката на „топове вместо масло". Доктор Лай обяспи, че „трябва да се отклони внимание™ на .масите от материал.ните ценности към духовните". защото „е по-важно да се пьянят душите на хората, отколко-то техните стомаси". Хитлер разгроми работническото движение ипремахпа опасиостта от стачки. Освен това установява-нетона фашистката диктатура в Германия съвпадна с отмина-ването на световната икономическа криза. Бързото организи-ране на военно производство също допринесе за премахване на масовата безработица. По време на кризата германската промишленост работеше със 76% от своята мощност. Сега под ръководството на новия шеф на икономиката фон Шахт тя вече гонеше 100%.
Западните военни специалиста изчисляваха, че Хттлер ще бъде готов за голима война чак след 10 години. През юли 1934 г. английският официоз „Таймс" писа: „През следващи-
40
Х/члср, Хинденбург и Гьоринг на фашистко военно сборище
к- години имя повечс основание да се страхуваме ЗА Pep-м.шия, отколкото ОТ оамата нея.“
Дали това лекомислие се дължеше .на военна неооведоме-Ьост in на политическа недал1юв1идност? Или Западът под-готвяше условията за лова 'интервенция срещу Съветския ст>-кн? Следвашите няколко години щяха да дадат отговор на к* ни въпроси. Във всеки случай Хитлер разбираше, че За-пядът не случайно аплодира антисъветските му изявления.
Хитлеристката върхушка започна тотална подготовка за война. Пропагандната машина на Гьобелс обработваше еже-шсвно съзнаярието на германский народ и найнвече на мла-(гжта. Разпалван беше див национализъм, а Хитлер беше обявен за най-велик син на Германия, изпратен от провиде-нпето да сътвори .снова, което са пропускали предп него толкова германски държавници. Раз и ростр ан я ванн бяха шощен-। ( и картинки с образите на Фридрих Велики, Бисмарк, Хин-еибург и Хитлер, под конто се четеше: „Това, което кралят ппююва, принцът създаде и фелдмаршалът защищала, вой-ihim.t го спаси и обедини.*1
41
Напредваше и фашистката „културна .революция". Плам-наха хиляди клади, на конто бяха хвърлеии произведенията на Томас Ман, Хайнрих Ман, Лион Фейхтвангер, Якоб Ва-серман, Анна Зегерс, Арнолд Цвайг, Стефан Цвайг, Ерих Мария Ремарк, Айнщайн, на Джек Лондон, Ъптон Синклер, Уелс, Зола, Пруст, Жид, Фройд и много други. Пред зарево-то на една клада Гьобелс се провикна: „Тези пламъци не само осветяват окончателния край па една ера, те осветя-ват също новата ера.“ Ръковотен закон за тази нова ера бе нацмоналсоциализмът, следователно шовинизмът, расиз-мът, антисемптизмът, антикомунизмът, иасилието, милитарнз-мът, походит срещу културата, стремежът към световно господство.
Хитлер си присвой правого на върховен и единствен съд-иик на германский народ. Той се обявм за иегов фюрер (волан), направляван от безпогрешната и всевиждаща ръка на ировидението. Нацисткият министър на правосъдието д р Функ, обръщайки се към немските съдии, пред цял свят безерамно заяви: „Независимостта на закона спрямо на-ционалсоциалпзма не съществува. При всяко решение, което взимате, си казвайте: „Как Фюрерът би отсъдил на мое мя-сто?“ При всяко решение питайте се: „Това решение съв-местимо ли е с националсоциалистическото съзнание на германский парод?" След такива указания съвсем ясно е, че в Германия правосъдието съществуваше само в наименование-то на министерството. Затворите бяха пълни, откриваха се все нови концентрационни лагери. Картинно, но съвършено точно Дод, американски послании в Берлин по това време, така обрисува обстановката в Германия: „Жпвотните са едии-ствените щастливи същества, конто аз срещам тук. . . В това време, когато убиват със стотици хора без съд или без всякамви доказательства за виновност, когато населението бук-вално трепери от страх, животните се ползуват с неприкос-новени права, за конто хората не могат и да мечтаят. Да, тук по неволя ще искаш да бъдеш кон!“
скакалците от гладните години
„Този, конто пока да вечеря с дявола, трябва да си носи дълга лъжица."
Пар. поговорка
След установяването на фашистката диктатура в Германия малюйте европейски държави се заеха с преразглеждането на своите планове за запазване на напионалната независп-мост. Австрия, оонова1вайки се на старото герм ано-италман-ско съперннчество за Южен Тирол, се ориентира към по-тес-ни връзкп с Италия. Когато през 1933 г. Долфус забрани Ко-му.нмстическата партия и през 1934 г. устрой .кървава разпра-ва с австрийската работиическа класа, Хитлер ръкопляскаше. Но Долфус не желаете аншлус с все още слабата Германия. На 25 юли той предложи! на Хитлер да легалнзира Ав-трийската нациоиалсоцпалистическа партия, ако тя се отка-же от аншлуса.
Хитлер реши да приложи иасилието п в межтународните отношения, като подготви „горещ“ аншлус, с оръжие. Съ-щия цен, в нойто предложенного на Долфус пътуваше към Берлин, австрийски и пемски фашиста започиаха метеж във Виена. Долфус беше убит, но пито вътрештпте, нито вън-шните условия за аншлус бяха назрели. Метежът беше лик-видиран незабавно, а убийците на Долфус — арестувани. Го-ляма част от австрийските нациста заедно с 1изпратените от Хитлер убийци мзбягаха в Германия.
За никого не беше тайна, че събитията от 25 юли 1934 г. бяха подготвени от хитлеристите. Още сутрипта на
43
25 юли никои немски вестничета поставтха траурна рамка около портрета иа Долфус. Нахалството на нацистнте беше толкова голямо, че в една широко разпространена в Германия енциклопедия пнсаха за Долфус: „Австрийски канцлер, убит на 25 юли 1934 г. от номунисти. . .“I
Аншлусът през 1934 г. не беше подготвеи и дипломатически, Германия и Италия се стремяха една към друга чрез ммого-то допирин точки в областта па идеологията и политиката, по още не бяха овързани с някакви договори. Когато подгот-всният в Бавария легион от австрийски ,и ihcimckii фашиста се готвеше да пахлуе в Австрия, Мусолини даде заповед ига-лиански войски да заемат нтало-австрийската граница. Англия и Франция също се размърда.ха и Хитлер се отказа от намеренията он. Скоро след това Мусолини нанесе ново ос-кърблепие на Хитлер, като оказа във Венеция специалин почести на вдовицата на Долфус.
Неуспехът па опита за „горещ“ апшлус впесе корекцип в тактиката на хитлеристите. Няколко часа след убийство™ на Долфус Хитлер позвъни на фон Папен п му съобщи, че иска да го назначь послании във Впена. Хитлер пмаше нужда от връзките на Папен с австрийските католицн, за да заглади впечатлението от грубата вамеса във втрешиите работа на страмата. Той 'не се съмняваше, че Папен ще му служи вяр по. По-късно, па 12 февруари 1938 г., .в личната резиденция на Хитлер, в един разговор с Папен и Шушниг, Хитлер се обърна към Папен: „В решителните часове на 1933 г. Вне спасихте Райха от пропастта, правейки възможен 30 япу-ари.“ Папен отговори: „Да, мой Фюрер!" Хитлер продъл-жи: „Аз .Никова не ще забравя, че без Вас, господин фон Папен, ние всички щяхме да рухнем под комуннзма." В споите спомсни Папен се опнтва да се представи за аптинацист и „забравя" да 'привед-е този разговор с Хитлер.
Папен се согласи да поеме новия пост. На 28 юли умшра-щият президент Хинценбург подписа назпачението на Папен във Впена и с това сложи последний нотис в живота си. А фон Папен започна своята нова политика па „студен" аншлус чрез постепенно обвързваие па Австрия към иконо миката и политиката иа Германия. Отпадало иовият канцлер Шушниг по се поддаваше на германская натиск. Той вмима-телно следеше обстановката в Европа н .изчакваше разви-тието на събитпята, преди да определи свосто отношение ким Германия.
Скоро след установяването си във Впена Папен покани в
44
своята резиденция американский посланмк Месерш.мит. В своите писменп показания по-късно, пред съда в Нюрнберг, Месершмит разказва за тази среща: „Смело и цинично той мп заяви, че цяла Югоизточпа Европа чак до границите на Турция била естествен „хинтерланд" на Германия и че той бил получил от своята страна залачата да улесни икономическия и политически контрол на Германия върху тези области." Първата крачка на Германия, продължмл по-нататък Папен, щяла та бъде установяване на контрол върху Австрия, а лично той се намира тук именно за да подрива и отслаби австрийского правителство. Папен приключил програмата за германската агресмя с уверенмето, че германского прави-гелство е решило да сложи ръка върху Австрия и Югоизточна Европа и пикой не е в състояние да му поиречи да стори това.
Тозп документ свпдетелствува, че още в 1934 г. западипте държави са били предупредени откровено за плановсте иа Германия спрямо Австрия и Югоизточна Европа. Вьпреки това никой не попречи на Хитлер да осъществи тези плано-ве. Защо? Отговорът на тозп въпрос е ясен — за да бъде гласната Германия на Изток! Вопреки че убийството на Долфус, 1послед!вано от убийствата на Барту и .крал Александър, иотресе цялата световна общественост, политиката на Запада към Германия оставаше все тъй благосклонна. На сце-ната излизаше бруталният гангстеризъм, който не подбира-ше средствата. От убийства па отделни личности щеше да се премине към уиищожаване .на държави и избиване на цели народи. Хитлер не криеше, че ще <вър'ви на Изток, но призна пред свои ириближенн: „Съветска Русия е голям залък. С него може и да се 'Задавши. Не с нея ще започна."
Най-чувствителна към изстрелите от 1934 г. беше Франция. Увеличаваха се политиците, който предлагаха съюз със СССР. Едуард Брно писа: „Великобритания и Франция тряб-ва да търсят оигурността на малките европейски държави и своята собствена именно заедно с Русия. Картата говори сама." През септември 1934 г. СССР беше приет в Общестдото на народите. С участието си Съветският съюз укрепи разкла-тената от отсъствието на САЩ, Япония и Гермаиия организация, внесе нов стал в консернативно-бюрократическия й дух.
Пет гол ем и събитмя доминират в международния живот през 1935 г.: плебисцитът в Саар и присъединяването му към Германия; «ъвеждането на .военна служба в Германия; ан-гло-германският морски договор; подписканего на френско-
45
съветския пакт и организирането на френско-съветско-чехо-словашката гаранционна система; италианската агресия сре-щу Етиопия.
Саар беше оставен за управление на Обществото на народите. Но население™ в него беше немско и след идването на Хитлер на власт .и в Саар започиа нациоиалсоцналистп-ческо настъпление. През 1935 г. местната нацистка организация .държеше положенного в ръцете си, като тероризираше антифашистните сили н преследваше всякаква антигерман-ска пропаганда. През декември 1934 г. френският мгонистър на външните работи Лавал обяви в Обществото на народите, че Франция няма да се противопостави на връщането на Саар на Германия, а два дни преди плебисцита потвърди, че „Франция не е заинтересована от неговия мзход“. В 'проведения на 13 януари плебисцит 90,3% от участвувалите се изказаха за присъедтпяване към Германия. От 539 хиляди гласували само 2 хиляди се обявнха за прпсъединявапе към Франция. Присъединяването на Саар към Германия се пре-върна в събитие с голямо международно значение. Немци-те в Чехословакия и Полша надипнаха глава. Особено се оку-ражиха австрийските националсоциалисти и 1привържениците на идеята за аншлус. Скоро слет пртсъсдиняването на Саар към Германия Хитлер заоили нападайте против Версайския договор.
На 16 март 1935 г. мнннстърът на проиагандата Гьобелс обяви решението на правителството да премахне военните клгаузи на Версайския договор. Германската армия вече на-брояваше 500 хиляди човека, разпределепи в 36 дивизии. Новата задължителна военна повинност беше наречена „въоръ-жаване на народа", а военната служба — „школа на нация-та“. Предвиждаше се слет едва година под знаменита да бъдат свикави 700 хиляди човека, въоръжени с 2 хиляди самолета, 3 хиляди и 500 оръдия, 3 хиляди танка и 12 подвог-ници.
Франция протестира пред Съвета на Обществото на народите, но за обща изнепада не последва никаква съвместиа аигло-френска декларация. Пеню повече. Аиглийският ми-нистър на външните работи Саймън не отмени насрбченото за 24 март официално пътуване до Германия в се срещна с Хитлер. В Берлин Саймън ласкано се усмихваше, когато Хит-лер обясняваше, че му е нужно оръжие, за да спаси Европа от болшевизма. Англия, Франция >и Италия си позволиха само да изразят своего съжаление от нарушаваяето на Вер-
46
сайския договор. На своя сесия Съветът на ОН повтори това с ьжаление, осъди Германия и не предприе никакви санкции срсщу нея. Хитлер постигна това, за което нреди не смееха да мечтаят и най-яростните националисти.
Апетитът идва с яденето, казва една френска поговорка. Следващият ход против Версайския договор Хитлер на-прави с англо-германското морско споразумение, подписано' па 18 юни 1935 г. С него Германия получи правото да раз-полага с надводеи военноморски флот, конто да достига до 35%, и с подводен до 45% от тонажа на английский. Спо-разумението даваше сыцо право на Германия, ако преце-ин, че се памира в изключителни обстоятелства, да достигло тонажа на англипските подводници. Това позволи на Германия да започне строежа на неограничен брой подводници.
Споразумейието беше огромна дипломатически победа за Германия. С него официално се нарушаваше Версайския договор, конто забраняваше на Германия да разполага с военноморски флот. При това нарушението идваше от страна на Англия — главпата сила, която определяше условия-га на Версайския договор. Вратата към пълното премахва-ис на договора беше отворена.
На 5 април 1935 г. Дод отбеляза в своя дневник: „От-юворпото, или по-вярно, безотговорпото трио в състав Хитлер, Гьорпнг и Гьобелс, което така лошо знае историята, е способно па всякаква безразсъдност. Всички те са убийци ио начина си на мислене." Империалистическата пропаганда на Запада обаче не даваше гласност на подобии изказ-нания, конто можеха да влияят върху формпрането на об-|цествепото мнение. Много американски дипломатп бяха отлично информирани за целите на Хитлер и изпращаха в «войте донесения достатъчно факти за подготовката на Германия за война, за качествата и реалнше намерения на ръководителнте на германската дипломация. Пякои западин държавници охотно говореха, че хората, конто ръково-дят германската въпшна политика и германското военно министерство, са аристократа и не споделят пационалсо-цпалистическата идеология. Срещу това мнение евндетел-«твува донесение™ на американский послании във Виена Месершмит от 10 октомври 1935 г. до Държавния департамент, в което се казва: „Мит е, че барон фон Нойрат. фон Папон, фон Макензеи не са опаенп, че са от „старата дипломатическа школа"; легенда е, че не симпатизират на
47
1 пика страна, част от войските на ькове и копия. Повечето етиопскн
I । hi самолеты и танкове. Агресията
конто рано или къснй на трезво мислещит^
г. беше изгражданеЛ система за взаимкД между Съветския съп>|
режима." В Американский държавен департамент все още| си правеха оглушки. В досиетата на хора като Дод и МЯ сершмит се натрупваха сведения, шяха да доведат до отстраняването от дипломатического поприще.
Друго голямо събнтие през 1935 на съветоко-френско-чехословашката помощ. Най-напред бе сключен пакт и Франция. На 2 май бяха преодолены редица препятстви! поставенп от реакциониите профашистки среди по пътя н) сблпжението. След 2 седмпци беше сключен и Съветско чехословашкият пакт за взаимопомощ при непредизвикан агресия. В пакта (по пастояване на Франция), беше вклЮ чен един важен пункт, според който взаимна помощ мож да се оказва само при условие, че Франция вече е започ нала да депствува в помощ на пападнатата страна. То? пункт изигра фаталиа роля през трагнчпите мюнхенски дн на 1938 г., когато Чехословакия се нуждаеше толкова мп( го от защита. Пактът между Франция и Съветския съю! по зла ирония на съдбата, от френска страна беше подпк сан от мпннстъра на външните работи Пиер Лавал — еди от най-черннте фигури в нан-повата история на Франция Лавал, патрупал големи богатства в различии афери, до етигна бързо до фашизма и след поражението на Францп! 1' ски санкции. Англия лицемерно говорешс, че е за „всички от юни 1940 г., заедно с маршал Петен беше най-верен хит леристки агент и мнпистър-председател на кукленото пра г-ителство във Виши (след войната Лавал бе осъден и смърт и екзекутиран). Известно време Лавал саботир! подписването на пакта. Но демократическите сили в г •Франция обединяваха силите си в борбата против фашп ма и войната. Делото, започнато от Ерио, Бриан и Барт] беше увенчано с успех. Лавал, за когото всички, включу телно и неговите приятели, твърдяха, че е мошеник. остан) и този път верен на себе си. На погребенпето на полски ъ i i съпротпва и дори нанасяше поражения на италиан-диктатор Пилсудскн Лавал изрази пред Гьорннг своет „отвращение и недоверие" към Съветите. Гьорипг, за д! влоши френско-съветските отношения, препредаде в Моей р.а изявленпята на Лавал. Съветското правителство н обърна внимание на тези интриги.
Успехите на Хитлер по пътя към войната окуражих другия агресор в Европа — Мусолини. На 3 октомвр 1935 г. фашистка Италия нападна Етиопия. Въоръжепит до зъби агресори се нахвърлнха върху беззащитната афри I 48
конто бе въоръжена с вопници не бяха впж-на Италия мълчалпво !• не благословена от Англия и Франция. В началото на 1'1.;5 г. Лавал сключи споразумение с Мусолини относно 1||(.|.'ю-френските колонии в Африка, което облекчи пахлу-.шето в Етиопия. А когато Мусолини сондира мнението на шлнйския министър председател Макдоналд, той му от
।опори: „Англия е лейди. На жените се правят активно на-|.пателнитс действия на мъжете, но при условие, че се нл hi танната. Затова действувайте тактично. Ние няма да < •. месим." Напразно Хайле Селасне неколкократно се об-|ч на към Общее гвото на народите. Неговото красноречие । । жертва, конто чувствува забиващия се в гърлото й In беше в състояние да трогне великите сили, конто ii.ieaxa само езпка па златото или на оръжието.
I1 5 1936 г. загнна вярата на някои малки държави, 1« наивно се уповаваха в Устава на ОН и очакваха с
Тсмида то да порази агресорите. Цял свят видя, че Обив ството не може и не иска да защищава международного 1ф во и свободата. Само формално Обществото призна Ита-|г за агресор и призова към иалагапе па военноикономи-
нож, прп-През коп-меч а
I  икции, но без война". Дори тези консерватори, конто на-пяваха за прсдотвратяване на германската агресия, рату-м<а за англо-италиаиско сближение. На 1 октомври Чърчил Вк а: „Би било ужасно да разгромим Италия. Това би ни ирувало скъпо."
 Решението за ограничения в търговията с Италия не Вше изпълпено от мнозинството членове на Обществото. II алия се разпореждаше с Етиопия необезпокоявана ог лпадните държави. Етиопската армия оказваше ожесто-
ага армия, конто неохотно проливаше кръвта си за коло-йылните цели па монополистите. Тогава разяреният Дуче (подач) нареди да започнат безогледии бомбардировки и I। бъдат употребенн отровни газове.
, Нталиапската агресия беше благословена и от папата. 1)н  на 13 февруари 1929 г. папата обяви Мусолини за ратеник на провидението": „Струва ми се, че благодаре-4i па него бог с-тново е обърнат към Италия и Италия бога."
< АЩ също допринесоха за победата на Италия във
към голямата война
49
1
Императорът на Етиопия Хайле Селасие права првг-лед на войски в Адис Абеба през ноември 1935 г.
войната. Позовавайки се на приетия през лятото на 193') закон за неутралитет, те забраниха износа на оръжие двете воюващи страни и по такъв начин лишиха Етиои от една от малкото възможности за закупуване на оръ»;Н Същепременно многократно беше увеличен износът i стратегически суровини и на първо място на нефт и ст мана за Италия.
50
В края на 1935 г. англичаните поведоха тапни прегово-ри с французите за пзработване на „план" за прекратява-по на войната. Според този план само планинските части на Етиопия се запазваха като независима държава, а Италия получаваше заграбените плодородии равнпни кран мо-рето. За да се свърже с морето, Етиопия трябваше да получи един коридор, който по-късно, когато планът стана достояние на един френски журналист и избухна скандал, в „Таймс" нарече „камилски коридор". Планът пропадна и министърът на външните работи на Англия С. Хор си по-даде оставката, но политиката на Англия спрямо Италия остана все тъй благосклонна. Чърчил, оправдавайки се, че се ръководи от съображения да привлече Италия към Англия и да я отблъсне от Германия, призна, че решително-то поведение на Англия би било достатъчно, за да се пре-късне агресията на Италия в Етиопия и да бъде прекрате-па войната. Глас в пустиня останаха всички усилия на Съ-ветския съюз в ОН да се окаже ефикасно въздействие върху агресора.
През лятото на 1936 г. Италия успя да заграби Етиопия и Обществото на народите обяви, че прекратява официал-ио своите никога неприложени санкции. Но Мусолини се „сърдеше" на Обществото и го папусна, като пред римска та тълпа го нарече „чумно огнище". Италия все повече се ориентираше към съюз с Германия, която й оказа огромна помощ във войната и не чувствуваг.че нужда от участие в тази международна говорилня.
По пътя към войната беше направена нова голяма крачка. Фашистка Германия и Япония внимателно следяха раз-г.птието на международната криза по време на итало-ети-опската война. Благосклонното отношение на Запада към Италия беше посрещнато с ново раздвижване в лагера на агресорпте. Хитлер подготви своята следваща стъпка — ремилитаризацията на Ренпската облает.
На 7 март 1936 г. германски войскп премпнаха Рейн н отцово се настаниха на френско-германската граница. След подписването на Версайския договор това беше най-голя-мата сеизация в областта на международнпте отношения. А в реч пред Райхстага Хитлер декларира, че Германия се стреми към тесен съюз с европейските и особено със за-иадните народи и се провикна; „Ние не издигаме никакви териториалнн претенции в Европа! Германия никога няма да нарушп мира!" Това обещание се „хареса" на западни-
51
те дипломатп. Два дни по-късио новнят английски мипи-гтър на външните работи Антони Идън повтори в Камара-та на общините: „За щастие няма причина да считаме, че настоящите действия на Германия съдържат враждебна занлаха." Идън просто прие това, което лорд Лотпап капа: „Германия само зае задняя двор на своята къща.“ Съ-щпя ден в „Таймс**, не без внушеиието на правителствени лица, обясни на своите читатели, че тези действия иа Гер мания са полезии, защото с тях се ликвидира старата, не-уравиовесена и едностранчива структура на европейский мир, а Германия може да се върне в Обществото иа народите и да участвува в разрешаването на европейските проблем и.
По много дипломатически канали и чрез свосто разуз-паване французите п англичапите бяха своевременно пре-дупредени за подготвяния от Хитлер акт. Фреискнят послании във Варшава Поел донесе в иачалото па 193-6 г. за своя разговор с полския министър на външните работи полковник Бек. При посещение в Германия и след среща с Хнтлер Бек бил уведомен за подготвяната акция в Рейи-ската облает. В своето съобщение Поел предложи за изпъл-нение слединте два приемливи за Франция варианта: 1.Да се започнат преговори с Германия и да се разреши окупа опята, за да се спаси френската чест. 2. Да се действува решително, за да се принуди Хитлер да се откаже от проекта, тъй като Германия не с готова за война. Французите обаче памернха трети изход. Те разтръбиха пред цял свят, че ще депствуват против Хнтлер, а после се оправдаваха с Англия, която не ги била подкрепила.
На френското правителство беше известно, че Хитлер е дал заповед да бъдат изтегленп германските вопск-н от левия бриг на Рейн, в случай че френските войски започнат настъпление (след войната стана известно, че немските батальони били изпратепи на другия бряг па Рейн без иат-рони, за да не се стпгне до някой случаен изстрел, до конфликт с французите и до провал на акцпята). Германските батальони не можеха да изплашат толкова много френските генерали. Но генерал Гамлен прецени, че и една ограничена военна операция крие „непредвиден!!** рискове и французите само прндвижиха към границата 13 дивизии, за да „укрепят" линията Мажино. Дори и това беше до-статъчно, за да настъпи паника в Берлин. Военнпят министър генерал фон Бломберг, както и генерал Подл (нацио-
52
палсоциалист, нзпратен от Хитлер в щаба на армията). бяха готовя веднага да изтеглят батальоннте, ио Хитлер бър-зо прецепи, че Западът отново ще му даде свобода на деп-(!впе.
През 1957 г. се появиха спомените на лорд Халифакс. Дори и тозн ярък консерватор прнзна: „Аз не се съмнявам, че ако нне тогава направо бяхме паредили на Хитлер да се изтегли, неговата бъдеща мощ и огромного зло, което тя донесе, биха били унищожени." Уилър-Бенет (английски историк от консервативного направление) оцени заемането на Рейнската облает от немски войски по следпия начин: „Адолф Хнтлер спечслп първата битка от Втората свстов-на война, без да открива огън.“
Oihobo Франция беше най-засегната от нового нар^ша-вапе па Версайския договор. Но съставяйки своите страте-|ически антисоветски планове, западннте държави залага-ха твърдс много на фашистка Германия. Ако през пролет -та на 1936 г. Хнтлер беше върнат обратно зад Рейн, това можеше да доведе до събаряне на режима. Но това не стана и Хитлер укрепи още повече своите вътрешии и между-иародпи позиции. Западната граница на Германия беше вече по-сигуриа и Хитлер иасочи своя поглед към Централка Европа. А Франция стана зависима от Англия п забрани, че няма достатъчпо дълга лъжица, за да вечеря с дя-вола.
В края на същня този месец март на 1936 г. консерва-торите — члепове па комисията по външните работа към Камарата на общините, покаии.ха Чърчил да се изкажс като частно лице по въпшната политика на Англия. Чърчил наирави твърде интересна оценка на развитнето на между-народните отношения. Той разкри откровеио стратегията на Англия — нейния стремеж не към справедлнвост, а кьм уголемяване на империята. Според Чърчил през последнп-ге 400 години политиката на Англия се е състояла в това да се прогпвопоставя „на най-силната, нан-агресивната и най-дсминнраща държава на континента" и че въпреки смяната на лица, събития и факта, Англия винаги е награждала различии коалиции на по-слабия срещу по-енл-ння. Разбнра се, по-лесно е да се наредиш до най-силння и да делиш успехите, каза Чърчил, но Англия винаги е предпочитала другата политика и винаги в крайна сметка е печелила нови успехи и е разширявала своята империя. Чърчил беше на мнение, че и сега Англия може да води
53
подобна политика, като се противопостави на доминпра-щия аг*есор, т. е. на фашистка Германия, като сплоти дър-жавите — членки на Обществото на народите, срещу този агресор и се съюзи с Франция.
Ние вече видяхме, че външната политика на Англия беше насочена към съюз, а не към борба с Германия. Пред-ложенията на Чърчнл не бяха осъществепн и в своите спо-мени по-късно той припомни библейската притча за глад-ните години, когато скакалциге нзяждат тези, конто по вре-ме на плодоносните години не са натрупали резерви.
По време на мартенските дни много фрепски диплома-ти предоставиха на Министсрството на външпите работи материали, от конто личеше, че в Чехословакия, Полша, Румъния, Югославия и Белгия са силно разтревожени от реокупацията па Рейнската облает. Там си задаваха въ-проса: щом сега, когато фрепските интереси са засегнати, Франция не депствува, какво ще правп тя, когато бъдат засегнати интересите на малките страни? И всеки си на-прави сам своите изводи и побърза да намори някакво споразумение с Германия. А националсоциалистическа Германия не скъпеше обещанията. Докато се подготвяше след-ващият удар — заграбването на Австрия, пропагандата па I ьобелс отново крещеше за мир. В същото време герман-еката армия започна изпробването на своята военна мощ, на новите си оръжия и военна тактика в гражданската война в Испания.
„Небето над цяла Испания е безоблачно'* — съобгци на 18 юли 1936 г. едва радиостанция паролата за похода па реакционните генерали против републиката.
След победата на Народния фронт в парламентарните нзбори в Испания през Февруари 1936 г. последва победа в изберите и на Народния фронт във Франция. Народо-фронтовската политика, която разцъфтя във Франция и Испания, бе утвърдена категорично през 1935 г. от Седмпя конгрес на Комунистическия интернационал. Големите успехи на народиите фронтове, всепризнати вдьхновители на конто бяха комунпстическите партии, объркаха агреенвни-те планове на Германия, Италия и Япония.
Метежът на генералите-мопархпетп и фашиста започна внезапно, но още първите дни разкриха силата на испан скич народ, конто се вдигна в защита на своята народна република. Започна тригодишната епопея, известна под името Националнореволюционна воина в Испания. Добре
54
„Отменете ембаргото! Помощ за Испания!" — плакат, издаден в САЩ през 1938 г.
ппформираните английски консули в различии испански р.|дове отговориха на запитвапето на свосто правителство 41 перспективите на метежниците: от 32-ма 30 вярват в успеха на републиката и само двама — в успеха на Фран
Една седмица след започването на военните действия I рманският послании в Мадрид изпрати телеграма до Бериш: „Предвид на досегашното развитие на военните дей
55
ствия трудно може да се очаква, освен ако не се случи nt I що непредвпдено, че метежът ще възтържествува." И „нЛ вредвиденото“ се случи Германия и Италия изпрати: а] свои войски и пред погледа на ужасена Европа започичлИ да душат републиката. Англия и Франция обявиха „пЛ утралитет" в събитията, равен па престъплеппе — отказа: а помощ па законного републикаиско правителство и не взЛ \а мерки за прекратяване па итало-гермапската агресиЛ Позицията на Англия не беше изненада за никого, зато о един от нан-големите английски вестници — „Дейли Мейли месец преди започването на метежа лиса: „Ако зараза^ па комунизма, разпространяваща се сега в Испания и Франция, се прехвърли в други страни, най-полезнп за на ще се окажат две правптслства — германского и италпш ското, конто унищожиха тази зараза в своята зсмя." „Дей ли Мейл“ иеприкрито изрази позициите на нап-реакциоч ните западни държавппци. Но и днес сс памират исторн ци, при това със световна слава, като английский профс сор Тойнби, конто говорят, че генерал Франко предотвра тнл в Испания комуиистнчески заговор и че било труди да се каже кои интриги — руските, немските или пталпаи ските, са първи пред пачалото на войната. Други истории: поддържат не по-малко фалшивата теза, че Съветски; Т съюз бил заинтересован от войната в Испания, тъй ката целял чрез намесата иа Германия и Италия в помощ н< Франко и на Англия и Франция на страната па републи ката изтощаването па Запада и подготвяието па комуи i стически революции.
Италия изпрати 150 хиляди души в Испания, Герма ния — 50 хиляди и Португалия — 15 хиляди. Само в биг ката при Ебро, продължила 113 дни, участвуваха 1300 гер мански и италпански самолета. Фашист кте използувах: във война га нови оръжия и подготвиха новата тактика за бой в съвременни условия
САЩ обявиха отпово, как™ и при итало-етиопската война, своя пеутралитет и пресякоха възможността иа Испания да получи оръжие. Но реки от нефт и планини of суровппи и метали редовно се отправяха към лагера н| метежниците, конто не знаеха недостиг на оръжие, мунп-ции и продоволствие.
Япония беше една от първите страни, конто признака правителството на генерал Франко и установиха отношения с метежниците.
56
Присгигане на съветския париход в Барцелона през 1936 г.
Особеио странно бе поветението на Франция. В ноя бе на власт също пародофронтовско правителство, нацело със социалиста Леон Блум. Но вместо да окаже помощ на за-конпото правителство на Испания, френското правителство под натиск на англипското също се обяви за ненамеса. Въ-преки настояването на Френската комупистичсска партия тази политика не беше променена и това наиесе първпя голям удар върху единство™ на демократическите снли в страната и в световен мащаб.
Единствената страна, която оказа реалпа помощ па Испания. беше Съветският съюз. Той предоставп на републи-канското правителство кредит от 85 милиона долара и го-лямо количество оръжие и военни специалисти. За Испания заминаха обшо 35 хиляди доброволци от цял свят. Но силите бяха неравни и особено след капитулацията на Англия и Франция през септември 1938 г. в Мюнхен стана ясно, че Германия и Италия ще успеят да ликвидират ис-панската народна република. Войната в Испания отрови международните отношения. Съставеният в Обществото на
57
народите „Комитет за ненамеса*1 в Испания по понятии причини не успя да осъшестви политика за обуздаване на агресорите. Американският послании в Мадрид Боуерс по-късно писа, че „Комитетът за ненамеса** и американского эмбарго са били мощен принос за победага на Оста над испанската демокрация. Издигнатата от Англия идея за ..ненамеса** в Испания беше „божи дар“ за франкистите — пише англипският историк Блют, а неговият колеса Тейлър отбелязва: „Английската и френската политика, а не поли-тиката на Хитлер и Мусолини, реши изхода от граждан-ската война в Испания.**
Освен дипломатическа помощ от западните държави и всестранна от Италия и Германия Франко получи голяма помощ от католическата църква. На 23 ноември 1936 г. главата па испанската църква кардинал Гома благослови фашисткия генерал Франко и „кръстоносния поход1* против републиката. Кардипалът се ръководеше от изявле-нията на папа Пий XI от 11 юни 1936 г., че „първата опас-иост — най-голямата и най-разпространепата. е, разбира се. комупизмът под всичките му форми и степени*1. По време на разгара на фашистката интервенция в Испания (през март 1937 г.) папата обяви снциклика. в която само за за-блуда на вярващите, изплашени от гоненията на католи-пите в Германия, осъди националсоциалистическата доктрина. Същественото в енцикликата оеше оороата с кому-низма и следователно в нея се съдържаше оправдание за агресорите в Испания. А и папата съвсем не мислеше да отзовава апостолическия нунций от Берлин.
Въпреки героичната борба на републиканската армия смелостта и справедливостта отстъпиха пред огромного ма-териално и количествено превъзходство на неприятеля. На 27 февруари 1939 г. Англия призна официално правител-ството на Франко. Франция я последва. През март войната приключи с победа на контрареволюционерите. На евро-пейската политическа сцена след бесния Фюрер и дебелого Дуче се роди нов „водач“ — Каудилио, конто надживя своите стари покровители, а след Втората световна война бързо и ловко се сдоби с нови такива и потопи в кръв слънчева Испания.
Мълчаливото одобрение от Англия, Франция и САЩ па германо-италиаиската агресия в Испания скъси с няколко години пътя към световната воина. Хитлер точеше ножа, оглеждайки се към своите съседи. Германската армия през
58
I '!,>() г. достигни 800 хиляди души с 4 хиляди и 500 самолета. Хитлер не беше сам. Известна ни е поговорката за .и чрия нюх на краставите магарета. В края на 1936 г. бе пшалъпена „оста" Берлин — Рим и сключен „антикомин-1е|)новският“ пакт между Германия и Япония, към който след една година се прнсъедини и Италия. Официално то-in пакт беше сключен за борба с „подривната" дейпост на комунистическия интернационал, но за никого не беше l.iiina, че е подписано секретно споразумепие за борба със < ьветскпя съюз.
Сключвапето па „антикоминтерповския" пакт беше го-демият удар на Хитлер. С него той потвърди на Запада, че t готов за борба с комунизма. Хитлер разчнташе на кон-ирвативните английски ръководители, конто издигаха лозунг „По-добре Хитлер, отколкото Сталин!", и на пеирия-Тслите на Народния фронт във Франция, конто издигаха 1руг лозунг със същото значение: „По-добре Хитлер, от-колкото Леон Блум!"
Усложняваше се обстановката и в Далечния изток. Япо пня се подготвяше за нова агресия. През есента на 1935 г. и в началото па 1936 г. тя опита своя „къемет". Тези две нападения от територията, заграбена в Североизточен Ки-чай, бяха отбиги от мопголската армия, подготвяна от съ-ветски военпп спецналпсти и снабдена със съветско оръ-жие. Но япопците се готвеха за голям конфликт и техните .шетити трябваше да бъдат понамалени. През март 1936 г между Съветския съюз и Монголия беше подписан пакт за взаимна помощ. който реши ведпаж завинаги въпроса за  нгурността на монголските граници. Па 7 юли 1937 г. япопците провокираха пограпичпи инцидента между Китай и Манджоу Го и разшириха агресията в Китай, като за почнаха борба за заграбвапе на петте северни провинции. Тази агресия беше подкрепена от САЩ, макар и неофи пиално, зап’ото япопците обявиха, че подготвят изходни позиции за нападение срещу Съветския съюз. Шефът на Пентагона (американского министерство на войната) Стим < ьн, беше пай-категорнчен за необ.ходнмостта от амери-। анска подкрепа на агресията „Ние не само я подкрепяме, по помощта нн е толкова ефпкасна и в такива размери, че без нея агресията би могла още сега да бъде спряна и пре-кратена." Едва ли е необходимо да се спираме повече на вьпроса за ролята на западните държави в събитията в Чалечния изток след подобно признание. Японците разши-
59
риха военните действия в Китай и заграбила нови териг рии. На Китай оказа помощ само Съветският съюз. кой
сключн пакт за ненападение личество военна техника и
и изврати в Китай
голямо ко
специалиста. Само до 1 юл i
1939 г. съветското правителство отпусна на Китай креди възлизащ на повече от 250 милнона долара.
С~ъветът на Обществото иа народите отново прояви па сивност пред агресията. На Япония не бяха наложена i I какви санкции. Тя спокойно иасаждаше „нов ред“ в Да лечния изток.

ПЛАНЫ
„0Т0“
..На нас пн предстоя да се борпм със соцна-лпстпческпя звяр и ние ше бьдем в състояние да се справим с пего много по-ефпкаспо, ако действувамс като еднниа хайка хрътки, а пе ката с га до овце."
Чърчил, 19о7 г.
$а да не нзплашп жертвата, убиецът не трябва да тонн южа пред очите й, а да я уверява в своите добри намере-1ня. В реч пред Райхстага на 21 май 1935 г. Хитлер, конто
с

оку-що беше въвел задьлжителиа военна ьлзи на очи говори против употребата на
повиниост, със сила при раз-
ешаване па спорните международни въпросн. „Войната
•амо
увеличава
страданията
:>ждупародии противоречия;
и мизерията и поставя нови Германия няма пнкаквп на-
мерения
да се
намсева във
пито
да
я
анексира и включва в Райха“
вътрешните работи на Австрия,
заяви герман-
кият диктатор. На стената зад него огромен орел с раз-
ерени криле бе стъпил върху пречупен кръет, обвит с веси от дъбови листа. Фашистите неистово крещяха. Те
шаеха — Хитлер говори за мир, значи се готви за война!
Измина една година. През 1936 г. Германия призна П.ЛНИЯ суверенитет На Австрия и съгласно сключения до-овор обеща да не се намесва във вътрешната й политика. Австрия от своя страна се задължаваше да се съобразява факта, че е немска държава. Едновременно с този пакт
.61
беше подписано и тайно споразумение: 1. в австрийском правителство да се включат хора, удобни и за двете стра ни; 2. да се даде чрез подходящи средства възможност и; националсоциалистическата опозиция да участвува в рам* ките на Патриотичния фронт в политиката на странага: 3. да се амнистират националсоциалистите с изключение и< някои участници в убийство™ на Долфус. Според споразу' мението от затвора бяха пуснати 15 583 нациста. За ми нисгьр па външиите работи беше назначен Гвидо Шмид а за министър без портфейл — Глайз-Хорстенау — и два мата симпатизиращи на националсоциализма. Засили се 1 икономическото проникване на Германия в Австрия.
Хитлер беше доволен.Той винаги е спазвал само тез» точки от договорите, конто му допадат. Сега отново се да ваше тласък на идеята за обедннение на Германия и Ав стрия. Тази идея беше много силна след Първата световиг война, когато рухнаха двете големи империи — Герман ската на Хохенцолерните и Австрийската — иа Хабсбургн те. От иякогашната мощна държава с 52 милиона населе ние след войната в Австрия останаха само 6 милиона I 500 хиляди души, от конто 1 милион и 800 хиляди живеех; в столицата Виена. Австрийните болезнено преживявахг наиионалната катастрофа. Блестящата империя, която ему чеше богатствата на много поробени народи, не съществу ваше. И погледът им се насочи към Германия, която беш. победеиа, но по територия и население си оставите едш от най-големнте европейски държави.
През ноември 1918 г., веднага след капитулацията н; Германия, австрийского Национално събрапие единодуш но изяви желание да се създаде демократически републик; в рамките на нова Германия. Антантата не само не допус на сливането на двете държави, но го и забрани, като са мо на Съвета на Обществото на народите се разрешаваш< да променя Статута за независимостта на Австрия. За ан шлус се говореше чак до 1933 г., когато беше събореш Ваймарската република. Но времето постепенно уталож! страстите. Верни на идеята обаче, немските историци не с( посвениха да направят нещо несъвместимо с правилата п: научната добросъвестност. Когато в периода 1922 1928 г те издаваха 40-томна поредица от дипломатически доку менти за периода 1871 — 1914 г., нзхвърлиха документа нг Бисмарк, конто говореха явно против каквото и да е обе динение с Австрия.
62
След 1933 г. в Австрия не се огказаха от идеята за ан-шлус, но австрийският народ не искаше чрез обединение-го сам да си нахлузи фашисткия хомот. Комунисти, со-циалдемократи и католици отхвърляха аншлуса с фашистка Германия. Но след като през 1934 г. беше смазано въс-танието на австрийските работници, в страната остана да съществува само Католическата партия, която обедини своите привърженнци и организации в т. нар. Патриотичен фронт. Макар и качествено различна от фашистката власт в Германия, новоустановената в Австрия диктатура разе-дини народа и отслаби съпротивителните сили. Национал-социализмът пускаше все по-здрави корени в австрийската почва, обилно подхранван със средства и хора от Германия.
След сближението между Италия и Германия, настъпи-ло по време на Итало-етиопската война, Австрия можете да разчита само на добрата воля на Англия и Франция да занизят Версайската система. Съветският историк Турок пише: „Отсега в областта на итало-германските отношения Австрия играеше само ролята на разменна монета, с по-мощта на която италианският фашизъм се надяваше да си осигури германската поддръжка.**
След обиколка в Лондон, Париж и Женева (седалище-то на Обществото па народите) .през 1936 г., Шушниг по-чувствува, че отношението на великите сили към Германия се променя — никой не беше склонен да гарантира австрийската независимост. За своя политика канцлерът избрэ пътя на протакане и отлагане на оня съдбоиосен час, в който Германия ще прекрачи границите и Хитлер ще положи венец върху гроба на родителите си. В края на 1936 г. Шушниг обяви, че Патриотичният фронт има трима голе-ми неприятели: — комунизмът, който в момента не е опасен за него; пораженчеството в редовете на Фронта и на-ционалсоциализмът — неприятел на правителството и народа.
Речта на канцлера предизвика буря в Берлин. Шушниг трябваше да обяснява, че е направил ход, за да запази авторитета на правителството и ограничи агресивността на националсоциалистите, конто си позволяваха повече от до-говореното с Хитлер.
Примката около Австрия се затягаше не без иомощта па Англия, Франция и САЩ. През февруари 1937 г. аме-риканският послании Бълит се срещна първо с министъра
63
на външниге работи на Франция Дслбос и по-късно с ми-нистър-председателя Блум. На въпроса какво ще бъде поведение™ на Франция, ако Германия заграби Австрия, донце отговор: Франция няма да воюва с Германия заради Австрия.
За да си изяспим отношение™ на Англия към Германия ше ни помогне дневникът на американский послании в Берлин Дод. В разговор с Дод на 23 гони 1937 г. англий-ският му колега Невил Хендърсън споделил: „Германия трябва да подчини дуиавско-балкапската зона, а това озна-чава нейно господство в Европа. Британската империя заодно със Съединените щати трябва да господствува на мо-ретата. Англия и Германия трябва да установят тесни отношения. икономически и политически, и да господствуват над целия свят." Развнвайки по-нататък своята мнсъл. Хендърсън заключил: „Франция загуби своето значение и не заслужава поддръжка. В Испания господар ще бъде Франко."
Дод приключва своите бележки за този ден и за раз говора си с Хендърсън по следния начин; „Интересно в каква стелен посланикът Хендърсън изразява гледпата точ ка на своето правителство? Какво ще стане с Англия, ако Германия заграби всички страни чак до Черно море?"
Дод, разбира се, не знаеше, че предп да заеме своя пост в Берлин, Хендърсън проведе във Виена разговор с Па-пен, конто постави фаталното начало на края па Австрия. В този разговор Хендърсън увери своя колега, „че Англия напълмо разбира исторнческата необходимост" от разре-шаването на проблема Австрия „във великогермапскп" дух. Папен оцени значение™ на тази ясна декларация и веднага се оплака от английский послании във Внепа, конто настоявал пред Лондон да се поддържа независимостта на Австрия. Обръщайки се към Папен Хендърсън тържест-вено потвърди: „Аз съм уверен, че моего гледище ще взе-ме връх в Лондон, само Вне не трябва много да прибърз-вате с разрешаването на този проблем. Това е въпрос, кон-™ повече засяга Франция, отколкото нас и ще ни е необходимо вреМе. за да променим френската позиция."
Както може да се предположи Папен веднага съобщи на Хитлер добрата вест. Необходимо беше да се съберат нови сведения и доказателства, че Англия действптелно е решила да отстъпи Австрия на Германия. II докато германските генерали подготвяха плановете за нахлуване в
64
Австрия и уточняваха действията при евентуална съпроти-га от страна на австрийската армия, дипломатите трупаха факти. Те все повече се убеждаваха. че англичаните не иг-раят никаква игра и не поставят капан за Хнтлер, а чисто и просто тласкат Германия на Изток.
Важна роля при решавапе съдбата на Австрия нзигра-ха САЩ. Малките европейски държави с нарастваща тревога следяха техния ,.неутралнтет“, конто с благосклоп-ността си окуражаваше агресорите. САЩ бяха подробно запознати с немските планове, но не действуваха решител-но за предотвратяваие на тяхното реализираие. В разговор с Дод па 26 сеигември 1937 г. холандският послании сно-дели: „Ако Вашата страна, Англия, Франция и Русия не действуват съвместио, за да залазят мира, новата световна война ще стане неизбежна.“ Това ясно чувствуваше и са-мият американски послании. Професор по история. Дод беше известен с либералните си и антифашистки възгледи. На 18 ноемврп 1937 г. той, като коментира скалъпването на блока Берлин-Токио-Рим, нише в дневника си: „В тези условия ми се струва, че истинското сътрудпичество между Съединепите щати, Англия, Франция и Русия представляла единственият път за запазване на общия мир. . .“
Горкин г американски послании! Той не знаеше, че сьд-бата му вече е решена. Дод беше уволнен на 1 януари 1938 г. Трън в очите на наплетите, техните американски приятели направиха всичко възможно, за да го отстранят. И успяха, защото над американский президент стояха интервенте на монополите. ААакар и след съпротива, Рузвелт одобри предложенпето на американского външно министерство. Не влнзаше в плановете на американского правител ство да едържа агресора. Когато Дод поверяваше на своя дневник извода за колективен отпор срещу агресията, аме-риканският послании в Париж Бълит се срещпа в Берлин с двама от големите — Гьоринг и Шахт, на най-откровен разговор.
След срещата Бълит незабавно направи отчет до своего правителство (фигуриращ в документацията на Нюрн-бернгския процес), в който предаде думите на Гьоринг: „Ние сме решили да обединим в Райха всички германцн, конто нмат общи грапици с Райха и са отделени от голя-мото тяло на германската раса с изкуствените бариери, на-ложени от Версайския договор." На въпроса на Бълит дали Германия е решила да анексира Австрия, Гьоринг от-
Б Пътят към голямата война
65
говорил: „Това е абсолютного решение на германского правителство." На другая въпрос — каква ще бъде съдба-та на судетскнте немци, живеещи в Чехословакия, отгово-рът бил, че и те, както и всички немци от съседните на Германия страни, трябва да влязат в състава на Райха.
Гьоринг и Шахт набелязаха следващпте жертвн на агресията — Австрия и Чехословакия. Германия не беше още толкова силна, за да дейсгвува едновременно срещу двете държави и срещу световното обществено мнение. Ако Хитлер имаше малко разум, той можеше да проумее тази проста истина. И той реши: първо — Австрия, после Чехословакия. След това — защо не и Полша^ А след това? — Бъдещето ще покаже!
За Австрия настъпваха решителнп часове. Хитлер прн-стъпи към осъществяване на това, което беше записал на първата страница в „Мояга борба": „Немека Австрия трябва да се завърнс в общата майка-отечество." Поради важ-ността на въпроса фон Папен изпращаше от Виена своите донесения лично до Хитлер, а Министерство™ на външ-ните работи нолучаваше копията от тези донесения, Папен подчертаваше, че самата история е предначертала пътя за обединение на Австрия с Германия, като при това сливапе седемте мнлиона австрийски католици ще стапат мощно подкрепление за католиците в Германия и ще увеличат фракцията, „имунизирана срещу комунистическия вирус".
Дипломатическата подготовка на германската агресия се водеше на широк фронт. Итало-гермаиските отношения продължаваха да се подобряват. Това засилваше напре-жението в Австрия. За да сондира почвата, Шушпиг пред-прие през април посещение в Италия и във Венеция се | срещна с Мусолини и с нсговия зет — министъра на външ-ните работи граф Чано. След като чу молбата на Шушниг । Италия да не променя своята политика спрямо Австрия, Мусолини се усмихна любезно: „Да, ние няма да променим линията за независима Австрия, ио. . . (това многозначи-телно „но" вероятно е нзяснило всичко на австрийский канцлер) Виена не може да води своята политика без Бер- I лин и особено против Берлин."
Германо-нталианското ухажване продължаваше. През] септември Хитлер организира такова бляскаво посрещане на Мусолини, че на раздяла Дучето развълнувано се про-викна: „Когато аз имам приятел, вървя с пего до край!"
В края на годината от западните столици отново доле-
66
nixa хубави за Хитлер новини. Папен се срещна иеофв-ПН.1ЛНО в Париж с никои политици, известии с антикомуни-ini'iecKOTO си чувство и с доброто си разположепие към I грмания. Финаисовият министър Жорж Боне прие нем-t ката теза за еволюция в отношенията с Австрия, като поиска прогресът да не се осъществява чрез „сюрприз". Боне уреди среща на Папен с мпнистьр-председателя Шотан । частння му апартамент. Шотан с отзивчивост, която можете само да радва Папен, говори за готовпостта на Франция да води нова политика в Централка Европа. Сноред Шотан Франция нямала ннщо против увеличаването на псмското влияние в Австрия. На раздяла двамата се пре-) ьрнаха и Шотан поиска Фюрерът лично да чуе: световно-исторпческо събптие те бъде, ако реализираме „европей-(ка политика на нова и по-здрава основа". Напев затвърди „хубавите" си впечатления от еволюцията надясно във Франция с много нови срещи с политици и журналнстп.
От Англия Рпбентроп донесе, че в разговор с мпинстъ-ра на външинте работи Идън последният е заявил: „В Англия хората прпзпават, че по-тясна връзка между Германия и Австрия трябва да се установи някой ден." Подобии информации засилваха апетита па хитлеристите.
Деият 5 ноември 1937 г. е записан с черни букви в пред-псторията на Втората световна война. От 16.15 до 20.30 часа Хитлер нроведе секретно съвещанпе с участието на фон Бломберг, фон Нопрат, Гьоринг, генерал Фрич — главно-командуващ армията, и адмирал Рьодер — главиокоман-дуващ военноморските сили. В продължение на 4 часа Хит-лер обоснова уточнената след близо 5 години „упражнява-ие“ на властта и след „зрели размишления" бъдеща политика на Германия. Най-късно до 1943-1945 г. трябва да се започне война, ако Германия иска да я спечели; ако Франция е заета във вътрешна криза или гражданска война, Германия ще действува незабавно срещу Чехословакия; ако Франция бъде въвлечена във война с друга държава (най-вероятно с Италия), Германия ще нападне Чехословакия и Австрия.
Германският генерален щаб започна да разработва усилено планове за нападение срещу Австрия и Чехословакия под условните наименования план „Ото" и план „Грюн". А германската дипломация установи контакти с ръководи-Телите на външната политика на Англия. Удобен повод за тази цел предложи организираната през' ноември 1937 г.
67
в Берлин международна ловна изложба. На нея Полша и Англия спечелпха големите награди, а Франция се отличи с хайката хрътки и колекцията червени ловджппски кости! ми и рогове. Хсндърсън съобщава, че Хитлер посетил и! ложбата „без особена охота, защото той по начало мраз! ше спорта и беше против убийство™ на животнпте" (?')
Английского правителство беше представено иа излом! бата от лорд Халифакс, който нроведе серия от неофициа.! ни, но съвършсно сериозни разговори с ръководителите на фашистка Германия — Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, фон Нои рат. Халифакс заемаше в правителството не толкова зиа чителния пост лорд-пазител на печата, но мнсията му в Германия беше изключително важна, тъй като той бешг един от най-довереиите сподвижници па премпера ЧембъД лени. За Халифакс съветският дипломат Иван ЛАайски раз» казва: „Това беше английски аристократ, заемал множа ство политически и административни постове, чак до поста вице-крал на Индия. Висок, гърчав, бавен, с черна ръка| вица на осакатеиата лява ръка, той говореше спокойна глуховато, запазвайки през цялото време приятна усмивка на лицето.“ Политическите възгледи на Халифакс, разказ! ва по-нататък Майски бяха реакциоини, дори с религиоз^ но-мистичен уклон и въпреки всестранното си образования той не разбираше съвременната епоха и нейннте движещи сили.
Халифакс се срещна с Хитлер на 19 ноември в любима] та на фюрера резиденция в Берхтесгаден, в Баварските Алии, откъдето иогледът достнгаше до Австрия. Преди да предадем съдържаиието на разговора, ето как го оцеия J Хендърсън: „На Хитлер не можеше да не е направило впе! чатление нскреността, възвишеииге принципни начала в честност на лорд Халифакс и на английската политика изI общо. В тази визита германската публика видя едно дока! зателство за добрата воля на Англия и я оцени правилно.*!
Още в началото на разговора Халифакс подчерта, ча „взаимного разбнрателство между Англия и Германия" el от най-голямо значение за цялата европейска цивилизация.! Халифакс изрази мнение, „че съществуващите понастоя-1 щем недоразумения" между Германия и Англия „могатда] бъдат напълно отстранени"; Англия цени „големите заслуги на Фюрера за възстановяването на Германия" —„с уни-щожението па комунизма в своята страна той е преградил | пътя на последний към Западна Европа и затова Германия
68
> право може да се счита за крепост иа Запада против бол цинизма". След тези недвусмислеии комплимент» Хитлер цг окуражн и пюстави въпроса — Ще гледа ли Англия на |||1мания като на страна, „която не носи повече върху се-г>г (и моралния или материален печат на Версайския до-нци»р“? Последва ясен отговор; „Англичаннте са реалистй н са убедени, може би повече от другите, че грешките на I ерсайския диктат трябва да бъдат поправени!" Халифакс <1 Хитлер се споразумяха, че най-раз;ум11о е това корнгира-1П па грешките да стане не с война, а ио мирен път — т. е. 11 i.c съгласието и под контрола на Англия. Халифакс посо-i мп, без да му трепне окото, обектите на бъдещата герман-Lha агресня — Данциг, Австрия, Чехословакия. За двамата uiiбеседаици катастрофа в Европа можела да пастъпи не |<и промяната на статукиото, а от болшевизма. В името на общага борба с пего англичаннте признаха, че с Германия по същество имат различия само по колониалнпя въпрос.
Разговорът с Халифакс затвърдн окоичателно убежденного иа Хитлер, че в името на борбата с болшевизма на него ще му бъде разрешена свобода на действията в Цен-ралиа Европа,, при едно условие — да не стига до край-пост, до война.
II пай-смелите очаквания па Хитлер бяха надминати. Планът, който той предложи на 5 ноември на своите по-|мощници, трябваше да се коригира и ускори. На дневен род излезе планът „Ото". II въпреки тези благоприятни ia Хитлер резултати от разговора с Халифакс, записът на I конто е публикуван и достъпен за всеки читател, най-про-изволпо Чърчил лише: „Ннщо не излезе от тази среща I «свей бръщолевене и конфузия." Чърчил обясиява Ха-|лифакс е потомствен аристократ и пацифист, а Хитлер — I „демонически гений, пзскочил от бсздната на мизерпята, раздразнен от поражението (през Първата световна война, б. а.), псгълнат от омраза и жажда за реванш и изпитващ пеудьржимото желание да види германската раса господар на Европа, ако ли не и на света".
В иачалото на 1938 г. Чембърлейн иаправи три стъпки, с коиго доказа своята готовност за англо-германско разби-рателство: отхвърли посланията на Рузвелт за обща аме-рикапо-англо-френска политика в Европа; потърси сближение с фашистка Италия; в среща на Хендърсън с Хитлер беше благословено германского нахлуване в Австрия.
Английският послании във Вашингтон получи секретно
69
послание на Рузвелт до Чембърлеин, с което се предлага-ше чрез срещи между държавните ръководнтели да се на-прави опит за подобряване на международната обстановка. Посланието пристигна на 12 януари 1938 г. в Лондон и още на другая ден Чембърлеин отхвърлн американскою предложение вънреки препоръката на своя послании във Вашингтон и което е още по-важно, без да се консултира със своя министър на външните работи Идън. Чембърлеин обясни, че лично ще се опита да подобри англо-германски-те и особено англо-италианските отношения, Идън, конто прекарваше отпуската си на Ривиерата, беше незабавно пзвикан в Лондон от сътрудници на външното министерств во. Тон се опита да смекчи ефекта във Вашингтон от „ле^ дения отговор на Чембърлеин**. На 18 януари Рузвелт ня прати в Лондон писмо, в което сподели тревогата си ит намерение™ на Англия да признае официално завоюване-то на Етиопия от Италия. Според Рузвелт това щяло да окуражи японците Този път Чембърлеин внесе писмото ид Рузвелт за обсъждане в кабинета и отрицателиият отговор сега беше облечен в „приятелска** форма. Въпреки съпро-тивата на Идън английскою правителство реши да проведе преговори с Италия, в конто да включи и признаването на италианските завоевания в Етиопия.
В известната „карантинна** реч против агресорите, про изнесена на 5 октомври 1937 г. в Чикаго, Рузвелт каза:| „Когато се разпространява епидемия ют някаква более г, обществото одобрява и взима участие в създаването на карантина за болните, за да защищава общественото здраве от разпространяването на болестта.** Рузвелт имаше пред-' вид карантина срещу агресивните действия иа Германия, Италия и Япония, конто създаваха опасност за световпня мир. Тази реч вдъхна големи надеждн на прогреспвиата общественост, че най-после САЩ ще изоставят своята позиция на неутралитет и ще започнат активна политика сре-1 щу фашизма. За съжаление бьдещето не подкрепи опти-мистичните изказвания на президента с дела. Ето как съ-ветскнят историк Батурин оценява „карантннната** реч: „В действителност тази реч беше тънък и умен политически ход, с помощта на конто Рузвелт искаше изведнаж да убие няколко заяка.“ Според Батурин Рузвелт целеше да поиз-1 плаши японците, да успокоп разтревоженпте демократически кръгове, конто се изказваха за отпор на фашистката! чгресия, и да намалн ефекта от скандала със съдията ог
70
Върховнпя съд Блек — издигнат от пего на този пост и оказал се куклуксклановец. Пне бихме подчертили и още един, според нас важен момент. САЩ бяха разтревоженн о1 нарушаването иа европейского равновесие в полза на Хитлер. Като по-отдалечени наблюдатели ръководптелите на амернканската политика не бяха запознати с много от подробностиге на европейский живот, с точного разполо-жение иа иолнтнческите сили и влияиието на ръководите-лите, но в замяна на това не бяха свързапи с пито едва групировка, върху тях не тегнеше пито едва традиция и по-лесно можеха да оценят последствията от големите раз-мествания на силите в Европа, от насоките в обществено-икопомическото и политического развитие.
Според Чърчил американските предложения били по-следен, макар и крехък, шанс да се измени хода иа съби-тията в Австрия и Мюнхен и „да се спаси светът от тира-нията, без да се прибягва до война*4; Чембърлеин, конто бил с „ограничен!! гледища и липса на опит в европейскага политика** отхвърлил протегнатата нрез Атлантика ръка.
Едва ли януарскпят ход на Рузвелт през 1938 г. дейст-вителио би довел до иякакъв полезен резултат, дори и да би бил направен но-иастоятелно. Англия си имаше начертана генералиа линия в политиката спрямо Германия и Италия и последователи© я следваше. Английският отговор иа посланието па Рузвелт само ускори отстрапяването на Идън от важпия пост, конто заемаше. В ппемо до сестра си. па която доверяваше и иай-интимните си държавнп намерения, Чембърлеин писа: „Идън не иска да се преюва-ря с Хитлер и Мусолини, а аз искам.**
Официално Идън подаде оставката си на 20 февруари в знак на песъгласие с политиката спрямо Италия. Чърчил искаше да използува случая, за да атакува в Камарата на общините правителството и евентуално да измусти Чембър-лейп от миннстър-иредседателското кресло, но Идън отказа да прави скандал. Разочарованият Чърчил — според собственото му признание, прекарал след това единствената безсънна нощ в живота си. В Камарата на общините той удвой критиката на политиката на Чембърлейн, която създавала впечатление за слабост на Англия, за стремеж да се спаси мира чрез унижение и отстъпление.
Английската буржоазия се отличава със своята гъвка-вост при управление на дър?кавата. Уинстън Чърчил. ако употребим ша.хматната терминология, беше един от „ва-
71
риантите". Като оставаше вън от правителството, но в управляващата Консервативна партия, Чърчил си заназ-ваше правото на критика и в удобен момент, ако събитията!
Нойрат — карикатура от Б Ефимов
72
i<> пзтикат на предел план, като потвърдят неговнте пред-1'1окдания, той можете да поеме държавните юзди. Самият Чьрчил, като настояваше за отпор срещу Хитлер, не за-бравшие, че геиералната линия на Англия е борба със Съ-нгския съюз. Това топ подчерта и в Камарата на общини-(| през 1937 г., когато издигаше кандидатурата на Чем-। ьрлспн за премиер-миипстър.
За да проведе безпрепятствено нова га политика в Цеп-1|>ална Европа, Хитлер пмаше нужда от слепи изпълиите-,.ц|. И фон Бломберг, и генерал Фрич, п фон Нойрат бяха п.шграли своята полезна за възстановявапето па герман-i ката армия п дппломация роля. Сега па тяхпо място ид-паха един от първите помощници на Хитлер от фашистката партия. Смяната беше извършена проз яиуарп февруарн 1938 г., като Бломберг и Фрич бяха отстранен» с помощ-ia на Гестапо. Пл позастарелпя Бломберг поставпха за секрегарка ослспителна красавица — бивша проститутка. А когато той се влюби в нея и направи сватба, на която । ато свидетели присъствуваха Хитлер и Гьоринг, Гестапо разровн архивата си и разкрн миналото па новата съпру-га. Избухна скандал. Бломберг подале оставка, а Хитлер
лнквпдира неговия пост, като пое ръководството и на ар-мията. Генерал Фрич беше свален от поста главнокоман-
дуващ армията след обвинение, че е имал апормални връз-кп с мъж. По-късно тази машипация па Гестапо пропади,! и воепппят съд на честта реабплитира Фрич, ио мястото му вече беше изстинало. Па мястото на фон Нойрат се озо-га друг фон — Рибентроп. Човек с ограничен» умствен!» способности, новият министър се отличаваше с безпреко-словното си подчинение на Хитлер и с фапатичната си омраза към вснчко демократично и особено комуиистиче-ско. Хеидърсъи, кой го в спомените си е снпзходителен към> фашпстките главатари, е принуден да констатира, че „никой кръг в ада няма да бъде достатъчно суров за изкупу-вапе греховете на Рибентроп". Нопраг формалпо беше по-вишсн, тъй като бе ноставен за председатели на Танния съ-вет към канцлерството, конто би трябвало да се заннмава с всички най-големи дипломатически въпроси. Със застъп-ничеството на американците п англичаните в Нюрнберг Нойрат се спаси от вьжето, на коего увисиаха неговнте нап-добри приятели, в това число и Рибентроп.
Папен също беше предупреден да си стяга куфари-те. Неговата миспя във Виена беше приключила. Но
73;
Рибентроп _
карикатура от Б. Ефимов
хнтрият Л
заграбван(ИцемеР успя да с,‘ извоюва малка отсрочка до <в Анкара ?то на Австрия. А след Впена Папен бе изпратен дейност. ’ къдет0 Разв11 полезна за фашистка Германия Подмяв
1ата на старите аристократц завърши с фон
74
Шахт, на мястото на когото начело на икономиката застала Функ. Бурята, която се разрази по върховете, засегна и много други дипломатически, воепни и административни лица. Хптлеристката машина се раздвижи, като поставп на пай-важните постове /1ай-отявлените нацисти, конто бяха ютови да убпват депа и майки, ако не лично, то ионе като нодпишат заповедта. На 5 февруари 1938 г. фашисткият официоз в. „Фьолкишер беобахтер" („Народен водач“) нз-лезе с голямо заглавие: „Пълна концентрация па цялата власт в ръцете на Фюрера." Този пьт вестннкът не лъ-жеше.
НА ХУБАВИЯ СИН ДУНАВ
„За мен е ясно, че именно в началото па пре -легта на 1938 г. часовнпкът па историяIа про звъни решаващпя за мира час."
Кулопд1>
Патискът върху Австрия се засилваше. Папен подготви среща на Шушниг с Хитлер, на която да се обсъдяг ня ков спорни въпроси. В Германия бяха раздразнена от мерките-на австрийского правителство против все по-дръзко нару-шаващите законнте пационалсоциалисти.
След Втората световна война отначало Шушниг, а после и Папен публикуваха своите мемоарн. Като описва срещата Хитлер — Шушниг, Папен счпта, че в спомените-си бившият австрийски канцлер се е поддал на известив преувеличения, но прнзнава, че Хнтлер действптелно е-„употребил всичкн възможни за натиск средства". Ето как в мемоарите си Шушниг н Папен и в дневника си генерал Подл предават тази среща.
Хнтлер най-безцеремонно се на.хвърли върху Шушниг,. като че ли той беше не премиер на независима държава,. а пленник на людоедн, когото подготвят за казана. Пър-вото обвинение на Хитлер беше това, че Австрия не води; германска политика и предава германската кауза. Шушниг се опита да прочете учтива лекция за историческия; припое на Австрия в германската история. Но Хилглер: категорично резюмира: този принос на Австрия „е равен на>
76
пула". „Аз имам мисия и ще я изпълня, защото провидение-то ме е определило за това“ — при тези думи очите на Фюрера светнаха с кървав пламък. От слепената му от ситни капчици пог коса се отделяйте остър кичур, конто провнсваше над челото. В съседната стая Папен, Рибен-троп и австрийскияг министър иа външните работи Шмид очакваха края па разговора. Хитлер се увлпчаше все по-вече: „Оиптайте се впрочем да организирате свободен плебисцит, в конто ние ще бъдем кандидата един срещу друг и Вне ще видите.** Когато пай после Шушниг успя да взе-ме думата, той подчерта: „Ние трябва да живеем един до друг, малкият — до страната иа големия.** Последваха ио-ви запла.хи. гсрмаищТге ще налетят „като нролетиа буря", за едва нощ ге ще бъдат във Виеиа, а след войските ще вървят частите на СС и пропъдените от Австрия национал-социалиста, конто ще носят отмъщението
Разстроеипят Шушниг едва успя да каже, че Австрия разчита на западните държави, за да предотврати войната. Тогава Хитлер тържествуващо събори подпорите, върху конто се крепеше австрийската независимост: „Италия? С Мусолпни пашите отношения са ясни: ние сме тясно свързани. Англия? Тя няма да си мръдпе пръста за Ав-трия.“ II Хитлер разказа, че наскоро в креслото, заето от Шушниг, е седял един твърде благосклонен към Германия английски дипломат (лорд Халифакс бе приет от Хнтлер в същия кабинет). „А Франция? Да, има вече две години как аз влязох в Ренания с една шепа батальони. Аз рис-кувах твърде много в този момент. Сега за Франция е твърде късно.“ Обещавайкн на Шушниг, че ще влезе в ис-торията иа великите германци, Хитлер приключи първата част от срещата. В ултиматнвна форма (със срок за изпъл-нение до 18 февруари) германците искала: признаване на мацноналсоцнализма за съвместим с австрийската конституция и освобождаване на всичкн арестувани нациста; участие на Нациопалсоцналистическата партия в управление-то на страната чрез включването й в Патриотичния фронт, назначаване на нови мннистри — Зайс-Инкварт за министър на вътрешните работи и полицията, Фишбок за министър на финансите и икономиката и Глапз-Хорстенау за министър на войната; размяна на офпцери и консултации между генералните щабове. Ако Шушниг приеме тези условия, Хитлер обеща да потвърди в реч пред Райхстага договора между двете страни от 1936 г. и да „се откаже от
77
всяка намеса" във вътрешните работп на Австрия
С условнята от ултиматума Хитлер нарушн обещання-та, дадени от Папен на Шушниг при организиране па сре-щата. Рибентроп и Папен успокояваха гостите: Хитлер иска да е спокоен за Австрия, за да се занимава с другите
неотложни дела.
След обеда Шушниг се опита да смекчи условнята на ултиматума. Тогава Хитлер използува онзи трик, който правеше силио впечатление на държавниците, свикиали с етикецията на западната дипломация. След постепенно по-вншаване на тона, топ започна истерично да крещи и в
стаята се втурнаха
специално нзвиканите генерала
начел о-

с Кайтел. По кьсно Шушниг разказа: „Имахме впечатление, че ще ни арестуват." След ново прекъсване на разговора, по време па което геисралите обработваха австрпн-
ците, обсипванкн ги с даиин за мощта па гермаиската армия, Хитлер се върна в залата и като се обърна към Шушниг, обяви, че за първи път в живота си промеия едпо вече взето решение. Хитлер се съгласи на незначителии от-стъпки, конто обявн за голям жест, нацравен лично зара-ди австрийский канцлер: Фишбок няма да бъде министър
на икономиката и немските офицери, конто ще пристигнат в Австрия „за обмяна на опит", няма да бъдат повече от 50. Шушниг разбираше цената на тези маневрп, но сложи
подписа си под ултиматума, известен в историята на дипло-мацията като Берхтесгаденски протокол. В спомените си австрииският канцлер не крио какви мисли са го вълпува ли веднага след срещата: „Дебагите по австрийския въпрос току-що приключиха веднаж завннаги. Аз си давах ясна сметка за това “
След завръщането си Шушниг реши да проявява спокойствие и оптимизъм, за да се избегне, от една страна, паниката и от друга експлозията на нацпоналсоциали-стическата радост Президеитът на Австрия Миклас след известна съпротива ратифицира договора. Той бе одобрен и от правителството. До тозп момент в Германия поддър-жаха прнвидна военна подготовка, за да се окаже натиск върху Виена. Уверенията на Мусолини, дадени устно в Рим на австрийския послании, че Италия няма да ироме-ни своята позиция спрямо Австрия, вече не радваха никого във Виена. Италианците незабавпо информираха гер-манците за воденнте в Лондон от посланика Гранди пре-говори с Чембърлейн. Те предадо.ха думите на Чембър-
78
। im, че Англия няма да пречи на аншлуса. На 13 февруа-|М1 Чано писа в своя дневник: „Аншлусът е неизбежен. Ще |рибва само, в рамкнте на възможното, да го отложим." Г 1ва ли обаче италианците биха могли да отложат раз-прьзката. След като се запозна с позицията иа Чембър-n пн, на 17 февруари Чано записа в дневника си: австрии-Ската кокошка пада в тигана по-бързо от очакваннята.
В своята реч пред Райхстага на 20 февруари Хитлер за-ll нирди това убеждение. След като нзтръгна толкова от-< I ники от Шушниг, Хитлер не изпълнп поетите ангажимен-1'1 и и нс потвърди австрийската независимост. Тон не прощена обаче да изрази задоволството си от Берхтесгаден-Ickoto споразумеиие и лично от Шушниг. За да се xapecat на свопте покровители, най-вече на Англия, която го съ-|1ичваше да не прибягва до употреба на сила, Хиттер .за-евпри на струната миролюбие: „Във всеки случаи, Герма-I пня, подкрепяиа от своите съюзници, няма да лести усилия, за да се спаси това благо, условие за мероприятията, I конто пне ще пзпълним в бъдеще — мирът.“ Чърчил нарича 5тази реч образец на „шарлатанство и лицемерие1'. Но ан-тисъветското ухо на Чърчил едва ли е било неприятно по-галено от онази част от речта на Хитлер, в която се казва: .,Пма само една държава, с която нне не сме се опитвали да имаме някаква връзка и с която пне не желаем да вли-I заме в никаква тясна връзка — това е Съветска Русия." За да се избегне отдавапето иа военни почести иа новпя съветски посланик, Хитлер го прие в Берхтесгаден и забрани да бъдат канени на официални приеми членовете на съ-ветското посолство Антисъветските ноти в речта на Хит лер бяха чутн от английского правителство. Па др^гияден I чрез своя министър Саймън то побърза да заяви в Кама-рата на общините, че Великобритания никога не. е давала специални гарантии за австрийската независимост
На 17 февруари 1938 г. френското правителство поиска I от английского да определи позицията си по големите меж-I дународни проблеми: Австрия, Чехословакия, Италия, Гер-I мания. Французнте чакаха 10 дена и получи.ха отговор чак I след като бяха приключили дебатите в комисиите по външ-I пите работа при Парламента и Сената. Отговорът беше твърде обезкуражнтелен. А във Франция десните подгот-I вя.ха почвата за отказ от Френско-чехословашкия пакт и I за разкъеване на връзките със Съветскня съюз. В двете I комисии в Сената — по отбраната и но външните рабоги,
79
се изказваше мнение, че Френско-чехословашкият договор вече няма задължителна сила. Начело на Ке д’Орсв (френското външно министерство) стоеше Ивон Делбоо. За него през февруарн чехословашкняг послании в Париж I писа в донесение до Прага: „Министър Делбос е ужасно уморен и извънредно боязлив. . . Топ се страхува от всяк.' | мисъл, имаща определен цвят, всекп цвят му боде очите и оскърбява чувствата му.“ Като че ли чсрвенпят цвят беше пай-неприятен за Делбос — в края на 1937 г. топ посети Варшава, Прага, Букурсщ, Белград, но за Москва не м) остана време или желание.
Хитлер получи категорично уверение от своя послапиь в Париж, че Франция няма да окаже военна съпротива при присъединяването на Австрия към Германия. Малката ан-танта, в която влпзаха Чехословакия, Югославия и Румъ ння, се разпадаше. В началото па 1938 г. пръв Стоядпио-^ вич обеща на Гьорппг Югославия да не се меси в акцпите. конто Германия подготвя срещу Австрия и Чехословакия.
След подписването на Берхтесгаденското споразуменпе и ратифицпрането му от президента Миклас, Австрия беше наводнена от хиляди въоръжени хитлеристп, конто свобод но премпнаваха границите. Гестаповцпте се настаняваха в различии правителствени учреждения с благословията на австрипските си съмишленици — министра и шефове на. Патриотичная фронт. Те контролираха чрез Централната телефонна палата дорн и международните разговори на Шушниг и Миклас. В Австрия се провеждаха ежедневно! митинги на тържествуващите фашиста, конто предвкусваЯ ха сладостта от победата. Въоръжените сборища и шесте вията с пречупени кръстовс принудиха ио-заможните евреи, и изявените демократи да напуснат страната. Започна и! отлив на чуждестранни капитали, което улесни икономиче-1 ското нахлуване на германскпте монополи. За да предот-1 врати фашистките парадп и евентуалните сблъсквания (Я работническите отряди на социалдемократите и комуиисти те, Шушниг издаде на 23 февруарн заповед за едномесечпа забрана на всякакви демонстрации На другия ден Шуш ннг произнесе важна реч, в която говори не толкова за Берхтесгаденските споразумения, колкого за независимое!-! та на Австрия. Речта на Шушниг възбуди духовете в Бер-, лин, вечно недоволнп от поведение™ на съседните столини. Папен изпрати в Берлин успокоително съобщение: „Това •поведение на героичен защитник на австрийската независи-1
80
Зайс-Инкеарт — карикатура от Б. Ефимов
мост много малко отговаря па реалната политически обстановка.1* Искрпците кураж на Шушниг се поддържаха от на-деждата за отрезвяване на Англия и Франция в последний
Пътят към голямата война
81
момент. Лицемерната английска политика му даваше ма-кар и миннмално основание за това. Правнтелството на Чембърленн, като провеждаше своята линия на сговор с агресорите, не смени послаиика си във Виена, конто на-стояваше за запазване па австрипс’ката незавнснмост.
Шушниг разчиташе и на помощта на австрпйскнте со-циалдемократи, ог конто получи уверения за подкрепа, как-то и на някон индустриалци, конто се страхуваха от мотните немски монополи. Но обстановката беше все тън на-прсгната и пълна с несигурпост за бъдещето. В лицето на Зайс-Ипкварт пациоиалсоцпалистпте от Австрия виждаха своя фюрер и бъдещ канцлер. Този слух, пуснат от дипло-матическите изнълпптелп на плана „Ото“, прелетя Алпите и достигни Рим. Зайс-Пнкварт „има специалната мпсня да бъде гробар на австрнйската иезависимост", запаса в дневника си Чапо. Във Виена долетя спецналният Хптлеров пра теиик Кеплер, който настоя Фишбок да бъде назначен за мнннстър на пкономиката и да бъде удвоен броят на нем-ските офпцерп в австрийский генерален гцаб. Шушниг отхвърли тези искания, тън като се страхуваше от взрив — движението за отпор срещу немското настъпление вдигаше на борба австрийский народ и съживяваше Комунистиче-ската партия.
В началото на март английского правителство направи нова, решителна стъпка към англо-германско сближение. То натоварп своя послании в Берлин с мисия да се срещне с Хнтлер. Хендърсън се оплаква в спомените си: „Намерн.х Хитлер в лошо настроение, без да правя никакво усилие та го прикрие"; той слушаше „с диво и намръщено изра-жение на лицето, което не оправдаваше мойте примирител-ни, макар и твърдн думи“; по време на разговора обстановката се промени, „намръщеното изражение на Хнтлер из-чезна и се смени с едно радушно благоразположение. . ‘ При раздяла Хендърсън показал на Хитлер лист хартия с неговия образ — произведение на една млада дама от Нова Зеландия. Хитлер „с удоволствне'1 поставил своя автограф и по безцветпата му физиономия заиграла усмивка.
Като се съпоставят спомените на Хендърсън със записи на разговора му с Хитлер, открпт в архива на германского Министерство на външните работи, се разкрива, че в своята книга Хендърсън е предложил на широката публика една пзопачена картина на срещата и обсъжданите въпро-сп. Ето накратко основните моменти от разговора.
82
Още с първите си думи Хендърсън обяви, че говори от името па английского правителство, което търсн „основата <а истнпско и сърдечно приятелство с Германия". Според Хендърсън, конто не се смущава от усилената подготовка па аншлуса, моментът за подобряване на авгло-германскп-10 отношения е благоприятен. С нарасгващ интерес Хитлер проследи дългото изложение на английский послании, кой-ю му връчи план за задоволявапе па германските коло-пиални претеицпи. Германскнят диктатор обеща да отговори в пай-скоро време писмено на англппскитс предложения (Хендърсън се жалва в спомените си: „Въпреки че папу пах Берлин година и половина по-късно от времето на т зи му декларация, такова писмо не получих"). Англичаннге предлагала нова колониална подялба, в която Германия получаваше не ответите й по време на Първата световна война колонии, заграбени главно от Англия, а преднмне. белгийскп и портуталскн колонии в басейна на р. Конго.
Хитлер не побърза да се произнесе кои тернтории Гер мания трябва да владее в Африка, а „великодушно" даде срок от 10 години за задоволяване на германските претен-цпп. Главннят въпрос, който беше го обладал всецяло, беше австринскпят. Мисълта за тържественото влизане във Виена не му даваше покой. А отпоено коловшие топ беше спокоен. Даже беше скромен: дайте ни само нашите стари владения, нищо друго.
Ако съпоставпм записа на разговора, воден от Хитлер с Халифакс, с разговора, водей с Хендърсън, веднага бие па очи повишеното самочувствие и дръзкнят език на Хитлер при втората среща: „По отношение на Централна Европа следва да се отбележи, че Германия не ще позволи па трети държави да се месят в уреждането па нейпите отношения с родственнее ,й страни или със страните с голям брой немско население, както ней не бп дошло на ума да се меси в уреждането на отношенията между Англия и Ирландия."
Хендърсън беше смутен от решнтелппя тон на германский диктатор. Чак когато Хитлер заяви, че само 15% от австрийците подкрепят своето правителство, опнтният дипломат се отпусна спокойно в креслото. И щом Хитлер нрекъсна буйната си реч. Хендърсън постави въпроса: на-сюява ли Германия за плебисцит в Австрия? Фюреръ! [разбра, че се е увлякъл и че Англия все още държи поло-жението в ръцете си. Той бързо слезе от облаците на зе-
мята, красноречпето му се пзпари п запелтечп, че се палата по еволюционен път да се обезпечат доказаните инте-реси на немскпте австрийцн и да се сложи край на подтнс-ннчеството.
Разговорът бързо беше каналпзирап и по-натагък про-тече според англпйските желания. Хендърсън обеща Англия да не пречи на Германия в Централка Европа. Та пали „колко често сам топ, сър Невил Хендърсън, се е пзказвал за аншлуса". . . Хнтлер подхвана любимата си тема за ко! мунистическата опасност: „Въоръжаването на Германия е обусловено от Русия. За Германия защптата на позицниге н в Централна Европа е жизнен въпрос и тя трябва да сл въоръжава за случай па нападение от страна па Съветска Русия, което, разбира се, ннкога не може да бъде спряно от съседннте държави или от Полша."
Разговорът приключи. И тъй — аншлус! Германия се устреми на Изток, към обща граница със Съветския съюз! На пътя й лежеше Австрия. И още — Чехословакия. II още-1 само Полша.
За да стабилпзира своите позиции и за да улесни демо кратичпата общественост (предимно на Англия и Франция) да нздпгне по-мощсн глас в защита на Австрия, канцлерът Шушниг предприе стъпка, която и до днес предпзвпква много спорове. На 9 март 1938 г. топ обяви рсшеннето да се проведе на 13 март — неделя, плебисцит, в конто ав-стрнйският народ да отговори дали е за „свободна, независима, социалка, християнска, немска и единна Австрия"» Формулнровката на въпроса, конто се поставяше на допит-ване, беше дълга, но съдържаше в себе си най-важнпя еле» мент — незавпсимост па Австрия. Отговорът „ДА“ означа ваше, че се отхвърля аншлусът. Според показания на пре зидента Миклас, направепи след Втората световна война, идеята за плебисцит била внушена па Шушниг от френ ското правителство. На същото мнение е и Папен, конто счита, че фрснският послании във Виена бил псин „баща* Сампят Шушниг не пише нищо по този въпрос в спомените си. Той само аргументпра тази идея. Ние, казва той, ц1 можехме повече да очакваме със скръстени ръце момента, когато ше ин пометат; пграта пзискваше от нас последи# усилие.
Шушниг искаше пред цял свят да блесне истината з| волята на австрийский народ да защити своята незавщЯ мост и по такъв начин да избие един от най-важннте к1
84
юве на фашпстката пропаганда. Тън като с помощта на о! ромни средства, хвърлени от Германия, се развиваше ги-। аптека агитация в полза на аншлуса и Австрия беше наполнена от хнтлеристки агеити, Хитлер можеше да спеку-лира с твърденията, че мнозпнетвото от народа желаело аншлуса.
Идеята за плебисцит се роди не случайно у Шушниг. Не за първи път се прибягваше към практиката на допит-ване, за да бъде решен някой от жизнено за нацията значение въпрос. Но в разговора на 12 февруари, когато Хитлер поучаваше Шушниг и когато Хитлер високомерно заяви, че от двамата австрийският народ би избрал него за свой водач, Шушниг реши да накаже бъбрпвия фюрер. Единствено средство за защита на по-слабия е да докаже своето морално право. Шушниг обяви рсшеннето за плебисцит и прииуди Германия да осъществи аншлуса чрез агресия, като потъпче независимостта на Австрия и нару-llnii всичкн пормп на международна отношения.
Фомин — един от нан-добрите съветски специалиста по г.ъпроса за германската агресия, пише за решенного за плебисцит: „Това обстоятелство предизвика паника в лагера на хитлеристите. Те разбираха, че австрийският народ в своето подавляващо мнозниство ще се изкаже за запазва-пето на независима Австрия."
Австрийските националсоциалистн отпачало бяха изне-|иадапп от решението на Шушниг. Те решила да информн-рат Хитлер. За Германия излетя Глобочник. Главного ръ-говодство по ликвидиране на австрийската независимост |пое Берлин, конто даваше нарежданията си чрез посолст-Ii'.oto си във Виена. Папен се срещна с Шушниг и поиска влебисцитът да бъде отложен. Получил отказ, Папен се опита да промени формулнровката на поставенпя за допит-иане въпрос, по отпово предложението му беше отхвърлено.
През нощта на 10 срещу 11 март от Берлин се върна 1 лобочник, получил уверение лично от Хитлер, че ще бъ-даг одобрена и подкрепенн всичкн без изключение действия на австрийските нацисти. За Занс-Инкварт прнстигна |аповед: да подаде оставка, като повлече и оставката на I абинета, и да поиска в ултимативна форма отлагане на плебисцита. В Берлин не хранеха никакви илюзии за ре-хлтатите от този плебисцит.
За да оправдаят политиката на Англия, иасочеиа към ркуражаване на германската агресия, много дипломатп и
85
исторнци намериха един твърде непочтен начин стова-рпха вината върху жертвата. Хендърсън е един от иървитс’ фалшификатори. Тон писа, че Шушниг е направил серия от грешки, конто довели до аншлуса. Една от тези грешки било решението за плебисцит, което дало па Хитлер пре текст за нападение. По тозп въпрос Хендърсън достиг,! до едпномислие с Мусолини, конто заяви още на 9 март че идеята за плебисцит е бомба, която ще избухие в ръцеЛ те на Шушниг.
Десети март измипа в иенрекъснатн съвещапия в Бер лип и в подготовка за нахлувапе в Австрия. Последпнят ден от живота па независима Австрия беше И март. За него ще ни разкажат документпте, заловени в архивите иа различии германски учреждения, както и спомепите па пя-коп главки „герои".
Рьководител на операцпята за заграбваие па Австрия беше Гьорпнг. В неговата главна квартира на военной -з-душните сили са запазени заппспте на телефониите муразЯ говори с Виена.
От време на време Гьоринг се съветваше по телефона с Хитлер. Своя първи голям успех хитлерпстите извоюва.ха! около 14,30 часа, когато Зайс-Инкварт доложи, че гермап-1 ският ултиматум за отлагане на плебисцита е приет от австрийского правителство. За германского пекане пли огЯ лагане на гласуването, или нахлуване в Австрия, Паш и признава: въпреки, че то беше отправепо под формата па молба, „това послание беше в действнтелност ултиматума придружен със заплахи".
След разговор с Хитлер Гьоринг нареди па посолствота! във Впена: Зайс-Ипкварт да заяви па Шушниг, че вече в се ползува с довернете на германского правителство и да подаде оставка; от президента Миклас да се иска да опре-1 дели за нов канцлер Зайс-Ипкварт.
Тази наредба беше прпета в 15.05 часа. А в 16 часа о г] Впена съобщиха на Гьоринг, че след кратко колебание Шушниг се е съгласил да поднесе на президента своята и па кабинета оставка. Така беше извоюван нов успех, копЯ то улесняваше изпълненпето па нанистките планове.
Гьоринг отново нареди: Берлин иска до 19.30 часа Зайс-1 Инкварт да заеме канцлерский пост. С Домбровски — един от сътрудниците от гермапската легация във Виена, Гьо-1 ринг проведе разговор, част от конто ще предадем, за д if посочпм как дебелият генерал ревностно се грижеше за1
86
кариерата па свопте родники.
Гьоринг — За Виена о г Берлин излети Кеплер със съ-става на новою „австрппско" правителство. Канцлер — Зайс-Инкварт, под чпито заповеди ще бъде и армията; Фишбок — мннистър на пкоиомиката и търговията; Кал-тенбрунер (един от осъдеяпте па смърт в Нюрнбергский процес) — на безопасността; Бах — па въоръжепите сили.
Гьоринг — Вне знаете кой ще бъде мннпстър па право-съднсто?
Домбровски — Да, да.
Гьоринг — Кажете ми името му!
Домбровски — Е, добре, вашият бачжапак, пати?
Гьоринг доволпо произнесе „Да“ п Австрия получи своя нов мннпстър па „правосъдпето", конто беше сполучпл в брака.
Докато Кеплер летеше към Виена, Глобочппк, Райнер и д-р Мюлман атакуваха президента Миклас. Ог „скром-пост“ па срещата не прпсъствуваше кандидатът за канцлер Зайс-Ипкварт, тъп като не му било „удобно" да се са-мопредлага. Но в замяна на това в обработкага па президента бяха включена „умерепите" Гвпдо Шмид п Глайз-Хорстепау, придружени от двяма немски легацпоппп съ-ветннци.
В 17.26 часа Гьоринг узла, че президентът Миклас от-казва да назпачи Зайс-Инкварт за канцлер. Тогава Гьоринг нареди: заедпо с военпия аташе от легацнята генерал А\уф нредупредете президента, че ако незабавно не нзпълнн ултиматума, немските войски ще премпнат границата и в 19.30 часа Австрия ще престане да съществува. В 18.28 часа Гьоринг говори с Кеплер (който вече беше прнстигпа," във Виена), със Зайс-Инкварт и с генерал Муф. Гьоринг настоя Миклас да посочи Зайс-Инкварт за канцлер па Австрия; ако до 5 мппути Миклас не се съгласн, немските войски ще премпнат границата. След няколко мпнути Зайс-Ипкварт съобщи на Гьоринг, че и след тази заплаха Миклас отказва да се подчини на немците. Последва подо на-реждане на Гьоринг: ако Миклас продължава да упорст-вува, Зайс-Инкварт незабавно да организира завземането на властта.
Около 20 часа в нов разговор със Зайс-Инкварт Гьоринг нареди всички държавнп служители без разлика па постонете. конто заемат, да бъдат предупреденп, че за оказвапа съпротпва на националсоциалистите ще бъдат изправеии
87
пред военнн трпбунали от навлизащите германски части.
Шушниг загуби напълно своето равновесие. Toil настоя пред президента Миклас Зайс-Инкварт да бъде определен за канцлер на Австрия. В своите споменп Шушниг се оправдава, че се уповавал на липните качества на Зайс-Инкварт, па иеговия католицпзъм и па обещанията му за умереност. Шушниг се надявал. че Австрия ще може да съществува в рамките на голяма германска федерална държава.
Презндентът Миклас отново отказа на генерал Муф и на Кеплер да посочи Зайс-Инкварт за канцлер и предупреди, че в случай на германско нахлуване ще поиска международна помощ. Когато генерал Муф предаде на Гьоринг този отказ, Гьоринг беше изпепадан: „Напстпна! Той не иска да отстъпп пред снлата? Тогава той иска да го изгонят с рптници."
Генерал Муф: „Да, той е твърд."
Гьоринг: „Наистина, с 14 деца трябва да умеет да бъ-деш твърд. Както п да е, кажете на Зане да приеме на-следството му."
Тогава Шушниг произнесе по радпото една реч, която по-скоро беше предназначена за бъдещите поколения. В пея Шушниг обясни защо поднася оставката си: „Немско-то правителство връчп днес на президента Миклас улти-матум, заявявайки му незабавно да обяви за канцлер една лнчност, определена от пемското правителство. В случаи на отказ немските вонскп ще нахлуят в Австрия." След като опроверга слуховете, фабрпкувани в Германия, че в Австрия текат реки от кръв поради акции на работницпте и че правителството не контролпра положеннето, Шушниг продължи: „Ние решихме да заповядаме на войските да не оказват нпкаква съпротива. . . Бог да пазн Австрия'" Тази заповед лпквидира всички планове за вътрешна съпротива и върза ръцете па тези, конто бяха готови да се вдигнат в защита на незавпеимостта на Австрия и против фашизма. Австро-германската граница, която беше добре укрепена, остана открпта, а 100 хиляди австрийски войпи-ци станаха немп свидетели на нахлуването на немските вопски. Остана само бог да „пази" Австрия. А фашпетите пристъпиха към действие. По предварително разработок план започна окупацпята на важните правителственп, воен-ни, административпн и полицейски сградч във Виена. Към 20 часа те бяха в ръцете на националсоциалистите. Поли-
SB
цията не оказа съпротива. Австрийската буржоазия, в тези трудни за пацията дни, вместо да се опре на народните маси, след като се убеди в изолацията на Австрия, капп-тулира пред агресора.
В 20.45 часа Хитлер съобщи на Гьоринг текста иа теле-грамата, която той трябваше да предаде в Австрия. След три мипутп Гьоринг продиктува по телефона иа Кеплер телеграмата, с която Зайс-Инкварт трябваше да „иска" на-месата на германските войски за възстановяване на въг-решния ред в страиата. Гьоринг обясни на Кеплер, че не е необходимо Зайс-Инкварт да изпраща тази телеграма до Берлин, а само да я има под ръка, за да легалпзира пре-мипаването па границата от немските войски.
Наистина, защо ли трябваше да се врт.ща обратно в Берлин тази телеграма? Та пали оригиналът беше там, съ-чинен лично от Хитлер. Веднага след разговора си с Гьоринг Хитлер подписи заповед за нахлуване на немските войски в Австрия. Заповедта беше връчена на фон Браухич за изнълнение. Хитлер беше уверен в пълния успех па ак-цията. Австрия остана изолирана, без пито един съюзник Мусолини одобри депствията на Хитлер за заграбване на Австрия. Хитлер с облекчение, последвано от огромна ра-дост. научи тази новина Па своя послании в Рим топ из-сипа по телефона една дълга благодарност, от която ще посочнм една малка част: „В такъв случай предайте на Мусолини, че аз никога няма да забравя неговото повете-пие. . . Никога, никога, никога, каквото и да се случи." II за Франция Хитлер беше спокоен. Освен еволюцията надясно във френския политически живот, която улесни по-литиката на фашистка Германия, в момента Франция бе ше без правителство поради министерски криза.
В тази благоприятна обстановка вечерта иа 11 март Гьоринг нареди да предупредят Миклас, дори ако е необходимо с оръжие в ръка, да подпише указ за поставяне на Зайс-Инкварт начело па държавата, а след това да из-хвърлят Миклас от президентский дворец. Това беше сторено.
Немските войски навлязоха в Австрия на 12 март. В .Лини от балкона на кметството Хитлер прпветствува на-циоиалсониалистическия парад. Бясво ревящнте нациста му устроиха триумфално посрещане. Но по пътя към Виена радостта на Хитлер бързо се изпарн, за да се смени с ярост. Прочутата със съвършената си организация герман-
85
ска военна машина още не беше добре смазана и скърца-нето й се посеше из цяла Европа. Пътят към Виена беше задръстен от закъсала тежка бонна техника — танкове и оръдия. За да участвуват на парада във Виена, част от 1 танковете и оръдията бяха натоварени на железопътни платформи и така бяха докаранн до австрийската столица. Но нацпстите от Виена се потруднха добре и възвърнаха доброто настроение на своя фюрер. Пред паметника наПе-знайнпя воин Хитлер отново говори за ролята, която му е отредило провндепието — да обедини родната Австрия с велика Германия. На 14 март 1938 г. Австрия престаиа да съществува като държава.
За да „убеди11 световното обшествено мнение във воля-та на австрийский народ, Хитлер обяви, че ще бъде проведен плебисцит. След като за един месец бяха нагикани в затворите няколко десетки хиляди комунисти и демократи, а изборните бюра поставени под пълния контрол на паци-стите, не беше трудно да се отгатне чпя ще бъде победата Единствепият въпрос беше колко процента в полза иа аншлуса ще посочат органпзаторите в официалните резулта-ти от плебисцита. Отговорът пристигна още преди да бъ-дат преброени бюлетииите. Немците обявиха, че присьеди-няваието на Австрия към Германия е одобрено от 99% от избирателите. Официалните резултати „потвърдиха“, дори надмпнаха тази цифра — 99.75% от участвувалите в доппт-ването бяха одобрили аншлуса. В изборните фалшифика цни фашистите бяха улесненп от поведението на австрпн-ските католнци и социалдемократите. На 18 март кардинал Пнитцер обяви решението на епископата да се счита като „национален дълг“ гласуването в полза на Райха. На 2 април бе публпкувана и следната декларация на д-р Ренер: „Като социалдемократ — и поради това защитник па правого на народите да разполагат сами със себе си; като първи федерален канцлер на немска Австрия; накрая като председател на австрийската делегация на конферепцпята за мир в Сен-Жермен, аз ще гласувам с „Да" в рефереь. дума." (В своята 10-томна история на международните съ-бития от 1918 до 194G г. Беноа-Мешен, след като цитира декларацпята на Ренер, отбелязва: „Тази декларация не полречи на федералното събрание да избере на 25 декем-ври 1945 г. Ренер за първи президент на II Австрийска република.*1)
По време на аншлуса Рибентроп се намицаше в Лондон
90
на офнцнална прощална визита. Бившият послании, сега министър на външните работн, получи зановед от Берлин да удължи престол си. Рибентроп беше по-необходнм на Хитлер в Лондон, за да осигури дипломатически защита на аншлуса. Мисията на Рибентроп в Лондон се оказа лека и приятна. В телефонен разговор с Гьо-рннг (конто англичаните подслушваха) на 13 март Рпбен-троп разказа за „превъзходните" си впечатления от ерошите с Халифакс п Чембърлеин, конто бил на мнение, че спо-разуменнето между Англия и Германия щс може да се ио-стпгне много по-лесно след разрешаването па австрийский въпрос. Едппствсното неудобство за по-нататъшното оста-вапе па Рибентроп в Лондон създадоха вестипкарпте от прог-рееввния печат с въпросите си за германската агресия. Поряди това Рибентроп помолп да бъде върнат в Берлин.
Пстппата за германската агресия срещу Австрия блес на на страницпте на много западни вестници, конто дадоха сравпителпо вярпа информация за международните съби-тия. Особепо много факти за германската агресия публн куваха левите политически партии. Германската пропагап да за заковността на аншлуса и за изблици на радост веред австрийский парод не беше в състояние да спечелп общественото мнение на Запада. Тогава на помощ дойдо-ха фалшифпкаторите. Едва от нан-големнте фалшнфика-цип irj фашистите беше тази, че с намесата си Германия с предотвратила избухването на граждански война в Австрия, тъй като според тях „комупистите и червените бяха въоръжени и вече правеха демонстрации..., през времс на конто се раздаваха възгласи: „Да живее Москва!11. Друга голяма лъжа, която беше пуспата в ход. се отнасяше до бъдещиге намерения на Германия. На II март вечерта Гьоринг успокой Хендърсън, че Германия ще изтегли свои те войскн веднага след стабплпзнране на положенного в Австрия и че ще бъдат проведени свободни избери. Стой-постта на това обещание пролича само след един ден. На 13 март в нарушение на съществуващата конституция без съгласието на президента и без провеждане на плебисцит Австрия бе прнсъединена към Германия.
Хендърсън разказва в спомените си: „Какво ще пред-приеме Англия?" — беше големият въпрос, конто си поста-вя.ха всичкн германца. Англия се ограничи само с едно устно протестпране, както бе предвпдил това п самият Хитлер. Правнтелството на Пегово Величество не беше
91
счеЛо за необходимо да действува, за да снасява Австрия." Хендърсън обяснява защо Англия постъпи по тозп начин: Англия не бете убедена в абсолюгпата необходимост от воина; германците и австрийците са от една племснна трупа; имаше австрийци, конто бяха за аншлус; идеалите за доброто и всеопрощението налагаха сътрудничество с германците, за да се запази световиият мир; едпнственото, което можеше да се направи, беше да поискам от Гьоринг да не бъдат преследвани лоялнпте защитници на независи-мостта на Австрия.
По фашпстите са си фашисти. II вълкът не си промени права, след като беше пуспат в австрийската кошара. Кьм оправданията на Хендърсън се прибавят и много други. Тейлър твърди, че Хитлер е действувал без план и че срещу Австрия не е имало заговор: „Касае се за един мит. Не Хитлер, а Шушниг предизвика кризата от март 1938 г.“ Англичаннте и французите не криеха, че са знаелп за подготвянпя удар. Те подчсртаваха, че не могат да се бнят, когато германският народ извършва своего обе-дннение. Тази теза беше застъпепа от Чембърлепн на 14 март в Камарата на общииите. От друга страна, Англия и Франция се оправдаваха, че не били готовп във военно отношение. И двете оправдания бяха песъстоятелпн: Австрия и Германия никога не са били една държава и два-та народа никога не са се чувствували като две части на одно и също тяло през март 1938 г. Германия наруши ця-ла редица от международни договори и наложи насилстве-но присъединяваието на малката австрийска държава към Германия; във военно отношение гермапската армия още небе дори и доближила по количество и технически наситеност примите на Англия, Франция и техните европейски съюзници.
На 18 февруари 1938 г. Месершмит отбеляза, че „ако Франция и Англия възразят що-годе решително, истинска-та катастрофа може да се избегне, тъй като Хитлер не е готов за война". Кулондр посочи, че само съветското правителство прие ръкавицата, хвърлена предизвпкателно от фашистка Германия. Когато говорят за германского предиз-викателство с аншлуса, и Колундр, и много други западин нсторици и дипломат п сочат грешките в политиката на Англия и лично на Невил Чембърлепн, но не разкриват до-край истината. Те не пишат, че грешките бяха направени съзнателно, за да се сблъскат Германия и Съветският съюз. Тейлър например поставя въпроса за целите иа западните
92
Съвременен вариант на баснята за котарака и готвача — карикатура от Б. Ефимов, 1938 г.
държави: „Не проектнраха лп те не само да организнрат Европа без Съветския съюз, но и срещу него? Тя.хното намерение не беше ли да разрушат „болшевншката заплаха" чрез нацистка Германия?" Но отговорът на Тейлър е в традиционная западен ду.х — не, лише той, те само пред-почитаха Германия, ако ще напада, да напада на Изток, а не на Запад.
Единствената страна, която последователно разоблнча-ваше капнтулантската политика на Англия и Франция и машинацпите на фашистка Германия спрямо Австрия, беше Съветският съюз. Па страннцнте на съветския печат беше отразена истината за катастроф'ата с австрийската
93
независимое!. На 17 март съветският ыпнистър па външпи-те работа М. Литвинов направп офнциална декларация от името на съветското правителство пред представители иа печата. В декларацията се говореше за заплахата за европейский мир, възникнала след „извършеното военно нахлуване в Австрия" и след „насилственото лпшаване иа австрийский народ от неговата политически, нкономическа и културна независимост". Съвсем открито съветското правителство предупреди: „Ако случайте на агресия ставаха по-рано в повече или по-малко отдалечепи от Европа континента или в граннчните области иа Европа, където иа-ред с интервенте па жертвата иа агресията са бивали засегнати интервенте само на няколко пай-близки страни, то-зн път насилието е пзвьршено в цептъра на Европа и то създаде несъмнена опасност нс само за едннадесетте дър-жавп, конто сега граничат с агресора, по и за всички европейски държави, и не само за европепските. Засега е съз-дадена заплаха за териториалната пеприкосновеност и във всеки случай за политически га, икопомическата и култур-пата независимое! на малките народи, неизбежного зароб ване на конто ще създаде обаче предпоставките за натиск и дори за нападение и върху големите държави.
На първо място възниква заплаха за Чехословакия, а след това опасността застрашава поради заразителността иа агресията да се разрасне в нови международна конфликта и вече се проявява в създаденото тревожно поло жение на полско-литовската граница “
Декларацията на съветското правителство отново поста* ви на предел план въпроса за апгло-френско-рускн съюз, който би могъл да предотврати каквато и да е нова агресия. Прогресивните сили на Запад и особепо комунистиче-ските партии развиха огромна антифашистка дейност и упражнпха силен натиск върху своите правителства за промяна на антнсъветския курс. В този дух се изказаха и никои политици с реакционна възгледи, чийто национали-зъм ги караше да се страхуват от Германия.
Съветското предложение за общи действия против агре-сорпте целеше на първо място спасяването на Чехословакия. Английского правителство отклони съветската нота. На 20 март 1938 г. Чембърлейн ппса иа сестру си „Аз впрочем изоставпх всякаква идея да се предложат гаран-ции на Чехословакия или на Франция. . .“ Удряше двана десетият час и за Чехословакия.
94
ПО ПЪТЯ КЪМ ГИЛОТИНАТА
„Костите на едно френско войниче сгруват повече от всички чехословаци, взети засдпо.“
В. „Еклерьор дьо line"
Чехословакия беше най-сложлото създание на Парижката мирна конференция. През 1930 г. в страната жпвееха 14 729 536 души, от конто:
чехи и словаци	9 751 536
немцы	3 231 000
упгарци	692 000
подкарпатскн украинцы	549 000
евреи	186000
поляци	81 000
други	239 000
Или: малцинствата съставляваха общо 33,8% от насе-
лепието.
След аншлуса Чехословакия граничеше вече от три страни с пемски територии и неииото стратегическо разположение будете иаГьсериозти опасения. До аншлуса сред судетскпте немци все още надделяваше благоразум'ието, но от март 1938 година обстановката се промени светкавично. Влиянието на социалдемокрагите и комуюистите намаля за сметка на ме-стната фашистка партия, която поради забраната на наци-оналсоциалистическата дейност се наричаше Судетонемска.
95
Намело на партията стоеше местнпят фюрер Конрад Хенлайи, който коп'ираше Хитлер и слило му се .подчиняваше. Не са мо Судетската облает, но цяла Чехословакия беше обект на германската агресия. Икономически напреднала твърде много, Чехословакия даваше 5/6 от индустриалното производство на цялата бнвша Австроунгарска империя и разполагаше с половината от нейните минералки богатства. За да видим нндустриалната й мощ, ще направим сравнение с Италия. През 1929 г. двете страни произведоха
Камснни въглища Лигнит Чугун
Чехословакия
Италия
16,8 млн. т 22.5 млн. т 1,6 млн. т общо 1 млн. т 0,5 млн. т
Стомана
2.1 млн. т
1,8 млн. т
Хитлеристите се стремяха не салю към откъеване на Су-детите, но към заграбвапе и на цяла Чехословакия,разпал-вайки словашко-чешки национални спорове. В Чехословакия долавяха страшната опасност, която надвисваше. Но ръково-тителите на страната не разбираха, че в опасност е не само Судетската облает, а под въпрос е поставено самого съще-ствуване на държавата
Външната политика на страната се определяше от факта, че през 1918 г. Чехословакия бе създадена от западайте държави. Бенеш обичаше да повтаря, че политиката на Англия и Франция предопредели политиката на Чехословакия .и ако Западът се сближава със СССР, то и Чехословакия сключва договори с тази страна, но Прага никога не поема ннициати-вата. Политиката на Англия и Франция от края на 1937 г. за сближение с Германия постави голям въпрос пред Прага. II Чехословакия ли трябваше да се сближава с Германия? За да се спасят от участта на Австрия, вместо да укрепят и разширят прнятелските си отношения със Съветския съюз, че-хословашките управници заложиха воичко върху западна карта, като разчитаха на своя договор с Франция и на доб-рите аигло-френски отношения. В Прага се стараеха да не критпкуват фашизма и гъделичкаха антисъветските чувства на Хитлер, Чембърлейн и компания. В началото на януарн 1938 г. германският посла-ник в Прага Айзенлор след срещи с много чехословашки ръководителм включнтелно и с президента Бенеш направи равносметка на чехословашко-съвет-ските отношения. Той донесе в Берлин, че Бенеш е готов
да поддържа приятелски отношения с Германия, ако Чехословакия зап.ззн всички сьществуващи съюзи; съветско-чехо-словашкият пакт е отживелица, но не може да се отхвърли; в Чехословакия не се поошрява комунистическата пропаганда; Чехословакия е готова да сътрудничп с немската полиция срещу тази пропаганда.
За фашистка Германия беше много важно да изключи Чехословакия от играта, за да не окаже тя подкрепа на Австрия в случай па военни действия. На II март 1938 г. Гьоринг даде на Мастин, чехословашки послании в Берлин, „че-стната" он дума, че Германия няма лоши намерения спря-мо Чехословакия. Същата вечер, последна за независима Австрия, Мастин отново се срещна с Гьоринг и му съобщи, че Чехословакия няма да обявп мобилизация, в случай че немските 'войски навлязат в Австрия. Гьоринг отново повтори хвереннята си, този път от името на Хитлер. Гаранцин, че Германия няма тернториални претенции към Чехословакия, даде и фон Нойрат. От Прага уведомиха Лондон за немските декларации. Хендърсън се срещна с Гьоринг и изслуша съ-щите уверения, а Чембърлейн спомена в Камарата на общн-ните, че Гьоринг и Хитлер са готови да подобрят германо-чехословашки ге отношения.
Държаха ли па своята дума рък сводите лите ,на фашистка Германия? Историята доказа многократно мстинската стой-ност на фаш,истките обещания, уверения и подписи. Ето една любопитна 'подробпост. Малко след като Хитлер in Гьо-рипг уверяваха чехословашките ръководнтели в добросъсед-ските си намерения, .на една дипломатическа вечеря във френското посолство Гьоринг 1възкликна: „Чехословакия е апеадиксът на Европа! Трябва да се оперира." За да не се покаже недалиовадеи, в своите спомени Бенеш тине, че в Прага оценили правилно 'истинското значение на аншлуса за съдбата на Чехословакия. Преди аншлуса Бенеш разго-варял с един западен журналист, конто му предал думите на германски министър, че аншлусът „ще избухне над Европа като оръдеен изстрел". А Бенеш допълнил: „Тозц изстрел ще бъде първият оръдеен изстрел на новата световна война." Днес ине можем да кажем: аншлусът беше нова, най-голяма до-тогава дипломатическа победа на Германия, която откри пъ-тя към друга, още по-голяма унищожаване на Чехословакия.
На 14 март 1938 г. германского Министерство на външни-те работа съобщи за сведение на посолството си в Москва,
7 Пътят към гол ям а та война
97
че чехословашкото главно военно командуваие е отклонило предложението на съветското главно командуваие за съз-даване на смесена 'комиспя по отбраната. Чехословашкият отказ бе мотнвиран със загубено доверие в съветския гене рален щаб след екзекутиранети на маршал Тухачевски и не-гоните помощници, обвинени в шпионаж в полза на Германия.
Съветското правнтелство следеше внимателно всички хо-дове на Германия за изолиране на Чехословакия. То бързо установи, че Прага се отдръпва от Л1осква. Чрез чехословаш-кия посланнк в Москва, Литвинов съветваше чехмте та направят официалин опити за разбирателство с немците от Су-детската облает; в случай че по внушение на Берлин нска-пията на судетските иемци станат неизпълиимн и се стигпе до германо-чехословашки конфликт, Съветският съюз ще пз-пълни своите задължения спрямо Чехословакия.
На 16 март 1938 г. германският посланнк в Парил: Вел-чек изпрати тревожна вест съветският посланнк заявил па французите, че независимо от обстановката в Далечния изток СССР ще пзпълни своите задължения към Чехословакия, за която цел са готови трите военни области — Белорус™, Киев и Одеса. Но чехословашкото правнтелство не допускаше, че в подготовката на германо-съветока война цяла Чехословакия ще бъде принесена /в жертва. То натрави нов жест към диктатор,ите. Този път почетеният беше Мусолини. Новият чехословашки посланнк в Рим връчи акреднтивпяте си пис-ма на „краля на Италия и император на Абнсиния" и по този начин официално бяха признати резултатите от италианската агресия в Етиопия.
Кризата в германо-чехословашките отношения избухиа през май. Главната тежест в немските планове лежеше върху Судетонемската партия, която трябваше да засили на-прежението в Судетите и високо да затръби за „гнета" и „наоилията", на конто е подложено немокото население. Сце-нарият беше написан в Берлин. На 29 март 1938 г. там пристиг,на делегация на Сучетонемската партия начело с Хенлаин Той разговаря с Хитлер, а на проведеното в Ми-нистерството на външните работи съвещание на ръководите-лите на судетските немцн бяха дадени 'инструкции: зад вас е 75-милионният германски народ и вашата програма максимум ще бъде отделяне на Судетите от Чехословакия; в проговорите, конто ще водите с Прага, ще поставяте такива условия, конто да не .водят до споразумение.
98
Програмата, обявена в речта на Хенлайп на конгреса на Судетонемската партия, проведен врез април, бе разработена според указавпята на Хитлер. Конгресът беше 'проведен по подобие на конгресите на Националсоцпалистическата партия в Германия — с много парадпост, знамена и маршови песни за германската кръв, която кипи и вопие за обедпне-ние. Конгресът раздвнжи духовете не само в Чехословакия, но и във Франция и в Англия.
За да уточнят позициите на Англия и съгласуват обща политика спрямо Германия, от Франция спешно пристигпаха в Лондон министьр-председателят Даладие и мииистърът на външните работи Боне. В среща с Чембърлеин и Халифакс те констатираха нежеланието на английского правнтелство да противодействува на Германия, както и своето собствено безсилие. Даладие се мъчеше да се представи за рицар, кой то държп на своята дума пред „дамата на сърцето" — Чехословакия. Но Даладие не беше сфинкс за англичаните. Те зиаеха, че за последните четири години лидерът на френ-ските радикали, двигател на Народная фронт и борец срещу реакцпята, е еволюирал значително надясно в своите въз-гледи. Уловен за държавното кормило, Даладие беше увлечен в талвега на традиционната класовоограиичена буржоазно-гемократическа политика. Той вече плуваше <във водите на националния компромшс. За него кафявата чума не беше толкова страшна, колкого я рисуваха „пнжектираните със страх, свръхвъзбудени умове на евреи, комунисти, в засле-пеннте от социализма демократа". Пред себе си англичаните виждаха ,псевдогероя, конто предчувствува позора на бъде-щата капитулацмя пред агресора.
Срещата завършп с комюнике, в което набитого око .можете да В1ИДИ, че зад фасадата на единството се крият зло-вещите силн на политическо охладняване, което води към фатален .край. Хитлер можеше да потрие доволно ръце. Та колцина бяха рибарите, конто можеха да се похвалят, че ша-раните, закачвайкп се па въдицата им, пеят осанна.
Буквално няколко минута след приключване на срещата Халифакс се свърза с временная ръководител на германската легация Корд и му предаде: англичаните не са поели никакой нови ангажименти и споразумення с французите; трите нации с общ корен — Германия, Англия и САЩ, трябва да защищават мира; англо-френските преговори не пре-чат на добрите англо-германски отношения. В своего донесение до германского външно министерство Корт пре гаде и
99
друга ценна информация. Преди да започне апгло-френската среща на високо равнмще, Даладие се е срещнал с английски журналист — немски агент. Пред него мипистър-предсе-дателят изясиил каква ще бъде френската позиция слрямо Чехословакия: тън като нашпте ръце са вързани от Чехосло-вашко-френския договор, ние ще искаме от Англия да окаже натиск върху Чехословакия, за да се запади мирът в Европа — казал Даладие.
След завръщането си от Лондон Боне се срещна с нем-ския послании Велчек и му съобщи, че преговорите с анили-чаните не са били насочени против Германия. Боне порази своего възхищение от германската култура и от завоева-нмята на националсоциалистическа Германия. Според Боне въпросът за Судетнте .можел да бъде разрешен без война; ако избухне война и победители, и победени ще станет пляч-s<a на .комунпзма; в името па бъдещия френско германски съюз французите са готовн та съдействуват за уреждане на проблема за судетските немци. Пол Рейно, мишнстър на пра-восъднсто, известен с антигерманските си изказвання, също приятно 'изненада Велчек. На 10 май той сподели, че етин-ствено за далечна Русия една бъдеща война няма да иред-ставлява катастрофа, че е иебходимо да се спаси старият цивилизован свят и радикално да се реши судстският въп-рос. Болестта е тсжка, каза свикналият с раздаване на правки днагнози министьр и лукаво погледна събеседника си, -трябва ампутация, но не е лесно да се нэмери подходящ хирург.
В документ!! до своите посла.ници Боне даваше указания за подкрепа на Чехословакия и обещания, че Франция щб изпълни договоримте си задължения, а устно нареждаше да се върши точно обратного. Всеизвестни бяха връзките на Боне с финансовите господари на Франция и специално с фмр-ми, който широко ‘използуваха германски капитали Не бе-дне тайна, че Боне се стреми към сблъскване на нацизма с комунизма и морали това одобрява сговора между Хит-лер и Мусолини и работи за разкъсване на френско-чехосло-вашко-съветската гаранционна система. Боне сподели пред •свои приятели, че се щъзхища/ва от „мъдрата" и „интелигемт-иа“ политика на Чембърлейн, подкрепяща Хитлер — политика, не 'Предизвикваща намесата на Англия и Франция и сле-до'вателно и на Съветския съюз. Че никои френски минм-стри са потоки да пожертвуват Чехословакия, не беше тайна за фашистките управници иа Германия. Та пали един час
100
। лед всяко заседание па Министерски я съест волчки изказва-пия и взети решения вече се коментираха из светските салона, където около красивите дамички се въртяха хората на Ото Абец, ръководител на хитлеристкия Комитет за френско-i ер м а нско п р и я те л сиво.
Предложепията на чехословашкия генералеп щаб до френския за изработване на съгласувани планове за мобилн-«ация ла армните поради заплахата от тер манено нападение не получиха положителен отговор. Франция отхвърли и предложението .на Съветския съюз за свикване тристранна конференция на генералните щабове. Френският послании в Москва Кулондр 'настоя Париж да приеме предложенмето. Чак през литого Кулондр научи от чехословашкия послании в Москва Зденок Фир л, нигер, че Боне бил против една та-ка>ва конференция, за да не се предизвика неодобрението на a irr ли теките ко н серв атори.
За да прикрият позорного дело, коего готвеха, деснитс политически оили във Франция започнаха най-усърцна обработка на общественото мнение в страната. Те плашеха народа с призрака на бъдещата разрушителна световна война, която идвала по вина на Чехословакия. „За да спасят На-родния фронт от погром, социалистите и комунистите покат войната" — вдигна глас един от профашнстките вестнищи, щедро фипансиран от немските агенги в страната. Шарл .Морас, монархист н върл реакционер, не се погнусм да оплюе дори и френската история. Ние не искаме война, подобна на тази, която идиотите жирондист,и обявиха през амрил 1792 г., за да съборят Луи XVI и обявят Първата република, пмса той. За по-голяма тежест на ант.ичехослю'вашката кампания десните прибягнаха до услугите на някои добре платени професори-реакционери. Във в. „Тан“ професорът по конституционно право Бартелеми започна да „доказва", че задъл-женията та Франция към Чехословакия вече не са в сила, че Франция не е длъжна да вогова за Судетнте и по този начни да се самоубива. Ренегатите от Социалистическата партия Деа и Марке бяха на мнение, че и лошият сговор бил по-до-бър ют една макар и добра война. Но върхът на капитулация-та пред фашизма постигна А. Делма, генералов оекретар на независимая профсъюз на учителите. „По-добре е да живееш като германец, отколкого да умрет като французин", „По-добре робство, отколкото смърт“ — его какво лроизнесе този профсъюзен ръководчтел и въпреки това ие беше свален от поста, който заемаше.
101
Неприятелите на Чехословакия дългм годин н крещяха: тази изкуствена държава, дете на войната, е създадена за наказание на победепите; със своята конфигурация тя е пре-дизвикателство към естетиката и азоенпата наука; тя е геюг-1 рафско чудовище, захапало сърцето на Европа; тения с го-ляма глава, съсданена от откъснати от съседите парчета. В Англия (която нямаше договор за взаимна помощ с Чехословакия) общественото мнение беше обработвапо по малке по-друг начин, отколкою във Франция, но и там целите, конто се преследваха, бяха същите — да се нзолира дипломатически Чехословакия. Едно от най-десните и влиятел-ни лица — виконт Ротермнр, сочеше с пръет към Париж: „Чехословакия никак не ни интересува. Ако Франция иска да ои изгори там пръетите, това е нейн-а работа.“ Както впшагп, когато публикуваше статин в „Дейли Мейл", в конто засягаше въпроси от горманската външна политика, така и сега ви-контът изпрати за одобрение коректурите иа своята стадия в германскою посолство в Лондон. Оттам му върнаха обратно коректурите с благодарност. На 16 април Чембърлейн отново доказа своею благоразположение към фашистките диктатори. В Рим той подписа спор азумение с Мусолини, с което Англия призна заграбването на Етиопия, а Италия се задължи да изтегли овоите войски от Испания. . . в близко бъдеще! В началото на май Хендърсън отново увери герман-ците в добрите намерения на Англия: ако избухне конфликт с Чехословакия и Франция се намеси, Англия ще поддържа Германия. Няколко д;на по-късно на един обед, на който присъствуваха и германски официален лица, първият помощник на Хендърсън разкри бъдещите действия на Чембърлейн: „Английскою правителство ще упражни такъв ця-тиск върху Прага, че чехословашкото правителство ще бъде принудено да отстъпи на германските желания". На 14 май нюйоркските вестници разпространиха съобщения за изказва-нето на Чембърлейн на един интимен обед. Според амери-канскнте журналиста мпнистър-председателят бил заявил, не Чехословакия не може повече да съществува в този си (вид 'И че Англия, Франция и дорп СССР няма да се притекат па помощ в случай на германско нахлуване в Чехословакия.
Новият американски послании в Берлин Хю Уилсън „вяр-ваше" в мирните намерения на хитлерпстка Германия. През август 1938 г. Уилсън уверяваше Бенеш, че Гьоринг бил против войната и работел за мира. Американският послании в
102
Лондон Джозеф Кенеди (бащата на Джон Кенеди) одобря-ваше напълию политиката на Чембърлейн за съюз с Германия. Не беше благосклонен към Чехословакия и американският посланик в Париж. Тази „света троица" от Берлин, Лондон и Париж влияете твърде силно върху политиката на Бслия дом. Напълно в тон действуваше и реакцяопиата западна прсса. В кореспонденция о г Лондой на 15 май „Ню Иорк Хералц Трибюн" съобщи, че Англия и Франция няма да се бият за Чехословакия и че тя трябва да отстъпи на гер-манските искания. „От това Чехословакия ще стане по-мал-ка, но по-здрава“ — заключи кореспонтентът напълно в Духа на групата консерватори около Чембърлейн.
Надело на борбата за предотвратяване на по-пататъшиата фашистка агресия стояха комунистическите партии. Френ-ският вестник „л’Юманите" разобличаваше пеуморпо всички машинации на Запада ©прямо Чехословакия, пре дупреждава-ше, че опасността надаисва и над Франция. На 25 април Габриел Пери пнеа: „Нахлуването в Чехословакия ще бъде решителен етап към това, което „Моята борба" нарече оконча-телно уреждане на сметайте с Франция, етап единовременно към война и робство." Към гласовете на комунисгите се при-бавяха и тези на миозина католицп. В. „л’Об“ на 2 април предсказвапге: „Завесата току-що ладна след първото действие на драмата. Антракты те бъде къс. . . Чехословакия ще бъде жерт.вата във второго действие, Франция и Англия жертвп на третото. Преди 1940 г. пиесата ше бъде наиграна."
Хитлер реши да се възползува от благосклонного отношение на Англия и Франция. В германский генерален щаб ра-ботеха денонощно върху нов вариант на плана „Грюн“ („Зе-леният" план). Действнята срещу Чехословакия трябваше да започнат на 22 май, в деня на общинските нзбори в Судетската облает. Хенлайн и неговите фашистки банди успяха с по-мощта на шантаж и терор да прекратят аитифапмкткото движение в Су летите. Десет дни преди изберите бяха създадени под предлог за защита на партийните събрання опециални въоръжени щурмевп групп, конто на 22 май трябваше да пре-дизвикат безредици. Немските войски се съсредоточаваха на границата с Чехословакия. Това не можеше да остане неза-белязано. Като съпостави оживленного на судетските немци с придв'ижването на немските войски, чехословашкото правителство разбра, че настъпват решителни за съдбата на държавата дин. Напреженмето се засиди на 19 май, когато по нареждане от Берлин бяха прекратени преговорите на
103
судетските немцц с правителството. На другия ден Рибентроп официалнр предупреди чехословашкия посланнк в Берлин, че Германия няма да търпи преследването на немците в Суде-тите. Прикажите за „терор“ над немокото население бяха изцяло измислени от .немската пропаганда, но бяха необходи-мм, за .да се намери предлог за нахлуване.
През пощта на 20 срещу 21 май в Прага беше проведено заседание на прав'ителството. В разгара на кризата минм-стър-председателят Ходжа, изразител на интервенте на аг-рарната партия, беше готов да приеме исканията ла судетските немци за федеративно изграждане на чехословашката държава или за плебисцит в Судетите. Едрата буржоазмя, Ч'ИЙто интереси тредставляваше в пранителството аграрната партия, беше настроена капитулянтски, особено след като Англия и Франция започнаха да се сближават с Германия. Но чехословашкият народ и особено Комунистическата партия, която в ,последните парламентарии избери през 1935 г. получи 850 хиляди гласа, високо издипнаха глас за борба против хитлеристките машинации и вътрешните капитул анти. Беше обявена частичка мобилизация. Под знамената бяха свикани 180 хиляди запасняци, конто, обхванати от патриотичен подем, за рекордно кратък срок, буквално за часове, се яв'иха 'в казармите. Бенеш произнесе реч, в която говори за настъпилия най-критичен след Първата световна война час. Чехословашката армия през 1938 г. беше една от най-добрите ар: ин в света по своята екипировка, бойна техника и морален дух. Срещу още неподготвената за сериозни бойни действия немска армия се изправи армия, готова да се бие за всяка педя земя. На чехословашко-немската граница стояха най-модерни съоръження, конто улесняваха твърде много от-браната. Опасността идваше откъм границата с Австрия, която не беше добре укрепена. Но там можеше да се съоредо-точи в случай на опасност високо мех а визир ан а и наситена с танкове и оръдия армия.
Решението за съпротива, взето в Прага, само за няколко часа ликвидира кризата. Немците трябваше да отстъпят, като излязоха с „опровержение" за придвижная ето на войски към чехословашката граница. На 21 май, след като Чехословакия доказа своята готовност да защищава границите си, Франция и Англия се намесиха в кризата. Техннте посланици в Берлин предупреди.ха, че ако Германия нахлуе в Судетите, Франция ще изпълни задълженията си към Чехословакия, а Англия — към Франция. Що се отпася до позиция-
104
та на съветското правнтелство, то тя беше общеизвестна. Съветският съюз беше готов да изпълни овопте задължения към Чехословакия. Хитлер скърцаше със зъби, но трябваше да се примири с 'мисълта, че не бива да действува с военна аила, а трябва да очаква капитулацня на жертвата след натиск на Англия и Франция .върху Прага. В замяна на това Англия и Франция не скъпяха обещанията си да помогпат на Германия да получи по мирен начин всичко, към което се стреми.
На 22 май вечерта Даладие покати в частного си жилище Велчек. Французите монаха от немците повече благоразумие, защото едва съвременна война можела да доведе до унм-щожаване на овропейската цивилизация. „Тогава казашки и монголски ордм ще окупират обезлюдените и олустошени те-риторим и ще донесат на Европа нова „култура“. Ето какво трябва да се избегне даже с цената на големи жертвм." Съ-ветът беше лек за разгадав ан е — почакайте малко, не се хвърляйте с главата напред, а с малко шантаж .върху об-щественото мнение и след изолирането .на Чехословакия вне ще удовлетворите своите желания.
Непосредствено след кризата Форейн Офис (английского Министерство на външните работи) изврати свой пратеник после дователно в Берлин и Прага, който да прецени обста-повката в двете страни. При заврьщането си той връчи на Халифакс следните „безпристрастни" предложения, който да бъдат наложени на Прага: Чехословакия да се откаже от подписаните с други страши договори; да стане сателит на Германия; да даде автономия па Судетите или дори да ги предало на Германия. Нищо чудно, че в края на .май Хитлер .реши най-късно до края на септември да ликвидира въп-роса за Судетите. Хитлер според спомените на френския дипломат Ноел взел това решение, защото вместо да признае, че тревогата е била фалшнва, западната преса заняла търже-ствуващ’и химии за страха на Хитлер и за неговото отстъпле-ние; това оскърбило Хитлер и той засилил военната подготовка.
Следващият след майската криза етап по пътя към за-грабване на Чехословакия беше преодолим чрез мисията на лорд Рънсммън. Англичаните заоилиха натиска върху Чехословакия и успяха да изтръгнат официална „пюкана" страната да бъде посетена от „без.пр|истрастно“ английско лице. За посредник в опора между Судетите и Прага беше определен лорд Рънсимън. „Това беше никога не занимавал се с международни дела престарял сановник, глух, ба'вно подви
105
жен и даже съвсем незнаещ къде е разположена Чехословакия (аз се убедих в това от един разговор с него през литого на 1938 г.)“ — пише академик Ив. Майски.
Англпчаните не се интересуваха от личните качества на лорда, а от неговнте античехословашки заключения. Хепдър-сън говореше в Берлин, че ако лорд Рънсимън не постигне споразумение, вината за тоя неуспех ще легне върху чех'ите. Англия искаше да си измие ръцете, като се оправдае с угю-р-итостта на чехите и стовари върху тях причините за от-дръ’пването на Запада. Лордът пристипна на 3 август 1938 г. в Прага in започна разговори с чехословашките ръководителп и нап-вече с представители на судетоките немци начело с Франк. Съботите и недел/ите той 'прекарваше в разкошните имения иа най-едрите немски собственици и получа.ваше „сведения" за злодеянията, на който са подложенм немците.
А фашистката дипломация насочи поглед към Полша, която трябваше да се изолира, докато бъде ликвидирана Чехословакия. Гьоринг се срещиа с полския послании в Берлин Липски п му обеща помощ в случай на 'пюлско-съветск1И конфликт. „Когато го пойнтах за судетския въпрос, Гьоринг се изка'за .в смисъл, че работата огива към своя край. Той сшита, че чешката държава престава да съществува като образу-вание, съставено от пай-различии народности: немци, слова-пи, унгарци, русм и най-после. . . 'известен брюй чехи" — съ-общи във Варшава Липски.
В началото на септември сътрудницмте на лорд Рънсн-мън вече бяха па мнение, че исканията на судетоките немци са приемливп. Според Боне, който прие на 1 септември Велчек, Рънсимън бил напълно благосклонен към шскания-та на судетоките немци. Велчек заяви на Боне, че единстве-иото искане на Судетнте е да бъдат ирнсъединеяи към Райха. Тогава Боне натрави важна декларация — френският народ иска съюз с Германия и е убеден, че Версайският договор е главного препятствие за това. Тази клевета спрямо френскпя народ беше подкрепена и от Даладие на 7 септем-ври в разговор с друг немски дипломат. На 12 септември Даладие обсъди във френския генералеи щаб с генералите Гамлен и /Корж тактиката на Франция в случай на война с Германия. Беше решено в никакъв случай французите да не нала тат първи, а да прпемат отбранителна тактика. След два дни германского посолство в Париж съобщи в Берлин за на-строенията във френското правителство, Парламент и гепе-рален щаб: Франция не желае война и ако Хитлер не нападие
106
Чехословакия, ще получи по мирен път Судетнте.
Кризата в германо-чехословашките отношения се задъл-бочи отново в началото на -септември по вина на Германия. Когато Бенеш прие судето-нем ските искания, влизащи в про-грамата на Хенлайн от м. април, Хитлер нареди на Хенлайн да отхвърли всякакво друго разрешение на въпроса освен от-делянето на Судетнте. Скоро Хенлайн прекрати проговорите с пра1вптелств'ото. Лорд Рънсимън вече пишете първия вариант от доклада си, слуховете за който нали-ваха масло в огъня.
След аншлуса Германия продължи да полага големм усилия, за да по дебри още повече отн-ошенията си -с Италия. С тази цел ib началото на май 1938 г. Хитлер, придружон от по-вечето членове на Министерский съвет, пристигна с 3 спе-циалнн влака в Италия. На немците беше устроен бляскав прием. Парадите се редуваха с ттищни приеми и нощнн торжества с хиляди огньове и факли. Според -етикецията ко-стюмнте се сменяха по няколко пъти на д-ен и влаковете при-лпчаха на кулисите на филмова супер-продукция — разказ-ва личипят преводач на Хитлер. В Неатолския залив 86 (от в-епчио 106) п-одводници се потопиха едаовременно и -след няколко минута пзплуваха одновременно и дадоха салют. Ве-черта в театър „Сап Карло" най-изтъкнатите сили на Италия ляха в „Аида". Но още след втората картина Хитлер на-пуспа юперата, за-щото се оказа в цивилни дрехи и гологлав .до краля на Италия, облечен в пинцна униформа. Непредвид-лпв'ият шеф на немск-ия протокол беше мезабавно уволнен. Но най-силно вълн-ение Хитлер предизвика в двореца по време на пър-вата си нощ, когато в 1 часа след тголунющ поиска, жена. На другая ден 49-годишният Хитлер обя-енн смутено на краля, че не можел да заспи, докато не види жена да му оправя леглот-о. Кралят разказа за този случай на граф Ча-но, който изглежда го повери не само на дневника си. той кадр скоро из Рим плъзнаха първите анекдоти на тази тема. Кралят каза още на Чан-о, че Хнтлер е психофизически дегенерат, конто взема наркотици. От своя страна Мусолини допълнл, че Хитлер си слага черви дю па бузите, за да прик-рие лошия цвят на лицето си След тази размяла на „информация" италианските во дачи останаха доволнп от себе си.
Когато Хитлер напусна Италия, той не отпесе никаквн обещания за помощ в акцията срещу Чехословакия. На Мусолини бе твърде добре известно, че италианският народ ед
107
ва TbpiHi фашистката диктатура, че принята е с лоша подготовка, че липова .модерно оръжие и че стратегичеоките су-ровинм и особено иефта, каучука и металите няма да стипнат Дори за една няколкоседмична война.
В края на лятото Германия засили натиска си срещу Чехословакия, а Англия чрез мпсмята на Рънсимън .показа на целия свят отношение™ си към Германия. Тогава и мталиан-ците се съжмвиха и обещаха ди пл ом а ти чес ко съдействие за задоволяване без война на германските претензии. На 15 септемпри Мусолини публикува статията „Писмо до Рънси-мън“. Мусолини „откри", че както не съществува чехосло-вашка нация, така не съществува п чехословашка държава, тъй като според него тя се крепяла само на принудата. Мусолини направи извод, че Англия два пъти ще си отвори очи-те, преди ла воюва за държава, която толкова често опрчли-чават по географоката форма на 'крокодил или на боа.
Със засилване на опасността ,в началото на септември съ-ветското правителство уведоми френското посолство в Москва, че е готово да започне незабавно преговори с гепералните щабове на Чехословакия и Франция за защита на Чехословакия.
Съветското пра>вителство уведоми депутата Давид от пар* тпята на Бенеш, че е съсредоточнло на границата с Полша п Румъния 3-милмонна армия, която е готова да окаже помощ на Чехословакия. Съветските предложения отново бяха от-клонени. Даладие се оправда, че не бил дори уведомет от Боне за тях.
На 7 септември английският вестник „Таймс" публику,ва уводиа стадия, която преднзвика сензация в целия свят. В статията се твърдеше, че най-разумното разрешение на кризата е да се п.редадат Судетите на Германия. Общественото мнение още не беше подготвено за подобно открито поощрение на фашистка Германия. Английского външно 'министерство бе заставено да заяви, че няма нищо общо със статията, но (всички знаеха, че опровержението е маневра. С теле-грама до Берлин на 8 септември германскою посолство в Лондон съобщи, че опровержението е дадено по пекане на чехословашкия послании Масарик, но средите около Чембърлейн не се откаэват от своята политика. Вестник „Таймс" публикува на 8 септември опровержението на английского министерство, но помести /нова у водна статия, с която погвърди своею становище. На 9 септември на немците стана .известно съдържанието на разговора между френския посланик Кор-
108
Парад по време на конгрес на Националсоциалисти-че ската партия в Нюрнберг
бен 'И Халифакс. Диамата Сяха на мнение, че появата на статията е тактически грешка, но че по същество судетският въпрос ще се разреши чрез присъединяване ла областта към Германия .по мирен път.
Всички погледн се насочиха към Германия, към конпреса на фашистката партия. Очакваше се, че речта на Хитлер ще
109
даде отговор на никои въпрооп, свързани със съдбата на Судетите и на Чехословакия. Пьрви отари огън против чехпте Гьоринг: „Тези окаянм пигмеи подтаскат един кул пиви ран на-i род, а зад тях е Москва и вечната маска на еврейский "я-вол.“ Рента па Хитлер на 12 септсмври беше войпотвеиа, ио германакмят диктатор .не желаете да излага публично истин-ските си намерения. За тазм реч Кулойтр лиса: „О, това не е глас на лъв по време на лов! Това е добре нмитиран гоп па звяр, на когото е /ранена едва от рожбите." По-натат ьк Кулондр .продължп: „Пред това ръмжепе века се спасява, конто може в Европа.“ Англичаните от своя остров не се страхуваха много от това ръмжепе. Невил Чембърлеин се надяваше да влезе в ролята на звероукротител, и лично да сочи кой трябва да бъде изяден. По този повод Чърчил ка-за на Майски: „Невил е глупак. . Той си имели, че може да се язди върху тигър.“
След конгреса в Нюрнберг като по дадеп знак Судето-немската партия умножп провокацинте. Нацистите бяха като разбунен кошер. Те' прекратиха всякакви контакта с теките. Подготвяше се метеж. Избухна типична предвоенна паника, която увлече мирного население. Към Германия плисна вълна от бежанци, което увелнчм бъркотията. Че.хословаш-кюто правнтелство реши да действува и обя'в/и военно положение в Судетите. С помощта на армията и полмцията за един ден беше сложен ред и водачите на местннте фашиста позорно избягаха при своите господари в Германия.
КЛУБЪТ НА КАСАЛИТЕ
„Абисиния, Испания, Китай, Австрия, Чехословакия, О, МИР, колко престъпления се вършат в твое име!“
В. „л’Ордр**, 1938 г.
Па 14 септември 1938 г. телеграфисте агенции разнесоха но-В'ината за предстоящата среща между Чембърлейн in Хит-лер. Както стана известно по-късно, за това свое внезапно решение Чембърлеин дори не бе уведомил най-добрите си сьюзници — французите. Те научили голям1ата новина след като Хитлер приел предложението на Чембърлейн.
На 14 септември, когато новината обикаляше земного кълбо, Мусолини възкликна пред Чано: „Война няма да мма, но това е ликвидация на английская престиж.“ Германского посолство в Лондон уведоми Хитлер, че Чембърлейн е готов публично да подкрепи немските искания към Чехословакия. Но официалиата англинска пропаганда създаваше впечатление, че Чембърлейн огива в Германия, за да предупреди лично Хитлер, че ако той нападне Чехословакия, ще предизви-ка световна война.
Хитлер определи мястото и датата на срещата: Берхтесгаден, 15 септември. За да се усложни обстановката в Чехословакия, на германского посолство в Прага бе наредено да започне евакуация на жените и децата на легационния и консулския персонал. Подобна мярка обикновено се взе-маше при военна опасност.
111
Новината за предстоящего пътуване на Чембърлейн отцово възроди надеж тите на судетските фашисти. Окуража ванн от немските pa i и остан цин, те започнаха серия от теро» ристични акции. Този път към вътрешността на Чехословакия плисна вълна от бежанци — жени и тепа, евреи и домок] рати.
Хитлеристнте с особено усърдие разпространяваха съоб-щения за съдържанието на доклада, готвен от Рънсимън Рънсимън не само нскаше от чехословашкото правителство да предало Судетите на Германия, но и препоръча: да бъдат забранени онези 'партии, конто насърчават политика, враждебна на съседаите на Чехословакия страни; да бъде проме-нена външната политика на Чехословакия и 1анулира.нп съще-ствуващите договори; да 'бъдат сключени търговоки договори с Германия. Срещу това на Чехословакия се даваха га-ранции за почнататъшно съществуване. Всеки, дори и неза-познат с въпроса читател, ще разбере, че Рънсимън нскаше забрана на Чехословашката ко1мунистичеока партия, анулира-не на Чехословашко-съветския договор и превръщане на осакатената чехословашка държава в германски сателит. Докладът на Рънсимън беше връчен на Чембърлейн на 21 септември и беше публикуван във в. „Таймс" на 29 септем-ври, когато започваше срещата па четпримата големн в Мюнхен.
На 14 септември Министерският съвет на Чехословакия проведе извънредно заседание. Наред със съобщението за сре-щата на Чембърлейн с Хитлер беше обсъдено и предложението за изменение на Чехословашко-съветския договор така, че СССР да може да окаже помощ на Чехословакия независимо от позицията на Франция. Но представителите на едрата буржоазня се /възползуваха от колебливостта м нере-шителността на президента Бенеш и провалиха това предложение. Когато съветският (послании в Прага ее срещна с Бенеш за да обяви решението на съветското правнтелство да окаже помощ па Чехословакия независимо от това дали Франция ще и'зпълни договоримте он задължения, Бенеш из-общо не постави на обсъждане този въпрос.
Световният печат коментираше новината за предстояща-та среща и подчертаваше трите „открития" на 69-годишння английски премиер: за първи път в живота си Чембърлейн щеше да се качи на самолет; за първи ;път кракът му щеше да стъпи в Германия; за първи път той щеше да се срещ-не с Хитлер. На лет1ището, изпратен от много официални лн-
112
ца и цяла тълпа журналиста, Чембърлейн бодро размахваше вечиия си спътиик — тъй обичапия от карикатуристите ча-дър. Пред-и да се качи в самолета, Чембърлейн заяви: „В своята политика аз винаги съм се опитвал да осигуря мира и готовността, с която г-н Хитлер прие моего предложение, ме ободрява с надеждата, че .моето посещение не ще бъде безрезултатно." Зад Чембърлейн крачеше лорд Дъглас Хюм, личпият сскрегар на премиера. Той мъкнсше чантата му и се грижеше за чадъра. След Втората световна война Хюм съ-що достигна до поста мииистър-председател па Англия и пс-говото управление не беше по-славно о г това иа Чембърлейн.
Срещата между Чембърлейн и Хитлер започна с разговор за съдбата на англо-германските отношения:
Хитлер — Народът има доверие в мен и иска завръщането па Судетите в Райха.1 Аз не съм диктатор и не мога да дей-стеувам дротов народимте желания; за да се върпат Судетите, ще ’приема всяка война, дори и с риск за световна; аз съм на 49 години и по-добре е сега, в зряла възраст, та водя война, отколкото в напреднала или да я оставя на наследник; чехословашкият въпрос е последмият, конто декам да реша.
Чембърлейн, като опптен търговец, пристъпи делово към пазарлък. — След завръщането па Судетите в Райха, ще бъде ли считана Чехословакия за противник?
Хитлер — Да, ако тя има военни съюзи с други страши.
Чембърлейн — Великобритания се интересува не от въпроса за судетските нем ни, а от въпроса за запазването на мира.
Хитлер — Мирът престана да съществува .в Чехословакия.
Тотова Чембърлейн декларира, „че по принцип се под-писва за отделяне на судетските тсритории" и обеща: 1. да получи съгласпе от английския кабинет за предаване на Судетите; 2. да получи съгласпето и па фрепското правителство; 3. да упражии натиск върху Прага и 4. отпово да се срещ-не с Хигтлер.
Хнтлер високомерно заяви: „Бпх ви спестил второ идва-пе, но ако аз прпстигпа в Англия, антигермапските демонстрации ще компрометират пътуването ми, затова заповядай-те в никой от градовете на Рейн."
Хитлер тържесгвуваше. На 17 септември неговият вест-
1 Като предават тази част от разговора, никои историци посочват нс-вежествюто на Чембърлейн по историческите въпроси — Судетите никога не са били притежание на Германия, а са владени от Австрия.
В Пътят към гол я мата война
113
ник ..Фьолкишер Беобахтер" излезе със стадия за Чехосло вакия: „Тази карикатура .на държава трябва да нзчезпе.“ Италианският вестник „Газета дел Пололо" не криеше ра-достта си: „Неутрализация на Бохемия или иемска граница в сърцето на Бохемия — и в двата случая това ще бъде край на франко-болшевишкият самолетоносач, край иа договорите, морална смърт иа буржоазпите демокрации!"
Чехословакия държеше ключовете на Европа. Още Бис- I марк беше разбрал това, заяшявайки, че конто владее Бохе мия, владее Европа. От това как ще бъде разрешена кризата в германо-чехословашките отношения, зависеше съдбата на малките европейски държави, а оттам и па цяла Европа.
Политиката е едно нещо, а личните впечатления — съв-сем друго. Чембърлейн реши въпроса за съдбата на Чехосло- I вакия не под въздействмето на личните качества на Хитлер или поради неговата аргументация. Напротив! За личните качества на Хитлер Чембърлейн писа на 19 септември на сестра си: „Хитлер е безвкусно облечен нес неприятно лице. I Той е напълно незначителен. В тълпата той би .минал на- I пълнэ незабелязано и биха го взели за бояджия.'какъвто е и бил в миналото." А няколко дин преди това, на 16 септември, пред своите приятели Халифакс, Саймън и Хор Чембърлейн разказа, че с мустачките, с кафявата си униформа, черен >ве- I черен панталон и лачени обувки Хитлер прилпчал на Чарли Чаплин; но когато заговорил, Чапли1новият образ изчезнал аг на сцената се явил фанатичният Фюрер. След тозп разго- I вор почувствувах, че Чембърлейн е спаоил Чехословакия — I разказва Хор, намерил начин да оправдае гузната си от пре-дателството съвест.
Новата дипломатическа победа на Хитлер в Берхтесгаден I се отрази не само върху самочувствието на Хитлеровпя екип, I но н аирами неотразимо 'впечатление в цяла Германия. Но тук ще споменем и това, че англичаннте и лично Чембърлейн бя- I ха предупредит от някои високопоставени в държавната и 1 воекна германска йерархия лица, че не бива да се правят ни- I какви отстъпки, тъй като Хитлер не е готов за война. Срещу Хитлер беше подготвян заговор, много подробности от който и днес са забулени в тайна, тъй като замесените в него се стремят да си 'припишет антифашистки намерения. Но едио е ясно. Ако Чембърлейн не беше пристипнал в Берхтесгаден с капитулантската см позиция, може би заговорът срещу Хит- I лер пак нямаше да бъде осъществен, но съдбата на Чехословакия щеше да бъде друга Участниците в заговора се опася-
114
ваха, че Хитлер ги води към изойна, за която Германия през септември 1938 г. не беше готова. И мнсълта за едно поражение гп обединяваше. След Берхтесгаден обаче инкой вече не мислеше за заговор против Хитлер. Хитлер получи „зелена улица" за действия на Изток. А началникъг на ге-пералния щаб на армията Бек и неговият приемник Халлер, командуващият берлинския гарнизон Витцлебеи, комапдува-щият потсдамския гарнизон генерал Брокдорф, шефът на берлинската полиция граф фон Хелдорф и други генерали и полковница! прекратиха заговорничеоката си дейност и про-дължиха вярно да служат на Хитлер, докато той жънеше дипломатически и военни победи.
Както беше обещал, Чембърлейн получи решепиего на ан-лийския кабинет Судетите да бъдат предаденм на Германия. А иа 18 септември в Лондон пристигнаха Даладие и Боне, за да мзработят обща англо-френска политика. Срещата за-зършп с приемам® на един документ, в който се казваше. че „по-пататъшного запазване в границите на чехословашката държава" на Судетската облает „не може повече да продъл-жава, без да urocraiBH под заплаха интересите иа самата Чехословакия и интервенте на европейский мир“. Двете пра-ви-телства искаха Судетите да бъдат „предаденм незабавно на гсрманската империя". Даладие и Боне протестираха пред английского правителство за това. че не са били консултп-рани за срещата с Хитлер. Но посрещналн с облекчение ре-зултатите от срещата, сега те се оправдаваха, че не са иска-ли да изоставят Чехословакия. Но тъй като Англия е поела инициатива, Франция не може да не я следва. Чембърлейн и Даладие си блъекаха главите не над проблема за спасява-не на Чехословакия, а върху това как да действуват, ако Бенеш отхвърли тяхиото искано.
На 19 септември френският кабинет одобри единодушно решението, взето в Лондон. Френската реакция започна да подготвя общественото мнение за необходимостта от преда-ване Судетите на Германия. На прицел бяха поставени ко-мунистите Всички защитмици на чехословашката кауза бяха обявени за кръвожадни военнолюбци. „Войната ее отдалеча-ва. Димитров и Сталин са недоволни" — лиса един десен радикал на 16 септември. „За да спасят Народния фронт от погром, соцналистите и комунистите искат война", ежедневно повтаряха профаш истките издания. Същите (всстничета се нахвърлиха върху Френско-съветския пакт, който според тях бил увод към войната, необходима за жадуващите соцн-
115
алии диверсии комунисти.
В Англия се оправдаваха с провиден вето, което било предопределило на Хигглер Судетнте, като забравя.ха, че пре» 1919 г. това „провидение" беше създало Версайската система пот апглпйска диктовка. Спорен Хор и компаиията около Чембърлсйн симпатиите на англичаните били на страната на Чехословакия, тъй като тя била най-темократичната и добре упра1влява1на държава. Но лошото географско положение си казало думата и агресията сташала нсу.държмма. А смутного време «и мътиите во щ били използуваии от ставе г-ски1Я послаиик Майски, който окачил на втадицата си опози-ппята начело с Чтарчил.
Наистипа не само комунпстите протестираха против чудовищного предателство, извършено спрямо Чехословакия. Па 21 септември Чтарчил декларира в пресата, че подялбата на Чехословакия под натиска на Англия н Франция с птална капитуляция на западайте държави прет нацизма. „Не само Чехословакия, но стащо тъй и свободата и демокрацията па чзсички нации са под заплаха. Да се вярва, че може та се до-(бие сигурност, .хвърляйкм одна малка държава в бърлогата на звяра, е фатална 'илюз1ия‘“, заяви Чтарчил и препор ьча съ-| юз със СССР като спасение «а Запада ог фашизма.
Съветското правителство предвиждаше капитулацията па английского и френското пратаителства. На 17 септември замести и к- мтнисттартат .на външните работи Потемкин в среща с българския послаиик Антонов заяви, че Франция нзоставя Чехословакия. „Ако това е така — казал малко по-ктаяно Антонов на своя приятел, френския послании Кулондр — ние бихме само могли, ние, и всички малки европейски народи, да търсим покровителството на Германия м та се подчиним на иейните желания, за да се изтръгнем от съдбата, която очак-ва Чехословакия."
След като се запозна с англо-френските предложения, Бенеш се консултира със съветския послаиик в Прага по два въпроса:
1. Ще окаже ли СССР помощ на Чехословакия, ако Франция окаже такава; 2. Ако в случай на германска агресия Чехословакия впесе за разглеждане въпроса в ОН, СССР ще окаже ли помощ според Устава на организацията.
На 20 септември Бенеш, както и френското правителст-1 во и Съвета на Обществото на народите получиха от съветското правителство положителен отговор и на двата въпроса 1 Предателството, което се подготвяше, предизвика буря в
116
I Чехословакия. Под напора иа народимте маем на 20 септем-I ври правителството отхвърли аигло-френските предложения, I ..насочеии протип Чехословакия, която те бе дорн нзслушана"
Прага мотивпра своето решение „с вярата, че защищав;» I не само своите собствен^ интереса, .по и 'шггересите на своите приятели, делото иа мира и здравого .развитие иа Европа. В I тая решителен момент се касае не само за съдбата на Чехословакия, но и за съдбата на други страни и особенно на Франция".
Отговорът па англичаните и французите последва незабавно. На 20 срещу 21 септември в 2 часа през нощта аи-глийокият и френският посланник изтикаха Бенеш от лег-лото, за да му връчат английската нота. В ногата сс поставите ултиматум: или ще приемете нашего пречложеиие от 19 септември, или ние ви оставяме сами срещу Германия, вииовни пред цел.ия свят за войната, която ще получите. Французите не посмяха да сложат подписа си под тази нота, но техният послаиик потвърди пред Бенеш, че Франция няма да окаже помощ на Чехословакия. Един от сътруди'иците на Бенеш сравни срсднощното нахлуване на двамата посла-иици „с нощните разпитн на Гестапо, целящи да деморализи-рат обвиняемия".
И Бенеш, и правителството отстъшиха пред този ултиматум. Представ'ителите иа аграрната партия заявиха в кабинета, че ако правителството потърси помощта та Черве.ната армия, те ще отворят границата с Германия, защото прсдпо-читат „нахлуването на Хитлер, отколкото защита от Ворошилов".
Тази нощ рухна цялата прозападна политика на Чехословакия. Вместо подкрепа и помощ, тя получи от'Англия ко-равосърдечие, а от Франция — шзмяна. Присъдата беше подписана. А само година и лоловтиа преди това на гроба на Масарик Бенеш, говорении за щастливия живот и тихата смърт на основателя на чехословапгката държава, изрази за-доволството си от международного положение на Чехословакия: „Той ни напусна с убежденнето, че неговото дело е солидно изградено." Оказа се, че делото на Масарик и Бенеш бе изградено върху пясъчна основа. Бенеш обяснява по слег-ния начин причините за чехословашката капитулация: ние разбирахме, че от началото на 1938 г. Чехословакия, Полша, Югославия и Съветският съюз, т. е. всички славянски страни с «включение на България са заплашени с война, и решпхме да вървим въпреки всичко със западнпте държави и да за-
117
пазим народного единство; нзоставенп, ние .не можехме м вземем страшного решение да воюиаме срещу Германия само с помощта на Съветския съюз — пещо, към което се стремя ха западайте държави, конто в този случай бяха готови да по магат на Хитлер; Чехословакия прие най-тежката жертва & надеждата, че скоро ще последва световен конфликт, който ще лик'видира фашизма и ще доведе до ново възстановяв in • ma чехословашката държава с помощта на Запада; его за що войната през септември 1938 г. щеше да бъде престъп-па за интересите на Чехословакия и за бъдещето на славян-ството. Бенеш се ръководеше от една стара чешка макоима „Изкуството да побеждаваш е нищо без изкуството да съ ществуваш." Той и чехословашкпте ръководители се отказахj от пътя на борбата и жертвите, като равсъждаваха, че е по-добре да си живо куче, отколкото умрял лъв.
Чехословашкият народ беше готов да се бие за своята тез ависи мост. В решаващата нощ на 21 срещу 22 оептем ври никой не спеше. В страната се проведоха демонстрации, органмзирани от Комунистическата партия, в защита на не-завмсимостта, на конто бяха издигнати лозунгите: „Долу фалшивите съюзници!“, „Рънсимън и Чембърлейн са хитле-ристи!"
На 22 септември в цяла Чехословакия беше прекратена работата. В Прага се проведе грандиозен митинг с участието иа повече от 400 хиляди души и с искане за ново правител-ство, което да защити страната. Участииците снандираха: „Да живее Червената армия!" На този митинг ръководителят на Чехословашката комуннстическа партия Клемент Готвалд съобщи за оставката на правителството на Ходжа. Новмна-та беше посрещната с акламации. Начело на новия кабинет вастана генерал Ян Сировм.
Съседните на Чехословакия страни трескано очакваха но! вата среща на Чембърлейн с Хитлер. Поляците и унгарците. тласкани от Хитлер, също поставиха териториални претенцпп към Чехословакия. Заслепеннте от антисъветски чувства по-ляци забравиха поговорката за мечката, която играе в двора на съседите. Те отхвърлмха всички предложения на съ ветското шравителство да бъде пропуспата Червената армия през полена теригория. И Румънмя отхвърли тези предложения. Румънците заявиха на французите, че могат да си затворят очите само за прелптането на съветски самолета на вп-сочина над 3000 метра. По същото време италианците по на-стояване на Хитлер поставиха 'въпроса за правата на .нацио-
118
налнмте малцниства .на Чехословакия. Граф Чано обработва-ше румънциге „да предадат Малката антанта“ и да не позволят преминаването на съветски войски през румънска тери-торпя. Но Ча:но знаете, че на румънците не може много да се вярва. В своя дневник той записа впечатлението си от пър-вата среща с мовня румънскп посланнк: „Всяка минута топ прппомня лати,нския 1пронзход на своя народ, и то по такъв начин, че след всеми цитат аз съм все по малко убеден в истимността на твърдеиията му.“ Чано осъжда бъбривост-та на Замфнреску и превратните тълкувашия, конто правел в своите секретин донесения до Букурещ след всяка диплома-тическа среща. По такъв начин Чано признана, че ита-лианиите са разшифровали всички донесения на румънците от Рим. В дневника следва заключение™: „От всички дипломата румънците са най-големите лъжци!" Ние няма да ко-ментираме това твърдение, но не можем да не припомним, че по-големн лъжци от фашистките ръководители и днпломати мъчно могат да се намерят в цялата история на световната дипломация. Тогавашните румънски дипломатп само копи-раха своите учители.
Срещата между Хитлер и Чембърлейн започна на 22 септември следобяд в Годесберг на Рейн. Чембърлейн доклад-ва, че е иэпълнпл своите обещания, направени по време иа първата среща, и че Судетите ще бъдат предадени на Германия. Когато Чембърлейн завърши, той като че ли иска-ше да каже: „Не работах ли великолепно в течение на тези пет дни?" След кратка пауза Хитлер заяви с категоричен и твърд тон: „Съжалявам крайно, но това предложение вече не ни удовлетворява." Чембърлейн изрази изненадата си и обясни, че за да осигури това решение, е заложил цялата си политическа карцера; и без това го упрекват, че е предал и продал Чехословакия.
Хитлер връчи „меморандум" с обозначена на карта тери-тория, опразването на която трябваше да започие на 26 септември и да завърши за 48 часа, като воички съоръжения, суровини, имоти и запаси останат непокътнати. Оовен това Хитлер настоя да се предадат на Унгария и Полша те-риториите, населени с унгарци и поляцп.
Меморандумът представляваше ултиматум, конто нито чехите, .пито общественото мнение на Запада можеха да при-емат. Територните, исканп от Чехословакия, надхвърляха значително територните, в конто жпвееха немци. Неприем-ливи бяха и сроковете, поставени от Хнтлер. Ултиматумът
119
наподобяваше диктат, който се налага при капитулация ла победен неприятел. Преговорите бяха прекъспатп. Чембърлейн изпрати телеграма до Халифакс: „Първата среща съвсем н ез а т.ов'3 лит елн а. “
Прекъоването на преговорите вдъхна надежди в Чехословакия. Новосъздатеното правителство обявн па 23 септември вечерта с разрешението на Англия и Франция мобилизация.
Новата среща на Чембърлейн с Хитлер се състоя на 23 септември вечерта. Хитлер използува известието за мобилизация в Чехословакия, за да заплати с война. Топ припомни немоката поговорка: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край." Хитлер разбираше, че условнята на неговия меморандум и сроковете, конто предлагаше, са действителпо неприемливн и отложи с няколко дни датата на окупирапг на Судетите „Вне сте едтктвеният човек, иа когото правя от-стъпка“ се обърна Хиттер към Чембърлейн с вече новтаря-ната формула.
През нощта на 23 срещу 24 септември в 1,45 ч. срещата завърши. Чембърлейн се съгласи да предаде в Чехословакия германските искания и сърдечно се сбогува с Хитлер. След няколко минута на въпроса на един журналист безна-деждна ли е обстановката, Чембърлейн отговори, че сега всичко завися от чехите. По-добра помощ на Хитлер не можете да се окаже. Сега всичко се стоварваше върху Прага.
След Годесберг във Франция беше обязена ча тлчиа мо билизацмя. В Англия също взеха някои мерки, с конто се де-монстрираше твърда политика сшрямо Германия. Във фло-тата беше обявена бойна готовност, па населението бяха раз-дадени противогазовм апарати, а в парковете на Лондон копаеха окапи. Тези мерки бяха изключмтелно точно адреси-рани. С тях бяха нанесени одновременно няколко удара: 1. засилваше се военната психоза и стра.хът, че ще избухне война, растеше не с дни, а с часове; 2. на пародните маси беше доказано, че Англия и Франция не се страхуват от Германия и са готови, ако се наложи, да воюват; беше упражнен натиск върху Хитлер с цел да бъде по-умерен в исканията си и да .не достига до война, в която той бързо ще бъде разгромен — нещо, от което ще спечелят дэмократическите сили в цял свят и което не желаеха пито Англия, пито Германия.
Групата около Чърчил остро атакуваше кабинета на Чембърлейн. Във в. „Таймс" на 25 септември се появи статия от Емъри, в която той постави пред Чембърлейн и прави-
126
Максим Литвинов, министър на външни-те работи на СССР от 1930 до 1939 г.
тслството въпроса ще оставят ли Чехословакия да стане жертва на вълка, за да спасят собствената кожа, или ще да-дат отпор на бандита и ще спасят собствената чест и съдбата на Чехословакия.
От своя страна, съветското правителство предприе никои мерки, с конто се стремеше да ограничи натиска върху Чехословакия. На 23 септември то предупреди поляците, че ако техни войски прем'инат чехословашката граница, СССР ще анулира пакта за ненападение с Полша.
А Англия in Франция изоставяха Чехословакия. Като спе-кулираха с естествения стремеж на «народимте маем към м.ир, англо-френските управници пускаха в обръщение съобщеиия, че французите не желаят да се бият заради чехтте.
На 24 септември английсюият послании в Париж Фипс изпрати знаменатслна телеграма в Лондон: във Франция идея-
121
та за война не е популярна, вопнствено настроените группировки са малобройн'П, а „всичко най-добро“ е ,/против вой-ната“.
След като загубиха вяра в Англия и Франция, от Прага насочиха последите си към САЩ. На 25 септември Бенеш из-прати апел до Рузвелт да не изоставя Чехословакия и да уп-ражни в този дух натиск върху Англия и Франция. Рузвелт отклпкна с послание до Хитлер, Бенеш, Чембърлейн и Даладие да се срешнат на една маса. На 27 септември Рузвелт пз-прати ново послание, в което настоя Хитлер да приеме мирпо-то уреждане на спора, за което стотици милиони хора ще му бъдат благодартти. Но и сега Рузвелт отново подчертя по-зицията на САЩ за ненамеса в европейските работи in по та-къв начин още веднаж показа на Хитлер, че ако той напад-(не Чехословакия, няма да пма САЩ за свой неприятел. На това послание Хитлер отговори с дълга телеграма, в която упрекна чехите, и заяви, че само от тях завися дали ще пма мир, или война.
Както се очакваше, щом се запознаха с Годесбергския ултиматум на Хитлер, Бенеш и Сирови го отхвърлиха. Че-хите дадоха гласност на своя отказ. На това от Берлин отговориха със съвет до всички немци в Чехословакия да напуснат незабавно страната. Всички телефонии, телеграфии и железопътни съобщения между Германия и Чехословакия бяха лрекъснати. Преустановени бяха и дипломати-ческите контакта. Тогава Чембърлейн изпрати цисмо до Хитлер, в което му посочи, че Прага отхвърля Годесберг именно защото той е надхвърлил съвместните англо-френоки решения от 19 септември. Чембърлейн настоя да започнат незабавно преговори между Берлин и Прага. За да засили своите позиции, английского външно министерство публикува комюннке, в което заяви, че ако Германия иападне Чехословакия, Франция ще се намеси на страната на Чехословакия, от което ще последва намесата и на Англия и Русия. Чър-чил, по чийто проект Чембърлейн и Халифакс изработнха горного комюннке, призова в печата: „Необходима ни е по-мощта на Русия." Но Англия съвсем не мислеше да прибягва до тази помощ. Съветският съюз беше изолиран от всички во-дени преговори, засягащи съдбата на Чехословакия.
Незапознатите с голямата игра испански фашиста бяха смъртно изплашени от войнствените декларации на Хитлер. Техният послаиик извести в Берлин, че войната ще бъде катастрофа за франкистите. На 27 септември франкистки-
ят послаиик беше успокоен, че война няма да има!
Трагеднята иа Чехословакия навлизаше в последната фаза. На 26 септември в речта си в спортната зала в Берлин пред цвета па германските националсоциалисти Хитлер се нахвърли грубо върху Чехословакия, като заяви, че в най-скоро време тя ще изчезне от картата па Европа. Рсвпостии-те слушатели прекъсваха речта му с такива овации, че беше чудно как нс се събори покривът на залата. Хитлер обяви, че ако до 14 часа на 28 септември чехитс не приемат Годесбергския меморандум, германските войски ще премпнат гра-пицата. Па тази реч Чембърлейн отговори с декларация, в която посочи, че Хитлер ще получи Судетите по пътя на мир-пите преговори, без да се пролее капка кръв. Па другия ден Хитлер отново увери специалния пратеник на Чембърлейн Хораций Уилсън, че няма да промели своите намерения и ще „вразуми" чехите с помощта на оръжпето. Апгличаните обещаха да се опитат да въздействуват на чехите по дипломатически път.
Италианците очакваха спокойно развръзката на крпза-та. На 27 септември Мусолини и Чано обсъдиха вероятния ход на събитията. И двамата бяха на мнение, че дорп и да се стигне до война, Франция няма да нападне липията Зигфрид, а те пзчака резултатите от чехословашко-германската война. Двамата нталиански ръководители отгатнаха такти-ката на Англия и Франция през първия период на Втората световна война, наречен „странната война", когато Германия се разправяше с Полша, а Франция и Англия стояха безучастии на френско-германската граница.
Англичаните поддържаха „твърда" позиция до вечерта па СХ1 септември, когато по радиото Чембърлейн заяви, че не трябва да се бпят за една далечна страна и че е готов на трето пътуване до Германия. Но Чембърлейн не забрави да подчертае, че до дъното на душата си е човек на мира и за да влезе във война, трябва да е сигурен, че най-важното — световният мир, е поставен на залог.
Същия ден Боне развп оживена дипломатическа деп-ност. Той уверяваше вески, който се съгласяваше да го слуша, че в случай на война само за 15 дни германците ще ликвидират френските военковъздушни сили. Този пораженец, конто беше готов да продаде роднната си па немците, най-спокойно клеветеше чехословашката армия, като разправяше, че нейният морал бил за окайване, а плаповсте на генералния й щаб — лоши. Всичко това пезабавпо достига-
123
ше до Хитлер, конто продължаваше да повтаря: утре в 14 часа Германия ще обяви обща мобилизация.
Две седмици по-къспо във Франция беше публикувана в резюме памстната бележка, изработена от германский генерале» щаб и военния съвет, предадепа на 27 септември иа Хитлер. Бележката съдьржаше критичен анализ на военного състояние па Германия и заключение™, че Германия ще загуби войната, ако се бие с Чехословакия, СССР, Англия и Франция; в случай на такава война дори и 20% от офицер-ския състав не вярва във възможпостта за германски победа. Изготвяйки паметната бележка за воеппата нсиодготве-ност иа Германия, генералите и адмпралите не бяха се съо-бразили с никои дипломатически „подробности11.
След като Чембърлейн обяви, чс е готов за нова среща с Хитлер, според сценария, в голямата игра се памсснха италианцнте. Па 28 септември иапреженпето достигла връх-ната си точка. В Берлин около каицлерството на Хитлер владеете непозната дипломатическа шетня Посланнци и вестоиосци се изпреварваха един друг, за да се явят при Хитлер. Французите съобщнха, че ст готовн да съдсйству-ват за разширяване на тернторияга, която Хитлер нскаше да получи от Чехословакия. Англичаннте повтаряха, че пред-ложенията на Хитлер са неприемливи само по своята форма, но по същество те ги одобряват. Хитлер едва едьржаше своята радост, но външно оставаше все тъй намръщен. Па-ближаваше 14 часа. Тогава Мусолини прие молбата на ан-глнчаните да играе ролята на посредник и предложи да се евнка конференция между Италия, Германия, Англия и Франция. Пталианците съзнатслно не включнха Чехословакия в състава на конференцията. Хитлер отсрочи мобилнза-цията и покаии тримата държавнпци на среща на герман-ска територия. Чембърлейн и Даладие, конто бяха фактически инициатори на конференцията, приеха поканата. Те сами не можеха да изключат Чехословакия от преговорите, тъй като бяха направили достатъчно декларации, че са за воде-не на двустранни германо-чехословашкн преговори. По сега официалното предложение изхождаше от Мусолини и Хитлер, и Чехословакия и СССР бяха отстранени от конференцията.
Хитлер предложи срещата да започие след един деи в иационалсоциалистическия дом в Мюнхен.
Италианският послании в Берлин заяви по -късно иа Хендърсън, че „военполюбцпте пропуснаха случая", тъй i21
Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини в Мюнхен
като „ако бяха прекьенали телефонните жнци между Берлин и Рим, войната неминуемо теше да избухне". За оперативност в службата Мусолини награди телефопистката, която евързваше в тези „критичнн" часове Рим с Берлин.
Светът си отдъхна. Мирът беше „спасен" и колципа си даваха сметка, че това е стапало с цената на нредателството и безчестието, че докато в Европа тръбяха мирните фанфа-ри, една малка страна беше хвърлена в лапнте на звяра.
За да не покаже, че смекчава формата на Годесбергския ултиматум, Хитлер направи една успешна маневра. Новият вариант беше връчсн на италианския послании в Берлин. Тръгнали вече на път, във влака пталианците все пак успя-ха да преведат „своего" предложение до конференцията иа италиански, за да го предложат на обсъждапе на Хитлер. на Чембърлейн и иа Даладие.
Все във влака Мусолини говори за залеза па западппте демокрацип и подчерта специално за Англия: „Когато в една страна почитат жнвотните до стелен да създават за тях гробпща, болппци, къгци; когато в една страна се създават
125
фондации за налагали, това е очевиден признак за упадък." На 29 септември 1938 г. в 12.45 часа Хнтлер открн кон-ференцията и благодари на господата Чембърлейн, Даладие и Мусолили за любезното им отзоваване на покачата за среща в Мюнхен. „Съществуването на Чехословакия в настоящий й вид застрашава мира в Европа" — каза Хитлер, след като констатира, че между чстиримата големи различията по този въпрос са минималки. След Хитлер думата взе Чембърлейн. Той заяви, че съвещанието ще даде на Европа успокоение в момент, когато катастрофата е изглеждала толкова близка. Мусолини предложи „своя" проект за разре-шаване на кризата. Даладие веднага заяви, че бил щаст-лнв да се срещне с Фюрера, като припомни фрепската поговорка: „По-добре къспо, отколкото никога." Фрепският мн-пистър-председател оцени предложението па Мусолини като „пропито с дух па обективизъм и реализъм".
Тази оценка разчупи напълно леда. По-нататък срещата продължи все в същия приятелски дух. Обсъдепи бяха под-робностите около предаването на Судетите на Германия. Всички бяха единодушии, че ако Чехословакия не желае война, тя е длъжна да приеме решеиията на конферепция-та. Тъй като в Мюнхен не присъствуваше представптел иа Чехословакия, Даладие и Чембърлейн решиха, че не би било лошо в съседната стая да има чехословашки представи-тел, който да увери конференцията, че решеннята й ще бъдат приети. Чембърлейн заяви, че е готов да сложи своя подпис под решението за предаване Судетите на Германия и да съобщи на чехословашкото правнтелство, че то е длъж-но да го приеме.
„Чешкият въпрос е европейски въпрос и неговото разре-шаване е за великите сили не само право, но и дълг"; трябва да се погрижим „да не би от безразсъдство и упоритост чешкото правнтелство да откаже опразването на територия-та“ — привършп Чембърлейн. Д мипистър-председателят Даладие каза, че той е поел вече отговорност в Лондон, когато (без да попита чехословашкото правнтелство) дал по принцип съгласието си за предаването на немските области. Той стой на това становище, въпреки че между Франция й Чехословакия съществува съюзеп договор.
Срещата протече делово. В 21 часа вечерята-банкет беше готова, но Чембърлейн и Даладие предпочетоха телефониите разговори със свойте страни. А може би все пак се срамува-ха да увенчаят делото си с погребалио пиршество? Тогава
I2G
банкетът се превърна в итало-германски гуляй с разказва-не на спомени. Пируващнте не се стеспяваха да говорят и за бъдещата война срещу Франция н Англия. Разпаленият ААу-солипи дори обеща на Хнтлер да подкрепи със сухопътни и въздушни силп щурма срещу английските острови.
„Необходимостта да се превеждат проектите па три ези-ка (английски, френски и немски) забави края па конфе-ренцията. Мусолини беше едииственият от чстнримата дър-жавници, който говореше и трите езици. Крайното съгласне беше постигнато в духа на меморандума от Годесберг с никои изменения, конто бяха легнали в осповата на англо-френския проект'* — пише Хендърсън. Малко след полунощ, в 1,00 часа (вече беше 30 септември), всички документ па конференция™ бяха готови.
Документите определяха териториите, конто Чехословакия трябваше да предаде на Германия последователно от 1 до 10 октомври. Съдбата па Чехословакия беше решена. Вър ху мирните договори, с конто приключи Първата световна война, беше сложен кръет от тези, конто изградиха Версай-ската система. Франция потъпка и своите договори с Чехословакия.
13 1,30 часа след полунощ на 30 септември пристнгпалата чехословашка делегация беше покапена в залата на конференция™. Ето какво пише един от чехословашките представители: „Атмосферата беше подтнекаща: очаквахме ярочи-тането на присъдата. Французите бяха явно смутени и, из-глежда, съзнаваха какво значение има това събнтие за престижа на Франция." По време на четенето на решенията Чембърлейн, като всеки възрастен човек, който е работил до къспо през нощта, бе уморен и спокойно се прозяваше. Г-н Леже от фрепската делегация ми обясни, че от нас не чакат отговор, тъй като считат плана за приет, а ние трябва само до 5,00 часа сутринта да изпратим свой представител в Берлин за заседание™ па международна™ комисия. „Обленено ми бе доста грубо, и при това — от французин, че това е присъда без право на обжалване и без възможност за вна-сяпе на поправки в нея“ — разказва Хуберт Масаржик.
На 30 септември чехословашкото правнтелство вече ня-маше избор. То прие Мюнхенския диктат, като се падяваше, че Англия и Франция ионе ще гарантнрат пеприкосновепост-та на новите чехословашки граиици. Мипистърът иа въшипп-те работи Крофта декларира: „От името на председателя иа правнтелството аз заявявам, че ние се подчнпявамс иа ре-
127
шени та, в:зети в Мюнхен без нас и против нас... Не желая да критикУвам> но за нас това е катастрофа, която ние не е заслужили. Ние се подчиняваме п те се стараем да оси-гуоим на шашия народ спокоен живот. Не зная дали вашнте страни U-le пмат полза от решението, взето в Мюнхен, ио във еки случай пне не сме последните. След нас съшата участ ще постйгне и други." С тази декларация Крофта отговори лпцемеРните уверения на Чембърлейн, че ще запази инте-ресите на Чехословакия, и на Боне, който лееше крокодплски съпзи че с чувство на най-дълбока симпатия следял благо-дните и смели действия па чехословашките ръководителн
ОфициоЗ'Ы' „Лидове иовпнп" копстатнра с основание, че Фран-доказа, че се е превърпала във второстепенна държав) - бритаиски протекторат.
В крайиа сметка Германия получи от Чехословакия терн-ория от 28 600 км, а около 1 милион чехи бяха обрече-ни на злята участ да жпвеят във фашистка Германия. Но ците се възползуваха от мюпхепската криза н завзеха Те-шинската облает с 1700 кв. км и 228 хиляди жители, от кои-
133 хиляди бяха чехи. Унгария получи тернтория от 19 500 кв км с 500 хиляди унгарци и 272 хиляди словаки Чехосло вакия загуби 66% от добива на въглищата си, 80% от този на лигнита, 86% от химического си производство, 80% от производство™ па цимент, 80% от текстилпото производство 707о оТ производство™ на стомана и чугун, 70% от до-бива на електрическа енергия.
След мюнхенския удар, сервиран от западните държави, Бенеш не можете повече да остане на своя пост. При това на 1 октомври Гьоринг предупреди Мастни, че Бенеш е преч-ка ио пътя към германо-чехословашкото разбирателство. В nai а протест против политиката на западните държави Бенеш се отка3а от президентский пост и замина за Англия и по-къснО за САЩ Там той изнасяше лекции за пропадна-пата чехословэшка каУза и се мъчеше да обяснп причините за собствената си капитулация.
На 30 септември съветският вестник „Известия" окачест-ви Мюнхен като „нова англо-френска капитулация". На 4 октомври в. „Правда" подчерта, че е „извършен акт, който по безерамието си иадмина всичко, станало след Първата империалистическа война". Пак на 30 септември български ят послании в Москва Антонов заяви на Кулондр: „Значи штина беше Франция изостави Чехословакия и с нея и нас всички, п с пас — своята предншна политика. Знайте,
128
че във всички малки европейски страни този 30 септември ще остане ден иа мъка и траур. За мен лично той ще бъде един от най-трагичните дни в живота ми, разрушавайкн парата, която натрупвах още от училишпите скамейки на мое-то детство." Същата мисъл разви във френскпя парламент комунистът Габриел Пери: „Чехословашката бариера, па-зенки пътя към Балканите, прикрпваше и фрснските гърдн; вие унищожихте доверието на народите към Франция; вис посочихте на света, че е опасно да бъдеш приятел на Франция." Английският вестник „Манчестър Гардиъи" писа: „Хитлер спечели пай голямата победа в своята кариера." След няколко дни в Камарата на общините Емъри попита смъл-чаннте депутатн: „Няма ли Мюнхен да влезе в историята като нан-велнката и най-лека победа, която някога е удър-жал агресивният милитаризъм?" Пак там Чърчил заяви, че Англия обрече Чехословакия на гибел.
По-късно никои фрепски дипломата писаха с болка за Мюнхен Кулондр разказва за „сухото" си гърло, с което е трябвало да обяснява в Министерството на въишпите работи на СССР поведенного на Франция. Р. Масили записа в своя дневник два дни след Мюнхен: „Ужасно и срамно е, когато едно поражение се представя като победа"; „Политиката, която доведе до Мюнхен, съставлява малко почетна страница в историята па фрепско-аиглийската дипломация." Тук ще открием малка скоба, за да споменем, че между тези, конто се обявиха против Мюнхен, беше и Джои Кенеди, който тогава беше на 23 години. С помощта на баща си (въпреки и активен мюнхенец) и под влияние на Чърчил в дипломната си работа „Мюнхен и неговнте последствия" Кенеди Младши критнкуваше мюнхенските решения. През 1940 г. дипломната работа на Джон Кенеди с малка прера-ботка излезе от печат под заглавие, съгцо иовлияно от Чърчил — „Защо Англия спеше?"
Четиримата, конто сътвориха Мюнхен, бяха на друго мнение за стойността на взетите решения. От балкона на правителствената резиденция в Лондон Чембърлейн уверп прнветствуващите го: „За втори път в нашата история на Даунинг стрийт беше донесен от Германия почетен мир.1 ?з вярвам, това е мир за нашето поколение."
1 Спорсд англпчапнте първпят почетен мцр от Германия бил донесен от Берлинският конгрес, конто разкъса жестоко (.апегсфапска Бьл-гария иа няколко части.
9 Пътят към голямата война
129
Чембърлейн nru пристигшего си в Лондон след Мюнхен: „Аз вярвам, тоиа е мир за нашего поколение."
Когато самолетът, с който се завръщаше Даладие, кръ-жеше над Парижкото летище, френската делегация беше поразена от голямото струпване на хора по парижките улили и около летището. Даладие, познавайки буйния нрав па парижани, помисли, че ще бъде линчуван. Толкова по-при-ятна беше изненадата му, когато се показа на самолетната стълба. Народът го акламира възторжсио. Даладие заяви: „Аз мисля, че срещата в Мюнхен може да представлява ис-торическа дата в живота на Европа. Благодарение на впсо-кото разбиране на представителнте на четирите големи западни държави войната беше избегпата и осигурен почетен мир за всички народи."
А пред бясно скапднращите „Дуче, Дуче!“ римляни Мусолини извика: „Другари! Вне преживяхте наметил часове. В Мюнхен пне работихме за мир и справедливост."
II тъй и тримата големи хвърляха на тълпите формула-
130
та: иие осигурихме почетен и справедлив мир. „Войната е отстранена.. . Можем да подновим своя труд и да намерим отново сън. Можем да се радваме на хубостта на слънчевата есен“ — писа Леон Блум, водачът на Френската социалисти-ческа партия, която одобри Мюихенските решения. Но че Даладие беше наясно колко струват тези решения, личи от думите му, с конто той оцени невиждання изблик на ра дост на парижани: „Идиоти, те не знаят какво аплодират."
В Парижкия общински съвет един от ръководителпте па профашистките организации предложи никои големи па-рижки улици да бъдат преименовани на името на Даладие и Чембърлейн; друг лидер беше по-скромен и нскаше само едно авеню да бъде наречено „30 септември"; трети пък иа-стояваше 30 септември да стане международен празник; чет-върти спореше — всичко стана не на 30, а на 29 септември. Вестник „Пари соар“ откри подписка за набнране на суми за една „Вила на мира“, която да бъде подарена иа Чембърлейн, а „Льо пти паризиен" предложи в „Златна книга" да се подпишат тези, конто одобряват Мюнхен (След 1944 г. много от подписалите се твърдят — жлъчно отбелязва в спомените си Боне, — че още отначало били най-горещи про-тивници на Мюнхен). Пак в „Пари Соар“ беше написано: благодарение на Даладие и Боне ние запазихме честей и достоен мир и „Франция може да следва хубавата си и славна съдба на мирна и демократична нация".
„Мюихенските споразумения отбелязват велика дата в историята на света. Кошмарът свърши. Великият, огромният страх отстъпи на огромната надежда. Чудото стана и радост свети във всички очи" — лише един от хвалителите на Мюнхен.
Литературата за Мюнхенската конференция е достатъчно обилна, за да се заблуди незапознатият с документите чита-тел. Интересно е да се проследи как се оправдават замесе-ните в голямата европейска политика държавннци и дипло-мати и как те си прехвърлят един иа друг вината. Най-изгод-па е позицията па Чърчил, който като неприятсл на мюнхенската политика използува случая, за да обвини не само Чембърлейн, но и Франция, че е изоставнла Чехословакия и по такъв начин пе е принудила Англия да се намеси. Чембърлепн, Халифакс и Хор твърдят, че били искрени миролюбии, но Хитлер бил бандит и не държал на своята д^ма. Даладие и Боне освен Хитлер обвиняват и англичаннте, че не били искрени. А всички: англичан», француза, амерпкаи-ци и германии, обвиняват и Бенеш, че преднзвикал агре-
131
снята. Според Хендърсън Бенеш сам си бил виновен, тън като бил упорит като магаре и не искал да скъса воен ните договори с Франция и Съветския съюз и да задовол.ч претенциите на судетските немци. Един от нап-десните ав-тори на книги за Мюнхен Л. Тома, без да му мигне окото твърди: „Европа и може би целият свят едва не бяха хвър-лени във воина, защото Едуард Бенеш не беше твьрде ии-телигентеи." От Бенеш и банда политически маниаци, аген-ции и журналиста произлизаха серия от фалшиви новини, конто родиха кризата; Бенеш беше окуражаван от подобии нему политически личности от цял свят и от Обществото па народите; Бенеш беше виновен, защото не обичаше Мусолини и не си подаде оставката в навечерието на Мюнхен, за да облекчи конферепцията — продължава същият автор.
От своя страна Бенеш обвинява всички западни държав-ници, че не му оказали помощ. Бенеш не открива никаква вина в собствената си позиция и съвсем спокойно оправдава отхвърлянето на съветската помощ. Но той поне признава: „СССР беше единствената държава в Европа, която дър-экеше на думата си и искаше още от 1938 г. да се повали Хитлер и освободи континента от нацистката опасиост." Ио точно това не искаха западните държави. След Мюнхен френският президент Льобрен заяви на своя посланнк в Москва Кулондр: „Мюнхен има най-малко това предимство, че отстрани Русия от Европа"; Френско-съветският пакт само засили проникването на „болшевишката отрова" във Франция. В поразнтелно съзвучие фелдмаршал Кайтел признана: „Целта на Мюнхенската спогодба беше да се елими-нира Русия от Европа, като се спечели време, и да се до-върши нашето въоръжаване." Иа 1 октомври 1938 г. в. „Ню Норк Хералд трибюн" призова: „Оставете Хитлер да воюва срещу Русия и да създаде империя в нейните простори." Във Франция десните вестници писаха за новите задачи на Даладие, първата от конто е да разпусне Компартията.
Мюнхен е победа на мира и демокрацията, Хитлер не е доволен от Мюнхен, защото не получи „своята война" твърдяха много западни държавници. Хендърсън пише, че Хитлер не получил венчко, което би могъл да придобие, че в Мюнхен била спасена Чехословакия и пропаднала гермаи-ската политика да бъде включен в пределите на Райха Прага, градът на първия германски университет. Пак Хендърсън пише, че „Чехословакия в Мюнхен загуби ония те-ритории, конто би било най-разумно да не й бъдат дадени
132
във Версай". По-нататък в спомепнте св Хендърсън отпово се връща на този въпрос, тъп като чувствува, чс не е бил достатъчио убедителен. Ето новите му „аргументи": „Мир-иата развръзка в Мюнхен лиши Хитлер от голямото задо-волство да раздръика оръжието си, чрез което той така го-рещо търсеше да достави на армията си малко бойна опнт-ност, а той да се покаже като герой-завоевател и да накаже Бенеш и чехите за тяхната самоувереност. . . За Хитлер Мюнхен беше един лош спомен, защото вместо да бъде обграден от своята робска, вернотоданическа клика, той бе попаднал между трима равни на него хора, конто не бяха склонив да ръкопляскат на всяка изречена от него дума.'* В писмо до Чембърлейн Хендърсън възкликна: „Хиляди майки ще благословят името Ви, защото спасихте синовете им от ужа-сите на войната*' и че „тежката присъда на историята не може да не установи, че при налипните обстоятелства едии-ствено следваният от Вас път е най-добър и справедлив".
Историята произнесе своята присъда за Мюнхен: позорна капитулация на западните държави пред Хитлер. О г Мюнхен до световната война имаше само една крачка. На Хендърсън му е чудно, че се намериха хора, конто да твър-дят, че решителното противопоставяне на Хитлер от апглийс-ка страна би спасило Чехословакия. Той драматично поста-ви въпроса: уАз не бих могъл да си представя по-енергично противопоставяне от пашето и въпреки това не можахме да принудим Хитлер да се откаже от намеренията си.“ Но ед-иовременно с това в тайно писмо до Халифакс от 6 октомври Хендърсън нап-недвусмислено призна: „Ние запазихме мира, запазихме Хитлер и нсговия режим.“ Какво „забрави" Хендърсън да отбележи в своите сномени? 1. той не припомни, че именно англичаните изковаха Версайската система; 2. че през 1919 г. не само от Германия бяха отнети територип, но и от Мпгария и от България; 3. че СССР беше готов да окаже помощ на Чехословакия; 4. че прнсъединяването на Судетите към Германия осакатяваше Чехословакия и отва-ряше пътя на германците към заграбване на останалите че-хословашкп територип и не само иа тях, а и на цяла Югоиз-точна Европа; 5. че Германия подготви Втората световпа война.
Любима тема на тези, конто се опитват да оправдан г мюнхенската политика, е да твърдят, че Мюнхенската спо-годба е била сключена не защото е била добра, а защото то-гава нимало по-добър избор. Мюнхен не е по-лош от едва война, а една отложена война може да не избухие — твърдн
133
„ г^'ърч.ил: „В Мюнхен
Хор. На тази теза наи-силно отговори и по3ора; те пашите министрн избираха между воиги
браха позора, за да получат и войната._	и многого трезви
Особено „оригинален е 1еилър. 3,Шата осведомепост. оценки, до конто достига и въпреки еЛЯл не кой да е, а тон пише, че от Мюнхен наи-много cJe JIIie на времето Бе-самият Бенеш. „Парадоксално, но с	защото ако Чехо-
пеш бе истинският победител в А ю ’ е своята независи-словакия загуби тогава теригории и 1сТво, което до този мост, Хитлер загуби моралното^ прсДи!Ч
момент го правеше непреодолим.	поволен от Мюнхен
Хитлер нямаше причини да не бъде е ДОСТИП1ала во. Той най-добре познаваше до каква с напълно съгласен енната подготовка на 1 ермапия и 1938 г. не може да със своите генерали, че през септемР^лЧ>фИраше не защото се говори сериозно за воина. Хитлер 0 западните дипло-беше толкова добър дипломат, а зиш. Рибентроп шипе, мати му разрешаваха политика от то._ н и че никога пе е че Хитлер бил много доволен от дИТел на германского твърдял обратного. Ото Абец, РъкОД°£ мнение и изнася на разузнаване във Франция, е на съ Хитлер след замина- I бял свят една фраза, подхвърлепа .«мах пред себе си иу-ването на Чембърлейн и Даладие. ,> аше вид, че е недоли." За външна копсумация Хитлер пял да влезе в Пра- I волен от Мюнхен и от това, че не У вал за нещо, то е за I га. Изобщо ако Хитлер иякога е съ голямата война със I това, че не е успял да се подготви  срещу азиагския I Съветския съюз, за „титаническат се възхищаваше, сре- I i гений, който той ненавиждаше и от i t, пнШе Тревор-Ропер. I щу „полугиганта и полузвяр — Ста а1уТунг“ не без удовол
След Мюнхен в. „Франкфурте!	миналата година ня- |
ствне направи една равносметка. ,.	няколко мессца, без I
кой бн заявил, че в продължепие мнлиона поданици и война, Райхът ше се увеличи с А тор{ би бил затворен със 110 000 квадратен километра, то
като луд."	разбнраха, че ударът I
Прогресивните сили в цял свя > краЦИЯТа. Събаряше  срещу Чехословакия е удар сРешУ }1зток от Рейн. На 6 се последната опора па Франция за мюихеН( че тази октомврн един холандски дипломат разйграна по англо- I „съвсем не „Божествена комедия с естественна страх френско-немски сценарий, спекулир е аПлодират своите от войната. Светът е измамен и нар
коварни
Мюнхенският пакт карикатура от У. Гропер, 1938 г. коварнн ръководители — его главната мисъл на автора. Сурова прнсъда на Мюнхенската конференция произнесе един френски журналист: „Клубът на касапите се събра, за да от-сече главата на чехословашката кокошка. . . която никой не помисли да попита с какъв сос предпочита да бъде изядена." След Мюнхен идваше редът на Полша. Пол Рейно каза на полския послаиик в Париж: „Вне сте доволен, защото Хнтлер вн остави в хладилника за следващия си обед."
134
135
ДИМИ ЛИ ЛУЛАТА НА МИРА
„Нека неСето има милост към нас, ако загубим войната."
Гьоринг
На 30 септември 1938 г. англо-френският политически „брак" се сдоби с още една незаконна рожба. Отново от телеграфните агенции французите научнха, че преди да излети за Лондон, Чембърлейн е имал среща с Хитлер. Срещата приключила с приемането на декларация за подобряване па англо-германските отношения и за съвместно осигурявапе мира в Европа. На протестите на французите Лондой отговори най-спокойно: никой не ви пречи и вне да подпишете подобен документ. На французите не им остана нищо друго освен да се вслушат в съвета. След два месеца Париж по-срещпа Рибентроп, който заеднос Боне се подписа под френ-ско-германската декларация. Двете правителства тържест-вено признака, че между тях не съществуват никакви тери-ториалпи спорове и решиха да развиват мирни, добросъсед-ски отношения. А докато французите тичаха да уреждат по-срещането на Рибентроп, Хитлер и Кантел издадоха свръх-секретна директива за бъдещите военпи действия на Германия: 1. завземане на останалата част от Чехословакия; 2. зав земане на Мемелската облает от Литва.
След голямата услуга, която направи на Хитлер в Мюнхен, Мусолини мечтаеше за своя дял от плячката — господство в Средиземноморпето. През ноември в италианския пар-
136
ламепт депутатите прекъспаха речта иа граф Чано с викове „Тунис, Корсика, Ница“, конто бяха фрепски владения А докато темпераментните италиапци вместо китари все повече дрънкаха оръжие, Хитлер отново взе позата на миролюбец. На 9 октомври в Саарбрюкен той увери своите съседи: „Като снлна държава, ние сме готов» всеки момент за политика па съюз с нашпте съседи. Ние пямаме към тях никак-вн претенции. Ние искаме само мир.“ Но Хитлер не забра-ви да подчертае, че Германия вече е велика сила, която няма да търпи повече „гувернаптска опека".
Съветското правителство разоблнчи решително предател-ската политика на Англия и Франция по отношение на Чехословакия. След Мюнхен Съветският съюз отново предупреди английского правителство, че с действпята сн то подгот-вя катастрофа за Европа и за целия свят. В специална декларация до Халифакс Литвинов подчерта, че след като установи хегемоиия в Европа и пеутрализира Франция, Хитлер ще бъде изправеи пред избора: нападение над СССР или атака срещу Англия; Хитлер ще избере втория вариант, за да създаде германска колониална империя; в такъв случай за Германия ще е необходимо да се споразумее със СССР. На 16 октомври Литвинов лично уведоми френския послании Кулондр за съдържанието на тази съветска декларация. Съветското правителство изказа иай-искрепо желание за общи действия против агресора, за спасяване на мира, докато все още има възможности за това. Мисълта, че Хитлер може да удари Запада, преди да се отправи към СССР, терзаеше всички без изключение западни държав-ници. На 28 япуари 1939 г. английского правителство изпрати послание до Рузвелт, в което изрази тревога от дейст-вията на Хитлер, „който подготвя нова авантюра извън границите на своята страна за пролетта на 1939 г.“ и „разглеж-да атаката срещу западните държави като прелюдия иа следващата акция на Изток". Вместо да потърсят средства за сближение със Съветския съюз и за предотвратяване па развиващата се фашистка агресия, английските управници продължиха да търсят средства за сближение с агресора. При посещението си в Италия през януари 1939 г. Чембърлейн предложи на Мусолини да се запознае с плана па речта, която той трябваше да произнесе след няколко дни в Камарата на общините. Тогава Мусолини каза па Чано: „Струва ми се за първи път шеф па един бригапско правителство предоставя на чуждестранпо правителство планът
137
на една своя реч. Лош знак за Англия!1*
Англичаните и французите не се отказваха от своите пла-нове за антисъветска воина. Когато германците се опитаха да получат от поляците Данциг срещу обещания за компенсация в Украина, англичаните поставиха на французите въпроса: ще влезе ли в сила Френско-съветският пакт, ако из-бухне сепаративно движение в Украйна, провокирано от Германия? На 1 ноември Халифакс отново пареди на своя посланнк в Париж да действува пред фреиското правителст-во тъй, че да пе се допуске въвлнчане на Франция и оттук п на Англия във война на страната на Съветския съюз и против Германия.
Политиката на Англия и Франция към Полша се опре-деляше от същите антлсъветскн планове. Кулондр безуспешно се опита да убеди Боне, че след Мюнхен Полша е нищо без Русия, че за Франция без военно сътрудпичество между Полша п СССР руската поддръжка е мираж, а полската подкрепа — илюзия. Но Боне не мислеше да води политика на сближение със СССР Той мечтаеше за антисъветски поход Това неминуемо се отразяваше и върху политиката, която водеше Полша.
На упрека на Пол Рейно, че поляците не бива да се рад-ват иа чехословашкото нещастие, защото идва и техния ред, полският послании в Париж Лукасевич отговори самоувере-но: германците никога няма да се осмелят да ни нападнат, тъй като ние сме по силни и по-интелигентни от чехите!
Поляците се страхуваха много повече от Съветския съюз, тъй като руските земн в Полша бяха попе 10 пътн по-обширнп отколкото немските, включени в полска територия. Дори и подготвякото от германците ликвндиране на Чехословакия не оказваше необходимого отрезвително въздействпе върху неразумната антисъветска политика на полковник Бек.
Мюнхен ианесе смъртен удар на чехословашката държа-ва. Агочията трая по-малко от половин година. В края на 1938 г. това, което само преди месеци изглеждаше фантазия, родена от заразени с бацили на кафявата хитлернстка чума мозъци, сега се превръщаше в трагичен факт. Прогер-манските усилия на ловите чехословашки ръководители не преднзвикаха в Германия уемнвката иа милосърдието, а гримасата на палача. Напразно чехословашкото правнтелство забрани през декември Комунистическата партия. Така то лиши независимостта на държавата от най-стабилната вьтрешна опора. Новата година чехите и словаците посрещ-
138
наха със свпти сърца. Мпсълта, че това е последната година на чехословашката държава, подтнскаше всичкн.
Няколко дни преди заграбването на Чехословакия англий-ският министър на вътрешните работи Хор в реч пред изби-рателнте сн заяви, че съществуват добри надежди да се пос-тигне петгодншен план за мир, който да „създаде един ден нов златен век“. След заграбването на Чехословакия в Камарата иа общините Чърчил не пропуска случая да се поди-грае със „златния век“ на Хор и да постави въпроса къде са били правителството и английского разузнаване, за да провалят агреспвните германски и италиаиски планове. Дей-ствително какво направи английского правнтелство, за да спаси Чехословакия и как то изпълни своите обещания за гарантнране на ловите чехословашки граници, прокарани след отделянето на Судетите?
На 14 март Словакия беше прокламирана за „независима" държава. Вместо да протестират за обстоятелствата, при конто германците създадоха тази независимост, апгли-чапите чрез Чембърлейн се възползуваха от отделянето иа Словакия, за да анулират „гарапциите" за съществувапето на Чехословакия, тъй като настъпило „вътрсшпо разпокъсване на съществувапето на държавата". На 15 март 1939 г Чехословакия нзчезна от политичсската карта на Европа. Президенты Хаха и министърът на външните работи Хвалковски пристигнаха в Германия, за да молят мплост, по капитули-раха пред Хитлер. Чехия и Моравия бяха прнсъединеип към Германия, а броят на кукленпте правителства се увеличи с още едно — словашкото. След ултиматум до Литва една седмица по-късно Германия получи балтийского пристанище Мемел (Клайпеда). Пак с ултиматум Румъния беше заставе-на да подппше изключптелно изгоден за Германия иконо-мическн договор.
След ликвпдирапето на Чехословакия съветското правнтелство както след аншлуса на Австрия отново чрез Литвинов предложи да се свика конференция с участието на Англия, Франция, Полша, СССР, Румъния и Турция, за да се преустапови най-сетне германската агресия. Съветското пра-вителство връчи на Германия протестна нота, в която отбе-ляза, че не признава настъпилите в Централпа Европа про-мени. Така то отговори на апела на Бенеш, конто от Чикаго се обърна към Рузвелт, Даладие, Чембърлейн и Литви нов и после и към Съвета на ОН да не се призпаватза закон-ни действията на фашистка Германия. Тогава чак и фреи
139
ското правителство се престраши да съобщи в Берлин, че не приема новосъздадената в Централна Европа обстановка. Чембърлейн отново отклони съветското предложение. На 26 март той писа на сестра си: „Аз трябва да признан, че пзпитвам твърде дълбоко недоверие по отношение на Русия.“
Със заграбването на Чехословакия Германия за един ден се превърна в икономически и военеп гигант. За военната мощ на Чехословакия самият Хитлер разказва, че едва по-вярвал на очите си, когато се запознал с военния арсенал на чехословашката армия. Само военного производство на заводите „Шкода" от август 1938 до септември 1939 г. до-ближаваше цялото английско военно производство за също-то време. Англия и Франция не само загубиха 35-те чехо-словашки дивизии, но сега трябваше да съобразяват военните си планове с възможността тези дивизии да воюват срещу Запада. В Чехословакия германците намериха 1500 самолета, няколко хиляди оръдия и тапкове и екипировка общо за 40 дивизии
Англия и Франция трябваше да направят нещо, за да успокоят безкрайно възбудепото обществено мнение, което най-после започна да оценява правилно гибелната политика на „омиротворяване" на агресора. Успоконтелното хапче беше поднесено на 31 март от Чембърлейн, който обяви в Парламента англо-френски гаранции за териториалната цялост на Полша, феледвани от гаранции за Гърция, за Румъния и за Турция. Още на 22 март беше оформен англо-френски военен съюз. f нгло-френските гаранции на полските грани-ци бяха гаранции не само на границата на Полша с Германия, но и на тези със Съветския съюз. По такъв начин Западът отново призна заграбените от Полша през 1920 г. съветски територии вместо да съдействува за коригирането на полско-съветската граница и за получаването и на съветски гаранции за съществуването на Полша. Антисъветската политика на Полша и алчността на полските ръководители доведе до фатален край. Вместо да закрепят правого си лад съветските територии, те доведоха Полша до разгром и до прекратяване съществуването на полската държава.
През април обстановката в Европа се изостри като пред буря. Отново отекнаха топовни гърмежи и още една държава беше заличена от картата. Италианските войски започна-ха кратка разправа с Албания. В края на месеца Германия се отказа от пакта за ненападение с Полша, сключен през 1934 г., както и от морского съглашение с Англия от 1935 г.
1 10
Събитнята се развиваха стремително към германо-полска война.
След продължителна работа в главного командуване на 3 април 1939 г. Кайтел подписа заповед за изпълнение на плана „Вайс" („Белият" план). На 23 май при Хитлер отново както никога на 5 ноември 1937 г., се събра цветът па германската воеина машина Хитлер набеляза Полша за следващ обект на агресия с пел д.1 си подсигури достатъч-но крупиц пространства на изток за евептуален конфликт па запад.
В края на май Хитлер поиска писмен рапорт от Кайтел н Браухич за шансовете на Германия в един близък военен конфликт. II двамата отговориха, че ако Русия не се намеси, Германия ще спечели войната; по ако Германия започне война срещу СССР, много малко са шансовете за победа. Самият Хитлер заяви, че Червената армия не е годна да уча-ствува в големи нападателни действия, но не беше сигурен дали тя няма да може успешно да се отбранява.
А западният печат все още не си даваше сметка за рас-тящата фашистка опасност. Английският вестник „Съпди експрес" запазваше доброго си настроение и помести серия от статии: „Човекът, който уби Хитлер". Те твърдяха, че Хитлер е убит, а на негово място е поставеи предварително подготвен двойник. Редакцията добре знаеше, че Хитлер не може да понася шеги около собствената си персона.
След Мюнхен държавите от Югоизточна Европа трябваше да избират между робството и борбата с фашистка Германия. Особено труден избор предстоеше па България. Обградена от Румъпия, Югославия, Гърция и Турция (конто, за да залазят заграбените от България територии, създа-доха през 1934 г. Балканската актанта) тя можеше да очак ва възстановяването на справедливости само от англо френския блок или от Германия. След Мюнхен българската преса ликуваше не порадн омраза към Чехословакия, а пе-ради рухването на Версайската система: „Европа от 1919 г. е вече мъртва — писа в. „Слово". — След Судетския въпрос трябва да се разрешат всички останали открити въпроси. Само след като това стане, може да има истински мир." Вестник „Утро": „Ревизията, която се считаше за невъзможна, е прокарана." Вестник „Дневник": „След Германия трябва да дойде ред на другите обезправени народи — Унгария и България." На 7 ноември 1938 г. Антонов се обърпа към Литвинов с въпроса ще срещне ли България протпводсйствието на
141
Съветския съюз, ако постави своите териториални искания. „Защо да шротиводействуваме" — отговори Л итвинов. Тон пре-поръча България да търси разрешение на тернториалните си искания в рамките на балканската общност и в мирна обстановка. Но западните държави тласкаха Германия на изтоки пзоставяха Балканите. България не получи от Англия и Франция никакви обещания за ревизия на границите. Па България не оставаше нищо друго освен да нзчака развитие-то на събитията. С ликвидирането на Чехословакия беше нанесен смъртен удар и на Малката антанта. А тън като в нея членуваха Югославия и Румъния, бяха разклатенн осно-вите и на Балканската антанта. Един стар италианскп дипломат характеризира по следния начин това балканско обе-динение: „Един държавпик — Стоядипович; едва иразпина — България; две групп: Румъния — Югославия, Гърция — Турция."
Икономиката на балкапските страни се намираше пзцяло под германски контрол. Външната търговия на Германия (изразена в милиопи марки) с полуострова в годините след ндването на Хитлер на власт възлизаше на:
Години	България	Гърция	Румъния	Турция	Югославия
1934	53	84	ПО	118	68
1935	81	107	144	160	99
1936	106	121	221	197	148
1937	140	189	308	209	167
1938	158	222	347	280	317
Ако през 1928 г. германският внос съставлявашс 22,2% от общия внос на България, то през 1938 г. той достигни 52%. а през 1939 г. — 65,5%. През 1928 г. българският износ за Германия съставляваше 29,9% от целия износ, през 1938 г. достигна 58,9%, а през 1939 г. — 67,8%.
След заграбването на Албания Италия актнвизира своята балканска политика. Съюзът между Италия и Германия ог 22 май 1939 г., известен като „Стоманеният пакт", още повече затегна фашистката прнмка около Балканите. Но главната цел на германците беше Полша. Германската преса рязко засили нападките срещу тази страна. Всеки ден пзлизаха статин за германского „жизнено пространство", което на изток достигало до руските граници. Следвайки старата такти
1 12
ка на последователно поглъщане на жертвнте, хитлеристите спряха нападките против комунпзма и съветския строй и за-почнаха да пишат, че между Германия и Русия не съществу-ват причини за конфликта. Особено се засили „дружеският" топ след смяната на Литвинов от поста министър на външни-те работи. За да засидят шантажа срещу Полша и разкъсат възможната аптигерманска коалиция, от Берлин започнаха да фабрикуват слухове за предстояща четвърта подялба на Полша. Съветското правителство опроверга с факти тези „новини". Литвинов остана първи заместник-министър на външпите работи, а новият министър Молотов предложи сключването на англо-френско-съветски пакт, конто да га-рантира границите на всички съседни на СССР държави. Сега думата имаха западните държави.
На 19 май 1939 г. бившите ръководители на английската политика Лойд Джордж, Чърчил и Идън обсъдиха съветското предложение. И тримата бяха за сключване на такъв съюз. Чърчил както винаги беше най-словоохотлив. Той отби отправяните от Чембърлейн упреци към Съветския съюз и попита: а Москва може ли след толкова отстъпкн да има доверие на Чембърлейн? Да се надяваме, каза Чърчил, че иашето правителство ще разбере простата истина, че без Източен фронт нс може да осигури отбраната на Запада.
Начело па английската мисия Чембърлейн обаче постави своето доверено лице Стренг. Чембърлейн отклони предложение™ на Идън да оглави английската делегация и по такъв начин предопредели трагичния край на нреговорите още при съставяне на тази слабо представителна делегация, която можеше само да обиди съветското правителство със своята пезначителност.
По същото време, когато се водеха преговорите в Москва, апгличаните отново зад гърба на французите поведо-ха двойна игра. През гони и юли бяха установени контакта с германците. Отначало сондажпте бяха предприетп чрез министъра на външната търговия Хадсон, а след това и от дясната ръка на Чембърлейн — Хорацин Уилсън. По лично нареждане па Чембърлейн англичаните се опитваха да се разберат с германците за подялбата на света, предо мос-ковските преговори да са довели до някакъв резултат. Апгличаните се стремяха да подпишат с Германия пакт за ненападение и друг — за ненамеса, в който да се разграничат сферите на влияние. В друго споразуменпе тс се стремяха да уредят колониалнпте проблеми. Уилсън уверн герман-
143
ския държавен съветник Волтат, че англичаните призиават на германците правоте да завладеят Източна и Югоизточна Европа; в случай па споразумение Данциг и Полша ще ми-нат на заден план. Уилсън определено каза на Волтат, че „сключването на пакт за ненападение би дало на Англия възможност да се освободи от задълженията си по отношение на Полша". Когато Волтат попита ще се съгласн ли английского правнтелство и германците да включат свои въ-проси в дневния ред за обсъждане, Уилсън отговори, че „Фюрерът трябва само да вземе лист чиста хартия и да на-пише върху него интересуващите го въпроси". Накрая Уилсън обясни на Волтат, че през есента в Англия ще се със-тоят парламентарии избери, при конто избирателите могат да бъдат обединени под два лозунга: „Готовност за наблн-жаваща война" или „Има се предвид и може да бъде постиг-нато трайно съглашение с Германия." Ние, каза Уилсън, предпочитаме мирния лозунг.
След три дни Дирксен изпрати доклад до Рибентроп. В него той изясни, че преговорите с англичаните трябва да се водят изключптелно секретно, тъй като около разговорите на Волтат с Хадсон се е вдигнал голям шум. „Едва след като бъде установена готовността на Германия да води та-кива преговори и бъде постигнато единомислие поне по отношение на програмата, а може би и по отношение на отделки общи принципи, английского правнтелство би се почувствовало достатъчно силно, за да осведоми общественото мнение за своите намерения и за паправепите вече стъпки." Разтревожено от мапеврите на англичаните и от техиитс опити за споразумение с германците, френското посолство в Лондон веднага разпространи новината за разговорите на Хадсон с Волтат, която вдигна на крак английского общест-вено мнение. Малцпна вече бяха тези, конто биха приели нов Мюнхен. В Камарата на общините Чембърлейн, за да оправ-цае забавянето иа преговорите в Москва, разтвори страни-пите на историята: за да се сключи Англо-френското съгла-шевие от 1904 г. били необходими 9 месеца, а за Апгло-рус-кото от 1907 г. — 15 месеца.
Англичаните взеха мерки за запазване в пълна тайна иа новите разговори с германците. Срещата на Хораций Уилсън с Дирксен се състоя на 3 август. „Стана ясно, че съще-ственото от разговора Волтат — Уилсън остава в пълна сила" — съобщи Дирксен. Уилсън довери, че „влизането в иоверителни проговори с германского правнтелство за Чем-
1 14
бърлейн е свързано с голям риск. Ако се узнае нещо за тях, те стане грандиозен скандал и Чембърлейн гце бъде прину-лен вероятно да излезе в оставка“. Па въпроса как трябва да 6i дат продължени преговорите, започнати с г-н Волтат, Уилсън отговори: „От англпйска страна ще бъдат дълбоко разочаровани, ако ние не продължим това, което е започна-то“ и предложи преговорите да продължат по-късно, „в Швейцария или пякъде другаде“. Дирксен обобщи впечат-лепията си от разговора с Уилсън, като зассгна и водените в Москва апгло-френско-руски преговори; „Тук прсоблада-ваше впечатлението, че възникналите през последните месе-ни връзкп с други държави са само резервно средство за ис-типското помирение с Германия и че тня връзкп ще отпадпат. том като бъде действнтелно постигната едипствепо важната и достойна за усилия цел — съглашението с Германия."
Разговорите продължиха на 9 август. Този път английски представител беше лорд Халифакс. На въпроса на Дирксен за отношение™ на Англия към Полша апглийският мн-пистър отговори, че той и британского правителегво ще направят всичко, което зависп от тях, за да склонят поляците към умереност. Хг)лифакс заяви, „че ако ледът бъде ведпаж строшен, от аиглийска страна ще отидат твърде далеко, за да постигиат съглашение с Германия". След Мюнхен Халифакс „бил убедеп, че е осигурен 50-годишен мир, приблизи-телпо на следната база: Германия е господствуваща държава па континента с предимствени права, особено от търгов-ско-политически характер, в Югоизточна Европа; Англия ще се запимава там с търговия само в скромни мащаби; Русия е разположена настрана"; с влизането си в Прага обаче гер манните променпли всичко; сега англичаните трябва да се осигурят от нови изиенади.
Тайнпте преговори завършиха безрезултатио за Англия. Германия не желаеше да дели с никого света. Хитлер се увери, че англо-фрепско-съветските преговори няма да приключат успешно и реши да действува. Тъй като подготовка-та на Германия за нападение срещу Полша не можеше да остане в тайна (Англия и Франция бяха своевременно уве-домени от своите шпиони за плана „Вайс"), за да си оепгу-ри свобода на действията, Хитлер отново манифестира ап-тпсъвегските си чувства. „Всичко, което аз предпрпемам, е насочено против Русия и ако Западът е достатъчпо глупав и толкова сляп, за да не го разбере, аз ще бъда прппудеп да се разбера с русите, да се бия със Запада и иакрая, след
10 Пътят към голямата война
145
като го победи, да се обърна към Съветския съюз с всички-те събрани сили“ — каза диктаторът на комисаря на ОН за Данциг Бургхард. Няколко дни по-късно Бургхард лично уведоми Халифакс за този разговор. След Втората световна война, когато англичаннте и французите публикуваха никои дипломатически документа за подготовката на войната, пропус-наха точно този пасаж, тъй като той необоримо доказва, че Западът е бил запознат с намеренията на Хитлер.
В средата на август Мусолини, отчитайки военпата пе-подготвеност на Италия, изпрати Чано да се опита да отрезви германците. В разговор с Рибентроп Чано попита как-во предпочитат германците — Полският коридор или Данциг. Рибентроп отговори: „Повече... ние искаме война!" Германците се чувствуваха силпи. Те искаха да заповядват на цяла Европа. От 1933 до 1939 г. за военни цели Германия вложи 38,3 милиарда марки:
Години	Военни разходи	Процент на военните разходи
	( в млрд, марки )	в държавния бюджет
1934/35	1,9	18
1935/36	4.0	31
1936/37	5,8	37
1937/38	8,2	41
1938/39	18,4	58
В периода 1935 — 1939 г. Германия изразходва за военни цели 13 милиарда долара срещу 8 милиарда в СССР, 2,5 в Англия и 1,5 в САЩ (81,5 в САЩ през 1969 г.). И „пушечпо-то месо“ на Германия не беше малко. Ще сравним броя па родените в Германия момчета в периода 1914 — 1920 г. с тези, родени във Франция, конто преминаха иод знамсната съ-ответно в периода 1934—1940 г.:
Година	Германия	Франция	Под знамсната
1914	596 000	279 000	1934 г.
1915	464 000	184 000	1935 г.
1916	351 000	165 000	1936 г
1917	314 000	171 000	1937 г.
1918	326 000	197 000	1938 г.
1919	485 000	218 000	1939 г
1920	636 000	360 000	1940 г.
ОБЩО:	3 172 000	1 574 000	
1 16
Като се прибавят към тях и младежите от Австрия и Чехословакия, Германия можеше да свика под знаменита повече войници, отколкото Англия и Франция взети заедно. По производство на най-важпнте видове промишлена продукция и па електрическа енергия през 1938 г. Германия също превъзхождаше Англия и Франция:
	Германия	Англия	Франция
Стомапа (в мнлиони тона)	23.2	10.6	6,2
Чугун (в мнлиони тона)	18.6	6.9	6,0
Алумпннн (в хиляди тона)	160.0	23.0	45,3
Електроенергпя (в милиарли			
килсватчаса)	55.0	25.0	19.3
Вярно е, че след Мюнхен Англия и Франция взеха никои мерки за увеличаване на военното си производство. През 1939 г. в Англия беше въведена задължителна военна служба. Постигнати бяха и никои успехи, свързанн с отбраната па островите при въздушни нападения. Тук на първо място ще посочим откриването на радара и съоръжавапето на няколко радарни станции. Но като се отчетат гермапските усилия за подготовка на война за периода от Мюнхен до септември 1939 г. н особено със заграбването па Чехословакия, явно личи, че през септември 1939 г. Германия беше много по-силна, отколкото през септември 1938 г. А по времето на Мюнхен Западът се оправдаваше, че не е подготвен за война с Германия, при това когато можеше да използува 35 че-хословашки и над 100 съветски (независимо от поведението на Япония!) дивизии.
През август всички сили на германската дипломацпя бяха хвърлепи за проваляне на преговорите в Москва. На 2 август във връзка с преговорите за сключване па гермапо съветски търговски договор, Рибентроп заяви на съветския търговски аташе в Берлин: „Между Балтика и Черно море не съществува въпрос, конто ние да не можем сами дл разрешим/' На 4 август германският послании в Москва Illy лепбург след среща с Молотов тревожно съобщи в Берлин, че Ще са необходим!! зпачнтелни усилия, за да се провалят тройнпте преговори в Москва. След десет дин на колебания и на секретни преговори с англичаннте Рибентроп телегра-фпра на Шуленбург, че е готов да замппе за Москва за
147
сключвапе па германо-съветски пакт
Па 15 август Молотов получи германского предложение. Пред съветското правителство стоеше труден избор. То се оппта за последен пьт да въздействува върху яозицнята на Англия и Франция. В Москва ръководптелят на съветската делегация за военнп преговори с Англия и Франция, минпс-търът на народната отбрана маршал Ворошилов, обяви на англо-френските военни делегации, че съветското правптел-ство е готово всеки момент да протнвопостави на фашистки те агрссорн 136 пехотнн и кавалерийски дивизии, 5 хиляди и 500 самолета, 9 10 хиляди танка, 5 хиляди оръдия. Докато Англия и Франция протакаха проговорите чрез своите мал-ко представители!! и без специалпи широки пълпомощия де легации, Рибентроп телеграфира на Шулснбург да настоя-ва за сключване на германо-съветски пакт за ненападение Хитлер не издържа па мълчанието на Москва и изпрати па 20 август послание до Сталин със същото предложение. То-ъа беше първото послание на западем държавпик до съвет-<жи ръководител.
На 21 август Ворошилов се убеди, че Англия и Франция не са променнли познциите си и не нскат сключвансто на военен съюз. Съгцият ден в Берлин бе уреден въпросът със сключването на германо-съветски търговски договор. Тогава Сталин отговори на Хитлер, че приема германского предложение. На 23 август Рибентроп и Д^олотов подписала в .Москва пакт за ненападение между Германия и Съветския съюз.
Съветският съюз прие германските предложения, след като се убеди, че Англия и Франция си служат с преговори-те като със средство за натиск върху Германия. Съветското разузнаване доложи и за двойната игра на англичаните, за техните тайни преговори с Германия. Пактът за ненападение с Германия беше единствено възможният отговор на Съветския съюз на антисъветската политика на Запада и на всички отстъпки, конто бяха направени на Германия, на опи-тите им след Мюнхен да пренесат играта от английската врата пред съветската — както се говореше тогава в днпло-матическите кръгове в Лондон. „Новпната ме порази като шамар — писа Кулондр. — Ние бяхме изиграни. Скъса се по-следната нишка, на която още се крепеше мирът." С пакта беше нанесен смъртен удар на цялата западна стратегия, която се основаваше на германо-съветска война. Пол Рейно оцени пакта като Ватерлоо за френската дипломация. Сега
118
Западът беше изправеп пред англо-френско-полска война с Германия. Този вариант все пак беше допускай на Запад, по все с оглсд концспцнята за „странната война1* — пожерт-гувапе на Полша и ново изчакване на германо-съветска война.
Западните дипломати изведнаж се сети?: а за никои „мо-рални“ принцппи и упрекнаха Хитлер, че като сключил пакта, се отказал от „принципа за кръстоносеп поход срещу болшевнзма**, че „приятелството със СССР ще бъде за на-ционалсоциализма много по-опасно и с пагубнп за режима последний, отколкото една враждебност**.
След Германо-съветскпя пакт Съветският съюз получи отсрочка, която можете да бъде използувана за подготовка за неминуемого сблъскване с Германия. В този дух оце-ниха пакта оиези западни политипи, конто критпкуваха по-литпката на сговор с Германия, осъществявапа от Чембър-лейп. На същото мнение са и много западни историки като Тейлър например. Кулондр още в средата на август 1939 г. ппса, че съветските предложения за англо-фрснско-съветскп пакт са логнчни, превъзхождат английските и че ако оше съшествуват възможности да се спаси мирът, то незабавно трябва да бъде сключен военен съюз с Русия. Западът отхвърли този съюз и повесе всички последний от това свое решение.
На 22 август Хитлер обясни на своите военни помощнп-ци, че ще нм даде такъв повод за нападение над Полша, че после никой няма да разпитва победителите дали са били правн или не Хитлер гн увери още, че Западът няма да се намеси, тъй като неговнте ръководптели са „червей, аз гн вндях в Мюнхен**. Според него съотношенпето на силите в света се е изменило в полза на Германия. Тогава Хитлер за първи път обяви, че нелта на Германия е нс само да спече-ли нови територии за Райха, по да изтреби пап-безмплост-но цялото население — мъже, жени, деца, като за целта в Полша ще действуват специалните части „Мъртаешка глава". Полша шс бъде обезлюдена, а по-късно ще донде род и па Съветска Русия — така мечтаете Адолф Хитлер.
Но нкономическите и политическите проти оречня между капиталнстическпте държави се оказала по-дълбокп и по-силни от субективпите желания на ръководителнтс на западните държави. Голямата стратегически цел — война срещу Съветския съюз, рухна по оплата на обективннте закономерности.
149
Като оказаха огромна икономическа и дипломатически помош. на фашистка Германия, Англия, Франция и САЩ поеха тежка отюворност за съдбата на световния мир. Тла-скайки Германия и Япония към война със Съветския съюз, опитните ръководители на империалистическите държави съзнаваха, че подкопават почвата под собствените си крака. Поради това оевен очакването за германо-съветски конфликт не се отхвърляше и възможността за война на Англия, Франция и Полша срещу Германия. В тази война се разчиташе на фрепската огбраннтелна линия Мажино и на ефикасната съпротива на Полша срещу германската атака.
До войната оставаха бросни дни. Лулата на мира беше спряла да дими. Коса беше станало това? Дали на 15 март 1939 г., или на 29 септември 1938 г., или па 12 март 1938 г., или на 28 юни 1919 г?
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На 1 септември 1939 г. Германия нападна разбойнически Полша. Френският президент Льобрен в реч по радиото кон-статира „пред бога и пред историята" този факт. След дву-дневнн колебания правителствата на Англия и Франция обя-виха война на Германия. Рибентроп уверп френския посла-ник Кулондр, че Германия няма да нападне Франция и че ако Франция нападне Германия, това те бъде агресия. „Ис-торпята ще отсъдн!" — му отговори Кулондр, позовавайки се както и Льобрен. на историята. И ИСТОРИЯТА ОТСЪ-ДИ! През дяволското десетилетие Англия и Франция си пг-раеха с огъня. И си изгориха ръцете!
На 3 септември 1939 г. Гьоринг насочи поглед не към пс-торията, а към небето: „Нека иебето има милост към нас, ако загубим войната."
От края на Втората световна воина измина четвърт век.
Хитлер, Гьобелс н Гьоринг се самоубиха. Рибентроп, Кай-тел. Зайс- Инкварт и няколко от най-висшите фашистки гла-ворези увиснаха на бесилото. Мусолини бе екзекутиран от нталианските партизапи. Невил Чембърлейн почина още в края на 1940 г., а Даладие живя дълги години след войната. С американска и английска помощ много фашистки престъп-ннцн спасиха кожите си. Създадената през 1949 г. Герман-ска федерална република възражда милитаризма и фашизма. Сборшцата на новия Адолф (фон Таден) тръбят за поход на Изток. В ГФР протягат ръка към атомното оръжие, мечтаят за реванш и заедно с американските покровители забравят поуките от миналото.
151
Но човечеството не забравя! Срещу ужаснте на ядрените пепелища се изправя могъщата световна социалистически система. Към мир, демократия и соцнализъм се стреми ос-воботеният от колониалнп оковп нов свят. В аптипмперпалп-стпческата борба успешно се включва работиическата класа от капиталпстпческпте страни. Против нов Мюнхен! Против новптс агресори! Против ловите г’оепноподпалвачп, скрити под миротвории одеждп. За да ияма нови жертви!
РЕЧНИК НА НЯКОИ ЧУЖДИ ДУМИ
АИЕКСНЯ — присъедппяване па чуждн з'ми
АНШЛУС. — присъедппяване.
АПОСТОЛИЧЕСКИ НУНЦИИ - - nnc.iaui к на Ватикана
ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ — разоръжаване.
ЕМБАРГО — забрана за внос или износ на опредслспп стоки
БИЦИКЛНК А — послание на папата до католицнте от цял свят
МЕМОРАНДУМ — документ, който нзлага възгледите на пра: гелство-то по дадеи въпрос.
ПАТОЛОГИЧЕСКИ — болестен, ненормален.
ПЛЕБИСЦИТ — допнтване до народа чрез гласувапе.
РАТИФИКАЦИЯ — потвърждавапе на договор и вчизането му в сила.
РЕПАРАЦИИ — задължения в пари или натура, конто побе телнтс в едва война налагат иа победеннте.
СТАТУТ — сборник от закона, устав, правилпик.
СУВЕРЕНИТЕТ — пезависимост.
ХЕГЕМОНИЯ — водачество, господство.
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
Батурин, Л1., США и Мюнхен, М., 1961.
Безыменский, Л., Германовне генералы с Гитлером и без пего, М., 19G4.
Белоусова, 3., Французская дипломатия накануне Мюнхена, М.. 19G4 Дневник посла Додда 1933—1938, М., 1961.
Документ!! и материали от нанечернето на Втората световна воина, г. I—II, С.. 1949.
Гаек, И., Мюнхен, М., I960.
Гинцберг, Л., Тень фашистской свастики. Как Гитлер пришел к власти, М., 1967.
История международных отношений и внешней политики СССР, т. I, М., 19G1.
История на дппломацията, т. Ill, С., 1967.
История на Испанската комунистическа партия, С., 1962
Ленин, В. И, Съч., т. 31.
Лойд Джордж, Д., Правда о мирных договорах, т. I II, М., 1957.
Майски, И., Спомени иа съветския посланнк. т. И, С., 1965.
Манфред, А., Традиции дружбы и сотрудничества, М., 1967.
Новейшая история, т. I, М„ 1959.
Новые документы из истории Мюнхена, М., 1958.
Поляков, В., Англия и Мюнхенский сговор (март — сентябрь 1938 года», М.. 1960.
Попов, В, Дипломатические отношения между СССР и Англией, М., 1965.
Реутов, Г., Правда и вымысел о Второй мировой войне, М., 1967.
Ротштгйн, Э., Мюнхенский сговор, М., 1959.
Турок, В , Очерки истории Австрии 1929 — 1938, М , 1962.
Фомин, В., Агрессия фашистской Германии в Европе, М., 1963
Хендърсън, Н., Един дипломат повтпга завесата, С., 1946
151
Abctz, О.. Histoire d’une politique franco — allemande 1930 1950. Me-moires d’un Ambassadeur., P., 1953.
les Archives secretes de la Wilhelmstrasse, t. I. P., 1957.
Les Archives secretes du Comte Ciano 1936—1942, P., 1948.
Benes, Ec'. Ou vont les slaves? P., 1948.
Bonnet, G, Defanse de la paix. De Washington au Quai -d'Orsay. P., I<M6.
Churchill, \V.. The Second World War, v. 1, Boston, 1948.
Ciano, Comte Galeazzo, Journal politique 1937—1938, P-, 1949.
Coulondre. R  De Staline a Hitler. Souvenirs de deux Ambassadcs 1936 -1939 ,P , 1950.
Delion, Л1.. Le drame Tchecoslovaque, P.. 1938.
Duroselle, J. B., Les Relations franco — allemande de 1918 a 1950, t I. IL P-, 1966
I erdonnet, P„ La crise tcheque, P , 1938.
Francois Poncet, A, Souvenirs d’une ambassade a Berlin. Septembre 1931 — Octobre 1938, P., 1946.
Narlgren, 1., Henlein. Hitler et le drame Tchecoslovaque, P-, 1939.
Lazareff, P.. Du Munich a Vichv, New York. 1944.
Massigli, R, La Turquie devant la guerre, t I, P„ 1964-
Memoirs of Dr Eduard Benes. From Munich to New War and New Victor). Bocion. 1954.
Millistere des Affaires etrangeres Documents diplomatiques 1938— 1939-P.. 1939
Noel. L., L'Agression allemande contre la Pologne, P„ 1946.
Papen, F. Memoires, P., 1953-
Proccs des grands criminels de <nierre devant le Tribunal militaire international de Nuremberg 14 Novcmbre 1945- I Octobre 1946, t. II, Nuremberg- 1947.
Reynaud, P., Au cneur de la melee 1930— 1945, P- 1951-
Schmidt P., Sur la scene Internationale- Ma fi-uruion auprcs de Hitler, 1933— 1945, P. ,1950.
Schirchnigg, K-, Requiem- Memoires (1938— 1940),' P.. 194/-
Shircr, ll7. Lo Troi ieme Reich	; rirrine- a chute, t. I, P
1965-
Thomas, L., 1 Jistoire d’un jour Mun ch 29 vpieml I9ab, P., U-j-^
СЪДЪРЖАНHE
Предисловие 7
Бомба със закъснптел 9
Дяволското десетплетне 30
Скакалците от глацните годный 34
Планът „Ото“ 61
На хубавия сип Ду,пав 76
По пътя към гн ютипата 95
Клубът на касапите 111
Дпмн ли лулата на мира 136
Заключение 151
Речник на никои чужди думи 153
Пзползувана литература 154